/
Текст
СПРАВОЧНИК
X Н Л К А
УДК 621.306 (023)
Книгата съдържа справочни данни, таблици и изчислителни методи за най
често използуваните в радиолюбителската, практика елементи, възли и схеми. Осо-
бено внимание е обърнато иа произвежданите у нас материали, за конто трудно
се намират справочни данни, както и иа онези орщоизвестни елементи, конто се
срещат често в радиолюбителската литература. ।
В многобройни таблици, графики и номограми е представена голима част от
сведенията, конто са необходими в ежедневната радиоконструкторска работа и
търсенето им в различии каталози и специализирани справочници би отнело много
време.
Второто издание е осъвременено и допълнено съобразно с новостите в ма
териалите и елемеитите от последните години и п]ромените в характера на радио-
конструкторската дейност.
Книгата е предназначена за най-широк кръг радиолюбители и специалисти с
различна степей на подготовка.
©Димитър Андреев Рачев 1984
с/о Jusautor, Sofia
621.3
1. ОБЩИ СПРАВОЧНИ ДАННИ
1.1. МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА СИ
Съгласно с БДС 3952—79 у нас е въведена задължително меж-
дународната система СИ. Посочени са измервателните единици
и техните означения за по-важните физически величини, както и
старите единици за тези величини и съотношението между стари-
те и новите единици. Освен международните означения на едини-
ците по СИ, конто са задължителни за всички научно-технически
публикации, документации и учебни заведения, показани са и бъл-
гарските означения, допускащи се за популярните издания, вест-
ниците и основните училища.
Таблица 1.1
Единици по СИ и означенията им
Величина Единица Оэиачеиие иа единицата
международно българско
1 2 3 4
Дължина Основни единици метър П1 M
Маса килограм kg КГ
Време секунда S c
Големина на електри- ческия ток ампер А A
Термодинамична темпе- ратура келвин К К
Количество вещество мол гпо! мол
Интензитет на светли- ната кандела cd кд
Равнинен ъгъл Допълнителни единици радиан rad рад
Пространствен ъгъл стерадиан sr СР
Повърхнина Производни единици квадратен метър m2 м'
Обем, вместимост кубичен метър m3 м3
Плътност килограм на кубичен метър kg/m3 кг/м'!
Скорост метър в секунда m/s м/с
3
Продължение на табл. 1.1
1 2 3 4
Ускорение Ъглова скорост Честота на въртене Честота на периодичен процес Сила, тегло Налягане, меха’нично на- пряжение Работа, енергия, коли- чество топлина Мощност Количество електричество Електрическо напреже- ние Електрическо съпротив- ленне Електрическа проводи- мост Електрически капацитет Индуктивност Магнитен поток Магнитна индукция Светлинен поток Осветеност метър в секунда на квадрат радиан в секунда секунда на минус първа степей херц нютон паскал джаул ват кулон волт ом сименс фарад хенри вебер тесла лумен луке m/s2 rad/s S-' Hz N Pa J W c V Q S F H Wb T Im lx м/с2 pa д/с c_| Хц H Па Дж Вт Кл В Ом См Ф Хн Вб т лм лк
Таблица 1.2
Кратки и дробям подразделения (представки) към единиците
Представка Означение пред основиата единица
българска международна българско международно
1 2 3 4 5
Екса Пета Тера Гига Мега Кило Xekto Дека Деци Санти Мили Микро Нано Пико Фемто Ато : Кратт hexa peta tera giga mega kilo hecto deca Дроби deci centi milli micro nano pico femto atto единица 1018 1016 1012 109 106 103 102 10’ и единици IO-1 io-2 10~3 10“6 io-9 io~12 10-15 10~18 Е П Т Г м 1 к X да Д с м мк н п ф а Е Р Т G М к h da d с • m И n Р f а
4
Преводни съотношения на никои по-често срещани единици
Дължина:
1 m = 10 dm;
1 dm=10 cm = 0,l m;
1 km = 1000 m;
1 cm= 10 mm;
1 mm= 1000 pm (микрометър, микрон);
1 pm=1000. nm (нанометър) = 10-b m;
1 mm= 10 А(ангстрьом).
Маса:
1 1 (тон) =1000 kg;
1 kg= 1000 g;
1 g=1000 mg (милиграма).
Повърхност:
1 m2= 100 dm2.
1 dnr= 100 cm2;
1 cm2= 100 mm2;
1 ha (хектар) = 100 a (ap) = 104 nr;
1 a= 100 m .
О б ем:
1 m3= 1000 dm3;
1 dm3= 1000 cm3;
1 cm3 = 1000 mm3;
1 1 (литър) = 1 dm3.
Време (период):
1 s= 1000 ms;
1 ms = 1000 ps;
1 d (денонощие) =24 h (часа) =86400 s;
1 h = 60 min = 3600 s;
1 min = 60 s.
Температура:
1°C=JL°r (Реомюр) =-|-(°F — 32);
1 °C= 1 К (Келвин);
(J°K= — 273,2°C.
5
Електрическо напрежение и е. д. н.:
1 V=1000 mV;
1 mV=1000 pV= IO-3 V;
1 [iV=10“3 mV=10 <'V;
i kV=1000 V.
Електрически ток:
I A =1000 mA;
1 mA=1000 цА=10-3 A;
I pA = 10~3 mA=10“6 A.
Електрически мощност:
1W=1OOO mW;
1 mW=1000 pW=10-3 W;
1 kW= 1000 W.
Електрическо съпротивление:
1 fi=10'3 kQ=10^6 MQ;
1 mQ = 10~3 Q.
Електрически капацитет:
1 F=10B pF=1012 pF;
1 pF=I03 nF=10b pF;
1 nF=1000 pF.
Индуктивност:
1 H=103mH=106 p-H
Честота:
1 Hz=10"3 kHz=10~b MHz.
6
1.2. ЕДИНИЦИ ОТ СИ И ЕДИНИЦИ ИЗВЪН СИ, НО ДОПУСНАТИ
ЗА ПОСТОЯННО ИЗПоЛзУВАНЕ
Таблица 1.3
Единиц» от СИ
Величина Знак Единица Означение на едииицата Съотиошение на единиците
междуна- родно по СИ българско по СИ
1 2 3 4 5 6
Пространства и време
Дължина 1, b, h г, d, 6
X, s метър m M Основна по СИ
» астрономи- чески едини-
ца за дължи-
на Па a. e. 1 С1а= 1,49598" m
»» светлинна го-
дина Ly св. год. 1 Ly = 9,4605.1016 m
»» п парсек' ре ПК 1 рс = 3,0857.10'6 m
Лице на по- квадратен
върхнина S, А метър гл2 м2 1 см2=10“4 m2
хектар ha ха 1 ha=104 m2
Обем, вмести- кубичен ме-
МОСТ V тър m3 м3 . 1 cm3 = IO-6 m3
Равнинен ъгъл «, ₽. 1 радиан rad рад Допълнителна по СИ
1° rad
ТЖ rad
*» градус
Равнинен
ЪГЪЛ а. ₽ 1 минута Г • l' = n/10800 rad
ъ V, секунда ff l" = n/648000 rad
» град . g град lg=n/200 rad
Пространствен
ЪГЪЛ И.ш стерадиан sr ср, стер Допълнителна по СИ
Време 1 секунда s с, сек Основна по СИ
» минута min мин 1 min = 60 s
час h ч 1 h = 60 min = 3600 s
п ,, денонощие d д 1 d = 24 h = 86400 s
Период т секунда s с, сек
Времеконстанта т секунда s с, сек
Честота 1, V херц Hz хц I Hz=ls~‘
Честота на вър секунда на
тене минус първа
степей s 1 с '
Скорост V, и метър в се-
кунда m/s м/с 1 cm/s= 10 2 m/s
Ускорение a. g метър в се-
кунда на квадрат m/s2 м/с2 1 cm/s!= 10-2 m/s2
Ъглова скорост радиан в се-
СО кунда rad/s рад/с
Ъглово ускоре- радиан в се-
ние е кунда на квадрат rad/s2 рад/с2
7
Продължение на табл. 1.3
1 2 3 1 4 5 6
Маса Плътност Специфичен обем Сила Момент на силг Тегло Обемно (специ- фично) тегло Налягане Напрежение (механично) Работа Енергия Мощност Термодинамич- на температура, температурна разлика Количество теп- лина Топлинен капа- цитет Топлинен поток Коефициент на топлопроводност Коефициент на топлопредаваие Големина на 1електрическия ток Плътност на електрическия ток гл р V F М Р Y Р Р. о, т A, W Е Р Т Т Q С Ф X, к h I J Me. килограм тон атомна еди- ница за маса килограм на кубичен ме- тър кубичен ме- тър иа кило- грам маса нютон нютон-метър нютон нютон на ку- бичен метър ласкал (ню- тон на квад- ратен метър) ласкал (ню- тон на квад- ратен метър джаул киловатчас ват То келвин градус целзий джаул джуал на кел- вин ват ват на метър- к^лвин ват на квад- эатен метър- келвин Електричеств ампер ампер на ква- дратен метър каника kg t u kg/tn3 m3/kg N N.m N N/m3 Pa Pa (N/m2) J kW.h W плина К °C J J/K w W/m.K W/m2.A о и магне! A A/m2 КГ T a. e. m. кг/м3 м3/кг н Н.м Н Н/м3 Па Па (Н/м2) Дж кВт.ч Вт К °C Дж Дж/К Вт Вт/м.К Вт/м2.К ’;изъм А А/м2 Основна по СИ 1 t= 103 kg 1 ц = 1,66057.10~27 kg 1 1 Ра=1 N/m2 1 kW.h = 3,6.!06J 1 W=1 J/s Основна по СИ 1°С = 1К Основна по СИ ,
8
Продължение на табл. 1.3
1 2 3 4 5 6
Количество електричество Q кулон с Кл
Електрическо напрежение, по- U, Е волт V В
тенциална раз- лика, електро- движещо напре- жение Интензивност на електрическо Е волт на ме- V/m В/м
поле Електрически капацитет С тър фарад F Ф
Относителна диелектрична проницаемост е фарад на ме- тър F/m Ф/м
Електрическо съпротивление Специфично електрическо съпротивление R Р ом ом-метър У Q.m Ом Ом.м
Електрическа проводимост G сименс S См
/Магнитна ин- дукция В тесла Т Т
Интензивност на .магнитного поле Магнитодвиже- що напрежение Н Fin ампер на ме тър ампер А/m А А/м А
Магнитен поток Ф вебер Wb Вб
Индуктивност, взаимоиндук- тивност L хенри н Хн
Магнитна про- ницемост М хенри на ме тър H/m Х/м
Намагнитеност М ампер на ме- A/m А/м
Магнитно съп- ротивление Rm тър ^мпер на ве- A/Wb А/Вб
Електрическа мощност Р бер ват W Вт
— реактивна О вар var оаАР
— пълна Съпротивление при променлив ток — активно R волт-ампер ом VA Q ВА Ом
— реактивно I X ом Q Ом
— индуктивно X ом Q Ом
— капацитивно X ом Q Ом
— пълно (им- педанс) z ом Q Ом
9
Продължение на табл. 1.3
1 2 3 4 5 6
Интензитет на светлината Светлинен поток Количество светлина Яркост Осветеност Светлинност Количество ос- ветление Звуково наляга- не Скорост на зву- ково трептене Звукова интен- зивност Акустичен им- педанс Механичен им- педанс Време на ревер- берация Гръмкост на звука Отслабване или усилване на ни- во Св I кандела Ф лумен лумен-се- Q кунда L кандела на квадратен метър Е луке лумен на квадратен М метър Н лукс-секунда Ак р паскал метър в се и, v кунда ват на квад- I, J ратен метър паскал-се- Za кунда на ме- тър на трета степей иютон-секун- Zm да на метър Т секунда Ln фон Lp децибел гтлина cd Irn Ims cd/m2 lx lm/m2 lx.s j стика Pa 'm/s W/tn2 Pa.s/m3 N.s/m s phon dB кд ЛМ ЛМ.С кд/м2 лк лм/м2 лк.с Па м/с Вт/м2 Па.с/м3 Н.с/м с, сек фон, phon dB, дБ Основна по СИ
I
I
10
1.3. ЕДИНИЦИ ИЗВЪН СИ —ДОПУСКАМИ ВРЕМЕННО,
ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗАМЯНА ИЛИ ИЗОСТАВЕНИ
Единици извън СИ Табл и и а I 4
Величина Единици Означение на единицата Съотношение на * едиииците
международно българско
1 2 3 4 5
Дължина ангстрьом* Пространств d и време A 1 А= IO* 10 m
хикс единица* X хикс. ед. 1 Х = 1,00206.10 13 m
« морска миля* n.mile м. миля 1 n. mile= 1852 m
п МИЛЯ mile миля 1 mile = 1609,344 m
светлинна го- дина У — 1 y = 94605.1016 m
цол (инч, дюйм) in (. . .") // Г = 0,0254 m
п фут ft — 1 ft = 0,3048 m
ярд yd — 1 yd = 0,9144 m
Лице на по-
върхнина ар — a 1 a=102 m2
» декар* — дка 1 дка= 103 m2
» барн* b б 1 b = 10“28 m2
квадратен цол in2 — 1 in2=6,4516 m2
Обем, вме-
стимост литър* 1 л 1 |=10“3 m3
«V кубичен цол in3 — 1 in3 =16,3871 m3
галон (англ.) gal (UK) — 1 gal (UK) =
галон (САЩ) gal (US) — = 4,54609 dm3 1 gal (US) =
.. унция-течна oz(UK) — = 3,78541 dm3 1 oz(UK) =28,4130 cm3
(англ.)
Обем, вме-
стимост унция-течна oz(US) — 1 oz(US) =29,5735 cm3
(САЩ) петролен варел barrel —
Честота (САЩ) цикли в се- кунда c/s 1 barrel =158,987 dm3 1 c/s= 1 Hz
Честота на
въртене оборот в се- кунда* — об/с 1 об/с=1 s~‘
» оборот в минута — об/мин 1 об/мин = s-1
Скорост възел kn — 1 kn=l n.mile/h
миля в час mile/h — 1 mile/h = 0,47704 m/s
Маса карат* Мехаш k 1ка кар 1 кар = 2.10~'1 kg
» центнер 4 ц 1 q = 100 kg
» унция oz — 1 oz = 28,3495 g
у, фунт pound фунт 1 pound = 0,5 kg
Сила килограм-сила (килопонд)* kgf(kp) кгс 1 kgf = 9,80665 N
грам-сила* gf ГС 1 gf = 9.80665.10-3 N
,, тон сила* tf тс 1 tf = 9806,65 N
дина* dyn дин I dun=10“6 N
Z АЙЧНА \ И
(вИБЛЙОТвКА)
Продължение на табл. 1.4
1 2 3 4 5
Момент на сила Тегло Налягане » »» п » Напрежение (механично) Работа, енергия Мощност Термодина- мична тем- пература, температур- ка разлика Количество топлина Гоплинен капацитет Топлинен поток Коефициент на топло- проводност Електричес- ки капаци- тет Електричес- ка проводи- мост Магнитна индукция килограм-сила- метър дина-сантиме- тър килограм-маса килограм-сила на квадратен сантиметър* техническа ат- мосфера* бар* милиметър во- ден стълб* милиметър жи- вачен стълб* тор* килограм-сила на квадратен милиметър* калория между- народна* ерг* кил огра моме- тър в секунда ерг в секунда конска сила* градус Фарен- хайт градус Реомюр калория калория на кел- вии килокалория на час калория в се- кунда на сан- тиметър-келвин Еле сантиметър МО гаус kgf.m dyn.cm kg kgf/cm2 at bar mm H2O mmHg Torr kgf/mm2 cal erg kgf.m/s erg/s hp, cv, ps Топли °F °R cal cal/K kcal/h cal/s.cm2 К ктричество г cm mho Gs КГС.М ДИН.СМ КГ кгс/см2 ат бар мм вод. ст мм ж. ст. Тор кгс/мм2 кал ерг кгс. м/с ер г/с к.с на cal cal/K kcal/r са1/с.см2.К магнетизъм см МО Гс 1 kgf.m = 9,80665 N.m 1 dyn.cm = 10 6 N.m 1 kg = 9,80665. IO'3 N 1 kgf/cm2 = 980665 Pa 1 at =133,322 Pa 1 bar= 106 Pa 1 mmH2O = 9,80665 Pa 1 mmHg= 133,322 Pa 1 Torr =133,322 Pa 1 kgf/mm2 = = 9,80665.106 Pa 1 cal = 4,1868 J 1 erg=10 7 J 1 kgf.m/s = 9,80665 W 1 erg/s=10 7 W 1 hp = 735,499 W f°F=6/9 °C 1°R=1,25°C 1 cal = 4,186 J 1 cal/K = 4,186 J/K 1 kcal/h= = 4,186.1 O'3 J/h 1 cal/s.cm2K = = 4,186.10'' W/m2K 1 cm = = 1.112650.10-12 F lmho= 1 S 1 Gs=10 4 T
12
Продължение на табл. 1.4
1 2 3 4 5
Интензив- ност на маг- нитно поле оерстед Ое Ое 1 Ое = 79,5775 А/т
Магнито- движещо напрежение ампернавивка at ан 1 at= 1 А
Магнитен волт-секунда Vs Вс 1 Vc= 1 Wb
ПОТОК максуел Мх Мк 1 Мх=10 8 Wb
Яркост нит Светлина nt 1 НТ 1 nt — 1 cd/m2
Осветеност стилб фот sb ph фот 1 sb =10’ cd/m2 1 ph=104 lx
Звуково на- лягане микробар Акуст pbar ика pbar 1 bar=10_| Pa
Звукова ин- тензивност ерг на секунда на квадратен сантиметър erg/cm2 ерг/с.см2 1 erg/s.cm2 = = 10“3 W/m3
Акустичен импеданс дина-секунда на сантиметър на пета степей dyn.s/cm6 дин./см5 1 dyn.s/cm6 = = 10 Pa.s/m3
Отслабване или усилва- не на ниво непер* Np Нп 1 Np = 8,686 dB
* Допуска се временно по СИ, но подлежи на замяна.
/
1.4. СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ЦОЛОВИ И МИЛИМЕТРОВИ РАЗМЕРИ
Таблица 1.5
Таблица за съответствие между цолови и милиметрови размери
Цолов размер Мил и метров размер Цолов размер Милиметров размер
1/64 0,3969 13/64 5,1594
1/32 0,7938 7/32 5,5562
3/64 1,1906 15/64 5,953 1
1/16 1,5875 1/4 6,3500
5/64 1,9844 17/64 6,7469
3/32 2,3812 9/32 7,1438
7/64 2,7781 19/64 7,5406
1/8 3,1750 5/16 7,9375
9/64 3,5719 21/64 8,3344
5/32 3,9688 11/32 8,7312
11/64 4,3656 23/64 9,1281
3/16 4,7625 3/8 9,5250
13
Продължение на табл. 1.5
1 2 3 4
25/64 9,9219 45/64 17,8594
13/32 10,3188 23/32 18,2562
27/64 10,7156 47/64 18,6531
7/16 11,1125 3/4 19,0500
29/64 11,5094 49/64 19,4469
15/32 11,9062 25/32 19,8438
31/64 12,3031 51/64 20,2406
1/2 12,7000 13/16 20,6375
33/64 13,0969 53/64 21,0344
17/32 13,4938 27/32 21,4312
35/64 13,8906 55/64 21,8281
9/16 14,2875 7/8 22 2250
37/64 14,6844 57/64 22,6219
19/32 15,0912 29^32 23,0188
39/64 15,4781 59/64 23,4156
5/8 15,8750 15/16 23,8125
41/64 16,2719 61/64 24,2094
21/32 16,6688 31/32 24,6062
43/64 17,0656 63/64 25,0031
/ 11/16 17,4625 1 25,4000
1.5. ДЕЦИБЕЛИ
Усилването или отслабването (затихването) по мощност се
изразява в децибели чрез отношението на мощността Р2 в изхода
към мощността Pi във входа на изследваното устройство или
А —10 lg-g-, с1В. (1.1)
Ако няма нито усилване, нито отслабване, P2/Pi = \ и понеже Igl —
= 0, усилването е 0 dB. Ако отношението е по-голямо от единица,
стойността на децибелите е положителна (усилване), а в обратная
случай — отрицателна (отслабване).
В децибели се изразяват и отношения на напрежения и токове,
а именно:
B = 20 1g-^-,dB; (1.2)
С = 20 lg-^—, dB. (1.3)
h
Изчисленията се опростяват, ако се използува табл. 1.6 за пре-
връщане на отношенията на мощностите и напреженията или токо-
вете в децибели.
14
При нискочестотните и електроакустичните измервания е удоб-
но измерваните величини да се сравняват спрямо определено ну-
лево ниво. За нулево ниво по мощност е приета мощността от
1 mW, отдалена върху товар от 600 Q. От това следва, че нулевите
нива по напрежение и по ток са съответно 0,775 V и 1,29 mA.
Таблица 1.6
Таблица за децибели
। Децибели Отношения иа токове и напрежения Отношения на мощности
усилване отслабване усилваие отслабване
1 2 * 3 4 5
0,1 1,01 0,989 1,02 0,977
0,2 1,02 0,977 1,05 0,955
0,3 1,03 0,966 1,07 0,933,
0,4 1,05 0,955 1,10 0,912
0,5 1,06 0,944 1,12 0,891
0,6 1,07 0,933 1,15 0,871
0,7 1,08 0,923 1,17 0,851
0,8 1,10 0,912 1,20 0,832
0,9 1,11 0,902 1,23 0,813
1,0 1,12 0,891 1,26 0,794
1,1 1,13 0,881 1,29 0,776
1,2 1,15 0,871 1,32 0,759
1,3 1,16 0,861 1,35 0,741
1,4 1,17 0,851 1,38 0,724
1,5 1,19 0,841 1,41 0,708
1,6 1,20 0,832 1,44 0,692
1,7 1,22 0,822 1,48 0,676
1,8 1,23 0,813 1,51 0,661
1,9 1,24 0,803 1,55 0,646
2,0 1,26 0.794 1,58 0,631
2,2 1,29 0,776 1,66 0,603
2,4 1,32 0,759 1,74 0,575
2,6 1.35 0,741 1,82 0,550
2,8 1,38 0,724 1,90 0,525
3,0 1,41 0,708 1,99 0,501
3,2 1,44 0,692 2,09 0,479
3,4 1,48 0,676 2,19 0,457
3,6 1,51 0,661 2,29 0,436
3,8 1,55 0,646 2,40 0,417
4,0 1,58 0,631 2,51 0,398
4,2 1,62 0,617 2,63 0,380
4,4 1,66 0,603 2,75 0,363
4,6 1,70 0,589 2,88 0,347
4,8 1,74 0,575 3,02 0,331
5,0 1,78 0,562 3,16 0,316
5,5 1,88 0,531 3,55 0,282
6,0 1,99 0,501 3,98 0,251
6,5 2,11 0,473 4,47 0,224
7,0 2,24 0,447 5,01 0,199
7,5 2,37 0,422 5,62 0,178
8,0 2,51 0,398 6,31 0,158
8,5 2,66 0,376 7,08 0,141
15
Продължение на табл. 1.6
1 2 3 4 5
9,0 2,82 0.355 7,94 0,126
9,5 2,98 0,335 8,91 0,112
10,0 3,16 0,316 10,0 0,100
11,0 3,55 0,282 12,6 0,079
12,0 3,98 0,251 15,8 0,063
13,0 4,47 0,224 19,9 0,050
14,0 5,01 0,199 25,1 0,040
15,0 5,62 0,178 31,6 0,032
16,0 6,31 0,158 39,08 0,025
17,0 7,08 0,141 50,0 0,020
18,0 7,94 0,126 63,1 0,016
19,0 8,91 0,112 79,4 0,013
20,0 10,00 0,100 100,0 0,010
25,0 17,8 0,056 3.16.102 3,16.10 3
30,0 31,6 0,032 103 10“3
35,0 56,2 0,018 3,16.103 3,16.10 "
40,0 100,0 0,010 ю4 10 4
45,0 177,8 0,006 3.16.104 3,16.10
50,0 316 0,003 106 10“5
55,0 562 0,002 3,16.10s 3,16.10 е
60,0 1000 0,001 106 10“ 6
65,0 1770 0,0006 3,16.10е 3.16.10-7
70,0 3160 0,0003 ю7 10“7
75,0 5620 0,0002 3.16.107 3,16.10“®
80,0 10000 0.0001 10* 10"е
85,0 17800 0,00006 3,16.10е 3,16.10 “9
90,0 31600 0,00003 I09 10 9
95,0 65200 0,00002 3,16. ю9 3,16.10“19
100,0 100000 0,00001 101С Ю-ю
16
2. ЕЛЕКТРОТЕХНИКА
2.1. ОСНОВНИ ЗАКОНИ
Закон на Ом. Изразява зависимостта между напрежението
t7(V), тока /(А) и съпротивлението /?(Q) в електрическата верига.
Напрежението (във волти)
U=IR. (2.1)
Токът (в ампери)
(2.2)
Съпротивлението (в омове)
(2.3)
Пример. Към краищата на резистор със съпротивление 12O&2
е приложено напрежение 12 V. Какъв ток ще протече във вери-
гата?
От (2.2) получаваме
Електрическа мошност. Могцността Р (във вата), получена в
електрическа верига, през която протича ток I в резултат на при-
ложеното напрежение U, е
Р=1Л.
(2.4)
Като се използува законът на Ом, може да се направят след-
ните преобразувания на тази формула:
IJ2 /-- *
Р=—\ u = 4pr.
R
(2-5)
(2-6)
Пример. Какъв ток ще протече през електрическа лампа, на
която е означено 12 V/0,6 W?
От (2.4) получаваме
/= —= -5£-=0,05 А = 50 mA.
U 12
За ориентировъчни и бързи изчисления по закона на Ом и за
електрическа мощност може да се използува номограмата от
2 Справочник иа радиолюбителя
17
фиг. 2.1. Например при зададени П = 20 V и R= 100 й намираме,
че през веригата ще протече ток / = 0;2 А и ще се развне мощ-
ност P = 4W.
Р(а,ка,Ма) I(mA,A) PW)
Фиг. 2.1. Номограма за
определяне на R, 1, U, и Р
Работа на електрическия ток. Произведението от мощността
по времето , през което е била включена електрическата верига,
се нарича работа на електрическия ток (в джаули)
,A = Pt. (2.7)
Оттук може да се извлече друга дефиниция .за електрическата
мощност — това е работата, конто електрическият ток извършва
за единица време.
18
Топлинно действие на тока. Количество™ топлина (в джаули),
което се отдели при преминаване на електрическия ток през про-
водника, се определи по закона на Джаул
Q = (2.8)
2.2. СЪПРОТИВЛЕНИЕ, РЕЗИСТОРИ
Сопротивление на проводник. Съпротивлението на проводни-
ка зависи от неговата дължина /, т. сечение S. пип2 и от мате-
риала, от конто е изработен, т. е.
= (2.9)
където р е специфичного съпротивление на материала, Q.mm2/m.
Специфичного съпротивление и други основни данни за никои
метали и сплави могат да се намерят в табл. 2.1, а за никои снла-
ви с високо съпротивление - в табл. 2.2.
Понякога се използува реципрочната стойност на съпротивле-
нието— електрическата проводимост G (в сименси)
G= —.
R
Пример. Да се изработи жичен резистор със съпротивление
100 й от константан с диаметър 0,1 mm. Каква дължина от този
проводник трябва да се отреже за навиване на резистора?
Сечението
о гтт/ 3,14.0,1 у, / .'V С; ~ 2
S==—— = —---------— = 0,00785 mm.
4 4
От 2.9 получаваме
Т а блица-2.1
Основни данни за някон метали и сплави
Материал Химиче- ски знак Специфично съпротивление прн 20°С, р. £2 . rnm2/m Темпера гу- рен коефи циент а,. 10"3, 1/°С Температура иа топеие, СС Относително тегло (плът ноет), kg/dm3
1 2 3 4 5 6
Алуминий А1 0,026 4 660 2,7
Берилий Be 0,1 6,6 1280 1,85
Бронз — 0,17 5 900 8,5
Бронз фос-
форен — 0,115 4 900 8,8
19
Продължение на табл. 2.1
1 2 3 4 5 6
Волфрам W 0,053 4,4 3370 19,1 [
Германий Ge 5.10 958 5,35
Желязо чисто Fe 0,1 5 1530 7,86
Живак Hg 0,958 0,99
Злато Au 0,024 3,7 1060 19,3
Кадмий Cd 0,07 3,8 321 8,64
Кал ай Sn 0,11 4,6 231 7,3
Коб ал т Co 0,11 6,6 1490 8,8
Магнезий Mg 0,045 3,8 650 1.74
Манган Mn 0,43 — 1240 7,21
Мед Cu 0,0175 4,3 1083 8,94
Месинг — 0,075 2 900 8,5
Молибден Mo 0,049 4,2 2620 10,2
Никел Ni 0,07 6,2 1455 8,9
Олово Pb 0,21 4,1 327 11,34
Паладий Pd 0,11 3,8 1577 11,6
Платина Rt 0,1 3,7 1770 21,4
Родий Rh 0,05 4,3 1970 12,3
Селен Se — — 220 4,8
Силиций ' Si 5.108 — 1414 2,34
Сребро Ag 0.016 4,1 960 10,5
Стомана 0,1 ♦ 6 1400 8,5
Тантал Ta 0,153 3,3 3030 16,6
Хром Cr 0 02' 4 1800 7,1
Цинк Zn 0,06 4,2 419 7,13
Таблица 2.2
Основни данни за никои сплави с голимо специфично съпротивление
Матери хл Специфично съпротивление при 20°С,р, Q.mniz/m Температу- рен коефн- циеит, at, 1/°С ^Допустима работ - на температура, °C Температура на топене, Относително тег- ло (плътност), kg /4<п3 Термо-е. д. н в двойка с медта, gV/°C
1 2 3 4 5 6 7
Конст? ’тан (609г Си. 40% Ni) 0,48- 0,52 5.10-6 400 160С 8,9 30 -40
Май анин (869 Си, 12% Мп 2% Ni) 0,42—0,48 5.10-6 60 120С 8,3 0,9—2
Никелин (629 Си 18% N 2( % Zn) 0,42 2.10“4 150 1145 8,77 20
Нихром (1,5' М" 75 - 78%, N. 20-23%
20
Продължение на табл. 2.2
1 2 3 4 5 6 7
Сг, останалото Fe) 1,05 1,4.10~4 1000 1400 8,4
Реотан 1,1—1,3 1.10—3 900 1460 7,2 —
Хромал (-0,7% Мп, 0,6% Ni, 23—27% Сг, 4,5—6,5% А1, останалото Fe) 1;45 5.10~4 1200 1500 7,1 —
RS _ 100.0,00785
“ р ~ 0,49
Темперагурна зависимост на съпротивлението. Дава се с
израза
/?, = /?2П[1+а^_20)], (2.10)
където Ri е съпротивлението при температура /°C, Q;
Фиг. 2.2. Изменение на съпротивлението на меден
проводник при промяна на температурата
* Крайните резултати в примерите са дадени със закръгление.
21
/?2о — съпротивлението при 20°С, У;
t — температурата на нагряването, С;
at — тонлинният коефициент на материала (табл. 2.1).
От (2.10) може да се намери изменение™ на съпротивлението
А/? (в процента) при промяна на температурата
bR=-Rt- ^100 = az(/— 20)100, %, (2.11)
А* 20
или изменението на температурата
bt=t— 20=-^- 100, °C. ‘ (2.12)
at
Увеличението на съпротивлението на медния проводник X/?
при повишаване на температурата с А/ може да се намери по
графиката от фиг. 2.2. Температурният коефициент at за раз
лични материали е посочен в таблиците 2.1 и 2.2.
Фиг. 2.3. Последователно
свързани резистори
Фиг. 2.4. Паралелно свър-
зани резистори
Свързване на резисторите. Взаимното свързване на два или
няколко резистора се прави с цел да се постигне някаква опре-,
делена стойност на съпротивлението им или да се повиши об-
щата разсейвана мощност. В практика™ най-често се случва
свързването на два резистора.
а. Последователно свързване (фиг. 2.3)
(2.13)
Големината на тока във всяка точка на такава неразклонена
верига е една и съща:
Общият спад на напрежение U е равен на сумата от спадо-
вете на напрежения в отделните участъци на веригата:
t7 = t/i + t72.
22
Фиг. 2.5. Номограма за бързо определяне на общите R, L и С при
паралелно свързване на две съпротнвления и индуктивности и по-
следователно свързване на два кондензатора
23
Токът във всяко разклонение се определи по закона на Ом:
Отту к
/| . fe
/2 Ri ’
т. е. токовете в разклоненнята са обратнопропрционални на съпро-
тивленията в тях.
Пример. Какъв резистор R2 е необходимо да се свърже па-
ралелно към R\ =6000 й, за да се получи съпротивление 2500 Q?
От (2.14) получаваме
/?2=-^- = -^£^_==4285 й
Rt — R 6000 - 2500
С помощта на номограмата от фиг. 2.5 тази задача може да
се реши много по бързо, макар и с намалена точност. Същата
номограма може да се използува и за определяне общия капа-
цитет на два последователно свързани кондензатора или на две
паралелно свързани индуктивности.
Фиг. 2.6. Смесено свързани резистори
Пример. R\ = 500 Q, /?2 = 750 Q. Общото съпротивление се
отчита от пресечната точка със скала R — 300 Q.
в. Смесено свързване (фиг. 2.6). При комбинация от после-
дователно и паралелно свързани резистори общото им съпротивле-
ние се определи чрез изчисляване поотделно на общите съпро-
тивления във всяко разклонение. Така веригата се свежда до ня-
колко последователно свързани резистора.
Закони на Кирхоф
I закон. Сумата от токовете, влизащи в една обща точка на
електрическата верига, е равна на сумата ют токовете, излизащи
от нея. За точка А на фиг. 2.7 имаме
/ = /1 + /г + /з-
(2-15)
24
II закон. Сумата от е. д. н. в една електрическа верига е
равна на сумата от спадовете на напрежения в нея. За случая от
фиг. 2.8 имаме
Е = /гв +/е2 + //?з = /гв + + t>2 + Уз- (2.16)
Фиг. 2.7
Фиг. 2.8
2.3. ПРОМЕНЛИВ ТОК
Период и честота. Времето, за което променливият ток из-
вършва един нълен цикъл в своето изменение, се нарича период.
Означава се с Т и се измерва в секунди. Броят на периодите в една
секунда се нарича честота на променлйвия ток. Означава се с f и
се измерва в херци (Hz)
(217)
Понякога вместо честота се използува терминът дължина на
вълната, която се означава с А и се измерва в метри:
А=-у-, (2.18)
където с е скоростта на разпространение на светлината (прибли-
зително 300 000 km/s).
Тази формула може да се преобразува в по-удобния за практи-
ката вид
ИЛИ
ffMHz] = -300-.
X[m]
Амплитудна, ефективна и средна стойност. Максималната стой-
ност, която променливиятток достига (два пъти във всеки период),
се нарича амплитудна стойност на тока Im.
25
Онази стойност, която числено съответствува на посгояния
ток, отделящ едно и също количество топлина в дадено съпроти-
вление, се нарича ефективна стойност /еф :
/еф==0,707 Im (2.19)
или
/т=1,414/еф. (2.20)
Средноаритметичната големина на всички стойности, конто
променливият ток получава през един полупериод, се нарича сред-
на стойност 7 :
/ср = 0,637 /т=0,9 /ф (2.21)
Тъй като средната стойност за един цял период е нула, за
средна стойност се говори само при изправен (пулсиращ) или
несиметричен спрямо абсцисната ос променлив ток.
Когато се говори изобщо за променлив ток или напрежение.
трябва да се разбира неговата ефективна стойност.
Съотношенията между Im, /,ф и /ср остават същите и за напре-
женията U,„, и UCf> .
Моментните стойности на тока и напрежението за която и да
е точка от синусоидната крива са:
i — Im sin ы /; (2.22)
и—Um sin w t, (2.23)
където с» = 2л f e ъгловата честота — броят на периодите за 2л =
= 6,28 s.
2.4. КАПАЦИТЕТ, КОНДЕНЗАТОРИ
Капацитет. Количеството електричество Q, което две заре-
дени пластики могат да поемат, е правопропорционално на на-
прежението U, приложено между тях
Q = CU,
(2.24)
където Q е в кулони, С — във фаради, U — във волтове.
Коефициентът на нропорционалност С зависи от площта на
пластините, от разстоянието между тях и от средата (диелектри-
ка), в която се разпростира влиянието на полето. Този коефициент
е капацитетът на двете пластики (във фаради), а самите пластини
заедно с диелектрика образуват кондензатор.
Кондензатори. Капацитетът на кондензатор, съставен от две
плоски пластини, е
с=0,88 г S, pF> (2.25)
d
26
където е е относителната диелектрична проницаемост на дие-
електрика (табл. 2.3);
S площта на едната от плочите, ст2;
d — разстоянието между плочите, mm.
Капацитетът на плосък кондензатор, съставен от п паралелно
свързани пластини, е
0,88 е S(n — I)
d
(2.26)
Свързване на кондензаторите. Както и
при резисторите, взаимното свързване на
два или няколко кондензатора се прави, за
да се постигне някаква определена стойност
на капацитета, за да се повиши работното
напрежение, за да се стесни обхватът на
покритие на променливия кондензатор, за
термокомпенсация и т. н. Най-често се прила-
га свързване на два кондензатора.
а. Последователно свързване (фиг. 2.9):
и, \ ц
1 1 I 1
С С| С2 •
Фиг. 2.9. Последова-
телно свързани кон-
дензатори
(2.27)
Общият капацитет винаги е по-малък от най-малкия капацитет
на последователно свързаните кондензатори.
При два еднакви кондензатора общият капацитет е
С = -|1_ = -£=-. (2.28)
Таблица 2.3
Основни данни за никои диелектрици
Материал Отиосителиа диелектрична проницаемост е Диелектричии загуби tg 6, хюл Топлоустой- чнвост, °C Електричес- ка якост, kV/mm
1 2 3 4 5
Бакелит 3-5 100 — 15
Въздух 1,0006 0 — 1—3
Гетинакс 7 500 125 25
Ебонит 3,5 100 70 25
Керамика в. ч. 6,5 7 1000 20
Керамика и. ч. 20—100 6 1000 10
Колофон 3 50 85 12
Лакотъкан 4 1000 105 20
Микалекс 6—9 200 4б0 13
Плексиглас 3,5 600 60 18
Полистирол 2,5 2 65 30
27
Продължение на табл. 2.3
1 2 3 4 5
Поливинилхлорид 4 400 65 50
Полиетилен 2,2 3 70 40
Пресшпан 3,4 500 100 5
Слюда 7 4 500 100
Стъкло 5—15 40 1000 25
Стъкл оте кстол ит 4—6 300 145 30
Текстолит 8 700 125 6
Тефлон 2 2 250 25
Хартня кондензаторна 3,5—6 500 300 100
Шеллак 3,5 100 85 25
Общото напрежение U е равно на сумата от напреженията в
отделимте кондензатори:
С/ = £/, -Ц- С/2.
Напреженията в кондензаторите са обратнопропорционални на
техните капацитети:
U. = Сг
Сг С,
Общият капацитет на два последователно свързани конденза-
тора може да се намери и по номогра.мата от фиг. 2.5.
б. Паралелно свързване (фиг. 2.10) :
C=Cj + C2. , (2.29)
При два еднакви кондензатора общият капацитет е
С=2С, = 2С2. (2.30)
Напреженията на всеки от кондензаторите са еднакви и са
равни на U.
в. Смесено свързване (фиг. 2.11). Както и при резисторите,
това свързване може да се доведе до някои от двата основни
вида чрез последователни опростявания на отделните групи.
Фиг. 2.11. Смесено свързани кон-
дензатори
Фиг. 2.12
Фиг. 2.10. Паралелно
свързани кондензато-
РН
28
Зареждане и разреждане на кондензатор. При включване на
верига с капацитет С и съпротивление R към постояннотоков из-
точник (фиг. 2.12) напрежението върху кондензатора не достига
стойността U изведнъж, а по експоненциална крива (фиг. 2.13а).
В същото време през веригата протича ток, който от стойността
I стига до нула в момента, когато напрежението достига макси-
малната си стойност (фиг. 2.136).
Когато при зареден кондензатор краищата на веригата се да-
дат накъсо, получава се разреждане, при което напрежението и
токът спадат постепенно по една и съща експоненциална крива
(фиг. 2.14).
Произведението RC се нарича времеконстанта т:
x = RC, (2.31)
където т е в s, R — в МП, С — в pF.
Времеконстантата показва за какво време напрежението върху
кондензатора ще се повиши 0,63 пъти (при зареждането) или ще
се намали 0,37 пъти (при разреждането).
Кондензатор в променливотокова верига. Токът през конден-
затор, включен в променливотокова верига, се определя от капа
цитивното съпротивление Хс на кондензатора:
Ас = —= ——.
с ь>С 2nfC
(2.32)
29
където f е честотата на променливия ток, Hz;
С — капацитетът на кондензатора, F.
При чисто капацитивен товар на променливотоковия източник
изпреварването на тока спрямо напрежението (дефазирането <р) о
точно 90°. Но в реалния кондензатор съществува паразитно ак
тивно съпротивление от загубите, което води до намаляване на
ъгъла на дефазиране (р. Ъгьлът 6, допълващ ср до 90°, е толко-
ва по-голям, колкото са по-големи загубите в кондензатора. Те-
зи загуби се характеризират с тангенса от ъгъла б tgd, наричан
коефициент на загубите.
Реципрочната стойност на коефициента на загубите
Q = (2.33)
се нарича доброкачественост на кондензатора.
Ако представим активного съпротивление като последовател-
но включено към кондензатора, пълното съпротивление на вери-
гата ще бъде
z=VF+^
(2.34)
2.5. МАГНИТНО ПОЛЕ И ИНДУКТИВНОСТ
Магнитно поле. Силата на магнитного поле Н ( в ампер на ме-
тър, А/m) е
Н=-~, (2.35)
където N е броят на навивките, по конто тече ток I, А;
I — дължината на намотката, гп.
В старата система CGS единицата на магнитного поле беше
оерстедът (Ое).
Магнитна индукция. Силата на магнитного поле в различна
среда се измерва с понятието магнитна индукция В (в тесла):
В = рН.
(2.36)
където p = po|v е магнитната проницаемост на средата (хенри на
метър); тя характеризира влиянието на веществото върху магнит-
ного поле;
.цо = 4л!0~7 Н/т — магнитната проницаемост на вакуума;
рг— относителната магнитна проницаемост на веществото;
ц, = 1 — за вакуум;
p,« 1 —за въздух;
рг<1 —за диамагнитни вещества;
рг> 1 — за парамагнитни вещества;
р, 1 —за феромагнитни материали.
30
Магнитен поток. Общият брой на минаващите през повърх-
ността S силови линии е магнитният поток Ф (във вебери, Wb):
Ф = (2.37)
Индуктивност. Коефициентът на пропорционалност L между
магнитния поток Ф и тока /, конто го създава, се нарича индук-
тивност (в хенри, Н):
Ф = Ы. (2.38)
1 Н е индуктивността на проводник, в конто при протичане
на ток 1 А се създава магнитен поток 1 Wb.
Индуктивността на една бобина зависи от нейните геометрични
размери (форма, брой навивки, вид на проводника и т. н.),
от магнитната проницаемост на средата, както и от средната дъл-
жина на една силовия линия в полето.
В опростен вид тази зависимост е
L = fagnjS И (2.39)
107 '
където |т е магнитната проницаемост на средата или ядрото;
п — броят на навивките в бобината;
S — напречното сечение на бобината, ст';
I — средната дължина на една силова линия, ст.
От (2.39) се вижда, че индуктивността на бобината се увели-
чава с квадрата от броя на навивките й, т. е. ако удвоим броя
на навивките, индуктивността ще се увеличи 4 пъти (разбира се,
при пренебрегване на по-слабото влияние на изменените геомет-
рични размери I и S).
Свързване на индуктивности. В случай, че две части на бо-
бината са достатъчно отдалечени и екранирани една от друга,
така че да се избегпе магнитната връзка между тях, общата ин-
дуктивност при последователното им свързване (фиг. 2.15а) ще
бъде
L0=Z.i + U (2.40)
При паралелно свързване на две бобини, между конто липсва
магнитна връзка (фиг. 2.156), общата индуктивност е
- (2.41)
Li H-i-2
Както се вижда, формулите са аналогични на тези за после-
дователно и паралелно свързване на резистори. При смесено
свързване на бобини без магнитна връзка помежду им общата
индуктивност се изчислява както при резисторите.
31
За посочения частей случай на две индуктивности в паралелно
свързване общата индуктивност може бързо да се определи по
номограмата от фиг. 2.5.
2 / Индуктивност в променливотоко-
вата верига. Бобина, включена в про
а менливотокова верига, ще оказва ин-
туитивно съпротивление X (в омове):
X, = wL = 2n/L, П, (2.42)
Фиг. 2.15. Последователно и
паралелно свързани индуктив-
ности
където f е честотата на променли-
вия ток, Hz;
L — индукгивността на боби-
ната, Н.
При чисто индуктивен товар изоставането на тока спрямо на-
прежението (дефазирането q>) е точно 90°. Но в реалната бобина
винаги съществува паразитно активно съпротивление, дължащо
се на съпротивлението на проводника и загубите, което води до
намаляване на ъгъла на дефазиране (р. Ъгълът б, допълващ (р до
90°, характеризира загубите в бобината от активното съпротив-
ление. Тангенсът от този ъгъл се нарича коефициент на загубите
tg б, а ренипрочната му стойност Q се нарича качествен фактор
на бобината:
<2-43’
Пълното съпротивление Z (в омове) на веригата, съдържа-
ща индуктивно и активно съпротивление, се нарича импеданс:
(2.44)
Индуктивното и капаиитивното съпротивление на бобини или
кондензатори с дадени индуктивност L или. капацитет С и вклю-
чени в променливотокова верига с честота f може ориентиро-
въчно да се определи по номограмата от фиг. 2.16.
Пример 1. В променливотокова верига с честота 500 kHz е
включен кондензатор с капацитет 100 pF. Капацитивното му съ-
противление се определи по третата номограма (фиг. 2.1 бе) и е
приблизително 3,2 kfi.
2. Във верига с честота 10 MHz е включена бобина с индук-
тивност 20 pH. Индуктивното съпротивление се отчита по номо-
грамата от фиг. 2.166 — приблизително 1,2 kQ.
I
32
f §11 8 § C s « -ъ *5 !
Tin I lili I i liiiilini 1111 i lili I i Inn!m 1^,1 nil 1111 I i I,,uh1111
I life BliS-
I rnl 11 lnl hi tn 11,1 ill Id III I dill Ill {I lid hliil It 1111 hl III Hl ill 111
'U .Л §fЦ S§ Ulis 1Ц ss?
Lui!n_h hiuli i I ( hull i 11 |нл 11 I i^uitili i 11 htilli i 11 hull i 11 liul 1111 hull Illi
Фиг. 2.16
И*
f II § S S <ъ ^2- i
I n i । 111 i I I Inn I и 1111 I I i 11 I । I । IiuiiIiii 1111 i i 111 i ! i luiiljui I
<3
О
I----— 5/r
liiiili i I j Iniih i I i iiml'i i I i ImhI i । 11 Lint * i 11 iinili i I i liinh-t 11 kill ! 11 luiih-i I i. 1
__________________________________________ jj _J—
ill iis______________________________________s«и й ii
li inn! 11 It inn I! i liLiiihr.it 111И.11 i.lt liinh i li itiiLmjJ-j
3. Справочник на радиолюбителя
r ЛИЧНА >
БИБЛИОТЕКА
^Tnjcp It
33
I
2.6. НЯКОИ ЗАКОНИ НА ПРОМЕНЛИВОТОКОВИТЕ ВЕРИГИ
Мощност на променливия ток. Ако приложим формупата за'
електрическата мощност на постоянная ток при верига с промен-
лив ток, получаваме привидната мощност (във волтампери, VA):
P=Ul=r2Z. (2.45)
Тъй като в импеданса Z са включени и реактивни елементи
индуктивности и капацитети, мощността, отговаряща на техните
съпротивления, се нарича реактивна мощност (във волтампери,
VA):
Рр=Г2Х. (2.46)
Мощността, която източникът действително отдава във вери-
гата, е актинната мощност (във ватове, W):
P*=I2R. (2.47)
Обикновено активната мощност се представя чрез израза
Р„—/ U costp, (2.48)
където cos q: е коефициент на мощността, конто зависи от отно-
шение™ на активного съпротивление и импеданса на веригата:
cos ф=—. (2.49)
Закон на Ом за променливотокова верига. Ако променливо-
токовата верига съдържа както индуктивност, така и капацитет,
техните реактивни съпротивления имат противоположен характер
и общото реактивно съпротивление ше бъде
Х = Л, — Хс.
Ако се вземе предвид и общото активно съпротивление R на
веригата, пълното съпротивление (импедансът) ше се определи
по формулата
Z = yR2 + Х^=ЛЖ+ (XL -Хс)2. (2.50)
Тогава пълният израз на закона на Ом за променливотокова
верига, съдържаща индуктивност и капацитет, ще бъде
/ = и' = и =
Z л/«2+(^.=Хс/
=----------------------* (2-51)
*2+ (2^L----^77^)
х zjc/C /
34
2.7. ТРЕПТЯЩИ КРЪГОВЕ
Последователен трептящ кръг (фиг. 2.17). Ако се изравнят
реактивните съпротивления XL и Хс , тяхното влияние се ком-
пенсира и във веригата остава да действува само чисто активно
то съпротивление /?:
X, = ХС или 2n[L~—!—.
L с 1 2nfC
Честотата, при която настъпва това изравняване, е резонансна
та честота
f =-----------!-----
(2.52)
където )рез е в Hz, L — в Н, С — във F.
/
В по-удобните единици kHz. mH и pF тази формула има вида
(2.53)
Последователният резонанс е резонанс по напрежение, тъй
като за резонансната честота напреженията върху елементите
на кръга са максимални. Токът във веригата е максимален, а
общият импеданс — минимален (Z = R).
Паралелен трептящ кръг (фиг. 2.18). При изравняване на
Х1 и Хо токът вътре в кръга става максимален и се получава ре-
зонанс по ток. При резонанс токът във външната верига е мини-
мален, а импедансът на кръга - максимален.
Фиг. 2.17. Последователен треп-
тящ кръг
Фиг. 2.18. Паралелен трептящ кръг
Резонансната честота на кръга се определи както при иосле-
дователния кръг по формулата на Томсън (2.52). Резонансните
криви и на двата кръга имат един'и същи вид.
За ориентировъчно намиране на резонансната честота и дъл-
жината на вълната по зададени L и С може да се използува но-
мограмата от фиг. 2.19.
35
Фиг. 2.19. Но^ограма за определяне иа резонансната честота и дължината на
вълната
36
Пример. Да се определи fpM и X на трептящ кръг с индуктив-
ност L=1 mH и капацитет C=10nF.
Свързваме точката 10-3 Н (1 mH) от лявата скала за I. сточ-
ка 10-8 F (10 nF) от дясната скала за С. По скалата за f от
читаме резултата 1,52.103 Hz= 1,52 kHz, а по скалата за л от-
читаме 1,9.105т.
Параметри на трептящ кръг. Качественият фактор Q по-
казва колко пъти напрежението при резонанс върху някои от
реактивните елементи превишава приложеното напрежение U:
(2.54)
U R R
Реципрочната стойност на Q е затихването на кръга 6 и изра-
зява степента на отслабване на затихващите трептения в кръга
(2-55)
Резонансното съпротивление Rff3 е съпротивлението, което
трептящият кръг оказва на източника в момента на резонанс. При
паралелния трептящ кръг
к-=Фт- (2'56)
При последователния трептящ кръг /?р(, =/?.
Отношение™ L/C определи още един параметър на трептящия
кръг — неговото вълново съпротивление Z:
(2.57)
Избирателността на трептящия кръг е по-добра при остра
резонансна крива (по-малко R). Числено тя се определи чрез про-
пусканата честотна лента г
(2.58)
Свързани кръгове. Коефициентът на връзката /( при две ин-
дуктивно свързани бобини се определи от израза
, (2.59)
О
където М е взаимоиндуктивността между бобините;
L\, L-г — индуктивностите на бобините
37
3. РАДИОМАТЕРИАЛ И
3.1. МЕДНИ ЕМАЙЛИРАНИ ПРОВОДНИЦИ
Нашита промишленост* произвежда широка номенклатура от
медни емайлирани проводницн за навиване на трансформатори,
дросели и за други бобинажнн нужди.
ПЕТ-1В — проводник меден, емайлиран с полиестерен лак, с
нормална дебелина на изолацията. Произвеждани диаметри —
от 0,13 до 2,44 mm.
ПЕТ-2В — проводник меден, емайлиран с полиестерен лак, с
усилена дебелина на изолацията. Произвеждани диаметри — от
0,2 до 2,44 mm.
ПЕТ-IF — проводник меден, емайлиран с модифициран поли-
естерен лак, с нормална дебелина на изолацията. Произвежда-
ни диаметри — от 0,08 до 3,15 гшп.
ПЕТ-2Ё — проводник меден, емайлиран с модифициран поли-
естерен лак, с усилена дебелина на изолацията. Произвеждани
диаметри — от 0,1 до 3,15 mm.
Проводниците марка ПЕТ-IB и ПЕТ-2В са с клас на топло-
устойчивост В (130°С), а марка ПЕТ-IF и F1ET-2F — с клас на
топлоустойчивост F (155°С). Последните притежават добра ус-
тойчивост към временни токови (топлинни) претоварвания.
ПЕЛ-1П — проводник меден кръгьл, емайлиран с полиурета-
нов лак, с нормална дебелина на изолацията. Произвеждани диа-
метри — от 0,04 до 1 mm.
ПЕЛ-2П — проводник меден кръгъл, емайлиран с полиурета-
нов лак, с усилена дебелина на изолацията. Произвеждани диа-
метри — от 0,05 до 1 mm.
Проводниците ПЕЛ-1П и П ЕЛ-2П имат клас на топлоустой-
чивост В (130°С). Те притежават способността да се запояват
без предварително зачистване на емайловата изолация.
ПЕЛ-Т — проводник меден кръгъл, емайлиран със синтети-
чен лак и с термопластично лаково покритие. Произвеждани диа-
метри — от 0,1 до 0,67 mm.
ПЕЛ-ТП — проводник меден кръгъл, емайлиран със синте-
тичен лак и с термопластично лаково покритие, устойчив на пле-
сени. Произвеждани диаметри— от 0,1 до 0,67 mm.
Проводниците марка ПЕЛ-Т и ПЕЛ-ТП могат да се самоза-
лепват. Термопластичният лаков слой се отстранява чрез разт-
варяне в спирт или друг разтворител.
* Завод «Ненко Илиев» — Севлиево.
38
ПЕМ-1 -проводник меден кръгъл емайлиран, маслоустой-
чив, с нормална дебелина на изолацията. Произвеждани диамет-
ри — от 0,25 до 3.15 mm.
ПЕМ-2 — проводник меден кръгъл, емайлиран, маслоустой-
чив, с усилена дебелина на изолацията. Произвеждани диамет-
ри — от 0,25 до 3,15 mm.
Проводниците марка ПЕМ 1 и ПЕМ-2 са устойчиви на транс-
форматорно масло и имат клас на топлоустойчивост А (105°С).
ПЕЛПЕ - проводник емайлиран, изолиран с еднослойна па-
мучна обвивка. Произвеждани диаметри — от 0,35 до 2,10 mm.
ПЕЛКЕ проводник емайлиран, изолиран с еднослойна об-
вивка от естествена или синтетична коприна. Произвеждани диа-
метри - от 0,05 до 2,10 mm.
ПЕЛКЕ-И — проводник емайлиран, изолиран с еднослойна об-
вивка от изкуствена коприна. Произвеждани диаметри — от
0,05 до 2,10 mm.
ПЕЛКЕ-П проводник емайлиран с полиуретанов лак, нзо-
лнран с еднослойна обвивка от естествена коприна. Произвеж-
дани диаметри — от 0,05 до 2,10 mm.
Проводниците ПЕЛПЕ и ПЕЛКЕ имат клас на топлоустой-
чивост У (90сС).
ЛЛ — литцендрат с обща емайлова изолация. Отделните жи-
ла са емайлирани с полиуретанов лак, усукани и отгоре обвити
с обща изолация от термопластичен лак.
ЛК — литцендрат с обща обвивка от естествена коприна.
Отделните жила са емайлирани с полиуретанов лак, усукани и
отгоре обвити с обща обвивка от естествена коприна.
ЛКС — литцендрат с обща обвивка от синтетична коприна.
В табл. 3.1. се съдържат обобщени данни за проводниците с
емайлова изолация (нормална дебелина) от типа ПЕТ, ПЕЛ и
ПЕМ, използувани най-често при навиване на трансформатора и
дросели. За проводниците от типа ПЕЛКЕ данните са показана
на табл. 3.2, а за литцендратите от тип ЛЛ и ЛК — на табл. 3.3.
Литчендратът ЛКС се произвежда само с 49 жила по 0,20 mm.
На табл. 3.4 са дадени пробивните напрежения за емайлира-
ннте проводници от марките ПЕЛ, ПЕТ и ПЕМ.
39
Таблица 31
Медни кръгли емайлирани проводници ПЕТ, ПЕЛ, ПЕМ
Номинален диаметър, mm Максимален днаметър с нзолацията, mm Сечеиие, mm2 Съпротивле- иие, Q/m Приблизителиа маса на 1000 ш, kg Брой на- вивки в 1 ст2, п/ст2
1 2 3 4 5 6
0,05 0,062 0,00196 8,94 0,0175 19000
0,06 ,с 0,074 0,00283 6,21 0,0271 14000
0,07 0,086 0,00385 4,56 0,0364 10000
0,08 0,098 0,00503 3,49 0,0478 9000
0,09 0,110 0,00636 2,76 0,0595 7000
0,10 0,121 0,00785 2,23 0.0728 6000
0,11 0,132 0,00950 1,846 0,0878 5000
0,12 0,145 0,01131 1,551 0,1041 4400
0,13 0,155 0,01322 1,322 0,1218 3600
0,14 ' 0,166 0,01539 1,140 01409 3200
0,15 0,176 0,01767 0,993 0,1623 2800
0,16 0,187 0,02011 0,873 0,1851 2500
0,17 0,198 0,02270 0,773 0,2085 2250
0,18 0,209 0,02545 0,689 0,2334 2000
0,19 0,220 0,02835 0,619 0,2615 1800
0,20 - । 0,230 0,03142 0,558 0,2892 1650
0,21 0,241 0,03464 0,507 0,3183 1500
0,22 0,251 0,03801 0,459 0,3379 1400
0,23 0,265 0,04155 0,422 0,3807 1300
0,24 0,273 0,04524 0,388 0,4022 1250
0,25- 0,284 0,04909 0,357 0,4487 1100
0,27 0,307 0,05726 0,306 0,5250 950
0,28 0,315 0,06158 0,284 0.5474 870
0,29 0,340 0,06605 0,265 0,6043 800
0,30- 0,336 0,07069 0,248 0,6288 770
0,31 0,350 0,07548 0,232 0,6710 720
0,32 0,357 0,08043 0,218 0,7150 690 .
0,33 0,367 0,08553 0,205 0,7798 650
0,35— 0,398 0,09621 0,182 0,8793 580
1 0,38 0,422 0,11335 0,155 1,0342 500
0,40— 0,442 Q, 12566 0,139 1,1171 450
0,41 0,455 0,13202 0,133 1,2017 435
0,44 0,490 0,15205 0,115 1,3819 380
0,47 0,520 0,17349 0,101 1,5742 330
1 0,49 0,540 0,18857 0,093 1,7096 310
0,51 0,560 0,20428 0,0859 1,8160 285
0,53 0,580 0,22062 0,0795 2,0025 265
0,55- 0,600 0,23758 0,0738 2,1548 250
0,57 0,620 0,25518 0,0686 2,3128 235
0,59 0,640 0,27340 0,0641 - 2,4820 220
0,62 0,680 0,30191 0,0582 2,7391 195
0,64 0,700 0,32170 0,0545 2,8599 185
0,67 0,730 0,35256 0,0497 3,1926 170
1 0,69 0,750 0,37393 0,0469 3,3812 165
0,72 0,775 0,40715 0,0430 3,6643 150
1 0,74 0,795 0,43008 0,0407 3,8919 145
0,77 0,825 0,46566 0,0376 4,2142 130
ю
Продължение на табл. 3.1
1 2 3 4 5 1 1 6
0,80- 0,855 0,50265 0,0349 4,5458 120
0,83 0,885 0,54106 0,0324 4,8900 115
0,86 0,915 0,58088 0,0302 5,2468 105
0,90'- 0,955 0,63617 0,0276 5,7421 100
0,93 0,985 0,67929 0,0258 6,1282 95
0,96 1,015 9,72382 0,0242 6,5268 88
1,00- 1,065 0,7854 0,0223 7,0972 83
1,04 1,105 0,8475 0,0206 7,6723 75
1,08 — 1,145 0,9161 0,0191 8,2692 70
1,12 Н 1,185 0,9852 0,0179 8,8874 65
1,16 1,225 1,0568 0,0165 9,5280 60
1,20 1,265 1,1310 0,0156 10,2657 55
1,25 - 1,315 1,2272 0,0143 11,1293 50
1,30 — 1,375 1,3273 0,0132 12,0278 45
1,35 1,425 1,4314 0,0122 12,9616 41
1,40- 1,475 1,5384 0,0114 13,9303 38
1,45 - 1,525 1,6513 0,0106 14,9335 35
1,50 - 1,575 1,7672 0,00993 15,9715 33
1,56 1,635 1,9113 0,00914 17,2336
1,62 1,695 2,0612 0,00848 18,6387
1,68 1,770 2,2167 0,00791 20,0324
1,74-»- 1,830 2,3779 0.00735 21,4676
1.81 1,900- 2,5730 - 0,00681 23,2204
1,88 1,970 2,7759 0,00636 25,0413
1,95 2,040 2,9865 0,00592 26,9178
2,02 2,110 3,2047 0,00546 28,9198
2,10 2,200 3,4636 0,00498 31,2914
2,26 2,360 4,0115 0,00424 36,1622
2,44 2,540 4,6759 0,00374 42,4146
2,63 2,760 5,4325 0,00322 48,2949
2,83 2,940 6,2303 0,00282 55,9199
3,05 3,160 7,3062 0,00244 64,9521
№
Таблица 3.2
Медни кръгли емайлирани проводници, нзолирани
с влакнеста обвивка ПЕЛКЕ
Максимален диаметър с нзолацията, mm
Номинален диаметър, mm - Приблнзителиа маса ПЕЛКЕ, ПЕЛКЕ-П ПЕЛКЕ-И на 1000 m, kg
1 2 3 4
0,05 0,06 0,07 0,08 0,09 0,10 0,12 — 0,0274 0,13 — 0,0351 0,14 — 0,0472 0,15 — 0,0546 0,16 — 0,0665 0,18 — 0,0890
41
Г" Продължение на табл. 3.2
1 2 3 4
0,11 0,19 0,1080
0,12 0,20 — 0,1250
1 0,13 0,21 0,1460
0,14 0,22 — 0,1670
1 0,15 0,23 — 0,1740
0,16 0,24 0,1800
1 0,17 0,25 — 0,212
0,18 0,26 . — 0,250
1 0,19 0,27 — 0,275
0,20 0,29 __ 0,326
1 0,21 0,30 0,355
0,23 0,325 — 0,425
1 0,25 0,345 0,495
0,27 0,365 — 0,529
1 0,29 0,385 — 0,621
0,31 0,405 0,45 0,736
1 0,33 0,435 0,48 0,863
0,35 0,445 0,49 0,935
1 0,38 0,475 0,52 1,100
0,41 0,505 0,55 1,260
1 0,44 0,535 0,57 1,459
0,47 0,565 0,61 1,660
0,49 0,585 0,63 1,802
0,51 0,615 0,66 1,951
0,53 0,635 0,68 2,105
0,55 0,655 0,70 2,261
0,57 0,675 0,72 2,419
0.59 0,695 0,74 2,589
0,62 0,725 0,77 2,750
0,64 0,745 0,79 2,938
0,67 0,775 0,82 3,317
0,69 0,795 0,84 3,515
0,72 0,825 0.885 3,701
0,74 0,845 0,905 4,022
0,77 0,875 0.935 4,443
0,80 0,915 0,975 4,677
0,83 0,945 1,005 5,014
0,86 0,975 1,035 5,383
0,90 1,015 1,075 5,899
0,93 1.045 1,105 6,238
0,96 1.075 1,135 6,786
1,00 1,115 1,175 • 7,241
1.04 — 1,215 7,815
1.08 — 1,255 8,428
1,12 — 1,295 9,055
1,16 — 1,335 9,708
1,20 —- 1,375 10,375
1,25 — 1,425 11,234
1,30 — 1,475 12 125
1,35 — 1,525 13,005
1,40 — 1,575 14,041
I 42
1 2 3 4
1,45 — 1,625 15,039
1,50 — 1,685 16,093
1,56 — 1,745 17,408
1,62 — 1,805 18,770
1,68 1,865 20,191
1,74 — 1,935 21,603
1,81 2,005 23,374
1,88 — 2,075 25,200
1,95 — 2,145 27,078
2,02 — 2,215 29,058
2,10 — 2,295 31,268
т абл и ц а 3.3.
Литцендратн ЛЛ и ЛК
Максимално
Номинален Максимален Номинално активно Приблизи-
Брей и а диаметър на външен сечение на съпротивле- телна маса
проводимците отделния диаметър, литцеидрата. ние на лнт- на 1000 т.
в литцеидрата проводник, mm mm тгп цеидрата, 1 :g
Q/m
1 2 3 4 5 6
Литцендрат ЛЛ
4 0,05 0,22 0,0078 2,25 0,095
5 0,05 0,23 0,0098 2,05 0,110
7 0,05 0,24 0,9137 1,47 0,170
10 0,05 0,27 0,0196 1,012 0,200
15 0,05 0,34 0,0294 0,697 0,310
Литцендрат ЛК
4 0,05 0,22 0,0078 2,25 0,100
5 0,05 0,23 0,0098 2,05 0,120
7 0,05 0,24 0,0137 1,47 0,200
7 0,07 0,36 0,0296 0,760 0,310
9 0,10 0,52 0,0710 0,275 0,430
10 0,05 0,27 0,0196 1,012 0,240
10 0,07 0,41 0,0385 0,499 0,400
12 0,07 0,44 0,0462 0,416 0,630
12 0,10 0,57 0,0942 0,207 1,050
15 0,05 0,34 0,0294 0,697 0,350
16 0,07 0,47 0,0616 0,312 0,940
16 0,10 0,64 0,1260 0,155 1,390
19 0,10 0,67 0,1490 0.131 1,640
21 0,07 0,52 0,0819 0,254 0,920
21 0,10 0,71 0,1650 0,118 1,500
24 0,10 0,79 0,1880 0,103 2,100
32 0,10 0,87 0,2510 0,0794 2,650
35 0,07 0,67 0,1350 0,138 2,800
35 0,10 1,04 0,2750 0,071 1,600
43
Таблица 3.4
Пробивни напрежения на медни емайлирани проводници (във V)
Номинален днаметър, mm ПЕТ-В ПЕТ-Р ПЕЛ-1П ПЕЛ-2П ПЕМ
2О‘С 130°С 20°С 130°С
1 2 3 4 5 6 7 8
0,04 — — — — 100 200 —
0,05 350 250 350 250 350 700 —
0,05—0,06 400 300 400 300 400 800 —
0,06—0,08 500 400 500 400 500 950 —
0,08—0,1 600 450 600 450 600 1200 —
0,1—0,12 700 500 700 500 700 1300 —
0,12—0,16 800 600 800 600 800 1500 —
0,16—0,2 900 650 900 650 900 1700 —
0,2—0,25 1000 750 1000 750 1000 2000 1200
0,25—0,31 1200 900 1200 900 1200 2200 1200
0,31-0,41 1400 1000 1400 1000 1400 2400 1200
0,41—0,51 1600 1200 1600 1200 1600 2800 1600
0,51—0,72 1800 1400 1800 1400 1800 3100 1900
0,72—0,86 1900 1400 1900 1400 1900 3500 2100
0,86—0,96 2000 1500 2000 1500 2000 3700 2100
0,96—1,12 2100 1600 2100 1600 2100 3800 2100
1,12—1,3 2200 1700 2200 1700 — — 2100
1,3—1,62 2300 1700 2300 1700 — — 2400
1,62—1,88 2400 1800 2400 1800 — — 2400
1,88—2,5 2500 1900 2500 1900 — — 2400
2,5—3,15 1000 — 1000 — — — 2600
3.2. МОНТАЖНИ ПРОВОДНИЦИ
В нашите заводи, се произвежда широка номенклатура от
монтажни проводници, кабели и шнурове. В радиолюбителската
практика най-често се използуват следните видове проводници:
ПМВ — проводник монтажей с термопластична изолация, ед-
ножичен.
ПМВЕ — проводник монтажей с термопластична изолация,
едножичен, екраниран.
Проводниците ПМВ и ПМВЕ се произвеждат с номинални се-
чения от 0,20 до 2,5 mm2.
ПМВГ — проводник монтажей с термопластична изолация,
многожичен. Произвежда се с номинални сечения от 0,14 до
4,00 mm2.
* Завод за изолирани проводници — Смолян, и Завод «Ненко Илиев» —
Севлиево.
44
ПМВГЕ — проводник монтажей с термопластична изолация,
многожичен, екраниран. Произвежда се с номинални сечения
от 0,20 до 2,50 mm2.
ПМКВГ — проводник монтажей с влакнеста обвивка, термо-
пластична изолация, многожичен. Произвежда се с номинал-
ни сечения от 0,12 до 1,50 mm2.
ПМКВГЕ -— проводник монтажей с влакнеста обвивка, термо-
пластична изолация, многожичен, екраниран. Произвежда се с но-
минални сечения от 0,14 до 2,50 mm2.
ПМВУ — проводник монтажей с термопластична изолация,
едножичен, усукан в двойки, тройки и четворки. Произвежда се
с номинални сечения за едно жило от 0,20 до 0,75 mm2.
ПКВТ — проводник калайдисан с поливинилхлоридна изола-
ция за телефонии централи. Произвежда се с диаметри на токово-
дещото жило от 0,30 до 1,00 mm. Отличава се с много малък
външен диаметър, например 0,75 mm за диаметър на жилото
0,30 mm.
ПКВТУ — проводник калайдисан с поливинилхлоридна изо-
лация за телефонии централи, усукан.
ПМСА — проводник калайдисан с поливинилхлоридна изо-
лация за телефонии централи, многожичен. Произвежда се с две
сечения — 0,12 mm2 и 0,20 mm2. Отличава се с много малък
външен диаметър.
ЛМПВ — лентов монтажей проводник с поливинилхлоридна
изолация.
ЛМПВГ — лентов монтажей проводник с поливинилхлоридна
изолация, гъвкав.
Конструкцията на ЛМПВ и ЛМПВГ е съставена от слепени
във вид на лента монтажни проводници, чийто брой и размери са
показани на табл. 3.5.
ПК-50 — проводник меден кръгъл, неизолиран, калайдисан.
Произвежда се с номинални диаметри от 0,1 до 0,8 mm.
тчп — тончестотен проводник с полиетиленова изолация
екраниран, със защитна обвивка от поливинилхлорнден пласти-
фикат. Изработва се в две модификации — едножилен (ТЧП-1)
и двужилен (ТЧП 2) проводник. Данните им са показани на
табл. 3.6.
ПМПЕВ — монтажей проводник с полиетиленова изолация,
екраниран, със защитна обвивка от поливинилхлорнден пласти-
фикат. Проводникът е едножилен, едножичен, с диаметър на жи-
лото 0,45 mm и много малък външен диаметър — 3,5 mm.
ПМД-ЕТЕШ — проводник монтажей, двужилен с полиетиле-
нова изолация, екраниран, със защитна обвивка от поливинил-
хлориден пластификат.
<
45
Таблица 35
Лентови монтажни проводници ЛМПВ и ЛМПВГ
Сечение, Конструкция, Брой на съсгавните проводници
5 6 7 8 9 10 15 20 25 30 35 40
бр.Х л>т Максималиа тир очина да лентата,
шт’ тт
Лентов проводник ЛМПВ
0,07 1X0 30 3,8 4,5 5,3 6,0 6,8 7,5 н,3 15,0 18,5 22,5 26,3 30,0
0,12 1X0,40 4,3 5.1 6,0 6,8 7,7 8,5 12,8 17,0 21,3 25,5 29,2 34,0
0,20 1X0,50 4,8 5,7 6,7 7,6 8,6 9,5 14.3 19,0 23,8 28,5 33,3 —
0,50 1X0,80 7,5 9,0 10,5 12,0 13,5 15,0 22,5 30,0 — — — —
Лентов проводник ЛМПВГ
0 12 7X0,15 4.8 5,7 6,7 7,6 8,6 9,5 14,3 19,0 23,8 28,5 33,3 38 0
0 20 • 7X0,20 6,0 7,2 8,4 9,6 10,8 12,0 18,0 24 0 30,0 36,0 — —
0,35 7X0,25 7,3 8,7 10,2 11,6 13,1 14,5 21,8 29,0 36,3 — — —
0,50 7X0,30 8,0 9,6 11,2 12,8 14,4 16,0 24,0 32,0 — — —
0,75 11X0,30 11,0 13,2 15,4 17,6 19,8 22,0 33,0 — — — — —
1,00 14X0,30 1,8 14,1 16,5 18,8 21,2 23,5 35,3 — — — —
1,50 12X0.40 13,0 15,6 20,2 20,8 23,4 26,0 — — — — — —
Таблица 36
Тончестотни проводници ТЧП
Брой и сечеиие на тоководещите жила, бр-Xmin2 Външен диаметър на проводника, пип Изолациоино съп- ротлвление при 20° С, MQ.km Изпитвателно на- прежеиие, V Капанитет, не по-голям от nF/km
1 2 3 4 5
1X0,14 3,40 200 1000 130,0
1 X 0,25 3,60 200 1000 160,0
1X0,50 4,20 200 1000 182,0
1 X 0,75 4,50 200 1500 206,0
1X1,00 4,70 200 1500 247,0
2X0,14 5,00 200 1000 62,3
2X0,25 5,40 200 1000 76,1
2X0,50 6,40 200 1000 98,2
2X0,75 7,10 i 200 1500 137,5
2Х 1,00 7,50 200 1500 165,2
3.3. ВИСОКОЧЕСТОТНИ КАБЕЛИ
РК - радиочестотен коаксиален кабел с едножична или мно-
гожична конструкция на жилото, полиетиленова изолация, екра-
ниран, със защитна обвивка от поливинилхлориден пластификат
(табл. 3.7). Първата трупа цифри в новото означение показва въл-
новото съпротивление на кабела, втората цифра дава закръглена-
та стойност в mm на външния диаметър на полиетиленовата изо-
46
лация, а третата трупа определи вида на нзолацията и поредния
номер на разработката.
РД — радиочестотен симетричен кабел с полиетиленова изола-
ция (табл. 3.8). Първата трупа цифри показва вълновото съпроти-
вление на кабела, втората цифра дава закръглената стойност на
широчината на кабела в mm, а третата трупа цифри определи ви-
да на нзолацията (1 — полиетилен) и поредния номер.
Радиочестотни коаксиални кабели РК
Таблица 3.7
Означение Конструк- ция на Ж ИЛ ОТ О, бр.Хтт Въишеи диаметър, пин Вълново съ- противле- ние, Q Максимален капацитет, pF/m Диелектрич- на якост, kV Затихване при честота 200 MHz, dB/m
ново старо
1 2 3 4 5 6 • н
РК-75-5-131 РК-1 1X0,68 7,30 75 67 7 0,18
РК-100 7-131 РК-2 1X0,60 10,30 100 51 8 0,14
РК-75-9 131 РК-3 1X1,37 12,20 75 70 10 0,12
РК-50-9 131 РК-6 7X0,90 12,20 50 100 10 0,14
РК-75-17-131 РК-8 1X2,63 22,20 75 69 18 0,052
РК 50-2-131 РК-19 1X0,67 4,00 50 100 3 0.30
РК-75-7-131 РК-20 7X0,40 10,30 75 70 8 0,14
РК-75-5-132 РК-49 7X0,26 6,70 75 69 5 0,20
РК-50-3 131 РК-55 1 Х0.84 5,00 50 105 4 0,28
Радиочестотни симетричнн кабели РД
Таблица 38
Означение Конструк- ция на ж ил ото, бр.Хтгп Широчина на готовив кабел, rum Вълново со- противле- ние, Q Максимален капацитет, pF/m Диелектрич- на якост, kV Затихване при честота 200 MHz, dB/m
ново старо
1 2 3 4 5 6 7 8
РД-120-2-101 ФЛ-120 1x0,30 1,70 120 42 0,5 0,096
РД-150- 3-101 ФЛ-150 1x0,30 2,20 150 38 0,5 0,085
РД-240- 7-101 ФЛ-240 7X0,30 8,45 240 20 2 0,075
РД-300-12-101 ФЛ-300 7X0,30 12,00 300 14,5 2 0,080
3.4. СЪПРОТИВИТЕЛНИ ПРОВОДНИЦИ
Жични резистори и шунтове с висока точност се изработват
от проводници с голямо специфично съпротивление, висока ста-
билност срещу стареене, малък температурен коефициент на съ-
47
противлението ТК. и незначително термо- е. д. н. към медта.
Най-подходящ за такова приложение е манганът, който има
ТКС= 1.10-5 на 1°С и термо- е. д. н. 2pV/°C. Единственото неу-
добство на манганина е, че не може да се запоява с обикновен
калаено-оловен припой.
Константът и никелинът имат по-голям ТКС — до 20.10-5 на
1°С и са по-нестабилни на стареене. Термо- е. д. н. на констан-
тана също е по-високо — 43 р V/°C. Спояват се с обикновен при-
пой.
Нихромът е съпротивителен проводник, който може да рабо-
ти при много по-висока температура и се използува предимно за
нагревателни елементи. Не се споява с обикновен припой.
На табл. 3.9 са приведени основните данни за най-често при-
лаганите в практиката съпротивителни проводници.
Данни за съиротнвителни проводници
Таблица 3.9
Диаметър, mm Сечение, mm3 Допустим ток (за 5A/mm2), А Манганин Коистаитаи Никея ии Нихром
съпротивле- | ине за 1 т, й Дължнна за ! . Й, т J съпротивление за 1 т, Й дължина за 1 Й, т съпротивление за 1 т, Q дължина за 1 Й, т съпротнвлеине за 1 т, Й дължина за 1 Й, т
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
0,05 0,002 0,01 220 0,0045 250 0,004 204 0,0049 510 0,002
0,07 0,0039 0,019 112 0,0089 127 0,0078 104 0,0096 250 0,004
0,1 0,0079 0,039 54,8 0,018 62,4 0,016 51 0,0196 127 0,078
0,11 0,0095 0,048 45,3 0,022 51,6 0,019 42,1 0,023 105, 0,095
0,12 0,0113 0,056 38,1 0,026 43,4 0,023 35,4 0,028 88,5 0,011
0,13 0,0133 0,067 32,4 0,031 36,9 0,027 30,1 0,033 75,1 0,013
0,14 0,0154 0,077 27,9 0,0358 31,8 0,031 26,0 0,038 65,0 0,015
0,15 0,0177 0,089 24,3 0,041 27,7 0,036 22,6 0,044 56,5 0,017
0,16 0,0200 0,11 21,4 0,0467 24,4 0,04 19,9 0,050 49,8 0,020
0,18 0,0254 0,13 16,9 0,059 19,2 0,05 15,7 0,063 39,2 0,025
0,20 0,0314 0,16 13,7 0,073 15,6 0,064 12,7 0,078 31,9 0,031
0,22 0,0380 0,19 11,3 0,088 12,9 0,077 10,5 0,095 26,3 0,038
0,25 0,0491 0,25 8,76 0,114 9,98 0,10 8,14 0,123 20,4 0,049
0,30 0,0707 0,35 6,06 0,164 6,90 0,144 5,66 0,177 14,2 0,070
0,32 0,0803 0,4 5,34 0,187 6,10 0,164 4,98 0,201 12,4 0,080
0,35 0,0962 0,48 4,47 0,224 5,09 0,196 4,16 0,241 10,4 0,096
0,40 0,1257 0,63 3,42 0,293 3,89 0,257 3,18 0,315 7,91 0,126
0,50 0,1964 0,98 2,20 0,456 2,50 0,400 2,04 0,490 5,10 0,196
0,60 0,2827 1,40 1,52 0,658 1,73 0,578 1,37 0,707 3,54 0,280
0,80 ( 5026 2,50 0,85 1,170 0,97 1,03 0,79 1,26 1,99 0,50
1,00 0,7854 3,90 0,55 1,83 0,62 1,6 0,51 1,96 1,27 0,785
48
Начисление на предпазители. Притънки проводници (0,02—0,2
пип) токът на разтопяването им / се определи от израза
/ = d-0,05
k ’ ’
к вдето d е диаметърът на проводника, гпт;
k коефициепт'ьт, зависещ от материала; за меден провод-
ник £ = 0,034, а за никелин £ = 0,06.
При по-дебели проводници токът на разтопяване може да се
намери по графика от фиг. 3.1.
Фиг. 3.1. Ток на разтопяване на медни и
никелови проводници
4 Справочник на радиолюбителя
49
3.5. ЕЛЕКТРОИЗОЛАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ
В радиолюбителското конструиране намира приложение огра-
ничена номенклатура от голямото разнообразие на органични и
неорганични изолационни материали. Основните цапни на по-из-
вестниге от тях могат да се видят на табл. 2.3. По данните за
f, tg б и за електрическата якост може да се нрецени иригодност-
та на даден материал за различии нужди - като диелектрик на
кондензатори, гяло за бобини, основа за печатни платки и т. н.
Материали за печатни платки. В началните годнни за разви-
тие на печатями монтаж основен материал за наработка на плат-
ките беше фолираният гетинакс. Той има сравнително добри елек-
троизолационни качества, но е с ниска влаго и киселоустойчи-
вост, неудобен за никои механични обработки, с големи загуби
на високите честоги. По-кьсно намериха приложение някои
термопластични и термореактивни смоли и преди всичко
стъклотекстолитни основи с епоксиден или тефлонов пълнеж.
Данни за течи материали са дадени на табл. 3.10.
У нас в последните години се работи почти изключително с ма-
терпалите СТФ 1 (едностранно фолиран) и СТФ-2 (двустарнно
фолиран), произвеждани в завод «Найден Киров» Русе. В но-
менклатурата влизат листа с размери 650ХН50 mm и 700X950
пип и дебелини 1+0,2 mm, 1,5 + 0,2 mm и 2+0,25 шгп. Фолирани
са с медно фолио с дебелина 35 pm.
Фолирани материали за печатни платки
Таблица 3.10
Фир мен и означение Със гав и пья не ж Относителна диелек- трична константа (при Г MHz) Електрическа якос? к\ • tnm Диглектрични загуби tg 6 (при ) MHz) ’ Повърхноегно съпро ти вл ей не U vni Влагопоглъшаемост | % Максимална рабогна | температура, с"'. 1
2 3 4 5 b 7 «
Х.Х.ХР Хар тин-фенол 3,9 30 0,036 (О12 0,8 110
ER3 Хартия-егюкси 4,3 35 0,028 10" 0,5 135
GIO. Oil СТЪ КД О | екстол и г- о 30 0.03 2 10'- 0,3 145
сиокси
ГК4 FRo 5,2 30 0,02 1 10" 0,3 145
Г ефлои с гъкл *, >1 екстол и 1 !ефлон 2.6 30 0,001 10" 0,01 250
СТФ 1 СТФ-2 U ! ьклотекс! олш 6 12 0,0,4 10"
(НРБ) eriuKi и
ГФ, ГФС XdpiuM фенил 8 25 0.07 10''
(НРБ) СФ-1. СФ-2 <' гъкл и: екстол in - 6 0,045 10'-’ 3 125
1 2 3 4 5 6 7 Ь
(СССР) ГФ 1. ГФ 2 епикси 7 28 0,038 10" 4 80
(СССР) ФАФ 4 (СССР) Хартия-фенол Стъкл «текстолит 2,7 30 0,0008 10' 0.01 250
Mylar тефлон Полиптер 3.1 130 0,002 16" 0,01 125
PVC. Поливинилхлорид 3,5 67 0,08 10й' 0,4 65
Kapton Полиамид 3,3 118 0,007 10" 0.03 250
Teflon Тефлон 26 71 0,001 1(1" 0.01 250
_ — 1
3.6. ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ
Оразмеряване на печатайте проводници. Електрическо • ь-
противление на печатная проводник. Активного сълр.пиии иИг
на печатния проводник при гемпергг.ра 20°С е
п _ р I . >
ЦЛфОчини б. л/т
Фиг 3.2. Широчина на печатния проводник в зави-
ся мост от тока през него
където р е специфичного съпротивление на мед га, кос то при
20° С е 0,0175 Q.mm2/m (табл. 2.1);
I — дължината на печатния проводник, ш;
Q сечение на проводника, mrn2.
51
При най-често срещаната дебелина на медного фолио 35 pm и
широчина на проводника 1 mm се получава /?м~5. )0 5 £> за дъл-
жина 1 ст. За всяка друга температура t, различна от 20° С,
съпротивлението на проводника Rt се определи по формула (2.10).
Плътност на тока. Поради много по добрите условия за ох-
лаждане допустимата плътност на тока при печатните проводни-
ци е 30 80 А/mm2. Широчината на печатните проводници се
избира в зависимост от тока през веригата, така че температура-
та на проводника да не превишава с 40° С околната температура.
Зависимостта между широчината на печатния проводник и тока
през него за различии степени на загряване е дадена на фиг. 3.2.
Графиката е валидна за фолиран стъклотекстолит СТФ-1 и СТФ-2
с дебелина на медното фолио 35 цт.
Пробивното напрежение между два съседни печатни провод-
ника при нормални климатични условия завися предимно от раз-
стоянието а между тези проводници (фиг 3.3) и може да се опре-
дели по фиг. 3.4.
Капацитетът между съседни проводници с дължина 10 mm
може да се отчете по графиките от фиг. 3.5. Той записи не са-
мо от разстоянието а между проводпиците, но и от широчинага
на проводника Ь. Зависимостите са валидни за стъклотекстолит
С ГФ-1 и СТФ-2, докаго при друг изолационен материал паразиг
ният капацитет между съседните шини ще се измени съобразно с
диелектричната константа на материала.
Паразитен капацитет при двустранно фолиран материал може
да се получи и от паралелно прокарани проводници от двете
страни (фиг. 3.6). За стъклотекстолит тапацитетьт може да се от-
чете по графиката от фиг. 3.7, валидна за печатни проводници с
еднаква широчина b и при дължина на проводника 100 mm.
Фиг. 3.6. Паразитен капацитет при
чаралелни проводници от двете
страни на платката
4 Фиг. 3.5. Капацитет между съседни
- проводници
Собсгвената индуктивное! I. на печатная проводник завися or
дължината, широчината и дебелина га му. При дебелина на мед-
ното фолио 34 urn индуктивността за 1 сгп прав проводник в зави-
симост от широчината му b може да се определи по графиката от
фиг. 3.8.
Взаимната индуктивност М между два паралелни печатни про-
водника (вж. фиг. 3.3) се определя по формулата
M = 2l ( In —------1 ) , пН,
(3.2)
кьдето / е дължината на проводника, сгп.
а разстоянието между проводниците, сгп
53
3.7. РАДИАТОРИ ЗА ОХЛАЖДАНЕ
Най ефективното изнолзуване на мощните транзистори, диоди
и гнристори е възможно само при добре начислено топлоотдава-
не в околнагз среда Топлинните съпротивления при това топло-
отдаване са:
- топлинно съпротивление между колекторния преход па тран
зиетора и корпуса му Ru,, „ което се посочва в каталожните
данни за мощните транзистори;
- гоп.пшно съпротивление между корпуса и радиатора RlflL ,,
коего зависи главно от добрия топлинен контакт между двете
HOBi.pxHOiTH (гладкост на повърхнините, сила на стягане, на
личие на силиконова папа или на изолационна подложка и т. н );
топлинно съпротивление между радиатора и околната
среда Rthr-a, което зависи от повърхността на радиатора и ней
ното състояние (цвят, покригие, гладкост)
Общото топлинно съпротявление е
Rih-Rih! "pRihc r^-Rthr а,
където всички гоплинни съпротивления се измерват в °C/W.
В |н тултат на охлаждането темпернтурата на прехода t ще
се получи каго сума от отделяйте гонл.щни съпротивления на
транзистора и радиатора, умножена по колекторната мощност Р.,
кояго грябва да се разсее. и всичко това увеличено с температу-
рата на оьолния въздух 1Л, г. е.
/. = Р(1А’гЛ, -{ R., г -| (3.3)
Околната температура tu се приема 25’С само когато гран-
гисгопът е монгиран извъл устройство™ например на задната
кча. !1ри вьгрешен монтаж се прдемд 35°С.
Начисленного по (л.З) се ноави, когато се разполага с готов
ре’щагор и трябва да се провери неговдта ефикасног. По съща-
;а формула може да се провери максимйлно допуетимата мощност
га разсейване
р <-----------------------------.1.ц ~2"---------------------------W
(3.4)
където г,П1ах е максимално допуетимата температура на преходите
на транзистора, посочена в каталожните данни, °C.
Като груба ориентировка може да се приеме, че / „1ах е 70°С за
германиевн и 150°С за еялициеви транзистори и диоди.
Топлинното съпротивление на радиатора, конто грябва да се
монгира, за да не ее надвиши максимално допуетимата мощ
ноет Р 1паЧ . ще бъде
Рlhr — а --------- [Rih/ -e-pRliii- г). (3.5)
Най-голяма сттънка в изчислснието създава непозпавансти на
Rihi-a- Ако плоское гите на корпуса на транзистора и леглото му
в радиатора не са достатъчно плъгпо приленнали и гладкое гта на
допиращите се повърхности не е висока, топлинното сьпротив-
ление Rth. може да нарасие с 2 3“C/W Занълванего на не-
равности ге с различии смоли, масла или силикопова паста пони
жава Rlhl г до 0,5°C/W.
Ако се налага поставянето па изолационна подложка между
корпуса на транзистора и радиатора, това увеличава топлинното
съпротивление в зависимоег от дебелината и материала на под
ложката На табл 3.11 са посоченн няколко такива случаи.
За да се намали влияние го на изолационната подложка вьрху
Rlhl ,, за предпочитане е полупроводниковияг елемент да се мон
тира директно върху радиатора и да се изолира целият комплект
ако това е възможно. Напоследьк се използуват изолаиионнн под-
ложки от берилиев окис, конто има по-добра юплонроводност
дори и от алуминня.
Таблиц 311
Влияние на нодложкага вьрху топлинното сытротикление
Материал н» - шикмиина
1lujuer ил снова или гсфлинива .чеша
(.люда
Слюда
Слюда
Слюда сьс силиконина navia
Анодираиг
Де Сели на на 1 ЛИ 1 IK. 1 ... f
под к кка! а о, чо. Л’., Л
10 - 1 , -
00 140 <‘.6
4IHI W 27 0/.
Пример. Транзистор с топлинно с ьиротив-ту .тие Rth, — 1,5UC/W
грябва да разсее мощност 15 W Монгиран е на ра щатор
топлинно съпротивление Rth, а—1,8CC/W и с изолиран >т него
трез слюдеиа пластинка с /?„„ , = 0,5°6 /XV . Околната температура
е 25°С 1 емнературата на прехода му ще до-..тигне .<
=- 15(1,5 + 0,5 4 !.«' + 25 -= 82“С
Това е дома над траничната температура та терманиеви гран-
знстори. Ако се премахне слюденага пластинка, гемпературата
на прехода ще се понижи сьс 7,5°С и транзисторы ще работа
при нормални условия.
Плосък радиатор. За най-простим по конструкция радиатор
плоска алуминиева елочка с квадратна или право ыьлна форма,
необходим тта площ S може да се определи по формулата
5 = - -— . cm* (3 6)
(' АИЧНА ч
БИБЛИОТЕК ) 55
Го«о.т Heart < : '
където И е коефициент, зависещ от състоянието на повърхността
и условията за въздухообмен;
А =2200 при необработена алуминиева плочка със затруднен
въздухообмен (хоризонтално расположение):-
/1 = 1600 при необработена алуминиева плочка с улеснен въз-
духообмен (вертикално расположение),
А = 1200 при обработена чрез песъкогiруене алуминиева плоч-
ка и вертикално разположеиие.
Формулата за 5 може да се използува и за 11-образни радиа-
тори. стига да е осигурено обтичапе на въздуха от двете страни.
Припер. Транзисторът 2Т9136. зрябва да разсее мощност
0 W. Да се оразмери необходимият нлосък радиатор, така че тем-
пературата на прехода 7/и1>х да не надвиши 150°С при /и = 35°С. Ра-
диаторът ще се разноложи вертикално.
Топлинною съпротивление на радиатора ще се определи от
(3.5). В случая R.hL , = 0, тъй каго при течи транзистора не се на
лага посгазянего на изолзционпа подложка. От каталога на
ЗИП Ботевград памираме, че A',,, <=IO°C/W. Тогава
Rik: -----Ru,i , = -35-_ |0 = 9,2°C/W;
С А 1600 ,
3=------— ----— =1/4 сиг.
R,„, . 9 2
Таблица 312
Оразмеряванс на плоськ алуминиев радиатор
Необходима охладит ел на НЛОЩ. С1Т1Й 1 ОНЛИ ДНО СЪИрОТИ а.оение Rthl °C/W Дебелина на 1исн.)вии мак-риал
1 Hi Л) ’ пип 3 ниц
700 550
3 о00 350 280
4 280 220 190
5 180 160 140
6 135 125 120
7 120 100 95
8 90 bz 80
У 80 72 70
10 70 65 63
50 55 52 50
100 42 40 40
200 30 30 30
300 20 20 20
Иоради вертикалното разположеиие на радиатора се получава
двустранно обтичане на въздуха и иччислената стойност за S мо-
56
же да се намали два пъти. Конструкцията му ще представлява
алуминиева плочка с размери 60X 150 inm и дебелина 2 mm, огъ
ната в [1 -образна форма.
Необходимата площ S на плосък или П-образно огънат алу-
миниев радиатор може по-бързо да се определи по табл. 3.12 за
1,2 и 3 mm дебелина на материала, вертикален монтаж, необрабо-
тена новърхност и без принудигелно движение на околния въз-
дух. При хоризонтален монтаж на радиатора охлаждащата по-
върхност грябва да бъде с 20% по-голяма от дадената в табли-
цата.
Ребрести радиатори. Когато при изчислението на S се полу-
чат прекалено големи и неудобии размери, трябва да се премине
към ребрести радиатори. У нас е приет нормализиран ред от ра-
диатори ia полунроводникови елементи от алуминиеви профили,
който обхваща 7 профила с но няколко нормализирани дължини
(табл. 3 13).
Т а б л и ц а 3.13
Български нормализирани радиатори
Поредей яомеЬ на профила Гиноразмер, НИН l Условно означение Фи> ура Размери, 1ГШ1
1 2 3 4 5
1 / 40 A
и |Г м Г ОС “ 2: £ 3.8
2 L — 40 l.= 60 L — 80 L=^ 100 /.— 115 £ = 120 £ = 140 £ = 180 Ь 3.9
3 £ = 35 £ = 50 £ = 76 £=155 В 3 10
57
Продължение на гибл. 3.13
1 2 3 4 5
4 £ = 35 £ = 50 !- 76 /. = 155 г 3.11
5 £ = 6 £ = 6 £ = 6 £— 6 £ = 13 L но желание д 3.12 0 = 6.5; п= 1 /7 = 6,5, п = 0 £> = 9; л = 1 D ---= 10,9; «=0 £>=10.9: п = 2 Dun по желание
6 £= 6 £= 6 £ = 15 £ = 15 £ = 15 £ = 33 /. по Желание • Е 3.13 SCG&CCC = II 1! II 1 II II е = - - • 0G СП ’ • с ii. и ii и £ J = о с Iе X с . .
7 S а Й Й £ 2 § S II " II ИГ1 * -J 2 Ж 3 14 £» — 11, а — I D-11. о-1 £> — М5, д = 0 Г) = М6. а— 0 D=M8; u = 0 £> = J1, u=l D н а по желание
8 - -| в й я □ о § -О СО -Г -f S ii 1 li li : 1 и 3 15 &. с. а. ь. 1 г £ £ £ I1 <= с с е Я1 li li li = - К 1! с .. е И Р ; 5 00 о сл || х сл сл сл СП X ft
На фиг 3.9--3.16 са показами външният вид и размерите на
гези радиатори (а), както и характеристиките им зависимостите
на гемпературната разлика А/* от разсейваната гоплинна мощ-
ност Р',б), зависимостите на термичното съпротивление Р,нг а
* Разликата между темиературата на радиатора (неносредствено до охлаж
дання елемент) и околнага ереда I
38
Фш. 3.9 а и б
от I (в) и зависимостите на Rllir а от дължината на радиатора
1. {г). Тези зависимости улесняват подбора и оразмеряването „а
необходимая радиатор, без да е необходимо да се иознава площ-
та му.
59
L - Ы1/пт
90 №0 &t,’C
= ни/пт
L - iOUrn т
L - (26/пт
L - t^Omm
t -inonirn
H.t-20‘C
Фиг. 3.9 в и г
г Фиг 3.10 а и б
2.5max
Профил №2
56 mtn
60
Фиг 3 10 виг
W
д
61
в
г
Фиг. 3.11 виг
Фиг. 3.12 виг
62
63
Профит N-5
Фиг. 3.13 а и б
64
Фиг. 3.13 г
5 Справочник на радиолюбителя
65
66
На фиг. 3.17 са показами няколко нови профила от производ-
ството на металургичното предприятие за обработка на алуминий
в Шумен. Към всеки профил е посочен заводският номенклатурен
номер, площта F на напречното сечение и масата G за линеен
метър.
Профилнте се изработват от алуминиева сплав и са подходящи
за радиатори.
67
зоо — oist
Г = 0,90 cm’
G = 2J Kg/m
SOO—0195
F=0,8Bcm3
G=0,237Sg/m
500 0362
F= BOS cm*
G-2,390 Hj/m
JOO - 0636
F— 06B mm'
G = 2,370 K.g/rr,
500 ~ 0730
F = 751 mm’
G — 2,027 kg/m
Фиг. 3.17
3.8. ФЕРОМАГН ИТН И МАТЕРИАЛ И
Магнитодиелектриците представляват прах от магнитен ма-
териал, съдържащ желязо, примесен с диелектрик като свързва-
що вещество и пресован в подходяща форма. Свързващото ве-
щество може да бъде бакелитов прах, карболит, шеллак, водно
стъкло, полистирол и др. Колкото е по-малък tg S и колкото са
по-ситни зърната и е по-високо процентното съдържание на ди-
електрика, толкова на по-висока честота може да работи ядрото.
От произвежданнте доскоро магнитодиелектрнци най-известни
са магнетитът, алсиферът и карбонилното желязо. Началната им
магнитна проницаемост е в границите от 5 до 50. Най-голя
||8
мо приложение има карбонилното желязо, което се използува за
честоти до 50 MHz, има незначителни загуби и висока темпера-
турна стабилност.
От произвежданите в СССР високочестотни магнитодиелектрн-
ци най-широко разпространение имат алсиферите от марка РЧ
(радиочестотни) и карбонилните сърцевини марка Р и П. Основ-
ните им данни са посочени в табл. З.Р ; 6Х , 6 и 6Д са съответно
коефициентите от хистерезисни, честотци и допълнителни загуби.
Таблица 3.14
Съветски магнитодиелектрични матернали
Тип Материал Начал- иа маг- нитна нрони цае мост. SHH Температуреи коефициент ткр„. ХЮ “ Макси- малца «естота, МНг. Коефициент на загубите
хю‘ ХЮ* «А Х103
1 2 3 4 5 6 7 8
П4 Р4 РЮ Р20 PI00 Пс РЧ-6 РЧ-9 В9-20 ВЧ-32 Карбоиилнс желязо Алсифер Алсифер 13 12 12-15 12-15 10-12 10 И 6 9 20 30 220 180 150 — 250 80-150 50—125 + 50 до — 50 — 100 — 100 200 -250 0,5 5 10 20 100 50 2—3 0.15 1,5 0,11 0,16 3 — 5 1,5-2,5 1,2 1,9 1,5 3,6 9,6 1 2 2,5 2 2-3,5 2 — 3 0,5- 1,2 2 2 3 10 85 40 30 1,5 —2,5 0,5—1 0,5—1 0,2 0,4 0,7 1
Феритите почти напълно изместиха магнитодиелектриците.
Представляват твърди разтвори (смеси) на соли и окиси от раз-
личии метали (желязо, мед, никел, манган, цинк, кадмий и др.).
При тях липсва свързващо вещество (диелектрик) и получаване-
то на желаната форма става чрез горещо пресоване до 1400°С,
при което структурата и твърдостта са както при керамиката.
Феритите се отличават с висока магнитна проницаемост (до 2000)
и голямо специфично съпротивление (до 10*° Й. сгп). Неодстатъ-
кът е тяхното стареене — изменение™ на магнитната нм прони-
цаемост без каквито и да са външни въздействия (дезакомода-
ция).
У нас се използуват феритни материали от марките М800-
М10 000, Ф10-Ф100 и НФ250-НФ2500 (табл. 3.15).
69
Таблица 3.15
Български феритии материали
Тип Начална маг- нитна прони- цаемост рн Температурен коефициент ТКНн Х10-в Максимална работна често- та, МНг Относнтелнн загуби * %,, Фактор на дезакомо- дацня. Х10 6
1 2 3 4 5 6
М800 800 0.6 2 2 < 17 < 15
Ml 400 1400 0,8 1,8 0,3 < 6 < 4,6
М2000 1 2000 0 2,5 0,3 < 3,5 < 3
М2000-2 2000 1,2 1,2 0,3 < 3,5 < 4
МЗООО 3000 0,6 2 0,2 < 10 < 3
Ml 0000 10000 0,5 2 0,1 < 10 < 3
Ф10 10 40 110 200 < 750
Ф17 17 30 120 150 < 500
Ф25 25 30 70 80 < 200
Ф50 50 25 65 30 <90 250
Ф100-1 100 15 - 35 2 <400- 100С
Ф100-2 100 5- 12 20 < 40—100
НФ250 250 5 15 2 < 40 100
НФЗОО 300 15 35 20 < 25- 60
НФ550 550 15 35 2 <30-90
НФ 1000 1000 0,5 5 04 < 15
НФ2500 2500 2 2,8 0,4 < 13
Произвежданите в СССР магнитномеки ферити имат в означе-
нието си число, което показва номиналната стойност на ря . След-
ващите буквени означения характеризират честотните качества
(а) и вида (б) на феритната маса:
а) Н — нискочестотен ( <5 MHz); В или ВЧ — високочестотен
(> 5 MHz);
б) Н - никел-цинков; М •- мангано-цинков; Л — литиево-
цинков.
Допълнително в означението може да иМа и трета буква: С -
ферит за работа в силни магнитни полета (над 0,05 до 0,1 Т);
И — ферит за работа в импулсни магнитни полета.
На табл. 3.16 са дадени основните параметри на произвежда-
ните в СССР магнитномеки ферити.
70
Таблица 3.16
Съветски феритни материали
Тип Начална магнитна проннцаемост Ин Температурен коефи- цнент ТКрн. Х10е Макси- мал на работна честота, MHz Относител- ни загуби ‘е 6/цн- Х106 Максн- мална работна темпера- тура, °C
I 2 3 4 5 6
2000НН 1500 2500 6 18 0,2 100 70
IOOOHH 800 1200 5 15 0,3 85 100
600НН 500 720 3,6 9 1 25 НО
400НН 320—480 2 6 2 20 125
300НН 280 350 1,5 4,5 4.5 35 100
2ООНН 130 250 1,5 4,5 — 30 120
200НН2 190 230 4 8 30 50 100
15ОНН1 125 160 6 12 30 100
1ООНН 80 120 9 130 30 125 100
100НН1 80 120 — — 200 120
90НН 80—95 6,3 30 НО 100
60НН ' 50—65 1,5 3,6 50 250 100
55НН 50—65 4,7 50 145 100
35НН 30- 38 2,1 120 — 100
300ВЧ 280 320 166 220
2ООВ Ч 180 220 2 65 —
150ВЧ 125 160 0,6 до +0.6 130 60
100ВЧ 80 -120 0,8 130 125
90В Ч 80 - 100 0,45 89 125
50ВЧ 45 60 2,5 — 200 125
50В 42 45 —65 1,5 до +0,5 50 120 125
50ВЧЗ 45 60 2,5 140 125
30ВЧ2 25 35 1 до + 1 50 850 125
20В Ч 16 24 0.2 до +0,3 70 1000 125
10ВЧ1 9 14 — 5000 125
9ВЧ 9—13 0,36 до +0,1 2200 —
7ВЧ 6—8 0,2 до + 1 200 1700 125
5ВЧ 4,7- 6,5 1,4 — 6000 —
4ВЧ 3,3—4,2 4 300 1200 125
10000НМ «ООО —12000 5—10 — 35 90
6000НМ 4800 8000 0-8,4 0,05 45 100
4000НМ 3500—4800 4 8 0,1 35 120
3000HM 2500 -3500 4,7 7,5 0,2 35 120
2000НМ 1700 2500 — 5 до +1 0,45 1 15 155
2000НМ1 1700- 2500 - 0,2 до +2 15 70
2000НМЗ 1700—2500 0—2 1 12 100
1500НМ 1200- 1700 —1,5 до + 12 0,6 1 15 155
1500НМ1 1200—1700 — 1,5 до + 12 15 70
1500НМЗ 1200—1700 0,3 до + 1 1 5 155
1000НМ 800 -1200 1—9 1 15 155
1000НМЗ 800 -1200 —0,2 до + 1 1 5 155
700НМ 500—800 —0,14 до +0,84 3 160 155
71
Феритни магнитопроводи
Български феритни магнитопроводи. У нас се произвеждат*
няколко конструктивни разновидности на магнитномеки феритни
сърцевини**.
1. Гладки, цилиндричии, за настройка (фиг. 3.18. табл. 3.17)
Фиг. 3.18. Цилиндричии гладки
ферити (НРБ)
Таблица 3.17
Български гладки цилиндричии ферити
Материал Q Раамери, П1ГП
D L
М2000-1 60 2,5 32
М1000 60 2,5 32,4
Ф17 170 2,5 12
Ml ООО — 2,8 16
Ф100-1 70 3 14
НФ550 120 3 14
Ф50 100 3 14
Ф25 90 3 14
Ф17 НО 3 12,5
Ф100-2 100 3 12,5
Ф10 60 4 10
НФЗОО 130 4,2 20
Ф100-2 150 4,2 32
2. Винтови, цилиндричии, за настройка (фиг. 3.19, табл. 3.18)
Фиг. 3.19. Цилиндричии винтови
ферити (НРБ)
* Завод за феромагнити — Перник
** Употребява се и терминът ядро (бел. ред).
72
Таблица 3J8
Български винтови цилиндричии ферити
Тип (резба X стъпка) Материал Q Размери, mm
D L
М4Х0.5А Ф17 110 3,75 12,3
М4Х0.5В Ф100-1 НО 3,75 12,3
М4Х0.5В Ф100-2 100 3,75 12,3
М4Х 0,75-1 Ф100-2 105 3,65 12,5
М4Х 0,75-2 Ф100-1 105 3,65 12,5
М4Х0.75-3 Ф17 110 3,65 12,5
Мб X 0,75 Ф50 150 5,6 13,3
3. Ш-образни (фиг. 3.20, табл. 3.19). Произвеждат се в три
конструктивни разновидности — двойно Ш (фиг 3.20а и 3.206)
и уголемено Ш със затваряща нлочка (фиг. 3.20в).
а
Фиг. 3.20. Ш-образни ферити (НРБ)
73
Та бл ий а 3.19
Български Ш-образни ферити
Тип Конструкция Мате - риал эазмери mm
al А н Л2 Л\ В С
ЕЕ12(ШЗХЗ) ЕЕ20(Ш5Х5) ЕЕ25(Ш7Х7) ЕЕ55(Ш16Х2О) ЕЕ30(Ш7Х7) ЕЕ42(Ш12Х15) ЕЕ55 (Ш16Х20) Фиг. 3.20а Фис 3.200 Фиг. 3.20в М3600 Ml ООО 250 400 2350 2000 11100 2500 13,1 20,6 25,1 55 30 42 55 6,5 9,7 12,6 27,5 15,2 21,2 46 3,8 6 7,5 20 7,3 15,5 20 4,5 6,7 8,8 18,5 9,7 14,8 36,4 8,8 14,1 17,5 37,5 19,5 29,5 37,5 3,8 6 7,4 17,2 7,2 12,2 17,2
4. Чашковидни (фиг. 3.21) Нроизвеждат се в два основнн ва-
рианта — затворена Р (фиг. 3.21а, табл. 3.20) и полузатворени
РМ (фиг. 3.216, табл. 3.21).
Фиг. 3 21. Чашковидни ферити (НРБ)
74
Таблица 3.20
Български затворени чашковидни ферити
Тип Размерн, mm
Di Hi с2 С3 Й4 н,
Р9Х5 9,3 5,4 7,5 3,9 2 3,6
Р11Х7 11,3 6,6 9 4,7 2 4,4
Р14Х8 14,3 8,5 11,6 6 3 5,6
Р18ХН 18,4 10,7 14,9 7,6 3 7,2
Р22Х13 22 13,6 17,9 9,4 4,4 9,2
Р26Х16 26 16,3 21,2 11,5 5,4 11
РЗОХ 19 30,5 19 25 13,5 5,4 13
Р36Х22 36,2 22 29,9 16,2 5,4 14,6
Р42Х29 43,1 29,9 35,6 17,7 5,4 20,3
Р14ХЮ 14,9 10,8 12,4 6,4 3 6
Р18Х14 18,4 14,8 14,2 7,5 2,3 10,8
Таблица 3.21
Български полузатворени чашковидни ферити
Тип Размерн, mm
а ь С Di Di D. W, Hi
РМ4 9,8 11,8 4,6 7,95 3,9 2 10,5 7
РМ5 12,3 14,9 6.8 10,2 4,9 2 10,5 6,3
РМ6 14,7 18,3 8,2 12,4 6,4 3 12,5 8
РМ7 17,2 20,3 7,2 14,75 7,25 3 13,5 8,4
РМ8 19,7 23,2 И 17 8,55 4,4 16,5 10,8
РМ10 24,7 28,5 13,5 21,2 10,9 5,4 18,7 12,4
РМ14 34,7 42,2 19 29 15 5,4 29 20,3
5. Феритни антени; Произвеждат се кръгли (фиг. 3.22а, табл.
3.22) и плоски (фиг. 3.226, табл. 3.23) феритни пръчки за антени.
Фиг. 3.22. Феритии антеии (НРБ)
75
Т а б л и ц а 3.22
Български кръгли феритни аитени
Тнл Яь mm L, mm Неф <? Л MHz
8X67 8 67 и 150 1
8X125 8 125 11 150 0,56
8X160 8 160 15 150 0,56
10Х 140 10 140 13 200 2
10X200 10 200 15,6 170 2
Таблица 3 23
Български плоски феритни антенн
Тип А. гпт 1 -° я, пип Неф MHz
15ХЮ0 100 15 3,8 и 1
19X75 75 19 4 18 1
19X50 50 19 4 15 0,5
Ефективната магнитна приницаемост р.,ф изразява отношение-
то на индуктивността на бобина със съответната магнитна сър-
цевина към индуктивността на същата бобина без сърцевина.
6. Тороидални ферити (фиг. 3.23, табл. 3.24)
и
Фиг. 3.23 Тороидални ферити (НРБ)
Таблица 3.24
Български тороидални ферити
Размери, тт Материал и
d D h
2 4,5 3,6 М2500
3 5 2 М2000 1
4 7 2 М6000
8 16 6 М2000 1
16 32 8
16 28 9 М200 1
19 30 26 М3600
38 46 8
76
Фиг. 3.24. Цилиндричии сърцевини от
карбоиилно желязо (СССР)
Съветски феромагнитни сърцевини. В СССР се приизвежда
широка гама от магнитномеки сърцевини, от конто радиолюбител-
ско приложение имат посочените по-нататък видове.
1. Цилиндричии, от карбонилно желязо. Предназначени са
за донастроиване на бобини в радиочестотния обхват 6—15 MHz
(табл 3.25). Срещат са в следните разновидности:
СЦР(Р) сърцевини цилиндричии, с резба (фиг. 3.24а);
СЦШ — сърцевини цилиндричии, с месингова шпилка
(фиг. 3.246);
СЦГ(С) —сърцевини цилиндричии, гладки (фиг. 3.24в);
СЦТ(Т) —сърцевини цилиндричии, тръбни (фиг. 3.24г).
Съветски цилиндричии сърцевини
Таблица 3.25
Тип Размери, mm Ефективна магнитна проннцае- мост, цеф Относителен качествен фактор, Фотн Чесю- та, MHz Материал
d /
1 2 3 4 5 6 7
СЦР-1 Мб X 0,75 10 1,5 0,9 15
СЦР-2 Мб X 0,75 19 1,6 1 15
СЦР-3 М7Х0.75 10 1,6 0,9 15
СЦР 4 М7Х0 75 19 1,7 1 15
СЦР-5 М8Х1 10 1,6 0,9 15
СЦР-6 М8Х 1 19 1,8 1,9 15
СЦР-7 М9Х 1 10 1,5 0,9 15
СЦР-8 М9Х 1 19 1,6 1 15
РМ2Х7 М2 7 — — 60 Р-100
РМ2Х8 М2 8 — — 60 Р-100
РМЗХ5 М3 5 — — 50 Р-100
РМЗХ8 М3 8 — — 50 Р 100
РМ4Х 11,5 М4 11,5 — 50 Р 100
СЦГ-1 9,3 10 2,1 1,2 6
СЦГ-2 9,3 19 2,4 1,3 6
С9.3Х10 9,3 10 1,9 1,2 6 Р-10
С9,ЗХ 19 9,3 19 2,9 1,85 5 Р-10
Продължение иа табл, 3.25
1 2 3 4 5 6 7
С9,ЗХ19 9,3 19 2,95 2 5 Р-20
С9.3Х 19 9,3 19 1,55 2,1 50 Р-100
С9,ЗХ 19 9,3 19 1,6 1,1 50 Р 100
С9,ЗХ 19 9,3 19 2,9 2 5 Пс
СЦТ-1 9,3/3,2 10 2 1,2 6
СЦТ-2 9,3/3,2 19 2,3 1,3 6
Т9,ЗХ 3,2X10 9,3/3,2 10 1,9 1,2 6 Р-10
Т9.3Х 3,2X19 9,3/3,2 19 2 1.35 6 Р-10
* Отношеиието на Q-фактора на бобината със сърцевина към Q фактора без
сърцевина.
Фиг. 3.25. Чашковидни сърцевини (СССР)
78
2. Чашковидни, от карбонилно желязо. В сравнение с цилин-
дричните сърцевини имат по-голяма ефективна магнитна про-
ницаемост, което позволява да се намалят размерите на бобини-
те Осигуряват по-добра температурна стабилност (100 до
150.10“® на 1°С) и по-висока стабилност от стареене (до 0,2% за 1
година). Произвеждат са в два варианта (табл. 3.26):
СБ-а — сърцевини чашковидни, със затворена магнитна вери-
га (фиг. 3.25 а, б).
СБ-б — сърцевини чашковидни, с отворена магнитна верига
(фиг. 3.25 в, г).
3. Тороидални, от карбонилно желязо и алсифер. Типовото
им означение съдържа буквата К (кольцевые) и три цифри, по-
казващи външния (D), вътрешния (d) диаметьр и височината
th) — фиг. 3.26 и табл. 3.27. Например К44Х28Х8 означава то-
роидална сърцевина от карбонилно желязо с външен диаметър
44 mm, вътрешен диаметър 28 mm и височина 8 mm.
4. Цилиндрични феритни сърцевини без резба (табл. 3.28).
5. Чашковидни феритни сърцевини. Произвеждат се сърце-
вини със затворена (гип Б - - фиг. 3.27а, и тип ОБ — фиг. 3.276)
и с отворена (тип Ч — 3.27е) магнитна верига. При затоврена маг-
нитна верига се получават по-малки размери на бобината, докато
при отворена магнитна верига стабилността и качественият фак-
тор на бобината са по-високи. Основни данни за тези сърцевини са
посочени в табл. 3.29.
Фиг 3.26. Ториидални
сърцевини (СССР)
Фиг. 3.27. Чашковидни ферити (СССР)
79
Таблица 3.26
Съветски чашковидни карбоннлни сърцевини
Тил Размери mm Ефектнвна Коефи- Относите- Често- Относится- Мате- Фигура
Ново означение Старо означение D н d, d. h проннцае- МОСТ, цеф к качествен фактор, Q отн MHz увеличение на индук- тивността при завин- гено ядро, % риал
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
СБ-ба СБ-9а СБМ, 6,5 ",2 4,9 3 4 1,7 — — — — —
СБ-9а СБ-Оа 9,6 7,6 7,5 4,6 4,2 2,9 7,1 2,1 1 3 15 Р-10 3.25а
9,6 7,6 7,5 4,6 4,2 2.6 7,1 30 15 Р-100 3.25а
СБ-12а СБ-1 а 12,3 11 10 6 ' 8,2 4,5 6,7 2,1 0,5 13 Р-10 3.25а
СБ- 12а 12,3 11 10 6 8,2 2,3 6,7 2,1 1 0,5 13 Р-100 3.25а
СБ-126 СБ-18а СБ-16 12,3 18 11 15 10 14 6 9 8,2 14 4 1,7 0,5 18 Р-10 3.25в
СБ 23-11а СБ 2а 23 11,4 18.5 10 6,2 3,7 4 1 5 0,85 13 Р-10 3.256
СБ-236 СБ-26 23 11,4 18,5 10 6,2 1,8 1 0.85 1 18 Р-10 3.25г
СБ-23-17а СБ-За 23 17.4 18 11 12 4,6 4,5 1.2 1.1 13 Р-10 3.256
СБ-28а СБ-4а 28 23,4 22 13 17 4,7 4,3 1 13 Р-10 3.256
СБ-34а СБ-5а 34 28,4- 27 13,5 20,4 4,5 4,4 1,1 1 13 Р-10 3.256
Справочник на радиолюбителя
Съветски чашковидни феритни сърцевини
Таблица 3 лО
Съветски тороидални ферити
Гии Средни дължина на снловиге линии, mm Напречно сечение, пип2
K4.OX2.5X 1,2 9,84 4,91
К5.0Х2.0Х 1.5 9,6 3,14
К5.ОХЗ.ОХ 1.5 12,04 7,07
К7.0Х4.0Х 1,5 16,41 12,57
К7.0Х4.0Х2.0 16,41 12,57
К 10,0X6,0X2,0 24,07 28,27
К 10,0X6,0X3.0 24,07 28,27
К 10,0X6,0X4.5 24,07 24,27
К 12,0X5,0X5.5 23.57 19,63
К 12,0X8,0X3,0 30,57 50,27
К 16,0X8.0X6.0 34,84 50,27
KI6.0X 10,0X4.5 39.37 78,54
К 17,5X8,2X5.0 36,75 52,81
К20.0Х 10.0X5,0 43,00 78.54
К20.0Х 12,0X6.0 48,14 1 13,09
К28Х 16X9 65,64 201.06
K3I X 18,5X7 74,41 268,3
K32XI6X8 69,68 201,66
К32Х 16Х 12 69,68 201,06
К32 X 20 х 6 78,75 314,15
К32Х20Х9 78,75 314,15
К38Х24Х7 94,04 452,38
К40х 25x7.5 98,64 490,81
К40 X 25 X 11 98,64 490,87
К45Х28Х8 110,47 615,75
К45Х28Х 12 1 10.47 615 75
. . —
Г а б л и ц а 3 3
Съветски феритни антени
1 ИН (DXC mni) Марка на фсрита Работка ’ MHz
1 2 3
С.8 X 63 600 НН 1,5
С8Х80 -
С8Х ЮО
С8Х63 400 НН 3
С8Х80
С8ХЮ0
С8Х 125
С8Х 140 д
С8Х 160 ..
С10X200
С8Х 125 150 ВЧ 18
С8Х 160 " 1
С10X200 ..
С8Х ЮО 30 В 42 70
С8Х 160 30 ВЧ2 70
00X200 ,,
П 16X4X100 400 НН 3
П16Х4Х 125 4
П200ХЗХ 100 *
6. Тороидални феритни сърцевини (фш 3.28). В означението
се съдържат същите данни, както и при карбонил ни’ е тороидал-
ни сърцевини. Данните им
са показани на табл. 3.30
7. Феритни антенн. Произвежда
ните в СССР феритни пръчки с кры-
ло и правоъгълно сечение имаг раз
мери и данни според табл. 3 31.
Фиг. 3.28. Тороидални ферити (СССР)
4. РЕЗИСТОРИ
4.1. ПОСТОЯННИ РЕЗИСТОРИ
Ред за номиналните стойности. На табл. 4.1 са дадени вьз-
приетите у нас и в новечето страни стандартни редове за стойно
сгите на резисторите при различии отклонения от номиналната
величина (толеранси).
Означения на номиналните стойности
Буквено маркиране. Срещат се различии начини за съкратено
маркиране на стойността и толеранса върху тялото на резистора,
но всички ге могат да се сведат до най-разпространените систе-
ми, показани чрез примери в табл. 4.2. Това са системите на ЧССР
(старите А и В и новата С), както и системата, възприета в СССР.
По тези системи се маркират резисторите и на много други про-
изводители от различии страни.
От табл. 4.3 могат да се разшифроват буквените наставки към
означението, показващи процентного отклонение от номиналната
стойност.
Никои фирми за опростяване па надписванего прилагат еъкра-
щаване но следния начин:
• 1 М = 0,1 МП;
• 15 к =0,15 кП = 150 П.
Цветя о кодиране. Системата за цветно кодиране е по-унифи
нирана и е възприета от новечето фирми Единственно различие е,
че ib.'rr. е маркировки върху тялото на резистора се правят ио
р<. ли-.н*1 начини - с точки, нвицн, i-ръстени, с различно разполо-
ли**.
I
Т а о л н ц а 4 1
Стандартни редове за номинални стоимости
Ь 6 ±20% III кл Е 12 ±ю% И К.1 Е 24 ±5% 1 кл Е 48 ±2% 0 кл.
1 10 15 22 L _ 1 0 2 8 2 7 3 10 11 12- 13 15 1b 18 • 20 22 24 27 30 4 100 105 110 115 121 127 133 140 147 154 162 169 178 187 196 205 215 226 237 249 261 274 287 301
/ 2 J । 4 1
Фиг. 4 1. Начини за маркиране с цветни знаци
Продьлж. на табл. 4.1
1 2 3 4
33 33 39 33 36 39 - 43 316 332 348 365 383 402 422 442
47 47 56 68 82 47 51 56 " 62 68 75 82 - 91 464 487 511 5.56 562 590 619 | 649 681 71э 750 787 825 866 909 953
«5
Г
Таблица 4.2
Примери за най-често срещано буквено маркиране
i Номинална сюйнис! на резистора ЧССР СССР
пара система (.4) i.ipa система (В) нова система (С)
1 2 3 4 5
0,47 У ±0,5% 47/Е R47/D R47D 1:47
1 У+10% 1/А 1R0/K 1 R0/K 1Е
4.7 У ±2% 1J7/C 4R7/G 4R7G 4Е7
10 У Г 20% 10 10R/M I0RM I0E
47 У ±5% 47 /В 47R/J 47RJ 47Е
100 У + 1% 100/D 100 R/F I00RF К1
470 У ±10% 470/А 470R/K 470RK К47
1 кУ±0,1 % 1к 1 К/В 1К0В 1К
4.7 кУ±0.5% 4к7Е 4K7/D 4K7D 4К7
10 кУ + 20% 10 к 10 К/М 10КМ 10К
47 к< > i 5% 47 к/В 47 K/J 47 KJ 47К
100 кУ+10% М1/А 1оок/к КМ) к к Ml
170 кУ + 2% M47/C 470 K/G 470KG М47
1 МУ ±5% IM/B 1M0/J 1M0J 1М
4.7 МУ + 20% 4.М 7 4М7/М 4М7М 4М7
10 МУ+1% 10M/D ЮМ/Г’ I0MF ЮМ
47 МУ+ 5% I. м В 47 МА! 47MJ 47М
100 Мк>±10% GI/A 100 М/К 100МК Г1
I а б л и и а 4.3
Буквено означаване на юлеранса
Голеране . О значение
с 1 а ри ново
— —~ 1 1 — ———— —— - — . ~ - . « —- —
±0.1% в
+ 0.25% с
±0,5% Е D
±1% D F
±2% С G
+ 5% в J
±ю% А К
±20% М'
е30% N
± 20% до 0 W
±30% до - 10 % Q
1-30% до -20% R
±50% до 0 Y
±50% до -10% Г
±50% до -20% S
+ 80% до 0 1
+ 80% до -20% Z
4 100% до -10% V
На табл. 4.4 е дадена междунаридната система за цветно коди-
раье, з конто освен стойността на резне гора са включени толеран-
сы >i разсейваната мощност. Маркнровкизе I, 2, 3, 4 и 5 са нане-
Ь6
сени чрез пръстени, точки или ивици (фи!. 4.1) Много мест; цвет-
ните знаци са само 4 или 3, при което се отпита само стойността
на сыфотивлението.
Цветного кодиране от фиг. 4.1 а и 4.1 б е международно и е въз-
прието от повечего фирми. На фиг 4 1 в е показан старият амери-
кански цветен код, фиг. 4.1 г и d ноказваг старите съветски систе-
ма за кодиране, а фиг. 4.1 е старият български цветен код.
1 а б 1 и и а 4 4
Международна система ла цветно кол иране на резне гори
Ра.» с-йвана
Ми1ЦНО1 < Vv
Основни параметри
Разсейвана мощност. Помина.шага разсейвана мощност е
мощността, кояю резисторы' може да разсее вьв вид на топлива,
без да се надвшни допустима!а температура на новърхчота му.
Помипа.шата мощное! се определи от производителя за дадена
околна температура и записи от размерна на резистора и свой-
ствам на сънротивигелния слой. При температура,а по-висока
от определена га, резистор ы не е в състояние да разсее номинал
ната си .мощност, а само чает от нея. Процентного намаление на
поминалната мощност при новищаващ на околна!а температура
се дава от производителя в ката лож ните данни. На фш 4 2 е по-
казано измеиението на разсейваната мощност за въглеродослой
ните резисторн от категориип 1 A, IB, ПА и IIB, коню .характерн-
зират температурната стабилнос! и нивою на шума на резисто-
рцте*
За съвегскиге мегалослойни резнсгори МЯТ (ОМЛГ) и бъл-
। арските им еквивалентни типове РИМ зависимости на разсейва-
ната мощное! ог околнаш температура отговаря на фиг. 4.2 в.
*13>1< 1а6л 4 6
(Ji приведемте характеристики се вижда, че най-голяма тем
[крагуриа издръжливост имат резисторите от категории IB и НВ
и ЛиГГ. чиято номинална разсейвана мощност се запазва до 70°С
околии температура, докато за останалите видове тази граница
е 404
Рсдьт на иоминалните мощности за постоянните резистори е.
{/кшша температура, °C
6
Ckowj температура, °C
г
1‘И1 1.3 Зависимое! на ранейваната мощиосг от околната
lentiieparypa за различии вилове резистори
Пробивно напрежение. Наирежението на повърхностен пробив
при резисторите зависи от вида и броя на контактуващите чаети-
ци (за слойните и металослойните резистор..; и от допустимого
напрежение между две сьеедни навивки (за жичните рези
сгори). В иовечею случаи слойните резистори . номинална мощ-
ност 0.25 W имат пробивно напрежение 250 V, а резисториге с мощ-
ност 0,5 W 45OV. За жичните резистори, навиги плъгно от окси-
диран проводник наирежението между две съседни навивки не
грябва та надвишава 1 V. На табл. 4.5 са дадени ппобивните на
чреженитг за никои по известии типове резистори.
.’а да ее увеличи юпестимото работно напрежение, се прила-
:а нос 1що>вателното свързване на два или някатко резистора
<5?
Собсгвсна индуктивност и капацитет. Честотните свойства на
резисторите се определят от техните реактивны съставки пара
зитните канацитети и индуктивности Освен собствения капацитет
между навивките (особено голям при жичните резистори) съще-
ствува и друг паразитен капацитет между съпротивителната част и
маса, конто ограничава използуването на резистора при высоки
чес тот и.
Т а б л и ц а 4.5
Пробивни наирежения за никои 1ипове резистори
Дом ус 1 ИМО Допустим и
1ип Мощное! W напрежение, V 1 НИ Мищнис!, W напрежение V
Мегал ослойни
млт, омлт Р НВ 1 (НРБ) 0,5 500
(СССР), РИМ РНВ П(НРБ) 0.125 250
(НРБ! 0, 125 200 0,25 350
0,25 250 0.5 500
0.5 .350 1 750
1 500 ..
2 700 ВС (СССР)
0 125 100
0,25 350
В бг. i ср од ос лойн и
PUB 1 (НРБ) 0.05 150 0,5 500
0.125 200 1 700
0,25 350 * 2 1000
При резисторите МЛТ 0,25 VV и МЛТ 0,5 W например актив
наш съставна на съпротивлениего се намалява с около 10% при
10 MHz и около 3 пин при ЮО MHz
Собствени шумове. Собствеиият шум па слоините резистори
се дължн на неедпородкия сьстав на сьиротивнтелиия слой, как-
то и на непостоянного контактно съпротивление в слабо свърза-
ните частици. При преминаване на постоянен ток наред с редов
нот о движение на електроните се създават и безиорядъчни ко-
лебания, оформишь нроменливата съставна на протичащия ток.
Чеетотният снектьр на тази нрименлива съставна е 1върде ши-
рок и, усилена но-натат ьк, тя ее проявява като шум.
Нивото на собствения шум па резисторите се оценява с шу-
мового число отошеиието на полученото шумово напрежение
в краищата на ре<чстора (в jtV) кьм ириложеното постоянно на-
прежение от 1 V
При слойните резистори в зависимост О! конструкцията и със-
1ава им шумового число е в границите от 1 до 5 tiV/V При по-
тенциометрите поради наличие!о на плъзгаш контакт и гетинак-
сова основа на сънротивигелния слой това число може да досгиг-
не 10 15 pV/V.
Стабилност на сьпротивлението. Номиналната големина на
съиротивлението може да се измени под влияние! о на редица де-
89
стабилизиращи фактори. В зависимост or техния характер измене-
нието може да има траен или обратим характер
Нестаби.1нос1 от стареене. Причина за стареенето на слойните
резистори е еъдържаниего на органичпи свьрзващи вещества в
сьстава на слоя. За намаляването на тази нестабилноет никои ги-
пове резистори се нодлагат на изкуствено стареене.
Нестабилноет от климатични няияния. Темперагурпняг коефи-
цнепг за различите материали при 20°(. е ладен на табл 2.1 и 2.2.
11ри всяка друга темнерату pa / cuipoiивлеиието се и имени сы лас
ио с формула (2.10) От габлиците се вижда че а, . пай мальк
при жични резистори, изработени от машании или константан
Темпера!урнаг а нестабилноет на резисторите се определи не
толкова or температурата на околпия вьзду.х. колкого от работ
на га температура при натоварване или претоварване на резит гора.
Постоянни резистори промишлено производство. У нас се про-
извеждат* следите видоне постоянни слойни резне гори
P1IB-IA резистор постоянен слоен вылеродеп, тин 1А, т
радиалпи изводи;
PIIB-IB pt Tib iор посюяиеп. слое.1, в i.i героден, inn JB,
радиалпи итводи
P1IB 1 регистр пот гоянен слоги вьглероден, inn I < ра
диални изводи;
PI1BA IA резистор постоянен слоен, вьглероден шп IA, е
аксиални изводи,
PI1BA-IB решсгор постоянен, слоен, вьглероден imi 1В, с
аксиални итво.ди;
РИВ-4 ретисгор постоянен, сдоен, вьглероден. тип 4 с ак
сиални изводи;
PIIB-ПА резистор постоянен, слоен, вьглероден. inn ПА,
радиалпи изводи;
Р11В-11В резистор постоянен лоси вьглероден. тип ИВ г
радиалпи изводи;
P1LW2 рейн торт постоянен, мет алоелоен, г аксиални и.дто-
ди, тонлоут тончив, с новишени механична яктхт
Р11М-3 резистор постоянен, металот-лоен, с аксиални изводи
тонлоустойчив, с новншена механична якосг.
Основните технически параметри на тези резистори са дадепи
на табл. 4.6, а данни та по-известии те с'ьветски ретистори мо
iar да ее видят от lan^i. 4.7
Жични резистори
Ждтчниге ретистори имат ио ограничено приложение от слои
ните 1е се употребяват само при тшскоомни стойности на сьиро-
iHB.'ieniieio и когато < необходима голима разсеивана мопшост.
тавот за резтн*)ори 1н.in.шеви» Линк
'.Ю
Таблица 46
Бьлгарски постоянни слойни резистори
Номинаяно Ним иная на Макс им ал но Пиво на соб
(ни съирогнвление мощное 1 paooiHU наире стзени шумове гкс
<2 W жение. V uV/V 1/-С
1 2 4 Ь ь
РПВ-1А 100 2 IO" 0,05 150 1 5 1200 10 "
0,125 2(Xj
100 10' 0,25 350
PUB IB 100 10' 0,5 500
1 750
РПВ 1 100 10- 1 750
7 1000
РНВА IA.
РПВ А 1В 100 2.10" 0,1)5 150
РНВА |А
РНВА IB 100 2 10" 0,125 200 1 1201) 10
UK) 10' 0,25 350
0.5 500
.. 1 750
Pi 1В 4 liio 2 10" 0,125 200
100 10' 0,25 350
0,5 500
1 750 -к ••
2 1000
РНВ НА,
PUB ИВ 100 2.10” 0,125 200 1800 10
100 107 0,25 350
0,5 500 2000 Ю "
PI IM-2 1 2.10" 0,125 150 1200 10
1 3.10" 0,25 200 —
1 5,1.10" 0,5 300
24 10 1 320
9 350
PI IM 3 IX 2,2.10" 0,125 150 1 И
18 310" 0.25 200
18 5.1 10" 0,5 300
18 10 1 320 —
18 10' 2 350 *
висока точност и стабилност. Изработвги се от проводници с го
лямо специфично съпротивление и малък темперагуреп коефи
циепт — константан, манганин, никелин (вж табл. 2.2). В случаи
те, когато не е необходима висока стабилност и малък темнера-
гурен коефициент. може да се нзползуват съпрогивителни про-
водници за нагревателни елементи реотан, пи.хром, кантал
Те имат по голямо специфично сопротивление и зададената стой-
ност на съпротивлението се ностига с най-малка дължина на про
водника, което осигурява малък паразитеи капацитет и индуктпв-
п ост.
91
Съветски посюянни слойни резистори
Начисление и конструкция
Конструктивного начисление и оразмеряване на саморъчно из-
работвани жични резистори става на основата на следниге изход-
ни данни:
г
Фи, 4.3. Конструктивны изньлкения на жични резистори
а едьллий <л nicud намотка; б еднослийна намотка със сгънка,
а однослойна наднм <а вьрху плоско тяж», ' многослойна намотка
големина на сьнротивлението /?, 12;
големина на тока през резистора 1
— допустима нлътност на тока о. А/тпг.
От тези данни се определи дължината, диаметърът и видът
на проводника, необходима га повърхност за разсейване на отде-
лената топлина, конструкнията на тялото.
Необходима га дължина / на съпротивителния проводник се
получава по формула (2.9)
nd2
HI,
(4.1)
където d в mm е диаметъръг на проводника, определят се от
тока 1 (в А) и плътностга му о (в А/тпг)
d =
(4.2)
93
В табл. 3.9 са дадени съпротивленията на 1 m дължина за
различимте видове и диаметри съпротивителни проводници. От
тук кате се раздели общото съпротивление А? на това число, може
направо да се намери необходимата дължина I
Допустимата пльтнос! на тока се избира в зависимост от
предназначение™ на резистора, условията за охлаждане и тон
линната устойчивост на гялото му. За еднослойни жични резне го-
ри о — 10 А/гигп2, а за многослойни резистори а = 4 А/тпг.
('. това нървият етан на конструктивного начисление е завьр-
шен. Разбира се, ако с ъпротивлението е по голимо, за да се улес
Фиг. 4.4. Номограма за бързо изчисляване на мощността на резистори
94
ни изборът на формата и размерите на тялото, може да се опре-
дели бронз на навивките, конто те се получат при тази дължина
Еднослойна намотка. При пилиндрично тяло с еднослойна
плътпа намотка (фиг. 4.3а) броят на навивките ще бъде
п=—— 10’, (4.3)
л/)
където / е дължината на проводника, гп;
D диаметьрьт па тялото, гшп.
Дьлжинага па гялото L, пип, конто ще бьде таета oi про-
водника с диаметър J, пип е
L = nd (4.4)
В никои случаи навива.чето се права със стъпка t (фиг. 4 36),
коего се палата при употреби на неизолирап проводник или ко-
гато е нужна но-голяма охлаждаща повърхност В гакъв случай
влиянието на наклона |> върху дължината на проводника е по-
голямо и може да се отчею чрез нриблизичелна корекния
увеличаваие на I. 5 10%.
Ако е необходимо, може да <е панрави преценка доколко то-
чи резистор ще разсее отделената върху не’ > гонлина. За тази
цел се памира излъчващата повърхност по ф^рмулата
S = n(D-f-2t/) Z..10 сиг' (4.5)
При изпол । уването па тази формула за саморъчно навити ед
послойна резистори грябва да се има нредви 1, че 1 епг от по-
вьрхпостта ни ре тстора може да разсее средпо 0.3 W мощност.
Ако регистр! г • майлиран разсейваната мощное! е средни
0,5 W/cm За i чш.ге резисюри граиината е 0,1 W/cni2
Пример 1а . начисли и конструпра жичен резистор със
сьнротивление 750 през който ще премииава гок с големина
0,1 А
Мощности, конго |рябва да разсее резисюрът, ще бьде
Р = /?72 = 75О.(|,1 " = 7,5 W
За улес.чение на това начисление може да се изнолзува номо-
грамата от фиг. 4.4.
При плътност на тока 5А/ШПГ диаметърът па проводника
грябва да бъде
d“2A/4r=2 <ТЩ-~0'|5тП|'
Пзбираме проводник нихром 0,15 тт (р=- 1,05 Q.rnnr/rnm). Об
щата дължина на проводника ще бъде
95
I n Л-il т 3, 140,15" IOC
/ — R------= / o0 —---------= 12,6 m.
4p 4.1,05
Разполагаме с тяло от керамичпа пръчка 015 mm. Бронт на
навивките ще бъде
I . П3 12,6. Ю3 ОС-7
« =---10 =------------------=267 навивки.
л Г) 3.14.15
При пл атно навиване намотката ще заеме дължина
L = nd = 267.0,15 = 40 mm.
Изльчнащата повърхност намираме по (4.5)
5 = 3,14(15+ 0,3)40.10 2 = 19 спг
При обща мощност 7.5 W грябва от 1 ст' да бъдат разсея-
ни 7,5/19л 0,4 W, което е недопустимо. За да увеличим разсей-
ващата площ, нриемаме намотка с принудителна стъпка t =
= 0,3 mm. Тогава
£ = «/ = 267.0,3 = 80 mm.
5 = 3,14(15 + 0.3)80.10 2 = 38,3 cm2,
при което на I ст2 вече се падат но 0,2 W.
Много често жичните резистори се изработват върху слюдени,
керамични и други плочки с правоъгълно сечение (вж. фиг. 4.Зв)
Формулите (4.3) и (4.5) в такъв случай ще добият вида
5=|2(£ + 2J)+2(c + 2J)|£.I0 2 (4.7)
При по-голяма стъпка и тук може да се внесе корекция чрез
5-5-10% увеличаване на дължината £ на проводника.
Пробивного напрежение на окисния слой при оксидираните
проводници е около 5 V. Засова при тчислението не грябва да
се допуска напрежението между две съседни навивки да надви-
шава тази граница.
Многослойна намотка. Навиването на многослойни жични ре
зистори в повечето случаи става върху крыла макара с изоли-
ран проводник (вж. фиг. 4.3г). За да определим броя на навив-
ките, необходими та навиване на проводник с изчислената по (4.1)
дължина /, намираме първо средната дължина на една навив-
ка (Р
/е(д = л К) ;i, mm, (4.8)
96
където D е външният диаметър на макарата, mm;
d вътрешният диаметър на макарата. пип.
Тогава
I
п =-----
i
ч-
Жични резистори промишлено производство
Нажата нромишленост* нроизвежда широка номенклатура от
жични резистори, кои го намират приложение и в радиолюбител-
екою конегруиране. В зависимое! от климатичните условия на
работа ге биват огкрити (незашитени), лакирани и емайлирани.
Основните им данни са показани на табл. 4.8 а конструктивните
разновидности могат да се видят от фиг. 4.5.
I аблнца ! В
Бьлтарски жични резистори
1 ни Номинално v biipoi иьление <2 Номинална МОЩНОсТ W !КС X 1U • 1 Гемпературен обхват, “С Фи [ура
1 2 3 4 5 b
Ж1 1 1 200 0,3 200 до + 400 55 200 4.5 а
Ж 1 2 1,6 3000 4 4,5 б
Ж1 3 1,8 5600 15 4.5 6
Ж1 4 1,6 3000 4 4.5 в
Ж1-5 1.5 1500 У) — 4.5 6
Ж1 7 150 4700 15 4.5 г
Ж1 20 51 22(H) 4
Ж2 1 1 100 0.1 А. 4.5 6
Ж 2 2 10 220 0,25 4.5 д
Ж2 3 1 200 0.3 4.5 и
Ж2 4 10 560 0.5 А. 4.5 6
Ж‘2-5 10 1000 1 4.5 6
Ж2-6 1,6 3000 4 4.5 и
Ж2 7 1,6 3000 4 4.5 б
Ж2-8 1.5 1500 5 4.5 6
Ж2 II 10 1000(1 К) 4.5 е
ЖЗ-1 5,6 100(1 5 4.5 ж
Ж 3 2 5,1 3900 8 4.5 ж
ЖЗ-4 10 5100 25 4.5 з
Я\3-5 1 1000 50 4.5 з
ЖЗ-6 1 91 75 4 .5 з
ЖЗ-8 1 36000 8 4.5ж
ЖЗ 9 1 к - 1001)0 10 А. 4.5 ж
ЖЗ-10 3,9 15000 15 4.5 ж
ЖЗ-11 4.7 18000 20 4.5 ж
ЖЗ-12 т< Н >1 >1 ) 30 К 4.5 з
ЖЗ 13 18 51000 40 4.5 з
ЖЗ-14 47 5100 100 — 4.5 з
ЖЗ-15 5.1 - 6800 5 — 4.5 ж
ЖЗ 16 5.1 680U 8 «• .. 4.5ж
* Завод за сьиротивления «Ченгелиеви» Айтес
7 Справочник на радиолюбителя
97
Продолжение на табл. 4.8
1 2 3 4 5 6
Ж4 1 0,1 0.51 2 10 до + 125 4.5 и
Ж 4-2 0,1 0,68 5 4.5 и
Ж4 3 0,15 К) 0,5 4.5
Ж 4 4 0,15- 10 1 4.5 и
Ж4 5 0,15 10 2.5 4.5 и
Ж. 4 6 0,15 10 4 4.5 и
Данните на съветскиге жични емайлирани резистори са даде
ни на табл. 4.9. Резисторите тип ПЭ са с гъвкави изводи, а ПЭВ,
ПЭВТ и ПЭВР — с твърди изводи. Тип ПЭВР (старо наименова
ние ПЭВ-Х) е със скоба за регулиране на стойността.
Съветски жични резистори
Таблица 4.9
1 ни Номинални сьиригивление, U Номинална МОЩНОС! k W Размери (диаметър X дьлжмна), ШП1
I 2 3 4
ПЭ 7,5 3 5100 7,5 14X42
ПЭ-15 3 5100 15 16X52
ПЭ 20 2.4 5100 20 20X52
ПЭ-25 4.7 5600 25 25X52
ПЭ-50 1 16000 50 25X93
11Э-7Ь 1 30000 75 25 X 164
ПЭ 150 1 51000 150 33X219
ПЭВ 3 3 510 3 16X27
ПЭВ-7.5 1 3300 7,5 16x37
ПЭВ-10 1,8 10000 10 16X43
ПЭВ 15 3,9 15000 15 19X47
ПЭ В-20 4,7 20000 20 19X52
ПЭВ 25 10 24000 25 23X52
ПЭВ-30 10 30000 30 23X73
ПЭВ-40 18 51000 40 23X89
ПЭВ-50 18 51000 50 32X93
ПЭВ-75 47- 56000 75 32Х 143
ПЭВ-100 47 56000 100 34 X 174
ПЭВТ-3 43 1300 3 16X27
ПЭВТ-10 10 3000 10 16X43
ПЭВТ-25 15 7500 25 23X52
11ЭВ1 5о 20 - 20000 50 32X93
ПЭВТ-75 20- 27000 75 32 X 144
ПЭВТ-100 20 -43000 100 32Х 175
ПЭВР 10 3 220 10 16X43
ПЭВР-15 5,1 220 15 19X47
ПЭВР-20 10 430 20 19X52
ПЭВ Р-25 10- 510 25 23X52
ПЭВР-30 15 1000 30 23X73
ПЭВР-50 22 1500 50 32X93
ПЭВР-100 47 2700 100 32X174
L
' АИЧНД
библиотека
99
4.2. ДЕЛИТЕЛИ НА НАПРЕЖЕНИЕ, АТЕНЮАТОРИ
Делител на напрежение с два резистора (фиг. 4.6). Когато
товарного съпротивление R, е в сила съотношението
<4.9)
Л I Т К 2
Когато R, не може да се пренебрегне, имаме
, ,, R
= !410)
п । т
кьдсю Rr е еквивалентното съпротивление
/?.=-**-
R/ + R,
Фш 4 6 Делител на паи
режение с два резистора
Фит. 4 7 М,«яо< > ьнален aietnoaiop
В повечето случаи се задана големнната на консумирапия ток
/, и входного напрежение U t За да се ностигне «по-гвърдо»
изходно напрежение U-j (но малко влияние на 1 върху 17»), гряб-
ва да се сназва условието.
= 5)/, (4 11)
Тогава общего сьнрогивление R е
/? = /?!+ /?2 = -Ь_=--^4---(4.12)
/и 13 V 5) /,
а от (4.9) се определи
R>^R~~. (4.13)
б.
Пример. Да се изчисли делител за получаване иа напрежение
I V при входно напрежение 10 V и ток на консумация 10 mA.
От (4.11) ириемаме /0 = 3 /, =3.0,01 =0,03 А
Тогава
А =—=-^-л 330 <2
/,. 0,03
Or (4 13) нолучаваме
R, = R -^-= 330 -1— = 33 <2;
(/, 10
R! = R _ R., = 330 - 33 = 297 S.2
Многостъпални делители. Входен или изходен атенюатор от
най прост гип може да се сьстави or няколко последователи о
свьрзашг резистора (фиг 4 7). Той има различно изходно ст>про-
тивление при превключнане на обхватите и чесгогпа тавиеимоет.
породепа от наразиг пите капанигети и индуктивности на резнсго-
ри те.
При изчислетшето грябва да се сьблюдавз условие!о fi ll),
а оразмеряването на резисгорите Ai R,, става по (4 !'
А„ = А-^~-
А2 = А (А„ + . 4А,фА,!.
А, = А--— iA„ 4 Ч-Ад-ЬАз+АД
б1
В много случаи се «алана необходимого загихване на атенюа-
гора в децибел» и изчислението се нрави, каю се изхожда от
эшихването dn за всяко положение на ключа
Т„=--------------------------------- 14
Л
кьдето А е обитого сьпротивлепие н.з атепюатора. След преоб
разуване се получава
А,=А 10 (4.15)
Ат А Ю А.; (4.16)
dn
А„ = А 10 20 (А, + А? + . -I А„ (4 17)
Пример. Да се изчисли 9-сг'ьпален в.хоцен атенюатор за ми
ЛИВО.Т1 метър с общо сыгрогнвление 100 kQ и загихване през
10 (1В (отношение по напрежение 1 3.16 фш 4.8).
101
Ri = R 10 ^=100 000.10 4=10 12;
70 ___7
/?2 = /2 1O 20 —/^| = 1()0000.10 2 —10 = 21,6 42;
/?з=/?10 20 -(/?( + /?,)= 100 000 . 10 3-31,6 = 68,4 <2;
/?., = /?|0 20 -(/?. + /?, + /?,)= 100 000 10 T - 100 = 21642
£
-----о 0 dB
68,4 k
------о IO dВ
21,6k
-----о 20 dB
6,84k
JF-----о 30 dB
2160
f----о 40 dВ
T-----О 50 dB
216
T-----veodB
Фиг. 4.8. Конкретен пример на 9 iiъпален атенюатор
през 10 dB
ю ___!_
RS=R 10 20 -(/?i + . +/?7)= ЮО 000 . 10 2 -юооо =
= 21,6 к42;
/?9=/? ю”'-2‘г-(Я1 + . . + /?«)= 100 000-31 600 = 68,4 к42.
Проверка: /?i+/?2 + ,-|-/?s= 10-|-21,6-|- + 68,4 =
= 100 к!2.
Честотнокомпенсиран входен атенюатор. За да бъде затих-
ването еднакво в по-широк честотен обхват, трябва да се спази
условием (фиг. 4.9)
/2, Ci = Rdd = RtC, = Rdd = R. C„,
където C’„ e наразитният входен капацитет на еледващото стъ-
пало;
/2 входното съпротивление на следвашото стъвало.
P, 68,4
P 21,6
ото (j'B
-oBOdB
R Ю
f M
Фиг. 4.9. Честотнокомненсиран атенюатор
Честотнокомпенсирапи са най-често в.ходн.чте атенюаторп на
променливотоковите волтметри, Y-хсилвателите на осцилоско-
пи и г. п.
Атенюатор с постоянно изходно съпротивление. Затихващи
те звена от типа Т или II позволяваг да се изработи атенюатор
е точно определено и постоянно изходно съпротивление с доста
тъчна честотна независимое! (фиг. 4.10). И в този случай се из-
Фиг. 4.10. Атенюа
тор с постоянно из-
ходно съпротивле-
ние
/?;,=лг ю "20 —</?,+
Re=R Ю ^-(/2,+
+ /?.,)= 100 000 10 2 316 = 684 12;
+ /?5) = 100 000 .10 2 — 1000 =
= 2160 12;
Ri = R Ю 20 -(/?! + . .-Ь/?ь)= 100 000 . 10 '-3160 =
хожда от зададеното товарно съпротивление и необходимия кое-
фициент на затихване. Ако затихването се изрази като отноше-
ние на напрежение U‘>/U, = /г, го
(т^) к-
= 6,84 к!2;
където k е коефициентъ-! на затихване;
/2, — изходното (товарно) съпротивление.
102
103
Пример. Да се начисли гристьпален изходен атенюатор с по
стоянии изходно съпротивление 600 12. Загихването да става през
20 0В, при което &=10.
Фш 4 11 Характеристики на
питеициометри
। динеина: о до!аршмичиа, е иО
pai но догарИ! мична
(/?--L) R. = (Ю—600 = 5940 Q;
'г-(-Дг)'’.= (<Н-)6“'“732и;
Ri== (— ±-L) R = (-^±-L) 600 = 660 12.
104
4.3. ПРОМЕНЛИВИ РЕЗИСТОРИ ( ПОТЕНЦИОМЕТРИ)
За разлика от ногтоянпите делители на напрежение потенции-
метрите представляват плавно регулируема делители на напре-
жение или регулагори на ток.
Но конструктивно изнълнепие променливите резистори биват:
единични, двойни, гройпи и т и.;
с ключ и без ключ;
еднооборотни и многооборотпи,
слой ни и жични,
ногенциометрн п гример потенциомстри
Според характера на изменение па съпро!ивлението им в за
виенмоет от ъгъла на завъргане на пльзгача те се разделят на
ногенциометрн с линейна (трупа А фиг. 4 11о). логаритмична
(ipyna В ia НРБ, трупа Б за СССР фиг 4 116) и обратно ло-
гаригмична или ексноненниална (трупа С га НРБ, трупа В та
СССР фш. 4.1 1н) характеристика Освен функниопалните ха-
рактеристики *а грнте труни нотенциомегри на фш 4.1 1 са дадени
и голерапспите полета (началниге и крайни Скокове) сьгласно
с БД С (>384 76. Зависимостта на съпротивлението от ы ьла на
завъргане на пльзгача е дадена в процепти сиря.м.о ньлното сь-
противл!. ние и ъгъл на завъргане. Нонякога се използуват и други
вариант1' на тези характеристики S-образна, тип И и Е (фиг.
4.12) и гр Характеристики те И и Е се използуваг например при-
едвоени тпенциомегри sa егереобаланс, при което еднага поло-
вина ими крива И, а другага крива Е
Фш. 4.12 Характернейики И и при сдвоени
ши енциометри
105
Потенциометри и тример-потенциометри промишлено про-
изводство. У нас се произвеждат следните разновидности про-
менливи резистори*'
Потенциометри
НК-1 слоен, композиционен, единичен, без ключ, 0,5 W
(100 Q до 4,7 МН);
НК-1 Т слоен, композиционен, единичен, без ключ, 0,5 W
(100 Q до 4 МН);
ПК-4 слоен, композиционен, единичен, с ключ, 0,5 W (1 кН
до 4,7 МН);
НК-4 Т слоен, композиционен, единичен, с ключ, 0,5 W
(1 кН до 4,7 МН);
Фиг. 4.13. Конструктивни разновидности на потенциометри с линейно движе
ние на плъзгача (НРБ)
* Завод за рейистори «Чешелиеви» - Айтос.
106
21,5 max
Фис. 4.14. Фабрични тример-потенциометри
(НРБ)
107
[1К-5 слоен, композиционен, двоен, без ключ, 0,5 W;
I1K-7 слоен, композиционен, двоен, с ключ, 0,5 W;
ПК-10 слоен, композиционен, единичен, без ключ, 0,25 W
(100 42 до 4,7 М42)
НК-11 слоен, композиционен, единичен, без ключ. 0,5 U
(100 42 до 4.7 М42):
ПК-12 слоен, композиционен, миниатюрен, единичен, без
ключ, 0,1 W (100 42 до 10 М42);
11K1-I слоен, композиционен, единичен, с линейно движение
на пльзгача, 0,25 W (100 42 до 10 MU) фиг. 4.13а;
I1K1 2 слоен, композиционен, двоен, с линейно движение
на пльзгача, 0,25 W (100 (-100 к42) фиг. 4.136;
НК 1-3 слоен, композиционен, троен, с линейно движение
па плъшач, 0,25 W фиг. 4.13в;
I1K1-4 слоен, композиционен, четворен, с линейно движение
на пльзгача, 0,25 W.
I1K1-5 слоен, композиционен, неторен с линейно движение
на плъзгача, 0,25 W фш 4 13 г.
Т ри мер-потенциометри
ДК 1 слойни, композиционни, субминиатюрнн, га хоризон
гален печатен монтаж, 0,05 W (100 42 д() | М42) фиг. 4 14а.
ДК-2 слойни, композиционни, субминиатюрнн, за вертика
лен печатен монтаж, 0,05 W (100 42 до I М42) фш. 4.146;
ДК-3 слойни, композиционни, миниагюрни, за хоризонтален
печагеп монтаж, 0,25 W (100 42 де» 1 М42) фиг. 4.14«;
ДК-6 слойни, композиционни, за хоризонтален печагеп мои
таж, 0,5 W (10042; до 2,2 М42) фиг I 14н;
ДК 7 слойни. композиционни, за вертикален печагеп мон-
таж, 0,5 W 1100 42 до 2,2 М.42) ерш 4.146;
ДК-12 слойни, композиционно, за хоризонтален печагеп
монтаж, 0,5 W (100 42 до 4,7 М42) гроппкализирани;
ДК-13 слойни, композиционни, за вертикален печатен мои
таж, 0,5 W (100 42 до 0,22 М42) тропикализирани;
ДК-14 слойни, композиционни, за хоризонтален печатен
монтаж, 0,25 W (100 42 до 10 М42; фш 4.14г;
ДК 15 слойни, композиционни, за вертикален печатен мои
таж, 0,25 W (100 42 до 10 М42) фиг. 4.146;
ДЖ. 3 жични, многооборотни, 1W (100 42 до 47 к42)
фиг 4 14е.
4.4. ВАРИСТОРИ
Варисторите са резистори от обемен тип, чиято волт-амперна
характеристика е със еимегрична нелинейност съпротивление
ю им се мени в зависимост от приложеното напрежение. Харак-
10К
теристиката е симетрична за области ге на иоложителната и от-
рицателната полярност, поради което са ириложими не само за
нбстоянни, но и за променливи напрежения. Температурният
коефициент на варисторите е отрицателен около 0,2 до 0,5%/°C.
Нашата промишленост произвежда* гама от варистори на ос-
новата на силициев карбид с дискова конструкция. Дании за гях
са носочени в табл. 4.10
Г а б .1 н ц а 4 10
Български варистори
1 ми L — , 1 Напрежение V Гик mA Косфнциеш nd пели ней him i 4 Mumiioci W
2 5
1 HP 560 560 10 0,19 0,5
HP 680 680 10 0.19 0,5
HP 820 820 10 0.19 0,5
i HP 1000 100(1 10 0,19 0,5
| HP 12()o 1200 10 0.19 0,5
1 HP 1300 1300 10 0,19 0,5
I HP 22 22 10 0 25 1,0
l HP 33 33 10 U.2-. 1.0
, HP 47 47 10 0 2,, 1,0
HP 56 56 10 0.22 1,0
, HP 68 6b 10 0,22 1.0
i HP 82 82 10 D.22 l,o
HP 100 100 10 0,19 l.o
HP 120 120 10 0,19 I.o
UP l.'iil 14) Ki 0,19 l.o
HP 181) 80 10 0,19 1.0
HP 220 10 0,18 1.0
I HP 270 •Л* 10 0,18 1.0
j HP 330 Л.у 10 0,18 1,0
1 HP 390 390 10 0.18 i.o
1 HP 470 10 0,18 l.o
IIP 560 S(i() 10 0.18 1.0
HP 680 680 10 0.18 1.0
HP 82 82 1 0.18 2.0
HP 100 100 1 0,18 2,0
HP 120 120 1 0,18 2.0
HP 150 150 1 0,18 2.0
HP 180 180 I 0,18 2,0
UP 220 220 1 0.18 2,0
HP 270 270 . 1 -J 0,18 2.0
Никои по-познати тииове варистори, произвеждани в СССР, са
носочени в табл 4.11.
* Завод за електронни нреобразувагелии елеменси София.
I 09
Таблица 411
Съветски варистор и
Тип Напрежение, V Тик, mA Коефициент на нелинейност Мощное г W Конструкции
1 2 3 4 5 6
СН 1 1 560 10 3,5 1 Цилиндрична
(>80 4 .ж
820 — ,, а
1200 -
1300 4,5
1500 .. ..
СНЫ 2 560 3,5 0,8
680 4
1300 4,5
СН-2-1 56 3 3,5 1 Дискова
68
,, 82 —
100
150 ,,
180
220
270
СН 1-2-2 47 — —
56 ,,
и 68 •» » *
82
100 •
СН 2-2 15 i I
18
22 -
27 ««
СИ 2-2 33 н
39 .. м
СН1-6 33 20 4 2,5 ..
СН1 10 15 10 3,2 3
18 .. - ..
22
,, • •
27
33 п
39 *1
47
4.5. ТЕРМОРЕЗИСТОРИ
Терморезисторнте са гакьв вид резистори, при конто съпро-
тивлението се измени силно в нелинейна зависимост от темпера-
турата Температурният коефициент на сьпротивлението обикно-
вено е отрицателен и тези елементи са познати каго термистори.
Терморезисторнте с положителен температурен коефициент са
познати като позистори.
110
Таблица 4.12
Български термистори
Тип Номииално сьпротив- ление при 20°С, Q Коефици еш В. Максима;, на мощное I, W Коефици- ент на разсейва- не Н, w/*c Времекон ст а нт а т, ь Диаметър, mm
1 2 3 4 5 6 7
ТРИ 1,2 1.2 2600 1.0 10 120 + 30% 10±1
ТРИ 1,5 1,5
ТРИ -1,8 1,8 ,,
ТРИ 2,2 2,2
ТРИ 2,7 2,7 2700
ТРИ 3,3 3,3
ТРН-3,9 3,9 2800 »
ТРИ 4,7 4.7
ТРИ 5,6 5,6
ТРИ-6,8 6,8 к. »»
ТРИ 8,2 8,2
ТРИ 10 10
ГРН 12 12 3000
ТРИ-15 15
ТРИ 18 18 3100
ТРИ 22 22
ТРН-27 27 3200
ТРН-33 33
ТРИ 39 39 3300
ТРН-47 47
ТРН-68 68 3400
ТРИ-82 82 3500
ТРИ 100 100
ТРИ 120 120
ТРИ 150 150 3600
ТРИ-180 180 —
ТРИ 220 220
ТРИ-3300 3300 3400 —
ТРИ 3900 3900
ТРН-4700 4700 3500
ТРН-5600 5600
ТРИ-6800 6800
ТРН-8200 8200 3600
ТРИ-10000 10000
ТРИ-12000 12000
ТРИ-15000 15000 3800
ТРН-5600 5600 3330 0,6 6 -’5 t30% 5 + 0,5
ТРИ 6800 6800
ТРН-8200 8200
ТРИ-10000 10000 3400 н
ТРН-12000 12000 ,, ..
ТРН-15000 15000
Основните данни за произвежданите у нас термистори* са по-
сочени на табл. 4.12. Специфичнее им параметри са:
* Завод за електронни преобразувателни слементи София.
Z АИЧНА X 111
(БИБЛИОТЕК |
Г а б л и и а 4 13
Съвеики 1ермис1ори
1 И11 Нимиаално ч. biipui ивлгнис при 2(Г1 Мак<. имь.,1 на 10ЩН(.М ' mW i Коефиииенп нь ра-иейва^ Н mW I к< U i 1
KuiqmuHciii
В.
К
4 о
КМ1 1 КМ1 4 22 1000 22 1000 ЗЫЮ 7200 10(1(1 800 6 35 115 1,2 8.1
КМ1 8 0,1 10 600 13 ..
КМ1 10 0,1 331)0 3000 250 1 75 4.2
КТМ 11 КМТ 12 0,1 33( И) 0.1 10 Зьоп 250 0,8 7 1(1 4,2
КМ 114 0,51 7500 4100 7000 100 0,8 К) 6 3 3,9
КМТ 17 0,3 20 3000 500 10 30 4.2
ММТ 1 1 220 206(1 4300 (>O(j J 85 2,4 5
ММ Г 1 7(H) 1) 115 ..
ММ Г 6 10 100 2000 5и 1,. оэ 2.4
ММ Г 8 ММ 1 9 ММ1 12 ММТ-13 0,001 1 0,01 4,7 0,0047 1 0,01 2,2 2000 3430 2000 4300 2000 3430 2000 4300 600 13 2,4 4 2.4 5 2.4 4 2.4 5
СТ 117 0.33 22 3600 6000 500 10 30 1,2 7
СТ 1-18 1,2 2200 1050 9000 45 0,2 1 2,25 5
< Г1 19 ' 12 26 3.3 2200 1 100 4230 72(1(1 2060 4300 60 0,6 ,3 2,35 5 2.4 5
( ГЗ 17 0,033 0,33 2580 3860 500 10 30 3 4.5
СТЗ-18 11,68 3,3 2250 3250 15 0,18 1 2.6 4,1
СГ1 19 2,2 1(1, 15 2900 3850 45 0,5 3 >.4 4.5
("13 22 С 1 3 23 СТЗ-24 1 0,0022 0,0047 0.68 3,3 2700 37(Я) 2600 3200 2250 3250 8 12 0,06 9 15 — 1 13 3 05 3.75 2.6 4,1
(' 1 3 ? > < 1'3-26 1 5 1.3 1 1OII 2260 3200 206(1 436(1 8 0.08 0,4 2,4 5
температурен коефициент на съпротивлението (IKC)
ноказва с колко се измени сънрогивлението на термистора при
изменение на температсрата с ГС отнесено към сьпротивлениего
му при температура 2СГС и се изразява в % ГС;
времеконстанта г характеризира топлиннага инертност
на термистора и се о» редел я чрез времето, за коею температу-
ра! а му сТава 6,'Г'С при нренасяпето му от среда с температура
()иС в среда с температура +1()0°С,
коефициент Н характеризира гемпературната чувстви-
телност на термистора;
коефициент на разсейване Н шразява мощността, коя-
го грябва да се разсее в термистора, за да се поддьржа темпе-
ратурата му с ГС над околиата температура.
Никои по-често използувани сьветски термистори са дадени
на табл. 4.13. Освен тях все още се използуват и старите ваку-
112
умни термистори ТКП-20, ТКП 20А и ТКП-50Б, конто имат съ-
противление на студено 0,5 2 kQ, номинална мощност 160 mW,
т= 114 -143 s.
На табл. 4.14 са посочени данни за произвежданите в СССР
позистори.
Таблица 414
Съветски позистори
Тип Ном ин ал н<> съпроч явление, Ш Макеимал- на мош ноет, W Времекон- стинта т, S ЛА акс и мм лен гкс. %/°C Температурен обхват за положителен ткс. "С
КТ5-1 0,02-0,15 1.6 20 । 20 100 200
СТ6-1А 0,04 0,4 1,1 20 10 40 155
СТ6-1Б 0,1 —0,7 0,8 20 15 20 125
СТ6-2Б 0,01 0,1 1,3 — 15 0- 125
СТб-ЗБ I -10 0,2 J) 15 10 125
СТ6-4Б 0,1—0,4 0.8 40 15 20 125
< 1I1-4H 0,5 -3 0,8 40 10 0 125
< !ь II 0,1 50 0,8 40 2 8 — 20 до 125
СТ6-5Б 0,003 0,02 2,5 10 15 20 125
5. КОНДЕНЗАТОРИ
5.1. ПОСТОЯННИ КОНДЕНЗАТОРИ
Основни параметри
Номинален капацитет. Капацитетът на кондензатора зависи
от геометричните размера и взаимното разположение на електро-
дите му, от дебелината и диелектричната константа иа диелек-
трика. При плоски електроди с взаимно паралелно разположение
капацитетите се определят по формули (2.25) и (2 26).
Номиналните стойности на кондензаторите се нзбираг по стан-
дартните скали, най-често от редовете Е6, Е12, Г24 (табл. 4.1).
Все оше се срещат някои видове кондензатори (i редимно елек-
тролитни, съветските МБГ и др.), чиито номинални канацитети
са по старите десетични скали с кръгли стойности.
Номиналната стойност на капацитета се дава за температура
на околния въздух -)-20°С и нормална влажност 65%.
При променливите и донастройващите кондензатори за номи-
нален капацитет се приема минималният и максималният капаци-
тет на кондензатора.
Допуск на капацитета. Фактическият капацитет на конденза-
тора може да се различава от номиналната му стойност, но не по-
8 Справочник на радиолюбителя
113
вече от маркирания допуск (толеранс). Нашите стандарти допус-
кат използуването на редове за допуски Е6 (±20%), Е12 (± 10%)
Е24 (4=5%) и Е48 (±2%). Съветският стандарт въвежда и оп-
ределението клас на точност, което отговаря на допуските от
табл 5.1.
Таблица 5.1
Класове на точност по ГОСТ
К.лас на сочное> но ГОСТ 001 (Ю2 005 00 0 1 11 111
Допуск, % ±0,1 ± 0,2 ±0,5 ± 1 ±2 ±5 ±10 zb 20
Ред Е192 Е96 Е48 Е24 Е12 Е6
Рабогно напрежение е снова постоянно напрежение, при което
кондензаторът може да работа непрекъснато (не по-малко от 10
хиляди часа) без пробив.
Понякога на кондензатора се означава и наирежението, което
той може да издържи без пробив в продължение на една минута.
I ива напрежение се нарича изпигвателно и в зависимост от вида
на диелектрика, условията на работа и конструкцията на конден-
затора то е ог 1,5 до 4 пъги (най-често 3 пъти) по-голямо от
работного напрежение.
Като указание за електрическата якост на диелектрика често
се дава и напрежението, при което за няколко секунди се полу-
чава пробив в диелектрика - пробивно напрежение ((/„„, kV).
То зависи от пробивната издръжливост на диелектрика £/д и де-
белината му (Г.
(5.1)
където е в kV/mni;
d в тпгп.
Значенията на Id за различните диелектрици са приблизително
следиите:
въздух — 1 до 3 kV/mm;
кондензаторна хартия — 100 kV/mm;
слюда 150 до 250 kV/mm;
керамика — 15 до 20 kV/mm;
полистирол — 20 до 30 kV/mm;
трансформаторно масло — 20 kV/mm;
вакуум — 10 до 15 kV/mm;
окисен слой на електролитните кондензатори —- 100 V/pm.
Температурният коефициент на капацитета (ТКК) характери-
зира относителното изменение на капацитета при изменение на
околната температура с 1°С
а,-—;- (5.2)
114
където ДС е изменениего на капацитета;
Л/ - - изменениего иа температурата.
Капацитетът за производна температура t ще бъде
С, = Си[1+а,(/-20)], (5.3)
където Сн е номиналният капацитет при 20°С;
Ci — капацитетът при t°C.
ТКК за различимте кондензатори се движи ориентировъчно в
следните граници:
въздушни кондензатори: -J-20.J0-6 до + 200.10-6;
книжни кондензатори: 250.10-6 до ф- 2500.10 6;
слюдени кондензатори: около -|-20.10 6;
керамични кондензатори: —1000.10*’ до -J-200.10-b;
стирофлексни кондензатори: —150.10 *’.
Електролитните кондензатори имат зиачително по-голям ТКК,
конто предизвиква иеколкократно изменение на капацитета им
при повишаване на температурата до 50 60°С.
Загуби в диелектрика. Това са основните загуби в реалния
кондензатор и се характеризират с тангенса от ъгъла на загубите
— tg 6. Големината на активната загубна мощност Р в конденза-
тора се дава с израза
P = wCO2tg6. (5.4)
Вижда се, че загубите се увеличават с повишаване на честотага,
капацитета, работного напрежение и tg6. Загубите в диелектрика
се увеличават и с повишаване на температурата и влажността на
околната среда.
Понякога вместо с tg6 загубите в диелектрика се характери-
зират с реципрочната му величина
позната като качествен фактор на кондензатора.
Стойностите на относителната диелектрична константа е и на
tg6 за няколко вида и^олационни материала, използувани като
диелектрици в кондензаторите, могат да се видят на табл. 2.3.
Изолационно съпротивление Rm. Определи се предимно от
размерите и специфичного обемно съпротивление на диелектрика,
от вида на свързаните с него импрегниращи вещества и на външ-
ната обвивка. Изолационното съпротивление зависи и от някои
външни фактори — то намалява с повишаването на температура-
та, с увеличаването на влажността на въздуха (за неимпрегнира-
ните кондензатори) и сьс стареенето.
Тъй като Rm зависи от капацитета на кондензатора (чрез
размерите на диелектрика), то се изразява в MQ/pF (за конден-
затори над 0,1 pF). За малки кондензатори с висококачествен ди-
115
елсктрик Rиз се дава в абсолютни стойности. При различните ти-
пове кондензатори /?из се движи в следните приблизителни грани-
ци (за t = 4-20°С):
въздушни: 1000—10 000 МП;
книжни: 100—300 МУ/pF;
книжни херметизирани: 5000—20 000 МУ;
с метализирана хартия: до 200 МУ/pF;
слюдени: 7500—10 000 МП;
слюдени херметизирани: до 50 000 МУ;
керамични: 3000—10 000 МО;
стъклокерамични: 5009—10 000 МО;
керамични херметизирани: до 50 000 МО;
стирсирлексни: 50 кЮ —100 000 МО;
тефлопови: 20 000 100 000 МО;
полиетилентерефталатови: 30 000—100 000 МО (или 10 000
MO/pF).
За електролитните кондензатори /?и> не е твърда величина и
затова се измерва утечният им ток / при номиналното работно
напрежение
/у = б,7УИ)М-т, (5.6)
където 1 е в mA; С — в pF; U — във V;
т— 0,2 за С<5 pF;
m = 0,1 за С<50 pF;
m = 0 за С> 50 pF.
Ориентировъчно утечният ток на добрите електролитни кон-
дензатори не трябва да бъде по-голям от 0,1 mA на микрофарад,
но не повече от 1,5—3 mA за най-големите капацнтети.
Времекоистаита тс . Определи се като произведение на изола-
ционното съпрогивление RK3 и капацитета на кондензатора и ха-
рактеризира работата му в постояннотокови вериги. зависи от
саморазреждаието на кондензатора и числената му стойност за
даден тип се определи от времето, за което напрежението върху
заредення при нормални климатични условия кондензатор се на-
малява на 37% от първоначалиата му стойност.
Времеконстантата е зависима от същите външни фактори, кон-
то влияят и върху RKa — температура и влажност иа околния въз-
дух, стареене.
Собствена иидуктивност. Наличието на навити електроди и
дълги изводи създава известна собствена индуктивност на кон-
дензатора. Заедно с основная и паразитните капацитети тя съз-
дава трудни за откриване и отстраняване паразитни резонанси.
Правилният избор на кондензатор за по-високи честотн из-
исква да се съобразяваме със собствения му резонанс и да прие-
маме работната честота 2—3 пъти по-ниска от резонансната че-
стота на кондензатора.
Допустима реактивна мощност Рг. Определя границите за
приложение на кондензатора в променливотокови вериги, особе-
1 16
но при по-високи честоти и по-големи променливи напрежения.
Макси мал но допустимата реактивна мощност се дава в каталож-
ните дании за всеки вид кондензатор, предназначен за работа във
вериги с променливи или имиулсни токове.
Допустимата амплитуда на променливото напрежение върху
кондензатора Ц„ДО11 (във V) се определи от израза
(°-7)
V л/С
където Рг е максимално допустимата реактивна мощност, VA;
f — чеетотата на променливото напрежение, Hz;
С — капацитетът на кондензатора, F.
S.2. Ол НАЧАВАНЕ НА НОМИНАЛНИТЕ СТОЙНОСТИ
Буквено н цифрово означение
Системите за буквено-цифрово маркиране на кондензаторите
са още но-разнообразни отколкото при резисторите. До 1972 г.
у нас беше възприета маркировка, пояснена с примерите в табл,
5.2. Капацитетът се означава с трицифрено число в пикофаради.
Първите две цифри дават пьрвата и втората цифра от номинал-
ния капацитет, а третата цифра определи броя на нулите след
втората цифра. Например означението 221 показва. че към 22
трябва да се прибави една нула и капацитетът е 220 pF.
В табл. 5.2 са показани и буквено-цифровите маркировки, въз-
приетн в СССР и ЧССР.
Таблица 5.2
Примеря за Куааено-цифрово маркиране на капацитета
Номмиална стойност на капацитета Ко.чово олцнченме
НРБ (пре- ди 1972 г.) НРБ (след 1972 г.) СССР (старо) СССР (ново) ЧССР (стара система Д) ЧССР (нова сис- тема В)
1 2 3 4 5 6 7
0,22 pF — р22 0.22пФ П22 J22 р22
1 pF — 1р0 1пФ 1П0 1 IpO
2.2 pF — 2р2 2,2пФ 2П2 2J2 2р2
10 pF 100 Юр ЮпФ ЮП 10 Юр
220 pF 221 220р 220пФ Н22 220 220р
1 nF 102 1п0 ЮООпФ 1Н0 1k ИЮ
2,2 nF 222 2л2 22<ЮпФ 2Н2 2k2 2п2
10 nF 103 10п 0v0l мкФ ЮН Ink Юг
22 nF 223 22п 0,022мкФ 22Н 22k 22п
100 nF 104 100п 0,1 мкФ Ml Ml ЮОп
220 nF 224 220п 0,22мкФ М22 M22 220п
1 pF 105 1 рО 1мкФ 1М0 IM IuO
2.2 pF 225 2р2 2 2м кФ 2М2 2M2 2 р. 2
10 pF — Юр ЮмкФ ЮМ I0M 10p
100 pF — |00и 100м кФ ЮОМ G1 100*»
1 mF — ImO ЮООмкФ IOOvM IGO Ю00(.
117
Толерансът на номиналния капацитет се изразява кодирано с
буквена маркировка, поставена непосредствено след означението
на капацитета. У нас и в редица други страни е възприето озна-
чението, показано на табл. 5.3. За капацитети до 10 pF първите
четири толеранса могат да се изразят и в пикофаради, както е
показано в скоби. Толерансите от дясната част на габлицата са
за електролитни кондензатори.
Буквеният код за толеранса се маркира непосредствено след
означението на капацитета.
Таблица 53
Кодови означения на толеранса
Толеранс Кодоне означение Толеранс Кодови означение
НРБ, ЧССР СССР НРБ, ЧССР СССР
+ 0,1%(±0,1 pF) ±0,25% (±0,25 pF) ±0,4 pF ±0,5% (±0.5 pF) ±1%(±1 pF) ±2% ±5% ±10% ±20% + 30% в с D F G J К м N ж У X д р л и с в ф + 30, -10% + 50, -10% + 50, -20% + 80. -20% + Ю0. 0% + 100. -10% Q т S Z р э Б А Я Ю
Температурният коефициент на капацитета ТКК у нас се оз-
начава с комбинация от буква и цифра или две букви (табл. 5.4).
Е-5 дясната част на таблицата е показано кодового означение за
толеранса на ТКК. Двете кодови означения се маркират едно до
друго — например знакът P2J показва, че ТКК на този конден-
затор е — 150.1 (Г 7°С± 120.10 7°С.
Т а б л и ц а 5.4
Кодови означения за ТКК и толеранса му за български керамични кондензатори
ткк, ХЮ-й/°С Съкрагено означение Кздово означение 'I олеранс на Т К К X tO'*7°C Колово означение
± 100 Р100 М7 ±20 с
± 33 РЗЗ S6 ±20, —50 Е
0 NP0 СО ±30 G
— 33 N33 SI ±60 Н
— 75 N75 U1 ±120 J
- 150 N150 Р2 ±250 К
- 220 N220 Р2 ±500 L
-330 N330 S2
— 470 N470 Т2
- 750 N750 U2
+ 100, -750 П100, N750 GP
1200 N1200 N3
- 1500 N1500 РЗ
118
Нискочестотните керамични кондензатори (трупа if) нямат
нормиран ТКК, а се посочва температурната им характеристика
максималното отклонение на капацитета от номиналната му стой-
ност в границите па работния температурен обхват спрямо капа
цитета при температура 20°С (в нронсши) - табл. 5.5.
1 а б л и ц а 5.5
Кодом» означение на температурната харамеристика
Темлературна характерноика, % Ьуквено означение
ci аро НОВО
± 10 в р
±20 с
±30 гл т
±20, —55 Е
±50, - 70 1'1 и
±22, - 88 F2 V
Та б л и ц а 5 6
Кодови означения за ТКК и толеранеа му за съветски слюдени и керамични
кондезатори
ТКК, ХЮ 6/сс Груиа но ткк Толеранс на ТКК (над 68 pF), х ю Ь/°С Цвет но кодиране
цвяг на корпуса цветна точка или лента
Слюдени
Ненормиран А
±200 Б
±100 В
~г~ 50 Г Керамични
± 120 11120 ±30 Сии
± 100 11100 ±40 (.ин
±60 1160 ±60
±33 1133 ±30 Сив
0 МИО ±30 Свет лосин Черен
-33 мзз ±30 Кафяв
— 47 М47 ±40
— 75 М75 ±40 Чернен
-150 Ml 50 ±40 Мер вен Оранжев
-220 М220 ±40 Жьлт
— 330 МЗЗО ±С0 Зелен
— 470 М470 ±90 Син
-750 М750 ±120
(-700) (М700)
— 1500 Ml 500 ±250 Зелен
( — 1300) (MI300)
-2200 М2200 ±500 Зелен Жълт
- 3300 М3300 ±101X1 -
119
Съветските високочестотни слюдени, керамични и стъклокера-
мични кондензатори се маркират по ТКК съгласно с цветната ко-
дировка от табл. 5.6. Нискочестотните сегнето-керамични конден-
затори нямат нормиран ТКК, а се посочва температурната им
характеристика (табл. 5.5).
В българските кондензатори КрМО и КрМП от трупа II работ -
ният температурен обхват се означава с цифрите 1 (за обхват от
— 55 до 4- 125°С) и 2 (за обхват от —55 до -|-85°С). Цифрите 1
и 2 за температурите труни се поставят в края на означението на
кондензатора (например KpMllllCl или КрМО11Е2).
Таблица 5.7
Температурки характеристики на съветски сегнето-керамични кондензатори —
групп и кодово означение
Груни 1 емпературна характеристика (смрямо 20иС>. % Цветни кодиране
цвят на корпуса цве1ен знак
ню ± 10 Оранжев Черен
Н20 ±20 Червей
изо ±30 Зелен
Н50 ±50 Син
Н70 ±70 —
Н90 ±У0
Никои видове кондензатори са маркирани и по номинално ра-
ботно напрежение чрез кодово означение. Възприетата у нас систе-
ма за буквено кодиране е показана на табл. 5.8.
Никои по нови видове български кондензатори се отклоняват
от тази система за маркиране на работного напрежение. Монолит-
ните керамични кондензатори тип КрМО и КрМП се произвеждат
за николко вида работни напрежения: 25 V, означено с буква а,
63 V - с буква Ь, 100 V — с буква с, 160 V — с буква d и 250 V —
с буква е. Керамичните диекови кондензатори от типа ККрД са в
две модификации — за 63 V, означени с буква b и за 500 V — с
буква А.
Буквените означении за работиото напрежение се поставят не-
посредствено след маркировката за ТКК.
Таблица 5.8
Кодови означении за работного напрежение при българските кондензатори
Ьомннялно рабы но напряжение. V Кодово означение Номинално работно напрежение, V Кодово означение
25 IE 500 2Н
40 IG 630 2J
50 1Н 1000 ЗА
63 и 1200 ЗВ
100 2А 1600 ЗС
160 2С 2500 ЗЕ
250 2Е 4000 3G
400 2G 6300 3J
I2O
Означаване чрез цветем код
Международен цветен код. Повечето световни фирми — про-
изводители на кондензатори. използуват универсалната кодова
таблица 5.9, независимо че формата и видът на кондеизаторите
са най-различни. На фиг. 5.1 са показани кодиращите знаци за
Фиг. 5.1. Международна кодова маркировка за кондензатори
няколко вида най-често срещани кондензатори—диекови (и),
призматичен (6), тръбен (в). Броят на цветните знаци е от 3 до 6,
като при 3 знака е .маркиран само капацитетът (колони /, 2 и 3),
а при повече о г 3 знака се дава още толераасът на капацитета
(колона 4), работното напрежение (колона 5) и ТКК (колона 6).
Никои по нови производители на тръбни керамични кондеиза-
тори използуват кодовата таблица 5.10. Маркировката (фиг. 5.2)
съдържа оцветена облает в единия край иа тялото, която определи
първите цифри от ТКК (колона /). Първият цветен кръг отляво
надясно дава множителя, за да се получи пълната стойност на
ТКК (колона 2), третият кръг дава нървата цифра иа номинал-
ния капацитет и т. н. Този цветен код се използува при високо-
честотни керамични кондензатори (тип I) с работио напрежение
500 V. Същите кондензатори, но с работно напрежение 60 V се
кодират според фиг. 5.3 и табл. 5.11. При този вид кондензатори
121
толерансът на номиналния капацитет може да
пикофаради, когато капацитетът е под 10 pF,
когато капацитетът е над 10 pF.
Фиг. 5.2. Кодова маркировка на
керамични кондензатори
Фиг. 5.3. Кодова маркировка
керамични кондензатори при
^„ = 60V
оъде изразен в
или в процента,
< 2 з 4
на
1 а б л и ц а 5.9
Универсалии таблица за цветеи код
' Цвя1 2 3 4 5 b
Първа цифра Вторт цифра । Множит ел (брой на нулше) Толеранс на каиа UHieia ! Работно напрежение. \ IKK, к 10 t/oC
< 10 pF 10 pF
Черен 0 0 1 ±2 pF 20% 0
Кафяв I 1 10 1% 100 — 30
Червеи 2 9 102 ±0,25 pF 2% 200 -80
Оранжев 3 3 ю-’ 300 150
Жълт 4 4 ю4 400 -220
Зелен 5 5 I06 ±0,5 pF ±5% 500 -330
Син 6 6 10“ 600 -470
Виолетов 7 7 I07 71X1 - 750
Сив 8 8 10“ 800 -2200
Бял 9 9 К)" ±1 pF ±10% 900 — 750
Златист 10 ' ±5% 1000 ±100
Сребрист 10 2 ±10%* 2000
Без цвят - ±20%* 500
* За слюдени и хартиени кондензатори
122
Таблица 5 10
Кодова таблица за тръбни керамични кондензатори
Цвят 1 2 3 4 5 6
ТКК- п'ьр- БМ ЦИфрИ ТКК—мно- жигел Първа циф- ра за С В гора циф- ра за С Множится за С Толеранс за С, %
Черен 0.0 -1 0 0 1 ±20
Кафяв -10 1 1 10 —
Чернен 1.0 -100 2 2 100
Оранжев 1,5 -1000 3 3 1000
Жьлт 2.2 - 10000 4 4 10000
Зелен 3,3 + 1 5 5 — —
Син 4,7 -к ю 6 6 ±5
В полетов 7,5 4-100 7 7 —
Сив + 1000 8 8
Бял — +10000 9 9 ±10
Таблица 5.11
Кодова таблица за тръбни керамични кондензатори
с работно напрежение 60 V
Цвяч 1 2 3 4
Първа цифра Bi ора цифра Множится Толеранс на номинал- ния капацитет
Черен 0 0 1 ±2 pF: ±20%
Кафяв 1 1 10 -
Червен 2 2 100
Оранжев 3 3 1000
Жьлт 4 4
Зелеч 5 5 ±0,5 pF; ±5%
Сии 6 6
В полетов 7 7
Сив 8 8 —
Бял 9 9 ± 1 pF; ± 10%
Нискочестотните тръбни керамични кондензатори (тип II) с ра-
ботно напрежение 500 V се кодират <поред фиг. 5.2 и табл. 5.12.
Сыците кондензатори, но с работно напрежение 6G V се кодират
според фиг. 5.3 и табл. 5.11.
По-старите съветски слюдени кондензатори (тип КСО, КСГ
СГМ) се маркираха със специфичен цветен код, даден на фиг. 5.4
и табл. 5.13.
123
Таблица 5.12
Кодона таблица за тръбми керамични коидсизаторм
с работио напрежение 500 V
Цвнт 1 2 3 4 5 6
Работ ем тем- нературен обхаат, °C Изменение на капацитет а тем нермту р- нин обхват, % Пърма цифра Втора цифра Множнтел Толеранс на номн- иалннп капацитет. %
Златиег Сребрист Черен Кафяв Червей Оранжев Жълт Зелен Син Виилетов Сив Бил — 40 до +«5 — 30 до ±85 —10 до ±85 ±10 ±30 ±50. —70 ±22. -82 I | о — сч « -г л «5 t- оо а> 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 1 10 100 1000 10000 Й 1 ' 1 1 1 1 8 1 8
Таблица 5.13
Кодоаа таблица за советски слюдени кондензатори
Цвнт 1 2 3 4 б
Нъриа цифра Втора цифра Множите л Толеранс, о/ То Грума за темнературна стибилност Работно на пре- жен не, V
Черен — 0 — — —
Кафяв 1 1 1 — — 250
Червен 2 2 I02 — д 500
Оранжев 3 3 103 — ж 1000
Жълт 4 4 ю4 — — 1500
Зелен 5 5 10 й —. — 2000
Син 6 6 Ю” — С 2500
Гълъбов — — — — м
Виолетов 7 7 107 — 3000
Сив 8 8 10’ — р 5000
Бял 9 9 10э ±2 г 7000
Златист — — 0,1 ±5 в —
Сребрист — — 0.01 ±10 Б —
Без цвят — — — ±20 А
Керамичните кондензатори, произвеждани в ГДР, се маркират
според фиг. 5.5. Цветната маркировка върху високочестотните
кондензатори (тип I) определи температурная коефициент на ка-
пацитета — табл. 5.14, а буквеиите означения към номииалння ка-
пацитет дават толеранса и работното му напрежение — табл. 5.15
и 5.16.
124
Фиг. 5.4. Кодова маркировка иа слюдеин коиден-
затори (СССР)
Цветен под
Фиг. 5.5. Кодова мар-
кировка на керамични
кондензатори (ГД Р)
Таблица 5.14
Кодиране иа ТКК за аисокочестотни кондензатори на ГДР
ткк ХЮ-‘/°C Трупа по ткк Цент на маркнровката
+ 750 Р 750 —
+ 100 Р 100 Червеи/виолетов или
без цаят
0 N РО Черен
— 33 N 033 Кафяв
— 150 N 150 Оранжев
— 470 N 470 Светлосин
— 750 N 750 Виолетов
-1500 N 1500 Тъмносин
Таблица 5.15
Букве* код за толеранса
Таблица 5.16
Букве» код за
работного напрежение
Буквено означение Толеранс на капацитета
D +0,5 pF
F ±1%
G ±2%
J ±5%
К ±ю%
М ±20%
S +50. -20%
Буквено означение Работно напре- женне, V
а 50
ь 125
с 160
d 250
’ V 350
г 500
g 700
h 1000
125
Фиг. 5 6
Цветен код се използува и за означаване на капа-
цитета и работного напрежение на танталовите
електролитни кондензатори от перлен тип (фиг. 5.6),
произвеждани от повечето западни фирми. Системата
за кодовото маркиране е дадена на табл. 5.17, а от-
четената стойност е в микрофаради.
Ако например полето 2 е черно, множителят е
единица и капацитетът (в микрофаради) се определя
според цвета на полето /. Оцветяването иа полето <3
определя работного напрежение иа кондензатора.
Таблица 5.17
Кодова таблица за таиталови кондензатори
Цвят 1 2 3
Нърва цифра Множится Работно напрежение. V
Оранжев 1 —
Червен 1,5 4G
Жълт 2.2 — 10
Бял 3 10 1 3
Зелен 3,3 6,3
Сив 4,7 10 '2 16
Син 6.8 — 25
Розов — 35
Черен Кафяв 1 10 —
5.3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА КОНДЕНЗАТОРИТЕ
Киижни кондензатори. Това са стари, рядко използувани ве
че типове кондензатори с диелектрик от кондензаторна хартия.
Имат най-ниска цена, но същевременно са с най-големи диелек-
трични загуби и понижена стабилност.
Слюдеии кондензатори. Също са от стар тип, с диелектрик
от висококачествена слюда. Електродите могат да бъдат от ме-
тално фолио или метализиран върху слюдата слой. Имат малки
диелектрични загуби (Q> 1000), високо изолационно съпротивле-
ние (до 50 GQ), но размерите им са сравнително големи. Слю-
дените кондензатори с метализиран слой имат висока стабилност
по отношение на стареене и малък ТКК, поради което доскоро на
мираха широко приложение като кръгови, времеопределящи и бло-
киращи кондензатори.
Керамични кондензатори. За диелектрик се използува кон-
дензаторна керамика в две основни разновидности:
126
Високочестотна керамика. Има много малки загуби за че-
стоти до няколко десетки мегахерца (tg 6^0,002), висока ста
билност и голямо изолационно съпротивление (/?,„ = 5 до 10 GQ).
Относителната диелектрична константа на този вид керамика е
е=10 до 200. Кондензаторите с нулев или слабо положителен
ТКК (групп NP и Р у нас и МП и П в СССР) се наричат тер-
мостабилни и се използуват в КВ и УКВ кръгове. Кондензатори-
те с по-голям отрицателен ТКК (групи N у нас и М в СССР) се
наричат термокомпенсиращи и се използуват за температурна
компенсация при изменение на резонансната честота на в. ч.
кръгове.
Нискочестотна керамика. Позната е още като сегнетокера-
мика и най-характерно за нея е, че има много висока относител-
на диелектрична константа (е^ЮОО) и сравнително големи загу-
би (fg б = 0,02-У 0,03), конто силно нарастват с повишаване на
честотата. Изолационното съпротивление е по-ниско —- около
14-3 G12. Относителната диелектрична константа в е силно зави-
сима от температурата и от приложеното напрежение. ТКК има
нелинейна характеристика и не се нормира, а се дава процентно-
го изменение на капацитета за работнця температурен обхват.
Кондензаторите от нискочестотна керамика се използуват са-
мо във вериги, където изменението на капацитета и големите
загуби нямат особено значение — нискочестотни вериги, прехвър-
лягци, филтрови и разделителни кондензатори.
В СССР се произвеждат стъклени, стъклокерамични и стъкло-
емайлови кондензатори, конто са близки по параметри до кера-
мичните, но имат по-висока термоустойчивост (до Т 350°С) и
много голямо изолационно сьнрогивление (10 до 50 GS2).
Пластмасови кондензатори. Електродите им са от алуминиево
фолио или метализиран слой, а диелектрикът може да бъде лента
от полистирол, тефлон или полиетилентерефталат. Имат висок
качествен фактор (до 2000), много голямо изолационно съпротив-
ление (до 105 GQ) и висока температурна стабилност (около
0,02%/°С). Никои от тез и кондензаторй (например тефлоновите)
имат голяма термоустойчивост — до 200°С.
Многобройните разновидности на пластмаси, използувани като
кондеизаторни диелектрици, доведоха до оформянето на много но-
ви групи кондензатори — стирофлексни (полистиролни), тефлоно-
ви (фторопластови в СССР), полиетилентерефталатни (полиестер-
ни, Hostaphan, Melinex, Mylar, Therphane), поликарбонатни
(Macrofol), полипропиленови, лакослойни и т. н.
Електролитни кондензатори. Характерна са с големите си
капацитети при малки размери, но същевременно и с големи уточ-
ни токове и повишени диелектрични загуби. За диелектрик служи
окисен слой върху метал (алуминий, тантал, ниобий), представля-
ващ единият електрод (анод) на кондензатора. Другият електрод
катодът, е образуван от електролита (при електролитните кондеи
127
затори) или от полупроводниковия слой (при оксидно-подупро-
водниковите кондензатори).
Новечето електролитни кондензатори са силно зависими от
полярността на приложено™ напрежение и могат да работят са-
мо във вериги с постоянно или пулсирато напрежение. Сътест-
вуват и неполярни електролитни кондензатори, конто имат по-
малък обем за единица капацитет.
Основните разновидности от електролитни и окси дно-нолу-
проводникови кондензатори иматследните характерни особености:
1. Електролитните алуминиеви кондензатори имат малки раз-
мери, но сравнително големи загуби и утечни токове. л
2. Танталовите кондензатори имат по-малък относителен обем
от алуминиевите. Те могат да работят в по-широки температур-
ни граници, капацитетът нм е по-стабилен в работния температу-
рен обхват, утеччите токове са значително по-малки, имат по-
голям срок на съхранение (до 10 години) и по-продължително
време на работа.
Много близки по параметри до танталовите са ниобиевите
електролитни кондензатори.
3. Оксидно-полупроводниковите кондензатори работят при
значително по-ннски температури от електролитните.
5.4. ПОСТОЯННИ КОНДЕНЗАТОРИ ПРСМИШЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО
Български кондензатори. В означението на българските фа-
брични кондензатори има буквена част, която характеризира ви
да на диелектрика (табл. 5.18). Пред тазн буквена част се по-
Таблица 5 1Я
Груни български кондензагори според диелектрика
Означение Наименование (вид на диелектрика)
к мк ЕА ЕТ ЕО Кр ск т с л оп ПС (ВС, СЦ) п МП кд пт мпт ПК мпк Книжни Метализирани, книжни Електролитни, алуминиеви Електролитни. таиталови Електролитни, обемно-порести Керамични Стъклено- кера м и ч н и Тефлонови Слюдени Лакослойнн Оксидно-полупроводникови Полистнролни (стирофлексии) Полинропиленови Метализирани, нолипропиленови С комбиниран диелектрик 11олиетилентерефталатови Метализирани, полиетилентерефталатови Поликарбонатни Метализирани, поликарбонатни
128
। >авя и букваia Л. означавший кондензатор. Останалата част от
означението на кондензатора съдържа данни за конструкцията и
приложение™ му. Например ККрД IB означава Кондензатор Ке-
рамичен Дисков I трупа Високочестотен.
Климатичната категория на българските кондензатори се озна-
чава с трицифрено число, съдържащо долната гранична темпера-
тура (първа цифра), горната гранична температура (втора циф
ра) и продължителната издръжливост на влага (грета цифра) —
табл. 5.19. Например климатичната категория 455 отговаря на дол
на гранична температура 55°С, горна гранична температура
4-55°С. издръжливост на влажна топлпна 21 денонощия.
Главните видове кондензатори, произвеждани у нас*, и основ-
ните им параметри са носочени в табл. 5.20 и 5.21.
Таблица 5.19
Климатнчни категории на българските кондензатори
Условно означение Дол на гранична jeMiiepai vpa, °C Горна гранична импература, °C 11 родьлжнтелноет на изннтване при влаж на тонлина, деноно щия
1 2 3 4
и 250
1 200
2 155
3 65 125
4 55 100 56
5 40 85 21
6 25 70 4
7 10 55 4
8 40 10
* Завод за кондензатори «Е. Шекерджийски» Кюстендил.
9 Справочник на радиолюбителя
129
Таблица 5.20
Данни за български постоянна кондензатори
Означение и тин Обхват на номиналните капаннтети, pF (цЕ) Изолационно сопро- тивление /?из, GQ (МО. цЕ) ткк. X 10-','"С Коефициент на загуби ig 6 (при 1 кНг),Х 10" Климатична категория
1 2 3 4 5 Ь
Книжни
ККЦ КНИЖНИ, ЦИЛИН-
дрични (0,001 0,47) 10 10 (456
ККЕ книжки, екрани рани (0,01; 0.022; 4,7) 10 10 666
ККП 1. KKII2 кпнжни, нротиносмука гелии 0.1 pF + 2X 2500 pF 6 10 5ы
ККНр книжни, телефонии КМПр (МК) метало- книжни (2X0,1- — 2X4) (1 Ю) 2 (1000) 10 7 668 565
КСЦ/КСЦ 1 - стиро флексии Стирофлекс 22 22000 ни 200 — 60 до 0,5 1 666
КВС-стирофлексни, високи- ВШ1 гови 1000: 4700 юо - 220 1 665
Плас тмасови
КПТ-О полиетилентереф-
талатови, открити (0,056) 100 6 555
КМПТ Пр полиетиленте- рефталатови. призматични, метализирани 4700 pF- 2,2 pF 10—100 8 555
ККрД1В керамични, дис- кови, аисокочестотни Керамични 3—470 100 Но табл. 5.4 0,1 1 555
ККрД-11 керамични, дис- кови, нискочестотни 120-47000 3 10 35 555
ККрИ-IB -керамични, дис- ков и, импулени 47; 100; 330 100 750 1,5 655
ККрП’1 керамични, про- ходи и, нискочестотни 1000 - 10000 10 По 35 555(556)
табл. 5.4
!30
Продължение на табл. 5.20
1 2 4 5 р
КрМО 1В керамични, мо нолични, онресиваяи, висо кочетки ни 12 56 ООО 50 100 0 до < 1 434
КрМО -11CI керамични. монолнтни, опресоьапи, искочс-стотни, трупа 1 476 рЕ до 2.2 рЕ 5 20 750 25 30 434
КрМО 11Е2 керамични, мо- нолит пн, опресовани. нис кочет1итни, трупа 2 (2,7 3.9) 5 20 25 30 454
КрМП 1В керамични, мо нолю ни. погопиеми, висо- кочестотни 12 68000 50 100 0 до 750 < 1 454
КрМП 11С.2 керамични, мо политип, погопиеми, ннско- честоши, трупа 2 470 рЕ до 0,68 pF 20 25 30 454
КрМП 11Е2 керамични. мо । ноли тип, погопиеми, ниско- чес сотни, трупа 2 10000 рЕ до 2.2 pF 20 25 30 455
ЧМ 1В монолит ни чипове, високочессогни 4,7 33000 20 750 1 2 434
1 ЧМ ПО монилигни ЧИ11О- ве, нискочестотни, трупа 1 ЧМ 11Е2 монолнтни чипе ве, нискочестотни, трупа 2 1 *- 220 pF до 0,68 pF (0,01 3,9) 5 5 25 (> 125 s) 434 454
Таблица 5.21
Български електролитни кондензатори
Означение И 1 И11 i 31ИН1ГВНИ К и1 ; Eri XB»X(J( . I Коефициент на 4аг,.би (при 30 Hz' % Утечен ток, jiA Климатична трупа
UpH C I’ < LUOO при Ct/> 1000
i 4 5 6
К Е А -11 ОМ елека ро ЛН1 ни, субминиатюрни, за ибемен монтаж 5 50- 100 <25 0.1 (.1 0.06 CU + 50 665
КЕА НПМ - електро j литии суоминиатюрни за । печатен монтаж 5 50 100 < 25 < III 665
КЕА-11 електролитни, двойни, с ниш и гайка 2X 10 до 2X 100 15 565
КЕА 11 електролитни, с винт и гайка 10 -5000 15 -35 565
131
1 2 4 $ 6
КЕА-11 електролитни,с аксиални изводи 1 200 15 35 565
КЕА 11 електролитни, за печатей монтаж (ли ценз) 0.47 2200 15 40 0,05 си + з 0,05 CU 4- 3 555
КЕА 11 електролитни, за печатен монтаж, нетто лнрни (ли ценз) 0,47. 1; 2,2 • 555
За улеснение при съставяне на тииологията на печатните плат-
ки на табл. 5.22 са посочени монтажните размери (разстояния
между изводите, габарити) за най-често срешаните български кон-
дензатори, предназначени за печатен монтаж.
Таблица 5.22
Размери на български кинлензагори за печати монтаж
1 ИИ Капацнгег, рГ (|‘Т| Работно напрсжен ие, V Разстояние между изио- ци1е, пип th । ।аиарн Jen размер, пип
) 2 3 4 5
КМ ПТ-Пр (0,01 0,27) 63 12,5 £=15
(0,33 0,82) .. 17,5 7 = 20
(1 2,2) 22,5 £ = 25,2
(0,01 0,15) 160 12,5 I = 15
(0,18 0,39) 17,5 £ = 20
(0.47 1) 22,5 £ = 25,2
(1 2.2) 32,5 /. = 35,2
ККрД-Ш 1 24 63 2,5 05
8,2 100 06,5
15 200 5 08
22 360 2,5 010 20
ККрД-Н 470 1000 2,5 05
680 4700 .. 06,5
2200—10000 5 08
4700- 22000 э 010
6800—47000 7,5 012,5
КрМО 1 51 210 25 2.5 £ = 3,5
240 - 680 2,5 £ = 5
750 4700 5 £ = 7,5
5100 18000 £= 10
22000 39000 10 £=12,5
12 47 63 2,5 £ = 3.5
51 220 2.5 £ = 5
240 680 5 £ = 7.5
750 4700 .. 5 £=10
5.100—18000 10 £=12,5
КрМО 11 12000—18000 25 2,5 £ = 3.5
22000 82000 2,5 £ = 5
(0,1 0,27) » Э £ = 7,5
>• •
1 52
Продължение на габл. 5.22
1 2 3 4 5
(1.2 2,2) 10 £ = 12,5
(2,7 3.9) 10 £ = 12,5
470 10000 63 2,5 £ = 3,5
12000 39000 2,5 £=5
(0,047 0,1) — 5 £ = 7,5
(0,12 0.33) 5 £=10
(0,47 1) 10 £=12,5
КЕА II
(лиценз) (0,47 22) 6,3 2 05,5
(33 47) 2,5 06,8
(ЮО) 3,5 08,5
(220 330) 5 0 10,6
(470 1000) э 0 13,6
(2200) 7,5 0 16,6
(0,47 10) 10 2 05,5
(22 33) 2,5 06,8
(47 100) 3,5 08..,
(220 330) — 5 0 10,6
(470) 5 013,6
(1000 2200) 7,5 0 16,6
(0,47 10) 16 о 05,5
(22) 2.5 06,8
(33 47) .. 3,5 08,5
(100 220) 5 0 10,6
(330 470) 5 0 13,6
(1000) 7,5 0 16,6
(2200) 7.5 0 18,6
(0,47 4.7) 2 0 5,5
(Ю) 25 2.5 06.8
•- (22 33) 3,5 08.5
КЕА 11 (47 100) 25 5 0 10.6
(лиценз) (220) о 013,6
(330 1000) .. 7,5 0 16,6
(0,47 3,3) 35 2 05,5
(4,7 10) 2,5 06,8
(22) — 3,5 08,5
(33 47) 5 0 Ю.6
(100) ,1 5 0 13,6
(220 470) 7.5 0 16,6
(1000) 7,5 018,6
(0.47 3,3) 50 2 0 5,5
(4,7) 2.5 06.8
(10) 3,5 08,5
(22 47) 0 10,6
(ЮО) 5 0 13.6
(220 330) 7,5 0 16,6
(470) .. 7,5 018,6
(0,47 2,2) 63 2 05.5
(3,3 4,7) - 2,5 06,8
(10) 3.5 08.5
(22 33) 5 0 10.6
(47 100) э 0 13,6
(220 330) 7,5 0 16,6
133
11родължение на табл 5 22
I 2 3 4 5
(0,47 1I 100 2 05,5
(2.2) 2,5 06,8
(3,3) 3,5 08,5
(4,7 10) 5 0 10,6
(22 33) 5 0 13,6
>, (47 100) 7,5 0 16,6
(220) 0 18,6
Сьветски кондензатори. Усливните означения, виды на ди
електрика и основните технически данни за най широко раз
пространените сьветски кондензатори са дадени на табл. 5.23.
На табл. 5.24 са носочени данните за никои видове сьветски елек
тролитни кондензатори.
Таблица 5.23
Данни за сьветски гчкготнни кондензатори
; ОбХВ<аГ на ном и 1 «элаимон ГКК (ни К<» фишк и г
Означение и гни наянше канат4 HG Cbllpo габл 5b),
1 V 1 и, гивлешн хю 1' б
рТ ,(|С Я,, GU
(М& И Г I
1 2 3 4
Керачични
КД керамични, дискови КДУ керамични. дискови. 1 2200 > 10 II100-М 1.301 1,2 35
ултракъсовьлнови 1 47 > 10 П 100-М/00
КТ-1, КТ-2, КТ-3 кера мични, гръСни КТИ керамични, трьбни. 2.2 6800 > 10 П 100-М 13(К
изолирани КЛС керамични, лети, 2,2 1000 > 200
секционни 8,2 pF 0,1 pF - 10 Н 30-М 1500
КМ-4, КМ-5 керамични.
монолитни 16—47000 - 10 ПЗЗ-М15"0 1.2 1
КМ 4, КМ-5 керамични,
монолитни 16 47000 > 10 Г133-М1500 1.2 (; ।
КМ-6 керамични, мон' литии, изолирани К10У-5 керамични, полу- 120 pF 2,2 pF - 10 ПЗЗ-М1500 1,2 3
проводиИКОВИ К10-7В керамични, изол и 6800 pF 2,2 pT (35) 1150, 1190 .35 ЫН
рани КЮ-9М керамични, с 15 6800(i 10 1133 М 150(1 I. > 35
плоски изводи 2,2 pF 0,1 mF 1(1 1133 Ml500 1,5 .15
К1011 4 - керамични, про
ходни 3,9 -3300 > 10 П120-Ml 30(1 1,5 3.»
134
Продьлжение на гаол. 5.23
1 2 3 4 5
К10-17 керамични приз- матични 2,2 pF 0.33 pF > 10 ПЗЗ-М 1500 5 100
К10-22 керамични, диско- ви, за херметизирани вълли 47 pF 0,1 pF < 1 1110. H50 10 200
К10-23 керамични, приз- матични 2,2 33000 > 10 1133 M1500 1,5—35
К10-28 керамични, приз- матични (0,22 1) (75) ИЗО <35
К 10 31 керамични дискови 1 22000 > 10 II1OO-M13O0 1,5—35
КТИ керамични, проходи» 5,6 15000 > 10 11100 M1500 1.5 -35
КС) керамични, оиорни 6.8 4700 > 10 П 100-М 1500 1,5-35
КД< > керамични. дискови, оиорни 3,3 2200 > 10 Hl 00-М 1500 1,5 35
КВ И керамични. високо- волтови, имнулени 2,2 4700 > 10 П 100-М 1501 1,5 35
К15У-1, KI5.V-2, К15У-3 керамични, дискови и тръб- ни, високоволтови 1 10000 > 10 11100 М15(И 1 1,5
К,15 4 керамични, тръбни, ВИСОКОВОЛТОВИ 470 4700 > 10 H70 < 35
К 15 5 керамични, дискови 68 15000 > 10 H20, H50,
К15 10 керамични, диско- ви. високоволтови, имиулени 4700 > 1 И 70 <6
С1ЪК К21У-2, К21У-3 стьклени К21-5 стьклени К22У 1 егьклокерамични, призматичии лени и С1ъклокер1 9,1 5600 2,2 330 30 1700 1M4UH.U < io П120-МПО Ml 10-МЗЗО МП0-М330 2 10
К22-5 стъклокера мични, призматични 75 47000 > 10 HI0-M220 2 8
СКМ сгъклокерамични, многослойни, високочестот- ни 10 -2700 :> 10 МП0-М330 2 10
КС 1, КС 2, КС-3 кера- м и ч н и, ci ъкл (X? май лови 10 1000 > 20 Fl60 Ml50 1,5 2
КС Г слюдени, херметизи- рани Слюдены 470 pF 0,1 pF Д> Ю Б, Г 1 2
КСО слюдени, спресован! 51 47000 ~> 10 А Г < 1
КС СИ слюдени, опресова- ни, термоустойчиви 51 ЮООО > 20 Б Г <2
СГМ слюдени, херметизи- рани, малогабаритки 51 10000 > 10 Б, Г <1
ССГ слюдени, посребре- ии. херметизирани 15u pF 0,2 pF > 7,5 Г 0,5 3
135
11 род ьл жен не на табл. 5.23
I 2 I 1 i 4 5
БГТ книжни, херметизи Книжна r r T
рани, гермоустойчиви БМ-2 книжни, малогаба 0,01 10 • 8 < 10
ритни БМТ-2 книжни, мало! а- 470 470<Н> _> 10 < 10
баритни, гермоустойчиви КБГ-И книжни, хермети зирани, с изолирани изводи КБГ М книжни, хермети- 470 pF 0.22 pl 470 pF 0,1 pF > 10 < 10 <10
зирани, с извод на маса (0,01 0,25) > 10 < 10
КБП книжни, нроходни КБПС Ф книжни, про (0,022 2) > 10 <10
ходни, снециални. с фланцт К40П 2 книжни. хермети (0,1 0,22) 10 < 10
зирани, малогабаритны 1000 47000 10 10
К40У 9 книжни К41-1 книжни, високовол- 470 pF 0,22 pl >20 < 10
тови МГБП, МГБЦ мстало- книжни, хермегизярани, (0,01 20) > 20 < 10
правоъгълни и цилиндричн! МБ! В металокнижни, херметизирами, за фото (0,1 25) (300 5000) <15
светкавици МБГН металокнижни, херметизирани. нисковол- (100 200) О 1000) <10
г ив и МБГО металокнижни, (I 27) -- 500) 15
херметизирани, еднослойни МБГГ - металокнижни. херметизирани, термоустой- (0.25 30) > 200! 15
чиви МБМ металокнижни, ма (0,1 20) >5 < 15
логабаритни ФГТ-И тефлонови, хер 5100 pF 1 pF Пласгмасови > 5 1 > 20 | < 15
метизирани, термоустойчиви К72П-6 тефлонови, тер- 470 pF o.l pF 1 < 1
моустойчиви К73П-2 полиетилентереф- 470 pF 1 pF > 100 1 50 до 200 < 1
галатни К73Л-3 - полиетилентереф- 1000 pF 15 pF > 16 1 1.5
галатни К73Г1-4 полиетилентереф- (0,05 -1) > 2.5 <1,5
галатни К73 9 полиетилентереф (0,5 15) (2000) 4 200 < 1
галатни lOOOpF - 0,47 pF| > 75 < 1
136
Продължение на табл. 5.23
1 2 3 4 5
г К73 11 пол иетилентереф талатни, метализирани 1000 pF 6,8pF > 30 < 1,5
К75-10 с комбиииран диелектрик, метализирани (0.1 10) (8000) <0,8
К75-12 с комбиииран диелекгг>ик, метализирани 1000 pF 0,47 pF >>20 < 1
НО, НОВ стирофлексни открш и (високоволтови) С тирифл ексн и 51 30000 > 100 < 1
МИО стирофлексни, ме тализираии 1000 pF 0,5 pF • 100 - 150 <1,5
МПГ Ц, МПГО, МПГ 11 стирофлексни, метализира- ии. хермс-i изирани 3000 pF 10 pF 100 150 до 1 1,5
К70-6 стирофлексни, oi крити 22 pF 0,1 pF 50 - 200 200 1 2
K7I 4 стирофлексни, ме । ализирани (0.01 10) 50 150 < 1,5
К71 5 стирофлексни мета- лизирани (0.01 1) > 50 < 1.5
К71 6 сгирофлексни, сп- ресован и 5.1 pF 0,2 pF > 100 200 < 1
K7I-7 стирофлексни, он ресовани 1000 pF 0,5 pF > 50 - 60! ± 80) < 1
Таблица 5.24
Данни за съветски електролитни коидензагори
Означение Обхват на ном и нал нн re каианшети. Т Коефициент на загуби tgi) (при 50 Hz), % У1аечен гок. рА Импеданс при 500 Hz, Q
при Ct <200 при CU> 200
I 2 3 4 5 6
Алуминиева
К50-ЗА, К50 ЗБ 1 5000 20 0.2CU -f-З | 0.1 СТ 1 40
К50 6 I 4000 15 35 0.05CU 4-3 > 1
К50-6А 1 10000 15 45 0.05CF 4-3 > 1
К50-7 5 500 15 25 0.05CL 4-30 1 2
К 50 9 0,5 20 30 60 0.05СП4-2
К50 12 1 5000 10 35 0.05CU4- Ю*| 0.05CI’** 1 100
К50-13 250 15 1.5
К 50 15 2,2 680 10 25 0,0()5С1 4-10*| 0.005CU**
К 50 16 0.5 101“ И) 15 40 0.0O5CU4-3
К50 17 200 1500 15 20 1 2.2
К50-18 22(Х! 100000 15 120 0,01 си 0,01—3,5
137
Продължение на табл. 5.24
1 2 3 4 5 6
К 50 19 10 750 10 15 0.05С
Танталови
К52-8 33 330 40 20 30
( )ксидно-полупр(>к(к)ъ икови и ниобиеви
К 53 1 К 53-4 0,033 100 0,47 -47 10 30 15 20 2 8 10 25
СУ <1000.
** За CU> 1000.
5.5. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОСТОЯННИ КОНДЕНЗАТОРИ
Плоски кондензатори. Капацитетьт на плоськ кондензатор <
две или повече пластинки се изчислява но формулите (2.25) и
(2.26). По формулата (2.25) е съставена номограмата от фи>. 5.7, с
конто по-бьрзо може да ее оразмери плоськ кондензатор с две пла-
стинки. По зададени относителна диелектрична константа к. раз-
стояние между нластинките d (в тгп) и необходимия капацитет С
(в pF) се намира площта на едната пластинка S (в сгп2). Права
та, евързваша зададените ('. и d, се продължава до сиомагател-
ната ос. Пресечната точка с тази ос се евързва със съответната
точка от скалата за к и по скалата за .S се отчита необходимата
площ.
Печатни кондензатори. Фолираннят стъклотекстолит има
достатъчно висока механична и електрическа якост (30 kV/inm),
голяма относителна диелектрична константа (е«6) и сравнигел-
но малки загуби (tg 6 = 0,03 при 1 МП/), коего го прави удобен за
наработка на някои схеми и монтажни елементи по печатен метод.
В нрактиката най-често се използуват печатни кондензатори (осо
бено високоволтови), бобини с малки индуктивности, електрически
екраяи.
В зависимост от необходимия капацитет на печатния конден-
за.ор може да се приложи двустранната к инструкция от фиг. 3.6
(до 50 pF) или едностранна гребенчата конструкция, при конто
може да се постигнат и по-юлеми капацитети (фиг. 5.8). Пз-
числяването на кондензатор от двустранно фолиран материал ста-
ва по нознатата формула (2.25). За гетинакс тя добива вида
С = 6,2—, (5.8)
d
а за стъклотекстолит
С-=5,3-~, (5.9)
138
кьдето С е необходимият капацитет, pF;
S площта на електродите, ст2;
d дебелина!а на диелектрика, mm.
Фиг. 5.7. Номограма за изчисляваие на плоськ кондеиза1ор
139
Фиг. 5.8 Конструкция на печагеп кондензатор
Гребенчатата конструкция е удобна, тъй като не изисква дву-
странно фолиран материал, но изчислението е сложно и липева
точна методика Обикновено уючняването на необходимия кана-
цшет става екснериментално.
5.6. ПРОМЕНЛИВИ КОНДЕНЗАТОРИ
В нашата нроизводствена номенклатура* влизат двусекционни
нроменливи кондензатори с вьздутнен диелектрик (тин Ч-К.ВВ2 4
и КПВД-1, фиг 5.9) и с гвърд диелектрик (тип КНТД, ф.ц. 5.10)
Основнше нм данни са показани на табл. 5.25.
Фш 5.9 Променлив
в ьздушен кондензатор
(НРБ)
* Завод «Комуна»
София
фиг 5 10. Променлив кондеи
«пор с твърд ди еле к гр и»
(НРБ)
140
В СССР се произвежда широка гама от променливи конден-
затори, означавани, както следва
КИЕ, КIIBM с в ьздушен диелектрик;
КПТМ. КИЕ 3 с твьрд диелектрик;
КИЕ 5 с гвьрд диелектрик и вградена предавка;
КИ4-3 керамични, едносекционни, за малогабаритки при-
емници.
I а б л и и а 5.25
Бьлгарски променливи кондензатори
Нараме!ър Ч КВВ2-4 К11ВД 1 КП ГД
оспиддюр входна на секция секция ос пила I op ни секция входна секция
1 2 3 4 5 в
Максимален капацигег, pF 445 507 180 240 2X200
Начален капацитет. pF Коефицнен’1 на диелектрич 18 14 1 1 13
ни загуби tg б Изолационно сы(ритивление, <1,5 .10 " 1,5 10 < 1 10
(1 <2 ТКК, ХЮ ь Изравняване между сек- ции ге, % 300 -- 5 350 15
1.3 1,1 2
5 7 ДОНАСТРОЙВАЩИ КОНДЕНЗАТОРИ
Основни данни за ироизвеждаиите у нас донастройващи (по
лупроменливи) кондензатори гримери са дадени на табл. 5.26, а
конструктивного им изпълнение е показано на фиг. 5.11. Вариан-
тите а и б са предназначени за обемен монтаж, а вариантът в
за печатен монтаж И трите вида са с въздушен диелектрик.
Фиг 5.11. Донастройващи въздушни кондензатори (НРБ)
141
Таблица 5.26
Български донастройващи кондензатори
Нараметър ТВ 1 ТВ 2 ТВ-211
(фиг 5.1 1 и) (фш 5.1 i б) (фи । 5 11 о |
Максимален капацитет, pF 20 30 30
Начален капацитет, pF 3 6 6
Коефициент на диелектрични загуби tg б <2,5.10 <2,5.10 * <2,5.10 ‘
Изолационни съпротивление, G12 10 ‘° 10
11 р он з вежда ните в СССР донастройващи кондензатори са със
значително ио-широка номенклатура. Най-известните оттях са ш>-
сочени в табл. 5.27.
Т а б л и ц а !> 27
Советски донастройващи кондензатори
Означение и гни Обхват на изменение на каиацн iera, pF Номинално иа лреж^ние, V гкк х ю b/vc Коефициент на 1 диелектрични загуби tg 6, У.10“3 I Изолационно съпротивление । 1
1 2 3 4 5 ь
KIIK-I - керамични КПК-2, КПК-3 ке- рамични, ма.югаба ритни КПК М керамич- ии. мало! ..баритни КПК-MT керамич- ни, малогабаритни. тропикализирани КП КТ. КВ К кера- мични, гръбни КТ4 20 керамични KT4-2I КТ4 25 КТ-2 — въздушни КИВ въздушни 2 -7; 2,5 -8; 4 15; 6 25, 8 30 8 60, 10 100; 25 150; 75 200; 125 250; 200 325, 275 — 375; 350 - 450 4 15; 5 20; 6 25; 8 30 2 7; 4 15; 6 25, 8 30 1 10; 2 15. 2 20; 2 25 5 20 I -5; 2 10; 3-15; 4 20; 0,4 -2; 1 5; 3- 15; 4 20; 5 25; 6- 30; 8 40 1,5 -5; 1,5—10, 2 15; 25 30; 3 -50 4 50; 5 75, 6—100; 8 -140 500 500 350 500 250 50 250 100 до 250 160 - 200 до 800 200 до -800 200 до 850 — (200 + 200) 400 до 4-400 100± 1(1. , — (75 + 75) П100 до М750 + 300 + 50 <2 <2 <2.5 <2.5 < 1.2 <2 <2 <1 > 1 _>1 1 > 10 . 10 > К) > 10 > ю
142
6. БОБИНИ
6.1. ВЪЗДУШНИ БОБИНИ
Бобини с едноредова плътна намотка (фиг. 6.1). Индуктив-
ностей L може да се определи по следната опростена формула:
Фиг. 6.1. Бобини с едноредова нлъгна намотка
0,01 Рг
1 + 0,44 D
п2. pH.
а
кьдето D е диаметърът на тялото, ст;
п - броят на навивките;
/ дължината на намотката, сгп;
Тази формула лава най-точни резултати — до 1 % при правилно
избрано отношение 1/D в границите от 0,5 до 2
Чрез преобразуване на израза (6.1) може да се определи броят
на навивките, необходими за получаване на желаната индуктив-
ност.
п=^~ \lL(Г+0,44 D).
(6-2)
За еднослойни бобини с индуктивност от 0,2 до 200 р.Н мо-
же да се прибегне и до номограмата от фиг. 6.2. За по-удобна
и бърза работа с тази номограма е добре да се начертаят на tiayc
или на плексиглас две перпендикулярни линии. Едната от тях
се поставя така, че да пресече точките на зададените стойности
на индуктивността и диаметъра на бобината. Другата перпенди-
кулярна линия се нагласява така, че единият й край да пресече
D
скалата за — в точката, отговаряща на приетото отношение
между D и I на бобината. Тогава левият й край ще пресече ска
лата п в точка, която определи търсения брой навивки.
Пример. Необходима е бобина с индуктивност 1 = 22 р.Н. Тя-
лото, с което разполагаме, има диаметър 40 mm. Приемаме I —
= 40 mm, при което -у-=40/40= 1. По скалата за п отчита-
ме 28 навивки.
Бобини с едноредова разредена намотка. Бобиаите за КВ
и УКВ обикновено се правят разредени, със стьпка t (фиг. 6.3).
Изчислението се извършва по формулите за едноредова плътна
намотка, но дължината / се определи според приетата стъпка.
143
100 -r-20
90- -
80--
4- io
200 100 -
r-O,1
Диаметър D, mm
\-02
987
8 6 20 4
Ирой
навивки о z
зо--в
200
Lulxu--
. eo-t
6 5
_Ld
'0.3
-0,8
-0.5
SO- -Ю
W--8
-3
'1$0.з
— 2
-3
- 5
i\pp
Цгк
во 60 w зо vo ю
15 --3
индуктивноеm L, pH
10-1-2
Фи1 6.2 Номограма за изчисляване на еднослойни
бобини
Най-често ее приема / = 0,7 D и тогава стьпката намираме по
формулата
/= °'7 D
п
(6.3)
®
Фиг 6.3 Бобини с едноредова разредена намотка
Ако отношение™ l/D = Q,7 не е подходя-
що, то може да се увеличи, като сьответно се
коригира и формулата за стъпкага.
В повечето случаи се работи с принуди-
телна стъпка (/ = 2D), за изпълнението на
която е благоприятно да се приеме
2
(6.4)
Пример /. За навиване на късовълнова бобина с индуктивност
1,4 pH разполагаме с тяло, чийто диаметър е 0=1,5 ст. Да се
определи броят на навивките и стьпката.
144
От форм. 6.2 получаваме
и=-^--у/1,4(0,7.1.5+0,44.1.5)» 10 навивки.
*
Стъпката трябва да бъде
, 0,7 D 0,7.1,5 . „
t=—-——=—-—-—=1,05 mm.
п 10
За да получим принудителна стъпка (едновременно плътно нави-
ване на два проводника и премахване след това на единия),
приемаме
d=—=-Ь^=0,52 mm.
2 2
Приемаме с? = 0,51 mm.
Пример 2. УКВ бобина за 144 MHz ще работа с общ капа
цитет в кръга 15 pF. Да се определи необходимата индуктивност
и се направи конструктивно оразмеряване на бобината.
Индуктивността ще бъде
Приемаме 0=1 ст. За да може да се употреби дебел про-
водник и голяма стъпка, необходими с оглед намаляване на за-
губите и собствения капацитет, приемаме
/=1,20=1,2.1 = 1,2 ст.
Броят на навивките ще бъде
п — -у- (О,08(1,2.1+0,44.1)»3,5 навивки.
Тогава получаваме стъпката
/=+2/2_=+У£_=3,4 mm.
п 3,5
Като се приеме намотка от гол посребрен проводник 1,2 mm, раз-
стоянието между две съседни навивки се получава
t—d=3,4 — 1,2 = 2,2 mm.
Бобината ще бъде без тяло, навита върху дорник, чийто диа-
метър е с 20—30% по-малък от този на готовата бобина, така
че след изваждането й тя да се отпуске до желания диаметър.
В случая дорникът е с 0 8 mm. Навиването правим заедно с про-
водник 0 2,2 mm, конто след това се-изважда.
10 Справочник на радиолюбителя
145
Бобини от една навивка. При бсбини за УКВ (над 100 MHz)
иидуктивността се получава толкова малка, че е достатъчна само
една навивка. Тя може да бъде с кръгло, квадратно или право-
ъгълно сечение (фиг. 6.4).
Фиг. 6.4. Бобини с една навивка
При кръгло сечение (фиг. 6.4а) диаметърът D може да се
определи по номограмата от фиг. 6.5, като се знае несбходимата
ипдуктивност L и диаметърът на проводника d. При квадрат-
на (фиг. 6.56) или правоъгълна (фиг. 6.5в) форма може да се
направи апроксимация чрез средния диаметър между вписаната
и описаната окръжпост и тогава да се използува номограмата
от фиг. 6.5.
I
Фиг. 6.5. Номограма за изчисляване на бо-
бина с една навивка
Фиг. 6.6. Многослойна бобина,
навита «накуп»
Пример. Да се определи диаметърът на навивка с кръгло се-
чение, която да им а индуктивност £ = 0,3 pH при диаметър на
проводника d = 2rnm.
Съединяваме точките по скалите I и II, отгсварящи на зада-
дените стойности за L и d. По скала III отчитаме търсения резул-
тат за D — 12 ст.
146
Бобини с многослойна намотка «накуп» (фиг. 6.6). Индук-
тивността L (в pH) на такава бобина се определи по формулата
L __ 0,08
3dcp + 9(/ + s)
(6.5)
където d =---------s— е
ср 2
средният диаметър на бобината, ст;
I, s — в ст.
Фиг. 6.7. Многослойна
бобина с машннна
плетка
L [ЗсЬТ.
0,08- ^4
Чрез преобразуване на тази формула може да се намери броят
на навивките п при зададена индуктивност L.
Многослойни бобини с кръстосана машинна плетка тип
«Универсал» (фиг. 6.7). Поради кръстосаното навиване индуктив-
ността се получава малко по-малка при същите геометрични
размери
L = 0,0787 d^_
Зфр + 9/ + 10 s
където вснчки размери са в ст,
За да получи многослойната
добър качествен фактор, трябва
шения между размерите:
a L — в pH.
бобина нормална форма и най
да се спазват следните съотно-
<=(3-=-10) s; (6.7)
<=(2 4-5)/, (6.8)
като освен това диаметърът на тялото d трябва да бъде в гра-
ничите от 8 до 20 mm, а широчината / — от 3 до 10 mm.
Секционирана многослойна бобина (фиг. 6.8). Ако индук-
тивността на бобината е голяма (от порядъка на няколко 1уили-
хенри и повече) и външният диаметър < няма да отговаря как-
то на условиятау(6.7) и (6.8), така и на изискването за механи-
ческа здравина и удобство при навиването, се прибягва до сек--
циониране. Броят на секциите се избира обикновено от 2 до 4.
Изчисляването на индуктивността L на всяка отделна секция
става по описания начин (формула (6.6)). Общата индуктивност
Lo на такива секции ще бъде
L0 = L[n + 2k(n- 1)], pH,
(6-9)
147
където k е коефициентът на връзката, зависещ от b и d (оп-
ределя се по графика от фиг. 6.9).
Фиг. 6.8. Секционирана многсслойна
бобина
Фиг. 6.9. Коефициент на връзката в
зависимост от геометричните размери
Коефициентът на връзката k трябва да се избира в граници-
те от 0,2 до 0,4. Обикновено се приема разстоянието fe = (l,5-?-2)/,
при което k се получава в приемливите граници. Прекомерното
усилване на връзката чрез доближаване на секциите увеличава
собствения капацитет на бобината и създава по-голяма нестабил-
ност на индуктивността от климатични и механичпи влияния.
Във всички методи за изчисляване на еднослойни и многослой-
ни бобини срещаме едно и също неудобство — необходимият
брой навивки за получаване на желаната индуктивност зависи от
геометричните размери, конто ще се получат след навиването и
конто предварително не могат да се знаят. При еднослойните бо-
бини отношение™ 1/D може да се приеме и тогава формула
(6.2) или номограмата от фиг. 6.2 водят до желания резултат.
При многослойните бобини може да се постъпи по следния начин.
Във всички формули за определяне на индуктивността влиза мно-
жителят п2 и един коефициент, зависещ от геометричните раз-
мери и вида на бобината. Ако означим този коефициент с /гв , фор-
мулите добиват Гдин общ вид
откъдето
L = feBn2,
(6.10)
(6-11)
Задачата се свежда до това да се определи ke за една произ-
водно навита бобина, чиято индуктивност да е от същия порядък
както желаната. След изчисляване (или още по-добре измерване)
на L и като знаем п, определяме по израза (6.11) коефициен-
та kB .
148
Сега вече задачата се- улеснява достаточно е в ъв формула
(6.11) да се замести необходимата индуктивност и намерената
стойност на kB , за да се определи броят на навивките
п=—(6.12)
Този метод дава толкова по-точни резултати, колкото по-бли-
зо сме били до необходимата индуктивност L при пробното на-
виване. То трябва да се прави върху същото тяло, дължина на
намотката / и вид на плетката, както ще бъде при окончателното
навиване. Най-добре е при определянето на kr да навием по-голям
брой навивки, така че след това само да ги намалим, без да се
палата изцяло ново навиване.
Удобно е при често използуване на едпо и също тяло да се
паправи графика или таблица за зависимостта на kr от da (или
още по-добре от L). Тази таблица обаче ще бъде валидна при
едно и също / и еднакъв проводник. В противен случай ще се
наложи да се разшири таблицата за различните проводници и
дължини на бобината.
Пример. Да се определи броят на навивките за бобина с кръс-
тосана плетка, която да има индуктивност £ = 300 pH. Разпола-
гаемото тяло е с диаметър d = 8,5 mm.
Широчината на намотката I определяме, след като навием ня-
колко реда и измерим. В случая сме намерили /—4,5 mm.
Допускаме, че външният диаметър на готовата бобина ще се
получи около 15 mm. Тогава
,, 15 + 8,5 1 1 -7 с
d' ———:—= 11,75 mm,
ср 2 ’ . ’
, 15 — 8,5 □ ос ™
s =-----—=3,25 mm.
2
От формулата (6.6) за ориентировка определяме
L =----0,0787.1.1752-,„'2 = 0.01 п'2,
3.1,175 + 9.0,45+10.0,325
откъдето
п' —
-----=10л/£ =1ОЛ/Збб«174 нав.
Тъй като това пробно начисление е приблизително, навиваме
малко повече навивки за резерв. След като сме навили примерно
190 навивки, измерваме получения размер на бобината dB= 18,5
mm, откъдето dcp = 13,5mm и s = 5mm. Тогава
149
=-------0,0787.1.35г------n,2 = o f) 109 я'2.
3.1,35 + 9.0,5+10.0,5
Значи kn = 0,0109, което, разбира се, е в сила само за приетите
I и вид на плетката и за индуктивности, близки до 300 pH.
Необходимия точен б рой навивки ще определим от израза
-ДГ _ узоо
0,0109
159 нав.
Печатни бобини. Плоски пе-
чатни бобини се изработват лесно
и се оразмеряват сравнително
точно. Те имат малки индуктив-
ности и се използуват преди всич-
ко като кръгови бобини или в. ч.
дросели в любителската КВ и
УКВ апаратура и в тюнерите. Фо-
лираният стъклотекстолит има
Фиг. 6.10. Печатни бобини достатъчно добри изолационни
качества за честоти до 200 MHz.
Изчисляването на печатни бобини с кръгла (фиг. 6.10а) или
квадратна (фиг. 6.106) форма може да стане лесно по номогра-
мите от фиг. 6.11 и 6.12. Приложението им се изяснява с при-
мера от фиг. 6.11. Необходима ни е печатна бобина с индуктив-
ност £ = 0,6 р.Н. Приемаме външния диаметър £> = 20 mm и вът-
решния tf = 8 mm. Търси се броят на навивките и широчината на
печатния проводник s. Разстоянието между два съседни провод-
ника се приема равно на s.
Изчисляваме: D-(-d = 20 + 8 = 28 mm; D/d = 20:8 = 2,5. Нами-
раме съответните точки по скалите D-f-d и D/d и ги свързваме
с права линия. Пресечната точка със спомагателната скала X
свързваме с точката от скалата £, отговаряща на зададената ин-
дуктивпост 0,6 pH. Продължението на тази права до скала п ни
дава отговора — 6,5 навивки.
Дебелината s на печатния проводник намираме ио формулата
s= (6.13)
4п
5=_ДДДД=04б rnm (закръгляваме s = 0,5mm).
4.6,5
По същия начин се прилага и номограмата за квадратна бо-
бина; начинът е пояснен в долната част на фиг. 6.12.
150
Екраниране на бобините. Наличието на екран оказва влияние
върху параметрите, както следва:
а) индуктивността намалява, и то толкова по-силно, колкото
е по-близо екранът до бобината и е по-голяма нейната дължина;
б) качественият фактор намалява поради внесеното допълни-
телно съпротивление от екрана в бобината;
в) собственият капацитет се увеличава, тъй като се създава
допълнителен капацитет между отделните навивки и екрана;
D+d,cm X L,^H W
гй
-S7
-10
-Э
?
е,б
-зл
ял
-3,63
-з
-0,07
-0Я8
-9Л
031
-0,26
-0.2?
-0.11
- -0036 .
0,08
-0,06
-аол
-OM/f
-0,036
-0.028
-0,022
-0.019
-0.018
-0.012
-0,01
-O.OG88
-0.0069
-С,ПОЧ9
-UOOiB
*-0.006
-4,7
>5,6
-7
-Ю
-13^2
Фиг. 6.11. Номограма за изчисляване на кръгла печатна бобина
г) стабилността намалява, понеже йри промени в температу-
рата се изменят геометричиите размери и съпротивлението на ек-
рана, което влияе върху параметрите на бобината.
Изброените влияния намаляват чувствително, ако диаметърът
на екрана De бъде 2 до 2,5 пъти по-голям от диаметъра на боби-
I5I
нага (фиг. 6.13). При еднослойни бобини
тивността от екрана може да се отчете
6.14.
намалението на индук-
по графиките от фиг.
W ; Л, ст
нО
-9
-в
-7
-6
5
-4
•3
-2
-W
-7,0
-9J
75
-6
-4.8
-2,4
-1.9
1.5
12
-0,95
-0,48
-6.12
-609
2.095
0,075
-ООб
-0.048
-0,024
-0,0/9
0,075
-ао/2
-Q.O095
-QOOZ5
-0,006
0.0048
а
Л
Ц9
-0Л5
-0,78
•0,7
-0,6
-054
S5
фб
-058
-0,2
-0,12
Фиг. 6.12. Номограма за изчисляване на квадратна
печатна бобина
Пример. Да се намери с колко ще се намали индуктивността
на еднослойна бобина с £ = 50 р.Н при поставянето й в екран с
диаметър Dr = 32mm. Бобината има размери d =16 mm и / =
= 24 mm.
За да отчетом търсеното отношение Lt/L, по графиката оп-
редели ме
Д _ 32 __9
d 16
1,5.
и
/ _ 24
d ~ 16
Тогава £е/£лЯ),8 или £с = 0,8.50 = 40 р.Н.
152
Този метод е валиден само за еднослойни екрани от алуминий,
мед или месинг. Ако екранът е правоъгълен, може също да из-
ползуваме графиката, като приемаме £).= 1,2а (а е страната на
квадрата или по-малката страна на правоъгълника).
4А
Фиг. 6.13. Екранирана едно-
слойна бобина
<?/ Qfsix цз о,ь ojqooptu f/> 2 и ч k/'d
Фиг. 6.14. Намаляване на индуктивността
в зависимост от геометричните размерн
При многослойните бобини (фиг 6.15) влиянието на скрана се
отчита малко по-трудно. Индуктивността след екранирането £е
се намира по формулата
Д^£(1-£2),
(6-14)
където L е индуктивността на бобината без екран;
k — коефициентът на връзката между бобината и екрана
Коефициентът k се определи от израза
(615)
а коефициентът т зависи от отношението и се определи по
графиката от фиг. 6.16.
Фиг. 6 15. Екранирана многослойна бобина
Пример. Да се определи индуктив-
ността, за конто трябва да бъде начи-
слена бобината, така че след екрани
рането да се получи желаната индуктив
йост £с = 600 цН. Размерите на екрана
са D, = 35 mm, /е = 70 mm, а на бобина-
та - = 18 mm, 1=8 mm.
153
Гьрсспата индуктивност определяме по формула (6.14)
където за
отчитаме т = 0,45;
. . —!—=0.067.
7 0,45
Тогава
600
1 —0,067
650 pH.
т. е. при такива размери и отдалечаване от скрана индуктивност-
та намалява с около 7% и конструктивного изчисляване на боби-
ната трябва да се направи за така получената индуктивност L.
Собствен капацитет на бобините. Големината на собствения
капацитет на бобината зависи от редица фактори, най-решаващи
от конто са видът на намотката и геометричните размер., на бо-
бината. По-слабо влияние оказват също и относителната диелек-
триг/на константа на тялото, на нзолацията на проводника и на
защитните лакове и компаунди, с конто са покрити бобините,
както и близостта на екрани и други метални тела
Собственият капацитет на еднослойна бобина може да бъце
изчислен приблизително по формулата
CQ = k\kzD, pF, (6.16)
където D е диаметърът на бобината, cm (вж. фиг. 6.1);
kt — коефициент, зависещ от стъпката t и диаметъра на
проводника d (фиг. 6.17);
kz — коефициент, зависещ от отношението на дължината
I и диаметъра D на бобината (фиг. 6.18).
154
Фиг. 6.18
Фиг. 6.19. Собствен капацитет на много-
слойна бобина в зависимост от броя на
навивките
Ориентировъчно при нормални
размери на бобината Со се дви-
жи в граничите от 0,5 D до 1,5 D.
Собственият капацитет и мно-
гослойни намотки, навити «на-
куп», без изолация между редовете, е приблизително равен на
С0=3/ср (за проводник ПЕЛКЕ), (6.17)
^о = 5,5/ср (за проводник ПЕЛ), (6.18)
където 4р е средната дължина на навивките, mm.
При многослойни намотки, навити с .кръстосана плетка (вж.
фиг. 6.7), изчислението е още по-приблизително и може да се про-
веде по формулата
C0 = k-
DI
ср
3p2s
(6.19)
където /, s и £)ср са в mm;
р — броят на кръстосванията за един оборот;
k = 3,7 (за проводник ПЕЛ);
/г = 3,8 (за проводник ПЕЛКЕ);
k = 5 (за литцендрат).
Ориентировъчна представа за Со на многослойна бобина с
кръстосана плетка може да се добие от графиката на фиг. 6.19,
съставена за бобина с най-често срещаните размери. Вижда се,
че противно на очакванията собственият капацитет намалява
с увеличаване броя на навивките.
'ЛИЧМА--->
ЙИВЛИПТЕКд
155
6.2. БОБИНИ С ФЕРОМАГНИТНИ СЪРЦЕВИНИ
Основни данни. В. ч. бобините с феромагнитни сърцевини при
тежават следните предимства:
1. Увеличава се индуктивността на бобината, като се намаля-
ват размерите й. Това увеличение зависи както от вида на фе-
ромагнитния материал (неговата начална магнитна проницаемост
Цо), така и от формата на сърцевината. Числено увеличението
на L се изразява с действуващата магнитна проницаемост цеф
КФ=-7^-. (6.20)
т. е. |1сф показва с колко ще се увеличи индуктивността на въз-
душната бобина, ако в нея се постави определен тип сърцевина.
Стойностите на ц. за по-често срещаните видове железнИ сърце-
вини могат да се намерят в табл. 3.22—3.25.
2. Повишава се качественият фактор в сравнение с бобина
с въздушна сърцевина за същата честота. Това качество е в сила
за честоти до 3—4 MHz и зависи от вида на материала <за сърце-
вината. При по-високи честоти сърцевината служи повече за ре-
гулиране на индуктивността. Същсствуват феромагнитни мате-
риали и за по-високи честоти, но при тях за сметка на увеличава-
не на съдържанието на диелектрика се намалява у,еф.
Степента на увеличение на Q-фактора зависи както от р на
сърцевината, така и от загубите в нея, от честотата и т. н. При-
близително при честоти до 2 MHz може да се пдиеме, че качест-
веният фактор със сърцевина Qc се увеличава с д/цсф в сравнение с
този без сърцевина
(6.21)
3. Получава се възможност за регулиране на индуктивността
и за увеличаване на магнитната връзка между две бобини. За та-
зи цел обикновено се използуват цилиндрични сърцев.щи, като
размерите им се изчисляват спрямо големината на бобинага така,
че да се получи регулиране на L в границите от +10%.
4. Намалява се разсейването на магнитното поле на бобината,
при което влиянието на екрана върху загубите е много малко и
размерите могат да бъдат намалени. В някои случаи, например
при затворени железни сърцевини, екранировка изобщо не е не-
обходима и с това още повече се увеличава качественият фактор.
От друга страна, феромагнитните сърцевини внасят и редица
недостатъци, несвойствени или съществуващи в по-малка степей
при въздушните бобини, например:
. 1. Понижаване на температурната стабилност на бобината,
предизвикано от температурного влияние върху ц,ф и върху ли-
156
нейните размери на сърцевината. Температурният коефициент
на сърцевината е средно около 100.10 6. При многослойните бо-
бини, чийто температурен коефициент на индуктивността е по-ви-
сок, влиянието на сърцевината е слабо. При еднослойни стабилни
бобини обаче това влияние е недопустимо голямо и в такива случаи
железни сърцевини не се употребяват.
Особено голям е ТКИ на бобините с феритни сърцевини. Той
надвишава 10.Ю-4 и това ограничава употребата на феритите
при неблагоприятни температурни условия и високи честоти.
2. Понижаване на стабилността от стареене поради бавно из-
менение на структурата, водещо до изменение на магнит-
ната проницаемост и температурния коефициент на сърцевината.
Най-голяма стабилност с времето имат феритите, при конто
практически не се забелязва стареене. Същото може да се каже
и за карбонилното желязо, а в по-малка степей и за алсифера.
3. Понижава се влагоустойчивостта на бобината. Влияниетс
на влажността върху магнитната проницаемост и диелектричните
загуби се чувствува силно при бобини, чиито намотка и тяло имат
повишена влагоустойчивост. В противен случай (при хигроскопич-
но тяло и намотка) относителното влияние на сърцевината е малко.
То може да бъде още повече намалено чрез лакиране на повърх-
ността й с влагоустойчиви лакове или компаунди.
Изчисляване на бобини с цилиндрични сърцевини. В най-об-
щия случай с въвеждането на феромагнитна цилиндрична сърце-
вина индуктивността на бобината се увеличчава около 1,5 пъти.
Поради това изчислението може да се прави по методите на въз-
душни бобини, но за индуктивност, 1,5 пъти по-малка от необхо-
димата.
За по-точно начисление се използува формула (6.20), откъдего,
Изчисляване на бобини с чашковидни сърцевини. Броят на на
вивките на бобини с чашковидни сърцевини е
, п = К\/С, (6.22)
където L е необходимата индуктивност, Н;
К— коефициент, зависещ от материала на сърцевината.
На табл. 3.25 са дадени стойностите на коефициента К за по-
разпространените сьветски феромагнитни сърцевини. Ако разпо-
лагаме със сърцевина, чийто коефициент К не е известен, той се
определи експериментално. Навива се пробна намотка от 100 на-
вивки, измерва се получената индуктивност и по (6.22) се опреде-
ли К на сърцевината.
Изчисляването по (6.22) може да се извърши по-бързо и чрез,
номограмата от фиг. 6.20.
157
Пример. Върху тяло с феромагнитна сърцевина СБ-2а (К = 4)
трябва да се навие бобина с индуктивност £ — 700 pH. Колко на-
вивки трябва да има бобината?
Фиг. 6.20. Номограма за изчнсляване на бобина с феро-
магнитии сърцевини
Съединяваме точките К = 4 с £ = 700 и продължаваме до ска-
лата за п. Отчитаме резултата и=110 навивки.
В много случаи вместо коефициента К се използува началният
коефициент на индуктивността AL, т. е.
L
(6.23)
158
където L е необходимата индуктивност, Н.
Коефициентът AL показва индуктивността, конто би се полу-
чила с дадена феромагнитна сърцевина, ако се навие само една
навивка. Този коефициент се използува от повечето западни произ-
водители и най-често неговата стойност е написана върху сърце-
вината.
От (6.23) се получава необходимият брой навивки:
,,=л/х'- (6’4)
Изчисляване на бобини с тороидални сърцевини. Тороидал-
ните бобини са характерни с малките си размери и практически
пълното отсъствие па външно магнитно поле (р =р0), което поз-
волява да се монтират без екраниране. Те имат по-голям качест-
вен фактор (до 500), но се навиват трудно и индуктивността им
не може да се регулира.
Броят на навивките за бобина с тороидална сърцевина е
п = 50л/— (6.25)
V nMD-d) V
където D, d и h са размерите на сърцевината, mm (вж. фиг. 3.25);
ро — началната магнитна проницаемост на материала
Ако ро не е известно, може да се приложи методът с проб-
ната намотка и чрез преобразуване на формула (6,25) да се оп-
редели ро. Ако пробната намотка има 10 навивки, се получава
^О=~25(В-У ; (6-26)
Изчисляване на феритни антени. Използуват се данните от
табл. 3.22 и 3.23 за българските феритни пръчки и табл. 3.30 —
за съветските. За дълговълновите обхвати са подходящи фери
ти с ро = 6ОО—1000 (600НН), за средновълновите—ро = 4ОО
600 (400НН, 600НН) и късовълновите — ро=1ОО—200 (150ВЧ).
159
Необходимата индуктивност на антената се определя при из-
числяването на входното стъпало на приемника по формулата
L = 22'53. Ю4, pH, (6.27)
fmaximin
където /тах е максималната честота на съответния обхват, MHz;
Crnin — минималният капацитет на кръга, pF.
Броят на навивките се изчислява по формулата
,/---, (6.28)
V n^Dukikika
където D е диамегърът на бобината, ст (фиг. 6 21);
Do — диаметърът на феритното тяло, ст,
/г,, k2, /?з —коефициенти, конто се определят в зависимост от
отношенията а/l (фиг. 6.22), 2x/Z (фиг. 6.23) и a/D (фиг. 6.24).
Фиг. 6.25. График за определяне
на в зависимост от геомет-
ричните размери на ф^ритната
пръчка и началната магнитна
проницаемост
Ако р на феритната пръчка не е известна, тя може да се
определи в зависимост от геометричните размери и началната
магнитна проницаемост на материала (фиг. 6.25).
160
7. ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ РЕЛЕТА
7.1. ОСНОВНИ ДАННИ
От разпределението на силите (фиг. 7.1) се вижда, че полезна
работа върши само онази съставна на силата Р, която е перпен-
дикулярна на плоскостта на котвата — Q. Другата съставна R е
вредна, тъй като е приложена към оста на въртене на котвата.
Полезната. сила Q = />sincz е толкова
по-голяма, колкото ъгъльт а или все едно
.ходит на котвата б е по-мальк. Намалява-
нето на хода б води до повишаване на
чувствителността на релето, тъй като сила
та на притеглянето Р е обратно зависима
от квадрата на това разстояние. От друга
страна, работният .ход на контактната
система се ограничава, което налага удъл-
жаване на онази част от котвата, която
действува вьрху контактните пера. При
гова удължаване е необходима и по-голя-
ма мощност на електромагнита, за да се
създаде нужното контактно налягане и да
се предотврати влиянието на външните динамични натоварвания
(например вибрации) върху котвата.
Фиг. 7.1. Разл ределение
на силите в електромаг
нитно реле
7.2. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
Силата Р, с която
ределя по формулата
електромагнитът привлича котвата, се оп-
4(/U/;-5 )0 _5
ь- ’
(7.1)
където IW е броят на ампернавивките;
S сечението на сърцевинатв. mm8;
6 — разстоянието между котвата и сърцевииата (ход
на котвата), mm.
Тази формула обикновено се преобразува, за да се определи
необходимият брой ампернавивки и да се получи зададената си-
ла Р:
/Ц7 = 50Лд/10-^-. (7.2)
1 I Справочник на радиолюбителя
16!
За по-добра работа на релето трябва правилно да се подбере
сечението на сърцевината S. При малко сечение се получава бър-
зо насищане и се отслабва действието на електромагнита, При
голямо сечение се увеличава индуктивността на бобината, а от-
тай — времето за задействуване на релето. Оптималната стойност
на S може да се определи приблизително от израза
S ==-£_, mm'2. (7.3)
io , ' '
От (7.3) се вижда, че оптимално е онЬва сечение, при което на
всеки квадратен милиметър се пада по 10 g сила на притегляне.
След като сме определили ампернавивките 1W, необходими
за получаване на силата Р, при зададени работен ток и напре-
жение на релето може да се изчислят броят на навивките на
бобината и съпротивлението й R:
п=^~- (7.4)
/? = -^,£2, (7-5)
/
където / е работният ток на релето, А;
U — работното напрежение, V.
Диаметърът на проводника се определи по формулата
d = 2-k/-^—, mm,
V ла
където о е допустимата плътност на тока, A/mm2.
Плътността на тока о се избира в зависимост от условията
на работа — от 2 до 10 A/mm2. При постоянна работа на релето
се взема долната граница — 2—3 A/mm2, а при краткотрайни на-
товарвания (импулсна работа) — горната граница.
Пример. Да се преизчисли бобината’ на реле с възбуждане
L/i = 6V, /|«0,3 А, така че да бъде захранено с напрежение
= 12 V. Релето има сечение иа ядрото S *= 64 mm2, ходът на котва-
та е 6 «1,2 mm и ще работи в краткотраеи режим.
Необходимата сила на притегляне ще бъде
Р~ 10S=«= 10.64 640 g.
Тази сила може да се осигури чрез следния брой ампернавивки:
1W=506-^/10-^-=50.1,2 -^10^-=600.
Работният ток на релето ще бъде '
/2=-^-=-^^^-=0,15 А.
U2 12
162
Тогам броят на навивките на бобината е
нав.
/ 0,1©
Диаметърът на проводника ще бъде (при а = 3,5)
d = 2~I_L.=2 I 5 о,23 mm.
V па V 3,14.3,5
7.3. ЕЛЕКТРС'’АГНИТНИ РЕЛЕТА ПРОМИШЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО
Основните технически характеристики на произвежданите у
нас и в СССР елекгромагнитни и рид-релета са показами на табл.
7.1—7.4.
Таблица 7.1
Български малогабаритки релета
Тип Номиинлио КОМАНДНО напрежение, Максимален комутиреи ток, А Максималпо ко мутнрнно иа* ** прежеиие, V Време не в ключ не не и исключив не, ГП8 Контактна системе
2 3 4 в 6
22АБ00 8, 10, 0,2 (злато) 1 24 (зл) 8 2 превключващи
12, 16, 24 0,3 (сребро)* > 100 (ср) 3 контакта
22ББ00 6, 8, 10, 0,2 (зл) 24 (зл) 8 4 превключващи
12, 16, 24 0,3 (ср) 100 (ср) 3 контакта
РМ-1 (посто- янно то- ково) 6, 12, 24, 36, 48, 60, ПО, 150 220 6 220 30 50 4 превключващи контакта ч
РМ-1 (промен- ливото- КОВО) 6, 12, 24, 36, 48, 60, 110, 150, 220 6 220 30 50 4 превключващи контакта
РМ2 и 2 220 20 20
РМ-3 « 1 6 220 40 40 4 превключващи контакта
РКЕ-б (кръгло) 24 0.3 н 100 14 20 до 30 контактна пера
РЕ 220 2 220 до 3 превключвани контакта
РПН (плоско) 100 1 100 8—600 8—250 2—6 пера
* Злато по-нататък зл.
** Сребро — по-нататък ср.
163
Таблица 7.2.
Български рид-релета
Гии Номинал но ко- мандно наире жспис, V Максимален кому"Иран гок, А Максимална ком уч Ирана мощное т, W Време на в ключ в а не и и «к. почва не. тв Контактна система
.ЛАК-19 150 (постоян- но) 130 (промен- лнво) 0,24 6 1 0,2 1 отворен контакт
Г а б .1 и ц а 7.3
Сьветски малогабаритки релета
'1 ин па реле।о Помер па паспорта Съиротмв- ление на на- моткача, Й Ток, гпА Работно на прежен не, V Време, ms
на за дейс гву- ване рабоген на за- действу- ване на от- пуска- не
1 2 3 4 5 6 7 8
РЭС-10 РС4.524.300 3825 5175 6 7 12
РС4.524.305 1360 1840 10 12 18
РС4.524.308 108 132 35 7 15
PC4.524.30I 3825-5175 8 9,5 12 —
РС4.524.302 536 -724 22 — 24—36
РС4.524.303 108-132 50 — 9- 15
РС4.524.304 40 -50 80 — 5,5—10
РС4.524.317 19-23 125 — —
РЭС-15 РС4.591.001 1870-2530 8,5 11 — 13 —
РС4.591.002 134-184 30 39—46
РС4.591.003 280 -380 21 27—33 —
РС4.591.004 612- 828 14,5 19—22
РС4.591.005 32,4 -39,6 60 73—85 —
РС4.591.006 425—575 17 24-33 —
РС4.591.007 1020 -1380 11,4 19—24 — •
РЭС-22 РФ4.500.125 2380 3080 11 -— . 54—66
РФ4.500 129 158210 36 10,8—13,2
РФ4.500.130 2^5,0 3875 10,5 43,2—52,8
РФ4.500.131 552-780 20 21,6—26,4
РФ4.500.163 595 805 21 27 33
РЭС-32 РФ4.500.34 1 157 210 36 10,8- 13,2 15 8
РФ4.51)0.342 552 780 20 21,6 26,4 И «
РФ4,500.343 595 805 21 27 33 »« н
РФ4.600.344 2250 2875 10,5 — 43,2 52,8 1) II
РФ4.500.345 2380 3080 II — 54 66 И
р;->с 34 PC 1.524.371 3360 5040 8 9,5 10,5 8 4,5
РС4.524.372 535 725 21 24—30 •• 99
РС4.524.373 102 -138 47 7-13
РС4.524.374 38,5—51,5 75 — 5,4 -6,6 п
РС4.524.380 1360—1840 13,5 16 17,5
РЭС-37 РФ4.510.064 585—748 18 21,4—26,4 10 8
РФ4.510.066 2250 2875 9,8 43.2—52,8
9. РФ4.510.067 148 201 33 10,8—13,2 ••
164
Продолжение на табл. 7.3
1 2 3 4 5 6 7 8
РФ4.510.069 148—201 33 — 10,8—13,2
РФ4.510.070 2250 - 2875 9,8 -— 43,2—52,8
РФ4.510.072 585-748 18 21,6—26,4
РЭС-47 РФ4.500.408 585-742 23 — 24—30 9 4
РФ4.500.409 157-181 42 — 10,8-13,2
РФ4.500.417 585-715 21,5 — 21,5—34
РФ4.500.419 157-181 42 10,8—16
РФ4.500.421 38—44 86 — 5,5—8
РЭС-48 РС4.590.201 540-660 23 — 20—30 10 5
РС4.590.202 340—460 52 — 10- 18
- РС4.590.203 298—367 ' 30 — 16,2—19,8
РС4.590.204 37,5—46,5 79,5 — 5—9
,, PC4.59b.205 6400—9600 7,2 — 90—110
РС4.590.206 1130—1430 15,2 — 38—55
РС4.590.207 540—660 24,8 — 24,3—29,7
РЭС-49 РС4.569.000 1330—2185 8,3 — 24—30 3 2
.. РС4.569.423 1580-2185 8 — 22—36
РС4.569.424 640- 960 12 — 16—20
РЭС-54 ХП4.500.010 3400-4600 3 — 22—30 14 8
ХП4.500.011 3,6 24—33
РЭС-59 ХП4.500.020 1700 2300 2,4 — 9 II 20 12
РЭС-59 XI 14.500.021 110-150 11 — 2,1 2,7 20 12
РЭС-60 РС4.569.436 1445—1955 8,4 — 23-34 3,5 1,5
.. РС4.569.437 675—925 12,4 — 16—20 .. ,,
РС4.569.438 230—310 22,5 10—16
.. РС4.569.439 55-61 51 — 5—8
РС4.569.440 32,4—39,6 60 — 3,5—4,5 ,,
рр-1 — 900 30
ДАКУ-48 — 85 20000 5—210
Т и G.JI и и н 7.4
Сьветски рид-релетн'
Г и п Помер ио паспорту Номннплпо командно ипирожо- пис, V Ми кг и мял г и кому тира и, ток, Л Ми КС II МИ. ’ПО комvгирлпо напрежение, V Времг пн ПК 'Ю'1ПЛНС If 111 КЛЮЧ- на io, ins Копглктнп система
1 2 3 4 5 6 7
РЭС 42 PC4.569.151 12 0,25 30 1 1 отворен
0,3 контакт
РС4.569.152 27 0,25 30
РЭС-43 PC4.569.20i 12 0,25 30 1,3 2 отворени
0.5 контакта
РЭС-43 РС4.569.202 27 0,25 30
РЭС 44 РС4.569.251 12 0,25 30 3 отворени
РЭС 44 РС4.569.252 27 0,25 30 >• коптакта
РЭС-55А РС4.569.601 27 0,25 6 36 0,3 1,5
м РС4.569.602 12,6 0,5
РС4.569.603 6 0,5
РС4.569.604 5 0,5
РС4.569.605 3 0.5
Продължение на табл. 7,4
1 2 3 4 б 6 7
РЭС-55А PC4.569.606 27 0,5 6 36 0,3 1,5
’’ РС4.569.607 12,6 0,5 ’’ 1 превключ- ващ контакт
РС4.569.608 6 , 0,5 » *>
РС4.569.609 5 0,5
РС4 569.610, 3 0,5
8. КВАРЦОВИ РЕЗОНАТОРЫ
8.1. ОСНОВНИ ДАННИ
Еквивалентната схема на кварцов резонатор е показана на
фиг. 8.1. Тук L е еквивалентната динамична индуктивност, R ек-
вивалентното динамично съпротивление, С — еквивалентният
динамичен капацитет. Со е статичният капацитет, конто може да се
измери в краищата на кварца независимо дали той работи. Дина-
мичните параметра същесгвуват само в режим на генерация.
Еквивалентната схема показва наличието на две резонансни
честоти. Последователната (серийната) резонансна честота се оп-
ределя от L и С :
Фиг. 8.2. Крива за определяне на активного съпротивление на кварца в зави
симост от честотата на трентене
166
ZnyjLC
(8-1)
а паралелната резонансна честота — от L, С и паралелно свърза-
ния капацитет Со:
(8-2)
Един и същи кварцов резонатор ще работи на различии несто-
ти, ако се включи като генератор в серией или паралелен резо-
нанс, тъй като при паралелния резонанс върху Со влияят и вън-
шните паразитни капацитети.
Качественият фактор Q на резонатора зависи преди всичко от
активного му съпротивление R:
Q = 2h-^~.
R
(8.3)
да се намери по фиг.'8.2.
олямо), толкова по-лесно
ябва да се имат предвид
R зависи от честотата на трептене нй кварца и за произвежда-
ните у нас кварцови резонатори'може
Колкого R е по-малко (респ. Q — по-ф
се възбужда резонаторът и е по-високо нивото на изходния сиг-
нал.
Основните характеристики, конто т]
при избора на подходящ кварцов резонатор, са:
Номиналната честота — това е честотата, за която е предназ-
начен резонаторът и която е маркирана на корпуса му. Действи-
телната му (работна) честота се различава малко от номинал-
ната и това отклонение в проценту се нарича точност на настрой-
ката. Точността на настройката фе контролира при определена
температура, която се нарича температура на настройката.
Температурна стабилност на честотата — определя се от
максималното относително изменение на честотата на генериране
в границите на работния температурен обхват.
8.2. КВАРЦОВИ РЕЗОНАТОРИ ПРОМИЦ|ДЕНО ПРОИЗВОДСТВО
В производство у нас* се намират следните конструктивни
разновидности на кварцови резонатори!:
а. Тип Б1 (фиг. 8.3а) и тип Ml (фиг. 8.36) —- с твърди из-
води за монтаж чрез цокъл.
* Завод за електроннопреобразувателни елементи — София
167
б. Тип Б2 (фиг. 8.4а) и тип М2 (фиг. 8.46) — с меки изводи
за непосредствено запояване.
Никои от основните параметри на българските кварцови резо-
натори са дадени в табл. 8.1. В табл. 8.2 са посочени темпера-
турните характеристики на кварцовете. Означението при доставка
в съответствие с температурните им зависимости е показано на
табл. 8.3 (за обхват ^00—350 kHz) и на табл. 8.4 (за обхват
0,75—100 MHz).
Основни данни за кварцови резонаторы
Таблица 81
Честотен обхват Вид на трептенето R. Й Сп, pF р. mV Тип на корпуса
1 2 3 4 5 6
200—350 kHz Основно 1500 7 2 Б1, Б2
0,75—20 MHz Основно по фиг. 8.2 7 5—10 Б1. Б2
5—20 MHz Основно 7 5 Ml. Б2
15-45 MHz III хармоник 7 2 Б1, Б2
18—55 MHz III хармоник 7 2 Ml, М2, Б1, Б2
45—100 MHz V хармоник 7 2
168
Таблица 8.2
Температурим характеристики на резонаторите
Честотен об- хват Темпера- тура на настрой- ката, °C Максимално относ 4- гелно отклонение на честотата при тем пература на на- стройка Af/f, ХЮ'1 Работен темпера- турен обхват, иС Относителио откло- нение на честотата в работния темпе- ратурен обхват &f/f. ХЮ-6
200—350 kHz 25±5 ±50 до ±75 — 10 до +70 Н~ 150 до zb 200
0,750 —
100 MHz 25±5 ±15 до ±50 -20 до +70 ±30 до ±100
25±5 ± 15 до ±50 — 40 до +70 Ч~ 50 до ~Ь~ 150
60± 1 ±10 до ±20 + 55 до +65 ±5 до ±25
5 100 MHz 25±5 ± 15 до ±50 — 20 до +70 ±30 до ±100
25±5 ±15 до ±50 — 40 до +70 ±50 до ± 150
60± 1 ± 10 до ±20 + 55 до +65 ±5 до ± 25
Таблица 8.3
Означения на кпарцови резонатори
Работен гсмпс- рятурен обхват, °C Температуря ня naerpoli- КЙ. ®С Л/// в ряботния температурен обхват, ХЮ “ Тип
V/f при температура па пястройкятя, Х10'п
±50 ±75
— 40 до +70 25±5 ± 100 18ГФ 19ГФ
i 150 18ГХ 19ГХ
±200 18ГЦ 19ГЦ
Таблица 8.4
Означения на кварцови резонатори
Рнбптен тем- псрятурсп обXвит. Температура па настройки, Af/f в рн- ботиия тем- перотурсн обхвит ХЮ “ Тип
Л/'//' при температуря не нястройкете, ХЮ п
±ю ±15 ±20 ±30
"С
-20 до +70 25±5 ±10 13J3H 14ВН 15ВН 17ВН
±15 13В о 14ВО 15В О 17В О
±20 13В11 14В П 15В П 17ВП
±25 13ВР I4BP I5BP I7BP
±30 13ВС 14ВС 15ВС 17ВС
±50 13ВТ ИВТ 15ВТ 17ВТ
+ 75 13В У 14ВУ 15ВУ 17ВУ
-40 до +70 + 20 13ГП 14ГГ1 15ГП 17ГП
±25 13ГР 13ГР 15ГР 17ГР
±30 13ГС 14ГС 15 ГС 17ГС
±50 13ГТ 14ГТ 15ГТ 17ГТ
±75 13ГУ ИГУ 15ГУ 17ГУ
-60 до +105 ±50 13ЖТ ИЖ г 15ЖТ 17ЖТ
±75 13ЖУ ИЖУ 15ЖУ 17ЖУ
+ 55 до +65 60±2 ±5 13ЛМ 14ЛМ 15ЛМ 17ЛМ
±10 13ЛН 14ЛН 15ЛН 17ЛН
±15 13ЛО 14ЛО 15ЛО 17ЛО
+ 65 до +75 70±2 ±5 13ММ 14ММ 15ММ 17ММ
±10 13МН 14МН 15МН 17МН
И ±15 I3MO ИМО 15МО 17МО
169
Монолитни кварцови филтри за 10,7 MHz. Намират прило-
жение като лентови филтри за УКВ радиостанции и други радио-
съобщителни устройства. Съставени ей от няколко двурежимни
кварцови резонатора с минимален темЦературно-честотен коефи-
циент, свързани в каскада. Конструктивно са пригодни за печатен
монтаж (фиг. 8.5).
У нас се произвежда серия от монолитни кварцови филтри е
номинална честота 10,7 MHz (табл. 8.5) и 21,4 MHz (табл. 8.6).
Часовникови кварцови резонатори. У нас се произвеждат и
миниатюрни кварцови резонатори (фиг. 8.6) с висока механична
устойчивост и добра температурна стабилност.
Фиг. 8.5. Монолитни квар-
цови филтри за честота
10,7 MHz (НРБ)
Фиг. 8.6. Часовникови кварцови
резонатори (НРБ)
Основните им параметри са:
Номинална честота
Точност на настройката
Сериен донастройващ капацитет
Качествен фактор
Статичен капацитет
Динамичен капацитет
Еквивалентно динамично съпротивление
Температурен коефициент
32,768 Hz
±20.10 ~6
- 20 pF
100 000
2,6 pF
0,005 pF
10 kQ
-4.10“7°C
170
171
Таблица 8.6
Данни за монолитна кварцови фнлтри 21,4 MHz
' ~Тип Параметър " -—-— MCF 21,4 12АМ MCF 21,4 I2DM MCF 21,4 I5AM MCF 21,4 I5DM
Номиналиа честота. MHz Лента на пропускане на ни- 21,4 21,4 21,4 21.4
вото 3 dB, kHz Лента на спиране, kHz ± 6,4 ± 6.4 ± 7,5 ± 7,5
— на ниво 15 dB — на ниво 80 dB ±20 ±20 ±25 ±25
Неравномерност в лентата на пропускане, dB 0,5 2 0,5 2
Затихване, dB Максимално внесено за- 15 80 15 80
тихване в лентата на про- пусане, dB 1 4 1 4
Товарен импеданс. kQ 1,2 1,2 1.2 1,2
Канално отстояние. kHz 20 20 25 25
9. СТРЕЛКОВИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ
9.1. МАГНИТОЕЛЕКТРИЧЕСКИ СИСТЕМИ ПРОМИШЛЕНО
ПРОИЗВОДСТВО
От произвежданите у нас* стрелкови система от магнитоелек-
1рическн тип най-голям интерес за радиолюбителите прсдставля-
ват системитс МР40 (фиг 9.1а), МР80 и МР120 (фиг. 9.16).
'' Приборостроителей завод гр. Правей.
172
Ъгълът на отклонение на стрелката за МР40 е 90°, а за другите
два типа — 80°. В производствената номенклатура на завода вли-
зат микро-, мили- и амперметри от 10 цА до 2500 А (табл. 9.1),
както и мили- и волтметри от 10 mV до 25 kV (табл. 9.2).
Фиг 9.1 Магнитоелектрични системи иромишлено про-
изводство (НРБ)
Таблица 9.1
Данин за български амперметри
МР40 МР80 и MP 120
обхват вътрешно съпротивле- ние Ям, й обхват вътрешно съпротивле- ние RM, Й
1 2 3 4
60 рА 4000 10 рА 6000
100 цА 1800 15 ра 6000
150 рА 800 25 рА 6000
250 рА 800 40 рА 6000
400 рА 500 60 цА 6000
600 р.А 330 100 нА 1800
I mA 330 150 рА 850
1,5 mA 80 250 рА 850
2,5 mA 33 400 рА 850
4 mA 18 600 рА 750
6 mA 7 1 mA 185
10 in A 3,5 1,5 mA 125
15 mu 2,5 гиЛ 50
25 in A 4 mA 33
40 niA 6 mA 15
60 run 10 mA 3
100 mA 15 mA 1,1 0.9
150 mA 25 mA
250 mA 40 mA 0,24
400 mA 60 mA
600 mA 60 mV 100 mA
1 A 150 mA
1.5 A — 250 mA
2,5 A 400 mA
173
Продолжение ив табл. 0,1
8 з 4
4 А 600 mA
(1 А 1 Л
10 А 1,6 А
15 Л 2.5 А —
26 А 4 А 6 А К) А 15 А 25 А 40 А 60 А 100 А 150 А 250 А 400 А 600 А 1000 А 1500 А
2500 А —
Таблица 9.2
Данни за български нолтметри
МР40 МР80 и MPI20
обхват вьтрешно сопротивле- ние /?м, обхват вътрешно сопротивле- ние /?м, Q
1 2 3 4
10 mV 5 10 mV 100
15 mV 8 15 mV 100
25 mV 14 25 mV 150
40 mV 22 40 mV 160
60 mV 33 60 mV 240
100 mV 55 100 mV 400
160 mV 80 150 mV 600
260 mV 140 250 mV 1000
400 mV 220 400 mV 1600
600 mV 330 600 mV 2400
1 V 550 1 V 1000
1,5 V Л*— 1,5 V 1500
2,5 V —- 2,5 V 2600
4 V — 4 V —
6 V — 6 V
10 V — 10 V —
15 V — 15 V —
25 V 2000 U/V 25 V —
40 V — 40 V
60 V — 60 V
100 V 100 V
174
Продължение на табл, 8,1
1 S 3 -1
160 V 250 V 4 00 V ООО V III' 150 V 250 V 400 V 000 V 1 kV 1,5 kV 2,6 kV 4 kV 6 kV 10 kV 15 kV 25 kV | 1 1 ) III 11
9.2. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ШУНТОВЕ И ПРЕДСЪПРОТИВЛЕНИЯ
Предсъпротивление на волтметьр (фиг. 9.2). Включва се по
следователно на стрелковата система и служи за разширяване на
обхватите на волтмстъра
където U* е напрежението, което трябва да се измери на съот-
ветния обхват, V;
/м — токътза пълно отклонение на стрелковата система, А;
— вътрешното съпротивление на стрелковата система, Q.
Но тази формула може да се изчисляват съпротивленията на
многообхватни волтметри, построени по схемите от фиг. 9.2а и
9.26.
175
Характерна величина за оценяване качествата на волтметър с
различии по чувствителност магнитоелектрични системи е вход-
то му съпротивление за 1 V
(9-2)
'м *
Формулата показва, че колкото е по-чувствителна стрелковата
система, толкова е по-голямо въртешното съпротивление на волт-
метъра.
Шунтови съпротивления на ампермегър. При независимия
шунт (фиг. 9.3<т) съпротивлението на всеки от шунтовете /?ш се
намира по формулата
R
= (9.3)
/„
където /„ е най-голямата стойност на тока, който трябва да бь-
де измерен, А.
По тази формула могат да се изчисляват шунтовите съпротив-
ления на многообхватни амперметра или милиамперметри, постро-
ени с отделив, независими шунтове за всеки обхват.
При уииверсалпия шунт (фиг. 9.36) общото съпротивление е
' б
Фиг. 9.3. Шунтови сьпротивлении на ампермегър
а — независими шунтове; б универсален шунт
D = 7Г—’ (9.4) /,
а съставните резистори на уииверсалпия шунт за триобхватен ам-
перметър са г» 4“ R< = -• ; ; (9.5) R>= + —(9.6)
176
Ri — Ru — R‘2 — Ri,
(9.7)
където /i, 1-2, Л са токовете, конто трябва да се измерват във всеки
от обхватите, А.
По този начин могат да се изчисляват шунтове и за повече от
три обхвата. Универсалният шунт е по-удобен, тъй като превключ-
ването на обхватите става без прекъсване на шунтовата верига.
9.3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПРЕДСЪПРОТИВЛЕНИЯ ЗА ОММЕТЪР
Последователна схема (фиг. 9.4). В зависимост от е. д. н. на
батерията Е пл тази схема могат да се измерват съпротивления
в грапиците от н-яколко десетки ома до няколкостотип килоома.
Предсъпротивлението Re за всеки обхват ще бъде
Фиг. 9.4 Последователна схема на омметър
= Y----Ro, И,
о
КЪДеТ° +
(9-8)
Rm — съпротивлението на потенциометъра за предварително
установяване на нулата, Q (плъзгачът — в средно положение);
Е — е. д. н. на батерията, V.
За градуиране на скалата може да се използува формулата
. \ А,-/,
RK = (R. 3---
‘ ‘ + ' Л
където /о е токът при накъсо свързани клеми /?х. А;
/ч — токът след включване на R,, А.
(9-9)
Паралелна схема (фиг. 9.5). Прилага се, когато трябва да се
измерват много малки съпротивления — части от ома до няколко
десетки ома.
12 (лсраьичник на рад полюби юли
'ДИЧИа
БИБЛИОТЕКА
Тпцор
177
Градиурането на скалата става по формулата
^==^-А-- (91о>
За предварително нулиране на омметъра се избира
Ял>20 RM. (9.11)
Мостова схема (фиг. 9.6.). Измервателният обхват се определя от
големините на Ri, R2, R3 и от чувствителността на стрелковата
система. Градуирането на скалата се извършва по формулата
R‘-R^-
(9.12)
където Ri, R2. R3 са съпротивленията, при конто мостьт е балан-
сирам.
10. ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ И ОЗВУЧИТЕЛНИ ТЕЛА
10.1. ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ
Система на означение. Произвежданите у нас* електродина
мични високоговорители се озаначават чрез комбинация от буквп
и цифри със следните значения:
* Завод «Гроздан Николов» Благоеыри i
178
1. Първа буква — В (високоговорител),
2, Втора буква — К (кръгъл), О (овален), Л (лентов), С (спе
циален).
3. Трета б\ква Н (нискочестотен), С (ерс иючесюген), В
(високочестотси . При широколентовите високи, грета-
та буква не се поставя.
4. Първа и втора цифра — поредей номер, определят разме-
рите.
5. Трета цифра поредей номер, определят импеданса (табл.
10.1).
6. Четвръта цифра — поредей типов номер на разработката.
Куполните високоговорители се означават, както следва:
1. Първа буква — В (високоговорител).
2. Втора буква - К (куполен).
3. Трета буква — С (средночестотен), В (високочестотен).
4. Първа и втора цифра — диаметър на звуковата бобина, mm.
5. Трета цифра — поредей номер, определят импеданса
(табл. 10.1).
6. Четвърта цифра — поредей типов номер на разработката.
Основната гама от произвежданите у нас восокоговорители е
показана на табл. 10.2.
Таблица 10.1
Поредей номер за означаване на импеданса
Поредей номер 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Поминален импеданс, О 2 4 8 15 25 50 100 400 800
1 а б .1 и ц а 10.2
Основни данни за български високоговорители
Гипово означение Вид Номинална мощное?, W Номинален । импеданс, Q Собствен^ Ре- зонанс [р. На Честотеи обхват, Hz Неравномер- ност. dB К л ирфактор, %
1 2 3 4 5 6 7 8
ВМ57А8-ТМ Малък 0,25 8 430 Г„ 5000 12 6; 4. 3
ВМ57А51 ТМ 0,25 50 430 iP 4500 14 6; 4; 3
ВМ67А4 0,15 4 300 ip 5000 14 5; 4
ВМ67А8 0,15 8 400 i„ 5000 14 5; 4
ВК67А8 Кры ьл 0,2 8 300 iP 5000 14 6; 4; 3
ВК67А15 0,2 15 300 ip -5000 14 6; 3
179
vJ l4> ^(Т^одължение на табл. 10.2
1 2 3 4 5 6 7 8
ВК57Л15 Кры ил 0.2 Г»Л зоо А, 5000 14 4; 3
BKO623 1 1 280 250 5000 14 4; 3
BKO632 и 280 250 5000 14 4; 3
BBIO2 ВнСС11\О‘К* о 1 2000 18000 13 4
сплсн
BB1OI .. 2 8 2000 18000 13 4
BKItlloAl Кры i.i 1 4 180 /р 16000 12 4
ВК10ЮЛ8 1 К 180 /’ 16000 12 4
BK1O1OA15 1 15 180 /„ 16000 12 4
ВК1010Л25 «к 1 25 180 / 161ХХ) 12 4
BK0721 1 4 180 140 8000 14 4; 3
BKO7.il к. 1 8 180 140 8(МХ> 14 4; 3
ВЕ812Л-1-2 Еоштнчен 1.5 1 250 / 10000 12 6; 4; 3
В1-812Л8-2 1.5 8 250 A, I01XX) 12 6; 4; 3
Bl-154 TM 2 4 120 А, 13500 12 6; 4; 3
ui-:i5i-TM 2 8 120 1 I35OO 12 6; 4; 3
BKO822 Кры i.i ' 4 4 85 100 10000 14 6; 4; 3
BK0832 4 8 85 100 10000 14 6; 4; 3
BK138.A -TM кк 4 4 70 А,- 12000 12 6; 3;
BKl.ttiA IM кк 4 8 70 12000 12 6. 3.
BE 15231A Елинтичен 4 4 88 A, 1151Х) 12
ВE15231A д 4 8 88 А, 11500 12
BE2O3O1 A .. 8 4 70 / юооо 12 3
BE20301A 8 8 70 /р 10000 12 3
ВВК131Л4 С редко- 20 4 300 501X1 8 3; 1
чессотен
BBK131A8 20 8 300 5000 8 3: 1
BBK131A15 20 15 — 300 - 5000 8 3; 1
В00825 Овален 3 4 135 115 10000 14 4; 3
В00834 3 8 135 115 10000 14 4; 3
В00845 к, 3 15 135 115 — 10000 14 4; 3
BO0821 3 4 135 100—12000 12 6; 4; 3
В00838 3 8 135 100—12000 12 6; 4; 3
BO0843 ,, 3 15 135 100- 12000 12 6; 4; 3
BO1731 Широко- 8 8 НО 80--20000 16 4
лентов
BBK201A4 Кръгъл 6 4 25 25 -5000 12 3; 1
ВВК2О1Б4 .. 10 4 50 63—4000 12 3. 1
ВВК201Б8 к 10 8
ВК201Б4 Широко- 4 60 80 10000 кк 5; 4
лентов
ВК201Б8 кк ,к 8 .. ..
В КII1301 ЗА 12,5 4 25 50 2(1(810 4
В КН 1221 хрыъл и. ч. 40 4 /.. 4000 8 3; 2; 1
BKI222 Кръгъл ши- 30 4 60 100 18000 10 1,5
роколентов
В КН 1231 хръгьл 11. ч. 40 8 25 /, 4000 8 3; 2; 1
BK11I241 кк к, 15
ВК1221 Широколиц- 30 4 70 80 12500 12 6; 3
тин
I НО
у Прод^я-Жспис на табл. 10.2
J 2 3 1 5 н 7 м
ВК1231 Широк O.TCIIIOB 30 8 70 80 125000 12 6; 3
ВК1241 15
ВКВ2521 Купол ен 20 4 — 2000—20000 1
ВКВ2531 ВКВ3731 8 1500 ”18000 8
ВКС5231 Купол еп 20 8 500 5000 10 3; 1
ВЛД 12 сродно* честотсн Лентов 12,5 15 2500 10000 8 2; 5
ВЛД40 40 4; 8; 15 — 2; 5; 1
10.2. ОЗВУЧИТЕЛНИ ТЕЛА
Система на означение, Произвежданите у нас* озвучителни
тела се делят на малки (обем до 15 dm3), средни (до 30 dm3) и
големи (над 30 dm3). Означават се чрез комбинация от букви и
цифри, имащи следните означения:
1. Първите две букви — ОТ (оз'вучително тяло).
2. Трета буква—М (малко), С (средно), Г (голямо).
3. Първа цифра — клас на озвучителнототяло: 1 (първи клас),
2 (втори клас). Разликите в параметрите на двата класа са даде-
ни на табл. 10.3.
4. Втора и трета цифра — поредей номер на разработката.
По-старите озвучителни тела от Hi-Fi клас не съдържат в
означението си данни за големината и класа. Осповпптс данни на
произвежданите у нас озвучителни тела са посочспи на табл. 10.4.
1 а б л и ч а I"
Разлики в класовсте на българските озвучителни тела
Параметьр Малки Средни Големи
I кл. II кл 1 кл. II КЛ 1 кл II кл
Долна гранична честота. 11/. 80 100 30 80 50 XI)
Горна гранична честота, Hz Допустима неравномерност на честотпага 12500 10000 10000 10000 10000 н,ооо
характеристика, dB 12 15 12 15 12 15
Паспортна мощност. W Коефициент на хармоиични изкривя- вапия. % б 4 15 1 10 3 20 1 10 3
* Завод «Гроздан Николов» - Ел а гоев гряд.
IX I
I а б л и ц a 10.4
Данни за български озвучи гелии тела
Наименование и тип | Паснортна МОЩНОСТ, W I *“ ' Импеданс Q ‘ Mi l ННГН olixi» i , pdB •1V[ II . 1 Хармонични изкривявания, % Ралмери (маса), пип (kg) 1 ип «.моема и висок о) оворители
1 2 3 4 5 6 7
Озвучите-ч но тяло малко «Ком». ОТМ2-07 8 4 160 100(H) (15) 3 280 X 180Х 160 (2,5) Еднолеюва, ВК138А4 (ВК0822)
Озвучи гелио тя- ло малки «Ми- кро», ОТ8/8/4 8 4 80 15000 (12) 3 290Х210Х 160 (5) Едноленгова с баерефлекс. ВК1311А4
Озвучшелпо ih- ло мал ко, ОТМ1-01 Озвучителнот я л о мал ко, ОТМ2-08 8 6 8 4 80 16000 (12) 100 15000 (15) 3 3 360X240X160 (5,5) 450 X 250 X 165 (7,5) Двуленгова . баерефлекс ВК138А8 и ВКВ2531 Двулен гова, ВЕ1523Б4 и ВВ104
Озвучшелпо тяло, м ал ко, ОТМ1-03 20 4/8 80 16000 (12) з, 1 305X21" - 210 Двулен гова с фазоинверюр, ВВ108, ВКН0822
Озвучителио тяло средно, ОТС1 01 50 16000 (12) 476 X 340 X 198 ( Ю,6) Двулепгова Hi- Fi, ВВК201Б4 и ВКВ2521 (ВВК201Б8 и ВКВ2531)
Озвучително тяло средно, ОТС1 -02 Озвучително тяло средно, ОТС 1 03 Озвучително тяло голямо, ОТГ1-05 40 80 8 8 40 16000 (12) 50 16000 (12) 40 - 25000 (12) 760X290X286 (15) 800 X 250 X 250 (15) 1150x300X280 (24) Двулен шва. В КН 1031 и ВКВ2531 (2) Двулентова, ВКН0922 (2) и BKB252I (2) Трилентова, ВВК201Б4 (2), ВКС0722 (2). | ВЛДД-40 (2)
182
Продължение на табл. 10.4
1 2 3 4 5 6 7
Озвучигелно !тяло «Алфа», ОТ-21 10 4 80 18000 (15) 3 480 X 280 X 200 (7,5) Двулентова BE2030IA и ВКЮЮА
| Озвучител но тяло «Бета», ОТ-31 20 4 50 20000 ( 12) 3; 1 540X320X220 (10,2) Двулентова Hi-Fi, ВВК2007А4
Озвучигелно тяло голямо, ОТТ 1-01 20 4 50 20000 (12) 3; 1 680X420X245 (21) и ВВЛ-2 Двулентова Hi Fi, ВКН1221 и ВЛД40
, Озвучително |1ЯЛО голямо, j ОГГ1 02 40 4 50 16000 3, 1 680X420X245 Двулентова Hi-Fi, ВКН1221 и 2 бр.
Озв уч и гел но тяло мал ко, ОТМ2-09 Озвучигелно тяло «Делта», ОТ-51 20 20 4 15 (12) 80 16000 (15) 50 20000 (12) 3; 1 (20) 470X260X210 (7) 720X440X250 (23) В КВ2531 Трилентова ВВК201Б4, В00826 и ВВ104 Триленгова Hi-Fi, BKHI24I,
Озвучително гяло Hi-Fi, OTMI 11 30 4 63 16000 3; 1 473 X 260 X 196 BBK13I и ВЛД40-15 Трилентова Hi-Fi, ВВК201Б4,
Озвучигелно тяло, OTMI 12 4/8 (12) 80 16000 (12) 470x200x260 ВКС138Б8, BKB253I Т рилентова, ВВК201Б4, ВКС138,
Озвучително тяло, ОТМ1-13 (9,5) 470X200x280 (Ю) ВКВ0422 (2) Трилентова, ВВК201Б4, ВКС138, ВВ108
183
11. ПОЛУПРОВОДНИКОВИ диоди
11.1. БЪЛГАРСКИ ДИОДИ
Таблица 11 1
Данни за български диоди*
Означение Тип Максимално обратно напрежение V Максимален постоя- нен ток в права по- сока 1 fmax. mA (А) Постоянен обратен ток /р. р.А Постоянно напреже- ние в права посока Максимално допусти- ма температура на прехода г°C S X £Е
1 2 3 4 5 6 7 й
Маломощны
SFD1O4” Ge, универ 25 40 400 1,5 Оранжев
сален
SFD106** ‘75 30 200 1.4 ' ( JIB
SFD107** 10 20 220 1.7 Ж в. и бял
SFD108** 100 30 250 1,5 Ж вл i -оранжев
SFD110*’ 45 35 360 1.5 Снн-оранжев
SFD111** 25 30 200 1,5 Червен-бял
SFDH2”' 24 20 220 1,5 Оранжев-зелен
SFD114** 60 30 250 1.5 Син
SFD115*’ 40 35 350 1,5 (лиг нервен
КД4521 Si. имнулсен 20 45 1 1,2
КД4522 40
КД4523 60 .< .. ..
2Д4331 20 45 0.1 1 / , = 3 ns
C = 4pF
2Д5321 15 1 1,, =6 IIS
С = 4 pF
2Д5323 50 45 1 1 1 . =6 ns
С —4 pF
2Д5601 20 45 1 1 <3 ns
С = 4 pF
2Д5602 40 45 1 1 125
2Д5603 60 50 1 1 125 l,, <3 ns
C = 2 pF
2Д5605 20 45 1 1 125 <5 ns
C’ = 4 pF
2Д5606 40 45 1 1 125
2Д5607 60 50 1 1 125
2Д5612 80 50 1 1 125
2Д5613 100 50 1 1 125
2Д5614 110 50 1 1 125
* Номерацнята в антегкага важи за всички габлици от гл. I I
** Вече не се произвежда
184
Продължение на 1абл. 11 I
1 2 3 4 5 6 8
Средномощни и МОЩНЫ
В2М05/2 Si 50 (21 1000 (1.1 155 Г pen
(за pa (<a pa
\1<>) MO)
В2М1/2 .. 100 (2) H «<
В2М2/2 200 (2) ..
В2М4/2 400 (2) H
В2М6/2 600 (2) ««
В2М05/3 50 (3) ..
В2М1 /3 100 (3)
В2М2/3 200 (3) li
В2М4/3 400 (3) >>
В2М6/3 600 (3) it w •»
В2М05/5 50 (5) »
В2М1 5 100 (5) M
В2М2/5 200 (5)
В2М4/5 400 (5)
В2М6/5 600 (3)
В2М05/10 50 ( 10)
B2MI/10 100 ( 10) ..
Б2М2/10 200 (10) ..
Б2М4/10 100 (10)
В2М6/10 600 (10) .. ..
ГД2-115 Ge 30 (1.4) 70O(i 0,7 85 = SFR-115
ГД 2 135 100 (0.8) 70(10 0.7 85 ==SFR-135
ГД2-136 50 (1.2) 7000 0.7 K5 «=SFR-136
Д1П2-16-02 Si 2<‘ ( 16) 10000 l.l 125 IUoikh
11112-16-03 30 ..
/11112-164)4 40 ..
Д7А* Ge 50 300 100 0.5
Л7Б'" 100
Д7В* 150
Д7Г» 200
Д7Д* 300 —
Д7Е** 350
Д7Ж‘* 400
МШ13 30 750 0,65 150 I эец с Шотки-
ДИОДИ
Д7А* 50 300 100 0,5
Д7Б* 100
Д7В* 150
Д7Г* 200 -
Д7Д* 300 ..
Д7Е** 350
Д7Ж»’ 400
КД 1100 Si 50 1 85
КДИ01 100 = Д226Д
КД 1102 200 = Д226Г
КД 1103 300 = Д226В
[КД 1104 .. 400 H и = Д22бЬ
185
ч) ° 0 , л Ч V «7 J / Прол t > %* к 0 ьйЗДйие на табл. 11 1
1 2 3 4 5 б 7 8
КД1105 Si 500 300 100 1 85
КД1106 600 = Д226
КД1 107 100 200 50
КД 1108 300 .1
КД 1109 400
КД1Н0 600 .. ..
КД1111 800 (|
КД1112 1000
КД! 113 100 зоо 150
КД1114 — 300
КДШ5 400
КД1П6 600 >, »
кшгтт ~800 1,
КД1118 1000 ..
КД2001 100 (10) зооо 155 = Д42А ’
КД2002 <» 100 ,, 1,25 = Д242
КД2003 100 (5) 1.5 • “ =П4242Ь
КД2004 200 (10) » 1 =Д243А
КД2005 200 1.25
КД2006 200 (5) 1,5
КД2007 300 (10) 1
КД2008 300 1.25
КД2009 300 (5) 1,5
КД2010 400 (Ю) 3000 1 155
КД 2011 [у 1,25
КД2О12 (5) и 1,5
КД 2013 500 (Ю) .. 1,25
КД2014 КД2015 •’ (5) 1,5 •*
КД2016А » 100 (1) 30 1,1 150
КД2016Б 200
КД 2016В 300 ..
КД2016Г 400
КД2016Д 500
КД2016Е 600 ..
КД2016Ж 700 ..
КД20163 800 м
КД2016И 900 .1
КД2016К 1000
КД2016Л 1200
КД2016М 1500
КД2017А 50 (2) 75(' 1.4 175
КД2017Б 100 ..
КД2017В 200
КД2017Г 300
КД2018А 50 (6) 200 2,3 150
КД2018Б 100
КД2018В 200
КД2О18Г 300 >
КД2018Д 400
КД2018Е 500 .. и
КД2018Ж 600 ..
КД20183 700
КД2018И .. 800 » .. ..
186
11 роды жен не на табл. 11.1
1 2 3 4 5 6 7 8
КД2О18К Si 1000 1 Ь) 2.8 150
КД2018АХ 50
КД2018БХ 100 - ..
КД2018ВХ 200
КД2О18ГХ 300
КД2018ДХ 400
КД2018ЕХ 500
КД2018ЖХ 600
КД20183Х 700
КД2018ИХ 800
КД2018КХ 1000
КД2019А 50 (10) 500 1,25
КД2019Б 100
КД 2019В 200
КД2019Г 300
КД2019Д 400
КД2О19АХ 50
КД2019БХ 100
КД2019ВХ 200
КД2019ГХ 300
КД2019ДХ 400
КД2020 100 500 50 1 150
КД2021 300
КД2022 400
КД 2023 600
КД2024 800
КД 2025 1000 1.
2Д2401 50 (1) 10 1,1 = 1N4001
2Д2402 100 == 1N4002
2Д2403 200 = 1N4003
2Д2404 400 -= 1N4004
2Д2405 — 600 = 1N4005
2Д2406 800 = 1N4006
2Д2407 1000 = 1N4OO7
SFR115** Ge 30 (8) 7000 0,7 85
SFR135*4 100 (6,5)
SFR136** 50 (7) *
Таблица 1 1.2
Ськратено маркиране върху
корпуса на български
диоди
Тип (година на про изводство) Съкратен надпис вър- ху корпуса
2Д5605 55
(III трим. 1986 г ) 36
2Д5614 54
(I трим. 1983 г.) 13
КДН01 кдькл
(марг 1985 г.) 111-85
187
Тиб .1 и ц а 11.3
Маркиране на български диодн с цветен код
Тип Първи прьстен Втор И tlf t -н
КД 1107 Зелен Бит
КД 1108 Сип
КД1109 Зелен
КД НЮ Оранжев
КД ИН Чернен
КД П 12 Ж ьл г
кд ню Оранжев Бял
КД1111 »1 Син
КД1И5 Зелен
кд ню Оранжев
КД1117 Червен
КД 1118 Жьлт
КД2020 Син Бял
КД2021 Син
КД2022 Зелен
КД2023 Оранжев
КД2024 Червен
КД2025 Жьлт
11.2. СЬВЕТСКИ ДИОД И
Т а ч .1 и ц а 11.4
Дании за съветски диоди
1 L 3 д ’ .1 S_ 6 1 7
л нцни
АД11оЛ (iaA>,
iimhv.iccii зо 10 5 1.5
хдзюл 10 2 2 11 С = 0.5 рГ'. бър-
зсде/ CTBvinini
ЛД516Б .. ..
ГД107А Ge 15 20 20 1
ГД107Б .. 20 2.5 100 0,4
ГД402А Ge. в. >1 15 25 С = 0.8 1)1
ГД402Б .. С=0.5 pl-
ГД403А 5
ГД403Б
ГД403В ..
ГД507А Ge,
и м н ул се п 20 10 50 0,5
ГД508А 8 10 60 0,7 (.'=0.75 рЕ
ГД508Б .. .. .. 100 0,65
ГД511А 12 15 50 0.6 С= 1 р1;
ГД511Б 100
ГД511В .. 200 ..
Д2Б Ge 10 16 100 1
Д2В 30 25 250
Д2Г 50 16 .. •»
188
Продължение на табл. 11.4
1 2 3 4 5 6 7 8
Д2Д Ge 50 16 250 1
Д2Е 100
Д2Ж — 150 кк
Д2И 100 8 к.
Д9Б 10 40 И кк Чернена точка
Д2В 30 20 .. Оранжева точка
Д9Г »» 30 Жълта точки
дэд >» к. 1, Била точка
Д9Е 50 20 к. Синя точка
дож м 100 15 >1 п Зелена и синя
ТОЧКИ
Д9И ,1 30 30 120 к. Две ж with точкт
Д9К к. (Я) к. Две бели точки
ДОЛ 100 15 250 ,1 Две телен и точке
ДЮ 10 3 100 1.5
ДЮА » 5 200 к
ДЮБ и 8 кк к.
ДН 30 20 100 1
Д12 50 50 к.
Д12А кк 100
Д13 75 к. к.
Д14 100 30 .к
Д14А I, 100
Д18 Ge, 20 16 50 С = 0,5 pF
импулсен
Д20 Ge ,, к. 100 »
ДЮ1 Si 75 30 10 2
Д101А - » 1
ДЮ2 т» 50 2
Д102А .. ,, к. 1
ДЮЗ II 30 30 2
ДЮЗА .. ,, п к. 1
ДЮ4 кк 75 к. 5 2
Д104А к. ,, 1, к. 1
ДЮ5 .. 50 ,, 2
ДЮ5А к. 1
Д106 кк 30 2
Д106А 1
Д219А Si, импулсен 70 50 1 1 Червена точка
C=15pF
Д220 50 .. 1,5 Жълта точка
С= 15 pF
Д220А 70 ,1
Д220Б 100 к. I,
Д223 50 к. 1
Д223А 100 .. кк
Д223Б 150
ДЗЮ Ge, имп\л- 20 500 20 0,55 С — 15 pF
сен 20 С— 1,5 pF
Д311 30 40 100 0,4 С = 3 pF
Д311А .. 80 100 к. C=2pF
Д311Б •» .. 20 0,5 С = 3 pF
Д312 100 50 10 к.
Д312А »» 75 » »» о
189
Продължение на табл. 11.4
1 2 3 4 5 6 7 8
Д312Б Ge, импулсен 100 50 10 0,5
КД ЮЗА Si 50 100 1 1
КДЮЗБ ,, 1,2
КД105А - 200 300 100 1
КДЮ5Б 400 и
КД Ю5В 600 ..
КД401А Si, в. ч. 75 30 5 1 С = 1 pF
КД401Б C=l,5pF
КД407А 24 50 0,5 С= 1 pF
КД 409А .1 С=2 pF
КД503А Si, им и ул- 30 20 10 1 С = 5 pF
сен
КД503Б .. .. 1,2 С = 2,5 pF
КД504А 40 240 2
КД509А 70 100 5 1,4
КД510А *• 200 1,1 С = 4 pF
КД512А 15 20 5 1 С=1 pF
КД513А 50 100 1,1
КД514А 10 10 1 С=О,9 pF
КД518А — 100 — 0,7
КД519А 30 30 5 1,1 С = 4 pF
КД519Б ,, II II С = 2,5 pF
КД520А 15 20 1 1 C=3pF
КД522А 30 100 2 1.1 С=4 pF
КД522Б S1 50 I» 5 п
КД 901А 10 — 0,2 0,4 C=4pF, мат-
рица
КД901Б н — >1 »
КД901В — и •I и
КД901Г — п II м
КД903А 20 75 0,5 1,2 С= 10 pF, мат-
рица
КД903Б .. .. ,1 >>
КД904А 10 5 0,2 0,8 С = 2 pF, мат-
рица
КД9О4Б «I ,, и
КД904В н II и
КД904Г 1» »» II |> •I
КД904Д II •I II >1 и
КД904Е II п II II II
КД906А 75 100 2 1 Матрица
КД906Б .. 50 II |> II
КД906В 30 ,, ,1
КД906Г 75 II
КД906Д 50 II
КД906Е 30 ,1
КД907А 40 50 6 1 С —4 pF, мат
рица
КД907Б » и
КД907В
КД907Г »
КД908А 200 5 1,2 Матрица
КД909А •1 10 » С = 5 pF, мат-
рица
КД911А 5 10 0,5 0,85 Матрица
КД911Б « »>
Продължение на табл. 11.4
1 2 3 4 Б 6 7 8
КД913А S1 10 5 0,2 0,7 C = 4pF, мат- рица
КД914А 20 20 1 1 Матрица
КД914Б аа
КД914В
КД917А 40 200 5 1,2 С = 6 pF, мат- рица
КД918А 50 6 1
КД918Б — аа аа аа
КД 918В аа аа
КД918Г аа
КД919А 100 1 ' 0,85 1,ЗЕ
Средномощни и мощна
Д7А Ge 50 300 100 0,5
Д7Б ,, 100 а. а.
Д7В 150 «
Д7Г 200 аа аа а«
Д7Д 300 ,,
Д7Е 350 аа
Д7Ж ,, 400 ,, аа П
Д202 Si 100 400 500 1
Д203 200 М
Д204 «а 300 >» «а и
Д205 400 >1 ||
Д206 »» 100 100 100 11
Д207 м 200 *1
Д208 »» 300 »»
Д209 а. 400 аа w
Д210 500 » а. ,1
Д211 600 » •а
Д214 100 (10) 3000 1,2
Д214А ,, .. а| 1
Д214Б (5) а, 1,5
Д215 200 (10) .. 1,2
Д215А аа »» ,, 1
Д215Б 1» (5) 1,5
Д217 II 800 100 50 1
Д218 II 1000 И w »
Д226Б II 400 300 100 1
Д226В ,1 300 н >1 W
Д226Г и 200 »» »> •1
Д226Д 100 ,, 1» м
Д229В ,, 400 200
Д229Г ,, 200 а« аа
Д229Д .а 300 аа
Д229Е 400
Д229Ж «а 100 700
Д229И 200 аа ,1 «1
Д229К 300 аа
Д229Л .. 400 »
Д231 300 (10) 3000 »
Д231А
191
'l • '
Продължение на табл. 11.4
1 2 —i~~l 3 4 5 6 7 8
Д231Б Si 300 (5) 3000 1,5
Д232 400 (Ю) 1
Д232А ъ Уу ,у
Д232Б »» (5) 1,5
Д233 500 (10) 1
Д233Б (5) 1.5
Д234Б ООО ,, —
Д237А 200 300 50 1
Д237Б »» 400 ..
Я 237 В 600 100
Д237Е »» 200 400 р,
Д237Ж >» 400 .. ..
Д242 100 (Ю) 3000 1,2
Д242А *f 1
Д242Б ’ (5Г Г, 5*
Д243 200 (10) 1,2
Д243А »• ,, I
Д243Б ft (5) 1.5
Д245 300 (10) 1,2
Д245А 1
Д245Б (5) 1,5
Д246 400 (10) 1,2
Д246А .. 1
Д246Б (5) 1,5
Д247 500 (Ю) 1,2
Д247Б (5) 1,5 *
Д248Б » ООО ,,
Д302 Ge 200 (1) 800 0,3
Д302А fy уу 1200 Уу
ДЗОЗ 150 (3) 1000 0,35
ДЗОЗА f у 1200 ..
ДЗО4 100 (5) 2000 0,3
ДЗО5 50 (10) 2500 0,35
Д1001 2000 100 150 6,5 Стълб
Д1001А 2Х 2Х 3,5 Двоен стълб
1000 100
Д1ОО2 и 2000 300 300 7,5 Стълб
Д1002А 2Х 2Х .. 4 Двоен стълб
1000 300
ДЮОЗ А » 2Х 2Х 2
500 300
Д1004 Si 2000 100 6
Л1005А 4000 50
Д1005Б 100 11
Д1006 6000
Д1ОО7 u. «ООО 75
Д1008 10000 50
Д1009 2000 100 4
Д1009А НИИ! 3
Д1010 201X1 300 8
Д1010А 1 000 300 5
ДЮНА ,, 500 300 .4
КД 102 А ,, 250 IUO 0.1 1
КД102Б 300 .. 1
КДЮ1А 300 10 3
192
Предъявление на табл. 11 4
1 2 3 4 5 6 7 8
КД109А Si 100 300 100 1
КД109Б 300
КД109В ,, 600 ..
КД202А 50 (5) 800 0,9
КД202Б (3,5) у,
КД202В 100 (5) 800 0.9
КД202Г уу (3.5) ,у УУ
КД202Д 200 (5)
КД202Е (3.5)
КД202Ж 300 (5)
КД202И (3,5)
КД202К 400 (5)
КД202Л ,, ,, (3.5)
КД202М 500 (5)
КД202Н (3,5)
КД202Р 600 (5)
КД202С (3,5) У.
КД203А (Ю) 1500 1
КД203Б 800 (5)
КД203В (Ю)
КД203Г 1000 (5)
КД203Д (Ю) уу у,
КД204А 400 (1) 150 1.5
КД204Б 200 100
КД204В УУ 50 50 у.
КД205А Si 500 (0,5) 100 1
КД205Б 400 .. у. уу
КД205В уу 300 уу
КД205Г 200 у.
КД205Д ,, 100 уу
КД205Е - 500 (0,3) у. уу
КД205Ж У. 600 (0,5)
КД205И 700 уу уу
КД205К 100 (0,7) >У
КД205Л 200 п УУ уу
КД206А 400 (10) 700 1,5
КД206Б уу 500' уу •у у>
КД206В уу 600 у, уу
КД208А 100 (1,5) 50 уу
КД209А 400 (0,7) 100 »
КД209Б уу 600 уу УУ УУ
КД209В 800 (0,5) УУ
КД226А Si 100 (1.7) 50 1 4
КД226Б .. 200 УУ уу
КД226В 400 У, уу
КД226Г м 600 уу
КД226Д 800 У. у
КЦЮ6А у» 4000 10 10 25 Стълбица
КЦ106Б »1 6000 .. у. у.
КЦЮ6В 8000 Уу УУ УУ п
КЦ106Г 10000 уу уу >у
КЦ106Д уу 2000 уу Уу УУ УУ
КЦЮ9А .. 6000 300 У 7 уу
КЦ201А уу 2000 500 100 3
13 Справочник на раднолк 5ителя
193
Продолжение на табл 11.4
1 2 3 4 5 6 7 К
КЦ201Б Si 4000 500 100 3 Стъ.1б11ц;|
КЦ201В 6000 6
КЦ2О1Г 8000 n » »
КЦ201Д 10000 г.
КИ201Е 15000 » 10
КЦ401А Si 500 400/301 2,5 Уд вош ел
КЦ401Б 200
кципв 250
КЦ402А 15(’)0 (•) 125 .. Грец
КЦ402Б 500
КЦ402В 400
КЦ402Г 300 n
КЦ402Д 200
КЦ402Е 100
КЦ402Ж 600 600
КЦ402И 500
КЦ403А GOO (1) 125 4 Двоен Грец
КЦ403Б 500
КЦ403В 400 -
КЦ4ОЗГ 300
КЦ403Д' 200 n
КИ403Е 100 ..
КЦ40.1Ж 600 600
КЦ403И 500 .. ..
КЦ4и4А 600 (1)
КЦ404Б 500
КЦ404В 400 ,,
КЦ404Г 300
КЦ404Д 200 ..
КЦ404Е ICO n
КЦ404Ж 600 600 ««
КЦ404И Г рец
КЦ405А .. (1) ..
КИ405Б 500
КI14O5B 400 ..
КЦ405Г 300 J, м
КЦ405Д 200
КЦ405Е 100
КН405Ж 600 600
КЦ405И 500 ..
КЦ407А 300 500 5 2,5 »
МД217 800 100 75 1
МД218 1000 •
194
11.3. ЧЕХОСЛОВАШКИ ДИОДИ
Таблица 11.5
Данни за чехословашки диодн
1 2 3 4 5 6 7 8
Маломощна
GA200 Ge 50 15 < 1600 1 Кафяв
GA201 15 200 Бял
GA202 30 ню Жълт
GA203 60 20 •)'. Син
GA204 120 Зелен
GA205 15 15 11)0 .. Червен
GA206 30 2,5 < 25 Вполетов
GA207 20
GA301 40 10 5 С=1 pF
GAZ5I 25 140 1 0,25 Със златен
връх
КА 136 Si, в.ч. 25 100 10 1 C<2pF
КА200 Si 10 0,1 0,65
КА206 50 75 5 1 /г, = 4 пъ
КА206
КА207 100
КА221 35 150 02
КА222 300
КА223 100
КА224 200
КА225 •» 150
КА227 10 500 0,1 0,65
КА236 50 100 1 <2 pF
КА261 0,1
КА262 — 115 0,01
КА263 ,, 215
КА264 115
КА267 50 0 2 0,95
КА290 .. 2 25 0,5 1
КА501 50 50 1 Бял знак
КА502 115 0,2 Жълт знак
[К АэОЗ |> 215 Син знак
КА5О4 »> 115 50 0.2 •• Зелен знак
Средне мощни и мощни
GA501 Ge 7 10 20 0,3
КА220 05 Si 720 (0,5) 10 4,2
-KX.L3Q/80 100 300 1
KY130/150 «« 180
KY130/300 360
KY130/600 720
KY130/900 1100 •
К Y 1.30/12.00. J2511
KY132/80 100 800 1,15
KY132/150 180 М
KY132/300 360
К Y132 /600 41 720
KY132/900 1100 «
195
Продължение на табл. 11.5
1 2 3 4 5 6 7 8
KY132/1000 Si 1250 800 _1О 1 15
KY132/I250 1400
KY173 18000 15 100 26
KY189 850 (4) 10 1,3
KY190 ,, 650 .7 77 0,<300 ns
KY193 200 (6) «я 1,4
KY194 77 400 п t,r< 500ns
KYI95 800 77 77 77
KY196 100 (1.2) 77 1,3 ,у
KY197 200 ».
KY198 400 77 7> 77 77
KY199 800 71 77 w
KY238 2X270 (15) п 77
KY249 7. .. (25) 12,5
KY285 2X1120 О 10 4,5
KY287 4000 (0,5) 9
KY288 ,, 8000 71 18
KY289 12000 .7 27
KY290 2X425 (3) 16
KY291 10000 250 77
KY292 2000 (1) 4,5
KY293 4000 9
KY294 6000 13,5
К ¥295 8000 18
К1298 2X2000 (0,5) 4,5
KY299 2Х 1000 (0,3) 5,5
KY367 2X100 (6) 2,5
KY701 80 (6,7) 350 1,1
KY701F, R 77 77 50 1,15
KY702 150 350 1,1
KY7C2F, R п 50 1,15
KY703 250 350 1.1
KY703F, R .. 300 77 50 1,15
KY704 400 17 350 1,1
KY704F, R 600 50 1,15
KY705 * П 700 350 1,1
KY705F, R .. 900 м 50 1,15
KY706F, R 1000 50 ’ 1,1
К1708 90 (10) 60 1,1
KY710 180 я» 77 77
KY711 270 71 »>
KY712 360 у,
KY715 90 (20) 100 1,1
KY717 180 71 77 77
KY718 7. 270 77 77 77
KY719 ЗСО 77 77
KY721 80 (1) 350 77
KY721 F 77 50 1,15
KY722 150 17 350 1,1
KY722 F 77 50 1,15
KY723 250 77 350 1,1
KY723 F 300 77 50 1,15
KY724 400 350 1,1
KY724F ,, 600 77 50 1,15
KY725 700 350 1,1
196
Продължение на табл. 11.5
1 о Z, 3 4 5 6 7 8
KY725F Si 900 (1) 50 1.15
KY726 F 1000 ..
KY738/300 270 (10) 60 1 1
KY930/80 80 (3) 500 1.2 Двоен диод
KY930/150 150 »» »>
KY930/300 300 »» »
KY930/600 600 .. т»
KY930/900 900 уу
KY930/1000 1000
KY940/80 80 » п >,
KY940/150 150
KY940/300 300
KY940/600 600 » п п
KY940/900 900 .. >•
KY940/1000 1000 ГУ и
KY950/80 80 • • •* »
KY950/150 150 .. п
KY950/300 300 .. .. г.
KY950/600 600 н »
KY950/900 900 уу
KY950/1000 1000
KYX28/10 10500 2 2 28
KYX28/15 15000 ..
KYX28/18 18000
KYX29/75 75000 100 5 100
KYX29 1G0 100000 140
KYX29/125 1250QP 180
KYX29/155 155000 500 250
KYZ30 ' 10000 100 20
KYZ24 14000 30 24
KYZ70 ,, 45 (20) 1,1
KYH7I 90
KYZ72 180 ..
KYZ73 ,, 280
KYZ74 360
KYZ75 45 ..
KYZ76 90
KYZ77 180 •t
KYZ78 280 л
KYZ79 360 М
KYZ81 3000 (8) 120 12
KYZ82 4000 ..
KYZ83 4800 15
KYZ84 5о00 17
KYZ87 4000 500 350 6,6
KYZ88 8000 .. 13,2
KYZ89 12000 (i) 19,8
KYZ92 2000 700 3,3
KYZ93 4000 6,6
KYZ94 6000 9,9
KYZ95 8000 ’ 13,2
197
11.4. ДИОД И НА ГДР
Данни за дноди на ГДР
Та б л и ц а 11-6
1 2 3 4 5 6 7 8
Маломощна
GA100 Ge. 20 20 100 1
GA101 40 15 40
GA102 60 12
GA103 80 10 15
GA104 110
GA105 20 20 100
GA106 30 40
GA107 80 8
GA108 .. 6
GA109 40 15 40 — Двоен диод
GAI13 25
GA114 .. Четворен диод
GAY60 Ge 20 75 <1000 < 1 С= 1,5 pF
им пул сен
GAY 61 .. 100 <0,7
GAY62 <50 <0,5
GAY63 40 <0.8
GAY 64 80 75 < 1
GAZ 16 25 20 <30
GAZ 17
SA301 Si, 20 100 <6,1 1,2 С<2,5 pF
им пул сен
SA403 25 30 <0,04 <0,81 С <8,5 pF
SA404 15 20 <0,06 <0,84
SA4I2 20 100 <0,1 1,2 С<3,1 pF
SA418 80 100 0,5 1.2 С<8 pF
SAI.41 Si 15 20 0,06 1,7 С —6 pF
SAL43
SAL45
SAM42 s 0,84 С = 8 pF
SAM43
SA'444 0,5
S\M15 •
S YM62 0,84
SAM63
SAM64 0.5
S VA65
SAY12 Si, 50 300 0,1 1 С=4 pF
импулссн
SAY16 .. 30 ..
SAY 17 50 175 С = 3 pF
SAY 18 25 115 0,07 С=4 pF
SAY20 15 75 0.05 ..
SAY30 25 30 0,04 0,81 С = 8 pF
SAY32 50 1
SAY40 15 20 0,06 0.84
SAY42 30 1
SAY73 50 300 0,1 С-=4 pF
198
Продължение на табл. 11.6
1 2 3 4 5 6 7 8
Средномощни и мощни
GY099 Ge 12 100 ] 1 n ) 0,5
GY100 24 tt
GYI0I 40 ,t
GY102 .. /О
GY103 100 tt
GY 104 150 50
GY105 200 100 50 0,5
SY170/1 Si 100 (17) 8000 1
SY170/2 200 6000
SY171/1 100 » 8000 it
SY17I/2 200 6000
SY180/1 .. 70 (16) 5000 1,3
SY180/2 ' 140 tt
SY 180/4 и 280 It »
SY180/6 420 п я
SY180/8 t. э6()
SY180/10 700 t.
SY180/12 840 tt
SY180/I4 980 n
SY185/1 100 (25) 1,7
SY185/2 200 .V tt tt
SY185/4 400 tt tt »
SY185/6 600 .. tt
S Y 20С 75 (0,95) 150 1,2 •*
SY201 100 tt tt
SY202 200 tt
SY203 300 » tt
SY204 400 »> tt tt
SY205 500 tt
SY206 600 It
SY207 700 ,t
SY208 800 - tt
SY210 1000 tt tt tt
SY320/0.75’ 75 It »
SY320/1 100 tt tt
SY320/2 200 tt
SY320/3 tt 300 (0,95) 150 1,2
SY320/4 400 tt
SY320/5 500
SY320/6 600 n Jt
3Y320/7 700 »> tt »
SY320/8 800 „ », tt
SY320/10 1000 ,, tt t.
SY330/1 100 460 300 2,4
SY330/2 200 430 t,
SY330/4 400 370 »
SY330/6 600 320 tt
SY330/8 800 290
SY330/10 1000 270
SY330/12 1200 240
S', 331! 1,5 1500 210 » •
Продължение на табл. 1 i .6
I 2 3 4 5 6 7 8
SY330/18 Si 1800 170 300 2,4
SY330/20 2000 160
SY335/05K 50 4,4) 500 1.2
SY335/1K 100
SY335/2K 200
SY335/4K 400 (1.2) ..
SZ335/05L 50 (1.4)
SY335/1L 100
SY.335/2L 200
SY335/4L 400 (1.2) ,,
SY335/6L 600 (1.1)
SY335/8L 800 (1)
SY360/05 35 (0.9) 150 1,2
SY360/1 70
SY360/2 140
SY360/3 210 (0 9) 150 1,2
SY360/4 280
SY360/5 350 ..
SY360/6 420
SY360/7 490
SY360/8 560
SY360/9 630
SY360/10 700 ..
SY360 11 770 (0,75)
SY360/12 840
SY360/13 910 it »
SY360/14 980 »
SY360/15 1050 .. »
SY360/16 1120
SY400/0.75 75 (0,95)
SY400/1 100
SY400/2 200
SY400/3 300 ..
SY40C/4 400
SY400/5 500 t. t.
SY400/6 600 It
5Y4O0/7 700
SY40G/8 800
SY400/10 1000
200
11.5. ДИОДИ ЗА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Таблица 117
Данни за западноевропейски диоди
I 2 3 4 5 6 7 8
Маломощна
АА110 Ge 15 20 600 2
АА111 20 .. ..
АА112* 15 30 12 0,95
АА113* 60 25 180 1,1
АА116* 20 30 20 1 =ОА90 I
АА117* 90 50 80 1,2 = ОА91
АА118* 75 1,05 = ОА95
АА119* 30 35 90 1,5
АА121 25 30 12 1
АА123 18 .. 1,5 1
АА132* 100 50 38 1,35
АА135* 20 150 30 0,75 Златен връх
АА136* 50 .. 0,83
АА137* АА139* Ge, им- 30 20 13 0,9
пулсен 20 200 100 0,5 Златен връх
АА143 25 60 20 0,3 »
АА144 Ge 90 10 200 1
AAY21 15 20 0,8 C=l,2 pF
AAY30 AAY32 ’’ 30 НО 0,6 С = 2 pF C=l,5 pF
AAY47 Ge, и fri- ll ул сен 45 200 60 0,8 Златен връх
AAY48 12 30 10 0,5
AAZ10* Ge 25 60 0,95
AAZ13 8 1 С = 2 pF
AAZ15 75 140 0,57 С=2 pF, зла- тен връх
AAZ17 50 140 0,57 п
AAZ18 Ge, им- пулсен 40 150 25 0,75 С = 4 pF, зла-
AAZ20 30 100 20 1,3
тен връх
AAZ21 100 200 ЬО 1.2 С---4 pF
AAZ22 50 150 150 1.1 и
AAZ23 20 200 50 0,9 п
AAZ24 25 100 1 С -3.5 pF
ВА100 Si 60 90 50 0,6
ВА128 50 но
ВА170 20 150 0,05 <1
ВА171 30 ..
ВА172 50 ..
ВА182 35 100 0,1 1 С=4 рг
ВА216 — 75 0.7 С-3 pF
ВА217 30 ..
ВА218 50 и
ВА219 100 100 0,65 С--=5 pF
1 ВА220 — 200
201
Продължение на табл. 11.7 ' I Продължение на табл. 11.7
оо га СО Uh Lu Ц, U- Lu °-Lu Ц-U, U-Lu Ш LU Lu Lu CU X CL = Q. CL,jj Q. Q. CL CL Q- CL Q. Q. CL^ t", UO —< 120 CM 120 GO CO О LQ vf* CM CO’ CQ II II II II l| '1 II II II II II II II II X U U OUUUUtjt) GU(J(JUh
со 120 20 1-0 Л - к E ; e r — ? s с— CM CO CO. CO. b- GO й й rlQ й й й CM йййййййййй r UO й й l — —Г —. —' —- — со' со' см' см см о о — о' — о' — О —
Л LCO S: . о о о - „о о о о о с с с. о q . . : = СМ : — й й й й <Э — я й . О о О см ’0’?5ЬООЮООООООССООС JP о о о - 1О о о' о О О — СМ со GO СМ 120 СМ СМ — — 120 Ю — ас с-”- — lo — ь* со см см о
Ю — —> о lO iO О О О 120 ОС GOO о ю о оо о о о о о о ССФООЮСС 1О о CM .lOO .СМ 120 О О— -О— U0 . СО СО (О - . Ю*СО . 120 120 СО С^- . СО s . . О '* 120 О СО с. СМС CJ‘CM—*— SOM — СМ— — "СМ— « — о - см
СО О О О О о 120 120 120- о О G0 120 120 120 СО СМ СО О s 20 ООЛОЛ О О ООО ОО OOL20OL20OOC0OQO ООО О О О rj* О 1О о о СМ СМ СМ 120 СМ СМ О . 120 СО CM GO 120 . S иО СМ О — м т!” ОМ О GO О' R '!Г s LO О UJ CM Tf сч . о s
сч s 3 е s.„ g, s s й г с/) сс Si. им пулсен Ge. им пулсен Ge Ge, им- пулсен Ge
- СМ СО М* 120 СО G0 — см со нН- т* м- СО «о <£> г^. ь. <<<< <<<<<< mcacaco сасасасасзоз * * го * * * «и ** — о см см' <<< << vf- О СО 120 120 О ОС 00 G0 < < г а. Ю М ас 00 С (О м - со LC Щ О S S Q0 р О р о — 120 — — — — — ^GOvf’OCO’^120 — Г-ОО — СМ СМ СМ О t'- м- М' go 00 О HOlO 120 ио > ООО — — — — — f^Oxj-LOOOCOCCGOXO — — — — — — CMCMCMCMCMCM'^'^rvfTj* < <<<<< <<<<<< <<zzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzz сп шсасасао ОООООО ОО
202 ' I 203
Продължение на табл. 11.7
I 2 3 4 5 6 7 8
1N458A Ge 125 150 0,025 i С = 5 pF
1N4C1 25 00 0,5
1N461A 200
1N462 60 30
1N462A 100
1N463 175 75 0,5
1N482 Si, им 30 100 0.25 1,1
пуслен
1N483B Si 70 200 0,025 1
1N484 130 100 0.25 i,i
1N484A 200 0,025 1
1N484B ..
1N660 100 75 5
1N662 Si, им- 50 >. 1 С = 3 pF
пулсен
1N662A
1N914 75 0.025 С —4 pF
1N914A
IN914B
1N916 С = 2 pF
1N916A
1N916B
1N930 50 0,1
1N3062 •75 С=1 pF
1N3063 50 0,85 С = 2 pF
1N3064 — 1
1N3069 50 п С=6 pF
IN3070 175 100 С 5 pF
1N3071 150
1N3595 Si 125 150 0,001 С = 8 pF
1N3600 50 200 0,1 С = 2,5 pF
1N4009 25 75 1 С = 4 pF
1N4148* Si, им 75 0,025
пулсен
1N4149* .. .. С = 2 pF
1N4150* 50 200 0,1 С = 2,5 pF
1N4151 75 0,05 С = 2 pF
1N4152 30 0,88
1N4153 50
1N4154* V, 25 0,1 1 С = 4 pF
1N4244 15 50 .. С = 0,1 pF
1N4305 50 150 0,85 С = 2 pF
1N4444 200 0,06 1
1N4446* 75 75 0,025 С = 4 pF
1N4447* С = 2 pF
1N4448* С = 4 pF
1N4449* 0,1 С = 2 pF
1N4454* 50
1N4531* » 75 150 0,025 С —4 pF
Средномощни и мощни
AY101 Ge 40 500 25 0,5 70
AY 102 60 30 0,6
AY 103 80 40 0,8
AY 120 40 200 0,5
AY 130 80 -
Продължение на табл. 11.7
I 2 3 4 5 6 7 8
AY140 AY150 AY160 AY170 AY123 AY133 AY143 AY153 AY163 AY220 AY225 AY230 AY235 AY240 AY245 AY250 AY251 AY255 AY260 AY265 ВА145 ВА157* ВА158* ВА159* BY103 BY 123 BY 124 BY 126 BY127 Ge Si 120 160 220 260 40 80 120 160 220 40 80 120 160 150 160 220 350 400 600 1000 1300 400 800 650 1250 500 (1.5) (5) (10) (5) (10) (5) (10) (5) (10) (5) (10) 300 400 (”1) 400 (10) 200 » » idbo 1500 1000 1500 600 1500 600 3000 1500 600 1500 10 5 ”10 0.5 0,6 1 1,3 1,1 1,5 70 75 150
BY 128 BY 130 BY 133* BY 134* BY 135* 140 BY 160 BY 164 BY170 BY176 BY179 BY 180 BY 184 BY 187 BY188A BY188B BY 189 BY 190 BY 192 BY 193 BY194 BY 195 BY206 BY207 > 1500 450 1300 600 150 600- 900 60 1050 15000 280 1200 1500 1150Q 50 750 650 100 200 400 800 350 600 400 (1) I» (1.4) (1) 2,5 H) ” 2 2,5 (1.2) (4) n » (3) 5 5 5 10 200 125 и 1,3 i.i i.i 11 1,5 1.3 1,55 150 150 150 150 125 Грец Грец
205
Продължение на табл. 11.7
I 2 3 4 5 6 7 8
BY208 -600 Si 600 (5) 80 1,8 125
BY208 800 800
BY208 1000 1000
BY2I4 50 50 (6) 250 1,2 100
BY214 100 100
BY214 200 200
BY214 400 400
BY214 600 600
BY214 800 800
BY214 1000 1000 —
BY225 100 100 (4,8) — — Грец
BY225 - 200 200 — — —
BY226 650 (10) 200 1*0
BY227 1250 ..
BY238* n 1200 800 10 1 150
BY239 -200 200 (10) 500 1,45 140
BY239 400 400
BY239- 600 600
BY239 -800 800
BY239 1000 1000
BY239 -1250 1250
BY240 200 (0,8) 10 1 150
BY243 400
BY244 800
BY247 1250
BY248 1500
BY251 200 (3) 20 1,1
BY252 400
BY253 600
BY254 800
BY255 1300
BY277 600 600 (20)
BY277—750 750
BY296 100 (2) 10 1,3 125
BY297 200
BY298 400
BY299 800
BY406 350 (0,8) 1,55 200
BY407 600 125
BYF42 300 400 1,1 10
BYF43 400 ,,
BYF44 500 300
BYF48 750 » » yy
BYW 17 100 yj 100 (3) 250 1,2 150
BYW17 200 200 yy
BYW17—400 400 ,, *«
BYW 17 600 600 ,, »
BYW 17 800 800 yy yy
BYW 17 1000 .. 1000 yy yy
BYW 17- 1200 1200 yy
BYW27 50 50 (1) 200 1 W
BYW27—100 100 » 4'
BYW27- 200 yy 200 » 1. .. ..
206
Продължение на табл. 11.7
1 2 3 4 5 6 7 8
BYW27— 400 Si 400 (1) 200 1 150
BYW27—600 600
BYW27—800 800 ... ,у
BYW27—1000 1000 .. уу
BYW88 -50 ,, 50 (12) 3000 1,2 ,,
BYW88—100 » 100 у,
BYW88—200 >» 200 ,, уу ,, ,,
BYW88—300 300 ,,
BYW88-400 400 .. ,1
BYW88 -500 500
BYW88 600 600 ,,
BYW88- 800 800
BYW88 1000 » 1000
BYW88 1200 1200 ,, ,,
BYX10 » 1600 (3) 50 1,6 125
BYX22 -600 600 15) 120 1,5 150
BYX22 1200 1200 - ..
BYX25 600 ,, 600 (25) 1000 1,8 175
BYX25 800 800 800
BYX25- 1000 1000 у. 600 •1 у,
BYX30 200 » 200 (17) 4000 3,2 150
BYX30 300 300 УУ УУ п
BYX30 400 400 п уу
BYX30 500 «1 500 уу уу м
BYX30 600 » 600 уу п п
BYX32—400 >» 400 (240) 30001 1.6 175
BYX32 -600 » 600 ц 24001 Уу «1
BYX32 800 800 у, 18001 у. уу
BYX32 —1000 » 1000 уу 15001 у, уу
BYX32 1200 1200 уу 12001 уу п
BYX32 1600 1600 12000 п уу
BYX36 -150 >, 150 (6,8) 120 1,2 125
BYX36—300 уу 300 1, »> И
BYX36—600 600 1. »
BYX38 300 300 (6) 200 1,7 »
BYX38 600 600 У) у, >1
BYX38 S00 900 Ю Уу уу УУ
BYX38 -1200 1200 уу уу
BYX39 600 600 (9,5) 150 2 125
BYX39 800 »> 800 «у Уу »
BYX39 1000 » 1000 уу у, уу
BYX42 100* 100 (10) 60 1,1 155
BYX42 200* ,, 200 Уу » Уу
BYX42 300* 300 уу уу »
BYX42- 400* 400 уу 11 уу
BYX42 -600 » 600 200 п 125
BYX42 - 900 900 уу уу уу
BYX42 -1200 1200 Уу уу уу ,у
BYX45-600 ,, 600 (1,5) 100 1,45 150
BYX45 -800 800 уу 11 м
BYX45—1000 !• 1000 и »»
BYX48 300 уу 300 (6) 1,8 200 125
BYX48 600 ,у 600 ,у »> » п
BYX48 -900 900 » »
207
Продължение на табл. 11 7
I 2 3 4 5 6 7 8
BYX48—1200 Si 1200 (6) 1,8 200 125
BYX49 300 300 .. 2,3
BYX49—600 600 у, » ,, »
BYX49 900 900 уу уу уу
BYX49- 1200 1200 >» 3000 Уу
BYX50 200 200 (7) 1,95 УУ
BYX50 300 300 >» уу
BYX52 -300 300 (48) 1,8 1600
BYX52 600 600 у)
BYX52— 1200 1200 уу уу
BYX55 350 350 (1,2) 1,25 750 УУ
BYX55-600 600 уу » Уу
BYX56 -600 600 (40) 1,8 1600 •V
BYX56—800 800 и Уу
BYX56 1000 1000 »> уу уу
BYX7J 350 350 (7) 1,25 400 УУ
BYX71 600 600 — уу уу у.
BYX72 150 150 (10) м 500
BYX72—300 300 и уу
BYX73—500 500 уу
BYX96 -300 уу 300 (30) 1000 и
BYX96- 600 600 » уу
BYX96 1200 у, 1200 уу » УУ
BYX96 1600 1600 п уу
BYX97 300 300 (47) 4000
BYX97 600 600 У,
BYX97 1200 Si 1200 (47) 4000 125
BYX97 1600 1600
BYX98 300 300 (Ю) 2001
BYX98 -600 600
BYX98 1200 1200
BYX99- 300 - 300 (15)
BYX99 -600 600
BYX99 1200 1200
BYY31 150 (1) 5 ' 1,3 150
BYY32 300
BYY33 450
BYY34 600
BYY35 750
BYY36 900
BYY37 1050
BYY88 150
BYY89 300
BYY90 600
BYY91 1200
BYY92 1600
1N248B 50 (20) 5000 1,5 175
1N249B 100
1N250B 200
1N645 225 400 200 1 150
1N646 300 »
1N647 400
1N648 500
1N649 600
1N1183 50 (40) 5000 1,5 175
IN 1184 » 100
208
Продължение на та(Гл. 11.7
1 2 3 4 5 6 7 8
1N1186 Si 200 (40) 5000 1.5 175
1N1187 300
1N1188 400
1N1189 500
IN1190 600
1N1195A 300 (20) « « 175
IN1196A 400
1N1197A 500
1N1198A 600 >•
INI341B 50 (6) 500 1,2 175
IN 1342В 100
IN 1344В 200
IN 1345В 300
IN 1346В 400
IN 1347В 500
IN 1348В 600 ..
1N1581 50 (3)
1N1582 100
1N1583 200
IN 1584 300
1N1585 400
1N1586 500 ..
1N1587 600
IN3766 800 (40) 5000 1.5
1N3768 1000
1N3880 100 (6) зооо 1,4 125
1N3881 200 —
1N3882 300
IN3890 100 (12)
1N3891 200
1N3892 300
1N3893 400
IN 3899 50 6obo 150
1N3900 100
1N3901 200
1N3902 300
1N3903 400
1N3909 50 (20)
1N3910 ,, 100
1N3911 200
1N3912 300
1N39I3 400
1N4001* 50 (1) 5 1,3 175
1N4002* 100
IN 4003* 200
IN 4004* 400
1N4005* 600
1N4006* 800
IN 4007* 1000
IN 4383 200 10 1
IN 4384 400
1N4385 600
IN 4585 800
1N4586 >. 1000 »
14 Справочник на радиолюбителя
209
Продолжение на табл. 11.7
1 2 3 4 5 6 7 8
1N5401 Si 100 (3) 500 1.2 175
1N5402 200
1N5404 400 yy yy
IN54O6 600 yy yy
1N5407 800 yy
1N5614 200 (1) 25 200
1N5616 400
1N5618 600 yy ,,
1N5620 800 ,,
IN 5622 1000
1N5624 200 (3) 100 1 175
IN 5625 400
IN 5626 600
1N5627 » 800 » »> »>
11.6. ЦЕНЕРОВИ ДИОДИ
Таблица 11.8
Данни за ценерови диоди
Означение Напрежение на стабилизация U7 (при /^ = 5 mA). V - Право напрежение (при /,, = 50 mA), V Минимален ток на стабили- зация /гт,„. mA Максимален ток на стабили ~ация ‘г max' шА Диференииално съпротивле' ние rd, Q 1 1емпературен коефициент па напрежение ТкЪ? 1 %/°с Максимално допустима мош н0" Pmax' W Забележка
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Съве теки ц енеров j. диод и
Д219С 1 1 50 20 0,05 Стабистор
Д220С уу
Д223 уу >» >>
Д808 7-8,5 3 33 6 + 0,07 0,28
Д809 8-9,5 “29“ 10 + 0,08 уу
Д810 9—10,5 .. 26 12 + 0,09 уу
Д811 10 12 23 15 + 0,095
Д813 11,5 -14 ч 20 18 уу
Д814Л 7-8,5 40 6 -0,07 0,34
Д814Б 8-9,5 36 10 --0,08' у.
Д814В' ' У—10,'5 " ,у 32 12 --0ДТ уу
Д814Г 10 12 29 J 15 + 0.095
— Д814Д 11,5 14 п 24 18 + 0Д56 „ . —
Д8Т5А ь,ь 1 .0 50 1400 0^ 8
Д815АГ1* 5,6
'S * Ценеровите диоди, в чието означение има буква га 11, са с обратна нилярнист
на изводите
210
(дл** у -р Продължение на табл. 11.8
1 2 3 ... г 5 6 7 8 9
Д815Б 6,8 1,5 50 1150 1,2 + 0,062 8
Д815БП »> я я + 0,088
Д815В 8,2 950 1.5
Д815В11 8,2 я я я п п
Д815Г К) 25 800 2,7 +0 1 и
Д815ГП .. я 650 я п »
Д815Д 12 3 + 0,11
Д815Д11 ,1 я я
Д815Е 15 550 3,8 1-0,13 я
Д815Е11 я п 11
Д815Ж 18 Я 450 4,5 + 0.14 1,
Д815ЖН
Д815И 4,7 50 1400 0,9 Е 0,056
Д815И11 .. .. я » п п
Д816А 22 я 10 230 10 + 0.15 5
Д816А11 * гг я я 12 « »
Д816Б 27 я >1 180 «
Д816Б11 .. ,, я я 15 п >»
Д816В 33 я я 150
Д816В11 .. я
Д816Г 39 я я 130 18 0,15
Д816Г11 к » >1 110 1, » я
Д816Д 47 и я 22 я
Д816Д1! я я я + 0J8 »
Д817А 56 5 90 52 »
Д817АП я п я я п »»
Д817Б 68 я л 75 60 п »>
Д817Б11 л я п я я ». п
Д817В 82 я 60 67 и >»
Д817В11 «в я 1, я я п
Д817Г 100 я >1 50 75 я я
Д817ГГ1 .. 1. я п я
Д818А 9 10,8 3 33 25 + 0,023 0,3
Д818Б 7,2 9 я я я -0,023 »
Д818В 7,65 10,35 я я я ±0,01! я
Д818Г 7,65 10,35 .. я + 0,005 я
Д818Д 7,65 10,35 .. ±0,002 я
Д818Е 7,65 10,35 м я ,1 ±0,001 >1
КС133А 2,97 3,63 1 3 81 65 -0,11 »
»КС133Г 2,95 3,65 1 1 37,5 150 -0,02 0,05
КС 139 А 3,51 4,29 .. 3 70 60 -0,1 0,3
.КС139Г 3,5 4,3 1 32 150
КС 147 А 4,23 5,17 3 58 56 -0,09 0,3
ЖС147Г 4,2 5,2 1 26,5 150 — 0,07 0,05
КС156А 5,04 6,16 3 55 46 + 0,05 0,3
/КС156Г 5 6,2 1 22,4 100 + 0,07 0,05
КС162А 5,8 6,6 3 22 33 — 0,06 0,15 Двуаноден
КС168А 6,12 7,48 1 я 45 30 ±0,06 0.3
КС168Б 6.3 7,3 20 28 ±0,05
КС 168В 6,3 7,2 я я 0,15 Двуаноден
КС 170 А 6,65 -7,25 — ,, 20 ±0,01 я
КС175А, 7 8 я 18 16 ±0.04 Я п
КС 182 А 7.6 8,8 я 17 14 ±0,05 » я
КС 191А 8,5 -9,7 15 18 ±0.06 -я.
БИБЛИОТЕКА
< Тодер Недедче^ >
Продължение на табл. 11.8
1 2 3 4 5 6 7 8 9
КС191М 8,65—9,55 5 15 18 ±0,005 0,15
КС191Н 8,65 9,55 - 77 ±0,002
КС191П 8,65—9,55 — 5 15 18 ±0,001 0,15
КС191Р 8,65—9,55 — 20 77 ±0,0005 ,,
КС191С 8,65—9,55 — 3 18 ±0,005 0,2
КС191Т 8,65- 9,55 + 0,0025 7.
КС191У 8,65—9,55 — ±0,001
КС 191Ф 8,65—9,55 — ±0,0005
КС 196 А- 9,12- 10,08 1 ,3 20 ±0,005 0,2
КС196Б — ±0,0025
КС 196В ±0,001
КС 1961, .. ±0,0005
КС210ГЬ 9,3- 10,7 — п 14 32 ±0,07 0.15
КС211Б 11 — 12,6 — 5 33 40 + 0,02 0,28
КС211В 9,3— 11 — 0,02
КС211Г 9,9—12,1 — ±0,01
КС211Д 9,9 12,1 — ±0,005
КС213Б 12,1 13,9 — 3 10 25 ±0,08 0,15 Двуаноден
КС433А 2,97-3,63 — 191 — 0,1 1
КС439А 3,51—4,29 — 176 -0,1
КС447А 4,23 5,17 - » 159 18 — 0,08 + 0,03
КС456А 5,04 -6,16 — 139 12 + 0,05
КС468А 6,12- 7,48 — 119 5 — 0,065
КС482А 7,38- 9,02 1 96 25 -4- 0,08
КЦ510А 9 -И — 79 » ±0,1 .1
КС512А 10,8 13,2 — 67
КС515А 13,5 16,5 — 53
КС518А 16,2 19,8 — .. 45 »
КС520В 19- 21 — 3 22 120 + 0,001 0,5
КС522А 19,8 24,2 —- 1 37 25 ±0,1 1
КС527А 24,3—29,7 — .. 30 40
JKC531B 29,5 - 32,5 — 3 15 50 0,005 0.5
КС533А 29,7- 36,3 1 10 40 ±0.1 0.64
КС547В 44,7 49,3 — 10 280 + 0,01 0,5
КС568В 64,6 71,4 — 400 ±0,1 0,72
КС596В 91,2 -100,8 — 3 17 560 71
КС620А 120+15% 1,5 5 42 150 + 0,2 5
КС620АП
КС630А 130+15% 38 180
КС630АП ,, 77 ,7
КС650А 150+15% 77 2,5 33 255 ,7 7,
КС650АГ1 »
КС680А 180± 15% 28 330 ,7 ,7
КС680АП - .. ..
Чехословашки ценерови диоди
KZZ45 10,8±0,5 5 15 14 0,005
KZZ46 77
KZZ47 10 35 0,01
-KZZ71 5,8- 7,5 1 5 36 8 0.28 Rth} —с “ = 12°C/W
•KZZ72 7—8,5 33 6 77 7,
-KZZ73 8—9,5 » 30 10 77 .7
212
Продължение на та^л 11.8
I 2 3 4 5 6 7 8 9
KZZ74 9 10,5 1 5 26 12 0,28 R,hi-c= 12°C/W
KZZ75 10 12 .. 23 15
KZZ76 11,2 14 20 18
KZZ81 7,5 9 20 100 15 o.ooooi
KZZ82 0,0001
KZZ83 ,, .. 0,001
KZ140 2,8 3,2 1 5 90 100 0,4
KZ141 4,8 5,4 55 60 ..
KZ260/5V1 К) 215 5 + 0,05
-0,06 1,4
KZ260/5V6 5,2 6 190 2 + 0,05,
-0,03
KZ260/6V2 5,8 6,6 180 .. + 0,06,
— 0,01
KZ260/6V8 6,4 7,2 155 .. + 0.07
KZ260/7V5 7 7,9 ff 140 + 0,07 ..
KZ260/8V2 7,7 8,7 130 + 0,08
KZ260/9V1 8,5 9,6 10 120 4 1- 0,09 1,4
KZ260/10 9,4 10,6 « 105 + 0,1
KZ260/11 10,4 11,6 95 7
KZ260/12 11,4 12,7 85
KZ260/13 12,4 14,1 78 9
KZ260/15 13,8 15,8 70 ,, О
KZ260/16 15,3 17,1 63 10 + 0,11
KZ260/I8 16,8 19,1 57 11 w »
KZ703 6 7.8 1 320 1 + 0.05 10 Rlhj t =
= 3,5°C/W
KZ704 7 9,2 270 .. ,,
KZ705 8 10,2 240 2 + 0,07 ,,
KZ706 9,4 11,6 210
KZ707 10,6 13,2 190
KZ708 12 14,8 170 + 0,08
KZ709 13,6 16,8 150 3 ..
KZ7I0 15,2 19 135
KZ711 16,8 -21 120 + 0,09 ..
KZ712 19 23,6 105
KZ713 21,6 26,6 95 .. ..
KZ714 24,2 29,8 85 4 ,,
KZ7I5 27 33 75 J, M
KZ721 5,8 7.8 5 36 10 0,28
= 12.10 3
°C/W
KZ722 7 9,4 30 .. ..
KZ723 8,6 11,8 23 20
KZ724 10,2 14 20 50
KZ751 58—66 io 38 80 + 0.1 2,6 Rthf l =
= 3,5°C/W
KZ752 64 72 34 ..
KZ753 71—79 31 n
KZ754 77 -89 28 » » » ’’
KZ755 85- 96 26
KZ799 30± 1.8 — 25 70 »> 1,25 Два серий
ни диода
Продължение на табл. 11.8
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1NZ70 2NZ70 3NZ70 4NZ70 5NZ70 6NZ70 7NZ70 8NZ70 SZX18/1 SZX 18/5,6* SZX 18/6,8* SZX18/8.2* SZX18/10* SZX18/12* SZX18/15* SZX18/18* SZX18/22* SZX 19/5,1* SZX 19/5,6* SZX19/6.2* SZX 19/6,8* SZX19/7.5* SZX19/8,2* SZX19/9.1* SZX19/10* SZX19/11* SZX19/12* SZX19/13* SZX19/15* SZX19/16* SZX19/18* SZX19/20* SZXI9/22* SZX19/24* SZX21/1 SZX21/5,1 SZX21/5,6 SZX21/6.2 5 6 6 7 7 8 8 9 8,8 11 11 13,5 13,5 16,5 16,2—20 1 0,65 0,85 5 6,3 6 7.5 7,3 9,2 8,8 И 10.7 13,4 13 16,5 16 20 19,6 24,4 4,8 -5,4 5,2 6 5 8 6,6 6,4 7,2 7 7,9 7,7 8,7 8,5- 9,6 9,4 10,6 10,4 116 11,4 12,8 12,5- 14 13,8 15,5 15,3- 17 16,8- 19 18,8—21 20,8—23 22,8 25,6 0,73- 0,83 4,8 5,4 5,2 6 5,8 6,6 1 (ен 1,1 ъ п 1,1 1 100 50 25 ерови 5 5 230 200 180 170 130 НО 90 70 диоди 200 40 33 28 23 19 16 13 11 46 40 37 34 31 27 25 23 21 19 17 16 14 12 11 10 9 250 61 58 53 2 4 7 11 18 на ГД 8 65 10 8 17 30 40 55 90 75 60 35 8 7 Го 15 20 » 30 35 40 50 80 8 60 40 10 — 0,03, + 0,05 + 0,06 + 0,07 + 0,08 + 0,09 Р - 0,26 - 0,03. + 0,05 -0,01, + 0,07 + 0,07 + 0,08 + 0,09 + 0,09 + 0,095 1-0,1 -0,05, + 0,03 - 0,03, 4 0,05 - 0,02, + 0,06 -0,01, + 0,07 + 0,07 + 0,08 + 0,085 + 0,09 4 0,095 + 0,’1 - 0,2'2 -0,05, 4 0,03 — 0,02, + 0,05 -0,01, + 0.06 0.25 0.25 Г /Л/ С — = 21.10-3 °C/W V
* Произвеждат се и в УНР
214
Продължение на табл. 11 .8
1 2 3 4 5 6 7 9
SZX21/6,8 6,4 7,2 1 5 48 8 + 0,07 0 25
SZX21/7.5 7 7,9 44 7
SZX21/8,2 7.7 8,7 .. 39 уу
SZX21/9,1 8,5 9,6 36 10 + 0,08
SZX21/I0 9,4 10,6 33 15
SZX21/11 10,4 11,6 30 20
SZX21/12 1 1,4 12.8 27 + 0,09 уу
SZX21/13 12.6 14 24 25 у,
SZX21/15 13,8 15,5 22,5 30 ..
SZX21/16 15,3 17 20 40 в.
SZX21/18 16,8 19 в» 18 55
SZX21/20 18,8 21 >, 16,5 у,
SZX21/22 20,8 23 15 у,
SZX21/24 22,8 25,6 13 80 0,095
SZY20 8,4 ±0,4 ,у 5 25 + 0.01 0,1 Черна точка
SZY21 .. уу + 0,005 ЖдхТга точка
SZY22 + 0.002 Синя точка
SZY23 » + 0,001 Чернена
точка
Ценериви Зииди ча УНР
Z 1-2,7 2,5 2,9 1 5 99 85 0,4
ZF3 2,8 3,2 86 90 у,
ZF3.3 3,1 3,5 Jj 77 уу УУ
ZF3.6 3,4 3,8 71 95 Уу
ZF3.9 3,7 4,1 уу 65 90
ZF4.3 4 4,6 у. 58 1, ..
ZF4.7 4,4 5 55 85
ZF27 25,4 28,6 10 120 уу
ZF30 28,4 31,6 9 «1
ZF33 31,3 34,5 8 В (I
ZG2.7 2,4 3,1 92 100 !
ZG3.3 '2,9 3,7 у, 73 -
ZG3.9 3,5 4,3 63
ZG4.7 4,1 5,2 53 90 •в
ZG27 24,1 30 Уу 9 100
ZG33 29,6 36,3 7,3 у, «в
ZPD2.7 2,5- 2,9 < 1 160 75 0,43
ZPD3 2,8 3,2 >• 140 80 »
ZPD3.3 3,1 3,5 130 »
ZPD3.6 3,4 -3.8 уу 120 »>
ZPD3.9 3,7- 4,1 у. «в ПО >»
DPD4.3 4 4,6 100 JI
ZPD4.7 4.4 --5 90 70 у,
/Р1Х>.1 4.8 -5,4 80 30
ZPD5.6 5,2 6 70 10 уу
ZPD6.2 5,8 6,6 64 4,8 уу
ZPD6.8 6,4 7,2 у, 58 4.5 УУ
ZPD7.5 7 7,9 53 4 м.
ZPD8.2 7,7 8,7 47 4.5
ZPD9.1 8.5 9,6 43 4,8 В.
ZPD10 9,4 10,6 40 5.2 в.
ZPD1I 10,4 11,6 36 6
ZPD12 11.4 12,7 » 32 7 п
215
Продължение на табл. 11.8
' 1 2 I3 4 5 6 7 8 9
ZPDI3 12,4 14,1 к Л 29 9 0.43
ZPD15 13,8 15,6 27 11
ZPD16 15,3 17,1 24 13
ZPD18 16,8 19,1 21 18
ZPD20 18,8 21,2 2d 20
ZPD22 20,8 23,3 18 25
ZPD24 22.8 25,6 .. 16 28
ZPD27 25,1 28,9 14 30
ZPD30 28 32 13 35
ZPD33 31 Зэ 12 40
ZY3.9 3,7 4.1 i 240 7 1,32
ZY4.3 4 4,5 210
ZY4.7 4,4 5 180 ..
। ZY5.1 4.8 5.4 170 —
ZY5.6 5,3 b 160 2 ,,
ZY6.2 5,8 6,6 ,, 145
ZY6.8 6,4 7,2 130
ZY7.5 7,1 7,9 120
ZY8.2 7,7 8,8 НО .. —
ZY9.1 8,5 9.6 100 4
ZYI0 9,4 10.6 1 90 1 1.32
ZY11 10,4 11.6 82 7
ZY12 11,4 12,7 75
ZY13 12,5 14 67 11
ZY15 13,8 15,8 60 ..
ZY16 15,3 17 об 15
ZY18 16,8 19 53
ZY20 18,я 21 48 -
ZY22 20,8 23 44
ZY24 22.8 25.6 40
ZY27 25,4 -28.6 35
ZY30 28,4 31.6 31
ZY33 31,3 35 - 28
Ценерови диоди на <ападноевропейски производители
BZVI0 6,5 + 5% 2 5(J зи + 0,01 0.4
= 0,375cC/W
BZV11 - .. + 0,005
B/V12 — + 0,002
BZV13 .. + 0,001
BZV14 — 4 и,о005
BZV16C3V3* 3,3 ±5% 1 150 860 10 — 0,06 3
'BZV16C100 100 + 5% 5 28 350 + 0,09
BZV47C3V3* 3,3 + 5% 100 570 10 — 0,06 2
BZV47C200 200 + 5% 5 9.4 350 + 0,1
BZV48C3V3* 3,3 + 5% »• 3«0 1430 3 — 0,06 5
BZV48C200 200+5% 5 23 480 + 0,1
BZX46C2V7* 2.7 + 5% .5 20 135 30 — 0,07 0,5
216
f *
у Продължение на табл. 11.8
1 2 3 4 5 6 7 8 9
BZX46C200 200 + 5% 0,65 2 2500 + 0,1 0,5
BZX55C2V4* BZX55C200 2,4 + 5% 200 + 5% i 5 1 155 2 600 5000 -0,08 + 0,1
BZX61C7V5* BZX61CI30 BZX83C2V4* 7,5 + 5% 130 + 5% 2.4+5% n 5 1000 155 90 - 0,07 1,3 0,5
BZX83C75 75 + 5% 2,5 5,3 250 + 0,9
BZX85C2V7* ^»7 ±5% 80 370 20 -0,07 1,3
BZX85C200 200 + 5% .. 1.5 5 1500 + 0,1
BZX90 6,5 + 5% 7,5 50 15 + 0,01 0,4 Rthf c =
BZX91 f-0,005 =0,375°C/W
BZX92 + 0,002
BZX93 .. .. .. + 0,001
BZX96C5V1* 5,1 ±5% 1 5 75 60 — 0,01
BZX96C33 33 + 5% 11 80 + 0.085
'BZY78 BZY88C3V3* BZY88C30 BZY97C3V3* 5,3 + 5% 3,3 + 5% 30 + 5% 3,3 + 5% 1,2 100 250 200 18 10 -0,06 1,5 R thf c — = (),37°C/W
BZY97C200 200 + 5% 5 6 350 + 0.1 1.5
* За напрежението на пабилизания се изиилзуват стойности ге от реда Е24.
Ако в означението буквата С е заменена с В, толерансьт по напрежение е ±2%.
В еъщия ред от номинални стойности (Е24) на ценеровото напрежение се
произвеждат и други видове ценерови диоди с различии буквени означения според
разсейваната мощност: ZPD 0,5 W; ZPU 1,37 W ZPY 1,37 W; ZF 0 4 W
ZD, ZY 1,1W;ZX 1,3 W; ZI. I.3W.ZM ZU 1,1 W; ZY -1,3 W BZV16 3 W;
BZV47 -2 W; BZV48 5 W; GZ 10 W/RZ-20 W; 5Z, 10Z 1,1 W.
217
11.7. ВАРИКАПИ
Капацитетът на тези полупроводникови диоди е управляем и се
регулира в зависимост от приложено™ напрежение. Коефициен-
тът на припокриване е над 3 4. Използуват се като променли-
ви кръгови кондензатори, в схеми за автоматична донастройка на
честотата, като честотни модулатори и т. н. Произвеждат се и
блокове от няколко паралелно свързани варикапа, при което към
означението се добавя цифра, определяща броя на диодите. На-
пример 3-ВВ106 означава блок от три паралелно свързани вари-
капа от типа ВВ106.
Таблица 11.9
Данни за варикапи
1 ип Капацитет, Cd, pF Максимално об- ратно напреже- ние V Коефициент на припокриване по с« ! Качествен фактор Q при 50 МН? . (* 10 MHz *•* 1ЧН/1 Обратен ток Чаксимална мош ноет на разсей- ване, 1 .Лк {абелгжка
1 2 3 4 5 6 7 8
Съветски варикапи
Д901А 22 32 80 4 25 I 250
Д901Б 45 3 30
Д901В 28 38 80 4 25
Д901Г 45 3 30
Д901Д 34 44 80 4 25
Д901Е 45 3 30
Д902 6 12 25 2,5 .. ю
КВ101А 200 4 12* 1
КВ 102 А 14 23 45 2,5 40 90
КВ102Б 19 30
КВ 102В 25 40 .. ..
КВ102Г 19 30 100
КВ102Д 80 3,5 ..
КВ ЮЗА 18 -32 — 50 1’6 5000
КВ103Б 28 -48 .. 40 ..
КВ104А 90 120 45 100* 5 100
КВ104Б 106- 144 ..
КВ 104В 128 192
КВ104Г 95 143 80 ,, аа
КВ104Д 128 192 ..
КВ104Е 95 143 45 150**
КВ 1ОБА 400 600 90 3,8 500** 50 150
КВ105Б .. 50 3 .. ..
КВ 106 А 20 50 120 40 20 7000
КВ106Б 15 35 90 60 5000
КВ 107 А 10 40 15 20* 100 100
КВ107Б » — >. » »
218
Продължение на габл. 11.9
1 2 3 4 5 6 7 8
КВ 107В 30 65 30 20* 100 100
КВ107Г
КВ 109 А 2,3 2 8 25 4 5,5 300 0,5 5
КВ109Б 2 2,3 4,5 -6,5
КВ 109В 8 17 4 6 160
КВ109Г .. 4 ..
КВ110А 12 18 45 300 1 100
КВ НОВ 14 21
КВ 110В 17 26
КВ НОГ 12 18 150
КВ ИОД 14 21 я
КВ110Е 17 26 ..
КВ111А 26,4 39,6 30 2,1 200
КВН1Б 150
Чехословашки варикапи
КА201 15 30 20 0,69 0,74
КА202 25 50 ..
КА204 3,8—5,5 30 2,5
КА204 3,8- 4,4 Жьлт знак
КА204 4,4—4,9 .. Зелен знак
КА204 4,9—5,5 Син знак
КА213А 35- 40 32 2,4 2,7
КА213В 40- -46
КА213С 38 42
KA213D 32 -37 ..
КА213Е 43 -48
КВ105А 11,5 28 4 5
КВ 105В 4,5 6
KB105G 4 6
KB109G 26 32 30 5- 6,5
КВ205А И 28 4,3 5,3
КВ2О5В .. 5- 6
KB205G ” » 4,3- 6
Варикапи на ГДР
SAZ12 1 5 18 <10 300 f> 10 MHz
SAZ13 ,, f> 20 MHz
SAZ54 4—8 90 100 6000 f> 20 GHz
SAZ61 0,5 1 60 10 1500 f> 100 GHz
SAZ71 0,3 -0,5 30 » 1000 /> 150 GHz
Варикапи на западноевропейски производители
ВА102 20 -45 20 1,4 5 / <300 MHz
BAI02A 20 25
ВА102В 25 31 »
ВА102С 29 38
BA102D 36 45 ,, я
ВА111 46- 65 1,5 0,1
ВА138 3,8 -5,5 30 2,4 ..
ВА150 44 66 25 2 0,05
ВА243 1,8 20 2 -3 0,1
ВА241 » »
Продължение на табл. 11.9
1 2 3 4 6 6 7 8
ВВ100 8 12 1,5 0,1
ввюз 27 33 35 2,5
BB104B 37 42 30 2,65 0,02
BB104G 34 39
ВВ105А 2,3 2,8 28 4 0,1
ВВ105В 2 2,3 4,5
BB105G 1,8 -2,8 4
ВВ106 4 5,6 4,5 6 0,05
BB109G 4,3 6 » 5
ВВ1 10В 29 33 30 2,65 0,02 Блок от
BB110G 27 31 3 диода
ВВ113 230 -280 32 17,7 0,05
ВВ117 2.2 4 2о 2 5 о,1
ВВ119 20 25 15 1,3
ВВ121А 2 2,35 30 4,5 6 0,1 /<
<24
GHz
ВВ121В 2,25 -2,65 30 4,5 6 0,1 /<24 GHz
ВВ122 2,1 2,8 /< 16 GHz
ВВ139 4.3 6 .. 5 6,5 /< 14 GHz
ВВ141А 2 2 35 4 6 /<24 GHz
ВВ141В 2,25 2,65
ВВ142 2 3 /<16 GHZ
ВВ204В 3 42 2,65 0,05
BB204G 34—39
ВВ205А 2—2 5 28 4,3
ВВ205В 1.9 2,2 5
BB205G 1.8 2.8 4,3
ВВ405В 2 2,3 30 4,8—5.8 0,01
BB4O5G 1,9 2,5 4,3 6
ВВ406 4 5,1 4,5 6
ВВ809 4,5 5,6 5 6,5
BBY17 6.8 100 7,6 100 0,2
BBY18 10 7,7
BBY19 15 7,9
BBY20 22 8,2
BBY21 33
BBY22 47 8
11.8. ТУНЕЛНИ ДИОДИ
Във волт-ампернага характеристика на тунелния диод има
участък с отрицателно съпротивление, който създава условия за
работа на диода като активен двуполюсник. Намира приложение
в различии усилвателни и генераторни схеми, в преобразуватели,
детектори и като бързодействуващ превключвател в импулсни и
логически схеми.
Тунелният диод може да работи при много високи честоти
(104—10s MHz), в широк температурен обхват (до 400°С). Има
сравнително ниско ниво на шума (2 —3 dB) и голяма надеждност
в работата. Основен недостатък е малката му изходна мощност.
Таблица 11.10
Дан нн за тун ел ни диоди
Тип Номинален ток на върха 1р, mA Номинален ток на минимума" mA 1» ~ “ Отношение на 1р към / м Напрежение на върха. mV - Диференциално съ- противление (* се- рийно) , й . Капацитет. pF Индуктивност. пН Забележка
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Тунелни диоди на СССР
АИ101А 1 ±0,25 5 160 18 4
АИ101Б .. 16 2 8
АИ101В 2 + 0,3 6 5
АИ101Д .. 14 2,5 10
АИ101Е 5 + 0.5 180 8 8
АИ101И 7 4,5 13
АИ201А 10+1 10 ,, 8 8
АИ201В 5 15
АИ201Г 20 + 2 200 5 8
АИ201Е 4 6 20
АИ201Ж 50 + 5 260 2,5 15
АИ201И 10 30
АИ201К 100+ 10 330 2,2 20
АИ201Л — 10 50
АИ301А 1,6 2,4 8 180 12 1.5
АИ301Б 4,5 5,5 25
АИ301В ..
АИ301Г 9 1 1 50
АИ402Б 0,1 250 0 4
АИ402Г 8
АИ402Е 0,2 ..
АИ4О2И 0,4 10
ГИ103А 1,3 1,7 4 90 1 2,1 Две сини
ТОЧКИ
ГИ103Б » » »> 0,8 1.6 Две чер
вени точ
ки
ГИ103В о »> 0,7- 1,3 Две чер
НИ точки
Г И 103 Г 1,3—2.1 1 3,2 Две зеле
ни точки
ГИ304А 4,5—5,1 5 75 20
ГИЗО4Б 4,9—5,5
ГИ305А 9,1 — 10 85 30
ГИ305Б 9,8 —11 —
ГИ307А 1,8—2,2 7 90 20
ГИ401А 1.2 330 2,5 Червена
точка
ГИ401Б 0.8 5 Синя
точка
ГИ403А 0,1 350 8
1И104А 1,5+ 0,2 4 600 1,9
1И104Б >’ »
221
Продолжение на табл. II 10
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 И104В 1.5 4-0,2 4 600 1.1
1И104Г 1
1И104Д 0,9
1И104Е 0,8
ЗИЗО1 2 + 0,4 8 180 12
ЗИЗО1Б 5 ±0,5 8 180 25
ЗИЗО1В
ЗИЗО1Г 10± 1 50
Гунел ни диоди нс ЧССР
GEI10 10± 1 2 8 55 65 1 1,6. 50
GEI11 1 ±0,2 0,2 1 3* 7
GEI12 2 ±0,2 0,4 1 2,8* 10
GE113 3 + 0,4 0,6 — 1 24* 15
GEI14 4 + 0,4 0,8 ,, 1 2* 20
GE120 10± 1 2 1 1,6* 50
GEI2I 1 +0.2 0.2 1 3* 7
GE122 2 ±0,2 0,4 1 2,8* 10
GE123 3±0,4 0,6 1 2,4* 15
GE124 4 ±0,4 0,8 1 2* 20
GE130 10+ 1 2 1 1,6* 50
GE131 1 ±0,2 0,2 1 3* 7
GE132 2+0,2 0,4 1 2.8* 10
GE133 3±0,4 0,6 1 2,4* 15
GE134 4 ±0,4 0,8 1 2* 20
Таблица 11.11
Данни за советски магни годиоди
Тип Постоянно напреже- ние в права посока V Ток в права посока mA пр’ Магниточувствнтел- ноет Kv, Макснмално обратно напрежение t?o6p. V Честотен обхват на магнитното поле, kHz Максимален импул сен ток uur, пр ими. mA Максимална 'допусти- ма мощност Р «« max mW Забе- лежка
I 2 3 4 5 6 7 8 9
КД301А КД301Б КД301В КД301Г КД301Д КД301Е КД301Ж КД304Л 1 КД304Б 1 КД304 В 1 КД304 Г 1 КД304Д 1 КД304Е 1 КД304Ж 1 6 7,5 7,5 9 9 10,5 10,5 12 12 13,5 13,5 15 15 20 4 5 5 6 6,1 7 7,1 9 9,1 1 1 11,1- 13 13,1 15 3 п » 5 Го 15 20 10 11 15 33 40 45 100 3 10 50 40 200 100
11.9. МАГНИТОЛ ИОД И
Тези елементи използуват ефекта на Хол и под въздействие-
то на магнитно поле изменят съпротивлението си. Намират прило-
жение като датчици за магнитно поле в устройства на елек-
тронната автоматика и телемеханика, като безконтактни включ-
ватели и изключватели. Характерен параметър при тях е магни-
точувствителността К* , измервана във V/T (Волт на Тесла). В
табл. 11.11 са посочени данни за съветските магнитодиоди.
11.10. СЕЛЕНОВИ ЕЛЕМЕНТИ
Промишленото производство на селенови клетки и пакети е
все още масово у нас*, тъй като намират приложение в по-мощ-
ните токоизправители.
На табл. 11.12 са посочени данни за произвежданите у нас се-
ленови клетки и стълбове, свързани в следните токоизправителни
схеми:
Е еднофазна, еднопътна;
С еднофазна, със средня точка;
М —еднофазна, мостова (Грец);
ТЕ - трифазна, еднопътна;
ТМ — трифазна мостова;
ТС трифазна, със средна точка;
ТСД трифазна, със средна точка и дросел.
Завод за електроннопреобразувателни елементи — София.
Данните за допустимого токово натоварване са в сила при
температура на околния въздух, не по-голяма от 35°С. Макси-
мално допуетимата температура на селеновите клетки е 70°С.
Фи1. 11.3. Селенови високоволгови стьлбове (НРБ)
Селенови пакетни токоизправители (фиг. 11.1, табл 11.13).
Номиналният изправен ток е в сила за околна температура, не по-
висока от 4С|°С. При работа в условия на по-висока температура
(например 80°С) консумираният ток спада до 10% от номиналната
му стойност,
Селенови малогабаритки стълбове (фиг. 11.2, табл. 11.14). Но
миналният изправен ток е в сила за околна температура, не по-
висока от 40°С. При работа в условия на по-висока температура
(например 70°С) консумираният ток спада до 10% от номинална-
та му СТОЙН0СТ. I
Селенови високоволтови стълббве. Използуват се като токо-
изправители за телевизионни приемники, осцилоскопи и други ви-
соковолтови устройства. Произвеждат се в три разновидности:
1. Серия ЕА/В—10 — фиг. 11.3а, табл. 11.15;
2. Серия TV с твърди изводи — фиг. 11.36, табл. 11.16 (TV6.5,
TV11);
3. Серия TV с меки изводи — фиг. 11.Зе, табл. 11.16 (TV13,
TV 15, TV 18, TV20).
Данните в таблиците са валидни за околна температура, не по-
висока от 50°С.
224
Таблица 1113
Селенови пакетни токоизправители
Гип Променлиио напрежение V Постоянно напрежение, V Изправен ток, mA Капзцитивен товар, p.F Раз мери, mm
а ь с d е
М250С80 250 290±15 80 50 55 46 37 10 10
М250С120 120 60 50 40 10 10
М20С1000 20 19,8 + 1 1000 2000 46 38 40 8 10
М25С1000 25 26,5 ±1.5 ,, п
М30С1000 30 32±2 ,, »*
М20С1800 20 19,8+ 1 1800 5000 >»
М25С1800 25 2G.5 + 1,5 м » » ,, и
М30С1800 30 32±2 » ’’
15. Справочник на радиолюбителя
225
БъЛварски селенови клетки и стълбове Таблица 11.1 О t~ 1> CJ ГС ГС ГС 100 X 500 Д <Д о Й 135 105 135 105 225 175 270 210
юох 400 СО СО 72 60 СМ О Г- со 06 ОН 06 ОН 0SI 081 220 180
юох 300 27 22.5 ТГ 1.0 LQ ’ф 54 45 80 67,5 80 67,5 135 112,5 150 135
100 V 200 ОО 1-0 СО о СОСО 36 30 1/0 о> г^. 06 011
Размерь на «летките. mm ЮОХ 142 С| о сч сч с5 сч СО о СО со о о со
ЮОХ 100 . СП ас СО СО ОС <£ СЧ CN 5; ио о ю
1~ to см с - - 18 15 ОС ио Йом Й со
50 У 83 3.75 3.25 7.5 6.5 7.5 6,5 11 9.75 11 9,75 19 16,25 23 19,5
09 Х09 2.5 2,25 1 S4 с 5 4.5 7,5 6,75 7,5 6 75 12.5 11,25 15 13,5
СО Ю 1,75 1,5 й а'е 1 3.5 з У1’ 5,3 4,5 Л < 10,5 9.
> чт СО * " 0 (i‘s of 3,3 3 J СО LOIO 6.6 6 1
25 X ио LO. •— —1 а 1Л иО 1-0 2,5 2.5 СО со
06 X ос. 0,25 0,25 UO ю 0,5 0.5 0,75. 0,75 0,75 0,75 Sg‘1 S5‘I уз -'З
LHawavo ни! а вн аинажаёивн онньохэои онгвнпиор 7.5 10 12 7.5 10 12 15 20 24 сч у: ао со СЧ LQ ОО •10 13 15,5
1 ч"’,9 1Н.м. ova ши-о вя оинажаскел oniwnawodn ОН (ГЕН и ио н сч сч со 20 25 30 О ю о о ио о сч сч со 20 25 30 20 25 30 о ю о
anBsed‘iaa ен виах') U4 О 5 ТЕ тм Т С тсд
226
Таблица 1114
Малогабаритки селенови изправигели
1 ип Промечливи напрежение U н. v ф Изпрапен тик, mA Размерн, mm С
А в
В20С.500 1 20 500 17,2 19.2 8,2
В30С80-1 30 80 7 9,5 5,4
БЗОСЮО 1 30 100 10,2 12 5,3
ВЗОС. 150-520 30 150 ..
В30С300 1 30 300 13,5 16 7,3
B30C40Q-1 30 400 17,2 1 2 8,2
В60С100-506 60 100 10,2 12 7,3
В60С175 1 60 175 13.6 16 ..
В60С250-1 GO 250 17,2 19.2 8,2
ВЗОС 45-1 30 45 10.2 12 5,3
Таблица 111 5
Селенови сгълбове ЕА/В-10
Гии Примеилньё напре- жение с/ V Изрравсно напре желие, V Из и равен тик mA Дължина L. mm
Е100/40 10 100 40 10 28
Е125/50-10 125 50 10 28,5
Е150/60-10 150 Ьб 10 29 5
Е200/80-10 200 80 10 30,5
Е250/100-10 250 100 10 31
Е275/110-10 275 НО 10 31,5
Е300/120 10 300 120 10 32
Е325/130-10 39 А 130 10 32,5
Е350/140 10 350 140 10 33
Е375/150-10 375 150 10 33,5
Е400/160-10 100 160 10 34
Е450/180-10 450 180 10 35
Е500/200-10 506 200 10 36
Е600/240 10 600 240 10 38,5
Е800/320-10 800 320 10 41
Е1000/400-10 1000 400 10 46
Е1125/450-10 1125 450 10 49
Е1250/500 10 1250 500 10 52
Е1500/600-10 1500 600 10 55
Е2000/800-10 2000 800 10 68
Е2500/1000-10 2500 1000 10 76
Е3000/1200-10 3000 1200 10 90
Е4000/1600-10 4000 1600 10 110
Е5000/2000-10 5000 2000 10 130
227
Селенови стьлбове TV
Таблица 11.16
Тип Показатели TV6.5 TV II TV 13 TV 15 TVI8 TV20
Номинални. изправено напрежение, kV 6,5 11 13 15 18 20
импулсно напрежение, kV (от връх до аръх) 7,8 13,2 15.6 18 21,6 24
изправен ток, mA 0,3 0,3 0.3 0,3 0,3 0,3
Максималпи: — изправено напрежение, kV 7,5 12 14,3 16 19 21,4
- импулсно напрежение, kV 9 14,5 17,3 19,2 23 25,6
— изправен ток, mA 0,4 0,4 0.4 0,4 0,4 0,4
- околна температура, °C 55 55 55 55 55 55
— товарен капацитет, pF 3 3 3 3 3 3
— максимална дължина L, mm 55 55 68 68 72 82
11.11. ТИРИСТОРИ
Тиристорите имат четирислойна PNPN структура на силициева
основа с три PN-прехода. Сыцествуват неуправляеми тиристори
с два извода (познати като диодни тиристори или динистори),
управляеми тиристори с три извода (триодни тиристори или три-
нистори), управляеми тиристори с два управляващи електрода и
симетрични тиристори с двустранна проводимост (триаци). Пра-
говите тиристори са хибридни елементи, съдържащи управляем
тиристор и еднопреходен транзистор в един корпус
Таблица 11.17
Данни за тиристори
Тип Среден ток в отпуще- но състояние, mA/А Импулсен ток в отпу шено състояние, гл А (А.) Ток през управлява- щия електрод, mA 1 Максимално обратно напрежение, V Максимално право на- лрежение, V Максимална мощност. mW(W) 1 X е h eg ГО rt « Ф о о 2 со СЗ X Забележка
1 2 3 4 5 6 7 8 9
T7 0.25A T7-0.25 T7-0.5A T7-0.5 (7) Бългс (50) »» реки 7 100 »» п иристс 25 50 ри 25 50 (5) 25; 25 50; ”50
228
hr л S' * ~4 С сг/ Прод^чжеи^' на табл. 11 17
3 4 5 6 7 8 9
T7-1A (71 1(111 \оО 100 (“>1 50; ЮО
Т7 1
Т7 2А .. 200 50; 200
Т7-2 201' П
Т7 ЗА Т7-3 »’ 300 г.(1 50; 300
Т7-4А - 400 50, 400
Т7-4 400
Т-10 (Ю) (120) 200 600 600 20; 10
Съветски тиристори
Д235А (2) (10) 150 40 (4) 5; 35 5; 35
Д235Б — 80 » 5, 35 1»
Д235В (2) (Ю) 150 40 40 (4)
Д235Г. 80 80 10; 35
Д238Л (10) (100) 350 — 50 (20)
Д238Б .. 0 100 >»
Д2.38В м 150 »
Д238Г - .. 50 50 и
Д238Д 100 100
Ю Д238Е м 150 150 .. 40
КНЮ2А 100 (10) 15 10 5
КН102Б » 7 Дицистор
КН 102В 1 10
КН102Г 1 1
КНЮ2Д КНЮ2Ж 20
- КН102И 1 >> 50
КУЮ1А 75 (1) и 50 » 150 2; 35
КУЮ1Б 80
КУ101Г 80
КУ 101Е 150 150 .. »
КУЮ2А 50 20 50 160
КУ102Б 100 >.
КУ 102В •> 50
КУ 102 Г >7 200 150
КУ ЮЗА 1 1 40 150 150 150
КУ103Б ♦» ,»
КУ 103В 300 300
КУЮЗГ » П 250 250
КУ ЮЗЕ КУ 104 А 100 100 "б 15 200 0.29;2.5f
ЕУ104Б »» 30 п
КУЮ4В » 60 » п
КУ104Г 100 п
КУ 106 А КУЮ6Б (1) 10 50 400 20 Прагов
КУ 106В КУ106Г (10) 100 400 ..
КУ 109 А КУЮ9Б (3) (2) 50 (6)
КУ 109В »» »> г»
КУ109Г >1
229
2 3 1 -4 5 । „ 7 8 9
КУ 1 104 330 i 50 10 i 700
КУ 1106
кунов
КУ201А (2) ; ил 200 9-л (4) 1 К 35
кари 1 б 25
КУ201В - . ;>п
К У 2011 II 50
КУ201'1 1 ЮО
КУ201Е 100 >
КУ2И/К 200
КУ2011-1 200
КУ201К 300
КУ201Л no
КУ202 X 110) •5(i) 300 25 (20) 10; 150
КУ202Б 25
К У202В 5o
КУ202Г 50
КУ202Д (00
КУ202Е ! 00
КУ2О2Ж 200
КУ202И 200
КУ202К .•00 •
КУ202Л 300
КУ202М wo
РКУ202Н 400
К У203А ( ЮО) з50 50 30 3; 7
КУ203Б Ю0 100
КУ 203В 150 150
КУ2031 200 200
КУ203Д 50 50
КУ203Е - 100 100
КУ203Ж (ЮО) 350 150 150 3, 7
КУ203И 200 200
КУ204А (2) 600 50 (&) Т риак
КУ204Б 100
КУ204В 200
КУ2С8А (30) 50u 100 100 (ib) 10 150
КУ208Б 200 200
КУ208В 300 300-
КУ208Г чОО 400
K.V210A (8) (2000) (7) 600 бои
КУЭ10Б 500 500
КУ210В 400 400
КУ 215 А (2) 1000 (6) 0,25, 150
КУ215Б 800 0,3; 150
КУ21БЕ bOG 0.4; 150
КУ218Б (ibi 2000 (150/ 250
ЛКУ218И
2Н101А 20 60 7,5 o Днниггор
2Н101Б 15
2Н101В 30
2Н101Г
2Н1Л1Д 50
2HI01E •> 15
Продължение на табл, 11.17
1 ЗН101Ж «2Н101И 2У105А 2У105Б 2У1О5В 2У105Г 2У105Д 2У205А 2У205Б 2У205В 2У2О5Г 2У206А 2У2О6Б 2У206В ^2У20бГ КТ НО КТ1 19 КТ 120 КТ 12b КТ 129 KT205/2G0 КТ205/400 КТ205/600 !< T?Q6 ~о(] 2 20 (2) 350 (3) ГО / ирт (30) (12) (22) (30.) (25) (30) 1 30 150 70 гири , 10 300 Г 1 и ЧС( 750 700 750 200 400 600 200 6 35 50 30 15 .0 й. 4 Он 600 800 50 ЮО 150 200 800 750 800 200 7 15 (>) н'п 8 3 1'.’5 - 1,5 0,45; 15 0,35; 30 0.25; 30 40 2.4 1.5 2,4 _ _у Цини сти| [ рнак
КТ206/400 КТ206/600 КТ207/200 КТ207/400 КТ207/600 КТ401/50 КГ401 /100 КТ401/200 КТ401/300 КТ401/400 КТ401/500 К Г401/6,00 КТ401/700 КТ501 КТ502 КТ503 КТ504 КТ505 КТ506 КТ508/5О КТ50801 0 КТ508/200 КТ508/300 КТ508/400 КТ5.11 КГ701 КТ702 КТ703 (5) То' 8(Х) (15) (35) (Т?>) (10) 1 120) 80 ГоО 20 2000 400 600 200 400 600 50” 100 200 300 400 500 600 700 50 100 200 300 400 400 50 100 200 300 400 400 50 Н'О 200 400 600 ~ 50 100 2Q0 .300 400 500 600 700 50 100 200 390 400 400 50 100 200 •300 400 400 50 1UU 20о (20) (40) * 2. 40 Грнак
У e Ж7- KГт ft П Y 11ррдължение на /V табл. 511.7
1 2 3 4 5 6 7 8 9
К 1 /04 1 15) (120) 2000 300 300 ( (•>>
КТ 705 .. 400 400
КТ 706 .. 500 500
КТ707 600 600
КТ708 700 700
KT7I0 (3) (40) 200 50 50 (15) 2, 40
КТ711 100 100
КТ712 .. 200 200
КТ713 300 300
КТ714 400 400 Триак
КТ 728/400 (15) (85) 100 400
КТ728/600 600
э КТ728/800 800
КТ729/700 (10) (601 80 700
КТ729/800 800 Гриак
КТ729/9ОО (6) 900
КТ730/700 (40) 700
КТ730/800 800
КТ730/900 900
КТ772 200
КТ773 400
КТ774 600
КТ782 (10) (60) 200
КТ783 400
КТ 784 600
Tupucropu на ГДР
ST103/1 (3) (15) 20 100 10; 100
ST 103/2 ,, 200 —
ST 103/3 — 300
ST 103/4 yy 400 yy
ST 103/5 500
ST 103/6 600 ..
ST 108/0,5 (6) (50) 100 50 60
ST108/1 100 ..
ST 108/2 200
ST 108/3 300
ST 108/4 400
ST 108/5 500 yy
ST 168/6 600 Уу
STI 11/1 (13) (145) 100 4 ; 60
STI 11/2 200
STI 11/3 300
STI 11/4 — 400
STI 11/6 600 4; 60
STI 11/8 800
STH 1/10 1000
STI 11/12 1200
ST121/1 (23) (235) yy 100 ,y
ST121/2 >» 200
ST121/4 .. 400
ST121/6 600
ST121/8 yy »> 800
ST121/10 1000 •
ST121/12 1200
232
UK f 7. U-H* '• Продължение нг гибл. 11 17 H У .
— 1 2 3 4 5 6 7 8 9
ST103/1 6 ?aST 10/0,5- 6 - TO.8N/5OT TO.8N/100T T0.8N/200T T0.8N/300T <jTO,8N/400T ? T3N/50T T3N/IOOT T3N/200T T3N/300T T3N/400T T15N/50T H5N/100T H15N/200T T15N/300T OT15N/400T 1 и, BR101 BRX44 BRX45 BRX46 BRX47 BRX48 BRX49 BRY39 BRY56 BStBOIO6 BS1B0113 BS1B0126 BStB0133 BS1B0140 BS1B0146 BS1B0206 BStB0213 BSiB0226 BSIB0233 BSIB0240 BS1B0243 BStC311f>M BSIC314GM BT100A 300A BT100A-500R BT101-300R BT101-500R BT102-300R BT102-500R BT119 BI 120 ВГ121 ВТ 126 BT128-700R (3) (6) (1) (3) (15) JUCTOpl (2,5) (1,7) *» »> (2?5) (0.8) w и (3) (2,5) (4>) (15) (12) (22) (10) (18) 7 upu (15) (50) (15) (40) (120) на запш (3) (3,6) (40) (55) (85) (50) сгори 20 100 10 15 40 Зноеар 200 10 25 10 50 15 40 на УН 100 50 1С 2( ЗС 4( f 100 200 300 400 50 100 200 300 400 >пейск1 50 30 60 100 200 300 400 70 100 200 400 500 600 700 100 200 400 500 600 700 4С0 700 300 500 300 500 300 500 700 500 750 700 р 600 600 0 0 0 0 0 0 100 200 300 400 50 100 200 300 400 1 прои 30 60 100 200 300 400 750 550 100 50- Е К 2С 3( 4( зводиг 275 275 300 -600 -600 >0 )0 )0 )0 )0 >0 ели 80 2.4 4,5
Продължение на табл. 11.7
1 2 3 4 5 6 7 3 9 i
BT129-6OOR (10) (.50) ( Ю) 600 2.4 1
ВТ I2&-750R 750 i
ВТ 136-500 (4) (2(.) 35 500
ВТ 136-600 600 300
ВТ 137-500 (6) (55) • » 500 600 I риак ।
ВТ 137-600 600 500 1
ВТ13Я 500 (10) (90) .» 500
ВТ13В-600 600
ВТ 139-500 (15) (115) 500
ВТ 139-600 600 500
ВТ151-500Р. (7 5) (65) 15 300
BT151-650R 650 650
BT152-400R (13) (200) 32 400 400
BT152-600R 660 600
BT52-800R 800 800
срБТ153 3 В1154 (4) (30) 40 500 500
(5) (60) .. 750
ЛВТ155-800R (9,5) (90) 100 800
BTW23 (90) (2000) 150 600 1600
BTW24 (35) (800) 100
BTW30 (16) (150) 200 300 1200
BTW31 (22) (240) ..
BTW32 (37) (600) 150 600 1200
BTW33 (80) (1500) .. Триак
BTW34 (45) (400) 200 оОО 1600
BTW38 (Ю) (150) 50 600- 1200
BTW40 (20) (400) 75 400 1000
BTW41 (40) (260) ... 500 800 Триак
BTVV42 ’ ' (10) 4150) 50 600— Г200
BTW43 (15) (120) 100 .. Триак
BTW45 (16) (300) 75 400 1200
BTW47 100 800 1600
BTW48 (32) (500) 60 200 1200 200 -1200
BTW50 (40) (910) 150 100 1200 100 1200
BTW66 (16) (200) 50 200 1000 200 1000
BTW6& (25) (330) 80 ..
BTW91 (20) (320) 150 600 1600 600 -1600
BTW92 (400) 100 800 1600 800- 1600
,\BTW91 (25) (100) 400 1200
Л ВТХ18 100 (Ю) 5 100
ВТХ18 -200 200
ВТХ18 -300 300
ВТХ18 -400 400
ВТХ18 500 500
БТХ94 (25) (250) 150 400- 1200 1 риак
BTY79 (10) (150) 30 400— 1000
ETY87 (16) (140) 65 400- 800
^BTYOI ч OT1U (15) (200) (75) 40 100 -300 500 I уник
Со
234
12. ТРАНЗИСТОРИ
12.1. БЪЛГАРСКИ ТРАНЗИСТОРИ
Г а о л и u <i S2.1
Данни за Ьь/и арсин гранзисюрв
£ « ,5»
Ол rid‘«trill 1 ИЦ g 'Й. — v — 1 Cma* mA ( p Ста у , inW ( 4(-iz Нбслежка
1 2 1 5 ь 7 8
Маломощны
IT2306 Ge, Р 18 100 150 15 70 1,5 = SFT30t>
ГТ2307 25 120 4 = SFT307
ГТ2308 40- 180 7 = SFT308
SFT317* 10 100 40
SFT319* 30—80 30
SFT320* .. 80 35
SFT321* -24 250 200 30 1,3
SF Г 522* 50 1,6
SFT323* 85 2,6
SFT351* „ 150 33 1,2
SFT352* 57 1,6
SFT353* 92 2,4
Т316* - 20 10 120 > 20 0,6
Т316Н* 32 50
Т317* 20 150 40
Т319* 45
Г320* 20
Т321* Ge, N 32 150 1
Г322* 1,5
Т323* 2.2
Т354* Ge, Р 20 10 1 68
Т354Н* 32 120 60
Т357* 20 150 87
T357FP 32 120 70
Т3581 - 20 150 100
Т358Н* 32 120 85
2Т3107* Si, N 45 100 300 120 460 150 F,,< 10 OB
2Т3108* 25 120 -800
21'3109* IbO -800 Fu < 4 dB
2Г3167 45 20U 100 460 гш<юав
2Т3168 25 100 850
2Т3169 180 850 0ш<4 dB
213237* 50 300 100 460 Ful<10 dB
2Т3238* 30 100 850
2Т3239* 180 850 Fu<4 dB
2 Г3307 Si, P 50 »» 70 450 100 F,u<10 db
тиа, кече не се приизвежда
Продължение на табл 12.1
1 2 3 4 1 5 6 7 8
2ТЗЗО8 Si. Р - 39 100 300 70 -800 100 < ю ав
2Т3309 25 ПО -800 ,<
2Т3501* Si, N 20 150 25 20 200 120 вш<21 ав
2Т3502* 150 -550
2Т3511 200 20 330 ав
2Т3512 .. 150 -450
2Т3513 • 25 250 > 1000
2Т3531* 120 30 250 30 180 <>) вш<5 ав
2Т3532* 100 о
2Т3603* 20 150 10 200 300
2ТЗС04 >, 200 200 15 790
2Т3605 >> »
2Т3606 100 >» »
2Т3607
2Т3608 40 200 » Ъ
213609 250
2Т3633* 20 150
2Т3671* 30 100 200 15 160 500
2Т3672* 50 26 790 600
2Т3674* 25 150 15 470 1000
2Т3841 Si, Р 15 200 250 15- 790 300
2Т3850 - НО 100 300 30 50
2Т3851 70 »*
Средномощни
IT4124 Ge, Р 24 500 350 20- 44 0,6 =SFT124
ГТ4125 40 150 0.8 = SFT125
ГТ4130 350 20- 44 0,6 = SFT130
ГТ4131 40 150 0.8 = SFT131
ГТ4143 45 500 350 20 4 1 0,6 = T143
ГТ4144 10 "0 0.8 x=T144
ГТ4145 Ge, Р 550 20 41 0.6 = Т145
ГТ4146 40 80 0,8 =Т146
К.Т601А Si, N 100 30 250 16 40 = КТ601А
(СССР)
2Т6541 Si. Р 75 500 800 26 470 200
2Т6542 60 70
2Т6551 Si, N 75 .. 200
2Т6552 60 70
2Т6554 .. 600 700 8 71
2Т6555 ,,
21'6601* 40 300 350 10 200 300
2Т6602* 20 15- 280
2Т6631* 40 tv
2Т6632* \ . 20 ..
216821 Si, Р 60 500 600 20 470 60
2Т6822 45 35- - 400
2Т6831 60 20 470
2Т6832 -45 ,, 35 -400 ...
Мощны
ГТ7301 Ge, Р 30 (3) (30) 20 150 0.2 | =AD30t = SFT212
I ГТ7302 Rllt, .-2°C/W
40 (40) 1 1 = AD302-=SFT213
236
Продължение на табл. 12.1.
1 2 3 4 5 6 7
< = 1,5°C/W
Г Г7303 Ge, Р 60 (3) (40) 20 150 0.2 = AD303 = SFT214
Rlhi = 1,5“C/W
ГТ 7 304 80 15 150 = AD304=T250
R.,,, .^l.S'C/W
ГТ7312 40 (6) 20 80 0.25 AD312 = T238
Rlllt
ГТ7313 60 = AD313 = T239
R,!,,. l = l„5‘-C/W
ГТ7314 80 = AD314 = T240
R,l4 t = l,5°C/W
ГТ7325 100 (10) = AD315
Rtlll (-l,5cC/W
1328* »> 40 (6) (45) > 20 0,3
Т329* 60 «« ..
2Г7042 Si. N 300 (12) (120) >8 > 8 Г, = 2С(ГС
2Т7043 400 (10) .. n 1.
2Т7044 500 (8) »
2Т7055 100 (15) (117) 20 2o0 >2,5
2Т7066 80 (16) (150) 1000 Дарлингтон
2Т7066А 100 ,,
217066В 120 »
2Т7066С 140
2Т7067 80 > 1000
2Т7067А too
2Т7067В 120 II 1. n
2Т7067С 140 ..
2Т7110 60 (2) (50) z,= 150°C
2Т7111 80
2Т71 12 100
2Т7115 60 .. n
2Т7116 80 .. ft »
2Т7!17 100 -
2Т7231 25 (2) (25) 20 250 3
2Т7232 Si, Р 25 n »
2Т7233 Si. N 45 » V
2Т7234 Si, P 45 ,1 7,
2Т7235 Si, N 60 >«
2Т7236 Si, P 60 и
2Т7237 Si, N 100 и 20 120 w
2Т7238 Si P 100 .. » >>
2Т7531 Si. N 25 (4) (40) 15 rt
2Т7532 Si, P - 25 (4) (40) 15 3 tt=. 15O°C
2Т7533 Si, N 45
2Т7534 Si, P - 45
2Т7535 Si, N 60 M
2Т7536 Si, P 60 —
2Т7537 Si, N 80
2Т7538 Si, P 80 «>
2Т7631 Si, N 25 (8) (60) 20—30 n
2Т7632 Si, P -25 tt ft
2Т7633 Si, N 45
2Т7634 Si, P - 45
2Т7635 Si, N 60 » n
2Т7636 Si, P —60
237
Продължение на таб.1. 12.1
1 2 3 4 3 6 7 8
217637 Si. N 80 (8) (60) 20 30 3 6- 150“C
2Т7638 Si, Р 80 ..
2Т7875 Si N 60 in (9) - 2000 Дарли hitch.
A>„„ 'c=10=C/W
21 7876 Si, P 60
2Т7877 Si, N 80
2Т7878 Si, P 80 ..
2Т7879 Si, N 100
2Т7880 Si, P 100
2Т9135 St, N 45 (8) 40 250 60
219136 Si, P 45
219-137 Si, N 60 40 160
2 ПН 38 Si. P 60
21'9139 Si, N 100
2Г9140 Si, P 10(‘
Маркировка за h,iiE. По-старите български транзистори се мар-
кираг по h2ir чрез цветна точка върху корпуса (табл. 12.2). В по-
новиго типове вместо цветен код се при iara буквено маркиране
към типового означение (табл. 12.3) или маркиране чрез съкратено
тичово означение (табл. 12.4).
Г а б л и ц а 12.2.
Маркиране по с цветен код
i л- о a. Оранже в Жълт Зелен X X Виолетов К л
\ (ko’U \ I ИН у 1 X <u <2
‘ 1 2 3 4 5 b 7 8 9
ГТ2306 13 33 25 50 40 70
ГТ2307 60 120
ГТ2308 100 180
ГТ4124 20 33 27 44 — —
ГТ4125 40 55 45 66 54 -80 67 140 90 150
ГТ4130 20 33 27 44 —
ГТ4231 45 55 45 -66 54 80 67 1 10 90 150
ГТ4143 20 33 27 44 - — —
ГТ4144 40 55 45 - 66 54 80
ГТ4145 20 33 ‘27 44
ГТ4146 40 55 45 66 54 80
ГТ7301 20 33 27 44 36 55 45 66 54 83 67 ПО 90 150
1'1 730j
П 7303
ГТ7304 15 22
ГТ7312 20 33 27 44 36 55 45 66 54 80
238
Продължение на табл. 12.2
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 17313 ГТ7314 ГТ7315 2Т3501 2Т3502 2Т3841 20 33 20 110 15 32 27 -44 90 200 26 55 36 55 150 330 45 93 45 66 270 550 47 160 54 80 450 130 280 220 470 380 790
216551 2Т6552 27 6821 2TG822 20 ’ 45 35 75 30 ’ 125 55 115 90 160 90 ” 300 130 280 230 229 470 400
Т а б л и li а 12 3
Маркиране по h^IF с буквен код
\1 pVliu О А В Б I д ь
1 2 3 4 5 6 7 9
2Т3107 120 220 180 460 - —
2ТЗЮ8 380 800
2Т3109 ..
2Т3167 100 220 180 460
2Т3168 380 850
213169
2Т3237 100 250
2Т3238 380 850
2Т3239
2Т3307 70— 1.30 1 10 220 200 450
2Т3308 420 800
2Т3309
2Г3511 20 НО 150 330 90 200 —
2Т3512 — 270 550 > 450
2Т3604 15 32 45 93 26 -55 77 160 130 280
2Т3605
2Т3606 »
2Т3607 ,,
2Т3608
2Т3609 ..
2Т6541 26 55 77 160 130 280 220 470
2Т6542 —
2Т6554 8 22 18 35 28 71
2Т6555 —
2Т6831 20 45 30 125 90 300 230 470
2Т6832 35—75 55 115 90 160 130 280 220 -400
2Г7231 20 60 50 120 100 250 —
239
Продължение на табл. 12.3.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
2Т7232 20 60 50 120 100 250 — — —1-
2Т7233 —
2Т7234
2Т7235
217236
2Т7237
2Т7238
2T753I — 15 60
2Т7532
2Т7533
2Т7534
2Т7535
2Т7536
217537
2Т7538
2Т9135 40 100 60 160 J00 250
2Т9136
2Т9137
2Т9138
2Т9139
2Т9140
•
Таблица 12.4
Съкратено маркиране върху корпуса на български транзистори
1 ин (година на произгод- стзо) 213167В (произведен 1983 г Съкратен падиис върху кор нуса 67 ВЗ Гип |гоцина на производ- ство) 2Т3850 (1985 г.) Съкратен надпис върху кор пуса 30 5
2Т3237А 23 7А 2Т3851 (1984 г.) 31 4
2Т3309С (1984 г.) 2T35IIA (1982 г.) 79 С4 11 А2 2Т7231А (май 1985) 2Т7534В (март 1984) ’ 231А 585 534В 384
2Т3513 (1984 г.) 51 34 2Т7633 (декември 1986) 633 1286
2Т3604Г (1981 г.) 34 Г1 2Т9137С (юни 1985) 137С 685
2Т3608В (1981 г.) 38 В1
240
12.2. СЪВЕТСКИ ТРАНЗИСТОРИ
Т а б л и ц а 12.5
Данни за съветски транзистори
Означение X V СВ max W СЕ max) ’ V - -- IС max’ mA (А) РС max' mW (W) -с" fT МН г Забележка
1 2 3 4 5 6 7 Ъ
Маломощна
ГТ 108 А Ge, Р 10 50 75 20- 50 0,5
ГТ108Б 35 80 1
ГТ 108В 60 130
ГТ108Г .. 110 250
ГТ 109А 20 30 20 50
ГТ109Б 35 80
ГТ109В 60 130
ГТ109Г 110 250
Г7109Д .. » 20 70 3
ГТ109Е 50- 100 5
ГТ109И 20—80 1
ГТ115А -20 30 50 20 -80
ГТ115Б 30 20 80
ГТ115В 20 60 150
ГТ115Г 30 60 150
ГТ115Д 20 125 250
ГТ305Л 15 40 75 25 40 140
ГТ305Б 50 500 160
ГТ305В 40—360 160 Еш<6 dB
ГТ308А -20 50 150 20—75 90
ГГ308Б 50 120 120
ГТ308В ,, 80—200
ГТ309А 10 io 50 20—70
ГТ309Б 60—180 F,u<.6dB
ГТ309В 20 70 80
ГТ309Г 60 180 Еш<6 dB
ГТ309Д 20 70 40
ГТ309Е 60—180
ГТ310А - 12 20 20--70 160
ГТ310Б 60 180
ГТ310В 20—70 120
гтзюг 60—180
ГТ310Д 20—70
ГТ310Е ,, 60—180 80
ГТ311Е Ge, N 12 50 150 15 80 250
гтзнж 50—200 300
гтзпи 100-300 450
ГТ313А — 15 30 100 20—250 300
ГТ313Б Ge, Р 450
ГТ313В
ГТ32ОА и 20 150 200 20 80 80
16 Справочник на радиолюбителя
241
Ирод жение н.. таб;.. 12.5
1 2 4 г
ГТ329Б Gv 1> 20 150 । 91 0 59 — 160 120 1
ГТ320В .. 80 -250 IdK
ГТ321А - GO 2U0 160 20 60 60
ГГ321Б 40 120
ГТ321Б .. 80- 200
ГТ321Г 45 • 20 60
ГГ321Д 40 -120
пздг 80 200
ГТ322А 2d 10 50 30 100 80
ГТ322Б 50 120 ..
ГТ322В 20 120 50
ГТ323А G N 20 (1) 230 20 tO 20C
ГТ 323 Б 40 !2o
1 1323В 80 200 300
ГТ 328 4 Ge, Р 15 io 50 20 200 400
ГТ328Б 40 200 TOO
ГТ328В 10 70 >
ГТ329.А Gc. N 10 20 15 - 300 1200
ГТ329Б 1600 1
ГТ329В 900
ГТ3291" COG
ГТЗЗОД 30 400 500
ГТЗЗОЖ 1000
П 33041 .. 1G- 400 500
ГТ341А 10 10 35 15 300 1500
ГТ 341Б u. 2000
П341В 1500
1 Т346А Ge, Р 15 40 .. 10 700
1 Т346Б 550
I Г362А Ge, N 5 10 300 2250
Г Г362Б *
| ГТ376А Ge P 7 15 16 45 1500
ГТ383А Ce. N 5 15 250 2400
ГТ383Б 1500 1
ГТ383В .. 10 250 3000
КТ 104 А Si. P 30 50 150 9 36 b
КТ104Б 15 20 89 .
КТ 104В .. 49 160
КТ104Г 30 15 GO
КГ118А 15 00
КТ118Б 21 ву ем и Герен
КГ! 18В .. .4 ,1 ..
КТ 120 А 30 10 10 20 200 1
КТ 120 Б 20
КТ 1203 60 >•
КТ201А Si N 20 2d 150 20 -GO 10
КГ201Б 30 -90
KT20IB KJ
КТ 201Г 1. 71) 210
КТ201Д 30 90
КТ203А Si, P 60 in Z> 9 5
КТ203Б - 30 30 100
КТзозв 15 - 30 200
КТ301 Si N 20 29 60 20
242
Продолжение на габл. 12 5
1 2 3 4 5 6 . 7 8
К1301А Si N 30 10 150 40 120 20
КТУИБ 10 32
KT3ulB 20 20 60
КТ301Г 10 -32 30
КТ301Д 20 60 ’ »
КТ301Е 40 120
КТ301Ж 80 300
КТ306А 15 30 20 60 300
КТЗО6Б 40 120 500
КГЗО6В 20 100 300
КТ306Г 40 200 500
КТ306Д 30 150 200
КТ307А 20 15 > 20 250
КТ307Б > 40
КГ307В .. ..
КТ307Г > 80
КТ312А 20 30 225 10 150 80
КТ312Б 35 25 100 120
КТ312В 20 50 - 280
KT3I5A 100 150 20 90 250
КТ315Б 15 50 - 350
КТ315В 30 20 90
KT315I 25 50 350
КТ315Д 20 90
КТ315Е 50 350
КТ316А 10 30 20 -60 600
КТ316Б 40 120 800
КТ316В ..
ктз1бг 20 100 600
КТ316Д 60 300 800
К1325А 15 co 225 30 90
КГ325Б ,, 70 210. >,
КТ325В 160 400 1000
КТ326А Si, Р 20 50 250 20 70 400
КТ326Б 45 160
КТ337А 6 30 150 30 70 500
КТ337Б 50 75 600
КТ337В 70 120
КТ339А Si, N 40- 25 250 > 25 300
КТ339Б 25 > 15 250
КТ339В 40 > 25 450
КТ339Г > 40 250
КТ339Д > 15 ,,
КТ340А 15 50 150 100 300 300
КТ340Б 20 — > 100
КТ340В 15 > 35
КТ340Г —
КТ340Д > 40
КТ342А 30 250 100 250
КТ342Б 25 200' -500
КТ342В 10 400 1000
КТ342Г 60 50 125
КТ343А Si, P 17 150 > 30
243
Продължение на табл. 12.,-)
1 3 4 5 6 7
КГ343Б Si, Р 17 51) 150 > 50 300
КТ343В J 5 dO
КТ345А 20 200 100 > 20 350
КТ345Б 1, ^50
КТ345В > 70
КТ347А 15 50 150 30 400 500
КТ347Б 9
КТ347В 6 .. 50 400
КГ349А 20 40 200 20 80 300
КТ349Б 40 160
КТ349В 120 300
КТ350А 100 20 21'0 500
KT35IA 400s- 200 20 80 200
КГ351Б 50 200 ,,
КТ355А Si, N 15 60 225 80 300 1500
КТ356А 10 40 100 80 260 1600
КТ356Б .. 80- 320 2U00
КТ357А Si, Р 6 40 20 100 300
КТ357Б 60 300 n
КТ357В 20 20 100
КТ357Г 60 300
КТ358А Si, N 15 30 100 10 100 bl)
КТ358Б 30 25 100 120
КТ358В 15 .. 50 280
КТ362А 10 40 10 300 2400
КТ362Б ..
КТ363А Si, P 10 30 150 20 70 1200
КТЗбЗБ .. 40 120 1500
КТ367А Si, N 10 20 100 40 330
КТ368А 15 30 225 50—300 900
КТ368Б .. l.
КТ371А Si, P 10 15 100 30 -240 3000
КТ372А 15 10 50 > 10
КТ372Б ,, 2400
КТ372В .. 3000
КТ373А Si, N 30 50 150 100 -25i> 300
КТ373Б 25 200- -600 * >»
КТ373В 10 500- 1000
КТ373Г 60 50 125
КТ502А Si, P 25 300 500 40 120 5
КТ502Б 80 240
КТ502В 40 40 120
КТ502Г 80 -240
КТ502Д 60 40 120
КТ502Е 80
КТ503А Si. N 25 V
КТ620А Si, P 50 225 100
КТ620Б .. 500 30 100
КТ630А Si, N 120 (1) 800 40 120 50
КТ630Б » 80- 240
Имнулсна стейносг
244
Продължение на табл 12.5
1 2 3 4 5 б -7 8
КТ630В Si, N 150 (1) 800 40 - 120 50
ктбзог 100
КТ630Д 60 80 240
КТ630Е .. .. .. 160 480
-КТ633Б 30 200 (1.2) 20--160
КТ635Б 60 (1) 500 20- 150 200
КТ640А-2 25 60 600 3000 СВЧ
КТ640Б-2 Jf 3800
КТ640В-2 ..
КТ645А 60 300 500 20 200
КТ645Б 40 > 80
КТ646А 60 (1) (1) 40 200
КТ646Б 40 - 150
КГ3102А 50 100 300 100 250 100
КТ3102Б ** 200 -500
КТ3102В 30 п F^< 10 dE
КТ3102Г 20 400 1ООО
КТ3102Д 30 200 500 ^<4 ав
КТ3102Е 26 400 1000 -
КТ3107А Si, Р 50 70 140 200
КТ3107Б 120- 220
кгз;о7В 30 .. 70- 140
КТ3107Г 120 220
КТ3107Д ... 180 460
К13107Е 25 120 220
КТ3107''- 180 460 1 •
К1310741 50 ..
КТ3107К 30 380 800 ! »»
КТ3107Л 25 1 „
КТ3108А 60 200 50- -150 ' 250
КТ3108Б -45 ..
КТ3108В ,, ,, юо зоо 300
КТ3109А 30 50 170 15 800 СВЧ
КТ3109Б 25 •» 600
КТ3109В
КТ3126А 20 20 150 25- -150
КТ3126Б .. .. 60- -180
KT3I27A 100 25- 150 tw
КТ3127Б 15 150 800
M1I20A Ge, Р 30 300* 50- 150 2
МП20Б 80- 200 1,5
МП21В 20 100 п
МП21Г 35 20 80 1
МП21Д 30 60 -200
МП21Е -35 ... 30 -150 0,7
МП25 40 300 200 13- 25 0,2
МП25А 20 50
МП25Б 30 80 0,5
МП26 -70 13 25 02
МП26А 20 50 ..
МП26Б 30 -80 0,5
МГ135 Ge, N 15 20 150 5- -25
МП 36 А 6 45 1
МП37 6 -30
МГ137А 30 м
Нридьлжение ,ia табл. 12.5
I 2 3 4 5 b 7 8
МП37Б Ge, N 30 20 150 b -50 1
МГГ38 15 8 55 2
MI138A .. 17—100
МП39 Ge, Р 15 > 12 0,5
МП39Б 20 60
МП40 20 40 1
МГ140А 40
МП4 1 15 30 60
МП41А 50 100
МГ142 150* 200 20 35
МГ142А 30 50 ..
МП425 45 100 1
МШИ Si, N 20 20 150 10 25 U,5
МГН НА 10 10 30
МГН 11Б 20 15 45
МГН 12 10 20
МП 113 1
МИНЗА 35 105 1,2
МП 114 Si, P 60 10 - 9 0,1
МГН 15 *^0 9 45
МГН 15 15 4 15 100 0 5
П27 Ge, P - 5 b 50 29 100 1 10 dB
1127 А 20 170 1 fu,- 0 JB
Г128 .. 20 200 5
И 29 12 100 20 -50
П29А 40 100 ...
ИЗО 80 180 10
П401 10 20 100 16 300 30
Г1402 16 250 50
11103 10 !()<> 100
II403A .. 16 200 180
Г1416 -15 25 20 80 50
Г1416А 60 123 80
П416Б 90 250
П422 10 20 24 10O 60
П423 120
С редномощни *
ГТ402Д Ge, P 25 500 600 30 80 1 1
ГТ402Е
ГТ-102Ж - -40 60 150
ГТ402И .. ..
ГТГ„5А 45 (1,25) 20 -Si) 0.008 Я,,., 15 ./W
1 Г -’ПЛВ .. 50 150 .
ГТ4чЗВ -60 20 - Ou
ГТ463Г 50 159 о.ооб
ГТ403Л
1'141)31. 30 50 0,008
li403Ж -80 20—60 ..
ГТ403И 30 -50
ГТ403Ю 45 30 60
ГТ404А Ge, N 25 500 30 -80 1
I Г404Б 60- 150
ГТ404В H- 40 30 80
246
IIj од-,'жение на raqi. 12.5
2 3 4 5 1 b Г ) 7 1 — 8
ГТ 404!' Ge \ Ю 500 600 60 IV) I i Rfhj = 15°C/'V
1 Г405А С. Р 2л 30 80 Rihj = 100
1 I Ю5Б 60 150
1 г юз в 40 30 80
1 14051 60 150 1
ГГ612А Ge N 12 120 570 > 50 2000 /?.„ = 132 >. \\ i
I ГСО! А 4 100 3U 500 > 16 40
КЗ602А 120 75 850 20 80 150 R.l - 151-T/U
К.602Б V- 50
К Г 6023 89 15 80
КТ602Г ~> cHj " f
KT6i ТА 30 301 > 500 111 80 200 R-„ ^200-C/V,
КТ603Б > 60 1
кгоозв 1 10 80
ктоозг > 60
КГзО.з’и К) 20 80
КГ6СЗЕ 60 200 ., 1
КТ 604 А )(;() 200 Л! Hl 10 40 40 R,.„ -41, /W
КТ604Б •• 30 120
КТ605А All)* 100 10 10
К Г605Б 30 120
К । г'Or, А ьо 400 (2.. i 400 R -= <4-( /U
К 1 bot.b
К Г607А 4и 15J (i) 760
КТ608Л 60 400 500 20 -80-- 200 R,„, 20b / V\
1'6080 40 160
К1Ы0А 20 300 (1,5) 50 300 1000
КТбпп; 20 300 700 Rm, c= IbO^C/W
КТ611А 200 100 800 10 40 60
КТ611Б 30 120
КТ611В 181) 10 40
КТ611Г 36 120
КТ616А 20 400 3,00 40 200 R„. = 260°C/W
КТ616Б ,, > 25 ..
КТ617В 30 500 > 30 150 R,„ ^ггз'С/'Л'
КТ618А 300 100 .. 40 R;:> 1 = 200eC/W
КТ639А 45 (1,5) (1) 4(/- ПЮ 20
KT639AI 500
КТ639Б (1) 63- 160
КТ639Б1 500
КТ639В ’ (1) 20 -’250
КТ639В1 506
КТ6Ч9Г би f i) 40 100
Г63У, 1 5;jh
<Т«39Д d) 60 -160
КТ639Л 1 503
KT63SE (1) 40 100
КТ639Е1 500
I 7639/К (1) 63 160
КТ6. 9Ж1 500
КТ639И Si) . (I) It j tC'J
К .630111 500
КТ 64,4 .А 600 40 - 100 100 ' 1
КТ644Б ICO- 300 i
КТ644В 1> 40 -100
217
Продължение на габл. 12.5
1 2 3 4 L±_ 6 7 8
КТ644Г Si, N 30 1 (1.6) 600 100—300 100
П601И Ge. Р - 25 (1,5*) 500 > 20 Rthj _t.= 15°C/W
П601АИ 30 40 100
П601БИ 80- 200
П602И ,, .. 40 100 Rthf- .„=15OC/W
П602АИ —25 80—200
П605 - 45 20- 60
П605А 40 120
П606 35 300 20 60 30
П606А 40- -120
П607 -30 300 (1,5) 20 -80 60
П607А 60 -200
П608 40 120 90
П608А 80 240
П609 40 120 120
П609А 80 240
П701 Si, N 40 500 (1) 10 40 12,5 Rih]- _,=85°C/W
П701А 60 15 60
Г1701Б » 35 30 100 »’ »>
Мощни
ГТ701А Ge, P 55 (12) (50) > 10 0,05 Rih, -r=l,2cC/W
ГТ703А - 20 (3,5) (15) 30 70 0,01 Rthj _,=3°C/W
ГТ703Б 50 100
ГТ703В - 30 30 -70
ГТ703Г 50—100
ГТ703Д - 40 ,, 20—45
ГТ806А —75 (15) (30) 10- 100 10 Rih] _c = 2°C/W
ГТ806Б - 100
ГТ806В 120
ГТ806Г 50
ГТ806Д 140 ..
ГТ810А 200 (10 (15) > 15 15 Rih]- c=2,5°C/W
ГТ905А 75 (3) (1,2) 35 100 20 Rthj- _c = 9°C/-W
ГТ905Б -60
КТ704А Si, N 200 (2,5) (15) 10 100 3
КТ704Б
КТ704В > 10
КТ801А 80 (2) (5) 13 50 10 Rthj — c = 20°C/W
КТ801Б 60 .. 1 20 100
КТ802А 150 (5) (50) 15—35 Rthj- f=2,5°C/W
КГ803А 60 (10) (60) 10- -70 Rthj — i = 1,66°C/W
КГ805А (160) (5) (30) > 15 Rthj — c = 3,3°C/M
КТ805Б (135) »
КТ807А 100 500 (10) 15 -45
КТ807Б 30 -100
КТ 808А 120 (ib) (50) 10 50 7 Rthj .,=2°C/W
КТ808АМ 130 (60) 20 125 18
КТ808БМ 100 ..
КТ808ВМ 80 .. ..
КТ808ГМ 70 .. ..
КТ809А 400 (3) (40) 15- 100 5,5
КТ814Л Si. P 25 (1,5) (10) > 40 3
248
Продължение на табл. 12.5
1 2 3 4 5 6 7 8
КТ814Б Si. Р —40 (1,5) (10) >40 3
КТ814В 60 .. уУ
КТ814Г 80
К.Т815А Si, N 25 yy УУ
КТ815Б ,, 40 ,,
КТ815В 60 yf
КТ815Г 80 > 30
КТ816А Si. Р 25 (3) (20) > 20
КТ816Б » 40
КТ816В 60
КТ816Г 80 > 15
КТ817А Si. N 25 > 20 Hthj 1 = b‘Jc7W
КТ817Б 40
К1817В .. 60
КТ817Г 80 > 15
КТ818А Si, P 40 (ib) (60) > 15
КТ818Б 50 > 20
КТ818В 70 > 15
КТ818Г 90 .. > 12
КТ818АМ 40 (15) (100) > 15
КТ818БМ 50 .. > 20
КТ818ВМ - 70 (15) (100) > 15 3
КТ818ГМ 90 > 12
КТ819А Si, N 40 (10) (60) > 15
КТ819Б 50 > 20
КТ819В 70 > 15
КТ819Г ,, 100 > 12
КТ819АМ 40 (15) (100) > 15 yy
КТ819БМ 50 > 20
К.Т819ВМ 70 15
КТ818ГМ 100 » 12
КТ835А 30 (3) (25) •>,5
КТ835Б 45 > 10
КТ902А 65 (5) (30) > 15 10 p„„ ,^3,3'C/W
КТ903А 60 (3) 15 70 30
КТ9ОЗБ 40- 180 yy
КТ904А 800 (5) 0,35 R, , <.= 16 (./W
КТ904Б yy
КТ907А » (1) (13,5) 350 R,l:, t = 7,5°C/W
КТ907Б 300
КТ 908А 190 (ib) (50) 8 60 30 R,hl ,=2'-C/W
КТ90 Б 60 .. » yy
КТ909А (2) (27) - 3,5 350
КТ909Б (4) (54) > 5 500
КТ 909В (2) (27) Z> 3 300
КТ909Г (4) (54) > 4,5 450
KT9IIA 55 400 (3) > 2,5 1000 f = 33cC/W
КТ911Б > 2 800
КТ911В 40 > 2,5 1000 yy
КТ911Г z> 2 800 yy
КТ919А >» 45 700 (10) 1500 Rlhl_c=\2^C/W
КТ919Б 350 (5)
R,y, t = 25°C/W
KT9I9B » 200 (3> R,,,, < = 40°C/W
249
I Ipoj'ьлжеЧ'К , ! 2.5
? 2 з 4 5 6 7
КТ940А Si. N 300 (1,2) 100 25 9G
К.Т940Б 250
КТ940В 160
КТ96ЭА 31'0 1бо (5) 50 60 /?? _ . vV
КТ972.А 60 (4) («) 750
КТ972Б
КТ973А 5i. Р 60 200
КТ973Б 45
П25П15 Ge Р 65 (121 (45. . 10 UJ К, - '
11210Б 45
11213 (5) (10) 20 50 15 Ас, -3.5 < л
Г121.3А - 20 /? < ' - / V»
112136 > 40
П214 60 20 60
Г1214А 50 1„50
Г1214Б 20 150 К, U
f 1214В > 20 6',. - . I V.
П214Г .. .. 0,1
П215 80 .. .. 29 1 .1 • 0 15
П216Б 35 |,7,5) (24) 10 0,1
112163 >• 30
П216Г Ч- ... г
1121 БД 15 л!)
П217В 1> 40
П217Г
11.4)2 >} 506 (10) > 10 С,2 А> ^liTC/U
ПЗОЗ 60 > 6 fl 1
ПЗОЗА ъ ..
П304 80 5 0,05 R, r^10°C/'.V
11306 - 60 400 7 30
П306А 80 .. 5 50
12.3. ЧЕХОСЛОВАШКИ ТРАНЗИС1ОРИ
Г а б л и ц a 12.6
Дании за чехословашки традзистори
V f р _ b г\-Ь________________и
1 1 2 ! 3 4 I 5 I 6 • 1 3
КС 147 Si, N | 45 101 20С'
КС 148 1 20 ..
'КС149 1 ”
КС 307 1 45 4 300
КС558 1 20
1КС509
IKC510 45 450
КС809 [КС810 i . 26 5и0
150 125 500 900 151
240 -900 - 1dE
125 500
125 240 -900 900 4 ёБ
56 5 J0 Двои».а ь
ЮО кор-пу. 1
5 ~C Проя'влХ'.ени* на табл 12 6
— 1 2 3 4 5 6 7 8
K< fell Si, N 45 20 500 16—50 Двойка в общ
K( Z58 100 450 100 -500 кор n
KCZ59 50 500 -
KF 124 30 30 220 67 220 350
KF 125 37 125 230
KI 173 40 25 200 > 38 550
KF272 Si, P 40 20 150 > 40 900
KF524 Si, N 175 67 220 350
KF525 .. » 37 125 300
KS500 25 200 300 >20 > 20C
KSY21 40 500 (1.2) 30 120 30C
KSY62A 25 2UO 350 20 (>( ; 20C
KSY62B .. 30 300
KSY63 40 .. 30 120 306
KSY71 3bO 40 120 > 50(1
KSY72 ,, 700 40 -250 > 450
KS781 .. 200 40 500
KSY82 Si, P - 12 100 » 35 i 35 > 250
С редн илуо щн ’Л
GC5I0 Ge, P 32 (I) 200 60- 175 1
GC51CK 300
GC51I — 200 iOO 590 a
GC5IIK 300
GC512 200 > 25 0,55
GC512K 300 «
GC520 Ge, N 32 200 60 175 1
GC520K 32 300
GC521 25 200 1IX) 5iX)
GC521K 300
GC522 20 200
I GC522K 300
KF503 Si, N 100 50 700 100 • 150
KF504 160 ..
KF506 75 500 800 35- 125 > 60
KF507 40 >35 >50
KF508 75 ббо 90—300 > 70
KF517 Si, P —40 >35 « R:h. =250JC/W
KF5I7A n 35 120
KF517B /1 300
KF621 S. N К 4GG <3,5,
FF02Z ЭЭ i5) .10,1
KF630A KF 630B 36 r-G
KF630C KF630I 240
KF630 30 .. 146 Нодбрана двоила
KFYI6 Si. P 60 500 800 35 125 50 ,. = 250°C/W
KFYI8 90 300 R,h, ,=250uC/U'
KFY34 Si, N 75 35 125 66
KFY46 90 300 70
KFWI6A 40 150 (1,5) 1500 Аи<6<1В
KFW17A 1000
Продължение на табл, 12.6
1 2 3 4 5 6 1 7
Moi ц ни
KD501 Si, N 40 (20) (150) > 40 2
KD502 уу 60 - уу я
KD503 80 я 1
KD602 I 1 10) (8) (35) 15 50 0,5
KD605 40 (10) (70) > 30 2
KD606 60
KD607 80 »
KD616 Si. Р 60
KD617 80 ,у
KU601 Si. N 60 (3) (10) 20 10
KU602 120 я п
KU605 200 (10) (50) :> 10 3
KU606 120 (8) I
KU607 210 (10) (70)
KU608 250 .. уу J
KU611 60 (3) (10) 20 10
KU6I2 120 ,, я «
KCY12 210 (1b) (70) > 12 3
ОС 26 Ge, Р 32 (3,5) (12,5) 20 75 0,15 р, =1,2“C/W
4 ОС 27 60 180 R.„ - 1,2-C/W
ОСЗО .. (1.4) (4) 17 100 .. R„„ t = 7,5cC,'W
2NU72 24 (1,5) > 10 0,1
2NU73 Уу (3.5) (12,5) ,, 0,15 Af.,„ -1,5’'C/W
2NU74 -50 (15) (50) 20 60 A?,,,, , = I,2°C (V
3NU72 Ge, Р 32 (1,5) (4') > 10 0,’ , =7,5°<J/W
3,41)73 .. (3,5) (12,5) 0.15 R 1(5°C/W
3NU74 50 (15) (50) 50 130 R,: , = 1,2°C/W
4NU72 48 (1,5) (4) > 10 0,1 A',,.., , = 7,5°C/W
4NU73 (3,5) (12.5) 0,(5 /?„ ^1,5CC/W
4NU74 60 (15) (50) 20 60 A,t, , = I.2UC./W
5NU72 я (1,5) (4) 10 0.1 R,„ =7,5°C/W
5NU73 (3,5) (12,5 .. 0,15 -1,5"C/W R„4 .= 1,2°C/W
5NU74 .. (15) (50) 50 130 ..
6NU73 70 (3,5) (12,5) > 10 R„„ l=\,5°c/W
6NU74 90 (15) (50) 20 60 Rllu ,= 1.2“C/W
7NU73 80 (3,5) (12,5) > 10 Rltll ,=4.5 C/W
7NU74 -90 (15) (50) 50 130 R„„- , = 1,2 C/W
252
12.4. ТРАНЗИСТОРИ НА ГДР
Таблица 127
Данни за транзистори иа ГДР
1 2 3 5 6 7 8
Маломощны
GF145 Ge, Р 20 10 60 > 10 600 Fm<9dB
GF147 .. 650 Рш<6 0В
SC206* Si. N 20 100 200 28 1120 > 300
SC207* 18 1120 Гш<8 0В
SC236 30 56 560 > 170
SC237 50 ff
SC238 30 56- 1120 n
SC239 — 112 1120 F,<4 JB
SC239S J) ,,
SFI31* 20 50 300 18 1120 > 200
SF132* 40
SF136 20 200 > 300
SF137 40
SF215* 20 100 200 28 560 > 100
SF216* 40 100 200 28 560 > 100
SF225 25 > 40 500 F„,<5dB
SF235 > 28 430 Fm<4dB
SF240 160 30- 150 450 Fm==3dB
SF245 200 > 38 800
SS106 25 200 390 18 -560
SS108 40
SSI09 20 18 280
SS200 70 30 150 > 32
SS201 100 ,, ..
SS2O2 120 —
SS216 20 100 200 18 280 350
SS218 ,, я
SS219 » я 0 »
Средномощни
BSY34 Si, N 60 600 (2,6) > 25 > 250
SF121* 20 100 600 18- 1120 > 60 F„ = 5.5dB
SF122* 33
SF123* 66 ,,
SF126 33 500 Гш = 4,5 dB
SF127 66 M
SF128 100 .. ..
SF129 120 18 360 ..
SF150* 160 50 680 28- 140 > 80
SF357 .. 100 (6) > 25 60
SF358 250 n
SF359 300 ,,
SSY20 60 600 700 8 140 P„„-_c = 40cC/W
Мощ HU
GD160 Ge, P 1 20 (3) (5,3) 18 90 I 0,18
GDI 70 1 " I 33 1 „
* Вече не се произвеждат
\ 253
Продължение на табл. 12.7
1 2 3 4 5 6 7 8
GD'75 Ge P 50 (3) (5,3) 18 -90 0,18
GD180 66
GD240 30 (10 18- ! 19 0,25
GD24i -40 ,,
GD242 50
GD2A3 65 18 90 .. •
GD244 75
GDI 68 Si, N 300 (12,5) > 10
Sil! 61 (2,5) (10) > 2 4 Rlf4 c=2,5°C/W
SLJ16Z ’’ > 5
Г а б л и ц 12.8
Маркировка по ft2|£ с буквен код
Трупа Тип A c D £ F
SC236. SC237 SC238. SC239 ST 126, SF127 SF128 SF129 si 13b SF137 18 oo 18 35 28 71 28 71 56 140 56 149 56 140 112 280 112 280 112 280 224 560 224 560 224 560 450 1120 450 1120 450 1120
12.5. ТРАНЗИСТОРА НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Та б । и ца 12.9
Дании за западноевропейски транзисторы
О;начение I ИН СИгг.ьу V rnAi A) p Стах, itjW(W) h2lE MHz Забележка
1 2 3 4 5 6 7 8
AC 107 Ge. P 15 10 50 35 160 20
AC 109 20 50 60 > 75 1,7
AC 116 .. 30 100 225 55- 140
AC 117 32 (1) 260 40 150
AC 125* 200 163 75- 175 1,7 F,-4 dB
AC 126* 125- 350 2,3
AC 127 Ge, N 32 500 340 90 2,5
AC127K 500
AC 128* Ge, P 32 (i) 300 50 250 1,5
AC128K (1)
AC 132 200 500 115 2 Аш = 4 dB
AC 141 Ge, N 32 (1,2) 200 40 160 3
AC 172 10 > 45 2,5
\C180 Ge, P 32 (1,5) 300 50 250 4
\II8I Ge, N 32 1
Ac 182 Ge, P 32 150 200 .. 4
2,54
Продьлжение на табл. 12.9
4 О ё
[ЛГК)2 Си Р 25 10 50 > 20 180
А1 106 60 50 220
1 АПО1' 17 '3 100 200
АН 14 20 10 >( ,50 75
Л1-1 15 уу
АП 16 .. у
AF117 10 у.
\Г11b 70 30 200 180 1 5
АН 21 25 10 70 75 270
АГ 124 2н Ь«‘ 150 75
1 AF12.C
АН 25
AF 127 уу
АГ 139- -о 559
AF178 25 10 75 23 180
AFI79 110 200
AF200й 145 86 5
AF201 ' .. уу ..
A F2.39 20 60 30 650
AF239S • 780
AF279* .. •> 4 л .<, = .5 ОВ
AF279S 820 F, =4,5 ев
Ar2b"‘ - 550 Аы-зав
AF361 -15 > 10 800
AF3C9 550
AF379- 20 100 >25 1250
AFY11 30 70 600 60 309
•-SY26 300 150 ; о 80 4
। ASV27 25 50- 150 6
'ASY28 Gt 1\ 30 30 80 4
[ASY23 25 50—150 20
[ASY73 ,, 400 400 >20 4
ASY74 140 . 35 г
1ASY75 л Уу > 50
ASY76 Ge. Р 40 500 506 25 130 9,9
ASY77 -60 .. »»
ASY«0 40 60 165
ВС107* S< N 50 100 300 125 500 300 F - 2 0 В
ВС iOS' 30 125 906 F — 2 dB ш
ВС 109' .. 240 900 Уу 7ц. — 1,2 dB
ВО 13 50 200 200 400 60
ВС 115 200 300 100 400 100
ВО 18 45 100 уу 40 160 200
ВО 19 60 (1) 800 40 120 40
ВО 25 30 too 300 30 60
ВО 26 51. В 30 30 120 200
ВС 130 S? \ 16'' 140 125 900 2о0
ВС 145 120 300 30 90 40
ВС 146 20 50 50 80 550 1а0
ВС 147 50 100 300 125 550 300 ЙШ=2(1В
ВС 148 30 125 900 ..
ВС 149 X 240 -900 Fw= 1,2 0В
ВС 157 Si Р -50 75 2(50 150 F =2dB
ВС <58 30 »• - 75—500 F..=2 dB
* Произвеждат се и .УР
ЛИЧ ИА X
библиотека)
< Тодор И«яе«чеВ )
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 4 5 ъ 7 8
ВС 159 Si, Р 25 100 300 125 500 150 1 dB
ВС 174 А Si, N (64) yy 125 260 ..
ВС174В y, 240 500 у.
ВС177* Si, Р 50 75 -260 уу 7„, = 2<1В
ВС 178* 30 75 500 уу у.
ВС 179* BCI8I - -25 ( -25) 50 ’’ 125 500 >60 Лш=1 <1В
ВС 182* Si, N 60 200 125 500
ВС 183* 45 125 900 у.
ВС 184* .. 240 900 Уу
ВС190А (64) • II1 » 125 ., 260 у.
ВС 190В 240 500 Уу
ВС200 Si, P 20 50 50 50 400 90 /„=20 В
ВС212* 60 200 300 40 120 200 7Ш = 2,5 0В
ВС213* 45 40 140
ВС214’ 100 140 Уу 7Ш= 1,5 0В
ВС237* Si, N 50 100 125 500 300 РШ = 2ОВ
ВС238* 30 125 900
ВС239* 240 9(H) А,„= 1.2 dB
ВС250* Si, P 20 80 600 180
ВС307* 50 125 t>00 200
ВСЗО8* 30 125 900 УУ
ВС309* 25 240 900 у,
ВСЗ17 Si, N (45) 310 110 450 100
ВС318 (30) НО 800 у.
ВСЗ 19 (20) 200 800 . = 170
ВС327* Si, P 50 800 500 100 600 Уу °C/W
ВС328* 30 .. У. УУ
ВС337* Si. N 50 200
ВС338* 30 ’’ RIlt,-c= 170 CC/\V
ВС407 50 100 300 125 500 300
ВС408 30 125 900
ВС409 240 900
ВС413* 45 yy 180 800 250 Рш = 2,5 0В
BC4I4* 50 180 - 460
BC4I5* Si, P 45 yy 180 - 800 200 Аш = 2 0В
ВС416* 50 180-460 >у
ВС417 — yy 75-260 150
ВС418 30 .. 75—500
BC4I9 -25 yy 125—500
ВС546 Si, N 80 500 НО- 450 300 Аш = 2 0В
ВС547 50 ,, yy НО 800 уу уу
ВС548 30 yy .. у.
ВС549 ,, —У 200 800 Аш = 1,4 dB
ВС550 50 yy у уу уу
ВС556 Si, P 80 75 250 150 A,u = 2dB
ВС557 -50 n ,, 75 475 »
ВС558 -30 .. и УУ
ВС559 125 475 150 Аш = 1 ОВ
ВС560 50 уу Уу
BCW90A Si, N (40) 150 610 100 200 100
BCW90B yy yy 150 300 120
BCW90C ’» yy >» Т» 200 400 13э
256
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
BCW91A Si. N (60) 150 610 100 200 100
BCW91B 150—300 120
BCW94A (40) 50 500 100 -200 70
BCW94B .V 150 300 80
BCW94C 200 400 90
BCW95A — (60) 100 200 70
BCW95B 150 300 80
BCY56 45 100 300 100 -450 85 АШ = 1,5СВ
BCY57 25 200 800 100 у»
BCY58* 32 200 (i) 120 630 280 АШ=2 3В
BCY59* 45 .. .y >y
BCY69 (20) 1300 600 900 150
BCY70 Si, Р 50 200 350 •> 100 250
BCY7I 45 .. ,, 100- 400 АШ = 2<1В
BCY72 30 > 100 у
BCY78* 32 (I) 125 700 180
BCY79* 45 ' .. 125 500
BF115 Si, N 50 30 140 45 165 230
BF167 40 25 130 •> 26 '350
BF173 260 > 38 550
BF177* 100 50 600 > 20 120 Kikf 45.
“C/W
BFI78* 160 (1,7) •»
BF179 250 ..
BF180* 30 20 150 > 13 > 675
BF181 * .. yy yy 600
EF181* 25 15 150 > 10 650
BF183* 20 yy 800 >y
BF184 30 20 145 75 750 300
BF185 .. ,, 34 140 220
BF186 190 50 875 > 20 120
BF194 30 30 165 115 260
BF195 .. 67 200
BI 196 40 25 250 > 27 400 ^, = 3dB
BF197 >37 550,
BF198* > 27 400 Fu = 3dB
BF199* >37 550
BF200* 30 20 150 > 15 650 Fu = 2,7dB
BF212 (20) 200 yy
BF213 150 >20 600
BF224* 45 50 250 >30 850
BF225* 50 ,, ,y 450
BF233 30 30 300 >20 600
BF240* 40 25 250 67—220 430
BF24I* ,, 35—125 400
BF253 (30) 300 40—350
BF254 67—225 300
BF255 36- 125 250
BF257* 160 100 750 >25 110 R<h, < = 30
°c/w
BF258* 250 yy yy » )y
BF259* 300 yy »
BF271 (30) 250 >30 900
.BF272* Si. P 40 20 170 >25 850
17 Справочник на радиолюбителя
257
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
BF297 Si, N (160) 265 >30 95
BF298 (250) ,y
BF299 (300) .. У) yy
BF316A* Si, Р —40 20 170 600
BF324 -30 25 250 > 25 450
BF336 Si, N 180 100 (3) 60 130 гш=зав
BF337 200
BF338 225
BF362 20 20 120 > 12 800
BF363 620
BF391 (200) 600 > 40 50
BF392 (250) ,,
BF393 (300) ..
BF450 Si. P 40 25 250 > 62 325 Fu = 2dB
В 1'151 > 30
BF457 Si, N 160 100 (6) >26
BF458 250
BF459 300
BF469 250 30 (1,8) >50
BF470 Si, P 250
BF479 ( 25) 160 >20 1800
BF480 Si, N 15 20 140 > 10 1600 Fu = 3,5dB
BF494 20 30 300 110 260
BF495 67 200
BF502S (30) * 500 >40 700
BF506 Si, P ( - 35) 250 > 40 400
BF509 « ( -35) 250 > 70 700
BF516* 40 20 170 >25 850 Fu = 3,5dB
BF679 (-35) >20
BF680 650
BF936 —20 25 250 350
BF939 —25 20 160 675
BF967 - 30 950
BF969 ( 40) .. >25 850
BF979 - 20 >20 1500 Fw = 5dB
BFQ22 Si, N b 30 500 Гш=1.9 dB
BFQ23 Si, P - 5 .. Аш = 2,4 dB
BFQ24 .. .. »»
BFQ32 10 50 Fm = 3,75dB
BF034 Si, N 15 120 F,=8dB
BFR38 Si, P (-35) 200 >25 850 Гш=3,5 dB
BFR39 Si, N (80) 800 >50 100
BFR4O yy (60) yy >75 yy
BFR41 (50) > 100
BFR53 5 30 180 > 25 2000 f^SdB
BFR63 20 70 (3,5) 1000
BFR64 ,, 1200
BFR65 200 (5) >25
BFR79 Si, P (-80) 800 > 50 100
BFR80 (-60) > 75
BFR81 (-50) > 100 yy
BFR90 Si, N (15) 14 180 >25 5000 Ful = 2,4dB
BFR91 (12) 30 ... Ли=1.9 dB
BFR92 15 25
BFR93 n 12 35 » >»
258
Продължение на табл, 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
BI R94 Si. N 20 90 200
BFR95 18 80 11
BFR96 (15) 50 180 >50 5000 A, ,=3,3 c!B
BIR99 Si, Р ( 25) 225 > 25 2300 Аш = 4 0В
BFS18 Si. N (20) 30 200 35- 125 200
BFS19 65—225 260
BFS20 25 >40 450
BFT24 5 2,5 30 >20 2300
BFT44 Si, P 300 300 (5) 50 150 70
BFT45 250 250 .. II
BFT50 Si, N (22) 200 20 150 2000
BFWI6A (25) •70 (1.5) > 25 1200
BFW17A 5. 1100
BFW30 (10) 30 250 15 1600
BFW45 (130) 50 (2,5) .20 120 120
BFW92 (10) 10 190 20 150 1600
BFW93 30 >25 1700
BFX62 (20) 130 > 20 675
BFX89 (15) 200 20 150 1000
BFY90 25- 150 1300
BSW21 Si. P ( — 25) 300 75—225 150
BSW2IA Si, P (-50) 300 75 225 150
BSW22 (-25) 180 540 11
BSW22A ( 50) 55 ,J
BSW4IA Si, N (25) 300 (1) > 15 250
BSXI9* 40 200 360 20 -60 400
BSX2O* 55 40 120 »
BSX21 (80) 100 300 > 20
BSX24 (32) 55 > 35 200
BSX51 (25) 50 55 75- 225 150
BSX52 180 540 11
BSY79 (120) 300 >30 100
2N705 Si. P - 15 50 >25 200
2N706A Si, N 25 ,5 20 50 11
2N708 40 200 360 30 120 300
2N743 20 300 20 60 280
2N744 .. 40 120
2N753 (15) 50 ,5 >1 200
2N914 500 360 30—120 300
2N917 50 300 20 -200 500
2М918 30 200 > 20 600
2N929 45 30 300 100 350 80 F,, <2 2,5 0 В
2N930 55 150—600 I, F ;2 OB
2N1302 25 200 150 > 20
2NI303 Si, P 30 > 20
2N1304 Si, N 25 40—200
2N1305 Si, P —30 ..
2N1306 Si, N 25 60 300
2N1307 Si. P —30 u
2N1308 Si, N 25 55 >80
2N1309 Si, P -30
2N2221* Si, N 60 800 500 40-120 250 /<’„„-.,= 84
CC/W
2N2221A* 75 11
2N2222* »» 60 100—300 »
259
Продължение на табл. I2.S
1 2 3 4 5 б 7 8
2N2222A* Si, N 75 800 500 100—300 300
2N2243 (80) 150 800 40 120 50
2N2243A yy = 480
2N2368* 40 200 360 20—60 400 'C/W
2N2369* 40—120 500
2N2369A*
2N2483 60 50 60
2N2484 100—500 80
2N2894* Si, P 12 200 40—150 400 P»„_c = 480
°C/W
2N2894A .. 40 120
2N2923 Si, N 25 100 250 90—180 200
2N2924 yy 150—300
2N2925 235—470
2N2926 yy 18 200 35—470
2N3137 (20) 600 20-120 500
2N3309 (30) О 5—100 400
2N3391 25 100 350 250—500
2N3392 Si, N 25 100 350 250—500
2N3414 (25) 50 200 75—225 160
2N3415 .. 180-540
2N3416 (50) 75 225
2N3417 n 180—540
2N3570 (15) 20—150 1500 ^ = 7 68
2N3571 » 20—200 1200 7u=4dB
2N3t>72 .. 20—300 1000 РШ=6 6В
2N3702 Si, P ( 25) 200 300 60 -300 100
2N3703 (-30) .. » 30—150 ..
2N 3704 Si, N (30) 800 360 100—300
2N3708 30 250 45—660 80
2N3709 .. 45 165
2N3710 90 330
2N3711 .. w 180—660 ,,
2N3903 (40) 10 310 50 — 150 250
2N 3904 ,, 100 —300 300
2N3905 Si, P (-40) 50 350 50 -150 200
2N3906 100 300 250
2N4033 (-86) 500 500 • >70 500
2N4058 (-30) 10 360 100—400
2N4059 » yy 45—660
2N4060 y, 45 165
2N4061 90—330
2N4062 180—660
2N4124 Si, N (25) 200 310 120—360 250
2N4I25 Si, P ( -30) 50 350 50—150 200
2N4126 (-25) 120—360 250
2N4957 ( -30) 200 >20 1600
2N4958 yy yy 1500
2N4959 ,, » yy yy
2N5179 Si, N (12) yy 25—250 1400
2N5365 Si, P ( -40) 300 360 40 -120 250
2N5366 100—300
2N5447 (-25) 50 60—300» 100
2N5448 (-30) — ,, 30—150 ,,
2N5449 Si, N (30) 100 yy 100—300
2Nb4s0 » » 50-150 »
260
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 3 5 6 7 8
2N545I Si, N (20) 100 360 30 —600 100
2 N5550 (140) 50 350 60- 250 300
2 N 5551 (160) .. .. 80 —250 125
°C/W
2N5769 40 200 625 40- 120 500
Средномощни
ACI27K Ge, N 32 500 500 90 2,5
ЛС128К* Ge, P - 32 (1) (I) 50 -250 1,5
АС141К Ge, N 32 (1.2) 800 40 160 2
АС142К Ge. P - 32 -
АС 153 18 (2) (1) 50 250 1,5
АС 162 24 200 900 >90
АС 163 > 120
АС175К Ge, N 18 (1) (1) > 150
АС176К* 32 50 250 1,5
АС 187* 25 100-500 3
АС187К* .. 1, w 1,5
АС 188 Ge. P 25 3
АС188К* .. 1,5
ВС140 Si, N 80 750 40 2b0 50
ВС141 100 ,,
ВС142 80 800 20-80 85
ВС 143 Si, P ^-60 20—40 200
ВС 160 (-40) 650 40—250 bO
ВС161 ( 60)
ВСЗОО* Si, N 120 (6) 40—240 120 К», r—25
°C/W
BC30I* 90 n n
ВС302* 60 „ « n
ВС 303* Si, P - 85 75 »
ВС304* 60 f'f
ВСЗ13 ( -40) (1) 800 40 250 300
ВСЗ1 ЗА ( 60)
ВС368 Si, N 25 (1) 85 375 60
ВС369 Si, P -25 «
ВС635 Si, N 45 40 250 130
ВС636 Si, P -45 (1) (1) 40—250 50
ВС637 Si, N 60 40—160 130
ВС638 Si, P - 60 50
ВС639 Si, N 100 130
ВС640 Si, P - 100 .. 50
ВСХ21 Si, N 45 (3.5) > 2000 350
BDI15 245 150 (6) 22—60 145
BF109 135 50 (1.2) >20 80
BF110 160 40 (2,5) >30 150
BF1I1 200 80 (3) > 20 120
BF118 250 100 (5) >25 110
BF415 (250) (6) > 30 70
BF417 (300)
BF422 (250) 600 >50 60
BF457 (160) (10) >25 90
BF458 (250)
BF459 n (300) » » »
261
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
BF469 Si. N (250) (1,8) >50 60
BF471 (300)
BFS92 Si. Р 60 (1) (5) >30 70
BFS93 > 70
BFS94 - 40 >40
BFS95 35 > 70
BFT47 Si. N (160) (5) >25 110
BFT48 (250)
BFT49 (300)
BFT72 (250) (lb) 90
BF Г73 (300)
BFX34 (60) (2) 870 40 150
BFX89 » (10) (8) 200 20 150 1200
BFY33* 50 5u0 (2.6) > 40 100 Rtr} c —60
"C/W
BFY34* 75 40 120
BFY46 - 100- 300 120
BFY50 (35) di (5) > 112 140
BFY51 (30) > 123 160
BFY52 — (20) > 142 185
BFY55 (3a) (4) 40 120 60
BFY56A (55) 800
BFY90 (10) 14 2()0 26 150 1400
BSR50 (45) (2) 800 > 2000
BSR51 (60)
BSS38 (100) 100 oOO >20
BSS40 (40) (1) 360 > 25
BSS41 « (30) .. Ы.
BSS50 (45) 800
BSS51 (60) > 2000
BSS52 (80)
BSS60 Si. P ( 15) 100
BSS6I ( 60)
BSS68 ( 100) 500 >30
BSV15 ( 40) (1) 800 40 250
BSV16 ( 60)
BSV17 ( 80) ..
BSV64 Si N (60) (2) (5) >40
(V ”66 (100) (1) 800 > 30
B3W67 (120) .. ..
Г ; W 68 (150)
В5Х32* 65 60- 150 30 R:i,i ,=210
• °c /w
> 15 (40) (5) 40 250
BSX (60)
В 3.V 4 7 (80/
BSX59 (45) 800 30—90
BSX60 (30) yy
BSX61 (45) ,,
BSY51 (25) 150 40-120 100
RSY52 100 300 130
B3Y53 .. (30) 40 120 100
BSY54 100 300 145
B3V55 (80) 40 120 100
BSY56 7» 100 -300 145
262
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
11SY82 Si, N (18) 150 900 100 300 120
2N1613* 75 (1) 800 40 120 100 R,k,-c=60
°c/w
2NI71I* 100 300 120
2N1889 (50) 500 40 120 50
2N1890 (60) 100 300 60
2N1893 (80) ,, 40 120 50
2N1990 60 (1) 600 > 20 40
2N1991 Si, Р — 20 ..
2N2218* Si, N 60 800 800 40—120 250 Ru.i <. = 58
°C/W
2N2218* 75 ,, ..
2N2219* 60 100 -300
2N2219A* 75 .. ,y ,, n
2N 2297 (35) (1) 40- 120
2N2904* Si, P 60 600 600 200 Rthi- c==58
°c/w
2 N 2904А* 2N2905* 100—300
2N2905A* yy
2N2906* >> ,, 400 40—120 200 Rni = 97
°C/W
2N2906A* »
2N2907* ,, 100-300 »
2N2907A* ,, 100
2N3019 Si, N (80) (i) 800 n
2N3020 ,, » 40— 120 80
2N3053 60 700 (5) 50 — 250 100
2N3553 (40) (1) (7) 175
2N3866 (30) 400 (5) 15 200 100
2N3924 (18) (1,5) (7) 175
2N4427 (20) 400 (3,5) y,
2N4030 Si, P (-60) (1) 800 . > 2b 100
2N4031 (-80)
2N4032 (-60) >70 150
2N4033 (-80) » ,5
2N4036 (-65) (1) (5) 20-200 175
2N4427 Si, N • 20 400 (3,5)
2N4944 (40) 50 600 40— 100
2N5090 (30) (5) 10-200 bOO
2N5109 (20) (П 40—120 1000
2N5415 Si, P (—200) (1) (1) 30- 150
2N54I6 •• (-300) » 30-120
Мощи и -
AD139 Ge, P -32 (1) (11) 30- 110 0,6
AD140 -55 (3) (25) 30-100
AD142 — 80 (10) (30) 30—170 0,45
AD149 — 50 (3,5) (28) 30-100
ADI55 — 25 »
AD161* Si. N 32 (3) 14) 50 — 350 3 Hih)-C — 4,Ь
°c/w
263
Продължение на табл. 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
AD162 Si, Р -20 (3) (6) 50 350 1.5 = 4.5
°C/W
ASZI5* .. — 100 (S) (30) 20 — 55 0.2 R„., <=2
°C/W
ASZ16* — 60 .. 45— 130 0,25
ASZ17* 25 — 75 0,22
ASZ18* — ioo 30-110
ASZ1015* -80 (6) (22,5) 15-30 0.2 /?,Л( <=1,5
°C/W
ASZ1CI6* -60 35 — 80 0,25
ASZ1017* 20- 45 0,22
ASZI018* — 80 20-65
AU107 — 200 (ib) (30) 35- 120 2
АН 108 -100 35-200
AU1I0 — 160 20 — 90
XUU2 -320 (5) 15-40
AIJ1I3 -250 15-80
BD106 Si, N 36 (2,5) (1 i,5> 50 — 300 100 Rn,, <=13
°c/w
BD13I 70 (3) (15) >40 60
BD1.32 Si, Р — 45
BD133 Si, N 90 ..
BD135* 45 (1) (8) 40 — 250 250 R,!,, <=100
°c/w
BD136* Si, P — 45 75
BD137* Si, N 60 250
ВО 138* Si, P -60 75
BD139* Si, N 100 250
BD140* Si, P — 100 75
BD141 Si, N 160 (10) (117) 20-70
BDI42 50 (15) 15-60
BD201 .. 45 (8) (60) >30 3
BD202 Si, P — 45
В 0203 Si, N 60 ..
ВО204 Si, P -60 (8) (60) > 30 3
В D226 Si, N 45 (1,5) (12.5) 40 250 125
BD227 Si, P — 45 50
ВО 228 Si, N 60 40- 160 125
Г>р ТО-) Si, P -60 50
^230 Si, N 100 125
п 0231 Si, P — 100 50
ВП232 Si, N 500 250 (15) 25-150 20
BD233* 45 (2) (25) 40-250 3 R th j := Ь
°c/w
Б0231* Si. P — 45
0 0235* Si. N GO
00230* Si. P -60
ВО237* Si, N 100
В 0238* Si, P — 100
BD291 Si. N 45 (6) (60) >30
°c/w
В 0292 Si, P — 45
В 0293 Si, N 60
В 0294 Si, P -60
BD329 Si, N 32 (3) (15) > 40 130 «//„-< = 7
°c/w
264
Продължение на табл 12.9
1 2 3 4 5 b 7 8
В 1)330 Si. Р -32 (3) 15 > 40 100 Rihi- C —
cc/w
111)331 Si, N 60 16) (60) 750 60
°C/W
111)332 Si, Р -60 .. yy
111)333 Si. N 80 ..
111)334 Si, P -80
111)335 Si, N 100 yy
111)336 Si, P -100 yy yy
111)433 Si, N 22 (4) (36) 85 475 3 R,k, 1=4
°C/W
I1D434 Si, P -22
111)435 Si. N 32
В 1)436 Si. P -32 (4) (36) 85— 475 3 R th] —C 4
°c/w
В 0437 ' Si, N 45 85-375 >»
BD438 Si, P -45 >» yy
BD645 Si, N 60 (8) (62,5) >750. Rihi- t = 2
°c/w
BD646 Si, P -60 »> yy
В0647 Si, N 80 ,,
BD648 Si, P -80 »
BD649 Si, N 100 >4 yy
BD650 Si, P -100 * » yy n »> »
BD675 Si, N 45 (4) (40) - M 7 Rihi c = 3
°C/W
BD676 Si, P -45 >» *> ,»
BD677 Si, N 60 » >»
В0678 Si, P -60 V. n
BD679 Si, N 80 »> yy >» »
BD680 Si, P -80 yy .. * » »
BD681 Si, N 100 If yy yy n
BD682 Si, P -100 )) ,, V. yy
BDV64 я -60 (10) 1.125) . > 1000
BDV64A — 80 yy J]
BDV64B — 100 yy >>
BDV65 Si, N 60 >»
BDV65A 80
BDV65B 100 yy
BDX18* Si, P -100 (15) 117) 20 — 70 4 Rl„l-C=\^
CC/\V
BDX18* — 70 »
BDX35 Si, N 60 (5) (15) 45 — 450 100
BDX36 .. yy 1, y,
BDX37 80 ,, w
BDX62 Si, P -60 (8) (90) > 1000 7
BDX62A Si, P -80 (8) (90) > 1000
BDX62B - 100 yy
BDX63 Si, N 80 yy yy
BDX63A 100 n
BDX63B 120 yy
BDX64 Si, P -60 (12) (H7) yy
BDX64A -80 »» » yy
BDX64B -100 » 1»
BDX65 Si, N 80 » » »> »>
265
?a £ QV 'V ЧХг уиродъл жение на табл 12.9
1 2 3 4 5 6 7 8
BDX65A Si, N 100 (12) (117) > 1000 7
BDX65B 120
BDX66 Si, P - 60 (16) (150) ..
BDX66A -80
BDX66B -100
BDX67 Si, N 80
BDX67A 100
BDX67B 120
BDX77 100 (8) (60) >30 3
BDX78 Si, P — 100
BDX91 Si. N 60 (90) >20 4
BDX92 Si, P — 60
BDX93 Si, N 80
BDX94 Si, P -80
BDX95 Si, N 100
BDX96 Si, P - 100
BDY10 Si, N 50 (4) (H5) 10-50 Rlkl~c=l
°C/W
BDY20 100 (15) 20 — 70 1 /?(/и-с=1,5
°C/W
BDY.38 50 (6) >30 —
BDY73* 100 (15) (47) 50-150 0,8
BDYsO 120 (10) (40) 30—120 70
BDY9I 100 ..
BDY92 80 ..
BDY93 750 (3) (30) 15-60 8
BDY94 25 — 80
BDY96 (10) (40) 15 — 60 10
BDY97 ,, .. 25-80
BFS22A 18 (2,25) (8) 175
BFS23A 36 (1.5)
BLW29 (18) (8) (45)
BLW31 (15) (70)
BLW32 (30) 800 (5) 860
BLW33 (1.5) (10)
BLW34 .. (3) (17,5)
BLW60 (18) (20) (65) 175
BLW60C - (22) (100)
BLW64 (32) (9) (40) 224
BLW75 (12) (SO)
BLW76 (35) (20) (140) 28
BLW77 (30) (245)
BLW78 (25) (160) 150
BLW79 (17) (1.5) (8,5) 470
BLW80 (3) (17)
В VW 81 (7,5) (40)
, BLW82 (18) (15) (70)
BL.W83 (36) (9) (76) 28
BLW84 175
BLW85 (18) (12) (76)
BLW86 (36) (Ю5)
BLW87 (18) (22)
BLW98 Si, N (27) (4) (21,5) 860
BLX13 » (36) (6) (62,5) 28
266
Продължение на таол. 12.9
I 2 3 4
Bl Х13С Si, N (36) (6)
in XI4 (12)
HI Х15 (53) (20)
III Х65 (18) (2)
III X66
III X67 ,, (4)
III X68 ,,
Bl X69A (10)
Hl X91A (33) 800
HI X92A (2)
Bl X93A (3)
HI X94A (30) (6)
BI.XSo (10)
Bl X96 (27) (!)
Bl X97 (2)
BLX98 7. (4)
B1.Y87A (18) (3.75)
BLY87C ..
BLY88A [ ,7 (7,5)
BL.Y88C
BLY89A (10)
BI.Y89C (12)
Bl Y90 (20)
I.1.Y91A (36) (2.25)
BLY91C
BI.Y92A (4,5)
B1.Y92C 7,
BU205 1500 (2,5)
1Ш206 1700
BU207A 1300 (5)
BU208A 1500
BU209A 1700 (4)
BU326A 900 (6)
BUX84 800 (2)
BUX85 1000
BUX86 800 500
BUX87 1000 ,1
DUYI2* (80) (10)
MJY121* 200 13)
TIP31 (10)
Г1Р32 77 ..
2.X >054 • (55) (4)
2143055* (60) (15)
2 • 1375 40 (1,5)
2N3442' 160 (10)
2N3632 (40) (3)
2N3731 (320) (10)
2N3771 50 (29)
2N3772 100 (30)
2N3926 (18) (3)
2N3927 (4,5)
2N4347 77 140 (10)
5 - 6 7 8
(70) 28
(88)
(195)
(3) 470
(4)
(4,5)
(10)
(50)
(4)
(6)
(12,5)
(50)
(76) >7
(6,25) 860
(12,5)
(21,5)
(17,5) > 5 175
(32) n
,, 77 n
(70) >7
(73) 77
(130)
(17,5) 77 7)
(18) •
(32) »»
7, 77
(10) > 2 7,5
> 1,8 77
(12,5) > 2,25 7
> 2,5 77
> 2,25
(60) >30 6
(40) > 50 20
(20) » »
о 77 71
(70) 5 — 32 18 Hinj—c== 1 >5
GC/W
(60) s. 12 >7
(<) 1 n — 7>
16 — 34
(v 1 25— 160
(1 i 3) 20 — 70 . = 1,5
CC/W
(7,5) 175
(117) 20—70 Klhj-C= 1,5
cc/w
(23) 175
(5)
(150) 15 — 60 1,25
77
(11.6) 175
(23) >7
(11/) 20-70
267
Фиг 12.1
268
T0-72W
ТО-721.5) 70-72(6)
ТО-22
T0-22(5),Cff7£
sot- юз
Фиг. 12.1
269
12.6. ПОЛЕПИ ТРАНЗИСТОРИ
Данни за полеви транзистори
Таблица 12.10
Означение Тип, Прово- димое! Макси мал но дрейно вс na- ri реже- и не US шах V Дрейнов ток iDSS А Макси мал и а дрейно са мощ- нсст ноет ‘-'шах W Стръмност Sm' mA/V Прагой о напре- жение и V Kof нус .(фи 12.1 Забележка
1 2 3 4 5 6 7 8 9
/7РБ
FT 1000 MOS.P — 20 7 200 2 5 1
FI 1001
2Т 4093 PN.N 200 500 2500 200 3 24
< ?ССР
КПЮ1Г PN.P -10 2 200 0.15 5 2
КПЮ1Д уу 5 0,3 10 уу
КИЮ IE уу
КП102Е 15 0,18 -0,55 0,25 0,7 2,8 3:4
КП102Ж 0,4. 1 0,3 0,9 4
КРЮ2И 0.7 1,8 уу 0,35 1 5,5 у,
КП102К 1,3 3 0,45— 1,2 7,4 уу
КП102Л 2,4—6 0.55-1.3 10 уу
КП ЮЗЕ — ю 0,3 2,5 120 0,4- 2,4 0,4 1,5 у, Fm<3dB
К.П103Ж 0,35 -3,8 0,5 —2,8 0,5 -2,2 Уу
ЕПЮЗИ 0,4 4 0,6—2,9 0,8 3 уу
кпюзк » « 1—5,5 1—3 1,4 4 «
КП юзл 2,7—10,5 1,2 4,2 2 6
кпюзм 3 12 1.3 4,4 2,8 -7
КП201Е 0,3 0.Б5 60 > 0,4 1,5 5
КП201Ж 0,55—1,2 > 0,7 2,2
КП201И 1 2,1 >0,8 3
КП 201К 1,7 3,8 уу > 1,4 4
КП201Л 3 6 УУ > 1,8 6 ъ
КП301Б MOS Р -20 15 200 1 -2,6 2,7 5,4 6 /, = 100 MHz
КП301В 2-3
КН301Г п .. 0,5—1.6
КП 302А PN.N 20 3 -24 300 5 5 7
КП302Б 18—43 7 7
КП302В >33 10
КПЗОЗА 25 0.5 -2,5 200 1 4 0,5 3
КПЗОЗБ
КПЗОЗВ .. 1,5 5 2 5 1 4
КПЗОЗГ 3 12 3 7 8
кпзозд 3 9 >2,6
КПЗОЗЕ 5 20 > 4
кпзозж 0,3—3 1 4 0,3—3
кпзози 1,5 5 2 6 0.5 2
КП304А MOS.P -25 30 > 4 5 8
КП305Д MOS.N 15 15 150 5,2 -10,5 6 9 f„,ax = 200 MHz
КП305Е 4 8
К11305Ж 5,2 10,5 /,„аЛ = 200 MHz
КП305И » 4 10,5 уу
Продьлжение на табл. 12.10
1 2 3 4 5 6 7 8 9
К11306А MOS.N 20 20 150 3—8 4 10 Laz = 200 MHz
KI1306Б 7. .. ,,
KII306B 6
К11307А PN.N 27 25 250 4 9 3 7
КН307Б 5—10 c
К11307В
КП307Г 6—12 6
КП307Д
К11307Е 3 8 2,5
К11307Ж >7 и 77 > 4 7
К11312А 20 100 4 2 3,5 21
КИ312Б ,7 77 2 0,8 3,5 77
КП313А 15 15 75 4,5—10,5 > 6 22
КП313Б 71 77 77 77 »
КП313В .. >7 77 >, 77
КП314А 25 20 200 4 23
КП 350А MOS.N 15 30 ,7 > 6 6 10 f a =250 MHz ‘ max
КП350Б 77 » 77 77 »> ,1 77
КП 350В 77 n 77 »» 77
КП901А 50 200 3500 50 18
КП901Б *» 7, 60 я
КП902Б n » 77 10 77
КП902В » 77 77 7.
КП903А р, 20 700 2000 85 12 77
КП903Б »> 77 50 6,5 77
КГ1903В 77 »» 60 10 77
КПС104А 15 0,1 0,8 45 0,35 0,2—1 19 Двойка
КПС104Б 77 77 .7
КПС104В 77 0,35-1,5 77 0,65 0,4—2 77 77
КПС104Г .. 1.1 3 .. 1 1 3 77
КПС104Д 77 77 77 77 n ,, ,7
КПС202А 0,25 1,5 40 0,5- 0,2—2 zO
КПС202Б 77 77 >7 >7 77
КПС202В 77 0,35—1,5 0,65 0,1—2 77 77
КНС202Г >’ 1,13 » 1 1—3 »
iCCP
KF520 MOS.N 30 30 300 > 0,3 30 11
KF521 20 10 100 2,5-3,5 3—5 12
KF55I MOS.P — 30 25 110 1,5 3—6 13 Двойка
KF552 -10 15 100 2—6 7>
KFZ52 MOS,N 30 20 200 0,3 20 14
ГДР
SM101 MOS.N 20 10 100 0,5 15 12
SM102 20 77 0,8 10 7,
SM103 15 150 > 1,3 <12 15
SM104 77 ,7 77 > 1 <8 77
SMY50 MOS.P — 31 25 225 2 3—6 16
SMY51 MOS.P 20 240 «7 17 Двойка
SMY52 n 60 300 12,5 16
271
Продължение на табл. 12 10
1 2 2 I 5 6 7 8 9
ВС 264А ВС264В ВС264С BC264D BF244A BF244B BF244C BF245A BF245B BF245C BL246A BF246B BF246C BF247A BF247B BF247C BF256A BF256B BF256C BF327 BF410A BF4I0B BF410C BF410D BF960 BF981 BFQ10 BFQ11 BFQ12 BFQI3 BFQ14 BFQ15 BFQ16 3FR29 BFR84 BFS28 BFW10 BFWI1 BFW12 BFW13 BFW54 BFW55 BFW56 BFW61 BSV78 BSV79 BSV80 BSV8I 2N3819 2N3820 2N3821 2N3822 PN.N ч » PN.N MOS.N PN.N MOS.N PN.N MOS.N PN.N MOS.N PN.N PN,P PN,N 30 >» » »♦ »» >» 25 30 20 >7 »» 77 30 n >» » 20 30 50 25 40 30 25 — 20 50 3 2 4,5 3,5 6,5 5 8 7 12 2 6.5 6 15 12 25 2-6,5 6 15 12 25 30 -80 60 140 110 250 30 80 60—140 110 250 3 7 6 13 11 18 20 55 0,7 - 3 2,5 7 6 12 10 18 4 20 4 25 0,5- 10 10 ’’ 40 20 bo 8 20 4 10 0,2 -1,5 10 2 ”20 50 20 10 2 20 0,3 15 0,5 2,5 2 -20 ападш. 300 225 300 225 250 200 300 200 300 150 300 350 300 360 200 300 еврипейск >2.5 > 3 >3.5 > 4 6,5 >8 >4,5 12 2,5 4 7 9 10 6 12 3,5 3 2 1 4,75 2 6,5 0,8 5 4,5 6,5 и > 0.5 8 14,5 3,8 0,8 1.5 2,2 ' 3 3 5 2,5 5 10 i.5 20 50 4 3„8 8 6 2,5 1,2 6 8 11 7 5 8 4 6 1'0-92(5) TO 92 TO-92 (5) 1092 ,, « TO 92(5) SOT-103 TO-92 SOT 103 TO-71 TO 72(5) TO 72(6) TO-72 (4) TO 18(2) TO 72(5) TO-92 TO-72(4) ^,<2 dB A„,= i’,5 (IB Аш= 1.5 (IB Аш<1,4 dB ^ш<2 dB Превключващ
272
Продължение на табл. 12.19
1 2 3 4 5 6 7 8 9
U. = 100 MHz гш<2.5 <1В
2N3323 PN.N 30 4 20 ЗОо 6.5 8 ТО-72 (4)
2N3S24 50 Иревключващ
2N3966 30 2 300 6 ,, уу
2N4091 40 30 1800 10 ТО-18(2)
2N4091A 50 .. —
2N4092 40 15 7
2N4092A 50
2N4093 40 8 5
2N4093A »> 50 ..
2N4117 40 0.03 0,09 0,07 0,21 1,8 ТО-7214) Електримегрични
2N4U7A
2N4118 0,08-0,24 0,08 0,25 3
2N4118A —
2N4119 0.2 0,6 0.1 -0.33 6
2N4119A
2N4220 30 05 3 1—4 4
2.N4220A
2N4221 2- 6 2 5 6
2N4221A
2N4222 5 —15 2,5—6 8
2N4222A
2N439I 40 50—1,50 1800 4—10 ТО-18(2) Превключващ
2N4392 25- -75 2—5
2N4393 5 30 0,5—3
2N44I6 30 5 15 300 4,5—7,5 6 ТО-72 (4)
2N4448 25 100 2 10 Б ьрзипревключьащ
2N4448 в ,, ,, .
2N4856 »» 40 50 360 10 ТО-18(2) Превключващ,
2N4857 20 6
21x14858 » 8 4 »»
2N4859 30 50 »> 10
2N4860 20 6
2N486I 8 4
2N4977 - 50 4—10 Еързопревключващ
2N497 15 2—8
2N497 7,5 0,5- 5
2N519 0,7 - 7 0,7—1 0,7-4 ТО-71 Двойка
2N519 .. .. .. ,, ,,
2N524 5—15 360 4,5—7,5 1—6 ТО-92 (5) СВЧ
2N5246 1,5—7 3- 6 0,5—4
2N5247 8 25 4,5—8 1,5—8
2N5432 25 150 1-10 ТО-18 (2) Бързопревключващ
2N5433 ,, 100 3 9 ,,
2N5434 30 1—4
18 Справочник на радиолюбителя
273
Фиг. 12.2
9.5
70-18 (э) Т092(6)
12.7. ЕДНОГ1РЕХОДНИ ТРАНЗИСТОРИ
' Т а б л и ц а 12.11.
Данни за еднопреходни транзистори
Означение ‘Проводимост Междубазово на прежение Uвв, У Междубазово съпро- тивление RBB, Коефициент на пре- даванс i| Максимален емите- рен ток, mA Максималъа мощ- ност Р. mW Корпус (фиг. 12,2) Зэбелсжка
1 2 3 4 5 6 7 8 9
СССР
КТ117А N 30 4— 9 0,5—0,7 50 300 1 Ьх = 200 kHz
КТИ7Б ,, ,,
КТ 117В 8 12 ’ 0,65 0,9 у,
КТ117Г
КТ119А 20 4 - 12 0,5—0,65 - 10 60
КТ119Б *» • 0,65- 0,75 » »
Западноевропейски
:T1S43 р 30 9,1 0,82 50 300 2
2N489 65 4,7 6,8 0,51 -0,62 70 600 3
2N490 » 6,2 9,1
2N491 4,7- -6,8 0,56—0,68
2N492 »» » 6,2- 9.1 » »
274
Продължение на табл. 12.11
1 ’ 2 3 4 5 6 7 8 9
2N493 р 65 4,7—6,8 0,62—0,75 70 600 3
2N494 6,2-9,1
2N1671 35 4,7—9,1 0,47 0,62 50 450 ТО 18(3)
2N2160 4—12 0,47 я 0,8
2N2646 4,7—7 0,75 300
2N2647 4,7-9,1 у,
2N2840 30 0,62 * »
2N3481 0,56- -0,75 400
2N3482 0,7—0,85
2N3483 0,6- 0,72
2N3484 6,2 9,1 0,7 -0,85
2N3980 4 8 0,68 0,82 360
2N4870 35 6 300 ТО-92 (6)
2N4891 30 4—9,1 0.55—0,82 4
2N4892 0,51 0,69 ,,
2N4893 4—12 0,55 0,82
2N4894 ’’ 0,74 0,86
13. ОПТОЕЛЕКТРОННИ ЕЛЕМЕНТИ
13.1. ОПТОЕЛЕКТРОННИ ИЗЛЪЧВЛТЕЛИ И ИНДИКАТОРИ
Тези елементи излъчват (генерират) светлинни сигнали в ин-
фрачервената, видимата или ултравиолетовата оптическа облает.
Лампи с нажежаема жичка. В табл. 13.1 и 13.2 са дадени
основните характеристики на произвежданите у нас и внасяни
лампи с нажежаема жичка, използувани като осветителни и ин-
дикаторни елементи. Българските лампи са на винтов цокъл ЕЮ
или байонетен цокъл ВА9. На табл. 13.3 са посочени данните за’'
трите основни типа телефонии (комутаторни) лампи — 6, 12 и
24 V.
В СССР се произвеждат лампи с нажежаема жичка за букве
но-цифрова индикация. Те са с нисковолтово захранване (2,4 до
6,3-V) и лесно се съгласуват по електрически параметри с ТТЛ
интегрални схеми. Основните данни за този вид индикатори са
дадени в табл. 13.4, а разположението на сегментите и изводите им
са показани на фиг. 13.1.
275
Таблица 13.1
Електричесни лампи с нажежаема жичка (НРБ)
Гии Hon.hi ано ъг 1 реял гьс. V Коги.' а. л а N f ии о- т. W Спет.' ин( н Г 0" ок, 1m ч Ч -0Q1J В 1 ХчОШНХ -И К '4,’лОЛЦ РалМсри, Пип 1_а,ЗК Ь<>1
1 i - 1 2 5 4 5 6 7
At\uC21 с 1,5 8 2иО 11,5X24 ВА9
‘9 5X23
A Kui-4 э 11.5X24 ЕН)
АК.1221 12 ,, с 11,5X24 БА9
Аз 1222 ,, 9,5X23
АК1242 3 12
АК1244 .. ,, ,, 15.5X28
АК1245 11,5X24 ЕЮ
AR2441 24 15 ВА9
A t\244 ЕЮ
Таблица 13.2
Сарьлминиа,:арни лампи с нажежаема жичка (СССР)
и Еок*инальо напрежение, V Номинал он ’.ОК, ггА Сие', л имен 1 опок, Im Г1ро„ъ.г.я,и- TlUtOCT 113 1 аОотз, h Газмерм mm Похъл, I осо- ка на светс- не
СМНС 3 -9 6,3 20 0,26 375 3,5X9 Еайсиетен, с^ранично
СМИ 6,3-20-2 6,3 » 3,2X7 MeiiH изводи, стоанично
СМН 6,3-20-4 6,3 3,2X11 Еайонетен, чел но
СМИ 6,3-20-5 6,3 ’Г 3,2X9 Меки изводи, Чел НО
СМН 9 60 9 1,4 500 3,55X9 Еайоиетен, странично
СМН 9-60-2 - 3X7 Меки изводи, странично
СМН 10-55 10 50 1 1500 3,55X9 Еаионетен, странично
СМН 10-55-2 ’Г 3X7 Меки изводи,- странично
276
Таблица 13.3
Телефонии (комутатпони) лампи с нажежаема жи«*а
1 ИИ Н >м шалчо нл1р<’?.он,1е, 'V 1 nirtri и.«н Сзетл 1 ie.i il я ж. hn Пр )Дл,1 кч- T.M’IJCT нз р 13чяз. h Раппри. т.п
1 2 3 4 5 6
КМ6-60 (КМ1) 6 60 о.1 М'О 7,5X46
КМ 1 2-1'0 (КМ2) 12 90 0,55 2‘ >' ‘0 п
КМ21-Э0 (КМЗ) 24 LL„ 1,75 10'Ю
я
я
ИВ9
КВЮ ИВ13 ИВМ
ИВ16
НВ13
h$20
Фиг, 13 1. Буквсио-инфрави чндикаторни лампи с нажежаема
Таб л и ц а 13.4.
БукиСно-цифриоМ >*цднки1 Gpki с к^шсжасгйа жичка (GCC/P)
Тип Постт:’"-пт'”''в р ’ за един сг гь;с пт Рг. -• - :а Индикация
-’-’преже- п ие, V ток тЛ
ИВО 3,15 19,5 15.5'.'я 0—9; А, Б, Г, Е, 3, И. Р, С, У. Ч, ДТ
ипю 12Х'7 1 L, —
ИВ 13 6,3 33 23X1.- ’ 0—S; Л, Е, Г, Е, 3, Н, Р, С. У, Ч; ДТ
ИВ 14 22X12,5 1. F, -
ИВ16 3.15 Г 5 12ХС г П 9: А, Б Г. Е, 3, Н, Р, С, У, Ч; Д1
ИВ 19 6,3 85 17 X 12,3 Всичкп цафрн и букви
ИВ20 -
Т а б л и ц а 13.5
Сигналки неонови лампи (НРБ)
Тип Запалително' напрежение, V Максимален ток, mA СИраннчителен резистор
1 2 3 4
МН-3 65 1 В ьпшен
МН-4 80 2
МН -5 150 0,2
СН 111 180 о
СН 121 ,, Вграден
СН-132 90 0,:> Вьншеи
СН-133 НО 0,5
СН 134 180 • 0,25
СН 135 170 0,4
СН-136 160 0,3
СН-138 НО 0,4
СН 142 85 1 Вграден
СН-144 180 0,25
СН-148 110 0,4
Газоразрядни индикатори
Сигналим неонови лампи. У нас сигналим неонови лампи
(табл. 13.5) се произвеждат в електровакуумния завод «В. И. Ле
нин» — Сливен. Те намират приложение като индикаторни и ука
зателни елементи.
Цифрови и знакови лампи
Съветски лампи от серията ИН. Съществуват в две разно-
видности:
- цифрови газоразрядни лампи със или без десетична точка
(табл. 13.6);
— знакови газоразрядни лампи (табл. 13.7).
Линейни газоразрядни индикатори (табл. 13.8). Използуват
се за индикация на аналогова или дискретна информация, когато
няма високи изисквания към точността на отчитането. Лампите
ИН-9 и ИН-13 са предназначени за индикация на аналогови сиг-
нали, а ИН-20 и ИН-26 — на дискретни сигнали, ИН-20 има
вградена скала с деления от 0 до 10.
Цифрови и знакови газоразрядни индикатори. Най-широко
разпространение у нас имат произвежданите в ГДР индикатори
от този ‘тип — табл. 13.9.
278
Т а б л и ц а 13.6
Цифрови газоразрядни лампи (СССР)
S Индикация Запалително напрежение, V Ток на ин- дикация. mA Височина на знака, mtn Изводи (фиг. 13.2)
1 2 3 4 5 6
ИН 1 0, 1, 2. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 200 2,5 17 1
ИН 2 «а. 1,5 9 1
ИН 4 170 2,5 17 2
ИН-8 18 1
ИН 8-2 0. 1, 2, 3. 4. 5, 6. 7. 8. 9 170 2,5 18 3
дтд' (0,34)
ИН 12А 0, 1,2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 170 2,5 18 4
ИН-12Б 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 170 2,5 18 5
ДТЛ2 (0,34)
ИН 14 0, 1,2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 170 2,5 18 6
ДТДЛ3 (0,34)
ИН 16 170 2(0,34) 13 7
ИН 17 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 170 1,5 20 8
ИН 18 4 40 9
Забележка 'Десетична точка отдясно;
2Десетична точка отляво;
3 Десетична точка отдясно и отляво;
4Ток на десетичната точка
Таблица 13.7
Знакови газоразрядни лампи (СССР)
К X Индикация Запалително напрежение, V Ток на инди- кация, mA Височина на знака, ПШ1 Изводи (фиг 13 2)
ИН-5А X, х, Z, 0, а 200 1.5 9 10
ИН-5Б S В, 0, Y, у 11
ИН-7 гл, _, %, П, к, М, О, V, А 170 2,5 18 12
ИН-7А Н. —, И, к, М, %, т, Й 13
ИН-7Б 11/ S, V, й » 14
ИН-15А II, %>. М, к, Р, +, —, II, т. р 15
ИН 15Б W, F, Н, Hz, S, й, А, V » » 16
ИН 19А к, М, Р. %, п, °C. р, т »> 17
ИН 19Б Н, А, й, Hz, S, F, Т, V 18
ИН 19В со, П, -Ь, А/В, %, <1В <, > ’’ 19
279
280
Фиг. 13.2. Изводи на цифрови газо-
разрядни лампи (СССР)
А -анод ; Е-екран; Р -репер; ДГ десетична
точка ( Д Г/. - десетична точка ляда ;
ДГД - десетачна точка дясна
Таблица 13.8
Линейии газоразрядни ичдикатори (СССР)
Тип Запалително напрежение, V Ток на индика- ция, mA Яркост на свс- тенето, cd/m2 Дължина на све- тещия стълб, пип
ин 9 100 12 40 95
ин 13 140 0,3—4.4 30 112
ин 20 400 1,5—2,5 — 140
ин -26 ,360 1,7—2,3 3500 100
Т а б л и ц а 13.9
Цифрови и знакови газоразрядни индикатори (ГДР)
Тип Чужди а нал оз и Индикация Запали- телно напре- жение, V Ток на ин- дикация mA Внсочи- на на знака, mm Изводи (фиг.. 13.3)
I 2 3 4 5 6 7
Z560M ZM1020 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9 145 2 15,5 1
Z5600M1 ZM1022 *• 1
Z551M ZM102I J2,%,V, + ,~,A, —,W 2
Z5610M1 ZMI023 2
zo-gvi 7~'п0М! ZM1010 ZM1042 0,1,2,3,1,5,6,7,8.9 150 4.5 30 3 3
Z5G7M ZM1041 .. 18 4
Z5670M1 ZM1043 4
Z5G8M В 7037 0,1.2.3,4.5.6.7,8,9 b о 50 5
Z5680M — 5
Z570M ZM1080 2 13 6
Z5700M1 ZM1082 6
Z571M ZM1081 .. 10 7
757 ЮМ1 Z573M ZM1083 ZMH76 0,1,2,ЗД5.б.7,8,9 7
Z5730M' Z574M ZM1 177 ZM1210 дтд 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9 ДТД 2(0,4‘) 13 8
2Ы
Продължение на табл. 13.9
1 3 4 5 6 7
13 9
Z5740M1 ZM1212 150 9
Z580M — p,m,k,M.G,T,p,n 2 10
Z5800M1 — 10
Z581M — A,Hz,F,H.Q,S,Q,V И
Z5810M1 11
Z590M ZM1290 0,1,2.3,4,5,6,7,8,9
ДТДЛ 1,5(0,2-') 10 12
Z5900M1 ZM1292 12
Z870M ZM1030 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9 4 15,5 13
Z8700M1 ZMI032 ’’ ’’ 13
Забележка. 1 Балонът е прозрачен, без чернен филтър
1 Ток на десетичната точка.
282
Фиг. 13.3. Изводи на цифрови
и знакови газоразрядни лам-
пи (ГДР)
Таблица 13.10
Луминесцентни вакуумни индикатори (СССР)
Отои- Отои- Напре- Сумарен Номинал- Цвяг иа Изводи Сегмен-
лител- лите- жение ток на на яр- светене (фнг. ти
Тип но на- леи на сег- сегмен- кост на 13.5) (фиг
преже- ток. менти- тите. свете- 13 6)
ние. те. пето,
V mA V mA td/m*
I 2 3 4 5 6 7 8 9
Едноразредни
ИВ-1 0,85 50 20 0,25 500 Зелен 1
ИВ-2 0,8 1 2
ИВ-3 .. 550 1 3
ИВ-ЗА 30 550/100 Зелен/ червен 2 4
ИВ-4 2,6 50 50 0,45 450 Зелен 3 5
ИВ-5 0,8 100 2 300 3 6
ИВ-6 1 50 »» » 650 2 4
ИВ-8 0,85 50 50 2 500 Зелен 1 7
ИВ-11 1,5 100 3,5 450 2 8
ИВ-12 .. .. 5 9
ИВ 17 2,4 47 25 2,5 500 3 5
ИВ-22 1,2 27 700 4 10
ИВ-22А » 50 Червен 4 10
Многиразредени
ИВ-18 5 85 50 45 900 Зелен
ИВ-21 2,4 35 27 12 300
И В-27 3,15 160 24 1,5 350
ИВ-28 2,4 40 27 300
ИВ-28А .. .. »>
ИВ-28Б 15 24 0,7 400
ИВЛ1-7/5 5 120 27 12 500 •л
ИВЛ2-7/5 2,4 58 24 3 1000 п
ИВЛЗ-7/5 .. 12 1
ИВЛ 1-8/6 5 120 27 5 500
ИВЛ 1 -8/12 2,4 80 24 1 400
ИВЛ2-8/12 17 .. 0,5 500
ИВЛ1-8/13 5 85 27 3 700
ИВЛ 1-8/17 100
283
Еле"К|Гролуминесценгни индикатори (табл. 13.10). Съветските
вакуумни елсктролуминесцентни индикатори от серия ИВ имат ня-
колко модификации:
ИВ1 —точки и тире;
ИВ2 — цифри от 0 до 9 и десетична точка;
ИВЗ, ИВЗА —. цифри[ от 0 до 9 и десетична точка;
ИВ4, ИВ5, ИВ 17 — пифри? букви и символи;
ИВ6, КВ8, ИВ11.1ИВ22 — Дифри от 0 до 9 и десетична точка;
ИВ 12 — цифри от 0 До 9.
Всички индикатори от серията ИВ имат зелен цвят на светене
и яркост, нс по-малка от 200 до 500 cd/m’. Конструкцията на
светещите елементн е от сегментен тип (табл. 13.11).
Светлинни диоди с видимо излъчване
Спектралната характеристика на различните видове светлинни
излъчвателм е показана на фиг. 13.4, а данните за по-често сре-
щаните светодиоди с видимо излъчване са дадени на табл. 13.12.
Ул траБис ле-
то ио излъч-
Бане
PtlGU.^O
излъчёане
Инфрачерёено
излъчБане
mnj .. .
да
юза Г I а
характеристика на различии светлинни изльчва ели
Фиг. 13.4. Спектрална
284
Фиг. 13.Р. Изводи на вакуумни
елекгролуминесцентни инди
катори (СССР)
ИВ2 ИВЗ
2
изза
иве
ИВ4 ИВЗ
И В17
Фиг. 13.6. Сегментн на ва-
куумни електрслумине-
сцегни индикатори (СССР)
В
ИВ 12
7
ИВ 22
©
2
Таблица I3.ll
Номерация
на изводите и електродите (во фиг.
13.6)
Тин Отопление Решетка Сетменти Десетична точка Забеле-ткка
ИВ1 1, 8 7 10 (тире), 13 (точка) —
ИВ2 1, 8 7 2, 3, 4, 6, 10, 12, 13 у 14 —скъсен
ИВЗ 1, 8 (екраи) 7 2,3,4,5,9,10,11,12,13 6 14 скъсен
И В ЗА 7. 8 (екраи) 9 1,2,3,4,5.6,10 11 12 скъсен
ИВ-1 1. И 12 2—10, 13^-21 22—скъсен
1IB5 1.11 12 2^-10, 134-21 — 22—скъсен
ИВ6 7, 8 (екран) 9 1,2,3,4,5,6,10 И
ИВ8 1. 8 7 2.3.8,9,10.12,13 (>
ИВ 11 1 (екран).// 2 3,5,6,7,8,9,10 4 12- скъсен
ИВ 12 2,3 (екран) 4 1,5,6,7,8,9,10 4
ИВ17 /. 11 12 24г 10, 134-21 — 22—скъсен
ИВ22 5, 12 е 2,3,4,7,8,10.11 1
285
Цветка точка
Цветка лента
@
S3
L
~ L QffO: L = S,Smm
LQ1Н : L = 7rnm
LQtt2: L ^e,Smm
286
Фиг. 13.7. Светлинни диоди с видимо излъчване
.Таблица 13 12
Светлинни диоди с видимо излъчване
Тип Маркировка Цвят иа излъчване Яркост, cd/m2 Зила на с ветл и - иата, med Ток в ва по mA пра- •ока. Напрежение. V Изводи (фиг. 13.7)
min max обрат- но право
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
НРБ
3E2013 3E2030 3E5023 3E5037 — Червен Зелен 0,4 0,3 0,6 0,5 — 50 100 50 60 3 5 3 5 3 2 3,5 3 16 26 16 26
287
Продължение на табл. 13.12
I 3 4 5 6 7 8 9 10
СССР
АЛ102А Червена точка Червен 5 0,04 5 10 2. 2,8 2
АЛ102Б 2 черве- ни точки 40 0.1 10 2
АЛ 102В Зелена точка Зелен 20 0,2 20 22 *» ’’ 2
АЛ102Г 3 червени точки Червен 10 0.25 ю 10 9
АЛ102Д АЛ112А АЛ112Б АЛ 112В АЛ112Г АЛ112Д АЛ112Е АЛ112Ж АЛ112И АЛ112К АЛ112Л АЛ112М 2 зелени точки Червена лента Зелена лента Синя лента Червена липа Зелена лента Червена точка Зелена точка Синя точка Червена точка Зелена точка Сипя точка Зелен Червен 1000 600 250 350 150 1000 600 250 1000 600 250 0,4 20 10 » » >» 22 12 >» >» » 2 2 3 3 3 4 4 4 4 4 5 5 5
АЛ 301А Червена точка 10 0,025 5 11 2,8 6
АЛ301Б 2 чет^Ье- ни точки 20 0,1 10 . » 6
АЛ307А Черна точка 0,15 20 2 2 7
АЛ307AM __ м 7
АЛ307Б 2 черни точки Чррвен О,!» 10 20 2 2 7
АЛ307БМ — Червен 0,9 10 20 2 2 7
АЛ 307В Черна точка Зелен 0,4 20 22 2,8 7
АЛ307Г 2 черни точки 1,5 t ” ’’ ’’ 7
АЛ307Д Черна точка Жълт 0,4 10 2,5 7
АЛ307Е 2 черни точки »» 1,5 »» ’’ ’’ t
АЛ307И Бяла точ- ка Оранжев 0,4 п 7
288
ПоидьлЖсрие на табл. 13.12
1 2 3 4 5 К 7 8 9 IU
А Л 307 Л 2 Сечи Оранжев 1,5 10 22 2 ’ 2,5 -7
ТОЧКИ
Л Л .>07 AM Червен 0,15 20 2 8
ЛЛ307Е М 0.9 8
АЛ 31 GA Чернена »» 12 п 9
ТОЧКЗ
АЛ 31 СБ Синя 0.4 уу уу м 9
точка
АЛ31СА Червена «V 0,8 уу » 10
'кита
АЛ31СБ Синя уу 0,25 уу •• »» 10
леита
АЛ 341А 0,15 11 9 2,8 11
АЛ341Б 0, wt? •V VI 11
АЛ 341В Зелен 0,15 12 »• 11
АЛ 341Г 0 05 .. »> 11
АЛ341Д Ж« 0 15 IV V, и 11
АЛ 34112 0 05 уу п 1:
АЛС331А От червен 0.0 » п 4 12
ДО 3£ЛШ<
КЛ101А Жълт 10 10 3 С г 1
КЛ101Б 15 Z-J 20 VJ W 1
КЛ101В 20 40 40 п 1
2Л101А 10 10 уу 5 1
2Л101Б 15 20 20 IJ 1
ЗЛ102А Черна Червен 0,02 pj >> 2 3 2
точка
ЗЛ102Б 2 черни IV 0.1 10 » >1 п 2
ТОЧКИ
ЗЛ 102В Бял а Зелен 0 25 ZU 22 п 28 2
точка
ЗЛ 102Г 3 черни Черьен 0.06 10 20 3 2
Г0ЧпН
ЗЛ102Д 2 бели 0,2 VI Z2 н »»
ТОЧКИ
ЗЛ341А ,, 0,15 11 V! 2.Й 11
ЗЛ341Б 0,05 I. ,, Jy И
ЗЛ341В Зелен 0 15 уу 12 п И
ЗЛ341Г 0.05 VI уу п уу 11
ЗЛ341Д Жълт 0,1г 1) уУ уу 11
ЗЛ341Е » 0,0г » »> »» 11
ЧССР
LQ100 4<ppveH 0,2 70 >3 2 13
LQ110 0 8 0,4—1 30 5 14
LQI11 ,, 14
LQ1J2 ’’ » 14
19 Справочник на радиолюбители
289
Продължение на табл. 13.12
1 2 3 4 5 6 7 8 1 9 10
ГДР
VQA12 Чёрвен 0,1 30 5 <1,8 15
VQA13 0.4 50 16
VQA13 1 16
VQA13A 0,7 16
VQA13—1А у, 16
VQA13B 1,3 16
VQA13—1В 16
VQA13C 2,5 ,, 16
VQA15 0.4 40 17
VQA15A м .. 17
VQA15B 0,6 .. 17
VQA15C 0,9 уу 17
VQA23 Зелен 0,6 50 <3 16
VQA23A 16
VQA23B 1,3 уу 16
VQA23C 2,5 16
VQA33 Жълт 0,6 <2,5 16
VQA33A м .. 16
VQA33B 1,3 16
VQA33C 2,5 16
VQA33I 4 16
Западноевропейски
CQY24A Червен > 0,3 20 50 3 18
CQY26 ,, 2 .. ,, 19
CQY28 Зелен 1 40 19
CQY29 Жълт уу .. 19
CQY46 Червен 0,8 50 20
CQY47 уу W 20
CQY54 > 0,3 21
CQY61B уу 1,5 уу 18
CQY65 ,у 1,2 40 1,7 22
CQY66 Зелен ‘уу уу 2,5 22
CQY67 Жълт ,, у. .. 22
CQY88 Червен >0,3 5 10 21
CQY94 Зелен 10 20 »> 23
CQY95 и 21
CQY96 Жълт > 0,5 ,, у, 23
CQY97 .. > 0,3 50 21
TIL2O3 Червен 2 1,6 3 9
TIL204 9
TIL205 24
T1L206 уу у, .24
T1L2O7 »> 25
TIL208 >» 25
T1L209 20 40 22
TIL21O 2400 ’’ » 23
29Q
Фиг. 13.8. Светлинни диоди с инфрачервено излъчване
сш
291
Фиг. 13.8
Светлинни диоди с инфрачервено излъчваие (табл. 13.13) «
Тези светодиоди обнкновено влизат в състава на оптодвойки
(оптрони) заедно с приемащ фотоелемент. Съществени техни ха-
рактеристики са:
— дължина на вълната за максимума на излъчването;
ДХо.5—широчина на спектъра на излъчване за ниво 0,5.
Индикатори със светлинни диоди
Познати са най-често като седемсегментни индикатори; всеки
сегмент обикновено е съставен от два светодиода. Индикаторите
могат да бъдат единични или в б^окове по два, три и повече елемен-
ти. В повечето случаи катодите на светодиодите от всеки сегмент
са изведени отделно, а 'всички аноди са свързани в общ извод.
Сыдествуват светодиодни индикатори и с общ катод (табл. 13.14).
292
Таблица 13.13
Светлинни диоди с инфрачервено излъчване
Тип Мощност на из- лъчкане, mW Дължина ча въ.ч«ата на MaKruMVMa на излъчване К, пт Шмрэ”ннз на спект’’ пя на излъпвяне ПП1 Ток в права посока. гМ Напрежение, V Извод1- (фчг. 13.8)
обратно право
1 2 3 4 5 6 7 8
НГБ
ЗЕЬНЛ 0,25 4 1000 75 79 3 1,65 1
ЗЕ 1002 199 1,75 1
ЗЕ 1003 .. 50 1,8 21
ЗЕ 1010 — 820 800 <50 100 > 1,5 <2.5 22
СССР
АЛ ЮЗА 1 950 50 52 2 1,6 2
АЛ103Б 0,6 и 2
АЛ1С6А 0.2 920 100 1,7 3
АЛ105Б 0.4 Уу »» 3
АЛ 106В 0.6 >» « 3
АЛ106Г 1 .. »т 3
АЛ 106 Д 1.3 3
АЛ107А 6 950 30 80 2 4
АЛ107Б 10 4
АЛ108А 1.5 940 40 110 2 1.35 5
АЛ109А 0.2 22 1.2 6
АЛ115А 10 950 50 50 2 1
АЛ118А 2 1000 40 1 1,7 8
АЛ119А 40 940 200 3 9
АЛ119Б 9
АЛ402А 0.05 700 25 12 10
АЛ402Б 0.025 и м 10
АЛ402В ' 0,015 700 25 12 10
ГДР
VQ110A > 0,2 940 75 50 2 <1.5 11
VQH0B >0.8 11
VQ110C > 1,8 уу уу 11
VQ120A >0.4 60 100 уу 12
VQI2OB > 0,7 12
VQ120C > 1 W- и 12
VQ135 >0,03 920 50 200 3 13
Западноевропейски
CQY11B । 0 05 30 2 14
COY 11С 0,05 1 «)
COY49B 100 16
COY49C 17
COY50 0.16 18
CQY52 0.4 18
CQY58 0,5 50 19
CQY89 20
TII.23 0,4 930 50 100 1.25 12
TIL24 1 уу 1,6 12
TIL3I 3.3 940 60 201) Уч 1.4 17
T1L32 0,5 _ 40 1,2 17
Габл в й a 13.14
Светодиодни индикаторни елементи и блокове
Гии Сила на свет лината, ц cd (♦яркост, cd/m ) ’ Ток за сегмент или десетична точка, mA Напрежение в j права посока. ; V Вид на индикацията Вис очина на знака и цвят, mm Маркировка Изводи (фиг. 13.9>
• 1 2 3 4 5 * 6 7 8
АЛ 11 ЗА 600* 5,5 2 СССР 7-сегментен, ДТ, 3, черве. Чернена лента
АЛ ИЗБ 350* ОА Зелена лента 1 1
АЛ НЗВ 120* Синя лета 1
АЛ113Г 350* Зелена ленга 1
АЛ ИЗД 120* п Синя лента 2
АЛ ИЗЕ 600* Чернена лета 2
АЛ113Ж 350* Зелена лента 2
АЛ ИЗИ 120* Синя лета 1
АЛ113К 600* 2, черве! Чернена ленга 1
АЛ 113Л 350* Зелена лепта 1
АЛ113М 120* Синя лента 2
АЛ ИЗИ 600* Червена лента 2
АЛ113Р 350* Зелена лента 2
АЛ113C 120* Синя лента 3
АЛ304В 60 10 3 7-сегмснтен, ДТ, 3, зелен 2 зелени точки
АЛ304Г 350 5 ОК 3, чернен 3 4
АЛ305А АЛ306А 350* 20 : 11 i 2 7-сегментен, ДТ, Матрична 6,9, чер- вен 8,9, чер 2 бели точки 5
АЛ306Б 200* вен Бяла точка 5
АЛ306В 350* 3 .. 2 черни тонки 5
АЛ306Г 200* Черна точка 5
АЛ306Д 120* » »• 2 зелени точки 5
АЛЗОЬЕ 60* Зелена точка 5
АЛ306Ж 120* 2 червени том кг 5
АЛЗОЬИ 60* 8.9, зелен Червена точка 5
АЛС311А 400 4 1,85 Блок 5-разреден, 3, червен 6
АЛСЗИБ 3 2 ок Блок 4-разреден 7
АЛС312А 350* И ОК 7-сегментен, ДТ, 7, червен 8
АЛС312Б 150* ОА » 8
АЛС313А-5 АЛС314А 350* 5 1,65 2 7-сегментен, ОК 7-сегментен, ДТ, 2,58, червен 2,5, чер 2 бели точки 9 10
АЛС317А 160 .12 »» ок 5-сегыентен вен 1,6. чер- пен Черна точка 11
294
Продължение на табл 13.14
1 2 3 4 5 6 7 8
АЛС317Б 350 12 2 5-сегментен ,(> червен Черна точка 11
АЛС317В 80 12 3 5-сегмен ген 1,6, зе- лен 2 черни точки 11
АЛС317Г 160 11
АЛС318А 130 2,5 1,9 Блок 9-разреден 2,5, чер- вен 12
АЛС318Б 12
АЛС318В 12
АЛС318Г 12
АЛС320А 400 10 2 7-сегментен, ОК 5,червен — 13
АЛС320Б 150 3 5, зелен 13
АЛС320В 250 Бяла точка 13
АЛС320Г 600 .. 2 5, червен 13
АЛС321А 120 25 3,6 7-сегментен, ДТ, ОК 7,5, зе- лен 14
АЛС321Б 7-сегментен, ДТ, ОА « 14
АЛС322А -5 60 5 1,65 9-сегментен, ОК 2,7, чер- вен 15
АЛС323А-5 50 3 Юсегментен, ОК 7-сегментен. ДТ, ОК 2, червен 16
А.ПС324А 150 25 2,5 7,5, чер- вен — 14
АЛС324Б »> 7-сегментен, ДТ, оХ » — 14
АЛС328А 50 3 1,85 Блок 5-разреден, ОК 2,6, чер- вен Бяла точка 17
АЛС328Б 2 бели точки 17
АЛС328В 3,75 чер- вен Зелена точка 17
АЛС328Г 4,05, чер- вен 2 зелени точки 17
АЛС329А 5 5 - Б.иж 4 разрсден ОК 2,5, чер- вен Бяла точка 18
АЛС329Б .. 2 бели точки 18
АЛС329В 50 Блок 3-разреден, ОК Черна точка 18
АЛС329Г 2 черни точки 18
АЛС329Д .. ,, Жълта точка 18
АЛС329Е 2 жълти точки 18
Л.ПС329Ж 5 ’’ Блок 4-разреден. ок 3,75. червен Зелена точка 18
ЛЛС329И АЛС329К 50 » Блок 3-разреден, ОК 1 2 зелени точки Зелена и бяла точка 18 18
АЛС329Л ’’ » Зе ieua и черна 104 КУ 18
АЛС329М »» « Зелена н жъл- та точка 18
АКС329Н Жъйта и черна точка 18
АЛСЗЗОА Бяла точка 19
АЛСЗЗОБ ,, 2 бели точки 19
АЛСЗЗОВ *> Блок 2-разреден, ден, ОК Черна точка 19
295
Продължение на табл. 13.14
, I 2 3 1 " 5 1 6 7 8
А ГГЗ'К)*' 59 о 1,85 Бл„к 2-разрсден СК 3,75 черв. 2 червч точки !•!
} лсззод Жълта течка 19
.’.ЛСЗЗОР «а ,, 2 жълт и точки 19
АЛСЗЗЙЖ *» Г чок З-разред'-н, СК 5, червен 2 зелени точки 19
ЛЛСЗЗ'.'И ,$ Г>"ок 2-ра.'редек, Зелена и била If,
О1\ Т'Г’ка
ЛЛСЗЗВК .. Зелена и жълта 1.)
точка
ЛЛСЮЗА 200 23 2 7 *ч ментен, Д1. 11, чер- 20
СК • вен
АЛС3325 ’> « 7-CtTMt HIGH, Д1. • ZU
ЛЛ С-4С-ЗВ 130 И 7--егментсн, ДТ, СК 20
АЛСЗЗЗГ »’ » 7-<'егмент! и, ДТ, СК •• Z.i
лл: 334Л 2'К‘ 3.3 "-'нгментен, ДТ; ОК 11, жълт so
БЛС334Б •• 7-гегментен, Д1 СК 20
ЛЛС334В 7-'?гментен, ДТ, СК 20
АЛС334Г 7-'-.:гментен, ДТ, СК 20
ЛЛС/ЛЗА 250 » 7 '•егменгсв, ДТ, СК 11, зелен 20
ЛЛС335Б * •• 7-»егментсн, ДТ, ОД 20
ЛЛСЗЛзВ 150 7-сегмсн1ен. ДТ. СК - 20
АЛС335Т - 7-еетментсн, ДТ, ОЛ 2Z)
АЛС337А 7-сегментсн, ДТ. ОК 7,5, ж ьлт 21
АЛС337Б •• 7-сегмеитен, ДТ, ОА 21
чЛСЗЗНД * 7-еегментен, ДТ, ок 7,5, зелен
\ ЛСЗЗЗБ ч- '-'егк'ентен, ДТ, .. 21
ОЛ
лЛ слез ISO 3 1,3 7 -имейте.!, ДТ, 2,5. ч;р- 23
СК г ~а
. W J, _> 1 2. 1 150 9~ %/.О гмектен, ДТ, 7,5, жълт 2 i
АЛ. .3125 —гментен, ДТ, « Z1
АЛС315А Uv 3 12 2.2 _•л ? ж й-разр^дсн. 1.5. чер- 22
ОК вен
К Л Ц202А 500 25 4 7 .. MCiiTci;, ДТ, 18, чер- 24
ОА г: я
I\«'l LAOUZA 2и м3 о 18, зелен — 2 i
Продължение на табл. 13. 14
1 2 3 4 5 6 7 8
КЛ113025 КЛ-1411 ДА КЛП162Б 2Л105А 2Л 105Б 2 Л1G5B ЗЛСЛ 4 А ЗЛСЗЛ1А ЗЛОЗ '-Б ЗЛСЗМВ ЗЛС320Г ЗЛС.321А ЗЛС.321% ЗЛС321А ЗЛС.324Ь 2ЛС338Л злсзззь ЗЛС338В ЗЛСЗЗЗГ ЗЛС339А ЗЛС342А ЗЛС312Б ЗЛС342В З.ЛС34 :г * l.^lio > R37 VOB71 VOB71 А- VOB73 VQB82 VOB84 VOB85 VQC32 500 2000 500 15* 40* 350* 400 150 250 6('<. 120 150 45'7 150 160 450 150 1'Л — > 100 ‘25 150 19 25 16’ 5 10 25 5 2.5 30 12,5 5 15 20 15 с 3,5 6 2 > 3.6 2,5 3,5 1,9 3,5 <4 3 2 ” 7-ссгментсн, ДТ, СА 7-сегмешен. ОК 7 с.тментсн, ДТ. ОК 7-ссгменгсн, ОК 7-.с"Гменте!1, ОК 7-е; гментсн, ДТ, ОК 7-сегментен, Д1, ОА 7-сегментен ДТ, ОК 7-сегментен, ДТ, ОА 7-cei менген, ДТ. ОК 7-сегментен, ЦТ, ОА 7-сегмен ,ен. ДТ ОК 7-сегменте;:, ДТ, ОА 7-сегмешен, ДТ, ОК 7-сегментен, Д1Т, ОК 7-сегментен. ДТ ОА 7-еегМенте а, ДТ, ОК 7-cei ментен ДТ, ОА ЧССР 7-ссгч-'. чтеи. О\ Матрица 5X7 Г7Р 7 ч.| м« шеи, (Ж 7-сегментсп, ОА + . — 7-ссгмситси. ОК 7-сегментен, ОА т, —. / Блок 3-разредсп 18 зелен 18, ЖЪЛ: 5, оран- жев 5, Ж ! лт 2.5. чер- нен 5, черве 5, зелен 5, череег 7,5, зе- лен 7,5, чер- вен 7,5, зе- лен 2,5, чер- вен 7,5, жълт 7ч,' :. 3 7 7.5 ” 12 3,4 3 бели точки 21 241 24 25 25 25 К 13 i3 14 14 14 21 21 21 21 21 2 b 27 2Э 29 33 31 34
Продължение на габл. 13.1-1
7
1 2 3 4 5 6 ’ 7 8
VQC32B 19 15 2 Блок 3 разреден 3,4 — 34
VQC33 .. 5 5 Блок 5-разреден 2 з.с
VQC30A 13 .. <1.9 Блок 9 разреден 2.7 зе
VQD30B 18 за
VQD30C 25 5 1.9 Блок 9 разреден 2,7 зс
VQD30D 32 99 31
VQD30E 41 99 3(
VQD32 13 3 Блок 12-разреден 3,5 37
VQD32-2 20 1,8 зг
Западноевропейски
CQX85 500 30 3 7-сегментен, 1, 19,6 39
ДТ. ОК
CQX85A 39
CQY25 1020’ 10 jj 7-сегментен, ОК 2,9 40
CQY81 250 30 7-ссгментен, ДТ, 7,6 41
ОА
CQY81A .. .. 41
CQY81B + ДТ, ОА 42
CQY82 - 7-сегментен, ДГ, и 43
ОА
CQY82A 43
CQY82B «ъ + . /, ДГ.ОА 44
CQY84 25 3 7-сегменген, ДТ, 19,6 45
ОА
DL304 20 1,65 •7-сегментен, ДТД 8, чернен 46
ОК
DL307 7-сегментен, ДТП ь. 46
ОА
DL704 30 3 7-сегменген, ДТЛ 47
ОА
DL707 20 1,7 7-сегментен, 48
ДТЛД, ОА
DL747 1,6 7-сегментен, 1 1, чер- 48
ДТЛД вен
DL846 1,7 8-сегментен, ДГЛ 20, чер- 49
ОА вен
DL847 7-сегментен, ДГЛ • 50
ОА
T1L301 90 10 1,65 7-Сегментен, ОК 2,54, 51
червен
TIL302 100 20 3,4 7-сегментен, ДТ 6.45, 52
червен
T1L303 ,, Jf 53
T1L304 +, -, / 6,65, 54
червен
T1L305 50 10 1,65 Матрица 5X7, 8,64, 5
ДТ червен
Т[| 306 100 5 7-сегментен, ДГЛ 6,4’5
с управление червен
T1L307 7-сегментен, ДТД,, »
с управление
T1L308 100 5 7-сегментен, ДТЛ. 6,45,
с управление червен
T1L309 »> 7-сегментен, ДТД,
с управление
298
Продължение на табл. 13.14
1 2 3 4 5 6 7 8
Т 11.310 TIL.311 90 50 10 1,65 5 7 сегментен, ДТ, ОК Матрица, с управ- ление 2.54, червен, 6,85, червен — 40
Т 11.360 16 10 1,65 Блок. 6 р.-крелсн, 7-сс1 мешен 2,54 червен
269CQY 200 30 3 7-сегменген ДТ, ОА 19,6 45
Забел емки: ОА общ анод. ОК общ катод; ДТ десетична точка; ДТЛ
хесетичка точка огляво; ДТД десетична точка отдясно; ДТЛД десетична
ТОЧКИ ОГЛЯВО 11 огдяено.
F G ОА А В
Фиг. 13.9. Светодиодни индикатори)! слемснти и блокове
F G OK A Q
299
13
,4
^7 3<Р
4>e s<>
4>5 ffi-ф-
яф-
4>з я-Ф-
ф-2 13-ф
А
цВетна
точка
Ж
2jg^» 1
к
f@-r-
£*» 6
P^»B
I___-%J
;iw
।_*j
Фиг. 13.9
302
303
Фиг. 13.9
304
Фиг. 13.9
20 Справочник на радиол юоител и
305
А
В
с
н
Катод
100 О/
90 г—1 02
80 V— » 03
70 1__Д04
6о° 03
Катод
F
6
Е
D
В
д
RT
тг
дт
во
90
W г п 03
НО £cS04
и и Оол
Л° Об f
F 41 07 '
в
А
Лд
01
02
о
к,
Кс
$
С
'31
Фиг. 13.9
306
в* ! - 40
Фиг. 13.9
307
Фиг. 13.9
308
- Фиг. 13.9
Индикатори с течни кристали
Това са пасивни елементи за индикация, чиито индикаторни
сегменти пропусках или разсейват външната светлина под дей-
ствието на електрическо поле. В сравнение със светодиодните
индикатори те консумират по-малка мощност, изискват по-ниски
захранващи напрежения, имат по-малки размери и по-дълъг срок
на работа. ПриЛожението им все още е ограничено — дисплейни
блокове за ръчни часовници и електронни калкулатори, светлинна
индикация за включено захранване и т н. (табл. 13.15).
309
Таблица 13 15
Индикатори с течни кристали
Тип Управляващо напреже- ние, V Честота на уп- равля- ващото иапре- жение, Hz Коефициент иа контраста. % Сумарен ток, цА Вид на иидика- !цнята
1 2 3 4 Б 6
ИЖКЦ1 1/18 ИЖКЦ1—4/18 ИЖКЦ2-4/3 ИЖКЦ2 4/5 ИЖКЦЗ-4/5 ИЖКШ-4/7 ИЖКИ2-4/7 ИЖКЦ-6/5 ИЖКЦ1-6/7 ИЖКЦ2-6/5 ИЖКЦ1 6/17 ИЖКЦ2-6/17 ИЖКЦЗ—6/17 ИЖКЦ4—6/17 ИЖКЦ1- 8/5 ЦИЖ—2 ЦИЖ—4 ЦИЖ--4— 1 ЦИЖ—5 ЦИЖ-6 ЦИЖ 8 ЦИЖ -9 DR100 DT100 DR400 DT400 4-10 5-10 2,4-6 1,5 6 и •« 4 — 10 5,4 " 6,3 4 6 10 30 15 ” 30 4-6 15 30 2,4 -6 j 15-50 с 50 н 61 »» 32 W »» >• 64 120 64 50 32 64 50 32 ЧС ССР 83,3 87,5 83,3 87,5 90 87,5 90 87,5 83,£ 83,3 90 20 83,3 90 83,3 JCP 15 30 15 30 8 100 0,4-0,8 1 0,3—0,5 0,4 -0,7 0,6 1 45 1» 70 8 1,5 100 60 0,3 1 1500 1.5 <250 <50 Едноразредна •4-разредна 4-разредна с ' ДТ И м 4-разредна с ДТ и дата 4-разредна б ДТ и дата 6-разредна с ДТ и дата 6-разредна с ДТ, дата и ден 6-разредна с ДТ, дата, ден и друга инфор мация 6-разредна 9-разредна с ДТ 4-разредна с две точки 9-разредна с ДТ 6-разредна 4-разредна с две точки Едноразредна 6-разредна с ДТ и деня от седмицата За снгнализа ция За сигнализа- ция Едноразредна
310
• 13.2. ОПТОЕЛЕКТРОННИ ЦРИЕМНИЦИ
Оптоелектронните приемници са елементи, конто са чувстви-
телни към инфрачервено, видимо или ултравиолетово излъчване
и преобразуват лъчистата енергия в електрически ток. Такива
елементи са отдавна познатите вакуумни или газови фотоелементи,
фоторезистор и, както и по-новите полупроводникови фотодиоди,
фототранзистори, фототиристори, оптоелектронни двойки.
Вакуумни фотоелементи (табл. 13.16). Вакуумните и газона-
пълнените фотоелементи спадат към категорията фотоелементи с
Вакуумни фотоелементи (СССР)
Таблица 1.4.1(1
Тип Риботно напря- жение, V Чувстяителност, рА/1т Обддст ня спект- рвлня чуяствнтел- ност, пт Ток НЯ ТЪМИО, Л
ЦВ 1 240 20 400—1200 10 7
ЦВ 3 п к
ИВ 4 я
ЦГ-1 75 »>
цг-з 100 я ,,
ЦГ-4 »»
сцв-з ,, 80 350—1000 10
СЦВ-4 10 '
СНВ-51 10 "
Ф-1 100 100 200—650 10
Ф-3 30 40 400—700 10 "
Ф-4 100 200-650 6.10 12
Ф-6 100 400—700 Ю-"
Ф-7 .. — 200—320 2I012
Ф-8 150 105 350—1000 2.10 11
Ф-9 60 — 400—750 3.10 "
Ф 10 100 — 10
Ф-13 300 — 350—700 |0-1з
Ф-16 — 100 300- 850 —
Ф-18 — —=. 300—600 I0-"
Ф-19 50 65 200—600 10 12
Ф-21 —. 8 400—IKK) 3.10
Ф-22 300 50 10
Ф-23 100 10 600—1100 5.10 "
Ф-25 — 250 360—850 8.10“" г
Таблица 13.17
Фотбрезистори (СССР)
Тип Работно И.аксимална Ток на Ток на 1 Сопротивление Относи
напреже- мощиост. тъмно, светло, 1 на тъмно те’лна
ние. чурст- ;
вител- | пост, I
V W рА шА S3 pA/lm.V!
1 2 3 4 • 5 6 7 8 1
СФ2-1 15 0,01 1 0,5 15.10е 2000 40'1000
СФ2-2 2 0,05 2 10е 3000 75000
СФ2-4 5 0.01 1 0,75 15.10е’ 200 г
1СФ2-5 1,3 0,025 — 0.5 10" 400 —
СФ2-6 3 0,05 2 0,2 —
СФ2-8 100 0,125 - 1 - 100.10е 1000 —
СФ2 9 25 — 0,25 -0,9 3,3.10е 33
СФ2-12 15 0.01 0,3 0,2 1.2 15.10е 600
СФ2-16 10 3 0.3 3,3.10е 100
СФ2-18 100 0,05 — 0,5 10.10е
СФ2-19 5 — 1 0,25.10"
СФЗ-1 15 0,01 0,5 0.75 30.10е 150000 600000
СФЗ-2А 10 0,05 2 3 5.10е
СФЗ 2Б 0,01 1,5 10'
СФЗ-4А 1,5 0,025 1,5 2 10е
СФЗ-4Б 0,015 1.2 100.10е
СФЗ-5 2 0,05 0.5 2.10е 500
СФ5-7А 20 1 2 20.10е
СФЗ-7Б 0,01 1.2 2.10’
СФЗ-8 — 0.5 20.10е 500
СФЗ-9А 50 0.1 1 2 50.10е
СФЗ-9Б 0,01 1 5.109
СФЗ-10А 10 0,025 0.5 0.7 —
СФЗ-1 ОБ ..
СФЗ-10В
СФЗ-11 2 0,00005 — 0,02 5.10’
СФЗ-12 1.5 0,01 к» 0,15 —
СФЗ-16 10 0,5 10.10"
ФСА-Г1 4 - 40 0,01 — (0,022 1) 10" 1,2 500
ФСА-Г2 .. (0,047 0,47)10"
ФСА-0 4— 100 (50— 300) 103
ФСА 1 (0,022 1)10"
ФСА-1А —
ФСА-6 5 -30 0,125 — (0,047—0,33) 10"
ФСД-0 20 0.05 1 2 20.10е
ФСД-1 0,01 1,5 2.10е
ФСД-1А 2000 40000
ФСД-Г1 ,, ,,
.ФСД-Г2
ФСК Г1 50 0,125 15 1,5 3,3.10е 150 6000
ФСК-Г2 0,25 30 2,5 1,6.10е 400 12000
ФСК-Г7 0,35 •о 1 5.10е 200 3500
ФСК-П1 ion 0.' 00| I 2 10"* 4000 ।
ФСК-0 । 50 0.125 10 2 5.10" (200 7000’
ФСК-1 .. 15 1.5 3,3.10" К)10 ..
ФСК-1А ..
ФСК-1Б 2,5 0,0125 13 0,25 0,18.10" 1
312
Продължение на табл. 13.17
1 2 3 4 5 ' 6 7 8
ФСК-2 50 0.125 15 0,3 3,3.10е 30 1500
ФСК-2А
ФСК-4А 0,1 35 0,7 —
ФСК-5 25 0,000025 5 0,08 5.10е 100 6000
ФСК-6 50 0,125 15 1,5 3,3.10е 9000
ФСК-7А .. 0,35 100 0,35 0,5.10е 1500
ФСК-7Б 10 0,8 0,1.10е 6000
външен фотоефект. Те са двуелектродни електронни прибори с
катод и анод, като при осветяването им се получава катодна
емисия. Когато се приложи анодно напрежение, увеличаването на
осветеността води до повишаване на анодния ток. Основни пре-
димства са тяхната изключително малка инертност, което позво-
лява да работят при честоти до 100 MHz и да се използуват за
регистрация на бързи прооцеси. Във всички останали области на
приложение те вече са заменени от по-съвременни оптоелементи.
Фоторезистори (табл. 13.17). Съпротивлението им на тъмно
е много високо, а при осветяване намалява до ияколкостотин
ома. Те са значително по-инертни и са приложими за работа при
ниски честоти и бавноизменящи се процеси. Имат ниска темпера-
турна стабилност и стабилност от стареене.
Фотодиоди (табл. 13.18). Под въздействието на оптическо
излъчване полупроводниковият диоден PN преход (в посоката на
запушване) проявява свойството на еднопосочна фотопроводи-
мост. Съвременните фотодиоди са силициеви, а по-старите—гер-
маниеви, селенови, селеново-кадмиеви, галиево-арсенидни и т. н.
Фотодиодите имат високо бързодействие’(до ияколкостотин кило-
херца), добра линейност на характеристиките, високи обратни
Фотодиоди
Таблица 13.18
Тип Работнс напре- жеиие, V Фото- ток, Р-А Ток иа тъмно, рА Иитегралиа чувствителиос”., jxA/lx Времекон- станта, J1S Производител
1 2 3 4 5 6 7
2Ф1006 > 8 — 3 — — НРБ
2Ф1065 50 — 0,005 — — ..
2Ф1075 5 70 If
2Ф1202 50 7 0,01 — - -
ФД-23К 20 250 ' 1 1.4.И)-2 10 СССР
ФД-24К 27 — 5 0,47 7?5
ФД-25К 20 — 1 8.10-
ФД-26К — — 3 12
313
Продължение на табл. 13.18
1 2 3 4 5 6 7
ФД-27К 20 — 4 1.5.10 г 10
ФД-5Г 15 125 8 3,74.10 2 г.
ФД-7Г 10 — 10 —
TIL77 3 2 0,005 Texas 1.
T1XL5I 5 90 0,07
TIXL52 25 0,05
TIXL53 10 0,03
напрежения, средна чувсТвителност. Сил^циевите р.годиоди са
температурно стабилни и с високи експлбатационнй показ» гели',
Фотодиодите са монтирани в корпус с оптически от^ор.
Фототранзистори (табд. 13.19). Аналогично на обикновения
биполярен транзистор фототранзисторът и|ма дна PN прехода, но
управление™ на емитернйя ток става не ic електрически сигнал^
а чрез осветяване в областта на базата. Биполярдй1ге фототран+
зистори обикновено са силициеви и са вградени в корпус с опти?
чески отвор в областта на базата. 1
Съществуват и полеви фототранзистор^, както и Дарлингтоног
ви фототранзистори, притежаващи много по-висока чувствител}
ноет. С увеличаване на усилването обаче рязко нараства и темпе-
ратурната нестабилност на колекторния ток.
Таблица 13.19
Фототранзистори
Тип Работно на прежение, mA Фототок, mA Ток на тъмио при 20°С, jiA Колекториа мощност, mW Времекон станта, ps Произво- дится
1 2 3 4 Б б 7
2Ф2002 20 0,4 0,1 300 20 НРБ
2Ф2003 » »
2Ф2062 32 1 6,3 il 10 ..
2Ф2101 0,06—0,5 н
2Ф2102 .. 0,4 — 1,25 » И
2Ф2201 0,25 50 ,, >»
ФТ-1К 5 — -з 80 СССР
ФТ-2К — ,,
КР101 6 1 0,1 оО ЧССР
КР102 0,3 -0.8 0.2
TIL58 5 1 0,025 Texas I
T1L63 0,4
TIL64
TIL65 1
ТП 66 2,5
TIL67 6 ,,
TIL78 1 ,,
TIL601 0.5
TIL602 2
1TL603 5 ы
TIL604 7 »>
314
Продължение на табл. 13.19
1 2 3 4 5 6 7
T1L605 5 0.5 0,025 50 Texas I
TIL606 .. 2 М
Т11.6П7 II 4 1,
TILbOB II Т II *1
TIL609 0,5 и II
TIL610 2 II II II
T1L611 м 4 II II
TIL.612 7 и II
TIL613 II 05 rt II
T1I.614 II 2 м II
TIL6I5 II 4 и II II
TIL616 М 7 и 1’ II
Фототиристори. Имат четирислойна NPNP или PNPN диодна
структура, работят в ключов режим с две устойчиви състояиия
и се управляват със светлина. Основното предимство на фототи-
ристорите е способността им да превклЛчват големи токове и
напрежения, което ги прави удобни за йриложение в силовата
оптоелектроника.
Съществуват фототиристори от триод$н тип с един управля-
ващ електрод или от тетроден тип с два управляв^щи електро-
да, чрез конто може да се регулира праНьт на вклкрчването.
13.3 . ОПТОЕЛЕКТРОННИ ДВОЙКИ
Оптоелектронните двойки съчетават в общ корпус източник
на светлинно излъчване (светодиод, лампа) с фотоприемник (фо-
тодиод, фототранзистор, съставен фототранзистор, фототиристор,
фоторезистор), поставени в подходяща оптическа среда. Видът
на фотоприемника определя и най-в'ажните параметри на оптро-
на — коефициента на предаване по ток, бързодействието и про-
бивното напрежение.
На табл. 13.20 са сравнени основните параметри на различии-
те видове оптрони и са посочени областите на приложението им.
В табл. 13.21 23 са дадени данни за по-известните, произвеж-
дани у нас и в СССР, оптоелектронни двойки
315
Таблица 13 20
Сравнение между различимте видове оптрони
Вид на оптрона Коефи- циент на предаване по ток, о/ /0 Ьърз ©действие, ps Гранична честота, MHz Обдаст на приложение
1 2 3 4 - 5
Фоторезисторен 1 3 103- 104 0,005 0,01 Автоматика и изчисли тел на т* -чка за писки честоти Ьптическа ко мутации прехвърляне на ююви сигнали
Фотодиоден 1 2 0,01 0,05 1 10 Униг-срсално, при но- висе. и честоти, за пре- дав а не на дискретни и аналогови сигнали
Фототранзисторен 50- 100 4 -20 0,01 0,5 Аналогов ключ, опти- чесда комугация на ло- гически сигнали
Фотодарлингтонов Фототиристорен 200 600 100 800 10—100 0.5 10 0,001 п,01 Оптическо прехвърляне и комутацня в силови вериги Опти ческа комутация в силовата автоматика
Таблица 13.21
Оптоелектронни двойки (НРБ)
316
Продължение на табл 13.21
1 L2_ 4 б 6 7 8 9 10
6Н2112 >5 15 1.75 100 20
6Н2144 — Фо тМарлши м /OHCH1L 2 ОН Грини 50 >, 30 100
6H2I13 6Н4001Б 6Н4001В 6Н4001Г = 30 Он O.U7o 200 fJOHU с иг «5 3 иегрси I.S ши схема 1.75 60 7,5 10 13 100 30 150 85
Таблица 13.22
Фогорезисюуни оптмсЛсктроньи двойки (СССР)
I МП ИЗХОДНЛ парамет ри Параметра на оптрона Граничим параметри
съпротивление I на тъмно. а £ съпротивление на светло, к!2 време за включении, ms ! време за изключване. ms Г изоляционно съпрот ивление, MQ входно Е Е ГС входе» ток. mA ИЗХОДНО напрежение, нзходен ток. mA
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
АОРЮ4А АОРЮ4Б ОЭП-1 ОЭП-2 ОЭП-7 ОЭП-8 ОЭП-9 ОЭП-Ю ОЭП-11 0ЭГ1-12 ОЭГ1-13 ОЭП-14 ОЭП-16 АОДЮ1 АОДЮ7 АОДЮ9 АОД111 АОД112А-1 АОД 120 А ОД 201 АОД202 250 1000 106 5 10 1 5 100 50 10 1000 1 0,6 5 1 Фот 10 Ф орезис 200 100 этодио горни с 100 16" •» »» »> и 5.10е и 16“ дни от 10“ 10'° 109 ю10 >» ч 10’ ттрони 3,8 2,8 3,84-5,5 3’,8 50-100 5.8 И » >1 2,5 •рони 1,5 2 1,7 L5 1,7 и 16 11 10 0,3 16 1» » п 20 10 40 20 10 250 >» и 35 120 20 И 10 250 1» 10 5 15 5 40 6 10 6 0,3 0.7 5 10 0,2 24 . 0,2 И 1 2 »» 1 0.3 0,15
317
Продължение на табл. 13.22
1 2 3 4 6 « 7 • 6 9 10
Ф огстранзисторни оптрони 1
АОТЮ1 10" 1,6 20 5- 10 ’5—10
АОТ102 10е 15 30 50
АОТНО 0,05 0,1 ю9 15—50 100—200
AOTI22 15-25
АОТ123 20 30—50 10—20
АОТ126 16" 10-30 15—30 5—10
АОТ127 5 35
А ОТ 128 »> 10 15—50 8—32
Таблица 13.23
Фототирис горни оптрони
Изходни параметри Параметри иа оптроиа Гр анични параметри
Тип Входен ток, mA ток на утечка, mA _ ж га 3 СЗ . 0,2 Е н ч а: « X о’статъчно напрежение. V време за включване, JXS време за изключване, изоляционно сопротивление. МО входно напрежение. V — входен ток. mA' право напрежение, V прав гок mA
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
АОУЮЗА АОУЮЗБ АОУ103В АОУ115А АОУ115Б АОУ115В 6Н3103 20 50 20 30 20 0,1 20 » »» 10 20 100 2 2,5 CCCf 15 10 НРБ 10 100 100 35 10 16" ♦» 10s 2 »» я 2 200 1,5 55 55 60 50 200 50 200 50 100 100 100
14. ЦИФРОВИ ТТЛ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
ТТЛ-ИС преработват цифрова информация, чието входно и из-
ходно напрежение се измени само в две състояния — ниско ниво
О до 0,7 V (лог. 0) и високо ниво 2,4 до 5 V (лог. 1).
14.1. УСЛОВИИ ГРАФИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ
Прйетите у нас условии графични означения (УГО) на инте-
гралните логически схеми са показани на фиг. 14.1. Те са пред-
ставени чрез правоъгълник без допълнителни полета (фиг. 14.1а),
318
правоъгълн"?' с човно и ляво допълнително поле (фиг. 14.16),
правоъгч.::^.-- гневно и дясно допълнително поле (фиг. 14.1s)
или с ляво и дясно допълнително поле • (фиг. 14.1г). Лявото
допълнително поле се използува за маркиране на входовете, а
дясното — за изходите. При сложни ИС се маркират и входове-
те, и . ходите и се използува УГО с две допълнителни полета.
В тез,- полета се поставят т. нар. етикети — означения за функ-
ционалното предназначение на входовете и изходите.
а б В г
Фиг. 14 I. Условии графични означения
на логическите ИС
Означаване на функцията. Основного поле се използува за
някои общи означения и преди всичко за означаване на функция
та, изпълнявана от елемента чрез дадените в табл. 14.1 символи.
Логически функции и символите им
Таблица 14.1
Логниеска функция Символ в УГО
1 2
или 1
и &
Сумиране по модул 2 м
Разнозначност =
ИЗКЛЮЧВАЩО ИЛИ («1 и само 1») = 1
«п и само п» (п е неутрално число > 1) — п
Ло1ически праг (п> 1)
Мажоритарност э*м
Дешифратор DC
Шифратор CD
Сравпяаане
Полусуматор HS
Суматор SM
Монтажно И о
Монтажно ИЛИ о
Преобразувател иа кодове X/Y, В/D и т и
Тригер Т
Тригер тип Edge ТЕ
Тригер тип Master Slave тм
Тригер тип Latch TL
Регистър RG
Преместващ регистър надясно PG —
Преместваш регистър наляво RG —
319
Продължение на табл. 14.1
. 1
Реверсивен регистър RGo
Брояч СТ
Двоичен брояч СТ2
Десетичен брояч СТЮ
Закъснение н
Генератор G
Моновибратор S
Тригер на Шмит (прагов елемент) JT(ST)
Усилвател
Усилвател с повишено натоварване о >
Формировател F
Означаване на входовете и изходите. Към лявата страна на '
УГО (или в лявото допълнително поле) се посочват входовете на
елемента, а към дясната страна — изходите му. При директни вхо-
дове или изходи означението е в права форма (фиг. 14.2а), а
при инверсии входове или изходи - в инверсна форма (фиг. 14.26).
б
Фиг. 14.2. Означаване на входовете и изходите на ИС
Входовете и изходите могат да бъдат статични или динамич-
на. Примерите от фиг. 14.2 са за статични входове и изходи.
Динамичният вход или изход може да бъде също прав или ин-
версен. Прав динамичен вход се означава върху УГО съгласно
фиг. 14.3а, а инверсен динамичен вход — съгласно фиг. 14,36.
Правият динамичен вход се задействува от положителния фронт
на входния сигнал (преход от 0 в 1), а инверсният динамичен
вход се задействува от отрицателния фронт на входния сигнал
(преход от 1 в 0).
Фиг. 14.3. Означаване на динамичните входов.
320
Правият динамичен изход (фиг. 14.4а) има стойност 1, кога-
то на входа се получава преход от 0 в 1, и стойност 0 — в оста-
налите входни състояния. Инверсният динамичен изход (фиг.
14. 46) има стойност 1, когато на входа се получава преход от 1 в
О, и стойност 0 — в останалите входни състояния.
Фиг 14.4. Означаване на динамич
ните изходи
Фиг. 14.5. Означаване на входове н из
ходи, конто не носят тогнчеека инфор
нация
Има входове и изходи, конто не носят логическа информация.
Те се означават съгласно фиг. 14.5а (за вход) и фиг. 14.56 (за
изход). Тези изводи се отделят от останалите с интервал.
Съществуват логически равностойни входове и изходи, конто
са напълно взаимнозаменяеми и размяната им не влияе върху
функцията на елемента. Разстоянието между линиите, показващи
логически равностойни входове и изходи, трябва да бъде еднакво.
Фиг. 14.6. Означаване на гру-
пи от логически равностой-
ни входове
Фиг. 14.7. Означаване на логически
перавностойни входове и изходи
При няколко групи от логически равностойни входове и изходи
те се отделят с интервал (фиг. 14.6).
Логически неравностойни входове или изходи и групи от тях
се означават с помощта на етикети и се разделят с хориз&нтал-
на линийка в етикета (фиг. 14.7).
Етикетите се съставят от (букви, знаки или цифри, дадени в
табл. 14.2. Условните знаци в етикетите дават информация за
функционалисте предназначение на сьответните входове, изходи
или групи.
В повечето случаи интегралните схеми са съставени от някол-
ко логически елемента в един корпус. В УГО те се показват чрез
21 Справочник на радиолюбителя
321
разделянес хоризонтвлни линии (фиг. 14.8е) или стилизирано —
с означаване номерата на изводите, обобщено за всички елементи
(фиг. 14.86). Примеры е за SN7400.
Таблица 14.2
Символи в етикетите и функционал но предназначение
Символ Функционалио предназначение
1 2
S R J К D V С W Цифри 0-5-9 А, В, D.E L X, Y Е, к М G Цифри 04-9 •К, *Е F<' Fn S Р Q *R К G С Входове Вход за обръщане на тригера в състояние 1 Вход за обръщане на тригера в състояние 0 Вход за установяване на JK-тригер в състояние 1 Вход за установяване на JK-тригер в състояние 0 Информационен вход Подготвителен управляващ вход за разрешаване приемането на информацията Динамичен управляващ вход за осъществяване приемането на информацията. Вход за синхронизация Разрешаващ вход за извърщване на определена функция Кодови комбинации в десетичен или двоичен вид при елементи, конто не извършват логическо преобразуване на входните сигнали Входове, конто приемат сигнали за логическо преобразуване в елемента. Адресни кодове Вход за разрешаване на паралелно въвеждане на информацията Входове, конто изразнват адресни координати за матрици Изводи на елемента, конто не носят логическа информация на функционални разширители Логическа (аритметическа) операция Входове за ускоряване на преноса Изходи f Кодови комбинации в десетичен или двоичен вид при елементи, конто не извършват логическо преобразуване на сигналите Изводи, конто не носят логическа информация при функционал- ни разшнрителн Изходни сигнали, конто се получават в резултат на логическо преобразуване на входните сигнали Сума Пренос Изход, на който се появява дополнителен сигнал в резултат на логического преобразуване на входните сигнали Извод, който не носи логическа информация при моновнбра- торите Извод «сравнение» Извод за външно ускоряване на преноса Изходен пренос
322
Фиг. 14.8. Означаване на няколко логически елементи в един корпус
14.2. КОРПУСИ НА ТТЛ-ИС
ТТЛ-схемите от серйята 74(54, 84) се произвеждат основно в
три вида корпуси, чиито главни габаритни и присъединителни
размери се виждат от фиг. 14.9. Това са корпусите DIL 14
(фиг. 14.9а), D1L 16 (фиг. 11.96) и DIL 24 (фиг. 14.9б). За раз-
лика от повечето други активни елементи изводите на интеграл-
ните схеми в каталозите се дават, гледани от горнатв страна на
корпуса. Това се прави с оглед удобство при съставяне на топо-
логията на печатните платки.
Фиг. 14.9а и б. Основни корпуси на ТТЛ-ИС
323
mtn 0,51
УГО иа осиовиите логически елементи
Таблица 14.3
Л'огическа функция Система УГО И (AND) или (OR) y = Xi4-X? НЕ И-НЕ (NAND) У = О"2 ИЛИ-НЕ (NOR) Тригер на Шмит ) = .YtX
Международна Америкаиска Българска (по ЕСКД) Таблица за истинност фиг. 14.10 а фиг. 14.10 ж фиг. 14.10 н X, Х2|У ООО 0 1 0 1 0 0 1 1 1 фиг. 14.10 б фиг. 14.10 з фиг. 14.10 о Х1 Х2|Г фиг. 14.10 в фиг. 14.10 и фиг. 14.10 л Х|У oil 1|0 фиг. 14.10 г фиг. 14.10 к фиг. 14.10 р X, Х2| Y фиг. 14.10 д фиг. 14.10 л фиг. 14.10 с Х| Х21Г фиг. 14.10 е фиг. 14.10 м фиг. 14.10 м
0 0 0 1 1 0 1 1 0 1 1 1 0 0 0 1 1 0 1 1 1 1 1 0 0 0 1) 1 1 0 1 1 1 0 0 0
14.4. КЛАСИФИКАЦИЯ
Възприето е ТТЛ-схемите да се групират в няколко серии в
зависимост от бързодействието, консумацията, температурната
стабилност и функционалното им предназначение.
В табл. 14.4 са посочени основните технически данни на ни-
кои серии ТТЛ-ИС, конто намират по-широко приложение. Даде-
ни са и съответните означения на различии производители на та
кива ИС. Освен стандартната серия 74 често се срещат ТТЛ-схе-
ми от сериите 54 и 84. Сравнителни данни за тях са дадени на
табл. 14.5.
Осиовни ТТЛ-серии
Таблица 14.4
Серия и ТТЛ-1 (нормално бър- зодействие) ТТЛ-2 (високо бързодействие) ТТЛ-3 (много ви- соко бързо действие с диоди на Шотки) ТТЛ-4 (малка кон сумация, ниеко бър- аодействие; ТТЛ-5 - (малка кон сумация с диоди на Шотки)
иомер Пока- зател 1 74 — Texas I. 15В — СССР МН 74 ЧССР. DI - ГДР UCY74 -ПНР 74. PC — УНР CDB4 — СРР 74Н — Texas I. 131 — СССР D2 — ГДР 74 .. . НРС — УНР 74 Н - ПНР CDB4 ... НЕ —СРР 74S—Texas .531 — СССР MH74S - ЧССР 74L Te- xas I ССС1 UCY74L — ПНР 74 LS — Texas I. 555 — СССР
1 2 3 4 5 6
Захранващо на- прежение, V min ном. max Околна темпера- тура, °C min щах Температура на съхранение, °C min max Средна мощност на елемент, mW Средне време на задържане на сиг- нала, ns 4,75 5 5,25 —10 до 0 70 —55 до —65 150 до 155 10 10 до 13 4,75 5 5,2 —10 до 0 70 —55 д<7 —65 150 до 155 22 -23 6 до 8 4,75 5 5,25 0 .70 —55 до —65 150 до 155 20-22 3 4,75 5 5,25 0 70 —65 150 1 33 4,75 5 5,25 0 70 —65 150 2 10
В най-новите разработки на водещите фирми се срещат и ТТЛ-
сериите 74AS ... и 74ALS ... (74F на Филипс). Това са подобрени
варианта на схемите с диоди на Шотки 74S ... и 74LS .... конто
326
съчетават високото бързодействие с понижена консумирана мощ-
ност — малка за 74AS ... и много малка за 74ALS. . .
Таблица 14.5
Сравнителни давни за серии 54 и 84
Обхват на окол н ат а температура Texas I. СССР ЧССР ГДР Sescosem
0 до +70ос 74 155 МН74 D1 SFC4.. . Е
74Н 131 — D2 SFC4... НЕ
74S 531 MH74S — SFC4.. . SE
74L 158 — — SFC4. . . LE
74LS 555 — — —
—25 до +85°С 84 МН84 Е1 SFC4. . ЕТ
84Н — Е2 —
84S MH84S — —
84L — — —
84LS — — —
—55 до + 125°С 54 133 — SFC4 ... ЕМ
54Н 130 — — SFC4.. . НЕМ
54S 530 — -— SFC4.. . SKM
54L 134 — — SFC4.. . LEM
54LS — — — —
14.5. УНИФИЦИРАНА ТТЛ — СЕРИЯ 74
В табл. 14.6 са включени най-необходимите данни при изпол-
зуването на ТТЛ схемите — функционална структура, бързодейст-
вие, консумирана мощност. Дадени са условните графични озна-
чения — ново (по ЕСКД) и старо, срещано в чуждите литератур-
ни източници (фиг. 14.11). В графата за типово означение са посо-
чени и онези аналози, чието означение е специфично (СССР., ГДР).
327
Унифицирана ТТЛ серия 74
Т а б л и ц а 14.6
1 , ’ ! —" ~ - — , -
Тип Фуикционалиа структура Консумирана w мощност. mW (ток, mA) Бързодействш ns Условно графично означение (фиг. 14.11)
ново старо с корпус
1 2 4 5 6
7400, 155ЛАЗ, D100 74Н00, 131ЛА3.0200 74L00, 158ЛАЗ 74LS00, 555ЛАЗ 74S00, 531ЛАЗП 4 двувходови елемента И-НЕ 40 90 4 8 75 9 6 33 9.5 3
4 г 9 w 12 а_ 4 4 Л Л Л г 74 С ’В Е 7Y Е 2А g 2В g 2Y [? -Г 0 й al *5v S) 4В Й1 <>А -a *y -а зв -3 ЗА -3}3Y
0
0
7401, 155ЛА8 74Н01, D20I 74L01 74LS0I 4 двувходови елемента И-НЕ с отворен колек- тор 40 82 4 8 22 8,75 60 16
2 5 6 в_ 11 4 1 / £3 Н ад ъ! ^ад S R FI R F4 R Н А и h T^5v gj 4Y *- 2] « S аа a by 5] 38 а за
0 ®
7402, 155ЛЕ1 74L02 74LS02, 555ЛЕ1 74S02, 531ЛЕ1П 4 двувходови елемента ИЛИ-НЕ 55 5,5 11 185 10 33 10 3,5 у 4 8 П 1 1 0 Л ,4 —
7/ Е 7А Е IB ц 2Y Е 24 [3 2В Е _Г Е 4] +5и 3 4V Ё] 45 7]4Л 3 ЗУ о]зв 3 зл
!
Продължение иа табл. 14.6
I 2 3 4 5 6
7403, 155ЛА9. D 103 74L03 74LS03, 555ЛА9 74S03, 531ЛА9П 4 двувходови елемента И-НЕ с отворен колек- тор 40 4 8 65 22 27 16 4,7 I
1)
77 ’ Г * W * j IB A ’Y 2А А 2В д. гч 0 лг®45
14—п
га О sis
Е 3Y
О ©
7404, 155ЛН1, DI04 74НО4, 131ЛН1. D204 74LO4 74LS04, 555ЛН1 74S04, 531ЛН1П 6 инвертора НЕ 60 135 6 12 112 10 6 33 9,5 3 1 3 5_ п » 3L 1, Tt ~г, ~г, Tt Tt э б 12 J0 Л ’А Е IY Е —2А В 2Y Е ЗА g 3Y Е Г Е 5^ S © а ^5Y И 6А И 6V g 5а ® 5V 3 4А a ay
7405, 155ЛН2 74Н05 74LS05, 555ЛН2 74S05, 531ЛН2П 6 инвертора НЕ с отво- рен колектор 60 140 12 100 24 8,5 16 4,7 1 3 5_ п. 11 1 7 Т т т т 7 а .б_ \10 Л ) 1А е » Е ЗА Q 2Y Е ЗА g ЗУ в Г li <- й © 3) 6А Ц 6Y Д) 5А a sy S\ АА Ю AY
Продължение на табл. 14.6
of:?:
! 1 2 3 4 5 6
* 7406, 155ЛНЗ 6 буферни инвертора НЕ с отворен колектор, ви- соковолтови 155 12 1 _ |» р й 1" 75; 7л 7^ у2 i tio /4 с " С М £ ЗУ Е ЗА Е ЗУ й -Г Е -]' ~u_ и- t ь 51 ъ
7407, 155ЛН4 6 буферни елемента с от- ворен колектор 125 13 1 3_ 75 75 х _4 /Л (7 'У Е 24 [J СГ" g +5и а в а 3 ЗУ а за Й ЗУ а аа В'АУ
J al ь! 75 75 <г /2 10 _в ) гу а ЗА Е ЗУ g X !z ( ?)
7408, 155ЛИ1 74LS08, 555.'1И1 74SO8, 531ЛИ1П 4 двувходови елемента И 17 125-. 15 12 4,7 4 9 HL TL т Т Т э 3 л 1А [7 :В В :у Е 2А 6 2В Е ЗУ Е X Е 3 а J— Е ЗЕ ?) g *5v 3! 4В 3144 . 3 4? Э ЗВ 9\ЗА а зу
1 2 3
7409 4 двувходови елемсига И 77
74LS09 с отворен колектор 17
74S09 125
7410. 155ЛА4. ОНО .3 тривходови елемента 30
74Н10, 131ЛА4, D210 И-НЕ 62
74L10, 158ЛА4 3
74LS10, 555ЛА4 6
74S10, 531ЛА4П 56
74H1I 3 трнвходови елемента И 90
74LSU, 555ЛИЗ 13
74S11, 531ЛИЗП 94
Продължение на табл. 14.6
4 5 6
18 20 6,5 *5v АВ 44 4И ЗВ ЗА ЗУ
1 т п 1 т [L |а к» (о, U м Е is и ГУ Е 24 Е 2В К 2У Е X 3 3 J Е а 3 TL Й 1 2
(
10 6 33 9.5 3 + 5V 1С IV зс ЗВ ЗА 3Y
1 к. 1 4 ~3~ < t6 л 'А Е 18 (2 24 В 2В Е 2С [3 2У g х Е 1 J а 31 а а 2 3
з)
© ©
I/ 4,7 ^5v 1С IY ЗС ЗВ 3Y
1 Е 3 9 Ж V ~т~ J2 , 6 h48SS32 я И Я И PR 14 3 J а и 2) 3 Э 3 я
Продълженне на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
7412, 155ЛА10 74LS12 3 тривходови елемента И НЕ с отворен колектор 30 6 22 16
S i Ш £ Ё М Е 18 (2 гл а гв Е 2С Е 2Y В J7 Е □ а +5* и 7С а 7/ а зс Й ЗВ 3 ЗА а зг
©
7413, 155ТЛ1, 0113 74LS13 2 четиривходови тригера на Шмит със схеми И-НЕ на входа и инверсен изход 85 17 16 16,5
1 g ГТ л М е 'В Е нс Е /С Е ГВ Е ГУ Е X Е 3 и Э 2D Ж 2С 3NC й 2В а 24 Е2У
7414, 155ТЛ2 74LSI4, 555ТЛ2 6 тригера на Шмит инвертори 153 52 15 15
f* 1а 18 b” Ь" 1~* 1 Тд !•» Je- К> /л п ГУ С 2А С 2V g ЗА В . ЗУ з -г С 1 5 *Sv -3 ЗА -В) SV В 5А -S 5Y 3 4Л 3 4Г
пин
Продълженне на табл. 14.6
В 2 5 6
74Н15 74LS15 74S15 Зтривходовн елемента И 41 13 86 11 20 8
1 Е 3 9 7JT ТЕ т~ ,72 , б л 1А Е гв 0. 2А Е ZB g 20 g 2V Е х [2 и 3 гс S ГУ ВЗС 03* ЭЗА азг
(и)
7416. 15*1115 6 буфер ни инвертора НЕ с отворен колектор Z. 155 12 1 3_ Z1 9_ Ifij Ifi id *4 '♦l $>| оа IA Е ГУ 2 24 0 2Y Е ЗА Е ЗУ Е X Е Э SA Ш sr Я] 5А а зу Я 44 а аг
7417 6 6} ферни повторителя с отворен колектор 125 13 -\ ->1 «п! el d °.1 75L2. 7₽ _* ТВ _6 ТВ 2? ТВ 20 ТВА © 7А Е ГУ Е 2А (J 2У Е ЗА g ЗУ Е X- Е а ел a sy а 5А @ SY а ал 3 4Y
Продължение на табл. 14.6
I 2 э 4 5 6 . 1
7420, 155ЛА1, D13® 74Н20, 131ЛА1, D» 74L20, 158ЛА1 74LS20, 555ЛА1 74S20, 531ЛА1П 2 четиривходови елемен- та И-НЕ 20 45 2 4 37 10 6,5 31 9,5 4,7
ГА [7 IB И нс Ц zc Е ю Е IV Е _сЕ и 5) 20 а 2с а нс М2В &2Y
1 hr $ т~ Г- _6 1 3 1
74Н21 74LS21, 555ЛИ6 2 четиривходови елемен- та И 80 8,5 8,2 12 1 л л 1А Е IB Е NC Е 10 Е ю Е IV Е дт12 3 (£ J Ё а го fej 26 3 нс 3 2В 2 2Л 3L2K
7422, 155ЛА7, D122 74Н22 74LS22 74S22, 531ЛА7П 2 четиривходови елемен- та И-НЕ с отворен колек- тор 20 41 4 32,5 22 8,7 16 7,2 ® 6 а 7Д [Т 1В {Г NC (Т /с Е W S 1Y Е хЕ и ыынв lai ай ГО N> pj + СЦ Г) п Ь
Продължение на табл. 14.6
7423, 155ЛЕ2
74S23
2 четиривходови елемен-
та ИЛ И-НЕ със строби-
ращ вход и експандер пс
ИЛИ
7425, 155ЛЕЗ
74S25
2 четиривходови елемен-
та ИЛИ-HE със сторби-
ращ вход
22,5
10,5
7426, 155ЛА11, D126
74LS26
4 двувходови елемента
И-НЕ с отворен колектор
нисоковолтови
40
8
13
16
JLhv
JZ-lw
IA
IB
strvi io
10
ID
aW1'
3«
а**
3 AY
0 ЗВ
3 ЗА
31 3Y
-aj го
-Й12Г
а тс str»f
ля
1 3 2А
a 2Y
м
IB
1Y
2А
2В
2Y
335
Продълженне на табл. 14.6
В 2 3 4 5 G
7427, 155ЛЕ4 74S27 3 трнвходови елемента ИЛИ-НЕ 65 13 8,5 10
м С 'В Е 2А К 28 £ 2С [5 2Г Ц -г Е и ' || Sl^-5^ В ic а /г а вс ЗВВ 2 ЗА S 3Y
'fc 3 1 -7 J
(31>
7428, 155ЛЕ5 74LS28 4 двувходовн елемента ИЛИ-НЕ 112 22 7 12
Z Т 5 ТГ 8 11 77 1 1 1 1 1_ ь 0 13 /у Е IA (7 /В [У 2/ Е 2А [5 2В Е -г г я]+5к 4Я
©
7430, 155ЛА2, D130 74Н30, 131ЛА2, D239 74L3O, 158ЛА2 74LS3O, 555ЛА2 74S3O, 531ЛА2П Един осемвходов елемент И-НЕ 10 22,5 1 2,4 21 10 7,8 52 17 4,2
1 ' и 5 6 11 тг а А Е в g с Е в Е Е Е Е Е 4Tt и qr s3 *5v 3 NC 51 н g D 3 HC a MC ГК
6?
22 Справочник на радиолюбителя
Продълженне на табл. 14.6
1 2 3
7432, 155ЛЛ1 4 двувходовн елемента 95 12
74LS32, 555ЛЛ1 ИЛИ 21 14
74S32 135 4
7433 4 буфернн двувходовн 115 11
74LS33 елемента И=НЕ 22 19
и л и
7437^ 155ЛА12 4 буфернн двувходовн 107 10
74LS37 елемента И-НЕ 17 12
74S37t 531ЛА12П 165 4
Продолжение на табл. 14.6
яре
1 4 2 3 4 5 6
7438, 155ЛА13 74LS38 74S38 4 двувходови елемента И-НЕ с отворен колектор 98 17 165 12 10 6,5
, / 22 * 22 ML 12 Е "75 ТБ ТБ €0 д 6 8 11 И ® ж ЯГ |g Ж Е ЯШ xHz и SfiL Й4У азе Я За £ ЗУ
®
7439РС (УР1 4 двувходови буферни елемента И-НЕ -
2_| т i а тт <?> ,4 JD J3 1W Е ян й ® И ar fg 2». JS Zffi IS X Е сг~ 3) g ЯЛ Э «У 3 48 а а зу э зв S за
®
7440, 155ЛА6, D140 74Н40, 131ЛА6, D24O 74LS40 74S40 2 четиривходови елемен- та И-НЕ 52 88,5 8,5 43 10 7,5 12 4 >
£ £ © _6 «Е Я is С [5 к Е я Иг пгИ j;IZ и j В+5к 3 2D а 2С ЦИС В 2В 3 2Л И 2V
-Продолжение на табл. 14.6
I * 2 3 4 5 6
7441АРС (УР) Двоично-десетичен—де- сетичен дешифратор с от- ворен колектор за управ- ление на газоразрядни цифрови индикатори 16 22Z ?4 U J2- ft E ЛЛ [jg -Л2 Г и g 0 01 55 а« а 6 а 7 3J
3 6 7 4 АО Аг Аг Аз S/DP F2$ Г7> Fsj
7442А, 155ИД6 74L42 74LS42 Двоично-десетичен— десетичен дешифратор 140 70 35 17 49 17 1 Ф E 3 И 2 И 3 К. 4 E 5 Е £ ЦТ X® и @ Е)+5? а а SB ас inputs ад a s а в 3 7
15 14 13, 12 Ао А1 Аг АЗ в]п F/ч F2? А42 46? Al? Й
7443А 74L43 Двоично-десетичен (с из- лишък 3) —десетичен дешифратор 140 70 17 49 1 в й г Е 3 S3 3 IK 4 Е 3 Е £ SD. (Г ® и В+5и a Ai а в а с ' ‘NPUTS 3 D1 й 9 я в Я 7
15 № 13 12 АО Al Аг АЗ B/D Fol F14 AS1! A62 47 48J AS
Продължение на табл. 14.6
340
1 2 3 4 5 6
7444А 74L44 Дешифратор на код на Грей с нзлншък 3 в де- сетичен код 140 70 17 49 0 E 1 E 2 a 3 E 4 E 5 E 6 E XE U (46)
15 74 13 12 Ао А1 Аг Аз 5/Л 1 S+5 3 A S3 3 C at a s S 8 9 7 И INPUTS
7445 Двоично- десетичен—де- сетичен дешифратор с изходи с отворен колек- тор 215 50 0 E i a 2 E 3 E 4 E 5 E 6 E XE u (46) ✓
15 14 13 12 Ао Al Аг Аз в/д> Fol-4- FlM- в r a+5 a a SB ac a о В 9 В 8 3 7 V INPUTS
7446, 7466А, D146 74L46 Двоично-десетичен се- демсегментен дешифра- тор-с отворен колектор 320 160
7 1 3 АО AI А2 АЗ £7 Я? КО 6/5 О f F3t F4$ F5 Гб] I Г74 e p с E lamp test e RB our E RB IN E В E A Q r 0 U S+5v S 6 a 7 a i a 2 в 3 Я 4 Я 5
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
7447, 7447A, D147 74L47 74LS47 - 320 160 35
e e с E LAMP TEST Q RB OUT E RB TAI E В E A E r u 0 -ASf 3 6 0 7 2! i 3 2 3 3 4 3 5
7 1 3 Ао А/ А2 АЗ £7 Ro B/so F0i Fl> F?' F3i F5 Fi J3 Гп UQ~ *^5
®
7448 74LS48 Двоично-десетичен— седемсегментен дешиф- ратор 265 125
в [7 C Q LAMP TEST □ RB OUT g RB IN E D [5 A E r 2 U 3 -a5v S) 6 a 7 a / а г а з a 4 Я 5
7 3 5 Ао Al Аг Аз 7л RI Ro B!St> Fo Fl F2 F3 F4 FS F6 13 IT и 1
®
7449 741.S49 5449, 133ПП4 Двоично-десетичен — седемсегментен дешиф- ратор с отворен колектор 165 И)
В E c a BI И В E A E 5 E x г и a 6 а 7 Й 1 Й 2 Я 3 Z14
_5_ 1 Ао А1 Аг АЗ >н Bls Fo i F5 Fi и I
Продълженне на табл. 14.6
1 2 3 4 ' 5 ъ
7450, 155ЛР1, D150 74Н50, 131ЛР1 2 логически елемента 2И-2ИЛИ-НЕ с експан- дер по ИЛИ, с изход за разширителя 7460 *•
2 4 SA' I 6 1
2А (7 М В 18 И 1С В w В п в хЕ а+5* а гл Я) X а х Й 2В 3 2С Я 2У
1 12 1* 1
к £
7451, D151 74Н51, D251 74L51, 158ЛР11 74LS51, 555ЛР1 1 74S51, 531ЛР11П 2 логически елемента 2И-2ИЛИ-НЕ 28 58 3 5 54 10 6,5 42 12 3,5
2 «4 «в 1 6
и Е М К IB С 1С К IB В /Г Е X Е 3 + 5v а . а w Э NC 3 2Д Э 2С а г/
~73~ «4 И 1 в
©
74Н52 Логически елемент 2И-4ИЛИ с изход за раз- ширителя 7461
Продълженне на табл. 14.6
1 2 3 4 5 1 6
7453, 155ЛРЗ, D153 74Н53, 131ЛРЗ *1 Логически елемент 2И-4ИЛИ-НЕ с експан- дер и с изход за разши- рител 7460 1 2 4 п 4Л is й 1 t Л в P c в в и ЕВ F Б ИС И сЕ и Я в ^х И X 0G ЛИ ИУ
7454 74Н54, D254 74L54, 158ЛРЗ 74LS54 Логически елемент 2И-4ИЛИ-НЕ 22 41 2,5 4,5 10 6,5 42 14 2 4 i. f4 46 fB IE 1 ЛЕ СЕ ва ЕВ FS МСВ хЕ и 3 в и и В ч a g а*
7455, 155ЛР4 74Н55, 131ЛР4 74L55, 158ЛР4 74LS55 Логически елемент 4И-2ИЛИ-НЕ с експан- дер по ИЛИ 1,5 2,5 42 12
343
344
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5. 6
7460, 155ЛД1, D160 74Н60, 131ЛД1 2 четиривходови експан- дера за 7450
i 4 81 Е 2Г М (7 IB ПС, IC Е 2А Bt 2В Е ZC Е х к и ГТ) W а и В 2Х Я 28
tt К
74Н61 3 трнвходовн експандера за 7452 %
74Н62 4 експандера И-ИЛИ за 7450, 7453, 7455
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74S64, 531ЛР9П * Логически елемент 4И-2И-ЗИ-2И-4ИЛИ-НЕ 38 3,5 J (А та 1 8
2 А [7 £ Е f а CZ и Е I Е Я В И С И О В К ИД а у
&
(«)
74S65, 531ЛР10П Логически елемент 4И-2И-2И-2И-4ИЛ И-НЕ с отворен колектор 35 5,2 1 П 9 М 18 ti 1 _Л
4 Е £ Е £Й Е I Е гЕ L а»5и а в а с а в и к 3 J а у
(65)
7470 1 JK-тригер с два Л-_и К- входа и един J и К-вход 65 35* 2 •с 1#Л к т 6 ая е 11 и л в J и а Е хг Е и &1+5V В Р1 Зек И К2 Й XI Вк аа
Продължение на табл. 14.6
346
1 2 3 4 5 6
74Н71 74L71 JK-тригер (RS-тригер за 74L71) тнп Master-Slave 85 3.9 30* 3* '-f
7472, 155ТВ1, D172 74Н72, 131ТВ1 74L72, 158ТВ1 JK-тригер тнп Master- Slave с три J-входа и три К-входа 50 ' 80 3,9 20* 30* 3*
И 2 W |С 1К THS 8
3 £ 12 Я 2 «Е ал в. л а 32 В 33 в о в 1Г S+Jv Й.М 3 ск а кз 3 К2 ЪК! па
(70)
7473 74Н73 74L73 74LS73 2 сннхроннн JK-три- гера тнп Master-Slave с по един J- и К-входове 100 160 8 20 20* 30* 3* 45* »
—L J 1С к- R TMS 12 п
зек ц юл Е ж а *5к в 20г и юла 23 а. и s и а /й a « я □_ Я 2К И 2!> a '
7 5. JQ 3 IC к к TMS 9
t
т Р
h S
Продължение на табл. 14.6
Продълженне на табл. 14.6
348 349
1 2 3 4 5 6
7477, 155ТМ5 74L77 74LS77 4 D-тригера Latch (4- битова памет) 12
т L В2 TL 1 Л 13
2 io и 2D Е ENABLE G Q Е 30 Б 4D Е нс £ и а :а 3 га И а enable И-l 1-г 0 нс 3 за 3 40
и L 02 TL 1 2 9
(ОШ
74Н78 74L78 74S78 5478, 134ТВ14 Двоен JK-тригер 160 7,6 20 30* 3* 45*
7480, 155ИМ1 Едиобитов пълен суматор 105 15
i; 1 5Н И, са 5 6 4 -В'Е 8с Е Сп С £ S £ 3 Д7 * и S *5* ТО 82 a bi а лс 3 А' 3] А’
1
CI
Продълженне на табл. 14Л>
1 2 3 4 5
7481А, 155РУ1, D181 * 16-битова памет RAM с управление 225 12 .3. I 4 XI Х2 хз Х4 77 Y2 УЗ Y4 W0 Wf Fn 11 12 (43 (7 АШШЗз1.Х2 к •4» g +5к К [ Xi £ 4ЛДЯ£ЭТ Y2 Е lY3 Е и а44ЛЛс',..Л 3 1 а 'IsE’ 0 0! Язи Я о wm я Y441BRS
7482, 155ИМ2 Двубитов пълен суматор 175 17 At а. bi g ♦Ви g сие к нс Е нс е и S42 3 82 В £2 Si 9 а Я нс ЦИС
2 14 И 5 А1 & А2 В2 CI SM Fl Г2 С2 / 12 \ 10
7483А, 155ИМЗ 74LS83A Четирибнтов пълен су- матор 310 75 23 89 10 1 3
А1 В! А2 S2 43 ВЗ 44 84 CI SM Fl F2 F3 F4 С4 2 15 14 44Е £ЭЕ 43 И ВЗ Е +5v Е Z2E 82 Е 42 2 и SB4 314 9 С4 зса 3 з. В В1 а 4г Я £2
(87) (м
Пркадълженне на табл. 14.ь
350
1 2 3 4 5 6
7484А, 155РУЗ 16-битова памет RAM 225 12 4 6 16 11 10 X/ Х2 хз хч Yt Y2 Y3 Y± W L WC RAM РГ FB , 14 13 Г** Е « Q [жи Е «ЛгЕ И» Е 4ЖЕВт Е lira и “СГ S 1(A)\wRTTF S ПзРВЗЕ 3 0J a o(A) 1 вюГ* Я УЛ ADDRESS
(я)
7485 74L85 74LS85, 555СП1П 74S85, 531СП1П 4-битова компаратор 275 20 52 365 23 90 24 11 к 1 4 вз АЗ В2 А2 S’, во АО СНР Ы » 1 V 1 5 6 Г в а дтИ и В *5* g лз а вг а лг В А1 a bi в ло а во DATA INPUTS
©
7486, 155ЛП5 74L86 74LS86, 555ЛП5 74S86, 531ЛП5П 4 двувходови логически ел е м е н 1 а за л иг и ческа неравнозначност 150 30 250 15 14 10 7 55
1 2 4 9 10 12 13. М2 3
м Е U Е ЛГ 0 гл в гв е я Е J7 й _U В*5У 3 4В й ЛА В 4У В ЗВ я за в зу
М2 8 11
М2
М2
Проложение на табл. 14.G
1 2 3 4 5 6
7488A, 155PE3 256-битойа памет ROM 285 25 40 4/ и CS яом F0 h F4 F5 to J ш m ю g ю w IS d • Г *5У 41 СЗ V АЛ Т АЗ В 42 >, А1 » АО Г 87
1 (95) ®
7489, 155РУ2, D189 64-битова памет RAM 375 33
4 U / £ D0 01 02 ОЗ АО А1 А2 АЗ Г RAM F0< Fl F2 F3^ 7 (11 ЗННТШАВГ^ “«-IXi BATA BBWir f! Q5 sense штшт и О DATA 1МПЯГ 1 g jwtsf жюгаггП и ё1‘? S В SELECT 3 IHPUT go g лмтлтиниг n^SEHSEtmir ^зплтлтлтт ^SSEMSE OUTPUT
• ®
7490A, 155ИЕ2, 74L90 74LS90 Асинхронен двоично- десетичен брояч 145 20 42* 6* ОВШ/ГГ Я num ла & *S!w |]5[ 1 и 4)4 IHPUT g нс 3 A g о g x 39 2) c
45 42* /4J 1 , 2 В 7 С1 С2 R0 4 СТЮ FO Fl Fl F3 12 9 11
© @
Продължение на табл. 14.6
23 Справочник на радиолюбителя
1 2 3 4 5 6
7491А, D19I 74L91 74LS91 5491А, 134ИР2 8-бнтов преместващ ре- гнстьр 175 17,5 60 18* 6,5* 18
те 2 те г? те Q те g ♦Л Е те [6 те Е и *1 а Зе !] CLOCK Знс
dr -2-с с KS > 13
@ 1
7492А, 155ИЕ4 74LS92 Асинхронен десетичен брояч—делнтел на 12 130 45 42 42
тюиг в [7 нс g кс и те Е Е М2>Е и 5] л шит 5J нс 3 СА И 38 •4-l 3 ас 5 ал
74 1 б 7 1С1 К2 Во ст F0 f7 F2 F3 12
(
®
7493Л, 155ИЕ5 74L93 74LS93 4-битов асинхронен двои- чен брояч 130 16 45 42* 42* 42*
ENPVT В [7 кот к *0!2) В те к +5Р В те е те [7 и 1 4J- 4Q KJ Н ОС U fitllSlIftiraWFIR
J4J 1 ЕСТ т Т СТ2 FC F1 F2 F3 12 9 dl_
6а?)
Продължение на табл. 14 6
I 2 3 4 5 6
7494 4-битов преместващ ре- гнстър с пар алел ен вход и последователен изход 175 10* 6 1 11 7 10 и L2 77 В1 В2 D1 02 IN ‘С ~я RG > _9_
/А (7 ’ll in Е LSV К РК! Е SER.IN Е CLOCK И U а гл i 3 2 [PRESET Qzb 3 2C J 3 i g 2Л PR 3 CLEAR g о output
(Ю8)
7495А, 155ИР1, D195 74L95 74LS95B 4-битов реверсиран пре- местващ регистър с пара- л ел ни входове и изходи 195 19 65 36* 5* 36* 1 2 -j- IN 00 01 02 03 о с< V 8С<> F0 FI F2 F3 13 1L П J(L SFRIAL INPUT ГГ 1л g tHPurs j В. Е Г Е |е Е KOBE CONTROL u 7-2 -5« Э 0л ’ i^kuts э cp) 'S clou : .4-SHIFT Cj CLOCK 2
(LOAD)
7496 74L96 74LS96 5-битов преместващ ре- гистър с паралелни вхо- дове и изходи 240 120 60 25 50 25 J- 2 Л -к
/л/ 00 01 02 03 РЬ с ✓ RG> F0 FI F2 F3 Fk /4 13 _ 11 10 'LOCK [J 1л (7 PRESET :8 Е 1с Е »5к Е fa 2 PRESET [£ [Z PRESET EN/LBLE^- и SO C.Ef Э 0b 3 0l 2! - j3 Qd S SER fl OUTPUTS outputs
Продълженне на табл. 14.6
1 3 4 5 6
7497, 155ИЕ8 6-битов синхронен дели- тел на честота 400 32* 1 13 hT 0? из Di D5 и »С >v т * BRM F0(. Fl 7 , 5 б 8 Е ЛАТЕ . £ [Т inputs ' F [J U Е Ourpurs I 2 Е 1 ’ Е ENABLE OUTPur (7 -Г Е Е,51' g О', ШГЕ С \1NPUTS 9 CLEAR Й UNirr/CASCABl g] ENABLE INPUE g STROBE CLOCK
74L98 54L98, 134ИР5 4-битов селективен регн- стър 25 5*
74L99 4-битов реверснвен пре- местващ регистър 19 5*
74100 2 четирибитови D-три- гера 320 16
74Н101 JK-тригер превключване с отрицателен фронт 100 50*
74Н102 JK-тригер, лревключван с отрицателен фронт s 100 50*
74Н103 Два JK-тригера. прев- ключвани с отрицателен фронт 100 50*
356
Продължение на табл. 14.G
1 2 3 4 5 6
74107, 155ТВ6 74LS107, 555ТВ6 Два синхронии JK-три- гера тип Master-Slave 100 20 20* ' 45*
12 4 /г 3 J с к >R TMS 3 , 2 /7 (7 /б Р /с Е 1к Е гсЕ £ Е и a *iv 7? 1CLR 3 ЮК 1Т] 2К W 2CLR
3 2СХ 3 23
// J !С К ths 5
74Н108 Два JK-тригера 100 50*
74109 74LS109 лл Два синхронии JK-Tpnre- ра тип Edge 90 20 33* 33* - 3 , ' 1 11 е 14 72( 13, g) 2CLR а 2з 3 2к 3 зек Е 2PR Ц 20 2 20
5 J •С К в ГЕ 6 ^7 Л. /С<-Е Е и Ё tit П юк £ iPH и Ю Е 'б Е х Е и
5 J С к 7 ТЕ
©
Продължение на табл 14. и
1 2 3 4 5 ь
74110 JK-тригер 100 25*
74112 74LSI12 74S112, 531ТВ9П Два JK-тригера 140 20 150 25* 45* 125*
74LS113 74S113, 531ТВ10П Два JK-тригера 20 150 45 125
74LS114 74S114, 531ТВНП Два JK-тригера 20 150 45 125
74115 Два //(-тригера
74116 Два 4-битови паралёлни регистри Latch с общо нулиране 300 19 1 м, 16 S 13 , ii 31 из 04 Т 01 62 ОЗ 04 R “£ TL F0 F1 F2 F3 F0 F1 Р2 F3 5 7 11 7 М 23 1C.LK Е Е таз К mi Е т Е /02 Е юз 2 юз Е /о« (2 /о» Е и S з 204 g| 204 §203 3 233 202 Й 202 3 20/ Я 20/ Iemo/e В 267 Г цзая
Продълженне на табл. 14.0
СП
00
1 »2 3 4 5 6
74118 6 RS-тригера (6-битова памет Latch) 150 14 *
74119 150 14
74120 Два импулсни синхрони- загора 255 9
74121. 155АГ1. D121 74L121 Чакащ мултивибратор
± 9 J0. t г и ГЛ 6 , / 1 а. НС й Л1 П *г к В Е X I и a] И нс Д NC ИСийЛел] g й В NC
74122 74L122 74LS122 Чакащ мултивибратор с нулкране 115 55 30 28 28 70
£: 9 11 .?С Г л Л ;Я С /л в , 6 мм лг IHWS и и И Е а е х Е и З я„г/г„г 3 не ffl Сект ffl NC Я 9щг и а
1 ®
359
360
Продължение на табл 14 6-
1 9 3 4 5 6
74132, 155ТЛЗ 74LS132 74S132 4 двувходови тригери на Шмит 102 17 180 15 15 7.7
I 2 4 5 9 10 12 13 Sr 3 —— 6 . 8 ,11
иЕ 18 Е 1Y Q 2АЕ 28Е 2YS .с Е
S»5v а] 48 34А 2J4Y Э38 ЗЛА E3Y
SJ7
§47
74S133 13-входов логически еле- мент И-НЕ 21 4,2
74S135 4 двувходови елемента ИЛИ за логическа нерав- нозначност
74136 4 двувходови едемента за . ин imivuка псравжмиач- ност 30 18
74LS138, 555ИД7 74S13S, 531ИД7П 3-битов двоичен дешиф- ратор с 8 изхода 31 45 22 *8
Продължение на табл. 14 6
362
1 2 3 4 5 6
74LS139 74S139, 531ИД14П 2 двубитови двоични де- шифратора с 4 изхода 34 300 22 75
74S140, 531ЛА16П Два 4-входови логически 85 елемента И-НЕ за то- вар 50 Q 1. 4
74141, 155ИД1 Двоично-десети чей-де-
газорязрядни цифрови лампи, (високоволтов) 3 6 7 4 Ао А, Аг Аз outputs 18 E 19 E INPUTS {A E (о К +5v E. INPUTS E 2 И U so a 1 04 И6 W 7 2J3 OUTPUTS > OUTPUTS
74145 74LS145 54145, 133ИД10 Двоично-десетичен -десе- тичен дешифратор с от- ворен колектор 215 35 215 50 50 50
15 14 13 12 Ао А, Аг Аз В/0 7ф_ F, X3Z F3A4Z ME III 10 n 1 E [ 2 2 OUTPUTS I 3 g 4 E ' 5 E I 8 2 E u 3 + : 1S\ A a c 2!o a s a 8 7 V INPUTS OUTPUTS ..
(М)
Протължение на таот 14.6
1 2 3 4 5
74148. 155ИВ1 74LS148 8-входов приоритетен шифратор на десетичен в двоично-десетичен код 190 10
я ДЭЙ- 5м а CD го Г/ г2 G5 Eg
74150, 155КП1 16-битов мултиплексер 200 11
8 7 1 15 ~ТГ 0 1 2 I 6 7 ?2 13 14 15 То II 12 13 MX to
(К)
Il E u
5 (z
INPUTS 6 E g] G$ jOUTPuls
7 P SI 3
£7 E - 3 2 [INPUTS
AZp /71 7
Outputs A>[7 SI o
-с E U Ao outputs
вата
INPUTS
7 Е
6 Е
5 uZ
4 К
3 Е
2 Е
STROBE (£
ШТ пт W gf
ВАТА SELECT В QT
jr"® .
*5^
8 1
^}io i DATA
INPUTS
^\13
3 1 I BATA
S B I SELECT
3 C
Продълженне на табл. 14.6
364
1 2 3 4 Е 6
74I51A, 155КП7 74LS151 74S151, 531КП7П 74152 155КП5 74LSI52 8-битов мултиплексер със стробиращ вход 8-битов мултиплексер 145 30 225 145' 8 11 4,5 8
4 De Вз В* В5 D5 Р7 АО А1 А2 W MX 5 > 6
J Г W X ЦТ и чг 7 |г DATA ) 2 К INPUTS 1 I К 1 ° £ STROBE'S. JT К и ~5\ +5 & 4 ® 5 z? 6 5] 7 J 31 A -g, fi a c DATA INPUTS DATA SELECT
Q47)
3 Do а? D5 Ds D7 4о 4' 4г MX < -L
4 5 й -°— DATA INPUTS OUTPUT 4 E 3 E 2 E ’ E 0 E w E -c tZ и aj+Ji ь s' ® s а г T& A | a в Э c DATA INPUTS DATA SELECT
74153. 155КП2 741.153 74LS153 74S153, 531КП2 Два 4-битови мултиплек- сера ; 180 90 1 31 ; । 225 22 44 22 12
t 1 ( 10 7Г 15 /4 X Do Di В2 Вз Wi Во В! В2 Вз № Л; MX Fl Ft 7 9
STROBE SELECT DATA i INPUTS ) I OUTPUT WE s a ico Q C2 E ci £ co E IY E x E и № Я12СЗ ZJ2C2 u]2Ci %%2Co ^]2Y У STROBE SELECT DATA INPUTS OUTPUT
<5
1 3 4 |
74154, 155ИДЗ 741154 74LS154 4-битов дешифратор с 46 изхода 170 85 23 46
74155, 155ИД4 74LS155, 555ИД4 2 двубитови дешифра- тора с по 4 изхода 125 31 21 18
74156 74LS156 2 двубитови дешифра- тора с по 4 изхода с отворен колектор 125 31 21 32
ВС Го и и я «0»
Л Ао ' г
ZZ Al г а з в ® ° |мялз
21 At бН- 4 г
го АЗ 7 М- OUTPUTS < 5 й 6 (Z
/0^4- 7 а
uMt в а а н
Цйг о не а 10 oumrs
.10 Й a iz
— г щ рп
1 74 В1 АО <6 В2 В Ой] 7 flfct f2<J-4- м-4- FobS- rjb-ll- НАГАЯ IC IZ STROPS fG 2 SELECT В BL u u, Йгслмм Epsjrwef ЕЭ A stucr EJ2V3 | И 272 упгялз &}Y’ 1 121270 J
OUTPUTS 1Y3 £ m E 131 E
Г г
U gtaMDW ^28 STROBE ES A SELECT р]2У2 Ljyrpy^f pZYO .
1 i 15 й D1 АО Ат Ог 4W В В St САТАЯ STROBE SELECT OUTPUTS ic E io E в a 1Y3 £ 1Y2 H 13! E 1YO IZ. Г-
®
Продължение на табл. 14.6
366 I 367
1 2 3 4 5 6
74157 74L157 741.S157 74S157 4 двубитови мулти- плексера 150 75 49 250 9 18 9 С •J 2 10 т 13 15 Ат Bl 2 82 43 ВЗ At 84 S Fl F2 F3 F4 4 1 S IL
SELECT £ — ГЛ OUTPUT 1Y E inputs JZAE \2be OUTPUT 2У E £ “ . U 7&+5V S STROBE SI 48 'T 344 H gl 4/ output el за j ЗЗУ output
©
74159 4-битов дешифратор с 16 изхода с отворен колектор 170 24 22 • 20 АО Al At АЗ ВС 0 1 2 3 4 8 10 '4 13 14 15 1 OUTPUTS 4 0 X 1 tz 2 И 3 К 4 Ё 5 E 6 a т и 8 E 9 \№ Ю И Г- E U Sl+J 23 A a s a c HID SSZ ISC! Э IS S14 5} 13 S 12 311 INPUTS OUTPUTS
©
74160, 155ИЕ9 74LS 16и Двоично-десетичен син- хронен брояч с асинхро- нен нулиращ вход 305 93 32*' 32’
3 5 7 Do D1 D2 D3 Т т СТЮ Fo Fl F2 F3 СО 14 13 12 11 15 CLE CLO DATA INPUTS ENABLE AR C CK E Л Q 8 E c E 0 E P E C 2 u S +5» ЗЛ/ЛР а «л Ш0а a oc Zj Op SENA 2 L0A1 If CARRY OUTPUTS SLE 7
Продължение нп таи 14 •
1 2 3 4 5 6
74161 \ 74LS161 4-разреден синхронен -брояч с асинхронен ну- ли раш вход 305 93 32* 32*
3 2 Л: Do Di Dl 03 >c 'L 7 CT2 Fo Fl F! F3 CO 14 JL 12 It _15 CLE7 CUX DATA INPUTS ENABLE R (Г x E A S В S с И D E E r 2 и al +5у В1В1РИЕ МЯВУ аол! aoepwnws 3flc| И 0o J И ENABLE 1 S LOAO
(163)
74162 74LS162 74S162 Двоично-десетичен син- хронен брояч със син- хронен нулиращ вход 305 93 475 32* 32* 70* 3 ~Г 6 . 2 __7_
DO Di D? D3 4 Г <L И CT10 Fo F; F2 F3 CO .21 li 12 ±L 11 CLEAR {7 CLOCK [7 (д n DATA [£ INPUTS 1 C 1/? E ENABLE P E др E и SI 3) R!PPl£ CARR'/ E) 0a 1 ® °B \ OUT PUTS 21 Qc mapi Ъ ENABLE 7 U LOAO
74163 74LS163 74S163 4-разреден синхронен брояч със синхронен ну- лираш вход 305 93 475 32* 32* 70* з •
jh . 2 ( zfc 9 , 5! D2 Рз L ~R iuT2 Fo C; F2 F3 CO I’ 22. 12 И 21 OLEA CLOC DATA INPUTS ENABLE R E к IZ fi E В E c E D E E L ® £1 *5/ 3/UPPIE CARRY HQa' 23 fle ^OUTPUTS 2sac sw И ENABLET 3 LOAO
©
Продължение на табл. 14.1
1 2 3 4 5 6
74164 74L164 74LS164 54164, 134ИР8 8-битов преместващ ре- гистър с последователен вход и паралелни изходи 21 11 10 21 36* 18* 36* 36* u
1 — IH ► с У RGO F0 F1 F2 F3 Fk F5 Гб F7 JT~ SERIAL INPUTS Сити puts * E s C at и a« E Ос E °o[4 3 Он № a aa« Э cu OUTUPUTS AR
-Г “ £1 CLOCK
®
74165 74LS165 8-битов преместващ ре- гис-тър с паралелни вхо- дове и последователен изход 210 26* ZL. 11 12 13 ± 1 % in D0 D1 02 03 3k 05 D6 ОТ У Г ю<> _1_ •
shift/lo, CLOl PARALLEL Inputs output W E W E £ a £ E a E I* E fi« E JZ И и s*s ®B' ac 3s ИА 5 SE 30» CK INHIBIT PARALLEL INPUTS RIAL-INPUT OUTPUT
74166 74LS166 8-битов преместващ ре- гистър с последователен изход 360 — 35*
1 2 15 IN по 01 02 D3 0k 05 06 07 >V *С1 яео 13
SERIAL INF PARALLEL INPUTS CLOCK INHl CLO vr [7 A 2 « E a g a В 117 [S ck [? г a и 3 SHIFF/LOAO 5 н panjnputs й 0» OUTPUT PARALLEL EF IHPUTS Й £ J Э C'-fA'
Продължение на табл. 14.t
Сс
О
о
! 2 3 4 5 6
74167 Програмируем десетичен дел ител на честота 270 32* 7 , 9 6
-Ч М I /0, 4 13 12 ( >У/ DI ер23 ви с V 59 Я и BRM 0 F0 Ft «с E RATE J С E INPUTS p [J SETTO 9 E OUTPUTS 1 J L” La ENABLE OUTPUT E -C J5 u IB]+5/ SjelsAre £4JZWP!/rs 3 С1ГАА TSUNirf/CASCME TO ENABLE INPUT Й STP0BE 3 аоск
74LS168 74S168, 531ИЕ16П 4-битов синхронен десе- тичен брояч 100 500 35* 70/50*
74LS169 74S169, 531ИЕ17П 4-битов синхронен брояч 100 500 35* 70/55* iy.
74170, 155РП1 74LS170 16-битов регистър-памет с изход отворен колектор 635 125 20 27
15 12 11 00 D1 02 03 У7А WB Ra Rb RAH- F0 Fl F2 F3 10 9 7 ПАТА READ SELECT OUTPUTS D2 E S3 12 В4 E Яа 2 a4 К 1’5 и a Bl BATA WPITL 3*£ JJKKT SCR NEAB^e 2 a’ }<wrwre Э02 J
->
74172, 155РПЗ 16-битов регистър с 3 из- ходнн състояния 560 15
о
Продолжение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74173, 155ИР15 74LS173 4-битов паралелен D-pe- гистър с 3 изходни сос- тояния 250 35 74 7Т 12 11 9 1 7 15 D1 D2 D3 Р4 № Тс Я RG F1 F2 F3' Г4‘ , 3 , 4 5 6
Output Гц п СОМТНШ. М с 70 С mmvrs П Е 30 Q м а CLOCK (2 J- В ТГ SIOEAfl a w ЯЛТА 1231 Р«даг» ЙОТ 2И7Л s,r, ENABLE as,lz»W7S
(ш)
74174 74LS174, 555ТМ9 74S174, 531ТМ9П 6-битов паралелен D-pe- гистър (6 D-тригера) с нулиране 38 11 75 35* 40* 110* — —
S-c 3 4 б 11 21 14 1 t >с 02 D3 Ph 05 Об ~8 ТЕ 1 2 5 7 10 12 J5
OEM [7 ID [7 1П И 227 Е 20 Е 3D Е 30 1Z _С- 2 и S-»5r а «а а«в ffl SD ЯЗВ тьп ТЛ 40 31 CLOCK
ШТ)
74175, 155ТМ8 74LS175, 555ТМ8 74S175, 531ТМ8П 4-битов паралелен D-pe- гистьр (4 D-тригера) с нулиране 38 11 75 35* 40* НО*
CLEAN 1й Е 10 13 ID з 2D 12 20 Е 20 Е X И " и g+OK Г) 40 SI 40 S 40 азо а за В за 21 CLOCK
-Ч 4 5 12 13 1 , С D1 02 03 04 Я ТЕ 1, 2, 3 4< 2 7 15
@)
Продолжение иа табл. 14.6
1 2 з ! 5 6
74176 -Асинхронен десетичен брояч 150 35* и
4 Ж 8 DI D2 D3 M Cl C2 U CTIO Fl F2 F3 FL 5 9 2 12 raxt^lOADfT ac E ода fcS INPUTS 14 E 0л E CLOCK 2H Г E a+jr S]C££M aoB go) ТИМ INPOTS gal T\odcki
74177 Асинхронен двоичен брояч 150 35*
0k J & DI D2 03 Dk Cl C2 1L СГ2 PI F2 F3 Fk 05 09 02 12 €О1МТ/1ПА £ ПАТА f INPUTS ] J я E с E c Q Д [£ 0a E 2 E 7 E и 3 *5к 3O£W 3 flo SBjrwpora 3 0B HuDCKI
@
74178 4-битов преместващ ре- гистър с паралелен до- стъп 230 39*
02 DI 13 JZ. 09 11 05 FN -~D Dl Dt L V C R6<> Fl F2 F3 Flf 0*_ o«_ oa_ 10 Is E INPUTS [2 SEP1ALIH 0 our our a a алск E оитригВв Ji x c и Э+5И ftlcl Hl SHIFT SBfOtmvr 3 ЮМ a Be OUTPUT
372 I 373
ие на
»л.
1 2 3 4 5 6
74179 4-битов преместващ ре- гистър с паралелен до- стъп и нулиране 230 39* 7 3 ~13 74 10 13 6^ 11 Л и? в: в± L V IC nc<i Fl F2 F3 5 7 3 11 CLEAR (Z SERIAL IN К OUTPUT 0a И CLOCK E OUTPUT Qe £7 J7 И u «l+Su 31 SHIFT gfl’Jowws US LOAD 3 Qc OUTPUT
(D Q87)
74180 155ИП2 8-битова схема за кон- трол по четност ' 170 45
в i 3 и во 01 В2 вз В± В5 ВБ В1 WE И4 М2 Fo Ее 5 6 INPUTS J EVEN INPUT INPUT ODD even r OUTPUT ODO £ OUTPUT « E и E E E E Ej E и ^F Ж ЗА INPUTS
*
74181, 155ИПЗ 74LS1817 555ИПЗ 74S181, 531ИПЗП 4-битово аритметично устройство, генератор на логически функции 470 105 600 24 24 11 iz 23 Ж 19 Ж _Т_< 4
АО 00 4/ 81 А2 82 АЗ ВЗ а 50 51 S2 S3 ALU F F F F С о — 7 « 2- “ j. ~± J.
OUTPUTS INPUTS BOQ AOg S3 Q 52 g S1 [3 0E CI [7 M 0 4og Fl К F?E r [2 и ®*5v 2JAJ' g]8' 77) A? %) 82 SJA3 Э 83 И5 ' 3JC4 UP ЩА-В 3F3 OUTPUTS INPUTS !
м /
1 2 3 4 5 6
74182, 155ИП4 74S182, 531ИП4П _ Схема за ускорен пренос 180 260 13 7 CI G0 Р£ G1 °1 G2 Р2 G3 РЗ зн @ с р Ch С? сд JS. 7 12 II 4- сэ «5 | INPUTS GlTT Pl IT Й2 PBS. СПЕ J>3[S PE и ® sp5 3₽2 aez j ci. 3Jci ga ae ?]a OUTPUTS INPUTS
74H183 74LS183 54H183, 134ИМ5 Два пълии суматора 220 11
74184, 155ПР6 Преобразувател на десе- ти чей в двоичен код (256- битово ПЗУ) 310 28 10 i 15, АО А1 А2 АЗ А4 F хд F1 F2 F3 Г4 F5 F6 FT F8 I 4 1 Output; 7/2 E2G F3 В F4E FJE fee FTB Xе и @ «1-rf at Pl 42 041 ^40 3F8 enable DATA SELECT wmr
74185, 155ПР7 Преобразувател на двои- чен в десетичен код (256- битово ПЗУ) 310 28 10 Ж 73 15 .А _ А - А5 -А. < Ё X/Y Г1 F2 F3 F4 F5 Рт Г8 7 4 и OUTPUTS HE F2E F3 G F4E F5E F6E FTE Гй и ЭЕ Й144 1/143 P142 04/ ^40 Z1F0 V ENABLE DATA SELECT OUTPUT
Продължение на табл. 14.6
374
1 2 3 4 ’5 6
74186 512-битова памет PROM 0,6 (на бит) 55
и Sparer Э И INPUTS SlKtl enables ёЦмет gjvz g] V2 НАМ ^r3 OUTPUTS 3JV*J
5 6 7 3 АС А1 -А2 -АЗ -44 А5 А6 47 С ROM Fl F2 F3 Fk J2 Гп SELECT imrs «е fg EQ »Е * Q »Е СВ г 0
74187, 155РЕ21-24 1024-битова памет ROM с изход отворен колектор 0,46 (на бит) 40
74188 74S188 256-битова памет PROM с изход отворен колектор 0,6 (на бит) 1 34
OUTWTS Y1 |7 722 ng П[5 Y4 g Y7[7 Cl c enable Se 31Л BINARI SC SELECT ae If A 3’1 OUTPUT
10 и 72“ £ . 15, АО А1 А2 АЗ 44 Г PROM Fit FOj ,07
X В
@
74190 74LSI90 Синхронен реверсивен десетичен брояч 325 90 25* 25*
15 иг ~пг ж ~к~, D0 01 D2 D3 >С т ли L СТЮ F0 FI F2 F3 RC< М 0£ ~здг 12 ВАТА INPUT в J7 л/гллтР"^ , [Од G ENABLE с га Е 1Ос S “™и|ввЕ с S и- Sajmta 1 BooH S«nvt£ CLOCK Tt]UlAO | file am \inpiits Эллам j
(дю) @
Продължение на табл. 14 ‘
1 2 3 4 5 6
74191 74LS191 Синхронен реверсивен двоичен брояч 325 90 25* 25* MMIMWT в (г !fl8E [Нцде^ g IwarfZ”, и>Е Xй U
15 1 74 ( .4, Di D2 03 С 7g DU •L m Fo R Fl F3 M 3 13 12 s)*5x gAMTA njaocs BJRIPPU SJMAA/HI tHWAB СВАТА Донага INPUTS CLOCK INPUTS
74192, 155ИЕ6 74L192 74LS192, 555ИЕ6 Синхронен реверсивен десетичен брояч 325 43 85 32* 7* 32*
5 15 1 11 , /4 >c> >c< Ли B> Из •L R CT10 F0 Fl Ft F3 3 i Л BATAIMIVr в [7 fray мт и INPUTS a/nwr|0e (7 X и длллгл CLEAR цвоянт дсляят Ниид дедам BJBDATA INPUTS OUTPUTS INPUTS
74193, 155ИЕ7 74L193 74LS193, 555ИЕ7 4-битов синхронен ревер- сивен двоичен брояч 325 43 85 32* 7* 32*
5 15 // 74 ‘C< Do Di D2 D3 tL R CT2 Fo Fl F2 F3 W P2> 3 I ,12 /3 OAiAINWT в [z x S и S+5v SlABATA BlaiAR rSSBORRm U] CARRY Г]ШАВ «1 СВАТА Э\вВАТЛ
Продълженне на табл. 14.6
1 2 3 4
74194 4-битов синхронен ревер- 195 36*
74LS194 сивен преместващ регис- 75 36*
74S194. 531ИР11П тър 425 105*
74195 4-битов синхронен ревер- 195 39*
74LS195 сивен преместващ регис- 70 39*
74S195, 531ИР12П тър с паралелен достъп 350 105*
74196 4-битов асинхронен де- 240 50*
74LS196 сетичен брояч с високо 60 30*
74S196 бързодействие
74197
74LS197
74S197
74198 155ИР13
CLEAR р right serial/shifjQ [Ag PARALLEL g g INPUTS C g n E LEET SERIAL/SHIFT {7 u @♦5» B]Ot 310c 2] 0b QJclock Ж, Si 3SB
CLEAR E SERIAL J E INPUTS К □ A E parallel в E inputs C E> d[L X g TJ B)+5n а ол 30g JflC OUTPUTS а Од S}Qb H clock Зтпг/талв
1 4 1сг Pg СП0 Fa 5 cmkt/load 17 OeE
- Di D2 Fl 9 DATA fC 2 INPUTS
из Ft ОлЕ
1 13 ( L • /? Fj 12 CLOCK 2 d J- E
Я CLEAR
J дам
Я® J лига
Я ов
3 clock i
.2/2
.213
Продълженне на табл. 14.6
2 3 4 5
4-битов асинхронен двои- чен брояч с високо бър- зодействие 240 'бО 50* 30* 4 7U~ 1 (
Сг Сг Во П1 D2 Рз L 7 СТ2 Fo Fl Fl Fj 5 9 12
COUNT/LOAD j7 GcIZ U gi CLEAR
DATA jr S st<lf
INPUTS ] И E 0л E ИО11ИМ SIBlnmvrs
CLOCK 2 E x G ZlCLXK/
8-битов реверсивен пре- 360 35*г лц местващ регистър с па- з ралелни входове и из- Z3Z ходи ~у~ 7 22 >с Во D1 Р2 Рз Pl DS PS Вт '31 VL VR И RCO Fo Fl ft F3 Fl F5 F6 Ft It 6 8 10 dk 16 5oE ^HlFTRIIIHTSERULi? INPUT A G Oa E шиит в E Ов E мал C [7 OcQ INPUT D S. Oj E CLOCK 72 x 2 U" а ^5у 3 л ЯЯШТ1ЕЕТ S0h Slsaivr SOc P] F INPUT SOp Si E INPUT WOe SCLEAP
Продължение на табл. 14.6
3^8 I 379
1 2 3 4 5 6
74199 8-битов преместващ ре- гистър с паралеяни вхо- дове и изходи 350 25* RGO U
77 ЪС2 serial IjfE g] 4-Sv
3 7 2 / Do Di ft D3 D4 % Пт J Т" Fo Fl Ft F3 F* Fs Fo Ft i 6 8 10 15 17 IS 21 ЛГЯП |jE nmur л £ QaH input 8 £ Ob S nmc TZ Be Z input d E сикжиттт X E 3 SHIFT/LOAD ^H INPUT SJO„ INPUT Z3a0 TgF INPUT 23 Or ^]£ INPUT 33e g)OE*S LjjCLOCK
74248 74LS248 Двоично-десетичен-се- демсегментен дешифра- тор с отворен колектор 265 125 —
7 7 3 Ао Al Аг АЗ 1т RI R0 B/St> FO Fl Ft F3 Ff F5 F6 13 "ТГ. 1Г ~T4~ a [7 Г E ШТВГ Q RB OUT g ЯВ1Н a D E A (Z u В +5и a 6 S 7 a / а г в 3 a < 3 5
@
74LS253, 555КП12П Два 4-входови мултипиек сера с 3 изходни състоя-
ния
74LS257, 555КПНП 77S257, 531КП11П 4 двувходови мултиплек- сера с 3 изхотни състояния 50 320 12 4,7
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74LS258, 555КП14П 74S258, 531КП14П) 4 двувходови мултиплек- сера с 3 изходни състоя- ния с инверсия 30 280 12 4
74259 74LS259 8-битов регистър-памет Latch
ЛоИ ^212 QoS OzE OzE QjE и a+5* s c BE 3D ao7 3 Of a q5 3
1 2 75, 73 Ao Al At •C T TL Fo F’t F3 Fi F5 Fo Ft 5^ 1
74279 74LS279, 555ТР2 4 RS-тригера Latch 90 19 12 12
2 5 // J2 ML 15 74 r TL -13.
1R G 1ST E KZ E Ю E 2R E 2S E 20 E -Г E U El ♦Jy a « в fa 3 4Й B3S2 B3S1 3 3R si за
5 r TL
P >R TL
>s • R TL
IZZJI
74LS280, 555ИП5П 74S280, 531ИП5П 9-битова схема за контрен по четност - 335 14
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74283 74LS283 74S283 4-битов двоичен пълен суматор 310 95 510 43 45 30 5 3 /4 /2 АО 80 А1 в; А2 В2 3 вз и SM F0 Ti F2 Fs C3 4 13 10 9 2г E 82 Z 42 U AlfJ 8/E СМИ x И u a*5r 3 83 а и? 35з 3jAl> тв* ВЛ Зс*
74290 74LS290 4-битов асинхронен де- сетичен брояч • 145 36 42* 42* /2 i IC2 R0 i CT10 Fo Fl F2 F3 9 4 8 я OUTPUTS NC G 0(2№ Qe E 0B E № x E и 5]*5l' В Ro (23 SRom
74293 74LS293 4-битов асинхронен двои- чен брояч 130 36 42* 42* 10 Cl C2 tt CT2 ' (228) F0 Fl F2 2 9 OUTPUTS нс e HCfZ 8c g 0s [Z NC& x E per- (22S) 3R& / В* ,жв So»)*"”"1
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 1 5 6
74LS295, 555ИП1ЙП / 4-битов реверсивен пре- местващ регистър 70 25*
74298 74LS298, 555КП13П 4 двувходови мулти плексера със запомняне 195 65 19 19 3 9 11, А1 А2 81 Вг С1 Сг D1 D2 IC MX Fl 2 84 15 >4 13 12 INPUTS Вг Е Аг Е А1 0 Bi Е Сг Е Ог Е О; Е Г И и ^]+5v OUTPUTS 310с 30п S CLOCK 3W0R0 SELECT SiCiMTA INPUTS
74365, 155ЛП10 74LS365 ' 6 ключа с 3 изходни състояния без ннверти- ране на изхода
74366, 155ЛН6 74LS366 6 ключа с 3 изходни със- тояния с инвертиране на изхода
74367, 155ЛЛ11 74LS367 6 ключа с 3 изходни състояния без инвер- гиране на изхода
Продължение на табл. 14.6
382 I 383
] 2 3 4 5
74368, 155ЛН6. 74LS368 6 ключа с 3 изходни състояния с инвертира- не на изхода (59) (12) 9 10
74S370 2048-битова памет ROM (512X4) с три изходни състояния 0,25 45
74S371 2048-битова памет ROM (256X8) с три изходни състояния 0,25 45
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74LS373, 555ИР22 74S373, 531ИР22/ 74ALS373 74AS373 8-разреден регистър с три изходни състоя- ния (статичен вход за синхронизация) (24) (105) 19 6
«12 ЖН ЖЕ М7 «45 X® 1 J 3+5V а «д 23 W S7C 43ж й» TLcumuc
74LS374, 555ИР23 74S374, 531ИР23П 74ALS374 74AS374 8-разреден регистър с три изходни състоя- ния (динамичен вхЬд за синхронизация) (27) (116) 19 8 ч
жтИ «7(3 же ЖЕ ЖЕ жЕ «42 м[3 Г® 1 J З+ди 3 ва Вел 3 7S S 70 ^60 S6D Q3D Зда IhciOCK
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5
74LS375 4 D-тригера (6,3) 12 [Aj LJ l!j lAj ot2j ill и LI e's s 4? § L у § '? § ПППППППП !%?! 1^4'"I Л и 1 ! (T)
74376 4-разреден JK-регистър oz/w [7 — «?[♦ л?(7--г-1 stle f fl j-[» / «J+JK 'rPF 4E-3‘« j igw c* -<Lr l^aocr
Продъ/жеяне яа табл. 14 6
Ё J 2 3 4 6 6
| 74LS377, 555ИР27 8 D-тригера (20) 40*
ЫЫЫЫЫЫЫЫЫЙ § L| &i> иа радиолюбителя "Perl Jj<yar “Par J. J p Д'/Ц •pgj'jlZ 3 8Q ^8D 3 7D a 7a gw 7HSD В SD 3 50 UlCLOCK
74LS378 6 D-тригера (15) 40*
ДК4Ж£[7 /я [F «(2 1^+5V ff\ 6Q №[6D
-ra
2D [4 s 7Z?[Z Л7[7 JD g sa 3 4Й w 1\clOCK
АлЗ 00 Сл
П, CV»rt.i r.t табл. 14.6
3.>(i I 387
л -1
74LS379 4 D-тригера
«[? /eg U 3|+jv ^40
Л7| ДО Я?| _г[ gl II ада Sjjo f}x l^aoar
74LS381 74S381, 531ИК2П Аритметическо-логи- ческо устройство с умножение 525 29
INPUTS OUTPUTS a H>I MjP & a % IS, J S'indirO 9ind/tl
К * A w c. № P П 6 Ft 1 - —
Продолжение на табл. 14 Г
1 2 3 4 5 6
74LS382 Аритметическо-логиче- ско устройство с по- следователен пренос
74LS384, 555ИП9 8-входов мултиплексер
74LS385, 555ИМ7 4-разреден последова- телен суматор
74LS386 4 двувходови елемента изключващо ИЛИ (30) 10
да|7 «|? /г[ё гу(4 ztifs 2S[6 .гЕ —। U fl г- 3? Bj 4В М 4Y 3Y Six
Продълженне на табл. 14.6
388 389
1 2 3 4 5 6
74S387 1024-битова памет PROM (256X4) с изход отво- рен колектор 500 42
74390 74LS390 Двоен десетичен брояч (2X7490) 210 (15) 35* 55* —
ЮЯ\3 !В\1 юв[3 fOC[l ХЕ - и Йол- 8 > Т^гавт 75] гм ~®]2В 71] 20В ю]ж ~S]20D
! 9В Т то
@)
74393 74LS393 Двоен 4-битов двоичен брояч (2X7493) 190 (15) 35* 35*
w[7 юв\ц_ Ю1&. гЕ З+Л' Т^2й 11] 20 В 17] 208 9}20С
OR 08 /7 0D J №- ав- ос - 09-
i
Продължеиие на табл. 14.6
1 2 3 * 1 5 6
74LS395A 555UP25 4-битов преместващ регистър с три изходни състояния 75 45*
CLERR{T_ SERIRL Г7 IN ““ в[в с[5 дЦ SHIITZL > Т^ОЙ Э ов Т^ос T^OD 71] ВО' ~^С1ВСХ ^CONTROL
ООО о IN § R S3 ч! 00 00 ОС 0D Q0
1
(£
74LS396 8-разреден регистър с два 4-разредни после- дователни входа
74LS398 4 двувходовн мулти- плексера с памет 18
3+JK 1&QD ~&QD 1^Ог 3 Сг / 1 С! 3 ос 12 ос Цсюаг
aj№ ОНИ /7г13 /72(3 М5 в<П_ 0В[В евВ. j—[» - QR -М -Я! -В? -Bf - Ъ -ОВ 09 ОС а Ci Ci ОС СК Ж
•
Г—U
Продължение на табл. 14.6
390
1 74LS399 2 Л ВХО • 1 Il- li юксера с па меч 3 4 18 5 6
и® [7 ая [7 Й!\3_ В$5_ В;[В QB\7 Г® и T^OD IQDt 1^02 1^C2 1ЦС1 T3iQC ~3\CL0CK
OB'VSqd Of DI m id вз сг Bi Ct qb&oc
74S412 * 8-разреден паралелен ре- гистър-памет с три из- ходни състояния 1
SEL1 MODE CONTROL IN OUT IN OUT IN OUT IN OUT STROBE Г E И S G И E [7 И E и К ь. N. жешмм.
A .
M Si IB Dll DIB DO! DOB fl2 Dl7 DOi DO? Ш6 DOS DIS DOS stb S3 cm —
ГЛ
fe •—•—
1
74LS422 74LS423 Чакащ мултивибратор Два чакащи мултивиб- ратор а ————- -h
Продължение на табл. 14 6
l 2 3 4 5 6
74LS424. КР580ГФ24 Тактов генератор за микропроцееор 8080
74425 4- повторителя с три из- ходни състояния
ic\L и К trll xS ЛЕ _ГЕ "ГТ" if Иьс дда дда ЗЛ
74426 74S426 4 повторителя с три из- ходни състояния •
«Е 'ИЗ гсВ ?rt5 гч и ‘‘•J Ч бс Ч х + -5 -Ч- fi ЯШВЖ
Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74S428 Контролер за микропро- цесор 8080 е вгзгв Е HLDR (7 DBIN К ОВ^ ВВ1{7 DB3&. взцв ВВ2{Ц 02 Ш DB0\jz и- @ >- Z/I/0H » 3 MENW ^тм/ое *- ISmemU - ^ТяПГ - 23 BUSED -IUDs - а лее 3Ds Si DBS ТП Di T&DBl 23 DO
74S438 Контролер за микропро- цесор 8080 ч STS7B Е “ HLDR Е - М?Е - DBIN Е - ввт - ЛЕ - DB7[V - Я7П1 - ввзп. - ВЗ]]П- DB2UL - ЛП2 - ВВОЩ- Л 3 ti_ a i/q» Ц1/0Я тййёПР тлТгПТГ 3 BUSED IUDs DBS 13 D5 Si DBS 1Д DI S^DB! T^DO
Продължение на табл. 14.6
393 1 2 3 4 5
74LS440 4 повторителя с изходи отворен колектор
CS\T Bi Е С/Е ЛК В2 а Вз(7 ЛЕ ЛЕ B«J7 ги и a+j'r Я GC 'SOB пев ISfh ТЗйг 3 Из Зл И Л mso
@
74LS441 4 инвертора с изходи отворен колектор
ЛЕ Bf\2 C/Q ЛС ЛИ СЗ [7 ЛЕ Л [1 “О” 3+SV Э GC ЗОВ СВ 3 Я) 13Я! 3 ® я я* ZSs> т so
74LS442 4 повторителя с три изходни състояния
С8 Е ЛЕ ЛК ЛЕ ЛЕ СЗ [7 ЛЕ ЛЕ и 3 3SH is GO 3 GB ЗОЯ 3 Л 23 m 3 Яз 3 /7* 23 S: 23 so
Продълженне на табл. 14.6
t(W
1 2 3 4 6
74LS413 4 инвертора с три из- ходни състояния д; С? *Е2 Зз Сз\7_ сч\5_ и ы +‘> * tzasw g hi Ц Яз НЛ /3 Яч 2237 ТЯЗо
74LS444 4 предавателя с инверти- раши и неинвергиращи из ходи Z CS [Т BiVZ Г/а £?[7 л И г«Е j- и и а ‘ли •ЯйС ~5се fits я ?73 Я! 3 я? а * 3 Л 2 Р
74LS418 9 4 предавателя с инверти- ращи и неинвертиращи изходи с отворен ко- ле кт ор ДУ [7 Bi (2 Л[3 ЛЛ Л’Й B3\L Сз\7_ ’5 " и 3 Эл? Л JH 2 т Z3fl? э* □ Пи 3 3
Продълженне на табл. 14.6
1 2 4 О 6
74LS465 74ALS465 8 повторителя
74LS466 74ALS466 8 инвертора
74S470 2048-битова памет PROM (256X8) с изходи отво- рен колектор 0,5 (на г...; ) n\L BS. са. да DOf\S. В01П жа OOfO. j-[T _и 3 ** =fcvs*4.l£:ii; § Ш § Ш
74S471 2048-битов а памет PROM (256X8) с три и эх одни състояния и,о >и
бит) л [7 Г[Т D с Е Е ZW'{* да р. л/ ’«а. и 2 + ?к 3 н Ъ с ШЕ 3/, 73/. 3 им 3 !>• я 73 0DC, Z3 да
(2^ сХ
Продължение на табл. 14.6
6
397
1 2 3 4 5
74S472 4096-битова памет PROA (512X8) с три изходни състояния 0,25 (на бит) 55
74S473 4096-битова пауст PROM с изходи с отворен ко- лектор 0,25 (на бит) 55
1 2 3 4 5
74S474 4096-битова памет PROM (512X8) с три изходни състояния
'74S475
74S476
ffCL _U' 3
ВЦ. 3 i
с И а и
П0з\£_ 13c ЭГ IS 00s IS DO?
— Т^ООб
T^oos
Продължение на табл. 14.6
4096-битова памет PROM
(512X8) с изход с отво-
рен колектор
4096-битова памет PROM
(1024X4) с три изходни
състояния
Продължение на табл. 14.Ь
I 2 3 4 5 б
74S477 4096-битова памет PROM (1024X4) с три изходни състояния
74S478 8192-битова памёт PROM (1024X8) с три изходни състояния
74S479 8192-битова памет PROM (1024 X 81 с изход с от- ворен колектор
74490 74LS490 Двоен двоично-десетичен брояч 225 45 35* 35* — —
юй [3 /JFZg /05g tuc g I J - C10CK2 «] CLEPH? 23 гоя 2 SET 23 гав 23 гас s) 2QD
J"
74LS518 8-разреден компаратор с изходи с отворен ко- лектор
74ALS519 8-разреден компаратор с изходи с отворен ко- лектор
Продълженй на табл. 14.6
У do&oj, X (УЯЗХОИУЯИЯj ",и: \-VMV J 1 2 3 4 6 6
74ALS52U S-разреден компаратор
74ALS521 8-разрейен компаратор
74ALS522 8-разреден компаратор с изходи с отворен колек- тор
74ALS526 16-разреден програми- руем компаратор
74ALS527 12-разреден програми- руем компаратор
74ALS528 12-разреден программи- руем компаратор
74ALS533 74AS533 8-разреден паралелен регистър-памет с инвер- тиране
74ALS534 74AS534 8 D-тригера с инверти- ране
74ALS538 l 8-разреден дешифратор с три изходни състояния
. — ! — 1 » « 400 44 4 Продължение на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
74ALS539 Два двуразредни де- шифратора с три из- ходни състояния
74LS540 74S540 74ALS540 8 инвертнращи преда- вателя за линия (22) 9
74LS541 74S54I 74ALS541 8 неинвертиращи пре- давателя за линия (23) 10
74ALS560 Синхронен двончно- десетнчен брояч с три изходнн състояния
74ALS561 Синхронен 4-разреден двоичен брояч с три из- ходни състояния
74ALS563 8-разреден паралелен регистър-памет с ннвер- тиране
74ALS564 8 D-тригера с инвертн- ране
74LS568 74ALS568 Синхронен реверсивен двоично-десетичен брояч с три нзходни състояния (28) 35*
Продълженне на табл. 14.6
402 403
1 2 3 4 5 6
74S573 4096-битова памет PROM (1024X4) с три изходни състояния -
74LS624 Генератор, управляван с напрежение
г Е MNGe\2. ext (2 cxi Е EMBIE\S_ DUTY’S. J М]+37 7j] EKED. CONT DDL 2 N.C. 77) 77. C. 23 77.0 T|+ a out z
74LS625 Двоен генератор, управ- ляван с напрежение
xE /ZE /у'Е icxi(L 70X2(3 1 fHEQ.CCr^ +3v(z xE I ) 3 22 Й) 2Y 1220X7 Я] 20X2 77) 2EPEQ.CON. $+37 31
Продълженне на табл. 14.6
1 2 3 4 5 6
•74LS626 Двоен генератор, управ- ляван. с напрежение
хЕ /ZE 707 Е /СХ/Е /схгЕ +37(7 X® jp и i $+37 $ 2Z Я) 27 S)2fN 77)20X1 Ц)2СХ2 $2ЕС Э !ЕС
74LS627 Двоен генератор, управ- ляван с напрежение -
+37(7 7EC(Z KXt(3_ №X2(S_ X Е //Е х Щ 1 и йЬ+37 12+37 12 2 ЕС 77} 20X7 $20X2 31 (ЯР/
g)
74LS628 Генератор, управляван с напрежение
хЕ ох/ Е 0X2 (£ ENBBL^S. ’'Е хЕ — и S1+37 а Е.о. И к а р $ N.C. 3+37 EZ
Продължение на табл, 14.6
ч. ь. =S § 5 ч ч $ *• , + +CS|«'4^*C\lCVri _®®ssss®a 4- с^сь
®
1 1 1 П 1 1
э~э *v -* f?5) -/Г Т‘| nil
ыЫаиы^ии ’-' $ ^ £? *'tj * £? i . Kj Or 4
>п ч
19 10
со СЪ X 135
С1 : Двоен генератор, угграв- ' ляван с напрежение Ю-битиаа схема за кон- трол б чеинвертяращв пр-, давателч с три ияхсдни състояния Фанл-рекистър 4X4 бита с три изходни състояния
— 74LS629 74LS630, 555ВЖ1 74LS645 74LS645—1 74ALS645 1 74AS645 74670 74LS67G, 555ИР26
404
*
15. ЦИФРОВИ CMOS ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Тези елементи започнаха бързо да изместват ТТЛ схемите в оне-
зч области на приложение, където се работа с малки и средни
скорости на действие. При тях са избягнати редица от недоста-
тъците на ТТЛ етементите, а именно:
постоянното напрежение за захранване може да бъде в гра-
ниците от 5 до 15 V и не е наложителна стабилизацията му;
постояннотоковата консумация е много по-малка — ориен-
тировъчно 0,1 пА на логически елемент, което улеснява захранва-
нето и филтрацията;
— входният импеданс е много висок — около 106 Мй на логи-
чески, елемент, при което входният ток е от порядъка на пико-
ампери;
— входът е защитен срещу заряди от статическо електриче-
ство;
— работят в много по-широк температурен интервал;
— изходното ниво достига стойността на захраиващото напре-
жение, което е по високо от това на ТТЛ схемите;
изходният импеданс е достатъчно нисък - около 500 й, кое-
то разширява приложението им;
един изход може да захранва няколко десетки входа.
Интегралните схеми GMOS намират вече широко приложение
в устройствата, където е решаваща високата степей на интегра-
ция, миниатюризацията и малката консумация.
15.1. БЪЛГАРСКИ CMOS ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Разработените и произвеждани у нас* CMOS иитегрални схеми
са означени в табл. 15.1.
15.2. CMOS ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ ОТ ФАМИЛИЯТА 4000 (ТАБЛ. 15.2)
Различните производители запазват цифрового означение ед-
накво, а поставят специфична буквено-цифрова представка, на-
пример CD4000 (RCA), МС14000 (Motorola). На същата таблица
са посочени съветските еквиваленти на тези схеми, както и прибли-
зителните функционални аналози от ТТ1..-фамилията 7400. Съвет
ските аналози от серията К176 изискват захранващо напрежение
9 V±10%, докато серията K5G1 отговаря по-пълно на CD4000A
и допуска захранващо напрежение 3—15 V.
CMOS иитегрални схеми се произвеждат и в ГДР, но със спе-
цифична функционална структура, означение и изводи (табл. 15.3).
Научнопроизводствеи комбинат по оолупроводникова техника - Ботевград
405
Таблица 15.1
Български CMOS интегрални схеми
Тип Функционална структура За бел еж ка
1 2 3
СМ101 Схема за калкулатор «Елка 101»
СМ 130 Схема за калкулатор «Елка 130»
СМ201 Схема за елейтроиен часовиик и таймер
СМ202 Схема за електроиен часовиик и таймер
СМ401 Аритметично устройство
СМ402 Управление на паметта
СМ421 Памет За «Елка 40» и
«Елка 50»
СМ422 Въвеждане
СМ423 Управление на паметта ..
СМ424 Индикация I
СМ425 Индикация II
СМ426 Управление
СМ427 Суматор
СМ428 Запетая
СМ429 Индикация III
СМ501 Изходно устройство за светлинна индикация
СМ502 Управление иа микроинструкции
СМ503 Входно устройство
СМ504 Аритметично устройство
СМ505 Управление на печата
СМ601 Микропроцесор = МС6800
СМ602 Паралелна интерфейсна схема = МС6820
СМ603 Последователна иитерфейсиа схема =МС6850
СМ604 Адаптер за последователен интерфейс = МС6852
СМ605 Модем за 600 bit/s = МС6860
СМ701 Реверсивен брояч
СМ702 Управление за цифрови измервателни уреди
СМ703 Брояч-суматор
СМ901 Схема за телефонен апарат «Имефон»
СМ911 Схема за бутонен телефонеи апарат t
СМ2112 4 четиривходови логически елемента ИЛИ Серия «Унимост»
СМ2113 4 четиривходови логически елемента НЕ-ИЛИ уу
СМ2114 5 двувходови логически елемента ИЛИ/ИЛИ-НЕ уу
СМ2115 2 десетвходови логически елемента ИЛИ
СМ2116 2 десетвходови логически елемента НЕ-ИЛИ
СМ2212 4 тригера
СМ2301 10 инвертора
СМ3005 64-битов преместващ регистър
СМ3006 126-битов регистър
СМ3020 256-битов преместващ регистър уу
СМ3021 512-битов преместващ регистър уу
СМ4001 Реверсивен брояч, преместващ регистър
СМ4010 Реверсивен брояч с паралелни входове ,,
СМ5001 Преобразувател на десетичеи в паралелен двои-
чен код с 16 блокиращи входни тригери уу
СМ6002 Универсален дешифратор без инверсия
СМ6003 Дешифратор без инверсия уу
СМ6004 Универсален дешифратор с инверсия уу
СМ7200 Памет 4096 бита ROM = TMS4400
406
Продължение на табл. 15.1
1 2 3
СМ7300 СМ7400 СМ7600 СМ7701 СМ7702 СМ7720 СМ7800 СМ7840 СМ7880 СМ8001 СМ8002 СМ8003 СМ8004 СМ8005 СМ8101 СМ8102 СМ8104 СМ8105 СМ8107 СМ8116 СМ8202 Памет 6144 бита ROM Памет 2048 бита ROM програмируема Памет 2048 бита ROM Памет 2560 бита (генератор на символи) Статична памет ROM 2560 бита (характер генератор) ПЗУ 2048 бита Памет 8192 бита -ROM ПЗУ 4 кбита репрограмируемо ПЗУ 8 кбита репрограмируемо Статична оперативна памет 256 бита RAM Статична ОЗУ 256 бита RAM Статично ОЗУ 512 бита RAM Статично ОЗУ 512 бита Статична памет 1024 бита Динамично ОЗУ 1024 бита RAM Статично ОЗУ 1024 бита RAM Статично ОЗУ 1024 бита Статично ОЗУ 4096 бита Динамично ОЗУ 4096 бита Динамично ОЗУ 16 кбита Програмируемо ПЗУ 1024 бита = 1302 Intel = 1702 Intel = 2308 Intel = 2704 Intel = 2708 Intel = 1101A Intel = MB8201 = ММ2102 = 2101 Intel = MK4104 = 2107 Intel = MK4116
Т а б л и ц а 15.2
CMOS интегрални схеми от фамилията 4000
Тнп Съветски еквнвалент Функционална структура Приблизителен функ- ционален аналог ТТЛ
1 2 3 4
4000 176ЛП4 2 тривходови логически елемента
ИЛИ-HE и един инвертор
4001 176ЛЕ5 4 двувходови логически елемента
4001A 561Л E5 ИЛИ НЕ 7402, 7428
564ЛЕ5
4002 176ЛЕ6 2 четиривходови логически елемен- 7425
4002A 561ЛЕ6 та ИЛИ-НЕ
4003 \ 176TM1 Два D-тригера
4005 176PM1 Матрица с 16-битова памет RAM
4006 176ИР10 18 разредеи преместващ регистър
4007 176ЛП1 Две комплементарии двойки MOS -
транзистори и инвертор
4008 176ИМ1 4-разреден пълен суматор 7483, 74283
4008A 561 ИМ! 4-разредеи пълен суматор
4009 176ПУ2 6 преобразувателя с инверсия 7404
4010 176ПУЗ 6 преобразувателя иа ииво без
564ПУ4 инверсия 7417
4011 176ЛА7 4 двувходови логически елемента 7400, 7437
4011A 561ЛА7 И-НЕ
564ЛА7
4012 176ЛА8 2 четиривходови логически елемента 7440
4012A 561ЛА8 И-НЕ
564ЛА8
407
Продълженне на табл. 15.2
1 2 3 4
4013 176ТМ2 Два D-тригера 7479
401 ЗА 561ТМ2 564ТМ2
4014 8-разреден преместващ регистър със синхронии изходи 7491 А. 74166
- 4015 176ИР2 Два 4-разредни преместващи регистъра 7491 А, 7494, 74164
40! 6 176КТ1 4 двупосочии аналогови ключа
4017 _ Д26ИЕ8. . Дразреден двоично-десетичсн
4017А 561ИЕ8 брояч с дешифратор
— 4018 5-разреден двоично-десетичен брояч
— 4019А 561ЛС2 564ЛС2 4 елемента И-ИЛИ
— 4020А 561ИЕ16 14-разреден двоичен брояч
4022 А 561 ИЕЙ 4 разрс.тен двоично-десетичен Орочч
564ИЕ9 с дешифратор
1023 176ЛА9 3 тривходови елемента И НЕ 7 ИО
1О23А 561ЛА9
1024 176ИЕ1 7-разреден двоичен брояч
1025 176ЛЕ10 3 гривходови елемента ИЛИ-НЕ 7427
t )25А 561ЛЕ10
4о?(> 5-разреден двоично-десетичен брояч със седемсегментен дешифратор
4027 176TR1 Два JK-тригера 7473, 7146.
**— 4027А 561ТВ1 564ТВ1 74107-
4028 176ИД1 Двоично-десетичен дешифратоп . 7442,^2445.
74145
- 4029 Реверсивеи брояч с изчистване
Г"» 4030 176ЛП2 4 логически елемента за логически
4030Л 561ЛП2 564ЛП2 мера внозн ач ноет
* 4031 176ИР4 64 разреден преместващ регистър
4032 3-разредеи последователен суматор 7
4034 176ИР6 8-разреден последователно-паралелен
4034А 561ИР6 регистър . 1 11, 719.).
— 4035Л 561ИР9 4-разреден входно-изходеч регистър 74178, 74179,
564ИР9 74195
4036А 32-битова статична памет RAM •
4038 3-разрецеи последователен суматор
4039А 32-битова статична памет RAM
4040 12-рззреден двоичен брояч с пренос
4042А 561ТМЗ 564ТМЗ 4 D-Григера 7475, 74175
* 4043А 5611Р2 564ТР2 4 RS трнгера 74279
4044 176ТР1 4 RS-тригера с двупосочнн ключове 74279
— 4046 Схема за фазова ав-одонастройка на
честотата
* 4047 Чакащ мултивибратор
*ч 4079А 561ЛА2 6 инвертираши буферни стъпала 7404
>**» 4050 176Г1У4 6 неинвертиращи буферни стъпала 7417
4050А 561ПУ4
* 4031 8-канален аналогов мултиплексер
‘ft - 4052А 561КП1 Два 4-канални аналогови мултиплекссра
408
Продълженне на табл. 15.2
1 2 3 4
4053 564K.H1 Три двуканални аналогови мултиплек- сера
4054 4-канален драйвер за индикатори на течни кристали
— 4055 Драйвер за седемсегментен индикатор на течни кристали
,г 4050
4057 176ИГ11 4-разредно аритметично устройство
— 4058 176ИР5 8-разреден JK-тригер
W- 4060 14 разреден двоичен брояч с генератор
4061 176РУ2 ОЗУ 256 бита с управление
4061А 561РУ2 564РУ2
— 4063 4-битов компаратор
4066Л 561КТЗ 4 двупосочии ключа
4067 16 входов аналогов мултиплексер
4068 8 входов логически елемент И-НЕ 7430
— 4069 6 инвертора
— 4071 4 двувходовн логически елемента ИЛИ 7432
- 4072 2 четиривходови логически елемента ИЛИ
4073 3 тривходови логически елемента И 7412
4075 3 тривходови логически елемента ИЛИ
— 4076 4-битов регистър 74173
— 4078 8-вхоцов логически елемент ИЛИ
— 4(181 4 двувходовн логически елемента И 7408
4082 2 четиривходови логически елемента И
4085 2 двувходовн инвертора И-ИЛИ
’086 4 двувходовн инвертора И-ИЛИ
093 4 двувходовн логически елемента И-НЕ (тригери иа Шмит) . 74132
4Г><-’ 8-битов преместващ и запомнят регистър 74299
4. ’ ? осемвходови аналогови мулти- плексера
4098 2 чака.ши мултивибратора 74123
4099 8-битов Latch
Vя 4010/ 2 двувходовн логически елемента И-НЕ
40160 Десетичен брояч
401f 1 4 битов двоичен брояч
40162 Десетичен брояч
40163 4-Лггов двоичен брояч
,40174 6 D-тригера
40175 4 D-тригера
- 40181 4 разредно арнтметичио-ло! ическо устройство
40182 Схема ?а пренос кь.м 40181
40192 4-разреден реверсивен двоично- десетичен брояч
40193 4-разреден асинхронен реверсивен
Gift ,. i двоичен брояч
409
Продължение иа табл. 15.2
1 2 3 4
40194 40195 4-разреден универсален преместващ регистър 4-разреден универсален преместващ регистър 4 четириразредни регистъра
40208
40244 8 буфера с три изходни състояния
40245 8 предавателя с три изходни състояния
40257 4 двувходови мултиплексера
40373 8-разреден паралелен регистър-памет с три изходии състояния
40374 176ИД2 8 D-тригера с три изходни състояния Дешифратор
176ИЕ2 5-разреден двоично-десетичен брояч
176ИЕЗ Брояч и дешифратор за седемсегментен индикатор
176ИЕ4
176ИЕ5 15 разреден двоичен делител на честота
Г76ИЕ12 Двоичен брояч на 60- и 15-разреден делител на честота
176ИЕ13 Двоичен брояч с управление
176ИРЗ 4-разреден преместващ регистър
176ЛИ1 9-входова схема И и НЕ
176ЛП11 2 четиривходови логически елемента ИЛИ-HE и един елемент НЕ
176ЛП12 2 четиривходови логически елемента И-НЕ и един елемеит НЕ
176ЛС1 3 логически елемента И-ИЛИ
176ПУ1 5 преобразувателя иа ииво
176ПУ4 Преобразувател иа ниво
. 176РУ1 ОЗУ 256 бита с управление
176РУ2 ОЗУ 256 бита с управление
4501 176ТК1 2 D-тригера с нулиране 2 четиривходови логически елемента И-НЕ, двувходов ИЛИ-НЕ/ИЛИ и 8- входов И/И-НЕ 7430
4502А 561ЛН1 6 стробиращи елемента НЕ 74125
4505 64-битова памет RAM 7489
4506 Два разширителя И-ИЛИ 7450, 7451, 7453, 7454
4507 4 логически елемента «изключващо ИЛИ>: 7486
4508 Два 4-бнтови D-тригера 7477, 74100, 74173
4510 Десетичен брояч с предварително 74160, 74162,
установяване 74190, 74192
4511 Преобразувател BCD на седемсегмен- 7446, 7447.
тен код с памет 7448, 7449
4512 8-канален селектор 74151, 74152
4514 4-битов дешифратор с памет и 74154, 74155
16 изхода -
4515 74154, 74155
4516А 561ИЕ11 Двоичен брояч с предварително унта- 74191, 74193 s
564ИЕ11 новяване
4517 Два 64-битови статични регистъра
4518 Два синхронии двоично-десетични 7490, 74160,
брояча' 74162
410
Продължение на табл. 15.2
1 2 3 4
4519 4-битов селектор И-ИЛИ 74157, 74298
4520А 561 НЕЮ 564ИЕ10 Два синхронии брояча 7493, 74163
4521 24-стъпален честотен делител
4522 Програмируем брояч
4524 1024-битова памет ROM 7488
4526 Програмируем брояч 7492
4028 Два чакащи мултивибратора 74121, 74122, 74123
Л 530 Два 5-входови логически елемента
453J А 561 САЮ 16-битова схема за контрол по четносТ- . 74180
4532 8-битова приоритетна схема '74148
4534 5-декаден брояч
4536 Програмируем таймер
4537 256-битова статична памет RAM
4538 2 прецизии чакащи мултивибратора
4539 2 четириканални селектора 74153
4541 Програмируем таймер
4543 I[реобразувател BCD/седемсегментен 7446, 7447,
код с памет 7448, 7449
4552 256-битова статична памет RAM
4553 3-декаден брояч
4555 2 двоичии дешифратора 74155, 74156
4556 2 двоични дешифратора (с инвсртираие/
4557 1 до 64 бита преместващ регистър
4558 BCD/седемсегментен дешифратор 7446, 7447,
4560 Суматор
4562 Статичен преместващ регистър 7448, 7449
4566 Времезадаваш генератор
4572 6 логически елемента
4580А 561ИР42 16-битов регистър 74170, 74172
4581 4-битово аритметичио устройство 74181
4583 Два тригера иа Шмит
4585А 561ИП2 564ИП2 4-битов компаратор 7485
4720 RAM-памет 256 X 1 >
4721 RAM-памет 256X4
4723 Два регистъра с по 4 D-тригера с адресираие
4724 8-разредеи паралелен регистър
4731 64-битов регистър
4736 RAM-памет 1024X1
4737 4-декаден двоичен брояч
4738 Интерфейсна схема
4739 Схема за цифров волтметър
4741 Матрица 4X4 — аналогов комутатор
4750 Синтезатор
4751 Универсален делител до 15 MHz
4752 Управление на електродвигател
4753 Универсален таймер
4754 Управление на течио-кристални ивици от 18 сегмента
/ АЛЧНА \ 411
(бивамотска)
V Т««М /
Таблица 15.3
CMOS интегрални схеми иа ГДР
Тип Функционал»а структура
U101D U102D U103D U104D U105D H106D LH07D U108D LH09D U111D U112D U121D U122D U202D U253D U256D U311D U352D H401D 1-102D, U403D U501D U551D U700D U705D U710D U711D U8081) U821L) U830D U831D 0832 D O834D U855D U857D U880D Два тривходови суматора Два тривходови логически елемента ИЛИ НЕ RS-тригер 2 елемента за логическа равнозначност 6 MOS полеви транзистора 4 двувходови логически елемента ИЛ И-НЕ 3 двувходови логически елемента И и един двувхедов елемент И/И-НЕ Два JK-тригера с по два входа 9 схема за контрол по четност /*раз9^дак програмируем честотен делител 7-разредец двоичен честотен делител 4-битов десетичен брояч с памет и седемсегментен де- шифратор 4’битов двоичен брояч с памет 1 kbit статична памет RAM 1 kbit динамична памет RAM 16 kbit динамична памет 5-битов паралелен преместващ регистър 64-битова динамична памет Характер-генератор 3200 бита Характер генератор 2560 бита Статична памет ROM 2 kbit Статична памет PROM 2048 бита 6-канален сензорен превключвател 4-каиалеи сензореи превключвател 8-канален селектор за радио- и телевнзионни приемники Дешифратор към U710D 8-битов микропроцесор с 48 команди. цик’ьл 20 ps 4 специалиизрани схеми за джобен калкулатор Аритметично устройство Управление на паметта Аритметичен разширител Магистралей адаптер Програмируема интерфейена схема вход изход Тактов генератор 8-битов микропроцесор със 158 команди, цикъл 1,6 ps
15.3. МИКРОПРОЦЕСОРНИ СХЕМИ И ПАМЕТИ
В табл. 15.4 са посочени 8- и 16-битовите едночипови микропро-
цесори с по-широко приложение в разработките и производството
на персоналии и професионални компютри у нас. Конструкцията
на корпусите и разположението на изводите им се виждат на
фиг. 15.1.
В следващите две таблици са включена постоянните (табл. 15.5)
и оперативните (табл. 15.6) интегрални памети, използувани за
съхраняване на информацията в най-популярните наши микроком-
пютри. Корпусите и изводите им са показани съответно на
фиг. 15.2 и фиг. 15.3.
412
CUgi V/ ^/№№Г
HKLT^ &гзс
<P'K Зй*«
ПГёЩ да®2
Йода
мйИ Или:
л«Е Дд/w
4r ш 23 во
дай 3 В!
Л,Ц 3 Ai
л» [A 23 Во
даЕ з в<
лЕ а во
даИ В1 Во
даИ %1в,
^zQE 23 Л»
да® 3] я»
л>Е5 3 л?
/М&
даИ ЛУ<70 23 С ND
(7)
gndWL U ТЦРЫСТ СЯВ^Щ. и
BHITJH 2Я е*гщ. wzg^ ^КТЯ1
як E В) ktbl im И ЦЦытт
jko (2 И г hro Wi ЗЦМ-зег
2И₽£ bs [И 'Z&MRIJY
«WE Я Цс г!Я№ Bl а
вя E В! к/w иес Е a f
Ucc E 23 л да ES
даЕ 23 Bi а И
ki E 33 23 во
да [2 Й вз дащ 23 d<
ajE а в> я>^ 'SIbs
дай '3 вз я,Щ 23 Вз
да[И 25 вз «Е И Во
«Е 27? SJ jDS
fb\H 23 я ю 7Я во
лЕ га я» 31 во
даИ 23 23 по
я»Е й Я'З я’[^ 3 ЯП
<г«И 6802 Z3CAA AvfS ввоз 23 я я
и ”" 33 GND& и ЛОЙ Ptt
₽27Г|^ ФКОиУ^ ^}ф2(0иГ) kdyVB. ’ЗЬфночп GND^ ЗА”
^}S~S <. WOIH^ -^3.0. А«!й И Яа
Тм Э<АОГ/М 1яа№ Шакия) С5®
ис.^ 3 N.C. ml В2 А[22 2) яю
ШЙ'Щ Э N.C. ISIajakw/ Br\R 3 да
ЗГМ и 3] я/й' SYMC^ fa к/w D1SS1 31 яе
Цс В1 23 во oceW. И во Вз№1 Й я?
Яз ей 23 во нот 23 В! Di^ 3 л’
/7/ ® И вз Я! И 23 вз Во\Ё. а я.<
Л? \Ц И Вз A'2^ 03 4,3^- а А»
даЕ 2Э во д?Й 23 во Rtoer Е 3 яз
А« Е 2S вз да(Й 3 вз HOLD^. ^ит
да И га в> даЕ И Во ruTUt а Аг
даЙ 23 во 3 да а>:\Ц 22 Й1
даИ ЯМ #i[15 а як lN’l\E и да,
д>Е л* яз\П 21 я'* Г)П1Я\Г^ a>«w’
даЩ S й!3 Bo^Z 3 Я'3 v/P\Ei a fa- by
да>Е ян як№ а А« jwvcffl 8080 S&<D'
/й*И 6502 31GNB 65CtO2 аии? </„E ^М17/?
@ @ @
' |
I ЯП У
3 ,
,1 Тал
' I !Яы,
‘т~~7%7Г~
' 1 • ~?w
J /wT^
TW'
' i
' I DCLO
П~ Aik [
h ~ a ~~*
' j ja '
‘ I Аи
5 яю
' i _,
* 1 ft? t
22
и
ТФУЩ
яворт E
даг[й
ml Щ
/mi [Я
vpp
Oo E>
aE
Яг Ш
л>Е
А И
АЙ
А®
А®
аЕ
aS
ай
Az(2
ыса/s
’ «3 песет
3 VDK
Siv/x
Ф2(1Ы)
Э ВС
al n/w
3 Di/m
23 Di/ня
3 D3/Pts
3 Dt/яя
SI DJ/Яг,
SI О‘/ЯЯ
3) ян
SI Ягэ
2 яп
ZDchd
б-л®(Й П"
я«[22
яп[1В
Яп\Ц
Яп\Ц5
Яю^1
Я9^Т_
аЕЭ
Яс [Ю
Яз\Т1_
/г«[2
А?[3
Яг\й_
АрЗ
ffe'VFj
ямг{77
емтя^
clk О вовб
анв[Ж вовв
3 ЯН
g Як/ЗЗ
3 Яп/ЗИ
3 яя/ss
3 PIS/SC
ВНС/ВТ1Я1СН)
3 AW/ЛЛ?
3 BD _
Э ко/сто
3 ка/ст!
Я LOCK
J?
3 5
во
0S0
3 гевт
а ясявт
3 oestr
Фиг. 15.1 Корпуси на микропроцесорни схеми
Микронроцесори
Таблица 15.4
Тип Pd6oTHa честота MHz Време за достъп до паметта, ns Корпус (фиг. 15.1)
1 2 3 4
8-битови микропроцесори
МС6800 — Motorola 1 530 1
(СМ601 НРБ)
МС68А00 1,5 360 1
МС68В00 2 250 1
МС6802 1 2
МС6808 1 2
МС6809 1 695 3
МС68А09 1,5 440 3
МС68В09 2 320 3
6502 — MOS Technology 1 650 4
6502А 2 310 4
6502В 3 170 4
6502С 4 НО 4
65С02 — Rockwell 4
65С102 5
65С802 4
8080А — Intel (КР580ИК80А 2 500 6
— СССР, 8080АРС — УНР,
МНВ8080АС — ЧССР)
Z80 — Zilog (МК3880 — 2,5 605 7
Mostek, U880D — ГДР)
Z80A 4 355
Z80B 6 210
Z80H 8 140
414
Продълженне на табл. 15.4
ЯзЧЕ. ~~о 23 UBK Я7& u S) u„
Я2^_ T3GND ffoEL 73 a
R’EL gl GNd Л*Е? Яз
DiVi 21 «• &№. 77}Л.С.
D^. 23 Ш ft№ ~a&csi
МБ_ Э Ge ®g 7?}n.c.
Рч$7 21 m mEL CS2/CS2
Л® 77} m ЯоТ^, 77} th
Z2® B«4« Do^_ K] De
3*4, Di\ft 21 DS
z»GZ 31 G[ Р2[Ц 7£| Z?«
6НР\% USOID 3 - 230a T217s
GNU It ~и TStm
73 hi
DiE, 3 яг
d^E
ЛЕ Э я»
z»E 72 ns
TRHe
dsTE. 72 яг
igE Rs
AWW
CSl\n TSgss
2608 T^css
415
-ё и я] Че а -
дй 22] ~
Dt [И 23 А
D? 3 Л
Zfr|Z® 3] ГО
tS\ fie
Ж S1 Л’
liegS £ц,с
iM T%ueB
ZtegL g! cs
6-Л67Щ 1702 73 Pvoax
(О
ftigfl А и a ua
Я@
Z7r^4 23 fin
D<>\& g hs
пзтаь 7?| fk
7ЛШ B\ fi'
ГОЙ Z3 #6
т\я
ГО[»
Рв\й fflcf
GfiJL [Ю U57HD "Т^ряоья
fi? la U ""
Яб\$1 23 "»
Я да
ГО|73 gj UBb ^CS/WL
fi2^l j® %>
»G ^tPPOGR
23 De
Do\Q9 ~E\Ds
Di^D 7^ Ds
2* [77 «] 7«
ODD |7? ' . ' rutsc al ro
да И f*№ u al^e za да /?6(й u 31%. ^да да E! даЕ1 и 3% □ да
-' L /-зй Р fls
3 - is fitEi да И □3 гы
'Z>f7& CS/IV£ R.T^ Эй- 3^f7%
D[l& 3 UDD №^t Рю ,7? (g Э flu
7'12^ PROGP fi’tn «згг
Pu№ 3 -QD, 2)
/?'1Ц Vi 3 &6 7?£?|^ Di%5_ ^V6 7^^ Dogil Л Е Й| De 7?J Di
DjfV] goj D2\tJ_ *| Db Л'-гЕ? S 7h
б’Л/Л'Щ |Z3r» cnliML 27 f6 Т^Ол G^\^. 27??. Э "
“pp^iL iT^ ^I<ie 3 .'.-* /.*E u S] Gcc ^PPCGP p<? [/g1 □’ Л74
fiiWJ 3-V.C дай SI № fir^ йда?
Рб\& Эда дай 73} Ай /7,- 3 да
№&5. Эда /Й^ г%}№
PjW'. X] R11 ?^0Ё /7«^1 ^OF ^+E3 Д да Д 01
#2$i) Э flu НЛ£. 2fy ЯЮ 7]\Я10
prig з« fi:^ ^lC£ P’XQ У^СЕ
flo\ib Й277 fio^ №1 Dl И\ Dl
Dog\ lg[De Do^f Й] De Z4?[77 SI
дак Hl «5 В! [Fl Ps Dt (TP 77] ГО
7'13 22* D-igi T^De
DWgl_ 27bii Э D] C/VD^ 27/HD 2) GfJD\^ /"; ’/6 1^D3
lib
Фиг 15.2. Корпуси на постоянна намети
Памети
Таблица 15.5
Тип Обем, Кбайта Организация, думи X бита Време за достъп, ps Ток на консума мация. mA Корпус (фиг. 15.2)
1 2 3 4 5 6
Статични MOS-памети ROM, фабрично програмирани чрез маски
СМ7200 - НРБ 4К 1024X4 1,5 25 1
СМ7300 НРБ 6К 512X12 3 30 2
МНВ8608 ЧССР 8К 1024X8 0,45 120 3
U501D- ГДР 2308/СМ7800 - НРБ, I 505 ГДР, 2607 - Signetics, 2К 256X8 1 80 4
TMS4700 - Texas Т.) 8К 1024X8 0,45 5
2608 Signetics, (6830 Motorola) 8К 1024X8 0,55 80 6
2316Е Intel, (2616 Signetics) 16К 2048X8 0,4b 11b 7
2332A Intel (2632 Signetics) 2364A Intel 32 К 4096X8 0,45 80 8
(2664 Signetics) 64К 8192X8 0,45 IbO 9
Статични MOS-памети EPROM, електрически приграмируеми
1702 (CM7720 НРБ, KP558PP1 СССР, U552D ГДР) 2 К 256X8 1 100 10
U55ID - ГДР 2К 256X8 I 100 11
МНВ8708С - ЧССР 2708 (СМ7780 - 8К 1024X8 0,45 120 12
НРБ, К573РФ1 - СССР, Г'555Д ГДР, МНВ2708 ЧССР) 8К 1024X8 0,45 120 13
27 Справочник на радиолюбителя
417
Продълженне на табл. 15.5
1 2 3 4 5 6
2716 (СМ7716 — НРБ, К573РФ2 СССР) 16К 2048X8 0.45 100 14
2732 32К 4096X8 0,45 15
2732А 32К 4096X8 0,25 15
2764 (К573РФ4 СССР) 64К 8192X8 0,25 16
27128 128К 16384X8 0.25 17
27256 256 К 32768X8 18
27512 512К 65536X8 19
2516 16К 2048X8 20
2532 32К 4096X8 21
2564 64К 8192x8 22
68764 64К 8192X8 23
Нь[О1< и /7?
ЩЯе
Z3 яэ
/7/[W 3}сё
Я2[О5 73 п-оиг
Яз\8ё IUD IN
СМ6102 т,
cs fW Яо\& я>\1П Яз$> и 7/ исс Z3 D-IN V}v/l 23 Я? Т^Яв
77]
d-ouiWL <к\ Яс
cnd\№ 2115 №}&
O'Eg. О— feu.
я?ГО Я/
Тз\яв
Ш Яз
Яз^ В Яю
D-oui\5l Йя»
W£^e ТИП №
GND 2141 22) со
Яо\01_ Я2^2_ Яч^З и ^иа т^я, яз 73 яа W] /77 я^гя ЯоЙ и al я« T&CIi ТЦ\Ш)
ЙК%№ №] Я9 Яб№& И\С£2
Я/2^ /7« Я7^_ Т^ВОч
В-ООГЩ. 7з\ Я13 7^1 7)14
W£ T2,d-in ЯП ® «] ООз
GND 21t>7 77} ея DO1 012\0 2101 T^DIj Т&ВОг
Яз\0]_ Я2\& и Ц;С Я4
7б\я/ю
Яо\№ Яз\П5 75\cFi W] 03
Яб\и^ ^1?2
Я7^_ /2] D>
GND Гоа 77] Во
2111 | TU\C£2
Яз\Щ. и осс
02^ »] я*
Я1[& |Л] Ы£
Яо\ВЛ. 73} С£
e>\si
21 Яг
Яг№ 3 di
CND^ 2112 По
Яб\В. и ~Щ}иа
Я1^ 23 я?
Яч\я1 76} Яс
Яа^к 23 яэ
Но^_ Ё}1/0:
Я:^. 31/02
Яа^ Т/ЦОз
и\1/О4
gnd\S. 2114 3 we
^[77
Я5^2
/7* [Я?
ЯзГ%
СSifffi
/?о[б£
/?/(^
С&Г^
GND^O,
Я7
Яд
2142
В ов
®] Вз
%] В*
S Ог
%! оо
7] W£
и
418
fl7^j_ Pb\Ul и W] UCc 75] Ав
/»Ei 23 Hs
/»Е 70 Яю
Яз\05 7б] flu
75] Do
«] D>
Hi И ~В\ Di
7?] Dj
GDD\& 2fbS 77] WE
fljffT u г£Чс
Яе\Ю_ Z3 Ao
/аЦ>3 g) #s
R4\O4 g] W/W£
/»Й -^G/OE
Аг\06 flio
m\W. о\ё/сё
ло\Од Z3 Dr
Do\SS. De
D^TO AS
1№ №j De
GM) (7? 2016 ТЭ] Рз
u 22J occ
a WD
Dr\fil 1^CS2
ЛИ gl Ha
fls^. As
я>№ 3 Hn
T^OE
/hfH ЙЮ
Л® ~31iCSi
a№ 73 Di
Tg\ De
27/12 17\ D5
*0 2) De
GHD[fo 6264 2) D3
иы\В. U 1&GND
D-IN4i Hi CHS
WEg3 T^D-OUT
RHS^. Ro
Ho^H T2 Ha
Hi He
27/E Я5
4116 ^ucc
JS
Фиг. 15.3. Корпуси на оперативки памети
419
Таблица 15.6
Оперативки MOS-ламети RAM с произволен достъп
Тип Обем, Кбайта Организация, думиХбита Време за достъп, ns Ток на консу- мация, mA Корпус (фиг. 15.3)
1 2 3 4 5 6
Статичны памети SRAM - еднобитови
СМ8102 НРБ 1К 1024 X 1 1000 60 1
(КР565РУ2А, Б СССР. МНВ2102А ЧССР. U202D ГДР, 21О2А Intel) СМ8102 1 (НРБ) 1К 1024 X 1 500 60 1
21 15 1К 1024 X 1 25 70 2
2141 4К 4096 X 1 120 250 3
2167 16К 16384Х 1 35 70 4
Статичны гшмеги SRAM четирибитови
2101 (CM8I04 НРБ) 1К 256X4 1000 30 5
2101А 1К 256X4 450 30 5
2111 (8111) IK 256X4 250 450 30 6
2112 IK 256 X 4 250 450 7
2114 (СМ8114 НРБ, МНВ2114 ЧССР, IJ214D - 4 К 1024X4 450 95 8
ГДР) СМ8114 1 (НРБ) 4 К 1024X4 300 95 8
2142 4 К 1024X4 200 400 9
2168 16К 4096X4 10
2169 16К 4096 X4 11
СМ8501 НРБ IK 256X4 700 55 5
СМ8501 1, СМ8501 3 (НРБ) 1К 256 X 4 300 49 5
СМ8501 2, СМ8501 4 (НРБ) 1К 256 X 4 500 49 5
Сгатични памети SRAM осембитови
2016 16К 2048 X 8 120 250 12
2128 I6K 2048X8 13
2129 16К 2048X8 13
4016 (КР132РУ7 СССР) I6K 2048X8 120 250 12
6116 16К 2048 X 8 450 14
6264 64 К 8192X8 15
Динамична MOS-памети DRAM
2107А.В (СМ108Р НРБ. К565РУ1А.Б - СССР) 4 К 4096 X 1 200 300 0,3 16
2690 16К 16384Х 1 150 250 0,2 17
4027 4К 4096 X I 150-250 0,15 18
4116 (СМ8116 НРБ, КР565РУ6 СССР. МНВ4116 ЧССР, U256D ГДР) 16К 16384Х 1 150 0,2 19
420
16. А Н АЛ (Н ОВ И ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Основни аналогови (линейни) ИС са едновходовите постоянно-
юкови усилватели и двувходовите диференциални усилватели. От
1ях сё получават по-сложните схеми, като компаратори, опера-
ционни усилватели, стабилизатори на напрежение, генератори,
нискочестотни и видеоусилватели, аналогово-цифрови и цифрово-
аналогови преобразувагели и т. н
16.1. СТАБИЛИЗАТОРИ НА НАПРЕЖЕНИЕ
Двуполюсни стабилизатори. На габл. 16.1 са посочени основ-
пите данни на произвежданите у нас и в други социалистически
страни двуполюсни стабилизатори, конго се използуват предимно
за захранване на варикапи в телевизионните приемници. Те са от
категорията иараметрични стабилизатори с много добра темпера-
гурна компенсация и работяг на фиксирани напрежения (фиг. 16.1).
Типова прилежна схема е показана на фиг. 16.2.
Стабилизатори за фиксирани напрежения. Монолитните ста-
оилизаторни схеми с 3 извода (фамилии 78хх и 79хх) са предна-
зпачени да захранват с фиксирани напрежения (с положителна
или отрицателна полярност) различии електронни устройства.
Осигуряват стабилизирани напрежения 5, 6, 8, 12, 15, 20 и 24 V с
висок коефициент на стабилизация (до 5000), малко изходно
с ьпротивление (под 0,03 Q) и имат защита срещу късо съединение
чрез ограничаване по ток и термична защита.
Фиг 16.1 Кориуси и изводи на дву-
полюсни стабилизаюри (НРБ)
Фамилиите 78хх и 79хх се произвеждат от различии фирми,
конто най-често сменят в означението само буквените представ-
ки - рА78хх, МС78хх, SF С28хх и т. н. (табл. 16.2).
421
Таблица 16.1
Двуполюсни стабилизатор»
Тип и про- изводител Ставилизирапо иаггргленме (при /, = 5 mA), маркировка. V Максимално допу- стим ток 'ипаг тА Минимален ток на стабилизация /2min, mA Диференниално съп- ротивление. Гц. । •6- о> О. •< ас о га hi £ Е - Максимална мощност Корпус (вж. фиг. 16.1)
1РН01А (НРБ) 28.5 32,2 (червен знак) 32 34,2 (жълт знак) 34 -36 (зелен знак) 8 2 25 -3,2 ДО + 1.6 280 1
1РН01Б (НРБ) 28,5 32,2 (червен знак) 32 34,5 (жълт знак) 34 36 (зелен знак) 8 2 25 -3.2 ДО 4-1.6 280 2
МАА550 (ЧССР) 31—35 15 5 12 25 -3,1 ДО 4-1,55 3
ТАА550 (УР) А:30—32 В:32—34 С:34— 36 18 5 10 3
Фиг 16 2. Стабилизатор за за
хранване на варикапи
422
ТО-202
Т0 39
ТО-202
Маса
Огран. по
ток (+) Q
О гран, по
ток (+)
Външен
товар Ру
(п
Опорно
напр
Външен
товар(-)
^4/зх
Огран по
ток(~)
Външен 1ГГ
товар
СВоб Е
-Ue, Е
Огры, по гг
ток (~р^
Огран.. [У
потоке) _
-Z^xH
и
^Огран по
S] morty
JjyOZpCLH. ПО
ток (+)
alCBoff.
23 Маса
10\Опорн''
Т\Своб
ШВъншен
товар(-)
Фиг. 16.3. Изводи на стабилизатори за фиксирани
напрежения
423
Таблица 16.2
Стабилизатори за фиксирани напрежения
Тип Стабилизирано напрежение О'сТ' V Входно нестабилизирано напрежение й’вх» V Ток на консумяцня /п. А Изменение иа Ост при промяна на О , mV (*%/V) Максимална мощност Ро, w Изходио съпротивле- ние, mS2 Термично съпротивле- ние Rt4 , °C/W Корпус и изводи (фиг 16.3)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
НРБ
1РН7805СР 4,8-5,2 8-12 0,5** 50 15 5 1
1РН7812СР 11,5-12,5 16—22 120 1
1РН7815СР 14,5 - 15,6 20-26 150 1
1РН7905СР -4,8 до -5,2 —8 до —12 50 2
1РН7912СР 11,5 до 12,5 —16 до —22 120 2
1РН7915СР ’4,4 до —15,6 —20 до -26 150 м » - 2
СССР
К275ЕН1 1,2+10% 6—9 0,03 0,07* 0,5
К275ЕН2 2,4 ±10% 7—12 0,02 0,09*
К275ЕНЗ 3-tl0%’ 7,5 — 12 0,19*
К275ЕН4 • ±ю% 8,5-12 0,1*
К275ЕН5 5 ±10% 9,5—14 0,12*
К275ЕН6 6- 10% 10.5- -15
К275ЕН7 -baJ0% - 10,5 до —15
К275ЕН8 6,3 +.10% 10,5—15
К275ЕН9 -6,3 ±10/ - 10,5 до —15
К275ЕН10 9± 10% 13.5 — 19 0.15*
K275EHI1 12± 10% 16,5—24 0,6’15 0.2*
К275ЕН12 -12±10% -16,5 до - -24
К275ЕН13 12,6+10% 17—24
К275ЕН14 — 12,6+10% -17 до —24 ••
425
Продължение на табл 16.~
1 2 3 4 5 6 7 8 9
К275ЕН15 15 + 10% 19,5-20 0 015 0,22* 0,5
К275ЕН16 24 + 10% 28,5—40 0,006 0.32* -
ЧССР
МА7805 МА7812 МА7815 МА7824 4,8—5,2 11,5-12.5 14,4—15,6 23—25 8 — 12 16—12 20—26 30—36 0,5** 0,25** 0,5** 50 120 150 240 15 17 18 19 28 4 3 3 3 3
Западноевропейски
U.A7805 рА7806 цА7808 М.А7812 цА7815 цА7818 цА7824 4,8—5,2 5,75—6,25 7,7—8,3 11,5—12,5 14,4 —15,6 17,3—18,7 23—25 7—35 8-35 10.5-35 14,5—35 17,5—35 21—35 27—40 1 100 120 160 240 300 360 480 15 17 19 16 18 19 22 28 5 (5,5) 1 (3) 1 (3) I (3) 1 (3) I (3) 1 (3) 1 (3)
pA78LxxH = цА78хх 0,1 0,1 0,5 1 W и 40 70 4 5
p.A78L.xxZ рА78Мхх рА7905 цА7906 рА7908 рА7912 рА7915 М.А7918 Р.А7924 = ЦА — рЛ —4,8 до —5,2 —5,75 до —6,25 —7,7 до -8,3 -11,5 до -12,5 -14,4 до —15,6 -17,3 до -18,7 —23 до -25 /6ХХ 78хх —7 до —35 —8 до —35 -10,5 до —35 -14,5 до —35 -17,5 до —35 —21 до —35 —27 до —40 100 120 160 240 300 360 480 15 15 17 19 16 18 19 22 28 12 5 (5,5) 5 (5,5) 6 2 (3) 2 (3) 2 (3) 2 (3) 2 (3) 2 (3) 2 (3
p.A79Lxx7 — ц.А79хх 0.1 0,5 0,5 1.5 70 25 7 8
рА79МххН = рА79хх 5 9
рА79МххР = цА79хх 50 2 2 5 4
LM109H (209, 309) 4./ —5.3 7—25 20 15 3
LM109K (209, 309) 4,7 —5,3 7 — 25 3 j Л, 1 30 10
LM120K—5 | 4,9 до -5,1 —7 до —25 1,3
426
Продължение на табл. 16.2
1 2 3 4 5 6 7 8 9
LM120K-12 — 11,7 до —12,3 -14 до -32 1 4 20 30 3 10
LM120K-15 — 14,7 до —15,3 -17 до —35 5 10
LM120H-C —4,9 до —5,1 —7 до —25 0,5 10 0 50 15 8
LM120H-12 - 11.7 до -12,3 -14 до -32 0,2 4 8
LM120H-15 -14,7 до - 15,3 -17 до -35 5 8
LM320K-5 —4,8 до —5,2 —7 до —25 1,5 10 20 30 3 10
LM320K-12 — 11,6 до —12,4 - 14 до —32 1 4 10
LM320K-15 -14.6 до —15,4 — 17 до —35 5 10
LM320H-5 —4,8 до —5,2 —7 до —25 0,5 10 2 50 15 8
LM320H-12 -11,6 до — 12,4 -14 до —32 0,2 4 8
LM320H-15 - 14,6 до 15,4 -17 до —35 5 8
LM320T-5 -4,8 до —5,2 —7,5 до -25 1,5 10 15 30 4 2
LM320T-12 — 11,6 до —12,4 —14,5 до —32 1 4 2
LM320T-15 -14,5 до —15,5 17,5 до -35 5 2
LM320MP-5 -4.8 до —5„2 —7,5 до —25 0.5 10 7,5 50 12 9
LM320MP-12 - 11,5 до —12,5 — 14,5 до —32 4 9
LM320MP 15 -14,4 до —15,6 -17,5 до —35 5 9
LM320LZ-5 —4,8 до —5,2 —7,3 до —20 0,1 60 0,6 180 7
LM320LZ-12 — 11,5 до —12,5 14,6 до —27 45 7
LM320LZ-15 —14,4 до —15,6 - 17,7 до —30 7
LM123K (LM223K) 4,7—5,3 7,5-15 3 5 30 10 35 3
LM323K 4,8—5.2‘ 7,5 — 15 3
LM125H ±14,8 до ±15,2 ± 18 до -и 30 0.1 2 2 45 11
LM325H ± 14,5 до ± 15,5 ±18 до ±30 11
LM325AN ± 14,8 до ± 15,2 ± 18 до -+- 30 ’1 150 12
LM325N ± 14,5 до ± 15,5 ± 18 до ±30 12
LM126H ± 11,8 до +12.2 + 15 до +30 2 45 И
LM326H + 11,5 до + 12,5 ±15 до +30 11
LM326N 1 150 12
LM130H 4,8-5,2 9—16 0,15 7 200 40 4
LM330H 4,8—5,2 9—16 4
LM330P 4,8—5.2 9-16 » 12 6
Продължение на табл. 16.2
1 LM140 (140А, 340, 340АН LM145K, LM245 К J LM345K LM341P-5 LM341P-12 LM341P-15 LM342P-5 LM342P-12 LM342P-15 TDB0123 TDC0123 TDEO'23 —'—; - —4,9 до —5,1 -4,8 до —5,2 4,8-5,2 11,5 — 12,5 14,4 —15,6 4,8—5,2 11,5-12,5 14,4—15,6 4,7—5,3 4,7- -5,3 4,8—5,2 ] = р.А78хх —7,5 до —20 —7,5 до —20 7,2—25 14,5—30 17,6—30 7,3—25 14,5—30 17,7—30 7,5-15 7,5-15 7,5-15 • 3 0,5 я 0,5 0,25 3 я я 5 1 5 100 240 300 55 100 5 6 25 7,5 30 Я 10 я я я 8 ! 35 12 Я я я я 2 я я 9 10 10 6 6 6 6 6 6 3 3 3
** До 1А с подходящ радиатор
Типови приложив схеми са показами на фиг. 16.4 16.9.
Регулируема стабилизатори. Представляват монолитни еле-
менти, конто осигуряват регулируемо стабилно напрежение с по-
ложителна или отрицателна полярност. Имат изводи за включване
на външни по-мощни регулиращи елементи, вграден източник на
опорно напрежение и защита срещу претоварване или кьсо съеди-
нение. Монолитного изпълнение дава възможност с малък брой
външни елементи да се строят прецизни регулируеми стабилиза-
гори с най-широк обхват на приложение.
-о+ Ц,
Изход
Фиг 16.5. Стабилизатор е регулируемо
изходно напрежение
б< = 4/2 3 (1 + А-)+/з/6
х л ] 7
Фиг 16 4. Стабилизатор за фикси
рано напрежение
Вход
с,
022
IPH78XXCP
3
Изход
Фиг 16.6. Генератор на ток
Фиг. 16.7. Стабилиза-
тор за по голям ток на
консумацин
1
—о-
Излод
—0 4-
Фиг. 16.8 Стабилизатор за от
рнца»елно напрежение
-128
Фиг 16.9. Стабилизатор за дву-
иолярно напрежение
Па табл. 16.3 са посо-
чени основните данни за
най-разпространените мо-
нолитни регулируеми ста-
билизатори.
Таблица 16.3
Монолитни регулируеми стабилизатори
I ип 1 Стабилизирано на- прежение 1/ , 1 Входно нестабилизи- рано напрежение, U у вх Ток на консумация /о. mA Изменение на (Уе1 при промяна на % (*%/V) Максимална мошност Ро, W Допустима разлика между £/вх и Ucr, V Температурен кое- фициент, %/°С (Л1Л/-С, °C/W) Корпус и изводи (фиг 16.101
1 2 3 4 5 6 7 8 9
НРЬ
1 PH 723 2 37 9,5 -40 150 0.1 0,8 3 - -38 0,015 1
1РН723С ,, И 1
1РН723Р 2 37 9,5 40 150 0,1 0,8 3—38 0,015 12
1РН723СР w п » ,» н » 12
СССР
K142EHIA 3 12 9 -20 50 0,3* 0,8 2
К142ЕН1Б Н 0,1* » 2
K142EHIB «« 0,5* п 0,01 2
К142ЕН1Г if 2
К142ЕН2А 12-30 20 -40 - 0,3* п 0,01 2
К142ЕН2Б w 0,4* 2
К142ЕН2В у, 0,5* 2
К142ЕН2Г ,, 2
К142ЕНЗ 3 30 9—45 1000 0,05* 6 0,25 1
К142ЕН4 »> .. » »» >» 1
ЧССР
МАА723 2 37 9,5 40 150 0,02 0,8 3—38 0,005 3
МАА723Н » » п 0,'. 0,7 >» 0,01 3
С /
429
J [\/] I e tl ^Продължение на табл. 16.3
С1’ ' 1/цП »/
1 2 3 4 1 5 6 7 1_2_ 9
К *1 5 4 * LM117H LM117K LM217H LM2I7K LM317H LM317K LM317T __ LM317MP LM117HVH LM117HVK LM217HVH LM217HVK LM317HVH LM317HVK LM137H LM137K LM237H LM237K LM337H LM337K LM337T LM337MP LM137HVH LM137HVK LM237HVH LM237HVK LM337HVH LM337HVK LM138 LM238 LM338 LM150 LM250 LM350 NE550N NE550K SE550N SE550K SF.C2100M SF.C2200 SF.C2300 SF.C2104M SF.C2204 SF.C2304 SF.C2105M SF.C2205 SF.C2305 1,2 -37 т» , ». 1.2 " 57 1,2 до 37 1,2 до 37 1,2 до - 47 1,2 32 1,2” 33 2—37 2 -30 2 ”20 0 до - 41 0 до 40 0 до -30 4,5—40 Зат 3 -40 3 ”б0 3 до 40 3 до 40 3 до 50 3 -35 8,5- 40 8.5” 50 8,5—40 8,5” 30 - 8 до 50 9 до 50 - 8 до -40 8,5 50 гдноевроп 500 1500 500 1500 500 1500 1500 500 500 1500 500 1500 500 1500 500 1500 500 1500 500 1500 500 500 1500 500 1500 500 1500 5000 3000 150 25 25 20 12 ейска 0,01 п V » 0,005 0,08 0,05 о’,2 0,1 0,06 2 20 2 20 2 20 15 7,5 2 20 2 20 2 20 2 20 2 20 2 20 15 7.5 2 20 2 20 2 20 50 30 0,8 о’5 3 40 3 -60 3 до 40 3 до -40 3 до -50 3 -35 3—38 3 ”45 3 -30 3 ”20 8 до ' -50 8 до —50 —8 до — 40 3 12* 2,3* 12* 2,3* 12* 2,3* 4* 12* 2,3* 12* 2,3* 12* 2,3* 12’ 2,3* 12* 2,3* 12* 2,3* 4* 12* 12* 2,3* 12* 2,3* 12* 2,3* 1* 1,5* 0,002 45* 1 1 2 1 4 5 4 5 4 5 6 7 4 5 4 5 4 5 8 9 8 9 8 9 10 11 8 9 8 9 8 9 5 5 5 5 5 5 12 3 12 3 13 13 13 14 14 14 13 13 13
430
Продължение на табл. 16.3
1 2 3 4 5 6 7 8 9
;<A723N 2 37 9,5 -40 150 о,1 0,002 12
шА723К 3
I1A723CN 0,003 12
цА723СК 3
|iA78G 5 30 7,5 40 1000 0,75 6* 15
|iA78GC 11* 16
|iA78MG 500 25* 17
|iA79G 2,2 до 7 до
30 40 1000 1 б* 18
(iA79GC 11* 19
|iA79MG 500 0,75 25* 20
Огранича&ане
п ПО ГЛОХ
Огран.
по ток
Инве
вход
Неинв
вход
Опорно (4
напр.
Маса
Честотна
компенс.
+Ц:
vun
Фиг 16.10. Корпуси и изводи на монолнтни ре-
гулируема стабилизатори
Регулираме
431
TO 39
Регулираие Изход
Вход
70-220
Вход
Изход
---Вход
Регулиране
ТО-202
СВоб гт
Огран г-
по тпох
Огран S
ЯЬСвоб
12} Чест комп
Регулиране
ПО ТПОК гт
И нВ Вход
ВеинВ вход^
uon G
Маса Е
ILTUC
21 Ог
23 С Веб
12,
свое
раГ-Q^®»^
Uon ©) \jb~Uu3X
Вънимо Jk Л
on налр (У)ТоВ[1р
^ecrn \S^~f^®Dzpan
комп \2Л ро ток
~^Вх
®
Вход Изход Маса
Вход
f 3°Г’_
Изход\^2у (корпус)
Регулиране
(Г7)
Зход
< к
Маса Регул ^Вход
Изход
)о)
Вход
19,
Вход
Изход
Регул
Маса
Фиг. 1Ь.1О
432
Типови приложив схеми са иоказани на фиг. 16.11 16.17.
Фиг. 16.11. Типова схема на стабилизаторе К142ЕН1, 2
Фиг. 16.12. Стабилизатор за 12 V/0.5 А
Фиг. 16.14. Типова схема на стабили
затор с рА723 за по-високи напрежения
(7—37 V)
Фи1 16.13. Типова схема на стабилиза
юр с рА723 за писки напрежения
(2-7 V)
АС ___________ RlR‘2
7?i + 4*/?2
R3=
R i7?2
R, + Ri
2H Справочник на радиолюбителя
433
SF. С 2100-2300
Фиг. 16.15. Регулируем стабилизатор за
коисумиран ток до 25 mA
* танталов
Фиг. 16.16. Регулируем стабилизатор за
коисумиран юк до 200 mA
2 N3055 SF. 02100-2200
Фиг. 16.17. Регулируем стабилизатор за коисумиран ток до 2 А
434
16.2. ОПЕРАЦИОННИ УСИЛВЛТЕЛИ
Операционните усилватели (ОУ) в интегрално изпълнение се
характеризират с голям коефициент на усилване, по напрежение
(до 200 000), голямо входно съпротивление (до 100 Мй), малко
изходно съпротивление (около 200 Q). На базата йа интегралните
ОУ може по твърде прост начин да бъдат постр^ени най-разно-
образни схемни възли и устройства—усилватейи, генератори,
компаратори, активни филтри, стабилизатори на нрпрежение, пре-
образуватели, детектора, измервателни уреди, уреди за контрол
и управление.
На табл. 16.4 са приведени основните данни на произвежда
ните в различии страни ОУ, конто се ползуват с по|широка извест-
ност сред радиолюбителите. Сравнителна съпоставка между раз-
личии видове ОУ и компаратори е дадена на табл. 16.6.
Чест.
Сбой.
Сбой.
Чест.
Йн8®
Неинв.Вход
-U
Сдоб.
Сбой.
Til СВоб.
Til Че ст. комп.
3U +и
Tri Изход
veer. комп.
31 СВоб
Фиг. 16.18. Корпуси и изводи на операционни усилватели
435
9
Корекция
НеинВ. дисокоомен
Ю бхои
неинв. нискоомен
У вход
Инв.нискоомен
&ход
^)Ин6. Високоонен
Вход
Корекция
Корекция (j
Корекция (р
Изход
Корекция
(6)
Фиг.
436
Нулиране
О
9
] НвимВ.Вход
] Инйерт. Вход
Нулиране
ГлОрвХЦиЯ [
-и [г
7р -»U
, ] Изход
K0P6KUU9
Корекция
[5
6
кор.1 а о ш ИЗХ.1
»вхл а и
-Вх.1 а а
-и а a+u
-Вх.2 СЕ II
+Вх. 2 К op. 2d ЛИзх.2 Е К0р-2
Ин 6.
вход
НвинВ.
Вход
-U
чест.коип.
баланс LL
Чест
комп.
Изход
of
Чест.конпре
баланс *±
цнВ.Вхоа\к
Неин8. ВходИ
-и а
ХТПа
а
gj Чесг.комп
ш+и
Я Изход
2 баланс
В
Комп.ц-
инв.
В код И
неинв,—
Вход G
-и Е
•у| конп
7]>U
g Изход
Э
с
комп.а
Ло’л а
Д] Комп.
н| t-u
IS Изход
U
В
Фиг. 16.18
437
Комп.
изх! (jH и И//ах 4
-йх./ d + Вх. 1 И + и Е +Вх.2 Е 0 at тз+йх.4 jjj маса Ш+йх. 3
~Вх.2О- Л- Вх 3
изх.2 Е В U3X.3
Z/Зх./ [Т
-Bx.l g
-U Е
а +и
т] U3X.2
Б\~Вх.2
Ц+Вх.2
®
Баланс_1($\1
0^03 + ^
аго8\” ~®изи>я
-и
Баланс [Г —О— а
Бнб. Вход [Г З + У
НеинВ. |-» Вход 15 -и Е ц Бзход 3 баланс
25
Балансу а комп.
UhS.Sxo8[1 7J4 и
Неинб. □ Вход а изход
-U Ej а Баланс
@
Фиг. 16.18
438
И3х.1[1 Ш.и
-в* f Е 3 ИЗх 2
>в>.1 Е Э-Вх.2
-иЕ 3+6*2
Е и IS +U
tfax.iG Л!
Вал.Ш ЗЮИэх.2
бал.1 С£ 12 бал.2
-Bx.t Q 2) бел 2
+-BX.I а. И-Вх.2
-и Е Л + вх.2
Баланс
Оаланс 0 и
Инб. txod © g) Изход
неинв (3) вход -и 0 Комп.
Бал.[Т D бал
Инб. Г-Х- в*од^ а+и
неинб. гг Вход 3] Изход
-и G 3] Комп
Вход ц;
Е
-и а
Е
Комп-G
Е
Иаса Е
Jgj-Bxod
Д1
Л] Комп.
Ю
Z3 + и
Б
а из*од
28
79J
Комп,
баланс
Инб. (2
8хов
Не и нВ.
вход
коня.
изход
Баланс
-U
комп.
баланс [Т
Инб.
вход Е
Неинв. г?
вход
U Е
22 Комп
S -и
изход
SБаланс
Сбой
fi ал
комп
-8х.
+Вх.
-и
+U
изход
-U
® Фиг. 16.18
439
Коефициент иа усил-
ение по напрежение
Коефициент на поти-
скане на синфазни-
те сигнали
(SMR), dB
Входно съпротив-
леяне, kQ(*MQ)
Максимално изход-
но напрежение, V
Максямална често-
та, MHz
Корпус и изводи —
поглед отгоре (фиг,
16.18)
n‘-i ^х- 7
W.A4.__________________ Продължен^/на Т^16.4
1 / 2 3 4 б 6 7 6 9 10
1У0201А 1У0201Р 1У0201АР 1УОЗО1А — 1У0.301АР 1У0709 1У0709С 1У0709Е 1У0709СЕ 1У0709М 1У0709СМ 1У0741 1У0741С 1У0741Р 1У0741СР 1У0741М 1УО741СМ 1У05534 п я ±18 Я ♦» п я я ±18 ±22 ±18 ±22 ±18 ±22 ±18 ±22 2 7,5 2 7,5 Я 5 7,5 5 7,5 5 7,5 5 6 5 6 5 6 4 10 500 10 50 200 500 200 500 200 500 200 300 С 50000 20000 50000 25000 25000 15000 25000 15000 25000 15000 50000 20000 50000 20000 50000 20000 ССР 80 70 80 70 п 65 70 65 70 65 70 » я 300 п я я я ±12 Я я я ±12 Я я Я я я 1 2 Я 39 39 3 44 47
К140УД1А (К1УТ401А) ±3 ±7 9 2800 500 до 4500 60 4 ±2,8 5 4
К140УД1Б (К1УТ401Б) ±7 ±13 Я Я 1350 до 12000 • я ±5,7 » 4
К140УД1В ±7 ±13 о 8000 4
К140УД2А (К1УТ402А) ±6 ±15 5 200 35000 80 300 ±10 2 5
К140УД2Б (К1УТ402Б) ±7,5 7 |> 3000 Я «I ±3 Я 5
К140УД5А ±3 ±15 10 1000 500 50 50 ±6,5 до -4,5 14 6
К140УД5Б ±3 ±15 5 5000 1000 60 7 -4,5 14 6
К140УД6 ±5 ±20 10 25 30000 70 1000 ±11 1 7
К140УД7 ±16,5 9 200 30000 400 ±10,5 0,8 8
К140УД8А ±6 20 0,1 500(0 1000* ±10 1 9
К140УД8Б 30 0,5 20000 9
К140УД8В ,, 50 0,2 100(0 60 9
К140УД9 ,, ±15 5 100 35000 80 300 5 5
К140УД11 ±5 ±18 10 200 25000 70 ±12 10
К140УД12 ±1,5 ±16,5 6 0,006 200 50* ±10 0,8 11
К153УД1А (К1УТ531А) -4-9 ±16,5 7,5 500 15000 — 800(0 65 200 1 12
К153УД1Б »» 600 10000- 100000 я *• ±9 12
К153УД2 ±5 ±17 10 500 20000 300 ±10 13
К153УД5 И ±16,5 2,5 35 250000 94 1,5* 14
К157УД1 ±3 ±20 ±8 500 50000 70 ±15 6,5 16
К157УД2 ±18 ±12 300 ± 15,5 1 17
К544УД1А ±8 ±16,5 30 0,15 50000 64 10000* ±10 15
К544УД1Б ,, 50 1 200(0 15
К544УД1В ’’ »» 3 ападнс евроцейск и я 15
LF155
(255, 355) LF155A ±3 ±22 7 20 25000 100 ±12 2,5 18
Продълженне на табл. 16.4
1 2 3 4 Б 6 7 8 9 ’ 10 11
(355А) LF156 И 2,5 10 ’» и я 5 18
(256, 356) LF156A 7 20 W п я 18
(356А) LF157 - 2,5 10 п ,1 я я 18
(257, 357) м 7 20 20 18
IГ157А (357А) • LM101 И я 2,5 10 » я Я 18
(201) м к* 6 500 *1 90 >« 1 19
LM101A 201А, 30IA LM107 Л 3 20 Я 96 19
(207, 307) ’LM108A V ’• ч 20
(208, 308) LM108A ±2 ±20 0.4 100 ±13’ • 21
(208 А,308 А) LM118 - 1 40000 но 21
(218, 318) LM124 4 50 200000 100 3* ±15 15 22
(224, 324) LM124A +3 + 30 7 100 25000 85 1 23
(224А.324А) .. п 4 30 23
LM158 ±3 + 30 7 100 25000 85 1 24
(258, 358) 1. « Я
LM3900 ±2 ±18 30 2800 1* ±13.5 2,5 46
NE/SE530 ±3 6 80 25000 90 ±12 3 25
NE/SE531 ±5 ±22 7,5 300 15000 ±10 1 26
NE/SE532 ±3 ±32 150 85 у, 27
NE/S535 + 3 ±18 6 80 25000 90 ±12 25
NE/SE536 ±6 ±20 30 0,005 80 ,, «* 18
NE/SE538 ±3 ±18 6 80 • 90 уу 6 25
NE/SE5530 ±3 ±18 уу 15000 уу 3 27
NE/SE5532 ±5 ±22 5 200 100 100 10 27
NE/SE5533 ±3 ±20 уу 400 27
NE/SE5534 уу у, »» 15000 100 100 уу 28
NE/SE5535 ±18 6 80 .. 90 уу 1 27
NE/SE5538 у) 25000 у, 6 27
NE/SE5539 SFC2101 ±8 ±12 5 85 2 29
(2201) ±5 ±22 3 20 25000 96 4* ±14 3,5 30
SF.C2301 ±18 7,5 50 90 2* 30
SF.C2107. -1-5 ±22 2 К) 160000 96 4* 31
(2207) SF.C2307 ±18 7,5 50 2* 31
SF.C2108 ±2 ±20 0,5 0.2 300000 ПО 70* 32
(2208) SF.C2308 ±18 • 32
"SF.C2110 + 5 4 3 80 106* ±10 20 33
(2210) SF.C2310 7,5 7 33
SF.C2118 (2218) ±20 • 4 50 200000 100 3* ±13 34
443
Продължение на табл. 16.4
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
SF.C2318 ±2 -+- 18 10 200 », 34
SF.C2761 6 300 ,, . 79 200 ±13,5 35
SF.C2776 + 3 5 3 . 150000 90 50* ±14 36
SF.C2778 » « 1 я 400000 Я »> 37
ТАА761 , ±1,5 + 18 6 300 30000 65 0,2* 25
ТАА861 ±10 10 10000 60 35
ТС АЗ 11 ±2 + 15 15 25 30000 3* 35
ТСА321 ,, 7,5 300 0,2* 35
ТСА331 15 25 10000 3* 35
TLO22C ±1,5 ±18 5 80 1* 0.8 1 24
TL060C 15 0,2 70 106* 39
TLO61 и *, ,, »» 44
TLO62 ,, 20000 24
TL064C 25000 23
TL070C 10 0,05 3 39
TL071C 44
TLO72C .. 10s 24
TL074C 25000 23
TL075C ,, 23
TL080C 15 0,2 39
TL081C ±18 0,5 1000 44
TLO82C 0,2 106 106* 24
TL083C 45
TL084C ±18 2.105 23
TL087C 6,5 6,1 44
TI.088C 3 50 44
TL321C ±5 ±16 7 3.105 65 2* 20
рА702 + 6 ±12,-6 360000 100 40 20 38
-3 -6
цА709 ±9 ±18 6 500 25000 90 400 ±12 1 39
рА709А 3 250 110 И Я 39
цА709С ,, 10 750 12000 90 250 ,, 39
рА715С у, 7,5 250 30000 65 40
рА725С ±3 + 22 2,5 35 106 120 120 41
цЛ739 ±4 ±18 6 1000 20000 70 150 42
рА740С ±5 + 22 30 0,06 500000 80 ±12 1 43
цЛ741 ±3 Я 6 500 25000 90 . 2* п 44
цА741С ±5 ±18 7.5 300 15000 ТУ »» у) п 44
рА747 ±3 ±22 6 500 25000 )) я » 45
цЛ747С ±18 7,5 300 15000 я я 45
цА748 ±22 6 500 25000 я Я 39
рА748С ±18 7,5 300 39
цА749С ±4 1 50 20000 150 42
цА776 + 18 2 0,7 400000 90 50* ±15 36
цА777 ±5 + 22 5 20 250000 70 2* 1 39
444
Типови приложим схеми са показами на фиг. 16.194-16.29.
Фиг. 16.19. Инвертиращ усилвател
Фиг. 16.21. Селективен усилвател
за напрежение с честота 2,5 kHz
(повдигане с 12 dB)
Фиг. 16.20. Неинвертиращ усилвател
16.3. КОМПАРАТОР И
Интегралните компаратори са аналогови схеми, с конто се
сравняват две напрежения и се получават две изходни нива —
ниско и високо. Намират приложение в аналого-цифровите пре-
образуватели за сравняване на две напрежения (едното от конто е
еталонно), в контролно-измервателни устройства и т. н.
На табл. 16.5 са дадени основните параметри на най-извест-
ните интегрални компаратори.
445
Фиг. 16.22. Основни схеми
и инн epi ира щ усилвател; б нейнвертираш. усилвател; в постоянней оков неиннергиращ усилвател;
г сумиращ инвертиращ усилвател
Фиг. 16.23. Схема за комненсиранс
на входната несиметрия
Фиг. 16.24. Инвертиращ усилвател
44Ь
Фиг. 16.27. Регулируем източник на опорно
напрежение
Фиг. 16.28. Променливотоков
усилвател с висок входен импе-
данс
447
LM3900
ч S)
Маса II Z3
+ Вх.а ZJ
-Вх.к 7П*и
Е и
-и Е II Изход
Е Z]
с
масас
масаи
+Bx.E
-Вх.а
-и к
I-U
I Изход
I бал. _
+Вх. а
-ВХ.Е
Q
-U С!
Балансе
Изход
баланс
строб
а
Маса1Е
♦ ВХ.1Е
-BX.IE
-U Е
ИЗХ.2 Е
и
О
a
И Изх. 7
3 + U
Н-Вх.2
З+Вх.2
И Маса 2
Изх 2 Е
Изх. 1 Е
+ U П
-BxlG
+Вх.1Е
-Вх.2Е
+ВХ.2Е
и
ИИзх.З
3 ИЗХ. 4
И маса
ЗН-ВхЛ
Й-Вх.4
2+Вх.З
В-Вх.3
Фиг. 16.30. Корпуси и изводи на
компаратори
448
+ Bx.f
- Вх/
и
а хи
а] -и
£±х
U3X.I Е
Строб-1 К
' К
Е
Строб,
Маса
7
&
3 изх. 2
Л Строб ?
xUj Е и а
xU, Е S3 Озход
G
- Вх. 1 Е
+ Вх. 1 И z3 Маса
Е 3
-U С s UQ
в
+ вх.(2
и
*U,
ВхА
в* в
Строб
изх. S
Строб л
О изх. А
Маса
и, Ы О Ьа+ иг
Е isCmpi
Вх.А а
Вх.гв
-U, Е
Е
ТВСтробА
из дзх. А
НО Маса
3 Цзх В
язСтроб. В
Маса
Изход
if
8
- Вх (3
Маса
+ Вх.
-Вх.
-U
9
U h+и
п изход
Маса а
+ Вх Б
- Вх Е
т+и
- и
з изход
- и
/В
+и
Маса изход -Bx.f
СтрббМх) (^Строб.2
-BxJ<® ®-Вх.2 +Bxf
+ &-«K^®$Bx.2 -Bxl
и
тСтраб I
21 Маса
W+U
® изход
И Строб 2
г»
Фиг. 16.30
29 Справочник на радиолюбителя
449
Таблица 16.5
Интегрални компаратори
Гии Захранващо напрежение Входна неси- метрия Коефи циент на усил- ване по напреже- ние Изходно на- ире жен ие Време на за- държа- не, HS 1 оваро- списоб- ност (брой на ТТЛ- вход о вс) . Корпус и изводи | 1 иг 16.30|
min. V max, V ио на- преже- ние, mV ПО ГОК. рА ниско, V ВИСОКО, V
1 2 3 4 5 6 7 8 9 IU 1)
1СА710 + 14 — 7 2 HPL 3 1250 -1 4 50 1 1
1СА710С 5 5 1000
1СА710Е 2 3 1250 .. п и
1СА710СЕ 5 5 1000 .. »• » УУ
1СА110 .. 7,5 15 750 у. » п
1СА110Е .. ,у »> уу 1,
1СА311Е +15 — 15 .. 0,05 40 0,4 1.5 14 300 уу 3
1СА311М 8 0,25 30 0,5 1,5 13,5 уу ,, и
1СА527 4 0,5 0,5 2,5 25 * 14
1СА527С и »> 6 0,75 2.7
К521СА) К521СА2 К521САЗ Al 10 + 14 -7 3,5 5 3 Г 7,5 ссс 10 0,01 ЦР и 115 Р 75000 2.106- JCCP 1 1200 -1 - 0,44 6 4 з 135 160 200 50 1 1 1 2
В110 + 14 -7 5 1 5 1490 -0,32 з 38 2
LM111 (211, 311) ±15 + 5 Запс 4 idnoeef 0,02 юпейски 2.106 0,4 + и 200 5 з
LM119 (219, 319) 7 0,1 4.104 0,6 4-0 80 2 4
LM139 (239, 339) ±18 ±1 9 2.105 •0,7 -4 V 1300 5
LM193 (293, 393) + и .. 6
МС3302 1 28 + 2 40 0,2 30000 0,4 +и 2000 уу о
NE521 + 4,5 10 12 5000 0,5 2,7 4,5 12 7
NE522 .. .. ,, + U 6 уу 7
NE/SE526 NE/SE527 ±5 ±15 ±5 5 10 5 1 5000 0,4 0,5 2,8 2.7 40 16 10 5 8 9
NE/SE529 .. ,, 15 п 12 9
цА7Ю + 12 -6 3 7 1700 -0,5 2,5 40 1 10
рА711 6 20 1500 >» у.
рА720 3 7 1700 ' »> 12
рА760 + 6,5 + 4,5 6 7,5 5000 0,25 3,2 25 2 13
цА775 + 18 + 1 2 0,003 2.10s 0,6 + U 1300 4 «->
450
Таблица 16.6
Сравнителиа таблица за ОУ и компаратори
Западно- европейски НРБ СССР ЧССР ГДР Други анализа 1
цА702 цА709 мА710 цА711 цА715 иА725 цА726 цА739 цА740 цА741 цА747 цА778 р А776 LH2101 (2201, 2301) LH2108 (2208,2308) I.M118 (211, 311) LM118 (207, 307) I.M118 (218, 318) М124 LM158 МС1458 NE/SE5534 ТАА761 1УО709 1CA7I0 1У0739 1 УО741 1УОЮ1 (201, 301) К140УД1 (К1УТ401А.Б) К140УД5 К153УД1 (К1УТ531) К553УД1 К521СА2 К554СА2 К574УД1В К521СА1 K554CAI К553УД6 К153УД5 К140УД8 К544УД1А К140УД7 К140УД12 К553УД2 К553УД5 К521САЗ К140УД11 МАА501 МАА 502 МАА/25 МАА741 МАА748 A109D B109D А1100 B110D SF.C2709. МС1709, ВА709 ТАА521, ТАА522 SE.C2710, МС1710 SF.C2711, MC171I ВА715 (СРР) MCI 725 ВА726 (СРР) TBA23I SF.C2740 SF.C2741, MCI741, SN52741, ВА741, ТВА221, UL7741 SF.C2747, МС1747 SF.C2748, МС1748, ТВВ0748, ВА748 SF.C2776 SF.C2101 (2201, 2301), LM101, ВА101 SF.C2108 (2208, 2308) SF.C2111 (2211. 2311) SF.C2107 (2207, 2307) SF.C2118 (2218. 2318) ТДА0324 1DA358 TDA1458 TDA1034 SF.C2761
Типови приложим схеми са показани на ф.гг. 16.31 16.34.
451
Фиг. 16.31. Детектор на ниво сьс
свет шина индикация
Фиг. 16.32. Кварцов генератор-
Фш 16.33. Цегектор на
две нива
МНтивибратор на сигнал
с честота 1W kHz
Таймерните монолитни схеми от фамилията 555 могат да се из-
ползуват за различии времезадаващи или времеопределящи
устройства в широкия обхват от няколко микросекунди до няколко
часа, като осигуряват висока тбчност и стабилност.
Данните за най-известните таймерни схеми са показани в
табл. 16.7.
452
Пус~(1
кане
ИзходУ
Маса
fa Праг
упр.
Нулиране
Разр&кдане
Маса
Пускане
Изход
Нулиране
Маса е
t-j—l Пуска,не п
~ „ Изходгт
3Разреждане “
3 Праг
_____иупр
Нулиране [л
ГГЪ)"
гВРазреядане
да Прог
21 Uynp.
Разрежданец
Праг Е
Uynp Е
Нулиране Е
Изход Е
Пускане Е
Маса Е
я} и
П1 Разреждане
та Праг
Тй Uynp.
Нулиране
-^Изход
Д Пускане
Изх 1 Е
Време! Е
Пуск ! Е
Uynp. Е
U Q
Пуск Z Е
6реме2Е
Изх.2 М
21
21
3
3
Изх.*
Времеч
Пуск. 4
Маса
Пуск. 3
Време3
Изх.З
г
Фиг. 16.35. Корпуси и изводи
на таймерни ИС
Таблица 16.7
Монолитии таймерни схеми
Г и п Захранващо напрежение Ток на кон- сумация (при । 1 (’ \ j, нт А Топлинна стабилност %/"С П р одъ л ж ите л - ноет на фронта, ns Из.ходно на- прежение (при 15 V), \ Корпус И и'1- чоди (фиг 16,35)
mm, V max, V вреден 1 1 1аден !
1 2 • 3 4 5 6 7 8 J
NE555 4,5 16 10 0,005 100 100 12,5 1
SE555 18 0,01 ,, 1
SE5550 16 » 0,003 1
10И555СМ ♦» 1
(НРБ) КР1006ВИ1 .. 16,5 0,005 * и 1
(СССР) Е556 16 20 2
Е556 18 0,01 2
Е5560 16 0,003 2
Е558 27 0,015 ,, 0,1 3
Е558 18 21 3
Е559 16 12 13,3 3
Е559 18 9 » 13,6 3
Типови приложим схеми са показами на фиг. 16.36—16.38.
453
a
Фиг 16.36. Чакат мултивибратор
и — схема, б графика за определяне на /? и С
Фиг 16.37 Мултивибратор
<< к хеми б I рафика за определяне иа Ид,
«в" с
Фрг. 16.38. Метроном
16.5. УСИЛВАТЕЛИ, ГЕНЕРАТОРИ
И ДРУГИ АНАЛОГОВИ ИС
Произвежданите у нас анало-
гией ИС от хибриден тип са систе-
матизирани според функционалис-
те им предназначение в табл. 16.8.
Голямото разнообразие от анало
гови ИС, произвеждани в другите
страни, не позволява да се дадат
по-подробни данни за тях освен
функционалиста им предназна-
чение и приблизителните аналози
(табл. 16.9). Електрическите им
схеми са дадени на фиг. 16.39, а
корпусите са показани на фиг.
16.40. За повече подробности тряб-
ва да се търсят специализирани
каталози.
454
6
Фиг 1Б.39. Схема на аналоговн хибрндни ИС (НРБ)
' РИКЛИОТГЖГЛ
455
3
Фиг. 16.39
456
6
7
Фиг. 16.39
457
Фиг. lb.39
458
Фиг. 16.39
459
Тип Функ —энално предназначь ЧндГкс върху схеМата За-ранвЕ що напре- жение, V £\онсум< ция, mA хема (фиг. 16.39) iOt’T'I >-+) одьао»
1 2 3 4 5 6 7
ИС2-УСОЗБ Усилвател синусоидален 01 + 12,6 1,6 1 1
ИС2-УСО4Б 02 1,15—1,6 2 1
ИС2-УСО5Б 03 3 1
ИС2-ГССИБ Генератор синусоидален 04 1,1 4 1
ИС2-УСО6Б Усилвател синусоидален 05 1,2 5 1
ИС2-УСО8Б ,, 07 1,1 6 1
ИС2-ТШО1Б Тригер на Шмит 08 1 7 1
ИС2-ПДО1Б Преобразувател •
декадиращ 09 + 10 1,7 8 1
460
Продължение на табл. 16.8
1 j 2 3 4 5 6 7
ИС2-ПДО2Б Преобразувател декодиращ 10 + 10 1,5 9 1
ИС2 ФНО1Б 'Филтър нискочестотен 11 + 12,6 0,5 10 1
ИС2-УСО9Б Усилвател синусоидален 12 уу 3 11 1
ИС2-ГСО2Б Генератор синусоидален 14 0,8 12 1
ИС2-ГСОЗБ 15 у, уу 13 1
ИС2-МФО1Б Модулатор фазов 16 0,55 14 1
ИС2-ФНО2Б Филтър нискочестотен 22 уу 2 15 1
ИС2-Г*СО4Б Генератор синусоидален 24 п 1,2 16 1
ИС2-УС10А Усилвател синусоидален 301 1—1,8 17 2
ИС2-УС11А 302 уу 1 — 1,6 18 2
ИС2-УС15А - 303 19 1
ИС2 ГСО5А Генератор синусоидален 304 + 7,5 0,95 20 2
ИС2-УС12А Усилвател синусоидален 305 + 7,5 1,2 21 3
ИС2-УС13А 307 0,95 1,2 22 2
ИС2-ТШО2А Тригер на Шмит 308 Уу 1 23 2
ИС2/Д401А Преобразувател деко- диращ 309 + 10 1-2,2 24 2
ИС2-Д402А 310 у, 1,5 25 2
ИС2-ФНОЗА Филтър нискочестотен 311 + 7,5 0,4 26 3
ИС2-УС14А Усилвател синусоидален 312 + 12,6 27 3
ИС2-КТО2А Електронен ключ 313 «V 1 28 3
ИС2-ГСО6А Генератор синусоидален 314 + 7,5 0,8 29 3
ИС2 МФО2А Модулатор фазов 316 0,55 30 2
ИС2-ФНО4А Филтър нискочестотен 322 + 12,6 2 31 3
ИС2-ГОС7А Генератор синусоидален 324А 1,2 32 4
ИС2-ГСО8А 324В уу у, 4
ИС2-ГСО9А 324С уу 4
ИС2-ГС10А 324D у, 4
ИС2 ГСП А 324Е уу 4
ИС2 ГС12А 324F уу 4
ИС2-ГС13А 324К уу уу 4
ИС2-СПО1А Компаратор 330 2,5 33 3
/77дх 12,5 тшз,Т5
Фиг. 16.40. Корпуси на аналогови ИС (НРБ)
461
max 38
так к I
такс! так*
8
Е /
ТТЛ I
Фиг. 16.40
Таблица 16.9
Нискочестотни и високочестотни аналогови ИС
Тип Функционално предназначение П риблизителен аналог
1 2 3
К1УБ181 К1УС181 СССР В идеоус ил вател Двустъпален усилвател до 5 MHz МС101
К1УС182 К1УТ181 Каскоден усилвател до 5 MHz Диференциален едностъпален усилвател до5MHz MCI 525
К1УБ191 К1УС191 К1УС192 К1УТ191 К1УБ221 К1УС221 Видеоусилвател Входен нискочестотен усилвател Нискочестотеи усилвател Постоян потоков усилвател Видеоусилвател Двустъпален усилвател до 5 MHz МС101
К1УС222 К1УТ221 К1УС231 Каскоден усилвател до 5 MHz Диференциален едностъпален усилвател до 5 MHz Предварителен нискочестотен усгГлвател MS 1525 MCI 352
К140МА1 К1УИ461 К1УИ462 К1УИ463 К1УИ464 К148УН1 К157ДА1 К157УЛ1А.Б К157УП1.2 К157УС1 К157УС2 Балансен модулятор Двуполярен усилвател за възпроизвеждане Еднополярен усилвател за възпроизвеждане Нискочестотен усилвател на мощност 1 W Двуканален двупътен изправител за средна стой- пост на сигнала в магнетофонни стереоиндикаторг Двуканален предварителен усилвател за въз- произвеждане Двуканален микрофонен усилвател и двукана- лен предусилвател за запис Нискочестотеи усилвател за портативни и авто- мобилни приемници Високочестотен усилвател с преобразувател до 15 MHz (А) и 25 MHz (Б)
462
Продьлжеиие на табл 16.9
1 2 3
*
К157УСЗ Междинночестотеи усилвател с детектор и АРУ
К157ХП1 Двуканално прагово устройство за управление на пикови нндикатори с изправит^л за автома- тично регулиране на нивото на запаса
К157ХП2 Стабилизатор на напрежение и елементи от ге- нератора за изтриване и преднамагнитване
К1НТ591 Диференциален усилвател А2713
К1УС671 Нискочестотен усилвател до 100 kHz
К1УС731 Усилвател на мошиост 1 W МС1524
К1УС732
К1УС741 Нискочестотен усилвател СА3048
К1УС744 Усилвател на мощност 1 W ТАА300
К174УИ7 Усилвател на мощност 4 W TBA810S
К174УН5 Усилвател на мощност 2 W ТАА900
К174УН7 Усилвател на мощност 4 5 W ТВА810
К174УН8 Усилвател на мощност 4,5 W ТСА810
К174УН9 Усилвател на мощност 7 W ТСА940
К174УН10 Двуканален усилвател тонрегулатор
К174УН11 Усилвател на мощност 15 W
К174Н12 Двуканален усилвател с тонрегулатор и баланс- регулатор ТВА970
К174УП1 Видеоусилвател
К174УР1 М. Ч. усилвател на звуковия канал TBA120S
К174УР2 М. Ч. усилвател на видеоканала TDA440
К1УС744 Усилвател на мощност 1 W
К174ХА2 В. Ч. усилвател, смесител, м. ч. усилвател ТСА440
К174ХАЗ Процесор «Долби В» NE545
К1ДА751- AM детектор с АРУ
К1УС751 Широколентов усилвател
’ К1УС752 Универсален усилвател до 65 MHz
К1УС771 Двутактов усилвател на напрежение
К1УТ771 Диференциален усилвател
К198НТ1 Комплект транзистори СА3046
К198НТ5 СА3085
К198УН1 Нискочестотен усилвател ТАА480
К1УС981 Универсално линейно стъпало
К1УТ981 Многофункционален усилвател СА3000
К2ГС191 Кварцов генератор от 30 до 70 MHz
К2ГС192 Кварцов генератор от 1 до 30 MHz
' К2ГС193 Кварцов генератор за ЧМ
К2ДС191 Ограничител дискриминатор
К2УС191 В. Ч. усилвател 44—45 MHz
К2УС192 М. Ч. усилвател 44— 45 MHz
К2УС193 Микрофонея усилвател
К2УС194 Универсален усилвател до 5 MHz
К224ГГ1 Универсален мултивибратор
К224ГС1 Кварцов генератор до 100 MHz
К2ДС241 Честотен детектор до 110 MNz
К2ДС242 Честотен детектор до 20 MHz
' К2ЖА241 Смесител и осцилатор за УКВ-ЧМ
К2ЖА242 Смесител и осцилатор за AM
К2ЖА243 AM детектор с усилвател за АРУ
К2ЖА244 Усилвател ограничител
К2ЖА245 Усилвател за АРУ
I
463
Продължение на табл. 16.9
I 2 3
К2ЖА246 Изходен усилвател ограничится
К2КТ241 Електронен ключ
K2CA24I Амплитуден селектор
К2ТС241 Универсален тригер
К2УБ241 Предварителен видеоусилвател 6,5 MHz
К2УБ242 Предварителен видеоусилвател 5,5 MHz
К224УН1 Н. Ч. усилвател със специална честотна харак- теристика
К224УН16 Усилвател на мощност 4 W
К224УН17 Усилвател на мощност 20 W
К224УН18 Усилвател за кадрова развивка
К224УН19
К2УП241 Смесител за AM и УКВ-ЧМ
К224УПЗ Видеоусил вател
К2УС241 Каскодеи усилвател
’ К2УС242 Универсален усилвател до 33 MHz
К2УС243 Универсален усилвател до 100 MHz
К2УС244 Нискочестотен усилвател
К2УС245
К2УС246 Регулируем усилвател за 30—45 MHz
К2УС247 М. Ч. краен усилвател (видео) за 30 -45 MHz
К2УС248 М. Ч. усилвател (звук) за 4—10 MHz
К2УС249 Универсален усилвател до 50 MHz
К2ГС371 Стабилизатор на напрежение и елементи от ге- нератора за изтриване и преднамагнитване
К2ЖА371 В. Ч. усилвател и преобразувател AM
К2ЖА372 М. Ч. усилвател, детектор и АРУ
К2ЖА373 Краен усилвател за запис и усилвател с изпра- вител за индикатора на нивото
К2ЖА375 Усилвател и преобразувател за УКВ
К2ЖА376 М. Ч. усилвател за УКВ-ЧМ
К2УС371.2 Нискочестотен усилвател
К2УС373 Усилвател за запис и възпроизвеждане
К2УС375 М. Ч. усилвател за УКВ-ЧМ
К547КП1 Превключвател на аналогови сигнали
К548УН1А.Б Двуканален предусилвател с малък шум ЧССР
МАА 115 Тристъпален нискочестотен усилвател
МАА 125
МАА145
МАА225
МАА245
МАА325
МАА345 ТАА151
МАА435
МАА436 Схема за фазово управление на тиристори и триаци
МАА525 3 транзистора за н. ч. усилвател
МАА661 М. Ч. усилвател и детектор за ЧМ
МА3000 Компенсиран дифереициален усилвател СА3000
МА3005 В Ч. усилвател до 120 MHz СА3005
МА3006 » СА3006
464
Продължение на табл. 16.9
I 2 3
MAS560 Безконтактен превключвател на телевизионни
канали
MAS562 Безконтактен превключвател на 8 канала в те-
левизионни и УКВ приемници
MAS601 Схема за телевизионни игри .
MAS602
MAS603
MAS 1008 Индикатор на каналите при сензорно избиране
МВА125 Диференциален усилвател
МВА145
МВА225 Два тристъпални н. ч. усилвателя
МВА245
МВА530 Декодер за PAL
МВА540 Опорен източник и генератор за PAL
МВА810, Усилвател на мощност до 5 W ТВА810,
МВА810А ТВА810А
MBA810S, Усилвател на мощност до 5 W с термична защита TBA810S
MBA810AS
MBA810DS, Усилвател на мощност до 5 W с термична защи TBA810DS
MBA810DAS та и защита от повышено напрежение
МСА640 Усилвател SECAM/PAL ТСА640
МСА650 Синхронен демодулатор SECAM/PAL ТСА650
МСА660 Управляващи схеми за цветни телевизори
MDA1044E Схеми за вертикално отклонение на черно-бели
телевизоры
MDA2010 Усилвател на мощност 18 W
MDA2020 Усилвател на мощност 25 W TDA2020
MDA4290 Тонрегулатор със захранващ източник
ГДР
A202D Усилвател за запис и възпроизвеждане при ка-
сетни магнитофоии TDA1002
A203D Усилвател на мощност 1,3 W ТСА830А
Л203К Усилвател на мощност 5 W
Л204К
A205D Усилвател на мощност 1,3 W ТВА810А
Л205К Усилвател на мощност 5 W
A208D Усилвател на мощност 1 3 W A2U3D
A209D Усилвател на мощност 1 3 W A204D
A210D Усилвател на мощност 1,3 W A205D
Л210К Усилвател па мощност 6 W TBA810AS
A211D Усилвател на мощност 1 W ТАА611В
A220D М. Ч. усилвател и детектор за звуковия телеви
зионен канал и УКВ-ЧМ TBA120S
A223D TBA120U
A225D М. Ч. усилвател за 10,7 MHz и детектор
A230D RGB-матрица
A231I)
A240D М. Ч. усилвател с детектор за звука за черно- TDA440
бели и цветни телевизори
A244D Входни и м. ч. стъпала за AM приемници до ТСА440
30 MHz
A250D Схема за редова синхронизация ТВА950
10 Справочник на радиолюбителя
465
Продължение на табл. 16.9
I 2 3
A270D Видеоусилвател за черно-бели и цветни теле- визора
A273D Електронен потенциометър за силата и баланса
в Hi-Fi стереоусилватели ТСА730
A274D Електронен потенциометър за високи и ниски
честоти в Hi-Fi стереоусилватели ТСА740
A277D Управляваща схема за светодиодна стълбица
A281D М. Ч. усилвател за AM и ЧМ приемници ТАА991
A283D АМ/ЧМ приемник с и. ч. усилвател TDA1083
A290D Стереодекодер МС1310
A295D Декодер за SECAM
A301L) Управляваща схема за различии приложим устройства и измервателни уреди
A302D Електронно реле за фотокамера ТСА345А
A340D 4 транзистора
A902D Шмит-тригер с променлив хистерезис и краев усилвател
.A910D 6 транзистора
B222D Смесителио стъпало
B340D 4 транзистора до 135 MHz
B341D 4 транзистора до 135 MHz с нисък шум
B260D Управление на импулсни стабилизатори ПНР TDA1060
UL1000L Кригов модулатор TAB 101
UL1101N Два независими усилватели 500 MHz
UL1102N СА3054
UL1111N 5 транзистора 300 MHz СА3046
LJL1121 4 транзистора за управление на дисплей
UL1200N М. Ч. усилвател за ЧМ с детектор TDA1200
UL1201N М. Ч. усилвател за ЧМ (широкфлентов усилвател) САЗОН
UL1202N М. Ч. усилвател за ЧМ LA 1221
UL1212N М. Ч. усилвател за АМ/ЧМ с детектор и н. ч.
усилвател ТВА690
UL1213N ТВА700
UL1221N М. Ч. усилвател за ЧМ с детектор и АРУ и н. ч. пред усилвател МС1352,
UL1231N, MCI 353,
UL1241N СА3042
UL1242N, М. Ч. усилвател за ЧМ с детектор ТВА120,
UL1244N A220D К174УР1
. UL1261N, Селектор и сепаратор на импулси за телевизори ТВА940
UL1262N A252D, A250D
UL1265P Генератор, предусилвател и стабилизатор за телевизори
UL1270D Стереодекодер ТВА530
UL1321N Два независими нредусилвателя цА739. LA3101
UL1401P.L Усилвател на мощност 1 W
UL1402P.L Усилвател на мощност 2W
UL1403P L Усилвател на мощност 3 W
UL1405L Усилвател иа мощност 5 W TDA2003
466
Продължение на табл. 16.9
I 2 3
III I410M Усилвател на мощиост 18 W MDA20I0
1 U.1413G Усилвател на мощност 6W
1 Ц. I420G Усилвател на мощност 25W MDA2020
I И.1440Т Усилвател на мощност 10 W ТСА940
UL1461L Усилвател и краен усилвател 3 W
U1.1480P Усилвател на мощност 5W
П1.1481Р ТВА800
1IL1481T Усилвател на мощност 6 W TBA810S
UL1482M Усилвател на мощност 2 W ТВА820
1IL1490N Усилвател на мощност 0,65 W ТВА790Х
1IL1491R Усилвател на мощност 1,2 W ТВА790А
1IL1492R Усилвател на мощност 2,1 W ТВА790В
1IL1493R ,, ТВА790С
1IL1495N Усилвател иа мощност 0,65 W ТВА790Х
1IL1496R Усилвател иа мощност 1,2 W TBA790LA
1IL1497R Усилвател на мощност 2,1 W TBA790LB
1IL1498R TBA790LC
UL1520L Схема за управление на варикани ТСА720
1IL1540N Импулсен генератор и усилвател TDA264U
IIL1550L Параметричен стабилизатор 31 35 V ТАА550,
МАА550
ULJ601N, Стереодекодер рА767
IJL1611N,
UL1621N
1JL1901M Регулатор иа оборотите на двигател
IIL1958 Безконтактен превключвател на телевизнонни
канали
IILI959 Безконтактен превключвател на канали в теле-
визионни и УКВ приемници
1 IL 1970 Управление на светодиодна индикация UAA170
Западноевропейски
i:sM23i Усилвател на мощност 18 W
ESM532 Усилвател на мощност 25 W
ESM732 Усилвател на мощност 18 W
11EF4046B Преобразувател напрежение честота
I1EF4739BV Схема за цифров волтметър
1CL8038 Генератор на функции
1СМ7207 Генератор контролер
1СМ7208 7-декаден брояч
1СМ7209 Часовников генератор
1СМ7213
I.M377N Стереоусилвател с мощност 2X2 W
LM378N Стереоусилвател с мощност 2X4 W
1.М379 Стереоусилвател с мощност 2x6 W
1 М380 Усилвател на мощност 2,b W
LM381 Нискошумящ стереоусилвател
1.M382N Двоен нискочестотен предусилвател
LM383 Усилвател на мощност 8 W
1.М384 Усилвател на мощност 5 W
1.М386 Н. Ч. усилвател с крайно стъпало 1 W
1 M387N Двоен нискошумящ предусилвател
1.M388N Усилвател на мощност 1,5 W
467
Продължение на табл. 16.9
t 2 "" 3
LM389N H. 4. усилвател с крайне стъпало 0,5 W и три
отделим транзистора
1.М390' Усилвател на мощност 1 W за батерийно захран ване
LM39I Драйверно стъпало за и. ч. усилвател на мощное!
1.Ml 877 Стереоусилвател на мощност 2X2 W
LM1895 Усилвател на мощиост 1 W
LM2000 Драйверно стъпало за 5 W усилвател
LM2001 Драйверно стъпало за 2 W усилвател
LM2002 Усилвател на мощност 8 W
LM2877 Стереоусилвател на мощност 2x4 W
MCI 303 Н. Ч. стереоусилвател
MC1310P Стереодекодер
MC1408L 8-битов цифрово-аналогов преобразувател
MCI 496, , .MC1596 Симетричен модулатор-демодулатор
NE/SE510 Двоен дифереициален усилвател
NE/SE511
NE/SE515 Дифереициален усилвател
NE/SE540 Драйвер за усилвател на мощност
NE541 Драйверно стъпало
NE542 Нискошумящ стереопредусилвател
NE543K Управление на серводвигател
NE544N ,,
NE545N Процесор «Долби В»
NE546 Входни стъпала на AM приемник
NE560, Входни стъпала, м. ч. усилвател и детектор за
NE561 АМ/ЧМ
NE570, NE57I Нискочестотен компандер
NE586, NE587 Управление на цифрова индикация
NE/SE592 Видеоусил вател
NE644 Управление на серводвигател
NE645 Процесор «Долби В»
SAA1027 Управляваща схема за двигатели
SAA1049 Оборотомер
SAB1034P Честотен делител до 1 GHz
SAB1534P Честотен делител до 1,5 GHz
SAF1034E Честотен делител до 1 GHz
SAF1534E Честотен делител до 1 5 GHz
SAKHO Оборотомер
SAK115
SAK215
SO41P М. Ч. усилвател и ЧМ детектор
SO42P Смесително стъпало
STKO16 Усилвател на мощност 15 W
STKO20 Усилвател на мощност 10 W
STKO35 Усилвател на мощное^ 30 W
STKO50 Усилвател на мощност 50 W
STKO75 Усилвател на мощност 15 W
STKO80 Усилвател иа мощност 30 W
STKO39 Усилвател на мощиост 2X15 W
TA7204P, Нискочестотен усилвател
468
Продължение на табл. 16.9
1 2
ГА7205Р ТАА263 Нискочестотен усилвател
ГАА300 ГААЗ 10 ГАА320 ГАА435 ГАА480 ГАА550* Усилвател на мощност 1 W Нискочестотен предусилвател Нискочестотен усилвател с MOS входно стъпало Нискочестотен усилвател Стабилизатор на напрежение 30 36 V
ТАА611С Усилвател на мощност 3,3 W
ТАА691* Широколентов усилвател, ЧМ детектор, и. ч. предусилвател
ТАА820 Нискочестотен предусилвател
ТАА890 Усилвател на мошност 1 W
ТАЛ900 Усилвател на мощност 2 W
ТАА960 Триканален усилвател за активни филтри
ТАА970 Микрофонен усилвател
ТАА981 М. Ч. усилвател за AM и ЧМ
ТАА991
ТВА120А М. Ч. усилвател с детектор за ЧМ и н. ч. пред- усилвател
ТВА231 Нискочестотен стереоусилвател
ТВА331 Дифереициален усилвател за 300 MHz
ТВА520* Синхроиен демодулатор и декодираща матрица за PAL
ТВА530* RGB матричен предусилвател
ТВА540* Генератор за PAL
ТВА550 Видеоусилвател, хоризонтална и вертикална синхронизация
ТВА560* Комплексна схема за цветни телевизори
ТВА570 Входни стъпала за АМ/ЧМ приемници
ТВА641В Усилвател на мощност 4,5 W
ТВА673 Кръгов модулатор
ТВА700 Входни стъпала за АМ/ЧМ приемници
ТВА800(А)* Усилвател за мощност до 5 W
ГВА8105, Усилвател на мощност до 6 W с термична за
JBA810AS щита
ТВА820 Усилвател на мощност до 2 W
TBA810DS, Усилвател на мощност до 6 W с термична защи
TBA810DAS* та и защита от повишено напрежение
TBA915(G) Нискочестотен усилвател
ГВА920* Генератор за'хоризонтална развивка на те- левизори
ТВА970* Видеоусилвател
ТВА990* PAL демодулатор
ТВА1441 Видеоусилвател с демодулатор
ТВА4500 Стереодекодер
TCA240(D) Двоен симетричен модулатор — демодулатор
ТСА290А Стереодекодер
ТСА420 Входни стъпала за АМ/ЧМ приемници
ТСА440 Входни стъпала. смесител и м. ч. усилвател за AM
ГСА450А Дифереициален усилвател с Халефект
ТСА540 Синхронен демодулатор за телевизори
469
Продълженне на табл. 16.9
I 2 3
ТСА730 ТСА740 ТСА760В TCA770A/D . ,ТСА820 ' ТСА940 ТСА980 ТСА4500 TDA440 TDA1002A TDA1003A TDA1004 TDA1005 TDA1006 ТДА1008 TDA1009 TDA1010 TDA1022 TDA1023 TDA1024 TDA1028, TDA1029 TDA1034 TDA1037 TDA1055 * TDA1059B TDA1060 TDA1062 Т1)Л1078(С) TDA1092 TDA1097 TDA1170 TDAI190* TDA2002 TDA2003 TDA2004 TDA2008 TDA2020 TDA2030 TDA2540 TDA2541 TDA2610 Стереорегулатор за сила и баланс Стереорегулатор за ииски и високи честоти Усилвател на мощност 2 W М. Ч. усилвател с детектор ЧМ, н. ч. предусил вател Симетричен м од ул аторде м одул атор Усилвател на мощност 10 W Микрофонен усилвател Стереодекодер М. Ч. усилвател на общия канал, синхронен демодулатор, АРУ, видеопредусилвател, ста- билизатор на напрежение Магнитофонен предусилвател Регулатор на оборотите на двигателя Усилвател на мощност 15 W Стереодекодер Регулатор на оборотите на двигатели Схема за електронен орган Стереоусилвател на мощност 2Х 10 W Усилвател на мощност 6 W 512-стъпален преместващ регистър за аналою ви сигнали Схема за електропно запал ване Управление на сензорни бутони Н. Ч. предусилвател с ниськ шум Усилвател на мощност 5 W Стереодекодер Регулатор на обороти Управление на импулсни стабилизатори Входни стъпала за УКВ ЧМ приемници Бърз широколентов операциоиен усилвател Схема за защита и индикация на напрежение 1536-стъпален преместващ регистър за анало гови сигнали Усилвател-ограничител на комплексен телеви- зионен сигнал, задаващ генератор за вертикал- но отклонение, генератор на трионообразио на- прежение, изходен усилвател. генератор на им пулей за обратния ход, стабилизатор на напре- жение Комплектен звуков канал за телсвизори Усилвател на мощност 7 W Усилвател на мощност 6 W Усилвател на мощност 8 W Усилвател на мощност 14 W Усилвател на мощност 20 W Усилвател на мощност 14 W М. Ч. усилвател Усилвател на мощност 6 W
470
Продълженне на табл. 16.9
1 2 3
TDA2611 TDA2670 TDA2870 TDA3000 TDA3081 TDA3082 TDA3083(D) TDA4290 TDA4925 TDA5700 TDB1080 U237B, U244B, U247B, U254B U25B, U267B UAA145, UAA146 UAA170 UAA180 XR2206CP XR2276CP рА703 рА720(РС)* цА721(РС)* ' рА733(РС)* |1А758(РС)* цА796(РС)* |хА3065(РС)* рА3089(РС)* Усилвател на мощност 5 W М. Ч. усилвател с детектор Усилвател на мощност 10 W Усилвател на мощност 15 W 7 транзистора с общ емитер 7 транзистора с общ колектор 5 независими транзистора Електронен регулатор на силата, ниските и ви соките честоти Стереоусил вател 2X6 w Входим стъпала за АМ/ЧМ цриемиици М. Ч. усилвател с ЧМ детектор и н. ч. пред, усилвател Управление на 5 светодиода (лин) Управление на 5 светодиода (лог) Схема за фазово управление 0—180“ Управление на светодиодна стълбица с 16 диода Управление на светодиодна стълбица с 12 диода Генератор на функции Генератор за дисплей от типа Bar-Graph М. Ч. усилвател АМ/ЧМ Входен усилвател и смесител за AM приемници М. Ч. усилвател и детектор за АМ/ЧМ Диференциален видеоусилвател Стереодекодер Двойно балансиран модулатор-демодулатор за AM, ЧМ, и SSB Комплектен звуков канал за телевизори М. Ч. усилвател и детектор с АРУ за ЧМ
* Произвежда се и в УНР.
17. ТОКОЗАХРАНВАЩИ ИЗТОЧНИЦИ И УСТРОЙСТВА
17.1. ГАЛВАНИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И БАТЕРИИ
Термини и определения. Начално напрежение Unm — на
прежението между изводите на неизползуван елемент или бате-
рия, натоварен с номиналното му съпротивление /?„.
Номинално разрядно съпротивление Rn — съпротивлението,
включено във външната верига, при което се определи продължи-
телността на работата на елемента или батерията.
Напрежение при товар U., — напрежението, измерено при вклю
чено товарно съпротивление.
471
Крайне» напрежение на paзpeжdaнe U — наирежението, при
което елементът (батерията) се смята за разреден.
Продължителност на работа—времето, в което елементът
(батерията) работи при определени условия и товар /?и, докато
достигне крайното напрежение.
Мангано-цинковите елементи имат за положителен електрод.
манганов двуокис, а за отрицателен — цинк. Електролитът е раз-
твор на амониев хлорид или калиева основа.
Мангано-цинковите елементи са най-разпространените сухи
елементи. Имат най-ниска цена, малко вътрешно съпротивле-
ние и сравнително голям срок на съхранение. Капацитетът им
силно зависи от тока на разреждане. Началното им напрежение е
в границите 1,5 до 1,8 V, а вътрешното съпротивление (в зави-
симост от размерите на елемента и степента на разреждането) е
от 0,1 до 10Q. Конструктивно се срещат в две основни разновид-
ности — цилиндричии и галетни.
Живачно-цинковите елементи имат за положителен електрод
живачен окис и графит, а отрицателният електрод е от цинков
прах с малко живак. Електролитът е разтвор на калиева основа
и цинков окис.
Характерно за живачно-цинковите елементи е голямата ста-
билност на напрежението им (номинално 1,3 V, начално 1,36 V).
При разреждане с малък ток напрежението се измени само с ня
колко процента. Имат по-голямо вътрешно съпротивление, но
и много по-голям капацитет за единица обем в сравнение с всич-
ки останали елементи. Срокът за съхранение също е много по-
голям, но в температурен обхват 0—30° С и влажност под 85%.
Конструктивно са оформени във вид на цилиндричии или дис-
кови (копчеобразни) елементи.
Основните данни на произвежданите у нас* и в СССР галва-
нични елементи и батерии са дадени в табл. 17.1 —17.3.
* Завод'«Батерия» Никопол
472
Таблица 171
Български галваннчнн елементи и балерин
Тип СЕЛ 9 СЕЛ-30 С ЕЛ-40 С ЕЛ-80 ВНЕЛ-18 В НЕЛ -40 ВНЕЛ-70 R0,3 R0,3 R0,3 Rl R1 R6 R6 R6 MR6 R14 R14 R14 R20 R20 R20 R40 A.R40 2R10 3R12 3R12 84RI2 4R25 6F22 6AF22 6F100 6F100 3 Приложение Телефонии апарати Телефонии апарати Осветление Радио Слухови апа- рати Радио Слухови аиа- рати Осветление Радио Слухови апа- рати Слухови апа рати Осветление Радио Фотос ветка ви- ца Осветление Радио Фотосветкавица Общо Общо Осветление Осветление Радио Радио Радио Радио Радио Радио Радио ф X X ф S ф с X „ * s га X X Q 1,5 1,5 1,5 1,5 В од от 1,5 1,5 1,5 Ct 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,4 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5 1,4 3 4,5 4,5 120 6 Гал 9 9 9 9 ф X X о get; Q, х хи еле 10 10 5 5 гливни 10 5 5 /хи ба 5 150 300 150 300 5 150 300 300 5 75 1 5 40 1 10 10 10 15 225 6000 160 етни б 900 900 450 240 6 (- X Е Ф га 5 х га мент и 1,45 1,45 1,45 1,45 елеме 1,45 1,45 1,45 терии 1,2 1,4 1,4 1,4 1,4 1,3 1,3 1,3 1,3 1,35 1,35 1,35 1,35 1,4 1,2 2,6 4,1 4,1 108 атерии 8,8 8,8 8,8 8,8 И X о X а, X 0 Са 9 30 40 80. чти 18 40 70 0,5 30 60 30 60 2 85 200 450 5 100 12 150 350 450 1,5 5 100 100 4 25 80 280 400 ф X X ф * ф Е «5 X , О 0,7 0,7 0,7 0,7 0,7 0,7 0,7 0,75 0,9 0,9 0,9 0,9 0,75 0,9 0,9 0,9 0,75 0,9 0,75 0,75 0,9 0,75 0,85 0,85 1,5 2,25 2,7 72 3,6 5,4 5,4 5,4 5,4 Размери, ,п 42Х42Х ЮО 56X56X130 0 75 095 56X56X130 075 095 0 10,5 010,5 0 10,5 012 012 013,2 013,2 013,2 026 026 026 034 034 034 067 067 021,5 62X22X67 62X22X67 67X67X102 26X16X48 26X16X48 66X52X81 66X52X226 ф X X ф X са X о га * 3 £ о СХ ф U S 6 12 12 12 36 36 36 3 3 3 3 6 6 6 6 6 6 6 6 6 6 6 12 12 6 6 6 6 6 6 6 6 6
473
Таблица 17.2
Съветски маигано-цинкови сухи елементи и батерии
Тиш Л •ьенл ‘эинажэби ен он1геьен Разрядно съ- противление, я Крайно на- прежение V Продължителност на работа, h Размерн, nim Срок на съ- '| хранение, месеци
283 1,48 200 1 10 010X22 3
286 1,48 200 1 20 010X44 3
314 1,52 200 1 38 014X38 6
316 1,52 200 1 60 014X50 6
326 1,52 200 1 100 016X50 6
332 1,4 15 0,85 6 021X37 6
336 1,4 55 0,85 10 021X60 6
343 1,55 20 0,85 12 026X50 12
373 1,55 20 0,85 40 034X61 12
374 1,55 20 0,85 50 034X75 12
376 1,55 20 0,85 65 034X91 12
3336JI 3,7 10 2 2 63X22X67 6
3336У 4,1 10 2 3 63X22X67 6
«Крона ВЦ» 9 900 80 16X26X49
«Рубин 1» 4,2 63X22X67
Съветски живачно-цинкови елементи Таблица 17.3
С X Начално напрежение Унач. V Разрядно съпротив- ление Я„. Q Напрежение при то- вар и т, L Г Ток на разреждане, mA Капацитет, Ah Размери. mm Срок на съхранение, месеци Работен температу- рен обхват. °C
РЦ11 1,36 8300 1,25 0,15 0,02 04,7X5 6 0 до 50
РЦ13 ,, » 55 06X3,5 -
РЦ15 4150 0,3 0,04 06,3X6 .5
РЦ31 12500 0,1 0,07 011,5X3,6 12
РЦ31С — 55 1 0,105 ,, 30
РЦ32 100 2 0,05 011X3,5 6
РЦ53 120 ,5 10 0,25 012,5X6,3 12
РЦ55 1,22 20 0,5 0 15,6Х 12,5 30 .5
РЦ57 60 1,25 55 1 016X17 12
РЦ59 20 1,26 60 3 016X50 55 5>
РЦ63 60 1,25 20 0,5 021X7,4 18
РЦ65 1,22 1 021X13 30
РЦ73 40 1,25 30 1 0 25,5 X 8,4 18
РЦ75 1,22 1,5 025.5Х 13,5 30
РЦ82Т 25 1,25 50 030,1 Х9.4 18 0 до 70
РЦ83 ,5 5, 55 55 0 до 50
РЦ83Х .. » 55 J5 12 30 до 50
РЦ84 10 1,22 2,5 030,1X14 18 0 до 50
РЦ85 25 55 ,5 30 55
РЦ85Х 10 12- -30 до 50
РЦ89У 25 — 18 —30 до 50
РЦ93 4 1,25 300 13 031x60 6 0 до 50
474
17.2. АКУМУЛАТОРИ
Термини и определения. Освен термините, характерни за гал-
ваничните елементи и батерии, тук влизат още:
Капацитет Q — количеството електричество, което заредени
ят акумулатор може да отдаде, докато достигне крайното на-
прежение Urv.
Ток на зареждане I, — най-подходящият ток на з «режцане
за определено време, след което акумулаторът достига номмчал-
ното си напрежение и натрупва количество електричество. съот-
ветствуващо на капацитета му.
Срок на работа — броят на циклите зареждане — разрежда-
не, при конто акумулаторът все още запазва номиналния си ка-
пацитет.
Оловни акумулатори. Положителните им плочи са от оловен
двуокис (РЬО2) и имат кафяв цвят. Отрицателните им плочи са
от шуплесто олово (РЬ) и са сиви. Електролитът им е разтвор на
сярна киселина (H2SO4) и дестилирана вода. Гъстотата на разтво-
ра при зареден акумулатор трябва да бъде около 28° по Боме
или 1,24 до 1,28, измерено с гъстомер.
Номиналното напрежение на акумулаторната клетка е 2 V.
След зареждане то достига 2,6 до 2,8 V, а крайното напрежение
на разреждането е 1,8 V.
Токът на зареждане се определи по формулата
където Q е капацитетът, Ah;
k — коефициент, равен на 16 за стартерните акумулато-
ри и на 10 за акумулаторите с непрекъсната работа.
Оловните акумулатори не намират широко приложение в ра-
диолюбителската практика.
Алкални акумулатори. В тази трупа най-известни са кадмие-
во-никеловите акумулатори. Положителният им електрод е нике
лов хидроокис Ni(OH)3 с кадмиев и кобалтов окис, а отрицател-
ният е от кадмий, кадмиев хидроокис и никелов окис. За елек-
тролит служи разтвор от калиева, натриева или литиева основа.
Конструктивного изпълнение на кадмиево-никеловите акумула-
тори е в два варианта — херметизиран корпус с дискова (копче-
образна) или с цилиндрична форма.
Дисковите кадмиево-никелови акумулатори са най-разпростра-
нени. Те имат работен температурен обхват 5- 35°С и извън не-
го срокът на работа силно намалява. Саморазреждането при съ-
хранение в продължение на 30 денонощия в заредено състояние
може да достигне 18%. Зареждането им става с малък ток (от
порядъка на 10% оТ номиналния капацитет).
475
Таблица 17.4
Български херметични кадмиево-никелови акумулатори
С X Н Крайне зарядно напрежение и V Номинално напрежение <ДГ,., V Крайно разрядно напреже- НИС цьр, V Капацитет. mAh Ток на разреждане (10 часа), mA Ток на зареждане (16 ча- са), mA Рал мер и. unit Цикли зареждане раз- реждане Фирма
I 2 3 4 5 6 7 8 9 10
НКХ100 НКХ225 НКХ450 нкхюоо НКХЦ450 НКХЦ3000 ZHKX-100 4НКХ-22 8НКХ-22 10НКХ-22 7НКХ-450 8НКХ-450 5НКХ-450-2 10НКХ-450 2НКХ-30 1,5 10,5 6 12 15 10,5 12 7,5 15 3 1,2 8,4 4.8 9,6 12 8,4 9,6 6 12 2,4 Аку 1,1 »> п Аку 7,7 4,4 8,8 11 7,7 8,8 5,5 11 2,2 мулате 100 225 450 1000 450 3000 мулате 100 225 225 225 450 450 900 450 3000 >рни ej 10 22 45 100 45 300 >рни бе 10 22,5 22,5 22,5 45 45 90 45 300 вмени 10 22 45 100 45 300 гтерии 10 22,5 22,5 22,5 45 45 90 300 020X6,8 025X8,7 043X7,7 05О.5Х 10,5 013.5Х50Х Х24 033Х62Х Х150 023X60 0 22,5 X 37 44X29X55 132X53X13 0 45 X 72,5 0 45 X 72,5 045X102 045X102 045X136 100 » п 100 Дискова Цилиц дрична Цилин дрична Право ъгьлна Цилин дрична
Цилиндричниге кадмиево никелови акумулатори имат по ши
рок работен температурен обхват (—10 до +35°С) и но-голям
срок на работа (100 до 300 цикъла зареждане - разреждане).
На табл. 17.4 са посочени данните на българските*, а на табл.
17.5 на съветските кадмиево-никелови акумулатори.
Сребърно-цинкови акумулатори. Имат сравнително голям
капацитет, малко вътрешно съпротивление и слабо саморазреж-
дане. Положителният електрод е от чисто сребро, а отрицател-
иият — опресовка от пинков окис и цинков прах. За електролит
служи разтвор от химически чиста калиева основа.
* Завод «Мусала» Самоков.
476
Таблица 17.5
Съветски херметични кадмиево-никелови акумулатори
I ИИ Крайне зарядно напреже- ние икз, V Номинално напрежение «««.v Крайио разрядно напреже- V Капацитет, Ah Ток на разреждане, mA — | Ток на зареждане. mA 1 Размера, пин Цикли зареждане—разреж- дане Фирма
I 2 3 4 5 6 7 8 9 10
д-0,01 Д-0.02Д 1,35 1,2 1 0,06 0,02 2 4 1 2 011,5X4,2 100 -200 Диск
Д-0.03Д 0,03 3 6 3 0 11,5X5,5 п
Д-0.05Д 0,05 5 10 5 0 15,5X4,9 п
Д-0,06 0,06 6 12 6 015,6X6,4 392 п
Д-0.08Д 0,08 8- 16 8 015,5X7
Д-0,1 0,1 10 20 10 020X6,9
Д-0.125Д 3,125 12 24 12,5 0 20 X 6,6
Д-0,2Д 0,2 20-40 20 025X7 я»
Д-0,25 0,25 25—50 25 027X10 »
Д-0,ЗД 0,3 30 60 30 025X9,4 »
Д-0.5Д 05 50 100 50 034X8,8
Д-0.8Д 0,8 80 160 80 0&ОХ7.7 »
кнг- 0.35Д 0,35 35 70 35 41X15X10 100 Право ъгълна
КНГ 0,7Д 0,7 70- 140 70 41X25 X 12 250
КНГ-1.0Д 1 100 200 100 41X35 X 14 100 »
КНГ 1.5Д 1,5 150 300 150 70X35X14
КНГ-10Д КНГЦ-1Д 10 1 10U0 100 1000 100 29,5X161,5 Х45,5 020X60 800 150 Цилин дрична
кнгц-зд 3 100 300 034x61,5 150
7Д-0,1 9,5 8,4 7 0,1 10 20 10 024 X 62,2 392 Дискова
2Д-0.25 2,7 2,4 2 0,25 25—50 20 0 27 X 22,5 392 Дискова
1 ОД-0,25 13,5 12 10 0,25 25-50 20 — 392 7,
цнк-ц£ 1,35 1,2 1 0,2 20 40 20 016X25 50 Цилин- дрична
ЦНК-0,45 1,35 1 2 1 0,45 45-90 45 014X50 50 »
ЦНК-0,85 1,35 1,2 1 0,85 85 170 85 014X96 50 »
ЗЦНК-0,2 4 3,6 3 0,2 20- 10 20 016X74 150
5[ДНК -0,2 6,7 6 5 0,2 20 20 27,5X24X87 50 Право- ъгълна
10ЦНК 0,45 13,5 12 10 0,45 45 45 35X105 X 40 50
11ЦНК- 3,45 14,3 13,2 11 0,45 45 45 33X99X56 50
12ЦНК 0,85 16,2 14,4 12 0,85 85 85 46Х 14X71 51
477
Z АИЧНА \
(библиотека)
Зареденият акумулатор има напрежение 1,8 2 V, което спа-
да до около 1,5 след */з от общото време на разреждане и по-
нататък остава постоянно.
Сребърно-цинковите акумулатори са особено чувствителни към
нрезареждане. На табл. 17.6 са приведени основните данни на
произвежданите у нас* и в СССР сребърно-цинкови акумулатори.
Сребърно-цинкови акумулатори
Таблица 17.6
Тип Крайно зарядно напреже- ние и , \ КЗ’ * Номинално напрежение %. V Крайне разрядно напрежг- ние Cn- V Капацитет. Ah Ток на напрежение (за 10 часа), А Максимален ток на раз реждане, А Ток на зареждане (за 16 часа), А Размери, mm
I 2 3 4 5 6 7 8 9
НРБ
СЦ 1,5 2 1,5 1,1 1,5 0,15 3 о,1 14X28X42
СЦ-3 2,05 » 3 0,3 6 0,2 17X26X78
СЦ-10 >J ,, »» 10 1 20 0,7 21 X 33x94
СЦ-12 2,02 »> 12 1,2 30 1 48X22X114
СЦ-25 » >» 25 2,5 50 2 40X60X114
СССР
СЦ-0,5 1,8 1.5 0,85 0,5 2 0,025 24X12X47
СЦ-1,5 п »> 1,8 1,5 3,5 0,08 28X14X50
СЦ 3 » 4,5 3 35 0,15 43Х 18X73
СЦ-5 7,5 5 60 0,5 45X32X77
СЦ-11 II 11 120 1 21X41X100
СЦ-12 1,8 1,5 14 14 80 1 48 X 22X115
СЦ 15 п 16,5 16 100 1 48Х28Х 115
СЦ-18 » 20 18 120 1,5 48 X 43X115
СЦ-25 п 25 25 150 1,5 48 X 48X136
СЦ-40 » 45 40 180 4 53Х50Х 160
СЦ-45 п »» 50 45 200 4 53Х50Х 165
СЦ-50 п 55 50 250 5 64Х49Х 165
СЦ-70 п 80 70 400 7 9IX50X 166
СЦ-95 95 95 1200 10 71X55X212
СЦ-100 100 100 600 10 106X50X153
СЦ-120 п 130 120 650 12 71X55X237
ЗСЦ-5 5,4 4,5 7,5 5 60 0,5 96X45X77
5СЦ-5 9 7,5 7,5 5 60 0,5 160X45X77
8СЦ-45 14,4 12 50 45 200 4 200XH0XI60
15СЦ-45 27 22,5 45 45 200 4 432X126X170
* Завод «Мусала» — Самоков.
17.3. ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
Еднополупериоден изправител (фиг. 17.1). Прилага се в слу-
чайте, когато консумираната мощност не е голяма, изправеното
напрежение е сравнително високо, няма особени изисквания за из-
глаждане на пулсациите.
Фиг. 17 1. Еднополупериоден изправител
С достатъчно за практиката приближение изчислението става
по няколко съотношения и графики в зависимост от необ^одц^
мото изправно напрежение t/0 и ток на консумация /0. Из^ислецие-
тое в сила при смесен характер на товара (активно-капацитщвен).
Първо се определя ефективната стойност на променливото
напрежение
U2 = BU0, (lf.1)
където В е коефициентът, определяй! се по графиките от фиг. 17.2
в зависимост от величината А:
Rz-V-Ru
Л =3,2 /о —------
64
Тук /?2 е съпротивлението на вторичната намотка на трансфор-
матора: изчислява се приблизително в зависимост от мощността
на изправителя
при мощност до 10 W—/?2 = 0,1 ~~ ;
при мощност от 10 до 100W —/?2 = 0,05 ;
/о
Rd — съпротивлението на изправителния елемент;
Rd — —— (за силициеви диоди);
/о
Г> 0,5 , .
Rd— ------(за германиеви диоди);
/о
Ra= ------— (за селенови клетки).
/о
479
По така определената стойност на Л от фиг. 17.2 се отчитат
величините, В, D и F и се изчислява U?. Максималното обратно на-
прежение (7|>йр(във V), което трябва да издържа изправителният
елемент, ще бъде
Фш. 17.2. Графики за онределяие на
коефициентите В, Г) и 1
О 0J 0.2 0.3 0,1, 0.3 0.6 0,7 0.8 0,9 1.0А
Фш 17.3. Графика за определяне
на коефициеита Н
^ = 2,8 U2.
(17.2)
Максималният ток /11ЫХ (в А) в права иосока е
Токът /2. (в А), за който трябва да бъде начислена вторична-
та намотка на трансформатора, ще бъде
I'2~ DIо-
(17-4)
Капацитетът на кондензатора С се изчислява с оглед на това
в изхода да се получи коефициент на пулсациите pi = 5%:
С = —-----------, и/ , (17.5)
0,05 («2 + Я<)
където И е коефициент, определен по графиките от фиг. 17.3.
Кривата 1 е за еднополупериоден, а 2 — за двуполупериоден из-
правител.
480
От зависимостта (17.5) може по обратен jit>t да се определи
необходимият капацитет С за получаване на желания коефициент
на пулсациите pi (в %):
Н
C(R 2 + /?</)
Pi
100.
(17.6)
Работното напрежение на кондензатора С трябва да бъде не
по-малко от
Ца6 = 1,4 Д2.
(17-7)
Ако намереното по израза (17.2) обратно напрежение е по-го-
лямо от допустимото за един диод, може да се включат два или
повече последователно свързани диоди, шунтирани с еднакви из-
равнителни резистори по 50—100 kQ. Тогава в зависимостите за
А, С— (17.5), и pi — (17.6), вместо Rd ще се постави nRd, къ-
дето п е броят на последователно-свързаните диоди.
Ако вместо диоди се използуват селенови клетки, чието допу-
стимо обратно напрежение е 25 V, броят на последователно свър
заните клетки ще бъде
п = -~^ (17.8)
Данни за произвежданите у нас селенови клетки и стълбини
са дадени в гл. 11.10.
Пример. За захранване на цифрови газоразрядни лампи е необ-
ходимо изправено напрежение t/o=17OV при консумиран ток
20 mA. Да се оразмери подходящ изправител и се избере необхо-
димият изправителен елемент.
За този случай най-подходящ е еднопътен изправител. Про
менливото напрежение t/2 на вторичната намотка на трансформа-
тора определяме по (17.1), като предварително намираме коефи-
циентите В, D и F от фиг. 17.2. За целта най-отпред определяме
R2 = о, 1-^°-= 0,1-1Z2_= 850Й;
/о 0,02
Тогава
А = 3,2/и R'2+?d =3,2.0,02 850+50 — о,34.
Оо 170
От фиг 17.2 намираме В= 1,1, 0 = 2,1, F=5,5 и определяме
и2 = В-и0= 1,1.170= 187 V;
0о6р = 2,8 U2 = 2,8.187 = 520 V;
/л1 = =5,5 0,02 = 0,11 А;
/2 = Д/о = 2,1.0,02 = 0,042 А.
31. Справочник на радиолюбителя
Определените стойности за и /тах показват, че най-под-
ходящ диод е 1N4007 (български тип КД2016К).-
Изправителят не трябва да отговаря на специални изисквания
по отношение на коефициента на пулсации, поради което капаци-
тетът на С се определи по (17.5). От фиг. 17.3 (крива /) за
А =0,34 намираме /7 = 700. Тогава
__ Н 700 tec с
С =-------------------------— = 15,6 иг.
0.05О?2+ /?<,) 0,05(850 + 50)
Приема ме стандартната стойност 16 pF. Работното му напреже
ние определяме от (17.7):
t/paC = l,4 6'2= 1,4.187 = 260 V.
Избираме кондензатор 16pF/350V.
Коефициентът на пулсации ще бьде.
р,=------У----100 = =4.9%.
'!+ + +.j 16(850 + 50)
Фиг. 17.4. Двуполупериоден изправител
Двуполупериоден изправител (фиг. 17.4). Прилага се при сред
ни мощности и по-високи изисквания за пулсациите.
Ефективната стойност на променливото напрежение се оп-
редели по (17.1). Намира се
А = 1.6/,, '
откъдето по графиките (фиг. 17.2) се намират В, D и F. R? и Rd се
определят както при еднопътния изправител.
UMr на диодите Д\ и Д-i се изчислява по (17.2).
Максималният ток /п1ах (в А) в права'посока е
/П1ах = 0,5/7о. (17.9)
Токът /2 (в А) през вторичната намотка е
/2 = 0,5 О/0. (17.10)
482
Капацитетът на кондензатора С се изчислява по (17.5), но кое-
фициентьт Н се определи по крива 2 от фиг. 17.3.
Коефициентът на пулсациите в изхода и работното напрежение
на С се определи по (П-6) и (17.7).
Пример. Да се изчисли двуполупериоден токоизправител за
напрежение 9V и ток 0,3 А за захранване на транзисторен ра-
диоприемник.
Определите спомагателната величина А:
А = 1,6/о 7?-+ -2 ;
^0
/?2 = 0,1 — =0,1 —=ЗУ;
/о о,з
/?„=—=—=З.ЗЙ
/о 0,3
Тогава
А = 1,0.0,3 - 3-^3 - = 0.35.
9
От фиг. 17.2 намираме В=1,1, 0 = 2,1, F = 5,5. Съгласно съе
(17.1) и (17.2) получаваме
Д2 = ВО'(,= 1,1.9=9,9 V;
Оибр=2,8 U2 = 2,8.9,9^28 V.
/111ах=0,5 /То = 0,5.5,5.0,3 = 0,83 А.
За така онределените /7„бр и /шах най-подходищ е изправител-
Ниит диод 1N4002 (български тип КД2016А).
Токът през вторичната намотка е
/2 = 0,5 О/,, = 0,5.2,1.0,3 = 0,32 А.
Капацитетът на С изчисливаме по (17.5), след като от фиг 17.3
(крива 2) намерим, че за А =0,35 // = 520 или
С= - - ---------- = - -5--------= 1660 pF.
0,05 (/?2+ /?,,) 0,05 (3+3,3)-
нри рабогно напрежение
Ца6 = 1,4Д2=1,4.9,9^ 14 V.
Приемаме стандартен кондензатор 2200 pF/16V.
Тогава
/7 . пп 520.](X) о тко/
р 1 = ---;----100=-------------=3,75%.
C{R2+RA 2200(3 + 3,3)
483
Двуполупериоден мостов изправител. Позната като схема
Грец (фиг. 17.5), тази изправителна схема има универсално при-
ложение особено при по-големи токове на консумация. Удобна е,
че не изисква средна точка на вторичната намотка.
Фиг. 17.5. Двуполупериоден мостов изправител
Методиката за изчислението й не се различава от тази на обик
новения двупътен изправител с два диода и средна точка. Само
максималната стойност на обратното напрежение за всеки диод е
^„=1.4 f/2,
а максималният ток в права посока-
/_=0,5 F/o.
Токът през вторичната намотка е
/2=0,7 Д/(1.
(17.11)
(17.12)
(17.13)
Пример. Необходим е токоизправител за 12 V/1А за захранва-
не на жп модел. Да се оразмерят елементите на схемата
Избираме мостова схема със силициеви диоди:
/?2=0,05-^- =0,05 — = 0,6 Й;
/о 1
/?</=-^-=-р=1й;
А = 1,6/<Л-+- = 1,6.1 = 21
Uo 12
От фиг. 17.2 отчитаме В = 0,95, 0 = 2,2, F = 4,8. Тогава
Д2 = ВО0=0,95.12=11,4 V.
От (17.11) и (17.12) се определят
Оо6р = 1,4 U2 = 1,4.11,4= 16 V.
/„,„=0,5 F/o=O,5.4,8.1 = 2,4 А.
484
Токът през вторичната намотка е
/2=0,7 О/0 = 0,7.2,2.1 = 1,54 А.
За да определим капацитета С на кондензатора, първо нами-
раме, че за А =0,21 // = 330. Тогава
С =------------=------—--------=4100 pF.
0,05(/?24-/?d) 0,05.(0,6+1)
Приемаме С = 4700 pF.
Тъй като съобразно с предназначението на този изправител не
се изисква толкова малък коефициент на пулсации (5%), намаля-
ваме С до 2200 pF, при което от (17.6) се получава
Р,=----------100=-------—------100=10%.
C(R2+Rd) 2200.(0,6+1)
Удвоител и умножител на напрежение. Последователната схе-
ма с удвояване на напрежението (фиг. 17.6 а) е удобна, тъй ка-
то има обща точка между входа и изхода. Изходното напрежение
t/() се доближава до удвоената стойност на амплитудата на вход-
ного променливо напрежение U2. Честотата на пулсациите е 50 Hz
(ако захранващото напрежение е с мрежова честота).
Паралелната схема с удвояване на напрежението (фиг. 17.6 б)
позволява да се получат две изправени напрежения, при което
второго напрежение в краищата на С2 е равно на t/o/2. Пара-
лелната схема се използува по-често, тъй като дава по малки пул-
сации в сравнение с последователната и позволява да се използу-
ват кондензатори с два пъти по-ниско работно напрежение Во.
Честотата на пулсациите е 100 Hz.
Схемата с умножаване на напрежението (фиг. 17.6 в) е съста-
вена чрез последователно свързване на няколко удвоители по схе-
мата от фиг. 17.6 а. Всеки от изходните кондензатори С2, С« и т. н.
се зарежда до напрежение 2U2 (амплитудна стойност). В случая
/Л,~4//2. Тази схема се прилага за малки стойности на консуми-
рания ток— 15 до 20 mA. Честотата на пулсациите е 50 Hz.
При изчисляването на схемите от фиг. 17.6 а и 17.6 б са в си-
ла няколко съотношения. Ефективната стойност на захранващото
напрежение U2 и коефициентът А се определя от изразите
П2 = 0,5 BUC;
А=6,3/о—
Оо
(17-14)
(17.15)
откъдето по фиг. 17.2 се намират В, D и F. R2 и /?d се определят как-
то при изправителните схеми.
Максималното обратно напрежение за всеки диод е
^„=2,8 U2,
(17.161
. 4КС-
Фиг. 17.6. Удвоители и умножители на напрежение
и последователно схема, б паралелна схема; в схема за умни
/кенпе на напрежението
а максималният ток в права посока
4м=^о.
(17.17)
486
Токът през вторичната намотка е
, /2=1,4D/o.
Капацитетите на Ci и С~> се определят от израза
г г 2Н
С 1 = С 9 — -------- ,
0,05(/?2+^а) у»
където И се намира по крива 2 от фиг 17.3.
Ц„6>0,7 6'2.
За С2 от фиг. 17.6 а работното напрежение е
<4.в>М U2.
Коефициентът на пулсации е
Р' Cffa+R.,)
(17 18)
(17.19)
(17.20)
(17.21)
(17.22)
Умножителят на напрежение (фиг. 17.6 в) в най-общия случай
има n-звена за умножаване и при изчисляването трябва да се из-
ползуват следните приблизителни съотношения:
,, 0,851/о С72 = , п (17.23)
^=2,8 и2, U — 670 п Ц, = Ц.-.,= ' п 12001и(п -j- 2) р' ~ и2С, (17.24) (17.25) (17.26) (17.27)
17.4. ИЗГЛАЖДАЩИ ФИЛТРИ
Коефициентът на изглаждане Кф е
PiUo
P2U2
(17.28)
където pi и р2 са коефициентите на пулсации във входа и изхода
на филтъра, %;
Uo и U2 — постоянните съставки на напреженията във входа
и изхода на филтъра, V.
487
При АС-изглаждащ филтър и тогава
(17.29)
Р2
Ако Аф<200, се избира еднозвенен филтър При многозвенните
филтри общият коефициент на изглаждане е равен на ироизведе-
нието от коефициентите на всяко звено.
Коефициентът на пулсации в изхода на филтъра р2 се задава
в зависимост от изискванпята на захранваното стъпало или уст-
ройство. pi е изчислАата стойност на този коефициент за токо-
изправители с капацитивен товар — формули (17.6) и (17.27).
В табл. 17.7 са посочени препоръчителните стойности за р2 в
зависимост от характера на захранваното стъпало.
Таблица 17.7.
Примерим стойности за коефициента на пулсации
Вид на захранваната схема или стъпало Коефициент на пул- сапиите р?, %
Входни н. ч. стъпала, микрофонни и магнитофонни усилватели Задаващи генератори Н. ч. усилватели на напрежение, детекторни стъпала В.ч. и м.ч. усилватели. преобразувателни стъпала Еднотактни мощни усилватели Двутактни мощни усилватели 0,001 0,002 0,002 -0,005 0,01- 0,05 0,02 0,1 0,1 — 0,5 0,5 2
Г-образни RC-филтри. Резисторът R създава голям спад на
напрежението и затова RC-филтрите (фиг. 17.7) се използуват са-
мо при малки токове на консумация (под 20 mA) и невисоки изис-
квания за коефициента на изглаждане.
При зададено Кф елементите на филтъра се определят от след-
ните зависимости:
Фиг. 17.7. Г-образни RC-филтри
за еднополупериоден изправител с еднозвенен филтър (фиг
17.7 а)
RCi=3000 кф,
(17.30)
(17.34)
(17.35)
познатия
(17.36)
е
(17.37)
където /? е в fi. Ci — в pF;
— за еднополупериоден изправител с двузвенен филтър (фиг.
17.7 б)
РС, = Р'С2 = 3000 (17.31)
-за двуполупериоден изправител с еднозвенен филтър
RC^lbOOK*, (17.32)
- за двуполупериоден изправител с двузвенен филтър
/?С1 = /?'С2=1500 ТЛф.
Напрежението в изхода на филтъра е
Ui = Uo---—------за еднозвенен филтър;
юоо н
Ui — Ui}-HR+R)------за ДВу3венен филтър,
където /ц е в mA, R и R' — в Q.
Мощността на резисторите R и R' се изчислява по
начин
р R R . р/ __ R *
— 106 ’ ~ 106
където /о е в mA, R — в Q, Р — във W.
Работното напрежение на филтровите кондензатори
Цай=1.2 Ua.
Пример. Да се изчисли RC-филтър за изправител по мосто-
ва схема с ток на консумация /о= 10 mA и пулсации в изхода р\ =
5%. Захранваната схема изисква пулсации р2<0.005%. Филтри-
раното напрежение £71 трябва да бъде 12 V.
От (17.29) определяме
Поради високата стойност на /(ф избираме двузвенен филтър.
Тогава от (17.33) определяме
RCi = R'C2 = 1500 = 1500 V1000 = 47 500.
С оглед да се получи по-малък спад във филтровия резистор
избираме С1 = Сг = 220 pF при Драб = 1,2 t/0 = 1,2.12= 14,4 V.
Приемаме кондензатори 220 pF/16 V.
Тогава
R = R' = 47500 = ...47500 = 220 Q
С, 220
489
Мощността на R и R' ще бъде
р= ^А-.= J.?2 -220 =0,02 W.
юь 10"
Нриемаме резистори 220^2/0,25 W.
За да се получи филтрирано напрежение U\ = 12V, напрежение-
то в изхода на токоизправителя съгласно със (17.35) трябва да
бъде
[/p=(/1+J!<^ = 12+J!!ML=|66 V
1000 1000
Тъй кати разликата между U\ и Ио не е за нренебрегване,
би трябвало вместо приблизителната формула (17.29) да се из-
нолзува по-точната (17.28). При необходимост от по-прецизпо
пресмятане на филтъра трябва да се направи повторно начисле-
ние за К* съответно за R. R', Ci и С-2.
Фиг. !7.8. Г-образнп LC филтрн
Г-образни LC-филтри. За еднополунериоден изправител с ед-
нозвенен филтър (фиг. 17.8 а) важи зависпмостта
LC, = 10A;. (17 38)
където £ е в Н, Ci - в pF:
за двузвенен филтър (фиг. 17.8 б)
LlCi=^L-,C>=\0\Klt.-. (17.39)
за двуполупериоден изправител с еднозвенен филтър
£С,=2,5Кф, (17.40)
а за двузвенен филтър—
£ =2,5^. \ (17.4П
Пример. Да се изчисли LC-филтър към двуполупериоден изправи-
1е,| за захранване на нискочестотен предусилвател при £'(1 = 24 V,
/о = О,3 А, Р0==Ю%.
От табл. 17.7 приемаме р2 = 0,05, при което
490
В случая е възможно да се използува еднозвенен LC-филтър и
от (17.40) се получава
LC\ = 2,5Л; = 2,5.200 = 500.
Приемаме С, = 1000 pF. Тогава
/.= ~-П0 =0,5 Н.
1000
Работного напрежение на С, ще бьде
!/.,, = 1,2 (/,,= 1,2.24=29 V
Приемаме С,= 1000 pF/35 V.
Транзисторен филтър. При нисковолтовите изправители за
захранване на транзисторни апаратури LC-филтрите са неудобии,
Фиг. 17.9. Транзисторен филтър с емитерен товар
тъй като изискват тежки и обемисти дросели. Транзисторните
филтри използуват свойството на участъка емитер — колектор да
оказва по-голямо съпротивление (10 до 50 пъти) на променлива-
та съставна, отколкото на постоянната съставна на изправеното
напрежение.
Най-широко приложение има последователният тип транзисто-
рен филтър с емитерен товар (фиг. 17.9). Транзисторът се изби-
ра така, че максимално допустимият му колекторен ток да е най-
малко два пъти по-голям от тока на консумация /0 (А) или
4шах^2/о,
(17.42)
а максималната му мощност да не е по-малка от
РСтах>1.2 исЕ1а.
(17.43)
491
UCE се избира в зависимост от Uo така:
UCe = 34-4V при (70<40 V;
t/C£=44-lOV при (70 = 40-4-200 V.
Съпротивлението на RB се изчислява от зависимостта
(17.44)
‘R
където е базовият ток през RH :
в Лг1£
(17.45)
Капацитетът на кондензатора Си (в pF) се определя в зави-
симост от необходимия коефициент на изглаждане (17.28),
както следва:
при еднополупериоден изправител
Св = - -°-0К* ; (17.46)
при двуполупериоден изправител
Фиг. 17.10. Транзисторен двузвенен филтьр
В случай че се изисква по-голям коефициент на изглаждане
(Лф> 150), може да се използува двузвенна схема на транзисто-
рен филтър (фиг. 17.10). Най-често се приема
/?В1 RB-> И СВ1 — Св2 ,
П _ £) _ СЕ ________
“в! --- ------------
(17.48)
За еднополупериоден изправител
зоооУлф
(17.49)
492
а за двуполупериоден изправител
С =С =
’-'В1 ‘"'В2
15ООУ^7~
RbI "Г Rb2
(17 50)
Пример. Да се изчисли транзисторен филтър към двупо-
лупериоден изправител за захранване на микрофонен предусил-
вател при (7о = 9 V, /о = О,ОЗ А, /?|=5%.
От табл. 17.7 приемаме р2 = 0,002 и тогава
/0 = -^- = —=2500.
ф р2 0,002
Приемаме двузвенен филтър и избираме транзистор 2Т3167 с
Тг21£= 100. При f/C£ = 3V условията (17.42) и (17.43) се изпълня
ват с голяма резерва. Тогава
Urrh.,v 3.100
—— —---------=5 kQ.
2/„ 2.0,03
Избираме стандартната стойност 4,7 кП, и изчисляваме
Rb> --Rb2 ---
С — С —
'-‘в\ — '-‘Bi —
15ООД<7
RbI 4" ^В2
1500/2500
4700+4700
Избираме стандартна га стойност 10 pF/16 V.
17.5. СТАВИЛИЗАТОРИ НА НАПРЕЖЕНИЕ
Основни парметри. Коефициент на стабилизация пи напре-
жение К„- Показва колко пъти се намалява процентного измене-
ние на входного напрежение Ui към процентного изменение на
изходното напрежение U2 при един и същи ток на консумация:
Дб. % = ЫЛЦК
ДО2 % ДО2/О2
(17.51)
Изходно съпротивление КИЗХ. Характеризира стабилизиращите
свойства при изменение на тока на консумация. Определя се като
отношение на изменениего на изходното напрежение ДД2 към из-
менението на консумирания ток при постоянно входно напрежение;
R
Д/2
(17.52)
Този параметър е познат още като динамично съпротивление
/?ш„, вътрешно съпротивление диференциално съпротивление
Коефициент на филтрация Кф. Определя се по израза
(17.53)
493
където и £/2~ са напреженията на пулсации във входа и изхода
на стабилизатора.
Параметрични стабилизаторы. Стабилизатор с ценеров диод
(фиг. 17.11). Съпротивлението на резистора /?дтрябва да се изчис-
.1И така, че в двата граничим случая (минимален коисумиран гок
/ |и при максимално входно напрежение и обратно) да се заназп
стабилизиращото действие на ценеровия диод, без да се превиши
допустимата му загубна мощност, т. е.
и, —и
Intax z
г max
(17 54)
къдего U, е нанрежениего на стабилизация на ценеровия диод
(ценерово напрежение), V;
/,ИШ1 максимално донустимият ток през диода, А.
Правн се проверка за другия граничен случай (4„их и Ц„„п).
Стабилизиращото действие на схемата ще се запази, ако е изпъл-
нено условнето
Фиг. 17.11. Стабилизатор с пейеров диод
Изходното стабилизирано напрежение t/2 е равно на ценсро-
вото напрежение. При необходимост от по-високи стабилизирани
напрежения се допуска последователи ото свързване на няколко
ценерови диода, но с това се увеличава изходното съпротивление
на стабилизатора.
Общият ток /о се изчислява по израза
J О k max I A max *
(17.56)
Коефициентът на стабилизация се определи от (17.51), а из-
ходното съпротивление — от (17.52). Когато съпротивленията R,
и /?д са значително по-големи от динамичного съпротивление г,
на ценеровия тит. тези два параметъра се определят приблизи
телно от зависимостите
494
(17.57)
(17.58)
Тези приблизителни равенства са по-точни в обхвата на Uz, в
който динамичного съпротивление на диода е най-малко (от 6 до
12 V), и при ток на консумация 7T<10 mA. Това са и условията,
при коиго се онравдава използуванего на тази наи-ироста стаби-
лизаторна схема. Обикновено коефициентът на стабилизация се
получава в границите от 10 до 40. Той е най-голям, когато
Ut=(l,5^2)U2.
(17.59)
Повишен коефициент на стабилизация може да се получи от
двустъпална схема на ценеров стабилизатор (фиг. 17.12), при
която общият коефициент на стабилизация е равен на произведе-
ние™ от коефициентите за отделниге стъпала Изходното съ-
противление е приблизително равно на динамичного съпроти-
вление на Д2.
Ценеровите стабилизатори имат значителна температурна не-
стабилност. Температурният коефициент на напрежението на це-
неровия диод е отрицателен за 14<6V и положителен за (7г>
> 7 V. В интервала между 6 и 7 V температурната нестабилност
е минимална. Известна темпераiypna компенсация може да се
постигне, ако последователи о на ценеровия диод се свържат един
или два силициеви диода (фиг. 17.13). При това трябва да се
отчита увеличението на U, с по 0,6 V на диод. По този начин мо-
же да се постигне и доуточияване на желаното изходно наиреже-
ние U2.
Фиг. 17.12. Двустъпален центров стаби
лизатор
Фик 17.13. Температурно компенси-
ран ценеров стабилизатор
Най-добра температурна компенсация се получава чрез после-
дователно включване на ценерови диоди с отрицателни и поло-
жителни ТКИ-
495
При изчисляването на ценеров стабилизатор се задават като
изходни данни необходимого изходно напрежение U2, максимал-
ният ток на консумация /т и нестабилността на входното напре-
жение U\.
Пример. Да се изчисли ценеров стабилизатор за напрежение
9V и максимален консумиран ток 15mA. Колебанията на вход-
ното напрежение са ± Ю%.
Избира се подходящ ценеров диод (вж. гл. 11.6). Това е дио-
дът Д814Б. Но тъй като неговото напрежение е с широк толе-
ранс (8н-9,5 V), ще трябва от няколко екземпляра да се подбо-
ре най-близкият до 9 V. За диода Д814Б /2тах =36 mA, гд=10й
(вж. табл. 11.6).
От (17.59) намираме(след като приемем п=1,8)
£/, = 1,8 С/2= 1,8.9 = 16,2 V.
Съпротивлението на резистора /?д, определяме по (17.54)
= 16_’‘.—L—245 й
4™. 0,036
Приемаме стандартната стойност 250 й.
Мощността на резистора трябва да бъде
P=(Ui — U 2)1 о-
Тъй като А, = /2тач+/тл11„ =0,036+ 0,015 = 0,051 А, получаваме
Р = (16,2 —9).0,051 =0,37 W.
Приема се с необходимия резерв резистор 250 Й/1 W.
Проверяваме действие™ на стабилизатора при /тгаах и Д|т,„.
А.„.— U, 16,2.0,9 — 9 .
/ 1----/ =——-------------0,015 = 7 mA.
гпи" р ттак 250
За Д814Б /гт1„ = 3 mA и резултатът гарантира нормална рабо-
ia на стабилизатора при минимално входно напрежение.
Коефициентът на стабилизация съгласно със (17.57) е
К х J50-9. = 14
" гдО1 10. 16,2
Стабилизатор с ценеров диод и регулиращ транзистор. С тази
схема (фиг. 17.14) може да се постигне коефициент на стабили-
зация Аст = 54-20 и изходно съпротивление =0,5-=-2й. Тя се
прилага, когато стабилизаторът трябва да осигури по-голям ток
на стабилизация.
Регулиращият транзистор Т работи като емитерен повторител,
при което изходното напрежение е близко до опорного напреже-
ние иг. Същевременно емитерният повторител осигурява раз-
вързване на източника на опорно напрежение от товара и позво-
лява консумиране на почолеми мощности, без да се влияе на 1/г.
496
Фиг. 17.14. Ценеров ста
билизатор с регуляраш
транзистор
При изчисляването първо се подбира подходящ ценеров диод
в зависимост от желаното изходно напрежение U2. Изчислява се
иг=и2-пВЕ,
(17.60)
където UBE ~0,3 V (за германиеви транзистори);
L/BC ~0,6 V (за силициеви транзистори).
Избира се подходящ транзистор, който трябва да удовлетво-
рява изискванията по ток, напрежение и мощност, т. е.
'тшах ’
((/2+(/С£);
(17.61)
(17.62)
Pc^ = ^2UceIt^. (17.63)
За средномощни транзистори се избира UCE — 2— 4 V, а за
мощни UCE = 3—10 V.
Входното напрежение ще бъде
Ut = U2+UCE. (17.64)
След изчисляването на Ui се определи /?д , като се прилага пред-
ходната методика — формули (17.54) и (17.55). Максималният
консумиран ток /0 се определи по (17.56).
Коефициентът на стабилизация и изходното съпротивление с
достатъчна за практиката точност се определят по (17.57) и
(17.58). ~
Пример. Да се оразмери параметричен стабилизатор с регу-
лиращ транзистор за напрежение (/г=12 V и максимален ток
на консумация /ттах = 0,2 А. Колебанията на мрежовото напреже-
ние са ± 15%.
От (17.60) се определи (за силициев транзистор)
Uz = U2-Ube= 12-0,6= 11,4 V.
32 Справичник на радиолюбителя
497
Най-подходящ ценербв диод за това напрежение е Д814Г (Д811),
който се подбира с необходимата точност от няколко екземпляра.
За Д814Г /гтах = 29 mA, гя = 15 й (вж. табл. 11.6).
За регулиращ транзистор се избира 2Т6551, за който се прие-
ма UCE = b V. Тогава ,
ТА = Д2+Пс£ = 12 + 5= 17 V.
Проверява се правилността на избора на транзистора:
/Стах>3/ттах=3.0,2 = 0,6 А;
PClMX> 1,2ПС£ /ттах = 1,2.5.0,2= 1,2 W;
Местах > 1.2 (Д2+ (УСЕ)= 1,2 (12 + 5)=20,4 V.
Избраният транзистор 2Т6551 отговаря на тези условия.
По (17.54) се определя /?д :
г. Plmax-P^ 17.1,15—11,4
О =_1™х------- _----.-----L_=252 й.
Д Атах 0.029
Приема се стандартната стойност 250 й.
Мощността на /?я ще бъде
Р=[Д1-(Д2-ДВ£)]/о,
където /о=/2max + (max = 0,029+ 0,2 = 0,229 А.
Тогава
Р=[17—(12—0,6)] 0,229= 1,25 W.
Приема се резистор 250 H/2W.
Коефициентът на стабилизация е
~ _ 25012
rtUt — 15.17
117,
а изходното съпротивление
/?нэх«гд = 15 й.
Компенсационни стабилизатори. Схемата от фиг. 17.15 е ком-
пенсационен стабилизатор от последователен тип с усилвател във
веригата на обратната връзка. Това е най-често срещаният ком-
пенсационен стабилизатор. Той осигурява коефициент на ста-
билизация Кст = 50—100 и изходно съпротивление /?изх = 0,01 —
— 0,1 й. Този вид стабилизатори позволява да се получи изход-
но напрежение ТА, по-високо от ценеровото напрежение Uz на
диода Д. Регулиращият транзистор е съставна двойка
която осигурява по-голям ток и по-малко изходно съпротивление.
498
Фиг. 17.15. Основна схема на компенсационен стабилизатор от после-
дователен тип
И в тоЗи случай първо избираме подходящ ценеров диод, чието
напрежение на стабилизация трябва да отговаря на условието
7/г=(0,34-0,8)7/,. (17.65)
За да получим в изхода точно зададеното стабилизирано на-
прежение U2, изчисляваме делителя /?4— Rs- Изчисляваме
. (17.66)
/?4
Ако U2 трябва да бъде регулируемо, в средната точка на дели-
теля включваме потенциометър, чиято стойност зависи от жела-
ния обхват на регулиране.
Делителят Rt— Rs се избира възможно по-нискоомен (ограни-
чение™ идва от прекомерната загубна консумация) и се оразме-
рява от условието
/д<0,17т, (17.67)
където /д е токът през делителя, А.
Изборът на мощния регулиращ транзистор може да стане по
приблизителната методика за параметричния стабилизатор с регу-
лиращ транзистор (формули 17.61 —17.63).
Входного напрежение (А се определя по (17.64).
Защита по ток. Защитата срещу претоварване чрез ограни-
чаване на тока /т в изхода (фиг. 17.16) е най-често прилагана и
< а'Йчна \
ВИОИОТККА1
499
Фиг. 17.16. Защита чрез ограни-
чаване по ток
най-проста за реализация. Изчисляването на защитния (ограни-
чителен) резистор /?38ш става по формулата
^,ц = 7^- Я- (17.68)
‘t max
където /тшах е максимално допустимият товарен ток, при който
трябва да започне ограничаването, А.
17.6. МРЕЖОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ
Електротехнически стомаяи. У нас се работи предимно със
съветски листови електротехнически стомани, чиито означения
имат следното значение:
Э — електротехническа стомана.
Първа цифра (1, 2, 3, 4) —степей на легиране със силиций’:
1 — слабо легирана стомана;
2 — средне легирана стомана;
3 — стомана с повишено легиране,
4 — високо легирана стомана.
Втора цифра (1 до 8) — определи гарантираните електромаг-
нитни свойства на стоманата и преди всичко степента на загуби-
те в нея. Колкото тази цифра е по-голяма, толкова загубите в
стоманата са по-малки.
Трета цифра (0) — означава, че стоманата е студеновалцова-
на.
Стойността на магнитната индукция е дадена в таблиците за
няколко степени на интензивността на магнитното поле— 10, 25,
50, 100 и 300 оерстеда* (табл. 17.8) и 5, 10 и 25 оерстеда (табл.
17.9). Стоманите, дадени в табл. 17.9, се препоръчват за трансфор-
матора, работещи при повишени честоти, поради което загубите
са посочени при честота 400 Hz.
Трансформаторни ламели Ш-образни. Означенията им са:
Ш ламела Ш-образна (фиг. 17.17а);
ШМ - затваряща пластина (фиг. 17.176).
Размерите на стандартизираните у нас Ш-образни ламели са
* По СИ 1 Ое= 79,5775 А/m (в каталозите дименсията на интензивността на
магнитното поле е в оерстед -— бел. н. ред).
500
Фиг 17.17. Ш-образна ла-
мела
Т а б л и ц а 17.8
Данни за електротехнически стомани
Марка на стоманата Дебе- лина, mm Магнитна индукция прн различна ннтензнвност на магнитното поле В, Т Относнтелни загуби при В — 1 и 1,5 Т и при 50 Hz, W/kg
ново озна- чение старо означе- ние В|о В25 В 50 В|00 В 800 р, Р,Л
ЭИ Э1, Э1А 0,5 — 1,5 1,62 1,75 1,97 3,3 7,9
Э41 Э4, Э4А 0,5 1,30 1,45 1,56 1,68 1,88 1,6 3,6
Э41 0,35 1,30 1,45 1,56 .1,68 1,88 1,35 3,2
Э42 Э4АА 0,5 1,29 1,44 1,55 1,66 1,87 1,4 3,2
Э42 Э4АА 0.35 1,29 1,44 1,55 1,66 1,87 1,2 2,8
Э310 ХВП 0,5 ‘ 1,57 1,70 1,80 1,90 1,98 1,25 2,80
Э310 ХВП 0,35 1,57 1,70 1,80 1,90 1,98 1,0 2,2
Э320 XT—18 0,5 1,65 1,80 1,87 1,92 2,00 1,15 2,5
Э320 XT—18 0,35 1,65 1,80 1,87 1,92 2,00 0,90 1,9
дадени на табл. 17.10. В табл. 17.11 са посочени никои от данните
за по-често използуваните набори от трансформатора за слабото-
ковото ни производство.
501-
Таблица 17.9
Данни за електротехнически стомани, работещи при високн честоти
Марка на стомаиата Дебелияа, mm Магнитна иидукция'прн раз- лична индуктивност на магинтното поле, В, Т Относителни загуби при В — 0,75 к 1 I (при 400 Hz), W/kg
в5 Bin- В25 Рц75 р,
Э340 0,35 1,46 1,57 1,70 12,0 21,0
Э340 0,20 1,40 1,55 1,67 7,0 12,0
Э44 0,35 1,18 1,29 1,43 10,7 19,5
Э44 0,20 1,18 1,28 1,42 7,2 12,5
Э44 0,15 1,16 1,28 1,41 6,8 11,7
Э44 0,10 1,15 1,27 1,40 6,0 105
В чуждестранните източници се срещат конструктивам данни
за трансформатори, навити на магнитопровод с ламели тип «М»
(фиг. 17.18). Размерите на най-често срещаните М-образни ламе-
ли са дадени на табл. 17.12.
Вити магнитопроводи. Означенията им са:
ШЛ — Ш-образен, лентов (фиг. 17.19, табл. 17.13);
ШЛР — Ш-образен, лентов, за радиоприемници (фиг. 17.19,
табл. 17.14);
ПЛ—П-образен, лентов (фиг. 17.20, табл. 17.15).
Фиг. 17.20. П-образен лентов магнито
провод
Фиг. 17.18. М-образна ламела
Приетите у нас размери на вити магнитопроводи отговарят на
съветските норми, но в редовно производство се намират само ти-
поразмерите, отбелязани със звездичка. Активната площ на сече-
нието на магнитопровода е дадено за коефициент на запълване в
желязото0,9. Посочената примерна мощност е.валидна за електро-
техническа стомана марка Э310 при коефициент на запълване в
прозореца 0,2—0,35.
502
Фиг. 17.19. Ш-образеи лентов магнитопровод
б
Т а б и ц а 17.10
Данни за Ш-образни ламели (НРБ)
\ Paa- 's. мери, \ mm Гип на\ ламе- \ лата \ а /1 /2 L С h Л| hi Лз d Площ на прозоре- ца, • rm- Средна дължина на магнитната си- лона линия /м. »>
шю 10 20 — 30 5 15 — 20 0,75 5,57
шмю — — — 30 — — — — 5 —
Ш12 12 24 — 36 6 18 — 24 — 1,08 6,68
ШМ12 — — — 36 — — — 6 —
Ш16 16 32 — 48 8 24 — 32 — 1,92 8,90
ШМ16 — — — 48 — — — — 8 —
Ш20 20 40 50 60 10 30 35 40 — • 4 3,00 11,1
ШМ20 — — 50 60 — — — — 10 4 —
Ш24 24 48 60 72 12 36 42 48 — 4 4,32 13,4
ШМ24 — — 60 72 — — — — 12 4 —
Ш28 28 56 70 84 14 42 49 56 — 5 5,88 15,6
ШМ28 — — 70 84 — — — — 14 5 —
Ш32 32 64 80 96 16 48 56 64 — 5 7,68 17,8
ШМ32 — — 80 96 — — — — 16 5 —
Ш36 36 72 90 108 18 54 63 72 — 6 9,72 20,05
ШМ36 — — 90 108 — — — — 18 6 —
Ш40 40 80 100 120 20 60 70 80 — 6 12,00 22,3
ШМ40 — — 100 120 — — — — 20 6 —
Ш44 44 88 НО 132 22 66 77 88 — 6 14,52 24,5
ШМ44 — — но 132 .— — — — 22 6 —
Ш50 50 100 125 150 25 75 87,5 100 — 7 18,75 27,85
ШМ50 — — 125 150 — — — — 25 7 —
503
Таблица 17.11
Най-често използувани набора за трансформатора
Широчина на средн ото ядро а, mm Дебелина на паке- та, mm Сечение на магиитопровода, mm2 Максимална мощност Р. Vi А Брой иа ламелите с дебелина 0,35 mm
12 18 2,2 3 50
16 20 3,2 7 57
20 21 4,2 12 60
20 26 5,2 18 74
20 30 6,0 24 85
24 30 У,2 34 85
24 35 8,4 47 100
24 42,5 10,0 65 120
28 32 9,0 54 90
32 35 11,0 80 100
32 40 12,8 ПО 114
36 54 19,5 250 152
36 60 21,6 300 170
40 50 20,0 260 142
40 65 26,0 450 185
44 80 35,2 800 228
44 90 39,6 1000 256
50 100 50,0 1650 284
Табнца 17 12
Размерн на М-образни ламели
Тип a, mm mm h, mm c, mm
М42 12 42 30 9
М55 17 55 38 10,5
М65 20 65 45 12,5
М74 23 74 51 14
М85 29 85 56 13,5
М102 34 102 68 17
Изчисляване. Конструктивного изчисляване и оразмеряване на
мрежови трансформатори се извършва по зададени ефективни
стойности на мрежовото напрежение U\, напреженията на вто-
ричните намотки U2, U3 и т. н. и токовете, консумирани от вто-
ричните намотки /2, /3 и т. н.
1. Обща вторична мощност на трансформатора Ро — опреде-
ли се като сума от мощностите на всички вторични намотки:
504
Ро = t/2/2 + t/з/з 4- . . . A-UnJn.
2. Номияална мощност на трансформатора Ртр;
о Р'
(17.69)
(17.70)
Таблица 17.13
Данни за вити магнитопровод и тип ШЛ
Р а з м е р и mni Данни
Тип на актив- площ ориентировъчиа
магнитопровода а ь С L С н ио се- чение иа маг- иито- прово- да, ст2 иа прозо- реца, ст2 мощ VA при 50 Hz пост, при 400 Hz
ШЛЮХ 10 10 10 10 25 40 35 0,87 2,5 — 37
ШЛЮХ 12,5 10 12,5 10 25 40 35 1,1 2,5 — 47
ШЛЮХ 16 10 16 10 25 40 35 1.4 2,5 — 56
ШЛЮХ20 10 20 10 25 40 35 1,8 2,5 — 67
ШЛ 12X12,5 12 12,5 12 30 48 42 1,3 3,6 9 80
ШЛ 12X16 12 16 12 30 48 42 1,7 3,6 10 94
ШЛ12Х20 12 20 12 30 48 42 2,1 3,6 13 112
ШЛ12Х25 12 25 12 30 48 42 2,7 3,6 16 135
ШЛЮХ 16 16 16 16 40 64 56 2,3 6,4 20 158
ШЛ16Х20* 16 20 16 40 64 56 2,9 6,4 26 195
ШЛ16Х25 16 25 16 40 64 56 3,6 6,4 33 250
ШЛ16Х32 16 32 16 40 64 56 4,6 6,4 43 300
ШЛ20Х20 20 20 20 50 80 70 3,6 10 54 330
ШЛ20Х25* 20 25 20 50 80 70 4,5 10 68 380
ШЛ20Х32* 20 32 20 50 80 70 5,7 10 86 430
ШЛ20Х40 20 40 20 50 80 70 7,2 10 110 510
ШЛ25Х25* 25 25 25 62,5 100 67,5 5,6 15,6 135 510
ШЛ25Х32* 25 32 25 62,5 100 67,5 7,2 15,6 170 730
ШЛ25Х40 25 40 25 62,5 100 67,5 9,0 15,6 210 810
ШЛ25Х50* 25 50 25 62,5 100 67,5 11,2 15,6 260 990
ШЛ32Х32 32 32 32 80 128 112 9,2 25,6 310 1200
ШЛ32Х40 32 40 32 80 128 112 11,5 25,6 390 1400
ШЛ32Х50* 32 50 32 80 128 112 14,4 25,6 490 1650
ШЛ32Х64 32 64 32 80 128 112 18.4 25,6 680 1950
където т]тр е к. п. д. на трансформатора, определящ се в зави-
симое? от Ро по табл. 17.16.
3. Избор на магнитопровод
505
В най-общия вид геометричните размери на магнитопровода
се определят от израза
45 Р
(17-71)
в^г|трХжК„р
където е сечението на магнитопровода, ст2;
S — площта на прозореца, ст2;
В — максималната индукция в магнитопровода, Т;
f — честота на мрежовото напрежение, Hz;
fi — плътността на тока в намотките, A/mm2;
Ч1р — к. п. д. на трансформатора;
К„. — коефициент на запълване в магнитопровода;
К,„, — коефициент на запълване в прозореца.
Таблица 17.14
Данни за вити магнитоироводи тип ШЛР
Ралмери mm Данни
Тип на магнитолровода а ь С L С н активно сече- ние на магннто- провода. площ на прозореца, ст2 ориентировъч на мощност при 50 Hz, VA
ШЛР6Х10 6 10 6 15 24121 0,51 0,9
ШЛР6Х 12,5 6 12,5 6 15 24 121 0,637 0,9 —
ШЛР6Х16 6 16 6 15 24 21 0.815 0,9 —
ШЛР8Х 12,5 8 12,5 6 18 28 26 0,85 1,08 —
ШЛР8Х 16 8 16 6 18 28 26 1,08 1,08 —
ШЛР8Х20 8 20 6 18 28 26 1,86 1,08 —
ШЛР10Х12.5 10 12,5 7 20 34 30 1,12 1.4 2.5
ШЛР10Х 16 10 16 7 20 34 30 1,44 1,4 3.2
ШЛР10Х20 10 20 7 20 34 30 1,8 1,4 4,0
ШЛР12Х20 12 20 8 25 40 37 2,23 2,0 5,0
ШЛР12Х25 12 25 8 25 40 37 2,79 2,0 6,3
ШЛР12Х32 12 32 8 25 40 37 3,57 2,0 8,0
ШЛР16Х20* 16 20 8 32 48 48 2.84 2,56 10,0
ШЛР 16X25 16 25 8 32 48 48 3,72 2,56 12,5
ШЛР16Х32 16 32 8 32 48 48 4.76 2,56 16
ШЛР16Х40 16 40 8 32 48 48 5,94 2,56 20
ШЛР20Х25* 20 25 10 40 60 60 4.65 4.0 25
ШЛР20Х32* 20 32 10 40 60 60 5,95 4,0 32
ШЛР20Х40 20 40 10 40 60 60 7,45 4,0 40
506
Данните за В, 6 цтр, Дг се вземат от табл. 17.16, а за К№
от табл. 17.17.
За полученото произведение \ 5лр се подбира подходящ маг-
ниТопровод (вж. табл. 17.10—17.15). При избора трябва да се
спазва изискването, че дебелината на пакета b (или широчината
b на вития магнитопровод — вж. фиг. 17.19) трябва да бъде
6 = (1- 1,5) а.
(17.72)
Изпълнението на изискванията (17.71) и (17.72) осигурява по-
местването на навивките в прозореца и не е необходима по-
подробна проверка на запълването.
Достатъчна за радиолюбителската практика точност се полу-
чава и по следната приблизителна методика:
Таблица 17.15
Дании за вити магнитоироводи тип ПЛ
Тип на магнитопровода Размера, mm Данни
а ь С L С < н акт явно сече- ние на маг- нитопровода, ст2 площ на про- зореца, ст2 ориентировъч на мощност при Ь0 Hz, VA j
ПЛ12,5Х16-25 12,5 16 12,5 25 41 50 1,8 3,1 12
ПЛ12,5X16-32* 12,5 16 12,5 32 41 55 1,8 4,0 15,5
ПЛ 12,5 X 16-40 12,5 16 12,5 40 41 65 1,8 5,0 18
ПЛ 12,5X16-50* 12,5 16 12,5 50 41 75 1,8 6,3 20
ПЛ 12,5x25-30 12,5 25 20 . 30 45 55 2,8 6,0 25
ПЛ 12.5Х25-40 12,5 25 20 40 45 65 2,8 8.0 32
ПЛ 12,5x25-50 12,5 25 20 50 45 75 2 8 10.0 40
ПЛ12,5Х25-60 12,5 25 20 60 45 85 2,8 12.0 50
ПЛ 16X32-40 16 32 25 40 57 72 4,5 10,0 60
ПЛ 16Х32-50 16 32 25 50 57 82 4,5 12,5 80
ПЛ16Х32-65 16 32 25 65 57 97 4,5 16,3 100
ПЛ16Х32-80 16 32 25 80 57 112 4,3 1 20,0 130
ПЛ20Х 40-50 20 40 32 50 72 90 7.1 16,0 160
ПЛ20Х 40-60 20 40 32 60 72 100; 7,1 19,2 200
ПЛ20Х 40-80 20 40 32 80 72 120 7,1 25,6 250
ПЛ20Х40-100 20 40 32 100 72 140 7,1 32,0 300
ПЛ25Х 50-65 25 50 40 65 90 115 11 26,0 380
ПЛ25Х 50-80 25 50 40 80 90 130 11 32,0 450
ПЛ25Х50-100 25 50 40 100 90 150 11 40,0 550
ПЛ25Х50-120 25 50 40 120 90 170 11 48,0 680
507
Таблица 17.16
Дании за изчисляване на трансформатори от Ш-образни ламели
Обща вто- рична мощ- ност Ро , VA Максимална индукция В. Т. |ри дебелнна на ламелата или лентата Коефициент на полезно деист- вне Лтр 1лътност на то- ка в намотките 6, A/mm2 Коефициент на запълване в про- зореца Ккр
0,05- 0,1 mm 0,35- -0,5 mm
10 1,2 1,1 0,85 4,8 0,5
20 1,4 1,26 0,89 3,9 0,59
40 1,55 1,37 Q.92 3,2 0,63
70 1,6 1,39 0,94 2,8 0,68
100 1,6 1,35 0,95 2,5 0,7
200 1,51 1,25 0,96 2 0,73
400 1,43 1,13 0,97 1,6 0,75
700 1,35 1,05 1,3 0,77
1000 1,3 I 1,2 0,8
2000 1,2 0,9 1,1 0,82
4000 1,1 0,8 1 0,82
7000 1,02 0,72 1 0,84
10000 0,97 0,68 1
Таблица 17.17
Данни за коефициеита на запълване на електротехнически стомани
Мирка на електротехническата стомана Дебел ина на ламелата, mm Коефициент иа запълване в магнитопровода
1 2 3
Э41, Э42, Э43 0,35—0,5 0,9
Э44, Э45, Э46 0,2 0,35 0,85
Э310 0,2 -0,35 0,94
эзю 0,35—0,5 0,96
• Э320 0,2 0,35 0.14
Э320 0,35 0,5 0,96
ЭЗЗО 0,2—0,35 0,94
эззо 0,35—0,5 0,96
Э340 0,05—0,1 0,8
Э350 •
Э360
1. Сечение на магнитопровода
а) за Ш-образни ламели от стомана тип Э41-Э46
£ж=1,25^ ст2; (17.73)
б) за вити магнитопров'оди от стомана тип Э310-Э330
• S„ = 0,8-Vp7, cm2. (17.74)
2. Брой на навивките на волт;
а) за Ш-образни ламели
s (17.75)
б) за вити магнитопроводи
п0=-|^-. (17.76)
Брой на навивките на всяка намотка
n = not/> (17.77)
където п е общият брой навивки за всяка намотка;
U — напрежението на намотката, V.
Броят на навивките за вторичните намотки се увеличава с 10%
спрямо броя на навивките в първичната намотка:
Иг = 1,1 rioUi.
(17.78)
4. Ток през намотките
а) ток през първичната намотка
/i=l,l-^-, А, (17.79)
където U\ е напрежението, подадено в първичната намотка, V;
б) ток през вторичните намотки
Л=-^- ,А- (17.-80)
5. Диаметър на проводника
При плътност 2,5 A/mm2 диаметърът на проводника в намот-
ките ще бъде
d = 0,7^T, mm. (17.81)
6. Проверка на запълването
По табл. 3.1 се определя заеманата площ от всяка намотка.
Отношението на общата площ (в ст2), заемана от всички на-
мотки, към площта на прозореца трябва да бъде
5
-V- ^0-54-0,8,
-’пр
(17.82)
като точната стойност на този коефициент на запълването може
да се определи по табл. 17.16 в зависимост от големината на
трансформатора.
Пример. Да се изчисли трансформаторът за захранване на то-
коизправителя 9 V/0,3 А (примерът от гл. 17.3).
509
Необходимого променливо напрежение за токоизправителя е
U-2 = 9,9 V, а токът през вторичната намотка Л = 0,32 А. Транс-
форматорът се захранва от мрежа с напрежение 220 V.
Определяме мощността във вторичната намотка
= 0/9/2 = 9,9.0,32 = 3,5 VA.
От табл. 17.16 намираме, че за тази мощност qTf = 0,85. То-
гава номиналната мощност на трансформатора ще бъде
Р =-^ = -^-=4,1 VA.
Р Д,Р 0,85
Сечението на магнитопровода е
5ж = 1,25д/лГ = 1.25л/4Т=2,53 ст2.
От табл. 17.10 и 17.11 избираме Ш-образна ламела Ш16 с дебе-
лина на пакета 20 mm, при което прозорецът ще има площ
Snp = l,92 cm2,
а действителното сечение на желязото ше бъде
5Ж= 1,6.2=3,2 ст2.
Броят навивки на волт е
Първичната намотка ще съдържа
и, =п0Д, = 14.220=3080 нав.
Вторичната намотка ще съдържа
и2= 1,1п06/2= 1,1-14.9,9 = 153 нав.
Токът през първичната намотка е
/l = l,l-^=l,lAL==o,O21 А.
U, . 220
Диаметърът на проводника за първичната намотка е
d=0,7^ =0,7л/бД21 = 0,103 mm.
Приема се стандартната стойност 0,1 mm, марка ПЕТ-IF.
Диаметърът на проводника за вторичната намотка е
d2 = 0,7^/77=0,7^0,32 =0,396 mm.
Приема се стандартната стойност 0,41 mm.
510
Проверка за запълването по табл.» 3.1:
£ __ 3080 __р г 1 2. о _ 153 ___л or 2.
о । —— — U,о 1 сгп , о 9 — —— —- cm j
6000 ”2 435
S„i+\2 = 0.86 cm2.
Коефициентът на запълване в прозореца съгласно със (17.82) е
Д' — Sul +^и2 — 0’86 _Q 45
5„р 1,92
т. е. намотките ще се съберат в прозореца.
Още по-бързо изчисляване на маломощен трансформатор от
Ш-образни ламели може да се направи с помощта на номограмата
от фиг. 17.21. Работата с нея ще покажем с един конкретен случай.
Пример. Да се оразмери мрежов трансформатор за 220/18 V,
чиято вторична намотка трябва да осигурява ток на консумация 2А.
.Съгласно (17.69) и (17.70) мощността на трансформатора ще
бъде
Ро=//2/2= 18.2 = 36 VA.
От табл. 17.16 намираме г]тр = 0,62. Тогава
Р =-А_ = _36_==39 VA.
тр чтр 0,92
По скалата Р —S за мощност 39 VA отчитаме S = 7,7 сш .
От табл. 17.10 и 17.11 избираме ламела Ш28 с набор а = 32 mm
и сечение 9 ст2. Точката по скала S, отговаряща на 9 ст2, съе-
тиняваме с точката по скала В, конто съответствува на приета-
та максимална магнитна индукция. За III лемели от стомана тип
Э41 Э43 приемаме В=1,2 Т. Тогова но скалата N/U отчитаме
4,2 нав/V и намираме броя на навивките в двете намотки:
«1 =«оД|— 4,2.220 = 925 нав.
п2= 1,1 ппД2= 1,1 - 4,2 . 18 = 83 нав.
ТоКът в първичната намотка е
/, = 1,1 =),1 39=0 195 А
U, 220
По скалата / — d отчитаме, че за Д = 0,195 А отговаря диаме-
тър на проводника d\ =0,35 mm. За /2 —2 А отчитаме <Д = 1,14 mm.
Приемаме стандартната стойност 1,16 mm.
Ако искаме да направим проверка за поместването на намот-
ките в прозореца, може да се използува посочената вече мето-
дика, като се използува табл. 3.1:
Д, = 1,60 cm2;
580
511
SH = -55- = 1 48 cm2.
ш 60
— /,4
Ё-72
: /
09
o,o
0,7
0,6
0,5
0,4
111|1|.|111111|1111|1|||.1|1|||111|||11111|||!11111111111 li hli li lih Mi 11 hl 1111 Ji 111111111 il il 111111111 l.i
Scm2 1,А d,rnrr
/V и 'Г — 1000 6~z — 2
Г -
1 — J -
- 4~i
30 4 — ~= — 1,5
15 — — 500 s-f
=- ООО —
2 Ч 20 -j —зоо 11II III. — 1
— '—200 - — 0,9
з-. 1 — — 0,8
——
« 4 - -0,1
L —-
• -
— 100 — 0,6
5—= 0,5—
V —
10 А — 0,4— Е- °,5
—
s-j — 50 0,3—
— —
8 Л Е- W — U,ч
o,z—
ю-i 7 Ч ^-30
0,15—_ -—0,3
£/ -
Е— 20
/л] 03 ~ —.
~ 15 -
го4 - — 0,7
— 10
0,05—
—
30^. 004-^ — 0,15
2 ——
О — ~5 0,03— —
ьо4 -= 4 —
— 0,02—
50 2 - — 3 0015— — 0,1
Фиг. 17.21. Номограма за бързо изчисляване на маломощни трансформатора от
Ш-образни ла'мели
512
От табл. 17.10 се вижда, че ламелата Ш28 има площ на про-
зореца Sn|1 = 5,88 спг. 1огава
к = S„, +S.2 = 1,60+1,48 _rj 52
5пр 5,88 ’ ’
което осигурява поместването на намотките.
Автотрансформатора Автотрансформаторите имат само една
намотка с един или повече междинни изводи (фиг. 17.22). За раз-
лика от обикновените трансформатори те предават само част от
мощността, консумирана от товара, а другата част се взема на-
право от мрежата. При изчисляването на автотрансформатор маг-
нитол роводът му се оразмерява само за трансформираната мощ-
ност
4
а 6
Фиг 17.22. Автотрансформатор»
а — повишаващ; б — понижаващ
където 1 = 1\—1-2 — за повишаващ автотрансформатор (фиг.
17.22 а);
1 = 1-2 — /i — за понижаващ автотрансформатор (фиг. 17.22 6).
Като се приеме една усреднена стойност на к.п.д., може да се
напише за повишаващ трансформатор
^P = UPan>-^- (17-83)
п
и за понижаващ трансформатор
Лр=1.1 Ратр(1-м), (17.84)
където Р.тг е полезната мощност на автотрансформатора
Pa.,p = t/2/2;
1/2 .Г
п= —-----коефициентът на трансформирането.
Останалата част от изчислението не се отличава от методики-
те, дадени за обикновените трансформатори.
Изчисляване на филтров дросел. Филтровите дросели най-
често се навиват върху магнитопровод от Ш-образни ламели от
електротехническа листова стомана тип Э41-Э43. За този вид ма-
33 Справочник на радиолюбителя
513
териал може да се приложи опростена методика за начисление,
като се спазват следните зависимости:
Сечение на магнитолровода
Q=—.ст2, (17.85)
40 000 6 v ’
където L е зададената индуктивност, Н;
/о — токът през дросела, mA;
6 широчината на въздушната междина, mm.
По табл. 17.10 и 17.11 се избира подходящ магнитопровод.
Тъй като филтровите дросели работят с постоянно преднамагнит-
ване, необходим е точен подбор на въздушната междина 6, за да
се получи максимална индуктивност. Широчината б зависи от го-
лемината на тока на преднамагнитване /о и се избира в границите
0,2 — 1 mm. По-голямата стойност се приема при по-голям ток
и обратно.
Брой на навивките
800 0006 (17.86)
/о
Тъй като 6 зависи още и от размерите и типа на магнитопро
вода, може да се приложи по-точна методика за определянето й
и при големи различия да се преизчисли броят на навивките п.
Първо се определя спомагателната величина Мо, характеризира-
ща постоянного преднамагнитване
Мо= п ‘° -3 (17.87)
U
където /ср е средната дължина на магнитната силова линия за
прнетия магнитопровод, ст?
/о — в mA.
От фиг. 17.23 се намира относителната големина на въздуш-
ния процеп 6//ср 100 = 6ОТ„%. Тогава
л— 6°тн lcf_, (17.88)
, 100
където о е в mm.
Диаметърът на проводника при плътност 3,5 A/mm2 е
d=0,6 д/7о , mm, (17.89)
където /о е в А.
Сечение, заето от намотката в призореца на магнитопровода:
Q„ = — - - , cm2. (17.90)
" юо
По методиката, прилагала за трансформаторите, се прави провер
ка за поместването в прозореца на магнитопровода.
За да определим съпротивлението на намотката на дросела,
514
Фиг. 17.23. Графика за оразмеряване иа филтров дросел
първо намираме средната дължина на една навивка /ср:
/ср = 2(а + с) + nb, ст, (17.91)
където а, b и с са размери на магнитопровода, ст (вж. фиг.
17.17—17.20).
Обща дължина на проводника
l=nlcv 10'2 т. (17.92)
Съпротивление на намотката на дросела
/?др = /г0 Ю~3, Q, (17.93)
кьдето Го е съпротивлението за 1000 m дължина от проводник с
определения диаметър (табл. 3.1).
Спадът на напрежение в дросела ще бъде
^Р = /о7?яр. (17.94)
Пример. За ЛС-филтъра от предишния пример е нужен дро-
сел с индуктивност 1=0,5 Н при ток през него /0=О,3 А. Да сс
оразмери конструктивно този дросел.
Поради умерената стойност на постояннотоковото преднамаг-
нитване приемаме въздушна междина 6 = 0,3 mm. От (17.85) по-
лучаваме
Q = "° = =3,75 ст2.
40 000 6 40 000.0,3
515
От табл. 17.10 приемаме стандартен магнитопровод Ш20 с на-
бор а = 20 mm (<2Ж —4 ст2, / =11,1 ст).
Броят на навивките от (17.86) е
800000 б 800000.0,3 опп
п =--------=----------—=800 нав.
/о 300
Проверка за 6
/опЮ
Мо
300.800 j Q-з_ 22
4P n,i
От фиг 17.23 отчитаме относителната стойност на процепа 6отн =
= 0,35%. Тогава от (17.88) имаме
6 = = _0.3521,1 =о,О39 ст.
100 100
Коригираме приетата обща въздушна междина на 0,4 mm (при
Ш-образна ламела тя се получава от изолационна плочка 0,2 mm)
и преизчисляваме броя на навивките
_ 800000.0,4 ,
п =---------:—= 10/0 нав.
300
Диаметърът на проводника е
d = 0,6 -у7о~ =0,6 у0,3 =0,36 mm.
Приемаме най-близкия стандартен диаметър 0,35 mm.
Проверка на запълването
Q„= ст2.
100 юо
От табл. 17.10 намираме, че площта на прозореца за Ш20 е 3 сп 2
и намотката ще се събере.
Активного съпротивление на дросела намираме от (17.91),
(17.92) и (17.93).
/ср = 2(а+с) + лА = 2(2 + 2'=+3,14.2^= 14,2 ст.
/ = п/ср 10~2 = 800.14,2.10-2= 114 т.
От табл. 3.1 намираме, че за проводник с диаметър 0,35 mm
го = 182 Q.
Тогава
/?др = /го1О“3= 114.182.10 “3 = 21 Q.
Спадът на напрежение в дросела ще бъде
^ = ^ = 0,3.21=6,3 V.
516
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Общи справочни данни. 3
1.1. Международна система СИ............................................3
1.2. Единици от СИ и единици извън СИ, но допуснати за постоянно използ-
ване..................................... ... 7
1.3. Единици извън СИ — допускани временно, подлежащи на замяна или
изоставени. . . ................ 11
1.4. Съответствие между цолови и милиметрови размери. 13
1.5. Децибели. . ... 14
2. Електротехиика. .17
2.1. Осиовни закоии. ... 17
2.2. Съпротивление, резистори. 19
2.3. Променлив ток. . . 25
2.4. Капацитет, кондензатори. . . 26
2.5. Магнитно поле и индуктивност. Г . . . . .30
2.6. Никои закони на променливотоковите вериги. 34
2.7. Трептящи кръгове. 35
3. Радиоматериали. . 38
3.1. Медни емайлирани проводници 38
3.2. Монтажни проводници. . *. 44
3.3. Високочестотни кабели. . . 46
3.4. Съпротивителни проводници. . 47
3.5. Електроизолаиионнй материали. 50
3.6. Печатни платки. 51
3.7. Радиатори за охлаждане. 54
3.8. Феромагнитни материали. -...., . 68
4. Резистори. . . . 84
4 По. юянни резистори.............................................. 84
4.2 Делители ня напрежение,,атеннюатори. . . 100
4.3 Променливи резистори (потенциометри). . . 105
4.4 . Взрнстори. . . ... . . 108
4.5 . Терморезистори. . ............. 110
5. Кондензатори. ... ИЗ
5.1. Постоянни кондензатори........................................... ИЗ
5.2. Означаване на номиналните стойности. .117
5.3. Класификаиня на кондензаторите.................................. 126
5.4. Постоянни кондензатори промишлено производство. . . 128
5.5. Изчисляване на постоянни кондензатори. ... 138
5.6. Променливи кондензатори. . . 140
5.7 Донастройващи кондензатори. 141
б. Бобини. .... 143
6.1. Въздушни бобини. . . . '................................. . . 143
517
6.2. Бобини с феромагнитни сърцевини. .156
7. Електромагнитни релета. 161
7.1. Основни данни. 161
7.2. Изчисляване. 161
7.3. Електромагнитни релета промишлено производство. 163
8. Кварцови резонатори. 166
8.1 Основни данни.................................................. 166
8.2 . Кварцови резонатори промишлено производство. 167
9. Стрелкови измервателни уреди. 172
9.1. Магнитоелектрически системи промишлено производство. 172
9.2. Изчисляване на шунтове и предсъпротивления. 175
9.3. Изчисляване на предсъпротивления за омметър. 177
10. Високоговорители и озвучителни тела. 178
10.1. Високоговорители. 178
10.2. Озвучителни тела. 181
11. Полупроводиикови диоди. . 184
11.1. Български диоди. 184
И.2. Съветски диоди. 188
11.3. Чехословашки диоди. 195
11.4. Диоди на ГДР........... 198
11.5. Диоди на западноевропейски производители. 201
11.6. Ценерови диоди. 210
11.7. Варикапи. 218
11.8. Тунелни диоди. 220 .
11.9. Магнитодиоди. . . 223
11.10. Селенови елементи. 223
11.11. Тиристори. 228
12. Транзистори. 235
12.1. Български транзистори. 235
12.2. Съветски транзистори. 241
12.3. Чехословашки транзистори. 250
12.4. Транзистори на ГДР...................... . . 253
12.5. Транзистори на западноевропейски производители. 254
12.6. Полеви транзистори. 270
12.7. Еднопреходни транзистори. » 274
13. Оптоелектронни елементи. • 275
13.1. Оптоелектронни излъчватели и индикатори. 275
13.2. Оптоелектронни приемници. 311
13.3. Оптоелектронни двойки. 315
14. Цифрови ТТЛ интегралии схеми. 318
14.1. Условии графичнй означения. 318
14.2, Корпуси на ТТЛ-ИС. ... 323
14.3. Основни логически функции. 324
14.4. Класификация........................ ... 326
14.5. Унифицирана ТТЛ-серия 74. . 327
518
15. Цифрови CMOS иитегрални схеми. 405
15.1. Български CMOS иитегрални схеми. . . . 405
15.2. CMOS иитегрални схеми от фамилията 4000. 407
15.3. Микропроцесорни схеми и памети. 412
16. Лиалогови иитегрални схеми. . 421
16.1. Стабилизатори на напрежение. 421
16.2. Операционки усилватели. 435
16.3. Компаратори. . . 445
16.4. Таи мери. ............................ ... . . . 452
16.5. Усилватели, генератори и други аналогови ИС 454
17. Токозахранващи източници и устройства. 471
17.1. Галванични елементи и батерии. . . 471
17.2. Акумулатори. .' 475
17.3. Токоизправители. . 479
17.4. Изглаждащи филтри. ... 487
17.5. Стабилизатори на напрежение. . 493
17.6. Мрежови трансформатори. . 500
519
диллднл
ly li IZ и ‘О 3 в
)
t г з *• jr .< ?
ППГЕ D ГШТГ
-& *ai -u
,e>1^
P+XSV**'
cjc^.^ C/- 5^
t//x = +/<?»'
ffujx - 1{>С)~л.
t****"' 5f
РЛЛ* ОЛО°С
>/6
СПРАВОЧНИК НА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
Автор инж. ДИМИТ ЬР АНДРЕЕВ РАЧЕВ
Рецензент доц. к.т.н. инж. АТАНАС ИВАНОВ ШИШКОВ
Националност българска
Второ лреработено н допълнено издание
9533145631
Код 03-----------
3172—1—90
Изд. № 16272
Научен редактор инж. ВАСИЛКА ПЕТРОВА
Художник КРАСИМИР АНДРЕЕВ
Художествен редактор ВИХРА СТОЕВА
Технически редактор ЦВЕТАНА ПОПОВСКА
Коректор ТЕМЕНУЖКА ЕЛ ЕН КОВА
Дадеиа за набор на 16. X. 1989 г.
Подписана за печат м. март 1990 г.
Излязла от печат м. април 1990 г.
Формат 60X90/16
Печ коли 32,50
Изд. коли 32,50
УИК 33,85
Тираж 26 100 + 65
Цена 5,42 л в.
Държавно издателсгво «ТЕХНИКА», бул. Руски 6, София
Държавиа печатиица «В. АЛЕКСАНДРОВ», Враца