/
Похожие
Текст
ПЕТЬ-ТѢ
КНІІГЫ МОИСЕЕВЫ
БЫТІЕ, ИСХОДЪ, ЛЕВИТЪ, ЧИСЛА
и
ЦАРИГРАДЪ-ГАЛАТА
Въ Печатиицж-тж на А. X. Бояджіянъ,
(Удица Джами-Капусу Бр, 7.)
1868.
5ΐΖ
Дозволено отъ Царскгь-тж. Ценсурљ
за да ся печата.
СЪДЪРЖАШЕ.
Стр.
БЫТІЕ............................................................ 1
ИСХОДЪ.................................................... 168
ЛЕВИТЪ.................................................... 312
ЧИСЛА...............................
.... 419
ВТОРОЗАКОШЕ......................................570
ГЛАВА 1.
1 1)ъ начало създаде Богъ небе-το й земіж2 тж. А земя-та бѣше неустроена и пуста;
и тьвінина бѣ върху безднж-тж, и Духъ
3 Божій ся носяше вьрхъ водж-тж. И рече
Богъ: Да бжде видѣлина; и станж видѣ4 липа. И видѣ Богъ видѣлинж-тж че бѣше
добро; и разлжчи Богъ видѣлинж-тж отъ
5 тьмнинж-тж. И нарече Богъ видѣлинж-тж
День, а тьаінинж-ТхЖ нарече Нощь; и станж
вечеръ, и станж утро, день пьрвый.
6 И рече Богъ: Да бжде твьрдь посрѣдъ
7 воды-тѣ и да разлжчи водж отъ водж. И
направи Богъ твьрдь-тж, и разлжчи воджтж която бѣше подъ твьрдь-тж, отъ воджтж която бѣше надъ твьрдь-тж; и станж
8 така. И нарече Богъ твьрдь-тж Небе; и ста
нж вечеръ и станж утро, день вторый.
9 И рече Богъ : Да ся събере вода-та която е подъ небе-ТО въ едно мѣсто, и да ся
10 яви суша-та; и станж така. И нарече Богъ
сушж-тж Земіж, и събраніе-то на водж-тж
нарече Моря; и видѣ Богъ че бѣше добро.
1 И рече Богъ: Да прорасти земя-та зеленж
1
8
БЫТІЕ.
трѣвж, трѣвж която да дава сѣме ггдръво
плодоносно което да ражда плодъ по вндътъ си, на конто сѣме-то да е въ пего на
12 земіж-тж; и станж така. И произрасти земя-та зеленж трѣвж, трѣвж която да дава
сѣме по видъ-тъ си, и дрьво което да ражда
плодъ, на който сѣме-то е въ него по видъ13 тъ му; и видѣ Богъ че бѣше добро. И станж
вечеръ, и станж утро, день третій.
14 И рече Богъ: Да бжджтъ свѣтила на
твьрдь-тж небеснж, за да разлжчатъ деньтъ отъ нощь-тж, и да сж за знаменія и за
15 врѣмена и за дни и годины: И да сж за
свѣтила на твьрдь-тж небеснж, за да свѣ16 тятъ на земіж-Т/ж; и станж така. И направи
Богъ двѣ-тѣ голѣмы свѣтила; голѣмо-то
свѣтило за да владѣе на день-тъ, а малко- '
то свѣтило за да владѣе на ноіць-тж ; на17 прави и звѣзды-тѣ. Ипостави гы Богъ на
твьрдь-тж небеснж, за да свѣтятъ на зе18між-тж; И да владѣіжтъ на день-тъ и га
нощь-тж, и да разлжчатъ видѣлинж-тж отъ
тьмнинж-тж: и видѣ Богъ че бѣше добро.
19 И станж вечеръ, и станж утро, день четвьртый.
20 И рече Богъ: Да произведе вода-та изо
билно гадины одушевленны, и птицы да ле
тятъ надъ земіж-тж по твьрдь-тж небеснж.
21 И създаде Богъ голѣмы-тѣ кытове, и всяко
одушевленно що ся движи, които произведе
БЫТІЕ,
3
вода-та изобилно по видъ-тъ имъ, и всяка
птица крылата по видъ-тъ й ; и видѣ Богъ
22 че бѣше добро. И благослови гы Богъ и
рече: ІІлодѣте ся и множѣте ся, и напълнѣте вода-Тіа въ моря-та; нека ся у23 множатъ и птіщы-тѣ по земіа-та. И стана
вечеръ, и стана утро, день петый.
24 И рече Богъ: Да произведе земя-та животны одушевленны по видъ-тъ имъ, скотоге
и гадове, и звѣрове на земіа-та по видъ20 тъ имъ; и стана така. И направи Боіъ
звѣрове-тѣ на земіа-та по видъ-тъ имъ, и
скотове-тѣ по видъ-тъ имъ; и видѣ Богъ
че бѣше добро.
26 И рече Богъ : Да направимъ человѣка по
образу нашему и по подобію нашему, и да
владѣе надъ морекы-тѣ рыбы и надъ небесны-тѣ птицы, и надъ скотове-тѣ, и надъ
венчка^-та земіа, и надъ венчкы-тѣ гадове,
27 които ііълзятъ по земіаі-та. И създаде Богъ
человѣка по образу своему, по образу
Божію създаде го: мажкый и женекый
28 полъ гы създаде. И благослови гы Богъ,
и рече имъ: ІІлодѣте ся и множѣте ся,
и напълнѣте зе» іа-та, и обладайте іа и
владѣйте надъ рыбы-тѣ морекы и надъ птпцы-тѣ небесны, и надъ всяко животно което
29 ся ДЕнжи по земіа-та. И рече Богъ: Ето,
дадохъ ви всяка трѣва що дава сѣме,
конто е по лице-то на веивкж-та яеміа.
t *
4
БЫТІЕ.
и всяко дрьво което има въ себе си плодъ >
на дрьво което дава сѣме; тѣ іце ви бж30 джтъ за яденіе; И на всичкы-тѣ животны
на земіж-тж, и на всичкы-тѣ птицы на
небе-ТО, и на всякой гадб който пълзи по
зсміж-тж, к има въ себе си дыхаіЛе на
животъ, дадохъ всякж зеленж трізвж за ,
31 хранж; и стаижтака. И видѣ Богьвсиѵко
което направи; и ето бѣше твьрдѣ дэбро; и
стан^ вечеръ, и станж утро, день шестый.
ГЛАВА 2.
1 II съвьрпіихж ся небе-ТО и земя^та, и веич2 КО-ТО имъ украшеніе. И свьршилъ бѣше
Богъ въ седмый-тъ день дѣла-та си, конто
направи ; и починж си въ седмый-тъ день отъ
3 всичкы-тѣ си дѣла които направи. И бла
гослови Богъ седмый-тъ день, и освяти го;
защото въ него си починж отъ всичкы-тѣ
си дѣла, които създаде и направи Богъ.
4 Това е бытіе-то на небе-то и на земіжтж, когато ся тѣ сьздадохж, въ който день
5 напраг и Господь Богъ земіж и небе, И вся
ко растеніе полско, прѣди да стане по
земіж-тж, и всяка трѣва полска прѣди да
изникне; защото не бѣще да.ъ Господь
Богъ дъждь по земіж-тж, и нѣмаше че6 ловѣкъ за да работи земій\-тж. И вді.гаше
ся пара отъ земіж-тж, и напояваше всич-
БЫТІЕ.
5
7 KO-TO лице iia земіж-тж. И създаде Господь
Богъ человѣка ото іірьсть изъ зеіміж-тж:
и ГДЉХНЉ въ ноздры-тѣ му дыхаи'е на
живот Гј, и стаиљ человѣкъ жива душа.
8 И насади Гоечіодь Богъ раіі въ Едемъ
на истокъ, и постави тамъ человѣка ко9 ГОТО създаде. И Господь Богъ произрасти
изъ зем1љ-тљ всяко дрьво красно па гледъ,
п добро за яденіе, й дрьво-то на живота
по ерЬдъ раіі-тъ, и дрьго-то на познаван е
10 па добро и па зло. И рѣка исхождаше
изъ Едемъ да напоява раіі-тъ; и отъ тамъ
11 ся раздѣляше на четыри главы. Име-то на
едиж-тж Фнсопъ; тя е която обыкаля всичк<ъ-тж Евплатскж земіж, дѣто има злато.
12 И злато-то на онхкзи земя е добро; тамъ
13 има вделліонъ и ониксъ камыкъ. II име
то на вторжі-TxYù рѣкж Гіонъ; тя е която
11 обыкаля всичкж-тж Хусскж земн;. И име
то па трстіж-тж рѣкж. Тигръ; тя с която
тече къмъ истокъ на Асенрііж. А четвьр15 та-та р Ька е ЕвФратъ. И зѣ Господь Богъ
человѣка и иаеслп го въ раіі Едемскыіі
16 за да го работи, и да го пази. И заповѣда
Господь Богь Адаму и рече: Отъ всяко
17 дрьво на раіі-тъ сі.ибодио да ядешь: А отъ
дрьво-то на познаваніе на добро п па зло,
да не ядешь оть него; защото въ к'онтѵ
день ядешь отъ него нспрѣмѣш.о ще у18 мрешь. И рече Госпош Богъ: Не е добро
6
БЫТІЕ.
человѣкъ-тъ да е самъ; ще му направіж
19 помощникъ приличенъ нему. И създаде
Господь Богъ отъ зсміж-тж всичкы-тѣ пол
ски животпы, п всичкы-тѣ пебсс! ы птицы,
п приведе гы при Адама, за да сид I какъ
ще гы наименува; п каквото имс дадеше
Адамъ на всяко одушевленно това му станж
20 пмс-то. И тури Адамъ имена на всичкы-тѣ
скотове и на птнцы-тѣ небесны и на сенчкы-тѣ звѣровс полекы; ио за Адама не
ся намѣрп помощникъ приличенъ нему.
21 И нанесе Господь Богъ на Адама нзстљпленіе п топ заспа: и зѣ едио отъ ребра
та му, и непълни мѣсто-то му съ плъть.
22 И направи Господь Богъ отъ ребро-то, което зѣ отъ Адама, женж, и приведе ѣь при
23 Адама. И рече Адамъ: Тая с сега кссть
отъ кости-тЬ ми, п плъть отъ ПЛ'ІТЬ-ІЖ.
ми: тя ще ся нарече жена, защото отъ
24 мжжъ-тъ бы зѣта. Заради това ще оста
ви человѣкъ бащ/Ь en п маіікж си, и ще ся
прилѣпи при женљ си, и пщ бжджтъ двама2ύ та една платъ. И голи бѣхж и двама-та,
Адамъ и жена му п не ся срамуваххТі..
ГЛАВА 3.
1 А зм!я-та бѣше iiaíi хытра отъ всичкы-
тѣ звѣрове нолекы, конто направи Го
сподь Богъ: и тя рече на жен^-т.^: Ис-
БЫТІЕ.
7
тинж ли рече Богъ да не идете отъ всяі о
2 дрьво на раіі-тъ? И жепа-та рече на змін;тл\: Отъ іілодъ-тъ на рапскы-тѣ дрьгя ічо3 жемъ даядевіъ: А отъ іілодъ-гъ на дрьвото, косто е въ срѣдъ раіі-тъ, рече Богь: Да
не ядете отъ пего, пито да ся пріікосисіе
4 при него, за да не уврюте. И звіія-та ре
че на жспљ-тљ: Никакъ пѣвіа даувір'те;
5 Но знае Богъ че къ конто день ядеге о ъ
пего, ще ся отворятъ очн-тѣ вп, и ще
бждете като богове, да познавате добр! -то
6 H зло-то. И видѣ жсиа-та, че дрьго-то бѣше добро за яденіе, и че бѣше угодно на
очп-тЬ, и дрьво желателно като що дава
знаяніе: и зѣ отъ плодъ-тъ віу, la яде; и
съсъ себе сп наедно даде π па вігъжа eu,
7 та яде и той. Тогазь пвіъ ся отворнXÆ очн-тѣ и на двавіа-та, н познахљ че
бѣхщ голи: и съшихж лнстіе отъ свігктінж,
8 II напразихж за сете си прѣпаскы. И чухж гласъ-тъ па Господа Бога, като ходяше въ раіі-тъ надвечеръ: и скрых/Ті
ся Адааіъ п жена віу отъ лице-то па Го9 спода Бога, вісжду раііскы-тѣ дрьвя. И
повыка Господь Богъ Адавіа, и рече віу:
ІОДѢ си? Атой рече: Чухъ гласъ-тъ ти въ
рай-тъ, и убояхъ ся, защого сьмь голъ:
11 и скрыхъ ся. И рече агу Бога: Кой тп обадн че си голъ? ялъ ли си отъ дрьво-то,
12 отъ коею ти заповѣдахъ да не ядешь? И
8
БЫТІЕ.
рече Адамъ; Жега-та коіжто ми си далъ
да е съ мзнс, тя мп даде отъ дрьво-то, π
13 ядохъ. II рече Господь Богъ па жспљ-тж:
Що е TOB I поето си сторила? И же іа-та
14 рече: Змія-та мя измами, и ядохъ. И ре
че Господь Богъ па змііж-тж: Понеже (П
сторила ТЫ тога, проклѣта да сп отъ вспчкы-тЬ скотове и отъ всичкы-тѣ жпвотпы
на поле-то: по коремъ-ть сн іце ходпп ь,
п пьрсть ще ядешь, прѣзъ вснчкы-т'І> дпп
15 па живота сн: И враждж іце поставн;
между тебе п жеиж-тж, и между твое
то сѣме и пеппо-то сѣмс: то іце ти смаже
главж-тж, и ты ще му парапппіь пстж16 тж. А па жспж-тж рече: Ще тп прѣумножж
скърбь-тж гъ чрѣвоноіиспіе-то тп: съ бо
лѣзни ще раждзшь чада; п къмъ мжжа
ти ще бікде желаніе-то ги, п топ ще тя
17 владѣе. А па Адама рече: Понеже си по
слушалъ гласъ-тъ на женж си, и си
ялъ отъ дрьво-то, за косто ти запові д іхъ
и казахъ: Да не ядешь оть пего, пре
клѣта да e земя-та поради тебе: съсъ
скърбь ще ядешь плодове-тѣ й прЬзъ
18 венчкы-тѣ дни на живота си: Тьрніе и б' д ілы щетп произрастява; и ты ще ядсп ь
19 на поле-то трѣвжі-ТхТі. Съ потъ-тъ на лнце-то си ще ядешь хлѣбъ-тъ си, додѣ ся
върнешь въ зсміж-тж, отъ коѣъто сн зѣтъ:
понеже ньреть си, и въ пьрсть ще ся
върнешь.
БЫТІЕ.
9
2')
И нарече Адамъ пме-то па женж. сп
тЕьа, Зі.щото та бкше шайка на венчкы-іѣ
21жіи}щы. И направи Гоен« дз Богъ на Адама и на женжі шу дрехы кожены, іі
22 облѣче гы. И р.:че Гсеі.одь Беп : Ето,
Адамъ етанжі като единъ отъ насъ, да
познава добро-то п зло-то: и сега за да
не простре рљкд;-тљ сп, тгі земе п отъ
дрьво-то на живота, и яде, п живѣе вѣчно;
23 За това Господь Богъ го извади изъ Едемекый-тъ рай, да ])аботн земиз-тж, игъ
24 коіжто бы зѣтъ. И нснждп Адама: и къмъ
истокъ па Едемекып-тъ ран постави Херувпмы-тѣ, и пламенный мочь, коііто ся
вьртѣше, да пазятъ пжгь-тъ къмъ дрьвото на живота.
ГЛАВА 4.
111
позна Адамъ ЕьпУі жспж сп; п тя зачпж, и роди Каина; и рече: Іірндобыхъ
2 человѣкгі отъ Господа. Годи още и брата
му Авеля: и Авель бѣше пастырь на овцы,
3 а Каинъ бѣіне земледѣлецъ. И слѣдъ і:ѣколко дни принесе Каинъ отъ нлодовс-тѣ
4 на зсміж-тж припошспіе Господу. И Авель
принесе и топ отъ ньргородны-тѣ па овЦЫ-ТѢ СП, П отъ тлъстиНЖі-ТхУі нмъ. И погледнж Господь благосклонно на Авеля,
Ÿ Жизьмк
10
БЫТІЕ.
5 II ИЯ прииоігеніе-то му: А ня Кяпня и
ИЯ прииопісніе-то му не призрѣ: и разсьрдч ся Каинъ твьрдіз много, и лицс-то
Ому бѣшз пявьсрно. И рече Господь Каину:
Sanío СП ся рязсьрднлъ? и заіцо 6 лнце7 то тп пя'н.сено? Ако правишь ты добро, не
е ли пріето? яко ли не править добро,
грѣхъ-тъ лежи при врата-та. И къмъ тебе
ше бљде иегов з-то желаніе, н ты ще владііепіь пядъ него.
8 И гогоряпіе Каппъ ня братя си Авеля:
π когято бѣхж иа поле-то, дигпж ся Кяпнъ
9 гьрхъ брата си Авеля, п го уби. И рече
Господь Капну: Дѣ с Авель братъ тп?
я той рече: Не знаж: стізажь ли сьмь
10 азъ па брата сп? И рече Бого: Какго си
еторилъ? глясъ-тъ пя брятовж-тж ти кръвь
11 Быкя къмъ мене отъ земіж-тж. И сега
проклѣтъ да си отъ земгљ-ТгЋ, която от
гори устп-та СИ да пріеме кръвь-тж на
12 бпаія тп отъ твоіж-тгт; ржкж. Когато работпшь земіл;-тж, нѣма вече да тн давя
сплж-тж си: скытятель и бізжапсцъ щз
13 бжденіь ня земіж-тж. И рече Каинъ Го
споду: Прѣстжплеиіе-то мп с по голѣмо отъ
14 колкото да бжде простено. Ето, гонишь
мя днесь отъ лицс-то ня земъъ-тж, п отъ
лице-то ти гцс ся екрыіж, и п(С бжд*ж.
скытятель II бѣжянецъ на земіж-тж : и вся15 кой който мя намѣри, ще мя убіе. И Го-
БЫТІЕ.
11
сподь му рече: Затова, който убіеКаппа,
нему ще стане седмократііо отмьще; ie.
И турп Господь бЬл'Ьгь на Канна, за да
го нс убіе конто го налгЕрн.
16 II пзлѣзе Каннъ отъ лнце-то Господне,
п паселн ся въ земЕт^-тљ Подъ, къмъ пс17 токъ отъ Едемъ. II позна Каппъ жснљ сн,
II тя зачнљ, II родп Еноха: и градѣінс
Канни градъ, п нарече пме-то па градъ18 тъ, спорсдъ іімс-то на сына сн, Енохъ, И
роди ся Еноху І'ірадъ: а Ирадъ родп Мехуяила: п іМсхуянлъ роди Лісѳусанла: а
19 Леѳусаплъ роди Ламеха. И зѣ .Іамехъ за
себе СП двѣ жены: пме-то на сднљ-тљ Ада,
20 а ІІМС-ТО на друггт^-тљ Селла. И родп Ада
Іавала: тон б Eine отецъ па опѣзн конто
21 жнііѣяхж въ шатьры, п пмахљ скотосс. И
пме-то на брата му бѣше ІОвалъ: той бѣше
отецъ на венчкы-тѣ конто свиряхж съ
22 кмтарљ п съсъ свпркљ. А Селла и тя роди
Ѳувалъ-Каина: ковачь па всяко мѣдію и
желѣзно сѣчиво: а сестра на Ѳувалъ-Каипа
23 бѣше Ыаама. И рече .Чамехъ на жепы-тѣ
СП, Ад<Ті, II Селлж: Чуйте гласъ-тъ мн,
жены Ламсховы: послушайте думы-тѣ ми:
понеже мљжа убнхъ за ранљ-тљ си, п іо24 нопъъ за струпъ-тъ ей. Ако за Каина ста
не седпіократно отмьщеніе, то за Ламеха
ще стане седмдеееть и седмократно.
25 И позна пакъ Адамъ жен^ си, н тя
12
БЫТІЕ.
роди сынъ, и нарече име-то му ’^Спѳъ, п
думаше: Даде мп Богъ друго сѣмс нмЬсто
26 Авеля, когото yón Каппъ. Подобно п Сиоу
ся рі’дп сынъ: п нарече име-то му Еносъ.
ψΤοΓΗίίπ начнљххЋ да прпзоваватъ име-то
Госііодпе.
Г.ДАВА 5.
1 Тая с кппга-та па родословіе-то Адамово.
Бъ конто день направи Богъ Адама, по
2 образу Божію го направи. іБтіжкып и
женскып полъ гы иаправп: и благослови
гы, и нарече пмс-то имъ человѣкъ, въ деиьтъ па създаніе-то имъ.
3 И живѣ Адамъ сто и тридесеть лѣта, и
роди сына по подобіе-то сп и по образъ-тъ
4 СП, п нарече пме-то му С'иѳъ. И станжхгУі
дни-тѣ Адамови, отъ какъ роди Спѳа, осмстотпнъ лѣта: и роди сынове и дъπ^ep^!:
5 И стапжхљ всичкы-тѣ дни Адамови колкоt.' живѣ дсвстстотинъ и тридссеть лѣта: и
умрѣ.
6 И живѣ Спѳъ сто и петь лѣта, и роди
7 Еноса: И живѣ Сиѳъ отъ какъ роди Еноса,
осметотпнъ и седмь лѣта, п рода сыново и
8 дъпіерп: И станљх.т; вспчкы-тѣ дни Спѳовы
дсвстстотинъ и дванадесегь лѣта: п ум])!;.
9 И живѣ Еносъ дсветдесеть лѣта: и роди
* На;>іѣстннкъ. f Яли тогаэв
ΗΜβ-τθ на laoaà.
став* навахо
да ex нмевуватъ
no
БЫТІЕ.
13
10 Каинана: И живѣ Еносъ, отъ какъ роди
Каинана, осмстотинъ и петнадесеть лѣта,
11 и роди сынове и дъщери: И станљхљ всичкы-тѣ дни Еиосови деветстотинъ и петь
лѣта, и умрѣ.
12 И живѣ Каинапъ седмдесеть лѣта, и
13 роди Маалалеила: И живѣ Каинапъ, отъ
какъ роди Маалалеила, осмстотинъ и четыридеееть лѣта, и роди сынове и дъщери:
14 И станљхљ вснчкы-тѣ дни Каинапови де
ветстотинъ и десеть лѣта: и умрѣ.
15 И живѣ Маалалеплъ иіестде'*еть и петь
16 лѣта, и роди Іареда: И живѣ Маалалеплъ,
отъ какъ роди Іареда, осмстотинъ и три17 десеть лѣта, и роди сынове и дъщери: И
станљхљ всичкы-тѣ дни Маалалеилови осм
стотинъ и дсветдесеть и петь лѣта: и умрѣ.·
18 И живѣ Іаредъ сто и шестдесеть п двѣ
19 лѣта, и роди Еноха: И живѣ Іаредъ, отъ
какъ роди Еноха, осмстотинъ лѣта и роди
20 сынове и дъщери: И станжхљ всичкы-тѣ
дни Іаредови деветстотинъ и шестдесеть
и двѣ лѣта: п умрѣ.
21 И живѣ Енохъ шестдесеть и петь лѣта,
22 и роди Маѳусала: И ходи Енохъ по Бога,
отъ какъ роди Маѳусала триста пѣта, и ро23 ди сынове и дъщери : И станљхљ всичкы-тѣ
дни Еноховн триста и шестдесеть и петь
24 лѣта. И ходи Енохъ по Бога, и не ся
намѣрваше вече.· защото Богъ го зѣ.
14
БЫТІЕ.
25 И живѣ Маѳусалъ сто и осмдесеть и ’
26 седмь лѣта и роди Ламеха: И живѣ Ма
ѳусалъ, отъ какъ роди Лавіеха, ссдвістотинъ и освідесеть и двѣ лѣта, и роди сы- г
27 нове и дъщери: И станљхљ вснчкы-тѣ дни
Маѳусалови деветстотипъ и шестдесеть и
деветь лѣта: и увтрѣ.
f
28 И живѣ Лавіехъ сто и освідесеть и двѣ
29 лѣта, и роди сына: И нарече ивіе-то віу
*Ное, и дувіаше: Той ще ны облегчи 0”ъ
работж-тж ни и отъ трудъ-тъ наржцѣ-тѣ
ни поради зевііж-тж коіжто проклѣ 1 о30 сподь. И живѣ Лавіехъ, отъ какъ роди
Ноя, петстотинъ и деветдесеть и петь лѣ31 та, II роди сынове и дъщери: И станжхж
Бсичкы-тѣ дни Лавіехови седвістотннъ и
седвідесеть и седвіь лѣта: и увірѣ.
32 À Ное бѣше на възраетъ петстотинъ лѣ
та: и роди Ное Сивіа, Хавіа и ІаФЗѳа.
ГЛАВА 6.
1 П когато начнжхж человѣци-тѣ да ся у-
множаватъ по лице-то на зевііж-тж, и ивіъ
2 ся родихж дьщери, Тогазь сынове-тѣ Бо
жіи като гледахж дъщери-тѣ человѣчсскы
че бѣха красны, зѣхж си жены отъ всич3 кы що нзбрахж. И рече Господь: Дувътъ аін нѣвіа да прѣбжде вѣчно въ чело^
БЫТІЕ.
15
вѣка, защото е плъть: а днп-тѣ му ще
4 бжджтъ сто и двадесеть годины. Въ онѣзя
дни бѣхж на земілі-тлі исполини-тѣ, сирѣчь, слѣдъ като бѣхж влѣзли сынове-іѣ
Божіи при дъіцери-тѣ человѣческы, и тѣ
пмъ родихљ сынове; тѣ бѣхж онѣзи силни,
5 отъ старо врѣме знаменити мжжіе. И видѣ
Господь че ся умножава злина-та на че
ловѣка по земіж-тж, и че всичкы-тѣ въображенія на сьрдечны-тѣ му помышленія
6 бѣхж само зло всякой день. И раская ся
Господь защото направи человѣка на зе7 між-тж: и огорчи ся въ сьрдце-то си. И
рече Господь: Ще истрѣбіж отъ лице-то
на земііь-тж человѣка когото направихъ:
отъ человѣкъ до скотъ, до гадъ, и даже
до небеснљ птицж: понеже ся раскаяхъ
8 защото гы направихъ. А Ное намѣри бла
годать прѣдъ Господа.
9 Това е родословіе-то на Ноя: Ное бѣше
человѣкъ праведенъ, еъвьршенъ между съврѣменницы-тѣ ей: Ное ходяше по Бога,
ЮИ родп Ное три сына, Сима, Хама и la
ll Фсѳа. И растлѣ ся земя-та прѣдъ Бога,
12 и напълни ся земя-та съ неправдж. И
видѣ Богъ земіж-тж, и ето бѣ растлѣна:
защото всяка плъть бѣше растлѣла пжть13 тъ ся на земіж-тж. И рече Богъ Ною:
Скончаніе-то на всякж плъть дойде прѣдъ
шене, защото зешя-іа ся испълни съ не-
16
БЫТІЕ.
правдж отъ тѣхъ: и ето, ще гы истрѣбж
14 съсъ земіж-тж наедно. Направи си ковчегъ j
отъ гоФерово дьрво: обиталища да напра
вишь въ ковчегъ-тъ, и да го засмолишь из15 вжтрѣ и извънъ съсъ СМОЛЉ. и така да го
направишь :' дължина-та на ковчегъ-тъ три
ста лакти, а ширина-та му петдесеть лак- ' ί
ти, и высочина-та му тридесеть лакти.
16 * Окно да направишь на ковчегъ-тъ, и
да го искарашь единъ лакъть на горѣ: и
врата-та на ковчега да туришь отъ стра
на: съ долень, срѣдень и горень катъ да
17 го направишь. А азъ, ето, ще нанесљ на
земіж-тж потопъ отъ водж, за да истрѣбіж
Бсякж плъть подъ небе-то, конто има іъ
себе си дыханіе на животъ: всичко що е
18 на земіж-тж, ще умре. Но съ тебе ще псставіж завѣтъ-тъ си: и ще влѣзешь въ’
ковчегъ-тъ, ты, и сынове-тѣ ти, и жена
тр, и жены-тѣ на сынове-тѣ ти съ тебе.
19 И отъ всяко животно отъ всякж плъть,
по двѣ отъ всичкы-тѣ nie въведешь въ
ковчегъ-тъ, за да упазишь животъ-тъ имъ
съсъ себе си: мљжко и женско ще бж20 джтъ. Отъ птицы-тѣ по видъ-тъ имъ, и
отъ скотове-тѣ по видъ-тъ имъ, отъ всичкы-тѣ гадове на земж-тж по видъ-тъ имъ,
по двѣ отъ всичкы-тѣ ще влѣздітъ при
21 тебе, за да мжз упазишь животъ-іъ. И ты
* Жм* Свм*·
БЫТІЕ.
17
си земи отъ всякж хранж която ся яде,
и да КБ съберешь при себе си, и да бжде
22 за хранж, теб Ь и тЬмъ. И направи Ное
всичко както му заповѣда Богъ: така на
прави.
ГЛАВА 7.
11I рече Господь Ною: Влѣзь ты, π вспчкый ти домъ, БЪ коЕЧСГъ-тъ: защото те
бе видѣхъ праведенъ нрѣдъ мене ьъ тон2 зн родъ. Отъ всичкы-тѣ чисты скотове
земи си по седмь, мд;жко-то и женско-то
му: и отъ нечисты-тѣ скотове по двѣ,
3 мљжко-то и женско-то му. И отъ птицытѣ небесны по седмь, мљжко н женско:
sa да уназипіь отъ тѣхъ сѣме по лице-то
4 нгі всичкж-тж земіж. Защото още слѣдъ
седмь дни азъ ще иаправѣъ да вали дъждь
по земјљ-тљ четыридесеть дни и чегырндесеть нощи: и ще истрѣбьь отъ лице-то
иа земкп-тљ вспчко що сжществува, коею
5сьмь направилъ. И направи Бое всичко
както му заповѣда Господь.
6 А іюе бѣше на шестстотинъ годины, когато станж на земьъ-тж потопъ-тъ отъ во7 ДЖ.-ТЉ. И влѣзе Ное и сынове-тѣ му, н
жена му, и жены-тѣ на сыновс-тѣ му съ
него въ ковчегъ-тъ, поради воды-тѣ на
8 потопа. Отъ чисіы-тѣ скотове и отъ не-
18
БЫТІЕ.
чисты-тѣ скотове, и отъ птицы-тѣ и отъ
всичкы-тѣ гадове които пълзятъ по зе9 мкъ-тж, Ио двѣ по двѣ влѣзохж при Ноя
въ ковчеі'ъ-тъ, мжжко и женско, както за10 повѣда Богъ Ною. И слѣдъ седмь-тѣ дни
вода-та на потопа навалѣ по земіж-тж.
11 Въ шестстотно-то лѣто на Ноевый животъ, въ вторый-тъ мѣсецъ, въ седмнадесетый-тъ день па мѣсеца, въ тойзи день
ся распукнжхж всичкы-тѣ извори на голѣмж-тж бсзднж, и небесиы-тѣ хляби ся
12 растворнххЪ. И валѣ дъждь-тъ на земіжТЉ четыридесеть дни и четыридесеть нощи.
13 Въ тойзи истый день влѣзе въ ковчегътъ, Ное, и сынове-тЬ Носви, Сиічъ и Хамъ
п ІаФеѳъ, и жсна-та Ноева, и три-тѣ жены
14 на сыиовс-тЬ му наедно съ тѣхъ; Тѣ, и
всичкы-тѣ животны по видъ-тъ си, и всич
кы-тѣ скотове по видъ-тъ си, и всичкы-тѣ
гадове що ііпзятъ по зем1љ-тљ по видътъ си, и всичкы-тѣ птицы по видъ-тъ ся,
15 всяко пернато отъ всякой видъ. И влЬ30ХЉ при Ноя въ ковчегъ-тъ по двѣ по
двѣ отъ всякж плъть която има дыханіе
16 на животъ. И които влЬзохж, М/Ъжко и
женско влѣзохл; отъ вслкљ плъть, как
то му бЬиів заповѣдалъ Богъ: и затвори
17 Господь ковчегъ-то слѣдъ него. И дьржа
потопъ-тъ четыридесеть дни на земнь-тл:
и умножи ся вода-та, и подигаа ковчегъ-
,
s
БЫТІЕ.
19
18 тъ, и той ся дигнж надъ земіж-тж. И усиляше ея вода-та, и умножаваше ся много
на земіж-тж: и ковчегъ-тъ ся носяіііе на
19 ііовьрхность-тж па содљ-тљ. И года-та ся
усиляше твьрдѣ много на земгљ-тљ : и покрыхж ся всичкы-тѣ высокы нланины кои20 то бѣхж подъ всичко-то небе. Петнадесеть
лактп ІЮ горѣ ся възвысн вода-та, п по21 крыхді ся нланипы-тѣ. Иумрѣ всяка плъть,
която ся движаше по земітТі-тж, птицы, и
скотове, и звѣрове, и гсичкы гадове които
пълзятъ по ЗСМЈЖ-ТЉ, и всякой человѣкъ.
22 Вс:;чко що бѣше на сухо, всичко косто
имаше дыханіе па животъ въ ноздры-тѣ
23 си, умрѣ. И истрѣби ся все що сжщестгуваіие по лице-то на земіж-тж, отъ человѣкъ
до скотъ, до гадъ, и даже до птнцж псбеспж, н истрѣбихж ся отъ земіж-тж: и
останљ само Ное, и които бѣхж заедно
24 съ него въ ковчегъ-тъ. И удьржа ся всда-та по земкь-тж сто и петдесеть дни.
ГЛАВА 8.
1 П помснж Богъ Ноя, и всичкы-тѣ жиЕотны, и всичкы-тѣ скотове, що бѣхж на
едно съ него въ ковчегъ-тъ; и нанесе Богъ
вѣтръ на зсмій’і-тж, и вода-та прѣстапж.
2 И затворихж ся извори-тѣ на безднж-тж
и хляби-тѣ небесны, и спрѣ ся дъждь-іъ
20
БЫТІЕ.
3 отъ небе-ТО. И оттегляше ся вода-та отъ '
земіж-тж мало по мало: и подирь сто и
4 іп’тдесеть дни намаляваше вода-та. И въ
седмііадесетып-тъ день на седмып-тъ мѣсецъ сЬднж ковчегъ-тъ вьрху планнны-тѣ
5 Араратъ. А вода-та намаляваше непрѣстанно до десетын-тъ мѣсецъ: и въ пьрвын-тъ k
день на дссстыи-тъ мѣсецъ появяхж ся
вьрхове-тѣ па планины-тѣ.
G И слѣдъ четырпдесеть дни отвори Ное
прозорецъ-тъ на ковчега, що бЬше напра7 вилъ. И испрати гарванъ-тъ, коііто като излѣзе отхождаше и дохождаше, додѣ изсъх8 пж вода-та отъ земіж-тд;. Послѣ испр іти
гължбъ-тъ отъ при себе си, за да види да
ли е прѣетанжла вода-та отъ лице-то на
9 земійх-т.ъ. И като не намѣри гължбъ-тъ
почіівкж на иозѣ-тѣ си, върнж ся при него
въ ковчегъ-тъ, защото вода-та бѣше още
по лице-то на вспчкж-тж земіж. И той
прострѣ ржкж-тж си, и го зѣ, и внесе го
10 при себе си въ ковчегъ-тъ. И почака другы
още седмь дни, и пакъ испрати гължбъ-тъ
11 изъ ковчега. И върнж ся при пего гъ
лжбъ-тъ надвечеръ, и ето, имаше въ уста
та си листъ маслнненъ щомъ откжснжтъ:
и позна Ное че е прѣетанжла вода-та отъ
12 зсміж-тж. И почака опіе другы седмь дни,
п исііратп гължбъ-тъ: и той ся не върнж
13 вече при него. А въ шестстотинъ пьрво-то
БЫТІЕ.
21
лѣто на Ноево-тб животб, въ пьрвый-тъ
день на пьрвый-тъ мѣссцъ, изсђхнљ вода
та отъ зодіііЪ-Тгъ; и д ігііж Ное покрывътъ па ковчега, п видѣ, и сто, бѣ изсъх14 ПЉЛО лице-то па земі^-тж. И въ двадееетссдліый-тъ день па вторый-тъ ыѣеецъ изсъхнж зе.мя-та.
15 И говори Богъ па Ноя и рече: (IG) Излѣзь изъ козчегъ-тъ, ты, и жена та, п
сыііове-тЬ ти, н жеиы-тѣ па сынове-тѣ тн
17 съ тебе. Всичкы-тѣ жявотны конто еж съ
тебе отъ всякж іілъть, птицы п скотове,
п всичкы-тѣ гадове конто пълзятъ по зевпж-тж, изведи съсъ себе си, и иска ся распространяватъ по зеыіж-Т/Ъ, и пека ся
плодятъ, и нека ся умноѵкаватъ но земіж18 гж. И нзлЬзе Нос, н сыиовс-т» му и жена
му, и жены-тЬ на сынове-тѣ му съ него:
19 Всичкы-тѣ животны, всичіпл-тѣ гадове, п
всичкы-тѣ птицы, всичко πιο ся движи но
зем1ж.-тж, сноредъ родове-тѣ си, излѣзохж
изъ ковчегъ-тъ.
20 И съгради Ное олтарь Господу; и зѣ отъ
всякой скотъ чистъ, и отъ всякж чпстж
птицж, и принесе всесъжжсиія на олтарь21 тъ. И обоня Господь уханіе благовонно:
и рече Господь въ сьрдце-то си: Не іцж
да прокьлнж вече зсміж-тж зарадь чело
вѣка: по това че помышленіе-то на человѣчееко-то сьрдце е зло отъ младость-
22
БЫТІЕ.
тж му: НИТО M6 поразіж вече другъ пжть
22 всичко пц) живѣе, както сторихъ. Додѣ 1
СхТіИіеетвува земя-та, сѣяніе н жьтва, С 'удь
и го])ещяна, лѣто и зима, день u нощь,
иѣма да прѣстанжтъ.
ГЛАВА 9.
1 П благослови Богъ Ноя, и сыносс-тѣ му,
и рече имъ: Плодѣте ся и множѣте ся,
2 и наиълнѣте земіж-тж. И страхъ и тре
петъ отъ васъ ще бхъдс надъ всичкы-тѣ
жиЕОТны на зсміж-тхъ, и надъ всичкы-тѣ
небесны птицы; тѣ съеъ всичко което пъл
зи по земіж-ТхЪ, и съеъ всичкы-тѣ морскы рыбы въ ржцѣ-тѣ ВИ сж прѣдадсны.
3 Всичко което ся движи и живѣе іце вп
бжде за хранж: да дохъ ви всичко, както
4 зеленж-тж трѣвхъ. Месо обаче съсъ жи5 вотъ-тъ му, кръБь-ТхЪ му, да не идете. И
вашж-тж кръЕЬ, иръвь-іпяі па живота ви
нспрѣмѣнно ще придиріж: изъ ржкж-тж
на всяко животно nie іж придирѣіі, и изъ
ржкж-тж на человѣка: изъ ржкхЪ-тж на
всякой нсговъ братъ ще приди; ·№ жи6 вотъ-тъ на человѣка. Конто пролѣе чсловѣческж кръЕь, негова-та кръвь отъ че
ловѣкъ ще ся пролѣе: запщто по образу
7 Божію направи Бого человѣка. Но вы плодѣіе ся, и множѣте ся, распространявайте
f
БЫТІЕ.
23
ся на земіж-тж, и умножавайте ся на неіж.
8 И говори Еогъ Ною, и на сынове-тѣ в у
9 съ пего, и рече: И ето, азъ поставязгь
йіон-тъ завѣтъ съ васъ н съ вашс-то сѣме
10 іюдирь васъ, И еъсъ всяко одушевленно
животно, което е съ васъ, отъ птицы-тѣ,
отъ скотове-тѣ, и отъ всичкы-тѣ жнвотньі
па зсмкТі-тж които сж съ васъ, отъ всяко
което е нзлѣзло изъ ковчегъ-тъ, до всяко
11 животно на земіж-тж. И поставятъ съ васъ
тоіі-тъ завѣтъ, че нѣма да ся истрѣбн вече
всяка плъть отъ водж-тж па потопа; пито
ще бждс вече потопъ за да запусти зс12 ми\-тж. И рече Богъ: Това е бѣлѣгъ-тъ
па завѣта, конто азъ поставятъ между
мене и васъ, н между всяко одушевленно
животно което е съ васъ, въ вѣчны родове.
13 Ноставямъ джгж-тж си въ облакъ-тъ, и тя
ще бжде бѣлѣгъ на завѣта между мене
14 и земіж-тж. И когато наиссж облакъ на
земіж-тж, ще ся яви джга-та въ облакъ15 тъ. И ще поменж завѣтъ-тъ си, конто с
между мене и васъ, и между всяко оду
шевленно животно отъ всякж плъть: п вода
та нѣма да стане вече въ потопъ, за да
16 истрѣбн всякж плъть. И джга-та ще бжде
въ облакъ-тъ: п ще къ гл сдамъ, за да
помпіж вссгдашпін-тъ завѣтъ между Lcr ì
и всяко одушевленно животно отъ всякж
17 плъть, която е на земіж-тж. И рече Богъ
24
БЫТІЕ.
Ною; Това е бѣлѣгъ-тъ на завѣта конто
поотавихъ между мене и бсяк2Ь плъть,
която е на земж-тж.
18 П Ноеви-тѣ сыпоте, конто излѣзохж изъ
коЕчегъ-тъ, бѣхж Симъ п Хамъ и Іафсѳъ:
19 а Хамъ бѣше отецъ па Ханаана. Тѣзи
трпма-та бѣха еынове Ноеви, и отъ тѣхъ
ся разсѣяхж человіъци по есичкљ-тљ земьтх.
20 И начнж Ное да работи зсмж-тж, іі
21 насади лозіе. И пи отъ вино-то, и они ся,
22 и разголи ся въ іпатьръ-тъ си. И Хамъ,
отецъ Ханааиовъ, видѣ голотж-тж на бащж
си, и каза това на двама-та си б])атія і.ънъ.
23 А Симъ п ІаФСбъ зѣхж сднж дрехж, и
іж турихж на двѣ-тѣ си ])амена: и отивахж задешкомъ та покрыхж голотж-тж
на баіцж си: и лица-та имъ гледахж на
задъ, и голотж-тж на бащж си не видѣхж.
24 А като ся нетрезви Ное стъ вино-то си,
научи ся за онова което му бѣ направилъ
25 no младый му сынъ. И рече; ІІроклѣтъ
Ханаанъ: рабъ на рабы ще бжде на бра26 тія-та си. И рече: Благословенъ Господь
Богъ СимоЕъ: и Ханаанъ да му бжде рабъ.
27 Богъ да распространи БіФеоа, и да ся
насели въ шатьры-тѣ Спмовы: а Ханаанъ
да му бжде рабъ.
28 И жньѣ Іюе слѣдъ потепъ-тъ триста и
29 петдеееть годины. И станжхж всичкы-тѣ
дни Ноеви деветстотинъ и петдеееть го
дины: и умрѣ.
БЫТІЕ.
25
ГЛАВА 10.
1 П тѣзи сж родословія-та па Ноевы-тѣ сы
ново, Сима, Хама, и ІаФОѳа: роднхж ся
и тѣмъ сыново слѣдъ потопъ-тъ.
2 Сынове-тѣ Іафоѳови бћхљ Гомеръ, и Магогъ, и Мадаіі, п Іаванъ, и Ѳувалъ, и Мо3 сохъ, и Ѳирасъ. А сыиоео-тѢ Гомерови: Ас4 ханазъ, и РнФаѳъ, и Согарма. А сынове-тѣ
Іаванови: Елнса, и Ѳароисъ, Киттимъ и До5 даннмъ. Отъ тѣхъ ся разсѣяхж по островы-тѣ на пароды-тѣ въ земи-тѣ имъ: всякой
по языкъ-тъ си, и по племе-то си, въ па
роды-тѣ си.
G А сынове-тѣ Хамовн, Хусъ, и Мицраимъ,
7 и Футъ, п Ханаанъ. А сынове-тѣ Хусов..:
Сева, и Евила, п Савта, и Раама, и Савтока: а сыиове-тѣ Раамови, Шева и Де8 даігъ. И Хусъ роди Нимрода. Той начнљ
9 да става силенъ па земіж-тж. Той бѣшо
силенъ ловецъ прѣдъ Господа: за това
ся говори: Като Нимродъ, силенъ ловецъ
10 прѣдъ Господа. И иачало-то на царстко-то
му бѣ Вавилонъ и Ерехъ, и Аккадъ, и Хал11 не, въ земпЕ.-тљ Сенааръ. Изъ тљзв земйь
излѣзе въ Ассирііж, п съгради Ниневііж,
12 и градъ-тъ Роовоѳъ, и Халахъ, И Росонъ
между I иневііж и Халахъ: (той о голѣмый13 тъ градъ.) АМицраимь роди Лудимы-тѣ,
и Анамнмы-тѣ, Леавиыы-тѣ и НаФтухышы-
26
БЫТІЕ.
14 тѣ, И Патрусимы-тѣ, и Каслухымы-тѣ отъ
които произлѣзохж Фнлистимяне-тѣ и К:іФ15 торими-тѣ. А отъ Хапааиа ея родихљ, Сп16 донъ, ньрвороднып-тъ му, II Хстъ, И Іссусрянн-тѣ, II Аморреііци-тѣ, и Гергессйцп17 тѣ, И Евеяни-тѣ, п А]іуксяпи-тѣ, и Асе18 нсянп-тѣ, И Арвадцн-тѣ, и Цемарснцп-тѣ,
II Амаеепцп-тѣ: п послѣ ся разсѣяхді Ха19 иаанскы-тѣ племена.. И Хапаанекы-тѣ прѣдѣлн бѣхж отъ Сидонъ като отхожда н1;кон
БЪ Гераръ до Газљ и като отхожда нѣкой
въ Содомъ II Гоморръ, и Адмж, и Цевопмъ,
20 до Лашљ. Тѣзп сж сынове-тѣ Хамовн, по
племспа-та си, по языцы-тѣ си, въ земитЬ си, по народы-тѣ си.
21 U па Сима, отецъ-тъ па вспчкы-тѣ сыпове Еверосы, по старып-тъ братъ па Іа22 Фсѳа, родих/К ся и нему сыпове. Сыново
Симови бѣхж Еламъ, и Ассуръ, и АрФак23 садъ, и Лудъ, и Арамъ, А сыново Арамови:
24 Узъ, и Улъ, и Геееръ, и Машъ. И Арфак25 садъ роди Салж: а Сала роди Евера. И
Ее еру ся родихж два сына: име-то на
сдипып-тъ Фалскъ (раздѣленіе), защото въ
неговы-тѣ дни ся раздѣли земя-та: и име26 то на брата мѵ. Іоктанъ. А Іоктанъ роди
Алмодада, и ШілоФа, и Хацармавеоа, и
27 Іараха, И Адорама, и Узала и Днкла,
28 И Овала, и Авимаила, и Шевж, (29) И
Офира, и Евилж, и Іовава: всичкы іѣзи
БЫТІЕ.
27
30 бѣхж сынове Іоктаиови. И населеніе-то имъ
бЬше отъ Мсшж, като отхожда нѣкоп въ
31 СсФаръ горж псточнљ. Тѣзи сљ сыново
Симови, но нлемена-та си, по языцы-тЬ
32 си, Еъ зсми-тѣ си, 110 няроды-тѣ си. Тѣзи
СгЖ илемсиа-та иа сынове-тѣ Ноевы, по
родове-тѣ имъ, въ народы-тѣ имъ: и отъ
тѣхъ ея разсііяхж пароди-тѣ по земіж-тж
слѣдъ потопъ-тъ.
ГЛАВА 11.
1 П по вспчкж-тж зсмітЪ бѣпіе единъ языкъ,
2 и единъ гласъ. И когато тръі’нжхж отъ
истокъ, намѣрихж поле въ земіж-тж Се3 нааръ; и иаселихж ся тамъ. И і)скоха'і сп
единъ на другып: Елате да направимъ
кырпичи, и да гы испечемъ въ огнь: и употрѣбихж кырпичп-тѣ вмѣсто камьніе, а
4 смолж-тж уиотрѣбихж вмѣсто калъ. И ре
кох ж: Елате, да си съградимъ градъ π
стълпъ, на конто вьрхъ-тъ да стига до
небе-то: и да си придобыемъ нме, за да
ся не разсѣемъ по лице-то на всичкж-тж
5 земіж. А Госпедь слѣзе да види градъ-тъ
и стълпъ-тъ, конто градяхж человѣчеекыG тѣ сынове. Н рече Господь: Ето, единъ
пародъ, и всичкы иматъ единъ языкъ, п
начнжхж да правятъ това: и сега нс ще
може да имъ ся възбрани всичко което
28
БЫТІЕ.
7 сж намыслпли да направятъ. Елате, да
слѣземъ, и да смѣсимъ тамъ языкъ-тъ имъ,
іцото сд!іііып-тъ да не разумѣва языкъ8ть на друіъій-тъ. И разсѣя гы Господь
отъ тамъ но лице-то на всичкж-тж земіж:
9 и прѣстапжхж да зидатъ градъ-тъ. За то
ва ся нарече име-το му Вавилонъ (смѣ
шеніе}: защото тамъ смѣси Господь языкътъ па ВСИЧКЉ-ТЖ зсміж: п отъ тамъ гы
разсѣя Господь по лицс-то па всичкж-тж
земиъ.
10 Това е родословіе-то Симово: Симъ бѣше па сто годины, когато роди ЛрФаксада,
11 двѣ годины слѣдъ потопъ-тъ. И живѣ Симъ,
от;ь>зкакъ роди Арфаксада, пстстотииъ л'ѣ12 та, п роди сыпове » дъіцери. И АрФаксадъ живѣ тридессть и петь лѣта и роди
13 Салж. И живѣ АрФаксадъ, отъ какъ роди
Салж, четырнстотниъ и три лѣта, и роди
14 сыпове и дъщери. И Сала живѣ тридессть
Іблѣта, и роди Евсра: И живѣ Сала, отъ
какъ роди Евера, чстырисготипъ и три
16 лѣта, и роди сынове и дъщери. И живѣ
Егеръ тридессть и четырп лѣта, и роди
17 Фалека: И живѣ Еверъ отъ какъ роди
Фалска, четыристотинъ и тридессть лѣта,
18 и роди сынове и дъщери. И живѣ Фалскъ
19 тридессть лѣта, и роди Гагава. И я;иі>ѣ
Фалекъ, отъ какъ роди Гагава, двѣстѣ н
20 девеіь лѣта, и роди сынове и дъшери. И
БЫТІЕ.
29
живѣ Рагавъ тридесеть п двѣ лѣта, и роди
21 Серуха: И живѣ Рагавъ, отъ какъ роди
Ссруха, двѣстѣ п седдіь лѣта, п роди сы2^ ново и дъщсри. И живѣ Серухъ тридесеть
23 лѣта, и род л Нахора: И живѣ Серухъ, отъ
какъ роди Нахора, двѣстѣ лѣта., и [юди
24 сыиове и дъщсри, И живѣ Нахоръ дваде25 сеть и дсвсть лѣта, и роди OnpL: И жиіѣ Нахоръ, отъ какъ роди Ѳарл", сто и
дсветнадесеть лѣта, и [»оди сыноьс и дъ26 щери. И живѣ Ѳара ссдмдесеть лѣта, и
роди Аврама, Нахора и Арраиа.
27 И това е родословіе-то на Ѳарж: Ѳара
роди Аврама, Нахора, и Арраиа: и Арранъ
28 роди Лота. И умрѣ А])ранъ прѣди Сарљ
отца си въ земн;-тљ въ коіжто ся роди,
29 въ Уръ Халдспскын. И зѣхж си Аврамъ
и Нахоръ жены: име-то на Аврамовж-тљ
женљ бѣ Сара: а име-то на Нахоров/Ътж женж Мелха, дъщеря на Аррана, отца
30 на Мелхж п отца па Іссхж. А Сара бѣ31 ше бездѣткыия, иѣмаиіе чадо. И зѣ Ѳара
Аврама сына си, и Лота, Арраиовып-лъ
сынъ, внука си, п Сарж снахж сн, женж-тж на сына си А грама: и излѣзохж
наедно изъ Уръ Халдспекып, да отгджтъ
въ Хапаапекж-тж земіж: и доіідохж до
32 Харранъ, и Еасслпхжі ся тамъ. Н станж: ж
дии-тѣ па Ѳарж двѣстѣ и петь лѣта: и
умрѣ Ѳара въ Харранъ.
30
БЫТІЕ.
ГЛАВА 12.
1II рече Господь Авраму: Излѣзь изъ зеMÌL-IL СП, и изъ ]10ДЪ-ТЪ СИ, И ИЗЪ домъ-
тъ баіцинъ СП, и иди въ зсміж-таь коіліто
2 ще Т11 покажљ: И пде тя направіж. на
родъ голѣмъ: ще тя благослсвій\, и п .·
възвслпчж итс-то тп, и ще блідешь в·.
3 благословеніе. И щеблагословіжонѣзи кон
то тя благославятъ, и онѣзи конто тя кьлпл’ітъ ще прокьлпж: п ще ея благосло
вятъ въ тебе всичкы-тѣ племена па земьъ4 ТЉ. И отиде Аврамъ, както му рече Го
сподь: н съ него отиде и Лотъ: а Аврамъ
бѣше на възрастъ ссдмдессть п петь лѣта,
5 когато пзлѣзе изъ Харранъ. И зѣ Авра»іъ
Сарж жепж си, п .Пота братовъ-тъ си сынъ,
и Еснчкый-тъ имотъ колкото бѣхж придобыли, п хора-та що бѣхж придобыли въ
Харранъ, и пзлѣзохж да отиджтъ въ Ханааиекж-тж земіж ; и доіідохж въ Ханаанекж6 тж земьъ. И прѣмпнж Аврамъ оижзь земіж
до мѣсто-то Сихемъ, до джбъ-тъ Mopè: Ханааіщи-тѣ тогазь живгья.г& въ тжізь земіж.
7 И яви ся Господь Авраму, и рече: На
твое-то сѣме ще дамъ тжзь земіж. И съ
гради тамъ олтарь Господу коііто му ся
8 яви. И отъ тамъ прѣмкети ся кт.мъ горжітж, която е на истокъ отъ Веѳиль та по
стави шатьръ-іъ си, и имаше Веѳиль къмъ
БЫТІЕ.
31
западъ, и Гай къмъ истокъ: и съгради
тамъ олтарь Господу, и призова имс-то
0 Господне. И дигнхЪ ся oms mams Аврамъ,
и отиваше иапрѣдъ къмъ пладне.
0 И станљ гладъ въ т/ъзь земіж: и слѣзе
Аврамъ въ Егынетъ да поживѣе тамъ, за^. щото гладъ-тъ бѣше тежькъ въ Хапаанâ'1 сл'/К-тљ земіж. И когато наближи да влѣзе
БЪ Егыпетъ, рече па женж. си Сар^ъ: Ето,
.2 знаіж че си жена хубава на глсдъ. И
може бы, томъ тя видятъ Егыптяне-тѣ да
рекжтъ. Жена му е тая: и мене ще у3 бііжтъ, а тебе ще оставятъ живж. К; жи
че ми си сестра, за да ми бжде добрѣ
поради тебе, и да ся упазн жнвотъ-тъ ми
4 заради тебе. И когато влѣзе Аврамъ въ Егыпетъ, видѣхж Егыптяне-тѣ жснж-тљ че
б бѣше твьрдѣ хубава. И киязове-тѣ Фараоиови à видѣхж, и похвалнххЪ іж Фара
ону: и заведена бы жена-та въ домъ-тъ
'6 на Фараона. И поради неьъ стори добро
на Аврама: и той имаше овцы, и говеда,
и ослы, и рабы, и рабыни, и ослицы, и
7 камилы. И порази Господь Фараона, и
домъ-тъ му съ голѣмы язвы, заради Сарж,
8 женљ-тж Аврамовж. И повыка Фараонъ
Аврама, и рече: Що е тога дѣто ми сторп
9 ты? Защо ми не обади че ти е жена? За
що си реклъ: Сестра ми е? и азъ щѣхъ
да à зеаіж за женж: и сега, ею, жена
32
БЫТІЕ.
20 ти, земи à, и иди си. И настани му Фа
раонъ человѣцы: та го испроводихж, него,
и женхт; му, и всичко що имаше.
ГЛАВА 13.
1 Π възлѣзе Аврамъ изъ Егыпетъ, той и же
на му, и всичко що имаше, π Лотъ наедно
съ него, Μ отиде на 1ожнж т2ь странж.
2 И Аврамъ бѣше много богатъ съ добы3 тъкъ, съсъ сребро, и съсъ злато. И отиде
по становища-та си отъ іожнж-тж странљ
до Всѳиль, до мѣсто-то дѣто бѣше шатьрътъ му отъ поиапрѣдъ между Веѳиль г
4 Гап, На мѣсто-то па олтарь-тъ що бѣше
направилъ тамъ изъ начало: и призова
тамъ Аврамъ име-то Господне.
5 И Лотъ още, който ходяше наедно с
Аврама, имаше овцы, и говеда, и шатьры 7
6 И не гы побираше земя-та да живѣіжтъ
наедно: защото имотъ-тъ имъ бѣше много,
7 и не можахж да живѣіжтъ наедно. И станж прѣпираніе между пастыри-тѣ на Аврамовы-тѣ добытъцы, и пастырк-тѣ на .7Іото·
вы-тѣ добытъцы: а Хаиаанв.и-тѣ и Фере8 зейци-тѣ населявахж тогазь тжіж земіж. И
Акрамъ рече Лоту: Да нѣма прѣпираніе
между мене и тебе, и между мои-тѣ па
стыри и твои-тѣ пастыри, защото ный смы
9 братія. Не е ли всичка-та земя прѣдъ те-
Гл. 13.
БЫТІЕ.
33
бе? Моліж ти ся отлжчй ся отъ мене: ако
идешь ты налѣво, азъ да идж надѣсно:
ако ли ты надѣсно, азъ да идж налѣво.
10 И подигнх-ь Лотъ очп, и видѣ всичкж-тж
околиость на Іорданъ, която, прѣди да
разори Господь Содомъ и Гоморръ, на
появаше ся всичка-та, додѣ да иде нѣкой
въ Сигоръ, както рай Господень, както
11 земя-та на Егыпетъ. И избра Лотъ за себе
си всичкж-тж Іорданскж околность : и прѣмѣстн ся Лотъ къмъ истокъ, и разлжчихж
2 ся единъ отъ другый. Аврамъ ся насели
въ Ханаанскж-тж земіж: а Лотъ ся насе
ли между градове-тѣ на околность-тж, и
3 постави шатьры-тѣ си до Содомъ. А мж' жіе-тѣ Содомскы бѣхж твьрдѣ зли и
грѣшни прѣдъ Господа.
А И рече Господь Авраму, слѣдъ като ся
отлжчи Лотъ отъ него: По дигни сега очитѣ си, отъ мѣсто-то дѣто си, и виждь
къмъ сѣверъ, и югъ, и истокъ, и западъ;
15 Защото всичкж-тж земіж, коіжто гледашь,
на тебе пде іж дамъ, и на сѣме-то ти до
6 вѣка. И ще направіжх сѣме-то ти като земный-тъ пѣсъкъ: ако може нѣкой да из
брои земный-тъ пѣсъкъ, ще ся изброи и
17 твое-то сѣме. Стани, обходи дьлжинж-тж
и ширинж-тж на тжзь земіж: защото
18 тебѣ ще іж дамъ. И вдигнж Аврамъ шатьръ-тъ си и дойде та ся насели при Мам2
34
БЫТІЕ.
Гл. 14.
вріевы-тѣ джбове, които сљ въ Хевронъ:
и съгради тамъ олтарь Господу.
ГЛАВА 14.
1 И въ дни-тѣ на АмарФала царя Сенаарскаго, на Аріоха царя ЕлласарскагО; на
Ходоллогомора царя Еламскаго, и на Ѳи2 дала царя Гоимекаго. Тѣ направихж бой
съ Верљ царя Содомскаго, и Варсж царя
Гоморрскаго, и Сенава царь-тъ на Адмж, и съсъ Симовора царя Цевоимскаго, и
съ царь-тъ на Валж, която е Сигоръ.
3 Всичкы тѣзи ся събрахж въ долъ-тъ Сид4 ДИМЪ, който е сега Солено-то море. Дванадесеть годины бѣхж подчинены на Ходол
логомора: а въ тринадесетж-тж отстжпихж.
5 И въ четыринадесетж-тж годинж дойде
Ходоллогоморъ, и царіе-тѣ конто бѣхж на
едно съ него, и поразихж РаФаимы-тѣ
въ Астароѳъ-карнаимъ, и Зузимы-тѣ въ
Хамъ, и Емимы-тѣ въ Савн-киріаеаимъ,
6 И Хореяне-тѣ въ горж-тж имъ Сінръ,
7 до ЕлгФаранъ, който е въ пустыніж-тж. И
като ся върнжхж, дойдохж въ Ен-мипіпатъ, който е Кадисъ, и поразихж всичко
то мѣсто на Амаличаны-тѣ, и Амореи-тѣ
8 които живѣяхж въ Асасонъ-ѳамаръ. Тогазь излѣзе царь-тъ Содомскый, и царь-тъ
Гоморрскый, царь-тъ Адманскый, и царь-
Гл. 14.
БЫТІЕ.
35
тъ Цевоимскый, и царь-тъ на Валж, която
е Сигоръ, и опЂлчихљ ся на бой противъ
9 тѣхъ въ долъ-тъ Сиддимъ: Противъ Ходоллогомора царя Еламскаго, и Ѳидала
царя Гоимскаго, и АмарФала царя Сенаарекаго, иАріоха царя Елласарскаго: че10 тыри царіе противъ петь. А долъ-тъ Сид
димъ бѣше пъленъ съсъ смолны кладен
цы: и като бѣгахж царіе-тѣ Содомскый и
Гоморрскый, паднліхж тамъ: а останжли-тѣ
11 убѣгнжхж въ горж-тж. И побѣдители-тѣ
зѣхж всичкый-тъ имотъ на Содомъ и Гоморръ, и всичкж-тж имъ хранж, и отидохж
12 си. Зѣха и .ТІота братанецъ-тъ Аврамовъ,
който живѣеше въ Содомъ, и неговъ-тъ
имотъ, и отидохж.
13 И дойде единъ отъ онѣзи конто ся избавихж, и извѣсти на Аврама Евреина,
който живѣеше при джбове-тѣ на Мамврія
Амореянина, брата на Есхола, и брата
на Анера, които бѣхж съюзници Авра14 мови. И като чу Аврамъ че бы плѣненъ
братъ му, изведе триста и осмнадесеть
отъ свои-тѣ обучены рабы, които ся бѣхж
родили въ домъ-тъ му, и гони непріятели15 тѣ до Данъ. И, като раздѣли свои-тѣ си,
нападнж на тѣхъ нощя той и раби-тѣ му,
и порази гы и гони гы до Ховж, която
16 е отлѣво на Дамаскъ. И върнж всичкыйтъ имотъ, върнж и Лота братанеца си, и
36
БЫТІЕ.
Гл. 14.
имотъ-тъ siy, а още и жены-тѣ, и есичкытѣ людіе.
17 И излѣзе Содомскый-тъ царь да го посрѣщне, като ся върна; отъ пораженіе-то
на Ходоллогомора и на царіе-тѣ които бѣXL съ него, въ долъ-тъ Сави, който е
18 долъ царскый. И Мелхыседекъ царь
Салимскый изнесе хлѣбъ и вино: а той
19 бѣше священникъ на Бога Вышняго. И
благослови го, и рече: Благословенъ Авраыъ отъ Бога Вышняго, * Владѣтеля
20 на небе-ТО и на земьь-тж: И благословенъ
Богъ Вышній, който прѣдаде врагове-тѣ ти
въ ржкљ-та; ти. И Лврамб му даде десетъкъ отъ всичко.
21 И рече Содомскый-тъ царь Авраму: Дай
ми человѣцы-тѣ, а имотъ-тъ земи за себе
22 си. А Аврамъ рече на Содомскый-тъ царь :
Азъ дигнжхъ ржкг&-тж си прѣдъ Господа,
Бога Вышняго, Владѣтеля на небе-то и
23 на земііБ-тж, И заклѣхъ ся, че нѣма да
земж отъ всичко що е твое, отъ жицљ до
ремыкъ на обуща, за да не речешь: Азъ
24 обогатихъ Аврама; Освѣнь онова, което
изидохљ момци-тѣ, и дѣлъ-тъ на мжжіетѣ които дойдохл; съ мене, Анеръ, Есхолъ,
и Мамврій: тѣ нека земжтъ дѣлъ-тъ си.
* Яла Създатеіь.
Гл. 15.
БЫТІЕ.
37
ГЛАВА 15.
1 Слѣдъ тѣзи събытія, быде слово Господне
Авраму въ видѣніе, и казуваше: Не бой
ся Авраме: Азъ сьмь щитъ твой: мвзда2 та ти ще бяде твьрдѣ голѣма. И Аврамъ
рече: Господи Іеова, какво ще ми дадешь,
когато азъ отхождамъ безчадснъ, а стопанинъ на домъ-тъ ми е тойзн Еліезеръ,
3 който е отъ Дамаскъ? Рече още Аврамъ:
Eto, ты ми не даде сѣме: и ето домоча4 децъ-тъ ми ще мя наслѣди. И, ето, слово
Господне му говорѣше: Той нѣма да ти
бљде наслѣдникъ: но онзи който ще излѣзе изъ утробж-тж. тп, той ще тп бжде
5 наслѣдникъ. И изведе го вънъ, и рече:
Погледни сега на небе-το, и изброй звѣзды-тѣ, ако можешь гы изброи: и рече му:
6 Така ще бжде твое-то сѣме. И повѣрува
Аврамъ въ Господа: и вмѣни му ся за
правдж.
7 И рече му: Азъ сьмь Господь, който тя
изведохъ изъ Уръ Халдейскый, за да
8 ти дамъ тжзь земі/Ъ въ наслѣдіе. А топ
рече: Господи Іеова, какъ да познаіж че
9 ще іж наслѣдкь? И Рос«о(іь му рече: Земи
ми телицхЖ трилѣтнж, и козж трилѣтнж,
и овенъ трилѣтенъ, п гъргорпцхж, и гъ10 лжбче. И зѣ му всичкы тѣзи, и разсѣче
гы прѣзъ срѣдж-тж и положи всякж часть
38
БЫТІЕ.
Гл. 15.
срещж подобнж-тљ й: но птицы-тѣ не раз-,
11 сѣче. И слѣтѣхж хыщны птицы на трупове12 тѣ, и Аврамъ гы распжди. А около захожданіе-то на слънце-то, нападнљ изстжплепіе на Аврама; и ето, голѣмъ, мраченъ
13 ужасъ нападнљ на него. И рече Господь ·
Авраму: Знай извѣстно че твое-то сѣме
ще ся прѣсели въ земіж не свонь си, и ще
бжд2&тъ тѣмъ въ порабощеніе и ще гы у14 гнѣтяватъ четыристотинъ годины. Но азъ
ще Схъдкь народъ-тъ, на когото ще бжджтъ
въ порабощеніе, а подирь това ще излѣзжтъ
15 СЪ голѣмъ иыотъ. А ты ще отидепіь при
отцы-тѣ си съ миръ: ще бждешь погре16 бенъ въ добрж старость. А въ четвьртыйтъ родъ тѣ ще ся върнх^тъ тука: защото
още не ся е попълнило беззаконіе-то на
17 Аморейцы-тѣ. А когато слънце-то зайде
и станх^ гжста тьмннна, ето, пещь дымяща,
и пламень огненъ, прѣмииж между тѣзи
18 части. Въ тойзп день направи Господь
завѣтъ съ Аврама, и каза: На твое-то
сѣме дадохъ тжзь земіж, отъ ЕгыпетскжТхк рѣкж до голѣмж-ТхТі рѣкж, до рѣкж19 ТЉ ЕвФратъ: Кеиейцы-тѣ и Кенезейцы-тѣ,
20 и Кадмоиейцы тѣ, И Хеттейцы-тѣ, и Фе21 резейцы-тѣ, и Ра ьаимы-тѣ, И Аморрейцы- <
тѣ, и Ханаанцы-тѣ, и Гергесейцы-тѣ, и
Іевусейцы-тѣ.
Гл. 16.
БЫТІЕ.
39
ГЛАВА 16.
1 А Сара, жена-та Аврамова не раждаше
му чада: но имаше рабыня Егыптянкж,
2 пменуемљ Агарь. И рече Сара Авраму:
Ето, Господь заключи утроб,-к-іпя мн да
не раждамъ: влѣзь прочее при рабыпіжТЉ ми, може бы да придобыііь чадо отъ
ненБ. И Аврамъ послуша думљ-тљ Са3 pimL. И тъй Сара жена-та Аврамова зѣ
Агарь Егыптянкж-тж, свож-тљ рабыніж,
поднрь десеть лѣта отъ населеніе-то на
Аврама въ Ханаанскж-тљ земіж, и даде
4 à на мљжа си Аврама, да му е жена. И
влѣзе при Агарь, и тя зачнљ: н когато
видѣ че зачнж, госпожа-та й прѣзпрана
5 бываше прѣдъ очи-тѣ й. И рече Сара Авра
му: Заради тебе ми става неправда. Дадохъ
рабыніж-тж СИ въ твоп-тѣ обятія, и като
видѣ тя че зачнж, азъ сьмь прѣзрѣна прѣдъ
очи-тѣ й: Господь да сждн между мене и
6 тебе. А Аврамъ рече на Сар/Ъ : Ето, рабыня-та ти е въ твопб-тљ рљкљ: Стори й
както е угодно прѣдъ очи-тѣ тн. И употрѣби à Сара злѣ, и тя побѣги/Ту отъ
7 лице-то й. И намѣри à ангелъ Господень
близу П])И изворъ-тъ водный, въ пустыніж.тж, блпзу при изворъ-тъ па пжтя къмъ
8 Суръ; И рече: Агарь, рабыне Сарина, отъ
дѣ идешь и кждѣ отивашь? А тярече: Бѣ-
40
БЫТІЕ.
Гл. 17.
гамъ отъ лице-то на Сарљ госпожж-тљ си.
9 И рече й ангелъ Господень : Върни ся при
госпож<ь-ТхЪ си, и покори ся подъ ржцѣ10 тѣ й. Рёче й още ангелъ Господень: Ще
пр ћумножљ сѣме-то ти, така, ндо да ся не
11 изброява заради множество-то. И рече й
ангелъ Господень: Ето, ты си зачнжла, и
ще родишь сынъ, и ще наречешь име-то
му Исмаилъ: защото чу Господь скърбь12 тж. ти. И той ще бжде человѣкъ като
дивъ оселъ: рљка-та му ще ö/sde противъ
всякого, и рж.ка-та на всякого противъ
него: π прѣдъ лице-то на всичкы-тѣ си
13 братія ще ся насели. И призова Агарь име-то на Господа конто й говореше: Ты
си Богъ на видѣніе-то ми: защото рече:
Виждамъ ли азъ тукъ подирь видѣніе-то
14 си? За това тойзи кладенецъ ся напменова,
кладенецъ Лахап-рои: ето, той е между
15 Кадисъ и Варадъ. И роди Агарь на Авра
ма сынъ : и Аврамъ нарече име-то на сына
16 СП, когото роди Агарь, Исмаилъ. А Аврамъ бѣше на осмдесеть п шесть годины,
когато Агарь роди Исмаила Авраму.
ГЛАВА 17.
111 като бѣше Аврамъ на деветдесеть и де-
веть годины, яви ся Господь Авраму, и
рече му: Азъ сьмь Богъ Всемогущій: хо-
Гл. 17.
БЫТІЕ.
41
2 ди прѣдъ мене, и бжди еъвьршенъ. И ще
поставіж завѣтъ-тъ си между мене и тебе:
" 3 и ще тя умножж. твьрдѣ много. И паднж
Аврамъ на лице-то си: и говори му Богъ,
4 и рече: Ето моіі-тъ завѣтъ е съ тебе: и
ты ще бждешь отецъ на множество на5 роды. И име-то ти вече не ще ся нари
ча Аврамъ Сотецз высокъ^, но пщ бжде
име-то ти Авраамъ (отецз на множество^:
защото отецъ на множество народы тя
6 направихъ. И ще тя наплодьъ твьрдѣ много,
и ще произведи отъ тебе народы, и царіе
7 ще пропзлѣзжтъ отъ тебе. И ще поставіж
моіі-тъ завѣтъ между мене и тебе, и между
потомцы-тѣ ти слѣдъ тебе въ родове-тѣ
имъ, за вѣченъ завѣтъ, да сьмь Богъ на
тебе, и на потомство-то ти слѣдъ тебе.
8 И ще дамъ на тебе, п на потомцы-тѣ ти
слѣдъ тебе, земіж-тж на твое-то прѣселеніе, венчкж-тж Ханаанскж земіж, за вѣч9 но притяжаніе : и ще имъ б/ьдж Богъ. И
рече Богъ Аврааму: А ты ще упазипіь
завѣтъ-тъ ми, ты, и потомци-тѣ ти слѣдъ
10 тебе въ родове-тѣ си. Тойзи е мой-тъ за
вѣтъ, който ще упазите между мене и
васъ, и между потомцы-тѣ ти слѣдъ тебе:
всякой мжжкый полъ отъ васъ ще бжде
11 обрѣзанъ. И ще обрѣжете краекожіе-то на
вашж-тж плъть, и ще бжде бѣлѣгъ на
12 завѣта между мене и васъ. И младенецъ
42
БЫТІЕ.
Гл. 17.
между васъ на осмь дни ще ся обрѣже, всякой мжжкый полъ въ родове-тѣ
вн, въ домъ-тъ роденый и съсъ сребро
купеный отъ всякой чужденецъ, конто не
13 е отъ твое-то сѣме, Непрѣмѣнно ще ся.
обрѣже роденып-тъ въ домъ-тъ ти, и купеный-тъ съсъ сребро-то ти: и ще бжде мойтъ завѣтъ въ нлъть-тж ви завѣтъ вѣченъ.
14 А необрѣзанын-тъ мжжкый полъ, комуто
краекожіе-то на плъть-тж не ся обрѣже,
тя душа да ся истрѣби отъ людіе-тѣ сп;
1б защото е нарушила завѣтъ-тъ мн. И рече
Богъ Аврааму: Сарж женж си, не наричай
вече, име-το й Сарж, но * Сарра ще б&де
16 име-то й. И ще іж благословіж, ще ти
дамъ още и сынъ отъ неіж, и ще нь благословнъ, и тя ще стане майка на наро
ды: царіе на народы ще произлѣзжтъ отъ
17 неіж. И паднж Авраамъ на лице-то си, и
засмѣ ся, и рече въ сьрдце-то си: Наето
годншеиъ человѣкъ да ли ще ся роди ча- .
до? и Сарра, жена на деветдесеть годины
18 ще роди ли? И рече Авраамъ Богу: Дано
19 Исмаилъ да е живъ прѣдъ тебе. И рече *
Богъ: Наистинж жена ти Сарра ще ти
роди сынъ, и ще наречешь име-то му Иса
акъ: и ще поставіж завѣтъ-тъ си съ него
за вѣченъ завѣтъ, и съ потомство-то му
20 слѣдъ него. И за Исмаила, послушахъ тя: ^
* Бцягыбя.
Гл. 18.
БЫТІЕ.
43
ето, благословихъ го, и ще го наплоді£&,
и ще го умножіз; твьрдѣ много: дванадесеть князове ще ся родятъ отъ него, и
21 ще го направіж народъ великъ. Но завѣтъ-тъ си ще поставііь съ Исаака, когото
ще TH роди Сарра до годинж. по това врѣме.
22 И като свьрніи да говори съ Авраама
23 Богъ, възлѣзе си отъ него. И зѣ Авраамъ
сына си Исмаила, и всичкы-тѣ родены въ
домъ-тъ му, и всичкы-тѣ купены съсъ сре
бро-то му, всякой мжжкый полъ отъ человѣцы-тѣ на Авраамовъ-тъ домъ, п обрѣза
краекожіе-то на плъть-тж имъ въ тойзи
• 24 истый день, както му рече Богъ. А Авраамъ
бѣше на деветдесеть и деветь годины, когато бы обрѣзано краекожіе-то на плъть25 тж му. А Исмаилъ сынъ му бѣше на тринадесеть годины, когато бы обрѣзано краеко26 жіе-то на плъть-тж му. Въ истый тойзи день
27 обрѣза ся Авраамъ, и сынъ му Исмаилъ: И
всичкы-тѣ человѣци на домъ-тъ му, които
бѣхж родени въ домъ-тъ, и които бѣхж ку1,
пени съсъ сребро отъ иноплеменницы, обрѣ*
захж ся съ него.
'u
ГЛАВА 18.
1II яви му ся Господь въ Мамвріевы-тѣ
джбове когато сѣдѣше прѣдъ врата-та на
2шатьра въ горещинж-тж на день-тъ. И
44
БЫТІЕ.
Гл. 18.
вдигнж. очи-тѣ СИ и видѣ, и сто, трима
мжжіе стоехж. при него: и като видѣ,
завтече ся да гы посрѣщне отъ врата-та
на шатьръ-тъ ск, и поклони ся до земіж3 тж, И рече : Господи мой, ако сьмь иамѣрилъ благодать прѣдъ очи-тѣ ти, не дѣй
4 замииува рабъ-тъ сн. Нека донесжтъ мал
ко водж и омыйте нозѣ-тѣ си, и починѣте
5 си подъ дрьво-то. И азъ ще доиесж малко
хлѣбъ, и укрѣпѣте сьрдце-то си, послѣ
гцете СП заминж; понеже за това и ми6 ижхте покрай вашіи-тъ рабъ. И тѣ рекохж: Стори така както си реклъ. И отиде
на бързо Авраамъ въ шатьръ-тъ при Саррж, и рече: Замѣси скоро три мѣры чисто
7 брашно, и направи потрѣбницы. А Авраамъ
ся завтече при говеда-та, и зѣ едно младо
и добро теле, и даде го на слугжі-тж: който
8 побърза да го сготви. Послѣ зѣ масло и
млѣко и теле-то, което сготви, и прѣдложи прѣдъ тѣхъ, а той стоеше при тѣхъ
9 подъ дрьво-то; и тѣ ядохж; И рекохж му:
Дѣ е Сарра жена ти? И той рече: Ею
10 въ шатьръ-тъ е. И рече Господь: Азъ
непрѣмѣнно ш,е ся върнж при тебе до
годинж по това врѣме: и ето, Сарра
жена ти ще има сынъ. A Сарра чу това
на врата-та на шатьръ-тъ, които бѣхж задъ
11 него. А Авраамъ и Сарра бѣхж стари въ
прѣминжлъ възрастъ : на Саррж бѣше прѣ-
.
^
*
|
)
Гл. 18
БЫТІЕ.
45
12 станжло обыкновенно-то на жены-тѣ. И
засмѣ ся Сарра въ себе си, и думаше:
Да ли ще има за мене наслажденіе като
13 остарѣхъ? и господинъ ми е старъ. И
Господь рече Аврааму: Защо ся засмѣ Сар
ра, и каза: Като остарѣхъ азъ, да ли щж
14роди наистннж? Имали нѣщо невъзможно
у Господа? въ опрѣдѣлено-то врѣме ще ся
върняі при тебе, до годпнљ по това врѣме,
15 и Сарра ще има сынъ. Тогазь Сарра ся от
рече, и думаше: Не ся засмѣхъ: защото й
дойде страхъ. А той рече: Не; ты ся засмѣ.
16 Като станљхл; отъ тамъ мжжіе-тѣ обърижхш ся къмъ Содомъ: и Авраамъ
17 идѣше съ тѣхъ да гы испроводи. И Го
сподь рече: Ще скрынь ли азъ отъ А18 враама което ще направіж? Понеже Авра
амъ непрѣмѣнио ще бжде народъ великъ
и силенъ: и ще ся благословятъ чрѣзъ
19 него венчкы-тѣ народи на земнь-тж: За
щото го познавамъ, че ще заповѣда на
сынове-тѣ си, и на домъ-тъ си слѣдъ себе
си, и ще у пазятъ пжть-тъ Господень, да
правятъ правдљ и сждъ, за да направи
Господь да дойде на Авраама онова което
20 e говорилъ за него. И рече Господь: По
неже голѣмъ станж выкъ-тъ Содомекый
и Гоморрекый, и грѣхъ-тъ имъ е твьрдѣ
21 тежькъ. Да слѢзнлі сега, да видііб, да ли
СЉ сторили напълно по выкъ-тъ, който
46
БЫТІЕ.
Гл. 18.
22 дойде до мене; и ако не, да знакъ. И
като тръгнжхж отъ тамъ мжжіе-тѣ, отиДОХЉ къмъ Содомъ: а Авраамъ стоеше
още прѣдъ Господа.
23 И приближи ся Авраамъ, и рече: Ще
погубишь ли праведный-тъ съ нечестивый24 тъ? Може да има петдесеть праведни въ
градъ-тъ; да ли ще погубишь мѣсто-то
и да му не простишь за петдесеть-тѣ пра25 ведны, които сж. въ него? Да не бжде ты
да сгоришь таквозь нѣщо, даубіешь пра
ведный-тъ съ нечестивый-тъ, щото пра
ведный-тъ да стане като нечестивый-тъ!
да не бжде това отъ тебе! Сждія-та на
ВСИЧКЖ-ТЉ земіж нѣма ли да направи пра26 восждіе? И Господь рече: Ако намѣркь
въ Содомъ петдесеть праведны вжтрѣ въ
градъ-тъ, ще простіж. на всичко-то мѣсто
27 заради тѣхъ. И отговори Авраамъ и рече :
Eto сега начнжхъ да говоріж Господу
28 азъ който сьмь прахъ и пепелъ: Може отъ
петдесеть-тѣ праведницы да нѣма петима,
ще погубишь ли вснчкый-тъ градъ поради
петимж-тж? И рече: Нѣма да го погубіж,
ако намѣріж тамъ четыридесеть и петь.
29 И приложи още Авраамъ да му говори, и
рече: Може да ся намѣрятъ четыридесеть.
И рече: Нѣма да сторіж това, заради че30 тыридесеть-тѣ. И рече Авраамъ: Да ся не
разгнѣви Господь, ако още говоріж: Може
Гл. 19.
БЫТІЕ.
47
да ся намѣрятъ тамъ тридесеть. И рече:
Нѣма да сторкь това, ако намѣріж, триде31 сеть. И рече Авраама: Ето сега начнжхъ
да говоріж Господу: Може да ся намѣрятъ
тамъ двадесеть. И рече: Нѣма да го по32 губіж заради двадесеть-тѣ. И рече Авра
ама: Да ся неразгнѣви Господь, ако про
думамъ още еднъждь: може да ся намѣ
рятъ тамъ десеть. И рече: Нѣма да го
33 погубіж заради десеть-тѣ. И отиде Господь,
като прѣстанж да говори съ Авраама: и
Авраамъ ся върнж. на мѣсто-то си.
ГЛАВА 19.
1 И дойдохж два-та ангела въ Содомъ вечерь-тж: и Лотъ сѣдѣше при Содомскж-тж
портж, и като видѣ Лотъ, станж. та гы
посрѣщнж, и поклони ся съ лице до зе2 між-тж, И рече: Ето, господіе мои, свърнѣте въ кжщж-тж на вашій-тъ рабъ, и
прѣнощувайте, и омыйте нозѣ-тѣ си; и
станѣте утрѣ, та идѣте на пжть-тъ си. А
тѣ рекохж: Не; на улицж-тж ще прѣно3 щувамы. И като гы принуди много, свърнжхж къмъ него, и влѣзохж въ кжщжтж му: и направи имъ угощеніе, и испече
прѣсны хлѣбове и ядохж.
4 И прѣди да си легнжтъ тѣ, градскы-тѣ
мжжіе, жители-тѣ Содомляне, млади и ста-
48
БЫТІЕ.
Гл. 19'
ри, всичкы-тѣ людіе отъ всякждѣ обыко
5 лихж кљ1цљ-тљ. и выкахж на Лота, и
говорѣхж му: Дѣ сљ мжжіе-тѣ които доидохж. у тебе тжзь нощь? изведи ни гы,
6 да гы познаемъ. А Лотъ излѣзе при тѣхъ
прѣдъ врата-та, и затвори врата-та задъ
7 себе си, И репе: Моліж вися, братіе мои,
8 не дѣйте струва таквозь зло. Ето имамъ
двѣ дъщери, които мжжъ не сж позналы:
да ВИ пзведљ тѣхъ вънъ, и сторѣте съ
тѣхъ каквото ви е угодно; само на тѣзи
мжжіе да не сторите нищо, понеже за
това влѣзохж подъ покрывъ-тъ на стрѣхж9 ТЉ ми. А тѣ рекохљ: Махни ся татъкъ.
И рекохж: Той дойде тука пришлецъ;
иска още и сждія дае; сега ще озлобимъ
тебе повече отъ тѣхъ. И прѣсилувахж прѣмного человѣкъ-тъ Лота, и приближихљ
10 да разбіійітъ врата-та. А мжжіе-тѣ прострѣхж ржцѣ, и дръпнхТкХгЬ Лота при себе
11 си въ кжщи, и затворихж врата-та. А ііоразихљ съсъ слѣпотж. человѣцы-тѣ, които
бѣхж при врата-та на кжщж-тж, отъ малъкъ до голѣмъ, тъй щото изнемощѣхж
да търсятъ врата-та.
12 И рекохљ мжжіе-тѣ Лоту: Имашь ли
тука другыго нѣкого? зеть, или сынове,
или дъщери, или когото другыго имашь
въ градъ-тъ, изведи гы изъ това мѣсто.
13 Защото ный ще съсыпемъ това мѣсто, по-
Гл. 19.
БЫТІЕ.
49
неже голѣмъ станљ выкъ-тъ имъ прѣдъ
Господа, и проводи ны Господь да го по14 губимъ. И тъй излѣзе Лотъ, и говори на
зетеве-тѣ си, които щѣхж да зематъ дъщери-тѣ му, и рече: Станѣте, и излѣзте
изъ това мѣсто: защото ще съсыпе Господь
градъ-тъ. Но на зетеве-тѣ му ся видѣ іе
ся піагува.
15 И когато станж зора, прииуждавахж ангели-тѣ Лота, и казувахж: Стани, земи
женж СИ и двѣ-тѣ си дъщери, конто ся
намѣруватъ тиукз, за да не погынешь и ты
16 въ беззаконіе-то на тойзи градъ. Но той
като ся бавеше, мжжіе-тѣ, понеже го
пожали Господь, хванжххж за ржкж него,
и женж му, и двѣ-тѣ му дъщери, и изведохж го, и оставихж го вънъ отъ градъ17 тъ. И когато гы нзведохж вънъ, рече единв-та: Бѣгай за животъ-тъ си: да не
погледнешь назадъ, и да ся не спрешь въ
всичкж тжзи рколность; бѣгай на горж18 тж, за да не погынешь. Иреченмъ Лотъ:
19 Не, Господи: Ето рабъ твой намѣри бла
годать прѣдъ тебе, и възвеличилъ си милость-тж си, коіжто си направилъ менѣ, че
си упазилъ животъ-тъ ми: но азъ не ще
могхТк да побѣгнж на горж-тж, за да мя
20 не постигне зло-то и умрж. Ето, моліж,
тойзи градъ е близу, да прибѣгн;^ тамъ,
и малъкъ е: нека тамъ да побѣгнж: не е
БЫТІЕ.
50
Гл. 19.
ли малъкъ? и ще ся упази животъ-тъ ми.
21И рече му: Ето, послушахъ тя за това
нѣщо, да не разоріж тойзи градъ, за който
22 ТЫ говори. Побързай да побѣгнешь тамъ:
защото азъ не могљ да иаправнь дѣло-то ^
см, до дѣ не стигнешь ты тамъ: за това наре
Сигоръ.
че име-то на тонзи градъ *
23 Слънце-то изгрѣя на земкь-тж, когато
24 Лотъ влѣзе въ Сигоръ. И одъжди Господь
на Содома и Гоморра жупелъ и огнь отъ
25 Господа изъ небе-то. И порази тѣзи гра
дове, и ВСНЧКЖ-ТЉ околность, и всичкы-тѣ
жители на градове-тѣ, и растенія-та на
земііь-тж.
Ј
26 Но жена му въ слѣдъ него погледнљ
назадг, и станж. стълпъ отъ соль.
27 А на сутринь-тж Авраамъ подрани на то
ва мѣсто дѣто бѣ стоялъ прѣдъ Господа:
28 И като погледнж къмъ Содомъ и Гоморръ,
и къмъ всичкж-тж земіж наоколо, видѣ, и
ето, дигаше ся дымъ отъ земіж-тж, като
дымъ изъ пещь.
29 И тъй, когато Богъ съсыпа градове-тѣ
на околность-тж, поменж Богъ Авраама,
и испрати Лота изъ срѣдъ разореніе-то,
когато разори градове-тѣ въ които живѣеше Лотъ.
30 И възлѣзе Лотъ отъ Сигоръ, и живѣеше въ горж-тж, и съ него двѣ-тѣ му дъ* Иахъвъ.
Гл. 20.
БЫТІЕ.
51
щери, защото ся убоя да сѣди въ Сигоръ:
и живѣеше въ една пещерж, самъ и двѣ31 тѣ му дъщери. И рече по стара-та на по
младж-тж: Баща пи е старъ, и нѣма че
ловѣкъ на земіж-тж да влѣзе при насъ
32 по обычай-тъ на всичкж-тж земпь: Ела,
да напоимъ бащж си съ вино, и да прѣспимъ съ него, и да възставимъ сѣме
33 отъ бащж си. И тъй въ онжзи нощь напоихж бащж си съ вино : и влѣзе по ста
ра-та, и прѣсна съ бащж си: и той не
знаеше ни когато легиж тя, ни когато
34 станж. И на другый-тъ день рече по стара
та на по младж-тж: Ето, азъ прѣспахъ
вчера съ бащж си: да го напоимъ съ вино
и тжзи нощь, и влѣзь ты, и прѣспи съ
него, и да възставимъ сѣме отъ бащж си.
35 И тъй напоихж и въ онжзи нощь бащж
си съ вино, и станж по млада-та, и прѣсна
съ него : и той не знаеше ни когато легнж
36 тя, ни когато станж. И зачнжхді двѣ-тѣ
37 дъщери Лотовы отъ бащж си. И роди по
стара-та сынъ, и нарече име-то му Моавъ:
38 той е отецъ на Моавяне-тѣ до днесь. И
роди и по млада-та сынъ, и нарече име
то му Бенъ-аммі: той е отецъ на Аммоняне-тѣ до днесь.
ГЛАВА 20.
1И тръгнж Авраамъ отъ тамъ къмъ ю-
жнж-тж земіж, и насели ся между Кадисъ
52
БЫТІЕ,
Гл. 20.
и Суръ: и станљ пришлецъ въ Гераръ.
2 И рече Авргіамъ за женж си Саррж: Се
стра ми е: и Авимелехъ Герарскый-тъ царь
прати и зѣ 6appL.
3 И дойде Богъ при Авимелеха прѣзъ
нощь-Тх^ на-сънѣ, и рече му: Ето, ты
умирать поради тжзь женж, ко1љто си
4 зѣлъ : Βππξοτο тя си има мжжъ. А Авиме
лехъ не бѣше ся приближилъ при неіж:
и рече: Господи, ще убіешь ли и праве5 денъ народъ? Не рече ли ми той: Сестра ми
е? и тя пакъ, тя рече: Братъ ми е. Съ
незлобіе на сьрдце-то си и съ чистотж на
6 рхТіцѣ-тѣ си сторихъ азъ това. И рече му
Богъ на-сънѣ: И азъ познахъ че това си
сторилъ ты съ незлобіе на сьрдце-то си:
и азъ още тя задьрягахъ да не съгрѣшпшь прѣдъ мене: за това не тя оставихъ
7 да ся прикоснешь до неж. И сега върни
женж.-тљ на человѣка, защото е пророяъ,
и ще ся помоли за тебе, и ще живѣешь;
но ако à не върнешь, знай че непрѣмѣнно ще умрешь, ты, и всичкы-тѣ твои.
8 И като станљ рано на сутринь-тж, Ави
мелехъ повыка всичкы-тѣ си слугы, и каза
всичкы тѣзи думы въ уши-тѣ имъ: и че9 ловѣци-тѣ ея много уплашихж. И повыка
Авимелехъ Авраама, и рече му: Що стори
. ты съ насъ? и какво ти съгрѣшихъ, тц
нанесе на мене, и на царство-то ми гО’
Гл. 20.
БЫТІЕ.
53
лѣмъ грѣхъ? направилъ сп ми работы,
10 които не трѣбува да ся правятъ. И рече
Авимелехъ Аврааму: Що си впдѣлъ ты,
11 та стори това нѣщо? И рече Авраамъ: По
неже азъ рѣкохъ: Не ще да има страхъ
Божій въ това мѣсто: п ще мя убііжтъ
12 заради женж.-тгь ми. И напстинљ сестра
мп е, дъщеря на баща ми, но не дъщеря
13 на майкж ми: и станж ми жена. И когато
мя стори Богъ да странствувамъ отъ бащннъ-тъ СП домъ, рѣкохъ II: Това добро ще
мп сгоришь : на всяко мѣсто дѣто отпдемъ,
14казувай за мене: Той мп е братъ. И зѣ
Авимелехъ овцы, и говеда, и рабы, и ра
быни, и даде Аврааму, и въриж му Саррж
15 женж-тж му. И рече Авимелехъ: Ето земя-та ми прѣдъ тебе: насели ся дѣто ти
16 е угодно. И на Саррж рече: Ето дадохъ
тысящж сребрьніщы на брата ти: ето,
това TH е покрывало за очп-тѣ прѣдъ всичкы конто сж съ тебе и прѣдъ всичкы đpy17 гы. И така бы тя обличена. И помоли ся
Авраамъ Богу: и исцѣли Богъ Авимелеха,
и женж му, и рабыни-тѣ му, и родихж
18 чада. Защото Господь бѣше заключилъ
съвсѣмъ всичкы ложесна въ домъ-тъ Авимелеховъ, поради Саррж, жеиж-тж Авраамовж.
54
БЫТІЕ.
Гл. 21.
ГЛАВА 21.
ill
посѣти Господь Саррж, както рече: и
стори Господь на Саррљ както бѣ казалъ.
2 И зачиљ Сарра, и роди сынъ па Авраама
въ старииы-тѣ му, на срокъ-тъ за който
3 му бѣпіе реклъ Богъ. И нарече Авраамъ
име-то на сына си, който му ся роди, ко4 ГОТО му Сарра роди, *
Исаакъ. И обрѣза
Авраамъ сына си Исаака въ осмый-тъ день,
5 както му бѣ заповѣдалъ Богъ. А Авра
амъ бѣше на сто годины, когато му ся
6 роди Исаакъ сынъ му. И рече Сарра: Богъ
ми направи смѣхъ: който чуе, ще ся смѣе
7 съ мене наедно. И рече: Кой бы реклъ
Аврааму, че Сарра ще кърми чада? по
неже лгу родихъ сынъ въ старины-тѣ му.
8 А дѣте-то порастнљ и отбихж го : и на
прави Авраамъ голѣмо угощеніе, въ който
день отбихљ Исаака.
9 И видѣ Сарра сынъ-тъ на Агарь Егыптянкж-т<ь, когото бѣ родила Аврааму,
10 че ся присмива иа Исаака. И рече Авра
аму: Испгьди тжзи рабыніж, и сына й:
защото нѣма да наслѣди сынъ-тъ на тжзи
11 рабыіпж съсъ сына ми Исаака. И тая дума
ся видѣ твьрдѣ тежка на Авраама за сына
12 му Исмаила. И рече Богъ Аврааму: Да ти
ся не види тежко за момче-то, и за ра• Смѣі».
Гл. 21.
БЫТІЕ.
55
бынігь-т2& ти: за всичко, което ти рече
Сарра, слушай думљ-тж й: защото въ
13 Исаака ще ся наименува на тебе сѣме. A
и сынъ-тъ на рабннјљ-тљ ще направкБ да
14 стане народъ ; защото е твое сѣме. И станж
Авраамъ на сутринь-тж рано и зѣ хлѣбъ,
и мѣхъ съ водж, и даде на Агарь, и тури
гы на рамо-то й; даде й и дѣте-то, и іж
испроводи: а тя отиде и ся скыташе по
15 пустыніж-тж Внрсавеё. И когато ся свьрши
вода-та въ мѣхъ-тъ, тя хвьрли дѣте-то
16 подъ единъ хврастъ. И отиде та сѣднж на
срещж, далечь колкото единъ хвърляй на
стрѣлж: защото рече: Да не видкь смьртьТхЖ на дѣте-то. И сѣднж на срещж, и въз17 выси гласъ и плака. И чу Богъ гласъ-тъ
на момче-то: и повыка ангелъ Божій къмъ
Агарь отъ небе-ТО, и рече й: Що ти е,
Агарь? не бой ся; защото чу Богъ гласъ18 тъ на момче-то отъ мѣсто-то дѣто е. Стани,
дигни момче-то, и укрѣпи го съ ржкж-тж
си: защото ще го направіж да стане на19 родъ великъ. И отвори Богъ очи-тѣ й, и
тя видѣ кладенецъ съ водж, и отиде та
напълни мѣхъ-тъ съ водж, и напои момче20 то. И Богъ бѣпіе съ момче-то, и то порастнж, и насели ся въ пустыніж-тж, и
21 станж стрѣлецъ. И насели ея въ пусты
ніж-тж Фаранъ : и зѣ му майка му женж
изъ Егыпетскж-тж земіж.
56
БЫТІЕ.
Гл. 21.
А въ онова врѣме Авимелехъ, съ Фихола военачалника си, говори на Авра
ама, и рече: Богъ е съ тебе въ всичко
23 що правишь. И сега закьлни ыи ся тукъ
въ Бога, че не ще ся покажешь невѣренъ
на мене, ни на сѣме-то ми, нито на родътъ ми: но споредъ милость-тж коіжто ти
сьмь сторилъ, ще сторишь на мене, и на
24 земіж-тж дѣто ты си пришлецъ. И рече
25 Авраамъ : Азъ ся заклѣвамъ. И обличи Авраамъ Авнмелеха за водный-тъ кладенецъ,
който бйхж отѣли Авимелехови-тѣ раби.
26 И рече Авимелехъ : Не знамъ кой е на
правилъ тжзь работж; нито ты ми яви и
27 нито азъ сьмь пулъ, освѣиь днесь. И зѣ
Авраамъ овцы и говеда, и даде на Авимелеха, п направихж двама-та договоръ.
28 И тури Авраамъ на страиж седмь жеискы
29 агнета отъ стадо-то. И рече Авимелехъ
Аврааму: Що сж тѣзи седмь женскы а30 гнета, които си турилъ на странж? А той
рече: Че тпзн седмь-тѣ женскы агнета
ще земешь ты отъ ржкж-тж ми, да ми
бжджтъ за свидѣтелство че азъ сьмь ис31 копалъ тойзи кладенецъ. За това нанменова онова мѣсто, Виръ-савеё (кладенеца
нлптвенный) : защото тамъ ся заклѣхж два32 ма-та. И направихж договоръ въ Виръсавеё : п станж Авимелехъ, н Фихолъ военачалникъ-тъ му, и върнжхж ся въ Филистимскж-тж земіж.
22
Гл. 22.
БЫТІЕ.
И насади Авраамъ
савеё: и призва тамъ
34 Вѣчнаго. И останљ
въ ФилистнмскхЪ-тж
33
57
дљбравж въ Виръііме-то наІеоваБога
Авраамъ пришлецъ
земјљ много дни.
ГЛАВА 22.
1 А слѣдъ тѣзн събытія, Богъ искуси Авраама, и рече му: Аврааме, и той рече:
2 Eto мя. И рече Богъ: Земи ceia сына си
единородный-тъ, когото си възлюбилъ, Исаака, и иди на мѣсто-то Морія, и принесь
го тамъ въ всесъжженіе, на еднж. отъ горы3 тѣ, коіжто ще ти рекљ. И подрани Авраамъ
на сутринь-тж, та осѣдла оселъ-тъ си, и
зѣ съсъ себе си двама отъ рабы-тѣ си, и
Исаака сына си: и нацѣпи дьрва за всесъжженіе-то, и станж та отиде на мѣсто4 то което му каза Богъ. И въ третій-тъ
день подигнж Авраамъ очи, и видѣ мѣсто5 то отъ далечь. И рече Авраамъ на рабытѣ си: Вы останѣте тукъ съ оселъ-тъ: а
азъ и момче-то ще отидемъ до тамъ: и
като ся поклонимъ, ще ся върнемъ при
6 васъ. И зѣ Авраамъ дрьва-та за всесъжженіе-то, и натовари гм на сына си Исаака:
и зѣ въ ржкжі огиь-тъ, и пожъ-тъ, и отн7 дохж двама-та наедно. Тогазь продума
Исаакъ на Авраама отца си, и рече: Отче
мой! ИТОН рече: Ето мя, чадо мое: и рече
58
БЫТІЕ.
Гл. 22.
Исаак5: Ето огнь-тъ и дрьва-та: а дѣ е
8 агне-то за всесъжженіе-то? И рече Авра
амъ: Богъ, чадо мое, ще си промысли агне-то за всесъжженіе: и отивахж двама9 та. наедно. И като пристигнљхж на мѣстото което му рече Богъ, съгради тамъ Авраамъ олтарь, и нареди дрьва-та, и като
вьрза Исаака сына си, тури го на олтарь10 тъ врьхъ дрьва-та. И прострѣ Авраамъ
ржкљ-тљ си, та зѣ ножъ-тъ за да заколе
11 сына си. Но ангелъ Господень му выкнж
отъ небе-ТО, и рече: Аврааме, Аврааме! и
12 той рече: Ето мя. И рече: Да не прострешь
рљкљ-тљ си на момче-то и да му не сго
ришь нищо: защото сега познахъ че ты
ся боншь отъ Бога, понеже заради мене
не си пожалилъ сына си едннородный-тъ.
13 И като поднгнж Авраамъ очи, видѣ, и ето
задъ него овенъ вплетенъ съ рога-та си
въ единъ хврастъ: и донде Авраамъ, и зѣ
овенъ-тъ, и принесе го всесъжженіе вмѣ14 сто сына си. И нарече Авраамъ име-то
на онова мѣсто: *
Іеова-ирё, както ся казува u днесь: На горљ-тљ Господь ще
1б ся яви. И выкнж вторый пжть Ангелъ
16 Господень Аврааму отъ небе-то, И ре
че: Заклѣхъ ся въ мене сп, казува Гос
подь, понеже си сторилъ това нѣщо, и
* Гоеаодъ це проиысп.
Гл. 23.
БЫТІЕ.
59
не си пожалилъ сына си, единородный-тъ
17 си, Ще тя благословіж и благословіж, и
ще умножж и прѣумножж сѣые-то тн като
звѣзды-тѣ на небе-ТО, и като пѣсъкъ-тъ
който е край море-то: и сѣме-то ти ще
18 обладае врата-та на врагове-тѣ си: И въ
твое-то сѣме ще ся благословятъ всичкытѣ народи на земіж-тж: защото си послу19 шалъ гласъ-тъ ми. И върнж ся Авраамъ
при рабы-тѣ си: и станљхљ та отидохж
наедно у Вирсавеё: и насели ся Авраамъ
у Вирсавеё.
20 А слѣдъ тѣзи събытія, казахж Аврааму,
и рекохљ: Ето Мелха роди и тя сынове
21 на Нахора брата ти: Уза пьрвородныйтъ му, и Вуза брата му, и Камуила отца
22 Арамова, И Кеседа, и Азава, и Фалдеса,
23 и ЕдлаФа, и Ваѳуила. А Ваѳуилъ роди
Ревеккж: тѣзи осмина-та роди Мелха На24 хору брату Авраамову. И наложница-та
му, която ся именуваше Ревма, роди и тя
Тавека и Гаама и Тахаса и Маахљ.
ГЛАВА 23.
1 П живѣ Сарра сто и двадесеть и седмь
годины: тѣзи сж годины-тѣ на живота
2 Сарринъ. И умрѣ Сарра въ Каріаѳъ-арвж:
то е Хевронъ въ Ханаанскљ-тљ земкь: и
дойде Авраамъ да жалѣе Саррљ, и да јљ
БЫТІЕ.
Гл. 23.
3 оплаче. И като станж. Авраамъ отъ мър
твеца си, говори на сынове-тѣ Хетовы,
4 и рече: Чужденецъ и пришлецъ сьмь азъ
между васъ: дайте ми стяжаніе за гробъ
между васъ, за да погребљ мьртвецъ-тъ
5 си отъ прѣдъ очн-тѣ си. И отговорих^гь
сынове-тѣ Хетови Аврааму, и рекохж му:
6 Послушай ны, господине : Ты си между
насъ князь отъ Бога: погреби мьртвецътъ си въ избранный-тъ отъ гробове-тЬ ни:
никой отъ насъ не ще да ти възбрани
гробъ-тъ си, за да погребешь мьртвецъ-тъ
7 си. Тогава станж. Авраамъ, и поклони ся на
людіе-тѣ на оижзь земіж, на сынове-тѣ
8 Хетовы: И говори имъ и рече: Ако ви е
угодно да погребж мьртвецъ-тъ ои отъ
прѣдъ очи-тѣ си, послушайте мя, и посрѣдствувайте за мене прѣдъ ЕФрона сынъ9 тъ Сааровъ, И да ми даде пещерж-тж си
Махпелахъ, въ край-тъ на нивж-тж си : съ
пълнж цѣпж нека ми іж даде, въ стяжаніе
10 за гробъ между васъ. А ЕФронъ сѣдеше
въ срѣдъ сынове-тѣ Хетовы: и отговори
Ефронъ Хетеянинъ-тъ Аврааму при слу
шаніе-то на сынове-тѣ Хетовы, на всичкытѣ които влазѣхж въ врата-та на градъ11 тъ му, и рече: Не, господине мой, по
слушай мя: давамъ ти нивж-тж, давамъ
ти и пещерж-тж която е въ неьж: прѣдъ
сынове-тѣ на народа си давамъ ти іж:
Гл. 23.
БЫТІЕ.
61
12 погреби мьртвецъ-тъ си. И поклони ся А- враамъ прѣдъ людіе-тѣ на онжзи зеыіж:
13 И рече Ефрону при слушаніе-то на людіетѣ отъ онжзь земіж, н каза: Ако щешъ,
послушай мя, молы;: ще дамъ сребро-то
за иивхТі-тж; земи го отъ мене, и ще по14 гребхУх мьртвецъ-тъ си тамъ. А Ефронъ от15 говори Аврааму и рече му: Чуй мя, го
сподине мой: между мене π тебе що е
земя за четыристотинъ сикли сребьрны?
16 Погреби мьртвецъ-тъ си. И послуша Авра
амъ Ефрона: и прѣтегли Авраамъ ЕФрону
сребро-то, което рече при слушаніе-то на
сыиове-тѣ Хетовы, четыристотинъ сикли
сребьрны, каквыто минувахљ между тър17 говцы. И Ефроиова-та нива, която бѣше
въ Махпелахъ, прѣдъ Мамврій, шіва-та и,
пещера-та която бѣ въ неіж, п вспчкы-тѣ
дрьвія които ötxL въ нивгЋ-тљ, по всичкы-тѣ прѣдѣлы наоколо, подтвьрдихл; ся
18 Стяжаніе на Авраама, прѣдъ сынове-тѣ Хе
товы, прѣдъ вспчкы-тѣ конто влазѣхж въ
19 врата-та на градъ-тъ му. И слѣдъ това
погребе Авраамъ Саррљ женљ си въ пещерж-тж на нивж-тљ Махпелахъ, прѣдъ
Мамврій: той е Хевронт, въ Ханаанскж-тљ
20 земкь. И нива-та и пещера-та която бѣше
въ иеыі, подтвьрдихж ся отъ сынове-тѣ
Хетовы на Авраама въ стяжаніе за гробъ.
62
БЫТІЕ.
Гл. 24.
'
ГЛАВА 24.
1 11 Авраамъ бѣше старъ, прѣминжлъ на
възрастъ; и Господь благослови Авраама
2 въ всичко. И рече Авраамъ на рабъ-тъ
си, по старый-тъ въ домъ-тъ му, на настоятель-тъ на всичкый му имотъ: Да ■
3 туришь рљкљ-тљ СИ подъ бедро-то ми, И
ще тя закьлнж въ Господа, Бога на небе
то и Бога на зем1љ-тљ, че нѣма да земешь женљ за сына ми отъ дъщери-тѣ
на Хананейцы-тѣ, между които живѣіж:
4 Но пде идешь на мѣсто-то ми, и при родътъ ми и ще земешь женж за сына ми Иса5 ака. А рабъ-тъ му рече: Може да не ще 1
жена-та да дойде подирѣ ми въ тжзи земіж: Г
трѣба ли да заведљ сына ти въ онжзь зе6 мЈљ отъ дѣто си излѣзлъ? И рече му Авраамъ: Пази, да не върнешь сына ми
7 тамъ. Господь Богъ небесный който мя
зѣ изъ домъ-тъ на отца ми, и отъ земіщТЉ на рожденіе-то ми, и който ми говорй, ^
и който ми ся заклѣ, и рече: На твое-то >
сѣме ще дамъ тжзь земкк, той ще испрати і
ангелъ-тъ си прѣдъ тебе: и ще земешь f
8 женљ за сына ми отъ тамъ. Ако ли жена
та не ще да дойде подирѣ ти, тогазь ще
бждешь свободенъ отъ това мое заклѣваніе;
9 само сына ми да не върнешь тамъ. И тури '
рабъ-тъ рљкљ-тж си подъ бедро-то на А- ^-
Гл. 24.
БЫТІЕ.
63
враама господина своего, и заклѣ му ся
за това нѣщо.
10 И зѣ рабъ-тъ отъ камилы-тѣ на госпо
дина си десеть камилы, и тръгнж, и въ
ржцѣ-тѣ му бѣше всичко-то благо на го
сподина му: и станљ та отиде въ Месо11 потамііж, въ градъ-тъ Нахоровъ. И тури
камилы-тѣ да колѣничатъ вънъ отъ града
при водный-тъ кладенецъ, надвечеръ когато излазятъ жены-тѣ, да си наливатъ
12 вод^. И рече : Господи, Боже на господина
моего Авраама, дай ми, моліж, добрж
срѣщж днесь, и стори милость на госпо13 дина моего Авраама. Ето, азъ стоіль при
изворъ-тъ на водљ-тж: а дъщери-тѣ на
градскы-тѣ жители излазятъ да наливатъ
14водљ: И мома-та на коіжто рекж: Я на
веди водоносъ-тъ си да пііж, и тя рече:
Пій, и ще напоил и камилы-тѣ ти, тя нека
е оная, коі^то си отредилъ за рабъ-тъ си
Исаака: и отъ това п;е познаіж че си
сторилъ милость на господина моего.
15 И прѣди да прѣстане той да говори, ето,
излазяпіе Ревекка, която бѣше ся родила
Ваоуилу, сыну на Мелхж, женж-тљ на Пахора Авраамовъ-тъ братъ, и на рамо-то й
16 водоносъ-тъ й. А мома-та бѣше твьрдѣ
красна на гледъ, дѣвица, и мжжъ не бѣше
познала: и тъй като слѣзе на изворъ-тъ,
напълни водоносъ-тъ си, и възлѣзуваше.
64
БЫТІЕ.
Гл. 24.
17 А рабъ-тъ ся завтече да à посрѣщне, н
рече: Я мя напой малко водљ отъ во18 доноса си. А тя рече: Пій, господине
мой: и побърза и снѣ водоносъ-тъ си на
19 ржкгь-тж си, и напои го. И като го напои,
рече : И за камилы-тѣ ти ще извадкь, додѣ
20 ся напііжтъ всичкы-тѣ. И тутакси излѣ во
доносъ-тъ си въ поило-то, и завтече ся на ;
кладенеръ-тъ да извади още, и извади за
21 всичкы-тѣ му камилы. А человѣкъ-тъ ся
чудеше съ неіж, и мълчеше, за да познае
да ли е благоустроилъ Господь пжть-тъ
22 му, или не. И като прѣстанжхж. камилытѣ да піііътъ, зѣ человѣкъ-тъ едиж златнж обѣцж тежкж половинъ сикль, и двѣ
гривны за ржцѣ-тѣ и тежкы десеть сикли
23 отъ злато. И рече: Чія дъщеря си ты? я
ми кажи: Намѣрува ли ся въ кжщж-тж
на бащ^ ти мѣсто за насъ да прѣнощу24 вамы? И тя му рече: Азъ сьмь дъщеря
на Ваѳуила сынъ-тъ Мелхынъ когото е ро25дила Нахору. Рече му още: Има у насъ
и слама, и храна много, и мѣсто за прѣ26 нощуваніе. Тогазь ся наведе человѣкъ-тъ
27 и поклони ся Господу. И рече: Благо
словенъ Господь Богъ на господина моего
Авраама, конто не лиши господина моего
отъ милость-тж си и истинж-тть си: въ
пжть-тъ Господь мя управи въ домъ-тъ на
28 братія-та на мой-тъ господинъ. А мома-
Гл. 24.
БЫТІЕ.
65
та ся завтече, и расказа въ домъ-тъ на
майкж си за тѣзи случаи.
29 И Ревекка имаше братъ на име Лаванъ:
и завтече ся Лаванъ при человѣкъ-тъ вънъ
30 при изворъ-тъ. И като видѣ обѣцж-тж, и
гривны-тѣ на ржцѣ-тѣ на сестрж си, и
като чу рѣчи-тѣ на сестрж си Ревеккж,
която казуваше: Така ми говори тойзи
человѣкъ, отиде при человѣкъ-тъ: и ето
той стоеше при камилы-тѣ до изворъ-тъ.
31И рече: Влѣзь, благословенный отъ Го
спода; защо стоишь вънъ? азъ ти приготвихъ к£Бщж-тж, И мѣсто за камилы-тѣ.
32 И влѣзе человѣкъ-тъ въ кжщи; и растовари камилы-тѣ му, и даде сламљ и хранж на камилы-тѣ, и водљ за омываніе на
нозѣ-тѣ му, и на нозѣ-тѣ на человѣцы-тѣ,
33 които бѣхж съ него. И прѣдложено бы
прѣдъ него ястіе: но той рече: Не щж
да ямъ додѣ не кажж работж-тж си: и
34Љбакз рече: Казувай. И рече: Азъ сьмь
35 рабъ Авраамовъ : И Господь благослови
господина моего прѣмного, и станж ве
ликъ : и даде му овцы, и говеда, и сребро,
и злато, и рабы, и рабыни, и камилы, и
36 ослы. И Сарра, жена-та на господина мое
го, роди сынъ господину моему, като бѣше вече остарѣла: и даде му той все
37 що има. И заклѣ мя господинъ мой, и
рече: Да не земешь за сына ми женж
3
66
БЫТІЕ.
Гл. 24,
отъ дъщери-тѣ на Хананейцы-тѣ, на които
38 въ земјж-тљ азъ живѣіж : Но да отидешь
въ домъ-тъ на отца міц и въ родъ-тъ ми,
39 и да земешь женљ за сына ми. И рѣкохъ
господину моему: Може да не ще жена40 та да дойде подирѣ ми. А той ми рече;
Господь прѣдъ когото ходіж, ще испроводи ангелъ-тъ си съ тебе^ и ще благо
устрой пжть-тъ ти: и ще земешь женљ
за сына ми отъ родъ-тъ ми, и отъ домъ41 тъ на отца ми. Тогазь ще бждешь сво
боденъ отъ заклѣваніе-то ми: когато оти
дешь при родъ-тъ ми, и не ти даджтъ,
тогазь ще бждешь свободенъ отъ заклѣ42 ваніе-то ми. И като дойдохъ днесь на изворъ-тъ, рѣкохъ: Господи, Боже на госпо
дина моего Авраама, моліж, ако си бла
гоустроилъ пжть-тъ ми, по който азъ от43 хождамъ, Ето, азъ стоіж. при водный-тъ
изворъ: мома-та, която излѣзе да налѣе
6oà, и на коіжто рекљ: Я мя напой съ
44 малко ВОДЉ отъ водоноса си, И тя ми
рече : И ты пій, ще извадіж още и за камилы-тѣ ти, тя нека е жена-та, коіжто е
отредилъ Господь за сына на мой-тъ го45 сподинъ. И прѣдн да прѣстапж, да ду
мамъ въ сьрдце-то сп, ето, Ревекка излиза
ше съ водоносъ-тъ на рамо-то си : и слѣзе
на изворъ-тъ, и налѣ: и рѣкохъ й: Я мя
46 напой: И тя побърза и снѣ водоносъ-тъ ся
Гл. 24.
БЫТІЕ.
67
отъ рамо-то си, и рече: Пій, и ще напокь
и камилы-тѣ ти: и тъй пихъ азъ и напой
47 и камилы-тѣ: И попытахъ à, и рѣкохъ: Чія
си дъщеря? и тя рече: Дъщеря сьмь на
Ваѳуила, сына Нахорова, когото му роди
Мелха: и турихъ обѣцж-тж на лице-то
48 й, и гривны-тѣ на ржцѣ-тѣ й. И наведохъ
ся та ся поклонихъ Господу: и благословихъ Господа Бога на господина моего Авраама, който мя доведе по правый-тъ
пжть, да земж. за сына му дъщеріж-тж
49 на брата на господина моего. Сега про
чее, ако искате да сторите милость и истинж господину моему, кажѣте ми: ако
ли не, пан5 ми кажѣте: да ся обърнж набОдесно, или налѣво. А Лаванъ и Ваѳуилъ
отговорихж, и рекохж: Отъ Господа станж това нѣщо: ный не можемъ да ти
51 речемъ ни зло, ни добро. Ето, Ревекка,
прѣдъ тебе: земи й, и иди, и нека бжде
жена на сынъ-тъ на господина твоего, как52 то е Господь реклъ. И като чу рабъ-тъ
Авраамовъ думы-тѣ имъ, поклони ся до
53 земілі-тж Господу. И извади рабъ-тъ сребьрны и златны украшенія и облѣкла, та
даде на Ревеккж; даде още скжпы да54 рове на брата й, и на майкж й. И ядохж.
и пихж, той и человѣци-тѣ които б/ьтж
дошли съ него, и прѣнощувахж: и като
станжхж на сутринь-тж, рече: Испрово-
68
БЫТІЕ.
Гл. 24,
55 дѣте мя къмъ господаря ми. И рекохж
братъ й и майка й: Нека посѣди мома-та
съ насъ до десетина дни ; послѣ нека иде.
56 И рече имъ : Не мя спирайте, защото Го
сподь благоустрой пжть-тъ ми: испрово57 дѣте мя да идљ при господаря си. И тѣ
рекохљ: Да повыкамы момљ-тж, идапо58 пытамы какво ще рече тя. И повыкахм
Ревеккљ, и рекохљ й: Отхождашь ли сБ
59 тогозь человѣка? И тя рече: Отхождамъ. И
испроводихж сестрљ си Ревеккљ, и кърМИЛИЦЉ-ТЉ й, и рабъ-тъ Авраамовъ, и че60 ловѣцы-тѣ му. И благословиха Ревеккљ,
и рекохж й: Сестра наша си, да ся ро
дятъ отъ тебе тысящы на десетотысящы,
и потомство-то ти да обладае врата-та '
61 на врагове-тѣ си. И станљ Ревекка, и рабыни-тѣ й, и възсѣднжхж на камилы-тѣ, и
отхождахж слѣдъ человѣкъ-тъ : и зѣ рабътъ Ревеккж, и отиде.
62 А Исаакъ ся вращаше отъ кладенеца ■
Лахай-рои; защото живѣеше на южнж63 тж земіж. И излѣзе Исаакъ на прѣговаряніе въ поле-то надвечеръ : и дигнж очи,
64 и видѣ, и сто, камилы приближавахж. И
Ревекка дигнж очи, и видѣ Исаака, и скочи
65 долу отъ камилж-тж. Защото бѣше рекла
на рабъ-тъ: Кой е онзи человѣкъ, който
иде прѣзъ поле-то на срещж ни? И рабътъ бѣше реклъ: Той е господарь-тъ ми.
Гл. 25.
БЫТІЕ.
69
66 И тя зѣ покрывало, и покры ся. И каза
рабъ-тъ Исааку всичко що бѣ извьрпінлъ.
67 И Исаакъ à въведе въ шатьръ-тъ на майкж си Саррж ; и зѣ Ревеккж, и станж му
жена, и възлюби іж; и утѣши ся Исаакъ
слѣдъ смьртъ-тиі на майкж си.
ГЛАВА 25.
1 П зѣ Авраамъ и другж женхж, на име
2 Хеттурж. И тя му роди Земрана, и Іоксана, и Мадана, и Мадіама, и Іесвока, и
3 Шуаха. И Іоксанъ роди Сава, и Дедана;
а сынове на Дедана бѣхж Ассуримъ, и
4 Латусіимъ, и Лаомимъ. А сынове-тѣ на
Мадіама бѣхж Гека, и ЕФсръ, и Енохъ,
и Азида, и Елдага: всичкы тѣзи бѣхж сы
нове на Хеттурж.
5 И даде Авраамъ всичкый си имотъ на
6 Исаака. А на сынове-тѣ отъ наложницытѣ си даде Авраамъ дарове, и испрати гы,
като бѣше още живъ, далечь отъ сына
си Исаака къмъ истокъ, въ восточнж-тж
земіж.
7 И тѣзи сж дни-тѣ на годины-тѣ на жи
вота Авраамовъ, колкото живѣ, сто и
8 седмдесеть и петь годины. И издъхнж Авраамъ и умрѣ въ старость добрж, старъ,
и сытъ oms дни и прибра ся при свои-тѣ
9 людіе. И Исаакъ и Исмаилъ сынове-тѣ му
70
БЫТІЕ.
Гл. 25.
погребохљ го въ пегцерж-тљ Махііелахъ,
БЪ нивхь-тж на Ефрона, сынъ-тъ Сааровъ
Хеттеанинъ-тъ, конто е срещж Мамврія,
10 Нивљ-тж коілкто купи Авраамъ отъ сынове-тѣ Хетовы: тамъ бы погребенъ Авраамъ, и жена му Сарра.
11 И подирь смьрть-тж Авраамовж, благо
слови Богъ сына му Исаака: и живѣеше
Исаакъ при кладенецъ-тъ Лахай-рои.
12 Това е родословіе-то на Исмаила сынътъ Авраамовъ, когото роди Аврааму Агарь
13 Егыитянка-та, рабыня-тгт Саррина: И тѣзи
сж имена-та на сынове-тѣ Исмаиловы, имеиа-та имъ, по родословіе-то имъ: пьрвеиецъ-тъ Исмаиловъ Наваіоѳъ, послѣ Кы14 даръ, и Адвеилъ, и Мавсамъ, И Маема, и
15 Дума, и Масса, Ададъ, и Ѳема, Іетуръ,
16 НаФисъ, и Кедма: Тѣзи сж сынове-тѣ Исмаилови, и тѣзи сж имена-та имъ по колибы-тѣ имъ, и споредъ оградены-тѣ имъ
села: дванадесеть князове споредъ пле17 мена-та имъ. И тѣзи сж годнны-тѣ на Исмаиловый животъ, годины сто и триде
сеть и седмь: и издъхнж и умрѣ, и прибра
18 ся при свои-тѣ людіе. А потомци-тѣ лгу
ся населихж отъ Евилж до Суръ, който е
срещж Егыпетъ, като отхожда нѣкой къмъ
Асспрііж: Исмаилъ ся насели прѣдъ всичкы-тѣ си братія.
19 И това е родословіе-іо на Исаака, сынъ-
Гл. 25.
БЫТІЕ.
71
20 тъ Авраамовъ: Авраамъ роди Исаака: А
Исаакъ бѣше на четыріідесеть годины, когато зѣ за женж Ревсккљ, дъщсріж-тж.
на Ваѳуила Сирина отъ Иаданъ-аравіъ,
21 сестр.м на Лавана Сирина. И молеше ся
Исаакъ Господу за жеиљ си, занцото бѣ
ше бездѣткыня: и послуша го Господь,
22 и зачнж Ревекка жена му. И дѣца-та
едно друго ся блъскахіі; вљтрр въ неі/Ъ:
и тя рече: Ако е така, защо да сьмь азъ
23тъп? и отиде да пыта Господа. И рече й
Господь: Два народа сж. въ утробж-тж
ти, и двѣ племена ще ся раздѣлятъ отъ
корема ти: и едно-то племе ще бжде по
силно отъ друго-то племе: и по голѣ·
24 мый-тъ ще слугува на по малкып-тъ. И
когато ся испълнихж дни-тѣ й да роди,
25 ето, бѣхж близнета въ утрсбж-тж й. И
пьрвын-тъ излѣзе нервенъ, м всичкын
косматъ като кожана дреха: и нарекохж
26 му име-то ’'''Исавъ. И послѣ излѣзе братъ
му: и ржка-та йіу дьржеше петжі-тж на
Исава: за това ся нарече уіаковъ: а Исаакъ бѣше на піестдсссть годины, когато
27 гы роди. И порастнжхяі Д'Ьцгі-та и стаиж
Исавъ человѣкъ искусенъ на ловъ, полекый человѣкъ: а Іаковъ бѣше человѣкъ
* Косматъ.
г
f Ваявватмь.
БЫТІЕ.
72
Гл. 26.
28 незлобивъ и живѣеше въ шатьры. И Исгіакъ обычаше Исава, защото ядѣше ловътъ му: а Ревекка обычаше Іакова.
29 А Іаковъ си вареше вариво: и Исавъ!
дойде отъ поле-то, а бѣше изнеыощелъ;}
ЗОИ рече Исавъ Іакову: Я ми дай, да ямъ,
отъ червено-то, това червеио-то, защото i
сьмь изиемощелъ: за това ся нарече
31 име-το му Едомъ. И рече Іаковъ: Иро32 дай ми днесь пьрвородство-то си. И li
caзъ рече: Ето, азъ сьмь на умираніе, и
33 га цо мие това пьрвородство? И рече Іа
ковъ: Закьлни ми ся днесь: и заклѣ му
гя: и продаде пьрвородзтво-то си Іакову.
34 Тогазь Іаковъ даде Исаву хлѣбъ, и вариво
отъ лещж: и яде, іі пи, и станљ та отиде:
така прѣзрѣ Исавъ пьрвородство-то.
ГЛАВА 26.
1 II стан;, гладъ на земшт-т;., освѣнь пьрвый-тъ гладъ който станж въ Авраамовытѣ дни. И отиде Исаакъ при Авимелеха,
2 Филистнмскый-тъ царь въ Гераръ. И яви
му ся Господь, и рече : Не слѣзвай въ Егыпетъ; живѣй въ земгљ-тљ кокъто ще
3 ти рекљ: Остани като пришлецъ въ тжзь
земіж, и азъ ще бљдљ. съ тебе, и ще тя
* Червеяъ.
Гл. 26.
БЫТІЕ.
73
благословіж: защото на тебе и на потом
ство-то тн ще дамъ всичкы тѣзи мѣста;
и ще испълніж клѣтвж-тж, съ коіжто ся
4 заклѣхъ Аврааму отцу твоему : И ще уМНОЖЉ. потомство-то ти като небесны-тѣ
звѣзды, и ще дамъ на потомство-то ти вспчкы тѣзи мѣста, и ще ея благословятъ въ
5 твое-то сѣме всичкы-тѣ земни народи: По
неже Авраамъ послуша гласъ-тъ ми, и
упази завѣщанія-та ми, заповѣди-тѣ ми,
повелѣнія-та ми, и законы-тѣ ми.
6 И живѣеше Исаакъ въ Гераръ. (7) И жителн-тѣ на това мѣсто попытахж за женљ
му, II рече: Сестра ми е: защото ся убоя
да рече: Жена ми е: и думаше: Да мя
не убіиьтъ мѣстны-тѣ жители за Ревеккж :
8 понеже бѣ красна на гледъ. И като прѣсѣдѣ тамъ много дни, Авимелехъ Филистимскын-тъ царь погледнж отъ прозо
реца и видѣ, и ето Исаакъ играеше съ
9 женж си Ревеккж. И выкпж Авимелехъ
Исаака, и рече: Ето, наистинљ тя ти е
жена: а какъ си реклъ ты. Сестра ми е?
И рече му Исаакъ: Защото рѣкохъ, да не
10 умрљ поради неіж. И рече Авимелехъ: Що
е това което си сторилънамъ? безъ малко
щеше да лежи нѣкой отъ ліодіе-тѣ съ жеНЉ ти, и щеше да нанесешь вьрху насъ
11 прѣстжпленіе. И заповѣда Авимелехъ на
всичкы-тѣ людіе, и рече: Който докачи
БЫТІЕ.
74
Гл. 26.
тогозь человѣка, или женж. му, непрѣмѣнно
ще ся умьртви.
12 И посѣя Исаакъ въ онжзп земж, и съ
бра прѣзъ оиова лѣто сто.кратно, и бла13 гослови го Господь. И увеличаваше ся 1
той человѣкъ, и наирѣднуваше да става
14 великъ, до дѣто станж твьрдѣ великъ. И ''
придобы овцы, и говеда, и рабы много: а
15 Филистимяие-тѣ му завидѣхж. И всичкытѣ кладенцы, конто бѣхж ископали рабитѣ багцини му въ днп-тѣ на баща му Авраама, затулпхж гы Филистимяне-тѣ, и
16 напълнихж гы съ пьрсть. И рече Авнмелехъ
Исааку: Иди си отъ насъ, защото ты станж 17 много но силенъ отъ насъ. И отиде отъ ’
тамъ Исаакъ и постави шатьры-тѣ си въ
Герарскый-тъ долъ, и жнвѣеше тамъ.
18 И ископа изпово Исаакъ водны-тѣ кла
денцы, които бѣхж ископаны въ дпи-тѣ
на бащж му Авраама, а Филпстпмяне-тѣ
бѣхж гы затулили слѣдъ Авраамовж-тж :
смьрть: и нарече гы по имена-та, съ кои19 то баща му бѣше гы нареклъ. И ископахж
Исаакови-тѣ раби въ долъ-тъ, и намѣрнхж
20 тамъ кладенецъ па живж водж. И прѣиирахж ся Герарскы-тѣ пастыри съ Исааковы-тѣ пастыри, и думахж: Наша е
вода-та: и нарече Исааке кладенецъ-тъ
*Есекъ, защото ся прѣпирахж съ него.
* Прѣпираніе.
Гл. 26.
1
E
'
'.
j
'
БЫТІЕ.
75
21И ископахж другъ кладенецъ и прѣпирахж ся и за него: за това го нарече
22 "'■ Ситна. И нрѣмѣстн ся отъ тамъ, и
ископа другъ кладенецъ, и за него не
ся прѣппрахж: п нарече го tPooвoѳъ, и
думаше: Заш;ото сега иы распространи
Господь, и ще ся наплодимъ на тжзи
земіік.
23 И отъ тамъ възлѣзе на Впрсавеё. (24) И
яви му ся Господь прѣзъ онжзь иощь, и
рече: Азъ сьмь Богъ на отца тп Авра
ама: не бой ся, заіцото азъ сьмь съ тебе,
и ще тя благословія;, и ще умиожж твое25 то сѣме, заради Авраама рзба моего. И
съгради тамъ олтарь, и призова име-то
Господне: п распрострѣ тамъ шатьръ-тъ
си: и ископахх^ тамъ Исаакови-тѣ раби
кладенецъ.
26 Тогазь Авпмелехъ дойде при него отъ
Гераръ, и Охозаѳъ пріятель-тъ му, и Фи27 холъ Еоеначалникъ-тъ му. И рече имъ Исаакъ: Защо дойдохте при мене, като мя
възненавидѣхте вы, и испжднхте мя отъ
28 васъ си? И тѣ рекохж: Впдѣхмы явно
че Господь е съ тебе, н рекохмы: Да бжде
сега клѣтва между насъ, между пасъ и
тебе, и да направимъ договоръ съ тебе^
• Вражда.
f Орострааство axa широта.
76
БЫТІЕ.
Гл. 27.
29 Че нѣма да ни сторишь зло, както ный
не тя докачихмы, и както само добро смы
ти правили, и тя испратихмы съ миромъ;
30 сега ты си благословенъ отъ Господа. И
31 направи имъ пиръ: и ядохж, и пихж. И
станжхљ на утринь-тж, и заклѣхж ся
единъ на другъ: тогазь Исаакъ гы испроводи, и отпдохжі си отъ него съ миромъ.
32 И въ истый денъ, дойдохж Исаакови-тѣ
раби, и му извѣстнхж за кладенецъ-тъ
който ископахж, и рекохж му: Намѣрихмы
33 водж. И нарече го Савей: за това е име
то на градъ-тъ Вирсавее до днесь.
34 А Исавъ бѣше на четыридесеть годины,
когато зѣ за женж Іудиѳж, дъщерілі-тж
на Вепри Хеттеецъ-тъ, и Васемаѳж, дъ35 щеріж-тж на Елона Хеттеецъ-тъ. И тѣ
бѣхж горесть на душж-тж на Исаака и
Ревеккж.
ГЛАВА 27.
1II като остарѣ Исаакъ, и отжпѣ зрѣніето на очи-тѣ му та не видѣше, повыкнж
Исава пб голѣмый-тъ си сынъ, и рече му:
2 Сыне мой; а той му рече; Ето мя. И той
рече: Ето, вече азъ остарѣхъ; не знамъ
3 день-тъ на смьрть-тжі сп: И тъй земи, се
га, оружія-та си, тулъ-тъ си и лжкъ-тъ си,
4 излѣзь на поле-то, и улови ми ловъ ; И
Гл. 27.
БЫТІЕ.
77
сготви ми вкусно ястіе, каквото обычамъ
азъ, и донесъ ми да ямъ, за да тя бла5 гослови душа-та ми прѣди да умрљ. А
Ревекка чу като говореше Исаакъ на сы
на си Исава. И отиде Исавъ на поле-то да
улови ловъ, к да го донесе.
6 А Ревекка продума на Іакова сына си,
и рече : Ето, азъ чухъ отца ти като гово7 реше на брата ти Исава, и каза: Донеси
ми ловъ, и направй ми вкусно ястіе, да
ямъ и да тя благословіж прѣдъ Господа
8 прѣди смьрть-TxS си. Сега прочее, сыне мой,
послушай гласъ-тъ ми въ това което ти
9 порлічвамъ азъ. Иди сега въ стадо-то, и зе
ми ми отъ тамъ двѣ добры ярета отъ козытѣ, да гы направігв. вкусно ястіе за отца
Юти, както той обыча: И ще гы принесешь
на отца си да яде, за да тя благослови
11 прѣди смьрть-тлі си. И рече Іаковъ на Ревеккљ майкж. си : Ето, Исавъ братъ ми е
мжжъ косматъ, а азъ сьмь мжжъ гладъкъ:
12 Може да мя попыпа баща ми, и ще ся
явігь прѣдъ очи-тѣ му като прѣльстникъ,
и ще навлекж на себе си проклѣтіе, а
13 не благословеніе. И рече му майка му: На
мене проклѣтіе-то ти, чадо мое: само по
слушай гласъ-тъ ми, и иди, земи ми гы.
14 И той отиде, и зѣ, и донесе гы на майкж
си: и сготви майка му вкусно ястіе както
15 обычаше баща му. И зѣ Ревекка πύ до-
78
БЫТІЕ.
Гл. 27.
бры-тѣ дрехы на Исава по старый-тъ си
сынъ, конто имаше той въ кжщи, и облече сб тп>х5 Іакова, сына си по младый16 тъ. И съ кожы-тѣ на ярета-та покры рљ17 цѣ-тѣ му, и гладко-то на шінь-тж му; И
даде въ ржцѣ-тѣ на Іакова сына си вкусно-то ястіе, и хлѣбъ-тъ който приготви:
18 И отиде при отца си, и рече: Отче мой,
и той рече: Ето мя; кой си ты, чадо мое?
19 И рече Іаковъ на баща си: Азъ сьмь Исавъ
пьрвородный твой; сторихъ каквото ми си
реклъ : стани сега, сѣдни и яждь отъ ловътъ ми, за да мя благослови душа-та ти.
20 И рече Исаакъ на сына си: Какъ бы това,
чадо мое, че си намѣрилъ толкозь скоро?
A той рече: Защото Господь Богъ твой го
21 докара прѣдъ мене. И рече Исаакъ Іакову:
Приближи ся, чадо мое, да тя попипамъ,
да ли си ТЫ истый сынъ мой Исавъ, или
22 не. И приближи ся Іаковъ при бащж си
Исаака: и той го попина, и рече: Гласътъ е гласъ Іакововъ, а ржцѣ-тѣ, ржцѣ
23 Исавовы. И не го позна, защото ржцѣтѣ му бѣхж. като ржцѣ-тѣ на брата му
24 Исава, косматы: и благослови го. И рече:
Ты ли си истый сынъ мой Исавъ? и той
25 рече : Азъ. И рече : Принесъ ми, и ще ямъ
отъ ловъ-тъ на сына си, за да тя благо
слови душа-та ми. И принесе му, и яде:
26 донесе му и вино, и пи. И рече му Исаакъ
Гл. 27.
БЫТІЕ.
79
отецъ му: Приближи ся сега, и цѣлуни
27 мя, чадо мое. И приближи ся, та го цѣлунљ : и подути Исаак5 джхъ-тъ на облѣкло-го му, и благослови го, и рече: Ето,
джхъ-тъ на сына ми е като джхъ на поле,
28 което е благословилъ Господь. И тъй Богъ
да ги даде отъ росж-тљ на небе-το, и отъ
тлЂСтинљ-тж на земіа-тж, и изобиліе на
29 жито и на вино : Народи да ти работятъ,
и племена да ти ся покланятъ: да си го
сподарь на братія-та си, и сынове-тѣ на
майка ти да ти ся покланятъ; проклѣтъ
който тя кьлне, и благословенъ който тя
благославя.
30 И като свьрши Исаакъ да благославя
Іакова, щомъ Іаковъ бѣше излѣзлъ отъ
лице-то на отца си Исаака, дойде Исавъ
31 братъ му отъ ловъ-тъ си: И сготви и той
вкусно ястіе, и донесе на отца си : и рече
на отца си: Да стане отецъ ми, и да яде
отъ ловъ-тъ на сына си, за да мя благо32 слови душа-та ти. И рече му Исаакъ отецъ
му: Кой си ты? и той рече: Азъ сьмь сынъ
33 ти, пьрвородиый твой Исавъ. И растрепера
ся Исаакъ съ твьрдѣ голЬмо растреперваніе, и рече : А кой ще ѳ той, който ми улови ловъ, н ми принесе, та ядохъ отъ
всичко прѣди да влѣзнешь ты, и го бла34гословихъ? и благословенъ пде бжде. Когато чу Исавъ думы-тѣ бащины си, из-
БЫТІЕ.
80
Гл. 27.
выка съ единъ голѣмъ и твьрдѣ горестенъ
выкъ ; и рече на бащд; си : Благослови мя,
35 и мене, отче мой. И той рече : Дойде братъ j
ти съ измамљ, и зѣ благословеніе-то ти.
36 И рече Исаев: Право му сљ нарекли името * Іаковъ, защото сега вторый hätb мя
спъва: зѣ пьрвородство-то ми, и ето сега
зѣ и благословеніе-то ми: и рече: Не си і
ли задьржалъ и за мене благословеніе?
37 A Исаакъ отговори, и рече Исаву: Ето,
господарь го поставихъ надъ тебе, и всичкы-тѣ му братія направихъ рабы нему, и
обдарихъ го съ жито и вино; и сега що
38 да ти сторіж, чадо мое? И рече Исавъ на
бащж си: Токо едно ли благословеніе имашь, отче мой? благослови мя и мене,
отче мой. И възвыси Исавъ гласъ-тъ си,
39 и плака. И отговори Исаакъ баща му, и
рече му: Ето, твое-то населеніе ще бжде
въ тлъсты-тѣ мѣста на зем1љ-тљ, наро40 сяваны отъ небе-ТО горѣ. И съ ножъ-тъ
си ще живѣешь, и на брата си ще работишь: а когато ся подивишь, ще строшишь
яремъ-тъ му отъ вратъ-тъ си.
41 И враждуваше Исавъ на Іакова, за бла
гословеніе-то съ което го благослови баща
му: и рече Исавъ въ сьрдце-то си: Скоро
ще дойдетъ дни-тѣ на плачь-тъ за бащж
* Заяннвтмь.
Гл. 28.
БЫТІЕ.
81
42 ми: тогазь ще убііж брата си Іакова. И
казахж. ся иа Ревеккљ думы-тѣ на Исава
по старый-тъ й сынъ : и прати та повыка
Іакова сына си по младый-тъ, и рече му:
Ето, Исавъ братъ ти ся утѣшава противъ
43 тебе, че ще тя убіе. Но сега, чадо мое,
послушай гласъ-тъ ми; и стани, та бѣгай
44 при брата ми Лавана въ Харранъ. И по
живѣй при него нѣколко дни, додѣ прѣмине
45гнѣвъ-тъ на брата ти: Додѣ прѣмине отъ
тебе на брата ти ярость-та, и да забрави
това което му си сторилъ : тогазь ще проводіж, и ще тя доведљ отъ тамъ ; защо да
ся лишљ и отъ двама ви въ единъ день?
46 И рече Ревекка Исааку: Омьрзнж ми
животъ-тъ ми отъ Хеттейскы-тѣ дъщери.
Ако Іаковъ земе женљ отъ Хеттейскы-тѣ
дъщери, както сљ тѣзи отъ дъщерн-тѣ на
MLSL земіж, защо ми е тойзи животъ?
ГЛАВА 28.
1II повыка Исаакъ Іакова, и благослови
го, и му порљча, и каза му: Да не земсшь
2 женљ отъ Ханаанскы-тѣ дъщери. Стани
та иди въ Паданъ-арамъ, въ кжп(ж-тл;
на Ваѳуила отца наманкж ти: и отъ тамъ
земи женж, отъ дъщерн-тѣ на Лавана
3 братъ-тъ на майкж тй. И Богъ Всемогу
щій да тя благослови, и да тя наплоди, и
82
БЫТІЕ.
Гл. 28.
да тя умножи, щото да станж.тъ отъ тебе
4 множество народи : И да ти даде Авраамово-то благословеніе, на тебе, и на потомство-то тп слѣдъ тебе, да наслѣдишь
земід;-тж на кокъто си пришлецъ, коіжто
5 даде Богъ Аврааму. И испрати Исаакъ
Іакова, и отиде въ Иадаиъ-арамъ при Ла
вана сынъ-тъ на Ваѳуила Сирина, братътъ на Ревеккљ маикљ-тљ на Іакова и на
Исава.
6 А Исавъ като видѣ че благослови Исаакъ
Іакова, и го испрати въ Паданъ-арамъ, да
си земе женљ отъ тамъ, и като го благо
славяше, чему порљча, и каза: Да не зе7 мешь женж отъ Ханаанскы-тѣ дъщери; И ,
че послуша Іаковъ бащж си и майкж си,
8 та отиде въ Иадаиъ-арамъ; И като видѣ
Исавъ че Ханаанскы-тѣ дъщери 6L омра9 зны въ очи-тѣ на бащж му Исааиа, Отиде
Исавъ при Исмаила, и освѣиь другы-тѣ си
жены, зѣ си за женж Маелеѳж, дъщеріа
на Исмаила сына Авраамова, сестрљ-тљ
на Наваіоѳа.
10 И излѣзе Іаковъ отъ Вирсавее, и о11 тиде въ Харранъ. И стигнж на едно мѣсто,
и прѣнощува тамъ, защото бѣіпе залѣзло
сълнце-то; и зѣ отъ каменіе-тѣ на мѣстото, и тури си възглавницж, и заспа на
12 онова мѣсто; И видѣ сънъ, и ето сълба
поставена на sssià-iL, на коііьто вьрхъ-
Гл. 28.
БЫТІЕ.
83
тъ стигате до небе-το; и ето, ангели-тѣ
13 Божіи възлазѣх/^ и слазѣхд; по неіж. И
его, Господь стоеше отгорѣ на неіж, и
рече: Азъ сьмь Господь Богъ на отца ти
Авраама, и Богъ на Исаака: земн;-тж, на
коіжто лежишь, на тебе ще іж дамъ, и на
14 потомство-то ти. И ще бљде твое-то по
томство като пѣсъкъ-тъ на земіж-тж, и ще
ея распространишь къмъ западъ, и къмъ
истокъ, и къмъ сѣверъ, и къмъ югъ : и ще
ся благословятъ въ тебе и въ твое-то
15 сѣме всичкы-тѣ племена на земьъ-тж. И
ето, азъ сьмь съ тебе, и ще тя пазіж
всякждѣ дѣто отпдешь, и ще тя върнж
пакъ въ тжзи земіж; защото нѣма да тя
оставнк додѣ не направілі това което ти
16 говорихъ. И събуди ся Іаковъ отъ съна
си, и рече: Наистинж Господь е на то17 ва мѣсто, a азъ не сьмь знаялъ. И убоя
ся и рече: Колко е страшно това мѣсто!
това не е друго, но е домъ Божій, и тѣзи
18 сж врата небесны. И като станж Іаковъ
на сутринь-тж, зѣ камыкъ-тъ който си 6Ѣше турилъ възглавіе, и неправи го стълпъ,
19 и излѣ елей на вьрхъ-тъ му. И нарече
име-то на онова мѣсто *
Веѳпль: а име
то на онзи градъ бѣше по папрѣдъ Лузъ.
20 И обрече ся Іаковъ обрекъ, и рече; Ако
* Дом-ь Βοαίϋ.
84
БЫТІЕ.
Гл. 29.
бжде Богъ съ мене, и мя упази въ тойзи
пжть по който отхождамъ, и ми даде
хлѣбъ да ямъ, и облѣкло да ся облѣкж,
21И ся върнж. съ миромъ въ домъ-тъ на
отца си, тогазь Господь ще бжде Богъ
22 мой : И тойзи камыкъ, който поставихъ
стълпъ, ще бжде домъ Божій: и отъ
всичко което ми дадепіь, ще дамъ десетъкъ-тъ на тебе.
ГЛАВА 29.
1 ΐΙ тръгнж Іаковъ, та отиде въ земіж-тж
2 на въсточны-тѣ жители. И видѣ, и ето
кладенецъ на поле-то: и тамъ три стада
овцы, които почивахж при него, защото
отъ онзи кладенецъ напоявахж стада-та:
и голѣмъ камыкъ иманіе вьрху устіе-то
3 на кладенецъ-тъ. И когато ся събирахж.
тамъ всичкы-тѣ стада, отваляхж. камыкътъ отъ устіе-то на кладенецъ-тъ, и напоявахж стада-та : послѣ туряхж пакъ камыкъ-тъ на мѣсто-то му вьрху устіе-то на
4 кладенецъ-тъ. И рече имъ Іаковъ : Братіе,
отъ дѣ сте? А тѣ рекохж: отъ Харранъ
5 смы. И рече имъ: Познавате ли Лавана сынътъ Нахоровъ? И тѣ рекохж: Познавамы.
6 И рече имъ: Здравъ ли е? Итѣрекохж:
Здравъ е: и ето, дъщеря му Рахыль иде
7 съ овцы-тѣ: И рече: Ето, остава още mho-
Гл. 29.
БЫТІЕ.
85
го отъ день-тъ, не е врѣме да ея събержтъ
скотове-тѣ : напойте овцы-тѣ, и идѣте та гы
8 пасѣте. А тѣ рекохж : Не можемъ, додѣ
ся не събержтъ всичкы-тѣ стада, и не от
валятъ камыкъ-тъ отъ устіе-то на кладе9 нецъ-тъ : тогава наноявамы овцы-тѣ. И ка
то имъ говореніе още, дойде Рахыль съ
овцы-тѣ на бащж сн: защото тя гы па10 сѣше. И като видѣ Іаковъ Рахыль, дъщеріж-тж на Лавана братъ-тъ на майкж си,
и овцы-тѣ на Лавана братъ-тъ на майкж.
си, приближи Іаковъ, и отвали камыкътъ отъ устіе-то на кладенецъ-тъ, и напои
овцы-тѣ на Лавана, братъ-тъ на майкж си.
11И цѣлунж Іаковъ Рахыль, и възвыси
12 гласъ-тъ си, и плака. И каза Іаковъ на
Рахыль, че е братъ на бащж й, п че е
сынъ на Ревеккж: и тя ся завтече, та
13 каза на бащж сн. И като чу Лаванъ за
Іакова сестрпнъ-тъ си сынъ, завтече ся
да го посрѣщне: и прпгърнж го, и цѣлу
нж го н заведе го въ домъ-тъ си : и при14 каза Іаковъ Лавану всичко това. И рече
му Лаванъ : Наистипж ты си кость моя и
плъть моя. И живѣ при него единъ мѣсецъ дни.
15 И рече Лаванъ Іакову: Понеже ми си
братъ, безъ ниіцо ли ще ми работиіпь?
16 кажи ми, коя аде б&де заплата-та ти? И
имаше Лаванъ двѣ дъщери : име-то на по
86
БЫТІЕ.
Гл. 29.
старљ-тљ Лія, а име-το на по младж-тд.
17 Рахыль. И на Лііяі очн-тѣ не бѣхж здра- '
вы : а Рахыль бѣше прилична и красна на
18 лице. И възлюби Іаковъ Рахыль: и рече;
Ще ти слугувамъ седмь годины за Рахыль,
19 по малкж-таь тн дъщеріж. И рече Лаванъ:
По добрѣ да à дамъ на тебе, неже да ьъ
дамъ на другъ мжжъ : живѣй при мене.
20 И слугува Іаковъ за Рахыль седмь годи
ны: и видѣхх-ь му ся малко дни, поради
любовь-тж му къмъ неіж.
21 И рече Іаковъ Лавану: Дай лгм женжтж ми, защото ся испълни врѣме-то ми,
22 за да влѣзнж при неіж. И събра Лаванъ
всичкы-тѣ человѣцы на онова мѣсто, и на23 прави пиръ. И вечерь-тл; зѣ дъщеріж си
Лііж, и му іж доведе : и той влѣзе при неіж.
24 И даде Лаванъ рабыпіж-тж си ЗелФЖ, за
25 рабынілі на дъщеріж си Лііж.. И на утриньтж, ето тя бѣше Лія : и рече Лавану : Що
е това дѣто мн стори ты ? не ти ли слугувахъ за Рахыль? и защо мя излъга ты?
26 А Лаванъ рече : Не быва така въ напіе-то
мѣсто, да ся дава по млада-та прѣди по
27 старж-тж. Свьрши ссдмпцж-тж. на тжзи,
и ще ти дамъ и онжзи, за слугуваніе-то
дѣто ще мн слугуваіпь опщ седмь годины.
28 И направи Іаковъ така, и свьриш седмицж-тж й: и Лаванв му даде дъщеріж си
29 Рахыль за женж. И даде Лаванъ рабыніж-
Гл. 30.
БЫТІЕ.
87
тљ си Валлж, за рабыніж на дъщеріж си
ЗОРахыль. И влѣзе Іаковъ п при Рахыль: и
възлюби Рахыль повече отъ Лііж: и ра
боти му още другы ссдыь годины,
31 И понеже видѣ Господь че бѣше не
любима Лія, отвори утробж-тљ й: а Ра32 хыль бѣше неплодна. И зачнж Лія, и роди
сынъ, и нарече име-то му ’’'Рувимъ; защото рече: Нанстинж пригледа Господь на
смирепіе-то мн : сега прочее пщ мя възлюби
33 мжжъ ми. И зачнж пакъ, и роди сынъ; и
рече: Понеже чу Господь че не сьмь любима,
за това мн даде и тогозь : и нарече име-то
34 му ^Симеонъ. И пакъ зачнж, и роди сынъ;
и рече: Сега вече мжжъ ми ще ся съедини
съ мене, защото му роднхъ трима сынове :
35 за това нарече име-то му §Левій. И зачНЉ пакъ, и роди сынъ: и рече: Топзи
пжть ще похваліж Господа: за това на
рече име-то му **
Іуда:
и прРстанљ да
ражда.
ГЛАВА. 30.
1 П когато видѣ Рахыль че ие раждаше
чада Іакову, завидѣ Рахыль на сестрљ
*
+
8
**
Eto сынъ.
Послуіивпнів.
Съеднневів.
Славосховіе.
БЫТІЕ.
88
Гл. 30.
си, и рече Іакову: Дай ми чада: ако ли
2 не, азъ умнрамъ. И разгнѣви ся Іаковъ
на Рахыль, и рече: Да ли сьмь азъ вмѣ
сто Бога, който е лишилъ утробж-тљ ти
3 отъ плодъ? И тя рече: Ето рабыня-тамн
Валла: влѣзь при неіж, и ще роди на
колѣпѣ-тѣ ми, за да придобыіж и азъ
4 чада отъ некь. И даде му Валлљ рабыніж-тж си за женж: и влѣзе Іаковъ при
5 неіж. И зачнж Валла, и роди сынъ на Іа6 кова. И рече Рахыль: Богъ отсжди сждбљ-тж мп и послуша гласъ-тъ ми, и даде
ми сынъ: затова нарече име-то му * Данъ.
7 И зачнж пакъ Валла, рабыня-та на Ра8 хыль : и роди вторый сынъ на Іакова. И
рече Рахыль: Силнж борбж ся борихъ
съсъ сестрж си, и иадвихъ; и нарече име
то му уНеФѳалимъ.
9 А когато видѣ Лія че прѣстанж да ра
жда, зѣ рабыніж-тж си ЗелФж, и даде іж
10 Іакову за женж. И ЗелФа рабыня-та Лін11 на, роди сынъ на Іакова. И рече Лія:
Благополучіе иде: и нарече име-то му
12 §Гадъ. И роди ЗелФа, рабыня-та Ліина
13 вторый сынъ на Іакова. И рече Лія: Бла
жена азъ, защото блаженж ще мя именуватъ жены-тѣ; и нарече пме-то му
* Слдія.
f Борба моя.
S Бхагопохучіе.
(
Гл. 30.
БЫІЧЕ.
89
*Асиръ.
И прѣзъ дни-тѣ на жбтвљ-тљ на жито
то, отиде Рувимъ и намѣрн на поле-то ман
драгоры, н донесе гы на майкж си Лііж.
А Рахыль рече на Лііж: Я ми дай отъ
15 мандрагоры-тѣ на сына си. И тя й речо :
Малко ли ти е дѣто си зѣла мжжа
ми? и искать да земеиіь и мандрагорытѣ на сына мн? А Рахыль рече: Като е
тъй нека лежи съ тебе тљзи нощь, за
16 мандрагоры-тѣ на сына ти. И като дойде
Іаковъ вечерв-тљ отъ поле-то, излѣзе Лія
да го посрѣщне, и рече: При мене ще
влѣзнешь, защото тя наемныхъ наистинщ
съ мандрагоры-тѣ на сына си. И лежа
17 съ йенъ онжзь нощь. И послуша Богъ
Ліь^: и зачнж, и роди Іакову петый сынъ.
18 И рече Лія: Даде ми Богъ мьздщ-тж ми,
защото дадохъ рабынкь-тж си на мљжа
19 си: и нарече име-то му -{-Иссахаръ. И
зачнщ пакъ Лія, и роди шестый сынъ
20 Іакову. И рече Лія: Дари мя Богъ съ
добръ даръ : сега ще живѣе съ мене МхТіжъ
ми, защото му роднхъ шесть сына: и на21 рече име-то му §3авулонъ. И послѣ ро
ди дъщерігъ, и нарече име-то й ** Динљ.
14
^ Блаженъ.
+ Заплата.
§ Населеніе.
** Сждъ.
БЫТІЕ.
90
Гл. 30.
22 И поменљ Богъ Рахыль, и послуша
23 à Богъ, н отвори утробж-тж й. И зачнж,
и роди сынъ, II рече: Отнѣ Богъ укоръ24 тъ ми. И нарече име-то му * Іосифъ, п
думаше: Приложи ще мн Господь іі
другъ сынъ.
25 И като роди Рахыль Іосифа, рече Іа
ковъ Лавану: Пусни ыя, да си отидж на I
26 мое-то мѣсто, и на ыоиѵ-тж земьъ. Дай
мп жены-тѣ ми, и дѣца-та ми, за които
ти работихъ, да си отидж: защото ты
знаешь работж-тж мп, коіжто ти рабо27 тихъ. А Лаванъ му рече : Ако сьмь намѣрилъ благодать прѣдъ тебе, слушай: забѣлѣжвамъ, че Господь мя благослови за28 ради тебе. И рече : Опрѣдѣли ми запла29 тж-тж си, и ще ши à дамъ. А той му
рече: Ты знаешь какъ ти работихъ, и
какъ стан.ъхж скотове-тѣ ти съ мене.
30 Защото колкого имаше прѣди мене бѣхж
малко, а сега иарастнжхж и много сж : и
Господь тя благослови съ мое-то дохо
ждаше: и сега, кога ще работіж азъ и за
31 мой-тъ домъ? И топ рече: Какво да ти
дамъ ? а Іаковъ рече : Не ми давай
нищо : ако ми направишь това нѣпщ,
пакъ ще пасж стадо-то ти, и ще го па32 31Ж. Да прѣминжі днесь прѣзъ всичко-то
* Прихохн We.
Гл. 30.
БЫТІЕ.
91
ти стадо, и да отлжчамъ отъ тамъ всяка;
капчеста; и пьстра; овца., и всяко черникаво между агнета-та, и пьстрж и капчестгь
между козы-тѣ, и тѣ да еж заплата-та
33 ми. И за напрѣдъ, правда-та ми ще свидѣтелствува за мене, когато дойде да ви
дишь заплатж-та; ми· всичко което не е
капчесто и пьстро между козы-тѣ, и черникаво между агнета-та, то е крадено у
34 мене. И рече Лаванъ: Ето, нека бжде по
3516 0 IL-IL думж. И въ онзи день отла;чи
Лаванъ пржчкавы-тѣ ярцы, и пьстры-тѣ, и
всичкы-тѣ капчесты и пьстры козы, и всичкы-тѣ на които имаше бѣло, и всичкы-тѣ
черникавы между агнета-та, и даде гы въ
36 ра;цѣ-тѣ на сынове-тѣ си. И постави три
дни па;ть между себе си и Іакова: а Іа
ковъ пасеше остана;ло-то стадо иа Лавана.
37 И зѣ си Іаковъ зелены пржчкы отъ тоП0ЛЉ, и лѣскж, и яворъ, и направи на
тѣхъ бѣлы рѣскы, щото ся виждаше бѣло38 то по пржчкы-тѣ. И тѣзи пржчкы, които
бѣше направилъ съ бѣлы-тѣ рѣскы, тури
гы прѣдъ стада-та въ водопоилны-тѣ коры
та, дѣто дохождахж. стада-та да пііжтъ, та
да зачеватъ, като дохождаха да пііжтъ.
39 И зачевахљ стада-та при пржчкы-тѣ и раждахљ стада-та пржчкавы, капчесты и пь40 стры. И отлжчи Іаковъ агнета-та, и обър
на лица-та на овцы-іѣ къмъ прлчкавы-іѣ,
92
БЫТІЕ.
Гл. 31.
и къмъ всичкы-тѣ черникавы отъ ЛаваноВО-ТО стадо; а свои-тѣ си стада тури осо
бно, и не гы тури съ Лавановы-тѣ овцы.
41И въ което врѣме силны-тѣ овцы зачевахж, Іаковъ туряше пржчкы-тѣ въ поила-та прѣдъ очи-тѣ на стадо-то, за да
42 зачеватъ при иржчкы-тѣ. А когато овцытѣ б1зхљ слабы, не гм туряше: така сла-і
бы-тѣ бѣхж на Лавана, а силны-тѣ на
43 Іакова. И разбогатѣ той человѣкъ твьрдѣ
много и придобы много стада, и рабыни,
и рабы, и камилы, и ослы.
ГЛАВА 31.
1II чу Іаковъ думы-тѣ на Лавановы-тѣ сынове, които говорехљ: Іаковъ зѣ всичкыйтъ имотъ на бащді ни, и отъ бапщнъ-тъ
ни имотъ придобы всичкљ ТЉЗИ славж.
2 И видѣ Іаковъ лице-то на Лавана, и ето,
не бѣше къмъ него като вчера и завче3 ра. А Господь рече Іакову : Върни ся въ
земіж-тж на отцы-тѣ си, и въ родъ-тъ си,
и пі,е бждж съ тебе.
4 Тогазь проводи Іаковъ, и повыкиж Рахыль и Лііж, въ поле-то при стадо-то си:
5 И рече имъ : Гледамъ на бащж ви лице
то, че не е къмъ мене като вчера и завчера: но Богъ на отца ми е былъ съ ме6 не. И вы знаете че съсъ всичкж-тж си си-
Гл. 31.
БЫТІЕ.
93
7 лж работихъ на баща ви. Но баща ви мя
излъга и десеть пжти примѣни заплатжТЉ ми: но Богъ не го остави да ми на8 прави зло. Ако кажеше така: Капчесты-тѣ
ще бжджтъ заплата-та ти, тогазь всичко
то стадо раждаше капчесты : a ако кажеше
така: ІІржчкавы-тѣ ще бжджтъ заплата-та
ти, тогазь всичко-то стадо раждаше прљч9 кавы. Така отнѣ Богъ стадо-то на бащж
10 ВИ, и даде го на мене. И въ което врѣме
зачеваше стадо-то, подигнжхъ очи, и видѣхъ насънѣ, и ето, овни-тѣ и пръчоветѣ, които ся качувахж на овцы-тѣ и козы-тѣ бѣхж пржчкавы, капчесты и сивы.
11И рече ми ангелъ Божій насънѣ: Іако12 ве, и рѣкохъ: Ето мя. И рече: Подигни
сега очи-тѣ си, и виждь всичкы-тѣ овны
и пърчове, конто ся качуватъ на овцытѣ и козы-тѣ, че сж пржчкави, капчести и
сиви: защото видѣхъ всичко що ти прави
13 Лаванъ: Азъ сьмь Богъ на Веѳиль, дѣто
ты помаза съ елей стълпъ-тъ, м дѣто ми
ся обрече обрекъ: стани сега, та излѣзь
изъ тжзь земіж, и върни ся въ земіж-тж
на родъ-тъ си.
14 И отговорихж Рахыль и Лія, и рекохж
му: Имамы ли ный още дѣлъ или наслѣ15 діе въ домъ-тъ на бащж си? Не счетели
ны той като чужденкы? защото ны про
даде, и даже изѣде всичкы-тѣ ни пары:
94
БЫТІЕ.
Гл. 31.
16 Защото всичко-то богатство, което отнѣ
Богъ отъ бащж ни, наше е и на нашн-тѣ
чада: и сега стори което ти е Богъ реклъ.
17 Тогазь станж Іаковъ, и тури дѣца-та
18 си и жены-тѣ си на камилы-тѣ: И покара
ВСИЧКЫ-тѢ СП скотове, и ВСИЧКЫЙ-ТЪ си II-
мотъ, който 6Ѣ придобылъ, скотове-тѣ на
придобываніе-то си, които бѣ придобылъ
въ Паданъ-арамъ, за да отиде при Иса19 ака бащж си въ Ханаанскж-тљ земіж. А
Лаванъ бѣше отишелъ да стриже овцы-тѣ
си. И Рахыль откраднљ домашни-тѣ и20 долы на бащж си. И побћгнхЋ Іаковъ скры
томъ отъ Лавана Сирина, и не му обади
21 че си отхожда. И побѣгнж той съсъ всичкый-тъ си имотъ, и станљ та прГминљ
рГкљ-тљ, и управи ся кждѣ горљ-тљ
Галаадъ.
22 И въ третій-тъ день обадихљ на Лава23 на, че побѣгнж Іаковъ. И той зѣ братіята си съсъ себе си, и гони го седмь дни
пжть: и СТИГНЉ го на горљ-тљ Галаадъ.
24 А Богъ дойде при Лавана Сирина насънѣ прѣзъ нош;ь-тж, и рече му: Пази ся
да не речешь на Іакова ни зло ни добро.
25 И стигнж. Лаванъ Іакова: а Іаковъ бѣше
поставилъ шатьръ-тъ си на горљ-тљ: и
Лаванъ съ братія-та си постави свой26 тъ на горж-тж. Галаадъ. И рече Лаванъ
Іакову: Що стори ты? и защо побѣгнж
Гл. 31.
БЫТІЕ.
95
скрытомъ, и отведе дъщери-тѣ ми като
27 заплѣнены съ ножъ? Защо утаи побѣгваніе-то си и ся открадиж отъ мене, и не
ми обади, за да тя испроводізі съ веселіе
28 и съ пѣсни, съ тжпаніе икытары; И не мя
остави ты НИТО сынове-тѣ и дъщери-тѣ
си да цѣлунж? и ты това несмысленно
29 си сторилъ. Ржка-та ми е силна да ви
стори зло: но Богъ на отца ви нощесь
ми говори и рече: Пази ся да не речешь
30 на Іакова ни зло ни добро. И сега вече
си тръгнжлъ, понеже си много пожелалъ
бащинъ-тъ си домъ: «о защо си открад31 ижлъ богове-тѣ ми? А Іаковъ отговори и
рече Лавану: Побѣгняхв, понеже ся убояхъ;
защото рѣкохъ: Да не бы отпѣлъ ты дъ32 щери-тѣ си отъ мене. Въ когото намѣришь
богове-тѣ си, нека не бжде живъ: прѣдъ
братія-та наши познай какво твое има у
мене, и си го земи : защото не знаеше Іа33 ковъ че Рахыль гы бѣ откраднжла. И тъй
влѣзе Лаванъ въ шатьръ-тъ на Іакова, и
въ піатьръ-тъ Ліинъ и въ шатьры-тѣ на
двѣ-тѣ рабыни; но не иамѣрп. Тогазь излѣзе
изъ шатьръ-тъ на Лііж и влѣзе въ ша34 тьръ-тъ на Рахыль. А Рахыль бѣиіе зѣла
домашны-тѣ идолы, и турила гы бѣше въ
сѣдло-то на камнлж-тж, и сѣдеше на тѣхъ.
И като прѣтърси Лаванъ всичкый-тъ ша35 тьръ, не намѣри. А тя рече на бащж си:
96
БЫТІЕ.
Гл. 31.
Да ся не види тежко господину моему, защото не МОГЉ да станљ прѣдъ тебе по
неже имамъ обыкновенно-то на жены-тѣ.
И търси той и не намѣри идолы-тѣ.
36 И разсърди ся Іаковъ, и скара ся съ
Лавана; и отговори Іаковъ и рече Лава
ну: Що е прѣстжпленіе-то ми? що е грѣшка-та ми, та си ся завтеклъ слѣдъ ме37 не съ толкозь распаленіе? Като прѣтърси
всичкгЂ.-тљ ми покжщнииж, що намѣри
отъ ВСИЧКхЬ-ТЖ ПОКіЬЩНИНЖ на кжщж-тж
си? тури го тукъ прѣдъ братія-та ми и
братія-та си, и да сждятъ между двама-та
38 ни. Двадесеть годины сж сега, отъ когато
сьмь съ тебе : овцы-тѣ ти и козы-т ѣ ти не
изгубихЖі плодъ-тъ си, и овны-тѣ на ста39 до-то ти не изѣдохъ. Звѣроядено не ти
донесохъ; азъ тегляхъ пагубж-тж: отъ
ржкж-тж ми тръсеше ты което ми ся от
краднеше деня, и което ми ся открадне40 ше нощя. Деня мя пекъ-тъ изнуряваше,
a нощя мразъ-тъ: и бѣгаше сънъ-тъ ми
41 отъ очп-тѣ ми. Eto двадесеть годины сьмь
въ домъ-тъ ти: четыринадесеть годины
ти работихъ за двѣ-тѣ ти дъщери, и шесть
годины за овцы-тѣ ти: и десеть пжти про42 мѣни ты заплатж-тж ми. Ако не бѣше съ
мене Богъ на отца ми. Богъ на Авраама,
и Страхъ-тъ на Исаака, нанстинж праз
денъ бы мя испратилъ ты сега. Видѣ
'Гл. 31.
97
БЫТІЕ.
Богъ мое-то угнѣтеніе, и трудъ-тъ на pLцѣ-тѣ ми, п обличи тп нощесь.
43 А Лаванъ отговори, и рече Іакову; Тѣзп дъщери VL мои дъщери, и тѣзи сынове
мои сынове, и тѣзи стада мои стада, и всич
ко що видишь мое е; π какво да сторіа;
днесь на тѣзи мои дъщери, или на чада44 та имъ, които сљ народилы? Сега прочее
ела, да направимъ уговоръ, азъ π ты, и
да бжде той свидѣтелство между мене и
45 тебе. И зѣ Іаковъ камыкъ, и постави го
46 стълпъ. И рече Іаковъ на братія-та си:
Съберѣте каменіе: и зѣхя^ каменіе, н направнхж грамадљ: и ядохж тамъ на гра47 мадљ-тљ. И Лаванъ къ нарече *Іегаръ Са48 хадуѳа: а Іаковъ à нарече γ Галаадъ. И ре
че Лаванъ: Тая грамада е днесь свидѣ
телство между мене и тебе. Заради това
49 ся нарече име-то й Галаадъ; И §МасФа;
защото рече: Да съгледва Господь меж
ду мене и тебе, когато ся раздвоимъ ебОдинъ отъ другыіі. Ако озлобишь дъщеритѣ ми, или ако земешь другы жены освѣиь дъщерп-тѣ мп, нѣма никой съ насъ:
гледай. Богъ е свидѣтель между мене π
51 тебе. II рече Лаванъ Іакову: Ето тая
грамада, и ето стълпъ-тъ, конто поста* Гра^іада па свіідѣгелстсо, Ха.тдейскый.
+ Грамада на свидѣтелство, Еврейский.
§ Сграи.'арні{ца.
4
БЫТІЕ.
98
Гл. 32.
r
52 вихъ между мене и тебе: Тая грамада е'f
свидѣтелство, и тойзи стълпъ свидѣтелство, че азъ нѣма да прѣминж тжзи гра
мада кждѣ тебе, і^то ты ще прѣминеніь
ТЉЗИ грамадж и тоизи стълпъ кждѣ мене '
53 за зло. Богъ на Авраама, и Богъ на На- S
хора, бащинъ-тъ нмъ Богъ, пека сждятъ ^
между насъ. А Іаковъ ся заклѣ въ Стра- ,
хъ-тъ на бащж си Исаака.
54 Тогазь пожрѣ Іаковъ жертвж на горж- |
тж, и повыка братія-та си да яджтъ хлѣбъ : ,
и ядохж хлѣбъ, и прѣнощувахя; на горж- I
55 тж. И станж Лаванъ рано на утринь-тж,
и цѣлунж сынове-тѣ си и дъщери-тѣ сн,
и благослови гы; и тръгнж Лаванъ, та
ся върнж на мѣсто-то си.
ГЛАВА 32.
1 И отиде Іаковъ въ пжть-тъ си: и срѣщ-
2 нжхж го ангели Божіи. И като гы видѣ
Іаковъ, рече: Това е пълкъ Божій: ина- *
рече име-το на това мѣсто, *
Маханаимъ.
3 И проводи Іаковъ вѣетители прѣдъ се- A
бе си до брата сн Исава въ земіж-ТхЖ *
4 Сінръ, на мѣсто-то Едомъ. И заржча нмъ,
и каза: Така да речете на господаря ми ,
Исава: Така говори рабъ твой Іаковъ:
* Пъхкове.
Гл. 32.
БЫТІЕ.
99
При Лавана прпшлецъ бѣхъ, и бавпхъ ся
5 до сега: И пріідобыхъ говеда, и ослы,
овцы, и рабы, и рабыни: и проводихъ да
извѣстно на господаря си, за да намѣрнь
6 благодать прѣдъ тебе. И върижхж ся вѣстптели-тѣ при Іакова, и казахљ: Ходихмы при брата тн Исава, и даже пде да
тя посрѣщне, и четыристотинъ мљж1е съ
него.
7 И Іаковъ много ся уплаши, и утѣсни
ся, и раздѣли ліодіе-то, които бѣхж съ
него, и стада-та, и говеда-та, и камилы8 тѣ, на два пълка: И рече: Ако дойде Исавь въ единый-тъ пълкъ, и го порази,
9 останжлый-тъ пълкъ п];е ся избави. И ре
че Іаковъ: Боже на отца ми Авраама, и
Боже на отца ми Исаака, Господи, който
мн СП реклъ: Върни ся въ твоѣь-тж зеvà и въ родъ-тъ си, и ще ти сторіж до10 бро : По малъкъ сьмь отъ всичкы-тѣ ми
лости и всичкж-тж истинж, конто СИ на
правилъ на раба си: защото съ тоягжтж. си прѣминжхъ тойзи Іорданъ, а ce
ll га станжхъ два пълка. Избави мя, моліж
ти ся, отъ ржкж-тљ на брата ми, отъ
рљкљ-тж на Исава: защото ся боіж отъ
него, като дойде да не бы да мя порази,
12II майк^ и чада. А ты рече: Наистинљ
ще ти направіж. добро, и ще поставіж потомство-то III ка^о, дѣсъкъ-тъ на море-то,
ίου
БЫТІЕ.
Гл. 32.
който по мпожество-то си не може да ся
изброи.
13 И прѣнощува тамъ отзи нощь: и
зѣ отъ онова което му дойде въ ржкхъ14 IL, за даръ на брата си Исава: Козы
двѣстѣ, и ярцы двадесеть, овцы двѣстѣ, и
15 овны двадесеть, Дойны камилы съсъ малкы-тѣ пмъ, тридесеть, кравы четыридесеть,
и юнцы десеть, ослицы двадесеть, и ждрѣ16 бета десеть. И прѣдаде въ ржцѣ-тѣ на
рабы-тѣ си, всяко стадо отдѣлно; и рече
на рабы-тѣ си: Минѣте прѣдъ мене, и оставѣте разстояніе между стадо и стадо.
17 И на пьрвый-тъ заржча, и каза: Кога тя
срѣщне Исавъ братъ ми, и тя попыта и
рече: Чій си? и к^^дѣ отхождашь? и чій
18 6L тѣзи прѣдъ тебе? Тогазь ще кажешь:
Тѣзи сж на твой-тъ рабъ Іакова, даръ
що проважда на господаря ми Исава: и
19 ето, и той иде слѣдъ насъ. Така заржча и
на вторый-тъ, и на третій-тъ, и на всичкытѣ, които вьрвѣхж подирь стада-та, и казуваше: По тжзи думљ ще говорите И20 саву, когато го срѣщнете. И ще речете :
Ето, подирь насъ иде и самъ рабъ твой
Іаковъ. Защото думаше: Ще умилостивіа
лице-то му съ тойзи даръ, който прѣдиде
прѣдъ мене; и послѣ ще видкь лице-то
21 му: може бы да пріеме лице-то ми. И тъй
даръ-тъ минж прѣдъ него: а той останж
Гл. 32.
БЫТІЕ.
101
22 прѣзъ онжзь нощь въ пълкъ-тъ. И стаиж
прѣзь нощь-тж, и зѣ двѣ-тѣ СИ жены, и
двѣ-тѣ си рабыни, п едииадесеть-тѣ сн дѣ23 ца, и прѣмннж бродъ-тъ на Явокъ. И зѣ
гы, и прѣкара гы прѣзъ потокъ-тъ; прѣкара и всичко що имаше.
24 Á Іаковъ останж самъ : и бореше ся
съ него единъ человѣкъ до съзоряваніе.
25 И като видѣ че му не надви, прпкоспж
ся до ставъ-тъ на бедро-то му, и измѣсти ея ставъ-тъ па Іаковово-то бедро, ка26 то ся бореше съ него. И той рече: Оста
ви мя да си отидж, защото ся зазоріі. А
Іакова рече: Нѣма да тя оставіж да си
27 отидешь, ако мя не благословишь. И рече
му: Какъ ти е име-то? И той рече: Іа28 ковъ. А той рече: Нѣма да ся казва, ве
че име-то ти Іаковъ, по * Израиль за
щото си былъ въ борбж съ Бога, и съ
29 человѣцы и си надвилъ. А Іаковъ попыта и каза: Обади ми, моліж, име-то си.
А той рече: Защо пыташь за пме-то ми?
30 И благослови го тамъ. И нарече Іаковъ
име-то на това мѣсто γ Фану илъ, и дума
ше: Защото видѣхъ Бога лице съ лице, и
31 упазенъ бы животъ-тъ ми. И изгрѣя сълнце-то на пего, като замииуваше Фануилъ :
32 и хромеше съ бедро-то си. За това и до днесь
Крѣпъкъ при Бога.
І ІНЦС Божіе.
102
БЫТІЕ.
Гл. 33.
не яджтъ сынове-тѣ Израплевп пстржппљAL-rL жилљ, която е вьрху ставъ-тъ на
бедро-то : защото той ся прикосн^т; до ставътъ на 1аковово-то бедро при истръпнлілжTÆ жилљ.
ГЛАВА 33.
1 IS вдигпљ Іаковъ очи-тѣ си, и видѣ, и ето, Исавъ пдеше, и съ него четыристотинъ
милжіе; и раздѣли дѣца-та o» на Лііж, и
2 на Гахыль, и на двѣ-тѣ рабыни; И рабыни-тѣ и дѣца-та ивіъ тури папрѣдъ, а Лііж
и дѣца-та й слѣдъ тѣхъ, а Гахыль и Іо3 сиФа нан подпрь. А савіъ завшнљ прѣдъ
тѣхъ, II поклони ся до зевіьъ-тж седвіь
4 ПЉТП, додѣ да стигне при брата си. И
завтече ся Исавъ да го посрѣщпе, и приrLpiiL го, и паднй на вратъ-тъ му, и
5 цѣлупж го : и плакахж. И дпгнж очи-тѣ
тѣ си и видѣ жены-тѣ и дѣца-та, и рече:
Каквы ти сж тѣзи? И той рече: Тѣ сљ
дѣца-та, които Богъ дари на твой-тъ рабъ.
6 Тогазь пристжпиххУі рабыпи-тѣ, тѣ и дѣ7 ца-та имъ, и поклопихљ ся. Така прнстљппххТк и Лія II дѣца-та й, и поклониххт; ся :
II слѣдъ това прпстжпнхљ Іосифъ и Ра8 хыль, II поклониххл; ся. И рече : Какъвъ
ти е всичкый той пъ'ікъ който срѣщнжхъ?
А той рече: За да навіѣрьн благодать
Гл. 33.
БЫТІЕ.
103
9 прѣдъ господаря си. И рече Исавъ: Ивіамъ много, брате мой: имай ты свон-тѣ
10 CH. И рече Іаковъ: Ile, но молкъ, ако сьмь
намѣрилъ благодать прѣдъ тебе, пріимп
даръ-тъ мп отъ ржцѣ-тѣ мп: запіото видѣхъ лпце-то ти, като че видѣхъ лице Бо
жіе, и ты си ся възблагодарнлъ отъ ме11 не. Пріими, молкъ, благословеніе-то віи,
което ти е принесено: защото вія помилува Богъ, и имавіъ всіпжо. И принуди
12 го, и прія. И рече: Да тръгнемъ, и да
13 вьрвнвіъ, II азъ ще вьрвкь прѣдъ тебе. И
рече віу Іаковъ: Гоеподарь-тъ мн знае че
дѣца-та сж. слабы, и имавіъ съ мене дой
ны овцы и говеда: и ако гы принудятъ
единъ само день, всичко-то стадо ще из14 віре. Нека зампие, молкъ, господарь-тъ віи
прѣдъ рабъ-тъ си: и азъ ще карамъ по
лека, споредъ вьрвежъ-тъ на скотове-тѣ,
конто сж прѣдъ мене, и споредъ вьрвежътъ па дѣца-та, додѣ стпгнж при госпо15 даря си въ Сіпръ. И рече Исавъ: Да оставкж съ тебе отъ ліодіе-тѣ, които сж съ
мене. А той рече: Защо и това? Стига да
16 намѣркъ благодать прѣдъ господаря си. И
тъй върпж ся Исавъ въ онзи день па пжхтьтъ си въ Сіпръ.
17 И отпде Іаковъ въ Сокхоѳъ, п съгради
си кжщж, п за скотове-тѣ си направи ко
шары; за това нарече ивіе-то на віѣсто-то
104
БЫТІЕ.
Гл. 34.
^'Сокхоѳъ.
И като ся върнж. Іаковъ отъ Паданъарамъ, дойде въ Салимъ, градъ Сихемовъ, конто е въ Ханааискж-тж земъь; и
19 расположи ся прѣдъ градъ-тъ. И купи
стяжаніс-то на иивхЪ-тж, дѣто прострѣ
шатьръ-тъ си, отъ сынове-тѣ на Еммора,
20 отца Сихемова, за сто сребьрннцы. И по
стави тамъ олтарь, и нарече го -[-Елъ-елоеИзраиль.
18
ГЛАВА 34.
1II излѣзе Дипа дъщеря-та Ліииа, коіжто
тя роди Іакову, за да види дъщери-тѣ
2 на мѣсто-то. И като à видѣ Сихемъ
сынъ-тъ на Еммора Евенна, князь-тъ на
мѣсто-то, зѣ іж, и лежа съ неьъ, п обез3 чести ѣті. И душа-та му ся прилѣпи за
Динж, Іакововж-тж дъщеріж: и възлюби
момж-тж, и говори по сьрдце-то на мо4 мж-ТгЖ. И говори Сихемъ на Еммора от
ца си, и рече: Земи ми тжнь момж за
5 женж. И чу Іаковъ че осквьрнилъ Динж дъ
щеріж му: а сыиове-тѣ му бѣхж съсъ скотове-тѣ му на поле-то: и замълча Іаковъ
додѣ да донджтъ.
6 А Емморъ, отецъ Сихемовъ, излѣзе
" Колибы.
f Богъ, Богъ Израилевъ.
Гл. 34.
БЫТІЕ.
105
7 къмъ Іакова, за да говори съ него. И дойД0ХЉ сыпове-тѣ Іаковови отъ полс-то, ка
то чухж. това; и разсьрдпхж ся М2ьжіетѣ, и разгнѣвихж ся твьрдѣ, че стори
грозно на Израиля, като лежалъ съ ІакоBOBzYi-тж дъщерііь: което не трѣбапіе да
8 бжде. И говори пмъ Емморъ, прече: Душа-та на Спхема сына мп ся прилѣпи за
дъщеркь-тіь вп: дайте му йь, молйь, за
9 женхь. И съсватѣте ся съ пасъ : дъіцерптѣ ваши давайте намъ, п дъщерп-тѣ наши
10 земайте за васъ. И жнвѣйте съ пасъ: Ето,
земя-та е прѣдъ васъ: сѣдѣте п търгу
вайте въ неіж, п направьте стяжанія въ
11 неііТі. И рече Спхемъ на отца п, и па братія-та й : Да найДгТ^ благодать прѣдъ васъ :
12 и що ми речете ще дамъ. Искайте отъ
мене колкого вѣно щете, п колкого да
рове, и ще гы дамъ, както мп речете : са13 MO дайте мн момж-ТхЪ. за MiiL. А ІакоБови-тѣ сынове отговорнхљ на Снхема, п
на Еммора отца му, съ пзмамхТі; п, (по
неже той бѣпіе осквьрпилъ Дипљ сестріь
14 пмъ,) говорнхж, И рекохж. пмъ : Не мо
жемъ да сгоримъ това нѣпщ, да дадемъ
сестрж си па человѣкъ иеобрѣзапъ: за15 щото това е укоръ намъ. Въ това само
ще ся съгласимъ съ васъ: ако станете
вые както пый, ако обрЬзуватс всякой
16 МЯІЖКЫЙ полъ между васъ, Тогазь ще да-
106
БЫТІЕ.
Гл. 34.
демъ паши-тѣ дъщери вамъ, п ваши-тѣ
дъщери ще земемъ за наоъ, и ще живѣемъ съ васъ, и ще бждемъ единъ ііа17 родъ. Но, ако иы не послушате да ся обрѣжете, тогазь ще земемъ нашљ-тљ дъще18 рі/Ъ, и ще си отндемъ. И угодны быхгь думы-тѣ имъ на Емйіора, и на Сихема сынъ19 тъ Емморовъ. И не ся забави момъкъ-тъ да
направи това нѣщо, защото много обычаше 1акововљ-тљ дъщерйь : и отъ всичкыйтъ домъ на, баша си бѣше най славный-тъ.
20 И дойде Емморъ и Сихемъ сынъ му
при врата-та иа градъ-тъ си, и говорнхж
21 иа мж,жіе-тѣ па градъ-тъ си, и рекохљ: Тія
человѣци СЉ мирин съ насъ; за това не
ка живѣіжтъ въ земыі-тж, и нека търгуватъ въ пень: защото земя-та, ето, до
волно е пространна за тѣхъ : да земамы
за жены дъщери-тѣ имъ, п да имъ дава22 мы напін-тѣ дъщери. Въ това само ще ся
съгласятъ съ пасъ человѣци-тѣ за да живѣіяѵтъ съ насъ, щото да бждемъ единъ
народъ, ако ся обрѣже всякой мжжкый
полъ между насъ, както ся тѣ обрѣзу23 ватъ. Стада-та имъ, и имотъ-тъ имъ, и
вспчкы-тѣ имъ скотове, не ще ли да йжд^тъ наши? само да ся съгласимъ съ тѣхъ,
24 и пщ жпвѣьътъ съ насъ. И послушахљ Еммора и Сихема сына му всичкы-тѣ кон
то излазѣхж. изъ врата-та на ірадъ-тъ му:
Гл. 34.
БЫТІЕ.
107
и обрѣза ся всякой мжжкый полъ, всичкы-тІ5 които излазѣхж. изъ врата-та на
градъ-тъ му.
25 А третій-тъ день, когато бѣхж въ болѣзньтж, двама отъ Іакововы-тѣ сынове, Си
меонъ и Левій, братія на Динж, зѣхж вся
кой ножъ-тъ си, и влѣзохж дьрзновенно
въ градъ-тъ, и убихж всичкый-тъ мжж26 кый полъ. И Еммора и Снхема сына му
убихж съ остро-то на ножъ-тъ; и зѣхж
Дииж изъ домъ-тъ на Снхема, и излѣзо27 XL. Л сынове-тѣ Іаксвэвіі ся устремихж.
вьрхъ убіеиы-тѣ, и разграбихж градъ-тъ,
28 понеже бѣхж осквьрпили сестрж имъ. Зѣхж овцы-тѣ имъ, и говеда-та имъ, и ослы-тѣ имъ, и що имаше въ градъ-тъ,
29 и по поле-то. И всичко-то имъ богатство,
и всичкы-тѣ имъ дѣца, и жепы-тѣ имъ
заплѣнихж; и всичко що имаше въ кж30 щы-тѣ разграбихж. А Іаковъ рече па Си
меона и на Левія: турихте мя въ смуще
ніе, понеже мя правите да сьмь намразенъ
между жптели-тѣ на тжзи земіж, между
Хананеп-тѣ и Ферезеп-тѣ; и азъ малцина
человѣцы имамъ, а тѣ ще ся събержтъ
вьрхъ мене, и ще мя поразятъ, и ще погы31 нж азъ п домъ-тъ мн. А тѣ рекохж: Ка
то блудницж ли да употрѣби сестрж ни?
108
БЫТІЕ.
Гл. 35.
ГЛАВА 35.
1 If рече Богъ Іакову: Стани, възлѣзь па
Веѳйль, и насели ся тамъ; и направи
тамъ олтарь Богу, който ти ся яви когато бѣганіе ты отъ лице-то на Исава бра2 та си. II рече Іаковъ на домъ-тъ си, и
на всичкы-тѣ конто бѣх^ съ него: Исхвьрлѣте чужды-тѣ богове, конто сж ме
жду васъ, и очпстѣте ся и промѣнѣте дре3 хы-тѣ си ; И да станемъ да възлѣземъ на
Веѳйль ; и тамъ ще направіж олтарь Бо’^у,
който мя послуша въ день-тъ на оскър-,
беніе-то ми, и съ мене бѣ по пжть-тъ но
4 който ходяхъ. И дадохж Іакову всичкытѣ чужды богове, що бѣхж въ ржцѣ-тѣ
имъ и обѣцы-тѣ, които бѣхж на уши-тѣ
имъ; и скры гы Іаковъ подъ теревииѳъ5 тъ, който бѣ при Сихемъ. Тогазь си търгнжхж: и нападнж. страхъ Божій на градове-тѣ, които бѣхж наоколо имъ; п не
6 гоинхж Іакововы-тѣ сыиове. А Іаковъ дой
де въ Лузъ, който е въ Хапаанскж-тж
земіж, (то есть Веѳйль), той и всичкы-тѣ
7 людіе които бѣхж съ него. И съгради
тамъ олтарь, и нарече име-то на мѣсто-то
Елъ-веѳиль: защото тамо му ся яви Богъ,
когато бѣгаше отъ лице-то на брата си.
8 А Девора кърмнлица-та на Ревеккж умрѣ.
Гл. 35.
БЫТІЕ.
109
и погребе ся долу отъ Веѳиль подъ джбътъ: п наименова ся д&бп-тъ Дж.бъ на плачгэ.
9 И пакъ ся яви Богъ Іакову като ся
въриж отъ Паданъ-арамъ, и благословп
10 го. И рече му Богъ : Име-то ти е Іаковъ :
не ще да ся именувашь вече Іаковъ, но
Израиль ще бљде име-то ти: и нарече н11 ме-то му Израиль. И рече му Богъ: Азъ
сьмь Богъ Всемогущій: плоди ся и умно
жавай ся: народъ, и множество народи
ще бжджтъ отъ тебе, п царіе ще излѣ12 Зхътъ изъ чрѣсла-та ти: И земілі-тж, коіжто дадохъ Аврааму и Исааку, тебѣ ще
іждамъ; и на сѣме-то ти по тебе ще дамъ
13 земнп-Тхт;. И възнесе ся Богъ отъ него,
14 отъ мѣсто-то дѣто говори съ него. И по
стави Іаковъ стълпъ на мѣсто-то дѣто го
вори съ него Богб, стълпъ каменный: и
направи па него възліяніе, и възлія на
15 него елей. И нарече Іаковъ име-то на мѣ
сто-то, дѣто говорй Богъ съ пего, Веѳиль.
16 Слѣдъ това тръгнгТі отъ Веѳиль; и като
остаихТі малко разстояніе да стигнжтъ въ
ЕФраѳхЪ, Рахыль роди; и прѣтьрпѣ голѣ17 LIL Мх-ькгп въ ражданіе-то си. А като ся
намѣрваше въ мжкж-тж на ражданіе-то,
рече н баба-та: Не бой ся, защото и той
18 ти е сынъ. И като прѣдаваше дуніхТк, (за
щото умрѣ), нарече име-то му *Венонп,
^ Сынъ иа скърбь-тлі мн.
110
БЫТІЕ.
Гл. 35.
19 а отецъ му нарече го ^Веніаминъ. И
умрѣ Рахыль, и погребе ея на пжть-тт на
20 Ефраѳж която е Виѳлеемъ. И постави Іа
ковъ стълпъ на гробъ-тъ й; той е стълпъ-тъ
на Рахылиный-тъ гробъ дору до днесь.
21 А тьргнж Израиль, и распрострѣ ша22 тьръ-тъ си, отвждъ Мигдалъ-едеръ. И когато жнвѣяпіе Израиль въ онжзь земіж,
отиде Рувимъ и лежа ръ Валлж наложниЦхТі-тж па отца си; и чу това Израиль.
А бѣхж Іаковови-тѣ сыиове дванадесеть.
23 Сынове-тѣ на Ліъъ, Рувимъ пьрвородпый
Іакововъ и Симеонъ п Левій и Іуда и Ис24 сахаръ и Завулонъ ; Сынове-тѣ на Рахыль,
25 ІОСИФЪ и Веніаминъ; А сынове-тѣ наВаллж Рахилинж-тж. рабыпіж, Данъ и НеФ26 ѳалимъ ; А сынове-тѣ на ЗелФхЖ Ліииж-тж
рабыніж, Гадъ н Асиръ: тѣзн еж Іаково
ви-тѣ сынове, конто му ся родихж^ въ Падавъ-арамъ.
27 А Іаковъ дойде при Исаака отца си въ
Мамврій, въ Кыріаѳъ-арвж, който е Хе
вронъ, дѣто Авраамъ и Исаакъ бѣхж
28 пришелци. И дни-тѣ на Исаака бѣхжі сто
29 н осмдесеть лѣта. И издхжхнж Исаакъ и
умрѣ, н прибра ся при свон-тѣ ліодіе,
старъ и сытъ отъ дни: іі погрѣбоххЖ го
Исавъ и Іаковъ сынове-тѣ му.
* Сынъ на десвнцА.
Гл. 38.
БЫТІЕ.
Ill
ГЛАВА 36.
1 π това е родословіе на Исава, който е
2 Едомъ. Исавъ си зѣ жены отъ дъщеритѣ Ханалейскы; Адљ дъщеркь-тз; на Елона Хеттепнъ-тъ, и Олнвемж, Ановжтљ дъщеріж, внукж. на Севегона Евеинъ3 тъ. И Васемаѳж, дъщеріж-тіь на Исма4 ила, cecTpi-R на Наваіоѳа. И роди Ада Исаву ЕлиФаса; и Васемаѳа роди Рагуила:
б И Оливепіа роди Іеуса и Іеглома и Корен.
Тѣзи 6L сыиове-тѣ на Исава, които му ся
родихж въ Ханаанскљ-тљ земіж.
6 А Исавъ зѣ жены-тѣ си и сынове-тѣ
си и дъщери-тѣ си и всичкы-тѣ человѣцы
на домъ-тъ си, и стада-та си и всичкы-тѣ
си скотове, и всичкый-тъ си имотъ що
придобы въ Ханаансклк-тљ земіж, и оти
де на йругж земіж далечъ отъ Іакова бра7 та си. Защото имотъ-тъ имъ бѣше толкозь много, щото не можахж да живѣіжтъ наедно: и не можаше земя-та на
приніелствіе-то имъ да гы вмѣсти, заради
8 скотове-тѣ имъ. И насели ся Исавъ на
горЖі-тж. Сіиръ: Исавъ е Едомъ.
9 И това е родословіе-то на Исава, отца
10 па Едомяны-тѣ, въ горж-тж^ Сіиръ: Тѣзи
сж имена-та нгі сынове-тѣ Исавовы: ЕлиФазъ сынъ-тъ на Адж жеиж-тж Исавовж,
Рагуплъ сынъ-тъ па Васемаѳж женж-Т/Ж
112
БЫТІЕ.
Гл. 36.
11 Исавовж. А сынове-тѣ на ЕлпФаза бѣхж;
Ѳеманъ, Омаръ, СеФО, и Гоѳомъ, и Ке12 незъ. А Ѳамна бѣше наложница на ЕлиФаза Исавовъ-тъ сынъ, и роди ЕлиФазу Амалика : тѣзи бѣхж сыиове-тѣ на Адљ И13 савовж-тж. женж. И тѣзи сж. сынове-тѣ
на Рагунла: Нахаѳъ и Зара, Самма п
Миза: тѣзи бѣхж сынове-тѣ на Васемаѳж j
14 ИсавовЖі-тхЖ женж. И тѣзи бѣхж сынове- >
тѣ на Оливемж Анаевж-тж дъщерьж, вну- і
КЖ.-ТЖ Севегоиовж, Исавовж-тж женж: п (
роди Исаву Іеуса, и Іеглома, и Корея.
15 Тѣзи бѣхж киязове-тѣ на Исавовы-тѣ ’
сынове, сынове-тѣ на ЕлиФаза Исавовъ- ,
тъ пьрвороденъ: князь Ѳеманъ, князь Ο
Ι 6 ыаръ, князь СеФО, князь Кенезъ, Князь
Корей, князь Гоѳомъ, князь Амаликъ : тѣ
зи сж ЕлиФазови-тѣ князове въ земіж-Т/Ж
ІТЕдомъ; тѣзи бѣххЖ сынове-тѣ на Адж. И .
тѣзи бѣхж сынове-тѣ на Рагунла Исавовъ- I
тъ сынъ : князь Нахаѳъ, князь Зара, князь
Самма, князь Миза; тѣзи СхЖ Рагуиловптѣ князове въ земіж-тз; Едомъ; тѣзи бѣ
хж сынове-тѣ на Васемаѳж Исавовж-тж
18 женж. И тѣзи бѣхл; сынове-тѣ на Оливе
мж Исавовж-тж женж: князь Іеусъ, князь
. Іегломъ, князь Корей; тѣзи бѣхж князове-тѣ отъ Оливемж Анаевж-тж дъщеріж,
Д9 женж-тж Исавовж. Тѣзи сж сынове наИсава, който е Едомъ; и тѣзи сж князове-
Гл. 36.
БЫТІЕ.
113
тѣ имъ.
Тѣзи сж сынове-тѣ на Сіпра Хорреашінъ-тъ, конто живѣяхл; въ онхТіЗЬ земьъ:
21 Лотанъ, и Совалъ, и Севегонъ, и Ана, II
Дисонъ, и Асаръ, н Дпсанъ ; тѣзи сљ кпязове-тѣ на Хорреапы-тѣ, Сіпровп-тѣ сыно22 ве, въ земійі-ТхТі Едомъ. А сынове-тѣ на
Лотана бѣхж. Хорри, п Емамъ: и сестра
23 Дотаіюва, Ѳамна. А тѣзи бѣхж сынове-тѣ
на Совала: Алванъ, и Мапахаѳъ, и Ге24 валъ, СеФО, и Снамъ. А тѣзи бѣххТх сы
нове-тѣ па Севегона: Аіа, н Ана; топзп е
Апа, който иамѣрп горещы-тѣ воды въ пустыиѣи-тх^, когато пасѣше ослы-тѣ па Се25 вегона отца си. А тѣзи бѣхж. сынове-тѣ
Анаеви: Дисонъ, и Олпвема Аиасва-та дъ26 щеря. А тѣзи бѣхж сынове-тѣ на Дисона:
Амаданъ, іі Асванъ, и Порамъ, п Харраиъ.
27 А тѣзи бѣхж сыпове-тѣ на Асара: Вала28 анъ, и Заваиъ, и Акапъ. А тѣзп бѣххЖ сы29 нове-тѣ на Днсапа: Узъ, п Аранъ. Тѣзи
СхЖ князове-тѣ па Хорреяиы-тѣ: князь Лотанъ, князь Совалъ, князь Севегопъ, князь
30 Ана, Князь Дисонъ, князь Асаръ, князь
Дисанъ; тѣзи СхЖ князове-тѣ на Хорреяны-тѣ споредъ княжества-та имъ въ земѣь-тж Сіпръ.
31 А тѣзи VL царіе-тѣ, които царувахж
въ земѣж-ТхТх Едомъ, прѣдн да ся воцарн
32 царь надъ сыпове-тѣ Израилевы. И цару20
114
БЫТІЕ.
Г.1. 36.
ва въ Едомъ Вела, сынъ-тъ на Веора: а
33 име-то на градъ-тъ му бѣ Деннава. И умрѣ Вела, и воцарн ея вмѣсто^ него Іо34 вавъ, сынъ-тъ на Зарж, отъ І^осорж. И
уырѣ Іовавъ, п воцарн ся вмѣсто него
Хусамъ, отъ земыь-тж на Ѳеманяны-тѣ.
35 И уирѣ Хусамъ, и воцарн ся вмѣсто не
го Ададъ, сыпъ-тъ на Вадада, който по
рази Мадіамцы-тѣ на поле-то Моавъ : а и36 ме-то на градъ-тъ му бѣ Авиѳъ. И умрѣ
Ададъ, и воцарн ся вмѣсто него Самла
37 отъ Масрекж. И умрѣ Самла, и воцари
ся вмѣсто него Саулъ отъ Роовооъ, конто
38 е при рѣкж-тж. И умрѣ Саулъ, и воцари
ся вмѣсто него Ваалананъ, сынъ-тъ на
39 Аховора. И умрѣ Ваалананъ, Аховоровый
сынъ, и воцари ся вмѣсто него Адаръ:
а име-то на градъ-тъ му бѣ Пау: и име
то на женж му, Метавепль, дъщеря на
Матреда, внука Мезаавова.
40 И тѣзп сж имеиа-та на Исавовы-тѣ Кня
зеве, споредъ плѣмепа-та имъ, споредъ мѣста-та имъ, споредъ нмена-та имъ: князь
41 Ѳамна, князь Алва, князь Іеѳеѳъ, Князь
42 Олнвема, князь Ила, князь Фиионъ, Князь
Кенезъ, князь Ѳемтнъ, князь Мивсаръ,
43 Князь Магедіилъ, князь Ирамъ; тѣзи сж
князове-тѣ па Едома, споредъ иаселепіята пмъ въ земіж-та\ на стяжаніе-то имъ:
тон е Исавъ, отецъ-тъ на Едомяны-тѣ.
Гл. 37.
БЫТІЕ.
116
ГЛАВА 37.
1 ii насели ся Іаковъ въ земіж-тж, въ
койъто йѣ пришлецъ отецъ му, въ Хаиа2 анскљ-тж земіж. Това е родословіе-то иа
Іакова. Іосифъ, като бѣ младъ, на ссдмнадесеть годинъ, пасеше овцы-тѣ заедно
съ братія-та сп, сынове-тѣ на Валлж, и
сынове-тѣ на ЗелФхЪ,, жены-тѣ на отца му :
и исказа Іосифъ на банцт; имъ лошо-то
3 имъ поведеніе. А Израиль обычаше Іоси
фа повече отъ вснчкы-тѣ си сынове, защото го имаше сынъ на старость-тж сп : и
4 направилъ му бѣ пьстрж срачицљ. А ка
то гледахж. братія-та му, че го обычаше
баш,а имъ повече отъ вснчкы-тѣ му бра
тія, възиенавидѣхгъ го, и не можахгь да
му говорятъ мирно.
5 А ІОСИФЪ видѣ сънъ, и приказа го па
братія-та си: и възпенавидѣхж го ош,с по6 вече. И рече имъ: Послушайте, молкъ, то7 ЗИ сънъ конто сънувахъ. Ето, нын вьрзувахмы снопове всрѣдъ поле-то: и его,
стаиљ мой-тъ снопъ и въсправи ся правъ:
и ето, ваіпн-тѣ снопове ся наредихж. па
около, и ПОКЛОНИХЉ ся на мой-тъ снопъ.
8 А братія-та му рекохж му: Царь ли ще
бждешь надъ насъ? или господарь ще ни
бждешь? И възнеиавидѣхж го още повече
9 за сънища-та му, и за думы-тѣ му. И вн-
116
БЫТІЕ.
Гл. 37.
дѣ още іГ^угъ сънъ, и приказа го па
братія-та сір и репе : Ею, віідѣхъ другъ
сънъ; и его, сълнце-то, и луаа-та, и е10 динадесеть звѣзды ыи ся пог^опихяі. II
приказа това на бащж сн, п.Тна братія-та '
си; и обличи го баща му, и і)ече му: Що ;
е той сънъ, който сн видѣлъ? иапстпнж
ли ще дойдемъ, азъ п майка тп, и бра
тія-та ти, за да ти ся поклорцмъ. до зе11 mà-iL? И завидѣхаг му братія-та му: а
баща му съхранявяпіе слово-то.
12 И отидохж. братія.-та му да пасжтъ ста13 до-то на бащж си 'въ Сихемъ. И рече Из
раиль Іосифу: Не пасжтъ ли братія-та тн
въ Сихемъ? ела да тя проводнь при тѣхъ.
14А той му рече: Ето мя. И речему: Иди,
да видишь, добрѣ ли сљ братія-та ти, и
стадо-то, и донеси ми извѣстіе. И проводи
го отъ Хевронскый-тъ долъ, и дойде въ
15 Сихемъ. И намѣри го единъ человѣкъ, ка
то ся скыташе по поле-то, и попыта го
16 той человѣкъ, и рече: Що търсишь? А
тон рече: Братія-та си търсіж: кажи ми,
17 дѣ пасжтъ. И рече онзи человѣкъ: Отидохж отъ тука: защото гы чухъ да гово
рятъ: Да идемъ въ Доѳанъ. И отиде Іо
сифъ подпръ братія-та си, и намѣри гы
18 въ Доѳанъ. И тѣ като го впдѣхж отъ далечь, прѣди да приближи при тѣхъ, сду19 Maxs ся противъ него да го убііжтъ. И
Гл. 37.
БЫТІЕ.
Z Ì3-3é C.2Í ·
117
рекохі^ помежду си: Ето, п^е онзи съно20 впдецъ. Елате сега, п да го убіемъ, и да
го хвьрлимъ въ единъ отъ ровове-тѣ, π ще
речемъглЛопіъ звѣрь го изѣде: п ще ви
димъ що ще да пзлѣзе отъ сънища-та му.
21 И като чу Рувимъ, освободи го отъ рљ22 цѣ-тѣ имъ, и рече: Да го не убіемъ. И
рече имъ Рувимъ: Да не пролѣете кръвь:
хвьрлѣте го БЪ тон ровъ, който е въ пустыпіж-тлі, и pLicL да не турите на него:
за да го освободи отъ ржцѣ-тѣ имъ, и да
го върне на бащж. му.
23 И когато дойде Іосифъ при братія-та си,
съблѣкохгЬ отъ Іосифа срачицљ-тљ му,
пьстрж-тж. срачицж, която бѣше на него.
2411 зѣхж го, та го хвьрлихж въ ровъ-тъ:
а ровъ-тъ бѣше празденъ; нѣмаше водљ.
25 Послѣ сѣднжхлі да яджтъ хлѣбъ, п като
подигнжхж очн-тѣ си видѣхж, и ето една
дружина отъ Исмаиляны пдяхж отъ Га
лаадъ съ камилы-тѣ си натовареиы съ ароматы, балсамж. и смпрнж, отхождахж
26 да гы носятъ долу въ Егыпетъ. И рече
Іуда на братія-та си: Каква полза, ако убіемъ брата си, и скрыемъ кръвь-тж му?
27 Елате даго продадемі> па Исмаиляпы-тѣ:
и ржка-та наша да не бжде вьрхъ него:
защото е нашъ братъ, наша плъть е. И
28 послушахж го братія-та му. II като минжхж Мадіамскы-тѣ тч^рговцп, извлѣко-
118
БЫТІЕ.
Гл. 37.
XL и извадихж Іосифа изъ ровъ-тъ^ и
продадохж Іосифа, за двадесеть сребър
ници, иа ІІеманляны-тѣ: и тѣ заведохж
29 Іосифа въ Египетъ. А Рувимъ ся върнж
въ ровъ-тъ, и ето, Іосифъ не бѣше въ ровъ30 тъ: и раздра дрехн-тѣ си. И върнж ся
при братія-та си, и рече: Дѣте-то нѣма:
а азъ, азъ дѣ да идљ?
31 Тогазь 3l;xL іосифовж-TíYi ерачицж, и
заклахж ярецъ отъ козы-тѣ, и натошіхж
32 срачицљ-тж въ кръвь-тж: И пратиххтк. пьстрљ-тљ срачицљ, и прпнесохљ à на от
ца СП, и рекохж: Намѣрнхйіы това: по
знай сега, да ли е срачица-та па сына
33 ти, или не. И той іж позиа, u рече: Сра
чица-та е на сына ми: лютъ звѣрь го е
изѣлъ: несумнѣнно Іосифъ е разкжсаиъ.
34 И раздра Іаковъ дрехн-тѣ сп, и тури
врѣтпще на чрѣсла-т<а си, и оплакваше
35 сына си много дни. II станхжхж веичкытѣ му синове и всичкы-тѣ му дъщери, за
да го утѣшатъ: но не щѣше да ся утѣшп,
и думаше: Съ оплакуваніе-то си ще слѣЗЉ при сипа си въ гробъ-тъ. И плака го
36 баща му. А Мадіамяни-тѣ го продадохж
въ Египетъ, на ІІетеФрія, дворникъ Фа
раоновъ, началнпкъ на тѣлохранптели-іѣ.
Гл. 38.
БЫТІЕ.
119
ГЛАВА 38.
1 Π въ онова врѣме слѣзе Іуда отъ братіята си, II отиде при единъ человѣкъ Одол2 ламянннъ на име Ира. И видѣ тамо Іуда
дъщерпь-тж на едиого Хананеянина на
Зиме Суя: и зѣ іж, и влѣзе при непЋ. И
тя зачиж, и роди сынъ: п нарече име-то
4ыу Иръ. И зачнж пакъ, п роди сынъ: и
5 нарече име-то му Авиапъ. И роди пакъ
и другъ сынъ: и нарече пме-то му Шела: II Іуда бѣше въ Ахзивъ, когато роди
тогози.
6 И зѣ Іуда женж за Ира пьрвородиый7 тъ си, на пме Ѳамарь. А Иръ пьрвородиый на Іудж быде лошъ прѣдъ Господа:
8 и уби го Господь. И рече Іуда Авнану:
Влѣзь при женж-тж братовж си, и оже
ни ся за пекъ като деверь неинъ, п въз9 стави сѣме на брата си. Но Авнанъ зпаяше че сѣме-то нѣмаше да бжде негово:
за това, когато влазяпіе при женж-тя; на
брата си, изливаше сѣме-то на земж-тж,
10 за да не даде сѣме на брата си. А това
което правяше бѣ зло прѣдъ Господа: за
11 това уби п пего. И рече Іуда на Ѳамарь
сиъхж си : сѣди вдовица въ домъ-тъ на
бащгж СП, додѣ стане голѣмъ Шела сынъ
ми; загцото думаше: Да не умре п той,
каю братія-та сп. И отиде Ѳамарь, та
120
БЫТІЕ.
Гл. 38.
сѣднл; въ домъ-тъ на отца си.
И слѣдъ много дни, умрѣ Іудпна-та же
на, дъщеря-та на Сукъ: и като ся утѣши
Іуда, възлѣзе при стригачи-тѣ на овцытѣ си въ Ѳамнж, тон и пріятель-тъ му
13 Ира Одолламяшінъ-тъ. II извѣстихж. на
Ѳаыарь, и рекохљ: Ето, свекъръ тн възлиза на Ѳампж, за да остриже овцы-тѣ
14 си. А тя съблѣче вдовичкы-тѣ си дрехы,
покры ся съ покрывало, и обви ся, и
сѣднж при прѣходъ-тъ па Енапыъ, който
е при пжть-тъ па ѲамнхЖ; защото видѣ че
станхЖ голѣмъ ІЛела, а тя не бы дадепа
15 нему за жеіпж. И като іж видѣ Іуда, възмнѣ à за блудппцж.: защото бѣше покры-,
16 ла ліще-то си. И на пжть-тъ ся объриж
къмъ некп, и рече; Остави мя, ыоліж, да
влѣзж при тебе: защото не позна че бѣ
ше снъха му. И тя рече: Какво ще ми
17 дадешь, за да влѣзешь при мене? И тон
рече: Азъ ще ти проводнь отъ стадо-то
яре отъ козы-тѣ. И тя рече: Давашь ли
18 ми залогъ, додѣ го проводишь? И той рече: Що да ти дамъ залогъ? И тя рече:
1Іечатъ-тъ 'си, п ширить-тъ си, и тоягжТЖ1 си, която е въ ржкж-тж тп. И даде
й гы, и влѣзе при пекъ, н тя зачнхж отъ
19 него. Послѣ стаіпж та си отиде, и като
спѣ покрывало-то си, облѣче ся въ вдо20 вичкы-тѣ си дрехы. А Іуда проводи яре-
*
12
4
.j
|
j
і
,
,
-
Гл. 38.
Ï
L
F
t
I
I
'
[
^
„
БЫТІЕ.
121
то отъ козы-тѣ чрѣзъ ржкж-тйі на пріятель-тъ СП Одолламяшіиъ-тъ, за да зегае
залогъ-тъ отъ ржцѣ-тѣ іі» жеіьж-тж: но
21 не къ намѣрп. И попыта человѣцы-тѣ отъ
віѣсто-то и, и рече : Дѣ е блудница-та, която бѣше при Енанвіъ на пжть-тъ? А тѣ
22 рекохж : Не е имало тука блудница. И
върнж ся при Іудж, и рече : Не іж намѣрихъ : още и человѣцп-тѣ отъ мѣсто-то ре23 коххЖ : Не е имало тука блудница. И рече
Іуда : Нека гы има, да не станемъ за прнсмѣхъ: ето, азъ пратпхъ това яре, по ты
24 не іж намѣри. И около три мѣсецапослѣ извѣстпхж на Іудж π рекохжі : Ѳамарь снъха тп блудствува, а още,
ето,
непраздна е отъ блудъ-тъ. И рече Іуда:
25 изведѣте à вънъ, и да ся изгори. И когато іж изводяхж вънъ, проводи на све
кра си и рече : Отъ человѣкъ-тъ, на ко
гото сж тѣзп нѣщй, непраздна сьмь; и
рече още: Познай, молітм, чій е той пе26 чатъ, и ширитъ-тъ, и тояга-та? И Іуда гы
познж, и рече: Тя е по праведна отъ
меие, защото не іж дадохъ па ШелгЖ сы
на ми. И вече не à позна.
27 И въ което врѣмс щѣше да роди, ето,
28 близнета въ утробхж-тж и. П като ражда
ше, едно-то прострѣ ржікж: и баба-та зѣ,
та върза на ржкж-тжі му червеплі преждж
29 и рече : Той пзлѣзе пьрвый. А като от-
122
БЫТІЕ.
Гл. 39.
тегли надиръ ржкж-тж си, ето излѣзе
братъ му : и тя рече : Какво проломеніе
направи ты? на тебе нека е проломеніето. Затова ся нарече име-то му '*Фаресъ
30 И послѣ пзлѣзе братъ му, който имаше
червспљ-ТхТх преждхЬ на ржктн-тљ си: и
нарече ся пме-то му Зара.
ГЛАВА 39.
1 Л Іосифа низведохљ въ Егыпетъ: и Пеіефрій дворникъ Фараоновъ, началнпкъ
на тѣлохранители-тѣ, человѣкъ Егыптянннъ, купи го отъ рхьцѣ-тѣ па Исмаиля2 иы-тѣ, които го ннзведохж тамъ. И Гос
подь бѣ съ Іосифа, който бѣ человѣкъ
благополученъ, и намираше ся въ домъ3 тъ на господаря сн Егыптянина. И видѣ
господарь-тъ му, че Господь бѣ съ него,
и Господь направи да успѣва въ рж.цѣ4 тѣ му всичко що правѣше. И намѣри Іо
сифъ благодать прѣдъ него, и слугува
ше му; и постави го настойникъ надъ
домъ-тъ сн, и всичко пщ имаше прѣдаде
5 въ р/ъцѣ-тѣ му. И отъ онова врѣме, отъ
както го постави настойпнкъ надъ допіътъ си, и надъ вспчко що имаше, бла
гослови Господь домъ-тъ на Егыптянпна
** Пролонепіе,
Гл. 39.
БЫТІЕ.
123
поради Іосифа : и благо слов еніе-то Господ
не бѣше на вспчко що пманіе въ домъ-тъ
6 и по нивы-тѣ. И остави всичко що имаше
въ ржцѣ-тѣ ІОСИФОВЫ, и не знаяше нпщо
отъ колкото бѣше при него освѣиъ хлѣбъ-тъ що ядѣше: а Іосифъ бѣше ^доброличенъ и красенъ на гледъ.
7 И слѣдъ това, жепа-та па господаря му
хвьрли очи на Іосифа, и рече: Лежь съ
8 мене. Но той не щѣше, и рече на женжтщ гоеподаровљ си: Ето, господарь-тъ мой
не знае иищо отъ онова що е съ мене въ
домъ-тъ : и всичко що има прѣдаде въ рж,9 цѣ-тѣ ми : Нѣма въ този домъ никой по голѣмъ отъ мене, пито ми е запрѣтплъ дру
го нѣщо, освѣнь тебе, защото му си же
на: п какъ да сторіж азъ това голѣмо
10 зло, и да съгрѣшж Богу? Но ако и да
говорѣше тя Іосич>у всякой день, той іж
не послуша да лежи- съ пень, за да бж11 де съ неіж. И единъ день влѣзе Іосифа
въ кжщіж-тж за да вьрши работжі-тж. си,
и никой отъ домашны-тѣ человѣцы не бѣ]2ше тамъ въ домъ-тъ. А тя го хванж за
дрехж-тж му, и думаше : Легии съ мене :
но той остави дрехж-тж си въ ржщѣ-тѣ и
13 и побѣгнл; та пзлѣзе вънъ. И като видѣ
тя, че остави дрехлі-тж си въ ржцѣ-тѣ й
14 и побѣгнхЖ вънъ, ВыкнхЖ домашны-тѣ си
человѣцы, и говори имъ и думаше : Вижд-
124
БЫТІЕ.
Гл. 39.
те, доведе ни человѣка Евреина, за да ся
поругае намъ : влѣзе при мене за да лежи
съ мене, и азъ извыкахъ съ голѣмъ гласъ.
15 И като чу че възвысихъ гласъ-тъ сп и из
выкахъ, остави дрехж-тж си при мене, и
16 побѣгиж та излѣзе вънъ. И удьржа дрехж-тж му при себе си, додѣ дойде гос17 подарь-тъ му въ домъ-тъ си. И говорѣше му споредъ тѣзи думы и рече: Рабътъ, Еврепнъ-тъ, когото ни доведе ты, влѣ
зе при мене за да ся поругае съ мене.
18 И като възвысихъ гласъ и извыкахъ, оставн дрехж-тж си при мене н побѣгнж
вънъ.
,1 9 И като чу господарь-тъ му думы-тѣ на
женж си, които му каза, и думаніе: Та
ка ми сторп рабъ-тъ ти, запали ся гнѣ20 въ-тъ му. И господарь-тъ Іосифовъ зѢ и
тури го въ крѣпостнж-Т/Ж тьмницж, въ
мѣсто-то дѣто цареви-тѣ запрѣни бѣхж за
творени: и останж тамо въ крѣпостнж-тж
. 21 тьмницж. Но Господь бѣше съ ІосиФа, и
показваше къмъ него милость, и даде му
благодать прѣдъ тьмничиый-тъ стражарь.
22 И тьмничный-тъ стражарь прѣдаде въ
ржцѣ-тѣ ІОСИФОВЫ всичкы-тѣ запрѣны,
които бѣхж у крѣпостнж-тж тьмницж: и
всичко що ся правѣше тамъ, той го пра23 вѣше. Тьмничный-тъ стражарь не гледа
ше нищо отъ онова което бп> въ ржцѣ-тѣ
Гл. 40.
БЫТІЕ.
125
му, защото Господь бѣше съ пего : π Го
сподь правѣпіе да успѣва каквото той
правѣшс.
Г.7ІАВА 40.
1II слѣдъ това, впночерпецъ-тъ па Егыпетскый-тъ царь и хлѣбарь-тъ съгрѣшнХЉ на господаря си, Егыпетскый-тъ царь.
2 И разгнѣва ся Фараонъ на двама-та си
дворницы, на началникъ-тъ на виночерпцы-тѣ, и на началникъ-тъ на хлѣбари-тѣ.
3 И тури гы подъ стражж, въ домъ-тъ на
началникъ-тъ на тѣлохранителп-тѣ, у крѣПОСТНЉ-ТхК ТЬЫИИЦЖ, БЪ мѣсто-то дѣто Іо4 сиФъ бѣ затворенъ. А началникъ-тъ на
тѣлохраннтели-тѣ прѣдаде гы Іосифу, и
той имъ слугуваше: и быдох.^ нѣколко
врѣме въ тьмннцж.-тж.
5 И виночерпецъ-тъ и хлѣбарь-тъ на Егыпетскый-тъ царь, които бѣхж. затворени
у крѣпостнж-тж тьмнпцж, видѣхж сънъ
двама-та, всякой съновидѣніе-то си въ истж-тљ нощь, всякой споредъ тълкованіе6 то на съновидѣніе-то си. А Іосифъ влѣзе
при тѣхъ на утрииь-тж, и видѣ гы: и е7 то бѣхж. смущеии. И попыта Фараоновытѣ дворницы, които бѣхж заедно съ него
въ тьмницщ-тж у домъ-тъ на неговый-тъ
господарь, и рече: Защо сж. лица-та ви
126
БЫТІЕ.
Гл. 40.
8 скърбгіы днесь? И тѣ му рекохж.: Съну- ,
вахмы сънъ, и нѣма никой конто да го '
нетълкува. И рече имъ Іосифъ : Не сљ
лп отъ Бога тълкованія-та ? прикажѣте
ми гы, моліж.
^
9 И приказа началннкъ-тъ на виночерп- '
цы-тѣ съновидѣніе-то си Іосифу, и рече ,
му: Видѣхй въ съновпдѣніе-то си, и ето |
10 лоза прѣдъ мене : И на лозж-тж. имаше
три пьрчкы, и виждаше ся като че про- f
зябваше и цвѣтове-тѣ й процьвтѣхж, м
11 гроздове-тѣ на гроздіе-то узрѣхж. А чаша-та Фараонова бѣше въ ржкж-тж ми:
и зѣхъ гроздіе-то и изстискахъ го въ чашж-тж Фараоновж, и дадохъ чашіЖ-тж въ <
12 ржкж-тжі на Фараона. И рече му Іосифъ : »
Това е тълкованіе-то му: Трн-тѣ прьчкы
13 сжі три дни. Слѣдъ три дни. Фараонъ
іце възвыси главж-тж ти, и ще тя по
стави пакъ на службж-тж ти, и ще дадешь Фараоновж-тж чашж въ ржк^-тж
му споредъ пьрвый-тъ обычай, когато му
14 бѣше ты виночерпецъ. Но помени мя, ко
гато ти стане добро-то : и стори, моліж, *
милость съ мене, и помени за мене Фа15 раоиу, и извади мя изъ този домъ. По
неже паиетинж откраднжтъ быдохъ отъ Еврейскж-тж земіж: и тукъ пакъ, не
сьмь сторнлъ ппщо та да мя турятъ въ
тжзи ямж.
^
Гл. 41.
БЫТІЕ.
127
И като видѣ началнпкъ-тъ па хлѣбарптѣ че тълкованіе-то бѣше добро, рече Іо
сифу: И азъ видѣхб въ съновіідѣніе-то си,
и ето, три бѣлы кошницы на главгн-тж.
17 мн: И въ горній’.-тж кошннцж имаше отъ
всичкы-тѣ Фараоновы ястія, направа хлѣбарска: и птицы-тѣ гы ядѣхж отъ noillІбпицд'-тж, отгорѣ на главж-ТхЖ ћ-и. А Іо
сифъ отговори, и рече: Това е тълкова
ніе-то му: три-тѣ кошницы сж три дни:
19 Слѣдъ три дни Фараонъ ще отнеме главжі-тж ти отъ тебе, п ще тя обѣсн на дьрво, и птицы-тѣ ще пзѣджтъ плъть-тж ти
отъ горѣ ти.
20 И третій-тъ день, день на Фараоновото рождество, направи пиръ на всичкытѣ си рабы, и възвыси главж-тж па иачалникъ-тъ па виночерпцы-тѣ и главж-тж
на началникъ-тъ на хлѣбари-тѣ между
21 рабы-тѣ си: II иачалникъ-тъ на внночерпцы-тѣ постави пакъ въ виночерпаніе-то му,
и даде чашж-тж въ ржкж-тж Фараоновж.
22 А иачалиикъ-тъ на хлѣбари-тѣ обѣси :
както имъ истълкува Іосифъ.
23 А началипкъ-іъ на впиочерпцы-тѣ не
поменж Іосифа, но го забрави.
16
ГЛАВА 41.
1Î I слѣдъ прѣминуваніе-то на двѣ лѣта,
128
БЫТІЕ.
.M
Гл. 41.
Фараонъ видѣ сънъ: и сто, стояше при
2 рѣкж-тж. И ето, седмь правы хубавы н
тлъсты въздѣзвахж изъ рѣкж-тж, та па3 сѣхж по. ситникъ-тъ.
И ето, другы
седмь правы възлизахж слѣ^^ь оиѣзп
изъ рѣп/Ту-тж, грозны и посталы, п стоя- !
хж при другы-тгь правы на брѣгъ-тъ на ;
4 рѣкж-тж. И грозны-тѣ посталы нравы (
изѣдохж седмь-тѣ хубавы и тълсты пра- j
5 вы. Тогазь ся събуди Фараонъ. И пато |
заспа сънува вторый гнжть; и ето, седмь I
пласове тълсти п добри излѣзохж изъ е- j
6 динъ стволъ. И ето, другы седмь пласо
ве тьнпы и пригорѣли отъ въсточный-тъ
7 вѣтръ, пронпкнувахж слѣдъ тѣхъ. И тьнкы-тѣ пласове погълижхж седмь-тѣ тлъ
сты и пълны класове. И събуди ся Фа8 раонъ, и ето, бѣше сънъ. И на утриньтж духъ-тъ му бѣше смущенъ : и прово
ди та повыпа вспчпы-тѣ вълхвы и вснчпы-тѣ мудры Егыпетскы ; и приказа имъ
Фараонъ съновпдѣиія-та си : но нѣмапіе |
НИНОЙ, пойто да гы истълкува Фараону.}
9 Тогазь пачалнипъ-тъ на внночерпцы-тѣ
говори Фараону, п рече : Грѣхъ-тъ сп
10 въспомеиувамъ днесь. Фараонъ бѣше ся.
разгнѣвалъ на, рабы-тѣ сп, и тури мя въ'
тьмницж въ доічъ-тъ на началнипъ-тъ на
тѣлохранителп-тѣ, мене и началникъ-тъ‘
11 на хлѣбарп-тѣ. И видѣхмы сънъ въ ис-Ј
Гл. 41.
БЫТІЕ.
U
129
JíîW
ТхЂ-ТхЋ нощь, азъ и той: сънувахмы вся
кой споредъ тълкованіе-то на сънъ-тъ си.
12 А бѣпіе тамъ заедно съ насъ единъ младъ
Евреинъ, рабъ на началникъ-тъ на тѣлохранитейи-тѣ : п приказахмы му, и истълкува ни сънища-та ни : на всякого споредъ
13 сънъ-тъ му направи тълкованіе-то : И както ни истълкува, така и стаиљ: мене мя
постави пакъ на службж-тж ми, а него
обѣси.
14 Тогазь проводи Фараонъ та повыка
Іосифа, и изведохж. го бърже изъ тьмницљ-тхт;: и обръснж. ся, и промѣніі дре15 хы-тѣ си, и дойде при Фараона. И рече
Фараонъ Іосифу: Видѣхъ сънъ, и нѣма
кой да го истълкува: и азъ чухъ за
тебе да казуватъ, че разумѣвашь съни16 ща-та да гы тълкувапіь. И отвѣща Іосифъ
Фараону, и рече: Не азъ: Богъ ще да
де Фараону благополученъ отвѣтъ.
17 И рече Фараонъ Іосифу: Въ сънъ-тъ
си, ето, стояхъ при устіе-то на рѣкж.-Тх"ь:
18 И ето, седмь кравы тълеты и хубавы
излазѣхж изъ рѣкгь-тж, та пасяхж по
19 сытникъ-тъ. И ето, другы седмь кравы
пзлазѣх2ь слѣдъ тѣхъ слабы, и много
грозны, и посталы, каквыто не сьмъ ви
дѣлъ никога ТОЛКО грозны въ ВСИЧКЖ-ТхК
20Егьшетскж. земіж. И посталы-тѣ грозны
' кравы изѣдохж пьрвы-тѣ седмь тлъсты
5
130
Б Ы TIЕ ?
Гл. 41.
21 кравы. И като влѣзохж въ утробы-тѣ ^
имъ, ие ся познаваше че сш влѣзлы въ
утробы-тѣ имъ, но видъ-TÄ нмъ бѣше
грозенъ, както и по напрѣд'^ тогава ся
22 събудихъ. Послѣ видѣхъ ві №нъ-тъ си,
и ето, седмь класове въсхо:кдахл; изъ е- ^
23 динъ стволъ пълни и добри : И ето, другы седмь класове сухы, тънкы, пригорѣли *·
отъ въсточный-тъ вѣтръ, проникнувахж
24 слѣдъ тѣхъ : И тънкы-тѣ класове погъл- Ì
IILXL седмь-тѣ добры класове: и казахъ
това на магесніщы-тѣ, но нѣма никои,
който да ми го истълкува.
25 И рече Іосифъ Фараону: Съпъ-тъ Фа
раоновъ е единъ: Богъ яви Фараону ка- J
26 кво ще направи. Седмь-тѣ добры кравы
6L седмь лѣта : и седмь^тѣ, добри класове I
27 сљ седмь лѣта : сънъ-тъ е единъ. И седмь- ѵ
тѣ посталы и грозны кравы, които въехождахж слѣдъ тѣхъ, седмь лѣта сљ. : и седмьтѣ праздни класове, пригорѣли отъ въс
точный-тъ вѣтръ, ще бждж.тъ седмь лѣ- I
28 та на гладъ. Това е, което казахъ Фа
раону: Богъ явп Фараону що ще да на29 прави. Ето, идштъ седмь лѣта на голѣмо изобиліе по венчкщ-тж Егыпетск^ь зе30 між. И слѣдъ тѣхъ ще доіідщтъ седмь
лѣта на гладъ: п всичко-то изобиліе ще
ся забрави въ Егыпетекж-т^ земѢъ, и
31 гладъ-тъ ще опустоши земнь-тж.. И иѣ-Ь-
Гл. 41.
БЫТІЕ.
131
ма да ся познае изобиліе-то по земк&-тж,
поради онзи гладъ, който ще послѣдува:
32 защото ще бжде твьрдѣ тежъкъ. A това
че ся повтори съновидѣніе-то Фараону
два пљти, обявява че това нѣщо е опрѣдѣлено отъ Бога, и чв Богъ ще ускори
33 да извърши това. А сега нека промысли
Фараонъ человѣка смысленъ н мудръ и
нека го постави надъ Егнпетскљ-тљ зе34 мкь. Нека направи Фараонъ това, и не
ка опрѣдѣли настойніщы по земјљ-тж: и
нека земе петж-тж. часть отъ Егыпетскж-тж земіж въ седмь-тѣ изобилны лѣ35 та. И нека събержтъ всичкж-тж хранж
на тѣзи добры лѣта конто иджтъ: и жи
то-то което ще събержтъ нека е подъ
Фараоновж ржкж, за хранж въ градове36 тѣ, и нека го пазятъ. И храна-та ще ся
упази за земіж-тж въ седмь-тѣ лѣта на
гладъ-тъ, конто ще бжджтъ въ Егыпетскж-тж земіж; за да ся не опустоши
мѣсто-то отъ гладъ-тъ.
37 И това нѣщо быде угодно на Фараона
38 и на всичкы-тѣ му рабы. И рече Фара
онъ на рабы-тѣ си: Можемъ ли намѣри
както тогова человѣка, въ когото има
39 духъ Божій? И рече Фараонъ Іосифу: По
неже ти показа Богъ всичко това, не
НИКОН толко смысленъ и мудръ колко40 то си ты. Ты ще бждешь надъ домъ-тъ
е
132
БЫТІЕ.
Гл. 41. ■
ми, и слово-то на уста-та ти ще слушатъ
всичкы-тѣ ми людіе: само споредъ прѣстолъ-тъ ще 6LZL πύ горень отъ тебе.
41 И рече Фараонъ Іосифу: Ето поставихъ
42 тя надъ всичкљ-тж Егыпетск;ь земнь. И
извади Фараонъ пьрстень-тъ си отъ рљКЉ-ТЉ си, и тури го на іосифовж-тж. PLкж, и облѣче го съ дрехы отъ виссонъ,
и прѣвьрза златенъ ошійникъ около вра43 тъ-тъ му. И въскачи го на вторж-тж си
колееницж: и проповѣдувахж прѣдъ него: Колѣничѣте: и постави го надъ всич44 кж-тхж Егыпетскж земіж. И рече Фараонъ
Іосифу: Азъ сьмь Фараонъ, и безъ тебе
никой нѣма да дигне ржкхж или ногж
45 по всичкж-тж Егыпетскж земѣж. * II паименова Фараонъ ІосиФа *ЦаФнаѳъ Панеахъ : и даде му за женж, Асеиеѳж, дъщеріж-тж на ПотиФера Иліополскый-тъ
жрецъ. И излѣзе Іосифъ по^ Егыпетскжтж земіж.
^
46 А ІОСИФЪ бѣ на тридесеть годины, когато ся прѣдстави Ефѣдъ Фараона Егыпетскый царь: и излѣзе Іосифъ отъ присжтствіе-то Фараоново, и пройде всичкж47 тж Егыпетскж земіж. И стори земя-та
плодъ богатодавно въ седмь-тѣ лѣта на
48 изобиліе-то. И събра всичкж-тж храижі иа
'' Спасеніе на віькъ-піъ.
1
і
!
Í
>
І
)
р
(
Гл. 41.
,^^ БЫТІЕ.
133
седмь-тѣ лѣта, които быдохгь въ Егыпетскак-тж земіа: и тури хранљ-тж въ градове-тѣ: храна-та на ніівы-тѣ които бѣха около всякой градъ, тури въ него.
49II събра Іосифъ жито, както морскыйтъ пѣсъкъ твьрдѣ много, щото прѣстана
да го смѣта: защото бѣпіе безсмѣтно.
50 И родиха ся два сына Іосифу, прѣди
да дойдатъ лѣта-та на гладъ-тъ: които
му роди Асепеѳа, дъщеря-та на ПотиФера
51 Иліополскый-тъ жрецъ. И нарече Іосифъ
име-то на пьрвородный-тъ ^Манассія: за
щото (рече) Богъ мя направи да заборавіа всичкы-тѣ си трудове, и вснчкый-тъ
52 домъ на отца си. И име-то па вторый-тъ
нарече ІЕФрешъ: защото (рече) Богъ мя
направи плодоносенъ въ земіа-та на
скърбь-т^віи.
63 И прѣминаха седмь-тѣ лѣта на изобиліе-то,^което быде въ Егыпетска-та
54 земіа. ф начнаха да ндатъ седмь-тѣ
лѣта на гладъ-тъ, както рече Іосич>ъ: и
стана гладъ по вспчкы-тѣ мѣста: а по
Бсичка-та. Егыпетска земіа. пмаше хлѣбъ.
55 И когато огладнѣ всичка-та Егыпетска
земя, извыкаха ліодіе-тѣ къмъ Фараона
за хлѣбъ. И рече Фараонъ на всичкы-тѣ
Егыптяны: Идѣте при Іосифа: и каквото
* Забраояніе.
f Плодоносенъ,
134
БЫТІЕ.
*■
Гл. 42.
56 ви рече, направѣте. И гладъ-тъ бѣше по
всичко-то лице на земнь-тж. Á Іосифъ от
вори вснчкы-тѣ житницы, и продаваше
жито на Егыптяны-тѣ: и гладъ-тъ наіе57 гнувапіе по Егыпетск2к.-тж земіж. И отъ,
вснчкы-тѣ мѣста дохождахљ въ Егыпетъ|
при Іосифа за да купуватъ жито: защо-'
то гладъ-тъ патегнувапіе по вспчкљ-тж'
3SVIÌL.
ГЛАВА 42.
1 И видѣ Іаковъ че ся намира жито въ
Егыиетъ, и речс Іаковъ на сыпове-тѣ сп;
2 Защо ся гледате единъ другъ ? И рече : Е- '
то, чухъ че ся намира жито въ Егыиетъ;
слѣзте тамъ, та купѣте за насъ отъ тамъ,
3 за да живѣемъ, и да не увеземъ. И слѣ- '
JOXL десеть-тѣ іосифовы братія, за да ку4 пятъ жито отъ Егыпетъ. А. Веніааіина ІосиФОвып-тъ братъ не проводи Іаковъ за
едно съ братія-та му: защото дувіаше:
Да не бы віу'· ся случило злощастіе.
5 И дойдох;ь сынове-тѣ Израилеви, за да купятъ жито віежду оиѣзи, които идѣхж
тамо: защото гладъ-тъ бѣше въ Хана6 анскж-т;ь земік. А Іосифъ бѣше управитель-тъ на віѣсто-то: той продаваше
па всичкы-тѣ ліодіе на онжзь земіж; и
дойдохж ІоспФови-тѣ братія и поклони- 4
Гл. 42.
БЫТІЕ.
135
7 XL му ся съ лице до земиь-тж. А Іо
сифъ, като видѣ братія-та си, позна гы:
но показа ся чужденецъ на тѣхъ, и говорѣше пмъ жестоко, п рече имъ : Отъ дѣ
идете? А тѣ рекохљ: Отъ Хапаанскљ-тљ
8 земіж, за да купимъ хранљ. И позна Іо
сифъ братія-та си: по тѣ него не позна9 XL. И науми oil Іосифъ съиища-та, кон
то бѣше сънувалъ за тѣхъ, и рече имъ:
Съгледатели сте вы: дойдохте да прѣгле10 дате голотљ-ΤζΥι на тжзн земііь. А тѣ му
рекохж: Не, господине мои: но дондохљ
11 рабп-тѣ ти да купятъ хранљ. Ный вснчкы смы сынове'на едного человѣка: пра
ви человѣци смы : раби-тѣ твои не 0L
12 съгледатели. И рече имъ : Не, но голоIL-IL па мѣсто-то дойдохте да прѣгле13 дате. Атѣ*рскохж: Ный твои-тѣ раби смы
дванадесеть братія, сыпове на едного че
ловѣка въ^Хапаанск/тгк-т2ь земѢъ, и ето, най
младый-тъ ся Памира съ отца нп, п другый
14 не сжществува. И рече имъ Іосифъ : То
ва е което вы казахъ и рекохъ .· Съгледа15 тели сте. Съ това іце ся опытате : тако
мп Фараоповый-тъ животъ, нѣма да взлѣ
зете отъ тукъ, ако не дойде πύ младыіі16 тъ вашъ братъ тука. Пратѣте едного отъ
васъ, та пека доведе брата вп: а вы ще
останете запрѣпи додѣ ся покажжтъ думы-тѣ вп, да ли говорите истина : ако
136
БЫТІЕ
Гл. 42.
ли lie, тако ми Фараоновый-тъ животъ,
17 напстииж. сте согледателн. И тури гы на
едно подъ стражіь три дни.
18 И третій-тъ день имъ рече Іосифъ : То
ва сторѣте, и ще живѣете: защото азъ
19 ся боіж. отъ Бога. Ако сте прави, единъ
отъ братія-та вн пека остане запрѣнъ въ
затворъ-тъ, дѣто сте: а вы идѣте, земѣте
20 жито за гладъ-тъ на домове-тѣ си : Но доведѣте ми пай младый-тъ си братъ : така ще
ся докажіьтъ д}тиы-тѣ ви истинны, и нѣ21 ма да умрете. И сторихж така. И рекоХЉ си единъ па другъ: Наистинж повпнпи смы заради нашій-тъ братъ, защо
то видѣхмы оскърбѣніе-то на душж-тж му,
когато ни ся моляіпе, и го не послушахмы: за това ны постигнж това оскър22 бѣпіе. А Рувимъ отговори имъ и ре
че: Не казахъ ли ви, и рекохъ: Да не
съгрѣшите противъ дѣте-то? и не послу
шахте: за това, ето, кръвь-та му ся из23 ыскува. И тѣ не знаяхж че разбираше
Іосифъ: защото говореніе-то имъ съ него
24 бѣше чрѣзъ тълковнпкъ. И оттегли ся
отъ тѣхъ и плака: п пако ся върнж при
тѣхъ, п говоряше имъ: и зѣ отъ тѣхъ
Симеона, и вьрза го прѣдъ тѣхъ.
25 Тогазь заповѣда Іосифъ да напълиятъ
сждове-тѣ имъ съсъ жито, и да върніьтъ
сребро-то имъ всякому въ врѣтііще-то му.
Гл. 42.
БЫТІЕ.
137
π да имъ даджтъ xpans за пжть-тъ : и
26 стан;ь имъ така. И натоварпх^^ жито-то
си на ослы-тѣ си, и тнргнљхљ отъ тамъ.
27 И когато единъ отъ тѣхъ развьрза врѣтище-то си за да даде на оселъ-тъ си
хранљ въ гостинницж.-т2ь, видѣ сребро-то
си, и ето, бѣпіе въ устіе-то па врѣтивце28 то му. И рече на братія-та си : Сребро
то ми ся даде назадъ, и наистивпь ето го
въ врѣтище-то ми: и ужасе ся сьрдце-то
имъ, и смутихж ся, и говоряхж помежду
си : Що е това което пн стори Богъ ?
29 И доидохљ при Іакова отца сп въ Ханаанскл;-т2ь земій\ и приказахъ му всич30 ко що имъ ся бѣ случило, п рекоха : Человѣкъ-тъ, които е господарь на оназь
земіа, говори ип жестоко, и прія ны
31 като съгледателн на мѣсто-то. И рекохмы
му : Прави человѣци смы, не смы согледа32 тели. Дванадесеть братія смы, сынове на
отца си : единъ-тъ не саществува : и най
младын-тъ е днесь съ отца ни въ Хапа33 анскха-т;ь земігЪ. И рече ни человѣкъ-тъ,
господарь-тъ на оіпазь земіа: Съ това
ще познаіа че сте прави человіьци; Едного отъ братія-та си оставѣте съ мене,
Η земѣте жито за гладъ-тъ па домове34 тѣ си, та си ндѣте. И доведѣте при діене
най младый-тъ си братъ: тогазь ще позиаіа че не сте согледатели, по сте upa-
138
БЫТІЕ.
Гл. 43.
ви: H ще вн отдамъ брата ви, и ще
35 търгувате въ тжзь земјљ. И когато испразднувахж врѣтііща-та си, ето всяко
му вжзелъ-тъ иа сребро-то бѣше въ врѣ- .
тище-то му : и líaro видГхљ тѣ и отецъ ^
имъ вйкзлы-тѣ иа сребро-то си, уплашп- '
36 ХЉ ся. И рече имъ Іаковъ отецъ имъ ;
Вы мя обезчадихте : Іосифа нѣма, и Си
меона нѣма, и Веніамина искате да зе37 мете: вьрхъ мене паднж всичко това! А
Рувимъ отговори иа отца си и рече : Двама-та ми сына убій, ако го не доведљ при
тебе : прѣдай го иа рљкљ-тљ мн, и азъ ,
38 ще го доведљ пакъ при тебе. А той рече: Нѣма да слѣзе сынъ мп съ васъ: защото братъ му умрѣ, и той самъ останљ: и ако му ся случи нѣкое нещастіе
по пліть-тъ дѣто отхождате, тогава ще
сведете сѣдинж.-тж ми съсъ скърбь въ
гробъ-тъ.
ГЛАВА 43.
1 А гладъ-тъ натегнхЋ на земіж-тж. (2) И
ка^о свьрпіихж да яджтъ жито-то което
донесохж изъ Егыпетъ, рече имъ отецъ
имъ : Идѣте пакъ, та купѣте намъ малко
3 хранљ. А Іуда му отговори и рече : Стро
го ни засвидѣтелствува человѣкъ-тъ и ре-^,
че: Нѣма да видите лице-то ми, ако не
Гл. 43.
БЫТІЕ.
139
4 е съ васъ братъ ви. Ако испроводишь
брата ни съ насъ, ще слѣземъ и ще тн
5 купимъ хранж: Но ако го не проводишь,
нѣма да слѣземъ: защото человѣкъ-тъ ни
рече : Нѣма да видите лице-то мп, ако
6 братъ ВИ не е съ васъ. А Израиль рече :
Защо мн сторихте това зло, и казахте
на человѣкъ-тъ че имате другъ братъ?
7 А тѣ рекохгь : Человѣкъ-тъ испыта по
дробно за насъ и за родъ-тъ ни и рече:
Отецъ вп живъ ли е още? имате ли
другъ братъ? И отговорихмы му споредъ
тѣзи думы. Отъ дѣ да знаемъ ныи, че щѣ8 ше да рече : Доведѣте брата си ? И рече
Іуда на Израиля отца си: Проводи дѣтето съ мене, и да станемъ, да отидемъ, за
да бждемъ живи, и да не умремъ, и ный
9 и ты, и челяди-тѣ ни. Азъ ся пордкчавамъ
за него: отъ рљкж-тж ми го искай: ®ако го не доведљ при тебе, и го поставкБ.
прѣдъ тебе, тогазь нека сьмь вынжгы
10 виноватъ тебѣ. Понеже ако не бѣхмы ся
бавили, извѣстно до сега вторый пжть
[ 11 щѣхмы да ся върнемъ. И рече имъ Из)
раиль отецъ имъ : Ако е тъй, сторѣте
ь
това : земѣте въ сждове-тѣ си отъ πύ
5
добры-тѣ плодове на нашя-тж земііь, и
отиееѣте даръ па человѣкъ-тъ, малко бал1-^ самж и малко медъ, ароматы п смирнж,
е 12 Фъстжцы п мыгдалы : И земѣте двойно
140
БЫТІЕ.
Гл. 43.
сребро БЪ рх^цѣ-тѣ си: и сребро-то върилкто-то въ устіе-то на врѣтища-та ви, носѣте пакъ въ рлкцѣ-тѣ си: може да е ста13 пжло съ погрѣшкхь. И брата си земѣте,
14 и станѣте та пдѣте при человѣкъ-тъ. И
Богъ Всемогущій да ви даде благодать
прѣдъ человѣкъ-тъ, за да проводи съ васъ
другый-тъ ви братъ и Веніамина: а азъ,
ако е да ся обезчадыі, пека ся обезчадкк.
15 А человѣци-тѣ като зѢхлі този даръ,
J^XL и ДВОЙНО сребро въ ржцѣ-тѣ СИ, и
Веніамина : и станжххт; та слѣзохж въ Егыпетъ, и прѣдставихж. ся прѣдъ Іосифа.
16 II когато видѣ Іосифъ.-Веніамина съ тѣхъ,
рече на домашній-тъ си настойникъ: За
веди тѣзъ человѣци у дома и заколи каквото е за кланіе п приготви, защото съ
мене ще яджтъ тѣзи человѣци на пладне.
1711 стори человѣкъ-тъ както рече Іосифъ:
и человѣкъ-тъ въведе человѣцы-тѣ у до18 мъ-тъ на Іосифа. И уплашихж. ся человѣци-тѣ, защото ся въведохж въ домъ-тъ
на Іосифа, и рекохж: Заради сребро-то,
върнжто-то въ врѣтища-та ни, пьрввій-тъ
пжть, ный ся водимъ, за да намѣри причинж противъ насъ, п да нападне на насъ,
19 и да ны земе рабы, и ослы-тѣ пи. И пристжпихж при человѣкъ-тъ иастойникъ-тъ
на ІосиФовъ-тъ домъ, и говорихж му при
20 врата-та на домъ-тъ, И рекоххЖ : Молимъ
Гл. 43.
БЫТІЕ.
141
ти СЯ; Господине : слѣзохмы пьрвый-тъ
21 пжть за да купимъ хранж : И когато
Д0ЙД0ХМЫ въ гостиншщж.-тж, отворихмы
врѣтища-та си, и ето всякому сребро-то
6Ѣ въ устіе-то на врѣтище-то му, сребро
то inf напълно : за това го донесохмы на22 задъ въ ржцѣ-тѣ си. Донесохмы и друго
сребро въ ржцѣ-тѣ ей, за да купимъ храНЉ : не знаемъ кой тури сребро-то ни въ
23 врѣтпща-та ни. А той рече: Миръ на васъ:
не бойте ся: Богъ вашъ, и Богъ на отца
ви, даде ви сокровище въ врѣтища-та ви:
сребро-то ви дойде у мене. Й извади имъ
Симеона.
24 И человѣкъ-тъ въведе человѣцы-тѣ въ
ІосиФовъ-тъ домъ и даде водж, та омыхж нозѣ-тѣ си : и даде хранж на ослы-тѣ
25 тѣ имъ. А тѣ прпготвнхж даръ-тъ, додѣ
дойде ІОСИФЪ на пладне : защото чухж че
26 тамъ ще яджтъ хлѣбъ. И когато дойде Іо
сифъ въ домъ-тъ, прииесохж му въ домътъ даръ-тъ, който бѣше въ рялцѣ-тѣ имъ;
27 п поклониха; му ся до земіж-тж. И попыта гы заради здравіе-то имъ, и рече:
Здравъ ли е отецъ ви, старый, за кого28 то ми рекохте ? живъ ли е още ? А тѣ
рекохж: Здравъ е рабъ-тъ ти, нашій-тъ
отецъ, живъ е още. И наведохж ся та
29 ся поклопихж. И поднгнж очи и видѣ
Веніамина брата си единоматерній-тъ, и
142
БЫТІЕ.
Гл. 44.
рече: Той ли е братъ ви най младый-тъ,
за когото ми рекохте? И рече: Богъ да
30 тя помилува, чадо мое. И побърза да ся
оттегли Іосифъ; защото ся смущаваше
утроба-та му, заради брата му: и търсяше мѣсто да плаче: a като влѣзе въ стаіж31 тљ си, плака тамъ. Послѣ омы лице-то
си, и излѣзе, и като удьржавапіе себе си,
32 рече : Сложѣте хлѣбъ. И сложихљ особно
за него, и особно за тѣхъ, и за Егыптяны-тѣ
които ядяхж съ пего, особно: защото Егыптяни-тѣ не можахлі да яджтъ хлѣбъ съ Евреи-тѣ, понеже това е гнусота на Егыптя33 ны-тѣ. И сѣднжхж прѣдъ него, пьрвородныйтъ споредъ пьрвородство-то си, и най младый-тъ споредъ младость-тж си: и чудя34 XL ся человѣци-тѣ по между си. И зѣ
отъ прѣдѣ си дѣлове и проводи имъ: а
дѣлъ-тъ Веніаминовъ бѣше петь пљти
по голѣмъ отъ дѣлъ-тъ на всякого отъ
тѣхъ. И пихяі и развеселихж. ся съ него.
ГЛАВА 44.
1 И заповѣда на домашній-тъ си настойникъ,
и рече : Напълни врѣтища-та на человѣцытѣ съ хранху;, колкото могжтъ да понесетъ,
и тури сребро-то всякому въ устіе-то на
2 врѣтпще-то му. И турй чашж.-тд; ми, сребврнж-тљ ми чашљ въ устіе-то на врѣти-
Гл. 44.
БЫТІЕ.
143
ще-το на най младый-тъ, и сребро-то на
жито-то му. И стори споредъ слово-то
което рече Іосифъ.
3 На утріінь-тж. като съвнж, пспратихљ
4 ся человѣцн-тѣ π осли-тѣ имъ. А когато
излѣзохж изъ градъ-тъ, прѣди да ся отдалечатъ много, рече Іосифъ на домапіній-тъ си настойникъ : Стани та тичай
слѣдъ человѣцы-тѣ: и като гы стигнепіь,
речи имъ: Защо въздадохте зло вмѣсто
5 добро ? Не е ли тая чаша-та, изъ коіз;то nie господарь-тъ мой, и съ коіжто още и гадае? злѣ сторихте което сторих6 те. И като гы стигнж, рече имъ тѣзи ду7 мы. А тѣ му рекохљ: Защо господарь-тъ
нашъ говори таквызь думы? Да не бжде,
8 раби-тѣ ти да сторятъ такова нѣщо. Ёто
сребро-то което намѣрихмы въ устіе-то
наврѣтища-та си, върнжхмы ти го отъХанаанекљ-тж земіз;, и какъ щѣхмы открадНЉ изъ домъ-тъ на господаря ти сре9 бро или злато ? У когото отъ рабы-тѣ ти
ся намѣри, да умре той, и ный още да
10 бждемъ раби на господаря си. А той
рече: Сега нека бжде споредъ думы-тѣ
ви: у когото ся намѣри, той ще ми бж11 де рабъ, a вый ще бждете неповпнни. И
побързахж, та снѣхж всякой врѣтище-то
на земйь-тж, и отвори всякой врЬтище-то
12 си. И тръси, като иачнж. отъ най старый-
144
БЫТІЕ.
Гл. 44. '
ТЋ додѣ свърши до най младый-тъ, и намѣри ся чаша-та въ врѣтнще-то Веніами
ново.
13 Тогава раздрахљ дрехы-тѣ си, и натоварихљ всякой оселъ-тъ си, и върнжхж і
14 ся въ градъ-тъ. И влѣзе Іуда и братія-та |
му въ ІосиФовъ-тъ домъ, като бѣше тон ’
още тамъ ; и паднжхж прѣдъ него на зе15 мјљ-тљ. И рече имъ Іосифъ : Що е това
нѣщо, което сторихте? не знаете ли че
человѣкъ какъвто семь азъ, непрѣмѣнно
16 гадае? И рече Іуда: Що да речемъ гос
подарю нашему? що да говоримъ? или
какъ да ся оправдаемъ? Богъ намѣріі ,
иеправд;к.-тж на рабы-тѣ тн: ето, рабп
смы господарю нашему, и ный и онзи у
17 когото ся намѣри чаша-та. А той рече:
Да ми не бжде да сторілі това: онзи че
ловѣкъ, у когото ся намѣри чаша-та, той
нщ ми бжде рабъ : а вый идѣте съ миромъ
при отца си.
’
18 Тогава приближи при него Іуда, и ре- '
че : Молкъ ти ся, господарю мой : пека го
вори рабъ-тъ ти слово въ уши-тѣ на гос
подаря си, и да ся не распали гнѣвъ-тъ
ти противъ рабъ-тъ ти : защото ты си ка19 то Фараонъ. Господарь мой попыта рабытѣ си и рече: Имате ли бащж, или бра20 та? И рекохмы господарю мйсму: Има
мы баща старъ, и дѣте па старость-тж
Гл. 44.
БЫТІЕ.
145
му, малко, a братъ му умрѣ: и то само
останть отъ майкаі си, іі баща му го о21 быча. И ты рече па рабы-тѣ си : Доведѣте ми го, за да го впдіж. съ очи-тѣ си.
22 И рекохмы господарю моему : Дѣте-то не
може да остави отца си: защото ако о23 стави отца си, тон ще умре. А ты рече
на рабы-тѣ en: Ако не слѣзе братъ ви
най младый-тъ съ васъ, нѣма да видите
24 вече дице-то ми. И когато отидохмы при
рабъ-тъ ти отца ми, приказахмы му ду25 мы-тѣ на мой-тъ господарь. А отецъ нашъ
рече : Идѣте пакъ, та купѣте за насъ мал26 ко хранж. И рекохмы: Поможемъ да слѣ
земъ: ако най младый-тъ ни братъ е съ
насъ, тогазь ще слѣземъ; защото не мо
жемъ да видимъ лице-то на человѣкъ-тъ,
ако не е съ насъ най младый-тъ ни братъ.
27 И рабъ-тъ ти отецъ ми рече ин : Вы знае28 те че два сына мп роди жена ми : И единый-тъ излѣзе отъ мене, и рѣкохъ : Из
вѣстно расктьса ся отъ звѣрь : н не видѣхъ
29 го до нынѣ. И ако зсмете и тогозн отъ
лице-то мп п му ся случи злощастіе, ще
сведете сѣдинж-тж мн съсъ скърбь въ
30 гробъ-тъ. А сега когато отпдж при рабътъ ти отца ми, и дѣте-то не е съ насъ, (по
неже душа-та му е свьрзапа съ иеговхЖ31 тж дупіМ), Като види че дѣте-то нѣма, ще
умре; и рабп-тѣ ти ще сведжтъ сѣднпж-
146
БЫТІЕ.
Гл. 45.
тж на рабъ-тъ ти отца ни съсъ скърбь
32 въ гробъ-тъ. Защото рабъ-тъ ти стаплхъ
порочникъ на отца си за дѣте-то, и рѣкохъ: Ако ти го не доведж, тогазь ще
33 бхждж виноватъ на отца си завсегда. А ^
сега шолнь ти ся, да остане рабъ-тъ ти
вмѣсто дѣте-то рабъ господарю моему, а
34 дѣте-то да възлѣзе съ братія-та си. За
щото какъ да възлѣзж при отца си, ако
дѣте-то не е съ мене? да не видіж зло
то, което ще намѣри отца ми.
Г.ТАВА 45.
1 Тогазь ІОСИФЪ не може да ся стьрпп прѣдъ
вснчкы-тѣ които прѣдстоявахж прѣдъ не
го : и выкнж : Махнѣте всичкы-тѣ отъ лн^-то ми : и не остаіпж никой съ него, когато ІОСИФЪ ся опозна на братія-та си.
2 И нспуснж гласъ съ плачь : и чухж. Егыптяни-тѣ : чу още и Фараоновый-тъ
3 домъ. И рече Іосифъ на братія-та си: Азъ
сьмь Іосифъ: отецъ ми живѣе ли още? И
не могохж братія-та му да му отговорятъ,
защото ся смутиххЖ отъ присжтствіе-то му.
4 И рече Іосифъ на братія-та си : Приблнжѣте до мене. И тѣ приближихж. И ре
че: Азъ сьмь ІОСИФЪ братъ ви, когото
5 продадохте въ Егыпетъ. И сега не скърбѣте, НИТО да ви ся види жестоко, че мя
Гл. 45.
БЫТІЕ.
147
продадохте тукъ: понеже за съхраненю
на животъ проводи мн Богъ прѣдъ васъ.
6 Защото тая е втора година на гладъ-тъ
по земкъ-тж: и оставатв опде петь годи
ны въ конто не ще да бжде нн ораніе ни
7 жьтва. И Богъ мя проводи прѣдъ васъ
за да съхраніж у васъ остатъкъ на земи;-тж, и да упазіж животъ-тъ ви съ го8 лѣто избавленіе. Сега не мя проводихте
тукъ вы, но Богъ : и направи мя отецъ
на Фараона, и господарь на всичкый-тъ
му домъ, и началннкъ на вснчкж-тж Е9 гыпетскж земык. Побързайте, та възлѣзтс
при бапдж ми, и речѣте му: Така дума
сынъ ти ІОСИФЪ : Богъ мя направи да сьмь
господарь надъ всичкый-тъ Егыпетъ: слѣзь
10 при мене, не стой. И ще ся населишь въ
земіж-тж Гесенъ, и ще бждешь близу при
мене, ты и сынове-тѣ ти, и сынове-тѣ на
сынове-тѣ ти, стада-та ти и чрѣды-тѣ ти,
Ии всичко що имашь: И ще тя прѣхраньъ.
тамъ, (защото оставате още петь годины
гладъ), за да не достигнешь въ оскудиость,
12 ты и домъ-тъ ти, и всичко що имашь. И
ето, очи-тѣ ви, и очи-тѣ на брата піи
Веніамина, видятъ че мои-тѣ уста гово13 рятъ вамъ. И да кажете на бащж. мн
всичкж-тж ми славж въ Егыпетъ, и всич
ко що видѣхте, и побързайте да доведете
14 отца мп тука. И паднж на вратъ-тъ на
148
БЫТІЕ.
Гл. 45.
Веніамина брата си и плака: и Веніаминъ
15 плака на неговъ-тъ вратъ. И цѣлова всичкы-тѣ си братія и плака надъ тѣхъ: и
слѣдъ това говорихљ братія-та му съ него.
16 И слухъ-тъ ся чу въ домъ-тъ Фараоновъ
и казахж.: іосифови-тѢ братія дойдохж; и
угодно бы на Фараона и на рабы-тѣ му.
17 И рече Фараонъ Іосифу: Речи на братіята си: Това паправѣте: иатоварѣте добытъцы-тѣ си, и търгиѣте та идѣте въ Хана18 анскљ-тж земііь. И като земете бащж си,
и челяди-тѣ си, дойдѣте при мене: и ще
ви дамъ добро-то на Егыпетскж-тді земіж,
и ще ядете тлъстинж-т^ на тжзи земіж.
19 И тебѣ ся заповѣда, да ums речешь: Това
сторѣте, земѣте си кола отъ ЕгыпетскжTs земііь за дѣца-та си и за жены-тѣ си:
20 и земѣте бащж си, та дойдете. И ие жалѣте сждове-тѣ си: защото добро-то на
веичкж-т2ь Егыпетскж земыі ще бжде
ваше.
21 И иаправнхж така сынове-тѣ Израилеви : и ІОСИФЪ имъ даде кола споредъ Фараоновљ-тж. заповѣдь: даде имъ и хранж
22 за пжть-тъ. На тѣхъ на всичкы-тѣ даде
всякому дрехы за прѣмѣнж: а на Веніа
мина даде триста сребърника, и дрехы за
23 петь прѣмѣны. А на бащж си проводи
това: Десеть ослы натоварены отъ Егыпетско-то добро, и десеть осліщы натова-
Гл. 46.
БЫТІЕ.
149
рены съ жито и хлѣбъ, и хранж за ба24 щж си за пжть-тъ. И испроводи братіята си, та отидохж.: И рече имъ: Не ся
прѣпирайте по пжть-тъ.
25 И възлѣзохх'ь тѣ отъ Егыпетъ, та дойдохж. въ Ханаанскљ-тж земѣь при бащж.
26 си Іакова. И пзвѢстнхлі му, и рекохљ: Іо
сифъ е живъ още, и началникъ е на всичКЉ-ТЉ Егыпетскж земѣь: и прѣмрѣ сьрд27 це-то му; защото не гы вѣрвапіе. И ісазаХЉ му всичкы-тѣ ІОСИФОВЫ думы, които
имъ бѣше реклъ: и като видѣ кола-та,
които бѣ проводилъ ІОСИФЪ за да го земжтъ, съживи ся духъ-тъ па Іакова ба28 щ^ имъ. И рече Израиль: Доволно е: Іо
сифъ сынъ ми живъ е още: ще irAL, и
ще го видѣь, прѣди да умрљ.
ГЛАВА 46.
1II търгнхТа Израиль съсъ всичко що има
ше, и дойде въ Вирсавеё, и принесе
2 жьртвы на Бога на отца си Исаака. И
говори Богъ Израилю въ нощію видѣніе,
и рече: Іакове, Іакове. А топ рече: Ето
3 мя. И рече : Азъ сьмь Богъ, Богъ на от
ца ти : да ся не убоишь да слѣзешь въ Егыпетъ: защото народъ голѣмъ ще тя на4 правыі тамъ. Азъ ще слѣзж. съ тебе въ
Егыпетъ, и азъ пакъ наистииж ще тя
150
БЫТІЕ.
Гл. 46.
възведж: и Іосифъ ще тури рљкљ-тж си
5 на очи-тѣ ти. И стаиж. Іаковъ отъ Вирсавеё, и зѣх/Тх сьтнове-тѣ Израилеви Іако
ва отца СП, п дѣца-та сн, и жены-тѣ си,
на кола-та, конто проводи Фараонъ за да
6 го земжтъ. И зѣхж екотове-тѣ си, и иыотътъ си, който прпдобыхж въ Ханаанскж-тж.
36và, и дойдохж въ Егыпетъ, Іаковъ и
7 вспчко-то му сѣме съ него. Сынове-тѣ сп,
и сынове-тѣ на сынове-тѣ си съсъ себе си,
дъщери-тѣ си, и дъщери-тѣ на сынове-тѣ
си, и всичко-то си сѣме доведе съсъ себе
си въ Егыпетъ.
8 И тѣзи 6L имена-та на сынове-тѣ Изра
илевы, които влѣзохж въ Егыпетъ, Іаковъ
п сынове-тѣ му: Рувимъ, пьрвородный на
9 Іакова : А сынове Рувимови : Енохъ и Фал10 лу, и Есронъ, и Харміп. А сынове-тѣ Си
меонови : Іемуилъ, и Іаминъ, и Аодъ, и Іахинъ, и Сохаръ, и Саулъ сынъ на Ха11 нанейкж. А сынове-тѣ Левіеви: Гир12 сонъ, Кааѳъ, и Мерарій. А сынове-тѣ
Іудови : Иръ, и Авнанъ, п Села, и Фаресъ,
и Зара: но Иръ и Авнанъ умрѣхж въ Хаиаанскж-тљ земіж. И сынове-тѣ Фаресо13 ВИ бѣхді Есронъ и Амулъ. А сынове-тѣ
Иссахарови: Ѳола, и Фуа, и Іовъ, и Сим14 ронъ. А сынове-тѣ Завулонови : Середъ, и
15 Елонъ, и Іалеиль. Тѣзи сж Ліиии-тѣ сыиове, конто роди тя Іакову у Паданъ-Арамъ,
Гл. 46.
БЫТІЕ.
151
и Динж. дъщерьж му. Всичкы-тѣ души, сынове-тѣ му п дъщерн-тѣ му, бѣхж трпдесеть
16 н три. А сыиове-тѣ Гадови: Сифонъ, и
Аггыи, Суиій II Есвонъ, Ирій π Ародій, и
17 Арнлій. А сынове-тѣ Аспровп: lovina, и
Іесуа, и Іесуій, и Верія, и Сера сестра
имъ. И сынове-тѣ Веріевп : Хеверъ и Мал18 хіелъ. Тѣзи 6L сыиове-тѣ наЗелФЖ, коньто даде .Яавапъ на дъщеріж си Лінь; и тѣхъ
19 роди тя Іакову, шестнадесеть душы. А сыно
ве-тѣ па Рахыль Іакововж-тж женж, Іо20 сиФъ и Веніаминъ. И на ІоспФа ся родихж въ Егыпетскж-тж земнь Манассія и
Ефремъ, които му роди Ас^піеоа, дъщеря21 та на ПонтиФера Иліополскый-тъ жрецъ. А
сыиове-тѣ Веніампновп: Вела, п Вехеръ,
II Асвиль, Гпра и Нееманъ, Ихый п Росъ,
22Мупнмъ, п Уппмъ, н Аредъ. Тѣзи сж.
Рахылиии-тѣ сынове, конто ся родпхгж Іа23 кову: всичкы-тѣ души, четыринадесеть. И
24 сыиове-тѣ Данови Усимъ. А сынове-тѣ
НеФѳалпмови: Ясіилъ, и Гуній, іі Іесеръ,
25 и Силлпмъ. Тѣзи сж сынове-тѣ на Валлж,
коіжто даде Лаванъ на дъщеріж си Ра
хыль: II тѣхъ роди тя Іакову: всичкы-тѣ
26 души, седмь. Всичкы-тѣ души които влѣзохж съ Іакова въ Егыпетъ, конто пзлѣзох/Ж изъ чрѣсла-та му, освѣпь жеиы-тѣ
на Іакововы-тѣ сынове, всичкы-тѣ души
27 бѣхж шестдесеть и шесть. И іосифовп-тѢ
152
БЫТІЕ.
Гл. 46
сынове, които му ся родихж въ Егыпстъ,
бѣхж двѣ души: всичкы-тѣ души на Іакововый домъ, които влѣзохяі въ Егыпетъ, бѣхж седмдесеть.
28 И проводи Іаковъ Іудж прѣдъ себе си
при Іосифа, за да прати той извѣстіе
прѣди него въ Гесенъ: и дойдохж. въ зе29 між-тж Гесенъ. А іосиф>ъ впрѣгнж колесницж-тж. си и възлѣзе да посрѣщне Из
раиля отца си въ Гесенъ: и като го ви
дѣ, паднж. на вратъ-тъ му, и плака мно30 го врѣме на вратъ-тъ му. И рече Израиль
Іосифу : Нека умрж. сега като видѣхъ ли31 це-то ти, защото ты си още живъ. И ре
че ІОСИФЪ на братія-та си и на домъ-тъ
на отца си: Азъ іце възлѣзж, и ще іізвѣстн; Фараону, и ще му pens: Братіята мп, и домъ-тъ на отца ми, които бѣхж
въ Ханаанскяі-тяі земіж, дойдохж. при ме32 не : А тѣ человѣцы сж пастыри, защото
6L мжжіе скотохраиители : и докарахж
стада-та и чрѣды-тѣ си и вснчко що и33 мжтъ. И като вы повыка Фараонъ, и ре34 чё : Що е работа-та ви ? Ще речете : Мжжіе скотохраиители смы слугы твои отъ
младость-тж си до нынѣ, ный и отци-тѣ ни :
за да ся населите въ земіж-тж Гесенъ:
защото е гнусота на Егыптяны-тѣ всякой
пастырь на овцы.
Гл. 47.
БЫТІЕ.
153
ГЛАВА 47.
1 11 дойде ІОСИФЪ и извѣсти Фараону, и
рече: Отецъ ми, и братія-та ми, и стгтдата имъ, и чрѣды-тѣ имъ, и всичко що имйтъ, дойдоха изъ Хананскж-ТхЪ земьм,
2 и ето, сж въ земіж-т^ Гесенъ. II зѣ отъ
братія-та си петь мжжіе, и прѣдстави гы
3 прѣдъ Фараона. И рече Фараонъ на бра
тія-та му: Що е работа-та вн? А тѣ рѣкохя; Фараону: Пастыри на овцы сж слу4 гы-тѣ твои, и ный и отци-тѣ ИИ. Рекохж
още Фараону: Дойдохмы за да прншелствувамы въ тљзи 36»à: защото нѣма
пасище за стада-та на твои-тѣ слугы,
понеже натегпж гладъ-тъ въ Ханаапскж-тяі земіяі: и сега, да ся населятъ
5 твои-тѣ слугы въ земіаі-тж. Гесенъ. И го
вори Фараонъ Іосифу и рече : Баща ти и
6 братія-та ти доидохљ при тебе : Егыпетска-та земя е прѣдъ тебе: на нйй добро
то мѣсто на тжзь земнь насели бащж си
и братія-та си: нека ся населятъ въ земкь-тж. Гесенъ: и ако познавать че ся
намѣрувж.тъ между тѣхъ достойни мжжіе,
постави гы иастойиицы надъ стада-та віи.
7 А ІОСИФЪ въведе Іакова бащл^ си, и
прѣдстави ГО прѣдъ Фараона: и благо8 слови Іаковъ Фараона. II рече Фараонъ
Іакову: До колко 6L днп-тѣ па годппы-
154
БЫТІЕ.
Гл. 47.
9 тѣ на животъ-тъ ти ? И рече Іаковъ Фа
раону: Дни-тѣ на годины-тѣ на припіслствованіе-то ши сљ сто и трпдесеть го
дины : малко и зли быдох/Ъ, дни-тѣ на годипы-тѣ на жпвотъ-гъ ши, и не стигнж,XL до дии-тѣ на годины-тѣ на жпвотъ-тъ
на отцы-тѣ ши въ дни-тѣ на припіелство10 ваиіе-то ишъ. И благослови Іаковъ Фа
раона, и излѣзе отъ присжтствіе-то Фа11 раоново. И насели Іосифъ бащж. си и братія-та си, и даде ишъ притяжаніе въ Егыпетскж.-тж. земігБ, на пай добро-то мѣсто
на зешкь-тж, въ Рамессінск2к.-тж земьъ,
12 както заповѣда Фараонъ. И хранѣше Іо
сифъ бащж си и братія-та си, іі всичкыйтъ домъ на бащж си съ хлѣбъ, споредъ
челяди-тѣ UM5.
13 А хлѣбъ иѣмаше по всичіж-тж земіж:
защото гладъ-тъ бѣше твьрдѣ тежъкъ,
щото' Егыпетска-та земя и Ханаанска-та
14 земя изнемогохж. отъ гладъ-тъ. И събра
ІОСИФЪ всичко-то сребро, което ся намѣрваше въ Егыпетскж-тхж земкь и въ Хаиаанскж-тж земіж, за жито-то което купувахж : и донесе Іосифъ сребро-то у Фа15 раоновъ-тъ домъ. И като оскудѣ сребро
то отъ Егыпетскж-тж земіж н отъ Ханаанскж-тж земіж, дойдохж. вспчкы-тѣ Егыптяни при Іосифа и рекохж: Дай ни
хлѣбъ; защо да умремъ прѣдъ ліще-то
Гл. 47.
БЫТІЕ.
155
16 ти? защото оскудѣ сребро-то. А Іосифъ
рече: Докарайте скотове-тѣ си, и ще ви
дамъ хлѣбб за скотове-тѣ ви, ако е среб17 ро-то оскудѣло. И докарахщ скотове-тѣ
си па Іосифа, и даде Іосифъ хлѣбъ за
коніе-тѣ, и за овцы-тѣ, и за говеда-та, и
за ослы-тѣ: и храни гы съ хлѣбъ въ оί '
нжзп ГОДИНЉ за всичкы-тѣ имъ скотове.
18 И като ся свърши оиазь година, дойдо
ха при него вторж-ТхУі годиНхЋ, π рекохљ
му: Ile ще да скрыегаъ отъ господаря
нашего че оскудѣ сребро-то: и скотоветѣ станахљ на господаря нашего: не останљ друго прѣдъ господаря нашего, осI 19 вѣпь тѣлеса-та ни и земя-та ни. Защо да
погынсмъ прѣдъ твои-тѣ очп, и ный и земя-та ни ? Купп насъ п земя-та нп за
хлѣбъ, и ще бждемъ, ный н земя-та нп,
раби Фараону: и дай пи сѣме, за да останемъ живи, и да не умремъ, п земя20 та да не запустѣе. И купи Іосифъ всичКЖ-ТЉ ЕгьшетскхУ; земнь за Фараона: за
щото Егыптяип-тѣ продадохљ всякой ннLL-IL СП, попеже гладъ-тъ натегнуваше на тѣхъ: така земя-та стапљ Фа21 раонова. И прѣмѣсти народъ-тъ по градове-тѣ, отъ край до край на Егыпетскы-тѣ
22 прѣдѣлы. Само земіш-тл; на жрецы-тѣ
не купп: защото жрецп-тѣ пмахж дѣлъ
опрѣдпілепб отъ Фараона: п ядѣхж дѣлъ-
156
БЫТІЕ.
Гл. 47,
тъ си, конто имъ даде Фараонъ: за то23 ва не продадохж. земіж-тж си. Тогази ре
че ІОСИФЪ на народа: Ето, купихъ васъ
и земж-тж. ВИ днесь за Фараона: на вп
24 сѣме, и сѣйте земіж-тж. И въ врѣме-то I
на плодъ-тъ, ще дадете петж-тж часть |
Фараону, а четыри-тѣ части ще бжджтъі
за васъ, за сѣме на нивя-та и за хранљ’
вамъ, и за онѣзи, които имате въ кжщы25 тѣ, и за хран/Ж на дѣца-та ви. И тѣ рекохж: Ты упази животъ-тъ ни: да на
мѣримъ благодать прѣдъ господаря на26 шего, и ще бждемъ раби Фараону : II по
стави ІпсиФЪ това законъ въ Егыпетскжтж земіж, до днесь, да ся дава пета-та ·
часть Фараону, освѣнь земя-та на жрецы-тѣ само, която не станж Фараонова.
27 И насели ся Израиль въ Егыпетскж- і
тж земіж, въ земіж-тж Гесенъ: и придобыхж въ иеіж стяжанія, и наплодихж ся,
и твьрдѣ ся умножихж.
28 И поживѣ Іаковъ въ Егыпетскж-тж зе
між седмнадесеть годинъ: и быдохж днитѣ на годины-тѣ на животъ-тъ Іакововъ
29 сто и четыридесеть и седмь годины. И
приближихж дни-тѣ па Израиля да ум
ре: и повыка сына си Іосифа, и рече му:
Ако намѣрихъ сега благодать прѣдъ те
бе, тури ржкж-тж си подъ бедро-то ми,
п стори ми милость и истпиж: да мя
.
Гл. 48.
БЫТІЕ.
157
30 не погребешь въ Египетъ; Но да почи
на съ отцы-тѣ си, и да мя прѣнесешь
отъ Египетъ, и да мя погребешь въ гробъ-тъ имъ. А той рече : Азъ ще направнь
31 споредъ думљ-тж. тп. И рече той : Закъл
ни ми ся: и той му ся заклѣ: и покло
ни ся Израиль вьрху възглавннца-тя; на
одръ-тъ.
ГЛАВА 48.
1 И слѣдъ това psicoxL Іосифу : Ето, баща
ти е боленъ. И той зѣ еъсъ себе си два2 ма-та си синове, Манассііж п Ефрема. И
извѣетихж Іакову, и рекэхж: Ето, сынъ
ти ІОСИФЪ иде при тебе: тогазь ся под3 крѣпи Израиль, и сѣднж на одръ-тъ. И
рече Іаковъ Іосифу : Богъ Всемогущій ми
ся яви въ Лузъ въ Ханааискж.-тж. земіж,
4 и благослови мя : И рече ми : Ето, азъ ще
тя наплодіж, и ще тя умножж, и ще тя
направіа; множество отъ народы: и ще
дамъ ТЉЗИ земіа^ на сѣме-то ти слѣдъ
5 тебе, за всегдашне притяжаніе. И сега
двама-та ти сынове, конто тп ся роднхљ
въ Егыпетскж-тж земни, прѣди да дойдж
азъ при .тебе въ Егыпетъ, мои сж : Еф
ремъ и Манассія ще ми бжджтъ като Ру6 вимъ н Симеонъ. А чада-та ти, колкото
родишь подиръ тѣхъ, ще бжДіТгтъ твои:
158
БЫТІЕ.
Гл. 48.
въ име-το на братія-та си ще ся нарекжтъ
7 въ наслѣдіе-то си. А когато азъ идѣхъ отъ
Паданъ, умрѣ ми Рахыль на пжть-тъ въ
Ханаанск2ь-тж земіж, като оставаше само
едно малко разстояніе за да стигнемъ въ
Ефраѳж: и погребохъ à тамъ на пж.тьтъ на ЕФраѳ^: тя е Виѳлеемъ.
8 И като видѣ Израиль іосифовы-тѢ сы9 нове, рече : Кои сљ тѣзи ? И рече Іосифъ
иа бащж. си: Тія сж. сыиове-тѣ ми, кон
то ми даде Богъ тука. И той рече: При
веди гы при мене, за да гы благословіж.
10 А очи-тѣ на Израиля бѣхж помрачены
отъ старость, и не можаше да види. И
приближи гы при него: и той гы цѣло11 ва, и гы пригърнж. И рече Израиль Іо
сифу: Не ся надѣяхъ да видкь лице-то
ти: и ето. Богъ ми показа и сѣме-то ти.
12 И отведе гы Іосифъ отъ колѣна-та му, и
13 поклони Μγ ся съ лице до земіж-тж. И
зѣ гы ІОСИФЪ двама-та, ЕФрема въ десницж-тж си къмъ лѣвж-тж на Израиля,
п Манассія въ лѣвж-тж си къмъ дѣснжтж на Израиля, и приведе гы при него.
14 А Израиль прострѣ десницж-тж си и въз
ложи à па главж.-тж на ЕФрема, който
бѣше πύ младъ, а лѣвж-тж си на Манассіевж-тж главж, като промѣни нарочно
ржцѣ-тѣ си; защото Манассія бѣше пьр15 вородиый. И благослови Іосифа, и рече:
Гл. 48.
БЫТІЕ.
159
Богъ, прѣдъ когото Х0ДПХ2Ь отци-тѣ ми
Авраамъ и Исаакъ, Богъ, конто мя епасьлъ отъ рождеіііе-то ми до тоизи день,
16 Ангелъ-тъ, конто мя избави отъ всичкытѣ злины, да благослови тѣзи дѣца: и да
ся нарече на тѣхъ име-то ми, и име-то на
отцы-тѣ ми Авраама и Исаака, и да ся
умножатъ въ голѣмо множество всрѣдъ
17 зем1ж-тљ. И като видѣ Іосифъ че възло
жи отецъ му деенж-тж си ржклк на Ефремовж-тж главж, стаиж. му неугодно : и
хванљ ржкж.-тљ на бапцљ си, за да ьь
прѣмѣсти отъ ЕфремовхЋ-тж глав2ь на Ма18 нассіевж-тж главж. И рече Іосифъ иа баПДЉ си: Не така, отче мой, защото тойзи
е пьрвородный; положи десницљ-тљ си на
19 неговж-тж главж. Но отецъ му не рачи :
и рече: Знаіж, чадо мое, знакъ: и той
ще стане народъ, и той ще бжде голѣмъ :
но πό младын-тъ му братъ ще бжде по
голѣмъ отъ него, и сѣме-то му ще бжде
20 множество народы. И благослови гы въ
онзи день, и рече: Въ твое-то име ще
благославя Израиль и ще казва: Богъ да
тя направи като Ефрема и като Манассііж ! И постави Ефрема прѣдъ Манассіііь.
21 И рече Израиль Іосифу: Ето, азъ умпрамъ: и Богъ ще бжде съ васъ, и ще
вы отведе пакъ въ земіж-тж па отцы-тѣ
22 ви. И азъ давамъ тебѣ единъ дѣлъ по-
160
БЫТІЕ.
Гл. 49.
вече отъ братія-та ти, който зѣхъ отъ
ржцѣ-тѣ на Аморрейцы-тѣ чрѣзъ сабліжrâ СП II чрѣзъ Лхтпљ-ТЂ си.
ГЛАВА 49.
j
ill повыка Іаковъ сынове-тѣ си, и рече;і
Съберѣте ся за да ви извѣстій;
Що ще да ся случи вамъ въ послѣднитѣ дни.
2 Съберѣте ся и слушайте сыиове Іаковови,
И послушайте Израиля отца си.
РУВИМЕ, ты си пьрвородный мои.
Крѣпость моя, и начатъкъ на силљ-тљ ми,
Прѣимущественъ въ достоинство, и прѣ- '
имущественъ въ силљ: ;
4 Изврѣлъ си като вода : не ще да имашь '
прѣимущество.
Защото си възлѣзьлъ на одръ-тч. на бащж сн:
Тогава си го осквьрннлъ. На одръ-тъ мп
е възлѣзлъ !
5 СИМЕОНЪ II ЛЕВІЙ братія-та.
Сѣчива неправедны сљ ножове-тѣ имъ!
6 Въ съвѣтъ-тъ имъ да не влѣзешь, душе моя!
Въ събрапіе-то имъ да ея не соединишь,
честе моя !
Защото БЪ гнѣвъ-тъ си убихж. человѣцы .
И въ упорство-то си прѣрѣзахж жили-тѣ
на волове.
3
Гл. 49.
БЫТІЕ.
161
7 Проклѣтъ гнѣвъ-тъ имъ, защото бѣ силенъ,
И ярость-та имъ, защото бѣ жестока:
Ще гы раздѣліа; въ Іакова,
И ще гы распръснж въ Израиль.
ІУДО, тебе ще похвалятъ братія-та ти :
Рљка-та ти ще бжде на вратъ-тъ на врагове-тѣ ти :
Сынове-тѣ на бащж. ти ще ти ся покланятъ.
9 Щене львово е Іуда :
Отъ ловъ-тъ, сыне мой, си възлѣзлъ:
Легнжлъ е, и распрострѣлъ ся като львъ,
И като львица: кой ще го събуди?
10 Не ще да оскудѣе скыпетръ отъ Іудж,
Нито законоположникъ отъ срѣдъ нозѣтѣ му,
Додѣ дойде *СИЛО:
И нему ще ся покоряватъ народи-тѣ.
11 Вързува за лозй.-т2к. оселче-то си,
И за избраннљ-тж лозљ мсрѣбе-то на ослнцж-тж. си.
Ще опере съ вино дрехж-тж. си,
И съ кръвь-тж. на гроздіе-то облекло-то си.
12 Очи-тѣ му ще бжджтъ чьрвены отъ вино,
И зжби-тѣ му бѣли отъ млѣко.
8
13
ЗАВУЛОНЪ ще ся насели въ морско
пристанище,
И ще бжде пристанище на кораби:
И прѣдѣлъ-тъ му до Сидонъ.
* МіірцыГі.
162
БЫТІЕ.
Гл. 49.
ИССАХАРЪ е якъ оселъ,
Който ся е распрострѣлъ въ срѣдъ кошары-тѣ.
15 И като видѣ че упокоеніе-то бѣ добро,
И мѣсто-то весело.
Подложи плещы-тѣ си на товаръ,
И станж рабъ подданный.
16 ДАНЪ ще сжди людіе-тѣ си,
Като едно отъ Израилевы-тѣ племена.
17 Данъ ще бжде змія на пжть-тъ.
Аспида на пжтекы-тѣ.
Която хапе петы-тѣ на конь-тъ,
И яздецъ-тъ му ще пада назадъ.
18 Твое-то спасеніе чакахъ. Господи.
14
ГАДА ще разбііжтъ разбойници.
Но и той най послѣ ще разбіе.
20 Хлѣбъ-тъ на АСИРА ще бжде тлъстъ,
И той ще дава царскы наслажденія.
21 НЕФ ѲАЛИМЪ е елень пуснжтъ.
Който дава угодны думы.
^
22 ІОСИФЪ е плодоносна вѣтвь.
Плодоносна вѣтвь близу при источникъ; -)
Лѣтораели-тѣ ся простиратъ по стѣнж-тй.
23 Стрѣлци-тѣ го огорчихж,
И стрѣляхж Ий него, и враждуваха му:
24 Но лжкъ-тъ му останж крѣпъкъ,
И мишцы-тѣ на ржцѣ-тѣ му ся укрѣпихж
Чрѣзъ ржцѣ-тѣ на Силный-тъ Іакововъ:
19
Гл. 49.
БЫТІЕ.
163
Отъ тамъ е паетырь-тъ, Израилевый камькъ.
25 Чрѣзъ Бога на отца ти, който ще ти
помага,
И чрѣзъ Всесилный-тъ, който ще тя бла
гославя
Съ небесны благословенія отгорѣ,
f Съ благословенія на безднљ-тљ отдолу,
Съ благословенія на съсцы-тѣ и на ложесна-та.
26 Благословенія-та на отца ти ся прѣукрѣпихж
Повече отъ благословенія-та на праотцытѣ ми,
До высокы-тѣ върхове на вѣчны-тѣ планииы :
Ще бждљтЂ на 1осифовж-тљ главж,
И на вьрхъ-тъ на прѣвъсходный-тъ меж
ду братія-та си.
27
ВЕНІАМИНЪ ще бљде вълкъ грабитель:
Зарань ще пояжда грабежъ.
А вечеръ ще дѣли корысть.
Всичкы тѣзи сж дванадесеть-тѣ Изра
илевы племена, и това е което имъ го
вори отецъ имъ, и благослови гы: всяко
го споредъ благословеніе-то му благосло29 ей гы. и заржча имъ, и рече имъ : Азъ
ся прибирамъ при людіе-тѣ си: погрѣбѣте мя съ отцы-тѣ ми въ пещер&-тж, коя-
л 28
164
БЫТІЕ.
Гл. 60.
то е въ HULL-IL на Ефрона Хеттеянинъ30 тъ. Въ пещерть-тх^ която е въ iiWL-iL
на Махпелахъ, която е срещж Мамврій
въ Ханаанскж-тж земіж, коьъто Авраамъ
купи заедно съ низж-тж. отъ Ефрона Хет31 теянинъ-тъ за стяжаніе за гробъ. Тамо
погрѣбохж Авраама, и Саррж женж му:
тамо погрѣбохж Исаака, и Ревеккж же32 нж му : и тамо погрѣбохъ азъ .Яііж. Купуваніе-то на нивж-тж и на пещерж-тж
която е въ неіж, бѣ отъ сынове-тѣ Хето33 вы. И катО свьрши Іаковъ да заржча на
сынове-тѣ си, притъргнж нозѣ-тѣ си на
одръ-тъ, и издъхнж, и прибра ся прп
ліодіе-тѣ си.
ГЛАВА 50.
1II припаднж ІОСИФЪ на лице-то на бащж
си и плака отъ горѣ му, и цѣлова го.
2 И заповѣда Іосифъ на слугы-тѣ си лѣкари-тѣ да бал самосатъ бащж му: и лѣка3 ри-тѣ балсамосахж Израиля. И испълнихж
ся за него четыридесеть дни, защото така
ся испълняватъ дни-тѣ на балсамосуваніето, и плакахж го Егыптяне-тѣ седмде4 сеть дни. И като прѣминжхж дни-тѣ на
плачь-тъ му, говори Іосифъ на Фараоновый-тъ домъ, и рече: Сега ако намѣрихъ
благодать прѣдъ васъ, говорѣте, моліж ви
Гл. 50.
БЫТІЕ.
165
5 ся, въ уши-тѣ на Фараона, и речѣте : Ба
ща ми мя заклѣ, и рече: Ето, азъ умирамъ: въ гробъ-тъ ми що си нскопахъ,
въ Ханаанскж-тл; земіж, тамъ ще мя погрѣбешь : и сега, да възлѣзж, молкъ, и да
6 погрѣбіь бащж си : и ще ся върнж. И ре
че Фараонъ: Възлѣзь, та погрѣби бащж.
си, като тя е заклѣлъ.
7 И възлѣзе ІОСИФЪ да погрѣбе бащж. си:
и вѣзлѣзохж. съ него всичкы-тѣ Фараонови слугы, старѣйшины на домъ-тъ му, и
всичкы-тѣ старѣйшины на Егыпетскзі-тзі
8 земіж. И всичкый домъ Іосифовъ и братія-та му, и домъ-тъ на бащж. му: само
челяди-тѣ си, и стада-та си, н чрѣды-тѣ
9 си оставихж въ земіж-тж Гесенъ. И ,възлѣзохж съ него и колесницы и конници,
10 щото быде пълкъ много голѣмъ. И дойдохж при гумно-то Атадово, което е оттатакъ Іорданъ; и тамъ рыдахж съ голѣмо
и много силно рыданіе: и направи Іосифа
11 за бащж си плачь седмь дни. И Хананейци-тѣ, които живѣехж на онова мѣсто,
като видѣхж. плачъ-тъ при гумно-то Ата
дово, рекохж: Плачь голѣмъ е това на
Егыптяны-тѣ: за това ся нарече име-то
му *
Авелъ-Мисраимъ, което е оттатакъ
12 Іорданъ. И направихж му сыпове-тѣ му.
* Рыданіе Египетско.
166
БЫТІЕ.
Гл. 50.
13 както пмъ заповѣда. И прѣнесохж го сынове-тѣ му БЪ Ханаанскж-тљ зеиіж, та
го погрѣбохть въ пещерж-тж. на нивж-тж
Махпелахъ/ коіжто Авраамъ купи съ нпвж-тж за стяжаніе на гробъ отъ ЕФрона
14 Хеттеянинъ-тъ срещжі Мамврій. И като погрѣбе ІОСИФЪ бащж си, върнтн ся въ Егыпетъ, той и братія-та му, и всичкы-тѣ кон
то възлѣзохж съ него да погрѣбжтъ ба
щж му.
15 И като видѣхж братія-та іосифови че
умрѣ баща имъ, думахж си: Да не бы
ІОСИФЪ злопамятствувалъ на насъ и да не
бы ни въздалъ жестоко за всичко-то зло
16 що му сторихмы. И извѣстихж Іосифу и
рекохж : Баща ти заловѣда, прѣди да ум17 ре, И рече: Така ще речете Іосифу: Про
сти, моліж ти ся, прѣстжплеиіе-то на бра
тія-та си, И грѣхъ-тъ имъ: Защото сторпхж ТИ. зло : п сега, прости, молимъ ти
ся, прѣстхжпленіе-то на рабы-тѣ на Бога
на отца ти. А Іосифъ плака когато му го18 ворихж. И отидохж и братія-та му та припаднжхж. прѣдъ него, и рекохж : Ето, ный
19 емы ти раби. А Іосифъ имъ рече: Не
бойте ся: да ли сьмь азъ вмѣсто Бога?
20 Вый наиетинж намыслихте зло противъ
мене: а Богъ намысли за добро, за
да стори както днесь, щото да спасе
21 животъ-тъ па много пародъ. И сега не
Гл. 50.
БЫТІЕ.
167
бойте ся: азъ ще храиіа; васъ π челяди-тѣ ви. И утѣшн гы, п говори по сьрдце-то имъ.
22 И насели ся Іосифъ въ Егыпетъ, той
и домъ-тъ на бащгЪ му: и живѣ Іосифъ
23 сто и десеть годины. II видѣ Іосифъ чада
Ефремовы, до третій-тъ родъ: и дѣцата на Махыра, Манассіевъ-тъ сынъ, ся
родих/Ъ. на ІосиФовы-тѣ колѣнѣ.
24 И рече Іоси<і>ъ па братія-та си : Азъ умнрамъ: а Богъ непрѣмѣнно ще вы по
сѣти, и ще вы възведе отъ Тхъзи земкн, въ
земіж-тж, за icoàro ся клѣ Аврааму, И25 сааку и Іакову. И закдѣ Іосифъ сыиове-тѣ Израилевы, и рече: Богъ непрѣмѣн
но ще вы посѣти, и ще възнесете кости26 тѣ ми отъ тука. И умрѣ Іосифъ на възрастъ сто и десеть годины: и балсамосахљ го, и П0Л0ЖПХЉ го въ ракљ въ Егыпетъ.
ГЛАВА 1.
Il
'
''
1 11 тѣзи С2Ь имена-та на сынове-тѣ Израи
левы, конто влѣзохж въ Егыпетъ наедно
съ Іакова: всякои наедно съ челядь-тд
2 си влѣзохж. Рувимъ, Симеонъ, Левій, н
3 Іуда, Иссахаръ, Завулонъ и Веніаминъ,
4 Данъ и НеФѳалимъ, Гадъ и Асиръ. (5) И
всичкы-тѣ души, които излѣзох2ь изъ чрѣсла-та на Іакова, бѣхж души седмдесеть:
6 а ІОСИФЪ бѣше въ Егыпетъ. И умрѣ Іо
сифъ, и всичкы-тѣ му братія, и всичкый
7 онзи родъ. И наплодихљ ся сынове-тѣ
Израилеви, и раепространихж ся, и мно
го станљхљ, и укрѣпнхж. ся твърдѣ мно
го, до толко щото мѣсто-то ся напълни
отъ тѣхъ.
8 А тогазь станж новъ царь надъ Егы- ,
9 петъ, който не познаваше ІосиФа. И рече í?
на людіе-тѣ си: Ето, людіе-тѣ на сыно
ве-тѣ Израилевы сж ио много, и πύ якы
10 отъ насъ : Елате да измыслимъ нѣщо
противъ тѣхъ, за да ся не умножатъ, и,
ако ся случи брань, и тѣ ся съедииятъ
съ иепріятели-тѣ ни, и направятъ брань
Гл. 1.
ИСХОДЪ.
169
противъ насъ п излѣзнжтъ изъ мѣсто-то.
И иоставихљ надъ тѣхъ настойинцы на
работы-тѣ, за да гы утѣсняватъ съ тежкы-тѣ си работы: п съзидахж на Фарао
на градове за житницы, ІІиѳомъ, и Ра12 мессій. Но колкого гы утѣснявахж, толкозь
повече ся умножаваха тѣ и нарастнувахж.
И Егыптяни-тѣ бѣхж неспокойни поради
13 Израилевы-тѣ сынове. И Егыптянн-тѣ порабощавахж. жестоко Израилевы-тѣ сыно14 ве : И огорчавахљ жнвотъ-тъ пмъ съ жестоко-то работаніе въ калъ-тъ, и въ кырпичн-тѣ, и въ всичкы-тѣ работы на полета-та : всичкы-тѣ имъ работы, съ конто гы
порабогцавахљ бѣхж жестокы.
15 И говори Егыпетскый царь на бабы-тѣ
Еврейскы, (отъ конто пьрва-та ся имену16 ваше Шифра, а втора-та Фуа), И рече
имъ: Когато бабувате на Еврейкы-тѣ, и
видите гы че раждатъ, ако е МхТіжко, убпвайте го: ако ли е женско, тогазь нека
17 живѣе. Но бабы-тѣ ся убояхж отъ Бога,
и не правяхгЬ каквото имъ рече Егыпет
скый царь, по оставях/т; живы мжжкы-тѣ.
18 Тогазь повыка Егыпетскый царь бабы-тѣ,
и рече пмъ: Защо направихте това нѣщо,
19 и оставяте живы мжжкы-тѣ? И бабы-тѣ
говорпхж. Фараону: Че Еврейкы-тѣ не сљ
както Егыпетскы-тѣ жены : защото сљ
здравы, и раждатъ прѣди да влѣзпж.тъ
11
170
ИСХОДЪ.
Гл. 2.
20 при тѣхъ бабы-тѣ. И Богъ правяпіе доб
ро на бабы-тѣ: н умиожавахж ся людіе21 тѣ и укрѣпявахя; ся твьрдѣ много. И
понеже ся болхљ бабы-тѣ отъ Бога, на22 прави имъ кжщы. А Фараонъ заповѣда
на всичіш-тѣ си людіе и казуваше : Вся
ко мжжко което ся роди, хвърляйте го
въ рѣкж-тж, а всяко женско, оставяйте
да живѣе.
ГЛАВА 2.
V 1 MD
1 Si отиде единъ человѣкъ отъ домъ-тъ Левіевъ, та зѣ за женя еднљ отъ дъщери-тѣ
2 Левіевы. И зачиж. жена-та, и роди сынъ:
и като го видѣ че бѣше прѣкрасепъ, скры
3 го три мѣсеца. Но понеже не можаше ве
че да го крые, зѣ за него ковчежецъ ро
гозенъ и намаза го съсъ смолж и кат
ранъ, и тури дѣте-то въ него, и положи
го въ тръсть-Т/Ж при брѣгъ-тъ на рѣкж4 тж. И сестра му стоепіе отъ далечь, за
да види що ще да му ся случи.
5 И слѣзе Фараонова-та дъщеря да ся
укжпе въ рѣкжі-тж, а служкыни-тѣ й ходнхж по брѣгъ-тъ на рѣкЖі-тж: и когато
съгледа тя ковчежецъ-тъ въ тръсть-тж,
G проводи служкыніж-тж си и го зѣ. И ка
то го отвори, видѣ дѣте-то, и ето, малко
то плачаше: н пожали го, и рече : Отъ
Гл. 2.
ИСХОДЪ.
171
7 дѣца-та Есрейскы е това. Тогазь рече се
стра му на Фараоновж-тж. дъщеріж: Да отидж ли да ти повыкиж женж. кърмилпцж отъ Еврейкы-тѣ, за да ти дои дѣте-то?
8 и рече й Фараонова-та дъщеря : Иди. И
отиде момиче-то, та повыкнл; майк2&-тж.
9 на дѣте-то. И рече й Фараоиова-та дъще
ря : Земи това дѣте, та ми го отдои, и азъ
10 ще MA дамъ заплатљ-тж ти. И жена-та
зѣ дѣте-то, и доеше го. И когато порастSL дѣте-то, донесе го на Фараоновљ-тљ
дъщерія;, и станж сынъ непиъ: и наре
че име-то му *Моисей, и рече: Понеже
изъ водж-т2ь го извлѣкохъ.
11 И въ онѣзи дни, когато Моисей порастнж, излѣзе при братія-та си, и като гле
даше теготи-тѣ имъ, видѣ человѣка Егьштянииа че біяше едкого Евреина отъ бра12 тія-та му. И като разгледа на самъ на
тамъ, и видѣ че нѣмаше никой, уби Е13 гыптянинъ-тъ, и скры го въ пѣсъкъ-тъ. И
излѣзе на другый-тъ день, и ето, двама
мжжіе Евреи ся карахж: и каза на не14 праведный-тъ: Защо біешь ближній-тъ си?
А той рече : Кой тя постави да си началникъ и сждникъ намъ ? Да ли искашь да
мя убіешь, както уби Егьштянинъ-тъ ? И
уплаши ся Мойсей, и рече: Явно че това
* Нзвлѣчеаъ изъ водж.
172
ИСХОДЪ.
Гг. 2.
15 нѣщо станж. познато. И Фараонъ чу това
нѣщо, и тръсяше да убіе Моисея; но Мои
сей бѣга отъ лице-то Фараоново, и насе
ли ся въ земігь-тж Мадіамъ: и седнж до
16 кладенецъ-тъ. А священникъ-тъ Мадіавіскый имаше седмь дъщерн, които дойдохж и начерпахж soà, и напълнихж корыта-та за да напоіжтъ овцы-тѣ на ба17 щж си. И дойдохж овчари-тѣ и испждихж гы : а Моисей станж та имъ помогнж,
18 и напои овцы-тѣ имъ. И като дойдохж
при Рагунла бащжх си, рече имб той:
19 Какъ дойдохте днесь толко скоро ? А тѣ
рекохж : Человѣкъ Егыптянинъ избави ны
изъ ржцѣ-тѣ на овчари-тѣ, и още начер20 па ни и водж, и напои овцѣ-тѣ. И той
рече на дъщери-тѣ си; А дѣ е той? зап];о оставихте человѣкъ-тъ? повыкайте го
21 да яде хлѣбъ. И възблагодари ся Мои
сей да живѣе наедно съ человѣкъ-тъ :
който даде на Моисеа за з/сеигк СепФорж
22 дъщеріж си. И роди сынъ, и нарече име
то му *
Герсамъ, и думаше; Пришлецъ
станжхъ въ чуждж земѣж.
23 И подиръ много дни умрѣ Егыпетскыйтъ царь; и въздышахж сынове-тѣ Израилеви отъ порабощеніе-то, и выкнж,хж; и
выканіе-то имъ възлѣзе прѣдъ Бога отъ
* Пришлецъ тука.
Гл. 3.
ИСХОДЪ.
173
24 причпнж.-тж. на порабощеніе-то. И чу
Богъ въздыханіа-та имъ, и поменљ Богъ
завѣтъ-тъ си съ Авраама, Исаака, и Іа25 кова. И погледнж Богъ на сынове-тѣ Из
раилевы, и позна Богъ с5стояніе-то илэ.
ГЛАВА 3.
1 /ì ^loiiosü llr>,64iiis 08qi>i-r1; nâ rser^i oii lo60PÄ, 6LLii^6M»icLi, àqiâeiMO: L Micapg,
0Li^bi-iL Lià SLZkià-n orpaiiL Uli, 11)^011.1là-iL, 8 /^OÜ/I^S 88 ropL-rL IiOAcitL Xo2 P8L'8. II 888 VI/ 68 888681> I?o680/1,688 8'8
88818688 06868'8, 01'8 6p'I>/;'8 8L888L-IL:
8 80686/1,8^^, 8 610 8L8888-18 60x4816 8'8
3 0688, 8 8188888'18 86 8368x8686. II x686
UO8668: ^8 68 8'8x8L, 8 //8 8x4686/I^8M'8
1088 6O8'bl>IO 88^4816, 8 386xO 8L8888-18
4 86 8368x8 ? II 8810 88/1,4 1^0680/^8 Яіоіісел
че ся върнл; да прѣгледа, повыка 60 Богъ
5 отсрѣдъ 8â888L-iL 8 рсчс : Моиссе, Мои
сее. И той рече: Ето вія. И рече: Да не
прпближипіь тука : иззуп обуща-та отъ
нозѣ-тѣ си: защото віѣсто-то, на което
6 стоишь, земя е свята. И рече му .· Азъ
6dM Богъ на отца ти. Богъ Авраамовъ,
БогкПсааковъ, и Богъ Іакововъ. И Мои
сей заіули лице-то си, защото ся боеше
да погледіи5і<ъмъ Бога.
7 И рече ГоЫрль: Видѣхъ, видѣхъ зло
174
ИСХОДЪ.
Гл. 3.
страданіе-то на людіе-тѣ ми конто сж въ
Егыпетъ, и чухъ выкъ-тъ имъ отъ приЧИНЉ-ТЉ на притѣснители-тѣ имъ: защо8 то познахъ болѣзни-тѣ имъ. И слѣзохъ
за да гы освободіж. отъ ржкљ-тљ на Егыптяны-тѣ, и да гы изведж. изъ онжзь
земіж, въ земіж добрж и пространнж, ’
въ земіж, дѣто тече млѣко и медъ, на
мѣсто-то на Хананейцы-тѣ, и Хеттейцытѣ, и Аморрейцы-тѣ, и Ферезейцы-тѣ, и
9 Евейцы-тѣ, и Іевусейцы-тѣ. И сега ето
выканіе-то на сынове-тѣ Израилевы стиг10 ИЖ при мене : вндѣхъ още и утѣсненіе-то,
съ което гы утѣсняватъ Егыптяни-тѣ. Ела прочее сега, и ще тя проводіж при
Фараона, и ще извадишь людіе-тѣ ми сынове-тѣ Израилевы изъ Егыпетъ.
11 И рече Моисей Богу: Кой сьмь азъ .
да идж при Фараона, и да изведж сыно12 ве-тѣ Израилевы изъ Егыпетъ? И рече
Богб: Азъ ще бждть съ тебе наедно: и
това ще ти б&де знаменіе, че азъ тя проваждамъ; когато изведешь людіе-тѣ ми
изъ Егыпетъ, ще послужите Богу на тжзн
гор^ж.
13 И рече Мойсей Богу: Ето, когато азъ
отидж при сынове-тѣ Израилевы, и имъ
рекж: Богъ на отцы-тѣ ваши проводи мя
приьвасъ, и тѣ мя попытать : Що е име^„-•iíTo му ? какво да имъ рокж ? И рече Богъ
Гл. 3.
ИСХОДЪ.
175
Моисею: Азъ сьмь СЫЙ: и рече: Така
ще речешь на сынове-тѣ Израилевы: СЫЙ
15 мя проводи при васъ. И рече Богъ Мои
сею още: Така ще речепіь на сынове-тѣ
Израилевы: Господь Богъ на отцы-тѣ ва
ши, Богъ Авраамовъ, Богъ Исааковъ, и
Богъ Іакововъ, проводи мя при васъ: то
ва е име-то ми въ вѣкъ, и това е память16 та ми изъ родъ въ родъ. Иди и събери
старѣйшины-тѣ Израилевы, и кажи имъ:
Господь Богъ на отпы-тѣ ваши. Богъ Авраамовъ, и Исааковъ, и Іакововъ, яви
ми ся, и рече : Посѣтихъ васъ наистннж,
и видѣхъ всичко онова което ви правятъ
17 въ Егыпетъ; И рѣкохъ: Ще вы избавія
отъ Егыпетско-до страданіе, и ще вы въз
веда. въ земпь-та. на Хананейцы-тѣ, и на
Хеттейцы-тѣ, и на Аморрейцы-тѣ, и на
Ферезейцы-тѣ, и на Евейцы-тѣ, и на Іевусейцы-тѣ, на земліа дѣто тече млѣко
18 и медъ. И ще послушатъ гласъ-тъ ти : и
ще идешь, ты и старѣйшины-тѣ Израилеви, при Егыпетскый-тъ царь, и ще му
речете: Іеова Богъ на Евреи-тѣ срѣщна
ны; а сега остави ны да отидемъ на пать
тридневенъ въ пустыніа-та, за да прине19 семъ жьртва на Іеова Бога нашего. А
знаіа азъ че не ще да вы остави Егы
петскый-тъ царь да отидете, нито съ крѣп20 ка рака. И като простргъ рака-та си,
176
ИСХОДЪ.
Гл. 4.
ще поразіж Египетъ съсъ вспчкы-тѣ моп
чудеса, конто ще направнь всрѣдъ него;
21 послѣ това ще вы испроводи. И ще
дамъ благодать на тѣзи людіе прѣдъ Егыптяны-тѣ: и когато търгнете нѣма да
22 отидете праздни : Но всяка жена ще по
иска отъ ближнііь-тл; си, и отъ съсѣдкжrL си, сребьриы нѣща, и златны нѣща,
и облѣкла: и ще гы турите на сынове-тѣ
си, и на дъщери-тѣ си, и ще оберете
Егьщтяны-тѣ.
ГЛАВА 4.
1 А Моисей отговори и рече : Но ето, тѣ
не щжтъ да мя повѣруватъ, ипто ще послушатъ гласъ-тъ ми: защото ще ми реКгьтъ: Не ти ся е явилъ Господь.
2 И рече му Господь: Що е това което
е въ рљкж-тљ ти? а той рече: Жезлъ.
3 И рече : Хвьрли го на земкь-тж. И хвър
ли го на земіж-тж, и станж змія: и по4 бѣгна Моисей отъ neà. И рече Господь
Моисею; простри ржкљ-тж си, и хвани
ÎL за опашкйі-тж: (И той прострѣ рљКЖ-ТЉ си и хвана нь, и станљ жезлъ въ
5 ржкж-тж му) : За да повѣруватъ че тн
ся яви Господь Богъ на отцы-тѣ имъ.
Богъ Авраамовъ, Богъ Исааковъ, и Богъ
Іакововъ.
Гл. 4.
ИСХОДЪ.
177
И рече му още Господь: Тури сега
ржкљ-тхЋ си въ пазухљ-тж си. И тури
ржкљ-тљ си въ пазухж-тж си; и като à
извади, ето, ржка-та му прокажена бѣла
7 като снѣгъ. И рече : Тури пакъ р^тькж-тж
си въ пазухљ-тж си. И тури пакъ рљКЉ-ТЉ си въ пазухљ-тљ си : и когато
is извади изъ пазухж.-тл; си, ето, ста8 НЉ пакъ както си бѣше плъть-та му. A
Грече Господь) ако не тя повѣруватъ, пи
то послушатъ гласъ-тъ на пьрво-то зна
меніе, ще повѣруватъ заради гласъ-тъ на
9 второ-то знаменіе. Ако ли не повѣруватъ
и въ двѣ-тѣ тѣзи знаменія, нито послушатъ
гласъ-тъ ти, ще земешь отъ водљ-тж па
рѣкж-тж, и ще à нзсыпешь на сухо : п
вода-та, кокьто ще земешь изъ рѣкж-тж,
ще стане кръвь на сухо-то.
10 И рече Моисей Господу: Молія; тп ся.
Господи, азъ не сьмь благорѣчивъ, пито
отъ вчера, ипто отъ завчера, нито отъ
когато си почелъ да говоришь на твойтъ рабъ: но тежкоустъ сьмь и тежкоя11 зыченъ. И рече му Господъ : Кой даде
уста на человѣка: или кой направи нѣмый-тъ или глухын-тъ, или оногова който гледа, или слѣпый-тъ ? пе азъ ли Гос12 подъ? А сега иди, п азъ ще 6/Ћдљ съ
уста-та ти, и ще тя пауч2& що ще гово
ришь.
6
178
ИСХОДЪ.
Гл. 4.
А той рече: Моліж ти ся, Господи,
проводи оногозь когото искашь да про
водишь.
14 И распали ся гнѣвъ-тъ Господень противъ Моисея, и рече; Ааронъ Левитинъ- і
тъ не е ли твой братъ? знаіж че той мо
же да говори добрѣ : а найвече, ето, той
излиза да тя посрѣіцне, и кога тя види,
15 ще ся зарадува въ сьрдце-то си. А ты
ще му говоришь, и ще туришь словеса-та въ уста-та му: и азъ ще бждљ съ
уста-та ти, и съ уста-та иеговы, и ще
16 БЫ научж що трѣбува да правите. И той
вмѣсто тебе ще говори на людіе-тѣ : и той
ще ти бжде вмѣсто уста, а ты ще бж17 дсшь нему вмѣсто Бога. И земи въ ржкж-тж си тозь жезлъ, съ който ще пра
вишь знаменія-та.
18 И тръгнж Моисей, и върнж ся при тес
тя си Іоѳора, II рече му; МолѢж ти ся, да
идж, и да ся върнж при братія-та си,
които сж въ Егыпетъ, и да видіж, живи
19 ли сж още. И рече Іоѳоръ Моисею: Иди
съ миромъ. И рече Господь Монсею въ
Мадіамъ : Иди, върни ся въ Егыпетъ : защото измрѣхж всичкы-тѣ онѣзь человѣ20 ци които искахж душж-тж ти. Тогазь зѣ
Моисей женж си, и чада-та си, и качи
гы на оселъ-тъ, и върнж ея въ Егыпетскж-тж земіж: зѣ Монсей и жезлъ-іъ
13
Гл. 4.
ИСХОДЪ.
179
21 Божій въ ржкзі-тж си. И рече Господь
Моисею: Кога отидешь и ся върнешь въ
Егыпеіъ, виждь да сгоришь прѣдъ Фа
раона всичкы-тѣ чудеса, които дадохъ
въ ржклі-тж ти: но азъ ще ожесточж
сьрдце-то му, и той не ще да пусне ліо22діе-тѣ. И ще речешь Фараону: Така го
вори Іеова: Израиль гаи е сынъ, пьрво23 родный гаой : И казувагаъ тн : Пусни сы
на гаи, да ми послужи: и ако отречешь
и го не пуснешь, ето, азъ ще угаьртвіж
сына ти, пьрвородный-тъ ти.
24 И когато Моисей бѣше на пжть-тъ у
ГОСТИННИЦЉ-ТЉ, посрѣщнл; го Господь, и
25 искаше да го умьртвн. И зѣ СепФора
кагаьче остро, и обрѣза краекожіе-то на
сына си, и хвьрлп го въ нозѣ-тѣ му, и
рече : Наистпнљ ты си ми женихъ па
26 кръвь. И дръпнж ся отъ него Господь :
тогазь рече : Ты си ми женихъ на кръвь,
поради обрѣзаніе-то.
27 И рече Господь Аарону: Иди да посрѣщнешь Моисея въ пустыннь-тж. И отпде, и посрѣщнж го въ горж-тж Бо28 жііж, и цѣлова го. И извѣсти Моисей
Аарону всичкы-тѣ Господни словеса, кон
то му Той заржіча, и всичкы-тѣ знаме
нія които му заповѣда.
29 И отидохж Моисей и Ааронъ, и събрахж всичкы-тѣ старѣйшины на сыпове-
180
ИСХОДЪ.
Гл. 5.
30 тѣ Израилевы. И говори Ааронъ всичкытѣ словеса, които Господь говори на Мои- *
сея, и направи знаменія-та прѣдъ людіе31 тѣ. И повѣрувахж людіе-тѣ; и когато
чухж че Господь посѣти Израилевы-тѣ
сынове, и че погледнљ на оскърбеніе-то
имъ, наведохгЬ ся до земыі-тж, и поклоНИХЉ ся.
ГЛАВА 5.
1 Слѣдъ това влѣзохж Моисей и Ааронъ,
и рекохж Фараону : Така говори Іеова
Богъ Израилевъ : Пусни людіе-тѣ ши, за '
да ми направятъ праздникъ въ пусты2 là-rL. А Фараонъ рече : Кой е той
Іеова, та да послушамъ гласъ-тъ му, да
отпуснж. Израиля? не познавамъ Іеова, н
3 НИТО Израиля ще пуснж. И тѣ рекохж: Богъ на Евреи-тѣ ны срѣпднж: мо
лимъ ти ся да отидемъ тридневенъ пзль
въ пустыиіі&-тж, за да принесемъ жьртвх
на Іеова Бога нашего, за да ны не по4 стигне съ моръ, или съ ножь. И рече
имъ Егыпетскый-тъ царь: Защо, Моисее
и Аароне, спирате людіе-тѣ отъ работытѣ имъ: идѣте на опрѣдѣлены-тѣ си ра5 боты. И рече Фараонъ : Ето людіе-тѣ
на мѣсто-то СЉ сега много, а вы гы пра
вите да прѣставатъ отъ опрѣдѣлены-тѣ си
Гл. 5.
ИСХОДЪ.
181
6 работы. И въ този пстый-тъ день заповѣ
да Фараонъ на притѣснители-тѣ на людіе-тѣ, и на надзирателп-тѣ пмъ, и гово7 реше : Не давайте вече на тыя людіе
плѣвж както до сега, за да правятъ ту
хлы; нека иджтъ сами и нека си събержтъ
8 плѣвж. Но ще гы патоваритн, да правятъ
опрѣдѣдѣно-то на тухлы-тѣ число, което
правѣхиі до сега: да го не смалите: запі;ото оставитъ нраздни, н за това выкатъ,
и казуватъ : Да отидемъ, за да принесемъ
9 жьртвж. Богу нашему. Нека сж. тежкы
работы-тѣ на тѣзи человѣцы, за да ся
занимаватъ въ тѣхъ, и да не внимаватъ
на праздны думы.
10 Излѣзохж прочее притѣснители-тѣ на
ліодіе-тѣ, и надзнратели-тѣ имъ, π говоІірихж на людіе-тѣ, и казувахж: Така ре
че Фараонъ: Не ви давамъ плѣвж. Вы
сами идѣте, събирайте плѣвж за себе си,
дѣто можете да намѣрите : но нѣма да
12 ся смали отъ работы-тѣ ви нищо. И разнесохж ся людіе-тѣ по всичкж-тж Егыпетекж земіж, за да събнратъ сламж
13 вмѣсто плѣвж. И притѣснители-тѣ гы принуждавахж, и казувахж : Свьршувайте
работы-тѣ си, то есть, онова което е опрѣдѣлено за всякой день, както когато
14 имаше плѣва. И біенп быдохж надзиратели-тѣ на Израилевы-тѣ сынове конто
182
ИСХОДЪ.
Гл. 5.
бѣхж поставени надъ тѣхъ отъ Фараоиовы-тѣ притѣснители, които казвахж: За
що не свършихте и вчера и днесь, опрѣдѣлено-то си число на тухлы-тѣ, както ^
по напрѣдъ ?
15 А надзиратели-тѣ на Израилевы-тѣ сынове влѣзохж, и извыкахж. прѣдъ Фара
она, и рекохж: Защо правишь така на
16 рабы-тѣ си? Плѣва не ся дава на рабытѣ тн, а казуватъ ни: Правѣте тухлы: п
ето, біени быдохж раби-тѣ ти: а погрѣш17 ка-та е на твои-тѣ людіе. Атой отговори: ■
Лѣниви сте, лѣниви: за това казувате; ,
Да отидемъ да принесемъ жьртвж Госпо- ,
18 ду. Идѣте сега та работѣте: защото плѣ
ва нѣма да ВИ ся даде: а ще давате о19 прѣдѣленно-то число на тухлы-тѣ. И надзпратели-тѣ на Израилевы-тѣ сынове гле
даха себе си въ зло състояніе, като иліз
ся рече : Нѣма да ся смали нищо отъ
всякодневно-то ви опрѣдѣлено число на
20 тухлы-тѣ. И като пзлпзахж отъ присљтствіе-то Фараоново, срѣщнжхж Моисея и
Аароиа, които очакувахж да ся срѣщнжтъ
21 съ тѣхъ : И рекохж имъ : Господь да по
гледне на васъ, и да еы сжди : защото вы
ны направихте зловонны прѣдъ Фараона,
и прѣдъ слугы-тѣ му, а дадохте въ рљцѣ-тѣ имъ мечь да ны убііжтъ.
22 И върнж. ся Моисей при Господа, и
Гл. 6.
ИСХОДЪ.
183
рече : Господи, защо си прѣоскърбилъ тѣ23 ЗИ людіе ? защо си мя проводилъ ? Защото
отъ когато влѣзохъ при Фараона да говоріж. въ твое име, той прѣогорчи тѣзи
людіе: и ты никакъ не си избавилъ людіе-тѣ си.
ГЛАВА 6.
1 И рече Господь Моисею : Сега ще видишь
що ще сторіж Фараону: защото съ крѣп
ко рљкљ ще гы пусне : и съ крѣпко xLкж ще гы испжди изъ земіж-тж си.
2 Богъ говори още Моисею, и рече му:
3 Азъ сьмь Іеова : И явихъ ся Аврааму, Исааку и Іакову, съ име-то Богъ Вседьржнтель, но пе имъ ся опознахъ сз име-то
4 си Іеова. А още поставихъ съ тѣхъ завѣтъ-тъ мой, да имъ дамъ Ханаанскж-тж.
земіж,. земіж-тж на пришелство-то имъ, въ
5 коіжто бѣхж пришелци. И азъ чухъ още
въздыханіе-то на Израилевы-тѣ сынове, за
порабощеніе-то което имъ правятъ Егып6 тяни-тѣ : и поменжхъ завѣтъ-тъ си. За
това кажи на Израилсвы-тѣ сынове: Азъ
сьмь Іеова : и пщ вы изваднь изъ подъ Егыпетскы-тѣ товары, и ще вы избавіж
отъ работапіе-то имъ, и ще вы искупіж съ
пространнж мышцж, и съ голѣмы сждбы.
7 И ще вы пріемж. при себе си за мои лю-
184
ИСХОДЪ.
Гл. б.
діе, и ще бждљ вашъ Богъ: и ще позна
ете че Азъ сьвіь Господь Богъ вашъ, който вы изваждамъ изъ подъ Егыпетскы-тѣ
8 товары. И ще вы въведж въ земкъ-тж, за
кокъто ся клѣхъ че ще къ дамъ Аврааму, .
Исааку, и Іакову: и ще ви къ дамъ въ на- Г
9 слѣдіе. Азъ сьмь Господь. И говори Мон
сей на Израилевы-тѣ сынове така : но отъ
утѣсненіе-то на душы-тѣ см, и отъ жестоко
то порабощеніе тѣ не послушахж Моисея.
10 И говори Господь Моисею, и рече;
11 Влѣзь, м речи на Фараона, Егыпетскыйтъ царь, да пусне Изранлевы-тѣ сынове
12 изъ земкь-тж си. И говори Моисей прѣдъ
Господа, и рече: Ето, Израилеви-тѣ сы
нове не мя послушахж: и какъ ще мя '
послуша Фараонъ, като сьмь азъ необ13 рѣзанъ въ устиы-тѣ ? И говори Господь
Моисею и Аарону, и проводи гы при Из-^
раилевы-тѣ сынове, и при Фараона Егыпетскый царь, за да изведжтъ Израилевытѣ сынове изъ Егыпетскж-тж земкн.
14 Тѣзи сж началници на отечественны-тѣ
имъ домове: Сынове-тѣ па Рувима, пьрвородный-тъ сьшб Израилевъ, Енохъ, и
Фаллу, Есронъ и Хармій : тѣзи слі Руви15 мовн-тѣ родове. И сынове-тѣ Симеоно
ви, Іемуилъ, и Іаминъ, п Аодъ, и Іахииъ,
и Сохаръ, и Саулъ, сынъ иа Хананейскж
Ібжеиж: тѣзи слі Симеоновн-тѣ родове. И
Гл. 6.
ИСХОДЪ.
185
пмена-та на Левіевы-тѣ сынове, споредъ
родословія-та имъ, 0L тѣзи: Гирсонъ, и
Кааѳъ, и Мерарій: и годнны-тѣ на живота
Левіевъ бѣхж. сто и тридесеть и седмь го17 дины. Сынове-тѣ Гирсоновы сж Ливній и
18 Семеій, по родове-тѣ имъ. И сынове-тѣ
Кааѳови сж, Амрамъ, и Исааръ, и Хев
ронъ, и Озіилъ: и годины-тѣ на живота
Кааѳовъ бѣхж сто и тридесеть и три го19 дины. И сынове-тѣ на Мерарія бѣхж Маалій, и Мусій : тѣзи сж Левіеви-тѣ родове,
20 по родословія-та имъ. И зѣ си Амрамъ
женхЖ лѣліж си Іохаведж : и роди му Аа
рона и Моисея: и годины-тѣ на живота
Амрамовъ бѣхж сто и тридесять и седмь
21 годины. И сынове-тѣ Исааровы бѣхж, Ко22 ре, и НеФегъ, и Зехрій. И Озіилови-тѣ сы23 нове, Мисаилъ, и ЕлисаФанъ, и Сиѳрій. И
зѣ си Ааронъ женж, Елисаветж, дъщеріж
Аминадавовж, сестрж Наасоновж: и роди
му Надава и Авіуда, Елеазара и Иѳама24 ра. И сынове-тѣ Кореевы- бѣхж, Ассиръ,
и Елкана, и АвіасаФЪ : тѣзи сж Кореови-тѣ
25 родове. И Елеазаръ Аароновый сынъ, зѣ
си женж еднт отъ Футіиловы-тѣ дъщери;
и роди му Финееса: тѣзи 6L началіпщитѣ на Левитскы-тѣ отцы, споредъ родове26 тѣ имъ. Тѣзи СхЖ Ааронъ и Моисей на кон
то рече Господь: Изведѣте Израилевы-тѣ
сынове изъ Егыпетскж-тж земіж, споредъ
186
ИСХОДЪ.
Гл. 7.
27 пълкове-тѣ имъ. Тѣзи сж които говорихж
на Фараона Егыпетскый царь, за да іізведжтъ Израилевы-тѣ сыново изъ Егыпетъ ;
тѣзи, Моисей и Ааронъ.
28 И въ онзи день когато говорй Господь
29 Моисею, въ Егыпетскж-тж земігь, Говорй
Господь Моисею, и репе: Азъ сьмь Гос
подь : кажи на Фараона, Егыпетскый царь,
30 всичко що ти казувамъ. И рече Моисей
прѣдъ Господа: Ето, азъ сьмь като необрѣзанъ въ устны-тѣ, и какъ ще мя по
слуша Фараонъ ?
ГЛАВА 7.
1II рече Господь Моисею : Ето, азъ тя по-
ставихъ богъ Фараону: и Ааронъ братъ
2 ти ще ти бжде пророкъ. Гы ще говоришь
всичко което ти заповѣдувамъ : и Ааронъ
братъ ти ще говори Фараону, за да пус
не Израилевы-тѣ сыиове изъ земііь-тж си.
3 А азъ ще оясееточж. Фараоново-то сьрдце,
и ще умножш знаменія-та си и чудеса4 та си въ Егыпетскж.-тж. земіж. Но Фара
онъ не ще да вы послуша: и ще положж
рж.кж-тж. си вьрху Егыпетъ, и ще изведљ
воинства-та си, людіе-тѣ си, Израилевы-тѣ
сынове, изъ Егыпетскш-тш земіж, съ го5 дѣмы сждбы. И ще познаіжтъ Егыптянитѣ, че Азъ сьмь Господь, кога прострљ
Гл. 7.
ИСХОДЪ.
187
ржкж-тљ СИ върху Егыпетъ, и изведгб.
6 Израилевы-тѣ сыиове отъ срѣдъ тѣхъ. А
Моисей и Ааропъ направихж, както имъ
7 заповѣда Господь; така направихљ. И Мои
сей бѣ на възрасть осмдесеть годины, а
Ааронъ осмдесеть и три годины, когато
говорихж. Фараону.
8 И говори Господь Моисею, и Аарону и
9 рече : Когато вн говори Фараонъ, и рече :
ГІокажѣте вы чудо : тогазь ще речешь Аа
рону: Земй жезлъ-тъ си, и хвьрли го прѣдъ
10 Фараона : м ще стане змія. И влѣзохж
Моисей и Ааронъ при Фараона, и направихж така както заповѣда Господь : и хвьр
ли Ааронъ жезлъ-тъ си прѣдъ Фараона, и
11 прѣдъ слугы-тѣ му, и станж змія. А Фа
раонъ призова мудры-тѣ и омаятели-тѣ : и
Егыпетскы-тѣ магесніщи направихж и тѣ
12 така съ баянія-та си. Защото хвьрлихж
всякой жезлъ-тъ си, и стаижхж зміи : Но
Аароновый жезлъ погълнхж тѣхны-тѣ жез13 лы. И ожесточи ся Фараоново-то сьрдце,
и не гы послуша, както говори Господь.
14 И рече Господь Моисею: Ожесточи ся
Фараоново-то сьрдце толкозь, щото ся отІбрича да пусне людіе-тѣ. Иди прп Фарао
на утрѣ: ето, той излази при водж-тж:
и ще застанешь при брѣгъ-тъ на рѣкжтж, за да го срѣщнешь : и жезлъ-тъ, който ся бѣше прѣвърпхТхЛЪ въ зміііж, ще дьр-
188
ИСХОДЪ.
Гл. 7.
16 жишь въ р2ькж-тж СИ. и ще му речешь:
Господь Богъ Еврейскый мя проводи при
тебе, и говори: пусни ліодіе-тѣ ми, за да
ми послужатъ въ пустыніж-тж : но ето, ты
17 не послуша до сега. Така говбри Гос
подь: Съ това ще познаешь, че азъ сьмь
Господь : ето, съ жезлъ-тъ, който е въ ржкдк-тж ми, ще ударіж вьрхъ водж-тљ коя
то е въ рѣк2ь-тж, и ще ся прѣвърне въ
18 кръвь. И рыбы-тѣ, които сж въ рѣкж-тж,
ще измржтъ, и рѣка-та ще ся осмьрди,
и Егыптяни-тѣ ще ся погнусятъ да пііжтъ водгн отъ рѣкж.-тж.
19 И рече Господь Моисею: Речи Аарону:
Земи жезлъ-тъ си, и простри ржкж-тж си
вьрху Егыпетскы-тѣ воды, вьрху потоцытѣ имъ, вьрху рѣкы-тѣ имъ, вьрху езера-та имъ, и вьрху всяко тѣхно събраніе
отъ ВОДЉ, и ще станетъ кръвь : и ще бжде
кръвь по ВСИЧКЖ.-ТЖ Егыпетскж земіж, и
20 въ дьрвены-тѣ и каменны-тѣ сж^оее. И
паправихж. така Моисей и Ааронъ както
заповѣда Господь: и като дигнж Аарот
жезлъ-тъ удари водж-тж на рѣкж-тж
прѣдъ Фараона, и прѣдъ рабы-тѣ му: и
прѣвърнж ся въ кръвь всичка-та вода на
21 рѣкж-тлі. И рыбы-тѣ, които бѣхж въ рѣкж-тж, нзмрѣхж, и рѣка-та ся осмьрдѣ,
щото Егыптяни-тѣ не могохж да пііжтъ
водж отъ рѣкж-тжі: и кръвь-та бѣшс по
Гл. 8.
ИСХОДЪ.
189
22 всичкљ-TÆ. Егыпетскж земж. Подобно
направнхж и Егыпетскы-тѣ магесиици съ
баянія-та си: и ожесточи ся Фараоновото еьрдце, и не гы послуша, както рече
23 Господь. И върнж ся Фараонъ, и дойде
“^
у дома си, и не тури сьрдце-то си пито
24 въ това. И всичкы-тѣ Егыптяни копахж
около рѣк/^-тж, за да пііжтъ водж, защото не могохж да пііжтъ отъ водж-тж
! 25 на рѣкж-тж. И испълнпхж ся седмь дни,
отъ когато удари Господь рѣкж-тж.
I
ГЛАВА 8.
1
И рече Господь Моисею : Иди при Фарао
на, и речи му : Така говори Господь : Пус
ни людіе-тѣ ми, за да ми послужатъ. А2 ко ли не рачишь да гы пуснешь, ето, азъ
ще ударіж всичкы-тѣ ти прѣдѣлы съсъ жа3 бы. И рѣка-та ще кыпне съсъ жабы, кон
то като излазятъ, ще навлѣзжітъ въ домъ-тъ ти, и въ ложницж-тж ти, и на одрове-тѣ ти, и въ кжщы-тѣ на слугы-тѣ
ти, и врьхъ людіе-тѣ ти, и въ пещи-тѣ
4ти, и въ нощвы-тѣ ти. И вьрхъ тебе, и
вьрхъ людіе-тѣ ти, и вьрхъ всичкы-тѣ ти
слугы, ще възлѣзжтъ жабы-тѣ.
5 И рече Господь Моисею : Речи на Аа
рона: Простри ржкж-тж. си съ жезлъ-тъ
си надъ потоцы-тѣ, н надъ рѣкы-тѣ, и
190
ИСХОДЪ.
Гл. 8.
надъ езера-та, и изведи жабы-тѣ по Е6 гыпетскж.-тж земіж. И прострѣ Ааронъ
рљкж-тљ. си надъ Еіъіпетскы-тѣ воды, п
възл'Ьзохж жабы-тѣ, и покрыхж Егыпет7 скж-тљ земіж. И магесні-щи-тѣ направи
ха така, съ баяніе-то си, и изведохљ
жабы по Егыпетекж-тж. зешкь.
8 Тогазь повыка Фараонъ Моисея и Аа
рона, и рече: ІІомолѣте ся Господу да
дигне жабы-тѣ отъ мене, и отъ людіе-тѣ
ми: и ще пусн2& людіе-тѣ, за да пожер9 твуватъ Господу. И рече Моисей Фарао
ну : Опрѣдѣли ми, кога да ся помолнь за
тебе, и за слугы-тѣ ти, и за людіе-тѣ іп:
за да истрѣби жабы-тѣ отъ тебе, и отъ
домове-тѣ ти, м само въ рѣкж.-тж да о10 станетъ. А той рече : Утрѣ. И рече : Ще
6zY.đe споредъ слово-то ти : за да познаешь,
че не е никой както Господь Богъ нашъ.
11 И ще ся дигнжтъ жабы-тѣ отъ тебе, н
отъ домове-тѣ ти, и отъ слугы-тѣ ти, и
отъ людіе-тѣ ти : само въ рѣктъ-тж ще остапжтъ.
12 Тогазь излѣзохж Монсей и Ааронъ отъ
при Фараона и выкнлт Моисей къмъ Го
спода за жабы-тѣ които бѣше проводилъ
13 вьрхъ Фараона. И направи Господь спо
редъ Моисеево-то слово: и измрѣхж жа
бы-тѣ отъ домове-тѣ, отъ дворове-тѣ, н
14 отъ полета-та. И събнрахж гы купове
Гл. 8.
ИСХОДЪ,
191
15 купове, и осмьрдѣ ся земя-та. А Фараонъ
като видѣ че станж отрада, ожесточи
сьрдце-то си, и не гы послуша, както
говори Господь.
16 И рече Господь Моисею : Речи Аарону :
Простри жезлъ-тъ си, и удари земнљ,тљ пьрсть, за да стане на скнипы въ
17 всичкж-т2ь Егыпетскж земж. И направиХЉ така, защото прострѣ Ааронъ рљкљтж си съ жезлъ-тъ си, и удари зешнжТЉ пьрсть, и тя станж скнипы по человѣцы-тѣ, и по скотове-тѣ: всичка-та зем
на пьрсть стаиж скнипы по всичкж-тљ
18 Егыпетскж земіж. Така направихљ и магесници-тѣ съ баянія-та си, за да извадятъ
скнипы, но не могохљ: а скнипы-тѣ бѣ19 XL по человѣцы-тѣ и по екотове-тѣ. Тогазь рекохж магесници-тѣ Фараону: Бо
жій пьрстъ е това. Но сьрдце-то Фарао
ново ся ожесточи, и той не гы послуша,
както говори Господь.
20 И рече Господь Моисею: Стани утрѣ
рано, та застани прѣдъ Фараона: ето, той
излиза при В0ДЉ-ТЖ, и речи му : Така го
вори Господь: Пусни людіе-тѣ ми за да
21 ми послужатъ. Защото, ако не пуснешь
людіе-тѣ ми, ето, ще проводіж. на тебе, и
на слугы-тѣ ти, и на людіе-тѣ твои, и на
домове-тѣ ти, песій мухы, и Егыпетскытѣ кжщи, и земя-та на кожто жи-
192
ИСХОДЪ.
Гл. 8.
eniiRms, ще ся напълнятъ съ песій му22 ХЫ. Но ще отдѣлкк, въ онзи день, земіжтж. Гесенъ, въ коініто живѢіжтъ ліодіетѣ ми, щото да нѣма тамъ песій мухы:
за да познаешь, не азъ сьмь Господь въ
23 срѣдъ земнь-тж. И ще поставіж различіе
между людіе-тѣ си, и людіе-тѣ ти: утрѣ
24 ще стане това знаменіе. И направи Гос
подь така: и дойдохж множество песій
мухы на Фараоновъ-тъ домъ, и на домове-тѣ на слугы-'гѣ му, и на всичкж-тж
Егыпетскл; земіж : земя-та ся повреди отъ
песіи-тѣ мухы.
25 И повыка Фараонъ Моисея и Аарона,
и рече: Идѣте, направѣте жьртвж на Бо26 га вашего въ пгжзм земіж. А Моисей ре
че: Не е прилично да направимъ така:
защото ный жьртвувамы на Господа Бо
га нашего жьртвы, отъ които Егыптянитѣ ся гнусятъ. Ето, ако жьртвувамы ный
жьртвы отъ които ся гнусятъ Егыптянитѣ, прѣдъ очи-тѣ имъ, не щжтъ ли ны
27 убй съ камьніе? Ще отидемъ тридне
венъ пжть въ пустыніж-тж, и ще жьрт
вувамы на Господа Бога нашего, както
28 ни рече. Тогазь рече Фараонъ : Азъ ще
вы пуснж, за да пожьртвувате на Госпо
да Бога вашего въ пустыніж-тж: само
да не отидете много далечь. Номолѣте
29 ся Богу за мепе. И рече Моисей : Ето,
Гл. 9.
ИСХОДЪ.
193
азъ излизанъ отъ при тебе, и ще ея поыоліж Господу така, щото песіи-тѣ мухы да ея дигнж.тъ утрѣ отъ Фараона,
отъ слугы-тѣ му, и отъ ліодіе-тѣ му: но
да не елѣдуна Фараонъ да им лъже, и
да не пуща людіе-тѣ за да пожьртвуватъ
Господу.
30 Тогазь излѣзе Моисей отъ Фараона, и
31 помоли ея Господу. И стори Господь
по Моисеево-то слово: и дигнж песіи-тѣ
мухы отъ Фараона, отъ слугы-тѣ му, и
32 отъ людіе-тѣ му; не останж ни една. Но
Фараонъ и тойзи пжть ожесточи сьрдцето си, и не пуснж народъ-тъ.
ГЛАВА 9.
1Ц
рече Господь Моисею: Иди при Фара
она, и кажи му : Така говори Господь Богъ
Еврейскый: Пусни людіе-тѣ ми, за да ми
2 послужатъ. Защото, ако не рачишь да гы
3 пуснешь, и ако гы дьржипіь още, Ето,
рхъка-та Господня ще бхЂде на скотове-тѣ
ти, които сљ по поле-то, на коніе-тѣ, на
ослы-тѣ, на камилы-тѣ, на говеда-та, и на
4овцы-тѣ: моръ твьрдѣ тежъкъ. И ще на
прави Господь различіе между Израилевы-тѣ скотове, и Егыпетскы-тѣ скотове : отъ
всичкы-тѣ скотове на Израилевы-тѣ сынове,
5 не ще да умре нито единъ. И опрѣдѣли Гос7
194
ИСХОДЪ.
Гл. 9.
подъ врѣме и рече: Утрѣ ще стори Господь
6 това нѣщо на земкь-тж. И направи Господь
това нѣщо на утрешній-тъ день, и измрѣхж
всичкы-тѣ Егынетскы скотове: а отъ ско-‘
тове-тѣ на Израилевы-тѣ сынове не умрН
7 НИТО единъ. И проводи Фараонѣ да видят'«, ■
и ето, отъ Израилевы-тѣ скотове не умрѣлъ'
НИТО единъ: и ожесточи ся сьрдце-то Фа
раоново, и не пуснж. людіе-тѣ.
8 Тогазь рече Господь Моисею и Аарону;
Напълнѣте піепы-тѣ си съ пепелъ отъ
пещь, и нека го распръсне Моисей къиъ
9 небе-ТО прѣдъ Фараона, И ще стане
прахъ по всичкж-тж. Егыпетскж зе-,
мкь: и ще стане на человѣцьі-тѣ и на
скотове-тѣ въспаленіе, което произвожда
струнен по всичк?ь-тж Егыпетскж земјљ.
ЮИ зѣхж пепелъ-тъ отъ пещь-тж, и застанжхж прѣдъ Фараона: и распръснж го
къмъ небе-ТО Моисей, и станж въспаленіе
което произвеждаше струпеи на человѣцы11 тѣ, и на скотове-тѣ. И немогохж магесни- !
ци-тѣ да стоятъ прѣдъ Моисея, поради
въспаленіе-то : защото въспаленіе-то бѣше вьрхъ магесницы-тѣ, и вьрхъ вспч12 кы-тѣ Егыптяны. Но Господь ожесточи
сьрдце-то на Фараона, и не гы послуша,
както говори Господь Моисею.
13
И рече Господь Моисею: Стани утрѣ
рано, та застани прѣдъ Фараона, и кажи
Гл. 9.
ИСХОДЪ.
195
му: Така говори Господь Богъ Еврейскый:
Пусни людіе-тѣ ми, за да ми послужатъ.
14 3ащото тойзи пжтъ азъ проваждамъ всичкы-тѣ си язвы на сьрдце-то ти, и на слугы-тѣ ти, и на людіе-тѣ твои, за да по
знаешь че нѣма никой подобенъ менѣ въ
15 ВСИЧКЉ-ТЉ земіж. Понеже сега ще прострж. ржкж-тж СИ, И ще поразіж. тебе и
твои-тѣ людіе съ моръ, и ще ся истрѣ16 бишь отъ земіж-тж. И за това наистинљ
тя повдигнжхъ, да покажж ез тебе силжтж си, и да ся възвѣсти име-то мн по
17 всичкж-тж земіж. Още ли противостоишь
на людіе-тѣ ми, за да гы не пуспешь?
18 Eto, утрѣ около този часъ ще одъждіж
градъ много тежъкъ, какъвто не е ста
валъ никога въ Еыпетъ отъ както ся е
19 основалъ до днесь. И сега проводи да съберешь скотове-тѣ си, и всичко що имашь
въ полета-та: защото всякой человѣкъ и
животно, което ся иамѣри въ полета-та,
и не ся доведе въ кжщи, градъ-тъ ще
20 падне на тѣхъ, и ще умржтъ. Който отъ
слугы-тѣ Фараоновы ся убоя отъ слово-то
Господне, прибра бърже въ кжщи рабы21 тѣ си, и скотове-тѣ си. А който не даде
вниманіе въ слово-то Господне, остави рабы-тѣ си и скотове-тѣ си по полета-та.
22 И рече Господь Моисею: Простри ржicL-iL си къмъ небе-то, и ще бжде градъ
196
ИСХОДЪ.
Гл. 9.
по всичк;&-тљ Егыпетскж земіж, вьрхъ
человѣцы-тѣ, и вьрхъ скотове-тѣ, и вьрхъ
всякж. полскж трѣвж. въ Егвшетскљ-тљ
23 земіж. И прострѣ Моисей жезлъ-тъ си
къмъ небе-ТО, и Господь проводи гръмъ и
градъ, и течѣше огнь по земнь-тж: и Го
сподь одъждн градъ по Егнпетскљ-тљ
24 земігъ. Така бѣше градъ, и огнь размѣсенъ съ градъ-тъ, градб толко тежъкъ,
іцото не е бывалъ никога по всичкж-тљ
Егыпетскж земіж, отъ какъ е станжлъ
25 тамъ народъ. И порази градъ-тъ, въ всичкж-тж. Егыпетскж земіж, всичко що има
ше по полета-та, отъ человѣкъ до скотъ:
и всичкж-тж полскж трѣвж порази градътъ, и всичкы-тѣ полскы дьрвя испочупи.
26 Само въ земіж-тж Гесенъ, дѣто 6n>xsí Израилеви-тѣ сынове, не станж градъ.
27 Тогазь Фараонъ проводи, та повыка
Монсея и Аарона, и рече имъ : Тойзи
пжть съгрѣшихъ: Господь е праведенъ:
28 а азъ и людіе-тѣ мои нечестиви смы. ІІомолѣте ся Господу, за да прѣстанжтъ, и
да не ставитъ Божіи гръмове, и градъ:
и азъ ще вы пуснж, и не ще остане29 те вече. И рече му Моисей ; ІЦомъ излѣзж изъ градъ-тъ, ще прострж ржцѣ-тѣ
си къмъ Господа: гръмове-тѣ ще прѣ
станжтъ, и градъ-тъ не ще да бжде ве
че : за да познаешь, че земя-та е Господ-
Гл. 10.
ИСХОДЪ.
197
30 ня. Но знаіж че ты и слугы-тѣ твои оп,е не ще да ся убоите отъ лице-то на
31 Господа Бога. И леиъ-тъ и ечимыкъ-тъ
нспобити быхж защото ечимыкъ-тъ бѣше
на класове, и ленъ-тъ вьрзуваше сѣме.
32 Но пшеница-та и бѣло-то жито не быхж
испобиты, защото бѣхж късны.
33 И излѣзе Моисей вънъ изъ градъ-тъ
отъ при Фараона, и прострѣ ржцѣ-тѣ си
къмъ Господа: и гръмове-тѣ и градъ-тъ
прѣстаніьхж, и дъждь не ся изливаніе
34 еече по земіж-тж. И като видѣ Фараонъ
че прѣстанжхж дъждь-тъ и градъ-тъ и
гръмове-тѣ, слѣдова да грѣши, и оже
сточи сьрдце-то си, той и слугы-тѣ му.
Зб И ожесточи ся Фараоново-то сьрдце, и
не пуснж Израилевы-тѣ сынове, както
говори Господь чрѣзъ Моисея.
ГЛАВА 10.
1 IÎ рече Господь Моисею : Влѣзъ при Фа
раона: защото азъ ожесточихъ сьрдце-то
му, и сьрдце-то на слугы-тѣ му, за да ііокажљ тѣзи мои знаменія въ срѣдъ тѣхъ:
2 И да приказувашь въ уши-тѣ на сына си,
и на сынъ-тъ на сына ти, това що направихъ на Егыптяны-тѣ, и знаменія-та
ми които сторихъ въ срѣдъ тѣхъ, и да
познаете че азъ сьмь Господь.
198
ИСХОДЪ.
Гл. 10.
и влѣзохж. Моисей и Ааронъ при Фа
раона, и рекохљ му : Така говори Господь
Богъ Еврейскый : До кога ще ся отричашь
да ся смиришь прѣдъ мене? Пусни лю4 діогтѣ ми за да ми послужатъ. Защото,
ако не ранишь да пуснешь людіе-тѣ ми,
ето, утрѣ ще докарамъ скакалцы въ прѣ5 дѣлы-тѣ ти : И ще покрыкьтъ лице-то на
земнь-Т/Ъ,, щото да не може нѣкой да ви
ди земѣь-тж: и ще пояджтъ остатъкъ-тъ
на онова което ся избави, колкото ви остави градъ-тъ, и ще пояджтъ всичкытѣ дьрвя, които ви растжтъ по полета6 та, И ще ся напълнятъ домове-тѣ ти, п
домове-тѣ па всичкы-тѣ твои слугы, и домове-тѣ на всичкы-тѣ Егыптяиы : което не
CL видѣли твои-тѣ отци, НИТО праотци-тѣ
твои, отъ както сљ съществували на земіъ-тж. до днесь. И обърнъ ся Моисей
и излѣзе отъ при Фараона.
7 И Фараонови-тѣ слугы му рекохъ: До
кога ще ни бжде той спънка? Пусни человѣцы-тѣ, за да послужатъ на Іеова Бо
га своего. Не знаешь ли още, че погынъ
ВЕгыпетъ? Тогазь прпведохъ пакъ Мои
сея и Аарона при Фараона; и рече имъ:
Идѣте послужѣте на Іеова Бога вашего:
9 но кои и кои ще ндътъ ? А Моисей рече :
Наедно съ млады-тѣ си и стары-тѣ си ще
идемъ, паедпо съсъ сыиове-тѣ си и дъще-
3
Гл. 10.
ИСХОДЪ.
199
ри-тѣ СИ, наедно съ овцы-тѣ си и съ говеда-та си ще идемъ: защото “имамы
10 праздникъ на Іеова. Тогазь имъ рече :
Така нека е Іеова съ васъ, както азъ
ще вы пуснљ наедно съ челяди-тѣ ви.
ІІВиждте: защото зло има прѣдъ васъ. Не
така; идѣте сега вы мжжіе, та послужѣте на Іеова, защото това искахте. И испжди гы Фараонъ отъ при себе си.
12 Тогазь рече Господь Моисею: Простри
ржкљ-тљ си надъ Егыпетскж-тж земіж за
скакалцы-тѣ за да възлѣзжтъ на Егыпетскљ-тљ земіж, и да пояджтъ всичкљ-тљ
трѣвж па земіж-тж, всичко което остави
13 градъ-тъ. И прострѣ Моисей жезлъ-тъ си
надъ Егыпетскж-тга земкк, и Господь на
несе на земііь-тж въ всичкый-тъ онзп
день и въ всичкж-тљ нощь, въсточный-тъ
вѣтръ : и на зарань-тж въсточный-тъ вѣтръ
14 нанесе скакалцы-тѣ. И възлѣзохж скакалци-тѣ на всичкж-тж Егыпетскж земкь, и
иападнљхљ по всичкы-тѣ Егыпетскы прѣдѣлы, твьрдѣ много: nò напрѣдъ не сљ
бывали таквизь скакалци, нито ще бж15 джтъ таквизь слѣдъ тѣхъ : И покрыхж.
лице-то на всичкљ-тљ земкь, и потъмни
ся земя-та: и поядохж вспчкж-тж трѣвж на земіж-тж, и всичкы-тѣ плодове на
дрьвя-та, колкото градъ-тъ остави, и не
..^«жаН)&,.ццщо зелено, по дьрвя-та, нито въ
200
ИСХОДЪ.
Гл. 10.
полсК/Т^-тљ трѣвж, по всичкж-тљ Егыпетскж. земіж.
16 Тогазь прибърза Фараонъ да повыка
Моисея и Аарона, н рече : Съгрѣшихъ на
17 Теова Бога вашего, и вамъ. Но сега про
сти, молнБ, съгрѣшеніе-то ми, само то
зи пљтв, и помолѣте ся на Іеова Бога
вашего за да дигне отъ мене тљзи само
18 смьрть. И излѣзе Моисей отъ при Фарао19 на, и помоли ся Господу. И промѣни Го
сподь вѣтръ-тъ, п нанесе много силенъ
западенъ вѣтръ, който дигнљ скакалцытѣ, п хвьрли гы въ Чьрвено-то море: не
останљ ни единъ отъ скакалцы-тѣ по
20 всичкы-тѣ Егыпетскы прѣдѣлы. Но Гос
подь ожесточи Фараоново-то сьрдце, и
не пуснж Израилевы-тѣ сынове.
21 И рече Господь Моисею: Простри рљкж-т2ь си къмъ небе-ТО, и iy6 бжде тъм
нина по Егыпетскж-тл; земіж, тьмнина що
22 може да ся пипа. И прострѣ Моисей ртькжIL си і£ъмъ небе-ТО, и станж тьмнина мра
чна по ВСИЧКЉ-ТЉ Егыпетскж. земнь трп
23 дни. Не ся виждахљ единъ другый: нито
ся помѣсти нѣкой отъ мѣсто-то си трп
дни: а всичкы-тѣ Израилеви сынове има24 XL видѣлина въ жилища-та си. Тогазь
повыка Фараонъ Монсея, и рече: Идѣте,
послужѣте на Іеова; само овцы-тѣ ви и
говеда-та ви нека останљтЂ: и челяди-тѣ
Гл. 11.
ИСХОДЪ.
201
25 ви нека нджтъ заедно съ васъ. И рече
Мойсей: Но трѣба ты да ни дадешь въ
ржцѣ-тѣ и жьртвы и всесъжженія за да
пожьртвувамы на Господа Бога нашего.
26 А още и скотове-тѣ нн ще дойджтъ съ
насъ наедно : не ще да остане надирѣ ниτο копыто: защото отъ тѣхъ трѣба да земемъ, за да пожьртвувамы на Господа Бо
га нашего : и ный додѣ пристигнемъ тамъ,
не знаемъ съ какво трѣба да послужимъ
Господу.
27 Но Господь ожесточи Фараоново-то сьрд28 це, и не рачи да гы пусне. И рече му Фа
раонъ : Махни си отъ мене : пази ся, да не
видишь вече лице-то ми; защото въ който
29 день видишь лице-то ми, ще умрешь. И
рече Моисей: Добрѣ си реклъ; пе ще да
видііь вече лице-то ти.
ГЛАВА 11.
1II рече Господь Моисею : още едиж. язвж
ще нанесж на Фараона, и на Егыпетъ:
послѣ пщ вы пусне отъ тука: като вы пу2 сне ще вы испжди съвсѣмъ отъ тука. Го
вори сега въ уши-тѣ на людіе-тѣ, и нека
поиска всякой мжжъ отъ съсѣдъ-тъ си, и
всяка жена отъ съсѣдкж-тж си, сребьрны
3 и златпы иѣща. И даде Господь благодать
на людіе-тѣ прѣдъ Егыптяиы-тѣ : а още
202
ИСХОДЪ.
Гл. 11.
Моисей бѣше единъ человѣкъ твърдѣ голѣмъ въ Егыпетскл;-т2ь земііЕ, прѣдъ слугы-тѣ Фараоновы, и прѣдъ людіе-тѣ.
4 И рече Моисей: Така говори Господь:
Около полунощь азъ ще излѣзж въ срѣдъ
5 Егыпетъ : И всякой пьрвороденъ въ Егыпетскљ-тљ земж где умре, отъ пьрвородный-тъ на Фараона, който сѣди на прѣстолъ-тъ си, до пьрвородпый-тъ на рабыНІЖ.-ТЖ, която е на воденицж-тж, и всич6 ко първородно на скотове-тѣ. И ще бжде
по ВСИЧКЖ.-ТЖ Егыпетскж земиь выкъ голѣмъ, какъвто никога не е бывалъ, нито
7 ще бжде вече такъвъ. А нито куче нѣма
да поклати языкъ-тъ си противъ сынове-тѣ
Израилевы, отъ человѣкъ до скотъ : за да по
знаете, че Господь направи разликљ между
8 Егыптяны-тѣ и Израиляиы-тѣ. И всичкы
тѣзи твои раби ще слѣзжтъ при мене, и
ще припаднхьтъ прѣдъ мене, и ще рекжъ:
Излѣзь ты, и всичкы-тѣ людіе които ти
слѣдуватъ: и слѣдъ това ще излѣзж. И
излѣзе Моисей отъ присжтствіе-то на Фа
раона съ голѣмъ гнѣвъ.
9 И рече Господь Моисею: Не ще да вы
послуша Фараонъ, за да ся умножатъ мои10 тѣ знаменія въ Егыпетскж-тж земіж. А
Монсей и Ааронъ направихж. всичкы-тѣ
тѣзи знаменія прѣдъ Фараона: но Гос
подь ожесточи Фараоново-то сьрдце, и не
Гл. 12.
ИСХОДЪ.
203
пусиљ Израилевы-тѣ еынове изъ земнЕiL си.
ГЛАВА 12.
V/// H 4
1 li говори Господь Моисею и Аарону въ
2 Егыпстскж-ТхЕ земІ£ь и рече : Този мѣсецъ
ще бжде вамъ начало на мѣсецы-тѣ: ще
ви бжде първъ въ мѣсецы-тѣ на годинж-тді.
3 Говорѣте на всичко-то Израилево събраніе, и речѣте: Въ десетый-тъ день на тойзи мѣсяцъ нека земжтъ за себе си вся
кой по едно агне, споредъ отечественнытѣ си домове, по едно агне за всякой
4 домъ. Но ако сљ малцина въ домъ-тъ за
агне-то, той и съсѣдъ-тъ му който е по
ближенъ на кжщж-тж. му, нека го земжтъ споредъ число-то на душы-тѣ: вся
кой ще ся счита за агне-то съразмѣрно
съ онова, което му е доволно да яде.
5 A агне-то ви или яре-то ще бжде не
порочно, МЉЖК0 единолѣтно; отъ овцы6 тѣ, или отъ козы-тѣ ще žo земете. И ще
го пазите до четыринадесетый-тъ день на
иетый-тъ мѣсецъ : и тогазь всичко-то мно
жество на събраніе-то Израилево ще го
заколе прйвечеръ.
7 И ще земжтъ отъ кръвь-тж и турятъ
на два-та стълпа на врата-та, и на горній-тъ
прагъ на кжщны-тѣ врата, дѣто ще го
204
ИСХОДЪ.
Гл. 12
8 яджтъ. И ще яджтъ мѣсо-то прѣзъ онжзь
нощь, печено па огнь-тъ: съ безквасенъ
хлѣбъ, и съ горчиво зеліе, ще го яджтъ.
9 Да не ядете отъ него сурово, пито варе
но въ водж, но печено на огнь: главжТЉ му С11 крака-та му и съ утроблг-тж.
10 И да не оставите остатъкъ отъ него до
утринь-тж, и онова що остане до утринь11 ТЉ изгорѣте го въ огнь. И така ще го
ядете : опасани прѣзъ чресла-та си, съ обуща-та си на нозѣ-тѣ си, и тоягы-тѣ си
въ ржцѣ-тѣ си: и ще го ядете съ бьрзотж: Пасха е Господня.
12 Защото тая нощь ще заминж прѣзъ
Егыпетсклк-тж земіж, и ще поразіж вся
ко първородно въ Егыпетскж-тж земіж,
отъ человѣкъ до скотъ: и ще направіж
сждбы противъ всичкы-тѣ Егыпетскы бо13 гове : азъ сьмь Господь. И кръвь-та ще
бжде вамъ за знакъ на кжщы-тѣ, въ кон
то сте: и когато видіж кръвь-тж, ще вы
заминж, и язва-та не ще да бжде у васъ
да вы погуби, когато поразіж ЕгыпетскжТЉ веміж.
14 И той день ще ви бжде за поменъ: и
ще го праздиувате като праздникъ на
Господа въ родове-тѣ си: за вѣченъ за
конъ ще го праздиувате.
15 Седмь дни да ядете бесквасенъ хлѣбъ:
отъ пьрвый-тъ день ще дигнете квасъ-іъ
Гл. 12.
ИСХОДЪ.
205
отъ кжщы-тѣ СИ : защото който яде квас
но отъ пьрвын-тъ до седмый-тъ день, оназь душа да ся истрѣби отъ Израиля.
16 И въ пьрвый-тъ день ще йжйе съзваніе
свято ; и въ седмый-тъ день, съзваніе свя
то ще ВИ бжде: никаква работа да ся не
вьрши въ тѣхъ, освѣнъ онова което трѣба на всякого человѣка да яде: това са17 МО ще вьршите. Ще увардите, прочее,
праздник5-т5 на бесквасны-тѣ ; защото
тойзп день изведохъ пълкове-тѣ ви изъ
Егыпетскж-тж земіж : заради това 'за вѣ
ченъ законъ ще вардите тойзи день въ ро18 дове-тѣ си. Отъ четыринадесетый-тъ день
на пьрвый-тъ мѣсецъ бтвечеръ, ще ядете
бесквасны хлѣбове до два десеть и пьрвый19 тъ день на мѣсецъ-тъ дбвечеръ. Седмь
дни да ся не намѣрува квасъ въ Кхжщытѣ ви: защото който яде квасно, оназь
душа ще ся истрѣби изъ Израилево-то събраніе, или былъ пришлецъ, или туземецъ.
20 Нищо квасно да не ядете : въ всичкы-тѣ
си обиталища бесквасны хлѣбове ще ядете.
21 Тогазь повыкнж Моисей всичкы-тѣ стар
цы Израилевы, и рече имъ: Изберѣте, и
земѣте за себе си по едно агне, споредъ
22 челяди-тѣ си, и заколѣте пасхж-тж. Пос
лѣ ще земете врьзопъ отъ иссопъ, и ще
го потопите въ кръвь-тж, която ще бжде
206
ИСХОДЪ.
Гл. 12.
въ легенъ: и отъ кръвь-тж що е въ легенъ-тъ, ще ударите горній-тъ прагъ п
два-та стълпа на врата-та кжщны .· и никои
отъ васъ да не излѣзе изъ кжщны-тѣ си вра23 та до утринь-TÄ. Защото Господь ще ми
не за да порази Егыптяны-тѣ: и когато
види кръвь-тж на горній-тъ прагъ, и на два
та стълпа на врата-та, Господь ще замине
врата-та, и не ще да остави погубительтъ да влѣзе въ кжщы-тѣ ви, за да пора24 ЗИ. И ще упазите това като узаконеніе,
25 за себе си и за сынове-тѣ си довѣка. И
когато влѣзете въ земіж.-тж, коіжто Гос
подь ще ВИ даде както говори, ще упа26 зите тіБЗи службж. И когато ви рекжтъ
сынове-тѣ ви : Що значи у васъ тая служ27 ба? Ще отговорите: Това е жьртва на
пасхл;-тж за Господа, защото прѣминж
К2вщы-тѣ на Израилевы-тѣ сынове въ Егыпетъ, когато той порази Егыптяны-тѣ,
а напіи-тѣ кжщы избави. Тогазь людіе28 тѣ ся наведохж, и ся поклонихљ. И отидохж Израилевы-тѣ сынове, та напра
виха както заповѣда Господь Моисею п
Аарону : така направихж.
29 И около срѣдъ нощь. Господь порази
всяко пьрвородно въ Егыпетскж-тж земіж:
отъ пьрвородный-тъ на Фараона който сѣ
дѣніе на прѣстолъ-тъ си, до пьрвородныйтъ на плѣиннкъ-тъ, който бѣ въ затворъ-
Гл. 12.
ИСХОДЪ.
207
тъ : π вснчкы-тѣ пьрвородны на скотове-тѣ.
ЗОИ станж Фараонъ прѣзъ нощь-тж, той,
и всіічкы-тѣ му слугы, и всичкы-тѣ Егыптяни: и станљ голѣмъ выкъ въ Егыпетъ; защото нѣмаше кіьща въ коньто да
нѣма мьртвецъ.
31 И повыка Моисея и Аарона прѣзъ нощьтж, и рече: Станѣте, излѣзте изъ срѣдъ
людіе-тѣ ми, и вы, и Израилеви-тѣ сынове : и идѣте, та послужѣте на Іеовй, как32 то рекохте : И овцы-тѣ си, и стада-та си
земѣте, както рекохте, та идѣте: и бла
гословете и мене.
33 И Егыптяни-тѣ принуждавахж людіетѣ, за да гы извадятъ nò скоро изъ земіж-тж си: защото рекохж: Ный всичкы
34 измирамы. И людіе-тѣ дигнжхж тѣсто-то си
прѣди да вкысне, и имахж всякой нъщвы-тѣ си на рамена-та си, обвиты въ дре35 хы-тѣ си. И направихж. Израилеви-тѣ сынове споредъ Моисеево-то слово, и поискахжі отъ Егыптяны-тѣ сребьрны и злат36 ны нѣща, и дрехы. И Господь даде на
людіе-тѣ благодать прѣдъ Егыптяны-тѣ, и
дадохж имъ колкото искахж: и обрахж
Егыптяиы-тѣ.
37 И дигнжхж ся Израплевн-тѣ сынове отъ
Рамессы въ Сокхоѳъ, около шестотинъ
тысящи мжжіе пѣищи, освѣнь челяди38 тѣ. Още наедно съ тѣхъ възлѣзе и голѣ-
208
ИСХОДЪ.
Гл. 12.
MO множество смѣсено, и овцы, и говеда,
39 с тове твьрдѣ много. И отъ тѣсто-то,
което Н0СЯХ2Н изъ Египетъ, испекохм
потрѣбницы бееквасны : защото не бѣ вкыснхмло, понеже гы испждихљ изъ Егыпетъ,
и не мбжахж. да ся бавятъ, нито да при40 готвятъ ястіе за себе си. А припіелствованіе-то което направиха Израилеви-тѣ
сынове въ Егыпетъ, быде четыристотинъ
41 и тридесеть годины. И въ свьршеніе-то на
четыристотинъ и тридесеть годины, въ истый-тъ онзи день, излѣзохж в зичкы-тѣ Го
сподни пълкове изъ Егвшетскљ-тљ земіж.
42 Тази е нопдь, която трѣба да ся варди
за Господа, защото гы изведе изъ Егыпетскж-тљ зеыпБ: тази е оная нощь Господ
ня, която трѣба да ся варди отъ вснчкытѣ Израилевы сынове въ родове-тѣ имъ.
43 И рече Господь на Моисея и Ааро
на: Тойзи е законъ-тъ на пасхљ-тж: ни
кой иноплеменникъ да не яде отъ неіж.
44 И всякой рабъ купенъ съсъ сребро, когато ся обрѣже, тогазь ще яде отъ ненБ.
45 А пришлецъ и наемникъ да не яджтъ
46 отъ неіш. Въ истж-тж кжщж ще ся изѣде: отъ месо-то да не изнесѣте въиъ изъ
К2К.Щ2К.-ТЖ, и кость да не строшите отъ
47 неіж. Всичко-то събрапіе Израилево ще
48 направи това. И ако нѣкой чужденецъ
живѣе както пришлецъ наедно съ тебе.
Гл. 13.
ИСХОДЪ.
209
и иска да направи пасх;ь-т2ь на Господа,
нека ся обрѣжжтъ всичкы-тѣ му мжжкы, и тогазь нека пристљпи да къ на
прави: и ще бжде както туземецъ на
мѣсто-то : защото никой необрѣзанъ не
49 трѣба да яде отъ неж. И истый законъ
ще бжде за туземецъ-тъ, и за чужденецъ50 тъ, който е пришлецъ между васъ. И направихж. всичкы-тѣ Израилеви сынове как
то заповѣда Господь Моисею и Аарону:
така направихж.
51 И въ истый-тъ онзи день изведе Го
сподь Израилевы-іѣ сынове изъ ЕгыпетСКЉ-ТЖ земьъ споредъ пълкове-тѣ имъ.
ГЛАВА 13.
1II говори Господь Моисею, и рече: (2) По
святи ми всяко пьрвородно, всяко което
отваря ложесна между Израилевы-тѣ сы
нове, отъ человѣкъ до скотъ: то е мое.
3 И рече Моисей на людіе-тѣ: Помнѣте
тойзи день, въ който излѣзохте изъ Егыпетъ, изъ домъ-тъ на рабство-то : защото
Господь съ крѣпкж ржкж вы изведе отъ
4 тамъ : никой да не яде квасно. Днесь из5 лизате въ мѣсецъ-тъ Авивъ. И когато тя
Господь въведе въ земіж-тж Ханаанскж,
п Хеттейскж, и Аморрейскж, и Евейск/Ж,
п Іевусейскж, коьъто ся клѣ на отцы-іѣ
210
ИСХОДЪ.
Гл. 13.
ти че ще ти ^ даде, земіж дѣто тече
млѣко и медъ,
газъ щз направишь тж6 ЗИ службљ въ тойзи мѣсецъ. Седмь дни
ще идешь бесквасны : и въ седмый-тъ день
7 ще б&де праздникъ Господу. Бесквасны ще
си яджтъ въ седмь-тѣ дена: и да ти ся
не появи квасно пито да ти ся появи
8 квасъ въ всичкы-тѣ твои прѣдѣлы. И въ
онзи день ще извѣстишь на сына си, н
ще речешь: Това иравш за онова, което
мн Господь стори, когато излѣзохъ изъ
9 Егыпетъ. И това ще ти бжде за знакъ
на рљкж-тж. TH, и за поменъ между очи-тѣ ти, за да е законъ-тъ Господень въ
уста-та ти: защото съ крѣпко ржкљ тя
10 изведе Господь изъ Егыпетъ. И ще вардишь тойзи законъ въ врѣме-то му, всяКЉ годинж.
11 И когато тя Господь въведё въ Ханаанскж-тж земіж, і;акіо ся заклѣ на те12 бе н на отцы-тѣ ти, п à даде на тебе : Тогазь ще отдѣлишь за Господа всяко което отваря ложесна и всяко пьрвородно
отъ животны-тѣ колкото имашь : мжж13 кы-тѣ ще ÜLàms на Господа. И всяко
пьрвородно отъ оселъ ще искупишь съ
овцж : Ако ли го не искупишь, тогазь ще
му прѣсѣчешь вратъ-тъ: И всяко пьрво
родно человѣческо между сынове-тѣ сн,
пщ искупувашь.
Гл. 13.
ИСХОДЪ.
211
И '’послѣ, когато л.і попыта сынъ ти, и
рече: Що е това? п.с му кажешь: Съ
крѣпклі ржкљ изведе насъ Господь изъ
15 Егыпетъ, изъ домъ-тъ па рабство-то : И
когато Фараонъ ся съпротиви да ны пус
не, Господь умьртвп всяко пьрвородно въ
Егыпетска-тж земіж, отъ пьрвородно на
человѣкъ до пьрвородно на скотъ : заради
това жьртвувамъ Господу всяко мжжко
което отваря ложесна, и всяко пьрвород16 но на сынове-тѣ сн искупувамъ. И това
ще бљде за знакъ на ржкж-тљ ти, и за
надчеліе между очи-тѣ ти : понеже съ
крѣпкж рхЋкљ ны изведе Господь изъ Егыпетъ.
17 И когато Фараонъ пуснљ людіе-тѣ. Богъ
не гы прѣведе прѣзъ пжть-тъ на Филистимскљ-тл; земіж, ако и да бѣше напближенъ: защото Богъ рече: Да не бы
ся раскаяли людіе-тѣ като видятъ брань,
18 и ся върнжтъ въ Егыпетъ. Но Богъ развождаше ліодіе-тѣ да обыкалятъ прѣзъ
пжть-тъ на пустыніа;-т2ь къмъ Чьрвеното море: И възлѣзохж сынове-тѣ Израилеви отъ Егвшетскљ-тљ земѣъ опълчени.
19 И зѣ съсъ себе си Моисей кости-тѣ на Іоси
фа: защото той бѣше заклѣлъ съ клѣтвж
Израилевы-тѣ сынове и реклъ : Богъ наИСТНН2& ще вы посѣти: и ще занесете ко
сти-тѣ ми отъ тукъ наедно съ васъ.
14
212
ИСХОДЪ.
Гл. 14.
И като тръгнжхж. отъ Сокхоеъ, расположихж ся въ станъ у Еѳамъ, і£ъмъ краи21 ща-та на пустынііь-тл;. И Господь прѣдхождаше прѣдъ тѣхъ, деня въ стълпъ облаченъ, за да гы оправя по пжть-тъ, а
нощя въ стълпъ огненъ, за да имъ свѣ22 ти : та да вървятъ деня и ногця : Не от
далечаваше отъ очи-тѣ на людіе-тѣ облачиып-тъ стълпъ деня, нито огненнын-іъ
стълпъ иощя.
20
ГЛАВА 14.
1 И говори Господь Моисею п рече: (2) Ка
жи па Изранлевы-тѣ сынове, да ся върпжтъ и да ся расположатъ въ станъ прѣдъ
Піаироѳъ, между Мнгдолъ и море-то, срещж ВеелсеФОнъ пде ся расположите въ
3 станъ близу до море-то. Защото Фараонъ
ще рече за Израилевы-тѣ сынове : Тѣ сљ
ся побъркали по земѣь-тж : пустыня-та гы е
4 затворила. И азъ ще ожесточж сьрдце-то
Фараоново, и ще гы гони отднрѣ: и ще
ся прославіж надъ Фараона, и надъ всичко-то му воинство : и Егыптяии-тѣ ще позиаіжтъ че азъ сьмь Господь. И иаправихж така.
б И извѣсти ся на Егыпетскый-тъ царь
че побѣгнжххЖ ліодіе-тѣ: и Фараоново-то
сьрдце и на слугы-тѣ му ся прѣвърнж
Гл. 14.
ИСХОДЪ.
213
противъ ліодіе-тѣ, и рекохљ : Защо направихмы така, та пуснљхмн Израиля, да
6 пи не работи вече ? И впрегнл; колесниЦЖ-ТЉ си, и зѣ людіе-тѣ си съсъ себе си.
7 Зѣ и шестстотииъ избранны колесницы, и
всичкы-тѣ Егыпетскы колесницы, и начал8 ници надъ всичкы-тѣ. И ожесточи Господь
сьрдце-то на Фараона, царя Егыпетскаго,
и погнж отдирѣ Израилевы-тѣ сынове :
А Израилеви-тѣ сынове исхождахљ съ вы9 СОК2Б рљкљ : И погнљхж Егыптяни-тѣ
слѣдъ тѣхъ, всичкы-тѣ коніе, колесницытѣ Фараоновы, и кониици-тѣ му, и воин
ство-то му: и СТИГНЉХЉ гы расположе
ны въ станъ близу до море-то прѣдъ Піаироѳъ, срещж ВеелсеФонъ.
10 И когато приближи Фараоиъ, Израилевн-тѣ сынове дигнжхж очи, и ето, Егыптяни-тѣ ндяхж слѣдъ тѣхъ : И убояхж
ся твьрдѣ : И извыкахж Израилеви-тѣ сыПнове къмъ Господа. И рекохж Монсею:
Ужь че нѣмапіе гробища въ Егыпетъ, за
това ли ны изведе да умремъ въ пустынкк-тљ? Защо ны стори това, и ны изве12 де изъ Егыпетъ? Не е ли това слово-то
което ти казахмы въ Егыпетъ, и рекох
мы: Остави ны, и нека работпмъ на Егыптяны-тѣ? защото по добрѣ ни бѣше
да работамъ на Егыптяны-тѣ нежели да
умремъ въ пустыніл-тж.
214
ИСХОДЪ.
Гл.14]
и рече Моисей на людіе-тѣ: Не бойте ;
ся : стойте, и глѣдайте спасеніе-то Господ
не, което ще ви направи днесь: Защото
Егыптяны-тѣ, които видѣхте днесь, нѣма
14 да гы видите вече д0 вѣка. Господь ще
воюва за васъ: и вы ще останете мирни.
15 И рече Господь Моисею : Защо выкашь
16 къмъ мене ? Речи на Израилевы-тѣ сынове да тръгнжітъ. И ты дигни жезлъ-тъ си
и простри рљкљ-тљ си надъ море-то, и
раздѣли го, и нека прѣминжтъ Израилеви-тѣ сынове прѣзъ срѣдъ море-то по су17 хо. И азъ, ето, ще ожесточљ сьрдце-то
на Егыптяны-тѣ, и ще влѣзжтъ слѣдъ
тѣхъ: и ще ся прославнь надъ Фараона,
и надъ всичко-то му воинство, надъ ко18 лесницы-тѣ му, и надъ конницы-тѣ му. И
ще познаіжтъ Егыптяни-тѣ че азъ сьмь
Господь, когато ся прославіж надъ Фа
раона, надъ колесницы-тѣ му, и надъ
конницы-тѣ му.
19 Тогазь ангелъ Божій, който прѣдидяпіе прѣдъ Израилево-то воинство, дигнж
ся та дойде отдирѣ имъ: и облачный-тъ
стълпъ ся дигн2ь отъ лице-то имъ та за20 станљ отдирѣ имъ : И дойде между Егыпетско-то воинство и Израилево-то: ия
едны-тп бѣше тьменъ облакъ, а «а 9ругы-тѣ свѣтлъ прѣзъ нощь-тж: за то едно-то воинство не приближи до друго-то
прѣзъ всичкж-т;ь нощь.
13
^Гл.14.
о 21
.ИСХОДЪ,
215
И Моисей прострѣ ржкж-тљ си надъ
море-то: и направи Господь да ся оттег'
ди море-то ВСИЧКЖ.-ТЖ. онж.іж. нощь отъ
J силенъ въсточенъ вѣтръ, и прѣвърнжі мо®22 ре-то въ сушж, и вода-та ся раздвои. И
5 влѣзохж Израилеви-тѣ сынове въ срѣдъ
-Í море-то по сухо, и вода-та бѣше имъ
[стѣна отъ деснж-тж и отъ лѣвж-тж имъ
странж.
23 И Егыптяни-тѣ гы погнахж и влѣзо
хж слѣдъ тѣхъ, всичкы-тѣ коніе Фарао
новы, колесницы-тѣ му, и конницы-тѣ му,
24 въ срѣдъ море-то. И въ утренньж-тж стражж, погледнж Господь отъ огненный-тъ
и облачный-тъ стълпъ на Егыпетско-то
воинство, и смути воинство-то на Егып25 тяны-тѣ : И извади колета-та на колес
ницы-тѣ имъ, и ся тегляхж мжчно. И
рекохж Егыптяни-тѣ: Да бѣгамы отъ Из
раиля, защото Іеова воюва заради тѣхъ
26 противъ Егыптяны-тѣ. И Господь рече
Моисею: Простри ржкж-тж си надъ мо
ре-то, и нека ся възвърне вода-та вьрхъ
> Егыптяны-тѣ, вьрхъ колесницы-тѣ имъ и
j 27 вьрхъ конницы-тѣ имъ. И прострѣ Мои
сей ржкж-тж СП надъ море-то: и окоj ЛО зоры море-то ся въриж. пакъ на мѣ. сто-то си: и Егыптяни-тѣ като бѣгахж
5 посрѣщнжхж го: И истьрси Господь Е128 гыптяны-тѣ въ срѣдъ море-то. Защото
216
ИСХОДЪ.
Гл. 15.
вода-та ся възвърна и покры колесницы-тѣ и конницы-тѣ, всичко-то воинство
Фараоново, което бѣше влѣзло слѣдъ
тѣхъ въ море-то : не останж. отъ тѣхъ
29 ни единъ. А Израилеви-тѣ сынове миимхж прѣзъ срѣдъ море-то по сухо: и вода-та бѣше иіиъ стѣна отъ деснж-тж и
отъ лѣвж-тж имъ страижі.
30 И избави Господь въ онзи день Израи
ля отъ ржкж-тж на Егыптяны-тѣ: и ви
дѣ Израиль Егыптяны-тѣ мьртвы по крап
31 море-то. И видѣ Израиль голѣмо-то онова
дѣло, което направи Господь на Егыптяиы-тѣ: и убояхж ся людіе-тѣ отъ Госпо
да, и повѣровахж Господа, и Моисея слугж-тж му.
ГЛАВА 15.
1 іогазь въспѣ Моисей и Израилеви-тѣ сы
нове тжзи пѣснь Господу, и говорпхж и
рекохж :
Ще пѣіж Господу, защото ся прослави
славно :
Коня п ѣздеца му хвьрли въ море-то.
2 Господь е сила моя и пѣніе,
И станж ми спасеніе :
Тон мн е Богъ, и ще го прославіж:
Богъ на отца ми, и ще го прѣвъзиесж.
3 Господь е силенъ воеватель :
Гл. 16.
ИСХОДЪ.
217
Име-το му е Іеова.
4 Колесницы-тѣ Фараоновы π воинство-то
му хвьрли въ море-то:
Избранші-тѣ му пълковніщи потънжхйі
,
въ Чьрвено-то море.
5 Бездны-тѣ гы покрыхж:
f Като камькъ слѣзохж въ дълбины-тѣ.
' 6 Десница-та ти, Господи, прослави ся въ
крѣпость:
Десница-та ти, Господи, смаза непріятель-тъ.
, 7 И съ величинљ-тљ на нрѣвъсходство-то
(
си истрѣбилъ си противницы-тѣ си :
Проводилъ си гнѣвъ-тъ си Μ пояде гы
като сламаі.
; 8 И съ дыханіе-то на ярость-тж ти вода-та
ся струпа на купъ :
Бълни-тѣ застанљхж като грамадж,
Вездны-тѣ ся сгжстихж въ срѣдъ море-то.
9Непріятель-тъ рече: Ще погнж, ще стигнжj
Ще раздѣліж корысти-тѣ, дупіа-та мн ще
ся насыти вьрхъ тѣхъ:
. Ще пстьргнж ножъ-тъ си, ржка-та ми ще
гы погуби.
■Подухнжлъ си съ вѣтръ-тъ СИ Μ море-то
гы покры:
Потънжхж като олово въ силнж-тж водж.
рой е подобенъ тебѣ. Господи, между боЬгове-тѣ ?
ой е подобенъ тебѣ, славенъ въ святость.
218
ИСХОДЪ.
Гл. 15
Чуденъ въ пѣнія, правяндъ чудеса?
12 Прострѣлъ си десницљ-тљ си, и земя-та
гы погълнж.
13 Съ милость-тж. си водилъ си тыя людіе,|
които си избавилъ:
>
Наставилъ си гы съсъ силж-тж си въ обиталище-то на святыніж-тж си.
14 Народи-тѣ ще чуйьтъ, и ще въстреперяиБолѣзни ще обладаіжтъ Палестинскы-іі'
жители.
!
15 Тогазь ще ся уплашатъ Едомскы-тѣ кня!
зове :
Трепетъ ще хване Моавитскы-тѣ началТ
ницы :
Всичкы-тѣ жители въ Ханаанъ ще с^
стопятъ.
16 Страхъ и трепетъ ще нападне на тѣхт;
Отъ величинж. тж на мышцж-тж ти щі
окаменѣіжтъ.
р,
г До дѣ замине народъ-тъ ти. Господи, р;
До дѣ замине този народъ който си прі
добылъ.
17 Ще го въведешь и насадишь въ горж-и
на наслѣдіе-то си.
Мѣсто-то, Господи, което си приготви.®
за свое обиталище,
/
Святилище-то, Господи, което ржцѣ-тѣ ®
поставихж.
(
18 Господь ще царува въ вѣкы вѣковъ.
'
19 Защото влѣзохж Фараонови-тѣ коніе/
л. 15.
ИСХОДЪ.
219
море-то съ колесницы-тѣ му, и съ конницы-тѣ му, и Господь върнж вьрхъ тѣхъ
ВОДЉ-ТЉ на море-то: а Израилевы-тѣ сынове прѣминжхж прѣзъ срѣдъ море-то по
0 сухо. И пророчица-та Маріамъ Аароновата сестра, зѣ тжпанъ въ рљкљ-тж си, и
всичкы-тѣ жены излѣзохж. слѣдъ неііь съ
Ітмпаны и ликованія. И Маріамъ имъ отвѣтствуваиіе м говоряше;
Пѣйте Господу: защото ся прослави славно:
Коня и ѣздеца му хвьрли въ море-то.
2 Тогазь ДПГН2Е. Моисей Израиляны-тѣ отъ
Чьрвено-то море, и излѢзохяі къмъ пустынім-тді Суръ : и ходпхљ три дни въ пусты'
3 нім-тж, и не намѣрвахж. водљ. И отъ тамъ
дойдохгь въ Меррљ : но не могохж да піігътъ отъ ВОДЉ-ТЖ. на Меррж, защото бѣше горчива: за това ся наименова Мер14 ра. И мъмряхж людіе-тѣ на Моисея, и
15 говоряхж. : Що ще піемъ ? А Моисей
нзвыка къмъ Господа: и показа му Го1 сподь дьрво което като хвьрли у водщ’ тж, вода-та ся услади. Тамъ имъ даде
^заповѣдь и повелѣніе: и тамо гы опыта.
рече: Ако послушашь прилѣжно гла*съ-тъ на Господа Бога твоего: и направишь
ш онова което е угодно прѣдъ очи-тѣ му, и
‘ дадешь слушаніе на заповѣди-тѣ му, и уI вардишь всичкы-тѣ му повелѣнія, не щж
да ти нанеСіЪ. ин еднж отъ болестн-тѣ,
220
ИСХОДЪ.
Гл. 16.
конто нанесохъ вьрхъ Егыптяны-тѣ: защото азъ сьэіь Господь който тя исцѣлявамъ.
27 Послѣ Д0ИД0ХЉ въ Елимъ, дѣто имаше
дванадесеть водны источницы, и седемдесеть Финиковы дьрвета, и тамъ поставя
ха станъ близо при воды-тѣ.
ГЛАВА 16.
1ІІ станжхж отъ Елимъ, всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сынове, та дойдоха
въ пустыніж-тгь Синъ, която е между ЕЛИМЪ и Синж, въ петнадесетый-тъ день на.
вторый-тъ мѣсецъ отъ какъ излѣзохж изь
2 Егыпетсклі-тл; земкь. И всичко-то събрД
ніе па Израплевы-тѣ сынове мъмрѣше на
3 Моисея и Аарона въ пустыні$.-тж. И реК0ХЉ имъ Израилеви-тѣ сынове: Подобрі
да быхмы умрѣли отъ ржкж-тж на Госпо
да въ Егыпетскж-тж. земіж, когато сѣдѣ?·
мы близу до котлы-тѣ на месо-то и кога·’
то ядѣхмы хлѣбъ до сытость! защото на
ведохте ны въ тжзи пустынпБ, за да из·’
морите съ гладъ всичко това събраніе.
4 Тогази рече Господь Моисею: Ето, ті
вн одъждіж хлѣбъ отъ небб-то и ще иа
лѣзватъ ліодіе-тѣ и всякой день ще събв·
ратъ колкото е доволно за день-тъ, за да
ты опытамъ ще ходятъ ли въ законъ-і/
Гл. 16.
ИСХОДЪ.
221
К Н-І2
5 ЫН пли не. А въ шеетый-іъ день нека
приготвятъ онова което ще внесжтъ, и
да е двойно отъ колкото събиратъ всяI кой день.
S 6 A Моисей и Ааронъ рекохљ на всичкытѣ Израилевы сынове : Довечера ще позна
ете че Господь вы е извелъ изъ Егыпет7 CKÆ-тж зеыііь. И утрѣ ще видите славг^ТЉ Господніж, защото чу роптанія-та ви
противъ Господа : понеже що смы ный, та
8 да роптаете на насъ ? И рече Моисей : Ще
видите когато ви даде Господь довечера
месо да ядете, и утрѣ хлѣбъ до сытость:
защото чу Господь роптанія-та ви които
j роптаете на него: защото що смы ный?
ì роптанія-та ви не сљ противъ насъ, но
z 9противъ Господа, и рече Моисей Аарону:
Речи на всичко-то събраиіе на Израилеt вы-тѣ сынове: Прпближѣте прѣдъ Госпо,. да: защото чу роптанія-та ви.
{. 10 И когато говорѣпіе Ааронъ на всичкото събраніе на Израилевы-тѣ сынове, оÎ бърна^хж лице-то си къмъ пустыніаі-тж,
із\ и ето, слава-та Господня ся яви въ об!<11лакъ-тъ. И говори Господь Моисею, и рец('12че: Чухъ роптанія-та на Израилевы-тѣ сыK нове. Кажи имъ, и речи: Довечера ще я)k дете месо, и утрѣ ще ся насытите съ хлѣбъ,
дЈ. и ще познаете че азъ сьмь Господь Богъ
.4' вашъ.
222
ИСХОДЪ.
Гл. 16.
А на вечерв-ТхЋ долѣтѣхж прѣпелицы, и покрыхж станъ-тъ: и на утрнньтж, па всякждѣ около станъ-тъ бѣше ся
14 послало роса. И като ся дигнж посланата роса, сто, по лице-то на пустыніж-тж
имаше нѣш;о дребно като люспы, тънко
15 като слана по земіж-тж. И като видѣхж
Израилевы-тѣ сынове, рекохж си единъ
другому: Що е топа? защото не знаяхж
що бѣше. И Моисеи имъ рече: Това е
хлѣбъ-тъ, който ви дава Господь да яде16 те. Това е което заповѣда Господь : Съберѣте отъ него, всякой колкото му трѣба да яде, по гоморъ на главж, споредъ
число-то на душы-тѣ ви : земѣте всякой
за свои-тѣ които има подъ шатъръ-тъ сн.
17 И направихж така Израилеви-тѣ сынове,
и събрахж единъ много, а другъ малко.
18 И когато измѣрихж съ гоморъ-тъ, койю
бѣше събралъ много, не бѣше му много:
и който бѣше събралъ малко, не бѣше^
му малко: всякой земаше колкото му'
19 трѣбаше за хранж. И рече имъ Моисей;
Никой да не оставя отъ него до утрѣ.
20 Но, не послушахж Моисея : и нѣкон оставихж отъ него до утрѣ, и очервивѣ,
и ся усмьрдѣ: и разгнѣви ся на тѣхі
21 Моисей. И всякж сутринж събирахж го
кой колкото му трѣбаше за храпж: и,
когато припечеше сълнце-то, стопяваше ся.
13
Гл. 16.
ИСХОДЪ.
223
И въ шестый день събрахж двойпх^ храШЋ, по два гомора за едного : дойдох/'ь тогазь всичкы-тѣ началшщи на събраніе-то,
23 и извѣстихж на Моисея. А той имъ рече :
Това е което рече Господь: утрѣ е сљббота, свято упокоеніе Господу: опечѣте
което имате да опечете, и сварѣте което
имате да сварите: и колкото остане турѣте го на странљ за васъ си, за опазваніе
24 до утрѣ. И увардихж го до утрѣ, както
заповѣда Монсей: π не ся усмьрдѣ, нито
25 ея намѣри червей въ него. И рече Мои
сей: Яждте го днесь: защото днесь е ежббота Господу: днесь нѣма да го намѣрп26 те въ поле-то. Шесть дни пі;е го събира
те : но въ седмый-тъ день, въ сљбботљ-тш,
27 въ ненн нѣма да ся намѣрва. И нѣкой отъ
людіе-тѣ излѣзохж въ седмый-тъ день да
28 събержтъ, но не намѣрихж. Тогазь рече
Господь Моисею: До кога ще ся отричате
да вардите мои-тѣ заповѣди, и мои-тѣ за29 коны? Виждте че Господь ви даде сљбботљ-тж, B за това въ шестый-тъ день вп
дава хлѣбъ за два дена: сѣдѣте всякой на
мѣсто-то си: въ седмый-тъ день да не излиза
30 никой отъ мѣсто-то си, И отпочивахљ си
31 людіе-тѣ въ седмый-тъ день. А домъ-тъ
Израилевъ нарече име-то му Манна: и то
бѣ подобно на коріандрово-то сѣме, бѣло:
и вкусъ-тъ му като на питхЋ съ медъ.
22
224
ИСХОДЪ.
Гл. 17.
И рече Моисей: Това е което заповѣда
Господь: Напълнѣте отъ него единъ гоморъ, за да СИ варди въ родове-тѣ ви, да
гледатъ хлѣбъ-тъ съ копто ви псхраппхъі
въ пустынкь-тж, като вы изведохъ изъ
33 Егнпетск/Ћ-тљ земкк. И рече Моисей Аа-1
рону: Земи еднж стомнж, и тури вънеіжі
единъ гоморъ пъленъ съ маннж, и положи (
à прѣдъ Господа, за да си упазва въ родо- '
34 ве-тѣ вн. И положи къ Ааронъ прѣдъ свидѣтелство-то, за да ся упазва, както за35 повѣда Господь Моисею. И четыридесеть,
годины ядѣхж Израилеви-тѣ сынове ыан- '
НгЪ-тж, додѣ дойдохгь въ обитаема земіж;
ядѣха манна, додѣ дойдоха въ прѣдѣлытѣ на Ханаанска-та земіа. А гоморъ-и
е десета часть на еФа-та.
32
ГЛАВА 17.
1IÎ тръгна всичко-то събраніе на Израп-
левы-тѣ сынове, отъ пустынгж-та Синъ, u
вървяха споредъ Господиии-та заповѣдь,
и расположиха станъ въ РаФидимъ дѣто,
2 нѣмаше вода да пііатъ людіе-тѣ. И ка
раха СП людіе-тѣ съ Моисея, и рекохж;
Дай ни вода да піемъ. И рече имъ Мои
сей: Защо ся карате съ мене? защо ис3 кушавате Господа? А людіе-тѣ бѣха о-.
жаднѣли тамъ за вода: и роптаяха лю-
Гл. 17.
I
!
,
j
'
.225
ИСХОДЪ.
діе-тѣ на Моисея, и думахж: Защо ны
възведе изъ Егьшетъ, за да ны изморишь,
насъ и чада-та ни, и скотове-іѣ ни съсъ
жаждљ?
4 И извыка Моисей къмъ Господа, и каза: Какво да правкь тойзи народъ? още
5 малко и ще мя убіньтъ съ къмьніе. И ре
че Господь Моисею: Замини прѣдъ лице
то на людіе-тѣ, и земи съсъ себе си нѣ
кой отъ Израилевы-тѣ старцы: и жезлътъ си съ който удари ты рГкљ-тљ, земи
6 въ Р2К.КЉ-ТЖ. СИ, и вьрви. Ето, азъ ще за
стань тамъ прѣдъ тебе на канарљ-тљ въ
Хоривъ, и ще ударишь канарж-тж, и ще
излѣзе вода изъ неы; да пііжтъ людіе-тѣ.
И направи така Моисей прѣдъ очи-тѣ на
7 старцы-тѣ Израилевы. И нарече име-то на
мѣсто-то: *Масса и -ј-Мерива, заради караніе-то на Израилевы-тѣ сынове, и защото иекусихж. Господа, и казувахж: Да ли
е между насъ Господь, или не?
8 Тогазь дойде Амаликъ, и направи бой
9 съ Израиля въ РаФидимъ. И рече Моисей
Іисусу: Избери ни мжжіе, и излѣзь да ся
біешь съ Амалика: утрѣ азъ ще застанж
на вьрхъ-тъ на хълма и ще дьржж въ
10 ржкж-тж си жезлъ-тъ Божій. И стори Іи
сусъ както му рече Моисей, и ся би съ
’ Искушеніе.
f Караніе.
8
226
ИСХОДЪ.
Гл. 18.
Амалика. А Моисей, Ааронъ, и Оръ въз11 лѣзохж на върхъ-тъ на хълма. И когаіо
Моисей въздигаше pLicL-rL си, надвива
ше Израиль: а когато спущаше рљкж-тж
12 ей, надвиваше Амаликъ. А ржцѣ-тѣ Моисеовы натегнувахљ; за това зѣхж камькъ
и подложиха, му, и той сѣдна на него:
а Ааронъ и Оръ, единъ отъ еднж-та стра
на, и другъ отъ друга-та, подпирахж
рацѣ-тѣ му: и така ра^цѣ-тѣ му ся подкрѣпяваха до захожданіе-то на слънце13 то. И погуби Іисусъ Амалика, и людіе-тѣ
14 му, съ остро-то на ножа. И рече Господь
Моисею: Пиши това въ книга за йоменъ,
и прѣдай въ уши-тѣ на Іисуса: че ще изгладіа съвсѣмъ поменъ-тъ на Амалика отъ
15 подъ небе-ТО. И съзида тамо Моисей ол
тарь, и нарече име-то му *
Іеова Ниссій;
16 И рече: Понеже і-Господь тиурм рака на
прѣстолъ-тъ см, ще Aude Господня брань
противъ Амалика отъ родъ въ родъ.
ГЛАВА 18.
1 И чу Іоѳоръ Мадіамскый-тъ священникъ,
тесть-тъ Моисеевъ, всичкы-тѣ дѣла които
направи Богъ на Моисея, и на людіе-тФ
си Израиля, че извелъ Господь Израиля
* Господь зііавія мое.
f Ялк, рлЂ« ся nt/Stte»« противъ прѣсто.хъ-тъ Господенвј
Гл. 18.
ИСХОДЪ.
227
2изъ£гыпетъ: И зѣ Іоѳоръ, тесть-тъ Моисеовъ, СепФорж, Моисеовж-тж женж, слѣдъ
3 като къ бѣше отпратилъ, И двама-та й
сынове, отъ които на единъ-тъ име-то бѣ
*Гырсомъ: защото чужденецъ, рече, быхъ
4 въ чуждж земіж: А на другый-тъ име-то
•{•Еліезеръ: защото Богъ на отцами, рече,
станж ми помощникъ, и избави мя отъ ножъ5 тъ Фараоновъ. И дойде Іоѳоръ МоисеоБый тесть при Моисея, съсъ сынове-тѣ
му, и съсъ женж му, въ пустыніж-тж,
дѣто бѣше расположилъ станъ въ Божііж6 тж горж: И извѣсти Моисею: Азъ Іоѳоръ
тесть ти идж при тебе, и жена ти, и два7 ма-та й сынове съ неіж. И Моисей излѣзе да посрѣщне тестя си, и поклони ся,
и цѣлунж го : и попытахж ся единъ другъ
за здравіе-то си, и влѣзохж въ шатьръ-тъ.
8 И Моисей расказа на тестя си всичко що
направи Господь на Фараона и на Егыптяны-тѣ заради Израиля, и всичкы-тѣ тру
дове които имъ ся случихж по пжть-тъ,
9 и какъ гы избави Господь. И зарадува ся
Іоѳоръ много за всичкы-тѣ добрины конто
Господь бѣ направилъ на Израиля, когото
10 избави отъ ржкж-тж на Егыптяны-тѣ. И
рече Іоѳоръ: Благословенъ Господь, който
вы избави отъ ржкж-тж на Егыптяны-тѣ,
* Пришлецъ тука.
+ Богъ мой помощникъ.
228
ИСХОДЪ.
Гл. 18.
и отъ Фараонов2Ь’Тіь ржкж ; който избави
ліодіе-тѣ изъ подъ ржкж-тж на Егыптя11 иы-тѣ. Сега познавамъ, че Господь е ве
ликъ надъ всычкы-тѣ богове: защото въ
това въ което ея възгордихж тѣ, станж
12 отъ тѣхъ по горень. Зѣ тогазь Іоѳоръ, Мои- і
сеовый тесть, всесъжженіе и жьртвы à
/грк/.есе Богу: и дойде Ааронъ, и всичкы-тГ
старци Израилеви, да яджтъ хлѣбъ заедно
съ Моисеовый тесть прѣдъ Бога.
13 И на другый-тъ день сѣднж Моисей да
сжди людіе-тѣ: и стояхж людіе-тѣ прѣдъ
14 Моисея отъ зарань-тж до вечерь-тж. И
като видѣ Моисеовый тесть всичко което
правѣпіе той на людіе-тѣ, рече : Що е то
ва, което правишь на людіе-тѣ ? Защо ты
самъ сѣдишь, и всичкы-тѣ людіе стоятъ
15 прѣдъ тебе отъ зарань до вечеръ ? И ре
че Моисей на тестя си: Защото людіе-ті
дохождатъ при мене да пытаіъ Бога,
16 Когато иматъ нѣщо, дохождатъ при ме
не, и азъ сждіж между едгнзій-тъ и дру
гый-тъ: и показувамъ има Божіи-тѣ по17 велѣнія, и законы-тѣ му. И Моисеовый,
тесть му рече : Това което правишь,
18 не е добро. Непрѣмѣнно и ты ще за
прешь, и тойзи народъ, който е съ тебе:
защото това нѣщо е много тежко за те19 бе : не можешь вьршп това самъ. И се
га послушай гласъ-тъ ми: ще тя съвѣ-
Гл. 18.
ИСХОДЪ.
229
тувамъ, π Богъ ще бжде съ тебе: ты
бжди отъ странхж Божііж за народъ-тъ,
20 да относишь СхЖдбььтЪ прѣдъ Бога. И учи гы на пове.аѣнія-та и на закоиы-тѣ, н
показувай имъ Пхжть-тъ по който трѣбува да ходятъ, и дѣла-та конто трѣба да
21 правятъ. Но избери отъ вснчкы-тѣ людіе достойны Ыхжжіе, които ся боятъ
отъ Бога, истиннолюбцы ыжжіе, конто
непавиждатъ сребролюбіе: и постави гы
надъ тѣхъ, тысяпщначалпнцы, и стоиачалнпцы, и петдесетоначалшщы, и десе22 тоначалницы : И нека тѣ сждятъ людіетѣ всякога: и всякж. голѣмж сждбхъ, не
ка доносятъ до тебе : а всякхТі ыалкж Схждбж нека сждятъ тѣ: така ще ти олекне,
и ще носятъ товаръ-тъ наедно съ тебе.
23 Ако направишь това (и ако Богъ ти за
повѣда), тогазь ще можешь да ея удьржишь, още и всичкый тойзи пародъ ще
стигне на мѣсто-то сп съ миръ.
24 И послуша Мопсей гласъ-тъ на тестя
25 СП, и стори всичко що му рече. И избра
Мойсей отъ всичкый Израиль достойны
мжжіе, и постави гы началппцы надъ
народа, тысященачалнпцы, стоначіілни ри,
петдесстоначалнпцы, п десетоначалнпцы :
26 И сждѣхж людіе-то всяко врѣме : сждбы-тѣ конто бѣхж мжчны доносяхж Мои
сею, а всякж малкж сждбж сждяхж тѣ.
230
ИСХОДЪ.
Гл. 19. Г
27 И пепроводи Мопсей тестя си, и отпде
въ земі?А-тіь си.
ГЛАВА 19.
1 Въ третій-тъ мѣсецъ слѣдъ исходъ-тъ на
Израплевы-тѣ сыіюве изъ Егыпетскж-тж
земйь, въ истый-тъ день дондохж въ Сп2 найскж-тж пустыиіж. И станљхљ отъ Ра- 1
Фидимъ, та дойдоха въ Спнаискљ-тж пустыньъ, и расположихж станъ въ пустыН1љ-тљ : и тамъ постави шатъры-тѣ си Из- 1
3 раиль срещж горљ-тж. И Мопсей възлѣзе при Бога : и повыка го Господь отъ гоpL-rL, и рече: така ще кажепіь на Іа- 1
кововый домъ, и ще извѣстишь на Израп
левы-тѣ сыиове: Вы видѣхте іцо сторнхъ
4 на Егыптяны-тѣ, и васъ носпхъ като па
Орловы крила, и доведохъ вы при себе
5 си. И сега, ако наистинж послушате
гласъ-тъ ми, и упазите завѣтъ-тъ ми, отъ
вспчкы-тѣ народы вы ще ми бждете соб- '
ствеппо стяжаніе: защото моя е всичка6 та земя. И вы ще ми бждете царство ^
отъ свящепиицы, π народъ святъ. Тѣзп
сЖі думы-тѣ конто ще кажешь на Изранлевы-тѣ сынове.
7 И дойде Моисей п повыка старцы-тѣ
народны, и прѣдстави прѣдъ тѣхъ всичкы
тѣзи думы, които му заповѣда Господь. (
Гл. 19.
ИСХОДЪ.
231
8 И отговорпхж съгласно вспчкы-тѣ людіе,
Il казувахљ: Всичко което рече Господь
ще сторимъ. И отнесе Мойсей Господу
9 думы-тѣ на людіе-тѣ. И рече Господь
Моисею : Ето, азъ идљ при тебе въ гжстъ
облакъ, за да чуьътъ людіе-тѣ когато го
вори. съ тебе, и да тя вѣруватъ вече за
всегда. А Моисей каза Господу думы-тѣ
10 на людіе-тѣ. И рече Господь Монсею : Иди при людіе-тѣ и освяти гы днесь и утрѣ, и да испержтъ дрехы-тѣ си, и да 6L
11 готови за третій-тъ день : Защото въ третій-тъ день ще слѣзе Господь на СипайСКЖ-ТЉ горж, прѣдъ очн-тѣ на всичкы-тѣ
12 людіе. И ще туришь на около прѣдѣлы
за людіе-тѣ и ще кажешь; Пазѣте ся да
не възлѣзете на горљ-тљ, нито да ся до
прете до никой непнъ край : конто ся до
пре до горж-тж, пепрѣмѣино ще умре:
13 И да ся не допре до неіж ржка, защо
то съ камьніе ще ся убіе, пли съсъ стрѣлж ще ся устрѣли: или ако е животно
или человѣкъ, живъ да не остане. Кога
то тржба-та затржби, тогазь ще възлѣзжтъ на гор2к-тЖі.
14 И слѣзе Моисей отъ горж-тж при лю
діе-тѣ, и освяти людіе-тѣ: а тѣ испрахж
15 дрехы-тѣ си. И рече на людіе-тѣ : Бждѣте готови за третій-тъ день: не ся при
ближавайте при женж.
232
ИСХОДЪ.
Гл. 19.
И сутриив-тљ въ третій-тъ день, станжхж гръмове и свѣткавіщы, н гжстъ
облакъ имаше на горж-тж, и много си
ленъ тржбенъ гласъ: и треперяхж вснчкы-тѣ людіе конто бѣхж въ станъ-іъ.
17 Тогазь изведе Монсей людіе-тѣ изъ станътъ да ііосрѣщнжгтъ Бога, и застапжхж
18 подъ горж-ТгЖ. А Сннайска-та гора бѣше всичка въ дымъ: защото слѣзе Го
сподь въ огнь на неіж : и днгатпе ся
дымъ-тъ й като дымъ отъ пещь, и всич19 ка-та гора ся трьсѣше силно. И когато
тржбный-тъ гласъ ся продължаваше мно
го силно, Моисей говоряше и Богъ му
20 отговаряше съ гласъ. И слѣзе Господь
на Синайскж-тж горж, на вьрхъ-тъ на
горж-тж: и повыка Господь Моисея на
вьрхъ-тъ на горж-тж, и възлѣзе Моисей.
21 И рече Господь Монсею: Слѣзь, та заржчай на ліодіс-тѣ, да ся не устремятъ къмъ
Господа да гледатъ, и паднжтъ миозина
22 отъ тѣхъ. Така и свящеинпци-тѣ които
приближаватъ при Господа, нека ся освятятъ, за да не нападне Господь вьрхъ ,
23 тѣхъ. И рече Моисей Господу : Людіе-тѣ
не могжтъ да възлѣзжтъ на Синайскжтж горж: защото ты си ни заповѣдалъ,
и реклъ: Тури прѣдѣлы около горж-тж,
24 и освяти IL. И рече му Господь : Идя,
слѣзь: послѣ ще възлѣзешь ты и Ааронъ
16
]
Гл. 20.
ИСХОДЪ.
233
наедно съ тебе: а свяшенници-тѣ и людіетѣ да ся не устремятъ да възлѣзжтъ къмъ
25 Господа, за да не нападне вьрхъ тѣхъ. И
MoHceiï слѣзе при людіе-тѣ, и каза нмъ.
_ . ГЛАВА 20.
1 Тогазь каза Богъ всичкы тѣзн думы II
говоряше :
Азъ сьмь Іеова Богъ твой, който тя
изведохъ изъ Егмпетскљ-тж. земіж, изъ
домъ-тъ на рабство-то.
3 Да нѣмашь другы богове освѣнь мене.
4 Не си правй кумиръ, и никакво подобіе
на нѣщо, което е на небе-то горѣ, и което
на земіж-тж долу, или което въ воды-тѣ
5 подъ земкь-тж : Да не имъ ся поклонишь,
НИТО да имъ послужишь: защото азъ Го
сподь Богъ твой сьмь Богъ ревнивъ, който въздавамъ беззаконіе-то на бащы-тѣ
вьрхъ чада-та, до третій и четвьртый родъ
6 на онѣзи които мя ненавиждатъ; И който правіж милость на тысящы родове на
онѣзи които мя любятъ, и съхраняватъ
мои-тѣ заповѣди.
7 Не земай име-то на Господа Бога твое
го напраздно : защото Господь нѣма да оправдае оногозь който зема напраздно име-то му.
8 Помни Схкбботный-тъ день, да го освя-
2
234
ИСХОДЪ.
Гл. 20.
9 щавашь. ІПесть дни ще ряботишь π ще
10 вьршпшь всичкы-тѣ СИ дѣла : А седмыйтъ день е сљббота на Господа Бога твое
го : да не правишь ез него никое дѣло, /и
ты, ни сынъ ти, ни дъщеря ти, nu слуга-1
та ти, НИТО слугыня-та ти, нито скотъ-и *
ти, пито чужденецъ-тъ ти, който е отвж- ;
11 трѣ врата-та ти. Защото въ шесть дни на
прави Господь небе-то и земіж-тж, море
то, и всичко което е въ тѣхъ: а въ седмый-тъ день си починљ : за това благослови
Господь сжбботиый-тъ день, и освяти го.
12 Почитай бащ/Ь си и маикљ си, за да
ся продължатъ дни-тѣ ти на земіяі-іж,
коіжто ти дава Господь Богъ твой.
13 Не убивай.
14 Не прѣлюбодѣйствувай.
15 Не кради.
16 Не свидѣтелетвувай противъ ближиійтъ си лъжливо свидѣтелство.
17 Не пожелай домъ-тъ на ближнін-тъ
си: не пожелай женљ-тж на ближпійтъ си: нито слугљ-тжму, нито слугыніжТхЂ йіу, нито волъ-тъ му, нито оселъ-τί
му, нито нищо, което е на ближній-тъ и.
18 И всичкы-тѣ людіе гледахљ гръмежптѣ, свѣткавицы-тѣ, и гласъ-тъ на тржбљТхЋ, и горж-тж която дымеше: и катовндѣхж ліодіе-тѣ това тьщо оттеглихж ся
19 и заотанжхж отдалечь. И рекохж на Мои-
Гл. 20.
ИСХОДЪ.
235
сея: Ты говори съ насъ, и нын ще слушамы: и нека не говори съ пасъ Богъ,
20 за да не уінреыъ. И Моисеи рече па людіе-тѣ: Не бойте ся: Богъ дойде да вы
опыта, II да бгѴіде страхъ-тъ ыу прѣдъ
васъ, за да не съгрѣшавате.
21 И стояхж людіе-тѣ отдаленъ: а Монсей
приближи при піракъ-тъ дѣто бѣше Богъ.
22 И рече Господь Моисею: така да ка
жешь на Израилевы-тѣ сыиове: Вы видѣхте че говорпхъ съ васъ отъ небе-то.
23 Да не правите при мене « сребьриы бо
гове, НИТО да си правите златпы богове.
24 Направи ми олтарь отъ земіж, и жьртвувай па него всесъжженія-та сп, и прпмпрителны-тѣ си приношенія, овцы-тѣ сп, и
говеда-та си : на всяко мѣсто дѣто ще ту
рьи поменъ на име-то сп, ще дохождамъ
25 при тебе, и ще тя благославямъ. Ако ли
мп направишь олтарь отъ камыііе, да го
не съзпдепіь отъ дѣланы камыііе: защото, ако дпгнешь сѣчиво вьрхъ него, ще го
осквьрнипіь. И да не възлѣзвашь па олтарь-тъ мп по етжпала, за да ся не открые врьхъ пего голота-та ти.
ГЛАВА 21.
1 А тѣзи сж сждбы-тѣ които ще имъ прѣд-
сіавишь.
236
ИСХОДЪ.
Гл. 21.
Ако купишь рабъ Евреипъ, шесть го
динъ ще работа: а въ седмж-тж іце пз3 лѣзе свободенъ, безъ да плати нищо. Ако е влѣзлъ самъ, самъ ще излѣзе: ако
е ималъ женж, то и жена му ще излѣ4 зе съ него. Ако му е далъ господарь-тъ
му женж, и му е родила тя сынове или
дъщери, жеиа-та и чада-та й ще бжджтъ
па господаря й, а той ще излѣзе самъ.
5 Но ако рабъ-тъ отговори и рече : Обычамъ господаря си, женж си и чада-та
6 си, не щж да излѣзж свободенъ : Тогазь
господарь-тъ му ще го заведе прѣдъ
*сждіи-тѣ: и ще го доведе при дверитѣ, или до дверостълпъ-тъ, и господарьтъ му ще му промуши ухо-то съ шило:
и ще му бжде рабъ за всегда.
7 И ако нѣкой продаде дъщеріж си за
рабыиьъ, тя нѣма да излѣзе както изла
зятъ раби-тѣ.
8 Ако ли не бжде угодна на господаря
си, който ъті е направилъ своіж годеницж,
то пщ 1љ остави да ся искупи: не ще
има власть да іж продаде на чуждъ на
родъ, понеже ся е обходилъ съ неіж невѣр9 но : Но ако à е сгодилъ за сына си, ще
и направи по обыкновеніе-то на дъщери10 тѣ. Ако земе за себе си другж, да не
2
* Пли, сждъ-тъ Божіи.
Гл. 21.
ИСХОДЪ.
237
лиши онжзь отъ хранж-тж й, и отъ дрехы-тѣ й, и отъ съпружеско съжитіе съ
И неіж. Ако ли не й направи тѣзи трн-тѣ,
тогазь тя ще излѣзе даромъ, безъ сребро.
12 Конто удари человѣка та умре, непрѣ13 мѣнно да ся умъртви. Ако ли го не е прѣчакувалъ, но Богъ го е прѣдалъ въ ржцѣ-тѣ му, тогазь азъ ще ти опрѣдѣліж
14 мѣсто, дѣто ще прпбѣгне. Ако ли нѣкой
отъ злобж противъ блпжній-тъ си го убіе коварно, то » изъ одтарь-тъ ми ще го
15 извадишь за да ся умъртви. И който ударп бащж си, или майкж си непрѣмѣнно да ся умъртви.
16 И който открадне человѣка, и го про
даде, или ако ся намѣри въ ржцѣ-тѣ му,
непрѣмѣнио да ся умъртви.
17 И който хули бащж си, или майкж си,
непрѣмѣнно да ся умъртви.
18 И кога ся каратъ нѣкой человѣцн, и единый удари другый-тъ съ камъкъ или
съ ііестницж, и той не умре, но лежи на
19 одръ-тъ. Ако стане и ходи по вънъ съ
тоягж, тогазь ш,е е невиненъ онзи който
го е ударилъ, само ще плати за лежа
ніе-то му, и ще го исцѣри.
20 И ако нѣкой удари рабъ-тъ си, или
рабыніж-тж си съ тоягж, и умре подъ
ржкж-тж му, непрѣмѣнно да ся накаже.
21 Ако ли поживѣе единъ день, пли два, да
238
ИСХОДЪ.
Гл. 21.
ся не наказва; понеже му е сребро.
Ако ся бііжтъ нѣкой и ударятъ непразднж женж, и помѣтне дѣте-то а дру
га повреда не стане: онзи който à е yдарил5 непрѣмѣнно да заплати глобж-тж,
коіжто на женж.-тж мжжъ-тъ наложи не
му : и ще заплати колкото опрѣдѣлятъ
23 сждіи-тѣ. И ако стане поврѣда, тогазь ще
24 дадешь животъ за животъ, Око за око,
зжбъ за зжбъ, ржкж за ржкж, ногж. за
25 ногж, Изгореиіе за изгореніе, ранж за
ранж, ударъ за ударъ.
26 Ако нѣкой удари рабъ-тъ си, или рабыніж-тж си въ око-то и го ослѣпи, по
ради око-то му ще го остави свободенъ.
27 И ако извади зжбъ-тъ на рабъ-тъ си, или зжібъ-тъ на рабыніж-тж си, ще го остави свободенъ поради зжбъ-тъ му.
28 Ако волъ убоде мжжъ или женж, та
умре, тогазь волъ-тъ да ся убіе съ камьніе, и месо-то му да ся не яде; а на
волъ-тъ стопанинъ-тъ ще е неповиненъ.
29 Но ако волъ-тъ е былъ бодливъ отъ по
напрѣдъ и ся казало на стопанина му, и
го не упазилъ, то ако убіе мжжъ или
женж, волъ-тъ съ камьніе да ся убіе, о30 ще и стопанинъ-тъ му да ся умьртви. Ако му ся наложи откупъ, за избавлеиіето на живота си ще даде колкото му ся
31 наложи. Ако убоде сынъ, или убоде дъ22
Гл. 22.
ИСХОДЪ.
239
щеріж, по ТЉЗИ сждбж ще му нащзавятъ.
32 Ако волъ-тъ убоде рабъ или рабыніж,
ще даде на господаря имъ тридесеть сребьрны сикли : а волъ-тъ да ся убіе съ камьніе.
33 И ако отвори нѣкой ямж, или ископае
ямж, и не нь покрые, и падне въ неіж.
34 волъ или оселъ, Стопанинъ-тъ на ямгв.тж ще заплати поврѣд2ь-тж, ще даде
сребро на стопанина имъ: а мьрпіа-та да
бжде негова.
35 И ако на нѣкого си волъ-тъ убоде во
ла на ближній-тъ му, та умре, тогазь да
продаджтъ живый-тъ волъ, и да раздѣ
лятъ на двѣ сребро-то му: така и мьр36 ШЉ-ТЉ да раздѣлятъ на двѣ. Ако ли ся е
знаяло че волъ-тъ е былъ бодливъ отъ
по напрѣдъ, и стопанинъ-тъ му го не упазилъ, непрѣмѣнно ще плати волъ за
волъ: а мьрша-та ще бљде негова.
ГЛАВА 22.
1 Ако нѣкой открадне волъ или овцж, та го
заколе или го продаде, то да плати петь
вола вмѣсто волъ-тъ, и четыри овцы вмѣ
сто ОВЦЉ-ТЖ..
2 Ако нѣкой иамѣри крадецъ кога под
копава та го удари, и умре, нѣма да ся
3 пролѣе крьвь за него. Ако ли е сълнце-то
240
ИСХОДЪ.
Гл. 22.
изгрѣяло надъ него, ще ся пролѣе крьвь
за него : трѣбва непрѣмѣнно да плати; ако
ли нѣма, то да ся продаде за украдеио4 то. Ако украдено-то ся намѣри живо въ
ржцѣ-тѣ му, или волъ или оселъ, или овцйі, ще плати двойно.
5 Ако нѣкой поврѣди нивж. или лозіе п
остави скотъ-тъ си да ся напасе въ чужAL НИВЉ, да плати отъ най добрљ-тж
рожбт на нивљ-тж. си, и отъ най добрый6 тъ плодб на лозіе-то си. Ако излѣзе огнь
И намѣри тьрніе, и изгорятъ копни или
класове, или нива, който е запалилъ огньтъ непрѣмѣнно ще плати.
7 Ако нѣкой даде на ближній-тъ си па
ры, или нѣкаквы сждове, да гм пази, и
ся откраднжтъ отъ кжщж-тж на человѣ
ка, ако ся намѣри крадецъ-тъ, ще плати
8 двойно. Ако ли ся не намѣри крадецъ-тъ,
тогазь стопанннъ-тъ на кжщж-т^ ще ся
заведе прѣдъ сждіи-тѣ да ся испы
та да ли е турилъ ржкљ вьрхъ притя9 жанія-та на ближній-тъ си. За всякакъвъ
видъ прѣстжпленіе; за волъ, за оселъ, за
овцж, за дрехж, за всяко загубено нѣщо,
за което бы реклъ нѣкой че е негово, сждба-та на двоицљ-тж ще дойде прѣдъ сждіи-тѣ, и когото осждятъ сждіи-тѣ, той ще
плати двойно-то на ближній-тъ си.
10 Ако нѣкой даде на ближній-тъ си оселъ,
Гл. 22.
ИСХОДЪ.
241
или волъ, или овцж, или какъвъ годѣ
скотъ, за да го пази, и умре, или охромѣе, или СИ откара безъ да види нѣкой,
11 Клѣтва Господня да бљде между двоицљТЉ, че не е турилъ рљкљ вьрхъ стокжтж на ближній-тъ си: и стопанинъ-тъ му
ще пріеме това свидѣтелство, а другый-тз
12 да не плати. Но ако ся открадне отъ него,
13 ще плати на стопанина му. Ако бжде oms
звѣрь раскжсано, ще го донесе за свидѣ
телство: за раскљсано-то нѣма да плати.
14 И ако заеме нѣкой отъ ближній-тъ си
животно и охромѣе, или умре, кога стопанинъ-тъ му не е съ него наедно, иепрѣ15 мѣнио ще плати. Ако ли е стопапинъ-тъ
му наедно съ него, нѣма да плати: ако
е было наемнжто съ пары, ще отиде за
наемъ-тъ си.
16 И ако нѣкой прѣ льсти не годенж. дѣвицж и легне съ неіж, непрѣмѣнно ще й да17 де вѣно, и ще іж. земе за женхж. Ако ли
баща й не рачи да му іж даде, ще плати
сребро споредъ вѣно-то на дѣвицы-тѣ.
18 Магесницж живж да не оставишь.
19 Всякой скотоложникъ, непрѣмѣнно да
ся умъртви.
20 Който жьртвува на богове, а не самому
Господу, да погыне като проклѣтъ.
21 И чужденецъ-тъ да не прнтѣсиявашь,
НИТО да го насилствувашь : защото чуж-
242
ИСХОДЪ.
Γ.Ί. 22.
22 деіщп бѣхте въ Егыпетскж-тж земкъ. Да
не угнѣтавате ни еднхЪ. вдовпцљ пли ell23 раче. Ако гы угиѣтете нѣкакъ, и извыкатъ къмъ ыене, непрѣмѣнно ще послу24 шамъ гласъ-тъ іімъ, И гнѣвъ-тъ ми ще,
ся распали, и ще вы убіія; съ ножъ : и 1
жены-тѣ вн ще бжджтъ вдовицы, и чада-та ВИ сирачета.
I
25 Ако дадепіь назаемъ сребро на съсѣда
си сиромаха между мой-тъ народъ, да не
постжпвашь съ него като лихоимецъ, да і
26 му не наложишь лихвж. Ако земешь за-1
лотъ дрехљ-тж. па ближнін-тъ си, до захождапіе-то на сълнце-то да му à вър27 нешь ; Защото това е само завпвка-та му,
това е дреха-та на кожж-тж му: съ как
во ще спи? и като выкне къмъ мене ще
чуьь, защото азъ сьмь милостивъ.
28 Да не злословишь сждіи, ннто да прокьлнешь началникъ-тъ на народа си.
29 Начаткы-тѣ на гумно-то си и на жлебътъ си да не забавишь : пьрвородпый-тъ отъ
30 сынове-тѣ си ще дадешь на мене : Така
ще направишь за говедо-то си, » за ов- ,
ЦЖ-ТЉ си: седмь дни ще бжде съ майкж
си, a въ осмый-тъ день ще го дадешь на
мене.
31 И ще ми бждете святп мжжіе: и ме
со pacKíYiCano oms звѣрове въ поле-то да
не ядете: на псета-та го хвьрлѣте.
Гл. 23.
ИСХОДЪ.
243
ГЛАВА 23.
1 /^A не разносишь лъжлпвъ слухъ: да не
туришь рљкљ съ неправедный-тъ, за да
бждешь свидѣтель въ ползхК на неправдж2 тж. Да не отидешь слѣдъ множество-то да
правишь зло : пито да говоришь въ сждбж така, щото да ся увличашь слѣдъ мно3 жество-то за да искривишь право-то. Ни
то да покажешь лицепріятіе на сиромаха
въ сждбж-гя; му.
4 Ако срѣщпешь на непріятеля си волътъ или оселъ-тъ му заблудилъ, непрѣмѣн5 но да му го закарашь. Ако видишь на
враждебника си оселъ-тъ че е паднжлъ
подъ товаръ-тъ си, и ти ся иска да от
бѣгаешь да му не помогнешь, непрѣмѣнно трѣба съ него наедно да помогнешь.
6 Да не искривишь правдж-тж на нищій7 тъ си въ сждбжі-тж му. Отдалечавай ся
отъ неправеднж работжі, и не убивай неповинный-тъ и праведный-тъ; защото азъ
нѣма да оправдаіж нечестивый-тъ.
8 И дарове да не земешь: защото дарове-тѣ правятъ слѣпы тѣзи които иматъ
отворены очи, и извращатъ думы-тѣ на
праведпы-тѣ.
9 И да не насилствувашь чужденеца: за
щото вы познавате какво е на сьрдце-то
на чужденеца, понеже сте были чужден-
244
ИСХОДЪ.
Гл. 23.
ци въ Егыпетскж-тж земкь.
10 И шесть лѣта да сѣешь земіж-тж сп, и
11 да събирашь плодове-тѣ й: А въ седмо-іо
да hYi оставишь неработеиж, и да à напустнешь, за да ся хранятъ сиромасп-ті
на твой-тъ народъ : и πι,οτο остане отъ
тѣхъ да яджтъ полскы-тѣ животны. Така
ще сторишь съ лозіе-то си, н съ маслпны-тѣ си.
12 Шесть дни ще работишь работы-тѣ си;
а въ седмый-тъ день ще си ся успокоишь,
за да си почини волъ-тъ ти, и оселъ-тъ ти,
и да СП отдљхне сыиъ-тъ на рабыніж-та;
13 тн, и чужденецъ-тъ. И да ся пазите во
всичко що ви говорихъ: и име на другы
богове да не поменете, нито да ся чуе
изъ уста-та ви.
14 Три ПЉТП въ годинљ-ТхЋ ще ми пра15 вишь праздникъ. Ще пазишь праздникътъ на бескваспы-тѣ хлѣбове; седмь дни
ще ядешь бесквасны хлѣбове, както сьмь
ти заповѣдалъ въ отредено-то врѣме на
мѣсецъ-тъ Авивъ: защото въ него си излѣзлъ изъ Егыпетъ: и никой да ся не я16 ВИ прѣдъ мене съ праздны ржцѣ. И праздникъ-тъ на жетвгъ-тж, пьрвы-тѣ плодове
на трудъ-тъ ти, които си посѣялъ въ нивж-тљ: и праздникъ-тъ на събираніе-то
на плодове-тѣ, въ свьршаніе-то на годиm-iL, когато съберешь плодове-тѣ са
Гл. 23.
ИСХОДЪ.
245
17 отъ ИИВЖ-ТЖ. Три П^УхТИ въ годинж-тљ
да ся явява всичкый твой мжжкый полъ
18 прѣдъ Господа Іеова. Да не принесешь
кръвь-Т/^ на жьртвж-тж ми съ квасенъ
хлѣбъ : НИТО да остане тълстина-та на
праздникъ-тъ ми прѣзъ нощь-тж до утрѣ.
19 Начаткы-тѣ на пьрвы-тѣ плодове отъ
земіж-тж си ще принесешь въ домъ-тъ на
Господа Бога твоего. Да не сваришь яре
въ млѣко-то на майкж му.
20 Ето, азъ проваждамъ Ангелъ прѣдъ те
бе, да тя пази по пжть-тъ, и да тя заведе
21 на мѣсто-то. което приготвихъ. Бжди вни
мателенъ въ негово-то присжтствіе, и слу
шай гласъ-тъ му: да му ся не опирашь,
зашото нѣма да опрости прѣстжпленія-та
22 ВИ : понеже име-то ми е въ него. Но ако
слушашь внимателно гласъ-тъ му, и пра
вишь всичко гцо говорнь, тогазь азъ iqe
бждж непріятель на непріятелн-тѣ ти, и
23 противникъ на противницы-тѣ твои. Заш,ото Ангелъ-тъ ми ще вьрви прѣдъ те
бе, и ще тя въведе при Аморрейцы-тѣ, Хеттейцы-тѣ, и Ферезейцы-тѣ, и Хананейцытѣ, Евейцы-тѣ, и Іевусейцы-тѣ : и ще гы
24 истрѣбіж. Да ся не поклоиишь на богове-тѣ имъ, НИТО да имъ послужишь, пи
то да правишь по дѣла-та имъ: но да гы
довьршишь съвсѣмъ, и да испотрошишь
25 идолы-тѣ имъ : И да служите на Господа
246
ИСХОДЪ.
Гл. 23,
Бога вашего, и той ще благославя хлѣбътъ ти, и водж-тж. ти: и ще отдалечават
26 еся/ж болесть отъ помежду ви. И не ще
да има безчадиа нпто иеплодна въ земіжтж ти: число-то на дни-тѣ ти ще напра27 віж пълно. Ще проводіж страхъ-тъ си 1
прѣдъ тебе, и ще хвьрля въ смущеніе
вснчкы-тѣ народы въ конто отидешь, и
ще направіж всичкы-тѣ ти непріятели да
28 обърнжтъ гърбъ на тебе. И ще проводи
стьршены прѣдъ тебе и ще пспждятъ
отъ лице-то тп Евейцы-тѣ, Хаианейцы-тѣ,
29 и Хеттейцы-тѣ. Не щж да гы испждъж отъ
лице-то ти въ еднж годинж, за да не запустѣе земя-та, и ся умножатъ противъ
30 тебе на поле-то звѣрове-тѣ. Малко по мал
ко ще гы испжждамъ отъ лице-то ти, додѣ нарастешь и обладаешь земіж-тж.
31 И ще положж прѣдѣлы-тѣ ти отъ Чьрвено-то море до Филистимско-то море, п
отъ пустыніж-тж до рѣкж-тж Eecßpams:
защото на ваши-тѣ ржцѣ ще прѣдамъ жнтели-тѣ на мѣсто-то, и ще гы испждишь
32 отъ лице-то си. Да не направишь дого- ■
воръ съ тѣхъ, НИТО съ богове-тѣ имъ.
33 Да не живѣіжтъ въ земіж-тж тп, за да
тя не направятъ да ми съгрѣшишь; за
щото, ако послужишь на богове-тѣ имт>,
това непрѣмѣнно ще ти бжде примка.
Гл. 24.
ИСХОДЪ.
247
ГЛАВА 24.
1 II рече Моисею : Възлѣзь къмь Господа,
ты II Ааронъ, Надавъ н Авіудъ, и седмде·
сеть отъ Израилевы-тѣ старѣйшины, и ся
2 поклонѣте отъ далрчь : И Моисей самъ ще
приближи при Господа, а тѣ да не приближатъ : НИТО людіе-тѣ да възлѣзіыъ съ не
го заедно.
3 Тогазь Моисей дойде, та каза на людіетѣ всичкы-тѣ Господни словеса, и всичкытѣ ліу сждбы, и всичкы-тѣ людіе съ единъ
гласъ отговорнхж и рекохљ : Ще сгоримъ
4 всичко, което говори Господь. И написа
Моисей всичкы-тѣ Господни словеса: и
станљ рано на утрпнь-тж та съгради ол
тарь подъ горж-тж, и исправи дванадесеть стълпа, споредъ дванадесеть-тѣ Из5 раилевы племена. И проводи момцы отъ
Израилевы-тѣ еынове, та принесохж всесъжженія, и пожьртвовахж т^осподу при6 мирителны жьртвы, телцы. И Моисей зѣ
половинж-тж отъ кръвь-тж, н тури іж въ
тасове, а съ половпнж-тж отъ кръвь-тж
7 поръси вьрху олтарь-тъ. Послѣ зѣ книгж-тж на завѣтъ-тъ, и прочете и; въ
слушаніе-то на людіе-тѣ, и тѣ рекохж:
ще правимъ всичко щото рече Господь,
8 и ще бждемъ послушни. Тогазь Монсей
зѣ кръвь-тж, и поръси людіе-тѣ, и рече :
248
ИСХОДЪ.
Гл. 24.
Eto кръвь-та па завѣтъ-тъ, що направи
Господь съ васъ споредъ вспчкы тѣзп
словеса.
9 И възлѣзохж Моисей и Ааронъ, Иадавъ
и Авіудъ, и седмдесеть отъ Израилевы-тѣ
10 старѣйшины. И видѣхж Бога Израилева;
и подъ нозѣ-тѣ му като нѣщо постлано
отъ камькъ сапФиръ, и по чистотж-тж
11 като сжщо небе. И не тури рхжкж-тж сп
на избранны-тѣ отъ Израилевы-тѣ сынове;
и видѣхз; Бога, и ядохж и пихж.
12 И рече Господь Моисею: Възлѣзь при
мене на горж-тж, и бжди тамъ : и ще ти
дамъ каменны-тѣ плочы, и законъ-тъ, п
зановѣди-тѣ конто сьмь написалъ да гы
13 поучавашь. И станж Моисей наедно съ
Іисуса слугж-тж си, и възлѣзе Моисей
14 на Божііж-тж горж. И рече на старѣншины-тѣ: Чакайте ны тукъ, додѣ ся врънемъ
при васъ : и ето Ааронъ и Оръ сж съ васъ :
който има сждбж, нека иде при тѣхъ.
15 И възлѣзе Моисей на горж-тж, и об16 лакъ-тъ покрываше горж-тж. И слава-та
Господня застанхЖ на Синайскж-тж горж,
и облакъ-тъ іж покрываше шесть дни: и
въ седмый-тъ день повыка Господь къмъ
17 Моисея отъ срѣдъ облака. И видъ-тъ .на
славжі-Т/Ж Господньж по вьрхъ-тъ па го
рж-тж бѣше въ очи-тѣ на Израилевы-тѣ
18 сынове, като огнь пояждающъ. И влѣзе
I
Гл. 25.
ИСХОДЪ.
249
Моисей въ срѣдъ облака, и възлѣзе на
горљ-тљ, и стоя Моисей на горж-тж четыридесеть дни и четыридесеть нощи.
ГЛАВА 25.
11! говори Гоено ль Моисею и рече: (2) Ка
жи на Израилевы-тѣ сыиове да земжтъ за
мене приношеніе: отъ всякого человѣка,
конто отъ самоволно сьрдце бы далз ще
3 пріемете приношеніе-то за мене. И това
е приношеніе-то, което ще пріемете отъ
4 тѣхъ : злато, и сребро, и мѣдь, И синьо,
и багрѣно, и червено, н виссонъ, и козн5 на, И овнешкы кожи очервенеиы, и кожи
6*
отъ язовцы, и дрьво ситтимъ, И масло за
свѣтеніе, ароматы за масло-то на помаза7 ніе-то, и за благовонно-то каденіе, Камьніе оипксови, и камыііе за вложеніе на
8 еФодъ-тъ и на нагрждникъ-тъ. И да мн
направятъ святилище, за да обитавамъ
9 между тѣхъ. По всичко което ти показувамъ азъ образъ-тъ на скынііж-тж, и
образъ-тъ на всичкы-тѣ и сждове, така
да направите.
10 И да направятъ ковчегъ отъ дрьво сит
тимъ : дължина-та му два лакти и полови
на, п ширина-та му единъ лакъть и поло• Или сини.
250
ИСХОДЪ.
Гл. 25.
вина, и высочина-та му единъ лакъть п
11 половина. Ида го обковешь съ чисто зла
то: ще го обковешь отъ вънъ и отъ вжтрѣ, и вьрху пего iqs направишь златъ
12 вѣнецъ наоколо. И да излѣешь за него
четыри златны колцета, и да гы туришь
на четыри-тѣ му жгла : двѣ колцета
на еднж-тж му страпж, и двѣ колцета
13 на другж-тж му странж. И да направишь
вьрлины отъ дрьво ситтимъ, и да гы об14 ковешь съсъ злато. И да проврешь вьрлпны-тѣ прѣзъ колцета-та отъ страны-тѣ на
ковчегъ-тъ, за да ся носи ковчегъ-тъ чрѣзъ
15 тѣхъ. Вьрлины-тѣ да останжтъ въ колце
та-та на ковчегъ-тъ: да ся не изваждатъ
16 отъ него. И да туришь въ ковчегъ-тъ
свидѣтелство-то което ще ти дамъ.
17 И да направишь очистилище отъ чисто
злато: два лакти и половина дължнна-та
18 му, и лакъть п половина ширина-та му. И
да направишь два херувима отъ злато:
искованы да гы направишь, на два-та края
19 на очистилище-то. И да направишь единъ
херувимъ отъ единый-тъ край, и единъ
херувимъ отъ другый-тъ край: херувимытѣ да направите отъ сжщо-то очистилище
20 иа два-та му края. И херувими-тѣ да бжджтъ съ распрострѣиы отгорѣ крилѣ, и ще
прикрыватъ съ крпла-та си очистилището : и лица-та имъ ще сж едно срещж дру-
Гл. 25.
ИСХОДЪ.
251
го, къмъ очистилище-то да бжджтъ лица21 та иа херувимы-тѣ. И да положишь очи
стилище-то на ковчегъ-тъ отгорѣ: и да
туришь вжтрѣ въ ковчегъ-тъ свидѣтел22 ство-то, което ще ти дамъ. И тамъ ще ся
виждамъ съ тебе; и отгорѣ на очистилнще-то, отъ срѣдж-тж иа два-та херувима,
конто СЉ надъ ковчегъ-тъ на свндѣтелство-то, ще говоріж съ тебе за всичко
което ще ти заповѣданъ за Израилевы-тѣ
сынове.
23 И да направишь тръпезд; отъ дрьво ситтимъ: два лакти дължина-та й, и единъ
лакъть ширина-та й, а высочина-та й е24 динъ лакъть и половина. И да къ обковешь
съ чисто злато, и да й направишь златъ
25 вѣнецъ наоколо. И да й направишь краищникъ наоколо, една длань па luups, н да
направишь на кранщникъ-тъ й златъ вѣ26 нецъ наоколо. И да направишь четыри
златны колцета, и да туришь колцета-та
на четыри-тѣ жгла, които сж на четыри27 тѣ й нозѣ. Колцрта-та да бжджтъ около
краищннкъ-тъ влагалища на вьрлпны-тѣ,
28 за да ся носи тръпеза-та. И да направишь
вьрлнны-тѣ отъ дрьво ситтимъ, и да гы
обковешь съсъ злато, и да ся носи тръ29 пеза-та чрѣзъ тѣхъ. И да направишь блюда-та й, и теыянницы-тѣ й, и възлпвалннцы-тѣ й, и тасове-тѣ й, за да быватъ чрѣзъ
252
ИСХОДЪ.
Гл. 25.
тѣхъ възліянія-та: отъ чисто злато щегы
30 направишь. И да полагать на тръпезжтж. хлѣбове за прѣдложеніе прѣдъ мене
всякога.
31 И да направишь свѣтилникъ отъ чисто
злато; искованъ да направишь свѣтилникъ-тъ : стебло-то му, и вѣтви-тѣ му, чашкы-тѣ му, и яблъчкы-тѣ му, и цвѣтія32 та му, да бжджтъ изъ него си. И отъ
страны-тѣ му да исхождатъ шесть вѣтви;
три вѣтви на свѣтилникъ-тъ отъ еднж-тж
странж, и три вѣтви на свѣтилникъ-тъ
33 отъ другж-тж страшж. На? еднж-тж вѣтвж
да има три чашкы като на мигдалы, една
яблъчка, и едно цвѣтіе: и на другж-тж
вѣтвж три чашкы като на мигдалы, една
яблъчка, и едно цвѣтіе: така да има на
шесть-тѣ вѣтви, които исхождатъ изъ свѣ34 тилникъ-тъ. И на стебло-то на свѣтил
никъ-тъ да има четыри чашкы като на
мигдалы, съ яблъчкы-тѣ имъ, и цвѣтія-та
35 имъ. И на шесть-тѣ вѣтви които исхождатъ
изъ свѣтилникъ-тъ да има подъ двѣ-тѣ му
вѣтви една яблъчка, и подъ двѣ-тѣ му
вѣтви едпа яблъчка, и подъ двѣ-тѣ му
36 вѣтви една яблъчка. Яблъчкы-тѣ, и вѣт
ви-тѣ имъ да бжіджтъ отъ него: всичко37 то му цѣло исковапо отъ чисто злато. И
свѣтила-та му да направишь седмь : и да
палятъ свѣтила-та му, за да свѣтятъ отъ
Гл. 26.
ИСХОДЪ.
253
38 прѣдѣ му. И щипци-тѣ му, п подносници39 тѣ му đa б&д,и1Пб отъ чисто злато. Отъ единъ талантъ чисто злато да ся направи той
40 и всичкы тѣзи сждове. И виждь да гы на
правишь по образъ-тъ имъ конто ти бы
показанъ на горљ-тж..
ГЛАВА 26.
1 П да направишь скыніы;-тж, десеть опо
ны отъ прѣпреденъ виссонъ, и синьо, и
багрѣно, и червено : на тѣхъ да направишь
2 херувимы отъ искуснж работж. Дължина
та на еднж-тж опонљ двадесеть и осмь лак
ти, и ширина-та на еднљ-тљ опонж четыри
лакти: всичкы-іѣ опоны отъ едиж мѣркж.
3 ІІеть-тѣ опоны да сж съедннены една съ
другљ: и другы-тгь петь опоны да сљ съ4 единены една съ другљ. И да направишь
сини запетелкы по край-тъ на еднж-тљ
0П0НЉ, по краища-та на съединеніе-то : та
ка да направишь и по край-тъ на край5 нљ-ΤϊΚ опоиж на второ-то съедннеиіе. Петдесеть запетелкы да направишь на еднжTÆ 0П0НЉ, и петдесеть запетелкы да на
правишь по край-тъ на опонљ-тљ която
е въ второ-то съединеше, запетелкы-тѣ
6 да ся спосрѣщатъ една съ друг/Ћ. И да на
правишь петдесеть златны петелкы, и съ
петелкы-тѣ да съединншь опоны-тѣ еднљ
254
ИСХОДЪ.
Гл. 26. 1
съ другж: така скынія-та ще бхъде една.
И да направишь опоны отъ козипж,
за покрывъ надъ скынііж-тж: единадесеть
8 да направишь тѣзи опоны. Дължи на-та на
еднљ-тљ опонж тридесеть лакти, и шприна-та на едиљ-тж опонљ четыри лаки:
единадесеть-тѣ опоны да 6Là//rs на еднх
9 мГркљ. И да съединишь петь-тѣ опоны
особно, и шесть-тѣ опоны особно: а шеСТЖ-ТЉ опонж да прѣгънешь двойно къмъ
10 лице-то па скынііж-тж. И да направишь
петдесеть запетелкы по край-тъ на еднжтж. опонж, която е крайна въ съединсніето, и петдесеть запетелкы по край-тъ на
0П0НЉ-ТЉ отъ Еторо-то съединеніе.
11 И да направишь петдесеть мѣдпы петелкы и да запетлѣешь петелкы-тѣ съсъ запетелкы-тѣ, и да съединишь покрывъ-тъ п
12 ще е единъ. А остатъкъ-тъ, който остава
повече отъ опоны-тѣ на покрывъ-тъ, половнна-та на опонж-тж, която остава, ще
виси на задніж-тж странж на скыпііж-тж.
13 И единъ лакъть отъ еднж-тж странж, п
единъ лакъть отъ друглі-ТхК. страпж, отъ
онова което остава повече отъ дължинжтж на опоиы-тѣ отъ покрывъ-тъ, ще впсп
по страны-тѣ иа скынііж-тж отъ тукъ п ■
отъ тукъ за да ізт покрыва.
14 И да направишь покрывъ за скынііж-тж
отъ овепскы очьрвенены кожы, и прикры7
Гл. 26.
ИСХОДЪ.
255
вало отгорѣ отъ язовечкы кожы.
15 И да направишь за скынііж-тж дъскы
16 отъ дрьво ситтимъ да стоятъ правы. Де
сеть лакти дължииа-та на еднљ дъскж,
и лакъть и половина шнрпна-та на еднљ
17 дЂСкљ. Два шипа да има въ еднљ-тљ дъскж спосрѣщани единъ съ другъ: така
да направишь на всичкы-тѣ дъскы на скыш1љ-тљ.
18 И да направишь дъскы-тѣ на скыніьмтж, двадесеть дъскы отъ южнж странж
19 къыъ пладне. И отъ долу на двадесеть-тѣ
дъскы да направишь четыридесеть сребьрны подложкы : двѣ подложкы отъ долу на
еднді-тж дъскж за два-та à шипа, и двѣ
подложкы отъ долу на другж-тж дъскж
за два-та й шипа.
20 И за вторж-тж странж на скынііж-тж
която е къмъ сѣверъ, ще направишь два21 десеть дъскы. И четыридесеть-тѣ имъ сребьрны подложкы, двѣ подложкы подъ еднж-тж дъскж, и двѣ подложкы подъ дру
гж-тж дъскж.
22 и за задніж-тж странж на скынііж-тж
1
къмъ западъ, да направишь шесть дъ; 23 скы. Да направишь и двѣ дъскы за жглове-тѣ на скынііж-тж отъ заднж-тж стра24 нж. И да сж съединены отъ долу, и отъ
горѣ да сж ставены наедно съ едно колце: така да бжде за двѣ-тѣ: за два-
256
ИСХОДЪ.
Гл. 26.
25 та жгла да бжджтъ. И така да бжджтъ
осмь дъскы, и сребьрны-тѣ имъ подложкы
шестнадесеть подложкы: двѣ подложкы
подъ едн/ж-тж дъскж, и двѣ подложкы
подъ другж-тж дъскж.
26 И да направишь вереи отъ дрьво снітиыъ: петь за дъскы-тѣ отъ еднж-тж стра
27 нж на скынііж-тжі, И петь вереи за дъскытѣ отъ другж-тж страиж на скынііж-іж,
и петь верен за дъскы-тѣ отъ заднљтж странж на скынііж-тж къмъ западъ.
28 И срѣдня-та верея, която е въ ерѣдлтж на дъскы-тѣ, да прѣминува отъ край
29 до край. И дъскы-тѣ да обковешь съсъ
злато, и колцета-та имъ да направишь
златны, за влагалища на верен-тѣ: и да
обковешь вереи-тѣ съсъ злато.
30 И да възднгнешь скынііж-тж споредъ
начертаніе-то й, каквото ти бѣ показано
на горж-тж.
31 И да направишь завѣсж отъ синьо, багрѣно, и червено, и прѣпреденъ виссонъ,
съ искуснж работж: направи на »eà
32 херувимы. И да іж туришь на четыри .
стълпа отъ ситтпмъ обкованы съсъ злато,
съсъ златны кукы и съ четыри сребьрны
33 подложкы. И подъ петелкы-тѣ да окачишь
завѣсж-тж, и да внесешь тамо, отъ вљтрѣ завѣсж-тж, ковчегъ-тъ на свидѣтел- .
ство-то: и тая завѣса ще отдѣли вамъ
Гл. 27.
ИСХОДЪ.
257
34 свято-то мѣсто отъ прѣсвято-то. и да по
ложишь очистилище-то вьрхъ ковчегъ-тъ
на свидѣтелство-то, въ прѣсвято-то мѣсто.
35 И да положишь тръпезж-тж отъ вънъ завѣсж-тж, и свѣтилникъ-тъ срещж тръпезж-тж. къмъ южнж-тж странж на скынііжтж : а тръпезж-тж ще положишь къмъ
36 сѣвернж-тж странж. И да направишь за
двери-тѣ на скынііж-тж закровъ отъ си
ньо, и багрѣно, и червено, и прѣпреденъ
37 виссонъ отъ везанж работж. И да напра
вишь заради закровъ-тъ петь стълпа отъ
ситтимъ, и да гы обковешь съсъ злато,
съсъ златы кукы, и да излѣешь за тѣхъ
петь мѣдны подложкы.
ГЛАВА 27.
1И да направишь олтарь отъ дрьво еиттимъ, петь лакти дължина, и петь лакти
ширина: четвьрожгъленъ да бжде олтарь__^2тъ: и высочина-та му три лакти. И да му
направишь рогове на четыри-тѣ му жгла:
рогове-тѣ да бжджтъ отъ него си: и да
3 го обковешь съ мѣдь. И да му направишь
котлы за изсыпваніе на пепелъ-тъ, и лопаты-тѣ му, и тасове-тѣ му, и вилицы-тѣ
му, и вжгляницы-тѣ му: мѣдны да на4 правишь всичкы-тѣ му сждове. И да на
правишь за него мѣднж рѣшеткж, работа
като на мрѣжж, и на мрѣжж-тж да на9
258
ИСХОДЪ.
Гл. 27.
правишь четыри мѣдны колцета на четы5ри-тѣ й жгла. И да іж положишь подъ
околность-тж на олтарь-тъ отъ долу, щото мрѣжа-та да е до срѣдж-тж на ол6 тарь-тъ. И да направишь вьрлины за ол- .
тарь-тъ, вьрлины отъ дрьво ситтишъ, и да (
7 гы обковешь съ мѣдь. И вьрлины-тѣ да
ся провржтъ прѣзъ колцета-та, и да бж- '
джтъ вьрлины-тѣ отъ двѣ-тѣ страны на
8 олтарь-тъ, за да го носятъ. Хралупъ отъ
дъскы да го направишь ■ както тн ся по
каза на горж-тж така да го направятъ.
9 И да направишь дворъ-тъ на скынііжrâ: отъ южнж-тж странж къмъ пладне
да има за дворъ-тъ привѣсы отъ прѣпре- k
денъ виссонъ, дължина-та за еднж-тж
10 странж сто лакти. И двадесеть-тѣ му
стълпа, и тѣхны-тѣ двадесеть подложкы
да ààms мѣдны: кукы-тѣ на стълпове11 тѣ и свьрскы-тѣ имъ сребьрны. Така п
къмъ сѣвернж-тж странж на дължь да
има привѣсы, дължина сто лакти, и за !
тѣхъ двадесеть стълпа, и тѣхны-тѣ два
десеть мѣдны подложкы: а кукы-тѣ на ;
стълпове-тѣ и свьрекы-тѣ имъ сребьрны. I
12 И за ширинж-тж на дворъ-тъ къмъ западнж-тж странж да има петдесеть лакти
привѣсы: за тѣхъ стълпове десеть, и тѣх13 ны-тѣ подложкы десеть. И ширина-та на ,
дворъ-тъ къмъ прѣдніж-тж странж на ис- -
Гл. 27.
ИСХОДЪ.
259
14 токъ да е петдесеть лакти. И прпвѣсы-тѣ
на еднљ-тж странж «α врата-та да б&àms петнадесеть лакти : за тѣхъ три
15 стълпа, и тѣхны-тѣ три подложкы. И на
другж-тж странж да нма привѣсы петна
десеть лакти: за тѣхъ три стълпа, и
16 тѣхны-тѣ три подложкы. И за врата-та на
дворъ-тъ да има двадесеть лакти закровъ,
отъ синьо, и багрѣно, и червено, и прѣпредеиъ виссонъ, отъ везанж. работж: за
тізхъ четыри стълпа, и тѣхны-тѣ подлож17 кы четыри. Всичкы-тѣ стълпове около
дворъ-тъ да бжджтъ свьрзани съсъ сре
бро, кукы-тѣ имъ сребьрны, и подложкы18 тѣ имъ мѣдны. Дължина-та на дворъ-тъ
да е сто лакти, и піирина-та всякждѣ пет
десеть лакти, и высочина-та петь лактп,
отъ прѣпреденъ виссонъ, и подложкы-тѣ
19 имъ мѣдны. Всичкы-тѣ сждове на скынііжтж, за всяко служеніе въ неіж, и всичкытѣ й коліе, и всичкы-тѣ коліе на дворъ-тъ
да бжджтъ мѣдни.
20 И ты заповѣдай на Израилевы-тѣ сынове да ти доносятъ елей пьрвотокъ, чистъ,
за свѣтеніе, за да горятъ винжгы свѣтила21 та. Въ скыиііж-тж на събраніе-то изъ
вънъ завѣсж-тж, която е прѣдъ свидѣтелство-то, Ааронъ и сынове-тѣ му да гы
нареждатъ да горятъ отъ вечеръ до зарань прѣдъ Господа: това да е за всяко-
260
ИСХОДЪ.
Гл. 28.
га узаконеніе за Израилевы-тѣ сынове въ
родове-тѣ имъ.
ГЛАВА 28.
1 И ты приведи при себе си Аарона брата |
си, и сынове-тѣ му съ него наедно, отъ |
срѣдъ Израилевы-тѣ сынове, за да ми свя- і
щенствуватъ; Аарона, и Надава, и Авіуда,
Елеазара, и Иѳамара, Аароновы-тѣ сынове.
2 И да направишь святы одежды на брата
3 си Аарона, за славж и великолѣпіе. И ты
кажи на всичкы-тѣ остроумны които азъ
испълнихъ съ духъ на прѣмудрость, да
направятъ одежды на Аарона, за да го
4 посвятишь, да мы священствува. И одежды-тѣ, които ще направятъ сж тѣзн: нагрждникъ и Сфодъ, мантія, и пьстротьканъ хытонъ, кыдаръ, и поясъ: и да на
правятъ святы одежды на Аарона брата
ти, и на сынове-тѣ му, за да ми священствуватъ.
5 И да земжтъ злато-то, и синьо-то, и багрѣно-то, и червено-то, и прѣпредѣнын-тъ
6 виссонъ, и да направятъ сфодъ-тъ отъ зла- !
то, отъ синьо, и багрѣно, отъ червено п прѣ7 преденъ виссонъ, искуснж работж. Да има
на два-та си края два нарамника, конто
8 да ся вьржатъ, за да ся свьрзува. И прѣпоясаніе-то на сфодъ-тъ, което ще е от-1
Гл. 28.
ИСХОДЪ.
261
горѣ му, да е отъ Схтлцій-тъ, споредъ иаправх'ь-тж. му: отъ злато, отъ синьо, п ба. 9 грѣно, и чернено, и прѣпреденъ виссонъ. И
да земешь два ониксовы камыка, и да изваешь на тѣхъ пмена-та на Израилевы-тѣ
ІОеынове: Шесть отъ имена-та имъ на единый-тъ камыкъ, и другы-тѣ шесть имена
на другый-тъ камыкъ, по pedö-ms на рож11 деніе-то имъ. Съ работж на каменосѣ
чецъ, споредъ ваяніе на печать, да изваешь два-та камыка съ имена-та на Изра
илевы-тѣ сыиове: и да гы вложишь въ
12 златы гнѣздца. И да туришь тѣзп два ка
мыка на парамницы-тѣ на сфодъ-тъ; ка
меніе за поменъ на Израилевы-тѣ сыиове:
И Ааронъ ще носи имена-та нмъ прѣдъ
Господа на двѣ-тѣ си рамена за поменъ.
13 И да направишь златы гнѣздца: (14) И
двѣ верпгицы отъ чисто злато; вити
отъ плетенж работж да гы направишь, и
да туришь плетены-тѣ верижицы на гнѣздца-та имъ.
15 И да направишь сждебный-тъ нагрждникъ искуснж работж: споредъ направжтж на еФодъ-тъ да го направишь : отъ зла
то, синьо, и багрѣио, и червено, и прѣ16 преденъ виссонъ да го направишь. Да бліг де четвьрожгъленъ, двоенъ: дължина-та
. му една педа, и шнрпна-та му една пе17 да. И да споишь на него каменіе, четы-
262
ИСХОДЪ.
Гл. 28.
])и реда каменіе: редъ сардъ, топазъ, іі
18 смарагдъ, да е пьрвый-тъ редъ: И вторыйтъ редъ, анѳраксъ, сапФнръ, и адамантъ;
19 И третій-тъ редъ, лигырій, ахатъ, и ане20ѳистъ: И четвьртый-тъ редъ вириллій, л
ониксъ и іасписъ: да бжджтъ споены въ 1
21 златны-тѣ сп гнѣздца. И каменіе-тѣ да '
бжджгъ по имеиа-та на Израилевы-тѣ сы-1
нове, дванадесеть, споредъ пмена-та имъ,
споредъ изваяніе-то па печать: да бж- ;
джтъ всякой съ пме-то си споредъ два22 падесеть-тѣ племена. И вьрху иагрљдника
да направишь виты верпжпцы плетена ра23 бота отъ чисто злато. И да направишь на
нагрждникъ-тъ двѣ златны колцета, и да
туришь двѣ-тѣ колцета на двата края
24 на нагрждникъ-тъ. И да проврешь двѣ-тѣ
плетены златы верижицы прѣзъ двѣ-тѣ ко.л25 цета, въ крашца-та на нагрждипкъ-ть. А
два-та края на двѣ-тѣ плетены верижицы
да ставишь съ двѣ-тѣ гнѣздца, и да гы ту
ришь на нарамницы-тѣ на ефодъ-гъ отъ
26 къмъ лице-то му. И да направишь двѣ
златны колцета, и да гы туришь вьрху ;
другы-тѣ два края па нагрждникъ-тъ отъ |
тжзп му странж, която е къмъ '"фодъ-тъ '
27 отъ вж.трѣ. И да направишь nans двѣ златны колцета, и да гы туришь отъ долу на
два-та нарамника на сфодъ-тъ, отъ къмъ
лице-то му, срегцж съединеніе-то му, надъ
Гл. 28.
ИСХОДЪ.
263
28 прѣпоясапіе-то . на сфодъ-тъ. И да вьрзуватъ нагрждникъ-тъ съ колцета-та му за
колцета-та на сфодъ-тъ съсъ ширить отъ
синьо, за да е надъ прѣпоясапіе-то па еФодъ-тъ, и нагргъдникъ-тъ да не е отдѣ29 ленъ отъ еФодъ-тъ. И Ааронъ когато влази въ свято-то мѣсто да носи ВЫПЖГЫ IIмепа-та на Израплевы-тѣ сынове вьрху
сждебпый-тъ нагрждникъ на сьрдце-то си,
за поменъ прѣдъ Господа.
30 И да положишь на сждс-бный-тъ нагрж
дникъ Урнмъ-тъ и Ѳуммимъ-тъ, и да бжджтъ на Ааропово-то сьрдце, когато влѣзва прѣдъ Господа: и Ааронъ да носи вынлігы сждъ-тъ на Израилевы-тѣ сынове
на сьрдце-то си прѣдъ Господа.
31 И да направишь піантііж-тж па сфодъ32 тъ всичкж-тж отъ сііньо. И клідѣ срѣджТ/Ж й па вьрхъ-тъ й да има отворъ : да има
тьканж обтокж около отворъ-тъ си, какъвто е отворъ-тъ на бропьж-тж, за да ся
33 не съдира. И да направишь по полы-тѣ й
нарове отъ сппьо, п багрѣно, и червено,
по полы-тѣ й наоколо: п златы звънцы
34 помежду имъ наоколо. Златъ звъиецъ и
наръ, златъ звънецъ и наръ, по полы-тѣ
35 на мантііж-тж наоколо. И да бжде на Ааропа когато служи : іі звънченіе-то му да
ся чуе, когато влѣзва въ свято-то мѣсто
прѣдъ Господа, и когато излѣзва, за да
264
ИСХОДЪ.
Ги. 28.
36 не умре. И да направишь плочицж отъ
чисто злато, и да изваешь на неіж, като
ваяніе на печать, СВЯТЫНЯ ГОСПОДУ.
37 И да іж туришь на синь ширитъ за да е
на кыдаръ-тъ: въ прѣдніж-тж странж на
38 кыдаръ-тъ да бхжде: Ида бжде на Аароново-то чело, за да носи Ааронъ прѣгрѣшенія-та на святы-тѣ нѣща, които Израилевп-тѣ сынове ш,е посвящаватъ въ вснчкы-тѣ свои святы приношенія: и да бжде
вынжгы на чело-то му, за да сж тѣ пріят
ны прѣдъ Господа.
39 И да направишь пьстротканый-тъ хытонъ отъ виссонъ, и да направишь кыдаръ отъ виссонъ, и да направишь поясъ,
работж везанж.
40 И за Аароновы-тѣ сынове да направишь
хытоны, н поясы да направишь за тѣхъ, и
гжжвы да направишь за тѣхъ, за славж
и великолѣпіе.
41 И да облѣчешь въ тѣхъ Аарона брата
си, и сынове-тѣ му наедно съ него, и да
гы помажешь, п да гы посвятишь, и да
гы освятишь, за да ми священствуватъ.
42 И да имъ направишь леиены гащы, за
да покрыватъ голотж-тж на тѣло-то имъ,
к да сж отъ крьстъ-тъ до nods бедра-та.
43 И да бжджтъ на Аарона и на сынове-тѣ
му, когато влазятъ въ скыніѣж-тж на събраніе-то, или ког-ато пристжпуватъ при
Гл. 29.
ИСХОДЪ.
265
олтарь-тъ, за да служатъ съ свято-то мѣ
сто да не нанесжтъ на себе си прѣстжплепіе та да умржтъ: това да е за вся
кога узаконеніе за него іі за сѣше-то му
слѣдъ него.
ГЛАВА 29.
1 П това е което ще направишь на тѣхъ
за да гы освятишь, да мн священствуватъ.
Земи единъ юнецъ отъ говеда-та, и два
2 овна безъ порокъ, И бесквасснъ хлѣбъ,
и бесквасны питы мѣсены съ елей, и бес
квасны коры помазаны съ елей; отъ чисто
3 брашно пшенично да гы направишь. Ида гы
туришь въ единъ кошъ, и да гы принесешь
4 въ кошъ-тъ съ юнецъ-тъ и два-та овна. Тогазь да приведешь Аарона и сынове-тѣ
му при дверп-тѣ на скынііж-тж на събра5 ніе-то, и да гы омыешь съ водж. Послѣ
да земешь одежды-тѣ и да облѣчешь Ааро
на въ хытонъ-тъ, и въ маитііж-тж на еФодъ-тъ, и въ ефодъ-тъ, и въ нагрљдникъ-тъ, и да го прѣпашешь съ прѣпоя6 саніе-то на еФодъ-тъ, И да туришь кыдаръ-тъ на главж-тљ му, п на кыдаръ-тъ
7 да туришь святый-тъ вѣнецъ. Тогазь да
земешь масло-то на помазаніе-то, и да го
излѣешь на главж-тљ му, и да го по
мажешь.
266
ИСХОДЪ.
Гл. 29.
8 Послѣ да приведешь сыиосе-тѣ му, п
9 да гы облѣчешь въ хытоиы. И да гы опа
шешь съ поясы, Аарона и сынове-тѣ му,
и да имъ туришь гліжвы, и свящеіитjo
to ще бљде тѣхио по вѣчно у.законеиіе;
п да посвятишь Аарона п сынове-тѣ му.
10 И да приведешь юнецъ-тъ прѣдъ скыніьп-тж на събраніе-то, и Ааронъ и сыпове-тѣ му да положатъ ржцѣ-тѣ си па
11 главж-тж на юнецъ-тъ. И да заколешь
юнецъ-тъ прѣдъ Господа, при двери-тѣ на
12 скынііж-тжі па събраніе-то. И да земешь
отъ кръвь-тж па юнецъ-тъ, и съ пьрстътъ си да туфишь на рогове-тѣ на олтарьтъ : и да излѣешь вснчкж-тж кръвь при
13 основаніе-то на олтарь-тъ. И да земешь
ВСИЧКЖ-ТЉ тлъстннж която покрыва вмтрешности-тѣ, и було-то па дробъ-тъ, п
два-та бжбрека, и тлъстинхЬ-тж. вьрхъ
14 тѣхъ, и да гы изгоришь на олтарь-тъ. А
месо-то на юнецъ-тъ, и кожж-тж му, и
лайна-та му да изгоришь въ огнь вънъ
отъ станъ-тъ: това е жьртва за грѣхъ.
15 И единый-тъ овенъ да земешь, и Ааронъ
п сынове-тѣ му да турятъ ржцѣ-тѣ си на
16 главж-тж на овеиъ-тъ. И да заколешь овенъ-тъ, и да земешь кръвь-тж му, та да
17 поръсишг> олтарь-тъ наоколо. И да разсѣ
чешь овенъ-тъ на кжсове, п да измыешь
Вхжтрешности-тѣ му, и нозѣ-тѣ му, п да
Гл. 29.
ИСХОДЪ.
267
гы туршпь па к.¥іспве-тѣ му и на главж,18 тж ыу. И всичкып-тъ овенъ да изгорать
на олтарь-тъ: това е всесі.жженіе Го
споду; уханіе благовонно, жьртва Го
споду.
19 И да земешь вторып-тъ овенъ: п Аа
ронъ п сынове-тѣ йіу да турятъ ржцѣ-тѣ
20 си на главж-тж на овенъ-тъ. Тогазь да
заколешь овеиъ-тъ, и да зепешь отъ кръвьТЉ му, и да туришь на край-тъ па деспо-то ухо на Аарона, и па край-тъ на
десно-то ухо па сынове-тѣ му, и па палецъ-тъ на деспж-ΤζΤι пмъ ржкж, и иа
голѣмый-тъ пьрстъ на деснж-тж пмъ ногж, и да поръспшь съ кръвь-тж олтарь21 тъ наоколо. И да земешь отъ кръвь-тж,
която е на олтарь-тъ, II отъ масло-то на
помазаніе-то, п да поръспшь Ааропа, и
одежды-тѣ му, и сынове-тѣ му, и одежды-тѣ на еыпове-тѣ му съ него : и така
ще ся освятятъ, той, и одежды-тѣ му, п
сынове-тѣ му, п одежды-тѣ на сынове-тѣ
22 му съ него. И да земешь отъ овенъ-тъ
ТЛЪСТИНЖ-ТЖ и ОПаШКхЖ-ТгЖ, п тлъстппжтж КОЯТО покрыва вжтрешности-тѣ, и було-то иа дробъ-тъ, и два-та бжбрека, и
тлъстинж-тж която е вьрхъ тѣхъ, и дес
но-то бедро, (защото е овенъ за посвяще23 ніе), И единъ хлѣбъ, и едиж питж мѣсеНхж съ елей, и еднжі корхЖ изъ кошъ-іъ
268
ИСХОДЪ.
Гл. 29,
на бесквасны-тѣ прѣдложенгэі-тѣ прѣді
24 Господа : И да туришь всичкы-тѣ на ржцѣ-тѣ на Аарона, и на рхжцѣ-тѣ на сынове-тѣ му: и да гы подвигнешь за дви2б жимо приношеніе прѣдъ Господа. И дз
гы земешь отъ ржцѣ-тѣ имъ, и да гы изго
ришь на олтарь-тъ надъ всесъжженіе-тоза уханіе благовонно прѣдъ Господа: то26 ва е жьртва Господу. И отъ овенъ,
тъ на посвяЕценіе-то, което е за Аарона,
да земешь гржды-тѣ, и да гы подвигиспіь
за движимо приношеніе прѣдъ Господа, и
27 то да бжде твой дѣлъ. И да освятишь
гр/жды-тѣ на движимо-то приношеніе, и
бедро-то на възвышаемо-то приношеніе,
което ся е подвпгнжло, и което ся е възви
шило отъ овенъ-тъ на посвященіе-то, отъ
онзи който е за Аарона, и отъ онзи кой28 то е за сынове-тѣ му. И това ще бжде
отъ Израилевы-тѣ сыиове на Аарона и на
сынове-тѣ му по вѣчно узаконеніе : защото е възвышаемо приношеніе: и ще бжде
възвышаемо приношеніе отъ Изранлевы-тѣ
сынове отъ примирителны-тѣ имъ жьртвы,
тѣхно-то възвышаемо приношеніе Господу.
29 И святы-тѣ одежды на Аарона да бжджтъ на сынове-тѣ му слѣдъ него, за да
ся помажжтъ въ тѣхъ, и да ся освятятъ
30 въ тѣхъ. Седмь дни да ся облича въ тѣхъ
онзи священникъ отъ сынове-тѣ му, кой-
;
j
Г
^
*
Гл. 29.
ИСХОДЪ.
269
то е вмѣсто него, който ще влази въ скынііж-тж на събраніе-то за да служи въ свя31 тнлище-то. И да земешь овенъ-тъ на посвященіе-то, и да сваришь месо-то му на
32 свято мѣсто. И да яджтъ Ааронъ и сынове-тѣ му месо-то на овенъ-тъ, и хлѣбътъ който е въ кошъ-тъ, при двери-тѣ на
33 скынііж-тж на събраніе-то. И да яджтъ
онѣзы приношенія съ които быде умило
стивеше за посвященіе и освященіе на
тѣхъ; но чужденецъ да не яде, защото
34 СЉ святы. Я ако остане отъ месо-то на
посвящезіе-то, или отъ хлѣбъ-тъ, до утрѣ,
тогазь да изгоришь остатъкъ-тъ въ огнь:
да ся не яде, защото е святъ.
35 И така да направишь на Аарона и на
сынове-тѣ му, по всичко що ти заповѣЗбдахъ: въ седмь дни ще гы посвятишь. И
за грѣхъ да приносишь всякой день единъ
юнецъ за умилостивеше: и да очнстяшь
олтаръ-тъ, като правишь умилостивеше
за него, и да го помажешь за да го о37 святишь. Седмь дни да правишь умило
стивеше за олтарь-тъ и да го освящавтшь, и да бжде олтарь прѣсвятъ: вси
чко що ся прикоснува до олтарь-тъ ще
38 бљде свято. И това е, което ще прино
сишь на олтарь-тъ: по двѣ агнета едно39 лѣтны на день, вынжгы. Едно-то агне да
приносишь зарань, а друго-то агне да при-
270
ИСХОДЪ.
Гл. 29.
40 носишь привечерь. И съ едно-то агне еднж десетж часть па еф& чисто брашно
смѣсено съ четвьртж-тж часть на единъ
инъ отъ пьрвотокъ елей; и за възліяніе
четвьртж-тж часть на единъ инъ отъ ви41 но. И второ-то агне да приносишь привечеръ: съ приношеніе подобно на утренно-то и съ възліяніе-то му, да направишь
нему, за благовонно уханіе, жьртвж Го42 споду. Това е всегдашно всесъжженіе въ родове-тѣ ви, при двери-тѣ на
скынііж-тж на събраніе-то прѣдъ Го
спода, дѣто ще ся виждамъ съ васъ,
43 да говоріж съ тебе тамъ. II тамъ ще ся
виждамъ съ Изранлевы-тѣ сынове, и то
ва мѣсто ще ся освящава съсъ слављ-тж
44 ми. И ще освятіж скынііж-тж на събра
ніе-то, и олтарь-тъ: ще освятіж и Аарона
и сынове-тѣ му, за да ми священствуватъ.
45 И ще ся населіж между Израилевы-тѣ сы46 нове, и ще имъ бждж Богъ. И тѣ ще познаіжтъ, че азъ сьмь Іеова тѣхный Богъ,
който гы изведохъ изъ Еыпетскж-тж земіж, за да ся населіж между тѣхъ: азъ
сьмь Іеова тѣхный Богъ.
ГЛАВА 30.
1 И да направишь олтарь за да кадишь
темянъ: отъ дрьво ситтимъ да го напра-
Гл. 30.
ИСХОДЪ.
271
2 вишь. Единъ лакъть дължина-та му, н единъ лакъть ширина-та му: четверожгъленъ да бљде: и высочина-та му два лакЗта: рогове-тѣ му отъ него си. И да го обковешь съ чисто злато, вьрхъ-тъ му, и
страны-тѣ му наоколо, и рогове-тѣ му: и
да му направишь златъ вѣнецъ наоколо.
4 И подъ вѣнецъ-тъ му да му направишь
двѣ златны колцета: близо при два-та му
жгла на двѣ-тѣ му страны да гы напра
вишь, и да бжджтъ влагалища на вьрли5 ны-тѣ, за да го носятъ съ тѣхъ. И да на
правишь вьрлины-тѣ отъ дрьво ситтимъ, и
б да гы обковешь съсъ злато. И да го ту
ришь прѣдъ завѣсж-тж, която е прѣдъ
ковчегъ-тъ на свидѣтелство-то, срещж очистилище-то вьрхъ ковчегъ-тъ на свидѣтелство-то, дѣто ще ся виждамъ съ те7 бе. И ще кади Ааронъ надъ него благо
воненъ темянъ всякж зарань: когато ус8 троява свѣтила-та, ще кади съ него. И
когато пали Ааронъ свѣтила-та вечеръ, ще
кади съ него, темянъ за всегда прѣдъ
9 Господа въ родове-тѣ ви. На него чуждъ
темянъ да не приносите, нито всесъжженіе, НИТО хлѣбно приношеніе, нито въз10 ліяніе да изливате на него. И надъ рого
ве-тѣ му единъ пжть въ годинж-тж да
прави Ааронъ умилостивеше, съ кръвьтж на умилостивително-то приношеніе за
272
ИСХОДЪ.
Гл. 30.
грѣхъ: единъ пл&ть въ годинљ-тж на не
го отгорѣ ще прави умилостивеніе въ родове-тѣ ви: това е прѣсвято Господу.
11 И говори Господь Моисею и рече:
12 Когато земепіь цѣло-то число на Израилевы-тѣ сынове при изброеніе-то имъ,
тогазь ще дадяктъ всякой человѣкъ искупуваніе за душљ-тж си Господу, когато
гы изброявашь, за да не падне язва вьрхъ
13 тѣхъ, когато гы изброявашь. Тогазь ще даватъ: всякой който минува въ изброеніето, половинъ сикль споредъ сикль-тъ m
святилище-то: (единъ сикль е двадессгь
геры,) половинъ сикль ще е приношеніе14 то Господу. Всякой който минува въ изброеніе-то отъ двадесеть годины на горі,
15 ще даде това приношеніе Господу. Богатый-тъ да не даде повече, и сиромахъ-іъ
да не даде по малко отъ половинъ сикль,
когато давате това приношеніе Господу,
за да направите умилостивеніе за душы16 тѣ си. И да пріимешь сребро-то на умплостивеніе-то отъ Израилевы-тѣ сынове, и
да го употрѣбишь въ служеніе-то на скышж-тљ на събраніе-то, п да бљде на Из
раилевы-тѣ сынове за помеиъ прѣдъ Го
спода, за да бжде умилостивеніе за ду17 шы-тѣ ви. И говори Господь Моисею и
18 рече: И да направишь мѣднж умывалниЦЉ, и стояло-то й мѣдно, за да ся мыімтъ:
(
,
I
,
Гл. 30.
ИСХОДЪ.
273
и да à поставишь между скынііж-тл на
събраиіе-то и олтарь-тъ, и да туришь во19 ДЖ въ неіж. И изъ неіж да мыіжтъ Ааронъ и сыиове-тѣ му ржцѣ-тѣ си и но20 зѣ-тѣ си. Когато влпзатъ въ скыніій;-тгь
на събраиіе-то, да ся мыіжтъ съ водж,
за да не умржтъ: пли когато прихождатъ при олтарь-тъ да служатъ за да из21 горятъ жертвж Господу, Тогазь ш;е
мыіжтъ ржцѣ-тѣ си и нозѣ-тѣ си, за да
не умржтъ: и това ще пмъ бжде вѣч
но узаконеніе, нему и на потомцы-тѣ му
въ родове-тѣ имъ.
22 И говори Господь Моисею, и рече: (23) И
ты земи за себе си избранны ароматы, отъ
чіістж смирнж петстотпнъ сикли, и отъ
благовоннж корицж половннж-тж и, сирѣчъ двѣстѣ и петдесеть сикли, и отъ бла
говоннж тръсть двѣстѣ и петдесеть сикли,
24 И отъ кассіпь петстотииъ, споредъ снкльтъ на святилище-то: и отъ елей единъ
25 инъ : И да го направишь масло за свято
помазаніе, масть варена по художество-то
на мироварецъ: да бжде масло за свято
26 помазаніе : И да помажешь съ него скынііж-тж на събраніе-то, и ковчегъ-тъ на
27 счидѣтелство-то, И тръпезж-тж и всичкытѣ II Схждове, и свѣтплнпкъ-тъ и сждове28 тѣ му, и олтарь-тъ на каденіе-то, И ол
тарь-тъ на всесъжжепіе-то заедно съсъ
274
ИСХОДЪ.
Гл. 30.
вспчкы-тѣ му сждове, π умывалницж-тж
29 и стояло-то й: И да гы освятишь, за да сж
прѣсвяты: всичко що ся прикоснува до
30 тѣхъ ще бљде свято. И Аарона и сынове-тѣ му да помажешь и да гы освятишь,
31 за да мн священстгуватъ. И да говоришь
на Израилевы-тѣ сынове и да речешь;
Това ще бљде за мене масло на пома32 заиіе свято въ родове-тѣ ви. Человѣческа
плъть да ся не помаже съ него, и по сложе
ніе-то му подобно на него да не правите;
33 то е свято, к свято ще бжде вамъ. Който
прави подобно нему, или който тури отъ
него на иноплеменника, да бжде истрѣбеиъ отъ народа си.
34 И рече Господь Моисею: земи за себе
си ароматы; стакти, и ониксъ, и халванъ,
іпѣзи ароматы наедно съ чистъ Ливанъ, отъ
35 равны части да бжджтъ. И да гы напра
вишь темянъ, смѣшеніе по художество-то
36 па мироварецъ, подправено, чисто, свято: И
да счукашь отъ него много дребно, и да
туришь отъ него прѣдъ свидѣтелство-то
въ скынііж-тж на събраніе-то, дѣто ще
ся виждамъ съ тебе: това ще бжде вамъ
37 прѣсвято. А споредъ сложеніе-то на тоизи
темянъ конто ще направишь, за себе си да
не правите; то да ти бжде свято за Господа.
38 Който направи подобно нему, за да мирише
отъ него, да бжде истрѣбенъ отъ народа си.
Гл. 31.
ИСХОДЪ.
275
ГЛАВА 31.
1 о говори Господь Моисею и рече: (2) Виждь,
азъ повыкнжхъ на име Веселеила сынътъ на Урііж, който е сынъ Оровъ, отъ пле3 ме-то Іудино, И испълнихъ го съ духъ
Божій, съ мудрость, и съ разумъ, и съ
4 знаніе, и съсъ всичко искуство. За да из
мыслил художественны дѣла, да работи зла5 то, и сребро и мѣдь, И да изрѣзва каме
ніе за вложеніе, и да дѣла дьрвета, за из6 работваніе на всяко дѣло. И ето, азъ, дадохъ му Еліава Ахысамаховый-тъ сынъ,
отъ Даиово-то племе: и на всякыго мудръ
сьрдцемъ турихъ мудрость въ сьрдце-то
му, за да направятъ всичко което ти за7 повѣдахъ : Скынікк-тж на събраніе-то, и
ковчегъ-тъ на свидѣтелство-то, и очисти
лище-то което е отгорѣ му, и всичкы-тѣ
8 сждове на скыиііж-тж, И тръпезж-тж н
сждове-тѣ и, и чистый-тъ свѣтилникъ съсъ
всичкы-тѣ му сждове, и олтарь-тъ на ка9 деніе-то, И олтарь-тъ на всееъжженіе-то
съсъ всичкы-тѣ му сждове, и умывалніщжі10 тж и стояло-то и, И служебны-тѣ одежды,
и святы-тѣ одежды на Аарона священиикътъ, и одежды-тѣ на сынове-тѣ му, за да
11 священствуватъ, И масло-то за помазаніе, и
благовонно-то каденіе за святилище-то:
по всичко що ти заповѣдахъ ще направятъ.
276
ИСХОДЪ.
Гл. 31.
И говори Господь Моисею и рече: (13) Го
вори и ты на Израилевы-тѣ сынове и речи:
Сж.бботы-тѣ ми непрѣмѣнно да пазите: защото това е знаменіе между мене и васъ,
въ родове-тѣ ВИ, за да знаете че азъ сьмь і
14 Господь, който вы освящавамъ. И да па
зите сжбботж-тж, защото е свята вамъ;
който Јљ осквьрни, непрізмѣнно да ся у- '
мьртви: защото всякой който работи въ
неіж, тя душа да ся истрѣби отъ срѣдъ
15 народа си. Шесть дни да ся работи ра
бота; : а въ седмый-тъ день е сљббота
на почиваніе, свята Господу: всякой кой- >2
то работи въ сжбботный-тъ день, непрѣ16 мѣнно да ся умьртви. И да пазятъ Изра
илевы-тѣ сынове сљбботљ-тљ, за да іж
празднуватъ въ родове-тѣ си, по вѣченъ
17 завѣтъ. Това е знаменіе между мене и
Израилевы-тѣ сынове за всегда: защото
въ шесть дни направи Господь небе-то и
земіж-тж, а въ седмый-тъ день ся успо
кой и починж. си.
18 И даде на Моисея, като прѣстанж да
говори съ него на Синайскж-тж горж,
двѣ плочы, на свидѣтелство-то, плочы каменны написаны съ Божій пьрстъ.
12
ГЛАВА 32.
1II като видѣхж. ліодіе-тѣ че ся забави
Гл. 32.
ИСХОДЪ.
277
Моисей да слѣзе отъ горж-тж, събрахж ся
ліодіе lb вьрхъ Аарона, u говоряхж му:
Стани, та ни направи богове, които да
ходятъ прѣдъ насъ: защото топзи Моисеи
человѣкъ-тъ, който пи изведе изъ Егыпетскж-тж земіж не знаемъ що му ста2 иж. И рече имъ Ааронъ : Извадѣте златны-тѣ обѣцы, които сж иа уши-тѣ на же
ны-тѣ ви, на сынове-тѣ ви, и на дъщерн3 тѣ ви, и донесѣте ми гы. И всичкы-тѣ людіе извадихж златны-тѣ обѣцы които бѣхж на уши-тѣ имъ, и принесохж гы Ааро4 ну. И като зѣ отъ ржцѣ-тѣ имъ, даде му
образъ *
съ рѣзецъ, и направи го излѣно теле: и тѣ рекохж: 0 Израилю, тѣзи
сж твои-тѣ богове, които тя изведохж изъ
5 ЕгыпехскЖі-тж земіж. И това като видѣ
Ааронъ, съгради олтарь прѣдъ него : и
провъзгласи Ааронъ и рече: Утрѣ е праз6 дникъ Господу. И станжхж рано на утрешній-тъ день, та пожьртвувахж всесъжженіе, и принесохж прпмпрителны приноше
нія: послѣ сѣдпжхж ліодіе-тѣ да яджтъ
и да пііжтъ, и ^-танжхж да играіжтъ.
7 Тогазь рече Господь Моисею: Иди, слѣзь:
защото ся развратихж твоп-іѣ людіе, кон
то си извелъ изъ Егыпетскж-тж земѢъ.
8 Скоро ся уклонпхж отъ пжть-тъ който
* Яли въ маткж.
278
ИСХОДЪ.
Гл. 32.
имъ сьмь заповѣдалъ: направихж сп пзлѣеію теле, и поклошіхж му ся, п пожьртвувахж му, II рекохж: О Израилю, тѣзи еж. твоп-тѣ богове които тя пзведохж
9 изъ Егыпетскж-тж земкъ. Рече пакъ Господь Мопсеіо: Впдѣхъ тѣзь людіе, пето,
10 жьстококыпни людіе еж : Сега прочее, оставп мя, и ще ся распали гнѣвъ-тъ мп
противъ тѣхъ, и ще гы пстрѣбіж: и те
тя паправкь да станешь пародъ гол ѣмъ.
11 А Моисей ся помоли на Іеова Бога свое
го, и рече: Защо, Господи, ся распаля
гнѣвъ-тъ ти противъ твои-тѣ людіе, конто
СП извелъ изъ Егыпетскж-тж земіж, съ
12 голѣмж силж, и крѣпкж ржкж? Защо
да говорятъ Кгыптянн-тѣ п да рѣкжтъ:
За зло гы изведе, да гы нзморщ въ горытѣ, и да гы нстрѣби отъ ліще-то на земкъ-тж? Повърни ся отъ распалеиіе-то на
гиѣвъ-тъ си, и раскап ся за зло-то което
13 си рѣкл5 да направишь на ліодіе-тѣ си. По
мяни Авраама, Исаака, п Израиля, твоитѣ рабы, на конто сп ся клѣлъ въ себе
си, и реклъ си имъ: Ще умпожж еѣмето ви както звѣзды-тѣ на небе-то; и всичкж тжзь земіж, за коіжто говорпхъ, ще
дамъ на сѣме-то ви, и ще іж наслѣдятъ
14 за всякога. Тогазь ся раекая Господь за
зло-то, което бѣ реклъ да направи на людіе-тѣ си.
I
■
і
,
!
в
'
Гл. 32.
ИСХОДЪ.
279
Тогазь Моисей ея обьрнж, п слѣзе отъ
горж-тж п двѣ-тѣ плочп па свпдѣтелството бѣхя въ ржцѣ-тѣ му, плочи написаны
отъ двѣ-тѣ страны: отъ едпж-тж странж
16 и отъ другж-ΤζΤϊ бѣхж наііпсаны. И плочп-тѣ бѣххТі дѣло Божіе, п паппсапіе-то
бѣше написаніе Божіе, начертано на
17 плочы-тѣ. И като чу Іисусъ гласъ-тъ на
людіе-тѣ, конто выкахж, рече на Монсея:
18 Ратенъ гласъ има въ станъ-тъ. А той ре
че: Не е гласъ отъ быкъ за побѣдж, ип■■? ‘ то гласъ отъ выкъ за бѣганіе, по гласъ
19 на пѣяніе чуваыъ азъ. И като приближи
при станъ-тъ, видѣ теле-то, и ликоваиіята: и распали ся гнѣвъ-тъ Моисеевъ, и
хвърли плочы-тѣ отъ ржцѣ-тѣ си, и стро20 ши гы подъ горж-ТхЖ. Зѣ тогазь тѣле-то,
което бѣхжі направили, и изгори го въ
огиь-тъ, и стры го додѣ станж тънъкъ
прахъ, и распръснж го по водж-тж, п
напои Израилевы-тѣ сынове.
21 И рече Моисей Аарону: Що тп сторихж тѣзн ліодіе, та си навелъ на тѣхъ грѣхъ
22 голѣмъ ? И рече Ааронъ : Да ся не распаля гнѣвъ-тъ на господаря мп: ты знаешь
23 людіе-тѣ че клонятъ па зло. Защото ыи рекохж: Направи ни богове, които да хо
дятъ прѣдъ насъ: защото тойзп Моисей,
человѣкъ-тъ който пы изведе изъ Егыпетскжі-тж земыі, не знаемъ що ыу ста15
280
ИСХОДЪ.
Гл. 32.
24 нљ. И рекохъ имъ : Който има злато не
ка го снеме отъ себе си : и дадохж. ми го;
тогазь го хвьрлихъ въ огнь-тъ, и излѣзе
това теле.
25 И като видѣ Моисей людіе-тѣ че бѣх/Ъ
*въ раскошество, (защото Ааронъ бѣпіе
гы оставилъ въ раскошество за посраменіе
26 между непріятели-тѣ имъ,) Застанж Мои
сей при врата-та на станъ-тъ, и рече : Кои
то е Господень, нека дойде къмъ мене. И
събрахж ся при него всичкы-тѣ Левіевн
27 сынове. И рече имъ: Така говори Господь
Богъ Израилевъ: Турѣте всякой мечь-тъ
си на бедро-то си: прѣминѣте отъ врата
до врата прѣзъ станъ-тъ, и вьриѣте ся, п
убійте всякой брата си, и всякой пріятеля
28 си, и всякой ближній-тъ си. И напраВИХЉ Левіеви-тѣ сынове споредъ Моиееево-то слово: и паднжхж въ тойзп день
отъ ліодіе-тѣ около три тысящи мжжіе.
29 Защото рече Моисей : Посвятѣте себе си
днесь Господу, всякой противу сына си, и
всякой противу брата си, за да ви ся да
де днесь благословеніе.
30 И на утрешній-тъ день рече Моисей на
людіе-тѣ: Вы сте направили голѣмъ грѣхъ:
но сега ще възлѣзж къмъ Господа: Да
но быхъ го умилостивилъ за грѣхъ-тъ вн.
* Лла съблѣченн, (защото Ааронъ бѣше гы събіѣкъіъ за...)
Гл. 33.
ИСХОДЪ.
281
и вьрнж. ся Моисей при Господа, и ре
че: Увы! тѣзп людіе сторихљ голѣмъ грѣхъ,
че направихљ за себе си златны богове.
32 Но сега ако щешь прости грѣхъ-тъ имъ,
ако ли не, молнь ся, заличи мя, отъ твоиаТЉ книгж, КОІЖТО си написалъ.
33 И Господь рече Моисею: Който съгрѣши прѣдъ мене, него ще заличљ отъ моіж34 тљ книгж. A ты сега иди, та води людіетѣ кждѣто сьмь ти рѣклъ: ето, ангелътъ ми ще ходи прѣдъ тебе: но въ деньтъ на посѣщеніе-то ми, ще посѣтіж грѣхъ35 тъ имъ врьхъ тѣхъ. И порази Господь людіе-тѣ, защото иаправихж теле-то, което
Ааронъ направи.
31
ГЛАВА 33.
1II рече Господь Моисею : Иди, възлѣзь
отъ тукъ, ты, и людіе-тѣ които си извелъ
изъ Егыпетскж-тж земіж, въ земгљ-тљ за
коііБто ся клѣхъ на Авраама, на Исаака,
2 и на Іакова и рѣкохъ : На сѣме-то ти ще
іж дамъ: И ще проводьж прѣдъ тебе ан
гелъ, и ще испждіж Хананея, Аморрея,
Зи Хеттея, и Ферезея, Евея, и Іевусея: И
ще вы заведиі въ земіж дѣто тече млѣко и
медъ : понеже азъ нѣма да възлѣзж помеж
ду ВИ, (защото сте жестоковыйни людіе),
да не бы да вы довьршж на пжть-іъ.
282
4
ИСХОДЪ.
Гл. 33.
И когато чухљ ліодіе-тѣ това лошо из
вѣстіе, плакахж горко, и никой не тури
5 на себе си украшенія-та сіі. Защото Го
сподь рече Монсею: Кажи на Израилепытѣ сыиове: Вы сте жестоковыйни людіе:
една минута ако да възлѣзж помежду
вы, ще вы довьршж: а сега снѣмѣте украшенія-та си отъ васъ, да видіж какво
6 ще правіж съ васъ. И Изранлевы-тѣ сынове махнжхж украшенія-та си, при горжтж Хоривъ.
7 Тогазь зѣ Моисей скынііж-тж и постави
à вънъ отъ станъ-тъ, далечь отъ станътъ, и нарече іж Скынііж па събраніе-то:
н всякой който търсяше Господа, излиза
ше при скынііж-тж на събраніе-то, която
8 бѣше вънъ отъ станъ-тъ. И когато изли
заше Монсей къмъ скынііж-тж, вспчкы-тѣ
людіе ставахж, та стоехж^ всякой нр и врата-та на шатьръ-тъ си, и гледахж слѣдъ
9 Моисея, додѣ влѣзе въ скынііж-тж. И ко
гато влѣзеше Моисей въ скынікк-тж, сли
заше стълпъ облачный, и заставаше на
врата-та на скыніід\-тжі : и говореше Го10 сподъ съ Моисея. И гледахж всичкы-тѣ
людіе стълпъ-тъ облачный който стоеше
на скынііж-тж на врата-та: и ставахж всич
кы-тѣ людіе всякой на врата-та на шатьръ11 тъ си та ся клаияхж. И говорѣше Го
сподь Моисею лице съ лице, както гово-
Гл. 33.
ИСХОДЪ.
283
ри человѣкъ съ пріятеля си. И вращапіе
ся Моисеи въ станъ-тъ: а слуга-та му
младый, Іисусъ сынъ Навіевъ, не ся от
далечаваше отъ скынііж-тж.
12 И рече Моисей Господу : Виждь, ты ми
казувашь: Изведи тѣзь людіе: но не си
ми явилъ кого ще проводишь съ мене:
и ты ми рече: Тебе знакъ по име, още
13 си намѣрилъ и благодать прѣдъ мене. А
сета, ако сьмь намѣрилъ благодать прѣдъ
тебе, покажи ми, моліж ти ся, пжть-тъ
си за да тЯ познаііъ, да намѣріж благо
дать прѣдъ тебе, и виждь тойзп на14 родъ твои людіе сж. И той рече: Мое
то прнсжтствіе ще дойде сз тебе, и азъ
15 ще тя успококъ. И рече му : Ако твое-то
присжтствіе не дойде сз мене, не ны из16 вождай отъ тукъ. Защото какъ ще ся
познае сега, че сьмь намѣрилъ благодать
прѣдъ тебе, азъ п твои-тѣ людіе? не ли
чрѣзъ твое-то дохожданіе съ насъ? така
ще СЯ отличимъ, азъ и людіе-тѣ твои, отъ
всичкы-тѣ людіе, които сж по лице-то на
земіж-тж.
17 И рече Господь Моисею : И това което
сиреклъ, ще сторіж: защото си намѣрилъ
благодать прѣдъ мепе, и знтіж тя по п18 ме. И рече: І^кажи ми, моліж, славж-тж
19 си. И той рече : Азъ ще сторіж да мине
прѣдъ тебе всичка-та моя благость, и ще
284
ИСХОДЪ·
Гл. 34.
провъзгласил име-το Іеова прѣдъ тебе, π
ще помилувамъ когото ще помилувамъ, и
20 щепожалібі когото ще пожалнь. И рече ;
Не можешь да видишь лице-то ми: защото человѣкъ не може да мя види и да
21 остане живъ. И рече Господь : Ето мѣсто
при мене, и ще застанешь на каиарж-тж.
22 И когато минува слава-та ми, ще тя по
ставит въ пукнжтинљ-тж. на канарљ-тж,
и ще тя прѣкрыіж. съ ржкж-тж си додѣ
23 прѣминж. И ще вдигиж рљкљ-тљ си, и
ще видишь заднины-тѣ ми: но лице-то мп
иѣма да ся види.
ГЛАВА 34.
1 И рече Господь Моисею : Издѣлай си двѣ
каменны плочы, като пьрвы-тѣ: и ще напишж. на тѣзи плочы думы-тѣ, които бѣХЉ на пьрвы-тѣ плочы, конто ты строши.
2 И бжди готовъ за утрѣ, н възлѣзь утрѣ
на Синайскж-тж горж, и застани прѣдъ
3 мене тамъ на върхъ-тъ на горж-тж. Но
никой да не възлѣзе съ тебе наедно, ниτο да ся яви нѣкой по всичкж-тж горж;
и овцы-тѣ, и говеда-та да не пасжтъ
прѣдъ тжзи горж.
4 И Моисей издѣла двѣ каменны плочы
като пьрвы-тѣ: и станж рано на утринжтж, та възлѣзе на Синайскж-тж горж.
Гл. 34.
ИСХОДЪ.
285
както му заповѣда Господь, п зѣ въ рж5 цѣ-тѣ СП двѣ-тѣ каменны плочы. И слѣзе
Господь въ облакъ, и застанж тамъ до
6 него, и провъзгласи име-то Господне. И
заминж Господь прѣдъ него, и провъз
гласи: Господь, Господь Богъ, благоутробенъ и милосердъ, дълготьрпѣливъ, н
7 многомилостивъ, и истиненъ. Който съ
хранява милость въ тысящы родове, про
щава беззаконіе, и прѣстжпленіе, и грѣхъ,
а никакъ не обезвинява повинный-тъ : въз
дава беззаконіе-то на отцы-тѣ вьрхъ чада
та, и вьрхъ чада-та на чада-та имг, дору
8 до третій и четвьртый родъ. И прибърза
Моисей, и ся наведе до земіж-тж, и по9 клони ся. И рече : Ако сьмь намѣрилъ
сега благодать прѣдъ тебе. Господи, пе
ка дойде, моліж. Господь мой между насъ :
защото тѣзи людіе сж жестоковыйны : про
сти наше-то беззаконіе п грѣхъ-тъ ны, и
пріими насъ за наслѣдіе твое.
10 ■ И рече: Ето, азъ правіж завѣтъ: прѣдъ
вснчкый-тъ твой народъ ще направьте чу
деса, конто не сж ставалы по вспчкж-тж
земіж, пито въ единъ народъ: и всичкытѣ твои людіе, между които си ты, ще
видятъ дѣло-то Госп^'дне : защото е страш
но това което азъ ще сторіж съ васъ.
11 Упази това което ти заповѣдувамъ азъ
днесь: ето, азъ испжждамъ прѣдъ тебе
286
ИСХОДЪ.
Гл. 34.
Аморрея, и Хаианея, и Хеттея, и Фере- '
12 зея, и Евея, и Іевусея. Пази ея да не
направишь договоръ съ жители-тѣ на тжзи земіж въ коіжто влизашь, за да не
13 стане примка между васъ. Но олтари-тѣ
имъ да разоришь, и кумиры-тѣ имъ да
строшншь, и ашеры-тѣ имъ да изсѣчешь.
14 Защото ты не ще ея поклонишь на другъ
Богъ: понеже Іеова, на когото име-то е
15 Ревнивъ, Богъ ревнивъ е. Да не напра
вишь договоръ съ жнтели-тѣ на тжзи 36між, и, когато блудствуватъ въ слѣдъ богове-тѣ си, и пожьртвуватъ на богове-тѣ
си, ако тя поканятъ, да не ядешь отъ
16 жьртвы-тѣ имъ: И да не земешь отъ дъщери-тѣ имъ за сынове-тѣ си, та когато
блудствуватъ дъщери-тѣ имъ въ слѣдъ богове-тѣ си да не направятъ сыпове-тѣ тн да
17 блудствуватъ въ слѣдъ богове-тѣ имъ. Да
не направишь за себе си лѣяни богове.
18 Праздннкъ-тъ на бесквасны-тѣ да па
зишь : седмь дни да ядешь бесквасенъ
хлѣбъ, както сьмь ти заповѣдалъ, въ отрѣденно-то врѣме па мѣсяцъ-тъ Авивъ:
защото въ мѣсецъ-тъ Авивъ излѣзе ты
19 изъ Егьпіетъ. Всяко което отваря ложе
сна е мое: и всяко мжжко първородно
20 между ск 'тове-тѣ ти, говедо, или овца. А
пьрвороде:іо-то на оселъ-тъ ще искупишь
съ овцж: и ако го не искупишь, то да
Гл. 34.
ИСХОДЪ.
287
му прѣсѣчешь враті-.-тъ. Вспчкы-тѣ пьрвородны на сынове-тѣ си да искупувашь.
И никой да ся не яви прѣдъ мене съ
праздны ржцѣ.
21 Шесть дни да работіішь; а въ седмыйтъ день да ся уснокоявашь : даже и по
сѣидблі и по ЖБтвљ да ся успокоявашь.
22 И да дьржишь праздникъ-тъ на седмицы-тѣ, начаткы-тѣ на жатвљ-тж, на жи
то-то, и праздникъ-тъ на плодосъбираніето въ свьршаніе-то на годинж-тж.
23 Всяко твое мжжко три п/жти въ годинж-тж да ся явява прѣдъ Господа, Іеова,
24 Бога Израилева. Защото ще испждьъ язычницы-тѣ прѣдъ тебе, и ще разшпріж прѣдѣлы-тѣ ти, и никой не ще пожелае твоіжтж земпБ, когато възлѣзувашь да ся прѣдставишь прѣдъ Господа Бога твоего три
пжтп въ годннж-тж.
25 Да не принесешь кръвь-тж на жьртвл;тж мп съ квасны хлѣбове : и праздничната жьртвГі на Пасхж-тж да не остане прѣзъ
26 нощь-тж до утрѣ. Начаткы-тѣ на пьрвытѣ плодове отъ земіж-тж си да принесешь
въ домъ-тъ на Господа Бога твоего. Да
не сваришь яре въ млѣко-то на майкж му.
27 И рече Господь Моисею : Напиши си тѣзи думы : запщто по тѣзп думы направихъ
28 завѣтъ съ тебе, и съ Израиля. И ^етырпдесеіь дни и четыридесеть нощи стоя тамъ
288
ИСХОДЪ.
Гл. 34
съ Господа: хлѣбъ не яде, и водж не пи.
И написа на плочы-тѣ думы-тѣ на завѣтъ-тъ, десеть-тѣ заповѣди.
29 И като слизаше Моисей отъ Синайскжтж горж, и двѣ-тѣ плочи на свидѣтелството 0/ьтж БЪ ржкхж-тж на Моисея, при слѣзваніе-то му отъ горж-тж, тогазъ Моисей
не знаяше че кожа-та на лице-то му издаваше зары като бѣ говорилъ Богъ съ не30 го. И видѣ Ааронъ и всичкы-тѣ Израилеви сынове Моисея, и ето, кожа-та на лице-то му издаваше зары: и убояхж ся да
31 приближатъ при него. И повыка гы Моисей и върнжххж ся къмъ него Ааронъ и
всичкы-тѣ началници на събраніе-то, и
32 говори съ тѣхъ Моисей. И слѣдъ това
всичкы-тѣ Израилеви сынове приближихж: и заповѣда имъ всичко гцо му гово33 ри Господь иа Синайскхть-тхж горж. И свър
ши Моисей да имъ говори : а имаше на
34 лице-то си покрывало. И когато влѣзваше прѣдъ Господа да говори съ него,
вдигаше покрывало-то, додѣ да излѣзе.
И излизаше, и говореше на Израилевытѣ сынове онова, което му бѣше заповѣ35 дано. И видѣхж Израилеви-тѣ сынове ли
це-то Моисеево, че кожа-та на Моисеевото лице издаваше зары: и Моисей туряше
пакъ покрывало-то иа лице-то си, додѣ
да излѣзе да говори съ Него.
^
»
l
*
L
[
.
,
^
,
г
^
Гл. 35.
ИСХОДЪ.
289
ГЛАВА 35.
1 И събра Моисей всичко-то събраніе на
Израилевы-тѣ сынове, и рече имъ: Това
е което заповѣда Господь, да правите.
2 Шесть дни да ся работи работа: а седмый
день да ви бжде святъ, слѵббота на упо
коеніе посвященна Господу: всякой който
3 работи въ него день да ся умъртви. Сљбботный день да не кладѣте огнь въ ни
кое отъ жилища-та си.
4 И говори Моисей на всичко-то събраніе
отъ Израилевы-тѣ сынове, и казуваше :
Това е слово-то което Господь заповѣда
5 и рече: Земѣте приношеніе за Господа
отъ каквото имате: всякой, който има
произволеніе въ сьрдце-то си, нека прине
се приношеніе-то Господне: злато, и сре6 бро, и мѣдь, И синьо, и багрѣно, и черве7 но, и виссонъ, и козинж, и очервенены кожы отъ овны, и язовскы кожы, и дьрво
8 ситтимъ, и масло за свѣтеніе, и арома
ты за масло на помазаніе-то, и за благо9 вонно-то каденіе, И ониксовы каменіе, и
каменіе да ся вложатъ на сфодъ-тъ, и на
10 нагрждникъ-тъ. И всякой мудръ сьрдцемъ между васъ да дойде, и да напра11 ВИ всичко което заповѣда Господь: Скынііж-тж, покровъ-тъ й, прикрывало-то й,
петелкы-тѣ й, и дъскы-тѣ й, вереи-тѣ й,
10
290
ИСХОДЪ.
Гл. 35.
12 стълпове-тѣ й, и подложкы-тѣ й, Ковчегъ-тъ и вьрлины-тѣ му, очистилище-то,
13 и закрывателнж.-тж. завѣсж, Тръпезж-тж
и вьрлины-тѣ й, и всичкы-тѣ й сждове,
14 и хлѣбъ-тъ на прѣдложеніе-то, И свѣтилникъ-тъ за свѣтеніе-то, и сждове-тѣ му,
и свѣтила-та му, и масло-то за свѣтеніе15 то, И олтарь-тъ на каденіе-то, и вьрлинытѣ му, и масло-то за помазаніе, и благовонно-то кадеиіе, и закровъ-тъ на входъ16 тъ на скыніііь-т2ь, Олтарь-тъ на всесъжженіе-то, и мѣднж-тж. за него рѣшеткж,
вьрлины-тѣ му, и всичкы-тѣ му Седове,
17 умв1валницљ-тљ и стояло-то й, Привѣсытѣ на дворъ-тъ, стълпове-тѣ му, и под
ложкы-тѣ имъ, и закровъ-тъ за двери-тѣ
18 на дворъ-тъ, Коліе-тѣ на скынінБ-та;, и ко19 ліе-тѣ на дворъ-тъ, и вжжя-та имъ, Служебны-тѣ одежды за да служатъ въ свя
тилище-то, святы-тѣ одежды за Аарона
священника, и одежды-тѣ на сынове-іѣ
му, за да священствуватъ.
20 Тогазь всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сынове си отиде отъ лице-то Мои- ,
21 сеево. И дойдохж, всякой человѣкъ ко
муто сьрдце тегляпіе; и всякой комуто
духъ-тъ произволяваше, та принесохљ при
ношеніе Господу за дѣло-то на скывііж-^
тж. на събраніе-то, и за всяко нейно слу-’
22 женіе, и за святы-тѣ одежды. И дойдохж, '
Гл. 35.
ИСХОДЪ.
291
и мжжіе и жены, конто имахж произвол
но сьрдце, та принесохљ гривны, и обѣцы, и пьрстеніе, и мъниста, всякаквы златнынѣща: и всичкы конто принесохж. злат23 но приношеніе npuuecoxsi Господу. И вся
кой человѣкъ у когото ся намѣруваше
синьо, багрѣно, и червено, и виссонъ, и ко
зина, и очервенены кожы отъ овны, и я24 зовечкы кожы, прпнесохж гы. Всякой който можаше да направи приношеніе отъ
сребро и мѣдь, принесохљ приношеніе
Господу: и всякой у когото ся нахож
даше дрьво ситтимъ за всякж работа
25 на служеніе-то, принесохж. И всяка
жена която умѣяше, предяше съ рљцѣ-тѣ си, и приносяше напредены: синьо
то, и багрѣно-то, и червено-то, и виссонъ26 тъ. И всичкы-тѣ жены, конто имъ тегляше сьрдце и умѣяхж, предяха козина27 та. И началницы-тѣ принесоха ониксовы-тѣ каменіе, и каменіе-тѣ за вложеніе
28 на еФОдъ-тъ и на наградникъ-тъ : И ароматы-тѣ и масло-то за свѣтеніе-то, и масло
то за помазаніе-то, и за благовонно-то ка29 деніе. Израилеви-тѣ сынове принесоха
самоволно приношеніе Господу, всякой
мажъ и жена, които имаха произволно
сьрдце да принесатъ за всяко дѣло, което заповѣда Господь чрѣзъ Моисеева
рака да баде.
292
ИСХОДЪ.
Гл. 36.
и рече Моисей на Израилевы-тѣ сыно
во : Виждте, Господь повыкнж на име Веселеила сынъ-тъ на Урія, който е сынъ
31 Оровъ, отъ Іудино-то племе: И непълни
го съ духъ Божій, съ мудрость, разумъ, ,
32 и знаніе, и съ всяко искуство : За да измысля художественны дѣла, да работи ;
33 злато, и сребро, и мѣдь : И да изсича ка
меніе за вложеніе, и да дѣла дьрва за
изработваше, на всяко художественно дѣ34 ЛО. И даде въ сьрдце-то му да поучава,
той, и Еліавъ сынъ-тъ Ахысамаховъ, отъ
35 Даново-то племе. Испълни съ мудрость
сьрдце-то имъ, за да работятъ всякгь ра- .
ботж, на ваятель, и на искусенъ художникъ, и на везатель въ синьо, и въ багрѣно, въ червено, и въ виссонъ, и на
ткачь, сирѣчъ на онѣзи конто работятъ
всякж работгй,, и измыслятъ художествен
ны дѣла.
30
ГЛАВА 36.
г
1 Тогазь Веселеилъ, и Еліавъ, и всякой
който умѣяше, комуто Господь бѣ далъ о
мудрость и разумъ, за да знае да работи
всякж работж. за служеніе на святили
ще-то, направихж по всичко което запо2 вѣда Господь. Защото повыкнж Моисей .
Веселеила, и Еліава, и всякого който у-
Гл. 36
ИСХОДЪ.
293
мѣяше, комуто въ сьрдце-то Господь даде
мудрость, всякого комуто сьрдце тегляше да дойде при дѣло-то да го направи.
3 И зѣхж отъ Моисея всичкы-тѣ принопіеI
НІЯ, които принесоха Израилеви-тѣ си
нове за работљ-тљ въ служеніе на свяγ
тилище-то, за да ж работятъ. И всякж
зарань още приносяхж. нему самоволно
приношеніе.
4 И дойдохлі всичкы-тѣ мудри конто работяхгь всякж работа на святилище-то,
всякой отъ работљ-тљ си, коіжто работя5ше: Та говорихљ Моисею и казувахљ:
,
Ліодіе-тѣ приносятъ повече отъ онова кое'
то е доволно за служеніе-то на тжзи ра
бота, коньто Господь заповѣда да ся на6 прави. Тогазь заповѣда Моисей, и прогласих;ь въ станъ-тъ и говоряхж: Никой
мжжъ НИТО жена, да не работи вече за
приношеніе на святилище-то. И людіе-тѣ
7 прѣстанжхж. да приносятъ вече. Защото
вещество-то, което имахж, бѣше имъ до^
волно за ВСИЧКЖ-ТЉ работж, за да à наf
правятъ, И повече бѣ.
8 И всичкы-тѣ искусни отъ онѣзи конто
работяхж. скыніігь-тж, иаправихж десеть
опоны отъ прѣпреденъ виссонъ и синьо
- .
и багрѣно и червено ; направихљ на тѣхъ
і
9 херувимы искуснж. работа. Дължина-та
на еднљ-тљ опоаљ двадесеть и осмь лак-
294
ИСХОДЪ.
Гл. 36.
ти, шприна-та на еднж-тљ onom четыри
лакти: всичкы-тѣ опоны отъ еднљ мѣркж.
10 И съедини петь-тѣ опоны еднљ съ дру
гие и другы-тѣ петь опоны съедини еднљ
11 съ другж. И направи сини запетелкы по
край-тъ на еднљ-тљ опонж, въ краища-та
на съединеніе-то; така направи по край-тъ
на крайнж-тж опонж на второ-то съеди12 неніе. Петдесеть запетелкы направи на
еднж-тж опонж, и петдесеть запетелкы
направи по край-тъ на опонж-тж, която
бѣпіе въ второ-то съединеніе, да ся посрѣ13 щатъ запетелкы-тѣ една съ другж. И
направи петдесеть златны петелкы, и съ
едини опоны-тѣ еднж съ другж съ петелкы-тѣ: и станж скынія-та една.
14 Послѣ направи опоны отъ козинж за
покровъ надъ скынііж-тж: единадесеть о15 ПОНЫ гы направи. Дължина-та на еднж-тж
опонж тридесеть лакти, и ширина-та на
еднж-тж опонж четыри лакти: единаде16 сеть-тѣ опоны на еднж мѣркж. И съеди
ни петь-тѣ опоны особно, и шееть-тѣ опо17 ны особно. И направи петдесеть запетел
кы по край-тъ на крайнж-тж опонж въ съ
единеніе-то, и петдесеть запетелкы напра
ви по край-тъ на опонж-тж отъ второ-то
18 съединеніе. Направи още петдесеть мѣдны
петелкы, за да съедини покровъ-тъ, да е
единъ.
Гл. 36.
ИСХОДЪ.
295
И направи покрывъ за скыніы5.-т^ отъ
овенскы очервенены кожы, и прикрывало
отгорѣ отъ язовечкы кожы.
20 И направи дъскы-тѣ за скыпіігп-тж отъ
» 21 дьрво ситтимъ да стоятъ правы. Дължина-та на еднж-тљ дъска; десеть лакти, и
^
піирина-та на еднљ-тљ дъска, лакъть и
22 половина. Една дъска имаше два шипа
спосрѣгцаны единъ съ другъ: така напра23 ви за всичкы-тѣ дъскы на скынііж.-тж. И
направи дъскы-тѣ за скынііж-та;, двадесеть
дъскы отъ южнж.-тж. страна; къмъ пла24 дне. И подъ двадесеть-тѣ дъскы направи
четырндесеть сребьрны подложкы; двѣ
г
подложкы отъ долу на еднж-та; дъска;
за два-та и шипа, и двѣ подложкы отъ
■.
долу на друга;-таі дъска, за два-та à шиj 25 па. И за втора-та страна на скынііата, къмъ сѣверъ, направи двадесеть дъ26 скы, И четыридесеть-тѣ имъ подложкы
^
сребьрны; двѣ подложкы отъ долу на е'
дна-та дъска, и двѣ подложкы отъ долу
27 на друга-та дъска. И за страны-тѣ на
^
скынііа-та отъ къмъ западъ направи
28 шесть дъскы. И двѣ дъскы направи за
аглове-тѣ на скынііа-та на двѣ-тѣ стра29 ны. И съединиха ся отдолу, и ставиха
ся наедно отгорѣ, съ едно колце: така
^ 30 направи и за двѣ-тѣ, на два-та агла. Та-·
ка станаха осмь дъскы, и подложкы-тѣ
19
296
ИСХОДЪ.
Гл. 37.
имъ шестнадесеть подложкы сребьрны, по '
двѣ подложкы подъ вслкљ дъскж.
31 И направи вереи-тѣ отъ дьрво ситтимъ:
петь за дъскы-тѣ отъ еднљ-тљ странљ на
32 скыніігь-тж, И петь вереи, за дъскы-тѣ оіъ
друг^'ь-тть стран/Ь на скыніііб-тж, и петь
вереи за дъскы-тѣ на скынінь-тж, отъ *
33 заднкь-тж странж къмъ западъ. И напра
ви срѣднкь-т2& вереж да прѣминува прѣзъ
34 дъскы-тѣ отъ край до край. И обкова дъ
скы-тѣ съсъ злато, и направи колцета-та
имъ златны за влагалища на вереи-тѣ, и
обкова вереи-тѣ съсъ злато.
35 И направи завѣсж-тлі отъ сииьо, багрѣно, и червено, и прѣпреденъ виссонъ:
и съ искуснж. работж направи на неіл хе36 рувимы. И направи за йенъ четыри стълпа отъ ситтимъ, и обкова гы съсъ злато:
кукы-тѣ имъ бѣхж златны; и излѣ за
нихъ четыри сребьрны подложкы.
37 И направи закровъ за двери-тѣ на скыніж-тж. отъ синьо, и багрѣно, и червено, '
38 и прѣпреденъ виссонъ, работа везана: И
петь-тѣ му стълпа и кукы-тѣ имъ : и обко- г
ва вьрхове-тѣ имъ и свьрскы-тѣ им ъ съсъ
злато: апеть-тѣ имъ подложкы бѣхж мѣдны.
ГЛАВА 37.
1 П направи Веселеилъ ковчегъ-тъ отъ дьр- ^
во ситтимъ; два лакти и половина дължи-<
Гл. 37.
ИСХОДЪ.
297
на-та му, и единъ лакъть и половина ширина-та му, и единъ лакъть и половина
2 высочина-та му. И обкова го съ чисто
злато отвжтрѣ и отвънъ, и направи му
3 златенъ вѣнецъ наоколо. И излѣ за него
четыри златны колцета за четыри-тѣ му
жгла: двѣ колцета на еднж-тж му страНгЋ, и двѣ колцета на другж-тж му стра4 нж. И направи вьрлины отъ дьрво снт5 тимъ, и обкова гы съсъ злато. И проврѣ
вьрлины-тѣ прѣзъ колцета-та отъ странытѣ на ковчегъ-тъ, за да ся носи ковчегъ-тъ.
6 И направи очистилище-то отъ чисто
злато: два лакти и половина дължина-та
му, и единъ лакъть и половина піиринаL 7 та му. И направи два херувима отъ зла
то; искованы гы направи, на два-та края
8 на очистилище-то : Единъ херувимъ отъ
единый-тъ край, и единъ херувимъ отъ
другый-тъ край; отъ сжщо-то очистилище
направи херувимы-тѣ на два-та му края.
9 И херувими-тѣ бѣхж съ распрострѣны отгорѣ крылѣ, и покрывахж съ крылѣ-тѣ
си очистилище-то, и лица-та имъ бѣхж
едно срещж друго; къмъ очистилище-то
бѣхж лица-та на херувимы-тѣ.
10 И направи тръпезж-тж отъ дьрво ситтимъ; два лакти дължина-та й, и единъ
лакъть ширина-та й, и высочина-та й
11 единъ лакъть и половина. И обкова іж съ
298
ИСХОДЪ.
Гл. 37
чисто злато, и направи й златъ вѣнецъ
12 наоколо. Направи й и краищникъ наоко
ло една длань на luups; и вьрхъ краищникъ-тъ й наоколо направи златъ вѣнецъ.
13 И излѣ за неіж. четыри златы колцета, и
тури колцета-та на четыри-тѣ жгла, кои14 то бѣхж на четыри-тѣ й нозѣ. Около краищникъ-тъ бѣхж колцета-та, влагалища
на вьрлины-тѣ, за да носятъ тръпезж-тж.
15 И направи вьрлины-тѣ отъ дьрво ситтимъ,
и обкова гы съсъ злато, за да носятъ
16 тръпезж-тж. И направи отъ чисто злато
сждове-тѣ които бѣхж на тръпезж-т2ь;
блюда-та й, и темянницы-тѣ й, и тасоветѣ й, и възливалніщы-тѣ й, за да ставятъ
съ тѣхъ възліянія-та.
17 И направи свѣтилникъ-тъ отъ чисто
злато; покованъ направи свѣтилникъ-тъ;
стебло-то му, и вѣтвы-тѣ му, чашкы-тѣ му,
ябълчкы-тѣ му, и цвѣтя-та му, бѣхж изъ
18 него си. И шесть вѣтвы излѣзвахж отъ
страны-тѣ му; три вѣтвы на свѣтилникътъ отъ еднж-тж му странж, и три вѣтвы
на свѣтилникъ-тъ отъ другжі-тж му стра19 нж: На еднж-тж вѣтвж три чашкы като
мигдали, една ябълчка, и едно цвѣте: и
на другж-тж вѣтвж три чашкы като миг
дали, една ябълчка, и едно цвѣте: така
и на шесть-тѣ вѣтвы, които излѣзвахж
20 изъ свѣтилникъ-тъ. И на стебло-то на свѣ-
Гл. 37.
(*
ИСХОДЪ-
299
тилникъ-тъ имаше четыри като мигдали
чашкы, съ ябълчкы-тѣ имъ, и цвѣтя-та
21 имъ. И на шесть-тѣ вѣтвы които исхождах2ь отъ свѣтилникъ-тъ, една ябълчка
подъ двѣ-тѣ му вѣтвы, и една ябълчка
подъ двѣ-тѣ му вѣтвы, и една ябълчка
22 подъ двѣ-тѣ му вѣтвы. Ябълчкы-тѣ имъ,
и вѣтвы-тѣ имъ, бѣхж. отъ него; вспчко23 то му цѣло исковано отъ чисто злато. И
направи седмь-тѣ му свѣтила, и щипцытѣ му, и подноскы-тѣ му, отъ чисто злато.
24 Отъ единъ талантъ чисто злато направи
него и всичкы-тѣ му сждове.
25 И направи олтарь-тъ на каденіе-то отъ
дьрво ситтимъ; дължина-та му единъ лакъть, и ширина-та му единъ лакъть, четверолігъленъ; и высочина-та му два лак26 TH : рогове-тѣ му бѣхж отъ него си. И
обкова го съ чисто злато; вьрхъ-тъ му,
и страны-тѣ му наоколо, и рогове-тѣ му;
27 и направи му златъ вѣнецъ наоколо. И
подъ вѣнецъ-тъ му направи двѣ златы
колцета за него, близу при два-та му Lгла, на двѣ-тѣ му страны, за да сж вла
галища на вьрлины-тѣ, та да го носятъ
28 съ тѣхъ. И направи вьрлины-тѣ отъ дьр29 во ситтимъ, и обкова гы съсъ злато. И на
прави свято-то масло на помазаніе-то, и
чистый-тъ благовонный TejsiHHbj поутееуство-то на мироварецъ. |і*;;.:
300
ИСХОДЪ.
Гл. 38.
ГЛАВА 38.
1 и направи олтарь-тъ на всесъжженіе-то
отъ дьрво ситтимъ; петь лакти дължина
та му, и петь лакти ширина-та му, четверожгъленъ ; и высочина-та му, три лакти.
2 И направи. рогове-тѣ му на четыри-тѣ му
жгла; рогове-тѣ му бѣхж отъистый-тъ: и
3 обкова го съ мѣдь. И направи всичкы-тѣ
сждове на олтарь-тъ, котлы-тѣ, и лопатытѣ, и тасове-тѣ, и вилицы-тѣ, и вжгленницы-тѣ; всичкы-тѣ му сждове направи
4 мѣдны. И направи за олтарь-тъ мѣднж
рѣпіеткж. работа като на мрѣжж, подъ околность-тж му отдолу до срѣдж-тж му.
5 И излѣ четыри колцета за четыри-тѣ края
на мѣднж-тж рѣпіеткж, влагалища на вьр6 лины-тѣ. И направи вьрлины-тѣ отъ дьр7 во ситтимъ, и обкова гы съ мѣдь. И проврѣ вьрлины-тѣ прѣзъ колцета-та отъ страны-тѣ на олтарь-тъ, за да го носятъ съ
тѣхъ: направи го отъ дъскы хралупъ.
8 И направи умывалницж-тж мѣднж, и
стояло-то й мѣдно, отъ огледала-та на
събираемы-^ѣ жены, които ся събирахж
при врата-та на скынііж-тж на събраніе-то.
9 И направи дворъ-тъ; отъ южнж-тж
странж къмъ пладне, привѣсы-тѣ на дворътъ бѣх& отъ прѣпреденъ виссонъ, сто лак10 ти. Стълпове-тѣ имъ бљм двадесети, и
мѣдны-тѣ имъ подложкы двадесеть. Ку-
^
г
^
^
/
Гл. 38.
ИСХОДЪ.
301
кы-тѣ на стълпове-тѣ, и свьрскы-тѣ имъ
11 сребьрны. И за сѣвернж-тж. странљ привѣсы-тѣ бѣхі& сто лакти; стълпове-тѣ имъ
двадесеть, и мѣдны-тѣ имъ подложкы двадесеть; кукы-тѣ на стълпове-тѣ и свьр12 скы-тѣ имъ сребьрны. И на западнљ-тљ
странж. б/ьжж привѣсы-тѣ петдесеть лакти;
стълпове-тѣ имъ десеть, и подложкы-тѣ
имъ десеть; кукы-тѣ на стълпове-тѣ и
13 свьрскы-тѣ имъ сребьрны. И за въсточнж-тж странж. право къмъ истокъ, пет14 десеть лакти. Привѣсы-тѣ отъ еднж-тж
странж иа врата-та бља^ж петнадесеть
лакти; стълпове-тѣ имъ три, и подлож15 кы-тѣ имъ три: И на другж-тж странж
(отсамъ и отсамъ на дворны-тѣ врата)
привѣсы-тѣ бѣхж петнадесеть лакти; стъл
пове-тѣ имъ три, и подложкы-тѣ имъ три.
16 Всичкы-тѣ дворны привѣсы наоколо отъ
17 прѣпреденъ виссонъ. И подложкы-тѣ за
стълпове-тѣ мѣдны: кукы-тѣ на стълпо
ве-тѣ и свьрскы-тѣ имъ сребьрны; и вьрхове-тѣ имъ обкованы съсъ сребро; и всич
кы-тѣ стълпове надворъ-тъ бѣхж свьрза18 ни съсъ сребро. И закровъ-тъ на дворнытѣ врата біьше везана работа, отъ синьо
и багрѣно и червено и прѣпреденъ вис
сонъ; и двадесеть лакти дължина-та му,
а высочина-та петь лакти широка, какво19 то привѣсы-тѣ на дворъ-тъ. И стълпове-
302
ИСХОДЪ.
Гл. 38.
тѣ имъ четырп, и мѣдиы-тѣ имъ подлож
им четыри; кукы-тѣ имъ сребьрііы, и вьрхове-тѣ имъ обковапы сзсб сребро, и свьр20 скы-тѣ имъ сребьрііы. И вспчкы-тѣ коліе
па скьпйиь-тж п на дворъ-тъ наоколо,
мѣдны.
21 Тѣзп СЉ пзброеиы-тѣ вещи па скыпіЬті-тік, сирѣчь на скыпііа\-тж на свпдѣтелство-то, както, спорсдъ повслѣніе-то
Моисеево, ся пзбронхљ съ рљкљ-тљ на
Иеамара, сынъ-тъ на Aajioiia свящснинкъ22 тъ, за служспіс-то на Лсвиты-тѣ. И Весслсилъ сынъ-тъ па Урія сына Орона, отъ
плсме-то Іудпііо, iiaiqiaBii всичко което
23 заповѣда Господь Монсею. И съ него Иліавъ,
сынъ Лхысамаховъ, отъ іілсмс-то Даново,
ваятель, и искусенъ художникъ, и везатель па синьо, п на багрѣпо, п на чер
вено, и на виссонъ.
24 Всичко-то злато, което ся употрѣби за
работаніе-то въ вснчклт-тљ работљ на святнлищс-то, злато-то на нриноиісіііс-то, бѣшс двадсссть и дсвсть таланта, и ссдмстотипъ и трпдссеть сикли, споредъ спісльтъ па святилищс-то.
25 И сребро-то oms дань-т& па изброепытѣ отъ събрапіс-то, сто таланта и тысяпщ н ссдмстотипъ и седмдссеть и петь сик
ли, споредъ сикль-тъ на святилище-то.
26 Единъ векахъ на главж, сирѣчь поло-
Гл. 39.
ИСХОДЪ.
303
винъ сикль, споредъ сикль-тъ на святплпще-то, за всякого що е ыннжлъ въ изброеніе-то, на възрастъ отъ двадесеть го
динъ II на горѣ, за шестстотннъ п три
тысящы II петстотпнъ II петдесеть душы.
27 II отъ сребро-то на сто-тѣ таланта нзлѣХЉ ся ііодложкы-тѣ на святнлнще-то, II
подложкы-тѣ на завѣсж-тж; сто подложкы, отъ сто таланта, единъ талантъ за
28 едпљ ПОДЛОЖКЉ. И отъ сднљ-тж тысянрті
II седмстотппъ и ссдмдсссть и петь сакли
направи кукы-тѣ за стълновс-тѣ, и обко
ва вьрховс-тіі пмъ, II сві.рза гы.
29 И пгіідь-та па прпнопіепіе-то біьаіс седмдсссті. таланта, двѣ тысяіцы п чстырп30 стотппъ спклп. И отъ пего направи под
ложкы-тѣ за дверп-тѣ па сквпппг.-тљ па
събраіііе-то, п отѣдііып-тъ олтарь, п мѣдпљ-TxYi рѣіпсткл; за пего, п вспчкы-тѣ ол31 Taj)c,Ki.i с.Ћдовс, И подложкы-тѣ за дворътъ наоколо, н подложкы-тѣ за дворны-тѣ
врата, и вспчкы-тѣ коліе па скыпіілг-тж,
и вспчкы-тѣ коліе за дворъ-тъ наоколо.
ГЛАВА 39.
11I отъ сипьо-то, н багрѣпо-то, и червено
то, паправихљ служебиы одежды за слу
женіе въ евятилпще-то, и направпхж святы-тѣ одежды за Аарона, както заповѣда
Господь Монсею.
304
ИСХОДЪ.
Гл. 39.
И направи еФодъ-тъ отъ злато, отъ си
ньо и багрѣно, и червено, и прѣпреденъ
3 виссонъ. И исковахж злато-то на тънкы
ПЛОЧЫ, и ИЗСѣкОХхЬ гы на тънкы нишкы,
за да гы работятъ между синьо-то, и багрѣно-то, и червено-то, и виссонъ-тъ сз ис4 куснљ работж. Направихж му нарамницы
които да ся втржжтъ; за да ся свьрзува
5 на два-та края. И прѣпоясаніе-то на еФОдъ-тъ отъ горѣ му отъ сжщій-тъ споредъ направж-тж му; отъ злато, отъ си
ньо, и багрѣно, и червено и прѣпреденъ
виссонъ, както заповѣда Господь Моисею:
6 И изработихж ониксовы-тѣ каменіе,
споены въ златы гнѣздца, както ся ваіжтъ, и изваяхж на тѣхъ имена-та на Израилевы-тѣ сынове както ся ваіжтъ печати.
7 И тури гы на нарамницы-тѣ на еФОДЪ-тъ,
като каменіе за поменъ на Израилевытѣ сынове, както заповѣда Господь Моисею.
8 И направи нагрждникъ-тъ отъ искуснж работж, споредъ направж-тж на еФодъ-тъ, отъ злато, отъ синьо, и багрѣно,
9 и червено и прѣпреденъ виссонъ. Четверожгъленъ бѣ : двоенъ направихж тѣ нагрждпикъ-тъ; дължина-та му една педа и
10 ширина-та му една педа, двоенъ. И споихж на него четыри реда каменіе ; редъ,
сардъ, топазъ, и смарагдъ, пьрвый редъ;
11 И вторый редъ анѳраксъ, сапФиръ, и ада2
Гл. 39.
ИСХОДЪ.
305
12 мантъ. И третій редъ, лигырій, ахатъ, и
13 амеѳистъ: И четвьртый редъ вирилій, ониксъ, и іасписъ; споены въ златны гнѣзд14 ца по вложеніе-то имъ. И каменіе-тѣ бѣХЉ споредъ имена-та на Израилевы-тѣ сынове, тѣ бѣхж дванадесеть, споредъ име
на-та ИМЪ; и на всякой отъ тѣхъ бѣ из
ваяно, като на печать, по едно име отъ
15 дванадесеть-тѣ племена. И вьрху нагрљдникъ-тъ направиха; виты верижицы пле16 тенд. работа;, отъ чисто злато. И напра
виха; двѣ златны гнѣздца, и двѣ златны
колцета, и турихљ двѣ-тѣ колцета на два17 та края на нагрддникъ-тъ. И проврѣхж
двѣ-тѣ плетены златы верижкы прѣзъ двѣ-тѣ
колцета по краища-та на нагрддн' ь-тъ.
18 И другы-тѣ два края на двѣ-тѣ п-і^тены
верижкы ставихж. съ двѣ-тѣ гнѣздца и
турихж гы на нарамницы-тѣ на ѳфодъ-тъ
19 отъ къмъ лице-то му. И направиха; двѣ
златны колцета, и турихж гы на два-та
края на нагрждникъ-тъ, отъ тжзи му
странж която е къмъ еФОдъ-тъ отъ вж20 трѣ. И направихж двѣ други златны кол
цета и положихж гы на двѣ-тѣ страны
на еФодъ-тъ отъ долу, къмъ лице-то му
срещж съединеніе-то му надъ прѣпояса21 ніе-то на еФодъ-тъ. И вьрзахж нагрждникъ-тъ съ колцета-та му за колцета-та
на еФодъ-тъ съ ширитъ отъ синьо, за да
306
исходъ.
Гл. 39.
е надъ прѣпоясаніе-то на еФодъ-тъ, така
щото нагрждникъ-тъ да не е отдѣленъ отъ
вьрху ефодъ-тъ; както заповѣда Господь
Моисею.
22 И направи мантііж-тж на ефодъ-іъ,
23 тканж работж, все отъ синьо. И въ срѣдж-тж на мантііж-тж имаше отворъ как
то отворъ-тъ на броніж, сз обтокж около
24 отворъ-тъ да ся не дере. И по полытѣ на мантііж-тж направихж нарове, отъ
синьо, и багрѣно, и червено, и прѣпре25 денъ виссонб. И направихж звънцы отъ
чисто злато, и турихж звънцы-тѣ между
нарове-тѣ по полы-тѣ на мантііж-тж, ме26 жду нарове-тѣ наоколо : Звъиецъ и наръ,
звънецъ и наръ, по полы-тѣ на служебнжтж мантііж наоколо; както заповѣда Го
сподь Моисею.
27 И направихж хытоны-тѣ отъ виссонъ,
тканж работж, за Аарона, и за сыно28 ве-тѣ му, И кыдаръ-тъ отъ виссонъ и
великолѣпны-тѣ гжжвы отъ виссонъ, и
ленены-тѣ гаш,ы отъ прѣпреденъ виссонъ,
29 И поясъ-тъ отъ прѣпреденъ виссонъ, п
синьо, и багрѣно, и червено, везана ра
бота; както заповѣда Господь Моисею.
30 И направихж плочицж-тж на святый-тъ
вѣнецъ отъ чисто злато, и писахж на неіж
писмо като ваяніе на печать, СВЯТЫНЯ
31 ГОСПОДУ. И привьрзахж й синь ширить.
Гл. 39.
ИСХОДЪ.
307
за да à турятъ отъ горѣ на кыдаръ-тъ;
32 както заповѣда Господь Моисею. Така ся
свьршп всичка-та работа на скыніпь-тж,
сирѣчъ на шатьръ-тъ на събраніе-то : и
направихж Израилеви-тѣ сыново всичко
както заповѣда Господь Моисею, така на
правиха.
33 И донесохљ скынікь-тж Моисею; скыLÜL-IL и всичкы-тѣ й сждово; петелкытѣ й, дъскы-тѣ й, вереи-тѣ й и стълпове34 тѣ й, и подложкы-тѣ й. И прикрывало-то
отъ овенскы червены кожы, и прикры
вало-то отъ язовечкы кожы, и закрыва35 телнљ-тж завѣсж, Ковчегъ-тъ на свидѣтелство-то, и вьрлины-тѣ му, и очистили36 ще-то, Тръпезж-тж, всичкы-тѣ й сљдове,
37 и хлѣбове-тѣ на прѣдложеніе-то, Чистыйтъ свѣтнлникъ, свѣтила-та му, свѣтила-та
за нареждаше, и всичкы-тѣ му сљдове,
38 и масло-то за свѣтеніе-то. И златный-тъ
олтарь, и масло-то за помазаніе, и благовонный-тъ темянъ, и закровъ-тъ за две39 ри-тѣ на скынійк-тж, Мѣдный-тъ олтарь,
и мѣднж-тж му рѣшеткж, и вьрлины-тѣ
му, и всичкы-тѣ му сждове, умывалниц^40 ТЉ и стояло-то й, Привѣсы-тѣ на дворътъ, стълпове-тѣ му, п подложкы-тѣ му, и
закровъ-тъ за дворны-тѣ врата, вжжята му, и коліе-тѣ му, и всичкы-тѣ 0Lдове за служеніе въ скынііж.-тж, сирѣчь
308
ИСХОДЪ.
Гл. 40
41 въ шатьръ-тъ на събраніе-то, Служебнытѣ одежды, за служеніе въ святилище-то,
м святы-тѣ одежды за Аарона священ
ника, и одежды-тѣ на сынове-тѣ му, за
42 да священствуватъ. Всичко както запо
вѣда Господь Моисею, така направихж
Израилеви-тѣ сынове, всичкы тѣзи ра43 боты. И видѣ Моисей всичкљ-тж работљ,
и ето, бѣхж іж направили както заповѣда
Господь, така направихж; и благослови
гы Моисей.
ГЛАВА 40.
1 И говори Господь Моисею и рече : (2) Въ
пьрвый-тъ день на пьрвый-тъ мѣсецъ да
поставишь скынііж-тж, шатьръ-тъ на съ3 браніе-то. И да туришь тамъ ковчегъ-тъ
на свидѣтелство-то, и да закрыешь ков4 чегъ-тъ съсъ завѣсж-тж. И да внесешь
тръпезж-тж, и да наредишь което е за
иарежданіе на неіж : и да внесешь свѣтилникъ-тъ, и да запалишь свѣтила-та му.
5 И да поставишь златый-тъ олтарь на каденіе-то прѣдъ ковчегъ-тъ на свпдѣтелство-то, и да туришь закровъ-тъ на входъ6 тъ въ скынііж-тж, И да туришь олтарь-тъ
на всееъжженіе-то прѣдъ входъ-тъ на
7 скынііж-тж, шатьръ-тъ на събраніе-то. И
да туришь умывалницж-тж между ша-
Гл. 40.
ИСХОДЪ.
309
тьръ-тъ на събраніе-то и между олтарь-тъ,
8 и да налѣешь водж въ неж. И да поста
вишь дворъ-тъ изоколо, и да туришь за9 кровъ-тъ на дворны-тѣ врата. И да земешь масло-то за помазаніе-то и да по
мажешь скынііж-тж, и всичко що е въ
неіж, и да іж освятишь, и всичкы-тѣ нейны
10 сждове, и ще бжде свята. И да помажешь
олтарь-тъ на всесъжженіе-то, и всичкытѣ иеговы сждове, н да освятишь олтарь-тъ
11 и ще бжде олтарь прѣсвятъ. И да пома
жешь умывалницж-тж, и стояло-то й, и
12 да іж освятишь. И да приведешь Аарона
и сынове-тѣ му при двери-тѣ на скынііжтж на събраніе-то, и да гы омыешь съ
13 водж. И да облѣчешь Аарона въ святы-тѣ
одежды, и да го помажешь, и да го о14 святишь, и ще ми священствува. И да
приведешь сынове-тѣ му, и да гы облѣ15 чешь въ хытоны. И да гы помажешь,
както си помазалъ бащж имъ, и ще ми
священствуватъ ; и помазаніе-то имъ ще
имъ бжде за всегдашне священство въ
родове-тѣ нмъ.
16 И направи Моисей всичко както му за17 повѣда Господь: така направи. И въ пьрвый-тъ мѣсецъ на вторж-тж годинж, въ
пьрвый-тъ день на мѣсецъ-тъ постави ся
18 скынія-та. И постави Моисей скынііж-тж,
и подложи подложкы-тѣ й, и постави дъ-
310
и ex о д ъ.
Гл. 40.
скы-тѣ à, и намѣсти вереи-тѣ й, и въе19 прави.стълпове-тѣ й. И распрострѣ вьрхъ
шатьръ-тъ скынінБ-тж, и тури прикрывало-то на шатьръ-тъ отгорѣ му, както за
повѣда Господь Моисею.
20 И като зѣ свидѣтелство-то положи го въ
ковчегъ-тъ, и вложи вьрлины-тѣ бЗ колцета-іпа на ковчегъ-тъ, и тури очистили21 ще-то на ковчегъ-тъ отгорѣ. И внесе ковчегъ-тъ въ скыніііБ-тж, и окачи закрывателнж-тш завѣсж, и закры ковчегъ-тъ
на свидѣтелство-то, както бѣ заповѣдалъ
Господь Моисею.
22 И положи тръпезж-тж. въ скынікь-тш на
събраніе-то къмъ сѣвернш-тж страна на
23 скыиіііь-тж, отъ вънъ завѣелк-тж. И на
реди на неіж хлѣбове-тѣ прѣдъ Господа,
както бѣ заповѣдалъ Господь Моисею.
24 И тури свѣтилникъ-тъ въ скынііж-тж
на събраніе-то срещж тръпезж-тж, къмъ
25 южнж-тж странж на скыніж-тж. И за
пали свѣтила-та прѣдъ Господа ; както бѣ
заповѣдалъ Господь Моисею.
26 И положи златый-тъ олтаръ въ екынііж-тж на събраніе-то, прѣдъ завѣсж-тж,
27 И покади надъ него благовоненъ темянъ, както бѣ заповѣдалъ Господь Моисею.
28 И окачи закровъ-тъ на входъ-тъ въ
29 скынііж-тж. И олтарь-тъ на всесъжженіе-то положи при входъ-тъ въ скынііж-
Гл. 40.
ИСХОДЪ.
311
IL, сиріьчъ шатьръ-тъ на събраніе-то и
принесе на него всесъжженіе-то ;и хлѣбно-то приношеніе, както бѣ заповѣдалъ
Господь Моисею.
30 И положи умывалниц2к.-т2Б между ша
тьръ-тъ на събраніе-то и олтарь-тъ, и налѣ
31 въ неіж водж, за да ся мыіжтъ : И Мои
сей и Ааронъ и сынове-тѣ му, мыяхж отъ
32 неѢъ ржцѣ-тѣ си и иозѣ-тѣ си. Когато
влазѣхж въ шатьръ-тъ на събраніе-то, и
когато пристжпвахж при олтарь-тъ мыяхж
ся, както бѣ заповѣдалъ Господь Моисею.
33 И постави дворъ-тъ около скынііж-тж
и олтарь-тъ, и окачи закровъ-тъ на дворны-тѣ врата. Така свьрши Моисей дѣло-то.
34 Тогазь облакъ-тъ покры шатьръ-тъ на
събраніе-то, и слава Господня непълни
35 скынііж-тж. И не може Моисей да влѣзе
въ скынііж-тж на събраніе-то, защото облакъ-тъ стояше надъ него, и слава Го36 сподня непълни скынііж-тж. И когато
ея дигаше облакъ-тъ отъ скынііж-тж, то
газь Израилевы-тѣ сынове тръгнувахж на
37 пжть въ всичкы-тѣ си пжтуванія; Но ако облакъ-тъ не ся дигаше тогазь не
тръгнувахж до день-тъ на дигваніе-то му.
38 Защото облакъ-тъ Господень бѣиіе надъ
скынііж-тж. деня, а нощя надъ неьті бѣше
огнь прѣдъ очи-тѣ на всичкый-тъ домъ
Израилевъ, въ всичкы-тѣ имъ пжтуванія.
.ІЕВІІТЪ.
ГЛАВА 1.
1 и повыка Господь Моисея, и говори му
отъ скынііж-тлі на събраніе-то и рече:
2 Говори на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
имъ : Когато нѣкой отъ васъ принесе
Господу отъ скотове приносъ, отъ чрѣджТ2Ь или отъ етада-та да принесе приносъ.
3 ІІрнносъ-тъ му за всесъжженіе ако е
отъ чрѣдж.-тж, нека го принесе мљжко
беспорочно; прѣдъ двери-тѣ на скынііжтж. на събраніе-то да го принесе, за да е
Гпріето прѣдъ Господа. И да положи ржкж-тж си на главж-тж на всесъжженіето, и ще бжде пріето за него, за да
5 бжде умилостивеше за него. И да зако
ле теле-то прѣдъ Господа; и Ааронови-тѣ сынове, свягценници-тѣ, да принесжтъ кръвь-тж и да поръсятъ съ кръвьтж наоколо вьрху олтарь-тъ, който е прѣдъ
двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то.
6 И да одере жиеотно-то на всесъжже7 ніе-то, и да го насѣче на кжсове. И
сынове-тѣ на Аарона священника да ту
рятъ огнь на олтарь-тъ, и да народятъ
Гл. 1.
ЛЕВИТЪ.
313
8 дьрва на огнь-тъ. И Ааронови-тѣ сынове,
священници-тѣ, да възложатъ тѣзи кљсове, глављ.-тЖ; и тлъстинж-тж, на дьрва-та,
9 конто сж, вьрху огнь-тъ на олтарь-тъ : А
вжтрешности-тѣ му и нозѣ-тѣ му да измые съ водж, и да гы изгори священникъ-тъ всичкы-тѣ на олтарь-тъ, всесъжженіе, жьртва за уханіе благовонно
Господу.
10 И приносъ-тъ му за всесъжженіе ако
е отъ стада-та, отъ овцы-тѣ или отъ козы-тѣ, да го принесе мжжко беспороч11 но. И да го заколе прѣдъ Господа въ
страны-тѣ на олтарь-тъ къмъ сѣверъ: и
священници-тѣ, Ааронови-тѣ сынове, да
поръсятъ съ кръвь-тж му олтарь-тъ на12 около. И да го насѣче на кжсове, и
главж-тж му, и тлъстннж-тж му; и да
гы нареди священникъ-тъ на дьрва-та,
които сж вьрху огнь-тъ, на олтарь-тъ.
13 А вжтрешности-тѣ и нозѣ-тѣ да измые
съ водж: и да принесе всичкы-тѣ свя
щенникъ-тъ, и да гы изгори на олтарь-тъ:
това е всесъжженіе, жьртва за уханіе
благовонно Господу.
14 И приносъ-тъ му за всесъжженіе Го
споду, ако е отъ птицы, тогазь да при
несе прппосъ-тъ си отъ гъргорнцы, или
15 отъ гължбчета. И да го донесе священ
никъ-тъ при олтарь-тъ, и да откжсне гла-
314
ЛЕВИТЪ.
Гл.2.
vL-rL му, и да го изгори на олтарь-тъ;
и кръвь-тж. му да исцѣди до стѣн2ь-тм
16 на олтарь-тъ: И даистръгне гупіж.-тжму
съ пера-та му, и да гы хвьрли до ол
тарь-тъ къмъ источнж. странж, на мѣсто17 то на пепелъ-тъ. И да го расчекне между і
крыла-та му, но да го не отдѣли; и свя
щенникъ-тъ да го изгори на олтарь-тъ,
вьрху дьрва-та които сж на огнь-тъ: то
е всесъжженіе, жьртва за уханіе благо
вонно Господу.
ГЛАВА 2.
1 ÎÍ когато нѣкой ще принесе приносъ Го
споду, хлѣбно приношеніе, да бжде при
носъ-тъ му чисто брашно : и да възлѣе
на него елей, и да тури на него Ливанъ.
2 И да го донесе на Аароновы-тѣ сынове,
священницы-тѣ, и священникъ-тъ да земе
отъ чисто-то му брашно и отъ елей-тъ
му еднж. пълн2ь шепж, и всичкый му
Ливанъ; и да гы изгори на олтарь-тъ за
поменъ ; жьртва е, уханіе благовонно Го3 споду. А остатъкъ-тъ отъ хлѣбно-то при
ношеніе да бжде на Аарона и на сыно
ве-тѣ му: то е прѣсвято отъ Господнитѣ жьртвы.
4 И когато принесешь приносъ хлѣбно
приношеніе печено въ пещь, да бжде бес-
Гл. 2.
ЛЕВИТЪ.
315
квасны питы отъ чисто брашно мѣсены
съ елей, или бесквасны коры мазаны съ
елей.
5 И приносъ-тъ ти ако е хлѣбно прино
шеніе на сковрадж, да бжде бесквасно
6 отъ чисто брашно мѣсено съ елей. Да го
наломишь на уломцы, и да полѣешь на
него елей; то е хлѣбно приношеніе.
7 Ако ли е приносъ-тъ ти хлѣбно прино
шеніе въ гърне, да бжде отъ чисто бра8 шно съ елей. И направено-то отъ тѣхъ
хлѣбно приношеніе, да го донесешь Го
споду ; и когато ся прѣдстави на свяп],енникъ-тъ, той да го приближи при олтарь-тъ.
9 И отъ хлѣбно-то приношеніе да отдѣли
священникъ-тъ колкото е за поменъ и да
го изгори на олтарь-тъ: това е жьртва
10 за уханіе благовонно Господу. А остатъкъ-тъ отъ хлѣбно-то приношеніе да бжде
на Аарона и на сынове-тѣ му: то е прѣсвято отъ Господни-тѣ жьртвы.
И Никое хлѣбно приношеніе, което прино
сите Господу, да ся не прави съ квасъ;
защото ни квасъ, нито медъ, да не изго12 рите въ жьртвж Господу. Тѣхъ като при
носъ отъ начаткы-тѣ да гы приносите Го
споду : но да ся не изгорятъ на олтарь-тъ
13 за уханіе благовонно. И отъ хлѣбно-то
приношеніе всякой приносъ да посолишь
съсъ соль; да не оставишь да липса отъ
316
ЛЕВИТЪ.
Гл. 3.
хлѣбно-то ти приношеніе соль-та на завѣтъ-тъ на Бога твоего : съсъ всякой твой
приносъ да приносишь соль.
14 И ако принесешь Господу хлѣбно при
ношеніе отъ начаткы-тѣ, за хлѣбно-іо
приношеніе отъ начаткы-тѣ си^ да при
носишь класове прьжены на огнь, жп15 то очукано отъ прѣсны класове. И да
излѣешь на него елей, и да туришь на
16 него Ливанъ: то е хлѣбно приношеніе. И
священникъ-тъ да изгори колкото е за
поменъ отъ очукано-то му жито, и отъ
елей-тъ му, заедно съсъ всичкый-тъ му
Ливанъ: това е жьртва Господу.
ГЛАВА 3.
1 И приносъ-тъ му, ако е жьртва прими
рителна, ако го принесе отъ чрѣдж-тм,
мжжко или женско беспорочно да го
2 прѣдстави прѣдъ Господа. И да тури
рљкж-тљ си на главж-тж на приносъ-тъ
си, и да го заколе при двери-тѣ на скынікь-тж. на събраніе-то ; и Ааронови-тѣ
сынове, священници-тѣ, да поръсятъ съ
3 кръвь-тж олтарь-тъ изоколо. И да прино
си отъ примирителнж-тж. жьртвж, жьртвж
Господу, тлъстинж-тж. която покрыва вжтрешности-тѣ, и всичкж-тж тлъстинж коя4 то е вьрху вжтрешности-тѣ, И два-та бж-
Гл. 3.
ЛЕВИТЪ.
317
брека, и тлъстинйі-тж. която е вьрхъ тѣхъ
къмъ чрѣсла-та, и було-то на дробъ-тъ
б съ бжбрецы-тѣ да отнеме : И Аароновитѣ сынове да изгорятъ всичко това на
олтарь-тъ, на всесъжженіе-то ко“то е
врьхъ дрьва-та, на огнь-тъ: жьpτL . а за
уханіе благовонно Господу.
6 И приносъ-тъ му, който ся приноси за
примирителна; жьртва; Господу, ако е сіъ
стадо-то, мжжко, или женско, да го при7 неее беспорочно. Ако принесе агне за
приносъ-тъ си, нека го прѣдстави прѣдъ
8 Господа. И да тури ржкљ-тљ си на глављ-тж на приносъ-тъ си, и да го заколе
прѣдъ скынііаі-ТхЪ. на събраніе-то; и Ааронови-тѣ сынове да поръсятъ съ кръвь9 IL му олтарь-тъ изоколо. И отъ примирително-то приношеніе, да принесе жьрТВЉ Господу; тлъстинш-тж му, onamirLIL цѣлш, коішто да отнеме отъ гръбнякътъ, и тлъстинш-тяь която покрыва вжтрешности-тѣ, и всичкж.-тя& тлъстинж КО10 ято е вьрху вштрешности-тѣ, И два-та
бжбрека, и тлъстин^-тж която е вьрхъ
тѣхъ къмъ чрѣсла-та, и було-то на дробъ11 тъ което е съ бжбрецы-тѣ да отнеме. И священникъ-тъ да гы изгори на олтарь-тъ:
това е храна на жьртвл; Господу.
12 И ако е приносъ-тъ' му коза, то да
13iL прѣдстави прѣдъ Господа; И да тури
318
ЛЕВИТЪ.
Гл. 4.
ржкж-тж СИ на главж-тж й^ и да іж
заколе прѣдъ скынііж-тж на събраніе-то:
и Ааронови-тѣ сынове да поръсятъ съ
14 Еръвь-т2ь й вьрху олтарь-тъ изоколо. И
да принесе отъ некь приносъ-тъ си, жьртвж Господу ; тлъстинж-тж. която покрыва
вжтрешности-тѣ, и всичкж-тж тлъстинж,
15 която е вьрху нжтрешности-тѣ, И два-та
бжбрека и тлъстинж-тж която е вьрхъ
тѣхъ, която е къмъ чрѣсла-та, и було
то на дробъ-тъ съ бжбрецы-тѣ да отнеме:
16 И священникъ-тъ да гы изгори на ол
тарь-тъ ; това е храна на жьртвхж за уханіе благовонно: всичка-та тлъстина при17 надлежи Господу. Узаконеніе вѣчно да
бжде въ родове-тѣ ви, въ всичкы-тѣ ви
жилища: да не ядете нито тлъстннж нито
кръвь.
ГЛАВА 4.
1II говори Госпо/щ Моисею и рече : (2) Говорй на Израилевы тѣ сынове, и кажи :
Ако нѣкой съгрѣпіи отъ незнаяніе, и
направи нѣщо отъ колкого е заповѣдалъ
3 Господь да ся не прави: Ако помазанный-тъ священникъ съгрѣпіи и направи
съ това да паднжтъ въ прѣстжпленіе людіе-тѣ, тогазь, за грѣхъ-тъ си що е вто
рилъ, нека принесе отъ говеда-та юнецъ
Гл. 4.
ЛЕВИТЪ.
319
непороченъ Господу въ приношеніе за
4 грѣхъ. И да приведе юнецъ-тъ при двери-тѣ на скынііж-тж. на събраніе-то прѣдъ
Господа ; и да тури ржкж-тж си на глаВЉ-ТЉ на юнецъ-тъ, и да заколе юнецъ-тъ
5 прѣдь Господа. И да земе помазанный-тъ
священникъ отъ кръвь-тж на юнецъ-тъ,
и да іж принесе въ скынііж-тж на съ6 браніе-то. И да натопи священникъ-тъ
пьрстъ-тъ си въ кръвь-тж, и да поръси
отъ кръвь-тж седмь пжти прѣдъ Господа,
7 прѣдъ завѣсж-тж на святилище-то : И да
тури священникъ-тъ отъ кръвь-тж вьрхъ
рогове-тѣ на олтаря на благовонно-то па
деніе, който е прѣдъ Господа въ скынііжтж на събраніе-то; и всичкж-тж кръвь
на юнецъ-тъ да излѣе въ основаніе-то на
олтаря на всесъжженіе-то, който е при
двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то.
8 И ВСИЧКЖ-ТЉ тлъстинж на юнецъ-тъ въ
приношеніе за грѣхъ да отнеме отъ него ;
тлъстинж-тж която покрыва вжтрешности-тѣ, и всичкж-тж тлъстинж която е
9 вьрху вжтрешности-тѣ, И два-та бжбрека
и тлъстинж-тж която е вьрхъ тѣхъ къмъ
чрѣсла-та, и було-то на дробъ-тъ, съ бж10 брецы-тѣ да отнеме, Както ся отнема
отъ юнецъ-тъ на примирителнж-тж жьртвж; и священникъ-тъ да гы изгори на
И олтарь-тъ на всесъжженіе-то. А кожж-
320
ЛЕВИТЪ.
Гл. 4.
LL на юнецъ-тъ, и всичко-то му месо,
съ главж.-тж му, и съ нозѣ-тѣ му, вљ12 трешности-тѣ и лайна-таму, Сирѣчь всичкый-тъ юнецъ да изнесе вънъ отъ станътъ, на чисто мѣсто, дѣто ся изсыпва пепелъ-тъ, и да го изгори на дьрва-та съ
огнь: дѣто ся изсыпва пепелъ-тъ, да ся
изгори.
13 И ако всичко-то събраніе Израилево
съгрѣпіи отъ незиаяніе, и това нѣщо ся
укрые отъ очи-тѣ на съборъ-тъ, и на
правятъ нѣпдо отъ колкото е заповѣ
далъ Господь да ся не прави, и станетъ
14 повннни : Когато ся познае грѣхъ-іъ
който 6L съгрѣпіили, тогазь да принесе
съборъ-тъ юнецъ отъ говеда-та въ при
ношеніе за грѣхъ, и да го приведе прѣдъ
15 скыніж-Т2& на събраніе-то; И старѣйшины-тѣ на събраніе-то да положатъ рмцѣ-тѣ си на главж-тљ на юнецъ-тъ прѣдъ
Господа; и да заколятъ юнецъ-тъ прѣдъ
16 Господа. И помазанный-тъ священникъ
да внесе отъ кръвь-тж на юнецъ-тъ въ
17 скынііж-тді на събраніе-то: И священникъ-тъ да натопи пьрстъ-тъ си въ крьвьтж, и да поръси седмь пж.ти прѣдъ Го18 спода, прѣдъ завѣсж-тж. И да тури отъ
кръвь-тж връхъ рогове-тѣ на олтаря, който
е прѣдъ Господа, въ скынііж-тж. на съ
браніе-то; и всичкж.-тж. кръвь да излѣе
Гл. 4.
ЛЕВИТЪ.
321
въ основаніе-то на олтаря на всесъжженіе-то, който е при двери-тѣ на скынінь19 ТЉ на събраніе-то. И всичкљ-тљ му тлъСТИНЉ да отнеме отъ него, и да іж из20 гори на олтарь-тъ. И да направи на юнецъ-тъ така както направи съ онзи юнецъ, който бѣпіе приношеніе за грѣхъ ;
така да направи и съ този: и да на
прави священникъ-тъ умилостивеше за
21 тѣхъ : и ще имъ ся прости. И да изведе
юнецъ-тъ вънъ отъ станъ-тъ, и да го из
гори, както изгори пьрвый-тъ юнецъ : това
е приношеніе за грѣхъ за събраніе-то.
22 А когато нѣкой князь съгрѣши и на
прави отъ незнаяніе нѣщо отъ колкото
е заповѣдалъ Господь Богъ неговъ да ся
23 не прави, и стане повиненъ : Ако му ся
обяви за грѣхъ-тъ му що е направилъ,
то да донесе приношеніе-то си, мжжко
24 непорочно, ярецъ отъ козы-тѣ. И да тури
ржкж-тж си на главж-тж на ярецъ-тъ,
и да го заколе на мѣсто-то дѣто колятъ
всесъжженіе-то прѣдъ Господа : то е при25 ношеніе за грѣхъ. И священникъ-тъ да
земе отъ кръвь-тж на приношеніе-то за
грѣхъ съ пьрстъ-тъ си, и да тури вьрху
рогове-тѣ на олтаря на всесъжженіе-то,
и да излѣе кръвь-тж му въ основаніе-то
I 26 на олтаря на всесъжженіе-то. И всичкжтж му тлъстинж да изгори на олтарь-іъ,
11
322
ЛЕВИТЪ.
Гл. 4.
както тлъстинж-т£& на примириіелнж-тж
жьртвж: така да направи священникъ-тъ
увіилостивеніе за него, за грѣхъ-тъ му и
ще му ся прости.
27
И ако нѣкой отъ простый-тъ народъ
съгрѣши отъ незнаяніе, и направи нѣщо отъ колкото е заповѣдалъ Господь
28 да ся не прави, и стане повиненъ; Ако
му ся обяви за грѣхъ-тъ му който е сторилъ, то да принесе приношеніе-то си
козж. отъ козы-тѣ, женско безъ порокъ,
за грѣхъ-тъ си, който е съгрѣшилъ :
29 И да тури ржкж-тж си на главж-тж
на приношеніе-то за грѣхъ, и да зако
ли приношеніе-то за грѣхъ на мѣсто-то
30 на всесъжженіе-то. И да земе священникъ-тъ съ пьрстъ-тъ си отъ кръвь-тж
му, и да тури вьрхъ рогове-тѣ на ол
таря на всесъжженіе-то, и всичкж-тж
му кръвь да излѣе при основаніе-то на
31 олтарь-тъ : И всичкж-тж му тлъстинж да
отнеме, както ся отнема тлъстина-та отъ
примирителнж-тж жьртвж : и священникъ-тъ да іж изгори на олтарь-тъ за
уханіе благовонно Господу; и да направи
священникъ-тъ умилостивеніе за него, и
ще му ся прости.
32 А ако принесе агне въ приношеніе за
грѣхъ, да го принесе женско, безъ по33 рокъ: И да тури ржкж-тж си на главж-тж
Гл. 5.
ЛЕВИТЪ.
323
на приношеніе-то за грѣхъ, и да го за
коле въ приношеніе за грѣхъ, на мѣсто34 то дѣто колятъ всесъжженіе-то. И священникъ-тъ да земе отъ кръвь-тж. на при
ношеніе-то за грѣхъ съ пьрстъ-тъ си, и
да тури вьрхъ рогове-тѣ на олтаря на
всесъжженіе-то, и да излѣе всичкљ-тж
му кръвь при основаніе-то на олтарь-тъ.
35 И да отнеме всичкж.-тш му тлъстинж,
както ся отнема тлъстина-та на агне-то
отъ примирителнљ-тж жьртвж : и свяп^енникъ-тъ да гы изгори на олтарь-тъ, както
приношенія-та Господу; и да направи
священникъ-тъ умилостивеніе за грѣхъ-тъ
му що е съгрѣшилъ, и ще му ся прости.
ГЛАВА 5.
1 И ако нѣкой съгрѣши, и яуе гласъ-тъ на
клѣтвж, и е свидѣтель, пли е видѣлъ, или
знае; ако не обади, той ще понесе без2 законіе-то си. Ако ся нѣкой допрѣ до
какво да е нечисто нѣщо, или до мьршж.
на нечисто животно, или до мьршж на
нечистъ скотъ, или до мьршж на нечистъ
гадъ, и непознато да му е, ще бжде не3 чистъ и повиненъ. Или ако ся прикосне
до человѣчески нечистотж, каквато и
да е нечистота-та му, чрѣзъ която ея осквернява нѣкой, и непознато да му е,
324
ЛЕВИТЪ.
Гл. 5.
4 като познае ще бжде повиненъ. Или ако
нѣкой ся закьлне, и произнесе несмыслен
но съ устны-тѣ ск, да направи зло или
добро, каквото и да произнесе несмыоленно человѣкъ съ клѣтвть, и му бжде не
познато: когато познае, ще бжде повиб ненъ въ едно отъ тѣхъ. И кога е нѣкой
повиненъ въ едно отъ тѣхъ, да исповѣда
6 онова въ което е съгрѣіпилъ. И да при
несе Господу приношеніе за прѣстжпленіе-то си, заради грѣхъ-тъ си, който е
сторилъ, женско агне отъ овцы-тѣ, или
яре отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ;
и священникъ-тъ да _ направи умилостивеніе за него, за грѣхъ-тъ му.
7 А ако му не етига ржка да принесе
0ВЦЉ или козж, нека принесе Господу,
заради грѣхъ-тъ си що е съгрѣшилъ, двѣ
гъргорицы, или двѣ гължбчета, едно за
приношеніе за грѣхъ, и едно за всесъж8 женіе. И да гы донесе на священникъ-тъ,
който да принесе пьрво онова приноше
ніе което е за грѣхъ, и да отк2нсне глаВЉ-ТЉ му отъ шінБ-тж му, но бёзъ да
9 à ОТЛЖ.ЧИ. И отъ кръвь-тж на приноше
ніе-то за грѣхъ да поръси стѣнж-тж на
олтарь-тъ; а останало-то отъ кръвь-тж
да исцѣди при основаніе-то на олтарь-тъ:
10това е приношеніе- за грѣхъ: А второ-то
да направи всесъжженіе, споредъ както
Гл. 5.
ЛЕВИТЪ.
325
е заповѣдано; и да направи священникътъ умилостивеніе за него, за грѣхъ-тъ му
що е съгрѣшилъ, и ще му ся прости.
11 Но ако му не стига ржка да донесе двѣ
гъргорицы, или двѣ гължбчета, тогазь онзи
който е съгрѣшилъ да донесе въ прино
шеніе за себе си еднж десетж часть на
еднж. 6PL чисто брашно въ приношеніе
за грѣхъ ; да не налѣе на него елей, нито
да тури на него Ливанъ, защото е прино12 шеніе за грѣхъ. И да го донесе на свя
щенника; и священникъ-тъ да земе отъ
него еднж пълнж шепљ за поменъ, и
да го изгори на олтарь-тъ както прнношенія-та Господу: това е приношеніе за
13 грѣхъ. И да направи священникъ-тъ умилостивеніе за него, за грѣхъ-тъ му
що е съгрѣшилъ въ едно отъ тѣхъ,
и ще му ся прости; а ocmamsKS-ms да
бжде на священника, както хлѣбно-то при
ношеніе.
14 И говори Господь Моисею и рече :
15 Ако нѣкой направи законопрѣстжпленіе,
и отъ незнаяніе съгрѣши въ посвятенытѣ Господу вещи, то за прѣстжпленіе-то
си да принесе Господу отъ стадо-то овенъ
непороченъ, споредъ твое-то оцѣненіе въ
сребьрны сикли, по сикль-тъ на святилн16 ще-то, въ приношеніе за прѣстжпленіе. И
каквото е съгрѣшилъ въ посвященны-тѣ
326
ЛЕВИТЪ.
Гл. 6.
вещи да го плати и да притури на него
еднж петљ часть, и да іж. даде на свя
щенника; и да направи священникъ-тъ
умилостивеніе за него чрѣзъ овенъ-тъ на
приношеніе-то за прѣстжпленіе, и ще му
ся прости.
17 И ако нѣкой съгрѣши, и направи нѣщо
отъ колкою е заповѣдалъ Господь да ся
не прави, и да го е не позналъ пакъ
ще бжде повиненъ, и ще понесе беззако18 ніе-то си. И да принесе при священ
ника отъ стадо-то овенъ непороченъ
споредъ твое-то оцѣненіе, въ приношеніе
за прѣстжпленіе, и да направи священ
никъ-тъ умилостивеніе за него за прѣстжпленіе-то му, коею е прѣстжпилъ отъ
19 незнаяніе, и ще му ся прости. Това е
приношеніе за прѣстжпленіе : той е напра
вилъ прѣстліпленіе противъ Господа.
ГЛАВА 6.
1 И говори Господь Моисею и рече : (2) Ако
нѣкой съгрѣши, и направи законопрѣстжнленіе противъ Господа, и излъже ближній-тъ си за залогъ, или за нѣщо дадено
въ ржцѣ-тѣ му, или за грабежъ, или оне3 правдува ближній-тъ си. Или намѣри из
губено нѣщо и слъже за него, или ся
закьлне лъжливо за нѣщо; отъ всичко това
Гл. 6.
ЛЕВИТЪ.
327
що прави человѣкъ та съгрѣшава съ него:
4 Когато съгрѣши, и е повиненъ, да повърне
грабнљто-то което е грабнжлъ, или нѣщо
което е зѣлъ съ измамж, или залогъ-тъ
който му е заложенъ, или изгубено5 то нѣщо, което е намѣрилъ той. Или вси
чко за което ся е заклѣлъ лъжливо; да
отдаде главно-то и да притури на това
еднж петљ часть: комуто принадлежи,
нему да го даде въ день-тъ на приноше6 ніе-то му за прѣстжпленіе. И да принесе
Господу приношеніе-то си за прѣстжиленіе, отъ стадо-то овенъ безъ порокъ, споредъ твое-то оцѣненіе въ приношеніе за
прѣстжпленіе; при священникъ-тъ да го
7 принесе. И священникъ-тъ да направи
умилостивеше за него прѣдъ Господа; и
ще му ся прости, за кое да е отъ всичко
колкого е направилъ, и е повиненъ въ
него.
8 И говори Господь Моисею и рече :
9 Заповѣдай на Аарона и на сынове-тѣ му,
и речи : Тойзи е законъ-тъ на всесъжженіе-то ; всесъжженіе-то да гори на олтарь-тъ всичкж-тж нощь до зарань-тж, и
10 огнь-тъ на олтаря да гори на него. И да
ся облече священникъ-тъ въ лененж-тж си
одеждж, и ленены гащы да носи на тѣло-то си, и да дигне пепелъ-тъ на всесъж
женіе-то което е изгорилъ огнь-тъ на ол-
328
ЛЕВИТЪ.
Гл. 6.
11 тара; н да го тури при олтарь-тъ. И
да съблѣче одежды-тѣ си, та да облѣче
другы одежды; и да изнесе пепелъ-тъ вънъ
12 отъ стаыъ-тъ на чисто мѣсто. И огнь-тъ
които е вьрхъ олтарь-тъ да гори на него:
да не угаснува; и священникъ-тъ всякм
зарань да туря дьрва на него да горятъ,
и да нареди всесъжженіе-то на него, и
да тури на него да гори тлъстинж-тж на
13 примирителны-тѣ приношенія. Огнь-тъ да
гори всякога на олтарь-тъ ; да не угаснува.
14 И тойзи е законъ-тъ на хлѣбно-то при
ношеніе: Аароновн-тѣ сынове да го при
носятъ прѣдъ Господа, прѣдъ олтарь-тъ.
15 И да отнеме отъ него еднљ шепа; отъ
чисто брашно на хлѣбно-то приношеніе и
отъ елей-тъ му, и вснчкый-тъ диванъ
който е на хлѣбно-то приношеніе; и да
гы изгори като неговъ поменъ на ол16 тарь-тъ за уханіе благовонно Господу. А
онова което остане отъ него да яде Аа
ронъ и сынове-тѣ му: бесквасно да ся
яде на свято мѣсто ; въ дворъ-тъ на скы17 нІ2ь-тж на събраніе-то, да го яджтъ. Да
не бжде печено съ квасъ: това млгз дадохъ за дѣлъ отъ мои-тѣ приношенія;
прѣсвято е, както приношеніе-то за
18 грѣхъ, и за прѣстжпленіе. Всяко мљжко отъ Аароновы-тѣ чада да яде отъ
него: това е вѣчно узаконеніе въ родове-
Гл. 6.
ЛЕВИТЪ.
329
тѣ ви, отъ приношенія-та Господу; вся
кой който ся прикосые до тѣхъ, ще бжде
святъ.
19 И говори Господь Моисею и рече :
20 Приносъ-тъ отъ Аарона и сынове-тѣ му
е тойзи, който ще принесетъ Господу, въ
• день-тъ на помазаніе-то си : десетж-тж
часть на еднж еФЖ отъ чисто брашно за
всякогашно хлѣбно приношеніе, полови21 нж-тж зарань, и половинж-тж вечеръ ; На
сковрадж да ся направи съ елей: сго
твено да го донесешь; м печены-тѣ уломцы
отъ хлѣбно-то приношеніе да принесешь
22 за уханіе благовонно Господу. И помазанный-тъ вмѣсто него священникъ отъ
сынове-тѣ му, да го принесе: това е вѣ
чно узаконеніе заради Господа ; цѣло да
23 ся изгаря. И всяко хлѣбно приношеніе
отъ священника да ся изгаря цѣло; да
ся не яде.
24 И говори Господь Моисею и рече :
25 Говори на Аарона и на сынове-тѣ му и
речи: Тойзи е законъ-тъ на приношеніето за грѣхъ: на мѣсто-то дѣто ся коле
всесъжженіе-то, приношеніе-то за грѣхъ
да ся закала прѣдъ Господа ; прѣсвято
26 е. Священникъ-тъ който го приноси за
грѣхъ, да го яде: на свято мѣсто да ся
яде, въ дворъ-тъ на скынііж-тж на събра27 ніе-то. Всичко което ся прикосне до ме-
330
ЛЕВИТЪ.
Гл. 7.
СО-ТО му, ще бљде свято ; и ако ся упръска отъ кръвь-тж му нѣкоя дреха, упръ28 скано-то да ся опере на свято мѣсто. A
прьстный съсждъ въ който ся е варило
да ся строшава; но ако ся е варило въ
мѣдянъ съсждъ, той да ся истрыва, и да
29 ся мые съ водж. Всяко мжжко отъ священническый родъ да яде отъ него; то
30 е прѣсвято. И всяко приношеніе за грѣхъ,
на което отъ кръвь-тж ся вноси въ скышіж-тж на събраніе-то за да бжде умилостивеніе въ святилище-то, да не ся яде;
съ огнь да ся изгаря.
ГЛАВА 7.
1И тойзи е законъ-тъ на приношеніе-то
2 за прѣстжпленіе ; то е прѣсвято. На мѣ
сто-то дѣто колятъ всесъжжепіе-то, да
закалатъ приношеніе-то за прѣстжпленіе;
и съ кръвь-тж му да ся поръсува ол3 тарь-тъ наоколо. И отъ него да ся при
носи всичка-та му тлъстина : опашка-та
и тлъстина-та която покрыва вжтрешно4 сти-тѣ, И два-та бжбрека, и тлъстина-та
която е вьрхъ тѣхъ къмъ чрѣсла-та, и
було-то на дробъ-тъ, което е заедно съ бљ5 брецы-тѣ да ся отнеме ; И да гы гори
священникъ-тъ на олтарь-тъ, за жвртвљ
Господу: това е приношеніе за прѣстж,-
Гл. 7.
ЛЕВИТЪ.
331
6 пленіе. Всяко мљжко отъ священническый родъ да го яде: на свято мѣсто да
ся яде; то е прѣ свято.
7 Както е прнношеніе-то за грѣхъ, така
и принопіеніе-то за прѣстжпленіе : единъ
законъ да бжде за тѣхъ; то да бљде на
свяпдеиника, конто прави умилостиве8 ніе чрѣзъ него. А който священникъ при
носи нѣчіе всесъжженіе, той священникъ
да зема за себе си кожж-тљ на всесъж9 женіе-то, което е принеслъ. И всяко хлѣ
бно приношеніе, което е въ пещь печено,
и всичко което е сготвено въ гърне или
на сковрадж, да бжде на священника
10 който го приноси. И всяко хлѣбно при
ношеніе съ елей мѣсено, или сухо, да бжде
на всичкы-тѣ Аароновы сынове, равенъ
дѣлъ на всякого.
11 И тойзи е законъ-тъ на приыирителнжтж жьртвж, коіжто ще ся приноси Го12 споду. Ако іж приноси нѣкой за благо
дареніе, то заедно съ благодарителнж-тж
жьртвж да принесе бесквасны питы мѣсены съ елей, и бесквасны коры мазаны
съ елей, и чисто брашно направено на
13 питы мѣсены съ елей. Наедно съ благода
рителнж-тж си примирителнж жьртвж,
освѣнъ питы-тѣ да приноси за приносъ-тъ
14 си и квасенъ хлѣбъ. И отъ приносъ-тъ
си отъ всяко по едно да приноси възвы-
332
ЛЕВИТЪ.
Гл. 7/
шаемо приношеніе Господу : това да бжде
на священника който ръси съ кръвь-тж на
15 примирително-то приношеніе. И месо-то
на благодарителнљ-тљ му примирителна
жвртвљ да ся яде въ истый-тъ день въ който ся принося: да не оставя отъ него до у16 трѣ. Ако ли жьртва-та на приносъ-тъ му е
обричаніе, или самоволно приношеніе, то
да ся яде въ истый-тъ день въ който при
несе жьртвж.-тж си: и ако остане нѣщо,
17 да ся яде и на утринь-тж. Но колкото отъ
месо-то на жьртвж-тж остане до третій-тъ
18 день, да ся изгаря на огнь-тъ. Ако ли ся
изѣде нѣщо отъ мѣсо-то на примирителН2ь-тж жьртвж въ третій-тъ день, то онзи
който à приноси да не бљде пріятъ, пито
да му ся вмѣни за жъpmβs^: скверна
ще бжде; и онази душа която бы яла
19 отъ неіж, да понесе беззаконіе-то си. И
месо-то до което бы ся прнкоснхжло не
чисто нѣщо, да ся не яде: на огнь дася
изгаря : а за месо-то, всякой който е чистъ
20да яде месо: И онази душа, която като
има нечистотж на себе си яде отъ месо
то на примирителнж тж жьртвж Госпо
дин;, тази душа да ся истрѣби отъ лю21 діе-тѣ си. И оназь душа която бы ся прикоснжла до нечисто нѣщо, до человѣчески
нечистотж, или до скотъ нечистъ, или
до гадъ нечистъ, и яде отъ месо-то на
Гл."7.
ЛЕВИТЪ.
333
примирителнљ-тж жьртвж Господніж, тя
душа да ся истрѣби отѣ людіе-тѣ си.
22 И говори Господь Моисею и рече :
23 Говори на Израилевы-тѣ сынове, и речи :
Да не ядеге никаквж тлъстинж, нито отъ
24 говедо нито отъ овцгн нито отъ козж. Тлъстина-танаумрѣло, и тлъстина-та на раскљсано отъ звѣрЬ; може да ся употрѣби
во всякж другSi потрѣбж.; но никакъ да
25 не ядете отъ неіж. Защото конто яде тлъСТИНЉ отъ добытъкъ, отъ който ся при
носи жьртва Господу, тя душа, която бы
яла, да ся истрѣби отъ людіе-тѣ си.
26 И ни въ едн;ь отъ кльщы-тѣ си да не
ядете никаквж кръвь отъ птицж или отъ
27 добытъкъ. Всяка душа която бы яла как
ва да е кръвь, тя душа да ся истрѣби отъ
людіе-тѣ си.
28 И говори Господь Моисею и рече :
29 Говори на Израилевы-тѣ сынове, и речи :
Който приноси примирителнж. жьртвж.
Господу, да донесе приносъ-тъ си Господу
30 отъ примирителнљ-тж си жьртвж. Съсъ
свои-тѣ си ржцѣ да донесе Господнитѣ приношенія; да донесе тлъстинж-тж
съ гржди-тѣ, щото гржди-тѣ да ся движатъ за приношеніе движимо прѣдъ
31 Господа. И священникъ-тъ да изгаря
тлъстинж-тж на олтарь-тъ; а грждитѣ да бжджтъ на Аарона и на сынове-
334
ЛЕВИТЪ.
Гл. 7/
32 тѣ му. И десно-то бедро да давате на
священникъ-тъ като възвышаемо прино
шеніе отъ примирителны-тѣ си жьртвы.
33 Който отъ Аароновы-тѣ сынове принесе
кръвь-тж на примирително-то приношеніе,
и тлъстинж-тж, ще има десно-то бедро
34 за свой дѣлъ. Защото азъ зѣхъ отъ Израилевы-тѣ сынове, отъ примирителны-тѣ
имъ жьртвы, гржди-тѣ на движимо-то
приношеніе, и бедро-то на възвышаемо-то
и дадохъ гы на Аарона священникъ-тъ, и
на сынове-тѣ му, за вѣчно узаконеніе отъ
35 Израилевы-тѣ сынове. Това е дплъ-тг иа
Аароново-то помазаніе и на помазаніе-то
на сынове-тѣ му, отъ приношенія-та Го
сподни, въ който день гы прѣдстави за
36 да священствуватъ Господу ; Което запо
вѣда Господь да имъ ся дава отъ Израи
левы-тѣ сынове, въ който день гы помаза:
това е вѣчно узаконеніе въ родове-тѣ нмъ.
37 Тойзи е законъ-тъ на всесъжженіе-то,
на хлѣбно-то приношеніе, и на прино
шеніе-то за грѣхъ, и на приношеніе-іо
за прѣстжпленіе, и на посвященія-та, и
38 на примирителнж.-тљ жьртвж, Когото за
повѣда Господь Моисею на Синайскж-тз;
горж, когато на Синайскж-Т2ь пустыніж
заповѣда на Израилевы-тѣ сынове да
приносятъ Господу приносы-тѣ си.
ì. 8.
ЛЕВИТЪ.
335
ГЛАВА 8.
1 и говори Господь Монсею и рече : (2) Зе
ми Аарона, и сынове-тѣ му съ него и
одежды-тѣ, и масло-то на помазаніе-то,
и юнецъ-тъ на приношеніе-то за грѣхъ,
и два-та овна, и кошъ-тъ на бесквасны3 тѣ : И събери всичкый-тъ съборъ при две4 ри-тѣ на скынііж-тл; на събраніе-то. И
направи Моисей както му заповѣда Го
сподь; и събра ея съборъ-тъ прѣдъ двери-тѣ на скынііж-тя; на събраніе-то.
5 И рече Моисей на събраніе-то: Това
е което заповѣда Господь да направимъ.
6 И доведе Моисей Аарона, и сынове-тѣ му,
7 и ИЗМЫ гы съ ВОДЉ. и тури хытонъ-тъ
на него, и опаса го съ поясъ-тъ, и облѣче
го въ мантінь-тж, и тури на него еФодъ-тъ,
и прѣпаса го съ прѣпоясаніе-то на е8 Фодъ-тъ и стегнљ го съ него. И тури
на него нагрждникъ-тъ; и у нагрждникъ9 тъ тури Уримъ-тъ и Ѳумимъ-тъ. И тури
кыдаръ-тъ на главж-тж му; и отпрѣдъ
на кыдаръ-тъ му тури златнж-тж плочж,
сирѣчъ святый-тъ вѣнецъ, както бѣ за
повѣдалъ Господь Моисею.
10 И зѣ Моисей масло-то на помазаніето, и помаза скынііж-тж, и всичко въ
11 неіж и освяти гы. И поръси съ него вьрху
олтарь-тъ седмь пжти, и помаза олтарь-іъ
336
ЛЕВИТЪ.
Гл. 8.
и веичкы-тѣ му съсжды, и умывалнидж.-тм
12 и стояло-то й, за да гы освяти. И излѣ
отъ масло-то на помазаніе-то на Ааро'НОВЉ-ТЉ улавж, и помаза го, sa да го
13 освяти. И приведе Моисей Аароновы-тѣ
сынове, и облѣче гы въ хытоны, и опаса
гы съ поясы, и тури имъ гжжвы, както
бѣ заповѣдалъ Господь Моисею.
14 И приведе юнецъ-тъ на приношеніе-то
за грѣхъ; и Ааронъ и сынове-тѣ му ту
риха рацѣ-тѣ си на глава-та на юнецъ15 тъ приносимый-тъ за грѣхъ. И закла го,
и зѣ Моисей кръвь-та, и съ пьрстъ-тъ си
тури на рогове-тѣ на олтарь-тъ изоколо,
и очисти олтарь-тъ и кръвь-та излѣ въ ос
нованіе-то на олтарь-тъ и освяти го, за да
16 направи умилостивеніе вьрху него. И зѣ
всичка-та тлъстина която е вьрху ватрешности-тѣ, и було-то на дробъ-тъ, и
два-та бабрека и тлъстина-та имъ, и
17 изгори гы Монсей на олтарь-тъ. А юнецътъ, кожа-та му, и месо-то му, и лайна
та му изгори на огнь вънъ отъ станъ-тъ,
както бѣ заповѣдалъ Господь Моисею.
18 И приведе овенъ-тъ за всесъжженіе-то:
и Ааронъ и сынове-тѣ му туриха рацѣ19 тѣ си на глава-та на овенъ-тъ. И закла
го, и поръси Моисей олтарь-тъ изоколо
20 съ кръвь-та. И насѣче овенъ-тъ на касове; и изгори Моисей глава-та, и ка-
Гл. 8.
ЛЕВИТЪ.
337
21 сове-тѣ, и тлъстинж-тж. А вжтрешноститѣ и нозѣ-тѣ измы съ водљ; и изгори
Моисей на олтарь-тъ всичкый-тъ овенъ
и то бѣ всесъжженіе за уханіе благо
вонно, жьртва Господу: както бѣ запо
вѣдалъ Господь Моисею.
22 И приведе вторый-тъ овенъ, овенъ-тъ
на посвященіе-то; и Ааронъ и сынове-тѣ
му турихж ржцѣ-тѣ си на главж-тљ на
23 овенъ-тъ. И закла го и зѣ Моисей отъ
кръвь-тж му, и тури на край-тъ на десно-то Аароново ухо, и на палецъ-тъ на
деснж-т2н му рљкж, и на голѣмый-тъ
24 пьрстъ на деснљ-тљ му ногж. И приведе
Аароновы-тѣ сынове, и тури Моисей отъ
кръвь-тж на край-тъ на десно-то имъ ухо
и на палцы-тѣ на десны-тѣ имъ ржцѣ,
и на голѣмы-тѣ пьрсты на десны-тѣ
имъ нозѣ; и поръси Моисей олтарь-тъ на25 около съ кръвь-тж. И зѣ тлъстинж-тж, и
опашкж-тж, и всичкж-тж тлъстинж вьрху
вжтрешности-тѣ и було-то на дробъ-тъ,
и два-та бжбрека и тлъстинж-тж имъ,
26 и десно-то бедро. И отъ кошъ-тъ на бесквасны-тѣ, който бѣше прѣдъ Господа,
зѣ еднж бескваснж питж и единъ хлѣбъ
мѣсенъ съ елей, и еднж корж, и тури гы
27 на тлъстинж-тж и на десно-то бедро. И
тури всичко това въ ржцѣ-тѣ на Аарона,
и въ ржцѣ-тѣ на сынове-тѣ му, и двигнж
333
ЛЕВИТЪ.
Гл. 8.
гы за приношеніе движимо прѣдъ Господа.
28 И зѣ гы Моисей отъ ржцѣ-тѣ имъ и из
гори на олтарь-тъ, вьрху всесъжженіе-то;
това бѣ посвященіе за уханіе благовонно;
29 то бѣше жьртва Господу. И зѣ Моисей
гржди-тѣ, и двигнж гы за приношеніе
движимо прѣдъ Господа; това бѣше дѣлъ
на Моисея отъ овенъ-тъ на посвященіе-то,
както бѣ заповѣдалъ Господь Моисею.
30 И зѣ Моисей отъ масло-то на пома
заніе-то, и отъ кръвь-тж която бѣше на
олтарь-тъ, и поръси Аарона, одежды-тѣ
му, и сынове-тѣ му, и одежды-тѣ на сынове-тѣ му съ него: и освяти Аарона, одежды-тѣ му и сынове-тѣ му и одеждытѣ на сынове-тѣ му съ него.
31 И рече Моисей на Аарона, и на сыно
ве-тѣ му : Сварѣте месо-то при двери-тѣ
на скынііж-тж на събраніе-то; и тамъ го
яждте, и хлѣбъ-тъ който е въ кошъ-тъ на
посвященіе-то, както ми бы заповѣдано
и речено: Ааронъ и сынове-тѣ му да гы
32 яджтъ. А остатъкъ-тъ на месо-то и на
33 хлѣбъ-тъ да изгорите въ огнь-тъ. И отъ
двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то
седмь дена да не излѣзете, додѣ ся испълнятъ дни-тѣ на посвященіе-то ви : защото въ седмь дена ще ся съвьрши по34 священіе-то ви. Както ся направи въ
тойзи день, така заповѣда Господь да ся
Гл. 9.
ЛЕВИТЪ.
339
съвьршава, за да быва умилостивеше за
35 васъ. И да сѣдите седмь дена при двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то, деня
и нощя: и да пазите стражж-тж Господніж, за да не умрете; защото така ми
36 ся заповѣда. И направи Ааронъ π сынове-тѣ му всичко това което заповѣда Го
сподь чрѣзъ Моисеовж ржкж.
ГЛАВА 9.
1 И въ осмый-тъ день Моисей повыка Аарона и сынове-тѣ му, и Израилевы-тѣ
2 старцы; И рече Аарону : Земи си теле
отъ говеда-та въ приношеніе за грѣхъ, и
овенъ за всесъжженіе, беспорочны; и при3 несь гм прѣдъ Господа. И на Израилевытѣ сынове да говоришь и да речешь :
Земѣте яре отъ козы-тѣ, въ приношеніе
за грѣхъ, и теле, и агне, еднолѣтны, бес4 порочны, за всесъжженіе. И юнецъ и овенъ, за примирително приношеніе, да пожьртвувате прѣдъ Господа, и хлѣбно при
ношеніе мѣсено съ елей; защото днесь
ще ся яви Господь вамъ.
5 И донесохж онова което заповѣда Мо
исей прѣдъ скынііж-тж на събраніе-то, и
приближи всичко-то събраніе, та застанж
6 прѣдъ Господа. И рече Моисей : Това е
което заповѣда Господь да направите; и
340
ЛЕВИТЪ.
Гл. 9.
ще ви ся яви слава-та Господня.
И рече Мойсей Аарону: Приступи при
олтарь-тъ, и направи приношеніе-то си
за грѣхъ, и всесъжженіе-то си, и направй
умилостнвеніе за себе си, и за людіе-тѣ;
и принесъ приносъ-тъ за людіе-тѣ, и
направй умило стивеніе за тѣхъ, както за
повѣда Господь.
'
8 И пристжпи Ааронъ при олтарь-тъ, и
закла теле-то на приношеніе-то за грѣхъ,
9 което бѣше за него. И Ааронови-тѣ сынове донесохљ кръвь-тж нему: и натопи
пьрстъ-тъ си въ кръвь-тж, и тури вьрхь
рогове-тѣ на олтарь-тъ, и излѣ кръвь-тж
10 въ основаніе-то па олтарь-тъ. А тлъСТИНЖ.-ТЖ, и бдібрецы-тѣ, и було-то на
дробъ-тъ отъ приношеніе-то за грѣхъ,
изгори на олтарь-тъ както бѣ заповѣдалъ
11 Господь Моисею. А месо-то н кожљ-тљ
12 изгори на огнь, вънъ отъ станъ-тъ. И за
кла всесъжженіе-то; и Ааронови-тѣ сынове му прѣдставихж кръвь-тж, и поÍ 3 ръси съ неіж олтарь-тъ изоколо. И донесохљ му всесъжженіе-то на кжсове, и
главж-тж; и изгори гы на олтарь-тъ;
14 И измы вжтрешности-тѣ и нозѣ-тѣ, и из
гори гы на олтарь-тъ вьрху всесъжженіе-то.
15 И принесе приносъ-тъ за людіе-тѣ; и
зѣ яре-ТО на приношеніе-то за грѣхъ което бѣше за людіе-тѣ, и закла го, и при7
/
,
's
^
k
*
Гл. 9.
ЛЕВИТЪ.
341
16 несе го за грѣхъ, както и пьрво-то. И
принесе всесъжженіе-то, и направи го
17 споредъ наредбљ-тж. Il принесе хлЬбно-то приношеніе; и напълни ржкљ-тљ
си отъ него, и изгори го на олтарь-тъ,
18 освѣнь утренно-то всесъжженіе. Закла
още юнецъ-тъ и овенъ-тъ на примирителнж-тљ жьртвж, която бѣше за леодіе-тѣ: и Ааронови-тѣ сынове му прѣдставихљ кръвь-тж, и поръси съ неіж ол19 тарь-тъ изоколо. И тлъстины-тѣ отъ юнецъ-тъ, и отъ овенъ-тъ опашкљ-тљ и
тлгстин&-т& която покрыва es^mpnumocmuMW, и б2ьбрецы-тѣ, и було-то на дробъ-тъ.
20 И турихљ тлъстины-тѣ врьхъ гржди-тѣ,
и той изгори тлъстины-тѣ вьрху олтарь-тъ.
21А гржди-тѣ и десно-то бедро двнгнж. Ааронъ за приношеніе движимо прѣдъ Го
спода, както бѣ заповѣдалъ Моисей.
22 И подигнж Ааронъ ржцѣ-тѣ си къмъ
людіе-тѣ, и благослови гы; и като при
несе приношеніе-то за грѣхъ, и всесъж
женіе-то, и примирителны-тѣ приношенія,
23 слѣзе. И влѣзе Моисей и Ааронъ въ скынііж-тж на събраніе-то, и като излѣзохж,
благословихж людіе-тѣ: и яви ся слава-та Господня на вснчкы-тѣ людіе.
24 И излѣзе огнь отъ лице-то Господне, и
пояде всесъжженіе-то, и тлъстины-тѣ вьрху
олтарь-тъ: и като видѣхж това всичкы-
342
ЛЕВИТЪ.
Гл. 10.
тѣ людіе въскликнжхж, и паднжхљ на
лице.
ГЛАВА 10.
1И зѣхл; Ааронови-тѣ сынове, Надавъ и >
Авіудъ, всякой кадилницљ-тл^ си, и турихж |
въ тѣхъ огнь и на него турихж темянъ, ,
и принесохж прѣдъ Господа чуждъ огнь,
2 когото не бѣ имъ заповѣдалъ. И излѣзе
огнь отъ лице-то Господне, и пояде гы:
3 и умрѣхж. прѣдъ Господа. Тогазь рече
Моисей Аарону: Това е което рече Го
сподь когато каза: Азъ ще ся освятіж
въ онѣзи които ся приближаватъ при
мене, и ще ся прославил прѣдъ всичкы-тѣ
4 людіе. И Ааронъ замълча. И повыкнж
Моисей Мисаила и ЕлисаФана, сынове-тѣ
на Озіила, Аароновый-тъ стрыкж, и рече
имъ : ІІристжпѣте, земѣте братія-та си
изъ прѣдъ святилище-то, и изнѣсте гы вънъ
5 отъ станъ-тъ. И тѣ пристжпихж, и изнесохж гы съ хытоны-тѣ имъ вънъ отъ
станъ-тъ, както рече Моисей.
6 И рече Моисей на Аарона и на сыно
ве-тѣ му, Елеазара и Иѳамара : Главы-тѣ
си да не открыете, и дрехы-тѣ си да не
раздерете, за да не умрете, и да не дойде I
гнѣвъ на всичко-то събраніе; но братія- !
та ВИ, всичкый Израилевъ домъ, нека ила- (
Гл. 10.
ЛЕВИТЪ.
343
чжтъ за изгорѣніе-то което направи Го7 сподь. ц да не излѣзете отъ двери-тѣ
на скынііж-тж на събраніе-то, за да не
умрете; защото масло-то на помазаніето Господне е на васъ. И направихљ споредъ слово-то Моисеово.
8 И говори Господь Аарону и рече : (9) Ви
но и сикерљ да не піете, ты, и сынове-тѣ
ти съ тебе, когато влазите въ скыиііл;-тж
на събраніе-то, за да не умрете: това ще
бжде вѣчно узаконеніе въ родове-тѣ ви;
10 И за да распознавате между свято и
11 скверно, и между нечисто и чисто; И за
да учите Израилевы-тѣ сынове, всичкы-тѣ
повелѣнія, които имъ говори Господь чрѣзъ
Моисеовж ржкж.
12 И рече Моисей на Аарона, и на останжлы-тѣ му сынове, Елеазара и Иѳамара: Земѣте хлѣбно-то приношеніе което е останжло отъ Господни-тѣ жьртвы, и яждте го бесквасно при олтарь13 тъ; защото е прѣсвято. И да го ядете на
свято мѣсто; понеже то е опрѣдѣлено за
тебе, н опрѣдѣлено за сынове-тѣ ти, отъ
жьртвы-тѣ Господни; защото така ми
14 е заповѣдано. И гржди-тѣ на движнмо-то приношеніе и бедро-то на възвышаемо-то, ще ядете на чисто мѣсто,
ты, и сынове-тѣ ти, и дъщери-тѣ ти съ
тебе; защото то е опрѣдѣлено за тебе,
344
ЛЕВИТЪ.
Гл. 10.
и опрѣдѣлено за сынове-тѣ ти, дадено отъ
примирителны-тѣ жьртвы на Израилевы15 тѣ сынове. Бедро-то на възвыпіаемо-то,
и гржди-тѣ на движимо-то приношеніе
да донесжтъ, наедно съ приношенія-та
на тлъстинж-тж да гм двигнжтъ за дви
жимо приношеніе прѣдъ Господа; и да
бжде твое, и на сынове-тѣ ти съ тебе
по вѣчно узаконеніе, както заповѣда
Господь.
16 И тьрсяше прилѣжно Моисей ярецъ-тъ
на приношеніе-то за грѣхъ; и ето, бѣше
изгоренъ: и разгнѣва ся на Елеазара и
на Иѳамара, останжлы-тѣ Аароновы сы17 нове, и рече: Защо не ядохте приноше
ніе-то за грѣхъ на свято мѣсто? защото
е прѣсвято; и дадено ви е за да дигате
беззаконіе-то отъ събраніе-то, и да пра
вите умилостивеніе за тѣхъ прѣдъ Го18 спода. Ето кръвь-та му не ся внесе въ
святилище-то : трѣбваше непрѣмѣнно да го
ядете въ святилище-то, както заповѣ19 дахъ. И рече Ааронъ Моисею : Ето, тѣ
принесохж днесь приношеніе-то си за грѣхъ
и всесъжженіе-то си, прѣдъ Господа, и
таквызь работы ми ся случихж; и ако быхъ
ялъ днесь приношеніе-то за грѣхъ, това ще
ли бжде угодно прѣдъ очи-тѣ Господни?
20 И като чу Моисей станж му угодно това.
Гл. 11.
ЛЕВИТЪ.
345
ГЛАВА 11.
1 и говори Господь Моисею, и Аарону и
2 рече имъ: Говорѣте на И’зраилевы-тѣ сино
ве и речѣте: Тѣзи сљ животны-тѣ които
ще ядете отъ всичкы-тѣ скотове които сљ
3 по земнь-тж. Отъ скотове-тѣ всяко що
има раздвоеніе въ копыто-то, и е съ расцѣ
нены копыта, и прѣгрызва, пего да ядете.
4 Но отъ онѣзи които прѣгрызватъ, или отъ
онѣзи които иматъ раздвоены копыта,
да не ядѣте тѣзи: камилљ-тж,, защото прѣ
грызва, но нѣма раздвоены копыта; тя е
5 нечиста за васъ; И кроликъ-тъ, защото
прѣгрызва, но нѣма раздвоены копыта:
6 нечистъ е за васъ; И заяцъ-іъ, защото
прѣгрызва, но нѣма раздвоены копыта;
7 той е нечистъ за васъ; И свиніж-тж, за
щото има раздвоеніе въ копыто-то, и е съ
расцѣнено копыто, но не прѣгрызва; тя е
8 нечиста за васъ: Отъ месо-то имъ да не
ядете, и до мьршж-тж. имъ да ся не прикоснувате: тѣ 0L нечисты за васъ.
9 Отъ всичкы-тѣ които сљ въ воды-тѣ,
да ядете тѣзи : всичкы които иматъ крыла
и люспы въ воды-тѣ, въ морета-та и въ
10 рѣкы-тѣ, тѣхъ да ядете. А отъ всичко кое
то ся движи въ воды-тѣ, и отъ всяко 0душевленно животно което е въ воды-тѣ,
всичкы които нѣматъ крыла и люспы въ
346
ЛЕВИТЪ.
Гл. 11.
морета-та и въ рѣкы-тѣ, гнусны сж за
11 васъ. Тѣ непрѣмѣнно да бжджтъ гну
сны за васъ : отъ месо-то имъ да не ядете, н отъ мьршж-тж имъ да ся гнусите.
12 Всичко БЪ воды-тѣ което нѣма пера нито
люспы, да бs^дe гнусно за васъ.
13 И отъ птицы-тѣ, да ся гнусите отъ
тѣзи; да не ся яджтъ; гнусны сж; орелъ-тъ, и грифъ-тъ, и морскый орелъ,
14 И пилякъ-тъ, и соколъ-тъ по видъ-тъ му:
15Всякой вранъ, по видъ-тъ му: (16)Икамилоптица-та, и сова-та, и куковнца-та, и
17 ястребъ-тъ по видъ-тъ му. И нощный вранъ,
18 и лиликъ-тъ и ивинъ-тъ, И лебедъ-тъ, и
19 неясыть-та, и сыпъ-тъ, И щръкъ-тъ, и
цапля-та по видъ-тъ й, и вдодъ-тъ, и
прилѣпъ-тъ.
20 Всичкы-тѣ крылати пълзящи, които хо
дятъ на четыри нозѣ, да бжджтъ за васъ
21 гнусны. Но отъ всичкы-тѣ пълзящы кры
латы, тѣзи можете да ядете които ходятъ
на четыри нозть, които иматъ голени надъ
нозѣ-тѣ си, за да скачатъ съ тѣхъ по зе22 між-тж. Тѣзи да ядете отъ тѣхъ : скакалецъ-тъ по видъ-тъ му, и соламъ-тъ по
видъ-тъ му, и харголъ-тъ по видъ-тъ му,
23 и акридж-тж, по видъ-тъ й. А всичкы-тѣ
крылаты пълзящи, които иматъ четыри
24 нозѣ, да бжджтъ гнусны за васъ. И отъ
тѣхъ ще бждете нечисти: всякой който
Гл. 11.
ЛЕВИТЪ.
347
ся ирикоснува до мьршж-тж имъ, ще бжде
25 нечистъ до вечеръ. И всякой който земе
отъ мвршљ-тж имъ, да опере дрехы-тѣ
си, и ще бжде нечистъ до вечеръ.
26 Отъ скотове-тѣ всичкы що ііматъ раз
двоеніе въ копыто-то, но не сж съ разцѣпены копыта нито прѣгрызватъ, мьршытѣ пмъ ще б/ъджтъ нечисти за васъ : вся
кой който ся прикосне до тѣхъ, ще бжде.
27 нечистъ. И отъ всичкы-тѣ четвероногъ!
животны които ходятъ на длани-тѣ си,
ще ВИ бжджтъ нечисты: всякой който ся
прикоснува до мьршж-тж имъ, ще бжде
28 нечистъ до вечеръ. И който земе мьрпіжтж имъ, да опере дрехы-тѣ си, и ще бжде
нечистъ до вечеръ : тѣ сж нечисты за васъ.
29 И тѣзи где бж^ж/из нечисти за васъ ме
жду пълзящы-тѣ конто пълзжтъ по земіж-тж: невѣстулка-та, и мышка-та и
30 гущеръ-тъ по вндъ-тъ му, И ящеръ-тъ, и
ящерица-та и савра-та, и саміамиѳъ-тъ, и
31 хамелеонъ-тъ. Тѣзи сж нечисты за васъ
между всичкы-тѣ пълзящы: всякой който
ся прикоснува до мьрпіы-тѣ нмъ ще бжде
32 нечистъ до вечеръ; И всяко нѣщо вьрхъ
което бы паднжли като умржтъ, ще бжде
нечисто : всякой съсждъ дръвенъ, или
дреха, или кожа, пли врѣтище, или какъвъ да е съсждъ който ся употрѣбява
въ работж, да ся тури въ водж, и ще
348
ЛЕВИТЪ.
Гл. 11.
бжде нечистъ до вечеръ : тогазь ще бжде
33 чистъ; И всякой пьрстенъ съсждъ, въ конто
падне нѣщо отъ тѣзи, всичко нѣщо което
е вжтрѣ му, ще бжде нечисто; а него
34 ще строшите : Всяко яденіе което ся яде
въ което влази вода, ще бжде нечисто;
и всяко піеніе което ся nie въ какъвъ и
35 да е съсждъ, ще бжде нечисто. И всяко
нѣщо вьрхъ което бы паднжло отъ мьршж-тж имъ, ще бжде нечисто : пещь, или
огнище, трѣбва да ся развалятъ : нечисты
36 сж, и нечисты ще бжджтъ за васъ. А изворъ, или кладенецъ дѣто има вода съ
брана, ще бжде чистъ; но каквото ся
прикосне до мьршж-тж имъ, ще бжде не37 чисто : И ако падне отъ мьршж-тж имъ
вьрхъ нѣкое сѣме за сѣяніе, което щеся
38 посѣе, чисто ще бжде. Ако ли е сѣме-то
полѣяно съ водж, и падне отъ мьршж-тж
имъ на него, нечисто ще бжде за васъ.
39 И ако умре нѣкой отъ скотове-тѣ които ВИ сж за яденіе, който ся прикосне дс
мьршж-тж му, ще бжде нечистъ до ве40 черъ. И който яде отъ мьршж-тж му,
трѣба да опере дрехы-тѣ си, и ще бжде
нечистъ до вечеръ : и който земе мьршжтж му, да опере дрехы-тѣ си, и ще бжде
нечистъ до вечеръ.
41 И всякой гадъ, който пълзи по земіжтж, ще бжде гнусенъ за васз: да го ве
Гл. 12.
ЛЕВИТЪ.
349
42 ядете. Всяко което ходи на коремъ-тъ сп,
и което ходи иа четыри нозѣ, или всичко
което има много нозѣ, между веичкы-тѣ
гадове които пълзятъ по земнь-тж, тѣхъ
43 да не ядете, защото сљ гнусота. Да не
омърсите дупіы-тѣ си ни съ единъ гадъ
пълзящъ, НИТО да ся оскверните съ тѣхъ,
за да бљдете нечисти чрѣзъ тѣхъ. За44щото азъ сьмь Іеова Богъ вашъ: освятѣте ся прочее, и бждѣте святи, защото
святъ сьмь азъ: и да не оскверните душы-тѣ си съ никакъвъ гадъ пълзящъ по
45 земнь-тйі. Защото азъ сьмь Господь, който
вы възведохъ изъ Εγηποτοκ^ή-τ^; земіж,
за да ВИ сьмь Богъ : бждѣте прочее святи,
защото азъ сьмь святъ.
46 Тойзи е закоиъ-тъ за скотове-тѣ, и за
птицы-тѣ, и за всяко одушевленно което
ся движи въ воды-тѣ, и за всяко одуше47 вленно което пълзи по земйь-тж: За да
правите разликж. между нечисто-то ичисто-то, и между животны-тѣ които ся яджтъ, и животны-тѣ които не ся яджтъ.
ГЛАВА 12.
111
говори Господь Моисею и рече: (2) Го
вори на Израилевы-тѣ сынове, и кажи:
Ако нѣкоя жена зачне и роди мжжко
дѣте, тя ще бжде нечиста седмь дни:
350
ЛЕВИТЪ.
Гл. 12.
Споредъ дни-тѣ когато е въ разлжченіе
заради мѣсечины-тѣ си, ще бљде нечиста.
3 И въ осмый-тъ день ще ся обрѣже крае4 кожіе-то му. А тя ще сѣди тридесеть п
три дни въ очищеніе-то отъ кръвь-тж си;
до никоіж свят2ь вещь да не допира, и
въ святилище-то да не влѣзе, додѣ ся ис5 пълнятъ дни-тѣ на очищеніе-то й. Ако ли
роди женско, то ще бжде нечиста двѣ
седмицы, какта въ разлжченіе-то си: и
да сѣди въ очищеніе-то отъ кръвь-тяі си
піестдесеть и шесть дни.
6 И като ся испълнятъ дни-тѣ на очи
щеніе-то и, за сынъ, или за дъщеріж, да
донесе агне еднолѣтно за всесъжженіе, и
гължбче, или гъргорицж, въ приношеніе
за грѣхъ, до двери-тѣ на скынііж-тгь на
7 събраніе-то, при священника : И той да
го принесе прѣдъ Господа, и да направи
умилостивеніе за некк, и тя ще бжде чи
ста отъ теченіе-то на кръвь-тж си. Тойзи
е законъ-тъ за онжзи която ражда мжжко
8 дѣте, или женско. Ако ли й не стига ржка да донесе агне, нека донесе двѣ гъргорицы, или двѣ гълъбчета,, едно за всесъж
женіе, а едно въ приношеніе за грѣхъ: и
священникъ-тъ да направи умилостиве
ніе за неіж, и ще бжде чиста,
Гл. 13.
ЛЕВИТЪ.
351
ГЛАВА 13.
1 и говори Господь Моисею и Аарону и
2 рече: Когаіо нѣкой человѣкъ има по коЖЖ-ТЉ на снагж-тљ си отокъ, или крастж, или льскаво пятно, и стане вьрху
К0ЖЉ-ТЖ. на снагж-тж му рана отъ проказж, да ся заведе при Аарона священ
ника, или при едного отъ сынове-тѣ
3 му священницы-тѣ : И священникъ-тъ да
прѣгледа ранж-тж на кожж-тж на снагж-тж. И ако влакна-та на ранж-тж сж
побѣлѣли, и рана-та ся види по дълбока
отъ кожж-тж на снагж-тж му, тя е рана
на проказж; и священникъ-тъ като го
4 прѣгледа, ще го обяви нечистъ. Но ако
льскаво-то пятно е бѣло на кожж-тж на
снагж-тж му, и на видъ не е по дълбоко
отъ кожж-тж, и влакна-та му не сж ся
промѣняли въ бѣло, то священникъ-тъ да
затвори оногози който има ранж-тж седмь
5 дни ; И въ седмый-тъ день да го прѣгледа
священникъ-тъ; и ако види че рана-та е
въ стояніе, м не ся е распрострѣла ра
на-та по кожж-тж, тогазь священникъ-тъ
6 да го затвори другы седмь дни ; И пакъ
да го прѣгледа священникъ-тъ въ сед
мый-тъ день; и рана-та ако е завѣнжла,
и не ся е распрострѣла рана-та по ко
жж-тж, тогазь священникъ-тъ да го обяви
352
ЛЕВИТЪ.
Гл. 13.
чистъ: то е краста; и да испере дрехы7 тѣ си и ще бжде чистъ. Ако ли ся е распрострѣла много краста-та по кожж-тж,
подиръ явяваніе-то му прѣдъ священника
за очищеніе-то си, той трѣбва да ся яви
8 пакъ на священника. И ако види священникъ-тъ, че ся е распрострѣла краста-та по кожљ-тж, тогазь священникъ-іъ
ще го обяви за нечистъ : това е проказа.
9
Когато единъ ч'^ловѣкъ има ранж
отъ проказж, то да ся заведе той при
10 священника; И священникъ-тъ ще прѣгледа, и ако отокъ-тъ на кожж-тж е бѣлъ,
влакна-та сж ся промѣнили на бѣлы, и
11 има живо месо въ отокъ-тъ, Това е стара
проказа на кожж-тж на снагж-тж му, и
священникъ-тъ трѣбва да го обяви за не12 чистъ. Но ако ся е распрострѣла много
проказа-та по кожж-тж, и е покрыла всичкж-тж кожж на имущій-тъ ранж-тж отъ
главж-тж му до нозѣ-тѣ му, колкото могжтъ да видятъ очи-тѣ на священника;
13 Тогазь ще прѣгледа священникъ-тъ, и ако
проказа-та е покрыла всичкж-тж му снагж, да покаже чистъ оногози който има
ранж-тж; тя ся е промѣняла всичка-та
14 въ бѣло : той е чистъ. Но въ който день
ся покаже въ него живо месо, да бжде
15 нечистъ. И като прѣгледа священникъ-тъ
живо-то месо, ще го обяви нечистъ; жи-
Гл. 13.
ЛЕВИТЪ.
353
16 ВО-ТО месо е нечисто : то е проказа. Или
ако живо-то месо ся промѣни пакъ, и
стане бѣло, да дойде при священника;
17 И ще го прѣгледа священникъ-іъ ; и ако
ся е промѣнила рана-та на бѣло, тогазь
да обяви священникъ-тъ чистъ оногози,
който има ранж-тљ: той е чистъ.
18 Ако снага-та на нѣкого е имала на ко19 жљ-тљ струнен и е оздравѣлъ, И на мѣ
сто-то на струпей-тъ ако е станжло бѣлъ
отокъ, или лъскаво пятно бѣло, червени
каво, той да ся покаже на священника ;
20 И священникъ-тъ ще прѣгледа, и ако ся
види по дълбоко отъ К0ЖЖ.-ТЖ, и влакна
та му сж. ся промѣнили въ бѣло, то да
го обяви священникъ-тъ за нечистъ: това
е рана на проказж, която е избухнжла
21 въ струпей-тъ. И ако іж прѣгледа священникъ-тъ, п ето, нѣма бѣлы влакна въ
неіж, и не е по дълбока отъ кожж-тж,
и завѣнжла е, тогазь священникъ-тъ да го
22 затвори седмь дни ; И ако ся е распрострѣла по кожж-тж много, тогазь свя
щенникъ-тъ да го обяви за нечистъ: то
23 е язва. Но ако льскаво-то пятно остава
на мѣсто-то си, и не ся е распрострѣло,
то е бѣлѣгъ на струпей-тъ; и священ
никъ-тъ да го обяви за чистъ.
24 Ако ли снага-та на нѣкого имгі по ко
жж-тж си изгорено отъ огнь, и оздравѣ12
354
ЛЕВИТЪ.
Гл. 13.
ло-то на изгорено-то има лъскаво пятно,
25 бѣло червеникаво, или бѣло, Тогазь ще го
прѣгледа священникъ-тъ ; и ако влакна
та на льскаво-то пятно сљ ся промѣнили
въ бѣло, и на видъ е по дълбоко отъ кожж-тж, то е проказа която е избухнала
въ изгорено-то; и священникъ-тъ да го
обяви нечистъ: то е язва на проказа.
26 Ако ли священникъ-тъ го прѣгледа, и ето,
нѣма бѣлы влакна въ льскаво-то пятно,
и не е по дълбоко отъ кожа-та, и завѣнало е; то да го затвори священникъ27 тъ седмь дни ; И да го прѣгледа священ
никъ-тъ въ седмый-тъ день; и ако ся е
то распрострѣло много по кожа-та, то
газь да го обяви священникъ-тъ за не28 чистъ : то е язва на проказа. Ако ли
льскаво-то пятно си стой на мѣсто-то,
м не ся е распрострѣло по кожа-та, и
е завѣнало, това е отокъ отъ изгорено-то,
и священникъ-тъ да го обяви за чистъ;
понеже е бѣлѣгъ отъ изгорено-то.
29 И ако мажъ или жена има рана на
30 глава-та, или на брада-та. То да прѣ
гледа священникъ-тъ рана-та ; и ако е
на видъ по дълбока отъ кожа-та, и въ
неіа има тънкы влакна русы, то да го
обяви священникъ-тъ нечистъ : то е кель,
проказа на глава-та, или на брада-та.
31 Ако ли прѣгледа священникъ-тъ рана-та
Гл. 13.
ЛЕВИТЪ.
355
на кель-тъ, и ето, на видъ не е по дъл
бока отъ КОЖЖ.-ТЖ, и нѣма черны влакна
въ неіж, тогазь священникъ-тъ да затвори
седмь дни оногози който има ранљ-тљ
32 на кель-тъ ; И да прѣгледа священникъ-тъ
оногози който има ранљ-тљ въ седмый-тъ
день; и ако не ся е распрострѣлъ кель
тъ, и нѣма въ него русы влакна, и на
видъ кель-тъ не е по дълбокъ отъ ко33 жж-тж. Той да ся обръсне, но келяво-то
да не обръсне; н священникъ-тъ да за34 твори келявый-тъ другы сеДмь дни. И въ
седмый-тъ день да прѣгледа священникътъ кель-тъ; и ако кель-тъ не ся е рас
прострѣлъ по кожгь-тж, и на видъ не е
по дълбокъ отъ КОЖЉ-ТЖ, то да го обяви
священникъ-тъ за чистъ; и той даиспере
35 дрехы-тѣ си, и ще бжде чистъ. Ако ли
подирь очищеніе-то му ся е распрострѣлъ
36 много кель-тъ по кожљ-тж. То да го прѣ
гледа священникъ-тъ; и ако кель-тъ ся
е распрострѣлъ по кожљ-тљ, священникъ. тъ да не тьрси русы влакна: той е не37 чистъ. Но аКо прѣгледа че кель-тъ е въ
стояніе, и сж. проникнжли черны влакна
въ него, кель-тъ е оздравѣлъ, той е чистъ:
и ще го обяви священникъ-тъ за чистъ:
38 И ако мжжъ, или жена има по кожжтж на снагж-тж си льскавы пятна бѣлы,
39 То да прѣгледа священникъ-тъ, и ако
356
ЛЕВИТЪ.
Гл. 13.
льскавы-тѣ пятна по кожж-тж йа снагжтж му сж бѣлизнавы, лишай е избухнжлъ
по кожж-тж: той е чистъ.
40 И ако ся е оскубала глава-та на нѣкого,
41 той е плѣшивъ, чистъ е. И ако му ся е
оскубала глава-та къмъ лице-то, възлысъ
42 е, чистъ е ; Но ако въ плѣшинж-тж или въ
възлысинж-тж има бѣла рана, червени
кава, проказа е която е излѣзла въ плѣ
шинж-тж му, или въ възлысинж-тж му.
43 И священникъ-тъ ще го прѣгледа ; и ако
отокъ-тъ на ранж-тж е бѣлъ червеникавъ
въ плѣшинж-тж му, или въ възлысинжтж му, както ся види проказа-та по ко44жж-тж на снагж-тж. Той е прокаженъ
человѣкъ, нечистъ е: священникъ-тъ да
го обяви за нечистъ съвсѣмъ: той има
ранж-тж си на главж-тж си.
45 И на прокаженный-тъ който има тжзи
ранж дрехы-тѣ му да ся раздержтъ, и
глава-та му да бжде непокрыта, и
устны-тѣ си да покрыв, и да выка: Не46 чистъ, нечистъ. Прѣзъ всичкы-тѣ дни,
до когато бжде рана-та на него ще е не
чистъ ; нечистъ е той и да сѣди отлжченъ; вънъ отъ станъ-тъ да бжде оби
талище-то му.
47 Е ако бжде рана-та на проказж-тжвъ
дрехж, въ дрехж вълненж, или въ дрехж
48 лененж, Или въ основж-тж, или во въ-
Гл. 13.
ЛЕВИТЪ.
357
тъкъ-тъ, отъ ленъ, или отъ вълнж, или
въ кожж, или въ всяко нѣщо направено
49 отъ КОЖЉ, И рана-та е зеленикава, или
червеникава, въ дрехљ-тж, или въ кожж-тж, или въ основж-тж, или во вътъкъ-тъ, или во всякой коженъ съсждъ,
то е рана отъ проказж и да ся покаже
50на священника; И священникъ-тъ да
прѣгледа ранж-тж, и да затвори седмь
51 дена оногози, който има ранж-тж. И въ
седмый-тъ день да прѣгледа ранж-тж :
ако ся е распрострѣла рана-та по дрехж-тж, или по основж-тж, или по вътъкъ-тъ, или по кожж-тж, въ каквжто
работж и да бжде употрѣбена кожа-та,
рана-та е проказа гнилотворна : това е
52 нечисто. И да изгори дрехж-тж, или основж-тж, или вътъкъ-тъ, вълненъ или
лененъ, или всякой съсждъ коженъ въ
който е рана-та ; защото е гнилотворна
проказа: съ огнь да ся изгори.
53 И ако види священникъ-тъ, и ето, рана-та не ся е распрострѣла по дрехж-тж,
или по основж-тж, или по вътъкъ-тъ,
54 или по какъвъ да е коженъ съсждъ. То
да заповѣда священникъ-тъ да испержтъ
онова което има ранж-тж, и да го за55 твори другы седмь дни ; И да прѣгледа
священникъ-тъ ранж-тж, слѣдъ праніето: и ако рана-та не е промѣнила видъ-
358
ЛЕВИТЪ.
Гл. 14.
тъ си, и не ся е распрострѣла рана-та,
тя е нечиста ; съ огнь да à изгоришь :
разядателна е, отъ опако-то, или отъ ли56 це-то. И ако види священникъ-тъ и ею
рана-та слѣдъ праніе-то си е завѣнала,
то да ÍL отдере отъ дрехљ-тж, или отъ
К0ЖЉ-ТЖ, или отъ основж-TÄ, или отъ
57 вътъкъ-тъ. Но ако ся яви ош,е на дреХЉ-ТЖ, или на основљ-тж, или на въ
тъкъ-тъ, или на кой да е коженъ съсждъ, проказа е избухнжла: съ огнь да
58 изгоришь онова което има ранж.-тљ. И
дреха-та, или основа-та, или вътъкъ-тъ,
или кой да е коженъ съсждъ, който ще
исперешь, ако ся заличи рана-та отъ
тѣхъ, то да ся непере пакъ, и ще бжде
чисто.
59 Тойзи е законъ-тъ за ранж-тж на пре
казљ-тљ во вълнена дрехж, или лененм,
или въ 0СН0ВЉ-Т2&, или въ вътъкъ-тъ, илі
въ кой да е коженъ съеждъ, за да ст
обявява чистъ, или нечистъ.
ГЛАВА 14.
1 Н говори Господь Моисею, и рече: (2) Този
е законъ-тъ за прокаженный-тъ, въ деньтъ на очищеніе-то му: “да ся приведе
3 при священникъ-тъ : И да излѣзе священникъ-тъ вънъ отъ станъ-тъ, и да прѣгледа
ί
I
>
)
Гл. 14.
ЛЕВИТЪ.
359
священникъ-тъ, и ако е оздравѣлъ прокаженный-тъ отъранж-тж на проказж-тж,
4 Тогазь да заповѣда священникъ-тъ да
земжтъ за очищаемый-тъ двѣ живы чи
сты птичета, и кедрово дьрво, и чер5 венж бближ и иссопъ : И да заповѣда
священникъ-тъ да заколятъ едно-то птиче
въ пьрстенъ съсждъ, надъ живж водж:
6 А той да земе живо-то птиче, и кедрово
то дьрво, и червенж-тж езляж и иссопъ-тъ,
и да натопи тѣхъ и живо-то птиче въ кръвьтж на птиче-то заклано-то надъ живж-тж
7 водж; И да поръси очищаемый-тъ отъ проказж-тж седмь пжти, и даго обяви чистъ;
и да испусне живо-то птиче на поле-то.
8 И очищаемый-тъ да испере дрехы-тѣ си, и
да обръсне всичкы-тѣ си космы, и да
ся омые съ водж, и ще бжде чистъ; и
слѣдъ това да дойде въ станъ-тъ; но да
остане вънъ отъ шатьръ-тъ си седмь дена.
9 И въ седмый-тъ день да обръсне всичкытѣ си космы, главж-тж си, и брадж-тж
си, и вѣжды-тѣ си, и всичкы-тѣ си космы
да обръсне; и да испере дрехы-тѣ си, и
да омые тѣло-то си съ водж, и ще бжде
чистъ.
10 И въ осмый-тъ день да земе двѣ бес
порочны мжжкы агнета, и едно беспоро
чно женско агне еднолѣтно, и три десеты
части отъ чисто брашно за хлѣбно при-
360
ЛЕВИТЪ.
Гл. 14.
ношеніе, мѣеено съ елей, и единъ логъ
Нелей: И священникъ-тъ който очиш;авада
прѣдстави очищаемый-тъ человѣкъ и тѣхъ
прѣдъ Господа, въ двери-тѣ на скыніѢб12 IL на събраніе-то. И да земе священникъ-тъ едно-то мжжко агне, и да го
принесе въ приношеніе за прѣстжпленіе,
и логъ-тъ елей-тъ, и да гы двигне за
13 движимо приношеніе прѣдъ Господа. И да
заколе агне-то, на мѣсто-то дѣто коліжтъ
приношеніе-то за грѣхъ и всесъжженіе-то
на свято-то мѣсто ; защото приношеніе-то
за прѣстліпленіе, както и приношеніе-то
за грѣхъ принадлежи на священника:
14 то е прѣсвято. И да земе священникъ-тъ
отъ кръвь-тж на приношеніе-то за прѣстжпленіе, и да тури священникъ-тъ на
край-тъ на десно-то ухо на очищаемый-тъ
и на палеп,ъ-тъ на деснљ-тж му рљкж, и на голѣмый-тъ пьрстъ на де15 снж-тж му ногж ; И да земе священникътъ отъ логъ-тъ елей, и да го излѣе въ
16 длань-тж на лѣвж-тж си ржкж : И да на
топи священникь-тъ десный-тъ си пьрстъ
въ елей-тъ който има въ лѣвж-тж си
длань, и да поръси отъ елей-тъ съ пьрстъ17 тъ си седмь пжти прѣдъ Господа: И отъ
останжлый-тъ елей който има въ дланьтж си, да тури священникъ-тъ на крайтъ на десно-то ухо на очищаемый-тъ, и
,
j
[
|
Гл. 14.
ЛЕВИТЪ.
361
на палецъ-тъ на деснж-тж. му ржкљ, и
на голѣмый-тъ пьрстъ на деснљ-тљ му
ногж, вьрху кръвь-тж на приношеніе-то
18 за прѣстгьпленіе ; А останжлый-тъ елей
който е въ длань-тж на священникъ-тъ,
да тури на главж-тљ на очищаемый-тъ
и да направи священникъ-тъ умилости19 веніе за него прѣдъ Господа. И да при
несе священникъ-тъ приношеніе-то за
грѣхъ, и да направи умилостивеше за очищаемый-тъ отъ нечистотљ-тж си: ипо20 слѣ да заколе всесъжженіе-то. И да при
несе священникъ-тъ всесъжженіе-то и
хлѣбно-то приношеніе на олтарь-тъ; и да
направи умилостивеше за него священ
никъ-тъ, и ще бжде чистъ.
21 Ако ли е сиромахъ, и не му стига
ржка-та, то нека земе едно агне въ дви
жимо приношеніе за прѣстжпленіе, за да
ся направи умилостивеше за него, и еднљ
дееетљ часть oms ер5л! чисто брашно мѣсено съ елей за хлѣбно приношеніе, и
22 единъ логъ елей, И двѣ гъргорицы, или
двѣ гължбчета, каквото бы намѣрилъ;
и една-та да бжде приношеніе за грѣхъ,
23 а друга-та всесъжженіе. И въ осмый-тъ
день да гы донесе за очищеніе-то си при
священника, у двери-тѣ на скынііж-тлі
24 на събраніе-то, прѣдъ Господа. И да земе
священникъ-тъ агне-то на приношеніе-то
362
ЛЕВИТЪ.
Гл. 14.
за прѣстжпленіе, и логъ-тъ елей-тъ, и да
гы двигне священникъ-тъ за движимо при25 ношеніе прѣдъ Господа. И да заколе агне-то на приношеніе-то за прѣстжпленіе;
и да земе священникъ-тъ отъ кръвь-тж
на приношеніе-то за прѣстжпленіе, и да
тури на край-тъ на десно-то ухо на очищаемый-тъ, и на палецъ-тъ на десна^-тљ
му ржкж, и на голѣмый-тъ пьрстъ на
26 деснљ-тж му ногж. И да излѣе священ
никъ-тъ елей-тъ въ длань-тж на лѣвгь-тж
27 си ржкљ; И отъ елей-тъ който има въ
лѣвж-тік си рљкж, да поръси священ
никъ-тъ съ десный-тъ си пьрстъ седмь
28 ПЉТИ прѣдъ Господа ; И да тури священ
никъ-тъ отъ елей-тъ, който има въ дланьтж. си, на край-тъ на десно-то ухо на
очищаемый-тъ, и на палецъ-тъ на деснљrâ му рљкж, и на голѣмый-тъ пьрстъ
на деснж-тгь му ногж, на туй мѣсто дѣ
то е кръвь-та отъ приношеніе-то за прѣ29 ст.хпленіе ; А останжло-то отъ елей-тъ,
което е въ длань-тж на священника, да
тури на глављ-тж. на очищаемый-тъ, за да
направи умилостивеше за него прѣдъ Го30 спода. И да принесе еднљ-тж отъ гъргорицы-тѣ, или отъ гълз&бчета-та, какво31 то бы намѣрилъ : Каквото бы намѣрилъ,
едно-то приношеніе за грѣхъ, а друго-то
всесъжженіе, наедно съ хлѣбно-то при-
Гл. 14.
ЛЕВИТЪ.
363
ношеніе; и да направи священникъ-тъ умилостивеніе за очищаемый-тъ, прѣдъ Го
спода.
32 Тозь е законъ-тъ за оногози който има
ранљ отъ проказж, и му не стига ржка
за очищеніе-то му.
33 И говори Господь Моисею и Аарону и
34 рече: Когато влѣзете въ Ханаанскж-тх
земіж, която ВИ давамъ азъ за владѣніе,
и турж ранж отъ проказљ въ нѣкоіз; кж,щж, въ земіж-тж на ваше-то притяжаніе,
35 И онзи на когото е кжща-та, дойде,
та яви на священника и каже: Видѣ ми
36 ся като язва въ кжщж-тж ; Тогазь да
заповѣда священникъ-тъ да испразднятъ
кжщж-тж, прѣди да влѣзе священникъ-тъ
да прѣгледа язвж-тж, за да не стане
нечисто всичко що е въ кжщж-тж : и слѣдъ
това да влѣзе священникъ-тъ, да прѣгледа
37 кжщж-тж; И като разгледа язвж-тж: ако
е язва-та по стѣны-тѣ на кжщж-тж, съсъ
зеленикавы или червеникавы трапчинкы,
и видъ-тъ имъ е по дълбокъ отъ лице-то
38 на стѣнж-тж; Тогазь да излѣзе священ
никъ-тъ изъ кжщж-тж до двери-тѣ на
кжщж-тж, и да затвори кжщж-тж, седмь
39 дни : И да ся върне священникъ-тъ въ
седмый-тъ день, й да прѣгледа : и рана-та
ако ся е распрострѣла по стѣны-тѣ на
40 кжщж-тж, То священникъ-тъ да заповѣда
364
ЛЕВИТЪ.
Гл. 14.
да извадятъ каменіе-тѣ, на конто е язва
та, и да гы хвьрлятъ вънъ отъ градъ-іъ
41 на нечисто мѣсто. И да направи да остжржатъ кжщж-тж. извжтрѣ околовьрстъ и
да хвьрлятъ остржганљ-тљ пьрсть вънъ
42 отъ градъ-тъ на нечисто мѣсто. И да землітъ другы каменіе, и да гы вложатъ
вмѣсто онѣзи каменіе: идаземжтъ другљ
43 пьрсть, и да помажжтъ кжщж-тж. И ако
дойде пакъ язва-та и ся покаже въ кљщж.-тж, слѣдъ когато извадятъ каменіетѣ, и като остжржжтъ кл;щж.-тж, и à
44 помажетъ. Тогазь да влѣзе священникътъ, и да прѣгледа: u ако ся е распрострѣла язва-та въ кжщж-тж, това е
гнилотворна проказа въ кжщж.-тж.: не45 чиста е. И ще съборятъ кжщж-тж, ка
меніе-тѣ й, и дрьвіе-то й, и всичкж-тљ
пьрсть на кжщж-тж; и да гы изнесжтъ
46 вънъ отъ градъ-тъ на нечисто мѣсто. 0
който влѣзе въ кљп^љ-тж, прѣзъ всичко
то врѣме въ което е была затворена, да
47 бжде нечистъ до вечеръ. И който спи въ
кжщж-тж, да испере дрехы-тѣ си : и който
яде въ кжщж-тж, да испере дрехы-тѣ си.
48 Но ако влѣзе священникъ-тъ та прѣ
гледа, и ето, не ся е распрострѣла рана-та въ кжщж-тж, отъ когато ся е по
мазала кжща-та, тогазь священникъ-тъ
да обяви кжщж-тж за чистж, защото е ис-
Гл. 15.
ЛЕВИТЪ.
365
49 цѣлѣла язва-та. И за да очисти кжщж.-тж,
нека земе двѣ птичета, и кедрово дърво,
50 и червенљ взляя и иссопъ. И да заколе
едно-то птиче въ пьрстенъ съсждъ, надъ
51 живж ВОДЉ. И да земе кедрово-то дьрво,
и иссопъ-тъ, и червенж-тљ езлйж, и живо-то птиче, и да гы натопи въ кръвь-тж
на заклано-то птиче и въ живж-тж водж,
52 и да поръси кжщж-тж седмь пжти. И да
очисти кжщж-тж съ кръвь-тж на птиче
то, и съ живж-тж водж, и съ живо-то
птиче, и съ кедрово-то дьрво, и съ иссопъ53 тъ, и съ червенж-тж езлиж. И да пусне жи
во-то птиче вънъ отъ градъ-тъ на поле
то, и да направи умилостивеше за кжгцж-тж: и ще бжде чиста.
54 Тозь е законъ-тъ за всякоіж ранж отъ
55 проказж, и отъ кель, И за проказж на
56 дрехж, и на кжщж, И за отокъ и за
57 крастж, и за льскавы пятна: За да по
казва кога е нѣщо нечисто, и кога чисто:
тозь е законъ-тъ за проказж-тж.
ГЛАВА 15.
1И говори Господь Моисею и Аарону и
2 рече : Говорѣте на Израилевы-тѣ сынове
и кажѣте имъ: Ако нѣкой человѣкъ има
теченіе изъ тѣло-то си, нечистъ е отъ теЗченіе-то си. И нечистота-та му въ тече-
366
ЛЕВИТЪ.
Гл. 15.
ніе-то му е тая: или отъ плъть-тж тече
теченіе-то му, или въ плъть-т2ь му ся спре
4 теченіе-то му : негова е нечистота. Всяка
постелка на коіжто легне онзи който има
теченіе-іо, ще е нечиста : и всяко нѣщо,
5 на което сѣдне, ще бљде нечисто. И онзи
человѣкъ, който ся допре до постелкжIL му, трѣба да испере дрехы-тѣ си, и
да ся омые съ водж, и ще бжде нечистъ
6 до вечеръ. И който сѣдне на нѣщо вьрхъ
което е сѣдѣлъ онзи който има теченіето, да испере дрехы-тѣ си, и да ся омые
съ водж, и ще бжде нечистъ до вечеръ.
7 И който ся допре до тѣло-то на оногози
който има теченіе-то, да испере дрехы-тѣ
си, и да ся омые съ водж, и ще бжде
8 нечистъ до вечеръ. И ако онзи който има
теченіе-то плюне вьрхъ чистый-тъ, той да
испере дрехы-тѣ си, и да ся омые съ
9 водж, и да бжде нечистъ до вечеръ. И
всяко сѣдло, на което бы сѣднжлъ онзи
който има теченіе-то, ще бљде нечисто.
10 И който ся допре до всяко нѣщо което
е было подъ него, да бжде нечистъ до
вечеръ; и който го земе да непере дре
хы-тѣ си, и да ся омые съ водгь, и ще
бжде нечистъ до вечеръ.
11 И до когото ся допре онзи който има те
ченіе-то, безъ да има ржцѣ-тѣ си омыты
съ водж, той да испере дрехы-тѣ си, и
Гл. 15.
ЛЕВИТЪ.
367
да, ся омые съ водж, и да е нечистъ до
12 вечеръ. И пьрстный съсждъ, до когото
бы ся допрѣлъ онзи който има теченіе-то,
да ся строши ; и всякой съсждъ дьрвенъ
13 да ся измые съ водж. И когато ся очисти
отъ теченіе-то си онзи който има теченіе,
тогазь да изброи за себе си седмь дни
за очищеніе-то си; и да испере дрехы-тѣ
си, и да омые тѣло-то си съ живж водж,
14 и ще бжде чистъ. И въ осмый-тъ день
да си земе двѣ гъргорицы, или двѣ гължбчета, и да иде прѣдъ Господа у двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то, и да
15 гы даде на священника : И да гы при
несе священникъ-тъ едно-то приношеніе
за грѣхъ, а друго-то всестжженіе; и да
направи священникъ-тъ умилостивеніе за
него прѣдъ Господа за теченіе-то му.
16 И онзи человѣкъ, отъ когото излѣзе
сѣме отъ съвъкупленіе, да омые всичко
то си тѣло съ водж, и да е нечистъ до
17 вечеръ. И всяка дреха, и всяка кожа, на
която бы паднжло сѣме отъ съвъкупле
ніе, да ся испере съ водж, и да бжде не18 чиста до вечеръ : А жена-та, съ коіжто бы
ся съвъкупилъ мжжъ, да ся омыіжтъ съ
водж, и да бжджтъ нечисти до вечеръ.
19 И жена-та ако има теченіе м е кръвь
теченіе-то й отъ плъть-тж й, да бжде разлжчена седмь дни : и всякой който ся до-
368
ЛЕВИТЪ.
Гл. 15.
пре до неіж ще бжде нечистъ до веіеръ.
20 И всяко нѣщо на което е лежала въ разлжченіе-то си, ще бжде нечисто : и всяко
нѣщо на което бы сѣдѣла, ще бжде не21 чисто. И всякой който ся допре до постелкљ-TÆ. й, да испере дрехы-тѣ си, и |
да ся омые съ водж, и ще бжде нечистъ
22 до вечеръ. И всякой който ся дойре до
нѣщо на което е тя сѣдѣла, да испере
дрехы-тѣ си, и да ся омые съ водж, и ще
23 бљде нечистъ до вечеръ. И ако бы имало
нѣщо врьхъ постелкж-т2ь или врьхъ това
на което бы сѣдѣла тя, та ся дойре той
24 до него, ще бжде нечистъ до вечеръ. И
ако нѣкой легне съ неіж, и дойде кръвотеченіе-то й на него, ще бжде нечистъ
седмь дни, и всяка постелка, на коЈљто
бы легнжлъ той, ще бжде нечиста.
25 И ако нѣкоя жена има кръвотеченіе
много дни, вънъ отъ врѣме-то на разлљченіе-то си, или ако има теченіе по на
дълго отъ разлщченіе-то си, всичкы-тѣ
дни на теченіе-то на нечистотљ-тљ й ще
бжджтъ както дни-тѣ на разлжченіе-то й:
26 ще бжде нечиста. Всяка постелка, на кожто лежи въ всичкы-тѣ дни на теченіе-то
си, ще й бжде както постелка-та на
разлжченіе-то й : и всяко нѣщо, на което
сѣдне, ще бжде нечисто, както въ нечи27 СТ0ТЉ-ТЉ на разллченіе-то й. И всякой
Гл. 16.
ЛЕВИТЪ.
369
който ся допре до тѣхъ, ще бжде нечистъ,
и да испере дрехы-тѣ си, и да ся омые
съ водж, и ще бжде нечистъ до вечеръ.
28 Но ако ся очисти отъ теченіе-то си, тогазь да изброи за себе си седмь дни, и
29 слѣдъ тѣхъ ще бжде чиста. И въ осмый-тъ
день да си земе двѣ гъргорицы, или двѣ
гълъбчета, и да гы донесе при священ
ника до двери-тѣ на скынііж.-тж на събра30 ніе-то. И да принесе священникъ-тъ едно
то приношеніе за грѣхъ, а друго-то всесъжженіе; и священникъ-тъ да направи
умилостивеше заради неьъ прѣдъ Господа,
за теченіе-то на нечистотљ-тљ й.
31 Така да отдѣлите Израилевы-тѣ сы
ново отъ нечистоты-тѣ имъ: и да не умржтъ
поради нечистотљ-тж си, като оскверняватъ скынііж-тж ми, която е въ срѣдъ тѣхъ.
32 Тозь е законъ-тъ за оногозь, който има
теченіе; и за оногозь отъ когото излѣзва сѣме отъ съвъкупленіе и ся осквер33 нява чрѣзъ него ; И за онжзь която е
болна отъ кръвотеченіе-то си; и за оно
гозь който има теченіе, мльжъ или жена,
и за оногозь който легне съ нечиста.
ГЛАВА 16.
1II говори Господь Моисею, слѣдъ смьртьIL на двама-та Аароновы сынове, кога-
370
ЛЕВИТЪ.
Гл. 16.
то пристжпихж es чуждъ огнь прѣдъ Го2 спода и умрѣхж. : И рече Господь Мои
сею: Кажи на Аарона братгг си, да не
влази всяко врѣме въ святилище-то, което е отвжтрѣ завѣсж-тж, прѣдъ очи
стилище-то което е вьрху ковчегъ-тъ, за
да не умре; защото въ облакъ ще ся
3 явявамъ вьрхъ очистилище-то. Така да
влѣзе Ааронъ въ святилище-то съ юнецъ
отъ говеда-та въ приношеніе за грѣхъ,
4 и съ овенъ за всесъжженіе. Да ся облѣче въ лененъ освятенъ хытонъ, и ленены
гащи да има на тѣло-то си, и съ лененъ
поясъ да е опасанъ, и лененъ кыдаръ да
носи на главщ-тщ си : тѣ сљ святы облѣкла; и да омые съ водж. тѣло-то си, и
5 да ся облече въ тѣхъ. И отъ събраніе-іо
на Израилевы-тѣ сынове даземе два ярца
отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ,
и единъ овенъ за всесъжженіе.
6 И да приведе Ааронъ юнецъ-тъ на при
ношеніе-то за грѣхъ, което где принесе
за себе си, и да направи умилостивеніѳ
7 за себе си и за домъ-тъ си. И да земе
два-та ярца, и да гы постави прѣдъ Го
спода, до дверн-тѣ на скынііж-тж на съ8 браніе-то. И да хвьрли Ааронъ жрѣбія за
два-та ярца; едно жрѣбіе за Господа, и
9 едно жрѣбіе за отпущаемый-тъ ярецъ. И
да приведе Ааронъ ярецъ-тъ, на койіо е
Гл. 16.
ЛЕВИТЪ.
371
паднжло жрѣбіе-то Господи^ и да го при10 несе въ приношеніе за грѣхъ. А ярецъ-тъ
на който е паднжло жрѣбіе-то на отпу
щеніе, да го прѣдстави живъ прѣдъ Го
спода, за да направи съ него умилостивеніе, и да го проводи въ пустыннь-тль
на отпущеніе.
И И да приведе Ааронъ юнецъ-тъ на при
ношеніе-то за грѣхъ, което ще принесе
за себе си, и да направи умилостивеніе
за себе си, и за домъ-тъ си : и да заколе
юнецъ-тъ на приношеніе-то за грѣхъ, кое12 то приноси за себе си. И да земе кадилНИЦЉ-ТЖ. пълнж съ распалены вжглища
отъ олтарь-тъ, конто е прѣдъ Господа, и
пълны двѣ щепы съ благовоненъ темянъ
счуканъ дребно, и да го внесе отъ вжтрѣ
13 завѣсж-тщ. И да тури темянъ-тъ на огньтъ прѣдъ Господа, и дымъ-тъ на темянътъ да покрые очистилище-то, което е на
14 свидѣтелство-то, за да не умре. И да
земе отъ кръвь-тж на юнецъ-тъ, и "да
поръси съ прьстъ-тъ си очистилище-то
къмъ истокъ; 'и прѣдъ очистилище-то
да поръси седмь пжти отъ кръвь-тть, съ
15 прьстъ-тъ си. Тогазь да заколе ярецъ-тъ
на приношеніе-то за грѣхъ, което е за
людіе-тѣ; и да внесе кръвь-тж му отвщтрѣ завѣсщ-тж, и да направи съ
кръвь-т2& му, както направи съ кръвь-
372
ЛЕВИТЪ.
Гл. 16.
IL на юніцъ-тъ, и да поръси съ некь
надъ очистилище-то, и прѣдъ очистили16 ще-то. И да направи умилостивеше за
святилище-то, заради нечистоты-тѣ на Израилевы-тѣ сынове, и заради прѣстжпленія-та имъ и всичкы-тѣ имъ грѣхове : така
да направи и за скынінь-тж. на събраніето, която стои по между имъ въ срѣдъ
17 нечистоты-тѣ имъ. И никой человѣкъ да
ся не намѣри въ скыніж-тж. на събраніе-то, когато влази той въ святилище-то
да направи умилостивеше, додѣ излѣзе
като направи умилостивеніе за себе си,
и за домъ-тъ си, и за всичкый-тъ Израи18 левъ съборъ. Тогазь да излѣзе къмъ
олтарь-тъ който е прѣдъ Господа, и да
направи умилостивеніе за него ; и да земе
отъ кръвь-тж. на юнецъ-тъ, и отъ кръвьтж на ярецъ-тъ, и да тури наоколо по
19 рогове-тѣ на олтарь-тъ. И да поръси вьрхъ
него отъ кръвь-тлб. съ пьрстъ-тъ си седмь
пжти, и да го очисти отъ нечистоты-тѣ
на Израилевы-тѣ сынове, и да го освяти.
20 И като свьрши да прави умилостиве
ніе за святилище-то, и за скынііж-тж на
събраніе-то, и за олтарь-тъ, да приведе
21 живый-тъ ярецъ ; И да тури Ааронъ цвѣ
тѣ си ржцѣ на глављ-тљ на живый-тъ
ярецъ; и да исповѣда надъ него всич
кы-тѣ беззаконія на Израилевы-тѣ сынове.
Гл. 16.
ЛЕВИТЪ.
373
и всичкы-тѣ имъ прѣстжпленія и всичкытѣ имъ грѣхове; и да гы тури на глаВЖ-ТЉ на ярецъ-тъ; и да го проводи въ
пустынііь-тж съ ржкж-тж. на приготвенъ
22 человѣкъ. И да понесе ярецъ-тъ на се
бе си всичкы-тѣ имъ беззаконія въ ненаселяема; земыі: така да пусне ярецъ-тъ
въ пустыніж-т2ь.
23 И да влѣзе Ааронъ въ скынііж-тж на
събраніе-то, и да съблѣче ленены-тѣ одежды, въ които ся е облѣклъ когато е
влѣзлъ въ святилище-то, и да гы остави
24 тамъ : И да омые тѣло-то си съ водљ на
свято мѣсто, и да облѣче дрехы-тѣ си, и
да излѣзе, и да принесе свое-то си всесъжженіе, и всесъжженіе-то на людіе-тѣ,
и да направи умилостивеніе за себе си,
25 и за людіе-тѣ. И тлъстинж-тж на принопіеніе-то за грѣхъ да изгори на олтарь-тъ.
26 И онзи който откара отпущаемый-тъ
ярецъ, да испере дрехы-тѣ си, и да омые
тѣло-то си съ ВОДЉ ; и слѣдъ това да влѣ27 зе въ станъ-тъ. А юнецъ-тъ на прино
шеніе-то за грѣхъ, и ярецъ-тъ на прино
шеніе-то за грѣхъ, на които кръвь-та ся
е внесла за да бжде умилостивеніе въ
святилище-то, да изнесжтъ вънъ отъ станътъ, и да изгорятъ въ огнь-тъ кожы-тѣ
28 имъ, и меео-то имъ, и лайна-та имъ. И
онзи който гы изгори, да опере дрехы-
374
ЛЕВИТЪ.
Гл. 16.
тѣ си, и да омые тѣло-то си съ водж, и
слѣдъ това да влѣзе въ станъ-тъ.
29 И това да ви бжде за вѣчно узаконе
ніе: Въ седмый-тъ мѣсецъ, въдесетый-тъ
день на мѣсецъ-тъ, да смирите душы-тѣ
си, и да не вършите никоіж работж, ни
туземецъ, нито пришлецъ който ся е на30 селилъ между васъ ; Защото въ тойзи
день священникз-тб ще направи умило
стивеше за васъ, да вы очисти отъ всичкы-тѣ ВИ грѣхове, та да сте чисти прѣдъ
31 Господа. Това ще бжде за васъ сљббота
на покой, и да смирите душы-тѣ си: то
32 е узаконеніе вѣчно. И да направи умилостивеніе-то онзи священникъ, който е
помазанъ и посвятенъ за да священствува
вмѣсто бащщ си, и да ся облѣче въ ле33 нены-тѣ одежды, святы-тѣ одежды. И да
направи умидостивеніе за евято-то свя
тилище и да направи умилостивеше за
скыніігБ-тж на събраніе-то, и за олтарь-тъ;
и да направи умидостивеніе за священннцы-тѣ, и за всичкы-тѣ людіе на събо34 ръ-тъ. И това ще бжде вамъ вѣчно
узаконеніе да направите умидостивеніе
заради Израилевы-тѣ сынове за веичкы-тѣ
имъ грѣхове, еднъждь въ годинљ-тж. И
направи така, както заповѣда Господь
Моисею.
Јл. 17.
ЛЕВИТЪ.
375
ГЛАВА 17.
1 И говори Господь Моисею и рече : (2) Го
вори на Аарона, и на сынове-тѣ му, и на
всичкы-тѣ Израилевы сынове, и кажи имъ :
Това е слово-то което заповѣда Господь
3 и рече : Който человѣкъ отъ домъ-тъ Из
раилевъ заколе говедо, или агне, или козж, въ станъ-тъ, или който заколе вънъ
4 отъ станъ-тъ, И го не приведе до дверитѣ на скынікБ-т2ь на събраніе-то, за да
принесе приношеніе Господу прѣдъ скыLà-rL Господніж, кръвь ще си вмѣ
ни на оногози человѣка; кръвь е продѣлъ,
и да ся истрѣби онзи человѣкъ отъ срѣдъ
5 людіе-тѣ си ; За да приводятъ Израилевитѣ сынове жертвы-тѣ си, които колятъ на
поле-то, и да гы приносятъ Господу, до
двери-тѣ на скыніж-тя; на събраніе-то,
при священника, и да гы заколятъ за
6 примирителны жертвы Господу. И да по
ръси священникъ-тъ съ кръвь-тл; олтарьтъ Господень, при двери-тѣ на скыніійіТЉ на събраніе-то, и да изгори тлъсти7 НЖ-ТЉ за уханіе благовонно Господу. И
да не приносятъ вече жертвы-тѣ си на
бѣсове-тѣ, слѣдъ които тѣ блудствуватъ :
това да имъ бжде узаконеніе вѣчно въ
родове-тѣ имъ.
8 И да имъ кажешь; Който человѣкъ отъ
376
ЛЕВИТЪ.
Гл. 17.
домъ-тъ Израилевъ, или отъ пришелцы-тѣ
прѣселены между васъ, принесе всесъж9 женіе или жьртвж, И іж не приведе до
двери-тѣ на скынііге-тж на събраніе-то,
за да à принесе Господу, да ся истрѣби онзи человѣкъ отъ людіе-тѣ си.
10 И ако нѣкой отъ домъ-тъ Израилевъ,
или отъ пришелцы-тѣ прѣселены между
васъ, яде каква да е кръвь, ще туріж ли
це-то си противъ онжзи душж, която яде
кръвь-тж, и ще іж истрѣбіж. отъ срѣдъ
11 людіе-тѣ й. Защото животъ-тъ на плътьтж е въ кръвь-тж; и азъ ви à дадохъ,
да правите умилостивеніе на олтарь-тъ
за душы-тѣ си; защото кръвь-та е която
12 прави умилостивеніе за душљ-тљ. За то
ва казахъ азъ на Израилевы-тѣ сынове:
Ни една душа отъ васъ да не яде кръвь;
нито пришлецъ-тъ, който е прѣселенъ
между васъ да яде кръвь.
13 И ако нѣкой человѣкъ отъ Израилевы-тѣ
сынове, или отъ пришелцы-тѣ прѣселены
между васъ, отиде на ловъ и улови
животно, или ПТИЦЉ, която ся яде, да
пролѣе кръвь-ТЉ й, и да нь покрые съ
14 прьсть. Защото животъ-тъ на всякж плъть
е кръвь-та й; тя е животъ-тъ й; за това
казахъ на Израилевы-тѣ сынове: Да не
ядѣте кръвь отъ никокь плъть; защото
животъ-тъ на всякж плъть е кръвь-та й:
- Гл. 18.
ЛЕВИТЪ.
377
всякой който IL яде, ще ся истрѣби.
15 И всяка душа която яде мьршж, или
раскљснљто отъ звѣрь, туземецъ или при
шлецъ, да опере дрехы-тѣ си, и да ея ο
ι
мые съ водж, и ще бжде нечистъ до веI Ібчеръ: а послѣ ще бжде чистъ. И ако гм
не опере, и не- омые тѣло-то си, тогазь
"ще понесе беззаконіе-то си.
ГЛАВА 18.
1II говори Господь Моисею и рече : (2) Го
вори на Израилевы-тѣ сынове, и кажи имъ :
3 Азъ сьмь Іеова Богъ вашъ. Споредъ как)
то правятъ въ Егыпетскж-тж земіж, въ
коіжто живѣхте, да не правите : и споредъ
както правятъ въ Ханаанскж-тж земіж,
въ коіжто вы Азъ завождамъ, да не пра
вите: и по тѣхны-тѣ повелѣнія да не хо4дите. Сждбы-тѣ ми да правите, и повелѣнія-та ми да пазите, за да ходите въ
I 5 тѣхъ. Азъ сьмь Іеова Богъ вашъ. Пазѣте повелѣнія-та ми, и сждбы-тѣ ми, кон
то ако прави человѣкъ, ще бжде живъ
чрѣзъ тѣхъ. Азъ сьмь Іеова.
6 Никой человѣкъ да ся не приближи при
никоіж своіж сродницж по плъть, за да от7 крые срамотж-тж й. Азъ сьмь Іеова. СраI
мотж-тж на отца си, или срамотж-тж на
майкж си, да не открыешь; майка ти е; да
378
ЛЕВИТЪ.
Гл. 18.
8 не открыешь срамотж.-тљ й. Срамотж-тж
на бащинж-тж си женљ да не открыешь;
9 TH е срамота на отца ти. Срамотж-тж на
сестрж си, бащинж-ТхТі ти дъщеріж, или
майчинж-т2ь ти дъщеріж, която ся е ро
дила въ кжщж-тж, или ся е родила вънъ,
10 срамотж-тж имъ да не открыешь. Срамотж-тж на сыновж-тж си дъщеріж, или на
дъщеринж-тж си дъщеріж, срамотж-тж
имъ да не открыешь; защото тѣхна-та
11 срамота е твоя. Срамотж-тж на дъщеріж-тж на бащинж-тж ти женж, роденж
отъ бащж ти, сестра ти е, да не откры12 ешь срамотж-тж й. Срамотж-тж на бащинжттж си сестрж да не открыешь; ближ13 ня роднина е на бащж ти. Срамотж-тж на
майчинж-тж си сестрж да не открыешь;
защото е ближня роднина на майкж ти.
14 Срамотж-тж на бащинъ-тъ си братъ да
не открыешь; при женж-тж му да не приІбближишь; стрына ти е. Срамотж-тж на
снъхж си да не открыешь; жена е на сы
на ти; да не открыешь срамотж-тж й.
16 Срамотж-тж на братовж-тж си женж да
не открыешь; тя е срамота на брата ти.
17 Срамотж-тж на женж и на дъщеріж и
да не открыешь, нито да земешь на сы
на й дъщеріж-тж, или на дъщеріж й дъщеріж-тж, за да открыешь срамотж-тж
й; ближни нейны роднины сж: това е не-
Гл. 18.
ЛЕВИТЪ.
379
18 честіе. И да не земешь женљ наедно съсъ
сестрљ à, та да стане вражда, като открыешь срамотж-тљ й наедно съ другљтж, додѣ е тя жива.
19 И при женж, когато е разлжчена за
нечистот^ж-тж си, да не пристжпишь да
20 открыепіь срамотж-тж й. И съ женж-тж
на ближній-тъ си да ся не съвъкупишь,
21 за да ся осквернишь съ неіж. И никого
отъ сѣме-то си да не прѣкарашь прѣзь
огнь за Молоха, и да не осквернишь име22 то на Бога твоего. Азъ сьмь Іеова. И съ
мжжкый полъ да не легнешь, като съсъ
23 женж: то е мьрзость. И съ никой скотъ да ся
не съвокупншь, за да ся осквернишь съ не
го, НИТО жена да застане прѣдъ скотъ
за съвъкупеніе съ него; мрьсота е това.
24 Не ся осквернявайте ни съ едно отъ
тѣзи: защото съсъ всичкы тѣзи ся осквернихж язычницы-тѣ, които азъ испжж25 дамъ прѣдъ лице-то ви. И оскверни ся
земя-та; за това въздавамъ бсззаконіе-то й
вьрхъ неігь, и тя земя гце избьлва жители-тѣ
26 си. А вы пазѣте повелѣнія-та ми, и сждбытѣ ми, и не правѣте «иедйж отъ всичкы
тѣзи гнусоты, туземецъ, или пришлецъ
27 прѣселенъ между васъ ; (Запдото всичкы
тѣзи гнусоты правяхж человѣци-тѣ на
тжзи земіж, конто бѣхж прѣди васъ, и
- 28 оскверни ся земя-та.) За да вы не из-
380
ЛЕВИТЪ.
Гл. 19.
бьлва земя-та, когато à осквернявате,
както избьлва язычницы-тѣ които бѣхж
29 прѣди васъ. Защото всякой който прави
каква да е отъ тѣзи гнусоты, души-тѣ
конто бы гы направилы, ще ся истрѣбятъ
30 отъ срѣдъ людіе-тѣ си. И тъй пазѣте порж.чванія-та ми, за да не направите отъ
тѣзи гнусны обычаи, които ся правяхж
прѣди васъ, и да ся не оскверните въ
тѣхъ. Азъ сьмь Іеова Богъ вашъ.
ГЛАВА 19.
1II говори Господь Моисею и рече: Кажи
на всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ
2 сынове, и речи имъ : Святи да бљдете; за
щото азъ Господь Богъ вашъ сьмь святъ.
3 Да ся боите всякой отъ майкж. си, и отъ
бащяі си: и сг&бботы-тѣ ми да пазите.
4 Азъ сьмь Господь Богъ вашъ. Да ся не
обърнете къмъ идолы-тѣ, нито да си на
правите излѣны богове. Азъ сьмь Господь
Богъ вашъ.
5 И ако принесете жьртвж примирителнж
Господу, да IL принесете така щото да е
6 пріета за васъ. Въ конто день іж приносите
трѣбва да ся яде, или въ утрешній-тъ:
ако ли остане нѣщо до третій-тъ день,
7 съ огнь да ся изгори. Ако ли нѣкой is
яде вь третій-тъ день, тя е гнусна: не
Гл. 19.
(
I
-
I
і'
ЛЕВИТЪ.
381
8 ще бжде пріета. За това който іж яде,
ще понесе беззаконіе-то си, защото е осквернилъ СВЯТЫНІЖ-ТЖ Господніж; и тая
душа ще ся истрѣби отъ людіе-тѣ си.
9 И когато жьнете жетвж-тж на вашжтж земіж, да не дожьнешь краища-та на
нивж-тж си; и паднжлы-тѣ въ жетвж-тж
10 си класове да не съберешь. И лозіе-то си
да не повторишь да обирашь, пито пабиръкъ-тъ на лозіе-то си да събирашь; на
сиромаха и на чужденеца да го оставишь.
Азъ сьмь Господь Богъ вашъ.
11 Да не крадете, нито да лъжете, и ни12 кой да не излъже ближній-тъ си. И да
ся не кьлнете въ име-то ми на лъжж, и
да не осквернявашь име-то на Бога твое13 го. Азъ сьмь Господь. Да не направишь
неправдж на ближній-тъ си, нито да гра
бишь: да не прѣнощува заплата-та на
наемника ти у тебе до утрѣ.
14 Да не злословишь глухый-тъ, и прѣдъ
слѣпый-тъ да не туришь нѣщо за прѣпънваніе, но да ся убоишь отъ Бога твоего.
Азъ сьмь Господь.
15 Да не направишь неправдж въ сждбж;
да не покажешь лицепріятіе на сиромаха,
нито да ся посвѣпишь отъ лице-то на голѣмецъ ; по правдж да сждишь ближ
ній-тъ си.
16 Да не ходишь между людіе-тѣ си като
382
ЛЕВИТЪ.
Гл. 19.
одумникъ : НИТО да ся подигнешь про
тивъ кръвь-тж на ближній-тъ си. Азъ
17 сьмь Господь. Да не възненавидишь брата
си въ сьрдце-то си : да обличишь смѣло
ближній-тъ си, и Да ся не натоваришь
18 съ грѣхъ поради него. Да не отмьш;авашь,
НИТО да имашь злобж. вьрхъ сынове-іѣ
на людіе-тѣ си j но да обычашь бли
жній-тъ си както себе си. Азъ сьмь Господь.
19 Повелѣнія-та ми да съхранявате. Да не
сочетавашь скотове-тѣ си съ съ скотове
отъ другъ родъ : въ нивж-тж си да не
сѣешь разнородны сѣмена ; нито да ту
ришь на себе си дрехж тканж отъ разновиднж преждж.
20 Ако нѣкой ся съвъкупи съ женж и тя е
слугыня, годена за мжжъ, а не е искупена,
НИТО й ся е дало свобода, да ся накажжтъ,
но не съсъ смьртъ, защото тя не е была
21 свободна. И той да приведе Господу при
ношеніе-то си за прѣстжпленіе, при двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то, овенъ
22 на приношеніе за прѣстжпленіе. И да на
прави священникъ-тъ умилостивеше за
него съ овенъ-тъ на приношеніе-то за
прѣстжпленіе прѣдъ Господа, загрѣхъ-тъ
му що е съгрѣшилъ : и ще ся прости
грѣхъ-тъ му що е съгрѣшилъ.
23 И когато влѣзете въ тжзь земіж, и поса
дите какво да е дьрво що дава плодъ
Гл. 19.
ЛЕВИТЪ-
383
за яденіе, то ще имате плодъ-тъ му
като необрѣзанъ : три годины ще ви
24 бжде като необрѣзанъ ; да ся не яде. И
четввртљ-тљ годннж. всичкый-тъ му плодъ
ще бжде святъ, за хвалљ на Господа.
25 И въ петж.-тж годинж. да ядете плодъ-тъ
му, за да ся умножи за васъ произведе
ніе-то му. Азъ сьмь Господь Богъ вашъ.
26 Да не ядете нищо съ кръвь-тж му·
НИТО да употрѣбявате гатанія, нито про27 кобенія. Да не стрижете косы-тѣ па
главж-т2& си кржговидно, НИТО да разва28 ляте краища-та на брады-тѣ си. Да не
правите сѣченія по снагж.-тљ си заради
мьртвецъ, НИТО да начертавате бѣлѣзы по
себе си. Азъ сьмь Господь.
29 Да не осквернишь дъщеріж си, щото
да й допустишь да стане блудница ; за
да не падне земя-та въ блудодѣяніе, и да
ся не напълни земя-та съ беззаконіе.
30 Сжбботы-тѣ ми да пазите, и святи
лище-то ми да почитате. Азъ сьмь Господь.
31 Да ся не обърнете къмъ бѣсовъпрошатели-тѣ, нито да ся прилѣпявате къмъ
вълшебницы-тѣ, та да ся осквернявате
чрѣзъ тѣхъ. Азъ сьмь Господь Богъ вашъ.
32 Прѣдъ сѣдинж-тж. да станувашь, и да
почиташь старческо-то лице, и да ся боишь отъ Бога твоего. Азъ сьмь Господь.
33 И когато нѣкой пришлецъ ся засели
384
ЛЕВИТЪ.
Гл. 20.
при тебе въ вашљ-тж земіж, да го не при34 тѣенявате. Пришлецъ-тъ, който ея е за
селилъ при васъ, да ви бжде като единъ
вашъ туземецъ, и да го обычашь като себе
си; защото пришелци бѣхте въ ЕгнпетскљIL земіж. Азъ сьмь Господь Богъ вашъ,
35 Да не направите неправдгь, въ сљдбж,
36 въ мѣрж, въ вѣсы, и въ мѣрило. Вѣсы
праведны, теглилкы праведны, SOL пра
ведна, и инъ праведенъ да имате. Азъ
сьмь Господь Богъ вашъ, който ви изведохъ изъ Егыпетскж-тіь земіж. Да па
зите всичкы-тѣ ми повелѣнія, и всичкытѣ ми сждове, и да гы извършвате. Азъ
сьмь Господь.
à
j
!
)
,
ГЛАВА 20.
1 И говори Господь Моисею и рече: (2) “Да
кажешь още на Израилевы-тѣ сынове :
‘’Койго отъ Израилевы-тѣ сынове, или отъ
пришелцы-тѣ прѣселены въ Израиль, даде
отъ сѣме-то си Молоху, непрѣмѣнно. да
ся умьртви ; людіе-тѣ на тжзи земіж да го
3 убінБтъ съ каменіе. И азъ ще туріж ли
це-то си противъ оногозь человѣка, и ще
го истрѣбнБ отъ срѣдъ людіе-тѣ му, за
щото е далъ отъ сѣме-то си Молоху, за
да омьрси святилище-то ми, и да оскверни
4 свято-то ми име. И ако людіе-тѣ на зе-
,
^
,
f
Гл. 20.
ЛЕВИТЪ.
385
мкБ-тж закрыіжтъ очи-тѣ си, та не видятъ
оногозь человѣка, когато дава отъ сѣ5 ме-το си Молоху, и не го убііжтъ, Тогазь ще туріа азъ лице-то си противъ
оногозь человѣка, и противъ родъ-тъ му ;
и ще іістрѣбіа отсрѣдъ ліодіе-тѣ му него,
и всичкы онѣзи които му послѣдуватъ
въ блудство-то, за да блудствуватъ слѣдъ
6 Молоха. И душа-та която послѣдува на
бѣсовъпрошатели-тѣ, и на вълпіебиицы-тѣ,
за да блудствува слѣдъ тѣхъ, ще туріа
лице-то си противъ оназь душа, и ще
7 іа истрѣбіа отсрѣдъ людіе-тѣ й. И тъй
оевятѣте ся, и бадѣте святи; защото азъ
8сьмь Господь Богъ вашъ. И да пазите
повелѣнія-та ми, и да гы вьршите. Азъ
сьмь Господь, който вы освящавамъ.
9 Всякой человѣкъ, който прокьлне от
ца си, или майка си, непрѣмѣнно да ся
умьртви: отца си, или майка си е проклѣлъ ; кръвь-та му ще б&де вьрхъ него.
10 И человѣкъ, който направи прѣлюбодѣйство съжена-та па нѣкого, който на
прави прѣліободѣйство съ жена-та на
блпжній-тъ си, непрѣмѣнно да ся умьр
тви, прѣлюбодѣецъ-тъ, и прѣлюбодѣица-та.
11 И человѣкъ, който легне съ жена-та
на отца си, на баща си срамота-та е
открылъ ; непрѣмѣнно да ся умьртвятъ и
двама-та; кръвь-та имъ ще б&де вьрхъ тѣхъ.
13
386
ЛЕВИТЪ.
Гл. 20.
И ако нѣкой легне съеъ снъхх^ь сп,
непрѣмѣнно да ся умьртвятъ и двама-та:
Бірьсотж 0L направили; кръвь-та пмъ
ще 6Side вьрхъ тѣхъ.
13 И ако нѣкой легне съ М2ьжкый полъ,
като съ женж, гнусотљ OL направили и
двавіа-та: непрѣшѣнно да ся умьртвятъ;
кръвь-та ивіъ ще б&де врьхъ тѣхъ.
14 И ако нѣкой зевіе жепж и віайкяі и,
беззаконіе е; съ огнь да ся изгорятъ той
и тѣ, да не бжде беззаконіе между васъ.
15 И ако нѣкой ся съвокупн съсъ скотъ,
непрѣмѣнно да ся умьртви, и скотъ-тъ да
16 убіете. И жена която приближи при какъвъ да е скотъ, за да ся съвъкупи съ
него, да убіешь женж-ТхЋ, и скотъ-тъ; непрѣмѣнио да ся умьртвятъ ; кръвь-та имъ
ще б&де врьхъ тѣхъ.
17 И ако нѣкой земе сестр^ть си, дъщеркьrL на бащх^ си, или дъщеріж-тж на віайKÆ. си, и види epMOIL-IL и, и тя видя
срамотж-тљ віу, то е нечестіе: да ся истрѣбятъ прѣдъ очи-тѣ на людіе-тѣ си ;
сравіотж-тж на сестрж си е открылъ;
18 беззаконіе-то си ще понесе. И онзи че
ловѣкъ, който легне съсъ женж която има
кръвотеченіе, и открыв срамотљ-тљ и, той
е открылъ теченіе-то й, и тя е открыла
теченіе-то на кръвь-тж си; за това да ся пстрѣбятъ ц двама-та отъ срѣдъ ліодіе-тѣ си.
12
Гл. 20.
ЛЕВИТЪ.
387
И на майчинж-тз; си сеетрж, или на
бащинж-тж си сестрж срамотж-тж да не
открыепіь, защото който е сторил5 това,
срамот&-т& на тѣло-то си е открылъ ; тѣ
20 ще понесжтъ беззаконіе-то си. И ако нѣ
кой легне съсъ стрынж си, срамотж-тж
на стрыкж си е открылъ: грѣхъ-тъ си
21 ще понеежтъ; безчадни да умржтъ. И
ако нѣкой земе братовж-тж си женж,
нечистота е: на брата си срамотж-тж е
открылъ; безчадни да останжтъ.
22 Пазѣте всичкы-тѣ ми повелѣнія, и всичкы-тѣ ми сждбы, и да гы извършвате;
за да вн не избьлва земя-та, дѣто ви азъ
23 завождамъ да живѣете въ неіж. И да
не ходите по обычаи-тѣ на язычницы-тѣ,
които азъ испжждамъ прѣдъ лице-то ви ;
защото тѣ направихж всичкы тѣзи гиу24 : соты, и азъ ся възгнжсихъ отъ тѣхъ. И
ірѣкохъ ви: Вы ще наслѣдите земіж-тж.
имъ, и азъ ще іж дамъ вамъ за стяжа
ніе, земя въ коіжто тече млѣко и медъ.
Азъ сьмь Господь Богъ вашъ, който вы
отдѣлихъ отъ народы-тѣ.
25 За' това да правите разликж между
чисты-тѣ скотове и нечисты-тѣ, и между
иечіісты-тѣ птицы и чисты-тѣ; и да не
осквернявате душы-тѣ си съсъ скотоветѣ, или съ птнцы-тѣ, или съсъ всяко което пълзи по земіж-тж, които ви азъ отли19
388
ЛЕВИТЪ.
Гл. 21.
26 чихъ като нечисты. И да мп бждете свя
ти; защото азъ Іеова сьмь святъ, п отдѣлихъ вы отъ народы-тѣ, за да сте мои.
27 И онзи мжжъ или онази жена която
има духъ бѣсовъпрошателскый, или е вълшебникъ, непрѣмѣнно да ся умъртви; съ
каменіе да гы убііатъ ; кръвь-та имъ ще
б&де върхъ тѣхъ.
ГЛАВА 21.
1 И рече Господь Моисею : Говори на священницы-тѣ, Аароновы-тѣ сынове, и кажи
имъ: Никой отз тѣхз да ся не оскверни
2 между ліодіе-тѣ си поради мьртвецъ ; 0свѣнь за ближній-тъ си сродникъ, сирѣчь
за маикљ си, или за бащж си, или за сы
на си, или за дъщеріеь си, или за брата
3 си; Или за сестрљ си дѣвицж, която е
была при него, и не е была женена; по4 ради неіж може да ся оскверни. Като началникъ на людіе-тѣ си, да ся не оскверни,
5 така щото да стане мрьсенъ. Да не оплѣшатъ глављ-TÆ. си, нито да бръенжтъ
краища-та на брады-тѣ си, нито да пра6 вятъ сѣченія по снагж-тљ си. Святи да
бдджтъ Богу своему, и да не осквер
нятъ име-то на Бога своего; защото тѣ
приносятъ приношенія-та Господни, сирѣчь
хлѣбъ-тъ на Бога своего; заради това да
Гл. 21.
ЛЕВИТЪ.
389
7 бждгьтъ святи. Жеиљ блудпицж н ос
квернена да не земдктъ, нито да земжтъ
женљ иаиуснжтљ отъ мжжа си; 3ΗΠξοτο
8 свпщенникв-то е святъ Богу своему. Да
го направишь да е святъ; защото той при
носи хлѣбъ-тъ на Бога твоего ; святъ
да ти бљде; защото азъ Господь, който
9 вы освящавамъ, святъ сьмь. И дъщеря
та на нѣкого священника, ако ся омьрси
съ блудъ, тя омьрсява бащж си: съ огнь
да ся изгори.
10 И великыи-тъ между братія-та си свя
щенникъ, комуто на главж-Τζτ; ся е излѣло масло-то на помазаніе-то, и който
ся е посвятилъ за да ся облича въ священны-тѣ одежды, да ие открыва глаΒχ-ΤζΉ си, НИТО да раздира дрехы-тѣ си.
11И да не влиза при никой умрѣлъ, нито
за бащж. си, или за майкж си, да бzъдe
12 нечистъ. И отъ святилище-то да не излѣзва, и да не оскверни святилище-то на
Бога своего ; защото вѣнецъ-тъ на ма
сло-то на Божіе-то му помазаніе е на
13 него. Азъ сьмь Господь. И той да земе
14 за женљ дѣвицж : Вдовіщж, или напуСН2НТЉ, или осквериенж, или блудніщж,
да ие земе; но дѣвіщж отъ ліодіе-тѣ си
15 да земе за женж. И да не оскверни сѣме-то си между ліодіе-тѣ си. Защото азъ
сьмь Господь който го освящавамъ.
390
ЛЕВИТЪ.
Гл. 22.
И говори Господь Моисею и рече : (17) Го
вори Аарону, и кажи: Който отъ твое-іо
сѣые вт> родове-тѣ имъ има порокъ, да
не пристъпва да приноси хлѣбъ-тъ ва
18 Бога своего; Защото пикой който имапо
рокъ, не трѣбва да пристжпи: человѣкъ
слѣпъ, или хромъ, или съсъ сплесканъ
19 носъ, или ако има нѣщо излишно. Или
человѣкъ, който има строшен ,ѵ. ногж, или
20 строшенљ р^ькж. Или е гърбавъ, или завьрзлякъ, или който има очи поврѣдеиы,
или има сухж крастхм, или лишаи пли е
21кылавъ: Ни единъ человѣкъ отъ сѣмето на Аарона свягценника, който има по
рокъ, да пе приступи за да принесе прииошенія-та Господни: той има порокъ;
не трѣба да пристжпи да принесе хлѣбъ22 тъ на Бога своего. Хлѣбъ-тъ на Бога своего,
отъ прѣсвяты-тѣ и отъ свягы-тѣ, ще яде;
23 Но до завѣсді-тж да не идва, ннто при
олтарь-тъ да пристљпва, защото има по
рокъ; за да пе омьрси святилище-то мп:
защото азъ сьмь Господь, който гы освящавамъ.
24 И говори Моисей това Аарону, и на
сынове-тѣ му, и на вспчкы-тѣ сыпове Из
раилевы.
16
ГЛАВА 22.
1 И говори Господь Монсею и рече : (2) Кажи
Гл. 22.
ЛЕВИТЪ.
391
на Аарона, п на сынове-тѣ му, какъ да
ся въздьржатъ отъ святы-тѣ приношеніи
~Tm-JJ'4A,nrnT>r,j-T-ii сынове, за да не омьрСВаТЪ '^"^'^0 Т^ птпг' уі,^Р '".L 1UL.I .іоог-і лгн
3 посвящаватъ. Азъ сьмь Господь. Кажи
пмъ : Всякой че.ловѣкъ отъ всіічко-то ваше
сѣме, въ родове-тѣ ви, конто пма нечи
стота на себе си, и пристхъпи до святытѣ, конто Израилеви-тѣ сынове посвяща
ватъ Господу, тя душа да ся нстрѣби
4 отъ лице-то ми. Азъ сьмь Господь. Който
отъ Аароиово-то сѣме е прокаженъ, или
има теченіе, да не яде отъ святы-тѣ додѣ
ся очисти. И който ся прикосне до всяко
нечисто отъ мьршж, или изъ когото
5 излѣзе сѣме отъ съвъкуплепіе. Или който
ся прикосне до какъвъ да е гадъ отъ
който може да стане нечистъ, или до
человѣка отъ когото може да стане не
чистъ, каквато и да е нечистота-та му;
6 Онази душа, която ся прикосне до кос
да е отъ тѣхъ, да бжде нечиста до ве
черъ; и да не яде отъ святы-тѣ, но да
7 омые тѣло-то си съ водж ; И когато залѣзе слъице-то, ще бжде чистъ, и послѣ
да яде отъ святы-тѣ; защото това му е
8 храна-та: Мьртвечинж, или звѣрояденннж.
да не яде, та да ся оскверни отъ тѣхъ.
9 Азъ сьмь Господь. Прочее да пазятъ повёлѣнія-та ми, за да пе понесжтъ грѣхъ.
392
ЛЕВИТЪ.
Гл. 22.
и умржтъ поради това, ако бы гы омър
сили. Азъ сьмь Господь, който гы освящавамъ.
10 II ни единъ чужденецъ да не яде отъ
святы-тѣ: който е гость на священника,
или наемникъ, да не яде отъ святы11 тѣ. Ако ли свящепиикъ-тъ купи нѣкого
съсъ сребро, той да яде отъ тѣхъ, както и
онзи който ся е родилъ въ домъ-тъ му;
тѣ могжтъ да ядлітъ отъ хлѣбъ-тъ му.
12 И дъщеря-та на священника ако е оже
нена за чужденецъ мжжъ, да не яде отъ
13 святы-тѣ приношенія. Ако ли дъщеря-та
на священника овдовѣе или бжде напу
сната и нѣма дѣте, и ся върне въ бащиный-тъ си домъ, както е была въ младость-тж си, ще яде отъ хлѣбъ-тъ на отца
си : никой чужденецъ обаче да не яде отъ
14 него. И ако нѣкой человѣкъ по незнаяніе яде нѣщо свято, тогазь да притури
въ него петж-тж. му часть, и да отдаде
15 на священника свято-то. И тѣ да не
употрѣбяватъ като просто нѣщо святы-тѣ
приношенія на Израилевы-тѣ сынове, кои16 то приносятъ Господу: И да не докаратъ
на себе си беззаконіе-то на прѣстжпленіе,
когато яджтъ тѣхны-тѣ святы приноше
нія; защото азъ сьмь Господь, който гы
17 освящавамъ. И говори Господь Моисею и
18 рече: Говори Аарону, и на сыиове-тѣ му,
Гл. 22.
ЛЕВИТЪ.
393
и на вспчкы-тѣ Израилевы сынове и кажи
имъ: Венкой человѣкъ отъ домъ-тъ Из
раилевъ, или отъ чуждепцы-тѣ въ Израиль,
който принесе прнносъ-тъ си, по каквы да
е обричанія, или по каквы да е самоволны
приношенія, които приносятъ Господу
19 за всесъжженіе, За да бжде пріето
за васъ, трѣбва да приносите Тііз^жко безъ
порокъ, отъ говеда-та, отъ овцы-тѣ, или
20 отъ козы-тѣ. Което животно има по
рокъ, да не приносите ; защото не ще
21 бжде пріето за васъ. И който за испълненіе на обрпчаніе, или за самовол
ію приношеніе, отъ говеда-та, или отъ
овцы-тѣ, принесе примнрителнл; жьртвж
Господу, да бжде безъ порокъ за да е
пріета : никакъвъ порокъ да нѣма въ неіж.
22 Животно слѣпо, или съсъ строшенъ или
искълченъ удъ, или което има отокъ, или
сухж крастж, или лишаи, тѣхъ да не при
носите Господу, НИТО да правите отъ тѣхъ
23 жьртвж Господу на олтарь-тъ. Юнецъ
обаче ИЛИ овцљ съ нѣіцо излишно, или
недостаточно es удове-тѣ можешь да го
принесешь за самоволно приношеніе; ио
24 за обрпчаніе, не ще бжде пріето. Живо
тно прѣвито, пли съсъ смазаны или истъргнљтв! ятра, или скопено, да не принесете Господу; нито да правите това въ
2б вашљ-тљ земіж. Нито отъ ииоплемен-
394
ЛЕВИТЪ.
Гл. 23.
ничкгУі ржкж да приносите отъ веичкы
тѣзи за хранж. на вашій-тъ Богъ ; защото
поврѣденіе-то имъ е въ тѣхъ ; порокъ има
на тѣхъ: не ще бжджтъ пріеты за васъ.
26 И говори Господь Моисею и рече :
27 Когато ся роди говедо, или овца, или
коза, тогазь да бжде седмь дни подъ маиКЉ си ; а отъ осмый-тъ день нататъкъ
ще бжде пріето за жьртвоприношеіііе
28 Господу. А кравж, или овцж, и малко-іо
й да не заколете въ единъ день.
29 И когато приносите жьртвж за благо
дареніе Господу, да à приносите така щото
30 да бжде пріета за васъ. Въ истый-тъ день
да ся изяде: да не оставите нищо отъ
неіж до утрѣ. Азъ сьмь Господь.
31 И тъй да пазите заповѣдп-тѣ ми, и да
32 гы вьршнте. Азъ сьмь Господь. И да не
осквернявате свято-то мое име ; и ще
сьмь освященъ между Израилевы-тѣ сынове. Азъ сьмь Господь, който вы освя33 щавамъ : Който вы изведохъ изъ Егыпстскж-тж земіж, за да бждж Богъ вашъ.
Азъ сьмь Іеова.
ГЛАВА 23.
iff говори Господь Моисею, прече: (2) Го
вори на Израилевы-тѣ сыиове и кажи имъ:
Господни-тѣ праздници, въ които ще
Гл. 23.
ЛЕВИТЪ.
395
свыкватс събранія святы, праздниціі мои
3 сж тѣзи : Шесть дни да ся работи работж,
а въ седмый-тъ день е Сгжббота на. почи
ваніе, свято събраніе; нпкаквж работхЖ
да не работите: сжббота е Господу въ
всичкы-тѣ ви жилища.
4 Тѣзи сж Господни-тѣ праздиици, святи
събранія, които ще свыквате на врѣмегіа-та
5 ивіъ. Въ пьрвый-тъ ыѣсецъ, въ четырниадесетый-тъ день на мѣсеца привечеръ
6 Пасха Господня е. И въ петнадесетый-тъ
день на тойзи мѣсецъ, праздникъ Госпо
день е на бесквасны-тѣ ; седмь дни ще
7 ядете бескваспы хлѣбове. Въ пьрвый-тъ
день да бжде у васъ свято събраніе ; ни8 каквж работж да не работите. И седмь
дни да приносите жьртвж Господу; въ
седмый-тъ день е свято събраніе: нпкаквж работж да не работите.
9 И говори Господь Монсею и рече :
10 Говори па Израилевы-тѣ сынове и кажи
имъ : Когато влѣзете въ тжзи земіж коіібто ви азъ давамъ и пожънете жетвж-тж
й, тогазь да донесете на священника
единъ снопъ отъ начаткы-тѣ на жетвж11 тж си. И да двигне той снопъ-тъ прѣдъ
Господа, за да б/кде пріетъ за васъ: въ
утрешный-тъ день на сжбботж-тж да го
12 двигне священиикъ-тъ. И въ онзи день
въ който двигнетѳ снопъ-тъ, да прпне-
396
ЛЕВИТЪ.
Гл. 23.
сете, за всесъжженіе Господу, едиолѣтно
13 агне безъ порокъ, И хлѣбно-то му при
ношеніе, двѣ десетнп части oms еф^, чи
сто брашно мѣсено съ елей, въ жьртвж
Господу, за уханіе благовонно; и възліяніе-то му, еднљ четвърта^ часть отъ инъ-тъ
14 внно. И хлѣбъ, или жито пържено, или
прѣсны класове, да не ядете до тозь день, въ
конто приносите приносъ-тъ на вашій-тъ
Богъ. Това да 6s,de вѣчно узаконеніе въ
родове-тѣ ви по всичкы-тѣ ви жилища.
15 И да изброите за себе си отъ утрешный-тъ день на сљбботх^-тж, отъ конто
день принесохте снопъ-тъ па двпжимо-то
16 приношеніе, седмь цѣлы седмицы : До утрешный-тъ день на седмж-тљ сжбботљ
да изброите петдесеть дни, тогазь да
принесете ново хлѣбно приношеніе Го17 споду. Отъ жилища-та си да донесете за
движимо приношеніе два хлѣба, конто да
бжджтъ двѣ десеты части oms e^L чисто
брашно, испечены съ квасъ, начаткы Го18 споду. И да принесете наедно съ хлѣбътъ седмь агнета еднолѣтны безъ порокъ,
и единъ юнецъ отъ говеда-та, и два овна:
да бліджтъ всесъжженіе Господу, наедно
съ хлѣбно-то имъ приношеніе, и наедно
съ възліянія-та пмъ, приношеніе за у19 ханіе благовонно Господу. И да прине
сете единъ ярецъ отъ козы-тѣ приноше-
Гл. 23.
ЛЕВИТЪ.
397
ніе за грѣхъ, и двѣ еднолѣтны агнета
20 за примирители^ жьртвть. И да гы двигне священникъ-тъ наедно съ хлѣбъ-тъ
па начаткы-тѣ, за приношеніе движимо
прѣдъ Господа, наедно съ двѣ-тѣ агнета:
тѣ ще бхъджтъ святы Господу за свя21 щеиника. И да свыкате въ онзи день събраніе свято за васъ; никаквљ работ2Б.
да не работите: това да дяде вѣчно уза
коненіе въ всичкы-тѣ ваши жилища въ
родове-тѣ ВИ.
22 И когато жьнете жетвж-тж. на земіжТЯ1 си, да не дожьнешь краища-та на
нивж-тж. си, и паднжлы-тѣ въ жетвжTÄ ти класове да не съберешь; за сиро
маха и за чужденеца да гы оставишь.
Азъ сьмь Господь Богъ вашъ.
23 И говори Господь Монсею и рече: (24) Го
вори на Израилевы-тѣ сынове и кажи :
Въ седмый-тъ мѣсецъ, въ пьрвый-тъ день
на мѣсецъ-тъ да бжде вамъ почиваніе,
поменъ съ тряібно въсклицаніе, свято
25 събраніе. Никаквљ работж. да не рабо
тите и да принесете жьртвж Господу.
26 И говори Господь Моисею и рече: (27) И
въ десетый-тъ день на този седмый-тъ
мѣсецъ ще бжде день на умилостивеше
свято събраніе да имате; и да смирите
душы-тѣ си, и да принесете жьртвж Го "
28 споду. И никаквж работж да не работите
398
ЛЕВИТЪ.
Гл. 23.
въ този день; защото е день на умплостивеніе, за да бжде умилостивеніе за
29 васъ прѣдъ Господа Бога вашего. Понеже
всяка душа, която не ся смири въ този
30 день, ще ся истрѣби отъ людіе-тѣ си. И
всяка душа, която направи каквж годѣ
работж въ ТОЗИ день, ще истрѣбнь онхъзи
31 душж отъ срѣдт людіе-тѣ и. Никаквж
работж да не работите : това да бтде уза
коненіе вѣчно въ родове-тѣ ви, по всичкы32 тѣ ВИ жилища. Сжббота на почиваніе ще
бжде за васъ, и да смирите душы-тѣ си,
въ деветый-тъ день на мѣсецъ-тъ вечерътъ ; отъ вечеръ до вечеръ да празднувате
сжбботж-тж си.
33 И говори Господь Моисею и рече:
34 Говори па Израилевы-тѣ сынове, и кажи:
Отъ петнадесетый-тъ день на този седмый-тъ мѣсецъ ще б/иде седмь дннГоспо35 день праздникъ на шатьры-тѣ. Въ пьрвыйтъ день да àôe свято събраніе: никаквж
36 работж да не работите. Седмь дни да при
носите жьртвж Господу; Въ осмый-тъ
день да имате свято събраніе, и да при
несете жьртвж Господу: то е събраніе
тържественно ; никаквж работжі да не
37 работите. Тѣзи еж Господни праздници,
въ ропто ще свыквате святы събранія, за
да приносите жьртвж Господу, всесъжженіе, и хлѣбно приношеніе, жьртвоваиіе
Гл. 23.
ЛЕВИТЪ.
399
и възліянія всякой день споредъ опрѣдѣ38 лено-то му, Освѣнь Господни-тѣ сжбботы, и освѣнъ дарове-тѣ си, и освѣнь
всичкы-тѣ СИ обричанія, и освѣнь всичкы-тѣ си самоволны приношенія, конто
39 давате Господу. А въ петнадесетый-тъ день
на седмый-тъ мѣсецъ, като съберете
произведенія-та на земіж-Т/Ъ, да празднувате праздникъ Господень седмь дни: въ
пьрвый-тъ день да Asđe почиваніе, и въ
осмый-тъ день почиваніе.
40 И въ пьрвый-тъ день да земете за се
бе си плодъ отъ хубавы дьрвія, фиииковы
вѣтви, и вѣтви отъ широколистны дьрвя,
и рѣчны вьрбы; и да ся веселите прѣдъ
41 Господа Бога вашего седмь дни. И да
празднувате този праздникъ за Господа
седмь дни въ годинж-тљ: то ще б^іде вѣ
чно узаконеніе въ родове-тѣ ви; въ сед42 мый-тъ мѣсецъ да го празднувате. Въ
шатьры да сѣдите седмь дни: всичкы-тѣ
туземци Израиляне да сѣдятъ въ шатьры ;
43 За да познаіаітъ родове-тѣ ви, че въ
шатьры населихъ Израилевы-тѣ сынове,
като гы изведохъ изъ Егв1петскљ-тљ зе44 мне: азъ сьмь Господь Богъ вашъ. И каза
Моисей Господни-тѣ праздницы на Израплевы-тѣ сынове.
^І' '
400
ЛЕВИТЪ.
Гл. 24.
ГЛАВА 24.
1 il говори Господь Моисею и рече: (2) За
повѣдай на Израилевы-тѣ сынове да іи
доносятъ пьрвотокъ чисто масло, за освѣтеніе, за да горятъ свѣтпла-та всякога.
3 Отъ вънъ завѣсж-тж на свидѣтелство-то,
въ скынііж-тж. на събраніе-то, да гы на
режда Ааронъ đa горятз отъ вечеръ до
зарань прѣдъ Господа вынжгы: това ще
6s,de вѣчно узаконеніе въ родове-тѣ ви.
4 На чистый-тъ свѣтилникъ да приготвува
свѣтила-та прѣдъ Господа вынжгы.
5 И да земешь чисто брашно, и да опечешь отъ него дванадесеть питы: отъ
двѣ десеты части «а е^ж-тиж да бжджтъ
6 всяка пита. И да гы народишь на два
реда, по шесть на всякой редъ, вьрхъ
7 чистж-тж тръпезж. прѣдъ Господа. И на
всякой редъ да туришъ чистъ диванъ,
и то ще бжде на хлѣбъ-тъ за поменъ,
8 въ приношеніе Господу. Въ всякой сжбботенъ день да нарежда това вынжгы
прѣдъ Господа, отъ Израилевы-тѣ сы9 нове : това е вѣченъ завѣтъ. И тѣ ще
бжджтъ за Аарона и за сынове-тѣ му;
н да гы яджтъ на свято мѣсто: защото
сж прѣсвяты нему отъ Господни-тѣ при
ношенія: това е вѣчно узаконеніе.
10 И сынъ-тъ на еднж Израилянкж, кого-
Гл. 24.
ЛЕВИТЪ.
401
то имаше отъ Егыптянинъ Мг^бжъ, нзлѣзе
между ИзраиЛевы-тѣ сыиове; и карахљ
ся въ станъ-тъ сынъ-тъ на Израилянкж11 IL и единъ Изранлянинъ человѣкъ. И
сынъ-тъ на Израилянкж-тж женж похули
име-то Господне и проклѣ : и приведоххт;
го при Моисея ; (а име-то на маикљ
му бѣше Саломиѳа, дъщеря на Даврія,
12 отъ Даново-то племе ;) И турихж го подъ
стражж, додѣ имъ ся обяви воля-та Го13 сподня. И говори Господь Моисею и рече:
14 Изведи вънъ изъ станъ-тъ оногозь който
проклѣ; и всичкы-тѣ конто OL го чули,
да турятъ ржцѣ-тѣ си на глављ-тлг му,
и нека го убіе съ каменіе всичко-то съ15 браніе. И говори на Изранлевы-тѣ сынове
и речи: Който прокълне Бога своего, ще
16 понесе грѣхъ-тъ си ; И който похули име-то Господне, непрѣмѣнно да ся умър
тви: съ каменіе да го убіе всичко-то събрапіе; и ако е чужденецъ, или туземецъ,
когато похули име-то Господне, да ся у17 мъртви. И който убіе нѣкого человѣка,
18 непрѣмѣнно да ся умъртви. И който убіе скотъ, да отдаде животно за животно.
19 И ако нѣкой направи поврѣжденіе на ближній-тъ си, както е направилъ, така да
20 ся направи « нему : Строшеніе за стро
шеше, око за око, зяібъ за зжбъ; както
направи поврѣжденіе на человѣка, така
402
ЛЕВИТЪ.
Гл. 25.
21 да ся направи и нему. И който убіе
скотъ, да го плати; а’ който убіе чело22 вѣка, да ся умъртви и той. Едип; сждбж
ще имате, както за чужденеца, така
H за туземеца; защото азъ сьмь Го23 сподь Богъ вашъ. И рече Моисей на И- ,
зраилевы-тѣ сынове; и изведохж вънъ
изъ стаиъ-тъ оногозь който бѣ проклѣлъ,
и убнхЖс го съ каменіе; и Израилевн-тЬ
сынове направихіь както заповѣда Господь )
Моисею.
ГЛАВА 2б.
1II говори Господь Моисею на Сииайскіь2 ТЉ горљ и рече : Говори на Израилевытѣ сынове, и кажи имъ: Когато влѣзете
въ тжзь земіж, коіжто вн азъ давамъ, тогазь земя-та да дьржи сднж. с2б66отй
3 Господу. Шесть годинъ да сѣешь нпвжТЉ си, и шесть годинъ да рѣжешь лозіе4 то си, и да събирашь плодъ-тъ му ; А въ
седмж.-тг'ь Г0ДИНЉ да бжде сљббота за
почиваніе на земіж-тж, ежббота Господу;
НИВЖ-ТЉ си да не сѣешь, и лозіе-то си
5 да не рѣжешь. Да не жьнешь жетвж,
която расте отъ само себе си, π гроздіе
отъ нерѣзано лозіе да не обирашь: го
дина на почиваніе да бікде за земьъ-тя.
6 И тая сіьбб ота на земнп-тљ ще вп бхъде
Гл. 25.
ЛЕВИТЪ.
403
храна; на тебе, и на слугж-тж ти, и на
слугынігь-тж. ти, и на наемника ти, и на
прппілсцъ-тъ който ся е заселилъ при
7 тебе; И иа скотове-тѣ ти, и на животнытѣ които сљ въ земки-тљ ти, всичко-то
нейно произведеніе ще бжде за хранж.
8 И да изброишь за себе си седмь седмицы
отъ годины, седмь пљти по седмь годины;
и дни-тѣ на седмь-тѣ седмицы отъ годины
ще ти бжджтъ четыридесеть и деветь го9 дины. Тогазь да направишь да възгласятъ трт&бы-тѣ съ въсклицаніе въ десетый-тъ день на седмый-тъ мѣсецъ: въ
деиь-тъ иа умилостивеніе-то да направите
да възгласи трљба-та по всичкљ-тж вашљ
Юземіж. И да освятите петдесетд;-тщ годииж, и да прогласите освобожденіе по земіж-тж на всичкы-тѣ й жители: това да
бжде за васъ юбилей: и да ся върнете
всякой на стяжаніе-то си, и да ся вър11 пете всякой при родъ-тъ си. Петдесета-та
година да ви бжде годпиа на юбилей:
да не сѣете, нито да жьнете което расте
отъ самосебе си по неіж, и да не обе12рете нерѣзано-іо й лозіе. Защото това е
юбилей : святъ да бжде той за васъ ; отъ
13 поле-то да ядете произведеніе-то й. Въ
тжзп годинж на юбилей, да ся върнете
14 всякой на стяжаніе-го си. И ако продадешь нѣщо на ближній-тъ си, или ку-
404
ЛЕВИТЪ.
Гл. 25.
пишь отъ ближній-тъ СИ, да ся не при15 тѣсиявате единъ другый : Споредъ число
то на годины-тѣ слѣдъ юбилей да купувашь отъ ближній-тъ си » споредъ чи
сло-то иа годины-тѣ на плодосъбпраніе-то
16 да тн продава. Колкото сљ по юного го
дины-тѣ ще умножишь цѣнж-тл; ыу, п
колкото сж по малко годины-тѣ ще умалишь цѣнж-тж му : защото споредъ чи
сло-то на плодосъбиранія-та той ти про17 дава. И да ся не притѣенявате единъ дру
гый, но да ея бопшь отъ Бога твоего;
защото азъ сьмь Іеова Богъ вашъ.
18 И да правите почелѣнія-та ми, и сждбы-тѣ ми да пазите, и да гы вьршпте, п
19 да живѣете безбѣдно на земіж-тж. И земя-та ще дава плодове-тѣ си, и ще ядете
до насыщеніе, и ще живѣете безбѣдно
на неіж.
20 Ако ли речете : Що ще ядемъ въ седмж-тж годипж, като не посѣемъ нито съ21 беремъ плодове-тѣ си ? Тогазь ще про
води благословеніе-то си на васъ въ шсстж-ТхЖ годинж, и ще направи произве22 денія за три годины. И ще сѣете въ оемж-тж годинж, и ще ядете отъ ветхытѣ плодове, до деветж-тж годинж: додѣ
то дойджтъ плодове-тѣ й, ще ядете ветхы
жита.
23 И земя-та да ея не продава за вѣчно:
Гл. 25.
ЛЕВИТЪ.
405
защото земя-та е моя ; защото вы сте
24 чужденци п пришелци при мене. За това
въ вспчкж-тж земјљ на ваше-то притяжа
ніе, да позволявате искупуваніе на земіж,25 тљ. Ако оспромашѣе братъ ти и про
даде отъ стяжаиіе-то си, и дойде най
ближиій-тъ му сродникъ, нека искупи
26 онова което е продалъ братъ му. И ако
человѣкъ-тъ нѣма сродникъ да го искупи,
а му стигне ржка и намѣри съ какво да
27 го искупи самъ ; Тогазь пека смѣтне годины-тѣ на продаваніе-то му, и нека по
върне остан^ло-то на оиогова человѣка,
комуто го е продалъ, и пека ся върне на
28 стяжаніе-то си. Но, ако р2пка-та му не
памѣри колкого трѣбва да плати, тогазь
продадено-то да остане въ рљкљ-тж на
оиогозь които го е купилъ, до годинж-тљ
на юбилей; и въ іобилей-тъ где ся осво
боди и той ще ся върне на стяжаніе-то Јси.
29 И ако нѣкой продаде домъ обитаемъ
въ градъ ограденъ, тогазь може да го
искупи въ разстояніе на еднљ годинљ
отъ продажбж-тж му: въ еднж. годинж
30 може да го искупи. Но ако ся не искупи
до свьршеніе-то на годинж.-тж, тогазь онзи
домъ който е въ ограденъ градъ да ся
подтвьрди за всегда на оногозь който го е
купилъ въ родове-тѣ му: въ юбилей да не
31 ся освобождава. Но селскы-тѣ кжщи, които
406
ЛЕВИТЪ.
Гл. 25.
нѣматъ наоколо огражденіе да ся вмѣияватъ както полета-та на земіж-тж: могжтъ да ся искупуватъ, и да ся освобо32 ждаватъ въ юбилей. Á за Левитскы-тѣ
градове, домове-тѣ въ градове-тѣ на прптяжаніе-то имъ, Левити-тѣ могжтъ даты
33 искупятъ всякога. И ако нѣкой купи домі
отъ Левиты-тѣ, тогазь продаденный-тъ
домъ вжтрѣ въ градъ-тъ на притяжаніето му ще ся освободи въ юбилей; защото домове-тѣ на Левитскы-тѣ градища см
тѣхно притяжаніе между Израилевы-іѣ
34 сынове. А поле-то на прѣдградіе-то на
градове-тѣ имъ да ся не продава ; защоіо
то е вѣчно притяжаніе за тѣхъ.
35 И ако осиромашѣе братъ тн, и ослабѣе ржка-та му при тебе, тогазь да му
помогаешь, като на чуждеиецъ или прн36 шлецъ, за да живѣе наедно съ тебе. Да
не земешь отъ него лихвж, или печалбм;
но бой ся отъ Бога твоего: и да живѣе
37 братъ ти наедно съ тебе. Сребро-то си
да не му дадешь съ лихвж, и за печалбхЪ
38 да не му дадешь хранж-тљ си. Азъ сьмь
Господь Богъ вашъ, който ви изведохъ
изъ Егыпетскмі-тж земіж, за да ви дамъ
Ханаанскж-ТхМ земіж, и да бждж. вашъ
Богъ.
39 И ако осиромашѣе братъ ти при тебе,
и тн ся продаде, да го не патоварпшь съ
Гл. 25.
.Я Е В И T Ъ .
40 рабскж работж. Като наемникъ или при
шлецъ да бжде той при тебе : пека ти ра41 боти до Г0ДИНЉ-ТЖ на юбилей. Тогазь да
си пзлѣзе отъ тебе, той и чада-та му
съ него, и да ся върне при родъ-тъ си,
и при стяжаніе-то на отцы-тѣ си да ся
42 върне; Защото тѣ сж мои раби които
изведохъ изъ Егыпетскж-тж земіж: дася
43 не продавятъ както ся продава рабъ. Да
не началствувашь вьрху него съ жесто
кость; но да ся боипіь отъ Бога твоего.
44 И рабъ-тъ тн и рабыня-та тн които ще
нмашь, отъ язычнпцы-тѣ конто сж около васъ, отъ тѣхъ да купувашь рабъп
45 рабыніж. Още и отъ сынове-тѣ на чужденцы-тѣ които сж пришелци между васъ,
отъ тѣхъ да купувате, и отъ тѣхный-тъ
родъ който е между васъ, колкото сж
ся родили въ земіж-тж ви; и да вп бж46 джтъ стяжаніе. И да гы имате наслѣ
діе за чада-та си: слѣдъ васъ да гы на
слѣдятъ като стяжаніе ; вынткгы ваши
раби да бжджітъ; но вьрхъ братія-та си,
Изранлевы-тѣ сынове, да не началствувате единъ надъ другъ съсъ жестокость.
47 И когато чужденецъ-тъ, и пришлецъ-тъ
конто живѣе съ тебе ся замогне, а братъ
тп който е съ него оспромашѣе и ся про
даде на чужденеца, който е пришлецъ
при тебе, или на кого да е отъ родъ-тъ
408
ЛЕВИТЪ.
Гл. 25.
48 на чужденеца : Слѣдъ продажбљ-тж може
да ся искупи; кой годѣ отъ братія-та му
49 да го искупи. Или стрыка му, или стрыковъ-тъ му сынъ, да го искупи, или нѣ
кой ближень сродникъ отъ родъ-тъ му
да го искупи ; или самъ той ако му сти50 ГНС ржка да искупи себе си. И да смѣтпе съ тогозь който го бѣ купилъ отъ годинљ-тљ въ коккто му ся е продалъ, до
годин.ъ.-тд; на юбилей ; и цѣпа-та за кои5то ся е продалъ да бжде споредъ чи
сло-то иа годииы-тѣ; съразмѣрно съ врѣ51 ме-то на наемникъ да му ся смѣтне. Ако
оставятъ още много годины, съразмѣрно
съ тѣхъ да плати за искупуваніе-то си
52 отъ сребро-то съ к^ето е купенъ. Ако ли
оставатъ малко годины, до годин;ь-тл; иа
юбилеи, да смѣтие, и споредъ годины-тѣ
53 да плати за искупуваніе-то си. Като годипіенъ наемникъ да бхъде при него, да
не началствува вьрху му съ жестокость
54 прѣдъ тебе. И ако така ся не искупп,
тогазь да си излѣзе въ годпнж-тж па
55 юбилей, той и чада-та му съ него; Защото сынове-тѣ Израилевн мои рабп сж:
тѣ сж мои раби които пзведохъ изъ Егыпетскж-тж земіж. Азъ сьмь Господь
Богъ вашъ.
Гл. 26.
ЛЕВИТЪ.
409
ГЛАВА 26.
1 Да не направите за себе си идолы, нпто
истуканы, НИТО да въздигате балваны за
себе си, НИТО да поставите въ земж-тљ
CH камыкъ съ изображенія, за да му ся
кланяте; защото азъ сьмь Господь Богъ
2 вашъ.' Сжбботы-тѣ ми да пазите, и святнліще-то ми да почитате. Азъ сьмь Го
сподь.
3 Ако ходите по повелѣнія-та ми, и пазите
4заповѣдн-тѣ ми, и гы вьрпіите; Тогазь
ще дамъ дъждове-тѣ ви въ врѣме-то имъ,
и земя-та ще даде рожбы-тѣ си, и дьрвя-та на поле-то ще даджтъ плодъ-тъси.
5 И вьршитба-та ще дьржи до гроздоберътъ, и гроздоберъ-тъ ще дьржи до сѣятбж :
и ще идете хлѣбъ-тъ си до сытость; и
ще живѣете безбѣдно въ земж-тљ си.
6 И ще дамъ миръ на земіж.-тл;, и ще си
легате, и никой нѣма да ем устрашава;
и ще истрѣбіж злы-тѣ звѣрове отъ зеМ)љ-тљ, и ножъ нѣма да замине прѣзъ
7 земіж.-тУх ВИ. И ще погнете непріятели-тѣ
си, и ще надпитъ прѣдъ васъ отъ ножъ.
8 И петина отъ васъ ще погнжтъ сто, а
сто отъ васъ ще погнжтъ десеть тысящы;
и непріятели-тѣ ви ще паднжтъ прѣдъ
9 васъ отъ ножъ. И ще погледнж. къмъ
васъ, и ще вы нарастіж, и ще вы умно-
410
ЛЕВИТЪ.
Гл. 26.
жж, длціитвьрдць завѣтъ-тъ си съ васъ.
10 И ще ядетеветхы~житя, и—ічгг-^м^іыі^
11 лите ветхы-тѣ за да турите иовы-тѣ, И
ще поставіж скынііж-тж си между васъ;
и душа-та ми не ще ся погнуси отъ васъ.
12 И ще ходіж віежду васъ, и ще сьмь
Богъ вашъ, и вы ще бждете мои людіе.
13 Азъ сьмь Господь Богъ вашъ, който вы
изведохъ изъ земіж-тж на Егыптяны-тѣ,
да не ивіъ сте раби; и строшихъ жеглата на яремъ-тъ вн, и направихъ вы да
ходите прави.
14 Но ако ВІЯ не послушате, и не извьр15 шите всичкы тѣзн заповѣди, И ако прѣзрите повелѣнія-та ми, или ако душа-та
ВИ ся погнуси отъ сждбы-тѣ ВІИ, да не
вьршите всичкы-тѣ ми заповѣди, и нару16 шите завѣтъ-тъ ми: И азъ ще направім
вамъ това: ще проводки вьрхъ васъ ужасъ, чахоткж и трескж, конто ще погубяватъ очи-тѣ ви, и ще стопяватъ дуШЉ-ТЖ ви; и ще сѣете сѣме-то си напраздио, защото непріятели-тѣ ви ще го я17 джтъ. И ще турни лице-то си противъ
васъ, и ш;е бждете убити прѣдъ непріятелн-тѣ си: и тѣзи които ви ненавидятъ
ще владѣіжтъ надъ васъ: и ще бѣгате
18 когато никой не вы гони. И при всичко
това ако не вія послушате, ще приложи
па васъ седмократно наказаніе за грѣ-
Гл. 26.
^
I
i
'
ЛЕВИТЪ.
411
19 хове-тѣ вп. И ще строшж гордость-тж на
. СИЛЉ-ТЖ. вп : и ще направіж. небе-то ви
20 като желѣзо, н земиі-тж ви ііато мѣдь. И
сила-та ви ще ся изнурява напразно ; защото земя-та ви нѣма да дава рожбытѣ си, и дьрвя-та на зеыѣь-тж ви нѣма да
21 даватъ плодъ-тъ си. И ако ходите про
тивно на мене, и не рачите да мя слу
шате, ще притурііь на васъ седмократны
22 язвы споредъ грѣхове-тѣ ви. Ще проводки
вьрхъ васъ дивы звѣрове, които ще ви
лишатъ отъ чада-та ви, и ще истрѣбятъ
скотове-тѣ ви, и ще вы направятъ да намалѣете и ще запустѣіжтъ пж.тища-та
23 ви. И отъ това ако ся не исправите къмъ
24 мене, но ходите противно на мене, Тогазь ще пойдя; и азъ противно на васъ,
и ще вы поразии и азъ седмократпо за25 ради грѣхове-тѣ ви. И ще наведљ па
васъ ножъ, който ще направи отмьщепіе
за завѣтъ-тъ: и когато ся съберете въ
градища-та си, ще проводки между васъ
моръ; и ще бждете прѣдадени въ ржцѣ26 тѣ на врагъ-тъ. И когато строшжутвьрждепіе-то отъ хлѣбъ-тъ ви, десеть мсены
ще пекжтъ хлъбъ-тъ ви въ еднж. пещь,
и ще ви отдаватъ хлѣбъ-тъ ви съ теглилкж, II ще ядете, и нѣма да ся насыщате.
27 Но ако н слѣдъ това не мя послушате,
28 но ходите противно на мене; То и азъ
412
ЛЕВИТЪ.
Гл. 26.
ще пойдж. противно иа васъ съ ярость,
II ще вы накажж и азъ седмократпо за
29 грѣхове-тѣ ви. И ще ядете плъть-тж на
сыпове-тѣ сщ и плътг-т;ь на дъщерн-тѣ
30 си ще ядете. И ще разорыі трѣбііща-та .
ви, и ще разбіж кумиры-тѣ ви, и трупове-тѣ ви ще хвьрліж. вьрхъ трупове-тѣ
на гнусны-тѣ ви идолы: и ще ся по31 гнуси отъ васъ душа-та ми. И ще направііь градове-тѣ ви пустыиіж, и ще запустіаі святилища-та ви, и не щя; да по
мириша уханіе-то на благовонія-та вп.
32 И ще запустіж азъ земіат-тл; ем : и ще
ся смаіжтъ за това непріятелп-тѣ ви, коіі33 то живѣіжтъ въ неіж. А васъ ще разсѣкъ
между язычницы-тѣ : и ще нстъргшь слѣдъ
васъ ножъ : и земя-та ви ще бљде пуста п
34 градове-тѣ ви пустыня. Тогазь земя-та ще
ея радва на сжбботы-тѣ си, въ всичкы-тѣ
дни до когато е тя пуста, и вы сте въ
земіів-тж на непріятели-тѣ си, тогазь ще
ся упокой земя-та, и ще с.ч радва на сжб35 боты-тѣ си. Въ всичкы-тѣ дни на запу
стѣніе-то си ще си почива, защото не
си е почивала въ сжбботы-тѣ ви, когато
36 вы живѣяхте на пень. И на останжлы-тѣ
отъ васъ ще вложљ плахость въ еьрдце-то имъ БЪ земи-тѣ на непріятели-іѣ
имъ: и шумъ отъ листъ завѣваиъ щс
гы погне: и ще бѣгатъ като бѣгающи
Гл. 26.
ЛЕВИТЪ.
413
отъ ножъ, и ще падатъ когато никой не
37 гы гони. И ще падатъ единъ вьрхъ другъ,
като прѣдъ ножъ, когато никой гы не
гони: и не ще можете да стоите прѣдъ
38 непріятели-тѣ си. И ще погынете между
язычницы-тѣ, и земя-та на непріятели-тѣ
39 ви ще вы пояде. И останжли-тѣ отъ васъ
ще ся стопятъ за беззаконія-та си, по
земи-тѣ на непріятели-тѣ си : а още за
беззаконія-та на отцы-тѣ си, ще ся сто40 пятъ наедно съ тѣхъ. И ако исповѣдатъ беззаконіе-то си, и беззаконіе-то на
отцы-тѣ си, за прѣстдіпленіе-то си което
6L прѣстжпили противъ мепе, и още че
41 сж ходили противно на мене, И азъ че
ходнхъ противно на тѣхъ, и отведохъ гы
въ земііь-тж на непріятели-тѣ имъ: ако
тогазь ся покори необрѣзано-то имъ сьрдце, и пріемжтъ наказаніе-то за безза42 коніе-то си, Тогазь ще поменж завѣтъ-тъ
си съ Іакова, и завѣтъ-тъ си съ Исаака, и
завѣтъ-тъ си съ Авраама ще поменж и
земіж.-тяі. ще поменж.
43 И земя-та ще бжде оставена отъ тѣхъ,
и ще ся радва на сжбботы-тѣ си, като
остане пуста отъ тѣхъ: и тѣ ще пріимжтъ наказаніе-то за беззакопіе-то си :
защото прѣзрѣхж сждбы-тѣ ми, и защото дупіа-та имъ ся отвърнж отъ повелѣ44 нія-та мн. Но и така като 0L въ земіж,-
414
ЛЕВИТЪ.
Гл. 27.
ТхЋ на непріятели-тѣ си, нс щж да гы
отхвьрліж, инто ще ся погнуеж отъ тѣхъ
щото да гы истрѣбьъ. м да нарупіж завѣтъ-тъ си съ тѣхъ : защото азъ сьмь Го45 сподь Богъ тѣхенъ : Но заради тѣхъ ще
поменж завѣтъ-тъ на отцы-тѣ мли, кои
то изведохъ изъ Егыпетскж.-тж. земкв,
прѣдъ очи-тѣ на язычнпцы-тѣ, за да бждж
46 тѣхенъ Богъ. Азъ сьмь Іеова. Тѣзи сљ
повелѣнія-та, и сждбы-тѣ, и законы-іѣ,
които направи Господь между Себе си и
между сынове-тѣ Израилевы, на Синаискж-тж горж, чрѣзъ Моисесвж р^жкж.
ГЛАВА 27.
1 И говори Господь Моисею и рече : Го
вори на Израилевы-тѣ сынове и кажи имъ :
2 Когато нѣкой направи обричаніе, ты да
направишь оцѣненіе-то на лпца-та за Го3 спода. И оцѣненіе-то ти да бжде така:
на мжжко отъ двадесеть годинъ до шестдесеть годинъ, оцѣненіе-то ти да бжде
петдесети сребърни сикли, споредъ спкдь4 тъ на святилипде-то. Ако ли е женско,
оцѣненіе-то ти да бжде тридесеть сикли.
5 И ако е отъ петь годинъ до двадесеть
годинъ, оцѣнепіе-то ти да бжде за мжжко-то двадесеть спклп, а за жеиско-то
6 десеть сикли. Ако ли е отъ единъ мѣ-
Гл. 27.
ЛЕВИТЪ.
415
сецъ до петь годинъ, оцѣненіе-то ти да
бљде за йіжжко петь снклп сребърни, а
за женско оцѣненіе-то тп, три снкли ορο
ί бьрни. Ако ли е отъ піестдесеть годинъ и
иагорѣ, ако е мжжкый подъ, оцѣненіето ти да бжде петнадесеть сикли; ако ли
8 е женскый полъ, десеть сикли. Но ако
с по сиромахъ отъ оцѣненіе-то тп, да ся
прѣдстави прѣдъ священника, и священнпкъ-тъ да го оцѣни : споредъ силгь-тж. па
оногозь който е направилъ обричапіе-то,
священннкъ-тъ да го оцѣни.
9 И ако обричаніе-то е за скотъ, отъ онѣзи които ся приносятъ приносъ Господу,
отъ тѣхъ всичко що ся дава Господу ще
10 бжде свято. Да го ие промѣни, пито да
замѣни добро-то съ лошо или лошо-то съ
добро : ако ли нѣкога замѣни скотъ за
скотъ, тогазь и той и промѣнеиіе-то му
11 ще бжджтъ святи. Ако ли е нѣкой скотъ
нечистъ, отъ онѣзи конто ся не прино
сятъ Господу приносъ, тогазь да прѣд12 стави скотъ-ть прѣдъ священника ; И
да го оцѣни священникъ-тъ, или добръ
или лошъ : споредъ оцѣненіе-то ти, о свя13 щенниче, така ще бгьде. И ако нѣкой
поиска да го пскупи, то да придаде петж-тж му часть вьрхъ твое-то оцѣненіе.
14 И когато нѣкой посвяти кжщж-тж си
за посвященіе Господу, то священникъ-тъ
416
ЛЕВИТЪ.
Гл. 27.
да is оцѣни, была добра пли лота : както
15 оцѣни священиикъ-тъ така ще стане. И
ако онзи който is посвяти, поиска да
искупи Ksn^s-Ts си, да придаде hctsTs часть отъ сребро-то на оцѣненіе-то
тн, и ще бsдe негова.
16 И ако нѣкой посвяти Господу отъ нпBS-TS на стяжаніе-то си, оцѣненіе-то ти
да бжде споредъ посѣваніе-то и, единъ
коръ отъ ечпмѣно сѣме где ея цѣни за
17 петдесеть сребьриы сикли. Ако отъ годиHS-TS на юбилей-тъ посвяти hhbs-ts
18 си, то по твое-то оцѣненіе ще стане. Но
ако слѣдъ юбилей-тъ посвяти hiibs-ts
си, священникъ-тъ да му смѣтне сребро
то споредъ годины-тѣ които оставитъ до
ro6HHeiíHS-TS гoдинs, и да ся спадне отъ
19 оцѣнепіе-то ти. И тойзи който е по
святилъ HHBS-Ts, ако поиска нѣкога да
is искупи, да й придаде ners-TS часть
отъ сребро-то на оцѣненіе-то ти и ще
20 стане негова. И ако не искупи hhbs-ts
или ако 6 продалъ hhbs-ts другому, да
21 ся не искупува вече. Но когато нива-тб
ся освободи въ юбилей-тъ, ще бsдe свя
та Господу, като hhbs съ κлѣτвs посвящeнs, ще бsдe стяжаніе на священника.
22 И ако нѣкой посвяти Господу hhbs
KoisTO е купилъ, която не е отъ нивы23 тѣ па стяжаніе-то му, Священиикъ-тъ
і
|
I
'
'
Гл. 27.
ЛЕВИТЪ.
417
да смѣтне цѣнж.-тж à по твое-то оцѣне
ніе, дори до годинљ-тљ на іобилей-тъ: и
да даде оцѣнено-то отъ тебе въ истый-іъ
24день: то е свято Господу. Въ годинж-тж
на юбилей-тъ нива-та да ся върне на оногозь, отъ когото ся е купила, който
25 има стяжаніе-то на тжзи земіж. И всичкы-тѣ твои оцѣненія да быватъ споредъ сикль-тъ на святилище-то: двадесеть геры
да бжде спкль-тъ.
26 Но пьрвородно-то между скотове-тѣ,
което като първородно надлежи Господу,
никой да го не посвящава: говедо или
27 овца. Господне е. И ако е отъ нечисты
скотове, да го искупи споредъ твое-то оцѣнеиіе, и да щзидаде петж-тж му часть
вьрхъ него : или ако ся не искупува да ся
28 продаде споредъ твое-то оцѣненіе. Но ни
кое посвященіе, което бы посвятилъ нѣкой
съ клѣтвж Господу, отъ онова що има, че
ловѣкъ или скотъ, или нивж отъ стяжа
ніе-то си НИТО да ся продаде, пито искупп : всяко съ клѣтвж посвященіе прѣ29 свято е Господу. Никое посвященіе посвятено съ клѣтвж отъ человѣкъ, да ся
не искупи: непрѣмѣнно ще ся умъртви.
30 И всякой десетъкъ отъ земіж-тж, отъ
сѣме-то на земіж-тж, и отъ плодъ-тъ на
дървя-та. Господень е: святъ е Господу.
31И ако нѣкога поиска нѣкой да искупи
14
418
ЛЕВИТЪ.
Гл. 27.
десетъкъ-тъ си, да му придаде петж-тм
32 му часть. И всякой десетъкъ отъ чрѣдж,
и отъ стадо, на всяко животно което минува на четь подъ жезлъ-тъ, десетъкъ-тъ
33 ще бжде святъ Господу. Да не различава J
или добро или лошо, НИТО да го про- '
мѣни: и ако го нѣкога промѣни, и то и
промѣнено-то му ще бжде свято: да ся
не искупи.
34
Тѣзи СЉ заповѣди-тѣ които заповѣда
Господь Моисею за Израилевы-тѣ сынове
на Синайскж.-тлі горл.
4 u c H.
ГЛАВА 1.
1 il говори Господь Моисею въ Синаискљтљ пустыиіж, въ скынііж-тж на събраніе-то, въ пьрвый-тъ день на вторый-тъ
мѣсецъ, въ втор2ь-т2ь годинљ отъ какъ
излѣзохж. изъ Егыпетскж-тж земіж. и ре2 не: Прѣбройте всичко-то събраніе наИзраилевы-тѣ сынове, по родъ-тъ имъ, по
отеческы-тѣ имъ домове, и избройте по
име всякой мжжкый полъ единъ по е3 динъ. Отъ двадесеть годины нагорѣ, вспчкы-тѣ които моглтъ въ Израиль да излѣз2ьтъ на бой, ты и Ааронъ избройте
4 гы по воинства-та имъ. И съ васъ да бљде по единъ человѣкъ отъ всяко племе:
всякой п^е бжде князь на отеческый-тъ си
домъ.
5 И тѣзи сж имена-та на мжжіе-тѣ кон
то ще прѣдстоятъ съ васъ наедно: отъ
6 Рувима Елисуръ Седіуровый сынъ : отъ
Симеона, Селуміилъ Сурисадаевый сынъ:
7 Отъ Іудж, Наассонъ Аминадавовый сынъ :
8 Отъ Иссахара, Наѳанаилъ Суаровый сынъ :
9 Отъ Завулона, Еліавъ Хелоновый сынъ:
420
ЧИСЛА.
Гл. 1.
10 Отъ ІосиФОвы-тѣ сынове отъ Ефрема, Елисама Аміудовый сынъ, а отъ Манассііж,
11 Гамаліилъ Федассуровый сынъ: Отъ Ве12 ніамина, Авиданъ Гедеоніевый сынъ : Отъ
13 Дана, Ахыезеръ Амисадаевый сынъ: Отъ
14Асина, Фагеилъ Охрановый сынъ: Отъ
15 Гада, ЕліасаФЪ Деуиловый сынъ: Отъ
16 НсФѳалима, Ахырей Енановый сынъ: Тѣзи 6àL избранни-тѣ на събраніе-то, князове на отеческы-тѣ си племена, войводы на Израилевы-тѣ тысящы.
17 И тъй Моисей и Ааронъ зѣхж тѣзь мљ18 жіе, които ся нарекохж по име : И свыкахљ всичко-то събраніе, въ пьрвый-тъ
день на вторый-тъ мѣсецъ, и написахж
ся по родъ-тъ си, по отеческы-тѣ си до
мове, споредъ чиело-то на имеиа-та отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, единъ по е19 динъ. Както заповѣда Господь Моисею, та
ка гы изброи въ Синайскж-тж пустыніж.
20 И сынове-тѣ на Рувима, който бѣше
пьрвороденъ на Израиля, по потомство-то
имъ, по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ
имъ домове, по число-то на имена-та, единъ по единъ, всякой мжжкый полъ отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ кои21 то можахж да излѣзжтъ на бой. Конто
ся изброихљ отъ Рувимово-то племе, бѣжж четыридесеть и шесть тысящн и пеістотииъ.
Гл. 1.
ЧИСЛА.
421
Потомство-то на Симеоновы-тѣ сынове
по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ
домове, които ся нзброихљ по число-то
на имена-та, единъ по единъ, всякой мљжКЫЙ полъ отъ двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ конто можахг^ да излѣзжтъ
23 на бой. Които ся изброиха отъ Симеоново-то племе, 0ља?ж петдеееть и деветь
тысящи и триста.
24 Потомство-то на Гадовы-тѣ сынове, по
родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ до
мове, по число-то на нмена-та, отъ два
десеть годинъ и иагорѣ, всичкы-тѣ които
25 можахж да излѣзж.тъ на бой. Конто ся
изброихж. отъ Гадово-то племе, біьхів. четыридесеть и петь тысявци и шестстотинъ
п петдеееть.
26 Потомство-то на Іудины-тѣ сынове, по
родове-тѣ имъ, по отечеекы тѣ имъ домо
ве, по чиело-то на имеиа-та, отъ двадессть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ които
27 можахж да излѣзжтъ иа бой. Които ся
изброихж. отъ Іудино-то племе, бља^ж седмдесеть и четыри тысящи и шестстотинъ.
28 Потомство-то на Иссахаровы-тѣ сынове,
по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ нмъ
домове, по число-то на имена-та, отъ два
десеть годинъ и нагорѣ всичкы-тѣ конто
29 можахж да излѣзжтъ на бой. Конто ся
изброихж отъ Иссахарово-то племе, ό/ьет
22
422
ЧИСЛА.
Гл. 1.
петдесеть п четыри тысящи и четыристотинъ.
30 Потомство-то па Завулоновы-тѣ сынове,
по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ до
мове, по число-то на нмеиа-та, отъ двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ конто
31 можахть да пзлѣзжтъ на бон. Които ся
изброихљ отъ Завулоново-то племе, бтбжж
петдесеть и седмь тысящи и четырисіотинъ.
32 Отъ ІоеиФОвы-тѣ сынове: потомство-то
на Ефремовы-тѣ сынове, по родове-тѣ имъ,
по отеческы-тѣ имъ домове, по число-то
на имеиа-та, отъ двадесеть годинъ и на
горѣ, всичкы-тѣ които можахљ да излѣ33 злітъ иа бой. Които ся изброихж отъ
Ефремово-то племе, бља;м четыридесеть
тысящи и петстотинъ.
34 Потомство-то на Манассіевы-тѣ сынове,
по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ
домове, споредъ число-то на имена-та, отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ кои35 то можахљ да излѣзжтъ на бой. Които
ся изброиха; отъ Манассіево-то племе, бљжж тридесеть и двѣ тысящи и двѣстѣ.
36 Потомство-то на Веніаминовы-тѣ сыно
ве, по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ
домове, споредъ число-то на имена-та, отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ кои37 то можаха; да излѣза;тъ на бой. Които
Гл. 1.
ЧИСЛА.
423
ся изброихљ отъ Веніаминово-то племе,
6ηχ!Ά трпдесеть и петь тысящи нчетыристотинъ.
38 Потомство-то на Дановы-тѣ сыиове, по
родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ до
мове, споредъ число-то иа пмена-та, отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, веичкы-тѣ кои39 то можахљ да излѢзіьтъ на бой. Които
ся нзброихљ отъ Даново-то племе, 6ѣх&
піестдссеть и двѣ тысящи и седмстотннъ.
40 Потомство-то на Асировы-тѣ сыпове, по
родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ до
мове, споредъ число-то на пмена-та, отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ кои41 то можаххТі да излѣзжтъ на бой. Които
ся изброиха отъ Аснрово-то племе, бѣх&
тысящи четырпдесеть и една п петстотинъ.
42 Потомство-то на НеФѳалимовы-тѣ сынове, по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ имъ
домове, споредъ число-то на имена-та, отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ кои43 то можахж. да излѣзжтъ на бой. Които
ся изброихљ отъ НеФѳалимово-то племе,
бљм петдесеть и три тысящи и четыристотинъ.
44 Изброени-тѣ 6L тѣзи, които изброи
Моисей и Ааронъ, и Израплеви-тѣ князове, дванадесеть-тѣ мжжіе: всякой единъ
45 за отеческый-тъ си домъ. И всичкы-тѣ
бѣхж изброени отъ Израилевы-тѣ сыно-
424
ЧИСЛА.
Гл. 1.
86 , споредъ отеческы-тѣ си домове, отъ
двадесеть годинъ и нагорѣ, всичкы-тѣ меж
ду Израиля които можахж да нзлѣзжтъ
46 на бой, Всичкы-тѣ изброени 6àL шестстотинъ и три тысящи и петстотинъ и
петдесеть.
47 А Левити-тѣ, споредъ отеческо-то си
племе, не быхж изброени помежду имъ.
48 Защото Господь бѣше говорилъ Моисею
49 и реклъ : Само Левіиио-то племе да не
изброипіь, и исчисленіе-то имъ да не зе50 мешь между Израилевы-тѣ сынове. Но
да опрѣдѣлипіь Левиты-тѣ настоятели на
скыніІГЬ-ТхЪ. на свидѣтелство-то, и на
всичкы-тѣ нейны съсжды, и на вситѣ пѣща които принадлежать ней: тѣ
да носятъ скынііж-тж, и всичкы-тѣ нейны
съсжды, и тѣ да й слугуватъ; и "'M иматъ
51 стаиъ-тъ ск около скыпіііь-тж. И когато
скынія-та трѣба да ся дигне, Левити-тѣ
да à снематъ: и когато скынія-та трѣба
да стой, Левити-тѣ да à поставятъ: а
който чужденецъ бы ся приближилъ до
52 «егж, нека ся умъртви. И Израилеви-тѣ
сынове да поставятъ піатьры-тѣ си, вся
кой въ стаиъ-тъ си, и всякой при хоруг53 вж-тж. си, споредъ воинства-та си. А Ле
вити-тѣ да поставятъ шатьры-тѣ си около
скынііж-тж на свидѣтелство-то, за да нѣ
ма гнѣвъ върху събраніе-то на Израиле-
Гл. 2.
ЧИСЛА.
425
вы-тѣ еынове : и Левити-тѣ да пазятъ страЖЉ-Т2Б на скынііж-тж на свидѣтелство-то.
54 И направнхж. Израилевы-тѣ еынове по
всичко което заповѣда Господь Моисею:
така направиха.
ГЛАВА 2.
1 И говори Господь Моисею п Аарону и
2 рече : Нека поставятъ піатьры-тѣ си Израилевы-тѣ еынове, всякой при хоругвж,IL си, съеъ знакове-тѣ на отечеекый-тъ
сидомъ: срещж екынійь-тж. на събраніето да поставятъ шатьры-тѣ си изоколо.
3 И които поставятъ шатьры-тѣ си напрѣдъ къмъ истокъ да ÜLc-Lms oms хоругвљ-тљ на Іудиный-тъ станъ, споредъ
пълкове-тѣ си: и князь на Іудины-тѣ сы
ново да бяде Наассонъ Амннадавовый
4 сынъ : (И воинство-то му, и изброенн-тѣ
отъ тѣхъ, бѣхі& седмдесеть и четыри ты5 сящи и шестстотинъ.) И до него ще по
ставятъ шатьры-тѣ си Иссахарово-то пле
ме : и князь на Иссахаровы-тѣ еынове да
6 б&де Наѳанаилъ Суаровый сынъ. (А негово-то воинство, и изброени-тѣ отъ тѣхъ,
бп)хт петдесеть и четыри тысящп и четы7 ристотинъ.) Сліъдб него Завулоново-то пле
ме: и князь на Завулоновы-тѣ еынове да
8 б,'кде Еліавъ сынъ-тъ Хелоновъ : (И него-
426
ЧИСЛА.
Гл. 2.
ВО-ТО воинство, и изброепи-тѣ отъ тѣхъ,
бѣх& петдесеть и седмь тысящи и четы9 ристотинъ. Всичкы-тѣ които ся избронхж
въ станъ-тъ Іудинъ бѣхяі сто и осіѵідесеть
и шесть тысящи и четыристотинъ, споредъ пълкове-тѣ en:) тѣ да ся дигатъ
пьрви.
10 Къмъ пладне да бж9е хоругва-та на
Рувимовый-тъ станъ, споредъ пълкове-тѣ
имъ: и князь на Рувивіовы-тѣ сынове да
11 йж9е Елисуръ Седіуровый сынъ: (Анегово-то воинство, и изброени-тѣ отъ тѣхъ.
бѣхій четыридесеть и шесть тысящи и пет12 стотинъ.) И до него да поставятъ шатьры-тѣ си Снйіеоново-то племе: и князь на
Симеоновы-тѣ сыпове да б&де Селувііилъ
13 Сурисадаевый сынъ: (А иегово-то воин
ство, и нзброен-тѣ отъ тѣхъ бѣхт пет14 десеть и деветь тысящи и триста.) Послѣ
Гадово-то племе: и князь на Гадовы-тѣ
сынове да бяде ЕліасаФЪ Реуиловый сынъ:
15 (А негово-то воинство, и изброени-тѣ отъ
тѣхъ, бѣхги четыридесеть и петь тысящи
16 и шестстотинъ и петдесеть. Всичкы-тѣ
които ся изброихгь въ Рувимовый-тъ станъ
б/бЖ/К сто и петдесеть и една тысяща и
и четыристотинъ и петдесеть, споредъ пъл
кове-тѣ имъ :) тѣ да ся дигатъ вторн.
17 Послѣ да ся дига скыиія-та на събраніе-то, станъ-тъ на Левиты-тѣ въ срѣдъ
Гл. 2.
ЧИСЛА.
427
станове-тѣ: както сљ поставили шатьрытѣ си, така дасядигатъ: всякой въ редътъ си, при хоругвж-тљ си.
18 Къмъ западъ да бжбе хоругва-та на
Ефремовый-тъ станъ, споредъ пълкове-тѣ
имъ: и князь на Ефремовы-тѣ сынове да
19 özxde Елисама Аміудовый сынъ: (А пегово-то воинство и изброени-тѣ отъ тѣхъ,
б/ьа-я четыридесеть тысящи и петстотииъ.)
20 И до него, Маиассіпно-то племе : и князь
на Манассіины-тѣ сынове да бябе Гама21 ліилъ Федасуровый сынъ: (А иегово-то
воинство, и изброенп-тѣ отъ тѣхъ, біъхік
22 тридссеть и двѣ тысящи и двѣстѣ.) Послѣ
Веиіаминово-то племе: и князь на Веніаминовы-тѣ сынове да бжіе Авпдаиъ Ге23 деоніевый сынъ : (А негово-то воинство, и
изброени-тѣ отъ тѣхъ, бѣхік тридесеть и
24 петь тысящи и четыристотинъ. Всичкытѣ които ся пзбронхљ въ Ефремовый-тъ
станъ бѣхіТі сто и осмь тысящи и сто, спо
редъ пълкове-тѣ си:) тѣ да ся дигатъ
трети.
25 Къмъ сѣверъ да бжЗе хоругва-та на Дановый-тъ станъ, споредъ пълкове-тѣ имъ:
и князь на Дановы-тѣ сынове да бябе А26 хыезеръ Амисадаевый сынъ: (А негово-то
воинство, и изброени-тѣ отъ тѣхъ, бѣхяі
піестдесеть и двѣ тысящи и седмстотииъ.)
27 И до него да поставятъ шатьры-тѣ си А-
428
ЧИСЛА.
Гл. 3.
сирово-то племе: и князь на Асировы-тѣ
сынове đa ö-sde Фагеилъ Охрановый сынъ:
28 (А иегоБО-то воинство^ и изброени-тѣ отъ
тѣхъ, б/ьжж четыридесеть и една тысяща
29 и петстотинъ.) Послѣ НеФоалимово-то пле
ме: и князь на НеФѳалимовы-тѣ сынове
30 да б&де Ахырей Енановый сынъ : (А негово-то воинство, и пзброени-тѣ отъ тѣхъ,
бѣх^ петдесеть и три тысящн и четыри31 стотинъ. Всичкы-тѣ конто ся изброихж
въ Дановый-тъ станъ біъх!& сто и петде
сеть и седмь тысящи и шестстотинъ :) тѣ
да ся днгатъ послѣдни при хоругвы-тѣ си.
32 Тѣзи сж изброени-тѣ отъ Израилевы-тѣ
сынове, по отеческы-тѣ си домове: всич
кы-тѣ конто ся изброихж въ становетѣ, по пълкове-тѣ си, бѣхяѵ шестстотинъ
и три тысящи и петстотинъ и петдесеть.
33 А Левитн-тѣ не ся изброихж между Из
раилевы-тѣ сынове, както заповѣда Го34 сподь Моисею. И направихж Израил сви
тѣ сынове по всичко що заііовѣда Господь
Моисею: така поставихж шатьры-тѣ си
по хоругвы-тѣ си, така ся и дигахж: вся
кой споредъ родове-тѣ си, по отеческы-тѣ
си домове.
ГЛАВА 3.
1 И тѣзи сж. родословія-та па Аарона и
Моисея БЪ който день говори Господь Мои-
ГлЛЗ.
ЧИСЛА.
429
2 сею на Синаискж.-ТгЋ горж. И тѣзи сж имена-та на Аароновы-тѣ сынове: Надавъ
пьрвородный-тъ му, и АвіудЪ; Елеазаръ,
3 и Иѳамаръ. Тѣзи сж имена-та на Аароновы-тѣ сынове, помазаны-тѣ свящеиницы, конто ся посвятихж за да священству4 ватъ. И умрѣхж Надавъ и Авіудъ прѣдъ
Господа, катоприносяхж чуждь огнь прѣдъ
Господа въ Синайскж-тж пустыніж, и ча
да нѣйіахж: и священствувахж Елеазаръ
и Иѳамаръ прѣдъ лице-то на бащж си Аа
рона.
5
И говори Господь Моисею и рече :
6 Приведи Левіево-то племе, и прѣдстави гы щзѣдъ Аарона священника, за да
7 му слугуватъ. И да пазятъ стражж за
него, и стражж за всичко-то събраніе
прѣдъ скынііж-тж на събраніе-то, и да
8 слугуватъ въ скынііж-тж. И да пазятъ
всичкы-тѣ съсжды на скынііж-тж на
събраніе-то, и стражж-тж за Израилевы-тѣ сынове, и да слугуватъ въ скы9 иііж-тж. И да дадешь Левиты-тѣ на
Аарона и на сынове-тѣ му: тѣ му еж да10 дени даръ отъ Израилевы-тѣ сынове. А
Аарона и сынове-тѣ му да поставишь за
да вьршатъ дѣла-та на священничество-то
си: а който чуждъ бы приближилъ, да
ся умьртви.
11 И говори Господь Моисею и рече: (12) Е-
430
ЧИСЛА.
Гл. 3.
то, азъ зѣхъ Левиты-тѣ отъ срѣдъ Израилевы-тѣ сыново, вмѣсто всякой пьрвороденъ отъ Израилевы-тѣ сыново, конто отваря ложосна: и Левити-тѣ ще бжджтъ
13 мои. Защото всяко първородно о мое; въ
донь-тъ когато поразихъ всяко първород
но въ Егыпетскж.-т2й земіж, азъ освятихъ
за себе си всяко първородно въ Израиля,
отъ человѣкъ до скотъ: мои ще бжджтъ.
Азъ съмъ Іеова.
14 И говори Господь Моисею въ Синай15 скљ-та; пустыни; и рече: Изброй Левіевы-тѣ сынове споредъ отеческы-тѣ имъ до
мове, по родове-тѣ имъ: всичкы-тѣ мжжкы отъ единъ мѣсецъ и нагорѣ да гы из16 броишъ. И изброи гы Моисей, споредъ сло
во-то Господне, както лгу бы заповѣдано.
17 А Левіеви-тѣ сынове по имена-та си бѣХЉ тѣзи: Гырсонъ, и Кааѳъ, и Мерарій.
18 И тѣзи бѣхяі имена-та на Гырсоновы-тѣ
сынове, по родове-тѣ имъ: Ливній, и Се19 мей. И Кааѳови-тѣ сынове, по родове-тѣ
имъ, Амрамъ, и Иссааръ, Хевронъ, и 020 зіилъ. И Мераріеви-тѣ сынове, по родо
ве-тѣ имъ, Маалій, и Мусій. Тѣзи сљ
родове-тѣ на Левиты-тѣ, споредъ отече
скы-тѣ имъ домове.
21 Отъ Гырсона бѣше родъ-тъ Ливніевъ, и
родъ-тъ Семеевъ: тѣзи сж родове-тѣ на
22 Гырсоновцы-тѣ. Изброенн-тѣ отъ тѣхъ, по
Гл. 3.
ЧИСЛА.
431
число-то иа всичкы-тѣ мжжкы, отъ единъ
мѣсецъ и нагорѣ, конто ся изброихж отъ
тѣхъ, àML седмь тысящи и петстотинъ.
23 Родове-тѣ на Гырсоновцы-тѣ да поставятъ
шатьры-тѣ си задъ скынікь-тж. къмъ за24 надъ. И князь-тъ на отеческый-тъ домъ
на Гирсоновцы-тѣ да б&де ЕліасаФЪ Лаи25 ловый сынъ. И подъ пазяніе на Гырсоновы-тѣ сынове въ скыніж-т2ь на събраніе-то да б^хде скынія-та, и шатьръ-тъ,
покровъ-тъ му, и дверный-тъ закровъ на
26 скыніи.-т2ь на събраніе-то, И дворны-тѣ
привѣсы, и дверный-тъ закровъ на дворътъ, който е около скынііж-тж и олтарь-тъ,
и вгьжя-та му за всичкљ-тљ му службж.
27 И отъ Кааоа бѣше родъ-тъ на Амрамовцы-тѣ, и родъ-тъ на Иссааровцы-тѣ :
и родъ-тъ на Хевроновцы-тѣ, и родъ-тъ
на Озіиловцы-тѣ : тѣзи 6L родове-тѣ на
28 Кааѳовцы-тѣ. Всичкы-тѣ мжжкы отъ единъ мѣсецъ и нагорѣ, бтьжж числомъ
осмь тысящи и шестстотинъ, които има29 XL стражж-тж на святилище-то. Родоветѣ на Кааѳовы-тѣ сынове да поставятъ
шатьры-тѣ си отъ странш-тљ на скынікь30 rL къмъ югъ. И князь на отеческый-тъ
домъ отъ родове-тѣ на Кааѳовцы-тѣ да
31 бжОе ЕлисаФанъ Озіиловый-тъ сынъ. И
подъ тѣхно пазяніе да б&де ковчегъ-тъ,
и тръпеза-та, и свѣтилникъ-тъ и ол-
432
ЧИСЛА.
Гл. 3.
і
тари-тѣ, H съсжди-тѣ на святилище-то съ
които служатъ, и закровъ-тъ, и всичко, ■
32 което принадлежи на службљ-тж. му. И і
Еліазаръ сынъ-тъ на Аарона священника
да àôe началникъ надъ Левнтскы-тѣ '
началннцы, който да има настоятелство
то надъ онѣзи които пазятъ стражљ на
святилище-то.
33 Отъ Мерарія бѣше родъ-тъ на Мааліевцы-тѣ, и родъ-тъ на Мусіевцы-тѣ: тѣзнсж
34 родове-тѣ Мераріевы. И които отъ тѣхъ ся
изброихж, по число-то на всичкы-тѣ мжжкы отъ единъ мѣсецъ и нагорѣ, бѣх&
35 шесть тысящи и двѣстѣ. И князь на отеческый-тъ домъ отъ родове-тѣ наМераріевцы-тѣ да б&де Суріилъ Авихаиловый сынъ:
тѣ да поставятъ шатьры-тѣ си въ странж36 тж на скынііж-тж. къмъ сѣверъ. И подз настоятелство-то на стражж-тж отъ Мераріевы-тѣ сынове да б&д&тъ дъскы-тѣ на скынііж-тж, и вереи-тѣ й, и стълпове-тѣ й,
и подложкы-тѣ й, и всичкы-тѣ й съсждп
и всичко което принадлежи на службж37 тж й: И стълпове-тѣ на дворъ-тъ изоко
ло, и подложкы-тѣ имъ, и коліе-тѣ имъ,
и вжжя-та имъ.
38 И тѣзи които ще поставятъ шатьры-тѣ
си прѣдъ лице-то на скынііж-тж къмъ
истокъ, прѣдъ шатьръ-тъ на събраніе-то
къмъ истокъ, да б&д&тз Моисей и Аа-
Гл. 3.
ЧИСЛА.
433
ронъ и сынове-тѣ му, и тѣ да пазятъ
. стражљ на святилнще-то за стражж отъ
Израилевы-тѣ сыново: и който чуждъ бы
39 приближилъ да ся умьртвн. Всичкы-тѣ
които ся пзброихљ отъ Левиты-тѣ, конто
изброи Моисей и Аароиъ съ повелѣніе-то
Господне по родове-тѣ имъ, всичкы-тѣ
мжжкы отъ единъ ыѣсецъ и нагорѣ, бйжж двадесеть и двѣ тысящи.
40 И рече Господь Моисею : Изброй всич
кы-тѣ пьрвородны мжжкы отъ Израиле
вы-тѣ сынове, отъ единъ мѣсецъ и на
горѣ, и земи число-то па нмена-та имъ.
4111 да земешь Левиты-тѣ за мене, (азъ
сьмь Господь), вмѣсто всичкы-тѣ пьрво
родны отъ Израилевы-тѣ сыпове, и скотове-тѣ на Левиты-тѣ вмѣсто всичкытѣ пьрвородны отъ скотове-тѣ на Из42 раилевы-тѣ сынове. И изброи Монсей,
както му заповѣда Господь венчкы-тѣ
пьрвородны отъ Израилевы-тѣ сынове.
43 И вспчкы-тѣ пьрвородны мжжкы като
ся избропхж по пме, отъ единъ мѣ
сецъ и нагорѣ, споредъ исчисленіе-то имъ,
бѣхж двадесеть и двѣ тысящи и двѣстѣ
и седмдесеть и три.
44 И говори Господь Моисею и рече :
45 Земи Левиты-тѣ вмѣсто всичкы-тѣ пьрБородны отъ Израилевы-тѣ сынове, и ско
тове-тѣ на Левиты-тѣ вмѣсто скотове-тѣ
434
ЧИСЛА.
Гл. 4.
имъ: и Левити-тѣ ще бжджтъ мои. Азъ
46 сьмь Господь. И за искупуваиіе на двѣстѣ-тѣ седмдесеть и три отъ пьрвороднытѣ на Израилевы-тѣ сынове, които сљ
47 повече отъ Левиты-тѣ, Да земешь по петь
сикли на главж, споредъ сикль-тъ на
святилище-то да гы земешъ, (единъ сикль
48 прави двадесеть геры) : И сребро-то на
искупуваніе-то за тѣзи които 0L повече
да го дадешь на Ларона и на сынове-тѣ
49 му. И зѣ Моисей сребро-то на пскупуваиіе-то отъ онѣзи които бѣхж повече отъ
50 размѣнены-тѣ съ Левиты-тѣ: Отъ пьрвородны-тѣ на Израилевы-тѣ сынове зѣ сре
бро-то: еднж тысящж триста и шестдесеть и петь сикли, споредъ сикль-тъ на
51 святилище-то : И даде Моисей сребро-іо
на искупуваніе-то Аарону и на сынове-тѣ
му, споредъ слово-то Господне, както за
повѣда Господь Моисею.
ГЛАВА 4.
1II говори Господь Моисею и Аарону п
2 рече : Изброй измежду Левіевы-тѣ сынове,
сынове-тѣ на Кааѳа, по родове-тѣ имъ,
3 по отечеекы-тѣ имъ домове. Отъ тридесеть годинъ и нагорѣ, до петдесеть го
динъ, всичкы които влазятъ въ четљ-тж
за да вьршжтъ работљ въ скынііж-ім
на събраніе-то.
Гл. 4.
ЧИСЛА.
435
Това е слугуваніе-то на Кааѳовы-тѣ
сыново въ скыніііь-тж. на събраніе-то за
5 святая святыхъ. И когато ся дига станътъ да прихождатъ Ааронъ и сынове-тѣ
му, и да снемжтъ закрнвалнљ-тљ за
вѣса и да закрыіжтъ съ нож ковчегъ-тъ
6 на свидѣтелство-то : И да турятъ на него
покровъ отъ язовечкы кожы, и отгорѣ
му да распростртьтъ тканіе всичко-то си7 ньо, и да нровржтъ вьрлины-тѣ му. И
вьрхъ трънезж-тж на прѣдложеніе-то да
распростржтъ тканіе синьо, и да турятъ
на неж блюда-та, и темянницы-тѣ, и тасове-тѣ, и възливалницы-тѣ за възліяніето: и всегдашни-тѣ хлѣбове да бжджтъ
8 на неж : И да распростретъ на тѣхъ чер
вено тканіе, и него да покрыжтъ съ по
кровъ отъ язовечкы кожы, и да провретъ
9 вьрлины-тѣ и. И да земетъ синьо тканіе,
и да покрыіетъ свѣтилникъ-тъ на свѣтеніе-то, и свѣтила-та му, и щипцы-тѣ
му, и подносницы-тѣ му, и масленицы-тѣ
му, конто употрѣбяватъ за служеніе о10коло него. Ида турятъ него ивсичкы-тѣ
му съседы въ покровъ отъ язовечкы ко11 жы и да го турятъ на пержнне-те. А
на златный-тъ олтарь да распростретъ
синьо тканіе, и него да покрыіетъ съ
покровъ отъ язовечкы кожы, и да про12 вретъ вьрлины-тѣ му. И да земетъ всич4
436
ЧИСЛА.
Гл. 4.
кы-тѣ служебны съсжды, съ които слу
жатъ въ свято-то мѣсто, и вложатъ въ
синьо тканіе, и да гы покрыжтъ съ по
кровъ отъ язовечкы кожы, и турятъ на
13 пжржииж. И да очистятъ олтарь-тъ отъ
пепель-тъ, и да распростретъ на него
14 багрѣно тканіе : И да положатъ на него
всичкы-тѣ му съседы които употрѣбяватъ
за служеніе около него: вегленницы-тѣ,
вилицы-тѣ, и лопаты-тѣ и легены-тѣ, всичкы-тѣ съсжды на олтарь-тъ, и да распро
стретъ на него покрывъ отъ язовечкы
15 кожы, и да провретъ вьрлины-тѣ му. И
като свьршатъ Ааронъ и сынове-тѣ му
да покрыватъ святы-тѣ вещи, и всичкытѣ святы съседы, когато трѣбва да ся
дигне станъ-тъ, тогазь да пристепятъ
Кааѳови-тѣ сынове за да гы носятъ: но
да ся не прикоснетъ до святы-тѣ, зада
не умретъ. Тѣзи пѣща отъ скынііе-те
на събраніе-то ще носятъ Кааѳови-тѣ сыпове.
16 И Елеазаръ сынъ-тъ на Аарона свя
щенника да има настоятелство-то вьрху
масло-то на свѣтеніе-то и благовонныйтъ темянъ, и всегдашно-то хлѣбно при
ношеніе, и масло-то на помазаніе-то ; на
стоятелство-то на всичке-те скынііе и
«а всичкы-тѣ иљгда които ce въ пеіе,
на святилище-то, и на съседы-тѣ му.
Гл. 4.
ЧИСЛА.
437
17 И говори Господь Моисею и Аарону и
. 18 репе : Да не истрѣбите отъ Левиты-тѣ пле) 19 ме-το на родове-тѣ на Кааѳовцы-тѣ. Но
за да бжджтъ живи, и да не умржтъ,
когато прихождатъ при святая святыхъ,
" направѣте имъ така: Ааронъ и сынове-тѣ
*
му давлизатъ, и даты поставятъ всякого
на службж-тљ му и на товаръ-тъ му;
20 Но тѣ да не влизатъ да видятъ, когато
ся обвиватъ святы-тѣ, за да не умржтъ.
21 И говори Господь Моисею и рече: (22) Из,
брой още и Гырсоновы-тѣ сынове, по отеческы-тѣ имъ домове, по родове-тѣ имъ :
а 23 Отъ тридесеть годинъ и на горѣ, до пет'
десеть годинъ, даты изброипіь всичкы-тѣ
които влизатъ въ четж-тж, да слугуватъ
1 24 въ скыніьж-тж па събраніе-то. Това с
слугуваніе-то на родове-тѣ на Гырсонов25 цы-тѣ, да слугуватъ, и да носятъ : ІЦе
1
носятъ опоны-тѣ на скынііж-тж, и скыЈ
нііж-тж на събраніе-то, покровъ-тъ й, и
’
покровъ-тъ отъ язовечкы кожы, който е
отгорѣ й, и дверный-тъ закровъ на скы• ■ 26 нііж-тж на събраніе-то, И дворны-тѣ при
вѣсы, и дверный-тъ закровъ на дворнытѣ врата, конто сж около скынііж-тжх и
олтарь-тъ, и вжжя-та имъ, и всичкы-тѣ
,
съсжды на слугуваніе-то имъ, и което е
потрѣбно за тѣзи нѣща; така тѣ да слу27 гуватъ. По повелѣніе-то на Аарона и на
438
ЧИСЛА.
Гл. 4.
сынове-тѣ му да бжджтъ вепчкы-тѣ слугуванія на сынове-тѣ на Гырсоновцы-тѣ,
въ всичкы-тѣ имъ товары, и въ всичкытѣ имъ слугуванія, и вы да имъ опрѣдѣлявате всяко нѣщо което тѣ сж длъжни
28 да носятъ. Тая е служба-та на родоветѣ на сынове-тѣ на Гырсоновцы-тѣ въ
скынііж-тж. на събраніе-то : и стража-та
имъ да бж^е подъ настоятелство-то на
Иѳамара сынъ-тъ на Аарона священника.
29 Ще нзброишь така и Мераріевы-тѣ сы
ново, по родове-тѣ имъ, по отеческы-тѣ
30 имъ домове : Отъ тридесеть годинъ и ка
горѣ, до петдесеть годинъ да гы изброишь всичкы-тѣ, които влизатъ въ четљIL за да слугуватъ въ скыніьъ-тж на съ31 браніе-то. И тѣзи сж нѣща-та които сж
длъжни да носятъ прѣзъ всичко-то си
слугуваніе въ скынііж-тж на събраніе-то,
дъскы-тѣ на скынііж-тж и верси-тѣ й и
32 стълпове-тѣ й, и подложкы-тѣ й, И дворны-тѣ стълпове наоколо, и подложкы-тѣ
имъ, и коліе-тѣ имъ, и вжжя-та имъ,
заедно съсъ всичкы-тѣ имъ съсжды, и
всичко що имъ принадлежи : и да опрѣдѣлите по име съсжды-тѣ които тѣ сж
33 длъжни да носятъ. Тая е служба-та на
родове-тѣ на Мераріевы-тѣ сынове, въ
всичко-то имъ слугуваніе въ скынііж-тжна
събраніе-то, подъ настоятелство-то на И-
Гл. 4.
ЧИСЛА.
439
ѳамара сынъ-тъ на Аарона священника.
И тъй Моисей и Ааронъ и князове-тѣ
на събраніе-то изброихж. сынове-тѣ на
Кааѳовцы-тѣ, по родове-тѣ имъ, и по о35 теческы-тѣ имъ домове, Отъ тридесеть го
динъ π нагорѣ до петдесеть годинъ, всинкы-тѣ които влазѣхж въ четж-тгь, за да
слугуватъ въ скынінь-тж на събраніе-то:
36 И нзброени-тѣ отъ тѣхъ, по родове-тѣ
имъ, бѣхж двѣ тысящи и седмстотинъ и
37 петдесеть. Тѣзи сж изброенн-тѣ отъ ро
дове-тѣ на Кааѳовцы-тѣ, всичкы-тѣ които
слугувахж въ скынііж-тж на събраніе-то,
които пзброихж Моисей и Ааронъ, както
заповѣда Господь съ Моисеовж ржкж.
38 И изброени-тѣ отъ Гырсоновы-тѣ сы
ново, по родове-тѣ си, и по отеческы-тѣ
39 си домове. Отъ тридесеть годинъ и на
горѣ, до петдесеть годинъ, всичкы-тѣ кон
то влазѣхж въ четж-тж, за да слугуватъ
40 въ скынііж-тж на събраніе-то, И изброени-тѣ отъ тѣхъ по родове-тѣ си, по оте
ческы-тѣ си домове, бѣхж двѣ тысящи и
41 шестстотнііъ и тридесеть. Тѣ сж които
ся пзброихж отъ родове-тѣ на Гырсоно
вы-тѣ сынове, всичкы-тѣ които слугувахж
въ скыиііжі-тж на събраніе-то, които изброихж Моисей и Ааронъ по повелѣніето Господне.
42 И изброени-тѣ отъ родове-тѣ на Мераріе34
440
ЧИСЛА.
Гл. 5.
вы-тѣ сынове, по родове-тѣ си, по отече43 скы-тѣ си домове, Отъ тридесеть годинъ
и нагорѣ до петдесеть годинъ, всичкы-іѣ
които влазяхж. въ четж-тљ да слугуваіъ
44 въ скынііа-тж на събраніе-то, И изброени-тѣ отъ тѣхъ по родове-тѣ си, бѣхж
45 три тысяіци и двѣстѣ. Тѣ сгь които ся
изброихљ отъ родове-тѣ на Мераріевы-іѣ
сынове, които изброихж. Моисей и Ааронъ,
както заповѣда Господь съМоисеовж ржкж.
46 Всичкы-тѣ които быхж изброени отъ
Левиты-тѣ, които изброихж Моисей и Аронъ и Израилеви-тѣ князове, по родо
ве-тѣ имъ, и по отеческы-тѣ имъ домове,
47 Отъ тридесеть годинъ и нагорѣ до пет
десеть годинъ, всичкы-тѣ които влазяхж
въ скынііж-тж на събраніе-то за да слу48 гуватъ и да носятъ товары, Онѣзи отъ
тѣхъ които быхж изброени, бѣхж осмь
49 тысящи и петстотинъ и осмдесеть. Изброихж ся както заповѣда Господь съ Моисеовж ржкж, всякой по службж-тж си,
и по товаръ-тъ си. Така ся избронхж
отъ него, както заповѣда Господь Моисею.
ГЛАВА 5.
1 II говори Господь Моисею и рече: (2) За
повѣдай на Израилевы-тѣ сынове, да про
водятъ вънъ изъ станъ-тъ всякого конто
Гл. 5.
ЧИСЛА.
441
е прокаженъ, и всякого който пма те
ченіе, и всякого който е нечистъ отъ
3 віьртвецъ. Както віжжкый така и женскый полъ проводѣте гы, вънъ изъ станътъ гы проводѣте, за да не віьрсятъ
станове-тѣ сп, въ срѣдъ които азъ прѣ4 бываійі. И направихљ така Израилеви-тѣ
сынове, и проводихік гы вънъ отъ станътъ : както рече Господь Моисею, така на
правиха; Израилеви-тѣ сынове.
5 И говори Господь Моисею и рече: (6) Ка
жи на Израилевы-тѣ сынове : Когато
віжжъ или жена, като человѣкъ направи
какъвъ да е грѣхъ и направи прѣстжпленіе противъ Господа, и стане повинна тя
7 душа, Тогазь да исповѣда грѣхъ-тъ си
който е направилъ, и да повърне онова
за което е повиненъ и да притури на
него еднж. петљ часть, и да го даде на
8 оногова ковіуто е повиненъ. Ако ли онзи
человѣкъ нѣвіа сродникъ за да повърне
невіу онова за което е повиненъ, отдаевіото за повинность-тж пека е Господу, свя
щеннику, наедно съ овенъ-тъ на увіилостивеніе-то, съ който ще направи увіилостивеніе за него.
9 И всяко приношеніе отъ всичкы-тѣ освящены нѣща на Израилевы-тѣ сынове,
което доносятъ на священника, да бжде
10 негово. Иеговы да бжджтъ и посвяще-
442
ЧИСЛА.
Гл. 5.
ны-тѣ нѣща отъ всякого человѣка: все
що дава нѣкой на священника, негово
да бжде.
11 И говори Господь Моисею и рече: (12) Го
вори на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
ишъ: Ако жепа-та на нѣкого человѣка
прѣгрѣиіи и направи прѣстжпленіе про13 тивъ него, И лежи съ нень нѣкой и излѣе сѣме, и то ся укрые отъ очн-тѣ на
мжжа й, и тя ся оскверни тайно, и нѣма
14 свидѣтель за неіж, и не ся хване, И дой
де на него духъ на ревнованіе, и поревнува къмъ женљ-тљ си, и тя е осквьрнена: или му дойде духъ-тъ на ревнова
ніе-то, ипоревнува къмъ женљ-тж си, и тя
15 не е осквернена : Тогазь онзи человѣкъ
да доведе женж-тж си при священника,
и да принесе приносъ-тъ й за некв, десетљVL часть на еднж сфя; ечимѣно брашно:
по съ елей да го не полѣе, нито да тури
вьрхъ него Ливанъ; защото е приношеніе
на ревнованіе, приношеніе за поменъ,
което напомня за беззаконіе.
16 И священникъ-тъ да à приведе и да
17 à постави прѣдъ Господа. Послѣ даземе
священникъ-тъ святж водж. въ пьрстенъ
съсждъ : и да земе священникъ-тъ отъ
пьрсть-тж. която е по земіж-тж. на скы18 нііж-тж, и да тури у водж-тж. И да по
стави священиикъ-тъ женж-тж прѣдъ Го-
Tr. 5.
ЧИСЛА.
443
спода, и да открыв главж-тж на жепжтж, и да тури въ ржцѣ-тѣ й приноше
ніе-то за пойіенъ-тъ, приношеніе-то на рев
нованіе-то ; а въ ржкж-тж на священника
да бжде горчива-та вода, проклинателна' 19 та: И да іж закьлне священникъ-тъ, и да
рече на женж-тж: Ако не ся е приближилъ никой при тебе, и ты не си ся ос
квернила, и прѣгрѣшила противу мжжа си, бжди неповрѣдена отъ тжзи гор20 чивж проклинателнж водж. Ако ли си
прѣгрѣшила rqjOTHBy мжжа си и си ся о■ сквернила, и ако е лежалъ съ тебе нѣкой
21 освѣнь мЖіЖЪ ти, (Тогазь священникъ-тъ
да закьлне женхж-тж съ клѣтвж на проклѣтііж, и да рече священникъ-тъ на же
нж-тж:) Господь да тя тури проклѣтііж,
и клѣтвхЖ въ народъ-тъ ти, и да направи
, Господь да изсъхне бедро-то ти, и да ся
22 надуе коремъ-тъ ти : И да влѣзе тая
проклинателна вода у вжтрешности-тѣ ти
и да надуе коремъ-тъ ти, и да изсуши бе
дро-то ти. И нека рече жена-та: Аминь,
^23 аминь. Послѣ да напише священникъ-тъ
тѣзп клѣтвы на книгж, и да гм заличи съ
24горчивж-тж водж: И да даде на женжтж да пспіе горчивхж-тж проклинателнж
водж, и да влѣзе въ неіж проклинател) на-та вода горчива.
>25 И да земе священникъ-тъ отъ рхжкж-
444
ЧИСЛА.
Гл. 5.
Т2& иа женж-тж приношеніе-то па ревно
ваніе-то, п да двигне това приношеніе
прѣдъ Господа, и да го принесе на ол26 тарь-тъ : И да земе священипкъ-тъ въ
шепж-т;ь см часть отъ приношеніе-то за йо
менъ, и да го изгори на олтарь-тъ, п
слѣдъ това да даде на женљ-тљ да испіе В0ДЉ-ТЖ.
27 И когато à напои съ водж-тж, тогазь
ако 8 тя осквернена и е направила прѣстжпленіе противъ мжжа си, проклинателна-та вода ще влѣзе горчива въ неіж,
и ще надуе коремъ-тъ й и бедро-то à ще
изсъхне, и тя жена ще бжде за про28 клѣтііж въ народъ-тъ си. Ако ли жена-іа
не е осквернена и е чиста, тогазь ще остане неповрѣдена, и ще зачепува.
29 Тойзи е законъ-тъ на ревнованіе-то,
когато нѣкоя жена прѣгрѣши на мжжа
30 си, и ся оскверни. Или когато дойде духъ
иа ревнованіе вьрхъ нѣкого мжжа, и поревнува къмъ женж-тж си. Тогазь нека
постави женж-тж, прѣдъ Господа, и священннкъ-тъ да направи на неіж споредъ
31 всичкый тозь законъ. Тогазь мжжъ-тъ ще
бжде чистъ отъ беззаконіе-то, а жеііа-та
ще понесе беззаконіе-то си.
1'
ГЛАВА 6.
й говори Господь Моисею и рече; (2) Го
Гл. 6.
ЧИСЛА.
445
ворй на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
имъ: Когато Мхііжь или жена даде обри
ваніе на Назирейство, за да посвяти се3 бе си Господу; Тогазь е дълженъ той да
ся въздържа отъ вино и отъ сикерж, и
да не nie оцетъ отъ вино, или оцетъ отъ
сикерж, и никое питіе направено отъ гро
здіе да не nie, и да не яде ни прѣсно ни
4 сухо гроздіе. Прѣзъ всичкы-тѣ дни на назирейство-то си да не яде нищо което
става отъ лозіе, отъ зьрно-то до кожж-тж.
5 Прѣзъ всичкы-тѣ дни на назирейско-то
си обричаніе да не тури бръсиачь на
главж-тж си, до дѣто ся испълнятъ диптѣ, които е той обрѣклъ Господу: святъ
ще бжде и ще остави да растжтъ космы6 тѣ на главж-тж му. Прѣзъ всичкы-тѣ дни
въ обричаніе-то на назирейство-то си Го
споду, да не пристжпи при мьртвецъ.
7 Да ся пе оскверни поради бащж си, или
майкж си, брата си, или сестрж си, ко
гато умржтъ: понеже назирейско-то обри
чаніе Богу своему е на главж-тж му.
8 Прѣзъ всичкы-тѣ дни па назирейство-то
9 си е святъ Господу. И ако нѣкой умре
напрасно при него, и глава-та на нази
рейство-то му ся омърси; тогазъ въ денътъ на очищеніе-то си той да обръсне гла
вж-тж си : въ еедмъій-тъ денъ да къ обръДОсне. И въ осмый-тъ день да донесе двѣ
446
ЧИСЛА.
Гл. 6.
гъргорицы, или двѣ гължбчета, при свя
щенника, при двери-тѣ на скыніиі-тщ на
11 събраніе-то: И священникъ-тъ да принесе
еднљ-тљ въ приношеніе за грѣхъ, а друDL-rL за всесъжженіе: и да направи умилостивеніе за пего, защото е съгрѣшилъ
поради мьртвецъ-тъ, и да освяти глављ12 IL му въ онзи день. И слѣдъ това да
посвяти Господу дни-тѣ на назирейство10 си, и да донесе едногодишно агне въ
приношеніе за прѣстйіпленіе: а прѣднитѣ дни нѣма да ся броятъ, защото ся е
омърсило назирейство-то му.
13 И тойзи е законъ-тъ за Назиреинъ-тъ,
когато ся испълнятъ дни-тѣ на назирей
ство-то му: да ся приведе при двери-іѣ
14 на СКЫИІИ.-ТЖ на събраніе-то ; И той да
принесе приносъ-тъ си Господу, едномжжко агне еднолѣтно безъ порокъ за всесъжженіе, и едно женско агне еднолѣтно
безъ порокъ въ приношеніе за грѣхъ, и
единъ овенъ безъ порокъ за примирител15 но приношеніе, И кошъ съ бесквасны пи
ты отъ чисто брашно мѣсены съ елей, п
бесквасны коры помазаны съ елей, и
хлѣбно-то имъ приношеніе и възліянія16 та имъ. И священникъ-тъ да гм принесе
прѣдъ Господа, и да направи приношеніе17 то му за грѣхъ, и всесъжженіе-то му. И
да принесе овенъ-тъ за прнмирителнљ
Гл. 6.
ЧИСЛА.
447
жьртвж. Господу, съ копіъ-тъ на бесквасны-тѣ хлѣбове: да принесе още священникъ-тъ хлѣбно-то му приношеніе, π въз18 ліяніе-то му. И назиреинъ-тъ да обръсне
глављ-тж. на назирейство-то си при двери-тѣ на CKbiHÌiâ5.-TÂ на събраніе-то, и да
земе космы-тѣ на посвященнж-Тх^ си глаВЉ, и да гы тури на огнь-тъ който е подъ
19 примирителнт&-тљ жьртвж. И священникътъ да земе сваренж-тж плешкж. на овенъ-тъ, и еднљ питлб. бескваснљ отъ
кошъ-тъ, п еднљ корљ бескваснљ и да гм
тури въ ржцѣ-тѣ на назиреинъ-тъ, слѣдъ
това, като обръсне космы-тѣ на нази20рейство-то си. И да гы двигне священникъ-тъ за движимо приношеніе прѣдъ
Господа: това е свято на священника,
наедно съ гржди-тѣ на движимо-то при
ношеніе, и наедно съ бедро-то на възвышаемо-то приношеніе : и послѣ назнреинъ21 тъ може да nie вино. Тойзи е законъ-тъ
за назиреинъ-тъ, който е направилъ обри
чаше за приносъ-тъ си Господу заради
назирейство-то си, освѣнь онова което му
дава psKa; съгласно съ обричаніе-то кое
то ся е обреклъ, така да направи споредъ законъ-тъ на назиренство-то си.
22 И говори Господь Моисею и рече: (23) Го
вори на Аарона и на сынове-тѣ му и ка
жи: Така да благославяте Израилевы-
448
ЧИСЛА.
Гл. 7.
тѣ сынове, и да имъ говорите:
Господь да тя благослови, и да тя упазн!
26 Господь да просвѣти лице-то си надъ
тебе и да тя помилува!
26 Господь да възвысн лице-то си надъ
тебе, и да ти даде миръ!
27 Така да възложатъ име-то ми вьрху
Израилевы-тѣ сынове: и азъ нде гы бла
гослови..
24
ГЛАВА 7.
1 И когато свьрши Моисей поставяніе-то на
скыніих-тгт;, и помаза и освяти ней п
БСИЧКЫ-тѢ и СЪСЯІДЫ, и ОЛТарЬ-ТЪ, II вснчкы-тѣ му съсжды, и помаза гы, и освяти
2 гы; Тогазь Израилеви-тѣ князове, иачадннцы-тѣ на отеческы-тѣ имъ домове, кои
то бѣхж князове на племена-та, и поста
вени главни надзиратели въ исчисленіе3 то, принесохж. приношеніе : И прѣдставихж. прпносы-тѣ си прѣдъ Господа, шесть
покрыты кола и дванадесеть вола, по едны
кола отъ двама князове, и по единъ волъ
отъ всякого, и прѣдставиХхЖ гы прѣдъ скы4 нііж-тж. И говори Господь Моисею и рече:
5 Земи ттьзи нѣща отъ тѣхъ, и нека бжджтъ
за да ся вьрши работа-та на скынікь-тж
на събраніе-то: и да гы дадсшь на Леви-
Гл. 7.
ЧИСЛА.
449
ты-тѣ, на всякого споредъ работљ-TÆ. му.
6 И зѣ Моисей кола-та и волове-тѣ, и даде
7 гы на Левиты-тѣ. Двѣ-тѣ кола и четыритѣ вола, даде на Гырсоновы-тѣ сынове,
8 споредъ работљ-тж имъ. И четыры-тѣ
кола и осмь-тѣ вола даде на Мераріевытѣ сынове, споредъ работж-тж имъ, подъ
ржкж-тж на Иоамара сынъ-тъ на священ9 ника Ларона. А на Кааѳовы-тѣ сынове не
даде: защото тѣхна-та работа въ святиливде-то бѣ да носятъ на рамена.
10 И принесохж князове-тѣ за освященіето на олтарь-тъ въ който день ся помаза,
и принесохж князове-тѣ приносы-тѣ си
11 прѣдъ олтарь-тъ. И рече Господь Мои
сею: По единъ князь на день, нека при
носятъ приносы-тѣ си, за освященіе-то на
олтарь-тъ.
12 И тойзи който приносяще приносъ-тъ си
въ пьрвый-тъ день бѣше Наассонъ Ами13 надавовый сынъ отъ Іудино-то племе : И
приносъ-тъ му бѣше едно сребьрно блюдо,
тежко сто и тридесеть сикли: единъ сре,
бьренъ легенъ отъ седмдесеть сикли, спо
редъ снкль-тъ на святилище-то; и двѣ-тѣ
пълны съ чисто брашно смѣсено съ елей,
14 за хлѣбно приношеніе : Единъ темянникъ
златенъ отъ десеть сикли, пълнъ съ те15 мяиъ : Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ
t овенъ, едно агне еднолѣтно, за всесъж15
450
ЧИСЛА.
Гл. 7.
Í 6 женіе : Единъ ярецъ отъ козы-тѣ, въ при17 ношеніе за грѣхъ: И за примирителнљ
зйьртвж, два вола, петь овна, петь ярца,
петь еднолѣтны агнета. Това бѣше приносътъ на Наассона Авіинадавовый-тъ сынъ.
18 Въ вторый-тъ день принесе Наѳанаилъ
Суаровый сынъ, князь-тъ на Иссахарово19 то племе: И принесе приносъ-тъ си едно
блюдо сребьрно тежко сто и тридесеть
спкли : единъ сребьренъ легенъ отъ
седвідесеть сикли, споредь сикль-тъ на
святилище-то; и двѣ-тѣ пълны съ чисто
брашно свіѣсено“съ елей, за хлѣбно прино20шеніе: Единъ тевіянникъ златенъ отъ де21 сеть сикли, пълнъ съ тевіянъ : Единъ та
нецъ отъ говеда-та; единъ овенъ, едно а22 гне еднолѣтно, за всесъжженіе : Единъ
ярецъ отъ козы-тѣ, въ приношеніе за
23 грѣхъ : И за привіирителнж жьртвж, два
вола, петь овна, петь ярца, петь еднолѣ
тны агнета. Това бѣше приносъ-тъ на На
ѳанаила Суаровый-тъ сынъ.
24 Въ третій-тъ день принесе князь-тъ на
Завулоновы-тѣ сынове, Еліавъ Хелоновый
25 сынъ : Приносъ-тъ му бѣше едно сребьрно
блюдо, тежко сто и тридесеть сикли·. Единъ сребьренъ легенъ отъ седвідесеть
сикли, споредъ сикль-тъ на святилището; и двѣ-тѣ пълны съ чисто брашно свіѣ26 сено съ елей, за хлѣбно приношеніе : е-
Гл. 7.
ЧИСЛА.
451
динъ темянникъ златенъ отъ десеть сикли,
27 пълнъ съ темянъ : Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно агне еднолѣ28 тио за всесъжженіе : Единъ ярецъ отъ
29 козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ : И за
примирителна жьртвж, два вола, петь
овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета.
Това бѣше приносъ-тъ наЕліава Хелоновый-тъ сынъ.
30 Въ четвьртый-тъ день принесе Елисуръ
Седіуровый сынъ, князь-тъ на Рувимовы31 тѣ сынове : ІІриносъ-тъ му бгьиіе едно сребьрио блюдо, тежко сто и тридесеть си
кли, единъ сребьренъ легенъ отъ седмдесеть
сикли; споредъ сикль-тъ на святилигце-то ;
и двѣ-тѣ пълны съ чисто брашно смѣ32 сено съ елей, за хлѣбно приношеніе : Единъ златенъ темянникъ отъ десеть сикли
33 пълнъ съ темянъ : Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно агне еднолѣ34тно, за всесъжженіе: Единъ ярецъ отъ
35 козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ, И за
примирителнљ жьртвж два вола, петь овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета.
Това бѣше приносъ-тъ наЕлисура Седіуровый-тъ сынъ.
36 Въ петый-тъ день принесе князь-тъ на
Симеоновы-тѣ сынове, Селуміилъ Сури37 садаевый сынъ : Приносъ-тъ му бѣше едно
сребърно блюдо, тежко сто и тридесеть
452
ЧИСЛА.
Гл. 7.
сикли·, единъ сребьренъ легенъ отъ седмдесеть сикли споредъ сикль-тъ на святи
лище-то; и двѣ-тѣ пълны съ чисто бра
шно смѣсено съ елей, за хлѣбно прино38 шеніе : Единъ темянникъ златенъ отъ де39 сеть сикли, пълнъ съ темянъ : Единъ
юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно
40 агне еднолѣтно, за всесъжженіе : Единъ
ярецъ отъ козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ:
41И за примирителна жьртвж, два вола,
петь овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета. Това бѣше приносъ-тъ на Селуміила Суриеадаевый-тъ сынъ.
42 Въ шестый-тъ день принесе князь-тъ на
Гадовы-тѣ сынове, ЕліаеаФЪ Деуиловый
43 сынъ : Приносъ-тъ му бѣше едно сребърно
блюдо, тежко сто и тридесеть сикли: единъ сребьренъ легенъ отъ седмдесеть
сикли, споредъ сикль-тъ на святилището ; и двѣ-тѣ пълны съ чисто брашно смѣ44 сено съ елей, за хлѣбно приношеніе : Единъ златенъ темянникъ отъ десеть сикли,
45 пълнъ съ темянъ : Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно агне еднолѣ46 тио, за всесъжженіе : Единъ ярецъ отъ
47 козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ. И за
примирителнж. жьртвж, два вола, петь
овна, петь ярца, петь агнета еднолѣтны.
Това бѣше приносъ-тъ на ЕліасаФа Деуиловый-тъ сынъ.
Гл. 7.
ЧИСЛА.
453
Въ седмый-тъ день принесе князь-тъпа
Ефремовы-тѣ сынове, Елисама Аміудовый
49 сынъ: Приносъ-тъ му бѣше едно сребърно
блюдо, тежко сто и тридесеть сикли : единъ
сребьренъ легенъ отъ седмдесеть сикли,
споредъ сикль-тъ на святилище-то; и двѣ-тѣ
пълны съ чисто брашно смѣсено съ елей,
50 за хлѣбно приношеніе : Единъ златенъ темянникъ отъ десеть сикли, пълнъ съ те51 мянъ : Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ
овенъ, едно агне еднолѣтно за всесъж52женіе: Единъ ярецъ отъ козы-тѣ, въ при53 ношеніе за грѣхъ : И за примирителнљ
жьртвж, два вола, петь овна, петь ярца,
петь еднолѣтны агнета. Това біъше при
носъ-тъ на Елисам2& Аміудовый-тъ сынъ.
54 Въ осмый-тъ день принесе князь-тъ на
Манассіевы-тѣ сынове, Гамаліилъ Федас55 суровый сынъ : Приносъ-тъ ыу бѣше едио
сребърно блюдо, тежко сто и тридесеть
сикли : единъ сребьренъ легенъ отъ седм
десеть сикли, споредъ сикль-тъ насвятилище-то; и двѣ-тѣ пълны съ чисто бра
шно смѣсено съ елей, за хлѣбно прино56шеніе: Единъ златенъ темянникъ отъ де57 сеть сикли, пълнъ съ темянъ: Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно а58 гне еднолѣтно за всесъжженіе : Единъ ярецъ отъ козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ:
59 И за примирителна жьртвж, два вола,
48
454
ЧИСЛА.
Гл. 7.
петь овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета. Това б/ьше приносъ-тъ на Гамаліила Федассуровый-тъ сынъ.
60 Въ деветый-тъ день принесе князь-тъ
на Веніаминовы-тѣ сынове, Авиданъ Ге61 деоніевый сынъ: Пряносъ-тъ шу бѣше едно сребьрно блюдо, тежко сто и триде
сеть сикли: единъ сребьренъ легенъ отъ
седмдесеть сикли, споредъ сикль-тъ на
святилище-то; и двѣ-тѣ пълны съ чисто
брашно смѣсено съ елей, за хлѣбно при62 ношеніе: Единъ темяиникъ златенъ отъ
63 десеть сикли, пълиъ съ темянъ : Единъ
юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно
64 агне еднолѣтно, за всесъжженіе: Единъ
ярецъ отъ козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ:
65 И за примирителнд; жьртвж, два вола,
петь овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета. Това бѣше приносъ-тъ на Авидана
Гедеоніевый-тъ сынъ.
66 Въ десетый-тъ день принесе князъ-тъ на
Дановы-тѣ сынове, Ахыезеръ Амисадаевый
67 сынъ : Приносъ-тъ шу бѣше едно сребьрно
блюдо, тежко сто и тридесеть сикли: единъ сребьренъ легенъ отъ седмдесеть
сикли, споредъ сикль-тъ на святилището ; и двѣ-тѣ пълны съ чисто брашно смѣ68 сено съ елей, за хлѣбно приношеніе: Единъ златенъ темянннкъ отъ десеть си69 кли, пълепъ съ темянъ : Единъ юнецъ отъ
Гл. 7.
ЧИСЛА.
455
говеда-та, единъ овенъ, едно агне едноТОлѣтно, завсесъжженіе: Единъ ярецъ отъ
71 козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ: И за
примирителна жьртвж, два вола, петь овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета.
Това бѣше приносъ-тъ на Ахыезера, Амисадаевый-тъ сынъ.
72 Въ единадесетый-тъ день принесе князьтъ на Асировы-тѣ сынове, Фагеилъ Охра73 новый сынъ: ІІриносъ-тъ му бѣше едно
сребьрно блюдо, тежко сто и тридесеть
сипли; единъ сребьреиъ легенъ отъ седемдесеть сикли, споредъ сикль-тъ на святилището; и двѣ-тѣ пълны съ чисто брашно смѣеепо
74 съ елей, за хлѣбно приношеніе : Единъ
златенъ темянникъ отъ десеть сикли, пъ75 ленъ съ темянъ : Единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно агне еднолѣтно,
76 за всесъжженіе: Единъ ярецъ отъ козы77 тѣ, въ приношеніе за грѣхъ: И за при
мирителна жьртва, два вола, петь овна,
петь ярца, петь еднолѣтны агнета. Това
бѣше приносъ-тъ на Фагеила Охрановый-тъ
сынъ.
78 Въ дванадесетый-тъ день првиесе князьтъ на НеФѳалимовы-тѣ сынове, Ахырей
79Енановый сынъ : Приносъ-тъ му бѣше едно сребьрно блюдо, тежко сто и триде
сеть сикли·, единъ сребьреиъ легенъ отъ
седмдесеть сикли, споредъ сикль-тъ па
456
ЧИСЛА.
Гл. 7.
святилище-то; и двѣ-тѣ пълны съ чисто
брашно смѣсено съ елей, за хлѣбно прп80 ношеніе : Единъ златенъ темянникъ отъ
81 десеть сикли, пълнъ съ темянъ : Единъ
юнецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, едно
82 агне еднолѣтно, за всесъжженіе : Единъ
ярецъ отъ козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ:
83 И за нримирнтелнж. жьртвж, два вола,
петь овна, петь ярца, петь еднолѣтны агнета. Това бгьше приносъ-тъ на Ахырея
Епановый-тъ сынъ.
84 Тѣзи бѣхж приноси-тѣ отъ Израилевытѣ Князеве за освященіе-то на олтарь-тъ
въ който день ся помаза: сребьрны блю
да дванадесеть, сребърни легени дванаде85 сеть, златни темянници дванадесеть : Отъ
сто и тридесеть сикли бѣше всяко сре
бърно блюдо, и седмдесеть сикли вся
кой легенъ: всичко-то сребро на съсжды-тѣ бѣше двѣ тысящи и четыристотинъ
сикли, споредъ сикль-тъ на святилище-то:
86 Златни темянници дванадесеть, пълни съ
темянъ, всякой темянникъ бѣше отъ де
сеть сикли, споредъ сикль-тъ на святили
ще-то: всичко-то злато на темянницы-тѣ
87 бѣше сто и двадесеть сикли. Всичкы-тѣ
говеда за всесъжженіе бѣхя, дванадесеть
юнци, още дванадесеть овна, дванадесеть
еднолѣтны агнета, заедно съ хлѣбны-іѣ
пмъ приношенія, и дванадесеть ярци отъ
Гл. 8.
ЧИСЛА.
457
88 козы-тѣ, въ приношеніе за грѣхъ. И всичкы-тѣ говеда за примирителна; жьртвж àжж двадесеть и четыри юнца, шестдесеть
овна, шестдесеть ярци, шестдесеть еднолѣтны агнета. Така станљ освященіе-то
на олтарь-тъ слѣдъ помазаніе-то му.
89 И когато влѣзе Моисей въ скыніѣь-тж на
събраніе-то за да говори съ Бога, тогазь
чу гласъ-тъ който му говоряше отгорѣ
на очистилище-то, което бѣше надъ ковчегъ-тъ на свндѣтелство-то, помежду два
та херувима, и говоряше му.
ГЛАВА 8.
1 И говори Господь' Моисею и рече : (2) Го
вори Аарону, и кажи му: Когато запа
лишь свѣтила-та, седмь-тѣ свѣтила да свѣ3 тятъ къмъ лице-то на свѣтилника. И Аа
ронъ направи така: запали къмъ лице-то
на свѣтилника свѣтила-та му, както за4 новѣда Господь Моисею. И направа-та на
свѣтилника бѣше тая: кованъ отъ злато,
отъ стебло-то си до цвѣтя-та си бѣше
той искованъ: по видъ-тъ който показа
Господь Моисею, така направи той свѣтилникъ-тъ.
5 И говори Господь Моисею и рече: (6) Зе
ми Левнты-тѣ отъ между Израилевы-тѣ
7 сынове, и да гы очистишь. И така да имъ
458
ЧИСЛА.
Гл. 8.
направишь за очищепіе-то имъ: поръси
гы съ чнстителнљ водж, и нека обръснжтъ всичко-то си тѣло, и да испержтъ
8 дрехы-тѣ си, и да ся очистятъ. Послѣ да
земжтъ единъ юнецъ отъ говеда-та на
едно съ хлѣбно-то му приношеніе отъ чисто
брашно смѣсено съ елей, и другъ юнецъ
отъ говеда-та да земешь въ приношеніе за
9 грѣхъ. И да приведешь Левнты-тѣ прѣдъ
скынііж-тж на събраніе-то, и да съберешь
всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сы10 нове : И да приведешь Левиты-тѣ прѣдъ
Господа, и да положатъ Израилеви-тѣ сы11 нове ржцѣ-тѣ си на Левиты-тѣ : И Ааронъ
да принесе Левиты-тѣ прѣдъ Господа при
ношеніе отъ Израилевы-тѣ сынове, за да
12 вьршатъ тѣ службж-тж Господніж. И Левити-тѣ да положатъ рхТіцѣ-тѣ си на гдавы-тѣ на юнцы-тѣ, и да принесешь единый-тъ въ приношеніе за грѣхъ, а другый-тъ за всесъжженіе Господу : за да на
правишь умилостивеніе за Левиты-тѣ.
.13 И да поставишь Левиты-тѣ прѣдъ Аа
рона, и прѣдъ сынове-тѣ му: и да гы при14 несешь приношеніе Господу. Така да отдѣ
лишь Левиты-тѣ отъ между Израилевы-тѣ
15 сынове, и Левити-тѣ ще бжджтъ мои. И
слѣдъ това да влѣзжтъ Левити-тѣ да слугуватъ въ скынііж-тж на събраніе-то : та
ка да гы очистишь, и да гы принесешь
Гл. 8.
ЧИСЛА.
459
16 приношеніе. Понеже тѣ ми еж нарочно
дадени отъ между Израилевы-тѣ сынове:
вмѣсто всичкы-тѣ пьрвородны отъ Израи
левы-тѣ сынове, всичкы които отварятъ
17 ложесна-та, зѣлъ сьмь гы за себе си. Защото всичкы-тѣ първородни между Израилевы-тѣ сынове сж мои, отъ человѣкъ до
скотъ: въ онзи день когато поразихъ всич
кы-тѣ пьрвородны въ Егыпетскж-тж зе18 між, освятихъ гы за себе си. И зѣхъ Левиты-тѣ вмѣсто всичкы-тѣ пьрвородны отъ
19 Израилевы-тѣ сынове. И нарочно дадохъ
Левиты-тѣ на Аарона и на сынове-тѣ му,
отъ срѣдъ Израилевы-тѣ сынове, за да
вьршатъ слугуваніе-то на Израилевы-тѣ сы
нове въ скынііж-тж на събраніе-то, и да
правятъ умилостивеніе за Израилевы-тѣ
сынове: за да не стане язва въ Израи
левы-тѣ сынове, когато приближаватъ сы
нове-тѣ Израилевы при святилище-то.
20 И Моисей и Ааронъ и вспчко-то събраніе отъ Израплевы-тѣ сынове, направихж
на Левиты-тѣ по всичко както заповѣда
Господь Моисею за Левиты-тѣ: така имъ
21 направихж Израилеви-тѣ сынове. И очистихж ся Левити-тѣ, и испрахж дрехы-тѣ си: и принесе гы Ааронъ прино
шеніе прѣдъ Господа, и Ааронъ направи
за тѣхъ умилостивеніе за да гы очисти.
22 И послѣ влѣзохж Левити-тѣ за да вьр-
460
ЧИСЛА.
Гл/^.
шатъ службљ-тљ си въ скынііж-тж. на
събраніе-то прѣдъ Аарона и прѣдъ сынове-тѣ му: както заповѣда Господь Мои
сею за Левиты-тѣ, така имъ направііхж.
23 И говори Господь Моисею и рече:
24 Това е опрѣдѣлено-то за Левиты-тѣ :
отъ двадесеть и петь годинъ и нагорѣ
да влизатъ въ четж-тж. да вьршатъ слугуваніе-то въ скынііж-тж на събраніе-то:
25 И отъ петдесеть годинъ да прѣстанжтъ
да вьршатъ слугуваніе, и да не слугу26 ватъ вече : Но да помагатъ на братія-та
си въ скынііж-тж на събраніе-то, да па
зятъ стражы-тѣ: а слугуваніе да не пра
вятъ. Така да направишь на Левиты-тѣ,
колкото за стражы-тѣ имъ.
ГЛАВА 9.
1 И говори Господь Моисею, въ Синайскж-
тж пустыніж, въ пьрвый-тъ мѣсецъ на
вторж-тж годинж отъ когато излѣзохж
2 изъ Егыпетскж-тж земіж, и рече: Нека
направятъ Израилевы-тѣ сынове пасхж3 тж въ опрѣдѣлено-то й врѣме. Въ четырииадесетый-тъ день на този мѣсецъ,
привечеръ, да іж направите, въ опрѣдѣлено-то й врѣме: споредъ всичкы-тѣ й узаконенія, и споредъ всичкы-тѣ й наред4 бы, да іж направите. И говори Моисей на
Гл. 9.
ЧИСЛА.
461
Израилевы-тѣ сынове за да направятъ пас5хљ-тж. И направихіТі пасхя^-тж въ четыринадесетый-тъ день на пьрвый-тъ мѣсецъ,
привечеръ, въ Синайскж-тж пустыніж: по
всичко както заповѣда Господь Моисею,
така направихљ Израилеви-тѣ сынове.
6 А имаше нѣкой, които бѣхж нечисти по
ради мьртво человѣческо тѣло, и не могоХЉ да направятъ пасхљ-тљ въ онзи день :
и дойдохзі прѣдъ Моисея и прѣдъ Ааро7 на въ онзи день: И рекохж му тѣ мж,жіе : Ный смы нечисти поради мьртво че
ловѣческо тѣло: защо да ни е възбранено да принесемъ приносъ-тъ Господень
на врѣме-то му, между Израилевы-тѣ сы8нове? А Моисей имъ рече: Постойте, азъ
ще чукь какво ще заповѣда Господь за
9 васъ. И говори Господь Моисею и рече:
10 Кажи на Израилевы-тѣ сынове и речи:
Ако нѣкой человѣкъ отъ васъ, или отъ
родове-тѣ ВИ, бжде нечистъ поради мьр
тво тѣло, или е далеко на пжть, и той
11 да направи пасхж-тљ Господу: Въ четыринадесетый-тъ день на вторый-тъ мѣсецъ,
привечеръ, да à направятъ: съ бесквас
ны хлѣбове и горчивы трѣвы да іж яджтъ.
12 Да не оставятъ отъ неіж до утрѣ, нито
да строшатъ кость отъ ssà: споредъ всичкы-тѣ узаконенія на пасхж-тж. да à на13 правятъ. А който е чистъ, и не ся намѣр-
462
ЧИСЛА.
Гл. 9
ва на пжть, ако възнебрѣжи да направя
пасхж.-тљ, да бљде истрѣбена оназь дтша отъ людіе-тѣ си: понеже не е при
несла приносъ-тъ Господень на врѣме-го
му, онзи человѣкъ ^да понесе грѣхъ-тъ ся.
14 И ако е нѣкой чужденецъ, пришлецъ меж
ду васъ, и направи пасхљ-тж. Господу, споредъ узаконенія-та на пасхж-тж, и споредъ наредбж-тж й, така да à направи:
единъ законъ ще имате, и за чужденеца
и за туземеца.
15 И въ тойзи "день когато ся постави
скынія-та, облакъ покры скынііж-тж, шатьръ-тъ на свидѣтелство-то : и отъ вечеръ
до зарань имаше надъ скынііж-тж, като
16 огненно явленіе. Така ставаше всякога:
облакъ-тъ къ покрываше деня, и огненно17 то явленіе нощя. И ^ когато облакъ-тъ ся
подигаше отъ скынінб-тж, тогазь Израилеви-тѣ сынове търгнувахж: и дѣто за
ставаше облакъ-тъ, тамъ располагахж
18 станъ Израилеви-тѣ сынове. По повелѣніе
Господне търгнувахж Израилеви-тѣ сыно
ве, и по повелѣніе Господне располагахж
станъ: прѣзъ всичкы-тѣ дни когато облакътъ стояше надъ скынііж-тж, тѣ си оставахљ
19 въ станъ-тъ. И когато облакъ-тъ остава
ше надъ скынііж-тж много дни, тогазь
Израилеви-тѣ сынове вардяхж стражљ20 IL Господніж, и не търгнувахж,. И кога-
Гл. 10.
ЧИСЛА.
463
то облакъ-тъ стояше надъ скынііж-тж мал
ко дни, по повелѣніе-то Господне оставаXL расположени въ станъ-тъ, и по по21 велѣніе-то Господне търгнувахж. И когато облакъ-тъ стояше отъ вечеръ до зарань, а на зарань-тж ся дигаше облакътъ, тогазь и тѣ търгнувахж : или деня, или
нощя когато ся дигаше облакъ-тъ, тогазь
22 и тѣ търгнувахж. Два дни, или единъ мѣсецъ, или еднљ годинљ, ако облакъ-тъ
продължаваше да стои надъ скыніж-тж,
то и сынове-тѣ Израилеви оставахљ въ
станъ-тъ си и не търгнувахж; а когато
23 ся той дигваше, търгнувахж. Споредъ повелѣніе-то Господне располагахж станъ,
и споредъ повелѣніе-то Господне търгнувахж : вардяхгЬ стражж-тж Господніж,
както заповѣда Господь чрѣзъ Моисеовж
ржкж.
ГЛАВА 10.
111 говори
Господь Моисею и рече: (2) На
прави си двѣ сребьрны тржбы: искованы
да гы направишь, за да ти служатъ за
свыкваніе на събраніе-то, и за диганіе на
3 станове-тѣ. И когато затржбятъ съ тѣхъ,
всичко-то събраніе да ся събере при те
бе до двери-тѣ на скыніік-тж на събра4ніе-то. И кога затржбятъ съ еднж-ТхЬ,
464
ЧИСЛА.
Гл. 10.
тогазь да ся събиратъ при тебе князе
5 ве-тѣ, тысященачалници-тѣ Израилеви. і
кога затрљбите въсклицателно тогазь ’а
ся дигатъ станове-тѣ__ които сљ распол)6 жени къмъ истокъ. A когато вторый пгьсь
затрљбите въсклицателно, тогазь да ея
дигатъ станове-тѣ които сж расположени
къмъ югъ; да затрубятъ съ въсклицаніе
7 за да ся дигатъ. A когато ще съберете
събраніе-то, да тржбите но не съ въс8 клицаніе. И Ааронови-тѣ сынове священници-тѣ да тржбятъ съ тржбы-тѣ: това
ще ви бжде за вѣчно узаконеніе въ ро9 дове-тѣ ви. И кога пойдете на брань въ
земж-тљ си, противъ врагъ-тъ който
бы вы утѣснявалъ, тогазь да трљбите съ
въсклицаніе, и ще бждете помеиљти
прѣдъ Господа Бога вашего, и ще ся
10 избавите отъ врагове-тѣ си. И въ дни-тѣ
на ваше-то .веселіе, и въ ваши-тѣ праздницы, и въ ваши-тѣ новоиѣсечія, да тржбите съ тржбы-тѣ вьрхъ всесъжженія-та
си, и вьрхъ примирителны-тѣ си жьртвы,
и то ще бжде вамъ въспоминаніе прѣдъ
Бога вашего. Азъ сьмь Іеова Богъ вашъ.
11 И въ вторж-тж годинж, въ двадесетыйтъ день на вторый-тъ мѣсецъ възвыси ся
облакъ-тъ отъ скынііж-тж на свидѣтел12 ство-то. И Израилеви-тѣ сынове ся дигнжхж споредъ пжтуваніе-то си отъ Си-
Гл. 10.
ЧИСЛА.
465
найскж-TÆ. пустыніж, и заетанљ облакъ13 тъ въ пустыніж-тж Фаранъ. И дигнжхж
ся пьрво, както заповѣда Господь чрѣзъ
Моисеовж рљкж.
14 И пьрво ся дигнж. оназь хоругва която бѣше въ станъ-тъ на Іудины-тѣ сынове,
споредъ пълкове-тѣ имъ, и надъ пълкъ-тъ
му бѣше Наассонъ Аминадавовый сынъ.
15 И надъ пълкъ-тъ на племе-то на Иссахаровы-тѣ сынове бѣше Наѳанаилъ Суа16 ровый сынъ. И надъ пълкъ-тъ на племе
то на Завулоновы-тѣ сынове, Еліавъ Хе17 лоновый сынъ. И снѣхж скынікь-тж: и
Гырсонови-тѣ сынове и Мераріеви-тѣ сы
ново ся ДИГНЖХЖ, и
НОСЯХЖ СКЫНІІІЬ-ТЖ.
18 Послѣ ся ДИГНЉ хоругва-та на Рувимовыйтъ станъ, споредъ пълкове-тѣ имъ, и надъ
пълкъ-тъ му бѣше Елисуръ Седіуровый
19 сынъ. И надъ пълкъ-тъ на племе-то на
Симеоновы-тѣ сынове бѣше Селуміилъ Су20 рпсадаевый-тъ сынъ. И надъ пълкъ-тъ на
племе-то на Гадовы-тѣ сынове бѣше Еліа21 саФъ Деуиловый сынъ. Тогазь ся днгнжХЉ Кааѳовци-тѣ, които носях2ь святили
ще-то, до пристиганіе-то на които скынія22 та ся поставяше. Послѣ ся дигніь хоруг
ва-та на станъ-тъ на Ефремовы-тѣ сыно
ве, споредъ пълкове-тѣ имъ, и надъ пълкъ23 тъ му бѣше Елисама Аміудовый сынъ. И
надъ пълкъ-тъ на племе-то на Манассіе-
466
ЧИСЛА.
Гл. 10.
вы-тѣ сынове бѣше Гамаліилъ Федассуро24вый сынъ. И надъ пълкъ-тъ на племе-το
на Веніаминовы-тѣ сынове бѣше Авиданъ
25 Гедеоніевый сынъ. Послѣ ея днгнљ хоругва-та на станъ-тъ на Дановы-тѣ сыно
ве, послѣдня отъ всинкы-тѣ станове споредъ пълкове-тѣ имъ, п надъ пълкъ-тъ
26 му бѣше Ахыезеръ Амисадаевый сынъ. И
надъ пълкъ-тъ на племе-то на Асировытѣ сынове бѣше Фагеилъ Охрановый сынъ.
27 И надъ пълкъ-тъ на племе-то на НеФоалимовы-тѣ сынове бѣше Ахырей Енано28 вый сынъ. Така ставаше пжтуваніе-то
на Израилевы-тѣ сынове, споредъ пълко
ве-тѣ имъ, когато ся дигахгь.
29 И рече Моисей на Овава, Рагуиловыйтъ сынъ Мадіамецъ-тъ, тесть-тъ Моисеевъ:
Ный отивамы на това мѣсто за което ре
че Господь: Ще ви го дамъ: дойди на
едно съ насъ и ще ти сторимъ добро:
защото Господь е говорилъ добро за Из30 раиля. И рече му: Не щзі да дойдж, но
ще НДЖ въ земіж-тж си, и въ родъ-тъ си.
31И Моисей рече: Не ны оставяй, моліж,
понеже ты знаешь дѣ трѣба да располагамы станъ въ пустыніж-тж, и ще бж32 дешь око за насъ. И ако дойдешь съ насъ,
добро-то, което ще направи Господь намъ,
исто-то добро и ный ще направимъ тебѣ.
33 И отидохж отъ горж-тж Господніж три
Ге. 11.
ЧИСЛА.
467
дни пжть : и ковчегъ-тъ на завѣта Госпо
день прѣдидяпіе прѣдъ тѣхъ три дни пжть,
за да търси упокоително мѣсто за тѣхъ.
34 И облакъ-тъ Господень бѣпіе надъ тѣхъ
деня, когато тръгнувахзь отъ станъ-тъ.
35 И когато ся дигаше ковчегъ-тъ на пжть,
Мойсей говоряше: Стани, Господи, и да
ся распръснжтъ врагове-тѣ ти, и да 6Ѣгатъ отъ лнце-то ти онѣзи които тя не36 навиждатъ. A когато ся спираше, той казуваше: Вьрни ся. Господи, при тмы-тѣ
на Израилевы-тѣ тысящы.
ГЛАВА 11.
1II роптаяхж. людіе-тѣ злѣ въ уши-тѣ на
Господа: и Господь чу, и пламнж гнѣвътъ му: и запали ся между тѣхъ огнь отъ
Господа, и испояде край-тъ на станъ-тъ.
2 И извыкахйі людіе-тѣ къмъ Моисея : и
Мое сей ся помоли Господу, и прѣстанж
3 огнь-тъ. И нарече ся име-то на онова
мѣсто Тавера: загцото ся запали между
тѣхъ огнь отъ Господа.
4 И множество-то другоземци, които бѣхж между тѣхъ, показа силно желаніе : още и Израилеви-тѣ сынове плакахх^ пакъ,
и рекохш: Кой ш;е ни даде месо да я5демъ? Ный помнимъ рыбж-тж, коіж.то
ядѣхмы въ Египетъ даромъ, и крастави-
468
ЧИСЛА.
Гл. 11.
цы-тѣ, и дыни-тѣ, и прасъ-тъ, н черве6 ный-тъ, и чесновый-тъ лукъ : А сега душа-та ни е изсъхнжла: нѣма въ очи-тѣ ни
7 нищо освѣнь BiaHHÂ-TÆ. А віанна-та бѣ
като коріандрово сѣвіе, и видъ-тъ й като
8 на вделліонъ. И людіе-тѣ ходнхљ на около и à събирахЖ; и віеляхж à въ віелницы, или à чукахж. въ кутлы, и варяXL à въ гърнета, и правяхж. потрѣбницы отъ MIL: и вкусъ-тъ й бѣпіе като
9 вкусъ на пръженицы отъ елей. И когато падаше роса-та въ станъ-тъ нощя, па
даше на нејљ віанна-та.
10 И чу Моисей людіе-тѣ че плачжтъ по родове-тѣ си, всякой на врата-та на шатьрътъ си : и распали ся силно гнѣвъ-тъ Го11 сподень, и станљ віжчно на Моисея. И
рече Моисей Господу : Защо си оскърбилъ
рабъ-тъ си? и защо не намѣрихъ благо
дать прѣдъ тебе, та си турилъ вьрхъ иене
12 товаръ-тъ на всичкы тѣзи людіе ? Азъ ли
зачнжхъ всичкытѣзи людіе? или гысьвіь
азъ родилъ, та віи говоришь: Носи гы
въ пазухж.-тљ си, както носи доилицата доивіо-то дѣте, до земіа-тж, за коіжто
13 си ся клѣлъ на отцы-тѣ ивіъ? Отъ дѣ
у мене месо да дамъ на всичкы тѣзи
людіе ? защото ми ся оплакуватъ и казу14 ватъ : Дай ни месо да ядемъ. Азъ сав^ъ
не могљ да носке, всичкы тѣзи людіе, за-
' Гл. 11.
ЧИСЛА.
469
15 щото 0L много тежкы за мене. И ако
правишь ты така съ мене, то умьртви мн
сега, молкъ, ако сьмь намѣрилъ благо
дать прѣдъ тебе, за да не гледамъ злоt
щастіе-то си.
16 Тогазь рече Господь Моисею: Събери
ми седмдесеть мжжіе отъ Израилевы-тѣ
старѣйшины, които познавашь че сж ста
рѣйшины на людіе-тѣ, и надзиратели
тѣхнн : и доведи гы въ скынікъ-тж. на съ17 браніе-то, за да застанжтъ тамъ съ тебе. И
азъ ще слѣзж, и ш;е говоріж тамъ съ тебе,
и ще земж. отъ духъ-тъ койт^ е на тебе,
и ще туріж на тѣхъ; и ще носятъ товаръ-тъ на людіе-тѣ наедно съ тебе, да
18 го не носишь ты самъ. И кажи на людіе-тѣ:
Очистѣте себе си за утрѣ, и ще ядете
месо: защото плакахте въ уши-тѣ на Го
спода, и казувахте : Кой ще ни даде месо
да ядемъ ? защото добрѣ ни бѣше въ Егыпетъ. За това ще ви даде Господь месо,
19 и ще ядете. Нѣма да ядете единъ день,
ни два дни, НИТО петь дена, ни десеть
20 дена, ни двадесеть дена : Но цѣлъ мѣсецъ,
додѣ ВИ излѣзе изъ ноздри-тѣ, и ви омрьзне: защото прѣзрѣхте Господа който е между васъ, и плакахте прѣдъ него,
п думахте : Защо излѣзохмы изъ Егыпетъ ?
21 И рече Моисей: Людіе-тѣ всрѣдъ кон
то сьмь азъ, сж шестстотинъ тысящи
470
ЧИСЛА.
Гл. И.
пѣшци, и ты рече: Ще имъ дамъ месо
22 да яджтъ цѣлъ мѣсецъ. Да ся исколяіъ
ли за тѣхъ овцы-тѣ и говеда-та, за да
имъ бждж.тъ доволны ? или ще ея събержтъ
ли за тѣхъ всичкы-тѣ морскы рыбы, за
23 да имъ бжджтъ доволны ? И рече Господь
Моисею: Скратила ли ся е рљка-та Го
сподня? сега ты ще видишь ще ся сбљде ли съ тебе слово-то ми, или не.
24 И Моисей излѣзе, та каза на людіе-іѣ
думы-тѣ Господни: и събра седмдесетьтѣ Мгъжіе отъ старѣйшины-тѣ на людіе25 тѣ, и постави гы около скыніІ£б-тж. Тогазь слѣзе Господь въ облакъ, и го
вори съ него, и зѣ отъ Духъ-тъ който
бѣше на него, и тури на седмдесеть-тѣ
мжжіе, старѣйшины-тѣ : и като сѣднж на
тѣхъ Духъ-тъ, пророчествовахж, но не
26 повторихж. Останжхлк обаче двама мжжіе въ станъ-тъ, име-то на единый-тъ
Елдадъ, и име-то на другый-тъ Модадъ:
И сѣднж. на тѣхъ Духъ-тъ : и тѣ öw«
отъ записаны-тѣ, но не отидохж до скынііж-тж, и тѣ пророчествовахж въ станъ27 тъ. И завтече ся едно момче, и обади на
Моисея и рече: Елдадъ и Модадъ проро28 чествзъатъ въ станъ-тъ. И Іисусъ Навіевый сынъ, слуга-та на Мопсея, единъ отъ
избранны-тѣ иеговы, отговори и рече : Го29 сподине мой Моисее, възбрани имъ. А
Гл. 11.
ЧИСЛА.
471
Монсей му рече: Завиждашь лн ты за
мене? Дано да бѣхж всичкы-тѣ людіе
Господни пророци, H Господь да тури
30 Духъ-тъ си на тѣхъ ! И отиде Моисей въ
станъ-тъ, той и старѣйшины-тѣ Израилевы.
31 Тогазь излѣзе вѣтръ отъ Господа, и
докара преперицы отъ море-то и хвьрлн гм
вьрхъ станъ-тъ, до единъ день пжть отъ еднж^ ТЉ страняі, и до единъ день пгьть отъ
другљ-тж. странж, около станъ-тъ: и тѣ бгьжж до два лакти надъ лице-то на земіж-тж.
32 Тогазь станжхж ліодіе-тѣ всичкый-тъ
онзи день, и всичкж-тж нощь, и всичкый-тъ
слѣдующій день, та събирахж преперицытѣ: онзи който събра най малко, събра
десеть корове: и простираха; гм за се33 бе си около станъ-тъ. A като бѣше месо
то още въ зжбы-тѣ имъ и не бѣше още
сджвкано, распали ся гнѣвъ-тъ Господень
вьрхъ людіе-тѣ: и порази Господь людіе34 тѣ съ много голѣмж язвж. И нарекохж
име-то на това мѣсто *'Кывроѳъ-Аттаава,
защото тамо быхж погребены цожелавши-тѣ людіе.
35 И днгнжхж ся людіе-тѣ отъ КивроѳъАттаавж за Асироѳъ, и остаижхж въ Асироѳъ.
^ Гробища на пожеіаиіе-то.
472
ЧИСЛА.
Гл. 12.
ГЛАВА 12.
1 П говори Маріамъ и Ааронъ противъ
Моисея, за Еѳіопянкж-тж коіжто зѣ: за2 щото бѣ зѣлъ женљ Еѳіопянкж: И рекохм:
Само чрѣзъ Моисея ли говори Господь?
3 не говори ли и чрѣзъ насъ ? И чу това
Господь. А Мойсей бѣше человѣкъ много
кротъкъ, повече отъ всичкы-тѣ человѣцы,
4 които бѣх;ь на земпь-тж. И рече Господь
тутакси на Моисея, и на Аарона, и на
Маріамъ: Излѣзте вы трима къмъ скынііж-тж на събраніе-то. И излѣзохж три5 ма-та. Тогазь слѣзе Господь въ облаченъ
стълпъ, и застанж при двери-тѣ на скынікь-тж, и повыка Аарона и Маріамъ: и
6 излѣзохж тѣ двама-та. И рече : Слушай
те сега думы-тѣ ми. Ако има между васъ
пророкъ, азъ Господь чрѣзъ видѣніе ще
ся опознаіж нему; на сънъ ще му го7 воріж. Но съ рабъ-тъ ми Моисея нее така;
той е вѣренъ въ всичкый-тъ ми домъ;
8 Уста съ уста ще говоріж азъ съ него,
явно а не съ гаданія, и той ще гледа
образъ-тъ Господень: и какъ вы не ся
убояхте да говорите противъ рабъ-тъ ми
9 Моисея ? И распали ся гнѣвъ-тъ Госпо10 день противъ тѣхъ, и отиде си. И облакътъ ся оттегли отъ скынііж-тж, п ето Ма
ріамъ стаиш прокажена и като снѣгъ
Гл. 13.
ЧИСЛА.
473
бѣла: и погледнж Ааронъ на Маріамъ, и
11 ото тя бѣше прокажена. И рече Ааронъ
Моисею : Молкъ ти ся, господине мой,
не възлагай грѣхъ-тъ на насъ, дѣто сто12 рихмы безуміе и съгрѣшихмы. И сега да
не бљде тя като мрьтво дѣте на което половина-та отъ снагж-тљ е истлѣла, когато
13 излази изъ утробљ-тж на майкж. си. И выкиж. Моисей къмъ Господа, и рече: О,
14 Боже, моліеъ ти ся, исцѣли іж. И Господь
рече Моисею : И отецъ й ако бы à заплюлъ въ лице, не щѣше ли бы тя по15 срамена седмь дни ? Нека бжде затво
рена вънъ отъ станъ-тъ седмь дни, и по
слѣ да ся прибере. И затворена бы Ма
ріамъ седмь дни вънъ отъ станъ-тъ; и людіе-тѣ не ся дигнжхж. додѣ ся прибра
Маріамъ.
16 И послѣ ся дигнжхж людіе-тѣ отъ Асщэооъ, и расположихж станъ въ пустыніж-тж Фаранъ.
ГЛАВА 13.
1 И говори Господь Моисею и рече: (2) Про
води отъ себе си мжжіе за да съгледателствуватъ Ханаанскж-тж земкъ, коіжто
азъ давамъ на Израилевы-тѣ сынове : отъ
всяко племя на отцы-тѣ имъ да проводите
по единъ мжжъ, и всичкы да сж отъ на-
474
ЧИСЛА.
Гл. 13.
3 чалницы-тѣ имъ. И споредъ Божіе-то по
велѣніе, испроводи гы Моисей отъ пустынкь-т?& Фаранъ. И всичкы тѣзи мљжіе бѣха; главни между Израилевы-тѣ
4 сынове. И тѣзи сљ имена-та имъ : Отъ
Рувимово-то племе, Саммуй, сынъ Зак. 5 хуровъ: Отъ Симеоново-то племе, СаФатъ
6 сынъ Хоріевъ : Отъ Іудово-то племе,
7 Халевъ сынъ ІеФОнніевъ : Отъ Иссаха8 рово-то племе, Игалъ сынъ Іосифовъ: Отъ
Ефремово-то племе, Осія сынъ Навинъ.
9 Отъ Веніаминово-то племе, Фалтій сынъ
ІОРаФуевъ: Отъ Завулоново-то племе, Гад11 діилъ сынъ Содіевъ : Отъ іосифово-то
племе, отъ Манассіино-то племе, Гаддій
12 сынъ Сусіевъ : Отъ Даново-то племе, Ам13 мінлъ сынъ Гамаліевъ ; Отъ Асирово-то
14 племе, Сеѳуръ сынъ Михаиловъ : Отъ
НеФѳалнмово-то племе, Наавій сынъ Воп15 сіевъ : Отъ Гадово-то племе, Геуилъ сынъ
16 Махыевъ. Тѣзи еж, имена-та на мжжіе-тѣ
които проводи Моисей за да съгледателствуватъ земіж-тж: и наименова Моисей
Осікь Навіевый-тъ сынъ Іисусъ.
17 И проводи гы Моисей да съгледателствуватъ Ханаанскж-тж земіж, и рече имъ :
Възлѣзте на южнж-тж странж, и ще въз18 лѣзите на горж-тж ; И виждте земіжтж каква е, и людіе-тѣ кои-то жнвѣіжтъ
въ неіж, силни ли сж или слаби, малко
Гл. 13.
ЧИСЛА.
475
19ли сж или много: И каква е земя-та, на
коііьто тѣ живѣіжтъ, добра ли е IIM ло
ша: и какви сж градове-тѣ, въ конто тѣ
живѣіатъ, отъ шатьры ли сљ или сљ о; 20градены: И каква е оназь земя, тлъста
f
ли е или постала, има ли на неіж дьрвя
или не : и бждѣте смѣли та донесѣте отъ
плодове-тѣ на земіж-тж. А въ това врѣме
бѣше врѣме-то на пьрвозрѣло-то гроздіе.
21И възлѣзохж и съгледателствувахж земіж.-тж отъ пустыніж-TÆ. Цинъ до Ро22 овъ, при входъ-тъ въ Емаѳъ. Послѣ възлѣзохйі къмъ южн^-т^ странж, и дойдохж до Хевронъ, дѣто живѣехж АхыÍ
манъ, Сесай, и Ѳалмай, Енаковы-тѣ сыI
нове. (А Хевронъ бѣше съграденъ седмь
'
годины прѣди Егыпетскый-тъ Танисъ.)
23 И дойдохж до долинж-тж Есхолъ, и отрѣзахж отъ тамъ еднж пржчкж отъ лозж, съ единъ гроздъ, и носяхж го дво
ица на пжржинж : зѣхж и нарове и смо» 24 кыни. Онова мѣсто ся нарече долина
* Есхолъ, поради гроздъ-тъ който отрѣ, 25захж отъ тамъ Изранлевн-тѣ сынове. И
въ свьршеніе-то на четыридеееть дни върнжхж ся, като съгледателствуваххЖ земіж-тж.
26 И ходихж и дойдоххж при Моисея, и при
^
* Гроздъ.
476
ЧИСЛА.
Гл. 13.
Аарона, и при вснчко-то събраніе на Израилевы-тѣ сыново, въ пустыніж-т2ь Фаранъ, въ Кадисъ : и донесохж отвѣтъ
на тѣхъ и на всичко-то събраніе, и по27 казахљ имъ плодъ-тъ на земіаі-тж. И обадихљ му, и рекохљ: Ходихмы въ земіж-тж, въ коііьто ны ты проводи, и наистинж. тамъ тече млѣко и медъ; и ето
28 плодъ-тъ й; Людіе-тѣ обаче които живѣіжтъ въ онжзи земіа са силни, и градове-тѣ оградени, и много голѣми : видѣхмы още тамъ и Енаковы-тѣ сынове.
29 Амаличани-тѣ живѣіатъ въ тазь земіа
къмъ югъ, и Хеттейци-тѣ и Іевусейци-тѣ
и Аморрейци-тѣ живѣіатъ по планины-тѣ,
и Ханаанци-тѣ живѣіатъ при море-то, и
30 при брѣгове-тѣ на Іорданъ. И Халевъ
утишавапіе людіе-тѣ прѣдъ Моисея и говоряше: Да възлѣземъ незабавно, и да
іа завладѣемъ: защото можемъ да іа о31 бладаемъ. А человѣци-тѣ, които бѣха
възлѣзли заедно съ него, рекоха: Неможемъ да възлѣземъ противъ тѣзи людіе,
32 защото са по силни отъ насъ. И похулиха на Израилевы-тѣ сынове земіа-та,
коіато бѣха съгледателствували и ре
коха : Земя-та коіато прѣминахмы за да
іа съгледателствувамы е земя която пояжда жители-тѣ си : и всичкы-тѣ лю
діе, които видѣхмы въ неіа, са мажіе
!
Гл. 14.
·
ЧИСЛА.
477
33 прѣвысокы. И тамъ видѣхмы исполинытѣ, сынове-тѣ Енаковы, отъ исполинскыйтъ родъ, и гледахмы себе си пргьдб тѣхъ
като скакалцы, таквызь ны гледахљ и тѣ.
‘
ГЛАВА 14.
і
1 Тогазь всичко-то събраніе дигнж гласъ
‘
та выкаше, и плакахж людіе-тѣ врѣзъ
2 0НЖ.ЗИ нощь. И всичкы-тѣ Израилеви сы
ново роптанхљ на Моисея п Аарона, и
рече имъ всичко-то събраніе: Да бѣхмы
умрѣли въ Егыпетскж-тж. земкь! или въ
3 тжзи пустынкь да бѣхмы умрѣли. И защо
ны водп Господь въ тжзи земіа да паднемъ
отъ ножъ, м жены-тѣ ни и чада-та ни да
бжджтъ въ разграбеніе? не бѣше ли по
добрѣ намъ да ся въриемъ въ Егыпетъ?
4 И говоряха си единъ на другъ : Да си ту
римъ началникъ, и да ся върнемъ въ Егыпетъ.
5 Тогазь Моисей и Ааронъ паднаха на
лиде-ТО си, прѣдъ всичко-то множество
на събраніе-то отъ Израилевы-тѣ сынове.
6 А Іисусъ Навіевъ-тъ сынъ, и Халевъ
ІСФОнніевъ-тъ сынъ, отъ онѣзи които съгледателствуваха земіа-та, раскаснаха
7 дрехы-тѣ си ; И говориха на всичко-то
съборище на Израилевы-тѣ сынове, и ре
коха: Земя-та прѣзъ коіато минахмы
»
ί
А
Í
I
1*
■Ì
1
478
ЧИСЛА.
Гл. 14.
за да КБ сьгледателствувамы, е земя
8 много добра. Ако благоволи Господь въ
насъ, тогазь той ще ны въведе въ тжзи
земкБ, и ще даде намъ тжзь земіж, дѣто
9 тече млѣко и медъ. Само противъ Го
спода не възставайте, и не боите ея
отъ людіе-тѣ на тжзн зем1љ; защото тѣ
VL ястіе за насъ; защита-та имъ ея от
тегли отъ вьрху тѣхъ, и Господь е съ насъ:
не бойте ся отъ тѣхъ.
10 Тогазь всичко-то събраніе рече да гы
убікБтъ съ каменіе; но слава-та Госпо
дня ся яви въ скынііж-тж на събраніе-то,
прѣдъ всичкы-тѣ Израилевы сынове.
11 И рече Господь Моисею: Докога щемя
прѣзиратъ тѣзи людіе? и до кога нѣма
да мя вѣруватъ, при всичкы-тѣ знаменія
12 които направихъ посрѣдъ тѣхъ? Ще гы
поразіж съ моръ и ще гы истрѣбіж, а
тебе ще направкь народъ по голѣмъ
13 и по силенъ отъ тѣхъ. И рече Моисей
Господу: Тогазь Егыптяни-тѣ ще чукьтъ,
(защото ты възведе тойзи народъ съ
14 ТВОКБ-ТЉ СИЛ2Б ОТЪ срѣдъ тѣхъ,) и ще
кажгвтъ това на жители-тѣ на тжзи зе»à: понеже сљ чули че ты. Господи, сн
между тѣзи людіе, че ты. Господи, ся явявапіь лице съ лице, и облакъ-тъ тп
стой надъ тѣхъ, и ты прѣдходишь прѣдъ
тѣхъ деня въ облаченъ стълпъ, а нощя
Гл. 14.
ЧИСЛА.
479
] 5 въ огненъ стълпъ. И ако истрѣбишь ты
тѣзи людіе като едкого человѣка, тогазь
народн-тѣ които сљ чули за тебе, ще ка16жж.тъ и ще рекжтъ: Іеова като не можѣ да въведе тѣзи людіе въ зешж-тж,
за коньто пмъ ся клѣ, погуби гы въ пу17 стыніаі-тж. И сега, моліж ти ся, нека ся
възвеличи сила-та на Господа моего, как18 то си говорилъ и реклъ : Господь е дълготьрпѣливъ п многомилостивъ, проща
ва беззаконіе и прѣстліпленіе, и никакъ
не обезвинява повинпый-тъ, и въздава
беззаконіе-то на отцы-тѣ вьрху чада-та
19 до третій и четвьртый родъ. Прости,
молкъ ся, беззаконіе-то на тѣзи людіе,
споредъ твоЈз1-тљ голѣм?ъ милость, и
споредъ както си прощавалъ тѣзи лю
діе отъ Егыпетъ до тука.
20 И рече Господь: прощавамъ млгз, спо21 редъ твое-то слово : Но живъ сьмь азъ,
и ще ся напълни всичка-та земя съсъ
22 слављ-тљ Господніж. Понеже всичкы тѣзи
М2ьжіе които видѣхж славж-тгъ ми, и знаменія-та ми, които направихъ въ Егыпетъ
и въ пустынкь-тж, и мя раздразниха до
сега десеть пљти, и не послушаха гласъ23 тъ ми, Наистинљ тѣ нѣма да видятъ земкь-тж, за коіжто ся клѣхъ на отцы-тѣ
имъ: ни единъ отъ онѣзи които мя прѣ24 зрѣхж нѣма да къ видятъ. Ио раба мое-
480
ЧИСЛА.
Гл. 14.
го Халева, понеже има въ себе си другъ
духъ, и напълно ми посдѣдува, за то,
него ще въведат въ земіж-тщ въ коіжто
25 влѣзе, и сѣме-то му ще на наслѣди. (А
Амаличани-тѣ и Ханаанци-тѣ живѣіьтъ
въ долинж-тж). Утрѣ ся върнѣте, та идѣте
въ пустыніж-тж къмъ Червено-то море.
26 И говори Господь Моисею и Аарону,
27 и рече : До кога ще тьрпш на това лу
каво събраніе, дѣто роптаіжтъ противъ
мене? Чухъ роптанія-та на Израилевытѣ сынове, които роптаіжтъ противъ ме28 не. Кажи имъ : Живъ сьмь азъ, гово
ри Господь, както вы говорихте въ ушы-тѣ ми, непрѣмѣнно така ще направіж
29 вамъ. Трупове-тѣ ви ще паднжтъ въ тжзи пустыніж: и всичкы изброени между
васъ, колкото сте на четъ, отъ двадесеть
годинъ и нагорѣ, които сте роптали про30 тивъ мене. Вы нѣма да влѣзете въ земіж-тж, за коіжто азъ ся клѣхъ да ви
населіж въ неіж, освѣнъ Халева Іефонніевъ-тъ сынъ, и Іисуса Навіевъ-тъ сынъ.
31 Но дѣца-та ваши, за които вы рекохте
че ще бжджтъ въ разграбленіе, тѣхъ ще
въведж, и там5 тѣ ще познаіжтъ земіж32 тж коіжто вы прѣзрѣхте. А ваши-тѣ
трупове ще паднжтъ въ тжзь пустыніж.
33 И чада-тави ще *
обикалятъ по пустыніж* Eßp. Паслтъ.
I Гл. 14.
'
'
I
I
'
'(
ЧИСЛА.
481
и четыридесеть годинъ, и ще теглятъ
за ваши-тѣ блудуванія, додѣ ся довьр34 шатъ трупове-тѣ ви въ пустыныі-тж. По
число-то на дни-тѣ въ конто съгледателствувахте земкь-та, четыридесеть дни,
всякой день за еднлк годинж, четыридесеть годинъ ще теглите за беззаконія-та си,
35 и ще познаете отчужденіе-то ми. Азъ Господь гоЕорихъ; Наистинть така ще направіж. на всичко това лукаво събраніе, което ся е събрало противъ мене: въ тљзи
пустынж ще ся довьршатъ и въ нежще
36 пзмржтъ. И онѣзи человѣци които про
води Моисей да съгледателствуватъ земіжтж, които, като ся върнжхж, направихж
всичко-то събраніе да роптае противъ него,
37 и похулихж земнь-тж. Тѣ человѣци, кон
то похулихж земьъ-тж, измрѣхж съ яз38 вж-тж прѣдъ Господа. А Іисусъ Навіевъ-тъ сынъ, и Халевъ ІеФОнніевъ-тъ
сынъ останжхж живи отъ онѣзь человѣцы които ходихж да съгледателствуватъ
земіж-тж.
39 И каза Моисей тѣзи думы на всичкы-тѣ
Израилевы сынове, и горко плакахж лю40 діе-тѣ. И като станжхж сутрииь-тж рано,
възлѣзохж на планпнскый-тъ вьрхъ, и
говоряхж: Ето ны, и ще възлѣземъ на
това мѣсто за което рече Господь; защо41 то съгрѣшихмы. А Мопсей рече : Защо
16
482
ЧИСЛА.
Гл. 15.
вы така прѣстжпяте повелѣніе-то Госпо42 дне ? ето това нѣма да успѣе. Не въз
лизайте; защото нѣма Господа между
васъ: за да ви не поразятъ врагове-тѣ
43 ви. Защото Амаличани-тѣ и Ханаанци-тѣ
сљ тамъ прѣдъ васъ, и вы ще паднете
отъ ножъ ; понеже отстжпихте отъ Го
спода, за това Господь нѣма да бжде съ
44 васъ. Но тѣ дьрзнжхж. и възлѣзохж на
планинскый-тъ вьрхъ ; а ковчегъ-тъ на завѣтъ-тъ Господень, и Мойсей, не излѣзохж
отъ срѣдъ станъ-тъ.
45 Тогазь Амаличани-тѣ и Ханаанци-тѣ,
които живѣехж на онжзь планинж, слѣ30XÆ и ударихљ гы и порази гы до Хормж.
ГЛАВА 15.
1 IS говори Господь Моисею и рече : (2) Говорй на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
имъ: Когато влѣзете въ земіж-тж кокбто
3 ВИ азъ давамъ за населеніе ; И при
несете жьртвж Господу, всесъжженіе,
или жьртвж за испълненіе на обричаніе, или самоволно, или въ праздницы-тѣ си, за да направите уханіе бла
говонно Господу, отъ говеда-та, или отъ
4 овцы-тѣ ; Тогазь онзи който приноси
приносъ-тъ си Господу, да принесе хлѣ
бно приношеніе еднљ десетљ часть oms
Гл. 15.
ЧИСЛА.
483
6^^ чисто брашно, смѣсеиж. съ четвьр5 тж-тж часть на единъ инъ елей : И вино
за Еъзліяніе еднж четвьртж часть отъ
инъ-тъ да притурншь на всесъж7кеніе-то
6 или на жьртвж-тж, за всяко агне. Или
за всякой овенъ да притурншь хлѣбно
приношеніе, двѣ десеты части oms е(^жML, чисто брашно, смѣсено съ еднж третігп
7 часть отъ инъ-тъ елей : И вино за възліяніе да принесешь еднж третіж часть
отъ инъ-тъ за уханіе благовонно Господу.
8 Ако ли приносишь отъ говеда-та за всесъжженіе, или жьртвж за испълненіе на
обричаніе, или примирително приношеніе
9 Господу; Тогазь да принесешь съ жьрM6L-ML отъ говеда-та, хлѣбно приношеніе,
три десеты части oms е^ж чисто брашно,
10 смѣсено съ половинъ инъ елей: И да при
несешь вино за възліяніе половинъ инъ
въ жьртвжх з^ханіе благовонно Господу.
11 Така трѣба да ся щэави за всяко говедо,
или за всякой овенъ, или за агне, пли
12 за яре. Споредъ число-то което ще при
носите, така да направите за всяко, споІЗІредъ число-то имъ. Всякой туземецъ да
прави така, когато приноси жьртвж за
14 уханіе благовонно Господу. И ако има
нѣкой чужденецъ, пришлецъ между васъ,
или какъвгодѣ между васъ въ вашитѣ родове, и принесе жьртвйі за у-
Гл. 15. I
484
-ЧИСЛА.
ханіе благовонно Господу; както пра15 вито вы, да направи и той. Единъ за
конъ ще бжде за васъ, които сте отъ събраніе-то и за чужденеца, който е при
шлецъ между вас5, едно узаконеніе вѣчно
въ родове-тѣ ви; както вы, така ще бж- '
16 де и чужденецъ-тъ прѣдъ Господа. Единъ
законъ H едно правило ще бжде за васъ,
и за чужденеца който е пришлецъ меж
ду васъ.
17 И говори Господь Моисею и рече;
18 Говорй на Израилевы-тѣ сынове и кажи
имъ : Когато влѣзете въ земіж-тж, въ
19 коньто вы азъ въвождамъ, И идете
отъ хлѣбъ-тъ на ттьзь земіж, тогазь да
принесете Господу приношеніе възвыша20 емо : Да принесете питљ отъ пьрво-то ва
ше тѣсто за приношеніе възвышаемо ; да
го възвышите така, както възвышаемо
21 приношеніе отъ гумно. Отъ пьрво-то ва
ше тѣсто да давате Господу приношеніе
възвышаемо, въ родове-тѣ си.
і
22 Ако ли погрѣшите и не непълните |
всичкы тѣзи заповѣди, които говори Го23 сподь Моисею, За всичко което ви за
повѣда Господь чрѣзъ Моисеовж. ржкж,
отъ който день Господь заповѣда, и по24 слѣ въ родове-тѣ ви : То ако е сторено
отъ незнаяніе скрытомъ отъ събраніе-то,
веичко-то събраніе пека принесе единъ Ü
Гл. 15.
ЧИСЛА.
485
юнецъ отъ говеда-та за всесъжженіе, за
уханіе благовонно Господу, наедно съ
хлѣбно-то му приношеніе и съ възліяніето му, споредъ правило-то, и единъ ярецъ отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ.
25 И да направи свяш;енникъ-тъ умилости
веше за всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сынове, и где имъ ся прости: защото е станжло отъ незнаяніе, и тѣ сљ
принесли приношеніе-то си въ жьртвж Го
споду, и приношеніе-то си за грѣхъ прѣдъ
26 Господа за незнаяніе. И ще ся прости
на всичко-то събраніе на Изранлевы-тѣ
сынове, и на чужденеца който е при
шлецъ между тѣхъ, защото вспчкы-тѣ людіе бѣхж съгрѣшили отъ незнаяніе.
27 Ако ли единъ человѣкъ съгрѣши отъ
незнаяніе, той трѣбва да принесе еднолѣт28 НЉ K03Æ. въ приношеніе за грѣхъ. И свяЕденникъ-тъ да направи умилостивеніе за
душљ-тж. която е съгрѣшила отъ незнаяI
ніе; когато съгрѣши отъ незнаяніе прѣдъ
I
Господа, да направи умилостивеніе за
29 неіж, и пде й ся опрости. Единъ законъ
да бжде за васъ, както за туземеца отъ
Израилевы-тѣ сынове така и за чужде
неца който е пришлецъ между тѣхъ, ко
гато съгрѣши отъ незнаяніе.
30 Ако ли нѣкой туземецъ, или чужде■^
нецъ съгрѣши съ дързостливлі рљкљ ;
486
ЧИСЛА.
Гл. 15.
той локазва прѣзрѣніе къмъ Господа : тая
душа да бжде истрѣбена отъ людіе-тѣ си.
31 Понеже е прѣзрѣлъ слово-то Господне и
прѣстжпилъ е заповѣдь-тж. му, тя душа
непрѣмѣнно да ся истрѣбн: беззаконіето й да бжде вьрхъ неіж.
32 И когато Израилеви-тѣ синове бѣхж
въ пустыніж-тж, намѣрихж едного чело
вѣка че събираше дьрва въ сжбботенъ день.
33 И онѣзи които го намѣрихж че събира
дьрва, доведохж го при Моисея и Аарона,
34 и при всичко-то събраніе : И турихж го
подъ стражж, понеже не бѣше още явно
35 що трѣбваше да сгорятъ съ него. И каза
Господь Моисею: Този человѣкъ непрѣ
мѣнно трѣбва да ся умьртви: веичко-то
събраніе да го убіе съ каменіе вънъотъ
36 станъ-тъ. И всичко-то събраніе изведохж
го вънъ отъ станъ-тъ, и убихж го съ ка
меніе, и умрѣ: както заповѣда Господь
Моисею.
37 И говори Господь Моисею и рече:
38 Говори на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
имъ да си направятъ ресны по краища
та на дрехы-тѣ си, въ родове-тѣ си, и да
турятъ на ресны-тѣ на краища-та синь
39 ширитъ. И това ще го имате за ресны,
за да го гледате, и да помните всичкытѣ заповѣди Господни, и да гы испълняте, и да не слѣдувате подирь сьрдце-
Гл. 16.
ЧИСЛА.'
487
то си и подирь ОЧИ-тѢ СИ, подирь конто
40 вы блудувате : Та да помните и испълняте вснчкы-тѣ ми заповѣди, и да сте
41 святи Богу вашему. Азъ сьмь Господь
Богъ вашъ, който вы изведохъ изъ Егыпетскљ-тз; земж, за да сьмь Богъ вашъ.
Азъ сьмь Іеова Богъ вашъ.
ГЛАВА 16.
1А Корей сынъ-тъ на Исаара, сына на
Кааѳа Левіевъ-тъ сынъ, и Даѳанъ п Ави
ронъ, сынове-тѣ на Еліава, и Онъ сынътъ на Фалеѳа, Рувимови сынове, прѣд2 пріехж, И дигНхЋхж ся противъ Моисея,
съ двѣстѣ и петдесеть человѣцы отъ Изранлевы-тѣ сынове, началницы на събраніе-то избранны совѣтницы, имениты мж3 жіе. Събрахл; ся прочее противъ Мои
сея и противъ Аарона, и рекохж имъ:
Доста ви е ! всичко-то събраніе, всичкы-тѣ
сљ святи, и Господь е всрѣдъ тѣхъ. А
запдо ся възвышавате вы надъ съборъ-тъ
Господень?
4 А Моисей като чу това, паднљ на ли5 це-то си : И говори на Корея, и на всич
ко-то негово събраніе, и рече: Утрѣ ще
покаже Господь кой е неговъ, и святъ,
* и него ще приближи при себе си. Той
когото избере, него ще приближи при
488
ЧИСЛА.
Гл. 16.
6 себе си. Това направѣте: Ты Корее, и
- вспчко-то ти събраніе, земѣте си кадил7 ницы; И турѣте въ тѣхъ огнь, и утрѣ турѣте въ тѣхъ тевіянъ прѣдъ Господа, и
когото избере Господь, тон ще бж.де святъ: ,
8 Доста Μ вавіъ, Левіеви сынове. И репе Моисей Корею: Чуйте сега вы, Левіеви сы9 нове : Малко ли ви е това дѣто Израилевый Богъ отдѣли васъ отъ събраніе-то J
Израилево, та вы приближи при себе en,
да правите службж.-тљ. на скьппнь-Т/Т^Господніж, и да стоите прѣдъ събраніе-то
10 за да служите за тѣхъ ? Той приближи
при себе си тебе и наедно съ тебе вепчкы-тѣ ти братія, Левіевы-тѣ сынове : иска- !
11 те ли вы и священство-то? Така ты и j
и всичко-то твое събраніе събрали сте ся '
противъ Господа: И Ааронъ кои е, та
да роптаете на него?
12 И говори Моисей да повыкатъ Даоана
и Авирона, Еліавовы-тѣ сынове : а тѣ ре13 кохљ: Нѣма да идемъ. Малко ли е това, I
дѣто си ны извелъ изъ земігь въ коіжто те-1
че млѣко и медъ, за да ны изморишь въ
пустыніж-тж, по още и владѣтель ли пщешь Да направишь себе си надъ насъ?
14 Но ты не си ны довелъ въ 'земіж. дѣто
тече млѣко и медъ, пито си ни далъ на
слѣдіе нивя и лозія : ще извадишь ли очи15 тѣ натѣзи людіе? нѣма да идемъ. Ираз-||
Гл. 16.
ЧИСЛА.
489
сьрди ся Моисей много н рече Господу:
Не погледвай на приношеніе-то имъ :
азъ не сьмь зѣлъ отъ тѣхъ нито единъ
оселъ, и никому отъ тѣхъ зло не сьмь
16 направилъ. И рече Моисей Корею: утрѣ
ты и всичко-то твое събраніе, да бждете
17 прѣдъ Господа, ты, и тѣ, и Ааронъ. И
земѣте всякой кадилницж.-тж си, и турѣте въ тѣхъ темянъ и принесѣте прѣдъ
Господа всякой кадилницљ-тљ си, двѣстѣ
и петдесеть кадилницы, и ты, и Ааронъ,
всякой кадилницж-тж си.
18 И зѣхл; всякой кадилницж-тж си, птурихіь въ тѣхъ огнь, и турихж въ тѣхъ
темянъ, и застанљхж прѣдъ двери-тѣ на
скынііж-тж на събраніе-то, наедно съ Моп19 сея и Аарона. И събра противъ тѣхъ Ко
рей всичко-то събраніе прѣдъ двери-тѣ
на скыніыБ-тж на събраніе-то: и яви ся
слава-та Господня на всичко-то събраніе.
20 И говори Господь Моисею и Аарону и
21 рече: Отдѣлѣте ся отъ срѣдъ това съ
браніе, и азъ ще гы истрѣбьь въ едно
22 мьгновеніе. А тѣ паднжхљ на лица-та
си, и рекохж: О Боже, Боже на духове-тѣ на всякл; плъть! ако единъ чело
вѣкъ е съгрѣшилъ, ще ся разгнѣвать ли
23 ты на всичко-то събраніе? И говори Го
сподь Монсею и рече: Говорѣ на събра24ніе-то и кажи: Отстжпѣтѳ отъ жилища-
490
ЧИСЛА.
Гл. 16.
та на Корея, Даѳана, и Авирона.
И тъй станљ Моисей та отиде при Да
ѳана и Авирона, и подирѣ му отидохљ
26 Израилевы-тѣ старѣйшины. И говори на
събраніе-то и рече: Отстжпѣте сега отъ
шатьры-тѣ на тѣзи нечестивы человѣцы,
и не ся допирайте до нищо тѣхно, за да
не погынете въ всичкы-тѣ имъ грѣхове.
27 И отстн&пихяі отъ около жилнща-та на
Корея, Даѳана, и Авирона; а Даѳанъ и
Авиронъ излѣзохж, та застанжхљ при врата-та на шатьры-тѣ си, съсъ жены-тѣ си,
и сынове-тѣ си, и съ малкы-тѣ си дѣца.
28 И рече Моисей: Отъ това ще познаете,
че Господь мя проводи да направкь всичкы тѣзи дѣла, че не правш отъ само29 себе си. Ако тѣ умржтъ както умиратъ
всичкы-тѣ человѣци, или ако бжде врьхъ
тѣхъ въздаяніе споредъ въздаяніе-то на
всичкы-тѣ человѣцы, то не мя е Господь
30 проводилъ: Но ако направи Господь чу
до, и земя-та отвори уста-та си, та по
гълне тѣхъ, и всичко което е тѣхно, π
слѣзжтъ тѣ живи въ адъ; тогазь ще по
знаете че тѣзи человѣци прѣзрѣхж Го
спода.
31 И като изговори той всичкы тѣзи ду32 мы, распукнж. ся подъ тѣхъ земя-та. И
отвори земя-та уста-та си, и погълнм
тѣхъ, и кжщы-тѣ имъ, и всичкы-тѣ че-
25
Гл. 16.
ЧИСЛА.
491
ловѣцы Кореевы, и всичкый-тъ имъ и33 мотъ. И слѣзохлі живи въ адъ тѣ и
всичко тѣхно, и земя-та гы покры ; и по34гв1нљхљ отъ срѣдъ събраніе-то. И вспчкый Израиль които бѣхж около тѣхъ побѣгнжхж отъ выкъ-тъ имъ, и думахж:
35 Да не погълне земя-та и насъ. И огнь
излѣзе отъ Господа, и пояде онѣзи двѣстѣ и петдесеть мжжіе които принесохљ
темянъ-тъ.
36
И говори Господь Моисею и рече :
37 Кажи на Елеазара, сынъ-тъ на Аарона
священника, да земе кадилннцы-тѣ отъ
срѣдъ изгорѣніе-то, и огнь-тъ пръсни та38 такъ, защото ея освятихж: Да земе кадилницы-тѣ на тѣзи человѣцы които съгрѣшихйі противъ душы-тѣ си, и нека гы
направятъ на плочы, за обкованіе на олтарь-тъ; понеже тѣ гы принесохж. прѣдъ
Господа, и за това сж освященны; и ще
бжджтъ тѣ за знаменіе на Израилевы-тѣ
39 сынове. И зѣ Елеазаръ священннкъ-тъ
мѣдны-тѣ кадилницы, които бѣхж принес
ли изгорѣли-тѣ: и направихж гы на пло40 чы, за обкованіе на олтарь-тъ, (Въ
поменъ на Израилевы-тѣ сынове, щото
никой чужденецъ, който не е отъ Аароново-то сѣме, да не пристжпва да при
несе темянъ прѣдъ Господа, за да не ста
не каквото Корей, и събраніе-то му,) както
492
ЧИСЛА.
Гл. 16.
му рече Господь чрѣзъ Моиееовж. ржкж.
А на утрѣшній-тъ день всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сынове възроп
таха. на Моисея и Аарона и рекоха: Вы
42 избихте людіе-тѣ Господни. И когато ся бѣше събрало събраніе-то противъ Моисея и !
Аарона, погледнаха къмъ скынііа-та на '
събраніе-то, и ето, облакъ-тъ іа покры,
43 и яви ся слава-та Господня. И дойде Мои- j
сей и Ааронъ при скынііа-та на събра44 ніе-то. И говори Господь Моисею, и рече:
45 Оттеглѣте ся отъ срѣдъ това събраніе,
и азъ ще гы погубіа въ едно мьгновеиіе.
46 Но тѣ паднаха на лнца-та си. И рече
Моисей Аарону: Земи кадилница-та, и
тури въ неіа огнь отъ олтарь-тъ, и тури
темянъ, та иди скоро въ събраніе-то и
направи умилостивеше за тѣхъ: защото
излѣзе гнѣвъ отъ Господа; язва-та нач47 на. И Ааронъ зѣ кадилниц&-т,'&, както ре
че Моисей, и завтече ся въ срѣдъ събра
ніе-то, и ето язва-та бѣше начнала въ
людіе-тѣ; но той тури темянъ-тъ, и на48 прави умилостивеше за людіе-тѣ. И за
стана между мьртвы-тѣ и живы-тѣ, и
49 прѣстана пораженіе-то. И умрѣли-тѣ въ
пораженіе-то бѣха четыринадесеть тысящи и седмстотинъ человѣци, освѣнъ онѣзи конто умрѣха отъ Кореева-та при50 чина. И върна ся Ааронъ при Моисея
41
Гл. 17.
ЧИСЛА.
493
до двери-тѣ на скынііж-тж на събраніето; и прѣстанж пораженіе-то.
ГЛАВА 17.
1 il говори Господь Моисею и рече: (2) Го
вори на Израилевы-тѣ сынове, и земи отъ
тѣхъ по единъ жезлъ за всякой домъ,
отъ всичкы-тѣ имъ Князеве споредъ домове-тѣ на отцы-тѣ имъ, дванадесеть жез
лы; и на всякого име-то напиши на жезлъ3 тъ му. И име-то на Аарона напиши на .ЛеБІевъ-тъ жезлъ: понеже по единъ жезлъ
ще бжде за началника на отеческы-тѣ
4 имъ домове. И положи гы въ скынікбТЉ на събраніе-то прѣдъ свндѣтёлство5 то, дѣто азъ ся нахождамъ съ васъ. И
жезлъ-тъ на человѣка когото изберж,
ще процавти и ще направнь да прѣстаііжтъ отъ прѣдъ мене роптанія-та на Из
раилевы-тѣ сынове, които тѣ роптакБтъ
противъ васъ.
6 И каза Моисей на Израилевы-тѣ сыно
ве: и дадохж му всичкы-тѣ имъ князозе, всякой князь по единъ жезлъ, спо
редъ отеческы-тѣ си домове, дванадесеть
жезлы : и Аароновый-тъ жезлъ бѣше меж7 ду жезлы-тѣ имъ. И положи Моисей жезлы-тѣ прѣдъ Господа въ скынііж-тж на
свидѣтелство-то.
494
ЧИСЛА.
Гл. 18.
И на утрѣшній-тъ день влѣзе МоиееЁ
въ скынінь-тж. на свидѣтелство-то : и ето,
Аароновый жезлъ за Левіевъ-тъ домъ,
покаралъ и прорастилъ пжпкы, и цьв9 нжлъ, и завьрзалъ зрѣлы мигдалы. И из
несе Моисей всичкы-тѣ жезлы отъ лице
то Господне, при всичкы-тѣ Израилевы
сынове; и тѣ видѣхж това, и зѣхиь вся
кой жезлъ-тъ си.
10 И рече Господь Моисею: {Тури пакъ
Аароновъ-тъ жезлъ прѣдъ свидѣтелството, за да ся пази въ знаменіе на мятежницы-тѣ: и да направишь да прѣстанжтъ
роптанія-та имъ прѣдъ мене, за да не у11 мрдітъ. И Моисей направи както му за
повѣда Господь, така направи.
12 Тогазь сынове-тѣ Израилеви говорнхљ
на Моисея и рекохж : Ето, ный умирамы,
13 погыиувамы, всинца погынувамы; Вся
кой който ся приближава, който прибли
жи до скынііа-тж ГосподнііБ, умира: така
ли всинца ще измремъ?
8
ГЛАВА 18.
1II рече Господь Аарону : Ты и сыноветѣ ти, и домъ-тъ на отца ти съ тебе, ще
понесете повинность-тж за святилище-то:
и ты и сынове-тѣ ти съ тебе ще носятъ
2 повинность-TÆ. за священство-то ви. А
Гл. 18.
ЧИСЛА.
495
братія-та си, Левіево-то племе, колѣно-то
на отца ти приближи при себе сн; Да
сд соединени съ тебе, и да ти слугуватъ;
а ты и сынове-тѣ ти съ тебе да сте при
3 скыніід-тд на свидѣтелство-то. И Левити-тѣ ще пазятъ стражд за тебе и
стражд за веичкд-тд скыніід ; само
до съсдды-тѣ на святилище-то и до олтарь-тъ да ся, не приближаватъ, за да
4 не умрдтъ, и тѣ и вы. Нека бдддтъ
соединени съ тебе, и да пазятъ стражд-тд за скыніід-тд на събраніе-то въ
всяко слугуваніе на скыніід-тд: и чуж5 денецъ да ся не приближи при васъ. Та
ка ще пазите стражд за святилище-то,
и стражд за олтарь-тъ, за да не бдде
вече гнѣвъ вьрху Израплевы-тѣ сынове.
6 К ето. Азъ зѣхъ братія-та ви Левиты-тѣ
отъ срѣдъ Израилевы-тѣ сынове: Тѣ сд
дадени вамъ даръ заради Господа, да
вьршатъ слугуваніе-то за скыніід-тд
7 на събраніе-то. А ты и сынове-тѣ ти съ
тебе пазѣте священство-то си, во всичко
което надлежи на олтарь-тъ, и което е
отъ вдтрѣ на завѣсд-тд, и да служите;
вамъ дадохъ даръ службд-тд на свя
щенство-то: и който чужденецъ ся при
ближи, да ся умъртви.
8 И рече Господь Аарону: Ето, Азъ да
дохъ тебѣ настоятелство-то намои-тѣпрп-
496
ЧИСЛА.
Гл. 18.
ношенія, сирѣчъ на всичкы-тѣ посвяЕценіі
отъ Израилевы-тѣ сынове ; на тебе гы дадохъ за помазаніе-то и на сынове-тѣ ти п)
9 вѣчно узаконеніе. Това ще бжде твое отъ
прѣсвяты-тѣ нѣща колкого не ся тури
на огнь-тъ; всичкы-тѣ имъ приноси, веичкы-тѣ имъ хлѣбны приношенія, всичкытѣ имъ приношенія за грѣхъ, и всичкытѣ имъ приношенія за прѣстжпленіе, конто
тѣ даватъ менѣ, прѣсвяты ще бжджтъ за
10 тебе и за сынове-тѣ ти. На прѣсвято мѣ
сто да гы ядете; всякой мжжкый полъ
ще яде отъ тѣхъ: святы ще бжджтъ.
11 И това е твое, възвышаемо-то приноше
ніе отъ приносы-тѣ имъ съсъ всичкы-тѣ
движимы приношенія на Израплевы-тѣ сы
нове давамъ гы на тебе, и на сынове-тѣ
ти, и на дъщери-тѣ ти съ тебе, по вѣчно
узаконеніе. Всякой чистъ въ домъ-тъ ти
12 да гы яде. Всичко най добро отъ елей-тъ,
и всичко пай добро отъ вино-то и отъ жи
то-то, начаткы-тѣ имъ, които тѣ даватъ
13 Господу, тебѣ гы давамъ. Начаткы-тѣ на
всичкы-тѣ плодове на земнь-тж. имъ, кон
то тѣ ще донесжтъ Господу, твои ще бжджтъ: всякой чистъ въ домъ-тъ ти да
14 гы яде. Всяко съ клѣтвж посвященіе въ
15 Израиль ще бжде твое. Все което отва
ря ложесна отъ всякж плъть, което при
носятъ Господу, отъ человѣкъ или скотъ.
Гл. 18.
ЧИСЛА.
497
твое ще бжде; но за първородно отъ че
ловѣка непрѣмѣнно ще земашь нскупъ, и
за първородно отъ нечисты скотове ще
16 земашь искупъ. Които ще да ся искупуватъ, като станжтъ на единъ мѣсецъ да зеыашъ искупъ по твое-то оцѣненіе, петь си
кли сребърнъі, споредъ сиклъ-тъ на свя17 тилище-то, който е двадесетъ геры. А за
първородны-тѣ отъ говеда-та, или за първородны-тѣ отъ овцы-тѣ, и за първороднытѣ отъ козы-тѣ, да не земашь искупъ; тѣ
СЉ святы ; съ кръвъ-тж имъ ще поръсвашъ
олтаръ-тъ, и тлъстинж-тж имъ ще изгаряшь като жъртвж за уханіе благовонно
18 Господу. А месо-то имъ ще бжде твое,
както сж твои движимы-тѣ гржди и десно19 то бедро. Всичкы-тѣ възвышаемы прино
шенія на святы-тѣ нѣща, които приносятъ
Израилеви-тѣ сынове Господу, давамъ тебѣ,
и на сынове-тѣ ти, и на дъщери-тѣ ти
съ тебе, по вѣчно узаконеніе. Това е вѣ
ченъ завѣтъ на солъ прѣдъ Господа, даденъ на тебе и на сѣме-то ти съ тебе.
20 И рече Господъ Аарону: Въ тѣхнж-тж
земіж. ты да нѣмашъ наслѣдіе, нито да
имашъ дѣлъ между тѣхъ : Азъ съмъ дѣлъ
твой и наслѣдіе твое, между Израилевы21 тѣ сынове. А на Левіевы-тѣ сынове, ето.
Азъ давамъ всичкы-тѣ десетъцы въ Из
раиля въ наслѣдіе, заради слугуваніе-то
498
ЧИСЛА.
Гл. 18.
що вьршатъ, слугуваніе-то въ скынііж-ттб
22 на събраніе-то. И да не приступятъ вече
Израилеви-тѣ сынове при скынііу-ту на
събраніе-то, за да не понесутъ грѣхъ и
23 умрутъ. Но Левити-тѣ ще вьрлзатъ слу
гуваніе-то въ скынііу-ту на събраніе-то,
и тѣ ще носятъ повинность-ту си: това
е вѣчно узаконеніе въ родове-тѣ ви; да
нѣматъ между Израилевы-тѣ сынове на24 слѣдіе. Защото десетъцы-тѣ на Израиле
вы-тѣ сынове, които приносятъ възвыпіаемо приношеніе Господу, давамъ наслѣ
діе на Левиты-тѣ; за това рѣкохъ за тѣхъ:
Между Израилевы-тѣ сынове не ще да
иматъ наслѣдіе.
25
И говори Господь Моисею и рече :
26 Говори на Левиты-тѣ, и кажи имъ: Когато земате отъ Израилевы-тѣ сынове десетъкъ-тъ, който ви дадохъ отъ тѣхъ за
наслѣдіе ваше, тогазь да приносите отъ
тѣхъ приношеніе възвышаемо Господу,
27 десетъкъ отъ десетъкъ-тъ. И т/ъзи възвышаемы ваши приношенія ще ся смѣтатъ вамъ като жито отъ гумно-то, и като
28 изобиліе на вино отъ жлебъ-тъ. Така и
вы да приносите приношеніе възвышаемо
Господу отъ веичкы-тѣ си десетъцы, кон
то земате отъ Израилевы-тѣ сынове: и
отъ тѣхъ да давате възвышаемо-то прино
шеніе Господне на Аарона священника.
Гл. 19.
ЧИСЛА.
499
29 Отъ всичкы-тѣ си дарове да приносите
всяко възвышаемо приношеніе Господу,
отъ всичко най добро отъ тѣхъ, освя30 щен2ь-тж. имъ часть. И да имъ речешь:
Когато принесете отъ тѣхъ най добрљ-тљ
имъ часть, ще ся смѣта остан&ло-то за
Левиты-тѣ като доходъ отъ гумно-то, и
31 като доходъ отъ жлебъ-тъ. И ще го ядете на всяко мѣсто, вы и челяди-тѣ ви;
защото това е вамъ заплата за слугуваніе-то ВИ въ скынііж-тж на събраніе-то.
32 Тогазь за това нѣма да понесете грѣхъ,
когато принесете най добрљ-тж. часть отъ
тѣхъ: и да не оскверните святы-тѣ нѣща на Израилевы-тѣ сынове, за да не умрете.
ГЛАВА 19.
1 И говори Господь Моисею и Аарону и
2 рече : Това е заповѣдь-та на законъ-тъ,
който Господь заповѣда и каза: Гово
ри на Израилевы-тѣ сынове да ти до
ведетъ червеникаве юнице безъ порокъ,
която да нѣма поврѣде, и на коіето не
3 е турянъ яремъ : И да іе дадете на Еле
азара священника, и той да іе изведе
вънъ отъ станъ-тъ и да іе заколятъ
4 прѣдъ него. И да земе Елеазаръ священНИКЪ-ТЪ отъ КрЂВ1(.-Јф. и.,.съ .льрстъ-тъ СИ,
500
ЧИСЛА.
Гл. 19.
и да поръси седмь пжти отъ кръвь-тж ü
прѣдъ лице-то на скынііж-тж на събра5 ніе-то. И да изгорятъ юннцж-тж прѣдъ
него : кожж-тж. й, и месо-то й, и кръвь6 тж й, съ лайна-та й да изгорятъ. И священникъ-тъ да земе кедрово дьрво, и
иссопъ, и червеиж прежде и да гы хвър
ли въ срѣдъ огнь-тъ дѣто гори іоницж-тж.
7 Тогазь да испере свящеиникъ-тъ дрехытѣ си, и да омые тѣло-то си съ водж, и
послѣ да влѣзе въ станъ-тъ, и да бжде
8 нечистъ свящепникъ-тъ до вечеръ. Так<ч
и онзи който іж е горилъ да испере дрехы-тѣ си съ водж, и да омые тѣло-то сп
съ водж, и да бжде нечистъ до вечеръ.
9 Тогазь единъ чистъ человѣкъ да събере
пепелъ-тъ на юницй;-тж, и да го тури
вънъ отъ станъ-тъ на чисто мѣсто: и да
ся пази за съборище-то на Израилевы-тѣ
сыиове, като водж за очищеніе отъ грѣхъ.
Юи онзи който събере пепелъ-тъ на юницж-тж да испере дрехы-тѣ си, и да бжде
нечистъ до вечеръ: и това ще бжде за
Израилевы-тѣ сынове, и за пришелцы-тѣ
които живѣіжтъ между тѣхъ, вѣчно уза
коненіе.
11 Който ся дойре до нѣкое мъртво человѣческо тѣло, ще бжде нечистъ седмь
12 дни. Той ще ся очисти съ тжзи eods
въ третій-тъ денъ, и въ седмый-тъ день
I Гл. 19.
ЧИС.ЯА.
501
ще бљде чисть: ако ли ся не очисти въ
третій-тъ день, и въ седмый-тъ день не
13 ще бжде чистъ. Който ся допре до мьртво тѣло на умрѣлъ человѣкъ, и не ся
, очисти, осквернява скыніиі-тж Господніж:
і
и тя душа да ся истрѣби изъ Израиля;
I
понеже той не е поръсенъ съ очистителНЉ-ТЖ ВОДЉ, той ще бжде нечпстъ; не■ 14 чистота-та му е още вьрхъ него. Тойзи е
законъ-тъ когато нѣкой человѣкъ умре
въ шатьръ; всичкы онѣзи конто влазятъ
въ шатьръ-тъ, и все що има въ шатьръ15 тъ, пщ бжджтъ нечисти се-дмь дин : И
всякой съсждъ непокрытъ, който нѣма
покрывъ вьрзанъ отгорѣ си, нечпстъ е.
16 И който на поле-то ся допре до нѣко
го убитъ съ ножъ, или до мьртво тѣло,
или до человѣчески кость, или до гробъ,
ще бжде нечистъ седмь дни.
17 И за очищеніе на нечистый-тъ нека зеМ2йтъ отъ пепелъ-тъ на изгоренж-тж юниця^
въ жьртвхЖ за грѣхъ, и да полѣіжтъ на не18 го живгв. водж въ съсждъ. И чистъ чело
вѣкъ да земе иссопъ, н като го натопи въ
водж-тж, да поръси шатьръ-тъ, и всичкы-тѣ съсжды, и человѣцы-тѣ които ся
памѣрватъ тамъ, и оногози който ся е
допрѣлъ до кость, или до убитъ чело
къ вѣка, или до мьртъвъ, или до гробъ. И
чистый-тъ да поръси нечистый-тъ въ тре-
502
ЧИСЛА.
Гл. 20. !
тій-тъ день и въ седмый-тъ день: и ще
го очисти въ седмый-тъ день. Тогазь нека
испере дрехы-тѣ си, и нека ея омые съ
20 водж, и вечеръ-тъ ще бжде чистъ. И този
който е нечистъ и не ея очисти, тя душа
да ся истрѣби отъ срѣдъ съборъ-тъ; по
неже е осквернилъ святилище-то Госпо
дне: той не е поръсенъ съ очистителшм
21 водж, нечистъ е. И това ще бжще за тѣхъ
вѣчно узаконеніе, че тойзи който е поръсилъ съ очистителнж-тж водж ще ис
пере дрехы-тѣ си, и който ся допре до
очистителнж-тж водж ще бжде нечистъ
22 до вечеръ. И всичко до което ся допре !
нечистый-тъ, ще бжде нечисто: и тойзи
който ся дойре до това нѣщо, ще бжде
нечистъ до вечеръ.
ГЛАВА 20.
1И дойдохж Израилеви-тѣ сынове, всичко-то събраніе, въ пустыніж-тж Цинъ въ
пьрвый-тъ мѣсецъ; и останжхж людіе-тѣ |
въ Кадисъ ; и умрѣ тамъ Маріамъ, и по
гребена бы тамъ.
2 И вода нѣмаше за събраніе-то; и събрахж ся противъ Моисея, и противъ Аа3 рона. И скараха ся людіе-тѣ съ Моисея,
та говоряхж и думахж: О да бѣхмы ушрѣли и ный когато братія-та пи умрѣ-
Гл. 20.
ЧИСЛА.
503
4 XL Iix4/I^i> I'OLIIOM! 8 3ÄM^0 З'^ззб^охrs oi>6paiiÌ6-io I'oeiioMg Li> rL3ii llz^eiLiSÎL, ZÄ A^VIPtzüI'b V^L IISiL 8I>IÜ 2 62010865 l4 22? 8 3221^0 2bl 81>38tzZ0X16 23'2 86812612, 32 A2 281 M86Z616 22 1082 20210
vi-boio? това не 6 мѣсто 32 сѣяніе, низа
смоквы, ни 32 лозія, ни 32 иарове: нито
вода има да піемъ.
6 И 0ТИД0ХЉ Моисей и Ааронъ отъ ли
це-то на събраніе-то при двери-тѣ на скынііж-тж на събраніе-то, и паднжхљ на
ліща-та си; и слава-та Господня имъ ся
7 яви. И говори Господь Моисею и рече :
8 Земи жезлъ-тъ, и свыкай събраніе-то, ты
и Ааронъ братъ ти, и прѣдъ очи-тѣ имъ
речѣте на канарљ-тљ; и пде даде водљ1L 62: 1222 iq6 2122 2362M218 20AL 232
2222PL-1L; 2 12^6 22202218 626p22Ì6-10 2
0201086-1'b 2812.
9 8 3Ίΐ N0266Ü 126322-12 20210 6Ί226
2p'b/I^2 80620Z2, 22210 81/ 322084^2 102;
10 8 688122XL U02661I 2 ^2PO1I2 626p22Ì6-10
2P'L^2 221I2PL-1L; 2 P626 2812 ! 8/216
6612 881 8121612222,2; Z2 8 2 2382Z2812 22
11 80ZL 232 1L32 2222PL? 801238 A218L
N02662 PL2L-1L 62 2 //I^2P2 62 2c632212 62 222211L-1L A82 2L12 ; 2 201626
812010 80/^2; 2 22 626x2216-10, 2 6201086l'b 2812.
12 8 x626 1'0620^8 LI0266I0 2 àx02/: 8o-
504
ЧИСЛА.
Гл. 20.
неже не мя повѣрвахте, да мя освяти
те прѣдъ Израилевы-тѣ сынове, за това
вы нѣма да въведете това събраніе въ
13 земж-тљ, коігьто имъ давамъ. Тая е вода-та на ^Меривљ; защото Израилеви-тѣ
сынове ся прѣпирахлі съ Господа, и той
ся освяти всрѣдъ тѣхъ.
14 И проводи Моисей посланицы отъ Ка
дисъ до Едомскый-тъ царь да лу каж&т^:
Така говори братъ ти Израиль: Ты зна
ешь всичкый-тъ трудъ, който ны намѣри :
15 Какъ слѣзохж отци-тѣ ни въ Егыпетъ,
и живѣхмы много врѣме въ Егыпетъ: и
Егыптяни-тѣ озлобихж насъ и отцы-тѣ
16 ни: И ный извыкахмы къмъ Господа, и
Той чу гласъ-тъ ни, и проводи едного
ангела та ны изведе изъ Егыпетъ; и ето смы въ Кадисъ, градъ въ край-тъ на
17 твои-тѣ прѣдѣлы. Да минемъ, моліж,
прѣзъ TBoizb-TÄ земіж; нѣма да минемъ
прѣзъ нивя-та или прѣзъ лозія-та, нито
ще піемъ водж отъ кладенцы-тѣ; но ще
вьрвимъ прѣзъ царскый-тъ пжть: нѣма
да свърнемъ ни надесно, ни налѣво, до18 дѣ прѣминемъ твои-тѣ прѣдѣлы. Но Едомъ му рече: Нѣма да минешь прѣзъ
зелігж-тиж мн; за да не излѣзж. съ ножъ
19 на срещж. ти. А Израилеви-тѣ сынове му
* Каравіе.
Гл. 20.
ЧИСЛА.
505
рекохж: Ный ще минемъ прѣзъ друмътъ; и ако азъ и скотове-тѣ ни піемъ отъ
В0ДЖ.-ТЖ ти, ще à платимъ; да прѣмиНЉ само съ нозѣ-тѣ си, и нищо друго.
20 А той рече: Нѣма да минешь. И излѣзе
Едомъ противъ него съ много людіе, и
21 еъсъ силнш ршкж. Така не рачи ЕдЪмъ
да пусне Израиля да мине прѣзъ прѣдѣлы-тѣ му: и оттегли ся Израиль отъ
него.
22 И дигнжхж ся Израилеви-тѣ сыново,
всичко-то събраиіе отъ Кадисъ, и дойдохж при горж-тљ Оръ.
23 И говори Господь Моисею и Аарону на
горж-тгь Оръ, при прѣдѣлы-тѣ на земіш24IL Едомъ и рече: Ааронъ ще ся прибе
ре при людіе-тѣ си; защото нѣма давлѣзе въ земІГЬ-тж, коіжто давамъ на Израилевы-тѣ сынове; понеже не ся покорих
те на думљ-тж ми при водљ-тљ на Ме25 ривш. Земи Аарона и Елеазара сына му,
26 и възведи гы на горлі-тж. Оръ : И съблѣчи отъ Аарона одежды-тѣ му, и облѣчи
въ тѣхъ Елеазара сына му; и Ааронъ
ще ся прибере при людіе-тѣ си, и ще у27 мре тамъ. И стори Моисей както заповѣ
да Господь, и възлѣзохж на горж-тж Оръ
28 прѣдъ очи-тѣ на всичко-то събраніе. И съблѣче Моисей отъ Аарона одежды-тѣ му,
и облѣче въ тѣхъ Елеазара сына му; и
506
ЧИСЛА.
Гл. 21.
умрѣ Ааронъ тамъ на вьрхъ горж-тж:
и слѣзохж Моисей и Елеазаръ отъ горж29 тж. И видѣ всичко-то събраніе че умрѣ
Ааронъ: и оплаковахж Аарона тридесеть
дни всичкый Израилевъ домъ.
ГЛАВА 21.
1 И чу Хананей Арадскый-тъ царь, който
живѣяше къмъ пладне, че иде Израиль
прѣзъ пжть-тъ Аѳаримъ, и направи бой
противъ Израиля, и хванж отъ тѣхъ плѣн2 ницы. И направи Израиль обричаше Го
споду, и рече: Ако наистииж прѣдадешь
тѣзи людіе въ ржкж-тж ми, съвсѣмъ ще
3 погубіж градове-тѣ имъ. И Господь по
слуша гласъ-тъ на Израиля, и прѣдаде
Хананейцы-тѣ въ ржцѣ-тѣ му; и погубихж и тѣхъ и градове-тѣ имъ; и нарече
име-то на мѣсто-то Хормж.
*
4 И ДИГНЖХЖх ся отъ горж-тж Оръ БЪ
пжтъ-тъ отъ кждѣ Червено-то море, за
да обыколятъ земіж-тж Едомъ; и людіе-тѣ по пжть-тъ станжхж малодушни.
5 И говорихж людіе-тѣ противъ Бога, и
противъ Моисея м peKoxsí: Заш,о ны въз
веде изъ Егыпетъ за да умремъ въ
пустыніж-тж? защото нѣма хлѣбъ, ни во* Прокдѣтія мл» погыбежь.
Гл. 21.
ЧИСЛА.
507
да, и душа-та ни има отвращеніе отъ
6 тойзи никакъвъ хлѣбъ. И проводи Го
сподь вьрхъ людіе-тѣ горителны зміи, кои
то хапихљ людіе-тѣ, и измрѣхж много лю7 діе отъ Израиля. И дойдохть людіе-тѣ
при Моисея, и рекохж: Съгрѣшихмы, защото говорихмы противъ Господа, и про
тивъ тебе; помоли ся Господу да махне
8 зміи-тѣ отъ насъ. И помоли ся Моисей
за людіе-тѣ. И рече Господь Моисею: На
прави си еднть горителнљ змікб, и тури
à на хоругвен;& вьрлинж, и всякой ухапанъ като погледне на неіж, ще оста9 не живъ. И направи Моисей мѣднж. змііж,
и тури іж на хоругвенщ-тж вьрлинж; и
когато ухапяше нѣкого змія, той като
погледнеше на мѣднж-тж зміігь оставаше
живъ.
10 И дигнжхж. ея Израилеви-тѣ сынове, и
расположихж станъ въ Овоеъ.
11 И като ся дигнљхж отъ Овоѳъ, расП0Л0ЖИХЉ станъ въ Iè-Аваримъ, въ пустынііь-тж която е къмъ Моавъ, къмъ ис
токъ на сълнце-то.
12 Отъ тамъ ся дигнжхж, и расположи13 XL станъ въ долинж-тж Заредъ. Отъ тамъ
ся днгнжхж и расположихж станъ отъ
другж-тж странж на Арнонъ, който е въ
пустыніж-тж и излази отъ прѣдѣлы-тѣ на
Аморрейцы-тѣ ; защото Арнонъ е прѣдѣлъ
508
ЧИСЛА.
Гл. 2].
на Моавъ, віежду Моавцы-тѣ и Аморреи14 цы-тѣ. За това ся и говори въ книгљ-тљ
на брани-тѣ Господни:
Ваевъ у СуФЖ,
И потоцн-тѣ на Арнонъ,
15 И теченіе-то на потоцы-тѣ,
Което ся простира до селеніе-то Аръ,
И досегнува до прѣдѣлъ-тъ на Моавъ.
16 И отъ тамъ дойдохяі при *Виръ: тойзп
е кладенецъ-тъ, за конто рече Господь
Моисею : Събери людіе-тѣ, и ще имъ дамъ
17 В0ДЉ. Тогазь испѣ Израиль тжзи пѣснь;
18 Възлѣзь, о кладенче, пѣйте за него:
Кладенецъ ископахж князове-тѣ,
Благородни-тѣ отъ людіе-тѣ ископахж,
Чрѣзъ заповѣдь на законодателя, съсъ
жезлы-тѣ си.
И отъ пустынпЕ-тж отидохт въ Маттанж,
19 И отъ Маттанж въ Нааліилъ, и отъ На20 аліилъ въ Вамоѳъ, И отъ Вамоѳъ въ долинж-тж, която е въ Моавово-то поле при
вьрхъ-тъ на Фасгж, която гледа къяіъ
•(•Іесимонъ.
21 И проводи Израиль посланпцы при
22 Сиона Аморрейскый-тъ царь и рече : Да
заминемь прѣзъ твоіж-тж земіж; нѣма
да свърщамы по нивя-та пито по лозіята; не щемъ да піемъ водж отъ кладен’ Кладенецъ.
f Лли пустыниі-тік.
Гл. 21.
ЧИСЛА.
509
цы-тѣ; прѣзъ царскый-тъ пжть ще вьрвимъ, додѣ зашинемъ твои-тѣ прѣдѣлы.
23 А Сионъ не пуснљ Израиля да мине
прѣзъ прѣдѣлы-тѣ му; но събра Сионъ
всичкы-тѣ си людіе, и излѣзе та ся опълчи противъ Израиля въ пустынкь-тж,
и дойде въ Яссж, та направи бой про24 тивъ Израиля. И порази го Израиль съ
оетро-то на ножъ-тъ, и облада земкь-тж
му отъ Арнонъ до Явокъ, до Аммоновытѣ сынове ; понеже прѣдѣли-іѣ на Аммо25 новы-тѣ сынове бѣхж крѣпкы. И облада
Израиль всичкы тѣзи градове: и насели
ся Израиль въ всичкы-тѣ градове на Аморрейцы-тѣ, въ Есевонъ, и въ всичкы26 тѣ иеговы села. Понеже Есевонъ бѣ градъ
на Аморрейскый-тъ царь Сиона, който
бѣше направилъ бой съ прѣдишній-тъ
Моавскый царь, и зѣлъ бѣ отъ ржкљ-тж.
27 му ВСНЧКЖ-ТЉ му земіж до Арнонъ. За
това които говорятъ съ притчы казуватъ :
Елате въ Есевонъ:
Да ся съгради и да ся утвьрди градъ-тъ
на Сиона.
28 Защото огнь излѣзе изъ Есевонъ,
Пламень изъ градъ-тъ Сионовъ;
Пояде Аръ Моавовъ,
И князове-тѣ на высокы-тѣ мѣста на Ар
нонъ.
29Горко ти, Моаве!
510
ЧИСЛА.
Гл. 22.
Погынж ты, народе Хамосовъ!
Даде избѣгнжлы-тѣ си сынове,
И дъщери-тѣ си, плѣнницы
На Сиона Аморрейскый-тъ царь.
30 Ный гы устрѣлихмы :
Есевонъ погынж. до Девонъ:
И запустихмы гы до Нофж,
Конто ся простира до Медевж.
31 И насели ся Израиль въ земкъ-тя. на
32 Аморрейцы-тѣ. Послѣ проводи Моисей да
съгледателствуватъ Язиръ : и прѣвзѣхж
села-та му, и испљдихљ Аморрейцы-тѣ
които бѣх^ въ тѣхъ.
33 Тогазь ся върнжхж. и възлѣзохж по
пжть-тъ къмъ Васаиъ : а Огъ Васанскыйтъ царь излѣзе на срещж. имъ, той и
всиякы-тѣ му ліодіе, на брань въ Едраи.
34 И репе Господь Моисею : Не бой ся отъ
него; защото азъ ще прѣдамъ въ ржцѣтѣ ВИ него и всичкы-тѣ му людіе, и земіж-тж му; и да му направишь така,
както направи на Сиона Аморрейскый-тъ
35 царь, който живѣяше у Есевонъ. И lloразихљ него, и сынове-тѣ му, и всичкытѣ му ліодіе, додѣто му не останљ нп
единъ остатъкъ; и завладѣхж земіж-тж му.
ГЛАВА 22.
1 И дпгнжххЋ ся Израилеви-тѣ сынове, и
Гл. 22.
ЧИСЛА.
511
расположихљ станъ на Моавовы-тѣ по*
лета отсамъ Іорданъ, срещя. Іерихонъ.
2 И Валакъ СепФоровый сынъ видѣ всич
ко що стори Израиль на Ааіоррейцы-тѣ.
3 И убоя ся много Моавъ отъ ліодіе-тѣ,
защото бѣхж многочисленни ; и Моавъ
бѣше въ недоумѣніе поради Израилевы4 тѣ сынове. И рече Моавъ на Мадіамскытѣ старѣйшины: Сега това множество
ще пояде всичко около насъ, както го
ведо пояжда трѣвлі-тщ въ поле-то. И Ва
лакъ сынъ СепФоровъ бѣше царь на Мо5авяны-тѣ въ това врѣме. И проводи посланицы до Валаама, сына Веорова въ
Фаѳуръ, който бѣше при рѣкж-тж Евфратз въ земіж-тщ на сынове-тѣ на людіе-тѣ му, за да го повыка, и зар&ча да
му кажжтъ: Ето, людіе излѣзохш изъ
Егыпетъ; ето, покрыватъ лице-то на зе6 мкь-тж, и сѣдятъ срещш мене. И сега,
ела, моліж ти ся, прокьлни ми тѣзи людіе,
защото СЉ по силни отъ мене : негли быхъ
моглъ да гы поразіш и да гы испшдізі
изъ земж-тљ; понеже знакк, че ты ко
гото благословишь, благословенъ е, ако7 ГОТО прокьлнешь проклѣтъ е. И отидохж.
Моавови-тѣ старѣйшины, и Мадіамскы-тѣ
старѣйшины съ дарове за вълхвованіе-то
въ рщцѣ ; и дойдохж. при Валаама, и
8 казахйк му Валаковы-тѣ думы. А той имъ
512
ЧИСЛА.
Гл. 22.
рече: Останѣте тука тжзи нощь, и ще
ВИ дамъ отвѣтъ, както ми каже Господь.
И останжхљ Моавови-іѣ князове у Ва
лаама.
9 И дойде Богъ при Валаама, и рече:
10 Що 0L тѣзи человѣци у тебе ? И рече
Валаамъ Богу : Валакъ СепФоровъ-тъ
сынъ царь-тъ на Моавяны-тѣ, пратилъ
11 гьг е до мене и ми казува: Ето людіе-тѣ които излѣзохж изъ Егыпетъ и
покрыхж лице-то на земпь-тж ; ела
сега, прокълни ми гы; негли быхъ моглъ
12 да ся бікь съ тѣхъ, и да гы испждіж. И
рече Богъ Валааму : Да не идешь съ тѣхъ,
НИТО да прокьлнешь людіе-тѣ, защото сљ
благословени.
13 И като станљ Валаамъ сутринь-тж,
рече на Валаковы-тѣ князове : Идѣте въ
земіж-тж си; защото не рачи да мя пу14 сне Господь да доидж съ васъ. И станжхж Моавови-тѣ князове, та дойдохж
при Валака, и рекохж : Валаамъ не рачй
да дойде съ насъ.
15 А Валакъ проводи пакъ князове, по
16 много и по почтены отъ онѣзи : И дой
дохж при Валаама та му рекохж: Така
говори Валакъ сынъ СепФоровъ: Моліж
ти ся, нищо да тя не въспре да дойдешь
17 до мене; Защото ще тя почтж съ голѣмы
почести, и ще сторіж все що ми речешь:
I Гл. 22.
I
ЧИСЛА.
513
И тъй, ела, моліж, прокълни ши тѣзи лю-
18 діе. А Валаамъ отговори, и рече на Валаковы-тѣ слугы ; Ако бы ми далъ Валакъ и домъ-тъ си пъленъ съсъ сребро и
злато, не моглі да прѣстжпкБ слово-то
на Господа Бога моего, и да направіж
19 ни по малко ни по много : За това, моліж,
останѣте тукъ и вы тжзн нощь, за да
видіж какво още ще ми каже Господь.
20 И дойде Богъ при Валаама прѣзъ
нощь-ТхЖ, та му рече: Ако дойджтъ человѣцп-тѣ да тя повыкатъ, стани, иди съ
тѣхъ: но каквото тн рекљ него да на
правишь.
21 И станж Валаамъ на сутринь-тж, осѣ
дла ослицхж-тж си, и отиде съ Моавовы22 тѣ Князеве. И распали ся гнѣвъ-тъ Бо
жій защото отиде ; и застанж ангелъ Го
сподень на пжть-тъ прѣдз Валаама, за
да му ся съпротиви; (и той ѣздяше на
ослицж-тж си, и двама негови слугы бѣ23 хж съ него ;) И понеже ослица-та видѣ
ангела Господенъ че стояще на пжть-тъ,
съ голъ ножъ въ ржкж, свърнж ослнца-та отъ пжть-тъ, и отиваше къмъ по
ле-то: а Валаамъ удари ослицж-тж, за
24 да іж управи въ пжть-тъ. И застанж
ангелъ-тъ Господень на единъ тѣсенъ
пжть между лозія-та, дѣто имаше ограда
25 отъ самъ, и ограда отъ тамъ. И понеже
17
514
ЧИСЛА.
Гл. 22.
ослица-та видѣ ангелъ-тъ Господень, при
тисни ся къмъ стѣнх-тж, и притиснж
Валаамовљ-тж. ногљ къмъ стѣнж-тж: а
26 той à удари пакъ. И ангелъ-тъ Госпо
день отиде на напрѣдъ, и застанж на едио тѣсно мѣсто, дѣто нѣмаше пжть да
27 свърне ни надесно ни налѣво. И понейсе
ослица-та видѣ ангелъ-тъ Господень, паДНЉ подъ Валаама: а Валаамъ ся разгнѣва, и удари ослицж-Тг^ съ ro^rL-rL.
28 Тогазь Господь отвори уста-та на ослицљ-тљ : и тя рече Валааму : Що ти сьмь
сторила, та мя біешь сега третій ііжть?
29 А Валаамъ рече на ослицљ-тљ : Защото
си ся подиграла съ мене ; ахъ, да имахъ
ножъ въ рљкљ-тж си, сега быхъ тя у30 билъ. И ослица-та рече Валааму : Не
сьмь ли азъ твоя-та ослица, на кокъто си ѣздилъ отъ когато си, до този
день ? Имала ли сьмь навыкновеніе другъ
пжть да ти правіж. така ? А той рече :
31 Не. Тогазь отвори Господь на Валаама
очи-тѣ, и видѣ ангелъ-тъ Господень че
стояніе на паъть-тъ, и голъ ножъ въ
ржкљ-тљ му: и прѣклонн ся и паднж
32 на лице-то си. И рече му ангелъ-тъ Го
сподень : Защо би ты ослицж-тљ си сега
три пжти ? Eto азъ излѣзохъ да ти ся
съпротивіж, защото пжть-тъ ти не е
33 правъ прѣдъ мене : И ослица-та мя видѣ
Гл. 22.
ЧИСЛА.
615
и свърнж отъ мене ето три пљти; ако
да не свърнѣше тя отъ мене, азъ сега
щѣхъ да тя убіііБ, а некь да оставііь жп34 вж. Тогазь рече Валаамъ на ангела Го
сподень: Съгрѣпіихъ, защото не знаяхъ,
че ты стояніе на нжть-тъ противъ мене;
и сега, ако не ти е угодно, азъ ще ся
35 върнж. А аигелъ-тъ Господень рече Ва
лааму : Иди съ человѣцы-тѣ ; но каквото
ти рекж, него да говоришь. И отиде Ва
лаамъ съ Валаковы-тѣ князове.
36 И като чу Валакъ че иде Валаамъ,
излѣзе да го посрѣшне, до единъ Моав
ский градъ въ прѣдѣлы-тѣ на Арнонъ,
37 който е най краинъ прѣдѣлъ. Тогазь Ва
лакъ рече Валааму: Не проводихъ ли
до тебе нарочно да тя повыкамъ? защо
не дойде при мене ? не могљ ли да
38 ти сторіж почесть ? А Валаамъ рече Валаку: Ето, дойдохъ при тебе; имамъ ли
сега власть да говорім нѣщо? Което слово
тури Богъ въ уста-та ми, него ще говоріж.
39 И отиде Валаамъ наедно съ Валака, и
40дойдохж въ Кыріаѳузоѳъ. И жьртвува
Валакъ говеда и овцы, и проводи Вала
аму и на князове-тѣ които бѣхж съ него.
41 И на сутринь-тж зѣ Валакъ Валаама, и
възведе го на высокы-тѣ Вааловы мѣ
ста, и отъ тамъ видѣ іойкрай-тъ налюдіе-тѣ.
516
ЧИСЛА.
Гл. 23.
ГЛАВА 23.
1II рече Валаамъ Валаку : съгради ми
тукъ седмь олтари, и приготви ни тукъ
2 седмь юнца и седмь овна. И направи Валакъ както рече Валаамъ ; и принесоха
Валакъ и Валаамъ по юнецъ и овенъ на
3 всякой олтарь. И рече Валаамъ Валаку;
Застани близу при всееъжженіе-то си,
и азъ ще идљ; може бы да излѣзе Го
сподь на срещж. ми, и каквото мп по
глаже, азъ ще ти обявіж. И отиде навы4 соко мѣсто. И срѣщнж Богъ Валаама; п
рече му Валаамъ·. Прнготвихъ седмь-тѣ
олтари, и прпнесохъ по юнецъ и овенъ
5 на всякой олтарь. И Богъ тури слово въ
уста-та на Валаама, и рече : Върни ся
6 при Валака, и така да речешь : И върнж
ся при него, и ето, стояпіе при всесъжженіе-то си, той и вснчкы-тѣ Моавовн
7 Князеве. Гогазь начнљ притчж-тљ си,
и рече:
Валакъ Моавекый царь мя доведе отъ
Арамъ,
Отъ въсточны-тѣ горы, и каза ми:
Ела прокьлни ми Іакова:
И ела кьлни Израиля.
8 Какъ да прокьлнть когото Богъ не проклѣва ?
Или какъ да кьлняб. когото Богъ не кьлне?
Гл. 23.
ЧИСЛА.
517
9 Защото отъ вьрхъ канары-тѣ го віідіж,
И отъ хълмы-тѣ го гледамъ:
Eto народъ, който ще ся насели отдѣлно,
И нѣма да ся счете между язьщы-тѣ.
10 Кой може да изброи пѣсъкъ-тъ Іакововъ,
И число-то на четвьртж-тж часть отъ Из
раиля?
Дано умрж, както умиратъ праведни-тѣ,
И сетнины-тѣ ми да бждгьтъ както тѣхны-тѣ.
И И рече Валакъ Валааму: Що ми на
прави ты? зѣхъ тя за да прокьлнешь
непріятели-тѣ ми: и ето, ты съвсѣмъ си
12 гы благословилъ. А той отговори и рече:
Не трѣбва ли да вникнж. въ онова което
Господь тури въ уста-та ми, него да рекж?
13 И рече му Валакъ : Ела, молкъ, зае
дно съ мене на друго мѣсто, отъ дѣто
ще гы видишь ; само край-тъ имъ ще ви
дишь, а всичкы тѣхъ нѣма да видишь:
14 и прокьлни ми гы отъ тамъ. И до
веде го на полето Зофимъ, на вьрхъ-тъ
на Фасгж, и съгради седмь олтари, и
принесе по юнецъ и овенъ на всякой ол15 тарь. Тогазь рече Валаамъ Валаку : За
стани тукъ при всесъжженіе-то си, а азъ
16 ще срѣщнж тамъ Господа. И срѣщнж Го
сподь Валаама и тури слово въ уста-та
му и рече: Върни ся при Валака, и ре17 чи така. И той дойде при пего: и ето
518
ЧИСЛА.
Гл. 23.
стояіпе той при всесъжженіе-то си, и Моавови-тѣ князове наедно съ него. И рече
18 му Валакъ: Що говори Господь? Тогазь
той начнљ притчљ-тж си, и рече :
Стани, Валаче, та слушай :
Дай ми ухо, ТЫ сыне СепФоровъ!
19 Богъ не е человѣкъ та да лъже,
Нито человѣческый сынъ та да ся раскае:
Той рече и нѣма ли да направи ?
Той говори и нѣма ли да го тури въ
дѣйствіе ?
20 Eto азъ благословеніе зѣхъ :
И той като благослови, азъ не могљ
да го повърнж.
21 Не гледа беззаконіе въ Іакова,
Нито внжда прѣстжпленіе въ Израиля:
Господь Богъ неговый съ него е,
И царско въсклицаніе нма между него.
22 Богъ гы изведе изъ Егыпетъ :
Има силж. както * единорогъ.
23 Наистйнж, нѣма чародѣяніе противъ Іакова,
И нѣма вълхвованіе противъ Израиля:
На врѣме ще ся говори за Іакова
И за Израиля, Що е направилъ Богъ ?
24 Ето людіе-тѣ ще въстанжтъ като лвица,
И ще ся дигнжтъ като львъ :
Нѣма да легнжтъ додѣ не изѣджтъ ловъ-тъ,
И испііжтъ кръвь-тж на убиты-тѣ.
* Евр. РЕЕМЪ, дипо животно отъ нѳпознатъ видъ.
Гл. 24.
ЧИСЛА.
519
Тогазь рече Валакъ Валааму ; Нито
да гы прокьлнешь съвсѣмъ, пито да гы
26 благословишь съвсѣмъ. А Валаамъ от
говори Валаку и рече: Нс говорихъ ли
ти и казахъ: Всичко което ми рече Го
сподь това ще направьь?
27 Рече още Валакъ Валааму : Ела, моліж,
ще тя заведж. на друго мѣсто ; негли ще
бжде угодно Богу да ми гы прокьлнешь
28 отъ тамъ. И заведе Валакъ Валаама на
вьрхъ-тъ на Фегоръ, който гледа къмъ Ie29 спмонъ. И рече Валаамъ Валаку : Съгради
МП тукъ седмь олтари, и приготви ми
30 тукъ седмь юнца и седмь овна. И на
прави Валакъ, както рече Валаамъ, и
принесе по юнецъ и овенъ на всякой ол
тарь.
25
ГЛАВА 24.
1II понеже видѣ Валаамъ, че бѣше уго
дно прѣдъ Господа да благослови Изра
иля, не отиде, както другъ пжть, да по
търси гатанія, но обърнж лице-то си
2 къмъ пустыніж-тж. И дигнж Валаамъ
очи, и видѣ Израиля който бѣше насе
ленъ по племена-та си; и дойде на него
3 Духъ Божій. И начнж. притчж.-тж. си и
рече:
Валаамъ сынъ Веоровъ рече,
520
ЧИСЛА.
Гл. 24.
4 И человѣкъ-тъ който има отворены очи,
рече :
Рече онзи, който чу Божіи-тѣ думы,
Който видѣ видѣніе-то на Всесилнаго,
Той паднљ като ез C5ii5, но имаше очи-тѣ си отворены:
5 Колко сж красни твои-тѣ шатьри, Іакове,
Твои-тѣ скыніи, Израилю !
6 Като долины сљ распрострѣны.
Като градины по рѣчны брѣгове,
Като алоины дрьвя които е Господь
насадилъ,
Като кедри по край воды-тѣ.
7 Ще ся излива вода изъ ведра-та му,
И сѣме-то му ще б&де въ много воды,
И царь-тъ му гце бљде по высокъ отъ
Агага,
И царство-то му ще ся възвеличи.
8 Богъ го изведе изъ Егыпетъ :
Има СИЛЉ както единорогъ:
Ще пояде язычницы-тѣ, врагове-тѣ си,
И ще строши кости-тѣ имъ, и ще гм
устрѣли съсъ стрѣлы-тѣ си.
9 Легнжлъ е и лежи като львъ,
И като лвица: кой ще го събуди ?
Благословенъ който тя благославя!
И проклѣтъ който тя проклѣва!
10 Тогазь ся распали гнѣвъ-тъ на Валака
противъ Валаама, и исплеска съ ржцѣ;
и рече Валакъ Валааму: Азъ тя новы-
Гл. 24.
ЧИСЛА.
521
кахъ да прокьлнешь врагове-тѣ ми; а
ето, ты все гы благославяшъ три пжти.
11И сега бѣгай на мѣсто-то си ; рѣкохъ
ще тя почтљ съ почести ; но ето Господь
12 тя лиши отъ почесть. И рече Валаамъ
Валаку: Не говорихъ ли азъ и на твонтѣ посланнцы, които бѣше ми пратилъ
13 ты, и рекохъ : Ако ще ми да Валакъ
и домъ-тъ си пълнъ съсъ сребро и злато,
не МОГЉ да прѣстжпіж повелѣніе-то Го
сподне, за да направил добро или зло
отъ себе си, но онова което Господь про14 говори него ще рекљ ? И сега, ето, азъ
отивамъ при свои-тѣ си людіе, ела, да
ти каягж какво ще да направятъ тѣзи лю
діе на твои-тѣ людіе въ послѣдни-тѣ дни.
15 И начнљ притч2Б-тл; си и рече :
Валаамъ сынъ Веоровъ рече,
И человѣкъ-тъ който има отворены очи,
рече:
16 Рече онзи който чу Божіи-тѣ думы.
Който има познаніе-то на Всевышняго,
Който видѣ видѣніе-то на Всесилнаго.
Той падна като es сбнб, но имаше очи-тѣ
си отворены :
lî ГЦе го видіж, но не сега;
Ще го гледамъ, но не отъ близу:
Ще излѣзе звѣзда отъ Іакова,
И ще ся въздигне скыптръ отъ Израиля,
И ще порази Моавскы-тѣ князове.
522
ЧИСЛА.
Гл. 24.
И ще погуби всичкы-тѣ *
Сиѳовы сынове.
18 И Едомъ ще бжде притяжаніе,
И Сіиръ ще бљде притяжаніе на врагове-тѣ си:
И Израиль ще дѣйствува съ крѣпость.
19 И който произлѣзе отъ Іакова ще завладѣе,
И ще погуби останжлы-тѣ отъ градъ-тъ.
20 И като видѣ Амалика, почил; притчљтљ си и рече :
Амаликъ е начало на народы-тѣ :
Но най сетнѣ съвсѣмъ ще ся истрѣби :
21 И като видѣ Кенеяны-тѣ, почнљ притЧ2&-ТЖ. си, и рече:
Силно е твое-то жилище,
И положилъ си гнѣздо-то си на канарж-тљ;
22 Но Кенеяны-тѣ ще ся разорятъ,
Додѣ тя заплѣни Ассуръ.
23 И продължи притчљ-тљ си, и рече:
0 ! кой ще остане живъ,
Когато Богъ извьрши това !
24 И кораби ще дойд&тв отъ приморія-та
на Кыттимъ,
И ще смирятъ Ассура, и ще смирятъ
Евера:
Но и тѣ съвсѣмъ ще ся истрѣбятъ.
25 И станж Валаамъ и тръгнж, и върнж
ся на мѣсто-то си; а Валакъ отиде и
той на пжть-тъ си.
* Лли мятежны
Гл. 25.
ЧИСЛА.
523
ГЛАВА 25.
1 ІІ останљ Израиль въ Ситтимъ: и '’поч-
НЉХЖ людіе-тѣ да блудствуватъ съ Мо2 авскы-тѣ дъщери, Които поканихж лю
діе-тѣ на жьртвы-тѣ на богове-тѣ си; и
ядохж людіе-тѣ, и поклонихж ся на бо3 гове-тѣ имъ. И прилѣпи ся Израиль при
ВаалФсгора: и распали ся гиѣвъ-тъ Го4 сподень противъ Израиля. И рече Господь
Моисею: Земи всичкы-тѣ Князеве на лю
діе-тѣ, и обѣсн гы прѣдъ Господа срещж
сълнце-то, за да ся дигне отъ Израиля
5 ярость-та на гнѣвъ-тъ Господень. И Мои
сей рече на Израилевы-тѣ сждіи: Убійте всякой человѣцы-тѣ си, които ся приблѣпихж. при ВаалФегора. И сто, единъ
отъ Изранлевы-тѣ сынове дойде и водяше на братія-та си Мадіамкзі женж,
прѣдъ очи-тѣ на Моисея, и прѣдъ всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сынове,
когато тѣ плачахж прѣдъ двери-тѣ на
7 скынійь-тж на събраніе-то. А Финеесъ,
сынъ-тъ на Елеазара, сынъ на Ааро
на священникъ-тъ, като видѣ, станж изъ
срѣдъ събраніе-то, и зѣ въ ржкж-тж си
8 копіе, И влѣзе въ слѣдъ человѣкъ-тъ Израплянинъ-тъ въ ложницж-тж, и прободе и
двама-та, п человѣкъ-тъ Израиляиинъ-тъ,
и женж-тљ въ коремъ-тъ й. И прѣстанж
524
ЧИСЛА.
Гл. 25.
9 язва-та отъ Израилевы-тѣ сыново. И умрѣли-тѣ отъ язв2ь-тж бѣхж двадесеть и
четыри тысящи.
10 И говори Господь Моисею и рече:
11 Финеесъ, сынъ-тъ на Елеазара, сынъ
на Аарона священникъ-тъ, отвърнть ярость-тж ми отъ Израилевы-тѣ сынове,
понеже показа въ срѣдъ тѣхъ ревность
за мене, и азъ не истрѣбихъ Израилевы12 тѣ сынове въ ревность-тж си. За това,
кажи: Ето, азъ му давамъ мирный-тъ
13 мой завѣтъ: И ще бљде нему и на сѣме-то му слѣдъ него, завѣтъ на вѣчно
священство ; защото быде ревнитель за
Бога своего, и направи умилостивеніе
14 за Израилевы-тѣ сынове. А име-то на убитый-тъ Израилянинъ, който бы убитъ
наедно съ Мадіамкж-тж женж, бѣпіе Зимрій сынъ на Салу князь-тъ на единъ о15 теческый домъ отъ Симеоновцы-тѣ. И име-то на Мадіамкж-тж. женж, убитж-тж,
бѣше Хазвія, дъщеря на Сура, началникъ на людіе-тѣ, на единъ отеческый
домъ въ Мадіамъ.
16 И говори Господь Моисею и рече;
17 Гонѣте Мадіамцы-тѣ, и поразѣте гы:
18 Защото тѣ вы гонятъ съ коварства-та
си, съ които вы прѣльстихж чрѣзъ Фегора, и чрѣзъ Хазвііж сестрж си, дъщеріж-тж на единъ Мадіамскый князь, коя-
Гл. 26.
ЧИСЛА.
S25
то быде убита въ день-тъ на лзвљ-тж.
поради Фегора.
ГЛАВА 26.
1ÍI слѣдъ язвж-тж говори Господь Мои
сею и Елеазару сыну Ааронову священ2 нику, и рече : Прѣбронте всичко-то събраніе на Израилевы-тѣ сынове, отъ двадесеть годинъ нагорѣ^ по отеческы-тѣ имъ
домове, всичкы-тѣ въ Израиль конто мо3 гљтЂ да излѣздктъ на бой. И Моисей и
Елеазаръ священникъ-тъ говориха имъ
па Моавовы-тѣ полета, при Іорданъ сре4 щзк ІерихонЪ; и рекохж : Избройте модіетѣ ОТЪ двадесеть годинъ нагорѣ, както
заповѣда Господь Моисею, и на Израи
левы-тѣ сыиове, които излѣзохж изъ Егыпстскж-тж земіж.
5 Гувпмъ пьрвородный-тъ на Израиля.
Рувимови-тѣ сынове бѣхж, отъ Енохъ,
родъ-тъ на Еноховцы-тѣ; отъ Фаллу,
6 родъ-тъ на Фаллуевцы-тѣ; Отъ Есрона, родъ-тъ на Есроновцы-тѣ; отъ Хар7 мія, родъ-тъ на Харміевцы-тѣ. Тѣзи сж
родове на Рувимовцы-тѣ : и изброени-тѣ
отъ тѣхъ бѣхж четыридесеть и три ты8 сящи и седмстотинъ н тридесеть. И сы9 иове-тѣ па Фаллу бѣхж Еліавъ : И сынове-тѣ па Еліава Намуилъ, и Даѳанъ, и
526
ЧИСЛА.
Гл. 26.
Авиронъ. Тѣзи сж Даѳанъ и Авиронъ,
избранни-тѣ отъ събраніе-то, които ся
подигнжхж противъ Моисея и противъ
Аарона въ събраніе-то на Корея, когато
10 ся подигнжхж противъ Господа: И рас
твори земя-та уста-та си, та гы погълнж
наедно съ Корея въ истрѣбяніе-то на
събраніе-то му, когато огнь-тъ пояде двѣстѣ-тѣ и петдесеть человѣцы: и станж11 хж за знаменіе. А сынове-тѣ на Корея
не умрѣхж.
12 Симеоиови-тѣ сынове, по родъ-тъ си,
бѣхж отъ Намуила, родъ-тъ на Намуиловцы-тѣ; отъ Ямина, родъ-тъ на Яминовп,ы-тѣ; отъ Яхына, родъ-тъ на Яхы13 новцы-тѣ ; Отъ Зарж, родъ-тъ на Заровцы-тѣ; отъ Саула, родъ-тъ на Сауловцы14 тѣ. Тѣзи сж родове-тѣ на Симеоновцы-тѣ; і
двадесеть и двѣ тысящи и двѣстѣ души.
15 Гадови-тѣ сынове, по родове-тѣ си, бѣ
хж, отъ СаФОна, родъ-тъ на СаФоновцытъ; отъ Аггыя, родъ-тъ на Аггыевцы-тѣ;
16 отъ Сунія, родъ-тъ на Суніевцы-тѣ; Отъ
Азенія, родъ-тъ на Азеніевцы-тѣ ; отъ И17 рія, родъ-тъ на Иріевцы-тѣ; Отъ Арода,
родъ-тъ на Ародовцы-тѣ; отъ Арплія,
18 родъ-тъ на Ариліевцы-тѣ : Тѣзи сж ро
дове-тѣ на Гадовы-тѣ сынове; и изброенп-тѣ отъ тѣхъ, четыридесеть тысящи п
петстотинъ.
Гл. 26.
ЧИСЛА.
527
Іудини-тѣ сынове бѣхж Иръ и Авнанъ:
Но Иръ и Авнанъ умрѣхж. въ Хаиаан20 СКЉ-ТЉ земіж. И Іудини-тѣ сынове, по
родове-тѣ си бѣх2ь отъ Селж, родъ-тъ на
Селаевцы-тѣ; отъ Фареса, родъ-тъ на Фаресовцы-тѣ; отъ Зарж, родъ-тъ на Заров21 цы-тѣ ; И Фаресови-тѣ сынове бѣхж,
отъ Есрона, родъ-тъ на Есроновцы-тѣ;
22 отъ Амула, родъ-тъ на Амуловцы-тѣ. Тѣзи сж Іуднны-тѣ родове, и изброени-тѣ
отъ тѣхъ, седмдесеть и шесть тысящи и
петстотинъ.
23 Иссахарови-тѣ сынове, по родове-тѣ си,
бѣхж, oms Ѳолж, родъ-тъ на Ѳоловцытѣ; отъ Фуа, родъ-тъ на Фуевцы-тѣ ;
24 Отъ Іасува, родъ-тъ на Іасувовцы-тѣ; отъ
25 Симрона, родъ-тъ на Симроновцы-тѣ. Тѣзи 0L Иссахарови-тѣ родове: и изброенн-тѣ отъ тѣхъ, шестдесеть и четыри ты
сящи и триста.
26 Завулонови-тѣ сынове, споредъ родоветѣ си, бѣхж, отъ Середа, родъ-тъ на Середовцы-тѣ; отъ Елона, родъ-тъ на Елоновцы-тѣ; отъ Ялеила, родъ-тъ на Ялеи27 ловцы-тѣ. Тѣзи 0L родове-тѣ на Завулоновцы-тѣ; и изброени-тѣ отъ тѣхъ, шест
десеть тысящи и петстотинъ.
28 ІосиФови-тѣ сынове, споредъ родове-тѣ
29 си, бѣхж, Манасія и ЕФремъ. Манасіевитѣ сынове бѣх.ж, отъ Махыра, родъ-тъ
19
528
ЧИСЛА.
Гл. 26.
на Махыровцы-тѣ. И Махыръ роди Гала
ада; а отъ Галаада, родъ-тъ на Галаа30 довцы-тѣ. Тѣзи 6L Галаадови сынове ;
отъ Ахыезера, родъ-тъ на Ахыезеровцытѣ; отъ Хелека, родъ-тъ на Хелековцы-тѣ:
31 И oms Асріила, родъ-тъ на Асріиловцытѣ; oms Сихема, родъ-тъ на Сихемовцытѣ; и oms Семидж, родъ-тъ на Семидов32 цы-тѣ; И oms ЕФора, родъ-тъ на Еферов33 цы-тѣ. И Салпаадъ, ЕФоровый сынъ, нѣмаше сынове, но дъщери: а имена-та на
Салпаадовы-тѣ дъщери бѣхж Маала, и Нуа,
34 Егла, Мелха, и Ѳерса. Тѣзи vL Манасіеви-тѣ родове: и изброени-тѣ отъ тѣхъ,
петдесеть и двѣ тысящи и седмстотинъ.
35 Тѣзи сж Ефремови-тѣ сынове, по родоветѣ си, отъ Суѳалж, родъ-тъ на Суѳаловцы-тѣ; отъ Вехера, родъ-тъ на Вехеровцы-тѣ; отъ Тахана, родъ-тъ на Таханов36 цы-тѣ; И тѣзи сж Суѳалови сынове: отъ
37 Ерапа, родъ-тъ на Ерановцы-тѣ : Тѣзи сж
родове-тѣ на ЕФремовы-тѣ сынове; и из
броени-тѣ отъ тѣхъ трпдесеть и двѣ ты
сящи и петстотпиъ. Тѣзи сж іосифови
сынове, споредъ родове-тѣ си.
38 Веніаминови-тѣ сынове, по родове-тѣ
си, бѣхж, отъ Велж, родъ-тъ на Веловцы-тѣ; отъ Асвила, родъ-тъ на Асвиловцы-тѣ; отъ Ахырама, родъ-тъ на Ахы39 раыовцы-тѣ; Отъ Суфама, родъ-тъ на
Гл. 26.
ЧИСЛА.
529
Суфамовцы-тѣ; отъ Уфама, родъ-тъ на
40 Уфамовцы-тѣ. И Велови-тѣ сыново бѣхж.
Аредъ и Нееманъ: oms Ареда, родъ-тъ
на Аредовцы-тѣ; отъ Поемана, родъ-тъ
41 на Неемановцы-тѣ. Тѣзи vL Веніаминови-тѣ сыново, по родове-тѣ си; и изброени-тѣ отъ тѣхъ бѣхж четыридесеть и
петь тысящп и шестстотинъ.
42 Тѣзи 0L Данови-тѣ сынове, по родове-тѣ си: отъ Суама, родъ-тъ на Суамовцы-тѣ; тѣзи 6L Данови-тѣ родове, споредъ
43 родове-тѣ си. Изброени-тѣ отъ всичкы-тѣ
родове на Суамовцы-тѣ бѣх^ шестдесеть
и четыри тысящи и четыристотинъ.
44 Асирови-тѣ сынове, по родове-тѣ си,
бѣхж, отъ Іемнж, родъ-тъ на Іемновцытѣ; отъ Іесуи, родъ-тъ на Іесуіевцы-тѣ;
45 отъ Верііж, родъ-тъ на Веріевцы-тѣ. Отъ
Веріевы-тѣ сынове бѣхж, отъ Хевера,
родъ-тъ на Хеверовцы-тѣ; отъМалхыпла,
46 родъ-тъ на Малхыиловцы-тѣ. И име-то
47 на Асировж-т;ь дъщеріж бѣше Сара. Тѣ
зи сж родеве-тѣ на Асировы-тѣ сынове, и
изброени-тѣ отъ тѣхъ, петдесеть и три тысящн и четыристотинъ.
48 НсФоалпмовн-тѣ сынове, по родове-тѣ
си, бѣхж, ота Ясіила, родъ-тъ на Ясіиловцы-тѣ; отъ Гунія, родъ-тъ на Гуніев49 цы-тѣ; Отъ Іесера, родъ-тъ на Іесеровцытѣ; отъ Силлима, родъ-тъ на Силлимов-
530
ЧИСЛА.
Гл. 26.
50 цы-тѣ. Тѣзи сж НеФѳалимови родове, по
родове-тѣ си: изброени-тѣ отъ тѣхъ бѣхж
четыридесеть и петь тыеящи и четыристотинъ.
51 Това е изброеніе-то на Израилевытѣ сынове, шестстотинъ и една тысяща
и седмототіінъ и тридесеть.
52 И говори Господь Моисею, и рече;
53 Тѣмъ да ся раздѣли земя-та за наслѣ54 діе, по число-то на имена-та мдгз. На
по мнозина-та дай по голѣмо наслѣдіе,
а на по малцина-та дай по малко наслѣ
діе; всякому да ся даде наслѣдіе-то му
55 споредъ изброеніе-то му. А земя-та да
ся раздѣли съсъ жрѣбіе: по имена-тана
отеческы-тѣ си племена, да иматъ на56 слѣдіе. По жрѣбіе да ся раздѣли наслѣ
діе-то имъ между мнозина-та и малцина-та.
57 А изброеніе-то на Левиты-тѣ по ро
дове-тѣ имъ е това: Отъ Гырсона, родътъ на Гырсоновцы-тѣ ; отъ Кааѳа, родъ-тъ
на Кааѳовцы-тѣ ; отъ Мерарія, родъ-тъ
58 на Мераріевцы-тѣ. Тѣзи сж родове-тѣ на
Левиты-тѣ : родъ-тъ на Ливніевцы-тѣ,
родъ-тъ на Хевроновцы-тѣ, родъ-тъ на Мааліевцы-тѣ, родъ-тъ на Мусіевцы-тѣ, родътъ на Кореовцы-тѣ : а Кааѳъ роди Амрама.
59 Име-то на Амрамовж-тж женж бѣпіе Iохаведъ, дъщеря Левіева, която ся роди
Левію въ Егыпетъ : и роди Амраму
Гл. 27.
ЧИСЛА.
531
Аарона, и Моисея, и Маріамъ сестрж имъ.
60 И Аарону ся родихж Надавъ и Авіудъ,
61 Елеазаръ и Иѳамаръ. Но Надавъ и Аві
удъ умрѣхж, когато принесохљ чуждъ
62 огнь прѣдъ Господа. И изброени-тѣ отъ
тѣхъ бѣхж двадесеть и три тысящи, всичкы-тѣ мжжкы отъ единъ мѣсецъ и нагорѣ ; защото не ся изброихљ помежду Израилевы-тѣ сынове, понеже тѣмъ ся не
даде наслѣдіе между Израилевы-тѣ сы
нове.
63 Тѣзи СЉ изброенй-тѣ чрѣзъ Моисея и
Елеазара священникъ-тъ, конто изброихљ
Израплевы-тѣ сынове на Моавовы-тѣ по64 лета, при Іорданъ, среадж Іерихонъ. Но
между тѣхъ не ся намѣрваше человѣкъ,
отъ онѣзи които ся изброихљ отъ Мон
сея и Аарона свящеиникъ-тъ, когато тѣ
изброихж Израилевы-тѣ сынове въ Си65 наискљ-тљ пустынж; Запдото Господь
рече за тѣхъ : Непрѣмѣнно ще умржтъ
въ пустыніж-тж. И не останж. отъ тѣхъ
ни единъ освѣнь Халева сына ІСФОніева,
и Іисуса сына Навіева.
ГЛАВА 27.
1 П дойдохж дъщери-тѣ на Салпаада кой
то бѣше ЕФеровъ сынъ, а Еферб Галаадовъ сынъ, ß Галаадб Махыровъ сынъ.
532
ЧИСЛА.
Гл. 27.
ß Шахырз Манассіевъ сынъ, отъ родоветѣ на Манассііж сына ІосиФова. И имена-та на дъщери-тѣ му 6L тѣзи: Маала,
2 Нуа, и Егла, и Мелха, и Ѳерса. И застанжхљ прѣдъ Моисея, и прѣдъ Елеа
зара священника, и прѣдъ і£нязове-тѣ и
всичко-то събраніе, при двери-тѣ на екы3 нііж-тж на събраніе-то, и рекохљ : Отецъ
ни умрѣ въ пустыніж-тж. ; а той не бѣше отъ събраніе-то на оиѣзи които ся
бѣхг& събрали противъ Господа въ съ
браніе-то Кореево, но умрѣ за свой-тъ
4 си грѣхъ, и нѣмаше сынове. Защо да угасне име-то на отца ни отъ срѣдъ родове-тѣ му, понеже нѣма сынъ? Дайте
ни наслѣдіе между братія-та на отца ни.
5 И принесе Моисей сждъ-тъ имъ прѣдъ
6 Господа. И говори Господь Моисею и рече:
7 Право говорятъ Салпаадовы-тѣ дъщери :
непрѣмѣнно да имъ дадешь стяжаніе за
наслѣдіе между братія-та на отца имъ:
и да направишь да мине вьрхъ тѣхъ на8 слѣдіе-то на отца имъ. И говори на Израилевы-тѣ сынове и кажи: Ако нѣкой
человѣкъ умре, и нѣма сынъ, тогазь да
прѣминете наслѣдіе-то му на дъщеріа; му.
9 Ако ли нѣма дъщеріж, тогазь да дадете
10 наслѣдіе-то му на братія-та му. Ако ли
нѣма братія, тогазь да дадете наслѣдіе11 то му на братія-та на отца му. Ако ли
Гл. 27.
ЧИСЛА.
533
отецъ му нѣма братія, тогазь да дадете
наслѣдіе-то му на по ближній-тъ му срод
никъ изъ родъ-тъ му, и той да го на
слѣди. И това да бљде на Израилевы-тѣ
сынове правило за сждъ, както заповѣда Господь Моисею.
12 И репе Господь Монсею : Възлѣзь на
iL3i> горљ Аваримъ, и виждь земігь-тж
коыіто дадохъ на Израилевы-тѣ сынове:
13 И като іа видишь, ще ся приберешь и
ты при людіе-тѣ си, както ся прибра
14 Ааронъ братъ ти: Зап^ото вы не ся по
корихте на повелѣніе-то ми, въ пустыніа-та Цинъ, въ противорѣчіе-то на събраніе-то, да мя освятите при вода-та
прѣдъ тѣхъ. (Това е вода-та на Мерива
при Кадисъ въ пустыніа-та Цинъ.)
15 И говори Моисей Господу и рече: (16) Го
сподь, Богъ на духове-тѣ на всяка плъть,
нека опрѣдѣли человѣка надъ събраніе17 то. Който да из лазя прѣдъ тѣхъ, и който
да влазя прѣдъ тѣхъ, и който да гы извожда и който да гы въвожда, за да не
баде събраніе-то Господне като овцы
които нѣматъ пастырь.
18 И рече Господь Моисею: Земи при
себе си Іисуса сына Навіевъ, человѣкъ,
който има Духъ, и положи на него ра19 ка-та си : И прѣдставй го прѣдъ Елеа
зара священника, и прѣдъ всичко-то съ-
534
ЧИСЛА.
Гл. 28.
браніе, и дай му заповѣди прѣдъ тѣхъ.
20 И да положишь на него отъ твож-тљ
слављ, за да го слушатъ всичко-то съ21 браніе на Израилевы-тѣ сынове. И да
прѣдстане прѣдъ Елеазара священника,
*и да попыта него по сждъ-тъ на Урима прѣдъ Господа : и по негово-то
слово да исхождатъ, и по слово-то му
да вхождатъ, той и всичкы-тѣ Израилеви
сынове съ него, и всичко-то събраніе.
22 И направи Моисей както му заповѣда
Господь: и зѣ Тисуса, и прѣдстави го
прѣдъ Елеазара священника, и прѣдъ
23 всичко-то събраніе : И положи ржцѣ-іѣ
си на него, и даде му заповѣди, както
заповѣда Господь чрѣзъ Моисеевж. ргькм.
ГЛАВА 28.
1 îî говори Господь Монсею и рече : За
повѣдай на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
2 имъ: Приносы-тѣ ми, хлѣбъ-тъ ми за
жвртвљ въ уханіе благовонно менѣ, вни
майте да ми гм приносите въ опрѣдѣленно-то имъ врѣме.
3 И кажи имъ : Това е приношеніе-то
което ще приносите Господу: двѣ агнета
на день, еднолѣтны, непорочны за всегда* Или, конто щс копыта за него.
Гл. 28.
ЧИСЛА.
535
4шно всесъжженіе. Едно-то агне да при
носишь зарань, а друго-то агне да прп5 носишь вечеръ. И за хлѣбно-то прино
шеніе да приносишь чисто брашно еднљ
десетж часть отъ еФЖ-тж, смѣсено съ
еднљ четвьртж часть на единъ инъ пьр6 вотокъ елей. Това е всегдашне всесъж
женіе, опрѣдѣлено на Синаискљ-тљ горлі,
за уханіе благовонно въ жьртвж. Господу.
7 И възліяніе-то му да б&де една четвърта
часть отъ инъ-тъ за сдно-то агне : въ
святилище-то да възливашь сикерж за
8 възліяніе Господу. А друго-то агне да при
носишь при вечеръ : както утрѣнно-то хлѣ
бно приношеніе, и както възліяніе-то му,
да го принесешь жьртвж за уханіе бла9 ковонно Господу. А въ сжбботенъ день да
приносите двѣ агнета еднолѣтны безъ по
рокъ, и двѣ десеты части чисто брашно
смѣсено съ елей за хлѣбно приношеніе,
10 и възліяніе-то му. Това е всесъжженіе-то
на всяк/Ъ сжбботж, освѣнь всегдашно-то
всесъжженіе, и възліяніе-то му.
11 И въ новомѣсечія-та си да приносите
всесъжженіе Господу, два юнца отъ говеда-та, единъ овенъ, седмь агнета едно12 лѣтны, безъ порокъ. И за всякой юнецъ
три десеты части чисто брашно смѣсено
съ елей, за хлѣбно приношеніе, и за едннъ овенъ двѣ десеты части чисто бра-
536
ЧИСЛА.
Гл. 28,
шно смѣсено съ елей, за хлѣбно прино13 шеніе, И по едн2ь десетж пасть чисто
брашно смѣсено съ елей за хлѣбно при
ношеніе за всяко агне. Тева е всесъжженіе, жьртва за уханіе благовонно Господу.
14 И възліяніе-то имъ да бљде вино, поло
винъ инъ за іонецъ-тъ, и една третя часть
отъ инъ-тъ за овенъ-тъ, и една четвърта
часть отъ инъ-тъ за агне-то. Това е всесъжженіе на всякой мѣсецъ, по мѣсецы15 тѣ на годинхъ-тж. И освѣнь всегдашно-то
всесъжженіе, единъ ярецъ отъ козы-тѣ
ще ся приноси Господу въ приношеніе
за грѣхъ, и възліяніе-то му.
16 И въ четыринадесетый-тъ день напьр17 вый-тъ мѣсецъ е Пасха-та Господня. И
въ петнадесетый-тъ день на тойзи мѣсецъ
е праздникъ : седмь дни да ся яде бес18 квасенъ хлѣбъ. Въ пьрвый-тъ день да
бљде съзваніе свято: да не работите ни19 каквљ работж. И да принесете жьртвж
за всесъжженіе Господу, два юнца отъ
говеда-та, и единъ овенъ, и седмь агнета
еднолѣтны : непорочны да ви бжджтъ.
20 И хлѣбно-то имъ приношеніе да бжде
отъ чисто брашно смѣсено съ елей, три
десеты части да приносите за юнецъ-іъ,
21 и двѣ десеты части за овенъ-тъ. По еднж десетж часть да приносишь за всяко
22 агне отъ седмь-тѣ агнета. И единъ ярецъ
јГд. 28.
ЧИСЛА.
537
I въ приношеніе за грѣхъ, за да бжде у123 милостпвеніе за васъ. Освѣнь утренно-то
всесъжженіе, което е всесъжженіе все24 гдашно, тыя да приносите. Така да при
носите всякой день, въ седмь-тѣ дни, храНЖ-ТЉ, жвртвљ за уханіе благовонно Го
споду: освѣнь всегдашно-то всесъжженіе,
това да ся приноси и възліяніе-то му.
25 И въ седмый-тъ день да имате съзваніе свято : да не работите никаквљ ра
бота.
26 И въ день-тъ на начаткы-тѣ, когато
принесете ново хлѣбно приношеніе Го
споду, въ край-т5 на седмицы-тѣ ваши,
да имате съзваніе свято: да не работите
27 нпкаквж работай.. И да приносите всесъж
женіе за уханіе благовонно Господу, два
юнца отъ говеда-та, единъ овенъ, седмь
28 еднолѣтны агнета. И хлѣбно-то имъ при
ношеніе да бжде отъ чисто брашно смѣсено съ елей, три десеты части за вся
кой юнецъ, двѣ десеты части за единъ
29 овенъ. По еднаь десетж часть за всяко
30 агне, отъ седмь-тѣ агнета : Единъ ярецъ
отъ козы-тѣ, за да бжде умилостивеше
31 за васъ. Освѣнь всегдашно-то всесъжже
ніе и хлѣбно-то му приношеніе, mnxs ще
приносите, (безъ порокъ да ви бждж.тъ)
и възліяпія-та пмъ.
538
ЧИСЛА.
Гл. 29.
ГЛАВА 29.
1II въ седмый-тъ мѣсецъ, въ пьрвый-іъ
день на мѣсецъ-тъ, да имате съзваніе
свято: да не работите ннкаквж работљ:
да бжде той у васъ день на триібно въс2 клицаніе. И да приносите всесъжженіе,
за уханіе благовонно Господу, единъ го
нецъ отъ говеда-та, единъ овенъ, седмь
3 агнета еднолѣтны, безъ порокъ : И хлѣбно-то имъ приношеніе да бљде чисто бра
шно смѣсено съ елей, три десеты части
за юнецъ-тъ, двѣ десеты части за овенъ-тъ,
4 И една десета часть за всяко агне, отъ
5 седмь-тѣ агнета : И единъ ярецъ отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ, за да бжде
б умилостивеше за васъ : Освѣнь новомѣсечно-то всесъжженіе, и хлѣбно-то му
приношеніе, и всегдашно-то всесъжчсеніе, и хлѣбно-то му приношеніе, и възліянія-та имъ, по опрѣдѣлено-то за тѣхъ,
жьртвж за уханіе благовонно Господу.
7 И въ десетый-тъ день на седмый-тъ
тойзи мѣсецъ да имате съзваніе свято;
и да смирите душы-тѣ си: никаквж. ра
бота да не работите: И да приносите
всесъжженіе Господу за уханіе благо
вонно, единъ юнецъ отъ говеда-та, единъ
овенъ, седмь агнета еднолѣтны : непо9 рочны да вп бжджтъ. И хлѣбно-то имъ
|Гл. 29.
ЧИСЛА.
539
приношеніе да бжде чисто брашно смѣсено съ елей, три десеты части за юнецъ-тъ, двѣ десеты части за единый-тъ
10 овенъ, По еднж десетљ часть за всяко
Патне, отъ седмь-тѣ агнета: Единъ ярецъ
отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ, ’освѣнь приношеніе-то въ умилостивеше за
грѣхъ, и всегдашио-то всесъжженіе, негово-то хлѣбно приношеніе, и възліянія-та
имъ.
12 И въ петнадееетый-тъ день на седмый-тъ мѣсецъ да имате съзваніе свято :
да не работите никаквж работж.: и да
празднувате праздникъ Господу седмь дни.
13 И да приносите всесъжженіе, жьртвж
за уханіе благовонно Господу, тринаде
сети юнцы отъ говеда-та, два овна, четыринадесеть агнета еднолѣтны : безъ
14 порокъ да бжджтъ. И хлѣбно-то имъ при
ношеніе да бжде чисто брашно смѣсено
съ елей, три десеты части за всякой го
нецъ отъ тринадесети гонца, двѣ десеты
части за всякой овенъ отъ два-та овна,
15 И по еднйі десетж части за всяко агне
16отъ четыринадесети-тѣ агнета: И единъ
ярецъ отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ,
освѣнь всегдашно-то всесъжженіе, негово-то хлѣбно приношеніе, и възліяніе-то му.
17 И въ вторый-тъ день да принесете два
надесети гонца, отъ говеда-та, два овна.
I
(
540
ЧИСЛА.
Гл. 29.
четыринадесеть агпета едиолѣтпы, непоІброчны: И хлѣбно-то имъ приношеніе, π
възліянія-та имъ, за юнцы-тѣ, за овнытѣ, и за агнета-та, споредъ число-то имъ,
19 както е опрѣдѣлено : И единъ ярецъ отъ
козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ, освѣнь
всегдашно-то всесъжженіе, негово-то хлѣ
бно приношеніе, и възліянія-та имъ.
20 И въ третій-тъ день, единадесеть юнца,
два овна, четыренадесеть агнета еднолѣ21 тны, непорочны: И хлѣбно-то пмъ при
ношеніе, и възліянія-та имъ, за юнцы-тѣ,
за овны-тѣ, и за агнета-та, споредъ чп22 сло-то имъ, както е опрѣдѣлено : И единъ ярецъ въ приношеніе за грѣхъ, ос
вѣнь всегдашно-то всесъжженіе, и негово
то хлѣбно приношеніе, и възліяніе-то му.
23 И въ четвьртый-тъ день, десеть юнца,
два овна, четыринадесеть агнета еднолѣ24 тны, непорочны : Хлѣбно-то имъ прино
шеніе, и възліянія-та имъ, за юнцы-тѣ,
за овны-тѣ, и за агнета-та, по число-то
25 имъ, както е опрѣдѣлено : И единъ ярецъ отъ козы-тѣ въ приношеніе за грѣхъ,
освѣнь всегдашно-то всесъжженіе, него
во-то хлѣбно приношеніе, и възліяніе-то му.
26 И въ петый-тъ день, деветь юнца, два
овна, четыринадесеть еднолѣтны агнета,
27 непорочны : И хлѣбно-то имъ приношеніе
и възліянія-та имъ, за юнцы-тѣ, за овны-
Гл. 29.
ЧИСЛА.
541
тѣ, и за агнета-та, споредъ число-то имъ,
28 както е опрѣдѣлепо: И единъ ярецъ въ
приношеніе за грѣхъ, освѣнь всегдашното всесъжженіе, негово-то хлѣбно при
ношеніе, и възліяніе-то му.
29 И въ шестый-тъ день, осмь юнца, два
овна, четыринадесеть едполѣтны агнета,
30 непорочны : И хлѣбно-то имъ приношеніе,
п възліянія-та имъ, за юнцы-тѣ, за овнытѣ, и за агнета-та, споредъ число-то имъ,
31 канто е опрѣдѣлено : И единъ ярецъ въ
приношеніе за грѣхъ, освѣнь всегдашното всесъжженіе, негово-то хлѣбно прино
шеніе, и възліянія-та му.
32 И въ седмый-тъ день, седмь юнца, два
овна, четыринадесеть едполѣтны агнета,
33 непорочнь :И хлѣбно-то имъ приношеніе,
и възліянія-та имъ, за юнцы-тѣ, за овнытѣ, и за ^гнета-та, споредъ число-то имъ,
34 както е опрѣдѣлено за тѣхъ : И единъ ярецъ въ приношеніе за грѣхъ, освѣнь
всегдашно-то всесъжженіе, негово-то хлѣ
бно приношеніе, и възліяніе-то му.
35 Въ осмый-тъ день да пмате тържественно събраніе ; нпкаквж работж да не
36 работите : И да приносите всесъжженіе,
жьртвш за уханіе благовонно Господу,
единъ юнецъ, единъ овенъ, седмь едно37 лѣтны агнета, непорочны : Хлѣбно-то имъ
приношеніе, и възліянія-та имъ, за ю-
542
ЧИСЛА.
Гл. 30.
нецъ-тъ, за овенъ-тъ, и за агнета-та, споредъ число-то имъ, както е опрѣдѣлепо:
38 И единъ ярецъ въ приношеніе за грѣхъ,
оевѣнь всегданіно-то всесъжженіе, и негово-то хлѣбно приношеніе, и възліяніето му.
39 Това да правите Господу въ ваши-тѣ
праздницы, оевѣнь обричанія-та си, и
произволны-тѣ си приношенія, завсесъжжеиія-та ваши, и за хлѣбны-тѣ ваши при
ношенія, п за възліянія-та ваши, и за
примирителны-тѣ ваши приношенія.
40 И говори Моисей на Израилевы-тѣ сынове, по всичко що заповѣда Господь
Моисею.
ГЛАВА 30.
1 И говори Моисей на князове-тѣ отъ племена-та на Израилевы-тѣ сынове, и рече:
2 Това е което заповѣда Господь : Когато
нѣкой человѣкъ направи обричаніе Го
споду, или ся закьлне съ клѣтвж за да
вьрже душж-тљ си съ обязателство, да
не наруши думж-тж си, но да стори по
всичко що е излѣзло изъ уста-та му.
3 И ако нѣкоя жена направи обричаніе
Господу, и вьрже себе ск съ обязател
ство въ бащинъ-тъ си домъ, въ младость4тж си, И чуе баща й обричаніе-то й, и
Гл. 30.
ЧИСЛА.
543
обязателство-то à съ което върза душљтљ си, и прѣмълчп н баща й, тогазь всичкы-тѣ й обричанія ще си останжтъ; и
всяко нейно обязателство съ което е вьр5 зала душж-тж си, ще си остане. Ако ли
й възбрани баща й, въ който день чуе,
то всичкы-тѣ й обричанія или обязателства-та й съ които е вьрзала душљ-тж
си, не ще да си останлітъ ; и Господь ще
й прости, защото й е възбранилъ баща й.
6 Ако ли ся ожени и има на себе си
обричаиіе-то си или нѣщо несмыслеино
изговорено съ устны-тѣ си, съ което е вьр7 зала душ2ь-тж си, И чуе мљжћ й, и прѣмълчи й, въ който день чуе, тогазь обричанія-та й ще си останжтъ: и обязателства-та й, съ които е вьрзала душљ-тљ
8 си, ще си останжтъ. Ако ли й възбрани
мжжъ й въ който день чуе, тогазь ще
унищожи обричаніе-то й което е зѣла
вьрху си, и онова което е несмысленно
продумала съ устны-тѣ си, съ което е
вьрзала душљ-т^ си; и Господь ще й
прости.
9 Но обричаніе направено отъ вдовицж,
или отъ напуснжтж женж, всичко съ което бы вьрзала душж-тж си, ще си оста
не вьрху й.
10 Ако ли е направила обричаніе въ кжщж-тж на мжжа си, или е вьрзала ду-
544
ЧИСЛА.
Гл. 31.
шљ-тж СИ съ клѣтвенно обязателство,
11 И е чулъ мжжъ й, и прѣмълчалъ й, м
не й възбранилъ, тогазь всичкы-тѣ й о-,
бричанія ще си останљтЂ ; и всичкы-тѣ
обязателства, съ конто е вързала душљ12 тљ си, ще си останжтъ. Ако ли гы е
мжжъ й съвсѣмъ уничтожилъ, въ който
день е чулъ всичко онова което е взлѣ
зло изъ устны-тѣ й за обричанія-та й, и
за вързваніе-то на душж-тж й, не ще
да остане: віжжъ й гы е унищожилъ, и
13 Господь ще й прости. Всяко обричаніе
и всяко съ клѣтвж обязателство за свіяреніе на душж-тж й, мжжъ й може да
утвърди, и мжжъ й може да унищожи:
14 Ако ли мжжъ й слѣдува да мълчи день
за день, тогазь подтвьрждава всичкы-тѣ
й обричанія, и всичкы-тѣ й обязателства,
конто 6L вьрхъ некб ; той гы е подтвьрдилъ, защото й е замълчалъ въ който
15 день е чулъ. Ако ли гы унищожи нѣкакъ
послѣ отъ какъ е чулъ, тогазь той ще
понесе грѣхъ-тъ й.
16 Тѣзи СЉ повелѣнія-та, които заповѣда
Господь Моисею, между мжжъ. и женж
му, м между бащж. и дъщеріж му въ віладость-тйі й въ бащинъ-тъ à домъ.
ГЛАВА 31.
1 И говорй Господь Моисею п рече : (2) От-
Гл. SI.
ЧИСЛА.
545
мьсти на Мадіамцы-тѣ за Израилевы-тѣ
сынове, и послѣ ще ся приберешь при
людіе-тѣ си.
Z И говори Моисей на людіе-тѣ и рече:
Нека ся оржжатъ отъ васъ Мх'ьжіе за
бощ и нека иджтъ противъ Мадіама, за
да направятъ за Господа отмьщеиіе про4 тивъ Мадіама. По еднљ тысящж. отъ вся
ко племе, отъ всичкы-тѣ племена на Из5 раиля, да проводите на войскж.-тж. И изброихљ ся отъ тысящы-тѣ на Израиля,
тысяща отъ всяко племе, дванадесеть ты6 сящи оржжени за бой. И проводи гы
Моисей на войскж-тж, тысящж отъ всяко
племе, тѣхъ и Финееса сынъ-тъ на Еле
азара священника, заедно съсъ святы-тѣ
съсжды, и съ тржбы-тѣ за въсклицаніе
7 въ ржцѣ-тѣ му. И направихж бой про
тивъ Мадіама, както заповѣда Господь
8 Моисею, и убихљ всяко мљжко. И на
едно съ убиты-тѣ, убихж. и царіе-тѣ Мадіамскы, Евія, и Рекема, и Сура, и^Ура,
и Ревж, петь царіе Мадіамскы ; и. Ва9 лаама сына Веорова убихж съ ножъ. И
плѣнихж Израилеви-тѣ сынове жены-тѣ
на Мадіямцы-тѣ, и дѣца-та имъ, и всич
кы-тѣ имъ скотове, и всичкы-тѣ имъ стада,
Юи всичкый-тъ имъ имотъ разграбихж. И
всичкы-тѣ имъ градове въ жилища-та
имъ, и всичкы-тѣ имъ оградены села, из18
546
ЧИСЛА.
Гл. 31.
11 горихљ съ огнь. И зѣхж всичкы-тѣ коры
сти, H всичкый-тъ грабежъ отъ человѣкъ до
12 скотъ. И донесохж. Монсею, и Елеазару
свяпденнику, и на събраніе-то на Израилевы-тѣ сынове, плѣнницы-тѣ, и грабежьтъ, и корысти-тѣ, въ станъ-тъ, на Моавовы-тѣ полета, при Іорданъ срещ& Іерихонъ.
13 Тогазь излГзохљ Моисей и Елеазаръ
священникъ-тъ, и всичкы-тѣ князове на
събраніе-то, даты посрѣщнт&тъ, вънъотъ
14 станъ-тъ. И Моисей ся разгнѣва на военачалиицы-тѣ, на тысящницы-тѣ, и на стотницы-тѣ, конто дойдохх^ отъ военный-тъ
15 походъ; И рече имъ Моисей; Оставихте ли
16 живы всичкы-тѣ жены? Ето тѣ, по съвѣтъ-тъ на Валаама, станжхљ причина
на Израилевы-тѣ сынове, та беззаконноваXL противъ Господа въ дѣло-то на Фегора,
и станљ язва-та въ събраніе-то Госпо17 дне. И сега умьртвѣте отъ дѣца-та всич
кы-тѣ мжжкы, и умьртвѣте всяктн женљ
която е познала мжжъ, п лежала съ него.
18 А всичкы-тѣ момичета, колкото не сж позпалы мжжко легло, оставѣте живы за
19 себе си. Ивы останѣте вънъ отъ станъ-тъ
седмь дни; който е умьртвилъ человѣка,
и който ся е допрѣлъ до убитъ, очистѣте ся вы и плѣнници-тѣ ви въ третій-іъ
20 день, и въ седмый-тъ день : И очистѣіе
всичкы-тѣ дрехы, и всичкы-тѣ кожены
I Гл. 31.
ЧИСЛА.
547
съсжды, и всичко което е направено отъ
козинж, и всичкы-тѣ дьрвены съсжды.
21 И рече Елеазаръ священникъ-тъ на
ратницы-тѣ, конто бѣхяі ходили на войскж: Това е законно-то повелѣніе, което
22 заповѣда Господь Моисею : Само злато-то
и сребро-то, мѣдь-тж, желѣзо-то, олово-то
23 и свинецъ-тъ. Всичко което може да влѣзе
въ огнь-тъ ще прѣминете прѣзъ огнь, и
ще бжде чисто; но трѣбва да ся очисти
и съ очистителнж-тж водж; и всичко
що не влази въ огнь, да прѣминете прѣзъ
24 водж : И да испорете дрехы-тѣ си въ седмый-тъ день, и ще бждете чисти; и по
слѣ да влѣзете въ станъ-тъ.
25 И говори Господь Моисею и рече:
26Прѣброй грабежь-тъ и плѣнницы-тѣ, отъ
человѣкъ до скотъ, ты и Елеазаръ священиикъ-тъ, и началници-тѣ на родове-тѣ
27 отъ събраніе-то : И раздѣли грабежъ-тъ
на двѣ, между ратницы-тѣ които ходихж
на бой-тъ, и между всичко-то събраніе:
28 И отъ à^s-Ms на ратницы-тѣ, които хо
дихж на бой-тъ, отдѣли за Господа дань
по еднж душж отъ петстотннъ, отъ человѣцы, и отъ говеда, и отъ ослы, и отъ
29 овцы : Отъ тѣхнжг-тж половинж да земешь това, и да го дадешь Елеазару
30 священнику въ приношеніе Господу. И
I отъ половинж-тж която принадлежи на
I
548
ЧИСЛА.
Гл. 31.
Израилевы-тѣ сыиове да земешь по единъ дѣлъ отъ петдесеть, отъ человѣцы,
отъ говеда,отъ ослы, и отъ овцы, отъ вся
кой скотъ, и да гы дадешь на Левиты-іѣ,
които пазятъ стражж-тж па скынііж-тж
31 Господніж. И направихж Монсей и Еле
азаръ священникъ-тъ както заповѣда Го
сподь Моисею.
32 И грабежъ-тъ, нзобнліе-то на плѣнъ-тъ,
който плѣнихж ратни-тѣ людіе, бѣше
овци шестстотинъ и седвідесеть и петь
33 тысящи, И говеда седвідесеть и двѣ ты34 сящи, И осли шестдесеть и една ты35 сяща, И человѣческы души, отъ женытѣ които не бѣхж позналы віжжко ле
гло, всйчкы-тѣ души тридесеть и двѣ ты
сящи.
36 И половина-та, дѣлъ-тъ на онѣзн които
бѣхж ходили на бой-тъ, бѣше на четъ,
овцы триста и тридесеть и седвіь тысящи
37 и петстотииъ. И данъкъ-тъ за Господа
отъ овцы-тѣ бѣше шестстотинъ и седм38 десеть и петь. И говеда-та тридесеть и
шесть тысящи, и данъкъ-тъ за Господа
39 отъ тѣхъ, седвідесеть и двѣ. И осли-тѣ
тридесеть тысящи и петстотииъ, и данъкътъ за Господа отъ тѣхъ, шестстотинъ и
40 единъ. И человѣческы души бтбжж шестнадесеть тысящи, и данъкъ-тъ за Господа
41 отъ тѣхъ, тридесеть и двѣ души. И даде
Гл. 31.
ЧИСЛА.
549
Моисей данъкъ-тъ, приношеніе Господу,
иа Елеазара священника, както заповѣда
Господь Моисею.
42 И отъ половинж-тљ конто принадлежеше
на Израилевы-тѣ сынове, коіжто отдѣли
Моисей отъ ратны-тѣ мліжіе, зѣ Господ43 ній-тз данзкз, И тая половина за събраніе-то бѣше, овцы триста и тридесеть и
44 седмь тысящи и петстотинъ; И говеда
45 тридесеть и шесть тысящи, И осли, три46 десеть тысящи и петстотинъ, И человѣ47 ческы души шестнадесеть тысящи. И зѣ
Моисей отъ ТЉЗИ половпнж. за Израиле
вы-тѣ сынове по единъ дѣлъ отъ петде
сети, отъ человѣцы, и отъ скотове, и даде
гы на Левиты-тѣ, които пазятъ стражљтщ на скыніІ£Б-тж Господньк, както запо
вѣда Господь Моисею.
48 И приближиха при Моисея началницитѣ, които бѣхж надъ тысящы-тѣ на войСКЉ-ТЖ, тысященачалници и стоначал49 ници, И рекохљ на Моисея : Слугы-тѣ ти
прѣбронхж. ратны-тѣ мжжіе които сљ
подъ ржкљ-тљ ни, и не е загынжлъ ни
50 единъ отъ насъ. И принесохмы даръ Го
споду, всякой каквото намѣри златны нѣща, чепочкы и гривны, пьретеніе, обѣцы
и мониста, за да бжде умилостивете за
51 душы-тѣ ни прѣдъ Господа. И зѣ Моисей
и Елеазаръ священникъ-тъ злато-то отъ
550
ЧИСЛА.
Гл. 32.
тѣхъ, всичко БЪ направены украшенія.
52 И всичко-то злато на приношеніе-то отъ
тысященачалницы-тѣ и стоиачалницы-тѣ,
което прииесохљ Господу, бѣше шестнадесеть тысящи и седмстотинъ и петде53 сеть сикли. Защото ратни-тѣ мжжіе
54 бѣхж грабили, всякой за себе си. И зѣ
Моисей и Елеазаръ священникъ-тъ зла
то-то отъ тысяш,еначалницы-тѣ и стоначалнпцы-тѣ, и донесохж го въ екынііжТЉ на събраніе-то, за йоменъ на Израилевы-тѣ сынове прѣдъ Господа.
ГЛАВА 32.
1 А Рувимови-тѣ сынове и Гадовп-тѣ сы
нове имахљ твьрдѣ много добытъкъ; и
когато видѣхж земі^-тж Язиръ и Галаадскж.-та; земіж, и ето, мѣсто-то бѣше
2 мѣсто за добытъкъ ; Гадови-тѣ сынове и
Рувимовн-тѣ сынове дойдохж та казахж
Моисею и Елеазару священнику, и на
3 князове-тѣ на събраніе-то и рекохж : Атароѳъ, и Девонъ, и Язиръ, и Нимра, и
Есевонъ, и Елеала, и Севама, и Нево,
4 и Веонъ, Земя-та коіжто порази Го
сподь прѣдъ събраніе-то на Израиля, зе
мя е за добытъкъ; а слугы-тѣ ти иматъ
5 добытъкъ. Затова, рекохж, ако смы на
мѣрили благодать щэѣдъ тебе, нека ся
Гл. 32.
ЧИСЛА.
551
даде тая земя на слугы-тѣ ти за при
тяжаніе; не ны прѣвождай прѣзъ Іор
данъ.
6 А Моисей рече наГадовы-тѣ еынове, и
на Рувимовы-тѣ еынове ; Братія-та ви ще
нджтъ на бой, а вы тукъ ли ще сѣдите?
7 И защо разелабяте сьрдце-то на Изранлевы-тѣ еынове, да не прѣминжтъ въ зе8 мјж-тљ KoiíbTO пмъ даде Господь ? Така
сторихљ отци-тѣ вы, когато гы проводихъ отъ Кадисъ-варни за да видятъ
9 36và-iL: И ^възлѣзoxљ до долиниљ-тљ
Есхолъ, и като видѣхж земііь-тж, разслабихя; сьрдце-то на Израилевы-тѣ еынове,
да не влѣзжтъ въ земіж-т2п коньто имъ
10даде Господь: И распали ся гнѣвъ-тъ
Господень въ онзи день, и заклѣ ся и
И каза: Онѣзи мжжіе конто възлѣзохгь изъ
Егыпетъ, отъ двадесеть годинъ и нагорѣ,
нѣма да видятъ земі$.-т2п за кокьто ся
клѣхъ на Авраама, Исаака, и Іакова; за12 щото не мя послѣдувахж напълно : Освѣнь
Халева сына на ісфонія Кенезовъ, и Іи
суса сына Навіева; защото тѣ напълно
13 послѣдувахж. Господа. И распали ся гнѣвътъ Господень вьрхъ Израиля, и направи
гы да ся скытатъ въ пустыннь-тж четыридесеть годины, додѣ ся довьрши всичкый онзи родъ, който бѣше сторилъ зло
14 прѣдъ Господа. И ето повдигнахте ся
552
ЧИСЛА.
Гл. 32.
вмѣсто отцы-тѣ ей, вы родъ на грѣшны
человѣцы, за да распалите повече пламыкъ-тъ на гнѣвъ-тъ Господень вьрхъ
15 Израиля. Понеже ако ся върнете отъ
него, пакъ ще гы остави още еднъждь
въ пустыніж.-тж, и ще станете причина
да погынжтъ всичкы-тѣ тія людіе.
16 А тѣ пристжпихљ при него, ирекохж:
Ще съградимъ тукъ ограды за добытъкъ17 тъ си, и градове за челяди-тѣ си: Иный
смы готови да вьрвимъ оржженп прѣдъ
Изранлевы-тѣ сынове, додѣ гы заведемъ
до мѣсто-то имъ: а челядн-тѣ ни щс сѣдятъ въ оградены-тѣ градове, за безопа18 сность отъ жнтели-тѣ на мѣсто-то. Нѣма
да ся върнемъ въ домове-тѣ си, додѣ Израилеви-тѣ сынове не наслѣдятъ всякой
19 наслѣдіе-то си.
Защото ный нѣма да
наслѣдимъ съ тѣхъ оттамъ Іорданъ, и
по нататакъ; защото наслѣдіе-то наше
ся паднж. намъ отсамъ Іорданъ къмъ
истокъ.
20 И рече имъ Моисей : Ако направите то
ва, ако пойдете оржжени на бой прѣдъ Го21 спода. Ако всичкы оржжени прѣминеіе
Іорданъ прѣдъ Господа, додѣ изгони вра22 гове-тѣ си отъ лице-то си, И ся покори
земя-та прѣдъ Господа, и послѣ ся
върнете, то ще бждете неповинни прѣдъ
Господа, и прѣдъ Израиля, и ще имате
Гл. 32.
ЧИСЛА.
553
ТхЋЗБ земіж притяжаніе прѣдъ Господа.
23 Ако ли не направите така, ето ще съгрѣпіите прѣдъ Господа; и да знаете не
24 грѣхъ-тъ ВИ ще вы намѣри. Съградѣте
градове за челяди-тѣ си, и ограды за овцы-тѣ си, и сторѣте това което излѣзе
изъ уста-та ви.
25 И говорихљ Гадови-тѣ сынове и Рувимови-тѣ сынове Мопсеіо, и рекохљ : Слугы-тѣ ти ще направятъ както господарь26 тъ ни заповѣдува. Дѣца-та ни, жены-тѣ
ни, и стада-та ни, и всичкы-тѣ ни ско
тове, ще останжтъ тукъ въ Галаадскы27 тѣ градове: А слугы-тѣ ти всичкы орљжени м наредени ще пойджтъ прѣдъ Го
спода на бой, както говори господарь-тъ
28 ни. Тогазь Моисей даде повелѣніе за
тѣхъ на Елеазара священника, и на Іи
суса Навина, и на началницы-тѣ на родове-тѣ отъ племена-та на Израилевы-тѣ
29 сынове. И рече имъ Моисей: Гадови-тѣ
сынове и Рувимови-тѣ сынове ако прѣмпнжтъ съ васъ Іорданъ, всичкы орљжени за бой прѣдъ Господа, и ся завладѣе земя-та прѣдъ васъ, тогазь ще имъ
дадете Галаадскљ-тљ земіж за притяжа30 ніе. Ако ли не щжлъ да прѣминжтъ съ
васъ орљжени, тогазь да земжтъ наслѣ31 діе между васъ въ земж-тљ Ханаанъ. И
отговорихљ Гадови-тѣ сынове и Рувимо-
554
ЧИСЛА.
Гл. 32.
ви-тѣ сынове и рекохж: Както рече Го
сподь на слугы-тѣ ти, така ще на32 правимъ. Ный ще заминемъ оржженн
прѣдъ Господа въ земііБ-Τζ^ Ханаанъ,
за да имамы притяжаніе-то на наслѣ33 діе-то си отсамъ Іорданъ. И даде имъ
Моисеи, (на Гадовы-тѣ сынове, и на
Рувимовы-тѣ сынове, и на половинљ-тљ
отъ племе-то на іосифовъ-тъ сынъ Манас6ià), царство-то на Сиона Аморрейскыйтъ царь, и царство-то на 0га Васанскыйтъ царь, земіж-тж, наедно съ градове-тѣ
й въ прѣдѣлы-тѣ, градове-тѣ на околнљтж земіж.
34 И Гадови-тѣ сынове съградихж Де35 вонъ, и Атароѳъ, и Ароиръ, И Атроѳ36 соФанъ, и Язиръ, и Іогвейв, И Веѳнимрж и Веоаранъ, градове укрѣпены,
и ограды за овцы.
37 И Рувимови-тѣ сынове съградихж Е38 севонъ, и Елеалж, и Кыріаѳаимъ, И Нево, и Ваалмеонъ, (съ промѣнены имена),
и Севамж: и турихщ имена на градоветѣ, които съградихж.
39 И сынове-тѣ на Махыра сына Манассіева 0ТИД0ХЉ въ Галаадъ, и завладѣхж
го, и испждихть Аморреянинъ-тъ, който
40 бѣше въ него. И даде Моисей Галаадъ
на Махыра Манассіевъ-тъ сынъ; и насе41 ли ся той въ него. А Іаиръ Манассіевъ-іъ
Гл. 33.
ЧИСЛА.
555
сынъ отиде та завладѣ паланкы-тѣ му;
42 и наименова гы * Авоѳъ Іаиръ. И Нова
отиде та прѣвзѣ Кенаѳъ и села-та му:
и наименова го Новљ отъ име-то си.
ГЛАВА 33.
1 Тѣзи сж пжтуванія-та на Израилевы-тѣ
сынове, конто излѣзохх^ изъ ЕгыпетскжТЉ земіЖ; съ пълкове-тѣ сн, подъ Мон2 сеовж и Аароиовх^ рљкж. И написа Мои
сей исходы-тѣ имъ, споредъ пжтуваніята имъ, съ повелѣніе Господне: и пљтуванія-та имъ сж тѣзи споредъ исходытѣ имъ.
3 И дигнжхж ся отъ Рамессій въ пьрвый-тъ мѣсецъ, въ петнадесетый-тъ день
на пьрвый-тъ мѣсецъ: на утрииь-тж на
пасхж-тж нзлѣзохж Израилеви-тѣ сынове
съ высокж ржкж прѣдъ очи-тѣ на всич4 кы-тѣ Егыптяны : Когато Егыптяни-тѣ погребвахж онѣзи които Господь порази
помежду имъ, всичкы-тѣ пьрвородны; и
надъ богове-тѣ имъ направи Господь
6 сждъ. И като ся дигнжхж Израилевп-тѣ
сынове отъ Рамессій, расположихж станъ
6 въ Сокхоѳъ. И като ся дигнжхж отъ
Сокхоѳъ, расположихж станъ въ Еоамъ,
* Пааанкы Іаііроиы.
556
ЧИСЛА.
Гл. 33.
7 който е въ край-тъ на пустыніж-тж. И
като ся дигнжхж отъ Еѳамъ, върнжхж
ся къмъ Піаироѳъ, който е срещж ВеелссФонъ ; и расположихж. станъ срещж
8 Мигдолъ. А когато ся дигижхж отъ Аироѳъ, прѣминжхж прѣзъ море-то въ пустыніж-тж, та пжтувахж три дни пжть
прѣзъ пустыніж-тж Еѳамъ, и располо9 жихж станъ въ Мерр2ь. И дигнжххЖ ся
отъ Меррж, и дойдохж въ Елимъ; и нмашв въ Елимъ дванадесеть водни нстояници, и седмдесеть финиковы дьрвета; и
10 тамъ расположихж. станъ. И като ся дпгнжхж отъ Елимъ, расположихж станъ
11 при Чьрвено-то море. И като ся дигнліхж
отъ Чьрвено-то море, расположихж станъ
12 въ пустыніж-тж Синъ. И като ся дчгнжхж отъ пустыніж-тж Синъ, располо13 жихж станъ въ Дофкж. И като ся дигнжхж отъ Дофкж, расположихж станъ
14 въ Елусъ. И като ся дигнжхж отъ Елусъ, расположихж станъ въ РаФидииъ,
15 дѣто нѣмаше вода да пііжтъ людіе-тѣ. И
като ся дигнжхж отъ РаФидинъ, распо
ложихж станъ въ Синайскж-тж пусты16 ніж. И като ся дигнжхж отъ Синайскжтж пустыніж расположихж станъ въ Кы17 вроѳъ-аттаавж. И като ся дигнжхж отъ
Кыврооъ-аттаавж расположихж станъ въ
18 Асироѳъ. И като ся дигнжхж отъ Аси-
Гг. 33.
ЧИСЛА.
557
роѳъ, расположихзі стаит> въ Рнѳмз;.
19 И като ся дпгнљхж отъ Риѳмж, распо20 ложихљ станъ въ Риммонъ-Фаресъ. И
като ся дигнжхж отъ Риммонъ-Фаресъ,
21 расположихж станъ въ Ливнгь. И като
ся дигнжхж отъ Ливнж, расположихж.
22 станъ въ Рисеж. И като ся дигнжхж
отъ Риссж расположихж станъ въ Кее23 лаѳхж. И като ся дигнжхж отъ Кеелаѳж,
расположихж станъ въ горж-тж СаФеръ.
24 И като ся дигнжхж отъ горж-тж СаФеръ,
25 расположихж станъ въ Харадж. И като
ся дигнжхж отъ Харадж расположихж
26 станъ въ Макылооъ. И като ся дигнжхжі
отъ Макылооъ, расположихж станъ въ
27 Тахаоъ. И като ся дигнжхж отъ Тахаоъ,
28 расположихж станъ въ Ѳарж. И като ся
дигнжхж отъ Ѳарж, расположихж станъ
29 въ Миѳкжі. И като ся дигнжхж отъ Миѳкж
30 расположихж станъ въ Асемонж. И като
ся дигнжхж отъ Асемонж, расположихж
31 станъ въ Моспроѳъ. И като ся дигнжхж
отъ Моспроѳъ, расположихж станъ въ
32 Венеяканъ. И като ся дигнжхжі отъ Венеяканъ, расположихж^ станъ въ Хоръ33 гадгадъ. И като ся дигінжхж отъ Хоръгадгадъ, расположихж станъ въ Іот34 ваѳж. И като ся дигнжхж отъ Іотваѳж,
35 расположихж станъ въ Евронж. И като
ся дигнжхж отъ Евронж, расположихж
558
ЧИСЛА.
Гл. 33,
36 станъ въ Есіонъ-гаверъ. И като ся дигнжхж отъ Есіонъ-гаверъ, расположихж
станъ въ пустыніь-тж. Цинъ, която е
37 Кадисъ. И като ея дигнљхљ отъ Кадисъ
расположихж станъ въ горж-тљ Оръ,
при край-тъ на зеіиіж-тж Едомъ.
38 И възлѣзе Ааронъ священникъ-тъ съ
повелѣніе Господне на горљ-тљ Оръ, и
умрѣ тамъ, въ четыридесетж-т,гй годинж
отъ исходъ-тъ на Израилевы-тѣ сынове
изъ Егыпетскж-тж земкк, въ петый-тъ
мѣсецъ, въ пьрвый-тъ день на мѣсеца.
39 И Ааронъ бѣше на сто и двадесеть и три
годины, когато умрѣ на горж-тж Оръ.
40 И чу Хананей, Арадскый царь, който
живѣеше на югъ, въ Ханаанскж-тж земік, за иденіе-то на Израилевы-тѣ сыно41 ве. И като ся дигнжхж отъ горхЪ-тж
Оръ, расположихж станъ въ Салмоиж.
42 И като ся дигнжхж отъ Салмонж, распо43 ложнхж станъ въ Фиионъ. И като ся дигнжхж отъ Финонъ, расположихж станъ
44 въ Овоѳъ. И като ея дигнжхж отъ 0воѳъ, расположихж станъ въ Іе-ава45 римъ, въ прѣдѣлы-тѣ на Моавъ. И като ся
дигнжхж отъ Іимъ, расположиххЖ станъ
46 въ Девонъ-гадъ. И като ся дигнжхж отъ
Девонъ-гадъ, расположихж станъ въ Ал47 монъ-дивлаѳаимъ. И като ся дигнжхж
отъ Алмонъ-дивлаѳаимъ, расположихж
!- Гл. 33.
I
ЧИСЛА.
559
станъ на горы-тѣ Аваримъ, срещж Не48 во. И като ся дигнљхљ отъ горы-тѣ Аваримъ, расположихљ станъ на Моавовы-тѣ полета, при Іорданъ, срещж Іери49 хонъ. И расположихгь станъ при Іорданъ,
отъ Веѳіесимоѳъ до Авелъ-ситтимъ, на
Моавовы-тѣ полета.
50 И говори Господь Моисею на Моавовытѣ полета, при Іорданъ, среидх Іерихонъ
51 и рече: Говори на Израилевы-тѣ сыиове,
и кажи имъ: Като прѣминете Іорданъ,
52 къмъ земнБ-т2й Ханаанъ, Да изгоните
отъ лице-то ваше всичкы-тѣ жители на
земііБ-тж, и да истрѣбите всичкы-тѣ имъ
изображенія, и да истрѣбите всичкы-тѣ
имъ лѣяны истуканы, и съборите всич53 кы-тѣ имъ трѣбиш;а. И да завладѣете земіж-тж, и да ся населите вънеіж; защото вамъ дадохъ тљзи земіж за наслѣдіе.
54 И да раздѣлите земі£ь-тж. съсъ жрѣбіе между родове-тѣ си за наслѣдіе: на
по мнозина-та да дадете по много наслѣ
діе, а на по малцина-та да дадете по мал
ко наслѣдіе. Всякому наслѣдіе-то да бљде въ странљ-т2Б дѣто падне жрѣбіе-то
му : по отеческы-тѣ си племена да наслѣ65 дите. Ако ли не изгоните жители-тѣ на
земіж-тж отъ ваше-то лице, то конто оставите отъ тѣхъ, гце бжджтъ тьрніе въ
очи-тѣ ВИ, и бодли въ ребра-та ви, и ще
560
ЧИСЛА.
Гл. 34.
вы утѣеняватъ на мѣсто-то въ което жи56 вѣете. И още, което мысляхъ да сторім
тѣмъ, ще го CTopiæ. вамъ.
ГЛАВА 34.
1 И говори Господь Монсею и рече: (2) За
повѣдай на Израплевы-тѣ сынове, и кажи
имъ: Когато влѣзете въ земіж-тж. Хана
анъ, тя е земя-та която ще ви ся па
дне наслѣдіе, земя-та Ханаанъ съ прѣдѣлы-тѣ си.
3 Тогазь южна-та ви страна ще бжде
отъ пустыні£ь-тж. Цинъ, до страны-тѣ на
Едомъ; и южнн-тѣ ви прѣдѣли ще бжджтъ отъ край-тъ на Солено-то море
4 къмъ истокъ. И іожный-тъ ви прѣдѣлъ
ще ея завраща къмъ въсходъ-тъ Акраввимъ, и ще минува до Цинъ; и ще ся
продължава отъ южнж-тж странж до
Каднсъ-варни, и ще излази до Асаръ5 аддаръ, и ще минува до Асмонъ. И ще
ся завраща прѣдѣлъ-тъ отъ Асмонъ до
Егыпетскыи-тъ потокъ, и ще стига до
море-то.
6 А западенъ прѣдѣлъ ще имате голѣмото море; то ще ви бжде западенъ прѣ
дѣлъ.
7 И сѣверни-тѣ прѣдѣли ще ви бжджтъ
тѣзи: отъ голѣмо-то море да положите
Гл. 34.
ЧИСЛА.
561
8 прѣдѣлъ горж-тљ Оръ : Отъ горж-тж Оръ
да положите прѣдѣлъ до Емаѳъ, и ще ся
9 продължава прѣдѣлъ-тъ до Седадъ. И ще
ся продължава прѣдѣлъ-тъ до ЗиФронъ,
и ще излази до Асаренанъ: той ще ви
бжде сѣверенъ прѣдѣлъ.
10 И да положите въсточны-тѣ си прѣдѣ11 лы отъ Асаренанъ до Шефамъ. И ще слази прѣдѣлъ-тъ отъ Шефамъ до Ривлж,
къмъ истокъ на Айнъ; и ще слази прѣ
дѣлъ-тъ, и ще досяга до брѣгъ-тъ на
12 море-то Хиннероѳъ къмъ Истокъ. И ще
слази прѣдѣлъ-тъ къмъ Іорданъ, и ще
излази въ солено-то море. Тая ще бжде земя-та ви, споредъ прѣдѣлы-тѣ си на
около.
13 И заповѣда Моисей на Израилевы-тѣ
сынове и рече: Тая е земя-та, коіжто
ще наслѣдите съ жрѣбіе, която Господь
заповѣда да ся даде на деветь-тѣ и полъ
14 племена. Защото племе-то на Рувимовытѣ сынове по отечеекый-тъ си домъ, и
племе-то на Гадовы-тѣ сынове по отеческый'ТЪ си домъ, зѣ наслѣдіе-то си; и половина-та на Манассіино-то племе зѣ на15 слѣдіе-то си. Двѣ-тѣ п полъ племена зѣхж наслѣдіе-то си отсамъ Іорданъ срещяі
Іерихонъ, къмъ истокъ.
16 И говори Господь Моисею и рече:
17 Тѣзи сж имена-та на мжжіе-тѣ, конто
562
ЧИСЛА.
Гл. 34.
ще ви даджтъ земіж-тж. за наслѣдіе : Елеазаръ священникъ-тъ, и Іисусъ Навіе18 вый сынъ. И да земете по единъ князь
отъ всяко племе, за да раздѣлятъ земж19 rL за наслѣдіе. И имена-та на мжжіетѣ сж тія: Отъ племе-то Іудино, Халевъ
20 ІеФониіевый сынъ : И отъ племе-то па
Симеоновы-тѣ сынове, Самуилъ Аміудо21 вый сынъ: Отъ Веніаминово-то племе Е22 лидадъ Хыслоновый сынъ. Отъ племе-то
на Даповы-тѣ сынове князь Вуккый Іогліе23 вый сынъ. Отъ ІосиФовы-тѣ сынове, отъ
племе-то наМанассіевы-тѣ сынове, князь А24 ніилъ Ефодовый сынъ : И отъ племе-то на
Ефремовы-тѣ сынове, князь Камуилъ СаФ25 тановый сынъ : И отъ племе-то на Завулоновы-тѣ сынове, князь ЕлисаФанъ Фар26 паховый сынъ : И отъ племе-то на Иссахаровы-тѣ сынове, князь Фалтіилъ Аза27 новый сынъ: И отъ племе-то на Асировы-тѣ сынове, князь Ахыудъ Шеломіевый
28 сынъ: И отъ племе-то на НеФѳалимовы-тѣ сынове, князь Федаилъ Аміудовый
сынъ.
29 Тія VL на които заповѣда Господь да
даджтъ наслѣдіе на Израилевы-тѣ сыно
ве въ земіж-тж Ханаанъ.
Гл. 35.
ЧИСЛА.
563
ГЛАВА 35.
1И говори Господь Моисею въ Моавскытѣ полета, при Іорданъ срещ& Іерихонъ,
2 и рече : Заповѣдай на Израилевы-тѣ сынове да дадутъ на Левиты-тѣ, отъ наслѣдственно-то си притяжаніе, градове
за да ся населятъ: и прѣдградія ще дадете на Левиты-тѣ за градове-тѣ имъ на3 около. И градове-тѣ да имъ бжджтъ за
да ся населяватъ бб тѣхъ: а прѣдградія-та да имъ бждж.тъ за говеда-та имъ,
и за стада-та имъ, и за всичкы-тѣ имъ
4животны. И прѣдградія-та на градове-тѣ,
които ще дадете на Левиты-тѣ, да бжбжтб отъ градскя^-тяь стѣнж. на вънъ
5 тысяща лакти наоколо. И да измѣрите
изъ вънъ градъ-тъ къмъ въсточнж-тж
странж. двѣ тысящы лакти, и къмъ южнж-тж странж двѣ тысящы лакти, и къмъ
западнж-тж странж двѣ тысящы лакти,
и къмъ сѣвернж-тж страиж двѣ тысящы
лакти; и градъ-тъ да бжбе въ срѣдж-тж.
Таквызь ще бжджтъ прѣдградія-та на
6 градове-тѣ имъ. И отъ градове-тѣ, които
ще дадете на Левиты-тѣ, шесть градове
да сж за прибѣгнуваніе, които да опрѣдѣлите за да може убіица-та да побѣгпе
тамъ; и на тѣхъ да притурите още че7 тыридесеть и два града. Всичкы-тѣ гра-
564
Ч'ИСЛА.
Гл. 35.
дове, които ще дадете на Левиты-тѣ, да
6Làms четыридесеть и осмь градове:
тѣхъ дайте наедно съ прѣдградія-та имъ.
8 И когато дадете, градове отъ притяжаніе-то на Израилевы-тѣ сыиове, отъ мно
гого, дайте много, а отъ малкото дайте
малко: всякой споредъ наслѣдіе-то което
е наслѣдилъ, да даде отъ градове-тѣ си
на Левнты-тѣ.
9 И говори Господь Моисею и рече:
10 Говори на Израилевы-тѣ сынове, и кажи
имъ: Когато прѣминете Іорданъ къмъ
11 земізі-тж. Ханаанъ, Тогазь да си опрѣдѣлите градове, които да ви сљ градове
за прибѣжище, за да може да побѣгне
тамъ убіица-та, който убіе человѣка по
12 погрѣшкж. И да ви бжджтъ градове за
избѣгнуваніе отъ сродника мьстителя, за
да не умре убіица-та, додѣ ся прѣдстави
13 на сждъ прѣдъ събраніе-то. И отъ гра
дове-тѣ, конто ще дадете, шесть градо14 ве да ВИ бжджтъ за прибѣгнуваиіе. Три
градове да дадете отсамъ Іорданъ, и три
градове да дадете въ земіж-тж Ханаанъ,
15 да бжджтъ градове за прибѣгнуваиіе. Тѣзи
шесть градове да бжджтъ прибѣжище за
Израилевы-тѣ сынове, и за чужденеца, и за
оногозь койтое пришлецъ помежду имъ; за
да може да побѣгне тамъ всякой който
бы убилъ человѣка по погрѣшкж.
Гл. 35.
ЧИСЛА.
565
И ако нѣкой удари нѣкого съ желѣз
но орждіе, та умре, убійца е: убіица-та
17 ііепрѣмѣнно да ся умъртви. И ако го е ударилъ съ камыкъ изъ ржкж-тж см, отъ
конто може да умре, и умре, убійца е:
18 убіица-та непрѣмѣнно да ся умъртви. Или
ако го е ударилъ съ дървено орждіе изъ
ржкж-тж см, отъ което може да умре, и
умре, убійца е: убіица-та непрѣмѣнно да
19 ся умъртви. Отмъстителъ-тъ за кръвътж, той да умъртви убіицж-тж: когато го
20срѣщне, да го умъртви. И ако го бълсне отъ омразж, или отъ навѣтъ хвърли
21 нѣщо върхъ него, и умре. Или отъ омра
зж го удари съ ржкж-тж си, и умре, то
зи който е ударилъ непрѣмѣнно да ся
умъртви: убійца е; отмъстителъ-тъ за
кръвъ-тж да умъртви убіицж-тж, когато
го срѣгцне.
22 Ако ли го бълсне внезапно безъ враждж, или хвърли нѣщо върхъ него безъ
23 навѣтованіе. Или нѣкакъвъ камыкъ, отъ
който може да умре, и безъ да съгледа,
свали на него та умре, и не му е былъ
врагъ, НИТО е искалъ да му стори зло,
24Тогазъ събраніе-то да сжди помежду убіицж-тж и отмъстителъ-тъ за кръвъ-тж,
25 по тѣзи сждове: И събраніе-то да освобо
ди убіицж-тж отъ ржкж-тж на отмъстителя за кръвъ-тж, и събраніе-то да го
16
566
ЧИСЛА.
Гл. 15.
върне въ градъ-тъ на прибѣжище-то му,
дѣто бѣ прибѣгнулъ; и да живѣе въ не
го до смьрть-ту на великын-тъ священ
никъ, който е помазанъ съсъ свято-то
масло.
26 Ако ли убіица-та излѣзе нѣкакъ вънъ
отъ прѣдѣлы-тѣ на прибѣжищный-тъ си
27 градъ, въ който бѣ прибѣгнулъ, И отмьститель-тъ за кръвь-ту го намѣри вънъ
отъ прѣдѣлы-тѣ на прибѣжищный-тъ му
градъ, и отмьститель-тъ за кръвь-ту умьртви убіицу-ту, нѣма да буде пови28 йенъ за кръвопролитіе. Защото трѣбваше
да остане у градъ-тъ на прибѣжище-то
си до смьрть-ту на великый-тъ священ
никъ: а слѣдъ смьрть-ту на великый-тъ
священникъ, убіица-та да ся върне въ зе29 міу-ту на притяжаніе-то си. И това ще
ви буде правило за судъ, во всичкы-тѢ
ВИ родове, по всичкы-тѣ ви селенія.
30 Който убіе нѣкого, този убійца да ся
умъртви чрѣзъ уста-та на свидѣтели; но
единъ самъ свидѣтель не може да напра
ви свидѣтелство противъ нѣкого за да ся
31 умъртви. И да не земате никакъвъ ис
купъ за животъ-тъ на убіицу-ту, който
е повиненъ за смъртъ ; но непрѣмѣнно да
32 ся умъртви. И да не земате искупъ за
оногозъ който е побѣгнулъ въ прпбѣжищный-тъ си градъ, за да ся върне да
Гл. 36.
ЧИСЛА.
567
живѣе на мѣсто-то см, прѣди смьрть-та
33 на священника. И да не осквернявате
земіж-тж. въ коыБто сте; защото кръвьта, тя осквернява земк&-тљ; и земя-та не
може да ся очисти отъ кръвь-тж която
ся е продѣла на неіж, освѣнь съ кръвь34 IL на онотозь който à е продѣлъ. Да
не направите нечистљ земіж-тж, въ коѣкто живѣете, въ срѣдъ коігьто азъ обитавамъ; защото азъ Іеова обитавамъ въ
срѣдъ Израилевы-тѣ сынове.
ГЛАВА 36.
1И пристжпихгь началници-тѣ на отцытѣ отъ родове-тѣ на сынове-тѣ на Га
лаада, сынъ-тъ на Махыра, Манассіевъ-тъ
сынъ, отъ родове-тѣ на іосифовы-іѢ сы
нове, та говорихж прѣдъ Моисея и прѣдъ
князове-тѣ, началницы-тѣ на отцы-тѣ на
2 Израилевы-тѣ сынове; И рекохж: Го
сподь заповѣда на Господаря ни да даде
земіж-TÆ за наслѣдіе на Израилевы-тѣ
сынове по жрѣбіе, и господарь-тъ ни зѣ
заповѣдь отъ Господа да даде наслѣдіето на брата ни Салпаада, на неговы-тѣ
3 дъщери. И ако ся оженятъ за нѣкого
отъ сынове-тѣ на другы-тѣ племена на
Израилевы-тѣ сынове, тогазь наслѣдіе-то
имъ ще ся отнеме отъ наслѣдіе-то на
568
ЧИСЛА.
Гл. 36.
наши-тѣ отцы, и ще ся притури въ на
слѣдіе-то на онова племе което ще гы
земе за жены; така ще ся отнеме отъ
4 жрѣбіе-то на наше-то наслѣдіе. И когато
дойде іобилей-тъ на Израилевы-тѣ сынове, тогазь наслѣдіе-то нмъ ще ся прило
жи въ наслѣдіе-то на онова племе кое
то ще гы земе; и наелѣдіе-то имъ ще ся
отнеме отъ наелѣдіе-то на отеческо-то нн
племе.
5 И заповѣда Моисей на Израилевы-іѣ
сынове, по слово-то Господне, и рече;
Племе-то на іосифовы-тѢ сынове говори
6 право. Това е което заповѣда Господь за
Салпаадовы-тѣ дъщери и рече: Нека ся
оженятъ за когото имъ драго; само да
ся оженятъ за м^жіе отд родъ-тъ на о7 теческо-то си племе: И да не прѣхожда
наслѣдіе-то на Израилевы-тѣ сынове отъ
племе на племе; защото всякой отъ Из
раилевы-тѣ сынове ще бљде прилѣпенъ
за наслѣдіе-то на племе-то на отцы-тѣ си:
8 И всяка дъщеря, която има наслѣдіе въ
нѣкое племе на Израилевы-тѣ сынове, да
бжде жена на едного отъ родъ-тъ на отеческо-то си племе: за да наслѣдуватъ
Израилеви-тѣ сынове всякой наслѣдіе-то
9 на отцы-тѣ си. И да не прѣхожда насдѣдіе-то отъ племе въ друго племе, но вся
кой отъ племена-та на Израилевы-тѣ
Гл. 36.
ЧИСЛА.
569
сынове да бжде прилѣпенъ за наслѣдіето си.
10 Както заповѣда Господь Моисею, така
11 направихж Салпаадовы-тѣ дъщери; Защото Маала, Ѳерса, и Егла, и Мелха, и
Нуа, Салпаадовы-тѣ дъщери ся оженихж.
12 за сынове-тѣ на стрыкы-тѣ си : Оженихж
ся за мяжіе отъ родове-тѣ на сынове-тѣ
на Манассііж сына ІосиФОва; и наслѣдіето имъ останж въ племе-то на отеческыйтъ имъ родъ.
13 Тѣзи сж повелѣнія-та и сждове-тѣ, кон
то заповѣда Господь на Израилевы-тѣ
сынове чрѣзъ Моисеовж ржкж, на Моавовы-тѣ полета, при Іорданъ, срещ& Іе
рихонъ.
ВТОРОЗАКеНІЕ.
ГЛАВА 1.
іТѣзи сж думы-тѣ, които говори Моисей
на всичкый Израиль, отсамъ Іорданъ,
въ пустыніж-тж, на поле-то срещж СуФЪ,
между Фаранъ, и Тофолъ, и Лаванъ, и
2 Асироѳъ, и Дизаавъ. (Единадесеть дни
VL ОТЪ Хоривъ, прѣзъ пжть-тъ на го3 р^-тж Сіиръ [до Кадисъ-варни.) И на
четыридесето-то лѣто, на единадесетый-тъ
мѣсецъ, въ пьрвый-тъ день на мѣсецъ-тъ,
говори Моисей на Израилевы-тѣ сынове,
по всичко що му заповѣда Господь за
4 тѣхъ Когато бѣше поразилъ Сиона Аморрейскый-тъ царь, който живѣеше въ
Есевонъ, и 0га Васанскый-тъ царь, който живѣепіе въ Астароѳъ въ Едран.
5 Отсамъ Іорданъ, въ Моавск2ь-т2ь земіж,
начнж Моисей да изяснява тойзизаконъ,
и рече: Господь Богъ нашъ говори намъ
6 на Хоривъ, и рече : Стига колкото сѣ7 дѣхте на тљзи горљ : Обърнѣте ся и тьргнѣте въ пжть-тъ си, та идѣте къмъ гоPL-IL на Аморрейцы-тѣ и къмъ всичкы-
Гл. 1.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
571
тѣ имъ съсѣды, въ равнины-тѣ, въ горы-тѣ, и въ долины-тѣ и къмъ югъ, и
къмъ щэиморія-та, въ земкь-тж на Хананейцы-тѣ, и къмъ Ливанъ, до голѣмж8 IL рѣкж, рѣка-тж. ЕвФратъ. Ето, азъ
прѣдавамъ вамъ тжзи земіж; влѣзте та
завладѣйте земіж-тж, за коіжто ся клѣ
Господь на отцы-тѣ ви, на Авраама, Исаака, и Іакова, да нмъ à даде, и на
сѣме-то имъ слѣдъ тѣхъ.
9 И казахъ ви въ онова врѣме, и рѣкохъ : Не могљ азъ самъ да вы носіж.
10 Господь Богъ вашъ вы умножи, и ето,
на днешній день по множество сте като
И звѣзды-тѣ на небе-ТО. Господь Богъ на
отцы-тѣ ви да вы умножи тысяпі;ж. пжти
повече отъ колкото сте сега, и да вы
12 благослови, както говорй вамъ ! Какъ
ще NOIL азъ самъ да носіж теготж-тж
ви, и товаръ-тъ ви, и прѣпиранія-та ви ?
13 Земѣте отъ между племена-та си мжжіе
мудры и разумны и познаты, и азъ ще гы
Ипоставіж началницы надъ васъ. И отго
ворихте ми и рекохте : Добра е тая дума
15 коіжто рече да направимъ. Тогазь зѣхъ
началницы-тѣ на племена-та ви, мудры
мжжіе и познаты, и поставихъ гы иачалницы надъ васъ, тысященачалнпцы,
и стоначалницы, и петдесетоначалницы,
и десетоиачалницы, и надзиратели въ пле-
572
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 1.
16 мена-та ви. И заповѣдахъ на сждіи-тѣ вп
въ онова врѣме, и рѣкохъ : Слушайте сждбы-тѣ на братія-та си, и сждѣте пра
ведно между человѣка и брата му и чуж17 дый-тъ му. Въ сждъ-тъ да не гледате
на лица; да слушате малкый-тъ както
голѣмый-тъ; да нѣмате страхъ отъ человѣческо лице; защото сждъ-тъ е Божій; и всякж работа която е мачна
за васъ, отнасяйте до мене, и азъ ще
18 іа слушамъ. И заповѣдахъ ви въ опова
врѣме всичко което трѣбваше да правите.
19 И като ся дигнахмы отъ Хоривъ, прѣминахмы всичка-та онази голѣліа и
страшна пустыніа, коіато видѣхте, и
патувахмы къмъ Аморрейска-та гора,
както Господь Богъ нашъ заповѣда намъ,
20 и дойдохмы до Кадисъ-варни. И рѣкохъ
ви: Дойдохте до Аморрейска-та гора,
21 коіато ни дава Господь Богъ нашъ. Ею
Господь Богъ твой туря прѣдъ тебе тазь
земіа; възлѣзь, завладѣй à както тиговорй Господь, Богъ на отцы-тѣ ти : но
22 бой ся и да не тя е страхъ. И дойдохте
при мене всичкы вы, и рекохте: Да про
водимъ мажіе прѣдъ насъ, и да съгледателствуватъ за насъ земіа-та, и да ни
донесатъ отвѣтъ по кой пать да възлѣземъ въ неіа, и въ кои градове да и23 демъ. Тая дума ми бы угодна, и зѣхъ
1
^
J
1
Я
'
j
*
.
<^
Гл. 1.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
573
отъ васъ дванадесеть мжжіе, по единъ
24мжжъ отъ всяко племе. И като тьргнљхљ възлѣзохж. на горж-тж, и дойдохж.
до долинж-тж Есхолъ, и съгледателству25 вахж іж. И зѣхж въ ржцѣ-тѣ си отъ плодове-тѣ на земіж-тж, та ни донесохж, и
донесохж ни отвѣтъ, и казахж : Земя-та
е добра, коіжто Господь Богъ нашъ дава
намъ.
26 Но вы не рачихте да възлѣзете и въспротивнхте ся на повелѣніе-то на Господа
27 Бога вашего. И роптахте въ шатьры-тѣ
си и рекохте: Понеже ни мразяше Го
сподь, изведе ны изъ Егыпетскж-тж земіж, за да ны прѣдаде въ ржцѣ-тѣ на А28 моррейцы-тѣ, к да ны истрѣби. Дѣ ще възлѣземъ ный? братія-та наши ны обезсьрчихж и рекохж : Людіе-тѣ сж по голѣми
и по высокы отъ насъ; градове-тѣ голѣмы, и оградены до небе-то; още и Е29 наковы-тѣ сынове видѣхмы тамъ. И азъ ви
рѣкохъ: Да ся не ужасавате п да ся не
30 боите отъ тѣхъ. Господь Богъ вашъ,
който вьрви прѣдъ васъ, той где ся
біе за васъ, по всичко както направи той
31 за васъ въ Егыпетъ прѣдъ очи-тѣ ви: И
въ пустыніж-тж, дѣто видѣ ты какъ Го
сподь Богъ твой тя е носилъ, както носи
человѣкъ сына си, въ вснчкый-тъ пжть
по който ходихте додѣ дойдохте на това
574
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 1.
32 мѣсто. И въ това не повѣрвахте Господа
33 Бога вашего, Който вьрвѣше прѣдъ
васъ въ пжть-тъ, за да ви тръси мѣсто
дѣ да турите станъ-тъ, нощя съ огнь, за
да ВИ показува пжть-тъ по който трѣбваше да вьрвите, а деня съ облакъ.
34 И чу Господь гласъ-тъ на думы-тѣ ви,
35 и разгнѣва ся, и заклѣ ся, п рече : Ни
единъ отъ тѣзи человѣцы на тойзи зълъ
родъ нѣма да види добрљ-тљ земіз;, кокьто ся клѣхъ азъ да дамъ на отцы-тѣ ви:
36 Освѣнь Халевъ, сыпъ-тъ ІеФонніевъ ; той
ще іж види, и нему ще дамъ земіж-тж
въ коіжто стжпи, и на сынове-тѣ му, за37 щото напълно послѣдова Господа. И на
мене ся разгнѣва Господь за васъ, н рече:
38 Нито ты ще влѣзешь тамъ : Іисусъ
сынъ-тъ Навіевъ, който прѣдстои прѣдъ
тебе, той ще влѣзе тамъ: Насьрдчи го,
защото той ще à даде за наслѣдіе на
39 Израиля. И дѣца-та ви за които гово
рихте че ще бжджтъ разграбены, и сы
нове-тѣ ви, конто на днешній день не
познаватъ добро или зло, тѣ ще влѣзжтъ
тамъ,, и на тѣхъ ще à дамъ, и тѣ ще
40 à наслѣдятъ : А вы ся върнѣте та идѣте въ пустыніж-тж, по пжть-тъ на Чьрвено-то море.
- 41 Тогазь отговорихте, и рекохте ми: Съгрѣшпхмы противъ Господа; ный ще възлѣ-
Гл. 2.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
575
земъ и ще направимъ бой, по всичко както
ни заповѣда Господь Богъ нашъ. И прѣпасахте всякой воинскы-тѣ си оружія,
и съ лекомысліе възлѣзохте на горж.42 тж. И Господь ми рече : Кажи имъ : Да
не възлѣзете нито да направите бой, (защото Азъ не сьмь въ срѣдъ васъ,) за да
43 ся не истрыете прѣдъ врагове-тѣ си. Така
ВИ говорихъ, и не послушахте; но прѣстжпихте повелѣніе-то Господне, и съ
44 дьрзость възлѣзохте на горж.-тж. И излѣзохж на срещж ви Аморрейци-тѣ, които
живѣяхіь на онжзи горж, и гонихж вы
както правятъ пчелы-тѣ, и поразихљ вы
45 въ Сіиръ до Ормж. Тогазь ся върижхте
та плакахте прѣдъ Господа; но Господь
не послуша гласъ-тъ ви, нито даде ухо
46 къмъ васъ. И останжхте въ Кадисъ много
дни, колкото дни останжхте.
ГЛАВА 2.
1 Тогазь ся върнжхмы та пжтувахмы въ
пустыніж-тж прѣзъ пжть-іъ на Чьрвеното море, както ми говори Господь; и
много дни ходихмы около горж-тж Сіпръ.
2 И каза ми Господь и рече : (3) Стига ви
да ходите около тжзи горж; върнѣте ся
4 къмъ сѣверъ : И заповѣдай на людіе-тѣ
и кажи; ІЦе заминете прѣзъ прѣдѣлы-тѣ
576
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 2.
на братія-та си сынове-тѣ Исавовы, кон
то живѣыітъ въ Сіиръ; и тѣ ще ся убо5 ятъ отъ васъ; за то внимайте добрѣ: Да не
сторите брань съ тѣхъ; понеже нѣма да
ВИ дамъ отъ земіж-тж имъ нито еднж
стъпкж на иогж; защото на Исава да6 дохъ горж-тж. Сіиръ въ наслѣдіе. Съсъ
сребро ще купувате отъ тѣхъ хранж да
ядете; още и водж съсъ сребро ще ку7 пувате отъ тѣхъ да піете : Защото Го
сподь Богъ твой благослови тя во всичкы-тѣ дѣла на ржцѣ-тѣ ти; познава пжтуваніе-то ти прѣзъ тжзи голѣмж пустыміж; въ тѣзи четыридесеть годины Го
сподь Богъ твой бѣше съ тебе; не си останжлъ о скуденъ за нищо.
8 И като минжхмы по край нащи-тѣ
братія, Исавовы-тѣ сынове, които живѣяхж въ Сіиръ, прѣзъ пжть-тъ на поле
то отъ Елаѳъ, и отъ Есіонъ-гаверъ, върнжхмы ся, та минжхмы прѣзъ пжть-тъ
9 на Моавовж-тж пустыніж. И рече ми Го
сподь: Да не досадите на Моавяны-тѣ,
НИТО да направите брань съ тѣхъ; защо
то нѣма да ти дамъ отъ земіж-тж нмъ
наслѣдіе ; понеже на Лотовы-тѣ сынове
10 дадохъ Аръ за наслѣдіе. (А понапрѣдъ
живѣяхж въ неіж Емими-тѣ, людіе великы и многочнслении, и высокы, като
11 Енакыми-тѣ: Които и тѣ ся считахж ис-
Гл. 2.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
577
ПОЛИНИ, както Енакыми-тѣ; но Моавяни12 тѣ гы именуватъ Емимы. И въ Сіиръ
живѣяхж. Хорреяни-тѣ понапрѣдъ; но Исавови-тѣ сынове гы прѣзѣхж, и истрѣбихж гы отъ лице-то си, и населихж ся
вмѣсто тѣхъ; както направи Израиль въ
земіж-тж на свое-то наслѣдіе, коіжто имъ
13 даде Господь.) Станѣте сега, та прѣминѣте
потокъ-тъ Заредъ. И прѣминжхмы потокъ-тъ Заредъ.
14 И дпи-тѣ, въ които пжтувахмы отъ
Кадисъ-варни, додѣ прѣминхжхмы по
токъ-тъ Заредъ, бѣх,^ тридесеть и осмь
годины, додѣ исчезнж вспчкый родъ на
ратницы-тѣ мжжіе отъ срѣдъ станъ-тъ,
15 както имъ ся клѣ Господь. Още ржка-та Господня бѣше противъ тѣхъ, за
да гы истрѣби отъ срѣдъ станъ-тъ додѣ
исчезнжхж.
16 И като исчезнжхж всичкы-тѣ ратни мжжіе, които умирахжх отъ срѣдъ людіе-тѣ,
17Говори ми Господь и рече: (18) Ты ще
прѣминепіь днесь Аръ, Моавовъ-тъ прѣ19 дѣлъ, И ще приближипіь срещжАммоновытѣ сынове: не имъ досаждай, нито да на
правишь брань съ тѣхъ; защото нѣма да
ти дамъ отъ земіж-тж на Аммоновы-тѣ
сынове наслѣдіе; понеже іж дадохъ на
20Лотовы-тѣ сынове за наслѣдіе. (Тя ся
считаше земя на исполины-тѣ; исполини
19
578
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 2.
живѣяхж тамъ по напрѣдъ : а Аммоня21 ии-тѣ гы именуватъ Замзуммимы: Людіе великы, и многочисленни, и высоки,
като Енакыми-тѣ ; но Господь гы истрѣби
отъ лице-то имъ, и тѣ гы прѣвзѣхж, и
22 населихљ ся на мѣсто-то пмъ : Както на
прави на Исавовы-тѣ сынове, които живѣяхж въ Сіиръ, когато истрѣби Хорреяны-тѣ отъ лице-то имъ, и тѣ гы прѣзѣхж, и населихљ ся на мѣсто-то имъ
23 до тойзи день. И Авейцы-тѣ, които живѣяхж въ села до Газж, Кафоорци-тѣ излѣзохж изъ КаФѳоръ та гы истрѣбихж,
24 и населиха ся на мѣсто-то имъ.) Станѣте, тьргнѣте та прѣминѣте потокъ-тъ
Арнонъ ; ето, прѣдавамъ въ твои-тѣ рацѣ
Сиона Аммореецъ-тъ, царь-тъ на Есевонъ, и земіа-та му; начни дя à вла25 дѣепіь, и направи брань съ него. Днесь
ще начна да турямъ трепетъ-тъ ти и
страхъ-тъ ти вьрзъ бсмчкм-тѣ народы подъ
вснчко-то небе; к конто чуіатъ за тебе,
ще ея растреперятъ, и ще паднгьтъ въ
ужасъ отъ тебе.
26 И проводилъ посланицы отъ пустыпіа-та Кедемоѳъ при Сиона Есевонскый27 тъ царь съ мирны думы и рѣкохъ : Да
замина прѣзъ земіа-та ти; право въ
пать-тъ ще вьрвіа; нѣма да свърна ни
28 на десно, ни на лѣво. Ще ми продадешь
Гл. 2.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
579
хранљ съсъ сребро за да ямъ, и съсъ
сребро ще ми дадешь водљ да шіж;
29 само ще заминљ съ нозѣ-тѣ си, (Както
ми направихж Иеавови-тѣ сынове които
живѣіжтъ въ Сіиръ, и Моавяни-тѣ които
живѣыітъ въ Аръ) додѣ прѣминхЬ Іор
данъ, къмъ земјљ-тљ коіжто Господь Богъ
30 нашъ дава намъ. Но Сионъ Есевонскый
царь не рачй да заминемъ прѣзъ зелггжтя му; понеже Господь Богъ твой ожесточи духъ-тъ му, и окаменн сьрдцето му, за да го прѣдаде въ твои-тѣ рж,цѣ, както днесь.
31 И рече ми Господь: Ето, начнжхъ да
ти прѣдавамъ Сиона и земіж-тж му; на
чни да прѣземашь за да наслѣдишь зе32 мыі-тж му. Тогазь излѣзе Сионъ срещж
насъ, той и всичкы-тѣ му людіе на бой
33 въ Яссж. И Господь Богъ нашъ прѣдаде
го въ ржцѣ-тѣ ни; и поразихмы него, и
сынове-тѣ му, и всичкы-тѣ му людіе.
34 И прѣзѣхмы всичкы-тѣ му градове въ
онова врѣме, и истрѣбихмы во вся
кой градъ, мжжіе и жены, и дѣца; не
35 оставихмы никакъвъ остатъкъ. Само скотове-тѣ плѣнихмы за себе си, и корысти36 тѣ на градове-тѣ които прѣзѣхмы. Отъ
Ароиръ, при устіе-то на потокъ-тъ Арнонъ,
и на градъ-тъ койтое припотокъ-тъ, и до
Галаадъ, не ся намѣри градъ който да
580
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 3.
може да ыи ся съпротиви: Господь Богъ
нашъ прѣдаде всичкы-тѣ вържцѣ-тѣ нп.
37 Самокъмъ земіж-тж. на Аммоновы-тѣ сынове не си приближилъ ты, ни къмъ мѣста-та при потокъ-тъ Явокъ, ни къмъ планинскы-тѣ градове, ни къмъ никоіж стра
на, дѣто не им повелѣ Господь Богъ нашъ.
ГЛАВА 3.
1 Тогазь свърнахмы та възлѣзохмы къмъ
Васанъ: и излѣзе Огъ Васанскый царь
на среща ни, той и всичкы-тѣ му лю2 діе, на бой въ Едраи. И рече ми Го
сподь: Не бой ся отъ него; защото прѣдадохъ въ рака-та ти него, и всичкытѣ му людіе, и земіа-та му; и да му
направишь, както направи на Сиона Аморрейскый-тъ царь, който живѣяше въ Е3 севонъ. И прѣдаде Господь Богъ нашъ
въ рака-та ни и 0га Васанскый-тъ царь,
и всичкы-тѣ му людіе; и поразихмы го,
додѣ не оетавихмы у него никакъвъ о4 статъкъ. И прѣзѣхмы всичкы-тѣ му гра
дове въ онова врѣме ; не ся намѣри градъ,
който не прѣзѣхмы отъ тѣхъ; шестдесеть градове, всичка-та область на
Арговъ, царство-то на 0га у Васанъ.
5 Тѣзи градове бѣха всичкы-тѣ укрѣпени
съ ВЫСОКЪ! стѣны, съ врата и вереи, п
Гл. 3.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
581
освѣнь тізхъ твьрдѣ много иеоградены
6 градове. И истрѣбихмы гы както направнхмы па Сиона Есевонскый-тъ царь,
пстрѣбпхыы всякой градъ, ыж.жіе, жены,
7 и дѣца. А всичкы-тѣ скотове, и корыстнтѣ на градове-тѣ, разграбихыы за себе си.
8 И зѣхмы въ онова врѣме, отъ ржцѣ-тѣ
на двама-та Аморрейскы царіе, земнь-тл;
която е отсамъ Іорданъ, отъ потокъ-тъ
9 Арнонъ до горљ-тљ Ермонъ ; (Ерыонъ
нарпчатъ Сндонци-тѣ Сиріонъ, а Амор10 рейціі-тѣ го нарпчатъ Сапиръ) : Всич
кы-тѣ градове па поле-то, и вспчкый
Галаадъ, и всичкый Васанъ, до Салхљ
и Едраи, градове отъ царетво-то на 0га
11 у Васанъ. Защото самъ Огъ Васанскый
царь бѣпіе останжлъ отъ остатъкъ-тъ на
псполины-тѣ: ето, одръ-тъ му бѣше одръ
желѣзенъ; не е ли той въ Раввх^ у Аммоновы-тѣ сынове? деветь лакти дължина-та му, и четыри лакти ширина-та му,
съ мжжкый лакьтъ.
12 И ТЉЗИ J6»ià коіжто прѣзѣхмы въ онова
врѣме, отъ Ароиръ, който е при пото
къ-тъ Арнонъ, и половинљ-тљ отъ горжтж. Галаадъ, и градове-тѣ му, дадохъ на
13 Рувимовцы-тѣ и на Гадовцы-тѣ. И остатъкъ-тъ на Галаадъ, и всичкый Ва
санъ, царетво-то па 0га, дадохъ на половинж-тж отъ племе-то Манассіино, всич-
582
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 3.
кж-тж область на Аргонъ, съсъ всичкый Васанъ, който ся нарича испо14 линска земя. Іаиръ сынъ-тъ Манассіинъ
зѣ всичкж-тж область на Арговъ до прѣдѣлы-тѣ на Гесурій и Маахаоій, и нарече гы по име-то си, Васанъ-авоѳъ-1а15 иръ, до тойзи день. И Махыру дадохъ Га16 лаадъ. А на Рувимцы-тѣ, и на Гадцы-тѣ дадохъ отъ Галаадъ до потокъ-тъ
Арнонъ, до срѣдъ потокъ-тъ прѣдѣлътъ, и до потокъ-тъ Явокъ, прѣдѣлъ17 тъ на Аммоновы-тѣ сынове: И равнинж-тж, и Іорданъ, прѣдѣлъ-тъ отъ
Хыннероѳъ до море-то на равнинж-тж,
до Солено-то море, подъ Асдоѳъ-Фасгж
18 къмъ истокъ. И заповѣдахъ ви въ онова
врѣме, и рѣкохъ: Господь Богъ вашъ
даде ВИ тжзь земіж да іж прѣземете: Но
всичкы вы силни мжжіе, минѣте оржжени
прѣдъ братія-та си Израилевы-тѣ сы19 нове. Само жены-тѣ ви и дѣца-та ви,
и скотове-тѣ ви, (защото знаіж че имате
скотове много), нека останжтъ въ градо20 ве-тѣ ви, които ви дадохъ : Додѣ даде
Господь покой на братія-та ви, както и
вамъ, и да прѣзѣмжтъ и тѣ земіж-тж
коѣжто ще имъ даде Господь Богъ вашъ
оттатакъ Іорданъ; и тогазь ще ся вър
нете всякой въ наслѣдіе-то си, което ви
дадохъ.
1
I
|
,
;
,
Гл.JL
ВТО P О 3 А К 0 HIЕ .
583
И въ онова врѣме заповѣдахъ азъ
на Іисуса, и рѣкохъ: Очи-тѣ ти видѣхж.
всичко що направи Господь Богъ вашъ
на тѣзи двама-та царіе: така ще направи
Господь на всичкы-тѣ царства, прѣзъ кои22 то минувашь. Да имъ ся не убоите ; за
щото Господь Богъ вашъ, той ратува за
васъ.
23 И молихъ ся Господу въ онова врѣ24 ме и рѣкохъ : Господи Іеова, ты си начнжлъ да показувашь на свой-тъ рабъ
величіе-то си, и крѣпкж-тж си ржкж;
защото кой Богъ има на небе-то или на
земіж-тж, който може да направи по
25 твои-тѣ дѣла, и по твоіж-тж силж ? Моліж
ся, да прѣминж, и да видіж добрж-тж
зеыіж, оттатакъ Іорданъ, онжзи добрж
26 горж, и Ливанъ. Но Господь ся разгнѣва на мене за васъ, и не мя послуша;
и рече ми Господь: Стига ти; да ми не
27 продумать вече за това. Възлѣзь на
Бьрхъ-тъ на Фасгж, и дигни очи къмъ
западъ, и сѣверъ, и югъ, и истокъ, та
виждь съ очи-тѣ си ; защото нѣма да прѣ28 минешь ТОЗИ Іорданъ. И заржчай Іи
сусу, и укрѣпи го, и утвьрди го ; защото
той ще мине прѣдъ тѣзи людіе, и той щѳ
имъ раздѣли за наслѣдіе земіж-тж, коіж29 то ще видишь. И сѣдѣхмы въ долинжтж срещж Вееъ-Фегоръ.
21
584
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 4.
ГЛАВА 4.
1 И сега слушай, Израилю, повелѣнія-ТеЧ
и сждове-тѣ които азъ вы учљ да пра
вите, за да живѣете, и да влѣзете и на
слѣдите зем1љ-тљ, коіжто Господь Богъ
2 на отцы-тѣ ВИ дава вамъ. Да не приту
рите вьрхъ слово-то което ви азъ заповѣдувамъ, НИТО да отнемате отъ него ; да
пазите заповѣди-тѣ на Господа Бога ва3 шего, които ви азъ заповѣдувамъ. Очитѣ ВИ видѣхж що направи Господь за
ради ВаалФсгора, защото всичкы-тѣ человѣцы, които ся поведохљ по ВаалФегора. Господь Богъ вашъ гы истрѣбн отъ
4 срѣдъ васъ. А вы, които сте ся прилѣ
пили при Господа Бога вашего, всичкы
5 сте живи днесь. Ето азъ ви научихъ по
велѣнія и сждове, както ми заповѣда
Господь Богъ мой, да правите така въ
земігЬ-тж въ коіжто влазите да іж наслѣ6 дите. И тъй пазѣте и правѣте гы ; завдото
това е мудрость-та ви, и разумъ-тъ вп
прѣдъ очи-тѣ на народы-тѣ, които ще чуіжтъ за всичкы тѣзи повелѣнія, и ще рекжтъ: Ето мудри и разумни людіе сж
7 великый той народъ. Защото кой е тойзи великъ народъ къмъ когото боговетѣ му сж близу при него,· както е вся
кога Ісова Богъ нашъ когато го призы-
Гл. 4.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
585
8 вамы ? Или кой е тойзн голѣмъ народъ,
който има таквызи праведны повелѣнія
и сждове, какъвто е всичкый той законъ,
9 когото полатамъ прѣдъ васъ днесь ? Само
внимай въ себе си и пази добрѣ душљiL си, да не забравишь дѣла-та които
видѣхж очи-тѣ ти, и да ся не отдѣлятъ
отъ сьрдце-то ти, прѣзъ всичкы-тѣ днн
на животъ-тъ тп; но казувай гы на сыиове-тѣ си, и на еынове-тѣ на сынове-тѣ си:
10 День-тъ въ който застанж ты прѣдъ Господа
Бога твоего въ Хоривъ, когато мн рече Го
сподь : Събери ми людіе-тѣ, и ще гы направіж да чуьътъ думы-тѣ ми, за да ся
научатъ да ми ся боятъ во всичкы-тѣ
дни колкого живѣѣьтъ на земіж-тж, и да
11 учатъ сынове-тѣ си. И вы приближихте
и застанжхте подъ горљ-тљ; и гора-та
горѣніе съ огнь до срѣдъ небе-то, м има12 ше тьмнина, облакъ и мракъ. И говори
Господь вамъ отъ срѣдъ огиь-тъ ; вы чух
те гласъ-тъ на думы-тѣ, но не видѣхте
13 никакво подобіе; само гласъ чухте. И
ви яви завѣтъ-тъ си, който ви заповѣда
да вьрпіите, сирѣчь десеть-тѣ заповѣди :
14 и написа гы на двѣ каменны плочы. И
заповѣда ми Господь въ онова врѣме да
вы научљ повелѣнія и сждове, да гы пра
вите въ тжзн земіж, въ коіьто вы влѣзувате да is. наслѣдите.
586
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 4.
Сега внимайте добрѣ въ душы-тѣ си,
защото въ день-тъ въ който Господь го
вори вамъ въ Хоривъ отъ срѣдъ огнь-іъ
16 вы не видѣхте никакво подобіе : Да не
бы да ея развратите и си направите идолъ, подобіе на нѣкой образъ, подобіе
17 на мжжъ или на женж, Подобіе на нѣ
кой скотъ който е на земіж-тж, подобіе
на нѣкоііЕ. крылатж птицљ която лѣти
18 подъ небе-то, Подобіе на нѣщо което пъл
зи по земЙБ-тж, подобіе на нѣкоігь рыбж,
19 която е у воды-тѣ подъ земж-тж: И да
не бы като дигнепіь очи къмъ небе-то, и
видишь сълнце-то, и лунж-тж, и звѣздытѣ, всичко-то воинство небесно, да ся
прѣльстишь та да имъ ся поклонииіь,
и да послужишь на тѣхъ, които Господь
Богъ твой раздѣли на всичкы-тѣ народы
20 които сж подъ всичко-то небе. А васъ
зѣ Господь, и изведе вы изъ желѣзнжтж пещь, изъ Егыпетъ, да бждете людіе
за негово наслѣдіе, както и eme днесь.
21 И разгнѣва ся Господь на мене заради
васъ, и заклѣ ся да не прѣминж Іорданъ,
и да не влѣзнж въ онжзи добрж земіж,
коіжто Господь Богъ твой ти дава зана22 слѣдіе : Но азъ ще умрж въ тжзь земіж,
азъ нѣма да прѣминж Іорданъ; а вы
ще прѣминете, и ще наслѣдите онжзи
23 добрж земіж. Внимайте въ себе си, да
15
Гл. 4.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
587
не забравите завѣтъ-тъ на Господа Бога
вашего, конто направи съ васъ, та си
направите идолъ, подобіе на нѣщо, кое24 то запрѣти Господь Богъ твой : Защото
Господь Богъ твой е огнь пояждающъ,
Богъ ревнивъ.
25 Ако ли ти ся родятъ сынове, и сынове на сынове, и живѣете много врѣме на
земіж-тж и ся развратите, и направите
идолъ, образъ на нѣщо, и направите това
зло прѣдъ Господа Бога твоего, и го раз26 гнѣвате. Быкамъ свидѣтели небе-то и
земѣъ-тж противъ васъ днесь, не непрѣмѣнно скоро ще ся изгубите отъ земіжTÆ за коіжто прѣхождате Іорданъ да à
прѣземете ; нѣма да живѣете много врѣме
27 въ неіж, но съвсѣмъ ще ся истрѣбите. И
ще вы распрьсне Господь между народытѣ, п ще останете малцина числомъ ме
жду язычницы-тѣ, въ които ще вы въведе
28 Господь. И ще служите тамъ на богове,
на дѣла отъ человѣческы ржцѣ, на дьрво
и камыкъ, които нито видятъ, нито чу29 ыьтъ, нито яджтъ, нито обоняватъ. И отъ
тамъ ще потърсите Господа Бога вашего,
и ще го найдете, когато го потърсите съсъ
всичко-то си сьрдце, и съсъ всичкљ-тљ
30 си душж.. Когато ся намѣришь въ скърбь,
и тя постигне всичко това въ послѣднитѣ дни, ако ся обърнешь къмъ Господа
588
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 4.
Бога твоего, и послушать гласъ-тъ му,
31 Понеже Господь Богъ твой е Богъ ми
лостивъ, нѣма да тя остави, нито ще тя
истрѣбп, пито ще забрави завѣтъ-тъ на
отцы-тѣ ти, за който имъ ся клѣ.
32 Защото попытай сега за пьрвы-тѣ дни
които бѣхгь прѣди тебе, отъ който день
направи Богъ человѣка на земіаь-тж, и
попытай отъ край небе-то до край небе-то, ставало ли е нпщо такова катоголѣмо-то това дѣло, или чувало ли ся е
33 подобно на него. Чули ли сљ никога ліодіе Божій-тъ гласъ да говори отъ срѣдъ
огнь, както ты си чулъ, и да останжтъ жи34 ВИ ? Или прѣдпріелъ ли е Богъ да дойде
да земе за себе си народъ изъ срѣдъ другб
народъ, съ опытованія, знаменія и чу
деса, и съ брань, и съсъ силнж. рљкљ,
и распрострѣняі мышцж, и съ голѣмы
ужасы, по всичко колкото Господь Богъ
вашъ направи за васъ въ Егыпеть прѣдъ
35 очи-тѣ тн? Тебѣ ся даде да видишь това
за да познаешь че Іеова, той е Богъ:
36 нѣма другъ освѣнь него. Направи тя
да чуешь гласъ-тъ му отъ небе-то, да
тя научи, и на земіж-тж. показа ти великый-тъ си огнь, и ты чу думы-тѣ му
37 изъ срѣдъ огнь-тъ. И понеже обычаше
той отцы-тѣ ти, за това избра тѣхно-то
сѣме слѣдъ тѣхъ, и изведе тя прѣдъ
Гл. 4.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
589
себе си изъ Егыпетъ съ крѣпкж.-тж своіж
38 силж, За да изгони отъ лице-то ти по
голѣмы и по силны отъ тебе народы, да
тя въведе, да тн даде зепііж.-т2& имъ въ
наслѣдіе, както днесь.
39 Познай прочее днесь, и тури на сьрдце-то си че Іеова е Богъ, на небе-то
горѣ, и на земігь-тгн долу: нѣма другъ.
40 И пази повелѣнія-та му и заповѣди-тѣ
му, които ти азъ днесь заповѣдвамъ: за
да благоденствувашь ты и сынове-тѣ ти
по тебе, и да дългоденствувашь на зеvà-rL, кокБто Господь Богъ твой тн дава
за всегда.
41 Тогазь Моисей отдѣли три града от42 самъ Іорданъ къмъ истокъ сълнца : За
да прибѣгне тамъ онзи убійца, който убіе ближняго си безъ намѣреніе, безъ да
го е ненавиждалъ понапрѣдъ, и като побѣгне въ единъ отъ тѣзи градове дажи43 вѣе : Восоръ въ пустыніж.-тж, въ полянскљ-Tzb земі£& на Рувпмовцы-тѣ, и Рамоѳъ въ Галаадъ на Гадовцы-тѣ, и ГО’
ланъ у Васанъ на Манассіевцы-тѣ.
44 И той е законъ-тъ, когото положи Мо45 исей прѣдъ Израилевы-тѣ сынове : Тѣзи
сж. свидѣтелства-та, и повелѣнія-та, и сждове-тѣ, които говори Моисей на Изранлевы-тѣ сынове, когато излѣзохж изъ Е46 гыпетъ, Оісамъ Іорданъ въ долъ-тъ
590
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 5.
срещж. Веѳъ-Фегоръ, въ земіж-тж на Си
она Аморрейскый-тъ царь, който живѣяше въ Есевонъ, когото поразиха
Моисей и Израилеви-тѣ сынове, като из47 лѣзохж изъ Егыпетъ ; И прѣзѣхж земіж-тж му, и земіж-тж на 0га Васанскый-тъ царь, на двама Аморрейскы царіе, които бѣхж отсамъ Іорданъ къмъ
48 истокъ сълнца. Отъ Ароиръ, който е при
устіе-то на рѣкж-тж. Арнонъ, до горж-та
49 Сіонъ, тя е Ермонъ : И всичкж-тж рав
нина отсамъ Іорданъ, къмъ истокъ, до
море-то на равнина-та подъ АсдоеъФасга.
ГЛАВА 5.
1 И повыка Моисей всичкый-тъ Израиль,
и рече имъ; Слушай, Израилю, повелѣнія-та и садове-тѣ, които азъ казувамъ
въ уши-тѣ ви днесь, за да гы научите и
2 да внимаете да гы вьршите. Господь Богъ
нашъ направи завѣтъ съ насъ въ Хоривъ.
3 Тоя завѣтъ не направи Господь съ отцытѣ ни, но съ насъ, съ насъ които всичкы смы
4 тукъ днесь живи. Лице съ лице говори Го
сподь съ васъ на гора-та изъ срѣдъ о5 гнь-тъ, (А азъ стояхъ между Господа и
васъ въ онова врѣме, за да ви извѣстіа
дума-та Господніа: заіцото ся убояхте
Гл. 5.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
591
отъ огнь-тъ, и не възлѣзохте на горљ-тж),
и говорѣше;
6 Азъ сьмь Іеова Богъ твой, който тя
изведохъ изъ Егыпетскіь-тж. земнь, изъ
домъ-тъ на рабство-то.
7 Да нѣмапіь другы богове освѣнь мене.
8 Не си направи кумиръ, нито подобіе
на нѣщо, което е на небе-то горѣ, и
което на земіж-тж долу, или което въ
9 воды-тѣ подъ земкъ-тж : Да не имъ ся поклонишь, НИТО да имъ послужишь : защото азъ Господь Богъ твой сьмь Богъ ре
внивъ, който въздавамъ беззаконіе-то на
бащы-тѣ вьрхъ чада-та, до третій и четвьртый родъ на онѣзи конто мя ненави10 ждатъ ; И койт оправіж милость на тысящы родове на онѣзи които мя любятъ, и
съхраняватъ мои-тѣ заповѣди.
11 Не земай име-то на Господа Бога твое
го напраздно; защото Господь нѣма да
оправдае оногозь който зема напраздно
име-то му.
12 Пази сж,бботный-тъ день, да го освящавашь, както ти заповѣда Господь Богъ
13 твой. Шесть дни ще работишь, п ще вьр14 шишь всичкы-тѣ си дѣла : А седмый-тъ
день е сжббота на Господа Бога твоего:
да не направишь ез него никое дѣло, ни
ты, ни сынъ ти, ни дъпдеря ти, ни слуга-та ти, ни слугыня-та ти, ни волъ-тъ
692
ВТОРОЗАКОНІЕ.
r^. 5
ти, ни оселъ-тъ ти, пито нѣкой отъ сеотове-тѣ ти, ни чужденецъ-тъ ти който е
отъ вжтрѣ врата-та ти; за да си починп
слуга-та ти и слугыня-та ти, както ты.
15 И помни че ты бѣше рабъ въ Егыпетскж-тљ земіж, и Господь Богъ твой тя
изведе отъ тамъ съ крѣпка; ра;кж и
прострѣнж мышцж; за това Господь Богъ
твой Tri заповѣда да пазишь сжбботный-тъ
день.
16 Почитай баща; си и майкж си, както
ти заповѣда Господь Богъ твой : за да
СП продължатъ дни-тѣ ти, и да благоденствувашь на земіж-та;, коньто ти дава
Господь Богъ твой.
17 Не убивай.
18 И не прѣлюбодѣйствувай.
19 И не кради.
20 И не свидѣтелствувай противъ ближній-тъ си лъжливо свидѣтелство.
21 Ине пожелай жена;-тљ
на ближній-тъ си ; ни да пожелаешь домъ-тъ на
ближній-тъ си, им НИВЉ-ТЉ му, ни рабъ-тъ
му, ни рабыніж.-тлі му, ин волъ-тъ му,
ни оселъ-тъ му, нито нищо което е на
ближній-тъ ти.
22 Тыя думы говорй Господь на всичко
то събраніе ваше на горть-та;, изъ срѣдъ
огнь-тъ, облакъ-тъ, и мракъ-тъ, съ гласъ
великъ, и друго не притури; и написа
Гл. 5.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
593
гы на двѣ каменны плочы, п даде гы на
23 мене. И като чухте гласъ-тъ изъ срѣдъ
твмнипљ-тљ, (il гора-та горѣше съ огнь),
тогазь вы дойдохте при мене, всичкы-тѣ на
чалници на племена-та ви, и старѣйши24ны-тѣ ваши, И думахте: Ето, Господь
Богъ нашъ показа намъ слављ-тљ си, и
величинж-т2Б си, и чухмы гласъ-тъ му
изъ срѣдъ огнь-тъ ; той день видѣхмы че
Богъ говори съ человѣка, и той остава
25 живъ. А сега защо да умирамы ? По
неже тойзи голѣмъ огнь ще ны пояде:
ако чуемъ ный още еднъждь гласъ-тъ
26 на Господа Бога нашего, ще умремъ. Защото кой отъ всичкы-тѣ смьртиы е чулъ
гласъ-тъ на живый-тъ Богъ говорящъ изъ
срѣдъ огнь-тъ, както ный, и е останжлъ
27 живъ? Приступи ты, и слушай всичко каквото ще рече Господь Богъ нашъ ; и ты
ни казвай все що ти говори Господь Богъ
нашъ. Il ный ще слушаны, π ще правимъ.
28 И чу Господь гласъ-тъ на думы-тѣ ви, когато ми говорихте: и рече ми Господь: Чухъ
гласъ-тъ на думы-тѣ на тыя ліодіе, които
ти говорихљ: добрѣ рекох.^ всичко що
29 говорихж. Дано бы было у тѣхъ такова
сьрдце, за да ми ся боятъ, и да пазятъ
всякога всичкы-тѣ мн заповѣди, за да
благоденствуватъ вѣчно, тѣ и чада-та имъ.
30 Иди, речи пмъ: Върнѣте ся въ шатьры-
594
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 6.
31 тѣ си. А ты остани тукъ съ мене, и ще
ти кажяк всичкы-тѣ заповѣди, и повелѣ
нія, и сждове, на конто ще гы научишь,
да гы правятъ въ земіж-тж. кокьто имъ
32 азъ давамъ за наслѣдіе. Да внимаете да
правите така, както ви заповѣда Господь
Богъ вашъ: да не свърщате ни надесно
33 ни налѣво. Да ходите по всичкы-тѣ пжтища, конто Господь Богъ вашъ заповѣда
вамъ, за да живѣете, и да благоденствувате, и да ся продължатъ дни-тѣ ви, на
земіж-тж коіжто ще наслѣдите.
ГЛАВА 6.
1 И тѣзи СЉ заповѣди-тѣ, повелѣнія-та, и
сждове-тѣ, които заповѣда Господь Богъ
вашъ, да вы научж, да гы правите въ земіж-тж въ кокБто прѣминувате за да іж
2 наслѣдите : За да ся боишь отъ Господа
Бога твоего, да съхранявашь всичкы-тѣ
му повелѣнія, и заповѣди-тѣ му, които
ти азъ заповѣдувамъ, ты, и сынъ ти, и
сынъ-тъ на сына ти прѣзъ всичкы-тѣ дни
на живота ти, за да ти ся продължатъ
3 дни-тѣ. Чуй сега, Израилю, и внимай да
гы правишь, за да ти бжде добрѣ, и да
ся умножите много, както Господь Богъ
на отцы-тѣ ти е говорилъ на тебе, въ
земіж-тж дѣто тсче млѣко и медъ.
Гл. 6.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
595
4 Слушай, Израилю: Іеова Богъ нашъ е
5 единъ Господь. И да обынашь Господа
Бога твоего съсъ всичко-іо си сьрдце, и
съсъ ВСИЧКЖ-ТЉ си душж, и съсъ всич6 КЉ-ТЉ СИ силж. и тѣзи думы, които ти
азъ заповѣдувамъ днесь, да бжджтъ въ
7 сьрдце-то ти: И да учишь съ тѣхъ при
лѣжно чада-та си, и за тѣхъ да гово
ришь когато сѣдишь въ домъ-тъ си, и
когато ходишь по пжть-тъ, и когато ле8 гашь, и когато ставашь. И да гы вьржешь за бѣлѣгъ на ржкіь-т;^ си, и да
бжджтъ като иадчелія между очи-тѣ ти.
9 И да гы напишешь надъ прагове-тѣ на
домъ-тъ си, и надъ врата-та си.
10 И когато Господь Богъ твой тя въведе
въ земж-тж за коіжто ся клѣ на отцытѣ ти, на Авраама, на Исаака, и на Іа
кова, да ти даде голѣмы и хубавы гра11 дове, които не си съградилъ, И домове
пълны съсъ всякакво добро, конто не си
напълнилъ, и кладенцы ископаны, които
не си ископалъ, лозія и маслины, които
не си насадилъ : като ядешь, и ся на12 сытишь. Внимай себе си, да не заборавишь Господа, който тя изведе изъ Егыпетскж-тж земіж, изъ домъ-тъ на раб13 ство-то. Отъ Господа Бога твоего да ся
боишь, и нему да служишь, и въ него14 во-то име да ся кьлнешь. Да не ходите
596
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 6.
слѣдъ друты богове, отъ богове-тѣ на
15 народы-тѣ, конто сж около васъ; (Защо
то Господь Богъ твой е Богъ ревнивъ
въ срѣдъ тебе), да ся не распали гнѣвътъ на Господа Бога твоего противъ тебе,
и тя истрѣби отъ лице-то на земк&-тљ.
16 Да не искушавате Господа Бога ваше17 го, както го искусихте въ Массж. Да
съхранявате прилѣжно заповѣди-тѣ на
Господа Бога вашего, и заржчванія-та му,
18 и повелѣнія-та му, конто ти заповѣда. И
да правишь право-то и добро-то прѣдъ
Господа; за да ти бгьде добрѣ, и да влѣ
зешь, и наслѣдишь добргь-тж земіж, за
коыіто Господь ся клѣ на отцы-тѣ ти;
19 Да изгони всичкы-тѣ ти врагове отъ
лице-то ти, както рече Господь.
20 Когато тя попыта сынъ ти отъ сега
на тамъ, и рече: Що значатъ заржчвапіята, и повелѣнія-та, и сждове-тѣ, конто Го21 сподь Богъ нашъ заповѣда вамъ? 'Гогазь
да речешь на сына си: Раби бѣхмы на
Фараона въ Егыпетъ, и Господь ны из22 веде изъ Егыпетъ съ крѣпкж рљкљ: И
показа Господь знаменія и чудеса голѣ
мы и страшны, надъ Егыпетъ, надъ Фа
раона, и надъ всичкый-тъ му домъ, прѣдъ
23 очи-тѣ ни. А насъ изведе отъ тамъ, за
да ны въведе, и да ни даде земкь-тж,
24 за коньто ся клѣ на отцы-тѣ ни. И запо-
Гл. 7.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
597
вѣда намъ Господь да правимъ всичкы-тѣ
тѣзи повелѣнія, да ся боимъ отъ Господа
Бога нашего, за да бждемъ добрѣ вся25 кога, за да пази животъ-тъ ни, както и
днесь. И ще бжде намъ правда, ако
внимаемъ да правимъ всичкы-тѣ тѣзи
заповѣди прѣдъ Господа Бога нашего,
както ни заповѣда.
ГЛАВА 7.
1 Когато Господь Богъ твой тя въведе въ
земіг&-тж, въ коіжто отхождашь да іж.
наслѣдишь, и изгони много народы отъ
лице-то ти, Хеттейцы-тѣ, и Гергесейцы-тѣ, и Аморрейцы-тѣ, и Хананейцытѣ, и Ферезейцы-тѣ, и Евейцы-тѣ, и
Іевусейцы-тѣ, седмь народы по голѣмы
2 и по силны отъ тебе; И когато Господь
Богъ твой гы прѣдаде на тебе, да гы по
разишь ; съ проклѣтііж да гы истрѣбишь:
да не направишь уговоръ съ тѣхъ, нито
3 да гы пожалишь : Нито да направишь
сватовство съ тѣхъ; да не дадешь дъщеріж си на сына му, нито да земешь дъ4 ш;еріж му за сына си : Защото ще отвърнжтъ сынове-тѣ ти отъ слѣдъ мене, за
да служатъ на другы богове; и ще ся
распали гнѣвъ-тъ Господень на васъ, и
5 скоро ще тя истрѣбн. Но така да напра-
598
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 7.
вите съ тѣхъ : жьртвенницы-тѣ имъ да
разорите, и кумиры-тѣ имъ да истрошите,
и Апіеры-тѣ имъ да изсѣчете, и истукан6 ны-тѣ имъ съ огнь да изгорите : Понеже
вы сте людіе святи Господу Богу ваше
му: избра васъ Господь Богъ вашъ да
бждете собственъ нему народъ отъ всичкы-тѣ народы които сљ по лице-то
7 на земіж-тж. Не вы прѣдпочте Го
сподь НИТО вы избра за това че сте по
многочисленни отъ всичкы-тѣ народы ;
защото вы сте най малочисленни отъ
8 всичкы-тѣ народы : Но понеже вы въз
люби Господь, и за да упази клѣтвжтж съ коіжто ся клѣ на отцы-тѣ ви,
изведе вы Господь съ крѣпко ржкж, и
вы избави отъ домъ-тъ на рабство-то, отъ
ржкљ-тљ на Фараона, царя Егыпетекаго.
9 И тъй да знаешь че Господь Богъ твой,
той е Богъ, Богъ вѣрный, който съхра
нява завѣтъ-тъ и милость-тж къмъ онѣзи които го обычатъ и пазятъ заповѣ10 ди-тѣ му, до тысящж родове : А на онѣзи които го ненавидятъ, въздава имъ
въ лице, и гы истрѣбя : нѣма да заба
вя на оногозь който го ненавиди; пде му
въздаде въ лице-то му.
11 За то пази заповѣди-тѣ и повелѣнія-та, и
сждове-тѣ, които азъ ти заповѣдвамъ днесь,
12 да гы правишь. И ако слушате тѣзи сљ-
Гл, 7.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
599
дове, и гы пазите и вършите, ще упази
Господь Богъ твой за тебе завѣтъ-тъ и
милость-таъ, за които ея клѣ на отцы-тѣ
13 ти : И ще тя възлюби, и ще тя благо
слови, и ще тя умножи, и ще благо
слови плодъ-тъ на утробљ-тж. ти, и плодътъ на земі£ь-т2ь ти, жито-то ти, и вино
то ти, и масло-то ти, и чрѣды-тѣ на говеда-та ти, и стада-та на овцы-тѣ ти, въ
земнБ-тљ коіеьто ся клѣ на отцы-тѣ ти
14 да даде тебѣ. Ще бждешь благословенъ
повече отъ всичкы-тѣ народы : не ще да
има неплоденъ или неплоднљ въ тебе и въ
15 екотове-тѣ ти. И ще оттегли Господь отъ
тебе всякж болесть, и нѣма да наведе на
тебе ни еднљ отъ злы-тѣ Егыпетскы бо
лести, конто познавашь ; но ще гы по
ложи вьрхъ всичкы онѣзь които тя нена
видятъ.
16 И да истрѣбишь всичкы-тѣ народы,
които Господь Богъ твой ти прѣдава:
око-то ти да гы не пожали; и на богове-тѣ имъ да не служишь; защото това
17 вде ти àôe примка. Ако ли речешь въ
сьрдце-то си: Тія народи cæ, по многочислеини отъ мене; какъ ще могж да
18 гы изгоніж.? Да ся не убоишь отъ тѣхъ:
помни добрѣ що направи Господь Богъ
твой на Фараона, и на всичкы-тѣ Егы19птяны: Голѣмы-тѣ (MESMS^-^sro ви-
600
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 7.
дѣхж. очи-тѣ ти , и 8паменія-та, и чудеса-та, и крѣпкж-тж. ржкж, и проетрѣнжrL мышцж, съ които тя Господь Бога
твой изведе: така ще направи Господа
Богъ твой на всичкы-тѣ народы отъ кон20 то ся ты боишь. Още и стършены ще
проводи Господь Богъ твой на тѣхъ, додѣ
ся истрѣбятъ които cæ; останжли исжся
21 скрыли отъ лице-то ти. Да ся не убоишь
отъ тѣхъ: защото Господь Богъ твой е
въ срѣдъ тебе. Богъ великъ и стра22 шенъ. И ще искорени Господь Богъ твой
малко по малко тѣзи народы отъ лице
то ти : не можешь гы ты истрѣби скоро,
за да ся ие умножатъ вьрзъ тебе пол23 скы-тѣ звѣрове. Но Господь Богъ твой
ще ти гы прѣдаде, и ще гы докара въ
голѣмо смятеніе, така що тѣ ще погы24 нжтъ. И ще прѣдаде царіе-тѣ имъ въ
ржкж.-тж ти, и ще погубишь име-то имъ
отъ подпебеснжііБ : никой не ще може
да устои прѣдъ тебе, додѣ гы пстрѣбишь.
25 Кумиры-тѣ на богове-тѣ имъ изгорѣте
съ огнь : да не пожелаешь да земешь за
себе си сребро-то или злато-то което е
вьрхъ тѣхъ, за да ся не впримчишь въ
него; понеже то е мьрзость Господу
26 Богу твоему. И да не внесешь гнусотж
въ домъ-тъ си, за да не станешь пре
клѣтъ, както «6ÌL: да имашь съвьршенно
Гл. 8,
ВТОРОЗАКОНІЕ.
601
отвращеніе отъ неіж, и да ти бжде съвсѣмъ гнусно; защото е проклѣтія.
ГЛАВА 8.
1Всичкы-тѣ заповѣди, които ви заповѣдувамъ азъ днесь, да внимаете да гы вър
шите, за да живѣете, и да ея умножите,
и да влѣзете и наслѣдите земіж-тж, за
2 коіжто ся клѣ Господь на отцы-тѣ ви. И
да помнишь всичкый-тъ пжть по който тя
води Господь Богъ твой въ тыя четыридесеть годины по пустынігь-тж, за да тя
смири, да тя опыта, за да познае що
има въ сьрдце-то ти, да ли ще упазишь
3 заповѣди-тѣ му, или не. И смири тя, и
остави тя да огладнѣешь, и храни тя
съ маннљ, (коЈљто ты не знаяше, и отци-тѣ ти не знаяхіь), за да ти покаже
че человѣкъ не живѣе само съ хлѣбъ,
но съсъ всяко слово което исхожда изъ
4 уста-та Господни живѣе человѣкъ. 0блѣкла-та ти не овехтѣхж на тебе, нито
нога-та ти е отекла въ тѣзь четыридесеть
5 годины. Ще познаешь прочее въ сьрд
це-то си, че както человѣкъ наказува
сына си, така Господь Богъ твой тя на6 казува. За това да пазишь заповѣди-тѣ
на Господа Бога твоего, да ходишь въ
пж.тпща-та му п да ся бопшь отъ него.
602
В T О P О 3 A К О ÎH &.
Рл. 8.
Защото Господь Богъ твой тя завожда
въ земж добрж, въ земііь на водны рѣкы, на истопницы и бездны, които извп8 ратъ въ долове и планины : Въ земіж на
жито и ечимыкъ, и лозія, и смоквы, п
нарове; въ земігь на маслины и медъ;
9 Въ земііь дѣто ще ядешь хлѣбъ несъсъ
скудость, не ще да си лишенъ отъ нищо
въ некь; въ земіа на коіато каменіе-іѣ
са желѣзо, и отъ горы-тѣ й ще ископа
ешь мѣдь.
10 Когато ядешь и ся насытишь, да
благословишь Господа Бога твоего за до11 бра-та земіж, коіато ти едалъ. Внимай
да не забравишь Господа Бога твоего, и
да не прѣстапяшь заповѣди-тѣ му, и садове-тѣ му, и повелѣнія-та му, конто ти
12 азъ заповѣдвамъ днесь : Да не бы като
ядешь и ся насытишь, и съградишь до13 бры кащы, и ся населишь, И говеда-та
ти, и овцы-тѣ ти ся умножатъ, и ся умножи сребро-то ти и злато-то ти, и
14 всичко що имашь ся умножи. Да не бы
ся тогазь прѣвъзнесло сьрдце-то ти, та
забравишь Господа Бога твоего, който тя
нзведе изъ Егыпетска-та земіж, изъ домъ15 тъ на рабство-то : Който тя прѣведе прѣзъ
тази голѣма и страшна пустыніа, àто имаше горителны зміи, скорпіи, и су
ша, дѣто нѣмаше вода; който ти извади
7
Гл. 9.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
603
16 водж изъ твьрдый-тъ камыкъ : Който тя
храни въ пустыніж-тж. съ маннљ, којљто не знаяхж. отци-тѣ ти, за да тя сми
ри, и да тя опыта, да ти направи добро
17 въ сетнины-тѣ ти: И да не бы даречешь
въ сьрдце-то си : Сила-та ми, и крѣпостьта на р2б.кж-тљ ми, спечалихљ ми това
18 богатство. Но да помнишь Господа Бога
твоего; защото той е който ти дава сиЛЉ да придобывашь богатство, за да утвьрди завѣтъ-тъ си, за който ся клѣ на
отцы-тѣ ти, както днесь.
19 Ако ли забранишь Господа Бога твоего,
и отидешь слѣдъ другы богове, и служишь
имъ, и поклонишь имъ ся, свидѣтелствувамъ на васъ днесь, че съвсѣмъ ще ся
20 истрѣбите : Както народи-тѣ които Го
сподь истрѣбва отъ лице-то ви, така ще
ся истрѣбите ; защото не послушахте гласъ-тъ на Господа Бога вашего.
ГЛАВА 9.
1 Слушай,
Израилю :
ты
прѣминувашь
днесь Іорданъ за да влѣзешь да наслѣ
дишь народы по голѣмы и по силны
отъ тебе, градове голѣмы и оградены
2 до небе-ТО, Людіе великы и высокы, Енаковы-тѣ сынове, които позиавашь, и си
чулъ, Кой може да устои прѣдъ Енако-
604
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 9.
3 вы-тѣ сынове? Знай прочее днесь че Іеова Богъ твой е прѣдходящій прѣдъ тебе:
огнь пояждаіощій е, той ще гы петрѣби, и той ще гы низложи прѣдъ тебе,
и ще гы изгонишь, и скоро ще гы по4 губишь, както ти рече Господь. Когато
Господь Богъ твой гы изгони отъ лице
то ти, да не думать въ сьрдце-то си и
да не речешь : За моіщ-тж правдж мя въ
веде Господь да иаслѣдііБ тжзи земіж;
но за нечестіе-то на тѣзи народы гыиз5 гонва Господь отъ лице-то ти. Не за
твоіж-тж правдж, ннто за правость-тж на
сьрдце-то ти, влазишь да наслѣдишь земіж-тж имъ ; но за нечестіе-то на тѣзн
народы Господь Богъ твой гы изгонва
отъ лице-то ти, и да увѣри думж-тж
за коіжто ся клѣ Господь на отцы-тѣ ти,
на Авраама, Исаака и Іакова.
6 Знай прочее че Господь Богъ твой ти
дава тжзи добрж земіж да іж наслѣдишь
не за твоіж-тж правдж; защото сте лю7 діе жестоковыйни. Помни, да не забравишь, колко СИ раздражавалъ Господа
Бога твоего въ пустыніж-тж: отъ който
день излѣзохте изъ Егыпетскж-тж земіж,
додѣто стигнжхте до това мѣсто, вы сте
были непокорни Господу.
8 И въ Хоривъ раздражихте Господа,
и прогнѣва ся на васъ Господь да выис-
Гл. 9.
ВТОРОЗАКОНІЕ
605
9 трѣби. Когато азъ възлѣзохъ на горљТЉ да земж. камеины-тѣ плочы, плочы-тѣ
па завѣтъ-тъ който направи Господь съ
васъ, тогазь останжхъ на горж-тљ четыридесеть дни и четыридесеть нощы : хлѣбъ не ядохъ, и водљ не ннхъ.
ЮИ даде ми Господь двѣ-тѣ каменны плочы, написаны съ Божій пьрстъ; и на
тѣхъ йтбжж написаны всичкы-тѣ думы, кон
то говори вамъ Господь на горж-тж. изъ
срѣдъ огнь-тъ въ день-тъ на събраніе11 то. И въ свьршаніе-то на четыридесетьтѣ дни и четыридесеть-тѣ нощи, даде ми
Господь двѣ-тѣ каменны плочы, плочы-тѣ
12 на завѣтъ-тъ. И рече ми Господь : Стани,
слѣзь скоро отъ тукъ ; защото твои-тѣ людіе, които изведе ты изъ Егыпеть, развратихж ея: скоро ся уклонпхж отъ
пжть-тъ който имъ заповѣдахъ: папра13 вихж си идолъ излѣянъ. Говори ми още
Господь и рече: Видѣхъ тѣзи людіе, и
14 сто, людіе жестоковыйни сж: Остави мя
да гы истрѣбіж, и да погубкь име-то
имъ отъ поднебеснжіж ; а тебе ще направіж народъ по силенъ и по голѣмъ
15 отъ тѣхъ. И обърнжхъ ся, и слѣзохъ
отъ горж-тж, и гора-та горѣше съ огнь,
и двѣ-тѣ плочи на завѣтъ-тъ бѣхж въ
16 двѣ-тѣ ми ржцѣ. И видѣхъ, и ею бѣхте
съгрѣщили противъ Господа Бога вашего,
606
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 9.
бѣхте си направили теле лѣяно; бѣхте
ся уклонили скоро отъ пжть-тъ, който ВИ
17 заповѣда Господь. И зѣхъ двѣ-тѣ плочы,
та гы хвьрлихъ изъ двѣ-тѣ си ржцѣ, и
18 строшихъ гы прѣдъ очи-тѣ ви. И припаднжхъ прѣдъ Господа, както понапрѣдъ, четыридесеть дни и четыридесеть
нощи; хлѣбъ не ядохъ, и водљ не нихъ,
за всичкый-тъ ви грѣхъ що съгрѣпінхте,
и направихте зло-то прѣдъ Господа, за
19 да го раздражавате. Защото ся уплашихъ
отъ гнѣвъ-тъ и ярость-тж съ коіжто Го
сподь ся бѣше разгнѣвалъ на васъ да вы
истрѣби. Но Господь йія послуша п тозь
20 пжть. И бѣше Господь разяренъ много
на Аарона щото да го погуби; и помолихъ ся и за Аарона въ онова врѣме.
21 И зѣхъ грѣхъ-тъ ви, теле-то което на
правихте, и изгорихъ го съ огнь, и счукахъ го, и стрыхъ го, додѣ станд. дре
бно като прахъ ; и хвьрлихъ прахътъ му въ потокъ-тъ който тече отъ горљ-тљ.
22 И въ Таверж, и въ Массж, и въ
23 Кывроѳъ-аттаавж, разгнѣвахте Господа. И
когато Господь вы испроводи отъ Кадисъварниирече: Възлѣзте танаслѣдѣте земіжтж коіжто ви давамъ, тогазь вы ся не по
корихте на повелѣніе-то на Господа Бога
вашего, н не повѣрвахте въ него, ниіо
Гл. 10.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
607
24 послушахте гласъ-тъ му. Непокорливи
быдохте Господу, отъ който день вы познавамъ.
25 И припаднжхъ прѣдъ Господа прѣзъ
четыридесеть-тѣ дни и четыридесеть-тѣ
нощи въ които бѣхъ припаднжлъ, защото
26 Господь рече да вы истрѣби. И молихъ
си Господу и рѣкохъ : Господи Іеова, не
истрѣбвай людіе-тѣ си и наслѣдіе-то си,
които си избавилъ съ величіе-то си, кои
то си извелъ изъ Егыпетъ съ крѣпкж.
27 рљкљ. Помени рабы-тѣ си, Авраама, Исаака и Іакова: не ся призирай на жестокость-таь на тѣзи людіе, нито на не
честіе-то имъ, НИТО на грѣхъ-тъ имъ :
28 За да не рекжтъ жители-тѣ на тжіж.
земіж, изъ коіжто си ны извелъ: Понеже
Господь не можё да гы въведе въ земііьТЉ, за коігьто имъ ся бѣ обѣщалъ, и по
неже гы ненавидяше, изведе гы за да гы
29 погуби въ пустынй&-тж. И тѣ сж твои
людіе, и твое наслѣдіе, които си извелъ
съ голѣмж-тж си силж, и съ прострѣижТЖ СИ мышцж.
ГЛАВА 10.
1 Въ онова врѣме рече ми Господь : Издѣлай си двѣ каменны плочы като пьрвы-тѣ, и възлѣзь при мене на горж-
608
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 10.
тљ, и направи си дьрвеиъ ковчегъ.
2 И азъ ще напишж на плочы-тѣ думытѣ които бѣхж на пьрвы-тѣ плочы, кон
то строши ты, и да гы туришь въ ков3 чегъ-тъ. И направихъ ковчегъ отъ I
дьрво ситтимъ, и издѣлахъ двѣ каменны
плочы като пьрвы-тѣ, и възлѣзохъ на гоPL-rL съ двѣ-тѣ плочы въ ржцѣ-тѣ си.
4 и написа той на плочы-тѣ, както бѣ на
писано поиапрѣдъ, десеть-тѣ заповѣди,
които говори вамъ Господь на горљ-тж,
изъ срѣдъ огнь-тъ, въ день-тъ на съ5 браніе-то ; и даде гы Господь менѣ. И обърнжхъ СИ и слѣзохъ отъ гор2ь-тж, и
турихъ плочы-тѣ въ ковчегъ-тъ, който
направихъ, за да бтьджтъ тамъ, както
ми заповѣда Господь.
6 И дигнжхљ ся Израилеви-тѣ сынове
отъ Вироѳъ Венеяканъ въ Мосерж.
Тамъ умрѣ Ааронъ, тамъ ся и погребе;
и священствова Елеазаръ сынъ му вмѣ7 сто него. Отъ тамъ ся днгнжхж въ Гадгадъ, и отъ Гадгадъ въ Іотваѳж, земіж
на водны рѣкы.
8 Въ онова врѣме отдѣли Господь Левіино-то племе, да носи ковчегъ-тъ на
завѣта Господень, да стой прѣдъ Господа
за да му слугува, и да благославя въ
9 име-то му, до днесь. За това нѣматъ
Лсвити-тѣ дѣлъ плп наслѣдіе между бра-
Гл. 10.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
609
тія-та си: Господь е тѣхно-то наслѣдіе,
както Господь Богъ твой имъ ся обѣща.
10 И азъ стояхъ на горж-тж, както понапрѣдъ, петыридесеть дни и четыриде- сеть ноиди ; и послуша мя Господь и
тозь пжть, Μ не рачй Господь да тя no
il губи. И рече ми Господь : Стани, прѣдиди прѣдъ тѣзи людіе, за да влѣзжтъ и
наслѣдятъ земіж-тж, за коіжто ся клѣхъ
на отцы-тѣ имъ да іж дамъ на тѣхъ.
12 И сега, Израилю, що иска Господь
Богъ твой отъ тебе, ако не да ся боишь отъ Господа Бога твоего, да ходишь
по всичкы-тѣ му пжтища, и да го обычашь, и да служишь на Господа Бога
твоего съсъ всичко-то си сьрдце, и съсъ
13 всичкж-тж си душж, Да пазишь заповѣди-тѣ на Господа, и повелѣнія-та му, кон
то азъ ти заповѣдвамъ днесь за добро14 то ти? Ето небе-ТО, и небе-то на небеса-та, земя-та, и всичко-то що е на неіж
15 е на Господа Бога твоего. Но само от
цы-тѣ ти прѣдпочте Господь, и гы въз
люби, и нзбра васъ сѣме-то имъ по тѣхъ,
отъ всичкы-тѣ людіе, както видите днесь.
16 Обрѣжѣте прочее краекожіе-то на сьрдце-то си, и не бывайте вече жестоко17 выйни. Защото Іеова Богъ вашъ е Богъ
на богове-тѣ, и Господь на господаритѣ. Богъ великый, крѣпкый и страшный,
20
610
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 11.
който не гледа на лице, и не пріема
18 даръ; Който прави сждъ на сираче-то
и на ВДОВИЦЖ-ТЉ, и обыча чужденецъ-тъ,
19 комуто дава хранљ и облѣкло. Оби
чайте прочее чужденецъ-тъ; защото н
вы бѣхте чужденци въ Егыпетскж-тм
20 земпБ. Отъ Господа Бога твоего да ся
боишь; нему да служишь, и при него
да бждешь прилѣпенъ, и въ име-то му
21 да ся кьлнешь. Той е хвала твоя, и
Той е Богъ твой, който е направилъ
за тебе тыя голѣмы и страшны дѣла,
22 които видѣхж. очи-тѣ ти. Съсъ седмдесеть душы слѣзохж. отци-тѣ ти въ Еги
петъ, а сега Господь Богъ твой направи
тя многочисленъ, като звѣзды-тѣ на небе-то.
ГЛАВА 11.
1 Обычай прочее Господа Бога твоего, п
пази зардічванія-та му, и повелѣнія-та
му, и сждове-тѣ му, и заповѣди-тѣ му,
пріззъ всичкы-тѣ см дни.
2 И знайте днесь, защото не говорія иа
чада-та ваши, които не познахж, и кон
то не видѣхж наказаніе-то на Господа
Бога вашего, величества-та му, крѣпкжТЉ му ржклі, и пространн2Ь-тж му мыш3 цж, И знаменія-та му, и дѣла-іа му,
Гл. 11.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
611
които направи въ срѣдъ Егыпетъ про
тивъ Фараона Егыпетскый-тъ царь и про4 тивъ всичкж-тж. му земіж, И що напра
ви на воинство-то на Егыптяны-тѣ, на
коніе тѣ имъ, и на колесницы-тѣ имъ,
когато вы гоняхж отдиръ, какъ направи
да гы потопятъ воды-тѣ на Червено-то
5 море, и Господь гы погуби до днесь, И
що направи вамъ въ пустыніж-тж, додѣ
6 да дойдете до това мѣсто, И що направи
на Даѳана и Авирона сынове-тѣ на Еліава сына Рувимова, какъ отвори уста-та
си земя-та, та гы погълна;, и домородіята имъ, и піатьры-тѣ имъ, и всипкый-тъ
имъ имотъ, въ срѣдъ всичкый-тъ И7 зраиль : Но вапін-тѣ очи видѣхя. всичкы-тѣ голѣмы дѣла Господни, които той
8 направи. За това да пазите всичкы-тѣ
заповѣди, които ви азъ заповѣдвамъ днесь:
за да бждете дерзновении, и да влѣзете,
и наслѣдите земігь-тж, въ коіжто отхо9 ждате за да къ наслѣдите : И да ся продължатъ дии-тѣ ви на земіж-тж, за коігьто ся клѣ Господь на отцы-тѣ ви да іж.
даде на тѣхъ, и на сѣме-то имъ, земіж
въ кокьто тече млѣко и медъ.
10 Защото земя-та, въ коіжто влазишь да
іж наслѣдипіь, не е както Егыпетскж-тж
земіж, изъ коіжто излѣзохте, дѣто сѣяше сѣме-то си, и напояваше съ ногж-
612
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 11.
11 тж си, като градинж. на зеліе : Но зе
мя-та, въ коіжто прѣминувате да ім на
слѣдите, земя е на горы п долове; отъ
12 дъждь-тъ на небе-то nie водљ : Земя, за
коііьто Господь Богъ твой ся грыжи; очитѣ на Господа Бога твоего сж. всякога
вьрху неіж, отъ начало-то на годинж-тм
и до свьршъкъ-тъ на годипж-тж.
13 И ако прилѣжно послушате заповѣди-тѣ ми, които ВИ азъ заповѣдувамъ
днесь, да обычате Господа Бога вашего,
и да му служите съсъ вснчко-то си сьрд14 це, и съсъ всичкж-тж си душж, Тогазь
пде дамъ дъждь-тъ на земіж-тжі ви на
врѣме-то му, ранный-тъ и късный-тъ, п
ще съберешь жито-то си, и вино-то сп,
15 и елей-тъ си. И ще дамъ трѣвж на твоитѣ полета за скотове-тѣ ти, и ще ядепіь
и ще ся насытишь.
16 Внимайте въ себе си, да не ся прѣльсти сьрдце-то ви, и прѣстжпите, и по
служите на другы богове, и имъ ся по17 клоните: Та ся распали гнѣвъ-тъ на
Господа противъ васъ, и той затвори небе
то, да не иде дъждь, и земя-та да не
даде плодъ-тъ си: и ся нстрѣбите скоро
отъ добрж-тж земіж, коіжто ви дава Го
сподь.
18 Турѣте прочее тѣзи мои думы въ сьрд
це-то си, и въ душж-тж си; и вьржѣте ί
Гл. 11.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
613
гы въ знакъ на ржкж-тж си, и да бж19 джтъ като надчелія между очн-тѣ ви. И
да учите на тѣхъ чада-та си, и да го
ворите за тѣхъ, когато сѣдншь въ кжщж-тж си, и когато ходишь по пж.ть-тъ,
20 и когато легашь, и когато ставашь. И
да гы напишешь на прагове-тѣ на кж21 щж-тж си, и на врата-та си : За да ся
умножатъ дни-тѣ ви, и дии-тѣ на чада
та ви, на земьб-тж за коіжто ся клѣ Го
сподь на отцы-тѣ ви да даде на тѣхъ,
колкото небесны-тѣ дни на земіж-тж.
22 Понеже ако упазите прилѣжно вснчкы-тѣ тыя заповѣди, които ви азъ заповѣдвамъ, да гы вьршнте, да обычате Го
спода Бога вашего, да ходите во всичкытѣ иеговы пжтища, и да сте прилѣпени
23 нему, Тогазь ще изгони Господь всичкы
тѣзи народы отъ лице-то ви, п ще на
слѣдите народы по голѣмы п по силны
24 отъ васъ. Всяко мѣсто, дѣто стжпи стъпка-та на нозѣ-тѣ ви, ваше ще бжде : отъ
пустыннь-тж и Ливанъ, отъ рѣкж-тж, рѣкж-тж ЕвФратъ, и дору до западно-то мо25 ре, ще бжде прѣдѣлъ-тъ ви. Никой не
ще може да устои прѣдъ васъ: Господь
Богъ вашъ ще тури страхъ и трепетъ
отъ васъ по лице-то на всичкж-тж земіж на коіжто стжпите, както ви рече.
26 Eto, азъ полагамъ днесь прѣдъ васъ
614
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 12.
27 благословеніе и клѣтвхТі: Благословеиіето, ако послушате заповѣди-тѣ на Господа
Бога вашего^ конто ви азъ заповѣдувамъ
28 днесь, И клѣтвж-тж, ако не послушате
заповѣди-тѣ на Господа Бога вашего, по
кръшнете отъ пжть-тъ когото ви азъ запо
вѣдувамъ днесь, та да послѣдуватс другы
богове, конто не сте познавали.
29 И когато Господь Богъ твой тя въведе
въ земіж-т2ь, въ коіжто отхождашь за да
à наслѣдишь, да положишь благосло
веніе-то на ropL-iL Гаризинъ, а клѣтвж30 тіь на гор;ь-тж Гевалъ. Не еж ли тѣ оітамъ Іорданъ, при пжть-тъ който е къмъ
западъ на слънце-то, въ земкь-тж на Хананейцы-тѣ, които живѣіжтъ въ поле-то
среицж Галгалъ, при джбове-тѣ Морехъ?
31 Зайчото вы прѣминувате Іорданъ за да
влѣзете да наслѣдите земіж-тж, коіжто
Господь Богъ вашъ ви дава, и ще à на32 слѣдите, и ще ся населите въ неіж. И да
внимаете да вьршите всичкы-тѣ повелѣ
нія и сждове-тѣ конто азъ турямъ прѣдъ
васъ днесь.
ГЛАВА 12.
1 Тія сж повелѣнія-та и сждове-тѣ, които
ще внимаете да правите въ тжзн земіж
коіжто Господь Богъ на отцы-тѣ ти дава
Гл. 12.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
615
тебѣ да is наслѣдишь, въ веичкы-тѣ дни
въ конто живѣете на земкь-тж.
2 Да разорите всичкы-тѣ мѣста, дѣто народи-тѣ, които ще завладѣете, служихљ
на богове-тѣ си, по высокы-тѣ горы, и
по хълмове-тѣ, п подъ всяко зелено дьрво:
3 И да съсыпете жьртвеиннцы-тѣ имъ и
строшите стълпове-тѣ имъ, и изгорите съ
огнь Ашеры-тѣ имъ, и съсѣчете идолы-тѣ
на богове-тѣ имъ, и погубите имсиа-та
имъ отъ онова мѣсто.
4 Вы да не направите такыва нѣща за
5 Господа Бога вашего : Но на мѣсто-то,
което Господь Богъ вашъ избере отъ всич
кы-тѣ ваши племена, за да положи име-то си тамъ, жилище-то му да тьр6 сите и тамъ да идете : И тамъ да при
носите всесъжженія-та си, и жьртвы-тѣ
си, и десетъцы-тѣ си, и възвышаемы-тѣ
приношенія на ржцѣ-тѣ си, и обрпчанія-та
си, и самоволны-тѣ си приношенія, и пьрЕородны-тѣ отъ говеда-та си и отъ овцы7 тѣ си : И тамъ да я дете прѣдъ Господа
Бога вашего, и да ся веселите, вы и
челяди-тѣ вп, въ всичко на каквото ту
рите ржцѣ, въ каквото тя е благословилъ
Господь Богъ твой.
8 Да не правите споредъ всичко което
правимъ ный днесь тукъ, всякой онова
9 което му ся вижда за добро. Защото не
616
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 12.
сте дошли още въ упокоеніе-то и въ на
слѣдіе-то, което ви дава Господь Богъ
10 вашъ. Но когато прѣйдете Іорданъ, и
ся населите на земыі-тж. коыіто ви Го
сподь Богъ вашъ дава да наслѣдите, и
ВИ даде упокоеніе отъ всичкы-тѣ ви не
пріятели наоколо, та ся населите безо11 пасно, Тогазь на мѣсто-то, което избере
Господь Богъ вашъ, да насели тамъ име
то си, тамъ да приносите всичко що вп
заповѣдувамъ : всесъжженія-та си, и жьртвы-тѣ си, десетъцы-тѣ си, и възвышаемы-тѣ приношенія наржцѣ-тѣ си, и всич
кы-тѣ си избранны обричанія, конто
12 сте обрекли Господу: И да ся веселите
прѣдъ Господа Бога вашего, вы, и сынове-тѣ ви, и дъщери-тѣ ви, и раби-тѣ
ви, и рабыни-тѣ ви, и Левитинъ-тъ конто
е отъ вжтрѣ врата-та ви; защото той
нѣма дѣлъ НИТО наслѣдіе съ васъ.
13 Внимай на себе си, да не бы да при
несешь всесъжженія-та си на всяко мѣ14 сто което видишь : Но на това мѣсто,
което избере Господь въ едно отъ племена-та ти, тамъ да приносишь всесъж
женія-та си, и тамъ да правишь всичко
що ти заповѣдувамъ.
15 Можешь обаче въ всичкы-тѣ твои жи
лища да колешь и да ядешь месо, по
всичко-то желаніе на душж-тхж тн, спо-
Гл. 12.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
617
редъ благословепіе-то, което ти е далъ
Господь Богъ твой: нечистый и чистый
могутъ да ядх'ьтъ отъ него, както отъ
16 сьрнж, и както отъ елень. Само кръвьтж да не ядете; на seivià-iL да нь из
ливате като водж.
17 Не можешь да ядешь отъ вжтрѣ врата-та си, десетъкъ-тъ на жито-то си, или
на вино-то си, или на елей-тъ си, или
пьрвородны-тѣ на говеда-та си, или на
овцы-тѣ си, НИТО нѣкое отъ обричанія-та
си които си обреклъ, нито самоволны-тѣ
си приношенія, или възвышаемы-тѣ при18 ношенія на ржцѣ-тѣ си. Но тѣхъ да ядешь прѣдъ Господа Бога твоего, на мѣ
сто-то което избере Господь Богъ твой,
ты и сынъ ти, и дъпдеря ти, и слуга-та
ти, и слугыня-та ти, и Левитинъ-тъ който
е отъ вжтрѣ врата-та ти; и да ся весе
лишь прѣдъ Господа Бога твоего, въ чсич19 ко на каквото туришь ржкж. Внимай
на себе си да не оставишь нѣкога Левитииъ-тъ, колкото врѣме живѣешь на
земіж-тж си.
20 Когато разшири Господь Богъ твой
прѣдѣлы-тѣ ти, както ти ся обѣща, н
речешь: Ще ямъ месо, (защото желае
душа-та ти да яде месо,) можешь да
ядешь месо, по всичко-то желаніе на
21 душж-тж ти. Ако мѣсто-то, което Го-
618
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 12.
сподь Богъ твой избра да положи тамъ
име-то си, отстой много далечь отъ
тебе, тогазь да колешь отъ говеда-та си,
и отъ овцы-тѣ си, които ти е далъ Го
сподь, както ти заповѣдахъ, и да идешь
въ жилища-та си по всичко-то желаніе
22 па душж.-тљ ти. Както си яде сьрна и
елень, така ще гы идешь : нечистый и чи
стый могжтъ да иджтъ отъ тѣхъ безъ
23 разликж.. Само строго да си вардишь да
не идешь кръвь; защото кръвь-та е жпвотъ-тъ; и не быва да идешь животъ-тъ
24 съ месо-то. Да іж не идешь ; на земіж25 тж да à изливашь като водж. Да іж не
идешь; за да ти бжде добрѣ, на тебе и
иа чада-та ти слѣдъ тебе, когато пра
вишь право-то прѣдъ Господа.
26 Но посвищеніи-та си колкого имашь,
и обричанія-та си, да земешь, та да идешь на мѣсто-то което избере Господь,
27 И да принесешь всесъжженія-та си, ме
со-то и кръвь-тж, вьрхъ олтарь-тъ на Го
спода Бога твоего: кръвь-та на жьртвытѣ ти ще ся излѣе въ олтарь-тъ на Го
спода Бога твоего, а месо-то ще изѣдешь.
28 Внимай и слушай всичкы-тѣ тыя думы
които ти заповѣдувамъ ; за да ти бжде
добрѣ, на тебе и на чада-та ти слѣдъ
тебе во вѣкъ, когато правишь добро-то н
право-то прѣдъ Господа Бога твоего.
Гл. 13.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
619
Когато Господь Богъ твой истрѣби народы-тѣ отъ лице-то ти, дѣто отхождашь да
гы наслѣдишь, и когато гы наслѣдишь,
30 и ся населишь въ земіж-тж имъ. Внимай
на себе си, да ся не впримчишь да имъ послѣдувашь, когато ся истрѣбятъ отъ лице-то ти; и да не нздирувашь за боговетѣ имъ и говоришь : Както служахж
тія народи на богове-тѣ си, така и азъ
31 ще направіж. Да не направишь така Го
споду Богу твоему; защото всякж гнуС0ТЉ коньто Господь ненавиди, напра
виха тѣ на богове-тѣ си; понеже и сынове-тѣ си и дъщери-тѣ си изгаряха съ
32 огнь за богове-тѣ си. Всичко що ви заповѣдувамъ азъ, внимайте това да пра
вите : да не притуришь на него, нпто да
отнемешь отъ него.
29
ГЛАВА 13.
1 Ако въстане въ срѣдъ тебе пророкъ, или
съиовидецъ, и даде ти знаменіе или
2 чудо, И ся сбаде знаменіе-то, или чудото, за което ти говори и рече : Да идемъ
слѣдъ другы богове, които' ты не знаешь,
3 и да имъ служимъ. Да не слушать думы-тѣ на онзи пророкъ, или на онзи
съиовидецъ; защото вы искушава Господь
Богъ вашъ, за да познае дали обычате
620
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 13.
Господа Бога вашего, отъ всичко-то сп
4 сьрдце, и отъ всичкш-тж си душж. Го
споду Богу вашему да послѣдувате, и
нему да ся боите, и заповѣди-тѣ му да
пазите, и гласъ-тъ му да слушате, п
нему да служите, и при него да сте
5 прилѣпени. А онзи пророкъ, пли онзи
съновидецъ да ся умьртви; защото е го
ворилъ отступленіе отъ Господа Бога ва
шего, който вы изведе изъ Егвшетскљ-тљ
земіж, и вы избави отъ домъ-тъ на раб
ство-то, за да тя отбіе отъ путь-тъ, по
конто ти заповѣда Господь Богъ твой да
ходишь; така да истрѣбишь зло-то отъ
срѣдъ си.
6 Ако тя убѣждава скрытомъ братъ ти,
сынъ-тъ на майку ти, или сынъ тп,
или дъщеря ти, пли жена-та на пазуХхУ-ту ти, или пріятель-тъ ти който е
като душа-та ти, и репе: Да идемъ п
да служимъ на другы богове, конто не
7 си знаялъ ты, нито отци-тѣ тп, (Отъ богове-тѣ на тѣзи народы, конто су около
васъ, или близу при тебе, или далечь отъ
тебе, отъ единый-тъ край на земкь-ту до
8 другый-тъ) ; Да му не съизволишь, нито
да го слушашь, нито да го пощади око
то ти, нито да го пожалишь, нито да го
9 скрыешь ; Но непрѣмѣнно да го умьртвишь ; рука-та ти да буде пьрва вьрхъ
Гл. 13.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
621
него за да го умьртвпшь, и послѣ ржЮка-та на всичкы-тѣ людіе. И да го убіешь
съ каменіе, да умре; защото поиска да
тя отбіе отъ Господа Бога твоего, който
тя изведе изъ Егыпетскж-тж земігь, изъ
11 домъ-тъ на рабетво-то. И всичкын Израпль като чуіжтъ ще ся убокьтъ; и не
ще да направятъ вече въ срѣдъ тебе та
кова зло.
12 Ако чуешъ въ нѣкой отъ градове-тѣ,
конто Господь Богъ твой ти дава за да
13 ся населишь тамъ, че ся говори : Лоши
человѣци СЉ излѣзли отъ срѣдъ тебе,
и отбиха; жители-тѣ на градъ-тъ сн и
рекоха; : Да идемъ, да служимъ иа дру14 гы богове, които не знаешь, Тогазь да
разыскашь, и испыташь, и добрѣ да издиришь, и това нѣпдо ако е истинно м
вѣрно, ако таквая гнусота е сторена въ
15 срѣдъ тебе, Непрѣмѣнно да поразишь жителн-тѣ на онзи градъ съ остро-то на
иожъ-тъ, и да истрѣбишь като проклѣто
нѣш;о него, и всичкы-тѣ що са; въ него,
п скотове-тѣ му, съ остро-то на кожъ-тъ.
16 И да съберешь всичкы-тѣ му корысти въ
срѣдъ стъгдж-та; му, и да изгоришь
съ огнь градъ-тъ и всичкы-тѣ му коры
сти съвсѣмъ да изгоришь за Господа
Бога твоего ; и да бжде вѣчно той раз17 валины; вече да ся не съгради. И да
622
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 14.
ся не залѣпи за рж.каі-тж ти нищо оіъ
проклѣтіѣь-тдк : за да ся върне Господь
отъ ярость-тж. на гнѣвъ-тъ си, и да тн
даде милость, и да тя помилува, и дата
умножи, както ся клѣ на отцы-тѣ ти,
18 Ако послушать гласъ-тъ на Іеова Бога
твоего, за да пазить всичкы-тѣ му за
повѣди, които ти заповѣдувамъ диесь, да ‘
править право-то прѣдъ Господа Бога
твоего.
ГЛАВА 14.
1 Вы сте сынове на Господа Бога ватего:
да не правите по тѣло-то си нарѣзванія, НИТО да правите плѣтивость между
2 очи-тѣ си за мьртвецъ. Защото сте людіе святи на Господа Бога ватего ; и из
бра васъ Господь, за да сте народъ соб
ственъ нему, отъ всичкы-тѣ народы кон
то сж по лице-то на земіж-тж.
3 Да не ядеть нищо гнусно. (4) Тія
сж скотове-тѣ, които ще ядете: говедо5 то, овца-та, и коза-та, Елснь-тъ, и сьрна-та, и сайгакъ-тъ, и дивый-тъ ярецъ,
и пигаргъ-тъ, и ориксъ-тъ, и камило6 пардъ-тъ. И всяко четвероного което има
ногж раздвоенж, и копыто расцѣнено
на два ногта и прѣгрызва помежду че7 твероногы-тѣ, тѣхъ да ядете. Но отъ кои-
Гл. 14.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
623
то прѣгрызватъ, или отъ които иматъ
копыто раздвоено и расцѣпено да не ядете тыя: камилж-тж, и заяцъ-тъ, и кро
ликъ тъ ; защото прѣгрызватъ, но нѣматъ
раздвоено копыто: тѣ сљ за васъ нечи8 сти : И свиніж-тж, защото има копыто
раздвоено, но не прѣгрызва; нечиста е
за васъ; отъ месо-то имъ да не ядете,
НИТО до трупове-тѣ имъ да ся прикоснете.
9 Отъ всичкы-тѣ що сж у воды-тѣ, тыя
да ядете: всичкы-тѣ които иматъ крыла
10 и люспы да ядете; Но всичкы които иѣматъ крыла и люспы,. да не ядете; не
чисты сж за васъ.
11 Всякж птіщж чист/Ж да ядете. (12) А
тыя сж които нѣма да ядете : орелъ-тъ, и
13грнФъ-тъ, и морскый-тъ орелъ, И пи-іякъ-тъ, и соколъ-тъ, и сжпъ-тъ по видъ14 тъ му, и всякой вранъ по видъ-тъ му,
15 И камилоптіща-та, и сова-та, и кукови16 ца-та, и ястребъ-тъ по видъ-тъ му, И
ноппіый-тъ вранъ, и ивинъ-тъ, и лебедъ17 тъ, И неясыть-та, и сипъ-тъ, и лиликъ18 тъ, И щръкъ-тъ, и цапля-та по видъ-тъ
19 и, и вдодъ-тъ, и прилѣпъ-тъ. И всичкытѣ крылаты пълзящи нечисты сж за васъ ;
20 не ще да ся яджтъ. Всяклі птицж чистж ще ядете.
21 Никаквж мьршж да не ядете; (на чужденецъ-тъ, който е отъ вжтрѣ врата-та
624
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 14
ти, можешь да à давать, да іж яде; илі
да ж продавать на другоземецъ); защото вы сте людіе святи на Господа Бога
вашего. Да не сваришь яре въ млѣко-те
на маикљ му.
22
Давай непрѣмѣнно десетъкъ-тъ отъ
всичкы-тѣ си произведенія които си по
сѣялъ, които производи нива-та ти вся23 кљ година. И да ядешь десетъкъ-тъ на
жито-то си, на вино-то си, и на масло
то си, и пьрвородны-тѣ отъ говеда-та си,
и отъ овцы-тѣ си, прѣдъ Господа Бога
твоего, на мѣсто-то, което избере за да
положи име-то си тамъ; за да ся нау
чишь да ся боишь всякога отъ Господ»
Бога твоего.
24 Ако ли е пжть-тъ много далечь за тебе
щото да не можешь да гы занесешь, по
неже е много далечь отъ тебе мѣсто-то,
което избере Господь Богъ твой sa да
положи тамъ име-то си, когато тя бла25 гослови Господь Богъ твой, Тогазь да гы
размѣнишь за сребро, и да вьржешь сребро-то въ РЖКЖ.-ТЉ си, и да идешь па
мѣсто-то което избере Господь Богъ
26 твой : И да дадешь сребро-то за каквото
нѣіцо пожелае душа-та ти, за говеда, или
за овцы, или за вино, или за спкерж,
или 3 а какво да е което бы пожелала
душа х*^ а ти : и да ядешь тамъ прѣдъ Го-
Гл. 15.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
625
спода Бога твоего, и да ся развеселишь,
27 ты и домъ-тъ ти, И Левитинъ-тъ които
е отъ вжтрѣ врата-та ти; да го не оста
вишь; защото той нѣма дѣлъ нито на■ слѣдіе съ тебе.
28 Въ свьршъкъ-тъ на третж.-тљ годинљ
да извадишь всичкый-тъ десетъкъ отъ про
изведеніе-то си ПрѢзЪ ОНЉНБ годинж, н
да го туришь отъ вжтрѣ врата-та си:
29 И Левитинъ-тъ, (защото нѣма дѣлъ нито
наслѣдіе съ тебе), и чужденецъ-тъ, и сираче-то, и вдовица-та, които сж отъ В2Ьтрѣ врата-та ти, да дохождатъ и да яджтъ, и да ся насытятъ; за да тя бла
гослови Господь Богъ твой въ всичкы-тѣ
дѣла на ржцѣ-тѣ ти, които ще работишь.
ГЛАВА 15.
1 Въ свьршъкъ-тъ на седмь годины да на-
2 правишь оставяиіе. И това е правило-то
на оставяніе-то : всякой заимодавецъ, който даде назаемъ на ближній-тъ си, да го
остави ; да го не иска отъ ближній-тъ си,
или отъ брата си; защото ся провъзгла3 сява оставяніе за Господа. Отъ чужде
нецъ-тъ можешь да го искашь ; по каквото има твое у брата ти, рљка-та ти да
4 го оставя : Додѣ да ся не намѣрва снромахъ между васъ ; защото Господь ще
626
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 15.
тя благослови много въ земь&-тж, коіжто ти Господь Богъ твой дава въ наслѣ5 діе за да іж владѣешь. Ако само съ прилѣжаиіе слушать гласъ-тъ на Господа
Бога твоего, за да внимаешь да правишь
всичкы-тѣ тыя заповѣди, конто тн азъ
6 заповѣдувамъ днесь, То Господь Богъ
твой ще тя благослови, както ти ся обѣіца; и ще давашь назаемъ на много на
роды, но ты не ще да земашь назаемъ;
и ще владѣешь надъ много народы, но
надъ тебе нѣма да владѣіжтъ.
7 Ако има у тебе снромахъ отъ братіята ти, отъ вжтрѣ въ нѣкой отъ врата-та
тп, въ зем1љ-тљ ти, коьмто Господь Богъ
твой ти дава, да не ожесточавашь сьрдце-то си, пито да затворишь ржкж-тж
8 си отъ брата си сиромахъ-тъ : Но непрѣмѣино да отворишь рљкж-тљ си къмъ
пего, и непрѣмѣино да му дадешь на за
емъ доволно за нуждљ-тж му, за какво9 то има потрѣбж. Внимай въ себе си, да
не влѣзелоша мысль въ сьрдце-то тп, таречешь : Приближава седма-та година, годи-.
на-та на оставяніе-то: и да не станс лука
во око-то ти противъ брата ти сиромахъ-тъ,
и му не дадешь, и извыка къмъ Го
спода противъ тебе, н бжде ти грѣхъ.
10 Да му дадешь непрѣмѣино, и сьрдце-то
тп да не скърби когато му давашь; по-
Гл. 15.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
627
неже за това ще тя благослови Господь
Богъ твой во всичкы-тѣ ти дѣла, и во
11 всичкы-тѣ ти прѣдпріятія. Защото нѣма
да исчезне сиромахъ отъ срѣдъ зем1љ-тж.
ти· за това ти азъ заповѣдувамъ, и казувамъ : Непрѣмѣино да отваряшь ржк2ьтщ си къмъ брата си, къмъ сиромахътъ си, и къмъ оскудный-тъ си на J6I>àTS си.
12 Ако ти ся продаде братъ ти, Евреинъ
или Еврейка, да ти слугува шесть го
дины, а въ седмж.-тж годинж да го нс13 пратишь свободенъ отъ себе си. И когато го испратишь свободень отъ себе си,
14 да го не испратишь празденъ : Непрѣмѣнно да го дарувашь съ нѣщо отъ ста
до-то си, и отъ гумно-то си, и отъ жлебътъ си; отв каквото тя е Господь Богъ
15 твой благословилъ, да му дадешь. И да
си напомнишь че и ты бѣше рабъ въ
Егыпетскж-тш земіж, и Господь Богъ
твой тя избави; за това и азъ ти запо
вѣдувамъ това нѣщо днесь.
16 Ако ли ти рече: Не излизамъ изъ
тебе; понеже обыча тебе и домъ-тъ ти,
17 защото е благополученъ съ тебе: Тогазь
да земешь шило, и да промушишь ухо-то
му на врата-та, и ще ти бшде рабъ за
вынжгы; и на рабыніш-тш си да папра18 вишь така. Да ти ся не види жестоко ко-
628
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 16.
гато го испратяшь свободенъ отъ себе
си; защото ти е слугувалъ двойно отъ
колкото уцѣненъ слуга, шесть годины;
и Господь Богъ твой ще тя благослови
во всичко що правишь.
19 Всичкы-тѣ пьрвородны, които ся раждатъ отъ говеда-та ти и овцы-тѣ тп
които VL мжжкы, да посвящавашь на
Господа Бога твоего; да не употрѣбншь
въ работаніе пьрвородно-то на говедо-то
си, НИТО острижешь пьрвородно-то на ов20 цы-тѣ си. Прѣдъ Господа Бога твоего
да го ядешь всякж годинж, ты и домъ ти,
на мѣсто-то което избере Господь.
21 Ако ли нма нѣкой порокъ, ако s хромо,
или слѣпо, или има нѣкой порокъ лошъ,
да го не принесешь жьртвж на Господа
22 Бога твоего. Отъ вжтрѣ врата-та си да
го ядешь като сьрнж. и като елень ; безъ
разликш, нечистый п чистый да ядятз.
23 Но кръвь-тж му да не ядешь : на земіш-тл да къ излѣешь като водљ.
ГЛАВА 16.
1 Пази мѣсецъ-тъ Авивъ, и прави пасххЪIL на Господа Бога твоего ; понеже въ
мѣсецъ Авивъ тя изведе Господь Богъ
2 твой изъ Егыпетъ прѣзъ нощь. И да жьртвувашь iiLvxL-rL на Господа Бога тво-
Гл. 16.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
629
его, отъ овцы и говеда, на мѣсто-то
което избере Господь за да насели тамъ
3 име-то си. Да не ядешь съ seiL нищо
квасно : седмь дни да ядешь съ неіж. бес
квасны хліьбове, хлѣбъ на оскърбеніе,
(защото на бързомъ излѣзе ты изъ Егыпетскж-тзі земілі;) за да помнишь деньтъ на излизаніе-то си изъ Егыпетск^-тж.
земія; прѣзъ всичкы-тѣ дни на живота
4 си. И да ся но види квасъ, въ всичкытѣ ти прѣдѣлы, седмь дни ; и отъ месо
то, което ще жьртвувашь на пьрвый-тъ
день надъ вечеръ, да не остане нищо до
5 сутринь-тж.. Не можешь да жьртвувашь
пасхж-тж въ кой да е отъ градове-тѣ тп,
6 конто ти дава Господь Богъ твой : Но па
онова мѣсто, което избере Господь Богъ
твой за да насели тамъ име-то си, да
жьртвувашь пасхж-тж вечерь около захожданіе-то на слънце-то, во врѣме-то въ
7 което си нздѣзлъ изъ Егыпетъ, И да іж
испечешь и ядешь на мѣсто-то което
избере Господь Богъ твой ; и на сутриньтж да ся върнешь, и да идешь въ кж8 щж-тж си. ПІесть дни да ядешь бесква
сны, и въ седмый-тъ день да б&де тържественно събраніе на Господа Бога тво
его ; да не работишь никаквяі работж.
9
Седмь седмицы да изброишь за себе
си: начни да броишь седмь-тЬ седмицы.
630
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 16.
отъ когато пьрвъ Пг^ть туришь сьрпъ па
10 жетвљ-тж. И да направишь праздникъ-тъ
на седмицы-тѣ Господу Богу твоему, съ
възиожно-то отъ ржкж-тж ти сам оволио
приношеніе, което ще приносишь, споредъ колкото тя е благословилъ Господь
11 Богъ твой. И да ся веселишь прѣдъ Го
спода Бога твоего, ты н сынъ ти, и дъ
щеря ти, и слуга-та ти, и слугыня-та ти,
и .Девитинъ-тъ който е отъ в^ьтрѣ врата-та ти, и чужденецъ-тъ, и сираче-то,
и вдовица-та, които сљ въ срѣдъ васъ, на
онова мѣсто което избере Господь Богъ
12 твой, за да насели тамъ име-то си. И да
помнишь че си былъ ты рабъ въ Егыпетъ :
и внимай да вьршншь тыя повелѣнія.
13 Да правишь праздникъ-тъ на шатьрытѣ седмь дни като съберешь жито-то си
14 и вино-то си : И да ся веселишь на
праздникъ-тъ си, ты, п сынъ ти, и дъ
щеря ти, н слуга-та ти, и слугыня-та
ти, и Левитннъ-тъ, и чужденецъ-тъ, и
сираче-то, и вдовица-та, които 6L отъ
15 вжтрѣ врата-та ти. Седмь дни да
празднувашь Господу Богу твоему, на
мѣсто-то което избере Господь; защото Господь Богъ твой ще тя благослови
во всичкы-тѣ ти произведенія и во вснчкы-тѣ дѣла на ржцѣ-тѣ ти; и ты само
ще ся веселишь.
Гл. 16.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
6,31
Три пжтп въ годииљ-тљ да ся явява
всякой твой МЖЖКЫЙ полъ прѣдъ Господа
Бога твоего, на мѣсто-то което избере той,
въ праздникъ-тъ на бесквасны-тѣ, и въ
,праздипкъ-тъ на седмицы-тѣ, н въ празд
никъ-тъ на піатьры-тѣ : и да ся не явяватъ
17 прѣдъ Господа съ праздны ржцѣ. Всякой
да дава по сплж-тж си, споредъ благословеніе-то на Господа Бога твоего, което
ти е далъ.
18 Да си поставишь сждіи и надзиратели
по всичкы-тѣ си градове, които ти дава
Господь Богъ твой по племена-та тп; и
19 да сждятъ людіе-тѣ съ правосждіе. Да
не развратишь сждъ ; да не гледашь на
лице, НИТО да земашь даръ ; защото
даръ-тъ заслѣпява очи-тѣ на мудры-тѣ,
и прѣвраща думы-тѣ на праведны-тѣ.
20 Правдж-тж, правдж-тж да дирпшь ; за
да поживѣешь, и да наслѣдишь земіж-тж,
коіжто ти дава Господь Богъ твой.
21 Да не насадишь за себе си *
джбравж
отъ каквы да е дьрвета при олтарь-тъ
на Господа Бога твоего, когото ш,е си
22 направитъ ; Нито да си поставишь идолъ,
нѣп],о което ненавиди Господь Богъ твой.
16
* Евр. Ашера, т. е. идолъ на Астартж наедно съ дьрвета, подъ сѣнкжтд на които стоеше.
632
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 17.
ГЛАВА 17.
1 Да не принесешь Господу Богу твоему
говедо или овцж, което има порокъ, или
какъвъ да е недостатъкъ ; понеже то е
гнусота Господу Богу твоему.
2 Ако ся намѣри въ срѣдъ васъ, въ нѣ
кой отъ градове-тѣ ти които Господь
Богъ твой TH дава, мжжъ или жена, който
стори зло прѣдъ Господа Бога твоего, и
3 прѣстжпи завѣта му, И отиде и послужи на
другы богове, п имъ ся поклони, на
сълнце-то, пли на лунљ-тж, или на какво
да е отъ небесно-то воинство, нѣнцо кое4 то не сьмь заповѣдалъ : И ти ся извѣ
сти и чуешь, и добрѣ испыташь, и ето е
истина, извѣстно е това, сторила ся е
5 таквая мерзость въ Израиль : Тогазь да
изведешь вънъ при врата-та си мжжъ-тъ
или женж-тж, които сж сторили това
зло; мжжъ-тъ или жеиж-тж да гы убіете съ каменіе, и да умржтъ.
6
Чрѣзъ уста-та на двама или на трнма
свидѣтели, да ся умьртвява който е за
смьрть ; чрѣзъ уста-та само на единъ
7 свидѣтель, да не ся умьртвява. Ржцѣ-тѣ
на свпдѣтели-тѣ да бжджтъ пьрвы на
него, за да го умьртвятъ, и послѣ рж
цѣ-тѣ на всичкы-тѣ людіе: така ще от
махнешь зло-то отъ срѣдъ си.
Гл. 17.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
633
Ако ти ся случи нѣкоя работа много
м2Б.чна за тебе да à отсадишь, между
кръвь и кръвь, между садъ и садъ, и
между біеніе и біеніе, прѣпирателны ра
боты ватрѣ въ селенія-та ти, тогазь да
станешь и да възлѣзешь на мѣсто-то
9 което избере Господь Богъ твой ; И да
идешь при священницы-тѣ Левиты-тѣ, и
при садііа-та който ще баде въ оныя
дни, и да попыташь; и ще ти каж/атъ
10 рѣшеніе-то на сждъ-тъ : И да направишь
споредъ дума-та, коіато ти кажа^тъ отъ
онова мѣсто което избере Господь; и да
внимаешь да сторпшь по всичко, както
11 тя научатъ. И по изреченіе-то па законътъ, както тя научатъ, и по садъ-тъ когото
ти рекатъ, да направишь ; да ся не уклонявашь отъ дума-та коіато ти кажхжтъ,
12 на десно, или на лѣво. А человѣкъ-тъ
който постапн дьрзостлпво, и не послуша
священникъ-тъ който прѣдстои да слу
жи тамъ прѣда Господа Бога твоего, или
на садііа-Тга, той человѣкъ да умре; и
13 да отмахнешь зло-то отъ Израиля. И
вспчкы-тѣ людіе като чуіжтъ, ще ся
убоіатъ, и не ще бхадатъ вече дьрзостливи.
14 Като влѣзешь въ земіж-та. коіато ти
дава Господь Богъ твой, и ьтх наслѣдишь
и ся населишь въ неіа, и речешь: ІЦе
8
634
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 17.
си поетавіж царь, както всичкы-тѣ на15 роди конто сж около мене : Тогазь да
си поставишь царь когото избере Господь
Богъ твой; отъ братія-та си да си по
ставишь царь; не можешь да поставишь
надъ себе си чуждъ человѣкъ, който не
16 ти е братъ. Но да не трупа много ко
піе за себе си, нито да върне людіе-тѣ
въ Егыпетъ за умноженіе на коніе; защото Господь ВИ рече: Да ся не вър17 пете вече прѣзъ онайпхть. Нито да зема
много жены за себе си, за да не от
ступи сьрдце-то му ; нито да трупа твьрдѣ
18 много сребро и злато за себе си. И когато сѣдне на царскый-тъ си прѣстолъ, да
прѣпише въ еднж книгж. за себе си прѣписъ на тоя законъ, отъ он&зи колто e
19 прѣдъ священницы-тѣ Левпты-тѣ. И той
да бжде при него, и да прочита въ него
прѣзъ всичкы-тѣ дни на животъ-тъ си:
за да ся научи да ся бои отъ Господа
Бога своего, да пази всичкы-тѣ думы на
тоя законъ, и тыя повелѣнія, и да гы
20 вьрши : За да ся не прѣвъзнесе сьрдцето му надъ братія-та му, и да ся не уклонява отъ заповѣдь-тж на десно или
на лѣво ; за да бжде многолѣтенъ на
царство-то си, той и чада-та му, въ срѣдъ
Израиля.
Гл, 18.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
635
ГЛАВА 18.
1 Свявцеиіпщп-тѣ Левити, u всичко-то Ле
віино племе, да нѣматъ дѣлъ нито на
слѣдіе заедно съ Израиля : жьртвоприношенія-та Господу, п негово-то наслѣдіе
2 да яджтъ. За това не ще иматъ наслѣдіе
между братія-та си: тѣхио-то наслѣдіе е
Господь, както имъ рече.
3 И това ще бжде правдпна-та на священницы-тѣ отъ людіе-тѣ, отъонѣ зп кон
то приносятъ въ жьртвж, или говедо, или
ОВЦЉ : да даватъ на священникъ-тъ плеш4кљ-тж, и челюсти-тѣ, и търбухъ-тъ. Начаткы-тѣ на жито-то си, на вино-то си и
на елей-тъ си, и начатъкъ-тъ на стриже
ніе-то на овцы-тѣ си, да давашь нему.
5 Защото него избра Господь Богъ твой
отъ всичкы-тѣ ти племена, за да прѣдстои да служи въ име-то на Господа, той
и сынове-тѣ му вннжгы.
6 И ако дойде Левитинъ, изъ нѣкой отъ
градове-тѣ ти, отъ вснчкый Израиль, дѣто
е былъ пришлецъ, и дойде съсъ всичкото желаніе на душљ-тж си на мѣсто7 то което избере Господь ; Тогазь ще слу
жи въ име-то на Господа Бога своего,
както всичкы-тѣ му братія Левпти-тѣ,
конто прѣдстоятъ тамъ прѣдъ Господа.
8 Равны дѣлове да яд/ътъ, освѣнь происхо-
636
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 18.
дящо-то отъ * продажбж-тж на отеческый-тъ му имотз.
9 Като влѣзешь въ земж-тљ коіжто ти
дава Господь Богъ твой, не ся учи да
правишь по гнусоты-тѣ на оныя народы.
10 Да ся не намѣрва въ тебе никой който
да прѣкарва сына си или дъщеріж сп
прѣзъ огнь, чародѣй, млм прокобитель, или
11 гататель, или омаятель. Или обаятель, или
бѣсовъпрошатель, или вълшебннкъ, пли
12 мьртвовъпрошатсль; Защото всякой който
прави тыя дѣла гнусенъ е Господу: и
за тыя гнусоты Господь Богъ твой гы
13 изгонва отъ лице-то тн. Съвьршенъ да
14 будешь прѣдъ Господа Бога твоего. За
щото тія народи, които ще наслѣдишь,
слушатъ прокобители-тѣ и чародѣи-тѣ;
а на тебе така не е далъ Господь Богъ
твой.
15 Господь Богъ твой ще ти въздигне
отъ срѣдъ тебе, отъ братія-та ти, пророкъ
Ібкакто мене; него да слушате; По всичко
както просяше отъ Господа Бога твоего
при Хоривъ въ день-тъ на събраніе-то,
и говорѣше ты: Да не чуіж вече гласътъ па Господа Бога моего, п да не видім
вече тоя голѣмъ огнь, за да не умрж.
17 И рече ми Господь : Добрѣ е каквоіо
* Ллм насмъ-тъ.
Гл. 19.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
637
18 говорих2й. Азъ ще имъ въздигна отъ
срѣдъ братія-та имъ пророкъ, както тебе,
и ще туриі думы-тѣ си въ уста-та му,
и ще имъ говори всичко каквото му азъ
19 заповѣдвамъ. А който не послуща думытѣ ми, които той ще говори въ мое име,
азъ ще искамъ отвѣтъ отъ него.
20 Но пророкъ който дьрзне и говори въ
мое име думљ коіжто азъ не му сьмь
заповѣдалъ да говори, или който говори
въ име-то на другы богове, той пророкъ
21 да ся умъртви. Ако ли речешь въ сьрдце-то си: Какъ ще познаемъ думж-тж,
22 коіжто Господь не е говорилъ? Когато
нѣкой пророкъ говори въ име-то на Го
спода, и дума-та не ся сбжде, нито ся
случи, тая е дума-та коіжто Господь не
е говорилъ: пророкъ-тъ къ е говорилъ
отъ дьрзость: да ся не убоишь отъ
него.
ГЛАВА 19.
1 Когато Господь Богъ твой погуби народы-
тѣ, на които земіж-тж дава тебѣ Господь
Богъ твой, и гы наслѣдишь и ся насе
лишь въ градове-тѣ имъ, и въ кжщы-тѣ
2 имъ ; Тогазь да’ си отдѣлишь три града въ
срѣдь земіж-тж си, коіжто ти Господь
3 Богъ твой дава да à наслѣдишь. Да си
638
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 19.
приготвишь П2ьть-тъ; и да раздѣлишь на
три части іірѣдѣлы-тѣ на зевііж-Тх^ си,
коііыо ти Господь Богъ твой дава да на
слѣдишь, за да бѣга тамъ всякой убійца.
4 И това е правило-то за убіицж-тж, който
може да побѣгне тамъ, н да остане живъ:
Който удари ближній-тъ си безъ намѣ
реніе, когото по напрѣдъ не е мразилъ,
5 Както когато отхожда нѣкой заедно съ
другарь-тъ си въ лѣсъ-тъ за да сѣче дьрва,
и рх'ька-та му като удари съсъ сѣкырхМ-тж
за да прѣсѣче дьрво-то, искочи желѣзото изъ топорище-то, и улучи другарь-тъ
му, и той умре, такъвъ нека бѣга въ единъ отъ тыя градове, н ще бх^де живъ:
б Да не бы отмьститель-тъ за кръвь-тж
въ распаленіе на сьрдце-то си да ся завтече въ слѣдъ убінцж-тж и го пристигне,
(ако е пжть-тъ далеченъ), и го убіе, безъ
да е достоинъ за смьрть, понеже го не
7 мразѣше отъ понапрѣдъ. За това азъ
тп заповѣдвамъ и казвамъ: Три градове
да ся отдѣлишь.
8 А когато Господь Богъ твой разшири
прѣдѣлы-тѣ ти, както ся клѣ на отцытѣ ти, и ти даде всичКхЋ-тљ земкБ, коіж9 то ся обѣща да даде на отцы-тѣ ти, Ако
пазишь и вьршишь всичкы тыя заповѣди,
конто ти заповѣдвамъ днесь, да обычашь Господа Бога твоего, и да ходишь
Гл. 19.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
639
всякога въ неговы-тѣ пжтища, тогазь
при тыя три-тѣ ще си притуришь още
10три града: За да ся не пролѣе неповин
на кръвь въ твоіж-тж земіж, коіжто ти
Господь Богъ твой дава наслѣдіе, и да
нѣма вьрхъ тебе повинность на кръвь.
11 Но ако има нѣкой ненависть на ближній-тъ си, и го прѣчака и ся устреми иа
него та го удари, и умре, и побѣгне въ
12 единъ отъ тыя градове, Тогазь старѣйшины-тѣ на градъ-тъ му да проводятъ
и да го земжтъ отъ тамъ, и да го прѣдаджтъ въ рљкљ-тљ на отмьститель-тъ
13 за кръвь-тж за да умре. Око-то ти да
го не пожали, но да отмахнегнь отъ
Израиля проливаніе на неповнннљ кръвь,
за да ти бжде добрѣ.
14 Да не помѣстишь межды-тѣ на ближній-тъ си, които дѣды-тѣ ти сж поста
вили въ твое-то наслѣдіе, което ще на
слѣдишь въ земіж-тж коізіто Господь Богъ
твой ти дава за да à наслѣдишь.
15 Единъ свидѣтель да ся не подигне про
тивъ нѣкого человѣка, за какво да е без
законіе, или за какво да е ’ съгрѣшеніе,
каквото съгрѣшеніе бы съгрѣшилъ: чрѣзъ
уста-та на двама свидѣтели, или чрѣзъ
уста-та на трима свидѣтели, да ся увѣ
рява всяка дума.
16 Ако ся подигне неправеденъ свидѣтель
640
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 20.
противъ человѣка, за да свпдѣтелствува
17 противъ него неправедно, Тогазь и двама-та человѣцп, между които е прѣніе-іо,
да застанлітъ прѣдъ Господа, прѣдъ священницы-тѣ и прѣдъ сждін-тѣ, които сж
18 въ оныя дни: И сждіи-тѣ да испытать
потънко, и ако е свидѣтель-тъ льжесвидѣтель, и свидѣтелствува лъжливо про19 тивъ брата си, Тогазь да му направите
това което той бѣ намыслилъ да направи
на брата си : и да отмахнешь зло-то отъ
20 срѣдъ си. И другы-тѣ ще чуіжтъ и ще
ся убоятъ, и не ще направятъ за напрѣдъ
21 такова зло въ срѣдъ тебе. Да го не по
жали око-то ти : животъ за животъ, око
за око, зжбъ за зжбъ, ржка за ржкж,
нога за ногж.
ГЛАВА 20.
1 Когато взлѣзешь на бой противъ непріятели-тѣ си, и видишь коиіе, и колесницы,
и людіе повече отъ тебе, да не ся убоишь отъ тѣхъ ; защото съ тебе е Господь
Богъ твой, който тя изведе изъ Егыпеі2 скж-тж. земіж. И когато приближишь при
бой-тъ, священникъ-тъ да приступи и
3 говори на ліодіе-тѣ, И да имъ рече : Слу
шай, Израилю ; вы приближавате днесь
при бой-тъ противъ пепріятели-тѣ си; да
Гл. 20.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
641
не ослабне сьрдце-то ви; не бойте ея,
НИТО ея смущавайте, нито ся ужаса4вайте отъ тѣхъ; Защото Господь Богъ
вашъ е който ходи съ васъ, да ся біе
за васъ противъ врагове-тѣ ви, за да вы
спасе.
5 И надзиратели-тѣ да говорятъ на людіе-тѣ, и да реклітъ : Кой человѣкъ е съградилъ новъ домъ, и не го е обновилъ?
Нека иде, и да ся върне въ домъ-тъ си,
да не бы да умре въ бой-тъ и го обнови
6 другъ человѣкъ. И кой человѣкъ е на
садилъ лозіе, и не е ялъ пьрвы-тѣ му
плодове? Нека иде, и нека ся върне въ
домъ-тъ си, да не бы да умре въ бон-тъ,
и яде другъ человѣкъ пьрвы-тѣ му пло7 дове. И кой человѣкъ ся е сводилъ за
женж, и не іж е зѣлъ ? Нека иде, и нека
ся върне въ домъ-тъ си, да не бы да умре
8 на бой-тъ, и à земе другъ человѣкъ. И
надзиратели-тѣ да говорятъ още на людіе-тѣ, и да рек;ьтъ: Кой человѣкъ е
боязливъ и безсьрдченъ? Нека ііде, и
нека ся върне въ домъ-тъ си, да не бы
ослабнљло сьрдце-то на братія-та му,
9 като негово-то сьрдце. И като свьршатъ
надзиратели-тѣ да говорятъ на людіе-тѣ,
да поставятъ воеводы на пълкове-тѣ, за
началницы на людіе-тѣ.
10 Когато прнближншь при градъ за да
21
642
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 20.
liro завоіовашь, прѣдложи му миръ. II
ако TH отговори мирно, и ти отвори, тогазь вснчкы-тѣ людіе конто ся намѣрватъ въ пего ще th бжджтъ поддгінпи, π
12 ще TH работятъ: Ако ли не иаправп
миръ еъ тебе, но воюва противъ тебе,
13 тогазь да го обсадишь ; И като го прѣдаде Господь Богъ твой въ ржцѣ-тѣ тп,
тогазь да поразишь вспчкы-іѣ му мжж14 кы съ остро-то па пожъ-тъ : А жепы-тѣ,
и дѣца-та, и скотове-тѣ, п всичко що
ся намѣрва въ градъ-тъ, всичкы-тѣ му
корысти, да земешь за себе си: и да
ядешь корысти-тѣ па врагове-тѣ си, коп15 то Господь Богъ твой ти даде. Така да
правишь на всичкы-тѣ градове които сљ
много далечь отъ тебе, които не сљ отъ
16 градове-тѣ на тыя народы : А отъ градове-тѣ на тыя людіе, които Господь
Богъ твой тп дава за наслѣдіе, да не
оставишь живо нищо което има дыІТханіе: Но да гы истрѣбишь, като проклѣто нѣщо: Хеттейцы-тѣ, и Аморрсйцытѣ, Хананейцы-тѣ, и Ферезейцы-тѣ, Евеицы-тѣ, п Іевусейцы-тѣ, както ти заповѣда
18 Господь Богъ твой; За да не вы нау
чатъ да правите по всичкы-тѣ имъ гну
соты конто сж правили на богове-тѣ еп,
и съгрѣшите противъ Господа Бога ва
шего.
■
1
,
^
s
’’
Гл. 21.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
643
Когато обсаждашь нѣкой градъ много
дин, и воюпапіь го за да го прѣземешь,
да не истрѣбннігз дьрвя-та му, и да не
днгашь на тѣхъ гоноръ; зап(ого отъ тѣхъ
можешь да ся хранишь, и да не гы изсѣчешь. Человѣкъ лн е дьрво-то на по
ле-то, та да влѣзе отъ лнце-то тн въ об4 20 садљ-тљ? Само дьрвя-тгг конто знаешь
че не сж дьрвя за хранж, тѣхъ можешь
да нстрѣбншь II изсѣчешь ; и да направишь
окопъ противъ градъ-тъ, който ти ея про
тиви, додѣ ся прѣдадс.
19
ГЛАВА 21.
1 Ако въ земьъ-тж, кожто тн Господь Богъ
твой дава да наслѣдишь, ся намѣри убнтъ нѣкой падн.ълъ на поле-то к не ся
2 знае кой го е убилъ, Тогазь да излѣзжтъ
і
старѣпшины-тѣ тп н сждіи-тѣ тп, п да
измѣрятъ разстолніе-то до градове-тѣ
3 конто сж около убитый-тъ: И старѣйшииы-тѣ на градъ-тъ конто е пай блпзу до
убитый-тъ, да земжтъ іонпцж, съ коіжто
4 не с работено, пито е теглила яремъ; И
î
старѣпшниы-тѣ на оиай градъ да дока
ратъ іоннцж-Т/Ж въ единъ долъ каменливъ, дѣто не е оранъ, пито е сѣ
янъ ; и тамъ въ долъ-тъ да прѣсѣкжтъ
б вратъ-тъ на іоннцж-тж. И да пристжпятъ
ê
священници-тѣ сынове-тѣ Левіевн ; (ноъ
]
644
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 21.
неже тѣхъ избра Господь Богъ твой да
му служатъ, и да благославятъ въ име
то Господне, и по думлі-тж имъ да ся
сжди всяко прѣпираніе, и всяко біеніе:)
6 И веичкы-тѣ старѣйшины отъ онзи градъ
който е най близу до убитый-тъ, да омыіжтъ ржцѣ-тѣ си надъ закланхЪ-тж іо7 ницж въ долъ-тъ ; И да отговорятъ и
рекжтъ : Ржцѣ-тѣ ни не сж пролѣли тхжзи
8 кръвь, НИТО очи-тѣ ни сж видѣли : Бжди
милостивъ, Господіі, на ліодіе-тѣ си Из
раиля, които си избавилъ, и не считай
на людіе-тѣ си Израиля кръвь неповншпъ.
9 И ще имъ ся прости кръвь-та. Така щс
изгладишь изъ срѣдъ себе си неповиннж-тж кръвь, когато направишь право-то
прѣдъ очи-тѣ на Господа.
10 Когато излѣзешь да воіовашь противъ
врагове-тѣ си, и Господь Богъ твой гы
прѣдаде въ ржцѣ-тѣ ти, и земепіь отъ
11 тѣхъ плѣнницы, И видишь между плѣннпцы-тѣ женж доброличнхж, и іа; възлю12 бишь, да іж земепіь за своіж женж, Тогазь да ьж заведешь у дома си, и тя да
обръсне главж-тж си и отрѣже ногты-тѣ
13 си; И да съблѣче отъ себе си дрехы-іѣ
на плѣненіе-то си, и да сѣди въ домъ-тъ
ти, и да оплаква бащж си и майкж си
цѣлъ мѣсецъ; и послѣ това да влѣзешь
при неіж, и да п бждешь мжжъ, и тя
Гл. 21.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
645
'14 да ти бжде жена. Ако лн не ся благо• даришь отъ неіж, тогазь да à испроноI дишь свободнд;; и да не къ продадешь
за сребро, да не à направишь рабынігЪ,
защото си IL смирилъ.
■Ίδ Ако нѣкой има двѣ жены, еднж-тж.
ліобимж, а другљ-тљ нелюбнмж, и му
^ народятъ чада, любима-та и нелюбима-та, и иьрвородный сынъ е на неліо16 бимж.-Т2к, Тогазь въ който день дѣли
на сьхнове-тѣ си имотъ-тъ си, не може
да направи пьрвороденъ сынъ-тъ на люI
бимљ-тж, и да прѣзри сынъ-тъ па пелю17 бимхЛі-тж, пьрвородный-тъ: Но да припоSj
знае за пьрвороденъ сынъ-тъ на нелюбимљ-тж, и да му даде двоенъ дѣлъ
і
отъ вспчкый-тъ си имотъ; защото е начатъкъ на силж-тж. му ; нему прина
длежи право-то на пьрвородство-то.
18 Ако има нѣкой сынъ упоритъ и непо
корливъ, който не слуша гласъ-тъ на
отца си, пли гласъ-тъ на майкж си, и
I
тѣ сж го наказували, но той не гы е слу2 19 шалъ, Тогазь отецъ му и майка му да
â
го хванжтъ и да го заведжтъ при старѣйшнны-тѣ на градъ-тъ му, и при пор20 тж-тж на мѣсто-то му: И да рекжтъ па
старѣйшины-тѣ на градъ-тъ му : Тоя нашъ
сынъ е упоритъ и непокорливъ; не слу4 ша гласъ-тъ ни ; раскошенъ е и піяница :
646
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 22.
21 Тогазь вспчкы-тѣ человѣци отъ градътъ му да го убііжтъ съ і-:амеиіс, и да умре: п да отмахнешь зло-то отъ ерЬдъ
си; п венчкый Израиль да чуе п да ся
убой.
22 И ако нѣкой стори съгрѣшеіііе до
стойно за смьрть, и ocMÓe/za бл-.де на смьрть,
23 и го обѣсишь на дьрво, Да не остане
тѣло-то му всичкж-тљ нощь на дьрво-то,
по непрѣмѣпно да го погребешь въ истыитъ день, (защото е нроклѣтъ отъ Бога
обѣсеиый;) и да не осквернишь земіжТЉ си, KoizYïTo Господь Богъ твой ти дава
въ наслѣдіе.
ГЛАВА 22.
1 Когато видишь говедо-то на брата си или
овцж-тљ му загубены, да гы не прѣнебрежишь; иепрѣмѣиио да гы върнешь
2 при брата си. И ако братъ тн не е бли
зу при тебе, или ако го не познавашь,
тогазь прибери гы у дома си, и да бж,джтъ при тебе додѣ гы потърси братъ ти;
3 и тогазь да му гы д-ідеіпь. Така да пра
вишь и за оселъ-тъ му; така да правишь
п за дре.\љ-тљ му; така да правишь и
за всяко изгубено нѣщо на брата си, което е изгубилъ, и ты го намѣришь; не
4 быва да го прѣнебрѣжишь. Когато видишь
Гл. 22.
В T 0 P 0 3 А К 0 IH Е .
647
оселъ-тъ на брата си нлн гокедо-то му
паднзіло на пжть-тъ, да гы не прѣнебрѣжишь; непрѣмѣпно да гы дигнепіь
с'ь него.
5 Жена да не носи мжжко облѣкло,
НИТО мжжъ да ея облѣче въ женскљ
дрехж; понеже вснчкы-тѣ които пра
вятъ така гнусота OL на Господа Бога
твоего.
6 Ако тн ся случи на пжть-тъ птпчіе
гнѣздо на нѣкое дьрво, или на зеыні-тж,
в 65 пего пилета, или яйца, и майка-та
лежи на пилета-та плп на яйца-та, да
7 не земепіь мапкљ-тљ съ чада-та. Иепрѣыѣнно да пустишь майкж-тж, а чада-та
да зеыешь за себе си; за да ти бљде
добрѣ, п да ся продължатъ дни-тѣ ти.
8 Когато съградншь новж кжщж, да на
правишь огражденіе около стрѣхы-тѣ си
за да не направишь кљвдљ-тљ си поВИННЉ на кръвь, ако падне нѣкой чело
вѣкъ отъ неіж.
9 Да не насѣешь лозіе-то сп съ разно
родны сѣмена : за да ся не оскверни про
изведеніе-то на сѣме-то което си насѣялъ,
Юи плодъ-тъ на лозіе-то. Да не орешь
11 съ волъ и оселъ наедно. Да не облѣчешь дрехљ смћсепљ отъ вълпзі п ленъ
заедно.
12 Да. си направишь рѣсны въ четыри-тѣ
648
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 22.
краища на дрехж-тж. си, съ koìírto ся
покрывать.
13 Ако нѣкой земе женж, и влѣзе при
14 неж, и нь възненавиди, И даде причинљ
да нь злословятъ, и нанесе на неьБ лошо
име, и рече: Зѣхъ тљ1љ жртж, и като
приближихъ при неіж, не à намѣрихъ
15 дѣвицж, Тогазь на момж-тж баща й, и
майка й, да земжтъ п занесжтъ билѣзы-тѣ отъ дѣвичество-то на момж-тж
при старѣйшины-тѣ градскы, въ портж16 IL: 11 »Ä »loiviL-iL 6g.iqâ ü fla pe^is »a
6iap1;8lliii8bi-i1z: Agfloxi. fli>iq6pÌL eii «a
101031! lOÂOLlzica 3a. ricoüL, a loL ÎL noiia17Mfli!; H 610, flafl6 npiiimiL fla ÎL 3Ä0e.ioaüii>, ii ica3)^La: Us «a.A'bpiixi, fli>iq6piL
1II fl'baiiqL; no eio fl1;M^60iôa-ia na fl'LIfl6PÌL SIS. ü flS paaiLSLI'L xS3L-IL
18 sx^fli. oiaMsillssLi-it rpaflossi. loiaab
oispiziiwssbi-il) sa osaô rpafl's fla 36viLi'b
19 se.!iosài>-ii,, s fla lo sassMLii,; II fla
10 i'.io6siL 610 сикли сребьрны, и да гы
даде на бащж-тж на момж-тж; защото
нанесе лошо пме на Израилскж дѣ
вицж: и да му бжде жена; не быва
да à напусне въ всичкый-тъ си жи20 вотъ. Ако ли е това нѣщо истинно, и
не ся намѣри дѣвичество у момж-тж;
21 Тогазь да извадятъ момж-тж прѣдъ врата-та на бащинъ-іъ й домъ, и человѣци-тѣ
Гл. 22.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
649
отъ градъ-тъ й да iL убііжтъ съ каме
ніе, и да умре ; защото е сторила без
честіе въ Израиль, като е блудствувала
I
въ бащинъ-тъ си домъ: така да отмах-f
нешь зло-то отъ срѣдъ си.
22 Ако СИ намѣри нѣкой лежащъ съ оî жененж женљ, тогазь и двама-та да бжджтъ убити, мжжъ-тъ който е лежалъ
съ жену-тж и жена-та: така да отмах‘ 23 нешь зло-то отъ Израиля. Ако нѣкоя
млада дѣвица е годена за мжжъ, и à
намѣри нѣкой въ градъ-тъ, и лежи съ
24 неіж, Тогазь да гы извадите двама-та
прѣдъ врата-та па онай градъ, и да гы
убіете съ каменіе, и да умржтъ: момжтж, защото не извыкала като е была въ
градъ-тъ: и мжжъ-тъ, защото е смирилъ
женж-тж на блнжній-тъ си: така да от
махнетъ зло-то отъ срѣдъ си.
25 Но ако нѣкой намѣри на поле-то момж
годенж и на насилова, и лежи съ нека,
тогазь само человѣкъ-тъ, който е лежалъ
26 съ неіж, да бжде убитъ : А на момж-тж
‘
да не направишь нищо : нѣма въ момжтж грѣхъ за смьрть; защото като кога
ся нѣкой устреми на ближній-тъ си и го
27 убіе, така е това нѣщо. Защото на по
ле-то іж намѣри, пзвыка годена-та мома,
но нѣмаше който да іж отърве.
28 Ако нѣкой намѣри младж дѣвицж, не-
i
650
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 23.
годеиж, и Іж хване та лежи съ неіж, и
29 гы намѣрятъ: Тогазь онап человѣкъ
който е лежалъ съ неіж да даде на бащж-тж па момж-тж гіетдесеть сикли сребьрны, и тя да му бжде жена; понеже
іж е смирялъ, не быва да à напусне въ
всичкын СП животъ.
30 Никой да не земе женж-тж на бащж
СП, НИТО да открыв покрывкж-тж на от
ца СИ.
ГЛАВА 23.
1 Цнай който е подвитъ или има отрѣзанъ
дѣтородный си удъ да не влѣзе въ съ2 браніе-то Господне. Копеличищъ да не
влѣзе въ събраніе-то Господне; и до десетый-тъ си родъ да не влѣзе въ събра3 піе-то Господне. Аммонецъ и Моавецъ да
не влѣзе въ събраиіе-то Господне; и до
десетын-тъ си родъ да не влѣзжтъ въ съ4 браніе-то Господне никога. Заіцото не
вы посрѣщпжхж съ хлѣбъ и водж па
пжть-тъ, когато излазѣхте изъ Егыпетъ; <
н заіцото цѣнихж противъ тебе Валаама
сына Веорова отъ Фаѳуръ Лесопотамскый
5 за да тя прокьлне. Но Господь Богъ твой
ne рачи да послуша Валаама; но Господь '
Богъ твой промѣнн клѣтвж-тж па бла
гословеніе тебѣ, понеже Господь Богъ Ί
Гл. 23.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
651
6 твой тя обыча. Да не попскашь аіиръ-тъ
икъ, НИТО благоиолучіе-то имъ, прѣзъ
7 всичкы-тѣеп дни до вѣка. Да ея не гну
сишь отъ Едомецъ; заіиото е братъ твой:
да ся не гнусишь отъ Егыптянинъ, защото си былъ пришлецъ въ земіж-ТхТі му.
8 Дѣца-та които ся родятъ отъ тѣхъ, въ
третій-тъ си родъ да влѣзжтъ въ събраніе-то Господне.
9 Когато излѣзешь на войскж, противъ
непріятели-тѣ сп, пази ся отъ всякж ло10 шж работж. Ако има въ срѣдъ ти че
ловѣкъ нечистъ, отъ нѣщо което лгу ся
е случило прѣзъ нощь-тж, да излѣзе вънъ
отъ станъ-тъ, п да не влѣзе въстаиъ-тъ:
11 А привсчеръ да ся оыые съ водж : н
когато зайде сълнце-то нека влѣзе въ
12 станъ-тъ. Да имашь мѣсто вънъ отъ
станъ-тъ, дѣто да. излазишь тамъ по вънъ.
13 И да имашь лопаткж малк/Ж между оржжія-та си ; и когато клекиешь вънъ,
да пзровишь съ неіж, и ся повърпсшь,
да заровишь оновгг което излиза изъ тебе.
14 Защото Господь Богъ твой ходи прѣзъ
срѣдъ станъ-тъ тп, за да тя избавя, и да
прѣдава врагове-тѣ ти прѣдъ тебе; за
това станъ-тъ ти трѣбва да бжде святъ; за
да не види нѣщо нечисто въ тебе, и ся
отвърне отъ тебе.
15 Рабъ който е прпбѣгнжлъ отъ госпо-
652
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 23.
даря си при тебе, да го не прѣдадешь на го16 сподаря му: При тебе да живѣе, въсрѣдъ
васъ, на мѣсто-то което избере отъ вжтрѣ врата-та ти дѣто му е угодно; да
го не притѣснявашь.
17 Блудница да нѣма отъ дъщери-тѣ
Израилевы, нито да има мжжеложникъ
18 отъ Израилевы-тѣ сынове. Да не прино
сишь заплатж отъ блудніщж, нито цѣнж
отъ куче, въ домъ-тъ на Господа Бога
твоего, за никакво обѣщаніе; защото и
двѣ-тѣ тія сж гнусота Господу Богу твоему.
19 Да не заемнешь на брата си за лихвм
пары, ни хранж, нито друго което ся зае20 мнува. На чужденецъ можешь да давашь съ лихвж; на брата си обаче да
не дадешь съ лихвж; за да тя благо
славя Господь Богъ твой въ всичкы-іѣ
ти прѣдпріятія, на земіж-тж въ коіжто
отхождашь за да іж наслѣдишь.
21 Когато обречешь обричаніе Господу
Богу твоему, да не забавяшьдаго дадешь;
защото Господь Богъ твой непрѣмѣнно ^
ще го прѣдири отъ тебе, и ще бжде грѣхъ *
22 на тебе. Но ако не щешь да ся обре23 чешь, нѣма да ти бжде грѣхъ. Каквото
излѣзе изъ устны-тѣ ти, да го пазишь и
да го вьршишь, както си обреклъ Го
споду Богу твоему, самоволно-то прино-^
шеніе, което си обреклъ съ уста-та си.
Гл. 24.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
653
Когато влѣзешь въ лозіе-то на ближній-тъ СП, можешь да ядешь гроздіе колкото пскашь, додѣ ся насытишь; но въ
25 съсждъ-тъ си да не туришь. Когато влѣ
зешь въ сѣятбы-тѣ на ближнін-тъ си,
можешь да откжснешь съ ржкж-тж си
класове ; но сьрпъ не быва да туришь въ
сѣятбы-тѣ на ближнін-тъ си.
24
ГЛАВА 24.
1 Когато нѣкой земе женж, и ся ожени
за неіж, и ако бы че не намѣри тя
благодать въ очп-тѣ му, защото намѣрва
той въ неіж грозно нѣщо, тогазь да
Ù напише разводно писмо, и да го
даде въ р.жкж-тж й, и да à отпрати
2 пзъ кжщж-тж. си. И като излѣзе изъ
кжщж-тж му, може да иде и да ся о3 жени за другъ мжжъ. И ако ілі възненавиди вторый-тъ мжжъ, та й напише
разводно писмо, π го даде въ рхжкж-тж
й, и à отпрати отъ домъ-тъ си, или ако
умре вторый-тъ й мжжъ, който іж е зѣлъ
4 за своіж жеиж ; ІІьрвый-тъ й мжжъ,
който à е напуснжлъ, не може да à
земе пакъ за женж на себе си, като е
осквернена; защото това е гнусота прѣдъ
Господа; π да не нанесешь грѣхъ на земпь-тж, коіжто Господь Богъ твой ти дава
наслѣдіе.
654
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 24. ,
Ако кѣкоп е зѣлъ женљ наскоро, да
не отнде па брань, іі да ся нс натовари
па него нищо; да бљде свободенъ въкхъщж-тж СИ едпж годннж, п да весели
женжі-тж сн коіжто е зѣлъ.
j
С Да не земе никой въ залогъ ржкомелницж, НИТО горніп-тъ камыкъ; защото
животъ зема въ залогъ.
7 Ако ся съгледа нѣкей че е открадпжлъ
нѣкого отъ братія-та сп, отъ Израплевытѣ сыпове, та го е направилъ робъ, пли го
е продалъ, тогазь тоя крадецъ да ся ушьртвн; и да отмахнешь зло-то отъ срѣдъ си.
8 Внимай въ рапж-тж па проказж-тж,
да пазишь прилѣжно, п да правишь ио
всичко каквото вы научатъ свяіцепнпцптѣ Левпти-тѣ : както имъ заповѣдахъ, да
9 внимаете да правите. Помни що направи
на Маріамъ Господь Богъ твой па пжтьтъ, когато излѣзохте изъ Егыпетъ.
10 Когато дадешь па заемъ иѣщо па блпжній-тъ си, да не влѣзешь въ кж(цж-тж
11 му за да земешь залогъ отъ пего. Въпъ
да застанешь, и опай человѣкъ, комуто
12 заемашь, да тп изнесе залогъ-тъ. Ако ли
е человѣкъ-тъ сиромахъ, да не лѣгашь
13 да, спишь съсъ залогъ-тъ му. Непрѣмѣнно да му върпешь залогъ-тъ около
захожданіе-то на сълице-то, за да спи съ
дрехж-тж си, и да тя благослови ; п
5
!
!
’^
,
4
|
^
'^
к
^
Гл. 24.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
655
да ти бжде правда прѣдъ Господа Бога
твоего.
14 Да пе онеправдувашь нѣкого цѣненъ,
снройіахъ и нищъ, отъ братія-та си, или
отъ чужденцы-тѣ конто сж. въ земип-тљ
15 ти, отъ вжт])ѣ врата-та тн. Въ истын-тъ
день даі'і занлатж-Т/К му, прѣди дазапде
сълнце-то па неіл;; saníOTO е сиромахъ,
н има надеждж-т^ь сп на пекъ ; за да
не нзвыка противъ тебе къмъ Господа,
и тн бжде грѣхъ.
16 Бащи-тѣ да ся не умьртвуватъ за чада-та, НИТО чада-та да ся умьртвуватъ за
бащы-тѣ: всякой да ся умьртвува за
свон-тъ си грѣхъ.
17 Да не извърнешь сждъ-тъ на чужденецъ-тъ, на снраче-то, нито да земешь
18 дрсхж-тљ на вдовиц/К-тж въ залогъ: Но
-да помнишь че ты си былъ рабъ въ Егыпетъ, и Господь Богъ твои тя избави отъ
тамъ ; за това азъ тп заповѣдувамъ да
правишь това иѣщо.
19 Когато жнешь жетвж-тж си на нпвжTÆk си, и заборавншь нѣкой снопъ па нивж тж, да пе ся върнешь да го земешь;
за чуждснецъ-тъ ще бжде, за сираче-то,
и за вдовнцж-тж; за да тя благослови
Господь Богъ твой во всичкы-тѣ дѣла на
20 ржцѣ-тѣ ти. Като брулишь маслпны-тѣ
си, да не прѣтръсувашь пакъ вѣтвы-тѣ:
656
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 2б.
нека бжде за чужденецъ-тъ, за сираче-то,
21 и за вдовицгЋ-тж. Като оберешь лозіе-то
си, да ся не вращашь да го прѣбирашь;
да бжде за чужденецъ-тъ, за сираче-то,
22 и за вдовицж-тж : И да помнишь че рабъ
си былъ ты въ Егыпетскж-тяі земі£ь; за
това азъ ти заповѣдувамъ да правишь
това нѣш,о.
ГЛАВА 25.
1 Ако стане прѣпираніе между человѣцы,
и дойджтъ на сждъ-тъ, и гы сждятъ, тогазь с&діи-тѣ да оправдаььтъ праве2 дный-тъ, и осадятъ повинный-тъ. И ако
повинный-тъ е достоинъ за бой, сждія-та
да заповѣда да го свалятъ долу, и прѣдъ
него, споредъ прѣстжпленіе-то му да му
3 ударятъ нѣколко удары съ четъ. Четыридесеть удара може да му ударятъ, а
не повече ; да не бы като притури да му
удари много повече отъ тыя удары, да
стане братъ ти прѣзрѣнъ прѣдъ очи-тѣ ти.
4 Да не обвьржешь уста-та на вола когато вьршее.
5 Ако живѣіжтъ братія наедно, и умре
единъ отъ тѣхъ, и нѣма чада, жена-та
на умрѣлый-тъ да не ся ожени за чуждъ:
братъ-тъ на мжжъ-тъ и да влѣзе при
неіж, и да І£Б земе за себе си жеиж,
Гл. 25.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
657
и да пспълнп къмъ иеіж дължность6 ТЉ иа деверъ. И пьрвородный-тъ когото
та роди, да ся наименува на име-то на умрѣлый-тъ му братъ, за да ся не нз7 глади име-то му отъ Израиля. Ако ли
человѣкъ-тъ не ея благодари да земе на
брата си женж-тть, тогазь братова-та му
жена да възлѣзе иа градскы-тѣ порты
при старѣйшины-тѣ, и да рече: Деверъ
мп ся отрича да възставп нме-то па брата
си въ Израиль; не ще да псиълни къмъ
8 мене дължность-тж на деверъ. Тогазь
старѣйіпппы-тѣ на градъ-тъ му да го повыкатъ, и да му говорятъ : и ако той постоянствува, и казва : ІІѢмамъ благода9 реніе да à земж, Тогазь жепа-та на
брата му да ·πρποτΛ;πΗ при него прѣдъ
старѣйшипы-тѣ, Η да изуе калевр2к.-тж.
му отъ ногж-тж му, и да пліопе на лице-то
му, послѣ да отговори и рече: Така ще ся
прави на человѣкъ, който не ще да съзпде
10 домъ-тъ па брата си. И да ся именува име
то му въ Израиль, домъ-тъ на пзутый-тъ.
11 Ако ся біньтъ человѣцп помежду сн,
и па едпный-тъ жепа-та пристжши да освободя мжжа си отъ ржкж-тж на тогова
който го біе, и простре ржкхТі-тжі сп та
12 го хване за срамны-тѣ му уды, Тогазь
да отсѣчешь ржкж-тж и; око-то ти да
à не пожали.
658
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 26.
13 Да нѣаіашь въ врѣтпще-то сп разлпч14 ны теглилкы тежкы и лекы. Да иізінашь
въ кжщж-тж. си различны сфы, голѢмж
15 и налкљ. Истиниљ π правсднж теглплкљ
да имашь; пстнииљ и праведнж сфж да
наіашь; за да с.ч продължатъ днн-тѣ ти
на зсміж-тж, коіжто Господь Богъ твои
16'ГИ дава: Защото всичкы-тѣ които пра
вятъ това, всичкы-тѣ които правятъ неправдж, гнусота eL на Господа Бога
твоего.
17 Помни що ти направи Ааіаликъ на
пжть-тъ, когато пзлѣзохте изъ Егыистъ:
18 Какъ ти ся противи на пжть-тъ, и посѣче
задиін-тъ твои пълкъ, всичкы-тѣ ослабнжли задъ тебе, като бѣше ты запрѣлъ и у19 моренъ; и не ся убо.ч отъ Бога. Заради
това когато тя успокой Господь Богъ
твои отъ всичкы-тѣ ти непріятели нао
коло, въ земкъ-тж. коіжто Господь Богъ
твои тп дава наслѣдіе да iL наслѣдишь,
нзгладп помепъ-тъ на Амалика оть подъ
пебе-то; да не забравишь.
ГЛАВА 26.
1 Н когато влѣзешь въ зсміж-тж, коігъто
ти дава Господь Богъ твой наслѣдіе, и
іж наслѣдишь, и ся населишь въ neks,
2 Тогазь да земешь отъ начаткы-тѣ на
Гл. 26.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
659
вспчкы-тѣ земиы плодове, които съберешь отъ зеыкк-тж си, коіжто ти дава
Господь Богъ твой, н да гы туришь въ
кошиицж, и да идешь па віѣсто-то, кое
то избере Господь Богъ твои за да пасели
3 тамъ иые-то си : И да идешь при евящеипика, конто е въ оиыя дни, п да му речсшь: Исповѣдувамъ днесь Господу Богу
твоему, че влѣзохъ въ земи\-тж, за коіжто Господь ся клѣ на отцы-тѣни да даде
4 намъ. И священникъ-тъ да земе кошнпцж-тж отъ ржкж-тжі ти, и да іж тури
прѣдъ олтарь-тъ на Господа Бога твоего:
5 И да говоришь, и речешь прѣдъ Господа
Бога твоего: Отецъ ми бѣше единъ
Сиріяпинъ скытаіощъ ся, u слѣзе въ
Егыпетъ,
и прншелствува тамъ съ
малко человѣцы, и станж тамъ народъ
6 голѣмъ, силенъ, п многочисленъ : А Егыптяпн-тѣ ііы злоупотрѣбихж и утѣсиихжі иы, и възложпхж на насъ теж7 кж работж: И выкнжхмы къмъ І'оспода
Бога на отцы-тѣ ни, п послуша Господь
гласъ-тъ пи, и видѣ унижеиіс-то пп, и
8 трудъ-тъ ИИ, и угнетеніе-то ни : И из
веде иы Господь изъ Егыпетъ съ крѣпКЖ рхЖКЖ, и съ прострѣи2ь мышцж, и съ
голѣмъ ужасъ, и съсъ знаменія, и съ чу9деса; И въведе ны въ това мѣсто, и даде
ни тжіж земіж, земіж дѣто тече млѣко
660
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 26.
10 и медъ. И сега его, донесохъ начаткы-тѣ
на плодове-тѣ на земкъ-тж кокьто ми ты,
Господи, даде. И да гы поставишь прѣдъ
Господа Бога твоего, и да ся поклонншь
■ 11 прѣдъ Господа Бога твоего. И да ся
развеселишь въ всичкы-тѣ благости, кон
то Господь Богъ твой даде на тебе и на
твой-тъ домъ, ты, II Левптииъ-тъ, и
нрншлецъ-тъ, който е въ срѣдъ васъ.
12 Когато свьршишь да отдѣлишь вспчкы-тѣ десетъцы на рожбы-тѣ си, въ трето-то лѣто, въ лѣто-то па десетъцы-тѣ,
и гы дадешь на Левитина, на пришлеца,
на сираче-то, п на вдовицлт-тж, и яджтъ
отъ вжтрѣ врата-та ти, и ся насытятъ,
13 Тогазь да речешь прѣдъ Господа Бога
твоего; Очпстихъ отъ кљгцљ-тљ см посвященія-та, іі дадохъ гы па Левитина,
и на пришлеца, на сираче-то, и на вдоБицж-тж, по всичкы-тѣ твои заповѣди
конто ми си заповѣдалъ; азъ не нрѣстжпихъ заповѣди-тѣ тп, нито гы забравпхъ;
14 Не сьмь ялъ отъ тѣхъ въ плачь-тъ си,
НИТО сьмь гы иждивилъ за нечисто иѣщо,
пито сьмь далъ отъ тѣхъ за мьртвецъ;
послушахъ гласъ-тъ на Господа Бога мое
го; направпхъ по всичко колкого ми си за15 повѣдалъ. Погледни отъ свято-то си жи
лище, отъ небе-то, и благослови людіе-тѣ
си, Израиля, и земкь-тл; коіжто си далъ
Гл. 27.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
661
намъ, както си ся клѣлъ на отцы-тѣ ни,
земіж дѣто тече млѣко и медъ.
16 Днесь ти заповѣдува Господь Богъ твой
да правишь тыя повелѣнія и сждовс ; за
това да гы пазишь и да гы правишь съсъ
всичко-то си сьрдце, и съсъ всичкљ-тж.
17 си душж. Рекдъ си днесь Іеова да е
Богъ твой, и да ходишь по неговы-тѣ пљтища, и да пазишь повелѣиія-та му, и
заповѣди-тѣ му, и сждове-тѣ му, и да
18 слушашь неговъ-тъ гласъ: И Господь
рече днесь, ты да сп нему собственъ на
родъ, както ти е говорилъ той, и да пазишь
19 всичкы-тѣ иеговы заповѣди: И да тя на
прави высокъ надъ всичкы-тѣ народы
които е направилъ той, за похвалж, и
за име, и за слављ; и да си народъ
святъ Господу Богу твоему, както е той
говорилъ.
ГЛАВА 27.
1 IÎ заповѣда Моисей, съ Израилевы-тѣ ста
рѣйшины, на ліодіе-тѣ, и рече: ГІазѣте
всичкы-тѣ заповѣди, които ви азъ днесь
2 заповѣдвамъ. И въ день-тъ въ който прѣминете Іорданъ, къмъ земіж-ТхЬ коіжто
Господь Богъ твой ти дава, да поставишь
за себе си голѣмы каменіе, и да гы из3 мажешь съ варъ : И да напишешь на
662
ВТОРОЗАКОНІЕ.
En. 27.
тѣхъ вснчкы-тѣ думы на тоя законъ, като
зампнешь Іорданб, за да влѣзешь въ земіж-тж коіінто тп Господь Богъ твой дява,
БЪ зеыіж-т,ті дѣто тече млѣко и медъ,
както ти ея е обѣщалъ Господь Богъ
4 на отпы-тѣ ти. За това като прѣмннетв
Іорданъ, да поставите тыя каменіе конто
вн азъ днесь заповѣдвамъ, въ горљ-тљ
5 Гевалъ, п да гы измажешь съ варъ. И
да съзидешь тамъ олтарь Господу Богу
твоему, олтарь отъ каменіе: желѣзо да
б не подигнешь вьрхъ тѣхъ. Да съзидешь
олтарь-тъ Господу Богу твоему отъ цѣлы
каменіе ; и да принесешь па него всесъж7 жепія Господу Богу твоему: И да при
несешь примирителны жьртвы, и да. ядешь
тамъ, и да ся възвеселишь прѣдъ Го8 спода Бога твоего : И да напишешь на
каменіе-тѣ всіічкы-тѣ думы на тоя законъ
9 твьрдѣ ясно. И говори Моисеи съсъ свящепипцы-тѣ, Левиты-тѣ, на вспчкып Израиль и рече: Мълчи и слушай, Изра
илю: въ тоя день сте стаіпъли людіе
Юпа Господа Бога вашего. За то слушай
гласъ-тъ на Господа Бога твоего, и вър
ши заповѣди-тѣ му, и повелѣнія-та му
които азъднесь ти заповѣдвамъ.
11 II заповѣда Моисей на людіе-тѣ въ онзи
12 день и рече : Тія да застаижтъ на горљ-тж Гаризинъ за да благославятъ лю-
Гл. 27.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
663
діе-тѣ, като щэѣмппете Іорданъ ; Симеонъ,
и Левіп, и Іуда, и Иссахаръ, и Іосифъ,
13 п Веніаминъ. И тія да застанжтъ па
горљ-тљ Гсвалъ за проклинаніе; Рувимъ,
Гадъ, II Асиръ, н Завулопъ, Данъ, и НеФ14ѳатимь. И да възгласятъ Левпти-тѣ и
рекжтъ на вснчкы-тѣ Израилевы человѣцы съ высокъ гласъ:
15 Проклѣтъ онай человѣкъ, конто на
прави изваянъ или излѣяпъ кумиръ, мер
зость Господу, дѣло отъ ржцѣ на худо
жникъ, и го тури въ скрыто мѣсто. И
всичкы-тѣ людіе да отговорятъ и рекжтъ:
16 Аминь. Проклѣтъ коііто похули бащл;
си или майкж си. И всичкы-тѣ людіе да ре17 кжтъ: Аминь. Проклѣтъ който прѣмѣсти межды-тѣ на ближній си. И всичкы-тѣ
18 людіе дарекхътъ: Аминь. Проклѣтъ който
отбіе слѣпый-тъ отъ пжть-тъ. И вснчкы19 тѣ людіе да рекжтъ: Аминь. Проклѣтъ
който пскрнвява сждъ-тъ на прншлсцъ-тъ,
на сираче-то, и на вдовицж-тљ. И всич20 кы-тѣ людіе да рекжтъ: Аминь. Про
клѣтъ който лежи съ жеиж-тљ па отца
си; защото открыва покрывало-то на от
ца си. И всичкы-тѣ людіе да рскжтъ :
21 Аминь. Проклѣтъ конто лежи съ какъвъ
да е скотъ. И всичкы-тѣ людіе да рекжтъ:
22 Аминь. Проклѣтъ коііто лежи съсъ се
стра си, дъщеріа-та на баща си, пли
664
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 28.
дъщеріж-тж на майкж. си. И всичкы-тѣ
23 людіе да рек/^тъ: Аминь. Проклѣтъ който
лежи съ тьщж. си. И всичкы-тѣ людіе да
24 рекжтъ : Аминь. [Проклѣтъ който скры
томъ удари ближній-тъ си. И всичкы-тѣ
25 людіе да рекжтъ : Амппь. Проклѣтъ
който земе дарове за да убіе человѣка
м проліъе кръвь неповпннж. И всичкы-тѣ
26 людіе да рекжтъ : Аминь. Проклѣтъ
който не прѣбжде въ думы-тѣ на тон
законъ, да гы прави. И всичкы-тѣ людіе
да рекжтъ: Аминь.
ГЛАВА 28.
1 П ако слушать добрѣ гласъ-тъ на Го
спода Бога твоего, и внимаешь да пра
вишь всичкы-тѣ иеговы заповѣди, които
ти азъ днесь заповѣдувамъ, ще тя възвыши Господь Богъ твой надъ всичкы-тѣ
2 народы на земіж-тж. И ще дойджтъ на
тебе всичкы-тѣ тѣзи благословенія, и ще
почпнжтъ на тебе, ако послушать гласъ3 тъ на Господа Бога твоего. Благосло
венъ ще бждешь въ градъ-тъ, и благо4 словенъ ще б^^дешь въ поле-то. Бла
гословенъ плодъ-тъ на утробљ-та; тп,
и плодъ-тъ на земнн-тљ ти, и плодъ-тъ
на скотове-тѣ ти, чрѣды-тѣ па говеда5 та ти, и стада-та на овцы-тѣ ти. Бла
гословенъ кошъ-тъ ти, и нощвы-тѣ ти.
Гл. 28.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
665
6 Благословенъ ще бждешь въ входъ-тъ
си, и благословенъ ще бхъдешь въ псходъ7 тъ си. Врагове-тѣ ти, които ся дигатъ
вьрхъ тебе. Господь ще даде да бжджтъ
поразени прѣдъ тебе ; отъ единъ пж.ть
ще пзлѣзжтъ тѣ вьрхъ тебе, a отъ седмь
пжтища ще побѣгнжтъ отъ лице-то ти.
8 Господь ще ти проводи благословеніе
въ житницы-тѣ TH, и во всичко на каквото туришь рж.кж.-тж СИ ; и ще тя бла
гослови на земііь-тж. кокьто ти дава Го9 сподь Богъ твой. Господь ще тя постави
за себе си народъ святъ, както ся клѣ
тебѣ, ако пазишь заповѣди-тѣ на Господа
Бога твоего, и ходишь по неговы-тѣ пж10 тища. И всичкы-тѣ ліодіе на земкъ-тж.
ще видятъ, че ты ся наричашь по име11 то Господне, и ще ся убоятъ отъ тебе. И
Господь ще тя умножи въ благости, въ
плодъ-тъ на утробж-тж ти, и въ плодътъ на скотове-тѣ ти, и въ плодъ-тъ на
земіж-тж ти, вьрхъ земіж-тж кокьто ся
клѣ Господь на твои-тѣ отцы да ти даде.
12 Ще ти отвори Господь добро-то си съкро
вище, небе-ТО, за да дава дъждь на зе
між-тж ти на врѣме-то му, и да благо
славя всичкы-тѣ дѣла на ржцѣ-тѣ ти; и
ще давашь па заемъ на много народы,
13 а ты нѣма да земешь на заемъ. И ще тя
постави Господь главж, а ие опашкж ; и
666
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 28.
ще бждешь само отгорѣ, и нѣма да бу
дешь отдолу; ако слушашь заповѣди-тѣ
на Господа Бога твоего, конто ти азъ
днесь заповѣдувамъ, да пазишь и да вьр14 шншь. И отъ думы-тѣ, които ви азъ днесь
заповѣдувамъ, да не отстжпвашь на десно или на лѣво, за да идешь вслѣдъ
другы богове да имъ служишь.
15 Ако ли не послушашь гласъ-тъ па
Господа Бога твоего, и не внимаешь да
правишь вспчкы-тѣ му заповѣди, и повелѣнія-та му, конто ти азъ днесь заповѣ
дувамъ, всичкы тыя клѣтвы ще допджтъ
16 на тебе, и ще тя постпгнжтъ. Проклѣтъ
ще бждешь въ градъ-тъ, и проклѣтъ ще
17 бждешь въ поле-то. Проклѣтъ кошъ-тъ
18 ти, и нощвы-тѣ тп. Проклѣтъ плодъ-тъ на
утробљ-тљ TH, H плодъ-тъ на земіж-тж
ти, чрѣды-тѣ на говеда-та тп, и стада-та
19 на овцы-тѣ ти. Проклѣтъ ще бгъдешь въ
входъ-тъ СП, и проклѣтъ ще бждешь въ
20 исходъ-тъ си. Господь ще прати вьрхъ
тебе проклѣтіьъ, смятеніе, и разореніе,
въ всичко, на каквото туришь ржкж да
направишь, додѣ ея истрѣбишь и погыпешь скоро, за злы-тѣ си дѣла, защото
21 си мя оставилъ ты. Господь ще на
прави да ся залѣпи за тебе моръ, додѣ
тя довьрши отъ земіхЬ-тж, въ коііьто отн22 вашь да іж наслѣдишь. Господь ще тя
Гл. 28.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
667
порази съ чахоткж, π съ трескж, и съ
огницж, II съ въсиялеіііе, и съсъ *сушж, и
съ вѣтротлѣніе, п съ ръждж; и ще тя
23 гонятъ додѣ ііогынешь. И небе-то ти
надъ главжі-тж тн ще бжде мѣдь, іі зе24 мя-та подъ тебе желѣзо. Господь ще
обърне дъждь-тъ па земьж-тжі тн па прахъ
II на пепелъ; отъ небе-то ще слазн на тебе,
25 додѣ ся истрѣбншь. Господь ще направи
да бждешь поразенъ прѣдъ врагове-тѣ си ;
отъ единъ пжть ще пзлѣзешь противъ
тѣхъ, а отъ седмь пжтпща ще побѣгнешь
отъ лице-то имъ; и п;е бждешь т.тасканъ по вснчкы-тѣ царства на земілт-тж.
26 И трупъ-тъ ти ще б^ьде храна на вспчкы-тѣ птицы небесны, п па земны-тѣ звѣрове, II пс ще има никои да гы отпжжда.
27 Господь ще тя порази съ Егыпетекый
струной, и съ кръвотечепія, и съ крастж, и съсъ сьрбежь, отъ конто да ие
28 можешь да ся исцѣлишь. Господь ще тя
порази съ пссвѣсноеть, и съсъ слѣпотж
29II съсъ смаювапіе на сьрдце-то : И ще
ходишь пипающъ въ срѣдъ пладне, както
сліиіый пипа вь тьмнииж-тж, и не ще да
имашь успѣхъ въ пжтища-та СП, и щеблтдешь само утѣсиявапъ и обирваиъ всякой
день, и не ще да има конто да тя пз” Яли ножъ
668
В/ГОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 28.
30 бага. Ще ся сгодишь за женж, и другъ
мжжъ ще лежи съ нейь; кжщж ще съградишь, но нѣма да живѣешь въ неіж;
лозіе ще насадишь, и нѣма да ядешь
31 отъ плодъ-тъ му. Говедо-то ти ще бжде
заклано прѣдъ очи-тѣ ти, и нѣма да ядешь отъ него; оселъ-тъ ти ще бінде
грабнжтъ прѣдъ ліще-то ти, и нѣма да
ти ся върне ; овцы-тѣ ти ще бжджтъ прѣдадены на врагове-тѣ ти, н не ще нмашь
32 кой да гы избави. Сынове-тѣ ти н дъщери-тѣ ти ще бжджтъ прѣдадени на
другъ народъ, и очи-тѣ ти ще гледатъ,
и ще чезнжтъ за тѣхъ всякой день; и
не ще да има сила въ ржкж-тж ти.
33 Плодъ-тъ на земіж-тж ти, и всичкы-тѣ
ти трудове, ще нзѣде народъ когото не
познавать ; и ты ще бждешь само притѣсняванъ и мжченъ прѣзъ всичкы-тѣ
34 дни. И ще бждешь изумленъ като гледашь това което ще видятъ очи-тѣ ти.
35 Господь ще тя порази съ лошо въспаленіе въ колѣна-та и въ голѣпи-тѣ, щото
да ие можешь да ся исцѣлишь, отъ плесиы-тѣ на позѣ-тѣ ти дори до тѣме-то ти.
36 Ще заведе Господь тебе, и царь-тъ ти,
когото поставишь надъ себе си, при на
родъ когото ие си позналъ ни ты, нито
отци-тѣ ти ; и тамъ ще служишь на дру37 гы богове, на дьрво и камень. И ще бж-
Гл. 28.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
669
дешь за учудуваиіе, за притчж, и за по
руганіе, на вспчкы-тѣ народы, дѣто тя
38 отведе Господь. Много сѣме ще износишь
па поле-то, а малко ще събнрашь; защо^9 то ще го пояджтъ скакалцн-тѣ. Лозія
ще насадишь и обработпшъ, а впно пѣма
да піешь, пито ще съберешь гроздіе ; за40 щото червій ще гы пзѣде. Маслины ще
имашь но всичкы-тѣ си прѣдѣлы, а съ
елей нѣма да ся помажешь ; защото ма41 слины-тѣ ще окапжтъ. Сынове и дъщерп
ще родишь, по тѣ не ще бжджтъ при
тебе; защото ще отидх^ыъ въ плѣнъ.
42 Всичкы-тѣ ти дьрвя, п плодъ-тъ па зе43 мкь-тг^ ти, ще владѣе щурецъ-тъ. Чуждеиецъ-тъ, който е въ срѣдъ тебе, ще
БъзлизхЧ надъ тебе, горѣ и по горѣ, а ты
44 ще слизашь долу п по долу. Той ще ти
заема, а ты нс ще да му заемашь ; той
ще бхЋде глава, а ты ще бшдешь опашка.
45 И ще дойджтъ вьрхъ тебе всичкы тія
проклѣтіи, H ще тя гонятъ, и ще тя стигпжтъ додѣ ся истрѣбпшь ; защото пе поелушЕі ты гласъ-тъ на Господа Бога тво
его, за да пазишь заповѣди-тѣ му и по46 велѣнія-та му, конто ти заповѣда. И това
ще бхъде вьрхъ тебе, и вьрхъ сѣме-то
47 ти, знаменіе и чудо за вынжгы. Понеже
не си служилъ па Господа Бога твоего
съ веселіе,и съсъ сьрдечнд; радость, по-
670
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Г.я. 28.
48 ради изобиліе-то на вепчко : Заради това
ще служишь на ирагъ-ті> си, когото Го
сподь ще проводи вьрзъ тебе, въ гладъ,
II въ жедность, и въ голотж, II въ ску
дость отъ вепчко: и ще тури па niiizYi-тљ
49 ти яремъ желѣзенъ, додѣ тя погуби. Ще
проводи вьрхъ тебе Господь пародъ отъ
далечь, отъ кран земіл;-т<к, като съ ор
лово летѣніе ; пајшди па когото языкъ-тъ
50 не разумѣвашь: Народъ съсъ свирѣпъ погледъ, който не ще да почте старъ, пито
51 да пожали младъ: И ще яде плодъ-тъ
на скотове-тѣ тп, и плодъ-тъ на зсміж-тж
ти, додѣ погыпешь; който не ще тп остави
ни жито, ни вино, ни масло, ни чрѣдытѣ на говеда-та тп, ни стада-та на овцы52 тѣ ти, додѣ тя погуби. И ще тя обсади
по вснчкы-тѣтн градове, додѣ по вспчкгЪтж ти земнъ паднщтъ высокы-тѣ п крѣикы-тѣ тп стѣны, па които ся ты надѣешь;
и ще тя обсади по всичкы тѣ ти градове,
въ вспчкљ-ΤζΤ. тп земітк, коьТіТО тп даде
53 Господь Богъ твой. И тогазь плодъ-тъ
па утробгЪ-тж си, плътъ-тж на сыновс-тѣ
си, и па дъщерп-тѣ си конто тп даде Го
сподь Богъ твоіг, ще яденіь въ обеаждепіе-то, и въ утѣсненіе-то, съ което щетя
54 утѣсни врагъ-тъ тп : Мжжъ тъпкып ме
жду васъ II изнѣженный, ще гледа съ
безжалостно око па брата си, н на же-
Гл. 28.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
671
пљ-тж на ііазухж-TíYi en н па останалы55 тѣ СП чада, конто му остаижтъ ; И нѣма
да даде ипто на одного отъ тѣхъ отъ
плъть-тж на чяда-та сп конто ще яде :
защото не ще му остане нищо въ обсажденіе-то, п въ утѣенеиіе-то съ което
врагъ-тъ тп ще тя утѣсни въ всичкы-тѣ
66 ти градове. Истънчена-та и изнѣженна-та
между васъ жена, па коѣъто иога-та отъ
тънчинж н изнѣженность не е навыкпжла
да етжпп на зсміж-тж, ще гледа съ без
жалостно око намжжъ-тъ на пазухж-тж
57 си, и па сына си, п па дъщеріж си, И на
послѣдъ-тъ си конто е излѣзлъ изъ ерѣдъ
нозѣ-тѣ н, и на чада-та сп които е ро
дила; защото ще гы яде тайно, въ скудость-тж отъ всичко, въ обсаждеиіе-то,
и въ утѣспеніе-то, съ което врагъ-тъ ти
ще тя утѣсни въ градове-тѣ ти.
58 Ако не внимаешь да правишь всичкытѣ думы па тоя законъ, които сж напи
саны въ тжкь кнпгж, и не ся убопшь
отъ това славно и страшно пме, ІЕОВА
59 БОГЪ ТВОЙ ; Тогазь Господь ще на
прави ужасны твон-тѣ язвы, п язвы-тѣ
на сѣме-то тп, язвы голѣмы и иеирѣстанпы, п болести злы и непрѣстанны.
60 И ще обърне вьрхъ тебе вспчкы-тѣ
Егыпетскы немощи, отъ които ты ся бо61 eine; и тѣ ще прилѣпнжтъ за тебе: Още
672
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 28
всякж болесть, и всяка; язвж, която не е
написана въ книгљ-тж на тоя законъ,
тѣхъ Господъ ще нанесе на тебе, додѣ ся
62 нстрѣбишь. И ще останете малцина чи
сломъ, додѣ бѣхте както звѣзды-тѣ на
небе-ТО по множество-то; защото ты не
послуша гласъ-тъ на Господа Бога твоего,
63 И както бѣ драго на Господа да ви стру
ва добро, и да вы умножава, така ще
бжде драго на Господа да вы пстрѣбя,
π да вы погубя ; и ще бљдете пскорененн
отъ земјг5.-тљ, коіжто отхождате да на64 слѣдите. И ще тя разсѣе Господь по
всичкы-тѣ народы, отъ край земіж-тж
дорп до крап земкк-тж; и ще служишь
тамъ на другы богове, (които ты не en
позналъ, НИТО отци-тѣ ти,) на дьрво и
65 камень. Но и въ срѣдъ тыя народы не
ще да найдешь покой, нпто ще пма мѣ
сто дѣто да стжпи нога-тати; ио ще тн
даде Господь тамъ трепераніе на сьрдце-λ
то и помраченіе на очи-тѣ, п таяніе на
66 душж-тж. И жпвотъ-тъ ти ще виси прѣдъ
тебе; и ще ся боишь деня н нощя, и не
67 ще да си увѣренъ за живота си. Зарапь
ще думашь; О, да мръкнѣше! и вечеръ
ще думашь : О, да съмнѣше ! поради
страхъ-тъ на сьрдце-то ти, отъ който ще
ся страхувашь, и поради гледаиія-та на
68 очи-тѣ ти, които ще гледашь. И ще тя
і
'
?
'
i
ί
'
,
f
»
Гл. 29.
>
ВТОРОЗАКОНІЕ.
673
върне Господь въ Египетъ съ кораби
прѣзъ топ пжть за който тп рѣкохъ :
Нѣма да го видишь вече другъ пжть ;
и тамъ ще ся продавате на врагове-тѣ
си въ рабы и въ рабыни, и не ще да
има никои който да вы купува.
ГЛАВА 29.
1 Гія сж думы-тѣ на завѣта, който заповѣда Господь Моисею да направи съ Израилевы-тѣ сынове въ Моавскљ-тљ земкь, освѣнь завѣтъ-тъ който направи съ
тѣхъ на Хоривъ.
2 И повыка Моисей всичкый-тъ Израиль,
и рече имъ : Вы видѣхте всичко що
направи Господь прѣдъ очи-тѣ ви въ Егв1петскљ-тљ земѣв, на Фараона, и на
всичкы-тѣ му рабы, и на всичкж-тљ му
3 земіж ; Голѣмы-тѣ опытованія които видѣхж очи-тѣ тн, знаменія-та, и голѣмы4 тѣ оныя чудеса : Но Господь не ви даде
сьрдце за да разумѣете, и очи за да гле
дате, и уши за да слушате, дори до той5 зн день. И водихъ вы четыридесеть го- дины по пустыніаі-тж ; дрехы-тѣ ви не
овехтѣхлі на вас^ь, и обуща-та ти не о6 вехтѣхж на ногљ-тж ти. Хлѣбъ не ядохте, и вино и снкерж. не пихте; за да
знаете че азъ сьмь Господь Богъ вашъ.
22
674
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 29.
7 И когато дойдохте на това мѣсто, Сионъ Есевонскый-тъ царь, и Огъ Васанскый-тъ царь, иалѣзох2ь срещж насъ на
8 бой, и ный гы поразихмы : И обладахмы
земіж-тж имъ, и дадохмы à въ наслѣ
діе на Рувимовцы-тѣ, и на Гадовцы-тѣ, и
на П0Л0ВИНЖ.-ТЉ отъ Манассіево-то пле9 ме. Пазѣте сега слова-та на тон завѣтъ,
и правѣте гы, за да успѣвате въ всичко
що правите.
10 Вы всичкы стоите днесь прѣдъ Го
спода Бога вашего, началници-тѣ на
племена-та ви, старѣйшины-тѣ ви, и надзиратели-тѣ ви, всичкы-тѣ мжжіе Израи11 леви, Чада-та ви, жены-тѣ ви, и пришлецъ-тъ ти който е въ срѣдъ станъ-тъ
ти, отъ дьрвосѣчецъ-тъ ти дори до водоно12 сеца ти : За да влѣзешь въ завѣтъ-тъ на
Господа Бога твоего, и въ клѣтвж-т^
му, коііБто Господь Богъ твой прави ст
13 тебе днесь: За да ти постави днесь на
родъ за себе си, и той да ти е Богъ
както рече тебѣ, и както ея клѣ на от
цы-тѣ ти, на Авраама, на Исаака, и на Іа
14 кова. И азъ не правіж тоя завѣтъ, и тжы
15 клѣтвж само съ васъ ; Но а съ оны^
които днесь стоятъ тукъ съ насъ прѣд·:
Господа Бога нашего, и съ оныя коит
16днесь не сж. тукъ съ насъ: (Защото ві
знаете какъ живѣяхмы въ Егыпетскж-т;
Гл. 29.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
675
земіж, и какъ минжхпіы посрѣдъ наро17 ды-тѣ, прѣзъ които прѣйдохте: И видѣхте мьрзости-тѣ имъ, и кумиры-тѣ имъ,
дьрвены и каменны, сребьрны и златны,
18 които сж между тѣхъ :) За да нѣма ме
жду васъ мжжъ, или жена, пли родъ,
или племе, на които сьрдце-то да ся уклонява днесь отъ Господа Бога нашего,
та да иде да служи на богове-тѣ на оныя
народы; за да нѣма между васъ корень
)■ 19 който да ражда ядъ и пелинь : И когато
чуе думы-тѣ на такъ клѣтвж, да ласкае
I
себе си въ сьрдце-то си, и да рече: Азъ
ще имамъ миръ, ако и да ходіж въ жестокость-тж. на сьрдце-то си, и приту' 20 рямъ піянство на жаждж-тж : Не ще
'
да ся умилостиви Господь на него, но
тутакси гнѣвъ-тъ Господень п ревностьта му ще ся распалятъ вьрхъ оногова
человѣка; и всяка клѣтва която е напи^
сана въ тжіж книгж ще падне на него,
и Господь ще изглади име-то му отъ
21 подъ небе-ТО. И ще го отдѣли Господь
за погыбель отъ всичкы-тѣ Израилевы
племена, споредъ всичкы-тѣ клѣтвы на
завѣтъ-тъ написаный-тъ въ тжіж книгж
22 на законъ-тъ : И идущій-тъ родъ, сыно.
ве-тѣ ВИ, които ще настанжтъ подиръ
Ј*ч
васъ, и чужденецъ-тъ който дойде отъ
далечнљ земіж, ще рекжтъ когато ви-
676
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 29.
дятъ язвы-тѣ иа ояаііж земіж, и болеститѣ конто Господь е нанеслъ на неыі:
23 Че всичка-та земя е изгорена съ жупелъ
и съсъ соль, и НИТО ся сѣе, нито прорастявя, и никаква трѣва не изникнува
на неііБ, споредъ съсыпваніе-то на Со
домъ и Гоморръ, на АдмхЋ и Севоимъ, ^*
конто съсыпа Господь въ гнѣвъ-тъ ей и
24 въ ярость-т2ь си, И ще рекжтъ венчкытѣ народи : Защо Господь направи така
на тжіхК земыл? Що е ярость-та на roL^
25 голѣмъ гнѣвъ ? Тогазь ще рекжтъ : Защото оставихљ завѣтъ-тъ на Господа Бога
на отцы-тѣ си, що направи съ тѣхъ, ко·
гато гы изведе изъ Егыпетскж.-тж. земи,
26 И отидохж та служихж на другы богове
и поклониха; имъ ся, богове които не
27 знаяхж, нито бѣ имъ гы далъ: За това
ся распали ярость-та на Господа вьрху
онжѣь земійі, за да наведе на йенъ всич·
кы-тѣ проклѣтіи които 6L написаны BtC?·
28 тжіхь книгљ: И искорени гы Господа,
отъ земіж.-ТхТі имъ съ гнѣвъ, и съ ярость,
и съ голѣмо негодованіе; и хвьрли гьі
29 въ другхК. земіж, както сж днесь. Скрыто-то принадлежи на Господа Бога на .
піего ; а открыто-то намъ и на чада-та
ни до вѣка, за да правимъ всичкы-т»
думы на тоя законъ.
**'
Гл. 30.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
677
ГЛАВА 30.
1 ίί когато дойдетъ на тебе всичкы тыя,
благословеніе-то и проклѣтія-та които
положихъ прѣдъ тебе, '’и гы поменешь въ сьрдце-то си въ срѣдъ всичкы-тѣ народы, дѣто ще тя изгони Господь
2 Богъ твой, И ся обърнешь къмъ Господа
Бога твоего, и послушать гласъ-тъ му,
по всичко що ти азъ заповѣдувамъ днесь,
ты и чада-та тн, съсъ всичко-то си сьрд3 це, и съсъ ВСИЧКЉ-ТЉ си душж, Тогазь
Господь Богъ твой ще тя върне отъ
плѣнъ-тъ, и ще тя помилува, и пакъ ще
тя събере отъ всичкы-тѣ народы, дѣто
4 ще тя раепърсне Господь Богъ твой : И
до край небе-ТО ако си ты изгоненъ, и
отъ тамъ ще тя събере Господь Богъ
5 твой, и отъ тамъ ще тя земе : И ще тя
въведе Господь Богъ твой въ земіж-тж,
К0Ы5.Т0 наслѣдихж отци-тѣ ти, и ще is
наслѣдишь ; и ще ти стори добро, и ще
6 тя умножи повече отъ отцы-тѣ ти. И ще
обрѣже Господь Богъ твой сьрдце-то ти,
II сьрдце-то на сѣме-то ти, за да обычашь Господа Бога твоего отъ всичко-то
си сьрдце, и отъ всичкљ-тљ си душж,
7 за да бждешь живъ. И ще наведе Го
сподь Богъ твой всичкы тыя клѣтвы вьрхъ
врагове-тѣ ти, и вьрхъ оныя които тя не-
678
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 30.
8 навидятъ, и тя гонятъ. И ты ще ся обърнешь и послушать гласъ-тъ на Господа
и ще правишь всіічкы-тѣ my заповѣди,
9 които ти азъ заповѣдувамъ днесь. И ще
тя умножи съ благость Господь Богъ
твой въ всичкы-тѣ дѣла на ржцѣ-тѣ ти,
въ плодъ-тъ на утробљ-тљ ти, и въ плодътъ на добытцы-тѣ ти, и въ рожбы-тѣ на
земіж-тж ти; защото Господь пакъ ще
ся зарадува за тебе да ти прави добро,
10 както ся зарадува за отцы-тѣ ти. Ако
послушать гласъ-тъ на Господа Бога
твоего, и пазишь заповѣди-тѣ му, н повелѣнія-та му, написаны-тѣ въ книгж-тт
на тоя законъ; ако ся объриешь къмъ
Господа Бога твоего съсъ всичко-то си
сьрдце, и съсъ всичкљ-тљ си душљ.
11 Понеже тая заповѣдь, коньто ти азъ
заповѣдувамъ днесь, не е много дълбока
12 за тебе, нито е далечь. Не е на небе-то,
за да речешь : Кой ще възлѣзе за насъ
на небе-то, и ще ни à донесе, за да іж
13 чуемъ, и да à извьршвамы? Нито е отъ
онжіж страна; на море-то, зада речешь:
Кой ще прѣмине море-то за насъ, и ще
ни іж. донесе, за да іж чуемъ, н да іж
14 извьршвамы? Но дума-та е много близу
при тебе въ уста-та ти, и въ сьрдце-то,
ти, за да іж извьршвашь.
^
15 Ето, азъ положихъ днесь прѣдъ тебе
!
і
^
\
’
,
,·^
·
Гл. 30.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
679
ЖИВОТЪ-ТЪ и добро-то, и смьрть-тж и ЗЛО16 то : Както ти азъ заповѣдувамъ днесь,
да обычашь Господа Бога твоего, да хо
дишь по неговы-тѣ пжтища, и да пазишь
заповѣди-тѣ му, и повелѣнія-та му, и сљдове-тѣ му, за да живѣешь π да ся умножавашь ; и да тя благослови Господъ
Богъ твой въ земкь-тж, въ коігьто вла17 зишь за да à наслѣдишь. Ако ли ся от
върне сьрдце-то ти, та не послушашь,
но заблудишь, та ся поклонишь на другы
18 богове, и послужишь нмъ, Азъ ви извѣстявамъ днесь, че непрѣмѣнно ще погынете; нѣма да ся продължатъ дни-тѣ ви
на земкБ-тж, къмъ коіжто прѣминувате
Іорданъ за да влѣзете да à наслѣдите.
19 Быкамъ свидѣтель противъ васъ днесь
небе-ТО и земіж-TÆ., че положихъ прѣдъ
васъ животъ-тъ и смьрть-тгь, благослове
ніе-то и проклѣтііж-тж ; за това изберѣте
животъ-тъ, за да живѣете, ты и сѣме-то
20ти; Да обычашь Господа Бога твоего, да
слушашь гласъ-тъ му, н да си прнлѣпенъ
нему; защото това е животъ-тъ ти, и
дължина-та на дни-тѣ ти; за да живѣ
ешь на земіж-тж, за коіжто ся клѣ Го
сподь на отцы-тѣ ти, Авраама, Исаака,
и Іакова, да имъ іж даде.
680
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 31.
ГЛАВА 31.
1 II отиде Моисей та говори тыя думы на
2 всичкый Израиль. И рече имъ : Сто и
двадесеть годинъ сьмь азъ днесь : не
моггь вече да излазимъ и да влазямъ;
и Господь ми рече : Нѣма да прѣминешь
3 тоя Іорданъ. Господь Богъ твой, той ще
прѣдиде прѣдъ тебе, Той ще истрѣби тыя
пароды отъ лице-то ти, и ты ще гы на
слѣдишь; Іисусъ, той ще прѣдиде прѣдъ
4 тебе, както говори Господь. 'H ще имъ
направи Господь така, както направи
на Сиона и на 0га, Аморрейскы-тѣ царіе, и на земјљ-тж. имъ, които истрѣби.
5 И ще гы прѣдаде Господь вамъ, и ще
имъ сторите по всичкы-тѣ заповѣди кои6 то ВИ заповѣдахъ. Бждѣте крѣпкы н дьрзновенни, не бойте ся, нито да ся стра
хувате отъ лице-то имъ ; защото Господь
Богъ твой. Той е който прѣдиде прѣдъ
тебе; не ще отступи отъ тебе нито ще
тя остави.
7 И повыка Моисей Іисуса, и рече му
прѣдъ всичкый Израиль: Бжди крѣпъкъ
и мужественъ; защото ты ще въведешь
тѣзи людіе въ земіу-тж, за коіжто ся
клѣ Господь на отцы-тѣ имъ да даде на
тѣхъ, и ты ще имъ à расподѣлишь за на8 слѣдіе. И Господь, той е който ходи
Гл. 31.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
681
прѣдъ тебе ; той ще бжде съ тебе: не
ще отстжпи отъ тебе нито ще тя оставн;
не бой ся, НИТО ся страхувай.
9 И написа Моисей тоя законъ, и прѣдаде го на священницы-тѣ Левісвы-тѣ сынове, които носяхж ковяегъ-тъ на завѣтъ-тъ Господень, и на всичкы-тѣ ста10 рѣйшины Израилевы. И заповѣда имъ Мои
сей, и репе: Въ свьршъкъ-тъ на есякж
седмљ годинж, въ опрѣдѣленж-тж. годинж на оставяніе-то, въ праздиикъ-тъ
11 на шатьры-тѣ, Когато ся събере вспчкып Израиль за да ся яви прѣдъ Го
спода Бога твоего, на мѣсто-то което из
бере, ще прочитать тоя законъ, прѣдъ
всичкый Израиль въ слушаніе-то имъ.
12 Събери людіе-тѣ, мжжіе-тѣ, и жены-тѣ,
и дѣца-та, и чужденецъ-тъ си който е
отъ вжтрѣ врата-та ти, за да чуіжтъ, и
да ся научатъ, и да ся боятъ отъ Го
спода Бога вашего, и да внимаіжтъ да
правятъ всичкы-тѣ словеса на тоя законъ:
13 И да чуіжтъ чада-та имъ, които не знакктъ, п да ся научатъ да ся боятъ отъ
Господа Бога вашего въ всичкы-тѣ дин,
колкото живѣете па земіж-тж, къмъ коіжто прѣминувате Іорданъ за да à наслѣ
дите.
14 И рече Господь Моисею: Ето, приближаватъ дни-тѣ на смьрть-тж ти; по-
682
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 31.
выкай Іисуса, и застанѣте въ скынііж-тж
на събраніе-то, за да му дамъ запо
вѣди. И отиде Моисей и Іисусъ, и заста15 нжхж въ скынііж-тлі на събраніе-то. И
яви ся Господь въ скынііж-тж въ стълпъ
облаченъ ; и застанљ облачный-тъ стълпъ
16 надъ двери-тѣ на скынііж-тж. И рече
Господь Моисею: Ето ты ще заспишь съ
отцы-тѣ си, и ще станетъ тія людіе да
блудствуватъ въ слѣдъ чужды богове на
земіж-тж, въ коіжто тѣ влазятъ, и щс
мя оставятъ, и ще прѣстжпятъ завѣтъ17 тъ ми, който направихъ съ тѣхъ. И ще
ся распали ярость-та ми противъ тѣхъ
въ онай день, и ще гы оставіж, и ще
скрыііБ лице-то си отъ тѣхъ, и ще бљджтъ въ изнуреніе; и ще гы намѣрятъ
много злыии и скърби, п ще рекжтъ въ
онай день: Не намѣрихж ли ны тія
злыни, понеже Богъ нашъ не е въ срѣдъ
18 насъ ? И азъ непрѣмѣнно ще скрыіж oms
тњх5 лице-то си въ онзи день, за всичкы-тѣ злыни които сторихж, защото ся
19 обърНі’кхж къмъ чужды богове. И сега
иапишѣте за себе си iLÎL пѣснь, и научѣте Израилевы-тѣ сынове на неіяі;
турѣте іж въ уста-та имъ, да ми бхъде
тая пѣснь за свидѣтелство противъ И20 зраилевы-тѣ сынове. Защото като гы въведж въ земіж-тж, за коіжто ся клѣхъ
Гл. 31.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
683
на отцы-тѣ имъ, земш дѣто тече млѣко
и медъ, и тѣ яджтъ и ся насытятъ, и отлъстѣіжтъ, тогазь ще ся обърнжтъ къмъ
чужды богове, и ще имъ служатъ, и ще
мя отхвьрлятъ съ прѣзрѣніе и ще нару21 шатъ завѣтъ-тъ ми. И като гы стигнжтъ
много злыни и скърби, тая пѣснь ще от
говори противъ тѣхъ'като свидѣтель; защото не ще да ея забрави отъ уста-та
на сѣме-то имъ; понеже азъ познавамъ
размышленія-та имъ, които правятъ още
отъ днесь, прѣдп да гы въведж. въ зе22 Là-VL за коІ£Бто ся клѣхъ. и написа
Монсей тљјз; пѣснь въ истый-тъ день, и
23 научи Израилевы-тѣ сынове на неіж.. И
Ј заповѣда на Іисуса Навіевъ-тъ сынъ,
и рече : Бжди крѣпъкъ и дьрзай; защото
ты ще въведешь Израилевы-тѣ сынове въ
земіж.-тлі за коігвто имъ ся клѣхъ, и азъ
ще бждж съ тебе.
24 И когато Моисей свьршн да писува
словеса-та на тоя законъ въ книгж, дори
2бдо край, Тогазь Моисей заповѣда на Левиты-тѣ, които носяхж ковчегъ-тъ на за26 вѣтъ-тъ Господень, и рече : Земѣте тжыі
КИИГЉ на законъ-тъ, и турѣте à отъ
странљ-тљ на ковчегъ-тъ на завѣтъ-тъ
на Господа Бога вашего, и ще бжде тамъ
27 за свидѣтелство противъ тебе: Защото
азъ знаіж. непокорство-то ти, и жесто-
684
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 32.
кый-тъ ти вратъ. Ето, додѣ сьмь още
живъ съ васъ днесЬ; вы ся не покорихте
Господу; а колко повете като умрж?
28 Съберѣте при мене всичкы-тѣ старцы на
племена-та си, и князове-тѣ си, за да
говоріж тыя словеса въ слушаніе тѣмъ,
и да призовж небе-то и земі-ж-тж. сви29 дѣтели противъ тѣхъ. Понеже знаьм че
по смьрть-тж ми непрѣмѣнно ще ся раз
вратите и уклоните отъ пжть-тъ който
ВИ заповѣдахъ ; и въ послѣдни-тѣ дни
ще вы стигнжтъ злыни-тѣ, понеже ще
сторите зло прѣдъ Господа, и ще го разгнѣвате съ дѣла-та на ржцѣ-тѣ си.
30 И говори Моисей, въ слушаніе на всичко-то Израилево събраніе, словеса-та на
тжнь пѣснь до край-тъ.
ГЛАВА 32.
1 Слушай, небе, и ще говорѣь :
И да чуе земя-та думы-тѣ на уста-та ми.
2 Ученіе-то ми ще покапе като дъждь,
Дума-та ми ще слѣзе като роса.
Като дребенъ дъждь на зеленище,
И като пороенъ дъждь на трѣвж:
3 Защото ще провъзгласнь име-то на Господа.
Дайте величіе Богу нашему.
4 Той е Канара : дѣла-та иеговы сж съвьршенны ;
Гл. 32.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
685
Защото всичкы-тѣ му пжтища 6L пра
ведны ;
Богъ на истинљ-тљ, и нѣма ыеправдж
въ него.
Праведенъ и правъ е Той.
5 Тія ея развратихж ;
Порокъ-тъ имъ не е на сынове-тѣ му ;
Тѣ сж родъ строптивъ и кривъ.
6 Това ли въздавате Господу,
Людіе глупави и неразумни ?
Не е ли той Отецъ ти, който тя усвой?
Той който тя създаде, и тя утвърди?
7 Помени прѣдишни-тѣ дни.
Смысли лѣта-та на много родове ;
Попытай баидж си, и той гце ти извѣсти,
Старцы-тѣ си, и тѣ ще ти кажжтъ :
8 Когато Всевышній даваше наслѣдіе на
народы-тѣ,
Когато разсѣя Адамовы-тѣ сынове.
Постави прѣдѣлы-тѣ на народы-тѣ
По число-то на Израилевы-тѣ сынове.
9 Защото жрѣбіе на Господа сж неговитѣ людіе ;
Іаковъ е дѣлъ-тъ на наслѣдіе-то му.
10 Намѣри го въ пустж земіж,
И въ пустыніж на дивость и рыканіе;
Огради го, настави го,
Упази го като зѣннцж-тж на око-то си.
11 Както орелъ побужда гнѣздо-то си.
Трепти надъ пилета-та си.
686
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 32.
Раепростира крыла-та си^
Та гы пойма, и вдига гы на крыла
та си,
12 Така Господь самъ гы водй,
И нѣмаше съ него чуждъ богъ.
13 Възнесе гы на высокы-іѣ страны на зеfflffi-TÄ,
И ядохж произведенія-та на нивы-тѣ,
И кърми гы съ медъ отъ камыкъ,
И съ елей отъ скалљ кременливж.
14 Съ кравіе масло, и съ овче млѣко,
Съ тлъстинж отъ агнета,
И отъ овны Васанскы, и отъ ярцы.
Съ тлъстинлі отъ пшеницљ:
И ты пи вино, кръвь гроздовж.
15 А Іесурунъ отлъстѣ, и отритнж:
“Отлъстѣлъ си, огоилъ си ся,
Надебелѣлъ си;
Тогазь забрави Бога който го създаде,
И прѣзрѣ Канарж-тж на спасеніе-то си.
16 Съ чужды богове го раздразнихж на ре
внованіе;
Съ гнжсоты го раздразнихж на гнѣвъ.
17 Пожьртвовахж на бѣсове^ а не Богу;
На богове които не знаяхж.
На новы богове въведены наскоро.
Отъ които отци-тѣ ВИ не ся бояхж;
18 А Канарж-тж, която тя роди, ты остави,
И забрави Бога създателя твоего.
19 И видѣ Господь, и огорчи ся.
Гл. 32.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
687
Защото го разгнѣвахж сынове-тѣ my
и дъщери-тѣ му.
20 И рече : Ще скрыіж лице-іо си отъ тѣхъ,
Ще видііБ каква ще б&де сетнина-та имъ;
Защото тѣ СЉ родъ развратенъ,
Сынове въ които нѣма вѣрность.
21 Тѣ мя раздразнихж. на ревнованіе съ
онова което не е Богъ;
Съ кумиры-тѣ си мя разгнѣвахж ;
И азъ ще гы раздразніж на ревнованіе
съ людіе които не сж народъ;
Съ народъ несмысленъ ще гы разгнѣвамъ.
22 Защото огнь ся распали въ гнѣвъ-тъ ми,
И ще пламне дори до ада прѣисподняго,
И ще пояде земіж-тж съ произведенія-та и,
И ще изгори основанія-та на планины-тѣ.
23 Ще съберж на тѣхъ зло,
Всичкы-тѣ си стрѣлы ще исхвьрліж вьрзъ
тѣхъ.
24 Ще истаіжтъ отъ гладъ,
И ще бжджтъ иепоядени отъ въспалителнж болесть
И отъ лютж моръ;
И звѣрскы зжбы ще испроводіж вьрзъ
тѣхъ,
И ядъ отъ пълзящы-тѣ по земіж-тж.
25 Изъ вънъ ножъ, а изъ вжтрѣ ужасъ,
Ще погуби дѣца-та имъ,
И младый-тъ и дѣвицж-тж,
Дѣте на цицж и сѣдинавый старецъ.
688
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 32.
26 Рѣкохъ, распьрснжлъ быхъ гы,
Изгладилъ быхъ поменъ-тъ имъ отъ срѣдъ
человѣцы-тѣ,
27 Ако не ся бояхъ отъ гнѣвъ-тъ на непріятель-тъ,
За да не * ся отричатъ противницитѣ имъ,
И рекжтъ: Высока-та наша ржка
Направи всичко това, а не Господь.
28 Защото е народъ оскудѣлъ отъ съвѣты,
И нѣма въ тѣхъ разумъ.
29 О, да бѣхж мудри, да разумѣвахж това.
Да смысляхж сетнинж-тж си !
30 Какъ бы моглъ единъ да прогне тысяпдж,
И двама да обърнжтъ въ бѣгъ тмы.
Ако Канара-та имъ не бы гы продала,
И Господь не бы гы прѣдалъ?
31 Защото канара-та имъ не е като наша
та Канара :
И самн-тѣ ни непріятели нека сждятъ.
32 Понеже лоза-та имъ е отъ Содомскж-тж
лозж,
И отъ Гоморрскы-тѣ нивя:
Гроздіе-то имъ е гроздіе ядовито,
Гроздове-тѣ имъ сж горчиви:
33 Вино-то имъ е отрова змінна,
И неисцѣлимъ ядъ аспидовъ.
34 Това не е ли скрыто у мене ?
* Яли высокоумствуватъ
Гл. 32.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
089
Не е ли запечатано въ съкровища-та мн'?
35 Мое е отмьщеніе-то, и въздаяніе-то :
Нога-та имъ съ врѣме ще ся подпълзне:
Защото близу е день-тъ на погыиуваніе-то имъ,
И което е готово за тѣхъ бърза.
36 Защото Господь ще сжди людіе-тѣ си,
И ще пожали слугы-тѣ си,
Когато види че погынл; сила-та имь,
И не останљ никой затворенъ, нито оставенъ.
37 И ще рече : ДѢ слі богове-тѣ имъ,
Канара-та на коніто имахљ упованіе-то си,
38 Които ядѣхж тлъстинж-тлі на жьртвытѣ имъ,
Піяхж вино-то на възліянія-та имъ?
Нека станжтъ и нека ви помогнлітъ,
Нека ВИ бжджтъ покровъ.
39 Вижте сега че Азъ сьмь. Азъ,
И освѣнь мене нѣма Богъ;
Азъ умьртвявамъ, и съживявамъ;
Азъ наранявамъ и псцѣлявамъ :
И нѣма кой да избавя отъ рљкљ-тљ ми.
40 Защото азъ дигамъ рљкљ-тљ си къмъ
небе-ТО,
И говоркь: Живъ сьмь азъ въ вѣкъ:
41 Ако изостріж. свѣткавый-тъ си мечь,
И туріж ржкљ-тљ си на сждъ,
Ще отмьстѣь на врагове-тѣ си,
И ще въздамъ на ненавистницы-тѣ си.
690
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 32.
42 Ще ynois стрѣлы-тѣ си съ кръвь,
И мечь-тъ ми ще яде меса, ще ся насыти
Отъ кръвь-тж на убиты-тѣ и на плѣнены-тѣ,
Отъ главж-тљ на непріятелскы-тѣ Князеве.
43 Възвеселѣте ся, язычници, съ ліодіетѣ му:
Защото ^ще отмъсти за кръвь-тж на слугы-тѣ си,
И отдаде отмьщеніе на противницы-тѣ си,
И ще направи умилостивеніе на земіжтж си, на людіе-тѣ си.
44 И дойде Моисей, та говори всичкы-тѣ
думы на тжіж пѣснь въ упіи-тѣ на лю45 діе-тѣ, той и Іисусъ Навіевый сынъ. И
свьрши Моисей да говори всичкы-тѣ тыя
46 думы на всичкый Израиль : И рече имъ :
Положѣте сьрдца-та си на всичкы-тѣ
тыя думы, конто азъ днесь ви засвидѣтелствувамъ; които ще зартьчате на чада-та си да внимаіжтъ за да правятъ
47 всичкы-тѣ думы на тоя законъ. Защото
това не е за васъ суетно нѣщо; понеже
това е животъ-тъ ви; и съ това нѣщо
ще ся продължи животъ-тъ ви на земіжтж, къмъ коіжто прѣминувате Іорданъ за
да IL наслѣдите.
48 И говори Господь Моисею въ истый
49 той день, и рече : Възлѣзь на тжж горж
Аваримъ, горљ-тљ Нево, която е въ Моавовљ-тж земііб, срещж. Іерихонъ : и
Гл. 33.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
691
виждь земііБ-тж. Ханаанъ, koîìsto азъдавамъ на Израилевы-тѣ сынове за притябОжаніе. И умри на горљ-тж дѣто възлѣзувашь, и прибери ся при людіе-тѣ си,
както братъ ти Ааронъ умрѣ на горљ-тж Оръ, и ся прибра при людіе-тѣ
51 си; Защото не ми ся покорихте между
Израилевы-тѣ сынове при воды-тѣ на *Меривж. Кадисъ, въ пустыніж-тж Цинъ ; по
неже не освятихте мене всрѣдъ Израи52 левы-тѣ сынове. За това отъ срегцљ
ще видишь земіж-тж, но тамъ нѣма да
влѣзешь, въ земііБ-тж. коіжто азъ давамъ
на Израилевы-тѣ сынове.
ГЛАВА 33.
111 това е благословеніе-то еъ което Мои
сей, Божій человѣкъ, благослови Израи
левы-тѣ сынове прѣдъ смьрть-тж си:
2 И рече : Господь дойде отъ Синай,
И яви имъ ся отъ Сіиръ;
Осія отъ горљ-тљ Фаранъ,
И дойде съ тмы святы ;
Отъ десницљ-тж. му излѣзе огненъ законъ
за тѣхъ.
3 Ей, възлюби людіе-тѣ ;
Всичкы-тѣ негови святи 0L подъ рљк£&ти:
* Прѣппраніе.
692
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 33.
И сѣдѣхж при нозѣ-тѣ ти
За да пріемжтъ думы-тѣ ти.
4 Законъ заповѣда намъ Моисей,
Наслѣдіе-то на Іаковово-то събраніе.
5 И той бѣше царь въ Іесурунъ,
Когато киязове-тѣ на людіе-тѣ ся събрахж
Съ Израилевы-тѣ племена.
6 Да е живъ Рувимъ, и да не умре,
И да бжджтъ людіе-тѣ му многочисленнн.
7 И това е Іудино-то благословеніе ; и рече :
Послушай, Господи, гласъ-тъ на Іудж,
И доведи го при ліодіе-тѣ му.
Ржцѣ-тѣ му да бждзітъ доволны за него;
И "бжди лгу помогць противъ врагове-тѣ му.
И за Левія рече:
Ѳуммимъ-тъ ти и Уримъ-тъ ти
Да бжджтъ съ прѣподобный-тъ ти чело
вѣкъ.
Когото си искусилъ въ Массж,
И съ когото СИ ся прѣпиралъ при воды-тѣ на Меривж:
9 Конто рече за отца си и за майкж си :
Не гледамъ на тѣхъ.
И който не припозна братія-та си,
И не позна сынове-тѣ си.
Загцото съхраннхж твоіж-тж думж,
И упазихж завѣтъ-тъ твой.
10 ІЦе учатъ Іакова на сждбы-тѣ ти,
И Израиля на законъ-тъ ти.
8
Гл. 33.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
693
Ще турятъ темянъ прѣдъ тебе,
И всесъжженія на олтарь-тъ ти.
11 Благослови, Господи, силж-тљ му,
И благоволи въ дѣла-та на ржцѣ-тѣ му.
Порази чрѣсла-та на тыя които възставатъ
противъ него,
И на тыя които го мразятъ, та да ся не
вдигнхьтъ вече.
За Веніамина рече :
Възліобленный Господу] ще живѣе без
бѣдно при него.
Господь ще го закрыва всякой день,
И ще почива между рамена-та му.
13 И за Іосифа рече:
Благословена да бљде отъ Господа земя-та му.
Съ многоцѣнны небесны дарове.
Съ росљ, н с5 дарове отъ лежащж.-ТхИ
долу безднж,
14 И съ многоцѣнны плодове отъ съл'нце-то,
И съ многоцѣнны произведенія отъ мѣсецы-тѣ,
15 И съ изрядны нѣща отъ стары-тѣ горы,
II съ многоцѣнны нѣща отъ вѣчны-тѣ
планины,
16 И съ многоцѣнны нѣща отъ земізі-тж и
пспълненіе-то й;
И благоволеніе-то на Оногова който ся
12
яви въ КЉПИН2&-ТЛ5,
694
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 33.
Да дойде на глав;&-тж іосифовж,
И на тѣме-то на избранный-тъ между
братія-та си.
17 Слава-та му е като на пьрвородный му
юнецъ,
И рогове-тѣ му като "рогове-тѣ на еди
норогъ ;
Съ тѣхъ ще избоде народы-тѣ до краища-та на земіж-тж:
И тѣ OL ЕФремовы-тѣ тмы,
И тѣ Манассіевы-тѣ тысящи.
18
И за Завулона рече:
Весели ся, Завулоне, въ исходъ-тъ си;
И ты, Иссахаре, въ шатьры-тѣ си.
19 Ще повыкатъ людіе-тѣ на горљ-тж ;
Тамъ ще принесжтъ жьртвы праведны ;
Защото ще ссучлітъ изобиліе-то на море-то,
И скрыты-тѣ въ пѣсъкъ-тъ съкровища.
20 И за Гада рече:
Благословенъ който разширява Гада.
Сѣди като львъ, и раскьснува мышцж и
главой.
21 И промысли за себе си пьрвый-тъ дѣлъ;
Защото ся упазн тамъ въ дѣлъ-тъ даден5
отъ законоположителя;
А дойде cg князове-тѣ на людіе-тѣ.
Та направи правдж.-тљ Господніе
И неговы-тѣ сждове съ Израиля.
22 И за Дана рече:
Гл. 33.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
695
Данъ е младъ львъ,
Ще скочи отъ Васанъ.
23 И за НеФѳалима рече :
О НеФѳалиме, насыщенный отъ благово
леніе,
И испълнеііный съ благоволеніе Господне,
Наслѣди· ты западъ и югъ.
24 И за Асира рече:
Благословенъ да е съ чада Асиръ ;
Нека е благоугоденъ на братія-та си,
И да натопи ногж-тж си въ елей.
25 Желѣзо и мѣдь да бжджтъ *
обуща-та ти.
И сила-та ти öa расте като дни-тѣ ти.
26 Нѣма подобенъ на Іесуруноваго Бога,
Който ся носи на небеса въ помощь тебѣ,
И на облацы-тѣ въ великолѣпіе-то си.
27 Богъ вѣчный е твое прибѣжище
И подпоръ ти сж. вѣчны-тѣ мышцы:
И ще изгони врагъ-тъ отъ лице-то ти,
И ще рече: Истрѣбй!
28 Тогазь Израиль ще ся насели самъ въ
безбѣдствіе,
Источникъ-тъ Іакововъ ще б^де въ земіж
на жито и на вино:
И небеса-та му ще капжтъ росж.
29 Блаженъ си ты, Израилю :
Койе подобенъ тебѣ, народе спасаемый
* Яли верев'тѣ.
696
ВТОРОЗАКОНІЕ.
Гл. 34.
Отъ Господа, който е щитъ на помощьТЉ ти,
И мечь па прѣвъсходство-то ти?
И ще ти ся покорятъ врагове-тѣ ти,
И ты ще стхТіпипіь на высокы-тѣ имъ мѣста.
ГЛАВА 34.
1 И възлѣзе Моисей отъ Моавовы-тѣ по
лета на горљ-тљ Нево, ип вьрхъ-тъ Фасгж, който е срещж Іерихонъ. И показа
му Господь ВСИЧКЉ-ТЉ Галаадскж земіж
2 дори до Данъ, И всичкж-ТхЬ НеФталимовж зелггж и земіж-тж Ефремова;, и Манасіинж, и всичкж-та; Іудин2ь земіж,
3 дорн до послѣдньо-то море, И полудень,
и околность-тхь на долъ-тъ на Іерихонъ,
4 градъ на финицы, дори до Сигоръ. И
рече му Господь : Тая е земя-та за коігнто ся клѣхъ на Авраама, на Исаака, и
на Іакова, и рѣкохъ: На сѣме-то ти ще
къ дамъ; азъ тя направихъ да à ви
дишь съ очи-тѣ си, но тамъ нѣма да ми
нешь.
5 И умрѣ тамъ Моисей, рабъ-тъ Госпо
день, въ Моавовж-тж земкь, споредъ ду6 NL-rL Господніж. И погребе го въ долътъ въ Моавовљ-тљ земііб, среща Веѳъ
Фегоръ; и никой не знае гробъ-тъ му
7 дори до днесь. И Моисей бѣше на сто
л. 34.
ВТОРОЗАКОНІЕ.
697
и двадесеть годинъ, когато умре: очнтѣ му не запрѣхж, и сила-та му не на8 малѣ. И плакахж. Израилеви-тѣ сынове
за Моисея въ Моавовы-тѣ полета триде
сеть ДИИ ; и свьршихж. ся днн-тѣ на
плачь-тъ И жалѣяніе-то за Моисея.
9 И Іисусъ сынъ Навіевъ бѣше пълнъ
съ духъ на мудрость ; защото Монсей
бЬпіе възложилъ ржцѣ-тѣ си на него, и
слупіахж го Израилеви-тѣ сынове, и правѣх/Ъ. както заповѣда Господь Моисею.
L 0 И не ся въздигнж вече въ Израиль
пророкъ както Моисей, когото позна Го11 сподь лице съ лице. Въ всичкы-тѣ зна
менія и чудеса, които Господь го прати
да направи въ Егыпетскж-тж земЬь, на
Фараона, и на вснчкы-тѣ му слугы, и на
12 всичкж-та му земіж, И въ всичкљ-тљ
ΚρΓπΚίΉ. ржкљ, и въ всичкы-тѣ голѣмы
и удивителны дѣла, които направи Мои
сей прѣдъ очы-тѣ на всичкый Израиль.