Сои^к
ТЬ1К 1К а (11§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ \уак ргсксг\чх1 Гог §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ \уак сагсГиИу ксаппо*! Ьу Ооо§1с ак рап оГ а рго]сс[
10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опИпс.
11 Ьав вигиуеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс ат! (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1егт Ьав ехрша!. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬНс йотат шау уагу соип(гу Ю соиШгу. РиЬИс (1ота111 Ьоокк
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ 111в(огу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп ШИсиИ Ю Швсоусг.
Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гет1пиег оГ 1Ь1К Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс
риЬИкЬсг 1о а ИЬгагу ат! ГтаИу 1о уои.
Ооо§1с 15 ргои(1 1о рагШсг \У11Ь ИЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс
риЬ11С ат! \ус агс тсгс1у [Ьс1г сив(о»!1апв. Кеуег(]1е1е55, 0115 адогк 15 ехреп51Уе, 5о 1п огйег (о кеер ргоУ1»!1п§ (1115 ге5оигсе, 'А'е Ьауе (акеп 51ср5 [о
ргс\'С11[ аЬи5с Ьу соттсгс1а1 раг[ю5, 1]1с1и(!1]1§ р1ас1]1§ [ссЬ]11са1 гс5[г1с[ю]15 оп аи[ота[С(! ^ис^у^I1§.
\\'с а150 акк [Ьа[ уои:
+ Маке поп-соттета1 ихе о/1ке_(Ие5 \\'с (!с51§пс(! Ооо§1с Воок ЗсагсЬ Гог и5С Ьу 1]1(!1У1(!иа15, ат! \ус гсцис5[ 1Ьа[ уои и5С [Ьс5С Г11с5 Гог
рег50па1, поп-соттегс1а1 ригро5е5.
+ Ке/гатрГ)т ашотшей диегут§ IX) по1 5ет! аи1ота[С(! цисгю5 оГ апу 50Г[ [о Ооо§1с'5 5у5[ст: 1Г уои агс сот!ис[1]1§ гс5сагсЬ оп тасЬ1ПС
[гап51айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеа5 адЬеге ассе55 (о а 1а1§с атои]1[ оГ [сх[ 15 Ьс1рГи1, р1са5с со]1[ас[ и5. \\'с спсоига^с [Ьс
и5е оГ риЬИс »!ота1п та(ег1а15 Гог (]1е5е ригро5е5 ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р.
+ Матшт аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои 5ее оп еасЬ Й1е 15 е55еп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь15 рго]сс[ ат!Ьс1р1П§ [Ьст Ит!
а(!»!1иопа1 та1ег1а15 (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Р1еа5е »!о по1 гетоуе И
+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг и5С, гстетЬег (Ьа! уои аге ге5рОП51Ь1е Гог еп5иг1П§ [Ьа[ \уЬа[ уои агс д.а'\щ 15 1с§а1. Во ]10[ а55итс [Ьа[ ]и5[
Ьссаи5с \ус ЬсИсус а Ьоок 15 111 [Ьс риЬНс иотат Гог и5ег5 1п (Ье Ш11е»! 8(а(е5, (Ьа! (Ье адогк 15 а150 т (Ье риЬНс »!ота1п Гог и5ег5 1п о(Ьег
сои]1[пс5. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 15 5[1И т соруг1§Ь( уаг1е5 Ггот соип(гу (о соип(гу, ат! адс сап'( оГГсг §и1(!апсс оп 'Л'Ьс(Ьсг апу 5рес1Йс и5с оГ
апу 5рес1Йс Ьоок 15 аИо'А'е»!. Р1еа5е »!о по( а55ите (Ьа( а Ьоок'5 арреагапсс 1П Ооо§1с Воок ЗсагсЬ тсап5 ![ сап Ьс иво! 1П апу таппсг
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье яи1(е 5еуеге.
АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ
Ооо§1с'5 т15510п 15 [о ог§ап1^:с [Ьс \уог1(!'5 1пГогта[10п ат! [о таке ![ ип1УСГ5а11у ассс551Ь1с ат! и5сГи1. Ооо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1р5 гсайсгв
(!15СОУСГ [Ьс \уог1(!'5 Ьоок5 \уЬ11с Ьс1р1П§ аи[Ьог5 ат! риЬИ5Ьсг5 гсасЬ псл аи(!1СПСС5. Уои сап 5сагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь15 Ьоок оп [Ьс \усЬ
а[ |Ь.1111р : //Ьоокз . доод1е . сот/|

>•-*-:
т,;м';*«и.9.-'ЛН>^

3'-/ 3
1т
N
Ч
БР. 1. — Българска Библиотека — ер. 1.
^^^
Д-РЪ Л. МИЛБТИЧЪ кШГ%АК^1Бв
БТМО Ш
-й
и
^АN - 9 1970
въ
С^^ВЕРОИЗТОЧН А БЪЛГАРИЯ
И8ДАВА Българското Книжовно Дружество въ София
ОТЪ ФОНДА ^Напръдъкъ" .
СОФИЯ
^ 1902.

И2-

^« I, .г-|« •(. ; ^ { , л
• • г
Съдърж.ание,
у в о д -ь.
Стр.
Процентътъ на българския спр1Ь1С0 турския елеиентъ дъ северо-
източна България споредъ първото пр&брояваце отъ 1. януари
1881. г. — Кога и какъ се размиожияо туреното население лъ
тая областъ. ~ Потурчването на Герлово (Горилово) и на селата
по източна Отара планина. — Слаби останки отъ старото,
у^ерлийско^ българско население пс източна крайдунавска Бъл-
гария. — ГагаузигЬ; български гагаузи и с&щински или при-
морски гагаузи. — Главинт! белези, по които се разпознаватъ
старите български жители „полянци^ отъ пришелците планинци
(бажканджии) и тракийци. — Полянците минаватъ и подъ името
„хъриЬи^. — Характерната носия на хърцоите. - Сравнение
съ носията на полянците по западна крайдунавска България. —
Стари преселенци отъ североизточна въ югоизточна България,
наричани ^уЗагорци**. — Рупци и загорци по Бургаско» Лйтоско
и Карнобатско . «••.»• 3—84
БалванджиигЬ (планннцит'^).
Еркечани и гуличани. — Ченгенци. — Ришани. — Котленци. —
Бебровци (Бебровеин). — Еленчави. — Дреиовчани. -- Трев-
ненцн и габровци. — Троаяцн. «— Тетевенци 86—55
Ор^Ьееденцит!» отъ Тракия.
Ямболци, Старозагорци, Одривци, Малкотърновчави, Къркклисийци
и пр бв~58
ХърцоитЬ (полянцжтЬ).
Особвости на носията 58—72

II
Пр^г^еАъ на старото българско население и на пришелците
по околии.
(Сооредъ адюшнстративвого разд'Ьленне на Квлшството отъ 1893 г.)
Отр.
Шуменска овоаия 73
Новопазарска окотя 7в
Провадийска и Новооежсха окоии 94
Пр^сжавска околия 111
Оешшпазарска и Ескиджунайска околия 117
Поповска окояия 126
Рааградска и Беханяарска околия 186
Варненско и Балчишко 146
Варненска околия 150
Бал*1ии1ка околия 153
Силистренска, Куртбунарска, Аккадънларска и Тутраканска околия . 158
Силистренска околия •. . ..: ^ .. . . 4168
Куртбуяарсва околия *.>^ ....;(... 166
Аккадънларека овожия .: 166'
Тутраканска околия 1 ... 161
1« -
Рокънска Добрудяш ... . .*. . . .' . : 167
Югозащдаа .ДоОрудха . : . . .' . . . . .... 17^
Тулчанска и Бабадашха околия . . ^' / . . . ^^ 17$
Русенсва оиолия ! . . ^ 171
Б^ленска околия 171
Валбунарока* околия < . « < 18!
Горвьо-Ор^ховска^ Кесаревска, Търновска и Паскалевска околия . . 18!
Свищовско и Нивовоа^кр . •. 1в<
^овчансво и Севлиевско 19:
]1|^ялеж0нне.
иародвн лнчни нмена отъ източна България 19
ДокАвалбцъ на с1гохеватй1Н^ ^градове и ееяа . .'.'-. . *Ю
Вещенъ покавалецъ X 219 -22
I)

СтароФо бъо!гарско йаселевие въ с^веройзточаа
България.
Въпреки постоянното изселване на турцит^ изъ
североизточна България и въпреки усилената българска
колонизация въ скщит^ области отъ посл^днята освободи-
телна война насамъ, пакъ българскиятъ елементъ тукъ и
сега още сравнително е твърд'Ь слабъ. А кавъвъ ще да
е билъ тукъ процентътъ на българщината въ надвече-
рието на войната, можемъ приблизително да пр1см'6тнемъ
по резултатигЬ отъ първото редовно статистично пре-
брояване населението въ Княжеството, което стана на
1881 година, когато турцит-Ь вече б-Ьха поспрЬли да се
изселватъ и когато новата българска колонизация въ тия
области тъй с&що б^ше вече въ по-гол^мата си часть
привършена. Отъ реченото първо преброяване се указа,
че въ североизточната часгь на Княжеството, като се
смета за западна граница реката Янтра включително
и съ тогавашния Търновски окр&гъ и Севлиевския, на
1. Януари 1881 година е имало 477,132 д. българи спроти
482,349 д. турци, а то ще рече, че процентътъ на
турците е възлизалъ тукъ до 49*6 ^/о отъ целото население,
докато процентътъ на българите е билъ за '/ю по-малъкъ
(49'4%)- Наопаки тогава въ западната часть на Кня-
жеството е имало само 7-Зо/о турци отъ целото насе-
ление. Ала ако оставимъ настрана Севлиевския и Тър-
1*

но1вския окрхгъ й ако съпоставимъ прдцентнйт^ чксла
и на двата народни елемента — турци и българи — както
излизатъ по отд^Ьлни околии отъ окржзитФ Русчукъ^
Силистра, Варна, Шуменъ и Разградъ, виждаме не само,
че турскиятъ елементъ съ малки изключения всхду е
пр4обладавалъ, но че дори н-Ькои околии еж били, речи,
съвсЬмъ турски области^ а именно околията Хасково (Си-
лйстр. окр.), гд-Ьто българското йасеЛение е достигало само
до 8'6%, Османъ-Пазаръ — 12'5®/(^, Базауртъ — 147о>
Кеманларъ — 17-97о? Балбунаръ — 17-87о> Шуменъ —
24'37о и пр. Най-гол4миятъ процентъ достигало българ-
ското население въ околията Кесарево — 591%, сети*
въ Русчукъ — 5 9^/о. (вж. подробно у М. Сарафовъ, Народ-
ностит^Ь въ неточната часть на Княжеството, печ. въ
сПер. Сп. V кн., и Народностите въ запад. ч. на Княж.,
печ. въ VIII. кн.), Отъ схщит4 резултати на статистиката
се установи, че въ н^кои отъ тия източни околии повече
отъ половината отъ малочисленото българско население
жив-Ье по градовете, като напр. въ Шуменъ, Ески-Джумая
и Османъ-Пазаръ, подобно на малочисленото турско на-
селение въ западна България, което тъй схщо се ука^а
заседнало повече по градовете.
тези резултати на статцртиката доказаха надъ всеко
съмнение, че въ североизточна България се извър-
шили презъ първите векове на турското, иго много
важни, недотамъ забЬлезани отъ историята етногра-
фични сътресения, поради които старото българско насе-
ление, което турците завариха въ тия области, толкова
се е разредило и отстжпило местото си на своите, завоева-
тели. Тоя ^актъ толкова биеше на очи, че веднага още
подъ пресното впечатление на добитите резултати отъ
първото преброяване населението въ североизточна Бъл-
гария проф. М. Дриновъ се рпцта въ статията „Исто-

ри^еско осв-Ьтление върхъ статистиката на Народностите
въ източната часть на българското Княжество" (вж. сПер.
Спис. кн. VII — VIII) да го обясни чр-Ьзъ данни отъ поли-
тическото минало на тая область. Дриновъ си 6*1 поставилъ
задача да отговори на сЛщитк въпроси: „Кога, какъ
и отъ що с& се .размножили тука турцигЬ? Защо въ
тия именно области они еж се развъдили до толкова,
когато по другит^ части на Княжеството броятъ имъ е
съвс^мъ нищоженъ? Какво е станало съ българското
население въ ония старобългарски области, които сега,
токо речи, съвсЬмъ еж населени съ турци?"
За жалость Дриновъ не усп'Ь да довърпш статията
си, така че особено послйдниятъ многоинтересенъ въпросъ,
какво е станало съ старото българско население въ
реченит! области, остана непълно осв^тленъ. Дриновъ
посочи н^кои истерични докази, съ които подкр']&пи
мисъльта си, че пр'Ьзъ XV. вЬкъ българското население
въ североизточна България още било значително по-
многочисленно отъ турското. Така напр. между друго
Дриновъ изтъкна като важенъ доказъ факта, какъ пр'Ьзъ
1444 год. войската на маджарско-полския краль Вла-
диславъ, не по-гол^ма отъ 20 хиляди душъ, вървела на-
къмъ Варна все пр^зъ най-г&сто населените сега турски
околии, безъ да е срещнала н^йде виденъ отпоръ отъ
страна на гжсто турско население и безъ да е заб^л^жила
такъво по пжтя. За к&со вр^ме, за единъ м^сецъ, достигналъ
Владиславъ отъ Никополь до Варна, като освоилъ не
само тоя градъ, но и много други турски градове и кре-
пости, между които и Шуменъ. Споредъ заключението
на Дринова турското господаруване по онова време,
именно презъ XV. в., въ крайдунавска България изобщо
е приличало на . една още не яко осигурена окупация.
Ала колкото се отнася до следния — XV^ векъ, вече

е
&<в може да се каже сжщото, защото и отъ даннит^, бои'1Ч)
привежда Дриновъ, се вижда, че турскиятъ елементъ е
билъ пр'Ьзъ втората половина на XVI. в. разпространенъ
по ц'Ьла сЬвероизточна България, именно въ областите
Добруджа', ,Делиорманъ* и ,Горилово*, за които по-
подробни св^д-Ьния по нашия въпросъ дава отъ онова
вр^ме дубровчанинътъ Яавелъ Джорджичъ. Споредъ него
тогава най-гжсто е била населена съ християни областьта
,Горилово*, подъ която се разбира Тузлукътъ заедно съ
сегашното краище ,Герлово*, между Османъ-Пазаръ и
Върбица. Въ южнит^Ь части на североизточна България,
именно тия, що еж близу до с4вернит4 склонове на Стара
Планина, още и пр4зъ XVI. в. се е държало доста плътно
и твърд^Ь „войнствено" българско население, между което
турскиятъ елементъ тогава ще да е билъ количествено
слабъ. Северната граница на туй многочислено още старо-
българско население, ако сждимъ по указанитЬ отъ
Джорджича села, които посочва като чисто български,
напр. Девна, Мънастиръ, Добрина, Кривна, Равна, Неново,
Н-Ьвша (СгП1аи8С1а), Гулица (видНе), Калугерица, Янково,
Ново-село, Мостъ, Ченге (Сеп^а), Дивд^дово (Вхуйео),
съвпада гор4-долу съ сегашната северна граница на
запазенит*! до днесъ стари български села въ северо-
източна България, именно приблизително съ долината,
пр^зъ която е прокарана железницата между Русе и
Варна (вж. по -долу). Колкото се отнася до Делиорманъ
и Добруджа, самъ Джорджичъ забелязва, че т* не били
тъй гжсто населени както Горилово, нито че тукъ хри-
стиянскиятъ елементъ прЬобладавалъ, осв^нъ въ градоветЬ
Силистра, Червенъ (С^^Vеп^д^), Разградъ, Шуменъ и
Преславъ, за които казва, че били населени „повечето съ
християни, нежели съ турци" (сПСп. VII. 18). Много е
^тно, че и преди да се настанятъ турците въ Добруджа

и въ Делиорманъ не ще да е имало въ тия страни твърд']^
г&сто българско население, понеже тия жксте^ с& били
изложени нр'Ьди турското завоевание на по-гол']&ми опусто-
шения, отколкото по-защитенит% балкански и прибал-
кански области. За ^с&стностьта между Варна и Дунава,
именно за добруджанската степь единъ свид'&тель на Вар-
ненската битка, Андрей Палацио, изрично казва, че по
Р'Ьдката си населеность приличала на пустиня ((1е8ег(;иш)
(вж. С. ^^^есек, Е1Ьпо8гарЬ18сЬе Уегапйегип§еп хи Ви1-
гапеп екс. въ Пп^аг. Кеупе 1890, 173 — 192, българ.
пр4водъ въ Мин. Сбор. V. 501; — Княжество Бъл-
гария I. 57, бълг. пр4в.). Понеже се знае, че турцит4
отнайнапр^дъ въ по-гол']^мо количество се настанили въ
Р']&дко населенит']^ открити равнини, каквато е била нанр.
горнята тракийска равнина (вж. ор. с), не е чудно да
пр^дположимъ, че именно веднага сл:Ьдъ Варненската
битка, която ще да е показала на Турция, каква опасность
я чака въ бадеще отъ едно подобно ненадМно нахлу-
ване на християнска войска, да е била набързо усилена
и завършена турската колонизация въ Делиормана и само
отъ часть въ ,Горилово* ^). Пълното потурчване на по-
дирнята область се е извършило постепенно и главно
пр^ъ ХУ1Ь в. По-напр']&дъ ще да сд били потурчени
именно по-западнигЬ прибалкански м']^стности, тъй на-
речениятъ Тузлукъ, и най-подирЬ, докад* половината на
XVIII. в., селата въ ,Герловското^ поле както и селата по
източна Стара Планина и по долното течение на Камчията.
*) Въ отчета на Варненската гимназия за 1696 год. брата Шкор-
ЛИЛОВИ изказаха едно твърдЬ см'Ьло по оригиналвостьта си мнение, а
именно че делиорманскит-Ь турди мохе да с& нр^ми потомци па доое-
денит-Ь отъ Лспаруха прабългари, които мохе да сл. спазили тур-
скиятъ си езикъ до иадането на България подъ турцит*.
Това свое мнение господа авторит* об•Ь^^аxа да подкр-Ьпятъ съ по-
дробни данни, които се о^акватъ съ голямо дюбоццтство.

8
По главния въпросъ, какво е ставало съ старото
българско население въ реченит* области, досега се из-
казаха само вероятни догадки. Шма съмн-Ьние, че първомъ
тр4бва да допустнемъ, че една часть отъ това население,
което е било въ състояние да се опре на потурчването,
ще да се е изселила въ съсЬднит* по-спокойни за бъл-
гарина области. Че множество отъ старото българско
население въ Делиорманъ и ,Горилово* ще да е пре-
минало въ Влашко, можемъ да приемемъ, понеже знаемъ
отъ по-нови времена за много случаи отъ масови за-
бЬгвания въ тая намъ със4дна страна. Ала н-Ьма съмнение,
че е имало разселване и вхтр^Ь, въ сама България, особено
на югъ, въ Стара Планина и пр^ко нея въ южна Бъл-
гария. И Иречекъ, като си задава въпроса: „кхд^Ь се
е оттеглило българското население отъ Тузлука, Дели-
Орманъ и пр.", допуща, „че може да стои нарастването
на българския елементъ на югъ отъ Балканската верига
въ н']&каква свръзка съ станалото му намаление на
с4веръ" (ор. с, Сбор. Л^ 507, Княжество България, 59).
Въ тракийската равнина се е жив-Ьло въ посл^днит']^
три столетия по-спокойно отколкото въ крайдунавската
область. Иречекъ чулъ въ с. Девня (Провад. окол.) пре-
дание, което загатвало за никакво временно избягване
на населението въ ,долния вилаетъ' при Ямболъ. По-долу
ще посоча факти, които напълно доказва тъ, че такава
емиграция отъ сЬверъ на югъ наистина е станала. Колкото
за самия Балканъ, Иречекъ мисли, че той е давалъ
приб-Ъжище на мнозина, тъй като въ средните в4кове
надали е билъ той така гжсто населенъ, както е сега.
Това е приемливо по отношение и къмъ източния
Балканъ, ала само за по-стари времена, докогато не е
била прокарана и тукъ турска колонизация, поради
която една часть отъ българското население и тукъ

се е по17р™^^} & друга навярно е забягнала на юг^
пр']^ъ Балкана. За потурчване българския едементъ по
източния Балканъ и по долното течение на Камчията
има и сега още, ако и доста см&тни, предания, които
хронологически се свръзватъ съ подобни предания въ
Герловската область. И Иречекъ, ко1'ато шьтувалъ на
1884 год. пр'Ьзъ Котленско, чулъ за такива предания
(вж. ор. с. МСб. V. 505, 507, Княж, Бълг. 59). Като
шьтувахъ пр4зъ 1897 и 1898 г. по диялектологични
изследвания по с']^вероизточна България, и мен^ на два
пжти се падна случай да минавакъ пр:юъ Герлово и пр']^ъ
н']&кои отъ прибалканскит^ села по Бамчията, та и азъ
поразпитвахъ гд'Ьто можехъ, за да узная н'1що повече
върху миналото на турското население въ тия области.
ГерловскигЬ турци, които населяватъ около трийсеть села
въ Осмаи пазарската околия, не се отличаватъ отъ тузлуш-
кигЬ турци по н4кой външенъ етнографиченъ б4л4гъ.
И у герловчанигЬ, както изобщо у турцигЬ, по-старото
минало никакъ не се помни, а изобщо и не обичатъ да
имъ загатва чов^къ за българско потекло и за потурчване.
Затова и много мжчно може да се издирва историята на
гердовчани на самото м^сто, вср-Ьдъ турското население,
особено пъкъ отъ непознатъ чов^къ, швтникъ. Затова
можахъ само н^кои малки данни да събера главно изъ
областьта на топографичната номенклатура, личнит* на-
звания и езика на герловскит^ ^^УРЦИ, чр'Ьзъ които изобщо
се потвърдяватъ досегашнит*]^ известия за сравнително
късното потурчване на н^Ькогашнит^ български села по
Герлово.
Пб-старата българска форма на областьта ,Герлово^,
е гласила ,Герйлово', а жительтъ на тая м^стность
се казва лъ ,герйлецъ' (вж. у Иречека, Сезку 650). По-
турчването тукъ ще да се е завършило, както се каза,

10
Около половината на пб-миналия, именно ХУШ. в., съ
което се съгласяватъ и вгЬстнит^Ь пр-Ьдания, които все
сочатъ къмъ вр^Ьмена „отъ пр-Ьди 150 години". Види се, че
още пр-Ьди тая дата потурчването на Тозлука, което може
да е започнало къмъ края на XVI. вЬкъ, да е било на-
пълно прокарано, та дошло редъ и на останалата източна
часть отъ старото ,Горилово', както я нарича Джорджичъ.
Като се вземе пр^Ьдъ видъ, че сега турцитЬ въ Герлово
говорятъ чисто турско наречие, каквото е и това въ Туз-
лука, и отъ др}га страна, че потурчването сравнително
но откол* е станало, тр-Ьба да се пр-Ьдположи, че сжщо
такива анадолски турци, съ каквито е билъ заселенъ Туз-
лукътъ, ще да еж били настанени разм-Ьсомъ съ бълга-
ригЬ по герловскитЬ н^Ькогашни български села, поради
което българит-Ь се принудили да говорятъ турски и
часъ пб-скоро да пром4нятъ и в-Ьрата си. Известно е, че
съвм-Ьстно съжителство на турци и християни, поради
обичая на турскит^ жени да се забулватъ пр^дъ м&жет^,
е изобщо твърд* неприятно на турцит-Ь, а въ он'Ьзи
усилни времена, особено тамъ, гд4то турцит* еж били
много, то се е завършвало обикновено или съ изселването
на християните изъ см-Ьсенит* села, или съ потурчва-
нето имъ. Не е чудно, тогава да еж избЬгали много
българи кое накъмъ източния Балканъ, кое накъмъ за-
падъ. Споредъ едно прЬдание, отб^Ьл-Ъзано у Иречека
(Ист. Болг. 589), повечето отъ днешнитЬ жители на селото
Арбанаси при Търново били по потекло отъ Герлово.
За пр^селенци отъ Герлово има предания и по турскигЬ
села по долня Камчия и въ самия източенъ Балканъ.
Така напр. въ сегашното турско село Сар^-Куванлъкъ
(Провад. околия), надъ Карнобатската планина въ Бал-
кана, има предание, че то е било българско и че се е
потурчило пр^ди „150 години", когато дошли „турци отъ

11
Герлово.^ Споредъ св%д'Ьнид, които лично е събралъ г. Шкор-
пилъ въ това село, тамъ и сега още се виждали разва-
лини отъ стара черква. Сжщо такова пр']^дание има и въ
съседното, пакъ сега чисто турско село Бекчи. И въ
бливскигЬ села Айваджикъ и Лопушна турцитЬ
знаятъ по предание, че произхоадатъ отъ Герлово. Това
се сгажда и съ съобщеното у Иречека (Сезку 634.) за
Лопушна, а именно^ че тукъ носията у туркинит* прили-
чала на женската носия по Софийско и че селянит^Ь имали
старъ ферманъ, който ги освобождавалъ отъ данъци, защото
били, види се, въ старо вр'Ьме задължени да пазятъ и по-
правятъ п&тищата по Балкана. И за турското село ,Т у ш о-
вица^, западно отъ Ришския балкански проходъ, покрай
което минахъ пр']&ди четири го1(ини, се помни споредъ
м-Ьстното предание, че било българско село и че се
потурчило „пр-Ьди 150 години." И сега още околното
българско население го нарича съ старото му име ,То-
шовецъ^ Като вземемъ въ внимание отъ една страна,
че и други многобройни турски села по източния Бал-
канъ и по полит'Ь му дори до морето по потекло с&
все нови — най-много отъ по-миналия вЪкъ, и отъ друга
страна, че не малко отъ т^хъ носятъ и български названия,
като напр. реченото ,Тошовецъ,' или селото Ганчево
(Ировад. околия), тр^а да допустнемъ за приемливо
предположението, че турската колонизация, съединена съ
насилствено потурчване, като се започнала отъ края на
XVI а въ Тузлука, нататъкъ систематично е била про-
карвана все понакъмъ изтокъ, та е засегнала сл']^дъ
Герловската равнина и приба.ФканскигЬ области, и то
безъ съмн'Мие съ цЬлъ да се осигурятъ балканскит']^
проходи накъмъ Черно Море. Заб^Ьл^Ьжително е, че толЪ-
мото герловско село Бърбица можало вср^Ьдъ тая по-
турчена область да запази българската си физиономця

12
И ,^1 лн<'*"ь. Вгрбичани ми разказваха, че споредъ както
с^ ^и1лг,'и> у гЬхъ гсрловскитЬ турци по селата били
„ю^ ги.1а** иотурчени българи, а пъкъ за себе си казваха,
ш^ (••VI (мии^или езика и в'Ьрата си заради закрилата
ин силнигЬ татарски султани, отъ които наистина д'Ьдит4
им'|| мп(ич) страдали, но между които пъкъ нЬкои били
ц мио1'о добри хора. За характеристика ще спомена и
*'ДИо друго предание по сжщия въпросъ, което чухъ въ
1'с'рлон(*1{о и което върбичани считатъ обидно за себе си.
Уж'1» когато д01ила запов-Ьдь да се турчатъ всички бъл-
гари по Герловско, върбичани казали, че не еж българи,
ами че еж цигани, та се отървали отъ потурчване. Въ
гж1цность по гол^Ьмото народно съзнание у върбичани и
гол'Ьмата търговия, която въргЬли съ жито, както и рече-
ната закрила отъ султанит* п^е да еж ги избавили отъ
{иата участь на околнитЬ български селяни, у които
всичко българско съвс^мъ се е затрило, та сега и т* еж
сжщо такива фанатици турци, каквито еж и тузлупшигЬ.
(Собствените имена у герловскитЬ турци сега еж турски,
ала 01це до скоро се помн^Ьли български сЪнейвъ назва-
ния. Така папр. до неоткол']^ жив^Ьъ въ село Търновца
пЬкой си ,Костоолу Асанъ ага*, а такива имена като
Костоолу, Стояноолу по казването на по-стари герловски
турци е имало по-пр-Ьди доста много. Въ с. Ям ла има
сега единъ турски родъ по име ,Мюсюлманолларъ^ Са-
миг1 турци обяснявали и сега туй име, че означавало
турско сЬмейство, дошло отъ Анадолъ, „а пъкъ ние —
казвали — сме си отъ край вр-Ьме отъ тукъ, отъ нашето
село, само че сме приели правата в1ра.'' То показва, че
дълго вр']&ме и сл^Ьдъ потурчването се отличавали сжщин-
свит^ турци отъ потурченигЬ, М^стнит* топографски
и сега още еж въ гол^Ьма часть бълтрски.
^ на селото Черковна, гдЬто и сега, както

18
ме ув-Ьряваха въ близкото българско село Вардунъ
(Османъ-Пазарска околил), се виждали развалини отъ
стара черква, и името на селото Търновца (Търновецъ),
заслужватъ внимание и сл^днит* названия, употр-Ьбяни отъ
самигЬ турци въ с. Черковна: ,3айчи-баиръ^, ,Ли-
в а д а - ч а и р л а', ,Б р у д ъ' (бродъ) — м-Ьстность при с. Чер-
ковна до рЬката, ,Папаз-ейдинде^ (Поповъ-долъ).
Различни м-Ьста се наричатъ ,сели1це' и ,градище';
една чешма въ гората се нарича ДЬ а к о н у н ъ-ч е ш м е си'
(Какината чешма). По-важни еж други български на-
звания, които герловскит* турци употр^Ьбятъ: напр. на
кжса брадва, която сега българигЬ въ Вардунъ наричатъ,
,крива брадва', герловскит^ турци казватъ ,кр ивица'.
Докато сега вардунчани наричатъ захтрадкигЬ на колата,
що се казватъ въ западна България „ритли,^ съ турско
име „аягъчъ," напротивъ т-ЬхнитЬ еъсЬди — герлов-
скитЬ турци ги казватъ ,р и к л и' (турцит-Ь казватъ а н г ъ ч ъ
само на сЬнени ритли). Турцит* въ селото Ямла казватъ
и ,п р 6 ц е п ъ', съ която дума накъ означаватъ една часть
отъ колата, докато българигЬ си служатъ съ турско
название „аръжъ." Яа колата „колебарнит*", и то основитЬ
гор* и долу, н-Ькои стари герловчани турци наричатъ
,сабици', докато самит* българи въ Вардунъ сега ги
казватъ по турски ,канати' (въ Новопазарско казватъ
,сабици' на ритлигЬ).
Докато потурчването въ източния балканъ е напред-
вало чр4зъ насилия и по изв-Ьстенъ планъ, именно за-
щота самиятъ турски елементъ по тия м^ста до тогава
е билъ слабъ, въ туй вр-Ьме въ равнината по Варненско,
Провадийско, Новопазарско и нататъкъ по Дели-Орманъ до
Дунава, гдЬто турцит* еж имали грамадно мнозинство, ста-
рото българско население, доколкото еж могли да уц'&/1'Ьятъ
отъ него съвсбмъ н^значителнц останки, потиснато и

14
сшшпено хехду свирЬшт^ си господари, не е могло
кьмъ края на по-шшадия вЪвгц когато се почнаха ру<»о-
турскит^ войни, да се бори за своето национажно саице-
ствуване, та сь малки изключения то се е видело при-
нудено да избира едно отъ днЬт^: или да се изсели та-
тькъ 1грЬаъ Дунава въ Влашко и Русия, или да се потурчи.
Ставако е и едното и другото, обаче, последното не
може да се сл^ди днесъ точно, докато за изселенията^
що ех започнали отъ тогава, има доста нолозкителни
данни. Изселването въ Шашко и Русия ще да е ставало
незам^тно и постепенно може би още отъ края на XVII. в.,
ала въ по-голямо количество то е почнало тъкмо пр'юъ
половината на по-миналия в^ъ. По официални данни
е установено, че първото преселение отъ 620 български
семейства въ Херсонската губерния е станало на 1752 —
1754 год. (вж. А. Скальковс]^й, Болгарсшя колоши въ
Бесарабш и НоворосШскомъ кра^, Одесса 1848). Подири
непрекъснато следвали нови изселения до 1791. Между
1801 и 1812 станало най-големото преселение, следъ
което то пакъ ослабнало, докато изново войната презъ
1828 год. не става причина пакъ на грамадно изселване
отъ северна и южна България, което пакъ утихва постепенно
до кримската война. Отъ преселенците презъ 1828 год.,
както е известно, голема часть наскоро се възвърна назадъ
въ България, ала тия преселенци, повечето отъ Тракия, не
всички се завърнаха пакъ въ своите стари жилища, а най-
вече заседнаха въ крайдунавска България. С&що тъй голема
часть отъ тия преселенци не можа и да отиде въ Русия,
а остана по Добруджа и Силистренско. Главното изселение
на старото българско население отъ северо-източна Бъл-
гария е ставало въ по-пр^^пшите усилни и непоносими
за българина времена, именно презъ по-миналия векъ та
до 1812 год. Поради това ние сега напразно ще

15
търсимъ въ най-източнит^ области на 0]&верна Бълтарил,
а именно по Варненско, Балчишко, Добричко, Новопазарско
и огь часть по Силистренско, да не говоримъ дори за Бал-
бунарската и Аккадънларската околия, гд^то българскиятъ
елементъ е съвсЬмъ новъ, старо българско население.
НищожнигЬ останки отъ това подирното въ Новопазар-
ската и Силистренска околия, които ще изброимъ по-
долу, само потвърдяватъ главния фактъ, че старото бъл-
гарско население тъкмо въ тоя най-плодороденъ край
на северна България е било унищожено и разгонено.
Тепърва въ Провадийско и Шуменско и по на западъ,
въ Разградско, намираме по-чести останки отъ .вехти
българи*. Въ Провадийско виждаме отъ старит* български
села запазени главно тия, що еж разположени по равното
Провадийско плато, по ,съртоветЬ' (съртъ = турска дума,
значи възвишеность, хълмъ), поради което и се наричатъ
„Съртски села* (турски сърт-кьойлеръ), докато по рав-
нината долу отъ вехтото население има само малки
останки, които едвамъ можахъ да издиря.
Търсейки старо, ,ерлийско* население, чов-Ькъ се
натъква на тъй наречените гагаузи, които тъй сжщо
минаватъ за стари жители по тия области. Подъ ,гагаузи*
народътъ разбира изобщо християни, чийто материнъ езикъ
е турски. Ала при по-близко запознаване съ всички тия
,гагаузи* излиза на яв^, че у народа се различаватъ
два вида гагаузи — именно ,гагаузи', които се считатъ
българи, съчувствуватъ на българигЬ, женятъ се за бъл-
гарки и изх^Ьло въ домашния си животъ, въ роднинскит*]^
си отношения, въ пЬснит* и обичаигЬ си не се от-
личаватъ твърд* отъ българит-Ь, и сжщински гагаузи,
които сами се наричатъ съ това име, които винаги еж
стран-Ьли отъ българигЬ, които еж държали страната на
гърцит* па и сега не се чувствуватъ българи; тЬзи еж

16
^хасълъ гагаузи^ или , приморски гагаузи/ ка&то
пои']&к&д']& ги наричатъ, за да ги различатъ отъ ,бъл-
гарскит-Ь гагаузи/ Тия подирнигЬ 1гЬятъ български
пЪсни тъй, че не можешъ ги отличи отъ българи, и главно
за всичкит^ си обичаи, които с& еднакви съ българскит^
иматъ и български обредни тЛти. Т^ казватъ леля,
майка, кака, а тъй сжщо и собственит*]^ нмъ имена еж
български. Такива гагаузи има напр. въ селото Войвода
(тур. Войвода-кьой), въ Новопазарска околия, гд-Ьто сега
еж останали само петь-шесть кжщи, ала пр-Ьди четири-
десетина години тЬ били до двайсеть кжщи, докато другит^Ь
били чистотурски. Най-стариятъ чов-Ькъ отъ българскигЬ
гагаузи въ това село, д^до Калчо Тончоолу, 92-го-
дишенъ, сега живЬе въ Нови-Пазаръ, гд-Ьто се ср^щнахъ
съ него. Той за годинит* си е още доста бодъръ, разбира
български, ала говори само турски. Той разказваше, че
тЬмъ турцит^ вземали харачъ, че т-Ь сами се считали
и се наричали българи, и че не се казвали гагаузи;
т4 повечето слугували у турцитЬ; отъ родителите си
насладили турскиятъ езикъ, като материнъ, ако и да се
считали българи. Булки си вземали и отъ българските
села, ала и т^ скоро напускали своя езикъ, така напр.
и жена му на д^до Калчо била българка отъ Шуменъ.
ДЬдо Калчо помни, че въ близкото село Имрихоръ
имало 4 — 5 кжщи ,ерлии българи,^ които говорели
сжщо тъй само турски. Такива ,гагаузи', като д^до Тон-
чоолу има и въ близкото с. Т е к е-К о з л у д ж а, гд'Ьто сега
еж останали само трима братя, а останалигЬ се пр-Ьселили
въ Новипазаръ. Сжщо такива имало 7 — 8 кжщи и въ
с. Кайк^, но и т-Ь еж минали въ Новипазаръ. Повече —
до 40 сЬмейетва такива гагаузи има въ близкия Кар а-
Агачъ (Дамбарлъ-Караачъ"), между които е ви-
денъ Славъ Чорбаджи. И тукъ тЬ се считатъ бъл-

17
гари и по пр']^дание „ерлии.'' И въ се^[ата Бараманл*^,
както въ Бъзълджиларъ има още останки отъ
български гагаузи; сега тукъ тк еж смесени съ българи
пр^Ьселенци отъ Тракия, дошли сл-Ьдъ войната на 1828 г.
Вярата си подържали въ турско вр^е съ мжка — безъ
попъ, безъ черква: и^&ой си Шишко Папазъ отъ Нови-
пазаръ ги спохождалъ отъ вр'Ьме на вр']^ме, колкото да оп^
умряло, и то не винаги о вр-Ьме. Отъ българскигЬ гагаузи
има откол']&шни пр'&селенци въ ромън. Добруджа, именно
въ с Бейдаутъ (Бабадашка околил) и повече въ Бесарабия.
Споредъ свЬдЬнията, които ми даде въ Силистра стариятъ
български учитель г. Зимовъ, родомъ отъ Добруджа, бей-
даутскигЬ ,гагаузи*, се различавали ясно съ своигЬ бъл-
гарски нрави, българските си роднински названия и бъл-
гарските си пЬсни отъ варненските гагаузи и се считали
отъ българското население за потурчени българи. Те и
сега помнели роднинските си връзки съ ,гагаузите', отъ
споменатото по-горе село Караагачъ, отъ гдето често ги
спохождали роднини. Въ Бейдаутъ българите гагаузи
били размесени съ стари българи, преселени отъ „сърт-
ските^ села въ Провадийско. Български гагаузи има още
въ Кад^-кьой (източно до Провадия) и Шад^-кьой,
а имало отъ техъ по-преди неколко кхщи и въ Тестеджи
(Провадийска околия), Въ Султанларъ сега има двай*
сетина кхщи български гагаузи. Тукъ едно време по-
старите хора, както нпр. некой си дедо Станю Байолу и
дедо Герги Байолу („Байолларъ"), дедо Петъръ Василолу,
дедо Коста, дедо Манолъ и др., сега вече измрели, по
казването на стари хора, що ги помнятъ, говорели турски,
но разбирали и български и се считали българи.
Въ Авренъ (Пров. ок.), гдето, както ще се каже по-
долу, сега живеятъ преселенци откдде Айтоския балканъ,
именно отъ селата Бркечъ и Гулица, стари хора мн
2

16
радкавваха, че пр^Ьди т% да дойдатъ въ Авренъ, сир^чь
пр-Ьди 1828 година, тукъ имало стари, „ерлии" българи,
които говорили повече турски ; гЬ се издигали отъ Авренъ,
и мнозина отъ т^хъ отишли въ Байнарджа. Останали въ
Авренъ само двЬ сЬмейства: дЬдо Съби и д4до Коста-
динъ; синъ му на подирния, д-Ьдо Роя, на 80 години,
и сега е живъ. Въ с. Ботево (по-пр-Ьди „Юшенлй"), което
пакъ сл-Ьдъ 1828 год. е било заселено отъ тракийци, —
отъ с. Копаранъ (Айтос, ок.), имало български гагаузи,
които полека-лека изново изучили българския езикъ и се
побългарили, така че сега н^ма вече разлика между т^хъ
и пр-Ьселенит* копаранчани. Свещеникътъ въ с. Авренъ,
Иванъ Мариновъ, родомъ отъ Малко Чамурли (Добрич, ок.),
ми разказваше, че въ с. Ботево той погребалъ н4коя си
баба Добра, която била отъ реченит* гагаузи; тя се
считала българка, но само турски говор-Ьла и съжалявала,
че не можела да отговаря на български. СиноветЬ й, Христо
Черневъ и Калчо Черневъ, ех живи. Пр4ди баба Добра
умр-Ьлъ н^Ькой дЬдо Димитъръ, който тъй схщо не усп-Ьлъ
до смъртьта си да научи добр-Ь български. По всичко из-
лиза, че и н-Ъкогашнит* гагаузи въ Ботево не ще да ех
били отъ „приморските*, а отъ „българскит4" гагаузи. Това
се потвърдява и отъ обстоятелството, че такива е имало и по
на сЬверъ въ Добричко. Именно въ с Малко Чамурли,
когато дошли сегашнитЬ жители, които се връщали отъ
Русия сл4дъ 1828 година, заварили тукъ три „ерлийски*
кхщи. Отъ т^хъ помнятъ д^Ьдо Стамата и д-Ьдо Вясила,
които приказвали само турски. Д-Ьдо Стаматовата дъщеря,
Тодора Стаматова, женена за Парушъ Костадиновъ, и
днесъ е още жива и говори турски: „на български й
говорятъ, а тя турски отговаря". Както се каза, бъл-
гарското население счита тия гагаузи за потурчени
българи и ги отличава отъ крайморските гагаузи, що

19
жив^тъ въ Варна и по селата Бестрачъ, Бара Хюсеинъ,
Джевиадсг, Дзкеферли (Варненсаа овод.), Ала Елисе (сега
Ботевсво), Гявуръ Суютчувъ (Балчишва овол.) и Баравургъ
(Добришво). Проф. Иречевъ счита еднит^ и ^ц)угит^ отъ
едно потевло и прЪдполагд, че лърввт^ воито жнв-Ьатъ
по-нав&тр^ отъ морето, „въ езерната часть на Прова-
дийсБО^у с& вече силно „побългарени". Навегина въ
Шуненъ му било вазано, че гагаузит^ въ с Войвода-вьой
„не с& гагаузи^, ала Иречекъ това счита още за несигурно
(вж. Се8(;у 607, Бнлж. Бълг. 166). Тъвмо поради туй
азъ самъ лично изпитвахъ тоя вънроеъ и тъкмо сл^ъ
като се срещнахъ съ гагаузи именно отъ с. Бойвода-въой,
иочнахъ да се съмн^вамъ, че гЬ с& с&щински, „гагаузи^.
За побългараване се изисвва плътно българско население,
а именно тавъво население отъ по-старо врЬме не можахъ
да издиря въ областите северно отъ ПровадийсвО) гд'Ьто
тъкмо с& пръснати останвит']^ отъ тия ,,българсви
гагаузи''. Именно отъ Провадийската долина, като вземемъ
сегашната жел'Ьзноп&тна линия за граница, и то отъ
Черно море до а Имрихоръ та на с^веръ все до Дунава,
азъ не можахъ да нам']Ьря ни едно м^Ьсто съ старо, мастно
българско население. Малко изключение прави селото
Енево до Новипазаръ, ала тукъ останали едва десетина
ерлийски в&щи, а пъкъ въ Невша (Нягуша) българското
ерлийско население тъй с&що е заселено повечето отъ
отсрещните „Съртски'' села въ ново вр'Ьме, както ще се
каже по-долу. Въ Силистренско ще нам'Ьримъ пакъ стари
пр^селенци отъ Провадийскит']^ села, и едвамъ до самия
Дунавъ се увазватъ нищожни останки отъ стария бъл-
гарски елементъ въ тая страна. Всищюто друго българско
население въ посочения доста гол^мъ просторъ не е по*
старо тукъ отъ 120-тина години, а произхожда главно
отъ Балвана, Тракия и отъ повърнали се прЬселенцн отъ
а*

йо
Влашко и Русия, пакъ по произходъ тракийци, балканджии
и малка часть отъ кдд* Шуменско и Провадийско. Отъ
друга страна многобройнит-Ь турски мастни названия
на селата не само въ сжщинския Делиорманъ, но тъкмо
и въ въпросните области по Новопазарско и Провадийско
не показватъ, да е било старото българско население тукъ
силно пр^зъ по -миналия в-Ькъ, така че „побългаряването"
на гагаузит'Ь тукъ остая не дотамъ обяснимо. А че то
не е ставало въ ново вр4ме, именно пр^зъ туй столетие,
вижда се отъ думит-Ь на такива старци като войвода-
чанина дЬдо Димитъръ Тончоолу, който казва, че пр'Ьди
80 години българските гагаузи били по-многобройки.
Както и да се р-Ъши този въпросъ, фактъ е, че осв^Ънъ
гагаузигЬ и гърцит-Ь въ речената область останалото на-
селейие не е старовремско.
Гърците по Варненско еж старовремски жители. Те
въ гр. Варна се изчисляватъ на 4670 души. Отъ селата
чисто гръцки еж: Бела, Курукьой и Джевизли; освенъ
това гърци има въ Тъптъкъ (% отъ населението еж
гърци), въ Козлуджа (44 души), въ Кестричъ (53 души,
останалите жители еж гагаузи) и въ Еникьой (36 души).
Само гърците въ Карахюсеинъ (половината гърци, поло-
вината гагаузи) еж преселени отъ Одринско презъ 1829.
Забележително е, че у делиорманскитЬ турци, споредъ
г. К. Шкорпила, който е кръстосалъ на неколко пжти
Делиормана и е ималъ случай и по-доверчиво да говори съ
турското население, имало предание, че те еж стари жители,
че не еж дошли отъ Мала Азия, каквито били споредъ
гехъ турците въ Тузлука, но че отъ край време праде-
дите имь се знаели за местни жители. Въ това прЬдание
те дълбоко вервали. Фактъ е, че делиорманските турци
се отличаватъ по типа си и по наречие отъ тузлушките.
те минаватъ у българското население ц подъ. особ^нр цщ

21
„гаджали". Реченото пр']^ание може да е следствие на
обстоятелството, че турското население въ Делиормана ще
да е по-старо, отколкото другото въ Тузлука, Герлово и
по Балкана, а може би сжщевр^менно защото най-гол'Ьма
часть отъ старото българско население въ Делиормана ще
да се е потурчила още пр4зъ XV и XVI в. Господинъ
Шкорпилъ напротивъ, както се спомена, се догажда за
съвс4мъ друга причина на сжщото предание.
И въ областьта, що лежи южно отъ провадийската
долина, по която минава жел']^ницата, дори до Камчията
отъ една страна и Провадийския балкански проходъ и
морето отъ друга (осв^нъ гд-Ьто въ с. Гебедже (Б'6лево)
и въ съседното Дерекьой има малки останки отъ старо
ерлийско българско население, сходно по носия и го-
воръ съ онова по провадийскит* Оъртове) въ всички
села намираме или турци или разни българи-пр'Ьселенци,
било отъ близкигЬ балкански села като Еркечъ и Гулица,
било оть други страни, както ще се укаже по-долу. Те-
първа като вървимъ западно отъ Провадийския проходъ
къмъ Пр^славъ, Шуменъ, Попово и Разградъ, намираме
тукъ-там* стари български села, които повече зачестятъ
кжд4 Търновско и Русчушко до Янтра. ОЬверно отъ Раз-
градъ въ Беменларско и Тутраканско старит^ села ех
съвс^мъ малко, и главниятъ български елементъ и тукъ
пакъ е пр^селнишки — най-вече балканджийски. Пр^Ьзъ
Янтра на западъ старото българско полско население тъй
сжщо не е многобройно, па изобщо тукъ страната е
съвс]&мъ слабо населена, турскиятъ елементъ почти се губи,
а прЬселенцит^ еж, колкото ги има, съ малки изключения,
все отъ Балкана. Посл^днит']^ отъ Ловченско и Севлиевско
накъмъ Дунава така еж взели върхъ, че дирит*]^ на стария
елементъ вече, както ще се укаже по-долу, еж мнрго слаби.

22
Ся-бдъ гореизложеното ясно етава^ доко^кво би се из-
дъгалъ чов^ъ по численостьта на българското население
въ североизточна България, каквато е показана и въ пър-
вото преброяване отъ 1881 година, ако би см^талъ това
население за старо въ тая область или съ други думи,
ако не би се водила сметка за новия български елеиентъ,
който не отъ давна тукъ е заселенъ. И наистина, ако
слЪдъ първото преброяване възбуди учудване фактътъ,
че процентътъ на българското население е спадналъ почти
въ всичките североизточни окргзи до такива малки раз-
мери, колко би требвало повече да се чудимъ предъ
факта, че и отъ това българско население по*големата
часть не принадлежи на старовремските тукъ обитатели,
а на ново, придошло население, следъ като старото се
е премахнало, както се каза по-горе.
По-долу ще посоча поименно, въ кои села отъ
северо-източна България можахъ да установя старобъл-
гарско население, а при туй ще укажа отъ где и отъ кога
произхожда по-новото българско население. Данните, които
привождамъ по-долу, азъ съмъ ги събира лъ самичъкъ на
своите пжтувания по България. Разбира се, че тукъ-тамъ
може да се укажатъ и грешки, което не ще бяде чудно,
ако се вземе въ внимание, че въ тая работа азъ не съмъ
ималъ на рхка никакви помагала отъ тоя родъ, но че е
требвало всичко самъ да градя отъ основа. Нашата стати-
стика и сега не следи постоянните преселения на българ-
ския елементъ, що иде отъ Турция въ напуп^аните турски
земи въ североизточна България, а колкото за пр^Ъселе-
нията, станали презъ руската окупация и по*преди, въ
тур<жо време, не ще и дума, че нищо до сега официялно
не е изследвано и публикувано. Затова моите данни не
ще да С2 и пълни, но при все туй, като за първъ п&ть,
те немалко осветляватъ откъмъ тая страна сегашния

58
съставъ на българското население въ североизточна
България.
Тувъ требва да обясня, какъ установявахъ, въ
кои м'Ьста населението е старо, и въ кои ново. Пр-Ьди
всичко на туй спомага самата традиция у народа, която
най-малко до два в'Ька назадъ е още твърди жива. Раз-
бира се, че главно туй се отнася до селата. СелянигЬ,
които отъ д']^ди и прадбди се внаятъ за м'Ьстни жители
въ селото си (безъ огледъ, че това подирното често пхти
се е жксттло на малки разстояния, или е било разтуряно,
гор^о и сети* пакъ се съвзимало), се наричатъ „стари*
или „вехти" още и по турски „ерлии*, или „ераньовци**,
и подъ това име минаватъ гЬ и у своит4 съсЬди. Напро-
тивъ „пришелцигЬ" обикновено си знаятъ по прЬдание,
че еж пр'к^лени отъ Н'&К2Д'Ь, а въ много случаи помнятъ
дори и м-Ьстото, отъ гд-Ьто ех ДОШЛИ. Споредъ това тЬ
се наричатъ ту ,балканджии^, ,балканци' или ,пла-
нинци' още и ,горненци*, ако ех заселени въ полето отъ
,Балкана^ сир. отъ Стара Планина и ср'Ьдна Гора, ту пъкъ
се казватъ: ,отвхдешни^ или ,отейовчани^, ,отеюзлии^
(отъ турската дума отеюз = оттатъшенъ) или ,тракийци^,
или пъкъ ,одринци* (отъ Одринско) или ,главанци^
(отъ селото Главанъ въ Каваклийско), или ,ямболци\
,8агорци^ и пр. — Ала народното предание за по-
стари времена не е винаги сигурна посока, а често
и, лицето, отъ което чов'Ькъ черпи св^д'&ния, може да е
зл^Ь упхтено или пъкъ, отъ желание да угоди, безъ да
знае сигурно, невярно казва. За това традицията счи-
тахъ само като второстепененъ бЪл^гъ за пров{1рка на
узнатото по другъ, по-сигуренъ способъ — именно по
нар^Ьчието и по обл'Ьклото, и то главно обл^^клото на
женит^. За подирното ще кажа, че то представа тъкмо въ
с^Ьвероизточна България твърд^^ сигуренъ б&Е^гъ, по

Й4
&ОЙТО може се позна, дади населението е мастно или пр^^^
селено отъ шЬкхд*. Когато на 1897 год. първъ пл1ъ
пжтувахъ по ВарненсБО и Провадийско, ваб^ка^ихъ у
женит^ по селата главно два вида о6л'Ьбло: едни носеха
,су1шанъ', ц-Ьла др-Ьха отъ вълнено домашно сукно, а други
пъкъ вм']^сто сукманъ дб'Ь пр']&стилБи, препасани отъ
пр'6дъ и отъ задъ върху ризата. Като наблюдавахъ тия
два типа носия, безъ огледъ къмъ малкит'Ь пром'Ьни въ
техния изгледъ (пр-Ьстилкит-Ь биватъ по-къси и по-дълги,
повече или помалко набрани, биватъ черни, сини или
пъстри; сукманит'^ тъй с&що биватъ по-широки и по-
т'Ьсни, черни и сини и пр.) и се вслушвахъ и въ говора
на лицата, тбЬлЪжихъ важенъ съвпадежъ : членната форма
на м. р. ед. ч. у тия, що нос']^ха пр']&стилки, наричани
споредъ различната имъ форма и боя съ разни названия
(вж. по-долу), по ц-Ьла североизточна България окончава
на -0, когато ударението пада на последния слогъ,
напр. град 6, и на -у (или близу до у — между о и у),
когато ударението не пада на края, напр. волу, чиляку,
коню и пр. Напротивъ у всички други, у които не е
приета речената женска носия, в^с^^сто която се явява
само една съшита дрЬха, именно тъй наречениятъ сук-
манъ въ разни форми или пъкъ само фуста (отъ пояса
на долу), се говори членна форма мжж. родъ единств. число
съ окончание на -ът (съ ударение и безъ ударение на
края) или пъкъ, въ по-р-Ьдки случаи, безъ -т — само на
-ъ, напр. градът, волът или градЬ(т) — в6лъ(т). Тия два
етнографични 6'кгкг81. азъ пров']^рявахъ винаги и съ помощьта
на м^^стната традиция у населението и винаги въ резуд-
татъ се указваше, че реченитЬ два б^л-Ьга се схождатъ.
Изл-Ьзе най-сетн-Ь, че само старото население въ
източна крайдунавска България говори чденъ -дСу) и ад
само жениг]^ на това население носятъ вм^то сукманъ

25
дв4 пр-Ьстилки (пещемаль, кърленка и пр.). Другото насе-
ление произхожда или отъ Балкана (Стара планина) или отъ
Тракия, а въ р4дки случаи и откхд* западна България -
еЬверна и южна. Балканджийското население тъй сжщо
се разпознава както помежду си така и отъ тракийското
по отделни части на обл'Ьклото и по нарЬчието. Разли-
чаватъ се по н']&колко отд']^лни нар'Ьчия балканджийски
и сжщо тъй н-Ьколко наречия тракийски или, както инакъ
можемъ да ги наречемъ, „рупски" нар'Ьчия, като причи-
сляваме къмъ балканджиит*]^ и българското население по
южнитЬ поли на Балкана включително съ Сливенско и
Ямболско. Спр-Ьмо балканскит-Ь и рупскитЬ наречия има
нарЬчието на старото източно-крайдунавско българско на-
селение осв^нъ речената членна форма на •'Ь(у) и други
свои второстепенни отлики. Това наречие, което азъ за
отличие накратко ще нарека о-нар-Ьчие (споредъ членната
форма на -о), и всички други източнобългарски наречия,
които можемъ да наречемъ съ едно име ^т-нар4чие и
които заедно съо-нар-Ьчие образуватъ източната половина
на българския езикъ, азъ подробно описахъ въ съчинението
си „Ваз 081;Ьи1^ап8сЬе" (издание на Виенската Академия
на наукит-Ь, 1902 г.). За нашата задача тукъ не е по-
тр'Ьбно за сега да се впускамъ въ по-гол-Ьми подробности
върху главнит^Ь характерни свойщини на о-нар-Ьчие както и
на «(ш^-нар^чие. По-долу ще се споменатъ при описанието
на отд^лнит-Ь стари и нови поселения въ сЬвероизточна
България н-Ькои говорни (диялектични) отлики, по които
самиятъ народъ лесно разпознава различнит* колонисти
отъ Балкана и Тракия.
Требва да спомена, че балканджиитЬ, които еж твърди
многобройни особено отъ Шуменско на западъ, именно
въ Разградския окржгъ и въ Русчушкия и нататъкъ пр&ъ
Янтра, минаватъ у старото население и подъ име ,черни'

26
българи или ^чернит'^^; това име се отнася въмъ чер-
ната боя на кр^^хштЬу главно у м&жег!Ь, докато старото
източно крайдунавско население, специялно мд^жското, не
е носило, па и сега по н'Ькои м']&ста не носи черни, а
б^и гащи, досущъ както и въ западна България: ,черно-
др'Ьшковци^ С2Б именно все балканджии, а по полето с&
били ,б^одр^шковци^ БалканджиигЬ минаватъ за по-раз-
вити хора и по-силни въ економично отношение, и тЪ
малко съ насмешка тукъ-там']^ се отнаслтъ къмъ зава-
ренит*]^ ,вехти^ или ,ерлии' българи, които си иматъ и
едно доста загатно име ,х ъ р ц о и^ или ,ъ р ц 6 и^ (едивств.
хърцой, мъж. р., хърцойва ж. р.) У балканджиит*]^ и граж-
даните уХърцой^ се схваща съ значение на: „простъ
чов^къ" „простъ селачанинъ" „дебедакъ" и пр., и въ та-
къвъ смисълъ често се употр-Ьбя: „остави го, бре, тозъ
хърцой!", именно досущъ тъй, както се употр-Ьбя въ за-
падна България името шопъ. Ала както тази дума
не ще да има нищо общо съ обидното значение, което и
се придава сега, така е именно и съ думата хърцой,
защото самото старо население се нарича съ това име.
Азъ чувахъ самъ, какъ селяни въ източна България сами се
казватъ хърцой, а женит^ си хърцойки; „ние хърцойкит']^
не го тенймъ на тенко" — казваше една булка въ Б&ка
(Рушчуш. ок.) въ смисълъ, че не еж привикнали на удоб-
ства и разкошъ. Отъ Черно Море до Янтра и отъ часть
пр-Ьзъ Янтра въ Свищовско, до където достига сега о-н а-
р^чие, именно само хърцоит^ говорятъ това наречие.
Ала името хърцой се знае и по-нататъкъ: въ Свищовско
и Никополско ,полянцит4', които по наречие вече еж по-
влияни отъ балканджиит^, но които инакъ еж останки отъ
старото източно българско население край Дунава, се нари-
чатъ хърцой. Като се иде отъ Никополь къмъ Пл'Ьвенъ, при
селото Мечка пр4стаятъ ,хърцои'гЬ^ и захващатъ ,шопигЬ\
■^

27
^ърцойсвйя^ еленешгъ, товорещецъ о-нарЪ^йе, требва да
се е простирадъ по крайдунавска България отъ Черно
Море най-малко до р. Искъръ, а К02ке би и по-назападъ.
Казватъ, че името хърцой било познато и въ Видинско.
Колкото се отнася до облеклото, пакъ само хърцоит']^
в& и81ючна България носятъ характерните дв^ престилки
вм^то сукманъ. Заб'Ьл'Ьжително е, че тоя типъ носия,
който до Янтра минава само подъ име ,пещемаль' и
,кърленка^, а въ Свищовско и Ловчанско осв'Ънъ подъ име
пещемаль още и подъ име тъкменикъ и вълненикъ
(споредъ боята, платното и направата), се простира по
дунавската равнина на западъ далечъ пр'Ько границата
на хърцоигЬ, именно по Врачанско, Б-клослатинско, Ломско
и Видинско дори до сръбската граница.
Заб&|'Ъжително е по въпроса за някогашното раз-
пространение на хърцойското крайдунавско население
накъмъ западъ обстоятелството, че пр^ъ Искъра у пю-
аштЬ по Врачанско, БЬлослатинско и Раховско и въ една
часть отъ Ломско именно у ,полянцтгЬ' не само старата
носия, МАЖска и женска, напълно се схожда съ носията
на хърцоит* отъ източна крайдунавска България, но тувъ
и членната форма у старото население окончава на -о.
Изглежда, като схдимъ по старата носия на полянцит']^
въ Ломско и Видинско, които не говорятъ членъ на -<>^
като .че ли въ по-старо врбме и тукъ да е окончавала
членната форма на -о(т)и че отъ страна на едно друго
западно българско наречие, именно това, що се простира
отъ Бр'Ьзникъ — Трънъ та дори до Бкюградчикъ и на долу
прбзъ Враня — Л^сковецъ до Буманово — Скопье, да е
повлияло тукъ върху старото нар'Ьчие на полднцитЯ.
Ала както и да се разреши този въпросъ, фавтъ е,
че двЯгЬ престилки подъ име ,вълненикъ^ или ,8а-
веска^ (вж. по-долу у Шуменските хърцои ,завшпва^,

26
,завеб1^') се лосятъ и по западна крайдунавска Б'&лгарйй.
И тукъ у поллнциг! гюгк^жктЪ жената правилно носи
вълненик ъ, докато по на югъ, въ планинскигЬ м']^ста,
лапротивъ се носи зим4-л4гЬ сукманъ. По полето въ
Верковишка и Кутловишка (Фердинандска) околия, гд-Ьто
вгьлненицит^} с& много т^жсщ както и по Нинопояско,
сукманъ женит^ носдтъ гтсЬ, ала само у дома, а щомъ
жената тръгне да иде н-Ьшьдй — облича вече престилката
и завеската (виж. Д. Мариновъ, Жива старина II. 53).
Очевидно е, че сукманътъ тукъ е нова носия, приета отъ
балканджиит^, защото по планинскит'^ м^ста на Берко^
вишката, Бутловишката и отчасти на Врачанската околия
гижЬ и л1у11& се носи само сукманъ. Наопаки въ по-
лето накъмъ Дунава вече въ Кутловишко и Ломско
зим*]^ и лЪтк се носи само вълненикъ, а сукманъ не се
носи. Сжщо така и по Раховско, Б-Ьлослатинско и Врат-
чанско (накъмъ изтокъ) се носятъ само вълненици (по-
вечето тъмно-червени). Въ Видинско и Кулско по по-
лето селянката много р^дко носи сукманъ и то зимно
вр^ме (ц. д. 35, 39). Въ Б^оградчишко напротивъ зим^
„женитЬ обличатъ върху ризата сукманъ", черенъ, наша-
ренъ съ червени и сини гайтани (ц. д. 43).
Тамъ, гд'&то въ западна крайдунавска България изклю-
чително влад*]^ вълненикътъ или завеската у женит^, у м&-
жегЬ тъй сжщо се явяватъ б^литЬ, тЬсни абени гащи, на-
ричани ,беневреци* (още и ,бреневреци^ и ,бъряевеци')
като стара обща носия, досущъ както е било н']^кога и
у източнит* хърцои (вж. по-долу) и както е и у шо-
пи т'Ь сега по Софийско. Разпити широки гащи (наричани
шалвари, димии, потуре и ,патуре', повече отъ черенъ, по-
рЬдко и отъ б^лъ- шаякъ — аба) напротивъ ех балкан-
джийска др^ха и тукъ, както е изобщо у балканджиит^
по източна България. Споредъ м&жската носея съ огледъ

29
1с^м1» формата на гащит^ можем'^ поланцит^ и I^1аниЕ-
цит^ въ западна България добр^ да различинъ, както
наистина и у самия народъ се различаватъ, като се на-
ричатъ ещтгЬ ,беневр^чане'.а другигЬ ^алваране^
И тази разд'&|[а съот^тствува на някогашната м&жска
носия у планинците отъ една страна и у полднцитЯ-хърцоИ)
отъ друга въ сЬверо-ивточна България. У Маринова
(ц.д. 31) се споменува и третя главна м&жска носия отъ
по-старо вр']^ме, споредъ която една часть отъ населението
се наричало ^орляци^ сир. облечени съ дълги дрЪхи
(^глухчета^)) на които „крайоветЯ се развивали като крила
на орела". Ала това означение не е важно, а второсте-
пенна, защото и у други области връхната др1ха е имала
и има ,клинове^ отзадъ, та ^^;в^Ь^Ь крила на дрехата стър-
чатъ отъ страни поиздигеати, именно диверегентно отъ
боковетк Такъвъ кроежъ има и у С!офийските шопи, а
имало го е и у хърцоит4 (рж. по-долу). — ОсвЯнъ бене-
врецит'^ и вълненика въ крайдунавска западна България
еж СЕазе.ни и други др^Ьхи отъ старата мгжска и женска
носид, каквато отъ часть се спазва до днесъ въ северо-
източна България и у хърцоитЯ (вж по-долу), напр. клаш-
нйкъ, дорамче, долактаникъ, късаче, елече, опасъ. Клаш-
никътъ бива само дълга, абена, бЯла дрЯха съ р&кави, та
не бива клашникътъ да се смесва съ къс&къ и долак-
таникъ, както е у Маринова (ц. д. 13, 27).
Интересно е, че една часть отъ говорещигЬ о-на-
рЪчие хърцои се указва сега настанена по югоизточна
България, именно по политЯ на Айтоския и Карнобат-
ския Балканъ та на югъ по Странджа накъмъ Одринъ.
Тоя незабелЯзанъ до сега фактъ можахъ да установя
надъ всЯко всЯко съмнение главно възъ основа ца на-
речието, което говорятъ тъй наречените ,загорци' въ ре-
чените области на юго-източна България, Изве.стно бЯще

«0
По-прЪдя само, ^е но Странджа жив^ятъ ^руйцй*^.*) Когато
на 1897 година тръгнахъ отъ Бургасъ на югъ да изучваиъ
българския езивъ оо танвашни1г6 села, узнахъ, че т&и
подирнигЬ се д'Ьлятъ споредъ жителит^, които ги насе-
ляватъ, на ,рупски^ и ,загорски'. Известно е, че ^вагорцв*
въ южна България се казватъ обикновено жителит1^ отъ
северна България, особено полскитЬ работници, които
по жетва слазятъ отъ Балкана въ тракийското поле
(еж. и Иречекъ, Княж. Бълг., бъл. пр^в. 65—66), ала за
,загорцигЬ^ въ Бургаския окржгъ, които тъкмо минаватъ
тукъ за ,стари^ жители, не се знаеше до сега, да с&
дошли отъ северна България, а обикновено се ипсл^теу че
т!'к произхождатъ отк2Д'Ь Стара-Загора, тъй като наистина
особено около Бургасъ има доста нови поселения отъ „За-
горско и Чирпанско" (вж. Иречекъ, Се81;у, 575, бълг.
пр4в. 783). Ала вече въ първото село, гд-Ьто се ср^щнахъ
съ тия ,загорци', именно въ Мехмечкьой, веднага се уб^^дихъ
по наречието, което говорятъ, че тЬ ще да с& пр'1селенци
откъмъ Шуменско и Провадийско. Като главенъ б'Ьл%гъ
и тукъ се явява членната форма м&ж. родъ ед. ч., която
окончава на -д(-^), докато тя у урупцитб' винаги окон-
чава само на -г(Ц). Носията у тбзи подирнит^, именно
у жснит'&, и тукъ се различава отъ носията на загор-
цит'&, ала загорската женска носия вече не запазва спо-
менатите най-характерни свои форми, чр'6зъ които тъй
лесно се разпознаватъ хърцойкигЬ въ североизточна Бъл-
гария. — Като п&тувахъ нататъкъ по селата по тъй на-
речената Хасекия, иривикнахъ и по много други б^л^зи
да различавамъ рупци отъ загорци и можахъ най-сетн^
точно да определя границите, до кжд^то се простиратъ
загорците. Отъ положението, което заематъ те снремо
') Вж. и Наука II. 463, въ статията па П. Р. Сдавейковъ : Рупското
в Рупалаисвото българско наеелевие.

81
рупццт^ двно ее вижда, че т^ ех пришелци откъмъ е^^ръ,
които се втурнали нав&тр1 въ областьта на рунцит^,
вато заели само краищата на край-корсвата рупска
область, докато пб навъмъ западъ, въ посока къмъ
ОдринЪу отъ ткЬтОу види се, старото рупско население
отдавна се е издигало, усп^и като клинъ да се вмък-
натъ нного по на югъ, приблизително до самия Одринъ.
И тъй южно отъ Бургасъ веднага сл^дъ Мехмечкьой,
гд'6то ашв^тъ загорци и до 30-тина кхщи новопр^се-
лени рупци отъ Малко^Търновско, навъмъ югъ дохожда
вече рупското село Сар^-Муса, а загорско се явява
само селото св. Никола накъмъ изтокъ, на мор-
ския бр^гъ. Рупски села с& и Аланкайрякъ, Пан(и)-
чарево, Байряккьой, Бърхарманъ и Урумкьой.
Тукъ пр^аятъ рупцит^ и захващатъ пакъ „загорци**;
именно загорски села с&: Българско Алагюнъ,
Карабунаръ, Русокастро, Келешкьой, Орхан-
кьой, Якезли, Беймахле, Кайнарджа, Дюл-
герли, Гергебунаръ (било черкезво и сега заселено
съ загорци, тъй наречени „тройки** отъ Бовчазъ), Мад-
лешъ, Коджабукъ, Долньо Алмали, Горньо
Алмали, Джемеренъ и Факия. И тъй границата
по Бургаския овржгъ между рупци и загорци върви,
вато захваща подъ св. Нивола, между Мехмечвьой и
Сар^-Муса та подъ Дюлгерли и Джемеренъ, източно
отъ Бълг. Алагюнъ, та на югъ пр']^ъ турсвата граница
пр^во Гьов-теп^ на Бовчазъ и отъ тукъ на югъ между
Лозенградъ (Бърввлисе) и Салйоглу въмъ Хавса. Тъй
вато твърдо 6'Ьхъ ув^ренъ, вавво загорците въ Бургасвия
овр2гъ произхождатъ отъ с^еро-източна България и по-
неже тЬ ех могли да дойдатъ отъ тамъ пр&ъ главнит*
балвансви проходи при Ченге и Ришъ, пр'Ьдполагахъ, че
и по полит^ на Айтосвия и Барнобат<!вия Балканъ може

82
да има сжщо такива ,загорци^ Съ тали ц4лъ пр4дприехъ
една обиколка отъ Айтосъ по подножието на Стара-Пла-
нина накъмъ западъ. И наистина въ старото българско
село Вр-Ьсово, заобиколено отвредъ съ турски села, на-
селението по наречие се указа съвсЬмъ сродно на хър-
цойското въ Провадийско— Шуменско. По Айтоския Бал-
канъ, колкото има още стари български села, все се чи-
слятъ по говоръ къмъ „загорскит^", а именно Кьопекли
(около 50 кжщи българи и 40 к. турци), Терджуменъ,
и Малко-Ченге. И въ самия Айтосъ се говори о-на-
р-Ьчие. Къмъ загорскит-Ь села се числятъ на югъ отъ
Айтосъ още Буюкли, Кръстина, Тастепе, Пир не,
Кючукъ-Аланъ и Кад^кьой (ДругигЬ български
села отъ Айтоската околия, а именно Азапли, Джеферли,
Бапуджиккьой, Бавакмахле, Барасарли и Марково еж
ново заселени отъ пришелци откжд* Чирпанско, Старо-
загорско и др.) Сжщото констатирахъ подир-Ь и въ се-
лото Прил^пъ, което се намира на прохода, що води
къмъ Ришъ, сетн-Ь въ селата Подвисъ, Босилково,
Комарево, Костенъ, Гердели, Кадъкьой, Сиг-
менъ, Ахмачево, Телялкьой, Аладагли, До-
кузекь, и Турско Бейкьой. И въ самия- Карн о-
батъ, както и въ Айтосъ, се говори о-нар^чие. По-нови
пр-Ьселенци отъ разни страни на Тракия еж жителигЬ по
другигЬ български села на Карнобатската околия: Абдал-
кьой, Куруджиево, Пашакьой (см-Ьсено съ турци), Къ-
съмчево, Сунгурларе, Балабанчево, Енимахле, Индже-
кьой, Еникьой, Санджикларе, Фердинандово, Тарашкьой,
Янъкъ, Балабанлари, Барганли, Дуваларе, Исмаилфак^,
Куркуджа, Джумалй, Харманкъръ, Букюрджелй, Евренлй,
Иситлй, Кулазлй, Каладжиларе. Като се вземе пр-Ьдъ видъ,
че и въ съсЬднит^ на Карнобатско балкански села К а я -
башъ, Медвенъ, Градецъ па и въ сама Жеравна

яз
влад^^ въ главни черти все о-нар^чие (пове членната
форма м. р. ед. ч. тувъ окончава на -о), хубаво се спазва
непр^кжсната свръзка между .загорцитЬ* отъ югь и с4-
веръ пр^зъ самия Балканъ. — Че ,загорцит4' н-Ьматъ нищо
обшо съ населението, което произхожда откжмъ Старо-
загорско, вижда се ясно и отъ факта, че границата на
тЬхния говоръ минава източно отъ Сливенъ — Ямбодъ и
Бъзъль-Агачъ къмъ Одринъ. Въ равнината южно отъ
Карнобатско н^Ьма загорски населения, па изобщо т^ с&
р']&дки и нб на югъ.
Бога еж минали загорците пр'6зъ Балкана въ из-
точна Тракия, не може сега точно да се установи. Но
тъкмо защото у самигЬ т^хъ традицията за дохождането
имъ отъ сЬверъ е вече затъмнена, забравена, тр-Ьбва
да зашгючимъ, че то ще да е станало доста откол'Ь,
най-малко пр^ъ първата половина на по миналия в'Ькъ.
Много е вероятно, че тая емиграция на югъ да е въ
свръзка съ потурчването на Тузлука, Герлово и източно-
балканскит* села, за които се говори вече. Съ това би
се съгласявало и онуй пр-Ьдание, отб^л-Ьзано отъ Иречека
въ Девня, което се спомена по-гор4. — Възможно е,
че по-обстойни изследвания ще откриятъ още н-Ькои
сл^щ отъ стари пр']^дания у нашит'6 загорци въ южна
България за тяхното дохождане въ тая страна. МоигЬ
разпитвания съ тая ц^лъ останаха безъ сгщественъ
резултатъ. Знае се само, че въ старо вр^Ьме ех се пр-Ь-
селвали отъ Стара планина въ Тракия, ала положи-
телни данни не се помнятъ. Че отъ Котелъ еж слизали
овчари въ Тракийско, за това н-^^ма съмн-Ьние. Така
въ село Карабунаръ (Бургас, окр.) на гробищата нам-Ь-
рихъ камъкъ съ по-старъ надписъ: „(по)мени г(оспод)и
ра(ба) твоего Сто(я)на, младенецъ сат Котилъ ва дето
гА\|гоз" (=1776). И друга надгробна плоча, която нам*-
3

рнхъ въ двора ва една вхща и която бнла дигната отъ
единъ гробъ въ полето, споменува павъ котленецъ: „Помени
господи раби твое Деч» шт Котль вь Л'][1то лижд" (^=1824).
Нека оше да забЪлЪжинъ, че напшт11 загорци по-
меац^у си минаватъ и подъ други, мастни названия. Тапа
карабунарци наричатъ загорцит^ отъ Алалювъ ,кал-
муци*, у»ъ защото казватъ «ке йда" (^е е прието
тукъ отъ съсЬ^яото рупсво вге-нар^^чие). Отъ Карабунаръ,
идейки откънъ Алагюнъ, захваща именно да се казва
„ше йдъ", „ш' йдъ", както се говори и въ Русокастро и др.
На загорцитб откъмъ Ковчасъ и Алагюнъ казватъ още
,тровк'и' и .тронковци* (отъ думата вТронва" = трохичка,
малко). БългаритЪ отъ Казанлъшко казватъ на българитЪ
отъ Русокастро и Карабунаръ ^загорци', ала и т^и по-
днрнит^^ наричатъ първигЬ съ схщото ние.
Отъ загорцнгЬ, за които но-гор}: стана дума, има
сега преселени пакъ назадъ въ североизточна България
въ сл^ствие на руско- турскит^ войни, както ще се по-
сочи по-долу.
Българското население въ североизточна България
състои, както се обясни по-гор^, отъ старо население
и нови пришелци. Старо население въ равнината ек
само тъй наречените хърцои, конто минаватъ пон4кдде
още и подъ име п о л я н ц и, докато пришелците ех пре-
имуществено отъ Балкана (Стара Планина) та се казватъ
балканджии (балканци, планинци), и отвхдъ Балкана —
отъ Тракия: тракийци или отвхдешни.
ПрЪдп да преминемъ къиъ останките отъ старото
иаселеиие ш!. източна крайдунавска България, именно
ърцокт'Ь и придошлите къмъ техъ многобройни
1и н тракийци, треба да се поспремъ

!^Ь
налко повече при т^и три главни елемента, отъ които
състои българското население въ североизточна България.
Балнанджиитгь (планинцитть).
Въ самия Балканъ и по сЬвернит-Ь му поли бал-
канджиит* се внаятъ за старовремско население. И
тукъ има пон-ЬкхдЬ мастни предания за пр4селенци
отъ други страни, ала тия пр-Ьдания не се отнасятъ
направо до н^кои отъ жителит*Ь въ Балкана. Че Балканътъ
ще да е далъ прибФжище на много б4жанци откъмъ
сЬверъ и още повече откъмъ югъ, именно отъ Тракия,
пр^зъ вр-Ьме на турското иго и главно пр-Ьзъ периода
на турското завоевание на България, е твърд-Ь вероятно.
И по мнението на Ирсчека, както се спомена, Балканътъ
надали ще да е билъ пр-Ьзъ срЬднит*Ь в4кове тъй гжсто
населенъ, както е сега. За многочислени пр-Ъселенци
тукъ отъ Тракия, гд-Ьто пр-Ъди падането на България ще
да е влад-Ьлъ по полето главно рупскиятъ български еле-
ментъ, може да се заключи и по наречието на балкан-
джиигЬ, което съдържа доста рупски елементи и което
главно се схожда съ рупскит-Ь говори относително членната
форма м. р., що окончава навредъ по Балкана на 'Ь(т).
БалканджиитЬ помежду си не се различаватъ толкова
по носията си колкото по разнит-Ь си говори. Главно съ
огледъ къмъ т^зи подирнит-Ь т* могатъ се раздали на
няколко групи. Тукъ накратко ще характеризувамъ тия
групи, като ще посоча и главнигЬ отлики на народната
носия. Ще почнемъ отъ източния край на Балкана и ще
вървимъ редомъ накъмъ западъ.
1. Еркечани и гулйчани. Недалечъ отъ Черно
море ср^дъ Стара планина има дв4 гол-Ьми стари бъл-
гарски села по име Еркечъ и Гулйца. Отъ селото
8*

м
1^ркнчъ, шн)т<) (н^ ш^а въ източния, ,Айтоски балванъ^,
Гули1\)^ (Ч) н^^мирн около десетина километра по нас^еръ,
№Ш1ЧЦ(к игь (Гулиткид проходъ', надъ горното течение
иа гьй иароч^наш Оуха Камчйй или Чифте-дере^ И дв4т%
(чла о(^ тнц^аЬ (*та)кшр^мски : т^ с& били приви^
ниируи^ии (^ь судлннски фермани, които били няколко
(1Л|1Н а^циошшани. Ио кааиавето :на учителя Петъръ
Л«11Ч^и»'и кк. Лйчнн*'ц който е родомъ отъ Еркечъ, единъ
шкгич* су.ианоки ферманъ се намиралъ сега у кЬ&ой си
Ди(Нии1Ч«, (Ч>кро'трь (У) въ Бургасъ. Бркечани и гуличани
тщ ,'иЧ^^^'^'^'^Д^и^^ пазили с& балканския проходъ
щ^и ИЬ.1а р)1ка (,Ак-дере-боаз4', сир. Гулишкия проходъ).
1Ь'ИЧкии'ГЬ имъ данъкъ едно вр^ме състоялъ въ една
|(1»«ш .А'ьрт4> едно кило ечмикъ и една кокошка. Пр'Ьди
/0 кчь.цит имь се отнели т^и правдини. Т^ не скланяли
и мио1Ч> се противили, но иЪжвло какво да правятъ.
Мркочанн и гуличани се отличаватъ между другит^ бал-
книджии по говора си, по носията си, а донМд^ и по
сишгга вънкашность. Еркечани и гуличани именно еж
поиочето едри, високи, а при туй т*Ь ех известни на-
иродъ и като твърд* хитри, опорити, смЬли и пред-
приемчиви хора. Поради тия свои качества и главно поради
своята си физична здравина гЬ с^к извънредно добри
колонизатори. Въ течение приблизително на едно сто-
л'Ьтие Еркечъ и Гулица са успали да населятъ съ свои
хора голяма часть отъ сЬверна черноморска България,
както ще видимъ по-сетн*. И дв-ЬгЬ села, Еркечъ и
Гулица, били ,едно вр4ме' много гол-Ьми, имали ех по
600 — 700 кхщи, но откакъ взели да се изселватъ отъ
т^Ьхъ, числото на жителигЬ намалило, а.1а при все туй
тЬ и сега не ех малки села (споредъ прМрояването
отъ 1893 г. въ Еркечъ е имало 175 кхщи съ 1141 д. ж.
Гулица — 140 к съ 1035 д. ж.). Разселването

^1
Ьтъ тМ дв^ се^ка въ равнит^ м'к^та по долня ^мчйя^
по Варнеяско й Добруджата е захванало йостепенно отъ
началото на мйвалия в'Ькъ и недаб^'Ьдано и сега ои^е
трае. Ала йъ най-гол-Ьмо количество се дигнало населе-
нието отъ Йркеч*^ и Гулица йрЬзъ вр^ме на руско-
турската война на 1828 год., и отъ това вр-Ьме Датуватъ
повечето еркешки и гулишки колонии по казанит']^ области.
Стари хора въ с Авренъ (Варнен. ок.), което е заселено
отъ Еркечъ и Гулица, ми разказваха, че н-Ьколко го-
дини пр^ди речената война турцигЬ направили гол-Ьмъ
,зулумъ' въ Еркечъ, поради което населението едвамъ
дочакало рускигЬ войски, а сетн^Ь вече, като взели ру-
сигЬ да се върщатъ, повечето отъ селянитЬ потеглили
подир-Ь имъ и н-Ькои само стигнали въ Русия, та па се
върнали назадъ, а другит^ заседнали по запуст&лит^ села
по Добруджата и Варненско, гд-Ьто заварили. Причината
за станалия зулумъ въ Еркечъ споредъ преданието ето
какъ се помни: „Момчето на н-Ъкой си Узунъ Конда било
у единъ турчинъ овчарче. Ималъ и турчинътъ момчета,
па се сбрали и други момчета да играятъ и най-сетн-Ь
набили хубаво овчарчето. Пъкъ то рекло тогизъ: ,вие ни
биете, ами ще доде московеца, та ще ви земнемъ всичкото^
Питали го, кой дума, гд-Ьто ще доде москбва. То казало
първомъ: ,майкини хортуватъ си тъй*, а сетн-Ь на-
учили го, та казало ,кака ми каза^ Викали кака му —
то било момиче — и показало момичето: ,азъ казахъ,
чувамъ тъй^ Тогизъ фанали да колятъ: поповет-Ь напр^дъ
заклали, сетн-Ь буруджията (?), ала и него като заклали,
,станало затъмнение' и т-Ь спр^и да колятъ*'.
Между еркечани и гуличани н']^ма видна разлика
въ говора и въ носията имъ, и за това т* обикновено
минаватъ между другото българско население подъ едно
име: „еркечани" или „еркечка черга". Казватъ ги още и

дб
„в^йвовци" и „ваЙБОвчани^, понеже ]Ч)ворятъ „ва" и
„вх" (вм. „бре", „бе", „ба") нпр. „оти ва?" (= защо бе?).*)
Една отъ най-главнит^ особности на ервечкото
наречие (подъ „ервечко" ще разбираме и гулишкото на-
речие), спазена отъ старо вр4ме единствено въ него
наречие, то е от^гането на гласнйгЬ, когато с& подъ
ударение (ударена дължина на гласнит^). Поради тая
особность еркечанинътъ, когато говори, н-Ькои гласни
така от'Ьга, като при туй и извишава гласътъ, че гово-
ренето му прилича, с^кашъ, на п^ве. Друга важна
особность въ произношението на гласнит^ състои въ това,
че изобщо т% а най-вече гласната а, се произнасятъ при
много слабо отваряне на устата — ,затворено', така че а се
чува като звукъ между нашето отворено а и между о. Ако
това а отб'к1[^имъ съ а, а дължината съ - и мекостьта на
съгласните съ \ тогава ще можемъ пр']&да изречението: „ста-
рата хубаво гледа децата" по еркечки говоръ така:
„стйрат& хуб'вй гл'ед& д'ец&т&. ^Затвореното* про-
изношение на гласнигЬ у еркечанитй еж заб-Ьл^жили и
прости, ала наблюдателни хора отъ народа, които позна-
ватъ еркечанит*. Така единъ казваше за гЬхъ: „ха, ония
ли въ Авренъ, гд-Ьто говорятъ съ стиснати зхби?" Ще
спомена една пакъ много важна свойщина на еркечкия
говоръ, а именно че въ тоя говоръ се произнася гласната ъ^
било че тя застхпя старобългарската гласна ъ или старо-
българск. гласна ж, когато е подъ ударение, като едно
отворено е, именно между б и а, което можемъ да отб4-
лежимъ съ й; пр^дъ това й съгласната си остая твърда,
когато н4ма ударение, тогава ерътъ се произнася слабо-
тъмно, приблизително както се чува неударениятъ г и въ
') Това „ва (въ)'' го има и въ други села, с&с^дни на Бркечъ,
напр. въ Орананъ: х^е в а! са ходя в а! (^ще ходя бе!).

3»
книжовния ни езикъ. Еъиъ произношението а се прибавя
и реченото от^гане — дължина, поради която още по-
вече бие на ухото оообното еркечко произношение на
ударения ъ, нпр.: напалних б&клицътъ та ф гуратъ; в&лна
пер&т; даш в&яи; залвите месат, пек&т; машко, прйвно
д^те; неиогъ да стгк, ше умра; мдш (=11ъж) — ала
мгжат (= мъж^^т), игжете; п&т — патшца, ала: П5тека;
дДт (дъжд) — ала: дгждбвно и пр.
Старата носия на еркечани и гуличанн е била
доста отличителна. Носили с& много го.^и ^калпаци^
съ гол^Ьма вълна отъ ,каракачански^ овци. Еазваха ми
ченгенци, че тия калпаци ги казвали ^мукани^, па дори
и сепц когато вече не се носятъ такива гол'Ьми калпаци,
пакъ ги наричали уж ,муБан^, ала това име отъ еркечани
не чухъ, та е възможно, да е донесено тепърва въ ново
врЬме отъ Влашко. Турцит^ именно запр'Ьтили да се
носятъ гол^мит^ рунтави калпаци, поради което т^ с&
ги изменили, ала и сега с& т^ сравнително доста гол'Ьми.
Доскоро мхжетЪ носили въ Бркечъ и Гулица бкии
,гащ1^, които били т^ни като шопскитб беневреци.
Сжщо така се носили и 6'Ьли ,елеци^ и горня б^Ьа
др^ха — ,а б а' (,елек и аба^). Ала сега м&жскитб др]Ьхи
еж черни, както и у другит^ ба.1канджии.
Женската носия състои главно отъ черенъ ,чукман'
(сукманъ), който е т^сна др^ха, що съдържа фуста и
горната часть — ,чапак^, както у всички балканджии.
Чукманътъ се закопчава на гръдит^ и е безъ рхкави,
а отъ долу по краищата има б^и ,полй^ (нашивки,
везени съ памучена прежда на около колкото три пръста,
като тантели). Най-оригинална е женската горня др^ха,
която се нарича ,кйча' или ,кйчинка^ Тя е черна,
дълга дрЬха безъ р&кави, достига дори до петит^ оки-

40
чена съ черни конци, усукани отъ вълна, та ц^ата
др-Ьха е рунтава.
Има една друга женска др-Ьха — ,к а в а д', тя е
червена антерия съ к&си р&кави. Зълвит^ се обличатъ
съ кавади и булката, когато е млада — първата година.
На глава си вързватъ месаль — 6'Ьла дълга кърпа;
булкит^ го носятъ, щомъ се оженятъ; т^ се забраждатъ
съ него и отгор-Ь се връзва ,превеска^, на която виси
нанизъ, ,краи1ца^, отъ главата до кръста. Месальтъ
се казва и ,ржченйк', и ,чумбер'. Имало особно
,уз4пкани' чумбери. Единъ особенъ нанизъ се казва
,пелеш^: то е една ивица („уйцъ**) отъ кафяна аба,
нанизана съ дребни парички и синци, та се окачва на
врата, да виси отзадъ до петигЬ. — По свадби се дарявали
,габровски чехли^
Момцит^ и мжжетЬ еж носили едно вр-Ьме ,перчан*
(сега наричанъ и ,ч е м б а з^), сир. дълга плетенка наср-Ьдъ
главата, която наоколо пер чана била бръсната. Сега
перчанъ не се носи вече, а.1а още добр* се помни, какъ
пр4дъ свадба роднинигЬ се сбирали въ нед'Ьля „да бръ-
снатъ^ момъка, като м) п']^ли п']&сни, въ които за перчана
и сега още се повтаря. Като бръснатъ зетя, прибирать
,руното* (косата) отъ врата, което булката завито ,въ
пешкиръ^ запазвала.
2. Ченгенци. Така се наричатъ пръснатит-Ь въ
многобройни нови колонии по сЬверната черноморска
областъ българи, които произхождатъ отъ старото бъл-
гарско балканско село Ченге, що се намира на пжтя
отъ Провадия за Карнобадъ. Въ сжщность турцитЬ го каз-
ватъ Ченге, а у българит-Ь селото и сега още минава съ
старото си име ,Овчага^ За името ,Ченге' ми разказа
Д4до Кръстьо въ с. Балдъркьой (въ Провад, околия, засе-
лено не откол^ отъ ченгенци) една народна етимология,

41
съ която си обясняватъ самитЬ жители името на селото:
„Едно вр'Ьме покрай Камчията имало ,л6нгосъ^ сир.
,балта — блата^ Тамъ се заселили цигани. Нашата баба
казваше, че отъ тия ,чингене^, демекъ циганитЬ де, оста-
нало името Ченге. СетнЬ българигЬ слезли отъ по-висо-
кото м^сто до реката Д-Ьли-Камчия, и така останало
името на селото".
Ченге се указва съперникъ на Еркечъ-Гулица съ
нногобройнитЬ си колонии особено по Провадийско и
Варненско. Ченгенци изобщо не се отличаватъ твърд*
много на видъ отъ еркечанит4: и т* еж обикновено едри
планинци, а види се, че т* първоначално ще да ех били
съвс^мъ сродни на еркечанит-Ь. ЧенгенскитЬ жени носили
по-пр-Ьди на глава си ,месали^ както и гуличанкит* ;
,чукманит4^ имъ били черни и сини. Носила се до
неоткол* и ,ки чинка* (горня, дъ.1га дрЬха, безъ ржкави)
съвсЬмъ подобна на еркечката, само че не е рунтава, а
тъкана на пжпки, въ видъ на астраханъ. Едаа такава
ченгенска кичинка можахъ да видя въ Балдъркьой и се
ув4рихъ, че е подобна на еркечката. На ризитЬ има
долу ,поли^ И ченгенци носили големи калпаци като
гулишкит*Ь.
Въ говора на ченгенци н-Ьма ония особности, съ
които се отличава еркечкиятъ говоръ. Ченгенци, като
се сравняватъ съ хърцоигЬ по Провадийско, вЬрватъ.
че гЬхниятъ езикъ е много по-чистъ и че не се разли-
чава отъ езика, на който се пишатъ книгит']^. Главното
подобие съ книжовния езикъ, което дава поводъ за такъво
мн'Ьние, то е членната форма м. р. ед. ч., 1цо окончава
на -«, р'Ьдко на -гт, сетн-Ъ изоб1цо произношението на
гласнит'Ь, каквото е и въ книжовния езикъ, при всичко че
и у ченгенци се чува доста онова твърдЬ тъмно ъ, кога
е подъ ударение, както и въ П1уменъ, и най-сЬтн-Ь сравни-

44
ность обаче вотленци еж отивали само временно по тия
страни за печалба, и то само мжжсвото население, оста-
вайки женигЬ въ Котелъ, и сетн* се връщали пакъ на-
задъ въ родното си м'Ьсто. По тая причина и размно-
жаването на котленсвото население с вървело много
слабо, дори и никакъ. Самиятъ градъ съ своит* т^сни
З'личви и съ натъпканите едно до друго и дори едно
вързъ друго К2БЩИ, разположснъ въ една влажна котловина,
не е ималъ и потр^бнигЬ хигиенични и климатични
условия, за да се развъди въ него здравъ и пъргавъ
колонизаторски елементъ, какъвто се указватъ изобщо
другигЬ балканджийски поселенци по североизточна Бъл-
гария. И самите бледни лица на жените и децата въ
Котелъ, — следствие на горската влага и на теснотата
на жилищата — що е забележилъ и Иречекъ, напълно
подтвърдяватъ казаното. Та и самиятъ Котелъ, който при
второто преброяване имаше до 7000 жители, не ще да
е билъ въ старо българско време нЬкое видно поселение,
а ще да се е издигналъ главно презъ време на турското
иго, и то като се събрали въ Котелъ жители отъ окол-
ните села, а по всека вероятность и отъ некои по-далечни
места, именно отъ Тракия. Така се споменува, че имало
презъ по-миналото столетие пришелци отъ кжде Факия
(Бургас, окр.). Правдините, съ които котленци се наслаж-
давали въ турско време, и осамотеното и естествено защи-
тено положение на самия Котелъ еж били причина, щото
населението му въпреки всички несгоди да не напуска туй
место. И тъй по традиция се развила особена при-
вързаность у котленци къмъ родното имъ место, така че
те, макаръ и да бе вече отпочналъ съвършениятъ му
упадъкъ веднага следъ освобождението на България
(Иречекъ, ц. д. 532), съ неимоверни жертви настояха да
го запазятъ дори и следъ големия пожаръ, който съвър-

45
шено го съсипа пр^щ н'Ьводво години, само и сако да
не се изселдтъ отъ тамъ. Особено женскиятъ св^тъ въ
Ботелъ е билъ всякога противъ изселването. И сега обно-
вениятъ Ботелъ, който посЬтихъ пр'Ьзъ Августь 1898 год.,
представя твърди печална картина. Ср^дъ съсипнит^, съ
видни сл'Ьдц отъ страшния пожаръ, се ншкатъ малки
б'6ли ккщички, направени все по единъ планъ — набързо,
набързо отъ наши македонски майстори, като за сиро-
маси хора. Дворовете още нямаха огради — всгду камъни,
оросанъ, недогор&ш главни, буренъ, та не е разпознатъ,
гд^^ е улица, гд'Ь е дворъ. И вср^дъ тая съсипия влад*]^
гробна тишина, която прави още по-т&жно впечат*
ление. Останали еж само жени, д-Ьца и старци ; нито има
чаршия, нито какво да е оживление по града. Малко по-
хубаво впечатление изнася чов^къ отъ уц&п&ката отъ
пожара ,Долня махала^ гдЬто чов^къ може още да си
състави понятие за гиздавите дървени к&щи на стария
Котелъ. А този вече н4ма да се въскреси съ миналата
си слава и съ добрия си поминъкъ, и за новия Ботелъ
едничкиятъ спасителенъ изходъ е — с&щински да се
изселва въ м^ста съ по-доходна почва и по-лекъ поминъкъ.
Ботленци добр* се отличаватъ отъ своит-Ь съсЬди
съ своя говоръ. Главна особность на тоя говоръ е мекостьта
на съгласните, която наистина я има и въ говора на
ришани и върбичани, но която въ котленския говоръ
е доведена до крайность, именно при з&бнит^ съгласни
ду т, кагато стоятъ пр^дъ гь и пр^дъ ъ и ш, така че
вм. д се чува дори в и вм'Ьсто ш — к Така напр. г а д о
(д4до), скгена (стЬна), пъкг(пжть), в ига (=вид1|Ь); вигах
(— вид4хъ), въркГ* (^въртнк), въркГах (=върт4хъ) и пр.
Такава мекость ср'Ьщаме още въ два балкански говора, въ
еленския и др'Ьновския, за които ще се спомене по-долу.
Членната форма м. р. ед. ч. въ Ботелъ окончава на -ът.

4в
съ Ботленското, а оть друга — съ дрЬиокшото. М^юстьта
на зжбшгг]^ съпасни въ елешсшмя говоръ е още повече
развмта. тажа че дорн и пр^^гь обикновено е се чувать
много жево т и ^. Главното оинчне, по което еженчашшъть.
бнгь той отъ града нли колбат^^ ое познашц то е про-
изношението на членната форма мнок. ч. като кй^ па
дори и ка (ка), което не се гоюри тъ1 нито вь Др§-
новско, нито въ Котелъ, напр. овцевгя, козЙ1Га, турци]Гя,
главйчкгиБГя, лъкнкя. Казвать кд (~тяХ гете (д^Ьге),
двевге геча (двЬтЪ д^а); сегяха, сегехме (и котленски:
сегях, ала: седехме); вйгел (=вид'Ь1ъ)у нешке (нещ'Ь),
върв^ах, и пр.
Еленското нарЬчие захваща оть селото Дъверит^^ на-
къмъ занадъ; границитЬ му съвпадатъ съ границите на
старата турска еленска нахия, а така схщо и съ до-
сегашната еленска околия, като се извадятъ сш>менатитЬ
села, които принадлеяБатъ по говоръ къмъ Беброво, и като
се притурятъ н^^колко села мехду ТрЬвна и Елена, които
се падатъ къмъ Търновската околия. Нека забЪл^имъ
още, че оть Елена накъмъ западъ захваща чистобъл-
гарско пхътно балканджийско население, нензпрЬгЬсено
съ турци, каквото е по източния Балканъ.0
И въ Елена носията у женит^^ разбираме главно
селянкит^ е чисто балканджийска, именно черенъ ,сукман''
безъ рхкави и ,кава]Г — горня др]^а ,вълнена^ М&жетЬ
') Ивтересво е да ое заб^1^жн^ че въ дв^ нл1жя сода блвзу до
Елева, нневво въ с. Хрнстовцн (10-тнаа к&щи, въ Руховската община)
н въ с. Хънювцш жвте^вт^ бал по провзходъ оть Сърбал, отъ гд^то
Д0Я1В врДоежевцн въ Едевско в^1цо вр^ди едннъ в^къ^ Цаседенвето отъ
дртгвт-Ь села аа околията до скоро жвтелвгй ва казаннт^ дв^ села нари-
чало «сърби** — .сърбнтЪ**. Инало още никакви сърбизвн въ говора на
иодвравг^, комто сега с& съвс^хъ побългаренв. Така вавр. въ Хъв1>вцн
калв^лн на огъня «ватро''. Споредъ г. П. Ю. Тодоровъ отъ Елена, който
хи сьобщн казаното, имало още подобни дуни. Азъ не хожахъ да узнал
н1цо повече ио тоа въпросъ, който заслужва осветление.

4»
носягъ сега балванджнйсЕИгЬ черни ,гащи^ Споредъ
вазвавето на стари хора до началото на миналия в'Ькъ
по Еленско мгжегЬ носили бели .аби' — иато шопет^,
а почти до освобождението на България мжжет^ бръснали
главите си съ ,перч^н'' на ср'6дата; дори и поповет^
ходили пр^й стотина години съ обръсната глава и не-
оплетенъ ,аерчен'*, облечени съ б^а ,аба^
7. Др'1новчани. По говоръ и носия много малко
се различаватъ отъ еленчанит! именно дрЬновчани, — жите-
лятк на с. Др^Ьново и околнитЬ села (колиби). Др']&новчани
тъй сжщо еж 1гаого разпространени по много нови села по
Търновско, Рушчушко и Разградско; гЬ ех разделени отъ
еленчани само чр-Ьзъ трЪвненци, които се простиратъ
отъ Балкана накъмъ Търново. Бато схдимъ по наречието,
тр'Ьба да пр^дположимъ, че въ по-старо вр']^ме др'Ьновчани
се допирали непоср^дно съ еленчани, съ които съставятъ по
говора си една ц-Ьлость, часть отъ която образува и котлея-
скиятъ говоръ. Разликата между др^Ьновския и еленския
говоръ главно състои въ това, че у др^новчани се произ-
нася членната форма множ. число още -т^е, докато тя
у еленчани гласи, както се каза, -кга и -кга, а у котленци
-ти. И тъй др-Ьновски ще се каже козйт^е, еленски козйкГа
и козйкя, а котленски козйти. Инакъ и въ Др^Ьново се
казва: къшкг& (— кжштй), пъкГ, по п^кГа, на кгах (=гЬхъ),
въркг*, плекгах — плекгеше (плет^хъ, плетеше), сег^
(седнк), сегах, сегеше; хогах, хбгаше (ход4хъ), кла-
генец (кладенецъ), гозгей (гвоздей) и проч.
Др'Ьновскиятъ говоръ накъмъ Габрово достига до
колибигЬ Б*Ьли Мъжи, на сЬв.-западъ до с. Гостилица, на
изтокъ до с. Килифарево и накъмъ Търново до с. Еерякъ,
така че приблизително границит* му съвпадатъ съ админи-
стративнигЬ граници на Др^новска околия.
4

52
черни ,гащи^ (потури), салтамарка и пр., а у жеямтЬ
отъ черенъ 5Сукманъ', бевъ р&вави. Носилъ се е и тукъ
по-прфди сувай, но сега вече съвс^мъ го н-Ьма.
9. Троян ци. Западно отъ габровските колиби, при-
близително при Ново Село, започватъ троянскит* колиби,
чието ср4дище е градецътъ Троянъ (^Троень^). Въ с&щность
самиятъ Троянъ състои отъ града и още отъ 1 5 ,нахали^
сир. колиби, пръснати едни отъ други на доста год-Ьмо
разстояние. Въ града има само дв4 ,махали^ — т. нар.,
,Долниятъ край' и ,Горниятъ край^ Изобщо системата на
колибите тукъ влад'Ье всжду въ пълншх смисълъ на думата.
И Троянъ заедно съ колибите принадлежатъ къмъ чисто
българските балкански области. Турски елементъ е имало
малко само покрай Осъма, и то повече на долу по Лов*
чанско. Въ местните названия тукъ-таме се яваватъ
и романски елементи, каквито никакъ нема по Габровско.
Троянци се падатъ малко въ по -затънтена область; и за<-
това у техъ събуденостьта на духа е по-малка отколкото
у габровци; у т-Ьхъ не се е развила по-едра индустрия,
ала затова и те се отличаватъ съ голема предприемчивость
и устойчивость въ работата, поради което у техъ занаятигЬ
още добре вървятъ, а некои техни произведения, особно по
кожухарството, като нпр. троянските калпаци, конкуриратъ
по пазарите въ северна и южна България. Троянци по-
м&чно се решаватъ да напуснатъ свойте хубави планински
места, ала при все туй нуждата и техъ кара полека-
лека да се спускатъ въ равнивата нак&де Свищовъ
и Никополъ, гдето поминъкътъ сравнително е много
по-лесенъ.
Троянци се отличаватъ въ говора си главно чрезъ
големата мекость на съгласните, което особено личи въ
сравнение съ близкия говоръ въ Ловечъ ; и глаголите съ
и-основа се произнасятъ меко: напр. мо.м, нос/г, ходл,

58
търпя. ЧденЕата форма н, р. ед. ч. винаги окончава на
-гт^ никога не се изпуска -т въ края, както става въ
Ловчанско и донМд-Ъ въ Габровско.
Можахъ да заб'Ьл'Ьжа и особенъ типъ въ Троянско:
едъръ ръстъ, правилно овално лице съ дълъгъ, правиленъ
и малко орловъ носъ. Тия физични б'кв['6зи, особно пъкъ
носътъ толкова ех посл-Ьдовно прокарани, че всЬки
наблюдателенъ пхтешественикъ лесно ще ги г^&кл^жи.
И по носията си троянци се отличаватъ дон'1йд'Ь
отъ другитЬ планинци. Главно бие на очи синята боя
на троянския женски ,сукмань^ По синит^ сукмани,
които достигатъ накъмъ Севлиево до с. Острецъ, се
вижда, док&д^ се простиратъ сега троянските планинци.
Ловчанскит^ селяни вече значително се отличаватъ по
своята повече ,полянска' носия. По Ловчанско, напр. въ
с. Горно Павликяни зим'Ь се носятъ сукмани, които тъй
с&що еж синкави, ала по-т^сни и по-възк2ЕСи отъ троян-
ските. Осв^нъ сукмани носи се и тъй наречениятъ ,къдряв
сукмань, или както още го казватъ: ,бръчулникГ —
широка набрана фуста, подобна на гражданската ,рокля',
отъ черно, вълнено домашно сукно. Тая носия е нова
и е дошла отъ южнит^ прибалкански градовце като
Карлово, Калоферъ, и др. Носи се и ,клашнйк', сир.
дълга, черна горня др^ха отъ козина, безъ рхкаъи. Клаш-
ницигЬ сега въ Троянъ не се носятъ („истъщйя се").
ала по колибите още ги има. Друга една връхна др^ха,
която по кроежъ е схща като клашникътъ съ тая само
разлика, че е и подплатена „за топло", се казва ,м и н т а н ъ^
Минтани носятъ и сега — тЬ сл подплатени съ кожи.
И сукманятъ бива подплатенъ — ,подплатен сукмань*
или ,сукненик^
Мгжете по Троянско носЪли до неотколе много
,дънести гащи', сир. дълги потури, и то черни и сини.

56
гюрци се изселватъ, ала гЬхното число въ сЬверна Бъл-
гария не е заб'Ьл'Ьжително.
Ето този е, накратко описанъ, старопланинскиятъ
елементъ, който се явява ту изпр-Ьм^сенъ съ полянцигЬ
(хърцоит*) ту вече изключителенъ господаръ на опустЬ-
лит^ пространи земи по източна крайдунавска България.
Пргьселенцитгь отъ Тракия.
Носията и нар-Ьчието си добр'Ь сд спазили само
по-новигЬ тракийски пр'Ьселенци — главно тия, що еж
дошли сл^дъ посл-Ьдната освободителна война. Тракийските
прЬселенци предимно произхождатъ отъ източна Тракия,
най-много отъ Ямболско, Старозагорско, Одринско и Малко
Търновско. Носията имъ по кроежа си въ главни черти
сжществено не се отличава отъ балканджийската, само
че у тракийците се явяватъ и по-шарени бои, особно
червената боя се срЬща често. Така напр. у преселенците
отъ Малко-Търновско (спец. отъ Бунаръ Хисаръ) женигЬ
носятъ ,чукмань* черенъ, безъ рлкави и дълъгъ, ала
носятъ и тъй нареч. ,кунденйк^, който по кроежъ е
иодобенъ на чукманя, само че е тъканъ отъ ,мора^ (памуч.
прежда), и то б^лъ, отъ долу везенъ ,ц'Ьрно^, пазвата —
,алено* и ржкавето сжщо тъй. ,Престелките' еж имъ
,крикати^ (крикатъ = аленъ, червенъ) и ,п басите^ —
пакъ ,крикати*. Зим* носятъ ,кудуунье' (ед. ч., кудуун'),
сир. салтамарки, кжси, подставени съ лисича кожа; ку-
дуунътъ е отъ черна, но бива и отъ кафява ,цоха^
(чоха). Които ех ,болере^, гЬ носятъ ,длеги кюуркове',
съ лисичи кожи. На глава си турятъ бЬло ,ксер6' отъ
коприна. Ксерото служи вм'Ьсто ,кърпа* и се превързва
малко пр-Ьметвато назадъ, а отъ долу ксерото има ,чомбе р^,
подъ шия пр-Ьвързанъ. Обуватъ ,терлйци^ и вързъ т'Ьхъ

57
зим-Ь ,к у н д у р и*, а л*т4 само ,п а п у ц и* (у ямболци, чир-
панци и др. се наричатъ ,постали', ,чехли*). Мжжет4 но-
сятъ дърни, широки гащи* отъ аба; ,антерия' (все
,димйениО и ^салтамарка*, а на глава си носятъ
,фес* пр']&вързанъ съ ,кърпа*, която бива ,криката*,
ала има и всякакви кърпи — ,шарени*. Единъ видъ ,чук-
мани* еж тъй нареченит* у женит4 откхд4 Малко-Тър-
новско ,гунели*, които еж черни и обшити съ гайтани,
докато чукманигЬ иматъ долу везено по краиш;ата —
,поли'. Носи се и б^Ьлъ ,фустан* и то отдолу гунела.
Зимно врЬме обикновена дрешка е ,салтамарката*,
кжса до пояса и често обшита съ сърма. Въ празниченъ
день вм']&сто чомберъ носи се на главата една кжрпа,
която се завръзва около косата и се казва ,кошлобан*.
Друга една кърпа, съ която се забраждатъ женигЬ, се
нарича „брада" и „браде". У одринскигЬ пр-Ьселенци
носната с подобна. Така напр. по Димотишко и Сюфлишко
се носи ,6'Ьл хустан* отъ домашно, предено платно,
отъ ,бубак* (=памукъ). Носи се дълга ,рйза* съ ржкави,
везени съ вълна ,у багрен а* (= боядисана); биватъ везени
и съ ,църно*. Носи се и единъ видъ сукманъ отъ сукно
(шаякъ), което се казва ,грижа*, та споредъ това и
сукманит-Ь се казватъ ,г р й ж а*; то е др^Ьха „д л е г а кату
ризата и безъ рлкави". Д' рижите* се ,багрят* съ
,синйло* и съ ,църно*. Осв-Ьнъ ,грйжи* има и друга, зимна
др-Ьха ,г рижо в е*; то е единъ видъ кжсо кожухче отъ
сипь шаякъ, съ ржкави. Една бабичка отъ село Януренъ
(Сюфлишко) ми описваше, съ какво пр^вързватъ женит^
главата си: „На главата сторвахме ръченик бел, от платно,
завивахме косата, сака (=така) я завивахме плетенката
на сред главата (показа съ ржката какъ). Сетне в^рзу-
вахме ,скепа*; скепата е отъ кук^ля (= пашкули). Сва-
р'ахме ги чи ги предахме тенинко, Скепата длега пра-

№
иочн^ ■ дм^ му'Г][нкдии1 а правеше*. У други одринцн,
цо-нмсЬм'^ №ч-д-гъ зкенштк и ,фес', накиченъ съ ,фур-
лйнм' 'Кч'ъгъ 1' шмцнггь е-ь ,чонберъ'. Мххетб носатъ
« \\Й Н(ЦЧ'Ч(.'1шт ддаЕ(-!1са', отъ вълненъ шаренъ плагь
^Ч\'|ЧМ«к, «'[кт ■ лрЛ н вълнено .елече'. Женската
.[)ц «.V 01^ 1Ц>1:> оошшивеш) а шарять съ ^олй*. У кр^
VV чацн! 4 'М<чд.и &ийиикйско и Ямболско женихи носятъ
.« ,-1«н*> -««ъ^к «-(кчть иамучевъ сукнавъ съ рквави, на-
".ьч.*||к 1-л I' Кичигк н ,аладжа*, ва която кройката е
\,.л1м чА 1*и(^ «.■»»Л1'> че е ОТЪ' вълневъ шатъ. И въ
>,..,'4»-к'< '>;*.1.^ч1кЧ мш)р. гь Си1|дово, гд^гго жив^штъ пр^-
V ч...,* мк 1'н111Ч а'1-а вместо [Чушан*, който до не
.„.-.■.1 ,с ч- ■^^^•«^.II^ 11«ч1ИгЬ обличать ,съй' (мн. ч. ,саи'),
I. .1 -.^..ч ч .(и «■ I а (,х^а') отъ басжа.
\л]11цонт№ (полянцитп).
ичч>» VV №и-|.кна по-гор^ главната отлива въ жен-
.«.« ><>ч11'1 »н исички крайдунавски ,хърцои' или
,, х , 1ЧЧ"' * ьгсчи в'1. б*Л'Ь1Китит4 дв4 престилки,
. к .>111)1Ь.^ь н л]'у1'П опшдъ, — които, опасани вързъ
1,'*ч^''». *-«»|Ь1ПИ-1. фустата на г])ажданкиг6. Това прими-
^ц^^^^.1 >чм>')«>«> »'»' "р"''»!» по цЬла дунавска България
1(к ш**"»» фО|'«и, 'И' »'е ср'1«ца и у влахвинигб, както у
чад»"* '«И " '''""""'■''''' Лучлч* по Влашко. И у Иречека
\1й***\'*чим 1'|.'11'арнн, Лмг. прЬа с. 81) се споменува
ц щ.^*'' '.Ч**'* 11|«'П'и'|ч1 оЛиЬкло, ДВ* тежки като килими
щЛ» ИП1И1, 1,'М1*1 (ИчрМц другата отдир*, се ср4ща
,1^ч^1 >И1ч, Д\интнитй 111\1Н(ть". Пека сега разгледаме
11Ц(Ц'1и» ||и \1.|Щ1'И'1'|| т>-1и)Д1К1бно, понеже тя въ от-
\ки11>' и< < |1Н>1И1>(>|1|)№<11К, а н нааванията на обл'{1клото
чН нн1ч>Ч1чи1г1| .(Чрт1>ве' или ,Съртски села,
,1». 11ЧИШЧ» Кииевецъ, Марковецъ, Черковна,

&9
Равна, Кривна^ Могила, Баспичанъ, Калугерица, Неново,
Янево, Невша и др.), гд^то старото българско крайду-
навско население сравнително най-добр^ е спазило, каюо
наречието си, така и носията си, дв']&т^ престилки, които
служатъ вместо фуста, не се схващатъ като една др'Ьха
и за това си инатъ и дв^ названия. Именно пр'6днята
часть, която не е нищо друго осв^яъ една т^сна вълнена
пр^тилка, дълга до подъ кол'Ьн^ се нарича ,ф у т а^ или
,престйлка^; така напр. въ селото Баспичанъ казватъ ,фута^
а въ с. Марковецъ — ,престйлка^ Отзад'Ь се опасва една
двойно по-широка, нънечко набрана престилка, която има
изгледъ на фуста, гледана отдирЪ, и се нарича ,в&вишка^
До пояса връзъ ризата се носи ,елек' или ,елече^
отъ ,шеяк^ — ,а б Ъ', именно домашно тъкано съ дв*]^ бои
на квадратчета; сега ги има и отъ басма.
Завишката и фустата еж отъ домашно, вълнено платно.
По-старигЬ жени иматъ и по-дебели завишки отъ ,аба^
Една бабичка въ Баспичанъ, която попитахъ, откол'^ ли
такава носия носятъ, отговори: „завишка ут пудйри, пък
утпрбд иннк футъ, се с елеци; ас със то праснъх
(= пораснахъ).^ Въ Черковна ми разправ']&ха, че по-
преди носили и ,ч у к м а н ь', какъвто носятъ и планинците ;
чукмань носили булкитЬ, а ,завишка' момичетата. Завиш-
ката въ Черковна и въ Марковецъ е отъ тънко, купешко
платно, черно боядисано. Нека тукъ да гвб^^жимъ, че
загорките по Барнобатско (въ с Подвисъ, Прил^пъ,
Босилково, Вр1сово, Бомарево, и др.) носятъ ,чокмань^
украсенъ долу съ б&ш нашивки, наречени ,белки^ Въ
Черковна връзъ чукманя отгор^ носили к&са памуклия
антерия, наречена ,к а в а т^. Една бабичка ми разказваше,
какъ тя едно вр^ме като булка е била по обичая при-
нудена, докато я прости свекъръ й, да жъне въ пълна
премина и още обута въ ,чорапе' и ,калцуни^ „Бато

«А
ж^нах — йриказваше тя — маран&сах о^ транье ^е
паннъх, и тогава съблякъх вавато, а пъкъ з^ва ми —
е томуз майка му! — (посочи едного отъ мхжегЬ, които
б'Ьха насядали при насъ) го заши на рамен^ ми, да не
пада от краста ми". Булки!^ еж носили й дълга антерия;
именно въ Калугерица ми казваше една Жена: ^булката
със длега антерия и с чорапе ще асене; и ас кату
ясенах, веки ут марани съм паднала на очи си. Тогази
булките по три дрехи ще носят: булски дрехи, какви дрехи
то в^/Ьме!'' И въ Кюлевецъ (Кюлевча) една бабичка си при-
помняше за младитЬ години и тогавашната носия та
каза: „с длега антерия и с чорапе лозье копаx^ И
по ОъртоветЬ се носи една горня, по-топла дргЬха оть
вълнено, домашно платно, подобна на дълго палто безъ
ржкави — дълго до петитЬ — наричана ,вйчинка';
илатътъ й е гладъкъ, не е рунтавъ нито на пхпки, както
ек кичинкитб у еркечанки!^ и ч^нгенкнт^ за които се
каза по-гор^. — Носи се и ^салтамарка', отъ черно
сукно (,женска абъ'), ^^^^ Д^ пояса и съ рмкави. Подъ
салтамарката се облича и ,антерйя^ Завишката се опасва
съ ,6 пас' (поясъ), а на опаса отзадъ се закачва едно
иагатно квадратче, съшито отъ двойно вълнено сукно; това
киадратче, което виси на връвь, се нарича ,чапак'. Полека-
л(^ка ,чапакътъ' излиза отъ мода, ала н^коги е билъ общо
раанространевъ по Шуменско.
Въ по-старо вр']Ьме носила се е никаква ,шапка',
която си я правили сами отъ .плъст', ала сега вече
шапки но се носятъ. Заб1^'Ьжително е, че и сега по
Карнобатско загоркитЬ въ Подвисъ, Прил^пъ и пр. носятъ
една (1Собона ,ш а п к а', която по (}юрма отпрЪдъ прилича
на солдашкягЬ фурашки. Сиоредъ както ми я описваха,
~~ атн по СьртовегЬ и^е да е имала С2щия изгледъ.

61
Й^ь Карнобатско шапката отпр^Ьдъ се йр^в-Ьрзва еь,пр^-
веска*, а по-старйт* Лени се забраждагь еь ,н^ръчник'.
И по ХасвовскитЬ тЪй наречени кинансви села се^ихн-
кит* носятъ на глава си н-Ьщо като полум4сеЦъ („полу-
мей|^ица") по име ,търп6ш'. „Търпош" има и по Вургашко,
нпр. въ Мехмечйьой, гд-Ьто има загорци' и малко ?рупци*.
Вул1(ит* по Съртовет* туряли яа глава си единъ в']Ьнец'Ь
отъ пйринчЪ) наричанъ ,стефйн', съ ,навацени^ (окачени)
пари на него. Въ 11р]^слабъ чухъ да казватъ на с&щата
тапка — ,стефаня^ Булкит^Ь си завиватъ главата съ
,месалъ' (мн. ч. ,месаля*) — б-Ьло платно, дълго до два-
найсетъ лакти, отяадъ виснало и опр'ю10 дори до земи.
Сл']&дъ месалит* отъ по-ново вр^ме изл^Ьвли купешкитЬ
,тюлбене* и ,чембере^ — купешки кърпи, съ които си
забраждатъ главата. Ри8ит'Ь с& отъ домашно платно, отъ
конопена прежда и отъ памукъ, който се купува. Женит*
носятъ вълнени ,калци^ на крака си отъ подъ кол^н']^
надолу; калцигЬ еж червени — преждата съ ,брош*
боядисана (брошъ се казва едно растение, което се
въди като троскогь, а коренътъ му боядисва). На кра-
ката върхъ ,калцунит** се обуватъ ,посталя' (=ка-
леври, емении). Отъ женскит* труфила ще споменемъ
,с и н ц й' (гердани) около врата, ,в р ъ в ь а л т 1 н и*, ,м и н-
гише' (ед, ч. мингйш) на ушигЬ (обеци), ,грйвни' на
ращ-ЬтЬ — сребърни и пиринчени, и ,вървеле^ — гривни
отъ синьо и б-Ьло стъкло.
МжжетЬ носятъ черни гащи, антерия, елече,
салтамарка ипр. Заб'Ьл']^ително е, че споредъ казва-
нето на стари хора мгжскиг! гащи едно вр^Ьме били
б']Ьли. Носи се по-топла дълга др^Ьха, ,аба*. И млжегЬ
носятъ к а л ц и, на крака си обуватъ .цървул и', (,църулиО,
обикновено съ ,ийвои', пр1кггегнати съ ,в^рви^

62
По Съртовет^ още всички помнятъ носенето ,перч&н^
аа бръсната глава. Особно въ Вардувъ тоя обичай най-
дълго се е спазилъ.
Въ Поповсва околия (Разградско), нпр. ю> селата
Паламарца, Опака и др. хърцойкит^ носятъ дакъ харак-
тернит* дв* пр4стилки вместо фуста, като наричатъ
пр]&днята часть ,престйлка^, а заднята, която е по-
широка, пб-набрана (набръчкана) и малко по-дълга от-
колкото уЗавишката^ по СъртовегЬ — ,кърл1Гнка^ По
вида на кърмнката вече се разпознава, че селянката не
е отъ Шуменско. Въ с. Садина (Разгр. окол.) заднята пре-
стилка се нарича съ турско име ,пещемаль' (мн. ч.
,пещемале'). Пещемалятъ се отличава повече съ тъмно-
синята боя на плата и съ много по-гол^ма набръчканость,
като че ли да е плисованъ. Пещемалятъ е значително и
по-дълъгъ отъ пръднята часть — престилката. Въ Садина
се носи и обикновена ,фуста^, отъ вълнено домашно
сукно. Сега само старигЬ жени носятъ пещемаль; а мла-
дите все С&, съ фусти. По Разградско женската носия
се отличава още и съ тъй наречените ризи ,капанки^
Бапанката е дълга риза съ широки ржкави, извезена по
гръдите, полите и р&кавите. Тя не се закопчува около
врата, но се връзва съ конецъ. На гръдите обикновено
съ черна вълна е извезенъ кръстъ или друго некое
украшение, а С2що тъй еж изкусно извезени съ черна
вълна р&кавите по р&бовете и по раменете и долу
полите. Поради тая риза дори и самите жители хърцои
въ Поповска околия носятъ име ,капанки\ По Раз-
градско капанката риза вече въ последно време почнала
да се изоставя, нпр. въ Садина и сега носятъ капанки,
ала вече не ги украсяватъ дотамъ съ везове, както „еннд
време", когато всички си ,имали капанки ризи^, „защото'' —
казваха ми — „тя квошнката не е прибрана др^а:

68
ей т5лце са й широки ръвавете''. Поврай пещемалит']^
по Разградско има и върлянви, а с&що така е и по
Рушчушко и Б-Ьленско. Едно вр-Ьме се е носила и тукъ
никаква особена ^апка', ала сега а н^ма вече, и
главата си пр^^вързватъ само сь ,чюмб6р' (у садинкит* се
нарича и ,тюлб6н'), или съ ,язмй^ (купешки кърпи). Въ
Опака казватъ на чюмбера ^абрадка^ Въ по-старо
вр-Ьме вм-Ьсто чюмберъ се носили б4ли ,ръченйци* отъ
тъкано, конопено платно, подобни на месалит^^ по Сърто-
ветЬ. Тогава ,язми' купували само турцитФ. Мжжет4 по
Разградско и Поповско л-Ьт^^ носятъ ,64 ли гащи^ отъ
домашно платно (вътъкътъ отъ кълчища, а основата па-
мучена, ку пешка прежда), а пъкъ зим* носятъ гЬсни
като панталони абени черни гащи — ,б и р н 6 ц и', които
н^когажъ СА били и отъ б'&1а аба, подобни на шопскит^
,беневреци^ Л^тЬ за горня др'Ьха на мжжетб обикновено
служи само ризата и елече връзъ нея, отъ домашно
вълнено сукно (,шеек*), а зим-Ь се носи вързъ салта-
марката и к&съ ,кожух' безъ р&кави. Обуватъ се
царвулииеменйи.
,С у к а й*, какъвто го описахме по-гор4, никогажъ не
С2 носили ерлийкит'^, а само у пришелците планинци по
Поповска и Разградска околия, като напр. въ Бовачовецъ,
Батембергъ и др. е имало и сега се нам-Ьрва още ,сукай^
По Рушчушко и Б4лонско у старото население се
явяватъ вече редовгь и двата вида пр^Ьстлкв: ,кърлянки'
и ,пещемали^ ПещемалигЬ с& тукъ още по-набрани, а
синята боя пр']^обладава. По кърляикит^ и пещемалит^
старото население сигурно се разпознава отъ пришел-
ците, които с& тукъ съ малки изключения все планинци,
чиито жени носятъ сукмани и набрани фусти. Бърлян-
ката е по-дълга и не е тъй набрана, както пещемальтъ,
и затова кърлянката много е подобна на фустата у бал-

64
канджийвит^. По-сетн*! ще б&де увававо по-подробно, тжк
воя отъ ]1,ъ^гк носии, пещемалит']^ и върлянвитЬ, пре-
обладава. Ерлийвит^ сир. хърцойвигЬ по Рушчушжо и
Б^^енсво нослтъ на глава си тъй вареч. ,р о г а', именно
една шапва, направена отъ сувно, що стърчи надъ
челото въ два врая, воито се разЕждатъ налво въ видъ
на рога. Шапвата е поврита съ ,чомбер', тава че не
се вижда нищо отд^но отъ нея. Тр']^ва да е тая шапва
твърди старовр^мсва носия у врайдунавсвото население,
защото не само че въ малви вариянти тя се е носила,
вавто видехме, и по Разградсво и Шуменсво, но тя е
съществувала и у ,загорцит'Ь*, воито ех минали на югъ отъ
Балвана, а съществувала е и у посл^днит^ оставки отъ
хърцойсвото население поврай Дунава въ Силистренсво
и Тутравансво, гд^Ьто жив4ятъ тъй нареченигЬ {Грб-
б е н ц и', вакто ще видимъ по долу по-подробно. Последното
име било дадено ужъ по името на женсвата шапва, воято се
е носила до неотвол-Ь: гребенътъ приличалъ на „щитъ"
и билъ направенъ отъ дъсва, облечена съ вадифе, сърма
и др. „Също вато на Алевсандъръ Маведонсви щитътъ" —
за обяснение прибави бай Чова (въ село Балипетрово,
до Силистра), пр^дъ вогото ми развазваха за гребенсвата
носия. Бсичвит* воси се събирали въ гребена вхтр*, тава
че восит* на младитЬ булви, воито носили гребенъ, не
се виждали нивавъ. Именно жената е носила ,гребенъ*
само дордЬ е ,млада булва', до 10-тина години, довато
добие 3 — 4 д;Ьца. Други ми обясняваха, че гребенътъ
се казвалъ и „свуфйя" — и че ,вачуло* му билъ „сжщо
вато на патела исваранъ".
Гребенвит-Ь носятъ ,пещемаль' — сжщо тавъвъ,
вавъвто се носи и по Рушчушво — черно-синь, от^ь
-^машкшпо платно. ,Чувман^ носи жената, вогато роди
^ ) върми детето, Щомъ то ,опр4пне*, майва му

65
шкъ НОСИ пещемяль, разбира се, докато е млада още.
Гребенкит* носятъ и „завешка* — набрана отъ задъ
дълга нр']^сти1ка, подобна на кърлянката по Разградско
и Рушчушко. Престилката, когато е вълнена, се казва
,хута* (= фута), а когато е отъ памучено платно, се
казва ,наса^ Ризата у гребенкит'^ е изшита на гръдигЬ,
рамен^тЬ, огърляка и по полит* съ ,патки* сир. „на
дъмги на дъмгя шито". Зих^ женигЬ носятъ и ,кожушче*
(отъ въ.1ненъ платъ, подплатено съ кожа) безъ р&кави
и горно ,джуб^^ съ крилье. На крака си обуватъ ,калци'
и ,чейли* (= чеии). — Мхжет4 доскоро носили, въ
отличие отъ планинците и тракийцигЬ по Силистренско,
все б^ли др^хи отъ вълна, като шопето, именно б^ли
т-Ъсни абени гащи съ ,ремък* около бута и опаса, а
ризите имъ прехвърлени преко гащите до колене. Сега
вече носятъ тъй нареч. ,потури* ( — „дай потурите* ще
каже гребенецътъ), отъ които едновремешните гащи
били по-тесни — „по единъ два плата ексикъ отъ сегаш-
ната носия" — само че не били и съвсевгь опнати като
панталони, сир. по кроежъ тия гапщ ще да слб при-
личали на тъй наречените ,бирнеци^ по Шуменско и
Разградско, на ,б*р дейците* по Рушчушко и назападно-
българските ,б е н е в р е ц и'. По Рушчушко и Беленско
и сега казватъ ,потури' именно на по-широките гащи
отъ абено сукно.
Мхжете носили още горня дреха съ ,к р и л ь е*, пакъ
бЬло и черно, ,ушйта* (сир. изпъстрена) безъ рхкави
(Срав. т. н. уОрляци' въ западна България, вж. по-горе
с. 29). Кожени кожуси не носили.
Същата характерна м&жска носия продължава у ста-
рото население и презъ Янтра въ Свищовскиа и Тър-
новския окр&гъ. Тукъ хърцоите само до известно место,
като вървимъ отъ Янтра накъмъ западъ, още запазватъ
б

66
^-^'(иЬаштш! си признавъ иа вш^Ляшао — щжишоа
^1м;| ^ р. и& *<Ку)9 понеже оть една С1р1]А тужъ спро-
^ га1чки'1^ население, ^аишцп:^, тп^]^ е ор1и:чам,
.> «^ фУ111 придошлитЬ пшнници сх ши>го сиин и
^1^ >1чг1ан» особено вато вземеп оть Севпево важ&нъ
V мм№)«к дн повлияять еь своето нар|^^е иьржу вжрЬшето
НА жикптЬ оставки оть старит^ пожанци — хърцои, та
к)^ пин>1и1 на гЬзи подирнит^ пр^зъ посж^днжгЬ сто
1х>д111111 полока-лека членната форма на -о е отстхпила
пр'%Д^ употр'Ьбяната оть планншщтЬ членна форма на
^ьт или -*.
Лл(1, ако и да е нзм'Ьнено малко нар&чието на
си1ронр*1^<^кот^ население по Свищовско, то въ главни
чорти ИАК1* си е спазило другитЬ особностн, жонто го
(»1)1фи1)АТ1* съ наречието на хърцоит^ накъмъ мзтовъ,
а при ту^^ и носията е още старовремска. Така въ
0. Цпрс^и^цг до Свищовъ м^жет^ л^тно вр^ме носятъ
ЛЬли ,ГА1ЦИ^ оть домашно платно, а ризата си до неоткол^
И0Г1МИ 11р4)хвърлена отвънъ пр^зъ гащит^ досущъ
1тит<) ^ шусмтъ гребенцитЬ по Силистренско. Стари хора
1П| Ц|ЦИ'1И'иг огце помнятъ реченото носене на ризата.
НимЬ п^ иоггУй т^кни вълнени гащи, ^^рденци\ и то
Люи и Ш'рщ ала по-много били б^лит^ И сега въ
|||у|<инлм<'И^(И и въ Виная се носятъ б&ш бърденци. —
II ь ('<.10 Яъжст (Свищ околия), гд^то има и католици
(гмг«|»и (илиликяяи), посл^двит* и сега носятъ т^ни
нО^^ии ,^^>м^1*р^ци*, докато православнитЬ въ селото носятъ
,и(1тур^^ Л1т10 крЪие се носятъ .гащи' и то сега отъ
I и ^(^;^тш идсамг черни, а по-пр'Ьди били б']&ли. По-
мири гЬ Х(9\т отъ 40 години нататъкъ носятъ ^ъл-
\Ц\щ11И ГАГЦЙ* -- ,старовр4мската носия' — както се
щтпннпп тми. 'ЬарцигЬ и сега пускатъ ризата вързъ
^пт*т до колЪнк — Носятъ се абени черни

67
гащи ^алвари^ (носятъ ги и по други села въ полето:
Гозница, Баховица, Придиичецъ, и др.). Шалварит']^ с&
каси до колФн-Ь, а надолу се турятъ ^алци*; ,крачу-
лит']^^ на шалварит*]^ се вързватъ надъ калцитЬ. Подъ
шалваригЬ се нослтъ павъ вълнени 6'Ьли гащи. Носятъ
се и ,калцуни'. — Долактанче' (казва се и ,за-
бунче') е горня б%ла, абена др^ха, отзадъ съ дслинове^,
Еоито стърчатъ; долавтанчето стига малко до подъ пояса,
а ржкавит^ до лактигЬ, то се носи обикновено и подъ
,клашнйка^ Блашникътъ е 6'Ьлъ (основата вълнена,
в&тъкътъ разм^сенъ съ ,кдзина^ и ,^рина' отъ агне, а пъкъ
р&кавит^ само вълнени — ,абени^). Такива клашници
има сега осв^въ въ полето и на югъ по Ловчанско,
ако и рбдко. Въ ловчанскид малъкъ, не откол']^ основанъ
градски ,музей' вид'Ьхъ единъ такъвъ б-кзъ клашникъ. —
Дорамче' е 6'Ьлъ елекъ само до рамото и безъ
ржкави; има два гайтана: синь и червенъ, които
вървятъ успоредно. Носи се още ^касаче* — то е елече,
с&ц^о като ^орамчето^ само че е черно, абено, съ синь
а по-н-Ькога и черенъ гайтанъ. Дмурлук* е голяма дълга
горня др4ха, бЬла, отъ аба и съ ,качул* за главата; —
Долама^ е б^а, абена, гол'Ьма др']^ха, безъ качулъ.
Кройката й отъ страни е ,на клинове' та ,стърчатъ стра-
нитЪ'; р&кавигЬ еж дълги до пръстит'Ь. Доламата обикновено
е дълга до кол'Ьн'Ь и подъ кол'Ьн%гЬ една педа. Старит^
М2же едно вр']^ме носили дълги ,кожуси', набрани отзадъ,
както у шопигЬ въ западна България.
Мгжската риза имала отпр^&дъ на ржкавит^ и на
рамото ,шев^ — везъ отъ вълна и разни бои. И сега
има ризата шарено ,ог^рлье^
Сега се опасватъ мжжегЬ съ червенъ поясъ, ала
едно вр-Ьме ходили съ ,колан^, вълненъ и пъстротъканъ.
Носили се и по-пр'Ьди кожени калпаци. Въ Б1^а калпацит'^
5*

:^-.- 1:3 гз-'.
.. :"х1Я11а яа
^ ^г -Г-сеицьтъ
ч^^Т" -е вцдн.
т г аосягь
. .гх:а яного
-льтьга на
■ — "~ "Ггкъря,
' ^ -1Ь. 0111
1Н1Т_ . 31бЦ'Ш1П1
лай - агч-ил!
г - ^^Чуфпи'
!?1 Ни1!пшис11ч

69
^^у^^хъ, 4е тъкменйцит^ взели да се носдтъ отъ йр^дй
трийбсть години насамъ. И въ Л&жене знаятъ, че пеще-
малит^ у 1*^хъ СА ,стара носия^, а че тъкменицит-Ь били
въведени ,отъ пр'Ьди дваесетина години^ Въ с&щность
новостьта въ дадения случай не се отнася до н4коя
с&ществепа проМ'Ьна на обл'Ьклото, а до второстепенни
промени на плата, 6оит'Ь и орнаментиката. Тия пром']^ни
еж дошли отъ западна крайдунавска България, понеже,
както видехме по-гор'Ь, по Врачанско, Раховско и Ломско
дори до Видинъ се носи подобна на тъкиеника задня
пр^^стилка, която се нарича ,в^лненик^ Вълненикътъ
се отличава съ туй, че заднята пр^Ьстилка бива малко
по-длъжка и че не е до тамъ пъстро тъкана, както у тъкме*
ника; инакъ н^^ма почти никаква друга разлика. —
Смесването на тъкменици и пещемали засега на юго-
западъ въ Ловчанско все до подбалканската область,
гд1»то вече захващатъ изключително сукманит*]^ на пла-
нинкит^^ жени. Въ Свищовско западно отъ Осъма прЪ-
обладаватъ сега изключително тъкменицит)^ все до Искъра
и нататъкъ още. ЖенигЬ нос&еи едно вр^ме ,бела дреа',
отъ аба, дълга, съ р2Бкави и съ малко червено и синьо
сукно нашарена по краищата на р&кавит^. По Ловчанско,
напр. въ Горно Павликени л'Ьт'Ь носятъ пещемали, а зимЪ
сукмани. Бъмъ женската носия още тр'1бва да се при-
бавятъ: ,елек' — червенъ, отъ вълнено сукно, съ К1и-
нове и безъ рькави, носи се л-ЬгЬ; ,антерия* — съ
р&кави, пакъ съ клинове, вълнена аладжа (черно и чер-
вено), носи се зимно вр4ме; — ,долактанче* — пакъ
като антерията, аладжа; — ,кожух^, к&съ, безъ р&кави
и безъ клинове; женит^ носятъ още и едно подпла-
тено кожухче — ,елече*; червено ,джубе' отъ аба, съ
клинове — дълга дрЬха, винаги подплатена съ кожа.
Заб'&лЪжително е, че у българскитЬ католици въ село

7Й
Трънчевица има обичай, булката да се в^н^&ва въ чер-
вено джубе. На момъка майка му прави джубето.
Откакъ стане годежътъ, отиватъ нарочно у момата да й
зематъ м^рка за джубето. Ось^яъ това булката е обл'Ь-
чена въ ,6'Ьлъ сукманъ' и ,червени ботуши'. — Нека
тукъ да заб'Ьл'Ьжимъ още, че и въ Горньо Павликени пакъ
само булкигЬ до неоткол*]^ носили отъ червена мешина
високи до тл^зЕцгЬ обуща, на които казвали ,месови'^) съ
,връфти' (като ластици). Въ тюслЬщо вр^ме С2 изл^^и
нова мода: уЛибадета', ,фусти* и др. граждански др'6хи. —
Въ Свищовско и Никополско на. глава си женигЬ носятъ
една ,дъска^, която се пр'Ьвързва съ чембера, а вързъ
чембера б^ла забрадка, та стърчи надъ главата като над-
весенъ квадратъ — туй се нарича ,к6те^ По Ловчанско
се носЬло по-пр'Ьди н'Ьщо издигнато на главата, по
форма като „кошерище" (въ Горни Павликени), и то се
казвало ,тач'. Сега. по Ловчанско женит-Ь носятъ ,шапка*,
която е пакъ единъ видъ ,коте': състои отъ една прхчка,
свита на обрхчъ и обшита съ кърпи и кълчища и сетн'Ь
покрита съ б'6ла кърпа. Тия шапки ги има сега по лов-
чанскиг! села Какрина, Брястово, Тепава, Гостина, Смо-
чанъ, Дивитаки, Александрово, Слатина, Д. и Г. Павли-
кени и Омаревци. Само балканджиит^ придошли отгор'Ь,
не носятъ ,шапки*
Женската ,риза^ обикновено е дълга, ошита по
пазвата съ разни вълни — ,нагръдница^ (везъ). На
рамената на ризата има ,шев', който се казва ,бор'; по
ржкавитЬ шевътъ се казва ,б6рки' — гЬ иматъ по-
малко ,йви^ Заб'Ьл'1жително е, че огърлието на ризата
въ Свищовско (с. Лозица) се казва ,чапак^, докато въ
') ,Месови' — ще да е отъ н^м. Мезве = богослужение, литургия,
тъй че „месокй*^ ще да означава „празнични^ — за въ черква.

71
Шуменско подъ това име се разбира, както вид']^хме,
едно сукнено квадратче, което виси отзадъ на пояса.
И въ носията на банатскнтЬ българи въ Бешеновъ, които
произхождатъ отъ Свищовско, ,чап^к^ означава веза на
огърлието на ризата (вж. у мене : „Бзикътъ и книжнината
на банатските българи", МСбор. XVI — XVII 434.; по-
подробно за носията на банатскитЬ българи вж. ста-
тията ми: „На гости у банатските българи**, въ Бъл-
гарски Црегледъ год. III. кн. I — II.).
ЖенигЬ въ Свищовско пр^пасватъ ,престйлка* която
е ,писана^ сир. пъстра, и ,ута* (фута), която е отъ де-
бело Еьлнено сукно, ^апаска' се нарича отъ футата
по-тънко тъкана престилка. Въ Б^ла ,запаска* се нарича
престилка отъ памучно платно; ,к5ренка* — шарена
престилка, тъкана отъ вълнена прежда, и ,дребенка'—
по-дебела престилка отъ дребь. — Обувки: цървули,
чехли, кал^ври, жълти кат^ре* (пантофли).
Най-сетне нека се спомене, че и въ Свищовско
още живо се помни носенето ,перчйн*, а въ селото
Лхжене дори и сега има двама съ перчинъ: Никола
Бараивановъ и Никола Зулямовъ.
Сега ще разгледаме подробно, въ кои села по източ-
ната часть на крайдунавска България, като смитаме
горе-долу реката Осъмъ за крайна западна граница, се
е спазило старото „ерлийско** българско население, като
ще укажемъ при туй и отъ где, по възможность и кога
еж дошли пришелците — планинци и тракийци въ другите
села, както и въ тия, гдето старо и по-ново население
съвместно живеятъ. — Сметамъ за най-сгодно да вървя
редомъ околия по околия споредъ административното раз-

72
пр-Ьд-Ьление на Княжеството отъ 1893 година, защото
на единствената за сега най-добра и най-раздространена
карта на България включително съ ромънскн Добруджа
отъ Хр. Г. Дановъ (мащабъ 1:450,000), къмъ която
упжтвамъ читателя, еж указани границите на околиит*]^
ио реченото разпр']^д']^ление, което за нашата ц'Ьль, разбира
се, има само известно практично значение — за по го-
ляма ясность на долуизложеното. То ще съдържа главно
данни, които се отнасятъ до въпроса за движението
и останките на старото население, а тукъ-там^ ще се
указватъ и н'Ькои данни за осветление отъ миналия
народенъ животъ, доколкото и тЬ обясняватъ станалигЬ раз-
селения и сегашното численно състояние, както на старото,
тъй и на придошлото население. Равном-Ьрность и под-
пълность въ тия данни читателятъ не трЬбва да търси,
понеже азъ съмъ ги събиралъ при нееднакви условия:
тамъ, гд'Ьто лично самъ ходихъ, можахъ и подробности да
узная, а даннигЬ отъ втора рхка, добити чр^зъ раз-
питване жители отъ едно село за жители отъ отлЕятЬ
села, ех по-кратки, а не е чудно въ н4кои случаи да се
укажатъ и неверни.
За да дамъ приблизително понятие за численостьта
на всЬко поселение, особено гд'Ьто ех см'Ьсени българи и
турци, указвамъ въ скоби числото на българските и на
турските домове, като взимамъ статистичните данни отъ
яСписъкъ на общините въ Княжество България, издаденъ
отъ Министерството на Вхтрешните Работи, 1891 год."
Тия данни, ако и да не с& толкова точни, колкото с&
въ по-новите статистични публикации, пакъ за нашата
цель СД по-сгодни, защото въ техъ не влизатъ разселе-
нията и преселенията, станали отъ 1890 година насамъ.
Ще почнемъ съ Шуменска околия.

75
Шуменона околия.
Почване съ Шуменска околия, макаръ че въ нея има
сравнително малко старъ български елементъ, защото градътъ
Ш у м е н ъ, който влиза въ тая околия, можемъ да вземемъ
за най-виденъ центъръ на сравнително най-многобройнит^
стари български села въ най-източния край на северна
България, гд'Ьто турскиятъ елементъ отдавна е въ над-
мощие надъ българския. Около Шуменъ ех групирани
отъ една страна околиит'^ Новопазарска и Провадийска,
гд^то се намиратъ тъй нареченит* Съртски села, на-
селени съ старовремски, хърцойски елементъ, що е
спазилъ много стари особности въ обичаит*!, носията и
особно въ наречието си, а отъ друга страна и околиигЬ
Пр'1славска, Османпазарска, Ески - Джумайска, Поповска,
Разградска и Беманларска, гд'Ьто въ ср']^дъ множеството
турци ирЬаъ усилнит'Ь минали вр'1мена тъй с&що еж
оц^л^ли тукъ-там* като острови стари българи, които
по говоръ и носия се указватъ отъ схщия типъ на
съртскит-Ь хърцои, съ които съставятъ една по-широка
група. Като прибавимъ къмъ тази група още няколко
села на югъ отъ Варна и н-Ьколко около Силистра,
остая ц&гото голямо пространство въ дгъла на сЬверо-
изтокъ отъ трасето на Русе-Варненската жел-Ьзница между
Дунава и Черно-море, гд4то се падатъ схщинскиятъ
Делиорманъ и Добруджа, лишени отъ старовремски бъл-
гарски поселения.
Въ самия Шуменъ, гд'Ьто, както въ всЬки градъ,
има множество пришелци отъ разни страни, още може
старовр'Ьмскиятъ мЬстенъ български елементъ, който повече
произхожда отъ околнитЬ стари български села, особено отъ
СъртскитЬ, лесно да се различи по говора, именно главно
по употр'Ьбата на члена м. р. ед. ч. съ окончание на

74
-0 (у). ДругитЪ особдости да говора на околнитЬ стари седа,
а именно отвореното произношение на гь^ кога е подъ уда-
рение и нр^дъ кева сричка или съгласна, като а, ннр. б & л и,
плет&ше и пр^ останките отъ старобългарската гласна
Ъ1, каквито ги има по Оьртовет^ произношението на меко
ударено ъ като щ нпр. аз ще те ^д^^рй^ аз ще върти, и пр.,
не се спазватъ точно. Ала б&г]&жито за ц'клото шуменско
наречие, подъ което разбираме главно наречието на
съртскитЬ селяни, е много тъмното произношение на ъ
(стб. ъ и ж), кога е подъ ударение, нпр. ще йдъ въ горгтъ ;
пекг, плетът и пр., и то още хубаво се чува и въ Шуменъ,
както и въ близкия Пр'&мавъ, па н по на западъ — въ
Вардунъ и др. Понеже и около Шуменъ има български
села, населени съ пришелци отъ Балкана и Тракия, и
понеже отъ тия села постоянно се заселватъ въ града,
старото шуменско нар']Бчие въ града е изложено на про-
мени, така че не може точно да се опр^Бд^Бли количеството
на старовремския, хърцойски елементъ въ Шуменъ само
възъ основа на езикови данни. Носията, разбира се, въ
градоветЬ не може да служи за б^^гъ по нашия въ-
просъ. — Оъвс^мъ старит^ семейства въ града еж малко.
Азъ изучвахъ градското старо нар^^чие отъ една много
почтена бабичка отъ старо, н^когашъ видно шуменско
семейство, по име София Горкьувца Глигорова, която е
запомнила дори и. ,унгурите" емигранти сл^Ьдъ мад-
жарската револуция (1848), които седели въ Шуменъ „три
години.'' Баба София приказва много чисто шуменско
наречие, като произнася и а вм. 1ь; тя е попска дъщеря
сладкодумна и обича да си спомня бащини си думи, нпр.^
„Баща ми казваше: сабур, хубау нйщу, търпението бес-
цяннб й. Търпате айол — казваше той — пий» спуред
гущери живаем — гущерите — турци, да н' са осетят ; —
с търпение ще са утървем ут тях ; кой търпи ду кунец . . .*

я
75
Турците спорйд блатого (=в6латого) тблб търсят: за шес
грбша убиха ступану ми; ни 1б ли туй спурбд блатого
телб да търсиш ?">)
Българското население въ Шуменъ споредъ пре-
брояването на 1881 г. е било 10,941 души, а на 1891
то е брояло вече 12,287.
С&щинсБИ, „ерлии^ българи осв^нъ въ града има
въ Шуменска околия още само въ селото Дивд']^дово
(Ченгелъ), гд-Ьто на 1891 год. е имало 187 кжщи бъл.
и 33 турски, сетн4 въ Дурмушъ (48 к. български
12 к. турски), КадЬ (31 к. бъл.), Б-Ьло Копитово
(25 к.) и ХасЬ (33 к. български, 45 к. турски).
Въ Топалкьой (34 к. б. и 79 к. т.), сд стари пр4-
селенци и то „хърцои**, дошли отъ близкото Хърсово
(Кеманларска околия, виж. по-долу). По-пр-Ьди селото
е било чисто турско.
Въ Касапларската община, именно въ с. Ба-
сапларъ (113 к.), въ Горни-Инджикъ (69 к.)
и Долни-Инджикъ (51 к.) осв'Ьнъ малко стари жители
населението главно произхожда отъ пр-Ьселенци отъ Ям-
болско, които се настанили тукъ сл']Ьдъ войната отъ
1828 год. Касапларчани еж отъ сгщит^ м^ста изъ южна
България, отъ гд-Ьто произхождатъ и сегашнит-Ь жители
на с. Девня (Провадийска околия) инас. Башкьой
въ Добруджа (Бабадашка околия). Старото население на
Басапларъ, гд']^то б^ше тъкмо театърътъ на войната пр^ъ
1828 год., тогава се разбягало и сетн'Ь потеглило подиръ
*) Този и други цитати отъ народния говоръ, които сл'Ьдватъ, не
прЪдавамъ съвсЬуъ точво фонетичесЕи, за да избегна разни диякритични
знакове; зааазвамъ при все туй въ главни черти народното произношение
и особно формит'Ь и синтаксиса, за да дамъ чр'Ьзъ тия цитати, които с&
характеристични по съдържанието си, приблизително понятие на чита-
телвгЬ неспециалисти и за говорите по североизточна България. Специя-
дистит^ уп&твамъ кънъ споменатото си с^чицецие ^Оаз 081Ьи1^ап8с11е",

76
члт-^ 11о1ск11 да се пр^селява въ Русия. И сегашнит-Ь
чмт^ля <^х емигранти отъ Тракия, които схщо тъй
потеглили за Русия, та сетн-Ь се развърнали, като
ч ^^чл я^яои по Добруджа, а други по Силистренско,
-»г>***1Л«15Л и Шуменско.
'"гл':^стк села въ Шуменска околия ех турски.
^ч • •н^^'^'* 1\«^менгь въ гЬхъ сега полека- лека се въдворява
^ ^^^% |^«шмци отъ околнит* села.
Новопазарска околия.
Цч^у^ипазаръ (тур. Енипазаръ). И сега тур-
н^чо ь(^\чмоние още пр']^обладава въ Новипазаръ, а въ
^;ч<ч^' ^|уКме българитЬ тукъ с& били съвс^мъ малко.
чЧчч»1ч^ 1Ч^гаузит'Ь (български гагаузи), които еж тукъ пр-Ь-
уч кн^|^ КАКТО се обясни вече, отъ близкит^ села Теке-
1\чЧ<лк«н, Войвода и др., тукъ по-старото българско
чх4\\\и^нт^ не е старовремско, а произхожда главно отъ
л^нч^кит)^ (гьртски села Каспичанъ, Косовецъ и пр., а така
чч\и^^ м огь старото българско село Енево (виж. по-долу),
к\ч'1ч^ до самия градъ. Поради това тукъ прЪобладаватъ
\ оМ1^рско'го население носията и говорътъ на сърт-
ччсиН села.
Кново (по-старо Яньево, турски: Юнускьой;
ц:ч1А С1>ботв1^но име турско Юнусъ). Селото се намира
у^^ (шшнната югоизточно отъ Новипазаръ. Въ Енево сега
\ ^вк остан.\^лн само още десетина .ерлнйски* сЬ[ейства^ а
^\)пг1ГгЬ се изселили кое следъ Одринския миргь, кое въ
1и>-пово вр-Ьме. Именно сд^дъ войната отъ 1828 год.,
;Ш'Лно съ пороя пр^селцм за Руска, особно отъ Тракия
п огь СЧртовет*. голяма часть н огь българнтЬ въ
Мнею се дигнали да иать съ ткхх така че сеп огь
«ишашни еневчани още се нажирать по Силистренско.

77
(виж. ш)-долу). Осв^ъ това, вакто се База, много сЬмейства
отъ Енево постеденБО еж минали, особно въ по€Л'1дно
вр'Ьме, въ близкия Новипаваръ. Нам'Ьсто изселеното старо
население въ Енево се нацзтанили подиръ Одринския миръ
тракийци — български емигранти отъ Сливенско и Ямболско,
отллд^ селото Дермендере (Сливенска околия) и др., именно
досущъ каквито ех и въ е. Имрихоръ (виж. по-долу).
Тия емигранти тогава се върщали откхд^ Добруджа и
Бесарабия назадъ въ Тракия, и както на много м^^ста,
така и въ Енево, като намерили напуснати земи и кгщи,
останали тукъ (На 1891 год. имало въ Енево 262 души
българи и 201 турчинъ).
Басцичанъ. Срещу Новипазаръ, югозападно отъ
Енево по с^^ернитЬ склонове на Бюлевчанското плато
(,съртъ^) е разположено живописно:го село Баспичанъ,
близу до станцията съ сшцото име на Русе-Варненската
жел^няца. Старото име на селото, съ което до пр^ди
н']^колко години еж го наричали околнит-Ь селяни, ипр.
кюлевчанит']^, е ,БазЪпчане', докато въ самия Баспичанъ
селянт^ не дсшнятъ, сами да с& наричали селото си съ
друго име осв^нъ ,Баспичанъ^ Баспичанъ, гд^то на
1891 год. е имало 100 български кдщи и 70 турски,
едно вр^ме, именно пр^Вди стотина години било голямо
село; българското население тукъ твърд*]^ намал'Ьло,
именно сл'6дъ 1812 година, когато по поводъ на руско-
турската война и отъ тукъ се задигнали множество
български семейства и отишли пр^ъ Дунава въ Влашко.
Т'18и н^гкое вр^ме жив'Ьли около г. Баларашъ, и отъ тамъ
сетн^ едни отишли по*-нататъкъ въ Бесарабия и засед-
нали въ е. Чешмели, други пр']^минали Дунава назадъ и
заседнали по Силистренско, главно въ селото Алмалий
(сега въ ромънсжа територия), и само около десетина
сЬсевства ее завърнали назадъ въ селото си, въ Баспичанъ.

78
Сл'%дъ това изселение на българите отъ Баспичанъ се
засилилъ турскиятъ елементъ, тава те подири мал:о-
численото българско население пр']Ьварвало доста нжченъ
животъ поради своитЬ съселяни турци. При все туй второ
изселване на българит* вече не станало. Най-стариятъ
сега чов-Ькъ въ Каспичанъ, д-Ьдо Ангелъ Дечовъ, войто
е близу деветдесетгодишенъ старецъ и който помни съ-
битията отъ посл^Ьднит* три четвъртъ в-Ька, съ положи-
телность ме уверяваше, че по поводъ на войната отъ
1828 година никой не се изселилъ отъ селото: „ут пре-
дишнио бозгун (сир. 1812) — казваше ми той — се
дигнали наши . . . село Ченшелй имало там у Влашко,
тамъ заседнъли. И на Хюсейн-паша-сеферй (сир. 1828 год.)
отеойвчани (сир. тракийци) синките се бяха погинали.
От Каспичан тогас »едн6 не отиде. От сортовете имаше
отйдва (отидоха), ама и някои па си додоа". Споредъ
д-Ьдо Ангелъ тогава българигЬ въ Каспичанъ били много
малко: „ако бяа 18 та до 20 къщи, а турците бяа 60
къщи, ем се мюлклйя бяа". За миналото на селото д^до
Ангелъ, както и най-старата бабичка тукъ, която тъй
с&що разпитвахъ, осемдесетгодишната баба Иовевица,
майка на Малче Иовевъ, много работи помнятъ. За ха-
рактеристика на живота, който еж прекарвали българите
въ Каспичанъ и подобни нему села поср'Ьдъ силния турски
елементъ, ще приведа н^кои свои ббл^жки отъ разказването
на д']^до Ангела и баба Иовевица.
Каспичанъ е било войнишко (,уйнушко^ село и
само три кжщи били ,рая*. П въ съседното съртско село
Кюлевча имало войници — тамъ били войниците на
половина. Д^до Ангелъ помни, че и въ селото Войвода
имало двама войници, ала т^ били тамъ преселени
отъ Каспичанъ, а ,темель уйнйци^ тамъ н^Ьсало. Надъ
войницитЬ отъ Каспичанъ и Кюлевча запов^^двалъ

7Й
едйнъ кьрховенъ ,церй башия', който постоянбо ,сед'&дъ^
на ^ашБьой^ — гд^хо ц^ото село било войнишко. На
моя въпросъ, гд']^ е било това ^ашкьой^, д^до Ангелъ
отговори: „Башкьой — то въ Индже- балкан, оттатък
Котьел-лй-й — Башкьой, Башкьой кат речаа — там се
уйнйци бяа". Това Башкьой ще да е било именно днешното
село Жеравна« до г. Ботелъ. Войнишкиятъ главатарь р^дко
дохождалъ, а на свое м'Ьсто той проваждалъ субаша, да
седи въ Баспичанъ. Субашата сждилъ войнициг^, а пъкъ
трити ^раятски' кгщи въ Баспичанъ и турцит! ,алнино'
ги сждилъ. Войниците ходили да работятъ ,на царьо ;
когато му дотрябвало, гЬ ходили кхд-Ь Цариградъ: „коня
пасяа, царьовите коня, ,падиша^н атларй^, — спомняше
си д4до Ангелъ — сяно косяа. Ча^шо на уйнуците на
калпако имаше лисича опашка. Напгао субаша поседяваше
тук и отбдяше на Бюлевча, да ги с^ди. На ангарйя
работехме, раята заедно съ турците, а башка раб*тяха
уйнуците. По два гроша ни плащаа". Д-Ьдо Ангелъ па
и баба Иовевица помнятъ, когато се правило Варнен-
ското кале: все войници го правили, войницитЯ копали
,хендек^, носили пръсть, а пъкъ башка майстори рабо-
тили; баш-майсторинътъ билъ „търновчанинъ". Най-
многото войници, що работили тамъ, били отъ Шоплука.
Бато се свършила войната, д^Ьдо Ангелъ не си спомня,
„тогазъ заплата ли имаха: на Русия нашио ли царь
заплати, Русия на нашио ли царь" — „нашио царь галиба
заплати'^ — каза най-сетн* д-Ьдо Ангелъ.
Богато ,пр4взели турцитЯ Влахия' сл4дъ оттегля-
нето на рускитЯ войски, искали тогава оеолнит'^ турци
да колятъ българитЯ. И каспичанскит*]^ турци почнали
да се заканватъ: „сат^рте ше з^мнемъ ф ръце си та ше
се търкалятъ главите ви ф трапо!" — казвали гЬ. Баба
Иовевица помни, какъ тъкмо когато щ']^ли да почнатъ

^
Н|?1й«*^1ЧЧ ,>фмАли> ЛА «тй* ( да вали); волото ^,от^
ГооииАМ ч1^1г11ч!ич 01% а^^мпа шьмного кипяло" — все вода
1»'т«а.Н1 Кхимг ои^н^^^Н^ огь Абоба (турено село до
)1ик1и11а«^А^^ 1мцат с% вее ошщ 1Ч> забрала, че го пък-
н«^ т л^^ Каспичан V Гша лр^ание за страшния ,пор6й^^
кч^К1Ч^ мнимти*!^ с% 1кхха долината и прЬфЪчилъ да се
1у|^м И!' ^кКпгаа^ кланета което вече бшю опючнало,
<и1но м А^Х\^ Лн1чмг като истинско събитие^ а поннять
и^ и и\^ \|ЛМЧ1тк <1лпжи съртсви села. — Бопвою и да
СА ^^^ми (^'мтритЬ защищавани отъ властьта, ци все туй
^ц (^амарнитЬ врг^ена въ началото на Х|\ &, когато
VI ^ц^^^ат^^тюто е било безсилно, много теглили отъ
|ЦчЧнагЬ аничари и делибаоши, които кръсюсаали главно
ио ^"^мк^а^к^кятЬ села. Д^до Ангелъ помни още аничарит^
а )1\4\М11гЬ на делибаашит!^ които носили дле1« калпаци^
^)ин.|)^г въ къщи, байрака ще забият сред дворб
тмк и думбеддеко^ — като тендхере на оедлотОу удрят
и^ оь каиш и то ечи*. На р^даю кондисвали иъ тур-
ска к&щи. Въ още по-старо вр^ме на ^йнишка клица'
хачъ не си^Ьали да стхнять, ала то послЬ, вопто се
('ччеалили делибашиигк не ое зачитало вече. ДЦояъ на-
К1юат, ще трИЬбва да нкъ готвиш — разказваше баба
Ионевица. — Аз пкшня. дойде един, жд нова; ще
напериш мед, хайде цЪп нъщ ^жлвЪ прави. За мед
т^Б>1рде м^чеа хората. Ище впо Т1>гмз: в1шо вшйто
даде^ Т1>й 1фнв . . ."^^ — Много теглили слйдъ севасто-
полската война и оп» червезитк ДЪ пй-зваеха да
крадат, да яд^т* — хараххервзуваше п баба Пове-
вида — ^отъ жеринте 1= иоденищп^) бркпшо. съ цу-
)^Н1е (^ чувалигЬ> земаха . . . Ттка мойп ит1|^
оГиакли я. пари да прсят отгоре й : !а1редн1и врътата,
т>;|иг ещ» иерт1ъ на глав^ и. 1а не крещи . , . Имах

81
еДнб' йоните хубавелко, нн можеше да пристъпи на суй-
дърм^тъ — зер черкези ват са наредйт (= наредятъ)
да й гледат ..." Ала и отъ самит-Ь турци въ селото
и отсреща по Делиормана страшно си патили. Карали
ги въ яед'&яя, въ празникъ, да имъ работятъ, като имъ пла-
щали по „шейсе^ пари на день. Наистина м&жет^ повече
теглили, нпр. единъ мжжъ не си'1ялъ да се покаже пр^дъ
,аскеро^, когато кондиса въ селото, докато женит-Ь явно
не С2 били закачани, понеже и турскит*]^ власти много
гледали, да се зачита женската честь — яРъз", „ръза";
„турцит* като речаа ръз-падишах^н — то веке не смаеше
никой да бутне" — казваше ми д-Ьдо Ангелъ, ала при
все туй и по Съртовет-Ь се приказватъ много истории
отъ насилствено потурчване и изобщо отъ посЬгане върху
български жени. Съ голЬми грижи и страхове се от-
храняла женската челядь. „Което момиче е хубаво —
разказваше баба Иовевица — ние не му давахме дреха
да убличе, не й пущахме д6 бъде, от турците, от страхо
им. Турците, да стане някуй хурб, ут делеку ше ей
наредйт (= наредятъ), ше гледат .... Тука имахме
един турчин, твърде залатяше за българите, Караму-
стаолу му думаха ; дърлеше се (—навикваше) на турците,
да не ни закачат, да не ни трушйт (== трошятъ), ама
па не помагаше: той ни закрасяваше (= запазваше) от
нашите турци, ала тий отъ другие села ще додът . . .
Нем^ видя ти у българин тогис нящо хубаво ....
нйня (= сега) рахатл^к утфред, вратата биля ни за-
ключаме; ниня хубаво, да живя царьо!" — каза съ въз-
дишка баба Иовевица.
„Войницит* ^ошур^ (десетъкъ) — даднина демек —
казваше д^до Ангелъ — не даваха, ала ,харач' . всички
плащаха.. 1едър ли си, ше дадеш харач. Отъ десет
РОДИНИ нагор'^ вземаха по 15 гроша на момчефта (мом-
6

82
чета), а на голямио челяв по 30 гроша". Десдфъвъгь
се продавалъ, илтивамджии пр^вупували селото: „ще зеиат
на десет еднб — ем самсй ще го овършейш, илти-
замджиит'^ ще седят то врбме над гланЬ ти, от селото
излазя хлябо; ще им се ъвмЬръ къща, и де б^де не
аресва; имаш в бахчита два реда пипбр — и отъ тбго
зема; от орех биля фанаа да земат . . . отсачай го
та да си рахат .... — ниня й друго, давнината
е за царст(в)ото ни**.
При гол']&мата ст^неность, въ еоято българите по
тия м^ста, обиколени отвредъ съ турци, с& жив&1и,
домашцйт]^ имъ нърави и обичаи традиционно се запаз-
вали съ гол^Ьма строгость, каквито с& били въ стари
вр^^мена. То се вижда и въ носията, и въ говора на
българитЬ отъ съртскит^ села, а още по-вече въ много
обичаи и обреди.
За характеристика откъмъ тази страна ще изтъкна
тукъ единъ обичай, който до неоткол'^ се е спазвалъ
по всичкит*! съртски села, включително съ Каспичанъ,
а и сега още се държи въ н^кои отъ СъртовегЬ, що с&
по на страна отъ главнит!^ п&ткща, като Аязма, Кередй,
Черковна и др., а именно обичаятъ, споредъ който на
3-тия день сл'Ьдъ свадбата, когато на булката за първъ
п&ть пр^вързватъ главата съ ,месалБ', предварително, при
обреда на отбулването, на кз^со й отрязва тъ косит'&
Булката вече сл']^дъ туй винаги ходи съ превързана глава
и съ отр'юани коси, които не се виждатъ изподъ месаля.
И страхопочитанието на младит-Ь къмъ старигЬ,
особно пъкъ на снахата спрямо свекъра и свекървата
се е пазило до пр'Ькаленость строго. Баба Иовевица за
себе с^ разказваше: „два месца д^ня гувях на свекра
си. Ще му пуляйш, ше го нахраниш, ше му чешиш
брадЪтъ ... да се зададе отъ далеч, ше му станеш

88
на крака . . . лятно вр^ме булките облЬченн емъ с чорапи
ше ж^нат.. Кату женах в^ки, утъ мар&ни съмъ паднъла
на очи си. То време нямаше басма, тъй мбра, ами копбпи
ше сбйми и ше предам, и пам^к ше к^пиме и того
ще напредем. И кибрит нямаше — прахань, чи ут бгън
ше запалиш свещ. Ниня многу сме рахит**.
И черквата е била въ много жално състояние до
пр^ди кримската война. Попъ въ селото нямало, а и
черква н-^^мало. Богато ще дойд'6лъ попъ отъ Новипаваръ,
събирали се тамъ, гд'1то кондисвалъ попътъ, за да ги
причести. „Инно д^те по петнайсе денб стувй не кр4-
щено. Кат умр^ някой, заравет т5го чиляка, па сетне
пръст* му ше упуй пбпу, кат дбде". Едно вр'Ьме имало
манастиръ отгоре селото и на ,того манастиря* и сега
правятъ сборъ на л4тенъ Никулденъ.
Ето тъй се е жив&[0 въ Баспичанъ до неоткол^.
Нека заб'Ьл^а най-накрай, че пр^^ Баспичанъ ст ми-
нали и „унгури" и „ингилизи* — пр-Ьзъ вр-Ьме на сева-
стонолската война. „Тий на царятого севгелий бяха**, —
казваше баба Йовевица — „у нас садб едйнъ йнгилиз
кундйса, и той един сахат стувя**.
Могила (турски Мухла). С!ъвс1мъ наблизу до
Баспичанъ отъ югоизточна страна, въ подножието и по
полигЬ на единъ високъ, нонусообразенъ хълмъ, чийто
върхъ отдалечъ прилича на С2ща изкуствена могила, се
намира селото Могила (турски Мухла), наречено безъ
съмн'Ьние така по вида на казания високъ хълмъ. На
1891 год. въ Могила е имало до 50 български и 97
турски кдщи. Българското население тукъ е старовремско,
еднакво по носия и говоръ съ населението по Оъртовег!.
Споредъ казването на д'Ьдо Иванчо, единъ отъ най-ста-
рит^ хора въ селото, Могила било едно вр']Ьме гол']Ьмо
българско село съ около 40 Р кжп^и. И сега се познавали

84
ЦЩ^Н 1УП стари здаиЕЯ по нивата. Е!дна стара кадъна
1^тн1тш1Ш по лрЬдание, кавъ едно врЬше въ Могила на
ГИЛ14 били иотурчени много българи. Изл^вла запов^дц
да ('(^ турчатъ българитб, и на тогова, който вабулилъ
17Р<!И11Т11 иЬра, аацанали му портата съ б^а боя, а на тия,
1ЦИ мм кабулилИ| — * съ черна боя, да се знае, кога взематъ
дн М<Ь'И1'Г)». Мио{(ина отъ страхъ се потурчили, ала до
||')М11п но лотло, амА ,вр&вцата^ (= вратницата сир. пор-
'1*ит1«) ни С0Л01Ч) ощо дълго вр^ме все така ,боялш1^ си
гп'1Ьл|. Но ,снлистр('иското мурабе^ селото се разсипало,
1|и.|циги иощм исички бччкгара се дигнали да идагь въ
|\\ пи! 1 1оиочо останали ,»по Добруджата и по Силистренско,
мь Г| Ллмми и КйлишЧре^ (Алосалий и Калипетрово).
|||| (чм\т> оотанали много малко българи — около седемь
!(|\ъ1ЦИ) които постопенно се размножавали, като се от-
л^у^чннли Л(и1ткта, прииждали и други отъ със^днигЬ бъл-
гнрони 0(М1а, та българитЬ сега доетигатъ половината
К(МК01Ч) турцигЬ въ Могила; отъ гЬзи подирнит^ сл^§^дъ
иосмК^тпА руско-турска война се изселили петнайсетина
КАШИ. Кат ^ерлки' въ селото се знаятъ д^^о Иванчови —
двама братя, д^^до Русеви — пакъ двама братя, д^^до
Петно, Д'Ьао Денчо и още неколцина; има четири кхпщ
огъ Кусовча, дв^ в&щи отъ Новипазаръ, дв^^ отъ Кас-
иичаиъ, дв^Ь отъ Енево, една отъ Кюлевча, и четири
и4^1ци отъ Войводакьой. Отъ турско вр'ю|е въ Могила
14* помвя1Ъ ужаснитЬ зулуми на н^^й си Цмамъ-ага,
)Шйто ималъ надъ Могила на единъ връхъ (тепе), наре^юнъ
^Ольма^, Ц'Клъ дворецъ — дсонащи^ оть д'к1анъ камъкъ;
и сога 01це се виждатъ зидове оть тия конаци. Този
,Имам*аа^ ималъ ужъ 18 ,казака' съ себе си като страха,
та за това турцит^^ му казвали ,гяур-имам}Л Той бнлъ
110 прЪди на Новипазаръ мюдюринъ, но тамъ не арееалъ
И се* прогласилъ за ^^еребейлия^ Съ хитрость го прима-
шлл

85
МИЛИ въ Новипазаръ, гд'1то го завлалъ берберинътъ, който
го бръсналъ. Отъ Шуменъ допгьлъ ,емиръ* та му зане-
сълъ главата. — Отъ турцит-Ь въ селото и околностьта
много страдали българите и въ Могила, та и сега се
помиятъ много пр']&дания, боито разказваха и на мене.
Само съ подкупи донМд* българинътъ усп-Ьвалъ да си
облекчи положението. Така напр. събирането на ,харача'
било строго: и за ,четрййсет-д^нешно' д-Ьте земали харачъ
по 15 гроша. „Като вземе харачерино парите, ще даде
една ,кинйшка^, демекъ знае кой години си — раз-
казваше жк^о Иванчо — ама колко п^ти й големи мом-
чефта се отърваваа: кат му дадеш едно гърне масло,
инното му око става сляпо тугйс". Ушюрътъ (десетъкътъ)
едно вр'Ьме взимали на десеть едно, ала сеикЬ го напра-
вили на седемт']&хъ едно, и тогава вече било много м2чно
на българитЬ, защото и .турчата* отъ селото и околностьта
постоянно ги ограбвали и събличали. Затова и не си
живували добр*]^ съ турцит'^ съселяни, а и сега с& едни
спр'&мо други твърд* наежени. У турцит* все още се
подържа уб'Ькдение, че т'Ь ще си възвърнатъ царството;
н'Ькои вече взели да се отчайватъ и все мислятъ да се
изселватъ. Изобщо такива били сега отношенията между
българи и турци въ селото, че моя разказвачъ отъ своя
страна се изрази: „в идйн казан да ни насекат месата
и да ги варйт (— варятъ) — па не се смясват".
И въ Могила н']&мали бълт&рлтк черква. Шкаква
черква отъ стари вр'Ьмена ще да е имало въ Могила,
защото на Бостадиновъ день си правили ,збор', както и
сега, а то означавало, че н'Ькогашната черква ,на того
дене^ е била посветена' : ,дету е имало черква, там имало
и зборъ^ Черквата ще да е била ,нМд'Ь въ канарата*. Съ-
селянит'^ имъ турци не позволявали да си съзидатъ черква,
1^кто що не допуснали и ^ъ Новипазаръ заправенатц

Ч1^р|(м д» а взпнать на горА!^, аш тркбио да я на-
11|)ам1гь ^ зе]11па вкопана^ На Каспнчанъ си занасяли
Лицата да гн ^нречйстятъ^ За вгь сею, жогато имало нужда,
1 р^Ъввало да калесатъ попа отъ Шуненъ яли Новипазаръ,
т^Ато не седЪлъ на едно нФсто, ами обнкалялъ по ено-
рията СИ) единъ м^сець напрг|дъ. То вр^Ее н&[ало: ,ас
*гьс жен^ нещ^', ами ако неможеш живД съ жена си,
)» ти ше са махнеш някъде, къдМто вйддат очи ти'. У тур-
цигЪ било друго — турчинътъ взимажъ по дн( жени по-
иочо, аа да му работять: ,тЬ работят, тЬ носят — того
\||{^иат^ и щомъ й рече ,нещЪ та', и тя завалията тр^^а
да б'Ьга ОП него. „Еолко пъти такава напоена кадъна, —
киавнше д||до Иванчо — ще дойде въз нас да плаче"".
Домйшннятъ животъ у турцит^ никакъ не билъ хубавъ.
Кал^терицВь Югозападно отъ Каспнчанъ, по скло-
поногЬ на кюлевчанскня ,сьргь' по 1штя за Еюлевча се
намира малкото село Далугер ца' (= КажугерицаХ населено
ог 40-тнна кхпщ български и около 25 кхпщ турски. СлЬдъ
иоел*К1(нята освободителна война се изселили до 20 турски
(""Кмейетва. Българското население въ Калугерица е старо-
времско, м^Бстно.. Пришелци отъ други села има само не-
колцина, и то отъ най-ново вр^е. Пр1д:ъ войната отъ
1828 год. въ Калугерица имало повече българи, но тогава
селото се разбягало, тъй като тъкмо то заедно съ Кюлевча
било изложено на ужасиит^ на войната^ Калугерица то-
гава язгорЬла и всичко било кь селото съсипано. Отарцн
01це помнятъ, какъ еж страдали отъ гладъ и студъ, (№гайки
по горитЬ докато се свърши войната. Помнятъ, че бягали
кя»д% Балкана и че минали Лудата Камчия. Пр^ди туй и
калугерчани пращали по единъ войникъ на Цариградъ,
зайчото имало нь селото петь войнишки кхщи. Помни се,
че ,уйнушкит^ ниви не плащали ,юшуръ^ и че оелскиятъ
-^ можелъ да нареди на работа чов^къ отъ войнишка

87
К&ща. Черква н'6мс^ли въ селото^ ада ^боръ^ правили,
именно св. Кирикъ ,го чували*; зборътъ ставалъ на ^лаго-
щенье^ (Благов^щение). Никой не яд'&2[ъ риба ч^огава до
него день, и тогава на збора се яд^^ла риба, а ^яъшЬ дд^т^
НМдЪ при Дувурдуко^ имало ,повалени камънъе, длеги,
длеги/ може тамъ да е имало н'Ькое вр^ме черква. Въ
посл'&дно вр'&ме зборътъ го обърнали отъ св. Кирикъ на
,Киръ Методил^ Изм'^нили се и много обичаи и носията,
именно вече не се туря на главата на булката ,стефан*,
женската риза не е вече изшита по огърляка и ржкавит'^,
както едно вр-Ьме и т. н. Едно врЬме и ,зетьовете* се
забуляли, именно и номъкътъ, като ще тръгвалъ за булка,
съ платно надкрнвадъ ,глав^ си^, и така забулени, булката
и ,зетьо', ше ги ,в^нч^т* (в'Ьнчеятъ) и ,ще игркт* (играятъ).
„Булката със длега антерия и със чорапе ще жене, и
когато я прости кркстнико, тогйс ше й фърли. Сега вече
това го н^ма'', каза баба Мариница, която разнятвахъ,
и прибави: „не ни б^ше познат, таквас носия то 6'Ьше!'^
А носията е бида такава изобп^о по СъртовегЬ: въ
Кюлевецъ, Маркорецъ и др.
И въ Калугерица дохождалъ до пр'Ьди 30 години
само сегизъ-тогазъ единъ гръкъ поиъ отъ Нови-Пазаръ.
Сетн']^ фанали единъ попъ на петь села и вс']^ка к&ща
му давала ,пу инв^ кърн^^ (една крина) жито.
Кюлевецъ или КюлЬхце (тур. Кюлевча). Южно
отъ Калугерица, почти на върха на Кюлевчанското плато
се намира съртското село Кюлевецъ или както още селя-
нитЬ го наричатъ Кюл-Ьхце. То е повече изв:Ьстно, особно
отъ войната пр-Ьзъ 1828 год. поради сражението, което
стана при него, подъ име Кюлевча, както го произ-
насйтъ турцит4, които и други н-Ьколко селски български
названия, що окончаватъ на суф. -ецъ, произнасятъ съ
суфиксъ -ча: напр. Марковча, Кусовча вместо Марковецъ,

^
Егсове!^^ (оть Бвс<мец;ь\ И жь Кпхкць покрай 240
>/ипрскк Екщн нжи» вт 1891 гох ов|е 17 турски
кжщв: Бцпрсхто касекяве тткь е спро^Ьско и е
«Тсю шьхж>го<^роВяос &» то се развеело нх^шо сл^дъ
1528 юх. вопто ееюхо ^^в» до жршж' швтреяо. Тогава,
па ■ понфЪдх. пр1зь 1512 п>х яшвана се изселили
•угъ Биххя»^ кь ртека Бес^а^к». а нха кпючанн и по
рокъноа До4^хва ■ во Склмтр^кт Сма. гд^Ьто с&
лозата до селото, ияа сх1аи оть старк раарреяж кхщи.
Мнвалото пж тлекчанн отвоскгедво тЬлжт^ тегла отъ
ту1»шггк сега! носала. гоаорьтъ и о^кчакН напълно се
схохдать съ всхчвос що се каза опскигь таи страна за
хпепгк па Касшшгк Моста п Балттерш^а.
Окчарово (ттрс Чо«>анкьой\ юкво атъ Баишец^ь,
е сракнпелжо ново селк. заселево отъ кюлекчанн; то
нха до 75 кхщп саво Фългарв.
Босовецъ К1н Етсоведъ <ттр1 БтсовчаХ Въ това
съртсхо селх населено съ скз1нтк староцрЪккн (Нлгари
|!>0 кхщж^ какавто еж п во хругвтк Сърпше, сега
н-Ьаа ттран^ а "•& е ниало едво ^4ве турци ттвъ,
ге ввжда ш> сл4акгк отъ ттрскн гробища на дик хЬста.
Разхазватъ. че ттрцитк се дигвадн отъ Босовецъ. когато
ге про^лъ споиенатватъ ве*1е ДЬашаа\ во1то ве е щм:1лъ
ии 1рвстнжни« ни турци та г1ав вослЬреит^ отвнии въ
Марковеиъ (тур. )1арк*>вча^^ е пиквичко сцтеко
^л«\ въ коеп) нха д«хта турци (90 к. бълг. и 70 к. тур.).
>1арвп«е:гк кат«> се навира но наажтрй на го1гЬ|ото
плато. п:<> се простира кьзгъ Провадих. е оставало повече
лааа..еео |уп влихпвеп> на градсяи хнвотк н за това
'/ьлгар«г& ттг^ се увзватъ о:1:е по-«>вс<рватввнн« както
въ спазване староврквсвкта си носвя. така и въ
&тчяшгк. на и нъ нЬвон «^со^^ктв на пив!^ сн. Така

89
туБъ вече женит*]^ си завиватъ главата наоколо изцяло, сир.
забраждатъ се съ месаль, тукъ се запазва още и черната
дълга вълнена ,кйчинка' — за която се говори по-гор-Ь.
Както въ Марковецъ, се носятъ и говорятъ българите
по Съртовет* низъ Провадийско, които но-долу ще се
саоменатъ. Въ Марковецъ именно вече правилно се явява
произнасяно и вместо меко ъ подъ ударение, нпр. ас пуй
(= азъ нож = п-Ьж), ас крещи, а въ 3. лице множ. ч.
пуйт, крещйт; така сдщо: в^рвй — вървйт, гаси —
гасйт, гурй — гурйт; казва се слществ. души вместо
душа, земи вм. земя и пр. Тукъ пб се запазили и стари
родителни форми отъ членната ф. м. р. ед. ч., нпр. по-
патого, чилякатого; казватъ още кутрй мъш, кутра
жена, кутро дете и пр.
Като е било селото на страна отъ главнит'^ пжтища,
не е страдало толкова въ турско вр4ме отъ турцит-Ь, особно
съселяните на марковчани турци си живува.1и доста
добр'Ь съ тЬхъ. Единъ отъ най-старигЬ хора въ селото,
Черньо Великовъ, дори ми се похвали, че „нито една
пръчка" не изЬлъ той 01ъ турцит4.
Костина Ряка (тур. Кемикчй-дере), на югозападъ
отъ Марковецъ, е малко село съ около 30-тина български
К1&ЩИ, заселени отъ Марковецъ.
По-гор^ видехме селата отъ Новопазарска околия,
въ които има старо, мастно българско население. Сега
ще се посочатъ селата отъ сжщата околия съ ново^ . при-
дошло бъ^ггарско население.
Имрихоръ (сЬверо-западно отъ Новипазаръ). Имри-
хоръ е старо българско село вср-Ьдъ делиормансвдт^Ь турски
села, въ което посл-Ьднит-Ь останки отъ старовремското
му население се изселили сл'Ьдъ 1828 година въ Русия.

90
По казването на д^до Калчо Тончоолу отъ Войводакьой,
за когото вече стана дума по-гор*!, въ Имрихоръ имало
останали само 4 — 5 ерлийски с^ейства, които говор&[и
повече турски, та споредъ него и гЬ ех били сдщо такива
българи гагаузи, каквито ех ония отъ Войводакьой. Когато
сл'Ьдъ войната отъ 1828 г. тракийци се връщали откъмъ
Силистренско и Русия назадъ, минали н^кои отъ Ямболско
и Сливенско пр^ Имрихоръ и се настанили тамъ по-
край неколцината ,ерлии' българи, 1цо ех били останали
въ селото, и турцитЬ, които жив^и въ схщото село.
Д'&дигЬ на повечето отъ сегашните имрихорчани произ-
хождатъ отъ с. Дермендере (Слив. околия) и други близки
на това села. Отъ схщото село Дермендере тр-Ьба да произ-
хождатъ и ония български емигранти въ Бесарабия, които
ех основали въ Измаилския окрхгъ между езерата Ялпухъ
и Сафтиянъ селото Дермендере. У СкальковскШ се казва
за това подирното, че било основано пр'6зъ 1830 год.
„вншедшими изъ Румелхи Болгарами** и че брояло 80 бълг.
семейства съ 490 души. Баба Станчовица (сега въ Нови-
пазаръ), родена въ Имрихоръ и оженена за д4до Станчо,
бълг. гагаузинъ отъ Войводакьой, ми потвърди, че и
нейнитЬ родители еж дошли отъ Сливенско. Доколко
е могло старовремското, хърцойско българско население
въ Имрихоръ да оц^л^е, заобиколено отъ свирепите дели-
орманци пр^зъ ужасните времена на по-миналия в^къ,
особно къмъ края му, и да спази езика си, можемъ да си
пр^дставимъ отъ плачевната картина, която покойния
Р. И. Блъсковъ, единъ отъ най-добритЬ познавачи на тоя
край отъ турско вр^ме, ни рисува отъ Имрихоръ, гд4то
той се нам^рилъ на 1874 год., — ще рече подиръ танзи-
мата и повторените правдиви, дадени на българите следъ
кримската война — при освещението на първата черква
въ това село (вж. статията: „По нашите църкви*", въ

д!
ПрЕЛОжение на Църковенъ В-Ьстникъ, кн. I — II. стр. 151,
1901 год.). Тогава въ Имрихоръ, което на 1891 година
е имало 105 български и само 22 турски кхщи, насе-
лението било наполовина турско, и наоколо му обитавали
въ страшния Делиорманъ въ разни селца тоже турци, отъ
най-сщщнит^ разбойници, разм']&сени съ омразнит*]^ и
грозни черкези. Блъсковъ заварилъ българитЬ тукъ, за
които не казва, че сд пр-Ьселенци отъ Тракия, но които
еж наистина такива, въ ужасно беззащитно положение,
уплашени и посърнали — - живи да ги оплачешъ. Т* на-
мали църква. Съ гол'Ьми усилия усп&ки да си съградятъ
една 1иБ1ца, която, на половина вкопана в^ земята и
обградена съ високи ст^яш, за да не се вижда, съ турско
благоволение смаяла да се нарече ,попска к^Бща^ (папаз-
евй), а . не ,черква^ Самит* турци въ селото имали
си джамия, но не позволявали да се издигне сз^щинска
черква въ селото имъ. Освещението на черквата станало
огъ единъ градски икономъ. Блъсковъ учуденъ заб4л'Ьжилъ,
като мивдвалъ пр']^ъ селото, до 1 7 запуст'к11и отъ пожаръ
черни дворища. Единъ отъ селскитЬ старци му обяснилъ,
че. 1 това го направили поразници турци отъ селото имъ
и отъ околнитЬ села. Имрихоръ било едничко село съ
българско население поср^дъ голит*]^ и гладни читаци,
които считали Имрихоръ за свой ,килеръ^: „ще дойде въ
село — разказвалъ старецътъ за турцит-Ь — ще вл-Ьзе въ
коятр. к&ща иска, като у дома си. Безъ да те пита, ще
вл^зе самъ въ хамбаря, ще си напълни чувала съ жито,
ще поиска и н'Ьколко гроша харачлъкъ, при това ще го
нахранишъ и нацоишъ и ще го изпратишъ пакъ съ добра
Иначе тежко ти и горко! Ние сме повечето овчари, ^
овцет* ни еж винаги на полето. Ще вл-Ьзе ср4дъ стадото,
1це си избере най-хубавата овца или агне и ще си го
задигне. Една думица да каже овчарьтъ, ако главата му

92
се йе 1*ркуАне на земята, то битъ и пр'Ьбитъ тр-Ьба да
се домъкне въ село. Но тави година житото Господ11 го
не даде, отъ лютата зима овцет^ ни измряха. Захванахме
да се поопираме, да не даваме, защото и за насъ н^ма.
Но това ни изл4зе сто йжти по-скжпо. Не посрещне ли
н'1кой съ добро Турбина и да го изпроводи съ вак^ год'Ь,
сто че йр'Ъз% нощьта св^тналъ пл^внивътъ му или вжща^^а
му. И сь направата сега на нашата нова църква ние
като че ли гр^^хъ направихме. И то да ми е направа,
ами отъ пърти изградена^). НашигЬ турци още по-вл* се
наостриха: за насъ пари н'Ьма, казватъ т^, а за църква
имате". — Приведохъ това м-Ьсто отъ Блъскова, за "да се
облени съ тая достоверна характеристика на живота, който
еж пр'Ькарвали р^дкитЬ български нови поселения по Дели-
ормана дори сл^дъ половината на XIX. в., защо изобщо
не е било възможно да се спази чисто българско население
на сЬверъ отъ долината, пр']^ъ която минава жел^ницата
отъ Варна до Разградско, именно въ областьта, гд-Ьто за-
хваща сзкщинскиятъ Делиорманъ, и защо и ония малки
останки отъ старо християнско население въ тия м^та
откъмъ езикъ се явяватъ турци, именно гагаузит*, които
нарекохме български гагаузи. Тъкмо такива С2 християните
старовремски жители и въ дв^тЪ близки села Войвода
и Теке-Козлуджа.
Войвода (тур. Войводакоьй), населено съ стари бъл-
гарски гагаузи и н^кои ново придошли българи (36 к.)
и съ турци (104 к).
Теке Козлуджа, населено съ 3 — 4 кхщи стари
бълг. гагаузи и няколко нови пришелци българи (11 к.)
и турци (В9 к.).
') Тъй нареченгЬ ,п опеки к&щп' каквато е била и черквата въ
Имрихоръ, тр^бало да нматъ в&трЬ (плндаио огнище, като въ вс1ка к&ща,
и да стърчи иадъ покрива комииъ.

»»
Становецъ (тур. Юруклеръ). Йъ тов& йело
йсив^ятъ българи ,хърцои* (36 к.), прЬселени тукъ слЬд*
войната отъ 1828 год. отъ Разградско, а именно отъ
старовр-Ьмското българско село X ъ р е о в о (Кеманлар. ок.^
В5К. по-долу за Х-ьрсово).
С е н е б й р 'Ь. Тукъ йокрай турското население, което
образува мнозинство (122 к.), има до 36 к&щи български^
заселени сл-Ьдъ йосл-Ьднята освободителна война отъ Раз-
градско, а именно отъ Кабаколакъ, Арнауткьой и Хърсовск
Т а в ш а н ъ-К 5 з л у д ж а, юго-изто чно отъ Новипазаръ,
населена съ около 25 к. българи, придошли отъ окол-
нитб села, и съ 110 к. турци.
Чанакчйе, сЬверно отъ Новипазаръ, бивше турско
село, сега заселено съ българи отъ Лозенградско (Кърк-
клисийско. Одрински вилаетъ). Т-Ь ех били до освобож-
дението на България настанени въ със^днит^ села Еъзъл-
джиларъ и Караманлй (Провадийска окол.), кжд']^то дошли
сл']&дъ Одринския миръ, като б1^ли тръгнали да се изселятъ
въ Русия. Отъ т-Ьхъ и сега още има останали и въ дв-ЬгЬ
казани села (вж. по-долу).
Джйвелъ. БългаригЬ тукъ еж с&що тъй новоза-
селени сл']&дъ посл'&днята освободителна война одринци,
както и въ Чанакчйе. Тия одринци еж черни малко въ
лицето, та околнит^ българи ги казватъ ,цигани^ На
1891 год. е имало 74 к. българи и 24 к. турци.
Сакартепе, населено съ 50-тина кжщи новоза-
селени ,одринци^ отъ Лозенградско.
Яйла. Тукъ има сега малоазийски или ,анадолски^
българи, пр'6селени сл'Ьдъ освободителната война именно
отъ 1883 год. насамъ изъ селата Гьобелъ и Ман-
д ъ р ъ (Брусенски окржгъ, въ Мала Азия); отъ тЬхъ има
н'Ьколко кжш;и настанени и въ близкото до Яйла село
Елес-Фак^ (Провад. ок.). Има ги още и въ селата

94
Акчаеръ и Александрово (Свищ. ок.), въ Курудзкаеренъ,
Реджебъ-Ма|:ле, Арапларъ и Караагачъ (Провад. ок.), въ
Еозлуджа (Варнен. об.), въ Б'&1бр^гъ и Янбово (Пр'Ь-
славена ок.). Българит*! въ Яйла произхождатъ отъ Чир-
панско. Първит^ ир^селенци отъ тукъ въ Мала Азил
се падатъ къиъ края на по -миналия в']&къ — въ разгара
на кърджалийските^ ;3улуми, а сетн^ лр^зъ първата
половина на миналия в^ъ постепенно прииждали тамъ
нови пр^^селенци отъ Чирпанско и други области на
Тракия, ца дори и отъ ср']^дногорскит^ м'&ста, като отъ
Боприщица, Въ Мала Азия има и едно много по-старо
българско поселение въ Бъздервентъ (между Бруса и
Никея), за което още не се знаятъ подробности (вж.
повече въ моята статия Др^селването на малоазийските
българи въ Княжеството', печ. въ Български Прегледъ,
год. V. кн. VII. 94 — 102, и В. Кънчевъ, ,Изъ Мала
Азия', въ Б. Прегледъ г, V. кн. VIII. 52 — 102). .— На
1891 год. въ Яйла е имало 49 бълг. шбщи и 44 турски.
Всички други села въ Новопазарска околия еж турски,
въ които тукъ-там*]^ се навшра и по н'Ькоя българска к&ща,
заселена въ посл']&дно вр']^е.
Провадийска околия.
(По-прЬди Провадийска околия и Новоселска).
Въ Цровадийската околия, къмъ която отнасямъ и
бившата Новоселска околия, както е означена на картата
на Данова, се намиратъ останалите съртски български
села, часть отъ които се спомена по-гор^ между селата
отъ Новопазарска околия.
Равна е чисто българско село (75 к.) съ старо
население, което по говоръ и носия се схожда съ дру-
гигЬ съртски села. Въ говора има единъ архаизъмъ, който
не е спазенъ у другит!» съртски села освЬаъ въ Кривна

95
И въ вв^аж^ която с& заселени отъ Равна, а именно че
се произнася тъ вм. стб. тъ! (2 л. лично м^стоим.
ед. ч.), сетн4 нъй и въй(= ние стб. ни, вие, стб. въг).
Сега въ Равна н^ма турци, а не е имало и въ минали
времена. Баба Рада, една отъ най-старит% жени, която
помни събития отъ ц'&1ото почти минало столетие, ми
казваше, че у т^хъ никой П2ть ,турча^ не е имало. На
1810 год. селото изгор-Ьло. Тогава равненци се изселили
въ Русия — пхтували ,пр4зъ Дунаво една нъщ и един
ден пу вуд^тъ^ Ала наскоро мнозина се върнали назадъ
и в^кое вр^ме сед'к[и около Бабадагъ въ Добруджа,
въ с. Чирна. Н'Ькои отъ тукъ минали въ Силистренско
и само 6 — 7 кхщи се завърнали въ селото си, гд'Ьто
се прибрали и н^кои отъ пръснатит'Ь наоколо негови
жители, които не ходили въ Русия. Баба Рада казваше,
че сега имали роднини и въ Тулча и въ Балипетре (Бали-
петрово, до Силистра).
Пр^ъ първата половина на миналия вЬкь н']&мало
не само въ Равна но нийд']^ наоколо черква. Помнятъ
се н-Ькои ,ужъ^ попове, които ,държели^ селото (въ Равна
се казва ,дършам^ := държа). Такъвъ билъ напр. я%во^
си попъ Димо, а пъкъ у д'&дови Димови имало една одая,
и тамъ попъ Димо кръщалъ. Той билъ попъ и на всички
околни български села^).
Черковна (84 к. б.). И въ Черковна, както и въ
Равна, не е имало турци. Сл']&дъ Одринския миръ много
семейства отъ Черковна потеглили за Русия; часть отъ
т^и се върнала въ Силистренско, гд^то ги има и сега.
Отъ Черковна се изселили много сЬмейства и въ ближ-
нигЬ села: Н-Ьгуша (Невша), Аязма, Мур^цово (= Мурад-
Софу) и др.
') За тол пооъ Двно се споменува в въ Автобиографията на
Р. И. Блъсковъ; Мин. Сб. ХУ111. 550 (вж. и по- дол у с. 97. Заб'Ьл.).

96
И Черковна е бидо войнишко село. Споредъ сел-
ското предание тамъ, гд-Ьто е сега Черковна, било ужь турско
село, а Черковна се е намирала по-долу, ,въ боазо^ Ужъ
отъ ,вкмье' (змии) и отъ ,мравье' не могли да изтраятъ
хората тамъ въ ,боазо*, та се пр-Ьм^стило селото гор* на
,с4рто', сл^дъ като се ,махнали^ турцитЬ. И въ Черковна,
както и по всичкит^ околни села пр']^ъ първата половина
на миналия в^къ, дълго се осбщали сл'1дствията на дели-
башийскит'^ вр'Ьмена. Още жив'6ятъ стари хора, които
ги помнятъ. Бабичката на д^Ьдо Вълчо Дерелията, у когото
б^хъ на гости, си спомняше за делибашиит'Ь и ени-
чариг!: „е толкозъ високи калнаки посяха: то дльего чи
г6р'Ь широко, пак дбл^ таман за глав^ му; . . . като
задрънка тумбелдекьо — ,гьет^р бабо чабук льап!' . по
четрийсе лица съм чупила на един път на башйбозу-
кьите ". Ала къмъ края на първата половина на минадиия
в4къ слЬдъ танзимата животътъ станалъ по Съртовет*,
особно въ тия български села, гд']^то, както въ Черковна,
е н-Ьмало турци, по-сяосенъ, и затова въ Черковна усп-Ьли
сравнително рано да си съзидатъ една черквица и да
устроятъ училище. Селянит* сега помнятъ, че тяхната
черква е правена пр-Ьди ,Марковската' (въ селото Мар-
ковецъ) и че ,ут свечера в събута срещу неделя^ все
я правили. Отъ ,Автобиографията' на Р. И. Блъсковъ
(Мсб. XVIII. 551) сега се вижда, че то е станало на
1841 год. Тукъ се описва и какви еж били единствените
тогава дв']^ черкзици, които с&ществували въ Провадийско^).
Споредъ Блъскова тогава Черковна брояла само 40 к&щи.
') Ето що казва Блъсковъ по тоя поводъ: „Едно н^що сако ваб^-
л1^захъ, което за тогавашните вр'Ьмена надали е било чудно и странно,
но то би- ще чудно за б&дещит^ вр'Ьмена. Като вземемъ едно простран-
ство накръстъ отъ селото Гебедже, калко далечъ отъ градъ Варна, до
с. Кюлевта, 8 часа далечъ на изтокъ отъ Шуменъ, сетн'Ь на сЬверъ до
с. КъзълджиларЪ| което е до полит:^ на гората Дели-Орманъ, на до селото

97
Б^йвна. Въ това съртско село, което се яа^гара
на платото (,сърта^) надъ сама Провадия, до посл'Ьднята
освободителна война е имало 13 турски ккщи, а на
1891 г. числото имъ спад^агало на 8, докато българскигЬ
еж били 93.*) В% кривйенското наречие има една особ-
ность: кривненчанина лесно ще познаегаъ, ноиеже той
за множествено число у глаголигЬ употребява окончание
'Ма^ напр. плетема, ВървяфМа, плетуфма, одифМа,
ядуфма, пйфма; нъй са смяма (=&ие се см-Ьемъ) и пр.
Осв^нъ това въ Кривна съществителните отъ женски
роДъ ед. ч. окончаватъ на чисто Л, напр. удата, душота,
а не на -5, както по другит* села. Кривна е било гол-Ьмо
старобългарско сеАо, ала населението му намал-Ьло сл^дъ
1810 година, когато Много семейства се изселили въ
Бииньой, на югъ, допр^ео до реката Камчия, отвхдъ която се издига
Стара- планина^ това пространство е населено съ 35 повечето чисто бъл-
гарски села. И въ всичките тил села ние нам-Ьрихме само 3 черкви, а
именно въ с. Девня, Кривня и Черков^ва и то, догд'Ьто не вл^зешъ въ
селото и до1^|'1то не чуешъ дървеното клепало, не можешъ по:<на, че има
въ това село чеужва. Отвънъ гледашъ една ограда отъ здравъ, стегнато
изграденъ, подпр:Ьнъ съ сг&стени подпори плетъ, много по-високъ отколкото
обикновените селски плетища, гор*]^ пол'Ьсепъ и затърненъ съ такъвъ дебелъ
пластъ тръне, на такава височина, щото чов^Ькъ м&чно се наема да го
пр^Ьскочи. Не можешъ ре, че въ ср'Ьдъ тая висока ограда има н^що здание.
Въ едно затънтено м^сто е вратнята на тая ограда. В&тр^ въ самата ср^^да
се ниши едно малко продълговато здание, наполовинъ вкопано въ земята,
а наполовинъ пр'1^хлупено съ дълга стр'1^ха, която малко остава да опре
земята. Това е селската черквица. Тя се отличава по камъчения си
зидъ, по керемидения пбкривъ, по б'Ьлосанит:к отвънъ ст-Ьни, по които се
чери'Ьлтъ четверо&гълни прозорчета, пр^прЬчени съ г&ста накръстъ желязна
р'Ьшетка. ... За всичкит'Ь тия 35 села имаше само двама свещени 1(и
българи, единиятъ попъ Димо, седалището му село Косовча, вториятъ
попъ Петко — ^ въ Девня. ВсЬки отъ т'Ьхъ си имаше своит*]^ села, който
яоеЬщавашс, кога какъ можеше. Ни въ едно село нямаше училище —
школа, или такова н'Ьщо като килия ^.
*) У Дринова (Историческо осв-Ь тление и пр. сПСп. УП. 19) се казва,
че Кривня е било чисто турско село до освобождението. Това невЪрно
св'1дение е черпаио изъ „Матерхалн для изучеи1й Волгарш, напечатанн
по повелен1ю Его Императорскаго Височества Главнокомандующаго д'Ьй-
ствующаго арм1ю. Букорещъ, 1877. вип. IV. 62."

93
Русиа Отъ тия изселенци има останали по Добрудавата
и Силистренсво.
На 1832 година въ Еривна се настанили гърци
емигранти, които се били задигнали сл']&дъ войната отъ
1828 година отъ село Гол^мъ Баял^къ въ Одринско, за
да се пр^селятъ въ Русия, но сетн* се върнали отъ
тамъ, види се, безъ да с& минали Дунава, и на връщане
временно заседнали въ Кривна, та сетн']^ повечето отъ
т^хъ си отишли въ Тракия, а една малка часть, де-
сетина К2ЩИ, останали за винаги въ Кривна. ТИ еж
сега съвършено побългарени, ала още се знае, кои се-
мейства произхождатъ отъ пришелцигЬ гърци. Най-
старата жена въ Кривна, баба Калйца (на 95 години,
вече сл-Ьпа отъ старость), една отъ най-развититЬ и най-
даровити жени, които срещнахъ между народа, казваше
ми за т^хъ между друго: „гръцки хортуваха, ама б^-
гари бяа; те многу бяа, ама на вилаето си утидоа, е на
къмъ Ямболъ, на къмъ Карнобатъ". Т^ сами казвали:
„българи сме, ама гръцки хортуваме;** — „българското
под^ржаа сетн*" — прибави баба Калйца.
Кривненскит-Ь гърци ще да еж отъ схщитЬ одрински
гърци, каквито С2ь и т&и въ с. Карахюсеинъ, североизточно
отъ Девня (Варнен. ок.), заседнали тукъ пр-Ьзъ 1829 год.
Кривна като старо българско село се посочва у Джор-
джича (ор. с, вж. и у Дринова, Историч. Осв-Ьтл. 19).
Не ново. И Неново се споменува у Джорджича
(,Кепо\^^) като чисто българско село, каквото е и, днесъ
(48 к.). Говорътъ и носията еж както и по другит4 съртски
села, а въ подробности еднакви съ говора и носията на
близкото село Косовбцъ (Косовча). Неново едно вр'Ьме е
било ,по-надолу', че се пр^м-Ъстило по-настрана отъ
,джадето^

99
Аязма. Пр4ди освобождението Аязма е било чисто
турско село, сетн-Ь се заселили тукъ десетина български
кхщи отъ с. Черковна. На 1891 г. имало 9 български
и 38 турски кжщи. Сл4дъ 1891 г. придошли още бъл-
гарски сЬмейства отъ Кривна и Ченге, така че сега бъл-
гарските сЬмейства ех още толкова,
Мурацово (тур. М у р а д-с ф У). Аязмата и Мура-
цово ех едно до друго и ,саде една турска гробища
ги дели*. И Мурацово е било до освобождението повечето
турско село, а сега останало тукъ само едно турско
сЬмейство, докато на 1891 год. е имало още 18 турски
кхщи покрай 47 български. Българското население тукъ
произхожда отъ прЬселенци, и то отъ старопланинското
село Ченге, дошли въ Мурацово прЬди 50 -типа години,
и сетн* малко отъ съртското село Черковна, до 4 — 5
сЬмейства. Въ посл-Ьдно врЬме ех придошли още нЬколко
сЬмейства отъ СъртоветЬ.
Нйгуша или Нявша (тур. Невша). Нягуша е
старо българско село (у Джорджича ,Сгпаи8С1а'). По мЬст-
ното прЬдание НЬгуша и съсЬдното турско село Б е й л й
едно врЬме били най-голЬмигЬ български села въ Про-
вадийско, ала се разселили въ началото на миналия
вЬкъ. Отъ НЬгуша сега има много прЬселенци въ Беса-
рабия. Отъ старовремското българско население, еднакво
по всичко съ българското население по ОьртовегЬ, оста-
нали до послЬднята освободителна война много малко,
именно само 1 8 кхщи, споредъ както ми твърдЬха се-
ляни въ самото село, покрай 130 турски кхщи. Споредъ
това не е вЬрно, че ,Нявша* било прЬди войната чисто
турско село съ 170 кхщи, както се казва у Дринова
пакъ възъ основа на „Матерхалн и пр.* IV. 62. СлЬдъ
послЬднята война българското население се умножило.

100
1^1X0 1]фииа^дали Постепенно български С'1|се4схва ог%
блнзкит^ Съртове, именно отъ Равна, Босовецъ, Мардо^ецъ,
Неново, сир; все ,хърц6и^, па и отъ близкото село В']&н-
чанъу г/т']&то жив^тъ пр^селенцн тракийци, така че на
1891 г. имало 75 ккщи български и 75 турски.
Б е й л й. Това село, както се каза, , било едно вр^ме
българско, сетн'Ь станало турско, а сега пакъ ее засел-
ватъ въ него българи ,хърц6и* отъ околностьта — отъ
Равна, Кривна, Дерекьой, и др. На 1891 г. е имало въ
Бейлй 25 к. български и 37 к турски
Петрова Ряка (тур. Дерекьой), Това село е на-
селено съ старовр']&мско, хърцойско българско население
(73 к бълг., 5 к. т.). У Иречека (Се81у 627, Бълг. пр'Ьв. 853)
се казва, че въ Петрова Ряка (У Иречека е казано : ,П е-
трина р'Ьк а^), както дМствително и сега още се нарича
селото отъ м']^стнит^ и околнит^ българи, живели по-цр'Ьди
християнски албанци (,арбанасиО, които се изселили въ
Бесарабия. Азъ бе можахъ нищо по-подробно да узная
за тия бивши албанци въ Петрова ряка, а колкото се
отнася до българското население тукъ, то е безъ съмнение
старовр']&мско, съгласно и съ мн'Ьнието на всички околни
български села, които считатъ Дерекьой или Петрова
Ряка за едно отъ най старит^^ тукъ българска поселения.
Кередй (тур. Кар-Ь-ягд-Ь) е старо село съ бъл-
гарско население, каквото е и по Съртовет^ Имало е
и турци. На 1891 шд. били 62 к&щи български и
28 турски, ала с:га вече турцит* сд се издигали. Тукъ
има и малко траквйци българи, настанени сл1^хь 1828 год.
Каракьосе, бивше чисто турско село, въ което
сл'Ьдъ посл']^днята юйна се заселили и българи оть Сър-
товет^, отъ Кередй и др. На 1891 год. е имало 16 к.
българи и 68 к. турци.

161
Квопевлй, населено съ старо, хърцойсво насе-
ление, какоото е и но СъртоветЬ, и съ турци (69 б.
бълг. и 40 к. т.).
Ас^л-бейлй. Бълсарското население тувъ е хър-
цойсво, заселено отъ старо вр^ме; ю.а и турци (105 в.
бълг. и 80 в. тур.).
Фетйвьой. Тувъ. повече има турци (74 в. турсви
н 32 в. бълг.), а българсвото население е смесено — хър-
цойсво и балванджийсво ; посл']^дното произхожда най-
много отъ Ченге.
Комарево. Покрай турцит^ (5 2 в.) тувъ има стари
българсви ,хърц6и^ ; въмъ туй стародрЬссво българсво насе*
ление сл^дъ посл'Ьднята война, именно още пр^ъ 1879 г,
придошли нови пр']^селенци отъ Балвана, именно отъ Ченге
(на 1891 г. имало 70 бълг. в&щи).
Ново Село. Въпр'Ьви името си това голямо село,
до своро центъръ на бившата ,Новоселсва оволиа', е старо
село ; то се споменува у Джорд^кича (,N0708610^) вато
чисто българсво село, ала, види се сл'^дъ 16 в^въ, и
тувъ е билъ усиленъ турсвиятъ елементъ, особно сл^Ьдъ
вато въ началото на миналия в'Ьвъ отъ тувъ значителна
часть българи се изселили въ Русия. Сл4дъ 1829 г. тувъ
се намножилъ българсвиятъ елементъ, войто до тогава
е билъ хърцойсви, вавъвто е изобщо по Провадийсво, съ
нови пришелцц — балванджии, между воито главно тувъ
прЬобладаватъ ченгенци. Подиръ посл'1днята война въ
Ново Село се заселили и разни други българи отъ близ-
вигЬ села. На 1891 г. е имало тувъ 240 в. блълг. и
60 в. тур.
Въ изброенигЬ до тувъ села българсвото население
се уваз^а старовр'Ьмсво и все ,хърцойсво^, съ малви извлю-

102
ченЕЯ, гд^то има и балканджии, и то оакъ отъ близкото
старо бълг. село Ченге (Овчага). Въ другит^ села, кокгго
ще се изброятъ по-долу, съ изключение на тия, гд^то йм^
български гагаузи, българското население ве^е се указва
,нехърцой[ско') а новопр^селено, и то предимно отъ
Тракия и по-р'6дко отъ Балкана. Селата отъ Провадийска
и бивша Новоселска околия, които никакъ яе ех споме-
нати тукъ, еж турски; р'Ьдко въ гЬхъ има и по няколко
български кхщи, заселени най-вече слФдъ освобощението.
Авренъ. На една височина, отъ която се отваря
прекрасна гледка надъ Провадийската долина и езерето
при Синделъ, се намира голямото село Авренъ, въ което
покрай 208 бълг. кхщи на 1891 г. е имало и 52
турски. Сегашното българско население въ Авренъ е
ново, то е дошло тукъ .прЪди 70 години^, сир. сл^дъ
войната отъ 1828 година, и то отъ извЪстнитЬ дв% бал-
кански села Бркечъ и Гулйца, за които стана дума
по-горЬ. Пр-Ьди това Авренъ е било населено отъ стари
българи, ,хърцой^, каквито еж спомешггитЬ вече сгахю-
врбмски българи по Провадийско. Тия българи ое изселили
отъ Авренъ, понеже селото пр&ъ войната гор^о и твърди
пострадало, особно отъ м^стнигЬ турци въ селото. Из-
селенцит^ отишли кжд']^ Кайнарджа и тамъ н^кое вр^ме
седели, а отъ тамъ се пръснали заедно съ пр^^селенческия
порой, който ид&гь отъ южна България, повече накъмъ
Добруджа, отъ гд^Ьто ще да еж минали н^кои и въ Русия.
Когато дошли сегашните жители на Авренъ, еркечани и
гуличани, заварили отъ старит^ му жители само 2 — 3
кжщи, именно н^кой си Д']&до Сжби и Д']&до Костадинъ;
синъ му на последния, д^до Роя, и сега още е живъ,
80-годишенъ старецъ. Турци имало въ Авренъ отъ старо
вр&1е, само че и т^ еж били малко на брой, 7 — 8 кжщи,
»А»а«.о сегашнитб авренчани дошли въ запустилото тогава

103
село; сетн-Ь постепенно турцитЬ се умножавали. Забеле-
жително е, че около Авренъ всичките местности иматъ
български названия, че турците тия български названия
употребявали и че отъ тези подиряите сегашните авренчани
ги научили, напр. ,5аминек*, (една местность, гдето има
и турски и български ниви), Дбйку-дересй', ,Кбстови ниви*,
,Бббата', ,Драгела', ,Бучето^, ,МаЕблева чушма* и пр.
Сегашните авренчани, които до три четвърти еж
отъ Еркечъ и една четвърть отъ Гулица, по казването
на баба Стояна, която разпитвахъ за миналото имъ, прЬди
да дойдатъ въ Авренъ, много се скитали и страдали,
докато да се настанятъ най-сетне въ Авренъ. Все ,на
коля* живели. Като тръгнали отъ Еркечъ, некое време
се спрели по Бамчийските села: „по Бяла Ряка ходихме;
на Чифлйкя две недели сед'ахме — на Долния Чифликъ
(вж. по-долу), сетне минахме Камчията и върв'ахме на
къде Дунава. На Тулча минавахме ,на касабъ*; пердй
(= чифликъ) било тамъ, жив^ахме на Барамарйновите
пердй. Батъ са варнахме, въс Пазарджик (Добричъ)
сехахме и на Б^млуджа четири годин; следъ това до-
духме пак на Солуджалъ (южно отъ Авренъ), че най-
сетне тук. Имаше и ут Русия в&рнати — дядо Вк1чу
той доде пак; то коджа станълу гбдини". Изобщо се-
гашните авренчани не се заселили изведнажъ въ Авренъ,
а на неколко пжти, понеже били пръснати на разни
страни и търсили место, где да се установятъ, и щомъ
една часть отъ техъ първа заседнала въ Авренъ, и други
отъ техните, като с& узнали за селото, побързали като
техни съселяни по-скоро да завзематъ напустнатите удобни
места. Че тогава множество гуличани минали и въ Русия,
доказва селото , Гулица' въ Бесарабия, което у СкальковскШ
(ор. с. 84) е написано ,Голица' и което споредъ схщия
авторъ е „основано отъ българи, дошли въ Русия на

104
1830 г.". Това село имало на 1848 год. 97 кжщи съ
553 дути жители.
(^олуджЛла (42 к. б. и 38 к. т.) — заселено е
011» (фке.чани сл^дъ 1828 год.
Оарад-Ьръ (48 к. б. и 95 к. т.). Тукъ ех засе-
лсяш (фкочани и гуличани отъ Авренъ и габровци; има
и н'Ьк()Л1й0 пр'Ьселенци отъ Айтоско.
Кааакдерй (52 к, б.). То е бивше черкезво село,
(нч'а заселено съ българи отъ Малко Търновско, именно
ота с. Иасиликосъ; има и прЬселенци отъ Тревненско.
Д е в н л. Споменува се у Джорджнча (,Воу1ПО^ като
чисто бьлгарско село, каквото е и сега (203 бълг. кжщи).
(5та|)()то име на селото споредъ казването на старит*
жители отъ околнигЬ села е било Де ви но, а това се схожда
съ формата ,1)оу11ю* у Джорджича. Споредъ българския
католиииси епископъ Богданъ (1640 г.) сь името ,Девина^
се означавала рЬката, която извира отъ Девненските езера,
Ш) която има.ФО до 25 воденици, всички въ турски ржц^
(вяс. Коппепййш, Аска Ви1§апае ессюзхазйса, 77., мь. и
Иречекъ, Се^^^ку 627). Сегашнит* жители на Девня не еж
старовремски: гЬ еж нови пр^селенци, и то главно отъ
(\1ИВнеяско и Ямболско, дошли тувъ на 1833 година.
Согаишите девняни произхоаздатъ, по казването на н^кои,
отъ едно село Башкьой; може би отъ сжщото м-Ьсто да еж
и ония тракийци емигранти въ Добруджа около Баба-
дагЬ) които еж основали тамъ селото Башкьой, чието
наречие напълно се схождало съ наречието на девненци.
Преди да дойдатъ тракийците Девня била запустела,
стариге жители били изселени и въ Девня били наста-
нени само некои балканджии, ужъ отъ Тревна. Казватъ,
че имало тогава въ Девня и неколко семейства, останали
отъ старовремските жители, които ще да еж били безъ
съмн^Ьние по говоръ и носия досусцъ такива хърцои, как-
шт

10Ь
в^та СД оц'1л'1лит% и досега старн бъд|>ари по Прова-
дийско. Въ Девня е имало и н'Ькавви албанци (арнаути)
както и въ със^днит'^ села Дерекьой, Добрина и Ески
Арнаутдаръ, но и т^ се др'1селили ааедно съ бълга-
рите въ Русид (вф. и въ моята статия: Дрнаутит^ въ
Силистренско й пр/ въ Пер. спис ЬХ1), гд-Ьхо т-Ьхни по-
томци сега има въ селата Волконещъ и Баравуртъ до
Болградъ.
Както се спомена по-гор^, възъ основа на авто-
биографията на Р. И. Блъскова, въ Девня имало черква
пр^ъ 1841 РОД., единствена покрай други дв'6 черкви
въ ц^ло Провадийско — именно въ Черковна и Кривна.
Споредъ Иречека . (Се81)у 628) девнянци имали и училище
пр'1ди педесетина години.
Добрина иди Джиздаркьой, срещу Провадия,
на височината откъмъ с^вероизтокъ. То е старо, чисто бъл-
гарско село (74 к.; у Джорджича: Д)оЬппа'). Старото насе-
ление на два П2ТИ се е изселвало — въ началото на ми-
налия кЬкъ, и ,много по-рано^ По казването на селянет^
отъ срещнит^ Съртове и въ Добрина е имало старовр']^мски
българи ,хърцои^, които се изселили по-отдавна, види се
около 1810, ако не и въ края на миналия в^къ, когато
ще да СА дошли на т'Ьхно м^сто ,арнаутит^^ (албанци),
които С2 били християни, каквито еж били и въ Девня
и Дерекьой. Дв^ стари черкви още показватъ, че селото
е старинско (вж. по подробно за т^хъ у Иречека, Се8(у
632). Сл^дъ войната отъ 1828 год., когато се преселили
и арнаутит^ въ Бесарабия, въ Добрина се настанили
тракийски българи отъ Старо-Загорско и Лозенградско
(Къркклисийеко) и мнозина гагаузи отъ Провадия; имало
и няколко ,ерлци' българи, които останали въ селото.
В']&нчанъ, до жел'Ьзоп&тната линия, с^верозап. отъ
Провадия (51 к), чисто българско село, населено сега отъ

ш
\\тп\Щщ дошли тукъ сл4дъ Одринския шфь наЙ-вече
иин«М1< г. Го|)Д«шо (Каваклийско). Старото хърцойско на-
и('И^ии«1 го итч'лило въ Русия. ,
1 1 II л т 1*^ П1» й, на ивтокъ отъ В^нчанъ (48 к),
чиги^ Окк^лроко соло, населено сл4дъ като старигЬ му
НуИИМИ м^рц^^л <'о издигали за въ Русия, въ с&щото
ниНмл К^Ц1^^^ било заселено и В'Ьнчанъ, и то отъ
\.^иуц^|^ V)ч^кийиII откхд* Гердеме.
Мучм'^ VШ^• Кюпрйкьой). Това старо село (у
\н\^^Ц(^^мчн гХЬкч'), което се намира до самата Камчия, и
(\^ к^ки\^ \М'^ пол и югоизточно отъ Провадия, и което
уц\ч к чЧ' нн^шчн осв']&нъ съ турското име Кюпрйкьой
уиин.цт^К 1Ч> произнасятъ ,Кюпрйкюв') и съ старото
уа умии4^>ск\^ име ,Мостъ^, сега се казва още и съ едно
цц и^ ммс Нодъ, защото още пр^ди посл']&днята война
ии1« И1'чс >1*1^мало стария мостъ, а се минавало пр^ъ
Кчмчидт гь ,подъ^, отъ което останало такова име и
цл \им1мч> соло. Отъ ,ерлиигЬ* въ туй село има малко
\ч ии4кМч н всички други отъ българските жители с& при-
чичи^ц Онлканджии, и то отъ Тр'Ьвненско, отъ Габровско
ц ^1^1 ^11нтлени тукъ сл4дъ кримската война. Въ това
\СхИ> имало много турци, а и на 1891 год. още тур-
ци \Ь СА двойно повече отъ българитЬ (72 к. бъи^ари и
ГхД к, турци).
Гудтанларъ (българите произнасятъ: Султан-
4Лро\ Намира се сЬверно отъ Моста, близу до жел^-
иицнт. Покрай турското население (46 к.) тукъ има
\цчАики отъ български гагаузи (вж. по-гор']^), има пр']^-
^^ч10ици хърцои около 4 — 5 к&щи, и то отъ близкото
^ч^10 ('инделъ, и още балканджии отъ Ченге, дошли пр^ди
/0 14>дини, така че на 1891 г. имало тукъ 86 к. българи.
!Ц скнделчани се знаятъ въ Султанларъ Д^о Цоню,
""- Василоглу и др.
ъ1

1Р7
Синделъ, сЬвероизточно отъ Султанларъ, до же-
л'ЬзноП|Ьтна станция съ слщото име. Едно вр-Ьме Синделъ
било старо, чисто българско село, населено съ хърцои,
ала понеже се падало на пжтя (,джаде^), то не можало
да оц'Ьл'Ье и жителигЬ му се разбЬгали. Сега то е на-
селено съ разни пришелци: именно има до 25 с']&мейства
ямболци, дошли отъ близкото село Тестеджи, заселено
съ ямболци сл-Ьдъ 1828 год.; 6 с4м. ,ерлии^ отъ Сул-
танларъ; 2 с4м. отъ Елена; 4 с4м. отъ Бунаръ Хисаръ
(Одрински вилаетъ), и 2 сЬм. отъ Ченге. На 1891 год.
имало още л 24 к. турци.
К а раА(га)чъ-Софуларъ (сега го наричаиь още и
Синдел-Бараачъ) е населено съ турци (86 клщи),
ала има тукъ сега и 7 кхщн анадолски българи отъ селото
Гьобелъ (Брусенско), каквито ех и анадолскигЬ българи
въ село Яйла, слЬдовно по произходъ някогашни жи-
тели отъ Чирпанско (вж. по-подробно за анадолскит-Ь
българи въ Бараагачъ въ цитуваната ми по-гор-Ь статия
„Преселването на малоааийскит^ българи въ Княжеството"
въ Бь Прегл. V, кн. VII).
Копусчй (49 к. б. и 41 к. т.). БългаритЬ тукъ
еж нови пришелци отъ селото Авренъ, сл-Ьдовно по про-
изходъ ех балканджии отъ селата Еркечъ и Гулица.
Тестеджи, населено съ българи отъ Сливенско
сл^Ьдъ войната отъ 1828 год. Покрай 126 кхщи бъл-
гари на 1891 г. е имало още и 7 кхщи турски.
Манастир ъ. Това село, яЬкогажъ било чисто бъл-
гарско (сдо)1[енува се като такова у Джорджича: ,Мопа-
81гегаг21^) и се казвало ,Монастирица^ Старото българско
население на това село изчезнало или се пр'Ьселило, а
пр^ди посл'Ь'^нята война то е било турско, сл^дъ войната
обаче тукъ се настанили и българи отъ Девня и отъ
Одринско (на 1891 г, имало 65 к. бъдг. и 32 к. турски).

1. _ :гг.т_ _:-1зж дииЬишг» (кмбоднтелна
~ — - .лзг"^ "ш Зова ПЬша шкало село
гае»-!/"» т: -шш а «рвюв; червезитЬ
ш ' ---Г^ "из^тз 1Б1ПТЯ ^а 'крвезкгЬ бяил по-
\ : -.;.-ас1лг гггБ1лмешга, лоппш тукъ на
— 1ХС1 ■'..•идн т»шд». 1ИЮЛЯ2) ; тбаж врекли
- ■ ■- ■- Че ,и'1ва— Ивпва.-^ Тужь шка я по
-■ч*. "ц^;! г^ мтавззфБ Е 9ГБ Шер^етъ
»г»^>| -^ ^ '^ълг. я -25 к, ттрсжи.
■ < V 'гь кшгЬагь прЬоЕЛВшрг българи
.;--,■■. I а^! -.;ч1ь ;•?.:':' г. |5в к. б. н 4 к. т.).
• ; ■ ■ 1 : ^ :; ь, ютяяточва отъ Моеть (Кюпри-
•> '.чла-' 'с['-баъ ттрци, които я сега обра-
.ин^---™» та I^91 пи. били 90 «. т.), до по-
11.1НЛ I1^^и'^ ^0 клщи старо вяееление, а сл*дъ
I ^ .4 1 !'аани нови поселенци, хехду която юга
•. . ^И-шо (Чепеларска околяя, вь Родопнт^).
:д1Ц11 чл 1^!Я г. имало 70.
■ •• .; ч гквероюггочао отъ Ново Село, е заселено
.(•шиещи, б-ьлгарн отъ Одртнско н няколко отъ
I М1 к. |5. н 58 в т.).
•. ч !. I) й (североизточно отъ ЧайлЪп). Тукъ вна
:л1;1уан и турци (68 Е. гаг- и 141 в. т.).
I к [ИС ь й (южно отъ Проюцяя), бивше чисто
10, в-ь което е1*дъ посл^днята воЯна, нкеоно
I-.. се заселили около 20 сЬмейства отъ Чевге.
I'. имало "20 Е. бъ-тгари и 32 к. ту|щн).
>. 1 а \ л й (близу до Нова Шипка, на Каячяата).
,( ю чисго турско село, а сл^Ьдъ освобо*!(евяето
тукъ се настанили нного българи отъ окол-
Л-много отъ с. ТестедяЕи, което, както се
^^ [-од. е заселено съ тракийци отъ Ямболско
ч к. т.)

109
РеДжЬб-Махле (югозападно отъ Ново Оело, подъ
Балкана, близу до Гол-Ьма Камчия). Пр4дъ последната
освободителна война било чисто турско село, а сл4дъ
войната тукъ се заселили оволо 40 с']&мейства анадолсвя
българи отъ с. Гьобелъ; има и 16 турски кжщи.
Кутлубей (на сЬверъ отъ Девня), населено съ
сливненци, дошли тукъ подиръ войната отъ 1828 год.
(123 к.).
ЯсЬтепй, йаполовинъ турско, наполовинъ бъл-
гарско село; българите тукъ ех отъ Ямболско, заселени
сл-Ьдъ 1828 год. (75 к. б. и 72 к. т.).
Е се т ли. Въ това село има българи и турци; бъл-
гаритЬ еж заселени тукъ пр4зъ 1812 год., дошли отъ
селото Главанъ (Ямболски окр&гъ, Баваклийска околия)
и за това минаватъ у околното население подъ име ,гла-
ванци* (31 к. б. и 23 к. т.).
Ортакьой (между Ясътепе и Есетли), бивше чисто
турско село, въ което има сега и новозаселени българи
отъ разни страни (9 к. б. и 24 к. т.).
Елесфак*. Въ това чисто турско село отъ послед-
ната освободителна война насамъ има и българи, и то
тракийци и няколко кжщи малоазийски (анадолски) бъл-
гари отъ с. Гьобелъ, каквито ех и въ съеЬдното с. Яйла
(Новоиазарска околия, вж. по-горЬ; 57 к. б. и 53 к. т.).
МахалЬчъ, заселено съ български гагаузи, турци
и тракийски пришелци отпреди 70 години (48 к. б. и
31 к. т.).
Шад^кьой, и тукъ ех български гагаузи и малко
турци (59 к. гаг. и 9 к. т.).
Басъмларъ, бивше турско село, сега заселено съ
български гагаузи отъ Шад^кьой и бълг^ари отъ окол-
ните села — ВСИЧКО 25 к.; турци нема.

110
Кар&агачъ (казва се и ХамбарлЪ Кара-
а г а ч ъ), заселено съ български гагаузи и стари пришелци
българи отъ Тракия сл^дъ 1828 год^ всичко 180 к. б.
и 26 к. т.
Барананл^. Населението тукъ е схщо, каквото
е и въ Бараагачъ: български гагаузи, българи тракийци
отъ 1828 год. и турци (40 к. гаг, и българи и 56 к. т.).
Бъзълджиларъ. Населението и тукъ е см'Ьсено:
наполовинъ български гагаузи и наполовинъ тракийци, тъй
наречени ,тукани/ дошли тукъ сл4дъ 1828 год. (всички
141 к.);осв%нъ това има и калко турци (15 к.).
Арапларъ Въ това село, което е било по-пр4ди
чисто турско, сл^дъ посдЬднята освободителна война се
заселили и българи отъ Мала-Азия, именно отъ с. Хаджи-
Паункьой (Брусенски окрхгь) (84 к. б. и 86 к. т.).
Въ селото Оручгази (Авренска община) има 25 к&щи
българи, с&що и въ с. Ахъркьой (Девнянска община)
има 20 кжщи българи, новопр']&селени отъ разни страни.
Въ сама Провадия българското население е ново
и е см4сь отъ пришелци отъ разни страни на България;
тукъ има заселени и отъ Съртовет^ — отъ старото мастно
българско население. Гол-Ьма часть отъ християнското
население образуватъ гагаузит^, а турското население
тукъ още пр-Ьобладава (395 к. христ. и 568 к. турски).
Къмъ Провадийската или по-добр-Ь къмъ бившата Ново-
селска околия се числятъ още и дв^т-Ь големи чисто-
български балкански села — Гулйца иЧенге(160 к.),
за които по-гор* специално стана дума. Тукъ ще забЬ-
л^жа още, че отъ Ченге има малко число заселени бъл-
гари и по близкит-Ь чисто турски села въ Балкана : К а р а-
Ахмед-махле (5 к.), Савва (13 к.) и Чамурна,
гд-Ьто има осв4нъ ченгенци и други балканджии при-

т
1йеЛ1^й (23 к.). И въ Кая-Ард-Ь има Ю-на кхщи бъл-
гари отъ ОъртоветЬ и Ченге.
Преславска околия.
Гористата Пр-Ьславска околия изобщо не е гжсто
населена и между сравнително малкото й български села
пакъ не всички иматъ старовр']&мско население. Това
подирното най-добр* се сл^ди тукъ по наречието, което
7 старото население напълно е сходно съ шуменското.
Носията по Преславска околия на много м']^ста е из-
менена подъ влиянието на балканската носия. Пр^зъ
Августъ м-Ьс. 1897 год. тръгнахъ отъ Шуменъ да изходя
Преславската околия и стигнахъ първомъ въ Пр^славъ.
Азъ пръвъ п&ть виждахъ тогазъ Пр^славъ; за мене
представяше всичко, що напомня старобългарско време
въ тоя градецъ, големъ интересъ. Първото нещо, което
съ големо нетърпение искахъ часъ по-скоро да видя,
бехА останките отъ старата крепость. — Те еж малко,
ала с& величествени. Който иска да си състави щогоде
понятие за силата и богатството на първото българско
царство отъ Симеоново време, требва да види развалините
при Преславъ. Такива грамадни каменни квадри, наслагани
единъ връзъ другъ, каквито се виждатъ и днесъ на
в'^ншните стени при Преславъ, редко се виждатъ, и като
помисли човекъ, че все такъвъ зидъ се е теглилъ некога
далечъ и презъ планината на около, требва да се чуди
на тогавашните властители. И при все туй всичко е
вече разрушено, камените разнесени.
Впечатлението, което зидовете на старобългарската
крепость правятъ, се усилва и отъ архитектурните старини
на местото на древния палатъ. Тъкмо тогава моятъ другарь

и^
отъ Висш. 'учцшце госи. В. Здао^рсци щотющм/кт$1^
разкопки на туй м^Ьсто. Виждашъ граммнЕ крдцвффд
колони, отъ които кккт съ особена, невизантийска «фна-
ментика на- капителит^. Тия колони с& докарвани отъ
н^к2ЕД'Ь — ала съ какъвъ трудъ, съ какви разносви ! На
разкопаното м^сто се откриватъ нови мраморни колони,
на пода мряморни плочи, канали, мозайка само
надписи н^ма!!
Пр-Ьславъ е околийски центъръ съ 362 к. б. и
117 к. т. Българското население тукъ е старовремско;
прЬдания за никакви пришелци н^ма, а това се потвър-
дява и отъ чистотата на нарЬчието. Разбира се, че въ
Пр-Ьславъ, като околийски центъръ, има въ последно вр4ме
и отвънъ придошли елементи, ала гЬ ех малко. Въ носията
се заб'ю[&ва градско влияние, тъй като се носи и ,рокля*,
докато типичнитЬ двЬ прЬстилки тукъ еж рЬдки. Ала
до неоткол* тукъ се обличали както и по СъртоветЬ,
а булкит* еж носили и стефйня (шапка), за която се
спомена и по-гор4 въ прЬгледа на носията. Макаръ
и Пр^славъ да е стара българска столица, тукъ между
населението н-Ьма спомени за българското царство. Въ
народнит-Ь приказки и предания тукъ като че ли само
името на царь Бориса е спазено. Поне такава една
приказка ми разказа баба Ивана д4до Станчова, въ която
се споменува казаниятъ нашъ царь: „Цар Борис много се
големеял — отбждал с мъждрако та збмал на1][юрата.
Тука са крЬщал; ходял пу лов — ходили каквото князо
куе. Сетня 1ерменлйан убил цар Борйза, и мъчили
дъщир^ъ му, да я дад-Ьт на негу херменлййна. ,Нищ'Ь,
бащ^ ми убйли^, казала тя. Предумали я, довели попо. Пбно
рек-Ьл да я избави. Имало идно скрйище пуд земгЬтъ —
вървяло чак ду Котел ; ,Вьрвй, рекли й^. Зад; Котел, там

ив
И д|иги д ца негу чиляка...."
Какм въ Пр1|славЕь старо, население нма още въ:
Др»!?дево (216 к. бълг. и & в. турци).
Бешевлйе (€8 к. (>ьлг. и 117 к. тур.):
Златаръ (103 к бълг. и 191 в. т.).
Салканово (142 в. б. и 44 в. т.). Тувъ има и веть
вхщи пр^^ленци оть Търново.
Кбчово или КЬтешъ, — (74 в. бълг. и 98 в
турсви).
Осмаръ (98 Е. бълг. и 48 в. тур.).
Чаталларъ (28 в. бълг.).
^арашъ (93 в. бълг. и 7 в. т.).
К^лново (42 в. бълг. и 43 в. т.),
Българсвото население не е отароврЪмево въ:
Смядово (430 в. б. и 15 Е. т.). Българсвото население
въ това голямо село сега главно произхожда отъ бал-
вансвото село Ришъ (Чал^вававъ), вавто се спомена вече
по-гор4. Старит^Ь смядовчани, които по говоръ и носия ще
да ех били хърцои* еднакви съ старото население въ гор-Ь-
изброенигЬ села отъ Преславска околия, се разбягали
пр'6зъ 1828 год, когато Смядюо се разсипало, и тръгнали
за Добруджа и Русия, отъ вжд-Ьто малцина се завър-
нали назадъ въ селото, и тия малцина съвършено си
изгубили своигЬ особности подъ влиянието на множеството
ришани, каквито еж сегашнит^^ емддовчани. Довато въ
нарЬчието на близкото село Салманово се употребя членна
форма м. р. на -о, както у всички хърцои по тия страни,
напротивъ въ Смядово тя окончава на -ъ (а)^ както въ Ришъ
8

114
н ПО Сливенско. И обл']&клото въ Свсядово се радлй^ава
по боигЬ и кроежа: по-пр*ди женит* носили ,чук-
ман, а сега ,съа^ (множ. ч. ,саи^, ^уста' отъ басма,
,ил6че*, ентерйм и пр., както и въ Ришъ. Стари смядов-
чани имало сега въ село Потуръ въ Добруджа (Баба-
дашки окр.). За участьта на Смядово пр'юъ 1828 год.^)
и за заселението тукъ на ришани, слЬдъ като старит'Ь
смядовчани се разб']&гали, подробно ми разказва най-ста-
риятъ сега чов4къ въ селото, който помни тогавашнит-Ь
събития, д4до Ханджи Гено Чак^ролу Вълчевъ. И споредъ
д4до Гено сегашнитЬ смядовчани сд отъ Ришъ. Докато
,сливненци* и други минали въ Русия, гд^то сед'Ьли н^кои
само три години, ришани се спр-Ьли въ Добруджа, и
н-Ькои само, между които и д4до Гено, ходили въ Русия.
Отъ ришанит4, които останали въ Добруджа, повечето
потеглили назадъ, и отъ гЬхъ пъкъ немалка часть засед-
^) За тогавашншгЬ страдания на Смядовчани се е съ-
ставила дори и народна пЪсень, която намирамъ обнародвана
въ Периодич. Спис. (Браила), кн. VII — VIII, стр. 111:
Де с& ш чулу вйдьелу
Турци българи дд робньт
1ут Е2Б32БЛ-Ка1я фйн&ли
Ду Чал&кавак рббили!
1ут де еж чули, ржзбрали
Гуркитье, джйн&иъ, Ри шепи,
Зав&Л1К1е Смядухчени!
Чи еж Смядуву рлзбягл —
Ко1 си жинйтж хуставил,
Ко1 си дец^тж зжбравил.
Зил^нж гурж шч^ши
1ут м&шкитье им вйкуви
1ут ж^нскитье им пл^чуви!
С&мй ш Стйнкж 1устйл&
С мжшкж рбжбицж Ивйнчж
и пр. и пр.

115
нала въ Смлдово. Д^до Гено помни обсадата на Шуменъ,
при която загиналъ главниятъ русБи генералъ (Допалъ-
дженерале"). Направили примирие тогава, за да погребатъ
генерала въ града: „зеха тремпети, музики, погребаха го
там;... четири каракола (= караула) вардат го там три
години, жена му дор з^мне хаббр — тя била отъ ДЬеве,
въ Русия ; доде жена му, че гу занесе. Тя богата — како
ньема й богата — шак* ли й — чорбаджййки тье — дря-
хата й ким билйр от како й! . . . Четйресет попа салт напреде
му вървяха^. При свършването на войната настаналъ
гладъ: ,беелишкитье^ хамбари изгорили ги пр&ъ войната.
Една зима руекв войоси знмували въ Смядово. Какво
изпатили тогава бъдгахшгЬ, ,не е за каатне^, особно пъвъ
очаанието и разачарованвето нмъ слфдъ сключения миръ.
Българит^ се вид^и принудени или да накуснатъ оте--
чеството си, или да пр^клонятъ глава пр^дъ турчина, та
да става каквото ще става. Д^о Гено, като не иекалъ
отначало да се покори, ходилъ на поселение въ Русия,
ала скоро се наситилъ на чужбина, върналъ се назадъ
и отъ тогазъ е на мн']&ние: „секи да си седи на , зере
турчинът е силен, и кблко да го навйват, пакъ има
голяма земя. Ето и сегЯ искла ерменцитье, и какво ще
му сторят? Ама и на тия поганци какво, им трябвало да
са бунтуват; хич олмаса тям ли остана да навият
турчина^. — яАми защо ги казвашъ поганци? ерменцит']^
еж добри хора, християни^ — възразихъ на д*Ьдо Гено. —
„А че кой знае", — отговори той — ама нйй ерменлйин
вату е, не гу щбме, оти тие са бокчйи, — ,бок ерменлй*
дьету рекъл. На божи гроб на веливден на първия
ден флазя в черква гЪрка, чи на втория ден ерменца
пускат . . . 1ермянин кат се каже, то не й чиста работа'.
Така разсъждаваше д^до Гено за б'1днит% ерменци, и
8*

Г.МВСЮ. и обйи»» I
«яямо сега "^"\. -
^„ 04..). 3» У"^^ ..
„ши, сега чойи и ^
'^„ трв Г01РП». '\ '.
йвои«».о,««ад \ ..■■•
0„ ршваввЛ, «"^^ •
-^ 101»»' Ч ■'
„пер>^^»^^^•^' ^^
^а^ Ття. «»
л. жь о-мров»"^"
.Л1ЯТЯ, ЯЗТОЧВО ОТЪ
1ряоба.тсШ БиЮ"^
1 не е имдо «рм»>
. се сххк то в»!*"™'
ието на Рито. и»""™
ч. окончажлтъ в» '•**' '"'
су^ра, кохе да се ор*»"-
;ядв огь Сливевсм вя •>"
лиатукъ и старо васеи»^' "'^
,ду^ погазва нроязношеП^" "" "
,очтЯ юта ". гд*т<> ло кое»"""
1»а в» пр4селвнди. Яе «"»'"*
^° »" "■'И™-^. ««. «"""^
-""^"^ (30 '^ *"''-^- Пр1,;,1 «•е*"'"
■'""*с4верою''»'"^ Българи. Оя ' "■
в*

117
И пришелци: 4—5 кжщи старозагорчани,
мпани и смядовчанй.
•я околия се числи и балканското
'^ к ъ), за което се говори по-гор-Ь
олията еж турски.
^а и Ескиджумайска она/гая.
.» елементъ въ тия дв-Ь околии до по-
дителна война е билъ съвс^мъ нищоженъ
,ното множество турци по тъй наречения
1Т0 се пада въ тия околии. Само тукъ-тамЬ
.и села съ българско население и между гЬхъ
олко съ старовремски българи, чието нарЬчие и
доказватъ най-уб4дително, че и тукъ, пр-Ьди да
^турчи тая область, българското старо население е
^0 еднакво съ съсЬдното старовремско население по
Шуменско и 11р'Ьа1авско.
Въ двата околийски центра, Османпазаръ и Ески-
джумая, които еж били едно в^рЪже чисто турски гра-
довце, българскиятъ елементъ е новъ, придошелъ посте-
пенно пр'!1^ъ по-миналия и миналия в^въ отъ околнит^
български села, и особно пъкъ въ последно вр']^ме, сл^дъ
освобождението на България.
Въ Османпазаръ (300 к. б. и 388 т.) бълга-
ритЬ еж пришелци повече отъ Върбица, Котелъ, Пр'Ь-
славъ и отъ околттЪ села, напр. Вардунъ.
Ескиджумая (1036 к. б. и 1036 к. т.), като тър-
говско м4сто, гд-Ьто е ставалъ и прочутиятъ едно вр-Ьме
панаиръ, по-откол4 е привличала предприемчивия бъл-
^'арски елементъ оть Балкана, отколкото Османпазаръ.

П8
Въ турско вр^ме тувъ се пр'&селили нного българи отъ
Беброво и бебровскит4 села (Елен. ок.). Сл-Ьдъ освобож-
дението дошли около 15 семейства отъ Церова Кория
(Търнов. ок.), сетн'Ь н']&колко отъ Елена и селата. Има много
доселени и отъ с. Вардунъ, отъ с. Дервентъ и отъ По-
повска околия. Ала требва да е имало въ Ескиджумая бъл-
гари, ако и малко, и отъ старо вр1ме, понеже българската
махала тукъ е до р'Ьката, която протича пр'юъ града, а пъкъ
е изв'ЬстнО; че турцит^ обикновено завзиматъ м^к^тата до
водата. Понеже бебровенит^ съставятъ най-малко полови-
ната отъ българското население тукъ, затова и вар-Ьчието
т^ъ прЬдставя см4сь отъ шуменското или по-добр* вардун-
ското и бебровското. Единство въ говора на гражданите н^ма,
а се говори въ всбка к&ща споредъ произхода на семейството.
Най-заб^л^жителното старо село въ тая область е
селото :
Вардунъ, североизточно отъ Османпазаръ и на се-
верозападната граница на Герловско, заобиколено отъ
вси страни съ турци. Населението е старовремско, ,хър-
цойско*, което говори шуменското наречие. Въ селото е
имало малко турци (на 1891 имало 2 1 2 к. бълг. и 1 3 к. т.).
Вардунъ е било войнишко село. За миналото му
много ми разказваха по-стари хора отъ селото^ особно
Дедо Стою Русевъ, Стойчо Радуновъ и баба Иваница.
Последниятъ ,ч е риба шия* на селото билъ некой си
Арифъ ага: „той държеше селото, царо го дал на него,
той държбше и Медвен (Папазкьой), Градец и Баш-
кьой, все той ги държеше. Арифъ ага седеше на Градбц ^)
То време нашите ниви, ,уй пушките', бяа други,
а ,спа^тските* башкъ; уйнушките к^щи юш^р не
даваа. ,Спа'Ьтски,* то отъ ,спаЬ* — които придошли после,
') Както се каза оо-^ор^ (стр. 79.)) Башкьой е днешното село
авна, което билр вобнишко село както и Медвенъ и Градецъ.

119
тЗЬ пла1Дали. Туканак малкома плащаха юшура, сано 4 — 5
души, а преди те всички плащаха, до 30 -тима. ^Спа^т-
свата^ нива ние я знаехме: ^спаатарласЬ^, а пък
,уйнук-тарлас4* — друга. У Варна калйта кат са
прав-Ьха, ние ги пр&(в)ехме. Султан Махмуд кат ивлеве
на разхбд, ние до Девня път правихме, ние уйнудйте —
,салаурите' работихме. Имахме ча^ш от нй,ше село и от
драгия села: от Градец, Медвен (и Папазкьой го казвали)
отъ Вила (Рушчушко), отъ Черковна (Провадийско). Баща
ми ко^ стрика ми ходили на Гюргюв^ трап да правят,
вал^ да правят. Като спали в Делйорман, в турска одая
спали и си събували цървулите да ги давали на турци
да ги разхдждат: уйнуци, туй голйм сербезлйк имаше!
Кат тръгнат уйнуците, затва^ряли дугените, докат минат !
Те уйнуците повече на Цариграт ходеа, каквито царския
коня пасЬт там; отъ т^канак им давахме харчлЪк тям.
Пу един месец седйа там, па сетне др^гие отюваа" . . .
„ Арйфаа имаше тук чифлик" - разказваше баба Иваница —
Дохбдя, истер-истемез ще идем да му женем, ще му
возим снбпите, ще му вършем, ред дойде ше му ебем:
и жени и моми и момци със лйбо си му жйнът, енн4 уд^
ако им дадб, тблкоз . . . Ханъма Арйфаа нямаше, ратай-
кйня си фащаше ... Не можеа мумйчефта да отидат за
уд*, а да се натруфят — никак ... Да идат мижите ни в
к^ро, не можехме на пътьо да излезем от турци, пък нйнье
рахит: ут дето щем отодяме, спим дето щем. А пък чер-
кезите ! — волове крадяха, — г5л да те съблечи ... Да не
ббше ду шлй Русия Кат са расчу, чи идат русите, чи
кат юрудйсаха нея черкези: ут зорн^тъ зеа да п^лнятъ
селото ; доде един — дадох едната пита, доде др^ги — да-
дох още една, пипер им изв^^дих, зблье извадих . . . Вай,
седйха ньего ден; ньего ден тук ббши, там беши — нима
руси Ама най-сетне на другио дед ето го свако ми

12б
се провикна: бр^, дядо Иван дбде! Кат зел едн^ пнгь
на ръвЬ си, че тъй я носи ! Синките длйчем ... То ся-
ваш с:1^^ана Великден. В]ину нЛжахме — агарйди вече гу
обраха гьочовете (турсвит^ б&канци). Скоро то да се купи,
да са дунесе . . ." Тава се увличаше баба Иваница въ
своето сладкодумно разказване. Нека заб^^Ька, че вар-
дунчани отъ тогава празднуватъ 1 7 януари — денътъ,
когато вл^Ьзли русит^ въ Вардунъ.
Черннт§ бои^ въ които баба Иваница ни рисуваше
миналото отъ турско вр^не, се отнасятъ главно къмъ по-
сл4днит4 2 — 3 десетол-Ьтия, особно откакъ дошли чер-
кезигк Мжжет^ напираха на тоя фактъ^ като казваха,
че докато да дойдатъ черкезит'^, т^ сравнително много
цо-добр* били съ турцит4, а пъкъ „то колкото въ Мед-
Ж0ТОВОТО вр^не" рахатували, никога не е било ни по-
надр^дъ ни по-сетн^. Пр^ди танзимата били данъцит^
декд. Войницит^^, както се каза, не плащали юшуръ, а пла-
щали само ,ресйм-'Чифт-парасй* сир. по 7 7а гроша на
чифтъ волове давали на ,черибашията си^ Осв'Ьнъ това,
разбира се, давали всички и ,харачъ^ Ала и тукъ, както
и другад']^ събирането на хар^ча ставало въ пълна без-
редица. Характеристично е, какъ описваше тогавапшит']^
бирници — ,харачери^ моятъ разказвачъ, д^до Стою:
„ харач давахме. Когуту уловй^т тугис, ут негу за-
маха. Еднош кату уловй^т нйкугу и гу пйшът, вбке ката
година ще дава: по 15 гроша на малките, и по 30 гроша
на големите. Като гу уловй^т на 15 гбдин, веке ще го
пйшът и ще му земат. Да и познати, харачерину за-
виваше главЪтъ си с червен пояс, да й познати. Дадо ми
видел харачерину — зер той е познат — зе мойта свирка
и зе да подсвйрва със свйрчицата и ми извика: ,хара-
черу иде, фърлй калците!^ Аз ф^рлюф калците и дяду
ги скри в тр^иьету, а пък аз пу риза пудскйчам около

121
ДЯДО Драгне. Йлсм, ват наближи до нас хар&черину, аз
пудсвачам пу риза около дядо Дрйгне, ризата са развива,
валците стоят у тръните, а той: „чобан, амИ ойнй
дайрисЪн шошюй, ха!" (=чобанино, ама разнгравашъ
хлапето си, ха!) каза харачерину. Зер, бащите не знаят,
че харачеру ще доде, и ни вазват: ,не обувайте кйдците,
твърде не ходъбте и бйгайте!^ И ние бйгаме, кат гу
видим, нафлезем в тав^но ко^; бйвьо ведн^ш като флезе
в мисйро — де ще гу улови! Ахмакл^к билб ь онуй време!
Ние гулеми ходим пу риза, за да изглеждаме Палки. Аку
п^е би чов^в на 30 годин да фл^зе, той кат не се улови,
не даваше харач. — Когато стана танзимат, войниклуко
са дигна и фанахме да дйваме юшур. Подир танзймато
равно стана турското и българското. Сетне, като фана
да са продава юшуро — десбтоко на илтизамджйите, ут
тяф много си истеглифме. На Варна дори го носефме.
Не кирия дадаа, не нищо . . . Ама пак по льево беше за
пари тогаз: парите бяа свЬпи. А то 100 гроша у пазва
си днес зъмни и па не ти стигат . . . Кат стана танзимат,
Арйфаа отъ тукъ се дигна, пордаде си тука мулкьо;
ут него си накупиа селяните ниви, кое чайри. Султано
го дигна Арйфаа."
Д*до Стою, който знае мнош отъ миналото, ми раз-
казва и за тъй наречените ,займи^ Т*]^ били избрана
войска на султана, че сетн^Ь, когато йзслужатъ, ги дарявали
съ села, за да се ползуватъ отъ десетъка на селото. И
сега имало още живи заими, така напр. единъ заимъ билъ
още живъ въ с. Кестене (^Джумайска околия). Той ималъ
въ турско врфме двЬ такива, отстхпени нему села. Едно
отъ тЬхъ било селото ,Спахлари' (въ Разград, околия).
Сл'Ьдъ танзимата отнели на заимит^ селата имъ и за
обезщетение имъ опр^д^лили единъ видъ пожизнена
пенсия — около 1000 гроша на годината. Т-Ьзи пари

122
имъ се плащали до посл^днята русБО-турсва война, а на
тия, Боито сл'Ьдъ войната се изселили въ Турция, може
би още да се плаща. Споменатиятъ заимъ отъ село Кес-
тене и сл-Ьдъ 4 — 5 години подиръ освобождението на
България ходилъ въ Цариградъ, да си получи парит^,
но требвало да докаже, че е жив&1ъ въ Турция. Съ лъжа
и съ адвокати той все усп'1лъ да вземе н^що.
Носията въ Вардунъ е старовремска — хърцойска.
М|Бжете доскоро бръснали главит^ си и въ средата си
оставяли плетенка, ,перчам', а н']^кои туряли на перчама и
единъ ,кривъ гребен ъ', именно затъквали на глава си
гребенътъ, и безъ него не ходили ник&д^. Сега вече
в1шз^ у никого такъвъ гребенъ. Обичаятъ да носятъ
мхжет4 гребенъ на главит* си билъ много старъ. Твърд*
е възможно, че у тъй наречените ,гребенци* въ Сили-
стренско, за които по-долу се говори, м&жет* да сл
носили гребенъ, та може би поради това да с& получили
и названието ,гребенци', а не поради старовхИ^мската
шапка на женит*, както сега мислятъ (вж. по-горЬ стр. 46
и долу стр. 159.).
Обичаятъ ,подстригване' и сега още с&ществува
у вардунчани: „И сега ние, — разказваха ми — като
израстне детето на дв4 три годин, ще зЪмнат да гу
подстриг^т".
Хасанфак^ (44 к. бълг. и 29 к. тур.). Въ Хасан-
фак^, което въ турско вр^ме ,въ кютюка' се е писало
,Алаклисе', се е спазило старо българско нас-еление,
както и въ Вардунъ. Сега има тукъ и нови прЬселенци
отъ Търновско. Че Хасанфак^ се е казвало А лак ли се,
добре помнятъ старите хора тамъ, така че нема съмнение,
какво Хасанфак^ се намира сега на местото, гдето е било
Алаклисе, за което се споменува и въ единъ ферманъ,
запазенъ въ Котелъ (вж. Иречекъ, Се81;у, 650). И мене

123
ПИ разказваха, че едно вр4ме говв. село било ,градъ*, че там*
имало стара, знаменита българска черква, поради което
и турското название ,Алаклисе* се е спазило и у окол-
ното турско, безсъмн-Ьнено въ голяма часть потурчено
някогашно българско население. Азъ минахъ покрай се-
лото, но за жалость не можахъ да се спра тамъ, понеже
б*ше к^сно, а требваше още сжщата вечеръ да се на-
меря въ Османпазаръ.
Конакъ. И въ това чисто българско село (102 к.)
се е спазило старовремско население, обиколено отвредъ
съ множество турци. Една млада булка отъ Конакъ,
която можахъ да поразпитамъ въ Попово, говор-Ьше ста-
рото о-нар-Ьчие, произнасяше и членната форма м. р.
на -6: крако, носо и пр.
Дълг^чъ (66 к. бълг. и 53 к. тур.). И тукъ е
спазено старо население както и въ гореказаните села.
бжщо тъй населението е старо още въ:
Алваново (68 к. б.), Геренъ (62 к. бълг. и 77
к. тур.) и Явашово (50 к. бълг. и 22 к. тур.). — Въ
Чекендинъ (62 к. б. и 182 к. т.) българит* повече
еж пришелци отъ Вардунъ.
Върбица (441 к бълг. и 147 к. тур.). Н^ма
съмнЬние, че една часть отъ сегашното българско насе-
ление въ Върбица е старовремско, ала че има въ Вър-
бица и много пришелци откхд^ Балкана, главно отъ Кот-
ленско, вижда се по наречието, въ което наистина се
спазва още отвореното й вм. гь, както се чува и по
Шуменско, ала членната форма м. р. вече не окончава
на -0. Миналото на Върбица, гдето българското население
отначало ще да е било много потискано, поради което
върбичани можали да оцеледтъ, безъ да се потурчатъ.

{2\
уДъ само бдагодаренке на една хитрость, като се кавали,
че не еж българи (вж. до*гор^ стр. 12.), доказва, че
тр'Ьбва старото населевие на Върбица въ значителна часть
да се е разселило въ най-тежкиг!^ за българщината времена
въ тия области.
Въ близкото село Тича, което се числи къмъ Осман-
пазарската околия, населението, както се посочи по-горЬ
(вж. стр. 46.) е старо, ала принадлежи къмъ щанинцит^
и по говоръ е еднакво съ населението въ Ботелъ.
Въ Османпазарско и Ескиджумайско, понеже отъ
тукъ, центърътъ на тъй наречения Тузлукъ, много
турци се изселиха, има нам'Ьсто изселените турци нови
българи поселенци отъ разни страни, както отъ източна,
така и отъ западна България. Така напр. въ с Ашик-
ларъ (Османпаз. окол.) има 10-тина семейства ,шопи^
Заслужватъ особно внимание тукъ и немалкото одрински
българи откжд'^ Димотика, които се отличаватъ съ инте-
лигентность и трудолюбие, особно като се занимаватъ съ
скотоводство, най-много съ овчарство, правятъ кашкавалъ
и пр. Близу до Османпазаръ, именно въ селцето:
Мечикчилеръ има одринци българи, др'Ьселени
тукъ отъ с. Януренъ (Сюфлишка каза). Януренъ е
имало до 350 кжщи; то е старо село. Наоколо му има
доста стари български села като Баяджикъ, Крушево,
Гол-Ьмъ Дервентъ, Малъкъ Дервентъ, Кутруджа и др.
Селото Януренъ се разселило пр^зъ 1878 год. То, ако
и да е било настрана (,с^стрън^) отъ главнит*]^ п&тища и
размирицит'Ь на войната, изпатило си отъ турцит^ вслед-
ствие на никакво недоразумение. ХХочтениятъ старецъ,
д^до Петко Русковъ, който е сега въ Мечикчилеръ, на-
дълго и широко ми разправяше историята на тяхното
преселение въ България. Те си добре живели въ Яну-

12В
ренъ.' ^аужеви си бехме» Миогу бе родно м^сто". И гЬ
си еед^ц мирно; на тяхното седо аскеръ нямало. Когато
се чудо, че щтт^ ще се върндтъ назад'ь, минали на^
близу башибозуци, и страхъ обзелъ селата наоколо. Една
зарань дошелъ отъ близкото село Е^труджа единъ овча-
ринъ и казалъ: „бегайте йдатъ, три часа отъ тукъ еж
далечь!" И ц-Ьлото село въ паника се дигнало да б4га.
„Оставихме си добитъците, саде с едни дечйнки се за-
дигнахме". Запр-Ьли се на ,Сухелйето' — а русите се били
вече >д;ръпнали* — сед-Ьли тамъ два дена и се успокоили
най-сетн-Ь, като узнали, че въ селото имъ не навл-Ьзли
башибозуци. Върнали се пакъ на селото си, ала страхътъ,
който ги билъ обзелъ, още йе билъ миналъ. „Едни хбра
рекъа — разказваше д4до Петко — да бягаме, а д;»уги —
да си не оставяме мулкят, чи е многу убаф нашия мем-
лекьет, многу рождблен; памукът става на нашът мем-
лекьет. И найсетне склонихме всички, да се преселим
въ България. Дваасте и три дена вървехме. Една гудйна
седехме ни в Сливенското — в село Турсунли (турско
селце), а после т^ва дойдеxме^ Януренци ех главно
скотовъдци — овчари, както котленци, и сега въ новит*
си поселения гЬ се занимаватъ съ овчарство. Въ Мечик-
чилеръ т* еж устроили и гол-Ьма сиренарница, гд-Ьто
произвождатъ въ гол'Ьмо количество хубавъ кашкавалъ.
Януренци има още по Ескиджумайско и Османпазарско
въ селата: Окчуларъ (60 кжщи), Надй,рево (30 кхщи),
Ялъмлйръ (20 к.), Имренлеръ (12 к.), Бухаларъ
(25 к.), Карачуфаларъ (10 к.) и въ Дълг^чъ (3 к.).
Въ с. Балабанлй.ръ (югоз. отъ с. Конакъ) има н']Бколко
кхщи димотишки българи отъ с. Каяджикъ. — Въ село
Александрово (запад, отъ Ески-Джумая) има димотичани
отъ с. Малки Дервентъ.

12Й
Въ селата Алванларъ, Еючюкл^ръ и Белетл^р'Ь
йьивЬятъ турски сектанти, стари пр^селенци отъ Мала
Азия — тъй нареченитЬ ,алияни* или ,къзълбаши*.
Пвповска околия.
Въ Попобска околия до началото на миналия в^къ
17рското население тъй с&що, както и по Османпа-
зарско и Ескиджумайско, толкова е било г&сто и много-
бройно, че е чудно, какъ тукъ с& оц'&1[&1и н'Ькои села
съ старобългарско население, което не само че е било
заобиколено отвредъ съ турци, но е жив&ио и съвм'Ьстно
съ т^хъ въ едни и с&щи села както напр. въ Онака и
Паламарца. Принудени да се сношаватъ съ турцигЬ и
да имъ служатъ, старовр'Ьмскит^ българи въ тад околия
отдавна еж усвоили турския езикъ, който имъ станалъ, тъй
да се каже, втори материнъ езикъ, уцотр']^бянъ често и въ
сюсейния разговоръ отъ домашната челядь и отъ двата
пола. Поради това се е съставило мн'Ьние за тия бъл-
гари, че т^ вече не знаели добр^ български и че повече
говор'к|1и турски отколкото български* Така ми ги пр*]^-
норжчваха и въ Попово, когато тръгнахъ отъ тукъ да
посетя по-важнит^ стари, ,ерлийски^ български села въ
околията. Ала указа се това мнение съвс^мъ безосновно,
понеже азъ нам^рихъ, че и тукъ всжду у старото
българско население, ако и да влад&1тъ турския езикъ
почти всички (най-новото поколение сега вече не учи
турски), много добр^ се е спазило матерното му на-
речие, което представя продължение отъ шуменското
съ малки разлики въ фонетиката и словаря. Така тукъ
о творе ниятъ гласежъ на гь като а не се чува; тукъ
употр-Ьбя думата нин-Ь (= сега), както по

127
Шуменско, нито казватъ длег, длега, длего (= дълго),
но затова пъвъ казватъ ^ьото^^ (много), цуваль^ (чувалъ)
и пр., което не се казва въ Шуменско.
Отъ началото на миналия в^къ полека-лека взели
да зас^!1^датъ по Поповска околия нови български по-
селенци отъ Стара планина, именно отъ Еленско, Тр-Ьв-
ненско. Габровско и Др^новско, така че всички нови по-
селенци тукъ съ много малко изключения еж балканджии.
Сл^Ьдъ освобождението на България тукъ се поселили и
малко одринци — отъ Димотишко, каквито сд и въ съседнит^Ь
ДВ* околии откъмъ изтокъ. Има тукъ-там-Ь и други „нови"
българи 0ТК2Д* Търновско и дори 01"ь западна България,
но въ малко количество, така че и между най-новит*
пр']&селенци пакъ пр^обладаватъ балканджиит*]^.
Попово, центърътъ на околията (180 к. бъл. и
20 к. турски), е населено най-много съ нови пришелци
отъ Разградско, отъ Търновско, главно отъ Горня-
Ор'Ьховица. сетн^Ь съ балканджии отъ Др']^новско, именно
отъ селото Каломенъ (на въпросъ отговарятъ съ „йо!" = да!).
Тукъ се знаятъ за „ерлии" българи само няколко кжщи.
Паламарца (198 к. бъл., 192 к. тур.). Близу
до Попово, на с^верозападъ, се намира старото българско-
турско село Паламарца. Турското население било пр4ди
освобождението тукъ по- силно отъ българското. На 1891 г.
имало още 192 к. турски, а на 1898 година, когато
б'6хъ въ селото, казаха ми, че останали още около 150
турски К2БЩИ.
Българската женска носия тукъ доскоро се отличавала
главно съ тъй наречената риза „капанка" (виж. по-гор4
стр. 62.). Тукъ захваща и особната форма на задната пр**-
стилка, що носятъ женигЬ, наречена „кърлянка". Мжжет'Ь
зимЬ носатъ б^ли „бирнеци", а тукъ е спазенъ и „кожухъ"
(кдсъ безъ рдкави).

128
Върху миналото на селото в*ь турско вр4ме щИЬзъ
последния половинъ в^къ много н'1що ми ра^казв^ старнятъ
Даскалъ Пенчо, едйнъ отъ най-важнит* д-Ьятели по съ-
бужданието на съвършено потъналата въ невежество
и потисната българщина по Разградс^ пр'6зъ шшалил
в4къ. Състоянието на българската черква въ тия
области до кримската война е било съвсЬмъ 11лачевно.
Черкви е имало по Разградско тогава само четири,
които заварилъ още даскалъ Пенчо (роденъ на 1836 год.
въ Паламарца), а именно по една въ Разградъ, въ
Арнауткьой, въ Хюсенчб и въ Батембергъ (виж. по-долу
за това село). Черквата въ Батембергъ се е направила
пр-Ьди 75 години и тамъ е имало попове, а пъкъ въ
ц'Ьлата Поповска и Разградска околия за всички български
села тогава имало единъ попъ, н-Ькой си допъ Танасъ —
Кьосй Папазъ, както го били нарекли турцит*, и още
единъ на с. Водица („Удйца"). „Кат ще напрМш една
свадба, десет дена напред тряба Да го намериш, за да
ти венчей свадбата. А пъкъ за кърщаване, на 40 депа
веднъж дохажда. Зер, тогаз поповете не седяха, а само
ходеха. На него време свадбата у к^щи щ6 я венчейме;
дьетй да са роди, пак у къщите ги увьеряхме — кръщаваме
демек: дето пбпо ще кондйса, там на нея кЬща ще го
носим Пбпо куе на двата месеца я едн4ш ще доде, я не,
Дьетето ще стане на четйрсе, на пинсе дина и с6 не-
уверено, веке зафаща с ръчичките да замеря, и тогай
хабер ще ти сторят, чи пбпо душел". — На турцит^Ь
ангария не работили; „хйлле кат та викне — ще идеш;
кат та запее на работъ — плаща". Баба Пенчовица помни,
че е женала на турците „двье льета", като получавала
по педесет пари на день. Най-гол-Ьмиятъ „гюнлюкъ" тогива
билъ „шшсе пари". „За у къщата си като бъде, не вйк& —
разказваше бабичката; — хйлле лятно време ни м^чеа.

129
Ще дбат, ше ти изпиет виното. И вино пие, ше та фане
на карес, ше та бий, и щеш не шеш, ще търпиш ....
Кога праиш свадба, ще поканиш и турците комшии,
познати куб. Ако не го поканиш, той ще ти каже въ
лице: ,ти свадба праиш чорбаджи, не ни тандйсваш
билб* . . . Свадбата когйто можиш да я пристигнеш,
тугйс ше я праиш веке. Уф петъко правиме засевките —
в неделя з^маме булката и то вечер, кат мръкне,
слънцето ще засенне, сахатьо пу един, пу
два — в него време; у к-Ьщи ще се венчей". Колкото
и да ех били българит'Ь покорни и кротки, при все туй
самит'Ь имъ съселяни турци постоянно вършили надъ
т-Ьхъ, особно надъ женската имъ челядь, ужасни насилия.
Потурчване моми ставало постоянно. За осветление на
ужасния животъ, който ех прекарвали до половината
на миналия в-Ькъ, а отъ часть и по-сетн-Ь, тия наши
старовремски българи по Разградско, ще приведа отъ
своите б^ележки, какво ми разказва баба Пенчовица : „. . .
Човешката вяра много премежди ще преживей; сякак
съм преминала. Имах една зЬлва, на 14 гбдин я
сварих. Утйдохме една зорна (= заран) да женем. Свекър
ми отиде на др^го място да жене и ни зарича, да го
чакаме. ,Вие, кае свекър ми, дуженете, па пучакайте, вие
немейте отй самй^ А пък ний, кат свършихме рано,
трогнахме и безъ него. Стрйковица беше с нас. Кат
тръгнахме — превариа ни урча (=уруча сир. турци),
зеа ни мумйчето. Свекър ми идел с оловете там, чул
глъчка, стигнал ги, утърва я — не можели да я зансът.
Срукнаа са и комшии, отървахме я. Ама не щеш ли, че
тия урча се пйсаа на аскер и почнаа да се заканват,
а ние двайсте дене куе у комшиете, куе у хамбарете се
криехме, и най- сетне па ни зеа момичето. Веднъж дванайсет
момичета вечерб, кат си идели, прибрали ги, айде;
9

130
има още живи от йх: Джеферолувца (= Дже-
фероглувица), Пулвакца, Къз^ловца, Пароввата —
чакай ад вещеима — : Хаджи -Ирйкца, Бешлйолувца,
Пискюллйолувца. Една баща й д беше отървал и си
я беше скрил, Улюлю, улюлю! какво си истегли чиляко!
Накараа тейко и, дядо Велико, та сам назад я занесе
на гърбо и я теслйми на турчино. Там тье я били, клали я,
ама па не можаа съвсем да я потурчат: рамазано не
го държеше, кръстеше се, великите пости с6 постеше.
Бачу й тръгна ней на Света гора".
Такъвъ е билъ гор-Ь-долу животътъ на българите
и по другигЬ стари села, които тъй сжщо, както и Пала-
марца, ех били едно по едно осамотени ср^Ьдъ турското
фанатазирано население. Не е чудно, че при такива
условия българското население тукъ не е могло да се
размножава : Паламарца напр. е имала, споредъ казването
на даскалъ Пенча, прЬди 40 години 115 български кжщи,
а турскит^^ к&щи с& били тогава до 350.
Даскалъ Пенчо Еръстевъ се е училъ въ Разградъ
у даскалъ Никола и даскалъ Стойко Чолакъ, сетн'Ь въ
с. Батембергъ у даскалъ Тихула и у попъ Стефана. Нър-
виятъ грамотенъ чов^къ въ Поповска околия е билъ той.
Даскалувалъ въ с. Опака 2 години, въ с. Ковачевецъ
2 години, въ с. Айдаркьой 4 години, въ с. Кацельево
(„Кацелюо" — въ Русчушка околия) 2 години и въ
Пала1марца 10 години. Първомъ получавалъ 200 гроша
на годината, сетн-Ь по 500, та че най-сетн^ 1000 гроша.
Сега е пенсионеръ съ по 6 лева на м'Ьсецъ! (Даскалъ
Пенчо е сакатъ на лавата рхка — само палецътъ е
здравъ). Той е билъ и кметъ въ Паламарца отъ 1879 до
1892 година. Училище н^Ьмало отначало, ами у дома му
се събирали д^ца да ги учи. Попитахъ го, въ тая ли
кжща е било училището, въ която сега жив^Ье: „Еак ще

181
направя аз тогав такваз дпйя, а кузум, — отговори той —
ами тогаз у д^^хища^, у ^офтдри^, у земй^^та! То време
нямаше такива к^щи — е там трапб дето го виждаш, там
беше нашата старовремска в^ща, ^ам^ я казвахме; тя
въ земята вкопана, отгоре ще я покриеш съ плет и
ще отделиш за добитъко. ..... Какво сме теглили, ама
па сме работили с присърце: ние гледахме тогава да
приутам народа да се крЪсги, не знаяха да се кръстят,
свето причещение не знаяха да земат Туй село
аз съм го подържал ... на ден идваше, че по три пЪти
ме внкаа на ,одаята' да ме заплашват. Пък аз не
лъмтях за пари, ала сега, кат виждам, че на мене се
дава 30 гроша на м4сец за прехрана, а пък други, дето
аз съм ги учил '^ И наистина, д'Ьдо Пенчо не
лъжеше, защото той е всеизв'Ьстенъ въ околията, и той
наистина има големи заслуги, ала нали е билъ учитель
въ турско вр^мС) то у насъ сега не се ц'6ни.
Паламарчани с& пострадали и прЬзъ посл'1дната осво-
бодителна война. На Петровденъ 1877 година, когато
уплашените селяни били сбрани въ черковния дворъ
(черквата правена сл^дъ „севастополското мурабе^), на*
хлули въ селото черкези и убили много хора, ограбили,
добитъка прибрали. „Останахме тук със пу идна душа —
разказваха ми селяни, що б^ха дошли у даскалъ Пенча —
немаше не дрехи, не риза; инейя хора салт със гърб
избДгаа, дето са дума^. Бягали на кжд'!^ Б^ла (Русчушко),
гд'Ьто имало бежанци българи, сбрани отъ ц^ата 11оповсва
околия. Когато се върнали назадъ, тр'6бвало всичко отъ
ново да градятъ. Отъ тогава ,дамовегЬ^ вече отст&пили
м']&сто на новит^ к&щи, така че сега тукъ-там^ по дворовете,
както у дасжалъ Пенча, се виждатъ само още сл'Ьди отъ
старит^ ,дамища^ — Старобългарско население, каквото е
въ Падамарца, има още въ сл'6днитЬ села:
9*

1 ■ .;;
18а
Опаки (189 к. бъ1г. и 194 к. тур.). И въ Опавв
анало по-пр^да много турцв — до 300 кхщв, в туп
българското население е преварвало хнвотъ на тежво
робство. Една стара бабнчва ни разказваше лодобнж
истории за насилствено турчене, каквито чухъ и вь Ш-
данарца. „Мунйчета кхьогу се турчили на д1(д(юото
Лн1'елово врйше, пр^ди 80 години. Па и сетн* гоньева
(|ч)н{1ха) нуихчета — прибави бабичката — ажа сеганка
в^ве оибкнава.* Дуната бЬше за турцгН!), които сега вече
кротуватъ, накаръ че тЬ, по общото нн^ние на селинтЬ,
01це се над{1ва1и да нжъ се възвърне царството. Не ногатъ
■Л още забрави, вакъ на сила се карали българкит^: да
инъ хенать по за „шесть пари и десеть пари на день."
И българите отъ Опака се разббгали на 1877 година:
седели десетина дене кхдЪ ,Ораовца' (Горна -Оряхо-
вица) — руетт^ тогава дошли до Еараесенъ — и сетв1!
отишли на с Бостово (БЬл. ок.), на Сар%ярь и на
Караица. Чертези не усп^ин да вл^ватъ въ селото имъ.
Садина Въ турско врЬне Садииа е било гвл^шо
село, нжало е до 500 кхщи, отъ които половината били
турци; тЬя елЪдъ освобождението полека-лека се изселили
и останали до 1898 год. сано 5 — 6 кхщи (на 1891 г.
имало 321 Е. бъл. и и 47 к. тур.).
ир^ руско-турасата война въ Саднна турски б^
жанцв грабили, убивали и запалили селото, та една ма-
хала съвеЬнъ изгорила. Закланъ билъ и кнетътъ Илия
Сърдановъ. СадинсЕитЬ българи ех старовр^скн аители на
(■*лото и понеже с* по-близу до Разградъ и до штнитЬ съ-
се показватъ и по-развити впр. отъ паламарчани.
•0 пюоръ и носна садиичаии ех с&щи старовр^шски
xърд"1^ Като ги разпитвахъ, дали т^ намнратъ н^жоя
|вишш1 между себе о! н нпр. българигЬ въ близкото

)д»
село Батембергъ, т^ ми отговаряха, че т^ сами с& ,ер^гийци^
или както още се казватъ ,ераньовци' — ,вети българи',
докато он^и въ Батембергъ еж ,балканджии^ „То се
познава по дреата и по приказката имъ^ — казваше
ми бай 1овко Христовъ, бивши кметть на селото. — „Ето
на, тия въ Батембергъ пред сто и пиндесе гудини с&
приишле от Дряновско, ама никугаш чифчил^ку не могът
да гу упек^ьт кат нас". Кои още села еж ерлийски въ
околията и кои не, много добр^ е изв'Ьстно на мнозина
садинци, които като бай 1овко познаватъ на пръсти почти
ц&[ата околия. Именно старо ,хърцойско' население н'Ьма
много по другит^ села отъ Поповска околия:
Въ Крапица (турски: Крепча) има малко стари
българи, доселени отъ Опака (13 к&щи, а турци 71 к.);
въ Балдлсй-Омуръ, бивше чисто турско село, има само
5 — 6 български К2БЩИ, доселени отъ Садила; въ Хайдаръ
(119 к. б., 87 к. т.) и въ Караачъ (118 к. б., 24 к. т.),
населението било см']^сь отъ стари българи и пришелци.
Ио-подробни данни за тия дв^ с^ла не усп^хъ да събера.
Въ Гагово (22 к. б., 149 к. т.) бълг. население произ-
хождало отъ Паламарца.
Въ другит^ села отъ Поповска околия българигб С2
по произходъ балканджии, едни отъ по-старо врЪме до-
селени, пр&ъ първата половина на миналия вЪкъ, а други
отъ по-ново вр^ме. Помни се, че женит^ до неоткол^
въ балканджийскит^ села носили на глава си ,сукай^
(вж. по-гор^ с. 50). Въ Паламарца даскалъ Пенчо из-
рично ми каза : „на Водица, на Ковачовецъ, на Зараево
и Батембергъ — т^ бяа се съ сукай, а въ Паламарца
и Опака не се е носило никогашъ сукай, ами въ старо
вр^ме жеяятк си превързвали главата съ бял ,ръченйк',
а сега съ ,чюмбер^ или язма". Стари балканджии с& въ:

159 к. ав к %).
4 I. 5. 4± ж. ь1
' Ь С I -» I. Е).
"ппо жпк ^рввйй Карж-Ха-
^^атяя шт Зжраево
9шв«кхь ^^шс^ хо ««пш. Слка пто се
!*: ?. 170 Е. & ш и ж. тд
еиж. По-
■11.» •• -^гят» «вялй^к ттжь е бжнащджайоо, до-
с-с*» •-»• «'«ьлт! ш. мнмж! жЪлъ. ТБеяжЛ бив особво
•ч.,1>«. =^ Тпиимт «шивж. зарквчжнжж дохознап; тЪ
г-4...а \-)^11М. ^хршпкл лижа ■ др.
>«:',*^аерь (-42 ж. 6., 54 ж. т.), заселено оть
'■:«'•» •в> 1^&,'.1К потвна годвнв. Вь селата: Калфажьой
;а№м«и№-«&1фв- 63 ж.), СцахлДръ (140 е. б., 86 в. т.\
^.»г^ж1>^* *йо ь б, 29 Е. I.), Нбво-МалЕО (бмвше
чс<»1ю^!В> 4№Ю по име Сепетч^ сега 40 к. б.) — бъл-
пцкп*^ ва<№ленне произхожда оть гол1|нотоба1яандхийско
«.V^^' Б1к№]|бергь «ь съседната Разградска оеолия, воето
^ мсслио ■ други села въ течение на втората половина
на «атиия в4къ (вж. по-долу стр. 143).
1Н другитб села отъ Поповска околна българското
нА(Ч'Л(ние, доколкото мохахъ да узная, датува оть най-
жжо врЪне, най-миого то е заселено сл1|дъ освобождението
на |>!..11м]111Я. Така впр. с. Бахшишларъ (60 к. б. в 144
''1 сега се нарича Дриново, е бивше турско
пселено съ шопи оть Софийско н съ бал-
. ДрЬновсЕО.

185
Аязларъ (189 к. б.), бивше чисто турско село, сл-Ьдъ
посл-Ьднята война заселено съ одрински българи отъ Димо-
тишко, именно отъ селата Януренъ и Кутруджа (вж.
по-гор* стр. 124). Тукъ има доселени и батембергчани
(д-Ьдо Оъбе съ двата си сина и д-Ьдо Иванъ съ двата си
сина и д'6до Цани съ синовет* и внукит-Ь си). Въ Аязларъ
нашити одринци тъй с^кщо се занимаватъ въ тол^жи раз-
мери съ скотовъдство и еж усп-Ьли да си придобиятъ
хубавъ поминъкъ. Направи ми впечатление въ туй село
фактътъ, може би единственъ въ Княжеството, че въ учи-
лището числото на момичетата пр'Ьвишаваше числото на
момчетата, а това потвърдяваше, че одринцигЬ ех между
новигЬ колонисти по тия м^ста твърди интелигентенъ и
економично силенъ елементъ.
Султанкьой (21 к.). Тукъ еж новозаселени сжщо
такива димотишки българи, каквито ех въ Аязларъ.
Мехмедй (66 к. б. — 58 к. т.). Тукъ българигЬ
ех пр-Ьселенци отъ Одринско, и то отъ с. Хидерлй въ
Узункюприйско.
Въ бившитЬ турски села: Каравеллеръ, Манс^ръ,
Курдаланъ (сега Иванча), Тюлбеллеръ, Шеремет-
леръ, Бракнйца, Кочашлй, Кьосекьой, Юруклеръ
(сега Николаево), Сейдъ и Дагъ-Енй (сега Любленъ)
населението, е набрано отъ разни пришелци, повечето пакъ
балканджии.
Не усп^Ьхъ положително нЬщо да узная за бъл-
гарскотото население въ Арапларъ и Бъзълларъ, и за
н-Ьколко по-малки села отъ общинитЬ Арапларска (с. Дере,
Кючукъ), Зараевска (с. Кечиллеръ), и Любленска (Гър-
чи н о в о).

186
Разградска и Кеманларска околия.
И въ тия дв^ околии турскиятъ елементъ е билъ
толкова многочисленъ, че отъ старото българско население,
сравнително съ турското, въ Разградска околия само тукъ-
там^ се запазили останки. Ала ако се сравни Разградска
околия съ Поповската отъ една страна и особно съ
Кеманларската, гд4то до освобождението на България е
имало само двЬ-три села съ българско население изобщо,
требва да се признае, че въ Разградско сравнително доста
много стари българи еж оц-Ьл-Ьли, и то въ големи села,
въ повечето отъ които има и турско население.
Въ самия Разградъ (на 1891 г. 4900 души бъл-
гари и 5700 д. турци), гд4то българското население по-
вече е набрано отъ разни пришелци изъ околията и по-
отдалечъ, има една стара махала, наречена Доброшка',
гд4то жителит* еж такива старовремски ,хърцои^ както
по говоръ така въ по-гол^ма часть дори и по носия,
каквито еж околните селяни въ Садина, Кабаколакъ и др.
Еабаколакъ (86 к.) е сега чисто българско село съ
старовремско население. На 1811 година, когато въ
руско -турската война Разградъ изгори лъ, много постра-
дали и кабаколачани, отъ които голяма часть тогава
тръгнала да се пресели въ Русия, ала не всички отъ
техъ преминали Дунава, а мнозина останали по Добруджа
и Силистренско. И на 1828 година павъ тръгнали каба-
колачани за Русия, ала повечето отъ техъ се спрели
около Силистра (вж. по-долу с. 163). Сжщо такъво старо
българско население въ Разградска околия има още въ
селата:
Дряновецъ (244 к бълг. и 60 к тур.).
Езерецъ (и ,Езерч6', 90 к. бълг. и 351 в. тур.).

1Й7
Топчйете (Топчйвьой, 183 к. бълг.).
Хасанларъ (196 к бълг.).
Гюзелджеаланъ (160 к бълг. и 67 к. тур.).
Демирджилеръ (40 к. бълг. и 105 к. тур.).
Ся ново (146 к. бълг. и 99 к. тур.).
Осенецъ (Хюсенче 259 к бълг.).
Кривия (157 к. бълг. и 42 к. тур.).
Торлакъ (187 к. бълг. и 293 к. тур.).
Въ Кеманларсва околия старо население се е спа-
зило въ с. Зав'&тъ и отъ часть въ а Хърсово.
Заветъ (92 к. бълг. и 214 в. тур.). Има пр']&дание,
че това село е било едно врЬме чисто българско. Тур-
ците го наричали ,3а ход'. Гд-Ьто ех сега турскигЬ гро-
бища, тамъ имало и по-стари — български. Отъ това село
има пр'Ьселенцн въ Влашко, и до освобождението на Бъл-
гария отъ Влашко все изпращали н'Ькои отъ пр']&селен-
цягк захаръ и кафе за подръжка на близкото турско теке,
Демйрбаба', гд^то споредъ мастното пр']^дание по-пр^ди
била българска черква „св. Димитрий".
Хърсово (230 кжщи). Хърсово е било пр4ди 1828 г.
чисто българско село, каквото е и сега, населено все съ
стари жители ,хърцои^ Ала сл-Ьдъ руско -турската война
пр'юъ 1828 година ц'&[[ото село се разб']^гало, и 6'юБан-
цит']^ тръгнали подиръ рускит^ войски. Отъ емигрантите
сетн^ се върнали въ селото си малцина, между които и
сегашниятъ д-Ьдо Цани Папазоглу, който ходилъ тогава
съ баща си, Руси Папазоглу, „на Бабадаа^. Д']^до Цани ми
разправи н-Ькои подробности за тогавашното изселване
на хърсовчани. Т-юи подирнит-Ь били ,задигнати* отъ ру-
сит* и върв-Ьли съ русит^Ь пр-Ьзъ Шуменъ та пр4зъ Добричъ
до Бабадагъ. Оь гЬхъ вървели и съсЪднит^ селяни отъ

1%
Р^^.^адъ': Сбд&ш: се тяшь. пвнягфигб :щра отъ икицюугЬ
елшграшБЕ 1Ешаьт ш. <>гб БюаваапвБ к др. ввдв), да ш)*-
раяБгсххсъ^ заяа» ла се прави: ящота едвк ввкп: да вк-
!Багь.: ,^ зшяъ да в^вшсб!*^. & шбке л^чтт ^Русин кс-
каше!*^ Ала ^у^^^'^^'' ^^^^ дашадъ ^запуюй !^. ш тЬ всичка.
за едгнъ денв стиг^^ш: въ Ш^випавиръ» ОтхаисБ кр^бзъ
ДобротБц както <;& шша^ стапталг л) Баоодагь л: отъ тукъ
до Дунава^ Еиат»} лтигшия: л> водата* — ^стигнало миръ'
н Т01*ава се р«аЕ;1п* ^юй: кхл^1то апщ, да върн1Г. Цани съ
Ск|ща га к заедш) еъ оовешто атъ етиждядггЬ ое по-
сч^дкхь ва Бабалагъ грк ттиа. С«^1!б6 е& лврг&ш^ сахъ-
гаигц довато ва&чшяиръ люврой: Дунава^ 1швр|й Дтнава^
доииш ка Сашетра^ К сукк седзк 1^>л1ки: оптмншг. Ео-
тч^о ииг^гльм русятб •>вЕ>шшт<елш) и: отъ Сжлип!р% ;гев-
Л1^ф^^ ег^{>«аж на скроаашвга. да вдааъ нъ Русяк (гб тЬзъ,
\ \Ш'1Ч> мек^гк Ц х»)вака потегднлк ш) дкр^ иеб ж н^^оя
1К''1Ч1маа11 кь^ Кхашзо. кж отсреща Силлетра^ вое п» ва
но(кТ)уК А другк оташля 11)д1Е въ Ру1!ш — жь Веещабшя.
\ 1к1Кои игл:^ «мгсашиж ш) селата ошию Склктра. ^Въ еело
к ^и\^ К'Ь> — ка^ Х&Л.0 Цазя: — к сега ]^^а»^ родшшк: шуш
\и|)1^ иха » ва Ролгшоа. въ с. ЛвяващгЧу олву до Б?-
ку |ЦЧ1\'Ц и с^^ч^ ИЗБ& хърсоб^^анл. к зъ село Зереш^-) —
рОг^м^п^ аш вскчкЕге с^)^ каъ. въ Береш: съорю дъро^т
1Ч^^1К н^мо т Бег)»^ш.'^ — Сахо оволо II е^ЬкйЕтва отъ
црЬа^ 1^^ ''^д*., аоаа1&ааи *л-ъ г«л-чаашнцл юкиц С1шна. <>баагаата кжа
цхси*^, Ц4»ч. и^ и1оЬц&^ осЬ ЬХ\'<* .11. > 5. 1^100. а ре^ератъ въ Пер. Сиис.
>Ш8«}ч«гги отъ шцт^ шииа »шь лриаь 1с?23 (,?) сад."^

189
старит^ хъреовчани се върнали въ Хърсово, сл^дъ вато
стояли по силистренските оела 11 години. Тувъ зава-
рили 8ануст1ли в&щи. Сетн'^ допаднали тувъ балканци^,
и то вато идвали постепенно: тазъ година дошли 4 — 5
вжщи — до година други 4—5 вжщи и т. н. Така се
обравувала покрай ,ерлийсвата махала' въ Хъроово, V^фю
жив^Ъе л!Ьао Цани и гд'Ьто сега има около 50 кжщи,
отсрещната ^балвандгийсва махала', която сега е много -
численна (оволо 180 к&щи — всички кжщи въ Хърсово на
1891 год. брояли 230). Балванджиит:]^ ,то време' спо*
редъ д'Ьдо Цани били ,слаби' тамъ въ Балкана, та затова
никой не мозвелъ да гн сдържи, да не се селатъ въ по-
лето. Бметътъ на с. Хърсово пр-Ьзъ 1898 год., б-Ьше отъ
балвандяшйската махала и ми разказваше, че баща му,
който се заселилъ въ Хърсово пр^зъ 1872 год., заварилъ
въ ,ерлий€вата махала' оволо 25 к&щи, така че н'Ьма
съмн'Ьщ1е, какво оегашнит'Ь жители на тая махала произ-
хождатъ само отъ завърналите се около 1840 година 12
стари хърсовсви семейства. Балканджиит^ въ Хърсово
10юизхождатъ отъ Габровско, Троянско, Др^новско и
Бкбнсво. За това говорътъ на балканджиит^ не представя
сега чисто наречие, каквото е още наречието на жите-
лите огь ерлийската махала. Има една махала въ Хър-
сово, наречена ,Уруковата махала', що показва, че тукъ
требва да е имало невой бей едно време. Дедо Цани
именно си спомня, че невой си паша ималъ тукъ чифликъ
и че хъреовчани имали ,до кьорвезировио бозгунъ' не-
какви права, тава че ,не бивало кованъ конь да мине
прЬзъ селото', ала сетне станало лошо. — Какъ да е, съ
околните турци все още поминували, ала когато дошли
черкезите и ,почнали да крадатъ', животътъ станалъ не-
сносенъ. Близкото село ,Топалкьой' било черкезко, поради
което цостоянно добитъкътъ на хъреовчани бидъ щ

198
с. Караарнауть. Най-напр^х^ като
Разградъ'. Сбрали се тамъ по-ста]>г
емигранти (имало и отъ Кабвколп
размислятъ, какво да се правн, :-
катъ: „не щенъ да вървинъ!", г
кане!" Ала ,Русино' като ваза
за единъ день стигнали въ -
Добричъ, както се каза, сти
до Дунава. Като .стигнали
в тогава се рекло, ^б к
баща си и заедно съ п
седЬлъ на Бабадагь тр -^ •
тамъ, докато най-нодг
Д0П1ЛИ на Силистра.
гато потеглили рус"
л/1фъ' сторили на
гоито искать. И ь <
останали въ В."*'.
''аквото ве
то Цави
■тн, че
•Л.
вктр11, а другЛ
Н{)КОИ пъкъ
Бабукъ — к1
хора ина '
курещъ, *
родовете
ез<1к в
• <^а въ
лъ тЬхъ.
.0 населено,
турското за-
Костурско. По
^нно пр^Ьселени съ
Арнауткьой до Раз-
^ говорятъ албански.
аша, който е направилъ
а на когото тце да се нрн-
а и Караарнауть, пр^Ьселилъ
' ,го ги надарилъ съ особви прн-
ло и двЬт11 села нокали и щЬзъ
л турското иго да се запазягь въ
|^донск>й прЬселенцивъ Караарнауть,
>ал> .албанци', както ов^зи въ Аранаут-
тьЛ сящо подъ името ,аряаути', тъй като
(!.)('№)[>' въ източна България С2 били озна-
.«едонсклгЬ българи. Селото Караарнауть ми-
|Н«. И)|1- .Малки Арбанаси', докато АрвауткьоК
"ть .ГчЛарнауть' още и ,Гол4ми Арба-
фО^^но въ статията ми ,Арнаутнт4 вь

141
^ И сл-Ьди отъ носовки въ т-Ьхния евикъ', въ
ЬХ1).
лнаутъ старитЬ македонски жители се
-: ^ год. заедно съ съсАдитЬ си хърсов-
» се каза по-гор4, съ намерение да се
Гусия, ала и отъ т4хъ по-гол-Ьмата
въ Силистренско, главно въ с. Айдемиръ,
мата Сребърна, Бръчма, Караорманъ, Бабукъ
,к. цитув. съчин.). Въ Караарнаутъ се върнали
:/' твърд* малко — само три-четири семейства:
оолу, Карамозакъ и още двама-трима. Старит*!
I завърнали се ,арнаути' знаели още и своето
. ( ко^ сир. македонско нар^^чие, ала т^хнит* потомци
.046 не го говорятъ, понеже съвършено се изедначили
■/.алканджиит* въ селото.
Когато заминали старит* караарнаутчани съ русит']^,
докато сед4ли гЬзи подирнитЬ ,на Силистра^, дошли въ
11'араарнаутъ ,татари^, които били бежанци отъ Добруджа.
ГЬзи слЬдъ оттеглянето на русит4 се дигнали пакъ
отъ Караарнаутъ, и тогава взели въ запустилото село по-
лева-лека да прииждатъ балканджии отъ близкит'^ балкан-
джийски села отъ Б*Ьленско и Кесаревско, като отъ с. Стра-
жица (КадЬкьой), Джулйница, Посъбина, отъ Габровско и др.
По-старигЬ отъ сегашнит'Ь караарнаутчани ми разказваха
по собствени спомени, при какви разбъркани условия
ставало заселяването на бал1санджиит'Ь по Разградско
въ онова врЬме. Именно когато едни отъ т4хъ ид-Ьли отъ
Джюлиница, за да се настанятъ въ опустялото Караарнаутъ,
заптии огь търновския управитель ,ги гонили* и не позво-
лявали да се разселлватъ, а пъкъ разградскиятъ кай-
макаминъ напротивъ ги мамилъ да дойдатъ, да се за-
селятъ. При подобни условия се заселило и селото Батем-
0ергъ въ началото на миналия в-Ькъ.

142
Вараарттп еет е вь црАтуще сьсгопше. Бо»т<
язъ б^хъ пмъ (пр^аъ юли ж^а 1898 год.) тъкмо се
свършваше ш>сгр^Ьап на новото голЪм) н нрЪрасЕО
учждпцно зданне (по плана на новнт^ учншцнн здатш
въ Варна!
АрнаттБьоА нлн ^ейарнаттъ' (255 к. бл
Оп строго албанско наееленне, заселено тукъ^ както се
спохе«)к щИкзъ 1гьрвнтЬ вр^кена на ттрсж1У10 завоевание
огкхх! югозападна Албания, навярно оть ккста съеЬдви
на Босгтровос нха сега халкн останки. До 1811 год.,
К1н:ап> селото заедно съ Разграль шгоркю н се раз-
!IР'Ьсна^VЧ спр^т! албански жители бил тукъ ядката ш
к:*счлеа11^го и зъ пхгЬю колпестжх Тогава повече оть
г&хь. ВVч'к^^ш въ Е1ааг^> и се настанили къ Букурещъ
X ^^^^ озьл^.-ч^гь!^ ху: огь гю:ь ср^^жл&ли сеткЬ и видни
уо^^йс^о! л« хггочесаа г5ж::и. какзито с& вшр. втъ видното
с1х<:^:г^^ 5а Бглз^ванжгк Въ сел*:^-^ си схк^ъ скшз-
Ч-;:?^!! Ж17'Ь Се ^а?ЪоЕаЛЖ 1Ч\*ЗНЖТ»гЛ5!»> ИаГ^ИНИ ОКОЛО
?,• .*^л1-:1ст^а :?ь са.'с лж.-^шгъ се стари ивнтели а1банци.
ру Х1Г :г111Г'г» с^л»^ заг5сг*:' сг4г«г
л.^к К17» т^иг^. ,*7Ъ Бл?^ж'*^гсъ. \*гадк>ръ и зф. Тоя
*'.»гу Гъ^-^^л^тл е^*-%-:5ег^ т ст^а*ез^> се е 1иимвптт1.
I.: >^^ гз^^^п хъгга 1?м» 5:г5л гЗк ИХ21ЛХ& г&к^ ТрЬбва
:{^ .^> кгзжла^. *е т:; >.-у I^1^ :* I. Л^'^^|ТТ1м4 останало
К'1*"' :.*;.;^^ г^ ^- 5< '•.'•'У X ^к: »»-х1. з:1-1-<гагъ е 1^10
11Лч-~> ъ Г Г.Г5 • ^- 5л -1 .*^ ;1гх >Г1 ^*^^з ик?й»ето.
:•:' :.*.! .к т:»'.^*.:: .Х^и.1: -Л ^^•а?::?. *• Х1«г*е юскн.
."-- .ь ::-! к. .>*:г : 1л:ю 1 л -^1 5'-:?.ги1 ::•> из-
» >■

14&
преселени отъ давни вр'1мена. См'1сени съ българит^, тия
албанци, бидейки и християни, отдавна еж усвоили и
българския езикъ, така че този подирниятъ полека-лека
заместя матерния имъ езикъ. Въ Бесарабия, именно въ
селата Вълканещи и Каракуртъ, близу до Болградъ, има
шрЬселени отъ североизточна България такива т о с к и,
които още влад-Ьятъ своето албанско наречие. Преселе-
нието имъ станало въ началото на миналия в^къ, и на-
вярно между т^зи ще да има и някогашни жители на
селото Арнауткьой. Въ това подирньото албански знаятъ
да говорятъ осв-Ьнъ д-Ьдо Генджоолу, когото можахъ лично
да поразпитамъ по-миналата година, още Никола и Тодоръ
Панайотови, кръчмари въ селото, сетнФ н-Ькой си Дели-
Дамянъ и жените : Христка Костова, баба Тодорка, жена
на нЬкой си Косте кехаята, и още няколко ' други !
(вж. и въ цитув. съч. АрнаутигЬ въ Силистренско и пр.). \
Осв-Ьнъ балканджиитЬ въ Хърсово и Караарнаутъ ]
балканджии жив-Ьятъ и по другигЬ български села отъ |
дв^гЬ околии. Такива с& именно:
Б^тембергъ (Разгр. окол.). Пр-Ьди посл-Ьднята ;
руско-турска война това село, ако и никогажъ да не е ;
било турско и да не е имало въ него дори и турци, се
наричало КъзЬл-Мурадъ. Селото е било заселено
пр4ди стотина години (1805 г.), и то отъ н-Ькои си д-Ьдо
Ильо и д-Ьдо Вълчо отъ Др-Ьновските колиби. Д-Ьдо Вълчо,
споредъ казването на неговия внукъ, Димитърь Георгиевъ
(учитель), жив^лъ до 1878 година. М-Ьстото, гд-Ьто най-
напр-Ьдъ се е заселило селото Батембергъ, било пусто,
било гора, ала сгодно по положение, близу до Разградъ.
Въ следствие на станали опустошения и изселения пр^Ъзъ
втората половина на миналия в^къ, околностьта на Раз-
градъ била пуста и поради това самитФ турски власти
вс^какъ подпомагали стремежа на балканджиигЬ да се

144
заселяватъ въ незаселенит*]^ още области. Та)ка и Батем
бергь единъ видъ вришомъ се заселило и въ течение в{
трийсетина години то е било вече едно отъ най-гол^митб
и най-развитит*]^ български села въ Разградско: то броял)
до 400 К2ВЩИ все българи. Тукъ най-напр-Ьдъ се напра*
вила черква и тукъ е имало най-напр^дъ постоянн!
свещеници, докато другигЬ села, както се посочи по-
гор']^, не с& имали свой попъ. Батембергчани тогава били
н4какъ по-свободни, понеже н4мало турци въ селото
имъ, а и гЬ, дошли отъ прибалканска область, гдЬто еж
расли по-свободно, били и много по-независими спрямо
турцит^ така че т'ккъ, по казването на даскалъ Пенча
въ Паламарца, „гЬзи не можли твърде да ги вредатъ**. За
това т^ отъ рано си повикали н'1^кого си попъ Ивана отъ
Влашко, който най-напр^дъ имъ чет-Ьлъ влашки, а сетн4
обърналъ на български, а слЬдъ него още трима попове
наредъ, родомъ отъ схщото село, служили тукъ и на
околията (попъ Никола, попъ Димитъръ и попъ Рапшо).
Поради благоприятните условия, които пр-Ьселенцит-Ь на-
м^^рили тукъ и понеже постоянно прииждали нови по-
селенци отъ Др:Ьновско, населението на селото бързо се
удвоявало, та взело да се изселва по околнит^ села.
Така Батембергъ станало разсадникъ тогава на българ-
ското черковно и училищно просвещение въ Разградската
и Поповска околия, толкова повече, защото отъ Ба-
тембергъ ех били основани въ течение на миналия в^къ
доста много нови български поселения. ПрЬзъ посл-Ьдната
руско-турска война турците изгорили Батембергъ, така
че половината отъ жителите му тогава се пръснали по
околните села (Сепетчи, Джевизли, Малка Ада и пр.).
И тъй колониите на Батембергъ се умножили още по-
вече. Освенъ посочените по-горе български поселения
отъ Батембергъ въ Поповска околия (Калфакьой, Спах-

иъ
Ларъ, Ярдъмкъой^ Ново Малко, бивше ,Сепетчи^) въ Раз-
градска околия отъ Батембергъ произхождатъ бълга-
ригЬ къ:
Сазл^ (85 к. б., 106 к. т.), Калфадере (128
к б. и 50 к. т.), Малко Ада (турски Ад^кьой,
128 к. б. и 50 к. т.) и Сейдолъ (21 к. б. и 100 к. т.).
Ташчй (тур. Ташчйкьой, 81 к. б. и 29 к. т) е
заселено съ българи балканджии отъ Еленските колиби
пр^ди 70 години, сир. сл-Ьдъ войната отъ 1828 год.
Дикилйташъ (257 к. б.) тъй сжщо е заселено
сл-Ьдъ Одринския миръ отъ балканджии откжд'Ь Габровско
и Тревненско.
Въ селата Гол'1ма Кокарджа (37 к. б., 118 к. т.),
Малка Кокарджа (23 к. б. и 111 к. т.), и Чер-
ковна (35 к. б. и 67 к. т.) — всички въ Кеманларска
околия — българското население било, доколкото можахъ
да разбера, ново и състояло отъ разни пришелци.
Въ всички други неспоменати села отъ дв'Ьт* околии
населението е турско, а колкото има и българско, то е
съвс^мъ незначително, по н-Ьколко само кжщи. Отъ го-
дина до година обаче това население расте, а турското
намалява.
Нека сега продължимъ своя пр-Ьгледъ на населе-
нието откъмъ изтокъ, по черноморскигЬ области, които
останаха неразгледани, а именно по Варненско, Добричко,
Балчишко и Силистренско, па покрай Дунава пр^зъ
Тутраканско и Балбунарско ще стигнемъ къмъ Рушчушко
и Търновско, отгд-Ьто нататъкъ ще можемъ посл^довно
изкара прегледа си до крайнит^ западни граници на хър-
цойския елементъ и неговото нар-Ьчие. За да бжде пр*-
гледътъ подпъленъ, ще пр-Ьхвърлимъ и ромънската граница,
10

14С
та ще размедаке бъмтшрсжют впсежшже н к^ рамънсжа
Добруджа. Ще вървпгь редомъ оть юлшзтокь^ тхкто
спряхме, вмеяно язточно оть ПрсжаднВсжата ожолая, воято
гранича съ Варненската
Варненско ■
Сдаби сх^дн оть старото хърцойаго население
нажбрнхъ тугь само въ трн села южно оть Варна.
Въ селото Дережьой (130 к. б.) още се разнозяаватъ
по говоръ н носия .ерлиит^', еднакви съ провадий-
ските хърцои, оть заселенитЬ тукъ оть Авренъ ,ерке-
чани'. Въ съе1дното с. Б'Ьлево (Гебедже, 140 к. б.
26 т.) шса иалко запазени ерлии. Оть старото ерлийско
население на Гебедже сега има прЪселенци въ а Еонгасъ
въ рои. Добруджа (Бабадашка ок.). А пъкъ въ Гебедже сега
ииа пр^келенци оть Долньо Орлово (,Ореово) — гдЬто с&
еркечани и гуличани. С&що и въ с Емирлеръ има
ервечапи (71 к.). Казваха ми, че имало ,ерлии' и въ
& Доуджа^но не ми се кбрва. Други стари жители въ
Варненско н^^ма. Въ самия градъ Варна българскиятъ
елементъ е новъ: н^^ма семейства, които да с& по-
стари оть 100 години въ Варна^ и ако ги има, тЬ ще
ех малко. Старъ елементъ тукъ с& гърцитЬ и черно-
морските гагаузи. Осв^нъ въ Варна, гдбто сега има до
4670 гърци, въ Варненско още има въ с. Б^^ (Акдере) —
1680 гърци, въ Еурукьоб — 171, въ Еникьой — 221 и
въ Таптъкъ, гд-Ьто '/4 ^тъ населението (486 души) сл
гърци. Като оставимъ настрана гьрцит^, всичкото друго
население откъмъ езикъ съставя дв^ големи групи: бъл-
гарска и турска; въ последната тр'6ба оть чистят^ турци
да се отличаватъ гагаузит^ и алиянит^ (къзълбашит^).

147
И ТЪЙ освИвъ Vь ваванитЪ три села българското
население по ц^ло Варненско се указва пр^елено. За
най-старитЬ пр^селенци не можахъ да уловя сигурни данни,
тъй като населението не прави точна разлика между 100
н 150 години, та обикновено се казва „пр^и 100 години-
или „има повече отъ 100 години.^ Тепърва тия, които
еж дошли въ началото на миналия вЪкъ, помнятъ по„
точно, и т* съставятъ най* старата — да я речемъ I. група
пр^селенци; сетн^Ь идатъ най-много прЬселенци отъ 1828 —
38 година, — II. група; има н-Ькои, дошли сл4дъ крим-
ската война, ала т^ с& малко, докато третото гол'Ьмо прЬсе-
ление е ставало отъ 1879 год. наеамъ, — III. група. Между
пр'1селенщт^& въ Варненско най-видно м^сто заематъ коло-
ниите отъ Еркечъ-Гулица и тракийците (одринци и пр.).
За характеристика на най-повити български колсшин
тукъ отъ Одринско ще съобщя изъ пхтния си дневникъ
н^кои бележки върху дв^-три отъ новозаселените села
меа^у Варна и Балчикъ.
Дос^тихъ на* 11. Августъ 1897. год. селото Диш-
будакъ (на 1893 год. имало 115к.съ688 души жители).
Жителите еж преселенци отъ Одринско. Има тукъ 10
кжщи отъ с. Татарларъ и 40 отъ с. Кюкюлеръ. Сл^дъ като
се превзе Плевенъ, понеже селото Кюкюлеръ постра-
дало много, всичките му жители се задигнали — целото
село — и се настанили въ Дишбудакъ (вж. въ Дановата
карта Кюкюлеръ, източно отъ Одринъ). И отъ селото Сюли-
оглу, което е съвсемъ близу до Кюкюлеръ, има малко
преселенци въ Дишбудакъ; то имало до 160 кжщи и най-
много пострадало: имало обезчестяване на целото село
и много убийства. — Отъ Сюлиоглу се преселили най-
вече въ с. Русларъ до Варна. Въ Дишбудакъ има
20-тина кжщи, преселени отъ Коджатарла (Лозен-

148
градско, на с^веръ отъ Ловенъ, близу до нашата граница).
Заселението на Дишбудавъ станало при сл^днит^ условия:
Българскиятъ ексархъ Антинъ съобщилъ, те Бъл-
гария се разд'&ля на „Автономия'' и на „Княжество'' и че
черкезсБит^ и татарските имоти ще се раздаватъ даромъ.
Тр'Ьбва да заб'кл:^а, че на „Д'^&да Антимъ" ексарха майва
му е отъ Татарларъ — Баба Гена, стрина на сегашния
Христо Васильовъ въ Дишбудакъ, главния водитель на
заселенигЬ тукъ емигранти. Тогава, като узнали за
казаното разд'1ление на България, р'%шили да се изсе-
лятъ въ България, но понеже пр-^чили властит^ въ
Одринъ и митрополитътъ, ударили телеграма до руския
царь да искатъ позволение за преселване. Тръгнали най-
сетн-Ь на Мартъ м4с. 1879 год. и стояли два месеца въ
Румелия, въ Бъзълагачсво близу до с. Пашакьой, а на
21 Априли тръгнали кьмъ Варна. Като газили Бамчията
до поясъ — тя прфди малко се била разляла — попад-
нали въ една тиня и батаци: „да имаше някой да ни
фотографира — жени и мгже до гуша пропадатъ, детски
писъкъ! . . . ." — разказваше д4до Христо, като си спо-
мняше за ония дни. Единъ се яв.си% като си спомни
за схщото. — „Какво се см-Ьешъ бе, то е за плачъ,
каквото претеглихме Богъ знае!" — каза разказвачътъ
развълнувано. По парахода о'1Ъ Бургасъ само н^кои
вещи пр']^карали. Дошли въ Варна, избрали си туй жЬсщ
гд'Ьто намерили още н^кои неразрутени черкезски КЯ|ЩИ,
и си понаправили и нови; и черквата имъ „Св. Еирилъ
и Методий," почната на 1896. г., б4ше вече свършена
и изографисана. Иматъ учитель и учителка; за училище
е приспособена бившата селска джамия. Ходихъ и въ
кхщата на д4до Христо, който жив-Ье сега въ черкезска
кхща — низка и малка к&щичка. „Христо Чорбаджи'^ е
^дъръ, личенъ старецъ, твърдЬ отворенъ и разуменъ чов^къ;

149
ТОЙ е подбудилъ съселяните си да се изселятъ въ Кня-
жеството. Жена му и сега се носи по стария крой, тя ми
показа и фесътъ, покритъ съ ^чемберъ," който носятъ
женит^ по Одринско. И тл ми разказва за патилата пр^зъ
първит*! години сл^дъ заселението. Пром'Ьната на климата
имъ повлияла отначало зл*!; сега с& добр*!, но пасбищата
и нивит^ имъ с& малко. Не могатъ забрави Одринско.
Та т4 и не пострадали твърди, които били въ Чокинската
нахия, въ която влизатъ с. Татарларъ и с. Вайсалъ,
защото тогавашниятъ мюлезимъ Еризъ ага спасилъ
своит* села отъ Чокинската нахия — до 360 села, като
юзбашия на нахията: не далъ чов-Ькъ да се об-Ьси и
изобщо много заслужилъ за българитЬ съ своята доброта.
Ала за това н4кой си Джеферъ ага, който билъ
началникъ на съседната ,Манастирсва^ нахия, изб']&силъ
много хорица, и особно ще го помнятъ тия отъ Сюлиоглу
и Инджекьой (Енидже)... „СегашнитЬ русларчани, които
ех повечето отъ Сюлиоглу, могатъ ви разказа за него ....
мома не остана читава"
Отъ Дишбудакъ тръгнахъ за близкото с. Теке, на-
селено отъ Вайсалъ (Одринско). Вайсалъ е имало до 200
бълг. к., а останали тамъ само 20-тина. Сега има въ Теке
8 1 кжща съ 5 8 жители. Минахъ покрай Гейкчилеръ
(93 к. съ 608 д.), заселено отъ старозагорци още въ турско
вр-Ьме и отъ одринци, сега пр-Ьселени. Въ Теке б4хъ на
гости у Коста Ангеловъ, близъкъ роднина на негово Високо-
преосвещенство софийския митрополитъ Партения, който
тъй сжщо е родомъ отъ Вайсалъ. Въ Теке вид-Ьхъ жална
картина: малария коси пр-ЬселенцигЬ — всички пожълтели,
отпаднали; И тФ жалятъ за Одринско.
Въ Чаталларъ половината еж татари, а половината
еж пр^селенци българи отъ Лозенградско (Къркклисийско),
и то отъ с, Крушево^ гд^то останали 10 -типа кжщи^

150
И 2 — 3 к&щи отъ с. Кула. И въ Джеферли, най-
доброто и най-честно гагаувско село въ Варненско, има
сега до 20 ]кжщи българи, пр'6селенци отъ Ервечъ-Гулица.
Сега ще посоча отд-блно българсвитЬ поселениа въ
Варненска и Балчишка околия.
Варненска оводня.
Еркечани и гуличани еж настанени въ сл^д-
нит-Ь села:
Гебедже (тукъ има осв4нъ старовремски жители,
както се посочи по-гор-Ь, и еркечани, доселени отъ
Горньо Ор-Ьхово); — Яс^баши (42 кжщи); — Старо
Оряхово (48 к.); — Ново Ор-Ьхово (56 к., еркечани
и габровци); — Елечъ (27 к.); — Гебешъ (25 к., бивше
турско село, сега заселено съ гуличани); — Джеферли
(тукъ има освЬнъ гагаузи, както се каза по-гор-Ь, и
до 20 к. еркечани); — Суджаскьой (77 к.); —
Куюджукъ (102 к.); — Гюндогду (100 к.); — Гев-
реклеръ (60 к.); — Чатма (105 к); — Сюмбей
(15 к.); — Николаевка (бивше Хадърча, 140 к.) и
Гюлекьой (20 к. б., 50 к. т.)
Одрински българи (вай-вече отъ Малко-Тър-
новско, отъ Лозенградско или Кърклисийско и отъ Одрин-
ската каза) има въ сл'Ьдните села:
Галата (33 к. б. отъ Малко-Търновско и 70 к. т.); —
Мемишъ-софуларъ (53 к.); — Дюлгеръ (24 к.); —
Абдикьой (бивше черкезско село, сега населено най-
вече съ одринци, именно отъ Чаталджа, а има и други
отъ разни м-Ьста, 15 к.); — Долни Чифликъ (75 к. б.
и 86 к. т., бивше чисто турско село, а сега населено съ
одринци и македонци); — Пашакьой (52 к.); — Кара-
гюръ (43 к. б. и 10 к. т., одринцитФ тукъ сз^ отъ Доз^ц-

151
Градско); — Русларъ (50 к. б., 25 к. т^ тукъ одрин-
цитЬ с&, както се посочи по-гор^, ,загорци^ и то най -вече
отъ Сюлиоглу, ала има ги тувъ и отъ Вайсалъ, Та-
тарларъ, Кюкюлеръ и Дивитлеръ); — Инджекьой
(30 к. б. и 20 к. т.); — Аджемлеръ (70 к.); — Гол^Ьма
Ф ранга (32 к.); — Малка Ф ранга (34 к.); — Влах-
л а р ъ (49 к., пр'Ьселенци отъ Димотишко) ; — Козлуджа
(Везиръ-Козлуджа, 269 к. б. и 153 к. т.; тукъ има одринци,
анадолски българи отъ с. Вайремичъ, Брусенска каза, и малко
1^рци); — Дервентъ (70 к.); — Кюмюрлюкъ (53 к.);
Саржгьолъ (70 к.); — Татармахле (29 к.); — Кара-
Хюсеинъ (тукъ има осв^нъ гърци 447 д., още и бъл-
гари — 785 д, пр']&селени отъ Сливенско сл^Ьдъ войната
отъ 1828 год.)
Въ самия градъ Варна има въ Довата махала', кзцД^Ь
Татарвапия, заселени около 60 к. българи отъ Лозен-
град ско.
Въ Клйментово (бивше Капаклй — 130 к.)
има разни по-стари и новопр']^селени българи отъ руска
Бесарабия.
Боазкесенъ(14к.) е населено съ разни нови
български поселенци.
Гюнялас^ (53 к.) Тукъ еж пришелци отъ разни
м'Ьета.
Крумово (бивше Горня Кумлуджа, 90 к.)
Тукъ има стари пр-Ьселенци — II. група — най-много отъ
с. Копаранъ (Анхиялска околия).
Споредъ разказването на н'&кой си д^до Стойко^
пр-Ьдадено въ Мин. Сб. VIII. 9. (отд. за нар. умотвор.),
сл^дъ Одринския миръ отъ Копаранъ, гд'Ьто имало тогава
60 кжщи, потеглили 40 кжщи заедно съ други емигранти
отъ Ямболско и Сливенско за Русия (Бесарабия) и се
настанили тукъ между селата Александровка (нас. съ

\Ьй
гагаузи), Гюлеменово, Чомлекьой и др. н образувала
ново село, което нарекжн павъ Коларанъ. Тукь (Л]флЕ
три години, сл^дъ което ,,всички' пакъ ое изселили отъ
тамъ и се завърнали въ България. Случайно се спр^и
на отиочивка въ днешно Ерумово, гдЪто намерили само
три турски К2ЩИ, и т^ пр^^селени отъ Герлово. Въ окол-
нитЬ села, а именно въ Долня Еуилуджа инало 6 юьщи, въ
Юшенли 20 К2ЩИ турци и гагаузи, въ Суджаскьой —
к&щи, Коробашли — 5 кжщи, все турци. Селата Ер-
менли и Ново Коюджукъ тогава били още кхшли. Копа-
ранчани получили позволение отъ турскит* власти въ
Варна, да се заселятъ тукъ. Тъй като тк стигнали пр^^
ессньта, пр'Ьзъ зимата яайвече се пр^ранвали като про-
давали дърва и в&глища. На прол]&тьта захванали да
оратъ и въ кхсо врЬже се съвзели и поминували добр^^. —
Записвачътъ на тия данни, г. Д. С. Стаменовъ, бЪл^жи,
че д^до Стойко, който уясъ участвувалъ въ заселването
на селото, сега билъ старецъ на 60 години, а самъ д^^до
Стойко разказва, че когато ^ошли войскитЬ на царъ Ни-
колай въ България, д^то сед^^ 10 месеци*' той .билъ
на 24 години. Отъ всичко туй се вижда, че дЪдо С^тойко
е разказалъ, и то доста неточно това, което, види се, е
чувалъ отъ по-стари хора или отъ баща си, понеже е
фактъ, че Ерумово е заселено отъ копаранчани около
1830 год. Товаазъ узнахъ, когато б-Ьхъ въ Ботево (Юшенли)
и минахъ покрай Ерумово, а това се вижда и отъ Скаль-
ковскШ (ц. д. 87), гд4то между българските села въ Беса-
рабия се споменува и ^Еупаранъ, на р']^чк% Малий-
Еуртажь, основана Болгарами въ 1830 год., доновъ 127,
жителей 1^мелийскихъ Болгаръ 93 сем., 500 о. п. душъ".
Шнеже това село е съществувало и сл^дъ 1848 годъ.,
очевидно е, че не „всички" копаранчани ех отишли въ
Русия, а много ще да еж се спр'Ьли, като отивали за

158
Русия, въ днешно Крумово, гд^то сетн^Ь заседнали и н^кои
отъ т&и, що се завърнали отъ Русия.
Пашайтъ — тукъ има покрай турското население
(120 к.) и анадолски българи (25 к.).
Коклуджа (30 к. б. и 4 к. т.) е бивше турско село,
сега заселено съ котленци и разни други пришелци.
Арнаутларъ (15 к б. 35 к. т.), попр-Ьди чисто
турско село, а сега има тукъ и българи, придошли отъ
разни м^ста.
Въ всичкит^ други села отъ Варненска околия населе-
нието е турско, като не смитаме съвсФмъ незначителното
число българи, които ги има и по турскит* села тукъ-
там4 до по 2 — 3 кжщи. Нека забЬл-Ьжимъ, че селото
Кумлуджа (по-напр^дъ ,Долня Кумлуджа*) е населено
съ къзълбаши.
Балчишка околия.
Гол-Ьми села по Балчишко, сравнително съ гЬхното
множество, има малко, а изобщо българскцятъ елементъ
и тукъ е въ меншество пр-Ьдъ турския. Както се каза, и
тукъ, колкото има българи по селата, всички се указ-
ватъ пришелци все отъ реченигЬ три категории, споредъ
времето на заселението.
И въ града Балчикъ (276 к. б.) българитФ не сд
старовремски жители, нито еж по потекло отъ една м-Ьстность.
Дйшбудакъ (115 к.), както се посочи по-гор-Ь,
сега е заселено съ ,загорци^ отъ Одринско, именно отъ
селата Татарларъ, Кюкюлеръ, Коджатарла и др.
Теке (90 к.) е населено съ одринци — ,загорци'
отъ Чокинската нахия (Одринско), именно отъ с. Вайсалъ.
Гейкчилеръ (90 к.). Въ турско вр^ме тукъ ех
били заселени (отъ 1828 г.), както се каза по-гор-Ь, тракийци

154
откъмъ Стара Загора, а сл^дъ освобождението тувъ на-
м-Ьсто турцигЬ се заселиха одринци отъ Вайсадъ^ Та-
тарларъ и др.
Бкрене (40 к.) е заселено съ нови одринци отъ
схщит^, които еж въ Дишбудакъ и Теве.
За Чаталларъ (55 б. 55 т.) по-горй се каза, че
половината е населено съ татари и половината съ нови
пришелци българи отъ с. Крушево и с. Кула (Лозенградско).
Ботевсво, бивше Алаклисе (31 к.). Тукъ има и
стари, черноморски гагаузи, и нови пришелци, българи
отъ Одринско.
Са р4 му са (34 к.) е чисто българско село, засе-
лено сл4дъ 1828 год. отъ еркечани и гуличани.
Шабла (226 к.) — заселено сл-Ьдъ 1828 год. отъ
тракийци. То ще да е било по-напрЬдъ гагаузско село,
понеже споредъ Иречека (Севку 607) въ Бесарабия имало
преселени гагаузи на 1829 1Ч)д.^ и то изъ Шабла, Бара-
манли и др.
Дуранкулакъ (60 к). Тукъ еж сжщо такива
трайкийски пр'6селенци, каквото еж и. въ Шабла.
Сатълм^шъ (48 к.), населено съ тракийци отъ
1828 год.
Гь6ре(70 к.), бивше турско село, сега ново заселено
съ българи отъ разни страни. И българитФ въ Гурково
(по-пр-Ьди наричано ,Гяуркуюсу*, до 36 к.), Гар-
1'ал^къ(42 к.), Елибей(1 1 к.), Чаирл*гьолъ(14 к.),
Кълъкчи (17), Карапча(т. Гарибча42 к.), Сеидъ
Ахмедъ (15 к.), Куртъ-Думанъ (20 к), Кая-бей-
кьой (23 к.) и др. еж сжщо тъй, както и въ Гьоре
все новозаселени и пр-Ьдставятъ см*Ьсь по потекло и
наречие.

155
Добришна оиолия.
Най-многото българи въ Добришка околия еж наста-
нени сл4дъ Одринския миръ, а пр-Ьобладаещето мно-
зинство отъ т-Ьхъ еж все тракийци отъ Старозагорско,
Сливенско, Ямболско и Еаваклийско; по-малко еж отъ
Балкана. Не еж малко и повити прЪселенци ел4дъ по-
следната война; особно тр'Ьбва да се отб^л-Ьжатъ много
преселения изъ ромънека Добруджа, гд-Ьто българит-Ь тъй
ежщо сравнително еж все нови колонисти отъ ебверна и
южна България.
Въ самия Добрйчъ (по-пр']^и Х.-Оглу-Пазарджикъ;
на 1891 г. 644 к. български и 1157 к. небългарски)
българското население датува съ твърди малки изклю-
чения главно отъ сто години насамъ. Тукъ има и гагаузи.
Българите тукъ най -много произхождатъ отъ Еотелъ, има
ги и отъ Габровско, отъ Боприщица, па нам^рихъ семейства
дори и отъ Б-Ьла Слатина. ОсвЪнъ това отъ околните
села постепенно се настанявали българи, които по
потекло еж отъ Тракия, така че градътъ Добрйчъ съ
своето българско население горе-долу представя разно-
образния новъ български елементъ, който живее по окол-
ните села. Ето за примеръ неколко села, които съ своето
население представатъ изброените три главни типа коло-.
кисти. Требва да отбележимъ, че въ Добришко съвсемъ
малко села има, гдето българите да не еж смесени съ
турци, а изобщо големи чисто български села нема.
Ези-бей (по-пр']^и Азисъ-бей, 60 к. бъл. и 30 к. тур.)
е заселено съ българи изъ с. Боз6см2Бдье, Старозагороса
околия (Тракия) на 1832 год., когато били на пжть да
се преселятъ въ Русия и се спрели тукъ, тъй като не
имъ ^0 вече възможно да се върнатъ назадъ.

156
Бъ черковния дворъ прочетохъ следния надписа на
една надгробна плоча:
„Тука почиватъ бреннитй останки на свещенника
Пасхаля изъ село Козосмждге. Той е билъ пьрвий осно-
ватель на българските селен1я въ Добруджж отъ год. 1832.
Отъ неговъ имотъ е въздигнато българското училище въ
село Гелинджйкъ, рхкоположенъ на 1808 год., пр-Ьд-
ставилъ ся е пъленъ съ дни на 1866 год. Дек(ември) 10.
Село Азисъ-бей".
Старозагорското наречие хубаво се е спазило и до-
сега у прЬселенцит* въ Езибей.
Нека да заб'Ьл'к&а тукъ още за характеристика,
какъ се търкалятъ по нашити села ц'6нни старини, че
оградата на черковния дворъ откъмъ една т^сна улица
е подпряна съ валчеста мряморна колона съ римски
надписъ, който захваща съ името на рим. царь „Веуегиз".
Тоя }Камъкъ^ билъ донесенъ отъ м']&рата на село Кара-
Синанъ. Господинъ К. Шкорпилъ дохаждалъ пр']&ди дв^
години и снелъ копие отъ надписа.
Ботево (бивше Юшенлй, 148 бъл. 5 тур.) е заселено
на 1832 год. отъ селата Гулица, Еркечъ, Копаранъ и др.
Въ Ботево, което тогава се казвало Юшенлй, пришелците
заварили български гагаузи, които се побългарили съ-
всЬмъ, така че щес% вече не се отличаватъ едни отъ
други (вж. по-гор4 стр. 18.).
Въ селата Владимир ово (85 к. бъл., 15 к. тур.),
Гьокч^ Дюллюкъ (45 к. бъл., 75 к тур.), Капуджй
махлб (28 к. бъл., 22 к тур.) и Базауртъ (58 к. бъл.,
124 к. тур.) — еж настанени емигранти отъ с. Главанъ,
(Каваклийско), и то сл']&дъ Одринския миръ.
Въ Боркутъ (8 к. бъл., 30 к. тур.) има нЬколко к&щи
одришщ, пр'Ьселени на 1832 год. И тукъ пришелците

16?
заьарми дв4-три мщи българей гагаузи, йомо сжщо
така, както и въ Ботево, скоро се побългарили съв(укм.ъ.
Въ Османфак^ (20 к. бъл. 29 к. тур.) българит^^
еж дошли на 1884 год. отъ ромънска Добруджа, а именно
отъ селата Чияели, отъ Башкьой (2 к.), Бештепе (6 к),
Еникьой (2 к., всички въ Бабадашко), попотекло все отъ
Ямболско и Сливенско. — Има и 3 к. котленци и 2 к.
отъ самия Бабадагъ.
И въ Гол-Ьмо Чамурли (21 к. б., 34 к. т.) бълга-
рите еж нови пр']&селенци отъ ром. Добруджа, изъ селата
Баталой и Еникьой (Бабадашка околия).
Ср-Ьдно Чамурли (8 к. б., 48 к. т.) е населено
неоткол'Ь отъ пр'к;еленци отъ руска Бесарабия, изъ
областьта на Бомратъ; т^ по потекло еж тракийци.
Въ Малко Чамурли (24 бъл., 15 тур.) еж на-
станени ямболци, пр'1селени сл']&дъ Одринския миръ.
Сжщо такива нови колонисти отъ Одринско еж заселени
въ е. Карабашл* (8 к. б., 34 к. т.) южно отъ Добричъ,
а сжщо тъй нови одринци еж и въ Сердименъ, юго-
западно отъ Добричъ, докато въ близкото село Сар^-
Махмудъ (2 к. б., 49 к. т.) българит*, пакъ нови посе-
ленци, произхождатъ отъ Ботленско.
Въ Деведжйкьой (65 к. б., 37 к т.), което лежи
северно отъ Добричъ близу до ромънеката граница, има
пр^селенци българи отъ пр^ди десетъ години изъ Бесарабия,
а по потекло т4 еж стари българи отъ съртското село
Босовецъ (Босовча) въ Новопазарска околия.
Бато считаме за нови колонисти заселенигЬ сл^дъ
послЪднята руско-турска война, а всички други за стари,
можемъ разпр'6д'&1и селата отъ Добришка околия, въ
които имъ колко год^ значително българско население,
на сл^днитЬ дв« категории.

158
I. Стари прЬселешщ: Богданово, Валадий, Опанча^
Семизъ АлЖу Армутлий, Ботево, Владииирово, Еа-
пуджи Махле, Ели бей, Ези бей, Барали, Бара
сиианъ, Суютчувъ, Богдали, Богдали Чакурли,
Дели Юсуфъ-коюсу, Енидже-Хайдаръ, Баралезъ,
Бара Суларъ, Малво Чамурли, Айдънъ-Чофа, Алъч-
вьой, Башбунаръ, Гелиднживъ, Бабасавалъ, Чаир-
харманъ и Янъвларъ.
П. Нови прЬселенци: Бара-БашлЪ (одринци), Кю-
чукъ-Ахкедъ (отъ Силистренско), Сар^-Махмудъ
(котленци), Сердименъ (одринци); Дургутъ-Калфа,
Дурбали, Узларъ, М. Базауртъ, Бованлъкъ, Гюр-
генли, Деведжи-кьой, Гол-Ьмо Чамурли (всички пр4-
селенци отъ ромънсва Добруджа); Фъндъкли, Ени-
махле, Хардали (отъ ром. Добруджа и отъ Одринско);
Басъмкьой (котленци), Мелеклеръ (отъ Силистренско),
Неби-коюсу (отъ Балчишко), Ср-Ьдно Чамурли (отъ
Бесарабия), Сусускьой (одринци).
Силистренска, Куртбунарска, Аккадънларска и Тутра-
канска околия.
И въ четиригЬ тия околии преобладава навсекхд'Ь
турското население, та и тукъ животътъ на старото бъл-
гарско население е билъ въ минали вр-Ьмена несносенъ
и речи невъзможенъ. Поради това, се разбира, че когато
се захванало прЬсе.1енческото движение у българите въ
посока къмъ Влашко и Русия, останките отъ старата
българщина тъкмо въ тия области, близки до Дунава,
първи ще да с& се възползували да минатъ въ Влашко.
Изселвания отъ Силистренско и блвзкит^ околни въ
Влашко тр^ва постепенно и непрЪк&снато да ех ставали

159
*и1
отъ началото на турското владичество въ северна Бъл-
гария, докато най-сетн'Ь иосл'1днит^ масови изселения въ
сл^^дствие на руско-турсвит^ войни пр^ъ двата минали
6*6^^ не с& помели и посл^днит^ дири отъ старото насе-
ление тукъ. Като имахъ пр']^ъ видъ, че това подирното
съвсДмъ го н']&ма въ по-южнит^ околии, както се посочи
по-горЪ, а именно въ околиитЬ Добришка, Балчишка,
Варненска и отъ часть и въ Новопазарската и Кеман-
ларската, никакъ не лр'1дполагахъ да нам^^^ра сл*Ьди отъ
старото м^тно население въ Силистренско. Ала въпреки
туй неочаквано се указаха тукъ, ако и слаби, останки
отъ ,стари^ българи и то само въ н^^лко села до самия
Дунавъ. Д^дит^ и прад'Ьдит^ на тия останки, както раз-
брахъ, неведнажъ еж бЬталв отсрЬащ пр^зъ Дунава и
пакъ се връщали назадъ. И сега още има доста много
отъ това старо население отсреща въ Ромъния близу до
Дунава, отъ гд'1то пр^въ посл^Ьднит^ двайсетина години
гол'Ьма часть постепенно се изселва назадъ въ България.
Селата на старит^ българи тукъ лесно се м'Ьстили: т^
били принудени съ в'1вове да жив'Ьятъ въ провизорни
,дамове^ и ,землянки^, които лесно могли да се напущатъ
и които поради своит^ неудобства за жив'Ьеие ие ех
привличали неприя1<еля, нито да ги гори, нито да ги
събаря. Посочи се по-гор^Ь, защо тия стари българи тукъ сл
наречени ^гребенци^ (вж. по-гор'Ь за носията на гребен-
цигЬ, с. 64, 122.). Самит'Ь ,гребенци' се помнатъ като стари
жители, непр^Ьселени отъ друго м-Ьсто. Т-Ьхъ ги казватъ и
^лййци^ (отъ турската дума, ели', що значи равнина), защото
се намиратъ все покрай Дунава по равнината. Наречието на
гребенцит^ съвършено се схожда съ хърцойското на-
Р']&чие въ Шуменско и Разградско ; то е запазило особно
много старини въ словаря си.

-та
I 7«г
»«***
г» ♦ ^

1в1
обаче въ Силкстренсво. С&щата картина^ съставена оть
С2щигЬ елементи, представя българското население и въ
ромънска Добруджа. Авъ се постарахъ, вато бЬхъ миналата
година въ Силистра и околностьта, по възможность
точно да узная потеклото на околното българско ва-
селение, и тукъ ще изложа накратко, каквото можахъ
да заб&г&ка.
Първомъ ще укажа, гд']^ се намира старото насе-
ление — ,гребенцит*^
7. Старо население (,аребенци^).
Както се спомена по-гор'Ь^ гребенци има и сега
отсреща въ Ромъния, и то по селата около Олтеница и
Гюргево. Така напр. селото Чаку, срещу Силистра, е
населено все съ гребенци; т-Ь си запазили добр-Ь носията
и езика. Схщо тъй и въс. Чоканещи жив^^тъ гребенци
(„елййци").
Чисто гребенско село е По пипа, що лежи до Ду-
нава, западно отъ Силистра (290 к.). Тукъ гребенцитФ сд
известни като най-консервативни пазители на всички
стари особности. *
Въ съсЬдното село В-Ьтренъ (137 к.) има гре-
бенци, ала има и малко пришелци ,горненци^ (20 к.).
И въ близкото с. Сребърна (150 к.) половината отъ
населението с& гребенци, останалит*]^ еж ,арнаути', сир.
македонски българи отъ с. Бараарнаутъ, северно отъ
Разградъ, преселени тукъ сл-Ьдъ Одринския миръ (вж. по-
гор* с. 140.).
Въ с. Айдемиръ, което е населено съ разни при-
шелци, както ще видимъ по-долу, има само 4—5 кхщи,
които се знаятъ за ,елийци^ или гребенци.
Гребенци има и въ с. Балипетрово, гдфто сд
настанени и прЬселенци отъ съртскит* села въ Шуменско,
11

1«
^глотл Мялка Кайнарджа (257 к., югоиеточно отъ
Стнггря) р пагрлено почти все сь гребенци; има жалко
я 111>нтглц|( гркечави оть селата Члталларь (Валчнш. ок.1
N Чп1|'|.р'га (сега с. Ннколаевка, Варнен. ок.).
И|1'1.|11. границата въ Роиъшш ина гребевцн въ
^ А1МНЛ11 (300 к.), юето е населено на падовиш
г». 1|'гГи'|1М1( и на пмовжеа съ пр^селенди изъ съртсЕит*
Г1'л* ||1< Шумеаска Оть е. Аднали м заселени сега
||«<нч1цп модно съ речевнгЬ пршпелцв отъ Шуменско
|»|. Лиши, гч чнгто 1трай> <*а) Топчии (56 в. б., 42 в. т
('*шч г*1 «ь ЛЕк-еаж гребенци еь шуменсЕн
и|шш«'Д1\в и ■& ('шс:;;' турско село Хадкрчелеби
(СЮ Е.\. .1г% влсл^ .-л-Ьгь П'к.т4;.1вята гажободителна война
Вь Л1я»п.чл».|ц'к.. ши. гт1р.ййнсвв насе1еаие въ
с. Гармк» >4 « 1 п^. . 'л!кккюй (36 к.). Въ
С -\»Г*1^.ь: ' К • '" Г11;и 41Ш1 I ^рнауТИ" ОТЬ
тслап АПи'»<11"' ■■ ('"''«У"»' •''•(ч- дащАдната война се
д^дщ^Ш!, 1. р-<.<''"Е "г ~»нч-ьгя, (Г5. е Чоканещи,
.«■Н^ - ''^' "■■'■■'-'■ '■- " ■"* " зь ЯоЙмушларъ
"■80К.4. ^' ' ■ '" ""■^:"- -гйи .:>г>л;яд1 отъ рече-
^^ >с. ^ А., •• .гаг" ааложие е запазено
я. г"**»**^ ■ ^-•.-•1 :-3 5. -^. 30 ьт.^ Старъ
^■^„ - - . • > ^-^Г^ ":• ь .5_ 41) г.), Б4лица
., ■ I -■ л15-ерь ,^3 к. б^ 70 в. т.)
- ■ 2- -^ айсеан балсанджии сь
_ •,.:;=? *3 ь- ама малко ерлни, но
^^, „ ' ->■ .гт!;'» грЬселенци оть ДрФновско,
-*:!»» I гъ Сезово, НО нс звая сигурно.
ч-пй^вггЬ отъ старото население въ четн-
л ~ грая■чнжт^ области на Ромъния.

1^В
II. Пришелци.
Доста многобройните пришелци — хърдой отъ Шу-
менско и Провадийско, именно главно отъ съртскитЬ села,
въ Силистренско минаватъ подъ име „шйковци". Не
можахъ да узная, нито да се дос']^тя за произхода на
това име, съ което самит^ тЬ не се наричатъ, а еж ги
нарекли така околнит^ имъ съсбди. И съ името хърцои
ги наричатъ, когато искатъ да се приси']&ятъ тЬмъ или
на гребенцигЬ. — „Ама ърцой тос ба!" — ще каже при
случай балканджията съ ядовита ирония. Осв']^нъ шиковцигЬ
има немалко пришелци и отъ Тракия. Нека вървимъ за
' пр'Ьгледность пакъ околия по околия.
1. Сидиотренока околия.
Въ Айдемиръ (810 к.) има пр']&селени стари хърцои
отъ селата Бабаколакъ и Хърсово, има стари пр']&се-
ленци македонци отъ с. Бараарнаутъ (Разградско), има
и балканджии и още, както се каза по-горЬ, и малко
,гребенци^ Всички осв']&нъ гребенцит'Ь еж заселени сл'Ьдъ
1828 год. Тукъ има още и до 60 к. власи.
Най-гол'Ьмъ интересъ пр-Ьдставятъ пр^Ьселенцит-Ь
отъ Караарнаутъ, които минаватъ тукъ подъ име ,ар-
наути*. Тъй като въ самото село Караарнаутъ (Кеман-
ларска ок.), когато 6'Ьхъ тамъ пр'1зъ 1898 година, не
можахъ да пров']&ря, какви еж били изселените отъ тукъ
пр&ъ 1828 год. ,арнаути', останахъ въ уб-Ьждение, че
т^ еж били сжщински албанци. Ала когато по-миналата
есень (1900 год.) нам-Ьрихъ въ Айдемиръ часть отъ тия
,арнаути*, разбрахъ по тЬхния говоръ веднага, че тЬ еж
македонци, които, требва да еж били преселени откждЪ
Костурско пр-Ьди няколко вЬка (вж. стр. 140.). Най-заб*-
лЬжителна черта въ наречието на айдемирекитЬ арнаути

I
^-.— . --.-"л — ■ваг7Г--:?2*^ з1|-:внс _'сга зк Ащишръ
- = 1 г-1 "-• "гг" » -М я Епг:.. 'л»!^ "ждр, га«аге.
--.г>-г, --— . -^--*»-. х^г^--за. пми: загс, тям^ и яр,
»—- * X ^: "->-'-^- м— '*1аа. ^-ис ;нзз1К. ильтва
:.. -— ^ч:: -■«=: ::п»гс121» 1 :гг. :;е. з^-а^^ро^'н■;
.1^^-г: "^ —*:::. '-2гзс!1 г>7-'>;нци гукь яха
:_^гл. '-.■•.-:5?а- _г.:*-^1. \.,тда Л11ле0н'!з Провадийска
,1-..-х? — асл^-^^езл •з.ч;-- 1-11 -
7- "•■•гл ---■' 2.-. - ~Го 2яа изйиъ рребенпи
ТУ :т^:"Ч""» Ж1;>-^ -Енз лзааутж- ■)гь е. Бара-
Г-11ГЧ* 1>-ь 1.. Тт1 ех а^ва^тг «п Бара-
11.4 '"ть ^■:~ I.' — •гони -уть Разгриоо жакто
I т, о('^4ла. ш ?> «гиършеяй а.Ч1зж с% гребетцит*:
к-т.^т-к .}квт^ еж 1а пехп оазъсь. Т& с& оп Хърсово,
Ямчивияп к Арш1утхь>}2. ЕТха гутъ в спвенцж.
Б;*?д>>>уръ |1<з1 К.Х Ттсь ех вее щЛсежеищ,
Е ■ п Бь5тЕЬ.
\^<^дгдрь |,оЗЗ Е.1 Ттп ех напаншв пр^Ьселевци
(Ш ^^аш"'.' ч вир. в отъ с )1ххаж]Ово (^ервешлй)
^^ш^ч (ц V I ': еп. Стар>.>10 населенве ва Адфатаръ се е
ап,-и1Н >." '''- ' есарабва пр^зъ шьшшали в^въ, а иненно
1 : Г л 1 ^ ' ^' вяБво нажнражс у Се&жьковшй (ц. д. с б)
на това село: дСхдбит^ на войната дока-
страка още една доста гол^оса бълг^)ска

)65
община. Туй било на 1773 година. ЖителитЬ йа село'Го
Флатаръ, близу до силистренската кр-Ьпость, на брой до
400 с']&кейства, се обърнали къмъ тогавашния главно-
командуещъ на рускит-Ь войски графа П. А. Румянцовъ
Задунайски съ молба, да ииъ даде покровителство и защита
при преминаването имъ въ Русия, гд-Ьто т* желаели
да се заселятъ". Графъ Румянцовъ милостиво ги приелъ
и понеже пристигнали есенно вр'Ьме, пр']&карали временно
зимата въ ■ селата Димитриево, Аджамка и Диковка. Сетн-Ь
се настанили въ с. Ольшанка въ Бабринецкия уездъ на
Херсонската губерния. На 1818 год. гЬ били обърнати
заедно съ БугскигЬ козашки колонии въ ,военное поселение^
Т'6 брояли до 300 к&щи и еж запазвали до половината
на миналия в'6къ съвсбмъ добрЬ своя езикъ и обичаит^ си.
Бръчма-еникьой (62 к.), бивше турско село, сега
населено съ българи отъ Бръчма, Бараорманъ и др.
Гюргенджикъ (100 к.), населено съ пришелци отъ
Сливенско, именно отъ с. Керменли, и отъ Ямболско.
Малка Байнарджа (257 к.). Осв']&нъ гребенци тукъ
има и еркечани отъ Чатма и отъ Хадърджа (Николаевка)
въ Варненска околия.
Алифакъ (59 к). Тукъ има пр^се-^енци отъ Тракия,
отъ с. Главанъ (Каваклийско), поради което се наричатъ
,главанци^; има и 3 к. гърци.
Пъндъкли (67к.) е било турско село, а сега тукъ
жив'Ьятъ ,шиковци^, дошли отъ ромънска Добруджа, именно
отъ с. Алмали.
Б'Ьтренъ(137 к) осв-Ьнъ съ гребенци е населено
и съ сливенци и балканджии.
Въ Татарица (86 к.) еж населени руси — „ли-
пованци^

Топчнв (56 к.), бввше турсжо село; сеп жпелнтЬ
ш^ ех аЛа оть .шнеовцн* и нико ,дребешщ* — за-
селени тусь отъ с Алжалм (ром. Добруджа^
Хадърчелебн (50 к.) е бжвше турсжо село, а сега
тзгЕЪ има пппЕовди н гребенщц капо н 1гь Тошнж.
Вь Гох Еайнарджа (45. к. б^ 18 к. т.) ш схщм,
сажгапо ех въ Хд^рчелебн н Топчнн.
Вь Еараново (109 к.), Аратмаджа (61 к^ХЕонакъ
(82 с), Еарапелнтъ (110 к.) н Еайракъ (58 к. 6^
12 1^7,) сшк прг1еелешщ отъ Тражия, именно отъ с Главанъ
(Баважлийсжо) и се казвать ^'лавандн',
Арабаджи (32 и. б., 78 и. т.) е населено съ гла-
ванцн и ноюЕ пр^селенци ямболци, дошли тусь сега отъ
с Еанлия (ром. Добруджа).
Бейбунаръ (31 и. б^ 73 и. т.). шьпр1ди чисто турско
село, а сеп тусъ наполовина еж българи отъ Алнажи
и ожолноститЬ му, именно ншковци, гребенци и др.
Ажбунаръ^ бивше чисто турсво село (на 1891 г.
имаш само 95 турсжи вхщи), но сега тукъ има и бъжгари
отъ Бабужъ и др.
Олужли (70 ж. б. 30 ж. т.) — бивше турсжо село;
българигЬ тужъ ех заселени оть Еаппетрово и ожол-
нит^Ь еежа.
Гюллержьой — бивше турсжо село; въ ш>сл(д-
нитб години се заселили и българи отъ Балшетрово,
Алфатаръ и др. (на 1891 г. имало 150 ж. тур. и само
3 ж. българежн).
Ахжалънжарока ожолия.
Въ тая околия има само 4 — 5 села съ българско
население, както се каза по-гор^ а именно: въ Гарванъ

167
(184 к.) иХоджавьой (36 в.) жив']^лтъ стари гребенци;
въ Хаскьой (55 б. 77 т.) има новодошли гребенци
отъ Ромъния, а осв4нъ т4хъ тукъ има и ,арнаути^ отъ
Айдемиръ и Сребърна; въ Доймушларъ (80 в.) с&що
така СД гребенци, новопр-Ьселени отъ Ромъния (отъ с. Чова-
нещи); въ Голебина Чаталджа (28 к.) българите
еж новонр^Ьселени, а с;б1цо тавива еж и въ Сънър-
ени-махле (25 в. б., 81 в. %.) и въ Товмаввьой
(20 в. б. и 78 в. т.).
Тутраканска околия.
Осв-Ьнъ въ споменатите села, гд-Ьто има стари
гребенци, българсво население има още въ:
Станчево (45 в.), населено съ балванджии.
Бр4шленъ (93 в.) — балванджии отъ Др-Ьново.
Висвьой (56 в.) — пр^селенци отъ Разградсво,
отъ с. Хърсово (1828 г.).
Кузгунлувъ (62 Е. б. 54 в. т.) — нови пр-Ьсе-
ленци отъ Лозенградсво (Одриесво); селото е било по
пр-Ьди червезсво.
Кара-Коджаларъ (43 в. б. 52 к т.) — сжщо
тъй пр-Ьселенци одринци.
С-Ьново (44 в.) — пр-Ьселенци отъ Разградсво.
Ромънска Добруджа.
Изложението ми не би било пълно, аво не би се
споменало тувъ и за българсвото население въ Добруджа,
воето до посл4днята русво-турсва война съставяше не-
отд&1на часть отъ българсвото население въ българсвата
часть на Добруджа.
Споменахъ по-гор-Ь, че и въ ром. Добруджа бъл-
гарското население състои отъ сравнително нови посе-

168
ленщи отъ кр&я на по-миналото стол1&тие насамъ па дори
до посл']&дната руско-турсва война. По потекло тия по-
селенци се увазватъ приблизително отъ схщитЬ м']^ста,
отъ които произхождатъ и българските колонии по
Силистренско и Варненско, тъй като повечето отъ т&съ
еж заседнали тукъ, сл^дъ като по н'Ьколко години се
скитали по Добруджа слЪдъ Одринския миръ. Именно най-
удобниятъ пжть за Руси#, к;Бдето 6% се насочилъ главниятъ
порой на преселването, е минавалъ пр^зъ Добруджа.
И тъй отъ какъвто съставъ е българското население
въ Силистренско, отъ сжщо такъвъ съставъ е то и въ
Добруджа. И тукъ инди главниятъ пр^селнишки елементъ
произхожда отъ Шуменско-Провадийско, отъ източния
Балканъ (между Котелъ и Гулица), и отъ тракийци отъ
Сливенско, Ямболско, Баваклийско и Одринско. Известно
е, че котленци въ турско вр-Ьме много ходеха по До-
бруджата като овчари, та би пр']^полагалъ чов^къ, че
котленци между преселенцигЬ ще да съставятъ много
значителна часть. Ала указва се, че такова значение не
бива да отдаваме на котленскит^ овчари, тъй като
твърд-Ь много отъ гЬхъ дълго врЬме прекарвали тукъ
неженени и се върщали сетнЬ пакъ въ Котелъ (вж.
и по-горе с. 41). Подобно на еркечанит^ и гуличанит^
се указватъ добри колонизатори и близките айтоски под-
планински селяни отъ с. Копаранъ, Ораманъ, сетне отъ
селото Главанъ (Каваклийско), и най-сетне одринците
изобщо, особно откъмъ Бъркклисийско (Лозенградско). Отъ
северна България енергиченъ и жилавъ колонизаторски
елементъ се указватъ изселените отъ съртските села тъй
наречени въ Силистренско „шиковци*', отъ които има много
и въ ромънска Добруджа и въ Бесарабия.
Да си мислимъ, че въ Добруджа, като изключимъ
градовете^ има и старовремско българско население, би

16»
било голяма самоизмама. Фактъ е, ч:е само турскидтъ
елементъ тукъ, който въ турско вр4ме бЪше най-много-
бройнидтъ и който и сега, въярЬки постоянното му изсел-
ване, достига до 25)000 души, може да се счита за старъ,
понеже отъ часть датува той отъ вр^Ьмето на турското
завоевание на тая страна. Со-старит*]^ хора въ с^^вероиз-
точна България, които еж имали работа съ Добруджа
пр^ди 70-тина години, и сега я помнятъ като страна
пуста, населена повече съ турци и татари. Като при-
казвахъ съ най- стария сега чов'&къ въ с Баспичанъ
(Новопаз. околия), д^до Ангелъ Дечовъ — сега на 90 г. —
който помни и войната отъ 1828 година, изрази се за
Добруджа така: „Из Добруджа българи н){маше дип;
имаше караманлйя еинйя; драгия нямаше, татари се
бяа". Разбира се, че подъ Добруджа дЬдо Ангелъ ще да
е мислилъ повече южната часть отъ Добруджа, гдЬто и сега
прЬобладава турскиятъ елементъ. ВсЬкакъ ядката на бъл-
гарския елементъ въ Добруджа е посадена въ вр'Ьме на
гол'Ьмото изселение на българит']^ между 1801 и 1812 и
сетн4 сл^Ьдъ Одринския миръ. И слйдъ това, до 1850 год.
продължавали да се заселватъ въ Добруджа разни народ-
ности, отъ които власитЬ държатъ първо м*Ьсто сл4дъ
българит*. Не е безинтересно да приведа тукъ една ста-
тистика на населението на Добруджа, като се разбиратъ
подъ Добруджа и околиит^ на Добричъ и Балчикъ^ изло-
жена въ „Цариградски в-Ьстникъ" 1850 год. бр. 9. Ето
какво е казано тукъ подъ рубрика „Восточно-сЬверна
Болгария'' :
„Въ гостолюбивитЬ пазухи на Доброджа приб'6гнали
с& толко злополучни челов^ци, щото ц^юЕий народъ на
това красно жксто составлява се сега отъ люд1е, които
найнапредъ ся лишиха отъ своето отечество и не имаха
отъ що да живеятъ. Подбуждани отъ нужда да найдатъ

170
(|/(|М1 |||1иб'Ьми1Ц0 И мало хл-Ьбъ, двадесетъ разни народи
^И^ЙДIин иг тона мЬсто и найдоха тамо не само потр^-
ММИ1 гн и|нч1Итаи1о, но н ср'1дства да добиятъ едно доста
иими^иио имЬни^ч ИоигЬ жатели на това м-^^сто не имаха
'Ц|\и> «й1цЦц^н1^\ к^и*а дойдоха въ Доброджа, осв-Ьнъ пе-
ццицт . %* ('лМг 1ЧМ* уаодъ С1'Ьдва приложена ста-
иииинн Ашх^нцл. ст^р^^дг коато български семейства
инц»|1 у^ «'^н.ш 1^ .^^рулжа ЮМ1ЧЮ) 3734, и то въ казит*:
Т\ и*4 >и\^К ('н1^ч«к Млчинг 162. Хърсово 20, Бабадагъ
ИЦ^/. киччл^ц^к^ ^НК Млтилм 1^^, Важчмкъ 682, Пазар-
\.киии ^\чцк учч^^тним Д^Лрить) 932. Огь тия цифри
и ии.^н, 40 ^V .^нН^^^'^ в тогша най-много българи е имало
^аии \\^ ^кчч' 11^^ с^псългь само на днешната ромънска
ч»ц и \1Н (\ч^|Л1ЖА^ въ Тулчансю н Б абад атк о, както
\^ ц уч и^ Ккк^|^т> м д» не е точна таи статистика, все
ц\^ ц\\^ \н и|и11Ч|К1стна, понеже тл и турското население
и\^ ц\ц\н^1кч ^тчч) галЬю; споредъ таблицата турскит!^
^Ьхи^тччц^ нкии^иии само на 3454 а татарсвп^ на 2225;
^ийии\Ц \кмч'й^т«1а имало 2980, линованскн — 747,
нинтки ' \0д:^{. гръцки — 200, цигански 212. арапски
I Ьч икмоки 5$^« арменски 126, еврейски 150 = всичко
Лк^^ в1Н'момъ въ внимание естественик нрнрастъ на
ии\ччи'и11е1[Ч) оть 1850 год. до 1877 год^ който не ще
\н оид|^ махькъ поради голЬпи и сега цроцштъ на
)и^(^ ^Анш1та въ Добруджа (44* ^^ а тъй схщо и поспмпшото
и|щш1^хани1^ на пян български шюеленци именно морадм
идт\н«гЬ еяошшмчни уствц кшпо нрншелцигк намм-
|цм« гушч може да щикмт^ че до ЕюслЬщита освобо-
ди имна война българскоп! население иъ ромънска До*
\Н^\^иик юето спорелъ пфвига сйашшка на 1650 тд
сипч^ало огь оноо 2000 скакйст^ май-мата ще да се
«^ )Т|^щл«. слЬюиател» ще да е доаяполо до СООО
^

171
Семейства, и то главно по селата, докато по градовегб
то ще да е пораснало петь, а може би и десетъ пжти
повече, така че заедно съ градоветЬ то ще да е достигало
до 8000 семейства. Т'18и подирнит^ взети най-малко съ
по петь члена на сЬмейство, даватъ всичко около четире-
сетъ и най-много до педесетъ хиляди души българи. Съ тая
цифра се съгласява изчислението, което прави г. А. Ишир-
ковъ въ статията си „Румънска Добруджа^ (вж. Български
Пр^гледъ кн. Ш. год. V. 80), като изкарва българския
елементъ тукъ не по-малъкъ отъ 35,000 души и не по-
гол4&мъ отъ 45,000. Разбира се, че сл']&дъ освобождението на
България гол^Ьмо число българи отъ ромънска Добруджа се
преселиха въ българска Добруджа, ала това число вс^^какъ
не надминава естествения прирастъ на останалото въ
ромънска Добруджа българско население прЬзъ посл^днит*
двайсетъ години, толкова повече, че то и сега, въпр-Ьки
всички весгоди, които търпи, заима и споредъ даннит']^
у Иширкова откъмъ економично благосъстояние първо
м4сто между другитЬ народности тамъ. Т4 биха заимали
и по численость и сега първо мЪсто, ако да не &Ъ ромън-
ското население чр^ъ усилена колонизация пр'Ьзъ посл']&д-
нигЬ двайсетъ години повече отъ удвоено.
Събуденостьта на българското население въ Добруджа,
поради която то и днесъ още е въ състояние економично
да се държи високо, се дължи именно на обстоятелството,
че то произхожда отъ споменатите вече области на северна
и южна България, гдЬто населението е било и въ на-
чалото на миналия в'1къ толкова развито, че е взимало
живо участие въ народнит*! движения за освобождение,
спомагало на русит* въ гЬхнигЬ походи противъ Турция,
излагало се прЬдъ турцит* пр-Ьмного, та сетнЬ вече счело
за невъзможно да остане въ Турция и потеглило да се
дросели въ Русия. Цотомх^и на това населедие имеццр

172
еж мнозинството отъ днешнит^ добрудя&ансжи българи.
По-подробно, кои отъ вхд'Ь произхождатъ, ще уважа по-
долу, споредъ свжднит^ си св^а^вящ воито се тюмачехгь
да събера отъ доста в'1^рни източници — разни по-стари
хора, воито еж живели по добруджанските села. Ще по-
соча по-главнит^ български села, воито се падатъ източно
отъ Силистра въ ромънсва територия и сетн^ ще уважа
въ Бабадаашво и Тулчансво павъ по-главнит^ бъдгарсви
волонии.
Югозападна Добруджа.
Алмалй. За Алмали се каза по-гор-Ь, че поло-
вината му население е старинско — ,гребенско^ и че
другата половина еж ,п1иковци'. Т&и подирнит* еж за-
селени тукъ на 1812 год. и произхождатъ отъ селата
Енево (Янево), Каспичанъ, Равна, Кривна и Марковча въ
Новопазарска и Провадийска окол. БЪжанцит*! отъ Каспи-
чанъ сед'Ьли на 1812 година отсрЬща въ Ромъния, въ
Каларашъ, и една часть отъ гЬхъ по-скоро минали Дунава
назадъ и заседнали въ Алмали (вж. по-гор'Ь с...).
Буджакъ. Тукъ половината жители еж ромъни и
половината българи отъ Сливенско и Ямболско.
Есекьой. По-напр-Ьдъ тукъ имало турци и българи —
,шиковци^ Турцит*! се изселватъ, и българигЬ еж сега
мнозинство.
Галица — шиковци и сливенци смлени.
Гърлица — сливенци.
Куюджукъ — сливенци, каквито еж и въ Гърлица.
Канлия — ервечани и гуличани.
Къшла — главанци.
Липница — ямболци и сливеш^.
^

173
Малъвъ и Голямъ Гарванъ еж бивши 1*урсв1к1 села,
а сега ех заселени съ ромъни и българи сл-Ьдъ поел-Ьднята
руско-турска война.
Пара вь ой — схщо тъй яр^селеици българи и ромъни.
Добромиръ — одринци.
Демирдже — ямболци.
Гелпунаръ — одринци.
Тудчанова ж Вабадашва околия.
Ще вървимъ отъ Тулча навъмъ югъ. Въ самия градъ
Тулча българското население, което споредъ статистикака
па ромънит^ сега възлизало до 3711 д. (вж. Ишнрковъ,
ц. д. 86.), най-много произхожда отъ околнигЬ български
села, ала има тукъ и много котленци, шуменци и др.,
които направо ех се заселили тукъ като търговци.
Близкото село на югъ Фрикацей е заселено отъ
ромъни и българи отъ разни м^ста. Такива еж разно-
образни по потекло и българит* въ е. Бе ш тепе, източно
отъ Тулча, близу до Махмудие.
Въ Еиикьой (Ново*село) еж заселени ,заралийци'
откъмъ Стара-Загора.
Въ Хаджи- Гьолъ има гагаузи, гърци и българи
откжд^ е. Бопаранъ, Анхиялека околия.
Бонгасъ. Едни еж тукъ отъ съртското село Чер-
ковна (Провадийска окол.), а други откжд-Ь Стара-Загора
(,заралийци'), а има и преселени (на 1828 год.) отъ старото
население на е. Гебедже (Б&[ево) въ Варненска околия.
Хаджиларъ — турци и българи, по потекло н^-
изв'Ьстни.
Налбантъ — ямболци.
Щипели — одрин!^.

ея МН08ЖНСТВ0Т0 оть днешнит*
По-додробно, КОЙ оть кжд* про
долу, СПОреДЪ СЕДДНИТ* (Я св-1
да събера отъ доста вЬрни г
хора, Еоито сл зкикЬля по
соча по-главнит4 българскг
оть Снлистра въ ролгьнс!
въ Вабадаашко и Тулча
тенско, оть с. Ак-
1В0 българи.
Юг
АлмалЬ. За
вината му еасел
другата ПОЛОВИ}'
селени тукъ В'
Енево (Янево"
Новопазарскг
чанъ сед*."
Каларашъ
.|;|1СТБИ.
села Кри1
<;|иитЬ села (Провад.
.. окол.) и отъ Ямболско.
[агаузи в иалко българи
11'ирски гагаузи отъ Ханбарлх-
)гъ с. Хайдаръ и др.
- половината сл ромъни н поло-
Драгоево и Ришъ (Пр^сл. окол.).
оългари отъ с Смядово (Пр4ел. окол.).
1 — населено съ драгоевчани (Пр^Ьсл.
|ци, тъй наречени ,токани'.
асупъ — отъ Ришъ и СмЬдово (Пр4сл. окол.).
•ьолъ — българи оть Шуменско и Прова-
зртъ — ямболци.
мджи — сливенци и ямболци.

т
'^ъ Алифавъ и Тестемеле, бивши турс№ Села, йма
^ врЬме българи; схщо и въ Иримнивъ, Юнан-
чши татарски села) и др.
пъснати българи и по много други села въ
'чества, а като търговци и кръчмари ги има
лжимъ нашия пр-Ьгледъ на българското
Русенско, Търновско и на западъ до
)аница.
' усенска околия.
1.ия окржгъ на 1893 г. е имало 84,074
-»,<)56 турци; българскиятъ елементъ пр-Ьобла-
.0 въ русенската околия. Старовр-Ьмското насе-
1укъ вече по-често се срЬща отколкото въ разгле-
аГгЬ досега области, ала сравнително съ големината
л плодородностьта на околията то и тукъ е много малко.
Околията изобщо много р^Ьдко е населена, и отъ обстоя-
телството, че и тукъ половината отъ българското насе-
ление е ново, пр']^селено все отъ Балкана, се вижда, че
старото население и въ тая околия повечето е изчезнало,
било че е измр-Ьло вследствие на опустошения и несгоди,
било че се изселило. А и тукъ именно е ставало изсел-
ване въ Влашко, и то отъ давни времена, особно пъкъ
то се е усилило отъ рускит* войни съ Турция насамъ.
Старото население въ самия градъ както и по се-
лата се разпознава и по говора. То главно запазва член-
ната форма м. р. на -о, както е и въ Шуменския. По
селата селянигЬ се наричатъ ,ърцди', а носията, гд-Ьто
е запазена старовремска, се схожда главно съ носията

176
ва ,срдииИ' българи по Разградско и Шуменско. Женит^
около Русчукъ по селата носять или ,пещекали^ или
тъй наречениг]^ ,кърленки^; кърлеикит^ пд-приличатъ
на балканджийсвит! фусти. Женит! носять на главата си
една шапка, превързана съ кърпа, която прилича яа
рога, и за това се казва ,рога^ БалканджийскятЬ жени
иосятъ сукмани, въ пб-ново вр'Ьме и набрани фусти,
а никога пегцсмали и кърленки, та по това се разпо-
знавай^ (вж. и нб-горЬ с. 63). Ала въ повечето села
я&ивЬагъ ерлиигЬ раш^Мзени съ балканджии, та въ последно
врЬсе силно влияятъ едни на други и се изравняватъ,
както откъмъ езикъ, тъй и откъмъ носия. Това хубаво
даб'кл*&захъ въ селото Басарббво (147 к), гд^Бто раз-
мЬсомъ жавЬатъ ,ерлш1^ съ ,гарненц1^ или ,балканджии^,
преселени тукъ отъ Еленско, Габровско, Дрйновско и
Търновско. Басарбово едно вр^Ьсе било гол&ю село съ
600 к&щи, имало тукъ и турци. На 1807. година поради
В1>&ната селото се пръснало и повечето му жители из-
бЬпии пр^Ьзъ Дунава отсреща въ Гюргево и околностьта,
гдЪто поседни до три години. Баща му на Хаджи Георги
Бойковъ, който ми разказваше за тия събития, се родилъ
тамъ въ Влашка Сетн^ се върнали отъ изб^гажит^ само
около 30 к&щи назадъ, а другитЬ останали въ Ромънмя.
1Н ромън. село Слобозйя, ср^а^- Русчукъ, м сега имали
басарбовчанн свои рсцнини. На 1828 година селото ,не
СО бутнало отъ местото си', макаръ че било пълно съ
българи хъочуве^ (б1жавци) откъмъ Разградско. Сх^дъ
1834 гощна турцит^ въ селото намалели, имало още
нЬкоа и тртга кхща. но и гЬ отишли да живг&ятъ въ
Русе. ^А ние се нуждаехме отъ комшии — разказваше
М1 11до Ха,хжи — а нъкъ въ Балкана тогава тЪснотня
4шнх поминъкътъ мнош м&чонъч та взеха да дохаа^датъ
тамъ да се заселватъ въ наше села Турското пра-

177
&йтелс!1№о не пр'1чеше нявакъ на това й подволн да ймъ се
отпусне огь селската м^ра, а м4рата ни широка ! Подир*
като се угЬсниха, прикупиха кхдЬ Лома н'Ькои земи.
Тогава додоха до 40 кжщи оть Керека, отъ Балканьта
додоха". Като дошли балканджиигЬ — то било на
1854 година *— турцитЬ въ Русчукъ много се проти-
вили на туй, защото ,чердата' имъ пасЬла въ басарбовската
н^ра. Тогава за малко щ^и да се настанятъ тамъ
черкези. Съ позволение на турското правителство взели
тамъ да имъ правятъ село: тфли да се заселятъ 90 чер-
кезски К21ЦИ. Ала н'Ькой си Хаджи Омер-ага силно се
възпротивилъ на тоя планъ: той казалъ и на пашата,
че той не може да позволи, щото въ най-хубавото село
да се настанятъ хайдути, и 40 к&щи отъ направените
за черкезит** самъ ,иктйсалъ^ (съборилъ). Много добъръ
чо»Ькъ билъ тоя Омер-ага.,
Понеже въ Басарбово се говори и уЖе* вм. ,ще* и ,жл*
вм. ,щх*, нпр. жж дбж, ж'идем (щх дойдж, ще идемъ),
вероятно е, че има между прЬселенцит-Ь тукъ и тракийци,
и то види се отъ съсЬдното село Щърклево, гд'Ьто се
говори и за вм. щх: за йда и пр.
1. Старовремско население се е спазило въ Ру-
сенска околия още въ гЬзи села:
Долапит* (112 к.); — Кулата (80 к); — СрЬдни
Чифликъ (53 к); — Пиргосъ (223 к.); — Иваново
(96 к.); Въ тия села женит'Ь носятъ ,кърлянка^, а пещемаль
и рога се носятъ въ: Гагаля (186 к.); — Липникъ
(135 к.; тукъ има и малко балканджии); — Просена
(22 к.); — Божиченъ (55 к.); — Мартенъ (135 к.); —
Табанъ (75 к.); — Ряхово (250 к.); — Бабово (90 к.);
Сваленикъ (145 к.) и Костандеяецъ (193 к. б. и
49 к. т.).
12

2. Староврфхево наеедеияе, сн^Ьсено съ при-
шелци отъ Бялкаиа — ,горненци', ина вь слЪдннгЬ села:
Басарбово (вл. по-горЬ); — Писанецъ (193 к.),
тувъ баякандасиитЬ еж ,иоваци', допий оть 1854 годниа
насаиъ; — Мечка (79 а.); — Красенъ (143 к); —
Бошовъ (114 а), тукъ ерлинтЬ ех налю, а балкан-
джиит^ ех заселени огь началото на ииналия ^|гь; —
Червенъ (80 к. б. и 62 к. т.), ирЬселенцитб тукъ ех
сьвс^нъ нови; — Тръетенивъ (103 а б. и 179 к. т.),
заселено съ ерлия и балкандлии, настанени тувъ отъ
началото на ниналия к^.
3. Села безъ старовр*нско население:
Щървлево (бивше ^ад4.кьой, 260 к. б.и 168 к. т.).
Багеаидхииг* тувъ с» шжлени огь началото на ииналия
в*кь Осп*нъ че говорага «е, жа (^ка идх') и за (,з»
дойдх') т4 и ,р11'-ва1^ сир. употр4бяп, и частицата ,ря':
въдя бди ря?", ."» •"'' В""™" 'ИВ б1»1Ьш оть на-
п*чието имъ увИ""™ "^"^ '""^^^ България, а частицата
оя която ще 1» " ™- Р* (""'Рт 3-та лице единст.
тел ой. МР«"' Р^^^^-Р^-Р*) Упх™ вънъ Янболсио,
гЬто се чу» 1'' (™' Р*^- *и»"^а «и, че отсреща въ
Рп,гьяия » '*'°™ Бъзъу, иммо българи, които тъй
„.'"-вия Т* били огь схщитб, каквито ех в бъл-
■''Р'^ер.ея» Вода (298 в.). Тукъ ех балканджии, з»-
,.» «*** "'^ "'• ""• "■ Златарица, огь Кигафа-
» « * ^^ "'^'"^ ™ "Р™""»™ м«аа въ Червена
1^^„мо до 10 вхщи български и 10 турски Беягь
^р,рглп, за да му работягь на чифлика. Като на-
", сети* балкаиджиит*, малкото ерлии еъвс*иъ се
^^сялв съ т4зи подирнитЬ.
-'^^»1 Долньо Абланово (86 в) ех стари балван-
ъ Ново Село (198 в) ех стари и нови пр1-

179
селенци балванджии; — въ Сливо поле (25 в.) и Сърна-
бей (сега „Борисово** — 93 в.) прЬселенцигЬ еж нови; —
въ Нисово (108 в.) балванджЕит^ еж заеелени наеворо
сл4дъ 1854 година.; — въ Бъзънъ (25 в. б., 110 в. т.)
има българи, новопр1&еелени отъ Ронъния.
БЪленска околия.
Б'&21еневата оволия е по-гжето наеелена, и етарото
българево наееление тувъ -значително повече е епазено.
Въ Б-Ьла (487 в. б. и 110 в. т.), оволийеви
центъръ, българевото наееление е етароврЬмево — хър-
цойсво. Селянит']^ еами се наричатъ ,ърц6и^, а з&евжтЬ
,ърц6йви^ Тувъ женит-Ь носятъ ,пещемаль', а мжжет4 —
черни гащи и ,бърденци* (= беневреци), — Б^а е било
наполовинъ войнишво еело. Имало двама бейове и на
единия ее поверявали войвяцитЬ, а на другия — невой-
ницит*!, воито ее наричали ,айнивежи^ Войниците не
обичали да ее женятъ еъ ,айнивежви^ и изобщо да ее
еродяватъ еъ айнивежит^. Едно врЪме въ Б&[а ее ноеили
оеобени, валпаци, наоволо еъ вожа, гор'Ь чиета вожа,
а опавото еъ връетче. Заелужва да ее отб'&!1'6жи тувъ и
единъ оеобенъ обичай въ Б'к1[а, войто напомня гръц-
вит^ ееенни диониеии, та може би да е донееенъ въ
Б^а отъ н'1воя гръцва волония, воято ще да е отдавна
изчезнала. Именно б^ленчани отврай вр^ме ей избиратъ
еъ оеобени тържеетвени обреди тъй нареченъ ^озареви
царь^ или дарь на лозята'. По-пр'Ьди тоя ,царь' ее е
избиралъ за три години, а еега го избиратъ ве']^ва година.
На Трифуновъ день именно излазятъ еъ ,вехтия^ царь въ
лозята : ве^ви ще ей вземе бъвлица еъ вино, печена во-
вошва и друга храна, и тамъ въ лозята етава гощавва.

191>
1г
диап тер&п аобь ■» вжтк Аь ловлт дфхоавда и
■нтъ ошъ семго, пкь се виж стрбшкк а пито ио<^
« юярншп. Досжго трае тооавп^ шатмгь ]щ>ь най-
сппгк 1це стаке ш ще зашпа: «К^''' ■вв да нш стане
]юбратжхь?* 011рг{а:к1енвлъ ве^е жжнсшдуп става на
црака ж така ее жрогласпа за ^IаIК^ СхЪть това
Т11Й ее вргица |рв11ф>111 ж& сешго: носжп то иа р&1^
вс^хж жзлшза отъ к&щата еж съ пъзежь воте^ъ вяно и
ялва цара. гзавата жт. сь вжшх Цар^гтъ тась държи
въ рхха еж жжт ж ехна оео|5Е2& жвоза съ врьстъ. които
#гп етаро ^4а№ ее ихг&овап •>?& ц^р& жа ца^ н се
жакггъ т 1юел4аша царь ж в:» 1ежь хзеяежъ. Ве*№рьта
става у шжаж оарб г^*т&к а сег7& за утреяьта нха
ж лю аранж ' — ^гжзатъ т стата^ з1?б^ овА^кгкжжгелно
е. « ж ттрцгг! в^чЕ^# жжз-^^;^ въ Б^ла^ :х<)хк[ж на тоя
Ж9№|»к жрж 1x4^ се лпсгтъ хстг.зх. сзарать га1хж ж нр.
Т^^рцж^^ жвмидж ^зватсБЕГ :га?в ^'^«и-загсоа^
Ттр::жй )нп51гж еж '50:^ рб Б^а шлцжжгтво.
жасзч^ с^ж ж с>:-::а^ ахв тжзагж е жаал<:> ттвк вждни
1>а?*. .^лжг е^1?аг1ь вхят>: гж у5 Б1аи жяа олхе
Клтж1г^ г> X. : — Г*С5^о Л:лаггвс 1'54 в: 41 ж 100
а. г : — К?в?з?1 7^ х :. ж 14 х г : — Б"1хжоеъ
44 X :. ж ?. X. г : — 5^^Г1^?^: "?! 5. : — Кадедево
11>1: ?. в 1:5 5: г ; — 11^>*з-х^ ^: х Г. ж 55ж. и ; —
11::х^^154 М 5: ?. ж II г г — 1Л17 :5:з1 ?3 ж. б, в
II X. Т Г — Г1'1ЧТ1 ::"> Г ? . — ?45:1* 1^3 Ж. бе в
$^1ТЖ5*^ху :И 1: —в Г*?:1; Л!:4т»}1 42 ж. 1 в

181
Въ Обр-Ь^геяикъ (104 к. б. и 79 к. т.) жма ^ерлии',
ала има и ^горненци^, заселени тукь насБоро сл^дъ 1828
година,
И въ Дв* Могили (109 к. б. и 71 к. т.) схщо тъй,
както и въ Обр']^тенивъ, има ерлии и стари балканджии.
Не е староврйв1СБО населението въ другит^ села по
Б'&ленсвата околия^ гд'Ьто има българи, а именно:
Горня-(51 к. б., 19 к. т.)и Долня Манастирица
(77 к. б, 9 к. т.). Г. Манастирица било прЬди 40 години
чисто турско село. Тогава почнали постепенно да се за-
селватъ ,горненци*, та станали до освобождението 35 к.,
а сл-Ьдъ освобождението придошли още 20 к. отъ Трявна,
и отъ Габрово; пр^ди освобождението дохаждали отъ Само-
водене, Ор-Ьховица и др. — Долня Манастирица било
схщо тъй турско село, а сега и тукъ ех горненци —
повече трЬвненци.
с т р и ц а (43 к. б., 1 2 к. т.). До освобождението било
турско село; има стари гробища, които показватъ, че
то е било нЬкога българско село, а близу до Острица
имало турско село, което се прЬмЬстило сетн-Ь въ Острица,
когато българиг! се разб^Ьгали отъ тукъ. Сега тукъ има
нови балканджии.
Ботровъ и Стърменъ ех били турски села,
въ които сега ех заселени българи отъ Б-Ьла.
Въ Ломъ-Черковна (189 к. б., 12 к. т.) ех
стари балканджии.
Въ Осиково (95 к. б., 8 к. т.) ех нови пр^селенци
отъ Тр^Ьвна^ Елена и Габрово.
Въ Балабанъ (53 к.), Бешбунаръ (33 к.) и Гоьл-
бунаръ (76 к.) ех нови пр'Ьселенци отъ разни мЬста.
Въ Бр^стовица (73 к б., 30 к. т.) ех заселенц
стари балкан;1(жии^

1§г
Схщо н въ с: Бжтошнщцж (30 ж. б, 105 т.Х Хад-
ваджи-Инджежьой (119 х. б. 12 т.) и Хюджекьо!
(102 к. б^ 44 т.) наседеннето не е староврЪнсво.
Вь Бадбунарсаа ошиня нна само н^солео села,
въ воито населението не е 1ВБлючнтедно турсво^ ала и
въ тия жЬволю села съ българско население това подир-
ното повечето се увазва новобалжанджийско. Старо насе
ленне, доколкото можахъ да рная, ннало въ с Ватово
(90 к. б. н 265 к. т.), сетнЬ въ с Мало-Врановп
(22 к. б. н 75 к. т.), въ Гарванъ (19 к. б. н 37 т.),
н Хотанецъ (25 к. б. н 32 к. т.).
Въ другнН^ села българите с& пришелци, а именно
въ Тетово (212 к. б. и 104 к. т.), гд^то бели преселени
оть Търновско в Шуменско; въ Черешово (113 к.) —
прЬселенци отъ Балкана, а така с&що н въ Юдеръ
(155 к. б. и 55 к. т.).
Горньо-ОрЪховсна, Кесаревсна, Търновска ■
Памалевсяа околи.
Еолкото вървимъ на югъ отъ БЬленсва окапя
къмъ Търново и Еесарево, толкова повече орЪдчава старо-
врбмскиятъ хърцойски елементъ, надъ ковто взимагъ върхъ
пришелцитЬ-балканджни,
Въ околията на Горня Оряховица стари български
жители, които най-лесно по селата се познаватъ по пеще-
малигЬ, които носятъ 2кенит&, се запазили въ т^зи села
(всички източно отъ р. Янтра): Барамца (114 к.); —

18д
Тръмбешъ (Горни и Долни Тръмбешъ 158 к.); —
Кара-Хасанъ (158 к); — Сушица (293 к.); —
Л'Ьсвовецъ (1370 в.) и въ сама Горня Ор']^хо-
вица (1119 к.). Старото население и въ дв']^т^ посл']^дни
по.гол4ми села на ОЕОлията и сега още хубаво запазва
старото си наречие, вато употребя съвс^мъ посл'1довно
и най-видния б^жЬгь на нар']&чието — членната форма
мжжски родъ на '0(у).
Баба Василица въ Л']^свовецъ, която изпитвахъ по
мастния говоръ, съвс^мъ хубаво говор'1ше хърцойсвото
нар^Ьчие, ваввото е спазено и по Шуменско и Разградско
съ н4кои малки незначителни фонетични отлики; тя ми
разказваше за свадби и годежи, какъ ставали едно вр']^ме:
„сега кблкото иде свето — по-башка става. Тогива ше
гледат д а р 6, ше си калбсват он5то — р о д 6 . . . ; утб-
дяха у 3 е т ь 5 . . ." Като ми приказваше за турско вр^ме,
какъ поминували, хвал']^ше се, че нищо зулумъ отъ тур-
цитб не помн&1а: „тогива пЬ-лесно минавахме, сега зля
станъхме: нямаше тогйз да ти зймат чедото; раббша
носеа тогйз, торяха един чилйк: бернйко, бернйко —
той събира данък; с бернйко ходеха и сеймени; ако
немаш, ше си биш главата, ши спичелиш за допътя
кат доде — и това си беше давнината . . ." Цитувахъ тоя
откъслекъ, колкото да изтъкна по-нагледно особеностьта
въ говора на старовр'Ьмското население, което населява
и Лксштець и Горня-Ор'Ьховица. Въ тази посл'Ьднята
има вече много придошелъ търговски елементъ отъ други
мЬста, така че старото наречие тукъ по-скоро отстжпя пр-Ьдъ
влиянието на чуждия елементъ, както тукъ и въ Л'Ьсвовецъ
е отстл^пила и старата носия пр^дъ градските нови моди.
И въ само Търново, доколкото има още стари
семейства, се запазва и старото о-нар%чие. Ала тъкмо
по този б'Ьл']^гъ вато с&димъ, се указва, че въ Търново

I
'^ у л ^л\п аихгь ележенть най-малко три четвърти оть
2Ьл->1о бигарсЕо население на града е придошелъ отъ
"^^ а нненно е балвандкийски, и то най-нного отъ
Тр*1яеесЕ0. Говоръгь на една стара жена отъ едно
в>р^яо търновско с^Еиейство (именЕО сестрата на Тодоръ
^^лка Пасвалевъ, госпожа Лаибуша), която равпнтвахъ
съ цЪль, да отбЪхкял особноститб на старото градско
н1рЪчие, напълно се схохдаше съ нарЬчието на Л'Ьсковецъ
■ Др)'пгг( околви села сь старовремски жвтели. Ако и да
опЕвахъ, все 1свлко необ;^К110вено б'&ше и ва мене, като
чувахъ ■ въ Търново да се казва напр.: „т'е бяа се
тгрцн — се до нустб, на долу суБ&Бо се турска жахл^
(N.'016, а въкъ кон&ко беше пб-долу; удари с крако' и пр.
Специално въ Тьрновска околия ина още ^рлии*
г.и10 въ Самовддеке и Мнх&лци.
^ Кесаревска околна чисюто на старит^Ь жители
е еъвс1хъ незначително. Въ само Кесарево българитЬ
ся пришелци отъ околниг! села и повече балканджии.
Ирлии* ся, доколкото ноасахъ да узная, бъл1'арит11 въ
Отражица (бивше Кадъкьой) и въ Чаиркьой.
Лко пр^ииненъ отъ Търнов<хата околия въ бив-
шиг:) Наскалевсва (а сетн^ Павликенска) околия,
(цс !1;мгЬримъ стари българи само още въ селата: Ра-
мщоко, Одаит^, Ибричево, Горня и Долня
Ли II маца.
Но другит^ села въ вазанит^; околии българитЬ ек
п||-1н'1.и:ни отъ Балкана, а именно:
I ; I. Горньо-ОрлховскаиЕесаревскаокахиа въ: Полско-
то е (• и о, Поливраище, Джюлюница, Драга ново,
1и1чг11(ца, Писарево, Козаревецъ, Калтинецъ,
1'ор(1-0 Ново-село и пр. и пр.
~~^ '!'ь УУрновска и Ласкалевсна околия балканджин
[ъ изтокъ) въ: Драгижево, Малвя Чифликъ,

185
Присово, Мердана и др. и сетн'Ь прЬзъ Янтра
даБъмъ западъ редомъ всички села: Мусина, Хотница,
Р']^сенъ, Балванъ^ Л'1сичери^ Пасвадевецъ, Па-
трешъ, Върбовва, Димча, Б']&ла Черква, Додни
Турчеха, Павликяни, Каликастрово и Вишов-
д л ъ.
Сжщо така с& пр'Ьселени отъ Балкана българиг! и
въ н'Ькои отъ съсбднит^ села по Севлиевско, като въ
Сухиндолъ и Юруклери.
И тъй отъ Б^а на югъ, както вид^x]се, колкото
има още видни останки отъ старото население, т^ се
намиратъ главно източно отъ Янтра, докато пр^ъ Янтра
на западъ вече изключително влад'Ьятъ балканджиит! съ
изключение на гор']^посоченит^ н'Ьколко села, гд'Ьто още
старит^ жители, именно женит^, запазватъ особната си
носия — нещема.1игЬ, докато до балканджийскит'^ села
женихи носдтъ сукмани и фусти.
Свищовско и Никополско«
Като минемъ Янтра отъ Б^кяенската околия, отлепяме
въ Свищовска околия, гд-Ьто има сравнително съ р4д-
костьта на населението доста много села съ старовремски
жители ,полянци-, които и по носията си съвършено се
схо/кдатъ съ изв-Ьстнит-Ь намъ 6'Ьл'Ьзи, по които разпо-
знаваме старовремското население отъ пришелцит-Ь пла-
нинци. Най-сжщественитЬ, характерни части отъ облек-
лото на полянците ги има по всички стари села въ
Свищовско (вж. по-горе за носията). Ала вториятъ 64-
л^гъ — езиковиятъ, по който още по-сигурно до тукъ
се върви по дирите на стария хърцойски елементъ,
главно членната форма на -о, вече не се указва

186
сигуронъ критерий, понеже съ изключение на н-бколко
П!ла близу до Янтра, а именно Долня Студена,
Ийджи, Пиперково, Караманово и Вардимъ,
Л'Ьто още се говори членъ на -о, въ всички други стари
сила сега членната форма гласи, както и у балканскигЬ,
||н "Ъу р'Ьдко на -ът. Така напр. една бабичка въ
селото Царевецъ, като разказваше за болната си дъщеря,
шша: пбулй гь& (=бк) кракЪ^ Като я попитахъ, не
помни ли да се е казвало въ селото имъ „крако" —
отговори ми, че таково н^що не помни. При все туй
сслянитЬ тукъ се знаятъ за стари жители — ,ерлии^
Ала инакъ наречието на полянциг]^ не се е изменило
много, така че още явно личи свързката му съ наречието
на хърцоигЬ отъ реченит^ няколко села, като Долня
Студена, Пиперково и пр. А че изобщо по стафнтЬ села
и по Свищовско въ минали вр^бмена, и то безъ съмнение
до неоткол^, се е употр^Ьбяда членна форма на -о, има
доказателства. Първомъ очевидно е, че новата членна
форма на -г(^т> полека-лека е изм^^тяла старата на ч>,
идейки отъ западъ къмъ изтокъ. Бъ село Пиперково,
както се каза, още с&ществува членъ на -о, казватъ нпр ,
,,ох чи ма були крако\ Богато попитахъ хора отъ
село Чаушово, което се намира между Пиперково и
Долня Студена, казватъ ли у гЬхъ ,болй ме крако*, отго-
вориха ми, че въ тяхното село до скоро е имало ^крако^,
}иа сега вече го изоставили. У тяхното село имало по-
развитички хора, че го .изменили' на .крак^^ Сега т§
СО см^ять на долностуденчанн, че не знаели да прикааватъ.
Гражданите казватъ на селанит1^ по тия села .ърцои''.
Ц-Ьма съмн^^ние, че за речената промяна въ езика силно
с& повлияли многобройните балканджийски села отвъмъ
югь и югозападъ, именно отк&д^ Паскалевецъ, Павликяни,
^' м отк&дЪ Севлиевска Тукъ с^ както

187
по-гор^ наВ-развитит% и гол'&м0 български села като
Сухиндодъ, БЪла Черква, Мусина и пр. Балванджиит^
тукъ С2 заселени 11р'1зъ първата половина на миналия
в^къ. Осв']&нъ тЪхъ има балканджии, разпространени по
Ц&10Т0 поле цакъмъ Свищовъ до Дунава. Най-сетн*! не
требва да се забравя, че и въ по-старит^ села пр1и8ъ
миналия в^къ се заселвали балванджии, разм^Ьсомъ съ
хърцоит^, тава че влиянието на първигЬ можало отъ
часть да се отрази и въ езика на подирнигЪ, които еж
ослабвали въ сравнение съ пришелците поради честити
изселвания на старовремското население въ Влашко.
Споредъ казаното требва да прЪдположимъ, че и въ града
Свищовъ, гд^то днесъ не се говори членна форма на -о,
ще да се е употребяла тази подирнята въ минали вре-
мена, когато и селяните въ околните села с& я употре-
бяли. А че така е било наистина, намерихъ убедително
доказателство въ единъ новобългарски дамаскинъ, писанъ
въ Свищовъ на 1753 година, както се вижда отъ една
записка на края. „ГейргКе сЗць Петърь, Марта кв, съврьшй
се писанКе 1753^. Че езикътъ на тоя дамаскинъ, до
колкото съдържа чисто народенъ говоренъ елементъ, е
тогавашното свищовско наречие, вижда се отъ всичко, а
особно пъкъ по една дума, която и сега само въ Свищовъ
я говорятъ: то е спомагателниятъ глаголъ 3 л. ед. ч. „е т й*
(= е); тая дума именно често се употребя и въ езика на
дамаскина, гдето сжщо така и членната форма маж. р.
ед. ч. правилно върви все на -д и -дт или, когато нема
ударение, на 'У(ш). Забележителни еж въ тоя дамаскинъ
и многобройните примери отъ родителенъ падежъ на
члена м. р. ед. ч. -то го и отъ туй съкратено -тог и
-,туг' (пише се и ,т у к^), нпр. попатого (попатуг, по-
патук); има и дателенъ падежъ отъ членната форма:

1^
тигсгши к штпжж. Че 1ня вмибп тхшшш фшрвн ех
да ии ■■■ к пвия се отъ факяц че ш спт се
с|рЬщ» ^чкджжжту^ ■» Р ;стцм »; въ Ииимщ.! атъ
чръ 9г% 9тш Огасяац» да взнк *т ■!■■ 1111111^, а с аи щ ц г !
га аяа йьчепо а ж% Ш^швшова^ Ззиааштшп
аа свв1цвагва11> чатлвце са Жшрахк а Ме-
т^тяЛ «^Е ^2> гткго жяа1ъ живмБвосп ла м «т. Огъ
«ш жаааеяшш^ а» азадвжъ о^разца аъ пчвнеанею а
.Члпкгь а& бжларсква а ртсжаа сзав1.\ гсЬа анцраД|
акивкь ск,зг&|ввшапа жт (ак. 1Ьпа СК^ Х1Ш11 а ттп
гт дак саа»> агЬвзл» яатв «паксапвак. икиав» л;а ог
шл аеатажостар»
яетзаа аи^негивш аа Ц^фаградь авакае;
Шаеяап^ #6 тмшь трьгаа да шлш ж а^схааа . . . а нг а^п I
ШЕгк ешв1г«> елДшцц образ 1Б та V свегека п(гг
Н тавь аа17 вьракха. ш^фв сл'кае:;7 — А
трьла сака да прса ждац даао ааж^ ла ааам с л е ■- ,
Е^тта . .."^ — яН ва^ а^по црГ|» авж^ аас1а» В аеж.
аарак<гщеаа^ сье а(191ан1егг питки»
^# ^11 {р^ г<г дг> 111(<«^ зааь да ш нда
Шк^цж шявь xшш^к шрпт^ж 1мси& «ювева аа жаезаттхь
Л шил тяш, , . И жаез! щаелк а да|;101а ах ржиа*^: ~
^уЯа авияха атгч* дкку аиа се црссмтав €и«рпж:;и
шл. ^Нав^ ж р^чя ВБ старцат^ж^цФзагрйяцяка аавивж
-|о^ляаг рврааБ* дет? ааа ла твче пваоа х#бааа а а п ж
м пшт^аг дшвв а ш> з^бав Д€Т7 ' ^
$1 К 4 7 а дигабап ооа завщ1у ата тавмш €^к ааавс?-

1Й&
Айва, нищещи да чта друга да е ти по хнбава й нел ..};-^
„Ала ват» б^ ва лйцетк хубава, тъй а възлюбй м б м в »,
дето единь день рбчи на бьщ1> си, ни ни т]р^6^ъ^ лкцко
иианКе^ да ми стбришь едно Добрб, д^т» намерих мовк^та
н п^^стинА йща да м! а вемншь рад я^ен^. Тогйди м^
рбчй баща к}{, сйн&(), на ли по прилича намь да земимь
^дномн ч^лв^ дьщйрАта дето намь прилича^ а ти йщеШь
неА, Дето 6 ти без ръце, тки ради не прилича намц оти
невнаимь б вьвва рбда ети, да ни бъди €|)тъ н'1вой
^Кбшавь родь . . . и щи ни б и гол']&мь срамь в р 6 д о т ь
напш''; — „тогйви са вьрна вн^зу сьс др1;жйнита си на
градо . . .; имаше на оумотси тьвьвзи згбворь . . .; вато
ртвбра €>)ти царють лй\|г&л б столсотъ си и Цариградъ
^ти пусть . . . ; вато вйде вар&рютъ, воето ети на
сйнорот межд« Родость и междо бстровотКгпр*сви .. ."
Свищовъ, вато търговсви градъ, винаги е привли-
чалъ нови поселенци, главнитб отъ воито с& били прЪд^
имно по-раввититЬ отъ веЬва страна планинци отвъмъ
Ловчансво, довато отъ друга страна воренниятъ българсви
елементъ тувъ постепенно се е намалявалъ главно чр-Ьзъ
изселване отсреща въ Блашво. Тава на 1828 година
по^гол^ата часть свищовчани минали Дунава и се
настанили въ и оволо Алевоандрия, и тамъ мнозина и
останали. Осв^^нъ въ ваванигЬ села: Долня Студена
Яйджи, Пипервов,о Караманово и Вардимъ
старо население се е запазило още въ сл'Ьднйт4
села по Свищовсво: Царевецъ, Саркяръ, Вързу-
лйца, Козловецъ, Българсво Сливово, Хаджи
Муси, Офча Могила, Коваръ Веляне, Бълга*
рене, Пети Кладенци, Л^жене (тувъ половината
селяни ех българсви ватолици — ,павликяни'), Стижа-
ровъ, Чаушва Махала и Т а т & р и. — Пещемали се
носять вь слЪднит^ отъ вазанитЬ села : Вардимъ, Царбве!^^

190
Еараманово, Пипервово, Саръяръ, Бозловецъ, Българско
Сливово, Долня Студена, Чаушево, Вързулица и Овча
Могила, а въ другит^ именно като се захване отъ Хаджи
Муса, Чаупша могила, Българене и Сгиаваровъ (включи-
телно съ т^хъ) та на западъ вече се носятъ и тъкме-
ници; посл^^ит^ тувъ пр'!юбладаватъ. Могло би да се
каже навратБО, че крайната западна граница на пеще-
малитЪ въ Никрполско е р^^та Осъмъ. Пр11зъ Осъма
само въ селото Новачене се носятъ покрай тъкмеиидигЬ
и пещемали.
Сноредъ това и по Никополска околия въ старит^
села се носятъ тукъ-тамЪ пещемали. Така въ селото
Лозйца ми разказваха, че по*прЬди женитб носили саде
пещемали и завезчици (сир. пръдня пр^Ьстилка) и ку-
цуфйи и съ к&си рхкави (вж. пб-гор^ стр. 68). Имало
80 години, откавъ изл^и тъкменицитЪ, които дошли отъ
западъ, отъ с. Въбелъ, гд^то при все туй и сега още не
С2 пещемалит^ изоставени. По другитЪ стари български
села въ околията се носятъ тъкменици, които еж синкави,
именно въ Виная и Тръстеникъ, Слатина, Еоиловци, Мър-
шовица и нататъкъ на западъ, гд^то вече захваща за-
падното българско наречие. Именно тамъ, гдЪто на селя-
ните казватъ вече ,шопи' а не ,ърцои^ — тамъ захваща
и западнобългарското наречие. Бато ое иде отъ Никополь
къмъ Пл^венъ, на селянит^ отъ Мечка нататъкъ казватъ
яшопи^, а на селянигЬ пр^зъ реката Витъ изобщо не
казвали напр. „остави тоз ърцой^! ами „остави тоз шоп*!
Нека заб&['Ькимъ, че на селянит^, като се захване отъ
с Пелишатъ (Плбв. ок) че до Свищовъ казватъ и ,нй~
невци^, безъ съмнение, защото ще да еж говорили пб-
мата „нин^' (= сега), както хърцоитЬ въ Шу-
н^ЕОи тълкуватъ това название инакъ: ужъ
}-стария братъ се казвало „нбне", та се на-

191
рекли ,нйневци". Отъ Витъ на западъ (въ областьта на
западното наречие) именно въ Бр-к^тъ, Бомарово, Гигенъ,
Зловучени, Шамлиево, Славица, Рибенъ, Бацамуница,
Буковлакъ и пр. — се носятъ в&си и по-т^сни, алени
вълненици, които сл^дватъ нататъкъ по Раховско и Б^о*
слатинско.
Нека гп^бЬл^к^&ъмъ че и пб на югъ, западно отъ
Лъжене въ границит'^ на Ш']^венска околия, именно въ
посока къмъ Пл'1венъ, гд'Ьто има н']^колко села. населени
съ стари полянци (Радиненецъ, Български Бараагачъ,
Баменецъ, Одърне, Батерица, Пелишатъ и Пордимъ), се
носятъ тъкменици.
Въ самия градъ Никопол ь, по мнението на по-стари
хора, както напр. на стария никополски гражданинъ
Бостаки Симеоновъ, винаги е имало българи пр-Ьзъ вр-Ьме
на турското владичество, ако и да не еж били много
въ сравнение съ турското население. Пр-Ьди педесетина
години имало въ Никополь около 30 до 40 български
К2ЩИ. На 1828 година пр'Ьзъ вр'Ьме на войната Нико-
поль гор-Ьлъ. РусигЬ дошли и спомогнали, да се пр-Ьсе-
лятъ българит-Ь отъ града отсреща въ Ромъния, въ Турну
Магурели. Сл-Ьдъ сключването на мира, повечето отъ
изселенит* се завърнали, а н-Ькои никополчани, 5 — 6 се-
мейства, останали въ Турну Магурели. Т4 се род^ятъ и
до день днешенъ съ роднинит-Ь си въ Никополь, идватъ имъ
на гости и пр. Синъ му на едного отъ тия, що еж оста-
нали въ Т.-Магурели, именно на н-Ькой си Ангелъ Бозатовъ
по име Христаки, знаелъ български, но се считалъ сега
толкова ромънинъ, че казвалъ: „ако имамъ българска
кръвь, оставямъ я да изтече".
По Свищовско и Никополско осв'Ьнъ старо хърцойско
население има и пришелци балканджии (напр. има ги и
въ Стижаровъ, Червена, Дервишко, въ Бурумлии,

192
въ Божурлукъ и вгь Кара Исенъ; има стари българеки
павликяни, които азъ считаиъ за отдавнашни пришелци
оть Тракия (има ги въ с. Б4лене, Ор4шъ, Трънчевица
и Лъже не); има още ново преселени банатски българи
(въ Драгомирово и Ас^ново), а с&що тъй и нови,
малоазийсБи българи (въ Александрово и въ Акчаеръ,
гд']&то има и ерлии) и най-сетн']^ власи (въ Шияково,
Коприва, Сомовитъ и др.).
Ловчанско и Севлиевско.
Въ северната часть на тия дв^ околии явно се
вижда по народната носия у женит^, какъ балканджий-
скиятъ елементъ полека-лека постепенно е засЬгалъ въ
областьта на полянцит^, като се е движидъ въ посока
на сЬверъ. Останките отъ старовр'Ьмскит^ подянци тукъ
донМд^ могатъ да се сл']&дятъ само по нооидта, докато
нар^^чието и тукъ, както и по Свищовско и Никополско,
вече не може да служи за видимъ бЪлЬтъ по с&щит^
причини, които се указаха п6-гор^ по отношение на
полянцит^ въ реченит^ дв']^ съседни околии. Женит'^ на
,ерлиит4^ и по Ловчанско и Севлиевско носятъ ,тъкме-
ници^, алени и пъстри, и ,пещемали^ сини, ала не тъй
дълги и не тъй ситно набрани, както еж п6 на изтокъ.
БалканджийкигЬ се познаватъ по своит^ сукмани, особно
пъкъ троянските балканджийки съ синит*^ си сукмани.
Пещемали, а покрай т4хъ и ,хусти^ (фусти отъ
вълненъ платъ, новомодни като у гражданкит*!) се носятъ
по селата Бр'Ьстово, Какрина, Дивитави, Смоченъ и
Осма Калугерово (Ловч. окол.), Коевци, Агатово,
Градище, Крамолинъ, Сърбе и Горско Сливово.

193
Въ село Дойренци (Ловч. ок.) сега еж см-Ьсени пе-
щемали и тъкменици, а сжщо тъй и въ с. Александрово
(бивше Кара-Хасанъ) и Слатина. Въ' с. ДрЬново и
Владиня еж см4сени ерлии и балканджии, поради което
и носията се изм-Ьсила.
Турскиятъ елементъ въ Ловчанско — Севлиевско сега
е повечето изселенъ, ала той е билъ тукъ доста много -
численъ и главно разм-Ьстенъ между р. Осъмъ и р. Росица.
Въ изселенигЬ турски села сега еж настанени все
балканджии. Като пжтувахъ отъ Троянъ къмъ Севлиево,
разбрахъ, че селата Дебнево, Дамяново, Аканджилари,
Кормечка, Душово, Чадърли, Градница, Дерели,
Сърбегли, Доброданъ, Врабевъ и Рабево били до
освобождението все турски села, а само Бери е в о, гд-Ьто
пр-Ьспахъ една нощь, се спазило отъ старо вр-Ьме вср-Ьдъ
тия турски села чистобългарско. А сега останали само
въ Дамяново още 2 кжщи турски, въ Дебнево — 10 кжщи,
а въ Доброданъ още половината жители еж турци.
Турски еж били и ловчанскит-Ь села Гостина, Горни и
Долни Биволъ и Просекъ (тукъ имало и малко българи).
Сега въ Гостина (50 к.), сл'Ьдъ като се дигнали турцит^Ь,
се настанили българи пзъ околните села, повече отъ
Какрина и Бр^Ьстово, така че и тукъ се носятъ сега
,иещемали^ По Ловчанско покрай Осъма има и села съ
останки отъ н'Ькогашни български павликяни, напр. въ
селото Горньо Павликяни (Киречли Павликени). Изсл-Ьд-
ванията си по н-Ькогашнит^ павликлнски посоления по
Ловчанско и изобщо по сЬверна и южна България ще
изложа отд-Ьлно.
13

Приложение.
Г9
и^е 5|«бш2 ш СЕягъЕЬ тъ шжро1яж лнчшж няеаж. вяпо
^^Е^.^ Бургас ок.'. йажЕхЛ|ш:& Ах&. Бт|г. ок.Х
Б|||аж1«е|1е Бх- Пркх ос .. Б>;^е«» Б?« Х?6|яшб1 об.^.
Вврхткъ В. ОспЕ=. ок.. ;^|г1с»9» 1^ Айюсжа ок.^
ГЧрбЕз Вб^ Огжирмшрь ок. . г]11 X Гтжп Дбр-н. Езябей
Е^5и Х^^^ргта ок.. Карас-уваръ Бб. Бург. ««0.4
2хае9€!гь Ж1Ж Бс!а«^2ча ^Кх. Но»>:аз1р. лк... Мжр-
х::4Е!=з жхк М&гфг-зчи Мк. П|)к>вах ок.'^ Ме I мит*
31х. Бтрг. |д4с.. Пьгжйрво П^и Бут^. ос\ Понасъ
И]^. Еа^^уулг. >с Ржава -Рк. 11р1>1ах ок.'. Сияжнво
•Г^ж- Пр^^ии: ле Скритсй Срж. Бург. ок. Скхюво
Ся- Пр1сх 01:. гр. ТргЬга Трв1. Г^р^-Мкя» |Търн.^
Т^глЕЪ Т^ ж Шжаиа Ш. Кдзжвх «ж". Впппг лпош1
жж-г^| ех с&зргЬкгмж. сажо хеаит жкевжп ^ть ТрЪшж
шмл ш ^1&>ж I»>-<т2р«^ &:»ж^> сег» сигЬп |41В0 се

195
тевтеръ за събиране ,харачъ* отъ 1847. год. Понеже
цЬльтв. ми е да посоча народни лични имена, не вм^-
стихъ въ списъка обиБновенигЬ християнски имена като
Гьорги, Никола, Михаилъ, Илия, Петъръ, Мария и др.,
които ги вма и по източна както и по западна Бъл-
гария. Понеже въ сЬвероизточна България има пр-Ьселенци
и отъ Балкана и отъ Тракия, долуизложенит-Ь имена гор-Ь-
долу пр-Ьдставятъ личнит-Ь имена на цялото население —
на старото и на пришелците Тия имена, които въ една
и сл^ща форма заб^л']&а&ихъ въ н']&колко м'&ста, въ спи-
съка еж указани веднл^жъ, а въ скоби чр']^зъ съкратенит*]^
знакове на м-Ьстностит-Ь е посочено, гд-Ь се срйщатъ. Сега
е още рано, да се прави какво год']^ пълно сравнение
между личнигЬ названия въ източна България отъ една
страна и западна отъ друга. То ще може да стане, ко-
гато се публикува повечко материялъ по тоя въпросъ.
За сега едно повръшно сравнение може да се направи
нпр. между личнит4 имена въ този списъкъ и имената
отъ западна България, именно отъ Софийско и Трънско,
обнародвани отъ Д. Вукадиновъ въ XV. т. на Минист.
Сб. (Отд. за нар. умотв. 193 — 200). За сравнение мога
тукъ да посоча и азъ н'Ькои народни лични имена отъ
западна България, които съмъ си извадилъ изъ единъ
,поменикъ' на Рилския манастиръ. Означени еж въ по-
меника и селата, гд']^то С2 живели лицата, чиито имена
еж записани да се поменуватъ. Имената еж записани
повечето въ звателенъ падежъ, мжжски и женски раз-
м'Ьсомъ, както обикновено народътъ ги указва: Злато,
Васко, Славко, Звездо, Анче, Здраве (село Бузаланово); —
Анче, Гоче, Секула, Евро, Додо, Недо, Досто, Зафиръ,
Соколъ, Спасена, Богоя, Янкула, Рабо, Ацано, 1ове, Яре.
Мане, Дудо, Вено (с Баница); — Траянъ, Сазданъ, Бочг,
Прою, Божано, Давидъ, Боче, Наумъ, Пано (с. Хърлежи); —
13*

196
Восшяхо, Велко, Звездо, Трене, Гьоре, Гюро, Левко, Л1и-
денжОу Смеле, Бошко, 0]|банъ, Спаса^ Петсано, Нико, Тане,
Мацо (с. Хращаея); — Пешо, Вело, Хицано, ^1ито
(с. Чука); — Огяянъ, Неро, Туто, Цено, Вито, Орде,
Мурдже. Лазо, Видо, Коде, Здразко (с. Дотнъо Чал1^-
шево); — Орбено, Христаьо, Левко, Алтъно, Цвето, Назо
(с. Горно Чалъшево); — Ангьа. Якниъ (с. Хотовица); —
Огнднъ. Лазарко, Гьорче, Ннчо, ^Гиро (г. Ногаевци); —
Хицано, Цано, Маро, Янко, Петро, Бисо, Мотро, Додо,
Станод, Търпко, Васе, Спасе, Хицо, Неда, Леко, Панче,
Темелко, Еупено, Трайко, Стойо, Христо, Трено, Бохано,
Злато, Начо, Тясе, Мане, Алтьно, Димо, Султо, Христано
(с. Долни Орйзари); — Звиздо, Доцо, Лидо, Наранчо,
Сгойно, Бачо, Грозо. Наето, Софко, Станко, (с Караг-
ларе, г. 1824.); — Анцека, Несторъ, Трънче, Страторъ,
Бипро, Паунъ, Ристосъ, Змийко, Постолъ, Кочо, Малино,
Вело, Вптанъ, Кузманъ, Въканъ (с. Дойница); — Милице,
Левко, Саздо, Мица, Звездо, Пасло, ^Гилошъ, Славко, Зою
(с. 1онус-Бичово).
Въ списъка по-долу по азбученъ редъ сл-Ьдватъ раз-
месени м&жски и женски лични имена. Семейни имена —
пргЬзимена не се указватъ, понеже тЬ обикновено еж
образувани отъ личнит^ съ суфикса ов (ев), по-р^дко съ
-ин. Имената пр^давамъ тъй, както се произнасятъ, съ тая
само разлика, че неударено о и неударено е на края
прЬдавамъ чрЬаъ о и е ви. чрЬзъ у — I/, за да не се
затъмня етимологията на името.
Абрйш (Ш.).
Ангел (Трв., Тр., Бт., Алг., См).
Ангелина (См.).
Анбсти (Срм.).
Аница (Тр.).
Антии Антипов (Ш.).
Ариян (Трв.).
Аргира (Дбр.).
Байо (Дбр.).
Байчо (Дбр.).
Бакбй (Трв.).
Балйса, ж. (Алк.).

197
/>
Валин (Мк., Слм.).
Бйльо (Хе, ^.)
Бад^ (Мк.).
Б^чо (Кл.).
Б^нко (ТрО.
Вйньо (Кл.).
Б^нчо (Ш., Тр.).
Бануш (Мрк.).
Бат4н (Кл.).
Бйхне, Вйхни (В., Рв.). .
Б^хо, (Дбр.).
Б^зло (?), срав. Б^злов, сЬиг.
име (Ш.).
Б^чо (Трв.).
Бетьз (?), срав. сЬм. име
Бетев (Ш.).
Ббба (Рв.).
Ббгдан (Трв., Тр.).
Божйна (Пв.).
Божйн (См.).
Ббжко (Прй.).
Ббйка (Рв.).
Б6Й0 (Ш., Рв., Трв.).
Б6ЙЧ0 (Трв.).
Ббна (Ш., Тр.).
Ббне (В., См.).
Ббнка (Дбр.)
Ббтьо (Трв.).
Ббчо (Слм. Тр.).
БрМко (Дбр.).
Братко (Кл.).
Братовия (Вт., Трв.)
Братбй (Трв. Дбр.).
Братбя (мдж. илге, В.).
Бурян (Дбр., пр^селенци отъ
Б-Ьла Слатина).
Бърза ж. (Алк., Пч.).
Вяна (Тр.).
Васйла,ж. (Д6р.),Ваейля(Тр.).
Вйце, -ди, (Трв.)к
Вбла (В., Рв., Езб., Пч.).
Велика (Тр., В. Ш. Пв.).
Велико (Мх., Рв., В., Бт.).
15елйчка (Дбр.).
Величко (Трв.).
Вельо (Трв.).
Велчо (Тр., Трв.).
Вена (Ш.).
Венка (Дбр.).
Вбнко (Трв.).
Венета (Дбр.).
Веселина (Дбр.).
Вида (Срм.).
Вйско (Трв,).
Витйн (Трв., Дбр.).
Вйча (См.).
Вйчка (Дбр.).
Вйчо (Рв., См.. Дбр.).
Вйша (Дбр.).
Влад (Тр., В.).
Владьо (Дбр.).
Владун (В.). .
Влййко (Трв.)..
Влас (Трв.).
Власе (Тр.).
В6ЙН0 (См.).
Вбро (Тр.).
Въко (Кл.).
Въла (Тр. Дбр.).
Вълка (Кл.).
Вълкан (Пч.).
Вълкана (Пв.).
Вълко (Анг., Трв.).
Вълька (Пч.).
ВЬ.11ьо (Ш., Слм. Вб., Пв., Рв.),
Вълчйн (В.).
В^лчо (Слм.).
ВЬрба (Вб.).

19в
Вкрбкш (Трк. ПЦ ЕхХ
]^рии (Ой.).
ВЪчп (Ех)
ВЪпо (Слц Кх).
ВЬ« (Оп^ Пж).
Гижа ГГра-л
Г^ва (В^ Ск^ Езб^ Тр. Ш.).
Гаве, (11&).
Гаяжа ГРв., В.).
Ганю (Тр.).
Ганчо (Кх, Рв.).
Г^шье (Сх.;.
Гатьо (Дбр.).
Гена (Тр^ Врб.),
Гсядо (Кх).
Гете (Трв.).
Г^ко (Дб.>
Гйяо (Тр1ц 111Ц См.).
ТевошЬвз, (Дбр.).
Геячо (Кх;.
Гбяьо (Трв.).
Гервйза (с. Паежа1е]ю, Търн.).
Герга (Рв.).
Гбрги (Езб.).
Гйрго (Кл.).
Гбро (Кх Сх.).
Гйпо (Бт.).
Гйчо (Тр.).
Гинка С3,бр.).
Гиргнна (Тр., Срн.).
Гйца (Кх Дбр.).
Гйчо (Рв.).
Гйша (Бд.).
Горйна (с. Иванча, Търн.).
Господин (Кд., Езб.).
Госяюдина, ж. р. (Езб.).
Грдзде (Бт.).
Гр^здьо (Дбр.).
ГрОзе (Трв.).
Гр^йьо (Три).
Граабр.>
Г^нжаабр.).
Г^ньо (Ш.).
г^вдао (Дбр.).
(Вб.).
(Кб-Х
ДмТ-1 (Пв.)-
Д*жю (Трв.).
Да1жя1(Тр.)и
ДЮМН (ТрВ.)и
Дан (Ш.).
Дана (Тр. Пч.).
Данчо (Тр.).
Днчо (Дбр.).
Дафина (Вр.).
ЛЛМО {С1Ш^ См.. Дбри).
Д^ш ж. р. Оп., (Ш.).
Дена (Адг., Тр.).
Денка (Мх.).
Д^ьо (Пв.).
Д^чо (К1., Рв.).
Д^па СХбр.)-
Д^чка ж. р. (Дбр.).
Д^чко (Ш.).
Дж^нко (Бд.).
Джйно (Бд.).
Дж^ко (Ш.).
Дико (Дбр.).
Димнра (Рв.), прЪз. Д
рев (Ш.).
Димитра (Вб., Тр.).
Димитрйн (Ахк.).
Димитрица (См.).
Димиио (Трв.).
Димка (Тр., Мх., Рв.).
Димо (См.).
Дина (Тр. Пч.).
Д^гао (Дбр.).

199
Дйшко (Ш.).
Дббра (Пв.).
Дйбре (Бт. Вб., См., Трв.,
Тр., Слм.).
Добромир (Дбр.).
Дбйка (Тр., См., Алг.).
Дбйая (Алг.).
Дбка (Прв.).
Докйя (Пв.).
Д5кса м. р. (Ш.).
Дбмна (Дбр.).
Дбна (Пв., См. Слм., Тр.).
Дйне (Рв., См.).
Дбнка (См., Слм.).
Д5ньо (Кл., Бт,).
Дбнчо (Тр.).
Дйсе (Пв.).
Дбсьо (Трв.).
Дбся (Вб.).
Дбчка (Дбр.).
Дбчо (Тр., Кл.).
Дбшо (Ш.).
Драган (Прв., Слм., Дбр.).
Драгйна (Рв.).
Драгйй (Кл.).
Др^на (Рв.).
Др^гне (Трв., См., Ш., Езб.).
Дрйтньо (Тр.).
Драгбй (Кл., Дбр.).
Драгошйн (Трв, Слм.).
Драг^л, презиме Драгалев-
ци (Кб.).
Др^ма (Рв.).
Др^ме (Вб.).
Дукбна (Пч.).
Д^чьо (Пв.).
Дяко (Кл., Алг.).
Дянка (Пв., Слм.).
Дянко (Пв., Трв., Ш.).
Евангелйна (Дбр.).
Евгени (Дбр.).
Йдрьо (Алг.).
Елбна (Тр. и пр.)
Елбнка (См.).
Елка (Тр.).
Емандй (Слм.).
Йнчо (Трв.).
Йньо (Бт.).
Ермйн (с. Патрбшъ, Търн.).
ЖМка (Пв., Вр.).
Жбйна (Вб.).
Ж^ка (См., Алг., Рв.).
Жбко (Кл., Бт., Слм- Вб.).
Жбла (Кб., Дбр.).
Жблез,-яз (Слм., Вб., Бт., См.).
Желяско (Бт., Пч., Трв.).
Желяза (Езб.).
Желйзна (Кб., Рв.).
Жбльо (Ш., Слм. Пч. Трв., См.).
Жбндо (Вб.).
Жбчка (См.).
Жбчко (См.).
Жбчо (См., Слм.).
Живко (Трв.).
Зафйр (Бт.).
Зафйра (Рв., Пч.).
Злйта (Бт., Пв., См., Срм.,
Алг., Езб., Ш.).
Златина (Трв.)..
Злйтка (Дбр.).
Златьо (Трв., Дбр.).
Зорйца (Слм.).
Збрка (Дбр.).
З^на (Кб.).
Ивйн (общо).
Ивй,на (Езб.).
Иванка (Бт. и др.).
Ивйнчо (Трв. и др.).

200
Илко (Трв.).
Ильо (Трв.).
Индже (Алг.).
Индрибя (въ с. Паскалево
въ Търн.).
Ирмйп (въ с. Летница въ
Търн.).
Калвян(отъ „Калоян", См.; —
едно сЬмейство въ Смядово
се казва и Калвянолу),
Калина (Дбр., Кб., Езб.).
Калйнчо (Трв.).
Калйца (Вр.).
Калко (Вр.).
Кальо (Ш., См., Кл., Вр.).
Калбна (Срм.).
Кал^д (Вр.), Кал^дь (Пч.).
Кал^ша (См.).
Млчо (Трв., Тр.).
Кй,ля (Слм., Рв., Пв., Алг.,
Мх. Ш.).
Карйн (Дбр.).
Киро, м. р. (Пв., См.).
КАрчо (Пч.).
Кателйя (Бт.).
Катйна (Дбр.).
Кера (Рв., Алг., Срм. Дбр.).
Керйна (Алг.).
Керйнка (Пч.).
Керйца (Кб.).
Керйца (Дбр.).
Кина (Вр., Тр.).
Кирана (Рв.).
Кирй,нка (Вб.).
Кирйз (Алг.).
Кирйза (Мх.).
Киро (Слм., Бт., Тр.), Кйрю
(Трв.).
Кир^ша (Слм.).
Киряз (Алг.).
Кйца (Дбр.).
К6Й0 (См.).
К6ЙЧ0 (Трв., Слм.).
Кбльо (См. и др.).
Кбмо (Тр.).
Кбмня (Пч.).
К6н.1;а, м. р. (Вр.).
Кбнде (Вб.).
Кбса ж. (Мх.; Кб.).
Коприна (Кл., Никюнъ въ
Търн.).
Кбсьо (Кб.).
Кбста (Тр.).
Кр^йо (Тр.).
Криле (А.1Г.).
Крбнъо (Дбр.).
Кръстйна ж. (Кл., Тр.).
Кр^^стьо (См.).
Ксйти, ж. р. (Пч.).
Кубра, ж. р. (Трв.).
К^зман (Вб.).
К^не (Рв., К.Т.). К^нчо (Пв.).
К^ньо (Кб.).
К^рта, ж. р. (Дбр.).
К^рте (Дбр., Мх., Рв., Вр.).
К^рто (Кл.).
Куцар (Вр., Трв.).
К^на (Вб.).
Кънчо (Рв.).
КЬнъо (Трв., Дбр.).
Кътя (См.).
Л^ар (См., Тр. и др.).
Лаико (отъ Влайко, Кл.).
Лйла ж. р. (Тр.).
Л11ЛЪ0 (Тр.).
Ламбе (Дб., См.).
Лечо (Бт.).
Лйнко (с. Патрешъ въ Търн.).

т
Л^чо (Тр.).
Лулчо (11г.).
Л^ца (Дбр.).
Любица (Слм.).
Люцка (Дбр.).
Ля па (Рв.).
Мавроган (Алк.).
Мквре (Алг.).
Мавродйн (Кл.).
Магрибт (Пг.).
Макавей (Дбр.).
Мйльо (Кл.).
Малйн (Кл.).
Мал^ш (Кл.).
М^нда (Алв.).
Мй.ньо (Пв., Вр.).
Мара (Дбр., Срм., Алг.).
Мйрга (Кб.).
Маргарина (Мх.).
Марййка (общо).
Марин (Трв.).
Марина (Езб.).
Марййка (Мх., Слм.).
Марйнчо (Бт., Алг.).
Марибра (Алк., Пч.).
Марко (Тр., Трв.).
Мартин (Дбр.).
Марула (Пч., Мх., Алг.).
Мкрчо (Вр.).
Мита ж. р. (Тв.).
Матрбна (Дбр.).
Мбзьо (Дбр.).
М^иа (Рв.).
Мбта (Кб., Мх.).
Метбди (Тр., Алг.).
Милапа (Бт.).
Мйлица (Дбр., Слм.).
Мйлка(11ч.,Езб.,Мх.,Бт.,Срм.).
Милко (II ч.).
Милчо (Трв.).
Мйльо (Рв., Бт., Ш., См., Пч.).
Мимянка (Мх.).
Мйпа (См., Срм.).
Мйнка (Кл., Езб., Дбр.).
Мйнко (Тр.).
Минчо (Трв., Езб.).
Мйньо (Рв., Трв., См.).
Мира, ж. р. (Алг., Рв., Слм.,
Мх., Ш.).
Мирй^нза (Рв.).
Мирбна (с. Иванча въ Търн.).
Мйрчо (Кл., Рв., Тр.).
Мита ж. р. (Вб., Слм.).
Мйтьо (Пв., См. и пр.).
Михал (Тр., Езб.).
Михо (Тр., Бт., Кл., Ш.).
Мйчо (Трв., Тр.).
Мбма (Кб.).
Момчил (Трв., Кб., Вр.).
Мбмчо (Трв.).
Мбне (Вб.).
Мбньо Дбр.).
М5са (Пч.).
Мбска ж. р. (Пч., Бт.).
Мбско (Пв.).
Мбта (Дбр.).
Морфина (Мх.).
Мяяко (Трв.).
Надежда (Дбр.).
Нййден (Рв.), Тр.).
Нака (Тр.).
Наке, м. р. (Кл.).
Нйко (См.).
Нана (Тр.).
Нйнка (Алг. Мх., Ш.).
Нйста (Вб. Рв.).
Нафталин (село Бутово въ
Търн.).

202
Начо (Трв. Тр^ Вб.).
Нев^нка (Вб., Кб.).
НевАна (Тр.).
Неванка (Тр.)-
Шда (Тр. См., Рв., Дбр.).
Недбля (Пв., Вб., Ст.).
Недблко (Бт.).
Нбдка (Вб.)
Нбдьо (Слм.).
Недялко (Трв.).
Шйко (Слм., Трв., Езб.).
Шнка (См., Слм.).
Шнко (Пв. Трв.).
Щно (Пв.). Дбр.).
Шнчо (См.).
Нерандза (Бт.).
Нбчо (Слм.).
Нбша (Вб., Тр.).
Никйфор (Трв.).
Николина (Вб.). (Слм. Езб.).
Никола, ж. р. (Трв.).
Нино (Трв.).
Ница (Алк.).
Нйче (Алк.).
Новйк (Трв.).
Н5не (Слм.).
Шгул (Ш.).
Обрбтенъ (Трв., Слм.).
Обрбписо (Трв.).
Орозов (пр-Ьзиме, Ш.).
Пагбна (Алк.).
Палагия (См.).
Пан5рка (Алк.).
Параскева, ж. р. (Дбр. и др.).
Парашкев^,, м. р. (Мех., Трв.).
Пар^ш (Кл., Вр.).
Па^на (Тр.).
Патлбй (отъ Пантелей, Слм.).
Пащйя, м. р. (Дбр.).
П^йка (Вб.).
П6ЙК0 (Трв.).
П6Й0 (Бт., Слм., Дбр.).
П6ЙЧ0 (Трв.).
Пбна (Тр., Пв., См., Ш.).
Пбнчо (Трв.).
Щньо (См.).
Пбтка (См.).
Петко (Тр., Езб.).
Пйгра (См., Пв., Дбр., Езб.).
П^тьо (Слм.).
Пбца (Алк.).
Пл^ма (Алг., Кб,. Мх.).
Полина (Пч.), Пулйна (Алк.).
Помбтко (Трв.).
Препия, ж. р. (Дбр.).
Прйхо (Дбр.)
Прбдан (Слм., Трв.).
Профйра (Рв.).
П^льо (Трв.).
П^нко (с. Летница въ Търн.).
Рад (Трв.).
Рида (Тр., См., Езб.).
Радил (Дбр.).
Рйдка (Трв.).
Р^дко (Трв.).
Р^дне (Тв.).
Радбй (Трв.).
Радбя (Тр.).
Радомир (Ш.).
Радослав (Дбр.).
Ркйко (Трв,, Тр. Вр., Дбр.).
Рййна (Вб.).
Ркйо (Тр., Пч.).
Рйчо (Кл.).
Р^е (Трв.).
Ралин (с. Плаково въ Търн.).
Рймьо (Трв.).
Рйлко (Дбр.).

203
Расйда (с. Плаково въ Търн.).
Ркхне (Пв.).
Рачко (Трв.).
Ркчо (Трв., См. Пв.).
Рашко (Пв.).
Ревбка (с. Иванча въ Търн.).
Ристбс (Рв.).
РНо (Трв.).
Р^менка (См.).
Р^са (Пв., См., Дбр., Алг., Мх.).
Русана (Алг.).
Р^се (Кл., Вр., См., Слм.).
Р^сен, -син (Трв., Слм., Пч.).
Русййка (Кл.).
Р^ска (Тр., Вр., Дбр.).
1)ава м. р. (Слм.).
Сйве м. р. (Слм., Езд.).
Сйвка (Дбр.).
Сквчо (Трв.).
Свржйка (Дбр.).
Сива (См.).
С^мко (Трв.).
С^мо (Трв., Рв).
Сбрги (Трв.).
Сийка (Дбр.).
Силен (Пч.).
Сйма (с. Иванча въ Търн.).
Симебн (См. и др.).
Слав (Трв.).
Слава (См., Слм., Езб., Ш., Кб.).
Слй,ве (Бт. Рв.), Пв.).
Славка (Дбр.).
Славчо (Трв.).
Смил (Трв.).
Смйна (Рв., Плаково въ
Търн.).
Спас (Трв.).
Спаса (Тр.)
Срббко (Бд.).
Стййка (Тр.).
Стййо (Тр.).
Стамйт (Пч.).
Стамйти (Пв.).
Стймо (Дбр.).
Стйна (Тр. См., Пч., Алг.).
Станимир (Пч.).
Стйнка (См., Пв.).
Стй,нко (Трв.).
Станчо (Слм., Ш. Тр.).
Стбфа, ж. р. (См., Пв.).
Стбфан (общо).
Стефана (Дбр., Езб.).
Стбйка (Тр., Мх.).
Ст5йо (Трв., Бт.).
Стоян (общо).
Стоянка (См., Слм., Тр. и лр.).
Султйна (Алг., Кб., Дбр.).
Съба (Тр., Вр., Вб., См.).
СЬбе м. р. (Кл., См., Пв., Дбр.).
С^бка (См.).
С^бко (Трв.).
С^бьо (Дбр.).
САра (Тр., Трв.).
Танйс (См.).
Тйше, ж. р. (Кб.).
Ташо м. р. (Дбр.).
Ткхо (Трв.).
Тбньо (Ш.).
Тйна (Тр.).
Тйньо (Дбр.).
Тйшо (Пв.).
Тиха (Кл., Езб.).
Тбдор (общо).
Тодбра (См., Слм.).
Тйман (Тр.).
Тйна (Алг., Мх., Езб.).
Тбнчо (Тр.).
Тбта (Тр., Дбр.).

204
Тбте (Дбр.).
Тбтьо (Трв.).
Тбша (Дбр.).
Трандйфил (Дбр.)
Трифон (См.).
Трох^на (Трв.).
Трънко (Бт.).
Т^нчо (Рв.).
Тяна (Алг., Ш.).
Уба (Трв.).
Убан (Трв.).
Фотина (Дбр.).
ФрЪса (Дбр.).
Харизан (Вб., См.).
Харалймб (Вр.).
Хйньо (Рв.).
Хрисй (Пч., Срм.).
Христо (Тр.).
Христина (Тр.).
Хрус^вка (Срм.).
Хрусйна (Ич.).
Х^льо (АлЕ., Пч.).
Ц^на (Тр., Дбр.).
Цинка (Дбр.).
Цанко (Тр.).
Цйчо (Трв.).
Ц4ца (Тр.).
ЦвАта (Тр.).
Цвятко (Тр.).
Цбки (Трв.).
Щна (Тр., Езб.).
Цбне, м. р. (См.).
Цбнка (Вб.).
Цбнко (Дбр.).
Цбнчо (Вб.).
Цбньо (Трв.).
Цбца (Бд.).
Цбчо (Тр.).
Чако (Рв.).
Чкна (Рв., Бд.).
Чаие м. р. (Пв.).
Чбрньо (Рв., Вб.).
Ч^бра (Пв.).
П1ид6р (Рв.).
Шйньо (Ш.).
Штбра (Дбр.).
Штильбнка (11ч.).
Штирийн (11ч.).
Яни (Кб.).
Янка (См., Дбр.).
Лнко (Слм.).
^нчо (Алг.).
}1ньо (Рв.).

Показалецъ
на споменатит'Ь села и градове,
(Цифрит']^ означаватъ страници на съчпиението).
Абдалкьой 32.
Абдикьой 150.
Абоба 80.
Авренъ 102—104, 17, 18, 37,
38, 104, 107.
Авомаци (Афумацъ) 138.
Агатово 192.
Аджамка 165.
Аджемлеръ 151.
Азапли 32.
Айваджикъ 11.
Айдаркьой 130.
Айдемиръ 163—164, 141,
161, 162, 1'б7.
Айдънчофа 158.
Айтосъ 32, 36.
Аканджиларъ 193.
Акбунаръ 166.
Акдере 174.
Акчаеръ 192, 94.
Алагюнъ (Българко Алагюнъ)
81, 34.
Аладагли 32.
Алаклисе, вж. Ботевско 19.
АланкайряЕъ 31.
Алваново 123.
Алванларъ 126.
Алексавдрово (ПрЬслав. ок.)
116.
Александрово (Ескиджум. ок.)
125.
Александрово (Свищов, ок.)
192, 99.
Александрово (бив. Кара Ха-
санъ въ Ловч. ок.) 193, 70.
Александровка 151.
Алибейкьой 174.
Алифакъ (Силистр. ок.) 165
Алифакъ (Бабадашка ок.) 175.
Алмали 172, 77, 84, 162, 165,
166.
Алъчкьой 158.
Алфатаръ 164, 166.
АсЬново 192.
Ашикларъ 124.
Ахмачево 32.
Ахъркьой 110.
Арабаджи 166.

206
Арамаръ (Провад. ок.) 110,
94.
Арапларъ (Попов, ок.) 135.
Аратмаджа 166.
Армутли (Добрич, ок.) 158.
Армутди (Бабадашк. ок.) 174.
Арнауткьой 142 — 143, 93,
128, 140, 164.
Арнаутларъ 153, 142.
Аязларъ 135.
Аязма 99, 82, 164.
Вабадагъ 95, 104, 137, 138,
157, 170, 174.
Бабово 177.
Бабукъ 164, 138, 140, 141,
166.
Байрамдере 116.
Байремичъ 151.
Базауртъ 156.
Балабанъ 181.
Балабанларъ 32, 125.
Балабанчево 32.
Балванъ 185.
Балджиомуръ 133.
Балдъркьой 108.
Балчикъ 153, 169, 170.
Банско 180.
Барганли 32.
Басарбово 178, 176.
Батембергъ (бивше Къз^л-
мурадъ) 143—145, 63, 128,
130, 133, 134, 141, 142.
Батошница 181.
Батинъ 180.
Баховица 67.
Башбунаръ 158.
Башкьой (Бабадашк. ок.) 75,
104, 157, 174.
Беброво 46—47, 48.
Бейарнаутъ, вж. Арнауткьой
140.
Бейвърбовка 180.
Бейдаутъ 174, 17.
Бейли 100.
Беймахле 31.
Бекчи 11.
Бериево 193.
Бешбунаръ 181.
Бешевлие 113.
Бешеновъ 71.
Бештепе 173, 157.
Боазкесенъ 151.
Божиченъ 177.
Богдали 158.
Богдали Чамурли 158.
Богданово 158.
Болградъ 105.
Боженци 51.
Божурлукъ 192.
Борисово (бив. Сърнабей) 179.
Босевци 47.
Босилково 32, 59.
Ботево (бив. Юшенли) 156,
18, 152, 158.
Ботевско (бив. Алаклисе) 1 54,
19.
Ботровъ 181.
Бракница 135.
Брусенъ 55.
Брезово 47.
БрЬстъ 191.
БрЬстовица 181.
Бр-Ьстово 192, 70.
БрЬшленъ 167, 162.
Бръчма 164, 141, 165.
Бръчма-еникьой 165.
Б^ла (Русчуш. окр.) 179, 67,
71, 119, 131,

йо1
Б-кха (бив. Акдере. Варн. ок.)
20, 146.
Б^^а Слатина 155.
Б4ла Черква 185, 187.
Бйлбр-Ьгъ 116, 94.
Б4лево (Гебедже) 146, 21, 96,
50, 173.
Б4ляне 192.
Белица 162.
Б^ли Мажи 49, 51.
Б'Ьлковци 47.
Б-Ьло Копитово 75.
Б^лцовъ 180.
Б^ляново 180.
Буджакъ 172.
Буковлакъ 191.
Букорещъ 142.
Букюрджели 32.
Бунархисаръ 56, 107.
Бургасъ 31, 148.
Бурумли 191.
Бухаларъ 125.
Буюкли 32.
Бъзоведъ 180.
Бъзънъ 179.
Бъзъу 178.
Българене 189.
Български Изворъ 55.
Български Караагачъ 191.
Българско Сливово 189.
Вайсалъ 149, 151, 153, 154.
Валалий 158.
Вардимъ 186, 189.
Вардунъ 118—122, 13, 62,
74, 117, 123.
Варна 146, 4, 5, 6, 7, 19, 20,
42, 73, 92, 119, 121, 148,
151, 152.
Василикосъ 104.
Вейзлери 47.
Велетлеръ 126.
Верешъ (Вареши) 138.
Виная 190, 66.
Вискьой 167, 140.
Видинъ 69.
Вишовдолъ 185.
Владимирово 158, 156.
Владиня 183.
Влахларъ 151.
Влапшца 184.
Водица 134, 128, 133.
Войвода (Войводакьой) 92,16,
19, 76, 78, 84, 90.
Врабевъ 193.
Вр^сово 32, 59.
Влбелъ 68, 190.
Вълканещъ (Вълканещи) 105,
143,
Върбица 123—124, 6, 11, 43,
117.
Върбовка 185.
Вързулица 189.
В*нчанъ 105, 100.
Битово 182.
ВЬтренъ 165, 161.
Габрово 50—52, 49, 181.
Гагаля 177.
Гагово 133.
Галата 150.
Галица 172.
Ганювъ Долъ 47.
Ганчево 11.
Гарасовецъ 55.
Гарванъ (Аккадънл. ок.) 182,
166.
Гарванъ (Балбунар. ок.) 182
Гаргалъкъ 154.
Гебедже, вж. Б'Ьлево.

>фдгля ''^:^.
Сфмъ 123.
—\:л. иг>.
Н>ю Си» 1(
Сл»>в> 1«-
С! 49.
1 1':. 70-
_ 1
Юг, 1г#с, и;5.
1»;»;, !»>, 174,
однца 103,
олЬшл Лрбаяасн гвх. Ар-
науткьи; 140,
олЬжъ Ълялъп '^8.
ол^Ьмъ Гарваеь 173.
'ол±жъ Дервевть 124.
'ол1,жл Кайнардха 1С0.
'ол^рЖЛ Бокардха 145.
'ол^ма Франга 151.
*()лЬ%о Чахурли 157, 158.
*орни Биволъ 193.
'орни Иил;ликъ 75.
'орни Чифликъ 108.
'орш,о Абланов-) 180.
*ор1ИгО Алмали 31.
'орП1Ю ОрЬхово 150.
орньо Павликяни (Киречли
Павликени; 103, 53, 09, 70.
Ърньо Чамурли 174.
'орня Липница 184.
'орня Манастирица 181.
'орня Оряховица 183, 127,
132.
Горско Лб.таново 180.
3-'. 4в. 115, 119.
Еолшбк 51.
Г|а^шнщж Г-^З.
Гтлши 35—40. »Ч 17, 102.
107, 110, 15«Х
Гьомелъ 93, 107.
Гьокчедюдюкъ 15<ь
Гьолбтнаръ 181.
Гьоре 154.
Гърлица 172.
Гърчнново 135.
Гюзелджеалааъ 137.
Гюлекьой 150.
Гюлеменово 152.
Гюллеркьой 1в(>.
Гювдогду 150.
1^нялас& 151.
Гюргево 119, 1«>1, 17-9
ГюргенджнБЪ 105.
Гюргеж-ти 158.
Гяурх ^уютчу^^ь 19.
Дамяново 193.
ДдЬ Могили 181.
Дебнево 193.
Деведжнкьой 157, 158.
Девино (Девня), 104.
Девина (Девня).
Девня 104—105, 0, 8, 33, 75,
97, 98, 107, 119.
Де.мирдже 173.
Демирджилеръ 137.
Дениалеръ 102.

209
Дели Юсуфкоюсу 158.
Дервентъ 151, 118.
Дервишко 191.
Дере 135.
Дерекъой (Варвен. ок.) 146,
21.
Дерекьой (Петрова р-Ька, въ
Провад. ок.) 100, 105, 164.
Дерели 193.
Дермендере 77, 90.
Дивд^дово (Ченгелъ) 75, 6.
Дивитаки 192, 70.
Дивитлеръ 151.
Дикилиташъ 445.
Диковка 165.
Димитриево 165.
Димотика 124.
Димча 185.
Дишбудакъ 147—149, 153,
154.
Джевизли 19, 20, 144.
Джемеренъ 31.
Джеферли (Варпен. ок.) 19,
150.
Джеферли (Айтос, ок.) 32.
Дживелъ 93.
Джумали 32.
Джюлиница 174, 141.
Добрина(Джиздаркьой)105, 6.
Добричъ (Х,-Оглу — Пазар-
джикъ) 155, 43,. 103, 137,
138,169.
Доброданъ 193.
Добромиръ 173.
Доймушларъ 162, 167.
Дойренци 193.
Докузекь 32.
Долапит* 177.
Долни Биволъ 193.
Долни Инджикъ 75.
Долни Турчета 185.
Долни Чифликъ 150, 103.
Долиьо Абланово 178.
Долньо Алнали 31.
Долньо ОрЬхово 146.
Долньо Павликяни 70.
Долньо Чамурли 174.
Долня Кумлуджа 152.
Долня Липпица 184.
Долня Манастирица 181.
Долня Студена 186, 189.
Доуджа 146.
Драганово 184.
Драгижево 184.
Драгоево 113, 174.
Драгомирово 192.
Дриново (бив. Бахшишларъ)
134.
ДрЬново (Дрянов, ок.) 49 —
50.
ДрЬново (Ловч. ок.) 193.
ДрЬповецъ (Разгр. ок.) 136.
Др^новецъ (Б^лен. ок.) 180.
Дуваларе 32.
Дуранкулакъ 154.
Дурбали 158.
Дургуткалфа 158.
Дурмушъ 75.
Душово 193.
ДъверитЬ 47, 48.
Дългъчъ 123, 125. .
Дюлгерли 31.
Дюлгеръ 150.
Евренли 32.
Езерецъ (Езерче) 136.
Езибей (Азисбей) 155—156,
158.
Екрене 154.
14

й16
Елена 47—49, 46, 47, 107,
118, 181.
Елесфакк 109, 93.
Елечъ 150.
Елибей 154, 158.
Емирлеръ 146.
Енево (Янево , Юнускьой)
76—77, 19, 84, 172.
Енидже (Инджекьй) 149.
Енидже-Хайдаръ 158.
Еникубей (Хеникубей) 42.
Еникьой (Хеникьой, Варнен.
ок.) 20, 146.
Еникьой (Карноб. ок.) 32.
Еникьой (Бабадашка ок.) 1 57,
173.
Енина (Хенина) 51.
Енимахле (Карноб. ок.) 32.
Енимахле (Добришка ок.) 1 58.
Еркечъ 35—40, 17, 43, 102,
107, 150.
Ерменли 152.
Есекьой 172.
Есетли 109.
Ескиарнаутларъ 105, 142.
Ескибаба 174.
Ескиджумая 117, 4, 47.
Етрополе 55.
Жеравна 32, 46, 79.
Зав1тъ (Заходъ) 137.
Зараево 134 133.
Златаръ 113.
Златарица 178.
Злокучене (Кюприкьой, ХХрЬ-
слав. ок.) 116.
Злокучене (Никопол, ок.) 191.
Ибричево 184.
Иваново 177.
Иванча (Курдаланъ) 135.
Имренлеръ 125.
Имрихоръ 89—92, 16, 19, 77.
Инджекьой (ХХровад. ок.) 106.
Инджекьой (Карноб. ок.) 32.
Инджекьой (Енвдже, Одринск.
в.) 149.
Инджекьой (Варнен. ок.) 151.
Иримникъ 175.
Иситли 32.
Исиаилфакъ 32.
Ичера 46.
Кабаколакъ 136, 93, 138,
163, 164.
Кабасакалъ 158.
Каварна 42.
Каваки^ахле 32.
Кад^ 75.
Кадъкьой (ХХровад. ок.) 17,
108.
Кадъкьой (Карноб. ок.) 32.
Кадъкьой (Тутрак. ок.) 166.
Казакдере 104.
Казанл2къ 51.
Казъпчане (Каспичанъ) 77.
Кайкъ 16.
Кайнарджа 18, 31, 102.
Х^йракъ 166.
Кайраккьой 31.
Какрина 192, 70.
Каладжиларе 32.
-Каларашъ 77, 172.
Каликастрово 185.
Калипетрово 164, 64, 84, 95,
160, 161, 166.
Каломенъ 127.
Калоферъ 53.
Калтинецъ 184.
Калугерица 86 — 87, 6, 59,
60, 88.

211
Еалфадере 145.
Калфавъой (Джевизливалфа)
134, 144.
Камберъ 174.
Каменецъ 191.
Каменка 174.
Канлия 172, 166.
Каауджикьой 32.
Капуджимахле 156, 158.
Караагачъ (Хамбарл^-Кара-
агачъ) 110, 17, 17, 94.
Караа(га)чъ (Разгр. ок.) 133.
Караагачъ-Софуларъ (Син-
дедъ-Караагачъ) 107.
Караарнаутъ 150—142, 138,
161, 163.
Караахмедмахле 110.
Карабашлъ 157, 158.
Карабунаръ 31, 33, 34.
Каравеллеръ 135.
Карагюръ 150.
Караесенъ 192, 132.
Каракоджиларъ 167, 140.
Каракуртъ (Добрич, ок.) 19.
Каракуртъ (въ Бесарабия)
105, 143.
Каракьосе 100.
Каралезъ 158.
Карали 158.
Караманлъ 110, 17, 93, 154.
Караманово 186, 189.
Карамца 182, 132.
Каранасупъ 174.
Караново 166.
Караомуръ 164.
Караорманъ 164, 141, 165.
Карапелитъ 166.
Карапча (Гарибча) 154.
Карасарли 32.
Карасиианъ 156, 158.
Карасуларъ 158.
Карахасанъ (Горньо-Ор4хов.
ок.) 183.
Карахасанъ вж. Зараево.
Карахюсеинъ 151, 19, 20, 98.
Карачуфаларъ 125.
Карлово 53.
Карнобатъ 40, 98.
Кацануница 191.
Кацелево 180, 130.
Касапкьой 174.
Касапларъ 75.
Каспичанъ (Казъпчане) 77 —
83, 59, 76, 84, 86, 88,
169, 172,
Касъмкьой 158.
Касъмларъ 109.
Каталой 157.
Катерица 191;
Катуница 46.
Каяард^ 111.
Каябашъ 32.
Каябейкьой 154.
Келешкьой 31.
Кередй (КарЬягд^) 100, 81.
Керменли 165.
Керякъ 49.
Кесарево 184.
Кестене 121, 122.
Кестричъ 19, 20.
Кечиллеръ 135.
Килифарево 49, 178.
Кипилово 46.
Климентово (бив. Каиакли) 1 5.
Ковачовецъ 133, 130, 133.
Кованлъкъ 158.
Ковчасъ 31, 34.
Коджабукъ 31.
Ц'

212
Коджатарла 147, 153.
Козаръ-БЪляне 189.
Козаревецъ 184.
Козловецъ 199.
Козлуджа вж. Теке-Козлуджа
(Новопаз. ок.) 92, 16, 76.
Козлуджа (Везиръ-Козлуджа,
Варнен. ок.) 20, 94, 151.
Козосм2дье 155.
Коевци 192.
Коиловци 190.
Коклуджа 153.
Комарево (Карноб. ок.) 32,59.
Комарево (Провад. ок.) 101.
Комарево (Никопол, ок.) 191.
Комратъ 157.
Конакъ (Ескиджум. ок.) 123.
Конакъ (Куртбун. ок.) 166.
Конгасъ 173, 146.
Константинъ 47.
Копаранъ (Айтос, ок.) 18, 1 51,
168, 183.
Копаранъ (въ Бесарабия) 152.
Коприва 192.
Копривецъ 180.
Коприщида 94, 155.
Копусчи 107.
Коркутъ 156.
Кормечка 193.
Коробашли 152.
Косовецъ (Кусовча) 88, 76,
84,87,97,98,100,157,164.
Костанденецъ 177
Костенъ 32.
Костина Р-Ька (Кемикчи-
дере) 89.
Костово 132.
Котелъ 43—46, 33, 34, 47,
48, 79, 117, 168.
Кочашли 135.
Кочово (Кътешъ) 113.
Кошовъ 178.
Крамолинъ 192.
Крапица (Крепчк) 133.
Красенъ 138.
Кривина (Б-Ьлен. ок.) 180.
Кривина (Тетев. ок.) 55.
Кривна 97—98, 6, 59, 94.
99, 100, 105, 172, 174.
Кривня 137.
Крумово (бив Горня Кум-
луджа) 151 — 153.
Крушево 124, 149, 154.
Кръстина 32.
Кузгунлукъ 167.
Кула (Лезенградско) 150, 154.
Кулата (Русенска ок.) 177.
Кулазли 32.
Кумлуджа (бив. Долия Кум-
луджа) 153, 103.
Куркуджа 32.
Куруджаеренъ 94.
Куруджиево 32.
Курукьой 20. 146.
Куртдуманъ 154.
Кутлубей 109.
Кутруджа 124, 125, 135.
Куюджукъ (Варп. ок.) 150,
Куюджукъ (Добруджа) 172.
Къздервентъ 94.
Къзълагачъ 33.
Къзълджиларъ 1 10, 1 7, 93, 96.
Къзълларъ 135.
Кълнове 113.
Кълъкчи 154.
Кърхармань 31.
Късъмчево 32.
Кътешъ вж. Кочово.

213
Къшла 172.
Кьопекли 101, 32.
Кьосекьой 135.
Кюкюлеръ 147, 151, 153.
Кюлевецъ (Кгодевча) 87—88,
58, 60, 78, 79, 84, 87, 96.
Кюмюрлукъ 151.
Кюприкьой (вж. Злокучене)
116.
Кюстендже 170.
Кгочукъ 135.
Кючюкаланъ 32.
Кючюкахмедъ 158.
Кючгоклеръ 126.
Липникъ 177.
Липвица 196.
Ловечъ 52,
Лозенградъ (Къркклисе) 31.
Лозица 190, 68, 70.
Ломъ-Черковпа 181.
Лопушна 11.
Л^сичери 185.
Л4сковецъ 183, 184, 188.
Лжжена 192, 66, 69, 71,191,
189.
Любленъ (бив. Дагъ-Ени) 135.
Мадлешъ 31.
Малка Ада (Лдъкьой) 145.
Малка Кайнарджа 162, 165.
Малка Кокарджа 145.
Малка Франга 151.
Малки Арбанаси (Караар-
наутъ) 140.
Малко Чамурли 157, 18, 158.
Малко Ченге 32.
Малки Чифликъ 184.
Малко Враново 182.
Малъкъ Гарванъ 173.
Малъкъ Дервентъ 124, 125.
Малъкъ Базауртъ 158.
Манастиръ 107, 6.
Мангалия 170
Мандъръ 93.
Мансъръ 135.
Марашъ 113.
Марковецъ (Марковча) 88 —
89, 32, 58, 59, 87, 89, 100,
164, 172.
Мартенъ 177.
Махалъчъ 109.
Мачинъ 170.
Медванъ (Папазкьой) 32, 46,
118, 119.
Мелеклеръ 158.
Мемишсофуларъ 150.
Мердана 185.
Мертикъ 55.
Мехмед и 135.
Мехмечкьой 30, 61.
Мечикчилеръ 124 — 526.
Мечка (Русе:?, ок.) 178.
Мечка (Никоп. ок.) 190, 26.
Миневци 47.
Михайлово (Черкешли) 164.
Михалци 184.
Могила (Мухла) 83—86, 59,
88.
Монастирица (Манастиръ)
107.
Мостъ (Кюпрюкьой, Подъ)
106, 6.
Мусина 185, 187.
Мурацово (Мура]1;софу) 99.
Мършовица 190.
Надарево 125.
На.1бантъ 173.
Небикоюсу 158.
Нейково 46.

214
Нетово 98, е, 59, 100.
Нягуша (Няпшц Невша) 99,
6, 19, 59.
Ннжолаею (Юружжръ) 135.
Нвколаевка ГХадърча) 150,
162, 165.
Ншсоподь 191, 5, 26, 52, 55.
Нисово 179.
Новачеве 190.
Нова Шивва 108
Новнпазаръ (Еннпазаръ) 76,
16, 17, 19, 77,80, 83, 84,
85, 86, 87, 130.
Ново МалБО (Сепетчн) 134.
Ново КуюджгБЪ 152.
Ново Оряхово 150.
Нмю Сажо (Црок ок.) 101, 6.
Ною Село (Русевсжа ок.) 1 78.
Ново Село (Еотл. ок.) 46.
Ново Село (ТрояЕ. Ок.) 52.
ОбрЬгстнвъ 181.
Овчата, вж. Ченге.
Овча Могила 189.
Овчарово (Чобанкъой) 88.
ОдаитЬ 184.
Одринъ 29.
Одърве 191.
Окчуларъ 125.
Олтеишщ 161.
Олукли 166.
Ольшанка 165.
Омаревци 70.
Опака 132, 62, 63, 126, 130,
133.
Ооанча 158.
Ораманъ 38, 168.
Ортакьой 109.
Оручгази 110.
Орханкьой 31.
ОрЬовнца (Горва-ОрЬхо-
вица) 181.
ОрЬвгь 192.
Оселна 55.
Осенець (Хтоенче) 137.
Оенково 181.
Оска-Еалзггерово 192.
Осианпазарь 117, 4, 6, 123.
Оснаръ 113.
Огм&тЬзш!. 1')7
Острецъ 53.
Острнца 181.
Отбива 52.
Павликяни (,11авликеяи^) 1 85.
186.
Пазарджнкъ (Добричъ) 170.
Палшарца 127— 132, 62, 126,
133.
Палица 47.
11аи(и)чар«ю 31.
Паракьой 173.
Пасвалевга^ь 185, 187.
Патреть 185.
Пашаитъ 153.
Пашакьой 150, 32, 148.
Пашакьиш 174.
ПепшатБ 191, 190.
Пепелива 180.
Петикладенци 189, 66.
Петковци 47.
Петрина Р^^ка, вх. Петрова
Р^Ька.
Петрова Р^ка ( Д ерекьой) 1 00.
Пипервово 186, 189.
Пиргосъ 177.
Пирне 32.
Писарево 184.
Писанецъ 178.
Пл^венъ, 26, 55, 141.

215
Шдъ вж. Мостъ.
Подвисъ 32, 59, 60.
Цоликраище 184.
ПолсЕО Косово 184.
Иопина 160, 161.
Попово 127, 21, 123, 126.
Попъ-Русевци 47.
Пордимъ 191.
Посъбина 134, 141.
Иотуръ 114, 174.
Првдимчецъ 67.
Ирилйпъ (Добралъ) 59, 60.
Ирисово 185.
Провадия 110, 40 105.
Просекъ 193.
Просена 177.
ПрЬславъ 112—113, 6, 21,
61, 74, 111, 117.
ПЪБДЪЕЛИ 165.
Рабево 193
Равента 55.
Равна 94-95, 6, 59, 100,
172, 174.
Раданово 184.
Радиненецъ 191.
Радуловъ Додъ 55.
Разградъ 136, 4, 6, 21, 128,
130, 140, 142, 143.
Раково 46.
Рахово 55.
Рйсенъ 185.
Реджебмах.те 109, 94.
Рибенъ 191.
Ришъ (Чалъкавакъ) 42 — 43,
31, 32, 58, 113, 114, 117,
174.
Русларъ 147, 151.
Русокастро 31, 34.
Русчукъ 4, 6, 176, 177.
РЬхово 177.
Садина 132—133, 62, 133,
136.
Сава 110.
Сазлъ 145.
Сакартепе 93.
Салиоглу 31.
Салманово 113.
Самоводене 184, 181.
Санджикларе 32.
Сарсънларъ 162.
Саръгьолъ (Варнен. ое.) 151.
СарЬгьолъ (Добруджа) 174.
СарЪкуванлъвъ 10.
СарЬмахмудъ 157, 158.
СарЬмуса (Бургас, ок.) 31.
Саръмуса (Балч. ок.) 154.
СарЬюртъ 174.
СарЬяръ 189, 132.
Сатулново 175.
Сатълмъшъ 154.
Сваленикъ 177.
Свищовъ 187—189, 52, 66,
190.
Свети Никола 31.
Седларево 46.
Севлиево 51, 53. 66, 193.
Сеидъ 135.
Сеидахмедъ 154.
Сейдолъ 145.
СемизалЪ 158.
Сенебиръ 93.
Сепетчи 144.
Сердименъ 157, 158.
Сигменъ 32.
Силистра 136, 4, 6, 17, 64,
73, 161, 172.
Синделъ 107, 106.
Ситово 108.

^16
С лавица 191.
Слатина (Тетев. ок.) 55.
Слатина (Ловч. ок.) 70, 190,
193.
Сливенъ 33.
Сливо Поле 179.
Слобозия 176.
Смочанъ 70, 192.
Сиадово 113—116, 42, 58,
174.
Солуджала 104, 103.
Сомовитъ 192.
Спанчево 162.
Спахларъ (Попов, ок.) 134,
144.
Спахлари (Разгр. ок.) 121.
Сребърна 164, 141, 161, 162,
167.
Ср4дни Чифликъ 177.
Средно Чамурли 157, 158.
Станчево 167.
Станьовецъ (Юруклеръ) 93,
140.
Стара Загора 30, 173.
Стара Р^ка 47.
Старо Оряхово 150.
Старо Село 55.
Старъ Сми-ть 162.
Стеврекъ 47.
Стижаровъ 189, 191.
Стражица (бив. Кадъкьой)
184, 141.
Стърменъ 181.
Судхаскьой 150, 152.
Султанкъой 135.
Султанларъ 106, 17,1 07, 108.
Сунгурларе 32.
Сусускьой 158.
Сухелие 125.
Сухнндолъ 185, 187.
Сушица 183.
Суютчукъ 158.
С-Ьново (Тутрак. ок.) 1 62, 1 67.
Овово (Разгр. ок.) 137.
Сънър-енимах.1е 167.
Сърбе 192.
Сърбегли 193.
Сюлиоглу 147, 151.
Сюмбей 150.
Таушанъ Козлудха 93.
Табанъ 177.
Табачка 180.
Таптъкъ 146.
Тарашкьой 32.
Тастепе 32.
Татари 189.
Татарица 165.
Татарларъ 147, 148, 149,
151, 153, 154.
Татарнахле 151.
Ташчи (ТашчиЕЬОЙ) 145.
Теке 149, 153, 154.
Телялкьой 32.
Тепава 70.
Тердакуменъ 32.
Тестедзкн 107, 108.
Тестемеле 175.
Тетевенъ 54 — 55.
Тетово 182.
Тича (Читакъ) 124. 46.
Токмаккьой 167.
Топалкьой (Шумен, ок.) 75,
140.
Топалкьой (Кеменл. ок.) 139.
Топчиете (Топчикьой, Разгр.
ок.) 137.
Топчии (Куртбун. ок.) 162,
166.

217
Торлакъ 137.
Троянъ 52—54, 183.
Тр4вна 50 --52, 48, 55, 104,
181.
Тръмбешъ 183.
Трънчевица 70, 192.
Тръстеникъ (Русенск. ок.) 178.
Тръстеникъ (Свищов, ок.) 1 90.
Тулча 173, 95, 103, 170.
Турну Магурели 191.
Турско Бейкьой 32.
Турсунли 125.
Тушовица (Тошовецъ) И.
Търново 183—184, 49, 50.
Търновца 12.
Тюлбеллеръ 135.
Тюмбевци 47
Узларъ 158.
Урумкьой 31.
Факия 31.
Фердинандово 32.
Фетикьой 101.
Флатаръ (Алфатаръ) 165.
Фрикацей 173.
Фъндъкли 158.
Фюлбеллеръ 134.
Хавса 31.
Хаджигьолъ 173.
Хаджиларъ 173.
Хаджимуса 189.
Хаджипаункьой 110.
Хадърчелеби 166, 162.
Хайдаръ 133, 174.
Халваджи Инджекьой 182.
Хамамджи 174.
Хамбарлъ-Караагачъ (вж. Ка-
раагачъ) 174.
Хардали 158.
Харманкъръ 32.
Хасанларъ 137, 142.
ХасанфакЬ (Алаклисе) 122,
123.
Хаскьой (Аккадънл. ок.) 141,
162, 167.
Хас^ 75.
Хидерли 135.
Ходжакьой 162, 167.
Хотанецъ 182.
Хотнида 185.
Христовци 48.
Хърсово (Кеменларска ок.)
173—140, 75,93,160,163,
164,167.
Хърсово (Новопаз. ок.) 140.
Хърсово (въ Добруджа) 170.
Хънювци 48.
Хюджакьой 182.
Хюсенче (вж. Осенецъ) 128.
Царевецъ 66, 186, 189.
Ц'6ровецъ 180.
Цариградъ 79, 86, 119, 122.
Церова Кория 118.
Чадърли 193.
Чайлъкъ 108.
Чаиркьой 184, 134.
Чаирлъгьолъ 154.
Чаирхарманъ 158.
Чаку 161.
Чалъкавакъ вж. Ришъ.
Чалъмахле 108.
Чамурна 110.
Чанакчие 93.
Чаталджа 1 50.
Чаталларъ 113, 149, 154. 162.
Чатма 150, 165.
Чаушка Махала 189.
Чаушово 186.
Чекендинъ 123.

218
Ченге (Овчага) 40—42, 6,
31, 43, 99, 101, 102, 106,
107, 108, 110.
Червенъ, 178, 6.
Червена Вода 178.
Червена 191.
Черковна (Провад. ок.) 95 —
96, 58, 59, 82, 97, 99, 105,
119, 164, 173.
Черковна {Ескчщ^л. ок.)
12, 13.
Черковна (Кеманл. ок.) 145.
Черна 174.
Черешово 182.
Черешовъ Долъ 47.
Чешмели 77, 78.
Чинели 156, 173.
Чирна 95.
Чоканещи 161, 162, 167.
Чомлеккьой 152.
Шабла 154.
Шадъкьой 17, 109.
ТПамлиево 191.
Шереметъ 108.
Шереметлеръ 135.
Шипка 51, 108.
Широково 180.
Шидково 192.
Шуменъ 73—75, 4, 5, 6, 16,
19,21,41,58, 85, 85, 111,
115, 137.
Щърклево (бив. Кадъкьой)
177, 178.
Юнанчешме 175.
Юперъ 182.
Юруклери (Търн. ок., бив.
Паскал, ок.) 185.
Юруклери (Елен. ок.) 47.
Явашево 123.
Яиджи 186, 189.
Яйла 93—94, 107, 109.
Якезли 31.
Ялъмларъ 125.
Ямболъ 8, 33, 98.
Ямла 12.
Янево (взк. Енево) 59.
Янина 140.
Янково 6, 94, 116.
Януренъ 57, 124, 135.
Янъкъ 32.
Янъкларъ 158.
Ярдъмкьой 134, 145.
Яс^баши 150.
ЯсЬтепе 109.

Вещен^ь показалец^).
Аба 54, 58, 61.
Адженка 58.
Айникежи, айникежви 179.
Аладжа 58.
Алияни (възълбаши) 126, 153.
Анадолски българи 93 — 94,
107, 109, 110, 116, 153.
Ангъчъ 13.
Антерия 54, 60, 61, 69;длега
антерия 60; димиена ан-
терия 57.
Арнаути (македон1щ) 161 —
163, 164.
Арнаути (албанщ!, арбанаси)
100, 105, 142—143
Аръжъ 13.
Вебровени, 47, 118.
Белки 59.
Беневреци 28, 29, 63, 65, 66.
Беневречани 29.
Бирнеци 63, 65, 127.
Борки 70.
Брй.де, брада 57.
Бреневреци 28.
Бръснене зетя 40.
Буенецъ 160.
Бутупш червени 70.
Бърденци 65, 66, 179.
Бърневци 28.
Бърчулнивъ 53.
Б'Ьлодр^ЬшЕОвци 26.
Вайковци, вайвовчани 38.
Бардунчани 118.
Вехти (,ерлии*) българи 23.
Влияние балванджийсво
върху говора на полягцпгЬ
въ Свищовсво 66.
Войници 78, 79, 86, 118—
119, 179.
ВойнишЕИ ниви 1 1 8 — 1 1 9.
Войнишви села 78, 79, 96,
118, 179.
Войнишви субаша 79.
Вълненивъ 27, 28, 29, 69.
Върбичани 117.
Вървеле (гривни) 61.
Габровци 50—52, 106,
145, 181.
Гагаузи 15, 16—18, 19, 76,
92, 105, 108, 109, 110,
150, 154, 157, 174.
Гащи дънести 53; вълчищни
— 66; църни — 57.
Гаджали 21.
Герилово, герилецъ 9.
Герлово 9.

220
Главанци 23, 109, 156, 165,
166, 174.
Глухчета 29.
Говорни особности въ Айде-
миръ 164; — въ Байрам-
дере 116; — въ Бебров^
47; — въ Върбица 123;
— въ Габрово 51; — въ
Др-Ьново 49; — въ Елена
48; — въ Еркечъ и Гулида
38; — въ Жеравна 46; —
въ Котелъ 45 ; — въ Кривна
97 ; — въ Марковецъ (Мар-
ковча) 89; — въ Смядово
113; — въ Равна 95; —
въ Ришъ (Чалъкавакъ)
43; — въ Тетевенъ 53; —
въ Ченге 41; — въ Шу-
менъ 74.
Горилово 6.
Горненци 23.
Горня др^I^xа съ крилье 65.
Гребенци 64, 159—167, 172.
Грижа, грижове 57.
Гунелъ 57.
Гущери (турци) 74.
Гърци 20, 98, 146, 174.
Дамъ, дамища 131.
Данъцит]^ пр^^ди танзимата
120.
Делиорманъ 6.
ДелиорманскитЬ турци 7, 20.
Демирбаба (теке) 137.
Дервентаджии 36.
Джубе 69; червено лщбе 70;
джубе съ крилье 65.
Диз1ия 28.
Димотишки българи 124,
125, 135.
Добруджа 6, 7, 167— 17о.
Долактаникъ 29; долактанче
67, 69.
До.тма 67.
Дорамче 29, 67.
Дребенка (пр4стилка) 71.
Др^новчани 49, 127, 134, 143.
Думи български въ езика на
гсрловскит* турци 13.
Елек, елече 29, 54, 58, 61, 69.
Елепчави 47, 107, 118, 134,
145.
Елийци 159, 161.
Емении 63.
Еневчапи 76, 77.
Ераньовци 133,
Еркечани и гуличани 35 — 40,
102, 104, 107, 146, 150,
154, 156, 162, 165, 172.
Еркечка черга 37.
Етрополци 55.
Забрадка 63.
Забулване зетя 87.
Завезка 27, 28.
Завезчица 190.
Завешка 65.
Завишка 26, 58.
Загорци въ Бургаско и Од-
ринско 23, 29. 30, 32, аа,
64, 147—149, 153.
Загорски села по Айтоска
околия 32 ; — по Бургаска
ок. 31; — по КарпобатсЕа
ок. 32.
Заими 121—122.
Записка 71.
Заселването на балканджжитЬ
по Разградско 141.

й^{
(I
Йви 70.
Изселвания на българи въ
Влашко и Русия 14; изсел-
ване отъ Каспичанъ въ
Влашко и Бесарабия, 77;
— отъ Енево (Янево) 76;
— отъ Крившц 97; — отъ
Могила 84; — отъ Равна
95 ; —^ отъ Ришъ 42 ; — отъ
Черковна, 95; — отъ Шу-
менско 75-^76.
Илтизамджии 82.
Имена и названия български
у герловскигЬ турци 12.
Кавадъ, Давади 40, 59, 60.
Кавакъ 48.
Калеври 71 ; армизени ка-
леври 54.
Калпаци кожени 67, 68.
Калци 61, 65 67.
Калцуни 34, 59, 61, 67.
Капапка риза 62.
Катъре, жълти 71.
Кича 39.
Кичинка 39, 41, 60.
Клашникъ 29, 53, 67.
Клинове 29.
Клупове 54.
Кожухъ безъ ржкави 63, 127 ;
кожуси 67.
Козякъ 54.
Коланъ 67.
Корейка 71.
Коте 70.
Копаранчани 151 — 152.
Котленци 43—47, 33, 34,
117, 153, 173.
Кривица 13.
Криката кърпа 57.
Ксеро 56.
Кудуунъ, кудуунье 56.
Кундуре съ капаци 68.
Кунденикъ 56.
Куцуфии 68> 190.
Къзълбаши вж. алияни;
Къркклисийци (Лозенградци)
93, 105, 149, 151, ,167.
Кърлянка, кърленки 25, 27,
62, 63, 127, 176, 177.
Късакъ 29» . ^,
Късаче, касаче 29» 67.
Късани 50.
Либадета 70.
Липованци 165.
Лозарски царь (царь на ло-
зята) 179—180.
Македонци 108., 140, 141.
Маса 65.
Месаль, месали 40, 41, 50, 61.
Месови обуш.а 70.
Мингише 61.
Минтанъ 53.
Мора 56.
Мукани 39.
Навои 61.
Нагръдница 70.
Нар']^чието на полянцитЪ
(хърцоит-Ь) или о-нарЬчие
24, 25, 32, 33, 123, 126,
127, 183, 184, 185—189;
— нар-Ьчието на планин-
цитЬ (балканджиитЬ) или
гш-нар-Ьчие 24, 25.
Население: българското на-
селение въ сЬв. източ. Бъл-
гария 3; — българското
население въ Добруджа

169. 171: — туроото
Випрп Ц|(зь XV. ш
\\Х ж. 3: — ттрсоло М1-
Бжлпраа в ^^^1 г. 3 — 1.
Ншккж 1^1.
Йкшж: а.чахп вя коав-
ПП1 1Пр«с«г1'< ^^ — Т1:
■кшп* ^ ШК){«ЯТк во
Е^в^^йатш 59: вхяжп
вь Ср^Ах!. 1:2: В1>(жвп
вь Б^атп 1:^:;: вх-жхп
«>. '.хи»; -а 1-7: ах-жла
и. Егвль ~^: вх-ал* въ
Ч«к^ «: : ахпп кь Сая-
Л.*.' : 1 ■ ; вхвлгт» I. ^^к-
в.-вь-в.- Ь. ; вхж»:! »>
^ П^гавА 71.
62, 62, 64^ «д 177. 179,
190. 192.
"Т"— ТТ ^> -9-
Полстрапше ^обвчаж) Г22.
П<>1В 59, 41. 57, 58.
ПашЦ! -7, ^8, 185.
П^утив 57. воет&хе 68.
По>гтрв во, шптре 28, 66.
11:>1^чивж в— 9. 10. И.
.^Х :^-. Г29. 130, 132.
МрЬвкп 40.
П^к-ттт с^. аЗ, 71; крм-
2рквиаап> вгь
■ 75 — 76:кьПр(-
1Х1жж;1Е> !■-:? — 111; — л
В:'».>си>р1:в» 5'^ — 94'. —
:?.>; — вь Емяш) 4>-
"^'[птви ^а Тдр»*!— въ
ТгЬа^ :■: : — ш жрм-
я&пж >ъ К.техъ 44: —
в» Ч.>стп 54: — » ета-
жи.' ТПШГ- 1& ^К<ТЪ
;~; а ВВП4 Ч#яг>?
+ -; — » V9^ Ь»р»:а
Р^^рг:xв кжлх вь Бл1;:п-
:*'. 17К'«ЛВ1Яа ш
Б1а. 5; — 1^%т^ за

223
хърцои къмъ Дунава, въ
Влашко и Бесарабия 14,
76, 77, 88, 113, 136, 137,
189.
Ризи, пр']^хвърлени пр^зъ га-
щите 66.
Ришани 42, 43, 117.
Ремъкъ, опасванъ около бута
и опаса 65.
Рога 64, 176.
Родопчани (прйселенци) 1 08.
Рупски села по Бургаска
околия 31.
Рупци 30.
Русопецъ 68.
Ржченикъ 40, 63, 33.
Сабици 13.
Салтамарка 54, 57, 60,
61, 63.
Сая 58.
Синця 61.
Скепа 57.
Скуфия 64.
Сливенци 90, 104, 107, 109,
164, 165, 172, 173, 174.
Смядовчани 113 — 117.
Спаътски ниви 118 — 119.
Старозагорчани 105, 117,
154, 155, 156, 173.
Стефйнъ, стефйня (шапка)
61, 112.
Сукай 50, 63, 113.
Сукманъ 24, 28; кждрявъ
сукманъ 53; бйлъ — 70.
Сукненикъ (подплатенъ сук-
манъ) 53.
Съртски села, 15, 19, 21,
58, 59, 73.
Състояние на българската
черква по Разградска, По-
повска, Новопазарска и
Провадийска околия 83,
85, 86, 95, 128, 144.
Състояние на едноврймеш-
нит* български училища
ПО Разградско 130, 131,
144.
Татари въ Караарнаутъ 141,
149.
Тачъ 70.
Терлици 56,
Тетевенци 54, 55.
Тичани 46.
Токани, тукани 110, 174.
Тронки, тронковци 31, 34.
Тр*вненци 50, 52. 104, 106,
145, 181.
Тъкменикъ 27, 68.
Търновци 118.
Търпошъ 61.
Тюлбенъ 61, 63.
Ферманъ султански въ Ер-
кечъ 36.
Фесъ 57, 58, 149.
Фурлини 58.
Фуста (хуста) 58, 62, 70,
192.
Фустанъ 57.
Фута (ута, хута) 58, 65, 71.
Харачъ, харачери 81 — 82,
85, 120—121.
Хърцой (ърцой), мн. ч. хър-
цои (ърцои), ж. р. хърцойка
мн. ч. хърцойки 26, 27, 29,
58, 136, 190.
Цървули 61, 63, 68, 71.

224
Чапакъ 39, 60, 70, 71.
Чвмбазъ (перчинъ) 40.
Чемберъ 54, 61, чомберъ 56,
58: чюмберъ 40, 63, 133.
Ми1гевци 40—42, 99, 106,
107, 108, 110.
М^^рибашия на войницигЬ 118.
Ч'фвези 139—140, 177.
М^^ряодрйшковци 26; черни
българи 25.
Чехли, чейли 57, 65, 71.
Чукманъ, чукмань (сукманъ)
41, 56, 64, 88.
Шапка по Съртскя!^ села
60; — по Рушчушко 64 ; —
по Троянско 54.
Шалвари 67.
Шиковци 172, 173, 174.
Шопи 29, 124, 134.
Язма, язми 63, 133.
Ямболци 75, 90, 104, 108.
109, 166, 172 — 174,
157.
Ямур.1укъ 67.
*РВ-43693-8В
5-07
756-1903

Ьи|дм1ко
81ап1ога
3 6105 041 508 271
1>^
81а1|{огс1 ТТтуегвНу ОЬгапев
81а111^огс1, Саи1оп1!а
ВлЛт Шш Ьоок от «г Ь«(1||те ЛяЛ» йя».
/ ■ т