/
Теги: радиотехника електротехника радиоелектроника телевизия списание радио
Год: 1953
Текст
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Съхранено от Петко Пешков, сканиране: LZ2XYZ, обработка: LZ2WSG 18.XI.2007г., KN34PC
ГОД. II. 1953 г. КНИЖКА 6
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ — ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И РАДИОТО И ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДОБРО-ВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЦСТВИЕ НА ОТБРАНАТА — ДОСО
БЕЗСМЪРТЕН ВОЖД И УЧИТЕЛ
Преди четири години, на 2 юли 1949 год. българският народ загуби своя най-велик син, мъдър вожд и държав,ник, любим учител и забеле-жителен деятел на международного работническо движение Г е о р г и Димитров. Верен ученик на Ленин и Сталин, пламенен антифашистки трибун, мъжествен и, по-твърд от стомана революционер, той спечели легендарна победна слава в битките срещу хитлерофашизма и нодпалвачите на империалистически войни. Сина на българската работ-ническа класа и неговото дело по-читат трудещите се и всички прог-ресивни хора по света.
В деня на четиригодишнината от неговата смърт радиолюбите-лите заедно с целия български народ скланят чела пред светлата памет на любимия Георги Димитров.
Историята и борбите на нашия народ от последните десетилетия са неразривно свързани с живота и делото на Георги Димитров. Достой-ният негов заместник и продължи-тел на великото му дело, любимият Вълко Червенков правдиво заяви:
„Никой българин досега не е направил за правилното и народнополезно развитие на България толкова, колкото направи за него дру-гарят Георги Димитров4*.'
Георги Димитров е създател и ръ-ководител на БКП, като я изгради
като партия от Ленинско-Сталински тип. Той работа неуморно за укреп-ване на бойния съюз между работ-ници и селяни, за българо-съветска-та дружба. Георги Димитров ни за-веща да пазим тази дружба като зе-ниците на очите си, да я укрепваме непрестанно.
Георги Димитров отдаде живота си на борбата против фашизма и империализма, против войната, за мир и дружба между народите. В последните години на своя живот той разобличаваше неуморно титов-ската гнусна банда, американс-ан-глийския империализъм.
Георги Димитров бе истински велик патриот и същевременно пламенен интернационалист. Строителст-вото на социализма, изграждането на свободная, нов и щастлив живот в нашата страна бе вдъхновявано и ръководено от него. Съссъщатасила това вдъхновение ръководи днес целия наш народ при изграждането на социализма и при отстояване твърдо делото на мира.
Нашият народ върви бързо, смело и твърдо по пътя на Димитров, воден от достойния продължител на Димитровското дело, нашия любим министър-председател другаря Вълко Червенков.
Името и делото на Димитров са безсмъртни!
Вечна слава!
ГЕРОИ — РАДИСТИ
ГЕРОИЧНИЯТ ПОДВИГ НА ПАТРИОТА-РАДИСТ РАЗУМОВ
-Предиият -наблюдателен пункт на бата-рента бете разположен недалече от нем-ския преден край. Поради това той беше обстрелэан от противников минометен огън.
Случи ее така, щото малко преди нача-лото на нашата артилерийска подготовка екипажът на радиостаннията мзлезе от строя. См ян а иямаше и пошковият радист — -комсомолецът Разумов, работейки в ща-ба на полка, эаедно със старшнната Виноградов беше извикаи с радиостаннията на иаблтодателния пунк ла батареята.
Получил за-повед колкою е -возможно по-бърэо да се добер-е до мястото, Разумов и 'неговият помощник Лясов пропълзяха със сандъчетата на радиостанциите към те-лените заграждения след артилерийския наблюдател лейтенант Хлебцев.
Нашита позиции пазеха пълно мълчание. Противникът иервничеше и осветяваше не-прекъсиато с ракета подстъпиге към свой преден край Немските миномета, редувай-кн се с картечмици, непрекъснато обстрел-®ах>а нашита позиции.
Трудно е да си представим как храбрите съветски свързочннци '-пълзяха по земя-та, в конто На всеки метьр се -впиваха пар-чета от мини. Но те знаеха, че до иачалото на нашата артилерийска подготовка оста-ваха преброени минута и пълзяха, необръ-щайки внимание на огъня и иеизоставай-ки от лейтенанта. Радистите допълзяха до бодливата тел. Те премипаха през минното поле по тесните, едв-а забележими проходи, иацравени от сапьормте.
Ето и могнлата, добре известна на Разу мов като ориентир № 2 На нейния обратен скат, едва забележим от наветия снят, има-ше полуразрушен окоп Лейтенант Хлебцев скочи в окопа и показа със знак на Разумов: „Тук!“
Близкият разрнв от мина ги засипа със снежен прах и буци от замръзнала пръсг. Докато Хлебцев се оправ-яше и разтрива пге лицето си с -ръкавиците, Разумов поста-ви своята радиостанция и отвори капака.
— Лясов, дай акомулаторите — жаза той.
Неполучавайки отговор, Разумов се обърна, Лясов го иямаше до него.
През аиелицата радисты едва различи на десетина метра от окопа неподвижна фигура.
„Да не е ранен?" — премина набързо тревожна мнсъл в Разумов. „Какво става с акомулаторите?" — гутакси продума той и бързо допълзя към другаря си.
Лясов лежеше със заровено в снега лице. Сандъчето с акомулаторите се търка-ляше до него.
— Женя, какво става с тебе? — запита Разумов с тревожен глас и объриа към себе си главата на своя другар. Пламналите ракета осветиха безжизненото лице на младия войн.
Разумов тихо отпуска главата на мърт-вия радист на снега, взе сандъчето, по-гледна още веднъж Лясов и допълзя на наблюдателния пункт.
Лейтенантът, бее да запита, раэбра всич-ко какво е стан ало и Каза:
— Жалко за младежа. Но по-бързо, по-бьрзо дай свръзка — тутакси добави той.
Разумов трескаво работеше, включэайки акомулаторите. Всичко беше готово. Той духна в микрофона. . . Отново иемска мина се заби с вон в снега блнзо до самия окоп. Взрив. . . Лейтенант Хлебцев тихо .застена и се хвана за корема. Разумов се наведе над него, ио офицерът каза пре», зъби:
— Дребна работа. . .Викай нашнте.
В този момент и самнит радист почувству-ва болка в лявата ръка.
—Ето че и на мен ми тръгиа — каза той
Лявата ръка започна да се вцепеиява. Лейтеиаитьт като че лн промърмори иещо в иесвяст. Неприятного чувство на самота навара Разумов да се огледа. В коварната светлина на -ракетите се оказа, че заедно с виелицата пълзят десетки и стотици вра-гове към -наблюдателвня пункт
Разумов обърна бързо превключвателя. Лампичката светна. С ранената ръка той завъртя ръчката иа градуираиия кръг, а с дясната хвана микрофона.
— „Тундра" . Аз „Липа", аз „Липа“... Как ме чувате?
Чуваието беше отлично.
— „Тундра" — продължи Разумов — ще работя самичък. Хлебцев и Л^с. . .
-Верив от немска граната не му даде да довърши. Земята се раздвижм и снежна стена покри съветския радист. Две бели фигури се повдигиаха иззад -могилата и хва-иаха Разумов. Обискирвайки го, те разкоп-чаха полушубката на радиста.
Сърцето на Разумов биеше: той беше само оглушен от вэрива. Фашнстк-ите разу-знавачи го помъкнаха заедно с разбитата радиостанция към своите околи.
2
Ето вече 12 часа, откакто старшина Виноградов не напусна поста. Бреме е да почине, но не му е до почивка.,
Фронтът е наситен с множество радиостанции. Ефирът е излълнен с пукот и бу-чене. Виноградов долавя поена™, родни глаоове, но „Липа* в ефира я дима и няма. Внезапного,, изгубване на свръзката с Разумов все повече го безпокоеше.
Няколко цътн старшнната запитва ко-респондеятите в мрежата не се ли е поя-вил в ефира Разумов. Но повече за него не чу. Само на края на деня дойде съоб-щсиие на командира на батареята, че из-пратените разузиавачи донесли телата на Л ясов и Хлебцев. Те донесли и сандъчето с токо1източяи1ците, обаче самата радиостанция не намерили. За Разумов те също та-, ка нищо не узнали и командирът на бата реята го записал като „беэследио изчезнал“.
Разумов дойде в съзнание, когато фа-шистките разузнавали йлачешком го до-мъкнаха до блиндажа, построен недалеч от параклиса. Това той забеляза едва от-.варяйки очи, но не даде вид, че е дошел на себе си.
— „(Ориентир № 7“ — по навик си каза той. — Така, ето къде завърши моята бое-ва работа. Той забрави за ранената ръка и мисълта му бързо работеше.
Двама едри -немски войници внеюоха Разумов в блиндажа н го хвърлиха на пода Оберлейтенанты-, загърнат в голям женски шал, набърже погледна лежащия боец н започиа да разглежда неговите докумен-тн, конто му подаде червенииав ефрейтор Преэодачът, триейки си ръцете и свит от «туда, четеше червеноармейската книжка на пленника.
— Изправете го —заповяда офицеры на войн идите.
Те повдигнаха Разумов от пода. Но той не можете да стой на крака: голямата загуби на кръв н противната мнризма в блиндажа му причини главоболие .и прило-шаване. Той увисна безсилню в ръцете на войниците.
В блиндажа влезе иякакъв майор. Войниците се изправиха и войиикът силно блъс-ка Разумов. Майорът го погледна .изпита-телно в очите и попита от къде са го вдели. Оберлентемантът отговоря бързо:
—Нашите разузиавачи са го намерили около могилата зад телените заграждения по врете на работа с радиостанция.
Майорът прястьпи още веднъж към пленника и го иэгледа от главата до краката.
На Разумов се струваше невероятно, не-възможно воичко това, което се случи с него нрез последний час. Той искаше да пови-ка на помощ своя другэр — старшииата
Виноградов, конто с един удар би свършил с тоаи дявол с нелепа, висока фуражка, изпод конто стърчаха кожеми иаушни1ци.
— Болшевик? — на развален руски език попита майорът.
Но Разумов мълчеше.
- - Хей, говори! — «исоко кряана майорът и замахвайки, го удари по лицею. Радисты се втурна иацред, но войниците го хваааха още тю-здраво и никой си отзад го удари с приклад. Остра болка обхвана цялото му тяло.
Майорът, заглеждайки се в -книжката на Разумов, изведнъж се усмихиа и каза:
— О! Рудня! Аз съм бил там. Хубаи град Там са твоите майка и б<аща Те не знаят, че техният оин е сега при нас. Интересно ще бъде майка ти да’ вида своя син. Ние можем да направим това.
Буца- заседиа внезапно на гтрлото на Разумов. Той си спомии за своите майка и баща — стрелочник, за иеголямата жълта кыцнчка, за зелеичуковата градинка, за кладенеца с голямото скрибуцащо колело и тиквите иа оградата. Какво ще кажат неговите стари -родители, ако узнаят, че техният син е паднал в плен и сега е без-силеи да нзлълни своя войнски дълг?’*
Майорът се обърна към офицера и му каза на Немеки:
— Ние ще направим един експеримент.
При думата „експеримент" Разумов се ослуша.
— Намарайте го да укаже целите на своята батарея по наши указания.
Той се объриа към Разумов
— Аз зная, че вие сте добър специалист. Ние обичаме спецмалистите. Ако вие ни окажете малка помощ, ние ще бъдем дру-гарн. Трябва мъничко иещо да кажете на вашите по радиото, след което скоро ще видите своята майка и своя дом. Ние ще ®и отправим отгук.
Немецът погледна изпитателно съвет-ския радист.
Думите на врага в гълъбов шйиел потре-соха Разумов. — Той ми предаага да стана предател. . да агитирам нашите по радиото. . . — Но 1изведнъж ясна мисъл осени Разумов. — Врагьт трябва да се бие с всякакви способа — каза той сам иа себе си. — Само че това трябва да направя добре: чисто, естествен», яевъзбуждайки подозрение. — Очите му светнаха.
— Нищо, мамичко, твоят син не ще те посрами — Той се отдела. Фашистите очак-ваха негои-ият отговор. В ъгъла на блиндажа шумеше глухо умформера на немската радиостанция.
Разумов, стискайки зъбн, процеди:
—А какво трябва да направя?
— О’—оживи се офнцерът.—Това вече е друг разговор. Повикайте своите и мм предайте цифрите по моята бележка.
—Добре, дайте!'
3
Войнипите накараха Разумов да седле на сандъка До радиостанция?а. Майорът позвъни на телефона и записа нещо в бе-лежника си.
Той откъсна изписаиия лист и го подаде на Разумов.
— Кто, предавайте!
Немиите настроиха радиостанцията и Разумов чу ясно гласа на своите другари. Ето гласа на Борисов, конто работа зает-йо с 'Виноградов. Включиха оредавателя. Разумов от вълнение не можа да отвори уста. Той се овладя с нервно прозяване. Гой не чувствуваше своею тяло — не, ии-що наоколо, само, една мисъл. . .
— „Тундра", „Тундра", „Тундра!" Аз ,.Дипа“! Как ме чувате? Приемам!
Майорът, усмихвайки ое, кимма с глава на оберлейтенанта. Той адигна глава. Вой-ииците доволио се усмихваха
Борисов едва ли не подскочи от удивление, когато чу своего повиквателио наименований и гласа на Разумов.
— Другарю майор! — изирещя като че ли не със своя глас. — Разумов се иамери!
— Не може да бъде! Дали товае верно? Не е ли грешка? Разбудете веднага Виноградов!
Разумов продължаваше да вика.
виноградов скочи от мястото си и се втурна към радиостаицията.
— Дай веднага .радиослушалките — каза той
____ Вярно, другарю майор, обажда се Разумов. Къде ли е пропаднал?—Виноградов щателно продухиа микрофона.
— „Липа", аз „Тундра"! Чувам добре Къде се загуби, Разумов?
Майор Вилков взе едиата слушалка и слушаше внимателно заедио с Виноградов. Разумов продължаваше предаването.
— Аз „Липа"", разбираш ли ме, Петч? Аз „Л-и-я-а" — Разумов иякакси особено провлечено произиесе тази дума. — Предавай шифрован текст. — И той започна да чете по микрофона цифрите, напиоани от иемския майор.
— Така, разбираш ли ме? Ето, „Липа" говори. Ясно? Приемам!
Старшина Виноградов недоумяваше как е било възможяо на Разумов да настрои радиостаицията без токоизточници? Защо той така подчертава своего повиквателно наименование? Какъв шифрирап текст той може да предава от наблюдателния пункт? Горчивата догадка потресе толкова Виноградов, того той остаиа ияколко минути наго вкаменен Той добре разбра иитона-цията на своя другар и сега му стана понятно, че воичко казано от Разумов не би-ваше да се приеме като брътвеж За останалото ие беше трудно да ое досети
„Колка, Колка — дромърмори той на себе си, — да ,не си изпаднал в беда. .
Виноградов доложи своите съображения на майор Вилков. Той прехапа нервно усга и и каза:
— Постарейте се да узиаете къде се Памира.
РадиСтите искаха да кажат по микрофона и я колко ободрителни думи, за да го успокоят, но те знаеха, че такива думи мо-гат да погубят веднага техния другар. Нужно беше да се помогне на Разумов да измами врага.
— „Липа", (всичко разбрах. Не се безпо-кой. Но как е работам? Где си? Приемам.
Такъввъпроснемският майориеочакваше. Той разбра, че не трябваше да прекратява този разговор. Трябваше да се лечели време.
— Не отговаряйте засега на въгТооса — протеина той, — предайте оше веднъж тези цифри
Предавателят беше включен отново. Разумов повтори отново цифрите.
Мислейки, немецът се наведе към Разумов и протеина:
— Кажете, че ние се «эмирате на метилата, на своя наблюдателен пункт и по-бързо ис кайте огън.
Разумов предаде ясно и отчетливо в микрофона:
— Аз работя иа могилата, ориентир № 7 № 7! Разбраио? По-скоро отнривайте огън. Приемам.
Майор Вилков, 'вслушвайки се във всяка дума иа Разумов, скочи и се втурна към картата Ето мопилата — ориентир № 2. Защо Разумов ое обърка Не, той не е сбъркал. Ориентир № 7 означава парак-лиса.
— Ориентир № 7 — това е параклисът — възкликна въэбуденоВилко'В,—тойоттук се вижда добре в стереочръбата. Зиачи Разумов е там. А щом като там има радиостанция, това означава и «емски команден пункт. Отлично! Герой Разумов!
А Разумов предаваше сиде по-настойчиво:
—„Тундра"! Дайте по-скоро огьи! Дайте огън! Ясно ли ви е всичко, Виноградов? Привет, другари!
— Коля, всичко е ясно! Привет! Целу-вам те, наш роден другар — неедържай-ки се, казва Виноградов в микрофона.
Разумов броеше секундите. . . Ето, най-после!
.Съкрушителен удар от снаряди разора и разх!върли замръзиалата земя иа гроби-щата около параклиса. Обезпокоен, нем-сиият майор погледна подозрително Разумов. Той седсше спокойно, но вътрешно ликуваше.
— Къде стрелят те! Всичко ли той предаде правилио’ — запита майорът тревожно преводача
— Господин майор' Той предаде пра-вилно,- аз слушах всяка иегова дума.
(Спедва на стр. 8)
4
ИЗТЪКНАТ ПРЕДСТАВИТЕ Л НА СЪВЕТСКАТА РАДИОТЕХНИКА
Неотдавна съветската радиотехника отбеляза десетилетие от смъртта на голе-«ия руски учен-радиоспециалист, .продъл-жителя иа делото на изобретателя на ра-диото А. С. Попов, един от основополож-ниците на съветската радиотехника — Михаил Александрович Бонч-Бруевич’.
. М. А. Бонч-Бруевич е направил множество крупни изобретения, решения нт най-разнообразни радиотехнически проблеми. Почти Вт® всяка облает на съвременн"та радиотехника той е оставил богато научно наследство.
„Крупен работник и изобретател в радио-техниката“ — така беше характериэиран Бонч-Бруевич от Владимир Илич Ленин в своего известно писмо до И. В. Сталин от 19 май 1922 год.
Бонч- Бруевич
На забележмтелния съветски учен и патриот се ладна голямото щастие да работа над изпълнението на преките указания на великия гений на революция™ и заслужи висока оценка и благодарност на вяжда. Великнят Ленин неуморно следеше рабо-тите на М. А. Бонч-Бруевич, оказваше му всячески свдействие.
Постоянного внимание и грижа на великия вожд вдъхновиха учения за творчески подвиг за слава 'на съветската наука,
в служба на която той е посветил целия свой съзнателен живот.
Михаил Александрович Бонч-Бруевич е роден на 22 (10) февруа1ри 1888 год. в Орле. В рамно детство той се премества с родителите си в Киев.
Още в юношеска еъзраст Михаил Александрович проявява голям интерес към фи. зическите науки. В 1906 год. той се увляча от работите на A. Q. Попов и с помощта на примитивно обэаведената си домашиа лаборатория построява радиопредавател и радиоприемател по схемата на А. С. Попов.
През септември 1906 год. Бонч-Бруевич постъива в Петербургского военно-инженер^ но училище. Курса по физика в училище четял известният учен-физнк, съвременни-кът на А. С. Попов — Владимир Константинович Лебедински. Сближението с В. К. Лебедински оказало решаващо влияние през целия живот на Михаил Александрович.
След като завършва през август военно-инженерното училище, Бонч-Бруевич полу-чава назначение на ИркуЛк, където беше разположена 2-ра сибирски рота на искровия телеграф — едва от първите радиочасти на руската армия. Тук Михаил Александрович прослужим три години, след което той постъпва в Пётербурпекята електротеиническа школа
Още между стените иа военно-инженер-ното училище деветнадесетгодишният юнб-ша Михаил Александрович започва науч-«о-изследователска работа. В края на 1907 год. той запачкал ла работа над теорията на искровия разряд, която эавърши през 1914 год. Резултатите от работата във вид на две статии бяха публикувани в 1913 и 1915 години в списаиието на Руското фи-зико-химическо дружество. В тези монографии беше кратко систематизнрана същно-стта на проведените от младия учен ребо-ти по изеледването на искрите и дадено собствено тълкувалме на този пронес, под-крепено от резултатите на внтмателиите експерименти. Тези трудове го поставила до изтъкнатите руски учени В. К. Лебедински, В. Ф. Миткеевич, М. М. Глаголев и други.
В края на 1914 год. Михаил Александрович завършва курса на офицереката елек-тротехническа школа и бива назначен за помощиик-началник на Тверската приемна радиостанция.
Тук М. А. Бонч-Бруевич започнал да работа над създаванего на първите отечес-
5
таени радиолампы. Миелите на младия учен били насочени за освобсждававе от чуж-дестраянагга зависимое!, да снабди рус-ката армия с лампи от отечествено производство.
В 1915 год Бонч-Бруевич приготвя пър-вата руска електронна радиолампа.
Главного военно-техническо управление му предложило да оргапизира производ-ството на електронии лампи (католни ре лета—тогава така ги наричали) и да разра. боти приемник-усилвател за иезатихващи трептения Обаче никаква съществена помощ не му била оказана- Производството на отечествени радиолампы в никаким аа-бележителни мищаби не е било органиаи-рано до Великана октомврийска социалис-тическа революция Това се дължало на общатд технически Ызостаиалост таа царски Руси я, нейиата зависимое! от чужде-странния капитал, нископокло^ничеството ва гооподствуващите класи пред чужде-ст равного. •
♦
♦ *
След победата на Великата октомчолй-ска социалистически революция в съвегсма-та страна започна период иа разпвета на раднотехниката. Великите вождове на ре-волкщията В И Ленин я И. В Сталин с присъщата им гениална прозорливост вед-нага оцениха вклините яерспективи на тони млад отрасъл иа текниката, гигантского значение на радиото, иато могъщо средство за агитация, пропаганда и връака
През юли 1918 под. Ленин подписи декрет иа Съвета на Народиите комнеари за централизация на радиотехнического дело. В това време М А Бонч-Бруевич, работеш все още на Тверската радиостанция, заполнил първите опити по решетьчна модуляция родили се първите идеи за радиотелефона
За научимте работа на Бонч-Бруевич би-jo докладваио на В И. Ленин, който предложил незабавио да се създадат иа рндио-специалистите всички условия за творче-ска работа По указание иа Владимир Илич скоро било пристъпено към органи-зиране на Нижегородската радиол а бора горня — първото съветско маучно-изследсва-телско учреждение в областта на радиото. Начело иа лабоваторията бил М. А Бонч-Бруевич.
На 2 декември 1918 год, В И. Лен"н подписал „Положението на Нижегородска-т? лаборатория с работилницчте”. Пърни-те задачи пред колектмва на радиоспецча-листите били поставени: разработка на тгрнемни и генераторни радиолампа и на радаотелефонен предавател Скоро Бонч-Бруевич разработал приемна лампа „ПР-1" (вакуумно реле). Ти била с висок вакуум, с плоска система те електродите и с два извода на решетката. Разработката
на лампи по зададени параметры иэисква нейното пресмятане. Бонч-Бруевич създава теорията за пресмятане -на вакуумии лампи с малка мощносг. Тави теория била, изложена в края на 1919 год. в сп „Радиотехник".
Като организнрал серийния випуск на усилвателните лампи през пролетта на 1919 год., той пристъпил към конетруира-нето на радиотелефоне и предавател, нойте бил построен през декември 1919 год. При това Бонч-Бруевич съвместно със С. И. Шапошников разработал оригинална схема за анодиа модулация. Приооитетът в това дело, иакто и в много други области на раднотехниката, принадлежи иа нашите сьветски учени.
Като разработал схемага ни предавате-ля, Бонч-Бруевич приготвил лампа при която на анода ice разсейвала до известна степей голяма мощност, благодарение -®-пелзуването на месивен анод. През декември 1919 год. било проведено >първото рзд'иотелефонно предавало от Нижни до Москва при мощност в антената 4(1 вата. В края на януари 1920 год. мощяостта на предавателя била увеличена до 300 вата.
Като узиава за първнте ниучни успехи на М. А Боич-Бруеаич в областт- на създе-ването на радиотелефона, Владимир Илич иа 5 февруари 1920 год. се обърнал към него с известного писмо, в което обещава Tig оказва в изрбретателсиата работа ни учения всемерно содействие. През март >°20 год В. И. Ленин подписва постановление на Съвета на Народнчте комисаэи, в което на Нижегородската пабопатория се поръчва да приготви рг течение иа два и половина месеца центпаинд радиотеле-сЬокна станция с радиус на действие от 2000 версии.
Пиамото на В И. Ленин и постановле-нието иа правителството вдъхновили Бонч-Бруевич, който с огромен ептусиазъм се заел за разрешение на изключителио трудиата задача Трябвало да се създадат мо щни генератора и лампи при отсъствието на необходимите аа това мъчпотопими метали — тантал и молибден. Стремейки се по всякакъв иачин да изпълии указанче-то на вожда, съветският учен в реэултзт на упарит труд съедал макет на лампи с небивили в света конструкции- притот-венита от него лампа се охлаждала с воде като двигател с вътретпно горене. То-Bia била истинска революция в .рядистех-никата Съветскиге учени установили нови, съвършенн, оригииални принципи иа конструиране на мотни радиолампы.
На анода .на мошната лампа се оказала възможнокята да се разсеят 950 вата. С това вече станало възможно да се започ-нат редовнм радиотелефонии лредаванчя.
През пролетта на 1920 год. се започналс конструирането на пърния оадиотелефонен
6
предавател, а през есечта иа същата година тсзи предавател с мощност до 2 киловата 'бил инс-палнрам на Ходинската (сс-га Октомврийска) радиостанция з Москва. Предавания-па му били слушали в Ташкент, Чити и а много други отдалечеии градове на страната. ОтгуксъщоотХодинската tpa-диостанцчя бил направен еднос-npiaHeiH ра-диотелефомен разговор с Берлин. Немцн-тс слушйли, но- Hie могли да отговорят •—• те още нямалм радиотелефокша йпаратура.
В. И. Ленин високо оценил науччия ус-тех на М А. Бонч-Бруевич. На 27 януари 1921 год. Лемин подписва постановление т*а Совнаркома, в което подчертава благо-приятните резултати, достигнати от Ниже-городската радаолаборатория в конструи-рането на радиотелефонния ппедавател В декрета била набелязаиа програма «а строителство не радиотелефонии станции в. Л1осква и в редица пуиктове на странага.
Срокът ва постройка иа мощна радиотелефоний станция в Москва бил поста вен от Ленин за шест месеца. Това бил до’та мйлък срок. Преди да се построй новият мощен .предавател, Ббнч-Бруерич трябва-ло да усъвършенствува своите оклаждани с вода лампи. Ученият успешно се справил с работа-па, довеждийки разсейванего на анода до 1,2 .киловата. За да се достигни тазн големина, той за пръв път в свете конструирал многокамерен диод. Лам пата ималв четной катода, всекч със своя решетка н свой анод, който на свой ред се явява чают от обшия анод. Т.азч оригинал На руска конструкция била впоследстзне изподзувана от англнчаните в тяхната раз-глобяема лампа Метро Викерс Приорите-тът и в тори случай безспорно принадлежи и? съветския учен
Строителството на цредавателя за пъп-вата Московска радиостанция иа името иа Коминтерна, зяпочнато в началото ня 1921 год. под ръководството на М А Бонч Бруевич, било усттевпио вавършено в срок, по-спавен от В. И. Ленин, Оше в края на 1921 гот апаратурата не предавателя била ичпробвана в зданието на Нижегород-скат.з радиолабощатопия При това, както отбелязва сам Бонч Бруевич, използуэане-го едновременно на голямо число ламли срешнело неочаквано затруднение. Изу-чаването нт тези затруднения довело .между впрочем до метода за получеване на ултракъси 'вълни, конто се подаилч тук vi4to паразитн”. раарутп-аваши лампите. Така още в 1921 гад М А Бонч-Бруевич се заел с проблемата за ултпа късите въл-ни, с разрешала пето иа ноете той направил голям научен принос
Първ-ата съветскя радиопрел.зв1ате гна станция беше открята проз август 1922 год Стаипията чмяпте мошност 12 китювзта и беше толава чай-мошната в света На 17 септемврн 1922 год. чрез тази станция се
предаде първият концерт по радаото. Ра-диостанциите на Заиадна Европа започна-ха своего предавало след много време.
Така с труда на кодекпив?. «а съвет-ските учени, възгл авиван от М. А. Бонч-Бруевич и него&игге лични изобретения и разработки, бил трайно завоюван приори-тетът на нашата Родина както в областта на радиотелефона, така и в радиопредава-нето. За'воюването от Съветския Сьюз през 1922 год. световно първенство в областта на строителството на мощни радаопреда-вателни станции здраво се дър?к1 и до-сега.
През периода 1923—1925 години Бонч-Бруевич заедно с колеетив от радиоспециа-лнсти от лабораторнята раеработи първия предавател за местно предаване Сьщо тана цяла серия от малки радиостанции били инсталирани в редица градове на Сьюза. Това били предавателн с анодна моду-лация и мошност в антената 1,2 киловата, донато захранването им се осъществя-вало иапълио от градската мрежа с три-фазен ток. Едновременно Бонч-Бруевич съв-местно с М А. Кутушев и С. И. Шапош ников конструира два радиотелефонии пре-давателя с повишена мощност. Единият бил поставен прев 1927 год. в Москва, а дру-гмят в Свердловск. Мошността в антена-та достилала 40 киловата Усилването на звуковата честота ставало по схема, в която още тогава били залегнали принци-пите на честнотната модуляция.
Към края на 1923 год. Бонч-Бруевич -мз-pa ботва най-мощната тогава в света 25-киловатова генераторна лампа, а скоро разработва и проект на лампа с мошност (00 киловата Такива конструкции иа ммцни радиолампи не е имела нито едва страна на света. Делегациям от видяи нем-ски уцени, предс-гвители на фиомата «Те-лефункен", пристипнала в СССР през те-тември 1923 год . била поразена от оригинал ността на конструкцинте ни мошките ла1мпи ва Бонч-Бруевич
Година и половина след това, през ля-тото на 1925 год. обраеци от лампите на Бонч-Бруевич били изпратени на между-народната ызложба в Стокхолм, к-ьдето те предизВнкали въАищение и удивление сред чуждестранните учета.
Радиофирмите на някон капиталистически странн се мъчили, както те това често правят, да си |црнсвоят ивобретенията и на-учните разработки на съветските учени. Това и частност се отнеся за конструкцнята на късовълновата антена, * разрабо-тена от М А. Бонч-Бруевич съв-местно с В. В. Татаринов Запоздали се през 1923 год. в Ннжегородоката радиолаборатоя с конструкинята на пази антена, нем ските специалиста веднага след заврыцаието си в Берлин запатентовали
7
за фирмана „Телефункен" аналогична късо-сълнова антена. Цялата „разлива" между конструкцията на Бонч-Бруевич—Татаринов и така наречевата конструкция „Телефун-кен“ се състояла в това, че в първата е предвидена система за захранване на вею-тикални, а във втората на хоризонтални вибратори. Така, похищавайки идеята на съветските учени, като изменяват само ртэ-положението на вибраторите, немските оа-диомонополисти патентовали „с.воята" кон стругания на късовълнова йнтена •
Работите в областта на късите вълни, 31апочнати от Бонч-Бруевич още в 1923 г , успешно продължевали' в 1924 под. въз с снова на тези работи била организирана линия от магистрална радиовръзка Москва —Ташкент, а след известно време — ли-нията Москва—Иркутск. Практическият опит, натрупан при екоплоатацията .на тези пирви магистрални радиолинии, послужи за основа на Бонч-Бруевич при оазработва-ния от него скоро метод на работа с „нощ-на“ и „дневна" вълна.
В 1932 год излезе капиталнчят труд на Михаил Александрович „Кьси ®ълни“.
В 1926 год. Бонч-Бруевич започнал да разрабстви метод на работа за отделиото излъчване на страниччите честоти и една страннчма честота с възстановяване на но-сешата честота на мястото на приемането с помощта на „местен осцилатор" във вид на мощен предавател. В настояще време този метод намерч доста актумно. значе ние в палгтотехниката.
Научпо-изследователската дейност на Нижегородската радиолаборатория получи висока оценка. С постановления на съвет-ското правителсгпво лабораторията беше на прадеда с два ордена На Трудового чернено знаме и й беше дадено името на В. И Ленин ’
Паучните заслуги на М. А. Бонч Бруевич послужила като основа при избирането му пред 1931 год. за член-кореспондент на Ака-демията на науките на СССР.
След като ,се премества в Ленинград, Бонч-Бруевич в периода 1932—1936 години работи над проблема та за ра^ростране-нието на радиовълните в гориите слоеее на атмосферата и да ръководи работата на съветския сектор на Международната по-лярна година Работенки в Ленинградский електрофизически институт (ЛЕФИ), Михаил Александрович в 1933—1940 годинииапра-ви големи научни иэследвания в областта ни ултракъсите вълни, рупорните антени, гллноводите, многокамерните магяетрони Той за първи път предложи способ за на-мгране на точния пеленг чрез въртене на диаграмите за насоченост и направи редица други разработки в различните области на радиотехниюата.
Едновременно Михаил Александрович вършеше голима педагогическа и литера-туппа работа Като професор в Ленинградский електротехнически институт за връэка той в 1935 год. издаде обширен учебник ..Основи на радиотехника™“ в две части за електротехническите вузове В 1938 год. Михаил Александрович иапнса също така учебного пособие за техникумите „Елемен-ти на радиотехниката".
Михаил? Александрович почина на 7 март 1940 год на 52-годишн1а възраст, в пълест ра’цвет на силите и енерпията. Съветската радиотехника понесе дежка эагуба, зигуб-кайюи един от своите основотюложници, чрупния деятел на отечествената наука.
Той беше тюлям новатор в науиата, учен гражданин, пламенен патриот. На интере-сите на Родината тон отдаде всичко, в ней-чо служене той й отдаде всичките свои си-ли, способности, целня свой талант на учеч-изследовател .
ГЕРОИЧНЯЯТ ПОДВИГ НА РАЗУМОВ
(Продвижение от стр 4)
Раэривите на тежките снаряди разтро-сох>а стеките на немения блиндаж Типя като кафяна утайка се стичаше по дър-вените степи Немците слиоаио погледнаха майора.
• Ав ефи|аа отново се чуваше родии ят глас
•— Коля, как е работата’
— „Тундра", 'всичио е в ред. Завършвам гцредаването. Прощавайте, другари!
Изведнъж гигантски удар разора настип-ката на блиндажа и дърветата полетяха нагоре.
Нашата пехота вървеше зад огневия ва-ляк, прчдвижиха с? напред и .радлстите. Те вървяхй потай горящия параклис Редом с него зеоше прамадна дупка от из-бухна.т снаряд, от който стърчахо разцеме-ни дървета. Това беше блилдажът. откъ-дето извърши своего последно предавай© съветският патриот, доблестният воеиен евързочнмк Разумов
Превел от р^ски: Бор. Писанов
ЗА МЛАДИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ ПО РАДИОСВЪРЗОЧНО ДЕЛО
Организирането и редовното провеждане на занятията по отделяйте дисциплини на радносвързочното дело, срочного и качест-вено изпълнение иа плана. завнси от подбора и подготовка та на ръководителнте в учебните труп и, кръжоците и кадровите куроове. , , J
Доброволната организация за съдействие на отбраната набира ръководители нз-меж-ду демобилизираните св/ьрзочннцн, конто са подготвенн в кадрови и централин курсо-ве, орпанизирани от ДОСО. Успехът на подготовката иа обучаващите се в различ-ните учебни форми завнси изключително от .ннвото и теоретическата н практичсска подготовка на ръководителите.
Почета задача еширокого лроиагаидира-не сред нашия трудов народ радиосвързоч-ното дело, 'неговото овладяване и готов-ността,за отбрана иа нашата млада социа-лнстическа Родина. За да се справят с успех с тази отговорна и патриотична задача, ръководителите на различимте учебни звена по радиосвързочно дело трябва постоянно да работяг върху по-нататъш-ното изучаване иа радиотелецрафията, електро и раднотехниката и телефонного дело. Те трябва ежедневно да полагат настойчива прижи за усъвършенствувансто си като лектори-методици. Необходимо е ръководителите да търсят н изучават ново-излезлите материали (литература, стадии и дописки) за обогатяване на своите технически и специалаи познания.
Сыцо така важно условие за успеха на ръководителя в неговата работа е методич-ната му подготовка, умението му правилно да построява и провежда занятията си с обучаваните. Тук трябва да кажем, че не всеки добър специалист може да бъде до-бър ръководител-лектор. Затова трябва внимателно да се подбират ръководителите и лекторите. Придобнването на методичйи лавици и успех за добра работа не става изведнъж. Тези извьнредно важни качества за ръководителите се придобиват в пронес на систематична подготовка и иепре-къснато усъвършенствуване.
Никои ръководители на кръжопи по ра-диосвързочио дело с добра теоретична и специална подготовка и задоволителна подготовка по темата провеждат занятията методически иеправилно, даже лошо, вследствие иа което иръжочнипите отпадат и кръжокът се разпада. Причнната за това трябва да търсим преди всичко в ръководн-телите на тези кръжоци. Никои ръководители, притежавайки големи знания, в же-ланието си да дадат всичко, което зраят, се увличат в лекциите, впусиат се ® големи и излишни подробности. Това свидетелству-
ва за недобрата им мегодическа подготовка. Дорн и сиециалистите ръководители с дъл-гогодишен опит не се освобождават от за-дължението сериозно и грижливо да се под-готвят за всяко занятие. Само системного и настойчиво изучаване на юывроснте, свър-заии с предстоящего занятие, .строго и пред-варително проверсни показни действия на апратури, интересни и наситени с жив материал примеря приковават вииманмето на всички слушатели и резултатите са добрн.
Ръководителите на кръжоците по радио-свьрзочло дело в голямото си болшинство имат нужда от системна помощ от страна на подготвени другари и специалиста. За оказване на такава помощ окръжните и околийоките съвети на ДОСО трябва да провеждат семинари. Особено сега при наличного на радиоклубовете такива семинари трябва по-често да се провеждат, на мя-сто да се окавва действена методическа гю-мощ на ръководителите.
Пред младите и неопитни ръководители още в първите жрачки на тяхната практиче-ска дейност стой отговор,ната задача да възпитават и подготвят смели евързочници, вииагн готовя за защита на нашего социа-листическо отечество.
Естествено, че с таен работа може да се спрайт само добре подготвеяият ръководи-тел. Младите ръководители ням ат такъв опит, какъвто прнтежават по-старите. Пря-ко задължение’ на всички по-подготвени и опитни ръководители е да помагат на неот-давнашннте курсисти по-бързо да плидо-бият методическите наюици на’добри ръководители.
Важна задача на съветите на радиоклу-бовете, на секциите по радиосвързочно дело при ОС на ДООО и на всички ръководите-ли на учебни групи, кръжоци и кадрови курсове е постоянно да се грижат за ра-стежа на тези млади, още неутвърдили се като ръководители, кадри. Те иямат такъв опит, щото ведпага след завършвате на ка-дровия курс да се включат като самостоя-телни и добри ръководители. Ето защо е необходимо навреме да им се поМага.
В курса бъдещият ръководитеи получава необходимата подготовка, но той трябва след това иепрекъсиато да се усъвършен-ствува в практичеаката работа. Първите месеци, дори и година от неговата работа като ръководител имат изключително голимо значение за окончателното оформя-ване на неговите делови и технически качества.
Сталии в речта си пред випуска акаде-мици на Съветската армия в 1935 година посочи, че....училището — това е само
• (Следва на 11 стр.)
9
ЧЕТВЪРТАТА РАДИОКОНСТРУКТОРСКА ИЗЛОЖБА НА ДОСО
Провеждането на радиолюбителем конструкторски .изложби стана традиция сред радиолюбителите у «ас Радиоизложбите са вече ежегодна проверка за достнженията иа радиолюбителите в областта на радио-конструкторсгвото, както показател за >ко-лнчественото нарастване иа 'радиолюбителите, така н за повишаваие нивото «а по-знаннята им, техническая им опит и творчество.
За първи път у нас се проведе проз 1919 година .радиоконструкторока изложба. Младого любителско движение показа своего бързо развитие. Макар и при все още лоши матсриални условия и малкия оргализа-ционеи'опит радиолюбителите имаха пред себе си упоритостта ла съветските радиолюбители, техния опит и главно сигурната подкрепа на Партнята и Правителствого. . Затова само за пет годи ни се проведоха чети|ри републикански изложби.
Тези година в реднца окръжнй и околий-ски градове бяха уредени витршш и изложби в заьисимост от количествюто на експонатите.
Прев месец март в Берковица, 1 енерал Тошево, първи и четвъртн райони иа София бяха уредени витрини; в гр. Сталин н София — градски изложби, околийски изложби в Михайловград н проз април окръжнй изложби в Коларовград, Търново, Сталин, Плевен и др.
В София и Плевен набързо са скърпеии експонати, за да се запълнят изложбите. но качеството им е такова, че въобще не е трябвало да бъдат поставени в изложбите. В София Материалите и техничоските въз-можности позволяваха добра изработка, но районите не изпълниха обещанието си; сыцото е станало в Ловеч и др. От Плевен-ски окръг радиолюбителите в болшинството си не са изпълнили обещанието си да представят експонатите в срок в последняя ден събират всички възможни части, за да направят експонати. Самият факт, че за няколко дни набързо_ се уреждат изложби 'и интересът към тях- е голям показва, че имаме сили, че можем да дадем много, но не чувствуваме напълно отговорностите си.
Добра грижа и подбор на експонатите личат в Коларовград, Сталин, Търново. В окръжната 'Изложба в Коларовград участ-вуват радиолюбители не само от Кол ар сжирал, но и от Търговише н СмеДово. Експо-натите от Попово и Нови Пазар били от-хвьрлейи от комиоията. Като една от най-добрнте уредеин изложби се очс.ртава тази в Коларовград. За три дни тя е била посе-тена от около 3,000 души.
IB окръжните изложби тазн година вече имаше експочати от Асенювпрад, Елена и
др., коего е указател за ръста на конструк-торството в малките градове.
Подготовката за провежданс иа четвър-тата .републиканска изложба бе започнага от началото на месец април. За участие в изложбата бяха поканени завод „Ворошилов" и Мжо на ПТТР, конто дадоха своего съгласие.
Експонатите започнаха да идват в София от 30 април. Още първнте пр а тки показала, че се е (работало по-дсбре и повече, отколкою през миналите поддай. Количе-ството на експонатите достигна 60. На изложбата се представила експонати от пет окръжнн съветн и Централния радиоклуб. Участвуваха окръжните съвети: Сталин с 10 екстюната, Плевен — 10, Търново — 15, Коларовград — 4, Враца — 7, Пловдив — 10 и Централният радиоклуб — 5. София ГС и окръга, Стара Затора, Русе, Бургас не взеха никакво участие, въпрекн налнчието на значителнн условия.
Най-масов бе отделът на измерителни-те аларатури, след това на концерт,ните лриемницн. 'КВ и УКВ се оказаха с много мал ко експонати — всичко 6, звукозапис — 1, усилватели — 3.
Отделът КВ приемно-предавателни а пара тур и, конто трябвашеда бъде май-масов бе представен от два предавателя, израбо-тепи в Михайловград и Централния радиоклуб, два приемника от Пловдив и коего е крайне недостатъчно и не отразява развитие™ на късовълновата слушателска н операторски дейност. Коларовград, 4-и район в София, Търново не представиха своите предаватели, конто вече работят редовно.
Отделът УКВ се представи с два експо-ната, от .конто единият приемник, израбо-тен в гр Сталин, който не .работеше и е крайне лошо изработен. Приемно-предава-телната станция за телемеханика, разработана в Централния радиоклуб, е добре оформена и давн добри резултати.
В отдела „звукозапис" им а само един експонат — магнетофон от Коларовград — задоволително изработен. Както при УКВ липсата на подходящи материали попречи на изработката на различии и качествепн експонати.
Измерители имаше най-м.ного както стрелкови, така и ламнови. Хубаво впечатление правят измерителите, изработени от Хр Ненов — Габрово. Но-имаше от дру-,гаде представени незавършени, неградуи-рани, а от Търново представиха комбини-.раи лампов волтмегтър и авометьр в хубава кутая, ио само с прикрепени към .пертинак-совата дъека части, без всякакъэ монтаж.
В отдела нагледни учебни пособия бяха по-казани табла, действуващи макета, прне.мни-
10
ци, представали от Търново, макар и с не много добър .монтаж. И този раздел бе малко застъпен, макар че е много важен.
Добре изработените концертин приемни-ци от Пазарджик и Централина радиоклуб привличаха вниманието на посетителите. Хубав монтаж имаше само приемник2+1, изработен от Ангел Николов. Батермйни приемници имаше три, от конто единйят с ниско анодно напрежение, с хубаво израбо-тена кутия.
Радиофикационни съоръжения, като учи-лищпи уоилватели, уредби, .клубни усилва-тели, въобще ме бяха представени. Оттук еиоже да се направи заключение, че радио-любителите не са се включили в това важно дело — радиофикацияга на страната.
Бяха представени най-разнообразни по-мощни съоръжения: ауто и перфоратор от Пазарджик, електрически трансфсрмато-рен поялник, машини за навиване бобини, походни зумери, морзови ключове и т. в
Апаратури за приложение яа радиото в народного стопанство и индустрията няма-ше нито едя а.
Изработката на експонатите, представени На 4-а .републиканска радиоизложба, соче-ше по-голяма грижа и внимание. Външното оформяване и монтажът бяха подобрени спрямо миналите години. По-голямото количество • на радиоматериали, пуснати в продажба, даде положително отражение.
Като пай-слаба страна па експонатите бе липсата на оригинални разработки. В по-вечето случаи схемнте са обикновени типо-ве. Творчеството, търсенето, находчивое it а, конто са присъщи на радиолюбителя, не са отразени. Като добри пр/имери на творчество трябва да се отбележат ауто и перфоратор, изработени от радиолюбители в Пазарджик, добре замислени, резултатно и
добре оформели, както и приемно-предава-телната- уредба за телемеханика — Цеи-тралния радиоклуб и любителския магнетофон, изработен в Коларовград.
Посещението на изложбата беше значи-телно — средно дневно по 400 души, или общо над 12,000 души. В книгата за от-знви топло звучат думите на работники, ученици, пионери, студенти и т. н. за рабо-тата я радиолюбителите, изразената надежда за по-успешното и бързо развитие на ра-диолюбителството.
Оценката яа експонатите се извърши вьт основа на следните показатели: по каква схема е .работено, апаратурата — готова: подбрана ли е или лично изработена от конструктора, качеството на .монтажа, ре зултагите и външното оформяване
Въпреки някои слабости, трйбва да отчетом през тази година значителния успех на изложбцте по места и републикапската радиоизложба Те допринесоха за зпачи-телното популяризиране на радиотехничес-кйте знания, приложението на радиото и запознаване на по-широки слоеве от насе-лението със задачите на радиолюбителствог то и радиоевързочното дело.
През 1954 г предстои провеждане на ра-диоизложби Имайки опит от тази и мина-лата година, още отсега да започнем под-готовката, да заангажираме повече участ-ници. Ранната подготовка ще даде въз-можност за по-качествена израбогка на експонатите, за по-задълбочена работа над схемнте, време за изпробване на апарату-рите и т. н. На петата радиоизложба трябва да демопстрираме още по-големи достижения и творчески успехи на радиолюби-телите-конструктори.
Янаки Блъсков
ЗА МЛАДИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ ПО РАДИОСВЪРЗОЧНО ДЕЛО (Продължение от стр. 9)
подготвителната степей. Истинското зака-ляване на кадрите се получава в жива га работ", вън от училището, в борбата с трудностите, в преодоляването на трудно-стите“. Това напълно се отнася и за катите ръководители и на първо място за младите, неотдавна завършили курсовете по радиоевързочно дело.
Необходимо е току що завъ^шилите курса бъдещи ръководители много внимателно да се отпасят към .посочваните им допуснати грешки, да не угасва ентусиазмът им за работа. Трябва еще от първия ден енергично да се заемат с работата, да. не се плашат от трудностите, а смело да ги преодоляват, да дават всички свои сили, целия си младежки жар за подготовката на радисти, телефониста и радиоконструктори.
Срещат се понякога, макар и рядко, такива другари, конто след завършване яа курса, престават да се грижат за по-ната-тынната си подготовка и квалификация. Те навярно омятат, че лай-трудният етап от подготовката е, вече минал, а практиче-ската работа в кръжока е проста работа. Такива другари жестоко ое лъжат и добри резултати от тях не може да се очакват.
По-опитните и стари ръководители, за-белязвайки такова нехайно отношение към личната самоподготовка на младите ръководители, трябва своевременно да им помогнат!
Огнян Кукуров
началник отдел „Радиоевързочно дело" при ЦС на ДОСО
И
ИЗ СТРАНИТЕ С НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ
ЗАПОЧВАНЕ НА ТЕЛЁВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ НА 1 МАЙ 1953 Г.
На 1 >май 1953 г. в 20 часа в Прага за-почна слитно телевизионно предаване. Това събитие представлява голям успех на чекските работници и техники в областта на радиото.
За създаваието на чехослоэашката телевизия са взели участие три предприятия: Тесла — заводи на имею на Юлиус Фу чик в Прага, който изработи телевизмонния предавател; Тесла — заводът на името па Йосеф Фак»н в Прага, който към 31 март вече произэеде първата серия телевизион-ни приемници, и <изследо®ателският институт на главнрто управление на радиоко-муникациите на Министерството на свръзките, със заслужилите негови работници и техници бане съдадена телевизионната верига от студиото до. предавателя. Редица други предприятия, било то радиотехнически, строителни или машиностроителни, съ-труднмчиха при създаването на чехосло-вашката телевизия.
Чехската телевизия работа при норма 625 реда с ширина на телевизионния сигнал 8мгхц. Тави норма, която оттоваря на съветската телевизионна норма при необ-ходимите икономии ® опёктьра на радиоче-стотите, е най-съвършеаата в света.
Голяма помощ на работниците, конто се занимаваха с изграждането на телевнзия-та, оказа опитът на Съветския Съюз. Това важи както за приемника, за .основа на който е послужил съветокият телевизионеи приемник К'ВН45, така и за останалите части на телевизионната верига.
Пражкият телевизионеи предавател в лентата 56,5мгхц, а чесотата на образа е 49,75мгхц, докато честотата на звука е 56,25мгхц Това разстояние между често-тите на образа и звука, т. е. 6.5 мгцх, отго-варя сыцо така на иормата, приета от страните в лагера на мира «а Стокхолм-ската конференция. Студиото за .предаване се иамнра в Прага И.
Звукът от телевизионного студио се пре-иася до предавателя с номощта на кабел, а модулационните честоти на образа се пренасят до предавателя с радиорелейна връзка, работеща на много висока честота.
Предавателят на образа яма мощност около 5квт, а предавателят на звука —
Зквт. Предавателят на образа е амплитуд-но модулнран, а в предавателя на звука се иэползува честотна модулация.
Окончателната антена на предавателя , ще бъде системна от две насочени антени, поставени една над друга.
Така ще се постигне концентрнране на предаваната енергия в хоризонтална поео-ка, така че полезната излъчена мощност ще бъде значително по-голяма, отколкото указаните 5квт.
Конструктивният проект на аитената е дело на работннческия колектив на Мияи-стерството на свръзките, ръководен от носителя на отличие за изключителни заслуги инж. Владимир Цаха. Цялото устройство на студиото е било създадено в изслег дователския институт на радиокомуника-пиите при Министерството на свръзките от работническия колектив, ръководен от управителя на института д-р Й. Хабаиец. Основите на това начинание са положени още в 1945 г. след освобождението на Чехословакия от Съветската армия. През 1948 г. е продемонсгрирана за първи път телевизията както по времето на Междуна-родния панаир, така и по времето’на всесо-колския събор.
Устройството на телевизионната верига се състои в, основата си от снимании кам'ег ри със супериконоскогш (снимачни телеви-зионни лампи), каквито има в студиото две, от контролни устройства, с помощта на конто се контролира качеством па телевизионния образ иа различии места по вери-гата, от режийното устройство, от филмо-вия снимав и от сиихронизатори и помощни устройства.
Филмовият снимав, който в първите фа-зи на телевизионного предаване ще бъде найхъвършената част, тъй като програми-те ще бъдат предавали от филмови ленти, има редица нови усъвършеиствувания, осо-бено автоматичного устройство за прочисг-эаке звука и образа.
Телевизионните програми ще бъдат едяо-часови, в началото ще се провеждат три пъти в седмицата и ще се използуват частично и филмови снимки, снети специал-но за нуждите на телевизията.
12
ПО© па
ПРИМЕРЪТ НА СТАЛИНЦИ
През миналата 1952 го”тиа ВРТЦ Сталия приготви подвижна усилвателна апара-тура и от 17 юли до 23 август бе по сената из околията във връзка с жетвената кампания. Към подвижната радиокола бе придадена и подвижна киноапаратура. Ра-диоколата бе иридружена от бригада, която имаше своя црограма. Целеше се чрез оа-диото и киното да се мобилизират селските стопами за бързото и точно изпълнение на правителствените разпореждаиия във връзка с жетвата и вършитбата, издължаваие на зърнодоставките към държавата и т. н.
Радиоуредбата бе 30 вата с три броя ви-сокоговарители с микрофон, грамофон и подходящи грамофонни плочи. Високогово-рителите биваха инсталирани на селските мегдани. Бяха обходеии 28 села. Редовно сутрин селските стопани осьмваха с весела народна музика и лозунги, конто ги под-каняха на работа. На четири пъти радио-уредбата излиза иа самите кооперативни блокове иа ТКЗС а сената Геи. Киселово, Бояна, Ботево и Кап. Радево и там иа ни-вите служеше на жетварите. През обедиа-та поливка .се изиреха хора и ръченици, че-теше се хумор, .разкази и т. и. Отправяха се поздрави до индивидуални първенци и звена, вливала се нови снли и ентусиазъм за работа. След обяд уредбата се пребази-раше в ©ело и вапочв|ше програма по по^ срещаие на идващите от .работа селяни Навсякъде .вечер се предаэаше местей хумор „съобщения на бате Стършел", по-здрави за първеиците — отделяй стопани и звена, както и остро жилене «а .иэостава-щите земеделски стопани, жилене на председатели на народимте съвети, изтърваваши
МЕСЕЦИ НА ТЕХНИК АТА В
'По решение на сывета при радиоклуба месеците май и гани са определенм за клуба за месещи на техниката. На събрання пред радиолюбителите от града и на заседания пред членовете на радиоклуба се из-несоха технически иНнаучни доклади. Пред-седателят др. Манде® изнесе научим доклади за радиото в служба на науката, радио-фика.цията в нашата социалисгическа Родина и радиолюбителското движение у нас. Другарят Шалапутов ще изнесе доклад из областта на радиоконструкторствюто „Треп-тящият кръг — сърце на приемната и пре-давателна радиотехника". Радиолюбителите в град Пловдив с интерес следят тези доклади, участвуват в. разискванията, поставят
задачите, иемарливи отговорници по ТКЗС и всестраннм кооперации, лоши МТС И недобра бдителност по опазване на зърното.
Уредбата озвучи голямото общоселско събранме в чест на годишнината от основа-ването на ОФ is ©ело Чернево. Бяха спе-циално придружени гостуващите корейски студента на кооперативного стопанство в село Крумово, където по .микрофона се пяха много корейски и български песни. В ©ело Засмяново се използува случаят да се озвучи пионерского тържество. В селата Ботево, Равна гора, Бояна, Николаевка и пр. ученически агитки изнасяха .весели концерта по желание на пионерите. В село Новикове радиоуредбата озвучи тържество-то по случай пускането за първи път’на електричеоки ток, коего излезе .наполовина поради изгарине на селския м.режов трансформатор и бе продължеио с агрегата иа радиоуредбата.
За всяко посещение и предаване бе заведен дневник. На него с подписите си най-отговорните другари в селото записва-ха препоръките си и своите .впечатления. В дневника се чете жаждата на нашия народ за просвета. Па.ртийният секретар на село Николаевка писа във впечатленията си „. . .посепцението на радиоуредбата в селото ни се видя празник както на 1 май или 9 септемви."
Примерзл1 на сталиици през настоящата година трябва да бъде подет широко от .радиолюбителите, радиото да бъде поста-вено широко и всестранно за успешного провеждане иа жетвената и вършитбената кампания през 'настоящата година.
Н. Ст. Николова
ПЛОВДИВСКИЯ РАДИОКЛУБ
въпр'оси. Конструкторите Н. Борисов, Шалапутов, Назлев и Драчев отделят лоляма част от врсмето си и почивката си за из-пълиение плана, поставен от «ашата Партия и .народного ни Правителство. Горните другари довършиха в срок подслушвател-ната радиостанция и я предадоха за ползу-ване в клуба от техните другари.
Чувствувайки нужда от квалифицирани иадри в областта на радиото, в .наша! а страна радиолюбителите от Пловдив дъл-боко вникват и в устройством на измер-вателната техника. .Пример в това отношение е др. Шалапутов, който е наша гор-дост.
13
ОБУЧЕНИЕ НА РАДИСТИТЕ В КАЧЕСТВЕНО ПРЕДАВАНЕ НА КЛЮЧ
Един от осиовните въпроси при обучаьа-ието на радистите е безспорно обучението им а безпогрешно и качествено предаване с ключ на телеграфиите знаци.
Обучението в цредаването на ключ се про-вежда едиовремеино с приемаде по слух, като разучаването в п.редаването да значите (букви, цифри, препинателни эиаци) се започва само след като обучаемите са научили правилно да предают точки, тирета я комбинации от тях.
Обучението в цредаване на ключ може да ое раздели на слединге осровни етапи:
Първоначално обучение в предаване иа ключ
В този етап на обучение радистите нау-чават правилнюто положение на тялото и ръцете при иредаваието, хващане и нагие -кане иа .ключа, правилно предаване на точки, тирета и комбинации от тях. В края на етапа радистите трябва да могат правилно и безпогрешно да предават груди като: Е И С X 6, Т М Ш О, А У Ж 4, Н Д Б 6, Н К Ц Ь Щ. Обучението се про-вежда групово, като ръководителят брои или тактува предаването на всеки знак, а обучаемите предават всички заодно Предаването яа точка се тактува с -изговаряне (броене) „роз1', а за тире — „раз,, два, три”. При всяко следващо занятие обучаемите отработват в строга последователност все по-сложни комбинации от точки и тирета.
Самостоятелно предава-ие със слушане на работа ие се препоръчва в този етап. Ръко-водителят зорко трябва да .следи всекн обучаем и своевременно да отстранява кон-статираиите грешки, по-важни от .конто са: иэкривяване на тялото при предаване, под-пиране лакътя на* лявата ръка на масата, „повиване" на ръката надясно или иаля.во, неправилно хващане на топчето на ключа и работа с .пръстите, работа със стегната ръка, предаване с неправилни н неравно-мерни движения на китката Тези грешки са резултат най-често на безконтролната работа яа радистите в стремежа им „по-бързо“ да се научат да предават. Горепосо-чените грешки ръководителят трябва да открие и отстрани своевременно и ако това не стане, такива начинавши радисти ие ще
могат да предават качествено и ритмично ^последствие.
Този етап е от особеиа важност за бъде-щите радиста, заодото той изгражда в тях основните положения я навици, необходими за правилиото и бързо уовояване иа сръч-ihoct при предавшие иа телеграфиите знаци с ключ. Практиката показва, че ако обучаемите са се научили правилно да предават точки, тирета н комбинации от тях, впо-слодствие лесно и бързо се научават да предават самите телеграфии знаци.
Разучаване н предаване на ключ на теле-графните зиаци
За псгбързотоилеаноусвояванев предава-ие буквите и цифрите се разделят на групи и съобразно .разполагаемото време за обучение за всяка груда се отдели и съответ-.ното учебно .време (часове).
Основният .метод на обучение и тук е груповото предаване под .ръководството иа преподавателя. Разучаването на самите телеграфии знаци се .цровежда по следния начин: ръководителят обяснява и показва «как се предава .разучаваният телецрафен знак, .след коего всички обучаеми, заедно с ръководителя .и с броене, предават 10—15 пъти разучавания знак; след това следва групово цредаване на текст от ра-зучавамите знаци и на .края на занятието се пр'Овежда тренировка в предаване на текст от всички разучеми букви Груповото предаване ние провеждаме по следння начин: цред всички обучаеми има еднакъв текст. По даден знак от ръководителя ее започва предаването; ръководителят го ръ-ководн от своя ключ (с шумим контакта) и брои за интервалите между групите. Изго-варяйки думите „интервал, .интервал", следи за ритмичного и правилно предаване и като коистатира нарушение на ритъма, намесва се в предаването и със своя .ключ възста-новява и коригира .нарушения ритъм.
Груповото предаване може да се про-вежда и по следния .начин, зумерният клас е устроен така, че обучаемите слушат със слушалките работата ‘ на ръководителя и предават заедно с него, жато се стремят да наподобят неговото предаване.
14
Самостоятелно предаване на ключа със слушане на работата за самоконтрол не препоръчваме в този етаи от подготовката. Допуска се само в изключителни случаи и то под нелооредствения контрол и наблюдение на ръководитедя.
Лоша услупа правят на себе си онези радисти, който се стремят към бързо предаване Те бързо влошават мапипулацията си, изопачават знаците, трудно предават Ж. 4,5 и др. буиви, сбиватточките много и т. н. Съшите ще трябва да започнатобучението откачало и щё 'иэостааат отдругарите си. Особено добрирезултати дават подготвителпите упражнения, като b началото на учебчия час в продължение на 10—15 .минута се провежда групово предаване на серия точки и тирета и комбинации от тях, като е и с х 5, т м о ш о, а у ж 4, и д б 6, Н к ц ь щ. Тези упражнения раздвижват мускулите на ктггката на ръката и спомагат за по-доброто провеждане на самого занятие.
iOt голимо значение са честите проверки на обучаемите, оообепо с номощта на пн-шещия апарат, където най-ясно проличават грешките при предаването и най-ясно могат да се видят и от сам.ия радист.
По-.важните грешки, който ръководителят трябва своевременно да открие и отстрани в този етап са: работа със стегната ръка, предавшие с „пропаднала" .китка, скъсява-не на последното тире, сбиване на точките, разкъоване на знаците особено буквите Ц, к, д, б, 6; предаване с развалена ръка а резултат на бързо и безконтролно пре
даване Своевременного отсграняване на горепосочените грешки ще спомогне много за качестзеиото предаване на радистите В това се състои и майсторството на ръко-водителя. Последният трябва да убеди радистите, че те трябва вина™ да се стремят към безпогрешно и без пребиване прсдава-ие и че това те ще достигнет е бавното, ритмично и правилно предаване Скоростта в< предав>ането ще се наборе неусетно, щом като рддистите могат свободно да предават
Увеличаване скоростта в предаване на ключ
Основният метод при обучението и тук о .груповото предаване под ръководствюто на ръководителя За всяко замятие се по-ставя определена скорост за достигане Води се съответната отчетност за успевае-мостта на .радистите. Разрешава се само-стоятелцо предаване със слушане на ра-ботата, но това да не бъде повече от 10% от времето, определено за .предаване. Най-добре е когато радистите ое научат да предават, без да си слушат работата със слу шалки, а да си .корипират предаването от шума на телеграфния ключ Тук се препо-ръчват тренировки в предаване на дълги текстов© до 200 групи (думи), като се обръ-ща особено внимание на интервалите между прупите. Радистите могат да бъдат поставони да работят и помежду ей. До-стигайки скорост в предаване 8—9 пр /мин., те премина.ват към лрактическа р.абота с радиостанции.
Георги Д. Котев
ПРОВЕДЕН ИЗПИТ ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛИ ОПЕРАТОРИ КЛАС „В“
'На 6 юни т. г. в .централния радиоклуб — София, Министерството на ПТТР ггроведе изпит за радиолюбители оператор и клас „В“.
На излила се явиха 18 души кандидата от различимте 1краища на страната: София, Г. Делчев, Габрово, Кърджали, Бургас, Ямбол, Хасково, Плевен и Казанлък. От явилите се-на изпита успешно завършиха 12 души, кбито .получиха званието „радиолюбители оператори клас „В“. Най-добра оценка получиха другарите Басил Тер-зиев — София, Бончо Василев — Габрово и Никола Крумов. — София
Трябва да се отбележи, че явилите се на тази сесия кандидата не бяха се готвмли достатъчно, в резултат на което 6 души от тях дадоха незадоволителми резултати.
Окръжните и околийск.ите съвети на ДОСО не ввеха авоевременни мерки за осигуряъа.не на колкого се може по-толям брой кандидата да се явят на тази сееия. Особено това се отнася за Пловдивския и Старозагорския окръжни съвети. към конто яма изградени радиоклубове Съшите не направиха необходимого па осигурят попе
по един кандидат, който да вземе операторский клас, с което да се разреши въпро-сът за получа1&аре на разрешение от М-во на ПТТР за строеж на .клубни приемно-пре-давателни радиостанции, една первостепенна тяхыа задача.
Създаваието на операторски кадри е важен раздел от радиолюбителската дейност, която провежда Доброволната организация за содействие на отбраната.
Приемно-предавателпите радиостанции особено .много допринасят за пропагандира-нсто на радиоевързочг.ото дело, спомагат за повмшаване качеството на подготовката иа младите радиста досовци, за разширя-.ване на опсраторската и слушателска дей-пост и съадаване на все по-добри млади радиолюбители оператори
Необходимо е още огсега да се издиоят всички желавши да се явят на изпит на предстоящата октомврийска сесия и отсе-га да запои не подготовката им по конспекта, указан .в правилника за радиблюби тал-ската дейност.
Димитър Костов
15
□а ях ппп
ради о и нда с тяйВ
PJA Д ИХ) ПРИЕМНИК 506
Радиоприемникът тип 506 е пуснат на пазара през 1950 г. Произвежда се в завод „К. Е. Ворошилов". Той е 44-2-лампов концертен приемник, 6-кръгов с 4 обхвата. Има красиво оформление. Външният му вид е представен на фиг. 1.
Фиг. 1
! Фурнированата дървена кутия със сгъваема кристална скала, разполо-жена на горната страна на кутията, позволява да се придвижва от хо-ризонтално до вертикално положение (от 0° до 90°).
Радиоприемникът 506 е третокласеи. Неговите параметри надхвърлят изис-кванията и преодоляват тези на приемник Пклас. Обхватите саследните:
1. Дълги вълни 150 — 400 кхц (750 — 2000 м). •
2. Средни вълни 520 — 1570 кхц (192 — 578 м.)
Късовълновият обхват е разделен на два подобхвата.
3. II къси вълни 5,75 — 13,2 мгхц (22,9—52,2 м)
4. I къси вълни 12,0 — 23,5 мгхп (12,8—25,0 м)
С разделянето на късовълновия обхват се печелят две важни качества: увеличава се J покриваният общ обхват, вместо 16,7 до 50 метра имаме 12,8 до 52,2 метра и на второ място — изборът на желания предавател става по-лесно hJ на по-удьл-жена скала.
Чувствителността, измерена при нормална мощ (0,3 Вт) за II межда-нен е 1,7 мв, за I междинен—30 мкв, а на входа по четирите обхвати между 5 и|25 мкв.
Междинната честота е общоприе-тата 468 кхц. Избирателността при разстройката + 10 кхц отклонение от резонансната честота 37 <ZB. АРС (Автоматично регулиране на силата) при промяна на силата на входЯщия сигнал от 0,1 на 100 мкв, т. е. 1000 пъти промяната на сигнала в изхода е само 1,6 пъти или 2</В. Честотната характеристика е праволинейна от 50 до 6000 хц с отклонение под 6<£В. Отслабване сигнали близки по честота до междинната: на дълги вълни 37</В, на средни вълни 45</В Фон — 56б/В. Селективност 9 кхц. Изходящата мощност е 3 вт. при клирфактор под 10%. Тази номинална мощ е доста-тъчна Да озвучи една голяма стая, дори и един малък салон. Общата консумация от мрежатае 72 вт. Външ-ните размери на кутията са: 560Х 370X260 мм. Според използувания говорител имаме две разновидности: при перманентен говорител високото напрежение е 2X270 в, а дроселът 500 ома, а при динамичен говорител, какъвто е случаят, показан в схемата
16
Фиг. 2. Схема на радиоприемник 506
на фиг. 2—2X330 в и възбуждането на 4-ватовия говорител 950 ома. И в единия, и в другая случай шпул-ката му е 3,5 ома. Шестте радиолампи функционират както еле два:
1. ЕСН4 — триод — регулиран — хексод — осцилатор и сменитёл.
2. EBF2 — двоен диод регулируем пентод — детекция, АРС, междинно честотно усилване.
3. EF9 — регулируем пентод — нискочестотен усилвател на напрежение.
4. EL3 — краен пентод — усилвател на мощ.
5. ЕМ4 — светлинен показател за настройка
6. AZ1 — двупътен изправител.
В антенната верига на приемника се намира филтърът за отслабване честота, близки до междинната, състоящ се от самоиндукцията Li и блоккондензатора С4. В случая серий-ният резонансен кръг се настройва на честота 468 кхц, давайки на късо всички близки честоти, като не поз-волява да преминат в следващите стъ-пала. Комплектният бобинен блок има ключ за вълни със 6 секции по 4 положения. Двойният променлив кон-дензатор със секции С2 и С3имаоби-чайния капацитет 15—408 пф.
В приемника 506 смесителното и междинночестотното стъпала са кла-сически. За отбелязване е устрой-ството за АРС, което е отличаемо, т. е. със закъснение, използувано само в по-луксозните приемници..
ПринЦипно светлинният показател за настройка е предпочитаният пред слуховите органи, a особенр имайки пред вид, че човешкото ухо е извън-редно несъвършено в това отношение. За тази цел е използувана лам-пата с двойна чуваемост ЕМ4. Когато приемникът е настроен точно иа желания предавател, в краищата на Ь4 достига максимално ВЧ напрежение, а в решетката на ЕМ4 чрез R2 и R28
максималното отрицателно напрежение, колкото сыцото е цо-голямо, толкова по-малък аноден ток ще имаме в анода и светло поле ще бъде най-голямо и обратно, при разстрой-ка — малко напрежение ,в Ь4 малко отрицателно напрежение на ЕМ4 максимален аноден ток и минимално, светло поле с големи сенки.
Детектараният ВЧ сигнал се прила-га към входа на усилвателя на- на-прежёние. Усилен вече, той се пре-хвърля чрез С20 на крайното стъпало (усилвателя на мощ). Комбинацията С20 — 0Л мкф и R20 — 250000 ома дава отлично възпроизвеждане на ниските звукови честоти.
Между анодите на EF9 и EL3 е вгра-дена отрицателна обратна връзка посредством трупа А, състояща се от R2i — 3 мегаома, R^—1,5 мегаома и С21—200пфот ед на страна и от друга групатаБ—потенциометъраР2 — 500000' ома, R23—0,5 мегаома и С22—250 пф. Групата А сама за себе си не се мени,изменяема е групатаБ, която мени стой-ността на реактивното съпротивление в зависимост от плъзгача и положе-нието на Р2. Когато сыцият е на дол-ния крац, т. е. към заслона на EL3, имаме най-голямо съпротивление и минимално върнато напрежение в EF9 и възпроизвеждане на високи честоти от 50 до 6000 хц и обратно, когато плъзгачът е към анода, имаме най-малко съпротивление и максимално върнато напрежение и честот-ната характеристика отрязва честоти над 3000 хц, т. е. изпъкват ниските тонове. Тази обратна връзка действу-ва напълно сфикасно, свеждайкииз-кривяванията до възможния минимум, давайки идеално възпроизвеждане, като същевременно служи и за тон-коректор.
С тези си качества и външен вид приемникът 506 е гордост за нашата родна промишленост.
Петьр Илиев
18
ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ
За нуждите на жичната радиофикация слаботоковият завод „Климент Ворошилов“ произвежда следните типове високоговорители:
1) Високогорител 0,3 вт — за до-машно радиофициране (абонатна радиоточка).
2) Високоговорител 2 вт — за озву-чаване на училища, учреждения и др.
3) Високоговорител 4 вт — за озву-чаване на учреждения, салони и др.
Фиг. 1
4) Високоговорител 6 вт—за улично озвучаване и големи салони.
5) Високоговорител 10 вт — за улично озвучаване (фуния).
6) Високоговорител 20 вт — за улично озвучаване (гъба).
7) Високоговорител 30 вт — за улично озвучаване (гъба).
Високоговорител 0,5 вт за домаш-но радиофициране тип—0,3 вт
1. Конструктивно оформление.
Фиг. 2
Външният вид на високоговорители, кутията и техните размери са пока-зани на фиг. 1.
2. Електрически данни.
I. Нормал на електрическа мощ0,3вт.
II. Работни напрежения 30 в (15 в).
III. Входящ импеданс 3000 ома (750 ома).
IV. Правотоково съпротивление на първичната ПО ома.
V. Правотоково съпротивление на вторичната 0,6 ома.
VI. Импеданс на трептящата мака-ричка 6 ома.
VII. Пасващ трансформатор.
а) Първична—1280нав. <1 = 0,16мм.
б) Вторична — 53 нав. d = 0,5 мм.
в) Желязо — вътрешно заводски стандарт № 2, дебелина на пакета 20 мм, силициева ламарина 0,35 мм.
Фиг .3
VIII. Регулатор на силата.
1. Положения номинална мощ.
2. „ — 6db.
3. „ изключено.
При трите положения на регула-
тора за силата входният импеданс
остава постоянен (3000 ома).
Електрическата схема на пасващия трансформатор и регулатора на силата са дадени на фиг. 2.
3. Акустически данни.
I. Честотен обхват от 100 до 6000 хц (при неравномерност не по-го-ляма от 15 db).
Честотната характеристика по звуко-во налягане е дадена на фиг. 3.
II. Средно звуково налягане на 1 м по оста на излъчването около 1,8 микробара.
III. Клирфактор не по-голям от 7%.
IV. Резонансна честота под 120 хц.
П. Тотев
19
КЪДЕ ДА ПОСТАВИМ НАШИЯ ПРИЕМНИК В СТАЯТА
Приемникът за иидивидуално пол-зуване е най-добре да се постави на отделна малка маса до суха стена, близо до извода на антената и не по близо от един метър от отоплителни-те прибори.
Ако приемйикът се захранва от мрежа, около масата трябва да поставим контакт, ако лък се захранва от батерии, под масата трябва да се направи малка плочка, на конто да се поставят батериите. Те не бива да се поставят направо на пода.
Ако за приемника не може да се постави отделна маса, може да се използува част от гтисме1ната маса, и то по такъв начин, че той да не 'се мести.
ГРриемникът може да се постави също и на етажерка, приближена до стсната. Етажерката да се постави така, че към приемника да има свободен достъп. Ако той се захран-ва от батерии, за тях трябва да се постави отделна поличка.
Желателйо е приемникът да не се поставя направо на твърда повърх-ност на масата, понеже това може да доведе до известно изкривяване на звука. Препоръчва ее той да се поставя на мека подложка, например няколко слоя тъкан, гумени Листове и т. н. Такива амортизиращи подложки подобряват работата на приемника и способствуват за него-вото запазване.
За защита на приемника от прах е желательно той да се покрие отгоре с малка салфетка, конто ако закри-ва вснтилационните му отверстия, при работа на преемника ще трябва да се снема от него.
На приемника не бива да се поставят каквито и да било предмети или
украшения (вазички, статуетки и пр.). При работа на приемника тези предмети ще вибрират и ще пречат на звука, освен това могат да нара-нят повърхността на кутията.
Приемник за колективно ползува-не трябва да бъде поставен така, че той да се нключва само от едно лице, на което е възложено да го наблю-дава. За целта той може да бъде заключен в шкаф или сандък.
Източниците на рахранването на батерийните апарати не бива да се разполагат близо до самите прием-нйци. Отделящите се от батериите газове могат да причинят окислява-не на металическите части на приемника, което води до нарушение на неговите койтакти и съединения. Това се отнася особено до акомулато-рите. Ако приемникът е поставен на маса, най-добре е батериите да се поставят под масата на малка скамейка. Когато той е за колективно ползуване, често приемникът и за-хранването се поставят в отделни шкафове. Ако захранването му става от батерии, то тях поставяме не на 'същата етажерка, на която се на-мира приемникът, а па друга. Ако-мулаторите пък трябва да се поставят в отделяй шкафове или сандъ-ци.
При 1наличието на грамофонни части в приемника, т. е. на грамофо-нен мотор и звукоснимател (такъв приемник се нарича радиола), той трябва да се разположи така, че да бъде удобно просвирването на гра-мофойните плочи, по-точно нищо да не пречи на свободного отваряне на капака, под който се намира дискът на мотора и звукоснимателя.
20
За да може уверено да уп-равлява,, летецът трябва да знае воеки момент къде се намира. А за целта се налага да се ползува от гео-графоката карта и да прави сметки, с коего обикновено се занимава щурма1нът, конто съпровожда летела в полета му. Обаче да се пре-сметне нужният курс и да се определи местопюложението не е проста работа. Голяма пречка за самолетово-денето е вятърът. Ако не се отчита, той може да обърка всички навига-ционни сметки. Затова щурманът определи силата и посоката (на вятъ-ра и влиянието му за отнасянето на самолета.
Но вятърът е мйого промедлив. За да не се допуснат грешки, трябва от-време навреме да се сравнява прес-метнатото място на самолета с дей-ствителното, т. е. да проверява мяс-тото му, като се ориентира по земя-та. А това ориентира1не понякога не може да се извърши или е скрито от очите на турмана. В такива случаи пилотът включва радиото.
На земята, по дължината па пътя, по който се движат пътническите и пощенските самолета, се построяват радиопел^нгаторни станции.
Но тук. съш.о както и пеленгова,него на море, на летела е много no-удобно да пеленгова сам, отколкото да запитва и да чака отгов'ор.
Ако на самолета има радиопеленгатор, то която и да е радиостанция, местоположението на която е известно, може да се превърне в своеобразен ориентир. В аеропристанищата, сыцо както и по бреговете на море-тата, се уетройват специални радио-преда'ватели, конто изпълняват ро-
лята на такива ориентири при пелен-тацията със самолет. Понякога лет-ците използуват за целта обикиове-ни радиостанции.
Като има бордов радиопеленгатор, летецът може смело да тръгне на полег. Ако летецът пожелае да определи местоположението си, той може да запеленгова две земни станции и като ги построй на картата, да намери къде се намира в даден момент.
Пътеводии радиосигнали
В радионавигацията, наред с начина на насочване на радиовълните,широко ое прилага и насочването на
Фиг. 1
предавамете. Първият начин се из-ползува в радиопеленгаторите, а вторият лежи в основата на работа-та при насочените радиофарове.
За посочоното радиопредаванс съ-що се използува рамковата антена, но с големи размери.
Две високи рамкови антенн се по-строяват така, че.плоскостите им да се пресичат. Двсте антенн работят от един радиопредавател, но едната от тях изпраща в ефира букв^ „А“ (по морзовата азбука точка-тире), а
21
другата на същата вълна буквата „Н“ (тире-точка).
Тъй като районите на действие на двете антенн се покриват един с друг, в пространството те образуват четири сектора, в конто сигналите „А“ и „Н“ се чуват с ед'наква сила. Тези равносигнални зони като неви-дими точки се разминават отстрани на радиофара. Двете от тях стават толкова широки, че е неудобно да се ползуваме от тях. Работещи се явя-ват тези зони, разтворът на конто е при ъглови градуси. Именно те се насочват по протежението на въз-душната линия за ориентиране на самолета.
Излитайки от аеропристанището, летецът настройва приемника на вълйите на радиофара, който го из-праща. В наушниците се чуват теле-графните сигнали „А" и „Н“. Сигналите се изреждат и летецът може да сравни тяхната сила. Той трябва да се държи на равносигнални вони, за да йе обърка пътя.
В 1937 година, когато Съветските летци по указанията на др. Сталин се отправиха на Северния полюс,’ те се ориентираха по радиофара, построен за целта на Фра)нц йосифова-та земя.
Радиофаровете се прилагат и по морето. Те помагат на кораба да се ориентира в крайбрежйите районн, където плаването е съпроводено с различии опасности. Зоната на мор-ския фар показва в каква посока трябва да се плава, в тесен пролив или между острови.
Разработката на радиофаровете и усъвършенствуването им се извър-ши в продвижение на много години. Голям принос в тази работа напра-виха съветските учен» и изобретатели. Благодарение на техйия труд радиофаровете станаха едно от главните средства както за морската, така и за въздушната радионавигация.
Работата на съветските инженери върху радиоприборите за самолетово денето даде към средата на 30-те го
дини забележителни резултати. В •1935 година летецът Егоров, съпро-•вождан от щурмана Ахапкин, извър-ши далечен полет, като се ползуваше от радионавигационните прибори. Летецът не виждаше земята, тъй като кабината му беше запечатана, но той успешно изведе самолета на го-ляма височина и по указанията на приберите кацна.
Този описей прелет беше първият сляп полет. Той показва до какво съ-вършенство в наше време достигла съветската радионавигация.
В кабината на съвременния самолет пред пилота иматабло с множество копчета и дръжки за управление. На това табло може да се види и прибор с надпис: „Индикатор на курса". Скалата на прибора няма деления — от лявата й страна е бук-вата „Л“, по средата буквата „О“, а в дясно буквата „П“. Този прибор, съединен с радиоприемника, е съставйа част на важно радионави-гационно устройство — радиополукомпаса.
Фиг. 2
Когато самолетът лети в зоната на някой радиофар, летецът трябва да се вслушва в сигналите „А“ и „Н“ и да следи за силата им. -При про-дължителни полети това е много из-
22
морително. Радиоконструкторите са съэдали радиополукомпаса — прибор, който облекчава условията на палета.
Радиополукомпасы е самолетен пеленгатор със стрелкови индикатор. Когато плоскостта на рамката на радиополукомпаса се намира под прав ъгьл «а тази посока, откъдето идват радиовълните, стрелката на галванометъра, който е индикаторът на курса, включен в изхода на радиоприемника, показва нула. Ако рамката ое отклони, стрелката на индикатора на курса също се откло-нява, ако рамката се отклони на другата страна, стрелката на индикатора на курса се отклонява също на другата страна.
По-често радиополукомпасът се из-ползува при полет в радисстанция-та. В този случай той изпълнява ро-лята (на своеобразен „радиоприцел“. Летецът сякаш прицелва самолета към станцията, конто трябва да служи при полета като ориентир.
Като постави рамката напречно на надлъжната ос на самолета, летецът обръща самолета до тогава, до-като стрелката на индикатора на курса не ста1не нула. Това значи, че самолеты е насочен към радиостан-цията. Сета трябва да се следи Стрелката на радиополукомпаса. Ако тя ое отклонява от нулата, значи и самолеты се отклонява.
Като се построй радиоприемникът на пеленграмйата радиостанция, на-мираща се в страна от линията на полета, летецът или щурманът връща рамката и се получава, че стрелката на индикатора на курса спира на нула. Тогава стрелката на обрат-ния механизъм на рамката показва ъгьл между надлъжната ос на самолета и посоката на радиостанция-та. Като намери по същия начин и втори радиопеленг, щурманът определи мястото, на което се намира самолеты. За това той иэгубва всичко 3—4 минута.
Понякога самолетите се снабдя-ват с няколко радиополукомпаса с опростело устройство с неподвиж-нй рамки. Такъв радиополукомпас е малък по големина и тегло.
Фиг. з
В радиополукомпаса ое налага рамката да се връща с ръка. Но има един още по-съвършен прибор, къ-дето рамката се връща с електромо-“торче. Може би ви се струва, че това е дреболия, но тя позволява да се построй автоматичен самолетен радиопеленгатор. Този прибор се нари-ча радиокомпас.
Електромоторчето е свързано с изхода на приемника-радиокомпас. Когато рамката е в такъв ъгьл с радио-станцията, при който на изхода на приемника ое получава електри-чество, включва се електромоторчето и рамката започва да се връща. Само когато тя заеме положение, при което токът на изхода се пре-кратява, моторчето спира, а заед(но с това спира и рамката.
Стрелката на радиокомпаса автоматически и непрекъснато следи за радиостанцията. В който момент от полета му е удобно, летецът може да отбележи своя радиопеленг.
Ново средство за навигацията
Радиолокацията определи с по-мощта на радиовълните точного положение 1на кор аба или друг обект в пространството. Тя е основана на из-ползуването на радиоехото, т. е. в
23
радиолокацията се използува отражението на радиовълните.
Пръв е открил отражението на радиовълните от корабите изобретате-лят <на радиото А. С. Попов. Това бе в 1897 година, когато той заедно със своя помощник Рибкин правил на Балтика опити с радиовръзките.
Достойните продължители на делото на А. С. Попов съветските ра-диофизици и радиоинженери обогатила радиолокацията с големи от-крития и изобретения.
Радиолокационната станция се състои от радиоттредавател, приемник, направляваща антена и инди-катор-указател, на който се отбе-лязва разстоянието до обекта.
Радиолокаторът излъчва радио-вълни на тесни ивици. При това из-лъчването на радиовълйите става обикновено на кратки излъчвания, конто са разделени със сравнително дълги паузи. Направлението на сноп-четата се ме1ни. Подобно на светилен, лъч от обикновен прожектор, радио-локаторът „опипва“ окръжаващото го пространство.
Фиг. 4
Ако на пътя си радиовълните срещнат преграда (кораб или самолет), те се отразяват като exo и се връщат обратно. Отражението на радиовълните се улавя от антената и
въздействува на радиоприемника. Посоката, по която те се връщат; показва посоката на открития обект.
За измерване на далечината трябва да определим времето на пробега на радиовълната и обратно.
Тъй като скоростта на разпростра-нението на радиовълната е огромна — 300,000 км. в секунда, то проме-ждуп>кът от времее нищожно малък. В радиолокацията се налага да имаме работа с десетохилядни и даже стохилядни части от секундата.
На помощ ни идва забележител-ният прибор, използуваем почти при всички радиолокатори — електрон-но-лъчевата тръба.
На екраиа на тази тръба, покрита със специален състав, снопчето от електрони очертава светяща линия. Само ако предавателят на радиолокатора изпрати импулс от радиовъл-ни, в йачалото на линията веднага се появява вертикална издатина. Това е сигнал, че радиовълните са изпратени в пространството. След това предавателят автоматически се включва, за да може приемникът да приеме отразения сигнал. На линията се появява втора издатина. Той свидетелствува, че на пътя си радиовълните са срещнали преграда. Разстоянието между издатините определи разстоянието до открития обект. Под светящата линия се нана-сят делопията и се получава скала, по конто се отчита отдалечеността.
Така с помощта на радиовъл'ните се откриват кораби и самолета при пълно отсъствие на видимост — нощ, в мъгла, в облаци — и се определи къде се намират те.
Снопчето от електрони рисува карта
Електронно-лъчевата тръба за измерване на далечйната е най-про-стият вид индикатор. Той по-добре от сложните видове ивдикатори показва взаимното разположение на откри-тате обекти. На неговия екраН въз-никва своеобразна картина, напом-няща плана на оглежда1на местност.
24
Ако радиолокаторът изпрати радио-вълни, електронните снопчета в елек-тро1нно-лъчевата тръба започват да се движат. Тяхната следа бяга по екрана и края «а тръбата. Когато електронната следа достигне до края на екрана, тя веднага се връща обратно в центъра. В този момент ра-диолокаторът още един път изпраща йово излъчване радиовълни и сноп-
Фиг. 5
чего електрони отново се наоочва към края на екрана. Освен това то ое връща. Затова пътечката вече не е сычата. Тя е върната около центъра, на много малък (ъгъл. Това е вече друга електронна пътечка, с друг радиус.
Така електронното снопче очер-тава радиусите на екрана един след друг. Това става много бързо. -
Посоката на обикновения радиус на екрана строго съответствува <на посоката на антената’н това значи, че определен участък в местността се облъчва в този момент от снопчета радиовълни.
В същото време, когато следата от електрони бяга по екра1на, от зе-мята се връщат сигналите на радио-ехото, конто въздействуват на елек-тронните снопчета. Слабият радиосигнал действува на електронните
снопчета слабо, а силйият — силно. Затова петната, бягащи по радиуса на екрана, светят ту силно, ту слабо.
На екрана изниква система светли петна. Те се разполагат в строго съ-ответствие с разглежданата местност. Колкого по-близо е предметът, даващ отражение на радиовълйите, толкова по-бързо те се връщат обратно и значи толкова по-близко до центъра се накГира образът му.
За всяко обръщане 1на антената електроните успяват да на!несат образа яа всички околности. Светлите точки не успяват да изгаснат, когато нов образ се появи на екрана. Те се натрупват една върху друга и очите виждат немигаща светла панорама.
На екра!на се появява своеобразна карта, напомняща рьонтгенова снимка. Тя не прйлича на това, кое-то могат да видят очите. Но на нея отчетливо се виждат очёртанията на заливите и островите, езерата и платините, реките и градовете. Могат да се различат белите петна на ко-рабите, плаващи по морето, черните змийчета на реките, пресичащите ги светли линии на мостовете и конту-рите на населените пунктове.
Фиг. 6
Всичко това се вижда в коего и да е време на деля и нощта, при ка-квото и да е време: през облаци, мъ-гла или димна завеса.
Пресичане на две хиперболи
В радиолокацията се използуват ултракъсите вълни, конто много бър-
25
зо се загубват зад хоризрята. За да ое обезпечат далечни плавания и полети, се прилагат все по-дълги въл-ни.
На брега на голямо разстояние едйа от друга ое построяват три радиостанции. Подобно на радиолока-тори, те непрекъснато изпращат в ефира къси излъчвания на радиовъл-ни. Вълните се излъчват не на CHOfi-чета, а йа кръгове от всички страни така, че могат да ое приемат от коя-то и да е посока. Тези радарсигнали се приемат от корабите и сацолетите.
Сред трите станции едната става главна. На главната станция има два радиопредавателя. Всеки от тях работа на двойка с някоя от подчинение радиостанции. Образуват се две двойни станции.
Когато работа някоя от тях, до кораба идват два къси сигнала. Те не идват едновременно. Сигналът на по-от,далечената станция малко по-закъснява.
Радиосигналите действуват йа електронно-лъчевата тръба в кораб-ния приемо-индикатор На неговия екран се появяват линии светлинни сипнали: една от сигнала на главната, а другата от сигнала на подчине-ната станция.
На повърхността на морето могат да се намерят безбройно много точ
ки, конто имат едно и също разстояние до бреговите станции. Тези точки не са разхвърляни безразборно, а образуват плавна линия. Тя ое Ларина хипербола. Ако е известно положенного на две опории точки, лес-но можем да построим около тях колкого искаме хиперббли.
В хпперболата е интересно това, че ако вземем конто и да е нейна точка, тя има еднакво разстояние до две други дадени точки. Другата хипербола разполагаме където и да е, но да има вече друго разстояние до тези точки.
По такъв начин, когато щурманът из1мерва разст&янието между светя-щите лийии на екрана, той опрёделя на коя. от всички възможни хипер-боли се намира корабът в даден момент.
За определяне на точката от на-мерената хипербола, в конто се иа-мира корабът или самолетът, спуека-ме другата двойка радиостанции. Тя работа също както първата двойка, но изпраща радиосигналите малко по-често или съвсем малко по-рядкб.
Щурманът прекъсва приемо-ин-дикатора на приемане сигналите от втората двойка станции и на светя-щата линия се появяват две нови линии. По разстоянието между тях се определя втората хипербола, на конто той се намира.
Двете хиперболи се пресичат. Точката на пресичането им показва по-ложението на кораба или самолета.
Определянето на местоположение-то по сигналите от трите радиостанции може да бъде направейо и по други начини, разработени от съвет-ските учени Л. И. Менделщайн и Па-палески. Те осигуряват голяма точност.
инж. Ф. Честнов
26
ИМПУЛСНА МОДУЛАЦИЯ
Още през 1930 година се яви пър-вото в света предложение за лов метод на радиотелефонно съобщение— импулсният — предложен от съветския учен А. Н. Щукин.
Нового в импулсния метод се съ-стои в това, че тук предавателят из-праща енергия в антената не непре-къснато, както досега, а на импулси, всеки от конто се състои от кратко-трайно протичане на» ток с висока честота. Времетраенето на всекиимпулс е около 1 микросекунда, след което следва период на мълчание, траещот 125 до 100 микросекунда (ако често-тата на повторение на импулсите е от В000 до 100000 хц).
Фиг. 1
При стария, непрекъснат метод на радиотелефонно предаване за основа се взема синусоидалиото колебание i=bn cos (Wt + ср) отделено чрез своите параметри: амплитуда Im, честота W
Фаза (Wt + qp)
тудата, честотна — когато се измени честотата, или фазова — когато се измени фазата.
При импулсния метод се явяват лови възможности замодулация, за-щото освен параметрите на тока с висока -честота, от конто е образуван импулсът, може да бъде и^иенеца в съ-ответствие с предаваемия сигнал още и една от следните величини: времетраенето на всекиимпулс Тх—фиг. 1, т. е. ширината на импулса, амплиту-дата Im, моментът на появяване на са-мия импулс, спрямо точно определени равни интервали от време, т. е. фазата на импулса или честотата напо-
вторението—------фиг. 1.
По такъв начин се получават но-вите видове модулации: широтно-им-пулсна, амплитудно-импулсна, фазово-импулсна или честотно-импулсна.
От своя страна широтно-импулсна-та модулация бива:
а) едностранна — когато в съот-ветствие с предаваемия сигнал се измени само предната — фиг. 2, или само задната страна на импулса — фиг. 3
б) двустранна — когато се изменят в противоположил посоки и двете страни на импулса симетрично спрямо равноотстоящие моменти на вре-
Фиг. 3
Фиг. 2
Като се измени един от тези параметри в съответствие със сигнала, който искаме да бъде предаден, по-лучава се съответният вид модулация: амплитудна, когато се измени ампли-
мето tx, t2, t3 и т. н. — фиг. 4.
Амплитудно - импулсната модулация също може да бъде два вида:
а): .от първи род — когато ампли-тудата на високочестотното колебание
27
във всеки импулс се изменя точно според моментното значение на тока с ниска честота (предаваемия сигнал) — фиг. 5.
Фиг. 4
б) от втори род — когато ампли-тудата на високочестотното колебание на импулса се определя от стойността, която има токът с ниска честота в момента на появяването на импулса, и тази амплитуда остава постоянна до
Първондчално в подмодулатора се модулират импулейте, получени от генератора на пускови импулси, т. е. изменят се параметрите на импулсите в съответствие със сигнала, който имаме да предадем, а след това вече се изменя амплитудата на електричес-кото колебание с висока честота в съответствие с получените модулира-ни импулси, т. е. осыцествява семо-дулацията на тока с висока честота. Това се постига чрез отпушването на генераторната лампа за висока честота в момента на поя¥?а на импулса, до-като през останалото време, до поява на нов импулс, тя е запушена, т. е. не генерира.
В отсъствие на модулацията, т. е. когато към подмодулатора не се по-дава предаваемият сигнал, радиоим-пулсите, подавани към антената, запаз-
Фиг. 5
неговото изчезване. Моментите на появяване на импулсите тук отстоят на равни интервали един от друг — фиг. 6.
В радиотелефонните предаватели се прилага • двустепенната модулация.
ват неизменни всички свои параметри: амплитуда, честота и фаза на тока с висока честота, образуващ импулса, както и времетраенсто, времето на появяването на импулсите и честотата на тяхното повторение. В този слу-
Фиг. 7
Блоковата схема на един радиотеле- . чай редицата импулси, изпращани в ан-фонен импулсен предавателе показана тената, играе ролята наносеща вълна. на фиг. 7. Такъв вид импулси (немодулираии)
28
излъчват в пространството известимте радиолокационни предаватели, на-речени радари, чиято задача еоткри-ването иа предмета на разстояние през всяко време от денонощието, в дим или мъгла, използувани много във втората световна война като незаменимо средство задалечно виждане.
Модулираните радиоимпулси, из-лъчвани от антената, представляват периодични колебания, т. е. такива, конто се повтарят през определени, равни интервали от време.
Както е известно, всяко сложно (не-синусоидално ijo форма) колебание се състои от цял ред прости периодични колебания (графически изобразе-ни със синусоида), наречени хармо-нични, конто имат честота цяло число (1, 2, 3, и т. н.) пъти по-големи от честотата на сложного, изходно колебание и най-различни амплитуди, конто се определят според формата на изходното колебание. Колкото по-сложна е тази форма, толкова по-големи са амплитудите на хармонич-ните колебания. Теоретически съще-ствуват хармонични колебания и с безкрайно висока честота, амплитудите на конто клонят към нула.
На практика обаче се доказва, че при преминаването през елементите на предавателя или приемника сложного колебание не ще си измени чув-ствително формата, щом като тези елементи допускат свободното преми-цаване на една определена лента от честота, съставляващи най-интензив-ните хармонични на сложното колебание.
Импулсите, изпращани от предавателя в антената и оттам излъчвани под формата на електромагнитни вълни, представляват именно такива слож-ни периодически колебания, състоя-щи се от много интензивни хармонични с по-високи честоти (теоретически — до безкрайност), конто зае-мат една много широка лента от че-сготния спектьр (до 106хц).
Теснотата в ефира не допуска що-то такива- предаватели да работят в
спектъра дори на късите вълни, за да ' не предизвикват смущения.
Поради , това радаотелефонните и импулсни предаватели работят в областта на дециметровите вълни.
Тъй като времетраенето на всеки импулс е извънредно малко —- около 1 микросекунда, а времето до поява на нов импулс — около 100 пътйпо-голямо, то това позволява между импулсите, модулирани с един разговор, да бъдат поместени импулсите на още няколко (до 24) разговори. В мястото на приемането чрез специал-но синхронизиращо устройство се отделят импулсите на всеки разговор.
Поради своите преимущества: голя-ма устойчивост срещу смущения, простота и сигурност в работата на радиотелефонните връзки чрез импулс-на модулация се предпочита пред не-прекъснатия метод на предаване и е надеждна както проводната.
Особеностите в разпространението на дециметровите вълни — да се раз-пространяват подобно на светлинните лъчи само до видимия хоризонт — из-искват построяването на няколко междинни транслационни пунктове, когато радиотелефонната многоканал-на връзка трябва да свърже два от-далечени невидими един от друг центъра. В такъв случай транслацион-ните пунктове се строят в зоната на геометричната видимост един от друг, обикновено по върховете на плани-ните, като в тях се извършва прие-мане, усилване и предаване на прие-тите съобщения.
Без съмнение в най-скоро време нуждите на нашия бурно развиващ се стопански, политически и култу-рен живот ще наложат в нашата страна да се построят радиотелефонии линии на принципа на импулсната модулация. Това задължава инженеро-техническите кадри да усвояват не-прекъснато знанията по новите метода на радиосъобщения.
инж. Дим. Чавдаров
29
К Л ИС ТРОН
В техниката на УКВ за генериране трепте-ния с много високи честоти обикновените методи и радиолам™ не могат да се изпод-зуват. Техниката е разрешила този проблем, като е използувала самите електрони за въз-буждане на трептения в трептящите вериги. Това се извършва посредством специални прибори като магнетрон, клистрон, лампи с бягащи вълни и пр. Вдолната статия даваме принципа на действието и устройством на един клистрон.
Скоростна модуляция на електроните
Имаме един поток от електрони, който се движи равномерно (фиг. 1). Електроните стигат решетката 1 и ако не съществуваше никакво електри-ческо поле, което да им въздейству-ва, те биха продължили да се движат
пополни решетки
Фиг. 1
след решетката равномерно с постоянна скорост Vo. Ако обаче между решетките 1 и 2 включим едно про-менливо напрежение, то последното ще създаде между тях електрическо поле, чието направление ще съвпада с посоката на движението на електроните, но ще се мени по посока и големина. Когато потенциалът на решетката 2 е по-нисък от потенциала на решетка 1 (полето Е действува в посока, обратна на означената), електроните ще изпитват едно „запиране", както се казва, понеже полето ще ги спира (в случая то създава отрица-телно ускорение) и те ще продъл-жават движението си след решетка 2 с намалена скорост Vj <V0. Понеже тук не им действува никаква сила, те ще се движат равномерно с тази си скорост. В следващия момент, когато
30
променливото напрежение U променя поляритета си, потенциалът на решетка 2 ще стане по-висок от този на решетка 1. Действието на полето Е сега ще бъде с посока, съвпадаща с посоката на движението на електроните и ще им действува ускорително. Те ще напуснат решетка 2 със скорост V2 >V0 и след известно време (понеже се движат по-бързо) ще настигнат първите електрони със скорост Vv Сле-дователно на това място ще се получи едно сгъстяване на електрони, което води до по-голяма плътност на елек-тронния лъч в това място. И понеже следващата група електрони от-ново ще бъде с намалена скорост Vlr то след сгъстената група електрони ще се получи едно разредено пространство, където плътността на елек-тронния лъч ще бъде по-малка от средната. В краен резултат след решетка 2 се получава лъч с промен-лива гъстота на електроните по неговата дължина, т. е. с променлива плътност, конто е в такт с честотата на напрежението U. Едно такова гру-пиране на електроните се нарича скоростна модулация на електроните или модуляция на електроните по скорост
Принцип на клистрона
Нека разгледаме принципното устройство на клистрона, показано на фиг. 2, където К е катод с устройство за фиксиране на електронния поток, В е устройство с две метални решетка^ на който се прилага високо-честотно напрежение, наречено „г р у-пирвател". С е аналогично на В устройство, само че тук към решетките се свързва трептящ кръг, чиято собствена резонансна честота е равна или кратна на честотата на ВЧ напрежение, неречено „уловите л“. А е анод, на който се подава положи-телно напрежение.
Цространството между решетките 2 и 3, означено с д, се нарича „драй-
фово пространство*1 и в него не дей-ствуват никакви електрически си ли. Когато модулираните по Скорост електрони преминават през решетките
Фиг. 2
3 и 4 (уловителя), те ще индуктират в тях ток с честота, отговаряща на промянйта на плътността им. Елек-троннйят поток всъщност е електрически ток, в. случая обаче извън проводник. Около него съществува магнитно поле (магнитни силови линии), чиято големина е пропорцио-нална на плътността на електронния поток. На фиг. 3 големината на полето схематически е изобразена с диаметьра на силовите линии, конто са окръжности. Понеже плътността на тока е променлива, то и тези диа-метри са променливи. Това магнитно поле е подвижно. То се движи заедно с елекроните. Когато стигне решетките 3 и 4, неговите силови линии по закона на Ленц индуктират в решетките ток с честота, отговаряща на промяната на магнитното поле (т. е. на честота на напрежението U). Понеже трептящият кръг LC е настроен на същата честота, той ще се възбуди и в краищата му ще получим едно усилено ВЧ напрежение. Устройството работи като генератор с външно възбуждане. Вдействител-ност кръгът LC не е обикновен кръг, а обемен резонатор, т. е. кръг с раз-пределени параметри, тъй като на свръхвисоки честоти, при каквито работи клистронът, обикновените кръ-гове със съсредоточени параметри са неизпълними. Освен това обемният резонатор няма загуби от излъчване навън и неговият качествен Q фактор достига от порядъка на няколко хи-ля ди.
Така описаното устройство работи като усилвател на УВЧ. Ако обачк • резонаторът на „уловителя** е настрое^ на честота, кратна на възбуждащатд, то, клистронът ще работи като умнощител на честота. На практика е невъзмож-но да се получи дължина на вълна-та например 10 см и по-малко с обик-новени лампи. Но ние можем да получим дължина на вълната 1 м (300, мгхц) и с нея да възбудим клистрона. Ако „уловителят** е настроен на определена хармонична, ще получим напрежението U2 с дължина на въл-иата 10 см.
Ако посредством обратна връзка между „уловителя** и „групирвателя** изпълним условието за фазов и ам-. плитуден баланс на напреженията (U3 е напрежението на обратната връзка), ще получим автогенерираща система, т. е. клистронът ще работи без външ-но възбуждане. Това се прави на практика, като обратната връзка се осъществява посредством част от ко-аксиална линия.
Прилагането на външно напрежение и извеждането на такова от обем-ните резонатори става с коаксиални линии (фиг. 4), като краят на вът-решния проводник е извит във вид на бримка, която играе ролята на трансформаторна навивка, върху която се прехвърля ВЧ енергия. Парамет-
*•111 1 I
нin И*]||»IJI«!lb|[1«||
Фиг. 3
рите на клистрона се подбират така, че моментът, в който постъпват сгъ-стените електрони в усилвателя, да съвпада с отрицателния полупериод на неговото собствено треп-тение.
Благодарение на това сгъстените електрони рязко се „запират** от от-рицателното поле на „уловителя** и
31
отдавят своята енергия напълно на резонатора. С това се увеличава по-лезната мощно ст и коефициентът на полезно действие на клистрона.
Разстоянието между стените на гру-пирвателя се прави по-малко от сво-бодния пробег на електроните за един va
полупериод, т. е. > см, където
V е скоростта на електроните, Л е дължииата на вълната, С — скоростта на светлината. Решетките на „уловителя" се правят обикновено на раз-va стояние -т-~ см.
Клистрон
На фиг. 4 е дадена принципна схема на един клистрон:
К —катод
Р—управляваща решетка. Нанея се прилага положителното напрежение
ир. Тя служи за управление на тока на електронния лъч и неговата фокусировка.
Г — групирвател с обемен резонатор У—уловител с обемен резонатор Обемните резонатори могат направо да бъдат свързани изцяло с решетките на групирвателя и уловителя или пък сменяеми. Стените им се правят като нагънати диафрагми, за да допускат малка деформация и да могат да се изменят размерите на резонатора (а оттам и резонансната му честота) с оглед за донастройка. На групирвателя и уловителя се дава общо положително напрежение Uo. На анода се подава положително напрежение.
Ли Л2, Л3 са коаксиални линии. Чрез линията Лх се подава възбуж-дащото напрежение. То може да бъде външно или най-често чрез обратна връзка изведено чрез линията Л2 от уловителя. Между решетките на гру-пирвателите се получава променли-вото напрежение Ux. Между решетките на уловителя се получава ин-дукцирано напрежение U2. Чрез коак-сиалната линия Л3 това напрежение се извежда навън. Електроните, из-лезли от уловителя, се поемат от анода. Напрежението на анода се из-бира такова, че скоростта на елекро-ните при него да бъде близка до нула, за да имаме малки загуби на мощност. На практика то е Еа > U2, където U2 е амплитудата на променливото напрежение на уловителя.
Този клистрон има недостатъка, че мъчно се настройва и има нисък кое-фициент на полезно действие. Освен това има и голям собствен шум. С него могат да ‘се получат големи мощности. Затова не намира голямо приложение освен в лабораториите за получаване на измерителни ВЧ напре-жения.
Отражателен клистрон (фиг. 6)
С цел да се избегне настройката на два обемни резонатора и опростяване на конструкцията е бил разработен
32
през 1940 година от съветския учен В. Ф. Коваленко така наречениях отражателен клистрон. Тук имаме само един единствен обемен резонатор (ОР) с две решетки, който играе ро-лята на групирвател и уловител. Решетката служи да ускори електроните. На нея се дава положително напрежение, а на анода голямо отри-цателно напрежение. То е равно по абсолютна стойност на tl0. Обикно-вено Uo = 300 в, а Еа = — ЗООв.
В пространством от резонатора до анода съществува едно спиращо елек-трическо поле, което действува по посока от анода към решетката, т. е. попо-сока, противоположна на движението на електроните, така че когато в него попаднат електрони, те ще забавят своето движение и ще се върнат към решетките '2 и 1. Анодът действува в случая като отражател, откъдето и цялото устройство носи названието отражателен клистрон.
Между решетките 1 и 2 (конто са част от стените на обемния резонатор) съществува високочестотно напрежение, което се получава следствие са-иовъзбуждане на резонатора на соб-ствената му честота. Възбуждането се причинява от първоначалните неста-циоиарни процеси при прилагане на напреженията върху електродите на клистрона. Когато електроните, иде-щи от катода, попаднат между стените на резонатора, те ще добият променли-
ва скорост (ще се модулират по скорост и след излизането си от решетка 2 ще се движат с различна скорост, обаче те веднага ще попаднат под спиращото действие на полето Е и след известно време ще променят своята посока на движение. Електроните с по-голяма скорост ще отидат по-близо до анода от тези с по-малка скорост. Сега групите електрони ще се върнат обратно »към резонатора, който в случая ще играе роля на уловител. Електроните набират известна кинетическа енергия за сметка на полето Е и ако подберем параметрите на клистрона така, че когато най-плътната група електрони стигне решетка 2, в този момент на нея дае приложен отрицателният полупериод на високочестотно колебание, то електроните ще отдадат тази енергия на резонатора като полезна и чрез ко-лексиалната линия Л може да бъде изведена навън за използуване.
Този режим се избира затова, за-щото най-плътната група електрони са носители па . най-голяма енергия, която всъщност е кинетическата им
енергия — W = EU } за един
електрон. Във формулата U=UEa, Uo е скоростта на електроните в момента когато стигне решетка 2. Ако в този момент решетка 2 е положителна по отношение на 'решетка 1, то тя ще увеличи скоростта на електрона (а от там и енергията му) за сметка на г енергията на сыцествуващото В4 треп-тение в резонатора. Обаче ако решетката 2 е отрицателна по отношение на решетка 1, то електронът ще почне да намалява своята скорост (а оттам и енергията си). Тази частот неговата енергия именно ще се поеме от обемния резонатор и ще бъде по-лезната, която можем да използуваме. Понеже не всички електрони идват едновременно, явно е, че не всички ще могат да отдадат своята енергия напълно. Напротив, някои изобщо
(Следва на стр. 34)
3?
САМОВЪЗБУЖДАНЕ НА ХАРМОНИЧНИТЕ НА МЕЖ ДИН АТ А ЧЕСТОТА
На практика настройката на прием-ните радиоапаратури е въпрос на бор-ба със самовъзбуждането на отделяйте стъпала и има първокласно значение. Възбуждането на междинната честота или високата честота в супер-хетеродините, особепо тези, конто имат голяма чувствителност, е най-често явление. В тези случаи гене-рацията обикновено обхваща едно-две стъпала и се разпознава без особен труд. Но понякога възниква па-разитна обратна връзка, обхващаща целия път на приемника от антената до втория детектор или даже до крайното стъпало и говорителя. Това е връзката на хармоничните на междинната честота.
- При междинна честота в приемника, равна на 460 кхц, при слаби станции, работещи на честоти около 460 Х2=920 кхц 460X3= 1380 кхц и т. и. приемането се съпровожда със свисте-не. Припо-силни станции приемникът обикновено генерира много бурно-пресекливо, а на останалите обхвати работи безупречно.
Причината на това явление е нали-чието на интензивни хармонични на междинната честота на входа на усилвателя на междинната честота.
При недостатъчна филтрация на високочестотната, съставляваща на де-тектичния сигнал, даже незначител-на връзка на входящата верига със
КЛИСТРОН
(Продължение от 33 стр.)
няма да я отдадат, а ще поемат та-кава от резонатора. Ето защо изби-раме момента така, щото по-плътната трупа електрони да минава през решетка 2, когато е отрицателва. Тога-ва получаваме най-голям коефициент на полезно дейртвие.
Полезният коефициент на клистрона не е голям. Той достига максимум до 5%. Силата на тока е до 20 ма. С него можем да получим голяма мощност, обаче можем да получим
втория детектор може да доведе до възбуждане на хармоничните на междинната честота.
Показаните паразитни връзки трябва да се търсят както вътре в приемника, така и извън него. Следва да се провери филтрацията на ВЧ, съставляваща във веригата втория детектор в усилвателя на ниска честота, в системата на автоматичното регулиране на усилването, в монтажа и филтриращите анодните вериги на усилвателя на висока честота, смесителя на междинна честота. Извън приемника връзката може да бъде между антената и някакви про-водници, излизащи от приемника и намиращи се под високочестотен потенциал вследствие на недостатъчна ширмовка.
При търсене местата на съществу-ващите хармонични и проверка на ефективността на. филтрацията на ви-сокочестотните токове добре е да се ползуваме от спомагателен приемник с някакъв индикатор на носеща честота. В този случай спомагателният приемник се настройва на нужната честота (на една от хармоничните на междинната честота на изпитвания приемник), а неговата антена'— късо парче проводник — подред се свързва с различните вериги на проверява-ния приемник, като същевременно наблюдаваме индикатора.
дължина на вълната от 3 до 10 см. Използува се главно за лаборатории цели и измервания.
1. Свободен пробег наричаме разстоя-нието, което електроните преминават за да-дено време, в случая без да им действуват други сили да срещнат някакви прегради. / 2. Нестационарни процеси наричаме тези процеси, конто се развиват от момента на включването на дадена верига до установя-ването на нормалния работен режим.
С. Д. Димитров
34
КАТОЛНО БАААНС1/1РАН
А !: Ill Л I А Г U :•
В последните няколко години схе-мата с катодно дефазиране намира все по-голямо приложение благодарение на ценните си качества и ин-тересни свойства.
Под катодио балансиран дёфазатор разбираме система с две лампи, първата от конто работи с аноден и катоден товар, а втората получава сигнал през общата катодна връзка. Решетката на втората лампа се свръз-ва към общия нулев потенциал (ша-си). Следствие на горепоменатото свързване двете лампи получават автоматично дефазиране на 180°, а при дадено условие за катодното съ-противление се получава и изравня-ване на амплитудата на действуващите напрежения на всяка лампа. В двата анодни товара получаваме две симе-
Фиг. 1
трични спрямо шаси напрежения без помощта на каквото и да било друго дефазиращо устройство. Това ценно качество намира широко приложение при нискочестотните усилватели за захранване на крайни противотактоци стъпала като крайно стъпало при пра-вотокови усилватели в съвременните осцилоскопи за симетрично захранване на отклонителните плочи на ка-
тодната тръба и в много други устройства.
Начинът на свързване е показан на фиг. 1. Ако на решетката на Лх по-дадем някакво променливо напрежение с амплитуда 1ЛЫ и приемем, че в дадения момент решетката става по-положителна, анодният ток на Лх ще нарасне и ще получим съответ-ните падения в анодното и катодно товарни съпротивления, както е показано на фипурата (лявата страна на /?к).
Падението в катодното съпротивление автоматически задействува лам-пата Лг, тъй като това е действува-щото напрежение между решетка и катод на същата лампа. *
Следователно, ако подадем положително напрежение на 'Лх, то като-дът на Л’г става по-положителен, кое-то е равносилие на подаването на едно отрицателно напрежение на решетката й. Следователно втората лампа ще намали тока си, така че в анодния й товар ще се появи падение с означения поляритет. Както виж-даме, токовете в двете лампи автоматически се дефазиратна 180°. Същото става и с напреженията, появили се в анодните товарни съпротивления.
Върху катодното съпротивление дей-ствуват две напрежения вследствие на анодните токове на двете лампи. Действителното резултиращо напрежение Uк е разликата от двете, тъй като токовете са дефазирани на 180°. Следователно катодното напрежение никога не може да клони към стой-ността на входящото напрежение, как-то това става при катодния повторится, нито пък може да стане равно на нула, тъй като тогава лампата Лг няма да действува.
35
Ако произведението S^RK клони към безкрайност, то действуващите напрежения на двете лампи освен че се дефазират на 180°, но и се из-равняват по амплитуда. Явно е, че в този случай системата може да послужи като устройство за получава-нето на симетрично изходящо напрежение, т. е. като дефазатор.
Тъй >като на практика никога не може да се реализира 5д/?ж=оо, то
от кривата на фиг. 2 може да се отчете за дадено S#RK процентного отклонение от идеалното балансиране.
От кривата виждаме, че вече за •$д/?к=20 процентного отклонение не
се получи по-добро балансиране, из-ползуват се лампи с по-голяма стръм-ност или пен^оди с по-голямо Ri. Схемата на свързване е дадена на> фиг. 3. Така напр., ако
S=2 ма/в; R, = 30000 ома;
Ra — 20000 ома
(данните са за нормален триод), то Sy=l,2 ма/в и получаваме RK= = 17000 ома (за 5д/?к = 20).
Това е една доста голяма стойност, която е. неудобна от гледна точка за получаване на автоматично преднапрежение на лампите. Помагаме си по два начина:
1) Допуска се (макар и по-рядко) непълно балансиране на лампите, като съпротивлението RK се подбира с ог-лед за правилно преднапрежение, а1 изходящите напрежения се изравня-ват с подходяще изменение на товар-ните съпротивления Ral и Ra2 (уве-личаваме 7?аа!).
2) Според схемата от фиг. 4. Тука Rr е необходимого съпротивление за преднапрежение в клас A. RK е сумата + Решетките получават правотоково потенциала на точката А, а променливотоково се намират на шаси чрез кондензаторите С.
Фиг. 4
За разчитане си служим с форму-лите.
- Rk—Ri4-Rz Rg^R.s (обикн. /?g=10/?2) —<^Rg (обикн. —=0,01/?«)
надвишава 2 °/0, което е напълно удо-влетворително за практиката. За да
о) = 2л/
f— най-ниската работна честота.
36
Следствие на особеното свързване приложено™ входящо напрежение се дели на две, като всяка лампа получава половината от подадения сигнал. Така напр. ако на входа подадем сигнал от 1в, то на решетките се получава амплитуда от 0,5в, и ако кое-фициентът на усилване на всяка лампа е 30, то получаваме общо между двата анода ЗОв изходящо напрежение. Следователно коефициентът на усилване на цялата система е 30/1 =30, колкото е коефициентът на усилване на всяка лампа поотделно. Следова-телно от тази връзка губим усилва-нето на една лампа, но тъй като това
ката на дефазаторната лампа 6Н1 е свързана към точката А, където се появява някакво напрежение, само ако потенциалите на точките 1 и 2 не са симетрични спрямо шаси. Ако се появи някакво напрежение, то е винаги с такъв поляритет, че има тенденция да намалява а'снметрията.
Системата с катодно дефазиране намира приложение в много осцилоскопи като видеоусилвател за симетрично захранване на отклонителните плочи на катодната тръба. Схемата е удобна, тъй като Много пр<5сто се получава симетричен изход при сравнително високи честоти. Освен това тази
Фиг. 5
става за сметка на отрицателна обратна връзка върху съпротивлението то ние имаме всички предимства на този вид свързване (относно клир-фактор, филтруване на изправеното напрежение, стабилност, собствен шум и мн. други).
Така разгледаната схема удобно се прилага като драйверно стъпало без трансформатор при крайни противо-тактови стъпала, работещи в режим клас АВг. На фиг. 5 е дадена пълна схема на 15вт крайно стъпало, като съпротивленията /?2, /?3 служат за допълнително балансиране. Решет-
схема има ценного предимство, че вследствие на отрицателната обратна връзка върху катодного съпротивле-ние, входящият й капацитет е два пъти по-малък отколкото на едно обикновено усилвателно R-C стъпало.
Тъй като отрицателната обратна връзка се получава от анодния ток, а не от анодного напрежение, то про-пусканата честотна лента остава съ-щата, както при обикновено RC ши-роколентово стъпало. Следователно при оразмеряването на анодния импеданс не се държи сметка за обрат-ната връзка.
37
Когато стьпалото работи като усил-вател за видеочестоти, трябва да се държи сметка за паразитния капаци-тет Со върху катодното съпротивле-
DTknOHUT.n/lWkU
Фиг. 6
ние който е равен на паразитния монтажей капацитет плюс капацитета между катод и отопление на лампите. Този капацитет намалява катодния
у Rk получаваме ZK=-^~ и ако
_ 1 , 1 --------> то f=-~-z----
пренебрегваме паралелното съпротивление, където о = 2nf и f е най-високата усилвана честота, получаваме
за RK — 17000 ома и Со = 5О пф, /= 1,2 мгхц.
Следователно за RK = 17000 ома и Со = 50 пф ще имаме разбалансирване 10% за честота f—1,2 мгхц. Ако искаме да повдигнем горната гранична честота, трябва да намалим Со или RK.
На фиг. 6 е показана пълната схема на усилителя за вертикално отклонение, монтиран с лампи 6АС7.
Освен при високочестотни вериги, усилителят със заземена решетка намира широко приложение като по-следно противотактово стъпало при усилители за прдв ток, лампови волт-метри и др. устройства. Схемата на такова свързване е показана на фиг. 7. Правцят ток през инструмента е пропорционален на правото напрежение между решетката на Лг и шаси. Ус-тановяването на нулата на инструмента става с помощта на потенцио-метъра Р или посредством контроли-
P-1DOO
Фиг. 7 а и 7 б
импеданс при високи честоти и при-чинява разбалансиране на схемата.
За 10 % нееднаквост от кривата на фиг. 2 отчитаме S^ZK=^4. За' 5д/?к = 20 (както приехме по-горе)
ране на напрежението U2 на решетката иа Л2. Симетричносттта на схемата обезпечава нейната значителна устойчивост по отношение на отместването на електричната нула, причинено от
38
изменението на захранващите напре-жения. Токът през инструмента не завнси от катодното съпротивление (което се избира така, че да се получи достатъчно линейна характеристика) и се дава от израза:
(за фиг. 7 а)
. 1
Uex • 1 г гу >
Rm+-^~ 1|
•ЭД I 1\к )
(за фиг. 7 б)
В горните формули
5д — динамична стръмнина на лам-пата
RM —съпротивление на инструмента.
Ако предположим, че RM е доми-ниращият член в знаменателя на гор-ната формула (т. е. инструментът е с голямо вътрешно съпротивление),
системата. Следователно, когато е необходима по-голяма чувствителност, следва да използуваме схемата от фиг. 7 а, а в тези случаи, когато главно значение има стабилността, ще използуваме втората схема—7 б.
Измерителни схеми от подобен тип предохраняват прибора от повреж-дане при случайни претоварвания, тъй като максималният ток, който може да възникне при претоварване, превишава само, няколко пъти тока за пълното отклонение на инструмента.
Друго интересно приложение на тази схема е действието й като огра-ничител на амплитудата без консума-, ция на решетъчен ток. Ограничаване на амплитудата се налага в редица имцулсни радиолокационни устройства, дискриминатори при късовъл-нови уредби, професионални приемни-
или поставяме допълнително серийно съпротивление (за охемата на фиг. 7 б), виждаме, че токът през инструмента
Фиг. 10
не зависи от параметрите на лампата, което придава голяма стабилност на
ци и др. Има разработени редица схеми, при конто ограничаването на амплитудата става за сметка на про-тйчането на решетъчен ток, което има недостатъка да затъпи кръговете, в конто се включва. При използуване-то на катодно балансирано стъпало ограничаването става само вследствие запушването наедна от лампите. Така-ва една схема е дадена на фиг. 8?
Ако решетката на лампата става по-положителна, изходящото напрежение също става по-положително> докато не се стигне до запушването на лампата Д2, понеже и катодът й (Следва на стр. 48)
39
KA ТГВМ н а ata шериа t/ume
Познаване качествата на електри-ческите изолационни материали, упо-требявани в радиоуредбите, е една необходимост за всеки радиоконструктор или радиолюбител, който се за-нимава с конструирането на нови ра-диоуредби или поправка на стари такива. Това ще му бъде особено полезно, когато се касае за подбирането на един или друг изолационен материал при изработването на нови или подменяването на стари радиочасти.
Макар че всеки изолационен материал се характеризира с качества, изменящи се в твърде широки гра-ници в зависимост от естествения или изкуствен произход на самите материали и от начина на тяхната обработка, все пак е необходимо да имаме обща идея за тези качества, а след това чрез подробного им проучване, дадени от самите заводи-производители, а също така и изпробването им на практика, дава възможност на радиоинструктора да си състави точно и ясно мнение за всеки един изолационен материал.
За разлика от проводниците, конто имат точно определени и сходни по-между си електрически качества, изо-латорите притежават много различии едно от друго и още твърде малко известии качества, конто се изменят по най-различен начин. Като най-установени разглеждаме следните качества на изолационните материи:
а) съпротивление, коефициент на мощност и поглыцане
б) повърхностни загуби
в) диелектрична постоянна
г) диелектрична пробивност
д) разни други физически качества
4 а) Съпротивление, коефи-диентна мощност и поглыца-
не. За да обясним по-нагледно тези качества на изолационните материи, нека разгледаме следния пример: Да вземем две металични пластинки ТИТИ (фиг. 1), разделени с изолираща пластинка от слюда, ебонит или друга изолационна материя С и да приложим върху металните пластинки определено напрежение U, получено от ба-терия Б. Между металните пластинки ще се образува електрическо силово поле. Измервайки с един галваноме-тър Г тока, протичащ от батерията,
за да се зареди кондензаторът, съставен от двете метални пластинки и дие-лектрика между тях, ще констатираме най-напред едно внезапно скачане на стрелката на уреда, което показва, че първоначално от батерията към кон-дензатора протича сравнително много силен ток. След първия момент стрелката се връща бавно към нулата, но ако уредът е достатъчно чувствителен, ще забележим, че стрелката'няма да достигне нулата, щом веригата е затворена (прекъсвачът в положение 1). Това иде да покаже, че макар между двете метални пластинки да има изо-латор и би следвало там да има пре-
40
късване на веригата, все пак през нея протича един минимален ток. Следователно употребеният в случая ди-електрик не е абсолютен изолатор, а може да се разгледа като проводник с много голямо съпротивление. Това съпротивление ние бихме могли да изчислим по закона на Ом, като измерим силата на протичащия през веригата ток и приложеното върху ме-талните пластинки напрежение, т. е. като приложим формулата
Това съпротивление е различно за различните изолационни материи и зависи до висока степей от процента на в л агата, който един диелектрик съдържа в себе си. Естествено е, че протичащият през един изолатор елек-трически ток ще се преобръща в топлива и ще го нагрява.
Ако напълненият кондензатор свър-жем накъсо през галванометъра (пре-късвача в положение 2), ще забележим, че първоначално ще имаме едно бързо изпразване с протичане на сравни-телно силен ток-, а след това бавно изпразване, като протичащият ток все повече и повече отслабва, докато напълно спре.
Енергията, която кондензаторът възвръща на веригата при изпразва-нето си, не може да бъде равна на онази, която е употребена за напъл-ванетона кондензатора, понеже, както
Фиг 2
ввдяхме, една част от енергията на тока се превръща в топлина, която е отишла да нагрее диелектрика.
От горното е ясно, че съществува
едно определено отношение между
енергията вкарана в кондензатора при пълненето му, и енергията UZ2, която се получава от него при изпразването му. Това отношение се нарича коефициент на мощно-стта на употребения диелектрик и то показва доколко един диелектрик е по-добър или по-лош като изолатор от гледна точка на енергията, която се губи в него.
За да стане по-ясна и по-точна идеята за този коефициент на мощ-ността, ще припомним, че от електро-техниката е известно, че при протичане на променлив ток през верига от капацитет токът I есфазиран по
отношение на напрежението на ъгъл <р = 90° (фиг. 2). Енергията, която се консумира в кондензатора, следователно ще бъде
W—Ulcos q=U I cos90°U1 0 = 0, значи кондензаторът връща цяла-та енергия, която е била вложена в него при зареждането му. Такъв ще бъде случаят при един кондензатор, диелектрикът на който е идеален изолатор и н^ поглъща абсолютно никаква енергия. Коефици-ентът cos ср в случая е равен на нула. Този коефициент е именно коефициент на мощността.
Понеже обикновено диелектрикът на кондензаторите не е идеален изолатор, а представлява за електричес-кия ток известно омическо съпротивление, то това съпротивление става причина токът и напрежението във веригата да се сфазират не на 90°, а
41
на един ъгъл <р<90° (фиг. 3). Тогава консумираната енергия от конденза-тора ще бъде UI cos ср. Колкого ъгъ-лът ср е по-малък, толкова коефици-ентьт на мощността cos ср ще бъде по-голям, толкова и загубената в кон-дензатора енергия ще бъде по-голяма и следователно толкова диелектри-кът 'на кондензатора по-лош.
В някои ръководства вместо да се разглежда коефициентът на мощността cos ср, разглежда се като индекс на доброкачествеността на диелектрика тангенсът от допълнителния ъгъл 3 на ъгъла на сфазирането (фиг. 3).-Ъгълът 3 се нарича ъгъл назагу-б а т а, защото колкото той е по-голям, толкова по->голяма е загубата на енергия в диелектрика.
Друга една особеност на диелектри-ците, за която ще използуваме същия пример, е следната: При изпразването на кондензатора цялата енергия, с която той е зареден, не се изпразва изведнъж, а това става ' постепенно, като че ли се среща известна трудност при освобождаването на енергията, подобна на трудността, която се среща при изтичането на една гъста течност от съда, в който тя е поместена. Ето защо често пъти при-чината за това явление се нарича с името диелектричен високози-тет или поглъщане на диелектрика. В някои трудове и ръководства тази причина наричат диелектричен истеризис, подобно на магнитния истеризис.
Както се каза вече, при зарежда-нето на един кондензатор стрелката на галваноме£ъра не се връща изведнъж от максималното отклонение, дължащо се на моментния ток на пълнене, към минималното отклонение, дължащо се на постоянния ток, пре-минаващ през диелектрика, а това става постепенно, показвайки по този начин, че се среща трудност при пъл-ненето на кондензатора. Тази трудност може да се обясни, че се дължи пак на диелектричния високозитет или поглъщането на диелектрика.
При всички твърди диелектрици се констатира гореописаното явление. При газовите и течни диелектрици обаче това явление липсва. При някои твърди диелектрици в съвършено чисто състояние, както напр. сярата, парафина и кварца, това явление е едва доловимо.
При всички изолационни материи най-малките изменение в състава им, както и най-малки количества на чужди примеси или влага предиз-викват значителни изменения в поглъщането им.
б. -Повърхностни загуби. Ясно е, че един отличен изолатор, чиято повърхност е овлажняла или е покрита с прах и влага, ще допуска известна загуба на енергия между металните части, конто са монтирани на него. Прахът може да се наложи върху повърхността на изолатора било при падане от естествената си тежест, било от привличане към изолатора поради наелектризирването му.
Повърхностите на изолатора могат след това поради действието на атмо-сферата или други причини да изменят значително своята изолационна способност. Ебонитни части, изложени на слънце, се разлагат, като образуват жълтеникав пласт, дължащ се на окисляването на сярата и образува-нето- на сярна киселина. На много изолатори повърхностите са обрабо-тени по начин, че е увеличена про-водимостта им и стават почти негодни. Понякога много хигроскопичен ди-електрик може да се лакира, макар-че самият лак притежава твърде ни-сък коефициент на мощността. Неговата хигроскопичност би увеличила много повърхностната му проводимосг и затова употребата на добър лак ще намали този негов недостатък.
в. Диелектрична постоянна. От елекгротехниката е известно, че диелектрична постоянна на една изолационна материя се нарича онова число, което показва колко пъти’ би се увеличил капацитетът на един кондензатор, ако за диелектрик между
42
плочите му се употреби вместо въз-дух въпросната изолационяа материя. Диелектричната постоянна се бележи с буквата s и тя влиза като коефициент във формулите за изчисляване капацитета на кондензаторите. За
плоения кондензатор имаме С = т~3
4 па
кьдето е е диелектричната постоянна на употребения диелектрик. Ясно е от фор мулата, че колкото диелектричната постоянна е по-голяма, толкова и капацитетът на кондензатора ще бъде по-голям, следователно колкото диелектричната постоянна на една изолационна материя е по-голяма, толкова тя се явява като по-добър диелектрик от гледна точка на увеличение капацитета на кондензатора.
Диелектричната постоянна също не е строго определено число за даден диелектрик, а зависи от естеството, стро-ежа и начина на произвеждането му. Ето защо той обикновено се дава в определени граници. От приложе-ната таблица се вижда стойността на диелектричната постоянна на по-упо-требяемите диелектрици в раДиотех-никата.
г. Диелектрична пробивност. Това качество характеризира способността на даден диелектрик при определена дебелина да издържа известно напрежение, без да се пробие. Обикновено тя се изразява във вол-тове за милиметър дебелина на ди-електрика или въобще се указва какво е пробивното напрежение за дадена дебелина на последний. Когато се каже за един диелектрик, че има диелектрична пробивност 1000 У/мм, това значи, че този диелектрик може да издържи 1000 волта напрежение при 1 мм дебелина, без да се пробие, но подложен на по-голямо напрежение от 1000 волта, той може да се пробие всеки момент и използуването му е несигурно.
Съществуват много теории, конто се стремят да обяснят причините за диелектричната пробивност, но нито една от тях не мож: да даде пълно
обяснение на явлението. Във всеки случай обяснението на пробиването на диелектрика и протичането на електрически ток през него се обяс-нява с химическите и физически изменения, конто диеЛектрикът претър-пява с увеличаване на напрежението, на което той е подложен. Освен това множество други фактори благоприят-ствуват да се прояви явлението по един или друг начин, като напр. тем-пературата, влагата, формата на диелектрика, материалът, съставляващ елек-тродите, прикрепени към диелектрика, а така също и начинът, по който те се допират до него.
Изобщо две са теориите, конто се явяват като най-правдоподобни при обясняване пробиването на диелектри-ците под действието на електричес-кото напрежение. Първата е тъй на-речената електронна теория, а втората—тер ми чната теория
Според електронната теория явлението се обяснява по следния начин: Диелектриците са тела, конто нямат електрони, лесно изместващи се от атомите, но все пак някои от електро-ните им могат да бъдат изместени и приведени в движение. Увеличавайки напрежението, на което е подложен диелектрикът, тези електрони добиват известно ускорение, което е толкова по-голямо, колкото по-голямо е при-ложеното напрежение и движейки се през другите атоми, удрят се в тях и освобождават нови електрони.
С увеличаване на напрежението се достига до положението да се даде такова ускорение на електроните, че да се получи известен поток от тях, въпреки че отначало са се привели в движение съвсем малък брой електрони. Това освобождаване на електрони увеличава проводимостта на диелектрика, докато той съвършено се пробие.
Термичната теория е по-приложима за твърдите изолатори и 'обяснява тяхното пробиване с увеличение на температурата им при подлагане на високо напрежение, което води към
43
влошаване на диелектрическите им качества, изразено най-вече в увели-чаване на проводимостта им.
Тук трябва да обърнем внимание още и на друго едно явление, което се наблюдава при диелектриците, а
Фиг. 4
именно тъй нареченото по в ърхно-стно изпразване. То се състои в следното: ако два проводника са разположени върху една и съща плос
кост на един диелектрик? то електри-ческото силово поле, което се създава между тях, ще бъде неравномерно разпределено между въздуха и вът-решната част на диелектрика (фиг. 4) и следователно и двете среди ще вземат участие в загубите, конто се явяват между двата проводника, но по различен начин.
Фиг. 5
Ако повърхността на изолатора е покрита с влага, тя се явява под форма на дребни капчици вода, изо-лирани помежду си. По този начин между двата проводника се създава серия от малки кондензаторчета (фиг. 5). Електрическото силово поле, съ-ществуващо между двата проводника, поради тази нова причина ще бъде много по-силно във въздуха или околния диелектрик и следователно ще имаме по продължение на влаж-ната повърхност на диелектрика едно първоначално изпразване с увелича-ване приложеното напрежение между двата проводника. Това изпразване обикновено причинява овъгляване на диелектрика, ако той е от органически
произход, което води пък към увели-чаване на загубите поради повърх-ностното изпразване.
Все във връзка с гореизложеното ще разгледаме и друг един случай.
Да вземем един меден проводник, пъхнат в една хартиена тръбичка така, че между него и хартията да остава една малка празнина (фиг. 6). Отвън върху тръбичката да навием една тънка метална лента, която да приляга много добре върху външната повърхност на тръбичката. Да приложим върху ламаринената обвивка и проводника едно напрежение от няколко хиляди волта. Ще забележим, че след няколко дни повърхността на медния проводник, която първо-
папдрина кншкна гпръоа^
проводник-
Фиг. 6
начално е била лъскава, сега се е покрила с един зеленикав пласт от медиа сол (меден нитрат). Под дей-ствието на високото напрежение са се образували утечки между проводника и изолационната тръбичка, която не е в добър контакт със същия, вследствие на която утечка в пространството между тях се е образувал озон. Въздухът, затворен в това пространство, а и самата изолационна тръбичка винаги съдържат известно количество влага, която влиза в реакция с озона и се образува азотна ки-селина, която атакува повърхността на проводника и образува меден нитрат. При този химически процес не остава незасегнат и самият диелектрик — хартията, която изменя своя химически състав и се пробива. При кондензаторите, съставени от хартия и станиолов лист, под действието на електрическото силово поле се образува топлина, която може да преди-звика едно преразпределение на
44
влагата, недобреГ отстранена през периода на изсушаването, а заедно с това да се предизвика в някои зони, работещи при неблагоприятни условия, напр. поради налягания и др.— пробиване на изолатора.
д. Други физически качества. Ще завършим нашето изложение върху качествата на изолацион-ните материали, като споменем и за още някои други физически качества, конто имат значение при използува-нето им като диелектрици. Така напр. от значение е да се познава х и г р о-скопичността на дадена изола-ционна материя, а така също 'и ме-ханическата й издър'жли-вост, а при случайте на течни изо-лационни метали, производни на парафина, битума и др. подобии, трябва да се знае и техният вискозитет при нормална*” температура. Друго важно качество на диелектриците е и техният температурен к о е-фициент на разширение.
Хигроскопичността, внякои случаи твърде висока при диелектрици, конто поради своето механично съпротивление са особено подходящи за някои работи (напр. бакели-зирания картон и др.), може да бъде отстранена чрез акуратно изсушаване на частите, приготвени от този диелек-трик,и след това лакиране на същите.
Подходяще е при направата на променливи кондензатори, бобини или други подобии части да не се упо-требяват диелектрици, конто имат един голям температурен коефициент на разширение.
Също горенето и овъглява-н е т о на диелектриците представлява известен интерес, като се има пред вид, че те намаляват извънредно много изолационната им способност.
Трябва всякога да се има грижата да не се подлагат изолаторите изобщо на прекалени механически усилия, като се има пред вид, че това води към намаляване на техните изола-ционни качества. Когато трябва да се използува един изолятор под фор
ма на пластинка, носеща една серия от метал ни ёзичета, на конто трябва да се прикрепят проводниците посредством запойка, то трябва да се подбере такава изолационна материя, която не се деформира под действието на развиващата се топлина.
От всичко гореизложено е ясно, че при избора на диелектрици ,за изпълнение на една или друга задача винаги трябва да се имат пред вид качествата, конто притежават различимте видове изолационни материали и съобразно задачите, конто ще им се възлагат, да се подбира един или друг вид от тях, като се държи сметка, разбира се, и за тяхната стойност. За да дадем възможност на онези наши читатели, на конто ще се наложи да правят подобен избор, да се съобразяват с качеетвата на диелектриците, прилагаме следната таблица, съдържаща диелектрическите качества на по-важните диелектрици:
Таблица за качествата на по-важните диелектрици
№ по ред Наименование на диелектрика Диелектр. постоянна s • куб л 10-4 при 1000 кхц Пробивно напреж. в кв/мм
1 Кварц 4-7 1 20—30
2 Ултра-калан 7-1 1
3 Слюда 7—8 1-7-4 60—70
4 Калан 66 3-2
5 Калит 6-5 3-8
6 Тролитул 2'2 3-9
7 Ебонит 2-3 64 34
8 Порцелан 5'4 55 15—20
9 Бакелит 2-8 160 23
10 Пертинакс 5’4 280 20—30
11 Кондепса С 80-100 6
12 Кондепса 40—50 8
13 Претпан 3—3-5 40—60 10-12
14 Парафин, харт. 3-3-8 30-100 15-25
15 Въздух 1 —— 2—3
16 Микатип 7 175 25—35
Ползуването на таблицата е много ясно. Третата графа на същата не е попълнена за всички диелектрици, тъй като това са най-новите изола-циопни материали, за конто още лип-сват пълни давни в техническата литература.
45
ПЪРВИЯТ ТЕЛЕФОН В ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1877—1878 ГОД.)
Руско-турската война от 1877 — 1878 година заема голимо място във военната история на Русия.
В техн'ическо отношение тогаваш-яата руска армия не е била на нуж-ната висота, за да използува ново-стите на техниката. Подчертава се дори, че иманитият военен капаци-тет генерал Драгомиров е бил враг на^новостите и култивирал презрение към техниката (гледай сп. „Вопроси истории41 — кн. 7/1951 г. и кн. 1/1953 г.).
Все пак справедливо е да ое при-знае, че постройката на понтоиния мост през Дунава — Зимнич-Сви-що.в е едно голямо постижение на тогавашната военно-инженерна техника. Предложението пъкза постройката на една чисто военна железо-нътна линия по долИната на река* Янтра към Балкана е доказателство, че в армият’а вече си пробивало път прогресивното начало за използува -не на техниката. В това отношение особено ценни са били и технически-те свързочни средства: на първо място телеграфии те апарати като технически средство на бойното поле в помощ на по-горните щабове. И все пак техническите средства за свръз-ка са се считали като допълнителни. Широко употребление имала летя-щата поща — куриерите — пешите и копни разносвачи. Нимало е в ар-мията средство за свръзка, което да замени личного общение. Теле-фонът като техническо средство все още се е считал като някаква играч-ка — спекулативна сензацня на елек-тротехНиката. Това се вижда и от дневника' на Гезенкампф, който е
бил в щаба на главнокомандуващия.
„ . . . 18 декември. — Тук при нас имаме нова забава — телефон. Той попаДна случайно. Някой си генерал-майор Адамович си изписал един сандък с вино. Изпращат му сандъ-ка. Отваря го и гледа: някакви си тръбички, подобии на стетоскопи и затова занася сандъка при воеНно-медицянския инспектор. Но и той взел Да разглежда.в недоумение чуд-новатата пратка. В това време случайно се приближава към него 1на-чалникът на полския телеграф Г. М. Шал, който разпознава в загадъчна-та пратка телефонен апарат и го взема при себе си. Веднага същият този телефон бива и1нсталиран за действие между неговата походна телеграфна станция и палатката на главнокомандуващия на разстояние около две версти. Два дена се заба-влявахме в разговори по телефона с телеграфиата станция, а след то-ва решихме да се свържем и със село Пордим. Отново сполучи. На 15 версти можеше да се говори съвсем ясно и отчетливо — иначе нищо не се разбира. Целият апарат е прост, лек, практичен и почти никакви приспо-соблейия не са му нужни. Може да се ползува обикновената телеграфна жица. Шал казва, че може да се раэтоваря и на разстояние до 60 версти. И затова не бива да се съм-няваме в по-нататъшното усъвър-шенствувйне на това интересно изобретение, на което, разбира се, предстоя голямо бъдеще“ . . .
По-късно телефонът намира голямо приложение в руската армия.
Хр. Д. Братанов
46
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
В ъ п р о с : Как мога да си построй двулампов приемник с високоговорител, като разполагам със следните лампи: UCL11 и UY11.
Отговор: С помощта на нами-ращите се във вас лампи UCL11 и UY11 можете да си построите двулампов приемник по схемата, дадена тук. Първата лампа UCL11 ще из-пълнява двойна задача, понеже тя се състои от две отделяй, напълно иезависими една от друга системи. Първата система е триодна, а втората — тетро дна.
Фиг. 1
Триодната част ще използуваме като решетъчен детектор с обратна връзка. Получените от анода нискочестотни трептения се предават на следва-щата — втората система на лампата UCL11.
Тетродната система тук се изпол-зува за усилване на мощност. Мощ-ността, която се получава от Тази система, е напълно достатъчна, за да задействува един високоговорител за озвучаване.
За изправителка се използува лампата UY11, като се евърже по даде-ната схема. Особеното тук е, че отоп-лението на лампите не става чрез
трансформатор, а направо от мрежата, като за предпазване от прегаряне на отоплителните жички последните са свързани последователно. Освен това в отоплителната верига се предвижда и едно жично съпротивление за уни-щожаване излишното напрежение вследствие на протичащия отеплителей ток през двете лампи.
В ъ п р о с : Имам лампите UCL11 и UY11. Дайте ми точни характеристики за тях, също обозначенпето за всяко краче.
Отговор:
Характеристики на лампите UCL11.
Напрежение за отоплението U/ — 6 0 в.
Тек на отоплението I/ — 0,1 а.
UCL11 UY1I
Триод Тетрод
Анодно напрежение 200 в 200 в
Аноден ток 2 ма 45 ма
Решетъчно преднапрежение — 2 в — 8,5 в
Напрежение на втората решетка — 200 в
Аноден товар 150,000 ома 4500 ома
UY11.
Напрежение на отоплението 50 в
Ток на отоплението 0,1 а
Анодно напрежение 250 в
Аноден ток 140 ма
47
Въпрос : В кои места на приемника се използуват керамични кон-дензатори ?
Отговор : Керамичните конден-затори преди всичко се използуват във веригата на осцилатора на приемника за компенсация на „измества-нето“ на честотата (намаляването й) при нагряване. Капацитетът на кера-мичния кондензатор при повишаване на температурата се намалява, докато
при обикновеннте кондензатори — постоянни и променливи — капацитетът нараства. Самоиндукцията на бо-бините също се увеличава при нагряване, в резултат на което се по-нижава честотата (разстройка) на осцилатора. Пълното компенсиране на ,.изместването“ на честотата не може да се получи, обаче това „из-местване“ може да се намали няколко пъти.
КАТОДНО БАЛАНСИР АН ДЕФ АЗАТОР (Продължение от 39 стр.
става по-положителен. Ако входящо-то напрежение става по-отрицателно, то скоро се запушва лампата Л1г така че изходящото напрежение също пре-става да следва подаденото. Ампли-тудната характеристика на прибора е показана на фиг. 9. Ако входящото напрежение е синусоидално, с амплитуда, превишаваща определена стой-ност, получава се отрязване на поло-жителния и отрицателен връх.
Ако използуваме линейната част на горната схема, получава се усилвател, в който1 не съществува фазова раз-лика между входящо и изходящо напрежение. Обичайното дефазиране
на 180*, което се внася от всяка лампа, тук се избягва поради двукратного дефазиране, така че общият ъгъл е точно 360°.
На фиг. 10 е показан осцилатор, монтиран на горния принцип. Обрат-ната връзка се осъществява чрез катодного съпротивление и кондензатора Сев. При правилен подбор на съпротивленията и и кондензатора Сев се получават много добри синусоидални колебания с автоматпо чески стабилизирана амплитуда ва целия обхват. Схемата се използул-удобно за получаване на синусоидаи-ни трептения с честота до 1 мгхц.
Ал. Малиновски
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Бсзсмъртен вожд и учител............... 1
Героичният подвиг на патриота-радист Разумов............................ 2
Изтъкнат представится на съветската радиотехника . . .......... 5
За младите ръководители по радиосвързочно дело..................... 9
Четвъртата радиоконструкторска из-ложба на ДОСО .....................10
Започване на телевизионно предаване в Чехословакия ....................12
По р'адиоклубове и радиокрьжоци . 13
Обучение на радистите в качествено предаване на ключ..................14
Стр.
Проведев изпит за радиолюбители оператори клас „В“................. 15
Радиоприемник 506 ................... 16
Високоговорители................ 19
Къде да поставим приемника в стаята . 20
Радионавигация.................. 21
Импулсна модулация...............27
Клистрон.................. . . 30
Самовъзбуждане на хармоничните на
междинната честота.......... 34
Катодно балансиран дефазатор ... 35
Качества на материалите.............. 40
Първият телефон в освободителната война 46
Въпроси и отговори................... 47
На първа сгранца на корицата — Млади радиоконструктори
На четвъртаг стр. на корицата — На работа с клубната радиостанция
Редакционна колегия: Я. Блъсков, О. Кукуров, Н. Велев и И. Боянов
Главен редактор * Н. Йовчев
Редакция ул. „Гр. Игнатиев" 12 , Тел. 7-60-46
Абонамент 20 лв годишно за 12 книжки
Пор. 2226
Печатница Държавно военно издателство
Тираж 3500