Млад радиоконструктор - Сметанин Б.

Автор: Сметанин Б.

Теги: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника

Год: 1953

Похожие

Млад радиолюбител

Млад електротехник

Любителски късовълнови предаватели и приемници

Лаборатория на радиолюбителя

Текст

Б. СМЕТАНИН
МЛАД
РАДИОКОНСТРУКТОР
ИЗДАТЕЛСТВО НА ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА
Б. СМЕТАНИН
МЛАД
РАДИОКОНСТРУКТОР
Провели от руски:
И о р д. Д. 11 е н ч е в и Надежда Стоянова
☆
Сканиране и обработка: KN34PC, 12 септември 2008 год.
ИЗДАТЕЛСТВО НА ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СОДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА
СОФИЯ 1955
Книгата „Млад радиоконструктор” е нредназнг!
чена за младите радиолюбители.
Обаче тя може да бъде използувана и от ръко
водителите на радиотехнически кръжоци.
От тази книга младите техници ще научаг за
устройството, изпитването и настройването на. ра
диоконструкцинте, конто те могат да направят сами
по£ ръководството на преподавателя през време на
занятията в кръжока. в пионерския отред или звено,
у дома си.
Главно внимание в книгата авторът е обърнал
на практическите указания по постройката на най-
простите радноконструкции за на'щнаещи млади
радиолюбители, на приготвянето на нагледни пома-
гала за училища и кръжоци, а също така и по по-
стройката на радиоконструкциите за подготвени
млади радиолюбители, занимаващн се с радиотех-
ника втора и трета година.
В книгата се разказва как да се проверяват и и.з-
пробват радиоконструкциите, описват се саморъчно
направените измерителни уреди, дават се съвети по
проверката и настройването на приемниците. В гла-
вата „Полезни съвети" младите радиолюбители ще
прочетат как да се подберат нужните части и как
сами да си направят някои от тях.
Големият справочен материал, поместен в кии-
гата, дава пеобходимите дании за радиочастите и
електронните лампи.
Като материал за книгата е послужила работата
на автора по ръководство на занятията с младите
техиици в Московский градски дом па пионерите.
ЮНЫЙ РАДИОКОНСТРУКТОР
Б. Сметанин
Издательство „Молодая гвардия", 1953
МОИ МЛАД И ДРУГАРИ!
Нашата страна е родина на радиото. Руският
народ с право се гордее, че е дал на света ве-
ликия учен — изобретателя на радиото, Алек-
сандър Степанович Попов.
Откриването на радиото увеличи славата на
нашата наука. Името на Попов стой наред с
имената па Ломоносов, Кулибин и Ползунов,
Лобачевски и Менделеев, Павлов и Мичурин.
Съветските учените-радиоспециалисти про-
дължават делото, започпато от техните вели-
ки предшественици. Те направиха много нови,
забележителни открития в радиотехниката. Съ-
ветските учени приложиха радиото в науката
и народного стопанство. Те положиха основи-
те на новите клонове на радиотехниката: ра-
диолокацията, радионавигацията и телеви-
зията.
Успехите на съветските учени са неразривно
свързани с имената на великите вождове
В. И. Ленин и И. В. Сталин. Благодарение на
тяхното внимание и грижи в нашата страна
бяха създадени условия за развитието на ра-
диото и внедряването му в практиката.
Нашего правителство, партията и лично дру-
гарят Сталин проявяват големи грижи за по-
нататъшното развитие на радиотехниката. За
успешна работа в областта на радиото стотици
учени и инженери са удостоени със Сталински
награди, хиляди радиоспециалисти и радиолю-
бители са наградени с ордени, медали и със
значката „Почетен радист“.
Радиолюбителското движение получи огро-
мен размах в нашата страна.
С голяма. любов ее ползува радиото сред на-
шите млади техиици, бъдещи учени и кон-
структори. Занимавайки се в радиотехниче-
ските кръжоци в станциите на младите техни-
ци, в дворците и домовете на пионерите, в уча-
лищата и в кыци, те се подготвят за бъдеща
творческа дейност за благого на своята со-
циалистическа родина.
3
Млада техници!
Вливайки се в редовете на радиолюбител-
ското движение, помнете, че съветските радио
любители притежават забележителни качества
— да не се задоволяват с постигнатото, неот-
клонно да се движат напред.
Погледнете около себе си и вие ще наме-
рите много такива работа, където са нужни
вашите опитни ръце.
Желая ви, млади мои техници, големи твор-
чески успехи.
Лауреат на медала „А. С. Попов’1
академик А. И. Б е р г
4
СЪВЕТСКАТА РАДИОТЕХНИКА
На 7 май 1895 година руският учен Александър Степанович Попов
публично демоцстрира първия в света радиоприемник.
Тази знаменита дата ние отбелязваме като ден на раждането на
радиото. Със своето изобретение гениалният руски учен откри нова ера
в развитието на културата, науката и техниката.
Отдавнашната мечта на човечеството за предаване живата реч на
разстояние без жици се превърна в реалност.
От първите дни на своето съществуване радиотехниката здраво за-
стала в служба на човечеството. Още на 5 февруари 1900 година с по-
мощта на радцото беше спасен животът на 27 рибари, отнесени на де-
лен блрк в открито море.
Царска Русия не даваше значение на трудовете на своя учен.
Истинският разцвет йа радиотехниката в нашата страна — второго
раждане на радиото — започна едва след Великата октомврийска со-
циалистически революция.
Създателите на съветската държава В. И. Ленин и И. В. Сталин
високо оЦениха огромпите възможности на радиото като средство за ма-
това пропаганда и агитация.
В писмо до Иосиф Висарионович Сталин на 19 май 1922 година
Владимир Илич Ленин писа:
„ ... при нашата техника напълно е осъществима възможността за
предаване на възможно далечно разстояние по безжичното радиосьоб-
1цение живата човешка реч; напълно е осъществимо също така пуска-
ъето в ход на много стотици приемници, конто биха били в състояние
ла предават речи, доклади и лекции, правени в Москва, в стотици места
на републиката, отдалёчени от Москва на стотици, а при известии усло-
вия и на хиляди версти".
Сталинските петилетки превърпаха в действителност ленинската
мисъл за радиото като „вестник без хартия" и „без разстояние". Наша-
га страна се покри с гъста мрежа от радиопредавателни станции. Съвет-
ската радиотехника зае ръководно място в световната наука и техника.
Ленин и Сталин поставиха гениалното изобретение на велики»
руски учен А. С. Попов в служба на народа. Радиото здраво влезе в
бита на съветските хора. То е най-масовою и най-важното средство за
политического и културното възпитание на съветските хора, най-мощ-
ното оръжие в борбата за мир и демокрация в целия свят. Съветското
радио възпйтава трудещите се в дух на безгранична любое към своята
•социалистическа родина, към партията и великия Сталин.
5
Във всички кътчета на земното кълбо стотици милиони обикновен»
хора слушат съветското радиопредаване. През всякакви прегради радио-
то им донася истината за страната на социализма.
Нашата страна е родина не само на радиото и радиосвръзката,
но л родина на радиоразпръскването, радиолокацията, радионавига-
цията и телевизията.
В столицата на Съветския съюз Москва и Ленинград работят най-
добрите в света телевизионни центрове, създадени от съветските учена
и специалиста. Когато по радиото зазвучат думите на говорителя „гло-
дайте и слушайте , в домовете на московчани и ленинградцн се запал
ват хиляди домашни „киноекрани". Телевизионните радиоприемнинг.
позволяват не само да се слушат. но и да ее виждат различайте радио-
иредавания.
Съвремепната телевизия е създадена от гения на руските учени,
пръв от конто беше професор А. Г. Столетов. Откритият от него в ) 888
година фотоелемент е главна част на системите за предаването на не-
нодвижните и подвижни изображения, а съгцо така и на много други
съвременни автоматични механизми.
В създаването на висококачествена съвременна телевизия неоце-
ним принос извършиха руските учени Б. Л. Розипг, Л. А. Кубецки,
С. И. Катаев, Г. В. Брауде и П. В. Шмаков.
Засега телевизионного изображение е отце одноцветно и възмож-
но само на малък екран. То се предава' от радиостанцията на р^зстоя-
няе сто-двеста километра. Но ще минат още няколко години и телеви-
зията ще стане цветка и във всички кътчета на нашата родина ще се
гледат московските предавания.
През последните години в областта на радиото законна да се раз-
вива нов клон — радиолокацията. Принципът на радиолокацията беше
открит в 1897 г. от А. С. Попов.
Съвременната радиолокация позволява на много големи разстоя
ния точно да се определи мест онахождението на самолета, кораба, под-
водната лодка.
Радиолокаторът точно и безпогрешно води корабите и самолетите.
през всяко време, във всеки час на денонощието.
Широко разпространепие получиха съгцо така и новите клонове на
радиотехника™ - автоматиката и радиотелемеханиката. Тези клонове.
са призвани да номогнат на човека по-пълно да овладее силите на при-
родата и да облекчат неговия труд.
Съвременната радиотелемеханика позволява да се управляват на
големи разстоя ния по радио или по жици твърде сложни механизми.
Началото на телемеханиката също така беше поставено от А. С. Попов.
Неговият пръв приемник е едновременно и пръв приемник на теле-
уиравлението.
В много автоматични устройства се прилага фотоелементът, открит
ст А. Г. Столетов. Съвременният фотоелемент, конто се прилага в сне-
циалните устройства на производство™, позволява автоматично да се
отброя^а и сортира готовата продукция, да се разпределят и измерват
материалите, да се следи за изменението на температурата и влаж-
ността, да се сигнализира за пожар или да предупреждава за опасносг
при машината.
6
Възможностите на радиото са неизчерпаеми. С всеки изминат ден
все по-широко се внедрява радиото в нашия всекидневен живот, в про-
мишленостга, в различите клонове на народного стопанство на на-
шата родина.
Съветските учени Н. Д. Папалекси, В. П. Вологдин, Г. И. Бабат,
М. Г. Лозински и др. използуваха например токове с висока честота за
сушене, топене и закаляване на промишлени и транспортни материали.
Съвременният звукозапис и звукового кино също така дължат
своего развитие на радиотехниката.
От година на година се увслнчават успехите на родната радиотех-
ника. Съветското правителство и лично другарят Сталин проявявдт го-
леми грижи за развитието на радиото в нашата страна. Даването на
Сталински награди на много учени и радиоспециалисти свидетелствува
за новите успехи на съветската радиотехника.
За забележителни научни работа и открития в областта на радиото
съветското правителство утвърди златния медал ,.А. С. Попов". Този ме-
дал се раздава всяка година в Деня на радиото от Президиума на Ака-
демията на науките в СССР.
Първият златен медал беше даден на член-кореспондента на Ака-
демията па науките в СССР, два пъти лауреат на Сталински награда
Валентин Петрович Вологдин, името на когото е добре известно не на
едно поколение радиоспециалисти. Вологдин създаде много забележи-
телни инсталации. От него е построена първата в света машина за ви-
сока честота. Той също така конструира първия в света високоволтов
живачен токоизправител с течен катод.
Особен© голяма е заслугата па В. П. Вологдин в използуването на
радиотехниката в областта на промишлеността. От него бяха конструи-
рани специалпи пещи за топене на метали и инсталации за закалйване
па метали с помощта на високочестотен ток.
С втория златен медал „А. С. Попов" беше удостоен видният съ-
ветски учен Борис Алексеевич Веденски, трудовете на когото имат го-
ля«мо значение за развитието и изучаването на ултракъсите вълни. Ака-
демик Веденски създаде първата в света радиопредавателна станция с
метрови вълни. Под негово ръководство се съзДават родни апарати за
изучаване разпрострапението на ултракъсите вълпи.
.В 1950 година златният медал „А. С. Попов" беше връчеп па сь-
ветския учен, член-кореспондент на Академията на науките в СССР,
лауреат на Сталинска «награда Александър Лвович Минц, конто е кон-
структор и строител на най-големите съветски радиостанции, автор па
много изобретения и редица теоретични работа А. Л. Минц е строител
на най-добрите в света радиостанции и на новите типове предана гелпи
антенн.
В 1951 година медалът „А. С. Попов беше даден на най-големия
съветски учен академик Аксел Иванович Берг. Забележителните научни
заслуги на академик А. И. Берг в областта на експерименталната и тео
ретична радиотехника го издигнаха в редовете на най-големите съвет-
ски учени.
Един от главните въпроси, на конто А. И. Берг отдели голямо вни-
мание, е разработката на теорията и разчета на ламповите генератори.
7
На перото на А. И. Берг принадлежат много учебници и учебни
помагала в областта на общата радиотехника.
Тази година златният медал „А. С. Попов" беше ладен на Михаил
Александрович Леонтович за експериментални и теоретичпи работи в
областта на разпространението на електромагнитните вълни.
От раждането на радиото изминаха всичко 57 години. За неголям
срок то завладя света, дълбоко проникна в нашия бит и в нашата тех-
ника. Все пак радиото още не е казало своята последна дума. Неговото
бъдеще е още напред.
8
В РАБОТИЛНИЦАТА НА РАДИОКОНСТРУКТОРА
Възможностите на радиото са безгранични и когато начинаещият
радиолюбител слуша за тях, у него се явява желание да направи всичк»
изведнъж. Интересно е да се направи многолампов приемник, но да се
построй звукозаписващ апарат е по-интересно, а да се конструира пла-
ващ модел, управляван по радиото, и да се пусне в реКата е още по-
увлекателно.
За да се научим да строим различии приемници, усилватели и
други радиоконструкции, необходимо е преди всичко да се изучат еле-
ментарните основи на елекгротехниката и радиотехниката. С това тряб-
ва и да се започне.
Радиотехниката може да се изучава самостоятелно, но по-добре е
да се занимаваме колективно, в кръжок. Колективната работа позволя-
ва знач'ително по-бързо и по-добре да се осъществят набелязаните
цели, пък и работата в кръжока протича по-интересно.
Кръжокът може да бъде ръководен от преПодавател по физика,
от радиотехник от местния радиовъзел или специално поканен радист.
В радиокръжоците могат да участвуват ученици, започвайки от VI клас,
средно по 10—15 човека във всеки кръжок, съставът на който трябва да
бъде еднороден както по възраст, така и по равнището на знанията.
Радиотехниката трябва да се изучава. по. специална програма. Та-
кива програми за кръжоци за начинаещи радиолюбители са изработени
от Министерството на просветата и от ДОСААФ.
Изучаването на радиотехниката не трябва да стане самоцел. Всеки
млад радиолюбител — член на кръжока — е длъжен преди всичко да
помисли къде ще може да приложи получените в кръжока знания и по
какъв начин ще употреби тези знания в полза на общата работа.
Според изучената теория младият радиолюбител отначало се учи
да сглобява най-прости радиоапарати така, че преминавайки към по-
сложни конструкции, да натрупа практически навици.
Но да се направи добра радиоконструкция е немислимо без вла-
деенето на различии знания. Трябва да знаем например основните пра-
вила за обработването на метала, дървото и изолационните материали,
да умеем да запояваме, да правим шасита и. да намотаваме трансфор-
матори.
Но и това е мал ко. Сглобената радиоконструкция трябва да умеем
да проверим и настроим, да отстраним в нея неизправностите и да до-
бием добри резултати в работата.
Всичко това младият радиоконструктор може да направи в своя
работен кът, в работилницата.
9
Рис. 1. Инструмента:
1 — рейде, 2 — ръчен трнон за метал (ножовка), 3 — ръчен трион за дърво, 4 — плоско
длето, 5-— полукръгло длето, 6 — маткап, 7 — чукче, 8 — електрически поялнйк, 9 -
дървен чук, 10 — шило, 11 — малък хирургически нож, 12 — остри клеши, 13 — стра-
ницей клещи, 14 — тъпи клеща, 15 — плоски клещи, 16 — сложни клещи, 17 — ножици
за метал, 18 — ножици, 19 — пинсета, 20 — меигеме, 21 — ръчно менгеме, 22 — ча-
совникарско менгеме, 23 — дървеио менгеме
10
Такава работилница за работата на кръжока рай-добре е да се
обзаведе в отделка стая. Преди.всичко необходима е работна маса, на
която ще се изработват радиоконструкциите, и шкафове за прибиране
на инструментите и материалите.
В работилницата освен това е необходимо да се монтира изпита-
телно табло и до работната маса да се прокара електрически ток за
поялници. Необходимо е също така да се направи заземяване и да се
монтира антена.
За да протичат интересно занятията на кръжока, необходимо е да
има учебно-лабораторно обзавеждане: измерителни уреди, подробни схе-
ми на радиопарати, табла с образци на радиочасти и др. В работилнн-
цата на младия радиолюбител трябва да има малка библиотечка от по-
пулярни брошурн и книги по радиотехника.
В края на книгата млйдият радиолюбител ще намери списък на
литературата, която се препоръчва за изучаване на радиотехниката са-
мостоятелно или в кръжок.
Полезна е книгата на В. Г. Борисов „Млад радиолюбител", изда-
ние на Госенергоиздат в 1951 година1. Желателно е пионерите и учени-
ците да направят първите крачки в изучаването па радиотехниката по
тази книга. Не трябва да се забравя и учебпикът по физика, конто ще
принесе голяма полза при запознаване с електротехниката.
Инструментите, конто са необходима за работата на младия ра-
диолюбител, могат да се разделят на две групи: монтажни и пбмощни.
Към монтажните инструмента се отнасят: плоски клещи, остри
клещи (секачи), тъпи щиппи, отвертка, поялник (с поставка), пинсета,
нож. От един комплект при работа могат да се ползуват 2—3 души.
Помощни инструменти са: ръчен маткап с дръжка, свредел, чук-
чета, пили от всички видове, менгемета, стоманено длето за прорязване
на метал, ножици, линийки.
За .дърводелските части са нужпи: рендета от различии видове.
длета, бичкия'или ръчен трион, пила за метали, пергел и т. н.
Всички тези инструменти са показани на рисунка 1. Те могат да се
държат в отделен шкаф или окачена кутия.
В друг шкаф (или окачена кутия) трябва да се държат материа-
лите. Трудно е да се изброят всички необходими за работа материали,
но такива като проводник за намотавапе с различии сечения, трансфор-
маторно желязо (от стари трансформатори), укрепителни части, хар-
тия, картрн, фурнир, лепило и ламарина са необходими при направата
на всякакви радиоконструкции. Освен това необходимо е да има раз-
личии радиочастн и лампи.
Сега, когато работният кът е обзаведен, може да се пристъпи към
първите практически работа.
НАУЧЕТЕ СЕ ДА ЗАПОЯВАТЕ
Запояване се нарича съединението на металически изделия с по-
мощта на разтопени метали или лесноразтопими сплави.
А как да запоим отделки части една с друга?
1 Издадена е на български от издателството при ЦС на ДОСО, второ из
дание през 1954 г. (бел. ред.).
За това е необходим поялник. Поялниците биват електрически и
обикновени. Първите благодарение на специална намотка се нагряват
с електрически ток от мрежата, вторите — с газове, на примус или в
Рис. 2. Инструмента и начини на запояване
12
печка. Там където има електричество, много по-удобно е да се използу
ват електрически поялници.
На рисунка 2, а са показани двата типа поялници.
Металите и сплавите, с конто се запоява, се наричат припои.
Обикновено при запояването се използува припой, съставен от две части
олово и една част калай. Такава сплав се нарича тройник. Съществува
припой и във вид на смола (смес от различии вещества за спояване —
бел. прев.).
За работата ще е необходима също така запойваща течност или
флюс — вещество, което пречи на окисляването на метала в момента на
запойването. В радиомонтажните работа в качеството на флюс трябва да
се използува колофон или специални смола, Понякога колофонът се
разтваря в спирт и се получава течен флюс.
За да се направи добро запояване, необходимо е грижливо да се
изчисти повърхността на спояваните части или проводници. Към мръс-
на или окислена повърхност припоят не се залепва.
Предназначените за запояване металически повърхности се из-
Лъскват до блясък с помощта на нож, ножче от самобръсначка или пи-
ла (рис. 2, 'б ). После тези повърхности се калайдисват, т. е. предва-
рително се покриват с припой. Начините на калайдисване са различии
и зависят от формата и размерите на частите.
Най-често на радиолюбителя се налага да споява проводници, тъй
като повечето части са с проводникови изводи (например съпротивле-
нията, кондензаторите, бобините).
За да се калайдиса проводник, същият трябва да се постави върху
парче колофон и да се допре до него поялникът, който предварително
се потапя в припоя (рис. 2, г). Но може да се направи и така: като се
вземе на поялника капка от припоя, да се допре до колофона и после
да» се търка с края на поялника приготвеното за калайдисване място.
Това трябва да се прави много бързо, докато колофонът не е успял да
изгори.
При запояването на два проводника трябва краят на единия да
се калайдиса, а след това да се допре към калайдисаната част другият
проводник. След това съединението се залива с припой.
Ако един проводник се наставя с друг, те се съединяват чрез за-
стъпване (рис. 2, в).
Ако трябва да се калайдисат неподвижно прикрепени .части (на-
пример контанктните листчета на ламповите цокли), най-удобно е да
се използува пръчка или парче дебела жица с топчица колофон на
края (рис. 2, д).
Процесът на калайдисването може да се ускори, като се нареже
припоят на малки парченца.
Запояването на калайдисани повърхности не представлява особе-
ма трудност. Приготвените части се допират една до друга и към това
място се натиска поялникът с припоя (рис. 2, е).
Ако краят на жицата се запоява към плоска част или към ломпов
Нокъл, жицата се изкривява или се пъха в дупката, а след това поял-
ника с припоя леко се натиска към частта или цокъла (рис. 2, е, ж).
При запояването трябва да се следи поялникът да бъде силно на-
грят, в противен случай той лошо топи припоя и не.дава трайна запой-
каи Трудно се работа и с прегрят поялник, защото калайдисаната по-
13
върхност на острието на поялника изгаря и поялникът. престава да за-
държа калая.
Устройство на електрическия поялник. Електрически поялник мо-
жем да си направим и сами. За това са необходими: пръчка от червена'
мед с диаметър до 10 мм, слюда на листа, шнуров азбест, реостатна
жица (никелин1, нихром и др.), ламарина и шнур с щепсел.
На рисунка 3 е показано устройството на електрически поялник в
разрез. Той се състои от: медни сърцевини, тяло на поялника, нагрева-
телен елемент, топлоизолационна поставка, защитно тяло на поялника,
дръжка и шнур с щепсел за включване в мрежата.
Рис. 3. Електрически поялник в разрез
Най-трудно се прави нагревателният елемент. Той се намотава от
реостатна жица в няколко реда, между конто се поставят листчета слюда.
Жицата във всеки ред трябва да се намотава навивка след навивка (с
малки междини). Когато се прави многореден нагревателен елемент,
много е трудно предварително да се изчисли дължината на необходи-
мата жица. Дължината на жицата ще се мени в зависимост от диаме-
търа й, от съпровлението, от качеството на топлинната извлация и от са-
мата намотка.
За поялник най-добре е да се използува жица с диаметър
0,15—0,2 мм. Съпротивлението на поялника (в студено състояние) тряб-
ва да бъде приблизително 150—200 ома. Като се намотае необходимата
дължина йа жицата, поялникът се включва за първа проба. Ако поял-
пикът се нагрява твърде силно или напротив недостатъчно, нужно е да
се увеличи или намали дължината на намотката. Изходните краища
на нагревателния елемент се обвиват с шнуров азбест и шнурът се съеди-
нява с щепсела.
СЛЕПЯВАНЕ НА СКЕЛЕТ ЗА БОБИНА И ТРАНСФОРМАТОР
Ще са нужни различии скелети за бобини на трептящи кръгове и
трансформатори. Младият техник трябва да умее да ги прави сам.
Цилиндрични скелети на бобини се правят от плътна хартия (чер-
тежна), от картон или пресшпан. Скелетът се слепява върху калъп,
който се прави от дърво. За калъпи могат Да се използуват бутилки и
чаши с подходящи размери.
Диаметърът на калъпа трябва да бъде такъв, че слепеният скелет
да има нужния диаметър, като се вземе предвид дебелината на стеки-
те на скелета, която дебелина не трябва да се прави повече от 2 мм.
1 Никелин — сплав от мед, никел и цинк (бел. прев.).
14
За слепяване на скелета най-добре е да се използува целулоиднб
лепило. Ако ли пък няма такова, може да се използува казеинов, дърво-
делски или канцеларски туткал. За да не се залепи скелетьт за калъпа,
трябва да се обвие в тьнка хартия.
Да предположим, че трябва да слепим скелет за кръгова. бобина
на двулампов приемник. За това отначало избираме калъп с диаметър
около 56 мм. След това от дебела хартия или картон изрязваме иви-
ца с ширина, равна на височината на бобината, в дадения случай
120мм (рис. 4, а).
Рис. 4. Направа на скелет за бобина
Дължината на отрязаната ивица зависи от диаметъра на калъпа и
трябва да бъде такава, че калъпът да може да се обвие четири до шест
пъти.
Ивицата плътно се намотава върху калъпа и след първото нави-
,ване се намазва с лепило. После се навива до края, завързва се с конец
и се оставя на топло място за изсушаван?.
Скелетьт съхне едно денонощие. Изсъхналият скелет се сваля от
калъпа и за по-добра изоляция се покрива с бакелитов или шеллаков
лак (като политура). След второто изсушаване скелетьт е готов за упо-
треба.
Към скелета се прикрепват изводпи листчета, конто се правят от
ламарина или месинг (рис. 4, б). Към тях се запояват краищата на
«(ицата.
За закрепване на скелета към шасито на приемника се залепва
дървено дънце с отвор за винтче (рис. 4, в).
Скелетьт за бобина на трансформатор се прави малко ио-иначе.
Желязната сърцевина на трансформатора има правоъгълно сечение,
(рис. 5, а). Затова за такъв скелет се прави правоъгълен калъп, на кон-
то размерите на страните са равни на дебелината на пакета от пластин-
ките на сърцевината, на керна и височината на прозореца (с малък
запас).
От дебела хартия или картон се изрязва ивица с широчина, равна
на височината на прозореца на трансформатора. Тази ивица се намотава
на калъпа. След това се пристъпва към направата па страничните стеки,
конто се изрязват от по-дебел картон, с дебелина 1—2 мм. Размерите на
стените зависят от широчината на прозореца на трансформаторното же-
лязо. По средата на всяка стена се правят изрези, ъгълчетата на конто
15
Рис. 5. Направа на скелет за трансформатор
Рис. 6. Скелет за саморъчно направен
автотрансформатор
се изправят. Те служат за залеп-
ване на страничните стени към
скелета. За тази цел те се намаз-
ват с лепило и през време на су-
шенето се задържат с конци.
Готовият изсушен скелет се по-
криви с лак и още един път се из-
сушава. На рис. 5, б е показан
скелет за саморъчно направен ав-
тотрансформатор, сглобен от же-
лязо Ш-19 с дебелина на пакета
(набора на пластинките) 20 мм.
При направата на скелета за
трансформатор трябва да се ста-
раем колкото е възможно да уве-
личим. полезния обем, за да може
да се навие повече жица. Затова
всички издатини и излишни Пла-
стове на скелета * се изрязват с
остър нож (рис. 6).
НАМОТАВАНЕ НА БОБИНИ И ТРАНСФОРМАТОРЫ
При сглобяването на различии конструкции, конто се описват в та-
зи книга, ще са нужни бобини за трептящи кръгове и бобини за трак-
«форматори.
Ето как се намотава бобина за двулампов приемник, скелеты за
която е бил приготвен предварително.
Краят на жццата се закрепва в две дупки на разстояние един сан-
тиметър от края на скелета и се запоява за едно от изводните листчета
(рис. 7, а). След това навивка до навивка (в един ред) плътно се намо-
тават 80 навивки от жица с емайлова изоляция с диаметър 0,25—0,3 мм
(ПЭ 0,25—0,3). БобиНата се намотава на ръка. След като се направи
80-та навивка, прави се отвод във вид на примка и се вмъква в дупка,
16
направена в скелета. После, без да се прекъсва жицата, се намотават
още 160 навивки (рис. 7, б).
Втората половина на намотката на дадената бобина се прави-на
10 мм от първата.
Рис. 7. Намотаване на цилиндрични бобини
запояват към из-
готова.
Рис. 8. Намотаване на бобина за трансфор-
матор с помощта на маткап
Направеният отвод и вторият край на жицата се
водните листчета — и бобината е
Най-добре е намотаването на
бобините за трансформатора да се
прави с най-простите навивачни
машини. На рисунка 8 е показан
начинът за намотаване на боби-
на с помощт^ на ръчен маткап.
За направата на автотрансфор-
матор на скелет, направен пред-
варително, необходимо е отначало
да се намотаят 750 навивки от
проводник ПЭ 0,25.
Преди намотаването към края
на жицата, която ще се намотава,
се запоява многожично гъвкаво
проводниче — извод — с дължина
до 10 см, което се прокарва през
отвърстие в страничната стена на
скелета. Като се изолира запое-
ното място, намотават се 750 навивки, като след всеки 100 навивки се
поставят листчета от тънка цигарена хар.тия, допираща се плътно до стра-
2 Млад радиоконструктор
17
ничните стени. Тези хартиени листчета предотвратяват възможностга от
пробив между навивките.
Върху първата намотка се намотават 960 навивки от втората на-
мотка от по-дебела жица ПЭ 0,35. Началото на тази намотка и краят на
предидещата се усукват заедно и се извеждат през второто отвърстие
па скелета. При навивинето на тази намотка също така се поставят хар-
тиеии листчета за изолация.
След втората намотка се намотава в един ред трета — 58 навивки
от жица ПЭ 0,8. Началото й се съединява с края на втората намотка и
усуканите краища се прокарват навън през отвърстие на страиичната
стена. Краят на третата намотка се извежда отделно през четвърто от
върстие на страничната стена.
Готовата трансформаторна бобина плътно се обвива отгоре върху
всичките обмотки с хартия или тънък дерматин'.
След това се приготвя сърцевината. Нейното сглобяване е показа
но на рисунка 9, а.
Рис. 9. Сглобяване сърцевината на трансформатора и общ вид на автотрансформатора
Пластинките на сърцевината трябва плътно да прилягат еДна към
друга. Затова след сглобяването на сърцевината теГ се притискат с же-
лезни скоби или винтове.
Готовият трансформатор е показан на рисунка 9, б.
УСТРОЙСТВО НА АНТЕНАТА И ЗАЗЕМЯВАНЕТО
За добрата работа на детекторния или обикновения лампов радио-
приемник е нужна антена с дължина 20—30 м, окачена на височина
10—15 м над земята или 3—4 м над покрива на къщата.
Антената може да се направи от всякакъв проводник (може и с
изолация). Но най-добре е антената да се направи от медиа жица с де-
белина 1,5—2 мм или от специално антенно въже. Антеноотводът се
прави от същия проводник, от който е и антената.
1 Дерматин — плат — имитация на кожа (бел. ред.)
18
Антената се окачва към мачтата с помощта на ореховидни изола-
то0и (рис. 10) или ролки, предназначени за стайни инсталации, ил'и
в краем случай с помощта на макари от конца, предварително изварени
в парафин.
Рис- 10. Устройство на антената и заземяването
Мачтите за антената се поставят на покрива на къщата или на
дървета. Ако антената се окачва на дървета, тя трябва да има голям
провес (да не, е изпъната — бел. прев.), защото в противен случай при
вятър може да се скъса.
Антената и антеноотводът не трябва да се допират до жица, дър-
вета, до покривите и стените на къщите.
Антената не трябва да се окачва на водосточни и димоотвеждаши
тръби, към всевъзможни стълбове.
Често радиолюбителите употребяват антена във вид на метличка.
По своето качество тази антена малко отстъпва на предидещата. Ней-
ното устройство е показано на рисунка 10 (в десния горен ъгъл).
19
Освен антената необходимо е също така да се направи заземяваие-
(по-добре е заземяването да се направи лреди антената). При градски
условия добро заземяване може да бъдат водопроводы- или канализа-
ционните тръби. При селски условия заземяването се прави по изку-
ствен начин.
За напрара йа заземяването в земята на дьлбочина 1—1,5 м е
нужно да се зарови какъв да е металически предмет, например стара
поцинковата кофа парче поцинковано желязо, ненужна бакърена тен-
жера. Към закопания предмет трябва да се запои жица с дебелина
2—3 мм, с помошта на която приемникът се съединява със заземяването.
Антеноотводът и проводникът от заземяването се вкарват в стая-
та през дупка в рамката на прозореца. Заедно с тях трябва да се поста-
ви и ключ за гръмоотвод. Проста конструкция на гакъв ключ с накьсо
съединен щепсел с показана на рисунка 10 (в десния долей ъгъл). Ко-
гато приемникът не работа, а също така през време на буря с.този
ключ се съединява антената със заземяването и електрическите заряди,
конто биха могли да възникнат в антената, ще се отвеждат в земята,
без да причиняват вреда на радиоприемника.
НАЙ-ПРОСТИ РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ КОНСТРУКЦИИ
Практическата си работа в радиокръжока или самостоятелно мла-
дият радиоконструктор трябва да започне с направата на най-обикно-
вения радиоприемник — детекторния.
Детекторният приемник добре приема местните и най-близките
мощни радиостанции. Той работи без електрически ток, без галваниче-
ски элемента (батерии), затова е много удобен за село,, за пионерския
лагер и за поход. Цялата енергия, необходима за работа, детекторният
приемник получава от приходящите радиовълни през антената, на каче-
ствотб на която винаги трябва да се обръща най-сериозно внимание.
Колкото по-добре са направенц антената и заземяването, толкова по-до-
бре работи приемникът.
Обаче възможностите на детекторния приемник се ограничават
само с приемането чрез слушалки (наушници). Само в непосредствена
•близост до радиостанция, на разстояние от няколко километра до нея,
може да се опитаме да получим с такъв приемник силно радиоприемане.
Ако младият радиолюбител пожелае да слуша радиопредаването
чрез висбкоговорител, за тази цел към детекторния приемник е необхо-
димо да се направи усилватед. на ниска честота.
Една от главните части на такъв усилвател е радиолампата. Усил-
вателят може да бъде построен с една или с две лампи. Двуламповият
усилвател дава добро и силно радиоприемане даже при слаба работа на
детекторния приемник.
За захранване на радиолампите на усилвателя е необходима елек-
трическа енергия. Обикновено усилвателите към детекторните прием-
ники получават електрическа енергия от галванически елементи. За да
не се изразходва много енергия, усилвателят трябва да се направи съв-
сем икономичен.
При градски условия най-добре е усилвателят да се захранва от
електрическата мрежа, като се направи за тази цел специален изпра-
вител.
От детекторная приемник младият радиолюбител може да премине
към лампбвия, който открива пред него сравнително големи възмож-
ности. Ламповите приемници притежават голяма чувствителност, прие-
мат много станции и дават по-силно приемане.
Сега са разпространени два вида лампови радиоприемници. Това
са линейните приемници (с пряко усилване — бел. прев.) и суперхетеро-
дините. Най-прости и достъпни за начинаещите радиолюбители са- ли-
нейните приемници.
Най-проста схема на линеен приемник е едноламповият приемник
тип.О-V-l. Такова условно означаване на схемата показва, че в този
21
приемник има само една радиолампа, конто работа като детектор.
Приемникът 0-V-0 не може да осигури силно радиоприемане, затова
към него се добавя усилвател.
Схемата на еднолампов приемник с усилвател на ниска честота
има условно означение 0-V-1.
Ламповите приемници могат да имат и усилвател на висока често-
та1 (приемник 1-V-1). В такива приемници значително се подобряват
приемните качества: те могат да приемат на високоговорител вече и да-
лечни радиостанции. Обаче постройката, монтажът, проверката и на-
стройката на приемниците 1-V-1 са сложни и не са по силите на иа-
чинаещия радиолюбител.
Схемите на по-сложните радиоконструкции са поместени в глава-
та „Радиоконструкции за подготвени млади радиолюбители'1. Те са при-
годени за млади радиолюбители, конто са получили основни практиче-
ски навици при построяването на най-обикновените конструкции.
Съветваме радиолюбителя, който за пръв път сглобява лампов
приемник, най-напред да сглоби двулампов приемник 0-V-1. Неговата
първа лампа е детектор, а втората — усилвател на ниска честота.
Добре настроен приемник 0-V-1 дава силно приемане на много
радиостанции. В схемата на такъв приемник се употребява така нарече-
ната обратна връзка. Благодарение на това приемникът силно увели-
чава своята чувствителност, има голямо усилване и приёма много ра-
диостанции.
Приемникът 0-V-1 може да има кдкто батерийно захранване, така
и захранване от електрическа мрежа. За работата на батерийния прием-
ник са необходими две батерии — отоплителна батерия с напреженн-'
2 волта (в) и анодна батерия — 80 волта (в).
В приемника 0-V-1, захранван от мрежа, трябва да има изправи-
телно устройство, коего да позволява приемникът да се храни от мрежа с
променлив ток. Изправителят превръща променливия ток на мрежата в
постоянен, който е необходим за захранване на анодните вериги на лам-
пите. .Отоплителните жички на лампите с непряко отопление се захран-
ват с променлив ток при напряжение 6 в.
Съшествуват голям брой схеми на изправители. Най-проститеоот
тях са така наречените безтрансформаторни схеми, в конто ролята на
изправителен елемент играе радиолампа (кенотрон) или специално
твърд изправител (селенов). Обаче такива изправители имат цял ред
недостатъци и затова най-често се използуват трансформаторните схеми
на изправители. Най-простата от тях е схема с автотрансформатор. Тя е
най*приемлива за начинаещия радиолюбител. Използувайки в приемни-
ка изправител с автотрансформатор, радиоконструкторът трябва да
помни, че към приемника в такъв случай не трябва да се присъеданява
зазёмяване. Ролята на такова заземяване изпълнява електрическата
мрежа, която е съединена с една от жиците си с шасито на приемника.
Такива са най-обикновените конструкции за начинаешдя радиолюби-
тел. Всички се изобразяват на рисунките във вид на принципни и мон-
тажяи схеми. На принципните схеми частите са показани с условии зна-
цв, а проводниците — с прави линии. На монтажните схеми частите и
проводкиндте се изобразяват в естествен вид и се показва тяхното взаим-
но раздздюжение. Обикновено монтажни схеми се чертаят само за най-
зфосэде радиоконструкции. Затова младият радиолюбител трябва точ-
22
но да знае условните знаци на частите на схемите и съответно с прак-
тическата работа да се научи да сглобява радиоконструкции по принццп-
ните схеми.
Условните знаци на частите са дадени в приложение™
ПРОСТ ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК
За направата на прост детекторен приемник са необходими малко
материали: проводник с емайлова изолация с диаметър 0,3—0,5 мм, пар-
чета ламарина, дървеп калъп и неголеми изрезки (парчеТа) от фурнир.
Принципната схема на приемника е показана на рисунка 11.
Рис. 11. Прииципна схема на детекторен приемник
Една от главните части на приемника е бобината с плъзгачи. Дви-
жейки плъзгачите по направляващите пръчици, приемникът се настрой-
ва на различии радиостанции.
За да се слуша радиопредаването, за приемника е нужна въишна
антена, заземяване, детектор (или цвитектор) и слушалки (наушници).
За детекторния приемник Тю-удобно е да се използува детектор с
постоянна работна точка (цвитектор). Ако трудно се доставя готов де-
тектор, можем да си го направим и сами.
Слушалките биват два вида: електромагнитни и пиезоелектрически.
За детекторния приемник могат да се използуват и едните, и другите,
НО по-добре се чува с пиезоелектрически слушалки, тьй като те дават
по-силно приемане.
На схемата на детекторния приемник са показани два кондензатора
с постоянен капацитет Q и Сз. Необходимостта от тях се установява
чрез опит, тьй като приемникът може да работа и без тях. Общият вид
иа приемника е показан на оисунка 12.
23
Направата на приемника трябва да се започне с намотаването на
бобината.
За бобината трябва да се направи хубав цилиндричен скелет от
дърво (или да се слепи от дебел картон). Диаметърът па скелета е
100 мм, височината — 120 мм. След грижливо изсушаване в течение на
две-три денонощия скелетьт за по-голяма изолация се покрива със спир-
тов лак.
Рис. 12. Монтаж и общ вид на детекторен приемник
Сега може да се пристъпи към намотаването на бобината. Необ-
ходимо е да се намотаят всичко 250 навивки с жица ПЭ 0,3—0,5. Нача-
лото на намотката се закрепва с малко пиронче, забито на разстояние
един сантиметър от края на скелета. После жицата се намотава плътно,
навивка до навивка, без отводи.
В описваната конструкция на приемника плътността на намотката
(липса на празнипи между съседните навивки) има твърде съществено
значение.
Като намотае 250 навивки, младият радиолюбител закрепва края
на лйщата по същия начин, както и началото.
Целият приемник се монтира върху крыла плочка от фурнир или
дъсчица с диаметър ПО мм, в която се пробиват със свредел 6 дупки
за гнезда. Гнездата се правят от ламарина и се разполагат така, както
е показано на рисунка 12.
Когато гнездата бъдат готови, фурнирната плочка се приковава или
залепва към скелета на бобината.
После от меден проводник с диаметър 2—3 мм се приготвят две-
направляващи пръчици. Дължината на всяка от тях е 140 мм. Двата
плъзгача, конто се движат по тези пръчици, се правят от ламарина във
вид на крыли дискове с диаметър не повече от 20 мм, изкривени като
24
дъга. Във всеки от тях се пробиват със свредел по две отвърстия, с кон-
то плъзгачите се надяват на лоста. Долните краища на пръчиците се за-
крепват с помощта на пирончета или бурми към скелета, а прегънатите
горни краища се запояват към гнездата — един към гнездото А — за an-
т. пата, другият към гнездото Д — за детектора (рис. 12).
По-нататъшното монтиране на приемника се извършва на горната
ф\рнирна плочка между гнездата. Монтажът на приемника трябва да
се прави много внимателно.
Младият радиолюбител трябва да помни, че всяка линия на схе-
мата трябва да съответствува на проводник при монтажа.
Отначало второто свободно гнездо за детектора се съединява чрез
проводник с едно от гнездата за слушалките; второто гнездо на този
чифт (за слушалките) се съединява с гнездо 3 — за заземяването. Към
това пък гнездо се запоява единият край на бобината. Вторият край на
бобината никъде не се свързва.
Когато монтажът бъде направен, намотката на бобината надлъж
покрай направлявщците пръчици се почиства от изолацията с шкурка
на широчина 6—10 мм. Това трябва да се прави така, че съссдните навив-
ки на намотката да не се съединяват помежду си (да не се допират
една от друга с оголените си части). За тази цел изолацията се почиства
само по повърхността на намотката. Плъзгачите се плъзгат по изчисте-
ната от изолация ивица на намотката, притискайки се плътно към жи-
цата и образувайки с нея добър контакт.
Сега приемникът е готов и може да со изпробваме.
Към приемника се свързват жиците от антената и заземява-
нето (гнезда А и 3). Поставят се в своите гнезда детекторът (гнездо
Д) и слушалките (гнездо Сл). След това на Кристала на детектора тряб-
Ba-да се намери чувствителната точка. За тази цел заостреното крайне
на спчралката се мести по кристала дотогава, докато в слушалката се
чуе шум1. След това бавно се мести първият плъзгач 1 надлъжно по
лръчицата и се стараем да настроим приемника на коя да е радиостан-
ция. При движението на плъзгачите приемникът ще се настройва на
различии вълни. Като се чуе радиопредаване, започваме да местим вто-
рия плъзгач 2 и се постига най-точното настройване на радиостанцията.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ
П ъ р в о. Вземете кондензатора Ci с капацитет 250—350 пикофа-
рада (пф), т. е. 250—350 микромикрофарада (мкмкф). Единият край на
кондензатора свържете с гнездото за заземяване (3), а другият — с
гнездото за детектора (Д), съединено с пръчицата така, както е пока-
зано на схемата (рис. 11). Когато кондензаторът бъде свързан, вие ще
забележите, че настройването на станцията се е изменило. Свързването
на кондензатора Ci успоредно на бобината позволява да се приемат
радиостанции на по-дълги вълни. Този кондензатор е наречен кръгов
Понякога при направата на бобината на радиолюбителя не стига
проводник или взетият проводник не се побира (по броя на навивките)
на приготвения скелет. Съветваме в такъв случай да се свърже конден-
заторът Ci.
1 КоГАто в качеството на детектор се използува цвитектор, не е нужно
да се търси чувствителната точка.
25
Второ. Ако в детекторния приемник са употребени електромаг-
нитни слушалки, свържете успоредно на тях (т. е. в същите гнезда)
кондензатор Са С капацитет 600—800 пф.
Такъв кондензатор, свързан успоредно със слушалките или конто
и да е друга част, се нарича блокиращ. При използуването на пиезоелек-
трически слушалки, успоредно на тях . свържете не кондензатор, а съп-
ротивлание с големина 0,1 мегаома (100 000 ома).
Настройте приемника на радиостанция и установете влиянието на
кондензатора или съпротивлението върху чуваемостта на радаоприе-
мането.
Т р е т о. За да се убедите в предназначението на всеки 'йлъзгач,
направете следния опит. Поставете плъзгач 2 в крайно долно положе-
ние, а настройването на радиостанцията правете само с плъзгач 1. По-
сле поставете плъзгач 1 в крайно долно положение и опитайте да дви-
жите само плъзгач 2.
Правейки опита, вие ще се убедите, че плъзгачите различно влияят
върху настройването на приемника на станцията.
ОПИТИ С РАДИОЛАМПА
След построяването на детекторния приемник’ младият радиолю-
бител се запознава с работата на радиолампата. Най-добре е това да
стане чрез практически опити. Ще опишем никои от тях.
В радиотехниката са известии много видове радиолампи — от про-
стите до много сложимте по своето устройство.
Най-проста радиолампа (електронната) е двуелектродната лампа
(нарича се диод). Тя има само два електрода: анод и катод (отоплител-
на жичка). Когато към лампата са включени батерии, отоплителната
жичка започва да отдели електрони, а анодът ги привлича. В лампата
от отоплителната жичка към анода тече цял електронен поток (само в
гази посока). Тази едностранна проводимост на диода се използува в
изправителите или детекторите. По-сложна лампа е триодът. Тя съдър-
жа освен анод и катод още и така наречената управляваща решетка.
Третият електрод е получил това име, защото, намирайки се между ано-
да и катода, той лесно може да управлява електронния поток вътре в
лампата.
Освен управляващата решетка вътре в лампата понякога се по-
местват не една, а няколко решетки. Всяка от тях си има свое име I
свое предназначение. Така например по-сложните лампи (четириелек-
тродните — тетрода, и петелектродните — пентода) имат така нарече
ната екранираща решетка. Когато на тази решетка се подаде положу
телно постояйно напрежение, тя подпомага притеглянето на електро-
ните от анода (ускорява тяхното движение); поради това такива ламп»
имат значително по-голямо усилване, отколкото триода.
Опит 1. Електронната лампа като детектор. В детекторния прием
ник ролята на детектор изпълнява, както е известно, кристалът. Такъв
кристалически детектор може да се замени с лампов. Най-простият лам-
пов детектор е диодният детектор. Като такъв може да служи двуелек
тродната електронна лампа с батерийно захранване. Обаче за тази цй
може да се използува и всяка друга многоелектродна лампа, наприм^)
2К2М, 2Ж2М, 1КШ, СО-241, като се съединят всичките й решетки (ек'
раниращата и управляващата) с анода.
-26
На рисунка 13, а е показана принципната схема на детекторен
приемник с лампов детектор. Както се вижда от рисунката, схемата на
приемника си остава предишната, само че вместо кристалически детек-
тор тук е поставена радиолампа.
За работата на ламповия детектор е необходимо захранване —
електрически ток за нагряване на радиолампата. За тази цел се взема
един галванически елемент (например ЗС-Л-ЗО) и се включва към съот-
ветните крачета на ламповия цокъл. Но най-добре ще бъде, ако младите
радиолюбители използуват специална лампова плочка, в която се по-
ставя радиолампата. Тогава проводниците, водещи към отоплението и
анода на лампата, се запояват не към крачетата на ламповия цокъл, а
й>м гнездата на ламповата плоча. За да не се сгреши, кое краче с кой
проводник трябва да се соедини, трябва да се запознаем с цокъла на
използуваната лампа. На рисунка 13, б е показано как се номерират
крачетата на цокъла и на ламповата плоча. Цоклите на радиолампито,
конто най-много се използуват в практиката на младия радиолюбител,
са дадени в края на книгата.
Да вземем за пример лампата 2К2М. За да се включи тази лампа
в качество™ на детектор по схема 13, а, необходимо е към изводите на
ламповата плоча 2 и 7 да се подведе ток от елемента, а изводите 3 и 4
игорного калпаче на управляващвта решетка да се съединят помежду
ей с общ проводник. След това чрез изводите 3 и 2 с Два проводника
лампата трябва да се съедини с детекторния приемник.
Приемникът с лампов детектор работа еднакво, както с кристали-
41еския. Радиоприемането е възможно само чрез слушалки.
Опит 2. Електронната лампа като усилвател. За да се увеличи си-
лата на звука на детекторния приемник, необходим е усилвател, глав-
ната роля в който изпълнява електронната лампа.
Най-прост усилвател на ниска (звукова) честота е едноламповият
усилвател. Той увеличава силата на приемането в слушалките, обаче
неговото усилване още не е достатьчно за работа на високоговорител.
Само близки мощни радиостанции ще дават силнозвучащо приемане.
Принципната схема на усилвателя в лампа 2К2М (или 2Ж2М,
СО-241, 1К1П) е показана на рисунка 13, в. На тази схема всяка ре-
шетка на лампата се изключва по различен начин.
Във веригата на управляващата решетка (първата, смятана от
отоплителната жичка) на лампата се включва съпротивлениета R. Как-
то се вижда от схемата, то е включено успоредно на входните гнезда на
усилвателя, явявайки се товар за детекторния приемник (вместо изклю-
чените слушалки) и решетъчно съпротивление-утечка на лампата.
Екраниращата решетка — втората, смятана от отоплителната жичка —
се съединява с плюса на анодната батерия. Слушалките* се включват
между анода на лампата и плюса на анодната батерия.
За да работа ламповият усилвател, не е достатъчна само отоп-
лителната батерия. Необходимо е също така на анода на тази лампа да
бъде подадено високо напрежение от специална, така наречена анодна
батерия.
1 Имат се предвид електромагнитни слушалки. Ако се използуват пиезо-
електрически слушалки, необходимо е успоредно с тях да се включи съпротив-
лението от 0,1 мегаома (мгом).
27
Такава батерия може да се направи от няколко джобни батерийки
(четири-пет), включвайки ги последователно. Най-добре е да се употре-
би специална анодна батерия, например БАС-60 Г. Положителният по-
люс на анодната батерия трябва непременно да се включи към анода
на лампата.
Еднолампов усилвател на ниска честота може да се монтира на
отделна фурнирна плочка или пък заедно с детекторния приемник.
Опит 3. Лампов детектор и усилвател. На рисунка 13, а е показа-
на принципната схема на приставката към детекторния приемник, в
конто лампата едновременно работи като детектор и усилвател на ниска
честота.
В тази схема междината катод-анод на лампата 2К.2М се използу-
ва като детектор, а натоварването на детектора се явява съпротивление
Ri. От това съпротивление чрез кондензатора Ci трептенията с ниска че-
Сжота постъпват за усилване на управляващата решетка на лампата.
Слушалките се включват между екраниращата решетка и плюса на
анодната батерия. По такъв начин ролята на анод в тази схема изпъл-
нява екраниращата решетка.
За да работи приставката, също така както и в предидещия слу-
чай, са необходими две батерии — отоплителна батерия (един елемент
например ЗС-Л-ЗО) и анодна батерия (четири-пет джобни батерийки
или БАС-60 Г). Тези източници на ток се включват към приставката с
помощта на клеми или гнезда. Приставката е твърде икономична и дава
добро усилване.
Опит 4. Най-прост еднолампов приемник. На рисунка 13, д се
дава принципната схема на най-прост приемник с лампа 2К2М (или
2Ж2М, 1К1П, СО-241).
Такъв приемник лесно може да се направи от детекторния. За
тази цел в приемника вместо детектор се поставя кондензатор С и съ-
противление R, включени успоредно, а вместо слушалки се включва
.лампата по такъв начин, че .управляващата решетка на лампата да се
съединени с кондензатора С и съпротивлението /?.
Слушалките се включват между анода и плюса на анодната. бате-
рия, където се включва също така и екраниращата решетка на лампата.
Успоредно на слушалките се включва блЪкиращ кондензатор Сг.
Приемник, сглобен по тази схема, има най-чувствителен детектор.
В радиотехниката този детектор се нарича решетъчен.
По гакъв начин, за да работи лампата с решетъчен детектор, не-
обходими са два елемента: решетъчно съпротивление-утечка и реше-
тъчен кондензатор С.
Опит 5. Еднолампов подвижен приемник „Малютка*1. С една лам-
па младите радиолюбители могат да си направят малък приемник „Ма-
лютка** и да го вземат със себе си в пионерския лагер, в поход или на
курорт. Приемникът „Малютка** е прост, удобен и лек за посене.
Схемата на приемника е показана на рисунка 13, е. Тя е същата
както на едноламповия приемник, само че „Малютка" работи с друга
лампа (тип СБ-242 или СО-242). Тази лампа не може да се замени
с друга.
„Малютка" приема само местните радиостанции. Особеност на
гози приемник е ниското анодно. напрежение — 4,5 в. За неговата рабо-
та са необходими един елемент тип ЗС-Л-ЗО за отопление на лампата и
една батерийка от джобно фенерче за анодна батерия.
28
На рисунка 13, з е показан външният вид на приемника и раз-
юложението на частите и батериите вътре в него. Коидензаторът С и-
ггзводо?
Рис. 13. Опити с радиолампам
съпротивлението се монтират на ламповия цокъл (на незаетото мя-
сто) между петото и осмото краче.
29
Бобината на приемника се намотава върху дървен калъп, имащ в
сечение овална форма. Намотават се всичко 300 навивки от проводник
ПЭ 0,2—0,3. По бобината се движи плъзгач, служещ за настройване на
радиостанция. До бобината се прикрепва елемент за отопление на лам-
пата, джобна батерийка и лампов цокъл за лампа СБ-242. Цокълът
може да се закрепи и към страничната стена на кутията.
На една от стените на кутията се поставят гнезда за слушалките,
антената и заземяването и се монтира ключ за захранването К.л. Като
такъв може да служи щепсел със съединени накъсо краища или тум-
блер. До ключа трябва да се напише в какво положение той включва
батериите.
Приемникът може да се носи през рамо. За тази цел кутията тряб-
ва1, да се снабди с каиш.
Приемникът „Малютка “ може да работа само с добра външна ан-
тена (10—15 м дължина) и със заземяване. При поход антената може
да се направи, като се окачи жица на високо дърво, а заземяване — с
помощта на каква да е желязна пръчка, забита в земята.
Опит 6. Електронната лампа като изправител. Там, където има
електрически ток, анодната батерия се замени с изправител. Най-прост
е безтрансформаторният лампов изправител. Неговата принципна схе-
ма е показана на рисунка 13, ж. Тук работа лампа 6К7 или 6С5. Всич
ките решетки на лампаТа са съединени с анода и лампата по такъв на-
чин се превръща в двуелектродна, както това ставаше в първия опит
за детектиране.
Това доказва, че детекторът е своеобразен изправител. И в детек-
тора, и в изправителя се използува едностранната проводимост на лам-
пата (от катода към анода), само че детекторът изправя ток с висока
честота, а изправителят — променливи електрически токове с много
ниски честота.
Лампата работа тогава, когато анодът й е положително наелек-
тризиран. В нашата електрическа мрежа се използува петдесетпериоден
променлив ток. Това значи, че петдесет пъти в секунда на анода на лам-
пата има плюс и петдесет пъти минус. По такъв начин, когато лампата
работа с изправител (в дадената схема), половииата от времето тя като
че ли отдъхва (вътре в нея не текат електрони) и в катодната верига
на лампата липсва ток.
За да може изправителят да се използува в радиоконструкцията,
на неговия изход винаги трябва да има постоянно напрежение с опреде-
лена стойност. За тази цел в катодната верига на лампата се включва
така нареченият филтър. Той се състои от съпротивление и два конден-
затора. За добрата работа на филтъра важно е капацитетът на тсзи
кондензатори да бъде колкото е възможно по-голям.
Използуват се както книжни, така и електролитни кондензатори,
пригодени за работно напрежение не по-ниско от 150 в. Отопляването
на лампата 6К7 се извършва направо от мреждта за променлив ток чрез
лампичка с нажежена жичка (за осветление — бел. прев.) с мощност
25 вата (вт). За тази цел отоплителната жичка на лампа 6К7 и елек-
трическата лампичка са включени последователно.
Когато през тази верига тече ток, част от напрежението се израз-
ходва за преодоляване на вътрешното съпротивление на отопли1ел-
ната лампа (с нажежена жичка — бел. прев.), която в случая се явява
своеобразен реостат, и за лампата 6К7 остава не повече от 6 в. По съ-
30
щия начин би било възможно да се включи и още една радиолампа, със
сыцо такъв отоплителен ток, конто работи например в еднолампов
приемник.
Изправителят дава постоянно напрежение, което е достатьчно за
захранване на най-прости двулампови радиоконструкции, поради което
той може да се постави върху отделна фурнирна плочка или върху ша-
сито (кутията).
Най-добре е изпитването на изправителя да стане на радиокон-
струкциите, например на едноламповия приемник, но неговата работа
може да се провери и чрез измерителен уред. За тази цел волтмерът се
включва в гнездата „плюс“ и „минус" и се отбелязват показанията на
стрелката. При включване в мрежа 127 в изправителят дава постоянно
напрежение, приблизително равно на напрежението на мрежата, т. е
120—130 в
Понякога изправителите се изпитват чрез получаване на искра или
чрез пукот в слушалките. Този начин макар и да се практикува, не се
препоръчва.
Младият радиолюбител, използувайки за радиоконструкциите опи-
сания изправител, трябва да помни, че към него не бива да се свързва
заземяване. В противен случай е възможно кую съединение. Ролята на
заземяване изпълнява тук един от проводницйте на електрическата
мрежа.
Ние описахме опитите с електронна лампа с батерийно захранва-
не. Но всички тези опити могат да се направят и с лампи с непряко ото-
пление, чиято отоплителна жичка може да се захранва от мрежа с про-
менлив ток чрез лампичка, както това се правеше в изправителя, или
пък от специално понижаваш, трансформатор, понижаваш, напрежението
на мрежата, например от 127 в на 6 в; това ниско напрежение е необ-
ходимо за захранване на отоплителната жичка на лампата.
След като направихме опитите с радиолампите, можем да присть-
пим към пос£рояването йа лампови конструкции.
УСИЛВАТЕЛ КЪМ ДЕТЕКТОРНИЯ ПРИЕМНИК
Усилвателят към детекторния приемник най-добре е да се направи
двулампов. На рисунка 14 е посочена принципната схема на икономи-
чен двулампов усилвател, в който се използуват две еднакви радиолам-
пе, например лампи тип 2К2М, 2Ж2М, СО-241 или палчиковите (ми-
ниатюрки) 1К1П. В усилвателя има две усилвателни стьпала.
Сигналите от детекторния приемник, постъпващи на входа на усил-
вателя, се усилват отначало от едната, а после от втората лампа. На
изхода на усилвателя в гнездата Вг се включва електромагнитен висо-
коговорител, например тип „Рекорд".
Близките мощни радиостанции дават силно приемане само с една
усилвателна лампа. В такива случаи високоговорителят се включва в
гнездата Сл1, а втората лампа се изважда от ламповия цокъл. При ра-
бота с една лампа усилвателят е два пъти по-икономичен по отношение
разхода на енергия от батериите.
В схемата на усилвателя има доста много части. Всяка част има
свое предназначение и име.
Съпротивлението Ri се нарича решетьчна утечка на първата лам-
па. В анодната верига на лампата е включено съпротивлението Rt, на-
ЗГ
речено товарно съпротивление. При работа на усилвателя в съпротив
лението /?2 се образува усилено от първата лампа напрежение с нисю
честота. Чрез разпредителния кондензатор Са това напрежение се по
дава на управляващата решетка на втората лампа. Кондензаторът С
е нужен, за да не попадне на решетката на лампата постоянен ток а
анода на първата лампа.
Съпротивлението намалява напрежението на екраниращата ре-
шетка на лампата. Ако й се подаде пълно анодно напрежение, това ще
доведе до безполезно изразходване на енергията от анодната батерия
и ще влоши работата на усилвателя.
32
Кондензаторът Ci е блокираш,.
Обърнете внимание на решетъчната верига на втората лампа. Към
решетьчното съпротивление — утечка тук е включено последователно
още едно съпротивление fa, наречено съпротивление на решетьчното
преднапрежение.
При преминаване на анодния ток през съпротивлението fa на йене
се образува малко напрежение, което (през съпротивлението Rt) се по-
дава на решетката на втората лампа. Това решетъчно напрежение, на-
речено преднапрежение, оказва много голямо влияние върху работата
на лампата и целия усилвател. Усилвателят става много икономичен и
дава значително по-малко изопачавания при усилването след детектор-
ния приемник.
За отопление на лампите на усилвателя не е достатъчно напреже-
нието само на един сух елемент. Поради това налага се да се съединят
два елемента последователно. Обаче напрежението на два елемента;
особено в първия период на тяхната работа, превишава малко необходи-
мите два волта. За да се погаси излишъкът от напрежението (един
волг), в отоплителната верига на лампата се включва съпротивление
/?» - - регулатор на отоплението. Съответно на изтощаването на батерия-
та напрежението й ще спада, тогава съпротивлението Re се затваря на-
късо и лампата се отоплява направо от батерията. Вместо постоянно съ-
противление Re добре е да се постави "реостат, който позволява равно-
мерно да се регулира отоплителното напрежение на лампата. Описа-
нието на най-простия реостат за отопление е дадено на стр. 149.
Кондензаторът С=, показан с пунктирни линии, не винаги е ну -
жен. Младият радиолюбител е длъжен сам да установи необходим ли е
ила не.
Конструкцията на усилвателя е изобразена на рисунка 15. Усил-
лателят се монтира върху фурнирна плоча (шаси) с размер»
Рис. 15. Конструкция на усилвател към детекторен приемник (изглед отзад)
3 Млад ралноноиетруктор
33
130Х 100 X 50 мм. Ламповите цокли се закрепват висящи между двете
дъсчици. На лявата страничка стена се поставят гнезда за включване
на детекторния приемник, а на дясната странична стена — гнезда за
високоговорителя. На задната стена се, намират четири клеми (витла)
или гнезда за включване към усилвателя на захранващите батерии.
Гнездата См, поставени на горната дъсчица, служат за включване на
слушалките или високоговорителя в анодната верига на първата лам-
па. На другата дъсчйца около ламповите цокли се поставят гнездата за
регулатора на отоплението — съпроТивлението R».
Монтажната схема на усилвателя е показана^на рисунка 16. При
монтажа на усилвателя особено внимание трябва да се обърне на каче-
ството на съединенията между частите. Най-добре е частите да се съеди-
няват чрез запояване.
Рис. 16. Монтажна схема на усилвател към детекторния приемник
При монтирането трябва да се следи за правилното съединяване
на частите, съгласно принципната схема, и частите да се разположат по
такъв начин, че съединителните проводници да бъдат колкото се може
по-къси. Особено важно е да се правят къси тези проводници, конто оти-
ват към управляващите решетки и анодите на лампите.
При правилно монтиране и спазвале показаните на схемата голе-
мини на частите усилвателят не изисква изпробване и веднага- след
сгЛобяването е готов за действие. Ако ли пък монтажът е изпълнен не-
вярцо, могат да се случат неприятности. Затова, преди да се включи
батерията, трябва още един път да се провери правилността на монтажа.
При изпробване на усилвателя откачало се включва отоплителна-
та батерия. Тя се състои от два елемента тип ЗС-Л-ЗО или други галва-
нически елементи (например БНС-100, БНС-500), конто се съединяват
последователно. При нови (пресни) елементи в отоплителната верига
трябва да е включено съпротивлението R». След като се убедите, че
34
лампяте се нагряват, в гнездата Вг се включва високоговорителят и се
годава напрежение от анодната батерия. В качеството на анодна бате-
рия се използува БАС-70 или БАС-80, или пък БАС-60.
Изправността на усилвателя може да се провери, без да се съеди-
нява с детекторния приемник. Щом се докоснем с пръст до калпачето
на първата лампа, във високоговорителя трябва да се чуе свиркане или
шум (бучене).
След това към усилвателя се включва детекторният приемник.
Преди съединяването на усилвателя с детекторния приемник тряб-
ва да се види какъв кондензатор в приемника е запоен успоредно на
гнездата на слушалките. Ако капацитетът на този кондензатор е повече
от 1000 пф (1 000 мкмкф), същият трябва да се замени с кондензатор
от 200—400 пф. След това гнездата на слушалките на приемника се съе-
диняват с входните гнезда на усилвателя, при което гнездото на прием-
ника, което е съединено с детектора, се съединява с решетъчното гнез-
до на усилвателя.
Усилвателят трябва да се постави колкото се може по-близо до
приемника, за да бъдат по възможност къси съединяващите ги про-
водници. Ако усилвателят не работй, трябва още един път да се про-
вери правилността на монтажа и качеството на частите, а ако има из-
мерителен уред, да се провери напрежението на ламповите електроди.
Изключването на усилвателя след работа може да се прави чрез
откачане на единия полюс на отоплителната и на анодната батерия. Но
най-удобно е това нещо да става с помощта на специален ключ.
Двуламповият усилвател позволява да се слушат чрез високогово-
рителя много ‘радиостанции. При използуването на усилвателя, когато
отямителната батерия се изтощи малко. силата на приемането започва
да Отслабва. Тогава съпротивление Re се съединява накъсо (например
чрез щепсел със съединени накъсо крачета) и отоплителното захранване
на лампата по такъв начин се взема направо от отоплителната батерия.
Усилвателят е много икономичен, затова едни и същи батерии са
достатъчни за некол-комесечна работа.
Там където има електрически ток, вместо анодни батерии за за-
хранване анодите на лампите най-добре е да използува изправителят,
описани на страНици 30 и 37.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВ-И
Първо. Допълнителен в и с о к о г о в ори те л. Опитайте
да замените втората лампа на усилвателя с по-мощиа лампа — СБ-244.
Вне ще забележите, че мощността на усилвателя нараства, той започва
да работй по-силно и към него може да се включи допълнителен висо-
коговорител, поставен например в съседната стая.
При такава замяна презапояване в монтажа не трябва да се пра-
ви. Решетъчният проводник, който водеше към калпачето на втората
лампа, сега ще бъде свободен, тьй като лампа СБ-244 няма калпаче.
Управляващата решетка на лампа СБ-244 има извод на цокъла, а не
на балона на лампата и се съединява при монтирането чрез петото кра-
че на ламповия цокъл (вж. цоклите). Усилвателят с мощна лампа кон-
суиира повече ток от батерията и е по-малко икономичен.
Второ. Най-прост приемник. Без да се изключва детек-
торният приемник от усилвателя, поставете в детекторния приемник вме-
35
сто детектор кондензатор със 100 пф, а блокиращият кондензатор Ci о
качете. Увеличете големината на съпротивлението в усилвателя д
1 мгом. След това, движебки плъзгачите на приемника, настройте го в
коя да е радиостанция. Първата лампа на усилвателя сера ще работ;
като детектор, а втората — като усилвател.
Такъв най-прост двулампов приемник позволява да се мине бе
помощта на кристалически детектор и дава по-силно’ радиоприемане
Трет о. Включване на микрофон. Изключете дета
горния приемник от усилвателя, във входа на усилвателя включете пне
ПОМНИ, ЧЕ
... ара аосаедовотелиато
съеванение наелемен-
таге налрежелиятасе
а&/раг
сшттЛаА
равно ла салата лага-
ла от сваи елемент.
лри рслоревнота сье
раиеиае на елементате
тоиозете се съвцро/п
ввшото налреженае е
разно на налреженаето
ла евин елемент.
зоелектрически слушалки, конто добре работят като микрофон. Вклю
чете усилвателя и говорете пред слушалките.
Сега във високоговорителя може да чуете своето собствено радио
предаване.
Вместо микрофон може да се включи звукоснимател (електрическа
мембрана или адаптер — бел. прев.) и когато неговата грамофонна пло
ча се върти, може да се възпроизведе записът чрез високоговорителя
36
ПРОСТ ИЗПРАВИТЕЛ
За захранване на анодните вериги на лампите в различите радио-
устройства е необходимо постоянно напрежение. В батерийните прием-
ници то се взема от батериите. В мрежовите пък приемници, работещв
на мрежа с променлив електрически ток, е необходим изправител, който
превръща променливия ток в постоянен.
Съществуват много схеми на изправители. За младия радиолю-
бител най-добре подхожда да си направи изправител с автотрансфор-
матор.
На рисунка 17, отляво е показана цринципната схема на такъв
изправител. Той се състои от автотрансформатор, изправителна лампа
6Ц5С и изглаждащ, филтьр.
Рис. 17. Прост изправител с автотрансформатор:
вляво — принципна схема, вдясно — монтажна схема
Ако към частта от намотката на автотрансформатора се подведе
променливо напрежение 127 в, на краищата на намотката ще се обра-
зува високо променливо напрежение 220 в. Това напрежение после се
изнравя с лампа.
Принципът на работа на изправителя е основан на едностраннатз
проводимост на лампата: лампата пропуска ток в тези моменти, когато
на анода й се подава положително напрежение. Такива изправители са
получили името еднопътни, тъй като тук се изправя само единият път
па променливото напрежение.
След изправянето на променливия ток през лампата протича пул-
сиращ ток, който, имайки постоянна посока, рязко измени стойността си.
Такъв ток не е годен за захранване на радиоапаратура.
За изглаждане на пудсацията (колебанието на големината. на на-
прежението) поставя се филтьр, състоящ се от два кондензатора с голям
капацитет и съпротивление.
Колкото по-доброкачествени са кондензаторите на филтъра и кол-
кого по-голям е техният капацитет, толкова по-малко се изменя стой-
ностга на изправеното напрежение и толкова следователно по-слабо се
чува фонът на променливия ток в радиоустройството. Още по-добре е
ако вместо омическою съпротивление Ri се включи във филтьр спе-
циален диосел.
37
Чрез превключване на предпазителя (бушона) Пр изправителят
може да се включи както на 127 в, така и на 220 в.
Сглобяването на изправителя не представлява особена трудност
даже за начинаещия радиолюбител.
Саморъчно направена част на изправителя е само автотрансфор-
маторът. Може да се използува и готов автотрансформатор от радио-
приемниците „Москвич" или АРЗ.
За филтьр на изправителя могат да се използуват както книжни.
така и електролитни кондензатори, пригодени за работно напрежение
не по-ниско от 250 в. Когато се използуват книжни кондензатори, капа
цитетът на всеки от тях трябва да бъде не по-малък от 4 микрофарада
(мкф). Често се вземат два кондензатора по 2 мкф всеки и се включва!
успоредно. Капацитетът на електролитните кондензатори трябва да бъде
не по-малък от 10 мкф.
Съпротивлението на филтъра трябва да допуска голяма мощное
на разсейване, тьй като на него се отдели значително количество топли
на (нагряване до 50°). Обикновено мощността на разсейването на тако
ва съпротивление достига от 2 до 5 вт.
Често за тази цел се вземат две еднакви постоянни съпротивления
с мощност на разсейването 1,5 или 1 вт и се включват успоредно. При
такова съединяване на съпротивленията мощността на разсейването се
увеличава два пъти, а общото съпротивление се намалява два пъти
Изправителят се монтира на дървена плоча или в малко сандъче
След нареждането на всичките части: автотрансформатора, ламповия цо
къл, кондензаторите и гнездата — пристъпва се към монтажа. Монтаж-
ната схема на изправителя е изобразена на рисунка 17, отдясно.
Необходимо е сглобеният изправител да се изпита на каква да*
лампова конструкция. Изправителят трябва да дава изправено напре
жение 220 в, при ток до 70 милиампера (ма).
Обикновено изправителят не изисква особено нагласяване. Само
когато при работа с него силно се чува фонът на променливия ток, не
обходимо е да се увеличи капацитетът на всеки кондензатор на фил
търа до 20—30 мкф.
Младият радиолюбител трябва да помни, че не трябва да се прав?
заземяване към радиоустройства, в конто има такъв изправител, защото
може да се получи късо съединение.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Първо. Изправител без автотрансформатор. По
г.теднете внимателно на принципната схема на изправителя. Когато той
се включва в мрежа 220 в, един от проводниците от мрежата се съеди
пива непосредствено с анода на изправителната лампа, а другият — с
эбщпя проводниц.
Ролята на автотрансформатора в такъв случай се свежда до полу
чаване напрежение от 6 в за отопление на лампцте. По такъв начиц из-
правигелят може да се построй и без автотрансформатор, а отоплител
пото напрежение на лампите се получава от отделен понижаващ тран
сформатор или като се използува електрическа крушка.
Второ. Вместо изправителна лампа 6Ц5С в схемата на изпра-
вител}: могат да се използуват лампи 6С5, 6К7, 6Н7, при конто всичките
38
изводи на решетките и анодите се съединяват заедно. Изправител с та-
кйва лампи дава същото напрежение, но по-малък изправен ток — до
10 ма. Такъв ток е достатъчен за захранване на всеки батериен прием-
ник, усилвател или двулампов мрежов приемник, например 0-V-1.
Т р е т о. Напоследък вместо изправителни лампи често се изпол-
зуват така наречените селенови стълбчета (твърди изправители). Селе-
нового стълбче, сыцо като лампата, има едностранна проводимост и за-
това може да работа като изправител на променлив ток.
Изправител със селеново стълбче е изобразен на рисунка 18. Сгло-
бйването на такъв изправител е значително по-леко, отколкото на лам-,
повия.
Селеновите изправители са дълготрайни и удобни при работа, за-
това се използуват във всички масови радиоприемници.
ПРОСТ ДВУЛАМПОВ РАДИОПРИЕМНИК O-V-1
Този приемник е лесен за правене, евтин и икономичен. Той е до-
стъпен за всеки начинает радиолюбител.
Приемникът има две лампи и е сглобен по схемата на прякото
усилване (0-V-1) с регулираща обратна връзка. Той е пригоден за
плавно покриване на дълговълновия и средновълновия обхват.
Приемникът 0-V-1 може да се сглоби за захранване от батерия и
от мр§жа с променлив ток.
На рисунка 18 и 19 са дадени две схеми на приемника 0-V-1.
Първата схема има батерийно захранване, а втората — мрежово. Ако ги
сравним, лесно ще се забележи, че те се отличават една от друга по
включването на втората лампа (рис. 18, вдясно).
Първата лампа на приемника работа с решетъчен детектор. Анте-
иата се свързва с трептящия кръг чрез кондензатора Ci, който намаля-
ва влиянието на антената върху кръга при настройката и повишава из-
бирателността на приемника, т. е. способствува на същия по-ясно да от-
дели станцията, на конто е настроен.
Трептящият кръг на приемника се състои от бобините Li и La и
кондензатора с променлив капацитет Сг. При приемане на средни вълни
бобината La се затваря накосо с помощта на превключвател. Кръгът се
съединява с управляващата решетка на детекторната лампа чрез реше-
тъчния кондензатор G. Съпротивлението /?= служи за решетьчна утечка
на първата лампа.
В схемата на приемника има бобина La, конто се нарича бобина
на обратната връзка. Тя е включена в анодната верига на първата лампа.
Бобината Цз е поставена вътре в бобините Б и Ь и е свързана с тях
индуктивно. Благодарение на това част от енергията на бобината на
обратната връзка отново попада в трептящия кръг и усилва треПтения-
та на приемната станция. Приемникът с обратна връзка значително уве-
личава своята чувствителност и позволява да се приемат по-далечни
станции.
След детектирането трептенията с ниска честота се усилват в пър-
вата лампа и се отделят на съпротивлението /?», което е товар на пър-
вата лампа. На втората лампа трептенията постъпват чрез разпредели-
телния -кондензатор Се.
39
Рис. 18. Принципиа схема я» батериен приемник 0-V-1

Във веригата на екраниращата решетка на първата лампа стой
ионижаващото съпротивление R* и блокиращият кондензатор С«.
Втората лампа на приемника работа като усилвател на ниска че-
стота. Съпротивлението R& служи за решетъчна утечка на тази лампа.
За по-добра работа на усилвателя схемата съдържа съпротивлението
/?«, с което отрицателното преднапрежение се подава на управляващата
решетка на втората лампа.
Високоговорителят се включва чрез прекъсване анодната верига на
втората лампа.
Батериен приемник 0-V-1. Принципната му схема е изобразена на
рисснка 18.
Конструкцията на този премник позволява да се извършва приема
। его на две лампи, на една лампа, а ако няма радиолампи или са изто-
щени токоизточниците, приемникът може да работа и като прост детек-
торен. В такъв случай в гнездата Д се поставя кристалически детектор
(или цвитектор), а в гнездата Сл1 — слушалки.
При работа с една лампа (по схема 0-V-0) слушалките се включ-
вэт в гнездата Сл1, а втората лампа се изважда от цокъла.
За батериен приемник 0-V-1 могат да се използуват батерийните
лампи 2К2М и СБ-244, или 2Ж2М и СБ-244, или две еднотипни лампи
например 2К2М и 2Ж2М. Приемникът се захранва от две батерии: отоп-
лителна и анодна.
Ряс. 19. Принципна схема на мрежов приемник 0-V-1
Отоплителната батерия може да се приготви от два последовател-
во съединени елементи тип ЗС-Л-ЗО или БНС-100. При включването на
такава батерия необходимо е да се включи допълнително съпротивле-
ние R-, за погасяване на излишъка от напрежението във вернгата на
отоплението.
За анодца батерия се използува БАС-70 или БАС-80.
На изхода на батерийния приемник може да се включи един или
два високоговорителя тип „Рекорд".
41
За да се повиши силата на звука на батерийния приемник, анодно
то напрежение трябва да се увеличи до 120 в. В този случай се включва
още една батерия БАС-70 и се взема напрежение от средняя отвод.
Мрежов приемник 0-V-1. Където има електрическа мрежа, пай
добре е приемникът да се захранва от нея, като се направи към него
изправител. Схемата на изправителя ни е позната.
Изправителят за приемник 0-V-1 може да се сглоби на отделна
плоча или на сыцото шаси, където е приемникът.
В мрежовия приемник се използуват лампите с непряко отопление
6Ж7 и 6П6С или 6К7 и 6Ф6. За разлика от батерийните лампи на цо-
къла на споменатите лампи има излишни крачета, конто трябва да бъ
дат включени според схемата.
На рисунка 19 е дадена принципната схема на приемника. Тя се
отличава от 'първата схема по начина на подаване на отрицателното
преднапрежение на управляващата решетка на втората лампа. За тази
цел в мрежовия приемник на извода на катода на лампата се включваг
съпротивлението fa и блокиращият кондензатор Си . Тези части са по-
Казани на монтажната схема (рис. 22) с пунктирна линия.
На изхода на мрежовия приемник 0-V-1 е опасно да се включи
обикновен високоговорител. Силният аноден ток на втората лампа може
да повреди бобината на високоговорителя „Рекорд11. Затова се включва
по-мощен динамичен високоговорител, например 1ГДМ-1.5 (от приемки
ците „Москвич” или „Рекорд”). Динамикът се включва в приемника
чрез изходящ трансформатор.
Понякога динамикът се поставя в същия сандък с приемника. Ко
гато пък се използува отделно, закрепва се на специална отражаваща
дъска или в сандък. За мрежовия приемник могат да се използуват и
готови динамични високоговорители тип ЗИК, ВЭФ, „Туляк”, „Заря
конто се продават в кутии заедно с изходящите трансформатори.
В такъв случай в приемника не трябва да сё поставя изходящ
трансформатор.
Ясно е, че двата варианта на приемника (мрежов и батериен) сов-
сем малко te отличават един от друг.
Приемникът 0-V-1 може да се монтира по такъв начин, че да бъде
едновременно и мрежов, и батериен.
На монтажната схема с пунктирани линии са показана тези части
и съединения, конто се правят допълнително при мрежовия вариант на
приемника 0-V-1.
Саморъчно направени части за приемник и монтаж. За приемник
0-V-1 трябва да се приготвят кръгови бобини, бобина за обратна връзка
и ш.аси, а за мрежовия приемник още и изходящ трансформатор (само
ръчпо направен трансформатор е описан на страница 76.
Бобините се намотават по следния начин. От здрав картон или де-
бела хартия се слепват два скелета, имащи цилиндрична форма. На
единия се навиват намотайте на кръговите бобини Lt и Lt, а на вто
рия — по-малкия — се намотава бобината зд обратна връзка L». Пър
вият скелет се закрепва неподвижно, а вторият се поставя вътре в пър
вия така, че да може да се върти.
Размерите и устройството на бобините са показани на рисунка
20, а и 20, б. С помощта на дълга металическа (може и дървена) ос
скелетът с бобината за обратна връзка се закрепва вътре в скелета с
42
бобипите Li и Lt. За тази цел в големия скелет се правят две дупки,
една срещу друга. Две също такива дупки, но с малко по-малък диаме-
тьр се правят и в малкия скелет. Оста се поставя, след като бобините
бъдат намотани. Вътрешният скелет трябва здраво да се закрепи на
оста, за да може да се върти заедно с нея.
Кръговите бобини L* и L* се намотават в един ред с проводник
ПЭ 0,25—0,3. Откачало се намотава бобината Li, имаща 80 навивки,
после бобината Lt — 160 навивки. Тя се намотава на разстояние 10 мм
от бобината £i (това е необходимо за устойчивого стоене на оста)
Краищата на бобината се запояват към изводни контактни пластини,
поставенн на края на скелета.
ДОбшШ 1’“80в Пг>о.эм*»
, Помог на
б
46
Отвърсгия
За оста Ь
къмзоземя-,
а
към отклоненного
8 набобинато
Дърнена
ос
бСолур
^Дис/сс Ж
* делена
ne'o.i5»«i(3oe
фартонено 308
тоъбичб Мьм заземя-
бобана^з
„ -ЗО»30в
бобина La
180в П€ О.Зии
Рис. 20 Устройство на бобините за приемник 0-V-1ch превключвателя на обхватите:
а — кръгова бобина в разрез, б — конструкция на бобината за обратна Ъръзка,
в — плъзгагц превключвател на обхватите, г — превключвател на обхватите с едно-
полюсен щепсел
Тел&ронно
гнездо
\&%fOfWffOC0r
I а/елсею
11

Бобината за обратна връзка се състои от 60 навивки, намотани в
две секции (рис. 20, б). За тази бобина се взема по-тьнък проводник с
диаметър-0,1—0,15 мм с каква да е изолация.
Началото на проводника се закрепва към скелета в две отвърстия
на разстояние 3 мм от края. После се намотават 30 навивки на куп
една върху друга. Без да се прекъсва проводникът, през междина от
6 мм, необходима за оста, се намотават вторите 30 навивки. За да не се
откачи проводникът от скелета, той се стяга около скелета с конци или
пък се залепя.
Краищата на бобината за обратна връзка се правят с дължина до
15 см. Желателно е в местата на закрепването краищата на бобината
£з към тънкия проводник да бъде запоен по-дебел и гъвкав проводник.
Тогава при въртенето На бобината (на 360°) тези краища няма да се
скъсат.
43
След като бобината бъде готова, пристъпва се към направата н
фурнирно шаси. Размерите на шасито са показани на рисунка 21. Него
вата конструкция ни е позната от батерийния усилвател, само че шасит<
за приемника се права малко по-дълго и по-широко.
Ако на същото шаси се предвижда да се постави и изправител
размерите на шасито трябва още да се увеличат.
На страничните и задни стени се поставят гнезда и клеми (витла)
както се правеше това при усилвателя към детекторния приемник.
Рис. 21. Общ вид на приемник
0-V-1 с батерийно захранване
На Лявата стена са нужни две гнезда за антената и заземяването.
На дясната стена са нужни гнезда за включване на високоговорителя,
а на задната — за включване на захранването.
Още четири чифта гнезда за детектора Д, за слушалките СЛ1 и
Слз, за регулатора на отоплителното напрежение R- се поставят около
лампите на горната дъсчица.
После се закрепват частите. На широката горна дъсчица се за-
крепвдт кръговата бобина и кондензаторът с променлив капацитет.
Може да се вземе обикновен тип кондензатор с въздушен или твърд
диелектрик, но неговият капацитет не трябва рязко да се отличава от
нужния.
Ако трудно се доставя променлив кондензатор, може да се при-
готви друг вид трептящ кръг. По-нататък се описва как се прави това.
Превключвателя П лесно можем да направим сами. На рисунка
20, в и 20, г са показани два от най-простите саморъчно направени
превключватели.
Върху двеге дъсчици (планки) и над междината с винтове или
болтчета се закрепват два осемконтактови цокъла за лампи.
44
След това се извършва монтажът. На рисунка 22 е изобразена
монтажната схема на приемника. Как се извършва монтажът на лам-
новите радиоконструкции е известно от предидещите описания.
Монтирането на приемника трябва да става, като се придържаме
строго към схемата, сверявайки монтажа след всяка отделно извършена
работа.
Често при монтажа на радиоконструкциите радиолюбителите из-
ползуват за спояване на две или три части свободните гнезда на лампо-
вите цокли. Например лампа 2К2М има на цокъла 5 крачета. Следова-
телно на ламповия цокъл остават три свободни гнезда. Удобно е тези
свободны гнезда да се използуват за дребни части,, конто трябва да
бъдат съединени помежду си. За да се избягнат висящите споявания,
частите се припояват към свободного гнездо на цокъла, използувайки го
като възлова стойка при монтажа.
Рис. 22. Монтажна схема на батериен приемник 0-V-1
Изпитване и настройване. В началото приемникът може да се из-
вита при приемане с кристалически детектор или цвитектор. За тази цел
кьй приемника се включват антена и заземяване (заземяването в мре-
жовия приемник се свързва чрез кондензатор с капацитет 0,1 мкф), а в
гнездата Сл± се включват слушалките.
После се поставя детекторът и въртейки бавно копчето на промен -
ливня кондензатор, приемникът се настройва на коя да е радиостанция.
След като радиолюбителят се убеди в работата на трептящия кръг и чуе
коя да е радиостанция, в приемника се поставят лампите.
При изпитване на приемника с лампи към него се подвежда ток от
батерии (или от изправителя). При това е необходимо да се внимава
«йюго да не се сбъркат клемите за отоплението и високото напрежение.
де
Към изходните гнезда се включва високоговорителят. Преди всич-
кр се определи действието на обратната връзка. За тази цел бобината
за обратната връзка бавно се върти в разни страни и се подслушва за
появяване във високоговорителя на шум или свистене (генерация). Ако
не възниква генерация, трябва да се променят местата на краищата на
бобината за обратната връзка. Възможно е и в този случай да не чуе-
те нито шум, нито свистене; това означава, че навивките на бобината за
обратната връзка са малко и тя трябва да се донамотае. И обратною,
ако генерацията възниква мно-
го силно и не се прекъсва на
целия обхват, броят на навив-
ките на бобината за обратната
връзка трябва да се намали.
При нагласена обратна връз
ка през време на настройване-
то на приемника на станция
(при пякои положения на кон-
дензатора с променлив капаци-
тет) възниква свистене. Вър
тейки бавно копчето на на
стройката, свистенето постепен-
но се понижава до най-нисък
тон. Моментът, когато свисте-
нето се изгубн, съответствува
на точното настройване на да-
дена станция. След това коп-
чето на обратната връзка св
върти дотогава, докато прие-
мането се изчисти от шумове
Рис. 23. Саморъчно направено колче за И свистене.
настройване на приемника Възникването и прекъсване
то на генерацията трябва да
става не изведнъж (чрез скок), а постепенно. Това се достига чрез под-
биране големината на кондензаторите С» и С».
След като се регулира действието на обратната връзка, желателно
е да се измери с волтмер напрежението на електродите на лампите. Ако
показайията на волтмера съответствуват приблизително на стойностите,
посочени в таблицата, може да се смята, че приемникът е настроен удо-
влетворително. Допълнително за настройването на приемниците четете
в специалната глава.
Обслужване на приемника. Обслужването на приемника не е
сложно. Той се настройва чрез променливия кондензатор Ct, а силатв
на звука се регулира с въртенето на бобината за обратна връзка. Към
осите на тези части се прикрепват копчета. На рисунка 23 е показано
как можем сами да си направим копчета с деления. Най-голямата сила
на звука и чувствителност на приемника е в този момент, когато обрат-
цата връзка се намира на Прага на възникването на генерацията (само-
възбуждането — бел. прев.).
Приемникът 0-V-1 е регенератор (радиопредавател). Ако обрат-
ната връзка в него е голяма и в трептящия кръг на приемника следо-
вателно постъпва многс енергия от бобината за обратната връзка, въз-
никва генерация. Трептяшият кръг тогава създава свои собствени треп-
гения (радиовълни), конто се излъчват както от истинска радиостанция.
Това може да предизвика големи смущения в съседните приемателни
устройства; За да се избегне това, при настройването на приемника на
дадена радиостанция не трябва да се допуска възникването на гене-
рация.
След свършване на приемането е необходимо да се откачи бате-
рията от приемника (или да се изключи изправителят). За тази цел най-
добре е в отоплителната верига (за батерийния вариант) да се направи
специален ключ. При мрежовия приемник такъв ключ може да се ло-
стави в проводниците, довеждащи в изправителя електрически ток.
Желателно е за приемника да се използува външна антена с дъл-
жина до 15 м.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Първо. Просвирване на грамофонни плочи. Прием-
никът 0-V-1 може да се използува за просвирване на грамофонни запи-
си и за усилване от микрофона. Свържете звукоснимателя (електриче-
ската мембрана) или пиезоелектрическите слушалки с единия край към
калпачето на управляващата решетка на първата лампа, а с другим
към общия проводник. Ако сега звукоснимателят се постави на въртяща
се пластинка, възпроизведеният звукозапис ще бъде чист и ще звучи
силно във високоговорителя.
С помощта на звукоснимателя радиолюбителите чёсто ще изпроб-
ват радиоконструкции при получаване на добра работа на усилвателя
на ниска честота. При това понякога ще се наложи да се измени голе-
чината на съпротивлението Rs и големината на кондензаторите С» и С?.
Второ. Регулатор на тембъра. Понякога е нужно да
се измени тембърът на звученето на радиопредаването. За тази цел в
приемниците (или усилвателите) се поставя така нареченият регулатор
на тона.
На принципните схеми с пунктирни линии е изобразена веригата,
състояща се от кондензатор Си с капацитет 50 хиляди пикофарада,
(х. пф) и променливото съпротивление Rs = 50 — 100 хиляди ома
(х. ома).
Тази верига се включва между анода на втората лампа и общия
проводник. Придвижвайки плъзгача на променливото съпротивление
нагоре или надолу, може да се измени тембърът на звука.
Копчето на регулатора на тона може да бъде изведено отстрана
на шасито или на задната му стена.
Трет о. Регулатор на силата на звука. В мрежовия
приемник 0-V-1 при прослушване на грамофонни плочи желателно е да
се регулира не само тембърът на звука, но и неговата сила.
Поставете вместо постоянного съпротивление Rs промендиво съпро-
тивление със същата или по-малка стойност — потенциометър. От трите
извода на потенциометъра два (например средняя и левия краен) съе-
динете откачало поуежду им, а после с общия проводник в приемника.
Третият извод съединете към управляващата решетка на втората
лампа.
Сега при въртене копчето на потенцометъра силата на звука във
високоговорителя ще се изменя.
47
ТРЕПТЯЩ КРЪГ С ВАРИОМЕТРЫ
В трептящия кръг често бобината се прави с отводи.
Когато превключвателят пълзи по контактите, той съединява на
късо част от навивките на бобината. Това предизвиква скокообразнс
изменение на настройката на приемника или както е прието да се казна
„грубо изменение на настройката“.
По-постепенно настройване се осъществява с променлив конден
затор, когато се въртят бавно подвижните му пластини.
Понякога трудно може да се достави променлив кондензатор, а
да го направим сами е също трудно. Осъществяването на постепенна
настройка е възможно с помощта на така наречения вариомётър. Това
са две бобини, едната от конто се върти вътре в другата. Когато боби
пата се върти бавно, тя постепенно изменя настройката на приемника
Настройката с вариометри е показана на рисунка 24.
Настройващият се трептящ кръг на такъв приемник се образувч
от вариометъра В, бобината Lt и кондензаторите Ct, С?, С».
08-1
А
Сч-300
Сэ-400
/щагснена _____
шайба залраена
йьмтрьбиу/гага 30
Са-200
/Гелодвожна Кобана
/ГонгииАа от тьньААортон
В/лилАо
[id Взрез
3“"
io
Ri-l.o
к
н
Дьрвена пристав к о
Всзалелена иъм
i х паьбиу/гато
wuuoce
хбино

форма на нонгангнак
пружина на ангенная
ореАлюаеател над
Ронта Ат 4
в
Рис. 24. Настройване на приемник с помощта на вариометри:
а — схема на трептящия кръг с вариометри, б — устройство на вариометъра,
в — общ вид на приемника с вариометри
Когато плъзгачът на превключвателя 771 е поставен на контак
гите 1 и 2, във веригата на антената последователно се включва кон-
дензаторът Ct или Сг. Когато плъзгачът се намира в положение 3, анте-
ната се съединява с кръга без каквито и да било кондензатори; при по-
ложение 4 успоредно на вариометъра се включва кондензаторът С«,
плъзгачът ГВ в този случай се намирй на двойния контакт 4. В това по-
ложение приемникът се настройва на най-дългите вълни в радиопреда-
вателния обхват.
48
За приемника е необходимо да се направят два вариометьра. Бо-
бините за вариометрите се намотават върху цилиндрични скелета, на-
правени от тьнък здрав картон. Два скелета се правят с диаметър
65 мм и височина 35 мм, а други два скелета (за подвижните бобини)
с диаметър 50 мм и височина 30 мм. И на едните, и на другите скелета
се намотават по 90 навивки с проводник ПЭ 0,15—0,2. Намотката на
всеки скелет се разпределя на две секции, във всяка от конто има по
45 навивки.
Когато бобините бъдат намотани и изводите им закрепени, при-
стъпва се към сглобяването на вариометрите. В направените отвърстия
се пъхват оси, конструкцията на конто е показана на рисунка 24, б.
Когато вътрешната — подвижната — бобина бъде закрепена върху оста,
към неподвижната бобина на вариометьра с помощта на картонепа
лента се прикрепва поставка от дърво.
Желателно е изводите от подвижните бобини да се направят от
мек Проводник. Те се пъхват вътре в картонената тръбичка и излизат
навън през оста на вариометьра.
4 Млад ралиоконстр}ьтор
49
В ПОМОЩ НА УЧИЛИЩЕТО
Много от младите радиолюбители, занимавайки се в различите
технически кръжоци в училищата, в пионерските домове, в станциите не
младите техници, добре се научават да владеят инструментите и само-
ръчно да правят различии части. Под ръководството на своите учители
ге инсталират училищни радиовъзли, правят приемници за радиофика
ция на селата, строят различии радиоуредби и правят нагледни помагала
за училищата. Всичко това помага на пионерите и учениците по-добре
да усвояват през време на уродите учебния материал, да задълбочават
своите знания, свързвайки ги с живота, с практиката.
Даже първите, още несложни работа на младите радиолюбители
често пъти придобиват обществено-полезно значение.
Според това, колко технически знания и навици е натрупал мла
дият радиолюбител, неговите конструкции се усложняват и обществе-
но-полезното им значение нараства. Младите техници сета саморъчно
обзавеждат физическия кабинет, инсталират ветроелектрически стан
ции, радиофицират училища и колхози.
С опитните си ръце младите техници помагат на училището в съз
даването на уредби и нагледни помагала. В тази глава на книгата се
разказва за това, което може да се направи за училището. Тук се дават
описания на: устройството за демонстриране опитите на А. С. Попов, на
генератора за токове с висока честота, на фотоелектрическото реле, на
апарата за изучаване на телеграфната азбука и сборния монтаж, наре
чен „радиоконструктор“. При всяка работа могат да се направят мно-
жество интересна опита при урок в училище, при занятия в кръжока
или в къщи.
УСТРОЙСТВО ЗА ДЕМОНСТРИРАНЕ ОПИТИТЕ НА А. С. ПОПОВ
Всеки физически кабинет, всеки радиокръжок трябва да има
устройството на изобретателя на радиото А. С. Попов. Това устройство
представлява опростено копие на първия в света радиоприемник -
грозоотметчика (бурепоказателя) на А. С. Попов и искровия вибратор
за възбуждане на електромагнитни вълни.
Схемата на устройството е показана на рисунка 25. При натискане
на ключа, включен във веригата на първата намотка на вибратора (рис.
1 Необходимо е построяването на устройството да ?е съгласува с Управ-
вление „свръзки".
50
25, а), между топчиците на искровия изпразнител (разрядник), вклю-
чени във вторичната (повишаващата) намотка н» вибратора, прескача
искра. Тази искра е източник на електромагнитните трептения, конто се
разпространяват от вибратора във всички страни и достигат антената на
приемника (грозоотметчика). Схемата на грозоотметчика е показана на
рисунка 25, б.
Чувствителният елемент на приемника е кохерерът. Той предста-
влява стъклена тръбичка, в която между металически пръчки са наси-
пани железни стърготини.
Под действието на електромагнитните трептения железните стър-
готини се сгъстяват, съпротивлението им и това на цялата верига, в
която стой кохерерът, се намалява; вследствие на това във вернгата про-
тича ток от батерията, който привежда в действие електрическия звънец.
Обаче чукчето на електрическия звънец, след като удари в кам-
банката, в другою си крайно положение се допира до кохерера, раз-
тьрсва железните стърготини, възвръщайки ги в първоначалното им съ-
•стояние. Съпротивлението на кохерера нараства и звънецът престава
да звъни.
Манипулирайки с ключа на искровия вибратор според знаците на
телеграфната азбука, можем да предадем радиограма.
Устройството действува добре на разстояние до 5 м.
Грозоотметчикът се сглобява на вертикална плоча, на която се за-
крепва обикновен електрически звънец, кохерер, клеми за включване на
антената и заземяването. За грозоотметчика трябва да се избира такъв
електрически звънец, който би могъл да работи с батерия 5—10 в.
На рисунка 25, в е показан общият вид на грозоотметчика.
Кохерерът се прави от стъклена тръбичка с диаметър 10 мм и
дължина 50 мм. В тръбичката се насипват дребни железни стърготини.
След това тръбичката се запушва от двете страни с медни или месин-
говй пръчки, към Конто са запоени проводници. Кохерерът се поставя
хоризонтално и се закрепва с помощта на проводници така, че чукчето
да удря по тръбичката и добре да разтърсва железния прашец.
За антена и заземяване (противовес) могат да се приспособят ме-
талически пръчки и тръби с дължина до 1 м или пък обикновени про-
водници с дължина до 2 м.
Искровият вибратор представлява обикновена училищна индук-
ционна бобина с искроразрядник. За такъв вибратор може да бъде при-
способена каквато и да е индукционна бобина, даваща искра с дължина
1 см и повече. Схемата на бобината е изобразена на рисунка 25, а.
Принципът на действие на такава бобина цапомня обикновен
трансформатор с много голям коефициент на трансформация.
Двете намотки на бобината са намотани една върху друга и за-
това са свързани взаимно индуктивно. Магнитного поле на първичната
иамотка индуктира ток във вторичната. Оттук е произлязло и името на
самата бобина.
Такава бобина с малка мощност можем да направим и сами.
Сърцевината на бобината се приготвя от снопче тьнка желязна
жица с диаметър 1—2 мм. За тази цел жицата се нарязва на парчета с
дължина 200 ли®, конто се обгарят добре. Сърцевината на бобината
да бъде с диаметър до 30 мм.
Върху сърцевината се намотават два-три пласта тьнък картон или
ллътна чертожна хартия. За да не се разнищи проводникът, от двете
51
страни поставят ограничителни капачета, направени от фурнир. Т«к
капачета се надяват на сърцевината (върху хартията) на разстояние
160 мм един от друг и здраво се прилепват.
Върху пригбтвения скелет отначало се намотава първичната на-
мотка, състояща се от 160 навивки от проводник ПЭБО (с емайлова и
книжна изолация) с диаметър 0,6 мм. Намотката се навира в един ред
навивка до иавивка. Върху първичната намотка се намотават два-три
пласта парафинирана хартия.
Рис. 25. Устройство за демонстриране опитите на А. С. Попов:
л — схема на вибратора, б — схема на грозоотметчика, в — общ вид на грозоотметчика
иг — общ вид на вибратора
След това се намотава вторичната намотка. Трябва да се намо-
таят всичко 30 000 навивки от проводник ПЭ 0,1. Отгоре проводникът
се обвива с хартия. За прекъсвач Пр за вибратора може да се вземе
прекъсвач от електрическия звънец (без ударника). Бобината се закреп-
ва върху дървена поставка.
Искровият разрядник се прави от две месингови топчици с диаме-
тър 15—20 Мм, конто- се закрепват на металически пръчки.
Вибраторът се захранва от акумулаторна батерия или от батерия
с галванически елементи 6—10 в.
Също както и при приемника за увеличаване далечината на дей-
ствие към едната металическа топка се включва антена — пръчка или
проводник (с дължина 1—2 м), а към другата — противовес от жица с
дължина 1 до 2 м.
52
Готовият вибратор се поставя в дървено сандъче (рисунка 25, г).
Нагласяването на цялото устройство се заключава в това, да мо-
же да се добие от вибратора хубава искра, а в приемника да се регу-
лира действието на кохерера.
Изменяйки положението на пръчките в кохерера, регулира се него-
вата чувствителност към сигналите, а като се измени положението на
окачване на същия, постига се добро разтърсване на стърготините след
сигнала.
С описаното устройство могат да се направят редица опити.
Опит първи. Поставете вибратора и приемника на разстоя-
ние два метра един от друг. Свържете към тях антенн и противовеса
(заземявания).
При включване захранването на вибратора със специален ключ
ще чуете в приемника да се звъни.
Манипулирайки с ключа според знаците на телеграфната азбука,
ще можете да предадете радиограма.
След това откачете антената на приемника — и ще се убедите, че
сега той не ще приема сигнали от вибратора.
От този опит се убеждаваме в ролята на антената при приемането
на радиосигналите.
Опит втор и. Включете в приемника вместо звънец обикновено
телефонно реле с напрежение на сработване от 5—10 в. Към контактите
на релето включете краищата на електрическата верига, състояща се от
акумулаторна батерия й електрически двигател.
След като натиснете ключа за захранване на вибратора, приемни-
кът ще приеме сигнала и по този начин ще задействува релето. Контак-
тите на последнего ще се съединят помежду си и ще затворят електри-
ческата верига с двигателя. Двигателят ще започне да се върти. Така
с помощта на радиото могат да се управляват от разстояние механизми.
АПАРАТ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ТЕЛЕГРАФНАТА АЗБУКА
Специалността радиотелеграфист е много важна за народного
стопанство на нашата родина.
За да станеш радиотелеграфист, трябва до съвършенство да овла-
деет телеграфната азбука, да умееш бързо да приемаш и предавай! те-
леграфните сигнали.
Телеграфната азбука най-добре се изучава колективно или по два-
ма с другар. За изучаване азбуката на слух и за систематическа тре-
нировка в приемане и предаване необходимо е да се направи специален
-апарат, който се нарича генератор на звуковата честота.
На рисунка 26 е изобразен един от най-простите звукови генера-
тори.
Той се състои от неонова лампичка, кондензатор, съпротивление и
слушалки.
Към такъв генератор може да се включи високоговорител „Ре-
корд" или два-три чифта слушалки.
Височината на тона на работата на генератора (честотата на треп-
тенията) завией от големината на капацитета и съпротивлението. При
изменяне големината на кондензатора от 2 000 до 1 000 пф и големината
на съпротивлението от 0,5 до 5 мгома може значително да се измени ви-
сочината на тона. Неонова лампичка се взема от приемник „Родина"
53
или пък какъв да е друг тип реонова лампа със зйпалване от 80—120 &
(например МН-3, МН-4, МН-5).
Генераторът може да бъде сглобен както на открита плоча, така
и в малко сандъче, направено от фурнир.
Най-добре е захранването на генератора да се извършва от изпра-
вител или батерия БАС-80. Изразходваната електрическа енергия от
батерията е много малка
и тя може дй трае дълго
време. Генераторът може-
да се захранва и от мре-
жа с променлив ток (120
в). Обаче в такъв случай
генераторът ще работй по-
лото.
Наред с изучаването на
телеграфната азбука със
звуковия генератор могат
да се направят и редица
опити.
Гнездо за ключа Гнезда за сд{^аалкиге
Рис. 26. Монтажна схема на звуков генератор Направете следния Опит,
с неонова лампа Вземете два телеграфии
ключа и два чифта слу-
шалки. Оставете единия ключ и еднйте слушалки при генератора, а дру-
гая ключ и другите слушалки дайте на другаря си, който живее в съсед-
ната стая. Прокарайте проводник и съединете втората линия с ключа к
слушалката.
След като включите към генератора захранването, можете да са
предавате един на друг сигнали по телеграфната азбука.
УСТРОЙСТВО ЗА ДЕМОНСТРИРАНЕ ТОКОВЕ С ВИСОКА ЧЕСТОТА
Устройството, с помощта на което може да се получи ток с висока
честота, се нарича генератор. Генераторът е „фабрика за радиовъл-
ни“. Когато той работа, в трептящия му кръг се образуват трептения с
висока честота, конто се разпространяват във всички страни със ско-
ростта на светлината.
Най-прост приемник на токове с висока честота е трептящият кръг.
към който е включена антена с електрическа крушка.
Като се настрои приемният трептящ кръг в резонанс с трептенията
на високочестотния генератор^ може да се осъществи предаване и прие-
мане на високочестотна енергия на разстояние.
На рисунка 27 е показана принципната схема на високочестотния
генератор и приспособленията към генератора.
Цялото устройство се състои от генератор за токове с висока че-
стота и приемно устройство.
Генераторът се сглобява по триточковата схема със самовъзбуж-
дане1. Тази схема се характеризира с това, че към бобината на трептя-
щия кръг освен двата проводника, водещи към началото и края на бо-
' Необходимо е построяването на генератора да се съгласува с Управле-
ние „свръзки*.
54
бината, се съединява и трети проводник. Мястото, където ще се свърже
този проводник, трябва да бъде подбрано по опитен път.
Както се вижда от принципната схема на генератора (рис. 27),
той е монтиран с лампа 6Н7, в конто двата триода са включени успо-
редно. Понякога за увеличаване мошността на генератора се поставят
две такива лампи.
Рис. 27. Прииципна схема на генератор на токове с висока честота и
приспособления към същия
20-30
Трептящият кръг на генератора се състои от бобина и кондензатор
с променлив капацитет Сз.
Бобината се прави от медиа жица (без изолация) с диаметър
3—4 мм. Диаметърът на бобината е 50—60 мм, броят на навивките — 7.
Разстоянието между навивките е 10 мм.
Кондензаторът с променлив капацитет трябва да бъде с въздушен
диелектрик; неговият капацитет е 150—250 пф.
Дроселът за висока честота Др1 се намотава на скелет (дървен или
картонен) с диаметър 20 мм и има 150 навивки от проводник с диаме-
тър 0,5 мм с обикновена изолация.
Данните за другите части са показани на схемата.
Генераторът се сглобява върху плоча с размер 400 X 500 мм, на-
правена от органическо стъкло или дебел фурнир. След нарежданет© и
закрепването на всички части, както е показано на рисунка 28, се из-
вършва монтажът.
За монтажни проводници добре е да се използуват плоски медни
проводници — шини. Такива шини могат да се нарежат от медни или
месийгови листа. Всички съединения в монтажа трябва да бъдат напра-
вени с гореща запойка.
55
Третият подвижен контакт на бобината се прави от гъвкав много*
жилен проводник и завършва с клема от месинг или ламарина.
Рис. 28. Монтажна схема на генератор за
високочестотни токове
Веднага след завършване на монтажа генераторът може да се
изпита. За тази цел към генератора се включва захранване отоплително
напрежение и напрежение за анодите на лампата.
Лампите се отопляват с про-
менлив ток при напрежение 6 в
Напрежението на анодите на
лампите трябва да бъде не по
малко оу 220 в (по-добре е
400 в). То може да бъде как-
то променливо, така и постояв
но (от изправител).
Ако кръжокът се занимава в
училище, високо напрежение
може да се получи от два учи
лищни универсалии (сборни)
трансформатора, вторичните на-
мотки на конто са съединени
последователно. На рисунка 29-
е показано как се прави това.
Генераторът се изпитва с по-
мощта на изпитателен пръстен
с диаметър до 70 мм и с елек
трическа крушка 2,5 в и 0,06 а, включена последователно в пръстена
Пръстенът се прави от същия проводник, от който е направена и боби-
ната, и се закрепва на изолационна дръжка, за да бъде по-удобен за
държане в ръка.
Когато пръстенът (на-
вивката) с крушката се
доближи до бобината
на генератора, крушката
трябва да се запали.
Като се изменя положе-
нието на плъзгача върху
бобината на генератора,
постига се по-добро горе-
не на крушката (конден-
заторът Сз трябва да а
намира в средне положе-
ние). Ако генераторът ра-
бота лошо, трябва да се
избере подходяще реше-
Рис. 29. Схема на включване на училишни универсалии
трансформатори за захранване на генератор
подходящ капацитет па решетъчния кон-
тъчно съпротивление-утечка и
деизатор.
Приемният трептящ кръг е изобразен на рисунка-30. Той се състои
от бобина и кондензатор с променлив капацитет Сз. Тези части имат
същите големини, както и в генератора и се съединяват успоредно.
Трептящият кръг се монтира на плочка от органическо стъкло или дебел
фурнир с размер 400 X 500 мм.
56
—---------------- 500
Рис. 30. Схема иа приеме» кръг за опити с
генератор за високочестотни токове
Върху тази плоча се поставят два чифта гнезда за детектора и слу-
шалката и две клеми — едната за антената, а другата за заземяването.
В антенната верига, между клемата и кръга, се поставя фасунга за
крутка от 2,5 в и 0,06 а.
Монтажът на плочата се прави с шина или дебел меден провод-
ник
С генератора за високочестотни токове могат да се покажат реди-
на опити: предаване на енергия без проводници, образуване на стоящи
вълни в проводник, максимал-
ни и нулеви стойности на то-
кове и цапрежения и изменение
дължината на вълната при из
менение настройката на кръга
на генератора.
Опит първи. Към клема-
та „антена“ на генератора на
високочестотни токове включе-
те пръчка с дължина 1 м. Към
клемата „заземяване" съедине-
те противовес — проводник с
дължина до 1 м. Включете за-
хранването на генератора. По-
сле на разстояние 2—3 я по-
ставете приемния кръг и вклю-
чете към него антена и проти-
вовес със същата дължина,
както и при генератора.
Настройвайки с променлив кондензатор приемния кръг в резонанс
с трептения на генератора, забелязваме, че индикаторната лампичка във
веригата на кръга светва. При разстройване на кръга крушката угасва.
Ако последователно на високоволтния проводник, водещ към анода
на генераторната лампа, се включи телеграфен ключ и манипулираме с
него знаци на телеграфната азбука, крушката в приемния кръг ще свет-
ва всеки път, когато натиснем ключа. По такъв начин може да се пре-
даде радиограма. Ако не могат да се приемат трептения, съединете про-
тивовесите на генератора и приемния кръг помежду им или пък намале-
е разстоянието между тях.
Направеният опит ни убеждава, че може да се предайа енергия
без проводници и това явление може да се използува за пренасяне на
високочестотна енергия и за радиосвръзка.
Опит втор и. Вземете ножче от самобръсначка, завържете го
за един конец и го спуснете вътре в бобината на генератора, когато той
работи.
След известно време ще забележите, че ножчето силно се е на-
। ряло, не може да се пипне с ръка.
Ако заедно с ножчето се поставят малки парченца от запалителна
кинолента, тя ще се запали.
В полете на високочестотните токове могат да се нагряват и други
металически предмета. Това явление широко се използува в съвремен-
.чото производство за сушене и нагряване на материали, за закаляване
и топене на метали, а също така в медицината за лекуване на болести
с високочестотни токове.
57
Опит трети. С помощта на генератора за високочестотни то-
кове може да се покаже образуването на стоящи електромагнитни въл-
ни и да се измери честотата на генератора.
За тази цел върху стъклена тръба с диаметър 20—25 леи и дъл-
жина до 1 ж се намотава проводник с книжна или емайлова изолация
с диаметър 0,4—0,5 мм и дължина 30—50 м.
Намотката се прави еднослойна — навивка до навивка. Краищата
на проводника се закрепват с гумени пръетени или с конци. Тръбата с
намотаната жица се закрепва вертикално върху каква да е поставка.
След като се съедини единият край (другият край остава свободен)
на такава бобина към бобината на генератора, вземаме приемателнага
навивка с индикаторната лампичка, и след като я наденем върху тръба-
та, преместваме я надлъж по намотката. Когато генераторът е включен,
при преместване на навивката лампичката ще се запалва на определени
места, а при по-нататыпно движение ще угасва.
Ако към същата приемателна навивка присъединим още една мал-
ка неонова лампичка (например тип МН-4), както е показано на рисун-
ката, и отново местам навивката надлъж по тръбата с намотката, ще
забележим, че лампичките ще се палят посменно. Там, където се за-
палва неоновата лампа, електрическата крушка не свети, и обратно.
Изменяйки честотата на генератора чрез завъртване пластините
на кондензатора с променлив капацитет, ние можем да изменим поло-
ждаието на точките, в конто става запалване на лампичките. Това по-
казва, че в проводника се образуват стоящи вълни.
Високочестотните токове, разпространявайки се по проводника, на-
мотан въруу стъклената тръба, достигат до края му, отражават се обрат-
но и като се наслагват с първоначалните трептения, образуват стоящите
вълни.
Стоящите вълни се характеризират с токови върхове, в конто маг-
нитного поле има максимална стойност, и с напрежителни върхове, в
конто електрическото поле е максимално..
Електрическата крушка се запалва в токовите върхове, а неоно-
вата — в напрежителните върхове.
Разстоянието между две съседни най-ярки светвания на едните или
другите лампички е навсякъде еднакво и равно на половината дължина
на вълната на трептенията, излъчвани от генератора. Като измерим това
разстояние с линийка и изчислим дължината на проводника, намотан
на този участък, ще определим половината дължина на вълната на гене-
ратора. Умножавайки резултата на две, получаваме пълната дължина
на вълната. По получената дължина на вълната може да с,е изчисли че-
стотата в килохерци.
ФОТОЕЛЕКТРИЧЕСКО РЕЛЕ
В съвременната техника и в производството широко приложение
намери фотоелементът. Фотоелементът за пръв път е изнамерен в Русия
в 1888 година от руския учен Столетов. Фотоелементът представлява раз-
новидност на електронната лампа, в която електроните се отделят не от
действието на течащия ток (по отоплителната жичка), а от действието
иа светлината.
Токът на фотоелемента е много малък и е необходимо да се усили
с радиолампа. Съчетанието на фотоелемента с ламповия усилвател на
58
тока и електромагнитното реле е получило името фотореле. Фоторелето
може да върши различии работи: да включва и да изключва двигатели,
да привежда в действие машини, сметачни машини или сирени.
Съществуват много видове фотоелектрически релета. Тук се дава
описание на най-простото реле.
Схемата на релето е показана на рисунка 31. Фоторелето се състои
от фотоелемент тип ЦГ-3 (или ЦГ-1, ЦГ-4), усилвател на тока — лампа
6П6С или 6Ф6С —и електромагнитно реле с контакта.
В качеството на електромагнитно реле може да се вземе обикновено
телефонно реле, на което съпротивлението на намотката е равно на
хиляда ома. Обшият вид на такова реле е изобразен на рисунка 32
(отдясно).
Ако бобината на релето има по-малко съпротивление, тя може да
се пренамотае с nq-тънък проводник, като се направят повече навивки.
Фоторелето работи по следния начин: когато на фоторелето дей-
ствува светлина, на управляващата решетка на лампата се получава го-
лимо отрицателно напрежение, което запушва лампата. Токът в анодната
верига на лампата се прекратява и релето отпуска котвичката, съединя-
вайки контактите Кз и fa (рис. 31).
Рис. 31. Схема на фотоелектрическо реле
Когато .'^остъпът на светлината към фотоелемента се прекратява
лампата отново се отпушва, в анодната верига се появява ток, който и за-
ставя електромагнитното реле да заработи, съединявайки при това кон-
такгите и Кз. За да се прекрати достъпът на светлина към фотоеле-
мента, той се затваря в кутийка, непропускаща светлина.
Като сё съединят към контактите на релето Ki, К? и Кз електри-
чески вериги с изпълнителни механизми, можем да заставим тези ме-
59
ханизми да работят: например да се приведе в действие двигател, звъ
ней или да се запали крушка.
Фоторелето се монтира на такава плоча, на каквато и генерат.
рът. Обаче то може да се инсталира и в малка кутая. Данните за чй
стите на релето са дадени на схемата.
След нареждането и закрепването на всички части се извърпи
монтажът, като за целта се употребяват дебели проводници. Фотоел
ментът се закрепва на плочка вътре в светонепропускащата кутийк
имаща отвърстие за светлинните лъчи, разположено срещу фотоелемент
Желателно е на същата плоча да се закрепи и понижаващия
трансформатор, който дава променливо напрежение от 6 в за отопл>
ние на лампата 6П6С.
За да се изпита релето, включва се в мрежа, към контактит
2G и 2(1 се включва електрическа верига с крушка или звънец и се осв
тлява или затъмнява фотоелемента. Ако релето не работа, изменя е
големината на съпротивлението 2? или големината на капацитета на ко
дензатора Ci и се постига точна работа на релето.
Настройката на фоторелето се извършва в следната последовател
ноет. След като се включи релето в мрежата, откача се кондензаторът
Ci и посменно се закрива и открива доедъпът на светлината към фото
елемента. Вследствие на това електромагнитното реле трябва да про-
меня вибрацията си. При осветен фотоелемент вибрацията става по
малка, отколкото при затъмпен. Ако не стане това, трябва. да се смени
съпротивлението R.
После към електромагнитното реле се евързва кондензаторът С
Отначало се взема кондензатор с капацитет равен на 0,5 мкф и се за
белязва изменение на вибрацията при затъмнение на фотоелемента
Ако котвичката на релето при този капацитет продължава да вибрира
кондензаторът се заменява с друг, с по-голям капацитет, докато се по
тучи точно сработване на релето без вибрация.
Понякога е полезно да се залегТи на сърцевината на релето тьнка
хартийка, за да не прилепва котвичката към сърцевината.
С готового фотореле могат да се извършат ред интересни опити
Опит първи. Подайте на фоторелето захранване и осветлете
цютоелемента с джобно фенерче или специално направен осветлител
Към контактите 2(г и 2(з включете електрически звънец. Когато hi
фотоелемента действува светлина, звънецът не звъни. Но ако светлив-
ният лъч се пресече с ръка или с какъвто и да е предмет, произвежда ct
звън. Звънецът ще звъни при всяко пресичане на лъча на светлината
Вместо звънец може да се включи, друг изпълнителен механизъм.
например броител, крушка или двигател.
Използуването на фотоелемента за сигнализация или за преброя
ване на предмета, движещи се по конвейр, е намерило широко прило
жение в техниката и в промишлеността (рис. 32).
Опит втор и. Поставете фоторелето до прозореца и го вклю
чете в електрическата мрежа.
Към контактите 2G и 2(з включете електрическа крушка и джобна
батерийка. Когато на улицата е светло, лампата не гори. При здрача
ване количеството светлина, падаща на фотоелемента, се намалява,
което пък довежда до намаляване силата на тока през фотоелемента.
Това предизвиква срабодсрането на електромагнитното реле, което за-
тваря електрическата верига и включва лампичката.
60
На сидня принцип вечер-в градовете се включва уличното освет-
it-ние, което с разаъмването автоматически се нзключва.
Опит трети. Подайте на фоторелето захранване. Към коитак-
тите иа електромагнитното реле /О и X» включете верига от осветлител
или батерийка.
Поставяйки осветлителя пред фотоелемента, вие ще забележите,
че лампичката на осветлителя ще започне автоматически да мига — да
и- включва и да се изключва. Колкого по-близко до фоторелето се Па-
мира осветлителят, толкова по-често мига лампичката на осветлителя
богеяишю
Рис 32. Устродство за автоматично преброяване на предмета с помощта
на фотоелектрическо реле
Ако се включи успоредно на съпротивлението кондензатор С» с по-
стоянен капацитет от 5 000 до 20 000 пф, честотата на запалването на
лампичката на осветлителя ще може да се измени в широки границы.
Чрез избор на съответен капацитет на кондензатора Сз може да
се направи фотосекундомер или електромер за вреМе.
На този принцип са устроени автоматичните светофарове, мигащи-
те огньове на маяците и шамандурите.
РАДИОКОНСТРУКТОР
При изучаване на радиотехниката голямо значение се дава на
учебните- помагала, даващи възможност нагледно да се предстали мон-
тирането на различните радиоприемници.
Комплекгьт от плочки, който описваме по-долу, наричаме радио-
конструктор. Той позволява да се демонстрират релица нужни и инте
ресни опити както на запятията на радиокръждка така и на урок по фи-
зика в горните класове.
Всяка плочка на конструктора представлява отделно стьпало на
лампов приемник: усилвател на висока честота, детекторно стьпало.
усилвател на ниска честота и изправител.
61
При съединяване на две или три плочки могат да се получат та
кива схеми на радиоприемници, като 0-V-0, 1-V-O, 0-V-1 и 1-V-1.
Радиоконструкторът позволява да се правят приемници със за
хранване с променлив ток. За тази цел на изправителя се монтйра от
делна плочка.
Радиоконструкторът се монтйра на четири плочки, всяка с раз
мери 400 X 500 мм. Плочите могат да се направят от дебел фурий]’
или, което е още по-добре, от органическо стъкло. Тъй Като стъклото
прозрачно, всички съединителни проводници и части върху длочките с-
виждат добре.
Всички плочки се закрепват на поставки във вертикално положе
ние. Монтажът на плочките се извършва с медиа Шина или дебел меде,
проводник без изолация (с диаметър 2—3 мм).
Ламповите цокли на всички плочки се покриват с фурнирен или
картонен диск, в центъра на който има отвор за лампата. На диска сг
написва условного означение на лампата.
Усилвател на висока честота. На рисунка 33 е изобразена схемат
на усилвател на висока честота. Той се състои от трептящ кръг — бобз
на с отклонения и кондензатор с променлив капацитет Cs и радиолак
Рис. 33. Схема на усилвател на висока
честота за радиоконструктора
Рис. 34. Схема на детекторно стъпало за
радиоконструктора
ла —.пентод 6К7. Освен това на плочката се закрепва дросел за висока
чебтота, съпротивление и кондензатор за верйгата на екраниращата ре
щетка на лампата.
Монтират се също така гнезда за включване на слушалките и де
тектора.
Те са необходими за демонстриране работата на детекторния
приемник. Проводниците и частите, означени на схемата с пунктир,
монтират на обратната страна на плочката. Бобина и дросел за висока
честота мдадите техници могат да си направит сами.
Бобината се намотава на скелет (с диаметър 40 мм), с проводник
ПЭ 0,3.
Намотката се прави еднослойна, навивка до навивка, с отводи
Трябва да се намотаят всичко 250 навивки. Отводите се правят: пър-
вият — от 80-та и вторият — от 150-та навивка.
Дроселът за висока честота се' намотава на скелет с диаметър
20 мм. Най-добре е скелеты за дросела да се изреже от дърво и да се
62
направят на него осем-десет улейчета за проводника. Дължината и ши-
рочината на тези улейчета е 4 мм. Дроселът се намотава с проводник
ПЭ 0,15. Трябва да се намотаят всичко 600 навивки.
Детекторно стъпало. На рисунка 34 е изобразена схема на това
стъпало. Тя съдържа: прептящ кръг, състоящ се от бобина и конденза-
тор с променлив капацитет С», радиолампа 6С5 или 6Г7, две съпротив-
ления /?з и /?4 и три кондензатора С*, Съ и С».
На плочката има допълнителни гнезда за включване на звукосни-
мателя и бобината за обратна връзка.
Кръговата бобина на това
стъпало се прави самостоятел-
но. Тя се изработва по сыция
начин, кактб и в усилвателя за
висока честота.
Усилвател на ниска честота.
Схемата на плочката за усил-
вател на ниска честота е пока-
тана на рис. 35.
Усилвателят е монтиран по
реостатната схема (със съпро-
тивления). За лампа на усил
вателя служи пентодът 6ФВС
(6ПЗС, 6Г16С). Променливото,
съпротивление R& е регулатор
на силата на звука.
Съпротивлението е необ-
ходимо за получаване на отри-
цателно преднапреженйе за Рис. 35. Схема на усилвател на ниска честота
лампата. Кондензаторът С? е за радиоконструктора
блокиращ.
На плочката се поставят гнезда за включване на високоговори-
теля.
Рис. 36. Схема на изправител за радиоконструктора
63
Изправител. Изправителят се монтира по двупътната схема и се
въстои от: силов трансформатор, i
(два електролитни кондензатора С»
Рис. 37. Приемник 1-V-1 със захранване от
мрежа, сглобен от радиоконструкторни
плочи
зправителна. лампа 5Ц4С и филтър
и Сю и съпротивление или дросел).
Схемата на изправителя е изобра-
зена на рисунка 36.
Може да се използува саморъчно
направен силов трансформатор, но
по-добре е да се вземе готов от ка-
къвто да е радиоприемник. Изправи-
телят има два чифта клеми, от конто
се подвежда захранването към плоч-
ките на радиоконструктора. Единият
чифт клеми е предназначен за из-
правеното анодно напрежение, г
другият — за отоплителното напре
жение.
МОНТИРАНЕ НА РАДИОСХЕМИ
НА РАДИОКОНСТРУКТОРА
С ПОМОЩТА НА ПЛОЧИТЕ
Радиоконструкторът позволява да
се монтират много и различии ра
диосхеми. Не е необходимо да се
описва редът на сглобяването на
всички варианта. Ще се ограничив
с описанието само на едно, най-труд
но. сглобявйне, а именно на прием
ника 1-V-1 със захранване от мрежа
В процеса на практическата рабо
та с радиоконструктора младият рг
диолюбител ще може самостодтелгю
да изпълни и други варианта.
На рисунка 37 е изобразен мон-
тиран приемник.
За сглобяването са необходими
четири плочки на радйоконструкто-
ра: усилвател на висока честота (J),
детекторно стъпало (#), усилвател
на ниска честота (w) и изправи-
тел (IV).
Откачало към всички плочки ie
подвеждат проводники за отоплител-
но напрежение на лампите За тази
цел клемите за отопление на лампи-
те на всички плочки се съединяват
успоредно -с гъвкави проводники и
се включват към клемите за отопле-
ние на лампите на изправителя. След
това към всяка плочка се подав:
високо напрежение.
64
За да се подадат приетите сигнали от първата плочка във вто-
рата, а после в третата, необходимо е да се съединят помежду си кле-
ми 6 и J на първата и втората плочка и клеми 6 и 1 на втората и тре-
тата плочка.
След това в ламповите плочки се поставят радиолампите. В гнез-
да 6 и 7 (трета плочка) се включва високоговорителят, а изправителят
се включва в мрежа с променлив ток.
Ако сега към клема 1 со включи антена, а към клема 2 заземя-
ване (например от водопроводна тръба), ние ще можем да настроим
приемника на радиостанция.
За тази цел превключвателите се поставят в еднакви положения, а
колчетата на кондензаторите с променлив капацитет бавно се въртят
(едновременно) в една или друга посока. След като уловим радиостан-
ция, стремим се да постигнем най-голяма сила на приемането. За тазк
цел с кондензатора с променлив капацитет се извършва донастройката
отначало на втората плочка, а после на първата.
По същия начин се извършва настройването и на другите контак-
та на бобините. Правилно сглобената схема не изисква нагласяване и
приемникът веднага започва да работи.
С помощта на сглобената схема могат да се покажат няколко опи-
та. Ето някои от тях.
Опит първи. С тази сглобена схема може да се възпроизведе
|рамофонен запис. Изключете от приемника антената, а в гнезда
включете звукоснимател и го поставете върху въртяща се грамофонна
плоча.
Трептенията на иглата на звукоснимателя образуват в него елек-
тродвижеща сила (е. д. с.), която се усилва от първата лампа и след
това се подава на втората лампа. По такъв начин ние имаме работа с
двулампов усилвател на ниска честота.
Силата на звука може да се регулира с помощта на ироменливо
съпротивление R.
Ако вместо звукоснимател в тези гнезда включите обикновени
пиезоелектрически слушалки и ги използувате като микрофон, вие ще
получите най-простата схема на микрофонна усилвателна уредба, т. е.
най-простия радиовъзел.
Опит в т о р и., След като включите към приемника антена, на-
стройте го на радиостанция, като постигнете най-голяма сила на прие-
мането. След това прекъснете анодната верига на втората лампа (плоч-
ка (Щ и между клеми 7 и 8 вклюйете краищата на бобината за обратна
връзка. Като доближавате тази бобина към кръговата бобина, ще забе-
лежите, че силата на звука на радиоприемника се изменя. Тя или се уве-
личава, или се намалява. Ако звукът отслабва, обърнете бобината за
обратна връзка на другата страна и отново я доближете към кръговата
бобина. Сега звукът ще се усили. Колкого по-навътре вкарвате боби-
ната за обратна връзка в кръговата бобина, толкова по-силен става зву-
кът, а следователно и усилването.
Усилването на звука няма да бъде безкрайно. В определен мо-
мент във "високоговорителя ще чуете свистене — генерация.
Наличността на обратна връзка в приемника дава възможност не
само да се увеличи силата на звука, но и далечината на приемането, а
също така и добре да се отдели приеманата станция от другите.
5 Ммд рииоконструктор
65
РАДИОКОНСТРУКЦИИ ЗА ПОДГОТВЕНИ
МЛАДИ РАДИОЛЮБИТЕЛИ
След като се извършат, първите практически сгъпки — построява-
нето на детекторен приемник, усилвател, изправител, двулампов прием-
ник, нагледни помагала за училището и радиокръжока, младите техни-
ци могат да преминат към по-сложни конструкции.
Работенки над простите радио конструкции, радиолюбителите са
задълбочили своите знания по електротехника и радиотехника, придоби-
ли са известен опит по настройване и нагласяване на най-простите ра-
диоконструкции.
Сега те могат да преминат към овладяване на по-съвършени ра-
диоапарати.
В тази глава се дават описания па походния приемнид, па радио-
грамофона, на линейния приемник 1-V-1, на простая суперхетеродин, на
училищния радиовъзел и звукозаписващия апарат.
Ще се запознаем с всяка от посочените конструкции.
Напоследък получиха широко разпространение палчиковите (ми-
пиатюрни) батерийни радиолампа Те са интересни с това, че имат мал-
ки размери и са икономични, т. е. консумират малка мощност от бате-
рията. Йа отопление на тези лампи е необходимо всичко един волт иа-
прежение.
Благодарение на тези качества палчиковите лампи са намерзли
широко приложение в подвижните радиоприемни устройства - в поход-
ните приемници.
Да се направи походен приемник за лагера — това е почетна за-
дача за младия радиолюбител.
Походният радиоприемник трябва да има високи приемателни ка-
чества, тъй като той работа в условия на предвижване, с малка антена
и без заземяване Затова за него най-добре е да се използува схема
тип 1-V-0 или 1-V-1.
Но походен приемник с палчикови лампи могат да построят само
тези млади радиолюбители, конто вече са натрупали известен опит по
построяването на най-прости радиоконструкции.
След като построй походен приемник, младият радиолюбител може
смело да премине към направата на по-сложни радиоконструкций.
Една от интересните радиоконструкции е двуламповият усилвател
за просвирване на грамофонни плочи Такъв усилвател позволява да се
възпроизвеждат със силен звук грамофонозаписи и може да бъде изпол-
зуван в училищата и пионерските дружини при провеждане на вечер-
ните почивки, при прослушване на записи на урони по литература, по
чуждестранен език и по пеене
66
Като първи этап на постройката на многолампови конструкции
може да послужи приемник тип 1-V-1. Приемникът, който се описва по-
долу, се захранва от мрежа с променлив ток, но такъв приемник може
да се построй и за захранване от батерия.
С голяма популярност сред радиолюбителите се ползуват така на-
речените суперхетеродинни приемници или както ги наричат накратко
,.супери“.
Когдто младите радиолюбители усвоят построяването и цаглася-
ването на приемник 1-V-1, те могат да преминат към паправата на су-
перхетеродина.
В сравнение с линейния радиоприемник суперът има редина пре-
димства, например по-добра избирателност, по-просто настройване на
радиостанция, по-голям а чувствителност. Освен това суперхетеродинът
позволява уверено да се приемат станции от късовълновия обхват.
Описаната по-долу конструкция на най-прост суперхетеродин
може да се счита за най-достъпна за младите радиоконструктори, тьй
като за построяването й са нужни малко части и материали.
Приемникът има четири лампи, съставящи обикновения супе-
рен комплект — преобразувател, усилвател на междиниа честота, де-
тектор и двустъпален усилвател на ниска честота.
Радиофикацията на училището е високо полезно обществено де-
ло. Радиоусилвател за училищен радиовъзел могат да построят само
подготвени млади радиолюбители.
Тук се описва усилвател за радиовъзел с малка мощност до 5 вт,
усилвателна приставка, позволяваща да се увеличи мощността на усил-
вателното устройство до 10—15 вт и мощен радиоусилвател.
Звукозаписът е увлекателпа облает на радиотехниката. Да за-
пищат своя глас или гласа на близките и другарите си — това е мечта
на много радиолюбители. Особено необходим е звукозаписващият апа-
рат за училищния радиовъзел. На лентата може да се запишат радио-
предавания, изказвания на знатни хора, посетили училището, концерта
из самодейци и т. н.
Широко разпространение получиха сега звукозапйсващите апара-
ти — магнитофони. Магнитного записване на звука се запазва твърде
дълго време и позволява многократно записване на една и съща лента.
Към предимствата на този запис трябва да се отнесе също така висо-
кото качество и естественост на възпроизвеждането на записания звук.
В тази глава ние описваме най-простия магнитофон. Възможно е
записът па такъв апарат да страда от много недостатъци^ но с това ще
трябва да се примирим, тьй като необходимият опит и майсторство в
тази облает се придобиват с течение на времето.
Такива са по-нататъшните практически стъпки на младия радио-
любител. Когато младият радиолюбител усвой и тези радиоконструкции,
може да премине към по-нататъшното усъвършенствуване на своите
знания да овладев техниката на късите и ултракъсите вълни.
Младите радиолюбители могат да построят и обзаведат в своего
.>чилище радиопредавателна станция и да станат млади късовълновици.
Чогат да построят радиоуправлявани модели, сложни измерителни уре-
ди, усъвършенствувани звукозаписващи апарати, телевизори и много
други.
67
ПОХОДЕН РАДИОПРИЕМНИК
С настъпването на лятото за пионерите се започва чудесного вре-
ме на почивката в пионерския лаг.ер или на курорт, време на увлекател-
ните походи по родния край.
Колко е приятно през време на почивка, след закуска, да се по-
слуша музика, репортаж от стадиона или детският радиочас.
Тръгвайки на поход, младият радиолюбител може да си направи
обикновен походен радиоприемник, който дава възможнОст да се слуша
радиопредаване в поход, във влак или на параход. Такъв приемник' мо-
же да се закрепи на велосипед.
Походният приемник трябва да работи с батерия. За да се израз
ходва малко ток от батерията, за приемника се избират икономични
лампи. Най-честй в такива приемници се използуват палчиковите баг-
рийни радиолампа
Лампите от палчиковата серия имат малки размери и затова сг
много удобни за походните малки приемници.
Приемникът може да се направи и с лампи 2К2М или 2Ж2М
гакъв случай не трябва да се изменят схемата или данните на части.<
1ъй като тези лампи се отличават от палчиковите само по отоплителното
напрежение и по размери.
В описания приемник работят две еднакви лампи тип 1К1П. 1 она
е направено с цел при походни условия една запасна лампа да може ш
замени всяка от двете лампи, излязла по някаква причина из строя.
Походният приемник трябва да работи с много малки антенн или
даже без антена, а във време на движение към него не може да се
свърже и заземяване. Затова той трябва да има висока чувствителност
Като най-проста схема на приемника може да служи схемата на
двуламповия линеен приемник тип 1-V-0, където има усилвател на вг.
сока йестота и решетъчен детектор с обратна връзка.
Усилвателят на висока честота позволява да използуваме прием
ника без заземяване, а решетъчният детектор с обратна връзка с де-
текторного стъпало значително увеличава чувствителнвстта на прием
ника, което е необходимо при радиоприемане с малка антена Впослед-
ствие към приемника може да се добави още една лампа — усилвагы
на ниска честота. Усилвателят на ниска честота позволявачда се вклк-
чат към приемника няколко чифта слушалки или високоговорител.
Схема. На рисунка <38 е изобразена принципната схема на прием
ника
Усилвателят на висока честота $ монтиран по така наречената апе-
риодична схема. Той няма настройващ се трептящ кръг, което значь-
гелно опростява схемата му и намалява броя на частите. Антената се
включва непосредствено към управляващата решетка на първата ламиГ
Влиянието на антената върху настройката на детекторния кръг е съвы»
шено изключено.
В анода на първата лампа е включен трептящият кръг на детек
торного стъпало. Втората лампа изпълнява ролята на решетъчен детек-
тор Такъв вид детектиране позволява да се използува обра^ната врь.-.-
ка, която значително увеличава чувствителността при радиоприемане го
Обратната връзка в приемника се осъщрствява чрез бобината /
и се регулира с променливо съпротивление
«8
В анодната верига на втората лампа се включват слушалки или
зисокоговорител. Силно и чисто приемане се извършва с електроМаг-
иитни слушалки със съпротивление 4 000 ома. Ако се използуват пиезо-
глекгрически слушалки, необходимо е успоредно на тях да се включи
чъЬротивление от 50 000 до 100 000 ома.
Рис. 38. Принципна схема на походен радиоприемник
Приемникът има два обхвата: средни вълни от 200 до 600 м и дъл-
ги вълни от 800 до 2,000 м — и е изчислен за приемане главно на най-
близките мощни радиостанции.
Превключването от единия об-
хват на другия се осъществява
чрез преключвателя 771, а настрой-
ката — с кондензатора с промен
1ив капацитет С=
Приемникът се захранва от ба-
герии. Те се включват към прием-
ника чрез ключа Кл. Анодната
нтерия е съставена от 5—6 джоб-
1И батерийки, включени последо-
зателно. По-добре е да се изпол-
!ува мал ката батерия БАСГ-45-х.
Чоже да се постави батерия
БАС-69 Г, само че тя има значи-
гелно по-големи размери. За отоп-
1ение на лампите се използува
един елемент тип ЗС-Л-ЗО или
два елемента НС-СА (за слухови
ларати), включени успоредно.
Трябва да се изтъкне, че раз-
17
Рис. 39 Общ вид на кръгова бобина за
походен радиоприемник
мерите на походния приемник се
определят главно от размерите на
батериите Ако едни батерии се
заменят с друг вид батерии, на-
пример ако се вземат батерии от слухови апарати, размерите на сандъче-
тона приемника значи^гелно се намаляват.
69
Части на приемника. За приемника преди всичко ще са необходи-
ми кръгови бобини Lt, L? и бобина за обратна връзка L>. На рисунка
39 е показано устройството на тези бобини. Всичките бобини са разпо-
ложени на общ скелет, за какъвто може да послужи ловджийска гилзг
с диаметър 16—18 мм. За всяка бобина върху скелета се надява по една
книжна тръбичка, върху която се намотава на куп проводникът. Боби-
ните Li и Lj имат по 80 навивки, а бобината Ls — 300 навивки. Боби
ната Li може да се намотае с проводник ПЭ 0,3. За бобини L? и £з пай
добре е да се вземе по-тънък проводник, например ПЭ 0,15. Книжнитс
тръбички не трябва да се залепват към скелета, тьй като при наглася-
ване на приемника се налага бобините да се преместват.
При монтирането на приемника бобините се включват по следния
начин: началото на бобината Ьз се свързва с плюса на анодната бате
рня,, а краят на същата бобина се свързва с началото на бобина Ь
Краят на бобина £i се съединява с анода на първата лампа и конден
затора С».
Всички останали части за приемника се използуват готови. Тех
ните данни са показани на принципната схема.
За кондензатор с променлив капацитет може да се използува все-
ки кондензатор с въздушен или с твърд диелектрик. Но по-подходящ за
походния приемник е кондензаторът с твърд диелектрик, тьй като той
яма малки размери.
Конструкция и монтаж. Походният радиоприемник трябва да бъ
де с малки размери и удобен за нос’ене. В походни условия приемники
се носи на гръб, но той може да се носи и в ръка. Такъв приемник мо
же да се монтира и върху рамката на велосипед.
Приемникът заедно с токоизточниците се поставя в едно сандъче
Сандъчето на радиоприемника има размери 210 X 200X75 мм сзг
конструкция с палчикови лампи и анодна батерия тип БАС-60 Г). То с
показано иа рисунка 40, а. Страничните стени на сандъка се правят о;
дъска с дебелиня 10 мм, а всички останали стени от фурнир с дебелина
2—3 мм. На дъното на сандъчето се поставят батериите, конто се свърз
ват с приемника чрез два щепсела.
Приемникът е монтиран върху двойка дъска (шаси), на която се
закрепват всички части. Дъската (рис. 40, б) се закрепва отгоре в сан
дъчето по такъв начин, че лампите да се намират в обърнйто положе
иие. При сътресения лампите могат да изскочат от гнездата си. За да не
се случи това, те се притискат към леглата си с помощта на ластик е
картонени пръстени.
Размерите на монтажната дъска са 200 X 75 мм, дебелината н?
двойного шаси е 20 мм.
Върху долната дъска на шасите се закрепват: два лампови цокла
кондензатор с променлив капацитет, промейливо съпротивление и дв:
чифта гнезда за батериите. Върху горната дъска — гнезда за включва
не на слушалките, гнезда за антенава и заземяването (рис. 40, б).
Освен това върху горната дъска се закрепват ключ за батериите.
превключвател на обхватите. Върху нея също стърчат две копчета з?
1 Ламновият цокъл на детекторното стьпало е закрепен на амортисьор
(гума), тъй като твърдото закрепване предизвиква при сътресение силен звь?
в слушалките.
70
настройване на приемника, конто се поставят на осите па променливия
кондензатор и променливото съпротивление.
При монтажа на походния приемник особено внимание трябва да
се обърне на здравото закрепване и спояване на всички части помежду
им За тази цел трябва да- се използуват всички свободни гнезда па
ламповите цокли и да се направят допълнителни монтажни стойки там,
където те са нужни. Освен това много важно е всички части при мон-
тирането да се поставят колкото се може по-близо до дъската и да се
съединяват помежду си с къси проводници
Проверка и настройване. Проверката и настройването на прием-
ника не е сложно След внимателна проверка на сглобения по принцип-
ната схема приемник в него се поставят лампите, а след това се включ-
ват токоизточниците
Рис. 40. 11оходен радиоприемник :
а общ вид на 1гриемника, б — разположение на частите върху монтажната
дъска на приемника (вид отделу) и сглобяваие на радиоприемника
Ако монтажът на приемника е направен вярно, приемникът вед-
иага ще започне да работи. Нагласяването му ще се сведе само до про-
верка на режима на лампите и до регулировка ца обратната връзка.
Нужният режим на лампите може да се измери и подбере с по-
мощта на волтмер.
Най-бавно става регулирането на обратната връзка. Отначало се
нагласява връзката между бобините Li и £з. За целта към приемника
се съединява антена, с превключвателя 77i се съединява накъсо бобина-
та L» и премествайки бобината Аз надлъж Тю скелета, се получава гене-
рация приблизително при средно положение на плъзгача на променли-
вото съпротивление
71
Ако не възниква генерация, следва да се разменят краищата на
бобината за обратна връзка или да се увеличи броят на навивките на
тази бобина.
След това приемникът се превключва на дълги вълни. Сега обрат-
ната връзка се установява между бобините La и La чрез придвижване на
бобината La. Когато връзката бъде нагласена, опитайте да настроите
приемника на коя да е радиостанция.
При поход за антена на приемника може да се използува метали-
ческа пръчка с височина 1 м или парче проводник, намотан върху мал-
ка фурнирна рамка.
През време на почивките за по-силно приемане добре е да се упо-
треби по-дълга антена, например проводник, окачен на дърво. Може да
се направи и заземяване с малка металическа пръчка, забита в земята.
При пренасяне на приемника неговата горна дъска е желателно да се
покрие с капак, в който удобно да се държат слушалките и проводни-
ците за антената и заземяването.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Първо. Усилвател с ниска честота За да се увели-
чи силата на звука на походния приемник, към него може да се добави
още и усилвател на ниска честота. Той може да се направи по схемата
на усилвател към детекторен приемник, описана по-pa но. В усилвателя
на ниска честота на походния приемник могат да се използуват лампи
1К1П и 2П1П. Втората лампа е по-мбщна, но по-малко икономична ро
отношение консумирането на ток от батериите.
Второ. Допъ Л'Н ителен трептящ кръг Вместо йена-
строения усилвател на висока честота може да се постави в това стъ-
пало втори настройващ се трептящ кръг, който значително ще подобри
приемника.
Частите на втория трептящ кръг (бобина и променлив конденза-
тор) са същите, както и в първия кртд. Обаче използуването на два
кръга в походния приемник ще увеличи значително размерите на Сан-
дъчето. По-добре е това да се прави при неподвижните приемници, на-
пример в приемниците за пионерската стая, в лагеритё.
Трет о. Фиксирана настройка. Походният приемник
може значително да се опрости, като се направи с фиксирана, постоян-
на, веднъж за винаги установена настройка на местните и най-близките
мощни радиостанции.
В такъв приемник вместо променлив кондензатор С=, който труд-
но се доставя, се поставят няколко постоянни кондензатора (по броя на
станциите). Капацитетът на тези кондезатори се подбира по такъв на-
чин, че при съединяването им към бобината винаги приемникът да се
настройва на една от избраните станции.
На рИсунка 41 е показана схема на походен приемник с фикси-
рана настройка на московските програми.
Чрез превключване кондензаторите С», С» и Са посредством -най-
прост превключвател приемникът се настройва на една от радиостан-
циите.
Трябва да се подбира капацитетът на кръговите кондензатори. За
тази цел откачало се съединява променлив кондензатор към приемника
и така същият се настройва на коя да е радиостанция Когато приемни-
72
®ьт се настрои точно, откача се променливият кондензатор, измерва се
с уред неговият капацитет и съответно па получения капацитет, се под*
бират постоянни кондензатори. При това понякога се налага да се съе-
динят заедно няколко постоянни кондензатори.
За по-точно настройване на кръговете се поставят полупромен
ливи кондензатори. Устройство™ им се описва по-нататьк.
Рис. 41. Схема на походе» приемник с фиксирана настройка
При това конструкцията на походния приемник не се измени. По-
стоянните кръгове кондензатори и полупроменливите кондензатори се
поставят на това място, къдиго би се намирал променливият конден-
затор С».
РАДИОГРАМОФОН
В числото на популярните радиолюбителски саморъчно направе-
ни конструкции влиза така нареченият радиограмофон. Той представля-
ва малко преносимо сандъче, например от грамофон, в което се монтират
двигател, усилвател, звукоснимател и високоговорител (динамик).
Звукоснимателят, високоговорителят и двигателя? могат да се взе-
мат готови; усилвателят пък се гфави от самия млад радиоконструк-
тор. Той има две усилвателни и една и^правителна лампа.
Радиограмофонът се захранва от мрежа с променлив ток и позво-
лява да се просвирват плочи с голяма сила на звука.
Няма смисълвда се прави усилвател със захранване от батерия,
тъй като силата на звученето му малко ще се отличава от силата на зву-
ченето на обикновения грамофон.
На рисунка 42 е изобразен общият вид на радиограмофона, а на
рисунка 43 принципната схема на усилвателя. Електрическите трептения
от звукоснимателя чрез регулатора на звука /?> попадат на управлява
щата решетка на първата лампа 6Г7 (диодите на тази лампа не се из-
ползувад).
В съпротивление /?з се създава усилено от първата лампа напря-
жение с ниска честота. Чрез разделителния кондензатор Сз то се подава
на управляващата решетка на втората лампа - на пентода 6Ф6С (или
6П6С, 6ПЗС).
73
В анода на втората лампа е включена ньрвичната (високоомна;
намотка на изходния трансформатор. Във вторичпата намотка на трате
форматора (нискоомна) се включва динамичен високоговорител (до-
намик).
Съпротивлението fa е включено в катодната верига на втората
лампа. В него се образува решетъчно преднапрежение, необходимо за
работа на радиолампата. Успоредно на съпротивлението fa е включе»
електролитен кондензатор С» с капацитет 20 мкф, при работно напре-
жение 30—50 в.
Тъй като усилвателят се захранва от мре
жа с променлив ток, необходим е изправи-
тел. Изправителят се прави с автотрансфор-
матор, който позволява да се получи висо-
ко напрежение 220 в за анодните вериги па
лампите и понижено променливо напреже-
ние 6,3 в за отопление на лампите. Изнрави-
телят се сглобява по еднопътната схема с
лампа 6Ц5С.
Филтърът па изправителя се състои от
два електролигни кондепзатора С?.и Со и
съпротивление fa Електролитните конденза-
тори имат капацитет
до 20 мкф. Всеки е
с работно напреже-
ние не по-ниско от
250 в
За включва не и
изключване ца усил-
вателя и електриче-
ския двигател се ин-
сталират два ключа.
Единият от тях --- то-
зи за включване на
усилвателя към мре-
жата, може да бъде
нзползуван с промен-
Рис. 42. Общ вид иа радиограмсфон
ливо съпротивление.
Частите на усилвателя и тяхната големина са показани на схемам
Високоговорителят е тип 1ГДМ-1,5 (както в приемник „Рекорд
или „Москвич").
Може да се използува електромагнитен или пиезоелектрически
звукоснимател.
Електромагнитният звукоснимател има по-голяма механическг
якост, отколкото пиезоелектрическият, тъй като кристалът на послед-
няя е доста чуплива част и при невнимателно манипулиране лесно се
чупи. Обаче пиезоелектрическият звукоснимател възпроизвежда грамо
фонозаписването по-добре и по-силно от електромагнитния.
Има два вида грамофонни двигатели: синхронии и асинхронни
От тях по-добри са асинхронните, но те са значително по-скъпи и труд
но се доставят.
За изправител се използува автотрансформатор от приемник
„Москвич*1 или АРЗ. Саморъчно направеният автотрансформатор беше
описан по-рано.
74
Изходящият трансформатор може да се купи, но и сами можем
да го направим. Саморъчно направеният изходящ трансформатор се
ирави от трансформатор ни пластини тип Ш-18. Дебелината на пакета
нластини е 16 мм (рис. 44). Трансформаторът се намотава върху ске-
лет, размерите на който с а показани на рисунката.
Първичната намотка трябва да има 2 500 навивки от проводник
ПЭ 0,12—0,15. Пред всеки 200—300 навивки се поставя отгоре пласт па-
рафинирана Цигарена хартия. Вторичната намотка (за високоговори-
телите тип 1ГДМ-1,5 или 2ГДМ-3) трябва да има 55 навивки от про-
водник ПЭ 0,7—0,8.
Краищата на намотката се извеждат през отвърстия на скелета
навън. При това по-добре е изводите на първичната намотка да се на-
правят от гъвкави многожилни проводници.
75
За сглобяване на трансформатора трябва да се направи метали
песка скоба Между пакета на Ш-образните пластини и пакета на пра
Рис. 44. Саморъчно направен изходящ трансформатор
а форма на пластините на трансформатора, б - скелет за трансфор-
матора, в сглобяване на трансформатора, г общ вид на
трансформатора
воъпллпите пластини (съединяващите) при сглобяване на трансформа
тора върху сърцевината се поставят два-три пласта обикновена хартия
Конструкция и монтаж. Радиограмофонът се сглобява в сандъче
за грамофон или в куфарче, удобно за пренасяне, размерите на което са
показани на рисунка 45
----------------------------- 350 -----------------------------
Рис 45 Разположение на частите на радиограмофона
Всички части се монтират в^рху горната, донълнително поставена
дървена плоча с дебелина 7—10 мм. Големите отвори за двигателя, за
76
лампите и високоговорителя се издълбават с длето Големите части се
яаместват на долната страна на същата плоча (рис. 45).
Ламповите цокли се закрепват върху алуминиева пластинка, из
вита във вид на буква П. Върху същата пластинка ей поместват елек
тролитните кондензатори и другите части. Елетродвигателят се завинтва
с помощта на големи болтове към плочата по такъв начин, че вибра-
цията му да не се предава по цялото сапдъче и да не създава неприя-
тен шум. За тази цел върху болтовете от двете страни на новата на
двигателя се поставят амортизатора от гъбеста гума.
След като бъдат наместени всички части, пристъпва се към мон-
тажа.
Монтажът на мрежзвите радиконструкции трябва да се извършва
особено внимателно. Това е необходимо, защото около проводниците с
променливи токове възникват променливи магнитни и електрически по-
лета, конто въздействувайки на съседните проводници и части, нару-
шават нормалната работа на коыструкцията.
В мрежовите конструкции проводниците се правят колкото е въз-
можно по-къси, а някои проводници (например от управляващите ре-
шетки на лампите) често се екранират със специална металическа
оплетка-екран, която се заземява или се съединява с металическото ша-
си на конструкцията. Такъв проводник няма да изпитва електрическите
влияния.
Отоплителните проводници непременно се усукват един с друг.
При монтажа трябва винаги да се стремим да избягваме сближаването
на изхода и входа на усилвателя, тъй като това може да доведе до па-
разита генерация (усилвателят започва да свисти).
о о о о
Рис. 46. Монтажна схема на усилвателя на радиограмофона
На рисунка 46 е показана монтажната схема на усилвателя. Тя не
е сложна и е достъпна за всеки радиолюбител. Когато усилвателят бъдд
сглобен и неговият монтаж проверен по принципната схема, поставят ее
лампите и усилвателят се включва в електрическата мрежа.
Правилно сглобеният усилвател започва веднага да работи и не
изисква особена проверка и настройване.
Желаният тембър на звука се подбира, като се измени големината
на кондензаторите Сг и С«. При увеличаване капацитета на тези кои
дензатори високите тонове се чуват по-слабо.
77
Ако усилвателят работй лошо, необходимо е да се провери напре-
жението на лампите с помощта на измерителння уред. Големината на
тези напрежения е показана на схемата.
Запомнете, че усилвателят не трябва да се заземява. Свързвана
то му със земята може да предизвика изгаряне на лампите и поврежда
не на осветлителната мрежа.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Първо. Мелодекламация. Без да изключвате звукосни-
мателя, включете между управляващата решетка на първата лампа и
общия проводник пиезоелектрически слушалки. Когатб те се използува г
като микрофон, може да се осъществи такова радиопредаване, при кое
то музиката и говорът ще се чуват едновременпо. Кадо се измени поло-
жението на регулатора на силата на звука Ri, може да се регулира си-
лата на звука на музикалния съпровод.
По тази схема добре се устройва «мелодекламацията (художестве-
но четене при съпровод на музика).
Второ. Микрофо пен ефект. Поднесете микрофона към
високоговорителя. Вие ще чуете рязко пищене, тонът па което се мени
при изменение положение™ ла микрофона. Това явление се нарича ми-
крофонен ефект и понякога неприятно се проявява в саморъчно напра
вени конструкции. Ако във веригата се включи телеграфен ключ, тази
уредба може да се използува като звуков генератор за изучаване на
телеграфната азбука.
Трет о. Приемателна приставка. Вземете детекторен
преемник и като поставите вместо детектор кондензатор с капацитег
100 пф, съединете го с-усилвателя, а звукоснимателя изключете. Вие ще
получите най-простия приемник. Ролята на детектор в него ще изпълня-
ва първата лампа. Като съедините бобината на детекторния приемник с
антена, можете да го настроите на различии радиостанции'.
В този преносим радиограмофон може да се направи отделна
приемателна приставка, като се монтира в сандъчето на усилвателя.
Приставката представлява трептящ кръг, който се състои от бо-
бина и променлив кондензатор.
Такъв приемник ще приема само местните и най-близките мощни
радиостанции.
ТРИЛАМПОВ ДВУОБХВАТЕН ПРИЕМНИК
Това е най-разпространеният линеен приемник, който се прави от
всички радиолюбители, преди да се премине към построяването на су
перхетеродини.
Триламповият приемник 1-V-1 има едно високочестотпо усилвй-
телно стьпало, лампов детектор и едно нискочестотно усилвателно стъ-
пало.
1 Заземяването в този случай може да се свърже само чрез кондензатора
С» с капацитет 0,1 мкф (на схемата това е показано с пунктир).
78
Описваният приемник има проста схема, несложна конструкция и
затова построяването му е напълно достьпно за младия радиолюбител,
който строи лампови радиоконструкции.
Общият вид на приемника е показан на рисунка 47.
Той има два обхвата — дълги вълни (от 700 до 2 000 м) п средни
(от 250 до 550 м) и4 работи па мрежа с променлив ток с 110—220 в. е-
говата изходяща мощност е 2,5 вт.
Схема на приемника. Приемникът
има три лампи. Високочестотното усил-
вателно стъпало работи с лампа-пентод
6К7 (или 6КЗ), детекторното стъпало е
с лампа-триод 6Г7С (или 6Г2), а кран-
ного стъпало на усилвателя е с лъчев
тетрод 6П6С (или 6Ф6С).
Изправителят на приемника е монти-
ран с автотрансформатор и със седе-
ново стълбче. Обаче изправителят мо-
же да бъде монтиран и по друга схема.
Прииципната схема на приемника с
показана на рисунка 48.
Рис. 47. Общ вид на приемник 1-V-1
Антената се включва към приемника през антенен кондензатор С>
Желателно е да се подбере капацитетът на този кондензатор, тъй като'
от него зависи избирателността на приемника. С намаляване на капаци
тета на антенния кондензатор избирателността на приемника се увели-
чава, но силата на приемането се понижава.
Първият трептящ кръг е съставен от бобините Li и Lt, съединени
послодователно, и кондензатора с променлив капацитет Ct. При приема
не на станции в средновълповия обхват превключвателят /71 съединява
накъсо бобината Lt. На управляващата решетка на първата лампа се
подава отрицателно преднапрежение чрез падането на напрежение в
променливото съпротивление Ri. Като се изменя големината на това съ-
противление, може да се регулира силата на радиоприемането.
На екраниращата решетка на тази лампа се подава напрежение
чрез съпротивлението Rt, което се блокира от кондензатора Со. В анод-
ната верига на лампата е включен високочестотен дросел, който не про-
пуска токовете с висока честота във веригата на захранването. За да се
намали влиянието от едно стъпало на приемника върху друго, включва
се развързващ филтьр от съпротивлението Rt и кондензатора Сз. Връз-
ката със следващото детекторно стъпало е капацитивна, осъществена
чрез кондензатор Ct.
Детекторното стъпало се сглобява по схемата на решетъчен детек-
тор с обратна връзка. Трептящият кръг на това стъпало се състои от
бобините Lt и Lt, съединени последователно, и кондензатора с промен-
лив капацитет Сш. На средновълновия обхват бобината Lt се съединява
пакъсо от превключвателя lit.
Веригата на обратната връзка сс състои от бобина Lt и променли-
вия кондензатор Сч, с помощта на който се регулира степента на обрат-
яата връзка.
Във веригата на управляващата решетка на детекторното стъпало
е включено решетъчио съпротирление-утечка /?•-. и решетъчният конден-
затор Сю.
79
Съпротивлението fa е анодно натоварване на лампа 6Г7С. Между
анода на тази лампа и земята е включен кондензатор Cm. От капацитс-
та и качеството на този кондензатор зависи режимът на работата на
обратната връзка, затова желателно е при проверката и настройването
жа приемника този капацитет др се подбира по опитен път. Полученото
в съпротивление fa напрежение със звукова честота се подава на тре-
тата лампа чрез кондензатор Си.
80
Усилвателят на ниска честота е сглобен по съпротивителната схе-
ма. Той е с лампа 6П6С. За подобряване работата на усилвателя е
включена отрицателна обратна връзка, състояша се от съпротивлението
/?и и кондензатора Си.
Преднапрежението на управляващата решетка на последната лам-
па се получава в съпротивлението /?«; то е включено до катода на лам-
пата и се блокира от електролитния кондензатор С™. В анодната вери-
га на лампа 6П6С е включен изходящ трансформатор, във вторичната
намотка на който е включен динамичен високоговорител.
Изправителят е сглобен с автотрансформатор по еднопътната схе-
ма на изправяне.
Електролитните кондензатори Сао и Ст и дроселът Др съставят
филтъра на изправителя.
Части. Саморъчно направени части за приемника са кръговите бо-
бини, шасито и полупроменливите кондензатори.
На рисунка 49, а са изобразени кръговите бобини. Те се намота-
ват на скелета с височина 90 мм и диаметър 22 мм. Данните на намот-
ките на бобините^ и проводниците на намотайте са посочени на ри-
су нката.
60
«•
§
Рис. 49. Кръгови бобини за приемника 1-V-1
Бобините Li и Ьз за средни вълни се намотават в един ред, навив-
ка до навивка. Бобините L? и L* са многослойни и се намотават между
странични стени или върху макарички. Бобината Ls за обратната връз-
ка се помества между бобините Ьз и £».
За получаване на равномерна генерация по обхвата по-добре е
бобината за обратна връзка да се натомае с константанова жица, но
ако тя трудно се доставя, може да се използува и обикновен меден про-
водник ПЭ 0,15.
Всички бобини се поставят в алуминиеви екрани с диаметър не
по-малък от 50 мм и височина 95 мм (рис. 49, б).
За кръгови бобини на описвания приемник могат да се използуват
готови от всякакъв стар радиоприемник, например от ЭКЛ-34, СИ-235,
БИ-234 и други.
Полупроменливите кондензатори Сз, С«, Сю и Си служат за дона-
стройка на кръговете. Капацитетът им не е повече от 20—30 пф. За при-
готвяне на такъв кондензатор се взема парче монтажей гол проводник
с дължина 40—55 мм и се намотава върху него спирала до спирала
Млад радноконструктор
81
проводник ПЭ 0,15—0,20. Монтажният проводник е едната плоча на кон-
дензатора, а намотаният върху него тънък'проводник в изоляция — дру-
гата. Изолацията тук е диелектрик. Един сантиметър на намотката има
капацитет около 10 пф. Саморъчно направените Настррйващи конденза-
тори могат да се заменят с промишлени — керамични с максимален
капацитет 25—30 пф.
Готови части на приемника са: двойният блок от кондензатори за
настройка, променливият кондензатор с твърд диелектрик за обратна
връзка, селенового стълбче, високоговорителят тип 2ГДМ-3 с постоянен
магнит и превключвателят на обхватите с три положения. Автотранс-
форматор и изходящ трансформатор можем да направим и сами. Как
се прави това е описано по-рано.
Големините на кондензаторите и съпротивленията са показани на
принципната схема.
Конструкция на приемника. Приемникът и изправителят се мон-
тират на общо металическо шаси с размери 300 X 180 X 60 мм от же-
лязо или алуминий с дебелина 1,5—2 мм.
Шасито на приемника се поставя в сандъче. Наред с него (отлявсч
се закрепва динамичен високоговорител. Общите размери на сандъчето
са 635 X 360 X 225 мм. Сандъчето се прави от дъски или дебел фурнир
Скалата на приемника е хоризонтален тип; стрелката-указател е закре-
пена на желязна връв, която се плъзга върху две ролки и е свързана с
блока на променливите кондензатори.
Под скалата се намират четири копчета за управляване на прием-
ника. Крайнего ляво копче е регулатор на силата на звука, второто от-
ляво — копче за обратната връзка, после е превключвателят на обхва-
тите и копчето за настройване на приемника.
Рис. 50. Разположение на частите върху шасито на приемника
Частите се закрепват за шасито така, както е показано на рисун-
ка 50. Отгоре на шасито са закредрни: блокът на променливите конден-
82
загори, бобините (в екрани), ламповите цокли, автотрансформаторът
със селенов стълб, изходящият трансформатор и електролитните кон-
дензатори на филтъра.
Останалите части се поставят под шасито.
Монтажът на приемника не е сложен. Младите радиолюбители,
който са строили лампови конструкции, могат да сглобят и този
приемник, тъй като правилата за монтажа на всички радиоконструк-
ции са еднакви.
Проверка и настройване на приемника. Преди изпитването на
преемника е необходимо да се проверят по схемата частите и монти-
рането им.
Ако при сглобяването не е имало големи отклонения от показани-
те на схемата големини на частите, нагласяването на конструкцията се
свежда към проверка правилността на режима на лампите и настрой-
ване на кръговете в резонанс.
Режимы на лампите на приемника е показан на схемата. Той
най-добре се проверява с помощта на високоомния Волтмер, чието опи-
сание се дава в тази книга. След като бъде негласен нормалният ре-
жим на лампите, извършва се настройването в резонанс на кръговите
бобини и настройване на конструкцията изцяло.
При нагласяването на приемника настройването на кръговете
трябва да се извърши най-накрая, когато всичко бъде готово.
Необходимо е в началото да се нагласи нискочестотният усилва-
тел.
Обикновено усилвателите на ниска честота се нагласят без осо-
бени трудности.
За кацеството на работата на този усилвател радиолюбителнте
често съдят по звученето на възпроизвеждания грамофонен запис. Към
усилвателя се включва зву-коснимател, поставят го върху пластинка и
чрез подбиране големината на съпротивленията и кондензаторите в схе-
мата на усилвателя се постига добро звучене. Затова при такъв начин
на нагласяне на усилвателя трябва да се използува доброкачествен зву-
коснимател, като го проверим предварително на друг приемник.
При настройването на усилвателя на ниска честота високогово-
рйгелят непременно трябва да бъде поставен в кутая, тъй като качё-
ството на звученето му ще завися от акустичните свойства на послед-
ната. Работата на усилвателя на ниска честота (при правилен режим на
лампите) завися от частите, образуващи отрицателната обратна връз-
ка — /?»» и Cai, и от качеството на кондензаторите Ст и Си, конто по-
някога е необходимо да се подбират по опитен път. В процеса на на-
стройването възможно е също така да се наложи изменение на съпро-
тивленията R» и R?. Тембърът на звука може да се подбере, като се из-
мена капацитетът на кондензатор или големината на съпротивле-
чието Ru.
Когато усилвателят бъде настроен, пристъпва се към настройва-
нето на кръговете и към настройване на първата лампа. Настройката
започва от средновълновия обхват. Като се постави превключвателят на
обхватите на средни вълни, приемникът се настройва на коя да е радио-
станция в началото на обхвата. При тази настройка се изваждат маг-
ннтните сърцевини от бобините. Чрез изменяне капацитета на конден-
заторите С* и Сю (като се отмотават или донамотават навивките с тън-
83
ката жица на тези кондензатори), приемането на тези станции се до-
вежда до най-голяма сила на звучене.
След това приемникът се настройва на коя да е радиостанция а
края на средновълновия обхват. Най-голямата сила на приемане на ра-
диостанцията в края на обхвата се постига с помощта па магнитни сър-
цевини, конто се завинтват вътре в бобините.
След настройването на приемника на радиостанция в края на об-
хвата необходимо е да се провери дали не са се разстроили кръговете в
началото на обхвата. За тази цел приемникът отновс се настройва в
началото на скалата и в случай на нужда се извършва допастройка с по
лупроменливите кондензатори. Така се постъпва дотогава, докато се
получи точна настройка на кръговете.
Настройването на кръговете на дълги вълни се извършва по съ-
Щия начин. В началото на обхвата те се настройват с полупроменливи-
те кондензатори С« и Си, а в края — с магнитните сърцевини в боби-
ните La и L«.
Годяма помощ при настройването на приемник с два кръга могат
да окажат различните приспособления. Едно от тези приспособления е
изпитателната пръчка, с помощта на която лесно могат да се настроят
кръговете на приемника. В главата „Изпробване на радиоконструкция-
та“ се разказва как да си служим с нея.
Често при настройване на кръговете в резонанс възниква паразит-
на генерация. За нейното отстраняване в приемника се екранират реше-
тъчните проводници на детекторного стьпало, а също така поставя се
екран между секциите на превключвателя на обхватите. При това пър-
вата секция на превключвателя се свързва с проводници, идващи от
усилвателя на висока честота, а втората — с детекторного стьпало. Поня-
кога за отстраняване на паразитната генерация се намалява напреже-
нието на екранната решетка на първата лампа, като се увеличи съпро-
тивлението Лл.
Голямо внимание младите радиолюбители трябва да обърнат на
регулирането на обратната връзка. Генерацията в приемника трябва
да възниква плавно на всички обхвати. За да се достигне това, поняко-
га се налага да се измени броят на навивките на бобината за обратна
връзка (да се увеличи или намали) или да се измени положението на
същата бобина спрямо кръговите бобини.
Голямо значение за регулирането на обратната връзка има кон-
дензаторът Си, капацитетът на който е необходимо да се подбере по
опитен пъгг. Работата на обратната връзка в голяма степей зависи и
от съпротивлението Rs и кондензатора Сю. Добре е, ако те бъдат под-
брани също така по опитен път.
Проверката и настройването на приемника 1-V-1 изисква известен
опит. Възможно е не на всеки млад радиолюбител да се удаде веднага
получаването на добри резултати от работата на приемника. Само чрез
търпеливо и обмислено настройване на всяко стьпало приемникът ще
придобие добри приемки качества, а възпроизвеждането на звука ще
бъде висококачествено.
Описаният приемник работа само с антена, без заземяване. Може
да се използува както външна антена с дължина до 10 м, така и стайна.
84
ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРИЕМНИК 1-V-1
Първо. Схема на рагулировката на тембъра. За
да се измени плавно тембърът на звученето на предаването, използува
-се регулаторът на тона. На рисунка 51, отляво е изобразена една от
схемите на такъв регулатор.
Във веригата на управляващата решетка на последната лампа се
включва променливо съпротивление Ri с големина 0,5 мгом. В тази ве-
рига се подава отрицателната обратна връзка чрез кондензатор Cs с
капацитет 200—400 пф, съединяващ анода на лампата с плъзгача на
потенциомера.
Обратната връзка ще бъде максимална при условие, че плъзга-
чът на потенциомера се намира в крайното горно положение, т. е.
когато анодът на лампата чрез кондензатор Сз е съединен непосред-
ствепо с решетката. При такова положение става най-голямо отслабва-
не на високите честоти и тембърът на звученето става нисък. При пре-
местването на плъзгача в другото крайно положение долната плоча на
кондензатора Сз ще се окаже съединена със заземяването (или корпу-
са). При тези условия отрицателната обратна връзка не действува най-
високите честоти се усилват нормално и затова тембърът на звученето
ще бъде най-висок.
По такъв начин чрез изменяне положението на плъзгача на потен-
циометьра се регулира плавно тембърът на звука на предаването.
Регулаторът на тембъра може да се направи на стъпала, като се
замени променливото съпротивление Ri с три-четири постоянни съпро-
тивления. Регулировката на тембъра може да се осъществи и по схе-
мата, изобразена на рисунка 51, отдясно.
Рис. 5. 1. Схемй на регулатора на тембъра:
отляво — регулировка на тембъра с помощта на променливо съпротивление,
отдясно — регулировка на тембъра с помощта на променлив кондензатор
Второ. Пентод вместо триод. В детекторного стъпало
яа приемника работи лампа триод 6Г7С. Вместо тази лампа в дрием-
яика може да се приспособи пентод, например 6К7 'или 6Ж7. Особено
добри резултати дава приемникът, който работи с лампа 6Ж7.
85
На рисунка 56 се дава схемата на усилвател, където е използува-
на тази лампа. На схемата са показани големините на съпротивленията
и кондензаторите, необходими за правилния режим на работата на
лампа 6Ж7.
Приемник 1-V-1 с лампа пентод в детекторното стъпало работи
значително по-добре и по-силно.
При такава замяна на лампите възможно е да се появи самовъз-
буждане в приемника. За да се отстрани, необходимо е да се увеличи
Рис. 52. Компеснран регулятор на силата
на звука
съпротивлението във веригата на
екраниращата решетка на лампа
6Ж7 до 3 мгома, или да се изме-
ни монтажът на втората лампа
намалявайки по възможност дъл-
гите проводници във веригите на
решетката и на анода на лампата.
Вместо лампи 6К7 и 6Ж7 мо-
гат да се приспособят метали-
чески едноцокълни лампи 6КЗ
(6SK7) и 6ЖЗ (»5Ж7). Парамет-
рите и режимът на работа на тези
лампи са същите, както и На пър-
вите две лампи, затова големина-
та на използуваните части може
да не се измени. Младите радио-
любители трябва само да помнят, че цокълът на едноцокълните лампи се
отличава от цокъла на лампи 6К7 и 6Ж7.
Трето. К о м п е н с а ц и о н е н регулатор на силата на
звука. Известно е, че чувствителността на човешкото ухо не е еднак-
ва към различните звукови честоти. Затова при регулиране на силата
на звученето еднаквото отслабване на всички звукови честоти довежда
до „изгубване“ при възпроизвеждането на ниските или высоки честоти.
Звученето на приеманото радиопредаване става неестествен© (изопа-
чено).
За да се избегне това, използуват се компенсационните регула-
тори на звука, конто едновременно с изменениета на силата на звука из-
менят и формата на честотната характеристика.
За компенсационни регулатори на силата на звука се използуват
специални високоомни потенциометри с отклонения. Обаче за същата
цел може да се използуват и обикновени потенциометри, като се включи
така, както е показано на рисунка 52.
Присъединяването на верига от две съпротивления и кондензатор-
към променливото съпротивление -прави радиопрограмното въпроизвеж-
дане естествено даже при минимално ниво на звука.
УЧИЛШЦЕН РАДИОВЪЗЕЛ
Радиофицирането на училището е голямо и почетно дело. Всеки.
млад радиолюбител е длъжен да вземе активно участие в организи-
рането на училищния радиовъзел.
Какво е необходимо за радиофицирането на училището?
На рисунка 53 е дадена така наречената блок-схема на училищен
транслацйонен радиовъзел.
86
Всяко радиопредаване, откъдето и да се Извършва то, започва от
микрофона, с помощта на който звуковите вълни се превръщат в то-
кови трептения. Главната задача на усилвателя е да направи да се
чува радиопредаването по цялото училище с необходимата сила.
Колкото повече високоговорители са поставени В училището и
колкото те са по-мощни, толкова по-мощен трябва да бъде усилвателят
и толкова no-сложна е неговата схема.
Ел /ронофон
Рис. 53. Блок-схема на училишен транслационен възел
От усилвателя излизат няколко транслационни линии, доставящи
на всяка радиоточка необходимого звуково напрежение.
По радиовъзела може да се предава не само реч, но и да се въэ-
пронзвеждат грамофонни плочи или да се препредава радиопредава-
нето. За тази цел усилвателят се снабдява с радиоприемателно устрой-
ство и със звукоснимател с електродвигател за въртене иа грамофонните
плочи.
И тъй, за радиофицирането на училището са нужни: микрофон,
звукоснимател (грамофон), усилвател с радиоприемателно устройство,
високоговорители (динамици) и проводници за траислационните линии.
Микрофон, динамици и грамофон се намират в магазините, а пък усил-
вател младите радиолюбители могат да си направят и сами. Има много
схеми и конструкции за училищнй усилватели. Те се отлиЧават един от
друг по мощността си.
За радиофициране на училището могат да се използуват радио-
усилватели с мощност от 5 до 20 вт (а понякога и повече).
Най-лесно се правят, не изискващи голям брой части, усилвате-
лите с малка мощност до 5 вт. Такива усилватели се използуват главно
в непълните средни училища или в селските училища, където има елек-
тричество.
За високоговорители за такива училища могат да се използуват
обикновените „Рекорди“ или динамичните високоговорители с неголяма
мощност (тип „Заря“, ДАГ-1 и други).
За радиофициране на големите училища, където се поставят мощ-
ни високоговорители (тип „Октава**, Р-10) не само в класните стаи и
87
коридорите, но и в училищния район или на спортната площадка, необ-
ходими са усилватели с мощност от 10 вт и повече.
В малките училища или в пионерските лагери за радиофициране
могат да се използуват заводските радиоприемници („Урал-49‘,
„Минкс“ и др.) или даже саморъчно направени.
Без специална допълнителна усилвателна приставка приемникът-
радиовъзел е изчислен за захранване на 10—15 високоговорителя тип
„Рекорд11. Към него може да се присъедини и високоговорител P-fO, по-
ставен на спортната площадка или в училищния район.
Мощността на такъв радиовъзел може значително да се увеличи,
като се направи към него допълнителна усилвателна приставка. В та-
къв случай мощността на уредбата нараства до 15 вт, което позволява
да се включат в линиите 70—100 високоговорителя или до два динамика
Р-10.
В тази глава се дава описание на няколко варианта училищен ра-
диовъзел.
ПРИЕМ НИК-РАДИОВЪЗЕЛ
Изходящата мощност на повечето фаб,рични и саморъчно напра-
вени приемници е достатъчна за захранване на 10—15 високоговорителя
тип „Рекорд". За да се използува такъв приемник за радиовъзел, не-
обходимо е към него да се направи линеен трансформатор, който се
включва към крайното стъпало на приемника, и микрофонен трансфор-
матор (за микрофона), включен към входа на усилвателя на ниска
честота.
И двата трансформатора могат да се монтират на едно шаси.
Линейният трансформатор се прави от желязо Ш-20, с дебелина'
на пакета от пластики 30 мм. Първичната намотка на трансформатора
се състои от 4 000 навивки ПЭ 0,15, а вторичната е разделена на 3 сек-
ции: 1-та секция съдържа 720 навивки'ПЭ 0^3; 2-та — 230 навивки
ПЭ 0,25 и 3-та 340 навивки ПЭ 0,20 (всичко 1 290 навивки). Схемата на
трансформатора е показана на рисунка 54, а, а включването му на ри-
сунка 54, в.
Рис. 54. Приемник-ралиовъзел :
а — схема на линейния транферматор, б — схема на включването на
микрофона, в — схема на включването на линейния трансформатор
Микрофонният трансформатор се прави от желязо Ш-15, с дебели-
на на пакета от пластики 20 мм. Първичната намотка на този транс-
форматор се състои от две секции, във всяка от конто има по 200 на-
88
вивки от проводник ПЭ 0,3; вторичната намотка йма 3,000 навивки от
проводник ПЭ 0,14. Схемата на трансформатора и неговото включване
са показани на рисунка 54, б. При монтажа на цялата приставка е не-
обходимо добре да се екранират двата трансформатора и всички про-
водници, водещи от микрофонния трансформатор към приемника и
микрофона.
При работа твърде желателно е към приставката да се подведе
заземяване.
Като микрофон може да се използува капсул от телефонен апарат
или обикновен въгленов микрофон. Младите радиолюбители могат да
използуват и динамичния микрофон тип РДМ или СДМ. При работа
с него предаването ще звучи по-добре, но малко по-тихо, отколкото с
въгленовия.
Като микрофон могат да се използуват динамични високоговори-
тели или слушалки.
За динамичния микрофон не е нужна батерия.
УСИЛВАТЕЛНА ПРИСТАВКА
КЪМ РАДИОПРИЕМНИКА
Схемата на приставката е показана на рисунка 55. Тя представля-
ва мощен двутактен усилвател с лампи 6П6С (или 6ПЗС) с отделен
изправител.
На входа на приставката е монтиран преходен трансформатор
Tpi с коефициент па трансформация 1:4. Това се прави с цел да се по-
виши напрежението със звукова честота, произведено във вторичната
намотка на изходящия трансформатор на приемника и подадено на
управляващите решетки на лампите 6П6С. Отрицателното преднапреже-
ние на лампите на усилвателната приставка се образува в съпротивле-
кието /?», което е шунтирано от кондензатора С>.
За’ да не се нагряват силно лампите, във веригите на екранира-
щите решетки се включва понижаващо съпротивление. /?«. Кондензато-
рът Сг е блокиращ.
Изходящият трансформатор Трз е включен между анодите на
лампите 6П6С. Напрежението $ьс звукова честота във вторичната на-
мотка на този трансформатор се подава в радиолинията.
Изправителят е сглобен по двупътната схема с кенотрон 5С4С.
Работното напрежение на изправителя не трябва да бъде по-малко от
250 в при ток 100 ма.
Данните на всички части на приставката са дадени на схемата.
Всички трансформатори на приставката — входящият Tpi, изхо-
дящият Tps, силовият Трз — са саморъчно направени.
Входящият трансформатор се прави от желязо Ш-20, дебелината
на пакета от пластини е 25 мм. Броят на навивките на първичната на-
мотка е 300, проводникът е ПЭ 0,3; броят на навивките на вторичната
намотка е 2 400 с отвод в средата, проводникът е ПЭ 0,2.
Изходящият трансформатор Трг се прави от желязо Ш-20, дебе-
лината на пакета от пластини е 35 мм\ броят на навивките на първич-
нага намотка е 3 000 с отвод от средата (от 1 500-та навивка), провод-
никът е ПЭ 0,2. Вторичната намотка е секционирана. Тя се състои всич-
ко от 900 навивки с отводи от 350-та и 550-та навивка. За намотаването
на първите 350 навивки се взема проводник ПЭ 0,5, а за останалите
550 навивки — ПЭ 0,35—0,4.
89
Силовият трансформатор Тр» се приготвя от желязо Ш-30, дебе-
лината на пакета от пластини е 45 мм. Мрежовата намотка за 127 в има
340 навивки с проводник ПЭ 0,6; повишаващата намотка — 2 000 на-
вивки с отводи от средата (проводникът е ПЭ 0,2). Отоплителната на-
мотка на лампите има 27 навивки с проводник ПЭ 1,0, а отоплителната
намотка на кенотрона — 23 навивки с проводник ПЭ 1,0.
Дроселът на филтъра има 4 000 навивки с проводник ПЭ 0,2 и се
намотава на желязо Ш-20 с пакет от пластини 30 мм.
Усилвателната приставка се монтира на металическо шаси.
Нагласяването на приставката се свежда до подбиране режима
на работата на лампите и отстраняване на самовъзбуждането, ако та-
кова възникне.
Всички напрежения на лампите са показани на схемата; трябва
да се придържаме към тях.
Самовъзбуждането в приставката (ако такова възниква) лесно се
отстранява чрез изменяне големината на блокирашите кондензатори С»
90
и Ci и на съпротивленията /?» и /?». Понякога даже е необходимо да се
иахне един от кондензаторите (С» и Ct).
Приставката се включва към приемника по следния начин. Пър-
вичната намотка на преходния трансформатор Tpi се включва усйоред-
но на звуковата бобина на високоговорителя на приемника. При' това
за регулиране силата на звука на високоговорителя на приемника на-
лага се поставянето на специален регулатор във веригата на звуковата
бобина.
Към клемите на изходящия трансформатор на приставката се-
включват транслационни линии.
УСИЛВАТЕЛ ЗА РАДИОВЪЗЕЛ С МАЛКА МОЩНОСГ
(5 вата)
Построяването на усилвател с малка мощност (до 5 вт) е напълно
достъпно за мнозина млади радиолюбители.
На рисунка 56 е показана принципната схема на усилвателя. Той
съдържа малко на брой части и лесно се проверява и настройва.
В усилвателя работят две лампи 6Ж7 и 6ПЗС. Първото стъпало на
усилвателя работи с лампа 6Ж7. Във веригата на управляващата ре-
шетка на тази лампа могат да бъдат включени: микрофон, звукосннма-
гел, приемателна приставка или радйотранслационна линия. Всички се
включват в съответннте гнезда на входа на усилвателя. Силата на зву-
ка, произведен от усилвателя, се регулнра с помощта на* променливото
съпротивление /?□.
Съпрогивленнето R* е аноден товар на първата лампа. Произведе-
ното в него напрежение на звуковата честота се подава на управлява-
щата решетка на лампа 6ПЗС през разделителния кондензатор Cs. От-
рицателно преднапрежение на първата лампа се получава в съпротив-
лението а на втората — в съпротивлението R». Тези две съпротивле-
ния са блокирани с кондензатори с голям капацитет.
91
В анодната верига на първата лампа е включен развързващият
филтьр — съпротивлението и кондензаторът Сз. Съпротивлението
е попижаващо. То намалява напрежението на екраниращата решетка
на първата лампа.
Във веригата на управляващата решетка на втората лампа е
включен регулаторът на тона. В анодната верига на лампата 6ПЗС е
включен изходящият трансформатор Tpi.
Изправителят на усилвателя е сглобен по двупътната схема на
лампа 5Ц4С.
Саморъчно направени части на усилвателя са трансформаторите и
шасито.
Изходящият трансформатор е направен от желязо Ш-20, дебели-
ната на пакета от пластини е 35 мм. Първичната намотка на трансфор-
матора съдържа 2 000 навивки с проводник ПЭ 0,25. Вторичната намот-
ка е секционирана. Тя се състои всичко or 1 200 навивки: първата сек-
ция се състои от 700 навивки с проводник ПЭ 0,3, втората — от 250 на-
вивки с проводник ПЭ 0,25 и третата секция — от 250 навивки с провод-
ник 0,2. Освен това за контролния високоговорител може да се намотае
намотка с 80 навивки с проводник ПЭ 0,8.
Рис. 57. Конструкция на усилвател с малка мощност:
отляво - разположение на частите върху шасито, отдясно — общ вид
на усилвателя
Данните на силовия трансформатор и дросела на филтъра са съ-
щите, както и в усилвателната приставка.
Усилвателят се монтира върху металическо шаси с размери
"270 X 170X80 мм. На рисунка 57 е показано разположението на ча-
стите върху шасито.
Желателно е монтираният усилвател да се постави в сандък,
който да го предпазва от прах и случайни повреди.
Изпробване на усилвател. Усилвател, сглобен точно по схемата,
започва веднага да работи.
След проверка режима на работата на лампите усилвателят тряб-
ва да се изпробва със звукоснимател или с транслационна линия. При
това младите радиолюбители могат да използуват всякакъв звукоснй-
мател както електромагнитен, тъй и пиезоелектрически.
След като се провери работата със звукоснимателя, пристъпва се
към изпробване работата на усилвателя с микрофон. Към усилвателя
92
може да бъде включен всякакъв микрофон. Обаче младите радиолюби-
тели трябва да помнят, че ако използуват въглепов микрофон, трябва
да го включат чрез микрофонен трансформатор.
Динамичните микрофони тип РДМ или СДМ обикновено съдър-
жат специални трансформатори, затова можем да ги включим без мик-
рофонен трансформатор.
Вьзможно е при изпробването па усилвателя да бьдат открити ни-
кои неизправности: самовъзбуждане, чуванс па фон пли изопачавания..
По-долу е описано как се отстраняват тези пеизнравности.
Рис. 58. Обзавеждане на училищен радиовъзел
Към показания усилвател могат да се включат до 15 високогово-
рителя тип „Рекорд" или 5 високоговорителя тип ДАГ-1. Обаче може да
се включи и един динамичен високоговорител тип Р-10
На рисунка 58 е показано обзавеждането на училищен радиовъзел
с усилвател с малка мощност.
Мощността на този усилвател може да се увеличи чрез включване
към него на усилвателната приставка, описана по-горе.
За да има радиовъзелът голяма мощност от 10 и повече вата,
трябва да се построй мощен усилвател. Това може да се направи в тези
училища, където в радиокръжоците се занимават добре подготвени мла-
ди радиолюбители от горните класове.
УЧИЛИЩЕН УСИЛВАТЕЛ С ГОЛЯМА МОЩНОСТ
Общият вид на усилвателя е показан на рис. 59, а принципната
схема на същия — на рис. 60.
Усилвателят работй с 5 лампи: 6Ж7, 6Н7С, две лампи 6ПЗС и из
правителна лампа 5ЦЗС или ВО-188. Първата лампа 6Ж7 и лявата
триодна част на лампата 6Н7С представляват Две стьпала на така на-
реченото предварително усилване. Крайното стьпало работа с две лампи
6ПЗС, включени по двутактната схема.
93
Преходът от стъпалото с предварително усилване към мощного
крайно стъпало се осъществява с помощта на дясната триодна част на
лампа 6Н7С.
Във входа на усилвателя могат да бъдат включенн: микрофон,
звукоснимател, приемна приставка или радиотранслационна линия,
Във веригата на управляващата решетка на първата лампа е
включено променливо съпротивление Ri, представляващо регулатор
на силата на звука при работа на усилвателя с микрофон. Съпротйвле-
нието /?» регулира силата на звука при просвирване на грамофонни
плочи.
Съпротивленията Re, Re и R? създават необходимите напрежения
за нормална работа на първото усилвателно стъпало. Големината на те-
зи съпротивления трябва строго да се спазва при монтажа на усил-
вателя.
Рис. 59. Общ вид на усилвателя на училищния радиовъзел
Усиленото нискочестотно напрежение в първата лампа се подава
-от нейното анодно товарно съпротивление Re на решетката на втората
лампа. В анодната верига на първата лампа е включен и тон-регула-
торът1— съпротивлението Re. Нормалната работа на втората лампа е
осигурена чрез включените съпротивления R», Ri>, Ru, Rio, Ru и конден-
заторите — Се, Ст, С“, Се, Сю.
От втората лампа напрежението със эвукова честота се подава на
управляващите решетки на лампите 6ПЗС. В анодната верига на тези
лампи е включен изходящият трансформатор Tpi, във вторичната на-
мотка на който се създава звукового напрежение и се подава по-ната-
тък в радиолинията.
Съпротивленията Rn, Rie и Ra са необходими за нормалната и
устойчива работа на крайното стъпало.
Изправителят на усилвателя се монтйра по двупътната схема
Мрежовият трансформатор трябва да има мощност не по-малко от
100 вт и да произвежда право напрежение 300 в при сила на тока
100-150 ма.
94
Части на усилвателя. Частите, конто се изработват от раднолюби-
телите, са: изходящият трансформатор и мрежовмят трансформатор (ако
ездите трудно могат да бъдат доставени в готов вид).
Изходящият трансформатор Гр* трябва да бъде изчислен за из-
ползуване от лампа тип 6ПЗС. Понякога в радиолюбителската прак-
тика за изходящ трансформатор в двутактните схеми на усилвателите
се използуват силовите (мрежови) трансфарматори от концертните ра-
циоприемници. Обаче използуването на такъв трансформатор влошава
качеството на работата на радиовъзела и затова може да се препоръча
само на първо време (за проба).
По-добре е радиолюбителят сам да си направи изходящ трансфор-
матор. Този трансформатор се намотава на желязо Ш-20 с дебелина на
пакета 30 мм.
95
Първичната намотка на трансформатора има 3 800 навивки с про-
водник ПЭ 0,15 с отвод в средата. Проводникът се навива на картонен
скелет в няколко пласта. За по-добра изолация между отделяйте Пла-
стове се поставят листове тънка парафинирана хартия.
Вторичната намотка се състои от 3 секции, всяка от конто е намо-
тана с по 300 навивки с проводник ПЭ 0,5—0,6. Вторичната намотка
може да бъде приготвена така, както в изходящия трансформатор за
усилвателната приставка.
Силовият (мрежовият) трансформатор може да се намотае на же-
лязо Ш-30 или Ш-40 с дебелина на пакета от пластини 40—50 мм.
Първичната намотка на трансформатора, т. е. намотката за мре-
жата е начислена за 127 в; тя се състои от 370 навивки от проводника
ПЭ 0,6; отводът от тази намотка за НО в се състои от 340 навивки. Вто-
ричната (повишаващата напрежението — бел. прев.) намотка има всич-
ко 1 820 навивки и е приготвена от проводник ПЭ 0,3, като от средата н
се иэвежда отводът.
Отоплителната намотка ца кенотрона (изправителя — бел. прев.)
има 20 навивки и е приготвена от проводник ПЭ 1,0, а отоплителната
намотка за другите лампи на усилвателя се състои от 24 навивки с про-
водник ПЭ 1,2.
Между другите части на усилвателя трябва да се 'посочат следните;
1. Електролитните кондензатори G, Си с капацитет 20—50 мкф к
работно напрежение 50 в.
2. Електролитните кондензатори Сч, Си, Си с капацитет 10—20 мкф
и работно напрежение 450 в.
3. Кондензаторите С», С», Си, Си и Си трябва да бъдат високока-
чествеии и най-добре е да бъдат слюдени.
4. Съпротивление Ru — жично и допускащо разсеяна мощност до
5—7 вт.
5. Като индикатор (контрол на високото напрежение) се използу-
ва волтметър със скала до 400 в. Той се включва между плюса и ми-
нуса на високото напрежение.
Конструкция и монтаж на усилвателя. Усилвателят се монтира на
2 шасита, приготвени от качествен фурнир или още по-добре от метал.
Всяко шаси е с размери: 150 X 360 X 60 мм. На еднотО шаси се монтира
токоизправителят за усилвателя, а на другото — самият усилвател.
Преди да се сглобят шаситата, се закрепват всички части (рис. 61).
След това сс извършва монтажът. Всички съединения в монтажа се
спояват, и то ио възможност с къси проводници.
Монтираните токоизправител и усилвател се съединяват помежду
си и сё нагласяват. След това се поставят в сандък, специално пригот-
вен за радиовъзела.
На предната стена на сандъка се извеждат: копчетата на регуля-
тора на силата на звука, гнездата за включване на микрофона и кон-
гролния висо ко говор ител и три превключвателя (тумблери) за включва-
не на радиолиниите. Тук се поставя и прибор-индикаторът.
Механизмът за грамофонните плочи и регулаторът на силата на
звука при работа със звукоснимателя Rs се поставят в горната част на
сандъка на радиоусилвателя при отворен капак.
Настройване и проверка на усилвателя. Те не се отличават от на-
стройването на обикновените радиоконструкции.
96
Към всяка лампа на усилвателя трябва да бъде подведено напре-
жение, чиято стойност се определи от различимте съпротивления, вклю-
чени в една или друга верига. Ето защо, ако след включването на усил-
вателя в променливотоковата верига напреженията на лампите му не
съответствуват на указаните на принципната схема, сыците иапрежения
«е нагласяват до необходимата големина. При това понякога ще се на-
ложи едно съпротивление да бъде заменено с друго.
След това се настройва всяко стъпало на усилвателя.
Рис. 61. Разположение на частите на шасмтата на усилвателя
и токоизправителя
Изпробването на усилвателя трябва да се направи, когато същият
е натоварен, т. е. когато към него са включени високоговорителите. Ни-
кой път за товар може да се използува електрическа лампичка с мощ-
ност 10—15 вт. Такава лампичка се включва към половината на вторич-
ната намотка на изходящия трансформатор.
Контролният високоговорител се присъединява към другата част
на вторичната намотка.
Младият радиолюбител трябва да извърши изпробването и на-
стройването в следния ред:
1. Да провери монтажа по принципната схема.
2. Да провери режима на лампите и да го донагласи, ако показа
нията на уреда рязко се отличават от данните на схемата.
3. Да избере измежду лампите най-добрите, с конто усилвателят
работи най-чисто и най-силно.
4. Да установи качествена работа на усилвателя, отначало ст<.
звукоснимател, а после с микрофон.
5. Да подбере желания тембър на звука в изхода на усилвателя.
При проверката на усилвателя трябва да се помни, че микрофонът
и високоговорителят не трябва да се разполагат близо един до друг, за-
щото при такова разположение се създава микрофонеи ефект (пищече).
7 Млад радиоконструктор
97
Възможни неизправности и тяхното отстранение. При правилен
монтаж и при използуване на указаните в схемата части усилвателят
грябва веднага да заработи и се налага само донагласяване. Обаче
вьзможни са и такива случаи, когато още в самото начало усилвателят
не заработва или пък работа, но с големи изопачавания.
Кои са причините за неизправностите? Ще посочим никои от тях.
1. Усилвателят не работй. Анодите на изправителната
лампа се загряват силно. Това става, когато е пробит един от двата
електролитни кондензатори на филтъра или пък в монтажа на усилва-
геля са съединени накъсо краищата на плюса и минуса на високото на-
прежение.
2. Усилвателят силно бучи. Намаляване на бученето,
предизвикано от променливия ток в усилвателя, може да се постигне по
няколко начина. Най-прости и най-достъпни са следните начини: съеди-
няване към шасито на усилвателя добро заземяване или увеличаване ка-
пацитета на филтровите електролитни кондензатори.
3. Усилвателят „пищи“. Пищенето в усилвателите се дължи
на самовъзбуждане, което възниква следствие лошия монтаж или по-
ради неправилно разполагане на частите. Близко разположените ре-
шетъчни или анодни проводници, лошото магнитно и електрическо изо-
лиране лежду лампите, липсата на екранировка на проводниците и на
частите — всичко това предизвиква самовъзбуждане (автогенерация —
бел. прев.).
За да се отстрани самовъзбуждането, трябва да се намери причи-
чината, която го е предизвикала.
За целта проверява се усилвателят по стъпала, като най-напред
се изследват последните лампи, а след това втората и първата.
След като се отскачи разделителният кондензатор С», следи се за
изменението на тона на пищенето. Ако тонът се понижава, това означа-
ва, че се възбужда първата лампа. В такъв случай отново се включва
разделителният кондензатор и след като се съедини накъсо към корпу-
са1 (към земя) с парче проводник управляващата решетка на първата
лампа, следи се за изменението на звука. Ако тонът се понижава, това
означава, че причината за самовъзбуждането е решетъчната верига на
първата лампа.
Пищенето може напълно да се отстрани чрез внимателно преглеж-
дане на всички проводници в споменатата решетъчна верига и след като
се екранират (ширмоват) електрически.
Особено грижлива трябва да бъде екранировката на първото стъ-
пало. Всички проводници в решетъчната верига трябва непременно да
са металически екранирани.
4. Изопач аванс при п р е д а ва нет о. Понякога при про-
свирване па грамофонни плочи във високоговорители се забелязват
силни изопачавания даже и при голяма мощност. Най-често причина
за тези изопачавания е лошото качество на разделителните конденэа-
тори С«, ,С.« и Се. За да се отстранят изопачаванията, кондензаторите
трябва непременно да бъдат смепени.
Силното нагряване на лампите и работата на същите с изопачава-
не могат да се дължат също така и на неправилен .режим на същите
лампи,. Ето защо режимът на всяка лампа е желателно да се провери
преди начаЛото на настройването на усилвателя.
98
5 Утечно пук а не. През време на работата на усилвателя
ее чува равномерно пукане. Причина за това „пукане“ са по-големите
стойкости на решетъчните съпротивления на утечката. За да не се чува
такова периодично пукане, трябва да се понижи стойността на същото
съпротивление. Понякога за същата цел се налага да се измени големи-
ната на катодного съпротивление на лампата 6Ж7 или пък да се по-
нижи анодного товарно съпротивление. Подробности за настройването
на конструкпиите четете в специалната глава.
Обзавеждането на студията и на радиотранслационните линии.
За да може радиоусилвателят да бъде използуван за радиоразпръеква-
не, необходимо е да се обзаведе студията и да се проверят транслацион-
ните линии.
На рис. 62 е показано примерного разположение в студията на
апаратурата на училищння радиовъзел. На масата са поставени: ми-
крофонът, грамофонът и усилвателят.
Рис. 62. Училищна радиостудия
На стената, непосредствено над масата, се прикрепват разпреде-
лителното табло и контролният високоговорител.
99
Нека опишем разпределителното табло.
Ако се радиофицирват в училището няколко етажа, училишпияг
район и т. н., желателно е на всички места да се прокарат отделни транс-
лационни линии. Това дава възможност същите линии да се изключат.
ако не са нужни нли пък са неизправни.
Устройството, с помощта на което се извършва горното, се нари-
ча „разпределително табло".
Разпределителното табло представлява фурнирна или ебонитова
основа, на която се укрепват еднополюсни прекъсвачи нли изключвате-
лн. Техният брой е равен на броя на радиотранслационните линии.
Транслационните линии се прокарват по най-къси пътища. За тях
се използува проводник със сечение не по-малко от 1 мм", обвит с двой-
ка хартиена или хлорвинилова изолация. Проводниците се укрепват на
ролки при с помощта на скоби. Ако същите проводници преминават
през стени или се кръстосват с други проводници, в тези места е жела-
телно същите проводници да се поставят в гумени тръбички.
За включване на високоговорителите се монтират щепселни розет-
ки. За училищните радиоточки преди всичко се използуват динамич-
ннте високоговорители (ЗИК, „Туляк", ВЭФ). Обикновено те се монти-
рат в кутии, имат специални преходни трансформатори. Динамнчни ви-
сокоговорители без тези-трансформатори не трябва да се включват в
радиолинията, за да не се даде накъсо' цялата линия вследствие на
нискоомната бобинка на високоговорителя.
Електромагнитните високоговорители (напр. „Рекорд") могат да
се включват наераво в радиолинията, понеже тяхиата бобина е с годя
мо съпротивление.
Понякога за радиоточки се използуват динамични високоговори
тели от радиоприемниците. Обикновено те се укрепват заедио с преход
ния трансформатор на отражатели^ дъски, имащи площ до .1 м*.
УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА УЧИЛИЩНИЯ
РАДИОВЪЗЕЛ
Първо. Приемка приставка. За прнемане на много ра-
диостанции чрез училищния радиовъзел е нужно в същия да има ра-
диоприемник или радиоприемна приставка.
Най-простата приемна приставка може да бъде монтирана на едно»
и също шаси заедно с усилвателя. Тази приставка се състои от трептяш
кръг, включен към управляващата решетка на първата лампа 6Ж7.
За приемане на местни станции по-добре е да се построй отделен,
еднолампов приемник.
За приемане на радиостанциите е необходимо да се устрой външна
антена и превключвател за гръмоотвода. Може да се използува и вът-
решна, стайна антена в този случай не е нужен превключвател за
гръмоотвод.
Второ. Увеличаване мощността на радиовъзе-
л а. Мощността на радиовъзела или усилвателната приставка може да
се увеличи чрез включване по една втора допълнителна лампа 6ПЗС
във всеки клон на двутактното усилвателно стъпало.
При това трябва да се има пред вид, че токът от изправителя по-
раства на 100 ма и може да ее наложи да се вземе по-мощен силон
100
’(мрежов) трансформатор. Освеи това е необходимо да се измени и го-
лемината на катодною съпротивление иа лампите 6ПЗС, служещо за
.толучаване на решетьчно преднапрежение; в случая това съпротивле-
ние се намалява до 100 ома. Трябва да се изменят също така и данните
на изходящия трансформатор. Първичната намотка на същия се Състои
ют 1 400 навивки с проводник ПЭ 0,2—0,25 с отвод от средата. Вторич-
ната намотка остава със същите данни.
Усилвателят с 4-те лампи 6ПЗС има мощност 40—50 вт.
Трет о. Подобряване качеството на звука. За по-
аобряване качеството на звука, произведен от усилвателя, може да се
употреби отрицателна обратна връзка.
По най-прост начин това може да се извърши, като се включат
между анодите на лампите 6ПЗС и техните управляващи решетки съ-
противление и кондензатор, свързани помежду си последователно.
Големината на съпротивлението и капацитетът на кондензатора се
установяват по опитен начин. Големината на съпротивлението се взема
от 50 000 ома до 500 000 ома, а капацитетът на кондензатора е от
15 000 пф до 0,1 мкф.
ПРОСТ ТРИОБХВАТЕН СУПЕРХЕТЕРОДИН
Днес широко разпространение имат суперхетеродинните радио-
приемници. В сравнение с линейния приемник суперхетеродинът има
значително по-добри приемни качества. Той притежава по-голяма чув-
ствителност и избирателност И при него са осъществени редица автома-
тични регулировки.
Младите радиолюбители могат да пристьпят към направа на су-
пер хетеродин, след като са усвоили монтажа и проверката на линейния
радиоприемник.
Но да се пристъпи веднага към направата на сложен хетеродин е
трудна работа, его защо трябва да се започне с прости апарати. След
като се натрупа известен опит, може да се премине към направата на
по-сложни конструкции.
Суперхетеродинът, който се описва по-долу, е с проста конструк-
ция и за иеговою монтиране са необходими малко части.
Приемникът работи с 4 лампи: 6А8, 6К7, 6Г7 и 6П6С. Суперхетеро-
динът има три обхвата: дълговълнов — от 700—2 000 м, средновълнов -
от 250—550 м и късовълнов — от 25—60 м. Изходящата стойност на
приемника е 2,5 в.
Суперхетеродинът се захранва с променлив ток от мрежата с на-
прежение 127—220 в и консумира около 40 вт мощност.
Как работи суперхетеродинът?
На рис. 63 са изобразени две блокови схеми: горната схема е на
линейния радиоприемник тип 1-V-1, а дол пата схема изобразява суперхе-
теродина.
Ако внимателно се разгледат тези схеми, забелязва се, че те се
«тличават една от друга по това, че в супера има допълнителна радио-
лампа, наречена преобразувателна (на рис. 63 това е първата лампа —
бел. прев.).
Антенният сигнал постъпва в първата лампа и от нея се преобра-
зува в сигнал с друга честота, различаваща се от честотата на входящия
101
антенен сигнал. Тази нова честота е постоянна за дадения радиоприем
ижк и се нарича междинна честота.
Произведеното в преобразувателя напрежение с междинна (висо-
ка) честота най-напред се подава за усилване в междинночестотния
Усилвател, след това се детектира и на края се усилва в- нискочестот-
нйя усилвател по същия начин, както това се извършва и в линейните
приемници.
Рис. 63. Блокови схеми на линеен радиоприемник и супергетеродин
Главната разлика между супера и линейния приемник се състои
в това, че в суперхетеродина основното усилване на сигнала до детек-
тирането се извършва на междинната постоянна честота, а не на ви-
соката честота на входящая сигнал, както това става в линейните ра-
диоприемници. Тази междинна честота се създава в първата лампа с по-
мощта на така наречения хетеродин (генератор на токове с висока че-
стота). Напрежението с междинна честота се получава в резултат на
наслагването на входящий сигнал с произведеното от хетеродина треп-
тение.
В простите суперхетеродинни радиоприемници първата лампа бла
тодарение на повечето си решетки одновременно изпълнява службата
па. хетеродин и на смесител, т. е. в тази лампа се произвежда спомага-
телно високочестотно трептение и същото се смесва с входящия сигнал
на станцията, която се приема.
В такава сложна преобразувателна лампа като че ли са съеди-
нени две лампи в един общ балон.
Преобразувателната лампа не само преобразява честотата на вхо-
дящия сигнал, но същевременно в тази лампа става и усилване на сиг-
нала. Ето защо, ако приемникът е с преобразувател и усилвател на
междинна честота, по своятй схема такъв приемник може да бъде опри-
личен на линеен приемник с две високочестотпи усилвателни стъпала.
Практически пък усилването в супера е още по-голямо, понеже то се
извършва при постоянна (фиксирана) честота. С това именцо qe обяс-
нява усъвършенствуването на приемните качества на суперхетеродина.
Голямото усилване до детекцията йрави приемника чувствителен даже,
и към много слаби сигнали, а наличността на няколко трептящи крыа
осигурява висока избирателност.
102
Високата чувствител ноет и избирателност са особено необходими
за приемането на къси вълни. С това се обяснява обстоятелството, че
линейните приемници, имащи по-малка чувствителност, рядко се строят
за късовълновия обхват.
Приемането на къси вълни често се съпровожда с така нарече-
ните фадинги — затихвания. За да се намали това вредно явление в
суперхетеродините, се използува автоматичният регулатор на усилва-
103
Рис. 65. Общ вид на приемника
него (АРУ). Когато входящият сигнал отслабва, в приемника автомати-
чески нараства усилването на сигнала в стъпалата преди детектора
Това се постига с използуването в приемника на спёциални лампи с
удължена характеристика.
Схема на приемника. Принципната схема на простая супер е из
образена на рис. 64, а на рис. 65 е показан неговият външен вид.
Приемникът има лампи от 6-волтова серия. Първата лампа 6А8
е преобразувател. Втората лампа 6К7 (6КЗ) служи за усилвател на
мсждинната честота. Третата лам-
па 6Г7 или 6Г2 изпълнява роля-
та на детектор, на автоматичен
регулятор на силата на звука и
на предусилвател на нискочестот
ното напрежение. Изходящото сть-
пало е също на лампа 6П6С.
Антената се свързва с приемни-
ка чрез антенния кондензатор С'.
Трептящият кръг на преобразу-
вателя се състои от кондензатор
с променлив капацитет С» и бо-
бините £i, £г и Ьз, конто чрез пре-
включвателя /7> се включват към
управляващата решетка на Лампа 6А6.
Настройващите се трептящи кръгове на хетеродина се състоят от
кондензатор с променлив капацитет Си и трите бобинй La, Lt и Lt.
Хетеродинът е моптиран по най-прортата, така наречената тран-
зитронна схема. За опростяване схемата на приемника захранването на
^краниращите решетки на първите две лампи се извършва чрез едно
съпротивление.
Кондензаторите С>. и Св се употребяват при дълги и средни вълни
Големината им трябва строго да се спазва.
В анодната верига на лампа 6А8 е включен високочестотен транс-
форматор, настроен на междинна честота 465 кхц. Чрез този трансфор-
матор се осъществява връзката със следващото стъпало — усилвателя
па междинна честота.
След това стъпало усилените трептения се подават на диодите на
лампа 6Г7 за детектиране. Съпротивлението /?•> представлява товар за
детектора и същевременно е регулатор на силата на звука.
Автоматичният регулатор на усилването е устроен по простата
схема. Той действува само на втората лампа 6К7. Напрежението АРУ
се подава на управляващата решетка на тази лампа през филтьра, съ-
стоящ се от съпротивлението R» и кондензатора Ct».
Усилвателят на ниска честота е двустъпален. За първо усилва-
телно стъпало се използува триодната схема на лампа 6Г7, а за второ
усилвателно стъпало лъчевият тетрод — лампа 6П6С.
Необходимого отрицателно преднапрежение за управляващата ре-
щетка на първото стъпало се получава чрез високоомното съпротивле-
ние-утечка, равно на \&мгом.
Полученото нискочестотио променливо напрежение в анодната ве-
рига на лампа 6Г7 (в съпротивлението Ra) после се подава за усилва-
не на управляващата решетка на лампа <ДЗГ!6С
104
В анодната верига на последната лампа е включен изходящият
трансформатор със свързан във вторичната му намотка динамичен вн-
сокоговорител.
За захранване на приемника се използува селенов токоизправител
с автотрансформатор. Токоизправителят може да бъде монтиран и по
друга схема.
Части. Саморъчно направени части на приемника са: кръговите
бобини, донастройващите кондензатори, скалата и шасито.
За приемника трябва да се приготвят 6 бобини, конто се поставят
па два скелета. На единия скелет се монтират бобините £i, £5 и £», а
на другия скелет бобините £«, £s и £«. Късовълновите бобини се поста-
вят по средата между другите бобини.
Размерите на скелетите и броя на навивките им са посочени на
рис. 66.
Рис. 66. Кръгови бобини за суперхетеродина
Бобините за къси вълни се приготвят с проводник ПЭ 1,0- За сред-
иовълновите бобини се употребява проводник с диаметър 0,25—0,3 мм
с емайлова или копринена изолация, а за дълговълновите бобини — про-
водник с диаметър 0,15 мм с емайлова или копринена изолация.
Бобините се поставят в алуминиеви екраниращи кутии с диаметър
не по-малък от 60 мм и с височина 90 мм.
Скелетите с бобините се прилепват към два диска, конто са. при-
готвени от органическо стъкло или от някакъв друг изолатор (например
хетинакс, ебонит). На същите дискове се прикрепват и изводите па
бобините.
За настройване на кръговете от дълговълновия и средновълновия
обхват в скелетите на бобините се найинтват магнетични сърцевини
(по две във всеки скелет) и освен това към бобините се включват полу-
променливи донастройващи кондензатори със същата конструкция, как-
то и в приемника 1-V-1.
Необходимо е да се приготвят три донастройващи кондензатора
Капацитетът на тези кондензатори се наглася при настройката на кръ-
говете чрез намотаване и размотаване на навивки.
Qi радиолюбителя самостоятелно може да бъдат нзработени из-
ходящият трансформатор и автотрансформаторът в радиоприемника.
105
Устройството и данните на трансформатора за междинна честота са по
казаки на рис. 67.
•81 -........ »|
Рис. 67. Устройство и данни иа междинночестотния трансформатор
Блокът с променливи кондензатори и динамичният високоговори
тел могат да се използуват в кой да е радиоприемник.
Останалите части се вземат на готово, както са приготвени в
завода.
Обхватният превключвател е обикновено с три положения и има
1—2 подложки.
->,1-2, L3
Рис. 68. Разположение на частите на шасито
Стойността на постоянните съпротивления и на кондензаторите са
показани в принципната схема.
106
Конструкция. Приемникът се набира и монтира на вертикална
плоска металическа плоча (шаси) с размери 220 X 220 мм. Дебелината
на плочата е 1,5—2 мм. След като плочата бъде укрепена в кутията, ра-
диолампите ще се намират в хоризонтално положение. Шасито се раз-
полага на разстояние 60 мм от предната стена на кутията на прием-
ника и се укрепва с три винта с амортисьори (рис. 68).
Към шасито от предната страна на монтажа се прикрепва с два
дълги винта скала от най-прост тип. Стрелката на скалата е механиче-
ски закрепена на оста на блока с променливите кондензатори. На
същата ос е поставен скрипец с диаметър 80 мм, който се свързва чрез
.металическа връв или струна с копчето за настройка, разположено на
предната страна на кутията на приемника. Размерите на скалата са
135 X 180 мм.
Токоизправителят на приемника се монтира на отделна плоча и се
поста вя около високоговорителя.
Размерът на кутията на приемника е 480 X 2^0 X 180 леи.
Антената се свързва към приемника чрез отделно гнездо, намира-
що се на дъното на кутията на приемника.
Трябва да се помни, че земного съобщение може да се свърже с
приемника само през квндензатор с капацитет около 0,1 мкф.
Настройване и проверка на приемника. За да се постигне добра
работа на суперхетеродина, той се настройва и проверява всякога в
определена последователност: 1 — проверява се правилността на мон-
тажа; 2 — проверява се работата на токоизправителя; 3 — проверява се
и се нагласява режимът на захранване на лампите; 4 — настройване ра-
ботата на нискочестотната част на приемника при възбуждане от зву-
коснимателя (или радиостранслацията); 5 — извършва се настройка на
междинночестотните трансформатори и се отстранява паразитного са-
мовъзбуждане, ако възникне такова; 6 — проверява се и се настройва
работата на хетеродина; 7 — извършва се настройката на входящия
трептящ кръг и съгласуваността в настройката на всички кръгове в
приемника.
Младите радиолюбители са вече запознати с настройването и про-
верката на радиоконструкдии. Настройването на суперхетеродина в пър-
вата си част не се отлицава от настройването на линейните радиоприем-
ници. Его защо ние започваме разглеждането на, настройването на су-
перхетеродина от усилвателя на мёждинна честота.
Настройването на това стьпало в приемника се изразява в на-
стройка на междинночестотните трансформатори на честота 465 кхц.
Най-добре е тази настройка да се извърши с помощта на специал-
на измерителна апаратура. Обаче тази радиоапаратура е още недоста
тъчна за младия радиолюбител, затова ще се постараем да направим
това с други под'ръчни средства.
Настройката на междинните трансформатори в резонанс се из-
вършва при радиоприем а него на каква да е радиостанция.
За тази цел приемникът се настройва на една коя да е станция
(във всеки обхват) и след това чрез преместването на магнитните сър-
цевини, намиращи се в бобините на трансформаторите, се установява
максимална сила на звука. Настройката трябва да започне с първия
кръг па втория междинночестотен трансформатор. При това магнитната
сърцевина на втория кръг на този трансформатор трябва да се намира
107
приблизително в средно положение и при по-нататьшното настройване
тази сърцевина трябва да остава все в същото положение. След настрой-
ване па втория трансформатрр се пристъпва към настройката на вторая
кръг на първия трансформатор за междинна честота. При това трябва
внимателно да се следи, как се изменя силата на звука.във високоговори-
теля при изменяване положението на магнитната сърцевина.
След това по същия начин се настройва първият кръг на първия
трансформатор.
Место пъти при настройване на междинночестотните трансформатори
не може да се достигне до резонанс даже при преместване на магнитна
та сърцевина. В такива случаи е необходимо да се отстрани металиче-
ската екранираща кутия на трансформатора и да се измени капацитетът
на кондензаторите (да се увеличи или да се намали).
Понякога при настройка на стъпалата с междинна честота въз-
никва паразитно самовъзбуждане (генерация), което не позволява да
се извърши настройката на междинночестотните трансформатори в ре-
зонанс с междинната честота.
Паразитною самовъзбуждане пай-често се явява следствие не-
правилно изпълнен монтаж или следствие на лошо запояване на мно-
южилните проводници в готовите междинночестотни трансформатори.
Паразитното самовъзбуждане може да се ртстрани чрез включва-
не на развързващи филтрй в анодните вериги на първите две лампи
Ако това не помогне, трябва да се измени монтажът или" да се променят
местата на намотките на междинночестотните трансформатори.
След настройката на междинночестотния усилвател се пристъпва
към регулировка на хетеродина. Необходимо е да ое постигне такава
регулировка, че хетеродипът да се самовъзбужда във всички обхвати.
Самовъзбуждането на хетеродина може да се открие чрез милиам-
пермер, включен в анодната верига на хетеродина между плюса па
високото напрежение и съпротивлението /?«. Ако хетеродинът генерира
при даване накъсо на неговата управляваща решетка към шасито, то-
кът чувствително пораства (показанията на уреда се изменят от 3—5 мя
до 8 ма).
Ако токът не се изменя, това означава, че няма самовъзбуждане.
В този случай е необходимо внимателно да се изследва схемата и ак®
тя е правилно изпълнена, добре е да се направи проба с друга лампа
или пък да се измени режимът на захранването.
Хетеродинът трябва не само да се самовъзбужда във всички об-
хвати, но и да произвежда еднакво напрежение по целия обхват. Това
се проверява, като милиамперът се включва в анодната верига на хете-
родина и се следи показанието на измерителния уред при изменение ка-
пацитета на променливите кондензатори С> и Си (при въртене оста на
тези кондензатори).
Ако хетеродинът работи добре, отклонението на стрелката на уре-
да от средната стойност на неговия ток не превишава ± 15%. Равно-
мерности на генерирането на хетеродина зависи главно от качествата
на кръговете и от режима на преобразувателната лампа.
След като се установи, че хетеродинът работи нормално, присты-
ва се към нагласяване на вълновите обхвати и към докарване в съот-
ветствие трептящите кръгове. За целта приемникът се настройва на
местната радиостанция или пък се настройва на най-близката мощна
станция, чиято дължина на вълна и съответното й положение, на ска-
108
лата са известии на радиолюбителя според фабричните приемници. Ако
в даден приемник полоЖението иа станцията на скалата се отличава
рязко от действителното, към кръга на хетеродина за този обхрат се
свърза постоянен кондензатор с такъв капацитет, че да се получи не-
обходимата вярна настройка.
Настройката на кръговете на хетеродина в обхват с неголеми
границы се извършва с помощта на магнетични сърцевини и донастрой-
ващи кондензатори.
Настроцката в началото на всеки обхват се извършва с донастрои-
ващи кондензатори (тримери) в хетеродинните кръгове, а в края на
всеки обхват — чрез магнитни сърцевини.
За да се достигне необходимото постоянство на междинната често-
та по цялата скала на всеки обхват, трябва настройката на кръговете
да се докара в съответствие.
Пълно съответствие на настройката на кръговете по целия обхват
не може да се получи; такова съответствие се получава само в три
точки: в началото, в средата и в края на всеки обхват.
Първо кръговете се докарват в съответствие за честота, намираща
са в началото на обхвата. За тази цел, след като приемникът се на-
строи на каква да е радиостанция, донастройва се входящият кръг,
като се постига максимална сила на звука. Това се постига чрез дона-
стройващия кондензатор (тример) на този обхват. Същата операция, се
извършва и в края на обхвата, само че тук донастройката се извършва
с магнитните сърцевини на входящите кръгове.
Настройката на средата на обхвата се достига с подходящ избор
на кондензаторите С™ и С«.
След настройването на кръговете взаимно помежду им може да се
сметне, че целият приемник е настроен.
Работата по настройка на суперхетеродинните радиоприемници
изисква известна практика, затова възможно е първият супер на младия
радиолюбител да отстъпва по качество на индустриалните приемници от
такъв клас, но даже и в този случай приемникът ще улавя много далеч-
и радиостанции.
Приемникът може да работи със стайна антена, обаче по-добре е
да се използува външна антена; това значително подобрява радиоприе-
мането.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Първо. Обратна връзка в суперхетеродина. Чув-
ствителността на суперхетеродина може да се увеличи чрез въвеждане
иа положителна обратна връзка, както това се прави и в линейните ра-
диоприемници. Положителната обратна връзка може да бъде осъще-
ствена както в междинночестотния усилвател, така и в детекторното
стъпало, което в случая е монтирано по схемата на решетъчната детек
ция. Обаче по-удобно е обратната връзка да се приложи в межДинночс
стотния усилвател.
Заедно с трептящия кръг Lb Св намотайте 20—30 навивки с про-
водник ПЭ 0,15 и съединете тази навивка с катодната верига на втора-
та лампа (6К7), както това е показано на рис. 69, вляво. За регулира-
ве степента на обратната връзка включва се реостат. Понякога при ре-
105»
гулиране на обратната връзка е необходимо да се разменят краищата
на бобината за обратна връзка и да се подбира броя на навивките.
Суперхетеродинът с обратна връзка може да приема по-отдалечени
радиостанции.
Второ. Оптически индикатор на настройката
(магическо око). Включването на оптически индикатор на на-
стройката в кой да е суперхетеродинен приемник ставе лесно.
КЪМ л,
Рис. 69 Схема на включване обрагиат връзка на суперхетеродина
(вляво) и схема на включване на оптически индикатор (вдясно)
Схемата на оптическия индикатор е показана на рис. 69 (вдясно).
Тази схема съдържа две съпротивления, кондензатор и лампа
6Е5С с цокъл.
Главното внимание на младите радиолюбители при включване па
индикатора трябва да бъде насочено към механичната част в работа-
та — намиране място за оптическия индикатор и закрепване на лампата
в нужного положение.
Най-често лампата се закрепва с ламаринено хомутче към цокъла,
а плочката се оставя свободна, като в сыцата са монтиранн съпротив-
леннята и кондензаторът. Плочката се съединява с външните точки на
монтажа чрез гъвкави проводници.
Краят, идващ от + А, може да се включи към втория електроли-
тен кондензатор на филтъра. Краят —А се съединява с шасито или пък
се свързва с крачето на отоплението, съединено със заземяването.
Краят 6,3 в се съединява с другого краче на отоплението. Краят С
от решетката на лампата се включва към товарного съпротивление на
диода — съпротивлението /?» (там, където това съпротивление се съеди-
нява с междинночестотния трансформатор).
Трет о. Подобряване качествата па н и с ко че-
сто т н и я усилвател. Качествата на нискочестотния сигнал на
приемника и тембърът на звука в значителна степей зависят от употре-
бения в приемника нискочестотен усилвател.
Работата пък на усилвателя зависи от използуването на специал-
ни отрицателнй обратни връзки в същия усилвател; с помощта на тези
отрнцателнн обратни връзки може да се регулира и тембърът на звука.
Отрицйтелната обратна връзка, за разлика от положнтелната об-
ратна връзка в приемника, се използува само в нискочестотните усил-
110
ватели. Тя значително подобрява качеството на звука, но намалява си-
лата му при радиопредаването.
На рис. 70 е дадена схемата на двустъпален усилвател с отрицз-
телна обратна връзка и със степенчат регулатор на тембъра. Так,ъв
усилвател може да бъде унотребен във всеки радиоприемник, но осо-
бено е желателен в суперхетеродините. В усилвателя работят две лам-
пи 6Б8 и 6П6С.
Данните на всички части са посочени на схемата.
111
Степенчатият регулатор има при положения: горно крайно, сред
но и долно крайно. Първото положение съответствува на повдигане на
ниските честоти от звуковия обхват, при средното положение се усилват
равномерно всички честоти, а при крайното долно положение се силно
иодчертават (изтъкват) високите честоти па звуковия обхват.
За превключване на тембъра на звука (тонблендата — бел. прев)
може да се използува всеки превключвател с три положения. Копчето на
този превключвател се извежда отпред или отстрани на кутията на ра
циоприемника.
САМОРЪЧНО НАПРАВЕНО ЗВУКОЗАПИСВАЩО УСТРОЙСТВО
Най-широко разпространение измежду многого начини за запис-
ване на звука е достигнало магнитного записваие.
Апаратите, с помощта на конто се извършва магнитного записваие
на звука, се наричат магнетофони. Най-простият магнетофон може да
бъде построен от младите радиолюбители.
По-долу се описва саморъчно направепото звукозаписващо устрой-
ство, предназначено за записваие на речи с микрофон. Обаче с такъв
апарат може да се извършва звукозапис й с радиоприемник, а също и
с радиотранслационна линия. Времето, през което трае записването, е
от 5—10 минута.
Апаратът се приготвя от подръчни части и материала.
ПРИНЦИП НА МАГНИТНОТО ЗАПИСВАИЕ НА 3 В i КА
Предстанете си, че тънък стоманен проводник се намотава от едн<.
ролка на друга (рис. 71). При завъртване на ролките проводникът се
задвижва и преминава под полюсите на електромагнита, през намотка
га на който протичат токове със звукова честота, произведени от усил
вателя на записващото устройство.
Pnc.v-71. Блокова схема на звукозаписващо устройство
Сърцевината на електромагнита има форма на пръстен с просвет
о средата. Когато говорим пред микрофон, усилените микрофонни то-
нове, протичащи през намотката на електромагнита, създават в просве
та магнитно поле, изменящо се непрекъснато в зависимост от трепте-
нието на микрофонната мембрана. Магнитного поле на електромагнита
Н2
вамагнетизирва преминаващия проводник в по-силна или по-слаба сте-
пей, в зависимост от това каква е силата На магнитного поле в просвета.
На проводника се образуват магнитни „хълмчета" и „долчета“ — .зву-
кови вълнообразни следи.
Тези следи са невидими, те могат да бъдат открити само чрез
еяектромагнита. За целта проводникът, върху който е извършен звуко-
записът, се пренамотава па първата ролка и отново се пропуска под по-
люсите на електромагнита, чиято намотка сега се свързва не към изхо-
да, а към входа на усилвателя (както обикновения звукоснимател). На-
чагнетизираният проводник със записа, идвайки в съприкосновение при
движението си с полюсите на електромагнита, възбужда в* неговата на-
мотка електрически трептения. Силата и честотата на тези трептения
съответствуват на записания на проводника звук.
С помощта на усилвателя и високоговорителя може да се прослы-
ла извършеният звукозапис.
Едно от забележителните свойства па магнитного записване е въз-
можността това записване да се отстрани от проводника, ако поради ня-
каква причина то не е нужно, т. е. както се казва, може да се изтрие
записът.
Това може да се извърши с помощта на силен постоянен магнит.
Проводникът, попускван покрай такъв магнит, се пренамагнетизирва и
се оказва равномерно намагнетизиран по цялата си дължина. След това
на същи(я този проводник може да се извърши ново звукозаписване.
Обаче стоманеният проводник се е оказал недостатъчно удобен
материал за записа, затова е заменен с еластична целулоидна лента, по
крита с тънък пласт от „железна ръжда“ — окиси на желязото. На та-
кава лента, както и на стоманения проводник, могат да бъдат записали
магнитните сигнали. Тази лента, наречена феромагнитна, е удобна за ра-
бота, тъй като лесно може да се реже и залепва.
В звукозаписващите апарати — магнетофоните — електромагни-
тите, с помощта на конто се записва или възпроизвежда звукът, се на-
ричат магнитни главички или главички за записване и възпроизвеждаш
на звука.,Лентата се нарича звуконосител, а механизмът, който я при-
вежда — лентотеглящ механизъм.
АПАРАТ ЗА ЗАПИСВАНЕ ВЪРХУ МАГНИТНА ЛЕНТА
Апаратът се състои от следните основни части лентотеглящ ме-
ханизъм, една магнитна главичка (за записване и за възпроизвеж-
дане), постоянен магнит за изтриване, микрофон с трансформатор
(устройство за записване) и усилвател за възпроизвеждане.
Лентотеглящ механизъм. Основната част на лептотеглящия меха-
низъм представлява пружинен двигател на ръчен грамофон или елек-
трически двигател на електрически грамофон. Най-удобно е целият
лентотеглящ механизъм да се монтира в кутия под грамофона. На рис.
72 е показан общият вид на такова устройство. На горната плоча, при-
готвена от дебел фурнир, се укрепват: касетата за магнитната лента,
направляващите ролки, магнитната 4лавичка и двигателят. Също тук е
разположен и магниты за изтриване на записа.
Магнитната лента при записване или възпроизвеждане се прена-
мотава от лявата касета на дървена ролчица, закрепена на оста на
8 Млад радиокоиструктор
113
диска на двигателя. При движението си тази лента се направлява от
две ролчици и преминава покрай постоянния магнит и магнитната гла-
вичка. По такъв начин старото записване на лентата се изтрива, преди
да започне новото записване.
След свършването на записа лентата се пренавива отново в апа
рата по най-кратък път: от диска на грамофона направо на лявата ка-
сета, както е показано това с пунктир на рис. 72. След това лентата по
ръчен начин се пренамотава с помощта на ръчка, закрепена в отвърстие
то на ролката на лявата касета. За възпроизвеждане на записа лентата
отново се пропуска покрай магнитната главичка. При това действие по-
стоянният магнит се отстранява. Обикновено в магнитофоните лентата
се движи с постоянна скорост.
•----------------------------------------S3 о------------------------------------•
Рис. 72. Общ вид на лентотеглящия механизъм на звукозаписващия апарат
Особеност на описания апарат е промеяливата скорост, с която л
движи лентата. Това се дължи на обстоятелството, че двигателят се
върти през всичкото време с едни и същи обороти, а диаметърГът на ру-
лото от лента, намотана на ролката, постепенно се увеличава. Неравно-
мерного движение на лентата при записа в апарата е напълно допусти-
мо, тъй като при възпроизвеждането лентата се движи по същия път
и се намотава по същия начин.
Саморъчно направените части на лентотеглящия механизъм са.
двете нацравляващи ролки, лявата касета за лентата, ролките и маг-
нитната главичка.
Направляващите ролки се приготвят на струг от алуминий или от
месинг. Размерите им и начините на укрепване на плочите са показана
на рис. 73, а. Направляващите ролки могат да се приготвят със струг и
от дърво, като вътре в тях се поставят металически тръбички (втулки)
за оста.
За оси на ролките служат болтове, с помощта на конто ролките
се укрепват на плочите.
Ролката се прави от дърво. Всичките й размери и начините за за-
крепването й са показани на рис. 73, б. За да се върти ролката едно-
114
временно с диска на двигателя, в нея, и в диска се пробиват отвърстия
за щифтове. Щифтьт, за какъвто може да се използува обикновен болт,
закрепва ролката само при записа и възпроизвеждането. Когато се пре-
навива лентата, щифтът се изважда и ролката свободно се върти на ocja
на диска на двигателя.
Размерите на касетата са показани на рис. 73, в. Средната част
на касетата е ролката. Както и първата тя се приготвя на струг от дърво
или алуминий и с помощта на щифта се съединява с долния диск. Дис-
кът може да се приготви от ебонит или органическо стъкло. Касетата се
поставя на неподвижна ос, за каквато може да се използува болт без
главичка с гайка за закрепване, както това е показано на рисунката.
Дискът, закрепен на втулката, трябва леко да се върти, около тази ос.
Ролката в касетата може да се снема, за да бъде сменявана с друга
чиста лента.
Долг Нзлилен ггро^ез зо
Рис. 73. Саморъчно направени части на лентотеглящия мехаиизъм:
а — направляваща ролчица, 6 — ролка, в — лява касета, г — екран за главичка
По-добре е да се направят няколко ролки за различните записки
.ленти. За да може лентата да се пренавива, в специално отвърстие на
ролката се поставя ръчка.
Магнитна главичка. Магнитната главичка е основна част на зву-
козаписващия апарат. От нейните качества зависи цялата бъдеща ра-
бота на- апарата. По-добре да се вземе готова, приготвена в завода маг-
нитна главичка.
Подходяща за описания апарат е универсалната главичка (за за-
писване и възпроизвеждане) от магнетофона тип „Днепър“.
Главичката може да бъде изработена и от самия радиолюбител.
Външният й вид е показан на рис. 74, а.
Сърцевината на главичката се приготвя от отделяй пластики, има-
щи форма на полупръстени (рис. 74, б). Главичката се състои от два
пакета полупръстени, на всеки от конто е навита бобина. За направата
на цялата главичка са нужни всичко 70 пластики — полупръстени. Тези
пластини могат да бъдат приготвени от трансформаторно желязо, взето
от какъв да е стар трансформатор. Но най-добър материал за пригот-
вяне на тези пластини е пермалоят (сплав от никел и желязо). Най->
често от пермалоени пластини с дебелина 0,15—0,3 мм се приготвят
115
сърцевините на изходящите трансформатори. Полупръстените за главич-
ката внимателно се изрязват с ножица. Удобно е също така за целта да
се използува предварително направен шаблон.
Изрязаните пластини се покриват q лак. След това от същите се
приготвят двете половини на сърцевината на главичката — лявата и
дясната. Дебелината на снопа пластини на сърцевината не трябва да
бъде по-голяма от 8 мм (рис. 74, б и 74, г). След това в полупръстени
те се пробиват отвърстия за нитовете. Тези нитове трябва да бъдат
медни.
Краищата на пластините трябва внимателно да се обработят, от-
начало със ситна пила, а след това с дребнозърнеста шмиргелна хар-
тия (гласпапир).
Ste/tra
на глаеиокого соряма ле итога
Рис. 74. Магнитна главичка за записване и възпроизвеждане:
а — общ вид на главичката, б — форма на Пластините иа сърцевината,
в — разположение на полупръстените на сърцевината на главичката,
г — вид на главичката откъм страната на работната междина, д — разпо-
ложение на главичката в звукозаписващия апарат
Озазоне налентаго
около глози</ката
Особено внимание трябва да се обърне на обработката на остро-
върхите краища на полупръстените, понеже те образуват „работната
междина" на главичката; тази междина трябва да бъде непременно
перпендикулярна на снопа пластини на главичката и не трябва да има
каквито и да са закръгления по краищата. Плоскостта на островърхите
краища трябва да бъде с равна повърхност без ръбове.
Когато двете половина на сърцевината на главичката са готовы,
навиват се бобините. За целта за всяка бобина се изрязват по две под-
ложки от тънък плътен картон. На средната част на полупръстените се
намотава тънка хартиена лента. На нея се поставят изрязаните карто-
116
пени подложки и се залепват с бакелитов лак или с лепило от шеллак.
Когато лакът изсъхне, намотава се проводникът.
Всяка бобина трябва да има 450—550 навивки с проводник
ЛЭ 0,15. Намотаните бобини се потапят в лак и след това се обвиват
с тънка хартия.
После се пристъпва към сглобяване на главичката. Двете поло-
вини на сърцевината на главичката трябва да бъдат здраво стегнати,
като между тях се образува от едната страна работната — магнитната
междинй, а от другата — задният просвет.
За механичного свързване на полупръстените се приготвят две
медни или месингови стегателни пластини, показани на рис. 74, а. Тези
части се поставят отделу и отгоре на полупръстените и се прикрепват
помежду си с два медни болта. Средното (третото) отвърстие в частите
служи за закрепване на цялата главичка в апарата. Преди да бъде гла-
вичката окончателно закрепена, нагласят се междините между краи-
щата на полупръстените. За тази цел в предната магнитна междина се
прокарва тънка месингова или алуминиева лентичка (станиол).
Колкото е по-тънка алуминиевата лента, толкова по-добре работй
главичката. Обикновено този станиолов лист има дебел ина 0,06 мм.
В заводските главички лентата, а следователно и работна междина,
има дебелина 0,015 мм.
Станиоловият лист се поставя по такъв начин, че краищата не но-
лупръстените да не се допират едиц до друг. Задната междина се уста-
новява с помощта на хартиен лист от обикновена училищна тетрадка,
нагънат два или три пъти. При затягането на полупръстените трябва да
се внимава, щото станиоловият и хартиеният лист да не изскачат из
междините, за да не се изкривят.
Когато главичката е сглобена, взема се парче кадифе, служещо
като пила и внимателно се изглажда работната повърхност на магнит-
ната междина, през която при работа на апарата преминава лентата.
При това действие за контрол добре е да се използува увеличително
стъкло. Просветы трябва да изглежда като тънка и равна ивица, а
работната повърхност не трябва да има ръбове и вдлъбнатини по раз-
глобените железни пластини (рис. 74, в).
Бобините на главичката се съединяват последователно помежду
си (като осморка) уака, че при преминаване на тока на двата полюса
на главичката да се създадат различии магнитни полярности.
Приготвената главичка се закрепва към желязна пластина с по-
мощта на централния болт.
Преди да се постави главичката в апарата, тя трябва да бъде раз-
магнитена. За целта главичката се включва заедно с реостат във вери-
гата на променлив ток при напрежение 6 в, което се получава от транс-
форматора. Откачало през главичката се пропуска пълниях ток, а след
това чрез постепенно увеличаване съпротивлението на реостата токът
се понижава до нула и най-после се отключва главичката.
За да се избегне влиянието на външни полета върху главичката,
към конто тя е твърде чувствителна, необходимо е да се приготви екран
(ширмовка — бел. прев.).
Екранът се прави от тънка листова «томана. Краищата на екра-
на се запояват. С два винта екранът се закрепва към желязната пла-
стина, на която е укрепена главичката. Изводите от главичката се съе-
диняват с два тънки гъвкави проводника, събранй заедно. Върху тези
117
проводници се нахлузва екраниращо чорапче, което по-после се заземя-
ва (или пък се съединява с общото шаси на усилвателя).
Конструкция на апарата и неговото сглобяване. Изрязва се шаси
(плоча) с размери 270 X 530 мм от фурнир с дебелина до 10 мм или
от органическо стъкло. Върху нея се закрепва г всички части на магнето-
фона. Всички части, по конто се плъзга лентата, трябва да са закрепе-
ни на еднаква височина.
Сглобяването на апарата се извършва в следния ред. Най-напред
на шасито се закрепва двигателят. Между диска на двигателя и ша-
сито се оставя просвет от 3—5 мм. След това се закрепва лявата касе-
та, която се поставя на същата височина, както и дискът на двигател>
Това е необходимо, за да не се изкривява лентата при движението си от
касетата към диска. След това чрез централния болт се закрепва гла-
вичката на желязната пластина.
Голямо внимание трябва да се обърне на правилното закрепване
на главичката. Чрез регулиране подложката под главичката се постиг;:
такова положение, че лентата да закрива почти цялата магнитна меж-
дина н краят на лентата да бъде перпендикулярен на междината.
Трябва също така да се установи подходящ ъгъл, образуван при
сгьването на лентата от главичката. Този ъгъл трябва да бъде ПО".
Чрез завъртване главичката се поставя в ^такова положение, че магнит-
ната междина да преминава пред средата на ъгъла па сгьването. При
това действие е необходимо да се провери екранът на главичката да не
допира до проходящата лента. Самата желязна пластина с главичката
се закрепва към шасйте чрез винт с едър нарез. След закрепване на гла-
вичката се поставят направляващите ролчици. С това сглобяването на
апарата е завършено.
За изтриване на запиСа в магнетофона се използува подковообра-
зен магнит от електромагнитен звукоснимател или стар високоговорител
тип „Рекорд11. Магнитът трябва да се закрепи по такъв начин, че лесно
да бъде поставил и изваждан.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СХЕМИ НА ЗАПИСА
И ВЪЗПРОИЗВ'ЕЖДАНЕ НА ЗВУКА
Схема на записа. За да се извърши .записването на звука чрез
магнетофона, трябва да се’монтйра схемата, изобразена на рис. 75.
Във веригата на първичната намотка па повишаващня трансфор-
матор се включват последователно въгленов микрофон и микрофонна
батерия. Във веригата на вторичната намотка на същия трансформа-
тор се включва магнитна главичка.
За да се постигне качествена работа на устройството, е необходимо
през веригата на главичката да протече допълнителен постоянен ток.
Той се взрма от същата микрофонна батерия, включена във веригата на
първичната намотка на трансформатора и се нарича „ток на намагнит-
ването“ (магнетизиращ ток — бел. прев.).
Магнетизиращият ток.постъпва в главичката през нискочестотния
дросел Др. За да не премине същият ток в намотката на трансформа-
тора,, включва се кондензаторът С. Заедно с постоянния ток в магнит-
ната главичка постъпва и токът с ниска честота' през кондензатор С.
118
Магнетизиращият ток на главичката през време на записа се ре-
гул ир а с помощта на съпротивление Rs, той се контролира с измерителен
уред и трябва да бъде всякога постоянен.
Части. Микрофонът е въгленов, взема се например от телефонен
апарат. За нормалната работа на капсула на градския телефонен апарат
трябва да се включи батерия с напрежение 12—15 в. За целта най-до-
бре е да се използуват 2—3 батерийки за джобно фенерче, последова-
телно съединени.
Рис. 75. №й-просто устройство за записване на звука:
а — електрическа схема на устройството, б — включване на аитифонната навивка
П{5оменливото съпритивление Rs от 2 000—3 000 ома по-добре е да
бъде жично (например от стария приемник СИ-235). Кондензаторът има
капацитет 0,5 мкф и е с хартиена изолация.
Трансформаторът може да бъде какъв да е. Преводното му отно-
шение е 1:2, 1:3, 1:4. Радиолюбителят може да приготви трансформа-
тор от желязо Ш-18. Дебелипата на пакета е 20 мм. Първичната на-
мотка на трансформатора, има 500 навивки с проводник ПЭ 0,25, а вто-
ричната намотка е с 2 000 навивки с проводник ПЭ 0,1—0,15.
Дроселът може да бъде взет на готово. Радиолюбителят може и
сам да си приготви такъв дросел, като използува желязо Ш-18 с дебе-
лина на пакета 20 мм. Броят на навивките е 2 000 при проводник
ПЭ 0,25.
Схема на възпроизвеждането. Ако при извършване на записа мо-
жем да минем без усилвател, то за възпроизвеждането на зависания
текст е необходим добър усилвател. Напрежението, което се образува в
главичката при движението на лентата със записа, е твърде малко. То е
значително по-малко отколкото в електромагнитния звукоснимател, ето
защо за възпроизвеждане на звукозаписа с магнитна лента са нужни
усилватели с няколко стъпала. Обикновен усилвател от приемник тук
не може да се употреби.
Най-добре е да се приготви за възпроизвеждането (а по-нататък и
за записа) специален усилвател. Схемата на такъв усилвател е дадена
на рисунка 76. Този усилвател добре да се помести в неголямо отделно
,сандъче.
На рис. 77 е показано разположението на частите на усилвателя
и неговият общ вид.
119
Когато е трудно да се приготви отделен усилвател, може да се
монтира усилвателна приставка към всякакъв лампов приемник. На рис.
78, а е дадена схемата на такава приставка. Тя има една лампа тип
6Ж7. Приставката се монтира йа отделно шаси и с помощта на специа-
лен междинен цокъл (рис. 78, б) се захранва от приемника. Това се из-
вършва по следния начин. Изважда се крайната лампа на приемника
(обикновено 6ПЗС или 6П6С) и в ламповото гнездо се поставя вместо
J20
лампата споменатият междинен цокъл (може да се употреби и цокъл
от повредена лампа).
Отгоре този цокъл има второ лампово гнездо, в което се поставя
извадената лампа на приемника. Токът постъпва в приставката по про-
Рис. 77. Усилвател за магнитно записваие и възпроизвеждаие:
а — разположение на частите на шасито, б — общ вид на усилвателя
водниците, идващи от междинния цокъл. С екраниран ширмован провод-
ник приставката се съединява с гнездото за решетката на звукоснима-
теля на приемника.
Рис. 78. Усилвателна приставка към радиоприемника:
а — принципна схема на приставката, б — междинен цокъл за захранване
иа приставката
РАБОТА С АПАРАТА
При изпитване на апарата най-напред е необходимо да се постави
лентата и да се провери дали се движи правилнб покрай главичката.
Със своята работна матова страна лентата трябва плътно да се
допира до работната междина на главичката.
Магнитната главичка се включва в схемата за записа, след като
сме се убедили в изправността на лентотегляшия механизъм. За да се
провери дали постъпва в главичката звукова честота, към края на щеп-
села се включват най-напред слушалките и се проверява устройството,
като се слуша разговорът пред микрофона. След това щепселът се по-
ставя в гнездата на магнитната главичка и се включйа двигателят. Ед-
121
повременно към лентата се доближава постоянен магнит. Трябва да се
запомнят неговите полюси, с цел при по-нататъшната работа да се спаз-
ва всякога първоначално избраното положение на магнита.
След като се установи регулаторът на магнетизиращия ток — съ-
противлението Т?2 да е включено в средната си точка — започва да се
говори по микрофона: произвежда се звукозапис.
След това лентата се пренамотава, главичката се включва към
входа на усилвателя (или към входа на приставката) и се прослушва
записът. При това действие е необходимо поставеният магнит да се от-
страни. Ако записът не е направен или пък същият е изопачен, трябва
да се повтори при други положения па регулатора 7?-’. Трябва да се
помни, че от голямо значение за качеството на записа има силата на
иамагнетизирващия ток и неговата посока. Ето защо записите се повта-
рят дотогава, докато не се получи задоволително възпроизвеждане.
Понякога изменяването силата на тока не довежда до желани резултати;
тогава трябва да се разменят краищата, свързани с батерията, за да се
измени по този начин посоката на намагнетизиращия ток и после от-
ново да се повтарят пробните записи.
Извършените пробни записи се изтриват с постоянния магнит. Ако
се открие, че изтриването е непълно и че се слуша старото записване,
това означава, че е недостатъчна силата на постоянния магнит, който
грябва да се замени. Качеството на записването в голяма степей зави-
си от това, доколко силно и на какво разстояние се говори пред микро-
фона.
Ето защо разстоянието до микрофона е желателно да се избере
по опитен път.
Ще посочим възможните неизправности:
1. При прослушването на записа се чува бучене (фон), предизви-
кано от променливия ток.
Причината за фона е влиянието на променливото електрическо
поле върху проводниците, съединяващи главичката с усилвателя или със
схемата за записването. Често пъти причина за появата на фона е ло-
шата екранировка на самата главичка или недостатъчното изглаждане
(филтриране) на изправния ток в усилвателя на възпроизвеждането.
Фонът може да се отстрани само чрез внимателно екраниране на
микрофонните проводници, на проводниците, свързващи главичката,
самата главичка и проводниците, свързващи усилвателната приставка с
гнездата на звукоснимателя ла приемника.
Често пъти за същата цел се използува така наречената антифонна
навивка. Такава навивка с диаметър до 4 см, се прави от изолационна
монтажна жица и се включва последователно към един от проводници-
те, свързващи главичката, както това е показано на рисунката. Като
се изменя през време на възпроизвеждането положението на навивката
по отношение на главичката, може да се намали и слушаният фон.
При това положение навивката се закрепва с помощта на какъв да е
винт.
2. Получава се силно изопачаване на записа или пък същият съв-
сем не се произвежда. Причини за това могат да бъдат:
а) неправилно избрана посока на тока от микрофонната батерия
към главичката;
б) неправилно цзбраиа сила на тока за намагнетизиране на гла-
вичката;
122
в) лошокачествена лента (изхабена лента);
г) лошо избрано разстояние до микрофона.
Изопачаванията на записа могат значително да се намалят, като>
се отстранят споменатите причини.
Освен това трябва да се има цредвид, че всички краища на про-
водниците, завършващи с щепсели, както в устройството за записа, та-
ка и в усилвателната приставка, се маркират така, че при включването
им да не се измени полярността. Маркировката се извършва чрез на-
насяне на цветни точки на съответните краища на щепселите и гнездата.
3. При възпроизвеждането е желателно да се измени тембърът на
звука.
Тембърът на звука може да се измени чрез присъединяване към
схемата на усилвателя (рис. 76) веригата на тонконтрола, състояща се
от кондензатора Ст и съпротивлението Rn- Като се йзбере подходяща
големината на тези части, може да се постигне изменение на тембъра в
значителни граници
Още по-добре е, ако за същата цел се вземе променливо съпро-
тивление R т.
При магнитно записване на звука е необходимо всякога да има
тонкоригиращи вериги, при което за режима на записването и за въз-
произетждането те трябва да бъдат различии.
СЪВЕТВАМЕ ДА СЕНАПРАВИ
Първо. Пренавиване на лен тэта. Голям недостатък
на описания по-горе апарат представлява бавното ръчно пренавиване
на лентата. За да се ускори това пренавиване, може да се приготви ма-
лък принаждащ се редуктор, състоящ се от две зъбни колела, или пък
под шасито да се прокара ремъчна трансмисия. При това скрипците или
зъбните колела така трябва да се разполагат, че колелото, което движи
лентата, да се върти ускорено.
Пренавиваието на лентата може да се извърши от отделен малък
електродвигател (колекторен тип), който се свързва с лйвата касета
чрез ремъчна или каква да е друга трансмисия. Ускореното пренавиване
на лентата значително съкращава времето, необходимо за повторно за-
писване или възпроизвеждане.
Второ. Понякога при възпроизвеждане на звукозаписа се чува
характерно „размазване" на звука. Това се предизвиква от неравномер-
ного движение на лентата под главичката.
Равномерного движение на лентата в магнетофоните се постига
чрез използуване на специални маховици в лентотеглящото устройство.
Така например на оста на направляващата ролка, разположена на маг-
нитната главичка, е желателно да се постави малък, но тежък махо-
вик. В този случай оста се поставя на сачмени лагери.
Трябва да се помни, че в описвания апарат скоростта на движе-
ние™ на лентата не е постоянна. Тя се измени в зависимост от диаме-
търа на намотаното руло и към края на записа се увеличава. Затова
много е важно при възпроизвеждането да не се измени характерът на
движение™ на лентата. За целта трябва внимателно да се регулира
въртенето на лявата касета така, че лентата при движението си ‘да че
увисва и да не образува бримка.
123-
Т р е т о. По-висококачествен запис може да се получи, когато се
използува нискочестотен усилвател не само при възпроизвеждането, но
и при записа. В този случай могат да се използуват динамични микро
фони, притежаваши, както е известно, по-високи качества.
Микрофонът се включва във входа на усилвателя, а във веригата
на вторичната намотка на изходящия трансформатор се включва маг-
нитнйта главичка. При записа с нискочестотен усилвател е необходимо
да се избере нов режим на намагнетизирване на главичката. При това
вместо батерия може да се използува постоянен ток от токоизправител.
При възпроизвеждаие на записа към изхода на усилвателя отново
се включва високоговорителят, а магнитната главичка се включва във
входа на усилвателя.
Преминаването от възпроизвеждаие към записваие може да се
извърши чрез обикновен обхватен превключвател.
124
ИЗПРОБВАНЕ НА РАДИОКОНСТРУКЦИИТЕ
Радиоприемникът е готов. Изглежда, че само трябва да се включи
апаратът и той ще почне да работи. Младият радиолюбител с нетърпе-
иие очаква тази минута. Набързо той прави последната спойка.
включва и...
Какво ще се случи по-нататък?
Възможно е построеният апарат да не работи. Без да е разбрал
коя е причината за това. радиолюбителят пада духом, в него се създа-
ва впечатление, че радиотехниката не е за него.
Такъв радиолюбител просто се бои от трудностите. Трябва всякога
да сме уверени в своя труд, никога да не изоставяме започнатата рабо-
та, без да я доведем до край.
Случва се апаратът как да е да заработи и на младия радиолю-
бител му се струва, че сега той Може да монтйра всякаква радиокон-
струкция, колкото и сложна да е тя.
Това не е вярно. Всеки млад радиолюбител трябва да помни основ-
ного условие — да не се засилва напред. Той може да построй много
различии радиоконструкции, но да ги усъвършенствува може след като
е събрал доста знания и опит.
Най-после възможен е и такъв случай, когато приготвенатй радио-
конструкция веднага започва да работи. Обаче радиол<обителят не се
задоволява с това. Той ще се старае още по-добре да я настрои, да я
регулира и да постигне отлична работа. Така трябва да постъпва все-
ки радиолюбител.
За да се отстранят неизправностите и да се изпробва радиопара-
тьт, са нужни някои измервателни уреди.
В съвременната техника съществуват много различии уреди. Някои
от тях по устройството си са твърде сложни и за начинаещия радиолю-
бител е още твърде рано да се-служи с такива уреди. Преди всичко
той трябва да притежава прости уреди.
Често пъти на работната маса на младия радиолюбител наред с
радиоапарата, инструментите и частите се намират и десетки най-раз-
лични уреди. Да се работи на такава маса е много трудно. Най-добре е
всички тези уреди да се поставят на специално изпитателно табло, кое-
то може да се закрепи вертикално на края на масата или дори на сте-
иата около работного място.
ИЗПИТАТЕЛНО ТАБЛО
Изпитателното табло трябва да съдържа всички необхбдими устрой-
ства, с помощта на конто начинаещият радиолюбител може да изследва
най-прости радиоконструкции, да намира неизправности и да ги отстра-
иява.
125
На рис. 79 е изобразено едно от най-простите изпитателни табла,
а на рис. 80 са показана схеми на отдел ни негови вериги. Таблото съ-
държа токоизправително устройство, високоговорител и най-прости
пробници за проверка и настройване на радиоконструкции.
Изправителното устройство е лампово и дава постоянно напреже-
ние от 250 в-. Схемата му е изобразена на рис. 80, а. На таблото съшо
така може да се монтира и селенов токоизправител. Той е необходим
лай-вече за изпробване на батерийни радиоконструкции.

Рис. 79. Общ вид на изпитателното табло
В началото младият радиолюбител може да монтира кой да е от
тези изправители, именно този, който .му е повече необходим.
За изпробване на отоплителните жички на лампи е непряко отопле-
ние на таблото са подведени различии напрежения от секционираната
намотка на трансформатора.
За захранване на батерийни лампи, а също така за изпробване на
различии конструкции с пробници е нужна батерия от галванически
елементи.
Най-удобно е да се вземат 4 елемента тип ЗС-Л-ЗО и след като
същите се закрепят на задната страна на таблото, извеждат te от тях
отводи към клеми, както това е показано на схема (рис. 80, в).
За да се получи нужного напрежение, на таблото е монтиран
реостат.
За изпробване па някои конструкции е необходим високоговори-
тел. Той трябва да има преходен (изходящ) трансформатор. Но случва
се, че никоя конструкция вече има такъв трансформатор, затова на
таблото трябва да се предвиди възможност за включване на динамичен
високоговорител без трансформатор. На рис. 80,' б е посочено, как се
прави това.
Желателно е на таблото да са монтирани милиампермер със ска-
ла до 50 ма и волтмер за постоянен ток до 250—300 в. Те са необходими
за измерване на постояини токове и напрежения в изпробваните радио-
конструкции.
126
Най-добре е волтмерът да бъде с голяма чувствителност (100—ЖО
микроампера) и да се включи чрез добавъчно съпротивление.
Добре би било, ако на таблото се намира най-прост омметьр. Той
е необходим за измерване съпротивленията на различните части. С по-
мощта на омметъра могат да се изпробват. бобини, трансформатори.
кондензатори, съпротивлепия, а също така и цялостта на -отоплителната
жичка в радиолампата, наличността на контакта в схемата и др.
Често пъти е необходимо да се знае изправността на това или
•снова стъпало на радиоконструкцията. За тази цел на таблото е моп-
тирана най-проста изпитателна верига. Тя се състои от: кондензатор, де
тектор, слушалка, индикаторна лампичка за 6 в и волтмер за постоянен
ток, имащ скала 5—10 в
Вг
S
Рис 80. Схема на отделните вериги на изпитателното табло.
а — схема на изпитателното устройство, б- схема на високоговорителя,
в — схема иа включване иа елементите, г - схема на проводниците
Всички тези части се съединяват помежду си така, както е пока-
тано на схемата (рис. 80, г). С едните си краища всички части са съе-
динени помежду си. Другите им краища са съединени с клеми или
гнезда.
Ето няколко примера на монтаж на изпитателни вериги.
Телефонен пробник. За да се направи схема на телефонен проб-
ник, трябва клема 24 да се съедини чрез проводник с клема 4, а към
клеми 5 и 21 да се съединят по един проводник с островърх метали-
чески накрайник.
След това в гнездата Сл се включват слушалките. При допирапе
на островърхите металически крайници един към друг в слушалките сс
чува пукане.
Приббрен пробник. За да се създаде приборен пробник, чието из-
лолзуване е показано на рис. 79, необходимее нагтаблото клема 24 да
127
се съедини чрез проводник с клема 8, а клеми 4 и 21 да се съединят с
проводници, завършващи с островърхи металически накрайници.
При допиране на металическите накрайници един до дцуг, стрел-
ката на прибора трябва да се отклонява.
Пробник с детектор и слушалки. При ивпробване на радиокон-
струкции е необходим пробник с детектор и слушалки. За да ее приготви
такъв пробник, нужно е към клема 6 и към клема 5 да се съедини проб-
ник с металически островърх накрайник, а в гнездата Сл да се включат
слушалки.
ПРОБНИК И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ
Съпротивление
3радиола, (/3TOV„u„
бигелскага /фактика хч
скаимекодам/еге. лрвб
fit/к ' се eepi/ro*
га. сьсгазеня от i/зме/ш
гелен (/ред. гокеизточ
ник и сълротив/ге/ше
до измерителен уред може да
бъдеизлолзубан Ссеки балтмер сьс
скало 4 б болта или пънможедо
се употреби лтилиамлержер със
скала до Ю /5 милиомлермеро
I дроводник ,
дзолатор ;
„У високоомни съоро-
/KZi I тивления стрелка та
(, тд I на измерителная иле
иЙМ ТокоизточниКьт и
съпротивлението ее
избирог тана, че при
затваряне на к:,со стрел
ката на измерителния
Чped до сеотклоняво до
нрая на сколота
при излрооване но
мотните на трансфор
м а торите сере плата но из-
меритепкияуред се аастовя
между нулата и
кроя но ск ала то
богато един накрои
ник но лробниковато
вериги се съедини с
намотката но транс-
Форматора, а другият |
седопре дожелязнато
сърцевина на транс-
форматора стрел- ।
ката наизм чред),
нетрябва да'се
огклоняво
Сои изяробване
на бобина стрелка-
та на измерителнир
уред трябвадасе от
нлони почти до нрая
на скалата
бри изаробвоне
на кондензатори
сгрелкап^ на уредо не
трябва дареотклоилва
Ано калриитетино кон-
дензатор&е голям. стрел
ката след не голямо от-
скача не трябва до се -
върне в нолевого са
положение
.еригелния плед
совсем не трябва аа се от-
клони, при проверка на
нискоомни съпротивления
• стрелка то трябва да се
,^'отклоии ИО НЯКОЛКО
деления
По същия начин може да се приготви пробник с кондензатор.
Пробник с лампичка. Пробник от този тип се използува за про-
верка здравината на контактите и проводниците в радиоконструкциите.
Той се прави от батерия и лампичка За да се направи такъв пробник,
необходимо е клема 24 да се съедини чрез проводник с клема 4, а към
клеми 3 и 21 да се съединят проводниците с островърхи металически
накрайници
128
При допирането на накрайниците един до друг лампичката тряб-
ва да се запали.
На таблото се монтират: гнезда за антената и заземяването, три
чифта щепселни контакта за променлив електрически ток, контролна
лампичка със 120 в, 15 вт и предпазители.
Таблото се включва към електрическата мрежа чрез шнур с
щепсел.
Монтажът на задната страна на таблото се прави с дебел изоли-
ран проводник. Проводникът меже да се закрепи и към таблото чрез
скоби или ленти.
За да не се допира таблото до стената, от страпи на същото се
приковават две планки, чиято широчина е по-голяма от най-високата
част, използувана в монтажа. Още по-добре е, ако монтажът е закрит
от всички страни, т. е. ако той е поставен като че ли в кутия
След това таблото трябва да се изпробва при работа.
КАК СЕ НАМИРАТ И ОТСТРАНЯВАТ НЕИЗПРАВНОСТИТЕ
В РАДИОКОНСТРУКЦИИТЕ
В радиоконструкциите са възможни твърде много неизправности.
Невъзможно е всички тези неизправности да се опишаг и да се посочи
конкретен начин за намиране на тези неизправности.
Например трудно е дд се намери неизправност в приемника, който
е направен набързо. Тук лесно се откриват грешки в монтажа, лоши
спойки и слабо закрепени части.
В настоящата глава се дават няколко практически съвети на на-
чинаещия радиолюбител как да открива и отстранява най-простите ие-
изправности в радиоконструкциите. При това трябва да се има пред
вид, че самата конструкция е изпълнена по описанието и е направена
здрава.
ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД НА КОНСТРУКЦИЯТА,
ИЗСЛЕДВАНЕТО И ПО ПРИНЦИПНАТА СХЕМА
И ПРОВЕРКА НА ЛАМПИТЕ
След като се направи, конструкцията се подлага на външен прег-
лед, т. е. внимателно се преглеждат всички контакти, спойки и съеди-
нения. При такъв преглед може да се открие случаен контакт, особено
в ламповите цокли, скъсване на проводници, счупване или повреждане
на отделки съпротивления и кондензатори, а ако, конструкцията с вече
работала, могат да бъдат открити и изгорели части.
След това е необходимо най-внимателно да се изследва монтажът
по принципната схема. За целта младият радиолюбител трябва внима-
телно да прегледа всички проводници, да проследи накъде водят и какви
части са съединени с тях.
Само след всички тези проверки в конструкцията може да се
включи токоизточникът за захранване на апаратурата.
Често пъти конструкцията не работа, зйщото е излязла от строя
радиолампа. За да се провери годността на лампата, изпитва се на
друга намираща се в работа конструкция (например в индустриален
радиоприемник).
Проверката на неизправността на отоплителната жичка на лам-
пата и на свързването на електродите й може да се извърши с помощта
па омметър или със слушалки и приборен пробник.
9 Млад радаоконструктор
129
На рисунката „Пробник и неговото използуване“ е показан ва
чины за проверка на частите с помощта на стрелочен уред.
Проверка режима на работата на радиолампите. За проверка ре-
жима на работата. на радиолампите се използува волтмерът. На рисуя
ката „Как да измерим режима на лампите*' е показано как трябва да
се направи това.
НАК ДА ИЗМЕРИМ
РЕЖИМА НА ЛАМПИТЕ
Мзмерителнатеуреди
трябва dace съединяг
така, конто е показа
но на рисанката
0 ав@ па пае as dj
/Иакроамлермер
със скака &о
/оомка
за измервано то
ка в улравлява
а/а решетка
долгмер със скало
до 300в за аз нерв а
не на ан одно то на
сражение
Золтмер със
скана до250вл
за измелет g
ненарреме *|
нието на w
екранаро' Л
щатареи/етка
aS
Амлермер з о промел
лив ток със около да
/ампер за измерваке
ого/тлигел/тил ток
м
милиамлер
мерване натоко
та решетка
Милуампррмер
съсСкала до /лона
за измерване на
анодная ток
мер със скала
до дО на за из
векранираща
Волтмер сы.
скала до 30в
зо измеряя-
не реа/етъу-
ното oped /а-
лреженае
Ако волтмерът има голяма чувствителност, напрежението може
да се измери с голяма точност.
Напреженията на всички схеми, поместени в тази книга, се из-
мерват с волтмерх имащ чувствителност 200 микроампера (уред ТТ-1
или авомер).
За да се измери режимы на лампите, апаратурата се включва към
мрежата, волтмерът се съединява с два проводника, завършващи с
130
островърхи металически накрайници, и се включват към изводите на
ламповите електроди, както е показано на рисунката.
Ако напреженията на ламповите електроди се отличават рязко от
режима, показан в описанието, необходимо е да се измери стойността
на някои съпротивления или както се казва да се избере работният ре-
жим на лампите.
Неправилният работен режим на лампите е главна причина за из-
опачавания и за недостатъчна сила на звука на приемниците и усилва-
телите. За нормалната работа на всяка лампа трябва напреженията на
нейните електроди да имат напълно определена за дадена лампа стой
ноет.
Да разгледаме например как се избира работният режим на лам-
пите в приемника 0-V-1.
Изборът на работния режим на лампите трябва да започне с про-
верката на анодното напрежение. Стойността на това напрежение в мре-
жовия приемник 0-V-1 е по-добре да се вземе в граничите от 200—250 в
Прй по-ниско анодно напрежение приемникът работа недостатъчно сил-
но, а при много високо напрежение крайната лампа ще се'загрява и
по-бързо ще се изхаби.
За измерване на анодното напрежение волтмерът се включва не-
посредствено между плюса и минуса на анодната батерия.
Следващият етап в подготовката на работния режим се състои в
проверката на решетъчното преднапрежение. Преднапрежението на ре-
шетката на втората лампа може да се измери с волтмера, включен ус-
поредно към катодною съпротивление /?в. Това преднапрежение тряб-
ва да бъде 12—15 в. Колкото е по-високо анодното напрежение, толкова
по-голямо трябва да бъде и решетъчното преднапрежение.
Показанията на измерителния прибор, могат да се смятат за до-
стоверни, ако сте уверени в доброкачествеността на разделителния кон-
дензатор С». В противен случай през' кондензатора Се може да се пода-
де на решетката на лампата положително напрежение, което намалява
отрицателното преднапрежение на лампата или го прави положително.
Разделителният кондензатор трябва да бъде непременно със слю-
дена изолация. В доброкачествеността на разделителния кондензатор
можем да се убедим по следния начин. Измерителният уред се включва
успоредно на катодного съпротивление и се наблюдава неговото показа-
ние. След това се прекъева анодната верига на първата лампа до то-
варного съпротивление Rs и се наблюдава стрелката на уреда. Стрел-
ката трябва да мръдне и да застане на старого деление на скалата. Ако
показанията на измерителния уред се изменят, това ще бъде указание
за наличност на утечка в кондензатора Се. Такъв кондензауор трябва
да се замени.
За да се измени стойността на решетъчното преднапрежение, не-
обходимо е да се измени съпротивлението R« Отрицателното преднапре-
жение се увеличава при увеличаване стойността на съпротивлението.
Първата лампа е без отрицателно преднапрежение.
На рисунката е показано как трябва да се включва волтмерът, за
да се измери напрежението на анодите на лампите. При това младите
радиолюбители трябва да помнят, че измереното напрежение на анода
на втората лампа не може да бъде повече от 20 волта по-ниско от пода-
деното на приемника напрежение. Ако падането на напрежението в пър-
вичната намотка на изходящия трансформатор е много по-голяма, това
131
означава, че проводникът на намотката е много тьнък и затова прите-
жава твд>рде високо съпротивление.
Напрежението на анода на първата лампа е по-добре да се из-
мерен с високоомен (лампов) волтмер, тъй като в анодната верига на
същата лампа се намира високоомно съпротивление. Обикновеният из-
мерителен уред не дава правилни показания на анодното напрежение на
тази лампа. Ето защо в анодната верига на лампата трябва да се по-
стави проверено съпротивление с известна Стойност. Като се измени
стойността на съпротивлението Rs, може да се нагласи нужното напре-
жение на анода на лампата.
Напреженията на екраниращите решетки също трябва да се из-
мерят с високоомен волтмер. Напрежението на решетката може да се
измени чрез избиране стойността на съпротивлението Rs, включено в
тазц лерига. Увеличавайки съпротивлението Rs, вие с това само ще на-
лйллте напрежението на екраниращата решетка.
За измерване режима на лампите в радиоконструкциите е необхо-
димо да се използуват високоомни волтмери.- Кактб е известно, такива
уреди са преди всичко ламповите волтмери.
Прост лампов волтмер може да се устрой с една лампа тип 6Ф5
или 6Г7С (без използуването на диодите). Такъв волтмер може да на-
прави всеки млад радиолюбител.
На рис. 81, а е дадена схемата на уреда. Принципът на неговото
действие се основава на използуването на решетъчните токове. Ако се
измени напрежението на входа на уреда, измени се напрежението и на
анода на лампата. Решетъчните токове при това също така ще се из-
менят. При това, когато на анода се подава отрицателно напрежение,
увеличавапето на същото предизвиква намаляване на решетъчния ток
Скалата на такъв уред ще има обратен вид.
Рис. 81. Схеми на прости лампови волтмери:
а — схема на лампов волтмер с мрежово захранване, б — схема на лампов
волтметър с батерийно захранване
Отоплителната жичка на лампата се захранва от какъв да е пони-
жаващ трансформатор. Във веригата на управляващата решетка е-
включен реостат Ri и стрелкови измерителен уред, за какъвто може да
се, използува волтмер даже С малка чувствителност.
Съпротивлението на споменатата решетьчна верига, представено в
случая от реостат Ri, трябва да има стойност 25 ома при лампа 6Ф5.
Чрез реостата Rs стрелката на уреда се установява на условна пу-
ла на скалата. Измерваното напрежение се прилага с положителния
си полюс към катода, а с отрицателния — към анода на лампата (товр
е твърде важно).
132
За.да се намали влиянието на конструкцията върху показанията на
измерителния уред, включват се съпротивленията /?» и. /?э, имащи стой-
ност 1—2 мгома.
Измерваният обхват на такъв прибор е от 0—500 в. След като
уредът се монтира на отделно шаси или в кутия, той се градуира с по-
мощта на точен волтмер за постоянен ток или пък с помощта на бате-
рия, чиито напрежения са известии на радиолюбителя.
Ламповият волтмер може да се построй и с батерийна лампа,
На рис. 81, б е дадена схемата на уреда с лампа 2К2М.
При тази схема стрелката на уреда се установява на нулевого по-
лежение на скалата чрез реостата Ri, имащ съпротивление 25 ома. При
затваряне превключвателя с такъв прибор1 могат да бъдат измервани
.напрежения от 0—50 в, а при отваряне от 0—130 в.
ПРОВЕРКА НА РАДИОКОНСТРУКЦИЯТА
ПО СТЪПАЛА
Всяка радиоконструкция може да се разгледа като съставена от
няколко стъпала. Напрймер приемникът 1-V-1 с мрежово захранване се
състои от високочестотен усилвател, детекторно стъпало, нискочестотно
усилвателно сгЬпало и токоизправително устройство.
Ако такъв приемник работи лошо, след като монтажът е проверен
и лампите са изпитани, пристъпва се към внимателна проверка на всяко
стъпало. При това се препоръчва да се спазва определен ред.
Преди всичко се проверява токоизправителното устройство, след
това нискочестотният усилвател, детекторното стъпало и на края висо-
кочестотният усилвател.
В описанията на радиоконструкциите всякога се дава обяснение за
тяхната настройка. Ето защо в тази глава ние ще се ограничи само с да-
ване на краткц указания, по какъв начин и с какво може да се провери
работата на отделяйте стъпала на радиоприемника.
Токоизправително устройство
Какво да се провери
Как да се провери
1. Отоплителиото напрежение
2. Анодного напрежение
3. ’ Изправността на филтровите
конденизатори, дросела на
филтьра (или съпротивления-
та на филтьра)
4. Силовата част (трансформатор)
С лампичка за напрежение 6 в ( за осветяване на
скалата). Проверява се отоплителиото напрежение
на всички лампи чрез допиране краищата на
проводниците до отоплителните гнезда на лам-
повите цокли (в повечето лампи към пластинките
2 и 7 на цокъла)
С волтмер, включен на изхода на токоизправителя
С телефонен или приборен пробник по указаната схема
(вж. „Пробник и неговото използуване’)
Затоплянето на трансформатора се проверява с ръка.
Силното загряване се дължи на късо съедине-
ние между навивките в трансформатора или в
проводниците на монтажа
• Посоченият прибор може да се монтира и с лампи-пентоди 6К7 или
6Ж7. При такъв монтаж се измени стойността на съпротивлението R (за лам-
па 6Ж7 R — 52б ома) Граничите на измерване могат да се изменят с помощ-
та на превключвателя П-
ГЗЗ
Понякога токоизправителят създава силно бучене с честотата нз
променлцвия, tqk. Това бучене, наречено фон, може да бъде отстранено
чрез използуването на добро заземяване, увеличаване на капацитета на
електролитните кондензатори на филтъра или чрез включване на слю-
дени кондензатори с капацитет от 5 000—10 000 пф между анодите на
кенотрона и обшия минусов проводник.
Нискочестотен усилвател
Какво да се провери
Как да се провери
1. Напрежението на лампите
2. Здравината на иаходящия тран-
сформатор и правилното му
включване
3. Здравииата на съпротивление-
то-утечка
4. Общата работа на усилвателя
С волтмер или лампичка 6 в
С пробници. Вторичната намотка има значително по-
голямо съпротивление. Тя се изследва по схемата
«Пробник и неговото използуване
С пробник или с оммер
При допиране палеца до управлявашата решетка на
лампата във високоговорителя се чува бучене
Между решетката и катода на второго и първото
стьпало се включва звукоснимателят н се пуска
грамофонна плоча. Ако няма звукоснимател, вклю-
чете слушалка, цзползувайки я като микрофон.
Усилвателят може да се изследва и чрез включва-
нето му в радиотранслационна мрежа
При нискочестофните усилватели сериозно внимание трябва да
се обърне на качеството на преходните (разделителни) кондензатори.
Понякога такива кондензатори дават голяма утечка и нарушават
нормалната работа на усилвателната лампа. При лоша работа на усил-
с ч тел я добре е тези кондензатори да се заменят с нови.
Освен това в детекторного стьпало се проверява работата при об-
ратна връзка. Плавно генериране трябва да се прояви във всички обхва-
ти. Ако не възниква самовъзбуждане, краищата на бобината за обратна
връзка трябва да се разменят или пък да се увеличи броят на навив-
ките на бобината. Работата на обратната връзка зависи от капацитета
на блокиращия кондензатор, включен между анрда на лампата и общи»
проводник.
Детекторно стьпало
Какво да се провери
Как да се провери
1. Отоплителното напрежение на С волтмер или с лампичка 6 в
лампата 2. Работата на трептяшия кръг С пробник, с детектор и слушалка по схемата (рис.
н обхватите 3. Работата на лампата като де- 82, а) Радиоприемането се проверка, като се съе- дани антената към трептящия кръг на това стьпало Проверява се приемането на станциите чрез проб-
тектор ник с кондензатор и слушалка по схемата (рис. 82, б). Частите на гридлика добре е да се из- берет по опитен път
В приемниците, имащи високочестотен усилвател, често възниква
самовъзбуждане. То може да се отстрани по следните начини:
1. Чрез екраниране на дългите решетъчни краища, отиващи към
лампите.
134
Внсокочестотен усилвател
Какво да се провери
Как да се провери
1. Отоплитвлното напрежение на
лампата
2. Работата на трептящия кръг в
обхватите
3 Работата на лампата като усил-
вател
С волтмер нлц с лампичка 6 в
Съединява се антената с гнездото А, проверява се
приемането на стаиниите чрез пробник с детектор
и слушалка по схемата (рис. 81, а)
Проверява се радиоприемането чрез пробник с де-
тектор и слушалка по схема (рис. 81, а)
2. Чрез намаляване напрежението на екраниращата решетка на
първата лампа, за която е необходимо да се увеличи 2—3 пъти съпро-
тивлението във веригата на екраниращата решетка
1
Рис. 82. Схема за изпитване радиоконструкция с пробници:
а — проверка на радиоконструкцията с пробник, със слушалки и детектор,
6 — проверка иа радиоконструкцията с пробник, слушалки и кондензатор
3. Чрез увеличаване капацитета на блокиращите кондензатори.
4. Частите, конто са заземени по схемата, трябва да се запоят не
към шасито. а към общия заземяващ проводник.
настройка натрептящите кръгове
и окончателна регулировка
НА КОНСТРУКЦИЯТА
Настройката на приемника и неговата оконнателна регулировка
изискват използуването на по-сложйа апаратура и опитност.
Нйе ще се ограничим само с някои указания и сънбти, конто ще
помогнат на младите радиолюбители при настройката на линейните
приемници.
135
Настройката на такива приемници се свежда главно до настрой-
ката на всичките му кръгове в резонанс и нагласяванеъо им в желан
вълнов обхват.
Настройката на кръговете в резонанс обикновено се извършва в
3 началото на обхвата трептящите
полупроменливи кондензатори
началото и края на всеки обхват. В
кръгове се настройват с помощта rfa
(тримери — бел. прев.).
Ma/weri/-
го&асьрце-
вшга
Рис. 83. Устройство на пробната пръчка за
настройка, на трептящите кръгове
Яаргонена Меднаили
7pb&/wra месс/нгова
сьрцевила
В края на обхвата на-
стройката се извършва чрез
изменение индуктивността на
аэбината. В бобини с магнит-
ни сърцевини това се из-
вършва чрез преместване
(завинтване) на сърцевините
вътре в бобината.
За настройка на приемни-
ците в резонанс любителиге
понякога употребяват проб-
на пръчка, изобразена на рис. 83. Тази пръчка се състои от картонена
тръбичка, на единия край на която е закрепена магнитна сърцевина, а
на другия край — месингова.
Когато пръчката се поставя с месинговия си край в пастройваната
бобина, нейната индуктивност се намалява. Ако при това чувапето на
никоя станция пораства, това означава, че трябва да се развият пякол-
ко навивки от бобината. Когато пък пръчката се постави в магнитния
си край, индуктивността на бобината се увеличава; ако при това си-
лата на звука пораства, това означава, че е необходимо да се намотаят
още няколко навивки върху бобината.
В работещата конструкция понякога е желателно да се измени
тембърът на звука. За тази цел се използуват специални регул а гори на
тона Тембърът на звука може да се нагласи и по друг начин: чрез из-
меняване капацитета на разделителните кондензатори. Често пъти за
тази цел се установява така царечената обратна връзка.
ЛАМПОВИ ИЗМЕРИТЕЛНИ УРЕДИ ЗА ПРОВЕРКА И НАСТРОЙВАНЕ
НА РАДИОКОНСТРУКЦИИТЕ
Измерителният уред е добър помощник на радиолюбителя в рабо-
тата. Той трябва да бъде сигурен и всякога да дава точки показания,
затова трябва да бъде възможно по-добре направен
Но да се построй уредът, това не значи само да се сглоби по избра-
ната схема. Преди всичко трябва да се знае неговото назначение. Ние
съветваме младите радиолюбители да строят по-прости измерителнз
уреди, тъй като те ще работят по-сигурно.
Голямо внимание при направата на уредите трябва да бъде отде-
лено на конструкцията. Младите радирлюбители трябва да направят пе
един, а няколко варианта на разполагане на частите и на общия вид на
уреда и да изберат този вариант, в който са разположени най-удобно,
а съединителните проводници -са къси
При монтажа на измерителните уреди цялото внимание трябва да
бъде насочено към механичного закрепване на частите, внимателното и
136
акуратно съединяване на същите, а също така и >на проверката и на-
стройването на уреда и на общата му регулировка.
В гази глава ние ще опишем два уреда, от конто ще се иуждаят
младите радиолюбители-конструктори в работата си- лампов волтмер и
уред за измерване съпротивления и капацитети.
Тъй като трудно се намира добър стрелкови измерителен уред,
двата описани уреда се монтират без стрелкови индикатори с лампа
6Е5С (оптически индуктор — магическо око). Построените уреди тряб-
ва да се отградуират с какви да са други уреди. Скалата на такива
уреди е показана около копчетата на регулаторите, конто се снабдяват
със стрелка-указател. При измерванията показанията на скалата се
отбелязват в този момент, богато затъмненият сектор в лампата 6Е5С
рязко променя своята големина.
ЛАМПОВ ВОЛТМЕР
Описаният лампов волтмер е предназначен за измерване на по-
стоянни напрежения в границите от 0—1 000 в. Такъв измерителен уред
има грлямо входящо съпротивление (високоомен вход), което позволява
използуването на уреда за най-разнообразни измервания.
Принципната схема на уреда е изобразена на рис. 84. Тук работят
две лампи: 6Г7 и 6Е5С. Токоизправителят е селенов (може и лампов)
и е монтиран с трансформатор.
Измерваното напрежение се прилага към входните клеми и
Чрез превключвателя 771 се установява измерйтелният обхват. Ко-
гато превключвателят се намира в горно положение, уредът измерва
малко напрежение до 50—100 в; при долно положение на превключва-
теля уредът измерва напрежение до 1 000 в.
Рис. 84. Лампов волтметьр с оптически индикатор:
а — принципна схема на лампов волтметьр с оптически индикатор,
б — разположение на частите на шасито, в — вид на уреда отпред
Стрелката-уКазател е свързана механически с подвижния контакт
на потенциомера R». Около копчето на този потенциомер е разположена
137
скалата на уреда. Нулевого положение на стрелката-указател съответ-
ствува на горного положение на плъзгача върху съпротивлението /?«.
При това положение тьмният Сектор на магического око 6Е5С трябва
да бъде напълно закрит. За да се постигне това, преди измерването
плъзгачът се поставя в крайне горно положение върху 7?», а копчето за
променливото съпротивление Ri се завъртва така, че окото да се закри .
Когато на решетката на лампата се приложи измеренного напре-
жение, тьмният, сектор на магического око отнрво се открива. За да се
измери напрежението, крпчето на потенциомера R-i трябва да се върти
дотогава, докато се закрие тьмният сектор на окото. След това дей-
ствие е необходимо да се отчете показанието на стрелката-указател на
скалата.
Скалата на уреда се градуира във волтове и стрелката ще показ-
ва големината на измерваното напрежение. Уредът е монтиран на Чет-
въртито металическо щаси. Неговите размери и разположението на ча-
стите върху шасито са показани на рис. 84, б.
Данциге на всички части са посочени на схемата.
Готоврят уред се поставя в калъф и се снабдява с шнурове за из-
мерване На напреженията в радиоапаратурите. Един от проводниците се
поставя в гьвкаво металическо чорапче (екран) и се съединява с та-
сито на уреда.
Плюсовият проводник е по-добре да вавършва с островърх метали-
чески накрайник, а минусовият проводник — с накрайник тип „кроко-
дил “.
Градуировката на уреда трябва да се направи с помощта на какъв
да е висококачествен високоомен волтмер. Обаче уредът може да се
градуира и с помощта на батерии, чиито напрежения са известии. Гра-
дуировката на уреда се извършва твърде просто. Отначало напреже-
нйето се измерва с контролния уред, а след това с уреда, приготвен
от радиолюбителя. На скалата срещу разните положения на стрелката-
указател се отбелязват цифри, съответствуващи на показанията на кон-
тролния уред.
Отначало уредът се градуира при малки напрежения (при горного
положение на превключвателя 77), а след това — при големи напреже-
ния (при долното положение на същия превключвател).
Желателното съотношение между двете скали може да се нагласи
чрез съответен подбор на делителя Ri и Rs. За дадения прибор това от-
ношение е примерно 1:20, но може да се вземе и какво да е друго съот-
ношение, при което се изменят и граничите на измерване на постояннп-
те напрежения от уреда.
Уредът може да се градуира и за променлив ток. Обаче в този
случай показанията му няма да бъдат достатъчно точни, тъй като те
съответствуват на максималните стойности (на ампулитудите) на измер-
ваното променливо напрежение, а освен това същите показания зависят
и от честотата.
УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
И КАПАЦИТЕТИ
Опиеваният уред има назначение да измерва съпротивлепия от
1—10 мгомц и кондензатори с капацитет от 5 пф до 1 мкф. С такъв
уред мргат да се извършат измервания с доста голяма точирст, което
138
го прави напълно сигурен за проверка на посочените по-горе радио-
части.
Принципната схема на измерителния уред е изобразена на рис.
85, а.
За да се увеличи чувствителността и точността на отчитане-
то, схемата работи с усилвател, монтиран с лампа 6Г7 или с каква да е
друга лампа.
Рис. 85. Уред за измерване на съпротивления и капацитети:
а — принципна схема на уреда, в — вид на уреда, гледан отпред
Токоизправителят на уреда е селенов (може да бъде и лампов) в
е монтиран с трансформатор.
Основната чдст на уреда са магазините за съпротивления и коп-
дензатори. От точността на избора на стойностите на тези елементи за-
висят и показанията на уреда при измерванията.
Превключването на съпротивленията и кондензаторите в магази
ните се извършва чрез превключвателите Fit и 77г, закрепени на една ос
(обикновен обхватен превключвател).
При измерване капацитета на кондензаторите се работи с пре-
включвател я 77г, а при измервайе стойностга на съпротивленията — с
превключвателя 77». Тумблерът (ключът) Кл1 служи за преминаванс от
единия вид измерване на другия вид.
Действието на уреда е просто. След като се включи уредът в мре-
жата, измерваната част (съпротивление и кондензатор) се включва към
съответните клеми на уреда. Тумблерът Кл* се поставя в положение 7?
или С, а превключвателят 771 или 77г се нагласява на едно от трите по-
ложения в зависимост от големината на измерваното съпротивление или
кондензатора. Ако сеГа се върти копчето на променливото съпротивле-
ние, тьмният сектор на магическото око ще се закрие на определено мя-
сто. Това положение ще съответствува на момента на отчитането пока-
занията на скалата. Тези показания още трябва да се умножат на пока-
зателя на скалата (10 или 100). Скалата на уреда се зцкрепва до коп-
139
чето на променливото съпротивление, конто е механически съединена със
стрел ката-указ ател.
Съпротивлението Rs регулира чувствителността на уреда.
Конструкцията на уреда е изобразена на рис. 85, б. Уредът се мон
тира на четвъртито металическо шаси.
На това шаси се закрепят всички части. Особено внимателно тряб-
ва да се подберат съпротивленията R? и Rs, тъй като от тях зависи ба-
лансирането на уреда, а също и частите иа магазините.
Градуировката на уреда може да се извърши по същия начин,
както и градуировката на ламповия волтмер (по показанията на готов
подобен уред). Но същата градуировка може да се извърши и непосред
ствено с помощта на нарочно проверени части.
За целта части с известна стойност (съпротивления или конденза-
тори} се включват към съответните клеми и след това като се отбележи
моменты на най-голямото изменение на тъмния сектор на окото, на
скалата на уреда се отмята с цифра числото на омовете или стойността
на капацитета, посочен на самата част.
Описаният уред дава възможност при измерване на кондензатори-
те да се съди и за качеството на последните.
Така например кондензатори, притежаващи голяма утечка, не да-
ват рязко затъмнен сектор. Секторы се получава размазан и кол коте
той е по-размазан. толкова по-големи са загубите в кондензатора.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
Начинаещият радиолюбител често се замисля над такива въпросн.
какви части да избере за своята бъдеща конструкция? И това е понят-
но, тъй като понякога е трудно да се изберат необходимите по схемата
стойкости на съпротивленията и койдензаторите.
В тази глава се дайат съвети, как да заменим части и как да на-
правим сами тези или онези части, конто трудно могат да бъдат доста-
вени готови. В тази глава вне ще прочетете и съвети за приспособления,
с помощта на конто може да облекчите монтажа и регулировката на
иай-простите радиоконструкции.
ИЗБОР НА ЧАСТИ ЗА РАДИОКОНСТРУКЦИИ
Във всяка конструкция, колкото и проста да е тя, има десетки
различии кондензатори и съпротивления ц много други радиочасти. Ни-
кои от тях, макар и с еднакви имена, се отличават значително едка от
друга по конструкцията си, по големината си и по назначението.
Как да се избере необходимата големина на кондензатора или
съпротивлението?
За това е нужно да се знае, каква е ролята на радиочастта в да-
дена конструкция и на какви изисквания трябва да отговаря.
Нека разгледаме никои начини за избор на големината на постоян-
ен капацитета, например за приемника 0-V-1.
Ще се спрем на постоянните кондензатори.
Първият постоянен кондензатор в схемата на приемника е конден-
заторът Ci, който обикновено се нарича антенен кондензатор. Този кон-
дензатор отстранява влияпието на антенния капацитет върху настрой-
ката на приемника. Тъй като всяка антена притежава твърде значителен
капацитет (до 200 пф), то съединяването й с трептящия кръг преди-
звиква намаляване широчината на честотния обхват на приемника. Ан-
тенният кондензатор се оказва включен последователно с антенния ка-
пацитет. Известно е, че при последователно съединение на два конден-
затора общият капацитет на съединението е по-малък от капацитета па
всеки отделен кондензатор. Ето защо при достатъчно малък капацитет
на антенния кондензатор антената не може да оказва влияние върху
настройката на приемника.
Антенният кондензаТЬр подобрдва и избирателността на прием-
ника. Капацитетът на антенния кондензатор трябва да бъде малък и
да се избира в границите от 50—100 пф. Младите радиолюбители тряб-
ва да имат пред вид, че поради Малката стойност на капацитета на този
кондензатор силата на звука на приемника значително се понижава, на-
141
малява се влиянието на антената, обаче се подобрява избирателността
на приемника. Затова е най-добре антенният кондензатор да се подбор?
по опитен път.
Кондензаторът Сз е решетъчен. Неговият капацитет е със стой-
ност от 50—200 пф и също трябва по-добре да се избере опитно. По-до-
бре е кондензаторът Сз да се избере със съпротивлението Ri, съобразно
силата на звука на приемника и рабртата на обратната връзка.
Следващият кондензатор е С«, който заземява екраниращата ре-
шетка на лампата 6Ж7. Неговото назначение е да затвори накъсо ви-
сокочестотните токове във веригата на тази решетка. Капацитетът на
такива кондензатори е голям — от 5 000 пф до 1 мкф. Всеки конденза-
тор в. посочените граници еднакво добре ще работи като блокиращ кон-
дензатор.
Кондензаторът Сз шунтира веригата на обратната връзка. Ако не-
говият капацитет е много голям, целият високочестотен ток ще премина-
ва през него и обратната връзка не ще принесе забележима полза. За-
това капацитетът на този кондензатор не трябва да бъде голям. Прак-
тически по опитен път този капацитет се установява в границите от 20
до 100 пф. Кондензаторът се установява при регулиране работата на
обратната връзка.
Разделителният кондензатор Сз трябва да пропуска безпрепят-
ствено нискочестотни токове. Той служи за връзка между първата и вто-
рата лампи и трябва да има висококачествена изолация. Ако раздели-
телният кондензатор е с утечка, на управляващата решетка на втората
лампа може да се окаже високо положително напрежение, предизвиква-
що изопачавания при работата на приемника.
Капацитетът на разделителния кондензатор се избира в границите
от 10 000 пф д.о 0,1 мкф Кондензатори с капацитет по-малък от
10 000 пф и по-голям от 0,1 мкф влошават работата на приемника.
Кондензаторът С? служи за пропускане на високите честоти на
звуковия обхват. Ето защо кондензаторът трябва да бъде с такъв ка-
пацитет, че звуковите честоти да преминават през него безпрепятствено
Същевременно кондензаторът С? трябва да оказва известно съпротивле-
ние за ниските звукови честоти. Като се има това предвид, неговата го-
лемина се избира в границите от 5 000 пф до 20 000 пф. Често този кон-
дензатор се избира по опитен път, тъй като от него зависи тембърът на
звука.
Кондензаторът Си блокира съпротивление Re, в което се образува
решетьчно преднапрежение на последната лампа. Той отвежда токовете
със звукова честота от тази верига.
Този кондензатор трябва да има твърде голям капацитет. На прак-
тика капацитетът му е от 2—4 мкф, ако кондензаторът е хартиен, и
10—15 мкф, ако кондензаторът е електролитен. Понеже решетъчното
преднапрежение на лампата е малко, кондензаторът Си може да бъде
с малко работно напрежение. Това напрежение трябва да бъде малко
по-голямо от решетъчното преднапрежение на дадената лампа. Работ-
ното напрежение на такива кондензатори е от 20—50 в.
Кондензаторът С» има назначение да запази анодната верига на
лампата от късо съедипение с корпуса през бобината за обратна връзка
(с минуса на високото напрежение). Работата н^ приемника или и»
обратната връзка не зависи от големината на капацитега на този кон-
142
дензатор, затова той може да се подбере в твърде широки граници, на-
пример от 5 000 пф — 0,1 мкф.
Сега да се спрем върху филтровите кондензатори на токоизправи-
теля. Капацитетът на тези кондензатори трябва да бъде твърде голям,
за да се получи добро изглаждане на изправения ток.
Ако кондензаторите са с хартиен диелектрик, капацитетът на все-
ки един от тях не трябва да бъде по-малък от 4 мкф.
Когато се свързват електролитни кондензатори, капацитетът им не
трябва да бъде по-малък от 10 мкф.
Електролитпите филтрови кондензатори трябва да са годни да ра-
ботят при високо напрежение; работного им напрежение е равйо на
450 в.
След като се разгледаха всички капацитети на приемника 0-V-1,
може да се направи изводът, че много от тях се избират в твърде ши-
роки граници без вреда в работата на приемника.
Ето защо начинаещйят радиолюбител не трябва да се огорчава,
ако случайно той не намери такива кондензатори, каквито са дадени в
описанието. Те могат да бъдат всякога заменени с други.
Сега пека се запознаем с избора на съпротивленията за същия
приемник.
Известно е, не съпротивленията в приемника определят режима на
работа на лампите. При изменение големината на едно от тях всякога
незабавно се изменя режимът на всички лампи. Но в приемника има и
такива съпротивления, конто не влияят на режима на, лампите, и затова
тяхната големина може да се колебае в широки граници.
На първо място в схемата е съпротивлението Ri. То е нужно, ко-
гато приемането се осъществява с кристален детектор. За същия е же-
лателно да се използуват пиезоелектрически слушалки. Успоредно на
тези слушалки всякога се включва съпротивление с големина от 50 000
ома до 200 000 ома, което изпълнява ролята на товарно съпротивление.
Както се вижда, големината на това съпротивление може да се колебае
в широки граници.
Съпротивлението Rt е решетъчно съпротивление-утечка на първата
лампа. От големината на това съпротивление зависи работата па обрат-
ната връзка и въобще цялостната работа па приемника. Най-подходяща
големина на Ri е тази, при която самовъзбуждането не възниква вне-
запно, а постепенно и меко (без увличане). Обикновено големината на
това съпротивление се колебае от 500 000 ома — 2 мгома, затова при
настройване на приемника жедателно е това съпротивление да се избере
по опитен път.
Във веригата на екраниращата решетка на първата лампа е вклю-
чено съпротивлението R*.
От неговата големина зависи напрежението на решетката. За лам-
пата 6Ж7 то се избира в границите от 0,8 до 1,5 мгома, а за лампата
6К7 от 0,1—0,5 мгома. Големината на съпротивлението Rs е желателно да
се избере, тъй като от напрежението на екраниращата решетка зависи
усилвателното действие на първата лампа.
Съпротивлението Rs е товар за лампата. В него се получава усиле-
ното от лампата напрежение със звукова честота. Големината на това
съпротивление за лампата 6Ж7 е от 0,2 до 0,3 мгома, а за лампа 6К7 от
0,1 до 0,2 мгома. При проверката на конструкцията това съпротивление
рядко се изменя.
143
Съпротивлението /?« е утечно съпротивление на втората лампа. Зву-
кът, произвеждан от усилвателя с лампа 6П6С, е толкова по-силен, колко-
то е по-голямо това съпротивление. Обаче при това може да възникне
самовъзбуждане. Ето защо неговата големина се избира в границите от
0,3 до 0,5 мгома. Понякога при наличност на самовъзбуждане границите
могат да се изменят от 0,2—0,4 мгома.
От съпротивлението Re отрицателното преднапрежение се снема в
управляващата решетка на втората лампа. Големината на това съпротив-
ление може да се разчете По закона на Ом.
За лампа 6Ф6С големината на Ri. е 400 ома, а за лампа 6П6С -
300 ома.
Младите радиолюбители трябва да помнят, че трябва да обръщат
голямо внимание върху точността на избора на това съпротивление, за-
щото когато това съпротивление е малко, през лампата тече сйлен ток.
Това може да предизвика презагряване на анода и иЗкарване на лампата
от строя.
Съпротивлението Re е с голяма мощност на разсейване; по-добре е
да се вземе жично съпротивление, тъй като през него протича силен ток,
недопустим за обикновените съпротивления тип ТО.
Съпротивлението на филтъра на токоизправителя се избира с го-
лемина от 500—5 000 ома. Неговата големина завися от напрежението на
токоизправителя. Мощността на разсейване на това съпротивление не
трябва да бъде по-малка от 2 вт (по-добре е 5 вт).
Понякога вместо едно такова съпротивление се използуват няколко
с по-малка мощност съпротивления, включени успоредно.
Така например вместо съпротивление с големина 1 000 ома се взе-
мат 5 съпротивления от 5 000 ома и всяко с мощност 1 вт и всички тези
съпротивления се включват успоредно.
Съпротивлението на филтъра е желателно да се замени с дросел,
при работа на приемника тогава ще се чува по-малко бучене, предизви-
кано от променливия ток. Ясно става, че големината на много съпротив-
ления допуска значителни отклонения.
Начинаещият радиолюбител всякога трябва внимателно да се за-
познава с всяка част на схемата и Да знае как да я избере за дадена
конструкция.
При монтаж на радиоконструкции младият радиолюбител трябва
всякога да има пред вид, че ще се Наложи някои части да се изменят при
проверката и настройването на приемника. Ето защо монтажът на съпро-
тивленията и кондензаторите трябва така да се извърши, че да се оси-
гури свободен достъп до тях с поялник и пенсета.
КАК ДА СЕ ИЗБЕРЕ НЕОБХОДИМАТА ГОЛЕМИНА НА КАПАЦИТЕТА
ИЛИ СЪПРОТИВЛЕНИЕТО
За сглобяването на различии радиоконструкции са нужни най раз-
нообразии по големина капацитети и съпротивления. Но някога е трудно
да се намери нужната големина на всяка част. В такива случаи радиолю-
бителите често използуват две или няколко съпротивления или конденза-
тори, и включвайки ги успоредно или последователно, получават необхо-
димата големина.
Известно е, че при последователното съединение на съпротивления-
та общото съпротивление на веригата е равно на сумата на всички състав-
ни съпротивления. А при успоредното съединяване на съпротивленията
144
общего съпротивление на веригата става по-малко от най-малкото по
стойност съпротивление, включено в тази верига.
Това общо съпротивление може да се изчисли по формулата
/?! • #2
Ro6u<- Rt + R2-
Например за схемата е необходимо съпротивление 200 000 ома, а
има на лице съпротивления 50 000 ома, 150 000 ома, 350 000 ома и
500 000 ома.
Нужного съпротивление може да се образува по два начина: пър-
во, чрез последователно съединяване например на двете съпротивления
50 000 ома и 150 000 олш; второ, чрез успоредно съединяване на двете
съпротивления с 350 000 ома и 500 000 ома,
350 000.500000 _ 17 500 000
350000-J-500 000 ~ 850000 — 205 000 о.ив.
Превишаване от 5 000 ома е напълно допустимо.
Успоредното съединяване на съпротивленията често се практикува,
за да се увеличи общата стойност на разсейване На съпротивленията.
Така например за дадена схема е необходимо съпротивление с
мощност 0,5 вт и големина 100 000 ома. Могат да се вземат съпротивле-
ния по 200 000 ома (всяко с мощност по 0,25 вт) и да се включат успо-
редно Тогава общото съпротивление се намалява два пъти и се рав-
нява на 100 000 ома, а неговата мощност на разсейване пораства два
пъти, т. е. 0,5 вт.
По същия начин може да се избере и капацитетът на кондензатора
Само че тук при успоредно съединяване на кондензаторите общият капа-
цитет става равен на сумата от капацитетите на включените Във веригата
кондензатори.
При последователното пък съединяване на кондензаторите общия:
капацитет на веригата е по-малък от капацитета на кой да е от входя-
щите кондензатори. Този общ капацитет може да се определи по фор-
мулата
С.. Со
Собщ - С/+ С,
(капацитетите на кондензаторите се изразяват само с еднакви единици)
Така например, за да се получи капацитет 500 пф, мог»т да се взе-
мат Два кондензатора, всеки по 250 пф. Като ги съедийим успоредно, ние
получаваме необходимия капацитет 500 пф.
Същият капацитет можем да получим например чрез последовател-
но съединяване на два кондензатора, всеки с капацитет по 1 000 пф
1 000 1 000
1 000-J-1 ооо — 500 "ф
КАК ДА СЕ ИЗМЕНИ ГОЛЕМИНАТА НА ПРОМЕНЛИВОТО
СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Понякога за младия радиолюбител е трудно да избере променливо
съпротивление с необходимата големина и в него неволно се явява въпро-
сът може ли да се намали или да се увеличи големината на това съпро
тивление?
1* Укидд радмоконструктор
145
Големината на съпротивлението на потенциомера може да се нама-
ли до необходимата граница, като се включи успорёдно към него донъл-
нително постоянно съпротивление.
Големината на допълнителното съпротивление се изчислява по
формулата
, RnpoM • Кнеобх.
R доп. съпрот = ^poM._:RHeo-6x •
където: Rdon. съпрот. е големината на допълнителното съпротивление;
RnpoM. — действителната големината на съпротивлението, което
трябва да има потенциомерът;
Rneo6x. — необходимата големина на съпротивлението на потен -
циомера.
Така например, ако потенциомерът със съпротивление 1 мгом тряб-
ва да се намали на 0,5 мгома, успоредно към пего трябва да се включи
постоянно съпротивление с големина
1000 000.500000
1000 000—500 ООО “ 1 000 000 ома — 1 мгом
Това допълнително съпротивление от 1 мгом се включва непосред-
ствено в крайните изводи на потенциомера.
Увеличаването на съпротивлението на потенциомера е по-трудно,
тъй като за тази цел е необходимо да се преработи, макар и незначи-
телно
За тази цел потенциомерът се разглобява и от него се изважда под-
конообразната пластина с нанесения върху нея токопроводящ пласт.
С помощта на ножче или с шкурка (гласпапир) внимателно се из-
търква част от пласта от външния и вътрешния кант.
Поради отстраняването на част от графитния пласт от краищата на
подковообразната пластина съпротивлението- на потенциомера се увели-
чава 2—3 пъти. Това трябва да се извършва по такъв начин, че да не се
гасегне средата на пласта, по която се придвижва плъзгачът.
КАК ДА НАПРАВИМ ПОСТОЯННО СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Обикновено се използуват готови фабрични постоянни съпротив-
ления. Само в най-редки случаи младите радиолюбители могат сами да
си направят такива съпротивления. На рис. 86 е показано как се прави
това.
Зада се направи съпротивление (например от 10 000 ома — 100 000
ома), изрязва се от картон или чертожна хартия лента с широчина 20 мм
и дължина 50 мм. Тази лента се покрива от двете страни с гъст пласт
висококачествен туш (китайски) и се оставя да изсъхне. След това лен-
тата се покрива още един път с туш.
Ако тушът не е висококачествен, проводимостта на хартиената лен-
та може да се повиши чрез леко посипване на графитен прах (в сурово
състояние).
Големината на съпротивлението при дадена дължина на лентата
зависи от нейната широчина. Ако широчината на лентата се увеличи два
пъти, големината на съпротивлението се намалява приблизително два
пъти.
В краищата на съпротивлението се запояват станиолови лентички.и
се пристягат колкого се може по-плътно. Около тези станиолови ленти се
намотава тънък оголен проводник (с диаметър.0,2—0,3 мм), който се за-
146
крепва здраво към пластиката чрез усукйане, като се оставят краищата
от по 4—5 см. Краищата на съпротивлението се запояват при монтажа.
След това съпротивлението се залива с парафин.
Толемината на съпротивлението се иагласява С Помощта на оммера.
КАК ДА НАПРАВИМ КОНДЕНЗАТОР С ПОСТОЯНЕН КАПАЦИТЕТ
Да се направи кондензатор с постоянен капацитет не е трудно. За
целта са необходими станиолов лист (оловна хартия), парафинирана хар-
тия и парче ламарина. Станиоловият лист може да се вземе от обйивка
на бонбон или шоколад, а парафинира-
ната хартия можем сами да си я при-
готвим. За тази цел взема се тънка
цйгарена хартия и се нарязва на ивици
широки 50 мМ и дълги 200—300 мм.
Ртаж/оловв
лентиго
Рис 86. Саморъчно направено
съпротивление
Рис 87 Саморъчно направен квндензатор
с постоянен капацитет
Лентите се потопяват в продължение на 2—3 минута в, разтопен (не
кипящ) парафин. Щом се извадят лентите, парафинът веднага изстава.
После трябва внимателно да се остърже парафинът с тъпата страна на
ножа и да се внимава да не се среже хартйята. По такъв начин се полу-
чават парафинирани листа.
Парафинираната хартия за кондензатора се нагъва във форма на
буквата „И“, както е показано на рис. 87; в междините от едната и от
другата страна на „хармоничката" се поставят станиолови листа с раз-
мери 45 X 30 мм.
Когато всички листа се поставят, „хармоничката“ се свива и изтлаж-
да със затоплена ютая. Стърчащите навън краища на станиоловите ли-
ста се съединяват помежду си.
Това се извършва по-добре така: изрязват се две пластини от плъ-
тен картон, поставят се от двете страни на „хармоничката" и се затя-
гат с две покривни металически пластини, направени от ламарина или
месинг. Към пластините трябва да се запоят проводници, с помощта
на конто кондензаторът се запоява при монтажа.
При 10 станиолови листа (като се използуват листата от двете
страни) кондензаторът има капацитет приблизително 1 000 пф.
А к О се увеличи броят на лентите два пъти, капацитетът на кон
дензатора се увеличава също така приблизително два пъти.
147
По описания начин Могат да бъдат приготвени кондензатори с ка-
пацитет от 100—5 000 пф.
Кондензатори с по-галям капацитет от 5 000 пф до 0,2 мкф се при-
готвят малко по-другояче. За да се приготвят такива кондензатори,
нужен стар хартиен микрофараден кондензатор.
Хартиеният кондензатор представлява от себе си руло, навито от
ленти, съставени от две ивици пярафинирана хартия и две ивици ста
ниолови листа, поместени между хартиите.
За да бъде определена дължината на лентите на кондензатора.
използува се формулата
/ = 0,014 —
а
В горната формула с представлява капацитетът на кондензатора
в пф, а — широчината на станиоловите листа в см-, I — дължината на
същите в см.
Например, за да се прдготви кондензатор с капацитет 10 000 пф
при широчина на лентите 4 см' е необходимо дължината на същите да
бъде
10000
/ =0,014—4— = 35 см.
Кхн^Дензаторът се приготвя по следния начин: изважда се рулото на
мцкрофарадния кондензатор (рис. 88), размотава се лентата на необ-
ходимата за нас дължина (и 4-те
ивици). За да не се съединят по-
между си електродите на конденза-
тора, двата станиолови листа се от-
рязват в началото и в края с 10 мм
повече отколкото двете хартиени
ленти.
Преди да се нагьне (навие)
4-йвичната лента, откъм станиолова
та явица се прави извод от тънък
многоЖилен проводник или от ка-
лайдисана медиа Лента. На едната
станиолова ивица изводът се прави в
Рис. 88. Сйморъчао пршотвеи кондеи- началото, а на другата - на края и
затор с гоЯям капацитет ® противоположна ПоСока. След то-
ва лентата се навива като тръбичка
м ндй-отгоре ее обвива с плътна хартия. Хартията за обвивката се взема
с 10 мм по-широка от лентата. На стьрчащите краища на цилиндрената
: артиена обвивка се прикрепват два твърди монтажнн проводника.
Тези проводници се съединяват от вътрешната страна на хартие
ната гилза, както това е показано на рис. 88.
Готовият кондензатор се залива с парафин.
РЕГУЛАТОР НА СИЛАТА НА ЗВУКА ВЕЗ ПРОМЕНЛИВО
СЪПРОТИВЛЕНИЕ
За регулиране силата на звука В приемниците и усилвателите се
използува променливо съпротивление — потенциомер. Ако такова съпро-
тивление трудно се намира, може да се направи степенчато регулиране*
148
на звука. Степенчатият регулатор на звука представлдва верига от ня-
колко постоянни съпротивления, включени последователно помежду ек
р превключвани с помощта на ключ.
На рис. 89 е показан степенчат регулатор на звука, който може да
се включи вместо променливо съпротивление (потенциомер) във всяка
схема на усилвателя или приемника. Ролята на ключ тук изпълнява
щепсел със съединени накъсо краища, който се поставя с единия си
край в централното гнездо 5, а с другия си край се поставя в едно от
4-те гнезда, разположени в ъглите на квадрата (диагоналът на квадра-
та е равен на 40 мм). Когато щепселът се постави в гнездата / и 5,
включват се всички съпротивления във веригата и общото съпротивле-
ние е приблизително 0,5 мгома. При поставяне на щепсела в гнездата
3 и 5 Съпротивлението на регулатора се намалява на 0,1 мгом, следо-
вателно ще се намали силата на звука на радиоапарата.
Рис. 89 Схема ва сгепеичат регу татар на звука
Гнездата за щепсела по-добре е да се разположат на предната
страна на конструкцията, за да се извършва по-удобно регулировката
на звука на приемника. Чрез гнездата 4 и 5 степенчатият регулатор се
включва в схеМата.
САМОРЪЧНО НАПРАВЕН РЕОСТАТ ЗА ОТОПЛЕНИЕ НА ЛАМПИТЕ
Най-прост реостат лесно може да бъде направен оТ всеки радио-
любител.
За да се направи такъв реостат, е необходим проводник с годямо
специфично електрическо съпротивление, например константан иди них-
ром. Ако реостдтът е разчетен да бъде с малко съпротивление — до
10 ома, взема се обикновено константан с диаметър 0,3—0,4 мм (може
да сс вземе от спиралите на електрически котлон).
За да се направи реостат с по-голямо съпротивление (до 50 ома),
•ло-добре е да се употреби за проводник с диаметър 0,2—0,25 мм.
Устройството на такъв реостат е показано на рис. 90-
Проводникът се намотава върху дървена или ебонитова пръчка,
дъл>а 40—45 мм„ Същият проводник може да се намотав и ВЪРХУ Фар-
149
форова тръбица от обикновено постоянно съпротивление (така нарече-
ното съпротивление тип Камински).
Проводникът за реостата може да бъде както с изолация, така и
без изолация. Ако се вземе проводник без изолация, предварително съ
щият трябва да се нажежи с електрически ток до тъмночервен цвят. На
Хонгокги
повърхността на такъв проводник се
образува тънък пласт от окис. Този
именно пласт служи за изолация и
предпазва от късо съединение навив
ките на намотката. Проводникът се
намотава в един пласт, навивка до
навивка, като краищата му се запоя
ват към изводните контакта.
С шкурка се изчиства по проте
жение на намотката тясна ивица с
широчина 5—6 мм, по която ще се
движи плъзгачът. Скелетьт с намо-
Рис 90. Саморъчно направен реостат за тания проводник се закрепва на
отопление на лампите плочка от фурнира.
Плъзгачът се приготвя от ламари-
на или месинг. За ос на плъзгача служи меден лост, който с помощта на
гайки се закрепва на споменатата фурнирна плочка, където е и скелетьт.
Плъзгачът трябва плътно да се плъзга по намотката на реостата
като дава добър контакт. От реостата се отделят два гъвкави изводи и
проводница — единият се съединява с единия край на намотания про-
водник, а другият — с плъзгача с медния лост. С тези изводни провод-
ници при монтажа реостатът се включва в радиоконструкцията.
ПРОСТ ТРЕПТЯЩ КРЪГ, НАСТРОИВАЩ СЕ С МЕТАЛ
В случайте, когато е трудно да се достави променлив кондензатор
за най-простите радиоконструкции, като например приемник 0-V-1.
трептящият кръг може да бъде направен и без такъв кондензатор.
На рис. 91 е изобразен трептящ кръг, чиято настройка се извършва
с помощта на металическа Пластина, направена от алуминий или мед
Бобината на кръга се закрепва неподвижно, а металическата пла-
стина може да се премества. Когато пластиката е напълно извадена.
приемникът се настройва на радиостанции с по-къси вълни и обратно.
Приемникът се настройва плавно на дадена радиостанция чрез по-
степенно. бавно вмъкване и измъкване на металическата пластина
Отгоре над бобината на кръга се поставя бобината за обратна
връзка. Тази бобина, както и металическата пластина, е подвижна. Чрез
нейното придвижване в една или друга посока се постига изменение на
индуктивната връзка с бобината на кръга и с това се регулира степента
на обратната връзка в приемника, когато той е включен.
Бобините за такъв трептящ кръг се намотават на кръгли фурнира
или картонени основи с намотка като кошница.'
Изрязват се дискове с дадени размери от тънък фурнир или твърд
картон. В тези дискове се правят радиални изрези. Техният брой тряб-
ва да бъде нечетен.
С гласпапир се изглаждат и закръглят ръбовете на всеки прорез.
Това е Необходимо, за да легнат навивките на намотките плътно и точно»
върху основата.
150
За намотката на кръговата бобина се използува проводниц ПЭ
0,20. Може да се използува и друг проводник, но тогава трябва да се
изменят размерите на дисковете»
За закрепване проводника на намотката се пробиват две напречни
тупки през скелета на бобината. През едната от тях се прокарва надолу
краят на проводника, а през другата същият проводник отново се из-
т.арва на горна га страна на скелета. По такъв начин се закрепва нача-
—30-35— —-------------'70
Рис. 91 Трептящ кръг, настройващ се с метал
лото на намотката. След това проводникът се намотава така, както се
плете кошница, т. е. проводникът се прокарва през най-близкото отвър-
ствие надолу, заобикаля съседния сектор на скелета и през следващия
прорез преминава отгоре, след това през по-нататъшния прорез отново
се прокарва отдолу и т. н.
При намотаване проводникът трябва леко да се натяга с цел на-
вивките на намотката да прилепват плътно и точно на скелета една до
друга Бобината на кръга има 250 навивки и се намотава в посока об-
ратна на часовниковата стрелка.
От всеки 50 навивки на бобината се прави извод, т. е. от 50-гата
намотка, от 100-та, от 150-тата и 200-та. Изводите се правят във вид
на кръгла брънка, конто след това се усуква, а краят й се почиства вни-
мателно и се калайдисва. След това бобината се закрепва.
Бобината за обратна връзка има 70 навивки. Тя се намотава с про-
водник ПЭ 0,20 (може и по-тънък) без отводи.
Бобината се закрепва на дървени трупчёта, в конто се издълбават
(с нож или трион) канавки с дълбочина 5—6 мм. Тези канавки са на-
правени за бобината за обратна връзка и за металическата пластина,
когато се преместват.
От приложената рисунка се вижда, как е монтиран целият трептящ
.кръг.
НАИ-ПРОСТИ ЧАСТИ ОТ ЛАМАРИНА
При приготвяне на радиоконструкциите могат да потрябват та-
кива части като- телефонии гнезда, ш,епселни накрайници, тръбички,
щипки и др.
151
Тези части могат да се приюгвят лесно от желязна или твика ме-
сиигова ламарина. На рисунката „Най-прости саморъчно направени
части'* е показана тяхната направа. На някои части не са означени раз
мерите. Това е йаправено, за да може младият радиоконструктор сам да
установи нужния размер в зависимост от дебелината па шасито или раз-
мерите на използуваните части.
ИНДИКАТОР НА ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
Най-прост индикатор (определител) на наличност па напреже-
ние в линията може да бъде неоновата лампичка (тип МН-3 от прием
ника „Родина")
Пробникът с неонова лампичка се прави лесно. Неговото устрой-
ство е показано на рис. 92. В дръжката на сбикновена отвертка се про-
биват две отвърстия. В отвърстието с по-голям диаметър се поставя не-
оновата лампичка и съпротивление от 1 мгом. Единият край на съпро-
гивлението се запоява към металическата пръчка на отвертката, а дру
j ият — към извода на неоновата лампичка. Второго отвърстие е необ
кодимо за изве.ждане на проводника от цокъла на неоновата лампичка.
Гози проводник се сз>единява с малкия металически прз>стен на ръчката
па отвертката.
Cbnpon/ssre/we
Рис 42 Прост индикатор на виюко напрежение
При изпитвания отвертката се взема така, че металическият пръ-
стен на дръжката да има сигурен контакт с дланта на ръката След това
металическото острие на отвертката1 се допира до проводника, който се
проверява. Ако лампичката еветне, това показва наличност на напре
жение в проверяваната линия.
Лампичката се запоява при напрежение от 100 и повече волта, как-
то при променлив, така и при постоянен ток
При направата на такъв пробник най-добре е дръжката на отверт
ката да се приготви от органическо стъкло, понеже то значително облек-
чава наблгодаването на светенето на лампичката
ЗАЛЕПВАНЕ БАЛОНА НА ЛАМПАТА КЪМ ЦОКЪЛА
При неумела работа с батерийниче лампи и стъклените с непря-
ко отопление балоиите на същите често пъти се откъсват от цоклите.
Откъртеният балон на лампата лесно може да се залепи към цо-
къла с помощта на лепило и хартия Широчината на хартиената лента
трябва да бъде такава, че с нея да може да се обхване половината или
152
НАИ-ПРОСТИ САМОРЪЧНО НАПРАВЕНИ ЧАСТИ
ШЕПСЕЛЕННАКРАЙННК^ Дамарина
s ~ /Тритптвяне Да се запои
/Тамарина сдебелинв ор орк^
ГНЕЗДА
ттригогвяне
БЛОК СЪС СКАЛА
ДасепрегьнеирИ*
|] Дасеизре/к
с клещи
Нареза
Да се залой втулка та
ШИПКИ
ft а у ин на запрет м
„ ван? н
Щм/готзяне в
\ О тверка
лина О2-05мм
СКОБКИ ЗА ЗАКРЫВ АНЕ
Датунна
н^елязнала
/7/нхгима нет
изе/гагоро
ТЕЛЕФОНИИ
ГНЕЗДАИБУКСН
рТТригот
щите
Дамирина сдебелина О г-as ни Домарина сдобе
ВЪЗЛОВА СТОЙКА ЗА
МОНТАЖА
/Тамарина сдебелина
аг-азмм
ЗА КРЕП ВАНЕ НА ВИНТ
СЕДЪРНАРЕЗ КЪМ МЕТА -
ЛИЧЕСКОТО ШАСИ
Мери
i
Текстолит или
фурнир

пелияг цокъл и половината балон. Дължината на лентата така трябва да
се пресметпе, че да се направят 3—4
Едната страна на хартиената лен-
та се намазва с лепило (столарско,
канцеларско иди целулоидно). Вър-
ху намазаната с лепило хартия се
поставя лампата така, както е пока-
зано на рис. 93, и лентата силно се
обтяга и навива около лампата.
Най-после лампата се поставя на
ТЫГЛО място, за да изсъхне
навивки около лампата.
Рис. 93. Залепване балона на лампата към
цокъла
РАБОШИ ЗА ЧАСТИТЕ
Понякога е твърде трудно да се провери правидността на монтажа,,
понеже на частите липсват означения, съответствуваши на принципна-
та схема Ето зато, за да се намери бързо нужната част, всяка от тях
153
се снабдява с особен рабош. Рабошът се приготвя от чертожна хартия
във вид на кръгчета с диаметър 15 мм; рабошът се надява на изводния
прородник. От двете страни на работа се написва номерът на частта,
съгласно схемата и е означена'големина-
та на частта. На рис. 94 е показано как
е закрепен рабошът на моНтажния про-
водник.
ПОЛИРАНЕ НА ПЛАСТМАСАТА
Често пъти в радиолюбителските ра-
диоконструкции за изолатори и декора-
тивни материали се използуват пертинакс,
Рис. 94. Рабоши за частите ебонит И други пластмаси
Желателно е приготвените от тези ма
териали изделия (шасита, рамки и др )
да имат блестяще полирана повърхност. Това може да се извърши по
следния начин. Внимателно се шлифова повърхността на пластмасата с
дребнозърнест гласпапир, намазва се с растително масло, а след това се
търка с чиста кърпа, докато изсъхне.
След това повърхността на изделието се полира с тампон, напоен
с няколко капки спиртна политура. Ако повърхността е голяма, тя се
полира с въртящи се движения на тампона, а ако повърхността е мал-
ка — с надлъжни движения. Процесът на полиране трае няколко
минути
ПРИПОИ ЗА ЗАПОЯВАНЕ НА аЛУМИНИИ
За запояване на .алуминий може да се
използува припой със следния състав
30% цинк и 70% калай.
За да се приготви сплавта, откачало
трябва да се разтопи калаят, а след то-
ва в него се хвърля парчета цинк. Преди
запояването повърхността на алуминия се
почиства до блясък и се калайдисва със
сплавта. След това запояването се из
вършва по обикновен начин, като по-до-
бре е това да се извършва с пренагрят
поялник.
САМОРЪЧНО НАПРАВЕН ЦОКЪЛ
ЗА ПАЛЧИКОВИ ЛАМПИ
Цокьлът се прави от две пертинаксови
нли текстолитови пластини (или от орга-
ническо стъкло) с размер 30 X 30 мм.
Долната пластинка (рис. 95, а) се пригот-
вя от материал с дебел ина 0,5 мм.
В пластинките се пробиват отвърстия,
чието разположение и размери са пока-
Рис. 95. Саморъчно направен цокъл
за палчикови лампи:
а — вид на цокъла отделу,
б — вид на цокъла отгоре
154
зани на рисунката. След това се изрязват и огъват във вид на скоби 7
листчета за гнездата; тези листчета са от фосфорен бронз или месинг <в
краев случай могат да бъдат приготвени и от бяла ламарина).
Листчетата с дългите си краища се поставят във външните отвър
стия, а късите им краища — в съответните вътрёшни отвърстия на дол-
ната пластинка. След това над поставените листчета се закрепва гор-
ната пластина (отвърстията трябва да съвпаднат); двете пластини трябва
да бъдат закрепени помежду си.
Когато цокълът бъде готов, поставя се лампата и чрез слабо оСъ-
Baite на листчет'ата в една или друга посока се нагласява необходимият
контакт между крачката на лампата и листчетата на цокъла
РИБОЛОВНА ВРЪВ, ИЗПОЛЗУВАНА ЗА СКАЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ
За предаване на въртенето от копчето за настройката на диска,
закрепено на оста на променливите кондензатори, може да се изпол-
ува твърде здравата капронова риболовна връв, която има качеството
да се удължава и скъсява. Благодарение на това връвга плътно при-
лепва към гладките металически повърхности на осите и дисковете. Та-
кава връв може да се закрепи върху диска, без да се използува обикио
вена натегателна пружина.
Краищата на капроновата връв трябва да се разтопят над кибри
тен пламък, докато се образува малко топченце, иначе връвта се ра <
плита
САМОРЪЧНО НАПРАВЕНА СКАЛА ЗА РАДИОПРИЕМНИКА
Добра скала може да се приготви от осветлена фотохартия.
На лист от такава хартия се начертава скалата с помощта на
перо или райсфедер. При това всички надписи и означения ще се полу-
чат с бледорозов цвят.
След това натопяват хартията в проявител. Сега фонът на ска-
лата почернява, а надписите Стават бели.
След проявяване скалата се измива и се потапя във фиксатор, а
после се промива и изеушава като обикновена фотоснимка.
При желацие надписите могат да се боядисат с цветен тунг или
боя
КАК ДА СЕ НАМАГНЕТИЗИРА МАГНИТ ОТ СТАРИ
ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ СЛУШАЛКИ
Постоянният магнит в електромагнитните слушалки с течение на
времето загубва силата си и започва да работа по-лошо. Ето защо тряб-
ва отново да се намаГНетизира.
За тази цел слушалките се превключват в електрическата верига
за твърде кратко време (чрез последователни плъзгания на подвижния
контакт по включено във веригата съпротивление).
Там, гдето няма електрическа мрежа, намаёнетизирването на слу
шалките може да се извърши с помощта на акумулатори. Слушалките
не могат да се намагнетизират от батерия.
155
РАЗГЛОБЯЕМ СКЕЛЕТ ЗА ТРАНСФОРМАТОРНА БОБИНА
?——-s j»
Рис 96 Разглобяем скелет от трансфор-
маторна бобина •
а - кройка на скелета в разгьнат вид,
б сглобяваие на скелета, в — готов
скелет
Разглобяемият скелет на трансформаторната бобина се състои от
основание и две странични стени. Той е показан на рис. 96. Приготвя се
от листовиден пресшпан или от картон. Най-напред от него се приготвя
кройката на основанието на скелета,
размерите на който съответствуват
на размерите на сърцевината на
трансформатора
Върху кройката по означените с
пунктир линии се правят нарези (до
половината на дебелината на лента-
та) След това кройката се сгьва
във вид на правоъгълник и точно пе
неговите размери се изрязват про
зорните (отворите) на страничните
стени.
По-нататък кройката на 'основа-
нието се сгьва, както е посоченб на
рис 96, б и се втиква в прозор-
ците на страничните капаци. Стър
чащите кантове на основанието се
подгьват встрани и плътно се при-
тискат към съответните ръбове на
прозореца. По този начин се полу-
чава здрав скелет. За по-голяма здравина основанието на скелета може
да се облепи с хартия.
ЕКРАНИРАНЕ И МОНТАЖ
Отделните части на схемата и съединителните проводници задъл-
жително се екранират (ширмоват) в случайте, когато тези части и про
водници са разположени близо до източници на смущаващи полета Та-
кива смущаващи полета са: едектриЧеските полета около променливото-
кови вериги, трансформаторите, висоцоговорителите и др.
Особено е важна екранировката в усилвателите с голям коефициент
на усилване (с две и повече стъпала)
Преди всичко трябва да се екранират високоомните вериги реше
тъчните и съединителните проводници в анодната и решетъчна верига
Така например необходимо е добре да се екранират с тръби от метална
«плетка (конто се заземяват) проводниците, свързващи управляващите
решетки с регулаторите на силата на звука.
При разполагане частите на шасито особено внимание трябва да
ее обърне на взаимного разположение на входящите, изходящите и си-
иовите трансформатори. Те трябва да се раздодргат възможно по-далеч
един от друг, а сърцевините им под ъгъл един спрямо друг, кактб е
показано на рис. 97.
Понякога се налага да се поставят металически екрани върху дро
гели и трансформатори, като за материал се Използува метал с голяма
магнитна проницаемост, например желязо Екраниращите кутии за кръ-
говите бобини трябва да се правят от мед нли алуминли
156
При екранйране бобините на Приемника важно е правиЛно да се
избере диаметърът на екраните. Този диаметър трябва да бъде два пъти
по-голям от диаметъра на бобината.
Голямо внимание при монтажните работа трябва да се отдели на
разполагането на проводниците и частите. Необходимо е проводницн-
ге да бъдат Ьъэможно по-къси и решетъчните и анодни вериги да не са
успоредни помежду си.
Понякога младите радиолюбители монтират съпротивления и Кон-
дензатори. стараейки се да ги поставят успоредно един на други, а съеди-
няващите проводници за красота огъват Под прав ъгьл, каКто е показа-
но на рис 98 Такова изпълнение на монтажа е Допустимо не за всич
Рис. 97. Разположение на трансформаториите
сърцевини на шасито
Рис 98. Монтираие на части в
радиоконструкциите
ки вериги и значително увеличава размерите на шасито, а също така
често става причина за създаване на паразитни връзки между отдел-
яйте вериги.
За да могат отделяйте части лесно да се заменят, необходимо е
да се монтират над проводниците и да се укрепват на специални Мон-
тажни стойки или пък на ламповите цокли. Например цокълът на Дам
па 6С5С има 6 крачета, а цокълът има всичко 8 гнезда, следоваТЙлно
две от гнездата на цокъла са свободни и могат да бъдат използувани за
закрепване на различии кондензатори и съпротивления, отнасящи се към
монтажа на дадено стьпало.
При монтажните работа не трябва да се допускат висягци спойки.
Когато трябвй да се съединят проводници един е друг, същите непре-
менно се запойват към Монтажните спойки или към свободните гнезда
на ламповите цокли.
Не по-малко важна роля играе при монтажа правилНото изпълне-
ние на заземяването. В повечето радиоконструкции за такова се изпол-
зувН шасито, и Всички елементи на схемата, конто трябва да бъдат за-
зеМеНИ, се запояват непосредствено към шасито или се евързват с него
чрез болтчета. При това е нежелателно отделяйте елементи да се зазе-
мяват отделно в различии точки на шасито. Отначало отделяйте части
трябва да се съединят помежду си с общ проводник, който след това се
запоява към най-близката точка на шасито. Това възпрепятствува обра-
зуването на блуждаещи токове в шасито (особено във високочестотните
вериги)
157
При монтажа на късовълнови радиоконструкции препоръчва се за
чаземяване да се използува общият проводник и към него да се съеди-
нят отделяйте елементи на схемата.
Често пътй в конструкциите на начинаещите радиолюбители въз-
никва самовъзбуждане — приемникът започва да свисти. Това самовъз-
буждане се явява в резултат на неправилно изпълнен монтаж. Най-до-
бро средство за борба с това неприятно явление е измененного на мон-
тажа, като преди всичко трябва да се измени взаимного разположение
на отделните части и проводници, а също да се подобрят и спойките.
На рисуцката „Помни, че при монтажа на приемника...“ е показано
как трябва да се разполагат частите в радиоконструкцията.
ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ С КОПЧЕ
Превключвателите с копчета се използуват в приемниците с фик-
сирана настройка за првминавйне от една радиопрограма на друга.
Рис 99. Устройство на превключвателя
с копче, имащ три положения
Най-прост в направата си и сигурно
действуващ е превключвателят, разра-
боток от Централния радиоклуб. Той
е изобразен на рисунка 99 и 100, къ-
дето са посочени и неговите размери.
Рис 100 Монтиране на превключвателя
с копче в приемника
Принципът на действие на такъв превключвател е прост: когато ее
натисне едно от копчетата, плъзгащото се лостче се премества и съеди-
нява съответните контакти на превключвателя. Частите на последняя се
правят от фурнир илй от органическо стькло, а контактите му от мон-
тажей меден проводник с диаметър 1,5 мм.
Превключвателят с копче се монтира върху рлочка-основание,. с
помощта на конто се закрепва към шасито, както това е показано на ри-
сунка 100. Такъв превключвател може да се използува и като превключ-
вател на обхватите в простите лампови приемници.
*
* *
Творчеството на младите радиолюбители е многостранно. Започ-
нали своя път в радиотехниката с най-простия детекторен радиоприем-
158
esi
вшинОоф
-MOtti ипво/f
агпэот^ямаг,
D мпидоаоей/&пн
ююлмаеве wax
изаномврвзое
oagudt 'выовннан
ое омзаи<амдоо
ШШВ>} ОМЗОМЗЧЗ
оллом ‘аглюол •
одеамзошеоо
uoi/ogjafruwu
aoopoagirdi (ш
-пЛолю)лОиое
-надлом п iowoj/
-аплое/юга atom
-oecMoacDCf' '
оаоазал омзпи он амоднЮд
- Ечаомзз анмлиечвам орое
мазпЮволшазраюламод ом
ом-омеолазод оадмЮ амлн
-лмэоз.Лаеао /чмлмдовоам • •
ною osuwe^e
oatuobftfoQtwtDokoff апл
амююоиеоЮо оз он еле/д
паи - сМио^Лзсбзмою
trneoisnaio nai/op мд
сиаоиааороаааЛ гиш
зал омала ом оамолон
i/Moat/oafi oioa&ii/

маю знионсчо
ан сдое омаюом
ОМЗОлаЙодю
шаоаоаодоадмЮ
сиаадл&олаон
oataoir аммачоа
алзЛ aioedw

ановмазолзазод
игааМоалзаа оаол>
ое ‘etoaoaaOlHfijMOOlt
млаомпююлмлзл
зоапинозоазод од
-дыо!/лао2оеиарнои
аини/шоакхаоа ••
уминиэмаи vh
V5Kvihow iwu аь ишюи
ник, младите радиолюбители постепенно преминават към все по-слож-
ни радиоконструкции.
Те не само че строят приемници и усилватели, но и обзавеждат фи-
зически кабинети, радиофицират училища и села, устройват радиостан-
ция за любителска свръзка, строят сложни измерителни уреди и кон-
струкции, управлявани чрез радиото, и телевизори.
Ние бихме желали нашите читатели да свързват всяка своя крачка
в радиотехниката преди всичКо със своего училище.
Дълг на всеки млад техник е да помага за организирането на ра-
диотехнически кръжок в училището, да предава своите знания на др} -
гарите си и да въздействува на възможно повече ученици да постъпват
в редовете на младите радиолюбители.

ПРИЛОЖЕНИЕ
КРАТЪК СПРАВОЧНИК
ЭА
МЛАДИЯ РАДИОКОНСТРУКТОР
11 Млад радиокоиструктор
161
Условии означения
на радиосхемите
проводниците сесьединяват
Рроводиащ/тесекрьстосват
<Яез сьедиияваие
Шепселно гнездо
Лроводнии. съедиияващ
металичесния екрансисрт/о&
/олваничесии елемеиг или
амргулагор (созначениена
лалярноспа)
багерия от галванячесн в елементи
ело OHi/Mi/ла тори
163
Условии означения на радиосхемите
Постоянна сопротивления
Променливи сопротивления а
реостата за отопление
Постоянна кондензатори
Електролитни кондензатори
Променяйви единична
нондензагаои
Съединени лропенлави
кондензатори в отрет та
164
Условии означения на радиосхемите
Са/тов броселт нис^очес
готе» дросел
Ивебобим срромеюшва
гврьзкеломеждт/им
Силов тросфермаюр
1Ьэ
Условии означения
на радиосхемите
Доносгроиващинондеизатори
(гримери)
ь/ц/а/аляс/ с наглазник
{лектрадиномскни висока
говоригели с намагнеп/зе/ране
Дерноснима гели
166
Условии означения на радиосхемите
die о ел/ даод иди дв//аноде#
#е#от//о# с огденни пагода
пата
167
Условии означения на радиосхемите
УСЛОВИИ ОЗНАЧЕНИЯ НА ПРИНЦИПНИТЕ СХЕМИ
Капацитетът на кондензаторите от 1 до 999 пикофарада се озна-
чава с пълна цифра, съответствуваща на капацитета им в пикофаради.
без да се означава думата „пикофарад11
Капацитетът на кондензаторите от 1 000 до 99 000 пикофарада се
означава с цифри, съответствуващи на броя на хилядите пикофаради с
буквата „х“, означаваща „хиляда".
168
Капацитетът на кондензаторите рт 100 000 пикофарада и повече
се означава в части от микрофарада или пък в цели единици микрофа-
ради без наименованйе.
Ако капацитетът на кондензатора е равен на цяло число микрофа-
ради, за разлика от означението на капацитета в пикофаради след циф-
рата в първия случай се поставя запетая и нула.
О 3 Н А Ч Е Н И я т А НА ЧЕРТЕЖА ТРЯБВА ДА СЕ ЧЕТ АТ
-Ci 65..................Сх65 пф С4 0,3.......................Q 0,3 мкф
С2 Зх.................С2 3 000 пф Сб 4,0................С , 4 мкф
Сз 5,5х.....................Сз 5 500 пф
Съответно на гореизложените капацитетни стойкости се означават
и съпротивленията, а именно: съпротивленията от 1 до 999 ома се озна-
чават с пълна цифра, съответстВуваща на големината им в омове, без
да се означава наименованието „ом“. Съпротивленията с големина от
1 000 до 99 000 ома се означават с цифра, съответствуваща на броя на
хилядите омове с буквата „х“; съпротивления с големина от 100 000 ома
и повече се овначава в мегаоми или в части от мегаоми, без да се по-
ставя наименованието „мегаом“.
Ако големината иа съпротивлението е равна на цяло число мегао-
ми, за рвзлика от означението на съпротивленията в омове след цифра-
та се поставя запетая и нула.
ОЗНАЧЕНИЯТА НА ЧЕРТЕЖА ТРЯБВА ДА СЕЧЕТАТ
7?! 800 ........У?! 800 ома
/?2 40 ..........R2 40 000 ома
R3 1,7.x ....... Rs 1700 ома
Rt 0,2...................Rt 0,2 мгома
(200 000 ома)
R3 2,0..................R3 2 мгома
СПИСЪК НА ОЗНАЧЕНИЯТА
Ампер...........................
Атмосфера • ...............
Бар ...........................
Бел ...........................
Вебер .........................
Волт............................
Ват.............................
Гаус ...........................
Грам................., ... .
Дина............................
Джоул (ватсекунда)..............
Жилберт.........................
а Йорщед.........................
ат Кулон............................
бар Манг ...........................
б Метър ............................
вб Максвел..........................
в Ом.............................
вт Секунда .........................
гс Фарад..........................
г Хенри .........................
дн Херц ............................
дж Час..............................
жб
иорщ
к
магн
м
мкс
ом
сек
Ф
хн
хц
ч
169
КРИСТАЛИ ЗА ДЕТЕКТОРИ
По-долу се дава списък на най-често употребяваните пристали за детектори и основни
сведения за тях
№ по ред I Наименование на Кристала Произход Химически състав
1 Галенит Добива се като минерал и qe прави изкуствено О.ювен сулфид PbS
2 Г ерманий Добива се като минерал Химически елемент Ge
3 Графит Добива се и се прави изкуствено Въглерод С
4 Карборунд Получава се при разтапянето на кокс и кремниста почва в пламъка на волто- ва дъга Силициев карбид SiC
5 Молибден Минерал: молибденов блясък Молибденов сулфид MoS2
6 Пирит Минерал: железен или серен пирит Железен сулфид FeS2
7 Силикон Прави се изкуствено чрез силно за- гряване на пясък с магнезий, след то- ва сместа се разтваря с разтопен цинк и се обработва със солна киселина Кристален кремък Si
8 Халкопирит Добива се като минерал меден пирит Cu2S.Fe2S2
9 Цинкит Добива се като минерал Цинков окис ZnO
ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЗЛИЧНИТЕ ДЕТЕКТОРНИ ДВОЙКИ
по ред Наименование на дегекторната двойка Чувствителност ! I Устойчивост
t
। ।
1 Галенит — графит Много голяма Много малка
2 Галенит — мед — я Я
3 Галенит — никелин я —~
4 Галенит — стомана » — ».
5 Германий — стомана Голяма Много голяма
6 Графит з- стомана Малка
7 Карборунд — стомана Средна п ~
8 Карборунд — месинг Малка »
9 Карборунд — пирит я я
10 Молибден — сребро Средна я
11 Молибден — мед я Я ~~~
12 Пирит — мед Голяма Голяма
13 Пирит — халкопирит я
14 Силикон — мед Много Г0ЛЯМ5 Мною голяма
15 Силикон — стомана - г,
16 Силикон — халкопирит
17 Халкопирит — алуминий I оляма ' Я
18 Халкопирит -— мед Много малка.
19 Цинкит — мед Голяма Средна
20 Цинкит — халкопирит Много । оляма Голяма
170
ОСНОВНИ МАРКИ НА ПРОВОДНИЦИ, ИЗПОЛЗУВАНИ
В РАДИОЛЮБИТЕЛСКАТА ПРАКТИКА
Марка Разшифриране на марката Диаметър на произвеждани- те пройодници от дадената марка (в мм)
Едножилни проводници
ИБО Проводник с еднопластна памучна изолационна об-
вивка •'•••••• г 0,2—2,1
ПБД Проводник с двупластна памучна изолационна обвивка 0,2—5,2
ПБТ Проводник с трипластна памучна изолационна обвивка 1,8
ПБОО Проводник с еднопластна памучна обвивка и с памучна
оплетка 0,9—5,2
ПШО Проводник с еднопластна копринена изолационна об-
вивка 0,05—0/8
ПШД Проводник с двупластна копрвнена изолационна обвивка 0,05—0,44
ПЭ Проводник с нормална емайлова изолация —
ПЭЛ-2 Проводник с изолация от емайл с твърд лак .... 0,03—1,56
ПЭЛ-1 Проводник с изолация от емайл с твърд лак по-високо
качество • * 0,03—1,56
ПЭТ Проводник с изолация от емайл с твърд лак, устойчив
на топлина 0,03—1,56
ПЭБО Проводник с нормална емайлова изолация и с един пласт
памучна обвивка • • 0,2—2,1
ПЭБД Проводник с нормална емайлова изолация и с двупла- стна памучна обвивка ’
пэшо пэшд Проводник с нормална емайлова изолация и един пласт копринена обвивка ... 0,05—1,45
Проводник с нормална емайлова изолация и с двупласт- на копринена обвивка, '. . . . —

11ЭЛБО Проводник с изолация от емайл с твърд лак и с едно- пластна памучна обвивка 0,2—2,4
пэлшо Проводник с изолация от емайл с твърд лак и с едно-
пластна копринена обвивка 0,05—1,45
пмв Монтажей проводник с винилигова (хлорвинйлитова) изо- лация с разни Цветове 0,49—0,8—1,0
пмов Монтажей проводник с еднопластна памучна изола- ционна обвивка и отгоре винилитов пласт —
МАРКИРОВКА НА ПОСТОЯННИТЕ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
За означаване големината и класа на точността на постоянните
съпротивления се употребява цветният код. Той се изразява в това, че
всяка от десетте цифри (от 0 до 9) е означена с определен цвят. Прие-
тите означения са показани й следващата таблица.
Цифри
О
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Цвят, съответствуващ на дадената цифра
Черен
Кафяв
Червен
Оранжев
Жълт
Зелен
Син (или гълъбов)
Виолетов
Сив
Бял
171
Тези означения се запомнят твърде леко, особено като се има пред
вид, че цветовете от червения до виолетовия са разполржени в същия
ред, в какъвто са разположени сыците Цветове в небесната дъга.
кафяв
Зелен Сре&исг*
Аннеев
Зелем
15000
#Офяв Сребрист й
Рис. 2
броииану/ш/тЯ»
(Сафнз \ след льрвитр
сйвеаифра
цеятна толеранса*
(сребрист-(О%)
Рис. 1
Употребяват се две системи на маркиране постоянните съпротив-
ления. Първата система е показана на рис. 1. Тук тялото (корпусът) на
съпротивлението се боядисва с цвят, съртветствуващ на първата цифра
от стойността на съ-
противлението, един от
краищата му — с цвят,
съответствуващ на вто-
рата цифра, а ивицата
или точката в средата на
тялото се боядисва с
цвят, съответствуващ на
числото на нулите, кон-
то трябва да се приба-
вят към първите две ци-
фри, за да- се получи го-
лемината на съпротивле-
нието в омове.
Понякога се боядисва
със сребърен или злачен
цвят и вторият край на
тялото (илй пък се на-
нася втора ивица или
точка)..Сребърният цвят
означава, че- даденото
съпротивление с неточ-
ност (толеранс — бел.
прев.) ±10%, а злат?
ният цвят — че неточ-
ч<остта е най-много ± 5%. Ако другият край не е оцветен, това означава,
че неточността е. ± 20%, т. е. че действителната големина на съпротив-
.лението може да се отличава от означената с цветния код големина с
20% в една или друга страна.
172
По втората система цветовете; се нанасят във вид на ивици върху
тялото на съпротивлението, като се започне от единия му край (рис. 2).
Цветът на първата ивйца, намираща се непосредствен© до края, озна-
чава първата цифра, цветът на втората ивица означава втората цифра,
а цветът на третата ивица — броя на нулите след тези две цифри. Цветът
на четвъртата ивица (сребърен или златен) определи класа на точността
на съпротивлението. Ако тази ивица липсва, това означава, че съпротив-
лението е с неточност .+ 20%-
На рисунки 1 и 2 като пример са посочени оцветЯванията на съ-
противления с номинална стойност 15000 ома и с неточност ± 10%.
На рис. 3 са дадени означенията на съпротивленията на схемите.
МАРКИРОВКА НА ПОСТОЯННИТЕ КОНДЕНЗАТОРИ
За маркиране на постоянните кондензатори се употребява цветният
код. Този код е подобен на кода за маркиране на постоянните съпро-
тивления при незначителни изменения, разяснени в приложената по-
долу таблица.
Означения на тялото на кондензатора
Точки 1 и 2 Точка 3 Черта или точка 4 Точка 5 Точка 6
Цвят Първите Число Клас Групата
цифри от на на Работио на коиден-
стойността нулите ТОЧНОСТ затора
иа кондеи- или (толеранс по ТКК и
затора в пф миожител в %) жеиие по стабил-
иост
Черен 0 — — 250 А
Кафяв 1 0 — 500 Б
Червен 2 00 о (± 20/0) 1000 В
Оранжев 3 000 — 2000 —
Жълт 4 0000 —
Зелен ' • 5 00000 —
Гъпъбов 6 000000 —
Внолетов .... 7 — —
Сив 8 х0,01 —
Бял 9 х0,1 —
Златист — — I (± 5°/о)
Сребърен — ч— П (± 10%)
Неоцветен .... — — (±2О°/о)
113
Цветовете се нанасят на тялото във вид на цветни точки, разйоло-
жени така, както е показано на рисунки 4 и 5. Последователността на
разчитането на маркировката се определи със стрелки, нанесена на тя-
лото на кондензатора между точките.

Рис. 4
Цветьт на първата точка съответствува на първата цифра от
-стойността на кондензатора, изразена в пикофарада.
Цветьт на средната точка съответствува на втората цифра, а цве-
ты на третата точка — на числото на иулите, стоящи след тези две
цифри или на множителя.
Цветьт на чертата (ако кондензаторът има маркировка, показана
на рис. 4) или на четвъртата точка (ако кондензаторът има маркировка,
показана на рис. 5) съответствува на класа на точността на конденза-
тора. Цветьт на петата точка означава работното му напрежение.
Цветьт на шестата точка съответствува на групата, към която
принадлежи кондензаторът по стойността на температурния коефициент
на капацитета (ТКК) и по температурната стабилност на капацитета.
Стойностите на ТКК за всяка трупа са дадени в следната таблица
Трупа
ТКК
Температурна стабилност
на
капацитета в °/0
А
Б
В
Г
повече от + 200.10-6
± 200.10-6
± 100.10-6
± 50.10-6
псвече от 0,5
0,5
0,2
0,1
174
цокли
на
захраяв&тш ан? е/кЖлгр.
Васокочестотни пентода годно каллаче
6$А? 6AIQC 6*Ю 6А& 6Л7

*'7 »f-C вевс 6PSC (6v6G 6V6.6O3C eri (65R7), 6Г2 (6SQT7
(6П3.6Л6С 6Л613ОГНС Г2Г1 (125Й71 Г2Г2 (12SQ.T
175
цокли
юбатериишфжжщсилЛатемламтг
Лами/юв//
О
Хелгод ,Х|П Лелгод ixin Диод-лрнгод :ып
Малоколибрени
Триод УБ 240
ДвойнОТрйоди
Хелгод сб
242
Хрггсл РЧленгоа''
2П1Г.
Граали лелгода
СБ 244 и СБ 258
Яра юшои сгрмели лалла srpove-
zara / са свобо&ии. Яа vaprepcare
елосгазал вады но ссохъла.гле
аал отсгьм стравага Wrtpaverpro
/огдол//)
цокли
СО 2,41
Яеыод со 237
6Ц5С
6Ц4С
5U4C
ВО-188
©U®
6Е5С
6П9 6Х6С (6Х6М 6X61 ЗОиОС ) ЗОШМ 6Ж3.6Н4
176
ОСНОВНИ ДАННИ НА СУХИТЕ ГАЛВАНИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ И БАТЕРИИ
№ по ред 1 Тип е. д. с. (о) Капацитет (а-ч) Разреден ток Размери (мм) Времетрае- не в ме- сеци Тегло (кг)
дължина ширина височина!
1 ЗС-Л-ЗО 1,5 30 150 57 57 132 18 0,7
2 зс-х-зо 1,65 30 150 57 57 132 18 0,7
3 ЗС-У-ЗО 1,65 30 150 57 57 132 18 0,7
4 зсмвд 1,4 45 75 55 55 136 9 0,6
5 6С-МВД 1,4 150 250 78 78 178 9 0,7
6 БНС-МВД-500 • • • . 1,4 500 500 — — — —
7 БНС-100 1,54 100 100 145 110 120 10 2,3
8 1КС-Х-3.0 1,65 3,2 — диам. 33 62 8 0,1
9 БАС-60-У-0.5 .... 70 0,5 Г5 172 по 48 10 1,2
10 БАС-бО-Х-0,5 .... 70 0,5 15 172 по 48 10 1,2
11 БАСГ-60-Х-1,3 • • • 74 1,3 15 172 по 48 12 1,2
12 БАС-80-У-1 104 1,0 15 215 135 70 15 3,0
13 БАС-80-Х-1 104 1,0 15 215 135 70 15 3,0
14 БАС-80-Л-0,9 .... 94 0,85 15 215 135 70 10 3,0
15 БС-70 75 7,0 20 337 180 120 10 8,5
16 Б2С45 47 8,0 20 310 225 115 10 —
17 БС-МВД-45 50 10,0 20 280 280 ПО 8 10
Забележки: 1. Неустойчивите на студ елементи и батерии се отбелязват с бук-
вата ,Л“, влизаща в условного означаване на типа; устойчивиТе иа студ — с буквата
,Х' и с червена ивица, пресичаща етикетчето; универсалии те — с буквата ,У* и с не-
бесносиня ивица (замяната на тази ивица се отбелязва с две нресичащи се зелени
ивнци).
2. Елементите и батериите работят при следните температуря :
Сухи елементи
Сухи анодни батерии
Л от —20 до -|-600 С
X от — 40 до 4- 40° С
У от —40 до +60°С
Л от — 20 до + 60° С
X от 50 до 4- 4G° С
У от — 50 до + 60° С
12 Млад радиоконструктор
177
ПРИЕМНО-УСИЛВАТЕЛНИ ЛАМПИ, ЗАХРАНВАНИ С ПОСТОЯНЕН ТОК
Означе- ние на лампите Тип на лампите Отоплително напрежение Отеплителей ток Анодно напрежение Напрежение в екранната решетка | Решетъчно преднапре- жение Аноден ток i 1 Ток в екран- ната решетка 1 1 Стръмннна Коефициент на усилване f Вътрешно съ- । противление Товарно съ- . противление 1 Изходяща мощност i Максимално до- пустима мощ- ност на раз- ! сейването на анода Капацитет анод управляваща решетка
в ма в в в ма ма ма)в — кило- ом кило- ом вт вт пф
2Ж2М В. ч. пентод . . . • 2 60 120 70 —1 1 0,3 0,8 1200 1500 — 0,5 0,02
2К2М В. ч. пентод — варимю 2 60 120 70 -0,5 2 0,6 0,95 9.50 1000 — — 0.5 0,02
УБ-240 Триод 2 120 120 — —1 3,5 — 1,55 22 14 — — 0,6 2,8
СБ-242 Хептод-преобразувател 2 160 120 70 0 2,2 2,3 0,45 150 — — 0,7 0,45
СО-243 Двоен триод кл. В • • 2 240 120 — 0 6,4 — - • — 8 0,8 3 —
СБ-244 Краен пентод • • • 2 185 Г20 120 —2,5 4 0,75 1,8 150 30 0,15 1,5 0,5
СБ-258 Краен пентод • > • 1,8 320 160 120 —6 10 1,7 2 — 80 20 0,45 2 0,5
Забележки; 1. За лампа СБ-242 е песочена стръмнината на пре образу ване.
2. За лампа СО-243 данните съответствуват на режима клас В. Лнодният ток е показан общ, при липса на сигнала. То-
варного съпротивление е посочено за двутактната схема (прнведеното съпротивление между анодите). Максимално допустимата
мопшост на разсейваие е посочена общо за двата анода.
Коефициентът на усилване на всеки триод = 24, стръмнината на всеки триод = 2 ма’в. Капацитетът анод—решетка на
всеки триод = 3,4 пикофарада.
3. Всички изброени в таблицата лампи имат стъклен балон.
ОСНОВНИ ДАННИ ЗА ВАТЕРИИНИТЕ ПАЛЧИКОВИ ЛАМПИ
Препоръчван режим и параметри на ламиите
Напрежения, токове и параметри Един. измер. 1К1П 1А1П 1Б1П 2П1П
Отоплителио напрежение в 1,2 1,2 1,2 1,2
Отоплителен ток ма 60 60 60 120
Анодно напрежение в 90 90 90 90
Напрежение на .екран. решетка • • в 45 45 3,0 90
Напрежение на управл. решетка • • в 0 0 0 -4.5
Аноден ма 1,8 0,8 -- 9,5
Ток в екраниращата решетка • • • ма 0,55 1,9 — 2,1
Ток в хетеродинната решетка • • • ма - 0,15 — —
Временно съпротивление мгом 0,8 0,8 — 0,1
Стръмнина на характергстиката • • Mai в 0,75 0,25 — 2,15
Товарно съпротивление мгом 1,0 0,01
179
ТАБЛИЦА НА НАИ-ЧЕСТО СРЕЩАЩИТЕ СЕ СЛУЧАИ НА ЗАМЯНА НА ЛАМПИТЕ
Заменявана лампа Заменяща лампа Забележка Заменявана лампа Заменяща лампа Забележка
У 0-104 УО-186 Пряка замяна, пълноценна 6Г7С 6С5 Непълноценна замяна при изме-
СО-118 4Ж5С Различии цокли, нужно е из- нение на режима
(с триод) менение на режима УБ-107 УБ-240 Друг цокъл, изменение на режи-
СО-148 4Ж5С Пряка почти пълноценна за- ма, друго отоплително напреже- ние *
мяна
СО-182 4Ж5С Пряка непълноценна замяна УБ-110 УБ-240 или СО-243 Също
СО-183 6А8 или 6А7 Различии цокли, нужно е из- (един триод)
менение на режима, друго отоплително напрежение СБ-112 2Ж2М
СО-185 6Г7С Преходен съединнтелен цокъл, УБ-132 СБ-244
нужно е изменение на режи- ма, друго отоплително напре- (с триод)
жение СБ-147 2Ж2М и
СО-187 4Ф6С, 6Ф6С Различии цокли, изменение йа УБ-152 УБ-240
или 6ПЗС режима, друго отоплително напрежение в 6ПЗС н 6Ф6С СБ-154 2К2М
СО-193 6Г7С Също СБ-155 СБ-244 или СБ-258 1»
6К7 6Л7 или 6К9С Пряка пълноценна замяна СО-241 2К2М Пряка непълноценна замяна
6К7 6Ж7 Пряка непълноценна замяна СБ-242 2К2М+2К2М Преходен съединнтелен цохъ.ч
6Г7 6Ф5+6Х6 Преходен съединнтелен цокъл СО-243 Непълноценна замяна
6Ф5 6Г7 Друг цокъл ВО 116 ВО 188 Прякз непълноценна замяна
6Б8 6Г7С Пряка замяна, непълноценна, ВО-125 5И4С Друг цокъл, друго отоплително
при изменение на режима напрежение
6Л6 6Ф6 Пряка непълноценна замяна 2В-400 ВО-188 Пряка замяна
НОВИ ОЗНАЧЕНИЯ НА РАДИОЛАМИИТЕ
(Съгласно ГОСТ 5461-50)
Старо означение Означение съгласно ГОСТ Старо означение Означение съгласно ГОСТ
Пеитоди с къса
характеристика
Двойни диоди
6Х6М 6Х6С
Триоди
955 6С1Ж
9 002 6С1П
2АЗ 2С4С
6BI 6С4С
6J5 6С2С
Крайни пеитоди и лъчеви
тетроди
30П1М 30П1С
12А6 12П4С
6V6 6П6С
6ПЗ 6ПЗС
6AG7 6П9
6П7 6П7С
507 1П2Б
954 6Ж1Ж
6Ж13 6Ж13Л
6SH7 6ЖЗ
6J7 6Ж7
6SJ7 6Ж8
12SJ7 12Ж8
6АС7 6Ж4
6АЖ5 6ЖЗП
262-Д 6Ж6С
505 0^8П2Б
Пеитоди с удължена
характеристика
956 6К1Ж
6К9М 6К9С
6SK7 6КЗ
6SG7 6К4
181
НОВИ ОЗНАЧЕНИЯ НА РАДИОЛАМПИТЕ
(Съгласно ГОСТ 5461-50) Продълженне
Старо означение Означение съгласно ГОСТ Старо означение Означение съгласно ГОСТ
12SG7 12К4 6Н11 6Н5С
9 003 6К1П 6Н8М 6Н8С
12SK7 12КЗ Честотно-преобразувателни лампи
Триоди с един или два диода 6SA7 6А7
6SQ7 6Г2 6А10 6А10С
6SR7 6П Л-99(6ВЕ6) 6А211
12SQ7 12Г2 Показатели иа настройката
12SR7 12Г1 6Е5 6Е5С
Пеитоди с един или два диода Малкомощни кенотрони 4Д2(4Ц1М) | 4Ц6С
6В8М 6Б8С 2X2(879) 2Ц2С
Л-100 6Б2П 1111 1Ц1С
Двойни триоди 5U4C 5ЦЗС
6H15(6J6) 6Н15П 6Х5С 6Ц5С
6Н9М 6Н9С 6Х4П 6Ц4П
1-Н-1 1НЗС 1ВЗС8016) (1ВД2) 1Ц7С
Забеле.жка. Означенията на нриемно-усилнателните лампи, неносочени в та-
блицата, не се променят.
182
ПРИЕМНО-УСИЛВАТЕЛНИ ЛАМПИ, ЗАХРАНВАНИ ОТ МРЕЖАТА
Означение, на лампите 1 Тип и а лампата Отоплително напрежение Отоплителен ток Анодно напре- жение 1 Напрежение на 1 екранната ре- шетка Решетъчно преднапреже- нне Аноден ток Ток в екранна- та решетка Стръмнина Коефиниент на усилване Вътрешно съпротивление Товарно съпро- тивление Изходята мощ- ност Макимално до- пуст. MOIHHOCT на разсейване в анода Капацитет анод —управляваша решетка 1
в а 8 в в ма ма ла\в —. ком ком вт вт мкмфк
4Ж5С В. ч. пентод 4, 1,0 160 60 — 2 5,4 3,5 2,3 0,03
6А8 Хептод—преобразувател • • 6,3 0,3 250 100 — 3 3 2,7 0,51 360 1 0,06
6П9 Телев'изионен пентод • • 6,3 0,45 300 150 — 2 10 2,5 9 1000 3 0,015
6П9 Телевнзнонен пентод за видео-
честоти • 6,3 0,65 300 150 — 3 30 7 11 130 10 9 0,06
6Г7С Двоен днод-триод • • • 6,3 0,3 250 — — 3 1,1 — 1,2 70 58 — 2 1,4
6Е5 Електронен индикатор • • • 6,3 0,3 250 — —8(0») 0,1 — — — —
6Ж1Ж Пентод -усилвател на в.ч. (жъл.) 6,3 0,15 250 100 — 3 3 0,7 1,6 1 700 1200 —— 1,2 0,018
6Ж7 Пентод 6.3 0,3 250 100 — 3 2 0,5 1,2 1400 1 200 — 0,75 0,006
6К1Ж Пентод УВЧ варимю (жълъд) 6,3 0,15 250 100 — 3 3 0,7 1,5 1600 1 200 — — 1,2 0,018
6К7 В. ч. пентод варимю • • • 6,3 0,3 250 100 — 3 7 1,7 1,45 1 200 ЮО — — 2,25 0,005
6К9С В. ч. пентод варимю • • 6,3 0,3 250 100 — 3 9 2,6 2 1 600 800 — — % 0,005
6Н7С Двоен триод 6,3 0,8 300 — 0 35 —— — — 8 10 11
6Н7С Двоен триод 6,3 0,6 250 — — 8 9 — 2,6 20 7,7 — 2,5 2,8
6Н9С Двоен триод 6,3 0,3 250 — — 2 2,3 — 1,6 70 44 — — 1 4
6ПЗС Лъчев тетрод 6,3 0,9 250 250 —14 78 7 6 25 2,5 6,5 20.5 1
6С1Ж Триод УВЧ (жълъд) • • • 6,3 0,15 180 — — 5 4,3 1 2,1 25 12,5 — 1,5 1,4
6С5С Триод 6,3 0,3 250 — — 8 8 — 2,2 20 10 — — 2,5 2
6Ф5 Триод с голям коеф. на усил. 6.3 0,3 250 — — 2 1 — 1,6 100 63 — — 0,4 2
6Ф6С Краем пентод 6,3 0,7 250 250 —16,5 34 7 2,5 — 80 7 3,2 10 0,6
6Х6С Двоен диод 6,3 0.3 125 — 4 — — __ — — —
6V6-CT Хептод—преобразувател - • 6,3 0,3 250 100 0 3,5 8,5 0,45 — 1000 — 1 0,13
6А7 Лъчев тетрод 6,3 0,45 250 250 —12,5 45 4,5 4,1 о2 5 4,5 12 0,7
25П1С Лъчев тетр«.д 25 0,3 110 Но — 8 80 8, 8,5 — 10 1,5 1,6 10 —
30П1С Лъчев тетрод 30 0,3 ПО 110 — 7,5 70 16 10 — 9 1,8 1,6 7 —
УО-186 Краен триод 4 1,0 250 — —37,5 57 — 3,2 4 1,2 3 1,5 15 8,2
6КЗ В. ч. пентод варимю • • • 6 0,3 250 100 — 3 9,2 2,4 2,0 1 600 800 — — 4,0 0,003
£ 6Ж8 В. ч. пентод 6 0,3 250 100 — 3 3,0 0,8 1,65 2 500 1 500- — — 2,5 0,005
* 6Г2 Двоен диод-триод .... 6 0,3 250 — - 2 0,9 — 1,1 100 91 — — — 1,6
1 84
ТАБЛИЦА НА ФАБРИЧНИТЕ СИЛОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ
Тнп на приемника Сечение на же- лязйата сърце- вина Мрежова намотка Повишаваша намотка Отопл. намотка4 на кенотрона Отопл. намотка на лампнте Забележка
брой на навивките сечечие на проводника ПЭ брой на навив- ките сечение на про- водника ПЭ брой на навив- ките сечение на про- водника ПЭ брой на навив- ките сеченне на про- водника ПЭ
СИ-235 Т-35 6Н-1 нов. 6Н-1 стар. СВД-9 стар. ВД-9 нов. СВД-М Д-11 6Н-25 7Н-27 „Салют" „Пионер" стар. ВЭФ-557 „Ленинград" „Пионер" нов. „Минск" „Салют" 6,5 10 11,5 13 20,8 21,1 23,d 25 14,7 760X24-116 (5004-50)Х2 (4004-601X2 (359-Ь 55)Х2 300X24-46 240X24-37 232X24-36 2014-314-171 (2804-44)Х2 (359-Ь 55)Х2 375X60X315 3724-584-314 (2024-31)Х2 4414-694- 4-376 3734-814- 4-401 (400-Ь60)Х2 0,354-0,44 0,35 0,33 0,33 0,514-0,72 0,444-0,57 0,514-0,72 0,55 0,41 0,33 0,5 0,5 0,5 0,34 0,44 0,4 0,3 0.5 0,36 0,33 2 280 2 10ОХ2 1 170X2 1 060X2 930X2 735X2 780X2 710X2 900X2 1 200X2 1 020X2 1 060X2 630X2 600X2 1 250X2 1 130X2 865X2 0,21 0,18 0,16 0,16 0,25 0,25 0,25 0,18 0,2 0,2 0,16 0,16 0,15 0,12 0,14 0,15 0,18 29 ЮХ2 20 18 15 12 11,5 10 14 17 16 16 10 10 23 25 20 0,55 1,2 0,98 0,93 0,4 0,8 1,4 1,0 0,93 0,9 0,9 0,8 1,0 1,0 1,0 0,9 0,93 16X2 10X2 26 23 8-ЬИ 6-|-9 64-8 7,54-5,5 18 21 23 23 13 30 26 1,0 1,4 1,0 1,0 1,4 1,25 1,25 1,0 1,1 1,0 0,9 0,9 1,2 1,0 1,0 Еднопътна схема на токоиэправяне. Отоп- лително напрежение на лампнте и кено- трона — 4з Отоплително напре- женИВ на лампите 6 3 а. отопл. напреже- ние на кенотрона 5 в Също » »
ДАННИ ЗА ФАБРИЧНИТЕ ИЗХОДНИ ТРАНСФОРМАТОРИ
Тип на приемника Сечение на сърце- вината (в СМ2) Големина на просвета (в лм) Първична намотка Вторична намотка Съпротивле- ние на зву- ковата боби- на на висо- коговорителя Забележка
брой на навивките марка на проводника брой на навивките марка на проводника
СИ-235 6,5 8 200 ПЭ 0,1 100 113 1,0 1,5
СВД-1 СВД-М 5.^ -- 975X2 972X2 ПЭ 0,1 ПЭ 0.1 38 >9 ПЭ 0,47 ПЭ 0,47 4. •1 Допълнителна намотка с 420 навивки ПЭ 0,27, затворена с капацитет С — 0,1 мкф
СВД-9 3,9 0,05 2 796 ПЭ 0,19 82 ПЭ 0,8 2,5
6Н-1 Д-11 2,9 7 0,1 2600 1 «50X2 ПЭ 0,12 ПЭ-0,15 47 82 ПЭ 0,64 ПЭ 0,8 1,9 7 Допълнителна намотка с 605 навивки ПЭ 0,15, затворена с капацитет С = 0,1 мкф
Москвич* 2,9 2500 ПЭ 0,12 54 ПЭ 0,7 —
.Пионер" 2,6 0,12 3 500 ПЭ 0,14 78 ПЭ 0,8 3
„Рекорд" — — 1 800 0,12 1 500 32+53 ПЭ 0,1 ПЭ 0,55 3,25
ВЭФ-557 -- 3 200 ПЭ 0,13 66 ПЭ 0,7 —
Родина" — 2 000X2 ПЭ 0,1 33 ПЭ 0,8 3
6Н-25 I 7Н-27 / 5 -- 2 000X2 ПЭ 0,12 32 ПЭ 0,5 —‘
„Ленинград" — — 1 850X2 ПЭ 0,12 7 85 308 ПЭ 0,8 ПЭ 0,8 ПЭ 0,21 —
„Минск" — — 3 000 ПЭ 0,12 70 ПЭ 0,8 3
00 СЛ „Салют" 5 - 4000 ПЭ 0,13 86 ПЭ 0,6 3
ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИТЕ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ
Звукова бобина Намагнитизирваща бабина
Тип на внсокоговорителя Мощное! ('em) Съпро- тивле- ние (ом) Брой на йанавнв- । ките Диаметър на прово- дника (мм) Съпро- тивленне (ом) Брой иа навивкн- те Диаметр на провод. (мм)
В приемника: 6Н-1 6Н-25 Д-11 Т-689 ВЭФ-М557 ВЭФ-М1357 «Ленинград* «Салют* СВД-9 (ДД-3) .... .Электросигнал 2* • • • СВД-М (.Акустик*) • • СИ-235 СИ-235 , • дш ДД-3 (нов.) Л Д-6 ДАГ-1 ВЭФПЕР-1 <>,35 ГД („Малютка*) 1ГДМ-1.5 (.Рекорд*, ,,Рекорд-47“) 1ГД1 (АРЗ-49, .Моск- вич-В*) 2ГДП-3 ( , Восток-47 “, .Урал-47*) 2ГДМ-3 (.Родина*, „Родина-47*„ .Моск- вич*, ,Урал-49*) • • 3-ГД-З (.Восток-49*, „Родина-47* — послед- но производство, радиола „Урал-49*) 4-А-10 • • 3-вода 4-А-15 • • Ленки- 4-А-16 • • нап 4-А-18-А 1-А-10 • • 3 3 15 5 3 12 4 3 3 3 5 0,6 0,6 1,5 3 6 0,25 0,25 0,35 1,5 1 3 3 3 6 6 6 6 10 1,7—1,9 1,9 7 12 2,2 7,5 10 3 2,5 3 4 1,7 1,5 10 3 4,1 2 2,1 4,3 3,25 2,8 3 3,8 3,4 11,5 11,5 11,5 11,5 11,5 52 51-53 23 92 75 60 61 52 61 52 49 134 53 59 49 50 53 60 62 65 66 62 158 158 158 158 65 0,23 0,23 0,22 0,22 0,15 0,16 0,2 0,18 0,2 0,23 0,25 0,18 0,2 0,2 0,2 0,2 0,12 0,16 0,18 0,2 0,18 0,18 0,16 0,16 0,16 0,16 0,14 1 256 4 500 1 750 870 900 245 3 000 1 450 750 С пос 750 7000 1 265 10000 10 000 750 750 С пос 1 200 С пос С пос 5 400 44 400 С пос 20,2 11000 23000 18 250 1500 11000 7 900 25 000 20 000 10 000 тоянен м 10 000 33000 11000 37 500 47 000 10 000 10 000 тоянен _м ( 14 400 тоянен к тоянен м 31 000 3000 8500 тоянен и | 2 380 0,16 0,13 0,23 0,18 0,35 0,18 0,18 0,24 агнит 0,24 0,12 0,16 0,1 0,12 0,24 0,24 агнит » * 1 0,2 гагнит агнит 0,14 0,49 0,27 агиит 1 0,8
186
КРАТЪК СПИСЪК НА КНИГИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ
ВЪРХУ РАДИОЛЮБИТЕЛСКАТА РАБОТА
ОБЩИ ВЪПРОСИ
А. И. Берг и М. И. Радовский, Изобретатель радио А. С. Попов
Госэнергоиздат, 1950 г., 187 стр.
Г. А. Казаков, Наша страна — родина радио. Издание ДОСААФ,.
1952 г., 112 стр.
Ф. Честнов, Радио сегодня. Воениздат, 1950 г., 207 стр.
Г. М. Д а в ы д о в, Говорит Москва. Государственное издательство лите-
ратуры по вопросам связи и радио, 1949 г., 123 стр.
С. Литвинов, Сельский радиокружок. Госкультпросветиздат, 1950 г.,
54 стр.
В. Г. Борисов, Радиокружок и его работа. ГосэнергоизДат, 1951 г.,
72 стр.
ВЪПРОСИ ОТ РАДИОФИКАЦИЯТА
В. Н. Догадин и Р. М. Малинин, Книга сельского радиофика-
тора. Госэнергоиздат, 1951 г., 288 стр.
В. К. Лабутин, Радиоузел и абонентская точка. Госэнергоиздат,
1951 г., 40 стр.
Б. А. Левандовски й, Питание приемников „Родина" от электросе-
ти. Госэнергоиздат, 1950 г., 32 стр.
А. В. Комаров, Массовые сетевые радиоприемники. Госэнергоиздат,
1950 г., 80 стр.
А. В. Комаров. Массовые батарейные приемники. Госэнергоиздат,
1951 г., 80 стр.
В. Г Борисов, Школьный радиоузел. Детгиз, 1951 г., 68 стр.
УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ П О М А Г А Л А
А. Д. Батраков, Элементарная электротехника для радиолюбителей.
Грсэнергоиздат, 1950 г., 176 стр.
И. П. Жеребцов, Элементарная электротехника Связьиздат, 1950 г.,
88 стр.
И. П. Жеребцо в,. Радиотехника (пособие для радиолюбителей). Государ
ствонное издательство литературы по вопросам связи и радио, 1949 г., 503 стр.
С. Кин, Азбука радиотехники. Госэнергоиздат, 1949 г., 254 стр.
3. Б. Цинзбург, Ф. И. Тарасов, Книга начинающего радиолю-
бителя. Госэнергоиздат, 1949 г., 112 стр.
Ф. И. Тарасов, Практика радиомонтажа. Госэнергоиздат, 1949 г.,
48 стр.
А. Н. В е т ч и н к и и, Простейшие сетевые радиоприемники. Госэнерго-
издат, 1950 г., 56 стр.
В. Г. Борисов, Юный радиолюбитель. Госэнергоиздат, 1951 г.,
352 стр.1
А. X. Я корсон, Радиолампа. Связьиздат, 1951 г.. 48 стр.
1 Преведена на българскй и издадена от издателство ДОСО, второ издание
от 1954 год.
187
СПРАВОЧНА ЛИТЕРАТУРА
Г., Г.' Г и н к и н. Справочник по радиотехнике. Госэиергоиздат, 1948 г.,
816 стр.
Г. П. Ш к у р и н, Справочник по электроизмерительным и радиоизмери-
тельным приборам. Воеимориздат, 1950 г., 511 стр.
Б. Б. Гурфинкель, Прнемно-усилвательные электронные лампы.
Госэиергоиздат, 1'949 г., 175 стр.
„Элементы и детали любительских радиоприемников". Справочная книга
под редакцией В. В. Е н ю т и и а. Госэиергоиздат, 1950 г., 184 стр.
„Справочная книга радиолюбителя", под редакцией В. И. Шамшура
Госэиергоиздат, 1951 г., 320 стр.
КОНСТРУИРАНЕ НА РАДИОАПАРАТУРИ
Проверка, настройка и ремонт
Е. А Левитин, Налаживание приемников. Госэиергоиздат, 1949 г..
64 стр.
3. Б. Гинзбург, Как находить и устранять повреждения в приемки
ках. Госэиергоиздат, 1949 г., 72 стр.
В. В. Е и ю т и н, Шестнадцат радиолюбительских схем. Госэиергоиздат,
1952 г., 120 стр.
Р. М. Малинин, Усилители низкой частоты. Госэиергоиздат, 1949 г.,
64 стр.
Д. Д. Сачков, Конструирование радиоаппаратуры. Госэиергоиздат.
1951 г., 272 стр.
Е. А. Л е в н т и н. Рабочие режимы ламп в приемниках. Госэиергоиздат,
1950 г„ 48 стр.
Б. М. Сметанин, Радиоконструктор. Госэиергоиздат, 1949 г.. 24 стр.
С. Д. Клементьев, Фотореле и его применение. Госэиергоиздат.
1950 г., 96 стр.
С. М. Герасиме в, Расчет радиолюбительских приемников. Госэнер-
гоиздат, 1952 г., 150 стр.
РАДИОИЗМЕРИТЕЛНА АПАРАТУ РА
Г. А. Сннцерев, Простейшие измерения. Госэиергоиздат, 1950 г..
80 стр.
К. Д. Осип'ов, Ламповый вольтметр. Госэиергоиздат, 1950 г., 56 стр.
В. А. Орлов, Измерительная лаборатория радиолюбителя. Госэнер
гоиздат. 1951 г.. 80 стр
ПРОИЗХОД НА ВЪПРОСИТЕ
И. И. С п и ж е в с к и й, Гальванические батареи и аккумуляторы. Гос-
энергонздат, 1949 г.. 72 стр.
В. П. С е и и и ц к и й, Самодельные гальванические элементы. Гос-
эиергонздат, 1950 г., 64 стр.
В. В. Шипов и Г. М. Давыдов, Источники тока для батарейных
радиоприемников. Связьиздат, 1951 г., 32 стр.
Р. М. Малинин, Питание приемников от электросети. Госэиергоиздат.
1950 г., 104 стр.
С. Н. Криз е, Расчет маломощных силовых трансформаторов и дроссе-
лей фильтров. Госэиергоиздат, 1950 г., 40 стр.
К. В. М а з е л ь. Выпрямители и стабилизаторы напряжения. Госэнерго-
издат, 1951 г., 120 стр.
188
ТЕЛЕВИЗИЯ
А. Я. Клопов, Путь в телевидение. Госэнергоиздат, 1949 г., 80 стр.
А. Я. Клопов, Сто ответов на вопросы любителей телевидения. Гос-
энергоиздат, 1949 г., 80 стр.
В. П. Ю р ч е и к о, Первая книга по телевидению. Госэнергоиздат,
1951 г., 64 стр.
А. Д. Батраков и А. Я. Клопов, Рассказ о телевизоре. Гос-
энергоиздат, 1951 г., 56 стр.
В. Я. Сутягин, Любительский телевизор. Госэнергоиздат, 1951 г.,
72 стр.
ЗВУКОЗАПИСНА АПАРАТУ РА
В. Г. Корольков, Магнитная запись звука. Госэнергоиздат, 1949 г.
88 стр.
В. Г. Корольков, Что такое звукозапись. Издательство ДОСАРМ,
1950 г., 51 стр.
В. Г. Корольков, Механическая система записи звука. Госэнерго
издат, 1951 г., 80 стр.
А. К. Бектабеков и М. С. Жук, Рекордер для записи на диск,
Госэнергоиздат, 1951 г., 32 стр.
ОТКЪДЕ ДА СИ ИЗПИШЕМ РАДИОТЕXНИЧЕСКА
ЛИТЕРАТУРА
За поръчки обръщайте се на адрес: Москва, проезд Куйбышева, Д. 12.
„Книга—почтой", или: Москва, Петровка, д. 15 „Кинга—почтой".
189
СЪДЪРЖАНИЕ
Мои млади другари
Съветската радиотехника . . . . . .
В работилницата на радиоконструктора ....
Научете се да запоявате ......
Слепяване на скелета на бобина и трансформатор
Намотаване на бобини и трансформатори ....
Устройство на антената и заземяването ....
Най-прости радиолюбителем конструкции .....
Прост детекторен приемник ......
Опити с радиолампа .......
Усилвател към детекторния приемник ......
Прост изправител .......
Прост двулампов радиоприемник 0-V-1 ....
Трептящ кръг с вариометрн . .....
В помощ иа училището .......
Устройство за демонстриране опитите на А. С. Попов
Апарат за изучаване на телеграфната азбука ....
Устройство за демонстриране на високочестотни токове
Фотоелектрическо реле . . . . .
Радиоконструктор .......
Монтиране на радносхеми с помощта на плочите на радиоконструктора
Радиоконструкции за подготвени млади радиолюбители
Походен радиоприемник ......
Радиограмофон ........
Трилампов двуобхватен приемник .....
ПоДобряване на приемник 1—V—1 .....
Училищен радиовъзел
Прост триобхватен суперхетеродин
, Саморъчно направено звукозаписващо устройство
Изпробваце на радноконструкции ......
Изпитателно табло .......
Как се намират н отстраняват неизправностите в радиоконструкциите
Лампови измерители и уредй за нагласяване иа радиоконструкциите
Полезни съвети ........
Набор на части за радиоконструкции .
Как да се избере необходимата големина на капацитета и съпротивлениет
Как да се измени големината на променливото съпротивление
Как да направим постоянно съпротивление . . '
Как да направим кондензатор с постоянен капацитет
Регулатор на силата на звука без променливо съпротивление
Саморъчно направен реостат за отопление ....
Прост трептящ кръг, настройващ се с метал
Най-прости части от ламарина ......
Индикатор на високо напрежение .....
Залепва^е балона на лампата към цокъла ....
Рабоши за частите .......
Полиране на пластмасата ......
Припои за запояване на алуминий .....
Саморъчно направен цокъл за палчикови лампи
Риболовна връв, използувана за скйлния механнзъм
Саморъчно наиравена скала за радиоприемника . . . .
3
5
9
11
14
16
18
21
23
26
31
37
39
48
50
50
53
54
58
61
64
66
68
73
78
85
86
101
125
129
136
141
141
144
145
146
147
148
149
150
151
152
152
153
154
154
154
155
155
190
Как да се намагяетизира магнит от стари електромагнитни слушалки 156
Разглобяем скелет на трансформаторна бобина .... 156
Екраниране и монтаж 156
Превключвател с копче ... .... 158
КРАТЪК СПРАВОЧНИК ЗА МЛАДИЯ РАДИО КОНСТРУКТОР
Условии означения на радиосхемите . . . 163
Условии означения на нринципните схеми . 168
Списъюна означенийта ........ 169
Крнстали за детектори . , . . . . 170
Характеристика на различните детекторни двойки . . ' 170
Основни марки на проводниците, използувани в радиолюбителската практика 171
Маркировка на постоянните съпротивления . . . , . 171
Маркировка на постоянните кондензатори 173
Осиовни даннн на сухите галванически елементи и батерии 177
Нриемно-уснлвателнн лампи зд постоянен ток .... 178
Основни даннн за батерийните палчнковн лампи .... 179
Таблица на най-често срещащите се случаи на замяна иа лампи 180
Нови означения на радиолампите ...... 181
Мрежови приемно-усилвателни лампи ...... 183
Таблица на фабричните силови трансформатори .... 184
Данни за фабричните нзходящн трансформатори 185
Данни за електродинамичните високоговорителн 18о
Крагьк списък на книгнте по въпросите на радиолюбителската работа . 187
Откъде да си изпишем радиотехнически.литература . . 189
191
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
Стр. Ред Напечатано Да се чете По вина на
39 7 — отдолу приемната ириеманага печагницата
85 1 -ви ред под Рис. 5. 1. Рис. 51.
клишето
137 8 — отгоре индуктор индикатор -
Редактор : Н. Н и к и т о в
Техн, редактор: Кр. Георгиев
Коректор : С. Кожухарова
Ладена за печат на 9. XII. 1954 г.
Формат: ’/ie-TO/ioo
Тиране: 8,300 екз. Цена 10 лв.
Печатни коли : Г2
Авторски коли : 18'63
Издателски коли : 14'04
Печатница .Профнздат*— София. Портика № 1646
КОРИЦА — АТ. ВЛАДОВ
ЦЕНА 10ЛВ.