Граматика на съвременния български книжовен език. Том III. Синтаксис - Стоянов С., Бояджиев Т., Попов К.

Автор: Стоянов С. Бояджиев Т. Попов К.

Теги: лингвистика български език граматика

ISBN: 954-430-276-Х

Год: 1994

Похожие

Съвременна българска пунктуация

Гръцки заемки в съвременния български език

Синонимен речник на съвременния български книжовен език

Познаваме ли правилата и нормите в българския книжовен език

Текст

ГРАМАТИКА
НА СЬВРЕМЕННИЯ
БЪЛГАРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
ГРАМАТИКА
НА СЬВРЕМЕННИЯ
БЪЛГАРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
Главен редактор
проф. КОНСТАНТИН ПОПОВ
Редакционна колегня
ст.н.с. ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА, ст.н.с. д-р ЙОРДАН ПЕНЧЕВ
Автори
ЗАРА ГЕНАДИЕВА-МУТАФЧИЕВА: Сложно съставно с подчинено допълнително
изречение. Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за цел. Сложно
съставно с подчинено обстоятелствено изречение за условие, Сложно съставно с подчинено
обстоятелствено изречение за отстъпване, Сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение за изжлючване, СТАНЬО ГЕОРГИЕВ: Определено-лични изречения, Нсопреде-
лено-лични изречения, Обобшено-лнчни изречения. Безличии изречения, Едносъставни
имении изречения, Неразчленими изречения. Непълнн изречения, Обстоятелствено
пояснение, Пол^пряка реч; ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА: Съгласувано определение, Обособени
частя на иэречсняето, Словоред, Взаимна замяна на обособени части и на подчниенн
изречения. Пунктуация и синтаксис; АКСЕЛА J1A3APOBA: Сложно съставно с подчинено
подложно изречение, Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за време.
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за място, Сложим съставни
изречения с повече подчинены. Сложна смесенн изречения; РУСЕЛЙНА НИ ЦО ЛОВ А:
Съобщителнн изречения, Вьпросителни изречения, Подбудителнн изречения, Желателнн
изречения, Вьзклицат един изречения. Сложно съставно с подчинено определително
изречение, Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за начин и сравнение.
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за количество и стелен; ЙОРДАН
ПЕНЧЕВ: Разширени, сложна н повторени части на изречението, Еднородни части на
изречението. Вметнати конструкции, Прнсьединителии конструкции, Обръщение, Частици,
Междуметия, Предлози и сьюзв; СТЕФКА ПЕТРОВА: Сложно съставно с подчинено
обстоятелствено изречение за причина. Сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение за последний и заключение; КОНСТАНТИН ПОПОВ: Синтаксисы и неговият
предмет. Дефиниции и теории за изречението, Основни признаки на изречението,
Словосьчетание, Изразяване на подчинителната връэка. Видове изречения, Видове прости
изречения, Утвърдителни и отрицателнн изречения. Части на изречението, Главни части на
изречението, Второстепенни части на изречението. Подлог, Сказуемо, Дополнение, Сложно
съставно с подчинено сказуемноопределително изречение; СТЕФАН СТЕФАНОВ-БРЕ-
ЗИНСКИ: Несьгласувано определение. Приложение. Сложни сьчинени изречения, Пряка и
непряка реч.
ISBN 954-430-276-Х (т 3)
( J Зара Генадиева-Мутафчисва, Станьо Георгиев. Елена Георгиева, Аксела Лазарева,
Руселниа Ницолова, Йордан Пенчев. Стефка Петрова, Константин Попов, Стефан
Сгефавов-Брезинскн, 1983, 1994
808 Б
УВОД
СИНТАКСИСЫ И ИЕГОВ ИЯТ ПРЕДМЕТ
§ 1. Морфологията и сиитаксисът са двата осиовии дяла иа грама-
тиката. Морфологията разглежда формите иа думите и свързаиите с фор-
мите граматичии значения, закоиите иа словообразуваието и словоизме-
неиието, а сиитаксисът изучава фуикциите (службата) на думите в из-
речеиието. В морфологията думите се разглеждат като морфологически
категории, а в синтаксиса — като сиитактични категории. Предмет иа
синтаксиса е свързаиата реч или по-специалио осиовиата единица иа
свързаиата реч — изречеиието като типична сиктактичиа цялост, а след
това словосъчетаиието като строителен материал иа изречеиието. Син-
таксисът е преди всичко наука за изречеиието. Мор-
фологията е свързаиа с теорията на думата, а сиитаксисът — с теорията
иа изречеиието.
§ 2. Термииът синтаксис е от гръцки произход (гр. и озиа-
чава: а) ред, устройство, организация, уредба, разпределение; б) боеи
ред, верига; в) съчииеиие, трактат; г) словоред, синтаксис.1 Някои наши
езиковеди правят неуспешен опит да го заместит с термина „словосъче-
таиие“ или „словосъчииеиие*'.2 Други наши езнковеди, като Б. Цоиев
и Ал. Теодоров-Ба лай, си служат с термина „сиитаксаи.я
§ 3. Като наука за изречеиието сиитаксисът разглежда законите, по
конто думите се свързват в словосъчетания и в изречения, синтактичната
служба иа думите в изречеиието, структуринте връзки в изречеиието,
класификацията или типологията иа изречеиията н словосъчетаиията,
условията, при конто нзреченията добиват строен и-осмислен характер,
правилиата им употреба, иитоиацията, словореда и пр. Сиитаксисът има
важио теоретнческо значение, защото прави иагледна диалектнческата
връзка между мислеие и език, и важио практическо приложение, защото
ии учи да виикваме във вътрсшиии строеж иа свързаиата реч, да нареж-
даме или съгласуваме правилио думите в изречеиието според вырешимте
закоии иа дадеи език.
§ 4. Като отражение иа иай-общите логически закономерности много
от сиитактичиите правила са присыци иа трупа сродни езици, например
приицнпите на съчииението и подчниеиието, иа предикацнята и др. И
все пак всеки език има своя сиитактичиа система и сиитактични особе-
яг^' и ДР- Старогръцко-български речник. С., 1943, 789.
с IQQO в‘. С т- П- Василев. Гранатика на бълпрски* езпж
c^taTioM о.® ‘ алканджнев. Българска гранатика. Плеяда* —
v-офия» , с. olo; Д. Попов. Българска гранатик*. С.. 1941. с. 160.
1QT4 ® °Д° Р°в - Ьа л а н. Преэ нашита еннтав ;* — Фжлос. прешел,
ЕХ. *68, Состояние на българската гранатика. С.. 1947, с 189; Б. Ц о е *
История на българский език. С., 1937, с. 94.
иости, в конто са отразенн иеговите спецнфичии свойства, структурните
връзки между дуните, иачинът иа съгласуваието, иитонацията и слово-
редът. Например сиитактичиите отношении «а думите в българското из-
речение порадн аиалитичиня характер иа иашия език ие всякога се из-
разяват чрез формнте, прнсыци иа другите славянски еэицн със запа-
зена падежиа система. Става дума иапрнмер за системата иа да-изрече-
иията в иашия еэнк, за удвоеиите допълнения и определения, за пред-
ложните конструкции, за образуването иа съставио сказуемо, за слово-
редии особеностн и пр.
§ 5. Снова, което е типично за граматнката — иейиата абстракт-
иост, — е присъщо и иа синтаксиса. Закоиите иа синтаксиса се извличат
от конкретен еэиков материал, обаче те са абстрактни обобщения, конто
разкриват по-общи закономерности и не отразяват само отделицте кон-
кретнн изречения, а общото, което лежи в изреченнята, в словосъчета-
ннята, общото в отделяйте части на изречеинето — подлог, сказуемо, до-
пълиеине, определение и пр.
§ в. Снитаксисът се заннмава със строежа на книжовиата реч във
всичкото и стилово многообразие — от разговориия до поетическия стал.
В много точки той се докосва до стилистиката, науката за стила, защото
изречеинето е предмет и иа двете научии днсциплнни. В изречеинето се
свързват вснчкн нзразни средства, в него те добиват своята стойност.
Не може да има добър стнл без добър синтаксис.1 Индивидуалните черти
на стнла са тясно свързанн с граматнката и синтаксиса, следователно те
имат обектнвен характер. Разбнра се, стилистиката има за предмет предн
всичко естетнческн измереиата реч, тя тьрси „изкусгвото с думи в реч“,
докато снитаксисът нзучава сиитактнчиата структура на речта изобщо.1
ДЕФИНИЦИИ И ТЕОРИИ ЗА ИЗРЕЧЕНИЕТО
§ 7. Като научна дисциплина синтаксисът трябва да даде научна де-
финиция иа изречението от гледище на едва последрвателна и общоприета
теория. Всяка теория за изречението зависи до голяма степен от дефн-
ннцията, която тя дава иа изречеинето, и обратно — всяка дефиниция
язвиси от аргуысмтацнята на съответната синтактична теория. Дефиия-
цията на изречеинето днва целенасоченост и последователност на снн-
тактичния анализ н иа сиитактичното изложение, съответиа постановка
на обученнето по граматнка. Изречението е един езиков факт, към който
има отиошеиие ие само езнкознанието, но и логи ката и психологията.
Засега още ияма и едва ли може да има иякога една общоприета универ-
салиа дефиниция иа изречеинето, която да е пригодна за всички езицн и
сыцевремеиио да обобщава иай-основиите и иай-сыцествеиите признацн
иа изречението като езикова единица. В езикозиаиието сыцествуват раз-
личии теории, а броят иа дефиинцннте е голям (над 300). Тона обстоятел-
ство показва ие само трудиостта на проблема, ио и възможиостта всякога
да се открне един нов подход към изречението. Във всяка дефиниция има
1 М. С. Л а л е в и Ь. Сннтакса српског ]езика. Београд, 1951, с. 348; J. Rlea.
Was 1st Syntax. Prag, 1927, p. 121.
*Ал. Теодоров-Балан. Цит ст., с. 168; Нова българска граматнка.
6
нешо условно и отиоснтелио. колкого и граматнчиата абстракция да е
пълиа. Никои от дефииициите са твърде обшнрни, а други — по-краткн.
За ппедпочитаие е дефииицията, която е не само научна н крвтка. ио е
н пригодна за училнщиата практика. Тя трябва да обобщава основиите,
иай-сыдествеиите, иай-важните признаци, присыци иа изречението. Как-
то се нзтъкиа вече, с развитнето иа езнкозианнето възникват много тео-
рии и дефиниции за изречението във връзка с различиите направления н
школн: логическа теория, психологи ческа тео-
рия, формално-граматнчиа теория. Има и по-новн
теории и дефиниции за изречението.
Логическа теория за изречението
§ 8. Граматнчиата теория, в която се смесва логика с граматнка,
води иачалото си от античиата граматнка, възникнала върху почвата иа
аитнчната философия, на античиата логика, създадена от Платон н Арн-
стотел, според която „Сьжденнето е изказване, което утвърждава или
отрнча нещо иа нещо*4. Тазн теория определи изречеинето с оглед на
смисловото му съдържаиие, на логический му строеж В нейното опре-
деление няма иищо иеправнлно и ненаучно, щом и в иякои от най-съвре-
меняйте дефиниции изречението се разглежда като езнково средство за
оформяване н нзразяване иа мисълта. Да ие говорим за традиционна™
дефиниция на учнлищиата граматнка, според която изречението е ,лума
или съчетанне от думн, което изразява завършена мисъл“. Тазн дефини-
ция е съставеиа въз основа иа дефииицията на александрнйския грана-
тик Дноииснй Тракнйскн, живя л през II в. пр.н.е?
През XVII в. във Франция възниква т.нар. универсална граматнка
(Grammaire gfenGraie), която не прави разграничение между граматнка
и логика н според която уннверсалиите логически категории, например
съждението, субектът и предикаты, иапълно се покриват с граматич-
ннте категории, иапрнмер изречението, подлога и сказуемого. Така се
създават отвлечеии, апрнорин схеми, конто заместват конкретната сии-
тактична система иа даден езнк. Уинверсалиата граматнка по този начин
пречн да се вижда и нзучава спецнфиката на езиковите факта н на сми-
тактичиите явления.
Това логическо направление в езикозиаиието не само се поддържа,
но се и заснлва през първата половина иа XIX в. в Германия и в други
страни. В Германия то е застъпеио иай-вече в трудовете на К. Ф. Бекер
(К. F- Beker, Organism der Sprache ais Einleitung zur deutschen Ciramma-
tik, Frankfurt, 1827; Deutsche Grammatik, Frankfurt am Mein, 1829). Спо-
ред тозн автор „в езика логическата форма иа поиятието и съждението
(мисълта) е слята с граматнчиата форма1*. Бекеровата теория, според
която изречението е еквивалеит иа съждението и синтаксмсът трябва да
има логическа основа, в Русня намнра отражение в трудовете на Н. И.
с апо Лп Лквйет“4, Синтнктнчнк въпросн. — >чжл. ореглсд, гол IV. IBM.
19Б8°С 9- Ви В Нл\°п Р “ д ° ИЛ 1С,О₽,И ызУ«н„ русского саатаксмса М.
IndogwraTiMtt S^TKhn,
7
Греч, П. Е. Басистов, И. И. Давидов, Ф. И. Буслаев и др. Буслаев де-
фииира изречение?© така: „Суждение, выраженное словами, есть пред-
ложение.**1 Макар да изтъква иа иякои места в киигата си, че между
език и мяслене има ие само паралелизъм и взаимодействие, ио и проти
воречяе, Буслаев е прнвържеиик иа логико-граматичната концепция.
Таэн концепция е застьпена в едиа или друга степей в нашите граматики
от епохата иа Възраждаието, конто се иамират под влияиието иа рус ката
учебна и научна литература. Буслаевото схващане за изречеиието се
среща и по-късио, в лървите десетилетия след Освобожден него, в учеб-
ника иа Д. Мишев „Ръководство по български език“ (1892. с. 4) и в учеб-
ника иа Ал. Теодоров „Българска граматика“ (1899).
Диес отиово се правят опнти да се свърже по-тясио граматиката с
логиката, мислеието с езика. Безспорно е, че сыцествува иеразривна и
дналектическа връзка между мислеие и език, че изречеиието има мис-
ловио съдържаиие, че съждението е мисъл, коя то отрази ва действител-
иостта в субектио-предикатиа форма Това дава основание иа иякои ло-
гици да разглеждат всички изречения като съждеиия?
Вярно е, че изречеиията са корелативио свързаии с логическите
съждеиия, че граматичиите категории ие съществуват изолирано от ло-
гическнте категории, ц все пак не всякога между тях има пълио съот-
ветствие. „Езикът и мислеието са съотиосителин, ио не са тъждествеии,
понеже са подчниени на различии закономерности. “8 Изречеиието е сии-
тактична категория, а съждеиието е логическа категория. Изречеиието
изразява не само мисли, ио и чувства и волевн подтици, докато съждеиие-
то нзразява само мисли. Всичкн съждеиия са изречения, ио ие всички
изречения са съждеиия. Например въпросителиите и подбудителинте из-
речения ие са съждеиия според миеинето иа миозина логици и фнлософи.4
Изобщо логиката като наука за формите иа общочовешкото мислеие ие
се занимава с емоциоиалиата и волевата страна иа съзнаиието, с грама-
тнчиата структура и с граматнчиото разнообразие на разлнчннте типове
изречения, с разговориата реч и с иейните стилистически особеиости, със
сложного изречение. Всички изречения тя свежда до един тип — двусъ-
ставно изречение съждеиие. Разбира се, във всички типове изречения
има мисловио съдържанне, обаче граматичиата им оформеиост и грама-
тнчиото им разчлеиение, ритмо-мелодичиите и иитоиациоииите им особе-
иости са различии? Освеи това логиката открива в съждеиието изрече-
ние само два структурни елемеита — субект н предикат, — за второсте-
пении части ие говори. И все пак ие може да се отрече, че традиционного
и общоприетото разчлеиение иа изречеиието иа главни части (подлог и
сказуемо) и иа второстепеини части (определение, допълиеиие, обстоя-
телствеио пояснение) се дължи на логическата гр амати ка, иа логико-
с И. Буслаев. Историческая грамматика русского языка. М., 1959
• А. Бън к о в. Мислеие и език. С., I960, с. 256.
Современный русский язык. Синтаксис. Под ред. проф. Е. М. Галкиной-Федо-
рук. М.и 1957, с. 11. г
• П. С. Попов. Суждение к предложение. — В: Вопросы синтаксиса совре-
менного русского языка. М., I960, с. 24.
• В. В. Виноградов Основные вопросы синтаксиса предложения — В:
Вопросы грамматического строя. Мм- 1966, с. 400; Ал. Т е о д о р о в - Б а л в и.
Состояние на бългврската гранатика. С., 1947, с. 189
8
гоаматичната традиция, според която при разбора иа изречеиието смис
анализ има първостепенно значение „
Както се изтъкна вече, граматичните категории ие съществуват от-
къснато от логическите, конто имат по-общ характер, между логикаi и
гааматика има диалектйеско единство, което предлолага и тъжлмтво,
/оазличие. Ако ие се държи разумна сметка за това единство, ноже да
сеРизпадне при сиитактичиия анализ в крреи логипизъм или в краеи
формализъм и психологизъм.
Психологически теория за изречеиието
§ 9. Психологическата теория за изречеиието се появява през ртората
половина на мииалия век във връзка с успехите иа психологического
направление в езикозиаиието, като реакция срещу логическата гр амати ка.
X. Щайнтал, главен представител иа това направление, подчертава, че
логического съдържаиие ие е и ие може да бъде еднакво с граматнчното
изречение, че психологическите процеси се извършват в душата ни ие-
съзиателно, че всичко, което е било по-раио в съзиаиието ии, по-късио
остава в безсъзиателиото, откъдето изхождат или се обосиовават много
езикови прояви.8 Последователите иа Щайнтал, като X. Паул, Г. фон
де Габелеиц, К. Бругмаи, Б. Делбрюк, В. Вунг, А. А. Потебия, А. А.
Шахматов и др., представители иа младограматическата школа в езико-
знаиието, доразвиват идеите иа своя учител. Те противопоставят на ло-
гического съждеиие „психологического съждеиие", което се образу в а от
съединеиието иа две представи или представив групи и е по-богато по
съдьржаиие както от логического съждеиие, така и от граматмчиото из-
речение. Паул предлага следиата дефиниция иа изречеиието: „Изрече-
инето е езиков израз, символ иа станало в душата иа говормтеля съедн-
иеиие иа ияколко представи или представии групи, и средство да се съз-
даде в душата иа слушателя сыдото съедииеиие иа същите представи.“•
Според Паул главиите части иа изречеиието, подлогът и сказуемого, се
намират ие в граматнчно, а в психологическо отношение, затова той ги
иарича психологически субект и психологически предикат. Психологн-
ческият субект (подлог) е първата представа или представиа трупа, която
изпъква в съзиаиието на оия, който говори нли мисли. Към иея се прн-
съедииява втората представа — психологическият предикат (сказуемо).
Трябва да се различават психологическият подлог и психологического
сказуемо от граматичиия подлог и граматнчното сказуемо, зящото те ие
всякога съвпадат. Изречеиието се състои най-малко от тези два елемента.
Ако изречеиието се състои от едиа дума, един от дната елемеита е нэпу с-
нат. ала се подразбира. Най-често това е психологическият подлог. Той
се подразбира от контекста или от ситуацията. В диалога отговоры се
състои обикиовеио от психологического сказуемо. Психо, огическият под
лог се сьдържа във въпроса, иапр.: Кой те е бил? — Макс. Тили баш
с 35 Т" Ломтев. Основы синтексиса современного руского языка. М.. JMa,
•Г. П.^”Пр^ •»’
тоза? — Да. Сказуеми са такнва отговори като стоокно .
еярно. глупост. тъа.тъй. Ситуация™' сы,^дно- ««
же да бъде психологически подлог. Тя е например ливдто ко^ака «»•
или не което се говори: Честшпо! Тъй нажален? Съезды^!?0 ГОВ°Р"
едносъставни изречения снова, което е за говорнтеля псм™?И Някои
скавуемо, за слушателя е психологически подлог. За оня ОГНЧеск0
горяща къща и вика Пожар!, подлог е самата ситуация*а гЛ^,ВИ)КДа
понятието пожар. Това за него е равносилие на изречение™ г~емо е
гори. Напротив, за оня, който чува вика Пожар!, без да е вилял
понятието пожар се явява подлог, а ситуацията образува сказуемп ^?НЯ’
е равнозначно за него на изречението Пожар е избухнал някъде За' п?,Ва
н безличните изречения от рода на шуми, святка са двусъставни т
съдържат психологически подлог и психологическо сказуемо запютл и!’
ма съждеиие без субект н предикат. Ня'
§ 10. Както се нзтъкна вече, според пснхологнстите психологнческо-
то съдържание на изречеиието е по-богато и по-разнообразно от неговата
езнкова форма, от сннтактичната му структура, защото се обуславя от
движение?© на представите, от ситуацията, от психологически я процес,
който бил по-сложен от езиковня процес. Затова изречения могат да сё
образуват от отделим думи, от незавършенн в граматичио отношение из-
разн, от частнцн, междуметия, обръщения и пр., напр.: Е, па! — запита
люто Дудин баща (Елнн Пелин). Холан Спасе/ Младо момиче, какао
да го правши! Светът е за младите, Спасе! (Й. Йовков). Мога! —
еикаше Иван Белин. — Де, де! — дразнеше го Чубрата (Й. Йовков). И
каэваше: .Аз съм Левеки, ей ме нй!и (Ив. Базов). Ей, момче? — изаика
еисоко и дрезгаво господинът. — А? — обърна се момъкът (Елнн Пелин).
Опита ли го [виното], Тодоре? — Опитах го, опитах го, отче! — Е? —
Тънко, вкусно и рязко, рязко! (Елни Пелин). Голяма жега, брей! —еай-
каше се фелдшерът. — Огън, огън ви казвам. . . А, а много топло, много
(Й. йовков). Браво бе! Щастливи хора, без грижи (Д. Талев). А зимата
там студена, а? — Чорт побери! — И сё сняг цяла године!? Ужас
(Ив. Вазов).
§ 11. Б. Делбркж, виден представител на младограматичната шко-
ла, в „Сравнителен синтаксис иа иидоевропейските езицн иаправн*ф _
тика на X. Паул, като нзтъкна, че наречения, конто се съсг°ят “"°,,
звателеи падеж, не могат да се разглеждат като съедииение от Д пре
ставн, както пише Паул, ннто пък безлнчиите изречения са даусъстави^
Делбркж предлага следиата дефиниция иа изречеиието. „И-Р'
раз, образован чрез учленена реч, който се схваща от говорнтеля
шателя като евързано и завършеио цяло.‘ психология, ма-
ft 12. В. Вуит, основателят иа волуитаристическат Паул, из-
нар и ыладограматнк, се обявява против де^а”д“”а оже да се говори
тьквайки, че в примера иа Паул е пазлагане иа едиа Ц«-
за съедниение на две представи, а напротив R да дефииираме
лостиа поедстава. Дефииицията на Вунт гласи. „цоиапи като ези-
й^вчениет^споредн^овитеобективин и субектиВр1Ш ^признай
производно
ков мзраз, при който една цялостиа представа се р
ПГТ. 1 Ь г 6 k. Verglelchende Syntax Her IndOgernunbcka" Sprachen.
burg. 1883» p. 76-
иа части, поставеин в логически отношения едиа към друга.**1 * * Освеи това
By нт подчертава, че за сыциостта иа изречеиието ие може да се говори
друго освеи за иеговата езикова природа. Човек може да говори или
мисли само чрез думи. Няма изречение, което да се състои само от пред-
стави, непреведеии иа иякакви езикови зиаци. „Затова, който иска да
определи що е изречение в звукова реч, той трябва да вземе под внима-
ние само това, което е дадено в езнковия израз, а ие и оиова, което може
да се мисли или по логически съображеиия може да бъде допълнително
вложено между изговорените думи.**1 Вунт смята, че субектът и предя-
катът иа съждеиието съвпадат с подлога и сказуемого иа изречеиието, че
отношеиията между тях са логически. По този начни той сближава ло-
гиката с граматиката. Подлогът е господствуваща представа, а сказуе-
мого сподирваща, съпровождаща подлога. Вуит прн образуването на нз-
речеиието внжда само аналитичен процес, а Паул — само синтетичен
процес. Йстииата е, че прн оформяваието иа изречението има и анализ,
и синтез, затова Паул твърде убедително възразява иа Вунт.’
§ 13. А. А. Шахматов е застъпиик иа пснхологнческата концепция
на младограматицнте. Неговата дефиниция гласи: .Изречението е еди-
ница иа речта, възпрнемаиа ог говорещия и слушащия като граматиче-
ско цяло и служеща за словесен израз иа единица мислене.**4 Пснхологн-
ческа основа иа мисленето са представите. За психологическа основа иа
изречеинето служат съчетаии представи в оня особен акт на мисленето,
който нма за цел да съобщи на другите станалото съчетанне на пред-
ставите. Този акт Шахматов иарнча комуникация.
§ 14. От българските езнковедн най-близо до възгледнте на А. А.
Шахматов стой Ал. Теодоров-Балаи. Той пише: „Общувайкн с реч, вне
изказваме разновиднн съчетання от представи, станали в душата ни.
Едко свършеио за себе сн в душата ин съчетание, готово за реч, е
съобщеине. Изречено съобщение е нзречеине; съобще-
ние, нзказаио с думи, е изречеии е.“*
§ 16. Пснхологнческата теория за изречението се осиовава главно на
асоцнатнвната психология иа Хербарт. Като дава широко психологнче-
ско тълкуване иа изречеиието, тази теория съвсем преяебрегва и иедо-
оцеиява граматнчиата му природа, сиитактичния му строек н по този
начни психологического изречение често пъти влиза в противоречие с
граматнчното изречение и иеговите структурни елементи. Психологиче-
ского изречение и съждеиие е поиеустановено, защото се обуславя от
субектнвии фактори (настроение, интонация, логическо ударение), от сн-
туацията, от случайна, а ие постоянна предикатнвиост, от други, иегра-
матнчнн елемеити. Психологическата дефиниция пренебрегав логического
съдържание иа изречеиието и говори само за психологически процесы н
психологическо съедниение иа представи без връзка с дейстэителиостта
1 W. Wundl. Vfilkerpsychologle. 11. Die Sprache. 2. Lelpilg. 1900 p
1 К- К в P в г юл ев. По Вунтовата дефинвиыв ва варечеввето — В '• .
ник в чест на лроф. Л. Мнлетнч. С.. 1912, с. «.
• X. Пауль. Цнт. съч., с. 144.
* А. А. Шахматов. Синтаксис русского языка. Л., 1925, с 1
1 Ал. Теодоров-Балан. Нова българска граматвка. С., 1940 . ЭВО
Ьългарскн заднем. С., 1958, с. 213; Състоявие ва българската граматвка. ( 1947
11
§ 16. Все пак трябва да се подчертае, че психологически
при венчките си иедостатьци спомага да се разкрият някои™ 1Юр1111
езнковата дейност от гледнще на пенхологията, отбелязва но аИВ на
към езиковите явления. Идеята иа психологистите, че нзоече
държа в себе си „съобщеиие", е цеииа и приемлнва. с това се* *"!^? °’
иа едва сыцествеиа страна на човешката реч — иа иейната кому
тнвиа функция Върху иея се осиовава новата теория за актуалщт
членение иа изречеиието. Психологистите включиха в понятие™ Р’3
чеиме всички типове изречения и изтъкиаха подлога като господствуй
ща представа, като май главен структурен елемеит иа изречеиието Ub
е правилио и от логическо, н от граматнчно гледище Не е приетшиво
обаче твърдението. че подлогът се обуславя от движението на предста-
вите и че той е вннаги първата представа, която възниква в съзнанието
на говорнтеля или слушателя, че и граматнчното сказуемо при дадев
словоред може да бъде подлог, иапр.: Блести небето (Н. Вапцаров).
Формалио-граматична теория за изречеиието
§ 17. Формалната теория, или формално-граматичният подход към
изречеиието, се среща в съчиненията иа иякои езиковедн от края на ми-
налия и в началото на сегашиия век като реакция срещу крайните изводи
иа психологическата теория. Според нея граматиката е формалиа наука,
каквато е логиката. Тя се занимава преди венчко с езиковите форми, а
не съе съдържаиието (логическо или психологическо), което изпьлва тези
форми. Езикът има две страни: вътрешна (логическа или психологине-
ска) и външна (формална или граматична). Вътрешната е еднаква за
всички езици с едиакъв формален строек, а външиата е различна дери
за един н сыц език през различните епохи на неговня развой. Еэикове-
дът не се занимава с достоверността иа изречен и ята, като иапр. Това са
четириъгълни кръгове или Аристотел е умрял на 73 година, а само
тяхната снитактнчна форма. Той не се нитересува и от логнческнте
пснхологическите пронеси, евързаии с тези изречения, защото ГР®
тичиите категории не се покривят всякога с логическите и психолог
ските. Езикът като средство за съобщеиие изявява обективио св0^_ на
тие само във формата, върху която трябва да се построй систем
синтаксиса. Следователио критерий при сиитактичннте изеледваиня х
ва да бъде формалният, а не логическнит или психологическият пр
§ 18. Тази синтактична концепция е широко и последовате
вита и изложена в трудовете иа иемския учеи Фр. Керн, иа пър идеИ
в „Немеки синтаксис1*.2 Застъпник и пропагандатор иа Kepw „Цзре-
у нас е Л. Мнлетич3 Керновата дефиниции иа изречеиието гл из.
чението е мисъл, изказана с помощта иа определен глагол < защото
разеи или се подразбира)." Тя има логико-граматичен харак р»
1 Л. Ми лети ч. Цит. ст., с. 790—843, Ив. X а д
лежки (из изречеиието и неговите части). — Учител, год. xvi . nO
Ив. Атанасов. Критичен вреглед на литературата и учеОни еП.
синтаксис. — Изв. Слав, семинар, кн.. 4, 1921, 316—376. гег огилй,ав
* Fr Kern. Die deutsene Satzlehre. Eire Unterbuchung /j883)-
Berlln 1882, (2 Aull 1888). Zur Methodlk das deutschen Unlerricnw
•Л. Милетич. Цит. ст., с. 810.
в иея се говори и за мнсъл като съдържаиие иа изречеиието, и за глагол-
иа форма (личеи глагол) като осиовеи формален признак иа изречеиието.
Глаголната форма се издига като примат, като иай-главиата част, иа която
са подчниеии пр я ко или косвеио всички остаиали части иа изречеиието.
§ 19. Независимо от Фр. Кери и почти едиовремеино с иеговия „Нем-
еки синтаксис" излиза и съчинеиието „Из записок по русской грамматике"
(Харков, 1874; 2. изд. 1880) иа руския езиковед А. А. Потебня, виден
представител иа психо логическою езикознание. По въпроса за изрече-
иието, без да дава дефиниция, Потебия се изказва в полза на формалния
принцип. „Като миием. . . към езиците, най-добре развиты във формал-
ио отношение, каквито са иашите — казва той, — забелязваме, че глав-
ною (независимо от друго) изречение е иевъзможио (освен в случай иа
нзпускаие глагола) без verbum finitum (определен глагол—бел. авт.),
че сам по себе си verbum finitum образува изречение" (с. 78). От
приведения цитат се вижда, че Потебия смята определения глагол за
най-съществеи и характерен сиитактичеи признак иа изречеиието.
Формалистите често се позовават иа думите ,на иемския езиковед
Г. Курциус, според когото кмето само иазовава предмети, а глаголът
изказва мисълта. Схващането, че глаголът е душа иа изречеиието, негов
главен организатор, е застъпено още в античиата граматнка. По-късно
то е обосновано и защищаваио от В. Хумболт, според когото между гла-
гола и останалите думи иа простого изречение има голяма раз лик а, която
ие позволява да ги поставим иа една и съща плоскост. В глагола органи-
чески са обедниени поиятието за субект и поиятието за битне и действие.1
§ 20. Фр. Кери подхваща сыцата идея. Според него иай-обнкиове-
иото просто изречение съдържа в себе си понятие за субсистейция (вещ,
предмет, изразеи чрез съществителио име) и понятие за състояиие или
нихереиция. Такова съединеине иа две осиовии понятия съдържа само
глаголът. Чрез личните окончания на глагола се изразява субснстен-
цията, а чрез глаголната основа — глаголното съдържаиие (признак във
вид иа еиергия), което се приписва иа субсистеицията. В едио изречение
могат да бьдат застъпеии второстепеините части по ияколко пъти като
едиородни части, ала иикога глаголът, защото той не е част, а корен,
ядро иа изречеиието. Всички остаиалн думи в изречеиието са иегови пре-
ки или косвеии пояснения. Между тях е и подложиата дума, която е
пояснение иа глаголиото лице.
§ 21. Други привърженици иа формално-граматичиата теория, като
руския езиковед А. М. Пешковски, гледат иа изречеиието като на отря-
зък от реч, която се характеризира не само с присъствието на глагол-
сказуемо, ио н със завършеност иа иитонацията. Все пак сказуемого е
основен елемент иа словосъчетанието, което Пешковски нарича изрече-
ние: „. . Словосъчетаиия, конто имат в своя състав сказуемо или
посочват чрез своя формален състав изпуснато сказуемо, нлн най-после
се съетоят от едио сказуемо. . ., ще наречем изреченн я.“* Интона-
цията според Пешковски е формален признак иа нзреченнето. К- Бюлер
изтъква, че граматиката е формална наука, каквато е геометрнята. Тя
има работа с форми и с нищо друго. В областта на изречеиието борави
1 В. В. Виноградов. Из истории изучения русского снятаксжси. с- 247
1 А М. Пашковский. Русский синтаксис в иеучном освещении. М.. 1938
с. 18Б
13
с форми иа изречения, ио ие с конкретии изречения и с техиите мате
риал ни и психологически свойства и черти. Езиковедът използува кон
кретните изречения само като примери, от конто абстрактно извлича
22. Формалио-граматичиата теория е дълбоко залегиала в иащата
училищиа практика поради авторитётната й защита от Л. Милетич. Тя
иаистииа е доста пригодна за тази цел, понеже придана иа синтактич-
ното обучение системное! и прегледиост. Осиовиият й недъг се състои в
това, че тя, макар да включва в своята дефиниция мисълта като съдър-
жание иа изречеинето, на практика разглежда изречението само с оглед
иа присъствиего иа глаголиата форма и иа формалиите отношения между
останалите части, като иеправилно подцеиява ролята иа подлога. В. Вунт
нарнча формалиата дефиниция иа изречението логико-граматична и иа-
мира иейняя недостагък както в термина мисьл, конто ияма определено
значение, така и в необходимого присъствие иа глагола, поиеже много
езицн не прнтежават глагол в иашия смисъл. Изискването във всяко
изретение да се тьреи личеи глагол X. Паул иарича заблуждение, тъй
като съществуваието иа безглаголии изречения е обективен и твърде раз-
пространен факт. В. В. Виноградов пище, че формалио-граматичиата тео-
рия, като изтьква премного зиаченнето иа глаголиата форма, с това вне-
ся морфологизъм в синтаксиса. Той обаче добавя, че значителиа част от
съвременните свитактични теории в областта иа изучаваието иа рускн
език и сега продължават да стоят на формалио-граматнчии позиции.2
Типична в тозн смисъл е дефияицията иа изречението, дадена от А. А.
Реформатски: „Изречението е изказваие, което съдържа предикативна
синтагма.1** Под предикативна синтагма авторът разбира словосъчета-
ние от подлог и сказуемо (глагол). Очевидно формалиият принцип при
синтактичиото нэследване ие бива по ннкакъв иачии да се пренебрегая,
както не бива н да се абсолютнзира. Снитаксисът разглежда преди всич-
ко формалиия строеж на изречеинето и иа евързаната реч нзобщо, ма-
кар че всяко йзречеине има и своя логическа (смислова) и пенхологнче-
ска страна.
Формалната дефиниция иа изречението у нас е подложена на остра
ирнтика от Ал. Теодоров-Балан. „Грехът, не грешката, на това опреде-
ление грях in principo е, че боравн с нещо послешно за определение на
нещо предишно, казва той. Всякой, що иска „глагол" за формален белег
на изречението, иска категория дума, която не сыцествува извън изре-
ченнето, която става глагол тепърва в изречение. “4 Критиката пък на
т. аденов е иепоследователна. От едва страна, тя е насочена срещу
формалио-граматичиата дефиниция, а, от друга страна, в иея се нзтък-
г ~ВНЗТа част на нзРечението е сказуемого, че подлоги ие е
" °нит0 2“цестЕеяа част иа наказа, че без подлог може да ста-
не изречение, но без сказуемо не 6
В В “b'.’Z. Spr“ctl,hl'ot'« Jena, 1934, р. 367.
А А ”си°Еиые вопросы синтексиса предложения, с. 402.
Ъ " «эмкозиание JlC, 1956. с. 260.
С ? М J 5 5 е в р . с * “н Пр" синтакса, 168-173.
«денов, Ст. П. Василев. Цит. съч., 321—322. 324 , 346.
14
Някои смременни дефиниции на изречението
§ 23. От изложеиото дотук се вижда, че досега още ияма общоприе-
та и общовалидиа дефиниция иа изречението. Причииата за това може
би се крие в дуалистичиия характер иа изречението-, което има форма и
съдържаиие. При това то е предмет както на граматнката, така н иа ло-
гиката и психологията. Граматнката го разглежда като синтактичиа
цялост, като езиково явление, психологията го аиализира откъм психо-
логическа страна, логиката открива в него съждеиие. Това е така, понеже
изречеинето притежава граматичиа форма, логическо и психологическо
съдържаиие. То изразява мисли, чувства и волеви подтици. За да се из-
бегие крайиият формализъм при синтактичиия анализ, граматичиите ка-
тегории ие бнва да се откъсват напълио от логическите и пснхологи-
че ските.
В „Що е изречение?** Й. Рис разглежда 139 дефиниции, известии на
иауката.1 Кол кото и да са различии, те ии довеждат до убеждеинето, че
все пак изречението е осиовиа единица иа речта, граматичио оформеиа,
смнслово завършеиа, че то е основиа единица иа езиковото общуване,
че е обнкиовеио двусъставио и се отличава със сиитактичин н ритмо-ме-
лоднчески особеиости.
§ 24. Както вече се подчерта, в мииалото формалиата дефиниция
беше иай-широко разпростраиена в иашата учебна литература. Послед-
иият й вариант се иамнра в труда иа П. Ст. Калканджиев и гласи: „Изре-
чението е дума или съгласуваи ред от думи, конто изказват мисьл чрез
глагол — изразеи или подразбиращ се.“2 Ст. Младеиов дефинира изре-
чеиието по следиия иачии: „Изказ е отделиа дума илн словосъчетанне,
що съдържа едно ясно посочваие или изявлеиие, възклнцание или поже-
лание, повеление или запитваие за един или много предмети.* *'3 Недоста-
тькът иа тази дефиниция се съдържа в това, че в иея като че ли се из-
брояват различиите видове прости изречения. Тя ие е обобщаваща фор-
мула, изградеиа върху иай-общите и съществеии призиаци иа изрече-
нието. Ал. Теодоров-Бала и е привържеиик иай-напред иа логнческа, а
по-късно иа психологическа дефиниция. Той счнта изречението за завър-
шеиа единица иа иашето мислеие и го формулира така; „Съобщение, изка-
заио с думи, е изречение.*'4 В тази дефиниция се подчертава основного
предназначение иа речта като средство за съобщаваие н обмяна на мис-
лн, порадн което ти има съвременно значение н съвпада по сьдържание
с иякои иай-иови съветски дефиниции. Така например съветският логик
П. С. Попов нише: „И така иие ще изхождаме от разбирането на изре-
чеиието като иай-кратка единица иа речта, която съобщава иещо.“* По
сыцня иачии определят изречеинето и съветските германисты Л. Р. Зин-
дер и Т. В. Строева: „Изхождайки от комуиикатнвиата функция иа езнка,
можем да определим изречеинето като най-кратка единица иа речта, коя-
то съдържа съобщеине.**8 Разбира се, термииът „съобщеине** (ием. „МИ-
1 J Ries. Was 1st eln Satz. Prag, 1931. 208—224.
* П. Ст. Калканджиев. Цнт„ съч., с. 320.
Ст. Младеиов, Ст. П. Василев. Цнт. съч., с. 320.
Ал. Теодоров-Балан. Нове българска гранатика, с 380.
П. С. Попов. Цит. ст., с, 1Б.
1О__ * Л. Р. Зиыдер, Т. В. Строева. Современный ненецки! изыж. М
1Уо/, с. 230.
IS
teilun£“) се среща у младограматиците (X. Паул. А. А. Шахматов и Пп»
Тези дефиниции имат твърде общ характер и отразяват Функционалий’
страна иа езика изобщо. В тях ие се спомеиават или нзтъкват гранат!?
ните призиаци иа изречеиието. Термииът „най-кратка единица на реЧт й
е също така иеопределеи, тъй като изречеиието ие всякога е най-крат
ката единица иа речта.
Формална по същество е и дефииицията иа Д. Попов, която гласи-
„Изречеиието е словосъчетание с определен глагол или иегов заместН11к
което изразява и съобщава душевно прежнвяване.* *'1 Словосъчетанието
„душевно преживяване" виася психологизъм в дефииицията.
Такава е и дефииицията на А. А. Реформатски; „Изречеиието е из-
казване, което съдържа предикативна синтагма.“а Под предикативна син-
тагма авторът разбира словосъчетанието иа главиите Части — подлога и
сказуемого. За разлика от привържеииците иа формалиата теория той
изтъква в това словосъчетание приоритета иа подлога, а не иа сказуемого.
§ 25. Формалистнческата концепция за езика и за изречеиието днес
е широко эастъпена в трудовете иа Л. Елмслев и Л. Блумфилд, предста-
вители на структуралиото и дескриптивного езикозианне,3 а също така
и в трудовете иа Р. Кариап и Л. Внтгещайи, представители на логиче-
ский познтивизъм.* Структуралнстите разглеждат езика, а също така и
изречеиието като система сама за себе си, като чиста структура иа съот-
ношеиия. Езикът е преди всичко форма, а ие субстанция.
О. Есперсен, бележнт датски езиковед, формуляра изречеиието, без
да спомеиава за неговата граматнчна форма, по следния начни: „Изре-
чението е (относителио) пълио и независимо човешко изказване; неговата
пълнота и независимое! се проявяват в това, че то се употребява отдел-
ке или може да се употреби отдел но, т. е. може да бъде произнесено само
за себе си."6 Под „нзказване" Есперсен разбира съобщеиие за иещо.
§ 26. Логико-граматичеи характер има дефииицията иа Л. Андрей-
чин: „Изречение наричаме съчетанне от думи, което изразява известна
мисьл."* Тази дефиниция е традиционна. Недостатъкът й се състои в
това, че тя изключва едиословните изречения. Сам авторът забелязва, че
„прнсъствието иа глагол се явява нормалио най-важиият и иай-характе-
рен белег на изречеиието в иашата съвремениа езикова система". С това
той се явява застьпиик на формалиия принцип. Сказуемостта се схваша
като „деен мнеловен процес иа евързване иа дне представи (понятия)*'.
Разширеиа логнко-граматнчиа дефиниция на изречеиието дават Л. Ан-
дреичнн, М. Иванов и К. Попов, конто го определит „като иай-малката
синтактична единица на езиково общуваие, граматически оформеиа съ-
гласно с правнлата на даден език, която изразява отделиа, отиосително
завършеиа мисъл, чувство или волева подбуда"7. Изразът „съгласно с
ш Д- Попов. Цит. съч., с. 162.
А. А. Реформатский. цИт. съч., с. 260.
*R Kar’nVn И5т°Рия языкознания Х1Х и ХХвв. 4.2. М-. ,96°‘
wte“-1и4-₽ 45; л в
• Л. А и J р е Й чи п°СОфиЯ грамматики. М., 1958, с. 357.
’Л. Андрейчнр м бългаРска гранатика. С- 1944. с. 421
език. Ч. 2. С., 1957, с 1’75 И в а и о в, К. Попов. Съвременен българ
16
поавилата иа дадеи език* 1' може да отладив, поиеже се разбира от само
себе си, че всяко изречение се образува според правилата иа съответиия
език. Чувството и волевата подбуда съпътствуват мисълта, ио ие я за-
местват или отменяват, следователи© термииите „чувство или волева под-
буда“ само разширяват дефииицията.
В полската научна литература термииът изречение обикиовеио се
замества с термина изказване (изказ, wypowiedzenie). Изречеиието се
определи така: „Изказ (изречение) наричаме дума илн трупа думи, конто
сьдържат една мисъл и са свързаии според задължителиите в грамати-
ката правила.”1
§ 27. Напоследък все по-популярна става дефииицията в руската
академическа граматика, формулирана от В. В. Виноградов: „Изрече-
нието е граматически оформеиа по законите на дадеи език цялостиа еди-
ница на речта, която се явява главно средство за оформяваие, изразя-
ваие и съобщаване на мисълта."2 На пръв поглед тази дефиниция има
логико-граматичеи характер, понеже в първата й част се говори за из-
речението като за граматически оформена цялостиа единица на речта,
а във втората й част се подчертава мисълта като съдържаиие на изрече-
нието. Но тук има и иещо друго, много съществеио — изтъква се ролята
иа изречеиието прн оформяваието, изразяваието и съобщаваието на ми-
сълта. Изречеиието ие е само съобщеиие, а и езиков израз. Термииът
мисъл тук трябва да се тълкува по-шнроко и условно, т.е. под мисъл се
разбира и чувство, и волев подтик. В граматичиата литература тази ус-
ловиост е разбираема. Тазн дефиниция е послужила като основа за съз-
даваието на много други дефиниции в съветската учебна литература.
Твърде кратка и съдържателна е дефииицията, която предлага М. Н.
Петерсон: „Дума или съчетаиие от думи, което представи завършено
смислово и интонационно единство.”3
§ 28. Никои езнковеди, иа първо място Й. Рис, в дефнннцията иа
изречеиието вмъкват един друг признак — „отношение към действител-
ността”. Рис пише: „Изречение е иай-малката граматично оформеиа еди-
ница иа речта, която изразява своего съдържаиие с оглед на отноше-
нието му към действителността.”4 К. Бюлер внжда в тази дефиниция съ-
четание иа разнороднн признаци — „иай-малка граматично оформена
единица на речта” (граматичен признак) и „отношение към действитет-
иостта” (логически признак).6 Освен това изразът „най-малка граматич-
но оформеиа единица иа речта" е неясен и неточен.
В иашата езиковедска литература пръв Й. Трифонов дефииира из-
речеиието с оглед иа отиошението му към иякакво лице или към действи-
телността. Неговата дефиниция гласи: „Предложение (изречение) се каз-
ват свързаии н нареденн в един изговор по свойствата иа дадеи езнк ду-
lezyka ?959 'р’ *69.’ ° Г 8 к 1 е w 1 с z- oplww.
» М амМапК“ Русского языки. Т. 2. М., 1954, .с. 65-
ку. М., 1941, с! 94? ₽ с ° ” Лекцик по современному русскому литературному жзы-
iv в1,®.*’ Was 1st eln Satz. p. 99.
А- В й h 1 e r. Op. clt., p. 358.
1 ГИ..Т». t ,
ми, конто турят слушателя в иякакво отношение към говорителя и
към други лица и иеща 1
В по-иово време Ив. Дуридаиов предлага дефиниция на изреченн
то която до голяма степей е изградена иа споменатата основа. Дефини*
цията му гласи: „Изречение е иай-кратката комуиикатнвиа езикова еди-
ница, структурно и интонационно оформена, която изразива отношение
иа говорещия към действнтелиостта (в широк смисъл) чрез категориит?
модалност, време и лице и се отличава с интонация на съобщеине.1'2
Тази дефиниция отразява иякои иови и никои no-стари схващания
за изречението. Съдържаиието й е изразено с една доста тежка Словесна
формула. Все еще е спорен въпросът, дали изречението изразява отно-
шение към действителиостта или съждението. Логиците изтькват, че от-
иошеиието иа мисловиото съдържаиие към действителиостта „не е белег
иа изречението, а на съдържаиието1*3. Освеи това предикатнвната същ-
иост иа изречението ие може да се свежда само до категорията модал-
иост, тълкуваиа като израз „на отношение към действителността*1. Все
пак тази дефиниция има съвремеиеи н научен характер.
§ 29. Ние обаче предпочитаме друга, по-кратка дефиниция, в която
добре са отразеии и обобщеин иай-съществените признаци на изреченне-
то: Изречение е осиовна.граматичио оформена
единица иа евързана реч, която се отличава със
емнелово и интонационно единство, с к о м у ни-
ка т и в и а значимое т.
В тази дефиниция се говори за трн вида признацн — граматичнн,
смислови (логически) и интоиационии — и за изречеинето като основна
форма иа евързаиата реч, т.е. като осиовио съобщнтелно средство. Тези
признаци са структурни и основии, те характеризират изречението като
основиа единица иа речта.
При маркснческия подход към езиковите явления ие се говори за
тъждество между мнелеие н езнк, между форма и съдържаиие. Но фор
мата не бива да се разглежда откъсиата от съдържането. Езнковите (гра-
матични) формн се иамират в диалектическо единство със съдържаиието,
което изразяват.4
ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО
§ 30. Главиите структурио-граматичии признаци на изречеинето са
предикативиост (сказуемост), модалност, интона-
ция и граматичиа о ф о р м е и г с т.
Предикативност
$ 3|’ ПРедикативностга (сказуемостта) е осиовен и иай-главеи струк*
о?новиоРГ™Чеи Признак иа изречението. От логическо гледище тя е
осиовио ядро иа мисьл, която отразява действителиостта в субектно-
жение. - Учил, преглед, год. Т*® ? ™Релелението на граматическото лрел^о
Бълг. ез^к*0*245 ° * Поиитието ..Изречение" в съвременното еэикознание- —
‘ А' г ЪрИ К ° В ^Ит’ съч- с 254
У Ди ев Синтаксис простого предложения. М.. 1950, с. 11-
*8
предикативна форма.1 От психологическо гледище е съчетание иа пред-
ставн в мисловен процес, който има за цел иякакво съобщение.2 От чисто
граматичио гледище предикативиостта изразява предикативно отноше-
ние, т.е. подчинители© отношение между две части иа изказа, което въз-
ник'ва във времето и е във връзка с категорията наклонение.3 Тя се нз-
разява с помощта на субектно-предикативна синтагма. Според В. В. Ви-
ноградов, А. И. Смирницки и други езиковеди категорията предикатив-
ност се заключава в отношението иа изразяваиото от изречението съдьр-
жаине към действителиостта.4
§ 32. Целесъобразно е да се приеме логико-граматичното тълкуваие,
защото то отразява по-точно н по-правил но формата и съдържаиието иа
категорията предикативиост и доближава логическата структура иа съж-
дението до граматнчиата структура на изречението. Изречението по на-
чало служи като средство за образу ване, изразяваие и съобщаване иа
мисълта. Каквито и чувства и волеви подбуди да изразяваме чрез него,
това вмнаги става върху основата иа едио мисловно съдържаиие. От гра-
матично гледище това съдържаиие се изразява с помощта преди всичко
на субектно-предикативната синтагма, т.е. чрез сиитактичиото и логиче-
ского свързваие и съгласуване на сказуемото с подлога, а след това чрез
свързваието на оста на лите части на изречеиието-
§ 33. Тълкуваието на предикативиостта като отношение иа изразя-
ваиото от изречението съдържаиие към действителиостта е твърде общо и
неопределено. То не може да обясни защо изречението съдържа единица
мислеие и изразява отиосителио завършена мисъл, защо то участвува във
формираието иа мисълта и има главки и второстепении части, защо про-
стого изречение има един предикативен цеитър, а сложного два или по-
вече. Освеи това логиците изказват известии възражения против това
тълкуваие. „Необходимо е обаче да се подчертае, че отношението на мне-
лов ноте съдържаиие към действителиостта ие е белег на изречени< i
а на съждението*' — казва А. Бъиков.ь Граматнката ие се занимава с
проблемите иа истината и иеистииата, с вероятност и възможност, а ю-
гиката. Изречението като иапр. Река Марица се елива в Чернь мор* е
граматически правилио, макар че изразява едно фактически иевярио
съжденне. „Съждението — пише Б. Фогараши — отразява обективиите
връзки на материалния свят.“® Само някон буржоазии фнлософи при-
писват тази функция и иа изречението. В сыцност както има верни и н<
верни съждения, така има и вернн или неверии по съдържаиие нзрече-
иия. Граматичната форма иа изречението няма пряко отношение към обе»
тивната действнтелност и граматнката не се занимава с проблема i з
истината, както се изтъкна вече Предикативиостта в изречението е сни-
тактичиа категория, чрез която се изказва едиа мисъл. ,Тук е неп|-
вилно да се говори, че предикативиостта изразява съотне иа !
държанието иа изказването с обективната действнтелиост' — пише Г В
Л. Б ъ и к о в. Цит. съч., с. 245
Л Шахматов. Цит сьч. с I
А. Л. Реформатский Цит. сч. с 200
А. И С ми onVoVJa Д?В' Осн‘1'"<ы' вопрь.ы сиитвксиг. пр-,ож ... ,
'.ЛБ^к^ "цит.^Г'с'гБГ"""”0 ’ ’ 10
Б Фогараши Логика М , 1959.
Колшански.1 Преднкативната връзка според сыция автор е сам0 усло_
вне и средство за иэразяваието иа изречеиието.
§34. Логико-граматичното тълкуваие на категорията преднкатнв-
иост (сказуемност) предполага предикативно отношение и предикативна
връзка между две части на изречеиието, т.е. предикативно словосъчета-
ние предикативна синтагма. Според А А- Реформатскн предикативною
отношение е главното отношение в изречението, ядрото иа комуинкация
та То изразява завнсимост между две части (подлог и сказуемо), въз-
никиала във времето и във връзка с иаклоиението. Изречение е всяко
изказване, което съдържа предикативна синтагма.8 Преднкатнвиата син-
тагма (словосъчетание) съответствува на един мисловен процес, на едно
движение иа мисълта, при което предметът на мисълта се свързва пре-
дикативно със своя признак. От това свързване иа две понятия (субект
и предикат) се образува мнсъл или ядро иа мисъл. Например словосъче-
таинята синьо небе, бели облаци ие съдържат предикативна (сказуемна)
връзка и не изразяват мисъл, а озиачават само предмет и неговия при-
знак. Словосъчетанията небето е синьо, облаците са бела са предикативни
и изразяват мисъл за предметите небе и облаци. Връзката между пред-
мета и иеговия признак тук е предикативна. В природата признаците
съществуват слято с предметите. Това им състояние се озиачава ст. нар.
атрибутивии словосъчетання (синьо небе, бели облаци). Човешкото съ-
зиание ги преобразува, като ги разлага на отделии елементн, съпоставя
ги един иа друг като субект н предикат и след това предикативно
гн свързва в единство, в мисъл, напр.: Небето е синьо. Облаците са бели.
„В материалиия свят няма иито субект, иито предикат'* * — пише Б. Фо-
гараши? Аиализирайки действителиостта, понятийного мислене разлага,
раздели и съедииява връзките иа действителиостта. Тук особено значение
имат думите на К- Маркс:.......Идеал иото ие е иищо др у го освеи мате-
риалио, пресадено в човешката глава и преобразуваио в нея.“* ПредИ’
катнвиостта от логическа категория става граматична, когато се раз-
глежда като граматичио отношение между сказуемого я подлога, като
ядро и структурен елемент иа изречеиието, като иегов осиовен синтак-
тичен признак. Правил ио отбелязва 3. Б. А гая и, че от гледище на съ-
държаинето изречеиието представи единица мислене, т.е. изразява от-
носително завършеиа мнсъл. Тазн завършеност на мисълта на свой р©Д
е резултат от свързването иа всяко изречение с някакво съждеиие посред*
ством категорията предикатнвност. „А предикативность (или сказуе-
т ЭТО °™есение к предмету признака во времени и в простран-
ЙЗИ деФиницин сдиакво важи за логиката и граматиката, за съЖ-
си изречението. Ясно е, че предикативиостта ие трябва да се тър-
то на На изказването към действителиостта, а в съдържаиие-
* ЧК т₽тУеТ0 И в СЪ0ТвеТната синтактичиа форма.
edicativiim пРеДикативност има латински произход (от лат. Рг
edicativum сказуемо , praedicare ’приписвам’, ’приричам!). Предикатив-
° “«РЖ»™» языковой категория модель-
• Б. • о г .V.’oV " ’• U"T. «я.,’ с256.
4 V м Р *4ИТ съч., с. 223
1 3.' Б APrV„ кКВв".’.ШЪТ- Т- *• С- 1S56‘ я- 60.
Введение в языкознание. Ереван, 1950, с. 383.
21*
иостта (сказуемостта) предполага предикативно отношение между двете
осиовни съставки иа мисълта — едната, конто е предмет иа мисълта, иа
съобщението н за конто се съобщава иещо, другата — чрез конто се съоб-
щава нещо за гтьрвата съставка.1 Под признак в широк смисъл иУдумата
се разбира действие, състояние, отношение и пр. Призиакът се „припис-
ва" или „пририча1* иа своя иосител, на своя производител.
§ 36. Преди кативността (сказуемостта) нормал но и по граматичеи ггьт
се изразява чрез формите иа личния глагол, затова глаголиите изрече-
ния са стаидартният тип изречения, т. е. иай-разпространеиите в практи-
ката. Но тя може да се нзрази и по друг иачин. Примери с глаголии из-
речения:
Събужда се града (Н. Вал даров). . . . I Вихрове гонят тръне в по-
лета / . . . (Хр. Ботев). Надширокото поле трептеше адска мараня (Елин
Пелин). У нас планините лете не губят снега си (Ел. Багряна).
§ 37. Категорията предикативност (сказуемост) е свързаиа с кате-
горията в р е м е. Връзката между предмета и иеговия признак въз-
ииква във времето, мисли се във времето, осыцествява се във времето —
сегашно, мииало или бъдеще. Граматичната категория време озиачава
отношение между два момента: момента иа говореието и момента иа дей-
ствието или момента иа действието и момента, за който се говори. Това
отношение обикиовеио се изразява с различиите глаголии времена, по-
рядке контекстово или по друг начин:
Борбата е безжалостно жестока (Н. Вапцаров). В студеното анте-
ните звънтят (Н. Вапцаров). Есенните дъждове размекнаха коравата
земя (А. Каралийчев). . . . Надните водите ще впрегнем в бетонен ръкав
(Н. Вапцаров).
§ 38. Категорията предикативност се свързва и с категорията л и
ц е. Езикът е социално, обществено явление. Той служи като гланио
средство за общуване, за обмяна на мисли. Речта поставя говорителя в
иякакво отношение към слушателя или към друго лице, което ие е иито
говорится, нито слушател. .Това отношение се изразява чрез граматич-
ната категория лице. Тази категория е присъща иа глагол ните формн,
конто изпълняват предикативна служба, и на някои местоимения, напр.:
, так‘^9 б°Рба мечтая аз (Ив. Базов). Оевен тее.-, мам. никого
нямам/ . . . (Хр. Ботев). . . ,1Ти сиза мене любое и еяра (Хр. Ботев) Но
“ Х“Т п°кРайм™ "Р°ыъни/. . (Хр Смнрнеискн). Лх, четете
г“зоблачните °?ени к°Ртпи- 1 виа -развихрени предтечи на
Йовков) д Хр‘ СмиРнеиск")' Аз я Че я «идите и виг (Й
леноХ™ХИХеХяИПОта е потъыияла в безличнчте в неопре
При^е„о.ЛИ₽Ч„„те
ВлайговКВгв 'Мехико з'°aZ>mo Г'™’ Ля£0 и - ‘Ши (Т Г
Ж!) Заптна да " <П-
>955,‘еВ Э9Г- А Д " ° Н " ™нт.кс„с воврвм, и^„мо д
S 39. За да се отрази многообразие™ на структурио-граматичннт
форми на изречението, необходимо е да се тълкува не широко пред,'
тнвността, да ие се евързва тя изключително само с глагола в двусъстав
иото изречение, ио и с интоиацията, ентуацията диалогнчния характер
иа речта, контекста, с някои модални и ритмо-мелодични изразии сред
ства на речта. Същестеуват много безглаголни изречения, предикатив
ността в конто ие е изразена по граматичеи път тес определена гра"
матична форма, а по друг начин, или е скрита, имплицитна, иапр
Ужасно мълчание! Страшно. . . (Ив. Вазо в). Зора. Събужда се гра.
да. , Сиренен вой. / След туй покой / и пустота (Н. Вапцаров). Лош чо-
век, ей (Й. Йовков). Браво бе, момче! (Й. Йовков).
В изречеиията Тиха лятна нощ. Дъх на сено (Елии Пел ин) е песо-
чен само предметы на мисълта (тиха лятна нощ, дъх на сено), а като
негов признак се подразбира признакът битие, сыцествуване. В много
случаи безглаголните изречения са синтактично и психологически нераз-
членени, т е. в тях не може да се различават главки и второстепенни из-
речения. Но все пак в сравнение с двусъставиото изречение те са изре-
чения мисли, предикативиостта на конто е имплицитна.
§ 40. Преходиите степени между двусъставиите и едносъставннте из-
речения са разнообразии и богато июансираии в синтактично и струк-
турно отношение. Не е необходимо срещу всяко едносъставио изречение
да се поставя илн открива неговият еквивалент — двусъставно изрече-
ние, — ио е ясно, че тяхиата корелативиост е несъмнена, че повечето
едносъставнн изречения, колкого н да са граматнчно и психологически
неразчлеиеии, се оформяват като пълноцеини комуникативни единици на
фона иа двусъставиите изречения или иа контекста, ентуацията, инто-
нацията и диалога, иапр.:
— Навярно еие и мен сте забросили. Аз съм Надя.
— А, ди, да, приятно ми е (Елин Пелин).
— Как, отец Йеротей оставя отключено?
Н но моят ключ става на вратата му (Ив. Вазов).
Вчера. бях у Шумкови. те готвят годеэю.
~ Нима? (Ст. Костов).
7^° заг,до6^ да си дошъл — викаше Божан. . . Разеойяик!
лаидутин! (Елнн Пелин).
— Марш! В,н! Да дойде скоро пдържателят (Елии Пелин).
Модалност
Да л и о 1|РедИкативиост е снързана с категорията мо-
субект и обект меж от₽азява Други особеиости иа отношението меЖДУ
Модалнос™ Л °ВОреЩОТО » предмета иа мисълта, на речта.
дели и рЛгранХ пт 2 гРаматична категория трябва да се от-
взаимодействие между ^“ка™вността. макар че сыцествува връзка и
гл «геините наклонениями 7 катег°Рии Тя обикновеио се изразява
на перво място вметнатите пум₽н модални ДУМН- Към тях принадлежа
ла Има и интонаинята „,7„Д> частнците. Модален характер мож
Вся. о И речение, докол’кото в 7 словоРе«ът- Модалиостта е прнсъша в
тивно страж мне на об. „В ЯКа ИДеи от маРксическо гледище е су
Р « на обективната дайствителиост. Модалиостта снореД
U
Л- Джуревич e граматично (а също така лексико-синтактично или инто-
национно) изразеио отношение иа говорещия към реалиостга на изказ-
ваието (към неговото предикативно ядро или към иякоя иегова част).
Модалиостта иа предикативного ядро най-често се изразява чрез накло-
иението на глагола: изявителио, повелителио, условно и прензказио.
Чрез изявителното иаклонеиие се изразява едио реалио действие, чрез
повелителното и условного иаклоиение едио възможио, желаио или пред-
писано действие, чрез преизказното иаклоиение в българския език се
съобшава за едно иенаблюдаваио действие. Езиковата модалност, от една
страна, е съотносителиа в иай-общ смисъл с логическата, а, от друга
страна, тя е по-разнообразиа и в много отношения специфична, иапр.:
В коридора тихо говорят (Н. Вапцаров). Вземи ме, лодкарьо, / в
своята ладия лека! (Ел. Багряна). За него — Живота — / направил бих
всичко (Н. Вапцаров). Казал на Божура, че щял да се върне да я вземе
(Й. Йовков). Водата беше студена и имаше възкиселичък щиплив вкус.
Навярно това бе минерална вода (Елин Пелин). Никаква промяна сякаш
няма (Т. Г. Влайков). Виды се, въетание е избухнало сега на други места
(Ив. Вазов). Очевидно, това бе атаката (К. Константинов). За съжале-
ние, не нося нищо радостно (Й. Йовков). Но корабът, уви, не спира
(П. К. Яворов). Но, как да ви камса, сомите представления не ми харес-
ват (Ив. Вазов). Закани се и, какьвто е див, може да го направи, може
да ме убие (Й. Йовков). Наистина, нашите българи са твърде госто-
приемни (Ал. Константинов). Той беше заключен в себе си човек и, Стру-
ве ми се, дълбоко тъжен (К- Константинов).
§ 42. Категорията модалност е пренесеиа от логиката в синтаксиса.
В логиката на логического съждение се припневат модалиите категории
възможност, действнтелиост и необходимое т.1 *
Според логиците тези модални категории са степени иа реалност на би-
тието на отделния предмет.3
§ 43. Езиковата модалност е широко понятие, за което все още ня-
ма общоприета дефиниция. Ако се приеме, че модалиостта е структурен
признак на изречението, това озиачава, че тя е присъща иа всяко изре-
чение, че е елемеит иа мисловния процес. Няма съмнение, че модалност-
та принадлежи към основните характеристики на евързаиата реч, в
която се иапластяват във всевъзможни комбинации нитеяектуалии и емо-
ционалии, експресивии и волеизлиятелнн елементи, в която иамират
израз различии явления и страии на познавателния процес жела-
ние, м о л б а, необходимост, възможност. вероят-
достовериост, недостоверное!, утвържде-
трицаине, в ъ п р о с, отговор, действител-
7сИъ7Р^111^е7к^”7еИч°е*^,’1е^°М,7[^Л^^1^®пСт^’л”®^
Е Б. Фог а п аш!°<1|!ГК)51, Bratislava. 1956, р. 9
ЭЖ ж Л/ М Ц,,т- съч_, С. 246
• Желее. Модалиите категории С.. t979, < 96
и и е.
пор *ди
Категорията модялиост в българскня език има относително щИоп
спектър поради аиалитичния строеж иа нашия език н поради богатствотп
иа граматични средства, чрез конто се изразява оитологическата й съш-
иост н характерът иа обективиите връзки в действителиостта,
§ 44. Както предикативиостта, така и модалността са свързаии с ка-
тегорията сиитактично време, т.е. действието реално сыцествува или е
възможио в сегашио, мииало или бъдеще време:
Литературни новини няма почти. От наесен Борина и Ас. Младенов
щели да издават списание. С тия стихове на уста Димчо замина на фрон-
та (М. Григорова).
§ 45. Различават се два вида модалност: обективна и су-
бект и в и а. При обективната модалност се разкрива връзката иа сь-
държанието иа изречеиието с действителиостта. Тази връзка може да
бъде действителна или недействителна, иапр.:
Вървеше си работата хубаво. Метю си пукаше, хората си ходеха
на път. Водата си течете кротко. Гората ехтеше и растете (Н. Хайтов),
При субективната модалиост се разкрива отношеиието иа говоре-
щия към съдържаиието иа изречеиието, иапр.:
Безспорно, без да се познава нашата действителност, не може да
се пишат разкази (Кр. Григоров).
— Къде е той сега?
— Замина някъде с Костов.
— За Солун може би?
— Не, не за Солун.
— Търговска тайна може би?
— Никаква тайна (Д. Димов).
§ 46. Както се изтъкиа, модалиостта може да се изразява и чрез
иитонацията, иапр.:
1Де оставит тютюна — още днес — и никакви спиртни пития, пи-
то капчица (Г. Караславов).
Върви! Снемай чувалите, че после ще идет за колете.
— Няма да ида за колете. . . Няма да ида, не. . . (Й. Йовков).
Интонация
мошта4на^лТ^а^ИЯТа е. тРетийт главен признак на изречеиието, с не-
тактична пялпгт Се °Ф°Рмява като завършеио съобщеиие и като син-
полумзпеченскя ы говорнИй пОток- Може да се говори за нзречеиска ’
функция тя е с 7п°И/Ц11Я йзреченската интонация има съобщителв
грал^и^ната^редока^ттанос^не11 3 интонация и е налице дор» когато
Под синия ппкп,1а и®ИОст не е напълно изразеиа, иапр.: ,
Какео общо има мгжЛ^есен ** секват времена менлиеи (В. Марковск )-
Себастиан? (Д Димон? ^Шето малодушие и постъпките на РиЦ°Ри^.
гряна). Днестр^ожния път- ~ BWU> въРви! (ЕЛпов).
§48. Под интонячио” °* дебне в малка™а ни къща (Н. Вапиар
иа гласа го височина снл^те^ движе«исто иа тоиовете, проме
речта, логическою И тембъР» «ел од и я та, темного и паУ3,,т„„та
ическото, емфатическото и фразовото ударение. Интоная»’Ята
В а киев. Бъдгарско стихо,иание. С., I960, с. 50.
24
эависи от съдържаиието иа изречеиието и от целта иа изказваието. Чрез
нея говорещото лице може да времени смисловото съдържаиие иа едно и
също изречение и во този начни да образува различии типове изрече-
ния, иапр.:
След сигнала той политна пръв.
След сигнала той политна пръв?
След сигнала той политна пръв/
Тук говорещото лице според иякои езиковеди меии само своею от-
ношение към смисловото съдържаиие иа изречеиието чрез иитоиацията.
Да се отдели логическою съдържаиие на изречеиието от отношеиието
иа говорещото лице към него, не е правилио. Мисълта е монолитна, а не
двусъставна: мисъл и отношение иа говорещото лице към иея. Иитоиа-
цията ие е само външеи фактор, форма- иа изказваие, която се иамира в
симбиоза със съдържаиието иа изказваието. Те е условие, чрез което се
осъществява изказваието и чрез което проявява битието и фуикциите
си звуковият език.
§ 49. Граматичиите функции иа иитоиацията се свеждат до следиото:
1. Чрез иитоиацията изречеиието се оформява като завършеиа син-
тактичиа единица.
2. С помощта иа иитоиацията се изразява волево-емоционалиата
страна иа речта и изречеиията премииават от един вид в друг.
3. С помощта на иитоиацията се изразява оценъчио или модалио
отношеиие към действителиостта.
4. Чрез иитоиацията се изразява логическою ударение и комуиика-
тивиата натовареност на думите в изречеиието.
§ 50. Иитоиацията е важно средство за сиитактичио оформяваие иа
изречеиието, но все пак тя заема по-особеио място спрямо другите струк-
турии призиаци на изречеиието — предикативиостта и граматичиото
оформяваие, — конто по друг начни са свързаии със смисловото съдър-
жание и граматичиата природа иа изречеиието. Иитоиацията е лишена
от предметно-смислово съдържаиие и сама, независимо от словесного съ-
държание ие може да образува или да изрази мисъл. Тя с нзразителна,
ио ие и съдържателна по думите на В. В. Виноградов1. Често пъти има
доста субективеи характер. В писмеиата реч тя остава на задеи план
макар че и там потенциалио сыцествува и се обуславя от иитоиацията
на живата реч. Все пак трябва да се отбележи, че иитоиацията играе осо-
оена роля, когато формалио-граматичиите средства на изоечението са
иедостатъчин. Тога,,а тя добнва структурно значение- чрезне». едно с?
бега -
в. Виноградов.
Основные вопросы еннтвкснсж пр€лл< .ення> с 402.
25
Граматична оформеност
§ 51. Четвъртият основеи структурен признак на изречеиието е не-
говата граматична оформеност. Всяко изречение има свои граматична
структура, своя граматична организация, чрез която то принадлежи към
определен синтактичеи тип. Синтактичиата структура на изречеиията се
обуславя от вътрешиите закоин на дадеи език, от системата му. ДуМИТе
в изречеиието се намярат в различии сиитактични отношения, в различ-
ии сиитактичии позиции, те се подчиняват на принципа на съчннението
или иа принципа иа подчинение™. Съчинителиото отношение в българ-
ския език се изразява с помощта иа словореда, безсъюзио или чрез съ-
чинителии съюзи. Подчиннтелното отношение се изразява чрез снитак-
тично съгласуване, управление, прилагаие или предложио свързване.
Ако разгледаме изречението Една лека и чудна детска усмивка бе за-
мръзнала на устните му (Елин Пелин), ще видим, че думите една лека
и чудна детска са определения на подлога усмивка и се съгласуват с него
по род и число. Сказуемого бе замръзнала сыцо така се съгласува по
род и число с подлога усмивка, обстоителствеиото пояснение на устните
е предложно свързано със сказуемого, а несъгласуваното определение
му е приложено към обстоятелството на устните. Това са признаци,
конто характеризират синтактичиата организация на това изречение, те
са формалин признаци.
§52. Словоредът сыцо така принадлежи към формалннте при-
знаци на изречението, конто спомагат за иеговото граматично оформява-
не. Всеки език нма устаиовеи ред, по който думнте се евързват и иареж-
дат, за да образуват изречение. Словоредът в българския език е сравни-
телно по-свободен и затова има многобройии вариации. Въпреки това
той е подчинен иа определени закономерности, от който зависи правил-
ното и точно изразяване на мисълта. И тук свободата се свързва с иеоб-
ходимсстта по един и сыц иачин Да се нареждат думите в изречението,
защото езнкът е обществено обусловеи н за целите на общуваието са не-
о ходими еднакви форми на словореда.1 Например изречеиието Тежък
па°на огп сърцето на Еньо (Елин Пелин) може да има н други сло-
л^ДНИ ваРиаци2*- к310 От сърцето на Еньо падна тежък камък, Падна
™ * тежък камък н ДР- Не е възможен обаче следннят
я»лил₽Д W’° от съРЦето тежък камък на. Словоредът следова-
с eq ®ажио значение за синтактичиото оформяване на изречението.
рант игл «С»Н2«КТИЧН0Г() °Ф°Рмяване иа изречението важна роля иг-
« оазкпи п * " " т е д у м и- ка’° и предлози, чрез конто
Съчивителнитр ™41”1 взаимоотношения между частите иа изречение’0-
о “а"ри“₽ “ьрзва* едиороднн части, конто се на-
чнннтелио Отно.„ви„ЛН0Шение а п°Дчннителните съюзи разкриват под
в простого изречение се “0ЖНОТО взречеине. Подчииителното отношен*10
никои частнци пък се обрмтеи8^’"0 ЧрЕЗ пРедл03нте- С поиощта
разуват въпросителните изречения.
ските еэици. С., 1958,^%”°^ ** многообРаэне и граматнческия строй на славян
СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ
СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 54. Предмет на синтаксиса са ие само изречеиията като сиитак-
тични едиимци иа речта и отделимте думи като техии части, ио и слово-
сьчетаиията, конто служат като строителен материал иа изречеиията.
Частите на изречеиието обикновеио влизат в неговия състав и в неговата
синтактичиа система чрез слоаосъчетанията, конто образуват осиовинте
звеиа или сиитактичннте групп в изречеиието.
Словосъчетаииетое съедииеиие най-малко иа
две самостойни, пълиозиачии думи, конто обра-
зуват см и слово и граматичио единство.
Например изречението Вятърът волен далеко понесъл е нашите пес-
ни и смях (Ел. Багряна) може да се разчлеии на следиите словосъчета-
ния: вятърът е понесъл, вятърът волен, далеко е понесъл, понесъл е
нашите песни и смях. Словосъчетанието изразява понятие или отноше-
ние между понятии, служи като средство за иазоваваие иа явления от
действителиостта, иапр.: вятърът е понесъл — предикативно (сказуем-
но) отношение, вятърът волен — атрибутивно (определители©) отноше-
ние, далеко понесъл е — адвербиал но (обстоятелствено) отношение. Пред-
лог и съществителио име ие могат да образуват сами словосъчетаиие,
защото предлогът не е пълнозиачиа дума и свързаи със сыцествнтелното,
не изразява отношение между две понятия, иапр.: завод за, учител по.
§ 55. Разлнката между изречение и словосъчетаиие се състои в това,
че изречеиието е основиа, граматичио и интонационно завършеиа еди-
ница на речта, а словосъчетанието е част от изречеиието, иегов строителен
материал. Отношението между изречение и словосъчетаиие е отношение
между цялото и неговата част. Изречеиието съответствува иа една за-
вършена единица иа мисленето, на завършеио съобщеиие и поради това
се отличава със завършсиост иа интоиацията за съобщеиие. Словосъче-
изразвва завършеиа мисъл и поради това се отличава с иеза-
поынашХХ ™™нацията Колкого и да са различии по същество и
Soto се иакшп", комУиива™в™ Функция, изречеиието н словосъче-
™вввт0 се иамират във взаимодействие. В известии случаи пои оппе-
S’
~т. иапр.: -тосеу».
27
пълнение. Наред с тях обаче има и други конто при известии услов
стават изречения, иапр.: боря се за свобода, говоря высоко, чета р™
Боря се за свобода. Говоря высоко. Чета роман.
и
ВИДОВЕ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
§ 56. Словосъчетанията по начало се делят на свободни и у с.
тойчиви (фразеологически). Свободннте слово-
съчетаиия са предмет иа синтаксиса, защото думите в тих са в
определено синтактачно отношение и са самостоятелни и лексически, и
семантически пълиозиачии едииицн, иапр.:
Разносят се облаца черня,
топи се последними лед, —
и светлота пролапна радост
прониква, пробужда навред.
(Д. Дебелянов)
Свободннте словосъчетания се образуват свободно в потока на речта
на мисълта от пълнозначни думи, затова имат много варианта.
Устой чивите (фразеологически) словосъче-
т а и и я са предмет на лексикологията, а не на синтаксиса, защото те се
използуват в нзреченнето като готов материал, като завършена и устой-
чива фразеологическа единица, равнозначна иа една дума и иай-често с
преносно значение. В устойчивите словосъчетаиня думите изгубват или
заыъгляват ие само конкретиите си лексикални значения, ио и синтак-
тичвите си отношения, затова на тезн словосъчетания трябва да се гледа
като иа иеразчлеиени фразеологически или синтактичии цялости, иапр.:
бие на очи, права впечатление, от кол и въже (=отвсякъде), от игла до
конец, от край до край, от дъжд на вятър, от време на време (—рядко),
през куп за грош (=небрежно).
Посоченнте примерн са и д и о м и, т. е. фразеологически единици
със специфични особеиости и с експресивни функции.
Идиоматическите словосъчетания не подлежат на синтактичеи ана-
лиз. В никои устойчиви словосъчетания с преносно значение, равиознач-
ив по смисъл иа одна дума, сиитактичиите отношения между частите
им са твърде ясно изразени, иапр.: вдигам шум (=шумя), вдигам въста-
ние (==въставам), излезе ми от ума (—забравих), играе на въже (=х^~
трува), не му влиза в главата (—не възприема), давам обещание (=0№
щавам), правя наблюдения (—наблюдавам). Тези отношения имат твър
де формален и отвлечен характер, поради което фразеологическите ело
восъчетаиия обикиовено се разглеждат като сиитактични цялости. Ако
граиицата между коикретното и преиосиото значение ие е много ясна,
^апологического словосъчетание подлежи на синтактичеи анализ, иапр--
м*™ (^У^ших се), да ти видя гърба (=излизаи)_
иа °ЛОгиЧеските словосъчетания се отиасят към определени ча
Ля „ ”а И3₽ечен"«<’- Затова те ногат да фуикционират ка™
глаголни, имении, наречии и пр , напо • виоя нос бера душа, игра» с
^4u“!XeS“ тУк е еърбс^а сянка. хрдиев ««м, aJ
^(наречия).' “ ттЪр- никна,п кат0 гъби- катв грЪМ
га
фразеологическите словосъчетания могат да изпълияват сиитактич-
иа служба и в изречеискня анализ се разглеждат като цялости, иапр •
Държаха се нависоко (=гордееха се, големееха се, надуваха се), прие-
маха важна гости (Г. Райчев). Защото не ти върви по водата (П. Ю.
Тодоров).
Сиитактичните цялости тук държаха се нависоко и върви по водата
са сказуеми.
Фразеологическите словосъчетания по начало са предмет на лекси-
кологията, а ие на синтаксиса. Главиите им признаки са следиите: устой-
чивост и традиционна повторяемост в речта, самостоятелиа фразеологи-
ческа единица, сложна разделно оформена структура, лексикалиа неде-
лимост, синтактичиа и семантическа цялостиост. метафор ичиост, експре-
сивни функции, значение, което ие се извежда от зиачеиието иа отдел-
иите думи във фразеологизма. По разделно оформената си структура се
различават от отделиата дума, ио по значение може дв се покриват с
отдел ната дума като лексикалиа единица или като част иа изречеиието.
§ 57. Свободиите еловосъчетаиия на свой ред биват с ъ ч и н и •
телии и подчинители и, т. е. могат да се изразяват съчини-
телии или подчииителни отношения.
§58 . Съчииителии са ония словосъчетаиия, конто са обра-
зувани от еднородни или равноправии части, т.е. думите в тях са неза-
висимы помежду си и имат еднаква синтактичиа служба в изречеиието.
Съчиинтелната им връзка се изразява чрез съчннителии съюзи (и, или
и др.) или с помощта иа изброителната интонация, иапр.:
Жените и децата нададоха сърцераздирателен писък (Ал. Констан-
тинов). ... I И зад нас / остана надалече / и Пирин, / и звездпдта му ве-
чер (Н. Вапцаров). Върховете, д олове те, равнината побелели от сняг
(Ив. Вазов). Историята, мракът, времето. редът / не значеха много в
големий ти път (Ив. Вазов).
Частите на съчииителиото словосъчетание образуват групата на под-
лога и са иезависими помежду си в ситактичио отношение. Например в
изречеиието Жените и децата нададоха сърцераздирателен писък (Ал.
Константинов) словосъчетанието жените и децата влизЯ в групата на
подлога и следователио изпълиява служба иа главна, независима част в
нзречението. Поради това и иеговнте съставки се иамират в независимо
положение помежду си и спрямо другите думи в изречеиието.
§ 59. Съчниителиите словосъчетания могат да се образуват от две
или повече пълиозиачни думи, т. е. могат свободно да се разширяват.
uaJ°Ba тенеса затворен и, а отвореии словосъчетания, към
5™те На които могат Да се прибавят еще едиородии в сиитактично от-
цршппХ 4aCTli’ Hari₽': Стои^‘ Никола и Димитър са възрастни, почти
•кпиредеаткдишни мъже (И. Йовков) - Стоил. Никола, Димитър. Ва-
1етър са възрастни, почти четиредесетгодишни мъже.
нива (Елин Пе^Т’ “ 7^ “ “ МайКи се СтеКОха на Пенкината
от Дво2~р^„ГвЭаИПрПГ03ИТе М0ГЭТ W 0СР‘,3уВаТ НЯКОЛИО П»™
Странджа и Пирин / ще греят нам — до гроб зарица / сред споменът
един (П. К. Яворов).
Осиовните съставкн на съчинителните словосъчетаиия могат да прие.
мат свои пояснения, конто могат да се намират в подчниително отноше-
ние спрямо тях. По този начин те разширяват своя състав или добиват
вид иа отделим словосъчетаиия, напр :
Вече преминаха тежки иесгоди, / кръвни побоища, върли воини (П. Г1
Славейков). Тыя зъбчати зидове, тия бойиици в тях, тия кули, /пия
бастиона господствуваха над столицата (Ив. Вазов). Дребни слабости
на творчеството му, граяавини на езика му, особсности на стила му се
подчертават така, че да се намоли значението на писателя (Отеч. фронт).
Според иякои езиковеди съчинителните словосъчетаиия трябвало да
се нзключат от класификацията иа словосъчетанията и да се разглеждат
само като едиородии части на изречението. Сыцински словосъчетаиия
били само подчин и тел и и те. По този иачии обаче се иедооцеияват дихото-
мията в езиковата система и един реален факт, който характеризмра
важни страии от сиитактнчната природа на нзречеиието. Различимте ви-
дове словосъчетаиия проиизват цялата система на изречението като син-
тактичиа цялост, като се подчиияват на прииципите на паратаксиса и
хипотаяснса. Съчинителните и подчииителните словосъчетаиия се нами-
рат в постоянна и естествеиа корелация и опозицня. Съчинителиата връз-
ка се среща дори в иай-обикновени подчинителии словосъчетаиия, като
висок и строен бор, широки и хлебородна равнина.
§60 . Подчинителии са оиия словосъчетаиия. една от съ-
ставките на конто е главна, осиовиа, спорна, а другата
подчинена, т.е. нейио определение, допълиеиие или някакъв вид
пояснение, иапр.: благородно сьревнование, физкултурно движение г съд-
боносни ранения, липов чай, чай от липа, плат от дървесина, букет от
карамфили, поле за дейност, вьрбите покрой брега и др. В словосъчета-
иието благородно сьревнование осиовна, главна съставка е сыцествител-
иото сьревнование, а подчинена е определеиието благородно. В словосъче-
таиието поле за дейност главна съставка е поле. Подчниеиата съставка
уточнява, пояснява или коикретизира главиата, опориата съставка. Тя
отговаря иа определен логически въпрос, поставеи пред главната съ-
ставка, напр.; н н
в°ди на П°Р°йНица забучаха след полунищ (А. Каралии
вопи как?и. води забучаха? — Мътните води забучаха. Чип
Забучаха^след полуно^™ Поройни^а забучаха. Кога забучаха?
ческ^възел^я НОТ° 0тн0шение ТУК служи като сиитактичен и семанти-
води водите на ^ово?ъчетаиието- Посочеиите словосъчетаиия мътниа
реи и си7таЛичТ“гН“ЧС’ ^учаха след полУ^ образуват э а т в
и изпълняват иистп РУПИ’ Един от тях означават разчлеиено пеня
водите на ПоройнишГ'”^^ФУнк™" (мътните в ой
друга лояснителна функция*™ <-забучаха след полунощ) могат да
словосъчетания'б^ва^^п “акта съ™нителннте, така и подчинителии]*
ния сг ъгтоят от лар Р°сти и сложим. Простите с л овосъче
ттоят от две съставкн, а сложимте от три или повече съставкч.
30
Прости словосъчетаиия
Съчинителии: Пеят планини и равнини (В. Марковски). Мир
и ведрина повя от дълбокото звездно небе (Елин Пелии). Страшна думи
„ урт чиха (В. Марковски). В бабреяните снежна полета по-
т-ыат шеи и села (Б. Овесянин). ГроНища и пепелища остаеяха слео
апъпките на коня му. . (Й. Йовков).
Подчинителии: Без шум се ражЛат умните Пела (В мар-
ковски). Моят час тоеава не ночука . . (Ел. Багряна) Вятър мята
листа иожълтели. . . (Н. Вапцаров). Детеките Пии отлетяха (П. Пе-
нев). Изпитеаше ни по пеперуПите (Ив. Вазов).
Сложно словосъчетаиия
Съчинителии: .. IИ зад нас ! остана надалече / и Пирин,J и
звездната му вечер (Н. Вапцаров). Студ, и мраз, и нлач без надежда /
навяват на теб скръб на сърцето (Xр. Ботев). Дребни слабости на твор-
чеството му, гралавиии на езика му, особености на стила му се подчер-
тават така, че да се намали значението на писателя (в. Отеч. фронт).
Тия зъбчати зидове, тия бойници в тях, тия кули, тия б ас тио ми
господствуваха над столицата (Ив. Вазов).
Подчинителии: Лете Стефан пладнуваше под дебелите яво-
рови сенки (Й. йовков). Зимно утро раздира студените мъгяиви покрова
па нощта (Елин Пелин). Имаше широки поприща за славен труд (Ив. Ва-
зов). Лицето му изразява силио вълнение (Ив. Вазов). За старий свят
настават сетни дни (Д. Дебелянов). Аз помия очите! на този огняр
(Н. Вапцаров). Орли над бедни села / размахват крала (Н- Вапцаров).
Сложните словосъчетаиия се образуват обикновеио, като към про-
стого словосъчетание се прибави едно определение или пояснение, напр.:
липов чай — горещ липов чай, мъжка песен — тиха мъжка песен, злач-
на широта — довчера злачна широти, гигантски стена отдясно, ужасно
вратоломен път, широко поле за дейност, букет от червени карамфили.
соображения от икономически характер.
В системата на изречението словосъчетанията не всякога са отделе-
на едно от друго. Напротив, най-често те се кръстосват и пресичат, имат
общи главки части, напр.: Мътните води на Поройница забучаха след
полунощ — мътните води, води на Поройница, води забучаха, забучаха
след полунощ. Освен това никои от съставките на сложного съчиннтелно
словосъчетаиие може да се намират в подчинително отношение към опор
И обРатно — някои 07 съставките иа сложного подчинително
словосъчетание може се намират в съчиннтелно отношение помежд си
танието В й° °ПО₽яата дума'от с спрямо тлавната част иа счовосъче-
(II К. Яворов)” о^ъч«™
делешГег?X еТнодчиХлно Гт а °п₽'
г---шум.
в следните изреч«
еэера
леленпртп «р-ол „ „ и в ‘-вчмнмкглиоотиошение, а
Това се отТ, подчинително отношение спрямо опорната дема
нн° LZu " Д° ™‘,","телн1,те словосъчетавня в
(А Каралнйчев)П'а;?’паВИи “ л03,""“ пРи,,ичат на маяки сини
Славейков). в изречението Мъгяша и тъмна нущ
II
над грешната эемя (Елин Пелин) словосъчетанието мъглива и тъмна
нош е сложно подчинително. Второстеиеините съставки или опредйе-
нията мъглша и тъмна се иамират в съчииителио отношение помежде
си н в подчинително спрямо основната, опориата съставка нощ. уе са
следователи© в двойне сиитактично отношение. Това се отнася н до лод-
чииителиите словосъчетания в следните изречения. Левеки имаше ръет
сведен, тъяък и строек (Ив. Вазов); На края дойде дълга, скучна, бурна
зима (Елин Пелии). Второстепеииите съставки иа словосъчетанието дъл-
га, скучна, бурна зима имат изброителиа интонация и придават иа сло-
восъчетаиието вид на иезатвореиа верига. От приведените примери се
вижда, че един от сьставките иа сложиите словосъчетания се иамнрат в
съчинителна връзка, а други в подчинителна. В това отношение прили-
чат иа сложимте смесени изречения, при конто един от преди катнвните
единици се намират в съчииително, а други в подчинително отношение.
Видове подчинителни словосъчетания
§ 62. От структурно-граматично гледище подчинителиите словосъче-
тания биват два вида: предикативни и непредикативни.
Изречеиието В тишината внезапно екна тиха мъэкка песен (Елин
Пелин) съдържа следните словосъчетания: екна песен, тиха мъжка пе-
сен, внезапно екна, в тишината екна. От тях само словосъчетанието екна
песен е предикативно, останалите словосъчетания са непредикативни.
Предикативного словосъчетаиие изразява предикативно отношение или
предикацията иа мисълта, евързаиа с категориите предикативиост, мо-
далност, време и лице. То се образува от синтактичиото и смисловото
евързваие иа сказуемого с подлога и служи за сиитактичен и структурен
център на изречението. Неговнте съставки са главки части иа изрече-
иието и с помощта иа съответна интонация при дадени условия сами
могат да образуват изречение, напр.: Пролетта дойде. Небето блести.
Юзи преход е естествен и показва дналектическата природа иа слово-
съчетанието и иа изречението.
Предикативною словосъчетаиие е изградеио върху подчинително от-
ношение, при което подлогът е главка и независима част, а сказуемого
чавя^ппеии е ^.3аВНСИМ° положение- Все пак това отношение се разли-
То се всички дРУги синтактичин отношения в изречеиието.1
притегателиост: подлогът притегля
поддогаК нГпп7п° И Г0 ПОдчииява И сказуемого от своя страна при-
е цел на изказканртп^?^ ак™вио се приписка един признак. Този акт
Разбира се че папя пр п\СЪ°бщението’ эаРади него се строи изречеиието.
шения^ и други мотч™ “ развиват и ДРУГИ синтактични отио-
остава структурен, оргаииХиен'^ш ““ изречениет°- "° Т°Й
на изречението4 7*0 теИосъ1пр^вРеДИ,<аТИв,ЮТ0 0Т|Юшеиие е типичен белег
имодействието и взаимпг!5^ВЯВа само 8 състаВа на изречеиието, във вза
телно то е предмет яа ™ошеииСто между иеговите членове, следова^
и дмет яа теорията за изречението, а ие иа теорията за
‘в- Г. А л „О в я. ц„. см> с и
32
словосъчетанието. Според нас отделяието иа предикативного словосъчета-
ние по този иачии от остаиалите подчинителии словосъчетания н проти-
вопоставяието му иа тях е лишено от достатъчио основание.
ЗИДОВЕ НЕПРЕДИКАТИВНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
§63 . Непредикативиите словосъчетания изра-
зяват други сиитактичии отношения в изречението: атрибутивии (опреде-
лителии), обектни, обстоятелствеии и др. Класификацията им обаче се
осиовава върху характера иа главиата им част, затова те биват гла-
голии, имении и наречии.
Глаголии словосъчетания
§64 . Глаголиите словосъчетания са един от вай-
раэпростраиеиите в езиковата практика. Те се образуват най-често от
съчетанието иа глаголи със сыцествителии имена, по-рядко от съчета-
иието на глаголи с глаголи и изразяват главно обектии и обстоятелствеии
отношения. Тези словосъчетания биват предложив и б е з пред-
ложив.
§ 65. Безпредложни глаголии словосъчетания. Безпредложните глагол-
ии словосъчетаиии по сиитактичиа функция биват обектнн в обстоя-
телствеии.
1. Обектни са оиия словосъчетаиии, една от съставкнте на кон-
то служи като обект (допълнеиие) иа главиата част. Те изразяват обект-
ни отношения, иапр.; гонят нонете, сринаха синорите, изравниха земята,
наточи секирата, показа цигулката, пострсиха завод, показаха му го,
извикаха я.
2. Обстоятелствеиите словосъчетания изразяват обстоя-
телствеии отношения, иапр.: нощес пристигнаха, скоро светла, излеэе
спокойно, падна ниско, дълго се вэираха, крачеха бавно, изляэоха напред.
Обектиите словосъчетаиия се образуват с помощта иа сыцествител-
ии имена и местоимения. Те съдържат пряко допълнеиие.
Безпредложни глаголни словосъчетания със съществнтел-
ии имена: Поз/>ра,их прохетта, поздрааих ммЛостта / и възторжен
' (ХР’ Сми₽"™с“и>- Пороищата с* кротх. стрема
Безпредложни глаголии словосъчетания „
га вест те тебе чана (Хо БотрМ Tn J! “«стоим ен н я. Дру-
Даскалов). Иначе нека той Ну^ &а и&ем и (Ст. Ц
моле, шкого нхмам (Хо бХ'Г’л л (Ст’ 3агоРЧ™ов). Осм н теб,
(П. П. СлавейкоТо^и i
Никои безпредложни глаго™6 да сл->ш*м (Поел ).
Дателеи падеж, изразеи със същ’естви™в°сь,етакия съдържат обвит •
форма иа такива съществителн^е
агм"’..
33
.../ Старци се молят богу горещо. . (X р. Ботев). РуСКця
боал той сам, а избора на българския предоставя Шишманову «у 4 й*
гиоов) Тя все трябва ди номера Колчу мома (Т. Г. Бланков). Пролетт*
н^тъпваше буйна и весела, драго беше човеку да живее (Д. Талев).
може би искате истины, коыто поносят томува или ономува - това е
е моя работа (П. П. Славейков). Вдъхни всекнму, о, боже, любое жива!
свобода. . (Хр. Ботев). Предстоеше му борба упорита (Ив. Вазов). це
му му дай богатство (Елин Пелми).
Освеи обектни безпредложннте глаголим словосъчетания могат да
разкриват и обстоятелствени отношения, иапр.:
Година се борах. трудих се и живях под угрозата на смъртния утр(..
шен ден (Хр. Смириенски). Пролет заодно ходеха на коприва (Т. Г. Влай
ков). Москва! Москва! i От своите площади диес мълвиш / прысъда на
вековен гнет (Хр. Смирненски). От най-горното стъпало той се извърна
и вогледна долу (Ив. Вазов). Врабци долетяха отиякъде и кацнаха на
раменете му (Елин Пелин).
§66. Предложим глаголни словосъчетания. Много глаголнп слово-
съчетания съдържат глагол, предлог и съществително име и изразяват
обектни или обстоятелствени отношения.
Предложимте глаголии словосъчетания, които разкриват обектно от-
ношение, са многобройии. Те съдържат разнообразии отсеики и семан-
тичии особености в зависимост от характера на глагола и от семаитиката
и функнията на предлога, напр.:
Той се покори на сьдбата с примирението на мъдрец (Елин Пелин).
Той си сломки за висмото, което преди два месеца беше писал на Райна
(И. Йовков). Аз гледам иа богатството почти с презрение (Ал. Констан-
тинов). Л аят се последва тозчас от човешки глас (Ив. Вазов). Той се вьз-
хищаваше от хубостите на Българня (Ив. Вазов). Дефи лето се тресе
денонощно от страшните детонации (Г. Караславов). На изток небето
се залиеаше от червенината на зората (Й. Йовков). Дончо бе дьлбоко
•дадеи • работата си (Ив Вазов). Вол се връзва за рогата, а чоеек за езика
(11осл.). Най-учтиво благодаря за приятелските благовожелання (Ал. Кон-
стантинов). Лланината се пълнеше с благоухание от цвета на липите
^лии Пелии). Мнозина се занимаваха с лов, правеха капани и ловяха
яре ици (Елин Пелин). Ден и нощ бръшлян посяга към тополина снага, I
веаки гъвкави протяга с умолителна тъга (П. К- Яворов). Той се обьрна
Щ* Димов)'’ K0Um° лежеше Зад него’ изнемощял от кръвоизлива си
«»Д^ЖИИ глагмии “оеосъчетания с местоимения &
мгм (Ив BaTOef’nr0™ Р’ Славейк°в). Четири пъти бахожде
Но пак на теб)я^СеКи Ред буди в меи не^°знати мечти (Д Де6елЯЯ°Л
(Ем Попдиммтппв1 Се ла^яват' от тебе черпят, за да те забра
Лз“w, ) « •« и >< себе систрам (Н Вапцар® '
(Ал Ко"™™™»» к^ст° с“ приказсаме за Българ^
*ег<П (Хр. Ботев) "" ЗНа“ Ча‘^аР еайеода? / Кой не е слуша
иапр.: Не ® иаР5,Д|,ия език, допълиенпето се
МУ хрумяа една тия х0Ра (й Йовков). На Сееа*
(И. &ов) O.J “X,1 М' МаНСВ) И У «рЯ е1,т " е, НУ
онты Оа студува (Ем "танев) Нетърптие О'1"- Вааоа)-
34

Предложимте глаголии словосъчетания, които разкриват обстоя -
тел ст вено отношение, имат миого разновидности в зависи-
мое? от характера на обстоятелствеиото поясиеиие, иапр. .
Вятърът вее студено из планипата (Ив. Вазов). На хорошо дойде
един от първите (Т. Г. Влайков). Минах ме покрой три трапа, прилич-
ии на капани (Ив. Вазов). Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали
около огъня (Елин Пелии). Ще си дойда по Гергъовдеи, хубавице бяла!
(Ив. Вазов). От зараи да вечер той стоеше па сколота (Ив. Вазов). За-
кизват се колота на дълга обозна колона (Й. Йовков). Бае Стоян отиде
при колорите на разговор (Елии Пелин). Войниците вървяха в строй
(И. Йовков). Умореното животно яде с благодарност (Елии Пелии).
Съставиото сказуемо, глаголио или именно,
образува глаголно словосъчетание. Такова словосъчетаиие образува и
сказуемиото определение като самостоятелиа част на изречеиието.
Съставио глаголио сказуемо: Запачкали до се из-
плъзват нивите една след друга от ръцете му (А. Каралийчев). Дрям-
ката хвана ди надвива на очите (Т. Г. Влайков). Hue не трябва да убв-
ваме (Елнн Пелин). Благотворителността не може да изкорени злото
(Хр. Ботев). В понеделник трябеа ди се коси (Й Йовков). Но на Божура
не момсеше да се заповядва (И. Йовков).
Съставио именно сказуемо: Нашата победа ще бъде
мирна (Елин Пелин). Той беше строг блюстител на закона (Ив. Вазов).
Той беше възристен чоеек, бавен, спокоен (Й. ЙОВКОВ). Б яла черква оста-
ваше мирна, а гибелта на Клисура беше неминуема (Ив. Вазов). Нане
Стоичко се направо на глух (Елии Пелин). Помина се жена му, децата
му ызлязоха неблагодарны (Елии Пелнн). Гороломов остана заковии от
смайване (Ив. Вазов).
Сказуемно определение; Те от два часа насам зяняала
го слушала (Ив. Вазов). Аз прегрьщам ги засмян, » и сълзи в очите ми
трепеат (П. П. Славейков). М ладите учители и учителки седят раз-
прьснати из стаята. осеки зает с нещо (Елии Пел ив). Рада се отяусва
безеилна на миндера (Ив. Вазов). Тя застана смаяна на Прага (Елин
Пелин). Пристигнахме сломени, вир вода на Костенецката баня
(Ив. Вазов).
Имении словосъчетания
§ 67. И м е и н и т е словосъчетания се образуват от гра
исто мвТг°т™Ър™аИе иа см«ЕСТ»»телното като главна част с првлагатет-
отвърна Бойко на майчыны си dvMn in п с- л •>
планински ручей клокочете монотонно IXг/ г Славейков). Ма*&ят
ШЛЯ промин някъде в Балкана № кГРиг0Р°в> есенлш а
• дрехит бунт,,™ Шж, (Ив. Вазов).
35
изток се пръскаха Силы слънчеви зари (Елин Пелин). Откак съм тук
хайдутин, сега е седма година, червем знаме розе ивам и водя върла дру-
жина (Ив. Вазов).
б) Словосъчетаиия от сыцест в и те л и о и ме-
стоимение: Ваша Цвета стонала мома (Елин Пелии). Вашият жи-
вот и вашите кыци са нищо пред освобождението на България (Ив. Ва-
зов). Но пашите хора не забележиха нишр (Ив. Вазов). Ето дойде и не-
говея час (Д. Талев). Тая иегова постъпка огорчи баща му и озлоби братя-
та му (Елии Пелин).
в) Словосъчетаиия от с ъ щ е с т в и т е л и о и при-
частие. Причастието в служба на определение при сыцествителното
образува заедно с него имеиио словосъчетание: растяща мощ, планиращи
органа, съществуващите форма, загоряло лице, влюбен момък.
В настышлата тишина изхлопа някакъв капак (Ем. Коралов). Ма-
рия сръчно заоправя обърканнте кишки (К. Петкаиов). Настръхнали
ясета по двора баучат и грозно, и диво (П. П. Славейков). Друг ред от
таяууваи1ите двойки се завъртяваше по гладкая лъскав паркет (Ив. Ва-
зов). А тихият вечерник развява изскочияите изнод калпака му буйни
кедра (Т. Г. Влайков).
^Словосъчетаиия от сыцестви те л ио и чис-
лите л ио име:
Първото действие става пред Плевенската гара (Ив. Вазов). Беше
ясна нощ — едяа от първите есенни пощи (А. Страшимиров). Той не
дойде и на четпртия, и на петая дек (Елни Пелин). Те походиха петде-
сетина крачки, без да говорят (Ст. Загорчинов). Две дини под една маш-
ница не се носят (Поел.). Двамина от ергените останаха да стоят при
ератата (Т. Г. Влайков).
д)Имеиии словосъчетаиия с неизменяема
част на речта. Някои определителни словосъчетания съдържат
в съетава см неизменяема част иа речта, обикиовеио наречие, иапр.:
пощта беше ми се видяла безкоиечпо дълга (К. Величков). Калитко
имашенрекалепо чувствителна душа и беше безкрайно честолюбив човек
п МУ 6яха ысъразмерпо дълги като на май-
очи и закп-кр п^евОпАаГПг> изгл^ж^аше твърде мила със сеоите весели
и зеленчаии пп Ив' Вазов)‘ Отсам имаше градина с разни билки
врап^ложн^ Правилпо ^ехи (Ив. Вазов). През ужасно
^б^ден nnn^Ue Се Спуснах*е в ^ла "° Луковица (Ив. Вазов). Бъдни
Швейков) Р И™ Г!’еЩат ‘ ™ •«‘мини (П. П.
Яворов) ' °“™ П03лат‘ ' шпрота (П. К.
съе^ с ъ cVa's” о Лии₽«ЪЧ?таИ1,й с опРслелеиие или
като сказуемно определение илм°п сказУем0 Някои прилагателни
образуват словосъчетание напп ₽едика™в изискват пояснение, с което
на вкус, справедлив кем други™ " 3“ Заато’ дс6ъР т пРЧе’ кисел
HW торговец жаден / н^поп^с г^ен: гРа5и подъл чорбаджия, / за зла
красен. но7™™„ПО" литУРЫ« (Хр. Ботев). Честен до
етеото, той и не беше ми' пгчгло, ^пособеи за нодмилкване пред иачал-
пкемпегодеиза кажа^идаЛн 6л^мол^ието <Ив' Ваз0в) Той беше
какеато и да бола работа (Ели,: Пелчч). Нашият морил
36
е несовместим с лиуемерието. със страха пред истината (из печати).
Малката му хубава аристократически глава бе несъизмерима с иеличн-
иата на снагата му (Ив. Вазов). Негоеото поведение било сгщо така до-
стойно за уважение (Л. Каравелов).
ж) Имении словосъчетаиия с обособено опре-
деление. Някои обособени определения разширяват своя състав и
образуват словосъчетание, иапр.:
Есенните цветя, осланени от нървите сланы, болно бяха навели из-
вехнали главички (Ем. Станев). С та я та се осветляваше само от една свещ,
поставена на писалшцето (К. Величков). А над юнаците се дипли кадифян
червен бай рак, обшит с ресни от желто злато (П. П. Славейков). Той в
същност е един некадърник, способен на обирничество ы далавери (Г. Ка-
раславов).
з) Имении словосъчетаиия със с т е п е и у в а и и
прилагателии. Степенуваиите прилагателии образуват със свей-
те пояснения в изречението словосъчетаиия, иапр.:
Животът ще дойде по-хубав от песеи, / по-хубав от пролстен дея
(Н. Вапцаров). Работната сноха е no-драга от своя мома (Поел.).
и) Имении словосъчетаиия със съществител-
н и. Словосъчетаиията от сыцествителни имена се отличават със струк-
турно и семаитическо разнообразие. Те по начало са определителни, ио
същевременно могат да изразяват най-различии отношения — определи-
телии, целеви, пространствеии, временни, количествеии и др. От струк-
турно гледище те биват предложни и безпредложни.
Предложимте са по-многобройии и са типнчии за аиалитичната система
на нашия език.
й) Предложни имении словосъчетаиия.
Притежателии отношения: Неочаквано кавалът на Дамян поде ръче-
ница (И. Йовков). Желанието на Яи Бибиян е да целцжи на нацката
(Елии Пелии).
Предназначение: Нямаше място за похвали (Г. Караславов). Нямтие
овце за отделяис (Г. Караславов). То беше си пъхнало главата в една
тенекия за масло (Й. Йовков).
Определителни отношения:1 Едва сега той забегяза между другите
ореоничкия библиотекар с вестник в ръцете (П. Вежииов). Най-напред й
дойде любовта със Стойка (Г. Караславов). Димитър изводи от ръкава
“£ ачкана кути* с Ч^ари (П. Вежниов). Пътят за монастыре беше
^дТсе °р^л \nKB₽eXBB)B)- "° ПРОдЪЛХи
м^коРелъкуе и природ^ т^ Л“ Вапцаров)?
младост чиста (Ив. Вазов). в заду ха ей тесни малко лъх от
”0(«₽а=’и^

"• в "а₽еЧИЯ ИЛИ въществ"твл"н. контор
ц Даскалов) сам°^чн
^ТбрТ^сГсе ^ор^вс^е Лит.^он^
гика Квито лежаха на двора, подплашено се разбягаха и паиЕ,
(Елки Пелин). Ронк апостола « проповедной кръстосваха ллони™“
яолг™ и организираха борбата (Ив Базов). Гигантските стеки omil “
поиотллво загр-ыцаха тесная и дълбок проход (Ив. Вазов). Тази поляна
долга и пясна като улей, извеждаше не към шосето, а към рядката г»'
рвт насрана (Елин Пелин). Тази скала беше изправена като врата тон-
но на пътеката, що водеше от параклисчето за черная междуселски щт
долу (Г. Караславов) Измина се още сума време (Т. Г. Влайков). Той има
на свое разположение достаточно средства (Ив. Вазов) ни донеси едко
кем who, опечи и нещо там, каквото има (Й. Йовков) Кош кюмур се
достопява, / а та още гледай вънка . . _(П. К- Яворов). Друго ако не,
барем едно гърпе боб ще стой и ще ври на огъня (И. Йовков).
Наречии словопчепишия
§ 68 Главиата част на тия словосъчетания е наречие нли об-
стоятелствено пояснение, към което се прибавя друго на-
речие за ла го уточни н да засилн значението му, иапр :
апоследък дядо Недко не беше теърде добре (Й. Йовков), Рано утром
дп v-еШ Я пмва **?; леко, а се чуе недалеко, нада.ыко но полете
сеппи a£u,U„ ' ' й П. Славейков). След падането си от колота Вълчан
та mm МЫг° 3“ Iй Йовков) Жътварка пее яейде в полета и кръв-
елед^бед 1ПС‘типе.л,Рп Ботев)- Работата беше привършена ккно
десетина Crr.ru.. дояу е "олето. / дет' се мержеят. чернеет
Той пя Юпыедпл tS ₽ Славейк°в)- Реката тече много бает,
реей си (Поел > ла “°а Попов)- Крушата не пада по-далеч от ко-
бяха подели жетшл^кп^^4" ,пей11е дРУжни момински гласове излека
но сам разбиоаше ™ и ПеСеН ®лин Пелии) Гроздан не ее разкайваше,
^леко от селото и (Й ЙоВКОЕ) Т<Л 6(Е»В
Пиии) Така, както х°?° ™ стигаше до него (Елин
страшната нош мв о двамата- дойдоха близо до нодетщата «
(Л. Стоянов). После тона Уа,лен от ехото.звучи сЫсембг»
*° *“ * ’«wo (Ив. Радостно видение се сменяше веднага, иеизев
еек, дошл «»иеиЯ1ю „LS.011 ЮРвеше из улиците като замаян като >
в сыцност иаречнит? к (Елин Пелнн). „иЯ
^ЗДнтв в структур " “ОВосъчетаиия не са отделки словосъчетани
ней Эе в полето, звучи сЛЛН° Сложио гл а гол но словосъчетаиие, и
сем близко, още по-силно тече.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПОДЧИНИТЕЛИ АТА ВРЪЗКА
§ 69. Връзката между съставките на подчииителиите словосъчетания
формалио се изразява по четири начина: а)свързваие чрез с ъ -
Г л а с у В а и е; б)свързваиечрез управление; в) с в ъ р-
зваие чрез п р и л а г а н е; г)свързване чрез пред-
л о з и.
Свързваие чрез съгласуваие. Сьгласуваието е вид
сиитактично свързваие на съставките в словосъчетанието, прн което з а -
висимата дума се приспособява по форма към рода, ч и с -
лото или л и ц е т о на осиовиата дума. Например прилагателиото
име в определителиите словосъчетания като определение нииаги се съ-
гласува по род и число със сыцествнтелиото (определяемою), от което
завися; нов живот, прометен вятър, пробна машина, родно село. Това
се отиася и до причастията, местоимеиията н редннте числителии, ко-
гато изпълияват служба на определения: деижеща сила, управляваща кла-
са, мислещ човек, беснеещ тирании, зеленеещр се поле, напреднала страна,
пожълтели листа, несбъднато желание, мой стар познайник, мойте въз-
гледи, твоята къща, неговите ръце, първа смяна, трета нощ.
В предикативною словосъчетаиие сказуемою се съгласува по лице
и число, поиякога и по род с подлога, иапр.: Изведнъж тя се пзвы към
Полозова (Й Йовков). Слънцето беше залязло тихо и величествено
(Ив. Вазов).
В много случаи именною сказуемо н сказуемното определение сыцо
така се съгласуват по род и число с подлога илн с допълнеиието неза-
висимо от това, дали образуват с тях словосъчетаиие, напр.:
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна. . . (Хр. Смириеиски).
Вината ие беше наша (Н. Вапцаров). Други бяха я видели седлам
(Й. Йовков).
Свързваие чрез управление. Управление™ е внд син-
тактично свързваие между двете съставки иа словосъчетанието, при кое-
то зависнмата дума приема съответна надежна форма в за вн си мост от
лексико-граматичното значение на осиовиата. Подчииеиата съставка е
обикиовеио допълнеиие в косвен падеж, което зависи от. у правлен мето иа
сказуемого. Управлението трябва да се обуславя от морфологическата
природа иа управляващата дума. Падежиото управление е слабо застъ-
леио в съвременния български език. Среща се само в иякои местоимен-
ии падежии форми, свързаии граматичио с глагола, и в някои архаичии
изрази, иапр.: обичам те, казвам ти, прекъсва го. осгжЗа ме. съ <бщава
ни, изпраща вы.
Него той слушаше, нему се подчиняваше като роб (Й. Йовков) О
п вСиЧК? ^бе дадох (Ив Вазов) Т‘6а ™ познават по тил мг'
ста (и. йовков). Кажи мы, кажи, бедни народе, кой те в таз рс.-.ка
юлка люлеег (Хр. Ботев). Всекыыу драг, на себе си враг (Поел ). Н би/л
Лз6искоЧ« п°Г п<^ала дяду Ли6‘!Р л,апката “ тоягата (Л. Kap.Be.-io»)
л НС (П- Повко°)- Ог««« гони помщията и
заптиетата го дебнат на черковнитг врата (Ив. Валов)
такТ|.ч?,0Ъ1Рв^„В,ва Не Ч₽ез прилагав е. Прилагаието е вн(
то зави. имотГ “ежДУ ДВеТе сьсгаВ|™ иа словосъчетаннетс при «.«
зависимата дума се свързва во местоположение и по смисм с XX
„„ „ея по форма и без помощта иа служебни дум., и
и. без да зависяна фаровете «г.,тг,,а11 На-
пример в изречен»его овосъчетаиие. в което зависимата Ча„ "н
Пелии) ^“““„ТвГЛм главиата част осоетляоаха. В изреки?’
™ се гр"™™«и «и' И отмжтитгмо изрьмж. (Елии Пелин) зави™
СТ^сХи назад и опмъстително също така направо се прикати
Д^щетияте главки съставки в словесъчетаиието. Другн пример
Шофьорът трттие кормилото (Елин Пелии), Скора еветна сл е
(И йовков) С« »»» малка и изведнъжсо сбуди уплатам (й. йов-
ков) и«» го викат Добра Муртатшски .(Ив Вазов). Гереана код,
жиа бели си мрака юмиаа (П. Р. Славейков). Изминала заодно чгтири
„митоа (К- Попов). В целая град и особено в арабски тг квартоли
са съсредоточена голям брак аойскаи полицая (в. Вечер новиии). Комо
кофта цкрзули е содрал дяволът, доде го от ума изкара (Поел.).
Свързване чрез предлози. Връзката е предложиа, ко-
гато зависимата съставка се евързва с главиата съставка иа словосъче-
таннето с помощта на предлог: улиците на града, пренощува в Клисура,
във въздуха се разнесе.
Във въздуха се разнесе остър радостен писък (Елин Пелии). УлИ-
ipone на града са пълни с утринна есенна мъгла (Елин Пелнн). Съдът се
оттегмна смещение (А. Каралнйчев). Аз искам да поговоря с вас (Й. Йов-
ков). От любопытство замълчаха всички (Й. Йовков). Тогава съгледаха
в дълото на двора вехта, прихлупена къща с две стаички (Ив. Вазов).
Сьвременвият български език като аиалитичеи език притежава свое-
образна система за нзразяване иа синтактичните отношения. Най-често
той използува предложного свързване. Падежните форми са остатъци
отедна историческа флексивиа именна система, отдавиа разрушена. Едва
ли може да се приеме тезата, че в иашия език съществували две автоном-
ии синтактичии системи: надежна и предложиа.
40
ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ
ПРОСТИ И СЛОЖИМ ИЗРЕЧЕНИЯ
Б 70. По състав и по граматичиа структура изречеиията бират два
вида: прости и сложи и. Простоте изречение има едно преди-
кативно ядро и изразява отиосителио завършена мисъл, въпрос или во-
левв подбуда, иапр.:
Редки дъждовни капки затупкаха по платното на палатката (А. ка-
ра лийчев). Кой ще разкаже поеестта на тази къща? (Елин Пелии). Ах.
метете, ескадрони! (Хр. Смириеиски).
Сложною изречение се състои от две или повече прости изречения и
образува граматично и интонационно единство. Често пъти се изтъква,
че сложною изречение изразява по-сложиа мисъл в противоположиост
иа простою изречение, което изказва проста мисъл. Може би тази ана-
логия иде от традициоината логика, където се говори за прости и сложни
съждеиия. Но въпросът за класификацията иа съждеиията на прости
и сложии е спорен и различно се тълкува.1 Освен това сложного изре-
чение* може дв изразява едно съждеиие. Например сложною изречение
Движенията на мисъл и настроение са, които разнообразяват строя на
всяко възможно изречение (Ал. Т,-Балаи) съдържа едио съждеиие. От дру-
га страна, простою изречение по логическите си качества н обсега иа
обобщеиието може да изрази едиа „сложна" мисъл, иапр.: Истината е
конкретна (Фр. Еигелс). Следователио термннът „сложна мисъл" е твър-
де неопределеи, колкого и да загатва за по-сложиа структура иа мисълта
и за едно по-разширеио смислово съдържаиие. Разграниченного между
прости и сложни изречения трябва да се прави не върху логическа и
семаитическа основа, а върху граматичии призиаци н структурии осо-
беиости.
Разликата между прости и сложни изречения има структурен
характер. Простого изречение е изградеио около
един структурен или предикативен неитър, към
коит о се о т и а с я т и категориите време и мода л -
ноет, а сложного изречение има два нли повече
структурнопредикативии центров е.1 Глаголиите
времена в сложною изречение са обикновено в отношение с глаголиото
реме на главною изречение при сложною съставио изречение или във
иапр"'0 СЪ0тн0ше,1ие и «ответствие в сложного съчниено изречение.
вр“тТ° на «сички «и. ст»»,
то а аъг™ (И В Изт '* ‘иелича Ь снежна ешерушка „ж. пом
то в гъста, непрогледна мрежа (А. Гуляшкм).
* А. Б ън ко в. Цнт. съч., с. 271
ipfiMMfiTHKo русского языке, т. 2, с. 99; Э. Б. А г я н. Цит. съч с >ВЗ
41
„ тпчяиеното изречение към вратата на кояп,„ .
" в минало предварително време по отношение на
вмришвсичхиот изречение, а сказуемите ими се, опаса R“Clia'
*^ 71 изречение, от друга страна, може да се развне въп?;
т» Je данГсинтактичиа основа, да разкрнва редица мнслн ,**’
аТДо-годяма смнслова цядост, напр.: ра«-
Лиа” обвяжи народната песен еще от дете, сам е събирал народ
ни песни изучавал га е и плод на това му изучаване е една - единой
м^а - студия за народната песен, дето, освен характеристика на
молото народно творчество, е песочена и оная интимна връзка, кояп,
ыдохеетвеката песен трябва да има с народното творчество, за да бг*
тя цвете, изроем на своя почва, и да има значение за културата на на-
цията (П. П. Славейков).
§ 72. Макар да се различават по строеж и по състав, простите и слож-
имте изречения нмат и някок общи строежнн и синтактични особеиости
конто ги сближават и обединяват като еднотипни сиитактичнн еднници’
Например принцнпите на съчинейнего и подчииението лежат в структу-
рата на простите н сложимте изречения, по ради което главиата част в
простого изречение до гол яма степей съответствува на главного изрече-
ние в сложного, еднородните части в простого изречен не съответствуват
на еднородните съподчииеии изречения в сложного, второстепенннте ча-
сти на простого изречение съответствуват на подчинените изречения в
сложните съставни изречения и т. и.
§ 73. Простите и сложните изречения се различават по стилистично
значение н използуваие в практиката. Простите изречения например се
нзползуват най-миого в разговориия стнл, в диалога, при иепосредствено
общуване и обмяна иа мисли, чувства или волеви подбуди, а сложните —
в научния, художествеиия и публицнстичння стил, прит. иар. интелек-
туалнообщуване. В широката практика употребата им може да.бъде ком-
бинирана и пъстра.
£ ^Ростите изречения най-често изразяват относителио завър-
текгта защото пълиият смнсъл иа всяко от тях се разкрнва в кон-
свъР?ем със съседните изречения, напр.:
месечинп Г1°ройниЧа забучаха след полунощ. Нямаше нито
долина бичешг В тъмнина^ се чуваше грозен грохот. Цялата
видяха с оадпт о ^тРинта не^ето светна синьо и чисто. И горичани
отминала надоли ^пехният камен мост стой непокътнат, а водагпа с
волях със сребърна камъчкигпе> дълбеите и крайбрежния тре-
И
ВИДОВЕ ПРОСТИ ИЗРЕЧЕНИЯ
« 75. Простите изречения имат много разновидности. Класификацня-
та им се основана върху техиите иай-общн и най-типични признаци. Те-
зи признаци могат да се обуславит от целта иа изказваието. от формата
и съдържаиието или от състава на простите изречения и т. и. Според
това тези изречения се делит иа и я кол ко вида:
а) Според изразеното в изреченията отношение към действителиостта
те биват утвърдителии и отрицатели и.
б) По цел на изказваието — съобщителни, въпросител-
ии, подбудителии, желателии и възклицателни.
в) По иачии иа изразяване предикативиостта и по структура —
двусъставни и едиосъставнн.
f) По състав — кратки и разширеии. Кратките прости
изречения се състоят само от подлог и сказуемо, а разширените от под-
лог, ^назуемо и техии пояснения.
д) Според иаличиостта или изпускаието иа някои от частите иа из-
речението — пълии и иепълии (елиптичии).
УТВЪРДИТЕЛИИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 76. По форма и според изразеното отношение към действ ителността
простите изречения биват утвърдителии и отрицатели и.
Тази класнфикация по начало е преиесеиа от логиката, където съжде-
ннята по качество се делит иа утвърдителии и отрицателии. Изречението
подобно иа съждението се образува от предикативного свързваие на ду-
ми, конто изразяват основни понятия. Връзката може да бъде утвърдн-
телиа или отрицателва, иапрл
’ Съдът заседава (Елин Пелин) — Съдът не заседала.
Вината беше наша — Вината ле беше наша (Н. Вапцаров).
Есенните дъждове размекнаха коравата земя (к. Каралийчев) —
Есенните дъждове ле размекнаха коравата земя.
При положителната връзка се утвърждава иаличиостта иа признака
на даДеи предмет, за който се говори, и се образува положнтелио съжде-
Съ°ът эаседава. При отрицателната връзка се отрича признакът иа
H3^X"PcXVa “Г ” се °бпазУва отрицатели» съждеиие иди
изречение, Ъъдът не заседава.
ши 8гЛ2?В?РД"ТеЛИ11те и ‘’’ричателиите съждеиия. пише Б. Фогара-
ствеиа dX,™HK1>v дайствителиостта- Това е тяхиат първгчиа и съще-
мйстви?ыяог™ УтаъРДи«лного съжденне изразява съществуващата в
действителиостта връзка * Структурата иа този тип съждеиия « огра" J
1 Б. Фогврвши. Цят. см., 1959, с. 234.
«3
„ верху строежа н»=^ “
характеризнрат с « се вляяят твьрде м1Юго от логическая кла-
скЛнкацня н прнзнават за отрицателю. само оння изречения, при конто
сеотрнча сказуемого (преднкатът), като неоснователно иреиебретаат оста-
налип" № разновидности, конто са твърде интереснн и граматичио и
стнл.ютично отношение * Освен това утвърдителното съжденне може да
се “ревърне в отрицателно. без да измени своя смнсъл. своята истин-
ноет напр Народите се стремят към мир — Народите не желает
война Герата е наблюо — Герата не е далеч. В този случай грамати
ката се заннмава преди венчко с формата и формалина строек иа нзре-
ченнето.
ВИДОВЕ ОТРИЦАТЕЛИ И ИЗРЕЧЕНИЯ
§79. Отри цател ните изречения по свонте логически и формалио-гра-
матически особености се делят на; J) общоо тр н ц а те л и н, ча -
с т н ч н о о т р н ц а т е л н и, 3) въпросителноготрица-
телни, 4) d о дбу д и те л н 6 - о т р н цате л н н, 5) в ъ з к л н -
цателно-отр'нцателнн.
Отрицателните изречения се образуват с помощта на частнците не,
кято, ни, медей н глагола ня мам. Огрнцаннето може да се засилва с от-
рицатели» местоимения н наречия, иапр.:
Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои (Елии Пелнн).
Бях на осемнадесет години. Вямах хикамы грижи (Елин Пелин). Видъжд,
кл сняг ще вали (Й. Йовков). Никому нищо не съм направил (Й. Йовков).
1- Q6 Щ оо т р и ца те ^jjj£_jj_34Lg ч е н и я. В общоотрицател-
ннте изречения се отрнча сказуемого £. помощта на Хпрнцателната части-
ца напр.:
Ч1оетът не поеяреа на тия умни хора (П. П. Славейков). Вината
«С беше наша (Н. Вапцаров). Старата не ще изтрай (Н. Вапцаров).
<Rn'г„Т,/„Ор“ 30 пред хора <Посл) Трева дари напролет не росте
(Вл. Голев). Не мага да тс познал бе (Й. Йовков)
чагт™5^НЦа1еЛИНТе нзРечеш,я заенлват отрнцаннето с помощта на
отавпателни ’ пв5тавена "ред дРУгите части на изречеиието. или чрез
XвкГв ” НареЧИЯ Това ет' на₽ двойно « тройно от-
езиця, напр КИЯ еЗИК’ кое7° се сРеша и в иякон други славянски
по яспот^небе Минута ®- Д₽У>*В). Цели три месеца
юнашки днес пикон не Рзнай^ л1"2 ст облачеЧ <Елн|1 Пелин). Но гроба
Заснленот^нцаине « nJ!? Знай П Славейков).
телвата частвцаТ“ойиа.^еба_на отрнца-
вейков). ’ е' м ^^^иха боговете певеца (П. П. Сла-
локато изречението?™което ^,™ася д0 "Р««»олното изречение,
“’° е У°°Ч'сбено, е утвърдително. иапр.:1 На-
ч°л»ко»в. Чктиштс иа *Mr»P«»T» граматвка. с. 209.
с 60 * «"Рекеиввя ввлгарски к.ыжоаен еавк. С..
44
мирате ли ме достоен за тая высока чест? — Не, не, всички са достойны
да имрат за отечеството (Ив. Вазов).
Срещат се изречения с двойно отрицание, ио с утвърдителеи смисъл,
напо.: От такова безнравственици аз не мога да не се гнуся (II- II. Сла-
вейков). Това вие не можете да не знаете (в. Раб. дело). Аз не можех да
не бъда чувствителен към тия дружески и топли отношения (Ив. Вазов).
Последнего изречение е равназначно по смисъл иа утвърдителното
изречение: Аз бях (трябваше да бъда) чувствителен към тия дружески
и топли отношения.
Утвърдителеи смисъл имат и елиптичин изречения, конто съдържат
въпроснтелнн наречия защо, как и отрицателиа частица не, иапр.:1
— Ти познаваш ли се със сина ми?
— Кой, аз ли? Как не (=да). Познавая се от Калково още (Ив. Вазов).
— Изменил ли е нещо в нрава си, станал ли е малко по-добър?
— Как не. Станал е, и много дори (Й. Йовков).
2. Ч а с ти ч н о о т р и ц а те л н и и з р е ч.е_н_и я. В тези из-
реченияможе да се отрича поотделио всяка част на изречението освеи
сказуемото. Поради това тук и яма пълно отрицание, а частично, което
не отрича сказуемото, но може косвено да го засегие. Частичиоотрицател-
иите изречения се образуватj: помощта на отрицателната частица де или
ни (пито), поставена пред подлога, допълнението, обстоятелствеиото
пояснение или определеннего.
Частичноотрицателни изречения, в конто се отрича подлогът:
Не всеки си е доволен от професията (П. Вежннов). Не урединците на
сп. „Българска реч" са предизвикали това. . . Повторим, ченекиесмепред-
извикали това (Ст. Младенов).
Отреченнят подлог привлнча логического ударение и по този начин
става предмет иа по-голямо внимание.
Поиякога съставиият подлог приема отр нцател ио-положите.! иа фор-
ма, при която един подлог се отрича, а друг се утвърждава, напр.; Не
разум, не логика води народите, а магнетизмът на вярването и въодуше-
влението (Хр. Ботев).
В горного изречение, като се отрича подлогът разум, логика, чрез
съюза а се изтъква противоположннят подлог магнетизмът И двата
подлога привличат логического ударение.
Тази практика е характерна за кннжовната реч и звтова иа иея
тря ва да се гледа като на ново явление, евързаио със стилнстичиите
На ,10дл°га- защото е ясно, че когато се отрнча едни подлог,
С определена11 даум"ра против°поставя ДРУГ- "зразеи или нее • >еи
лен>.1аКппВ/пп?.К,1аТелИ" “Речения, в конто се противопоставит две яв-
ческат'а реч c^cthLct М"СЪЛТа’ “ ИЗЯ0дзУваг в поетнчесиата н подои-
„„ Л! реЧ ™ стнлнстични цели за образуваие
ни конструкции, сьответствуващн
ния, напр..
на двучленны chkiikthm
иа отрицателно-положнтелни съжд.
о мой боже, правил боже!
Ие що си в небесата,
«ты. що си в мене, боже —
роЗ да бъде на ммята,
не нш, боже на лъжците.
‘Кр Чолакова. _
мен в сърцето и душата. . .
Не ти, комуто се кланят
калугери и полове
и комуто свещи палят
праеославните скотове:
не та, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
на безчестните тираны,
не ти, идол на глупците.
на човешките душмана!
А тя, боже на разумът,
защитниц? на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
(Хр. Ботев)
Частичноотрнцателнн изречения, в които се отрича допълне-
н и е т о: Не с розы е всякога жизненият път обкачен (П. П. Славей-
ков). Но не за всякого в света такъв дял е отреден (П. П Славейков).
Не за мен си тук пея, а за него и за нея (П. П. Славейков).
Частичноотрнцателнн изречения, в които се отрнча о бсто я те л -
ственото пояснение: Не без мъка се изкачихме до къщата
със знаменита (Ив. Вазов). Иванов не без трепет се вглеждаше, погъл-
нат от тая усойни гори и самотии (Ив. Вазов). Един народ не винаги
може да понесе лесно товара на своите гении (П. П. Славейков).
Частичноотрнцателнн изречения, в които се отрнча определе-
ние т о: Не малко щастие е да се насладите от делата на поста (ГТ. П.
Славейков). Живот, но не за зе мните копнежи — а в земното, което е
отвъд (П. П. Славейков).
3. Въпроси телно-отрн ца телнн изречения. Въ-
просително-отрнцателннте изречения се явяват в няколко разновидности:
Въпросително-отрнцателни изречения, образуванн с помощта на
въпроснтелна интонация н въпроснтелна частица, в конто се отрича
снова, за което се пнта: И не тука я» се крае тая празнота на делото на
политика у нас? (Ас. Златаров). Нейното лекомислие не е ян лекомислие-
то на Антица? (Й. Йовков).
fc) Реторически въпрос без отрнцателна частица, равнозначен на от-
рнцателно изречение: Иима така поста люби? (П. П. Славейков).
Това изречение е равнозначно на изреченнето Поетът така не люби.
в) Реторнческн въпрос с отрнцателна частица: Кой не знай Чавдар
войвода? (Хр. Ботев). Кой не знае това? (=Всеки знае това).
г) Въпросително-отрнцателни изречения, с които се изказва несн-
гурност н предположение: Дали не иде инспекторът? (Елнн Пелин).
Не е ли Иво отподире? (П. П. Славейков).
д) Въпроси, отговорът на конто се очаква да е положителен: Иване,
кажи и ти, не е ли по-добре да идем горе при брястовете? (Елнн Пелнн).
Ноли не е заминал влакът? (К. Попов).
е) Въпросително-отрицателнн изречения, с ноито се нзразнва учуд-
ваие: Ннма не беше ги видял никой? Ними не чу нища?
При съответна интонация тезн изречения могат да станат възклнцател-
но-отрицателнн нлн реторнческн въпрос: Где не броди с конницата и
безгрижний воин млад/ (К- Христов)
Подбуднтелно-отрнцателнн изречения: Ала
не войте се, деца, за утрешния ден (Н. Вапцаров). Светът е наш/ Не бой
ее, друже/. (Н. Вапцаров).
5, Въз к л ицате л но - отри цате л в и и з р е ч е и и я: Тя
е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрона 1 за нея / няма от
кринш/ / Няма откршпн/ (Н. Вапцаров). Не щем, / не щем протектората/
(Н. Вапцаров).
СЪОЕЩ ИТЕЛНЛ ИЗРЕЧЕНИЯ
§80. Изречения,
е щ.и я т о с в е д о -
нему (по пред-
тге и ар ича т с ъ -
tJaJLjL" Частей" «раТТер '^“случвнте. koFb-Zo говорит
повторно съобщава за известии вече на слушателя факти с цел да нзрази
определено отношение към тях или с цел да предизвикаслушателя да
оеагира по отношение на съобщения му повторно факт. В монологнчна
печ или при водене иа дневник, на записки за самня себе си говорещият,
респ пишещият с помощта на съобщнтелннте изречения фнксира свонте
пазмисли, наблюдения, чувства. Съобщнтелннте изречения се използу-
ват ие само за пряко предаване, но и за запазване на ннформапнята, по-
лучена в различните клонове на човешкото знаине, на нултурата н нзку-
ствата, както и на ниформацията, необходима за всекидневиия живот
на обществото. От всички видове изречения, разлнчаващи се по комуни-
катнвиата си функция, съобщнтелннте изречения имат иай-широка упо-
треба. Те заемат голямо място и в устната реч, н във вснчкн писмеин сти-
лове иа кинжовния език —-научен, художествен, публицистичен, админи-
стративен.
Съобщнтелннте изречения се различават от останалнте видове изре-
чения вреди всичко по ннтонацията си, а също н по някон синтактнчин
особеностн. Съобщнтелннте изречения се пронзнасят с понижение на то-
на в края на нзреченнето, като повншенне на тона може да има върху
думата с логическо ударение.
§ 81. По строеж съобщнтелннте изречения бнват твърде разнооб-
разии — пълнн н елиптични, глаголни н безглаголнн, напр.:
Вечер. Ябълки. Градини. Поле. Жълти нисички гарички, зашумени
от липи. Чугунени комбанки отсечено звънят (А. Каралийчев). Съгла-
сиха се да бъдат изпълнени няколко оперетни къса, а след туй — ико-
номическата елегия. . . (Хр. Смнрненскн)
В глаголннте съобщнтелнн изречения се употребяват глаголните фор-
ми на нзявнтелно н условно наклонение, а също и прензказннте форми,
напр.: Шумът на воденицата се чуваше по-близо и по-ясно (Елии Пенни).
Може би прабаба тъмноока / в свилени шалвари и тюрбан / е иэбягала
в среднощ дълбока / с някой чуждестранен, светъл хан (Ел Багряна).
асеки друг на негово място би останал поне за малко изненадан от пали-
чаеашто на едно писмо. след като много отдоена пощенският раздавая
*ял Иа 6Ратата (Св. Минков) В голо поле дъб раетял високо
сам полета веселил широко (Ив. Вазов)
п е п а теиТ^°Т0 на“лонен,,е <т наР повествователен им
но най-цес-т употРебй„ва в съобщнтелнн изречения, за да означи ре л
въоши пп пп ,нало Действие (еднократно или повторнтетно) което се
Х;ейПе^ГёНХр;ПХДТ^ТТеетоТаТа В СИТ'аЦН"а Вьрш^
ма е във второ лице НапР Р Цв’ ™Ка₽ Че импеРа™вната фор.
~ ж* --
дили, че нещо става — гърмежи, оделил, хвъряяй се на коня, бягай, до,-
като е време. . . (Ст. Днчев). Оня ден — давай рапорт за убийството на
турчина; эавчера — давай обяснения на военното министерство за срут-
ването на топографическая знак от оногова, утре — оправдавай се за из-
бягването на убиеца. . . (Ив. Вазов).
Забележкв 1. Реално минало действие в съобщнтелните изречения може
дя се изрази и от глаголннте формн за сегашно време. съчетанн с да. В завнсимост от
вида на глагола същестеуват различия, свързани с характера на действието. Когато
глаголът е ог несвьршен вид. действието е дълготраещо -в определен интервал или е
многократно, повтарящо се. Понякога във вернгата ня повтарящнте се действия може
да се включи и сегашнннт момент н тогава деЛствнето може да придобне и абсолютен
характер. Когато глаголът е от свършен вид, действието е однократно. Напр..- Да
учл в село цели три години втори клас и все с много добър успех. И сега не барем пак
във втори, ими дв ме прлат в първи (Т. Г. Влайков). Аз да му правя гитара осеки дек
и млин да му точа, а той да ми стоя като пукал насреща (Чудомнр). Да нм яжшеш
толкова години стихотворения за заездите и за въэдишките, а те да те карат да ча-
каш всем години (Ал. Константинов).
Забележка 2. С глаголнн da-форм н за сегашно време в съобщнтелните
наречения може да се предаде и предполагаемо, въображаемо действие, напр.: Да св
завцрчеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне 1 и тихи паэви тиха нощ
разгръща / да •приласкав скръбни и нещастни. / Дат бреме хвърлил чернота умора, /
що безутешна дни ни завещала — ! ти с плахи стъпки да абудяш в двора / пред го-
стенин очакван радеет плаха (Д. Дебелянов).
§ 82. В условии или концесивни изречения, свързани безсъюзно или
със съчинителен съюз а, пък, ама и др., нмперативннте формн означават
възможно действие, което може да се представи като абсолютно (възмож-
но вннагн). (Тезн сложив изречения представляват едннствената синтак-
тична конструкция, в която могат да се употребят отрнцателни формн на
повелнтелно иаклоиение от глаголи от свършен вид.) В другата преди-
кативна единица се представя последица от възможното действие, озна-
чено с нмператнвиата форма. Напр.:
Унищожи заптието — и народът намира своя идеал (Ив. Вазов).
Ама на, женска вяра, разправяй им небъдници и ще те зяпат и слушат,
догде им прегорят тенджерите на огъня (Чудомнр). Роди ма, мама, с
късмет, че ма фъряи на смет, аз пак ще стана за кмет (Поел.). Ти не
си научи урока, пък после ще мълчиш пред дъеката.
§ 83. Характерно за глаголиите съобщнтелнн изречения е, че прн
обектнвеи словоред поддогьт предхожда сказуемого, а прн субектнвеи —
сказуемого може да предхожда подлога (срв. със словореда на другите
видове изречения — въпроентелни, подбудителнн н т.н.), напр.: Дъж-
дът се усили, топлината стана непоносима (П. Вежннов). Лъснаха ши-
роко стъклените еитрини на книжарницата (Д. Тал ев).
§84. Пунктуация. В края на съобщнтелните изречения се
пише точка, напр.: Преди години по високите скалиста върхове на Джен-
дема скиташе стадо диви кози. Водеше го вдър пръч с тъмен гръб и с
голема черни рога, извита като куки (Ем. Станев).
Когато съобщнтелното изречение е заглавие, в края му не се пнше
ннкакъв препннателен знак, напр.: Невероятно наистина, но факт: 300
души на Чернил връх (Ал. Константинов). Тунелът го вика (А. Кара-
лнйчев).
48
ВЪПРОСИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
6 85. Изречения, с конто говорещнят посочва на слушателя непъл-
ноти в своята информация, като желае ннформацията му да бъде попъл-
йена чрез отговор, се наричат въпросителии. Въпроснтелннте изречения
играят важна роля в процеса на общуване, тъй като спомагат да се об-
мена именно иеобходимата, а не излншна информация между говорителя
я слушателя. Важна е ролята на въпроснтелннте изречения н в процеса
на човешкото познание нзобщо, тъй като осъзнатото незнание, формули-
рано в определен въпрос, е първата стъпка към знаннето.
§ 86. Въпроснтелннте изречения могат да бъдат употребени не само
в диалог, когато говорещнят очаква отговор от един нлн много слуша-
тели, но н в монологичиа реч, когато говорещнят поставя въпрос пред
самня себе си, иапр.:
— Какво ще вземете? — пита събеседникьт ми. — Каквото и вие
(Б. Райнов). „Къде ли е проподнал тол човек?" — рече си Момчил (О Ва-
силев).
§ 87. В текста (диалог или монолог) въпроснтелннте изречения са
свързани не само със следходннте изречения отговори, ио често и с пред-
ходни изречения, конто не винаги са в непосредствено съседство с тях.
Освеи някон лексемн, означаващн един и сын предмет, за тази връзка
свидетелствуват н съчннителннте съюзн, конто стоят в ндчалото иа въ-
просителното изречение — и, че, та, а, ами, ами че, пък (този съюз мо-
же да стон н в средата, и в края на въпроснтелното изречение), или и
др., иапр.:
— Че съм се променил, променил съм се, Момчилко. И как да не се
променя? (Ст. Загорчниов).
Тошка. Ех, докато беше Минчо. . .
Гела. А без Минча защо седиш тук?
Тошка. Че къде да ида? (Г. Караславов).
— Той спи още, дядо, ще почакаш един час — коза му гавазинът
българин и го введе в стаицата на портиерина, гдето го гостила с чай.
— Амн защр спи още, ноли съмна отдоена? (Ал. Константниов).
— Извинете, господин Ганьо, аз не съм свободен сега.
Амн че какво стоит в кафенето. като не си свободен? (Ат. Кон-
стантинов).
Знам ги аз тия дружества, има ги в другите държави. Но и там
какво са направили? (и. Йовков).
Лъжеш! — изрева неочаквано Лука.
(О Васнлев)^ "** ° приказва? ~ погледна го презритгл -. ра. щ
(Ст. .Загорч’ннов” стаР°? “ сърдиш. чг mu изпих «икота
влгЛ»88’ Във въпросителинте изречения често се срешат дями 1 iu
Функш" е о«ПРят₽№-т.сиУ. врьз» *
го Такипя’ Т° 03начат н определено отношение иа го» nei ма към и*-
Ххж “ °б~-» и „„пиите* ::
В иачаТото нл„ f И д₽ К^антните думи .
та му. Напр,: Р въпроснтелното изречение, рп-ридео в сред»
« Грам.тикв
на стлреиеиинж бъпгарссм кхджомм
О, лшйко моя, родино мила, 1 защо тъй жално, тъй милно плачеше ,
Гарване, и ти, птице проклеена, / на чий гроб там тъй грозно грачеш?
(Хр. Ботев). Бай Василе, когато се освободи България, кого ще турим,
цар? (Ив. Вазов). Бре байоеци, накъде се отива за ада? (Елнн Пелин).
Илия (втурва се бързо и се оглежда). Ей, има ли хора тук? Мариола
(хладно). Кого търсиш, бре? (Г. Караславов). Отде ще зная, войводо, как-
ао ще зная, бе симе? (Ст. Загорчннов). Къде, бре сине, ще вървиш? (О.Ва-
силев/ Какво ма, какво се умълчахгпе? (Й. Йовков). Лало мари, що става
у бай Марка? (Ив. Вазов).
§ 89. Въпроснтелните изречения могат да бъдат самостойни изрече-
ния н части от сложно съчннено нли сложно съставно изречение. В слож-
ного съставно изречение те могат да бъдат главнн и подчинен и изречевня
(косвеии въпросн — вж. за тях §622). Напр.:
Децата растат, какво ще им о ставя, а? (Г. Караславов). Млъкни,
дрипаво овчарче, та на цар ли приказваш, или на селски грведар? (Ст. За-
горчннов). Като наближихме скита до вира на реката, помните ли що
ви казах? (Ст. Загорчннов). И знаеш ли какво стана? (Й. Йовков).
§ 90. От гледна точка на формалните особеностн н на значението сн
въпросителинте изречения в българския езнк се делят на два основии
вида: въпросителии изречения с въпроснтелнн
думн (частици, въпросителии местоимения илн наречия) н въпро-
снтелнн изречения без въпроснтелнн думн. Прн
вторяя внд въпросителии изречения основен формален признак, по който
се разлкчаввт от съобщнтелннте, подбуднтелинте и други изречения, е
ннтонацнята, която прн въпросителннте изречения с въпроснтелнн думн
е допълнително формално средство. Срв.:
— После? (нзговаря се с възходища интонация).
— После. . . (нзговаря се сннзходяща интонация). Тръгиаха къмСн-
ння внр. . . (К. Калчев).
Формаляо-семаятична класификация
на вълроситемште изречения
§91. 1. Въпроснтелнн изречения с въпроснтелна дума. Тези нзре-
чевия са трн вида:
а) въпросителии изречения с частицн, напр.: — Ще пиете ли чай? —
сладко пита Зара (Д. Димов);
б) въпросителии изречения с пълнозначии въпроснтелнн думн (въ-
проснтелнн местонмення н наречия), напр.: Кой е? Отде е? Защо е до-
шъл? Капе е? (Ив. Вазов);
в) въпросителии изречения с пълнозначнн въпроснтелнн думи и с
въпросителни частнцн, напр.: Де ли той сега се скита? (П. П. Славейков).
§ 92. По строеж въпроснтелните изречения с въпроснтелна дума бн-
ват глаголнн н безглаголни. Безглаголннте изречения, в конто лнпсва
не само сказуемото, но често н други части иа изречението, са тясио
свързаии с предходно изречение нли изречения в реплика на слушателя
или на говорещия. Понякога въпроснтелните изречения от този вид съ-
държат само въпроснтелна дума (въпроснтелно местоимение илн наре-
чие, иякои от въпроснтелните частици — ноли, нима, мигар, а.ё). Напр.:
— Капа служба заемахте във фирмата?
60
__ Стажант от интелигентните безработна.
__От колко време? (Д. Димов).
Ношес един еълк прескочи през оградата.
— През коя ограда? (К- Калчев)
мпопала (живо). Ама какво е стенало?
Кина Каква ли? Да вземе. мари, да събгре татулж семе и да лапа.
За лапа. ' . (Г Караславов).
— Едко нещо ще те попитом, отче.
- Какво? — попита поп Стефан (И. Йовков).
— Много сте хубава.
_ Нала? — каза гпя и очите и светнаха (И. Йовков),
R 93. Въпроснтелнн изречения с частици. По строеж въпроснтел-
ните изречения с частици биват два вида: единички въпроси
н раз делители и (д и з ю н к т и в н и) в ъ п р о с и. Еднннчии-
те въпроси, образуваин с частнцнте ли, ноли, нима н др.о нзискват от-
говор да!не илн повторение на въпроса без частицата в положнтелна или
отрнцателна форма, напр.:
— Страх ли те е?
— Не (К. Калчев).
— А ти знаеш ли всичко за немците?
— Всичко знам! (П. Вежинов).
Прн единичинте въпроси отговорът представлява положнтелна или
отрнцателна форма на едио и също изречение (т. е. А нли не А), а при
разделнтелните въпросн, конто са сложни съчнненн изречения с две или
повече преднкативни единнци, обикиовеио отговорът трябва да бъде едио
от предложеннте няколко изречения (т.е. А или Б, или В, или Г. . .),
като въпроснтелните изречения, изнскващи отговор А или не А, пред-
ставляват само частей случай, напр.: Има яя тук село, няма ли? (К- Кал-
чев). При разделителиите въпроси е невъзможеи само отговор да!не, тъй
като от такъв отговор не става ясно коя от предложеннте възможности
се приема нли отрнча. Напр.:
Дали наистина остова в Париж на специализация, или заминава за
другаде? (Г. Караславов). Баща ти ли беше лош, аз ли бях пустословна,
или Момчил— буен и свадяив? (Ст. Загорчннов).
§ 94. Често разделителните въпроси стоят след въпрос с пълпознач-
на въпроснтелна дума, нато представят предполагаемн отговори иа този
въпрос. В тозн случай обикновено разделителните въпроси са елиптич-
нн. Напр.:
Какво е това? Глупост ли, увлечение ли, любое ли? Да, любое (Ив. Ва-
зов). Какъв беше той? Свеклив, безчувствен или просто глупак? Дискре-
тен мъж, който умееше да пази достойнството си, преструвайки се, че
не забелязва авансите й, нли безскрупулен пресметач, който съзнаваше че
с тази непроницаемост ще достигне no-голям успех? (Д. Димов).
§ 95. Днзюнктнвните въпросн съдържат частнците съюзи или ли—
на“«3и"Т^„ даЛи~ или‘ дали~дам и лр под Значеиието
съмневнесппямо = ™ждествеио. само с йали се изразява подавлено
зан“ят да отгово₽и достатъ,но ком
опиътре? (Г ^Караславов! “*» някакъг огнен дявал го сушеии
' ( ' каРасла«>в). Молитва ли четгш. баякил лш баеш що?
51
(Ст. Загорчинов) Дали времето си губят, или бог ще се смияи? (П. к
Яворов). Сега там е цаката — дали правителствен [вестник], дали опо-
зиция? (Ал. Константинов). Да се радвам ли, да я съжалявам ли? (К. ^ал.
чев). Ще дойдет ли, или не?
Едка от частите на днзюнктивнии въпрос може да се добави чрез
съюза или след известна пауза, дорн понякога и след изречения, конто я
разделят от първата част. В тозн случай въп росите л иото изречение, въ-
ведено с или, добива известна синтактичиа самостоятелиост — незави-
симо от вида на предхождащия го въпрос. Напр.:
Дали неутолимостта на любовта към всичко се превръща в скръб
ла непостижимостта на красотата ме натъжаваше? Или умът нашеп-
ваше, че моят свят е измама и мечта? (Ем. Станев). Може би на хората
им липсваха словесни средства, за да се убеждават един друг? Нлн ня-
маха време за разправии, когато юмрукът и тоягата са били винаги по-
лаконични и убедителни? (К. Калчев).
§ 96. Единнчните въпросн съдържат частиците ли, дали, ноли, ними,
мигар, зер, да, да не би да, а, е. Частиците дали, ноли, нима, мигар, зер,
да, да не би да стоят най-често в началото иа изречеиието, като могат
да отстьпят първото място само на съчинителен съюз или на обръще-
иие, напр.:
Ноли се догаждаш? (Н Вапцаров). Ами дали ще ни приеме той?
(О. Василев). Нима в такива минута бива светецът да се прозява? (Ем.
Станев). Те защо те джавкат? Мнгар за някоя твоя измяна, за измама,
от разочарование? (Ал. Константинов). Да не отиваш в Загорци? (Й. Йов-
ков). Да ме би пък да е някакъв капан? (Д. Талев). Казаха ми: защо све-
тът / за теб желает да скърби? ! Зер той е крив — от общий път /
че ти безумно се отби (К. Велич ко в). Никола, дали ще иг рае пак тоя про-
клет Македонски? (Ив. Вазов).
Когато се пнта за сказуемого, в разговорната реч може пред сказуе-
мого и съпровождащата го частица да се поставн някоя друга част на
изречеиието, напр.:
Тази табакера дали е от кавказко сребро? (Ал. Константинов). А
Вълчан дали си е дошъл? (Й. Йовков). Той нима не знае нищр? Вчера но-
ли се видяхте?
Части цата нали може да стон и в края на изречеиието — в тозн
случай тя се произнася с възходяща интонация, напр.: На това място
и шосето е съвършено тъмно, налы? (П Вежи нов).
§ 87 Частицата ли е енклнтнка н стон след дума та, словосъчетанието
или подчнненото изречение, за което се пнта.
При сложните форми на глаголните времена мястото на ли се опре-
дели и от мястото на други прнглаголни клнтикн (отрнцателната части-
ца не, кратките форми на личните местоимения), а също и от способност-
та на отрнцателната частица не да „прнвлнча11 удареннето върху съ-
седиата до иея клнтика, напр.:
И това ли е от магията на алкохолй? (Д. Талев). При оня ли раз-
бойник искам да идем? (О. Василев), Веднъж ли съм се спъвал в съсип-
ни, запутан из среднощни тъмнини? (П. К- Яворов). Затова ли препу-
скахме толкова време? (О. Василев). Водил лн е учениците на екскурзия?
Не е ли водил учениците на екскурзия? Беше лн ги видял някой? Не беше
ли ги видял някой? Нямаше ли още утре да ги заловят? (Й- Йовков).
__ Ама ти познавай ли оногова там, под тезгяха?
— Онзи дебелият? Дето си превързва раната на крана ли? (Ал. кои-
СТаНКогато във въпросителното изречение с ли се пнта за сказуемого,
което е съставио — именно нлн глаголио, — частнцата ли се поставя
най-често след първата съставка (фазисння или модалння глагол при
съставиото глаголио сказуемо, глагола прн съставното именно сказуе-
мо), иапр.: Той стана ли учител? Можеш ли да плуваш? Започна ли да
тР Може обаче да се зададе въпрос не за първата, а за втората съставка
на сказуемого (за предикатива нлн за основния глагол прн съставиото
глаголио сказуемо). Тогава ли може да стой след втората състввка при
въпроснте повторения, но може н да стане инверсия, т.е. втората състав-
ка да стон иа първо място, и тогава ли стон пак след нея, иапр.: Той
стана учител ли? — Той учител ли стана? Можеш да плуваш ли? — Да
плуваш ли можеш? Започна да тренираш ли? — Да тренираш ли
започна?
Когато съставното именно сказуемо е със спомагателння глагол съм
в утвърдителна форма, във въпроснтелното изречение с ли нма инвер-
сия на предикатива пред съм и тогава ли стон пред спомагателиия гла-
гол. Ако съм е в отрнцателна форма, обикновеио ияма инверсия и ли
стой след спомагателння глагол. Напр.: Ами земната хубост дялолска
ли е? (Ем. Станев). Ами земната хубост не е ли дяволска?
§ 98. С въпросителните изречения с ли може да се запита за всяка
част от изречеиието, а също н за отделяйте съставкн на съставиите ска-
зуемн. Прн това говорещият няма иикакво предположение за възможиия
отговор — положителен нлн отрицателен, — щом въпросителното изре-
чение е утвърднтелио. Ако въпроснтелното изречение е отрнцателио, го-
ворещият също не нзказва някакво предположение за отговора (за ре-
торичннте въпроси вж. § 129—131), но посочва, че обръща специално
вннманне иа отрнцателната възможност и желае именно тя да се отрече
нлн потвърди — срв.: Няма ли да еечеряте? (П. Вежииов). — [Це оече-
ряте ли?
§ 99. Глаголът в сказуемннте изречен ня с ли може да бъде във всич-
кн времена на нзявително наклонение, в условно и прензказио накло-
нение. Когато се пита за възможно нлн необходимо действие, глаголът
&а' като на^'често е в сегашно време. Възможно нлн
неооходнмо действие във въпросителните изречения с ли може да се из-
р нс модалннте глаголн може, мога, трябва, бива и др. под. Напр .
ли п^У,К0Ма 7“ 3? Г™ пари? (П джинов). - Стегни се, че спече
погледал^П Вежинот) т'яв, "° "Г’™ (Й Й0ВК0В> " д“
м да правши така? Тря6‘а ли да "У еъРна книгата веднага? Бша
речения°с йш™нГ’смаджат "гт. лпл™ '"'" С Л“’ " въ"Росит»-™«« КЗ-
ОТ него отговор Самостойиит. р5’™жение на говорещря за очакваииа
ння) С дали обаче обнкновено Haoafo».""" ТС по-»чи"еии’» изрече
можността на запитання да 'ЪМИ'™е иа гов°рещин във въз
Поради това много често ХХи^т "Оставеиня вв"Рвс в «мента.
вето говорещият адресира своите въпроси ие към
И
слушателя, а към себе си, като посочва на самия себе си непълнотата в
своята информация. Напр.:
Тогава Игнатов сам напъхал себе си и Евгени в клопката: „Дали
това не е Евгени?” — разсъдил той гласно (П. Вежннов). Е, дали той е
извършил наистина кражбата? (Й. Йовков). Дали не хвърлиха бомба?
(Й. Раднчков). Дали пък оня старец не е полудял? (О. Василев). Дали
пък там не беше постът му? (П. Вежннов). Но дали са им останали
бомби? . . . (Д. Ангелов).
§ 101. Изреченията с дали обнкновено нмат характер на предполо-
жение. Затова в тях най-често се употребява перфектът за предположе-
ние, респ. плусквамперфект, имперфект, сегашно време, бъдещнте вре-
мена, а понякога условно наклонение н др. Напр.:
Дали няма скоро да съмне? (П. Вежннов). Дали не сн намаслил да
я [царската сватба] ограбииЯ (Ст. Загорчннов). Дали ще ни ариемат?
Дали бих издьржал всичко това?
Когато пред глагола в изреченията с дали стон да, с тях се пита
за нреално действие — обективно нлн субектнвно необходимо нлн въз-
можно, иапр.: Дали да не заминем веднага? Дали да повтори опита?
Дали да не се откажа от това предложение?
Иреално действие може да се нзрази н с помощта на модалиите гла-
голи може. мога, трябва, бива н др., напр.: Той дали ще може да се спра-
ва с работата си? Дали трябва да присъствувам и аз? Дали може сре-
щите да не се състоят?
§ 102. Както прн въпроснтелннте изречения с ли, в утвърднтелннте
изречения с дали на преден план се поставя положнтелната възможност,
а в отрнцателинте се обръща спецнално внимание на отрицателната ал-
тернатива — срв.: Дали е пристигнал влакът? — Доли влакът не е при-
стигнал? Порадн своята нреалност утвърднтелннте н отрнцателинте из-
речения с вали да са твърде близки по значение н са взанмозаменнмн
твърде често, срв.: Дали да се откажа от заминаването си за Варна?
(Ем. Станев). — Дали да не се откажа от заминаването си за Варна?
§ 103. С въпроснтелннте изречения с ноли (у някон авторн в по-
стара форма нели от не е ли?) говорещнят не само задава въпрос, но н
посочва, че очаква да получи на него н отговор да (независимо от това,
дали въпроснтелното изречение е утвърднтелно, нли отрнцателио), напр.:
Нала я [прокламацията] залепи на лицелго на вратнята си? (Ив. Ва-
зов) Ноли завършихте картината? (Ем. Станев). Ажи ноли искаше да
флиртуваш? (П. Вежннов). Дак да не ме поэнаваш, мели сме тукашни?
(Д Талев). Вие щяхте да прегледате документите му и след това щяхте
да го освободите, пали така? (П. Вежннов).
Поради предложеиието за положителен отговор, което се съдържа
във въпроснтелннте изречения с ноли, прн тях нма същата разлнка меж-
ду утвърднтелннте н отрнцателинте изречения, както прн съобщнтелни-
те изречения, т.е. тези два вида изречения не бнха могли да се заменят
един с друг, както това е възможно прн въпроснтелннте изречения с
ли н дали, срв.: Не сте болен, ноли? (Д. Талев) — Болен сте, кали?
$ 104. Изреченията с ноли често губят въпроснтелння сн характер,
т. е. с тях не се иска нова информация, щом в тях се говори за факт, до-
статъчно добре известен н на говорещия, н на слушателя. От същннскнте
ъобщителнн изречения тезн изречения с ноли се отлнчават само по тес-
Ы
о контакт със слушателя, който се установява посредством ноли, а
също и по това, че говорещнят посочва. че не съобщава нещо ново за
СЛУ1н1щЯт"а намерил гардеробная номер в джоба. . . (П. Вежннов).
Нели докторът не позволяла да ставши. . . (Д. Талев). Нолиi осеки ден
Уе соешаме. докладвам ти и понякога дори разговаряме . . . (Ат. Наковски).
В сложиото изречение изреченията с пали могат да означават при-
чина или мотивировка иа действието в съпровождащото ги изрече-
ИНе Човек пали е, и се разболява, и оздравява (Й. Йовков). Сега аз, нели
съм майка, боя се повеке и от тебе дори (Д. Талев). И ноли имаше пари —
започна се ядене и пиене вески ден (Й. Йовков).
§ 105. С въпроснтелннте изречения с нима, както и с въпросителиите
изречения с нали, не само се пита, но и-се изказва известно предложение
за очаквания от говорещия отговор. Очакваният отговор обаче е ие да,
а не. Много често с въпроснтелннте изречения с нима говорещнят реа-
гнра отрнцателно или се учудва на иаправеио съобщение или иа въз-
приет факт. Напр.:
Изглеждате много самотен! — коза тя. — Пама е възможно да се
вида, когато човек изглежда самотен? — изненада се той (Ат. Наков-
ски). — Ннма тук има хамали? — учуди се той (Ем. Станев). Та яима
беше тиран? (Д. Димов). Нима ще се изселва? (Й. Йовков). Нима е ре-
шил да ме измъчва със загатвания? — питаше се той (Ем. Станев).
§ 106. Въпроснтелннте изречения с нима се употребяват само в кин-
жовната разговорна реч. Технн варнаитн в народно-разговориата реч са
въпроснтелннте изречения с частнцнте мигар и зер, конто имат до из-
вестна степей регионален характер. Особено подчертано битово-разго-
ворни са въпроснтелннте изречения със зер (частица с доста различии
употреби), конто днес се употребяват твърде ограничено, н то само от
някои автори, в художествення стил. Напр.:
Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя Балкански?
(Ал. Константинов). Би се ти, та само ти ли? Мигар / е един помела
брадва! (Н. Вапцаров). Зер на стопанството без пари работите?
(П. Вежннов). — Зер Лили е толкова загубена — измърморих аз повече
на себе си (П Вежннов).
§ 107. При простате н съетавннте глаголни и имении сказуеми във
някакв^спепкяптГ64611"" *= н“лй- мигар и зе₽ ие се иаблюдават
Както граматачнн нли лекенкалнн ограничения (срв. § 109).
Въпроснтелннте изречения с м н дали и в разглеждаиите
XTJXZ ДнаЛ НЗРаЗИ нр-лно дейст^Тне^Г
канадцем затвора? (Ив Вазов) ЯпСт»°М°ЩТа НЭ иапР':
откажи? 1 30в) Д“ * утре ш,? Ним. да се
прн8лнгеа^аК1руга1ъпросэтелнаИчаст'',ОДаЛНа 4acI“ua и моД»таи съюз.
се образуват въпроштелнп нареченна конто изречевието с <>“ «огат да
тонацнята сн се отлнчават от съответакта и някои случаи само с ии-
телнн изречения, срв,- Да отХ!!Х „ я^°5Ц"??1ИИ или ™Лбули-
кяигата?-Ти да си е£л кни^п?! Д Т“ д“ Си ‘
§ 109. С въпросителните изречения с да се пита за нреално действие —
необходимо или възможно. В двата случая da-изреченията се разлнчават
по иякои особености в темпоралната сн парадигма, Когато с да-изрече-
нията се пита за необходимо действие, глаголът в тях е обнкиовено в
сегашно време с бъдещо или абсолютно значение, иапр.:
Тошка. Да ида за доктор, мамо? (Г. Караславов). Да му помогна?
Как? (К. Странджев). Да ходит по света? Да се учиш? Защо? (И. Йовков).
Когато с въпросителните da-изречения се озиачава възможно според
говорещия действие, т.е. те представят предположение, което трябва с
отговора да се потвърдн нлн отрече, в тях се употребява не само сегашно
време (актуално), но и минало неопределено, мннапо предварнтелно вре-
ме, а само прн отрицание — и минало свършено, ряд ко — минало не-
свършено време, напр.:
Какво имаш, бе дядо Моско, да не си болен? (Й. Йовков). Някой от
вас да играе на табла? (Г. Гочев). А ти, Спасе, ми изглеждаш поотслаб-
нал. Да не си бил болен? (Г. П. Стаматов). Някой да е идеал през това
време при тях? (Б. Райков). Изобщо да сте имали някакви недоразуме-
ния С тая кола? Някакви конфликта? Да е взимал и друг път колота
без ваше разрешение? (П. Вежи нов). Ти да не оглуша? (Ат. Наковски).
Ти да не ми се сърдеше тогава?
§ ПО. Въпросителните изречения с да, означаващи необходимо дей-
ствие, и въпросителните изречения с да, означаващн възможно действие,
се разлнчават и според ролята иа отрнцанието в тяхната семантика.
При първкя вид въпросителнн da-изречення отношеннето между утвър-
дителннте и отрицателннте изречения е същото, както при съобщнтел-
ните изречения, т.е. те са протнвоположни. Срв.: Аз да замина? — Аз
да не замина?
При вторня вид въпросителнн da-нзречення, конто означават пред-
положение, в някой случаи (при глагол в сегашно нлн в мннало неопре-
делено време) има блнзост между утвърдителннте н отрицателннте изре-
чения. Срв.: Да не отиваш в Загорци? (Й. Йовков). — Да отиваш в За-
горци? Да не си се отказал пак да пушиш? (Б. Райнов). — Да си се от-
казал пак да пушиш? Докато с утвърднтелното da-изречение говорещият
посочва, че е напълно неосведомен дали направеното предположение във
въпроса е истинно или не, чрез стрицзтелното da-нзреченне той се стреми
да не покаже, че смята за по-вероятно да е истинно неговото предположе-
ние, отколкото да е неистинно.
§ 111. С въпросителните изречения с да не би да също се пита за
предположение на говорещня, но това предположение е едка нежелана
възможност от него. Въпросителните изречения с да не би да се отлнча-
ват от близките по значение до тях въпросителнн изречения с да не имен-
но по подчертаваието, че става дума за нежелаиа възможност, срв.: Да
не си се отказал? — Да не би да си се отказал?
Утвърдителните и отрицателннте варнантн на въпроснтелннте изре-
чения с да не би да са протнвоположни по значение: Да не би да съм за-
къснял? (закъснението е нежелаиата възможност) — Да не би да не съм
закъснял? (да не се закъснее е нежелана възможност).
Глаголът в нзреченията с да не би да е най-често в минало неопреде-
лено или в сегашно време, рядко — в минало несвършено н в мннало
предварнтелно време, напр.-
56
д, яг би да си дошъл да ме следиш? (Д. Талев). Да иг би да вие било
м&М (П. Вежннов). Да иг би да искали: да се вернете? (Д. Талев).
пинг би да е пък синът ми? (П. Вежннов). Да иг би да мислехте тогава,
момчето е виновно? Да нг бн да бяхте решили, че няма никакие ио-
ход за вас?
к 112. За разлнка от частиците нала, нима, мигар и др., ноито са
единствен знак за въпроснтелност в нзречеинята, в конто влизат, части-
цнте а и е могат да се употребят и в изречения, в които нма вече друга
въпроснтелна частица илн пък има пълнозначна въпроснтелна дума, напр.:
Мило ти е, свидно ти е, а като се е зима задала, то ли ще ти улови
брашно да ти донесе в къщи, а? (Чудомнр). А, тъй ли? (Й. Йовков).
Е, доде ли? (Й. Йовнов). Нима ща се откажеш, а? Е, дали той -е извър-
шил наистина кражбата? (Й. Йовков).
Въпроснтелната частица а може дв се добавн в края на съобщител-
но, а понякога н на подбуднтелно изречение. С тази частица говорещият
подканва слушателя да нзразн съгласне илн иесъгласие с казаиото от
говорещия, като изреченнята с а ие съдържат предложение към слуша-
теля за положителен нли отрицателен отговор, както изреченнята с на-
лы, нима и др.
С частнцата е пък говорещият показва, че очаква слушателят да про-
дължн, допълни, разяснн н т. н. иаправено вече от него (слушателя) съоб-
щенне илн да обяснн налнчеи в говорната обстановка факт. Частиците
а и е могат да се употребяват и като самостойни нзказваиия — подкаиа
за отговор. Частнцата а се използува като самостоеи въпрос и при неяс-
но схваиато нли иедочуто нзказване или част от него. Напр.:
Ний искаме да издаваме един вестник, а? (Ал. Константинов). Затуй
си дошла, а? (Й. Йовков). Да бехме сръбнали, а, господин Венчев? (Д. Та-
лев). Ами какво ще кажеш. . . да вземем ние комитета, а? (Д. Талев).
Знача напредва, а? (Б. Райнов).
— Как те викат ваша милост?
— А?
— И мето как ти е? (Ив. Вазов).
Да ей кажа ли? А? (Ал. Константинов).
Телефонът щракна. Бях така порозы, че не смеех да помръдна от
мястото си.
— Е? — коза тя победоносно.
Аз мълчах (П. Вежннов).
Л!13' в“₽°«телнН изречения с пълиозиачнн въпроснтелни ячмя
( нэреченин с 4ac™^
отговор в конто вместо »2^ТеЛНа Дума “е изискват отговор да / не. а
което та вХ) Р Д ДУМа <НЛН “°^ь«таннето. в
ченне, а поняког?и попелина^ГТ*^ Д₽У.Г.а лума’ “««“метаиие, изре-
този елемент от нзреч₽ението който"е" г™**™ ОГГОВОРЪТ сьдьржа само
Дума, а останалнте, които се сълъожят съотноснтелен с въпросителиата
Кед, да обядваме? СВДЬржат във въироса. се изпускат. Напр
= (АЛ- Константинов)
Каквото пиете вие (Б Райноя»
Вне никога няма да на^и^иера , ^икотиана.
— Защо? — попита той.
— Защото не умеете да използувате разположението ни <иефа й към
дамите (Д. Днмов).
3 а бел е ж к а !. Въпросителната дума може да няма съотноснтелен елемент
в отговора' ако в отговора се отрича (респ. утвърждава, ано във въпроса нма отри-
цание) сказуемото ва въпроснтелното изречение, т.е. посочва се, че въпросът е ли-
шен от смисъл, иапр.:
—- Кога ще эаминаваш за Пловдив?
— Иэобщо няма да эаминавам (разг.).
— КоЛ е шефът на бандита?
— Hue не оме бандити — възразява без патос Димов (Б. Равной).
Забележка 2. Когато въпроснтелното наречение с какво съдържа глагол
с обобщена семантика като върша, правя, има, става, случва се и др. под., в отговора
обнкновено глаголът се замени с друг глагол или с передана от глаголи, с конто се
опнсва ситуацията. Въпросителната дума какво се съотнася с целая отговор, а не с
никое вме в него. Напр.:
А пък аз какво да правя? Заради два сребърни гроша на месец с родните си бра-
тя воювам/ Беднотията ходя да грабя! (О. Василев).
— Какво има?
— Обраха черквата (Я Йовков).
§ 114. Пълнозначни въпроснтелнн думн са въпроснтелните местои-
мения н наречия: кой, какво, що, какъв, чай, колко, кога, къде, как н др.
Повечето от тезн думн могат да се свързват с предлози: с кого, за какво,
защо, откога, докога, закъде, накъде, откъде, през къде, доколко, откол-
ко н т. н. н да влизат в свободны илн устойчивн словосъчетания: с каква
цел, по каква причина, на какво основание, по какъв начин, колко пъти,
на какво отгпре н др.
Забележка. С въпроснтелното местоимение какво се пита не само за пред-
мета и ситуации (вж. по-горе § ИЗ), но и за причина, напр.:
— Какво се смееи£? — клъвна го Велико. — Смея се, защото правим що правим,
все в чифлика си удряме гласите (Й. Йовков).
С въпроснтелното наречие как се задават въпросн не само за начина на действие,
а и за понскване на допълнително разяснение от слушателя във връзка с някакво
вегово съобщенне. С как говорещнят може да поиска слушателят да повтори реплика-
та св нли част от нея, ако не е чул добре. И в двага случая как се отдели със значн-
телна пауза. Напр.:
— Слушай, вэеми си и ножа.
— Защо ми е?
— Кой зное, може да потрябва.
— Как, да убивам? — извика дяконът възмутен (Ив. Вазов). Ти такова нещо
видял ли си? — Как? (Ив. Вазов).
§ 11Б. Въпроснтелннте изречения с пълнозиачна въпроснтелна ду-
ма се разлнчават не само по интонацията си от съобщителните, подбудн-
телинте и други изречения, но и по някон особеиости в словореда си.
Характерно за тях е, че въпросителната дума (без оглед на службата й
в изречението) стон в началото на въпроснтелното изречение, напр.:
— Какво има? Що стана? Защо се връщате? (Д. Талев). Гда ще погре-
бете Вълчана? (Й. Йовков).
В разговорната реч предимно се срещат н случаи, когато пред въпро-
снтелната дума стон друга част яа изречението — най-често подлог, но
може да бъде н никоя второстепенна част на изречението. Често върху
поставената пред въпросителната дума част иа изречението пада логи-
ческого ударение,- Напр.:
М
Ами на фабрикате кога ще ме водиш? - пита
„ „ «. Константинов). — За пъкмто, за пъклото кой път води?
(Earn Гклии) С тия дрехи и с тия попукали ръце кой ще
с™» Пелии). Ами ти каква служба ще заемеш тогава? (Ив Вазов).
E' s 116 Ако поддогьт ие е въпроснтелна дума, иормална за въпросн-
телниге наречения от той вид е инверсията иа подлога след сказуемо-
т- дяна Лолка. Радо? (Ив. Вазов). Чий беше т“-пР“я™™'‘'
/п Талев) Каква беше тая внезапна промяна с разбойника/ (О. васи
лев), Отде знаеш ти, бе? (К. Калчев). Баба Славка. Защо ти е електрика?
(Г Караславов). . _
Подлогът може да предхожда сказуемото (обнкновеио и въпросител-
ната дума) в разглежданите изречения поради две причини: ако върху
него пада логического ударение, понеже означава предмет, който се съ-
поставя с предмет, иазован в предходно изречение, или по аналогия със
словореда на съобщнтелннте изречения (това се наблюдава най-често в
пазговорната реч). Ако подлогът е второличио местоимение, той нерядко
се поставя в началото на въпроснтелното изречение подобно иа обръще-
нията. Напр.:
Лъкът ми къда е? (О. Василев). Мариола. Ами че тоя Илия Въл-
чевият за какво се върти тука? (Г. Караславов). вий миналата сряда
защо не додохте? (Й. Йовков). Но това кога ще се изпълни? (Ив. Вазов).
Вий кога обядвате например? (Ал. Константинов).
§117. Въпроснтелните изречения с пълиозначна въпроснтелна дума
могат да съдържат и частицата да, която стон обнкновеио след въпроси-
телиата дума. Тази частица нма модвлно значение, тя посочва, че гла-
голът в изречеиието означава нреално действие — възможно илн необ-
ходимо (субектнвно нли обективио необходимо). Напр.:
Кое да гледаш по-напред? (Ал. Константинов). Иван. А какво да слу-
ша в нашита къща? (Г. Караславов). Ами как да му кожа, бе Евтиме?
(О. Василев). — Защо да я махне, Къньо? — коза Радулов. — Карти-
ната е хубава (Й. Йовков).
§118. Въпросителии изречения с пълнозначии въпросителии думн
и с въпросителии частици. Въпроснтелните изречении с пълиозиачии
въпроснтелнн думн могат дв съдържат въпроснтелните частици ли, а, е.
Въпросителната частица ли се нзползува в два различии по зиаче-
ние вида въпроснтелнн изречения с пълнозначии въпроснтелнн думи В
гьрвия вид ли служи, за да подчертае съмненнето на говорещия че мо-
Жя; л“стон н,"ос —-хвид
34 ^лдан^и?\ое вХеТХ» Н°
пленник? (Ст. Загорчннов) Сппми)й М ереме щяха да държат
ли в тя? (К Калчев) На кой С“ ’° госпожиЧа Маринова Кеде
лев). Пфют мъжете\ак м пият слгй (О. Васн-
0СтйиаТт 6 нег°7 (Г Караславов) " И " сла'
-i s ~
и за да се пи^чи
въ-
че въпроснтелиото изречение представлява повторение на въпрос, зада-
деи от слушателя (вж. § 133). Тогава обикновено ли стон в края иа из-
речението, а не след въпроснтелиото местоимение или наречие. Напр.:
Иван (унило). А какво да правим?
Мариола (сопнато). Какво да правим ли? Да си отваряме очите
(Г. Караславов).
Йе мога да се досетя като каква награда да обещая на овчаря, ано
излеэе победитгл.
— Каква награда ли? — подлинна силно една стара ромейка с начер-
вени бузи (О. Василев).
§ 120. Към въпроснтелннте изречения с пълнозиачнн въпросителни
думн може да се добавн въпроснтелната частица а, обикновено в края на
изречението. С частнцата а говорещнят изразява допълннтелиа подкана
към слушателя да отговори. Въпроснтелната частица е пък, която стон
най-често в началото на изреченето с пълнозиачна въпроснтелна дума,
сочи, че говорещнят очаква допълннтелно разяснение, продолжение и т.н.
във връзка с предходна реплика на слушателя, а самото въпросително
изречение конкретизнра непълнотата в ннформацнята на говорещня. Напр.:
Че кой плаща сега трийсет, а? (Г. Караславов). Какво да правим
сега, а? (Ал. Константинов). Кого да приберет в пазвата си, а? (Д. Та-
лев). Е, какво ще речете сега? (Й. Йовков). Е, какъв е планът? (Ив. Ва-
зов). Е, а сега какво правит? (Чудомнр).
§ 121. 2. Въпросителни изречения без въпросителна дума. Въпросн-
телиите изречения без въпроснтелна дума се различават предн вснчко
по интонацията си (възходяща в края на изречеинето) от съобщнтелните
и Други изречения. От гледиа точка на очаквания отговор въпроснтел-
инте изречения без въпросителна дума са разнородкн — една част от тях
нэнскват да!не отговор, респ. утвърдително нлн отрнцателно повторение
на въпроса, а други — отговор, съотноснтелен с нзпуснатата въпросн-
телна дума нлн цяло въпросително словосъчетание. Напр.:
— Аз сам ще го избавя него.
— Та?
— Да, аз, аз ще го избавя. . . (Ив. Вазоа).
Оплескахме я ний нея! Ами сега? Сега е късно вече да молим да не му
се приема оставката (Ал. Константинов).—срв.: Ами сега какво да
правим?
§ 122. Както и въпроснтелннте изречения с въпроснтелна дума, н
тези въпросителни изречения по строеж бнват глаголнн и безглаголнн
(обиквовено елнптичнн, като често се нзпуска не само сказуемого, но н
други части на нзреченнето). Безглаголннте въпросителни изречения без
въпросителна дума са много по-чести от глаголиите. Те са тясно свър-
заии с предходння текст, с реплнка на слушателя нли на самия гово-
рещ. Нерядко безглаголннте, а понякога и глаголннте изречения пред-
ставляват точно нли разширено повторение иа част от предходна реплн-
ка на слушателя. С тях говорещнят иска потвърждение на казаното или
посочва, че чака допълннтелиа информация във връзка с него, като из-
разява понякога н определена емоннонална реакция (учуднвне, неудо-
волствне, възторг н др.). Напр.:
Мене ме викат Иван Краличът.
_____Иван Краличът, заточеникып? Кога те пуснаха? попита учу-
ден___ме? Аз избяеах из Диарбекирската крегихт <Ив. Вазов).
Най-после аз исках да ти дам някои съвети.
— Смети? (Я. Йовков).
Йордан. Но да оставим теориите. Толкова малко искам аз от теб!
Василка (усмихва се болно). Малко? (Г. Караславов).
6 123. В други случаи с разглежданнте въпросителни изречения се
пита за други предметн нли събития, свързани с предходните в текста
/тогава обикновено въпроснтелиото изречение започва със съчиннтелеи
съюз — и, а, ама, ами, или и др ), нли се пита за следващата част от ве-
рига действия. Напр.:
— Ами не отиде ли право при доктора?
— Запрян е той.
— А ари дякона на манастиря? (ИВ. Вазов).
Кина (разочарована). Приказваш си. Ияма нищр. - - Оня ден я
позакачих.
Мариола. А тя? (Г. Караславов).
— Защо не се радваш, шатко? И ти, Иларионе? (О Василев).
Всички сме там — баба Лукана, Галунка, Малин, всички.
— Ами Глуханека? (Й. Йовков).
— Ще си ида във Варна.
— А после? (Й. Йовков).
— Хубаво, по-нататък? (Ал. Константинов).
§ 124. Характерна особеност на въпроснтелннте изречения без вь-
проснтелца дума е, че те могат да съдържат модални наречия за изра-
зяване иа различии степени иа предположение — може би, сигурно, ве-
роятно, май, знача, следователю) и др. под. Самого въпросително изре-
чение представлява предположение на говорещия, което той чака да бъде
потвърдено нлн отречено от слушателя. Докато в повечето глаголии из-
речения без въпроснтелна дума може да се поставн частицата ли, без
сыцествено да се измени смисълът им, в глаголинте изречения с посо-
чените наречия поставянето на ли е невъзможно. Напр.:
Преди малко той беше при мене. — Той ли? Сигурно за омля рлботл
с трудоваципи? (Ат. Мандаджнев). Иван (оглежда го внимателно) За-
що се забави толкова? Сигурно те задержала? (Г. Караславов). Мо-
же би греша, като ви говоря за нелепиците на детското си въображение?
раславов)^ Момчил (става- тревожно) Зпачн аярно е? (Г Ка-
телна nvMs/JS1?безглагол"нте въпросителни изречения вез въпросн-
^?НЙСЯТ с вьпР“нтенни изречения С пълнозначиа въпро-
сителиа дума нлн с въпросителкн изречения с частник глаголиит*
.=я’Н;Х=обе3 ВЪ,"’°с™ва дума с:™Ха7.моИ” ~
требяват твърде рядко в”ашия Тнк “об въпРосителнв " У"О-
С по-снлна експресия в сравнение с ^„“ия” сне,”РяктеРвзв₽«^
Рано? (Ив.'"ваз“в“ Йордда Садр П’т
беэсъвестен? (Г Караславов! Сп0Р,'\тг6‘ аз п, беэчестеи и
«ъчи да изглежда спокоен), ^ра раэет',"**“- " *
(Г Караславов). - я Спа£ е^^рс^
§ 126. Сказуемните въпросителнн изречения без въпроснтелна дума
могат да бъдат н подчиненн изречения към нензказано главно (често
въпроснтелно) изречение, напр
Лозенов (със страх). Ами ако тръгнат по обыски из къщипи? (Г. Ка-
раславов). То че е тъй, тъй е. . . Ама като се измъкна в шест часа от
болгшцата и погяедна оня град пред мене (К. Странджев). — Аха, поне-
же ты мисхиш да следваш до безкрай тая огъряица от убийства? (Б. Рай
нов). Открадни я тогава! — Сега? Когато готвим въстание? (Ив. Вазов).
фуяхзриталяа кмсификация на въпросителяате изречения
§ 127. 1. Същински въпроси. Тезн въпросн са най-често употребя-
ванн. Те са осиовннят внд въпросителнн изречения. Пронзнасят се с
цел да се предизвика отговор, да се получи нова информация от запнта-
ння. Напр.:
— Кой им е главатарят?
— Доктор Соколов — отговори Стефчов (Ив. Вазов).
А бе ти сериозно ли говорит?
— Сериозно, бе брате (Ал. Константинов).
— Криза, а?
— Голяма (Г Караславов).
§ 128. 2« Несътцииски въпроси. Тези въпросн не се пронзнасят с
цел да се получи нова информация от запнтания, а с други цели: да се
иаправн съобщенне по косвен път — това съобщенне е известният на го-
ворещня и на запнтвиня отговор при реторнчннте въпроси; да се спечелн
време за обмнслине иа отговора вли да се нзрази определено отношение
към въпрос от страна на слушателя (въпроснте повторения); да се помолн
слушателят да извърши дадено действие нлн да се получи от него позво-
ление за извършваие на действие от говорещия (въпроснте молби).
§ 129. Реторичин въпросн. Тезн въпросн са несъщннски въпроси, с
които говорещият цели не да получи отговор, тъй като смята, че отго-
ворът иа въпроса е общеизвестен, а по косвен път да предаде съобщеннето,
което се съдържа в отговора. Реторнчннте въпросн са сил но експреснвнн.
Като реторичин въпросн могат да се използуват въпросителните изрече-
ния с ли, нима, с пълиозиачнн въпроентелнв думи н по рядке — с пълно-
значнн въпросителнн думи и ли.
§ 130. Характерно за реторнчннте въпросн е, че утвържденнето нлн
отрнцаннето в тях противоречн на отрнцанието нли утвържденнето в
съждеиието отговор, което се има пред вид при формулирането на въпро-
са. Когато въпросът с пълнозначна въпроснтелна дума нлн с пълнознач-
на въпроснтелна дума н ли е утвърдителен, на въпросителното местоиме-
ние илн наречие съотвествува отрвцателно местоимение нлн варечне в
отговора, който се подразбира; когато въпроснтелното изречение е отри-
цателно, на въпроснтелното местоимение нли наречие в отговора съот-
ветствува обобщително местоимение нли наречие. Напр.:
В мъжество, в доблест — кой би те надминал? / С теб по другар-
ство — кой би се сравнил? (Л. Стоянов) — срв.: Никой не би те надми-
нал с мъжество, с доблест. Никой не би се сравнил с теб по другарство.
За кой българин Балканът не е живо същество? (Ем. Станев) — срв.:
За осеки българин Балканът е живо същество. Коя младост не би же-
62
nta да вида най-хубавото нещо от наб-високото място? (Елнн Пелин)
Некого Стихия не беше се сопвал така на байрактаря Си че от баищ
и беат по^лшпк му беше. Какао ли не бяха претеглили заедно крез от-
миналите години! (О ВаснлевГ Утре тая вест щеше да се разчуе новея-
иъде кой щеше да я повярва! (Й. Йовков).
Й на отрицателннте реторнчни въпросн с ли съответствува положи-
трлрн отговор н обратно, напр.:
На Бъбреш тракаха караджейки, но права ли се кръщене с тричаво
брашно? — срв.: . . .Но не се права кръщене с тричаво брашно.
__Ама ти от бързане забравил си да платиш бирата си, бай Ганьо.
— Голяма работа! Те малко ли ни скубят! — отговори бай Ганьо
с един тон, нстърпящ възражение (Ал. Константинов) —срв.: Те не
ни скубят малко.
§ 131. Има реторнчнн въпросн, конто псрадн това, че се отнвсят към
общонзвестни нстннн, се схващат като реторнчнн независимо от контек-
ста, но нма н реторнчнн въпросн, конто нзвън контекста и ситуацнята
могат да се възпрнемат като същннскн (вж. примери по-горе). Контек-
стово свързанн са н реторнчннте въпросн, които се нзползуват като от-
говор на въпрос на слушателя или са никаква реакция иа предходно съ-
общение (съгласне, несъгласие н др. под ). В тезн реторнчнн въпросн,
по-често стрицателни, след пълнозначната въпроснтелна дума стой обик-
новено да, за да се означи възможно, необходимо нли абсолютно дей-
ствие. Тези реторнчнн въпросн се съотиасят с изречения отговори, в
които пред въпросителната дума стой отрнцателната форма няма. Напр.:
Моторът не е мотор, щрм осеки ден се бърника.
— Как да не го бьрникам, когато се разваля — коза Иван Флоров
(Й. Раднчков) — срв.: Няма как да не го бърникам. .
Сега Задунайская губерния, разбираш ли?
— А бе как да не разборам! — коза бай Михал и дяволски подмигни
на другарите си (Ал. Константинов).
— Зайци има на позора — коза един от словослагателите. — Ако
отидем. веднага можем да вземем.
— Защо тк да не отидем! (Й. Ра дичков).
§ 132. Вънросн повторении. Тозн вид въпросителнн изречения са
повторение от говорещия на цяло въпроснтелно изречение нли иа чвст
°Тл^>Пр0СИТеЛно изРеченне» произнесено от слушателя с цел дв получи
информация от говорещия. С въпроснте повторения говорещият цели
нлн да спечели време, за да може да обмнслн отговора сн, нлн да из-
отгоНвомРеняеЛ^п„^а,<ы'Я»К’’Ы задада““я въпрос. а понякога и към
каже°че го cmZ Най-често говорещият вовтаря въпроса. за да по
говорещият не е в^нстп™' 3" Т°Ва Може да ниа Раэлвчнн прнчннн —
въпросът не е правнлно Ann Ю 0ТГ0В0Р"’ ващото не разбнра въпроса;
че отговорът е известен на слушателя hVh’говоРещнят смята-
торення са еыоцнонално оцвеХнн. Обнкиовено въпроснте пов
значки въпршнтел™ д^ми^вТях може м°сеТеЛНН Иэ₽ечвин" <• пьли0
обнкновено в коая ни ыо’ке да се подави к частнцата ли
«оже да повторят цялостно нли" частично § П9) Въ"Росвте повторении
Реп» лице в глаголните ^рмн и въа форми^* на’лнТни""^;^,^
ннте местоимения се замени с първо, а първото лице — с втопо Ппч
стачного повторение залължително трябвв да се повтори въпп?™
ната дума н нейното най-блиэко обкръженне Напр Р Р
Какъв си ми ти да ми даваш. съвети?
— Адкм съм mat Приятел съм ти (Й. Йовков).
«orafTX?САУ?пр‘к) ' ' 7 Че ктза беше ^нсремешната клиента.
Божия (с увлечение). Каква ли? (Г. Караславов),
§ 134. Когато говорещнят иска да йзрази недоумение от поставення
му въпрос, иска подчертано да покаже, че го смята за неуместен, в на-
чалото иа въпроснтелното изречение се поставя как независимо от иалн-
чнето на друга въпроснтелна дума в него. Напр.:
Стрико Авраме, защо ми говорит на гръчки?
— Как защо ти говоря на гръцки? (Д. Талев).
— Кой ти каза, че съм либерал? — попита строго бай Ганъо.
— Как кой ми каза? (Ал. Константинов).
— Какво преподала?
— Как — какво? (Чудомнр).
— Само ядове бера с него.
— Че какой ядове?
— Как какой? (Б. Райнов).
Когато първнят въпрос е елнптнчно изречение без сказуемо» във въ-
проса повторение се съдържа какво, що, с конто говорещнят сочн, че не
разбира кое е нзпуснатото сказуемо във въпроса на слушателя, напр.:
— Ами яденето?
— Що (—какво) — яденето?
— Същото ли ще бъде? (Г. Караславов).
§ 135. С цел да нзрази определено отношение към реалното действие
от предходиня въпрос, във въпроса повторение говорещнят може да упо-
треби глагол в бъдеще време независимо от времето на глагола (сегашно
илн минало) в предходння въпрос. По този начни чрез футурната форма,
като се преиася действието в друг темпоралеи план, в същност се пре-
нася в друг модален план. За него се пита само като за възможно (макар
и с внсока стелен на вероятност) — за това говори и снноинмията на раз-
глежданите въпроснтелнн изречения с изречения със съставно сказуемо
с мога нли с изречения с глагол в условно наклонение. Напр.:
— Кой е имал нещо срещу тебе?
— Кой ще има нещо срещу мене? Никой, разбира се (Б. Райнов) —
срв.: — Кой би имал нещо срещу мене? Кой би могьл да ими нещо сре-
щу мене?
— Какво права Иосиф?
— Какво ще правы Иосиф? Гледа си училището (Й. Йовков).
С подобна модална употреба във въпроснте повторения се използува
и формата за продължително бъдеще действие с има да и за бъдеще пред-
вари тел но, напр.:
— Ами какво се установи по убийството на Милке?
— Какво има да се установлен? — вдига вежди Младенов (Б. Нан-
нов) — Какво ще се установи? Какво ще се а установило? иа.,а-т
Q 138. Въпросн молби. Въпросите молбн имат за цел да лодка i
слушателя не да отговори, а да нзвърши действието, за което се п»
64
о опроса Въпросите молбн са въпросителии изречения с ли, в конто
Ви’!Лемото е просто (глагол в бъдеще време на изявнтелно наклонение
uiM в условно наклонение) нли съставно с глагола може илн мога. Напр..
1 Бихте ли ми подали палтото?
Може ли да ми подадете палтото?
(Можете ли да ми подадете палтото?)
Ше ми подадете ли палтото?
Въпросите молбн с глагол в условно наклонение са твърде деликат-
ни „мат до голяма стелен книжен характер н се употребяват предимно
в речта на интелигенцията. Въпросите молбн със съставно сказуемо с
безличния глагол може нлн с лнчиня мога са широко разпространени
като средство за деликатна подкана във всекидневното общуване, а въ-
проснте молбн с глагол в бъдеще време, също често употребяванн, се ха-
рактеризират с по-слаба деликатност. Произиесенн със съответна инто-
нация, въпросите с бъдеще време могат да означат н по-снлнв подкана.
напр.: Ще затворит ли най-сетне прозореца?
Прекаленс нзнскаио и книжно звучат въпросите молбн от типа Мо-
же ли да Ви помоля да ми подадете палтото? Мога ли да Ви помоля да
ми подадете палтото?, конто представляват сложно съставно изречение
с допълннтедно <?а-изречение, чнйто глагол означава действието, за чне-
то „звършване говорещнят моли. Подлогът на това да-нзречеине е във
2 лице (този подлог може да фнгурнра само ако върху него лада логиче-
ского ударение — Може ли да Ви помоля Вие да ми подадете палтото?),
както е във 2 лице н подлогът в разгледаиите по-горе въпроси молбн
(в тези изречения също така нма елнпса на подлога освен в случайте на
контраст, когато върху подлога пада логического удареннек
Пунктуация. В края на самостойно въпросително изречение
и в края на въпросително изречение, което е последно изречение в слож-
но съчннеио изречение, се пише въпроснтелеи знак, иапр.: Защо ли не
взе със себе си часовни*? Колко часа бяха минали от тръгването му?
(П. Вежи ио в). Не помнит ли? (Г. Караславов). Ти какъв си, господине,
по каква работа към наше село? (Елнн Пелин).
В края на сложно съставно илн сложно смесено изречение се пнше
въпросителен знак, ако в него има главно изречение пряк въпрос, напр..
Как ще ида, като нямам пари? (А. Каралнйчев). Много често тя беше си
мислила: тъй, както беше махал с ръка старият, когато умираше, «т
е искал да ловикат попа, им друго е искал да коже? (Й. Йовков).
. с Ак° сложиото съставно илн сложного смесено изречение съдъпжа
се пише ТОМК. нэрече""Д ко,свен въ"РОс. в края иа сложиото изречение
" пр,‘: Огпидох към колата ти да раэбера мкм » таи
—<АаР^ИЛ'^- да видя о.-ряи
керванката (А. Каралнйчев).
то e^arvfinL".!^ И В кра" иа саыоста«но въпросително изречение ако
- хакТ капр AflKe“ *“
ралийчев). Ех и ти все г тмбяла (А I
глава да пати и туй то (Й. Йовков)М<И’1</ *“*’ ‘ Ияа-‘
След въпросителии изречения заглавия ие .
знак, ако въпросителността на изречение! И'-чкьв . и
Каке станал годежа на днешната имТин^а ’Р
ГИ“"™“ " --------- ....
ха1жи Икчш <*>. Кон^итииов). to «««мяваше стоманата (н. А.
знак, Цпр-: № л“ сп“л още? (Х₽' Б°Тев)- Чуеш м гъР^т
nfU в”.«‘шрт!» възклицателно изречение се пише Уд„ви.
телек знак или комбинация от въпросителеи и удивителен знак (вд.
примеры в § 175).
ПОДБУДИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
6 137. Подбудителдл^ кричат изреченията
с к о и то" го в о~реш и я т подтиква към действие,
респ към прекредя^ане htl действие, или иска
“позволение за н^вършване и ада де но действие.
НодБудителните изречения изказват непосредствен© волензявата на
говорещия. Те означават субективио необходимо действие, т. е. дей-
ствие, необходимо от гледиа точкв на отделио лице, н случая говоре-
щня, а не обективно«необходимо действие,?, е. действие, чнято необходи-
мое? провзтича от реалння ход на събнтията, от определенн норми в чо-
вешкото общество и т. н.
$ 138. В комуиикативен план подбу дятел ните изречения се разли-
чават според силата на волензявата, евързана с харвктера на субектив-
но необходимого действие и с речевата ситуация, а сыцо определяща се
н от социолннгвнстичвн факторн (например официал и и отношения между
гсворвтел и слушател, интимнн отношения между тях и др.), срв. на-
пример подреденвте във възходища градация според силата на волеизя-
вата подбудителнн изречения: Да бяхте ми помогнали! Помогнете ми!
Да ми помогнете! Ще ми помогнете!
Подбу дителиите изречения се различават и според евентуалния вър-
шител на субективио необходимого действие. В най-честня случай този
вършнтел е слушател ят, множество слушатели нли множество, в което
влиза слушателят. Напр.: Не се поддавайте! Въдете войн! (Хр. PaA^
. \ Лягайте, скоклиеци, през поле широко! (Раи Боен лек).
СеЮ' ВьРши’гелят може да бъде в 3 л. ед. н ми. ч.
<з «• Да",,
безглаголни. &мн"^б?’Д,ТЫ,"Вге нзРетеи“я са диа види: ^Гизре’''
нията с глагол в пл» ИД глаголнн подбудителнн изречения са
еедбудителните частив х^ХлаКЛОНенне' В тях чест° “ ГгТ *
мари, хай и вп ппп т?л°‘ хайде> я н частицнте за обръщенне б₽> g .г
еД и мн.ч..като ппллЛЙ Като глаголът в тезн изречения е самоi В о6.
Рыцение, което има чаи?40*6 Да се явн второлнчно местоимение сИ.
туацията не е нско кой ^Лтелна'Употреба само ако от те1^тВ трябва
Да вършн означеиото от?пЯбВа Да вършнтел, респ кой брЪще
и«ето изпълнява X коитааГ°Ла21ействНе‘ В противен случай_ о Р ,
и ««редадено отноХ^Тактна Фу™™*, като с него може Да се
иа говорещия към слушателя. Напр •
Ти не.се бой, чичко Василе. Дай ми единая ключ от портата (Д Та пев).
Ей момиченце, не си играй! Остова ми теслата (Елни Пелнн) Влизай
и работа, мързеливецо. . . (Ал. Балабанов). Ах, блеснете пожари, сред
ледна тъма! (Хр. Смнрненскн). Вий, хлебоеди, слушайте! (П. Пенев).
Хей, ставай! (П. К- Яворов). Хайде, заспивай! (А. Каралнйчев).
§ 140. Освен с не и глагол на императивна форма от несвършен вид
отрицателна заповед се нзказва и със съставннте формн недей + съкра-
теи ннфиинтнв и недей + да + форма за сегашно време иа нзявнтелио
наклонение също само от глаголи от несвършен вид (за отрнцателинте
до-формн вж. в § 143, >47). Когато подбу дител него изречение предста-
влява заповед за прекратяване на действие, което се вършн в момента
на говоренето нлн е повтарящо се до момента на говореието, сказуемого
в него е изразено със съставннте формн стига + минало неопределеио
време на нзявнтелио наклоневие и стига + минало свършено време на
изявнтелно наклонение от несвършени глаголи. Напр.:
Ами недей се тогава блъска! (Н. Хайтов) Недей разплаква моето сър-
це! (П. Пенев). Недей да се сърдиш, мамо, ноли са прикаэвахме сега с
добром (Т. Г. Влайков). Отдъхни си, почини си, стига си бърэал! (Н. Хай-
тов). Стига са се мъчил! (Д. Талев). Ставай, стига спа!
§ 141. Специфична сннтактнчна особеност на българския езнк са
твърде разнообразннте във формално и семантнчно отношение подбудн-
телин da-нзречення. Глаголиата форма в тях може да бъде в сегашно.
минало неопределеио и минало предварнтелно време, в повечето случаи
в трите лица на едннствено и множествеио число.
Във второ лице da-формнте в сегашно време в повечето случаи се
конкурнрат от формнте на повелително наклонение. Когато се нзказва
заповед за действие, което трябва да се нзвършн непоср едет вено след мо-
мента на говоренето в речевата ситуация, с da-изреченията с глагол в
сегашно време заповедта е много по-строга, по-категорична, по-нетърпе
лива, откол кото с изреченията с глагол в повел ител но наклонение. Тазн
строгост е евързана с факта, че говорещнят предполага или е vверен,
че слушателят няма желание да нзпълнн веднага нлн да нзпълни изобщо
действието, срв.: Моля, подай ми молива! и Да ми подадеш молива! Да
ми подадеш веднага молива! Да-нзреченнята в този случай обикновено
се употребяват, след като говорещнят веднъж е нзразнл своята заповед
лХТГп нмпеРатнв- во не в последвало нзпълненне от страна на
““ кЛ°₽аДИ ТаЗИ прнчннв «“-изреченията обикновено са емоцио-
₽ ’ с тях се изразява незадоволство — най-често се тпо-
15?™ Разговор на родители с непослушни деца. Напр Да елгжш
^°(B^uBed,Wa да Си
употреба на лвята пило еЭИ нзРечення е възможна паралелна
LXXS раз;7™ - “
годна форма заповедта е малко по-силна ? в Лт / С иесвъРшената ™-
анда, е „ както при повелително н^клонХеУ
на заповед
«. В тозн случай ^„„е не пТсХ?^
67
гост от императивиите форми — с тях не се означава нетърпеливост,
както прн заповедите за „близко" действие. За блнзостта в значението
на da-формнте, които в някой случаи са по-силно експреснвни, и импера
тивннте фор мн говорят случайте за паралелна употреба на двата вида
форми. Напр.:
Взгми, Милуше, да ги направит, налрвви ги най-напред. Трябват ми.
Ама слушай, Милуш, хем да ги накравши здравичко, хубавичко (Й. Йов
ков) — Слушай, булка — рече баба А на строго, — остова хорските мъ
же и си гледай своя. Срамота е и грехота.[. . ] Мъжа си да гледаш, че
знаеш ли се. . . (Й. Йовков). — Да си вървиш — заповяда гласът, — ма-
хай се! Да ке те виждам! (Ем. Станев)
Поради прнсъщата на второлнчните da-формн интнмност те не се упо-
требяват в официалния стнл, например в лозунгите се използуват импера-
тивните форми — Работници, повишавайте производителността на тру-
да!, а не Работници, да повишавате производителността на труда!
§ 143. Отношението между отрицателннте изречения с второлнчна
da-форма н отрицателннте подбуднтелин изречения с императивна форма
от несвършен внд е същото, както прн утвърднтелните изречения, срв.:
Не пай студена вода1 н Да не пиеш студена вода! Когато глаголът е от
свършен внд, da-нзреченията с отрицание нямат съответнн подбуднтелин
изречения с императив. В този случай da-формнте са поели функцнята
на отрицателннте императивнн форми от свършен вид за нзразяване на
предпазване: Да ке наднеш! Да ке се подхльзнеш! Да не счупиш ваЗата!
Да че ме забравшие! Да ке се прнеш още на вторая ден!
Характерно за тези изречения е, че говорещият се страхува, че слу-
шателят може да извърши дадено действие вследствие на недостатъчно
внимание илн недобро обмисляне н поради това той желае да предпази
слушателя от извършване на това нежелано според него действие.
$ 144. Да-изречеинята с глагол в 1 лице не се конкурнрат с изре-
ченията с императив С da-формата в 1 л. мн. ч. се изразява подкана за
действие към множество лица, в което освен говорещия вл и за най-малко
поне един слушател. Напр.:
Хайде сега да вечеряме и да видим кой ще намери сребърната парица
в баницата! (А. Карали йчев). Д да видим каква е тая грешка (Ал. Бала-
банов). — Да излезем! — пак настоя Гаржев (Ем Станев^. — Да затво
рим прозореца — каза майката, която внесе прането (Й. Радичков).
$ 145. Да-изреченнята с глагол в 1 л. ед. ч. нмат рядка употреба.
Те иямат характера на команда, както da-нзречеинята с глагол във2л.,
3 л. в 1 л. мн. ч. С тях говорещият изказва своята готовност да извър-
ши дадено действие, като реагнра иа предходиа реплика на своя събе-
седннк (тогава често става дума за ехо-изречение) или пък очаква някаква
реакция (съгласие нли несъгласие) от слушателя във връзка с готов-
носгга си за действие. Напр.:
Туй нещо ти трябва да го накравши, то повече тъй не може.
-Дв го направя, ами с празни ръце как? (Й. Йовков) _
— Слушай — продължаваше Рада, —да се ожениш, че да има кои
те кърпи. Да не ходиш такъв окъсан, като.
— Да се ожеия — каза Шибил, — ама момите не ме искат (Й. Йов
ков).
“да напълня бъкгла.
— <А- ка₽ал" я
а, ти -идл куража! (Ал.^'’“Ггол'Тсегашио време 3 лице изпълияват
* §146. Да-взре^н^ с ^^^^ор^,,^ „редава посредством
различии ФУ«КЦ«*И ммбГза трето лице Това трето лице може реал-
ыушателя заповед илн молба ч> трактува като слушател. Напр..
вода бъде и матоваДЕм.Станев). - Хайде, ««™ от
Да и с, ср Обяснете му Кп«статннов} Народтипа когти,
(А. Каралийчев). Строга заповед-
бедняга да смзат! (Д. Талев).
з . а е л е ж к акВ др,™«,«»
иебв«'рТя« 'а ^въ^е
На1ЧСелят™ nwsapaa и си гокрст, w тия зайци отавам за Италия и че италиа-
пецът яде не само зайци, ами и жаби.
— Да яде! (Й. Радичков). _ .
Със същата функция се използуват и изреченнята с нека, нека да,'™тр..
Марев се вслушваше напрегнато е стъпките на жена си и на два пъти чу, че
тя въэдиша.
— Цеха пздяша — злобно реши той. . - (Ьм. Станев).
— Слушай, Тинке — кротичко рече Гаржев, като се приближи и седна до жена
си, — не викой, ще чуе.
— Нека чуе! (Ем. Станев).
§ 147. С подбудителиите изречения с да + минало иеопределено вре-
ме на глагола в тях се сзиачава много снлна, категорична, дорн пояякога
груба забрана за извършване на действие в бъдещето. Тези изречения
са само отрицателни, като глаголинте форми в тях са предимно от свър-
шен вид във 2 лице, рядке в 3 лице поради енлиата експреснвност на
забраиата. Напр.:
И да не си ми казал еще веднъж за имане, че главата ти пречуквам,
анаеш? (**. Йовков). Да ме сирекьл отпосле, че не съм те викал'
(И. Йовков). Да ме си пос мял друг път да минеш край нас, че ти счуп-
вам краката с кобилицата! (Чудомнр). Да ке сте лгали (несвършен
внд) друг път момчето ми, че ей вземат дяволите! (А Каралийчев)
ДЯ 1Рмг^жляТ\^' ' ’ (АЛ’ Балабанов>- Д« « "осмял да дойде у нас!
ед ч акп да-из₽е,ен1,я могат Да «мат глаголна форма а 1 л.
С те <: “«ачава усещаие нли възпрнятне - «X, чип и до
^енИ„ИХ™” Г“ХТвЯаТн."0ДЛ₽ТаВа- Че “е ™Лае “ вм"₽не“а ""Р*1
те не трн6в?:аЯЛ,ЭнВХШв "т ~
<д. киТов)"^ ямо- “
*»ил повече че пушиш! еЧ6 На УАиЧата! Д* *г те усе-
изразява делнкатна^поХм'Jpяка* ° ",,нало "Радаарнтелно време се
— л. ми - ч., иепряка^—прн sT^.Vo.
в»
глаголът е в 1 л. ед. ч., говорещнят деликатно моли слушателя Да не се
протнвопоставя на нзвършваие на действието от самня говорещ. Глаго-
лите в разглежданите da-нзречения са от свършен внд. Напр.:
— Спри дотук — протегна към него ръка Хабаров. [. . .} — да бях
стмгяал до края! (Д. Талев). — Бате — рече той, — да бях ти помог-
нал малко (А. Каралнйчев). — Да беше прибавил още: „изчадие на пъкъ-
лаи—заявява бай Ганьо (Ал. Константинов). Да бяхме влезли вътре
(А. Каралнйчев).
§ 149 Подбуда може да се нзкаже н с изречеиията с нека, нека да
с глагол в сегашно време. (Когато глаголът в тях е в мннало неопределе-
но време, изреченнята не са подбуднтелни. В тях говорещидт чрез допу-
скане изразява съгласне с дадено твърденне, напр.: Нека да е било така
(А. Каралнйчев). Нека аз да съм провалил задачата.) Изречеиията с
нека, нека да с глагол в сегашно време показват, най-общо казано, че
говорещнят иска да получи съгласието нли позволението иа слушателя
за нзвършваие на дадено действие от самня говорещ, от слушателя (ряд-
ко) или от трето лице. Тези изречения нмат различна функция в зависи-
мост от лнцего н чнслото на глаголната форма.
Ако глаголът ев 1 л. ед. ч.» с неод-нзреченията говорещнят моли
слушателя да се съгласи действието да бъде нзвършено от самня го-
ворещ, напр.:
— Татинко, моля ти се, нека да дойда с вас! — каза умолително
момиченцето (П. Вежи нов). — Ама нека кожа бе, джанъм, защо да съм
дурак? (Ал. Константинов). Нека ти кажа, да го знаеш. . . (А. Кара-
лнйчев).
Когато глаголната форма е в 1 л. мн. ч., в нека-изреченнята към под-
каната за действие от страна иа слушателя (нлн слушателите) се добавя
н молба за съгласие на слушателя да се извършн действието съвместно
с говорещня В ня кои случаи вършнтел на действието може да бъде го-
ворещнят и трето лице (нлн лица), без участнето на слушателя. Напр.:
Нека бъдем добросъвестни и изложим фактите пред съда (П. Вежн-
нов). Нека ние, българите именно, първи да дадем пример (Д. Талев).
Е, добре, пека встанем тук, щом желает. . (Ем. Сгаиев). Татко, нека
да излезем с Иван на улицата.
§ 150. Подбудителин нека-изречення с глагол във 2 лице се употре-
бяват твърде рядко, тъй като е малко странно да се иска от слушателя
позволение за нзвършваие на действието от самня него. Подбудата, из-
раэена с нека-изреченнята в този случай, е твърде мека, напр.: — Татин-
ко, нека да излезеш утре! — каза то тъжно (П Вежи нов)
§ 151. Когато глаголът в нека изречеиията е в 3 лице, с тях се нзра-
зява непряка подкана за нзвършваие на действието от трето лице, като
често се иска и съгласнето на слушателя във аръзка с нея; съгласне нлн
просто иепротивопоставяне на говорещия за действие, което се е нзвърш-
вало, извършва се или със снгурност ще се нзвършн (вж. § 146). Напр.:
Нека дойде да му дам нещо за ядене — настоя Елисавета (Ем. Ста
нев) И налейте по едно вино, па кека учителките изпеят нещичко (Ал.
Константннов). Ако милостивият читател пита какво е неговата къща,
нека погледне в камина си, ако милостивият читател пита какво е не-
говият живот, кека погледне саждата (Й Радачков).
70
я 142 Подбуда може да се изрази и чрез изречения с второличкн
пп'ии'фопмн н форми за 1 л. ед. и ми. ч. иа сегашно и ив бъдеще време
наклонение. От съответннте съобднтелин изречения тезн
Хпнтелнн изречения се отличават само по иитонецияте. Напр.:
" и <ЧЛ т,;/ (Чуломир). На ДЦъркелово гнездо" ще ни еозиш.
м и въпрос няма да праеиш (И. Радичков) Ной-сожни те материала
„мате ти и Донка и още сега се „охвате оттука (К. Кюлявков). Пол-
коёникът ме попика в кабинета си и докато стаях мирно пред бюрото
му, заповяда: — Отиваш за две седмици в хижа „Еделвайс* (Ив. Аржен-
тински).
Изречеиията с глагол в сегашно време и до известна степей н нзре-
ченията с глагол в бъдеще време, отрнцателна форма се отлнчават със
силиа категорнчиост, по-силна от категоричиостта на изречеиията в им-
перативна форма.
§ 153. Безглаголиите подбуднтелни изречения обнкновеио са тясио
свързани с контекста н снтуациита. В реднца случаи тезн изречения мо-
гат да бъдат сметнатн за елилтичин с нзпусиато сказуемо. Този вид изре-
чения са доста разнообразии — именин, адвербиални. В други случаи
ролята иа сказуемо се поема от междуметня и частици. Напр.:
Мане изводи четири лева и ги подаде на кондуктора за мен.
— И глобата, и глобата!
— На ти и глобата/ (Ал. Балабанов).
— Сеет! Хайде а мщи! (Чудомнр). — Дий! — замахна с копраля-
та Бойчо над гърбовете на дядовите си биволи. — Дий, старчуги! (А. Ка-
ралнйчев). — Стига вече, Йочко, стига, момчето ми! (Чудомир). На-
пред! И все налред! Към подвози и слава (П. П. Славейков). На смърт,
момчета, да един! На смърт! (Д. Талев). Смърт ма нашил яашакмл!
(Ив. Вазов). Вън! Долу! Марш! Кръгом! На оръжне' Тихо!
.Н°гор° ^рха°" (П™К “явор”^ Ва30в»-
им се пв™: "зр7ии” ие п₽!д!“т волензява, в крав
чем де (И Йовков! : Т л1*0 гле3ай Константинов). Да ре-
' йовков). Гледай си работата, тате (Елнн Пелии). Р
ЖЕЛАТЕЛИИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Уве1,В™мо^еТпХТ:нНе^д“ВвЯъСе "Эказват- *°'‘» соворещият е
нзвършвзяе на определено дейстане Им'ГЛизвъРшв*ие, pScn. ие-
ЖГ.? не
I гово-
действия да се язвър^ат нл„Та “ °Кажс «акар че ж«в
р^ият си служи с В такъв с
I..зре’е|<ията, с коит” Ж'лателии се на
ствие'. "ЛГЛГо": За Иав‘Рв-в’аОиРе€иЩ.,‘дй.\С*МО
<аа«) за T%KATB°n”J«a Дума за т а* Л*Л * Д'В.°7
т а к И В а в
може да
и и 3 о б щ о.
Д А е и о дев-
кива процеси и
конто Говоп,.
nX^7£°ra " B ДРУГНТС Лнца ce нзп*ска споыагателннят глаго"
Посредством характерната за минало неопределено време резулта-
тивиост желаното действие в плана на сегашното нли бъдещето се поел
ставя като вече нзвършено. Тези изречения са до голяма степей фра?ео-
логнзувани Напр.:
— Добре дошел бе. гостенино! (Й. Йовков). — Добре намерил! (4v-
доммр). Дявол го взел! (Ив. Вазов). — Хайде чорбаджиите — кучета ги
яла, на тях кооперативното не им е присърце. . . (А. Гуляшкн)
§ 157. Действнето в желателните da-изречения има различна темпо-
рална ориентация — то може да бъде в трите темпорални плана. В тези
изречения се употреби ват глагол ни форми в сегашно, мннало несвършено,.
мннало предаарнтелно и мннало неопределено време. В желателните да-
нзречення с глагол в сегашно време действнето е бъдещо спрямо момента
на говоренето. Напр.:
Да са живи и здравы и момчето, и момичето! (Чудомнр). Само тока
да дойде сега! (Л. Левчев). Гръм да го порази из ясно небе! Кучета месата
му да разнесат (А. Каралийчев). Да бъдеш здрав и честит! След десет
дена да бъда вече здрав!
Глаголните форми в тезн da-нзречеиня са предимно във 2 н 3 лице
(понякога могат да се конкурират с повелители о наклонение, срв.: Бъди
здрав и весел!), рядко в 1 лице.
С желателните da-изречения с глагол в мннало несвършено време се
изказва пожелание зв неосъществено в мнналото действие нлн невъз-
можно да се осъществи в сегашння момент действие, напр.:
— Да я спасим. Драгота, белким аз не искам. Ох, да можеше само!
(Й. йовков) — срв.: Ох, да може само! Имам аз едно момиче в София.
Да можех само два реда да му пиша. За сбогом (Д. Талев). Само да не
са тия кучета. . И да имение малко вода, поне една глътка. . . (Д-
Ангелов).
Желателните da-изречения с глагол в мннало предварнтелно време
означают пожелание за неосъществено мннало действие. Тезн изречения
могат да са синонимии с желателинте да-нэречення с минало несвършено
време, срв.: Ех, да имах тогава тая възможност/ Ех, да бях имал тогава
тая възможност!. като се отлнчават от тя.х но резултатявността на гла-
голиото действие, вследствие на която се подчертава неосъщественос
на желаното действие. Наир.: ....
И защо ли идат сега. Да бяха помахали да поработи лонг половин
годило ((СКръстев). Лоне да бях го видя,. Било момченце(Д Ателоп).
— Ех. да бях се родил тогава/ Че да имах една картгчница/ Ей. Филипе,
представят ли си. а? (П. Стъпов). „.„„„.„«.ено ввеме са
Желателните da-нзречения с глагол в мккало иеопредел р
доста близки до подбудителиите изречения, п>й к»тов тя^се
действие, за което говорещият смята, че е било < е
но1 па се реалнзира в мнналото. Глаголинте форми в разглеждаи
речения могат ди бъдат от двата вида, но пре ^“““Тглагол в отрина-
свършеи вид (сравни с подбудителинте da-нзречения с глагол
72
Лоома на мннало неопределено време. вж § >47) Най-често се
,еЛ лХт фопмнте за 2 лице, по рядно за 3 и 1 лице. Напр :
со mu нскочи нещо. да им си дала. Да ке си ги върнала правки
„ п™кот) Като нс са били кадърки да гледат къщи. да не са се хе-
(Я потно о внимаеаг. когато е говорена учителката. Да не
птказвал. Като не им е било приятно, да не съм стоял там.
^Разглежданите йа-нзреченнн са синонимии с желателните да-изре-
- с глагол в мннало предаарнтелно време, конто се разлнчават от
4 по по-конкретната темпорална локализация в мнналото на желаното
Тействне. Срв.: Да не сте закъснявали, като сте искали да гледате фил-
«л — Да не бяхте закъснявали, като сте искали да гледате филма. Ний,
знача, двама братя карабунарци и изведнъж — бати к мет, а аз — да-
скал в село от Северна България! И то поне да сме го виждали някога,
да сме ходили там/ — И то поне да бяхме го виждали някога, да бяхме
ходили там/
§ 158. С желателните изречения с де да се изразява пожелание за
действие в плана на мнналото н на сегашното, като се подчертава, че
става дума за действия, които ие са реализиранн в мнналото или е не-
възможно да се реалнзнрат в настоящего. Употребяват се сыците време-
на, както в желателните да-нзречения — сегашно време, мннвло несвър-
шено, минало предварнтелно н мииало неопределено. Напр.: Де такъв
господар да имаме като тебе/ (Й. Йовков). Де да имаше още пет-шест
любовника момичето. без пари щях да ей служа! (Чудомир). Де сега да
имах една деветорка! (Ив. Вазов). Ох, де да ми е една млада душа, като
птичка да пръпне по двора, че да грабне метлата и да помете (А. Ка-
ралмйчев). Де да бях направил тъй, както ми каэваше. Де да съм знаел.
че ще се случи така.
§ 159, Желателните изречения с нека и нека да са много близки по
значение до желателните do-нзречення. Желаното действие в тях обаче
е предн вснчко в плана на настоящего и на бъдещето — тогава се хпотре-
бява сегашио време. Рядко желаното действие е свързано с минал момент
при полупряка реч — тогава се използува мннало несвършено време иа
глагола. Пожеланнето, нзказано с желателните изречения с нека и нека
т е С по‘малка сила, откол кото пожеланнето в изреченнята с да. Освея
пни изреченнята с нека н нека да по-често са нзраз на положи тел нн емо-
шанн 1еЗИ 1,3Речення не се употребяват в клетвите, а са доста често сре-
ду® поеэията. Глаголната форма в тях е най-често в 3 лице Напр.:
непоалдп * в РУхне черна сграда на световната
сега(Л п"“ стон- ' <*Р Смириенски). Само нека да Светке
ты ' J™ Г У™ пак жзди “ “К има. виещи към
нека вяРати ** оскъднява! (П Пенею. Нека
'“^peuJZne "m 3аЩР МУ гпрябваи“’ да момчето - нека си
“ ^ma uPT^enaL‘<i,al?aKUea 1мъктие » ,>0Л1а ба се ке вида
§ 160 w * намеР°та и (Г. Караславов).
Иедапите «Г“телн,|те наречения с дано и дат да се оттнчават от п
&»= Xi
.««.» „„...г
време (това време се среща само у по стари автори), т.е. желано-т
® ’ "Лана на сегашното 11 ввдещего. по-рядко в плана на мннапо
посРедс™1м резултатиаността на мннало неопределеио вре№ сё
?:Тля„™Гн?п;гол"т1 *°₽ми са най-“то °3 ~
, грехът да падне кат0 камък върху главата му/ (А. Каралий
чев). Дано пак приятели се видим! (Ст. Загорчннов). Па дано не ознХ
чесме дошли да молим сега за онзи хубостник. че ни в спукана работата
(Ал. Константинов). Дано е парици. . . Дано са множив. . (й р)он
ков). Пуст да опустев мостът! Дано го халата завлече! (А. Каралий-
тев). Дечю, дано каппе до мишницата тая ръка хайдушка! (Чудомип).
Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задънеше в гъп-
латай на двама ей и да ви задави. . . (Ив. Вазов). Дано да си случил доб-
ре (Д. Талев). Дано да сте се поучили (Д. Талев). Дано да успел. Дано
да съм решил добре задачата.
§ 161. Безглаголннте желателнн изречения са предимно именин. Те
най-често представляват поздрави и благопожелания, по-рядко съдържат
пожелания, свързани с отрицателнн емоцин. Напр.:
— Сбогом, лека нощ, Странджа! — Добро веселие! (Ив. Вазов). Хей,
болярино, добра среща! (Ст. Загорчинов). — Добро утро, Дойчине! (Д. Та-
лев). П оврага ти изгубената Станка и пропадналата Лолка! (Ив. Вазов).
Анатема! Над всички, над всички анатема1 (Ст. Загорчннов).
§ 162. Пунктуация. В края на желателните изречения, из-
казанн със силно чувство, се пише удивителен знак, напр.:
Дръж, сине, ти дано го [казана с пари] изровиш' (А. Каралнйчев).
— О-о! Добър ден! (Ал. Константинов).
Ако желателните изречения не са изказанн със енлно чувство, в
края им се пише точка, иапр.: Само да се стъмни (Д. Талев). Дано само
зло ухо не чуе и развали всичко (Ф. Попова).
ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§163. Възклнцателнн са изреченията, с кон-
то говорещнят изразява някаква емоцноналиа
р е а,гдн я (учудване, недоумение, радеет, в ъ з хи-
щен। и е, възторг. безпокойство, недоволство, в ъ з-
мущение и др). В малко случаи с възклнцателните изречения се
изразява само някакво чувство’, по-често с тях се н съобщава иещо, пи-
та се, заповядаа се, пожелава се нещо. В тезн случаи възклицателннте
изречения споделят главните формалин особеностн на съобщнтелните,
въпроснтелннте, подбуднтелните и желателните изречения, ио имат и ни-
кои специфичнн формалин особености, на първо място веред конто стон
ннтонацията. Както и другнте видове изречения, възклнцателните изре-
чения по строеж са два осиовнн вида: глагол ин и безглаголнн. Напр..
Ех че измени тогава лице гъркът' (Ст. Загорчинов). То беше кош-
мар! — иэвика в себе си той — Аз сънувах Това бе лъжамечта. мечта
на мгчтитв! (Ем. Станев). - Ех и ти!- разсърди се консула.- Де-
бела глава! (Й. Йовков). Ех. младини. младини! <Д Дх
волен рибарски живот. I описан във толкова песни! (Н. Вапцаров) л .
парижкия дъжд! I Шегобиеца дъжд. който весело чука и свети. I черен
н лъекав! (В. Ханчев).
74
r сьобщнтелннте по форма възнлицателни изречения може да
6 ,ein и съставно (глаголно нлн именно) сказуемо. Ако сказуемого
ннэ «росту бъде глагол в НЗявнтелно, прензказно, рядко — в
е просто, етне характернн за въэклвцателните изречения са ия-
условно на сби на глаголните времена иа изявнтелно иа-
коИ транспииу* за означаваие на бъдеще действие с голима катего-
клонен 6 време за означаваие на минало действие и др. Тезн упо-
₽ИЧ|!м на глаголните времена са снлно емоционално оцветенн. Често въз-
ГР 1ателинте изречения представляват констатация, свързана с опре-
емоционалиа реакция. В този случай в тях намират място гла-
сив сегашно време, в перфект, по-рядко в аорист и в т.иар. адмиратив,
когато говорещнят внезапно установява някакъв неочаивви, иепредпо-
лаган предварнтелио факт.
Преизказните формн се употребяват най-често в реплики повторения,
когато говорещнят иска да покаже, че цнтира чужда мисъл. като допъл-
нително изразява съмнеине, недоумение, несъгласне, възмущенне и др.
под. Прнмерн:
— Ами аз нямам нищо сега! — коза смаян Бръчков (Ив. Вазов).
Докладвам направо: ! аз страдам! (Н- Вапцаров). Оплескахме я ний нея! —
изговорисотчаянавъзОишка бай Ганьо (Ал. Константинов). — Не улучи! —
печално коза детето (Ем. Станев). — Парите! — изсъска Лянката. . . —
Изядох те! (Й. Йовков). А бе, ти си станал чуден човек! (А. Каралнйчев).
Винаги си ме лъгал! (П. Вежннов). Значи този невиждан, ослепителен
разкош му беше донесла Мария! (Д. Димов). — Ху база работа! — натяк-
ка ми с престорено недоволство. — Да криеш и от мен, та сега от дру-
ги да се науча! (Т. Г. Влайков). — Петли! — извила Райко. — Намерили
за какво да се карат! Събрал ги е Момчил за братство и побратимство,
пък те царе и царства ще делят, фу! (Ст. Загорчннов). Таз жена ще я
заколя! (А. Каралнйчев). Брей, щях да забравя! (Ст. Загорчннов). — Дкес
има много Хубави палачинки. . . — Палачинки имало! — помасли Мария
отчаяно (П. Вежннов). Никому нищо не си бил изял! А двата наполеона
от моя хак! (Й. Йовков).
§ 165. Когато възклнцателните изречения нмат съставио сказуемо —
лаголно или именно, — глаголните формн в него се употребяват в съ-
umw °Ремена и наклонения, както в простите сказуеми на възклицател-
стн1*т»п₽еЧе,1НЯ' Нерядко нменната част на съставното сказуемо е сыде-
значить НалрпРила1'ателн0 нма с оиенъчеи елемент в лекснкалаото си
^аТ^аси\^а^! ' °С?аНаЛОПгО ! е измама! (Н' Вапцвров). Там ни-
<м господар/ (П Вежи, ™ “К'П1 ' ' а А е тмят там т«
Ч» от МЪКадхт ' ’ жшота човещки / е не-
Марк А^етм ! (Н Вап“аР<>в). Брей, че ти си бил цял поет бе.
-*») «еРто Констаитаиов). Това не може да бъде верно! (Д. Т«-
Но тоеава не.би м(^ЪЛдасевлюбише нене! (П Вежннов) —
™ ««то отоеол <ХоЖсаЛ‘ нито
§ 166 Вт,п ° отмъстя! (Хр Смнрненски).
°лСХяТТе "° фОрма възклнцателнн наречении ска-
7<
продължително бъдеще врете с има да. кв формкте ка сегашно време с
да за озиачаване на таможне или необходимо действие във въирощте
повторении (вж и § 135). Прн въироенте, конто се явиват като oSn
на предходен въпрос, е характерна употребата на съставии сивзуемн с
модалннте глаголн може млн трябва — с тезн мода л мн глаголи се поста-
бя под съмненне правомерността на предходння въпрос Напр.:
За какво миелит освен за себе си! — приключи тя с дълбоко убеж-
дение (П. Вежи нов). Още ли не си заспал! (А. Каралнйчев) — Къде се
бавиш! (Д. Талев). Каква е тая работа! Тука за смях ли са го довели или
за въже? (Ив. Вазов). Хареса ли вършачката? — Какво ще й харесвам' —
нехайно отвърна Радулов (И. Йовков). -- А бе, Илчо, я ми кажи защо
мразиш толкова българските песни? — обади се Дравичката на излизане.
— Кой? Аз да ги мразя'? (Ал. Константинов). Кой ще има нещо против?
— Кой трябва да има нещо против? Кой може да има нещо против!
§ 167. Въпросителннте възклицателни изречения са най-често рето-
рнчни въпросн н въпросн повторения (за формалните им особеностн вж.
в § 129—135), по-рядко са същннскн въпроси. Има обаче един вид въз-
клнцателнн изречения с пълнозиачни въпроснтелнн думи, който твърде
се е отдалечил от зиачението иа въпроснтелните изречения. В тезн въз-
клнцателии изречения въпросителннте думи как. колко, що, какъв не
означават неизвестен признак илн предмет, а означават внеока стелен
на качествен признак (процесуалеи нлн статичен) на предмет нлн на
количествен признак на предмет, а също и висока стелен на приз-
нак на признак, т. е. тезн въпроснтелнн думн са се превърналн в
интеизификаторн. Във възклнцателното изречение може да не е озна-
чен прнзнакът, който се подлага на интензнфикацня в положнтелна или
отрнцателна посока. Тогава от контекста и ентуацнята става ясно кой
е тозн признак, например в различен контекст н (нли) ситуация въэкли-
цателното наречение Каква жена' може да означава Много хубава жена!
Много умна жена! Много добра жена! Много лота, проклета жена! н т. н.
Възклнцателиите изречения с колко се различават от въпроснтелните
изречения с колко не само по интонацнята, по която се различават н въз-
клицателните изречения с другнте иитензнфикатори от съответните въ-
проентелни изречения, но н по това, че ако колко се свързва със съществи-
телио нме от мъжки род, това нме е в множествено число, а не в брой-
ната форма (прн съществителнн за нелица), както във въпросителннте
изречении, срв.: Колко лева са хвърлени на вятъра? н Колко левове са хвър-
лени на вятъра! Възклицателннте изречения с въпроснтелнн думн ин-
тензификаторн са глаголии н безглаголии, напр.:
Квкъв наивник си ти! (Д. Талев). Какъв си смешен, Момчило! (А. ка-
рал нйч ев) Но как е чужда ! и ненужно тука. / съвсем забравено ! това по-
ле! (Н Вапцаров). Колко сладка ми се видя тогава човешкота прегръдка!
(А Каралнйчев). Но как светеха очите й и как беше приятно да я гле
«мед/ (Й. Йовков). И ык се престручате! (Елин Пелин) Боже, -о
мъка има по тоя свят. боже/ (Й. Йовков). Гледай ти.
чета ufO юнаци! (Д- Талев) Ктв ми е нагизден като за сватба! (Ст. d
Синонимии на разгледаннте изречения са възкл‘,цат'л,,н”а“а1
речения, н конто ролята иа интеизификаторн paJ.
клинте местоимения н наречия тозкоао. тъИ така. Д,„
лнчават понякога от възклицателннте изречения с въпроентелн ду
76
||0 салага па Гли по-голя»^’^
НЗ₽е,е,ШЙ ° Z2T ЛУМН "°’
вап«
Тия думи. вяло ™«
.жш! (Елнн Пелин). А вънка mi широк е небосвода! . . (Н. Вапцаров)
Знаеш ли какво ми мина през главата, Елена: .Де ли е боляринът п‘^Р
,7л иэнае. няма да ме пусне той,- А знаек, че го нямаше тая ден. Толкова
беше завладял сърцето ми нечестивият! (Ст. Загорчннов). 7*й ми е теж-
ко понякога! (А. Каралнйчев).
§ 169. Интензифнкацията на признак на предмет нлн на признак на
признак, означеии нли неозначенн експлнцнтно в изречението, се нзра-
зява и с други възклнцателнн изречения, образуванн с помощта на меж-
думетията н че — ех, че, ама (че), бре че, ох че н др. Тезн служебни ду-
ми стоят обнкновеио в началото на изречението пред глагола, наречнето
или прилагателното, конто означават ннтеизнфицираиня признак, или
пред сыдествнтелното име (един от прнзнаците на предмета, който то
означава, се ннтензифицира). Напр.:
Ами че си бил прост човек — укоряваше ме бай Ганьо. — аз те мис-
лех за по-хитър! (Ал. Константинов). Брей че лют, че сприхав! (Ст. За-
горчннов). — Ама работа, ама работа! — чудеше се Мокачана (И. Йов-
ков). Брех че работа! (Ст. Загорчннов). Ех че ги нацапали! (Ал. Кон-
стантинов). — Уф че ми се танцува! (П. Вежннов). Бре че тъмно тук'
§ 170. Изказването иа подбуда към действие много често се съпро-
вожда от определена емоцнонална реакция — недоволство, страх, гняв,
укор, вълнение, радост н др. В глаголннте възклнцателнн изречения, с
конто се нзказва подбуда, се употребяват повелители© наклонение, да-
формите за сегашно време н перфект (по-подробно за употребата им в
разлнчннте лица в единствен© и множествено число вж. в § 141_1481
а също н сегашно, н бъдеще време. Напр.: ’ ь
~ °rrmpHB М°мчил найсетне и широка усмивка разтегна
~L. „л 'в Ал. 1^°М 11ска,П£’ вьрвим! Салю клетва ще ми дадете ей
ми! (Чудомир) Дас“махн°! 1~С1 3агоРч"иов). Махавте се от главата
тени. Вглаголннт™Х,нца^нпНиЭХн°няесТОкСа еМОЦ',оиално Г1Цве~
“ те:
диМи"рё^С^^^^даё^д VnPKta' (А Каралнйчев)
под л.Р Мт°- и «Р^мята! (ЧудоыХ,<Л ЛаБчев» Д* «« се не .и
*-’i-s s les,
’ както влаголииге въ,*.,,..
цателни — например прн означаване на ннтензнфнкання (за пример»
вж. § 167). По форма възклицателните беэглаголни изречения са имении,
адвербиалнн н междуметни (междуметия може да има н в първнте два
вида изречения). С нменннте н адвербиал ните възклм цателни изречения
може да се съобщава нещо, да се пита, заповядва, пожелава нещо, а с
междуметннте се изказва само някаква емоционална реакция. Напр.:
Някъде no-назад се чу глас, а след него и други гласове: — Уу! Ууу/
(Д. Талев). — Леле мале! — провикна се Костадин (Й. Йовков). — Бре! —
повтори пак тихо майката и поклати глава (А. Каралийчев). Браво!
Е-е-х! (Ал. Константинов). — Ха! — хлъцна от учудване дядо Пейо
(Й. Йовков).
§ 173. Възклицателните беэглаголни изречения, с конто се предава
емоционално обагрено съобщенне, са номннативнн (в тях се включвати
обръщеннята) нлн представляватоценка на предмет нлн ситуация. Напр.:
— Ах, кемер! — извика Македонски. — Пълен — изрева Хаджият
(Ив. Вазов). Владиков кипна: — Чорбаджин! Богаташи, магарета, без-
чувствени! (Ив. Вазов). Септември! Септе мери! / О, месеу на пръв. ! на
яодем н погром! (Г. Мнлев). Ех ти орис, меи орисана / майко моя, мсалбо
моя люта! (Ел. Багряна). Кой знае къде скита гладен и непран по чуж-
дите села. Горкото момче! (А. Каралийчев). Стоите до п.гегпа и го ма
мите. Магьосници с магъосиици! (А. Каралийчев). Ния изпадаше в уми-
ление: — Умен-разумен на баба! (Д Талев). Лошо, Дьбак, лошо! (Елнн
Пелин). Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная
и този занаят (Ал. Константинов).
§ 174. Възклицателните беэглаголни въпроснтелни, подбуднтелин и
желателнн изречения се разлнчават само по иитоиацията сн от съответ-
ните иеемоционално обагрени вндрве (за формалннте нм особености вж.
в §92, 122, 153, 161). Обикновено тезн изречения са тясно свързанн с
контекста н ситуацнята н в редица случаи могат да се разглеждат като
елнптпчин. Напр.:
Обичал, кай, българите... Тай ли! (Ал. Константинов). Чудомир.
. . Особено снахата трябва да и ломи нервите с езика си. Христофо-
ров. Тя пък защо! (П. К- Яворов). Слугиня ли е? — Каква слугиня! Дъ-
щерята на хазайката! (Ал. Константинов). — Горе главата, цигуларино!
(А. Каралийчев). Сол! — командува бай Ганьо (Ал. Константинов). — До-
лу вилата! — иэръмжа малкият и пристъпи — готов да се хвърли като
звяр (А. Каралийчев). —Мирно! — извика пак Гроздан (ft. Йовков).—
Сбогом, Илия! — извика Аничка (Й. Йовков). — Хайде, добър кип и ве-
село прекарване! (Св. Минков). — Бай Вълчане!За много година! (й. Йовков)
§ 175. Пунктуация. В края на възклицателните изречения се
пите удивителен знак, напр.:
— Война на тираните! — извика разпалено Македонски (Ив. Ва-
зов) Моя родна земя! Моя майко добра! /Земьо, майчице мила! (П. Пе-
нев). ,(дтечеството е в опасност!** (Г. Мнлев).
В края иа въпроснтелни възклнцателнн наречения, пронзнесенн с
много сил но чувство, може да се постави номбинацията от въпросителен
н удивителен знак (у по-стари автори тазн комбинация се среща в обра-
тен ред), напр.:
— Да излезеш ли? Сега, по това време?! (Д. Талев). Великодушие!?
Към авантюриста, които срамят народната ни чест? (Ив. Вазов).
78
ЕДНОСЪСТАВНИ ПРОСТИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 17в. Простите изречения по -«в споредхдря^ра и пзгражда-
•«еииапртдака^и^н многе. Р едносъставинте „ двусъстав-
Чк™ "н^ЭТленимиг^оБразуват самостоятелен структурен ™" С П°^°-
частя - подлог
и сиз уемо .Предикативного отношение в тяхчрезгрупата иа подлога
! гусита на сказуемого получав'а сврясннтактнчен израз. Напр.
" песен. . . (Хр. Ботев). Аз много огънхвърлих
пихмята(Х.р. Смирненски). Възг,ювието — камък същи. леглото
твъне и копрша (П. К Яворов) А небето там — въэхитително светло
(Ив. Вазов). То, еремето хубаво (Й. Йовков). Ушите му щръкнали.
опашката — да земята (Й. Йовков).
Ед ио съ ст а в и и те изречения нз^азяват предикативного от-
ношение съвкупйо, с едннственаглавиа част, образуваиа от нме нли гла-
гол, Прёликативиата им основа е съвкупно'раЗ’ЧЛенима. В тях превес
има значе^нето за признак, когато за съвкупна главна част служи гла-
гол, или значеннето за предмет при главна част, образуваиа от съществн-
телно име. Напр.:
Стъмни х^-(Елни Пелии). Ще прокареат железен път из клисурата
на Искъра (Ив. Вазов). Влезет ли един път в чувала — бете! (Г. П. Ста-
матов). Тишина. Минува минута, dag. (Ал. Константинов). Ах, прокяет-
ниците (Ив. Вазов). Етс я на, жетвата (Й. Йовков).
В глаголното изречение Изляэохме пак на пътя (Ив. Ввзов) главната
част, изразена с глагол, съобщава за действнето и същевремеино дава
представа и за лице, без да се иазовава то отдели© със сыцествително
нме в ролята иа подлог. Представата за лице е нзразеиа с граматнчната
форма на глагола, с лнчното му окончание. Същото ввжи н за безглагол-
ните именин изречения. В нзреченнето Звездно небе, пълнолуние, тиши-
ставата м"™»™ (Г РаЙЧеБ) из₽€де““те явления се свързввт с пред-
ставата за тяхното наличие, с едно цялостно състояиие Едииствената
п«ХЧавСТза Х™ТаВНИТе "Зретеивн се съо™а“ ' представаТ^ 1а
става иегов снитактитеи нзр^з СТраН" Иа п₽еднкатнвиото отношение и
разложима. По състав н съдържаиие тя L Л !! т вэР«’1«иия е не-
7в
ЕДНОСЪСТАВНН ГЛАГОЛИ И ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 177. Едносъставните глагол ни изречения биват субектнн и без-
субектнн. Към субектиите принадлежат определено-личннте, неопределе-
но-лнчните и обобщено-лнчннте. В тях глаголът като главна част нзра-
зява субекта реално, неопределеио нли обобщено с формата си за ли-
це, която е ограничена нлн неизменяема. Безсубектаи са безличните
изречения.
ОПРЕДЕЛ ЕИО-Л И Ч И И ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 178. Определен о-л и ч и и са едкое ъ_с_т ав и и j е. из-
речения, чнято г лав на чаете нзразена с глагол
в“Тх ЛГ е д. и мм. ч.,но озиаченото лице не полу-
чаваотдел ей с и и т а к-х-мч-е н., и зраз. Търсеието и прнбавя-
йето “на" подлог ие се изисква от еннтактнчння състав и комуннкативното
нм съдържаиие. Те са самостоятелен тип едносъставнн изречения.
Определено-лнчните изречения обхващат всички модалип типове прн
условия, в конто субекгьт остава синтактично нензразеи. Повече се сре-
щат субективномодалннте изречения — въпросителин, подбудителии, въз-
клицатетни, — но се употребяват и съобщителннте: За каква работа
идеи? (Ив. Вазов). Хубаво помни (Г. Кирков). Зер, не ще ви ги харижа
(А. Страшнмиров). Ще ида да се предам (Ив. Вазов). Така дойдохме до
вас (Ив. Вазов). Многообразного на текния състав зависи от съчетаемост-
та на образуващите гл думи.
Решаващ за появата н разновидностите на определено-личннте из-
речения е контекстът, тяхното непосредствено обкръжеине. Глаголът в
лнчна форма се обособява семантично н придобива самостоятелност като
главна част, затова те не са варианта на двусъставннте и в сравнение с
тях покрай структурннте си особености имат нови, допълнителни особе-
ности н в съдържаннето си. Действието се представя само за себе си в
някаква последователност, снгурност, изразеност н др., то се обособява
като даденост, за да стане главен обект на съобщеиието, без да се набля-
га на действуващото лице. Налнчнето на една главна част в тях, т. е.
едиосъставността, е признак, присъщ им по начало, макар че те стоят
най-близо до двусъставннте изречения. Напр.: Клетва сме дали (П. К-
Яворов). Да. Имаме налице оня публичен скандал (П. К- Яворов). Те
показват, че когато субекгьт е включен в самата ситуация, не се нала га
неговото синтактично нзразяване. Не е необходимо да се посочва отделио
говорещото лице илн събеседникът, щом те са субектн на действието и
съобщеиието произтнча от самнте тях нли се адресира към тях. Напр.:
Прости ми (П. К Яворов). Хубаво помни (Г. Кнрков). Знаеш моята
дума (Елин Пелнн). Слушам (Ив. Вазов). Особеио присъщи са тези из-
речения за диалогичиата реч.
§ 179. Няколко типичнн еннтактичнн обкръжеиня обуславят поява-
та и структурннте особености иа определеио-лнчннте изречения:
I. При двустранна завнеимост на говорещите лица, конто чрез въ
просно-отговорната форма се включват във веригата на действието н су-
бектът се откроява недвуемнелено чрез съпоставка в диалога. Субекгьт
• нача. о е неделим от събеседването: Утре ще се разговорим надлъжко. -
-1
Тук cme . „МЯП “„«-л (Ив. ВазовК Л»
у са/ __ Ще ли стоим на думата? — 1ова е оолос
*“°97&о с5б™1ът в нзразен в предходното изречение и вече е изве-
щен 2за сдедващото нлн
£S^. нетели ее—? (Ив. Вазов)
Ч
за иаклсиенне, например за повелнтелно наклонение и др>.. Дошмдане/
Па се връщай поскоро из ада! (Ив. Вазов,-. Хубат помни! (Г. Кирков).
4. При съвместио участие иа лнцата в нзвършването иа действието.
Нарсдното негодувание ще дойде до върха си. Трябва да се готвим
(Ив. Вазов). х
5. В сложим изречения, преднмио съчннени, при различии суоектн
в простите изречения, когато субекгьт на следващото е назован по ня-
какъв начни в предходното, макар и косвено с доггьлненне: Дай ми, дя-
коне, ключа на портата, па ще ти разправя. Сам ли си? (Ив. Вазов).
Изразяването на субекта с подлог прн глаголи в I и 2 лице в отдел-
яй случаи няма съществено значение, но се налага по необкоднмост,
когато той трябва да се подчертае, да се посочи като иаличен, иапр..
Аз не зная защо съм на тоз свят роден. . . (Хр. Смириенски). Тогава
изречението е двусъставно.
§ 180. Особен внд са определено-лнчннте da-нзречения. Те са съот-
яосителни с двусъставннте, но количествен© преобладават квто едносъ-
ставнн. По съдържаиие се отлнчават със заснлено субективио-мода л но
значение за категоричност, например двусъставното изречение Само ти
да не избягаш (Й. Йовков) н съответното едносъставио Само да не иэбя-
гаш. Модалното нм съдържаиие се свързва н с нзразяване на готовност,
желателност, намерение, наложнтелиост в нзвършването на действието:
Добре, ама после да не се каете (Елин Пелин). Сега там. там да
/аОп^а (ЕЛнн Пелнн). Или да не бях си облякъг пене нови те дрехи
(И. йовков) Хубаво да знаем (Ив. Вазов). Тогава да те зааеда у дома
(ьлнн Пелин). Субектът насочва действието към себе си или то остава в
иеговата лнчиа сфера иа проявление.
"эРетен"» ™ради ПО-свободного съотн.
в „ЧК.Г=
пълнии'джобовет^^ ^мш^си" п"™‘ Ш' на
Ще си отидем ееднъж. се,пне пак ’и% S™ С“ гиа,ипи 4“
на тез чамурлийци (Й Йовков» Те^ °ста,и* парите
наго и диалог„чиата реч. В публ.шистичТто""" " с₽ещат в монологич
ДДйствено в м„садвно₽обособя^^Х™™^^ “ "°—
Гр*м«тмма
"• смрм.еввшч CwirapwB
НЕОПРЕДЕЛЕНО-ЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 182. Веопределено-лични са едносъставняте
изречения, ч в я то главна част е и з ра зе и а с гла-
гол в Зл. ми. я. със значение за неопределен су-
бект иа действието и с ъ с то я и и е то. Субектът е иалице,
ио поради неговата иеопределеност не е възможно я необходимо синтак-
1ИЧИОТО му изразяване с подлог. Те се разширяаат свободно с второстс-
пеннн части в завнсимост от съчетаемостта на самня глагол и от снята к
тичното си съдържанне. Представата за много лица, за конто се говори
изобщо като за деятел нзвъи конкретната ситуация иа денстаието, обу
славя употребата иа формата за 3 л. мн. ч. иа глагола, която в иеопреде
леиото си значение е неизменяема. И тук по-съществено за съобщеинето е
самого действие като дадеиост, като сборио, типично действие, ио не н
иеговият конкретен, реален субект. Напр.:
На синджир ги докарали (Г. Кирков). Тия дни ще ги раздавит
(И. Йовков). Насрочиха избор на общински съветници (Г. Караславов)
Във Мексика златното зърно / изгарят аъв парни котли (Н. Вапцаров).
Ала в сьдът не потупват по рамото (Н. Вапцаров).
По съдържанне иеопределено-личните изречения се свързват нзклю-
чителио с проявите иа лица като тяхно взаимоотношение илн иасочека
дейиост. В сферата иа глаголиото действие се предполага и иеговият
обект, вииагн необходим и актуален, макар и не вннагн сиитактнчно
изразеи. Лекснкалиата ограииченост и еднотипната семантична и фор-
малин обособеност на глаголите е съществен фактор за разграничаване
иа отделиите групи иеопределено-лични изречения и за тяхната струк-
турио-сиитактичиа и семантична кяасификацня.
§ 183. Мотивите за иеопределеност на субекта се съдържат в самите
изречении и зависят от сиитактичния и семантичиия контекст. Срещат
се ияколко случая:
1. Констатация за протнчаие на иякакво действие и за иеговия ха-
рактер, когато за него се съди по външии следи илн прояви: Към средата
на лагера се зачу кавал. Играеха хоро (Й. Йовкоа).
2. Типичност иа действието, нзвършвано по определен начин: В се-
лото на Пелинко изеедоха песен (Елин Пелии). Чакаха само да одобрят
и да утпрдят книжата (Й. Йоаков). Как те викат, момче? (Ив. Ан-
дреичи н).
3. Обособяваие иа субекта, когато ие е необходимо да се коикрети-
зира прн разяснение на едио обобщение: Това ми се вижда като една
приказка. Взимат ме нощеска от къщи и ме закарват в конака. Ти си
чул вече какво ме нзпитваха там и бедиха (Ив. Вазов).
4. За передне действие илн поредно повторително нзвършваие:
Гръмнаха музиките, мосеха знаменита (И Йовков). Нататък беше фрон
тът и там все еще се биеха (Й. Йовков).
5. Изтъкване на общовалиднн действии илн на действия с по-широк
обхват и разпространение: Ноли пусто се чува, че обирали по пътищита
(Й. Йовкоа). Светът сякаш направен е един други за уши те да се теглят
(Хр. Ботев). Но хазват — хубава, хубава (Ив. Вазов).
6. Сиитактичио иеутралнзиране на дейстаието, порадн което то ста-
ва второстепенно поясинтелио действие, например прн вмятане: Борбата,
82
канто каяат. е спичка (Н. Вапшров). Празниците саза децата, ишт
<П- ^“независимо от мотивите за субектиа неопред^еиостна дей^
। твието то се представи като типично сборно действие, при което става
иевъзможно да се осъществи снитактичио формата за 3 л. ми ч. наг
гола с помощта на местоимение или съществнтелио име, без да се иаруши
посочената кеопределеиост. Поставинето иа подлог снема иеопределеност
та ив действието, упищожава неговата типичиост н промеии чялото
сеыантичио съдържаиие на изречеиието. Напр.: Стигаме по орезгаво.
Затворят ме и там, защото бе още рано (Ив. Вазов) и Те ме затворят
във вторня случай с двусъставното изречение действието се представи
като обикиовеио протнчане, съотнесеио с определен субект. В никои слу-
чаи вършителят иа действието е ясен от обстановката и може синтактич-
но да се посочи, но и тук двата виде изречения се различават по своята
структурио-семаитичиа и комуиикатнвиа сыцност: В Горно роеинище дъл-
го време ще разяравят за неговите ергенски лудории по хората и седенки-
те (Елин Пелин) и Цълго време селяните ще разправят за неговите ер-
генски лудории.
Според смислово-сиитактичиото си съдържаиие и строеж, свързаии
и с характера иа глаголите като главна част, иеопределено-личиите из-
речения биват и я колко вида.
Масово застъпени са изречеиията с глагол за г о в о р е и е, за
нзвестяваие като приказват, казват, разправят. говорят, съобщават,
думат и др.: Знаеш, ярвказват вреди и некипели. — Какво приказват? —
попита Стефчсв. — Казват, че ти нарочно си направил вестниците за
бунтовнически пред бея (Ив. Вазов). Изразява се обнкновеио съобщеиие»
когато авторът му не иска да се аигажира или иска да го представи като
всеизвестио. Прензказната форма на глагола може да засили впечатле-
нието за субектна иеопределеност иа действието и за възприемането му
mn сбщталвд™: г™*: покарай мързелиаия на рабо-
та, ум да те научи (Ив. Вазов).
Отделка трупа са изречеиията за именуване с глаголи като
нГХето лнце’н™ «' пХ™ МУ " Др- ' КОИГО “ ™сочва изовщо иыето
бенХХявн ТпХ хаРакт'Р"а™“а анце според неговн осо-
Н°еежда Ме^^ИваН hPa'
насочена към Хкт* смзначенне зазасяг а™ ' ГЛаГ0Л 3 а « ' й " ° с т.
ношение към тях. „огато са обект Л “ ЛИЦе " п₽еды" от-
за придобиване, изтъкване като някаияп ’ "Р^иазначение II др ,
определено положение. Изполэчват се г ПШ,О1К,Н1|<‘ “ли пос звяке в
»бнят. уволнлт. елачат отныат Ка1° пУснат- затаврят.
л₽- Напр.: отненат. награждают, питат. двнгс^т й
Кога те пуснаха?___
уоектнвното отношение към
действнето и субектнвното му осмпсляне: Тоя ксрата трябва да го обе
сят (Ив. Вазов).
Със значение за общовалидност на състояние, положение
или отношение са изреченнята с глаголи като пуьцат, бръснат (тачат),
предлагаю. позволяват. проверяват и др., конто заедно с обектиата имат
и обстоятелствена съчетаемост и свързват протичането с място на распро-
странение и обхват:
Не лущат повече—говореше важно той. —служба' (Елин Пелин).
Тук не брлснат никого — всекиму според делата му (Елнн Пелин). На-
лево ти предлагаю да видиш златни рудници в Колорадо (Ал. Констан-
тинов). Но денем там ие позволяват да се ходи (Й. Йоаков).
§ 185. Неопределено-личното значение се засилва успоредно с нама-
ляааието илн ©граничаването на съчетаемостта на глаголите и свеждането
иа изреченнята до техння структурен минимум. По обектната съчетае-
мост си остааа задължителна особеност и в случайте, когато глаголът
поради синтактнчното обкръжение на нзреченнето е употребен самостоя-
телно, без пояснения. Само прн амятането нм съчетаемостта се неутра-
лизира. Видовата прннадлежност и темпоралннте форми н значения на
глаголите също са подчинени на субектната неопределеност и съдейству-
ват за нейното изразяване.
Със субектната сн неопределеност и зависимата от това семантична
обобщеност неопределено-личннте изречения служат за нзтъкване на ти-
пичии действия и състояния като масова проява. Срещат се прн изобра-
женного на събвтия н картини нли в публицистичного изложение и обоб-
щение. Напр.: Андрея го откараха в града и го затвориха (Й- Йовков).
Отвеян тогава злодея злосторен, затворили този субект (Н. Вапцаров).
Даваха. например, представление (Й. Иоакоа).
ОБОБЩЕНО-ЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 186. Обобщено-лични са едносъставните из-
речения, чиято главна част е нзразена с глагол
във 2 л. ед. нлн а 1 и 2 л. ми. ч. със значение за всички
лица. Същото зиачеиие в отделяй случаи може да има н глагол в 1 л.
ед. число. Едиа от личните форми иа глагола следоаателно става общо-
валидна н това е а основата на нейната обобщеност. Напр.:
То да му видиш каяфета само (Ив. Вазов). И тръгваш. Накъде?
Не змаеш Вървиш към непознат завод (Н. Вапцароа). В нея влиза, да ре-
чем, такова важна величина, каквато е характерът на човека (А. Гу-
ляшки). Ба! Ще му гледам хатъра (П. Р. Славейков).
Че действително формата за 2 л. ед. ч. на глагола може да има зна-
чение и иа други лица, се внжда от случайте, когато обобщеио-лнчното
изречение се прибавя като разясиение на други изречения с глагол а
1 л. ед или мн. ч.: Другаде пък и^е се бухнем в някоя яма — и тикай шей-
ната. колкото сила имаш (Й. Йоаков). Какво да правя! Можеш ли да
не се смееш (Ив. Вазов). Синоним на едносъставното обобщено-лично из-
речение е двусъставиото с подлог обобщително местоимение всички нли
всички ние: И чуваш — потокът приятно клокочи. Гледаш я, сама при-
тисната от грижи (в. Раб. дело). В случая И чуваш има съдържание,
което се изразява прнблизнтелно с нзреченнето Всички чуваме, ио това е
М
сам0 приблизително така. Даете изречения ие са напълио еднакви
"° Г*?" ~„о-личного изречение има свое °;°ДН° "Па“
ист и др. завися от модалната оформеност и принадлежите-! “
нзтеченм. Актиана е употребата иа всички «адалин видове. съобщител
НИ въпроснтелни, нодбудителин н възклицателии. Напр Каиаве-
Студено мибеше. Играем. играем по двора и измрвзшш (Л. Караве
лов). По снова време да идеи. и да дойдем от хаджиаък
поеме (Елнн Пелин). Как да я отделит от работа? (в. Раб. дело). Ка
бота му дай нему (Й. Йовкоа). Бастра, студена, сладка вода пыб и
поливай колкото ти душа иска (а. Отеч. фронт). Гледаи го Люцкана
(И Йовкоа). Какво да кажем за добрия чоеек' (3. Стоянов)
§ 188. Обобщено-личните изречения с глагол във 2 л. мн. ч. наи-
често изразяаат признв, с конто насочват винмаиието към даден обект
или целят да възбудят мисъл и чувство: Представете си лятка южна
нощ (Г. Райчев). Погледнете народната поезия, дето са се отразили тъй
ярко народната душа, живот и мироглед (Ив. Вазоа). Идете и вижте
Добруджа сега! (в. Отеч. фронт).
Едносъстааните обобщено-лични изречения ие бнва да се смесват с
двусъставните, които имат за подлог лично местоимение във 2 л. ед.н
мн. ч.: Ти му говорит едно, то — друго! (Й. Йовков). Вий се прощала
те със слънчевите лучи и прониквате в сенчестия и хладная гигантски
пролом (Ал. Константинов). Местоимението н формата на глагола и тук
са обобщено-лични но значение, но нзреченнето е двусъставио.
В по-малко случаи обобщеио-личните изречения се образуват с гла-
гол в 1 л. мн. ч. напр.: Ще видим, лека нощ! (Г. Кирков). Следвай да ви-
дим - каза той развълнувано (Ив. Вазоа). За разлнка от едносъставинте
определено-лнчнн изречения с глагол в същата форма те се свързват със
сборен субект, отнасящ се до всички лица, които са включена в дадено
действие, без да са представени поотделно. Обобщеността на действнето е
толкова снлиа, че тя може да се запазн и при налячието иа местоимеиен
подлог, в двусъставно изречение: Знаем тш тези доклада! (Г. П
Стаматов). '
§ I8S. Обобщено-личиото значение на глагола е свързано н с темпо-
ЕХХ ГлаГ0Л"Те М0ГаТ Да стмт в бъдеще време и в Хи
ла се пренесе а различии момен™ !Г’ Э извьРшване “зобшо, което ноже
възможност, предположение пп т Дв С* п₽едс1,ви по принцип като
обобщено-личната форма се в"жда и°лт теы,1°Р?'лио "еУтРал“зираие на
“Two: ™ иа -*•
различии семаитични’клХе^нХтмп "аСТ' нз₽‘*’ка * «вгади от
пбобщено-личиите изречения Хт^Х^ил ' ЦЧ,И‘"
Изречеиията за дейиост с глаголи за дейност пли движение
по-скоро характеризират едио общо състоянне чрез иэтъкване на отдел-
нн прояви. Излезеш, идеи. в земя корова напънеш рало, халосаш вола
(П. К- Яворов). Отпред си печеш ръцете и краката, а отзад като че
те теглят гладни кучета (3. Стоянов). Две крачки не си приступил,
сто ти и друг, още no-стар и клонест (3. Стоянов). Обобщено-лнчни
могат да бъдат и подчинены подложнн изречения, конто също имат зна-
чение за разясненне иа дадено състоянне от главного: Яесно ли е да се
бориш с вълк само с голи ръце (Й. Йовков).
Изречеиията за обясиение и разсъждеиие се обра-
зуват с глаголи за наличие и състоянне нли за такнва действия, конто се
свързват с мисловност, резултат, достигане на предел и др., като имам,
приготвям се, дишам, видя (разбера). направя, помогна, зная, стоя, гле-
дам и др.: Не стига ти хлеба. / залитнеш / от мъка / и стьпиш в по-
грешност на гнило (Н. Вапцаров). Чакай да си взема пушка та. Де да
знаеш какво е (Й. Йовков). Семантиката на глаголите улеснява обобща-
ващата употреба на формата за 2 л. ед. ч. за общовалиднн действия и
състояяия, конто могат да се отнесат до асичкн лица. Разновидност на
изречеиията за обяснение и разсъждеиие са подчннените обобщено-лнчни
изречения за условие, когато в главного изречение се нзразива фактич-
ност, предполагаем резултат, възможност, сигурност и други модални
значении, а подчииеното с обобщено-личиата форма на глагола изразява
тяхиото типично условие, предпоставка, мотив и др., напр.: С пушка да
гърмнш някому на ухото, не може да се чуе (3. Стоянов). В отделии слу-
чаи обобщено-личнн могат да бъдат и подчиненото, н глааното изречение:
Kawa ли се там на снежния връх, то ще да видам надалеко и нешироко
други долини и планини (Ив. Вазов). Една част от изречеиията могат да
бъдат аа аъзможност със съответеи цоиощен модален глагол:
Мажете ба са вообразите нейното положение, като какво е било то
(3. Стоянов).
Обобщено-личните изречения могат да имат значение за у с т а и о -
вена истниа. В тях действието и състояинето имат такааа обобще-
ност, че придобиват характер на общовалвдност, асензвестност. Фор-
мата за 2 л. ед. ч. е подходяща за подобна абсолютна обобщеиоет при
опредеденн снитактичии условия, тъй като с иея действието се вбетра-
хыра от иепосредствената си темпорална коикретност и се представя
като общовалидно. Затова тези изречения се срещат в сентенции или
обобщения:
Той беше уверен, че благополучието идва по три пътя: или да се
ожеалза за някоя богата жена, или да открадкеш, или да намерим ня-
къде пари (Г. Караславов). А хъш знача — да се мьчаиз, да гладуваш,
ба се биеш, с една дума да бъдеш мъченик (Ив. Вазов).
Вметнатите обобщено-личнн изречения се образуаат с гла-
голите кажа, река, щи и др., конто уточняаат изказаната мнсъл сами пли
с пояснения. Обобщено-личната форма иа глагола и нейното значение
епомагат твърде много за снитактично пеутрализиране и семантичио обо-
собяааие на аметнатите изречения: Не щеш ли, иде онбашият и ми раз-
правя (Ив. Вазов). Цяла нощ тя не можа да затвори очи, кажи го, от ра
дост, кажи го, от скръб (3. Стоянов). Кажи ги — най-малко три хиля-
ди (Г Кирков'
66
s 191 Обобщено личин са изречеиията със свшсстаителио"мктер
«него субстантивно значение е нзбледняло и затона то ня ₽ р
на n^Vor. Те представят обобщено зиаченнето за Дейност
клички субектн. Изречението Колкото и да е чоыксит (3. Стоянов,
л° павнява на обобщено-личного наречение Колкото и да си\ сит. Напр
To'Seno хубшю. ама не си стока да тръгне чоык с тебе (Елин Пелян).
От тая нож чоык на драга сърце би умрял (Й. Йовкоа).
° к 192 Обобщено-личните изречения се*грешат в разговорната реч,
„ тЛпжественого и публицистичного изложение при определеин форми
„а печта — монолозн иа геронте, автороаа реч, сентенция н поговорки
н др Големн са възможнос-ште им за пластично нзображе-
н не на картини от прнродата или цялостни действия с включване на
говорещия, което несъмнено придава емоцноиалност иа разказа и внася
субектиаиост в него: Ходит, обикаляш, впрдиш се. току-виж, че си яо-
паднал в примката, гдето се най не иадееш, или пък така, сляпата,
отиваш на усташа на шишанетата, заслепен и полу убит от немилости-
вая глад (3. Стояноа). Представете си пятна южна нощ (Г. Райчев).
Изобразителната им сила пролнчава добре от употребата им в очер-
ци и пътеписи. Една част от обобщено-л нчннте форми на глагола при-
надлежат към т.нар. повествователен императив: И ка-
къв вървеж, боже мой! Три пъти пристъпи— пет пъти кадки, десет
пъти се обърва — деайсе се ослушай. И дали право птуваш, т.е. дали
именно към Троян вървши, това е второстепенен въпрос (3. Стоянов).
Постааяието иа глагола във 2 лице субективира разказа. защото авто-
рът влиза в пряк досег с читателя и с героите, къи конто се обръща, а
заедио с това аключва и себе си в общите действия и м пело вин процесв.
БЕЗЛИЧИИ ИЗРЕЧЕНИЯ
™ “ KTJ ве“. ле ” те Те представят действието (състояинето)
само за себе си. без връзка с лице, което го вэвършва Неизменяемата
«рорма иа глагола нлп на друга безлична дума не означава реадеа субект
тава нанов1“о за иякаква субектна проява С тяк се иодчер-
за з’л еп"ч«» нзвършваието, без да се посочва вършвтелят Формата
ствнетп слагала е иаи-подходяща за тази изолвраност яа дей-
пото местонменне^а cne" "ал"ч"ато на частица то, производна от лич
напротив поачепто„Т Р°А "е разк₽та субекта в тезн случаи, в
«гюи 6еэличи"я характер иа изречението: то сг знае.
едпосъставвн изречения 'пи ^я я разлика следователи) от останалите
стапелей субект В един от ток су”беккт°^С М “ “ИСЛН някакъа Дей
" 'Разяване с допълиение и те стев иеутра.тнзираи чре- косвеио
действието ce^p^X „L ..р^” С n₽HTC1“a^- с лице, „а коего
други изобщо няма следи от субект " домъчнява ми В
явления. д суоект гърми, зачргзаи - за приро-.ии
к/
Синтаксисы изучава образуването на безлнчните изречения, техния
състяа н познавателно съдържане. Обяснението и описание™ на тяхната
структура и разновидности е свързано с разглеждането на предикатив-
ната нм основа според нейното оформяне. Тезн изречения могат да бъдат
образувани с пълнозначен глагол нлн със спомагателен глагол а съчета-
ике с друга безлична дума.
Безличии изречения с глагол
§ 184. За главна част на този тип безличии изречения служат въз-
вратни нли невъзвратнл глаголи, еднакво лишен»! от значението за дся-
тел. Употребяват се възвратни безличии глаголи, производим от невъз-
вратни лнчнн, напр.: той седи — тук се седи дълго, той въреи — тряб-
ва да се въреи енимателно. Когато се изразява безличност одновременно
от двете формн — възвратна л невъзвратна, — те са формалин разновид-
ности на един и сын глагол, напр.: мръква и мръква се, съмва и съмва се.
Личните и образуваните от тях безличии глаголи се различават не само
формално, по възможността или невъзможността за изразяване иа субек-
та с глаголно лице, от което зависи н неизменяемостта на безличния гла-
гол, но и по своето лексикално значение, отличаващо се с един сыцествен
признак — наличието нли липсата на субект. Субекгьт на действието
остава на заден план, разтваря се а самого действие като най-общ при-
знак за деятелност. Заедно с това в значението на безличния глагол се съдър-
жа по-голяма интензнвност на действието н по-внсока степей на обобщеност.
Действието на безличния глагол е неразчленено по субектна отнесеносТ.
Изречения с певъзвратен безличен глагол
§ 185. Изреченията с главна част невъзвратен безличен глагол са
значителна трупа, отличаваща се с формално и семантнчно многообра-
зие. Формалните нм особености се свеждат главно до възможност или не-
възможност на глагола за съчетаемост във връзка с неизразеността нли
непряката изразеност на значението за вършнтел на действието. По свое-
го най-общо тематично съдържаиие те означават състояние или процес
на лротичане на дадено действие. Съчетаемостта на невъзвратиите без-
личии глаголи може да бъде свободна и задължителна.
§ 186. Изреченията с глаголи със свободна съчетае-
мост нмат главна част, равняваща се на глагол или разшнрена с об-
стоятеяствено пояснение и отчасти с непряко допълнение, конто не са
задължнтелни. Тук принадлежат главно четири семантични разновидно-
сти изречения, за протнчане, за констатация и оценка, за природнп съ-
стояния н за наличие нли същертвование.
^13Речекийта за протнчаие се образуват с глаголите потръг-
„е' ог^ива “ ДР-. конто имат по-абстрактно значение и ие означават
яействме нлн «^стояние, а съобщават изобщо за настъпване, из-
г РаэкРИЕат «ьзможност за извършваие или негова необходн-
11од0б1,асга!аи1",<» на глаголите лесио се оСоГщава синтактично с
"аолиране на действие™ от сувекта. напр.; В началом, ноп,Гегка добре
ко.) 7,1’. "С дОбре tHB- Ваз°»>. ™ (Й- Йов-
ков). Тук много мислене иска (Елии Пелин).
«8
"X чвТпоЗг^а (ПР Йовков). № етРу.оше да сезаяда ч««.с
! ' иллчЛия коза о (И Йовков). Изразяването на иай-общо значение за
Sbb ооХ™ н съч^аемос™ наР тезн изречения с «лчниени под-
ложни, която разкриват самого положение иа иещата. Излиза,
wume сказки вие сте гонили задки цели (Т. Г. Бланков). Сега ще излезе.
че съм нареждаЛ работата преэ главата му (В. Геновска).
С глагола прилича се образуват изречения за у п о до О я в а и е.
При лич а на пролет, тепло е (И. Йовкоа).
Изреченията за пр и родни състояния и я а л е и и я
се образуват с глаголн със съответиа семантика, конто могат да се съче-
тават с обстоятелственн пояснения за място, ареме и начин, ио тази съ-
четаемост е силно ограничена и това съдействува за безеубектиото обосо-
бяваие на глаголите н на самите изречения: Небе и планини стонали
едно — трещи, плющи — в действителност светът пропада (3. Стоя-
нов). Мръкваше бързо (Ив. Вазов). Притъмия и запръекаха капки.
Червените св еткав и и и се гърчеха, като змии. Трещеше (Й. Йовков). На-
вън притъмня (Й. Йовков). Общо азето, към този вид спадат и изрече-
нията с глагола мирите, замирите: Замприса на мухъл, на прах, на гни-
лота (О. Василеа). Към същия семантичен вид принадлежат и изрече-
нията с глаголно-именно словосъчетание със значение на безличен гла-
гол, напр.: падна сняг, падна дъжд, конто са равни на глагола вали.
Че дейсавително а тезн случаи изреченията са безлнчин, се вижда от
формите на глагола, в конто има причастие а средеи род: Трева е поник
надо и на камък (Й. Йоаков). Отдавна бе минало полунощ (Д. Димов).
А сега току-щр беше валяло дъжд (Й. Йовков).
С по общо значение за настъпване на състояиие са
изреченията с глаголите стане, бъде, бива, е и абстрактно съществнтелиО
нме или местоимение: Какво може да стане? (Ив. Вазов). Не може да бъде
(И. Йовков). Не е тъй то! (Й. Йовков). Много стана, много (Й.
Йовков). Страшна нощ беше тогава. Нито беше светло, нито беше
тъмно (Й. Йовков). Една част от тях с конкретно съществнтелио име
към спомагателния глагол съм са за наличие и с ъ щ е с т в о -
па " “ Г пГам 6еш‘ эел£на.. и •“‘ста поляна, прах нямаше (Й. Йовков)
(И Йовков)^" б“"> |Й ЙовкоЕ> Зав поста ‘ безлюдно и пусто поле
За нал“,нв "ли липе а. отсвет-
“ в ₽к_ о6раэуват с иевъзвратните глаголи има н няма конто са
ла се съчетава със «щес™“ Jзможностга глаголът за 3 л. ед. ч.
възможно при субектио-прслика-пюто л ыиожесгве*'О число, което не е
егдаеки, й,рд. Ноеълчи (fl fS в изречеинето Нмшю
» - ОТ „рпчаегкето за .редев род във' формата!
М
време или в прензказно наклонение: Такъв маиапор като него н“*ога не
беше имело в Али Анифе, кой знае дали щеше да иыа и отпосле (И. йов-
ков) Няне вода? (Ив. Вазов) У плаха и грижа амаше на всяко лице
(И Йовков). Изречения като следиото се образуват с особената форма на
страдателно спреженне на глагола: Че тук няма мое нме забележено
(Ив. Вазов).
§ 187. Формална особеност на изреченнята с глаголи със з а д ъ л -
ж и те л и а съчетаемост е постоянного наличие в състава им на
допълненне, изразено с кратко местоимение. Деятелях се премества от
позицнята на субекта към позицията на обекта и това е един от начините
за обобщаване на действнето, за лншаването му от активността на вър-
шителя и представянето му като обект на засягане нли като присъщиост.
Местоименного допълненне в по-висока степей изразява субектнвиост и
така ясно се свързва с глагола, че той започва да се схваща като особен
глагол със субективно значение, напр.: темнее ми, боли ме, домъчнява
ми и др.
а) Изречения със задължително пряко допълненне За до-
полнение служи краткого внните тио местоимение ме, те, го, я, ни, ей,
ги. което може да се дублира със сыцествително име. Най-често това са
изречения за душевны н физически състояння, настроения, отношения
и др., напр.: Не го боли никъдс (Й. Йовков). Но доктора малко беше го
тя (Ив. Вазов). Асенча го беше втресло днес (Ив. Вазов). Наду го на смях
[Й Йовков). Тезн изречения трябва да се разграиичават от даусъстав-
ииге изречения с виннтелно допълненне към глагола и наличен подлог
за нзразяваие на субекта като активен деятел: Още ме боли едното ребро
(Г. П. Стаматов). И глава много я боли (Й. Йоаков).
В отделяй случаи безличного изречение се образува с безлично гла-
гол но-именно словосъчетание, което има значение на глагол, напр.: Обзе
я smpax (страхуваше се), че няма да свара навреле (Й. Йовков). Към този
вид изречения принадлежат и изреченнята за състояние н качествеиа
характеристика с глагола бива: Мене а тебе за нищо ее ли бива (Й. Йов-
ков). Оттогаз момчето ле го бива (Й. Йоаков). Активна е употребата и
на глагола няма: Но кошутата я кямаше (Й. Йовков). Револвера го ня-
млше вече на стената (Ив. Вазов). Отделив изречения се образуват със
старата родително-вннителна форма иа сыцеотвителното име илв с друго
местоимение във винителея падеж: При самото знаме яямаше какого
НВ'л ?л ' Само Огяя"ова "ямчяе там (Ив. Вавов).
Чя ДГп3реЧеЯНЯ СЪС эадъджителио вепряко допълиенне.
слУжат кратките личнн местоимения в дателеи падеж
В 1Ю*г0Ляыа степей изразяват субектнвиост, защото с
поитежаннр ® значеинето им се включва н признан за
J,?™^еяшосг и др. т е действие™ ие се представи иато
местоимение по голям У ” прнписва кат0 пегого състоииие. Дателиото
X™ прТдХвГзиХ»^*" “ а6страа"Ра <" саоята отнесеност към
стони Повечето ОТ тезн изречения га™',0” "одобио "а вмаРа™“те ча-
СТОЯНН Я и прояви МИСЛОВН^ Н пп " ' " 1 » Л » Г " 4 '» С ’ '
ми, тежи ми няма мн НОСТ И ’ нэРазени с глаголн дожалее
лин). Не му беше и за Hueunw^t^t^^ C\i{L MU "ЯМа HUUJfi <Елнн Пе'
тгта из гората (Елин Пелин) козела му хрумкало да по
пелин). Дожаля му. че селото му е изостанало
,г п Паска ов). Поиякога се използуаа и глаголио именно усг
*С™^съ«тание с дателно местоимение: Дойбе ми на ум да издиря кам
СЛ е изпришл (Н. Ракитин).
"ре Познати са и изречения с по-абстрактно значение за възмож-
иеобходнмост и др.: Оетаеаии му да продължи сяед-
"°што в съ(цата пасока (Ем. Станеа). Ща га трябва (Ив Ва оа). Мои
а™ че течувапвуеам вече мъж в света (П. К. Яворов). Поиякога ду-
блираяото местонменле се нзпуска: lexeme на сеещеника. че църмата
отпада (Н. Райнов).
Изречения с възвратен безличен глагол
6 198. Изреченнята с възвратен безличен глагол са го ляма и много-
образна трупа с висока честота иа употреба. Тазн трупа също може да
се раздели иа изречения, образуаанн без допълненне, и изречения със
задължително допълненне.
§ 189. Повечето от изреченнята с възаратен безличен глагол са обра-
зувани без допълненне към него. Тяхната структура и сии-
тактичното им съдържаиие се определят от сема нти ката и а глаголите и
тяхната съчетаемост. Като няыат задължително допълнение, глаголите
са ограничени по съчетаемост или в различна степей се свързаат с други
думи, което се отразява върху обобщаваието на тяхното значение за дей-
ствие или състояние.
Изречеиията за прнродни състояння се образуват с
глаголите здрачава се, стъмни се, стопля се, смрачава се, святка се, гър-
ми се, зазорява се, развиделява се, съмва се, мръкаа се и др.: Свечеряааше се
вече (Ив. Вазов). В стаята беше завочнало да се здрачава (в. Отеч. фронт).
Мина се месец и -повече (Й. Йовков) Беше се поразхдадило (Й. Йовков).
Употребяват се глаголи за прнродни явления, за промеин в природвта и
настъпваие на състояння в иея. С по-общ смисъл за произтичане са нз-
реченията с глагола свърши се, случи се и др: А вода в тая урва се случ»
да няма (3. Стоянов). Сверши се то (Й. Йовнов).
На й-значится на по яоличестао е групата на изреченнята с възвратно-
непреходин безличии глаголи за представяне на действията к а т О яв-
ления или като общовалндни действия. Една част от
тезн глаголи са произлезлн от преходни и тяхната непреходност е свър-
зана с обособяваието нм като самостоятелнн възаратни глаголн, които
трябва да се разграничават от аъзвратио-страдателната форма на съот-
прекодеи глагол. Напр.: По пътя се анжда, може до се швиувв
еэ фарове (Г. Караславов). На вратата се похловв с чалък промеждутък
ова пъти (П. К. Яворов). Те трябва да се разграничават и от нзречення-
CTaLu“.4HH възвРа™о нелРеходни глаголи, с които се образуват двусъ-
означават^"™' Повечето °т възаратио-безличинте иеиреходнн глаголи
кзява- иг ' н° се УпотРебяват и глаголи за еъстоинне илн волева
Но Я каэваха че тежко се живее на този свят (Г П Стаматов)
женик (Й- Йовкоа). По-незначителна част от глаголите са за дви
УВа“Н °Т невмРа™ иепреходен глагол: Йо L "
« >и « бе. Си‘к^аВХВ^На дрШ‘““,та <3 Стоянов». Та тъй .х
Отдел на подгрупа са изречеиията с глаголи за говорен е, въз
приятие н познание: говори се, каже се, чува се (говорят)
вижда се, вида се, чувствува се, познав а се, знае се и др.: Що имаше още
да се говори (3. Стоянов). Чува се, че пее чучулига (Й. Йовков). То се знае
има известен риск (П. К. Яворов). На всички лица се чстеше някаква i/no'-
puma воля (Й. Йовков).
Необходим ост и възможност за нзвършваие на едио
дейстане изразяват изречеиията с безличии възвратно-непреходнн глаго-
ли, образ у ващи съставно сказуемо с помощта на модален спомагателен
глагол. И двата глагола на състааното сказуемо са безличии: Че то тряб
ва да се тръгва вече (Ст. Ц. Дас калов). Може ли да се лее (Й. Йовков).
И така, трябваше вече да се върви (3- Стоянов). След тоэ дъжд ще тряб
ва да се оре, ще трябва да се сее (Й. Йовкоа).
Една част от изречеиията за познание и говорене са в м е т н а т и:
Дето ще се рече, вий искате душата ми? (Г. Кирков). Вика се, умрял
човек (Иа. Вазов). Прн тях изобщо е излишне посочването иа лице, тъй
като те ие съдържат реал но дейстане, а имат поясннтелио, уточияващо
значение.
§ 200. Другата трупа безличии изречения с аъзвратен глагол имат
задължителио непряко допълнеиие, изразено с крат-
ко дателио местоимение. Според характера на глаголите те бнват няколко
вида. Масова е употребата иа изречеиията с глаголи за м и слов-
н ост, представа, хрумване и др. като Стори ми се, струва ми се, чини
ми се, вярва ми се и др.: И ми се струва, че няма лесно да те забравя
(Елин Пелии). Неи се чинеше, че ще намери още неща (Ст. Ц. Даскалов).
Тъй тисе е сторило (Й. Йовков). Те се срещат повече в сложни изрече-
ния. Към тях можем да прибавим и изречеиията за волеизява с
глагола иска ми се: Искаше му се изразът да бъде вътре в изречението
(Г. Караславов). Не можех да бърникам, когато ми се прище (О. Ва-
си леа).
С по-общо значение за протичаие са изречеиията с глаголите
случи ми се, падна ми се и др.: И аз едно време ми се ладна да ида в Щип
(Ив. Вазов).
Изреченннта за дейност в полза на лице са образуваии със
страдателна форма на съответен глагол, като помага му се, обади му се
(съобщи му се) и др., конто са придобили безлично значение: Как не
може да му се помогне? (Ив. Вазов). Вески ден му се дава една и съща
храна (А. Доичев).
Значнтелна трупа са изречеиията за душеаин състоянпя,
за настроения и др., конто изразяаат волеизявеност на лице илн въздеи-
ствне върху него: Мене ми се спи, тетка, много ми се спи (Елии Пелин).
Не пей ми се (П. Р. Славенкоа). Нему не му се стоеше в кръчмата (Елин
Пелнн). Тебе ти се играй, ама мене не ми ее играй (Д. Талев).
Безличните изречения със задължителио непряко допълнеиие към
възвратния безличен глагол са сил но субективнрани по съдържаиие,
роля за което има и самого допълнеиие. Действието като че ли засяга
субекта или е предназначено за него, порадн което той остана настрани
от активно субектно-преднкатио отношение и ие е актуален илн изоош.»
ие се чувствува иеговото присъствие. Допълнението може да се изра
ч с предложно съчетание, напр.: И иа Харалан се стори, че стой пре
кипчина развалини (А. ГуляшКи). На Рам се стори, че орехът плаче
/Елин Пелии). Но иа практика преобладааа местоимеиното допълнеиие,
което придана на глагола значение за субективиост. Затова може да се
говори за възвратно-местонмеиии безличии глаголи. Следователи© упо-
требата иа местоимението е саързаиа непосредствено не само със синтак-
тичиата съчетаемост иа глагола, но н с неговото лекснкално значение.
Безлична изречения с предикативна дума
§ 201. Тази трупа безличии изречения се образуват с безлична пре-
дикативна дума, употребена сама или съсспомагателен глагол, в позицията
иа главна част. Това са изречения за състоянне или качествена и модал-
на оценка на действия, за озиачааане на същини н явления, от което се
©пределя и тяхното сиитактичио съдържаиие и оформеност. В състава
нм най-често се среща глаголът съм, ио се употребяват и глаголите бъда.
стана, стори ми се.
Изречеиията с безлична предикативна дума се разделят на две го-
леми групи според иаличието или лнпсата на непряко допълнеиие.
§ 202. Изречеиията бе.з непряко допълнеиие са по-
значятелиа трупа както по честотата сн, така н по свонте сиитактнчня
н семантичин разновидности. Трнте осноанн типа — за качествена оцен-
ка, за модалиост и за състоянне — са застьпени изцяло.
Изречеиията За качествена оценка се свеждат до ха-
рактернстнката на дадеио положение, действие, явление според тяхната
сыцност или въздействие върху субекта на изказването. В повечето слу-
чаи оценката е непосредствено свързана с друго сиитактичио съдържанне,
което се нзразива с подчинено подложно изречение. Безличннте изрече-
ния от този вид са немнслими без отношението и а два елемеита от сии-
тактичного съдържанне, именно на оценката н ненния мотив. Когато
безличною изречение е самостоително, мотивът на оценката се съдържа
а сннтактичното обкръжение или по-шир&ко в самата ситуация, напр.:
Не беше лесно (М. Грубешлиева). Жалко наистина. каква хубава вещ
(М. Грубешлиеаа).
За оценка с оглед на въздействието иа дадени обстоятел-
ства върху човека, иа последствията от тях са изречеиията с предика-
тивна дума опасно, страшно, зле, лошо, добре, тежко, лесно, трудно н др.:
Опасно е, когато то се яви в мисълта (П. К- Яворов). Страшно беше да
погледа човек (Л. Каравелоа). Най-добре е да се уединят в лоното на при-
рооата (А. Страшимнров). Не беше маю да се разборе (А. Доичев).
... . впечатление като оценка са изречеиията с предикатнв-
ни думн любопытно, странно, умно, естествено, обичайно: Беше стни»
(Г па “° ‘ да Се Знае км е пРичината ™
(Ас. ЗлатарРов> ° * Н“ крити‘<ите да “ эакимават с личностит,
с п п3^ в°елТ. »П^еД няка,<в" критерии за положите л ноет
с. когато « една къща има раОарате^ (Л Стоято^ ’’
М
За оценка като съчувствие са изреченията с предикативна
дума жално, жалко, тъжно, горко и др.: Вижте Соколова, много жадно
(Ив. Вазов). Тъжно е, когато изтъкнати артисти пръскат сиди и та-
лант (в. Нар. култура).
За оценка иа зиачимостта с оглед на количество,
в аж и ост и др. са изреченията с предикативна дума важно, доста-
тъчно, малко, стига н др.: По-важмо беше да организира добре работата
си (К. Калчев). Два гологана малко било (Г. П. Стаматов). Стига толкова
(Ал. Константинов). За оценка иа най-общо противопоставяне
са изреченията с предикативна дума друго: Съвсем друга биваше в проз-
ничен ден (Й. Йовков).
Изречениита за мода л н а субектианост се образуват
с предикативна дума с подчерта но значение за аероятиост, необходимое?,
възможност. достоверност и др. Те биват няколко айда: за вероят-
и ост и предположение с предикатнаии думи вероятно, оче-
видно, сигурно и др.; за възможност с думите възможно, невъз-
можно, немислимо и др.; за необходимост с думите нужно,
излишне, необходимо и др., иапр.: Но по-вероятно е да съм изпуснал много
характерна черти (Л. Каравелов). С прилепски криле не е възможно
да се издигнеш в небесата (Ст. Михайловск и). Излишка е да ей разказвам
(Ст. Дичев).
Най-зиачителиа е групата на изреченията за достоверное т,
известноет, потвърждеиие и други модалин значении с
думите вярно,-погрешно, ясно, нечувано, известно и др.: Вярно е, че хората
се трудеха (А. Гуляшки). Ясно, че няма да се разберем (Ем. Станеа).
Изреченията за състояиие се образуват с предикативии ду-
мн за природии състояиия и оценка иа състояния н явления като шум,
тишина, светлина и мрак: топло, горещо, снежно, мразовито. прохладно,
студено, влажно, хлъзгаво, шумно, тихо, спокойно, мирно, безлюдно, глу-
хо, мъртво, пусто, тъмно, светло и др., напр.: Че беше горещо — горещо
беше (Й. Йовков). В помещението беше тъмно и влажно (Д. Ангелов).
Беше спокойно, тепло и тайнствено (Г. Караславов). Някои от тях нмат
значение за време или за оценка иа състояиие: Било
още късно (3. Стоянов). Колко е хубаво еън — тихо, светло, тепло (Г Рай-
чев). Ху ба о е там (Й. Йовков)
Безяичните изречения без непряко допълненне се образуват и с по-
мощиия глагол съм или без него само с предикативна дума. Наред със
съм се използуват и глаголите бъда и стана, без това да измен я тех ните
структурио-синтактичнн и семантнчни разновидности, напр.: Ставаше
интересно (А. Доичев). Но ще бъде късно (Д. Димов). Дори членуааието
иа предикативната дума, когато е напълно абстрактна, ие снема безлич-
иостта, защото се запазва позицията й иа главна част на едносъставното
изречение и тя не нзпълиява ролята на подлог, към който да се прибавя
сказуемио определение, както е в случайте прн субстантивация: Глав-
ното е, че той сам си вярваше (Ив Вазов). Но страшното е, че аз не мога
да не се върна (П. К. Яаоров).
Безличии изречения могат да се образуват и с предикативна дума от
причастие, деятелио или страдателио, което е адектнвирамо: Свят! По-
черияло е от свят (Ал. Константинов). Свършено е, сеършено е (Й Йов-
ков) Речемо ме, а нросвирено на навал (Н. Хайтов).
94
к 203. Изреченията със задължително непрямо д о -
пълнеиие принадлежат към същите семаитичии и структурии ти-
пове както и изреченията без допълненне, ио се намират помежду си в
дпуго соотношение. Сраанителио по-ограниченн са изреченията за мо-
далносг и за природии состояния, а е по-голям броят на изреченията за
качествеиа оценка и за душевнн состояния. Тоаа е обяснимо, тъй като
тези изречения имат засилен субективен характер поради иаличието на
непряко дополнение, най-често местонменно, с което се адресира дадена
оценка или състояиие. Дейстаието се разкриаа като прояаа на субекта,
като нзраз на негово усещане, прежнаяване и мислоаност, без да се пред-
ставя той като активен деятел. Напр.:
На мен ми е смешно (Ем. Маноа). Тъй ми е сладко да мисля за миналото
(Г. Райчев). Не ми е било еъзможно да узная (К- Велич коа). Студено «
беше (М- Грубешлнева). Па да ти е драго да гледаш (Ст. Мнхайловскн).
И ми беше съвестио (А- Гуляшки). Тежко ли ти в? (Елин Пелни).
И тук освен с помощння глагол съм изреченията могат да се образу-
ват и с други глаголи, като бъда, стори се, види се, стане: Как ми стала
неловко! (Ив. Вазоа). Ниско и недостойно ми се видеше да се окайвам за
собствената си участ (К- Величков). Употребява се и предикативната
дума сполай: С полай ти за доброта (Й. Йовков).
§ 204 Безличните изречения с предикативна дума без спомагателен
глагол могат да бъдат н иеразчленнмн, защото предикативната
дума поради своята безличност не може в снитактнчен нли морфологи-
чен план да изрази, макар и съвкупно, н да разграннчи даете страни иа
предикативного отношение, да ги съчетае в себе си. Неразчленимите из-
речения от този тип имат сыцата семаитнчна класифннация: Никой още
не идваше. Чудао! (Г. Караславов). Ужасно, ужасно! Ще се пукне човек
от горещина (Елнн Пелнн). Лошо, добро — махай се. ти каэвам (А. Стра-
ши ми роа). Чудесно, нали (Д. Днмов).
§ 205 Една част от безличните изречения са образу ванн с без-
лична дума от съществ и те л н о и м е. Употребените без-
лично съществителнн имена са се превърнали в предикативна дума, като
са ставали нензменяеми по форма, нлн синтактично са прнобшени към
тази категория думн, напр.: Сромота, че е французам! (Ив. Вазов). Гре-
хота, грехота бе, младо (Г П Стаматов). Време е за последното решение
(П. К- Яворов) Като нензменяеми в своята предикативна у потреба тези
съществителнн имена не могат да имат определения, въпрекн че в други
случаи пазят субстантивността сн. Спомагателният глагол е употребен
със значение за наличие и заедно със съществнтелното име съотнася 31 ,
чението за същност най-общо с едно неопределеио понятие за проявз.
съществителиото име не се е превърнало в неизменяема предика-
тивна дума то може да има определение, но ие се членува Вън беше кош
(И. Иовков). Страшна робота беше (Й. Йовков). Пред него беше ci го-
Л°* "Уст°» се снежна поляна (Ив. Вазоа).
ние °Т 703,1 ВИД С иепР«к<> местиименно допълш
грисъстаиГ м™ «аеХ°6Т " °КЛЮЧаа в "РВДставата „ иалич„в
лнев)' ТИшю м е грожа -(Ив .ipJtT-
9Г
Стаиев). Преднкативната част може да бъде и фразеологично съчетание-
И го хвала яд, че беше го нарекъл дебела глава (Й. Йовкоа).
§ 206. Безличии изречения се образуаат и без специална предика-
тивна дума, с помощта иа предложно съчетание към
спомагателиия глагол съм, който има значение иа пронзтичане, изаърш-
ване, иастъпване, припнсваие, отиесеност н др. Тук състоянието не се
характеризира цялостио, а целево, причинно, темпорално н локално с
предложиото съчетание: Тук не е за вас (Й. Йоаков). От сушата е (Й. Йов-
ков). В руското мурабе беше (Й. Йовков). За отбелязвам е, че сега не
изникват недоразумения (в. Раб. дело). Зиачеиието иа тезн изречения
може да се субективира с наличието на дателио местоимение: На Мател
не му беше за парите (Й. Йовкоа).
§ 207. Стнлнстичиата роля иа безличиите изречения е го-
-ляма поради тяхното структурно и семантично многообразие и общата нм
възможност да представят дейстаието или състояинето обособеио, субек-
тивио затворено и ограничено, с иараснала иитензивност. Използуват се
в художествеиия стнл за обрисоака иа явления като аъзприемане и пре-
живяване иа геронте, иапр.: И тогава му се стори, че блясъкът на май-
ская ден се преливаше в гълъбовото сияние на очите на Лила (Д. Димов).
Но защо ее струваше, че в гласа на свекървата имаше нещо студено
(Г. Караславов).
Прн съчетаваие на повече безличии изречения в едио сложно изре-
чение илн в една синтактична цялост може да се обрнсува природна кар-
тина, като се иаблегне на отделимте, действия: Затрещя, заплющя наоколо,
заскрибуцаха клонищата, опрени един с друг, стана страшно, стори ни
се, че се събарят цели гори (3. Стояноа).
Може да се обрисува н битова картина с отдел и и прояви, конто ха-
рактеризират живота иа хората, техните действия и прежиаявания. С
повече безличии изречения се постига и цялостиа обрисоака на фнзиче-
ско и душевно състоянне на героите: Току зачернее човеку пред очите,
удары го в глава, отще му се всичко — легне ни жив, ни мъртъв, по цели
дни и недели (Елин Пелии).
Не no-малки са възможиостите на безличиите изречения за модал-
ио, волево, мислоаио и емоционалио обобщение в публнцистичната реч и
в научното изложение, когато се изразяаа познцията на автора, иего-
вою отношение към действителиостта, към фактите или към науч*
ната истина.
ЕДНОСЪСТАВНИ ИМЕНИИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 208. Безглаголии изречения, в конто е д и и -
ствеиата г л а а на част е изразеиа със съществи-
телно име, се иаричат едносъставни имении из-
речения. Напр.' Никакъв признак от култура. Дъбова гора, голи
ридове, пусти и самотни валози. скала (Ив. Вазоа) Под, гола пръст,
Смрад, дим, степи окадени, тъмничен въздух (Ив. Вазов). Никакво дви-
жение, никакой признаци на живот (Й. Йовков). В едиосъставните имен-
ии изречения едиата логическа страна, за предмета, е застъпена осноано,
а другата, за признака, е съпроводителиа в общрто сиитактичио съдър-
жаиие иа главиата част, тъй като ие пол уча ва собствен морфологичен
израз чрез друга дума. Различаваме два осноаин типа едносъстаанн имен-
ин изречения според модалиата им прииадлежиост и съответната сии-
такТична оформеност и състав: обективномодалии и субективномодални
§ 209. Обектн а и омоДал и нте именин изречения са съоб-
щптелин със значение за констатация нли наличие на предмета: Аз се
загледах през дълбокия прозорец навья. Селеки двор. Плевня със стряха
(А. Каралнйчев). Преднкативната им основа се изгражда от една глаана
част съществнтелно нлн друга дума в ролята на същестаителио име, кое-
то може да има и определения. В посочения пример съществнтелните
имена двор и плевня заед но със своите пояснения или без тях изразяват
съждения, конто в други тлпове изречения, каквито са даусъставните,
могат да получат двучленен синтактнчен израз чрез сказуемо и подлог,
напр.: Простира се селски двор, вижда се плевня със стряха или Плевня-
та със стряхата — пред очите ни.
Едносъставиите именин изречения са иапълио завършеин по струк-
тура със специфични сиитактичии особености, отличаващи ги от глагол-
ните. Предикативиото отношение се включая в сиитактичното съдър-
жание на едко н също име, което само нли с атрибутивно определение
образува базглаголио изречение. Значенията за наличие, поява, повто-
рнтелност, сборност (масова застьпеиост, последоаателност), свързани със
същестауването на предмета, са прнсыдн в една или друга степей на
трите основни вида обективномодалии изречения: за наличие на пред-
мета, за протичаие на процес, свързан с проявата на предмети, явления,
с промяна в положение™ им (за процесност), и за състоянне във физиче-
ски н психически смисъл (за време, пространство, разположение, резул-
тат, душевен облик, обстановка н др.).
Изречеиията за предметно наличие се състоят от глав-
на част конкретно сыцествителио име за вещ, лице, растение, земна фор-
ма, част от поаърхност или пространство. Налице е едиа подходяща
форма на съобщеиие, с което се изтъква предметна сыциост, без да се
свързаа сиитактичното съдържаиие с конкретно действие или състояние
във времето:
Лэ обичам да разговарям с равностойни партньори. Вътрешността
на богаташки апартамент. Бюфет с разноцветии бутилки. Шум на те-
чаща вода (Б. Райнов). От прозореца на влака човек не може да вида
много неща. Сняг, борови гори, селища, закътани в снега (а. Раб. дело)
Изречеиията за процесност разкрнват действия н процесн»
конто се възприемат в по-коикретното нм протичане или по-обобщеио
като явление. Това значение се изразява със съществителин имена за
действия илн чрез изреждане, което поставя означеннте явления в ия-
каква последователност и съотношеине на успоредно нли последователно
възпрнемаие и протичаие. Конкретного протичане на дейстаията не е
необходимо в даден момент, а по-скоро трябва да се разкрият Kato необ-
ходим етап, като звено а общата верига на последовэтетаи дейст-
вия, напр.:
Графът се ндмери с изгубената графиня. Прегръщалия. вайкамня.
сълзи пак (Иа. Вазов) Светят по у ищите седенки. Весела глъчки. женя.
лай (Ил. Волен). Сражения безспир в полята, ' сражения и под
~ б°Рби ужасни 6 не6есата- ' борби по целий свят (Хр. Смириек
7 Гранатике на гьвреыениня втигарскн кнмжовви
I ^.»хк,„вв, «йи(Б. Болгар). Могатда се използуват^таитактнчниЛоИ'
манта, например иаречнята пак. откоео. есе (постоянно)
31,а',е‘“еЛа вьзобновяааие нлн неАрекъснатост на дейсХ™
за повторнтелност: После. «* злмяцил шум на реката. «« SSXj
черна урва, как безкрайното и дълбоко звездно небе (Иа. Вазов) Сыцото
I значение имат числнтелните, някои прилагателии имена, като един н
/5°РЛ' ™'пс*™РеН' последе\ Нова квлба дим над тях и нови гъумемси
(И. йовков). Един и втори удар в безмълвието нощно (П._ К- Яворов).
Изреченията за състоянне по строеж и лексика лио-морфоло-
| гичен състав са обобщение иа обстоятелства и обстановка иа действието
като време, място и др., на положение на лица и предмети, иа природии
състоянкя и др. в тяхната наличиост нлн установеност. Те имат опреде-
леи структурен минимум — абстрактно същестаигелио нме като главен
член, озиачааащо състояиие иа хора и предмети (като обобщение иа тях-
I ната съвкупиост, без да се посочват самнте те), перноди от време, настрое-
ния и преживяваиия и др., нли атрибутивно именно словосъчетание, кое-
| то прндобнва интонация н смисъл на зааършено съобщение: Гъстак от
। х расти и младочки, от едри напукани дървета — дълбока, странна, тъм-
| на тишина (Хр. Миндов). Мълчание (Л. Стоянов). Отиват пусти пари.
И пак сиромашия, грозна проклета (А. Страшимиров).
§ 210. Обективномодалните едносъставии нмеиин изре-
чения по състав и значение биват описателин и показателии. Описа-
тели и те от своя страна са ияколко вида: За известяваие —
когато поставят за пръв лът нли включват в мисловио-емоциоиалиия по-
ток определено познание за предмет, действие или явление, процес, като
ги представят в тяхната наличиост, за да ги направят обект иа друго
I разсъжденне нлн мисъл: Стар, неспокоен я замаслен Осъм. Неговите во-
I ди все така тихо и плавно се разливат (в. Отеч. фронт). За назови-
в а н е — когато сеназовава някакъв обект, като с това се поставя във вин-
маннето, иапр.: Черукки. Но ако вятърът духа към север, може да им
се поставят плотна (А. Каралнйчев). За разяснеиие — когато
се разкрнва смисълът на някакво друго изречение: Влязохме в новата
част на града: нови улица, нови кыци, обикновени, швейцарски стал
(Г. П. Стаматов). За качество — когато обобщават качество или
оценка иа наличии предмети, явления, състояиия, процеси и действия.
Те имат в състава си прнлагателио с оцеиъчно значение илн други думи,
' конто в зависимост от синтактнчната сн позиция изразяват определеии
признаци: Нищо особено — нови времена, нови нрави (Г. П. Стаматоа).
Но много пие и много мълчи. Загадочен екземпляр (А. Гуляшки). поегги,
и то какви! Неописуемо богатство на образцы и на мысли _(г.м. v в Ь
) Големы поразиы правят. Добра пръжие (Д. Талев). 3 а к о лt и ч е
во — когато нмат допълнителио показател за количествеиа хар Р
стика иа съобщението, отиасяща се до броя на предмегите Р п0
жителност по време и интензивност иа даден процес ил<и я*л
структура са равни на един количествен нзраз: Пет века рабство,
1 Пет вехи варварство, ужас, найгрозни мъки, теглила (П К- Яворов).
I 98
Показателннте изречения по съдържаиие и структура са
свързани с целта иа изказваието — да се посочи иалнчието, съществова-
янето иа предмет, явление, процес и др- В състава си имат и някои сии-
тактичии форманта, например показателиа частица ето с елемент иа под-
буднтелност, подкаиа, подтик към действие н др. Когато частиците ето,
ей са еквивалентн иа виж, това е, изреченията не дублнрат допълнение-
то: Ето старата постница под скалата си (Ив. Вазов). Ето кум кате-
дрални от далечни времена, ето арка триумфални — и луна (Хр. Ясе-
нов). Ето и последний час на моя последен ден в София (П. К- Яворов).
Показателннте изречения с дублираие на допълиението се изграждат с
частицата ето н кратката форма иа личиото местоимение за виинтелеи па-
деж. Съществителиото нме е вииаги члеиуваио и се дублира от местон-
меиието: Ето ги горите. Ето го брегът (Ив. Вазов). Те се доближават до
двусъставннте безглаголнн изречения, ио им липсва тяхната структурно-
синтактачна и семаитнчиа разчленеиост в изразяването и а предикатив-
ного отношение.
§211. Субективномодалннте едносъстааин имении изре-
чения имат лексико-снитактичен състаа на другите именин изречения, ио
н своя допълннтелиа специфична оформеност, отговаряща иа тяхноте съ-
държаяие. Те изразяват отношението на говоретото лице към реалиите
факта иля иегова волензява. Затова биват възклнцателнн н воле-
изявителия.
Възклнцателните изразяват чувствата на говорещия, от-
иошеиието му към дейстаителиостта, иеговнте прежнвявания като въиш-
на реакция. Образуват се от словосъчетание или от отделив дума прн
иалнчнето илн липсата на местоимение, наречие, междуметне или частица:
Проста работа (Г. Кирков). Предатем! (О. Василев). Какво обаяние
за очите, каква услада за душата (Ив. Вазов). О черни дни, нахалос до
живени дни (А. Страшныиров). Ах ти, глупаво момче! (М. Грубешлиева).
Волензявителиите имат по-специално комуинкатнвно
предназначение. Те иай-често бива? подбуднтелни, иапр.: А/»*-
чамие! Мълчание докрай! (Ламар). Бутилка бира! — изкрещя той ядо-
сано (Г. П. Стаматов). Никакое униние, гшкакво отчаяние, никакое мало-
душие! (А. Гуляшки). Бнват също за поздрави и пожела-
ния: На задарите ли дар, Димо? Добра среща! (П. Ю. Тодоров). ХаЛде
довимсдане (Р. Ралин). Сяолука, другари (А. Барух). Добра вндепи
(Ив. Вазов).
§ 212. Едносъставннте именин изречения се срещат повече като
средство на х у д о ж е с т в е н о т о изображение в бе-
летристиката и драмата, за синтетична, предметно-конкретна обрисовка
на геронте, иа техния въишеи вид и прежнвявания, на картанн от при-
родата и обществеиата дейстеителност, а в лирнката имат богато пое-
тичяо съдържаиие в раэкрнваието на чувствата и в пости гането на образ
но-есгетическата символизация. В и а уч и я я и публициста'-
” и " 2 Т и л те ие се сРещат толкова често, но заемат важна позиция
на емоционално или логнческо обобщение или реакция на факти и съби-
стяя мДН7а употРеба в различайте стилове на кннжовння езнк нара-
стая н от эаглавията, много от конто са безглаголнн Те са ппнгыпм
на разговор,«та, всекидиеыю-битовап реч лаголии “ са ПРНСЪЩМ
неразчленими изречения
s 213. Неразчленими са изреченнята, с ъ с та в е
ии от’отделна дума илн неразложимо съчета-
иие от думи за обобщено предаваие на дадено
съобщенне и изтъкване иа отделнн неговн с т р а -
и и За разлика от разчленимите изречения, едносъставни и двусъставни,
те не съдържат смислово-сиитактично отношение, нзразено с подлог й
сказуемо или съвкупно с една главна част, а нзтъкват иякаква страна на
сърбщението, иаблягат на отделнн момент» от неговото динамично съ-
държаиие: отричане или утвърждаваие. въпрос илн отговор, емоциоиална
реакция, подбуда, коикретизиране и уточияване н пр. Напр.:
Само Султана отсече: — Не' (Д- Талев). О ле-ле! чичо Михалаки,
откъсна ми ушенцето! (Хр. Ботев). Е? — отвръщам аз (Ал. Константи-
нов) Стамо! Стана! (А. Страшимироа) Твърде е възможно да съм за-
бравил. Нейсе! . . . (Ал. Константинов).
Тезн изречения ие изразяват цялостнн съждеиия. Независимо от осо-
бення строеж н синтактнчното сн съдържанне те са пълноцеиии изрече-
ния със свой синтактичеи модел.
Неразчленнмнте изречения могат да бъдат утвърднтелнн и отрнца-
телии, съобщнтелнн, възклицателин, въпроснтелни, подбудителнн и др.
Изречения като О! Нима? илн Ноли! са равни на отделна дума или съ-
четаиие, а изречения като Към върха! нлн В тази посока! наподобяват
второстепенна част на разчленимо изречение, но са обособени като са-
мостоятелен тип изречения с определено синтактичио съдържаиие. Пър-
вия вид можем да наречем синкретнчни, а втория — частнчни, нли сегмен-
тираии. Те са свързаии със строго определен контекст или с по-шнрока
ситуация на възиикваие и употреба. В съответстане с комуинкативното
си предназначение имат иеобходимия структурен минимум иа единица
съобщенне. Като елемент на диалога илн на друга синтактичиа цялост
те са самостоятелнн пълни изречения за разлика от много разчлеиими,
конто в същия контекст са непълии поради нзпускане на дадена част.
При неразчленнмнте изречения ие може да се говори за изпусната част н
да се търси нейното възстановяваие.
§214. Синкретичинте неразчленими изречения се състоят
от служебни думи и междуметия или от пълиозначни думи с избледняло
лекснкално значение, прндобилн фуикцията на непълнозначни, напр.-
неисе, разбира се — равно иа частнцата да илн на междуметне. Затова
тук може да се прибавят и образуваните с безлична предикативна дума
без спомагателен глагол и уточняващите думи сигурно. непременно, имен-
но. очевидно, наистина. които имат значение на потвърждеиие, а не из
разяват състояиие или качество. Те са активна трупа с единен състав,
но с разнообразно лекснкално попълваие и широка модална и комуника-
на сфера на употреба Отнасят се към всички модалии типом.
ъ о б щ и т е л н и, конто бнаат утаърднтелии или отрицател
ти? 'Л?* броим weM хиляди (Д. Талеа). И вие сте съвсем
^П° (ИВ Ва30в) Ет°' ™ °° Чссет гроша (Д Талев).
Възклицателни: Ура/ (Ив Вазов) Чий! Какьв чий! (А •
х°’ В,₽а“/ (Ajl Константинов). Как! Могар
знаете? {К.1. Константниоа) Хубшо! (14. Йоакоа) Добре! (Елин Пели")-
КЮ
Въпроснтелни: До? Emo я яр (Ал. Константинов). Ами на-
лице има ли? Ха? (А. Страши ми ров). Така беше. Е. поем? (Д. Талев).
Защо така? — Защо? От главите си теглим (Ал. Константинов). Как?
Дядовият Манолов син (Ив. Вазов).
Подбудителни: Напред! Целта си не забравяй (Ст. Михай-
ловски). Хайде! — и той я дръпна за ръката (Т. Г. Влайков). Знам
защо плачет. . . . Вън! (Елиц Пелин) Ла какво. като нее? Нека! (к. Стра-
шимиров). Стига! На тебе казвам, хайде! (А. Страшный ров).
Неразчленнмнте сиикретични изречения трябва. да се разлнчават от
едиосъставиите имении изречения, образувани от съществителнн имена
в тяхиото реалио или преносно значение. За да съставят неразчлеиимо
изречение, съществйтелннте имена трябва да нзгубят предметною сн
значение и да започнат да служат за нзразяваме на непосредствеиа емо-
ционална реакция или иа друго синтактичио съдържанне, без да се по-
стнга с тях цялостно поиятийио-смислово съдържаиие, което да се рав-
няаа на съждеиие. Не само смислово-синтактнчио, ио и формално-син-
тактично те са неразчленими. Затова ие може да търсим а тях главна
част н второстепеннн към вея. Преднкативиата им основа се равнива иа
едва дума нли иа неразложимо съчетаине. Важно условие за отделяието
на тези изречения е признаваието на тяхната синтактичиа самостоятел-
ност и пълиота, прн която те не се възприемат като фрагменти от други
изречения, разчупенн в диалога или в прнсъединителните конструкции,
а са изречения, образуванн по устаиовеи модел, с определени средства,
със свое особен© синтактичио съдържанне н коМуникативно предназначе-
ние. Формнрат се с помощта иа междуметия, частици, наречия, местои-
мения, безличии и уточияващи думи.
§215. Неразчленнмнте изречения с между метие в съсгааа
си са основен структурен внд, които е образец за останалнте, в различна
степей доближаващн се или покрнващн се с него. Същииски междуметии
изречения са образуааиите с аъзклнцателно междуметие. Те са възклица-
телии с различно емоционално н смислово съдържанне — за с ъ ж а -
ление, удивление, впечатление, за обръщение,
за одобрение н подканва не, за фнзическо и ду-
ше а н о прежнвяване. Напр.:
Ех. . . Аз ти казах (Д. Талев). И се провикна ст се сърце. Е-е-ех!
(Елин Пелин). Ох, мамоо! Гори, гори! (Й. Йовкоа). О-o' Добър ден!
(Ал. Константинов). Браво! Браво! — раздадоха се приятелски г tacoae
(Ив. Вазов). Дий! Напред (Елин Пелни). Уф! — изпъшка бае Чанко-
(А. Страшимиров). Ха, ха, ха. . . — следваше той да се смее (Ив. Вазов).
Е~ех! — и той въздъхна от мъка (Т. Г. Влайков).
Друга трупа неразчлеинмн междуметия са изреченнята за з в у -
коае и звукоподражания като нзраз на различии видове
подвнквания, рефлекси, прнродни нлн прндружаващн действнята зву-
кове, иапр.: Ха така- И-иих-ха~а! (Ал. Константинов). Бре, бре, бре’ -
провикна се Хиро (Й Йовков). А совалката се още пев в Донкините ръце:
Туп. туп. . туп-туп! (Елии Пелин). Джаста-прагта' Джмтв~пра-
ста. бай Марко! (Ив. Вазов).
Към междуметинте изречения принадлежат и неразчленнмнте. обра-
зувани със съществително име, което се е превъриало а експресиаиа ду-
ма или пък синтактичио е придобило значение и експресня на межд}***-
101
тие Такива са изречеиията със звателната форма боже и божичко: Божг/
™ '°.. (Елнн Пелин). Боже госяМ И де ти е печалбата
(Т^Г Влайков). Л, божичко/ Защр немах тая късмет? (Т. Г. Влайков).
Образуват се н с по-широк кръг сыцествнтелнн имена, повечето от конто
могат ла имат илн сиитактичио да прндобнят качествено значение и екс-
пресивност на оценка: Дивотии. . . Вчераитохлапе (Ал. Константи-
нов) Магам/ — изкрещя Фратю (Иа. Вазов). Началник/ Краставици/
(Ал Константинов). Го взе да души. Хаб. дяаом/ (Ал. Константинов).
Този вид изречения са иа граннцата с разчленимите н при определен и
синтактични условия са разчленимн възклнцателнн изречения.
§ 216. Отделка трупа изречения са образуванн със собстве-
и и н иарнцателнн съществителин имена вролята на об-
ръ ще и ие. Това са неразчленнмн вокатнвнн изречения, чнето
сиитактичио съдържаиие се свежда до обръщеинето, придружено винагн
с допълнително емоционално и експресивно знвчение. Еленке? — повика
той. — Тя не чу. — Еленке! — повтори (Елнн Пелин). Немощният глас
на стареца пак завика: — Чедо! Милеко! (Елнн Пелин). Подвикна едва
чуто: — Момо, мимо! (Д. Талев) Дьще, мила щерко! (А. Страшнмнров).
Райке, мари! (Т. Г. Влайков), Със заснлено оцеиъчно значение са образу-
ваиите с прнлагателно нме, което е членувано и в известна
стелен е субстаитнвнрано: От душа се смях на бай Ганювото приключение.
Бедяият! (Ал. Константинов). И колко ми се сърди! Горката! (Т. Г.
Влайков). Клетата! — рекохме и двама (Т. Г. Влайков).
§ 217. Неразчленнмнте изречения с частица в съставв сн са съ-
-що активна трупа. Частнцата обнкновеио се прнсъедннява към другнте
думи илн придобива самостоятелност на отдел но изречение. Сьдържаннето
на тезн изречения е повече логнческо. Частнцнте се свързват с нзрааява-
него иа съжденнята в други изречения нли прндобнват значение на мо-
далии думи, който нзразяаат волевого отношение към съобщението, към
друго фактнчио съдържаиие. Това именно определи характера н същност-
та на изречеиията с частици.
Едиа част от тезн изречения са утвърднтелнн нлн отрицателни. С
тях се утвърждава или се отрнча съждеиие, което се съдържа в други
,3Р^енИй УпотРебяват се най-често частнцнте да н не с твърде широко
й „нне В зависимост от конкретного съдържаиие на нзреченнята, към
Я т тяхната целева насока: Лазар отговори: — Да
SoL ^ииата земя <г- п- Стаматов). Не/ - гузно от-
™ ~ Dmce4e сУлтана (Д- Талев). Частиците да
зи иаоечня мржЛмД₽УЖаВат 07 други ДУМН същото значение — сыо-
ил’н изразяват тя™а™И И Др" к£ито засилват отношеннето н преценката
Взпокъсал се като Нй> ней€е нзРазяввт съгласне:
зяват нзреченнята с чагтмп'а™ * Константинов). Отрицание изра-
(Елнн Пелин) В отделяя г J**™ ^има само да си приказваме? — Ами!
ама дв-Ы Имало да^иялят*/™ Г* 5° няколко частник: Ех.
в моя живот. И все пак Вдайков)- Всичко туй беше чудото
изречения за утвърждение иля 5Хп1ШНМИр°В) Повечето от разгледаиите
В изолнранн случан^зразяват възклицани“ о6ек™виоы°Дал"в. в сам0
Остаиалата част от изреченията с частица изразяват ы од а л и о
„влево отношена е. По-свободно се обоазчвят ^.,7-?.,?,. 0 '
изречения, конто по състав могат да наподобям? ХнаХ н по™д«
жание да бъдат свързанн в теновата сн с нзвестяване. погазваХ
щаваие, констатация н др.: Ей го — зощищ-д™ 7’сья>
миров). Ехей/ Полена^. Талев).
(Д. Талев). Могат да бъдат също въпроснтелнн, повелнХчнн н др ft.
мислил съм да се годя. А? Как ще речеш? (Т. Г. Влайков). Хлде,
сядайте на софрата/ (Ив. Вазов). Те ще сторят нещо. — Некв! (А. Стра-
ши миров).
§ 218. Неразчленнмнте изречения с наречие иай-често са ае-
разшнренн, сведени по състаа до отделив, дума и само в по-особеаи слу-
чаи са разширенн. Образуват се с наречия за място, време, начвн, при-
чина н отчасти с останалнте наречия — за количество, условие и др., —
конто запазаат саоето обстоятелствено, качествено или колмчествено зна-
чение, ио само като семантнчна основа за друга модалиа и целева насоче-
ност на съобщението. Без тоаа обобщаване иа значеинето иа иаречнята е
иемислнмо формнрането на тозн внд неразчлеиими изречения, конто без
тази обобщеност н самостоятелност могат да бъдат само непълни. Те
заемат своя самостоятелна позиция на смнсловн н интонационно оформе-
ни синтактнЧнн единнцн. Сиитактичното обобщаване на адвербаалаото
значение определи и лекснкалната ограинченост на попълването нм с
наречия, иякон от конто като вън, напред, така, тъкмо, защо са придо-
били активна употреба в техния състав.
Изреченията с наречие за време са въпроснтелнн или възклнцател-
нн е най-общо значение за нзвършване, поради което реалното значение
за време е заменено с други по-общн н абстрактнн значения за нитен-
знвност, моменталност, нзненада, потвържденне. Към наречнята се прн-
съединяват н частици: Змий си края нанякъде. . - Е, *он‘
стантивов). Вода ли? Ей «гачи/ (Ал. Константинов). Повелителиза*
ченне имат нзреченнята с частнцата хайде кьы иаречието.XUM .
командува бай Ганы (Ал. Константинов). С Наречие за място «
ват повелнтелнн изречения: Baapeil И прав кегдахода! ( . „
сан). Не иекамееее. .1 Долу! 1Ы (Д- Талев). Хай. «а/ (Ал. Констан
тннов). И накажат го, току не като преди. Койе>’/ ( да^в).
Повечето от наречнята за начни са въпроснтелнн е ^вразува-
Ки така? Имаш грешка (Ал. Константинов). _₽за причина, нынче-
него на изречения с останалнте вндове нареч _ . (/сШЯмиров).
ство н ар.: Ще обявим обиуишта за блаяираяа с одращенне, с ча-
Възможността наречнята да се употребяват ____ _-VI!TypaTa иа ве-
стнци, с други наречия Разноо®₽а““ ™ комуинкативните тпз-
разчлеиимите изречения, тяхното съдържанне. ’ИЯ1И< uaapail (Ал.
можностн и честотата на употреба: хим ж_,;р (А. Стра-
Констаитинов). Е, па защо така? (Елин Пел )
шимиров). Ей тай ai (Т. Г. Влайков). „.стоимеяие в състава
§ 210. Неразчленнмнте изречения с м еъ за срелен
СН са повече въпросителни. Образуват се и квчества: Ето. попа-
род на въпроснтелнн местоимения за предмет щ»? _ ухпрка
тай ги. — Какао? (Д. Талев). Е. из- " реакция, иесъ-
Щишко (Д. Димов) Тезн изречения изразяват наиоощ
103
гласие неодобрение илн взненада, сълържащн се във въпроса. Изрече-
ннга с лнчнн местоимения са в повечето случаи непълни. защото кон-
кпетно са свързанп с определенн части от изречение на контекста, но н
самнте те често пъти се образуват по определен синтактичеи модел на за-
въошени неразчленими изречения Азла? Че знамли аз? (кл. Констан-
тинов) Кой аз? Днлъш си! (Ал. Константинов). Обобщено е значението
и иа изреченнята с отрицателно местоимение нищо: Загуби здравето си.
_ Hhw.imw (д- Талев)- Местоименията могат да се придру-
жават от частнци н това придава нови значения на нзреченията: Е та
що? Мома като мома (А. Страшимнров). Показателното местоимение
може да се повтори Това ще стане. И туй зв туй (А. Страшимнров).
§ 220. Неразчленнмнте изречения с безлична предика-
тивна дума в състава си обнкновено биват за съобщенне и за въз-
клицанне, но винаги се появяват в отношение към друго съобщенне,
което обобщават в някаква насока — обективно-фактнчна или субек-
тнвна. Поради безличната си обособеност иеизменяемата дума, когато
сама образува изречение, не може да формира разчлеиима предикативна
основа, дори н едносъставиа. По семантика н сиитактични функции тези
изречения се разлнчават според формнращата ги дума и бнват някол-
ко вида:
Изречения за потвърждеиие или отрицание спо-
ред въздействието върху говорещия и неговото възпрнемане н оценка:
//е мога ли? Добре (Елин Пелин). Прекрасно! Прекрасно! — започна ти-
хо Полозов (И. Йовков). Фуу, отвратите дно! (Елнн Пелин).
Изречения за същностна и качествена характе-
ристика: Как? Леско! (Ст. Михайловски). Странно. Колко много го
вълнува всичко това (А. Страшимнров). Отсичаше с красив, с енергичен
жест: — Ясно (Г. Караславов).
За със то я и в е: Топлцчко, хубавичко! . . (Ал. Константинов).
И чак тогава камни одобрително: — Избрано, чисто! Браво! (Г Ка-
раславов).
Су бекти вно-мода л и и изречения за възмож-
?г° пТ / Л И н € ® ъ 3 м 0 ж и о с т: Изгдежда, че е болна. — Възможно
U. и стаматов). Всеки се връщал замаслен. Невъзможно! (Елнн Пелин).
безлнчнД"/ Т те3и изречения структурният минимум иадхвърля
с час™™ разшнрена с «икон пояснения илн е придру-
чення шпм Лт тхз ° й Не изменя характера им на неразчленими нзре-
с нови пвичняпн Не е свъРзана с глагол. Семантнката нм е обогатена
«Тше» тЖ?“нн.те™н значения: Добре, много бобре. Ти при
жи^мамео мгм (Ал К*' "р“’° 6‘\ (ЕЛИИ Пел,,”> Истина те-
' УР lAJ1- Константинов).
няеми думи” иапр cS«eHH”TaiС дХма от рода на беэлнчннте неизме-
ерутро п^йрХ' я пюа (Д^т^/тХ™1'' <Ал- Константинову До-
ни глаголн и словосъчетяии»’ ,алев>- Те също са неразчленими. Отдел-
Речения. ано са стаиалн инк'оетачни™ ДД °6ра уВаТ неразчленими нз-
мивдуметно синтактичио знатей значение и общо взето. нмат
. Прекарит ги край “ въз1™Ша">'<'
(Ал. Константинов) н"кой противник. . Мам мила!
Х Константинов). ще пламне. — Кой
отантинов). Чикай! . дор полое сполучлива (Ал. Кон-
104 Д ° ми е<>пх ‘Розд (Д. Димов).
§ 221. Ч а с т н ч н и те, или сетментнраните изречения по своята
лекснкалио-морфологнчиа изразеиост наподобяват отделнн сл^чиа-
кня, предложно-нмеинн съчетания или части иа двусъставното^рете-
кие, но те също са самостоятелии нълни неразчленими изречения см
собствен модел на образуваие, напр.: От Odtca с парохода L „ я....
Оттам пр'З титаната, та . Троыекит. щй, После мре, Cm.au
питана та . Бям чер.ы (Ив. Вазов). Те като че ли са откъсиалн сеот
разчленнмите изречения второстепеннн части, конто сыцестауват иаред с
тях, като тех и и сегмента, конто придобнват синтактичиа самостоятел-
ност. Те имат свое самостойно синтактичио съдържаиие, своя връзка със
синтактичното об_кръжеиие и самостоятелиа функция. Моделът им вече
е иэлязъл от сферата на частите в разчлеиимнте изречения и има своя про-
дуктивное?, защото по него могат да се образуват повече изречения с ин-
дивидуално лексикално-морфологнчио попълване и съдържанне. Напъл-
ио е възможно да се направи точен списък иа техиите структурни схеми.
Познати са няколко структурнн вида, които имат н съответна модвлна
характеристика и комуникатнвно значение.
§ 222. Отделен структурен внд са частнчиите изречения, образуванн
от предложим съчетания:
От съчетання с предлога в. Изразяват най-общо коикретизи-
раио по мнето нзвършванё нлн насочваие на действие нли наличие иа
състояние: У др ям един камшикна канете — и чак в Лясковец (Й. Йовков)
Баювци, па утре в училището на репетиция (Ив. Вазов). В колота Внеа-
сне сладкарница. Говорим за благоустройството на София (Й Йовков).
От съчетания с предлога до. Също имат значение за конкре-
тизация по място н време: Чоеек и заземята се лови. Но де утре (Д- Талев).
Могат да означават предел на достнгане, качество, степей н изразеиост:
После на мало и голямо дойде до кокал. . . — До кокал! Право! Важ!
(А. Страшимнров).
От съчетання с предлога за. Изразяват направление, посока,
свързаии с движение, предназначеиие и др.: За Пзфдоя. бабо. Прибирая
се за деня (Т Г. Влайков). За твое здраве, Карарски (Елин Пелн ).
много годиии. честито (Й Йовков). Бре, бре, бре! Все за таз жена,
за таз жена! (Й. Йовков). _„„„„ __ „пи_
От сочетание с предлога кс. Образуват се изре
кретизация по място, за призиви и пожелания в по- пвеСтъп-
Ва касата ли? — извика той (ki\. Константинов). Ba къо > фронт).
ника! (А. Страшимнров). На добър час! До нови сыщи.‘ ( ^мия!
На поста си!-3авика той, - на поста си! (Й. Йовков). Все па аервеня
(А Изреченнята'” с оста на л..те предложи
ннте структурио-снитактнчнн и семантнчин типове, Р’^ Ва-
кови ли? (Т. Г. Влайков). Добро му е момчето е е _______ подка-
силев). И но изпьлнение, а? (Елин Пелии) По же канцеяарията?
няше го Тачката (Й. Йовков). При мене, V* р. Той си
(Й. Йовков). Качват се на бричката — и **•*£ м (Й Йовков)
подаде главшпа отгоре и вика: От зелените, ит
Ха със здраве (Т. Г, Влайков). тяпяктео на самостоятел
Изреченнята от предложив съчетания н наРпредложкото с»
ин завършени неразчленими изречения. Значеинето на р
105
четаине се обобщава като значение за иякаква проява. която се прел
ставянеразчленено. мвкар че no-сил но се подчертава и преобладава зна-
чеинето за обстоятелствена конкретизация или за предназначение.
6 223 Друг структурен вид частички изречения са образуваиите о т
ат пн бут и в ии с л овосъчета н н я, конто имат иитонацнониа
оформеност н значение иа възклицателнн или въпроснтелнн изречения:
п, а нищ. майсторе. — Ваша по-добра! (Д Талев). Какво недоверие?
(Д Днмов). Как наши? Бвлгарски инженера? (Ив Вазов). В много слу-
чаи те се доблнжават до едносъставинте имении изречения н могат да
бъдвт технн омоиимн.
§ 224. Частички изречения могат да се образуват и от наре-
чия н наречии словосъчетаиия. Те също изразяват ня-
каква обстоятелствена конкретиост, ио могат да изразяват и прнзнвн,
въпроси и др.: Някъде по тоя пып? (Д Талев). Навън чорбаджийския
прияты! (Ив. Вазов). Долу народмипи изедници! (Г. Кирков). Отклде
ппб paw? (А. Страшимиров). Ето тук — коза старият наместник
(Д. Талев). Утре no-paw? (Д. Талев). Как с нищо? (Д- Днмов). Как та-
ка waapa? (Ал. Константинов).
Частичннте иеразчленими изречения са зиачителиа трупа. Описа-
ннето им е свързано с характернзнраие на техння синтактичен кон-
текст, с разкриваие иа синтактичната нм позиция, показваща и тяхиа-
та самостоятелност. Така те се разграннчават от останалнте неразчле-
инми и от едносъставиите изречения.
Неразчленнмнте изречения в свонте разновидности са средство на
динамичного наложение, в което не само се рисуват художествен» де-
тайлн и се набляга на отделяй странн от прнродата н бита, но се и раз-
крнват преживяваиията и мнсловността на геронте. Това именно е в
основата иа тяхната внсока честота на употреба както в художественмя,
така и в публнцнстнчння стнд.
НЕПЪЛНМ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 22Б. Едносъставнн и
’ г „ V. > D ,1 п о О II 1 П -1 П ГТ/ п в»
речения. Синтактичната непълиота не промен я из осиовн тях него
съдържаиие, основною им значение, ио нм придава новн семантмчни
признаци, ивпр : Вече рта ни завари в Каспичан, а нощта^е Шумен-
А‘ Каралнйчев). В случая е изпусиато сказуемого эаедно
™ вто₽ото изречение, за да ие се повтаря глаголът
текД И. Е п,,₽Бота изречение. Едиото изречение, пълиото, е кон-
текст в ИЯ1МНОТО- “И то е Изречение на неоосредствеиня кои-
деля иепосредствено елипсаГСКСТЪТ "ОЖе ** баде ПОШИРОК и да не опре-
ояре^емНизнсквеаимРч»Л™. “^иост иа изречението, обусловена от
тер защото е свъкчаия ,^ JeKC1a, ио нма н смислово-сиитактичен харок-
SoZ™a прХште^..С.ТЛ0В“Т° «ДЬР’н’НИе ив изречеинето: със
лване иа прнзиаците за интензивиост, цялостност, приключеност и др.
106
Тя е средство за постнгане иа единство™ н взанмната връзка на нзрече-
нията в диалога и в състава иа сложного изречение. Напр - Р
Яикшсва българска свобода не съществува. — Не существу", но ще
я сдобием. приятелю мой. — Как ще я сдобием? - Като WM - отзова
някои иронически. — Като се баем? — отговори Фратю разпалено
(Ив. Вазов). На едно място се показа търговец, на друго — свещеят
на трето —овчар и така нататък (3. Стоянов). Учете се' На какво? —
На гладу ване, на аритметика и геометрия (Г. Караславов).
§ 226. Правилното формално, семантнчно н фуикционално разглеж-
дане на нелълните изречения зависн от разкриването иа особеиостите на
тяхната сннтактнчна природа и обстоятелствата иа пораждането и обра-
зу ването им. От голямо значение е правнлната постановка за непълногата
като синтактично явление, за сннтактнчния контекст като иеин структур-
но формален признак, за разграничаването иа непълните изречения от
имениите едносъставнн и двусъставни, от неразчлеиимнте н от присъедн-
нителннте едиинцн. Неоснователно е нзкуственото прнбавяне на отдел-
яй части, конто ие съществуват в действителност, за да се търси ели пса
в една готова и пълноценна сннтактнчна структура иа пълно и завършено
изречение. Чрез подобно прнвнасяне на думн може да се докаже, че вся-
ко едносъставно глаголно нлн всяко безглаголио изречение е непълно,
като се тьрсн в тях сказуемо, подлог нлн друга част, което не отговаря
на тяхната обективна структура.
За нулева част на пълно изречение се говори тогава, когато то се
разглежда в сннтактнчна парадигма с други изречения, иа фона на ия-
какво еднородно, но противоположно иа него прнсъствне иа тази част.
А неизразената (пропусната) част при непълннте изречения сыцествува
в изречението на непосредствення контекст. Когато една нлн друга част
е синтактично иензразена, но нейната позиция сыцествува, говорим имен-
но за иепълни нзречеиня като вариант на пълните, а не за парадигма на
едиороднн, ио протнвоположни самостоятелии изречения. Непълиото из-
речение н пълното на непосредствення контекст имат един н сыци, общи
части, конто в непълното остават нензразени, напр.: Дворовете на ста-
рите къщи са покрити с плочи, прустовете с пзгмвккяи (А. Каралнй-
чев). Летописът е богат. Историята твърде дълга. Иктермт го-
лям (в. Раб. дело). Такива иепълни нзречеиня се срещат във въпросио-
отговорната пр яка или друга диалогична реч. Би трябвало дв се характе-
рмзират структурннте взаимоотношения между изреченията пълнн и
иепълин — в синтактичиата цялост, в диалогичною единство илн в слож-
ного изречение. ,
Като се нмат пред вид характеры1 иа непълните изречения и пр -
знацитеиа тяхната структурна непълнота, иачинът на изпускане н вндо -
те нзпуснати части, както и настъпващнте в зависимое! от това тру -
турки и семаитични промени те могат да се разглеждат в известна после
дователност: свободнн иепълни прости и сложни изречения, непъ.
»И прости изречения в сложною, с изпуснати главни и второстепенин
части, функцноиални разновидности и сравнение с др>ги тнпо
изречения. „
§227. Свободнн иепълин прости и»₽е'е"Д" ""
често са изреченията в отговорите на дналогнчиата реч С изречение™
«а нонтекста се задана иякакъа въпрос, иа който се отговаря със след-
вашего или следващкте. като при отговора се изпускат никои от застъ-
пените вече части поради тяхната нзвестност или поради други изнск-
ваиия на самня отговор, иапр.:
Болните ще оздравечт ли, дядо? — Всички, всички! — отговори с
дълбока увереност дядо Захари (Елин Пелнн). Искаш ли да ни останеш
на гости два денч? — Не искам (Елин Пелин).
Вижда се, че отговорът се градн, за да се изясни, да се конкретизира
въпроснтелното изречение и в зависимост от тази задача се опредетя п
структурата на непълното изречение с изпускането на части, конто се
намират в изречението на контекста. Извън тази съотносителност на не-
изразена и съответно изразена част са невъзможни непълняте изречения,
конто трябва да се различават от ня кои други видове, например от дау-
съставннте именин. Изречението Гледаш, тялото мселязно, а душата —
гнила (Елин Петин) е пълио двусъставно именно изречение със сказуемо
прилагателно нме.
§ 228. Свобод в нте непълни прости изречения най-често са не-
разширени. В тях подлогът или никоя второстепенна част заемат снн-
тактична позиция спрямо изпуснато сказуемо. Те могат да
се опишат според характера на застъпената част, която подсказаа изпу-
скането на сказуемото. Изразената част в непълното изречение не е по-
вторение на съответн а или друга част в изречението на контекста, а е ней-
ио лреобразуване, но тя определи позицията на сказуемото, с което е
свързана смислово и формално-синтактично.
НепъЛните изречения с наличен подлог са по-малко на
брой. Те могат да бъдат равнн на изразения подлог, когато той се съот-
нася с лична форма иа глагола без подлог, напр.: Не мислиш ли, че при-
стъпяш закона? — Кой, аз ли? (Елнн Пелин) Преобладават случайте,
когато подлогът от контекста се повтаря в някакъв вариант от непъл-
ното изречение. Лицето може да обърне внимание върху себе сн, след
което ндват някаквн обяснения: Ами ти как се сети да дойдет от там? —
“ и™ *1’ Г; ВллйкОЕ>- Вий «« сте гладки? — попита го
толкмп free Кю’ в3? Константинов). Я ми кажи защо мразиш
Z ~ ~ K°i? Аз °а ги м”азя? <Ал- Константинов),
лице пвелмета rSu зададе въпрос за доугочияване на действуващото
Пыи'и) 6 к'-1?' "Инисто: Как стонало това? - Кое? (Елин
hS; в следния СЛ*ЧаЙ
лсички! (А СтрашимнпоМ MU ** изплатите до един. Всички,
Влайков).' Р Вис се сещате кой беи,г. Ненко, кали? (Т. Г.
варят в^ наточен3 вшрос” от конте? 1 Н е “ " е- «ай-често пряко, отго-
върждаване ва обект;РДо ссч£,„ K°“J° изис„КЕа отричане илн ут-
ков). Ух, Радке, шо ти стана а cet^M? ~~ Зе-гките (Й. Йов-
нзреченне може да бъде въивостея Huui° (Елнн Пелин). Непълното
който като междинев подготвя от готовая арове₽ка илн "ов въпрос.
Константинов). Кой те е что™. Ж' BuS™™ лиео? — Кого? (Ал.
Допълненнето може да бъде и яепг. . (А- Страшнмнров).
н« кого? (Д. Страшнмнров) А.™ Тто /3 OUtf °НЯ ден му казах. -
(И. Йовков). Р в’- Лт сего де го водит? Но доктор л»?
ле
Непълннте изречения със с к а з у е м но определение на-
го подчертават даден признак на лице, предмет илн неговата същност
определят две позиции на изпускане — познцията иа подлог илн допъл’
нение, към конто се отнася сказуемиото определение, и позицията на
самого сказуемо:
Нашата работа е друга. — Как друга? (Елин Пелин). Какво г
това писмо? — Наше иисмо, което завчера изпратихме (Ив Вазов)
Кажи де, как се казваш? — Коста (Й. Йовков). Аз си отивам — ка-
за Ния. — Сама ли? (Д. Талев). Как беше ти името? — Акдрешко
(Елин Пелнн).
Непълното изречение с обстоятелствено пояснение
повтаря буквално обстоятелствеиото пояснение на контекста, конкретн-
зира го като отговор нлн като ново запнтваие: Отде ще влезем?__През
вратата, разбира се (Ив. Вазов). Къде ме влачиш бе? — Дома (Т. Г
Влайков). А бе ти сериозно ли говории!? — Сериозно бе, брате (Ал. Кои-
стантииов). Григор затвори дюгеня. — И как? (А. Страшнмнров) Ще дой-
дете ти и твоят човек в общината днеска. — Пак ли? Сега пък защо?
(Д. Талев). Това можах да изкарам тая година. — Само толкова ли?
(Д. Талев). В отделяй случаи позицията на изпуснатото сказуемо може
да се представи с част от него: Ще бъдеш глобен. — Как глобеи, че защо?
(Елин Пелин). Приятелю, заеми си мястото. — Приемам, но само за
днес (Ив. Вазов).
§ 229. Непълннте изречения с неизразен подлог са по-
значителна трупа. В тях се изразява сказуемото, като към него може да
се прибавят нови части, конто имат значение за характеризиране на под-
лога, изразен в контекста, н по този начни се фиксира позицията му в
непълното изречение: На косъм бе останало да загине хубавата девойка. —
Как, жива ли а? (Ив. Вазов). Слушай, вземи си ножа! — Заир ми е? —
Кой знае, може да потрябва (Ив. Вазов). От последнего иепълно из-
речение се вижда, че позицията на неизразеиня подлог може да бъде
резултат от синтактично преобразуваие, например допълиението от кон-
текста да премине като позиция иа подлога (вземи си ножа и заир
ми е). Напр.; Дз да ти покажа и друго пророчество. — От кого а?
(Ив. Вазов).
§ 230. Непълннте изречения могат да бъдат с изпусната вто
Постепенна част. Значителна е групата иа изреченията с и з -
п у с и а т о допълнеиие. То се нзпуска, когато със сказуемото
рябва да се подчертае някакво наличие или липса или да се посочн да-
Ден обект на волеизява, прнтежание, мисъл и пр., да се наблегне иа от-
ношението към него и на неговата същност Тези непълни изречения са
уъобщнтелни или въпросителии, иай-често иеразшнрени, равнн на са-
мого сказуемо: ТаКъв съм, братя, но аз имам къща. — И ши имаме
тУряй там името си (Ив. Вазов). Тук бирници няма, дяде — А, ляма
Няма, Я! (Елин Пелнн). Ти и бута си имаш, Велинчо — Ноям, яит
ко (Елин Пелнн).
Изпускат се и други второстепенни части на изречението, например
'К’зуемното определение: АиД е той? - Не г."1в
Ва ов). Те обнкновеио се изпускат заедио със скг .уемото В отдетн с у
*аи се нзпуска определяемого, а опредетеннето се изразява Какао
OOSO време! — Хубаво (Й. Йовков)
!О9
ьопсирния В С Ъ С Г 3 В a Hfl СЛО Ж —
§ 231. От непьлинте n₽°f ро сказуемого. От една двойка
НОТО най-често е и з пУ в нег0 трябва да се повтори сказуе-
изречення ис™н“ ® р постига по-голям еннтетнзъм на сложного иэ-
Х°ве Гот парХ™ Уровни прости изречения. С нэпу-
тяёто'на сказуемото се засплва сынсловата н иитонацнонната изразе-
иост на подлога иян на вгоростепенннте части. Отговаря се на комуннка-
тивната необходимое? да се подчертаят частите, конто се намнрат след
сказуемого н са в позииията иа нового, на кулмниацията прн актуалното
деление на изречеинето. Елипсата подчертава кулминацнита. Затова тезн
изречения могат да се клаенфицират според характера на елнптично под-
чертаиата част към нзпуснатото сказуемо. Изпускането е прнсъщо по-
вече на съчинителните изречения.
С подчертаване на подлога: До Мария седеше Бо-
рис, а от другата й страна — псокият красив господин е бяла кося
(Д. Димов). На една страна се изпречваше напреде ни гъсталак, а на дру-
га страна — стръмла урва (3. Стоянов).
С подчертаване на пряного допълнение. Най-
често сказуемого е глагол за наличие, прндобнваие н др.: Н вереща има-
ше дъечен плет, а до него ябвлха (Й Йовков). Ама ноли е казано, че го-
рата има уши, а пък полета очи (Д. Мантов).
С подчертаване на непряното допълнение:
Вол се върже за рогата, а човек — за устата (Д. Мантов). Аз ще
те уча на черковните работа, а ти мене на гражданская ред (3.
Стоянов).
С подчертаване иа сказуемното определе-
ние: Той ще бъде светкавицата, а аз слъкчицето, той ще е меча, а &&
усмыката (Ив. Вазов). Потоците са бързотечни и рибата необикювеко
пргава (А Каралнйчев). Думите ставаха дело, а мечтата — действи-
тглкост (Ий. Вазов).
„ о и и - ° V с р т а в/ н е на обстоятелственото п о я с -
Z? rL д МУ 6яха в джобовете, бастунът код мишииуа (Й. Йов-
(Ем.’ СтаневГ^ * *ЪЩи м в сърцето - иикогя
и е с„е * 3 п у с с к а 3 У е м ° т ° в П о д ч н -
,lm!. , ппсташп, " "в' иап?,' Аз ги Вържп в същото чекмедже.
Сега т?\еГ не сри~
сказуемо може да се представи ГГтЛё Караславов). Нзпуснатото
частица нлн друг елемент пт 07 И°1 напРимеР с отрицателяата
опора ка неговото мнеловно въапп ателната Ф°Рма на глагола, която е
КонРста„ти„ов)° о““цХПРн°^оИ^'аРи Я вМЖиМ- я “ (АЛ-
йовков). някои го забелязват, някои — не (Й.
От отделна трупа нзречеиня е ы „ ,, _
често противоположен Викал H3n\CHar съюзът, най-
Можеш да убиеш тази нощ Асеня —иикоЛ <Ив- Ваз°в)-
(Ив. Вазов). ияма аз да плача на гроба му
Елнптичността е структупнп
" •Хлх’“ги“..’ построен»
съотнесена със сыцата част в контекста т« ^здеиа ,аст в едиото от тях»
я не трябва да се смесва с лип-
110
сата на подлог в простите изречения на съчиненото и сложного съставно,
който е нзразен в първото изречение. В случая изречеинето с изразен
подлог обедннява йерархнята нли последователната координация на съ-
ставящнте сложного изречение чрез общий нм подлог. Това не е при-
знак на ели птичност още порадн факта, че лнпсата иа нзразен подлог ни-
ми допълннтелиа семантнчна или комуннкятнвна стойиост, а сн остава
структурно обеднняваие на еднннците в сложного изречение, иегова ком
поэнцнонна особеност. Напр.: Застоя се суша и като onустошите-
лен пожар изпогори всичко, извосушв яозя в весела, измрк и кяаЛеяцк
(Един Пелнн).
§ 232. Непълно може да бъде сложного нзреченне ка-
то ц я л о прн нзпускане на от де к н о просто нзре-
ченне от неговия състав. Най-често нензразено остава подчнне-
н о т о допълннтелно нзреченне след глаголите зная, ви-
дя, кама н др. в отговор на въпрос, прн който се набляга иа мисловння
процес нли на самого съобщеине, я обектьт се изоставя като вече изве-
стен, споменат: Како Радке, знаеш ли де е докторът? — Не зная
(Ив. Вазов). Ами къде ще идеш? — Ще видя (Ив. Вазов). Непълното
изречение образува заедно с изречението на контекста едно сложно
изречение.
§ 233. От непълните изречении трябва да се разграничават неза-
вършените, при конто липсва отделна част, без тя да повтаря за-
сгьпена част в изречеинето ня контекста, напр.: Дечица без баща могат,
а без майка. . . (Елнн Пелин). Дето го коза Донка, право е. Той еече . .
(Т. Г. Влайков). Частта на незавършването е започната най-общо, ма-
лице е нейната позиция, ио не е изразена порадн ускорено прекъсване
на съобщението по определенн прнчнни. Най-общо се загатва за далека
част н иейния характер, но тя не се изразява, за да се даде простор на
нснхологическата пауза нлн да се заснли мнслоаното напреженне, да се
изразят различии предположения в един no-напрегиат мисловен процес,
колебание, дообмнсляне н пр.:
А когато чу за Петра, езикът му досущ надебеля. — Аз кего. .. лз
него. . (А. Страшнмиров). Могаре такова. Мойте вечери. . . (И. Йов-
ков). Их и ти, сърдиш се като. . . (Й. Йовков). Като идех от селото,
там а нашата гора. . . (Ив. Вазов).
Сложного изречение сыдо може да бъде иезавършено.
като второго от съставящите го прости изречения не е представено с ос-
новната си същиост, а само е набелязаио. И тук ие може да се говори за
непълнота, защото липсва паралелен състав, за да се открой като не-
пълно едното от изреченията въз основа на застъпване на нзпусната част
в пълното изречение. Изобщо незавършеиото нзреченне не е напълно
изградено, а е само набелязано по състав. Обикновено незавършеиото
изречение в сложного се свежда до наличием на един съюз, който загатва
за неговия карактер: _ .
Поне стоката му да чинеше пари, мх мю. . . (А. Страшнмиров).
Дръж ми стоката два дни гладна, «... (А. Страшнмиров). Върви си,
че. . . (Й. Йовков). И той не отишъл тая. имя. . (й. Йовков). А ние
с тебе да се налапаме, тк. . . (Д. Талев).
Незавършените изречения ие бива да се смесват с изреченията. в
конто има замълчаваиня, психологически ваузн, оэиачеии обикновено с
111
многоточие, напр.: Знам го. знам. . . Зад моя гръб се шум подига
। Знам го. знам. . . И нека тъй да бъде /(П. П- Славейков).
Непъчните и незавършените изречения се разлнчават от присъеди-
ннтелните единица на простота и сложного изречение, конто се добавят
I след ускорена точка нли друг препинателен знак, но сн оставят части на
лредходното изречение, изнесени зад неговата синтактичиа рамка, напр.:
I Тогава видях дяда Руся. Висок, снамсен с бяла коса (Й. Йовков).
А тука тя е сама. И е хубава (Й. Йовков). Чарбадокийско хоро искам.
1 Тежко (Й. Йовков). Колкото по-скоро я обърнем, толкоз по-добре. Доде е
хубаво времето (Й. Йовков). Сеекърът плаче — пошушна някой. — От
| радост (Д. Талев).
Непълните и незавършените изречения имат широка употреба
| в различайте стилове, ио най-често се срещат в художествената реч. Те
са израз на такова взаимопроникване на синтактнчните еднинци, което
। ловншава експресивността на езика, задълбочава психологическата обри-
совка и усилва емоционалння ефект на синтактнчните средства.
СТРОЕЖ НА ДВУСЬСТАВНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
ЧАСТИ ИА ИЗРЕЧЕИИЕТО
§ 234. Думите в състава на нзреченнето се иамират в различии сии-
-гактични отношения и заемат нееднаиво синтактичио положение Они я
от тях, конто изразяват отношения между структурннте елементи ня
изречеиието, се иаричат части на изречеиието. Само пълно-
значните думи могат да изразяват снитактичнн отношения и да бъдат
части на нзреченнето. Непълнозначните, служебиите думи не могат да
бъдат части на нзреченнето.
§ 235. Частите на изречеиието са синтактнчни категории, чрез които
се разкрива синтактичната служба на пълнозиачните думи в нзреченнето,
синтактнчните отношения между тези думи в изречеиието Частите на
речта са морфологически категории, при които думите се разглеждат по
форма, без оглед на отношенията им към други категории думн, без ог-
лед на синтактичната им служба в изречеиието и словосъчетанието.
Между частите на нзреченнето и частите на речта съществува взаимодей-
ствие и взанмозависнмост, но същевременио и разлика по същество Тази
разлика се състои в това, че не вснчки части иа речта могат да бъдат
части на нзреченнето. Освеи това при различии положения една и съща
част на речта може да изразява различии снитактичнн отношения и да
нзпълнява служба на различии части на нзреченнето Например същест-
вителното име може да нзпълнява служба на подлог, допълненне, об-
стоятелствено пояснение, определение и приложение. Части на изрече-
иието са подлог, сказуемо, допълненне. обстоя-
телствеио лоясненне и определение. Сказуемното
определение и приложението са разновидности на определеннето.
Частите на изречеиието не са равноправии помежду си в сиитактнч-
но отношение, затова те се делят на главки и второстепен-
ин части на нзречението.
ГЛАВНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕИИЕТО
§ 236. Главки части на нзречението са подлогът и сказуе-
мо т о, останалнте са второстепении. Второстепеините части са прекя
нли косвени .пояснения на главнпте и се иамират в сннтактнчна зависи-
мо ст от тях. В нзречението Тая сутрин майското спице се показа радост-
но от чистото небе подлогът и сказуемого (слънцето се показа) образу-
ват синтактичеи, предикативен център, около конто се нареждат второ-
степенинте части. Към групата на подлога принадлежи определеннето
майскотз (майското с гонце), а към групата на сказуемого спадат об-
стоя те лствените пояснения заед но със свонте определения (тая сутрин
радостно, от чистото небе). Второстепеините части отговарят иа въпро-
си, поставени пред главните части
в Граматика на съкреыеошя български кнлжоаен амк, .
113
5237. Подлогът К-Г^ки^
само от синтактичио, но и . атнвна) връзка и освен това парази-
те се иамират в_™3^мн ядрото на изречеиието. Подлогът е
Е™.“част'на «геченнето. която озиачава предмет, а сказуемого е част
дума, част на изречен • нак действие нли състояине на тозн
ЖХКл («жденне) разлнчаваме субект.
? е^2дме^за конто се мисли, н предикат, т. е. нещо, което се схваща
като^признак на предмета. Всяко двусъставно изречение отразява мнс-
ловеи акт, активно свързване иа два елемента, нзразеии граматично с
подлог и сказуемо. Поради това групата на подлога и сказуемого и без
помощта на второстепеините части може да нзрази завършена мисъл.
Слънцето се показа. Земята е изпръхнала.
§ 238. Синтактнчннят строеж иа нзреченнето в повечето случаи се
обуславя от неговата двусъставност, т. е. от наличност на две главин ча-
сти _ подлог и сказуемо, — които се намнрат в предикативно отношение.
Това отношение по своята структурна роля кореино се различава от вснч-
ки други синтактачнн отношения в нзреченнето. То се характеризира
като подчаиително отношение с двустранна притегателност: подлогът при-
тегля към себе сн сказуемого и сказуемого от своя страна прнтегля под-
лога, макар че е иегова подчинена част.1 Това подчинение граматично се
изразява чрез съгласуваие на сказуемого с подлога по лице н число, а
поиякога и по род, напр.: Всички погледи бяха устремепи към запад
(Елен Пелин).
ВТОРОСТЕПЕННН ЧАСТИ НА НЗРЕЧЕНИЕТО
§ 239. Части на нзреченнето, конто пряко нли косвено поясняват
главиите части, се нарнчат в то р ост е п е н н и части. Второсте-
левнвте части са допълнението, обстоятелственото
” ° Я св еиие и определеинето. Сказуемиото определение и
X™ В"Доге опРедалеиия В изречеиието Из житата бм-
^зжшпата и СЫ1,Я метмчина (Й. Йовков) второстепенни части са:
пояснение към сказуемого блацят; амии
“а подлоэ“те Кокове и жтличина.
второиепевии'часта ''liJnnu2 СЫ>Й ред “°гат да се поясняват от други
есенен
жен, есенен се отиасят по пг^л ^,ЛНН Пелин) определеннята мъглив, вла-
ДОпълнеьнето селце. Д °Га’ а опРеДеленнето малкото се отнася до
Те влизат в иеговня^съст^чрез воъзк ВЪВеждат напРаво в нзреченнето.
връзката св с други втог^тХ^?^? ? С ™авннте части илн чрез
отвоет те влизат в ZSfZТ?’ СВЪР3анн с глав««те части В
тактично зависмми части Това пша'Л К0Н7° нзпълняват служба на сии-
«“п-enne второете™и„Ит.03“Ха,Ва:.Ч!.н в семаитическо, и
VM^f>.H3₽e4eBWT0’ Напротив, често пъ-пГ^ Са вннагн второстепенни
млн^яр!. И по₽ади 10ва те сил но изпъкват <Л?рХу ТЯХ Пада логического
ИДИ заемат първо място, наПр.; своето конкретно значение
В- Г. А а м о в. Цит. wс и
114
И някога за път обратен едва ли ще удари час (П. К. Яворов). В
тъги, в неволи младост минува. . . (Хр. Ботев),
§ 241. Синтактичната зависимост на второстепеините части се изра-
зява чрез различимте фор мн на подчинится иата връзка — съгласуване,
управление, пр и лагане н предложно свързване.
Отличителиите прнзнаци на второстепеините части се свеждат до
следното:
а) Смислова нлн семаитнчиа зависимост на второстепеината част от
друга част иа нзречението. Допълнеинето например е в семантнчиа эа-
висимост от сказуемого, определеннето от определяемого, обстоятелстве-
иото пояснение от сказуемого.
б) Формално-граматична зависнмост, например съгласуваното опре-
деление се приспособява по форма към определяемого.
в) Всички второстепенни части притежават поотделно обобщено гра-
матично значение.
§ 242. Има второстепенни части, иоито се отличават с двойиа син-
тактична зависимост. Такава второстепенна част е сказуемното определе-
ние, което, от една страна, завнси от сказуемого, а, от друга, от подлога
или допълнеиието. Например в нзреченнето Главата тегне изнурена
(П. К- Яворов) сказуемното определение изнурена се иамира в зависимо
положение спрямо сказуемого тегне и подлога главата.
§ 243. Понеже второстепенинте части в повечето случаи нямат по-
стоянен морфологически показател, граииците на тяхиото обособяване
н отдел я не не всякога са абсолютнн и нензменни. Срещат се преходнн
случаи между несъгласувани определения и допълнения, между доггьл-
нення н обстоятелствени пояснения, при които само семантнчннят ана-
лиз и логнческнят подход могат да помогнат за изясияването нм. Напри-
мер в словосъчетанията чоеек с добро сърце, време за обед второстепеннн-
те части с добро сърце, за обед по форма прнличат на предложив допъл-
неиия, ио по сннтактнчна служба са определения. В изречеиието Стъ-
пих на камък съществителното камък е допълненне н отговаря на въ-
проса на какво (на що), а в нзреченнето Стъпих на камъка е обстоятелст-
вено пояснение и отговаря на въпроса къде.
АКТУАЛНО ДЕЛЕНИЕ НА НЗРЕЧЕННЕТО
§ 244. Разчленението на изречеиието на главки и второстепенни ча-
сти, на подлог, сказуемо, допълиение, обстоятелство н определение яма
формално-граматнчеи и логически характер, защото се овира на грама-
тнчинте форми и иа техинте сннтактвчии н смислови отношения в иарече-
нието. Това граматично разчлеиение е традиционно и лежи в основата на
всеки формално-граматичен и синтактичеи анализ.
За привърженмците иа психологического езн кознанне нзреченнето е
двучленно и се състон от психологически субект и психологически пре-
дикат. Чрез психологического сказуемо се виася нещо ново в нзрече-
ннето, затова върху него пада логическою ударение.1 Някой логици съ-
що така смятат, че предикат е оная част иа съжденнето, върху която пада
логического ударение, че субектът и предикаты са подвижии категории,
конто зависят от движението на логического ударение.1
" 1 Г. II «у л ь. Цит. съч., 147—149.
• П. С. Попов. Цит. ст., с. 28.
116
§ 245. В езиковедската литература от по-ново време често се говори
зат. нар. актуално деление иа изреченнего. Това деление се свързва обик-
новено с теорията на чешкия езнНовед В. Матезиус.1 Опит да се прило-
жи тази теория спрямо българскня език прави Св. Иваичев, а спрямо
рускня език К. Г. Крушелницка8. Актуалното деление се нарнча още
смнслово, контекстово, комуиикативно. При този подход изречението ие
се разглежда само за себе си като синтактнчна единица, която се отлн-
чава с интонационно и смислово единство, а като езикова единица съоб-
щение, която е във връзка с един по-широк контекст или със ситуацията
и в която отделимте части имат различна комуникативна иатовареиост.
Изречението се дели на две части: основа иа изказа (и з х о д е и
пуни т, дадено) и ядка (ядро, новото) на изказа. Осно-
вата или дадеиото в изречението е снова, което при даден контекст нлн
ситуация е известно, е дадено от предишните изречения или от обстаиов-
ката, а ядката или ядрото иа нзказваието е оиова, което е ново, основио
в нзказваието, което е породило изречението, съобщението. То е негов
смисъл, иегова цел. Например в следните изречения получериите думи
са ядкн или ядро на нзказваието:
Леля Гена беше много добра работница за есякакла работа (Т. Г.
Влайков). Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво (Елнн Пе-
лин) Те ме смлтат вече за слой (Ем. Станев). Из житата блещят алени
махове и снял метличина (Й. Йовков). Него той слушаше, нему се подчи-
няваше като роб (Й. Йовков). Рояят се в златната есен лист подир лист
от дървяАа (Ив. Вазов).
§ 248. .Логическою ударение вннаги е свързаио с ядрото на нзрече-
нието, чрез което се съобщава иовото. При актуалното деление важна
роля нграе и словоредът, който бнва обектнвен и с у б е к т и -
вен според обективиото нлн емоционалиото съдържаиие на изречеиието.
Когато основата е в началото на изречението, словоредът е обективеи;
когато ядката е в началото на изречението, словоредът е субективен.
При обектнвиия словоред изречеиието за почва с нещо известно, дадеио
от ситуацията или от предходинте изречения. Този словоред се изпол-
зува при спокоен разказ или описание. Прн субективния словоред нз-
речеиието започва с ядката, т. е. с нового, което трябва да се съобщн.
Тозн словоред се нзползува при развълнуваност н емоционална възбуда.
§ 247. Теорията за актуалното деление на изречението спомага да
се разкрият някои особеиостн в комуникатнвната функция на изрече-
нието, в словоредннте закономерности, в движението на логического уда-
рение, спомага да се осветли връзката на члеиуването в българския езнк
с някои синтактнчнн явления, но тя не измества традицнонната сннтак-
тнчиа теория за логнко-граматнчиото разчленение иа изречението, а са-
мо и допълва и обогатява с новн фактн н нови наблюдения. При това ие
трябва да се забравя, че според актуалното деление на изречеиието всяка
част иа изречението може да бъде и основа, н ядка, докато според син-
тактачиото деление всяка част на изречението нма относнтелио устано-
венн граннци и определено обобщено значение.
a C J » 8 obecny jazykotpyt. Praha. 1947.
Бмг сам* wkt кн 6* К върху употребага иа члена в българскня език.—
не
ГЛАВНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО
ПОДЛОГ
Подлогът като част яа иэречеюмто
§ 248. Подлогът е главна част, основеи структурен елемент иа вся-
ко двусъставио изречение, предмет на мисълта. Категорията предмет-
ност обобщава неговото граматичио значение и затова подлогът е първо
граматичио лице в изречеинеэо. Изразявайкн предметно понятие, подло-
гът предикативно се определи от сказуемото, което разкоива един или
друг признак на предметиостта му и служи за негов детерминант. Подло-
гът и сказуемото са съотносителии понятия, т. е. подлогът предполага
и изисква сказуемо и сказуемото предполага и нзисква подлог. Затова
в дефнницията на подлога трябва да се подчертае нли отрази в една или
друга степей тази съотносителност, макар да се отнася само до двусъстав-
ните изречения. Съществуват различии дефиниции за подлога в зависимост
от характера и осиовннте позиции на граматнчната теория.1 * За предпо-
чнтане е оная от тях, която отразява обобщеното граматичио значение
на подлога и иа неговата синтактична функция.
Главна, сиитактичио независима част на н з -
речеиието, която изразява предметно понятие
и се определи предикативно от сказуемото, се
нарича подлог.
Предметы, означен с подлога, може да бъде лице или предмет, яв-
ление или признак. Когато подлогът е абстрактен, цялото изречение
става абстрактно:
Но Стефан не винаги избираше прения път за воденицата (Й. Йов-
ков). Горските долина трепетно повторят на боя ревът (Ив. Вазов).
Над мъртвата градина чечерта разпускаше коси от черен мрак (Хр. Смнр-
ненски). Люболитството на Боэкура растете (Й. Йовков)
Чрез сказуемото се разкрива един от прнзнаците на подлога, а по
тозн начни той се определи, конкретнзнра и ограинчава във времето,
напр.: Казмука дремеше (Й. Йовков). Полозов беше все тъй весел (И Йов-
ков). Изведнъж Радецки пристигна със гръм (Ив. Вазов).
§ 249. В добре разчленеиото изречение подлогът и сказуемото син-
тактнчно се оформяват като главки части, конто образуват скетета не
изречението, запазват помежду сн дейна синтактична връзка и ,аемат
определените им от словореда места.3 Те образ\ват основного стовосъче-
тание в изречението, в което сказуемото е в зависимо положение от под-
лога. Тази зависимост на сказ\емото се обуславя от природата на глав-
1 О. Ecncpi in. Цнт. i ьч., с 164.
~ И. И. Мещанине в. Члены предложения н чести речи М . •
•Г
ните части. Подлогът означава предмет, който се мисли всякога като
иоснтел на качества или като производится на действия, изразени в изре-
чението чрез сказуемото. Няма признак, който да не принадлежи на
предмет, както ияма предикат, който да не принадлежи на субектах
Затова подлогът е вннаги главна, граматлчно независима част на изре-
чението, а сказуемото е главна, но драматично и логически зависима
част, която разкрнва действието или състояннето на подлога, един ие-
гов признак
§ 250. Прн глаголн от страдателен залог граматичният подлог озиа-
чава паснвно лице, върху което пада глаголното действие, а допълне-
иието може да означава активно лице или причина, напр.:
На централната софийска гара гостите бяха посрещнати от пред-
ставители на Отечествения фронт (из печата). Голямо пространство в
гората е опустошено от ужасната каменна градушка (Г. Караславов).
Вечерта беше открита изложба на българската книга (нз печата).
При някои глаголи н безличии изречения логическият субект се раз-
крнва чрез допълнението, напр.: С полня та винаги харесваше на Марев
с полуздрача и хлада си (Ем. Стаиев). Танцува ми се и на мене (Й. Йов-
ков). Стана му драго и весело (Т. Г. Влайков).
§251. Макар подлогът в изречения с глагол в страдателен залог да
е пасивен и формален, той се съгласува граматнчно с глаголното лице и
се иамира в предикативна връзка с глаголното съдържаиие. Ако е необ-
ходимо, членува се, напр.: На стадиона е събраи цветът на нашата
бодра смяна (нз печата).
§ 252. Съчетаемостта иа подлога е по-ограничеиа от съчетаемостта
иа сказуемого. Подлогът се съчетава нормално и естествено със сказуе-
мото по законнте на граматичното съгласуване и с някои определения:
Огнянов се упъти на север (Ив. Вазов). Лунен лък над М адара витое
(В. Марковски).
§ 253. Под влияние на логическата и училнщната граматнка в шнро-
ката практика частите иа изречението се откриват с помощта на опре-
деленн въпроси. Тезн въпроси прн сннтактнчння анализ се използуват
като средство за логическа проверка. Те са следователно смислови, ло-
гически въпроси, конто могат да бъдат един и същн при различии син-
тактнчнн категории, затова не бива да се злоупотребява с тях. Прието е
подлогът да се открива с въпроса кой (за лица) и какво, що (за пред-
мет), напр.:
Марго излезе веднага (Й. Йовков). — Кой нзлезе веднага? — Марго.
Никола гледаше всичко това (Й. Йовков). — Кой гледаше всичко това?—
Никола. Настъпва по едно време затишие (Й. Йовков). — Какво иа-
стъпва? Затишие. Над родната земя падаше дъжд (А. Каралнйчев). —
Какво падаше над родната земя? - Дъжд.
Понякога нечленуваннят подлог отговаря на въпроса какво (що).
макар че означава лице, а членуваннят отговаря на въпроса кой,
макар че означава предмет, напр.:
Горе между скалите се показа войник (Й. Йовков) — Какво се по-
каза? Самолетът почка да слиза (А. Каралнйчев). — Кой почна да слнза?
1 А. Б ъ и к о в. Цит. съч., с. 235.
118
Това явление се обуславя от категорията определеиост, изразявана
в българския езнк с членувани фор ми.
§ 2Б4. Подлогът е вннагн дума, чиято предметност граматично съв-
пада с глаголното лице. Това съвпадеиие н съгласуване дава основание
на защитниците на формално-граматичната теория да считат глаголното
лице, изразено с глаголното окончание, за имаиеитеи, постоянен и съ-
щииски подлог, а подлога за подложна дума, за второстепенна част,
която конкретнзнра нлн пояснява глаголното лице. Но, както се из-
тъкна вече, подлогът не е и не може да бъде второстепенна част, защото
е субект на мисълта ин, както се изразява бележитият руски езнковед
А. А. Потебня, подлогът е „веществеио указание на непосредствення про-
изводител иа признака, озиачеи със сказуемото"1. Глаголното лице, иэ-
разеио с глаголното окончание, е твърде неопределимо, схематично и
абстрактно, за да бъде подлог, чрез него много общо е загатиат подлогът.
И както чрез глаголното съдържаиие се разкрнва и конкретнзнра едки
•от признаците на подлога, така чрез подлога се разкрнва и конкретнзнра
глаголното лице подлог благодарение иа оия процес, който се иарича
предикация на мисълта. Исторически погледнато, личиите глаголим окон-
чания се появяват по-късно в рвзвнтнето на езика, те могат при да-
дени условия да заместват. подлога, да го загатват, ио не могат да бъдат
същински подлог.
§ 25Б. Че действително глаголното лице е много неопределеио, схе-
матично н абстрактно, се вижда от безличните изречения и безличните
глаголн: гърми, святка се. свечерява се. Прн тези изречения липсва гра-
матнчен подлог, макар че глаголното им окоичанне формално показва
глаголното лице Това се иаблюдава н прн изречения, където третолич-
ното местоимение то е съвсем загубило конкретного си значение, иапр.:
То се зное (К- Попов). То беше mol На тоя кавал се свърши песен та
(Й. Йовков).
§ 256. От друга страна, когато глаголът е в 1 нли 2 лице, подлогът,
който трябва да се нзрази с лнчио местоимение в 1 нли 2 лице, може да
се нзпусие, без да се счита това нзпускане за елнпса, за иепълнота. Това
става при определено-лнчните изречения (вж. § 178). Представата за под-
лога лично местоимение е толкова силиа и ясна, че ияма нужда той да
се спомеиава нли повтаря, иапр.:
Излязохме зад село, на височината. Обърнах се, та последних още
веднъж живописното селце. То тънеше в зеленина от овошки и големи
орехи (Елнн Пелин). Ще вляза тихо, кротко ще приседна, ! ще вперя по-
глед в мрака да те видя (Н. Вапцаров). Помниш ли, помниш ли тихия
двор, / тихия дом в белоцветните вишни? (Д. Дебеляиов).
При съставно именно сказуемо със спомагателен глагол съм обик-
новено личного местоимение като подлог не се нзпуска. В други случаи
пък неговата употреба може да има формален или условен харак-
тер; напр.:
В градината аз чух ридания и проклятия (Д. Дебелянов). Аз пови-
ках Калина. В стаята всичко утихна (Елнн Пелин). Цяло лято аз чакам
дъжд, за да порасне тревица (А. Каралнйчев). Ти само почакай да видиш
какво ще стане (А. Каралнйчев).
1 А. А. Потебмя. Из записок по русской грамматике. М.. 1959. с. 100
119
Изразяваги ка подлога
§ 267. Понеже означава предмет, подлогът се изразява чрез име в
широк смисъл на думата. Той може да бъде нзразен чрез различии части
на речта, нееднородни по лекси кал но значение, но обединеин от грама-
тнчната категория предметност: съществителин имена, съществителни ме-
стоимения, субстаитнвнн прилагателни, причастия и числителии. В по-
редкн случаи и неизменяемите части на речта, ако изпълияват служба на
сыдествитетно име, могат да бъдат подлог. Освен това подлогът може
да бъде изразен н чрез словосъчетаиие или цяло изречение.
При нормална н най-обнкновеиа употреба подлогъг се и з -
разява чрез съществително име. В другите индоевро-
пейски езицн, където е запазена падежната флексия, за типична форма
иа подлога сл>жн нменителният падеж, т.е. най-независимият падеж.
Понеже в българския език падежите са изчезналн, подлогът се изразява
чрез осиовиата форма на съществителното име, члену вана или иечлену-
вана, илн чрез звателната форма, напр.:
На Елтепе дими мьгла (Н. Вапцаров). потекоха по страните
на суровите мъже (А. Каралнйчев). Но корабът, уви, не спира (П. К.
Яворов). Нощна пролетна гръмотевица разтърси планината (А. Ка-
рал ийчев).
Във въпросителии, възклнцателнн или подбудителни изречения под-
логът може да бъде нзразен и чрез звателната форма, ако съществител-
иото име я прнтежава. В такъв сл) чай подлогът н сказуемото се съгла-
суват по лице (2 лице) и число, напр.:
О майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачем?
(Хр. Ботев). . . Храни, горо, таквиз чеда, ! дорде слънце в светът гле-
да. . . (Хр. Ботев). Ветре, в прах ти разнеси ме! (Хр. Ботев). Върни се,
облако неверен, почапай, пакостнико черен, / неделя, две. . . (П. К- Яво-
ров). Много закъсняващ. Стойле, по тези пусти събрания (А. Кара-
лкйчев).
Звателната форма като подлог може да съвпада с осиовиата форма
на съществителното, напр,: Високо възвитавай се, о гордий великаи! (Ив.
Вазов). О, радост жадувана, родост сънувана, де си? (Д. Дебелянов).
Ах, летете. ескадрони! (Хр. Смнрненскн). Загърмете, / железни слова!
(Хр. Смнрненскн).
Теорията, според която подлогът не може да бъде в звателен падеж,
понеже звателен падеж не е нстинскн падеж, а вметната част в изрече-
иието, не е приемли ва. Няма дума в изречението, която да не е свързана
с неговото съдържанне. Както в изречението Летят ескадрони подлогът
ескадрони н сказуемото в 3 л. мн.ч. летят се съгласуват по лице н число,
така н в изречението Ах, гетете, ескадрони' подлогът ескадрони се съ-
гласува със сказуемото летете н се намнра в предикативна връзка с
него. Също така: Бояне, помогни на майка си. Ти помогни на майка си.
Боян помогна на майка си.
Че звателната форма може да бъде подлог, се вижда от примери, в
конто тази форма като обособецо приложение стол наред с подлога ти
нлн съвсем замества местонмението ти, напр.:
Ще дойдем. ти, очакван дек! (П. К- Яворов). А ти, другарко скъпа —
сетна ми утеха, / възторжена и смела отмини / към слънцето на про-
120
летните дни (Хр. Смнрненскн). Тн, Мшнко, внимавай. . . (М. Марчев-
ски). Бащиче, стар Балкан, жестоко съдиш та! (П. П. Славейков).
Ти, греет, Петроград, все тъй непобедим (Хр. Я сенов).
Звателната форма не може да бъде подлог, когато служи за обнкно-
веио обръщение, несъгласувано със сказуемото по лице и число, напр.:
Нашата работа, братко, е лесна (П. Вежи нов). Свърнах стадо, лабе
Радо, снощи на полето (П. К- Яворов). Тежко, брате, се живее / между
глупца неразбрани. . . (Хр. Ботев).
Подлог местоимение: Ти на съдбата няма що да роб-
щеш. / Ти имаш 'свой особен дял. . . (П. П. Славейков). Те бяха съшр
като нас младежи (Н. Вапцаров). И чуждите, и ымшже, в хор, стрека-
ла те, о език страдални! (Ив. Вазов). На тоя свят никой нишр не ти
признава (Г. Караславов). Нашата е свършена. . . Hue ще браним моги-
лата (Д. Днмов). Някой полека вратата отворил (Н. Вапцаров). Но ще
кажете: Днес кой ни зачита? Кой ни признава? Мирувайте! Hue сме
човеци, кие сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към
отечеств ото. Нищо повече (Ив. Вазов).
Подлог пр н л агате.т но нме. Един слеп свири на ч&ю
в кварталното кино (Н. Вапцаров). Глухокемият се обръщаше (Г. Кара-
славов). А живите слагат оръжие / и в плен отиват на робско чернило
(П. П. Славейков). Куцият като че не се изненада и не се уплати (Й. Йов-
ков). Непознатият се обърна към нас и се усмихна (Й. Йовков). Зелевото
в тоя безграничен шарен килим бе представено в цялата си гама (Ив. Ва-
зов). Най~ст^ашното стана една нощ в Сърнино, гдето бяха занесена
вълчетата (И- Йовков). Нежелеките идеха сами, задомеккте с челядта
си (Ив. Вазов). Болните лежат търпеливо, говорят спокойно, поят си
чая и чакат мирно (Л. Стоянов). Ми.шят, загина в бой I инещего вече видя
(Н- Вапцаров). Неизвестното започна да става от мъчително по-мъчи-
телно (Ст. Чнлннгнров). Умореяите заспаха, / живите, — те нека бдят.
(П. Р. Славейков). Гузен негонен бяга (Поел.). Мтлр от дъжд се не бои
(Поел.). Старата не ще изтрай (Н. Вапцаров). Сит на гладен не вяр-
ва (Поел.).
Подлог причастие: Събраншпе наоколо замърдаха, шушу
канете се усили (Ст. Загорчннов). Неусиеляте сега, ще успеят друг път
(Д. Осинин). Спестеното отиде, взех назаем (Ст. Костов). Првсьствува-
щите на събранието сложиха подписите си (нз печата). Най-гояямата
упоритост проявяваха, когато проходящилт биваше заедно с дама (Д. Ка-
засов). Обвиняемой, пристъпете по-блиэко (Елнн Пелин). Подсъдимият
не разбираше нищо от речта на защитника си (К- Попов). Победсмяят
няма съюзници (К- Попов).
Подлог числи те л ио нме: И двомата бяха затънали в
размишления (Ив. Вазов). Двамата замълчаха. За миг като че ли всичко
утихна (Елин Пелин). И тримата бяха женени, имаха деца, и всички
живееха в една къща със старите (Елнн Пелнн). Изляэоха и чеяшрима-
та — Балашев, Димка и телеграфистът със сестра си (А. Страшимн-
ров). В селската гора се криеха петима (войници бегълци), а други тра-
ма обикаляха из лъката (К. Петканов). Петима Петка не чакат (Поел.).
Двама се карат, а сто се радват (Поел.). Дванадесет се дели на две, на
три и на чгтири (К. Попов).
121
В по-редкн случаи, прн по-особеиа употреба, неизмеияемн-
те части на речта изпълняватслужба иа подлог
или иа особен вид заместител на подлога, иапр.:
Мощно „ура" процепи тихия ден(Кр. Григоров). Едно продължително
„ура" гръмва от лявата страна на пътя (Ал. Константинов). И ордите
тръгват с викове сърдити, ! и паллах1' гръмовно въздуха разпра. / Вър-
хът отговори с други вик: ура! (Ив. Вазов). В същия този момент зад
гърба ми едно истерическо „хя-хя-хя'” разцепи въздуха (Ал. Константи-
нов). И едно нескончаемо „е-хее“се почна между нас и ни накара да напра-
вим сума предположения (Ал. Константинов). Чу се едно „»х/“ — тоя
звук, който селяните издават. когато секат дърва (Й. Йовков). „Хя-хя-
хя/“ едно дружно, непринудено. от сърце „ха-ха-ха" акомпанира на ум-
ная Стоенча (Ал. Константинов). Малцияа запазиха присъстзието на
духа (Ив. Вазов). Маогото се мина, малкото остана (Поел.).
В иякои случаи тази употреба има елиптнчеи характер, иапр.: По-
роди (вм. предлогът поради) означава само пасивна причина, но не и цел
на действието (К. Попов). Зароди изтъква по-силно признака за довод,
и то вече за оправдание на сетница. а норади — според изтъква довод
за оправдание на причина: заряди и поради = според (вж. т. 17) биват
и наречия (Ал. Т.-Балай). А и амн в неточна говорена реч се явяват съ-
ставени со съюз че (Ал. Т.-Балан). Ту-ту е само съотносителен съюз за
разлъка (Ал. Т.-Балай). Само едно не решала въпроса (К- Попов). Не се
мина много и откъм воденицата се зададе една стара одърпана женица
(М. Георгиев).
Подлогът може да бъде нзразен с цяло сло-
восъчетвнне, свободно или устойчиво, предложи© нли безпред-
ложно, дори с пяло изречение, иапр.:
Излязохме и яие с дядя Гека (Й. Йовков). И икб двама с тебе ще го-
рим: / красиви в мрачна грозота. ! и грозна в сияйна красота (П. К- Яао-
ров). Навърви се куцо и сакато (А. Каралнйчев). И развели буйни гриви
над пожънатите ниви, / като еихър отминават ескадром след ескадрон
(Хр. Смнрненски) Иа края груна байлоачаик излезе на сцената и със сер-
дечна слова поздрави артистите (нз печата). Голям брой работница и
членове ла комунистическата партия бяха убита (из печата). По-голя-
мата част от писателите тръгнаха в поход (из печата). Една част от
изгналицнте се изпроводиха в Сърбия (Хр. Ботев). Малко от спестените
средства са останали (К- Попов). Най-видният от патриотите ноети
ла Острова на блажеките през деветнайсетяя век е роден на 17 април
1827 г. в Артаня (П. П. Славейков). А в кръчмата. където бяха недош-
ли от вчерашните овчари и слуги, ееселбата продължаваше (Й. Йовков).
Словосъчетаинето от вчерашните овчари и слуги е елиптнчио и рав-
нозначно иа словосъчетаинето -мнозина (или някои) от вчерашните ов-
чари и слуги.
Подлогът може да се нзразн със словосъчетаиия, конто имат харак-
тер на сложим названия, надписи или изречения, напр.: Аграрно-промши-
леммте комплекса у нас постигат високи добиви (из печата). Тази вечер
в Народная театър ше се играв „Когато гръм удары — как ехото заглох-
ла" от П. К- Дворов (нз печата). Днешното „Забранено е да се гази тре-
алта не съществуваше (Д. Казасов). Който бърка в меда, облизва си пръ-
стите (Поел.). Който се зарам смее, вечер плаче (Поел.). Чудно и беше
само защо Га начла не се гордееше с хубостта си (Й. Йовков).
122
Ду блираке ла подлога
§ 258. Както в рззговориата, така и в кннжовиата реч подлогът мо-
же да се дублнра, т. е. да се нзкаже с различии думи. Най-често това
става, когато той е изразеи с местоимение, което по начало е по-неопре-
делеио и по-абстрактно по значение от съществителното нме. Втората
част от състава на подлога може да стон непосредствен© до първата н
да приеме обособен характер, а може н да не е обособена, напр.:
Тя, бедната дама, започна да плаче. . . (Н. Вапцаров). Тя — яро-
яетта — / дойде прекрасна (Н. Вапцаров). Вие, българите, може вина-
ги да разчитате на радушно гостоприемство в нашата страна (Ив. Вазов).
Това обособяване на подлога в иародиия език почти не се среща,
напр.: Тя майка ти добре ради за нас (Т. Г. Влайков).
Когато личного местоимение е подлог, това значн, че подлогът пред-
варнтелно се намира в съзнаннето на говорещия. В момента иа говоре-
нето обаче нзпъква повече сказуемото. Но понеже местоимеинето не вся-
кога може да иасочи точно слушателя към реалния подлог, затова гово-
рещото лице, ако намира за необходимо да ориентира по-добре слуша-
теля, назовава същниския подлог по-пълно и по-ясно, макар н с извест-
но закъсненне и отдалсчаване от личного местоимение, иапр.:
Той пеел човека. ! Това е прекрасно, ноли? (Н. Вапцаров). — А, а
— коза кметът. — Че тя е хубава, вашата даскаяица (Елии Пелин).
Те приличат, тия деца, на къпини, край който, който и да мине, ин-
стинктивно ще си ги въобрази зрели (П. П. Славейков). Той ни превари,
даскаяът, ама и ние ще се погрижим да го достигнем (Ив. Вазов). Те ще
почнат сега, разни хлапетии, идеалистчета, да те джавкат (Ал. Кон-
стантинов). Как ме те примамят с дъхът си, ! в моя път растящнте
цветя (П. П. Славейков). Че те се обичали нашите гъяъбчетя (И. Йов-
ков). Но те стояха, твоите предтечи, летецо, космонавте м гад и строг
(Б. Божнлов). Те са много мили, тия скромна български учите ей с ши-
рокополи шапки според модата в началото на века, но те нямат нужна-
та подготовка и средства (Н. Тихолов).
При по-силна развълиуваност иа речта местонменнето стон след
реалния подлог, напр.: Бедната Лалка, тя трябва да е много нещастна
(Ив. Вазов). Пустота й хубост, тя я изяде (Й. Йовков).
Дублирането иа подлога се изразява н с помощта на две местоимения,
напр.: Тоз. който падне в бой за свобода, / той не умира. . . (Хр. Ботев).
Оная, дето е отляво до нея, тя е Цвята Проданова (Ив. Вазов).
Дублирането на подлога, описано по-горе, се среща и в други езн-
ци. То се дължи иа психологически причини. За него говори и X. Паул.1
§ 259. Дублирането иа подлога може да стане с помощта иа пока-
зателиото местоимение това, употребено с общото значение след същин-
ския подлог, напр.:
Пролетта ил Добруджа — това е безкрайно море от златни ниви
(Й. Йовков). Свободата, законността и русофилството, това са трите
основни елемента на мойте твърди убеждения (Т. Г. Влайков). Пърал
та задача — това е да се издигне още по-високо пропагандистката и ор-
ганизаторската роля на печата и радиото (из печата). Пай- ыоиршят
1 Г. Пауль. Цит. съч., с. 150.
I J
Доктор на вески прогрес, на всяко вървене напред — това е критиката и
самокритиката (Г. Димитров). Друго освоено свойство на наследственост-
гпа товв е нейната консервативност (из печата).
Това дублираие на подлога не е прнсъщо на народння езии. То е
възникиало главно под влияние на руския език и се превръща место пътм
в ненужен плеоиастичен израз или шаблон, конто трябва да се избягва
нли ограиичава.1 Например ня кон от горните изречения бнха могли да
приемат следиия внд: Свободата. законността и русофилството са три-
те основни елемента на мойте твърди убеждения. Друго основно свой-
ство на наследствеността е нейната консервативност.
Членуване на подлога
§ 260. Когато озиачава определен предмет, подлогът се члеиува; ко-
гато озиачава неопределеи предмет, той ие се члеиува, иапр.:
Спи градьт в безшумните тъми (Д. Дебелянов). Двхедьт продъл-
жава да шуми навън (Елин Пелии). Момчето отведе коня (Елин Пелин).
Бурен в знойните лъки росте (Д. Дебелянов). Далече изсвири влак (Елнн
Пелии). Смга потекоха по страните на суровите мъже (А. Каралийчев).
Подлогът, изразен със съществителио от мъжкн род, при членуване
приема пълеи член -ът или -ят. Това правило, колкото и да е условно,
засега е задължително според съвремениия наш правопис, иапр.: Делят
иэдига златен щит над умирените води (Д. Дебелянов). Пиннп на сто-
панството е изпълнен предсрочно (из печата).
§ 261. Подлогът, когато е сыцевременио и обръщение, обикиовено
ие се членува, защото лицето, към което се обръщаме, е определено от
условнята иа речта нлн на обстановка та, та няма нуждв да се ©предел я
още един път чрез членувана форма, напр.:
Сей, земеделецо, / днес му е вреието, / фърляй добр и семена (Ив. Ва-
зов). Попейте ми, красна македонски деви, / попейте ми вашите невинна
припеви. . . (Ив. Вазов).
В по-редки случаи, предимно в разговорната реч, подлогът може да
бъде изразен с членуване сыцествнтелио или прилагателно, отнасящо се
до липе, иапр.:
Не плачи, момчето ми, стига (А. Каралийчев). Да си жив,сине, да
си живо, могто момче — казваше старецът и го милваше по главата
(А. Каралийчев). Ти недей да пгачеш, мойта нажалена гугутка (Т. Г.
Влайков). Но ти, малкият, не мисли, че се е сьършило (Б. Райнов).
Тази употреба на подлога, прн която като че ли 2 лице се смесва с
3 лице, поиякога е стилистически обусловена н ыотивирана, макар да е
ограничена.1
I
1 К Попов Едмч руска конструкция в българскня синтаксис,
стичен сборник. Т ЕС., 1958, с. 251- 255.
Св. И в а и чев. Една неопнеана употреба на членуванага
Сборник в чест на Ал Т.-Батан. С., 1955. 271—278.
В: Сдави
форма. В.
124
СКАЗУЕМО
Сказуемото като част зиг зпрсчезшезпо
§ 262. Сказуемою е втора главка част иа двусъставното изречение,
конто се иамира в предикативно отношение с подлога. То е подлогов де-
термииат. Подлогът и сказуемою заемат господствуващо положение в
нзречението, защото са носители и изразнтели на осиовните понятия на
изказваието. Те са взаимно свързаии и се коикретнзират и изясняват в
сьстава на изречеиието. Взетипоотделио.теиедааатзавършеио изказваие,
завършена мисъл; взети извън нзреченнето, те ие определят мястото иа
субекта и предиката в реалиата действителиост. Сказуемого, докато не
се свърже с подлога, за да го уточин и определи, представя от себе, си
лексически показател иа отвлечено понятие.1 Следователно в системата
на нзречението съгласио с действуващкте норми на съзиаиието се кон-
кретнзира подлогът в своею бнтне, а също така се коикретизнрат дей-
ствнето к състоянието на подлога чрез сказуемого.
§ 263. Чрез сказуемого се припнсва един признак иа подлога. Това
„прнписаане" е цел, заради която се строи нзречението. При това ска-
зуемно отношение подлогът е иасочеи, устремен към сказуемого и с това
се отлнчава от обикновеното. определяемо при атрибутивного словосъче-
танне.2 Обобщеното граматично значение на сказуемого може да се изрази
чрез следната дефиниция:
Главна, синтактичио зависима част на нзре-
ченнето, чреЗ която се разкрива признак, дей-
ств л.е илн състояиие на предмет, означен с под-
лога, се нарича сказуемо.
§ 264. Сказуемого е главна част иа изречеиието, защото заедно с
подлога влиза в основного, структурного звено иа нзреченнето, спрямо
което останалите части са в зависимо синтактичио отношение. Но ска-
зуемого е същевременно зависима главна част, защото разкриаа преди-
кативно един признак на подлога н се иамира в подчинено отношение
спрямо него. Трябва обаче са се отбележй, че сказуемното отношение в
предикативного стовосъчетанне, образувано от подлога и сказуемого, се
характеризира с това, че даустранно свързва двата етемента в слово-
съчетанието. То се изразява не само в подчинителното отношение иа ска-
зуемою към подлога, но и в отношен него на подлога към сказуемого,
затова това отношение е организиращ център в нзречението н коренно
се отлнчава от всички други отношения в нзречението.3 Следователно
сказуемого като предикат, макар и да е зависима главна част, нма нзвън-
редио важно значение за образуване на нзречението н на съждеиието.4
В едносъставиите олределеио-личин изречения сказуемого със своите
пояснения може да образува изречение, при което подлогът „морфологи-
чески" се изразява чрез глаголното окончание за I или 2 лице (вж. $ 178).
§ 265. Сказуемою се отлнчава с широка съчетаемост. То се свързва
с подлога и граматично се съгласува с него. Като спорна дума се съче-
*И. И. Мещанинов. Цит. съч.. с. 166
“В. Г. Ад но н и. Цит. съч., с. 60.
® Пак там, с. 59.
• Л а л е в и h. Цит. съч , 194.
тава с допъл иен него н обстоятелствеиото пояснение. Косвеио може да
се съчетава и с определеннето. Тази иегова съчетаемост (валеитност) се
определи от ролята му като осиовиа съставка в предикативного ядро, от
разностраииите му взаимодействия и връзки с други те части иа изрече-
нието, от способността му да образува изречение и да разшнрява или
ограиичава иеговия обем. Поради това сказуемого е цеитър, към който
водят словосъчетаиията в изречеиието. Разчлеиението иа нзречението
при структурния анализ започва обикновеио с посочваието иа основного,
предикативного словосъчетание, образувано от подлога и сказуемою.
§ 266. Лнчннят глагол (werbum finitum) като сказуемо със своего
съдържаиие (признак във вид на действие или състояиие) и с граматич-
иите си особеиостн (граматичин категории, лице, време, наклонение и др.)
иай-добре определи и конкретизира подлога (субекта). В граматнчното
му окончание е загатиат подлогът, поради което съгласуваието на ска-
зуемого-глагол по лице и число, поиякога и по род с подлога е сиитак-
тнчиа закономериост, иапр.:
Гу с мри сепреха стари юнашки песни (Ив. Вазов). Ясна звездна нощ
прогоны есенни намрыцен ден (К- Христов). Есеита беше изтстрила
още неопадалата шума с най-разнообразии бои (И. Йовков).
§ 267. Сказуемого се образува от всяка форма на лнчння глагол,
а също така и с помощта на едно нме — съществително, прилагателио,
числителио и местоимение, — в по-редки случаи с междуметие или пре-
дикативно наречие.1
Сказуемого бива глаголио и именно, по-рядко м е ж ду-
ме т и о. Глаголиото сказуемо може да бъде просто, съставио
и сложно съставио, а именного — съставио и слож-
но съставио.
Просто глаголно сказуемо
§ 268. Простого глаголио сказуемо се образува от формите на гла-
гола за всички времена, видове, залозн и наклонения, конто влизат в
системата на българското спреженне. Чрез тези форми то разкрива дей-
ствие, състояиие или признак на предмета, означен чрез подлога, и съще-
временно своего синтактичио положение в нзречението. Това е иай-раз-
пространеиият тип сказуемо, напр.:
Протиеникът обстрелеаше селото с дългобойната си артилерия
(Ив. Вазов). Тя копаеше бурените в току-що поникналата царевица
(Кр. Григоров). Дз глебам на богатството почти с презрение (Ал. Кон-
стантинов). Всички се зарабааха на истинския пролетен ден (Й. Йовков).
Калине, бокарай колота (Й. Йовков).
§ 269. Сложните глагол ни форма, с които се образуват някой гла-
голни времена, залозн и наклонения, са също така просто сказуемо, за-
щото те са морфологически съединеиия, чрез конто се изразява една
морфологическа категория иа определен глагол. Само основната част иа
съединението, причастието например, нма свое лексическо значение.
Останалите части са служебии думи, без конкретно значение, конто се
1 В. D е I Ь г и k. Verglelchehde Syntax der indogermanlschen Sprachen. Straw
burg. 1900, p. Il; Грамматика русского языка. T. 2. М.. 1954, с. 387.
126
използуват като форми за нзразяваие на иякаква граматнчна категория
на основната дума, например лице и време. В изречеиието В сиромаш-
кия двор на нале Стоичко беше израснала чудна върба (Елин Пел ни) ска-
зуемо е беше израснала. Тук вричастието израснала разкрива семантн-
ката на сказуемою, рода и числото му, а спомагателикят глагол бане
разкрива лицею, времето и числото на същото сказуемо. Свомагателните
форми при повелително, условно и врензказио наклонение изпълияват
същата служба. Сходни са и формите иа страдателиня глагол, образу-
ван с причастие. Примери:
Мъглив и влажен есенен ден « сподавил малкото селце (Елии Пелии).
Името му ще прогърми в София (Г. Караславов). До заминаването му
в Цариград щеше да стой в Копривщица и да се обучава в стрелба (К- Ве-
лнчков). Неговото семейство ще да се е заселило в града наскоро след пре-
вземането му (Й. Трифонов). Аз да бях я сварил, щях да я научи нея (Й. Йов-
ков). Щял бил да жъне. Един клас няма да тя дам от нивата ми. Ще ме
лоэнаеш ти мене по-късно (А. Каралийчев). Ако бях поет, аз бих «шшг-
сал много стихове (Елии Пелии). Да работам! Тази славна дума ! явка
екне кат' камбанен звън, / нека стряска къщата и друма, / нека стря-
ска спящий тежък сън (Ив. Вазов). Нивите бяха удавекн в къпина и бу-
рен (Й. Йовков). Дончо беше дълбоко вдадеи в работата си (Ив. Вазов).
Бай Ганьо беше облечен в бозови шаячни дрехи (Ал. Конставтаиов). М ла-
дите баталиони ще бъдат образувани от строителни отреди (А. Ка-
ралийчев).
§ 270. Ако страдателиото причастие се употребява предимио като
прилагателио име, то служи в изречеиието като предикатив и заедно със
спомагателння глагол образува съставио именно сказуемо, иапр.:
Ирина съзна с облекчение, че той беше уморен или погълнат от ми-
сълта за Мария. . . (Д. Димов). Лице то му беше разстроено и по него се
стичаше пет (Д. Димов). И двете кобилки бяха още неояитомеки, току-
ща хванати с ласо от стадото им, навикнали на свобода, диви (Й. Йовков).
§ 271. Представа за продължителиост на действнето може да се нз-
разн чрез повторение иа сказуемого, напр.: Подпретнал се оня ми ти
бай Ганьо, крачи ли крачи, стонал вир вода, запъхтял се (Ал. Констан-
тинов). И слънцето пак пече ли пече (Хр. Ботев). Тримата ловци граб-
нали гъеката ... и я пстспили във всдста. Держали я, що я държалн,
помаслили, че се е удавила, и я пуснали (А. Каралийчев). Вървели, вър-
вели, уморили се. Легнали край пътя да подремнат (А. Каралийчев).
Тази употреба на сказуемою е присъща на иародиия езнк.
§ 272. В безлнчните изречения сказуемого има безличен характер,
напр.: Танцува ми се на мене (Й. Йовков). Пустил му Масларски, много
му върви (Й. Йовков). Стори й се, че днес е по-свстло от друг път (Ем.
Станев). Много е спорено по роля та и значението на художествената ли-
тература, пък и изобщо на иэкуството (А. Тодоров). По някое време лиг
се счува, че вратникът наново препука (Ст. Ц. Дас калов).
§ 273. Много фразеологнчни и ндиоматичии словосъчетания, равно-
значии на едка дума, образувани от сказуемо и допълиеине, се разглеждат
обикновено като неразложима синтактичии цялости, като едио сказуе-
мо, напр.: не обели зъб (=мълчи), изплю камъчето (—издаде се), няма
го майстора (~не меже), хвана вяра (=повярвам), бера грижа (=гри-
жа се), бера срам (=срам у вам се), да му взема ума (=да го смая), иде
ми на ум (—сещам се).
127
— Клстнико, лъжата нека бъде с мяра; / ако си Паллета, как да
хааяа аяра? (П. К- Яворов). Аз ще уредя всичко. ке беря гркжя (Й. йов-
ков). Тя си сякаш баете ума да отгадае (Ив. Вазов). Много му се искпЧ1,
да натисне педала, да подкара машината, както той си знае, да азами
ума на всички (А. Гуляшкн). Колко време беше стоял тъй, не знаете
ги му идете яа ум да стане и да omu.de другаде (Й. Йовков).
Въпросът за фразеологиям и я характер иа сказуемото в тезн случаи е
во-особеи и по-сложеи.
§ 274. Безлнчиият глагол има, с който се образуват форми за бъде-
ще време, изразява известна задъл жители ост и продължнтелиост иа дей-
ствието на освоения глагол или предстояще действие. В сравнение с
освоения глагол, с който се свързва, глаголът има е по-абстрактен и no-
формален: има да пиша, има да чакам. Следователно заедио с освоения
глагол той образува сложна илн описателна глагол на форма за бъдеще
време, при която играе роля иа спомагателен глагол. Това описателно
глаголно време постепенно възниква върху основата на съставно сказуе-
мо в един предншеи период от развитието на езика. Правил но отбелязва
А. А. Потебня, че всяко от описателинте времена възниква нз съставно
сказуемо.1 В словосъчетанието има да пиша се забелязват слабн следи
от съставно сказуемо, докато в словосъчетанието ще пиша няма такива
следи. Прнмери:
Ох, има много да ми се стяга душата — въздъхна страна Дойна
(Елнн Пелии). Има да си играете много с това, докато го направите
(П. Р. Славейков). Туй нещо, ако стане, има ди теглите от своеволията
на учителките си (П. Р. Славейков). Аз наш Теня има ди му аьршея
тръне на голата глава, ама да видим (Чудомир). Слепият няма слънцето
да аидм (П. П. Славейков). Не ще ороклинам. няма да се сайкам, защото
все пак, знам, ще се умира (Н. Вапцаров)
§ 275. Описателните форми иа повелително наклонение, образувани
с помощта на глаголите недей и стига, се разглеждат като просто гла-
голио сказуемо. След глагола недей се употребява накърнена неопределе-
на форма, остатък от стар инфинитив, иапр.:
Недей ме пита, майко мила, / от що съм люто наранен (П. К- Яво-
ров). Дето старо се не почита, там за добро недей пита (Поел.). Мене
"сбейте ме закача, не ми искайте нищо (Й. Йовков). Дърто. стига си
дрямал! Хайде, лягай си (К- Петкаиов).
Безличинят глагол стига в съчетание с да нлн само н личен глагол
изразява условие, напр.: Човек всичко може да стигне, стяга само да
(=ако) иска (В. Друмев). А от езика може да се ызвлече всичко, стига да
ими май с тор, кому то да е отръки (П. П. Славейков)
Сьсталяо глагото сказуеми
§ 276. Съставиото глаголно сказуемо се състои най-малко от две гла-
голни форми, от конто едната е носител на основного лекенкалио зна-
чение на сказуемото, а другата на допълнителното. Двете форми по този
начин образуват синтактично Обедине и ие. синтактична цялост. Не с всич-
ки глаголи може да се образува състаано сказуемо, а семо с онези, иоито
1 А- А. Потебня. Цит. сьч., с. 119.
128
имат по-особено значение, най-често модално. За да се образува състав-
но сказуемо, необходимо е едната от тлаголните форми да нма нзбледияло
тексикално значение, ио-абстрактно или модално значение, което на-
няло се пренася или се разтваря в лексикалното съдържанне иа другата
гтаголна форма, която е основна к става ноентел на конкретиото значе-
ние на ска<уемото.
§ 277. Обнкновеио глаголите, с чиято поыощ се образува съставно
сказуемо, означават начало, продължеиие, кран, необ-
димост, задътжителност илн в ъ з м о ж и о с т на дей-
ствиото на вторпя глагол, към който се прнсъединяват семантнчно и син-
тактично, та образуват сиитактичио обединение, синтактична цялост.
Тази синтактична цялост изразява едно, а не две действия, единен про-
нес на действието. Така например в изречението Кажи ми, Сшзушке-
с шбушке, какло стана? — заговори уплашено Боне и почка да я мима
кита дете (Елин Пелнн) простоте сказуемо заговори поради начшгател-
ното течение иа представката за означава начало на едно по-общо дей-
ствие - говоря, — а съставното сказуемо почка да милва също така озна-
чава начало на действието мимам. Следователи© тук глаголът почна ня-
ма самостоятетио значение и изразява снова, което се съдържа в пред-
ставката за, т.е. изразява началото иа действието на вторня глагол мил-
вам. заедно с който образуват съставно сказуемо. Изречението Заговори
уплашено Боне и почка да л ми wa като дете може да се промен и, без да
се накърни смисловдто му съдържанне: Почна да говори уплашено Боне
и я замилва като дете.
В изречеиието Аз може млад да загина (Хр. Ботев) глаголът може
е безличен по форма, абстрактен и модален по значение и изразява въз-
можност пли вероятное? да се извърши действието иа глагола загина,
който представи семантичиа основа на съставното сказуемо може да за-
гина. Глаголът загина следователи© със спрегаемите си форми, с кон-
кретного си значение образува структурно ядро на съставното сказуемо
може да загина.
§ 278. Образу ване на съставно глаголно сказуемо. Образува него на
съставно глаголно сказуемое съвремениия българскн език е ограничено
сиитактичио явление. Това ограничение се налага от аиалнтичния характер
панашияезик. В другите славянски езицн, където инфнннтнвът е запазен,
по се употребява главно във връзка с други личин глаголи, това явле-
ние е широко разпросгранено. В руския език например около 200 гла-
гола могат да вл из ат в съчетание с инфинитива и да образуват съставно
глаголно сказуемо.1 В българския език инфнннтнвът (субектен и обек-
ich) сс е рагложнл н с образувал dfl-изречение, което в повечето случаи
е допълнително подчинено изречение, а не съставно сказуемо, макар да
се доближава до такова сказуемо, особено когато е заместиик иа субек-
тен инфинитив, т.е. когато подлогът на главного и подчинено?© изрече-
ние е един и същ. Следователи© съставното глаголно сказуемо в руското
изречение обнкновеио в българското изречение се превръща в две скалу-
ми, т. е. в две изречения, иапр.: Он хотел проститься с хозяина», но его
не пусти ш (Н. В. Го гол). Он постарался побыстрее миновать брод (Пер-
венцев) - Той поиска да се прости с хазаина. но не го пуснаха (Н. В. Го-
Современный русский язык. Синтаксис, с. 176
9 Грамшкка не съхремемки» българскн киижовен ем»,. т. 3 129
гол). Той 0 постара по-бързо да мине брода (Первенцев). Освеи тов,
глаголи, конто изразяват волензлияине (искам желал, стремя се, меч-
тая). различии процесн иа мисълта (решавам) или имат емоцношднп
съдържаиие (обичам, боя се, срамувам се), в простоте изречение изисква-
допълнеине,, а в сложного съставио - допълнителио изречение, иалр
Той искаше прошка от хазаина. Той искаше да се прости с хазаина. Тпи
искаше гостите да простят на хазаина. По-абстрактиото значение н
тези глаголи още ие е достатъчно основание да ги смятаме за формалин,
иеспособин сами да образуват сказуемо. Там, където те са свързани '
инфинитив, положението им е по-друго, тъй като инфииитмвът сам общ
иовеио ие образува сказуемо, ако ие се свърже с друг глагол. Ето защу
А. А Потебня и А. А. Шахматов имат основание да считат обектиия ин-
финитив в руския език за второстепенно сказуемо.1 Разбира се, и в бп 1-
гарскня език има глаголи, конто семаитнчно н синтактично почти винагц
са свързани с друг глагол в da-изречение и образуват по този начни съ-
ставио сказуемо. Такъв е например глаголът смея: Пред нея те ги смееха
и думица да продумат (Г. Караславов). Те не плащаха даждие, защото
никой яе смееше да иде да го поиска (Ив. Вазов). Този глагол иан-чести
се употребява в отрнцателни изречения Ще изброим по-главиите слу-
чаи, прн конто се образува съставио глаголно сказуемо в българския езв
1. Съставио глаголно сказуемо се образува с помощта иа глагол^
почвам (почна), започвам (започна) или с глаголите хвощам (хвана), зо-
хващам (захвана), еземам (взема), заемам се (заема се), залавям се (залп-
вя се), употребени със значение на започвам Тезн глаголи придават иа-
чниате.-н-' щачеиие на основиия глагол, с който се свързват чрез части-
ца- да: почвам да чета, почваш да четеш, почва да чете; почнах да чети
почна да четеш, почна да чете и т. н. Осиовиият глагол се употребява с
формн те сн за сегашно време, а помощи и ят глагол се менн по време, липе
и число н по този начни определи времето и иаклонеиието иа сказуемото
почнах да чета, бях почнал да чета, щях да почна да чета, щял съм ди
почна да чета, бих почнал да чета, започни да четеш.
И момъкът почна да се пира в тъмнината (Елии Пелин). Коеат
започна да изгрява месецът, навън ставаше видело и снегът лъщеше
(И. Йовков). Той влезе в браздите и започна да сее (Й. Йовков). Куче-
тата, усетили вълка, започнаха да вият (Й. Йовков). И всякога, когато
почваше да говори за нея, другарите му казваха: „Даскале. ти си глътна г
въдицата" (Елин Пелин). Слънцето бавно почна да почервенява, а долният
му край потъмня (А. Доичев). Умното момче захванало ди чете из тая
дебчла книга <71. Каравелов). Кото измине поляната, шосето захваща
ва наваля нодо^у по ребрата на една стръмна прав (Ив. В •• •: Едно по
Оруго захващат да идеат вести, че е пристигнала войска и от спшнцилта
бързо се напрас. i към града (К. Величков) И захвана да батка някои
най-употребителни Ьълворски думи, размесени с френски фраза (Ив. Ва-
зов) Той захвана да зидлъжнява, да залога и да продави част от оскъд-
ното си имущество (Ив. Вазов) Дрямкота хвана да надвива на очите
(Т Г. Влайков). Тълпати нададе *ик и азе да бяга уплишенц (Ив Ва-
'j.ob). Песента азе да я дразни (Т В <1йков) Да, взех да мисля <• •<•••, чв
* А. А. Потебня Цит . ьч„ ч. 2, с. 384; А. А. Шахматов. Цнт. съч
14. 2-2.
принципа човсшки, / не са освен досадна измислици глупешки (Ив. Ва-
зов). Спокойното му изпърво лице взе да се влей и да се помрачала от не-
доволство (Т. Г. Влайков). Влакът взе да забавя вървежа си (Ив Вазов)
Такива дрехи едва сега езеха да носят (Т. Г_ Влайков). Той мина мостче-
то. взе да се възначва нагоре (Й. Йовков). Мама с удоволствие ще вземе
да об я спява как е везала тя на своя гергеф тия белушки (Т. Г Влайков)
Надвечер тя взе метлата и се замен да мете двора (Й- Йовков) Един от
офицерите попита откъде еърви пътят и дядо Наум се залови да раз-
казва (Й. Йовков). Още в първите два дни след пристигането си той се
зае да помага на стария си баща (Елии Пелин).
Глаголът взех в съчетание със сьюзите че и та понякога съвсем из-
губва конкретного сн значение и като формален глагол служи само да
подчертае значението на втория глагол н да изразн отсянка на иеочак-
ваност в иастъпваието на действието иа втория глагол, напр.: Взех че
скроих друг план (Й. Йовков). Лани тук един влах бе дошел — пък аз
вземах че го вързах (Ив. Вазов).
Горните глаголн, без да изгубват начннателиото си значение, се
употребяват н като просто сказуемо, иапр.: И почна се борба страшна,
яростна и бясна (Й. Йовков). Започнах тоя дневник, за да записвам пре-
живяванията си (Й. Йовков). Чичо Митуш св залови за работа, трионът
заскрибуца (Й. Йовков). Момчето залови стареца за ръка и го поведе
(Й. Йовков).
2. Съставио глаголно сказуемо се образува с помощта на глаголите
продължавам. престолам, спорам н др., конто означават, че действието
на осиовння глагол продължава нли престава да се извършва, напр.
Народът продьлжаваше да се вълнува (Ив. Вазов). Дъждът продля
жаваше да шуми навън (Елнн Пелин). Канете продьяжаваха да си пр
еят бавно, спокойно (Й- Йовков). Океанът от мъгла продължава да ме
загражда отвелкъде (Ив. Вазов). Войниците продьяжаваха да колаят
скопите (Й. Йовков). Влакът продължава да лети и да гърмн из добре
обработената вълниста равнина (Ив. Вазов). Еньо продължаваше да
гяеда втрещено (Й. Йовков). Оттам продължава да иде непрекъснато и
страховито бучение на буря (Й. Йовков). Най-после Павел престала да
си идва (Елнн Пелин). Той ие престапа да говори по зл.5ата на деня —
предстоящая избор в техния околийски град (Ив. Вазов). Но въпреки
някои неприятности Кир ил Христов не пре стана да дохожда почти осе-
ки ден в кабинета ми (Ст. Чилингнров). Четирите топа престаяллл бя-
ха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката^в. Вазов).
Най-сетне соколът престана да се вие и като че заплуеа във въз 'jta,
без да помръдва криле (Ст. Загорчинов). Вятърът спря да духа (Елин
Пелин). Кръета от ръкота му спря да течв (К- Попов). С при да говорит,
не е нужно това (К. Попов).
3. Съставио глаголно сказуемо се образува с тлнчннте гламлн
трябва, следва, бива, нс бива, налога се и др., с конто - н»р.иява отно-
шение на субекта към действието, а също тана необч нмот. iajn 1жи»
телност или отрицание на действието на основния глагол, напр .
Трябва да си ходя (Й. Йовков). Ученикът трябва да нма при ишро-
кота обща култура и технически култура (из печата). За чу е шряб
вало да и казва (Г. Караславов). Не трябеа да стой човек сы. скръетени
ръце и да чока наготове (Л. Каравелов). Човек трябва да < гяеда pet*-
111
mama и да яде с малка лъжица. С голяма лъжица и гладей остова, и уста-
та си може да разчекне (К. Петкаиов). Нещо трябваше да се напращ
за благоустройството на селото (Т. Г. Влайков). Ечемикът е готов. В
понеделник трябва да се коси (Й. Йовков). Един вроден талант, за да се
развис, все трябва да се изучала, да се упражняла (Елнн Пелин). Тебе
би трябваяо отдавна вече да разпопиме (Л. Каравелов). Строителните
материала трябва да бъдат прелозлани отново на гара Разград и оттам
експедираии на гара И спер их (из печата). Бюрокрацията и разточител-
ството трябва да бъдат бита и доубити (из печата). Вески трябва да
желав доброта на отечеството си. на народа си (В. Др умев). Българ-
ското Киноизкуство следва и занапред да се развива по пътя на провере-
ния от живота реалистичен метод (из печата). Прнсъдата следаа да се
праве де в изпълнение още днес (К- Ламбрев). Но то [кучето Войвода] ня-
ма ни едно от тия качества, които би следвало да има, ако се съди по
твърде претенциозното му име (Й. Йовков). Etna защо се налога профе-
сионално-тсхническите училища да сьществуват и за в бъдеще (из пе-
чата). Бива ли и приляга ли жива мома да дигнем (Нар.п.). Не бива да
се смятат за у мрели хора като Велчев и хилядите други, самоотвержено
дали живота си за общая напредък (из печата). Не бива да се нозволява
във филмите да проникват нездрави буржоазно-естетически тенденции
(из печата) Борбата против бюрократическите извращения и бюрокра-
тическото бездушие не бива да слиза от дневния ред на партията (нз
печата). Не очаквах това от тебе, Еньо. Бива ли така да говорит? (Елин
Пелии).
Поиякога глаголът ида добива модална употреба и става равнозна-
чен на глагола бива. В такива случаи се образува съставио сказуемо,
иапр.: Мъже бяха, не идеше (—не биваше) да нлачат (Й. Йовков). Знам
го аз много добре. ами не ми иде да го нриказвам (Т. Г. Влайков).
По сыция начин образуват съставио сказуемо н безличните глаголи
остова да ( трябва да) и струва да ( трябва), вторият от които се
употребява фразеологично: струва си да, не си струва да, напр.:
Основата е прокарана през нищелките. Остова да се прокара (—тряб-
ва да се прокара) и през бърдото (Т. Г. Влайков). Рефератът беше тол-
кова ясен и убедителен, че не си струва (=не трябва) да го разискваме
(А. Гуляшии).
4. Съставното глаголио сказуемо се образува с помощта на глаго-
лите мога, умея, успявам, смея и др., които озиачават възможност
да се осъществи действнето на основиия глагол. Често пътн след гла-
гола мога се употребява неопределена форма на основиия глагол, а н
самияз глагол мога може да се употребява безлично, напр.:
Никога човешка душа не може изказа величието и хубостта на кар-
тината, що следах аз (Ив. Вазов). А Балканът е крепост, която милио-
ни войска не може я взе (Ив. Вазов). В тези гърди веч любое не грее и не
можеш я ти събуди там, где скръб дълбока владее (Хр. Ботев). Можеш
ли събра на едно място вълкът и овцата? (Й. Йовков). Те много са тежки.
Не можеш ги носи (Хр. Смирненски). Снопето мога запали, ала сеното
не мога, че има всякакви билки. всякакви билки разгонки (Нар.п.). Може
и глупост да напраая, да се разплача (Л. Стоянов). Може / в боя / без
вест да умрем (В. Георгиев). Гакъв дух може да диша само в свободата
(Ив. Вазов). Една веща ръка би могла да сьиетае тия звуци в сложна и
132
хубава мелодия (Й. Йовков). Но на Божура не можеше да се зллоаядва
(Й. Йовков). Кашлица и сиромашия ей могат да се крият (Поел.). Поши
уста всичко могат да нажат (Поел.). Не можеше да терпи този постоя-
нен и безпричинен смях на дъщеря си (Ив. Вазов). Благотворителността
не може да изкорени злото (Хр. Ботев). Не мога да удержа възмущение-
то си, когато слушам такива бездушна хора (Ив. Вазов). Не мога да те
лозная бе (Й. Йовков). Жела умеете да се докареа и знаеше кога да бъде
по смела (Й. Йовков). Тя умеете да приготви и натекми всичко от ху-
баво по-хубаво (Т Г. Влайков). Той умеете да смекчава конфликтите.
Намираше тая златна средина, която можеше да задавали и двете стра-
на (И. Йовков). Прочу се най-много с това, че никой не умеете да свари
на ковал като него (Й. Йовков). Бранков успя в два дни да изгледа всички
забележителни места на главная наш черноморски град (Ив. Вазов).
Едвам бе успяла да стори това, вратата се заудря и захлопа (Ив. Вазов).
Българската артилерия бе успяла да заеме позиции и откри яростен
огън по отстъпващите немски вериги (П. Вежннов). Никола се хвърля
изведнъж върху него, но не успява да го хване и го подгонва (Й. Йовков).
На баща си не смея да ниша (Ив. Вазов). Не смеете да дагне очи (Й. Йов-
ков). А ти не смеет нищо да му кажет, трябва сё да му вървиш по уго-
дота, да го хвалиш и възнасяш (Т. Г. Бланков). Те не плащаха даждие,
защото никой не смеете да иде да го поиска (Ив. Вазов). Той не смеете
да погледне сина си, за да не издаде сълзите си (Елнн Пелии). Глупецът
е дързък, над всичко се смее, но само ди мисли не смее (Ив. Вазов). Пан-
чев като никога тоя път се осмели, макар и смутолевено, да издигне сла-
бая си глас и да му се възпротиви (Т. Г. Влайков). Пред нея те не смееха
и думица да пробу мат (Г. Караславов).
5. Съставио глаголио сказуемо се образува от съединението иа два
глагола в повелнтелио наклонение, унотребеии един след Друг, от които
вторият е носител на основною значение на сказуемою. Първият има
избледияло лекснкално значение нли означава няканво спомагателно дей-
ствие или движение. Такива глаголн са иди, ела, стани, седни, излез
и др.; иди виж, иди кажи, ела седни, седни си почини, стани донеси, из-
лез кажи.
Ще бръкне да извади някое шише — иди го гони сетне (Ал. Констан-
тинов). Че като казаха онези ми ти коне, ще бягаме — иди че ги сира
(Й. Йовков). Иди й се надявай, че така ще се зарадва’ (Т. Г Влайков).
Е, иди кажи, че има правда на тоя свят (Й. Йовков). Ела де, ела седки.
Василке, я ела очисти тук (Й. Йовков). Нека пекне слънце, да зажужу-
кат пчели, па ела да видит как се оре (Кр. Григоров). . . Ела ме, майко.
прегьрни / и в красно чело целуни. . . (Хр. Ботев). Ела да се разберем
(Ал. Константинов). Излез кажи да впрягат канете (К Попов). Стали
премести книгите (К- Попов). Седни си почини на тоя стол (К- Попов).
Под руско влияние се употребяват словосъчетанията .дайте да се
разберем", „дайте да се договорим". Тази \потреба трябва да се мзбягва
или да се замества с български форми; да се разберем, да се с порозумеем,
нека се разберем. Словосъчетания с глагола давам са въэннкналн и на
българска почва, напр.:
Дай сега да ти разгрещам. Тя хвана торбатпа и разговори устата и
(К. Петканов). Такъв съм си аз — дай ми да разяореждам, да заповлд-
вам, да унравлявам (Ст. Костов).
1зЗ
Има н много други съчетания от глаголии форми, конто могат да
образхват съставно сказуемо илн са на път да образуват такова сказуемо.
Сложно съставно глаголно сказуемо
§ 279. Сложного съставно глаголно сказуемо се състои иай-малко от
три глаголии формн, иапр.: трябва да продължавам да пиша, не бах мо-
гъл да продължавам да пиша, трябва да започна да уча, стига да почна
да уча, не бива да започваме да орем и т. и. Сложиото съставно глаголно
сказуемо представлява сиитактичио съединеине иа няколко глаголии фор-
ми, обедннени от едно осиовио значение. Това значение се изразява чрез
последиата глаголиа форма. Останалнте формн са спомагателни и прнв-
насят допъл интел ни или модални значения в съдържаиието иа освое-
ния глагол нли в съдържаиието иа сложного съставно глаголно сказуемо
като сиитактичио ц'яло. Така например съчетаиието трябва да почна да
пиша означава осиовио действие пиша н допъл интелни елементи — нача-
ло и необходнмост на това действие. В сложиото съставно глаголно ска-
зуемо може да почне да пише първнте две формн означават възможиост н
начало иа основного глаголно действие, в сложного глаголно сказуемо
стига да започне да пише първнте две формн означават условност и на-
чало иа основного действие. Съставът иа този вид сказуемо може да се
разшири, иапр.: стига да може да започне да пише. Разбнра се, тези фор-
ми са въэможни и реалии, ио по-ряд ко се употреби ват. В много случаи
последният, осиовиият глагол може да се замести със съществителио име:
трябва да почнем да сеем — трябва да почнем сеитба, можем да почнем
да орем — можем да почнем оран.
Пръв път съм закачил да пиша в Свищов. Трябвало било да съм за-
начил да пиша по-рано (П. Р. Славейков). Изгубил малкото си сестриче,
. . . твърде рано трябва да съм вочнал да търся другарчета да си играя
с тях (Т. Г. Влайков).
Съставпо именно сказуемо
§ 280. Предикатив. Съставното именно сказуемо се
образува от глагол и име. Глаголът е обнкновеио с нзбледияло лекси-
кално значение или е по-абстрактен. Той разкрнва граматичните при-
зиаци иа сказуемото — време, число, лице, — а нмето означава при-
знака, който се припнсва иа подлога Абстрактността иа глаголите е свое-
образна и в различна стелен, затова не асички абстрактна гл а гол н могат
сннтактично да се съединяват с едно име и да образуват съставно именно
сказуемо. Най-абстрактен е спомагателиият глагол съм и неговите си-
нонимы бъда и бивам. Този глагол означава битие, съгцествуване и свър-
зан предикативно с едно име, разкрнва битието на един признак, под-
j >гов признак, напр.:
Тази вечер Витоша е тъй загядъчна и нежна (Хр Смнрненскн). Па-
ве 1 беше каЬ-малкыят сан на дядо Йордан (Елнн Пелин). Дунавът беше
тях и спокоен (Т. Г. Влайков). Л ацето му беше жълто като восък
(Ив. Вазов) Нашата победа ще бъде безкръвна (Елин Полин). Русия!
Колко ни плени / туй име свято родно, мило1 I То в мрака бива на и све-
тило . . (Ив. Вазов)
1.54
Спомагателният глагол съм изпълнява служба иа предик. « иа врь
ка, която свързва подлога с предикативного име, което се нарнча пре
д и к а т и в (нем. Pradicativum)1 Глаголът съм в българския е за-
лазил битийното си значение и затова не се нзпуска. както в р«> к*»
например. Но все пак е твърде формален и не може да се смята за ядро
на сказуемото, както мнслят привържеиицнте на формалио-грамач «мата
теория. Той е следователно връзка, копула, граматичен р ► 1 отел а
предикативът е семантичното ядро на сказуемото То означава подлогов
признак, който става актуален във времето чрез глагола съм
§ 281. Освен споменатите слома гателин глаголи съставно
именно сказуемо образуват и глаголите броя се, виждам се
викам се, зова се, излизам, изглеждам, именувам се, казвам се окаэвам се
мину вам, наричам се, оставям се, правя се, представям се, покаэвам се
преструвам се, ставам, сторва ми се, славя се, явявам се и др Те^н гла-
голи не са изгубили лекси калиото си значение, а само са г отслабн
Някои от тях са добили метафорична употреба н полуотвлечен характер.
Те сами обаче не могат да разкрнят един признак иа подлога, те са в
лекснкалио отношение непълиоценни, затова се свързват с -дно име и
заедио с него образуват съставно сказуемо с преоб.тадаваща имениа съ-
ставка. Отличават се със следните семантични н граматичии признаци-
а) промеиилн са в една или друга стелен основного си значение, б) viio-
требяват се като непреходни или възвратнн глаголи-
И днеска той се брои за един от най-заможиите човеци в сл* ни
(Т. Г. Влайков). Еньо и се видя чужд и страшен (Елин Пелнн) И тая
нощ не ще се спи. Тя ми се вижда дълга като вечността (Ив. Вазов). Бо-
силков се виждаше вече госяодар там — енждлше ее седяал в двук^лката
теглена от едрия вран кон. . . (Ем. -Станев). Тя [писателската слава!
му ее виждаше сега най-достъпна (Ив. Вазов). То ее акха и сега ХаЛ-
душко кладеяче (Ив. Вазов). А тоя чуден неумерен керван Налредък ее
зове (Ив. Вазов). А пък той излезе кебмгодартк и коллов (Т. Г. В чай-
ков). Помина се жена му, децата му изллзоха неблагодарна (И Йовков)
Пожълтялата безлесна равнина нзглеждаше яа мзгоряла стен (Ив. Ва
зов) Той нзглеждаше спокоен, както винаги (Й Йовков) В слабатаоще
дрезгавина лицата им изглеждат изяата и яржтеяожклаав (Й. Йов-
ков). Той се беше съвсем заличил и вместо тя да се казва Гкока Геккооа,
той се наричаше Гемко Гинкни (Ив Вазов) Овчарят са сказа мегов мох-
нат (Ем. Станев). Пае пор тите им се оказала передовом (Й. Йовков)
Тоя вагабонтин минуса още за честен човек (Ив. В >в). С ч [совета
знаме] той (А. Страшнмнров) се хвърляше дари в ivcmu и нянчит
за самонадеян храбрец, за многозяаещ, надменен и нетърчящ възраженля
снелчага (М. Кремен). Най-го1ямото дигпенц» беш м * яарвчпшв
се Пенка (Л. Каравелов). Ганаила встала вдовица и Хс- -ami сянел
из двора (й. Йовков). Казака истаял като вцемемем (Г >ра> «ав<«я)
Кргато чухме тая новина, ние оеталахме моразеим[1 F. -»• ов|
Нане Стоичко се направо на глух (F тин Пелнн). Т,чю е че м ата 1 иЛчрн
малко мързелива падл. затова съм и с омах (И. В- Т<ч* мода
ше и малко имамяр (Ечин Пелнн) с. i и сею j ««грц меч
таех с теб, ми се нредставл като т^^^а пещера » \ ' ’ре» нО Ч
1 В. D е I Ь г й с k. up сп р II
напразно тя искаше да се лекаже сърдыта (Й. Йовков). Поиска да се
лекаже тверд пред уплашените жени (К. Петканов). Милена се ядоса
на дружката си. Преструва се, правы се на гяупава, че нищо не разбира
(К. Петканов) Станах юноша (Елнн Пелин). Той стана жертва на мръс-
но предателство (Ив. Вазов). Той стана затворен, не дружеше многое
хората (Елин Пелин). Квартирата изведнъж ми се стори гола и чужда
(П. Вежннов). Тези минута ми се сториха дългн като векове (К- Попов).
Тая статуя се счита едно от най-гениалните произведения наваятел-
ството (Ив. Вазов). Те се смятаха за големи патриота, за далновидни
политики а за безпогрешни обществениуи (М. Кремен). Госпожа хаджи
Ровоама. . се славеше като наЦ-веща узнавачка на всички градски тайни
и като сплетница (Ив. Вазов). По природа и по интерес те се явяваха
верни съюзници на турците и тук, и другаде в подобии случаи (Ив. Вазов).
§ 282. Сказуемно определен не. Трета трупа глаголи, пълиоз начин и
пълноценни в лексикално отношение, могат да бъдат пояснени от едно
предикативно определение, но не образуват с него съставио именно ска-
зуемо. Тези глаголи запазват осиовния сн смисъл и могат да се употре-
бяват н без предикативно определение, наречено в българската грамати-
ка сказуемно определение. Това определение прн тях не
е съставка на сказуемото, а е второстепенна част иа изречението от гру-
пата иа сказуемото. То' влиза в разшнрення състав иа сказуемото и се
отличава с двойка сннтактнчна зависнмост нли съотиесеност с подлога
или допълнеинето и със сказуемото. Сиазуемното определение означава
признак, съотиесен с подлога или допълнеинето, конто става актуален
в момента на действието, иаразено чрез сказуемото. Една част от гла-
голите от тази трупа са непреходни н най-често означават състояиие, по-
ложение или движение, иапр.: бродя, вървя, връщам се, заставам, за-
връщам се, израствам, изкачвам, избягвам, излизам, лежа, мтмча, осто-
вам, огнивам, подам, маркам се, пламвам, пристигам, седя, отивам, ски-
там се, стоя, служа, тръгвам. треперл, ходя и пр.
Често излизах на върха на могилата. Мечтаех там, бродех уединен
(Ив. Вазов). В безредие и безначалие-хората вървят уморени и вьзбудени
като пияни (Л. Стоянов). Студената влага проникваше навсякъде и Стоян
првеше сеыт (Елин Пелин). Те изхвръкваха из кошерите като златни
искри, жижеха из въздуха и се ръщаха натежали (Елни Пелин). Тя за
стана смаяна на прога (Елин Пелин). На другата година Христо се за-
прнал сир омах, с дълга коса на руски студент и с революционна блянове
в главата (Ив. Вазов). Над нас Мургаш израсна мощей, небето синьо
с плещест гръб подпрял (В. Георгиев). Стоичковица ызасочн упдашена
(Елин Пелнн). Докторът гръмна, но видя, че дивечът ызбяга здрав и
читав (Ив. Вазов). От другата страна, като из тъмен зев на пещера,
водата ызлизаше разпенена (Й. Йовков). Павел дълго лежа на гърба си
мтлен. без никаква мисъл в главата си (Елин Пелин). И той мълчешв
бледен, с душа, обидена и препълнена с горчивини (Елин Пелин). Рада
се отяусна безсылна на миндера (Ив. Вазов). Караджов остана на мястото
си зянмал, неподвижен, вдврвеи (Ив. Вазов). Тя отидв дама бързо и раз-
лвлнувалл като младо момиче (Ст. Ц. Дас калов). Чучулиги падала от
небето мертвы, с изплезени езичета, с уста, пълни с алена кръв (Елин
Пелин). . .И веч / едва се мяркат очергпани ! на тъмно модър небосклон /
замислените великана I на чутния Атон (П. К- Яворов). Стъклото на
136
лрозореца, доскоро тъмно, сега пламка огненочервеко (Й. Йовков). Црв-
стигнлхме сломени, вир вода на Костенецката баня (Ив. Вазов). Мла-
дите учители и учителки седят разпръскатн из стаята, вески эает с
нещо (Елии Пелин). Снегът святкаше на места сикхов, другаде внолетов
(Ем. Станев). През нощта сънува все хубави сънища. И заранта стоме
весела и засмяяа (Т. Г. Влайков). Девет годин той / скита се бездомен,
без сън, без покой. . . (Ив. Вазов). Гроздан стоеше на стола неподвижен
и оцепенен (Й. Йовков). Христо служеше като държавен архнтект в
столицата (Ив. Вазов). Мариница гпръгна гневна по пътя и почна ви-
соко да разправя нещо на жените (Елин Пелин). Еньо ходеше мрачен и
безпокоеи из кръчмата (Елин Пелин).
Сказуемиото определение може да стой не само след иепреходии гла-
голи, но и след пълиозначни преходив глаголи, като блъ-
скам, бутам, вземам, вкарвам, викам, водя, вписвам, възпирам, въэсядам,
въртя, гледам, гоня, давам, дек ла ми рам, дигам, диря, довличам, довърш-
вам. догонвам, доизказвам, доливам, допълвам, досипвам, достигал, дру-
сам, дърпам, забождам, завличам. заграждам, завеждам, завъртам, за-
гасвам, заключвам, закривам, заличавам, запечатвам зачертавам, захвър-
лям, изблъеквам, избутвам, изваждам, извеждам, извиквам, иэвличам, из-
глеждам, изгонвам, измъквам, изпускам, изпъждам, изритвам. иэскуб-
вам, изеипвам, изтеглям, изтласквам. изтръгвам, изхвърлям, каэвам, кач-
вам, късам, мая. мятам, мъкна, наблюдавам, накъевам, напускам, на-
ругавам, настигал, натоварвам, натрупвам, обвивам, опаевом, отблъек-
вам. отвалям, отварям, отвеждам откарвам, отклонявам, отключвам.
откъевам, отмествам, отнаелм, отстранявам, отхвърлям, очаквам, пел,
прочитал, разбивам, развивам, разглеждам, раздирам, разд руслам, раз-
питвам, разтягам, редя, режа, свивам, сграбчвам, следя, слушам, спи-
рам, струпвам, събирам, съглеждам, пипвам, питам, невеждам, помо-
чам, подавам, попитвам, посочвам, посрещам, поставям, пастилам, пре-
газвам, прегъвам, прегръщам, предавай, прекарвам, прекосвам премест-
вам. преминовам. претърсвам, прибавям, приемам, приключлам. свивам.
следя, спирам, тегля, тласкам, търся, тътря, удрям, угасвам, хвощам
хвърлям, чакам, чета, яхам и др.1
Колата водеше гологлав дядо Матей (Елнн Пелин). Те го глебахл от
далече плахи, сеити, несигурни (Г. Караславов). Стоян я гледате ввиивял
(Д. Талев). Монката ги гледа усмихкат (Елин Пелин). И япемлн Ени-
кий извади свирката си и засвири кръшно живо хоро (Елнн Пелин). Мо-
нахът пееше песента засмян, хубав, благ, вдвхмаеа (Елин Петин). Стоян
Глаушев стоеше на вратата и наблюдавшие захласнат работата на тия
мъже долу (Д. Талев). Докторът отвори чакалнята звемлн и ухплеи
(Д. Кал фо в). И така живота ще премина некаситенл, незиживялл (Ел. Ба-
гряна). Аз прегръщам ги засмян и съ!зи в очи ми трепват (П. П. СлавеЙ-
ков). Ката всички умни хора аз не ритам тръна бос (11в. Вазов). Пътни-
ците съгледоха учудени на един рът отсреща човек (11в Вазоа) Съдиитв
слушаха настръхкалитоя свиреп към доверите 1ката lu защитник (И® Ва-
зов). Те от два часа носам злляаш го слушлха (Ив. Вазов). Балканът
* К. Попов. За някои особености на бъ тгарсг^то съетаано сказуемо. съпо
стовепо с руското — В: Славянска филология. T ill. ( ,1963,121 — 134. М Ров
н о в с к а. Към характеристнката на г заголите, конго се скързаат с ореднкатааво
определение. — Бълг. език, 1962, кн. 6. 491—496.
И
сега ни посреща усмихкат и спокоен (Н, Фурнаджиев). Ива или иде! На-
родът го среща радостей (Ив. Вазов). Цеко слушаше разказа на калугера
унесен (Елин Пелин). Познавате ли онзи хубав бряг, / където спирит
волны, белогривы, / вълните луди своя вихрен бяг? (Н Вапцаров) Той
ухилен поведе коня за юздата и се развика (Елин Пелнн) Гълъбът ужа-
сен го усети над себе си и падна съвсем ниско над водата (Елии Пелин)
Тя също чакаше тази страшна вест угнетена (Ив. Вазов). Цвета го ча-
каше неспокойна, с лоши предчувствия (Елнн Печии).
Сказуемното спредечение оттози тип може да добне и обособен харак-
тер, напр..
Аз те слушам, далеко загледана (Ел. Багряна). Сноха му Иваница
възнира колота, тъжна, съкрушена, и сълзи едри бликат от очите й
(Елии Пелин). Той дълго време въртя тежкия чук, неуморам, усерден
(Д. Талев).
Шнроката употреба иа сказуемното определение след предходни гла-
голи е важна особеиост иа българския синтаксис. Тя се обуславя както
от семаитиката на глагола, така н от семантнката и морфологическите
особеиости на сказуемното определение. За сказуемно определение в тозн
случай служат най-често иякои прнлагателни имена и страдателните
причастия, употребеин като прнлагателни и означаващи състояиие на
субекта, иапр.: безгрижен, безмълвен, безучастен, благ, бледен, бос, во-
лен, гологлав, грохнал, доволен, екзалтиран, ентусиазиран, загледан, за-
грижен, замаслен, засмян, захласнат, зашеметен, зяпнал, изморен, из-
не над ан, изнурен, изоставен, изплашен, иэп равен, изтерзан, изтощен, иэу-
мен, легнал, ликуващ, любопитен, мълчалив, наведен, наежен, настръх-
нал, ненаживян, ненаситен, нервиран, несигурен, неспокоен, неуморим,
неутешим, обеэверен, обезпокоен, сбезумял, озадачен, окаян, омагьосан.
онемял, освирепял отпаднал, очарован, печален, плах, подпухнал, посър-
нал. пребледнял. преуморен, прехласнат, приведен, радостен, развълну-
ван, раздразнен, разлютен, разсеян, разсърден, разтревожен, разчувству-
ван, разярен, самотен, свит, сдържан, седнал, слисан, сломен, смаян,
смирен, спокоен, стреснат, съкрушен, сърдит, угнетен, угрижен, удивен,
ужасен, умислен, умърлушен, унесен, усмихнат, ухилен, учуден, хубав,
щастлие, ядосан и др.
Всекн п реходе и глагол, който смислово и функционал но може да се
нагоди към посочените прнлагателни н причастия, може да се свърже
с тях синтактичио н да гн приеме като свое определение и като опреде-
ление на подлога. Сыците прнлагателни служат за предикатив н при
непълнозиачни глаголи и за сказуемно определение при преходив гла
голи с вряко допълненне, иапр.:
Дунивът беше тих и спокоен (Т Г Влайков) Той. изглеждаше спо
коен както винаги (Й. Йовков). Една чиста истина прави живота спокоен,
една лъжа го прави приятен (Елин Пелин) Дядо Йордан ходеше угри-
жен и замислен (Елин Пелии). Дядо Йордан ги посрещна угрижен и за-
маслен. Видяхи дядо Йордан угрижен и замислен.
Тази възможност на определеНията от иссечения семантичен кръг
да не губят предикативния си характер, но да се явяват в различии ва-
рианти показва тяхната подвижност, техннте фуикционалнн и н-зрази-
те ни особеиости
1.5ft
§ 283. Страдателното причастие е предикатив при спомагателння г.,,
гол съм, когато се схваща като прнлагателно име, напр
Той бе богат и имотен, за него кредитите в банките бяха неограни-
чен» (П. Спасов). Пристигането на Павел беше неочаквано (Елин Пелии
Нашето политехническо училище е аризвано да подготвя не само високо
и всестранно образована, а и обичаща труда младеж (в. Раб- дело). Ала
той не съзна, че това не изкупваше пороците и паденията й досега и че
мислеше так.а, защото беше поквареи като нея Щ Димов) Той беше уве-
рен в пълнати преданост на Марийка (Ив Вазов), Докато испанецът
беше явно загромсвн, публицистът едва успяваше да скрие приятната въз-
буда от развитието на международното положение (Д- Димов) Детето
е много изтощено, а в такива случаи хининът докарва разпадане на чер-
паните кръвни телца (Д Днмов). Бе отвечена и безразлична (Д. Димов).
§ 284. Особен случай представя унотребата иа страдателно прича-
стие след глагола имам в разговориня или в канцеларския стил. Тази
употреба някой наши езнковеди разглеждат като начало на една нова
сложна глаголна форма, като мннало резултатнвио време, понеже в мно-
го отношения е равнозначна на минало неопределено време: имаме вэето
решение == взели сме решение, имаме гласувана сума — гласували сме су-
ма.' Страдателното причастие тук е свързано с глагола имам, конто не
е изгубил конкретного сн значение, и сыдевремеино се отиася до доиъл-
нението като иегово определение.То е сказуемно определение в хибридна
форма, понеже в еднаква стелен определи и сказуемого имам, и допълпе-
ни ето, иапр.:
В светилището при Глава Панега имаме засвидетелствували в над-
писите известен брой гръцки имена (Б- Геров). Над куностаса имаше
«климата осветена босилкова китка и върбово клонче от цветната не-
деля (Ив. Вазов). Щом имаш издаден паспорт, всичко е наред. Hue имаме
изработеи някакъв проект. Hue иямаче засега запдакували средства. Hue
имаме досега назначены 120 души.2
§285. Сказуемно определение прн допълнението., Изтъкна се, че ска-
жут много определение, когато не влиза в съставио сказуемо, е второсте-
пенна част на нзречението, която пояснява подлога илн допълнението.
наир.: Павел дълго лежа на тревата затенен (Елии Пелии). При до-
пълиението то нзпълнява същата синтактичиа стужба, която нзпълнява
спрямо подлога, само че вннаги се явява след лреходни глаголи; в пър-
вия случай се отнася чрез сказуемого към подлога, а във втория — чрез
сказуемого към допълнението, иапр.: Нстгството бе направило Царе-
вец непристоен (Ив. Вазов). За по-точио терминологическо разграннче
л не добре е да се нарича сказуемното определение, което се отися » ьм
подлога, в ъ р а о сказуемно определение, а сказуемното определение,
което се отиася към допълиеннето, второ сказуемно onpejr )гине.
Съв1ествува известна съотносителност между предикатива и второго •> .
*уемно определение, напр.:
А тоя чуден, неумерен керван Hanpeih*. се зове предика-.«в
Д тол чуден, неумерен керван Напредвк го зоват II см.» опр
Вл Г с и р । и с о Възннкване нл нови t . ..... ,...| ф<.» вмм
1ИКЛ1-Ц глаю/1 ,.им.1.м“. Il<о 11н< г ги 6мг i-jhk кн 195? • '<
Лак там. <. 3|
Стоян я гледаше онем.чл I сказ. Опр
Стоян я номера онемчла II сказ. опр.
Второго сказуемно определение разкрнва един признак на обекта и
изречеиието чрез сказуемото, докати първото сказуемно определение раа-
крива признак, отнесен към субекта, обнкновеио чрез непреходен гла-
гол. Пример»:
Отдалеч ги видяха събрани на купчина (11. Йовков). Обаянисто пре-
хласва очите и захващаш да виждаш гол я мата люпина призрачна, неве-
ществена, безплътна громада от колоса гни върхове и шеметни стръл
нини (Ив. Вазов). Иван Черная никой не го е выждал нияя (А. Каралии-
чев). Каква я еиждашс в действитслност, това не разбрах ни то тогава.
нито по-късно (М. Кремен) Мене ме викат Иван Краличът (Ив. Вазов).
Бай Ганъо не му ги дава. . . гледа го облечен добре, кой знае колко ще го
оскубе (Ал. Константинов). А ни том. в долното село, имаше един ковач.
Димо го думаха, той жив ги е? (А. Каралнйчев). Халит ага, утре Цена
роб ти я дарявам (Ив. Вазов). Той завари жена си и майка си прималели
от страх (Ив. Вазов). Знаех го само като изпълнителен и работлив дру
гар (Кр. Григоров). Защото случваше се, бабичкита да надникне в стаята
му и да го завари седная на зег лото си. . . (Ем. Манов) Избрахте мс за
войвода и досега не сте ме попитали кой съм аз (Л. Каравелов). Затова
мълвата, криво или право, готвеше Стефчова за бъдещи зет на Юрдана
(Ив. Вазов). Преди няколко година той имаше за сеьретар-бириик един
изпаднал живописец (Й. Йовков). Да го имам за верен човек (Й. Йовков).
Като чедо я имаше (Ив Вазов). В наше село имаше един човек, казваха
го дядо Славчо (Т. Г. Бланков). Устие простият народ нарича оная пли-
нинска теснина, която турците наричат боаз. а учен и те хора у нас
наричат дефиле (Ив. Вазов). Намерили го ни жив, ни мъртъв (Елин По-
лин). Естеството бе направило Царевец неприступен (Ив. Вазов). До-
зите, който висяха над него, правеха мрака още по-гъст и по-тайнствеп
(Ив. Вазов) Правя те бан на Търновската облает (Ив Вазов). Крити-
ката го права баща на переменна литературно школа (Ив. Вазов). На
ричаха го дезертьор (Кр. Григоров). Прекратили мс Пшеничката. за-
щото съм прилипала на узря.г клас и очите ми били като на котка (Елин
Пелин). Иамерих лодката извлечена от брега и добре запазена (Й. Йов-
ков). А тях той ги смяташе за много твърди (Г. Караславов) Те ме смя-
тат вече за свой (Ем. Станев). Ще смените незобавно i тория готвач с
Григор, а за помощник ще сложите войннка. който той сам с и изберс (П.
Вежинов). Свестните у нас считаю за луди (Хр. Ботев).
$286. Граматични и семантични особености на предикатива и на
сказуемното определение. Преди кат и вът и сказуемното определение озна-
чават постоянен или временен признак, който става актуален в момента,
когато се оыцествява глаголкого действие, иапр.:
Г-жа хаджи Ровоама се славеше като ной-веща узнавачка на всички
градски тайни и като изящна сплетница (Ив. Вазон) В наше село ими
ше един човек, казваха го дядо Славчо (1 Г Влайков). Тя /писителскита
слива! му се виждаше сега най-достъпна (Ив. Вазов). Тя застина смаяна
на прога (Елин Пелин). Сне. лт сенткишс на места синкав другиде вин
летов (Ем. Станев).
Признакът може да има резуятативеи характер, напр Рада се от-
пуска беземлма на миндсра (Ив Валов). А пък тай излезе неблагодарных
140
и калпав (7. Г. Влайков). Естеството бе направило Царевец пеяршсяп
пен (Ир Вазов).
§ 287. Предикативы и сказуемното определение се откриват с въ
просите какъв, чий, колко, как, ноставени пред подлога н сказуемото
или пред допъллеипето и сказуемото, напр. Пристигнахме сломеяи вар
вода на Кы тенецката баня (Ив. Вазов). Как пристигнахме? Кзкви при
сгигпахме?
§ 287а . Предикативы и сказуемното олредетение се съгласуват
подлога или допълиепието по род и число, ако са изразеии с прилага-
телно, причастие или местоимение, иапр.: Гласът се разнесе нежен, ме-
лодичен, сърдечеи (Елин Пелин).
Ако са изразени със съществнтелно име, съгласуването не с задъл-
жително, напр.: Розата е цвете Слънчогледът е маслодайно растение.
§ 288. Когато сказуемното определение стон при пълиозиачен гла-
гол, неговата семантнчиа и синтактична връзка със сказуемото е по-
ен л на, откол кото с подлога, затова то по служба в та кива случаи се до
блнжава до обстоятелственото пояснение за начин и често пъти се упо-
гребява успоредно с едно такова обстоятелство, напр.. Тя отиде дома
пързо и развьлнувана като младо момиче (Ст. Ц. Дас калов). Съдиите
I лушаха настрьхнали тоя свиреп към доверителката си защитник
(Елнн Пелин).
§ 289. Сказуемното определение се отличава от обстоятелственото
пояснение за начин по граматичното сн съгяасуване с подлога или допъл*
нението, напр.:
Стоят с а потно (обет, поясн.)черни ствола (П. К Яворов) и Спи<ят
самотни (сказ, опр ) черни ствола.
Весел (сказ, опр ) ме гледат мили другари (Хр. Ботев) и Весело (обет
поясн.) ме гледат мили другари.
§ 290. Предикативы и сказуемното определение може да се употре-
бяват с предлог или да изразяват сравнение и степей, напр.:
А без видения ще бъде моят сън (П. К. Яворов). Нашата I /н з е
иэключително за дабруването на народа (X. Русев). И днеска той <с брои
за едии от наи-заможчите човеци в селото ни (Т. Г. Влайков). Той е с
технически образование, обича си занаята, разбира от стрскж (Г Кара-
славов). Девойчети стоеше като заковано (Ив. Вазов) Страхът е без нол-
за (Н. Вапцаров) Животып ще дойде по-хубав от песен, но-хубнл от
пролете» ден. . (Н. Вапцаров). Полото около помсциите -еше безводно
и сухо като пустчнч (П. Йовков). Езикът на писателя . станал но-
богат, по-точен и когоритен (из печата)
§291. Чяенуване на предикатива и сказуемното определение. Пре-
дикативы и сказуемното определение обнкновеио ие се члену ват зашито
чрез тях се разкрнва един нов признак на подлога, вн. 1 се нои
в изречението, върху тях пада логического ударение.1 Ако подлогът >
разява единично понятие, сказуемото ц предикативы иди im
определение изразяват пай-често общо понятие, к г to в ши сп функ-
ция не нзисква членувана словесна форма. напр..
Душата ми е стон Душата ми е зов (П К Яворов!. I г-и пл пи- te
изнурена (П К Яворов) Нашата n*fafa ще безкрквнл (Ьлнн Пг
’ С в. И п it и ч «• и. МиПлюденпс иьрк\ % ,,,,,, । в • кОгр'Кма «
Г»ълг. пик, |9Г,7. кп 6, с 5»?
14i
лин). Вие сте чи ръководител и образец (Ив. Вазов). Дунавът бете тих
и спокоен (Т. Г. Влайков). Той беше строг бяюстител на закона (Ив. Ва-
зов). Той посочва Вас като свидетел (Ив. Вазов). Крита ката го правы
баща на съвременната читературна школа (Ив. Вазов). Намерили .
ни жив. ни млрткв (Елнн Пелнн).
§ 292. Когато е необходимо да се определи по-точно н по-ярко при-
знакът,предикативътн сказуемното определение се членуват, а същс та-
ка може да се членува определен вето на сказуемното определение н на
предикатива, напр.:
Стефчов сега е най-умният, най-гордият, най-предяият (Ив. Вазов).
Това е най-голямото и най-красивото от войнишкяте кучета. Едно на-
истина рядко и великолепно животно (Й. Йовков). Това е най-естестве-
кият живот, пълно и хармонично вживяване и единение с природата и
със земята (Й. Йовков). Сънят ми е най-верният приятел (А. Каралнй-
чев). Това е с и вмят, безлюдният, тихият град, чисто литографско изо-
бражение от години виса на стената в стаята ми (Елин Пелнн)-
§ 293. Второто сказуемно определение по начало не се членува и
не тьрпи членувана форма. Из ключей и я се срещат само при някои соб-
ственн или прозвищнн имена, напр.:
Прекръстиха ме Пшенячката, защото съм приличию на узрял клас
(Елин Пелин). А пък оная там колко ясно грее. Вечеряяцата я викат, че
вечер най-рано изгрява (Т. Г. Влайков).
§ 294. Когато подлогът, предикативът нлн сказуемното определение
са членуванн, трудно могат да се разграничат, ако не се държн сметка
за обичайння словоред и за логическото нм съдържаиие, напр.:
Жеяезните пътища (подлог) са главните артерии (предки.) на стра-
ната. Глосните артерия на страната са железните пыпнща. Главки
артерии на страната са железиите пътшца.
Ссърталището на Косана (=свърталище на Косана—предик.) бя
ха дълбоките усои и високите поляна (подлог) по билото на планината
(И. Йовков) Неговото нещастие е големяят му нос и рано оплешивялата
му глава (Й. Йовков).
§ 295. Когато подлогът и сказуемото са местоимения, също така
трудно се разграннчават, иапр.: Кой (предик.) си тя (подлог)? Канье
(предик.) си ти (подлог)?
Предикативът означава общо понятие. Понякога обаче може да озна-
чава и единично понятие и да се членува, напр.:1
Моят брат (подлог) е директор (предик.) на това училище. Дирек-
тории (подлог) на това училище е мой брат (предик.) Моят брат (под-
лог) е директорат (предик.) на тсва училище.
§ 296. Някои по-особенм случаи на съгласуване. Предикативът или
сказуемното определение, когато t прнлагателно, местоимение нли при-
частие, се съгласува по род н число с подлога нлн допълнеинето, напр.:
Пак тъй жадувана нощта се върна (Д. Дебелянов). Щърците са
разхвърчаха ужасеяи (Елнн Пелнн). Свестните у нас считат за луди
(Хр. Ботев).
При формите за учтмвогт прилагателното име като предикатив не
се г-ьгласува с подлога, както и страдателисто причастие в простого ска-
*.е»Ю, напр.:
"40Есперсен Цит • , с 173; Г. Ады он и. Цит. см„ с. |44
142
Вие сте учтив и внимателен. Вие изглеждате посъркал Желая Ви
от все сърце да сте здрав (не да сте здрава). Вие сте назначен в Търнов
Вие сте поискали да бъдете преместен във Варна.
§ 297. И зраз я ване на предикатива нлн на сказуемното определен не.
Преднкатнвът нли сказуемното определение се изразява с нме в широк
смисъл на думата — съществнтелно, прилагателно, местоимение, прнча
стие, употребено като прилагателно, чнслнтелно и фразеологично слп
восъчетанне, напр.;
Съществнтелно нме. Той беше връстник и приятен Ни
Иван Белин (Й. Йовков). Избрахте ме за войвода (Л Каравелов) Да е
имам за верен човек (Й. Йовков). Сънят ми е най-добрият приятел (А. Ка
ралинчев).
Прилагателно нме. Нека наднем честпи и свободна (Н. Вап-
царов) Еньо и се видя чужд и страшен (Елин Пезнн). Рада се отпусн
безснлни на миндера (йв. Вазов). Денят беше душен и тежък (Елнн Пелнн)
Местоимение: Вината не беше наша (Н. Вапцаров) Hue
кооперация. Каквото е наше — ще бъде и твое (А. Каралнйчев) Кой си
ти? — попита сопнато и недоверчиво Марко (Ив. Вазов). Теон съм, твой
и в дни унили» I и в победни тържества, < догде нося огън в жили и на
рамене — глава! (Ат. Манчев).
Причастие: Посърнали изглеждаха поле mama (Й Йовков) Ду-
хът страдав притеснен, ! умът блуждав ослекен (П К- Я ворон)
Щърците се разхвърчаха ужасени (Елнн Пелнн). Те от два часа насс -
злпнали го слушаха (Ив. Вазов). Бай Станчо Криви цата стоеше про
вратнята клекнал и дялкаше една кленка (А. Каралнйчев) По г^о^елипу
вейки трепе ре ха умиращи последните -и та и падаха със . !• 2 въэоиш>.,
(Елин Пелин). Детето бе изпаднало в бе'-съзнание. П <.ът му бе г <
пги неосезаем (Д Днмов).
Ч и с л и т е л н о нме: Те бяха около десетипа / и.ш кг за
стотина (Н. Вапцаров). На обед невестата първа следила трапеэата
(Нар. п.). Тръгнахме ссдмина да се бием (Н Вапцаров). Аз, Петк Ве-
лико. . Трима сме (Кр- Григоров). По и ему, rr..знаки тя i
да е първа (А. Гуляшки).
Фразеологично словосъчетание П^дпреткалс • . ми
ти бай Ганьо, крачи ли крачи. станал вир вода (Ал. К< • та нтнг
рече веднъж дядо Добри, на две не става (П. Ю. Тодоров) Л б.• :
даде чедото с и на консула, да начни, да стане човек h
стантннОв)
Сложно съставио именно сказуемо
§ 29Ь. Съставното именно о ь .............
по «ощта на един модален гл.-t" ц ,<ьв
начни < образува с...ожно ст- . - ......
има смежен характер, понеже ... . . . . н км«. . •> ..
напр :
Н /лрябек иа се и. риш неуч , - . и трябва да сн страшно уяорит
(п. Вапцаров'. Воиникът трябаа да бъде храбър. Н г~ <
още едно добр- детел п. * трябва да б*де търпелав (|1 Й . • . мо
жем да бъдем равнодушии р- i i t
К
очите ни (Д. Добревскн). Не бива да се смятат за умреяи хора като
Велчев и хилядите други, самоотвержено дали живота си за общая на-
лредък (из печата). Дните закочнаха да ставит студена (нз печата).
И забрави, че трябва да бъде предпазлива (Ем. Коралов).
Мемсдуметно сказуемо
§ 299. В разговорната реч се употребяват изречения, сказуемого на
конто е между метке. Такива изречения могат да имат н подлог, и някой
второстепенни части. Те служат за нзразяване на емоцин и волевн под-
буди, на звукоподражания, за емоиионална оценка на предметн и случ-
ки. Отличав ат се със своята примитивна структура, с непосредственна сн
тон и с разнообразната сн нзразнтелност. Някой междуметия семантич-
но са свързанн с определенм глаголи, но са по-изразителнн от тях, напр.:
А ние с управителя кис! кис! кис! (Ал. Константинов). Закъснее ли
.някой четвърт час след отпуска, да речем — няяс! пляс! с бича (Чудо-
мир). Ъ’мря ми жената, остави ми ситни деца на главата, па ух, та ле ле
(Елнн Пелнн). Отче, рекох, до дванайсет часа искам книжата да са го-
това. Той — хлка-мъка. Не, -рекох, туй ще стане, не може (Й. Йовков).
,Т у па-лупа, тупа-лупа, фйюууу" и бай Ганьо изсвири с уста (Ал. Кон-
стантинов). Ха, видяхте ли сега! Е-е-е-ех! гея кефим гея! и бух шишето
в земята или в прозореца (Ал. Константинов). Но вратицата тесни, за-
качи се рибата и цап! е огъня (Ал. Константинов). — Къде е? Тука ли
бе? — Пшш! По-полека (Ал. Константинов). Трак-чук, мсан-жнм, трака-
чука' — / наковалнята възглася (П. К- Яворов). Мине се не мине — греб,
с гозчмата лъжица, да опита за оцет, мине се не мине — греб, за сол
да опита, лап. с пръсти пържена рибка, лап кюфтенце, лап бяло месо
от мисирка, лап копоша трътка и то сё ще се събере малко по малко в
корема и, надува го и и разваля линията знача (Чудомнр). Па и Русия
си няма хас бе джанам; ръг с българите. ръг с гърците, ръг със сърбите,
е туй политика ли е, моля ти се, а? (Ал. Константинов).
СЪГЛАСУВАНЕ НА СКАЗУЕМОГО С ПОДЛОГА
§ 300. Синтактичната връзка между сказуемото и подлога се изра-
зява чрез формите на съгласуването. Сказуемото се съгласува с подлога
по лице, число, поиякога и по род.
§ 301. Съгласуваие на сказуемото с подлога по лице. Сказуемото се
съгласува с подлога по лице, когато подлогът е изразен чрез лично ме-
стоимение, което съвпада с глаголното лнце, напр.:
Аз камня очите на този огняр (Н Вапцаров). Ти имаш глас чуден —
млада си, / но чует ли как нее гората? (Хр. Ботев). Вие сте ми ръководи*
тел и образец (Ив. Вазов). Гя ме люби, а по нея / аз дгне-ноще лудея; !
аз от стара майка края, / тя от шатко зъл бекрия (П. К Яворов).
А той ни помимо. ! влече. / и ние го гледаме / с тъпа, наивна небрежност
(Н. Вапцаров).
Когато е в 3 лице, подлогът може да бъде изразен н с други части на
речта, преди всичко със съществителио нме. напр.: Бунтовникът се спря
поразен. Тая скръб на селянката го смая (Ив. Вазов)
144
Прн няколко подлога сказуемото е в 1 л. мн. ч., ако един от тях е
изразен с лично местоимение в 1 л. ед.ч.. напр.: Петер, Болл и аз ще
станем на работа в библиотеката.
При няколко подлога сказуемото е във 2 л. мн. ч., ако един от тях е
изразен С лично местоимение във 2л.ед.ч., напр.; Петер. Боям и ти ще
остаиете на работа в библиотеката.
Лнчните местоимения ние, вие могат да изразяват подлога днферен-
цирано. като се свързват предложно с други имена нлн местоиме-
ния, напр.:
По чувства сме братя ной с тебе / и мисли еднакви ний таим. / и
лярвам, че в светът за нищо / ний няма с теб да се разкаем (Хр. Ботев)
Hue спориме / двама със дама / на тема: I „Човекът във новото време"
(Н Вапцаров). Ннй двама тук ще изгорим. / кий двама с тебе, моя пе-
сен! (П. К Яворов). Пае с Калина тръгнахме мълчаливо (Елнн Пелин).
§ 302. Съгласуваие на сказуемото с подлога по число. Съгласуваие
на сказуемото с подлога по число е задължително н закономерно явле-
ние, напр.: Неспокойна на стан ще спрат / там два свята. Далечни тре-
бе / в притаения мрак ще зоват (Д. Дебелянов).
Прн формите за учтнвост сказуемото н подлогът (Вие) са в мн. ч.,
макар да се отнасят до едно лице, напр.: В българската литература Вое
с право засмате едно от първите места (нз печата). Вие ни помог пахте
с полезна съвети и дела (нз печата).
В такива случаи предикативът (съществнтелно, прнлагателно илн
страдателно причастие) е в ед. ч., а спомагателннят глагол съм в
мн. ч., напр.:
Вне сте ми ръководнтел и образец (Ив. Вазов). Вие сте доста делика-
тен да не загатвате за себе си. но между редовете ясно се чете на коя
страна са сцмпатиите Ви (Ив. Шишманов). Иванов е дълбоко смутен
от станалото (из печата). Бъдете здрава и смела (нз печата).
Изключение от правил ото, под руско влияние, се допуска в строго
официал на кореспонденция между отговорнн държавнн дейцн или дър-
жавни глав», напр.: Вие сте права, че международната обстановка се
влоши (нз печата). Желая Ви от все сърце да сте здравы (нз печата).
Деятелното причастие в такнва случаи е в мн. ч. н непоследователна
употреба не бива да се допуска, напр.: От него узнавам не само какво
сте желал (вм. желали) да представите, но се и убеждавам, че степисал
и иззестни насажи с кръвта на собствсното си сърце (Ив. Вазов).
Особен и форм» на учтивост, прнсыци преднмно на разговорння стнл,
са .изрази като следните: Ваша миюст преете напред. аз подире Ви —
Каза вежливо бай Ганьо (Ал. Константинов). Hue у село знаем и я не
rniev.^ ама Взша милост сте чумсдепец. може да се отравите (Елии
Пелин).
Поиякога сказуемото е в 1 л. мн. ч.,а подлогът е изразен със сыце-
<твнтелно нме. Тази употреба е ограничена. При нея като че ли подлогът
ние е пропуснат, напр.:
Нчколко другпри (вм. нас няколко другари) залочмлхме да пабираме
(В- Лит. фронт). За тоя празник неговите приятели чу сърадваме, горе-
Щ° го коздравяваме и му аожеяавамв да служи все така честно и доблест
«о WG българската сцена (Н. Месечков). Учите tame комунистл нацело
иректора Коста Петров предварително бяхме решили, че на всяка
Г»«Ы»Т|1К.
иа современник бълпрски книжовеи
145
цена учениците от реалката трябва да участвуват в общоселския митинг
(из печата).
В кннжовната практика авторът често пъти говори от свое нме, ка-
то нзползува формнте за 1 л.мн. ч. вместо формнте на 1 л.ед. ч., напр..
И яве с готовност бихме привели ('em. аз б их привел) тук и малкотр,
което е написано положите wo за това сътрудничество по повод на взаим-
ното гостуване на Прилепския и Благоевградския театра (Сл. Васев).
В общи линии нашето становище се даближава до становището на Нон
ни, но мие сме дошли до този възглед по самостоятелен път и чрез друга
аргументация (А. Бънков).
§ 303. Съгласуване на сказуемото с подлога по род. Когато сказуе-
мото е сложна глаголна форма, образована с помощта на деятелно или
страдателно причастие, съгласуването на главннте части става н по
род, напр.:
Жицата беше увиснала и натежала като броеница (Й. Йовков).
Едно време Торашко беше се заловил да копае наоколо (Й. Йовков). Вечер-
та беше открыта мзложба на българската книга (в. Отеч. фронт). Под
праха на гсдинитс е мгребана за всякого пленителната поезия на дабро-
то старо време (Й. Йовков).
§ 304. Отклонения от правнлото за съгласуване на сказуемото с под-
лога. Срещат се отклонения от сиитактичното правило за съгласуването
на сказуемото с подлога, конто се обуславят от различии причини —
психологически, контекстовн, семантнчнн, стилнстнчни н формалин. Ня-
кои от тезн отклонения трябва да се разглеждат като граматични греш-
ки, а други, конто са обоснованн и утвърдени от практнката, не са греш-
ки, а своеобразии еннтактнчнн явления. Неправнлно съгласуване има
в следните прнмерн:
Нека обаче не забравяме, че огромиите трудности, който съпровож-
дат създаването на такива монографични изеледвания, се нуждаят (вм.
. . .че такива монографични изеледвания, който се създават с огромни
трудности, се нуждаят. . .) не само от веща, па люкар и сурова крити-
чески оценка, но и от далновидно, доброжелателно насърчение (в. Лнт.
фронт). САЩ е (вм са) капиталистически държава (из печата). И това
момче по-късно стана прекрасен агитатор на партията. Той (вм. то
нлн който) загина славно през 1925 година (в. Нар. младеж). На света
съществува социалистически лагер. Неговата мощ — икономическа, мо-
рално-политически, ноучно-техническа и военноотбранителна са доста-
тъчно известны (вм. е дсстатъчно известна) (в. Раб. дело). Аз ми (вм.
мене ми) се коемвте свиват на главата, а той (вм. на него) му кефът
ыде (Поел.).
§ 306. Останалнте отклонения са главно два айда; 1) подлог в
множествено число и сказуемо в едннствено
число, 2) подлог в едннствено число и сказуемо
в множествено число.
1. а) Прн два нлн повече подлозн сказуемото може да бъде вед. ч.,
ако между подлознте има семантична близост нли ако те означават аб-
страктнн поиятня. В такъв случай подлознте се схващат като едно поня-
тие, като пяло, като единство н поради това сказуемото е в ед. ч. Съгла-
суване в тук нма, но то е по смисъл, а не по форма; то е логнческо, а не
формално, напр.:
146
В колата екна смях и кикот (Елин Пелнн). Лъхаше влага и хладела
(Елнн Пелин). Шумът и бученето на реката пълнеше самотията
(Ив. Вазов). Отвсякъде умсас и смърт приближала (Ив. Вазов). Траяе-
зата и вино то съживи злочестите (Хр. Ботев). Настала шум и безре-
дица (К. Велнчков). В пояски ровни широта / весел шум и глъч ехти
(П. К Яворов). И в песните им, / рукнали / отгоре, / да блика труд!
и свобода (Н. Вапцаров).
В горннте прнмерн подлознте са близки по смисъл н повечето от тях
имат абстрактно значение: смях и кикот, шумът н бученето, ужас и
смърт, трапезата н вино то, шум н безредица, шум н глъч, труд н сво-
бода. Подлознте тук образуват семантичнн двойки, близки по съдържа-
нне на снноннмнте.
От друга страна, трябва да се нзтъкне тук ролята иа членува-
нето н на словореда: повечето от подлознте са нечленуваян и
сказуемото стой пред тях, напр.:
В колата екна смях и кикот (Елин Пелнн). Мина робство и певолн
(Ив. Вазов). Дигна се глъч и врява (Ив. Вазов). И възцари се глъч и дви-
жение в мирното село (Ин. Вазов). В леса владеете тишина и дълбоко
безмълвие (Ив. Вазов).
б) Сказуемото е в ед. ч., когато подлознте сав градацня, т. е.
когато са степей у ванн по съдържаиие нлн когато пред тях стоят един и
същн местоимения, частици нлн съюзи, напр.:
Нас ни свързва минало страдално, / еднаква кръв, «зык, съдба (Ив. Ва-
зов). И пей долът, потокът, лепт, горота стара, пещерата, гкездото
и ни tern о, и звярът (Ив. Вазов).
Ако подлознте означават предмет, конто рязко се различават един
от друг, сказуемото е в мн. ч., напр.: В глух ек се сляха нежни звон, побед-
но рев, предсмъртен стон (П. П. Славейков).
в) Обнкновеио подлознте са нареденн в градацня. когато пред тях
се повтарят някои местоимения нли други определения, напр.:
Hue не ще кажем нищо друго ссвен това, че всекн човек и всеки народ
теглн от ума си (Хр. Ботев). Всяка наша дума, всяка наша коваака за
състоянието и приготовлението на другите градовс и села се гълташе с
ентусиазъм от разпалените юнаци (3. Стоянов). Ннкакъв глас, нокакьв
вик не се обаждаше (Ив. Вазов). Цяла Англия, цяла Европа, цлл свят
дойде в ужас от тия разкрития (Ал. Константинов). Някокво блаженство,
иякаква сладка мьгла обгръщаше миелите на Захария (И. Йовков). Не-
говата мисъл, неговата борческа личност е отражена в поезията му (Н. Ли-
лиев). Каква самопожертвувателност, какво величие се крае в душата
на наших народ! (X. Русев) Каква е таз река, тез изкъртеаи бреговв,
тез камънаци? Няма ли кой да залеси тез баири? (Й. Йовков). Кое младо,
кое живо тъй не е любило? (Ив. Вазов).
Преснлено нормативен и книжен характер нма съгласуването в слад
ното изречение: А сен се гордееше, че в нейните основа лежат if по-добре
лежи) неговото злато и неговата воля (А. Дончев — Д. Мантов).
г) Сказуемото може да бъде в мн. ч., ако е нзразено с причастие и
подлознте нмат различен род, иапр.;
Всяка падина, всяка рекичка, всекн хълм им блха ко злати, защото а
течение на два века те fopлите)бяха летели над тази земл (Ем Станев)
147
д) Сказуемото.често пътм е в ед. ч., когато пред всеки подлог се
повтаря един отсъюзите и, ни, нито, или, ту, я, частнцата не.Тук утвърж-
дението нлн отричането като че ли засяга поотделно всекн подлог, напр -
.. .И зад нас / остана надалече / н Пирин, / и звездната му вечер
(Н. Вапцаров). Хвъркна любое, и младост, н живот! — думайте тя, ката
заравяше лицето си в бялата възглавница, която се измокри (Ив. Вазов).
Всеки най-малък блчсък нли шум ме стряскаше (Ив. Вазов). През тая
кал от време на време. . . минаваше селяк или бабичка (Елнн Пелин).
Золота нли ио-добре широкият пруст. . беше осветена (Ив. Вазов).
Не разум, нс логика води народите, а магнетизмът на вярването и въо-
душевлението (Хр. Ботев).
е) Сказуемото може да бъде в мн. ч., когато чрез двойните съюзи
и—и, нито—нито еднакво се утвърждават илн отрнчат подл ознте като
цяло, напр.:
Нито Каждое, нито Соколов пристаяха да теглят жребье (Ив. Ва-
зов). Очевидно нито един дьржавник, нито едно правителство не могат
да пренебрегиат това. ако не са изгубили всякакво чувство за отговор ноет
пред народите (в. Раб. дело). Въпреки това един ден тръгнахме с него
от София за Рилския манастир, дето нито той, нито аз бяхме ходили
(К. Константинов). Ще ви признал, че преди години аз самата бях влю-
бена в един художник. . . Но нито мъжът ми, нито аз се решихме на
развод. . . (Ем. Манов). . .. И студ, н мраз, н плач без надежда! наел-
ват на теб скръб на сърцето (X р. Ботев). Защото, когато започне схватка,
н едяата, н другата страна имат съчувственици (в. Лит. фронт). И ед-
кото, и другото водят към една и сыца цел (К. Велнчков).
ж) Ако разделителннят съюз или е употребен със съедннително зна-
чение. т. е. равносилен на съюзнте и, както, сказуемото е в мн. ч., напр.:
Временю или (=и) разстояшито са най-добрите лекари в такъв
сгучай (К. Попов). Темите си Маргаритов има безкрайно разнообразии,
той ги вэема из всички обстоятелства, из всички области на живота. •
според както случаят или (=и) вдъхновението му подскажат (Ив. Вазов).
з) Подлозн, свързаии със съюза както — така и, нзискват сказуе-
мо в мн. ч., напр.:
И наистина, в продължение на последните години ние видяхме, че
както народът, така и неговата эмиграция не можаха да направят ни-
Щ? особено (Хр. Ботев). Както елементзрната, така и диалектическата
логика се интересуват тъкмо от обективното съдържаиие на нашите
мисли (А. Бънков). От казаното е ясно, че както психологнзмът, така и
логнцизмьт са идеалистически учения за логиката. . . (А. Бънков). Как-
то речникът, така и фразеологичният състав на даден език подлежат
на изменение и попълване с нови елементи (К. Попов). Както Хъртър.
така и Козлов отново изложила известните въэгледи на своите правител-
с.тва (в. Вечер, новнни).
и) Когато първият подлог служи само за сравнение, а вторият по-
силно изпъква в смислово отношение, сказуемото е в ед.ч., напр.:
Както всяка една разумна личност. така н всеки колко-годе събуден
народ, който е повикан да взема участие в нравственото и умственото
развитие на човечеството, преди всичко е длъжен да си избвре една каквато
и да е определена цел за своя живот (Хр. Ботев). Както Вулгарис. така и
княз Михайло ламтеше за български земи (Ст. Дичев)
148
й) Наречнето съюз както може да замества наречнето съюз както
така. Сказуемото е вед. ч., ако първият подлог евед.ч.,а вторият нма
обособен характер. Ако вторият подлог не е обособен илн ев мн. ч., ска-
зуемото е в мн. ч., напр.:
Духовнатпа култура, както материалната, не остова кезасегната от
модата (К- Константинов). На въпроса, как се относя Славейков към фор-
мата на руските заемки,. трябва да се отговори, че той. както неговшпе
съвремемаицм, обикновено не промекя грубо морфологическая им строеж
(К Попов). Игуменът, както и други никои братя бяха накзлезлн из
килиите си (Ив. Вазов). Самолюбуването, както а самозабраалнето и
благодушието водят към застой, към рутина (из печата). Беэмерната
интензификация на труда, както н удължаването на работная ден во-
дят към повишаване изразходването на работна сила, към нейното раз-
рушоване (Полнт. нкономня). Предложението, както и речта изобщр, е
приспособено не само за мисленото означение на отношението, в което се
намират никои лица помежду си или към други лица и неща (Й. Три-
фонов).
к) Съотносителннят съюз не само — но и често пътн свързва под-
лозн, прн конто сказуемото е обикновено в ед. ч., напр.:
За сегашното състояиие на добруджанската песен говоро ие само го-
лемият брой на изпълнители, но н съставът им по възраст (Д. Осиннн).
Решаваше се не само неговият живот, но и на цялото семейство (Ст. Ц.
Дас калов).
л) Често пътн възвратното местоимение се прндава на сказуемото
отсянка на безлнчност, порадн което подлознте се схващат като допъ.т-
нения и сказуемото стой в ед. ч., напр.:
Захваща се жътва и коснтба (Т. Г. Бланков). Шопът изгледа хороша
и тръгна покорно. По лицето му се четеше и скръб, и мыса, и срам, .
гняв, и жестоко обиден унижен мъж (Елин Пелин). В цялата му физио-
номия се отражаваии само едно смущение, смайваяе. някаква бвзсвзяа-
телиост, нищо друго (Ив. Вазов). От отпадъците от животински про-
изход — кости, рога, копита — се пронзвсжда ту ткал, желатин и др
(в. Отеч. фронт). Между вехтите и окъсани дрсхи чожешс да ее айда
тук-таме и някоя нова салтамарка или нови натура (Й. Йовков). Чува-
ше се из махалата нейде само лай на кучета и мукаке на крови (Т. Г. Блан-
ков). Дълбоко, дълбоко, в нея се оггеждаше синъо небе бели облшщ
(Й. Йовков).
м) Семантиката на никои глаголи, като съм разчуя вали, пояинна,
роста, вирея, живея, поиякога налага да се нар^шн съгласу ването не
само по число, но и по род, напр.:
Не е бало тъмна мьгла, пай е би to Нойко чобая (Нар.п.). Тая сутрин
беше силен студ и фъртуна (Ив. Вазов). Дю.кери чешма грядили, в ало
се дума разчуло. че са Гергана оградили (П. Р. Славейков). Два месеца
не беше валяло дъжд (Елпн Пелии). През нощта беше валяло дожде*
(Ьлин Пелин). На мястото, къдсто беисг Клспалота яоншспа бурен и
wnpuea (Й. Йовков). Трева е ноникнало и на i чък (И Ловцов) Близи
(И K£fUHHoma ^Р^а растете коврыва и бученшш жъл/nei се такой
(И дВКОВ)- Ни ни здравец благовонен «<> тез места »е в^еб
' °- Вазов). По тези места вирее тютюнып и юзвлва hi4 печата) JWuvm
«hi и било отколе, чуден, блшкав и голям (П. П Слепгикоа) В к
149
ките горести места живее мечката, въ екът, рисът, еленът, лисицата
(Ив. Вазов).
н) Понякога сказуемото е в ед. ч. н се съгласува с най-блнзкня под-
лог, напр.:
С Индже остана само Кара Колъо и дружината му — тристамина
на черни коне (Й. Йовков). Най-напред след него тръгва Димитьр ц
Илия (Й. Йовков).
о) От друга страна, трябва да се нзтъкне, че не вснчкн абстрактни
сыцествнтелнн като подлозн се съгласуват със сказуемото в ед. ч. Ако
те са членуванн, нмат определение нлн стоят пред сказуемото, тогава
сказуемото може да бъде в мн. ч., напр.:
История та, мракът, врем ето, редът не зкачеха нищо в големий ти
път (Ив. Вазов). И на вески час смущението и страхьт в Белимел се
угоммяваха (Ив. Вазов). Викът и веселото гуркане на патиците ги ожп-
виха и пробудила (Елнн Пелнн). Чудна прохлада и радост царуваха в
това поетическо кътче (Ив. Вазов). Нейната прикрыто ст, прелест и
прохлада няколко години наред вече бяха я направили любимо място
(Ив. Вазов). Неговата младост, жкзнерадост внасяха тук трепет от
външния свят и грейка от живота (Елнн Пелин).
п) Стремежът към сннтактнчна норматнвност все повече ограннчава
разгледаното по-горе явление, порадн което граматнчното съгласуване
в немалко случаи прндобнва книжен н условен характер, напр.:
Дисциплината пада, производят и грубата администрация се ши-
рят (К- Калчев). За да се изяснят (по-добре за да се изясни) по-пълно
предметьт па логиката, неговият характер и спецификата му, предме-
тът на логиката трябва да се разграничи от предмета на другите нау-
ки, особено от сродните (А. Бънков). В песните, който се редуваха от
една и от друга страна, звучеха (—звучеше) само радост и доволство
(Ст. Загорчннов). В какво според вас се изразяват (по-добре изразява)'
сввремекността в литературата и усвояването на съвременността от
писателя? (в. Раб. дело). Разгръщаме литературните издания от сно-
ва време и виждаме как в тях просто напират (по-добре напира) вроте-
стьт, изобличението и главно картината на тежкия селски живот
(А. Тодоров). Откъм морето долиташе (не долитаха) сънният шум на
вълните и изплашеният нощен крясък на чайките (Д. Добревскн).
р) Когато един от подлознте е отрицателен, а другнят положителен,
сказуемото се съгласува с подлога, след който стон, напр.:
Не дребни разправии, а замах е нужен (в. Раб. дело). . . .Но не той
вас, братя. храни, / а вий него със труда си! (Хр. Ботев).
2. а) Подлог в ед. ч., а сказуемо в мн. ч. В езиковата практика се
срещат случаи, при конто подлогът ев ед. ч., а сказуемото е в мн. ч. Това
става, когато подлогът е събирателио нлн абстрактно съществнтелно, ко-
гато е съставен от събнратетно и конкретно съществнтелно нлн пън е
дума, която означава част от цяло, напр.:
Тук пристигни група инженеры от софийская силнотоков завод „В. Ко-
ларов" (в. Вечер, новини). През атвора на палатката могат да се видят
мост от дьрветата край реката (Л. Стоянов).
Събнрателното съществнтелно дружина изисква сказуемо вед. ч. Спо-
ред една по-стара употреба. застъпена в народного творчество, сказуе-
мото може да бъде и d мн. ч., напр. :
150
Сговорна дружина планина повдага (Поел.)- Собрала са се дружила,
па са в София отишле (Нар.п.). Ей дружина, хай станете (Хр Ботев)
Често пътн съществнтелннте дружина н бригада в първото изрече-
ние се съгласуват със сказуемо в ед. ч., а в следващнте със сказуемо в
мн. ч„ напр.:
Вечер зимно време, когато се събереше дружината около огъня, ла
да си сушат навущата, от дума на дума минаваха най-после на други
въпроси, вън от техния кръг (3. Стоянов). Председателям бай Димо
докара и бригада от града, та нзкопаха дълга вада, зазидиха циментюви
/пръби и дигнаха на шосето край реката електрическа помпа (Кр.
Григоров).
б) Когато подлогът е съставен от събнрателно съществнтелно вед. ч.
и конкретно съществнтелно в мн. ч., сказуемото може да се съгласува по
число н с едното, н с другото в завнснмост от това, кое от тях нзпъква
по-енлно прн даденн обстоятелства. Обикновено сказуемото ев ед. ч.,
когато събнрателното съществнтелно в ед. ч. нма по-абстрактен характер,
членувано е нлн нма свое определение, нлн пък е евързано с конкрет-
ного съществнтелно след него чрез предлога от. Крнтернят в този слу-
чай е семанткчен н формално-граматнчен, но той не е абсолютен, затова
I практнката се срещат протнворечнвн явления, но в общи линии съгла-
суването се подчинява на нзтькнатата закоиомерност н се отнася до съ-
бнрателнн съществителнн, като бригада, брой взвод, връв, върволица,
група, глутница, дружина, залп, куп, кръг, колона, наниз, облак, поко-
ление, рой, рояк, редица, стадо, тълпа, част, щепа, ято н др., напр.:
Накрая група байловчанн излезе на сцената и със сърдечни слова яоздрави
артистшпе (нз печата).
Тук събнрателното нме група като подлог вед. ч. нзпъква по-енлно.
пзпънва със значение на колектнвна единица, поради което н сказуе-
миге излезе и поздрави са в ед. ч. н се съгласуват по число с група, а не с
конкретного съществнтелно байловчани. Също така това става, ногато
събнрателното (абстрактного) съществнтелно е членувано нлн пояснено
от свое определение, нлн пък е евързано с предлог от, напр..
Вчера от Ленинград в Москва пристигна нова група български ту-
риста (в. Раб. дело) Днес пристигни нова груиа югосгавски лоцмана
ст Ю души (в. Раб. Дело). Груната конниуи, ръководени от майора, не
беше единстеенати, която напусна форд Индж (М. Рид) Напред преете
бяла върволиуа волове и зад тях нещо огромно и черно (Й. йовков). Пред
нас се выжди в мрака една тъмна група от двайсетина души (Й. Йовков).
По дадена команда един залп от нчколко стотин пушки грамма и раз-
тресе въздуха (Ив. Вазов). Към Сценарното дело трябва да се приевечв
ко^ишрок кр^г автора, предимно из средата на писателите (в. Нар. кул-
1>Ра). По шосето се зададе и скоро се нзравнм с нас дълга колона немики
пленницы (П. Вежннов). Наниз от сытны оисери обеиелше пр. краснота и
шил и ред жълтици светеха въз русата коса на тмю й (11в. Вазов)
т гласиве и шум дръвчето заехтява. уял облик от врабцн сяцесш зацеър
тява (Ив. Вазов). М шдото поколение българскы комлозаяюри зак> „.«и
търси нови пыпища (в. Нар. култура). Нчкъдс над Паси гаснеил мътните
ипочервени талази на залеза и в старик па ок на Мария Mt тал
г’ата камемни статуи се събуждаше за своя нощен живот (К Констан
Пюи). Аз вчрвам, чс огромното шюзипстео от хората жидуеа .-г мир
161
(в. Вечер. НОВННИ). Едла дклга върлолиуа от предтечи-сеятели беше прега-
зняа духовната нива на България и хлрлила там семето на самосъзна-
нието (Ив. Вазов).
в) Това сиитактичио съгласуване, при което сказуемото се съгласува
с абстрактното съществнтелно по число, ако то граматичио е определено,
се закрепва в кннжовната практика н под влияние на рускня езнк, къ-
дето то е постоянно явление, эъй като сказуемото не може да се съгласу-
ва по число с конкретното съществнтелно, което е в родителей падеж
мн. ч. (напр. группа туристов). Но наред с него в българскня езнк ска-
зуемото може да се съгласува в разглежданнте случаи и с конкретното
съществнтелно в мн. ч. Тенденцнята да се съгласува сказуемото не с аб-
страктното, а с конкретното съществнтелно все повече се разшнрява и е
във връзка с аналнтнчния характер на наш и я езнк, прн който логнче-
ското съгласуване нграе определена роля, особено ако абстрактното съще-
ствнтелно е твърде нзбледияло в семантнчно отношение, напр.:1
Голям брой студента эамннаха за Белград и Загреб (К. Константи-
нов). Полагат се усилия във всяко село да се осигурят достаточен брой
щатни закупчици и такива на комисионни начала (в. Отеч. фронт). До
нас. за съжаление, са стигнали /‘дин незначителен брой названия (В. Мн-
ков). Цял взвод войяяуи се втурнаха и загониха мисирките (Й. Йовков).
Впеха глутяица накали (Й. Йовков). До тях дружина жени, насядали.
напред. плетат и шият (Ив. Вазов). В ранната вечер без звук ято под-
гонени нтици дружно отлитат на юг (Н. Лнлнев). Груна селянм се втур-
наха нотам (Ст. Ц. Даскалов). Груна младежн от Русе заминали за Съ-
ветския съюз (в. Раб. дело). Самокритична изказвания направиха редица
руководители на съюза (в. Лит. фронт). Дълбоката редаца големи синкави
вурбн зад блатото гтнеха в розови воали (Елнн Пелин). Немалък брой
писатели са се затворили в себе си, не участвуват в съюзния живот.
(в. Лнт. фронт). На вратата на една кръчма куп офицери, пьтници и
зачудени селяни зяпат любопитно измокрените юнаци (Ив. Вазов). Куп
бели гкски, който лежаха на двора, подплашено се разбягаха и съскаха
(Елнн Пелнн). От стрехите на плевника се дагаха облак гъльби и отли-
таха към стърнищата (Елин Пелнн). Рояк апостола и проповеднаци
кркстосваха планчни и полета и организараха борбата (Ив. Вазов).
Пранзвемедали са в наше село голямо количество особен вид широки платно
(Т. Г. Влайков).
г) Съществнтелното част като подлог в съчетание с друго съществи-
телно в мн. ч., означаващо най-често одушевен предмет, обнкновеио се
свързва със сказуемо в ми. ч., напр.:
По-голямата част от работниуите нояучавали по 7—8 рубли на
месец (на рускн Большая часть рабочих получала 7—8 рублей в месяц)
(нз печата). Една част от изгнаниците се проводиха в Сърбия, за да СЬ-
ставят българска легия. . . (Хр. Ботев). През атвора на палатката мо-
гат да се вадят част от дърветата край реката (Л. Стоянов).
Това се отнася н до други дробин съществнтелни, като половина,
четвъртина и пр., напр.: Пресметнато е, че ако дари само половината
1 К- Попов. За някои по-особени случаи на сиитактичното съгласуване на
уемото с подлога. — Бълг. език и литература. 1960. ки. I, 9—19; К л. К а р а -
рев. Сннтактични бележки. Казаплък, 1896, с. 28; К Попов. Синтактич-
I. —. уване в българскн език. С-, 1964.
от площите за тютюн се засяват с тези смески, може да се осигирят
хиляди тонове зелена маса (в. Раб. дело).
Д) Съществнтелното част се съгласува със сказуемо в ед. ч., когато
личного местоимение му служи за пояснение нли когато е прндружено
от друго определение, напр.; ri
Една част от тях мина fчасть их ушла] в лагера на откритите вра-
гом на революцията. . . (нз печата) Значшпелна част от материамине,
г конто разполага обвинением), още не е изнесена (в. Раб. дело). Голяма
част от партийните комитета и организации е нредоверила ръковод-
(твото на профсъюзите на комунистите и на отделяй свои работница
(в. Вечер, новннн). Прочели статията на Славейков в „Камбана", голяма
част от двете хиляди души бв дошла да вида и чуе отблизо човека на за-
садните и изненадите, на скоковете и противоречията (М. Кремен).
е) Срещат се и случаи на непоследователна употреба, но тенденцня-
та е конкретното съществнтелно в мн. ч. да се свързва със сказуемо в
мн. ч. Прн елнптнчна употреба съществнтелното част се съгласува със
сказуемо в ед. ч., напр.:
Една част от тях разлолагаха единствено със стипендията си от
150 марки месечно, а друга, като нас например, трябваше да отделя
по нещо и за домашните си в България (Ст. Чнлннгиров).
ж) Когато два подлога са свърэанн помежду сн с предлог, сказуе-
мото е в мн. ч., по-рядко в ед. ч., напр.:
По канала от езерото към морето се смущала лодка след лодка (Д. До-
бревски). Остър сърп блести в ръцете и, а под него падат рькойка след
ръкобка (Елин Пелнн). И развели буйни гриви над пожънатите ниви.
като вихър отмннават ескадрон след ескадром (Хр. Смнрненскн). А ней-
де живота пулсира, / нзраства / завод / след завод ! . . . (Н. Вапцаров). И
тру паха се леш след леш (П. П. Славейков). Заранта на връх Балкана,
под буките диви, Камен с Цена сладко скяха. . . (Ив. Вазов).
Тук подлознте като че образуват словосъчетания, предлозите след и
въз означава! последователност или начин на действието, а предлогът
с играе роля на съеднннтелен съюз и.
з) По-особен е случаят, когато в състава на подлога нма предлог,
който загатва за нзпусната част, напр.:
А в кръчмата, където бяха надошяи от вчерашните овчара и слуги,
веселбата продължаваше (И. Йовков). Изпуснатата част от горного из-
речение може да бъде нзразена с думите мнозина, някои, част: мнозина
,)т вчерашните овчари и слуги.
и) Показателното местоимение това като подлог се свързва със ска-
зуемо в мн. ч. Прн този случай то нма обобщено значение, напр.:
Привечер в топлия летен въздух се понося рядка стрелба. Това са
първите неприятелски аванпостове. който са се доближили (Л. Стоянов).
"ристигат и стотици девойки. Това са млади момичета със загорели
узи и с пламенна погледи (Г. Караславов). Лой ще засажда дърветата
в зори? / Злите гасеници кой ще гори. / Това са нашите отряда. Това
звена Това са гражданине млади / на родната страна (Ас.
Показателното местоимение това може да се свързва и със сказуе-
мо в ед. ч„ напр.:
15?
Том беше шум от мотора. Може би ескадрила от самолета летеше
нейде в нощта (Д. Днмов). Това беше безчислена тълна от хора с покъ-
сани панталони и сини блузи (Хр. Смнрненскн).
й) Когато в състава на подлога влнзат приложения като град, село.
сказуемото, ако съдържа причастие нли прилагателно, се съгласува по
род с приложеннето, напр.: Град Велико Търново е разположен в живо-
писна местност.
Прн елиптнчна употреба сказуемото се съгласува с родовата форма
на собственото географско име, напр.: Велико Търново е разположено в
живописна местност. Женева в вече готова да посрещне гостите (в. Раб.
дело). Белова • турено на твърде лошо положение (Ив. Вазов). Бяла
черква е била едно от гнездата на Левеки (Ив. Вазов). Ето по-нататък
Бояна, живописно кауиала на прекрасното възвишение (Ив. Вааов).
Прнспособяването на сказуемото нлн на сказуемното определение
н предикатива по род с нзпуснатата дума град създава твърде натегнато
н книжно съгласуване, което обнкновето се нзбягва, напр.: Може би
древният Генуа се гущи някъде скрит и незабвлязан сред новите и излъ-
скани квартала (в. Вечер, новннн). Нашата София е красива (не красив).
к) Контекстно съгласуване на сказуемото с подлога се среща по-
рядко, напр.:
Сега Народният театър J\p. Сарафов" ни поднесе пос танов ката
на новата пиеса на Л. Стрелков „Незабравими дни". „Незабравими дни"
е тясно евързана с развитието на следдеветосептемврийската ни дра-
матургия (в. .Раб. дело).
ВТОРОСТЕПЕННН ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
§306. Определение е прнзнаково пояснение на
коя да е част на изречеинето, изразена със съ•
ществително нме. Определеннето посочва някакво качество,
свойство, пронзходн т. н. на предмет, нзразен от съществнтелно нме,
което се пояснява прнзнаково.
Дадената за определеннето дефиниция не го свързва с определена
част на изречението, затова тя не е чиста сннтактнчна дефиниция. Опре-
деленнето се характернзира според функцноналната сн стойност спрямо
една част на речта (предметно нме, съществнтелно), а не спрямо част на
изречението. Дефнннцнята за определеннето е дотолкова сннтактнчна,
доколкото поясняваното съществнтелно е непосредственото му синтак-
тично обкръженне като иякаква част на изречението независимо от ней-
ната функция — подлог, допълненне, обстоятелство нлн друго опреде-
ление, нзразено от съществнтелно. Следователно основен. белег на опреде-
ленного не е посочване признак на подлог, което бн го свързало с главка
част на изречението, а нзобщо посочване признак на някакво съществн-
телно като част на изречението. ЗатоВа определеннето не е типична вто-
ростепенна част на нзреченнето, понеже е одновременно пояснение и на
главки, и на второстепеннн части на изречението, напр.: Къскте, отрв-
•исты разговори се въртят все около него (определенията късите, отриви-
сти поясняват подлога). Гласът му не сменя комичклта си скованост
на скакадец (определеннето комичната пояснява прякото допълнение).
Носят се слухове за трудности от птрешен и от шяи» характер
(определенията птрешен н пишем поясняват несъгласуваното опреде-
ление от характер, нзразено от съществнтелно в предложно съчетанне).
В голяма част от случайте прнсъствието на определеннето е обусловено
от сыцествнтелни като второстепеннн части на нзреченнето н като под-
чинено на тях то не може да нм бъде равно по сннтактнчна значимое?.
Потази причина се казва, че определеннето е най-несамостоятелнатв, най-
ависимата граматнчно и смнслово част на нзреченнето, която няма роля
в ^груктурната организация на нзреченнето.
§ 307. Поставянето на характер нстн ката признаков© л о я с -
® й н е в дефнннцнята на определеннето е сыцествено при нзясияване
* граматнчиата н семантичната му същност, тъй като пронзтнча от спе-
' i^Ka7a На частнте на нзреченнето, конто се поясняват. Това са сыне-
1 Т' е- ДУМН» конто като части на речта притежават общ лекснко-
мога?ТИЧСН пР,,знак предметност. Както е известно, предметнте
Физы бъдат сравняванн помежду сн само по прнзнвцн. Следоватетно
Днфеп^ЦНТе’ нзтъкванн чрез определенията, нмат предназначен него да
ренцират и индивндуализмрат предметнте (определяемнте), преди още
155
тезн признаци да са станали предмет на синтаксиса, на нзреченнето, преди
предикативного оформяне на ядрото на нзречението.
Като се казва, че определенията имат предназначението да диферен-
цират н индивидуализмрат предметнте, за които става дума в процеса
на езиковата кому ни нация, това озиачава, че разграниченного не става
на основата на активен мисловен акт, при конто признакът се прнпнсва
иа пояснявання предмет, а на осъзната установена връзка между пред-
мета н неговня признак, с конто той се включва в оформянето на изрече-
ннето като иегова същност, и затова образуват цялост, която нзпълнява
функцнята на един член на нзреченнето. Затова определеннето не оформи
самостоятелна трупа на нзреченскн части, а възприема синтактичната
функция на поясняваната от него част на нзречението — подлог, допъл-
нение, обстоятелство: Продаваме килими — Продаваме котлепски кили-
ми (килими и котленски килими са допълнення в нзреченнето). Ни ли-
мите са хубави — Котленските килими са хубави (същите части тук са
подлозн). Продажба на килими — Продажба на котленски килими (не-
съгласуванн определения).
Казаното дава основание да се смята, че съединяването на предмета
с неговня признак (като прнсъщ, постоянен) е резултат от известна мн-
словна операция на аналитично нзразяване на предмета с неговня при-
знак, която обаче предхожда по-актнвната мисловна операция, при която
става нзграждането на нзреченската единица, напр. Продават котлен-
ски килими — котленски килими се включват в нзречението като ннте-
грална цялост, осъзнаването на която предхожда оформянето на нзре-
чението; но Нилимцте, които продават, са котленски — съединяването
на сыцествителното килими с определящата гн дума котленски става в
процеса на оформяне на нзречението и е цел на ннформативната стойцост
на оформяното изречение. Затова признакът в този случай е съставка
част на предикативного отношение н влнза в преднкатнвния център на
нзреченнето. Далн признакового характернзнране на предметната част
ще стане по еднння нлн по другия начни, завнен от целите на общува-
нето н от насоката на нзгражданата езнкова информация. Така или иначе
ннформативната стойност на двата вида признаково поясняване на сыне'
ствнтелннте е тъждествена в смислово отношение, но е различна в еннтак-
тнчно отношение — Голяма къща — Къщата е ? о ляма. Добър чоеек —
Човекът е добър.
Тъй като и в двата случая се касае за аналитично възприемане на
предметно име с неговня признак, може да се твърдн, че определеннето
като съпътствуващо дадено сыцествлтелио, което пояснява, е резултат
от установяването чрез мисловен акт на връзката между предмета н не-
говня признак — Поляната ре беше раззеленила / Hue ееднахме върху
эелената морава. С една дума често пыи определеннето и определяемого
са резултат от евнването или трансформирапето на едно изречение, ко-
гато е налнце процес на оформяне иа ново съобщенне, прн който се нз-
ползуват неготово резултатите от друго изречение, изградено въз основа
на определен мисловен акт.
| 308. Целостта, която образуват определяемого и определеннето. н
ооеднняваието им в обща еннтактнчна служба лежи в основата на въз-
приемането им като синтактичио съчетание, предшествуващо структур-
ната организация на предикатнвната единица, т. е. предикативного съ-
156
четаване на предмет с неговня признак. За разлнка от предикативного
(.ъчетанне тук е налнце по-първнчна синтактичиа единица, прн която
признакът (атрнбутът) върви паралелно със своя носител. По тази при-
чина тозн вид съчетання се възпрнемат като строителен елемент
па нзречението и се обозначават като атрибутнвнн слово-
съчетання.
Изясняването на предварнтелння по отношение на нзречението ха-
рактер на връзката между определеннето н неговото определяемо, прн
което се налага определянето нм като атрибутнвнн словосъчетания, дава
възможност да се разбере защо е възможно в дефиннцнята за определе-
ниетода присъствува морфологнчен критерий (нлн още по-точно лекси ко-
граматнчен), прн конто като задължително условие за появата на опреде-
леннето се посочва налнчнето на съществнтелно, следователно наличне-
то на тази категория възннква още на доеннтактнчно равннще, на лекенко-
граматнчно н на морфологнчно. Тазн двойствена природа е отразена н
в названнето на словосъчетанието като атрибутивно: словосъчетанието е
синтактичиа категория, а елементът атрибутивен е семантнчна и лекенко-
i раматнчна.
Определяемого и определеннето влнзат в определена синтактичиа
връэка, затова определеннето се разглежда и като част на изреченнето.
Между тях съществуват еннтактнчнн отношения, нзразяващи отноше-
нията на поясняемо и поясняващо, в конто главен елемент е поясняваната
дума, а подчинения? — поясняващата дума. Тъй като основного пред-
назначение на определеннето е да конкретнзнра прнзнацн на предметно
име, това нме определи начнннте н формите на отношеннята и на връзката
между двете нзреченскн части, а и самата синтактичиа роля на опреде-
леннето. Затова службата на определеннето е не да разшнрява нзрече-
нието в структурен план, а определена нзреченска част. По тазн причина
отношение™ между определеннето н поясняваната от него част се опре-
дели като атрибутивно (определнтелно).
Специфнката на нзразяваните отношения в отдел ните снитактичнн
групп завнен от характера на евързващнте се елементн, като г.тавният
от тях предопредели вида на отношеннето и на връзката между тях.
Според характера на връзката между съставките на еннтактнчннте гру-
пп и като отражение на нзразяваното синтактичио отношение между тях
отношеннята се определят като съчинителнн (хляб и грозде, бял
« нервен) нлн като подчнннтелнн (подарък за детето, топъл
есенен ден).
Характерно за подчиннтелните отношения и за лодчнните.тната връз-
ка е това, че чрез тях се изразява отношение н връзка между една главва
(основна нлн спорна) част, чието граматично и лекснкално значение пред
определи формата и значеннето на цялата синтактичиа трупа, н една
подчинена семантнко-сиитактично, а често н форма тио част като поясне-
ние на главната в най-шнрок смисъл
§ 309. Лексико-граматнчният характер на съставките, влизащн в оп
Ределени еннтактнчнн отношения, опредетя вида иа синтактичното евърз
ане Сншантично свързване, при коего формите на п дчннената, зааи
наМата лУма в една синтактичиа трупа се прнспог^яват към формате
Из ГЛавиата (основната) дума в него, т. е. когато е налнце морфологнчяо
равняване на граматичните показа тети »а род, число между гтааната
и зависнмата дума в синтактична среда, се иарнча съгласуване.
Най-типнчнн съгласуванн свързвання нма прн атрнбутнвните словасъ"
четання нли сннтактнчнн групн, чннто съставки са нзразеии от сыцест-
вителнн и прилагателни имена (разбнрани в най-шнрок смисъл, тъй като
към тях се отиасят всички езнкови формн с функцноналннте н морфоло-
ги чннте форми на прнлагателните — причастия, някои местоимения, чис-
лнтелните редин): бял кон, привлекателен човек, блестящ оратор, кипя-
ща вода, заспало дете, наша родина, пръв ученик, Искърски пролом, ра-
нен войник.
Приспособяването на формите на прилагателннте като определения
към съществнтелнн имена (също в широк смисъл, тъй като включват в
всички субстантнвнранн формн — столова: приятна столова) г катего-
рнална особеност на прнлагателните, пронзтнчаща от фанта, че при-
знакът, сочен от прнлагателните, не се мнслн като съществуващ сам за
себе си, а като прнсыц на предметного нме, към което прнлагателното
нзпълнява функцията на определение. Използуването на прнлагателните
като определения е тяхната най-тнпнчна сннтаитнчна функция, а пояс-
няването на предметно нме от прнлагателное най-разпространеното н често
срещано явление във вснчкн стялове на инижовння езнк. Порадн това син-
тактнчнотоотношение съгласувано определение — опре-
деляемо е едно от най-общите и най-шнроко представените в езнка:
Мойте пьрви „творби" бяха две нескопосни стихотворения — едното
пропито със снромашка тъга по повод ранната смърт на баща ми, а
другото беше словесен бунт срещу турските насилия в родния ми град
(Д. Талев). Сохо — един по-мальк град между другите по-малки градове
в тозн огромен град Лондон. Върволица от ресторанти — френски, ис-
пански, италиански, гръцки, китайски и дори английски, барове и клу-
бове за еротични зрелища, скъпи заведения за изыскана публика и мръсни
дупки за пияници и наркоманы (Б. Райнов). Едната му ръка бе облечена
в зелена плетена ръкавица, с нея именно той стискаше дръжката на алу-
мыниевия гюм с мляко. . . (Й. Раднчков).
Въз основа на казаното може да се твърдн, че съчетанията п р н -
лагателно — съществнтелно нли дума, употребена като
съществнтелно (ограничение в това отношение съществува само между
прнлагателните н лнчннте местоимения), принадлежат към най-тнпнч-
ните н общи съчетаиия в езика, от една страна, а, от друга — всяко съ-
четание, при което прнлагателното нме е в позиция към съществнтелно.
представлява синтактична трупа, в която Нма отношение иа оп-
ределение към определяемо. Сиитактичното отношение,
изразено от подчиннтелната еннтантнчиа връзка съгласуване, е толкова
характерно, че се отразява н върху определянето на еннтактнчннте явле-
ния, конто попадат в обсега на синтактичиата категория определе-
ние. Понякога се смята, че основно предаарнтелно условие за нялн-
чнето на определителна функция на дадена част на изречението е налн-
чието на еннтактнчната връзка съгласуване, а тьреенето на частта, която
се съгласува с определяната дума, става с помощта на въпроснтелнн
думн с конто се пита за признак: какъв?, чий?.
Наличнето на формалиня белег вид иа синтактичиата връзка не е
единственият критерий, по който се определи еннтактнчната служба на
дадеиа част на изречеиието нли на дадена еннтактнчна трупа, макар да
158
е сыцествен. По голяма стоиност имат нзразяваните значения н поан-
ционните условия, т. е. функциоиално-структурните белези. Така напри-
мер две съществнтелни влизат в същнте сннтактнчнн отношения на опоё-
деленне към определяемо, когато се намнрат едно до друго н когато ёа
свединенн с определена синтактична връзка. Тъй като категориалните
свойства на съществителното, което нзпълнява поясннтелиа служба не
позволяват използуването на подчиннтелната синтактична връзка съгла-
суване, прн него се прилага друг внд подчиннтелна синтактична връз-
ка—предложною свързваие. Предложно свързваие се иа-
рнча такава синтактична връзка, прн която отношеннето между глав-
ната н завнснмата (подчинената) част в съчетаннето нлн синтактичиата
трупа се изразява с предлог, стоящ между двете съществнтелнн н при
нормалнн сннтактнчнн условия пред това стществително, което нзпъл-
нява поясинтелна функция: Грехът иа Иван Белин, литературата меж-
ду двете войны, дървото при чешмата, сироп за кашяица.
Позицията на предложно въведеното съществнтелно е прннменна
(стон прн друго съществнтелно), функционалната му стоиност се уста-
новява със същнте въпроснтелнн думи — какъв?, чий?, — следователио
то нзпълнява службата на определение. Предложного свързваие — пред-
ложно свързаните съществнтелнн като определения на други съществн-
телни — е също една от най-разпространеннте формн на сннтактично под-
чинително свързваие в българския езии, произтичаща от аналнтнчння
му характер:
После аз прочетох „Под игото’' на Иван Вазов и почувствувах исггшн-
ската сила на писателското слово, проумях същността па писателското
дарование, познах благородната ролл на писателя (Д. Талев). Не беше
се още разсъмнало, когато IlJutuo взе гюма с мляко, за да го носи на пунк-
та (Й. Радичков). Докато слизаше по стълбището, чу яростная звук на
изсипването (Г. Мишев).
И така в българскня езнк нма два вида определения като част на
изречението: първнят внд определения са тези, конто се свързват със
своето поясняемо чрез съгласуване, а вторият внд — конто се свързват
предложно. Тъй като разлнчнтелннят белег е наличие/отсъствие на съ-
гласуване, двата вида определения се означават терминологично като
съгласуванн определения н като несъгласуванн
определення. Двата вида определения се срещат в речта смесено:
другите събития се очертаха едва когато шефът подир дълга пау-
за най-сетне наново ме повика в старомодная уютен кабинет etc спус-
чатите завесы (Б. Райнов). Първнте приводи на Йовкови теорбе • чуж-
Ойв се псявявст сие през 20-тв гссини на нениия век (в. Лит. фронт).
Съгласувано определение
П1|1, § 31°- Както беше посочено в § 309, съгласуване определение се на-
итпо 1акава поясняваща към предметно име част в изречението, к
ХВНЯВа свонте морфологнчни формн с формнте иа съществнтелнотщ
гл^н.ПрИдружава’ чРез *<*то се изразява синтактичиата нм вр^ка бет
свъозк1а На дРугн сннтактнчнн средства. Съгласуването 0ПР^
тактипа ПРЯКО с поясняваната дума, която е неговото иепосредств
Но °биръжение, в атрибутивно отношение, тъй като посочв р
159
знак на предметно нме (съществнтелно нли друга дума с предметно съдъп
жанне) Съгласуваното определение е най-шнроко разпространеиото и ти
личного определение в българскня езнк:
Някъде високо в ослелшнелилта белота на снега се открою ат ст>э»-
ии плещи, сяивайки се с верига хребети (Бл. Димитрова). Изирвнытё
бели налущи, опетлани в черни прей, придават на ирепрлемите отжега
и вятър xaidymu бабаитски изглед (Н. Хайтов). Кротьк човечеу беше,
тижек човечец, съесем дребеи и очите му тъй кротко те где дат, че сър-
цето те заболява (Й. Радичков). Когато слетовните вестницы разгласиха
новината за успеха на професор Честер Частертън, всички учены от всич-
*** краищи на земиото кълбо отправиха поздравшпелми телеграми до своя
американски колега (Св. Минков).
В смислово и синтактично отношение съгласуваното определение
(канто и несъгласуваното) е подчинено на думата, която определи (глав-
ната, основиата, огюрната).
§311. В сннтактнчната група, в която определеннето се свързва с
думата, която пояснява, става съчетаване на елементи, единнят от конто
се отличава със сннтактнчна самостонност н незавнснмост в рамките на
групата, а другнят — със синтактнчиа несамостойност н зависимост. В
същност обаче се касае за семантнчна самостонност (незавнснмост) н не-
самостойност (зависИмост), конто се отразяват в синтаксиса. Един кате-
гории като че лн са подчнненн на Други нлн по-точно са о б у с л овен и
от тях. От тазн гледна точка могат да се различат също главнн и второ-
степеинн категории нлн обуславящн н обусловенн категории. Типичны
представители иа подобна обусловеност са съгласуваните определения,
когато са нзразенн от прилагателии имена — кон (бял), мъгла (гьста),
шум (брвзиещ), — спрямо конто определяннте съществнтелни имат не-
зависим характер.
От дефнннцнята на определеннето като сннтактнчна категория личи,
че неговата функционална характеристика се нзгражда прн задължително
съотиасяне с предметно нме, чннто признаци се изразяват. Налнчнето на
определяща дума в изречението се обуславя от прнсъствнето на опреде-
ляема дума. Следователно определеннето е съставка на двучленно съче-
танне като зависима граматнческн н семаитнчно част. Отстраняването на
тезн условия уннщожава определнтелната му функция. След като посо-
чнхме сннтактнчната (граматнчиата) завненмост на определеннето, тряб-
ва да посочим н характера на неговата семантнчна зависимост. Тя се
състои, както се посочн, в разкрнването на признак, присъщ на пред-
метно, съществнтелно нме. Прнзнакът, отделен и посочен в условията
на речта, и неговнят носнтел посочват не две, а едно понятие — поня-
тнето за предмет с неговия изявен признак, който го днференцнра в да-
дено множество, като го конкретизира, индивндуализнра било непосред-
ствен©, бнло чрез посочване на отношеннята му към други предмети и
взанмовръзкнте му с тях. Прнзнакът, посочван от съгласуваното опре-
деление, се представя като присъщ на предметного нме. като постоянен
нлн траен, защото не се установява в момента, когато се осъществява
езиковото общуване. Затова определеннето само назовава признака
на предмет като статична иегова характеристика (срв. бял кон н копят е
бял). Независимо от това нуждата отразкрнване на признака предизвнква
известна аналитична операция за разчленено представяне на понятието
160
в условнята на общуването като съвкупност от същнна н свойствен») й
признаци. Така че в основата на сннтактичното отношение с ъ г л а с у -
нано определение — определяемо лежи изразяването
на предмет с прнсъщите му н свойственн признаци, за да бъде то конкре-
тизнрано н ннднвндуалнзнрано: човек — высок човек — сляб човек — до-
бър човек.
§ 312. Морфологическнят състав иа думите, конто изпълняват служ-
ба на съгласуване определение към никое съществнтелно нме в състава
на нзреченнето. е пъстър н нееднороден. Най-общо казано, в служба на
съгласуванн определения участвуват всички прилагателии имена в езика
и всичкн категории, конто прнтежават формн на прилагателно — при-
частия (без деепричастнето), прилагателнн местоимения, числителнн (ред-
ни). Към съгласуваннте определения се отнасят и чнелителните бройнн
порадн частичка проява на съгласуваност прн тях (един човек, една же-
на. едно дете, едни деца).
1. Съгласувано определение, нзразено с прн-
лагателнн имена. Като съгласувани определения се нзползу-
ват както качественнте, така н отноентелннте прилагателии имена. Този
вид определения са най-тнпнчннте съгласуванн определения. Качестве-
ните прилагателии посочват присъщ, природен, свойствен признак на
предмет, а отноентелннте прилагателии — прндаден допълннтелно при
знак, който посочва и някакво взаимоотношение и връзка с друг предмет:
Покрой многото научны апарати, в кабинета на господин професора
и чаше и всевъзможны у ре ди за гимнастически упражнения, между който
най-вамем място заемаха желеэните гири от сто килограма (Св Мин-
ков). При избухването на Илинденското въетание аз навършвах едва пет
години (Л. Талев). Късите, отрывисты разговори се въртят все около
него (Бл. Димитрова). Един от ыай-нрослдвените български хайдути е
Чавдар, който се подвизавал някога около Витоша заедно със своя сестрин
син Лалуш байрактар и „тристамина дружина" (Н. Хайтов) Да, взех
да .числя вече, че принципы човешки / не са освен досады измиешци глу-
пешки, / че правда, братство, обич — едни са басни тук. ‘ че думата сво-
бода е само аразем звук. . (Ив. Вазов).
2. Съгласувано определение, нзразено». при
4 а с т и я В съвремениня език функция на определения могат да нз-
пълняват сегашннте деятелнн причастия, мина лите евършени деятетни
причастия и ми на лите страдателнн причастия с доста разширена, макар н
неравномерна честота. Семантичната основа на атрнбутмвната функция
на тези глаголнн формн е възможностга нм да дават прнзиакова харак-
теристика на предметно нме, за което е пригодена и морфологичиата им
структура, формално съотиасяща се със стрлктурата на прнзагатезни-
Те имена:
.. Договор за предсто.чи/ото сключванс на спогодбата (в. Вечер новинн)
'•знитваш внезапно вътрешно зъзнене пред бялата светлим i на i.
СпЧ/дена и безп годна като докосване на нечия отсъствуевы/в ръка (Бт Ди
Мит₽ова). Новината за станалыл прсврат в Югославия. извършен «т г<
^epa.t С., и отказа.на неговото правите итво от тс-.у-що ырлетыте за
°ълЖения по Тристрамния пакт (П Нейков) Ц и ырыдуужыырош
лица научили по-късно (С. Радев) М«см, че за нас е много по-важно
а разберем камеи закономерности ta изпалзували е. • > за да ъзоа
гР*матцка ng сьвреиенкми българскн ки««вм« «пт
дат устойчиво и бързо нрогресиращо селско стопанство (в. Кооп, село)
Беше злялзея мъж, с раакопчана риза, откъдето се покаэваше цяло повес
мо прошлреяе Козина. . (Г. Мншев).
Посоченвте причастии форми в служба на определения, като пояс
ияват сыцествнтелиото и се съгласуват с него като прилагателните име
на, същевременно пазят и част от глагол ните значения, прнсъщи на из-
ходния глагол (като време, залог), и затова се определят като глаголиц
прилагателии. Междиникят им характер като глаголни прнлагателни ги
прави неустойчива в семаитичио отношение категория, която проявява
тенденция илн към пълио запазване иа глаголипте значения, напр.: вид,
време, залог (заменяла нива, изолираща материя, скьсам плик), или към
пълното им загубване, поради което иякои причастия напълно се превръ-
щат в прилагателии (т е. адективират се, напр. подходящ пример,
вряла вода).
Разлика между прилагателните и при части я та като определения се
открнва и в друга насока. Прилагателните имена изразяват признак без
отношение към темпорални характеристики, затова този признак се пред
ставя като постоянен, прнсъщ, статичен. Прнчастията ограинчават аб
солютната валндиост иа признака поради налнчиите в тях значения за
време — признакът, изразяван от тях, е резултат или от действие, из-
вършеио в мнналото (окуулл чоеек), или от действие, извършвано в мо-
мента, когато се осъществява прнзнаковата характеристика иа предмета
(скачащо дете). Само сегашните деятелям причастия в известии случаи
могат да изразяват постоянен признак като прилагателните (высящи гра-
дини). По тази причина темпоралната определеност на причастнята като
определения не вннагн може да се определи еднозначно.
Както видяхме, атрибутивно употребените сегашни деятели и при
частия в редица случаи са лншенн от точна информация за темпоралната
локализация иа изразявания от тях признак, тъй като могат за означа-
ват постоянен или ограничен в даден момент (обикновено съвпадащ с
момента на говореното или за конто се говори) признак. По същия начин
темпоралио дезориентираин са н голяма част от мипалите страдателни
причастия (гонен чоеек), поради което процесът на адективация при тях
е най-отчетливо изразен: Изпраните бели навуща, опстлани в черни вър-
ви , придават на препъряенкте от жега и вягпър хайдути бабаитски вид
(Н. Хайтов). Това показва, че изпълияваната от тях олределнтелна функ-
ция господствува над съдържащите се в тях глаголни значения, което ги
довежда по естествен иачин до възприемане иа основиите признаци на
прилагателните имена, които, както се посочи вече, са най-типнчното
морфологичио ядро при съгласуваните определения. Следователно адек
тивацията иа причастнята се обуславя от противоречие™ между функ-
цията им иа прилагателии, като възприемат л формалпнте мм белези,
и глаголинте значения, които носят като потенциал ни, понеже са произ-
ведени от глаголи.
3. Съгласуваие определение, изразеио е ч и с
лителнн имена. В служба иа съгласувани определения се изпол-
зуват както чнслителии бройии, така и числителнн редни имена. Те по-
сочват количестве и и характеристики илн признаци илн мястото им в да-
деи ред, в дадеиа йерархична система:
162
Една майска утрин професор Честер Частертън седеше по колот в
кабинета си на петдесет я осмия стаж. (Св Минков) Едик до смърт
наплашен ноитин е виноги по-добър от едим нов. . (Н. Хайтов). Мойте
треи „творби" бяха две нескопосни стихотворения. (Д. Талев). Една
видима празнино между вторил и третия в редицата (Бл. Димитрова).
Който се е подвизавал някога около Витоша заодно със своя сестрин
син Лолуш байрактар и ,/пристамина дружина" (Н Хайтов)
Чпслителннте имена като определения не вииаги се свързват с коли-
чественн характеристики нли < посочване иа мястото в дадеиа редица.
Поиякога те се преосмислят като качествеии прилагателии, за да нзразят
1Наченията на голям, начален, притежаваие на признак в най-внсока сте-
лен. Особен© характерно е това значение за чнслителиото редко яръв,
треи: Пръв чоеек а село; Първа и неотложна задача на ноучно-техниче-
ската революция (в. Отеч. фронт). Мойте треи .творби” бяха две неско-
посни стихотворения. . . (Д. Талев). В посочените примери яры, яврвя
има значение на н а й - в а же н, основе н, начален.
В други случаи чнслителните се употребяват като заместннци на
други части и а речта: До, взех да мысля вече, че принципа човешки ! не са
( .вен досадни измислици гдупешки, / че правда, братство, обич — едай
са басни тук, ! че думата свобода е само празен звук. . . (Ив. Вазов).
Тази употреба на чнслителиото едии в множествената му форма *йим в
значение на наречнето само има разговорен характер и отразява особе-
ности на българските народим говори.
1 Съгласувано определение, изразеио с ме-
стоимении форми. Като съгласувани определения се използу-
ват всички местоимения в българския език без личните местоимения, кон-
то заместват предметно име и следователно това е тяхно категорнално
ограничение. Съгласувани определения като придр} жители на съществи-
телно име могат да бъдат въпросителните, отрицателните, неопределнтел-
нпте, обобщнтелните, показателните и прнтежателинте местоимения освен
в случайте, когато имат самостоятелна употреба (срв. Тозн чоеек ми каза
и Този ми каза). Използуването на местомменнята в ©пределителна функ-
ция е много разпростраиеио явление в езнка:
Новината за станалия прев рот в Югославия. и отказа на явгооо1яо
правителетво от току-що приетите задължения. (П- Нейков). Те жив
са отклик на духа народен, ! а той не мре, и дор сърца туптят ! от скръб
и радост в наший край свободен, / и мойте песни все ще се четат (Ив. Ва-
зов). Но през червените порой, ! що ти проля във таз борба, аз видя
дните ясна твои ! но твойта бъдеща съдба (Ив. Вазов) Ще чу отпус-
нат някой и друг месец за работа (Г. Мишев) Не мога до кажа кой точно
ден, ала съм сигурен, че се е съмнало. . . (Б. Райнов) Тия двамата нямат
вид на болничари (Б. Райнов). От бъ.корските кле-ици Иирдан Йовков
? третият най-търсен, познот и попугярсн каш писател в чужбино сид
Возов и Елин Пелин (в. Лит. 4Ррит). Тоя несбикнсвен, чу тайне твем
живот на голем и те изпълвеше молкето ми сърце с неясна тревога (Д. Тв-
ес) Съвсем иикаква къщицо, че дери комин нямо (И Радичков). 11 «жар
и огпсъствуващ, Дечн запазва своето място (Бл. Димитрова).
Поиякога някой от посочените местоимения като съгласувани опре-
деления заместват чисто местоимениото сп значение с нзразяване иа иэ-
йестнп емоционалпи отсенкн, чрез конто се предава определено отноше-
Iti
ние. Най-често подобно преосмнсляне претърпява показателното местом
мение. иапр.: Дядо Захари гледа и се чуди. Отде се взе тоя народ това
чудо (Елнн Пелин). // това щеше да бъде, щеше да бъде, ако не беше ха-
джи Емин, тоя поганец, тоя антихрист (Й. Йовков). Тази напрегнатост
събуди в него един особен страх, първопричината на който все пак беше
Бората, тоя дългокос и мургав женолюбец (К- Петканов)
Преходен характер между съгласуваннте н иесъгласуваните спреде
лени я нмат краткнте (енклитмчннте) дателнн притежателнн местоимении
форми поради възможиостта за частично изразяване на съгласуваност
по род и число прн формнте за 3 лице н за число прн останалнте формн —
майка му, майка й, майка ни: майка ми — майка ни, — проявяваше по
отношение на прнтежателя, а не на притежаваиня обект. В определнтел-
ната функция краткнте местоимении форми са заместннци на пълннте
притежателнн местоимения (мой—ми, наш — ни, твой — ти н т.н ).
Това определи разглеждаието нм като едиотипнн определения. Причн-
ната за употребата на едннте илн на другнте формн се крие в комуиика-
тнвната стойност на определение™ и в някои структурни условия на нз-
реченнето. Прн актуализация на определение™ то вннаги се изразява от
пълна местоимеина форма, срв.: Той взе своята писалка, а не твоята и
Той взе писалката си.
5. Съгласувани определения, п ол учен н от ие-
съгласувани определения. Голяма част от съществуващн-
те н употребиваните в езика съгласувани определения имат за нзходиа
основа несъгласуваио определение, нзразено от предложно съчетано съ-
ществнтетио име с друго съществнтелно. Така например определения
като крайдушиски (градове) се е получило от предложно съчетание край
Ду кава, мемсдуконтинентални сообщения от съобщения между континеи-
тите, водна чаша, сукена лъжица, малинов сироп от чаша за вода, лъ-
жица за суна, сирен от малина н др. Превръщането на предложните съ-
четаиня с определителна функция в прилагателни имена е едни от най-
дниамичннте процеси в съвременння език за попълване на речинковия
състав с нови лекснкални едииици за нзразяваие иа признаци (т.е. при-
лагателни имена). Особено характерен е този процес в областта на тер-
ми нообразуването: клетка на стълбище — стълбищна клетка, горница
на стъпало — стъпална горница.
Прнлагателните вариаити на иесъгласуваните определения са пъл-
иоцекнн изразители иа значеиията, конто се съдържат в предложните
съчетаиия илн се изразяват с тяхиа помощ. Затова те се възприемат по
естествен начин н ие смущават езиковата практика Дорн когато са варнаи-
ти като хартиена фабрика (-- фабрика за хартия), инфекциоэна болница,
раково отделение, пресовъчен цех, тъкачен стан. В тезн случаи смислово-
функционалиото тъждество обуславя преобразуваието иа предложните
съчетаиия в безпредложни чрез превръщане иа съчетанията от предлог
и съществителио в прилагателио нме т. е. създават се лекснкални еквн-
валентн на сннтактнчнн групп.
Премниаването от несъгласуванн определения към съгласувани е яр-
ко нзразен и закономерен процес в .съвременння български език, като
непрекъснато се разширява и иалага. Трансформнрането на предложи»
те съчетаиия (там, където това е възможно) е лредизвикано от ну «дата
да се премние към по-опростеиа съчетаемост иа съставките при образу-
ване на атрибутивно словосъчетаиие. То довежда до две иемаяоважии
последний — езикова нкономня и създаване на основнн модели, по конто
речниковнят състав иа българскня езнк се попълва с прнлагателни име-
на. Преобразуването на иесъгласуваните определения в съгласувани е
начни да се провери и функционалната стойност на предложного съчета-
ние — когато това съчетание има определителна функция, преобразува-
нето (с малкн нзключения поради въздействието на някои лексино-мор-
фологичнн ограничения) почти вннагн е възможно: сервиз от Кристал—
кристален сервиз, човек без воля — безволев човек, човек с добро сърце
добросердечен човек, сладко от череши — черешово сладко.
От разгледаннте случаи стааа ясно, че в езика съществуват два на-
чина за поясняване на предметно име — чрез морфологична категория
(прилагателно нме) н чрез сннтактично съчетание (предложио свързаио
съществнтелно). По характера на нзползуваиите езнкови средства мо-
жем да говорим за широко эастъпена в езика граматична сино-
нимия, а според функционал но-смислсвою тъждество — за широка
езикова дублетное т.
И в разгледання преход от несъгласуванн определения към съгласу-
вани трябва да подчертаем въздействието на господствуващата морфо.ю-
гична категория при изразяване на атрибутивна отношения в езика Из-
ползуваните езнковн средства като определения иа предметяо
име се стремят или да се изравнят по значение с прнлагателните имена
(вж. § 312), нли да приемат морфологнчна структура на прнлагателни
имена. От решаващо значение за описаннте случаи е и функциоиалио-
смисловото тъждество. Съществнтелното, нзпълняващо функцнята на оп-
ределение в предложно съчетание, губн своята функцнонална и семантичиа
самостоятелност на предметно име н се преустройва да дадв характери-
стика на друго съществнтелно, което пазн посочената самостоятелност в
рамките на изречението. Предложната употреба на съществнтелното е
знак за неговата иесамостоятелна предметное г, тъй
като изразява подчинено отношение, доуточнявайкн или конкретизирай-
кя самостоятелната предуетност на поясияваната дума. Затова, когато
се каже малинов сироп н сироп от малини, се цели да се дадат сведения
не толкова за два предмета, конто са в определено отношение, колкого
Да се характер и зир а един предмет от множество чрез специфични веговн
особеностн н качества
§ 313. Улеснената съчетаемост на прнлагателното като определение
към съществнтелно име, пронзтичаша от пригодената им за това форма,
от одна страна, и способността им да изразяват със съществнтелното едни-
но понятие, от друга страна, стужи като предпоставка за наползу ване
на атрибута винте съчетаиия като названия и терминологични еднници
Това явление е широко застъпеио и разпространеио в езнка, тъй като
съзДава улеснения прн обозначаването на предмета н явления, без да
става нужда да се търси изход в едиословна единица — процес, *«'йто е
значително no-труден в диешната езикова практика: Стара планам*
<-тара Загора, Долна баня. Горни Дъбник. Атлантически океан, Север
н° М0Ре, Бургаски за гив, Софийски окръг Да гечният изток, Бели Осъм
напоена война, локална война, въоръмени тли, воснен съоет химически
реакция. практически упрочнения, външна политика, икономическа по-
игпика, син камък. по штичес ка икономич изомерии съединенич. прял
I6F
допълнсние, авторова реч, бърз влак, товарна кола, книжовна норма,
прав словоред.
Устончнвият характер на подобии атрибутивнп съчетаиия, означава-
ието на единно понятие се потвърждава от невъзможността между техннте
съставкн да се вмъкне друга част или друго определение — с един дума
те пазят устойчива структура н затова, когато приемат допълиително
определение, то се поставя пред цялото съчетание н не го разкъсва: военен
съвет — висш военен съвет; танкова дивизия — лека танкова дивизия;
генерален щаб — натовски генерален щаб; външна политика — конструк-
тивна външна политика; товарна кола — годяма товарна кола; книэков-
на норма — съеремеина книжовна норма. При названията (географскн н
др.) тазн особен ост е още по-сил но нзразена.
§ 314. Членуваие иа съгласуваното определение. Изразяването на
известии граматмчни категории от съгласуваното определение се ръково-
ди от положеннето на съществите.чното, което се пояснява. Когато съ-
ществнтелното нме бележи неопределен, неизвестен предмет, форми за
граматнчна н езнкова определеност (членни формн) не поема нито съгла
суваното определение, нито поясняваното съществнтелно: Изпитваш вне-
запно птрешно зъзнене пред бялата светлина на снега. . . (Бл. Дими-
трова). Hue имаме прекрасна поети и можем да се гордеем с много имена
(в. Лит. фронт).
Когато поясняваното съществнтелно бележи определен предмет, фор-
мите за определеност (членните форми) се поемат от съгласуваното опре-
деление, което стон пред съществителиото: Гласът му не сменя комич-
натя си скокливост на скакалец (Бл. Димитрова). А другите събития се
очертаха едва когато шсфът подир дълга пауза най-сетне наново ме по-
вика в старомодная уютен кабинет със снуснатите завеса (Б. Райнов).
Прн повече от едно определение към едно съществнтелно по пра-
вило се членува само първото определение, както е в последний пример,
а също н: Ясно е, че той е бил организиращата н сиояваща сила (Бл. Ди-
митрова). Слънцето бе заседнало зад сините долечки планини на запад
(Елин Пелнн)
Посоченото правило, което има задължителна сила, се нарушава са-
мо в случаи, когато второго определение се изтъква логически и тогава
се членува също: . . .зад с пиите, далечните планини на запад. При та-
кова изтъкваие най-често се променя характерът на определенията — от
разиородни те се превръщат в еднородии (вж. § 315).
Освен случайте иа логическо изтъкване чрез члеиуванн форми две
определения пред едно съществитечно се членуват тогава, когато трябва
да посочат не един, а два предмета, инфоргиацня за конто се получава
от броя на ччеиуваните определения, а ие от броя или формата за число
иа съществителиото. към което членуваиите определения се отнасят: по-
лучаващата и приемащата железница, за началния и крайних час, вечер-
ното и задочното обучение, българския и руския народ, факултетският
и академ ическият съвет, минимилната и дневна/па температура, Прсо
брамсенското и Илинденското въетание, индийският и бирманският по-
слания. Ако между определенията към едно съществнтелно нма опреде-
ление, което ие се евързва с изразяваие на отделен предмет, а дава друга
характеристика, то не се членува: френската и италианската филмоеа
седмица (всички посочеип тук случаи са от Архива иа службата за езн-
IG6
КОВИ справки към Секцията за български език в Института за български
е««н при БАН). За формата за число на съществителиото, която по пра-
вило трябва да бъде в единстве но число, вж. § 438.
В съчетание от съгласувано определение и съществнтелно нме член
ните форми могат да се поемат от сыцествмтелното само в случайте на
гиьсрсия. Но през червените порой. / up ти проля в таз борба. ' аз видя
Шште ваш твои, на твоИта бъдеща съдба (Ив. Вазов). Тези случаи
са астъпенн най-често в поетпчната реч, тъй като се обуславят от ритме-
мелодическата структура на стнхотворната реч. В обикновената реч ин-
версирамн членувани форми на прилагателии имена определения се сре-
щат само при прозвищни имена — Стоян Черная.
§ 315. Място на съгласуваното определение и разположение на гру-
па съгласуваии определения едио спрямо друго. 1. Съгласуваното опре-
деление се разполага непосредствено пред съществнтелното, което по-
яснява (в контактна препозиция): Средните зьрнеии добыли в Естония
са по-високи дори от тези в черкоземиа Украйна (в. Кооп. село). По-по-
дробно върху словореда на съгласуваното определение вж. § 543, 5.
2. Взаимного разположение или словоредът на многочлены ите атри-
бутивнн съчетания (няколко определения към едио съществнтелно) за-
вися от различии условия. Чрез атрибутивните многочленнн съчетания
определяемого получава многостранна и разнообразна характеристика,
за да се означат различии негови прчзнаци или отношения с други пред-
метн и обстоятелства. Разполагането на различимте определения се ръ-
ководн от вида на нзразяваната характеристика, която е различна за
еднородните и за разнородните определения.
а) Еднородните определения, свързани съюзно илн безсъюзно, се раз-
полагат сравннтелно свободно едио спрямо друго, а и спрямо пояснява-
ната дума, тъй като дават еднотипна качествена характеристика: В еао-
коиыия ы ясен поглед едва прозираше тъга — В ясаая а сяокоек пог ид
едва прозираше тъга. До ушите и достигнаха желая, сяодввени стонове —
До ушите и достигнаха снодавепи, жалпа стонове.
б) Когато нзразяааната прнзнакова характеристика не е еднотипна
«ли еднородните определения се представят и като разнородни, свобод-
ного разположение на разлнчните определения се ограинчава До ушите
й достигнаха снодавеяи жа-tMu стонове (не жални сподавени стонове).
Срв. още: висок, български стандарт и висок български стандарт
Разместването на определенията едно спрямо друго често промен я
еднородните определения в разнородни: .Който са тъй необходими
в такова исторически и съдбокосмн иоменти - съдбожсяи истерически
чс.ченти.
в) Разнородните определения се разполагат в определен ред който
завися от вида на атрибутивната характеристика и от вида на езиковото
‘редство, което я изразява. Посочихме, че при устойчивы атрнбутивнн
' ъчетания (вж. §313) второ определение се поставя пред целого съчета-
,|,1С (народно събрание — велико народно събрание). Извън тези с ту чан
«Р>| оформянето на нормални еннтактичнн групп разнородните опреде-
'ения заемат следиитс места: най-блнзо до поясняваната д\ма стоят прн
•1агателните имена определения (качествено илн относително прилага
геЛ1,о). След тях пдват иритежателните прилагал «ни местоимения, а н>н
«‘Лече от определяемого са другите видове местоимения и чис тнтелиите
1ЬТ
имена: Този наш хубав български обичай, Някой наш хубав. . ., Кой наш
Едай наш хубав и т. и ’
От пр введен нте примери се внжда, че ако в многочленного съчета-
ние има показатели© местоимение (този), в него не може да стой въпро-
снтелно, иеопределнтелно, отрицатели© местоимение, тъй като са смис-
лово несъвместнми.
Отклонения от общего словоредно правило се появяват в случаи,
когато някое определение се подчертава логически (Тези хубави наши...)
нли когато действуват факторн като стелен иа семантична близост с опре
деля нага дума (сеяски улицы — прашни селски улици). Раз по ложен пето
в подобии случаи завися от това, коя характеристика в дадення момент
се преценява като по съществена за ну ждите на общуваието.
г) Размествання на определеннята се ограничават н в случаи, кога-
то довеждат до промяна на морфологнчната и респективно на синтактич-
ната същност на разместената част: Те бяха спечелили реиштелни ыконо
мкчески и политически позиции у вас (в. Отеч. фронт) — съчетание на
прнлагателни като еднороднн и иеедиородни съгласувани определения,
но: Те бяха спечелили икономычески и политически реиштелни позиции
у нас (преместването на икономически и политически пред реиштелни
превръща прилагателните в наречия порадн променената нм сн«тактич-
на служба).
Нескгласуваяо определение
§316 . Несъгласуваннте определения са второстепенни части на нз-
речеиието, които означават признак на предмет, без обаче да приспосо-
бяват формата си за род и число към формата на определено?© нме.
Като иесъгласуваии определения към определяемо съществнтелно
нме нли местоимение могат да функцнонират различии части на речта:
съществителии имена, местоимения, наречия, а в отделнн случаи н при-
лагателни имена и причастия.
§317 . Съществителии имена като несъгласувани определения. Съ-
ществнтелните имена могат да бъдат иесъгласуваии определения към
други сыдествителни имена, като се свързват без предложно илн с по-
мощта иа различии предлози.
Безпредложио евързаннте съществнтелни имена като несъглисуванн
определения оформят две групп словосъчетания. В едната трупа съще-
ствнтелною име определение може да има количествена семантика (напр.:
лютр мляко, кола грънци, кошница ябълки, резен хляб и др.), но може
такава семантика и да липсва — т.е. тя ие е решаваща прн клаенфнци-
раието иа синтактичната функция на имената в този вид словосъчетания.
В другата трупа съществителиото нме определяемо може да ие при-
тежава ннкаква количествена семантика (напр. браздулици пот, образец
кафе, преспа сняг и пр.), така че ие само съществителии имена, които
показват количество, обем, мярка, могат да се съчетават с атрибутивна
зависимост (т. е. като определяемо и иегово определение) с други съще-
ствителни имена.
В словосъчетанията от типа топки сняг, стръкче босилек, градушка
куршуми и под. обикновено първата съставка има подчин яваща синтак-
168
тична роля, а втората е водредио понятие (от логическо гледише) т е
тя е несъгласувано определение. ' '
Като несъгласуванн определения, безпредложно свързаии съществи-
телнн имена, фуикцноннрат многобройпп н твърде разнообразии сыне-
ствителни, напр Възпявам тебе, майко Свобода, / възпявам те с реките
и слънцата, / с парчето хляб и с глътката вода (в. Вечер, новини)
Ной-сетне ние се върнахме при дружината, дето намерихме гтлла бв-
зканци от Драмско — мъже, жени и деца (П. К. Яворов).
§ 318. Словосъчетанията от две безпредложно свързаии съществи-
телни имена с атрибутивна зависимост поиякога са много ярки от стили-
стично гредище и сил но въз действуващи. Вероятно поради тази при-
чина те са предпочитай строителен материал предимио в поетнчни твор-
би, напр.:
Пълен с грижи, / тревоги, / мечти, / във метал / и цървули / обут —
ешелонът на дните лети , през едно поколение труд (П. Пенев). Виждам
този пръст / груб и сляп, / непрелиствал никога / страница на мъдра
книга, / неположил никога / тухла на постелл вар, i непогалил нико-
га. . (Бл. Димитрова). /7 казал бе някой чоеек — / родината наша това
е I не само пространство земя (в. Лит. фронт).
On редел нтел ннят характер на второго съществително име в тези сло-
восъчетання е явен, но той изпъква още повече, ако се преобразуват
словосъчетанията например по с.тедния начин: поколение труд трудо-
во поколение; постеля вар варова постеля; пространство земя земно
пространство.
Подобии словосъчетания ие се срещат в творби на по-стари автори,
наблюдават се предимно през последните години н вероятно говорят за
засинена тенденция на увеличена употреба при този тип безпредложни
(снитетнчни) словосъчетания, напр.:
Не номерах нищо друго освен няколко цветя пластмаса на площади
(в. Зем. знаме). Една чешма поднося / право в техните уста / фоятал
прохлада (Бл. Димитрова). Като влачеше цял талаз шума, червеникава
сърна премина светкавично дола (Ем. Станев).
Забележка. В словоегчетаннята от типа кола грънци някой авторн раз-
глеждат съставката кола като несъгласувано определение, а съставката грънци —
като иегово определяемо
§ 319. Иитереснн случаи на три последователи© свързаии безпред-
ложно съществителии имена с верижна определктелна функция се иа-
блюдават в следните изрази: Имаше паница с печени картофи. И камере
порязаници хляб (в Нар. младеж) — съществителното име порязаници е
несъгласувано определение на съществнтелиото камари, а съществите.т-
ното име хляб от своя страна пък е несъгласувано определение на съще-
ствителното порязаници. В другая пример: Създадени са нови моднфяка-
Чии конструкции електротелфери (Бълг. телевизня) — съществнтелиото
Име конструкции представлява несъгласувано определение иа ггървото
съществително модификации, като от своя страна пък третото съществи-
телно електротелфери представлява също несъгласувано определение на
торото съществително конструкции — така че иаблюдаваме рядък слу-
11 “а тристепеино атрибутивно синтактичио отношен не.
л в словосъчетания от посочения тип (както двустепении като иапр
теля вар, така и тристепенин от типа камари порязаници хляб) може
169
да се членува само първата съставка, т.е. първото определяемо, напп
камарите порязаници хляб. модификации*™ конструкции елсктротел&Р-
ри. пос телята вар, тълпата бежанци, пространството земя п пр ***'
Забележка Безпредложннте конструкции от типа началник влак начал
ник щаб, ръководител движение, началник станция н пр. имат не само схлно’нзпазей
канцеларски характер, но са и непрнети от кнмжовната българска норма. Р Н
§ 320. Предложно свързаните съществнтелнн имена като несъгласу-
ванн определения бележат голямо разнообразие — могат да бъдат нзпол-
зуванн реднца предложим връзкн между определяемого и неговото опре-
деление, нзразено със съществнтелно име.
С предложив връзка без, която посочва лнпса на признака: къща без
комин, село без кучета, човек без воля, мъж без пари и пр.
С предложив връзка в: котарак в чизми. сирене а тенекии, риба в
саламура, служится в съветз, работник а производството н пр. В такива
съчетання, макар предлогът в да нма доста си л но нэявена п ростр анствена
семантика (показва наличие на предмета вътре в нещо), определнтелната
функция на второго съществнтелно нме е явка, тя не се засенчва от об-
стоятелствената за място — към с'Юаосъчетаиието котарак в чизми е не-
възможио да се зададе въпрос къде, за да се отговори „в чнзмп", а само
въпрос какъв (котарак)?, за да се отговори в чизми.
С предложив връзка до: градинката до блока, къщата да гарата
(коя градинка?, коя къща?, а не: къде е градннката?).
С предложна връзка за, посочваща предназначение, цел: костюм за
лов, плат за покривка, песни за победата, лозунги за мир и др.
С предложна връзка на, която означава обнкновеио прина длежност
на предмета, иазоваван с определяемого: член на партията, ливадите
на стопанството, трудъгп на работниците. Ти идет от дълбочината
на аековете, от потъмнелите страница на историята. . . (А. Кара-
ли йчев).
С предложна връзка от, която посочва произход или част от цяло,
иапр.: цвят от липа, плат от коприна, делегати от африканските стра-
на. перце от крилце, спомени от войната н пр.
С предложна връзка по, означаваща не пространствено разположе-
ние, а обикновеио някаква специалност на лнцето, посочено с опреде-
ляемого, напр.-. професор но еэикознание, специалист по детски болести,
преподавател но математика н пр.
С предложна връзка с. която посочва пр ина длежност на качество,
качествена характеристика, отнасяна към определяемого: къщата с ку-
лата, човек с добра душа, преподавател с голям опит, учен с ерудиция и пр.
Като предложим връзкн, но по-рядко, могат да бъдат нзползуванн и
други предлози, напр. между: проток между континентите; илн пък
към. напр.: пътят към селото; или въз, иапр.- По пътечката ре-
ката мерно задрънка клопатарче (Елин Пелин).
Членуването иа съставките в този род словосъчетания с несъгласува-
ии определения е доста свободно — завися от индивндуалната определе-
ност иа всяка съставка поотделио. Така иапр.: лъх на чернозем и лъхып
на чернозема, плат от коприна и платът от коприната, пътечка въз
река и пътечката въз рекатя, къща без комин и къщата без комиия.
сок от малини, соклт от малини и сокът от малините.
170
В такнва словосъчетания ролята на несъгласувано определение може
Ла бъде изпълнявана по-рндко и от причастия илн от прнлагателни имена
тига да са употребеии субстаитнвирано, напр.: леглото на боаия. гла-
, ът на речитиршчия. Подпал със смъртта на храбрите; надежда за
обсаденитс н пр.
§321. Местоимеини форми като несъгласумин определенна. Като
несъгласуванн определения могат да функционнрат или краткнте прите-
жателни местоимения ми, ти, си н пр., нлн пък пълните вннителни фор-
ми на личннте местоимения — т.е. мене, тебе, нас н пр.
§ 322. Краткнте притежателнн местоимении форми функционнрат ка-
то несъгласуванн определения, когато безпредложно са евързанн с опре-
деляемо съществнтелно нме н го следват непосредствено. В такнва слу-
чаи (кракът ми, ръката ми, косите и и пр.) кратката местоименна фор-
ма може да се замени с пълна прнтежателна форма, която обаче пред-
шествува определяемого съществнтелно име н функцноннра вече като съ-
гласувано определение —моят крах., твоята ръка, нейните коси и пр.
Съществнтелното име определяемо, следвано от кратка местоименна
форма, в съвременната българска реч е по принцип членувано, иапр :
Душата ми е зов (П. К. Яворов). В някон случаи, предимно в мерена
реч по рнтмични съображения, определяемого съществнтелно нме е не-
члекуаано, напр.: На чела им левски знаци (Ив. Вазов). Такива конструк-
ции днес се схващат до голяма стелен като архаизнранн: Очи си нямам —
да те погледна, / ръце си нямам — да те прегърна (Нар.п.). В този при-
мер поради енклнтнчння характер на кратката местоименна форма си
тя има двояка и неясна синтактична функция: си е нли несъгласувано
определение към имената очи н ръце, нлн принадлежи към глаголната
форма сказуемо, т.е. или очи си, или нямам си.
Краткнте притежателнн местоимении формн за ед.ч. ми, ти, му, й,
както и за мн.ч. ни, ви, им функционнрат като несъгласуванн определе-
ния след съществнтелно име определяемо, напр.:
звучи в ушате ми сладкият смях (А. Каралнйчев). Сърцето ми
поиска тишина (В. Ханчев). Кредитът ти може да е голям, то е друга
работа (Ем. Станев). На лицето му сълзите светят (В. Ханчев). Виж-
даше само Христина — плещите и, линията на бедрата и, израэа на
устните й (Ем. Станев). Не можете да се гаврите с мундирите ив (Ем.
Станев). Да бъде крепка, / братя, десницата ви свята! (Хр. Смирненски)
Старата не можете да ги види, нито да чус разговора им (Ем. Станев).
От стаята излязоха еще двама, ботушите им загърмяха по коридора
(Ем. Станев).
Както се внжда, кратката местоименна форма като несъгласувано
определение пока.зва безразличие към рода в числото на съществител-
ното име — както десницата ви, така и десниците вы; както разговора
ил>, така н разговорите им: както ботушите им. така и ботушите им.
Кратката прнтежателна местоименна форма си може да бъде несъ-
г-ласувано определение към съществитетнн имена определяем!» от всички
Родове и числа, като ноказва прннадлежиоегта на определяемою към су-
?,екта на глаголното действие: Млади чт Христакиев лежеше в стаята си
I таята принадлежи иа Христакиев) и прехвър*яше през ума си впечатм
ията от вечерянш (Ем. Станев). Тч изтича горе, среса косите си обу
'‘рапи и нивчече през г швата си друга рокл.ч (Ем. Станев).
171
Във вснчкн нзброенн случаи несъгласуваното определение, нзразено
чрез кратка местонменна форма на притежателно местоимение, заема
постпознтивио място, т. е. то се намнра непосредствено след съществител-
ното име определяемо. Ако обаче към това определяемо има съгласувано
определение, мястото на несъгласуваното определение ведиага се проме-
ня — кратката притежателна местонменна форма става препозитивна
спрямо- определяемого н се намнра между съгласуваното определение и
определяемого, напр Лудата ми кръв е начертала / върхове и океански
бури (В Хаичев) Неведнъж съм чувствувал как се изхабяват духовнцте
ми сили (Ем. Станев) — несъгласувано определение, нзразено с кратка
притежателна местонменна форма за 1 л. ед. ч. ми. Новият оратор се по-
каза и сипкавият му глас застърга като грамофонна игла (Ем. Станев)_
несъгласуваното определение е нзразено с кратка местонменна притежа-
телна форма за 3 л. ед. ч м. р му.
Ако към едно определяемо съществително име се наблюдават две
съгласуааии определения, несъгласуваното определение гн разделя, стой
между тях, иапр.: Сивите му присмехулни очи се засенчваха от дебелите
Ястребова вежди (Ем. Станев) Сама та любое, която не преставаше да
гори младата му влюбчива душа (Ем. Станев). Това се отнася за венчки
кратки прнтежателни местоимения незавненмо от рода н чнелото им,
както и за възвратното притежателно местоимение си, напр.: Кондарев
неволно погледна белите й стройни краха, хубавата й шия (Ем. Станев). —
с притежателно местоимение за ж. р. ед. ч. и. Секретарят на местная
комитет бе навел тежката си внушителна глава и упорито гледате раз-
пилените по масата вестница (Ем. Станев) — с възвратна прнтежател-
на форма си
§ 323. Лнчиоместоименни формн като несъгласуванн определения.
Венчки внннтелни формн на личните местоимения (мене, тебе, него, нея,
нас, вас, тях) могат да нмат синтактичиа роля иа несъгласуванн опреде-
ления, когато са свързаии с определяемо съществително име чрез пред-
лозн Като предложнн връзки се нзползуват почти венчки пространствеии
предлозн
§ 324. Личиоместоименната виннтелна форма за 1 л. ед. ч. мене се
среща в такава синтактичиа функция със слединге пространствеии
предлози-
С предлога в. И аз сега съм на път да приема, че нравствените идеи
нямат особена стойност на тоя свят, въпреки че аз още живея с астаты fu-
me в мене от оня някогашен идеи гист (Ем. Станев). — Кои остатъци?
остатъците в мене. Един ден — него ден аз много дни пораснах / и исти-
ната в мен, и мене си познах (П. П. Славейков) — за да се получи отго-
вор за намнраие на спредетеипето към определяемого истината, може
да се поставят въпроснте коя истина?, каква истина?, за да се отговори
истината в мен(е).
С предлога до: Победителям се отпуска небрежно на стола до мене
и едва тогава си дава труда да ме зобележи (Б. Райнов).
С предлога за; И виждам те унесена в мечти за мен . (П П. Сла-
вейков). — Какви мечпР мечти за мен(е). И ще напишат критика
за мене / под формата на полицейски акт (Д. Дебелянов). — Каква кри-
тика? — критика за мене

172
С предлога към: Безконечната ми благодарност за добршштн към
иене, когато бях у вас радушно приемам гост (Ив. Вазов)
Предлогът над яма ясно нзразена семантика на типичен простран*
ствен предлог — иасочва към представа за място. Въпрекн това, особеио
когато словосъчетанието от съществително име с предлог над и местоимеи-
на (рорма мене се окаже отделено (днстанцнраио) от сказуемото и чрез
друга част на нзречението (най-често обстоятелствено пояснение), сии-
тактичната функция на съчетаннето над мене е функция на иесъгласува-
по определение, иапр.: Липите над мене леко помахваха ишроките си
листа (Ем. Станев). Илн пък: Зидари измаэват стажа ылд мене: / две
кофи громадна сноват с порив млад (Ал. Муратов). В иякои подобии из-
речения словоредът също влияе върху синтактичната функция на местон-
менната форма — например в нзраза Шепне утрото над мен (Д. Дебе-
лянов) над мен нма характер повече на обстоятелствено пояснение, от-
колкото на несъгласувано определение.
С предлога около: Преживяванията на момичетата, дор и на непо-
знатите работници около меи, неусетнс поизместват мойте спомени
(Л. Александрова) Мъглата на всяка минута се сгъстяваше и талазите
й забуляха всичко около мене (Ив. Вазов). Голямото? . . . Вечното? . . .
Странно, струва ми се, че в тоя миг го долавям във всичко около мен
(Л. Александрова). В послеДннте два случая се наблюдава не само не-
характерного съчетаване на около мен(е) със субстаитнвираната форма
на обобщнтелното местоимение всичко, което се употребява за неодуше-
венн предмета, но н специфичного значение на това съчетание: местонме-
нието всичко има много абстрактно-обобщено значение, а вече в словосъче-
таниетб всичко около иене се стесиява обсегът на тези „иеодушевенн пред-
мети", които се обхващат от обобщнтелното местоимение всичко т е. те
се конкретнзнрат, определят се.
С предлога пред: Да слушам плачовете на чайките пред мене (Д. Де-
белянов). Хълмове, долины, върхове, стръмнини, нашарени от жъипи
ниви и зелени ливади и букови гори, изпълняха цягото пространство
пред чепе (Ив Вазов). — Кое пространство? - пространствоте
пред мене.
С предлога срещу: Но таз наложница. . змия строена жлъчно
зла, в душите / въэпламени омриза срещу меи (К Величков) Срещу ме-
не пътят се пак издигаше и виеше по едно го го бърдо (Ив Вазов)
Предлогът като създава възможност да нзпъкне повече отсяиката
на сравнение, макар че съчетаннето от като с иене прн съществително
чме също така е несъгласувано определение: Отидохме при него заедно
чловдивския книжар Г. Манчева. емигрант кето меле (Ив Вазов)
Какъв емигрант? —емигрант като мене. Нима господ ще не да
води сметка за такива като мене? (Елпн Пелин) в този и раз не.ъг U
суваното определение се отнася към показателното местоимение такива,
чиято употреба като определяемо е възможиа поради ечбетантнвацията у
Често предлогът от показва пронзход, както и отде.тяне от повьрх
ността иа предмет, ала въпрекп това синтактичната ф\нкцп< н-‘ сьчеш-
пието от мене при съществително име определяемо може да ъде сыцо
ка Функция на несъгласуваио определение LUaimu г>м • м
кат сувенир от мене един цт над м • inu. н
Увенири лирата (Ив. Вазов)
173
§ 32Б. Сходин са случайте, когато към съществителнн имена опре-
деляеми се наблюдава несъгласувано определение, нзразено чрез вини-
тел иата лнчноместоименна форма за 2 л. ед. ч. тебе. В пнсмената сн прак-
тика писатели и публицнстн употребяват лнчното местоимение ти (респ
внпителната му форма тебе) значнтелно по-рядко, тьй като такава упо-
треба предполага твърде сн л но мзявеи разговорен начни на изложението,
предполага диалог илн интимно обръщане „на ти“. Порадн тази причина
и примерите със словосъчетаняя от съществнтелно нме + предлог + ме-
стоименна форма тебе са значнтелно по-редкн. Това обаче не пречи да
разглеждаме лнчноместоименната форма тебе, предхожда на от предлог,
като нормален случай на несъгласувано определение.
Този тип иесъгласуваии определения наблюдаваме например в след-
иите случаи: Ти умря. . . / Владимир И лич. . . В тоя миг / светът any-
one. ..la сърцата се свиха — / в безсилна и нестихваща бома за теб
(В. Георгиев). И сноменът за теб, горкинко, / сърце ми още все гнети. . .
(П. П. Славейков). С тебе аз се чувствувам спокойна и сигурна, защото
зная, че ти харесваш всичко в мене, както аз харесвам всичко а тебе (Ем.
Станев).
§ 326. Виннтелната форма на българското лично местоимение за 3 л.
ед. ч. м. р. той е него. В езиковата практика тазн лнчноместоименна форма
в съчетания с различии предлозн се среща изобщо по-често от другите
личноместонменни форми порадн естествените условия за нзползуваието
на третото лице — обикновено почти всичкн съществителнн (собствени и
нарнцателин) имена се заместват с третоличнн форми на местоименията.
В синтактично отношение словосъчетаиията от съществнтелно име с пред-
лог н третол нчиа местоименна форма за мъжки род него представляват
определяемо, придружено от несъгласувано определение. Случайте с та-
кива съчетания могат да бъдат класифицнрани в различии подгрупп съ-
образно с това, какви предлозн се употребяват за връзка между опреде-
ляемого и иесъгласуваното му определение, нзразено чрез лнчноместо-
имениа форма във винителен падеж.
С предлога в. Душата да може да възнася свои те молитеи пред ол-
таря на живота и хубавото в него (П. П. Славейков). Само при тая ми-
съл Киселев усети как всичко в него за миг се изпразни (П. Вежннов)
в тези примерн иесъгласуваните определения местонмелни формн се от-
насят не към съшествителни имена, а към прилагателно в среден род
хубаво (с члеиувана форма хубавото) и към обобшително местоимение
всичко, конто са субстантивиранн.
С предлога да: Само белият храм на средата и мавзолеят до него се
усмихват приветливо (К. Константинов). — Кой мавзолей? — мавзолеят
до него. Чекмеджетата ще се пръснат от писма до него и от чернавки
на писма от него (Ст. Загорчинов). — Каквн писма? — писма до него,
писма от него.
Предлогът около е с близка семантика до предлога дай оформя анало-
гиями примерн на иесъгласуваии определения: Дъуветата около пего шу-
мяха плачевно (Ив. Вазов) — дърветата около него = околните дървета.
С предлога за: Нотам, където сега бе заминал капитан Мир-
ковски. Спометт за него сякаш го сряза (П. Вежи нов). Разказа още с
кикотене, как издебвал учителя си по история и изменявал с изкусно из-
174
драскване бележкшпе му за него (Ив. Вазов). Кон бележкн? — бележ-
китс за него.
И други предлозн се срещат в такава синтактична позиция — да
свързват вннителнн лнчноместоименни форми във функпия на иесъгла-
суванн определения, напр.: —Каква кал. . . —рече высоко учителят и
като взе една книга от долана край него, почна да я рови (Елнн Пелин).
Каква е разликата между изкуството на социалистическая реализъм и
изкуството нреди чего? (в. Раб. дело). — Кое именно изкуство? — изкц-
сгпвото преди него.
Предлогът между порадн самня сн характер да означава положение
между най-малко два предмета илн веред много предмети ие може да бъде
употребяван другояче освен като евързващ съществнтелно име с други
две имена. Така се получават словосъчетаиия от определяемо 4 опреде-
ление, конто са съставенн най-малко от пет думи (две от тях не-
пълнозначни — предлогът между и съюзът «): Той неволно правеше срав-
нение между него и лрозвшцето му (Ив. Вазов). — Какво сравнение? —
сравнение между него и прозвището му. Начело върви един нисък гърбав
негър- Каква рязка отлика между него и стройните му черни събратя
по кея/ (Св. Минков). На Краличът стигаше да се повърне, и мракът
завчас щеше да тури непробиваемо стеиа между него и строжите (Ив. Ва-
зов). — Коя стена? стената между него и строжите.
§ 327. Съчетаннята от съществнтелно определяемо, придр^жеио от
вкпителна лнчноместонменна форма за 3 л. ед.ч. ж.р. нея с предлог меж-
ду тях, имат същата синтактична функция, т.е. в нея. из нея, зад нея и пр.
са несъгласуванн определения, напр.:
— Пиши за жетварите там, за робската песен , и мьката в нея,
която люлее 7 нивята (Н. Вапцаров). — Коя мъка? — мъката в нея. На
седалището при малкото кафеие до нея, седяха неколцина турци (Ив. Ва-
зов) — тук авторът ясно е схванал, че до нея трябва да се отнесе към
съществителиото име кафене, а не към глагола-сказуемо седяха, та
това поставя и запетаята след до нея. Марица тихо подплиснуваше мът-
ните си води. . . От ливадите край нея се обади ясен мъжки гяос и по-
тъна в тишината (Елин Пелин). — Кои лнвади? - твадите край и,
( = ливадите крой Марица). И н иска та камбанария със смачкания ф
крив и изкривения дървен кръет над иея, и полусухота топола до тях
навяеат човеку тъга (Елин Пелин).
§328. Примерите, в конто влизат като иесъглаованн опреде_?иня
виннтелни лнчноместоименни форми за 3 л. ед.ч. ср.р , са стоднн н.
римерите с местоимения в мъжки и женски род: Децата размаха a t >
11 крака и започнаха да си играят във водата. Едното от тях се качи
върху гърба на бивола до него (Й. Раднчков). Който е познал София в
' ре вечерието на Освобождснисто и в първите годили след него * ~ 1
узуме* °т учудване (Ив. Вазов). Кои години?- одините t и.'
•-одините след Освобождението).
хож - Винителна лнчноместоименна форма л I 1. мн.ч. л... пред
„лтдана от предлозн, като несъгласувано определение: Но не гасне вя-
Рийг, вЪв мас' ! отпада мъжката ни воля (Хр. Радевскн) Apmute
нов! Cli™e грьмотевици пред иас пресичат крав ни Kt • -зса (Л. стоя-
У нас как<за нравствено развою ia достиг на ли буржуазным ntprrm-
и селгН°^ К^ОСноРСЧ1,в0 ввидстелствуват станалите nptdu малл>
ски общински избери (Г. Кирков).
17
§ 330. Внинтелна лнчноместонменна форма за 2 л. мн. ч вас (поел
хождана от предлози) като несъгласувано определение. Споменкт за вас
за вашата дружба и топло участие ми е единствената утеха в тия теж’-
ки минута (Ив. Вазов). Но чуй! За подлеците като вас / сега и дрцго
средство имам/ (Ем. Попдимнтров). Вие сте жена, от такива като влс
избягах в туй затънтено кътче на земното кълбо (Г. П. Ста матов).
§ 331. Внинтелна лнчноместонменна форма за 3 л. мн. ч. тях (пред-
хождана от предлозн) като несъгласувано определение: Полският вдиг-
на очите си от ранения, но погледът в тях беше сух и безсмислен (П. Ве-
жинов) — погледът в тях = техният поглед. Над селото зад тях и над
запалената гора нататък тежеше облак дим (Д. Талев). Небето над
тях бавно просветля, мека среднощна светлина золя простарната разни-
ла (П. Вежннов). Уши, муцуна, всичко у тях [едчетдта) се раздвижвагие,
пригодено за нощната служба (Ст. Ц Даскалов).
§ 332 Вижда се, че всичкн тук споменати съчетаиия от съществи-
телнн имена (илн субстантивиранн други части на речта) н внннтелнн
личноместонменнн формн могат да се квалнфнцират като съчетання от
определяемо н несъгласувано предложив определение към него. Естестве-
но тук тьлкуването иа словосъчетанията от типа човекът до мене, жената
зад тебе, хороша около нас н пр. като синтактична трупа от определяе-
мо и негово определение се затруднява до известна степей от факта, че е
иевъзможио да се извършн та кава трансформация, каквато може да се
извършн например със съчетанията от типа палтото му, шапката ми,
вещите им и пр. —те може да се заменят съответно съссъчетаннята не-
говото палто, моята шапка, техннте вещи и др. (със съгласуване опре-
деление към същото определяемо). А съчетаннето човекът до него е не-
аъзможно да се трансформнра в съчетаннето „иеговият човек" (тъй като
семантнката на нзраза се променя); жената зод тебе е невъзможно да
се замени с нзраза „твоята жена" без разлнка в семантнката; хороша око-
ло тях — в „техннте хора" н пр. В изразнте Жената е зад тебе или Хо-
рата са около тях синтактичиата функция на елементите зад тебе и около
тях е пак спределнте.чиа (сказуемно определение).
§333. Наречия като иесъгласуваин определения. Обнкновеио наре-
чнята функционнрат в изречението като обстоятелственн пояснения (ко-
гато се отнасят сиитактичио към глагола-сказуемо), обаче когато пояс-
ияват съществнтелно име и образуват с него именно-наречно (номина-
тивно-адвербиал но) словосъчетаиие Те имат определителей характер.
§ 334. Наречнята, конто предхождат съществнтелно име определяе-
мо и функционнрат като несъгласувано определение, са обнкновеио с
количествеиа семантика — много, малко. доста, твърде и пр., напр--'
много пари малко радост, доста грижи и пр. Такива случаи в езнковата
практика се оказват доста ограничены за разлнка от др угия вид съче-
таиия, в рамките иа конто определителният характер на наречнята е яр-
ко нзразен, а те са разнообразии и многобройни.
§ 335. Словосъчетанията от типа редиците еляво имат не само доста
честа употреба, но напоследък започват да играят съществена стилистичиа
роля, особено в художествеиата практика иа наши автор».
За да функционнрат като несъгласуванн определения, наречнята
трябва да са контактно съчетани със съответиото съществнтелно име,
на което са несъгласуванн определения. Това условие може да се получи
176
ле само в случайте, когато наречието без колебание се отнася сиитактичио
към съществигслно нме, т.е. наблизо до него не се намира глаголна фор-
ма сказуемо, напр Зоруменяла от пресния въздух и от умората, тч
[Христина] седна на един пън, зави колената си с полите на палтото
и се отдаде на отмората и на гледката наоколо (Ем. Станев). Тихичт
пчясък на вълните насищаше атмосферата иаоколо със своеобразно оча-
рование (Ем. Станев) — сн итак се ми те гледката наоколо и атмосферата
иаоколо съдържат наречие с определителей характер, могат да се трап -
формнрат например с изразите „околната гледка и „околната атмосфера11
Наречието наоколо е невъзможно да се свърже с други части на изрече-
нието, тъй като в първня израз е в края му (т. е. затворено е), а във вто-
рня е отдалечено н от глагол-сказуемо, с който би могло да се съчетае
като негово обстоятелствено пояснение, н от друго съществнтелно имр,
с което би могло да се съчетае евентуално като негово определение.
Това условие може да се получи и в случайте, когато наречието се
ламира в блнзост до глагола-сказуемо, обаче логнкосемантичннте усло-
вия не позволяват то да се свързва с него, а само със съществнтелното име
пред себе си — например не е логично да се схваща „вляво се мярна“ в
нзраза Стигнахме до една малка стръмна уличка и изведнъж над по-
кривите вляво се мярна громадна бяла къща (Л. Станев), а смнсълът е
„над покривите вляво'1 — „левите покрнвн".
§336. Кзтэ несъгласуванн определения в словосъчетанията от И'п-
и наречие могат да функцнонират различии наречия. Най-често в рам
ките на словосъчетания с наречия несъгласуванн определения се обхв г
щат’наречнята за място (т.е. с локален характер) понякога н наречия
за време от типа вчера, днес„ навеки.
1. Групата словосъчетания, оформени с наречия за място, е твърде
многобройна и разнообразна. Така например с наречнята вън (навън),
вътре (навътре), горе (нагоре), долу (надолу) се наблюдават такива
прнмерн.
С наречието вън (навън): Най-вече го вбеси онази женя ом. която бе
дръзнала да дойде тук (Л. Станев). Стоях си в стаята, следях през про-
зорците живота навън и се вслушвах в приятната песен на звънците
(Ц. Лавреиов) — живота навън = външния живот. В една такала мар-
тенска нощ, като стояхме в нашата каца и се вслушвахме във всички
1вуци иавьи (=външни звуци), мамците закрякаха разтревожено (Ем
Станев). В хубавите и черни очи още личеше влагшпа на живота, счкаш те
продължаваха да съзерцават студенато декемврийска иощ мл* (Ем. Ci •
тев). Но аз го търся под уличните лампи и дълго носч свойта нищ
сред нощта навън (Б. Райнов)
С наречието вътре: В апаратната нчкой нечовешки крещеше Ср.
безпорядъка вътре Костадин видя опрашенич с мазшка. потънал в п <п
с разстроено лице ротмистър как дигна от една маса шише с вода(Ем
Станев) — безпорядъка вътре = вътрешния безпорядък. — 4з таквиз
орофесори като тоя вътре. . . —злобно каза другарят му но край чи
талището мина файтон и конските подкови заггушиха дучите му (Ем
Станев) — професорът в читалището — професорът вътре — mt t вът
Ре (т. е. наречието определение се отнася към определяемо, реалнзираио
чрез показателно местоименна форма в еубстантивирана у отр«->а)
12 Граматвка на съзрсмеинйя бългзрски мннжоаем език. г. J
17
С наречнето горе: (кагоре): От сте ката горе те могат да видят чпк
някъде си (П Радичков). Излезе тих ветрец, сграбчи шепа пожълтяла
шума от храсталаците край оградата и небрежно я разпиля в краката
ми. В този миг аз дочух от чардака горе един много неприятен смяк
(к. Гуляш к и). Тези горе, ако наистина съществуват, засега не могат да
продължават по канала (Г. Стоев) — в тозн случай определяемого се
осъществява чрез показатели© местоимение, но този факт не промен я
синтактичната функция на иаречието горе — то има определителей ха-
рактер: отговаря на въпроса кой, коя, кое, кои (чардака горе — кой чар-
да к?, тези горе — кон тезн? = горните). Тя [лпснцо/noj прекоси поля-
шипа кагоре (коя именно поляна? — не друга, а точно поляната нагоре),
после изви към хребета на бърдото (Ем. Станев).
С наречнето долу (надолу): Водата долу съществува в цвете, но щом
се эадържи по върховете. . . (П. Стефанов). Не му харесваше тоя оранжев
козарник или егрек долу (Й. Радичков). Със затаен дъх хората следели
от поляната долу (—долната поляна) как те прескачат храсти и камъ-
наци (Елнн Пелнн). Кабинетът на пръв поглед не се отличаваше особено
от салоките долу (—долни те салони), с тая разлика все пак, че тук бе
по-светло (Б. Райнов). Очите и [нс Иглика] бяха втренчени в далечииата
надолу, дето се виеше пътят за към гората (Елин Пелнн). — Коя дале-
чина, каква далечнна? — далечината надолу.
Наречнето наблизо рядко функциейнра като несъгласувано опреде-
ление, напр.: —Съвсем неочаквано катастрсфирах — обясняваше ня-
какъв мъж наблизо припряно и учудено (в. Пулс). Помня, още когато ме
взеха от ръцете на акушерката, сложиха ме на миндера и ме оставиха
там — аз дълго ревах и протягах ръце към един вестник наблизо, пре-
пълнен с правописни грешки, които исках да поправя (Д. Подвързачов) —
вестник наблизо — близкия вестник.
§ 337. С наречнето наоколо се иаблюдават твърде разнообразии но-
мннатнвио-адвербиалнн словосъчетания, в конто наречнето играе роля
иа несъгласувано определение към различии съществителнн определяе-
ми или към обобщаващото местоимение всичко, напр.: В алейте наоколо
се издигаха цели гробници-параклиси (Б. Райнов). Тълпичката наоколо
бързо нараства (Д. Подвързачов). Зажумиш и ти се струва, че усещаш
как въздухып наоколо е изпълнен от слънчева енергия (Ем. Станев). По-
явяват се още и синтаксеми от такъв характер: гората наоколо = окол-
ната гора, другарите наоколо, животът наоколо, мракът наоколо, све-
тът наоколо, селата наоколо, снегът наоколо, тиши нота наоколо, хо-
рата наоколо, чистотата наоколо. В такнва случаи естественото е опре-
деляемого да бъде членуване илн пък да е предшествувано от членуване
съгласуваио определение, напр.: целият квартал наоколо, едрите камъни
наоколо, както и от някое местоимение (показателно или обобщаващо):
тая промяла наоколо, всяка подробност наоколо и пр.
В редица случаи като определяемо (т. е. като иадредна съставка в
словосъчетанието, което съдържа иаречието наоколо} се явява обобщава-
щото местоимение всичко нлн всички, иапр.:
Но понеже някой някога е казал, че Париж е едно от чудесата на све-
та, и понеже всички наоколо (= всички околни) го повторят, няма как —
за да не излезеш простак, ще го повторят и ти. . . (Б. Райнов). Коста-
дин не виждаше нито тънката усмивка на майка си, нито завистливите
178
погледи на снаха си. Всичко наоколо за него бе странно, сякаш сънуваше
(Ем. Станев). В нея [земята] отново се събуждаше живот, трескав и бърз,
който кипеше и обновяваше всичко наоколо (Елнн Пелин). В такива снн-
таксеми члеиуванн форми на обобщаващнте местоимения всичко и всич-
ки не се наблюдават.
§ 338. Твърде интересны словосъчетания се оформят с домнииращ
елемент (надредна съставка) съществително нме, придружеио непосред-
ствепо от наречнето наоколо, обаче с добавена кратка местонменна фор-
ма й, си, ти — прн трансформация може да се получн съчетание от пред-
ложив конструкция и местоимение във вннителиа форма, напр. мракът
наоколо й — мракът около нея. Тозн факт обаче не лромеия определн-
телния характер иа иаречието наоколо, напр.:
Тя и този път се събуди, потръпваща от току-що преживения страх,
и отворила очи, с облекчение разбра, че мракът наоколо и не е мракът
на пропастта, а на стачта (Б. Райнов). Не обичаше [жребецът] да го
салят и като че не забелязваше хората наоколо си (Й. Йовков). Също
както в живота, когато някой се е замислил и е забравил всичко наоколо
си (Б. Райнов). Естествено, че трябваше да има някакъв принц, след
като всички наоколо ти се перчат със своите приятели и поклонници
(Б. Райнов) — всички наоколо ти = всички около тебе.
§ 339. Многобройни са случайте, когато нменно-наречното словосъ-
четание се оформя чрез надредна съставка съществително име и наречия*
та насреща и отсреща (с почти еднаква семантика): В тия минута Анаста-
са бягаше по гористая баир насреща (Ем. Станев). Освен тозн пример
се наблюдават съчетания от същия вид с други съществителии имена
определяем!!: брега насреща, вилата насреща, скалистая връх насреща,
тъмните дупки насреща, кръчмата насреща. огледалото насреща. ска-
лите насреща, храстите насреща н др.
Наречнето отсреща като несъгласувано определение се появява в
същите синтактвчни положения: Мина му [ни Бондарев] през ума, че
офиуерът отсреща и тоя от гарата поддържат връзки чрез телеграфа
(Ем. Станев). Също така-и оуките отсреща, баирите отсреща, тези пре-
красна ели отсреща. зеленчуксвия нагазин отсреща, п ганините отсре-
ща, тин чу кари отсреща и пр.
Случайте с наречията око.повръет (самб по себе си рядко срещано),
отблизо. отвън, отделу, отдясно, отзад, отпред. отстрани, там и тук —
впрочем все локалии наречия, отиасяши предметите в простраиството —
са редки, единички, напр.:
Той посегна да я повали на пук на погледите око.ювръет. но тя п
винаги се поддаваше на мъжката му безцерсмонност (В. Стаматов). Този
чоеек ми напомня бълбукащ стубсл в тиха шумнйта гора с безброй нъ-
течки околовръет (в. Отеч. фронт). Дръпнах с ужас другаря си за ръка-
та, прекосихме тичешком улица та до отсрещното кафененце и се тръш-
нахме там на един стол отвън (Д. Подвързачов). — Кой стол? —сто-
лът отвън. По водата се предава вески звук отвън, а всдата стига до
входа на дупката (Ем. Станев). — вески звук отвън = всеки външен звук.
Край стената отдясно ( = дчената стена в клуба. а не „отдясно се про-
мъкваше ) се промъкваше еснаф, чиито руси мустаци се хвърляха в очи
(Ем. Станев). Опия отзад, изглеждо. са отгатнали намерението ми. за-
щрто натискат газта и почват да скъсяват раэстоянието (Б. Райнов).__
179
Кон синя? — ония отзад (=задните). Вятърът бе слаб, а към Бипго
стихна съвсем. Това бе отчетено добре в действията на четирымата
отяред и те равномерно разпределяха воденето (в. Труд). Колете се опи-
таха да потеглят, но онл отпред ги държеше и се мъчеше да ги объоне
(Ем. Станев). р
Както личи от тези примерн, опрсделителннят характер на наре
чнето отпред се проявява н прн контактно съчетаване не само иа съще-
ствнтелно нме (мъжете отпред), но и на показателно местоимение (оня
отпред), и на чнслително име (четиримата отпред), разбнра се, при съ-
ответнн условия — да нма субстантнвнрана употреба на тезн 'иесъще-
ствителии имена: Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообраз-
но, глухо и безразсъдно клепеше (Елии Пелнн) — дъската отстрани =
=• страничната дъска.
Наречнята за място там и тук (като антоннмн) проявяват склонност
към определителни функции по същня начин, както н другите наречия
за място, само че се наблюдават по-разиообразнн комбинации в синтак-
семите: Дори за училище то се затъжих: колко е весело сред другарчетата
там (Н. Драганов) — другарчетата там — тамошни те другарчета. До-
брият колектив и другарските отношения там лекуват егоизма (сп. Здра-
ве) — другарските отношения там — тамошни те другарски отношения,
а не там лекуват. Ако не днес, утре ще еъзстанат навред, селяните не
се различават от селяните тук, ще се намерят сърцати комунисти да
поведат работниците в градовете (Ем. Станев) — селяните тук — ту-
кашните се ляни. — Нашите тук калъпят сега платформи, пр огр ами и
се карат (Ем. Станев) — наши те тук — тукашните наши (хора).
§ 340. В рамкнте на с.товосъчетаннята с именно-наречен характер до-
ста по-рядко влнзат наречия за време, обикновено от типа вчера, днес
и др., напр : Тревата се беше изправила от нашите стъпки вчера и сега
блестеше и отразяваше слънчевите лъчи (в. Студ. трибуна) — нашите
стъпки вчера = нашите вчерашни стъпки. Жената днес (заглавие на
списание) = днешната жена. Светът вчера — телевизноииа рубрика.
Съвсем рядко, в еднинчнн случаи се появяват като несъгласуванн
определения наречнята навеки, преди, отпреди, понякога, тогава, напр.:
Дружба навеки, братя навеки' — Каква дружба? — дружба навеки. Ня-
маше го чувствителния, стеснителен юиоша отпреди (Л. Петрова).
Кой юноша? — юношата отпреди. Обичам този поет с всичките му
странности и противоречия понякога (в. Лнт. фронт) — противоречия по-
някога може да се трансформнра в неособеио обичайната конструкция
„понякогашни противоречия11. Затова в слоите „Бележки за народното
образование е Русия" известният идеолог на феодалната реакция тогава
граф Жозеф дьо Местър предлагайте да се забрани преподаването на
история на учащите се, за да не ги заразява с революционен дух (в. Раб.
дело) — съчетанието феодалната реакция тогава може да се трансфор-
мнра в „тогавашната феодална реакция1'.
§ 341. Извънредно рядко се наблюдават стовосъчетання от сыцестви-
телно и наречие, като иаречнето нма също така подчинен определителей
характер, ио в друга подредба — иа първо място е иаречнето, следваио
от съществителиото име определяемо- Наоколо вовите придобиват все по-
элатист оттенък (Ем Станев) — наоколо водите околните води. Дъж-
дът шуми все по-спокойно, насреща площадът почва да се съзира, запри-
180
дичал на блата, чувствува се, че вън небето е стонало по светло (К- К >
стаитинов) — насреща площадът и вън небето бяха могли да получат
и друг словоред (площадът насреща и небето вън), обаче авторът
предпочел по-необнчайния, като въпрекн това наречнята в рамките иа
тези сннтаксемн са съшо с функция на несъгласувани определения. В
байте м розов и гпи нощи луната плуваше по високото голо небе, снегът
искреше. иасреща баиршпе светеха като сребърни, тежки сенки изр
ваха доловете (Ем. Станев). Той [Костадин] се завтече да вземе полоски
те му. В момента, когато Никола му ги подаде, отсреща стрелбата
се засили, Никола изохка (Ем. Стаиев) — отсреща стрелбата = отсргщ-
ната стрелба.
§ 342. Когато към съществнтелно име се отнася предложио свър ио
наречие, това наречие има съшо така определителей характер, то функино
мира като несъгласувано определение, напр. :новини отвчера (= вчерашни
новин и), указания от горе, гласове от долу, внушения от вън. храна за
утре, ядене от днес и др.
§ 343. Несъг.тасуваните определения имат важна ститистична рог я
притежават възможности за семантично прецнзиране на израза, а порад
факта, че а словоредно отношение се различават от съответните съг’а-
сувани определения (а в редица случаи не съвпадат и по семантика с
тях), те дават възможност и за структурно разнообразяване на българ-
ското изречение. Изобщо несъгласуваннте определения, конто оформят
и доста богата група словосъчетаиия, са важна особеност на съвре-
иия български синтаксис.
ПРИЛОЖЕНИЕ
§ 344. Приложението е второстепенна част из
изречението, която се отиася към гр у пата иа
определенията. Приложението уточнява определяемого, като
стесиява обема на понятието, означен с определяемого съшествите
име. Приложението обикновено е съществнтелно име, което се прнлага
безлредложно към др\то съществнтетио име. По-рядко се наблюдава н
предложно свързване, напр. Вапцаров като поет.
Приложението дава друга характеристика на определяемого, пояс
пява го откъм някоя непосочена иегова страна, уточнява, характер и < ра
обекта, означен със съществителиото име определяемо. Приложен! .‘то
дава друго название, по-стеснено, иа спредетяемото си. В съчетаннето
вестник „Труд", определяемого съществитепно име вестник означава п. i-
редно. родово понятие, а приложен него „Труд" стеснява обема на това
понятие, то е вече яидивидхалио понятие, конкретизиращо обема на ря-
дового понятие вестник.
§ 345. Видове приложения. Приложението влиза в разнообразии от
ношения със съществителиото име. иегове определяемо, като по този на
чин Дава възможност да се разгледат няколко вида приложения. Това
завися от еннтактичните н от семантичните условия, в конто се намира
приложението.
1- Приложения, конто характеризнрат от някоя друга страпа
иятнето, означено с спредетяемото сыцествитечио име, нлм пък в сечен
IAI
тиката си крнят сравнение, напр.: поет гражданин, художник емигрант
учител пенсионер, писател сатирик, бисер сълзи, снага топола и тн '
2 Приложения, конто уточни ват обема на понятието, означено със
съществнтелното име определяемо, напр.: миннстър-председател. съдия-
изпълнител, кандидат-студент и др.
3. Приложения, конто посочват роднннски и други връзкн: такива
приложения се употребяват пред лнчннте собственн имена, като сыцо
така конкретнзират доуточняват техння обем напр.: чичо, деля, баба
дядо и лр.
И друго беше забелязал dhdo Руси (И. Йовков). Отец Игнатий му
подаде чаша с вода (Елин Пелин). Вуйчо Ваньо (А. П. Чехов).
4. Приложения, с конто се означават професии, титан, длъжности,
национална прннадлежност н др., напр.: професор Попов, академик Геор-
гиев, генерал Косев, Калуда циганката и др. В такнва случаи приложе-
ннята нормално могат да се явят обособени, но тогава те стават задпо-
ставенн — напр.: Попов, професорът по езикознание, Калуда, циганката
от горная край. Косев, генераяът от запаса, и т.н.
5. Приложения, с който се конкретнзират географски названия. В
тезн случаи обнкновеио собстаеното географско название е определяемо,
а неговнят обем се стеснява чрез прнложението нарнцателно съществн-
телно име, напр.: връх Вихрен, град Вяла, аоеводстао Хожув, село Драга-
левци и пр.
6. Приложения, конто означават названия на органнзацни, заводи,
ннститутн, учреждения, вестницн, списания, улицн, площади, квартали.
книги н пр., напр.: завод „Найден Киров", читалище „Виделииа", рома-
нът „Иваи Бондарев", списание „Език и литература", вестник „АБВ",
улица „Бомунистически манифест", площад „Народно събранне", квар-
тал „Хаджи Димитър" и пр В тези случаи втората съставка в съчета-
нието е тазн, която стеснява обема на понятието, тя отговаря на въпро-
са кой, какъв: Кой роман? — Романът „Иван Бондарев". Кой площад? —
Площад „Народно събрание'.
В такнва случаи прнложението се поставя в кавнчки, докато в дру-
гите случаи то не се отдели външно в пнсмената реч с някаквн знаци
(най-често това са кавнчки).
Приложеннята от втората трупа обнкновеио се лишат с помощта на
съединителиа чертица, напр.: министър-председател, вагон-ресторант,
експерт-счетоводитсл и пр.
Приложенаята, означаващи роднински названия, географски имена,
титли н пр., не се свързват с определяемою си с помощта на чертица —
те се лишат отделно н с малка буква: академик Зарев, генерал Займов,
чичо Митуш и др Ако такива приложения стоят след определяемого
и изпълияват ролята на прозвища или прякори, те се лишат с главна
буква, напр.: Рано Чобанът. Редко Кардаринката. Пенчо Петела, Кольо
Маршала и т. Н.
Роднниските имена, географските имена, титлите и званнята, употре-
бени като приложения се използуват иечленувани, напр.: доцент Боя-
джиев, генерал Займов, град Прилеп, мама Руска, лепя Гена, село Рав-
ново и пр. Члеиуването на приложения в такива случаи обнкиовено се
палата от други причини.
182
ДОПЪЛНЕИИЕ
§ 346. Допълнението като част на изречението. Най-разпрогтране-
иата дефиниция на допълнението гласи: Второстепенна част
на изречението, която означава предмет, пря-
но или косвено засегнат от глаголното дейст-
вие, се нарича допълнеиие. Тази дефиниция в обобщен
вид разкрнва най-съществените черти на допълнението — именно обект-
ното отношение, което се изразява чрез допълнението Тя определи по-
вечето случаи от употребата на допълнението, напр
Денем му сянка пази орлица
и въяк му кротко раната ближе:
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, са юнак грижи?
{Хр. Ботев)
С нокти дълбахпс сколите.
В гранита / тупели пробихме.
Опасахме с релси земята,
в недрота й / всичко открихме
(Н Вапцаров)
Дойде порой и отвлече плотна бели (П. П. Славейков).
Подчертаннте допълнения в горните прнмерн означават предмет, за-
сегнат пряко или косвено от глаголното дейстане: пази сянка, ближе ра-
ната, грижи се за брат, за юнак, дълбахме скалите, пробихме тунеги,
опасахме земята. отвлече платно бели и др,
§ 347. Има гтаголи, при конто само метафорически може да се го-
вори за предмет или обект на действието, напр.: усещам балка, чувам вик,
губя надежда, изпускам влак н др.
Има други глаголи, при конто действието засяга не обекта, а субекта
на действието, напр.: боя се ст гръм, търпя подигравки.
Жабите се боят от щъркел а жените от старост (Поел ) Ще де-
лим ний хорски укори, / ще търпим и приемах г lyneuiKu. (Хр. Ботев).
§ 348. Прн глаголи като правя, създавам, произвеждам, пробивам.
строя, плета и др. допълнението означава предмет като резултат от дей
ствието, напр.: правя пост, пробивай тунели. пиша пасмо. плета чорапи.
Ще строим завод, / огромен завод, ' със яки бетонни стени! (Н Вап-
царов). Бригадирите построила стан, наредиха зечлянките една до дру-
га, побиха знаме (А. Каралнйчев).
§ 349 Допълнението уточиява, конкретизира значението на сказуе-
мото и принадлежи към групата на сказуемото Това най-добре се внжда
гри глаголи, конто могат да се употребяват като предходни и като не-
пРехОДн«!, пли прн гтаголи от евършен вид, напр..
Жетвирка нее нейдс в полете (Хр. Ботев) Ще леей всички. н/е леем
когато работам, / но радостна осени конто щс t laevn човека (Н Вап-
Чаров). Той напусна работапш си започна да пив (И Йовков) Гя шише
лекарства най-рсдовно (Ил. Волен). С icd това Борт взе от сьллда една
кашеща машина и се залови да препише азложеяието на чисто (Л Димов)
183
В горните прнмери допълненмята конкретнзират значеннето на ска
зуемото: леем радостны песни, пиеше лекарства, езе една пишеща маши
на, залови се да npenutue излсжението.
§ 350. Синтактнчните категории подлог и допълненне са съотноси-
телнн н първнчнн съставкн на нзреченнето. Допълнението разкрива вто-
рого граматично лице (предмет) в нзречението, а подлогът първото. Су-
бектно-обектното отношение в нзречението се изразява във въздействието
иа един предмет върху друг, във въздействието на субекта (подлога)
върху обекта (допълнението). Само чрез действие подлогът става акти-
вен субект, а допълнението паснвен обект. Прн страдателен залог обаче
активннят субект се изразява чрез обекта (допълнението), напр.:
Певца възпяха юнашките дела. Фелдфебелът строи ротата. Юнаш-
ките дела се възпяха от певца. Ротата е строена ат фелдфебела.
В изречения като Дбълките ми харесват активно лице е допълнение-
то ми. Това изречение е равнозначно на нзречението Аз харесвам ябъл-
ките. Пиесата и изпълнението и се хареса на публиката (Ив. Вазов).
§ 351. Допълнението се открнва с помощта на въпроснте какво (що),
кого. кому, поставенн пред сказуемото със съответння предлог нлн без
него, напр.:
Той извади ножа с едната си ръка, преряза въжето (Й. Йовков).
Какво (що) нзвадн той? — Ножа. С какво нзвади ножа? — С едната си
ръка. Какво (що) преряза? — В ъ же то.
Бащино ли съм пропил (какво?) имане тебе ли (кого?) пскрих (с
какво?) с дълбоки рани. . . (Хр. Ботев). Вдъхни (кому?, какво?) всекиму,
о боже, / любое жива за свобода. . . (Хр. Ботев).
§ 352. Допълнението заема по-самостоятелно положение в нзрече-
нието» затова не се съгласува по род н число с никоя друга част. В един
случаи според характера на субектно-обектното отношение то се прнлага
към сказуемото. а в други се свързва с него с помощта на предлог. При
някон местоимения нли по-старнннн падежин формн се управлява по
падеж от сказуемото: тебе ли покрих с дълбоки рани, вдъхни всекиму. -
любое за свобода.
§ 353. Думи, с които се изразява допълнението. Допълненнето озна-
чава предмет, затова нормално се изразява със съществително нме. То
обаче може да бъде нзразено н с друга част на речта, ако тя е употребеиа
вместо сыцествнтеляо.
Съществително нме: Плясват ръце и залавягп хора ви-
то, / иэвиха се, иэтъпкаха златно жито (П. П. Славейков).
Пр нлагателно нме: Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща да
приласкав екръбка и neufacmnu (Д. Дебелянов). Други двама партиза-
ны водеха ранения (М. Марчевски). Изпусни питомното, та гони
днвото (Поел.).
Местоимение: Учете ме, майко, ти с притчи / да обичам
венчки като теб. / Б их обичал, майко, бих абичал, I но ми трябва свобода
и хлеб (Н. Вапцаров). Това почна да го смущава (Й. Йовков). Искаше да
я улови и да я реже на късове (Й. Йовков).
Причастие: Нека стресне къщата и друма, / нека сепне еяя-
Ч1Н» тежък сън (Ив. Вазов). И това ще те принуди рано или късно да
върнеш заетсто (Елии Пелии) Вълк и бревно яде (Пссл.).
1В4
Чнслнтелно име: И. гръмна първата пушка. Гърма с гръм
посрещна първият хълм и през дола с рев га предаде на атория (Ал. Кон-
стантинов). Пет за девет. даде (Поел.). Десет отмярвай, едко отряз-
вой (Поел.).
Неизменяема част: Богоров избягваше всяко „ля“ Съюзя-
ват се с ала споредни изречения и мисли, като се срещуполагат подир-
ните на предайте (Ал. Т.-Балан). Вълко се извърна запъхтян и само ма-
хеше с ръце на началника си, без да каже гък (Ив. Вазов).
Словосъчетание: Другите снахи донесли гозбата и сло-
жили пред свекъра голяма лита хляб (Нар.пр.). Едно нескончаемо £-хее*
се почна между нас и ни накара да направим сума предположения (Ал. Кон-
стантинов).
§ 354. Видове допълнения. Обектнвацнята на глагол нетто действие
може да бъде пълна нлн частична. В един случаи глагол кого действие
засяга пряко предмета, в други косвено. Според това допълиеинята би-
ват два вида: прекн н непроки (косвени).
Пряко дополнение
§ 355. П р я к о то допълненне означава предмет, засегнат
пряко и изцяло от глаголното действие. То се свързва със сказуемото
направо, без предлог, чрез лрилагане н отговаря на въпроснте какво (що)
и кого, напр.: Стефан срещна (кого?) циганите дървари (И. Йовков)
Бурята задави (какво?) немощная му глас (Елин Пелвн).
§.356. Пр я кото допълненне се употребява след преходнн гла-
голи. Някой от тях, като вземам н довам и глаголн от свършен внд,
са толкова тясно евързанн с него, че без пряко допълненне, което да
коикретнзира значението им, почти не се употребяват. напр.: Огнянов
се наведе, азе детето и мина напред (Ив. Вазов). Дадоха сладко после
кафе (Ив. Вазов). Мисълта в горннте изречения е съвсем непълна и неяс-
на без прекнте допълнения детето, сладко и кафе.
Прн фразеологнчнн съчетания от рода на вземам решение (=реша-
вам), вземам връх (=надвивам) прякото допълненне се с.тнва семанти-
чески със сказуемото в едно понятие.
§357. Прякото допълненне озиачава предмет, който съществхва не-
зависимо от действнето. В нзвестнн случаи предметьт се създава от дей-
ствието, то е резултат от действнето, напр.: С нокти дъябахме скалите
В гранита / тупели пробихме (Н. Вапцаров).
Някой глаголи, като гледам, чу вам, мысля, усещам, въэприемам.
които означават възприятия, представи н възпомннання, означават не
външно, а вътрешно действие. При тях фактически предмет на действие-
10 е ие допълнението, а подлогът, напр.:
Дълго време Депо не беше я впждал и сега сърцето му неудържимо
се мяташе в гърдите му (Елнн Пелин). Излез, моя стара мале. и ти да
*$ видим», и аз дате видя (Нар. п.). Млад сън аз, но младост не помня
(Ар. Ботев).
§ 358. Прякото допълненне в еэицк с надежна система е във вини
т^лен падеж. В българския езнк само иякои местоимении и по-стармнни
имении форми като пряко допълненне са във вините лен падеж, напр
Ала в съда не потупват по рамото, а го осъждат на смърт (Н Ван
паров). Не ме е намерил никой, та и не можете да ме намери (Ив. Вазов)
И е човек с добро сърце: / нс оставя сиромат, / но не той вас братя
храни, а вий него със труда си! (Хр. Ботев). Къде мислиш да ме видши
сега? (Д. Днмов). Кажи им, майко. да помнят. / да помнят меие да тър
сят. . . (Хр. Ботев). Освен теб, моле, никого нямам. (Хр Ботев)
Очите и били като тая черна нощ и всеки. когото поглеждала, умирал от
любое по нея (Елнн Пелин). Очевидно дакторът очакваше някого (Ив Ва-
зов). Брат брата не храни, тежко кой си го няма (Поел ). Ти си имаш
едкого сина среброръка, златоуста: / дет похване, посребрява. / дет про-
дума, позлатява (Нар. п.). Щом отключа пещерата, ще повикам наш Стои-
ла, кмета, и ще му река: „Обръщай, Стойле, колота!** (А Каралнйчев)
Една вечер предателят покани Петра Деляна в шатрата си, напои го
да забрава с вино, избоде му очите и побягна при ромеите (А. Каралий-
чев). При звънарницата той видя приятеля си Тачева, бивш журналист,
сега адвокат (Ив. Вазов). Няма да скрием, че неочакваната среща на мар-
тенската вечер бе развълнувала Светозара (Ем. Манов). „Чети по-ната-
тък" — прекъснах Спира, започнал да тълкува прочетеното (М. Кре-
мен). Като видя Колна такъв пременен, така светнал, тя го изгледа за-
чудено (Т. Г. Влайков). Изберете някой по-достоен да замести Бойна
(Ив. Вазов). Тате, аз искам Пав ля, другого не ща (Й Йовков). Той си-
гурно много обича Толстая, щом му е окачил портрета над главата си
(М. Кремен). Огнянова гони полицията и заптиетата го дебнат на чер-
ковните врата (Ив. Вазов).
В съвременната кннжовна реч съществува тенденция да се ограни-
чава или отбягва употребата на внннтелиите именин формн, като Бойча,
Стоила, Колча. Вместо тях се употребяват обнкновеио основните форми
Бойчо, Стоил, Колчо.
§ 359. Някон преходнн н непреходнн глаголи получават пряко до-
пълненне, образувано от същия глаголен корен, напр.: град, градя, ден
денувам, нощ нащувам, стан станувам, сън сънувам, служба служа- То-
ва са преднмно народнн формн. Прнмерн:
Град грабила самовила (Нар.п ). Деи денувам — кътища потай ни, /
нощ кощувам — пътища незнайни. . . (П. К- Яворов). Скитниците ка-
тунари ' ще стануват тука стан (П. П. Славейкоа). Бой ще се бием
на Софийско равно поле (Нар. п.). Служба служи млад калугер (Нар. п.).
С>и сънувах. ой нерадост, / опустяла младост, ! сън сънувах, сън про-
коба — / сънувах си гроба (П. К Яворов).
Такова пряко допълнеиие се иарича вътрешно допълне-
н и е, защото действието се осъществява главно в сферата на глагол-
иото лице. В изречения като Град градила самовила обектът град е ре-
зултат на глаголното действие, а в останалнте случаи, като ден денувам,
стан станувам, където глаголът е непреходен, допълнението не означава
втори предмет, засегнат от глаголното действие, а само засилва дейсгвие-
то или му прндава образен характер. Такова допълнеиие се разглежда
в стилнстиката като етимологическа фигура.
§ 360 В разговорния стил, а нерядко и в книжовиата реч се среща
двойио изразяваие на прякото допълнение чрез вииителните местоимении
форми или чрез съществнтелно име и местоимение във винителен падеж.
Такова дублираие наблюдаваме и при дателиото допълнение. Това уд-
186
вояваие яа допълнението е типично явление за народння езнк н особено
за западните говори Според някон езиковеди удвояването на обекта в
българскня език е балканизъм, а според други то е самородно явление 1
Независимо от споровете по произхода на двойното допълнение трябва
да се изтъкне, че употребата му заснлва народностннте елементи на кнн-
жовната реч, а ограничаването му се дължн главно на преводнте от ези-
цн, където няма такава употреба, особено от рускн език:
Мейе ме гони потеря (Й. Йовков). Виното рекло: меяе ме мъчат,
и на и аз мъча (Поел.). Дето са чорбаджиите, тан меие ме няма (И. Ва-
зов). Тебе те познават по тия места (В. Вазов). И мене ме е майка рож-
дала (Г Караславов). Нас важни работы ии задържат тука (Ив Вазов).
Но зетят има пари. Остовы. Тях да не ги бутаме (Й. Йовков). Страх
ме е мене от водата на нашата Гърмидолка (А. Каралнйчев). По осем-
найсе пари? Я го гледай ти него, безбожника н'едни! (Т. Г. Влайков).
Колкото и да е важна научната работа на Секул Скъта, него тя не го
задоволява (П. П. Славейков) Дадох му ги всичките (Й. Йовков). Нее
ни хващаше нетерпение (Ив. Вазов). Нашите битки в отечеството Бъл-
гария ги помни народът (Ив. Вазов). Вървежът ставшие труден, зашр-
то планинската пътска я засипеаше снегът (Ив. Вазов). Може би иска-
те / да я сразите / моята вяра / в дните честити. . . (Н. Вапцаров).
Наесякъде го видяхме разгърдения морен орач . . (А. Каралнйчев). Но
той не беше дошъл, нямаше го и Даниил Юруков (К- Гълъбов). Момшпе
ги всичките / зла слана попари (Ив. Вазов). Стоката му, стадата му /
болеет ги изтръшна (Ив. Вазов). Аз ги помня, трепетните у с тли. / и
сювата— мили, безыскусна (Ив. Вазов), Оноаишята го хвана нетърпе-
ние (Ив. Вазов). Тогава аз не знаех, че Займов го нямаше в народната
библиотека (Ст. Чилингнров). Странджата изведнъж го свали болестта
на леглото (Ив. Вазов). Две клисурски заптиета ги изяли вълци тая
заран (Ив. Вазов). Байте ги изписвам от Германия чак, а и платното е
специално (Чудомир). Полята росни ги дим пожарен замъгли (П. П. Сла-
венков) Няма я по лицето му предишната тревога (в. Раб. дело).
Удвоеното допъл ней не е синтактнчне явление, прнсъщо на разговор-
ната реч. То не е чуждо обаче и на стнхотворната реч, където употребата
му е ограничена н се налага нли от потребността да се прндаде народен
колорит на стиха, илн от нзнскванията на поетическия размер и поетн-
ческата стьпка, напр.:
Момите ги всичките зла слана попари (Ив. Вазов). Сектбвте изго-
ри ги I тая люта жега (Ив. Вазов). Всякой на крак му става, кога
заминува, / а нсувнипве зад гърба си / Цеко ги не чува (Ив. Вазов). Сию-
ката му, стадата му, / болеет ги изтръшка (Ив. Вазов). Полхтл росил
си дим пожарен замъгли (П. П. Славейков). Фернандес го няма днес
И Вапцаров) Може ба искате ' да ч сразите моята вяра в дните
чеапыти. . . (Н. Вапцаров).
Чрез това двойно изразяване на допълнението се постнга по-ясно
разграничение между допълнеиие и подлог. Това става обнкновеио, *о-
,ато допълнението стон на първо място в изречението, т. е чаема мястото
113 подлога. Понеже съществитечното име в българскня езнк няма па-
I м ' М 11 Р 4 с в- Исгорическа граматнка на българскня език , 1У. '
Сг.. *Илетм ч. Удвояването на обекта в бългирския е»мк не е „Лвлкжнмэъм
'езнме на БАН, кн. 56. к.т. Истор.-филол . 193Г, I —
1*Г
дежнн окончания, подлогът се различава от допълнеинето по смисъл
словоред. За да се избегне двусмнслицата нлн недоразуменнето, допъл-
неиието се удвоява, като една от формите му е местоимение във'вините-
лен падеж. Например в изречението Тая поразия Цеко я довлече (Ив. Ва-
зов), ако се изпусне вннителната место имен на форма я, допълнеинето
тая поразия може да се схване и като подлог, и като донълненне. Мисъл-
та в изречението Хубавата ябълка свинята я изяжда (Поел.) е неясна
ако се изпусне вннителното местоимение я: Хубавата ябълка свиня-
та изяжда.
Рядко дублирането допълнение не стон в началото на изречението
напр.: Друга вест те тебе чака (Хр. Ботев). Дето са чорбаджиите, там
меме ме няма (Ив. Вазов). Аз тебе те не слушам, ти си луда! (Ив. Вазов).
Прн това дублирането допълнение (пряко н непряко) обикновено
служи за основа на нзреченнето, а недублираната силна форма служи за
иегово ядро и следователно прнвлнча логическото ударение, напр.:1
Нега го викат Добри Муратлийски (Ив. Вазов).Него го не евърташе
(Ив. Вазов). Затуй те тебе бият (Поел.). Нас ни хващаше нетърпение
(Ив. Вазов). Сопот го не закачиха нея гадина (Ив. Вазов). Жената нещо
я не бива (Елнн Пелнн). Мене ми трябва нещо силно (Ив. Вазов). Ще ти
кожа аз на тебе кой е предател (К- Петканов). Теб доде си имам, шр ми
са слугини?! (Ас. Разцветинков). Очите ли да вярвам, тебе ли да слушам
(Поел.). Иначе нека той мене прободе (Ст. Загорчннов). Него той слушаше,
нему се подчиняваше като роб (Й. Йовков). Ама него, него, да пипнем,
жив ще го дерем! (Ст. Ц. Даскалов). Кажи им, майко, да помнят, / да
помнят мене да търсят. . . (Хр. Ботев). Тебе исках да направя удовол-
ствие (Ив. Вазов).
Следннте формн могат да бъдат н без логическо ударение, напр.:
Тебе воля, мен неволя (Поел.). Тебе лъжа, мене истина (Поел.).
Дублнраното допълнение може да има не само традиционна, но и
стилно-граматнчна употреба.2
§ 361. Прякото допълнение се употребява в много нзрази с безлична
предикативност: срам ме е, яд ме е, смях ме е, .срам те е, срам го е, срам я
е, страх те е, страх го е, страх я е, страх ни е, страх ей е, няма го, ня-
ма ги и др.
Не ме е страх меме от вречсто (Й. Йовков). Не го беше страх нито
от кучета, нито от нищо (Г. Караславов). Яд го беше на самая него
(Ст. Ц. Даскалов). Никак не ме е грамса за това (Д. Димов). Срам я бе-
ше от баща й (Ст. Ц. Даскалов),
Непряко допълнение
1362. Непрякото допълнение означава предмет, ие-
пряко (косвено) засегнат от глаголното действие. Това най-добре се шок*
да в изречения, където има допълиения от двата виде. Например в изре-
чението Аз се върнах и му подадох ръка да стане (Ст. Чилингиров) пряко-
1 Г. Цигун. Местоимеината еиклнтика и словоредът иа българского нзре
чеяае. •— Бълг. език, 1962, кн. 4, с. 269: К. Попов. Български език за X и XI кл
С-, 1952, с. 33.
• К. Попов. Стилно-грамагичка употреба на удвоеното допълменне в бол-
гарским кныжовен език — Изв. Инет зв бълг. език, кн. 8, 1962, 259—270.
186
•го дрпълиеиие ръка означава предмет, пряко засегнат от глаголното
чействие подадох, а непрякото допълнеине му означава лнцето, към което
е насочено същото действие. В изречеинето Най-често Йовка мислеше за
стринка си Елка (Елнн Пелин). Непрякото допълнение за стринка си
Елка означава лице, непряко (косвено) засегнато от глаголното действие
мислеше. В изречението Донесох падаръци за децата пряко допълнеине
е подаръци, а косвено за децата. Косвеното допълнение за децата може
да стане определение, ако не се членува: Донесок подаръци за деца 1
Други примера с непрекн допълнения:
Той подаде на слугата си повода на коня и влезе в двора (Ив. Вазов)
Станкиният баща му подари двете големи ниви (Елин Пелнн). Някакъв
непознат младеж го пресрещнал и му предал увита във вестник позиви
(Д. Ангелов). Бездетна жени я молеха да им предрече рожба (Ст. Загор-
чинов). Той пишете иа баща си отчаяни писма за пари (Елии Пелнн).
§ 363. Непрякото допълнение отговаря на въпроснте на прякото до-
пълиение» употребенн с предлог: на кого (кому), с кого, при кого, с ко-
го,-с какво и др., напр.:
Най-често Йовка мислеше (за кого?) за стринка си Елка (Елни Пе-
лин). Той пишете (иа кого?, кому?) на баща си отчаяни писма за пари
(Елин Пелнн). Сега горя, сега се радвам (иа какво?) на всеки боен твой
успех и вярвам (в какво?) в силата ти млада — в нея свойта сила елях
(Н Вапцаров).
§ 364. По форма непрякото допълиенне бнва предложно
I безпредложно. Безпредложното допълнение е в дателен падеж.
Приказвах за иолитиката, за снощното строшеаме на касата на един
богат търговец, за „породните изедяици'', за пристигналия богат тур-
чин от Манин. ... за по-ланските битки по по лета та на България и за
скъперничеството на чорбаджиите (Ив. Вазов). Той бръква под възглав-
ницата и ми подава прост син плик (Л. Стоянов).
В зависнмост от семантиката на предлога н на сказуемото предлож-
ною непряко допълнение нма разнообразно съдържанне, например то
може да означава предмет на мнсъл, чувство, разговор,
г р н ж а:
Иди, синко, коза ми, няма ми нищо, не масли за мем (К- Велнчков).
Митко и Ганка излязоха в градината — трябваше и те да помаслят за
°6eds макар че и двамата не бяха гладни (М- Марчевскн). Благодаря ей,
братя мили, за честта(Ив. Вазов). . . Над него сокол, юнашка птица
и тя се за брат, за юнак грижи (Хр. Ботев). Говорехме само за предстоя
щия път (И. Йовков)
То може да означава средство, с което се нзвършва действието,
или причина на действието.1 Летял бах със пробна маямял в небе-
,по- • . (Н. Вапцаров). Дворът се изпълни с конямци (Й Йовков) Бръч-
ков цял трепереше от умиление и възторг (Ив. Вазов).
Неп рякото допълнеине може да служи за сравнение, де
113разява н пр н л и к а: Той прилича ма дядо сш Марко, а ие м баща
си‘ който бил кротък и слаб човек (Д. Талев) А тя по своя характер
Г т- Ив. Стоинов. Употреба м эначенне на ©пределнтелния член
°Д- Соф унив . Фнлол фак . т 63. I960. 2. с. 64
тоят °ГВТО оэначави причина, непрякото допълнение ноже да се рмглежда и квго
1Ю
и по своето меко сърце съвсем не подхождала за механджиЛка (Т. Г В ла"
ков). От гърдите на болния се изтръгна хъркане, подобно на смях (Д Дн
мов). Той бе обграден с един голям зид, подобен на креност, който го опас
ваше отвсякъде (В. Др умев).
Прн глаголите в страдателен залог непрякото допълненне означава
предмет, който е нзточннк на действнето, напр.: Мощната машина
бе посрещната с голям интерес от целая персонал на аерогарата (нз пе-
чата). Но небето продължаваше да се раздира от светкавици (X. Русев).
§ 365. Непряко допълненне в дателеи падеж. Някон дателнн место-
нменнн, по-рядко имении формн служат за непряко допълненне н оз-
начават обект, към който е насочено глаголното действие илн е предназ-
начено за него. Такова дателно допълненне отговаря на въпроса на кого,
кому. Глаголното действие не се разпространява върху него непосред-
ствено, а е само ориентнрано към него, напр.:
Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство — отговори
Левеки (Ив Вазов) Пуснал веднага баща й. а ней подарил скъпоценна
огърлица (Ив. Вазов). Него той слушаше, нему се подчиняваше като роб
(Й. Йовков). О, родино, аз всичко тебе дадох (Ив Вазов). Вдъхни всекиму,
о боже, любое жива за своббда. . . / (Хр. Ботев). Тлей вземаше довиждане
с всеки един от нас и асекиму даваше поръчение (из печата). Момчето бе-
ше стонало напоследък много чувствително и като му причернееше, пла-
чете, но иикому не казваше (Ст. Ц. Даскалов).
Дателннте форми ми, ти, му, и, си не са допълнения, когато са упо-
требенн като модални частици илн частицн за усилване, напр.:
. . .Дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — I нейното,
мацко, и твойто! (Хр. Ботев). Ей, че гуляй му дръпнахме! (Ал. Кон-
стантинов) Кой ти гледа пашите, той с везира приказва (Ал. Констан-
стантинов). Ако още веднъж ме оставит тъй, та да ходя да те търся,
да му мислиш (Й. Йовков). Тя си има работа, та аз държа Иванча
(Ив. Вазов).
Поиякога между несъгласуванн определения и дателни допълнения,
нзразенн с ми, ти. му, и, си, не може лесно да се направи разграничение,
иапр.: Ето ги милите. Номерах си ги. Номерах си врабчетата (Елии
Пелнн). Тежат й обувките (Елин Пелин) Обувките и тежат. Купувам.
му къща (му — допълненне). Купувам къщата му (му — определение).
Дателинте допълнения се употребяват прн преходнн н непреход
глаголи, като благодаря (му), викам (му), вярвам (му), давам, ОУ'У?*’
допада (му), възразявам, вреди (му), запрещавам, забранявам, завиЖ~^ ’
заклевам, извиквам, казвам, личи (му), липсва (му), моля (му се), натрап-
вам (му се), отговарям, отвръщам, оплаквам (му се), отказвам (му),
подарявам, подавам, притичвам (му се), помагам, предстои (му),
поръчвам, присмивам. (му се), покланям (му се), пода (му се), принад-
лежа, приляга (му), прилича (му), подавам, поръчвам, пиша, предлогам,
приказвам, покланям (му се), радвам (му се), струва (ми се), служа,
трябва (му), чудя (му се) и др.
Тогава старецът прибра Скореца, за да му помага в ковачницатпа
и да му свири по кръчмите (Елин Пелин). Донеси ми писмата. Ама не
се бави, моля ти се (Елии Пелин).
Употребата на да тел и и падеж ни форми при съществи-
телните имена се среща рядно и се счита за архаична, напр. • . Старца
190
се молят богу горещо. . . (Хр. Ботев). После, дядо Нистору не харесваха
дсм0Кратическите нрави (Ив. Вазов). Стоян Ружи говори (Нар. п). На-
около стихна и шум.^и мълва. . . / Кир Крезу продума, като кивна с гла-
ва. . . (П. П. Славейков). Босилко Радойкин, най-личен загорец. / допра-
тил е китени свати; / Неткана невян и огърлица бисер, / а майуи й пах-
ши с позлати (П. П. Славейков). И Лазарю вече докрой се додея / от май-
чини клетей и зловоли (П. П. Славейков).
§ 366. Дателното допълненне много често се употребява в безличии
изрази, с които се разкрива вътрешно действие или състоянне. мило мм
С, мтмно ми е, леко ми е, жал ми е, мъка ми е, съвестно ми е, приятно
ми е н др-
Стоян си Ружи говори: ... Не ми е жално за живот, не ми е мило
за бял свят (Нар. п.). Родени бяхае тази земя и мъчно им беше да се разде-
лят с нея (Й. Йовков). Мене ми стана тъй леко, тъй хубаво. От ща-
стие си затворих очите (Ст. Костов). То от него чоеек няма да стане,
ами мене за жена му, за Петра ми е жал (Й. Йовков).
§ 367. Както прякото допълненне, така и дателното може да се из-
рази с двойни местоимении форми или с местоимение и съществител-
ио, напр.:
Тия що живеят в труд и обич свята / — щастието тям им носи
пълна чаша (П. П. Славейков). Мене ми стана тъй леко, тъй хубаво
(Ст. Костов). То от него чоеек няма да стане, ами мене за жена му, за
Петра ми е жал (Й. Йовков). Уморена и разочарована, на нея не и остова
нищо друго, освен да умре (Ив. Вазов). Само едно му беше лошо на квар-
тиранта (Ем. Манов). Такъв чоеек ми и меи трябваше (Иг, Вазов). Дай
му да яде иа детето и го слагай да спи! (Г. Караславов). На тебе тя сти-
га, че слънце зари, / че топлият вятър въздиша в клонака (Хр. Радевски).
На Гарчо му става отведнъж противен същият тоя директор (Ст. Ц.
Даскалов). Неговата душа с това не може да се напълни. Нему му дай
богатство (Елин Пелин). На момчетата им омръзна да се шляят сами
из полета (П. Вежннов). Мене повече ми харесва да живея в село, защото
ими хубави момичета (Елин Пелин). На заека му омръзна да студува.
Дощя му се под покрив да живее (Ем. Станев). На Светозар му хрумна
една мисъл (Ем. Манов). Не му се работаие на Салих, а пък обичаше да
посръбва и често се заседяваше вечер в кръчмата (М. Марчевскн). На Иван
му стана тежко и обидно (Елин Пелин). Та аз на даскала му вярвам,
няма да ни излъже (Ст. Ц. Даскалов).
§ 368. В съвременния български език дателното допълненне се мч-
разява обикновено с предложно съчетаиие. В народного творчество и у
пашите класици се срещат н старинки дателни форми при нмената, напр.:
На теб, Българийо свещена, покланям песни си сега (Ив. Вазов).
а твоите рани, кръв бсзцснна, / на твойта жалост и тега, на твоите
с^лзи и въздишки, / на твоите страсти и тегло и на векеца мъченишки,
кои грей на твоето чело (Пв. Вазов). Стоян си Ружи говори (Нар.п.).
осилко Радойкин, най-личен загорец, / доп рати t е китени свати: / Пет-
к°ки невян и огърлица бисер, » а майуи й похти с позлати (П. П. Сла-
К^ато посещаваше Букурещ, той засдно с извг тията за устр>
д°насяше Каравеюву в дар шаре ни, криви читашки чи
191
§369. Допълиения при прилагателии имена, прн причастия
глаголи и съществителнн. Не само глаголите, но н никои прнлагат °Т
н отглаголни формн (съществителнн и причастия) могат да получатТ**
пълнение. Прилагателннте имена се свързват с допълнението най-чес °
когато са стенеиуванн, напр : И стана алчеи за злато (Й. Йовков) д’
работам! Няма тук оръжие / но-велико, силмо от труда (Ив. Вазов)°
Причастията се свързват с допълненнята на глаголите, от конто са
образуванн, напр.: По нея се разнасят весели гласове, песни и Смехове на
морните пътници от двата пола, ютяи/в от младост и живот и от
жажда за бяг към небесата (Ив. Вазов). Той вървеше с белая си кон. из
преварил малко напред дружината си, и мълчеше (Й. Йовков). Небето
заредено с азрив, / ще падне с трясък на площада. (Н. Вапцаров). Над
теб Пирин издига гранита. / обвита в сиви мъгли (Н. Вапцаров). Те
летяха като пеперуди. махайки свилени кьрпи из въздуха (Ив. Вазов).
Отглаголните съществителнн на -не получават допълнеинето на съот-
ветння глагол, напр.: Но политическите събития, който подготвиха и
направиха неизбежна войната между Русия и Турция, задържаха горе-
щия Найден в Цариград, занят с писане дописки (=пиша дописки) за
европейските вестници — и за българите в Румъния (Ив. Вазов). Зае-
мане теми е заем от чужда банка за свои операции (П. П. Славейков).
В един септемврийски ден той пристига в София и успява да осигури
пари за изплащаие надниците на залесителите (из печата).
Когато се членува, отглаголното съществнтелно на -не засилва имен-
ин я сн характер, а допълнението след него става предложно определение,
напр Заемането на теми взаем от чужда банка за свои операции (П. П.
Счавейков). Там той чул за обявяването иа войната, за минуваието Ду-
наев (по-добре за минуването на Дунава) от русите и за първия бой при
Плевен (Ив. Вазов).
Съчетанията заемането на теми, обявяването на войната, минува-
нето на Дунава съдържат определяемо и определение, а не допълиенне.
Ако е необходимо да се нзбегне повтарянето на предлога на, отгла-
голиото съществнтелно може да не се членува, а предлогът на да се из-
пусне, напр,- Борбата за опазването на здравето на трудещите се. Бар-
баша за опазване здривето на трудещите се.
Не бива да се нзпуска предлогът на след отглаголни съществителнн
иа -ние, напр.: Достойно изпъляение свещеиия дьлг (нз печата). Правил-
ио е: Достойно изтлкение на свещеиия дьлг.
Отглаголното съществнтелно на -ние има заснлен нменен характер
н изнсква след себе си определение, а не допълнеине, напр.: Подобре-
ние на качеството. Илн: Подобряване качеството. Но ие: Подобрение ка-
чеството.
Иатрупали богат опит от строежа на завода през първия етап,
конфражистите от бригадата се борят за повишвване качеството (не
повишение качеството) на своята работа (из печата). Труд! Спасението
от робство там е, / идеал е той на новий свет (Ив. Вазов).
Освен съществителните на -не и -ние и някои други съществителнн
могат да получат допълнение, което може да се разглежда и като несъ-
гласуваио определение, иапр.:
Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростпи^
му сред всегдашната борба с впатията и подозрителността на роба
192
(Ив Вазов). Личното ви вдъхновение да е подбуда за творчество. дей-
твигпелността единствен предмет на наблюдения и възсъздаване (П. П.
Славейков). Неутолима жажда за мъст само изпълваше цялото му су-
щество (Й. Йовков). Аз изгнивам тук в затвора, / мили мой, в мечта ко
тебе (В- Георгиев). Мечтите й за своя кыца и за no-друг живот отдое-
на се изпариха (Т. Г Влайков). От тия бели коси полъхваха споменм за
друго време (Й. Йовков). И техний млад възторг ще запали / в сърца
любое кем слава» идеала (Ив. Вазов).
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ
§ 370. Обстоятелственото пояснение е второ-
степенна част на нзреченнето, която се п р и б а -
вя към глагола и означава обстоятелствата, к а -
чественнте особености н колнчествената изме-
рим о с т на действието (състояннето). Обстоя-
телствените пояснения за място и време само
поясняват действието, а остаиалнте — за причи-
на, цел н условие — го мотивнрат. Обстоятелст-
вените пояснения -за начнн, количество н сте-
лен по същество са адвербналнн определения,
защото означават качественн и количествени признаци като особеност
на действието илн на неговото протичане. Същинските обстоятелствени
пояснения приобщават действието към някакви основания (обстоятел-
ства), а адвербиал ните определения разкриват неговня характер на да-
деност нлн процес.
Обстоятелствените пояснения се изразяват с наречия, предложни
съчетания н словосъчетаиия. Съществителнн, чнслителни имена и ме-
стоимения наред с наречнята в съчетаине с предлог изразяват обстоятел-
ствеио значение. Когато е разшнрено, обстоятелственото пояснение се
равнява по състав на словосъчетание, напр.: насам, отляво. горе, вчера
зиме, понякога, тогава, в полета, през деня, по вечеря на отиване за гра-
да, горе по върховете на планината, през горещите летни дни и др В
ролята на обстоятелствени пояснения се срещат н устойчнвн съчетания
и цели иэразн, напр.: под дърво и камък, при това положение н др
Обсточтелствеио пояснение за място
§371. Обстоятелственото пояснение за място
най-общо изразява значение за пространство, свързаио с протичането на
Действието. Пространствената измеримост е многостранна н се разкрнва
чрез призиаците за повърхност, насочване, достигане приближаване или
°тдалечаване. Значението за място се определя от типа на ориентация и
завися от различните признаци за пространство, напр съвпаденне или
несъвпадение, лииениост, обемност, фиксираност ограииченост и др.,
намиращн се в определен» опозиционни отношения като признаци в се
1античното съдържаиие на обстоятелственото пояснение
Обстоятелственото пояснение за място, нзразено с предложим съче-
,5И®> трябва да се разграиичава от непрякото допълнение в някои слу
н Например съчетанията с предлози на в, у, при, ’вщу. подир. към
ГГ«Нат1[к.
11 * съвргме пни» Ьълг арокн кннмовея с
193
и др. могат да бъдат в ролята на непряко допълнение, когато съшеет
телното име по начало ие означава място, а лице, част от тялото ТВИ
абстрактно съществнтелно за явление, действие и др. Значението наш ₽
ложною съчетание за пространство може да се обогатн с нови прнзнаД
нлн да се замени със значение за обхващане и засягане на предмета Т
включваие, взаимодействие, отношение. За да бъде обстоятелствено пояс3
ненне, то трябва да означава предмет или пространство с признаци
обем н повърхност. В противен случай е непряко допълнение, както в
следните прнмерн:
Подир Стоила второ почетно място има Никола (Й. Йовков). Слък-
цето клонеше ва залез (Г Райчев). Ще да влезе а пътят на смета
признание (Хр. Ботев). Ким всякой пътник гледа завистливо (П. П.
Славейков).
Доколкото абстрактното значение преобладава в дадено съчетание,
прнзнакът място става недействителен, запазва се само като вътрешна
<|юрма на значеннето. Съчетаннята като обстоятелственн пояснения за
място се различават от обектннте по членуването на съществнтелното
име, с което се конкретизира обстоятелственото значение.
Според сннтактнчното сн съдържанне н изразяващнте го наречия и
предложи и съчетаиия обстоятелственнте пояснения за място се разчле-
няват на две големн групп по характера на самата ориентация, помястото
на ориентиране н по характера на означеното място. Тезн две стран и от
значението за място се пресичат и съчетават в съдържаиието иа обстоя-
телствените пояснения, конто в разлнчните случаи разграничаваме спо-
ред едната от тях, водещата като обект на внимание. Значенията за дви-
жение, положение, статнчност, състоянне, насоченост н др. по различен
начин се съчетават с тези две основнн значения за място и намнрат из-
раз в многообразнето на самите обстоятелственн пояснения, както и в
думите, от конто се образуват, като с това се уплътняват н детайлизират
нзразннте средства на езнка.
§ 372. Според характера на означеното място об-
стоя тел ствените пояснения бнват за предметна определеност, за простран-
ствена ограннченост$ за повърхност, обемност н линейност.
Значението за предметна определеност се свързва с
представата за конкретен предмет на ориентация, назован със същест-
вително нме. Употребяват се предложнн съчетання н наречието дома:
Всички устремила погледи кем кладата (К. Калчев). Мисли л да ме из-
прати дома, в провинцията (П. К- Яворов). Една част от тезн обстоятел-
ственн пояснения се изразяват с наречия, чнето значение е абстрахирано
от предметна същност н е обобщено: Навсякъде духовете бяха заспали
(3. Стоянов). Не го боли ныкъде (Й. Йовков).
Ограничено пространство се изразява с предложнн
съчетанвя, чието съществителво име означава площн от земната повърх-
иост0 възвишеиия, населени места и техни участъцн, небеснн простран-
ства и др.: В един дол се показала купчина къща (П. К. Яворов). Пак
ще се затули в зеленината (Ив. Вазов). В небето наизскачаха звезои
(Елин Пелин). Затворили са ме в сил див край (П. К. Яворов). Ограииче-
иото пространство може да се свърже и с предметна сборност нлн съби-
рателност. Ом всички моей ги следяха враждебна погледи (Ем. Станев).
1М
Със значение за повърхност са съчетання, образувани с
предлознте по, на, върху, конто означават съпрнкосновенне с предмет
илн пространство: Щъркът замаслено закрачи по изскхпалнте мочури
(Елнн Пелин). Най-после Кондарев сложи писмото на маеата (Ем. Станев).
Обемност се изразява със съчетаиия на предлознте а, из, от
и конкретен съществнтелнн имена» напр.: из стаята, в печката, от ши-
memo, в кухнята; с наречия вътре, извътре, отвътре н др.: Сам седи
в един салон (Ст. Мнхайловскн). Сърцето му се стесняло в гърдкте (Л. Ка-
равелов).
Прн лннейността мястото се ограннчава според дадена площ,
определена като средство за движение. Използуват се предложнн съче-
тания с по, в, из: А в късните нощи се чуха стъпки по стйлбшпе (А. Стра-
шимнров). Движехме се в по-широка ттека (П. К. Яворов).
§ 373. Според характера на орнентацнята спрямо
определено място обстоятелственнте пояснения за място бнват за съвпа-
дение, блнзост, отдалеченост и посока.
Съвпаденне се изразява с наречнята вътре, извътре, насред,
надълбоко, редом, наравно, тука, с предложнн съчетання, образувани с
в, из, у, между, сред, посред: Кучето изптре сърдито залайва (Т. Г.
Влайков). Йо тъкмо тука го наближи едно малко момче (А. Страшимн-
ров). Влязохме а изложението (Ал. Константанов). В каеалацата иэбух-
на весел смях (Елин Пелии). Хазайката се щура из къщм (П. К. Яворов).
Значението за съвпаденне може да се вндонзменя н обогатява в завнсм-
мост от глаголите, към конто се прибавят обстоятелственнте пояснения»
и от съществнтелннте имена в техния състав.
Обстоятелственнте пояснения за близост изразяват разнопо-
сочна и непосредствена ориентация спрямо даден предмет в хорнзоитал-
на илн вертикална плоскост, която лежи нзвъи него, като хорнзонтал-
ната ориентация се свързва с предно пространство и обратно простран-
ство н една тяхна разновндност — страннчно пространство, а вертнкал-
ната — с горно и ниско пространство. Тезн обстоятелственн значения
за място се изразяват еднакво с наречия и с предложнн съчетання:
Пред балкона до фонтана свири музика (Г. П. Стаматов). Дъбакът
чевръсто застана срещу Христина (Елнн Пелнн). Зад градипата се про-
стирпше лиеада (Д. ДиМов). И едновременно се абърнаха ветрам» (А. Дон-
чев). Над граданата прсфучава. вятър (Ил. Волен). Хато че бяхме под-
никой водопад (Ал. Константинов). Наоколо се жълтеят голи обли хъл-
мове (Л- Стояиов).
Противоположно на значението за блнзост е значението за отда-
леченост: Ти още отдалено впиваш послед в тъмния процеп (Ив.
Вазов). Джапар отминава нататк (Й. Йовков).
Обстоятелственнте значения за посока и достигаве (фя-
налност) се изразяват с наречия н предложнн съчетання, конто означа-
ват приближаваие илн отдалечаване: Сърдечен поэдрав отдален му пра-
ща (К- Величков) Ще пътува м Алдкте (Ив. Вазов). Тезн обстоятелстве-
ии пояснения се преснчат с всички останалн, конто могат да имат в ия-
каква степей значение за място на насочено нлн иенасочено действие
или състояиие.
Обстоятелственнте пояснения за място са разшнрени, когато сыне-
ствителното име в предложното съчетание или наречието имат от стом
196
страна други поясняващи ги думн и съчетания нли обособенн
Слънцето бе заседна ю зад силите далечни планини на запад (Елин п”
лнн). И зави иодолу към портите (П. КЗ. Тодоров). Между две села °
течението на реката, самотно стой мелница (Г. Райчев). "°
Обстоятелствеио пояснение за ареме
§ 374. О б с т о я т е л с т в е н и т е пояснения за време
отнасят. действнето към определен период нлн последователност на извърш-
ване спрямо други действия. Значението за време се свързва с признаците
нредходност н следходност. успоредност (съвпадение), блнзост и отдалече-
ноет, пределност и непределност. Това са признаци на ориентацнята,
които по различен начин се съчетават с признаци на определеност, иапр.
ограничгност (начало, предел), периоднчност и повторителност, продъл-
жителиост и транност, частичност, количественост, абстрактност и др.
Ос на темпоралното отношение става орнентационният момент, а спрямо
него се определи моменты на действнето, на протичането му. Обстоятел-
ственото пояснение за време също като пояснение™ за място не зависи
от семантнката на самня глагол. Това обуславя по-свободната му употре-
ба н неговото синтактичио и семантично многообразие.
В ролята на обстоятелствени пояснения за време се явяват наречия
или предложни съчетания н нзрази. Наречията по значение могат да
бъдат опосредованн, когато изразяват връзка с някакво измерение за
време от деня, годината, денонощието, напр. нощем, денем, днес, приве-
чер. нлн неопосредован и, напр. сега, тогава, преди. Предложннте съчета-
ния по-разчленено разкриват темпоралното значение за опосредоване
не само с иазоваването на дадено подразделение за време, но и чрез евър-
зването му с период от дейност, с прояви, очертаващи иеговнте граници,
напр.: при една разходка, по жътва, на тръгване, след първите успехи.
Разлнчаваме главно четнрн вида обстоятелствени пояснения за вре-
ме според значението за последователност във времето, за продължител-
ност, за блнзост и отдалеченост, за ограниченост.
Обстоятелствените пояснения за темпорална последо-
вателност включват противопоставяиията на лредходност н след-
ходност, които се разграничават от съвпадението, иапр.:
Сыщи четох до късно (М. Грубешлнева). Где беше вчера и завчера
(П П. Славейков). Преди около десетииа деи.ч тя бе изписана от болни-
цата (Д. Ангелов). А напролет отново ще цъфнат дърветата (Ел. Ба-
гряна). Народът «последствие жестоко им е отмъстил (П. П. Славеи-
ков). След седмица отиде у Ганини (Г. Караславов). Днес те трябваше
също да се завърнат (Ем. Манов). Особено напоследък той се пропил
(Л. Стояиов). В наше време не ставаха такива неща (Д Димов). В четири
часа аз седях вече срещу него (Г. П. Стаматов).
Обстоятелствените пояснения за продължителност ха-
рактеризират действнето според дълбочината на наслояването му във
времето и неговата валидност за повече моменти. Продължителността
може да бъде неразчленена (постоянна) и разчлеиена (периодична и по-
вторителна), напр. : Той винаги носи в себе си две неща (Г. Кирков). Сут-
рам вечер слушал клепалата и рева на Днтра (Ем. Станев). Пък пеня-
196
кога сякаш наистина успяваше (А. Дончев). От няколко деня се занима-
вшие с прошенията (Ив. Вазов).
Значението за блнзост н отдалеченост се пресича н
може да се покрнва със значението за предходност, следходност н продъл-
жителност, но се противопосгавя на съвпаденнето. Основного значение
се изразява от наречията скоро и тогава, но се разчленява според други
допълинтелнн признаци, като мииималност, предходност, сигурност,
следходност н др., със съответни наречия Веднага одобри намерението
на сестра си (Ем. Маиов). Низитг току що бяха изнесени (Г Карасла-
вов). Тогава се чувствуваше виновна (Ем. Манов).
Значението за ограниченост се свързва с начало н предел
на действнето (финалност), конкретизирани спрямо даден момент. То се
изразява с наречията отсега, досега, оттогава, дотогава, както н с пред-
ложни съчетания с от и до: Тъкмо за това бе говорил досега (Ем. Манов)
Тъй си чака от година време (Г. Караславов) Двустраина ограниченост
се постнга с двата предлога от—до в едиа и съша конструкция: От
гръцката плесница до моралните изтезания Славейков отстояваше своя-
та мечта (П. К. Яворов).
Обстоятелствено пояснение за причина
§ 375. Обстоятелствените пояснения за при-
чина показват мотивировката на действнето, която съдържа аргумен-
тите на неговото пораждане и протичане. Поради своята конкретност
причинната мотивировка изисква да се използуват в повечето случаи
предложни съчетания в ролята на обстоятелсгвенн пояснения, а наре-
чията за причина са ограничени по брой н употреба.
Отношение™ за причина като сммслово-синтактично отношение
включва мотив и резултат (следствие). Основно място заема резултатът,
свързан със състояиие, оценка, констатация за действие, а мотнвът, из-
разен със самото обстоятелствено пояснение, посочва неговата равно-
стойност, обоснование и обяснение. В ролята на обстоятелствено пояс-
нение за причина се използуват най-често съчетанмята с предлога от,
който дава всестранеи и зраз иа неговото значение, като разкрива отно-
шение на действнето към някаква конкретна или абстрактна даденост на
аргумента. Употребяват се още съчетанията с предлозите в, за, породи,
заради, при, по. Наречията затова, затуй, защо, защото (като подчини-
телен съюз) могат да заместват предложннте съчетания, напр.: Бчхче
големи приятели и затова. защото и неговото. и моете положение в къщи
бе едно и също (Й. Йовков). Затуй му пее песента на Стра tdvca-баир
гората. . . (Хр. Ботев).
§ 376. Според конкретного си съдържанне и съответиото на него
синтактичио изграждане обстоятелствените пояснения за причина биват
за предпоставка, предполагане, основание, въздействие, отпас,’ пораж-
дане, подтик, задължение, принуда и източник.
Предпоставката е такова положение или състояиие, меть
има за резултат нещо определено като промяна, преобразу ване, редчване.
заменяне и др. в конкретен или абстрактен емжъл, напр.: От вияо, от
любое и от младост бе вики ст нази.ппян (Хр. Смирненек и). Ний не м
™ем от борч да дигнем глава (Хр. Смирненски).
197
Предполагннето включва аргументы, на конто отгоняп
определен естествен резултат като последнца от някакво действие илнi
налнчнето нн нещо. Съчетаннята с предлога от в случая не са сто °Т
ограничены по лексикалио попълваие: Тя примираше от глад (ИвВ
зов). От пего хремата миновала (Г. Кирков). а
Основнннето е наличие на такнва предмети н явления, конто
създават представата за една обща картина на състояиие като проява
на това наличие. Резултатьт се конкретнзнра н обяснява чрез определи-
що го наличие, затова тук са възможни отношения на прннадлежност
сьпоставка, общност н единство. Съчетаинята с предлога от се попъл-
ват с конкретны съществнтелни имена, но могат да се употребят н аб-
страктнн, конто в зависнмост от съчетаемостта с глагола прндобнват зна-
чение за причина: Слоговете на Стойковата нива бяха посинели от те-
менуги (Елин Пелин). Лицето й сияете от покорност и смущение (Г. П.
Ста матов).
Въздействнето се свежда до проявление иа различии чув-
ства в отношение към резултата от тяхното въздействне. Съчетаннята с
предлога от се попълват със съществителнн нмена за чувства, а глаго-
лите означават различив емоционални състояння и прежнвявания: Сър-
цето го заболя от скръб (Ив. Вазов). Забравил себе си от ярост (Г.
Кнрков).
Отгласът е такова въздействне, което се отразява върху резул-
тата като идващо отвън, като външно явление, но н като процес нлн съ-
стояние, конто възбуждат други състояння нлн прояви: Милица се по-
търси от тая гледка (Ив. Вазов). Дъхът му замря от зрелището (Ем.
Станев).
Пораждането се свързва със зависнмостн, конто въздейству-
ват непосредствен© и поставят обекта нлн субекта на действието в ново
положение нлн състояиие, придават мм нова форма н внд нлн пораждат
ново явление нлн състоянне. Предложи ите съчетания в ролята на обстоя-
телствени пояснения се попълват най-често със съществителнн нмеиа за
действие нли форма на неговото осъществяване: От хвалене прегракна
чак (Хр. Смнрненски). Главата му се пукаше от мисли (Ив. Вазов).
Подтнкът е качество нлн проява, увлечение, волева подбуда и
др., насочващи към нзвършване на някакво действие н актнвнзнращису-
бекта на нзвършването му. Действието се хар актер изнра от обстоятел-
ственото пояснение чрез неговнте вътрешнн подтацн, затова н употребя-
ваните предложни съчетания изразяват ннтелектуалнн нли нравствени
прояви: Иван от еежмиост излезе (Г. П. Стаматов). И мах намерение от
любояитство да вляза (П. К- Яворов).
Задълженнето и прннудата са такъв нзраз на при-
чннност, при която субекгьт се заставя да действува по определен начин:
Замрях от страх (Ем. Станев). Брезовата коса настръхна от ужасна
мипл (Ив. Вазов).
Източникът се възприема като средство за възникване на
действието, като непосредствен причиннтел: Черквата се затепли от сее-
щите (Ем. Станев).
2 377. Причинимте съчетания с предлога от в пози-
нията на обстоятелствени пояснения показват, че значението за причин-
на обусловеиост в крайна сметка изразява осъществяване на действието
198
чрез неговнте мотнвн за възннкване, наличие, протнчане, въэобновяване.
Съчетаннята с остана л нте прнчнннн предлозн включват отделнн стран н
на прнчннната мотивация.
Съчетаннята с предлога в нмат значение за пораждане: В резултат
на тези инициатива настъпиха чувствителни подобрения (в. Раб. дело).
Те са близки със съчетаннята с предлога поради. С предлога за се нзра-
зява най'Силно подбудата на действието: Извадиха го от служба за дроб-
на работа (Ив. Вазов). Могат да изразяват и повод: Той бил подгонен
за носене на оръжие (П. К. Яворов). Предлознте поради н заради обра-
зуват съчетания в ролята на обстоятелствени пояснения за причина, но
семантмчно се различават по нэразяваното от тях отношение — с поради
се изразява принуда, а със заради — подбуда нлн повод: Тя заслужена
поклонение и заради светостта на легендата си (Ив. Вазов). Вълко про-
лежа в болницата породи получемта рана (Ив. Вазов). С предлога при
може да се изразн причина, но това значение трябва да се разлнчава от
случайте за време като период, съпътствуващ някакво вършене: Пре
това откритие тя се изново обезпокои (Ив. Вазов). Същото може да се
каже н за съчетаннята с предлога под: Изтървал горните думи под вне-
чатлението може би на бъклицата (Г. Кнрков). Съчетаннята с предлога
по са, общо взето, със значение за повод: Някои са подредена по плата
на едно обричане (Ив. Вазов).
Обстоятелствена пояснение за цел
§ 378. Значението цел се евързва с предназначеннето на
действието, с едно нзнскване за неговото осъществяване н за достигане
на определен резултат. Докато прнчннността нзяснява мотивите за по-
раждане н съществуване на действието, обстоятелствата на пораждането
му като факт, целта разкрнва замнсъла, оправданного му с последствията
от неговото нзвършване. По своеобразен път действието се насочва към
предмет, който е негово предназначение, замнсъл на осъществяване, а не
обект на засягане нлн обхващане, н това разграннчава обстоятелстве-
иото пояснение за цел от допълнението. Предназначеинето е основен при-
знак в значението за цел, но към него могат да се прибавят и други при-
знаци, напр. за намерение, за прндобнване, прнсвояване н др., в завнеи-
мост от конто се определят н разновндностате на обстоятелственото пояс
ненне за цел.
Обстоятелственото пояснение за цел се изразява със съчетания глав-
но на предлога за и отчасти с и съществително нме за дейност, проява, съ-
стояние и др. Когато се употребява самого съществително нме цел, пред-
ложного съчетание двва възможност за по-широко опнеатедно разясня-
ване на целта. Познатн са няколко разновидности по значение н синтак-
тнчен нзраз.
Основна разновидност са обстоятелствените пояснения, конго кон-
кретнзнрат общото значение за цел като предназначение и могат да но-
сят същото название — за действ и те л н о преднаэначе
пне. В по-тесен и конкретен смисъл предназначение се изразява от i
четання с опорно съществнтелно име за конкретна нли абстрактна сын
ноет н проява, с.конто се оемнеля действието, ползата от него Внжда се
че целевого отношение крне два момента, две дадености — от една стра-
199
на, основного действие, протнчането му, а, от друга, неговото превъплъ
щаване, съотнасяне, идентнфициране. напр.: И в ада ще си го припомня
зл утеха и за подигравка (Ем. Станев). Нека го прочете за паука (Ем. Ста-
нев). Скоро ще ми трябва за някоя сватба (П. К- Яворов). Една част от
тях са за обрнчане, посвещенне: Да остави спокойствието си за обществе-
кото благо (П. К- Яворов).
Намереннето разкрнва някакъв замисъл, с конто се оправ-
да ва извър шва него на основиото действие илн неговата оценка. Целево-
то съчетание съдържа представата за някаква дейиост, състоянне, по-
стъпка н др., изобщо представата за някакво вършене в проекцията на
намереннето за неговото протичане, затова глаголите, конто се поясня-
ват, означават подготовка за нзвършваие, например глаголн за движе-
ние н прнстьпване към действие: приборам се, пристъпвам (приближа-
еам се); за подготовка, начало, заемане на положение, наличие: пригот-
вям се, намирам се, застягам се, започна, събера н др.:
Ирина се приготви за излизаме (Д. Димов). И пак си опря главата
за дрямка (Ив. Вазов). Всичко вече се прибра за сън (П. П. Славейков).
Вземат се мерки за по-нататъшното подобряване на битовите усл уги (в.
Раб. дело).
Обстоятелственнте пояснения за цел със значение за прндобн-
в а н е означават предмет или нзвършваие като резултат, към който се
прнспособява действието на целевата оценка. Използуват се предложим
съчетання, напр.: И севърти сиромашинката за торба брашно (Елнн Пе-
лнн). Дяконът ми чете за здрав е (Ем. Станев).
Съчетаннята в ролята на обстоятелственн пояснения за цел могат
да се образуват частично и с предлога с, който внася значение за съв-
местност, за общност на действието, на неговня замисъл с някакво друго
действие, което го осмисля и разкрнва неговото целево насочване: С та-
зи цел вземах със себе си и три-четири съчинения (Ив. Вазов).
Спорна дума иа съчетаннята за цел може да бъде местоимение вместо
съществнтелно име: Уж за туй е дошъл (П. К. Яворов).
Обстоятелствено пояснение за условие
§ 379. Категория та условие обобщава отношение, при
което едно действие се поставя в завнснмост отобстоятелства, конто пред-
определят неговия характер на реално или иреално действие. Осиовна
даденост тук е условното утвърждаване на фактичност, възможност, не-
обходимост, предположение, конто са зависимн, цесамостойни величини,
свързаии с наличието или отсъствието на друг обуславящ ги факт. Усло-
вието обобщава едно познавателно съдържанне, за да го съотнесе с пред-
мета на условиа зависимост. Или това е обобщаване на други, по-кон-
кретни обстоятелственн значения за място, време, причина и др., типи-
зираии като мотив иа условния резултат. В този смисъл условието е
твърде обобщено и абстрактно, затова н широко и всеобхватмо, поглъ-
щащо едииици с разнообразно смислово-познавателно съдържанне.
Обстоятелствеиите пояснения за условие нямат голямо формалио
многообразие. Изразяват се със съчетаиия, образувани предимио с пред-
лога при и в по-малко случаи с без и в. Употребяват се и наречнята tno-
200
гава и когато, конто по начало са за време, но са придобнлн и услов-
но значение.
§ 380- Обстоятелственнте пояснения за условие имат ияколко раз-
новидности.
Поясиенията за предметна о бс то я те л с тв е н ос т раз
приват предметна обстановка нлн явление, конто предопределят харак-
iepa и същността на дадено действие: Подир минута, при иалетелите
мъглх, тая велика самота се гърчеше (П. К. Яворов). Но при пиптстве-
ното лунно осветление приличаше на готически замък (Ив. Вазов)
Поясненнята за факт на въздействне показват някак-
во положение, състоянне или извършване, което се поел едва от съотве-
тен резултат, показан от значеинето на глагола: Той пламна от негоду-
вание при такова тежка клевета (Ив. Вазов). При тезы думи двамата
храбри петли шумно напуснали върлините си (Г. Кирков).
Съчетаннето на предлога в н съществнтелното нме случай поставя в
завнсимост условння резултат от едно състоянне н обобщава по-шнроко
обстоятелствата, конто го предхождат нли конто предопределят неговня
характер н псследицн: В такъв случай сичката отговорност пред исто-
рията ще да се Струпа на нашите глава (Хр. Ботев). Употребяват се и
съчетання с предлога след: Но можех ли да се успокоя след всичко това
(А.. Страшнмнров).
Поясненнята за успоредяване означават някакво про-
тичане илн явление, което е паралелно с друго прндружаващо го явле-
ние. Наличието на едно характерно протичане е основа за успореден
резултат, напр.: Човекът се спираше при най-малки.ч шум (П. К. Яворов)
При тогивашната фотографска техника твърде сложно е било пътува-
нето w прасенето на снимки (в. Раб. дело). Обстоятелственото пояснение
за условие в случая показва обобщено наличие, протичане нлн нзвърш-
ване, затова се употребяват н абстрактнн съществителин имена нлк с
конкретнн съществнтелнн се означават даденн съвкупносги. Успоредиост-
та може да бъде последователноет на смеиящи се действия: Трясъкът
заглушаваше Йорговия глас, който пък се чуваше при ново утихеаяе
(Ив. Вазов).
Съчетаннята с предлога без изразяват условно иенали
ч и е - предметно, събитнйно н пр., — прн което се проектнра една въз-
можност, изразяват се едно предположение, вероятност или снгуряост:
Без солидно материално положение вне едва ли бихте могли да играете
широка та обществена роля (П. К Яворов).
Обстоятелственнте пояснения за условие с наречнята тогава и *ш-
гатосе отнасят към всички от посочените разновидности: Добре тогава —
каза Гергин (Ем. Л1аиов). Наречието когато е същевремеиио в позицията
на подчинителен съюз за условие: Зищо корите гърците, когато сте
виновна вие сами (Л. Каравелов).
§ 381. Една част от обстоятелственнте пояснения за условие а за
° т с т ъ п ка, когато действието се извършва без съобразяване с об*
стоятелствата, конто изискват др> га пасока на неговото протичане. Дей
ствнето противоречи на дадено положение и на очаквання резултат Из-
разяват се главно със съчетання с предлога при и отчасти без. При пя-
колко десетки приказници кие об шдавиме вг •. Mho п 'в (I
Вазов). Излишни са тук комплимента и вп тях той пак е велик
Смирнеискн). * <ЛР
Улотребяват се и наречията за отстъпка еъпреки и макар, изполэч
ванн като предлозн. конто се включват н в съставеи съюз за отстъпка
Обстоятелствено пояснение за начин
§ 382. О б с т о я т е л с т в е н и те пояснения за начни
разкриват някакъв признак на действнето, който нздава неговата приро-
да нли характеризира нзвършваието му. Действнето се определи според
неговата същност нлн според впечатленнето н въздействието, субектната
му отиесеност нлн оценката. В завнснмост от това се обособяват н различ-
айте видове обстоятелствени пояснения за начин, които нмат н свои раз-
новидности.
1. Поясненията за характерное! показват иачнна на нз-
вършване иа действнето в завнснмост от неговата вътрешна природа.
Действнето се характернзнра само за себе си, като дадеиост без външна
отнесеност към други дадености, иапр. темп, ннтензнвност, изразеиост
(сила) н продьлжителност. Интензнвността се покрнва с прн-
знацнте за честота, за възпронзводнмост в даденн рамкн, която възприе-
маме като малка нлн голяма, мнннмална нлн максималиа прн доблнжа-
ване нлн отдалечаваие на моментите на извършване. Използуват се на-
речнята често н рядко, непрекъснато, непрестанно, постоянно, редовно
н др., както н отделяй обстоятелствени нзразн:
Напразно ездачите все по-често пришпорваха конете си (А. Дончев).
А ходит ли към езерото? — Много рядко (Ив. Вазов). Постоянно пита-
ла за тебе (Ив. Вазов). Тогава публиката един през друг потече из врати-
те (Елнн Пелин). От време на време нарочно се спираше (Г. Караславов).
Всеки маг сирените може да завият (М. Грубешлнева).
Т е м п ь т като характерное! иа действнето се свързва с вътреш-
ното му сгъстяване, с доблнжаване нлн сливане иа самнте прояви. Из-
ползуват се главно наречията бърэо н бавно, но н наречия с различна
индивидуалност на основного значение за темп като постепенно, трома-
60, чевръето, живо, усилено, както н съчетання с предлознте в, като,
из и др. н нзразн: Лила бавно оправи косата си (Д. Днмов). Дъждът миг-
повено се пресече (Ив. Вазов). Премина чевръето из двора .(Й. Йовков).
В миг се той с коня отбива през пътя (К- Христов). Те се връщаха един
по един (Г. Караславов).
Със значение за нзразеност са обстоятелствени пояснения,
с които действнето се представя в неговата пълнота н цялост нлн обрат-
но — частичиост, като се съотнася с определена качества за сила, трай-
ност, размах чрез наречия силно» слабо, леко, тежко, дълбоко, тихо, еи-
соко, полугласно, тънко, ниско, съчетання с предлознте без, в, до, за,
като, из, от, с и нзразн като от кора до кора, от главата до петите н пр.:
И още но-сиямо се удари в гърдите (Ал. Константинов). После вдъхна
дълбоко и пребледня (А. Дончев). Внсоко шумяха многоводна пороища
(П К- Яворов). Разговорът следва без прекъеване (П. К- Яворов). Кон-
гресът ни днес заседала зв трети дел (Хр. Смнрнеискн). Тъй и аз се от-
давим с остер велев (Ем. Станев). Изглежда го от гяавати до петите
(Г. Кнрков).
zyt.
2. Поясненията за образец се свързват с примерного пред-
ставяне на действнето, с прнчнсляваието му по иегов признак към опре-
делен внд Обикновено се постига тнпово представяне на действнето, пра-
ви се съпоставка с дадено положение на нещата, взето като примерно,
всензвесгно, типично. Действнето н да се поставя в някакво отношение
към даденн обстоятелства, това става в лнннята на неговата характери-
стика, а не на обстоятелствената му конкретн^япня. Значението за обра-
зец нма няколко разновидности: за форма н внд, с което се нз-
разява външност, напр. цвят, лнннн, прояви; за положение, с
което се посочва типично положение нлн състоянне, към конто се прн-
равняват класнфнкацнонно прнзнаците на действнето; за обста-
новка н мотив, с което се постнга обобщаване на обсгоятелствата
на възинкването и протичаието на действнето; за средство, като
в повечето случаи става дума за прндружаващо явление нлн за качество
на нзвършването, за проявв н др.; за уподобяване, с което
признакът се представя н сравнителен план н така се откроява в своята
тнпологнчна същност. Обстоятелствените пояснения за образец се нзра-
зяват с голям запас от наречия, предложив съчетания н нзразн
Свързват се с елегантяо иэвити арки (Ив. Вазов). Облечен беше 6о-
ляринът просто (А. Дончев). Заедно отидоха в квартирант му (А. Стра-
шимнров). Ще ги защищава безплатно (П. К- Яворов). Дяволскн подмиг-
ни на другарите си (Ал. Константинов). Депутатите насядаха на ко-
лело (Г. Кнрков). Стояха една върху друга (О. Васнлев). Затова плачат
нощем ужким без причини (Ем. Станев). С добро и зло ние тръгнахме
(П. К- Яворов). Клепалото бие с една език за всички (П. Ю. Тодоров!.
Опря дясна ръка по бабаитски (П. К- Яворов). В мрака гхедат като
привидение (Ив. Вазов).
3. Обстонтелственнте пояснения за субектност представят
качествата на субекта като качества на самого действие. Субектната от-
несеност осмнсля действнето по отношение на субекта, на неговото съ-
стоянне нлн поведение, на същността н качествата му н в крайна сметка
го характернзнра. В завнснмост от това те могат да бъдат за с ъ с то я-
н и е, когато с тях се разкриват физически нлн душевни състояння на
лице с наречия като спокойно, тревожно, весело, чдосано, учудено н съче-
таиия с предлознте без, в, с; за характер, когато се разкриват
различии склонности на субекта като особеност на неговнн характер с
наречията плохо, свенливо, набожно, лукаво, важно, мълчаливо м др.; з а
волензЯва, когато се озиачава волева проява, настоятелност, не-
воколебнмост, решнмост, твърдост н др., нзразенн с наречията настой-
чиво, колебливо, сериозно, виновно, твърдо, безумно н др.; за отно-
шение, когато най-общо се изразява поведеинето на субекта спрямо
предмета на мнсълта, засегнат от действнето нли останал нзвън вннма-
нието иа неговня вършнтел, с наречия като съчувствено почтшпелко,
безучастно, снизходително, строго, грубо, свирепо, изпитателно, скеп-
тично н др. Напр.:
_ Рослава наледе глава (А. Дончев). Поправи се без смув^епт
‘ Димов). Важно пристъпя към същността на работата (Г. Кнрков)
е се спотаиха някак виновно (Й Йовков). Майката се у^махна сказке
(Д димов)
4. Със значение за субектнвност са обстоятелствеимте
пояснения за начин, конто с помощта иа наречия и адвербиални съчета-
ння изразяват възпрнемаието иа действието н неговата характеристика
от говорещия, от субекта иа изказваието — според впечатление, въздей-
ствне, тълкуваие, съответствие с ндеално положение или отклонение от
него, възможност, идентичност, съвпаденне н преднамереиост. Употре-
бяват се наречнята добре, хубаво, нелепо, лесно, трудно, скъпо, странно,
нарочно, случайно, емоционалин и понятийно-оценъчни наречия, като
приятно, ужасно, знаменатечно, както и адве'рбналии съчетаиня с пред-
лозите без, с и др. Напр.:
Лошо почва денят (А. Дончев). Хубаво им се отсрамихме (П. К-
Яворов). Случайно погледът му се спря върху един старец (Й. Йовков).
Леко и приятно се пътуваше из прозирния мрак (П. К- Яворов). Той ме
изгледа зламенателно някак (Ив. Вазов). Гледа ме един момент без как
во да е ызраженые (П. К- Яворов). Той вярваше в науката без разсъждение
(Ив. Вазов). С хрмстияиско търпение изказа той сума горчиви истина
(Г. Кнрков).
Обстоятелствена пояснение за количество н степей
§ 383. Значението количество се свързва с признаци на нзмери-
мост в граннците на даден максимум или минимум на иарастване илн
намаляване на действието. Количество™ характеризира действието, пред-
мета нлн признака чрез числена нли обобщена броимост на обстоятел-
ства или прояви като време, протнчане, сбориост, разположение, място
н др. Трябва да се разграничават количество в по-тесен смнсъл на думата
като бронмост и стелен като състояиие иа нзмеримост, която изразява
неразчленена, обща максималност или мннималиост при достнгане на
пълиота, цялостност или частичност в нзвършването на действието.
1-Обстоятелствените пояснения за количест-
в о имат значение за максимална нлн мнннмална количественост, който от
своя страна се придружават с допълнителнн признацн според средствата
иа изразяване и представяието иа количественна признак. Поясненията
за максималност означават голямо количество иа пзвършване-
то, голям обхват, продължителност и пр, Най-общо това значение се нз-
разява с иаречнето много: Трябва много да си изморен (Г. Караславов).
Мечките най-много нападаха добитъка (А. Дончев). Употребяват се и
наречнята доста, дълго, както и някои предложни съчетания; Той се
бави доста (Й. Йовков). Но дълго време се слушаха благославяния, охка-
ния (3. Стоянов).
Поясиеннята за мииималност се изразяват с иаречията
малко, което има твърде широко значение за слабо количество, веднъж,
кратко, накратко и др., напр.: Той помисли малко (Ив. Вазов). Сомо
веднъж си спомни удобствата ни своя дом (М. Грубешлиева). Той проду-
ма кратко (Ив. Вазов).
Поясиеннята за числеиост и ограниченостс наре-
чия и предложни съчетания за ми нима л на и максимална количественост
свързват измеримостта на действието с чме ново разчленена пли сборно
изразена марка за време. повторителност, предметност, продължител-
ност и пр. Употребяват се наречнята веднъж, дваж-триж, десетирно.
204
тократно, накратко, ден, седмица, час н др., както н сьчинения с пред-
юзнте в, но, за, до, по, през, с, около и нзразн с количествено значение:
Бурята духна още яеднъж (А. Дончев). Вече седмица съм тук (П. К-
Яворов). За няколко мииути децата се превърнаха в математици (О. Ва-
силев). Тя продължава около един час (Ив. Вазов). По мяколко тти
виждали да го доки рват (3. Стоянов). Аз още няколко време бях замаслен
(Ив. Вазов).
2. Обстоятелствените пояснения за степей
имат по-абстрактно значение за нзмеримост, защото колнчеството е обоб-
щено, като от разчленеиа съвкупност илн численост премииава във все-
общо значеиие за цялостиост млн частнчност, пълиота, всеобхватност или
слаба пзразеност. Степента е градирана оценка на действието винаги в
сравнителен план с друго действие нли с други положения в самого
него. За разлнка пък от качествената адвербиална определеност на об-
стоятелствените пояснения за начин степента не представя качествата
ннтензивност, сила н др. сами по себе си, като прнсъщн на действието
или на неговото протнчане, а ги представя като обобщена съпоставка,
като градиране, степенуване,
Обстоятелствените пояснения за степей бнват за висока и за ниска
<тенен. Поясиеннята за висока степей изразяват цялостност
и пълнота с наречнята напълно, окончателно, съвсем, съвършено, иэвън-
редно, досущ: Вардарски се съвзе напълно (Д. Талев). Ний се провалихме
окончателно (Ал. Константинов). Съвсем загуби власт над себе си (А. Дон-
чев). Добрите славянски черти не са изчезнали досущ (Ив. Вазов). Изпол-
зуват се и съчетания с предлозите до, в, с. конто могат да изразяват и
граница: Да ти дам себе си до последната частица (П. К- Яворов). Hue
падаме и ставаме измокрени до кости (П. К- Яворов). Изгкжда го от
г швата до петите (Г. Кнрков).
Поясиеннята за ниска степей се изразяват с наречнята
едвам н слабо: Екът на войната слабо стигна (Ив. Вазов). Дзете чалки
прозарчета едва стигаха за проветряване на въздуха (Д. Димов).
Обстоятелственото пояснение заёма важно място в структурного из-
граждане на изречеинето, в неговото разширяване и в изразяването иа
познавателното му значение. С него се разкриват многостранно обстоя-
телствата на действия та и състоянията и тех и иге качествен и особености,
увеличават се средствата на пзразителноет при употребата на пзречення-
та в различимте стилове. Чрез връзката сн с глагола като негово опреде-
ление обстоятелственото пояснение допринася за по-яркото н пълно нз-
разяване на предикативиостта н на цялостното синтактично съдържанне.
разширени, сложим и повторен и части на изречението
Разширени части на изречението
ч § 384. Разшнрена ч а с г ла и з р е ч г н н с т и с г н а р и
0 а всяка част на изречението, предсгавена ие с
тделн а дуЫи> а сьс свободно п о д ч и и и т । i и v л о
с ъ 4 е т а н и е. Поясиеннята в състава на словосъчсгаинсго могат
Ва ИМат свои пояснения или еднородни части и по тпя начин та
сложно словосъчетание, представящо ра. шире^зта ча< на и ре* нт
205
то Не може дв нма разширена част, в която се устаиовяват само съчнни
телни връзкн. тъй като в такъв случай нмаме работа с друга категория
еднородин частя на изречеиието. F
§ 385. Разшнренн могат да бъдат както главннте, така и второсте-
пенннте части на изречението. Строежът на разширената част зависи от
главиата дума в словосъчетаиието. Его защо начииът на разширнване
на подлога и на вснчки второстепеини части може да бъде иапълно една-
къв, ако главиата дума, нзразяваща съответната синтактична част, е из-
казана с една н съща част иа речта, иапр.:
Лошото хрумване на момчето просто отиваше в бе запас ните скла-
дове на човешките спомени (Ц. Цоичев) — разширен подлог и разширено
обстоятелствено пояснение. Безонасните складове на човешките спомени
просто щяха да поемат лошото хрумване на момчето — тук разширеният
подлог съвпадв по строеж с преди шиото обстоятелство, а разшнреното
допълнение с предишния подлог.
§ 386. Поиятнето разшнреиа част показва, че съответната част на
изречението не е сама, а има свои пояснения. Поясненнята обаче също са
части иа изречението, така че разширената част е разложима пак на
части иа изречението. Ето защо разшнреиието няма отношение към броя
иа изреченските части. Не е правнлно да се твърди, че например в изре-
чеиието Младите еойници положиха клетва има две части на изречеиие-
то — разширен подлог и разширено сказуемо; в същност частите на из-
реченнето са четирн, но две от тях са разширеин, т.е. имат свои поясие.
ння: подлогът и сказуемото.
§ 387. Разширено сказуемо в тесен смнсъл е сказуемо, разширено
с друг глагол нли със сказуемно определение. В такъв случай разшире-
ното сказуемо не се разлага повече на части на изречението, а^образува
едно съставно сказуемо, иапр.: Може да започне да търси нов повод.
Прнмерн за разширенн части:
Разширен подлог: А вечерта дванадесет стопани с жените
си заобиколиха С томат (А. Гуляшкн). Глухият шум на водата в коро-
бите, квакането иа шестте кречетаяки. . . даваха на обстановката една
мила, дълбоко патриархална, първобитна осанка (Н. п. Фнлнпов).
Разширено допълнеиие: Вляво и вдясно от пътеката
на доста голямо разстояние има високибоядисани дървеии колове (М. Главня).
Разширено сказуемо: Трябва да се знае, че това не са
маркировъчни колове (М. Главня). Това бяха дълги заоблени прасета, с
остри муцуни и големи клепнали уши (Ст. Ц. Даскалов).
Разширено обстоятелствено пояснение: От
комина на една къща се цедеше тънка струя дим (Д. Бегунов). Бързо из-
тичвам арез тъмяата уличка и нетърпеливо се заозъртвам около огни-
щето (Т. Г. Влайков).
Разширено определение; Инженерът кимна с глава и
заопипеа някакви бутончета по електрическия стълб. Съседите имаха
кученце с къдрава вълна и заострена муцуна (Кр. Григоров).
206
Сложна части иа изречението
§ 388. Част на изречението, язразена с фразео-
логично съчетание, се нарича сложна част иа
изречението. С класнфикацията на фразеологнчннте съчетання се
заиимава леке н коло снята. Сннтактичннят строеж на фразеологнчннте из-
рази, формалио-снитактичните връзкн в тях обаче по ннщо не се разли-
чат от формалните връзкн в свободннте словосъчетания и между сло-
восъчетаннята в състава на изречението. Например словосъчетанието до
привата круша може дв бъде както свободно, така и устойчиво — без
изменение на еннтактичните връзкн в него илн връзката му с други из-
реченскн части, срв.: Докарах я до кривата круша (=доникъде) — За-
харах я до кривата круша (=до крушата, която е крива).
Във фразеологнчннте изрази, конто не могат да се употребяват и
като свободни словосъчетания, също се открнват познатн сннтактнчнн
връзкн, напр.: на драго сърце, вземам присърце и пр.
§ 389. Еднаквостта на формално-еннтактнчннте връзкн в свободннте
и в устойчивнте съчетання обаче не означава функционалиа еднаквост на
евързваните думн. Думите, включеии в устойчивого съчетание, не се въ-
веждат в изречението, за да разкрият участииците в глаголното действие
или иякаква характеристика иа действие, предмет нли друго свойство.
Устойчивого съчетание влиза в изречеиието като цяло, т. е. както влиза
отделната дума. В него думите са евързанн само формално поеннтактнч-
ните правила на езика, но евързването е станало още преди дв влязат в
изречението. Те не могат да функционнрат като части на изречението,
защото нзобщо нямат синтактична функция, а само семантична функ-
ция да образуват заедно една емнелова цялост. Синтактичиата нм евър-
заност е исторически факт, а не построяваие в комуинкацията.
§ 390. Сложната част на изречението външно може да не се разлн-
чава от разширената изреченска част. Но докато в разширената част
всяка пълнозначиа дума има синтактична функция н трябва да бъде от-
несена към определена част на изречението, в сложната част цялото сло-
восъчетанне функциоинра като една част на изречението, която се опре-
дели от функцията на главиата дума в устойчивого словосъчетанне Ако
съчетаиията не бера грижа, не обелвам эъб н други такнва са употребени
като изречения, трябва дв кажем, че в тях има по една еднветвена част
на изречеиието — сказуемо.
Не се раэлагат на части на изречението н пословицнте и поговоркнте,
доколкото се приема, че те също се отнасят към фразеологнчннте изрази.
Главного основание за синтактичиата иеразложимост на устойчивнте
съчетання е тяхната възпроизводимост като готовн нзразн поради по-
стони ната връзка между думите, устаиовена исторически.
Повторена части на изречението
§ 391. Една част на изречението може да се из
каже два нли повече пъти, като се запази съ
Щ о т о л е к с н к в л н о съдържанне. Двете части в та
къв случай се наричат повторенн части на из
Ре ч е н н е т о нее разглеждат като една част по отношение на остана-
207
лнте часта в състава на нзречението. Употребата на новтореин чае™ ..
стнлнстичнн н ритмнчни прнчиин .. служи за израз иа емоциоиалио ™
шенне на говорещия. отно-
§ 392. Запазването на лексикалното съдържаиие се оси. урява по тпи
начина: 1. Повтаря се същата дума без изменение, напр : Той с нас мна
много не прикаэва. •юго-
2. Първата дума се замени с блнзък синоним, напр.: Че брат им
ладна, згэгишг
3. Втората дума е семантике словообразователен вариант на пър-
вата. напр.: нов-новеничък, пита, разпитва. н
Примерн: — Така, така! Невинен. съвсем невинен като ангелче
небесно9 (П. Славннскн). И неговото жълто лице се смееше, смеете ехид-
но (Ив. Вазов). Ехото ясно повтаряше: героя! героя! героя! (А. Друмев).
Спокойно, сякаш сам-самичка, засмука цигара през мъничко сребърно ци-
гаре (Д. Калфов).
§ 383. Връзката между повтореннте части може да бъде осъществеиа
безсъюзно, съюзно или с частнцн. Повторение с лексикалио нли слово-
образователно изменение на първата дума обикновено става с безсъюзно
свързване. Повтореннте сказуемн могат да се свързват н
по трите иачниа:
1. Б езсъюзнО: Ходили, ходили и стигнали една гора. И всичко това
тимнее, тьмиее и пропада в мрака (Ал. Константинов).
2. С ъс съюза че: Че беше горещо — горещо беше. Че е жена — жена е;
с отноентелин местоимении съюзи: ходили, кьдето ходили; приказвали.
каквото приказвали; седели, какяото седели.
3. С части ни: пеят ли пеят, ходят ли ходят, слънцето пече ли пе-
че н пр.
Тук се отнасят н сказуеми с иепълеи състав, обедииени в конструк-
цията; такъв не, ами такъв, иапр.: добър не, ами добър (е той): горещо
не, ами горещо; А какъв учител беше той! — Учител не, ами учител!
§ 394. Най-често се повтарят обстоятелствените пояс-
нения, които обнкиовено се свързват безсъюзно, иапр.: говореше бая-
ло, баяло; отговори бързо-бързо. При сравнителна степей евързването
става със съюз и, напр.: все по-надолу и по-надолу.
При повтореинята на подлога и допълненията севъ-
веждат допълинтелни пояснения към тях, напр.: Горещинвта, голямата
гореырта го мъчи. Повторен нето може да бъде обусловено и от рнтмика-
та: Дано ми найдат лушката, / иушката, майко, сабята . . (Хр. Ботев).
ЕДНОРОДИИ ЧАСТИ НА НЗРЕЧЕНИЕТО
§ 395. Едиородии части се и а р и ч а т две или по-
вече части на нзречението, които имат ед и а н
съща синтактичиа функция и са свързаии съ-
чииително.
В подчинителиите словосъчетания не може да има повече от една
главиа част, ио може да има повече от една подчинена част. При това в
определеин случаи две подчинеии части могат да се отиасят по едиакъв
начни към главната си част, иапр.: дълга бяла брада (две съгласувани
'«пределения); кафе с мляко без Захар (две иесъгласуваии определения).
•08
Той седна пред мене до нея. Говорих с нея за тебе (две непрекя
допълнения).
В последннте два случая нма предложни словосъчетания, в които
предлознте задължително са различии и затова внасят различно значе-
ние в общего отношение към главната част. Ако обаче предлознте са
еднакви, т е. с едно н също значение, съчетаннята не бнха бнлн възмож-
Ии в тая форма: кафе без мляко без захар нлн говорих за нея за тебе
Въз основа иа това трябва да прнемем, че н в първия случай нма раз-
лика в значението, иначе съчетаннето не бн бнло възможно, срв. напри-
мер с невъзможното свързване дървена каменна къща (общо значение
„материал*1).
Венчки невъзможин съчетання обаче’могат да станат нормалнн, ако
въведем съчиннтелен съюз (напр. и).
§ 396. Съчетаннята, конто се получават при свързване със съчннн-
телеи съюз или пауза, се нарнчат съчетання с еднороднн части
на нзреченнето: кафе без мляко и без захар: говорих за нея за тебе; дър-
вена и каменна къща.
В последняя случай съюзът и е съеднинл названия на два различии
предмета, т.е, „дървена н каменна къща“ означана две различии къщи.
Но съчниителното свързване на определения може дв засяга и признаци
иа един предмет: малка и схлупена къща; дървена и схлупена къща.
Докато между прилагателинте малък и схлупен може да се намеря
семаитична връзка — схлупен предполага малък, — между зиаченнята на
дървен и схлупен няма ннщо общо (освен това, че са признаци). От съпо-
ставката иа прнведените примеря става ясно, че две прнлагателни не
могат дв се евържат разнородно (нееднородно) прн несъвместимост на
признаците н точно тогава съчиннтелнего нм свързване е възможно, но
само със значение иа множественост (повече от един предмет). Тъкмо за-
това са възможнн и съчетання като следннте: малка схлупена къща: дър-
вена схлупена къща.
§ 397. Общо взето, разнородного свързване на прнлагателни е не-
възможно по семантичнн причини — двата признака са несъвместимн за
един н същ предмет. Обратно, съчнннтелното свързване е невъзможно.
ако първото прнлагателио пояснява съчетаннето на второго със сыце-
ствнтелното: известна оперна певица, но не известна и оперна певица.
Съчнннтелното свързване (нли координация за разлнка от
субордннацн я — подчинение) се определи като добавяне на нов
елемент, т. е. към всяка част на нзречението, изразеиа със съществнтел-
но, прнлагателио нме нлн наречие, може да се добавн поне още една
част, евързаиа с предишната чрез съчинителен съюз или съчиннтел-
иа пауза.
§ 398. Изключва се възможността за съчнинтелно евързввне на два
или повече глаголи, каквнто могат да се видят в примеря като следния:
Той влезе и седна. В такива случаи имаме работа със свързване на изре-
чения, а не с еднородин сказуеми в просто изречение, тъй като липсата
иа подлог в едиосъставнн или елиптнчим изречения не заличава иеоб-
ходнмите белези на предикацнята. Наличният н лнпсващият подлог прн
двете сказуемн се отиасят към един и същ реален обект. но това отноше-
ние е смислово и не е достатъчио основание да отстраним преднкацмята
при едкого сказуемо. Ето зато следните две изречения една к во са г юж-
ГР—П«. и. съвреме™™ б^г.рсх. кямжо— t I 209
нн нзречеиня: Той избягал, но стражата го ранила тежко Той
б яг ал, но бил тежко ранен от стражата. из
За еднороднн сказуемн и яма смисъл да се говори и когато изразява
щите ги глаголнн думи са сиионнми, напр. Брат им побил загинл
(Хр. Ботев).
Тия случаи попадат в категорията повторени части.
§ 399. Зв да има еднородни части, трябва да има съчиннтелно свърз-
ване. Понятвето „еднородност** изразява нещо повече от поиятието ,ед-
наква синтактична функция** (еднаква функция имат н разнородните
определения) н тона повече е в семантнчните нзискваиня на съчинител
ните съюзи, Основата на нзнскванетоевсемантнчната общиост на свърз-
ваннте части, но не общност в семантиката на свърэваннте думи, а кон-
текстуална общност, която се внася от самою свързване чрез координация.
§ 400. Сыцествува въпрос за избор между разнородно, однородно съ-
чниително н еднородно паузово свързване. Общо взето, тук важат след-
ннте ограничения:
1. Разнородни части на нзреченнето могат да бъдат само части, из-
разени с прилагателии имена и предложни съществителнн с различии
предлозн (значения). С други думн, не можем да получим разнородни
подлози, приложения, предпоставенн иесъгласуваии определения н пре-
кн допълнения, както н несъгласуваин определения или иепрекн допол-
нения с едиакви предлозн.
2. Имеиннте сказуемн ннкога ие могат да бъдат разнородни незави-
симо от начнна на изразяване.
3. Там, където разнородною свързване е невъзможио, употребата на
съчиннтелен съюз нлн пауза е задължнтелна.
В някои случаи връзката може да се осъществи съюзно, паузово или
разнородно, но паузово нлн разнородно свързване не може да се яви
вместо съюзното, когато съюзът не е и, а друг съчнинтелен съюз. Това
значн, че останалнте съчиннтелни съюзн семантически са повече натова-
ренн от съюза и. Ето защо ще представим първо еднородните части, свър-
занн със съюза и в чрез па уза s а след това свързаните с другите съюзи.
Еднородни определения
§ 401. Когато става дума за един предмет, съюзът и при еднородните
съгласуванн определения вииагн може дв се нзпусне нли да се замени
с пауза (вместо за изпускаие е по-точио да говорим за съответствие с
разнородните определения). Според това се отделят три подгрупи едио-
родни определения, свързаия със съюза и:
1. В първата подгрупа влизат съчетаиията, конто'могат да се пред-
ставят и като разнородни или като паузово свързани, напр.:
големи и уеиснали мустаци спокойният и горещ следобед
големи увиснали мустаци спокойният горещ следобед
големи, уеиснали мустаци спокойният, горещ следобед
С такива съчетания се твърди, че например следобедът ие само може да
бъде спокоен н горещ, ио и че горещият следобед може да бъде спокоен.
Това зиачи, че тук определенията са свързани независимо едно от друго
и семантически могат да се отнасят еднакво към определяемого.
210
2. В други случаи определенията са по-тясно свързани помежду сн,
както при синонимната връзка: Гласът пееше с уморена и равна скръб —
уморена, равна скръб, но не уморена равна скръб.
3. Когато става дума за различии нлн за няколко предмета» е въз-
можио само съюзно свързване: камшик, изплетен от жълти и черни
жили, ио ие жълти черни жили илн жълти, черни жили. Следното со-
четание е двусмислено: Имам червен и син молив, т. е. два молива с раз-
личии Цветове нлн един молив с две различии на цвят половнни. Но н
в двата случая става дума за миожественост — на предмети нли на
Цветове.
§ 402. Паузовото свързване най-често показва, че второго оределе-
иие пояснява, уточнява първото нлн че нма градация на признацнте.
И тук могат дв се различат няколко подгрупп:
1. Първата съответствува на първата подгрупа в съюзното свърз-
ване с и: жални, сподавени стонове; жални и сподавени; жални сподаве-
ни. Очевидно нмаме работа с една и съща група. Разлнката между пау-
зовото и съюзното свързване е само ннтоиацнонна — чрез паузовото
свързввне по-силно се изтъкват и двете свързани частя.
2. Във втората подгрупа има по-снлно нзразена поясннтелна връзка:
Имаше сприхав, шотландски характер, ио не сприхав и шотландски,
сприхав шотландски характер (изменен смисъл).
Последният пример — разнородного свързване — не съответствувв по
смисъл на паузовото свързване: при паузовото свързване второго прила-
гателно показва нида на „спрнхавост", а прн разнородиата връзка тоя
смнсъл се губи, защото се явява значението „шотландски характер, който
е сприхав** (но който може и да не бъде спрнхав) Ето защо трябва да ка-
жем, че паузовите връзкн от тая група ие могат да се заменят със сыозни
или разнородни.
3. Когато е възможно н свързване със съюза и, групата е равна
на втора група на съюзното свързване. Паузата показва само по-слаба
поясннтелна връзка: близко, непрекъсното съседство; близко и непрекъс-
нато, но не близко непрекъснато съседство.
4. В слединте случаи поясннтелна връзка липсва: нова, решите та
среща, нова и (при това) решителна, но не нова решителна среща (изме-
нен смисъл). В последний пример значението е „още едиа решите!яа
среща*1, а то е различно от значеинето на паузовото съчетанне.
За разлика от първата подгрупа в четвъртата има силно интонацион-
но изтъкване само на втората част, което се явява и в съюзното свързва-
не и може да се подсил и лекснкално (с при това). Така че първото съче-
таиие е равно интонационно и смислово иа съчетаиието нова среща. ре-
шителна (с присъединителиа връзка).
Като иэключнм първата група, във всички остаиалн грлпи разно
родните прилагателии като съгласуваии определения нзискват-съчниител-
на връзка, за да бъдат приемлнвн. Обратно, прн разнородните определе-
ния от втора н четвърта група на паузовото свързване въвеждането на
съчииителиа връзка измен я смисъл а, т, е. съчи нител ното и разнородного
свързване в тия случаи вииагн носят различен смисъл.
211
Едяородям шмеши сказуеми
§ 403. Разнородинте съгласувани определения, конто могат да
представят н като еднороднн, задължителио се оформят като еднородин
когато са употребени като нмеинн сказуеми: Той имаше големи увисналй
мустаци — Мустаците му бяха големи и увиснали. Но като имении ска-
зуемн, разбира се, не могат да се срещат оння прнлагателни, между
конто поясннтелната връзка може да се изрази само разнородно: предиш-
ното надуто самодоволство, ио не самодоеолството му е предишното ц
надуто Възможно е обаче паузово свързваие: Самодоеолството му беше
предишното. надуто.
§ 404. Между именин сказуеми, изразени с прнлагателни, и изразе-
ните със съществнтелнн имена няма съществена разлнка. Но съюзът и
може дв не се яви, когато пред еднородннте части е въведеиа ограничн-
телнвта частица само: Съзнаваше, че беше само вулгарен контрабандист,
само нищожество. Съюзна връзка може дв не се яви н прн пояснение или
градацня: Родината му се виждаше пъстър и глупое панаир, комич-
на сцена.
§ 405. При имении сказуеми, изразеии с прилагателио и съществи-
телно, връзката може дв бъде паузова нлн съюзна: Коларският път бе-
ше пуст, със засъхнала кал (Елин Пелнн). Паузова връзка не може
да се яви, когато те се отнасят към различии предмет». Машините са
българска и немски.
Нескгласуввзш определения
§ 406. Несъгласуваннте определения също се свързват съюзио, ко-
гато се отнасят към различии предметн: Той чу гласовете на майка си и
на братовата си жена (Ем. Станев) Ако се отнасят към един и същ пред-
мет, могат дв се свързват и паузово: Върху повехналото лице на Олива-
рес пробягна израз на паника, на отчаяние (Д Днмов). Стоеше едър мъж
с каскет на главата, с присвити очи (Б. Болгар).
Макар н рядко, срещат се съгласувано н препозитивно несъгласу-
вано определение като еднороднн части: неравен, със слаб наклон терен.
Едпородмм подвози
§ 407. При еднородннте подлозн паузовото свързваие е възможно
само когато има поясннтелна връзка нли се целя специално изтъкване:
Баща ти и брат ти дали орат нивите там? (Ив. Вазов). но не бащд ти,
брат ти. При поясияване, уточияване или друго иазоваване на същия
предмет се предлочита паузовото свързваие: Поведение то ми. външното
ми отношение към вас не знача нища (Д. Димов).
Градация може да се представи и съюзио: Бъркотията и безредието
се эасилваха (Ем. Станев)
Когато има отрицание, безсъюзиата паузова връзка не съответствува
иа съюза и, а на съюза а: Ти ще се жениш, не аз (Ив. Вазов) — Не аз,
ти ще се жениш — Не аз, а ти
Ако пред еднородннте подлоз и се повтори едно и също определение,
съюзната връзкн е по-иеестествеиа: Но тази борба, теэи признаци на
212
разколебаване у него бяха, уви, тъй редки (Д. Димов) Все пак прнчн
ната ие е толкова в общото определение, колкого в отношеинето иа
уточняване.
Еднороднн допълкения
§ 408, Отношенията тук са същнте, кацто при еднородннте подлози,
т. е. пак играят роля пояснителните отношения и градацията Той хапна
от хляба и сиренето (Ем. Станев), но ие от хляба, от сиренето Пау-
зовото свързваие тук е иевъзможио, тъй като липсва поясннтелио отно-
шение. Но при наличието иа едно н също определение илн при сннонн-
ыия на свързваните части съюзното свързваие е иевъзможио Той не мо-
жете да се насити на тая миризма, на тоя неопределен дъх (Ем. Станев).
.Пнпсата на поясинтелио отношение или градация, разбира се, прави
възможно да се яви съюзът и: Не можеха да разменят погледи, думи
(Б. Болгар) — погледи и думи. Паузовото свързваие е очевидно невъз-
можно, когато се яви предлогът между: Той застана между него и нея
Безсъюзно свързаиите части ие могат да имат едно общо определе-
ние у погребено само веднъж. Ето защо свързването със съюза и е необ-
ходимо, когато не е изказаио повторно общото определение: Още тогава
Костадин го намрази без всякакъв повод и причина (Ем Станев) Въпро-
сът все пак е предн всичко стилистичен, срв.: без всякакъв повод, без
причина — без всякакъв повод, без всякаква причина.
Еднороднн обстояли ктвенн пояснения
§ 400. Отношеинята са същнте, както при еднородннте подлози и до-
пъл нения. Но някои традиционии нзрази се явяват винаги съюзно свър-
заня: по села и градове, по ниви и по ливади.
При еднородннте обстоятелствеии пояснения също можем да открнем
отношенията иа пояснение, уточняване, градация Паузовото свързваие
също може да се яви вместо съюза а, иапр.. Впрочем и сега аз дч т
лудост, не от морална сила (Д. Димов) В някои случаи паузовото свърз-
ване замества съотносителни съюзи, иапр.: С труд, с мъка, излязоха
хора търговци (Ем. Станев). Срв.: Кое с труд, кое с мъка. При сиионн
мия между наречие и предложно съществнтелно се предпочита пачзово
свързваие: Равнодушно, с един ленив глас съобщава направление» на
треновете (Ал Константинов)
Еднороднн яригоженмя
§ 410. Ако приложеннята са нечленувани, по-често се свързват сък
но, иапр.: Бяха се събрали много хора, мъже и жени все млаги (Б. Бс-_
ар) В същност същественото е това, дали имената показват отношение
м различии предмет» или към един и същ предмет: Те и — цар Фер1и
С‘1угн и думбазите (Ем. Станев) Без съюза съчетание! - м же
значн, че слугнте и думбазите са един и същн лица
21 ।
Едиородни мкогочленни съчетания
§411 . Съедннитетиият характер иа съюза и без допълинтелин смис-
ловн отношения се проявява в друг вид, когато се свързват като едио-
роднн повече от две части. Тогава съчетаннето се нарнча „отворена тру-
па". а съюзът и има завършваща функция, т.е. въведеиата след него част
завършва изреждането в отворената трупа. Групата е отворена, защото
няма ограничение в броя на едиородинте части, но нма ограничения във
формата на свързване: само последната част може да бъде свързаиа с
предишната съюзно с и. Но съюзът и може и да не завършва реднцата,
иапр Тя изглеждаше необикновено красива в гордоетта, в студенината
и меланхолията си, в тая затвореност (Д. Димов).
От друга страна, крайннят съюз и може да не бъде със завършваща
функция, напр Говореха за анархизъм, за революция и стачки (Ем.
Станев).
§ 412. Отворената трупа еднороднн части поиякога се обобщава с
една дума, която има същата синтактичиа функция, както едиородинте.
В такъв случай съюзът и може да се яви между последимте две едиородни
части нли изобщо да не се яви, т.е. евързването нзцяло може да бъде пау-
зово, напр.: Забрадка, мотика, сърп, нощей, това не и се щеше (Б.
Болгар).
§413 . Безсъюзно могат да се свързват и групп, вътре в конто има
съюз: Вадички и горски потоци, чешми и кладенца, блата и гьолищо,
бари и мочури — всичко пресъхна (Елин Пелин).
Присъствието иа съюза и ие вннагн озиачава, че наличните свързаии
части са едиородни, иапр.: Писмата, които получасах, бяха малко и къ-
си Той четеше ниско и усмихнат. Въвеждането на съюза и в такива
случаи се обяснява с изпусиатите части, срв.: малко на брой и къси на
размер — ниско по глас (или по сила) и усмихнат на вид. Възможиостта,
а във втория случай дори необходнмостта същннските едиородни части,
които се изреждат (брой н размер, сила н внд), дв се изпуснат, се обяс-
нява с това, че са излишни, защото съответинте наречия и прилагателии
ясно изразяват същите прнзнаци: малко е „количество" или „брой , а
къс е „размер", които могат да бъдат обобщени в по-обща категория „ко-
личество". Гласът (или силата) и видът се обобщават като външиа ха-
рактеристика на четеца. Ето защо изпускането в следиите случаи се
Пътят е крив по форма и асфалтиран по настилка, но ие Пътят е
крив и асфалтиран. Лъвът е великодушен по характер и жълт на цвят,
но ие Лъвът е великодушен и жълт. Формата и иастилката ие могат да
бъдат обобщени повече, както н характерът и цветът.
Други сьюзни свьрзвания яри едиородни части
§ 414. В разгледаиите дотук евързвания съюзът и се явяваше между
двойки думи или пред последната част в отворената трупа от едиородни
части Но той може да се срещие и пред всяка еднородна част в мною-
членнн съчетания. В такъв случай се говори за съотносителен съюз и и.
Примери:
214
И лампата, и скъпият някога ковьор с пруни, и това лице . всичко
това говореше за някогашното буржоазно благополучие (Ем Станев)
Уший си туй-онуй и за тебе, и за гостенчето, дето е на път (Ив. Вазов).
Разликата между съотносителиня съюз и—и и еднннчння съюз и е
само нитонациониа — прн съотиоснтелння съюз частите се отделят с
особено наблягане.
§ 415. Съотносителната употреба на съюза и е различна от многократ-
иата му употреба, когато пред първата еднородна част той лнпсва, т е
когато съотносителната употреба започва след други едиородни части.
В такъв случай съюзното свързване нма прнсъедиинтелно значеине, напр :
Аз също мълча. . . ат страх да не загубя хубавата си стая в резиденция-
та и книгите си, и доброте си ядене, и отлежалото вино (Д. Димов).
§416. Съществуват съюзнн връзки, конто са модификации на съюза
и или и—и, внасяйки допълннтелни значёиня. Съюзнте та инасъщо
(така и) имат значение на добавяне, когато са употребенн вместо съюза
и, напр.:
Стари, млади, жени, мъже, деца, та дори и кърмачета (Ал. Кон-
стантинов). Той поддържаше майка, две сестра, а също и семейството
на брат си (Д. Днмов).
Ако в първата част нма отрицание, може да се въвежда нзразът
още по-малко вм. съшр така: Необичащи твърде мълчанието, а още по-
малко дисциплината (Д. Днмов). Когато няма отрицание, добавляет© мо-
же да се уснлва и със съчетаннята а особено, а още повече, напр.: Бягаше
от всички, а особено от конака (Ив. Вазов).
§ 417. Най-близкият вариант на съюза и—и е съотиосителният съюз
нито—нито, който се употребява прн отрицание. Други варианта на
и—и са както—така и, (не само) но и. Съюзът както—така и въвежда
сравнение, но със съпоставяне (поиякога така и нлн така се нзпуска),
напр.: Както прежната вечер, (така) и сега той моментално заспа.
§418. Друг вариант на съюза както—така и е съюзът както и.
При него лнпсва сравнение и значеинето е само добавяне, така че съю-
зът е блнзък по значение с а също така: Чоеек рядко мисли за измяната
на жена си, както и за смъртта (Г. П. Стаматов).
§ 419. За разлика от съюза и—и съюзът не само—но и нэтъква по-
силно втората част: Ето, тоя гърбав негър, например, който носи не
само титлата „комисар", но и рогови очила на носа си (Св. Минков).
Но съюзът не само—но и не може дв бъде заменен със съюза и—и.
ако в свързваните части вече е употребеи съюзът и: Не само в кооперация-
та и общината, но и навсякъде си туряха за управа свои хора (Ст. Ц Да-
скалов).
Съюзът но и нма значение на добавяне: Предоставям на сестра си,
но и на вас (Ем. Станев).
§ 420. Значението на колкото—толкова е близко до значението иа
съюза както—така и. Със съюза колкото—толкова се нзтъква една к-
вост в степента на признака, а не само еднаквост на признаци. както прн
други я съюз. Беше му колкото приятно, толкова и тежко (Д. Ангелов).
Съюзът има вариант не толкова—а; Оригинален е не толкова като
Чает, а като чоеек на живота (П. П. Славейков). В същност а зшкт
колкото прн отрицание Но със съчетаннето не тошж — колкото ее
215
обезснлва казаиото в първата част, а с поеече-откыкото се обеэсил»»
съобщеиието на втората част: 'лжзсилва
Забеляэах по лицата им не толкова негодувание, колкото съжалвше
(Ал Константинов). Повече закона, отколкото страх., проэвуча в гласа
му (К- Петканов).
§ 421. Съюзът ту—ту представя свързваннте части като редуващи
се за разлика от съюза и—и, който показва едиовремеиного съществу-
ване на елемеитнте: Тя прекара около шест месеца ту в Париж, ти в
Южна Франция (Д. Димов).
§ 422. Общото значение на съюза или е дв изразява алтернативиост,
при което се дава нзчерпателно нзреждане иа възможн остите. Съюзът
може дв нма разделително или неразделнтелно. съедииителио значение.
Значението е разделително, когато двете възможиости не могат да бъдат
едновременно нстиинн н едната възможност се нзключва. В такъв случай
съюзът може да се повтори пред първата част:
С удивителна преструвка или напълно искрено в очитс му се появи
сянка на горчили на (Д. Днмов). Така той изчете много книги, легнал по
карем или ja самота сред природата" (Ем. Станев).
Значеинето на съюза не е разделително. когато едиата възможност
не нзключва другата, т.е. когато свързваннте части не се мислят със съ-
относнтелна връзка или—или:
Иде за служба горски стражар или пък економ в пансиона при деви-
ческата гимназия (Ив. Вазов). Дойде и на ум, че тази сила или тази ве-
ковна илюзия може да смаже веднага съмнението му (Д. Днмов).
Когато съюзът е у потребен във въпросително по форма изречение
и се съотиася с частица дали нлн ли, значението е иай-често съедиинтел-
но: Дай да видим дали прилича на птиче или на гъска (Ив. Вазов). 06-
стоятелствата ли или нещо друго, т. е необходимостта ли или нрав-
ствените причини? (Ем. Станев).
Ако частите са обедниеии със съотносителеи съюз или—или, дали—
дали, значението е разделително: Цар на эмейовете може да бъде или ня-
кой бехмъртен, или някой змей (Н. Райнов). Дали болни, дали полска
работа да гледат (Елин Пелнн).
При многократна употреба иа съюза, т. е. прн миогочленно свързва-
не, зиачението най-често е съедииителио: Ако сега някой партизански
отред от комунисти или анархисты нападнеше лагера или резиденцията
на йеэуитите в Толедо или кой до е манастир, тя щеше да ръкопляска,
да стреля и убива заедно с тях (Д. Димов).
Ако след съюза или е у погребено причастие или прилагателно в
служба иа сказуемно определение, съедииеиият със стюза израз ще бъ-
де иепъ л но изречение, а не е диоро дна част, напр.: А може би и лиа-
синто лежеше сега върху паважа на някоя улица или захвърлен в трап
(Д Димов).
Докато с или—или се изчерпват възможностите, съюзът я—я по-
казва, че има още възможиости, напр.: Станете ли някъде я крожоа,
я убийство — все неговата ръка беше намесена (Ив. Гайдаров). Но ето
че през порта, през две току надникне я някой мъж, я някоя жена
(Д. Марче веки) Аз се утешавах, че сега ще получа я пари, я колачета. я
сланинка (Кр Григоров).
216
§ 423. Съюзът било—било показва различии возможности: И ви-
наги съм гледал било на власт, било в опозиция, да помогла, доколкото
мога, с моето скромно мнение и съвет (Ст. Костов). Госпожа Калинова
премина тежко и важно покрой Нанка, без да погледне било него, било
мъжа й (Т Г. Влайков).
Съюзът има вариант било — или: Стринини Илновини малко нещо
садеха или сееха. И полека-лека сами си го изработпваха — за копан било
или за жътва (Т. Г. Влайков).
Значението „алтернативиост*4 обедниява в едиа система съюзите или —
или, я — я, било^-било, от конто иай-блнзко до значението на съюза
и е съюзът или—или.
Съюзът кое—кое обединява чертите на съюзите я—я и било—било,
т е. употребява се при изреждане иа неизчерпващн се возможности, кон-
то се характернзират с едиаквост, напр.:
Господ му помогнал, та си навъдил кое челяд. кое добиченце (М Геор-
гиев). Кое сам, кое подпомогнат от няколко здрави ръце, царевият син
скора улови поводите (Ст. Загорчинов).
§ 424. Съюзът кое—кое трябва дв се разлнчава от съюзната функ-
ция иа местоименнето кой (коя, кое, кои), употребявано при нзреждаие
със значение „един —друг--трети*1, напр.:
Напослаха се рогожи, наизнесоха кой сирене, кой пастърма, кой хляб
(Ил. Блъсков). Децата се пръснаха във верига и кое приведено, кое клек-
нало се заловила да прибират класовете (П. Бобев).
§ 425. Съюзът къде—къде се употребява прн изреждане със значе-
ние „някъде—иякъде*', напр.: На тридесет и две талиба места на чар-
шията се събраха къде двадесет, къде петдесет. къде до сто души и по-
еече (Д. Талев).
В ня кон случаи съюзът се употребява, без да означава място: Къде
с подвикване, къде доброволно птиците се натъкмиха (П. Бобев). Хората
се поуспокоиха и къде по задължение. къде от любопитство идеала пред
комуната (П. Здравков). В такнва случаи съюзът е равнозначен на съю-
за кое—кое.
§ 426. Съюзът кога- кога се употребява за означаваие на редуване
по време, иапр.: С едните работи Цонко, с другите кога аз, кога Мито
(Т. Г. Влайков). Получавшие кога парично възнаграждение. кога подарък
някой хубав вълнен пуловер или поплин за горна риза (Кр. Григоров).
§ 427. Прн свързване със съюза а значението е съпоставнтелио. Обе-
диняваните части са едиакво члеиувани нлн нечленхванн. Еднородните
части се групират според това, дали в тях нма отрицание, и според мя-
стото на отрицателната частица.
1 В конструкцията има отрицание. 1. Отрицаннето е в първата
част на конструкцията: а) Отрицаннето е пред сказуемото: Противника
f-и не го туряй овца, а вълк (П. Р. Славейков). Нашият вожд няма нужда
от магии, а от помощта на ноуката (Св. Мников).
б) Отрицаннето е пред едиородната част Той. не за учител, а за
*ищен метан не го бива (11в. Вазов). Та нима не друг, а Луис трябваше
да се вълнува (Д. Димов).
2- Отрицаннето е във атората част непосредствено с1едсъюза, т е
пред втората едиородиа част: . . Щи съм те синко. претила при вуйча
ти. а не при него. . (Хр. Ботев) Приказам. бе брате, ама приказам
нмешки работа, а не глупости (Ив. Вазов). ракизеаи
Между групнте 1.1 и 1.2 няма семантпчна разлнка. Изборът на ел
ната или другата форма се налага от контекста, който определи логине-
ското ударение на еднородннте конструкции.
II. В конструкцнята няма отрицание. В такъв случай съюзът а не
осъществява връзката сам, а в съчетание с други средства. Най-често
той се съчетава с нзраза също/ид ко (също и) или със съюза и. Затова връз-
ката вниагн нма значение на добавяне. Добавъчното значение се носи
от посочення израз, а съюзът а е в същност съюзът и, конто инкога не
се явяватред израза също така. В такъв случай съюзнте а и и са вариаит-
нн формн на съединнтелното значение. Прнмерн:
В поменатите разказа и повести се срещат народна думи, малко
известии в книжовния ни език, а така също и местни речи из пирдопския
говор (Т. Г. Влайков). Там белобрадото човече остана да живее още много
година в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а по-
някога и на хората (Св. Минков). Новороденото, а също и младата му
майка стояха някак извън тоя живот (Д. Талев).
За уснлване, подчертаваие на нзказваието съюзът а може да се
свързва с други думн н съчетання, като особено, още повече: На тая
скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но
бягаше от всички други, а особено — от конака (Ив. Вазов). Ако при
такова уснлваие в първата част нма отрицание, предпочита се изразът
още по-малко: Необичащи твърде мълчанието, а още по-малко дисципли-
ната (Д. Димов). Тук употребата иа думата особено би била иеестестве-
иа, защото след отрицание съюзът а въвежда част в положнтелна форма,
която се противопоставя иа отречената, а думата особено изнсква същата
одалноет (положнтелна илн отрнцателна), каквато е в първата полови-
на на конструкцнята. Его защо естествена ще бъде връзката със съюза и:
не обичаха твърде мълчанието и особено дисциплината.
§ 428. Съюзът но вниагн противопоставя нещо, което ие е очаквано.
Двете странн на коиструкцията не могат да бъдат едиовременио члену-
ванн. Както прн съюза а, и тук коиструкциите могат да бъдвт без отри-
цание и с отрицание.
I. В конструкцнята няма отрицание: Да, това е прекрасно, но подло
и отвратително (Д. Димов). Аз няма да позволя да се тълкува това по
този начин — повтори той тихо, но внушително (Ем. Станев).
Противопоставителното значение на съюза но ие се нзмеия, когато
пред първата еднородна част е употребен съюзът макар и (ако и), иапр.:
Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна тър-
говийка (Ив. Вазов). На пътя си макар че горестно, но честно пак ще
вървя, каквото съм вървял (П. Р Славейков).
§ 429. Съюзът но може да се яви и в съчетание със съюза и. В такъв
случай съчетаннето но и има добавящо значение подобно иа съчетанпе-
то а и:
Нали ви реках, предоставим на сестра си, но и но вас (Ем. Станев).
Салчо изпитваше към Домна нещо по-особено. И чувство на благосклонно
превъэходство. . . но и готовност сам да се подчини (Б. Болгар).
11. В коиструкцията има отрицание: 1. Отрицанието е в първата по-
ловина иа конструкцнята. В такъв случай еднородннте частя са нзра-
ни с прнлагателни имена, т.е. еднородннте части са вннаги определе-
ния напр.: Между двете семейства съществуваха не много сърдечни, но
юстоянни връэки (Ем. Стаиев).
2. Когато отрицанието е след съюза, могат да се свързват н други
части на речта и следователио еднородната конструкция не е само в
служба на определение, напр.: И у тримата ние виждаме възгледи, тъй
много способствували, но не и по-малко напакостили на раэвитието на
рцската литература (П. П. Славейков).
В тоя случай обаче отрицанието ие засяга едиородняте части тъй
много — не по-малко; способствували — но и напакостили. Срв В ра-
ботите на наемната класа буржоазията може да бъде всичко, но само
не и съдия (Г. Кирков).
Съюзът ала не се различава по употреба и значение от съюза но:
Припряната й песничка събуди в неговата помет смътни, ала радостна
представи (Ем. Станев).
§ 430. Когато съюзът та (или че) свързва еднороднн части, той вн-
наги нма значение на добавяне, защото се явява в съчетание със съюза и:
Стари, млади, жени, мъже, деца, та дори и кърмачета (Ал Кон-
стантинов). За какво ти са нощей, че и гимназия? (Б. Болгар). Знаеше,
че ще закъснее за свиждането, и все пак запали една, че и втора цигара
(Б. Болгар).
§ 431. Когато еднородннте части се свързват със съюза ако не—то
(или поне), макар че във въведената от съюза част има отрицание, ней-
ното съдържаиие не се отрнча нзцяло, а съюзът ие изразява условие.
Съчетаннето ако не само подсказва, че за съдържаиието иа съобщението
ле може да се твърди нещо сигурво или изобщо нищо ие се гвърди, ио
затова пък във втората част се подчертава сигурната истннност на каза-
ното в нея. Прнмерн:
В това министерство витаете сега ако не настоящето, поне споме-
нът от миналото морско господство на Испания (Д. Димов). Тя го мо-
леше да отложи заминаването си, ако не с месец, то поне с една седмица
(Ив. Петров). Евгени эаспиваше и се събуждоше в очакване и се утешава-
ше с надеждата, че ако не днес, то утре тя непременно ще го потърси
(Д- Ангелов). Ако не от мен — от децата си се засрамете! (Елин Пелнн).
§ 432. Съюзът макар и рядко се среща при еднороднн части на изре-
чението, напр.: Интересна, макар и наивна мисы (Ем. Станев) И два-
мати небръснати, макар и облечена в празничните си дреки (Ем. Ста-
иев). Тая форма може да се превръща във форма със съюза но с размест-
ване на частите, където отстъпнтелиото значение се изразява по друг
начин: наивна (наистина), но интересна чисъл—наивна, но въпреки
това интересна мисъл.
§ 433. Към еднородннте части ие се отнасят съчиннте.тните свързва-
ния, в конто се повтарят думи за усилване на казаното, напр.: А епидемия-
та се разпростираше, обхващише все нови и нови селища (Д. Димов).
§ 434. Не са еднороднн части и думите, свързанн като фразеологич-
11 а цялост, напр.: Какъв анархист си ти щом се размекоаш от нищо и
^11Какео? (Ем. Станев). Върна се пак с мияето си но здрав и читав
(Д Димов)
§435. Не всеми от разгледаннте тук съчнинтелни съюзи може да
У аствува и при свързваие на изречения в с южного съчинеио и »реч«
пример съюзнте макар и. кое—би го—бию.
2f9
Изпускане ка предлози при едиородни честя
§ 436. Проблемы за нзпускаие иа предлозн прн едиородни части не
съществува, когато предлознте са различии.
1. Предлогът задължително се повтаря
а) Ако съчнннтелният съюз не е и, напр.: Защо сега се намираха в
Сан Себастиан, а не в Париж? (Д. Днмов) При съюза или, когато е в
съединително значение, т. е. когато е близък до и, предлогът може да се
изпусие, напр.: Той никога не излизаше без чадър или шлифер.
б) Ако връзката е безсъюзиа: От дъха й. от тънката й снага, от
сгорещеното й лице, оградено с черна кърпа, от къдравата коса, от бля-
съка на очите й лъхаше нещо безкрайно скъпо (Ем. Станев), Но ако пред-
метнте се нзреждат без интонационно подчертаване, предлогът може да
се изпусие, напр : Край луксозните аперитиви, бижутерийните мага-
зини, магазините за Платове. дрехи и шапки сновяха млади мъже, жени
и Врангелови офицеры с бели тужурки и черкезки (Ем. Стаиев).
в) Ако двете прилагателии при едно съществително са члеиувани,
т. е. когато става дума за два предмета, предлогът ие е задължителен,
напр.: Той се интересуваше от първата и (от) втората смяна.
г) Ако трябва да се покаже, че едио определение прн две сыцествн-
телии се отнася само към първото съществително. Тогава се членува не
само пърната част, ио и втората, иапр.: в леката омара и прах—в ле-
ката омара и в прах та.
д) Ако втората однородна част е местоимение, прн което има подчи*
иено изречение, напр.: По движението на устните й и по това. че посочи
с глава пътната врата (Ем. Стаиев).
е) Ако след съюза и е употребена думата особено, иапр.: Поразен от
буржуазная вид на къщата и особено от мозайката и лимоните (Ем.
Стаиев).
§ 437. 2. Предлогът се изпуска: а) Ако две съществителии имат общо
определение, напр.: Вниманието му се погълна от нейните жестове и
думи (Ем. Станев).
б) При многочлеино свързване, когато и има само съедиинтелно. а
ие завършващо значение: Пари, икономисани повече от жените от паш-
кули. от имении дни и кръщавки (Ем. Станев).
в) Ако предлогът е между: Застана между Иван и високия възра-
стен мъж (Ем. Стаиев).
Най-общо може да се каже, че в други случаи предлогът може да
се повтори, когато частите се изказват с интонационно отдел я не, а може
да се изпусне, ако няма такова подчертаване или ако частите са свър-
заии по-тясио по смисъл. Необходимостта от интонационно подчертава-
ие н степента на смнсловата близост обаче се оценява от носнтелите на
езика различно и употребата на предлога е иидивидуална. Това личи и от
употребата иа предлознте в едно и също синтактичио отиошеиие у един
и същ автор, иапр
По заляната с жарка светлина алея идеше офицер с лачени ботуши
и с бяло чехло на фуражката (Ем. Стаиев). От нея се показа млада селян-
ка с обла глава и светли очи (Ем. Стаиев).
В някой случаи тясната смислова близост между свързваннте части
се схваща еднакво от всички. Най-често това са неразширени части и
220
поиякога представят траднционии нзразн: по села и градом, над
поля и гори.
Съгласуваие при едиородни части
§ 438. Съгласуванего при едиородинте части засяга отиошението
между подлога н сказуемото, когато с подлога са озиаченн няколко пред-
мета. т. е. когато нзреченнето нма следння вид: подлог 4- подлог .
сказуемо; определение 4- определение. . . 4 подлог 4- сказуемо.
Съгласуването може да бъде формално или логическо. То е формал-
но, когато подлогът и сказуемото са в едиа и съща форма — в единстве но
или в миожествеио число, т. е.: подлог ед. ч. 4 сказуемо ед. ч. илн подлог
мн. ч. 4 сказуемо ми. ч.
При едиородинте части съгласуването може да бъде:
а) Формалио: подлог ед. ч 4 подлог ед. ч. 4 сказуемо ед. ч.. напр :
Дърво и камък се пука: определение 4 определение подлог ед. ч. -
сказуемо ед.ч., напр.: Вчерашният и днсшният разговор доказал, че.
1. е в подлога се мислят два предмета, ио сказуемото е в ед. ч.
б) Логическо: подлог ед.ч. 4- подлог ед. ч. 4 сказуемо мн. ч.. напр..
Жената и детето заминаха: определение 4 определение 4 подлог ед.ч,—
сказуемо мн. ч., напр.. Моето и твоето дете заминаха. т. е. сказуе-
мото приема форма за мн. ч., защото се означават два предмета, макар че
подлогът е в ед. Ч:
§ 430. В българския език няма логическо съгласуваие от типа опре-
деление 4- определение ед. ч. 4 подлог ми. ч.,т. е. следното съчетанне не-
правилио е построено: Българският и руският народи Според книжов-
ната норма съществнтелиото трябва да остаие в ед. ч
Пунктуация нри едиородни части
§ 440. 1. Безсъюзно свързаните едиородни части винаги се отлетят със
запетая.
§ 441. 2. Пунктуацията при съюзио свързаните еднородин части за-
вися от съчииителните съюзи, които биват единичин, повтарящи се илн
съотноснтелии И ДВОЙНИ.
а) Не се пише запетая пред единично >потребените съюзи и н иш
напр. - Бъркотията и безредието се заси юаха (Ем. Станев) Тази сила
“ли тази еековна илюзия може да смаже веднага еъмнението му (Д Ди-
мов) Пред другите единичин съюзи — а, но. та. па (пък) че - се пи-
ше запетая.
б) Пред втория и пред всички следващи повтарящи се или съотио-
сителии съюзи, както и пред втория от двойиите съюзи се пише загк-гая.
напр.: Уший си туй-онуй и за тебе, и за гостенчето (Ив. Вазов) Дали
болни. дали по лека работа да ггедат (Елнн Печин) ,4з я утгшавах че
сега ще получа я пари, я колачета, я сганинка (Кр. Григоров) Беше му
колкото приятно, толкова и течско (Д. Ангелов).
§ 442. Обобщаващата дума при едиородни части се отде 1я оттях [ и
Р®. когато ги следва, напр Вадички и горски потоци чешми и кюиенци
U гьолии4а- дари и мочури лично пресъхна (Елии Пелин) Ак<
ообщаващата дума предхожда едиородинте 48iти, може да се чтде г
тях с тире млн с двоеточие, иапр.: Всичко пресъхна: еадички и гопгкп »
тоци, чешми и кладенци. Ако обобщава щата дума и еднородннте части
в началото иа изречението, те се отделят от следващия текст с тире напп 3
Всичко това — вадички и горски потоци, чешми и кладенци — пресъхна
ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО
§ 443= Обособени са такнва п о я с и я в а щ н части
иа простоте изречение, конто се отличават с от-
нос и т е л и а иитоиациоииа и см и слова с а м о с т о я -
телиост и са иезадължителна негова смислова
и структурна съставка. Обособените части не принадлежат
към основного структурно ядро на изречеиието, затова придобиването на
смислова и иитоиациоииа самостоятелност, отразена и в паузовото мы
разграничаваие от остана лата част иа изречението, е снитактично обусло-
веио явление. Независимо от това като поясияващи елементи обособеинте
части са емнелово, а иякои от тях и граматичио зависим и от думата в
простого изречение, която поясияват. Характерът им иа поясняващи ча-
сти свързва обособеинте части с второстепеините части на изречеиието.
а смисловата и иитонациоииата им специфика гн сближаеа с подчине-
ното изречение в рам ките иа сложиото изречение. В зависимост от това
функциоиалната стойиост иа обособените части се определи като неж-
данна между синтактичиите значения иа второстепенна част на простого
изречение и иа подчинеиото изречение в сложиото изречение.
Обособените части са синтактична трупа (съставка) от структурата
иа простоте изречение независимо от това, че то може да е включено в
рамките иа сложного изречение: Hue, г_рупата. сме особено същество
(Бл. Димитрова) — просто изречение. Един глух полумрак е това огле-
дало. монтирано върху саждивата стена, като прозорец към онзи отвъ-
ден свят, смътен и сив. в който се случва да наздърнеш насън (Бл. Ди-
митрова) — сложно изречение, в което обособените части се отнасят към
едно от съставящите го прости.
Едно изречение може да нма и повече от едиа обособена част: Захлас-
нат от планината, току вдига камера, въртяща се по прищевките на
невидимата пътека (Бл. Димитрова).
Обособените части ие са задължнтелни съставки, когато се оформя
едно цялостно и завършено изречение, ио те виасят сыцественн допълни-
телин сведения към неговня основен смнсъл Така например в изрече-
ннето Захласнат от планината, току вдига камера, въртяща се по при-
щевките на невидимата пътека смнсълът иа простого изречение Току
вдига камера ще е обеднен и неизясиен без допълинтелната информация,
съдържаща се в обособените части захласнат от планината н въртяща
се по прищевките на невидимата пътека, която ин насочва към лричи-
иата на действието в ъ р т и от основного изречение, а след това ни
предава начниа, по който работн к а мер а та . По значимостта си вна-
сяната допълнителиа информация почти се изравнява с разширената и
по-пълна информация на подчиненоТо изречение — въртяща се по при-
щевките на невидимата пътека и която се върти по прищевките на не-
видимата пътека. По опростената компонентна структура (липса иа ли-
чей глагол например) н по осиовиата синтактична служба (пояснение иа
-22
някаква дума от съетава на изречеиието) обособените части съответств
ват на второстепенна част на изречението — Току вдига пртяяцата се
по прищевките на невидимата птека камера Отбеляэаиото междни но
положение на обособените части и преходът от едио към друго синтак
тично явление са възможни само когато те съответств у ват иа логяческата
1ависимост между яв.тенията, за конто става дума в пронесите на
общуваието.
§ 444. Причиин за появата на обособени части.
Обособяването е такова снитактично явление, което довежда до сыне
юво и структурно-интонационно преустройство и промяна в простот
изречение. Прнчниите за обособяването и за появата на обособени части
в изречението са от различен характер — смислово-логиче-ки, структур
но-граматични н стилнстични. Тезн причини не действуват поотделно и
изолирано една от друга, а най-често си взаимодействуват. Затова в ос
новата иа обособяването, в резултат от което се появяват обособени Чз
стн, стой комплекс от причини. Най-основните измежду тях са следните.
1. Смислови (логнко-семантнчни). Смислова мотивировка на обособе-
ната част нма тогава, когато в пронеся иа общуваието за иужднте натова
общуваие една част на изречеиието се нзтъква по смисъл така че ней-
иото комуникатнвно значение се засклва, иапр.: Други се връщаха, тех
ко натоварени. В иай-общ смисъл прнведеното изречение има двучленна
смислова структура: посочваие на основна предикация (Други се връ
щаха) и внасяне иа допълнителна Информация, за да се открои някаква
особеност, неизясиеиа от осиовиата предикация която обаче се преце
нява като съществеиа за момента на общуваието. Ако подобна обуслове-
ност лнпсва, обособяване не се получава, тъй като допълинтелната ин-
формация се представя като комуникатнвно незначима: Други се връща-
ха тежко натоварени; в този случай се предава само съпътствуваща ха
рактеристика.
Следователно актуалнзацнята иа една част на изречениет по*
вана от логнко-смисловото й изтъкваие, има пряко отношение към сыне
ловото и логнко-интоиационното членение на изречеиието и поради това
е един от основннте фактори за обособяване и за поява иа обо* Лени ча
сти, напр.:
Защото аз виждах тоя звън, бляскав и оемнителеи (А Доичев!
А българите играеха хоро — черни, с гркб к*м нас, разтояеш от лла-
чъццте насреща {А. Доичев). На края на дългата трапеза седяха Моми
и Елица, тя цялата в бяло, той с червеиото сн наметала, с коси до раме-
нете, с лице, бакърено от огъня (А. Доичев).
Обособени части, пол учен и чрез нзтъкване иа емнеловата зиачимост
на някаква поясияваща част на простого изречение, не нзпъкват с до-
пълнителни смислови значения и нюанс ц. като например за причннност
темпоралност, а се огранкчават в рамките иа атрнбутмино-каалнфнцмра
що значение г изгькиата призиакова характеристика на далей член иа
изречението
2 Структурно-граматнчни. Структурно-граматична мотмиироика ва
обособяването и иа потучеиите в рез\ ттат от него обособени чисти
нма тогава, когато в . сновата на о' гобяваието не стон смисдо-
вото изтъкваие на дадена поясняваща част на изречението. а нужда та
Аа се облекчи иретрупаното с еднороднн части нзре<ем«е и и -
Л»
крои по-ясио неговата основна предикативна група, напр • По аор
му и оскубаната му капа, сплескшш на главата, висят дъчги Р.ите
(Елин Пелии) — срв. По дрехите му и оскубаната му и сплеск^^нп
главата капа висят дълги сломки. Структурно-граматнчиата мотивировка
на обособяването е фактор, който действува в условнята на прекомепно
разшнреното изречение. Облекчаването иа нзреченската структура се по-
сти га обикновено със стоворедно преустройство— частта, която се обо-
собява, се премества (по-напред илн по-назад по отношение иа мястото й
обусловеио от сннтактнчната н служба). Променената синтактична пози-
ция се прндружава и от интоиационна промяна, която сигиалнзнра осъ
щественото словоредио преустромство и дооформи обособения характер
иа частта. Иитоиационните особености в тези случаи се различават от
отбелязаиите в т. 1, тъй като обособеиата част ие е изтъкиата логико-
смнслово и ияма порадн това квалнфициращ характер, а доуточияващ,
поясняват. Независимо от това обособената част прпдобива по самостоя
телеи характер, като заснлва призиаковата си характеристика към да-
деиа част иа изречението в сравнение със същата характеристика, която
се получава от иеобособените пояснения (оскубана капа и капа, силе-
скана на главата).
Структурно-граматичната мотивировка иа обособяването прн раз-
ширеното просто изречение е широко разпространена в езиковата прак-
тика: Шеговит и малко глух, вечно с лула в устата си и с хрипкаво пшцеке
в раэкопчаните си гърди, той не беше като всички (Елин Пелин). Това
изречение, в което поясияващнте части са много по-разгърнати в срав-
нение с осиовната предикативна група (той не беше като всички), струк-
турно, а и смисюво се откроява в резултат от обособяването иа разшире-
имте пояснения.
Разширеиият характер иа една синтактична група предизвиква поя-
вата на обособяване дори и тогава, когато това не се налага от съображе-
иия за структурно и смислово открояване. След първата каздравица с
черчено аино, една жена кръшно се изсмя (Ив. Вазов). Такива случаи,
обособени само въз основа иа разширения нм характер (разширеио об-
стоятелствено пояснение) представляват нетипично обособяаане и иямат
синтактико смислого оправдание, тъй като, макар и разширеио, това об-
стоятелен еио пояснение е единствено пояснение на сказуемото и не се
смесва с друга подобна по значение синтактична част, от едиа страна, а,
от друга — обособяването му не предизвиква поя вата на допъл нител ни
значения и отсенкн.
Разширеиият характер на една част може да се смята като съшествен
фактор за обособяване само при положение, че обособенн части се появя
ват при такнва условия. Редовни обаче в езиковата действнтелиост са
обособени части, съставенн от едиа съставка, която се изтъква по емн
съл (Изморен, легна да поспи. . .).
3. Ст мл ист нч и а мотивировка иа обособяването. Стилистични причи-
ни за обособяване има тогава, когато действието на отбелязаннте в т.
и 2 фактори е комбинирано с изискаання за стегната, рнтмизирана и си-
метрнчио изградена синтактична структура на простото изречение. По
принцип всяко преустройство на сннтактнчната единица освеи СМИС^°?У
н граматнко-структурни резултати преследва и стилистични цели. Обо-
собяването е явление, при което, без да се накърнява смисловата пълно-
224
та на изречението, поясияващата част в което е израэеиа с подчинено из-
речение, се постига по-опростен и no-стегиат сиитактичеи вариант (срв.
Пълбоко набожен и благочестив. Марко полагаше голяма грижа да вдъх-
„е на синовете си религиозно чувство (Ив. Вазов) — Г*4 като (яомже)
беше дълбоко набожен и благочестив. Марко полагаше голяма грижа да
вдъхне на синовете си религиозно чувство}.
Стилистична е причииата за обособяване, когато се цели да се отбе-
лежи страиичиият характер на едиа част по отношение на основного съ-
льржаиие иа по-сложея изказ, напр.: Мои учители по-късно станаха
Софроний Врачански с неговото „Житие и страдания грешного Софро-
ния* __ мьничка, най-откровено налисаиа книга; охридският поет Гри-
гор Пърличев с неговата автобиография и разказа му за неговата майка;
Любгн Каравелов с неговите българи от старо време, после Ботев, Ва-
зов, Пенчо Славейков (Д. Талев).
Стилистичиият характер иа обособяването се свързва и с друга, мно-
го характерна особе ноет. Обособеиите части са характерни предимио за
писмеиата реч и имат по-кинжен характер, белег са на по-обработеиа реч.
Сыцествуваието на граматична синонимия, каквото е например положе-
нието иа обособеиите части спрямо второстепеииите части иа изречението
н подчинен и те изречения в състава иа сложного съставио изречение, се
обуславя предимио от стилистични причини. Прнкрепеността иа обосо-
бените части към писмеиата реч доприиася за качествеиото й противопо-
ставяие иа устиата, разговорната реч. В устиата реч употребата иа обосо-
бени части е иеестествеиа, тъй като тази синтактична структура н е типо-
логично чужда. Затова, когато в устиа реч се използуват обособени ча-
сти, това се обясиява или с копиране на особености, присъщи иа писме-
иата реч, или с устио възпроизвеждаие иа писмен текст. Поради тази
ограиичеиост на обособеиите части в едиа определена езикова сфера те
се определят като граматично-стилистичио явление в книжовния език.
§445. Граматнчни и емнелови особености на обособеиите части.
I. Преминаването иа поясняваща част в обособеиа много често се съпро-
вожда от словоредно разместваие на тази част. Промяиата на словореда е
толкова характерно в процеса на обособяването, че се изтъква като при-
чина за синтактичиото преобразуване. В сыдиост словоредиото размест-
ване е повече резултат, отколкото причина иа обособяването. Доказа-
гелство за това дават случаи, при кои’о обособеиите части ие промеият
ловоредната позиция на сиитактичио преобразуваиата поясняваща част,
иапр.: Дълбоко набожен и благочестив. Марко полагаше голяма грижа
да вдъхне на синовете си религиозно чувство (Ив. Вазов) — поясияващата
част и като необособеиа ще бъде по същия начин разположеиа, тъй като е
съгласувано определение, за което тази словоредиа позиция е обусловеиа
°т морфолого-сиитактичиата природа иа определението; Дълбоко набож-
иилш и благочестив Марко полагаше голяма грижа. .
тон ^РИЧИната за обособяване иа пояснения като посоченото е нуждата
пост ЛойСнение да се представи по иякакъв начин и като основание, пред-
ца _^ВКа’ °®ЯСнеиие иа това, за което става дума в изречеиската едянн-
То ть“ като/ понеже беше набожен и благочестив. При обикновеио-
тация)еДе‘ПеИИе Тази отсянка липсва, защото то дава само проста коиста-
при и-Л качествеиа характеристика'. При променеи словоред к особено
ведеиа ивпред обособеиа част отбелязакото допълиително значение
тика на современный болгарски кинжовен влип, т. J 225
зиячителио се заснлва или се появява редовио: Увлечен», те даже не
проговаряха (Бл. Димитрова). Напълио е ясно, че обособеиата част овл"
чени, представеиа само от едиа дума, изразява причиииост н дава о^
неиие за извършеиото, съобщеио във втората част иа изречеиието В
примера пък Висок и снажен, къщата сякаш бете тясна за него освен
причинна зависимост се изразява и сравнение. Съпоставката на два обек-
та, зв които се спомеиава в езиковия израз, става причина за качествеио
поясияване на едииня от сравияваните обекти (къщата нзглежда тясна
тъй като в иея е елязъл, иамира се висок и сигжен човек — иначе тя
може да ие е тясна).
Словоредиите особеиости иа обособените части не винагн са причина
за появвта нм, макар че могат да бъдат техеи съществеи признак, ио във
всички случаи иа словоредни разместваиия тези особеиости се отразяват
върху смисловото съдържаиие иа обособеиата част. Сыцествено отраже-
ние върху възможкостта за обособяваие и същността на обособеиата част
оказват някой морфологичии промели на категориите думи, които се
обособяват (вж. т. 4).
2. В случаи, когато ие се премииава към словоредни разместваиия
като сигиализатори за обособяваие, обособеиата част се съпровожда от
интонационно (или иитоиациоино-смислово) разграиичаване, което е най-
съществено за структурного и смисловото нзграждаие иа обособеиата
част. Придобиването иа иитоиациоииа самостоятелиост иарушава едии-
ната иитоиациоииа линия иа изречеиието, в което фуикциоинра обособе-
иата част, в резултат от което изречеиието се раздели иа два иитоиацион-
ни, респ. смислови отрязъка. Създвва се предпоставка за интонационно
н смислово противопоставяне на обособеиата част към остаиалнте части
иа изречеиието иа базата иа противопоставяне между основна н допъл-
нителна преди катив ноет (или осиовиа и допълнителна информация), напр.:
Кокошки те, нодилашекк от шума и ненадеймта сяюса на щърка, се
разбягеат и разкудкудякват тревожно (Елии Пелии). Обособеиата част
може да носи логическо ударение като основна или изтъкната комуника-
тивна единица, а може да се лояви н без него, когато внася само допъл-
ннтелни сведения към основного съобщение. И в единия, и в другия слу-
чай тя е интонационно определена и разграничена. По тези причини ни-
тоиационната (иитоиационво-емнеловата) характеристика на обособе-
нета част е иай-ярък иеин синтактичеи признак.
3. Ивтонанвонно-емнелоЕото разграиичаванен противопоставяне пре д-
нзвиква на граннцата между обособеиата част н остаиалата част или
чести на нзречението пауза (елнраие), за да се открои появата иа новата
синтактичиа и смислова структура в изречеиието. По качество тази пау-
за нли паузи се изравняват с паузите, които отделят отделяйте прости
изречения в рамкнте на едно сложно изречение (тези паузи са вътрешии’
нарнчани еще запетайнн паузн, тъй като следват иезавършеиа изречен
ска интонация, и се означават по еднакъв начни — с вътрешни пунктуа-
ционни знани (вж. §799), като залетая, голямо тире нлн рядко скоби).
Косите й, по-светли к тдрави в краищата, отраэяваха светлината на
лам пата (А. Каменева) — ограждаието със залетай иа обособеиата част,
освен че посочва ней ни я размер, енгналнзира и мястото иа сиитактич-
иата пауза, която нзпълнява разгравичителна роля — отдели емнелово-
н нт он виновно по-самостоятелии комплекси, бележи смяна иа иитонациои-
226
иата линия и отбелязва противопоставяието иа два комуиикативии пла-
на. Зиачеиието иа разделителиата пауза расте пропорцнонално със сте-
пеита иа противопоставяие иа двата плана, а това се отразява иа типа
обособяваие (вж. §453).
4. При обособяваие иа обнкиовеио определение в
членувана форма то вииаги загубва морфологическите показатели за
определеност, ако е изразеио с прнлагателио, причастие (без дееприча-
стието): А по-назад, почти в гората, се виждаше трети чоеек, б лед, в
расо (А. Доичев). . . .И застана, скръстил ръце на гърдите си (А. Дои-
чев). И изведнъж светещите точки на човешките очи, вперени а нас, из-
чезнаха (А. Доичев). Тази особеност иа обособеиите определения ги ус-
иоредява по значение с фуикцнята иа имеина част иа съставио сказуемо,
когато се свързва с предметно име чрез спомагателння глагол съм Съ-
отнасянето иа обособеиата част със сказуемиа трупа, съставеиа от спо-
магателен глагол и имеина част, обуславя превръщаието иа обособеиата
част в активно признаково пояснение иа предметна част и лежи в осно-
вата иа неговата пол у предикативна, полуизречеиска стойност (или още
част с потенциалиа преднкативиост):
Не вижда, че стъпкище и раэдвижват един, цял свят приютен а
зреещите ливади (А. Каменева) =, . . който е приютен. Мои учители
по-късно ста наха Софроний Врачански с неговото „Житие и страдания
грешного Софрония" — мъничка, най-откровено написана книга. . (Д Та-
лев) — . . .която е мъничка и най-откровено написана книга .
5. Обособеиата част лридобива лолулредикативна стойиост или ио-
сн потенциалиа предикатнвиост като резултат от действнето на всички
фактори, конто имат значение за оформянето иа снитактичиите едииицн
смислова и нитонациоииа самостоятелност, паузово разграничение, връз-
ка с предметно нме, което се пояснява. По тези признаци обособеиите
части качествеио се разлнчават от синоиимичиите им по функция и кон-
кретно значение второстепенни части иа изречеиието и се свързват със
съответии подчниенн изречения. Само второстепенни части на изреченпе-
то могат да промеият синтактичната си стойност в тази насока, за да
оформят иов преднкатнвеи или пол у предикативен цеитьр. Тозн факт обяс-
нява невъзможността в нзречението да се обособяват неговите главии
части (като подлога например), което бн разрушило самого изречение,
а до голяма степей и прякото допълиение, когато е задължителен струк-
турен елемент при реализираие иа лексико-граматичиото значение иа
преходния глагол. Неангажираиостта на второстепенинте части с изра-
зяването на основиата изреченска предикация, която се осыцествява без
тях и независимо от тях, ги прави по-самостоятелнн и свободам за син-
тактично преобразуване, тъй като са факултатиани, а не задължителин
структурни елемеити на изречеиието (Цените на пазара се регулират
ст стар закон. . . — Цените на пазара се регулират от закон
Колкото една част иа изречеиието е по-малко евързаиа с неговня
основен смисъл, толкова нейната употреба е ло-незадължите.тна, произ-
водна н свободна и толкова връзката й с другите части иа изречеиието е
по-слаба и по-лесио разкъеваща се. При оформянето иа обособеиа част се
създава почти второ, допълиителио сказуемо или предикативен цеитьр;
който осыцествява предикативна връзка със субекта (подложна част) и
вън нейните рамки, представеи от думата, чието пояснение е обособена.«
227
част. По този начин се осигурява аналитична двустраииа връзка, в коят
призиакът се посочва като активен, като приписващ се на предмет °
това е същността иа предикацията изобщо. При обособените части тоз8
процес не е пряк (липсва личиа глаголиа форма), а е косвен, обусловен
н затова се определи като потенциал ио предикативен: Тогава всички тия
деца, ызполлашемк до подивяваме одеве, устремиха приятелски погледи
към Огнянова (Ив. Вазов). Преди катив ните значения особено сил но се
проявяват в обособените деепричастии конструкции (/7оцо беше нена-
дейно иэдъхнал, ноздравявайки нова България — Ив. Вазов), където връз-
ката с подлог и изразяването иа съпътствуващо нли добавъчио действие
като активен признак или проява на предметно име е осиовата на тях-
ната поЯва.
Предикативною значение на обособените части се подсилва и от ха-
рактера на изразяващата ги дума. Различиите причастия в ролята на
обособени части пазят темпоралиите и залогови значения иа глагола,
от който са образувани: Каруцата, нотьнала до кода, застана сред бла-
тото, краят на което се губеше в непроницаемата тъмнина (Елнн Пе-
лни) — мииалото свършено деятелио причастие дава информация за на-
личеи в дадеиия момент признак като резултат от предшествуващо дей-
ствие (която беше потънала) и този предшествуващ характер иа дей-
ствието предопредели причин ни я оттеиък иа обособената част. Прозрач-
на розова облачета, аграещы ко бузите Ь, издаваха трептенията на свен-
ливата и душа (А. Каменева) — сегашиото деятелио причастие посочва
признак като резултат от извършваио в момента или от съпътствуващо
действие Влязохме с Караибрахима в къщата на Маны, яриготвена за
прватв нощ (А. Доичев) — страдателиото причастие посочва признак
като резултат от действие, извършеио върху предметно име или претър-
пяно от него.
Обособеинте части, конто поясняват предметно име, приемат неговите
показатели за род и число, съгласуват се и по този начни еднозначио
установяват връзка с предметною име по начни, по който се устаиовява
тя и между подлога и сказуемото в простото изречение.
§446. Състав и структура на обособеинте части. 1. По състав обосо-
бените части са едносъставни (едиочлеиии, кратки) и р а з ш н-
реин (мвогочленнн). Няма условия, конто да диктуват състава, раз-
мера на обособената част, макар че по-често се обособяват разширенн
второстепении части.
а) Едиосъставинте (краткнте) обособени части дават конкретна, едно-
эиачна уточняваща нлн квалифицнраща информация: Снощи пристигни
от Варшава профеоор Витезлав Мах, археолог (А. Гуляшки). В устойчи-
ва сочетания от този вид един от компонентите, глаголът, може да
има фразеологически евърэано, а не номинативно значение. . . (сп. Бълг.
ешк). Краличът, изтръялал, вкова очи в сянката и С ужас забеляза, че
тя ппави криви и безобразии знаков? с ръцете, като че го викаше (Ив. Ба-
зов) Хората изумека,стояха на двора. . . (Елин Пелин) Забелязала ли
си каква кротост отлъчва природата привечер, след залез? (А. Каменеве).
б) Раз.лиреннте обособени частв дават по-разгърната информация за
имел - о поя няват, иль за частта, към която се отнасят. Тъй като
в о новата на обособяването стон иуждата от даване иа допълинтелни
•точмвмнш, конкре’нзиращн нли другн) сведения, вктючваието на по-
вече елемеити в обособената част засилва нейиата информативна стой-
лост. Затова разширеинте обособени части преобладават в еаикодата
практика:
И сега, в тая тревожна и мрачна вечер, настъпи зрелище, което
сякаш не беше действителност (Й. Йовков), На 15-ти август — дм джя
преди първото съобщеиие за появата на шапа — към 10 часе преди обед,
дежурният старшина спира един моторист в момента, когато мотори-
стът искал да свърне надясно. . . (А, Гуляшки) — обособените части не
само че могат да са разширеин, ио образуват и ред от еднородии обосо-
бени части с еднакви или различии конкретизации или уточняваиия.
Тяхното внимание беше другаде: една жена стоеше на пътя, млада, ху-
бава (Й. Йовков) — в този пример е възможно да има две еднороднн про-
сти обособени части или една разширеиа, съдържаща два съчииително
свързаии члена като едиородии определения в едиа обща обособеиа част,
Същня характер има и обособената част в примера Тоя стар добряк
ни гледаше приятелски с големите си черни очи, толкова слоксйкк, миле,
умни и жални, като че искаше да каже нещо (Елнн Пелин) поради иали-
чието на съединителиия съюз и. Но ето втори сокол, ко-бърз вт стрела,
премина над главите на ездачите. . . (Й. Йовков). Топал-Хасан. силен
като бик, отчаяно се съпротивляваше на двамата си противница. . .
(Ив. Вазов). Клопката беше ловко поставена от двама всеизвестни то-
гава правителствени народна представители, либералам стълбовв *ър-
вомайстори на изборкото изкуство (П. Нейков).
Едиосъставиият (краткият) и разшнреиият характер иа обособеинте
части ие се отразява върху синтактичиата им сыциост като междинна
категория по отношение иа второстепеините частк и лодчинеиите из-
речения.
2. Разширената обособеиа част има иякои вътрешиоструктурин осо-
беностн, произтичащи от изнскванията тя да се награди като отделив
снитактичиа единица, от едиа страна, и, от друга —да се включи като
поясияваща част в състава иа основного изречение, т.е в неговата струк-
тура.
Вътрешиоструктуринте особености иа обособеинте части се подчиня-
ват на принципа за извеждаие в изтъкиата (иачална) позиция частта нли
думата, иосителка иа съдържаиието иа обособената част, като към нея
се наслагват собствените н пояснения или добавъчинте пояснения към
определяиата част в състава иа основного изречение: В нашата грлд . <д
бяха нацъфтеш старите с-шеи и бяха се привели една към dpi ?а като
баби, натруфени за сватба (Елин Пелии). Излеэе навън и отид при
ножа Серафима, съблечена вече, и й каза с разтреперан глас (Ив. Вазов).
Ако главиата дума прнлагателио в обособената част нма собствен©
пояснение, нзразеио от наречие, сочещо интензнвност на признака, то
се поставя пред главиата дума и заедно с нея образува единен комплекс
по смисъл: срв. с големите си черни очи, толкова спокойна, миш умни
и жални, като че. Аналогично е и положеннето при обособеиа част, н •-
разена с предложно съчетание: Забелязала ли си каква кр. тост отлъчва
природата привечер, след залез (А. Каменева).
Поясииващият характер на обособената част в известии случаи се
изгражда въз основа иа сравнение, осъществено вътре в обособената част
огава тя цялата се изгражда като конструкция за сравнение: Тог .
Хасан, силен като бак, отпаяно се съпротивляваше на двамата си поотм
ници (Ив, Вазов), г ив'
При поредица от обособени части подреждаието става или по града-
ционна линия (толкова спокойна, мили, умни и жални), или по прин-
ципа на последователио поясияващи и долълващи се части като после-
дователио подчинен и една иа друга, а в съвкупност — иа една обща
лоясияваиа дума в осиовиото изречение: Друго е да ме види, дъщеря си
да види, поросла, мома стонала (А. Каменева). Едната от тях, госпожа
Хаджк Ровоама,Юрданова сестра, която беше куца, злъчна и сплетница,
влазяше в тона на кака Г инка. . , (Ив. Вазов)
Разширеиият характер иа обособената част понякога имитира цяло
изречение, разкривайкн по този начни твърде разнообразиите комбина-
тнвио-структурни и формалин особености иа обособеиите части: Лицето
му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слыще и ветрове, поради
честите му пътувания по кърища и по панаири, имаше сериозно и сту-
дено изражение. даже и когато се усмихваше (Ив Вазов). И тия думи,
прости, но изпълнени с пророчески дух, ходеха из уста на уста (Й. Йов-
ков)— обособени части с вътрешио лротиволоставяие в тях, осъществе-
ио от съюза но, който разкъева обособената част иа две противопостави-
ли! се по смисъл групи с отражение и върху иитоиациониата линия иа
самата обособена част.
Завършеи вид разшнряваието иа обособената част прндобива, когато
в нея се разгърне цяло изречение като пояснение иа нейна част: Джена
застала на прога, огледа цялата софра и леко въздъхна, доволна, че е
дошла ковреме (К. Петканов).
Обособената част може да се повтори. Повтаряието ие става буквал-
но, а с привиасяне на част, която създава градационна линия (Небето се
отвори и дядо Господ, голям, много голям, се спусна към земята — Елии
Пелии) нлн посочва причинна зависимост (Я моят глас млъква, смутен и
треперящ, треперящ от горест и яд — Ел. Багряна).
3. Вътрешиите структурии и словоредин особености на обособеиите
части не се отразяват на отношението им с другите части иа изречението,
в което се намират, и на разполагаието. Мястото на обособеиите части
(словоредът) се определи от изискването за близост С поясияваиата от
тях част в осноаното изречение, за да се открои синтактнчното отношение
с иея по еднозиачен начин. Блнзостта до тази част се осъществява по
два начниа: нлн в предпоставна иепосредствеиа бли-
зост (контактна препозиция) — Унесвкк в нрнказката, д р у г а р и -
те му дадоха знак да мъ inu (Елии Пелин); в тази позиция обособената
част може да се окаже в абсолютного начало на изречението. На два раз-
кроча от него, иэпружен по овчарски, беше се излегнал и самият Стоян
1 ь Гуляшки) — контактна препозиция по отношение на поясияааната
ио между частите на основного изречение; нлн в задпостав-
н а иепосредствеиа близост (контактна постпозиция)
к Ь низки в ъ р х о в е. оппани от дъжд Тъмни гори, пьяни с достоин-
ство и тайна, край цветни ливади (А. Дончев) — в тази позиция обосо-
бнпзта част може да се окаже в абсолютния край на изречението или в
1 цл<»ктна постпозиция по отношение на поясияваиата част, ио между
u. uliiobhoto изречение.
Понякога между обособената част и поясияваиата от нея дума стоят
сти от основного изречение, конто ги раздалечават едиа от друга. То-
чи се касае за дистантно разположеии обособени части:
Очи те и гледат много надалеч, черии а тъжни (А. Каменева). Строен,
силеи говори като мъ ж (А. Каменева).
Върху отражение™, което имат словоредните особености на обособе-
пи ге части за придобиваие иа някои интоиациоиии и сиитактичио-смисловн
нпи стилистични значения, ще стане дума във връзка с отделиите видове
обособени части.
§ 447. Видове обособени части. Като синтактична категория обосо-
беиите части търлят една обобщена дефиниция според службата си в
изречението — теса поясияващи.части към дадеиа част в из-
речсиието, конто имат специфичии смислови, интоиациоиии и стилистнч-
ни особености. Според това обаче, какъв вид части или думи и по какъв
начни те се поясняват, обособеиите части се делят иа обособени
приложения, обособени определения, обособе-
ни сказуемни определения, обособенн обстои-
те л ства, обособеин деепричастии конструкции,
обособени сравнения, определителио-допълни-
гелии обособени части. При оформяието на видовете обосо-
беии части от значение е и характерът иадумата, която изгражда обосо-
бената част. Така например обособеното приложение и обособеното опре-
деление, конто имат общ пояснителен характер, тъй като се отнасят към
предметно име, се разграничават по граматико-лексика линя признак на
думата — съществително или прилагателно — в иай-общ смисъл като
главен елемеит на обособената част; обособеното обстоятелство и обосо-
бената деепричастна конструкция се разграничават по същия начни.
Обособени приложения
§ 448. Сбособеиа част, изразена иай-често със съществително нме
като пояснение на друго съществително, е обособеио прило-
жение. Поясняваното съществително име може да е в различна син-
тактична служба (по това обособеиите приложения си приличат с обик-
новените определения и с обособеиите определения, вж. §306, 445), ма-
кар че иай-често се пояснява подлогът.
Към подлога: И Светозар Подгорав, нашият директор, обича да
си приказва такива (А. Гуляшки). Стар болярин — зил ляхвнрнн в края
наш се слови. . . (П. К. Яворов). Аз съм тук зад три врати заключена
“ нрозореца ми е с решетка, / а душата, аолиа птт/а • клетки, е на
слънце и простор научена (Ел. Багряна). В поезията тезн приложеныя
са ^ибено удобнн не само порадн краткостта за ритмо-мелодичиата струк-
тура на стиха, а и порадн пълнотата иа подробиостите и съобщаваиите
донълнителии сведении, конто като характеристика напомнят цели из
речения. F г
бе 7 ^ЪМ ,,РЯкото допълнение: Около голямата празна паница той за-
сд^312 КУП оглозгана кости — остатяцн от яетлето (К. Петканов) На
топ °т първите места бихме поставили словесната тавтология — ам-
рението на един н слщн думи (сп. Бълг език). В зрели години Е
231
Пелин даде една ценна книга — сборника „Под манастирската
(П Дииеков). °за'
3 Към иепрякото допълненне- Случва се така, че през 1938 годин
Христаки изпраща момчето си в Англия с някакъв си мистър РалЛ
канитам на товарен к араб, за да го настани студент я Лондонската
кралска политехника (А. Гул Яшки). Мои учители по-късно станаха Со
фроний Врачански с неговото „Житие и страдания грешного Софрония" —
ммичка, най-откровено написана книга. . . (Д. Талев).
4. Към несъгласуваното определение: Той слушаше задъханото шу-
молене на старите брестове, крестницы на селото, долавяше сънните
свирки на щурците. . . (К. Петкаиов). Извънредно характерно за личност-
та му беше, че когато споменаваше името на старин император, свой
господар, той се приповдигаше от дълбокото си кресло (П. Нейков)
5. Към сказуемното определение: Той беше осемдесет и петгодиш-
ният дядо Йеротей, величава остамка от миналия век, почти развалина могуща
к почитаема (Ив. Вазов), Тоя Таско беше беден чоеек, баща на най-много-
бройяа челяд, но безгрижен и весел като птичка (Й. Йовков).
6. Към обрыцения (звателии форми): Бора, крьчмарска гадимо, къде
се скри, та те няма? (К. Петкаиов). Златке, мамина душица, прибери
дрехите в сандъка и хубаво ги надипли и нареди, че аз не мога! (К- Пет-
каиов). В изиесеиите случаи действително се касае за обособеио прило-
жение, а ие за двойио обръщение, тъй като по смисъл и по функция тези
части са определящи, уточняващи, конкретизиращн пояснения.
7. Към местоимения: Защо вий, просвещен чоеек, син на една от пай-
ку лтурнитв страмк. говорите така за славянските народи (П. Нейков).
Било чияовпкцн от самото министерство или външни лица, ученн, пуб-
лициста, те изпълниха отлично задачите си. . . (П. Нейков). Ти знасш
какво имам — киыжарницата, кравата, къщицата и майка ми (А. Ка-
меиова).
В практиката приложения към личин местоимения обикновено се
възпрмемат различно — и като обособени, и като обикиовеии, необособе-
ни. Често това колебание се свързва с разшпрения или краткия състав
на приложеиието. Тази особеиост иа приложението и грае роля дотолкова.
доколкото едносъставното приложение има улесиена съчетаемост с ме-
стоименната форма н поради това те се схващат като единен понятней
комплекс. При подобна поясиителиа функция (уточняваща, разгръщаша
информацията за предметного име, представеио от местоимение форма)
разширеиото приложение, поставено след местонмеината форма, се обосо-
бява редовно и задължително.
8. Към собственн имена: При стареца бе останала Христина, ху-
бавшлв му внучка (Елин Пелин). Боян, голе мнят сии на Басила, се дигна
от софрата да му отвори (К. Петкаиов), Кириак Стефчов размены ня-
колко поздравления с глава, без обаче да се здрависа със Соколова, псеоа
сн, който го не погледна (Ив. Вазов) — обособеиото приложение към соб-
ствеио име цели коикретнзираща, качествена, локэлна, ситуативна ил»
друга характеристика, а най често да свърже поясняваната нндивидуялна
част с по обща (видова нли родова) категория.
Значнтелио но-редки са обратните случаи — обособеио определение
да е нзразено от собствено име: Lino каква е скръбта на тукашните же-
ни. сто мъката на ний-0 обрати, на най-търпеливата жена: лвля й
_ /д Каменева). В дъното, там дето се свършлат вълните, се белее
. бялата Александрия, изплувала от вълните — светла, чиста
(А Каменева).
' ' 9. Начини и средства иа изразяваие: а) Обособеното приложение
като пояснение към сыцествителио име се изразява предимио от друго
съществително. Постпозитивного приложение сыцествителио се обособява
по-често, тъй като иормалиото място на едно приложение според грама-
тичиите закономерности е препозицията. Словоредиата промяна, дължа-
ща се на иеудобствата, които предизвиква препозитивного положение иа
пазширеиото приложение, ускорява обособяваието, макар че може да е
^бособи и прсдпоставиото разширеио или кратко приложение в зависи
мост от целите иа общуването: Като стигнаха до шосето майката -
жыта н сломена от тегло жена — още отдалеч загледа мъжа си, като че
искаше по лицето му да познав какво е научил (Й. Йовков).
За разлика от обикиовените приложения, които иазовават известна
особеиост като присъща, като дадеиост, при обособеиите приложения съ-
отиошеиието е друго: то се включва, за да иазове, поясни по нов начни,
да двде допълнителни сведения, да уточин призиаковите особеиости
б) Обособеното приложение може дв се изрази н от субстаитивнраио
прнлагателио, което подсилва признаковата характеристика н привнеся
оценъчии отсеики: Ала зле познаваше християните и техните крале той
главозамаяният (В. Мутафчиева). Предстоеше й борба с най-хитрия мъж
в кралството. . когото самата тя, глуповата, окаяката. беше doeeta
тук (В. Мутафчиева),
в) Обособеното приложение може да се изрази и от предложно съче-
таиие иа съществително или местоимение или със съюзно свързаии едно-
родии части: Махар и нэработен като широко достелен справочник
този речник представя оригинален и поставен на научна основа труд
(сп. Бълг. език). Един чудноват чоеек, нито селянин, нито гражданин,
дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене. . . (Й. Йовков).
г) Обособеното приложение може да представлява повторение на
поясняваната дума, при което се виасят разширяващи елемеити като др-
пълнителна информация или като оцеиъчна характеристика: Но мысле-
те и за Димана, мургавата и черноока като ннгакка Димона (Й Йов-
ков) — в тозн случай обособеното приложение има вид и иа сравнение
Жена беше се изпречила на пътя им, хубава жена а всичко това не пред-
вещаваше нищо добро (Й. Йовков). Беше тъмно и по земята не личеше
нищо освен кал, дълбока, гъста кал (Елнн Пелин). Повторенного на :
ияваната дума в обособеното приложение често се правн със стилистичиа
пел, за да се постигие по-силеи ефект Тъй като иямат смнслово-ннформ!
тивно значение, а представляват похвати иа речта, те г д реторичин
° ° ° с о б е и и части: Пред очите ми се г.хзкривашс безкраен с
за делова дейност. простор неограничен напъ iho под юдящ ла мойте
лов“ качества на ветеринарен специалист (А. Г', «к кик
кпет ° Д°пълнителни значения при обосо’ените npi оженив а) Км
елнпп311РаЩ° о6особеио приложение към обобщаваща д>ма в ролят<> „а
ео т*°ДНИ Части има характер на изброяване: Bi.-чки малки а гвлеляв
‘t^e Зная"1- че тъпчат ев(' . пи (К Пег на в).
бенцТе 00(106611070 приложение притежава венчки о^обем'кгн на обе
асти — потенциалиа предикативное!, дииглинтелни отсек** в
значението. Наред с атрибутивиите значения те могат да изразяват
причиини отгенъци Сираче от dime. Рада от много години живееше под
един покрав с хаджи Ровоама (Ив Вазов) = тъй като, понеже, зашото
беше сираче от дет». . . Новомахленец нов човек, той гледаше отвисоко
на старите квартоли, разделени от хендеци, от предразсъдъци и хорски
крамоли (П. Нейков)
в) Изразяваиите от обособеиите приложения допълиителни смислови
отсенки и прнтежаваието иа по-си л ио изразена или по-слабо застъпена
предикативна стойиост зависят както от самия характер иа това прило-
жение, така и от комуникативиите цели, конто се преследват Според
това обособеиите приложения се делят на уточияващи.(с иама
лена предикативиост) и поясияващи, квалифицнращн
(със засилена предикативиост). Морфо логичен бе лег и а уточияващите
обособени приложения е възприемаието на члеиии формн, конто почти
задължителио се отразяват и върху синтактичните нм белези, тъй като
обикновено са задпоставни: Боян, големнят снн на Васнла, се диена от
софрата да му отвори (К- Петканов). Пенно, раздавачът върви бавно
и стъпва тежко с галените си подковани обувки (А Каменева) — в този
пример нищо ие се промеия, ако се премиие към предпоставио иеобосо-
беио приложение: Раздавачът Ненчо върви бавно. . .
Морфологичеи белег на квалифицираинте обособени приложения е
иечлеиуваната им форма (в този вид се използуват иай-често и съществи-
телни като нмениа съставка иа съставио сказуемо: Бащата е учнтел),
а сиитактичен показател е възможиостта да се разполагат в препозиция
н в постпозиция: Новомахленец и нов човек, той гледаше. . . (П. Нейков)
Като стигнаха до шосето, майката — жълта и сломеиа от тегло жена
Обособени определения
§ 449» Обособеиа част, изразена най-често с прилагателно (или друга
дума с форма и значение иа прилагателно) като пояснение иа съществи-
телно име, е обособеио определение. Отклонеиията от лек-
си ко-морфологи чески я състав иа думите, конто изграждат обособеио опре-
деление, са редки. По своята най-обща поясннтелна служба то си схожда
с обособеното приложение (вж. § 448), Различават се главно по думата,
която ги нзразява, и по засилената признакова характеристика, притежа-
ваиа от обособеиите определения, която лежи в основата иа прнсъщата
нм предикативна стойност. Отнесеиостта на обособеното определение към
поясияваиата дума се изразява от подчииителната сннтактнчна връзка
съгласуване — категориално свойство на групата езикови формн,
конто иай-широко са представеии при изграждането иа обособеното оп-
ределение.
Обособеното определение може да пояснява всяко съществително в
основиото изречение независимо от службата, която нзпълнява в него.
1 Към подлога: Косите й, no-светли и кьдраои в краищата отра-
зяваха светлината на лампата (Ив. Петров). Тогава, обзет от тая ие-
о аквама смелост, която тласка хората право срещу опасността, той
тръгна към мегдана (Й Йоаков) Разгънати боен ред тия полкове
и маха фронт повече от два километра (Й. Йовков).
2 Към пряко допълнение: Друго е да ме види, дъщеря си да види
ла мома стонала (А Каменева). И под голая бай рак на Таско той
раСмлад офицер окачен аече с катки, с къс шинел и високм калан тми
(Й Йовков).
' 3 Към непряко допълиеиие Още от су принта девическото училище
ана да се пълни с ученички, нременеии, пригладеии н натруфени като
Хв е удкн от майките сн (Ив. Вазов) Той ходеше със смачкано сиво кепе
^едълго джубе азтъркаяо и поизбеляло от носене (Г Караславов)
“ 4 Към обстоятелство, нзразено със съществително В тоя планински
свят доста отдалечен от градовете н асфалтираните шосета, са на-
каиали по редките припеци малки каменни и дървени селца (А Гуляшки).
На старата ябълка, доскоро окнчеиа като не яста с бял цент, са нака-
зали цяла дружина ластовици (А. Каменева).
4 5. Към имения част на съставио сказуемо: Сякаш и денят е тука-
uich жител — бавеи, спокоен (А. Каменева)
6. Към иесъгласуваио определение Може да се набележат, върху
материал от руски език, две групп от този тип устойчива съчетания —
неидиоматични и съчетания с признак на идиоматичност (сп Бълг.
език) И изведнъж светещите точКи на човешките очи, внерена < нас,
изчезнаха (А. Дончев).
7. Към разширеио сравнение: В нашата градина бяха нацъфтели
старите сливи и бяха се привели една към друга засмени като баби, иа-
труфени за сватба (Елии Пелии).
8. Към лнпсваща в основного изречение част, която се разбира от
формата иа личиия глагол или от широкия контекст: Гологлав, огряи от
ярката светлина на огъня, сега можете да се види добре (Й. Йовков)
Изпяашена, се дръпна назад, задържа се за кръета да не падне (А. Ка-
менева).
9 Към лнчни местоимения: Вдълбочен в иякакви си тьмин раз ниш
ления, той даже не поглеждаше другарите си, който с охота и радост
ядяха сладката тиква (Елнн Пелин). Изплашен, смаян, той скочи (И- Йов-
ков). Тогава обзет от тая неоЧаквана смелост, която тласка хората
право срещу опасността, той тръгна към мегдана (Й. Йовков). Ето го.
подпрян на кривака сн, той пак гледа нещо, пак стой като закован (Й.
Йовков).
Зиачителннят брой иа обособени-части, определения към местоимен-
ии форми, има дълбока езикова мотивировка: днчните местоимения само
насочват към предметно име, което представят иай-общо като иегови за-
местници, ио никаква по-точиа илн по конкретна информация ие дава-
Нредназначеиието иа обособеното определение е да открои индивидуал
»о, с конкретии признаци общото съдържаиие на местоимеииата форма
Както пролича от последний пример, дори е тр\дио да се определи ме
стоимениата форма, към която обособеното определение се отиася, ко
га о тези местоимения са две, а заместват едио предметно име, и к
обособената част е разположеиа между тях.
често ЯСНИМ° е и Явлението обособени определения да се свързват най
ст с пОдлога в нзреченнето Той е главна част в изречението, к< <
вит₽И’ За.да се иэтъкнат проявите на предметно нме, да се посочат иемч
ииетоП₽ИЗНаиИ Ч₽ез съзДаваие на предикативно отношение. Продълже
на предикативного отношение, иегоаото повтаряие в редуциран аил
235
се извършва чрез обособеното определение, за да се нзяснят всички
знаци иа подлога конто по иякакви причини не могат да се разгъонаРИ
пяло изречение Особено ярко тази особеиост иа обо собе и и те определении
личи, когато се отиася до местоименна форма: Сам Огнянов литературы
яо-развыт от Соколова, беше очарован. . . (Ив. Вазов). Мало характеры
и слаб, той св беше съвсем заличил. . . (Ив. Вазов).
10. Обособеинте определения се изграждат с различии езикови сред
ства, конто могат да изпълняват определителиа функция:
а) С прнлагателни, конто са иай-типичии и широко разпространени
като осиовин думи в обособената част: Высок н снамсен, къщата сякаш
бе тясна за него (Й Йовков) Големы и светли, те горяха над нея (А. 1<а-
меиова). И въображението му почна да слага пред него само такой, слад-
ки, хубави, ароматичны (Елин Пелии). Ладна чудна лятна нощ, прохлад-
на ы свежа (Елин Пел ни)- Името му ново и странно, обикаляше по всич-
ките уста и се запечатваше в сърцата (Ив Вазов).
б) Със страдателии причастия, конто също са много разпространеии
за иэразяване иа определители и отношения, в това число н като обосо-
беии определения. От всички причастии форми страдателиото причастие
най-пълно е възприело зиачеинята на прнлагателното и затова съвсем
естествен© се използува вместо него:
Разгневен повече, нане Стоичко почна да търси камъни из двора и
да замеря върбата, над която се виеха щърците, разтревожени и упла-
шени за сьдбата на яйцата сн (Елни Пелии). Учудена, трогиата до съл-
зн, изнеыадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек. . .
(Ив. Вазов) Изморен, легна да поспи, силите си да подкрепи (Ем. Ста-
иев).' Главна трибуна за разработка на езикови въпроси, свврзани
с езыковата правилност к нормативност, е сп. Българска език (сл.
Бълг. език).
в) С ми нал и деятели и причастия, конто също имат доста широка
употреба и като обнкновеио, и особено като обособено определение. Въз-
можиостта им да изразяват признак като иалнчеи в даден момент резул-
тат от минало действие ги прави особено подходящи за пояснителна функ-
ция, а и за внасяне иа темпоралин оттеиъци в значението иа обособе-
ната част
До сами оградата изплава из тъмното, пръкнала сякаш нзпод зе-
мята една лека кола (А. Гуляшки). Летете — няма да ви смятом,
дни мои на земята, / разкъсали трептящото сьрце / и литнали навеки
от ръцете мн — I който нямат сиди да ви спрат (Ел. Багряна).
/пдпш усетили мир из мата на вълка, започнаха да вият (Й Йовков).
г) Със сегашни деятелни причастия, по-слабо представеии в езико-
вата практика. Поради по-късиата си поява в книжовиня език те се
схващат като no-киижии формн, а и лилсаат в народннте говори, чрез
конто естествено да се наложат като форми. затова имат по-ограничена
жаирово-стнлна употреба в пмсмената практика: >
Иейде се чуват песни, трептящи като медни звьнчета (ЕЛНН Пелин/-
Чии бяха тези стъпки. недокосващи сякаш земята (А. Каменева). Напри-
мер в тях диалектът обикновено се разглежда статично като единна
система, в която няма движение, няма развитие, не се обръща внимани
на нови, ноявявашы ее явления, и на стари, omnadaufu (сп. Бълг. езНК,-
236
д') Със съществителни в предложим съчетаиия като несъгласуванн
е деления: В бяла конринена рокля, Иванка Ботева стоеше пред мен
°ПР|е гледаше със снизходителна усмивка (П. Нейков) Прегърбен, с тв-
“сест на кръста, се пр иближи до вратата на гостната (К, Петкаиов).
л 11. Едиа трупа обособени части стоят иа границата между обособени
определения и обособени допълиения —те са одновременно поясияващи
и допълваши. Структуриата им особеиост е, че се оформят с някои думи,
като предлози, наречия и др.. Иима пак ще се проточат дългите зимни
дни без край и без надежда (А. Каменева). Авакум беше хубав мъж,
дори красив, със слабо продълговато лице, с морскозеленикави очи и чер-
на като графит коса (А. Гуляшки). Леконоги прислужници, между кош
то и негри, започват работата си (П. Нейков).
12. Обособени части, изразеии от прилагателии като готов, могат да
бъдат разширеии с цели изречения: това става обнкновеио след друго
определение (необособено), чието значение се допълва с информация за
основанията да се използува дадеиото определение, иапр.: Той ме насър-
чи да идвам често и от този ден го почувствувах благосклонен, готов да
ме посреща редовко (П. Нейков).
13. Обособените определения могат да бъдат съчетаваии по ияколко
към едно определяемо, да бъдат еднороднн или разиородии, да имат сме-
сей характер: Усмнхнат, с фуражка в ръка, той пристъпи и каза
(Й. Йовков). Высок, сух, с преждевременно посивели коси, с очи еиви като
изстинала пеиел, с блужднещ поглед, който виждаше сякаш всичко и в
същото време не забелязваше нища — такъв беше на външкост минният
инженер (А.. Гуляшки). За човек като него, нзбягая от заточение, жнвущ
тук под чуждо име, без никакое семейство и общестеени връзкн, вески час
изюзкеи дн бъде издадеи или открит, без бъдеще, без заря в живота —
само такова една велика мисъл могла би да го задържи в нея (Ив. Ва-
зов) — комплексът от разиороднн по състав обособени определения е
предназначен да даде пълна обосиовка иа действията и пълиа характе-
ристика на поясняваиата дума и с това иапомия сложно смесено изречение.
14. Обособените определения могат да получат и допълиителиа смис-
лова отсянка, най-често обстоятелствеиа, изразявайки причииио-след-
ствени отношения. Особеио типична е тази отсяика за предпоставните
обособени определения: Пре сметлив, предпазлив, не алчен, той беше тър-
говец без амбиция, без стремежи за господство (П. Нейков). Висок и сна-
меен’ къщата сякаш беше тясна за него (Й. Йовков).
Обособени сказуемый определения
със § 4б°’ Обособеинте сказуемии определения (ие имеииата част към
сказУемо- съчетана със спомагателиия глагол съм) са мио» а
шеств” П° Зиачеиие с обособените определения. Те също поясняват съ-
Разяваи671"0 HWe В основиото изречение, ио не пряко. а чре? глагол, “Э-
Обособс Външна характеристика (движение} или вырешил съ< я
гола КЯтОТ°хСказ^емно определение се отнася съшевр «ин и към i11-
Пре ° « Тоятелст0ено пояснение за начни
напш (К fl ’ С темсест на кръета, се приб шжи до аратата на т-
(А Камен 1ет*аиов) Оставил я е с дете в ръц. млада, неонатша, кротка
ова) Вън завила виелица снежна, i Аз пи 1ушам, далека ля-
U7
гледана (Ел. Багряна). Зимата мина, към север пронудена Iс 6vn
тежки мъгли. Трепна земята, несетно пробудена, / звънна и поди пив *
(Ел. Багряна). F тели
При този вид обособени части е възможно да се зададе въпрос като за
истинско определение (какъв), а също и за обстоятелство за начни (как}
Тази двойствеиа функция и смислова стойност иа обособеиите сказуем
ни определения се обуславя не само от иаличието на спомеиатия вид
глаголи, ио и от коитактиото положение на обособеиата част с глагола
сказуемо. Осиовиата разлика между обособеното определение и този вид
обособени части е в това, че само обособеното определение търпи замяна
с подчинено определите.*]ио изречение, в което глаголната форма най
често е съм. При обособеното сказуемно определение такава замяна е
иевъзможиа: Замислен, Меконина се бърна при овцете си. . . (Й Йов-
ков) — Понеже беше замислен (?), Моканина, който беше замислен (?)
Получават се неестествеии, неграматичии замени.
Обособени обстоятелство
§ 451 о Обособеиа част, която поя си ява глаголното действие — ска-
зуемото или друга дума в основного изречение с обстоятелствено значе-
ние, — е обособеио обстоятелство Според това обособе-
иите обстоятелства са иеедиородни по характер — един от тях поясня-
ват глагола като истииски обстоятелства, а други само коикретизнрат
уточияват зиачеинето на вече нзразено в основного изречение обстоятел-
ство. Поради това вторнят вид обособени обстоятелства наподобяваг при
ложеинята: И сега, в тая тревожна и мрачна вечер, настъпи зрелище,
което сяксш не беше действителност (Й. Йовков) Много по-рядко по-
добен вид обстоятелствени обособени части се свързват направо със ска-
зу емото: Аз едно време ми се случи да ида в Щип — то беше на 1863 год.,
нак нрез май месен, на 22, по три часа през нещтпа, събота и облачно.
(Ив. Вазов).
Най-типнчио обособеио обстоятелство като сказуемно пояснение е
обособеното обстоятелство за начни и деепрнчастиата конструкция- Изу-
чивайкы живота на село, Елин Пелин сбръща по-особено внимание на
българската жена (П. Лннеков).
С оглед към тазн съществеиа разлика обособеиите обстоятелства се
делят иа уточняващн обособени обстоятелстваи
квалнфициращи обособени обстоятелства От-
делив от тях са обособеиите деепричастии к о н -
стр у к пн н.
I. Уточияващите обособени обстоятелства се изразяват от наречия
или сыцествителнн в предложни съчетания, нли само от сгшествителни
имена. Те могат да бъдат кратки или разширени, но по-често са разшире-
нн н затова се сбоссбяват Те бнват
а) За време Зсбелязала ли си каква крстост отлъчва природата
приввчер след залез (А Каменева). Пена сдеее чула, преди двжда, пушки,
че се хвърляли (Йв. Вазов). Тази сутрин, преди един час само, не чу ли
тя тази песен (А. Каменева).
б) За място; А тем, хей на окази полянка, сред тревегг.а и олемнв-
лате жълзгурчств, тя сбичсше да лежи по гръб (А Гуляшки). пай-
238
дли3ко, отсам окопа, лсжеше румънски офицерски кандидат (Й Йовков)
Оттатък, крез реката се издигаха високите бели сипеи, страшно изря
зани и изхълмени от поройте (Ив Вазов)
2. За начни: Обаждаше се понякога и Димчо кехая, клало, неуверено,
като след всяка дума поглеждаше жена си (Й Йовков) Задавело глухо,
някъде се разнесе „ура" (Й. Йовков) Обособеиите обстоятелства за начин
не уточняват значението иа друго обстоятелство, свързват се като пояс-
нения на глагола и посочват начините за извършваие иа действнето като
характеристика иа лице. Затова, поясиявайки глагола, те се отиасят и
към предметно нме. Въз основа на това качество на обособеиите обстоя
телства за начни е възможно да се заменят със обособеио сказуемно опре-
деление (срв. Задавеко н глухо ,ура' се разнесе —„Ура" се разнесе заЛавеио
и глухо ).
3. Обособени деепричастии конструкции. Като глаголио наречие дее-
причастйёто, което Изразява 'и-оформя обособеиата част, има две ясно
отчетливи функции и значения като пояснение на основного сказуемо в
изречеиието. Тъй като деепричастието в изречеиието ие може да се вклю-
чи другояче освеи като обособеиа част, то всички сведения, които се из-
насят за неговите функции, се отиасят за обособеиите деепричастии кон-
струкции, конто поясняват глаголното действие като обстоятелството за
начин или изразяват допълиителио действие, предшествуващо или съпът
ствуващо основиото действие. При изразяване на второго значение за-
дьлжително условие е основиото и допълнителиото действие да имат общ
поглед — за българския език ие са характерни случайте иа деепричаст-
ии конструкции при различен подлог. Задьлжителното съотиасяие с под
ложна част и ярката глаголиост иа деепричастната конструкция я пре-
вртща в обособеиа част, стояща иай-близо До предикативните едиинци;
Изучаваыкн живота на село, Елин Пелин сбръща по-оссбено внимание на
българската жена Анализнрайки това изкустзо, вие изпадате в затруд-
нение, ако искате да поссчите у него обикнати лица или предпочитани
обстановки (П. Дннеков).
Премниаването към деепричастиа конструкция е предизвикаво най-
често от условията на общуваието — нуждата да се редуцнра в полу пре-
дикативна част едио нормалио изречение, за да се изтъкне главного дей-
ствие и основната мнсъл на автора иа съобщението: Д бствувайхж така, че
насърчават X. и всички други. . . (П. Нейков) — в такива случаи дее-
яричастната конструкция бележи само съпътствуващо или предходно ден
ся Ие ПРИ ксето предходността се свързва и с прнчннио следствена от-
стви3’ НЛИ изтъкваието на обстоятелствата, прн конто се извършва дей-
нова^к3’ 33 да се иабЛегие на тях: Йсцо беше издъхнал, х здреммвлАх»
лгаР°я <Йв. Вазов) — постопозицията иа частта й придава смис-
тъ«и^1еЭКест н иаРеД с промеиената сиитактнчна структура я правн из-
ижната комуникатнвиа единица,
₽еч«<нето*и мЛЖ К В' Чест0 пътн графически се отделят от останалвте часта ня и-
ни бедези с "^ои,₽вашиРеви обстоятелствени наразн, конто ммат само яъвшнн сюг
лево по сиисъл°СОСе11ИТе Ч8С1Ь- Те са граничим вален и я между обажвоаено, но меж-
“ато Нямат pE30J,1PeH0 ЕО състав обстоятелство и обособеио обстоятелство, тъв
с ,ЛМеиа иэцяло мнтонаинонио-емнелова специфика: СлеЬ яцрмиш яя-
na/L”"*"' €дна женв кръико се иземя. (К. Петжавов); Цря ху4вея
шнреьц обстоя Л??*’****' «влетите са приятии (архив но свравжлте). Тозн над раз*
лства изразяват обстоятелстоа за отстъпка, за врнчнна за начав
239
н сравнение, за място. Тяхното графично отделяне е само условно н цели ля облРИи«
възприемането на текста: Между два вясоки гита, Мария забеляза мъжка сянка ЧИ
Огняноа лопигпа момичето, просяимко, същото нещо, което го пита и Стефчов (Ив
Вээов). Но съдият, плрекы пдебната практика, ие ще да чуе ни обвинения ни ча
щита, а издаде присъда (Ив Вазов). Въз основа на този характер на разшнрените
обстоятелства те се определят кято нетипично обособяване и звтовя
графнчното им представяне е свободно.
Обособени сравнения
§ 452. Обособеиа част, която пояснява предметно нме направо нли
чрез сказуемото въз основа на някакво уподобяване и съпоставяне, е
обособеио сравнение. Беше я виждал, когато тя, неусетена
от кучетата, неэабелязана и от самая него, току се появеше всичко на
всичко на иякакви петдесет-шейсет крачки, сякаш изскочила изпод земята
(Й Йовков). Фуикцноиално обособеиите сравнения се съотнасят с об-
стоятелството за начин и с приложение: Марийка, без да чака повече. .
търкули се на козечето и заспа завчас, като всяка безгрижна душа (Ив
Вазов).
Норма тио обособеиите сравнения се включват като обикновени вто-
ростепеиии части иа изречението и ие се открояват с изтъкната смислова
стойиост В реднца случаи при словоредиа промяна (извеждане в препо-
зиция) те придобиват смнслова тежест: И като напук, пак почна да чука
капата с клюн, като я застъпи с един крак (Елнн Пелин). Засилва се
комуиикатнвиата стойиост иа обособеннте сравнен ня и когато се разшн-
ряват с допълнителнк пояснения: Те се разхвърчаха навсякъде, като ор-
ляк ястребы — досадна, нахаяно смели (И. Йовков) — поясиението е дво
яко- веднъж чрез сравнеиието и веднъж чрез определенията, конто се
свързват с поясияваиата дума или чрез сравиението или направо.
Структурна особеиост иа обособеиите сравнения е, че се оформят
като цялостна единица с помощта на дума, която подчертава сравиител-
ния характер иа сннтактнчната част — като, както сякаш. Тези срав
иен и я създават възможност да се предполага съкратено изречение, в кое-
то еднаквнят нли синонимиият глагол е отстранен
. . .От къщите, като кухите очи на скелет (разбирай гледат), гле-
даха разбитите прозорци и врати (Й. Йовков). Така сломих един жи-
вот, както този цъфнал храст — тихо изрече тя (А. Каменева)
Току се появеше всичко на всичко на някакви петдесет-шейсет крачки,
сякаш изскочила изпод земята (Й. Йовков).
По-симо обособени части
§ 453. При извеждане на общите признаци на обособеиите части се
подчерта, че те са синтактично явление, при което второстепении части
на изречението придобиват известна интоиационно-смислова самостоя
телност вътре в рамките на съдържащото ги изречение. Появата на обо-
собепа част накъева плавната изрече и ска интонация и предизвиква пау-
за за вътрешно отделяие (наричаиа запетайна пауза), въз основа на която
изречението придобива вид ва сложна синтактична единица, като обосо-
бената част се съотнася с подчииеиото изречение в състава на сложною.
240
При известии условия на речта обаче интоиацноиио-смисловото отде-
ляне на обособената част може да придобне толкова значителен характер,
че да промени изцяло иачнна на отделяие от остаиалата част иа основ-
ного изречение, при което вътрешното отделяие се замеия с въишно, а
ипетайиата пауза — с точкова пауза. Създава се напълно самостоятелен
интонациоиен комплекс, иапомиящ отделка снитактична единица, сход-
на по характер на називните изречения. Но тъй като този комплекс пази
пенакъриеиа смисловата и граматнчиата си връзка с поясияваиата дума»
той се определи не като самостойиа синтактична единица а като по-сил ио
обособеиа част, откъсиата по иякакви причини (иай-често смнсловн или
стилнн) от състава иа основного изречение. Към такова откъсване иа
обособената част се премннава в случаи, когато тя трябва снлио да се
изтъкне по смисъл, без да се иарушават смисловнте акцентн в основного
изречение:
Той беше най-едрото животно в селото. Бял като лрясна сняг, с
голе мн тъмнобисерни рога, нзвити над челото му като лирн (Елии Пе-
лин). Много по-често обаче такова откъсване е предизвнкаио от стилнн
причини: Къде има наблизо такова заведение? Насреща отвъд трамвай
кото платно, до ъгъла. Точно срещу трамвабната спирка (А. Гуляшки).
В някои случаи ие се касае.за откъсване на обособената част, а за вмък-
ваието й като допълнителио хрумваие: Видях Радулка. Стегиатв, налре-
менена, като за Великден (А. Каменева).
Възможността за откъсване иа обособената част от осиовиия състав
на изречеинето е евързаиа или с пром я на на словореда — извеждане в
крайиа постпозиция, — или е резултат от заемаиата от нея крайиа по-
зиция. Тезн условия сродяват по-силио обособеиите части с присъедиия-
ването (вж. § 475).
Значение на обособеиите части
§ 454. Обособеиите части са явление, присъщо предимио иа пнеме-
ната реч. В разговориата реч те не се използуват, тъй като в нея се пред-
почнтат езикови формн с ясно изразеии сиитактични отношения. По тази
причина обособеиите части се определят като характерна особеиост на
книжовния език и тъй като почти липсват в българските пародии говори
или са съвсем рядко н непълио представени в тях, се дължат на кинжов-
на обработка на езика в резултат и от киижовиоезнково влияние на ста-
робългарски, черковнославяискн и руски език.
Обособеиите части имат граматичио н стилистично значение. Те обо-
гатяват граматнчиата синонимия в езика, като помагат да се създаде
система от изразни средства за една и съща синтактична функция — пояс-
нител ната. Стнлистичната функция иа обособеиите части се определи от
прииадлежността им към определен тип книжовна реч (писмеиата) и от
възможността им да разнообразя ват нзречеиската структура, правейки
я по стегиата и ритмична, без загуба иа смислова информация
Аз оях вътре в планината. Близки върхове, окъпаяя от Тъм-
кР?й »,,т" '“eudu Г^теени
коЛто ле
™„Ч И, ноте семо небе. Зешмее облек
“ очеГпикият, ей, огГян от ннското слмч, (А Доичев).
‘6 I рвмвтика на ларемеанма българсад книжоаен е«к
241
Употребата на обособени части може да бъде особеност на ннднвшп/а
лен стил, на авторово предпочитание, тъй като обособените части (hod
мал но или по-снлно обособени) предлагат редица възможности за прояви
на гъвкава синтактико-структурна комбннатнвиост, за създаване на смиг-
ловн и стнлистичнн акцентн. Затова те все по-широко се използуват в
пнсмената реч.
Но дери н в нея не бнва да се прекалява с прекомерио използувапе
на обособени части, когато то не е емнелово илн стилистично обусловеио
защото може да се загуби връзката между поясняемо и пояснение: Ро-
ден в тревожна епоха, творящ под въздействието на бурпи събития
желаейки да свьрже тпворчеството си с пдепте иа тези събития, поетът
създаде проникновени гпворби (в. Л нт. фронт).
Правопис на обособените части
§ 455. Правописного оформяие иа обособените части се ръководи от
тяхната синтактична специфика. Интонацноино-смисловата им същност,
съпроводена от паузово разграничаваие, се изразява графично с поста-
вянето иа определен пунктуационен знак. Изборът на този знак зависи
от редица условия, като наличие на подобен знак в останалата част на
изречеиието (въишни за обособената част), ннтонациоино-емнелова осо-
беност иа обособеиата част (вътрешии условия).
I. По правило обособената част се отдели със за пета н (едиа
илн две в зависимост от мястото й в изречението — в началото, в средата
или в края): Уморен, легна да поспи. И. П., заслужила деятелка, държа
реч. Това се случи на 30 ноември, неделя.
Ограждането иа обособеинте части със залетай ие премахва нуждата
от запетан вътре в тях, когато се изразяват отношения, подчинени иа
други синтактични правила: И пременена. с алтъни, с тия върви мах-
мудии. . . — едиородни части.
Обособеиа част, кзразена от причастие, не се отдели от предшеству-
ващ я съюз: И стоили всички грижи, благословят. . .
2. По-снлно изтъкната по смисъл и интонация обособеиа част се от-
дели с тире (От двете страни едва се очертават две щампи — едната
на Рплския чудотворец, другата Светогорска — h. Каменева), С двое-
точие (Харитина сама не знае каква вест носи на леля си: радостна
или скрьбпа — А. Каменева), със скоби, когато се пояснява пред-
метът или му се дава друге название (И така, като остави трофеите.
той изми ръцете си със спирт (спиртът на бедния даскал Методи.),
отвори чан та та. . . — А. Гуляшки).
3. Интонационно откъснатите от основного изречение обособени ча-
сти се отделят с точка:.. .Че в Манджилари се явилр. явила се
една бяла лястовичка. Досущ бяла, като сняг (Й. Йовков).
Пуиктуациоините знаци, конто се използуват при отделяне на ооо-
собените части от останалия състав иа основного изречение, бележат тях-
ното степей ува не по смисъл, интонационного нм от кроя ване и силата на
противопоставянего им на другкте части на изречението, за да може тези
техни характеристики да се възпроизведат при устиата реч.
242
ВМЕТНАТИ КОНСТРУКЦИИ
6 456. Категорията вмятане има две разновидности, конто се спреде
лят от характера на вметнатата част: I, Вметнати оценъчнн думи и из-
рази. II. Вметнати части на изречението и вметнати изречения.
§ 457. 1.1. Оценъчнн непредикативни думи н изрази. Неизмеияемн
пълиозначни думи н изрази. конто влизат в състава на изречението. без
да образуват словосъчетания с други пълнозиачни думи, се наричат
вметнати оцеиъчии думн и изрази.
Такива вметнати думи не са второстепенни части на изречението,
поиеже не са пояснения на други изреченски части, т.е. ие влизат в сло-
восъчетаиията на изречеиието. Те също имат поясиителна служба но
не към отделна част, а към съдържаиието иа цялото изречение, напр
Не, за съжаление. Вметнатият оценъчен нзраз (за съжаление) не влиза
във формалиа синтактична връзка с изречението (не), но разширява съ-
става му като съдържателно пояснение. Категорията оценъчио вмятане
не е релационна категория, както частите на изречението, тъй като ие
изразява сиитактичио отношение между свързани в ело во съчетание думн.
Затова тя е лекси ко-еннтакти чиа, а ие чисто синтактична категория и е
ограничена лексикално: нито една част на речта не може да се включва
в позицията на оцеиъчио вмятане с целия си лексикален състав (за раз-
лика от факта, че например всяко съществнтелно може да бъде подлог
или допълнение).
§ 458. Оценъчните вметиати думн и нзрази могат да бъдат разделен»
най-общо на две основни групп: 1) оцеиъчии думн нлн изрази, конто из-
разяват лично отношение иа говорещия или иегова забележка към съ-
държаиието иа изречеиието, на което те са съставни части, 2) оценъчнн
думи и изразн, с конто говорещнят установява отношение между съдър-
жанията иа предходното изречение и изречеиието, в което те са употребеин.
1 Първата трупа е най-обемиа по състав и се дели на две подгр\пн:
а) За модалнн и емоционални отношения: очевидно, види се, изгюяТа,
може би, разбира се, естествено, наистина, безсъмнено, право казано,
навярно, вероятно, сигурно, по всяка вероятност, в същност. между нас
казано, за съжаление, за щастие, за голямо чудо и др., напр.:
Не ги бива. Меки. Вечер едва се приберат, сутрин се свили. Науче-
ни, види се, на ясли и да ги хранит с люцерна (А- Каменева). Дъл._1чт
път, изглежда, го бете уморил (Д. Кисьов). Безелмнемо едно е най-важ-
ното: вески от нас да осъзнае своите задължения към отечеството (Ст.
Дичев). Радане, честно казано. ... аз идвам да се посъветвам с met по
една работа (П. Славински) За жалост, всичките тия съкровища не
знам как, изгорели (Ив. Вазов).
б) За подчертаване на логическата важност иа изречението чрез об-
ръщане към събеседника: видите, знает, виж. разбираш ui и др.:
Тука, видите, не се сбъркаха да ни посрещнат ». imo . ьрб. г каквато
погремка, разказват, стонала при входа в /7 ювдивското ил южение (Ал.
Константинов). Лойю гхавоболие има Севастица. тъй отведнъж зилеш
Нека си почине, нека (И. Йовков). Но хората по нас, знайш не мож
< а им вържыи езика. . . Виж, ти ходим например у ка.цлерццитг см-
сем невинно, да кажем,. но светът, рпбиГаш?. . . Не иде хибаео
риш. . . без фамилия (Ив. Вазов), ’ ’
13
2) Втората трупа оценъчни думи н съчетания се дели също на две
подгрупн. а) Думи н съчетания, конто посочват обективната последова-
телност на изречеиията. в подреждането иа изреченнята по време или го
място, в общего изброяваие на факти или в подреждането им като дей-
ствие и негов резултат, извод, следствие: първо ~ второ, едно — друго
после, по-нататък, от една страна — от друга страна, например (та-
ка например), впрочем, между това, следователно, значи, затова, ето
защо, все пак, и така, по такъв (тоя) начин, обаче, във всеки случай и др.:
Това се случи пред склада на районния кооперативен съюз и по тоя
начин Мойс успя да събере за новая си чорбаджия първото количество
жито (П. Спасов). Бай Ганю не му ги дава, едно, защото мускалитс са
вътре и може „да запраши на някъде", и друго, гледа го облечен добре,
кой знае колко ще го оскуби (Ал. Константинов). Между това още през
юни избухването на една война между Сърбия и Турция стана несъмнено
(Ив. Вазов) Вашата стока ще се продава без акциз и без полицейски над-
зор, следователно — вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем
спокойна (Хр. Ботев). Гъеките загракаха — знача, минали се бяха два
часа след полунощ (Й. Йовков).
б) Думи и съчетання, конто, установявайки връзка с предходното
съдържанне, същевремеино квалифнцнрат откъм важност или стил из-
казването, уточняват нли обобщават съдържаннето на изречеиието, в
което са употребени: въобще (изобщо), общо взето (казано), с една дума
(реч), преди всичко, в края на краищата, най-после (най-сетне), по-точно
(казано), иначе казано н др.:
Хората шушукаха предпазливо, споменаваха имена, уверяваха, отри-
чаха. Общо взето, те знаеха или се догаждаха кой точно беше извършил
тая хубава работа (Г. Караславов). Някой казват, че в Турско, дето
грее най-светата свобода на человечеството, дето, с една думе, е днес
Америка и Швейцария, не съществували никакви реформа (Хр. Ботев).
Раковски се оживи. Огорчението го напусна. . . В края на краищата все-
ки имаше свои разбирания (Ст. Диче в). Аз например съм работник в
областта на историята. Много дълго и лото звучи, нали? А на българ-
ски казано — историк (М. Марчевски). Не, Адлер не мислеше, или по-
точно не смеете да каже нещо (Д. Димов).
Много от думнте от трупа 1а — за емоцнонални н модалнн отноше-
ния — могат сами да образуват изречения подобно на частиците. Газ-
бира се! Естествено. Сигурно. Може би. Напротив. В такъв случаи,
разбира се, имаме работа с изречения, а ие с вметнати оценъчни думи
н изрази.
$ 458а. Ня кон думи н съчетания, конто могат да се употребяват като
части на изречеиието или като изречения, т.е. не вметнато, са ограничени
по място в изречеиието, а други се двнжат свободно. Един от думнте и
съчетаннята се употребяват като оценъчни с едио значение, други имат
повече от едно значение.
1) Думите с едно значение поначало не са ограничени по място.
Всичките здания, разбора се, са осигурени (Ал. Константинов) Раз-
бора се. всичките здания са осигурени — Всички здания са осигурени, роз
бирс ее.
Когато обаче вметнатите оцеиъчни думи и изрази устаиовяват връзка
предходеи елемент, те стоят най-често в иачалото на изречението.
244
Hue търсим своето опростяване сами, а болградчани имат щастиг да
търсят от другите. С една дума, ние ставаме дакоромеи по желание,
а вие по нужда (Хр- Ботев)
2) Думите н съчетаннята с повече от едно значение се срещат рядк
И тук, както в случайте от т. а, значеиията, които посочват връзка с
предходното изречение, изискват оценъчиата дума да се употреби в на-
чалото на нзречението.
Например думата значи във вметната употреба веднъж е едноэначна
с думата „следователно", а друг път с „и така". Понеже съчетаннето „и
така" се употребява само в начал ото иа изречеиието, то и неговнят си-
ноним значи (в това значение) се употребява също само в начал ото: Знача,
Тицке, ти няма да излезеш? (Й. Йовков). Когато думата значи има зна-
чение иа „следователно**, може да се употребява н на второ място в из-
речеинето: В чифлика карат два плуга, имат, знача, двайсгт и четири
вола, по дванайсет на плуг (Й. Йовков).
§ 459. Част от оценъчните думи и съчетания иямат съответна невмет-
ната употреба като части на изречеиието или изречения Един от тях
се употребяват само в едно значение, други нмат различии зиачення.
1) Когато думите, конто имат само оценъчна употреба, се употребя-
ват само с едно значение, те могат да бъдат ял и да не бъдат интонационно
отделенн, а словоредно могат да заемат всяко място в нзречението, напр
В същност, колкото и да се старосте да изглежда благ, Черешара изпит-
ваше към Гелгели ненавист, дори отврата (П. Славинскн). Сега се еиж-
доше колко чужди бяха те в същност един на друг (Д. Талев). Но туй
ли е то в същност? (Г. Кирков).
Такава употреба нмат също думнте н съчетаннята все пак, навярно,
обаче, наистина, въобще н др.
И тук оценъчиият израз обикновено е на първо място в нзречението.
ако установява връзка с предходното изречение: Оркестърът свиреше
румънската „Дойна". По-право казано, свиреше само Анчето с флейта
соло, а другите приглашала (Ал. Константинов)
2) Когато думите, конто са вннаги оценъчни. имат няколко значе-
ния, мястото им в нзречението завися от техинте значения. Например
думата впрочем заема обикновено крайне положение, когато служи за
обезеилваие на смисловата значимост иа нзреченската част, към която
се отнася: Той се вмъкна цял в своя палат, така безцгремонно зафанат от
чужденци, приятели, впрочем (Ив. Вазов). Но същата дума е обнкио-
веио в начал ото на нзреченнето, когато установява връзка с предходното
изречение: Щом се ноям, ставам. Впрочем вече се нахранил сто виж
(М. Грубешлиева).
§ 460. Мястото иа вметиатите оцеиъчнн думи и изрази в нзречението
е следствие от снитактичното съотиасяне на оценъчната н иеоценъчната
дума н от собственото значение иа употребените думи: 1) Вметиатите
оценъчни думн естествено не могат да се употребяват в позиция, типична
за иевметнатите. 2) Вметиатите оценъчни думи могат да имат едио him
няколко значения независимо от това, дали техннте иевметн >ти съот-
ветствня имат едно нли няколко значения. Ако значението характерн
зира връзката между нзречението, в чнйто състав е вмети тага дума
иаП»^ДН0Т0 т” "«номно в пачатно по ожение (, к*
на второ място) Но може да се яви в средата па изречеиието. .таг.
2«4
не съвпадне позиционно н интонационно с невметната дума Когато ди
мата има повече от едно значение, ня кон от ней ни те значения (едно или
две) вннаги са от кръга на значеннята, установяващи връзка с предхол
ното изречение. В такъв еду чай тя обикновено заема своего нормал но
място в началото на изречението. С останалнте значения думата не може
да заема начално място. Положеннето на вметнатата дума след елемеита
към който се отнася, е рядко явление.
§461 . 1.2. Оценъчни предикативни изрази. Нензменяеми илн огра-
ничено изменяемн предикатнвнн изрази, конто влнзат в състава иа из-
реченнето, без да образуват с него сложно нзреченне, се наричат вметна-
ти преднкатнвнн изрази. Понякога е трудно да се посочн разлнката меж-
ду вметнатнте предикативни нзрази н вметнатите изречения, но все пак
вметнатите предикативни изрази имат определен строеж и функция, коя-
то ги сближава с оцеиъчните непреднкативин думи н изрази: в някои
случаи вметнатият предикативен нзраз може да се замени с оценъчна
дума — напр. така да се коже с един вид, дето ще се рече със с други ду-
ми. Оцеиъчните предикативни изразн наподобяват оцеиъчните думи и
откъм семантични съотиошенмя с невметиатите изречения. Еднк изрече-
ния запазват семантичннте-сн особености н в двете употреби. Такова е
нзреченнето Каэват: и като главно, и като вметнат оценъчен предика-
тивен нзраз то носи само семантиката на глагола, без да се усложиява от
иякаквн допълннтелнн. само вметнатн значения. Обаче нзреченнето Да
ти кожа ли във вметната позиция губи въпросителната сн семантика.
§ 462. По строеж вметнатите предикативни нзразн се делят на ия-
колко групи: 1) Характерна за първата група е личната форма на израза.
Обикновено той се дава в 1 лице, когато начннът иа изказваие е съобщи-
телеи, и във 2 лнце, когато е повелителен нли въпроентелен. Такива
вметнатн нзразн са мисля, уверен съм, слушай, виждаш ли и др. Тия из-
рази са ограиичеин по място в основното изречение — повествователинте
и въпросителиите не могат да бъдат в начал ото, повел нтелннте пък мо-
гат да бъдат само в началото иа изречението.
2) Втората група се характернзира с налнчието на съюзиа дума или
модалиа частица в състава на израза. Съюзнте са да или както (понякога
гдето), а частицата е да. Изразите със съюза да са безличии: така да се
коже, може да се коже. Изразите с частицата да са личин: да речем, да
ти кожа ли, да си признал. Изреченията с както могат да бъдат и лични,
и безлнчни: както казах, както се казва. Тия изрази не са ограничен и
по място в нэречеиието, в което влизат. Те се нзказват н в иачалото, я
в средата, и в края. Но не всички изречения могат да заемат всякакво
положение. Крайиа позиция могат да заемат само нзразнте така да се
коже и образуваните с както.
3) Тук са преликативните нзрази с въпросително местоимение кой
и глагол зная, прндружеи понякога от причинен нзраз: кой зное (защо,
от какво) .
4) Към тая група принадлежат изразите, оформени с началин съ-
четання що се отнася (косое) до и колкото до. Тия предикативни изразн
са вннаги в началото на основното изречение, което у по-стари наши пи-
сатели се въвежда със съюза то, изчезиал вече в такива случаи в съвре-
меиния език.
246
§ 463. По значение вметнатите предикативни изразн се делят на ня-
колко групи, конто в общи линии съвпадат с групите вметнатн иепре-
дикативни оценъчии думн и изрази: 1) вметнатн предикативни изрази,
конто изразяват лично отношение иа говорещия към сълържанието на
нзреченнето. в което са употребенн; 2) вметнатн изрази, конто устаиовя-
ват отношение между изречението, в което те се съдържат, н предход-
ното изречение; 3) вметнатн изразн, конто посочват нзточника на въз-
приятие или изказване, съдържащо се в изречението, чиято съставна
част е вметнатото, нли въвеждат забележка, чнето съдържание предстои
да се излага; 4) вметнатн нзрази, конто показват обичайност на действие-
то; 5) вметнати изрази, конто въвеждат предмет на разсъждение, съдър-
жащо се в основного изречение.
I) Първата група се делн иа три подгрупи: а) За изразяване иа мо-
далнн н емоциоиални отношения иа потвърждение, предположение, учуд-
ване н др. под.: да ти кожа ли. право да ти кожа, да речем, кой зное за-
що н др.: Да ви кожа, то е цял роман (Ив. Вазов). Поискаха да вэемат
и бай Ганювите дисаги, но той от деликатност ли, кой зяае, не им ги
даде (Ал. Константинов).
6) За съсредоточаване на вниманието върху отделив думи илн вър-
ху цялото изречение чрез глаголин формн, като уверен съм. вярвам. при-
знакам си. мислиш. помня, то се зное н др., или чрез въпросителен или
повелителен израз, насочен към събеседннка — ноли я знаеш, знаеш ли
какво. гледай. вярвате ли н др. под., напр.:
Дж. Рилке, с лявата, а пък с дясната дръж юздата на баба Руса,
защото пали я знаеш, като лапне пътя — иди я гони (А. Каралнйчев).
И г ле дай те, ние сме пред самая Хавър. пък се въртим из мъглата цели
часове! (Ал. Константинов). Чакай да ти разправя аз тебе Слушай, ей-
там на оная поляна, виждаш ли я. оная поляна до пътя? (Й. Йовков).
в) За посочване на особената употреба на дадена дума: така да се
коже, илн указване за известна прнблнзителност в твърдението: може да
се коже, напр.:
Той. знаеш ли какво, Тицке. той. тли да се коже, се е самообрал
(Й. Йовков). Всички ще се изкрият под камък, а Сърбия, може да се ка-
мее. най-много на българите се надява (Ив. Вазов).
2) Вметнатите предикативни изрази от втората група се срещат ряд-
ко. Както вметнатите думн, те също могат да имат обектнвнопоясвителиа
функция—да речем (—например) — илн уточняваща функция—по-
правилно да кожа, напр.:
Има между тях таквиз сербези, че на професорите пей дават1 Ето
например, да речем, онова момче, по-дъртото. видите ли го? (Ал. Кон-
стантинов). Но всичките кадийски или, ао-вярао да кожа съседски съдо-
производства обикновено са се свършвали така (Л. Каравелов)
3) Вметнатите предикативни изрази от третата група обикновено са
глагол ни форми, изместени от позицнята на главно наречение мисля,
помня и др. под. Но иай-разпространен тип са образуваните със съюза
както (или гдето) и глаголна форма, при което в основното изречение
не може да се яви съотиоснтелно наречие така. иапр.
Да постои. ммслех. ден-два да си почине (Й. Йовков) Та в тая град,
забеляэах на едно място. строеше се една нова къща (Ал Кои’
тантинов). Котарака си Хаджи Генчо много обича. эащото тая кота
247
с ®иЛ,и3ияет'ип<ото
любое (Л. Каравелов)
чрчкажа. ако нялош
рак. както се види от много исторически факта,
существо, което се ползувало от Хаджи Генчовата
Добре, че старата още се крепи. Дето има една
старо, купи си (Й. Йовков).
4) Изразите от тая трупа прилячат на горняте, защото са обпа™
вами по същня начин: както + глагол. Но глаголите в горната rovna
са от типа на казвач н еиждам, а съдържаннето на нзразнте от четвъпта
трупа е подчерта ване на обичанността на съобщеното по-pa но: Р
Той разбра, че баба Въла си е дошла, завъртя ключа на кръчмата
както често яравеше, и си отиде (Й. Йовков). Крепък приятел и поощри-
тел на комитета на „младитсГ (както обикповено го наричаха) беше
Влад. Семенович Йонин (Ив. Вазов)
5) Изреченията от тая трупа, конто въвеждат темата, нямат честа
употреба: Колкото за думата „съвестГ, то аз и до днес още не мога да раз-
бери нейното значение (Хр. Ботев). Такова е вънкашната наредба на
българската черкова; а колкото до вътрешната, то всичката българска
черковна епархия се състои само от един свещеник (Л. Каравелов).
§ 464= И. Вметнати чвсти на изречеиието и вметнати изречения.
Вметнати части на изречеиието н вметнати из-
речения, или парентез и, са такнва части и из-
речения, конто се добавят към общото съдър-
жаиие на основного изречение като попътии
забележкн илн пояснения, необходнми според говорешия
за разбнране на текста
§465. I. Вметнати части на изречението. Както в свързана, така и
във вметната позиция частите на изречението могат да бъдат иееднородни
или еднороднн с други части иа изречението.
§466. I) Вметнати определения, а) Вметнато може да бъде опреде-
ление, изразено с прнлагателно име, употребено в препозиция:
Ако г. Колони е (незаконороден) председател на „Добродетелна дру-
жинсГ и ако той е главният кредитор на Спировото имане, то кой ще
заплати изветрялата годишна помощ на казанлъшкото училище (Хр. Бо-
тев). Оръфаните крачоли на оваляните му (делнични) панталони доказват
неуморното му трудолюбие (Ив. Вазов).
Прнлагателното нме може да бъде н в постпозиция, например когато
е съчиннтелио, свързано с друго прилагателио: За космополитите даже
и кровите (ме Парушовите, а индийските) трябва да имат религиозно
значение (Хр. Ботев).
б) Определеннето може да бъде причастие, употребено в постпози-
ция, напр : Същевременно Ви явявам, че аз съм бил във време на Кон-
греса (прндружен с г-на „Шопова“, княжеская представится). облечен с
един най-хубав народен костюм (Ал. Константинов).
в) Определеннето може да бъде несъгласувано, т.е. съчетаине на
предлог с име, употребено след определяемого: Русия е предопределена
от провидението да заеоюва Цар иг рад I — коже прибледнял от вълнение
учителят и задекламира стихове (от Хомякова) (Ив. Вазов).
г) Определеннето може да бъде вметнато заедно с опорната сн част,
която по тоя начин се повтаря: Когато по-късно Тиха слезе и за трети
или четвърти път внесе пълно бакърче с вино, от старото, червено вино
м Хяджият, тя завари. . . (Й. Йовков).
248
§ 467. 2) Вметнати допълнения. Вметнато може да бъде само не-
пряко допълнеиие, изразеио със съществнтелно нме с предлог:
Трябва да забележим, че Македонски беше натъпкал много силно ар-
наутската пушка (само с пукал и дрипм), за да гърми много (Ив. Вазов).
И в заплащането на труда няма таквази голяма разлика между тъй
наречените свободна професии — с изключение на змамемитостите — и
обыкновения занаятчиИски труд (Ал. Константинов). Калугерите всякого
се грижат повече за своята гуща (вместо: душа) (Хр. Ботев).
§ 468. 3) Вметнато обстоятелствено пояснение. Могат да се вмятат
различии видове обстоятелства — за място, за условие, за причина, за
съответствие, за взаимовръзка, за сравнение и др.:
Като спря тренът, той скачи на земята, притече се при мене и ми
разказа с голям примес от енергични псувни, който, с позволсшито ви,
няма да повтарям, следующето (Ал. Константинов). Нашата админи-
страция, която в последните няколко месеца е удовлетворена от пред-
платници във всяко едно отношение, е намаслила да даде на осеки бъл-
гарски патриот и по едно червено яйце (за Великдеи) и да му изпее по
една благодарителна химна (Хр. Ботев).
§469. 4) Вметнатн приложения. В сравнение с други части на из-
речението прнложението се вмята най^често. Това се обяснява с факта,
че задпоставеио приложение често се обособява, а обособената част може
лесно да мине във вметиата (и обратно).
Вметнатнте приложения се делят на две главни групи: а) Приложе-
ния, конто обясняват значението на употребената дума нлн (в редки слу-
чаи) нейното произнасяие. Поясняваинте думи са чуждн: Объркам, Ко-
мура застана не там, гдето трябваше. „Ерине! Ерине!а (мл млапото
си!) - викаше Аго и той мина на другата страна (Й. Йовков). Дядо
Иван разбираше служенето си в качеството на визитиин (колар) при ки-
шиневская изправнак. . . (Ив. Вазов). Отвред ти предлагат фотографиите
на Niagara Falls (Найагара Фолз, както го изговарят лмерюсвкувте)
(Ал. Коистаитинов).
б) Приложения, конто конкретнзират предходното съществнтелно
име, като посочват някакъв признак. В един случаи прнложението се
отнася към собствено име: Черногорците решила тутакси да тръгнат
с утрешния трен за Турнусеверин и оттам, през Дунава за Кладово.
Иованович (съдържателят мл гостилкицата) беше се с лиса л от възхи-
щение (Ив. Вазов).
В други случаи приложеннето разкрнва съдържаиието на местоиме-
ние, което е обобщило предметите, нзказанн в прнложението: Вие (учв-
нитс и вестиикарите) отсичате клоновете на оная круша, от която
рано или късно щеда съберете цял чувал с едри и вкусна круши (Хр. Ботев).
§ 470. Прнложението може да бъде синоним на предходната дума.
Към приложение™ винаги може да се въведе вметиата дума тоест Тука
лежи бялото биче (т.е. бог Юпитер), което едно време беше председател
на гръцкото човеколюбиво общество (Хр. Ботев). Копринарка как я но
сиш тая Пущина (свлтлмарклта)? (Ив. Вазов).
§ 471. Както се каза, вметнатнте части могат да бъдат еднороднн с
предходната част н да се свързват с нея съюзио нлн безсъюзно. Срещат
се едиородни подлози, допълиення, обстоятелства.
24-
г а zC ъ » » " 2 свързване: Тя напомня пмвдшккатп Мам»
Гана (ш Лудя Яш’), само чг не се връща по същапиз линия назад п
'•Рави кръг (Ал. Константинов) Тръгнете някоя нои) из Цариград без
фенер - ем и с фешр! — да се повеселите (Хр. Ботев). Във вътр^жт
та му се вие до върха желязна стълба, която на осеки дванайсет (иа
осемишеет — не помня') стъпала се пресича с площадка за почиване
(Ал. Константинов). Всичките тия личности (и техните издзиит за шо-
слещеттто) имат своя боя и свои определена цели (Хр. Ботев)
6) Б е з с ъ ю з и о свързване: Фратю чорбаджи (ш господе.
Фразы), комуто преди шесткайсет години бил дохождал на гости Ли-
либелишкият паша (Ив. Вазов). По някой път (в педеля) Лила озгшза
за вода (Л. Каравелов).
§ 472. 2. Вметнати изречения. Вметиатите изречения могат да бъ-
дат въведенн съюзно — съчииително нли подчиннтелно — и безсъюзно.
1 ) Вметиатн изречения със съчиннтелни съюзи Най-често се срещат
вметнати изречения със съюза а, чести са и изреченнята със съюза и,
със съюза или са по-редкн, с останалите съчинителни съюзи имаме еди-
ничнн случаи.
Съдържаиието иа допълннтелното съобщенне, въведеио със съюза а.
вннагн се изказва като сведение, което трябва да се има пред вид. Кон-
структивен признак е редовиото съотиасяне с известен вече предмет на
мисълта, който се повтаря във вметнатото изречение, иапр.:
Позарил двайсет души, а като се върнал в Темелковия хан, научил
се, че се помет ноли и отишли при други, Ддосал се, а силен, як чоеек бе-
ше, гак ы горещо било, изводил кърпата да си обрише потта, пада и уми-
ра От дамла (Й. Йовков). Та искам да ти кожа, че аз откак съм на све-
та, а вккам се човек на осемдесет и пет години, такова грешно и срамот-
но нещо не съм видял (Ив. Вазов).
Вметиатото изречение, въведеио със съюза и, се построява така,
както и изречеиието със съюза а: в него е малице известен смыслов мо-
мент, който се поставя в ново отношение — отношение на оценка или
обектно отношение:
След три деня чичо Митуш се помина. Случи се тъй — и затуй
много се говореше в чифлика, — че той умря в същия тоя ^ен> ^>бто си
беше определил за тръгване за село (Й Йовков). Честитият баща дал на
рожбата си име Мойсейчо, едно. защото това му напомняло древния ев-
рейски законодател, когото нашла Фараоновица в тръстиката, при Нил-
ския бряг, а друго — и то е по-важното, че всичките имена от рода му
бяха завзети вече (Ив. Вазов).
Значението на вметнатото изречение, въведеио със съюза или, е уточ-
няваие. Обикновено след съюза следва вметнат нзраз: Дядо Либен влязъл.
илы да кожа по-вярно, прерипыал през ярага, а Хаджи Генчо му излязъл
насрешр (Л. Каравелов).
Със съюза пък вметнатото изречение ограиичава съдържаиието на
предходното изказваие: Тури си едно перде на очите (на и няма нуж-
да!), па псувай наляво и надясно (Ал Константинов).
Със съюза но също може да се изрази ©граничаване: Дъската, която
й служеше за захлупак, имаше вид като да е закована (но само с глааич-
кмям* на ярекъслвтн гвоздей). . (Ив. Вазов).
•50
2 ) Вметнати изречения с подчинителни съюзи. Общата нм вметиата
характеристика е странично сведение млн съобщенне, което уточнява.
обосновава, изказва различии соображения, определи и т.и.
Най-често срещаните изречения, въведени със съюза ако, са: ако пи-
таю, ако е рекъл бог, ако се не лъжа, иапр.: Какво хортувате! — в Тур-
око, ако нитате, днес във всичко стана преоб разувание (Хр Ботев). Това
не е малко нещо, ако е истина (Ив. Вазов).
Във вметнатото изречение със съюза който може да се повтаря ду-
мата, към която се отиася подчииеиото изречение, илн да не се повтаря
А въображението като у арапин, силно и остра като тюмбекия —
тюмбекия, която е крайпо полезна за проставите народи — пламенна и
въэвишена като дим (Хр Ботев). Като вика и се гневи, Аго хвърля тояга-
та (на края на която има топка) отдален (Й. Йовков).
Вметиатите изречения със съюза за да прмличат на изреченнята със
съюза ако: Докато Айа се бъхтеше и мореше, цяла покрыта с пот, чер-
нота кобыла се покоряваше (за да бъде иякак по-леко на Айа) отиваше
натам, накъдето отиваше Айа (Й. Йовков). Тука, във Влашко пород-
ните ни работи са в твърде лоию положение или. за да бъдем по-точы,
няма общи народны работы (Хр. Ботев).
Подобна употреба имат и вметнатнте изречения с прнчнини съюзи.
На дъното от дясна страна в един стъклен шкаф, до който не дос яга
твърде електрическата светлина, с която цял ден се осветява (понеже е
тъмно) нашето дюкянче — са наблъскани разни кутии с тютюн и па-
пиросы (Ал. Константинов). Печалбата (защото той емяага печелезме)
употребяваше за тютюн и за помощ на другите голтаци-българи (Ив.
Вазов).
Съюзът когато рядко въвежда изречение във вметиата позиция: На-
мирахме и вдъхновение: аз да пыша Тъгите на България — когато се
врыцах затоплен в някое кафене, — Висковски — дописките си за Новое
время (Ив. Вазов).
Сравнително редки са и останалите подчииителнн съюзи: Новик ста-
на на Вълкадина да стане сутрин, да подкара пред себе си кравата, за
да я пасе — колкото да се намира на работа, — да излезе над селото и
да се изкачи на баира (Й. Йовков). Отряэваше най-хубавото парче от вра-
та на овена и им го фгърляше (като аредварителяо нм го касячаше, за да
не се карат) с думите „яжте, чеда!" (Ив. Вазов). Мурад — какъвто яе-
хливанин е той/ — идеше прав (Й. Йовков).
§ 473. От приведемте прнмери е очевидно, че подчннените изрече-
ния не изменят значеигето сн в зависимост от положеиието си в изрече-
нието, както това се на&л:чгава при някой вметнати преднкативин изра-
зи Те се отличават от оцеиъчните изрази и по това. че вснчкн са огра-
ничени позиционно: не могат да се употребяват в началото на нзречение-
то, както не могат да се употребяват и вметиатите части на нзречението
§47 4. 3) Безсъюзин вметнати изречения. Безсъюзннте вметйатн из-
речения могат да нмат следиите функции в изреченнето. а) потвържда-
ваие, уточняване, б) съпоставяне, противопоставяне, ограннчаване,
н) причина, основание, г) допълване: а) известен предмет в нова връзка
<1 п редел ител на, обстоя тел стаена, модално-емоционална, р) нов предмет
на мисълта в обстоятелствена връзка с предходното — резултат иондру-
жаващо обстоятелство; д) клетви н пожелания, напр.:
£»1
В същия миг Василена - тл бсш, - извика (Й Йовков» В пл„
е която той Нощува зиме—през шт, той м «ии,’’
ра под сипото пгбе, — са окачени по кукериците есякакви дрехи (Л ‘к’’
равелов). То тия пари, дето ги искам, за какао ми са? Не ^ми montS'n
за друго нещо - то оече, юдяло се с то. спршило се е сече — ами^ск^л
да си пригоним за мрене. какеото ми трябва (А. Камеиова). Напеки
от слънцето. обливанп от пот, ние с Филарета (пе знаете не та
малко ешечм). без да чинем в Сити, упрашхме се. . по една широкое
умца (Ал. Константинов). Това куче (тьй си мислеше по-нататьк чнт
Митуш) беше много особено (Й. Йовков). Пък Прагия - Найда спиши
иеусетяо гласа — бил мълчалив (А. Каменева). Магарето го притисни
глината, свинята я убиха у вас в градината, а кокошките — ако не еяр-
ваш, ела виж — до една изпукаха от пипката (Хр. Ботев). Мама, бог
да я кроете, отиде по реда си, па ние вика се, сме живи — няма да те
оставим (Елин Пелнн).
ПРИСЪЕДНННТЕЛНН КОНСТРУКЦИИ
§ 475. Според общоприетата дефиниция при-
съедиияваие се нарича всяко добавяие на нови
мнелн, възникналв по повод на непосредствено
изказаното нли следващото съобщение. С тая се-
мантнчна дефиниция се обхващат в една категория най-малко три син-
тактвчии понятия, между конто нма разлика.
1) Прнсъеднняването се представя като емнелово отношение, как-
вото е уточняването нли поясняването, т.е. като Смыслове отношение в
рамкнте иа категорията обособяване. Това емнелово отношение на при-
съедиияваие се изразява с определен»» съюзн, наречия, частицн или из-
рази, като и то, при това, освен това, дори (даже), особено, също така
и др., напр.; Това още повече ядосваше синовете му, а особено снахите му
(Елин Пелин).
2) Присъедиияването се представя като емнелово отношение в слож-
ного съчииено н съставио изречение. В сложного съчииено изречение
могат да се явят посочените наречия и частнци заедно със съюзите, ио не
задължително, напр.: И речек бърза да отговори, че не е запознат с фа-
брикантшпе на етерни масла, понеже занятията му са от друг род, а
освен това няма свободно време (Ал. Константинов).
Когато специалннте показатели за присъедиияваие лнпсват, слож-
ного съчииено изречение се построява обикновено с повтаряие иа смис-
лов елемеит, представят предмет, който ще се характеризнра, нли об-
стоятелство, прн което ще се извършн добавеното действие: Нож може до
държи тъй в устата си, и от тоя пож човек на драго сърце би умрял
(И. Йовков). Той бил С калто, а на пампото имал кожи (И. Йовков).
Тоя строеж обаче не се смята за задъл жите леи и за присъедиияваие
се говори и в случаи, когато ияма ясно нзразеиа темпоралиа или при-
чинио-следствена връзка, а само по-нататъшно развиване на темата, но-
ставена в предходиото изказване, напр.: Като грейнала оная ми ти ме-
сечина и покрала островърхите лесисты върхове с една бледна фосфори-
чески мека светлина, и гледаш смътни грамади от върхове, высоки и по
миски, близки и поколении (Ал. Константинов).
Л2
§ 476. В сложного съставио изречение присъедиияваие се нарича
отношението, нзразявано със съюза което (сам нлн в съчетаиие с пред-
лог), свързващ подчиненото изречение не със съществнтелно, а с цялото
предходно нзреченне, напр.: И всичко на него — от калпака до църву-
лиГпе — беше плътно набито с воденичен паспал, което го иэдаваше, че е
стар воденичар (II. Здравков).
§ 477. Посоченнте дотук случаи иа присъеднняваие като емнелово
отношение се отиасят към категоринте обособяване н сложно изречение.
3) Присъедиияването като самостоятелна категория е част иа изре-
чението нли изречение, с конто се изказват допълнителни съобщения.
интонационно независнми, но синтактично завнсимн от предходното из-
казване. Интонацномиата самостойност на присъединителните конструк-
ции гн характеризира като отделенн от предходното изказване изрече-
ния — пълнн н непълнн. Сннтактнчната несамостойност се заключава в
употребата на сннтактнчни свързващи средства, отнасящи присъединената
конструкция към член от предходното завършено нзреченне илн към ця-
лото предходно нзреченне.
§ 478. Присъединителните конструкции естествен© се разделят спо-
ред синтактнчните отношения на съчинение н подчинение между прнсъеди
неиата и предходната част, защото съчиинтелиата и подчинителната връз-
ка нмат своя синтактична функция, която не се уннщожава от присъе-
динителната структура.
Както в свързаните, така н в присъедннителиите конструкции под-
чинителната връзка има форма: а) на синтактично отношение между
част иа изречението в присъедннителна позиция н част на изречението
от предходното изказване, б) на синтактично отношение, нзразено с под-
чинителен съюз — съответио между пълно изречение в прнсъедииителна
позиция н предходното нзреченне. Съчинителната връзка пък нма форма
на синтактично отношение между изречения, нзразено със съчинителен
съюз. Примерн: Пада и у мира. От дамла (Й. Йовков). Членовете на
журито оставит сами. За да решат кои от много добрите са най-добри
(в. Нар. култура). Той насочи пушката. И се эамери в левия хълбак, а
сърцето (Й. Йовков).
Присъедиияваие на части иа изречекяето, чкяте опорет чает
е изказака в предходното изречет*
§ 479. Когато се присъединяват части на изречението, страните иа
конструкцията са разположени вннагн контактно, а опорната част се
намнра в нзтъкнато синтактично отношение, т.е. в отношението, кълето
се явява фразового нлн логического ударение.
§ 480. Безсъюзно н съюзно присъедиияваие иа части иа изречеинето.
Безсъюзно прнсъедннената част може да бъде еднородна с никое поясне-
ние на опорната част Тогава се различават два случая — присъсдмие-
ната част нма илн няма уточняваща функция. В зависимое? от характера
на опорната част прнсъедннената има различно синтактично значение.
1. Опорната част е изразена с глагол: а) Присъс
Динената част не е еднородна с пояснение на опорната част. НА че. го
присъединената част пояснява действиетона глаголаоткъм обо*ял «вата
ив нзвършването му. Безпредложните пояснения не се употоебяват ₽п
ннчно, а вннагн във връзка с други пояснения: Г еДи'
Kamo зпволя дъжд, та цяла неделя/ Тихо, кротко, ден и МОщ fFjiuu
Иелнн) Плетът беше изплетен от здрава делиормански пръти
лето, че и пръета си дори не. можеш провря (Й. йовков). Лината беше
се показала зад върха — ллтма и малка (Ем. Стаиев).
б) Присъединената част е едиородна с пояснение иа сказуемото-
п) Присъедниената част има уточняваща функция: Някоги ще ида на се-
до, само тикви да си отям! Далече от хороша (Елин Пелин). Там, в гра-
да. ти ще бъдеш като царица. Най-хубава от всички (Елнн Пелнн).
₽) Присъединената част не влиза в смислово отношение с еднород-
иата част от предходното изказване: Там има толкова паркове. Толкова
цветя и розе, и яалми Толкова изкуствени езера и статуи (Б. Шивачев).
2. Опорната част е изразена със съществм-
те л н о име. Присъединената част естествено нзпълнява служба на оп-
ределение, нзразено с прнлагателно нлн с предложно съществнтелно нме.
в) Присъединената част не е еднородна с пояснение на опорната
част. Както безпредложното пояснение иа глагол, така и определеннето
прнлагателно ннкога не се присъединява само, в прнсъединнтелна пози-
ция се употребяват най-малко две прнлагателни, евързаии със съчини-
телна връзка: Изведнъж нещо се обори зад него, той се обърна: на сан-
дъка с житото стоеше пръчът. Голям и черен (Й- Йовков). Дойде си и
брат ми — кисел и камръщеи (Ем. Станев).
б) Присъединената част е еднородна с пояснение на опорната част.
За разлнка от прнсъеднняването с спорна част глагол тук прнсъеднне-
ната част вннагн има уточнително-поясннтелиа функция: Такива люде
харесвам. Като тебе (Д. Талев). Чорбаджийско хоро искам. Тежко
(Й. Йовков).
Съюзното прнсъединяване в общи линии повтаря структурата на без-
съюзното прнсъеднняваие. И тук опорната част може да бъде нзразена
с глагол, а присъединената част да бъде или не еднородна с пояснение на
опорната част. Когато е едиородна, тя може да има уточняваща функ-
Ще^идем и само/мама -няма да ни чува селото (П. ГО. Тодоров)
Не, четах/ .— Четок и то здравата/ (М. Грубешлнева) Те лущат
пипалата си ноясякъде. И о хотелинг, и « рееторантите, и « бормете
(Б. Шнвачев). Трябва само да питаш Велико кехая. И като помълчи
малко, тя прибави: — И прсерЛаршш Мура/нМ(П Йовков). Отс
ващата власт на капитала права нови безнадеждни усилия а
събаряяе клатещото се здание на капитализма Но иопрото (в
до.ю) Защо трепериш? Идат/ Но кой? (П К. Яворов) ,,_™-бява
1 >гато опорната част е нзразена със съществнтелно нме, уоотр<ЛМ
се сью-ът и (то) Съюзът и може да се явн само катоа^°™“,,™н„сната
прн сл бщаваша дума, едиородна с присъединената част. Прнсъед
ч.. може да бъде нлн не едиородна с пояснение на опорната чист;
еднородна може да има уточняваща функция, напр.: Видра, момт
тздра И както «« големочка (Ем Станев). Трябва още. И тнголем.
И яе-орягшяялнш (в Л мт фронт). ппнсъедн
В тня случаи съюзът и е равен на съюза и то — съшински Р
нит* ле к съю .
2М
Припединявахе на изречения
§481. Прнсъед иненото изречение е саързано с иодчинмтелея съюз
Присъединнтелното значение по начало е свързаио с изравняване
иа смисловото значение между основного предходио нзказване и прнсъе
динената част или с по-голямото значение на прнсъедннеиата част, но
подчннителните съюзи, въвеждащи изречения в прмсъединителна потеши я.
не променят значенията си и затова не се иаблюдават разновидности
При мерн:
Поиска да нагледа конете, но чу да дрънкат букаи в тъмнинаиа и
се успокой. Само че тия букаи твърде често дръякаха (Й Йовков) Ни
ще го чакаме — та да се пука от яд (Елин Пелин). Той беше доволен че
никой не знае тайната му; защото Драгета имаше за какао да мисли
(Й. Йовков). Да приготви разбит хайвер, за него беше удово>ствие още
повече че трябваше да го приготви за жена си (П. Вежи нов). Мног^ риба
иэтребва и затова е вредна. Особено когато реката нокресъхие Т гола
всичката риба се събира във вировете (Ем. Станев).. Авторите обичат
героите си, особено пьк ако те са живи (Ал. Константинов).
§ 482. Прнсъедииеното изречение е въведено със съчинмтелея и
подчинителен съюз. Най-често като съчиннтелен съюз се 1л(ггребява
и то: Ще обикалят от град на град, ще спират по мръсни хотели, ще ядат
каквото им поднесат — и то ако има кредит (Г. П Ста матов). М ама през
ден през два току лепеаше нова кръпка на гърба и на ръкавите. И та
каквото намереше (Кр. Григоров). На рамо носеше сърп, а в торбата
хляб и сол, и то само колкото да закуси (К - Петканов).
§ 483. Прнсъедниеното изречение е въведено със съчиннтелен
съюз. Изходно нзказване за съчиннтелно присъеднненото изречение мо
же да бъде единично изречение илн трупа изречения. Его защо т*к мо
же да се говори за единично или за групово свързваие. Разн лложгмието
на присъеднненото изречение може да бъде контактно или дистант
но, напр.:
Контактно-единично разположение Ге
дат, като че ли гледат мечка, измерват с очи високата му с*., v j -«
ват дългата му пушка. И мълчат (Й. Йовков).
К о и та к т н о • гр у по во разположение 'леи и
ко дойде отец Никифор, по него отец Максим по него Теодисий събраха
се всичките братя от манастира. Даже баба Аслида остовы чекръкы и
дойде. И всички цъкаха със зъбы, и всички се хдосвлхл (Г л ДИ П<
Дистантно разположение На др^я кк Жвиди >
яезе пред воденицата. Не отиде при керванджията, но х^пката й бане
на пояса. Отдален се тъмнееха очите й отозлеч е п знаваше че .»
И тръгиа нак ярез ноляните и захреде (Й Йовков)
§ 484. Характерът на смисловнте отношения между присъсдяиенатд
и предходната част се определи от сын .тэта сл •'« на ъобш-' "
въведено със съчиннтелен сэюз, по отнсишиие на пр« j» • ►ото и следм
щото нзказване. Когато присъеднннтелната връзка t причинена or гми
тактички и смислови особености на предкедне та нти г.( . кгдяне».
част или от жезанието на говорешия да н • <. н яяъ-иац» >ии свое—
ношение към съдържаиието на прмсъедяиенатв ча<’ тя сми<.юао <
пася към своята предходна част тем, как < мзреч.-.. •
телния съюз към предходното изречение в сложного изречение
блюдават се същите отношения, конто са известии от сложно™
изречение. очинено
§ 485. В прнсъединнтелннте изречения със съюза и например могат
да се изразят смислови отношения на едновременност, последователност
следстене н резултат, отстъпка: Тя седна заше метена на камъка И бед
кото и мелко сърце се сви от такова мъка, каквато никога досега не бе
изпитвало (Елнн Пелнн).
Присъединената част може да съдържа и съобщенне, което смислово
се отнася към предходната част така, както добавеното съобщеиие в слож-
ного съчннено изречение: Тъмнееха се като големи кълба чемишрите, ос-
мата хвърляше сянка върху половината даор. И сред двора се белеете
чешмата (Й. Йовков).
По тоя начни интонационного прнсъединяваие усилва смисловото
присъединяване, което бн се осъществило в сложного съчниено изречение.
§ 486. Прнсъединеното нзречеине може да служи за изразяване на
отношеннето на говорещня с различии модално-експреснвни отсенкн:
Срещнах го аз моя Иванчо. . . и струва ми се, че му светих маслото. И
кека — такъв сим/ (Й. Йовков). Има, от една страна, хора, които жи-
веят из ден на ден, плодят се като полските животни, умират неизпо-
вядани, непричастени, С тъмни души и непросветени чела — к тьй много
са те (Ст. Загорчниов).
§ 487. Когато присъеднненото изречение нзказва иов признак за пред-
мета, за който се говори, обнкновено предходиото действие е означено с
минало свършено време от свършен вид на глагола, а присъедннеиото —
с минало несвършено от несвършен внд: Василчо я хвана за ръката- И
тя се вротмвеше, ко пак првеше след него, където той я водеше (Й. Йовков)
Подобно е съотношеннето, когато се редуват терминатнвнн и дура*
тнвни глаголи в минало свършено или в сегашно мсторнческо време:
Дядо Руси се прекръсти три пъти. И стоя на нейката си до темно
(Й. Йовков). Очите й се премрежват от сълзи и това око започва да ми-
га, започва да я вика. И тя прей, без да знае какво права (Й. Йовков).
§ 488. В прнсъединнтелното свързване със съюза а могат да се от-
крият отношеннята, нзвестнн от сложного съчннено изречение — иа съ-
поставяне н противопоставяне. В реднца случаи съпоставената прнсъе-
дниена част се отнася към трупа предходнн изречения н изразява един
от прнзиаците на цялото: Да беше друга, изпъждах я. А таз не мога-
Добра е. А каква е хубаво, каква е хубава, само да «идиш (Й. Йовков).
Когато присъединената част представя „вмятане в абзаца’*, лнпсва
пряка смнслова връзка между, страннте на прксъединнтелното отноше-
ние: Изпървом нищо нямаше. Ддоха, пиха. И бързаха.много. А чоеек,
кого бърза, скоро го хввгца вшюто. Напиха се ония хора, вэеха да се за-
глеждат у Василка (Й. Йовков).
Когато присъединената част озиачава преход към друга тема, също
лнпсва пряка смнслова връзка: Преместиха го там. Жена му билаоол-
на. А тк как см? (Елин Пелин). Тя се спотаи и не каза вече нища- А ши-
бал се разпасваше и свиляше от себе си пшцови (Й. Йовков).
§ 489. В присъеднинтелмото отношение със съюза но също се открн-
ват известии смнсловн отношения. Трудът го е приспал дълбоко. Но в
миг. . . Какво аиждаме (Елии Пелин)
256
При съюза но също може да се усилва смисловото присъединяване
чрез интонационно лрисъеднняване: Оттук Стефан виждаше надалеч и
търсеше кошу mama. Но кошутата я нямаше (Й. Йовков).
§ 490. Съюзите а и, пък и винаги изразяват отношенне иа смислово
пписъединяваие: С по таи ха се всички и само чакаха да чукне клепалото
на ныряло или да се вдигне плач в някоя къща. А и самото време беше яе-
здраво (Й. Йовков). Върбанов, викала, е трудолюбив чоеек, кротък, не
вдига шум като ония хлапета. . . Пък и пари си име (Елнн Пелии).
§ 491. Съюзът ами въвежда изречение в присъединителна позиция с
две значения. Когато се въвежда съобщеиие. представящо въпроснтелна
реплика в диалога, то озиачава момент, който не е взет под внимание
и опровергава твърденнето на другая събеседиик (такова значение се
пабчюдава и прн съюза а): Нищо не мога да приказвам с него. . — Ами
аз как приказвам с тебе? (Елнн Пелнн).
Когато предходната част на присъеднинтелната връзка е в речта на
същото говорещо лице, значението е преход към нова тема, а формата
на изречеиието е също въпроснтелна: То се знае. Добре си направил, син-
ко! Ами коя ще е тая вдовица? (Елии Пелкн). Ама работа, ама работа? —
чудеше се Мокан ина. — Ами сега де го водаш? (Й. Йовков).
§ 492. Най-често съюзът или въвежда изречение, което е едиородно
в някакво отношение с предходното изказваие: Да взема да ти разправям,
да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор, или за смачканата килимяв-
ка на дядо поп? Или да ти разправям за нас голи голтаци (Елин Пелии).
Виждаха само Как дядо Руси отвреме-навреме замахва с ръка като че сече.
Иtu също тъй с ръка успокоява Додованяка (Й. Йовков).
§ 493. В присъединителна позиция съюзът та има само една функ-
ция: да въведе изречение, означаващо връщане към основната тема, коя-
то е била прекъсната от съобщения за някон подробности: Арестантът
седна на един камък и иззади цигара. Стражарят също седна. — Та тя
сч ловдмсия, а? — попита той Лисичката (Елин Пелии).
§494. Безсъюзно прнсъединяваие на изречения. Като прнсъедиия-
ване иа изречения, които ие се съотиасят с предходното изречение с фор-
мално-синтактичин средства, могат да се определят случайте, в които
/даете страии иа коиструкцията са разположени контактно н първата част
е изходна за втората.
В един случаи между двете странн на коиструкцията се установява
отношение на причина и следствие илн цел: Вземи, Милуше, да ги напра-
вит, направи ги най-напред. Трябеат ми (Й. Йовков).
Смисловото съдържанне на присъединеното изречение може да
оце синонимио на мисълта, нзказана в предходното наречение: Не
с право. Лъже (Й. Йовков). А сиромашията се живее — ие свършвя се
(Ели и Пелин).
Присъединеното изречение разкрива съдържаннето на местоимение:
стаей се, сега пък друго. Плаче (Й. Йовков).
Поиякога в прнсъединителиа позиция попадат изречения, които в
Жио изречение биха били главна: Някоя от вас го обича! Позшиям!
<ьлин Пелин)
РМатиха иа съ1ре1И11111И, омгарсхи кипжоми 'ш,
257
Првсъедипяваме на изрази, в който
опорната част се повтаря
§ 496. Връзката между изречения е вннаги прнсъедннителиа когатп
ноното синтактично отношение се установява с елемент, известен от птел
ходното изказване. Ето защо за интонационно пр нсъедн и я ване ще гово
рим н в случайте, когато опорната част, изказаиа вече в предходното
изречение, се повтаря в ново отношение Повторената спорна част може
да бъде изразена с глагол, съществителио име, прилагателно име.
§ 496. Безсъюзно присъедиияваие. Повторената част е глагол. 1) Съ-
щинската прнсъедииена част е в подчинително отношение с повторената:
а) Същннската присъединеиа част представя второстепенна част на изрече-
иието. Тя може да бъде сказуемно определение, обстоятелствено поясне-
ние, допълвеиие: Дядо Моско се усети отритнат и непотребен, усети
се чуждепеу (И. Йовков). Пише той нещо, пише до съсипване (Елин Пелин).
б) Същннската прнсъедииена част представя подчинено съюзно из-
речение: Само косата й той виждаше ясно в мисълта си, виждаше даже
как слабо сн играе с яея вечернилт ветреу (Елии Пелин). Беше се оглеж-
дала понякога в прозорците на хаджи Вълковата къща, но й се струва-
ше, не е черна като опушена с дим. По-черна може би, защото при нея
стоеше Гаяаила (Й. Йовков).
2) Отношението между същннската прнсъедииена част и повторе-
ната част е от смесей тнп. Същннската присъединеиа част е второстепенна
част ив изречението: И тая вечер Черковната шумеше. Шумеше, но още
тахо, сдържаяо (Й. Йовков).
3) Същннската прнсъедииена част е в съчиннтелно отношение с пов-
торената: Чукът млъкна. Млъкна и повече не се чу (Й. Йовков). Младата
седна на земята, закри очите Си С ръце и заплака. Не заплака, а сякаш
золя проточено, жаловито (Й. Йовков).
§ 497. Повторената част е съществително име. Същннската присъе-
дниеиа част се свързва иай-често подчинително с повторената част като
ней ио определение. 1) Присъедиияваие с подчинително отношение:
а) Същннската присъединеиа част е изразена с прилагателно име-
Облачно небе, намръщено и слупено над кръгозора, и кал. Ужасна, гъста,
черна, лепкава, непроходима селска кал (Ел ни Пел ни).
б) Присоединено определение, изразеио с наречие, се среща рядко.
Над корните се показаха орли. Гледаха ги всички Много орли (И- Йовков).
в) Същннската присъединеиа част е съществително нме с предлог.
Откак е легнала, угаснаха ведри очи, лице повяхна, пресипна и глас
глас за приказ но цяло подалъв (П. Ю. Тодоров).
г) Едновремеииа употреба иа прилагателно и съществително им
предлог: Всичко това потече в къщата на Велико-кехая, все подаръци
за Рада. Скъни подаръци за всяко много здраве от нея (Й. Йовков).
Д) Присъедиияваие иа определителни изречения: По-хубави са юн-
ските нс Щи. . —Юнскнте нощи, когато въздухът е наситен е аром
иа узрели треви и млаОа зеленина\ (Ем- Станев).
2) Присъедиияваие със съчннителио отношение между частите
прнсъединейото изказване: Ето и ханът — не xatnm, а мястото у
(И. Йовков).
258
Понякога опорната част е синоинмна на част от предходното изказ-
ваие: А като обърна плочата — гърне, вътре в него алтъни. Не беше
ПЪЛНО, но цяла купчина, злато като жарава (Й- Йовков).
Опорната част може да бъде повторена във форма на лично местои-
мение: Не е ли чудно, че Славка се жени за него? Тя, с такива лретеицпи
да вчера, непримирима, горда (Елии Пелин).
§ 498. Повторената част е прилагателно име. Присъедннените пояс-
нения на повтореното прилагателно име обикновено имат форма иа на-
речие: Ей че хубаво име ти измислих! Дори много хубаво (Ем» Станев).
§ 499. Съюзно прнсъединяване. Функцнята иа тоя вид присъедиия-
ване се эаключава в усилващото значение на съюза и (то): Навсякъде
танцуват. И ие само танцуват, но танцуват с бяс (Б. Шивачев). Оре
пори, като га сто биволски бици нариват и се готвят да се борят. И ие
къде да в оре, а на самия б аир, мари (Г. Караславов). Говедо си! Ито
искърско говедо! (в. Вечер, иовини).
В други случаи пред удареиата част се употребява съюзът и, което
представя друга форма на построяване със съчетанието не само, но и:
При тия думи Калмука подигна бялата си брада и гърлесто и лениво
започна да се смее. Засмп се и Сарандовица (Й. Йовков). Хеле твойта
аимница, бай Алекси. . здраве и кажи. — И аз имам замяяца там,
тя как е Йове ? (Й- Йовков).
§ 500. Присъедиияването на изречения, в конто се повтаря част от
предходното нзказване, може да се приеме като вариант на прнсъеди-
няването без повторение, доколкото синтактнчната характеристика на
същннската присъединеиа част е тъждествена с характеристиката на при-
съединената част, чиято спорна част е в предходното изказване.
ОБРЪШЕНИЕ
§ 501. Съ щ е с т в н т е л и и т е имена, конто влизат в
състава иа изречението без предложив връзка.
но ие са в синтактично отношение с друга изре -
ченска част, се наричат обръщення. Главната семан-
тична задача иа обръщението е да приалече вннмаиието на определен
слушател към речта иа говорещия.
Получателят иа съобщеиието (а) може да бъде включен граматическн
в същото изречение, в което влиза-и обръщеинето, или (б) да бъде извъл
неговата структура:
а) Иване, тн ще дойдеш ли?
б) Иване, те идват.
Получателят на съобщеиието се изразява като 2 лице иа глаголиата
форма, понякога придружена с лично местоимение във 2 лице.
§ 502. Обръщеинето се изразява със съществителии имена — същни-
ски съществителии или субстантивираин прилагателии и субстантивии
местоимения и чнслителян. Те могат да се употребяват единично илн с
™таряие. а също така да имат разшнрен състав нли да бъдат придру-
жеии със съответни части ни, напр.: и **'/
помни едно. нищо не пропади тъй бъпэо, както ислехът
(К- Зидаров). Пълни ми dyuiama бе Гоче YsGmni г' ч
^спянскипървогреждокиСД.Т^ ( Х
259
§ 503« Съществнтелннте имена от мъжкн и женски род едннспит
число прнемат звателна форма (според морфологичните правила на
вонзмеиението), както в горните прнмери, срв. сыцо: Ех, ноладнйо ~~
промърмори примирително поп Костадин (Д. Талев).
Местонменията, прнлагателните и чнслнтелните имена сами рядко
се използуват за обръщенне, защото в такъв случай се възприема уиизи-
телна отся^ка, напр.: Хей ти! Русият! Ела тук! Хей вие, двамата'
Също така рядко се среща членуваиа вместо звателна форма на съ-
ществителното име, напр.: Хей, студента!.
В обръщеннето поясненнята към съществнтелното нме могат да бъ-
дат единнчнн нлн няколко. Разширенията се срещат обнкновеио в пое-
знята: Волен хубав мой соколе, млад и любое (П. К. Яворов).
Повтарянето на обръщеннето може да бъде със същата дума нли с
контекстен (или неконтекстен) синоним, напр.. Варваре, Варваре! О, май
ко моя, родина мила. . . (Хр. Ботев).
§ 504. Обръщеннето не е ограничено позиционно и може да се яви
в началото, в средата нлн в края на изречението. Изборът иа мястото
обаче може да зависи от семантичните условия за употреба наобръщение.
1. Обръщеиието може да се употреби за нови кване. В такъв случай
то се явява в началото на изречението, напр.: Ей Стефане, ти ли стреляю
там? (Й Радичков). Деяне, излез от паяжината! (Бл. Димитрова).
Началното обръщенне може да се отдели и като самостойио изрече-
ние. Затова понякога то ие се следва от изречение, насочено към пови-
каиня, напр.. Помощ! Хо-pa! Е-е-ей! (Бл. Димитрова). Чорбаджията се
сепна, посиня и почна да вика жена си: Варваре! Варвара! (Й. Радичков).
2. Когато говорещнят иасочва нзказваието си към един от няколко
слушатели, ако слушателят е включен като участник в глаголното дей-
ствие, обръщеннето уточнява вършителя прн безподложно изречение нли
прн местонменен подлог. В такъв случай обръщеннето е обнкновеио в
началото на изречеиието, напр.: Хайде, стига тия спорове. Омръзнаха
ни. Асене, изевири нещо (К. Зидаров).
Ако обаче слушателйт не е включен в структурата на изречението,
обръщеннето може да се яви и иа края, Дори като самостойио изречение,
напр.: Дали нашите хора са сега нейде на сушина, или ги мокри дъждът
някъде9 А тате? (Й- Радичков).
Обръщенията, функциониращи като въпроснтелнн изречения, въве-
денн със съюза а, както в гориня пример, могат да бъдат отделенн от пре-
дишното нзказване със значителна пауза. В случаи като тозн единствен
показател за обръщенне е иитонацнята. Например изречението А тате
е обръщенне, когато се изговори със слизаща иитоиациоииа линия н с
главно ударение иа части цата; ио нямаме обръщеиие, а непълно въпро-
сително изречение, ако мелоднята вървн от ниско към високо, с наи-
внеок тон в крайната иеудареиа сричка и с главно ударение в ударената
сричка на съществнтелното
3. Когато обръщеннето иазовава единствен възможен слушател. то
най-често показва емоцнонално отношение на говорещия към слушателя.
В такъв случай обръщеннето може да заеме началиа позиция или да бъде
след местоимеинмя подлог, или да бъде в края яа изречението (най-често),
напр :
260
Немане пари, Лазаре Ново училище, то. . . — Не е до пари, Мо
попе (Д- Талев). Не бой се, майко. — Ти не мисли за нас, който сме вън,
сине. • — Аз съм като тебе, майко: юнак (Д. Талев) Има. сине, хора
животни (Н. Хайтов)
4. Когато обръщеиието е изразено с нарицателно име, то може да
дава характеристика на лицето, която да се мисли като постоянна, както
при прякорнте, нли да бъде отбелязана в момента на нзказваието В та-
къв случай обръщеннето обнкновеио е на края, напр-:
Какъв е твоят коментар, тренерко? (Бл Димитрова). Иэдаде ли
се, безчестнико! — Нещастнико! — крещи също синът (К Зндаров).
По улицата минава старец. . . — Къде бе, гяухчо-о? (Н Хайтов).
5. По-особена стилястмчна употреба има обръщеннето когато го-
ворещият се обръща към себе си. То може да бъде изразено със собстве-
но илн с нарицателно име н да бъде в началото или в края иа изрече-
нието, иапр.: Що си мислиш ти, еднооки дяволе! — каза си тогава той С
укор към себе си (Д. Талев).
6. В някон случаи, сродни на случайте от т. 4, функцията на обръще
нието се доблнжава до функцията иа приложен него: когато обръщеиието,
изразено с нарицателно нме, е непосредствено след местоимениня подлог
(във 2 лице), то не служр толкова да прнвлече вииманнето на слушащия,
особеио когато слушателят е единствен събеседиик. колкого да да де
друго иазааиие. Това личи от следиото сравнение:
А той храбрецът (му) не иска и да знае.
А ти, храбрец такъв, не искаш и да знаеш.
(А ти, храбреца, не искам и да знаеш).
Между прнложението (първия пример) и обръщеиието (втория при-
мер) има прилика н в строежа иа форма с повторения, свързави с пред-
лога с, нлн на формн с местоимеинето такъв: в такива конструкции чле
иуваното приложение или обръщенне допуска н кратка да тел на форма,
която може да бъде и със значение на етичен датив (при етичен датив
кратката форма може да ие се съгласува по лице с местоимениня под-
лог), напр.: храбреца му с храбрец, Храбреца му такъв— храбреца тя
с храбрец, храбреца ти такъв — храбреца ми с храбрец.
Между член у ваното име н местонменнето такъв кратката дателна
форма е задължнтелна.
Осиовиата разлнка в строежа на приложен него и на обръщеиието
е тая, че в такнва случаи прнложението се членува задължнтелно, така
че форми като храбрец с храбрец ил н храбрец такъв могат да бъдат само
обръщения.
7. Някои думн, като братко, muiu, драги, се въвеждат в изречение
като обръщения, ио функцията им е близка до междуметната, когато
изразяват само емоциоиалио отношение иа говорещия към слушащия илн
изобщо емоционалното състоянне на говорещия, напр.. Ела, дыце, емз.
мила. Загазил си здравата братко. В такъв случай обръщеннето обнк
новено е накрая
§ 505. Обръщеинята се изказват интонационно по два основин нв-
чнна: а) с най-висок той в удареиата Гласив: Ивине!, б) с иай-висок тон
краината гласна, която в такъв случай е удължена Ивано-е! Втората
|тонациоина форма се употребява обнкновеио за повнкване лтдачече
ли при емоциоиалио (обнкновеио печално) обръщенне.
261
ЧАСТИЦИ
$ 506. Синтаксисы на формообразуващнте н на словообразувашите
частици се разглежда в съответннте частя на морфологнята н синтаксиса
тъй като в морфологнята се дават правила за образуване иа аналнтнчии
формн на глагола прилагателното и наречнето. както н за образуване на
някон типове глаголи н местоимения с помощта на частици, а в синтак-
сиса прн описанието на въпроснтелин, отрнцателии н подбудителнн из-
речения н на някон вндове нменни н иечленнмн изречения се иэяснява
ролята на определенн частнцн в образуването на съответиите тнпове из-
речения.
§ 507. Близки по функция с формообразуващнте частици са думнте
надали н едва ли, конто според някон езнковедн не са частици, а са наре-
чия. Те имат отрнцателно значение, подобно на значението на частнцата
не, но изразяват допълннтелна модалност, срв.: Той чете — Той едва
лм чете (=Той вероятно ке чете). Той надали е тук (=Той вероятно
не е тук).
Мястото им е обикновено пред глагола, но могат да имат и само-
стоятелна употреба като непълнн изречения, напр.: Може ли това да
бъде основание да се съмняваме в неговата способност да изпълнява от-
говорната задача на обвинйтел? Едва ли! (Н. Хайтов).
§ 508. Частиците, конто не образуват нови думн нлн форми на думи
и изречения, нмат функцнонална връзка с граматикализираннте и сло-
вообразователните частнцн, тъй като също прибавят нов смислов еле-
мент към някоя част на нзречението нлн към цялото изречение. Тая
синтактичиа роля ги сближава с въвеждащите думи, но не гн изравнява
с тях, тъй като частиците за разлика от въвеждащите думи са иапълно
несамостойин думи, без семантична връзка със смнсъла на пълиозиачнн
думи в съвреыенната езикова система.
§ 50В. Когато се отиасят до съдържаиието на цялото изречение, ча-
стнцнте обикновено нмат експресивиа роля. Такива са частиците де, хай-
де, ха, ето н др., които с та кава роля се въвеждат в началото на изрече-
нието със собствено, самостоятелно ударение, напр.:
Де да видим! Бре че си бил умен! Ама че си умен! Бре да се не виды.
Ха сега де! Сшпната! Ха така! (Н- Хайтов). Я да почакам още малко.
Бре-е-ей, излъгаха ги тия маадища (Н. Хайтов).
Понякога такива частици подобно на началннте обръщения се из-
казват самостойно н сами образуват изречение, напр.: Ето, рекох, отче,
изоставени сме от царе и боляри (Ем Стаиев). Срв.: Ето птицата от-
лита. Къде летиш птицо? (Ем. Станев). Хайде, хайде! — срази го К.а-
зълбошката. — То голямо чудо станало (Г. Караславов).
§ 510- В началото на нзречението се явяват и частиците, с които се
въвежда репликата иа говорещия, поради което те функционират като
съюзите, напр.: А (ми) че знам ли. Ами знам ли.
§511. Неформалните частици, модифицнращи значението на цялото
изречение, са значнтелно по-малко от частиците, които се отиасят до една
изречеиска част. Такива частици стоят в иепосредствено съседство със
синтактичната част, към която се отиасят.
§ 512. Показателните частици ето, хей, ей се употребяват препозитив-
но Ето тук. Хей там. Ей оня чоеек му ги даде.
262
§ 513. Частиците за обръщане към слушателя — ое, ма, бре, мари
и Др. — могат да се явят в в началото ва изречеввето, ио нормалното
им място е до обръщеннето, ако вма такова, вли в края ва изречеиието:
Бе Иване, бе! Карайте бре, готовановци (Г. Караславов). Я *"р", Ива-
но —еикна бай Сандю неочаквано. . . —Ела, мари тука! (Н. Хайтов).
Както обръщеннята, такива частнцн могат да се употребяват само-
стоятелно: Помощ! Хо-ра! Е-е-ей! (Бл. Димитрова).
Частиците за обръщенне, както в звателните формн на нмеиата, нмат
жива употреба в разговорння стал, но поиякога част от ннтелигенцията
гн избягва.
§ 514. Частиците за потвържденне — зер, я, ами — се употребяват
посгпознтивио: Аз ли да чета? — Тия! (Ти ими! Ти зер!). Та да не съм
го измаслил зер!
Сыците частици в препозитивна употреба имат друго значение —
иачалното зер е въпросително: Зер ти не можеш? (=Нима ти не можеш?)
Когато частнцата я изразява подкаиа илн само подснлва твърдеине-
то. тя също заема начал на позиция: Я тръгвай! Я аз да бях!
В такъв случай частиците са емоцнонално-експреснвин, а обичайната
позиция на тоя внд частици е началото на изказваието.
Кратките дателнн формн, употребенн за израз на ннтимност, обаче
стоят до глагола (като етичен датив): Рипна ми Чавдар от радост (Хр. Бо-
тев). Ти ми пееш хубаво, детето ми!
§ 515. Модалните частнцн за съмневие н несигуриост се поставят
обикновено пред съответната изреченска част, ио това място не е задъл-
жително: Май ти си направил това — Ти май си направил това.
§516. Уснлителннте частици — чок, едва, дори — стоят преди илн
след съответиа дума подобно на модалннте частици. Чах утре ще
свърша книгата — Утре чах ще я свърша. Едва утре ще мога да
го видя.
§ 517. Характерно за синтаксиса на частиците е, че те ие се повта-
рят вътре в изказваието на едно изречение. Повтаряие иа частяца е въз-
можно само ако тя е употребена самостоятелно илн ако е обособеиа от
следващото нзказване. Най-често срещани повторения са за успокоява-
не, подканваие или несъгласие: Хайде, хайде! Ами, ими!
МЕЖДУМЕТИЯ
§ 518. В състава на изречеиието междуметията проявяват някон об-
щи черти с въвеждащите думи и с частиците. Както въвеждащите думи,
така и междуметията влизат в нзреченнето със собствеиата си семантика.
За разлика обаче от въвеждащите думи семантиката на междуметията
се отнася до цялото изречение и никога към отделка част на изреченнето.
Порадн това междуметията се явяват обикновено в началото на нзказва-
нето нли самостойно. Съществената им разлика от въвеждащите думн е
фактът, че дори когато имат емоционална употреба, въвеждащите думи
назовават съответното чувство, докато междуметията изразяват непо-
‘-редствено чувството, което може да се интерпретяра с пълнозиачни ду-
*”• Например изразнте за съжаление или за щастие от групата иа емо-
л 'оналните въвеждащи думн н нзразн изказват различии чувства чрез
екснкалння сн състав, докато например междуметнето ах може да из-
263
разн както съжаленне, така н радост (щастие) според разлнчиата икт,
нация в съответна ситуация. F 1 нчиата инто-
§ 519. Междуметнята се отлнчават от частиците прели всичко семан
тнчески (частиците са несамостойии думн). И тук важи казаиого no-S*
че междуметнята ннкога не се отнасят към отделка изреченска част
за разлика от някон частит, (и въвеждащн думн). Понеже най-често са
в началото на нзказването или са самостойнн нзказн, междуметнята (за
разлика от частиците) могат да се повтарят прн нзказването на изоече-
ннето. Изразн като хайде, хайде/ следователно са построенн с частник
а не с междометия, понеже според синтаксиса на хайде тая дума може
да се явн в изречения като Хайде остави това!, където лнчн същата се-
мантика, както в самостойното нзказване.
§ 520. Възклицателннте междуметия обикновено се явяват в начало-
то на нзказването, а по-рядко са отделенн от него в самостойно изказ-
ване: Брей! Чак накъде гледаш (Д. Талев). Исках нещо да те попитом!
... — Ах, да (Бл. Димитрова).
§521. Звукоподражателннте междуметия обикновено са самостой-
нн нзказвания: Сега биеха камбаните и на дзете църкеи: — Бим-бим-
бам! Бим-бим-бам! И после по-далеко:— Дан-дан-дан! Дан-дан-дан.
(Д. Талев).
В състава на изречението такнва междуметия се срещат н като ска-
зуеми: Снопите— сухи, мулетата — яки: хруп, хруп — видяхме им на
бърза ръка сметката (Н. Хайтов).
Такава употреба се отнася до синтаксиса на неразчленимите
изречения
предлозн и съюзи
§ 522. За разлика от разгледаните синтактичии функции иа части
на речта, конто не се свързват в словосъчетание с други части, предло-
знте и съюзите влизат в състава на изречението като съществени елемен-
ти в построяваието на словосъчетанията и изобщо на изреченията. Те
обаче не получават категориално значение иа част на изречеинето, тъй
като не са самостойни членове на синтактично отношение, а само свързват
членове иа снитактнчно отношение, напр.: Книгата и моливът са на ма-
сата Могат да станат части на изречението, ако са употребеин като съ-
ществителни имена, напр.: На и л са най-честите слуэкебни думи.
В такова изречение обаче на н и вече не са служебни думн, а са под-
лози, защото са член иа предикативного Отношение.
§ 523. Предлозн. Всяка пълнозначиа дума в изречението има не са-
мо снитактичиа, но и семантнчна роля, която лежи в основата на оо-
щата семантика иа спитактичното отношение. Тия семаитичня роли се
определят преди всичко от семаитиката на главиата част в синтактичиото
отношение, но се изразяват с наличието или липсата на съотвстен пред-
лог. Така предлозите имат важната задача да установяват сиитактич-
иата семантика на частите на изречението. _
§ 524. Появата на предлог се налага от синтактичннте свойства и
съответните части, конто той свързва. РеалнзираИкн синтактнко-семан-
тнчиата връзка, предлогът внася в изречението собственото си значени ,
т е >частвува като всяка друга дума, иапр.: Слагам книги на мосата
264
Слагам книги под масата. В горннте примерн обаче очевидно не може
да се явн например предлог с вместо на нлн под в това завнсн от се-
мантичната роля на обстоятелственото пояснение. В същите примерн
предлозите на и под са взаимозамен ими, защото имат общ семантичен
признак „място1*, а предлог с няма тоя признак. Така че предлозите
изпълняват сиитактнко-семантнчната сн задача не с конкретната, а с
общата сн семантика: ннднвидуалната семантика на предлога само
уточнява семаитиката на сннтактичното отношение. Това личн н в
следните изречения: Давам книги на Иван — Давам книги м Иван
И в двата случая непрекнте допълнення нмат семантнчна роля иа „полу
чател“. а различимте предлозн изразяват по-конкретното различно по-
ложение иа получателя в отношението.
§ 525. В някон случаи предлогът може да участвува в различия снн-
тактичнн отношения с една и сыца семантика. Например в изречеинето:
Той стъпи на един камък предлогът означава място, но съществнтел-
ното нме след него може да бъде непряк обект илн обстоятелствено пояс-
нение според значението на глагола: когато глаголът стъпвам означава
„слагам крака сн", предложиото нме е непряко допълнеине; в такъв слу-
чай изречеинето е снионнмно на изречеинето (но не идентично с него)
Той настъпи един камък. Когато глаголът означава „заставам (стъпвай-
ки)“, съществителиото е обстоятелствено пояснение, т. е. Тай стъпи (=за-
стана) на един камък.
Значението „място", което се носн от предлога, не противоречн на
семаитиката на непрякото обектно отношение, защото семаитиката ив
сннтактичното отношение зависи н от сьответннте пълиозначнн думн и
от техиите синтактичнн свойства. Затова ако в същото изречение успеем
да нзолираме (илн да неутралнзираме в известна степей) едното значение
на глагола, ще имаме еднозначно синтактично отношение, иапр.- Той
стъпи накриво на един камък и падна.
Свидетелство, че в българскня език някон непреходян глаголи с ня-
кои значения от типа на споменатото по-горе (обектното) могат да пред-
ставят „мястого" като засегнато от действието, са страдателните форми
яри нелреходни глаголн (напр.: тук е стъпвано).
§ 526. В определен и случаи появата на определен предлог е свър-
зана с промяната на синтактичната функция на дадена част на нзрече-
нието. Така предлогът от с деятелно значение се явява в страдатетни
изречения с важиата задача да покаже кое от имената запазва семантмч-
иата си роля на „деятел" нли „вършнтел" на действието, въпрекн че това
’ме не е подлог, напр.: Книгата му е дадена от Ивам
Предлогът показва вършителя в дадения тип изречения и ие трябва
да/0 смссва с вършителя на друго действие, в резултат на което нмаме
ли НаТа В ИзРечението ситуация. Например в изречеинето Детето по-
«изтпЛ'Н^^Па от Иван предлогът няма деятелно значение, а показва
кЧе»7ка (Те семаитичната роля на съществнтелното нме Ивам)
На ® Появата иа предлог може да се обуславя не само от промяната
тактнч1аК™ЧНата ФУИкЦня иа подлога, но понякога и от променн в сии
бъл1-а1)Ните Фуикции на второстепеннн части към сказуемото. Все пак в
като ел:КИЯ еЗИК са Редки синонимните нзречеиня с един и същ глагол
едното: Той писипва пътя с пясък — Той посипва пясък но пътя
И двете изречения могат да се изкажат ио повод на една н съща ое»„
иа ситуация, но в синтаксиса не се разглежда положеннето ва печата
във въишния свят, а семантнката и характера на сннтактичннте о^о
шення. конто се създават от съотиошеннята на тнповете (без) предложим
и (беэ)съюзии свързвання при определенн части на изречението
§ 528. Съюзи. Съюзите функционнрат в изречението подобно на прел
лознте, но същннскнте съюзн имат по-абстрактнн черти и зависят от
други строежнн елементи на изречението, а не от семавтнчните роли на
частите на нзреченнето. Например в съчетаннята Иван и Петър — Иван
а не Петър смяната на съюзите не зависн от еннтактнчната функция на
имената, а синтактичиата функция на нмената не се нзменя от смяната
на съюзнте.
§ 529. Несыцинските съюзи обаче се различават от същннскнте, тъй
като могат да участвуват в един н същ тип изречение с по-конкретна
семантика, напр.: Говоря, защото искам — Говоря, когато искам. В об-
щата категория „подчинено обстоятелствено изречение" смяната на съюз-
ннте думи оформя подкатегорналнн разновидности на тая категория.
Така семантнката на съюзннте думн съответствува на общата категориал-
на семантика на предлознте (иапр „място", „време" н пр.), поради което
се устаиовява известен семантнчен паралелнзъм между второстепенное
части на изречението н подчнненнте нзречення. Ето защо и тук, както
прн предлознте, не всяка замяна ва съюзнн думи е допустима, напр.
който или освен да са невъзможнн нлн страннн в горнвте нзречення н
следователио в тяхната семантика завнен от други общи семантичин от-
ношения между евързваннте изречения.
СЛОВОРЕД
§ 530. Нормалното и пълноценно изречение представлява определена
съвкупиост от думи (пълнозиачнн н служебнн), конто се подреждат та-
ка, че да изразят емнеловн в граматнчни отношения в хода на нзграж-
дане на една завършеиа синтактична, езнкова единица. В това подреж-
дане думите участвуват не само с лекенкалннте сн значения, но и с гра-
матичните, затова в рамките на нзреченнето те функцноннрат като сло-
во ф о р м н. Подреждането иа думите словоформч
според граматнчннте законн на езнка и орга-
ннзирането нм по начни, че да предадат една
определена мнсъл, се нарнча словоред иа изре-
чението. Тъй като подреждането на думвте става в последователей
ред, словоредът е линейно разположение на думите като част на нзрече-
ннето н вътре в еннтагматичното членение на еннтактнчната единица като
нейни непосредствен© съставящн елементн.
§ 531. Изграждаието иа езиковата единица (изречеиието), която
основиа форма илн средство за осъществяване на общуване по езиков път,
нма за основа логически процесн иа човешкото мислене, конто се отр -
зяват в словоредната организация на осиовиата синтактична единиц
Тъй като логическнте процесн са, общо взето, едиакви за венчки к р .
би трябвало да се очаква. че и словоредиите особеиости на различии
езици те съвпадат в главни иасоки. Такива общи, универсалии на
наистнна съществуват. обаче в редица подробности отделните езици р
266
явяват видимо различие. Затова словоредът илн редът на думите в изре-
чен ието се променя в известии рамки, конто в подробностите сн се разлн-
чават Това различие обуславя спецификата и своеобразнето на отдел-
ите езици. Словоредът на българското изречение нма общи прннцнпнн
положения с родственнте славянски езици, но има и редица свои осо-
бености.
§ 532. Като отражение на логически категории на мисленето слово-
редът представлява една от най-устойчнвнте странн иа езнковата дей-
ствителност. Така например общнте словоредни прннцнпи иа българскня
език ие са се изменили съществено през неговото хнлядолетно сыцеству-
ване. Настъпилнте в областта на словоредиата организация промеин се
свързват преди всичко с нзмененнята в граматичната система на езика.
Тнпологичната промяна на българскня езнк, който от синтетичен език
(притежаващ падежнн формн за изразяване на отделни сннтактичнн от-
ношения) се е превърнал в аналитичен (лнпса иа падежнн окончания,
като сннтактнчннте отношения се изразяват от обща форма на думата в
определенн начини ва сннтактично свързваие), е оказала съществено влия-
ние върху начините, по конто се строн българското нзреченне. Затова
граматичната специфика на езика и спазването на неговите закономер-
ности, пронзтичащн от тази специфика, е едно от най-важннте условия
за правилно и точно изграждане на нзреченнето съобразно с логвката иа
тезн явления от действителиостта, конто се правят факт на езнковото
съобщеиие.
Езиковата система иалага такнва нзнсквання върху разположеннето
на думите в нзреченнето, конто реално н адекватно да представят съот-
ношеинята в отразяваните явления със средствата на езнка. Така в из-
речение като Магазините снабдяват предприятията според законите на
нашата езикова система трябва думата, заемаща първо място в лииейиия
ред н пред глагола-сказуемо (магазините), да се определи като подлог
(главна част на изречението), а думата предприятията, която е иа трето
място непосредствено след преходння глагол — като пряко допълиенне.
Ако обаче трябва да се измени съотношеннето между трнте члена на
нзреченнето и следователи© тяхното логическо нли смнслово значение,
налага се извън условията на контекста да се разменят местата на двете
ъществнтелнн — Предприятията снабдяват магазините По този прин-
цип се строи българското изречение, взето само за себе си, откъснато,
извъи контекст. В такнва случаи логика в граматнка съвпадат, съответ-
ствуват си и затова подобен вид словоред е логнко-граматнчен, напр
Тоя необцкновен. чуден, таинствен живот на големите изпълваше
маясото ми сърце с неясна тревога (Д. Талев). Той беше бележит учен.
с ин истински професор с очила, бяш брада и с широко скроена дрехи
Минков). Общцнският тутакси се зае да помогне на гостенина (К. Кал -
уев) Тру дещите се от окръга станаха инициаторы на редица почини и
^ициативи (в. Раб. дело).
и Словоред. отразяващ осиовнн логнчесЛ- мнсловни закономерности
ПDeЪll^eBPeMeн,IO дава1ц нзраз на спецификата на граматичната система,
екРоГаВЯ словоРе«ния модел, структурната схема и образец <а българ-
Во 0 изРечен,,е и е категория на констр\ктивния сннтахси.. Такъв сло-
пиг,.Д е л ° г и ко-граматнчен или г р а м а т v чей и не м
°т условията на контекста.
267
533’ ^гато обаче става дума за правилка постройка на нзпеи^ш D
то от гледна точка на неговата комуникативна функция, имат се поел nni
цял комплекс условия, спазването на конто позволява да се ос1щ£с?вя‘а
пълноценно актьт на общуването. В процесите на общуването словопХ
нзреченнето се нзгражда съобразно с целите на общуването което е ко
муникативна дейност, насочена към обмана на информация Пон тХ
лроцесн върху обсктнвно отразеиата информация за даден факт може
да се наслои друг вид информация, която е израз на определена пснхоло-
гическа нагласа или намерение, проднктуванн от условнята на общуването
Тези условия могат да продиктуват известно преобразуване на езмковия
словореден модел (а могат н да го запазят). Важного в случая е това
че върху граматнчната иерархия се строи друг вид иерархия — смисло-
вата (нли комуникатнвната), при което главни н основни елементи в
нзреченнето не са (или не могат да са винаги) елементите, които се опре-
делят от граматиката като главни части на нзречението. Така изречсипе-
то Общинският тутакси се зае да помогне на гостенина. в което синтак-
тнчно (предикативно) главки части са общинският като подлог и се зае
като сказуемо, може да се преустрои така, че на синтактичио главните
части да се придаде второстепенна смнслова стойност, а на второстепсн-
ннте — главна: На гостенина общинският се зае да помогне тутакси.
Тозн факт поназва, че в условнята на речта смисловото деление на дву-
членного изречение (според страннте на предикативного ядро — подлог
н сказуемо) може да варира и съвсем да не съвпада с члеиеинето на изре-
ченнето на главнн н второстепенни части според синтактичната функция.
Връзката на подлога със сказуемото, т. е. преднкативлага граматнчна
връзка, която е предикатнвннят цеитьр на нзречението н основа на са-
мостоятелната н завършеиа синтактичиа единица, се възприема като
тнпизнрана, застинала дадевост, модел, по начало дадена връзка
на две съставкн, като създадени по закоиите иа езика стандарти, общи
за всвчкн владеещн и говорещн даден език. Само въз основа на тези
общи за венчки, а чрез тях н за всекн поотделно стандарти е възможна
обществената функция на езика като средство за общуване и за обмяна
на информация, тъй като само в съпоставка с тях могат да се уловят
комуникативннте намерения на автора иа едно езиково съобщенне, сигнал н-
лнзнраин н от промяната на езиковите стандарти. Защото у говорещия
може да възиикне причина върху тази обща връзка да награди по-индп-
вндуалиа връзка, актуална за него в дадеиия момент на общуваие, иа
даденото място, прн дадеи събеседник, в условнята на даден контекст и
иа дадеиа ситуация и именно при такова, а не при друго течение иа не-
говата мнсъл. Въз основа иа това той актуалнзира, прави глав-
ин в смислово отношение един или други части на нзречението.
Словоред, продиктуван от комуникативиите намерения иа автора иа
езнковото съобщеиие, енгиачизираш актуализираната в смислово отно-
шение част на изречеиието. е нарнча актуален нли с м и с л о в
словоред. Актуалиия*4Човоред отразява речевите вариант»! иа сло-
воредния модел и затова е явление иа дннамичния (илн функционал ни я)
синтаксис^»Функциям иа актуализацията се състои в превръщането на
тзика в реч Граматичиият и комуиикативният аспект са явления, конто
органически с. съотнасят, ио иай-важна и основна е граматнчната пре-
№8
лцкативна връзка, тъй като върху нея се гради комуннкатнвната н нн-
ннвидуапната, а не обратно.
§ 534. Речевите варианта на един основен словореден модел се обу-
авят и от контекстовм условия. Изречеиието като комуникативна едн-
ца ие функционнра самостоятелно в речевата практика. Най-често то
включено в масив от последователи© нзразени, но смислово обедннени
изречения (било пряко, било порадн прииадлежност към една обща те-
ма), които създават конкретната речева ситуация (нлн конситуацня) на
дадено изречение. То се включва, като доразвива мнсълта на предход-
пото изречение и става предпоставка за развнтието на следващото По
този начин най-често става изграждането на евързан текст. Ето как е
осъществеиа контекстовата свързаност на изреченнята у Й. Радичков
В същност не търсеше никаква изгубена монета, а лрос лсд плоше
д и р и т е на чоеек в снега. Дир и те бяха от боси позе Боеыят бе
идеал до чешмата да пае вода, бе постоял там и отново се бе вър-
нал назад.
Дълго щеше Шишо да се диви и звери, ако не го бе стреснала суха
ксшяица. Обърна се и видя през снега към чешмата да върви Йона,
наричан мокрият влах, захапал цигара и с алуминиевия гюм в едната
ръка. Йона димеше и кашляше тъй силно, че снегът пред лицето му
се разхвърчаваше на всички страни.
Словоред, продиктуван от условнята на евързання текст (контек
ста) в речева ситуация, се нарича контекстов или ситуати-
вен словоред
§ 535. Освен по изброеннте начини словореднн варианта се създават
и по причини, пронзтичащи от субектнвнооценъчното отношение на ав
тора иа езиковото съобщеиие към нзнасяните от него факта в изградената
1 тактична единица. Тезн оценъчни отсенкн се отразяват или върху
расположен него на думнте в нзреченнето, нли върху начина, по който
се изговаря думата, носеща белезите иа оценъчното отношение, т. е. вър-
xj иитоиацията, а поиякога н чрез словоредно-ннтонацноиин промени
В гези случаи в устната реч се появява логического ударение. Логически
нзтъкнатата дума се емфазнра, а субектнвнооценъчното отношение се
отразява върху емоцноналността на съобщеиието.
Словоред, продиктуван от намесата на субективиооценъчно отноше-
ние към изнасяните факта в речева ситуация, се нарича емфатнчеи
или емоцнонален (субектнвен) словоред
Така например, ако актуалннят нли комуникативният словоред на
’ Дно изречение е следният Общинският се зае да помогне на гостенина
тутакси, при което иаречието тутакси носн осиовната смнслова ннфор-
мация, при емфазиран словоред иаречието ще промеии мястото сн н ще
“ривлече логического ударение: Общинският тутакси се зае да помогне
на гостенина или Общинският се зае тутакси да помогне на . гтени ««i,
а и Общинският се зае да помогне тутакси на гостенина.
Следователно емфатнчннят нлн емоционалннят с оворед ие промена
’нформацията на кому ни кати вно насоченото и нзгри .<•«>'о изречете,
М„ам° пРИвнася към нея допълнителни отсенкн, произтичащн от <-.бектнв-
г отношение на автора на езиковото съобщенне Затова актуалният,
щ °®ективна, неугрална в емоционално .-п инею» с ннформаИ'
мфатичннят словоред даваг комунш-ативио тъжд ттвени реч и ежи
399
ииии, което обуславя определянето им като явления на речта от един
ранг. По тази черта те се различават от граматичмия словоред, който е
явление на езиковата система.
§ 536. Словоредни варианта се създават и в условията на ритмико-
мелодичната организация на речта, например за иуждите на поетичната
реч. Словоредното преустройство в поезията ие е (нли рядко) е евързано
с кому ни катав иата насоченост иа израза илн с предаването иа допълни-
телнн оценъчни отсеики. Подобно преустройство преследва стилистични
илн метричии цели, конто в тази реч преобладават или се иалагат над
граматнчннте или комуникативните, макар че те могат да се получат
като резултат от подобно преустройство.
Словоред, обусловеи от ритмнко-мелодичната организация на речта
и преследващ определеии стилистични цели, се иарича с т и л и с т и -
ч е н словоред, известен като инверсия Наир
Езшг с в е ще н на мойте деди, Език прекрасен, кой те не руга
език на мъки, стонове ее ко в ни, и кой те пощади от хули гадки?
език на тая, дето ни роди Вслушал ли се е някой досега
м раОоап не ~ заядовг о т р о в н и. в мелодията на твойте звучи сладки?
(Ив. Вазов).
§ 537. Посочеяите словоредни разновидности или варианти се изя-
вяват при анализа на отделиата основна речева единица. В условията
на общуването не е възможно те да се прилагат нли откриват в чист вид.
Изреченският словоред най-често се изгражда под въздействието на всич-
ки или попе на два от разгледаните словоредни варианта, затова при
сиитактичиня анализ трябва внимателно да се търсн и открива основният,
без прн това да се абсолютизира, тъй като в словореда се отразява ця-
лото многообразие и богатство на езиковата и на речевата система.
Словоредните варианти в езика образуват система от възможии реа-
лизации иа езиковата система в речта. Поради това те образуват строеж-
иата парадигма на осиовння словореден модел иа езнка.
§ 538. Словоредът иа изречението се определи и завися също така и
от типа реч — писмеиа или устиа. Разликата между двата типа реч е
сыцествена и това се отразява върху структурната организация иа изре-
чението. Устиата реч е в и и а г и ситуирана (по място, по условия,
присъствие иа събеседник), тя разполага с възможиостнте на интоиа-
цията и логического ударение. Писмеиата реч е лишена от конкретна
ситуация, тъй като се изгражда само въз основа на даниите от контек-
ста, при нея липсват ннтонационните средства иа устиата реч. Затова в
писмеиата реч се възлагат много повече задачи иа словореда, откол кото
в устиата реч Тя има между другою и задачата да уточни ситуативиите
условия. Затова писмеиата реч е много по - обстоите л ст вен а
от устиата, която е много повече комуиикативно наситена. Това, което
при устиата реч не достига като езикова информация, се допълва от си-
туацията, от жест, мимика или от иитонацията. Всичкн тези елемеити
И3 Капре4 “ отразяват н изразяват в писмеиата.
§ 539. Върху словореда в писмеиата реч съществено влияние оказва
жанрового или стиловото разнообразие, на което се обрыца внимание
при езиковня и анализ. Към тях се наслояват н индивидуал ин авторови
270
строежни особености, което често лежи в основата иа авторовия
гтил- напр..
Стонали сме далече преди загатването на утрото и сякаш имаме
аслуга за неговото раждане. Потегляме. Поемаме дълбоко студената
ведрина на развиделяването. Цялата планина вдишваме. Тя ряэва гърди-
те ни и ги изпълва с пресная динен аромат на снега, с тишината, която
се вглъбява в проблемите на вселената, а не в нашите мрачна проблем-
чета, с снова необятно вкаменено вълнение простиращо се в безкрая.
което ни притегля (Бл Димитрова).
Това беше през месец септември 1910 година. Тогава през ония мрач-
ни дни аз разбрах що е рабство и че моят роден край, целият мой народ
и аз с всички сме в черна неволя. Току-що бях навършил единайсет гддини,
но сякаш изведнъж възмъжах. станах човек с ясна мисъл, с трезвен по-
глед- Промяната се извърши за една нощ — няма да я забравя никога.
Заспах безгрижно де те, а се събудих натоварен с безмерната мъка на
цял народ. После настъпиха дни, който също няма да забравя никога
(Д. Талев).
Човекът, дето седеше на покрива, също тъй не повярва на очите си.
Той пак се почеса по врата и тогава чу как жена му тъче долу на разбоя
myn-myn-mynf Сигурно с тоя разбой е разтърсила къщата, си коза чо-
векът и тръгна да слиза от покрива. Тай стигна до онуй място, дето бе
подпрял стълбата (Й. Раднчков).
Вторникът е също като понеделника. А срядата — като вторни-
ка. С една разлика все пак: успокоени от примерното ми държане, типо-
ве като Том са престанали да се мъкнат зад гърба ми. Може би именно
тази малка подробност разкрива възможността за една непредвидена сре-
ща в четвъртък (Б. Райнов).
При определяне на словоредния тип е от значение проследяваието
иа цял речев масив, в който по-вагледно се открояват особеностате на
словореда като белег на стила — въвеждане на разговорив похватн, на
интелектуалнзиран начни на нзказ, на емоцнонално прнповдигнат стал.
Граматачем словоред
§ 540. Граматичиият словоред на нзреченнето се определи от спецн-
фичните особености на граматмчната система и затова е пряко свързан
с граматичното члеиеине на изречението. Граматичното (илн сиитактмч-
ното) членение има задачата да представн основинте структурнн схемн,
образци (модели) на сннтактнчната система, иоято чрез езнкови средства
отразява обектнвии дадеиости. Затова в основата на граматичното ч. ►
ненне лежат логнко-семантичнн причини, нзразяващи отношения от обек-
чивната действителност. Граматичното членение в тези случаи отразява
същността иа веществената информация на даден езиков нзра» Основ» н-
та Функция на неществената информация е да изрлзн субстанцналиия
косител (предмета на мисълта) на признак и нзразнтеля на тозн признак
проявите на предмета на мисълта, обозначенн от ск.лемото пр<.дик»'
езидвеопории точки на мисловната дейност на свитантично равнище
* представят от т нар. главки части на изречеинето — подлога
сказуемого. По тозн иачин се определи тяхната е«сисвив орга».- м ?.ца
роля в структурата на изречението за еыдавние на предикативного ядро
„змчепиего което е основата на всяка отделка н завършеиа сннтак-
точна иХша. Така логическият субект и предикат стават граматически
субект и предикат: Кучам лае Кгуптт си еърви.
1 Ако тези основан части на нзреченнето нмат свои пояснения, с
конто те а н самого изречение се разширяват, поясняваннте части се
пазпочагат по начин, който позволява да се определи отношение™ им
към едната илн другата главна част на нзреченнето Те нямат основна
структурна роля в изречението и затова се нарнчат второстепен-
н и ч ас т и на изречението (вж. § 315). Принадлежности ва второсте-
пенните часто към един от полюсите иа предикативною ядро става пред-
поставка за комплексно изразяване на главните части, поради което се
говори за трупа на подлога н трупа на сказуемо-
то; С п оме н ъ т за н якогашн а та плесница[ме пази и
от всяка предвзетост (Д. Талев): зиакът [ показва граннцата между гру-
пата иа подлога н групата на сказуемото. В групата на подлога влизат
неговите пояснения — съгласуваното и несъгласуваното определение н
прнложението, а в групата на сказуемото — всички допълнення, сказуем-
ното определение и обстоятелственнте пояснения. Второстепенннте части
иа изречението обаче сыцо могат да имат свои пояснения и разширяващн
части, конто опосредствувано също се отнасят към основннте предика-
тивам групи. Така в нзреченнето се създава ня кол костепенна иерархич-
на подредба, която усложнява не само съдържателната страна на нзре-
ченската единица, ио и правилното и структуриране и подреждане на
включените части.
2. Граматнчиото членение, а чрез него и граматичннят словоред, се
определи и зависи: а) от състава н колнчеството на изреченските съставки
(размерът иа изречеиието влияе върху словореда н на граматичио, и на
комуннкативно равнище) б) от логнческите н смисловнте категория, кон-
то се изразяват чрез тях; в) от лексикалните условия нлн факторн. Така
например известно е, че в редица случаи прякото допълиенне се появява
задължителио в изречението, за да реализнра лексикалното, а оттам и
граматичното значение на преходния глагол като сказуемо в изречението:
Оттам изводи че р ее н а, тумбеста окарина (Й. Ра-
дичков). Засрамен,забучи глава в книгата (Ал. Балабанов).
Още по-очебийно това положение се отразява в ролята на нмеина
съставка прн съставното именно сказуемо, образувано от спомагателния
глагол съм и подобннте на него: Аз съм у морей — Нзглежда у морей.
Други условия нзвъи посочените не са сыцествени за граматнчиото чле-
нение и за граматичния словоред. Ако сыцествуват, те са комбинаторни
и се разрешават в конкретната езикова ситуация.
3. Граматичното членение н граматнчннят словоред представляват
основиите езикови схеми на свързаиата реч, тъй като определят синтак-
тичната служба на думата в изречението според мястото, което заема в
ипУ°' Т 6 Са изРаз на гъществуващите в изречението сннтактнчнн от-
птип^1ИЯ’ °Т еАНа ст₽ана’ а> от Друга — представят условията, прн конто
иенията, словоредните варнанти са допустнми от езиковата систе-
Тякя ™а Се ОпРеделя осиовиата функция иа граматичния словоред.
^Т^гТ""!"0 Отш,ал д™*™™ с десетниците към радой-
17.ГП пт,^ аЕ' Ст°ев) словоредно може да се преустрон така: Даска-
с сетницитг към родопските пещера, Към родопските пе-
ornuea^i даскалът с десетниците, С десетниците отиеал даскалът
1‘1ериподопските пещери, С десетниците към родопските пещери оти-
КЪМ даскалът н т. н., но е невъзможно да се създаде вариант като
ваЛ ния’ Към отивал родопските с даскала пещери десетниците. Този
СЧ нант е невъзможен, тъй като нарушава основнн граматнчнн нзисква-
вар при подреждането ва думите според еннтактнчната нм функция и
ИИ отношение на тези части, с конто са смислово н сиитактичио евързани.
Следователно сгрешена е основната строежна схема на нзреченнето, а не
никои нейня подробности, затова нзреченнето е иесъдържателно, непра-
влано н неграматнчно.
Налнчието на граматнчнн условия за словоредно изграждане на нз-
оеченската единица е обусловено от самата същност на езнка като сред-
ство за общуване в от изнскваннята на езнковата комуннкация прн ней-
ното осъществяване. Езиковото общуване протнча прн задължнтелиото
присъствие на двустранна връзка: говорещ (автор на езнковото съ-
общение) н с л у шащ (получател на това съобщенне). Тази двустранна
връзка не може да се осъществн и е невъзможна без обща за двете стра-
ни еннтактнко-структурна нлн граматична база. Граматнчиото членение
и граматичният словоред са структурната база на актуалното членение
и за актуалння словоред. По този иачин двете основин изреченскн чле-
нения се заенчат, кръстосват и преплнтат (понякога съвпадат), без да
се нзключват едно друго нлн да се уннщожават, тъй като не може на-
слоеното да съществува без своята предпоставка.
4. Граматнчннят словоред е най-добре засвндетелствуваи н най-добре
се открива в нзолираното от контекстовн условия единично изречение.’
Стоян отлепи краката си от плочата. Слънцето бе слязло до сините
върхове на Рила (К- Калчев). Двете изречения, конто не са евързанн по
смисъл така, че да се отнасят към една н съща случка нли към едиа си-
туация, а н до един опневан предмет илн лице, от гледна точка на син-
таксиса започват еднотипно в словоредно отношение. Това показва, че
при словореда действуват закономерности, конто нзнскват да се следи
\становена нлн типнзнрана словоредна схема в реда вършнтел ив
действието — сам ото действие — получател нв
действието. Това е схема, установяваща мястото на основните или
главните изреченскн части. Тя е основиа за езнк като българскня, в кой-
то лнпсват формалин граматнчнн белезн (т. с. падежннте окоичання),
чрез конто еннтактнчната функция е сигиалнзврана независимо от по
казанията на словореда. Когато тазн основна схема е промеиена нли на-
рушена, това е знак, че нзреченнето е извлечено от евързан текст, пред-
ставлява звено от него л е факт на речта.
§541. Словоред на главныте части на изречението. В у ювнята на
граматичния словоред главннте части на изречението нзрвзяват логнче-
ките категории субект (нлн агенс) на действието, предикат (самою лей
в В1,е) като нзразнтел на прнзиаковите възможности на с\бекта, конто
траднционната гранатика се назовават подлог и кв • у ем
Рбнп°ВаТ&ЛН0 0сн0Ва на граматичния словоред е дву с v. тайного неразшм-
ски ИЗречение като типична синтактична единица Оствналнте изречен
катмваСТН посочват условията в най-общ смисъл, прн клито става преди
НОто свързваие на субекта с исговня признак (предиката» 'tawnM

те ямат допълнителна, факултатнвна, помощна, второстепенна роля в из-
печеннето- Зора се сиява. Кротка Светлана огрел нощния мрак. Иван
Белая се звлвти право към къщи (Й. Йовков). Чубрата го гяедаше поди-
гравателно (Й. Йовков). Тежко сиво небе похлуни долината (Елин Пе-
лии). Цяла войска денем и кощем търсела из планините избягалия царски
син (Нар. пр.). София отговаряла на тези условия (П. Нейков). Едно ин-
женерче от състава на комисията се засмя (Г. Мишев).
Забележка. Отдел и л ето на определеннето в приведеннте примеря от част-
та към която се отнася, я сненнално от подлога, цели да представи по-ясно схемата
на’ основната взреченскя структура н затова трябва да се въэприема условно, като
преднамерен похват. Във всички случаи по-иататък прн посочване на структур»нте
н словорелннте особеиости на нзречението определяемого с неговото определение Ще
се отбелязват като единен взреченскн член, комплексно изразен.
§ 542. От казаното за връзката между граматичния словоред и ло-
гико-семантичиите категории и между основиите логически понятия и
главиите членове на нзречението произтича изводът, че осиовен грама-
тичен словореден модел на българския език е редът подлог (проя-
вяващата се субстанция, като господствуващ нзреченски член) — ска-
зуемо (проявление на субстаицията като семантично зависима и обу-
словена от нея част), с други думи, предметът, за който се говори в изре-
чеиието» и после какво той върши, как действува или какво се говори
за него: Вебето е синьо. Ученикът чете.
Следователно основен словореден модел на езика е словоредът иа
двусъставиото неразшнрено изречение (подлог—сказуемо), а при по-
ложение, че глаголът е преходен, основен е словоредът подлог—сказуе-
мо—допълненне. Тозн словоред, който е почти универсален за анали-
тичните езици като българския (от действуващия предмет към Друг пред-
мет като засегнат, съедннени чрез осыцествеиото действие), е основен
и обичаеи за българския език. Този словореден модел би бил на-
пълио граматнкализиран (неподатлив към промени, както е например
във фреискв език), ако езикът и граматнчната ин система не разполагаха
със средства, позволяващи неговото разчупване в определени рамки (вж.
§543, 3). Така например в изречения като Майката повика дъщерята
и Дъщерята повика майката само мястото на съществнтелните имена В
липейния ред определи тяхната синтактичиа функция.
Обратно разположение на .подлога и сказуемото съществува при ни-
кои лексически обусловеин условия:
I- Когато глаголът изразява наличие, прояви, поява, редовна, нор-
мативна словоредиа разиовидност е редът сказуемо—подлог: Пада сняг.
Вали дъжд. Водна градушка. Тресна гръм. Дойде есен. Мина време. На-
стане вечер. Н салона зима и др.
2. При наличие в изречеиието на фазовн глаголи: Започват безре-
оици. Започна война. Зоеаля дъжд (Кето заваля дъэкд, та цяла неделя
• ~~ Ьлнн Пелин). Задавот се празници.
1 изразяваие на обща ситуация, обща постановка: Мина се
някой ден и друг. Дигна се страшна вряеа. Така троя няколко дни. Пука
се пролет (И. Йовков).
4. Когато глаголът съм е в минало време н нзразява констатация:
Вете лято. Беше прозник. Беше гроздобер.
274
к 543. Словоред на второстепеините части на нзречението. Изрече-
₽ което съдържа второстепенни части, се иарнча разширеио
,|Ие* е ч е н и е. Словоредът в разширеното изречение се определи от
' твите части, които означават предмети н действия. Следователно това
Не подлогът, сказуемого, допълнението, обстоятелствата.
С3 Определеннето ие е пълиоцеиен структурен елемент на нзречението
ж § 306), затова неговата роля в словоредиата организация на иэре-
чението не е сгществеиа и не се отчита. Четирикомпонентният нзреченски
състав в слоЕоредио отношение поставя следните проблеми: а) да се по-
сочи основного място иа поясняващия член по отношение на пояснява-
ния б) да се посочн основного място на два нли повече поясняващи чле-
нове спрямо един общ поясняван член, като в зависимост от това се опре-
делят нормативно допустнмнте варианти, т. е. в рамките на граматично
обусловевнте граиицн.
1. Словоред на прякото допълненне. Основна и граматична за пря-
кото допълненне, когато е изразеио със съществително име, е позицията
непосредствен© след сказуемото (т. е. на трето място в нзречението, ано
в него има подлог): Иван Белин усилва вииманието си (Й. Йовков). Теж-
ко сиво небе похлупи се лото (Елин Пелин). Андрешко спря колете (Елии
Пелин). Положеиието на прякото допълненне не се променя дорн н ко-
гато се придружава от собствеин пояснения: Той постами и скыш лилова
конрикена завеска (Елии Пелии). Тия обстоятелства определят и тема-
тиката иа неговото творчество (П. Ди веков).
Тазн синтактичиа и словоредна позиция на прякото допълненне е
продиктувана от лексико-граматнчин н формално-граматичин условия.
2. Словоред на иепрякото (косвеното) допълненне. Основна и грама-
тична е позицията му непосредствен© след глагола като иегово поясне-
ние: Иван Белин не се съмнява в откритието си (Й. Йовков). Когато в
нзреченнето нма н пряко допълненне, косвеното се поставя след него:
Никифоров не можеше да скрие иревъзходството си над мустакатия
клиент в областта на тънката фаянсова материя (Г. Мишев).
Условие за разпознаване иа непряиото допълненне е разполагаието
му до сказуемото, а не блнзо до подлога, тъй като обикновено се изразя-
ва от съществително, съчетано с предлог, каквото най-често е и несъ-
гласуваното определение: срв. Човекът говори с мене за доклада и Чове-
кът с меие говори за доклада.
3. При нзразяване на прякото и непрякото допълненне с кратка
местонменна форма положеиието нм след глагола не се измеия Водях го.
Казах му, ако в изречеиието лнпсва подлог. При наличие на подложи а
лума в изречеиието кратката местоимеииа форма се разполага между
нея н сказуемото: Жената го усети. Тя му каза. Когато в изречеиието
се налага да се употребят н двете местоимении форми. дателната вннагм
предхожда вннителиата: Не му го дадох. Взех му ги.
Този словореден принцип е характерен за квижоввия език м пред-
тавлява нормативно положение в него. В народннте говори обаче (осо-
но в няиои западни и югозападан диалекти) кратките местоимении фор-
И могат да стоят в абсолютного начало на изречеиието: Го аэех. Му
го каза.
и в българския език може да се изрази в нзречението
Две формн — веднъж със съществително илн пълна местонменна
276
Лоома и втори пъг с кратка местоимения форма. Дублираното донълие
И». Обикновено се поставя в началом иа изречението. ако е нзразено с
местоимении форми — Мт ме, намо, змей Либи (Нар п ) И ма мене
ма умря едно телица (Й. Йовков). Ако е нзразено от съществително (ви
наги членувано) н кратка местоимение форма, дублираното допълнеине
се разполага по свободно; Аз не му я казах истината (Б. Райнов). На
заека му омръэна да студува (Ем. Станев).
4. Словоред на обстоятелствените пояснения. Обстоятелствата са гла-
гол ни пояснения и затова влизат в сказуемиата група, образувайкн по-
тесни или ло-незавнсими и свободнн съчетания с глагола Това до голяма
степей определи к техния словоред Словоредните особености иа обстоя-
телствата се определят от: а) общата им функция и частните значения иа
някои от тях; б) степента на свързаиост с глагола и силата на сиитагма-
тичната нм споеност с него; в) словоредни особености при поява иа по-
вече от едно обстоятелство в групата на сказуемото; г) словоредни особе-
ности прн поява на допълнения н иа обстоятелства в групата иа ска-
зуемото.
Измежду всички обстоятелства абсолютна обстоятелствена функция
проявяват само обстоятелствата за време и място, тъй като са свързани
с хронологичната или простраиствената локализация иа субектния при-
знак. Те не характеризират самою действие, нзразено от глагола като
признак иа субекта, а изтъкват известии външнн обстоятелства, при
конто става свързването иа субекта с неговия признак, с едиа дума те
характеризират предикативною ядро н изясняват въишните обстоятел-
ства, при конто се създава предикативиото отношение. За разлика от
тях обстоятелството за иачин например характеризира самото глаголно
действие и е негово пряко пояснение, тъй като квалифицира самото му
извършване. Затова обстоятелството за начин има силна сннтагматична
слойка с глагола, а обстоятелствата за време и място — значнтелно по-
мадка. Тази им особеиост дава голямо отражение върху словоредните
особености на различиитеобстоятелства.
а) Обстоятелството за място обикновено стой в началото на нзрече-
нието илн в неговия край, като се стреми да заеме положение до глагола-
сказуемо: Вье всяко художествено произведение трябва да има движение,
насоченост (Д. Талев) През гората, право към мене, идеха кози (Й. Ра-
дичков). Земята се върти около слънцето. Старите славяни живеели в
яакомш жилища (Учебник по история).
Закрепена контактна позиция на обстоятелството за място има в
случаи, когато неговата поява е обусловеиа от Семаитиката иа глагола;
Стивам в града, на работа, на кино и т.н.
б) Обстоятелството за време е иай-самостоятелното и независимо пояс
нение в групата на глагола. То не влиза в сннтагматичии връзки с гла-
гола, ие зависи от неговата семантика и появата му в изречението не е
лексико-граматичио обусловена. а се дължи иа контекстовн н комунчка-
тивни условия. Тъй като се отнася не пряко към глагола, а към цялото
изречение, неговото нормативно положение е препозицията (в това число
и абсолютиата препозиция) в изречението; Най-после уреченият ден до-
хажоа (Ив Вазов) При избухването на Илинденското въетание аз на-
вършвах едва пет години (Д. Талев). Днес, за пръв път след войната
276
ти, да дойде български влак (Ив. Вазов) Па време на робстыто Бъл-
. а се създали просветни огнища (Учебник по история).
г’ариъ\ обстоятелството за начин е типично глаголно квалнфикатнвно
ясненме- Затова се разполага непосредствено след глагола: През го-
^пта право глм мене, идеха козитг. Бяха много Наваляха те бързо.
Всички си махат нервно ушите. . (Й Радичков). За други словоредни
особености вж. §546, 5-
От разгледания пример става ясно, че и-други обстоятелства, като
например за количество н степей н за причина, също заемат място, блнзо
по глагола: Бяха много. . . Отсъствувах по болеет.
г) Прн комбинация на различии обстоятелства, която предизвиква
усложнена словоредна ситуация, разполагането на отделните обстоятел-
ства става по принцип в съгласие с тяхното обичайио място, като се държи
сметка и за енлата на еннтагматнчннте връзки с глагола: Поднр малко
поточета ще рукнат в коловозите (Ив. Петров). Той погледна замш:лечо
кьм далечните планини (А. Дончев). Но: Тя излезе от стаята спокойно
(В. Попов).
д) При комбинация от допълнеиия и обстоятелства разположеннето
става с оглед към степента на връзката нм с глагола. Затова прякото до-
пълнение, което има най-тясиа лексико-граматичиа връзка с глагола.
запазва коитактната си постпозиция спрямо глагола като граматична
норма: На другая ден Колев срещна иачалника си на строежа (В. Попов).
Той изрече тези думи иякак боязливо (К- Калчев). В останалите случаи
разположеннето е по-свободно: Преди няколко дни беше ходила из село
пеперуда за дъжд (Елин Пелин).
5. Словоред иа определеннето. Макар да е най-завнеимата изречен-
ска част, тъй като няма самостоятелна синтактична (изреченска) служба,
а е съставка на комплексно нзразен член на нзреченнето, с който обра-
зува единно съчетание, определеннето също се подчннява на дадеии нор-
ми на разположение. Макар тезн нормн по характер да са вътрешно-
синтагматнчни (присъщи на съчетаннето, в което определеннето е вклю-
чено), някои словоредни особености се отразяват върху цялото изречение.
Мястото на определеннето в атрибутивного съчетание се определи
преди всичко от начина, по който е нзразено — дали е съгласувано. или
несъгласувано.
а) Съгласуваното определение, което се изразява от прнлагателин
имена, причастия, место имен ни форми и др., прнтежаващн морфологич-
ните показатели на прилагателните, се разполага иепосредствеио пред
името, което пояснява. Това е неговият основен, граматичен словоредеи
модел, об условен от кате гор нал ни те качества на думите, чрез конто то
*гС?ас?Ва' Както винаги, Иван Бегин се гордее със своя яролкуатслси
Йовков). Другите мои книги от тая редица още не съм завършил
’р- * алев). Покрой многото научны апарати. в кабинета на господин
<С.иМРа имаше и ас:евъзможпи уреди за гимнастяческы упражнение
’J-в- Минков). . . Всички уцени от всички краища на земпонво кълбо от-
I виха поздравителни телеграми до своя американски ком. а (€в. Минков)
от чРа3яването на едииен емнелов и снитактичеи член се потвърждава
този чТО~ото. че служебннте думи, конго посочват отиошеннето иа
’’ието J КЪМ АруП| части на изречеинето, се ра <«>.1агат пред onpe.’N ле
( до своя американски колеса).
За словореда на няколко определения към едно н също определяемо
и едио спрямо друго вж. §315, а за някон отклонения от граматичния
словоред на определеннето вж § 549.
б) Несъгласуваното определение, което се изразява най-често от съ-
ществително име, съчетаио предложио, нли от други думи със стоиност
на съществителин, се разполага непосредствено след думата, която пояс-
нява: . . .В кабинета на господин професори имаше и всевъзможни уреди
за гимнастически упражнения. . . (Св. Минков). Другите мои книги от
тая редица още не съм завъришл (Д. Талев).
Често съгласуваните и несъгласуваннте определения, както лнчн от
примерите, участвуват паралелно при поясняване на една дума нли ду-
ми в състава на нзреченнето.
Нарушаването на словоредннте принципи, присъщи на несъгласува-
нпте определения, могат да доведат до смесването им с друга част на
изречението (непряко допълнение или обстоятелство), срв.: Човекът с
бяла шапка тръгна надолу н Човекът тръгна надолу с бяла шапка.
Безпредложно свързаните с поясняемого несъгласуванн определения
съществнтелнн, изразяващи обикиовено колнчествена характеристика,
стоят обикиовено пред поясняемого: чаша чай, бучка Захар, яитьр мляко.
Случаи, прн конто несъгласуваното определение стой пред определяе-
мого, показват, че е използуван разговорен тип свързваие, затова в кни-
жовната практика те имат стилистичен оттенък: На едно дете баща му.
6. Словоред на сказуемното определение. Сказуемното определение
съгласно с дадеиата му характеристика в §282 е второстепенна част иа
изречеиието и като определеннето пояснява предметно име, ио с помощта
иа глагол за движение или състоянне. Затова неговото обичайно място е
след глагола, тъй като, поясиявайки име, то одновременно характери-
зира и самия глагол: На гърдите й лежеше нолуживо двегодишното й
унуче (Ив. Вазов). Щъркът остана спокоен. Щърците се разхвърчаха
ужасени (Елин Пелин).
7. Словоред на енклитиките. По правило енклитичиите форми не
могат да стоят в иачалото на изречеиието, затова се появяват най-рано
след първата дума в изречеиието: Търси се повече в наше време леснина и
удобство (Й. Радичков). При поява на отрнцателна частица те се поста-
вят след нея: Не се търси. . .
За краткнте местоимении форми вж. § 546, 3.
Тази словоредна особеност засяга и формнте за сегашно време на
сномагателния глагол съм: Хубаво е да се ловува есенно време. Това е най-
хубавият сезон за лов. . . (Й. Радичков). Когато е употребена миналата
форма на глагола съм, тя може да стон в началото иа изречеиието: Бе-
ше взвод войници с пакети подръка. . . (Г. Мишев).
8. Словоред иа обособените части. По-голямата нитонационно-смис-
лова самостоятелност на обособените части в сравнение с второстепеините
части ги прави по-свободни и независ.ими в словоредната организация на
изречението. Те могат да заемат положение в иачалото, в края на из-
речението нли да се вместват между другите иегови части. Във всички
случаи обаче трябва да са близо до поясняваната от тях дума според
правилата за мястото на пояснението спрямо поясняемого: Хаджи
Смион, зет на домов аадиката, се смеете яката със залъка на уста (Ив. Ва-
-'ов) . . .Но скоро целият ескадрон излеэе на открито, развърнат в едиа
278
льлга бяла лания (Й. Йовков). От черковното кафене, от прозореца ня-
кой отчаяно развяваше бяла кърпа (Й. Йовков). Когато обособената част
е дистантно разположена, необходимо е между нея н поясняваната дума
да няма други думн със същнте морфологнчни показатели, за да не се
получи двусмислие: Силен дъжд рукна, бяьскан от бясната внелмща
(Ив Вазов). Наближаваше отпуск на черкдата в метоха. набата с бо
гомолка (Ив. Вазов).
Мястото на обособената част по отношение на поясняваната дума
свързано с прндобиването на новн смнсловн отсенкн, бе отбелязвано при
разглеждането на съответннте значения.
9 Разгледаните граматнчнн словореднн особености на простого из
речение, конто имат предназначението да онагледят чрез мястото иа да-
дена част на нзреченнето неговата синтактична функция и да откроят
синтактичните отношеня, трябва да се разглеждат като синтактична
норма дотолкова, доколкото отговарят на установеин н обичайни слово-
редни типове на българското изречение. Само в този смисъл е оправ-
дано разглеждането на словореда прн второстепеините части на изре-
чението, чнято поява, ако не е свързана с иякаквн лексико-граматнчнн
зависимости, става в условията на речевого общуване, тъй като само в
неговите рамкн се налага да се уточняват обстоятелствата, прн конто
става връзката между подлога н сказуемото, т. е. се осъществява преди-
кативного отношение.
Актуален словоред
§ 544. Определянето на комуннкативната насоченост на изречението
к актуализацнята на дадена иегова част с помощта на словореда е акту а
лен словоред. Тази също основна функция на словореда се базира върз .
членение на изречението, но не граматичио, а актуално (смнслово) Същ-
ността на актуалното членение се гради върху обществения характер иа
езика като средство за общуване н отрази ва отношен и я тв между говор*--
щия и слушащия в конкретен комуннкатнвен акт (речта). В зависнмост от
това членението на едно изречение се осъществява въз основа и а обща
или позната за участницнте в процеса иа общуваието информация, в о -
ношение с която се предава нова информация. Говорещнят съобразява
съобщението, което предава, с оглед към това, което събеседникът знае,
ч върху него прнбавя новата йли неизвестната за събеседннка ннфор
мация. Така например, ако говорещнят и слушащнят са на тара н виж-
дат, че току-що е потеглил влак, възможно е между тях да възннкне ел* я-
иият разговор: — /(ой влак замина сега? — Замина влапт эа Варил
Отговорът не е Влакът за Варна замина. защото няма да съответствува
ча въпроса, с който се търси уточняване не за эаминаоане. което 'И*чт
11 Диамата, а за определен влак (кой именно) Вгакът эа В j замина
отговор, който съответствува на въпрос, напр. Л *. I r-ръгоа влакът
1 Варна?
От казаното проличава, че в речта изречението * * д ih (члени) в
1мнслово отношение иа две части: позната. известна информация, и* • * ►
"арича основа или тема, и нова, неизвестна ннф «я. к» • * • *
иарпча ядро или рема на изречението. Цел иа речевое обшуван* е
се предаде нова информация Затова рената е ост вната < * ••а
част в нзреченнето, заряди която фактически то се изгражда. Предназ-
наченного на темата е да създаде предпоставка въз основа иа обща за
двамата (позната на слушащия) информация в пронесите на общуването
говорещият (в общ смисъл) да подготви слушащия (също в общ смисъл)
към възприемаие на предназначеиата за него нова информация.
1. Двучлен иата комуникативна структура на съобщителното, стили-
стично неутралното изречение се отразява словоредио по следили на-
чни: иа първо място стой темата, а на второ място се разполага
р е м а т а С една дума в този ред се отразява известният принцип на
познанието — откриване на нового въз основа на познатото, вече придо-
битото знание. Така във взаимодействие между темата и ремата се нз-
гражда ннформативната стойност на изречеиието и се откроява неговият
смислов център: например така се оформят редовно съобщеннята в печа-
та, радиото и телевизията — Днес в столицата пристигни партийно-
лраеитедстсепа делегация от. . водена от . . Изречеиието ие за почва
с подложната част, защото тя е иовата информация, която се съобщава,
а се дават обстоятелствени характеристики, тъй като участницнте в ко-
муникатнвикя акт са в еднакви ситуативии условия, следователно общи,
познатн.
2. Изградената по този начни (с помощта на словореда) смнслова
структура на изречеиието може да се постигие и с други средства, напри-
мер логическо или емфатично ударение — Делегация пристигна. . . Това
показва, че актуално членение ие се пости га само при съдействието на
словореда, който има и други функции, затова онагледяванего на ак-
туалното членение е само една от функциоиалните особеиости иа слово-
реда. Връзката между темата н ремата обикновено се осыцествява от
глаголния елемент (предиката) в изречеиието, макар че прн известии
условия той се отнася към темата или към ремата: И там, в самото дъно
на хоризонта, / се вижда / престранна, черна като въглен и вгъната на-
вътре &ъга (зиакът посочва делението на изречеиието на смислови ча-
сти, прн което сказуемото се вижда е евързващо звено) В продъл жен ието
иа това описание е включено нзречението Това е горита (Й. Йовков),
в което сказуемото е се вкЛючва в темата.
3. Актуалинят словоред зависн и се определи от съвкупни условия:
а) от семантичната структура иа нзречението, отразена в последовател-
иостта иа значимите лексикални едниици, подредени според синтактич-
ните закономерности на езика- (от това следва, че служебиите думи ле
участвуват в разпределянето иа смисловите един и ни на изречеиието, в
изграждането нат. иар. иегов комуникативен динамизъм); б) от контекста
и коитекстовата свързаиост — дадеи израз вина г и е евързан с (или е
включен в) конкретна езикова или извъиезикова ситуация; в) от лекеи-
калния състав иа изречеиието (т. е. дали думите са свободно или фразео-
логичио съчетани) и г) от граматнчната структура на изречеиието, която
при известии условия създава иякои ограничения при актуалното чле-
нение (например при явлеиията на пасива). Актуалният словоред не за-
виси от броя на изреченските съставки. Тяхното значение в речта се от-
разява само върху количеството варианти иа комуннкативио преустрое-
иата информация на едно и също изречение.
Ако ие се отчитат тези условия н нзречението се разглежда само
според граматичиите словоредни закономерности, прн анализа му оста-
.60
рнэяснени редица особеностн, получени от актуализацнята, от кон-
еат не конто се обозначав ат като комуникативен Оста -
теКСТ Така например, ако при анализ иа изречение като Хубаво е да се
тЪ* есенно време (Й. Радичков) се посочи само, че нмеината част иа
^тавното сказуемо може да стон в началото иа изречеиието илн пред
Меняемого и глагола, без да се нзтъкиат осиованията н причините за
110 изпуща се важннят момент, че по тозн иачин се изразява субектив-
ооцеиъчното отношение на автора. Затова нзречението трябва да се раз-
гпежда кат0 езикова единица, притежаваща широка възможност за рече
ви реализации. Смисловото съдържанне на нзречението, неговата кому-
никативна иасочеиост се проявява еднозначно само в условнята иа ре-
чевого обшуване, в контекста. А това озиачава, че от многото възмож-
ности в речевата ситуация е осъществена само едиа — тази, която се
изисква от иейннте условия илн намерения. Така например словоредио
и смислово нзреченнето С тая моя любое са свързаии и първите ни пре-
грешения (Д. Талев) извън показаннята на някой форми, като показа-
телното местоимение тая, ие може да бъде еднозначно определено
без връзката му с предходното изречение — Но аз преди това още оба-
чах да слушам до самозабрава всякакви прикажи и разкази. С тля
моя любое. . .
§545. Съставка на равннщето на актуалното членение може да бъде
всеки член на нзречението като тематичен илн като рематичен. Поставя -
ието на една част на нзреченнето в темата или в ремата завнси отнамере-
нията на говорещия и от целите, които той сн поставя при оформянето
на едно езиково съобщеиие. По тозн иачнн определи него иа частите на
изречеиието като главни н второстепенни на синтактичио н на комуни-
кативно (смислово) равннще по принцип ие съвпада, макар че могат да
бъдат главки и второстепенни и в двата случая. Това обаче не е задъл-
жително условие н не бива да се очаква или търсн във всеки конкретен
случай. Така например подлогът се определи като главна част, защото
ст граматнчна гледна точка той в съчетанне със сказуемото изгражда
предикативного отношение, предикативного ядро, коего е основата на
нзреченнето. От комуникативна гледна точка обаче подлогът много по-
често е тема (изходна основа, второстепенна в смислово отношение част),
а ие рема (нова информация, главна в смислово отношение част).
Това положение е отразеио например в обстоятелството. че подло-
гът в много случаи остава не изразен в структурата на изрече
нието, тъй като е част, иесвързаиа с предаваната съществеиа ннфо| ма-
ния и несъществена за нейното точно възприемаие (особеио често к зз-
ното се отнася за лнчиите местоимения в служба иа подлог, изразяаащи
Дин и същ, общ вършител, за изпущането иа които посочеиата причин
е основа): Стонали сме далече преди загатванепю на у тру по и с ли
3уСЛ^га за неговото раждане. Потсе. 1яме. Поемаме дълбоко ст
К| еедРина на развиделяването (Бл. Димитрова). Подложив ча. г в
п ситуацин се появява само когато се промени предметы иа мн ълта
динвн'а планина вдишваме. Тя рязва гърдите ни и ей изпълва с прения
Wa на снега (Бл. Димитрова). Появата иа местонмени» d« 1
аз' гато тя о тема, се възприема като излишка н неправилна . -
заДължв°Л1 На кин0- Когато месгоименната форма е рема, тя се нзрзз«ва
нтелно (Днес аз отивам на кино) и най-често служи, за да i.....
кой измежду възможните деятели (вършнтели) е истиискнят вършитеч
на действието (Пише той, а не тя).
§ 546. В съобщигелното, стал истинно иеутралиото изречение ремата
се разполага в неговия край (на второ място), а темата стой в началото
(на първо място) Това е основният тип актуален словоред.Тъй като пре-
дава неутралиа, обективиа информация без иамеса на други отсенки,
той се иарича обективен словоред.
Обектнвиият актуален словоред се свързва с изразяването на два
вида информация — обща и части а. Според това изреченията се
определят като общоииформативнн (Иван Белин не се съм-
нява в откритието си — Й. Йовков) и като частно информа-
т и в и и, когато се коригира известна обща информация, преценяваиа
от говорещото лице като неточна (напр. Ие се съмнява в откритието си
Иван Белин, а не някой друг).
1. При общоииформативннте изречения тема на изречението най-
често е подлогът и затова той стон на първо (и граматнчно) място: Ста-
рите потехи и коларски пътища обраснака С трева и бурени. . . (Й. Ра-
дичков) Кьщдта на яедя му беше в тих, кроен кварта i на града. .
(Г. Мишев). Кожух се носи зим1’. В тези случаи подлогът най-често е
членуван.
Когато подлогът е рема, той се разполага в края на изречението
или зад глагола, като придава частнойнформатнвен характер на изрече-
иието: Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита (Й. Йов-
ков); наличието на обособеиа част ие обезсилва крайнего положение на
подлога, защото тя пояснява като определение подлога. В тези случаи
подлогът иай-често е нечленуван.
2. Сказуемото е обикновено евързваща част, ио може да се включва
и в темата, н в ремата: Вътре седеше / жена (в темата) — Аз / не съм
гледал този филм (в ремата). Най-често в ремата той се оказва, когато е
в отрнцателна форма.
3. Допълнението също може да влиза в темата илн ремата и в зави-
симост от това се определят и словоредните му особености- като рема
стон след глагола (обикновено на трето място, ако няма други второсте-
пении части), а като тема — пред глагола (на първо място в изречение-
то, ако няма други второстепеннн части): По мое време тоест времето
на младостта ми — накъдето и да тръгнеш, ще срещнеш хора илп до-
батък, а сега хора можеш да срещнеш единствено по шосетата (Й. Ра-
днчков). В първата част на нзреченнето допълнението хора и добитък
е рема н затова е след глагола, а във втората част — хора е тема и затова
е пред гчагола.
Тематично-рематнчинте условия в изречението често предизвикват
размяиа на местата на подлога и прякото допъпнение —те сменят обн-
чайните си граматичня места с необичайии за тях. Прн лнпсата на фор-
малин показатели за синтактична служба често могат да се получат ие-
ясноти и иеправилно разбиране иа ннфэрмацията. Това става обикно
веио тогава, когато и двете части са еднакво оформени (членувани илн
нечленувани, в едно и също число): Детето хапе кучето. Магазиныте
снабдяват предприятията. Чантата донесе жената и др. Двусмисле-
ността ма подобии изречеияя, взети извън контекста, би трябвало да се
разреши или с пълиа граматикализация на словореда, илн с други средства-
282
в българския език иремахването на смисловата неяснота се постнга
по Два ,1ачииа ~ 1,0 сннтактичеи път (чрез използуваие на удвоено (ду-
блирэно) допълнение: Димов го уби Мери Ламур (Б. Райнов). Частот*
Шонесе жената: нзползуването на тазн конструкция е характерно пре-
мно за разговорната реч и за иародните говори: — по морфологнчен
амин (чрез използуваие на паснвна форма на глагола): Вол се врьзва за
рогата- Манастирската черква била сьборена от турците (А. Дончев).
Последният раздел от сборника е посеется на портрета (в. Лит. фронт).
1-1зползуваието на паснва, особено на пасивните причастии конструкция
е характерна особеност на кннжовння езнк.
Аналогично се разполага и непрякото допълнеине като тема нлн
ре.ма, без да се създават даусмнслнци, тъй като вниаги е прндружено
от предлог: На младите им е позволено да хвърчат из облаците (И. Ра-
дичков) Въпрекн това обаче в условията иа речта и то може да се яви
удвоено.
4. Принадлежността на обстоятелствените пояснения към тематв нли
към ремата също се отбелязва със словореда. В състава на темата те
могат да се разполагат в самото начало на нзреченнето илн в средата,
но пред глагола; в състава на ремата отнват на края на нзреченнето:
Пред пещерата растяло голямо дърво (Нар. пр.). На земята се простря
страшният и громаден звяр (Й. Йовков). Най-после уреченият час до-
хажда (Ив. Вазов). Преди няколко дни беше ходила из село пеперуда за
дъжд (Елин Пелнн). Тя дойде отново надеечер (Й. Йовков). Липата цъф-
ти през юни.
Обстоятелството за начин е почти винагн в състава иа ремата. По-
ради това то се употребява непосредствено пред илн след глагола н иай-
често е в кран на нзреченнето: Чубрата го гледаше подигравателно (Й. Йов-
ков); дистантного разполагаие на това обстоятелство предизвиква обосо-
бяваие: Тя бяга все в тръст, спокойно, равномерно (Й. Йовков).
5. Понякога, както пролнча, темата или ремата се изразяват от ия-
колко части. Тогава те бнват ко м п л е*сна рема н ком п л врн а
тем а. Разположеннето иа съставките иа комплексната рема е по-уста-
новено н устойчиво, тъй като е продиктувано от нуждата точно да се яз-
тъкне съществената информация: Чубрата го гледаше подигравателно
или Чубрата подигравателно го гледаше, но ие: Подигравателно го гле-
даше Чубрата, защото се променя характеры* на актуалната информация.
Значнтелно по-сложин са позициоините отношения между членовете
на комплексната тема. Тъй като не участвуват в изграждането на актуал-
ната информация, те могат да се разполагат по-свободио, понеже пред-
ставляват само основа, фои за открояваието на ремата. Освен това, като
разположена в началото на нзреченнето, темата попада под влиянието
на коитекстовите връзки, тъй като трябва да осигурн н смислов, и гра-
матичен преход между предходното изречение н нзреченнето, в което се
намира. Затова в зависпмост от коитекстовите връзкн едно изречение
като По време на робството в България се създали просветни огнищаыо
же да започва н така — В България по време на робството се
просветни огнища. Същото разместване търпи и изречеинето итивал иа-
ско/ia с десетниците към родопските пещера (Г. Стоев), когато към р
допеките пещери е рема:
283
Даскала отивал с десетниците към родопските пещери.
Даскала с десетниците отивал към родопските пещери.
С десетниците отивал даскала към родопските пещери.
Отивал с десетниците даскала към родопските пещера.
Контекстов словоред
§ 547. Контекстовнят словоред е явление на свързаиата реч. Той
обедииява в една цялост верига от изречения, конто имат общ обект за
отразяване нли описваие, затова no-често се нарича словоред на тек-
ста, или по точно синтаксис на текста. Изреченията обик-
иовено се свързват така, че смисълът на всяко едно завнси от смисъла
иа предходиото (отразен в темата) и същевременно става основа (отра-
зена в ремата) за смисъла иа с.педващото изречение. Така в иепрекъс-
иатия преход от рема към тема и, обратно, се гради цялостната смислова
структура на текста н на всяко изречение поотделно: Моканина му раз-
прави и едвам сега забечяза, че на шосето беше се спряла една каруца с
един кон. Тая каруца селянинът беше оставил, за да дойде при него.
Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита (Й. Йовков).
Контекстовият словоред ё пряко евързан с проявите на актуалното
членение н затова е разновидност на актуалния словоред. По тазн при-
чина той не може да се разглежда сам за себе си.
Емфатичеп словоред
§ 548. Предаването на обективна информация е основното съдържа-
нне иа речевата дейност. Но към тазн информация може да се прибави
и допълннтелна — субектнвнооценъчното нли емоцноналното отношение
иа автора иа езнковото съобщеиие към нзиасяннте фактн. Когато тази
допълннтелна информация се предава със средствата на словореда, гово-
ри се за субективен нли емоцнонален словоред, кон-
то се изразяват с общото название емфатичен словоред. Ка-
то явление иа речта този словоред е евързан с актуалното членение на
нзреченнето. Неговите словоредни особеностн се разкрнват в съпоставка
н в съотношенне с еднниците на актуалното членение. При съобщител-
ното, неутрално стилнстичио изречение редът иа темата н ремата е в
посока тема—рема. При субективиия словоред те разменят ме-
стата си: ремата се нзвежда в иачална позиция, а темата я следва: Ху-
баво е да се ловува есенно време (Й. Радичков). С определена оценъчна
нлн емоционална цел се прави още едио допълнително словоредно пре-
устройство на нзреченнето, за да се насочи слушателят към възприемане
на това отношение, като се нзтъкие: Во прочутиот град Охрид не остана
нищр от великолепие и от стародревности. . . Но най~харното, най-ху~
болото, най-честното ни остана — кръвта цела българска блага (Д. Ми-
ладннов). Стонали сме далече преди загатването на утрото и сякас#
имаме заслуга за неговото раждане. Потегляме. Поемаме дълбоко студе-
ната ведрина на развиделяването Цялата планина вдишваме (Бл. Ди-
митрова).
Разчупването на словоредния модел, с който слушателят (читателят)
е привнкнал от предишните изречения, е предназначено да прикове вни-
284
„авието и ла създаде определена емоционалиа атмосфера по отношение
на възпрнемаиите факта (Цялата вламина едишеаме. а не Вдишааме ця-
лата плапика, което веднага би уиищожнло емоционалння акцент). По
юзи иачин емоциоиалната нагласа на автора се предава и на неговия
читател. Механнзмът, по който се постнга емоциоиалио въздействие по
овореден път, е сравнително прост Трябва обаче дълбоко да се на-
блегне на обстоятелството, че ако в езиковата система и в позианието ин
за нея не съществуваше единица мярка (основна словоредна схема, мо-
лел, закономерност, правило), спрямо която да разпознаваме преустрой-
ството, разчупването, с една дума, ако липсваше контрастът и противо-
,]ОСтавянето между вндовете словоредии реализации, ие бн се усещало н
възпрнемало необнчайното спрямо обнчайното, спокойного спрямо раз-
вълнуваиото, емоционалното спрямо- неемоциоиалното.
1. Освен чрез словореднн разместваиня емоцноиалиост иа нзкаэва-
нето се оснгурява чрез нзползуваие иа логнческо ударение (при запаз-
ване или при известна промяна на словореда) Логического ударение,
което се проявява в условията на устната реч, защото само прн звучаща
реч може да пролнчн, е много сигурно средство за изтъкване н эа вну-
щаваие иа емоциоиални акцента (вж. § 544, 2).
2. Словоредът н логического ударение не са едииствеиите средства
за постигаие иа емоцноналност на нзказваието- Тя може да се изрази
и по лекснкален път чрез употреба на възклицання, частици, междуме-
тия (Ох, не за радост, не и за разтуха. . .) нлн чрез комбинация от лек-
сикални, словореднн и ннтонацнонии средства.
Ипверсия
§ 549. Ннверсията е словоредна промяна, която разчупва трайни и
установени словореднн прннцнпн. Тя се осъществява преднамерен© и за-
сяга само определен внд сннтактнчнн явления, най-често тезн, конто ня-
мат или рядко имат участие в комуникатнвиото преустройство на нзре-
ченнето. Инверсия нма тогава, когато словоредното разместваие не е
преднзвнкано от нуждата да се нзтъкне съществената в информативно
отношение част (когато се касае за вктуален словоред), а когато се пре-
следват словореднн структур»! с определенн ритмнчии нли стилнстнчнн
цели. Следователно ннверсията не може да се свързва с еднницнте на
смисловото членение на изречението, чието разместваие е продиктуваио
от комуникативиите цели на нзразн илн от контекстовя условия, конто
трябва да се спазват, а се отиася към граматичната структура и грама-
тичния словоред, чинто корми иарушава, за да създаде по снлата нв по-
зиционен контраст стнлнстнчен еф^кт. По тазн причина ннверсията об-
хваща само случаи на преднамерен© нарушаване на грамвтнчния слово-
ред. Отсенкнте на смнслово подчертаване, на емоциоиалио изтъкване,
конто създават впечатление на семантичиа йерархнзацня, са допълии-
телни, втормчнн, иепреднамеренн. Ако се смесват случайте на ииверси-
Ране на темата и ремата при емфатнчния словоред нли на главннте часта
на изречението при актуалиия словоред с ннверсията иа членове на из-
речението, би трябвало цнлото акт)а 1но членение на изречеиието по ело
ьореден път да се обявн като общее шкова инверсна проява. loraaa ак-
2»
туалиото членение не би било иищо друго освеи проява на стилнстичннте
възможиости на езика, проявеии с помощта на словореда.
1. Инверснята е по-тясио понятие, като обхваща само определен»
области иа езиковата действителиост. Тя се среща само там, където е
нужно да се създаде стилистнчеи ефект (затова и се нарича стнлистнчиа
фигура) чрез разчупваие иа основиите или обичайннте граматичнн сло-
воредин норми. Затова инверснята е присъща на езиковн прояви, които
преследват естетнчно-стилистични цели, като поезнята, художествен ата
проза н фолклора във всичките му разновидности. Инверснята може да
бъде последние от прилагаие на разнородии езикови похвати я явления:
а) Отразяване на архаичин езикови особеиости, като иапрнмер пост-
позицията иа съгласуваиото определение (Векове цели / разум и съвест
с нея се борят. . . — Хр. Ботев), при което ефектьт се постига чрез про-
тивопоставяие на диахрония и синхрония в езика.
б) Близка иа посочената е инверснята, която отразява дналектни
или иародно-разговории езнкови особеиости: Аз трябва да ида и да ви-
дя, казал старецът и замислил са. Хайде иди и приготви са за път,
и чокай ма на вечера. . . (Л. Каравелов).
в) Съзиателио разместваие на съставки на нзречението за постигане
на ритмико-метрнчин н стнлистични цели. Най-често такова разместваие
се нзползува в поезнята. По тазн причина може да се каже, че ритмич-
инят принцип е основеи организнращ словореден фактор в поезнята:
Стройка се Калина вие /над брега осамотени, / кичест явор клони спли-
та / в нейни вейчици зелени (П. П. Славейков).
2 На инверсия се подлагат два вида езиковн средства — определе-
няята (особено изразеинте с прнлагателни, съгласуваните) н служеб-
ннте думи н някон частицн: Чешете, о братя, да ей се не смеят / ивам
чужденците да се не гордеят (Ив. Вазов). . . Звезди обсипят свода не-
бесен. . . (Хр. Ботев). Страшна мисъл още бдеше / по чемто му бурливо
(Ив. Вазов). Гроба юнашки днес никой не знай (П. П. Славейков). На де-
бите иаши добродетелта да продължим (Ив. Вазов).
И двете групн думи нямат съществено отношение към явленията,
конто обуславят граматнчния илн актуалння словоред, н нато освободе-
ни от тазн функции могат да се натоварят С рнтмнчиата организация на
речта. Много по-рядко рнтмнчинте фанторн засягат останалите части на
изречеиието (а ако се срещнат такива явления, те са резултат по-скоро
от инверснята на споменатите), тъй като неговнте словореднн прннципн
не бива да се нарушават в такава степей, че да затрудияват възприема-
нето на мисълта, напр.: Не хвърля сянка на сърце тъга, т. е. Тъга не
хвърля сянка на сърце (П. П. Славейков).
За да не се стигие до пълно затъмияване на смнсъла при словоред-
ната свобода в поезията, помага усещането за спецнфнчния характер на
тозн внд реч, която се изгражда върху принципитена рнтмнчинте вкцеи-
ти, господствуващи над граматичинте н смнсловнте. Затова и се възприе-
мат като специфична проява на езиковата система.
3. Инверснята е особен© срещан похват в народнопесениото твор-
чество, особено когато има двойни определения: ... С черни очи слепо-
си, I с дълги клепки босилксви, / с бели зъби бисерови, / с така снаге
симодивскл (Нар. п.).
2Ю
Инверсия се срсща често в поговоримте и пословмците. С иея се по
стига ритмичност н симетрия, която поради контраста с обичайната ели
ворелна структура въздействува по-силво, привлнча и става предпоставка
за запаметяваие. Кой се зарин смее, той вечер плаче. Брада царски —
глава воденичарска.
4. В традицноината граматика са възприВтн термниите прав ело
в о р е Д за обозначаваие на линейно разположенме, което започва с
подлога, следван от сказуемото, допълнението н други части иа изрече-
иието, н обратен словоред за обозначаваие на линейно раз-
положение, при което подлогът стой след сказуемого или след друга
част. Така възпрнетите термннологичнн обозначения очевидно вземат
пред внд само явления, засягащн граматнчния словоред. Но тъй като
изречеиието е единица на речта, средство за обмяиа на информация я се
строи с определени комуиикативин задачи (иначе то не се оформя освев
като нзолиранн прнмери за граматнчен анализ), по-основен характер
при термниологнчното обозначение нмат особеностите на актуаляня сло-
воред, още повече че цялостннят анализ на словорединте особеиости се
води по нлюстратнвен материал, извлечен от евързаиа реч: о б е к т н -
вен и субектнвеи словоред. Прав и обратен сло-
воред като термнни не са съвсем точии, понеже в комуннкатнвната
структура на нзреченнето ремата иормално н закономерно заема второ
място в нзреченнето, а тя може да е подложната част. Следователно пра-
вият словоред за актуалното членение е едяовременно я обратен, ако
се излиза от положеиието на подлога в нзреченнето. За прав и обратен
словоред може да се говори само прн явленията на инверснята, но тер-
мииът инверсия достагьчно добре гн отразява, за да нма нужда
от терминологично дублнране.
2В7
СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
ПОНЯТИЕ ЗА СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 550. Както отдел ните думи според своите смислови н Синтантичии
връзки и отношения се обединяват и образуват изречение, така и про-
стите изречения се свързват по смисъл и съдържаиие, граматнчно 1< ин-
тонационно в по-сложни езикови цялости, иапр : Ще се радват на труда
си хората / и ще се обичат като братя (Н. Вапцаров)
Тези две прости изречения са свързани по емнелово съдържаиие и
по интонация, макар че изразяват отдел ни мисли Те имат обща част
(общ подлог, еднакво глаголно време, еднакъв глаголен внд) и са съе-
динени със съюза и. При наговора на първото изречение гласът не се по-
нижава, както в края на всяко завършеио просто изречение. Напротив,
той се повишава и с това означава, че мисълта не е завършена. После
изговорът премииава в интонация на второго изречение и завършва с
поинжаваие на тона и с пауза. Така двете прости изречения със своите
ритмо-мелоднчни особености образуват интонационно единство, което
съответствува на завършена синтактична и смислова единица
Граматичната връзка между двете изречения може да бъде толнова
силиа н органическа, че второго изречение да загуби всичкн признаци
на самостоятелиост, на логическа н граматнчна завършеност, ако се от-
късне от първото, напр.:
Аз вече нямаше да влизам в онази стая, в ъгъла на която върху по-
личка беше сложен земният глобус (Г. Белев). Съществуват работа, за
разбирането на който човек трябва да има чувство (П. К Яворов).
Не само граматичиа, но н семантнчна връзка може да обедниява
двете изречения в едио цяло, в което те по-пълно разкриват своего смис-
лово съдържаиие. Дори главного изречение нзглежда непълно и неясно,
ако не се евърже с подчинено™, напр.:
Той беше човекът, който можете да спаси селото (Й. Йовков). Кар-
тината възбуди такъв голям, възторг, какъвто той съвсем не очакваше
(Й. Йовков). Дядо Захари се сети, че според обичая трябва да се бяга
оттука преди изгрев слънце (Елнн Пелин).
Дефииицията на сложного изречение гласи. Сннтактнчна
цялост, конто се образува от две или повече
прости изречения и представя смислово н ин-
тонационно единство, се нарича сложно изре-
чение
§ 551= Разлнката между просто и сложно изречение нма структурен
характер, простого изречение има един предикативен център, а сложного
два или повече. Сложного изречение с цялата си система служи като
сгодио средство за нзразяваие иа разгъиата, усложнена мнсъл, затова е
широко засгъпено в научната н в художествената реч. То е типичен факт
при интелектуалното общуване на хората.
288
ВИДОВЕ СЛОЖИ И ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 552. Смисловнте отношения между простите изречения, както н
степента на сцеплението им в рам ките на сложного изречение са различ-
ии Съшо така са различии и синтактичннте връзкн и иачииът, по който
простите изречения се съединяват и свързват в една синтактична цялост.
в която обикновено изгубват по-важннте признаци на своята самостоя-
телност. Според това сложните изречения биват сложии съч и и е -
ни и сложи и съставни. От смесваието на сложии съчииенн и
сложим съставнн изречения се образуват сложнн смесенн из-
речен и я, конто се характеризират с това, че съдържат едиовременио
и съчинителии, и подчниителнн връзкн н отношения. Това е в сыциост
усложнен тип сложно изречение, което се отличава с широка употреба н
пецифични особености. Освен посочените типове сложии изречения тряб-
ва да поставим в отделив трупа и он и я сложнн изречения, в конто осиов-
ните синтактичин отношения — съчниение и подчинение — се изразяват
без помощта на съюзи. Такива изречения се наричат без съю з н и
сложнн изречения. Те имат свои интоиационнн, стилистични
и строежин особености.
СЛОЖИ И СЪЧИНЕНН ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 553. Такнва изречения, в конто се наблюдават два н повече преди-
кативни центрове (предикативни ядра), са сложнн изречения. Ако от-
делимте прости изречения в рам ките на сложного притежават относи-
тся на самостойност, макар н да образуват семаитнчно н синтактично обе-
динение, сложного изречение е съчииено. Сложного съчииено из-
речение се създава върху принципа на коордниацията, докато
сложного съставио изречение се градн върху принципа насубордн-
н а ц и я т а (подчинението).
Тази относителна самостойност на отделяйте прости нзречеиня в рам-
ките на сложного съчннено изречение се проявява например в такъв факт,
чс всяко от простите изречения може да прнтежава свой подлог н свое
сказуемо. Това обаче ие е задължителио за всички случаи, защото прн
един тип сложнн съчиненн изречения относнтелната самостойност на от-
делиите прости в състава на сложного съчннено изречение не се иару-
шава въпреки налнчнето на един и същ подлог за двете илн за трите
прости изречения. Тезн факти зависят не толкова от сиитактични усло-
вия, колкого от логически н семантични фактори, от движеинето на вът-
решната мисловна линия в рамките на цялото сложно съчннено изречение.
Прн сложните съчиненн изречения с един подлог за всички прости
изречения обикновено отделяйте прости отраэяват последователин дей-
ствия на субекта, напр.: Той взе ножа и пак тъй предпазливо и на пръ-
сти излезе от двора на селшцето и трьгна към гората (Ем. Стаиев).
В този случай н действието, изразено с глагола-сказуемо взе, и дейст-
вието, нзразено с глагола-сказуемо излезе, н действието, нзразено с гла-
гола-сиазуемо тръгна, се отнасят към един субект той. При това не
само общнят подлог ги свързва в смислово н синтактично обедннение,
но това става н чрез еднаквата граматична характеристика на трите ска-
зуеми — глаголите взе, излезе н тръгна са в едио н също глаголно време
19 Грсматикв н съвреиенння вт^1г»рсмя кимжовек език, т.
289
(минало свършено), в едно н също лице н число (Зл. ед.ч.). Отделяйте
прости изречения разкриват различии действия, извършвани от субекта
подлог, прн това в естествена последователност във времето, прн ясна
семантична връзка. Същото се отнася и до сложного съчннено изречение
(безсъюзно свързване иа простите изречения в състава му): Слязоха май-
стори от Балкана, запретною се, дигнаха чуковете, забиха длета в ка~
мъните, почнаха градежа (А. Каралийчев).
Последователността в глагол ните действия може да се изразява и
чрез съюзни връзкн, както н безсъюзно. Със съюзна връзка и наблюда-
ваме сложно съчннено изречение в следннте случаи:
Князът се върна от лов и сега се къпеше (Ем. Станев). Мъжете се
спогледаха само за миг и се надигноха като по команда (Г. Караславов).
Всеки чоеек стой между два зъбера и пази една крачка стена (А. Дончев).
Хелиана стоеше зад прожекционния апарат и еодеше разговор с джоб-
ния поливизор (Л. Ди лов).
В тезн изречении глаголното действие, нзразено чрез двете различия
сказуемн, се свързва само с един субект, докато в други случаи това не
е задължително — т.е. субектнте може да са различии за всяко глаголио
действие на отделяйте прости изречения, иапр.: Севда го слушаше второ-
чена и сьрцето й се отпущаше полека (Г. Караславов) — субектът на
първото просто изречение е нзразен с лнчното собствено име Севда, а
на второго просто изречение в рамкнте на сложного съчннено — със съ-
ществнтелното нарнцателно нме сьрцето.
Той nyuieuie цигара след цигара и само този топъл тютюнев дим го
успокояваше донякъде (Г. Караславов), Могыците дъбове се нежеха на
априлското слънце и младите им листе потрепваха от ветреца (Ем. Ста-
нев). А двете му черни очи ме пронизаха и черноте око на пищова ме гле-
даше в челото (А. Дончев).
Във всичкн тезн случаи субектите на отделяйте прости изречения
не съвпадат. Независимо от факта, дали се озиачава последователност
на действнята, нлн пък ед но време и но ст, едннният субект нлн разлнч-
ннте субекти не се влняят от тозн факт. От друга страна, в състава иа
сложного съчннено изречение не могат да влизат прости изречении без
ннкаква смнслова връзка помежду си — механично съединени прости
изречения не образуват сложно съчннено изречение въпрекн сравнн-
телно ясната самостоятелност на отделяйте прости. Те обаче са свър-
зани синтактичио, образуват единство, а освен това се обединяват н чрез
общонзреченската интонация, която оформя цялото сложно изречение в
една ннтонационна цялост.
Така че макар в Ботевня куплет да се наблюднва сравнително само-
стойна проява на отделяйте прости изречения, те въпреки това влизат
в едно един но цяло — сложно съчннено изречение, — прн това не са
свързаии с формално изразенн елементн — съюзн:
Ностане вечер, месец изгрее,
звезда обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър новее —
Балканът лее хайду шка песен.
(Хр. Ботев)
290
В това сложно съчннено изречение отделяйте прости изречения имат
не само смнслова връзка помежду сн, ио се обединяват и от общага ннто-
наи.¥оина оформеност на четирнстншието, като семантичио посочват я по-
ел едователността в обрисовката на цялостната картина.
§ 554. Безсъюзно свързване. Безсъюзният строеж на сложного съ-
чннеио изречение се смята за по-старннен, за no-елементарен. Върху ос-
иовата на беэсъюзното свързване се развива по-късно съюзното свърз-
ване между отдел ннте прости изречения в рамки те на сложного съчннено
изречение. Беэсъюзното свързване не отхвърля свързването по смисъл
нли пък прнчннио-следствеиите отношения, които може да съществуват
между отделимте прости изречения, иапр.:
Захождаше слънцето в златна омара, розов здрач лягаше над поле-
та (А. Гуляшки). Отвън на чардака ехтеше тропстът на безброй кра-
на, целият конак се тресеше като от земетресение (А. Дончев). Задуха
вятър, петдесетте чана запяха (А. Дончев). Стъклата на прозорците
зазвъняха, кыците се залюляха, върху земята сякаш ладна черна сянка
(Й. Йовков).
От друга страна, беэсъюзното свързване не е задължнтелно условие
да се проявяват прнчннно-следственн отношения в рамкнте на сложною
съчннено изречение, а отдел ните прости изречения да нмат много по-
голяма смнслова самостоятелност, напр.:
Под облаците се мяркаха ластовица, във водата се стрелхаха пъ-
стърви (А. Дончев). Люлее се морето на зрелите жита, трепти възду-
хът, белеят се като бели птица забрадките на жетварките (Й. Йовков).
Еретиците сечеха дърва за ноеите къщи на бежанците, децата играеха
на поляната около голямата дървена сграда, жените шгтаха край ди-
мящите огньове (Ем. Станев). Кучетата посрещаха с радостен лай сто-
ланите си, децата умиряваха плача си, добитгкът мучеше (Ем. Станев)
Сините, червени и черни плащове се надуваха от ветреца, идващ от Мра-
морно море, щандартите се появяваха като хоругви, земята стёнаие под
копитата на грамадните бронирани коне, звънът на браните се чуваше
отдален (Ем. Станев).
Както проличава от последнего изречение, въпрвкн неговня доста
усложнен състав, въпрекн нанстина яр ката самостоятелност на отдел-
яйте прости изречения в състава му, въпреки лнпсата на съюзии връзкн
то предстввлява едно синтактичио единство, което се определи като слож-
но съчннено безсъюзно евързаио наречение. Простате изречения в иеговия
състав са равноправии части на цялото, те са логически н граматично
завършенн и незавнеимн едно от друго. Така се оформя синтактичияят
факт, нарнчан паратаксис (за разлика от хнпотаксис, кон-
то се проявява прн подчинителннте отношения на отделяйте прости из-
речения в рамкнте вече на сложною съставио изречение). При паратак-
сиса не се эабелязват отношения на завнснмост между отделимте проста
изречении в рамиите иа сложного изречение Обаче том е наи-оошо
твърдение, тъй като прн вяимателмо вннкване в семантиката на отдел-
яйте прости изречения в рамкнте на сложною съчннено изречение се
открнват не само прнчннно-следственн отношения, но н външно формал-
ин връзки, например във времето и вида иа глаголите-сказуеми н отдет
ннте прости нзречеиня.
»1
В нзреченнето Севда го слушаше второчена и сърцето й се отпущаше
полека (Г. Караславов) семантичните връзкн на причина н следствие са
явно забележимн — второго просто изречение (втората предикативна
единица) е в завнсимост по смнсъла си от първото. то се обуславя от пър-
вата предикативна единица.
Същнте отношения — действието на второто изречение става нато
следствие от действието иа първото изречение — се наблюдават и в други
такнва нзречення, напр.: Той отпушвате водата и кречеталото затрак-
ваше (Й. Йовков). Явно е, че втората предикативна единица осъществява
своего действие само като следствие от действието в първата единица,
те за да затрака кречеталото, трябва да се пусне водата. На лице е смнс-
лова обусловеност на простите нзречення едно от друго, въпрекн че те
са относително самостойни в граматичио отношение.
§555. Видове сложим съчинени изречения. Според семантнчннте от-
ношения помежду сн, както н според свързващите ги съюзн, отделяйте
прости нзречення в състава на сложного съчннено оформят три типа
сложнн съчнненн нзречення:
а) безсъюзно свързанн;
б) съюзно свързанн;
в) безсъюзно-съюзно свързанн.
Безсъюзното свързваие се означава още нато асиндетон за
разтнка от многосъюзното свързваие, което се означава като п о ли-
си и де тон. Безсъюзното свързваие може да носи различна синтак-
тична информация, т.е безсъюзно свързаните прости изречения в рам-
ките на сложного съчннено да са като части на съединителнн сложнн
съчнненн изречения нлн пък като части на сложин съчнненн противо-
положим изречения — това завмси от смнсловите нм връзкИ, от тяхното
съдържанне. Макар н да не е в напълно днференцнран вид, макар дв не
е нзясиено добре, сиитактичното отношение в следните изречения безу-
словно е съчиннтелно:
Слънцгто ще се помрачи, месечината няма да изпраща светлина,
заездите ще изпадат, чет ирите ветрове ще разтърсят земята, морето и
планината (Ем. Станев). Кучетата посрещаха с радостен лай стопа-
ните си, децата умиряваха плача си, добитъкът мучеше (Ем. Станев).
Нейният бог я заслепяваше, правеше я глупачка, ставаше съучастник на
чичото (Ем Станев). Жените я гледаха продължително и със завист,
мъжете я проследяваха с някакво особено любопытство (Г. Караславов).
Севда шеташе пъргаво, обикаляше софрата, подканяше гостите, навеж-
даше се, разреждаше нарязания хляб, сипваше ястия (Г. Караславов).
Като тътен на долечен градобитен облак далитаха глухите бумтежи
на тъпамите, блъскаха се мъже и жени, провираха се деца, зяпаха стар-
цы, наконтени и наперени момичета и момчета с градски носии се раз-
хождаха гордо, снизходително усмихнати (Г. Караславов).
Безсъюзното свързваие в рамните на сложного съчннено изречение
не отразнва по-прнмнтивна структура, а е средство, чрез което се постнга
по-лек и естествен израз, понякога н своеобразен изреченскн рнтьм на
фразата.
Протмвопоставянето по смнсъл на отделннте прости изречения, без
да се отразява това чрез съюзн, се среща твърде рядко в езиковата прак-
292
тика, повече в изрази с народно-фолклорен оттенък, напр.: Душа давам —
коня си не давам, / коня давам — мома не менявам (Ц. Церковски)
§ 556. Сложим съчинени съединителни изречения. Този тип съюзио
свързанн сложнн съчнненн изречения е много широко разпространеи.
В техння състав отдел ните прости изречения се отлнчават с вътрешно
смнслово обеднняване н съгласуваност, обикиовено разкриват мнсли от
един логически план. Връзкнте, конто се използуват между отдел ни те
прости нзречення, са съюзнте и, та, па, по-рядко се употребяват че (са-
мо в бнтово-фолклорна обстановка), така също, нито—нито.
Най-разпространен и типичен съединнтелен съюз е и. Чрез съюза и,
когато служи за съедннителна връзка между прости нзречення, се нзра-
зяват както едновременнн, така н последователнн действия различии
прнчинно-следственн отношения, както н съпоставителнн нлн пък слабо
протнвопоставнтелнн отношения.
Обикиовено сложннте съчнненн съединителни нзречення със съюза и
се изграждат от две, трн нлн повече съчиннтелнн предикатнвни еднннцн
(прости изречения). В завнснмост от тозн факт може да говорим за дву-
членнн съединителни изречения със съюза и (сложно съчннено изрече-
ние от две предикатнвни еднннцн) н многочлен ни съчнннтелнн съедиии-
телнн нзречення (съдържащн трн н повече предикатнвни еднннцн — про-
сти нзречення в състава си).
Двучленннте съединителни нзречення със съюза и се характернзнрат
с подчертана смнслово-граматнчна завнснмост между препозитивиата н
постпознтнвната предикативна единица. Общността н съотносителността
между тях наынрат нзраз в повтарянето иа никоя от главинте илн
второстепеините части на първото просто изречение (първата преди-
кативна единица) във второго просто изречение нли пък обратно. При
налнчието на един и същ подлог нзреченнята се означават като едиакво-
подложни сложнн съчнненн. Прн различии подлозн класифицнраме тозн
тнп сложнн нзречення като разноподложнн сложнн съчнненн.
Прн еднаквоподложннте сложнн съчннеии съединителни изречения
подлогът на първата (препознтивната) предикативна единица е н под-
лог на втората предикативна единица, напр.: Орепт размаха крила и с
пронизлив писък скочи в пропастта (Ем. Станев). Безброй пъти се е вди_
гала Радона и се е бранила против царете с лък в ръка (А Дончев). В
тежките мигов е хората ще се тълпят около него и ще го г дат в устата
(А. Дончев). Юрталана гледаше през прозореца и сумтеше (Г Караславов).
Прн разноподложните сложни съчнненн нзречення се разкриват дей-
ствия, конто представляват последователнн нлн едновременнн момента
в общага синтактична вернга, като твърде често действието в препознтив-
ната предикативна единица е предпоставка, условие за появата на ден-
ствнето в постпознтнвната единица, напр.: То lexeme неподвижно и по
тялото му не трепкаше нито едно мускулче (Г. Караславов)_ Той
тихичко и Севда се сепна като ужилена (Г. Караславов). Мин ™ еОиМ
минаха покрой нас турците и всекиго от тях Манол погледна в очите
(А. Дончев).
В последний пример е явна връзката между съставки на първата
предикативна единица и втората — подлогът на първото изречение се
появява вече като второстепенна част във второго изречение
В разноподложннте изречения чрез съюза и се изразяват главно
отношения на едно времен но ст илн на последователност на глаголните
действия.
Едиовременнн действия: Девойки напети дават му
цветя / и целуват му ръцете малките деца (П. Р. Славейков). А упорити
борове растат по чукарите и в дъното на проломите текат тесни и
дълбоки реки (А. Дончев).
Последователнн действия: М ъжете се спогледаха са-
мо за миг и се надигнаха като по команда (Г. Караславов). Сега ще хва-
нат горите и ще станат хайти (А. Дончев).
Прнчннно-следственн отношения: И Николайчо
Праматарчето се премести в града и всичкия си имот на село разпродаде
(Г. Караславов). Вятърът се обърна и сега духаше в прозорците на одая-
та ми (А. Дончев).
Съпоставнтелнн отношения — чрез съюза и се съпо-
ставят нлн слабо се противопоставят два факта, две явления: Пад носа
ви да окастрят топола колкото минарето на Султан Селим и вие да
не усетите (Г. Караславов). Денем му сянка пази орлица / и вълк му
кротко раната ближе ... (Хр. Ботев).
Многочленннте сложнн съчиненн съединителнн изречения са по-рядко
срещан тнп, като се нзползуват неколкократно съюзнте и, напр.: Едното
око напомняше чудовищно синя гъба, и носът беше смазан, и устата
беше разкъсана (Ем. Станев). Промени вярата си и след половин сахат
ще ядеш пилаф, и след години душата ти ще отиде в рая (А. Дончев).
И пясъкът пръсна в лицето на Момчил и той покри лице с две длани
и заднишком отстъпи от огъня (А. Дончев). Той взе ножа и пак тъй
предпазливо и на пръсти излезе от двора на селището и тръгна към го-
рата (Ем. Станев).
Употребата даукратно нлн трикратно на съюза и добавя н значение
иа прнсъеднняване, както н започва да носи допълннтелнн отсенки на
частица за усилваие. Освен това от стилистнчно гледище та кава удотреба
на двоен илн троен съюз и напомня бнблейско изложение,т.е. нма архан-
зираща роля, напр.:
И слънцето се въртеше, и времето летеше и изтичаше като стадо,
като река, като облак (А. Дончев). И гърдите ми се задушаваха, и очите
ми се напълниха с парлив прах, и коленете ми се подгънаха (А. Дончев).
И млякото на майките щеше да се върне, и децата щяха да зачервят
устий, и старците щяха да се поизправят (А. Дончев). И птички гласо-
вити пееха, и агънца блееха, и реки шуртяха, и всичко оглашаваше го-
рата (Ив. Вазов).
Както лнчн от последните примерн, многократната употреба на съю-
за и прнвиася и допълнителна отсянка на паралелнзъм в действията,
означаваин с глаголите-сказуеми на отделяйте прости изречения в рам-
ките на сложного съчннено изречение от този тнп.
§557 . Сложии съчннеии съединнтелни изречения със съюзн та, па.
Съединителните съюзни връзкн та и па имат народно-разговорен харак-
тер. Те означават последователност на явленията, посоченн с отделните
прости изречения в рамките на сложного съчннено изречение.
Съюзната съединителна връзка та изразява отношения на темпо-
ралиа последователност, понякога н причинна последователност. Грама-
294
гичек изразнтел на тазн последователност е установеният ред на съчине
ните предикативни единиц» в състава на сложного изречение «кто и
отношението между вндо временннте форми на глаголите ска-’геми Те
зи глаголн-сказуемн обикновено се намират в един н същ темпоралеи н
модален план, напр.:
Елица Вой де, та эастана пред Мсмчил под дъраото (А. Дон-
чев). Той се приведе, та о с т а в и паничката и купата на един
мраморен камък (А. Дончев). С трелна юнак, стрела белоперка, та
прострели гиздава девойка (Нар. п.). Стеките също се ерози-
р а т бързо, та отвреме навргме из р язв а м е розрушения пласт
(Л. Днлов).
Съюзната връзка та се нзползува от някон автори с чисто стилнстич-
ни цели — да се нзбегне повтарянето на един н същ съюз, тъй като ре-
дуването на синонимии съюзн в рамкнте на сложного съчннено нзреченне
премахва еднообразната структура на израза, напр.: Кръвта пълнеше
дланта му, та преливаше между пръстите и течете по земята (А. Дон-
чев). А тримата овчари имали още шепа барут, та гръмнали отвътре
и убили първия турчин (А. Дончев). А той седна срещу ми заговори,
и жената влезе със забулено лице, та задрънка със съдини по полиците
(А. Дончев).
Тозн вид разнообразяване се налага особено прн твърде разшнрени
конструкции сложнн съчиненн изречения, когато са налнце множество
съчиннтелнн връзкн, напр.: А мъглите се вдигнаха нагоре а станаха
на облаци, и из мъглите наистина излязоха трите села, тл гърбът ми
се изправи и вече вървях изправен като бор (А. Дончев). И птицата ма-
ловато изпищя и падна на земята, та перпелеше с криле и се въртеше
като заклана кокошка (А. Дончев).
Съюзната връзка па е значнтелно по-рядко срещана, нма твърде
сил но нзразен вече арханзнран оттенън, напр.: Направи добро, м го
хвърли в морето (Поел.). И го гледаше с омраза и тържество, м се обър-
на и се затича към вратата на воденицата (А. Дончев). Ще иде м как-
сото ще да става (Г. Караславов). Аз ще да взема Лила, пл нека въетамат
против мене всичките дяволи (Л- Каравелов). Казълбаша се помръдна,
па току се дигна (Г. Караславов).
§558 . Сложнн съчиненн изречения със съюзна връзка че. Като съ-
чинителен съюз че е синонимен на съеднннтелняя съюз и, обаче имв твърде
сил но ограничена употреба поради арханзярания си характер, напр..
Синьото цвете цъфтеше, малки го моми беряха, че го накиткивиеха
(Нар. п.). Отиде право при него, че се на юнак похвали (Нар, п..).
Редуването на съюзн и връзки та, па, че в по-големи по обем изре-
чения се наблюдава като начин за благозвучно редуване иа синонимии
съюзн, напр.: Робинка взе мъжко детенце, ли го отнесв в пламината,
на му направи от повет люлка, та я изправи за две е.«. тл пл си mtru
мъжко детенце, та го залюля и запея му (Ал. Т.-Балан) както се вмж-
да, в това изречение се редуват н съюзни връзки та, па, и иаред със . ,i«-
ната та па. Тозн съюз та па заедно със съюза та че се срец.. само в на-
родного творчество — те имат диалектно-архаична отсянка. Марийка и>
лозе, погледна, та че се назад повърна (Нар п.).
Двойните съюзн хемхем. нито—нито имат повече i ipeeen ха-
рактер на съпоставителнн съюзи, съ гнасят тействията в переделен
296
съл, зарадн това е по-точно да бъдат разглежданн като въвеждащи слож-
нн съчнненн съотносителин нзречення. Въпрекн това в изречения като
Хем го нахраниш, хем те лае (Г. Караславов) съедннителната и съпо-
ставнтелната функция се иреплнтат. Сыцото се отнася и до нзреченнята
Словоохотливият старец хем гребете, хем разказваше разни истории по
лова на потки в това езеро (Ив. Вазов). Хем да го нося, хем да седя на него
(Хр. Смнрненскн).
§559= Сложнн съчнненн съотносителин изречения. Прн тозн тип
сложнн съчнненн нзречення отделннте прости нзречення в рамките на
сложною съчннено са във взаимно отношение, изразяват съотносителни
действия, често паралелнн. Простите нзречення в състава на сложною
съчннено съотноснтелно изречение изразяват сходнн действия, паралелно
взаимно нзключващн се, възможнн действии н пр. Тезн съотношення
външно се изразяват чрез употребата на двойни съюзнн връзнн: или —
или, дали—или, било—било, ту—ту н др., рядко чрез еднннчння
съюз или. Всички тезн връзкн нмат до голяма степей разделителна се-
мантика, нзключващн се един друг, така че едната част на съюза обнкно-
вено предполага другата, а оттук н взаимната обусловеност между двете
прости изречения в сложною съчннено съотноснтелно, напр.:
Байрак ли се не развява, , или нямаш сърце младо? (Хр. Ботев). Или
трябвало да убеди брат си, или да си помисли за собствената глава
(Ем. Станев). Или това място бе специално изолирано от общата грави-
тация, или пък бе съвсем далече от центъра (Л. Дилов).
1. Сложннте съчнненн съотносятелнн.нзречення със съюза или—или
изразяват разделнтелнн отношения: това, за коею се съобщава в пър-
вото просто нзреченне, нзключва възможността зв това, ноето се съоб-
щава във второю просто нзреченне. Най-общо значението на тези нзре-
чення може да се формуляра нато нзброяване на взанмнонзключващи се
явления, конто са разположенн в един временен план. Характерна черта
на тезн нзречення е структурннят паралелнзъм. Повтарящнят се двоен
съюз или—или стон в началото на предн кати винте съставки, напр.:
Или влез при турците, или ела при българите (А. Дончев). Или го
бяха изводили от мравуняка, или Караибрахим го беше пуснал (А. Дон-
чев). Или тримата ще вървим, или лягам тук в тръните (К. Ламбрев).
Или ми помогни, или поне не ме гледай/ (Л. Днлов).
Трнкратната употреба на тозн съюз е доста рядка: Икарци или не бя-
ка ме слушали изобщр, или не ме удостояваха с вниманието си, или се
бояха (Л. Днлов).
2. Сложннте съчнненн съпоставнтелни нзречення със съюза ли — или
сыцо изразяват раздел нтел ни отношения н съдържат нзброяване на взаим-
но нзключващн се действия. По правило тезн нзречення са въпроснтелнн,
което се обуславя от факта, че първата част на съюза ли—или е въпро-
снтелна частица. Този факт определи пък структурата на тезн изрече-
ния първата част на съюза не може да стой в началото на първото про-
сто изречение, а след частта на нзреченнето, върху която лада логиче-
ского ударение и която се нзнася в началото на първата предикативна
единица. Тазн структура се определи от положението, че в сложннте съ-
чинени съотносителин изречения с двойння съюз ли—или в центъра
на съпо ставите л ното (илн разделнтелното) нзреченне стон не отношението
между простите изречения като цялостн, а съотношеннето на второго
296
изречение към тазн част от първото, конто води след себе си частицата
Изгрев р е това «лв е эаник? (А. Дончев). Стами, а пък
беше сън? (А Доичев). Разговаряше « с някош, шм ей тъй
за собстсенаудомлствие (Л. Днлов) Ще направите м от мен ^^о
копие на Земята, или ще съ творите нещо съвсем друго, невиждано?
(Л- Днлов).
Съотноснтелннте сложнн съчнненн нзречення със съюзна връзка
двоен съюз ли—или може да се образуват н от повече от две съчнненн
преднкатнвнн еднннцн. В тезн случаи общата структура на частите в
сложиото съчннено нзреченне не се нзменя, само първата съставка на
съюза ли се повтаря най-често в рамките на първнте две проста нзрече-
ння, напр.: Дете ли бях, стар ли бях, или бях вене мъртъв? (А. Дон-
чев). Да ги изколим ли, да ги избесим ли, или да им отредим друга смърт?
(А. Дончев).
3. Двойннте съюзни връзкн било-~било, ту-—ту, я—я, кое—кое
са твърде редки в съвременната практика на наши автори. Намнрат
се в творбн на по-старн авторн, напр.:
Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им при-
влече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак (Ив. Вазов).
Кака Дона ту детето гледаше жаловно, ту към доктора хвърляше обна-
дежден поглед (Т. Г. Влайков). Понякога мечката се случваше да иде на-
далече. Я дренки да бере, я риба да лови (Ем. Станев).
4. Двойннте съюзнн връзнн нито—нито, хем—хем съдържат съ-
що така до голяма степей ясно изразено съпоставяне, съотносителност на
глаголннте действия в двете прости нзречення, конто въвеждат в рам-
кнте на сложного съчннено нзреченне, порадн което е по-точно да бъдат
разглежданн също така като образуващн сложнн съчнненн съпоставн-
телнн (съотносителин) нзречення. Това ясно лнчн от примерите:
Нито поканиха агата, иито той прати дарове (А. Дончев). Нито
ме слана ослани, иито ме пожар изгори (Нар.п). Пък чановете хем са
живи, хем никога не умират (А. Дончев). А това хлапе хем ие третира-
ше като лично вещ, хем дёмонстрираше вбесяващо превъзходсггию над всич-
ко и всички (Л. Днлов).
§ 560. Сложнн съчнненн противоположи и изречения. Сложного съ-
чннено противоположно нзреченне представлява конструкция от две съ-
чнненн преднкатнвнн еднннцн. За да се изтъкне разлнката межд) тях,
тези еднннцн се противопоставят нлн се съпоставят по съдържаннето си.
Логически обнкновеио двете прости изречения в рамкнте на сложного
съчннено противоположно изречение взаимно се ограннчават. Основна
структурна роля прн оформянето на сложннте съчнненн протнвоположнн
нзречення нграе сннтактнчннят паралелязъм- Услоредно построеннят сло-
воред на даете прости нзречення най-ясно противопоставя нли съотнася
двете основнн еднннцн в сложного съчннено противоположно нзречеин .
Според семантнката сн, както н според специфичните си структури
особености, сложннте протнвоположнн изречения се разчленяват тр
основнн подтипа.
а) за противопоставяне;
6) за съпоставяне;
в) за съединяване н прпсъединяване.
Сьюзннте връзки, конто изразяват такнва отношения, са а, но ала,
има, обаче, пък н други близки по значение, но различии по степей на
противопоставяне нлн съпоставяне в смисловото съдържанне на простите
изречения.
Съюзът а като един от най-разпространеннте съчннителнн съюзи в
българската езнкова практика се употребява за изразяване на всички
видове противоположи» отношения — и за чисто противопоставяне, н за
съпоставяне, н за прнсъеднняване. С други думи, в сложннте съчннеии
протнвоположни изречения, оформенн със съюзна връзка а, се изразяват
венчки отсенкн на противопоставнтелннте отношения.
1. Съюзът а е в състоянне да нзразн контраст, противопоставяне, ие-
съответствие, несъвместнмост между миелите н явленнята, които се озна-
чават с днете предикативны един и ни в рамките на сложного съчннено из-
речение. Такава роля нграят н блнзките по семантика съюзи но, ала,
ама, ами, обаче; съюзът а до гол яма степей е завладял тяхната тернто-
рня, измества гн постоянно н се налага като най-често използуван.
Протнвопоставянето чрез съюза а личи ясно в следннте изречения:
Долу в разнината вече червенееха черешите, а тук цъфтяха бели Цветове
(А. Дончев). Земята се делеше, а пладът на дървото оставаше общ
(А. Дончев). Те пеят, а тънат сърцата им в рани (П. К. Яворов). Тряб-
ваха показанията на записната апаратура, а тя беше безмълвна като
всичко на короба (Л. Днлов). В притвора се тру паха болярски жени, мо-
нахини, видни госпожи, а сред тях очите на княза търсеха Каломела
(Ем. Станев).
Чрез съюза а се озиачава заенлено противопоставяне, ако едната от
предикативните единиц» в рамките иа сложного съчннено изречение съ-
държа отрицание нлн се нзнлючва от другата, иапр.: Морето не се виж-
да, а се вижда сиянието му (А. Дончев). Аз не съм пленник на тия разбой-
ници, а съм гост (Ив. Вазов). Познавах добре коварността на сенсорная
глад, а и не липсваха обезпокоителни симптоми (JI. Дилов). Одеве тро-
пате кола по пътя, а още никаква я няма. . . (Г. Караславов).
Съпоставнтелната функция на съюза а се преплита с противопоста-
внтелната, само че показва разлика илн несходство между действнята
и явленнята, иапр.: Сибин се приведе от креслото, а Тихик се отдръпна
(Ем. Станев). Отляво Стара планина дигаше своята висока стена, а в
подножието й светеха гроздоберските огньове (Ив. Вазов).
Съединителната н прнсъеднннтелната функция на съюза а се проя-
вява в случайте, когато той се прнближава по семантика до съюза и,
може да замести тозн съюз. Освен това тазн синтактичиа служба на съю-
за а обикновено се преплнта със съпоставителння му характер, напр.:
Каручката е напълнена до половина със сено, а върху сеното е метната
шарена черга (Елнн Пелнн) — съюзът а в тозн случай се нзравнява по
семаитнката сн със съюза и. Hue на Икар повече или по-малко го обичах-
ме, а (=и) оправданието за интереса към неговата съдба лежи в самата
му съдба (Л. Дилов).
2. Съюзът но е типичен съюз за сил но противопоставяне нлн за огра-
ничаване—т. е. в рамкнте на сложно съчинено противоположно изре-
чение второго просто изречение се протнвопоставя по смнсъла сн на пър-
вото нлн пък го отхвърля, ограничава го. Силното противопоставяне
чрез съюза но почти се нзравиява иа иротивоиоставянето чрез съюза а
г. е двата съюза по ролята сн съвпадат.
С н л н о противопоставяне: Княпт дръпна юздата на
коня, но Тихик я хвана (Ем. Станев). Духовният баща му а радваше с
цялото си сърце, но прикриваше радостта си (Ем. Станев) Лицето ми
едро и спокойно, изразяваше неловкост. но думите му бяха ттрди (Л Дн-
лов). Юрталана си легка рано, но цигарата му угасни чок след полунощ
(Г. Караславов). На два пъти край него мина Севда, но той не я забеляза
(Г. Караславов). По нея течеше вода, но течение не се забелязваше (А. Дон-
чев). Не видях лицето, но познал гласа на Гюлфие (А. Дончев).
В тезн случаи проличава ясно протнвопоставнтелно-
ограннчнтелната същност на съюза но, разкриват се не-
съответствня, различия между фактнте, които се поднасят с първото н с
второго просто изречение в състава на сложного съчннено противопо-
ставнтелно. Именно пълното нлн частичного ограннчаване на действнето,
посочено в препозициейната предикативна единица, е напълно естествено
след съюза но в следващото постпознтнвно изречение. Отделяйте предика-
тнвнн единнци в рамкнте на сложного съчннено противоположно изре-
чение, оформено със съюза но, се отлнчават с нееднородност на двете пре-
днкативнн единнци, която е в пряка завнснмост от смислово-структур-
ната характеристика на преднкатнвннте единнци. както н от вндо-вре-
менните отношения между тях. Обикновено в препознцнонната предика-
тивна единица се съобщава най-общо за някакво действие нлн явление,
което обаче в постпозициейната предикативна единица се ограннчава,
илн пък се разкрива друго действие, което се противопоставя на първото.
Такова по-силио противопоставяне се постига в случайте, когато в
едната предикативна единица се съдържа н отрицание, напр.: Князът
го погледна, но той нищо не рече (Ем. Станев). Слуга донесе чибук, но ага-
та не го взе (А. Дончев). Слънцето беше скрало, но денят в планината
не си отиваше (А. Дончев).
Протнвопоставнтелно-отстъпнтелннте отно-
шения се изразяват чрез съюза но, като обикновено действнето във
втората предикативна единица е особен вид отстъпка от другого действие,
с което се съпоставя. Действнето в постпознцията не пречн на препози-
тивного действие, порадн което се възпрнема не като естествена после-
дние от него, а като действие, което се нзвършва въпреки неговото съще-
ствуваие, напр.: _ _ . „ _ __
Пътят е кален, ио канете ще вървят (Ем. Станев).
държа в селото, ио заема не върна (Г. Караславов). Той чу уI
силна съпротива отвън, но събираше сила (Ем. Станев). Яр
на събара тия христолюбива мъже бяха я измочили с буйст^па на ко-
равата си плът, ио увеличивала златото и (Ем. Стан??}; У по.
дате до раменете, като бащината му коса, но изгяеждаше
““п р(о т н вИо,епВ)о с т а в и т е л и о - и з я с и к т е л и и т е о т и о -
Ш е н н я се проявяват в случайте, когато чрез <^юза ™Х^Гпърмта,
ра предикативна единица, която обаче не се рР°™ нехайно иг «
а само я допълва и я нзяснява, напр.: Тихик наха ж М1Л ,г в
гласа му звучеше болка (Ем. Станев). // очите му за миг, но о
заканата му нямаше. решителност и воля (Г. К р f
Както се внжда от последний пример, препозитивната предикативна
единица установява най-общо един факт, върху чнйто фон се разгръща
следващото действие, без обаче да се противопоставь в мсти иски я смисъл
на думата на първото действие, а само го доизнснява и го допълва.т.е.
наблюдава се по-слабо противопоставяне.
3. Съюзът ала по значение и употреба стой блнзо до съюзите а и но,
в нннжовната реч е доста широко застъпен. Той също тана протнвопо-
ставя второго просто изречение на първото нлн пък ограничава обсега
на мнсълта в първото, напр.:
Нейна милост христолюбивата княгиня винаги била благосклонна
към светата обигпел, ала отдоена не била ги почела с гостуване (Ем. Ста-
нев). Стихна боят, мили мой, ала ти се не завръщаш (Н. -Вапцаров).
Досега нощем мръзнехме в ледената пещера, ала през деня слънцето ни
съживяваше (А. Дончев).
4. Съюзннте връзнн ама или ами са равнозначнн на съюза ала, нато
се употребяват повече в нзразн с разговорен характер, порадн което са
тнпичнн за по-старн наши авторн:
То и Дшар ковачът е богат, ома на всички сеаля капа. . . (Г. Кара-
славов). Оженила се беше, ама мъжът й се помина (Й. Йовков). Конят
ти е готов навън, ама пътят е лош за Троян (Ив. Вазов). Та остова
ти парите, ами ще стана за смях на хората (Г. Караславов). Ахмед
не само се налива с полска вадка, ама опитва всички отрови на света
(А. Дончев). Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука
(Елнн Пелнн).
5. Съюзът обаче има силно нзразен книжен характер, чнйто старо-
българскн пронзход е възстановен през Възраждането. Съюзът обаче
има само противопоставите лен характер, обикновено стон пред нзрече-
ннето, което се протнвопоставя на другою, понякога успоредно с други
съчиннтелнн съюзн: Това не стана, но стана обаче друго нещо (Ив. Вазов).
6. Със съюза пък се изразяват не само протнвопоставителнн отно-
шения, а понянога може да се означават н съпоставнтелнн илн пък да се
добавя нещо към смнсъла на първото нзреченне. В други случаи се нз-
тъква необвързаност на смнсъла на второго просто изречение със смн-
съла на първото:
Сто хубави жени имаше в конака, пък ние мъжете гледахме след
единствената забулена жена (А. Дончев). Нека всеки си поблъска сам гла-
вата над показанията им, пък след няколко дена да се съберем пак (Л. Ди-
лов). Синовете обикновено приличат на майките си, иък аз нито от ху-
бостта й съм взел нещичко, нито от работливостта й (Л. Днлов). Вие
тук се препарате като деца, пък зайците и лисиците си ходят живи и
здрави по гората (Елнн Пелин). Наш. Тошо откога е зацепил дърва, пък
ти още спиш (Г. Караславов).
7. Съюзнте само, само че, стига само обикновено ограничават обсега
на първата предикативна единица в сложного съчииено изречение. Съю-
зът стига само (да) носн н оттенък на условност:
И хвърлената нагоре вода падаше надолу като водопад, като Елици-
ната коса, само че беше сребърна (А. Дончев). Той не е шпионин, само е
голям будала (Ив. Вазов). Глъхнали са в сън поля безбрежии, само будно
още бди селото (П. П. Славейков). О, човек е хитър. той направя всичко,
стига само да има тука (В. Друмев).
300
8. Съюзннте връзки камо ли. нежели, току са вече твърде редки -
„ървите два съюзв имат снлно нзразен книжен характер, a mow е с упо-
треба главно в разговорна реч. Верен курщум тт неРби кХ
ли ние. триста дружина (Н. Вапцаров) Не можем да изкачим ей тш
баир. камо ли да атакуеаме въоръжена позиция (Л. Стоянов) Както се
внжда, обикновено се съпоставят две възможнн действия, от конто ед-
кого се отрича; обикновено по-снлно се отрича изразеното чоез второго
просто нзреченне. Е
§561. Разнородни сложии съчиненн изречения. Като такнва изре-
чения се разглеждат два типа:
а) безсъюзно-съюзно свързани;
б) комбиннрано съюзно свързани.
Безсъюзно-съюзно свързаинте сложин съчннеии изречения обнкно-
вено оформят сложно изречение най-малко с три отделнн прости изрече-
ния, т.е. трн и повече преднкатнвнн едкннци, конто са н безсъюзно свър-
зани. а най-често последната от тях е оформена със завършващ съюз.
Той може да е съедннителен съюз и — за приключване на съчннителната
верига, — но може да бъде н противоположен. С други думн, съчнннтел-
ните отношения се реалнзнрат н безсъюзно, и чрез съюз. Прнключващите
съюзи може да са разнообразии, напр.:
1) С прнключващ съюз и: Овчарчето стана, свирка на
крадите и хукна нагоре по жъдтата поляна (А. Дончев). Севда се съвэе,
дръпна Стойка за ръката и се усмихна (Г. Караславов). После отиде
да прозореца, отхвърли единия крайчец на завеската, погледна навън,
еърна се, погледна часовника и тръгна (Г. Караславов). Спря се, извади
от си.гяха си наниз сребърни монета и коленичи на брега (А. Дончев).
2) С прнключващ съюз ала: Техните жертви бяха ршпали,
бяха пище ли, тръшкали се бяха, ала на сутринта бяха всички живи
(А. Дончев). Той се отдаде на пости, ядеше гъби, молеше се на бога, ала
не преставаше да мисли за голата девица в езерото (Ем. Станев).
3)С прнключващ съюз а: Горният кат белеете вар ос ан,
покривът беше от плочи, три еисоки врати се отваряха под прахрци-
те, а на десния ъгъл имаше каменна кула (А. Дончев). Валешемек и топъ1
сняг, слънцето не се виждаше, а небесата бяха еисоки и прозрачна
(Ем. Станев).
4) С прнключващ съюз но: Той пребледня. преглътна мъ-
чително слюнката си, но се съвзе (Г- Караславов). Тихик дебнеше. очак-
ваше Каломела, тя се молеше, по лицето й се четеше разкаяние^на мъа-
чеше (Ем. Станев). Той излизаше привечер към кръчмите и кафенетата,
говореше пред хората за нуждите на общината и за дъ/пюиншпа поли-
тика. по сега вече говореше пред групи. като на събрание (1 - Карас. а )
Комбинираното съюзно свързване в рамкнте иа сложною съчмне о
изречение се проявява, когато някои от простите изречения в състав
сложною съчннено изречение се свързват като съедннителнн,
противоположи и нлн като съотноснтелни. Тогава се Реа'1И^Р®т Р мяпн.
ни съчннителни отношения; такова сложно съчииено нзреч P
ча Разнополно съчннено нзреченне.
Комбннацните в рамките на такива разнородни
н 'речения са извънредно богата, което се обуславя от р н,?,ыH0,v
както на отношенията между простите изречения, т
301
формално нзразяване на тези съчннителни отношения —то пък се нзра-
зява чрез различннте съюзнн връзкн.
В сложного изречение Трепкаше и тръпнеше прозрачната дрека с
ослепителна златка нишка върху всяка гънка и вески блясък не течете
надолу, а звънеше като струна на едно и сыцо място (А. Дончев), пър-
вото, второго н третото изречение са свързанн помежду си като части на
съединително съчннено нзреченне, а последнего се противопоставя на
едно от предайте — тезн съединително-противоположнн отношения се осъ-
ществяват чрез съединнтелння съюз и и протнвоположння съюз а, като
по тозн начин се оформя разнородно сложно съчииено изречение.
Разнородността може да се реалнзнра н миогобройни различии фор-
ми, което означава, че и като се използуват различии съчннителни съюз-
ни връзкн, напр.: Отначало той не разбра нищо, но се взря по-внима-
телно и разчете разкривените букви (Г. Караславов). Засега и тя е да-
леч от чернота неизвестно, та тревогата на астрофизиците. ми изглеж-
даше пресилена, но тази тревога още веднъж потвърждаваше ролята й
на истински повратен момент в пътя на Икар (Л. Днлов). Гърмежите
идеха отдалече, ала бяха чисти и леки, та нямаше в тях заплаха, а само
радост (А. Дончев). И носехме кошници гъби, та варяхме чорба от сър-
нени рогачки, овчи нос и масловки, и пачите крачета печехме, а мечите
гъби сушехме на сянка (А. Дончев).
Както се внжда дори само от последннте примери, разнообразного
в съчетаването на различив вндове простн изречения н чрез твърде раз-
личии съюзнн връзкн е много голямо. То завнен от уменнето на съответ-
ния автор н се проявява обикиовено в спокойною описание на пейзажи,
фактн, действия, а не в разговорна реч.
§ 562. Пунктуация. Най-често срещаният препинателен знак
в рамкнте на сложного съчннено изречение е запетаята. Тя от-
дели простите нзречення при безсъюзно свързваие, както н при венчкн
съюзии аръзки, като а, ала, но, обаче, та, па, пък, ама и пр. Само пред
еднократно употребеннте съюзнн връзкн и н или не се пнше запетая,
тъй като обнкновеио такива съюзн приключват вернгата на сложиото
съчннено нзреченне, напр.; Загинали ли са сред страшилищата на че-
тирииэмерната джунгла или просто се чувствуваха там по-добре и са
забравили обратная път (Л. Днлов).
С точка и запетая може да се отделят някон простн изре-
чения в състава на сложного съчниено изречение, когато нма по-снлно
изразеии причинно-следственн отношения, напр.: Тя присви очи — ста-
наха тесни като цепки; синьо-зелени електрически искри, като при късо
съединение, заизскачаха от тях (Л. Дилов). Освен това при по-големн
цялостн, при усложнен тип сложнн съчниеии изречения точка н запетая
се редува с употребеии вече неколкократно запетан, напр.:
Градините миришеха и росните трендафили показаха вече своите
румени пъпки; овошките, буйно листнати, окичени триумфално с бело-
снежен цвят, даеаха на всички дворища в Бяла черква прозаичен вид;
славеите пееха,. ластовичките се стреляха из пространстеото, оглуша-
ваха го с чуруликанията си и се опивоха с въздух, лучи и свобода (Ив. Ва-
зов) Върнаха се с праэни ръце, дигаха рамене пред кмета; вампир яса
ли това дете, в земята ли потъна? (Г. Караславов).
302
Двоеточие или тире ее използува. когато след по-обобщаващо
първо нзреченне еледаат други, съдържащн причина, следствие нзоб£о
при коикретизиранс на първото изречение, напр. "зомщи
Бшца ми имаше право: Вероника преобръщашг нещата наопаки съби-
раше всички мисли на Икар кем себе си. оэдравявашг ги. пречиспваше ги
събуждаше нови надежда (Л Дилов). Иа другая ден Гочо диена братт'а
си. дигна шурея си, па се пръснаха по кърищата и хванаха наред- обико-
лила воденици кантони, колиби. егреци агъли — никеде не го намеси
ха. никой нищо не им каза за него (Г. Караславов)
В тези случаи интонациоината вернга става ннзходяща на мястото.
където се употребяват точка н запетая или двоеточие.
Гн р е т о като препинателеи знак се използува в рамките на слож-
имте съчнненн изречения, когато трябва да се нзтькне, че следващото
тирето изречение (или изречения) озиачава противоположно, доста неочак-
ваио по смисъла си действие илн явление. Обнкновеио тнрето замества
нзпуснат противоположен съюз но илн а, като при нзговор диктува поя-
вата и на съществена по своята продължителност пауза, напр.
Z
Крнлат не си | — планини прехвръкна, ||
Z \
герой не бе || — как се мре изучи ||
(Ив. Вазов)
В такива н други подобии случаи личн пряката връзка н зависимост
между графнчння облик на нзреченнето, употребения препинателеи знак,
от една страна, н паузите н интонацнята, конто се използуват прн наго-
вора на такнва сложим съчнненн нзречення, от друга.
ВИДОВЕ ПОДЧИНЕНЫ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 563. Според традициоината класификацня подчннените изречения
биват определители н, подложи н, ска зуемноопре-
делителни, допълннтелнн н обстоятелствеии.
Тази класификацня се прави въз основа на сходството, което се от-
крива между функцннте на отделннте подчинены изречения н частите на
простого изречение. Приема се покачало, че подчиненнте изречения в
един случаи са пронзлезли от един по-прнмитивен тип съчнненн изрече-
ния със си л ио нзразена прнчннио-следствена, временна, целева илн дру-
га подчииителиа връзка (яапр.: Бурята престана, морето утихни
Бурята престана, затова морето утихна; След като бурята престана,
морето утихна), а в други случаи те са се развили и са заместили една
второстепенна част на простого изречение (определение, допълнение, об-
стоятелствено пояснение) н разкриват същнте смислови и сннтактични
отношения иа тазн част, но върху по широк план на мисълта в системата
на сложного изречение.
§ 564. Трябва да се подчертае, че подчиненнте нзречення действн-
телио притежават признаци, конто ги сближават с частите на простого
изречение, ио същевремеино те имат особеностн по конто се различават
от тях. При анализ на сложного изречение ие е достатъчно да се нзвеж-
ЭИ
да механически смисловото н сннтактнчното отношение на подчнненото
изречение от съответната част на простоте изречение: определнтелното
подчинено изречение — от определеннето, допълннтелното — от допъл-
неннето, обстоя тел ственото — от обстоятелственото пояснение. Главного
и подчнненото изречение са н постоянно взаимодействие и съотношенне,
поради което функцията на подчнненото изречение не може да се свежда
до функцнята на съответната част от простото изречение. Освен това под-
чнненото изречение развива и свои спецнфнчни черти. Така например
подчнненото изречение може да приеме служба на определение, на ска-
зуемно определение илн допълненне прн различна словоредна употреба
на един н същи съюзн (че, като, да), напр.: Аз я съгледах и на други
станции, че бе слезнала (Ив. Вазов).
Подчнненото изречение тук замества сказуемно определение: Лэ я
съгледах и на други станции слезнала. Аз виждам в бъдещето тези ор-
ляци / да пръекат дъжд от семена (Н. Вапцаров).
Гористо изречение е равнозначно по смисъл на обособеио определе-
ние, на определително илн на допълинтелно изречение, напр.: 4з виж-
дам в бъдещето тези орляци. пръекаща дъжд от семена Аз виждам в
бъдещето тези орляци, които пръекат дъжд вт семена. Аз виждам, че
в бъдещето тези орляци пръекат дъжд от семена.
Подчнненото изречение може да замества подлог, т. е. глаана част
на изречеиието, напр.: Който бяга от дъжд, на град налита (Послов.).
Грехота беше да се остави болей чоеек непригледан (Й. Йовков)
Подчнненото изречение може да бъде сложно по състав,т.е. сложно
съставио изречение, напр.: Явно беше, че той знаеше какво ще му коже
баща му (Ив. Вазов).
Главного изречение може да бъде безглаголно, а подчиненнте изре-
чения да са повече нлн да образуват сложно смесено изречение, напр.:
О, тая горестна забрава на чувството, че си самой, I че не за тебе засиява
от свойта лодка Лоенгрин (Н. Лилнев).
Обстоятелственото илн допълннтелното изречение може да пояснява
не пряко сказуемото, а друга второстепенна част нли прнчастието, напр.:
Вълчан се абърна и само го погледна, недоволен, че прекъснаха разговора
му тъкмо на най-хубавото място (Й. Йовков). Тя извади хляба и му го
подаде, знаейки, че преди всичко хляб беше потребен на бунтовника
(Ив. Вазов). Желаещите да кандидатствуват трябва да подадат заяв-
ление (в. Раб. дело).
§ 565. Както сложиото съчннено, така н сложною съставио изрече-
ние може да съдържа всички вндове прости изречения — едносъставни
и диусъставни, съобщнтелнн, въпросителнн, подбуднтелин, желателнн и
възклнцателнн, напр,:
¥тРе тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва!
(И. Йовков). Хора, събрани от кол и въже, грозни. страшни, някой об-
лечени само в дрипи, тъй че месата им се виждаха, някой в скъпи дрехи,
натежали от сърма и гайтани (Й. Йовков). Ако утре пламне нещо,
какво губи той? (Ив. Вазов). Де е тайната на това неотразимо очарова-
ние, което иде от тия подвизи изапленвяа всяка душа? (Й. Йовков). Ако
искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона! (Й. Йовков).
Щом е тъй, рекъл Индже, нека. . и много здраве! (Й. Йовков). Ето
едно писмо, което вчера номерах на улицата (Ив. Вазов).
304
сложно СЪСТАВИО С ПОДЧИНЕНО
ОПРЕДЕЛНТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 566. Определите л ните изречения са подчи-
нен и изречения, които поясняват непосредст-
вен о едно определяемо (нме, местоимение нлн именно слово-
съчетаиие), означаващо предмет, от главното изре-
чен и е. Наличнето на това определяемо е достатъчно условие за обра-
зуването иа сложно съставио с подчинено определнтелно изречение —
поради това главното изречение може да бъде освен двусъставно и едио-
съсгавно, именно: Напр.:
Едно нещо, което докарваше в изумление всекиго, който се запоэнава-
ше със Селямсъза, беше прякорът му (Ив. Вазов). Глуггшица изгладкелк
вълцн, които не пущат в кошарата (Г. П. Стаматов). Все туй копнение
с духът, / все туй скиталчество из път, / на който не съзирам края
(II. К. Яворов).
Подчнненото определнтелно изречение може да се отнася н към обо-
собена или вметната част в главното изречение с предметно значе-
ние, напр.:
Тя имаше очи сини, сини като мънаста, които връзват на конските
оглавници (Елнн Пелнн). В деня на заседанието при една многобройна
публика той, като призна пред съдилището, че престъплението е дей-
ствително извършено от четворицата обвинени (нещо, което те не мо-
жеха да откажат), наблегна с една голима настойчивост и горещина
върху причините на кражбата (Ив. Вазов).
Забележка. Особенн са случайте, когато определнтелното изречение се
отнася към цялото главно изречение, което се третнра като предмет, т. е. налнце е
номинализация на главното изречение. Тази номнналнзаиия се осъществява
чрез местоимението което илн чрез съчетаиие на относително местоимение със съ-
ществително име (обикновено с абстрактно значение). Огносителното местоимение
може да се свързва със съществнтелиото атрибутивно (като определение) или пре-
дикативно (като сказуемно определение)—така се употребява какъвто. Напр :
Бай Ганьо преди да почне обеда, начева да се кръети, ама хем се крг'-ти, хем v
усмихва, с което иска да покаже на стопаните, че той не е от онези простите хори-
ца и не че дотам вярва, а все нее лото. . . (Ал. Константинов). . - .И Иеанчо эахвърли
книгите в очите му, с което движение бутна кафеджията, що носеше кафетшпа, и
те. раэляха по рамото на Хаджи Смиони (Ив. Вазов). Тука, видите, не се обърка-
ха да ни посрещнат като сърби, каквато погрешка, разказват, стонала при входа на
Пл' идивското изложение. . . (Ал. Константинов). .400-те" са поставили уопиматум
на их.ериканската преса, че ако не публикува манифеста, те щс » ооърнат към ан-
глийская вестник „Таймс (получаван в САЩ в тираж над 5 ‘ . оры), м ияи
уел са получили съгласието на ръководството на английская ежедневник ;_п. нламън
Такъв подход може да бъде оправдан тогава, когато механикота се излага * огм
при иггинсто й в тгхниката (какъвто е случаят с при югашгмл и в техник. -te учео-
ни наведения) или пък когато се проявява интерес към математик! сапы , ip
(Ив. Златев).
§ 567. От гледна точка на начина, по който се евързад определит»
иото изречение с главното, раэличаваме два вша опреде шэглки изрече-
ния: определнтелнн изречения съмтно.нтел
на с определяемого дума (отноеително местомыемне иди
наречие) и определнтелнн изречения о е з с ъ и т н и l и -
те л н а с определяемого д у м а, кгчто се евър’ва! с к яв-
ного изречение посредством съюзнте или или (• «смодио, а»
ЭОг.
20 Граматика из съвремешша CfcJ «1-..И книжоиек
въпросителни. Тезн два вида определителни изречения се отлнчават и
структурно, н функцнонално един от друг. Срв.; Мисълта, конто го
гореше по-рано — да види брата си здрав и да иска прошка от него, по-
лека-лека го остави. . . (Елнн Пелин).
§ 568. Освен със самото определяемо олределнтелиите изречения се
свързват н с главното нзреченне като цяло. От комуиикативиа гледна
точка те влнзат в различии отношений с него: различават се о г р а и и -
ч н т е л н н (рестрнктнвни) определителни нзречеиня и
продължаващи повествование™ (нерестрнктивни) о п-
редели тел и в изречения.
Ограннчителннте определителни изречения посочват такъв признак
иа определяемого, посредством който предметът, означен с него, се от-
дели, разграничава се от останалнте предмети от същия род. Поради
това ограннчителннте определителни изречения са задължнтелен елемент
в семантнчната структура на сложного изречение — без подчиненото нз-
реченне главното нзреченне сыцествено промеия смнсъла си нли става
безсмнслеио:
Ами наистина ли има хора, който ядат жаби? (Елин Пелин). — *Ами
наистина ли има хора? Изречение, съставено от две или повече предика-
тивни единица, е сложно изречение — *Изречение е сложно изречение.
Определителннте изречения, конто продьлжават повествование™,
представляват ново съобщеине за предмет, който вече е ннднвидуалнзи-
ран, познат, определен, отделен от останалнте предмети от същия род.
Поради това тезн определителни изречения са по-самостойни комуннка-
тнвио — ако гн отделим от главното нзреченне, то не промеия значе-
ние™ си:
По неговото мъничко лице всякога играете една чиста, нехайна ус-
мивка, която го правеше безкрайно обичлив (Елин Пелнн) — По негово-
то лице всякога играеше една чиста, нехайна усмивка.
Поради своята по-гол яма комуиикативиа самостоятелност определнтел-
ннте изречения от тозн вид могат да бъдат присъедннени нлн вметнатн,
което е невъзможно прн ограннчителннте определителни изречения. Ко-
гато са прнсъединенн нли вметнатн, продължаващнте повествование™
определителни изречения се различават чрез пауза н промяна в ннтона-
цията от ограннчителннте определителни изречения, но в останалнте
случаи между двата разглежданн функцноналнн вида определителни нз-
речеиня няма формална разлика. Напр.:
Първенците през пангаря, вместо да последват другите, отбиваха
се и се изкачваха из стълбите на женското училище (което беше в чер-
ковния двор), в една широка стая, в която ставаха обикновено общинските
събрания (Ив. Вазов). . . .Житие велико! Заради което / mob забрали
всичко, дир и и небето! (Ив. Вазов).
§ 569. Определнтелинте изречения без съотносителна с on редел яе-
мото дума обикновено функцноннрат като ограиичителнн, напр.: Мила.
. . .Все пак не искам нищо повече от туй да бъда тук (П. К. Яворов).
Надеждата, че брат му Иван може да оздравее, като че ли го освободи
от страшния кошмар на престъплението (Елии Пелин).
§ 570. Определители и изречения със съотносителна с определяемо-
го дума. Определителннте изречения със съотиоснтелна с определяемого
дума съдържат относителво местоимение или наречие: който, що, щото,
306
дето, чийто, какъвто, където, откъдето, когато, докогато н др. под.
Според вида на отношението определяемо : съотносителна дума съще-
ствуват следните основнн случаи:
1. Най-честн са примерите, когато релатнвът е употребеи определе-
но евързано, т. е. замества определяемого илн отпраща по някакъв на-
чни към него. В тозн случай определяемого предхожда подчнненото из-
речение и е задължнтелиа съставка на сложного изречение. Напр.: Над-
вечер высоки викове, който дойдоха отзад, го накараха да се обърне (Й. Йов-
ков). Неволно сред тези места се мярна прошен италшшски градец, где-
то е бил изпратен пленник (Г. П. Стаматов). Ще забрезня леха, нахвалю
досега не са виждали хората (А. Каралнйчев).
2. Вторн случай представляват примерите, когато релатнвът нма
обобщено евързана употреба — не замества определяемого (лично, по-
казателно илн прнтежателно местонменне), което стон след подчнненото
изречение: Който се учи, той ще сполучи (Поел.). Лнчното местоимение
той в тозн пример се съотнася с цялото определнтелно изречение, не
само с който и не е задължителна съставка на сложного нзреченне, срв.
Който се учи, ще сполучи. Като се нзпусне той, подчнненото нзреченне
фуикцноннра като подложно. Затова в такнва прнмерн лнчните, показа-
телннте нлн прнтежателннте местоимения, конто се съотнасят с подчи-
неното нзреченне, само формалио могат да се нарнчат определяемн, тъй
като не се определят от подчнненото нзреченне, а го заместват, номнна-
лнзират. Прн обобщено евързаната употреба който означава лице въоб-
ще без оглед на пола, а щото, което н каквото означават предмет. Напр.:
Който е гладей, той и неканен ще дойде (Елнн Пелин). Когото по-
иска, негова ще бъде (Й. Йовков). Чийто плет си градил, той да та на-
гради (Поел.). Което знаеше Калистрат козарят, знаете го цяло село
(Й. Йовков). Каквото изчукаш, сам си го пукаш (К. Каралнйчев). Щото е
мое, то е твое (Ив. Вазов).
Забележка. Когато определяемою е местоимение (лично, показателно,
неопределително, обобщително, отрицателно) и стон в препозиция спрямо опреде-
лнтелното изречение, релатнвът е употребеи определено евързано — замества опре-
деляемого в подчнненото изречение, което най-често конкретнзнра предмета, озна-
чен с определяемою. Напр.:
Мила. Дай ми по-маяко от снуй, на коипо съм привикнала, за да бъда напълно
доволна (П. К. Яворов). . . .Че щастлив е окя, който дигне пръв / народното знаме
и пролее кръе (Ив. Вазов). Така и решила всички, което бяха събрани в черква (Я. Йов-
ков). В моето минало няма нмщо, което не би могло да бъде известно на цял свят,
и нищо, за което би трябвало да се срамувам (П. К- Яворов). И ако всичко тмю беше
нещо, което моясеше да се открадне, тя би откраднала на драга сърце (И. Йовков).
Мога ли да присъствувам на този позор аз, който се къпех в лъчите на твоята слова *
(Г. П. Стаматов). Миелите му го отнесоха отново към сею, после в каэарчите и
който никога не мислеше, с глас прошепна [. .] (Г. П. Стаматов).
§ 571. Определителните изречения с който са иай-употребяваннте
определителни изречения в българския езнк. Това е евързано преди
всичко с факта, че който може да се съчетава с определяемнте без огра-
ничения, а в подчнненото изречение може да изпълнява разнообразии
функции н да се евързва с всички предлозн. Напр.:
Той се прости с баща си, който леэкете в тъмната. кръчма и пъш-
каше като ранен (Елин Пелин). Той даже съчини едка яатрвштаъвскв
песен, която пееше вечер в стаята (Ив. Вазов). И още е гребача в ръка.
Ж1?
с който си беше изнссла брашното. старата жена поглеждаше двете
момичста със своя кротък, извиращ от дълбоко поглед и се усмихваше
(Й. Йовков). Току под чердака, на коато стоеше, беше къщата на Б о-
ж ура (Й. Йовков).
§ 572. Виннтелиата форма когото иа отиоснтелното местоимение кой-
то и остарялата да те л на форма комуто^ която днес се замени с на когото,
се употребяват само когато с тях се означават лица. Комуто се нзпол-
эува не само да посочи непряк обект в подчиненото изречение, но и прп-
тежател — в тозн случай комуто освеи с на. когото може да се замени
н с чийто, чиято, чисто, чиито. Напр.:
Не ще да е тоя възстар човек, когото виждаше сега (Й. Йовков). Той
звъни, явява се един слуга, комуто поръчва да съобщи на домашните,
че им е пристигнал г чтении от България (Ал. Константинов) — Той
звъни, явява се един слуга на когото поръчва. . . Остана жив само Ма-
кедонски, комуто [на когото, чиито/ единадесетте рани заздравяха и дяс-
ната ръка изсъхна (Ив. Вазов).
§ 573, Относителиото местоимение който се съгласува с определяе-
мого по род и число. При някои видове съставни определяем» се наблю-
дена? особености при съгласуването на който:
1. Който е вми.ч., ако се свързва с повече от едно определяем»
в ед. ч.: Душата им щеше изново да се трови пред вида на богатството
и aeiuKOienuemo който на всяка стъпка им се мяркаха в хубавия румън-
ски град (Ив. Вазоа).
2. Ако определяемого е словосъчетаиие от две съществнтелнн имена,
първото от конто вед.ч. означава вид множество, а второго вмн.ч.—
елементите на това множество, който може да бъде в мн.ч. (това съгла-
суране е присъщо на народиата реч) я в ед.ч. (това съгласуване е дошло
в нашия език по киижовен път). Напр.:
Куп бе.т гьски, който лежаха на двора, подплашено се разбягваха и
съскаха (Елин Пелнн). Този път освен дружния смях зачуха се ръкопле-
скания и виковс [. .] от една компания мюдежи, който се връщаха от
разходка (Ал. Константинов). Но за го чч мата маса бсмсанци, която по-
стоянно се умножаваше, нямаше поминък (Ив. Вазов).
3. Когато в главного изречение има словосъчетаиие, съдържащо
един, първич, последния, най-стария и др. под., предлога от и същест-
вително, респ. местоимение, означааащо множество, има две възможности
за съгласуване на който: ако определяемо е цялото словосъчетаиие,
който е в ед. ч., ако определяемо е само втората съставка иа словосъче-
таннето— t.efimii е в мн ч. Напр.
Най-старият от тчх, който беше най-снажен, дълголик, сух, жълт.
с гъста брада, се беше изтегнал до стената (Ив. Вазов). Това бе един от
тихите невзрачна мьже, който останаха на могилата доброволно. . -
(Д. Димов).
§ 574. Обикиовено глаголната форма в определи тел ин те изречения с
който, що и дето е в 3 лице. Ако определяемого е лично местоимение в I
или 2 лице (по-рядко друго местоимение илн съществнтелно, прн конто
има елипса на лично местоимение в I или 2 лице — срв. вместо всички
ние -всички, вместо всички вие ~ всички, вместо ние.ученицигпе — уче-
ниците и т. н.), глаголната форма е в I или 2 лице, щом отиоснтелното
местонмеине е подлог в нзреченнето. В определителните изречения с

който глаголът се съгласува по число с който, а в определнтелннте нз-
речення с що н дето — с определяемого. Напр.:
Мъчно е и на мене със старите кокали и с болните гърди да шетам
и да върша тия работи, аз, дето едно време яосех левското энаме, ази,
храбрият Странджа (Ив. Вазов). О, мой боже, правий боже,1 / Не та,
що си в небесата, / а ти, що си в мене, боже, / мен в сърцето и в душ'ата.
(Хр. Ботев). На нас, конто яознаваме Папатанасиу от класическия древ-
ногръцки репертоар, е трудно да си я представим в съвременни пиеси
(в Нар. култура) Вие, който ме учахте на морячесгпво в нашето малко
сърдито море, вие, който с живота си пздавахте стихове и разкази —
довижданеI (Сл. Чернншев). Сё повече нещо, отколкото вий а аз, конто
седим в Букурещ спокойно и за да убием времето, клеветим подло народ-
ните мъченици (Ив. Вазов). Всички, който пристигнахме, бяхме наста-
нени веднага (разг. реч). Учепиците, конто пристигнахме, бяхме наста-
нени веднага (разг. реч).
§ 575. Що е единственото отиосителио местоимение, което в съвремеи-
иия период е останало без отиосителната частица -то. В народного твор-
чество н у no-старн автори се среща н формата щото:
Добре ми е, на добре отавам, щото нося, с него се покривам, често
на сметът поспивам (Поел.). Туй евсичкото, щото остана от Антимов-
ския хан (Й. Йовков).
Щото функциейира н като съюз за последица, енноннмен на че, н
е част на сложння допълнителен съюз щото да, днес вече твърде оста-
рял, напр.:
Мария побледня и почувствува голяма слабост, но радостта и ща-
стието й бяха тъй големи, щото тя и не обърна внимание на това (Г. П.
Стаматов). Своеволието на съдбата иска, щото един прост турски кя-
типин, едно полуграмотно дяконче, да покаже на света какво може да
извърши ентусиазмът на една велика идея. . . (Ив. Вазов).
За разлнка от който неизменяемого що може да бъде само подлог
или допълнение (пряко нли дателно) в подчнненото изречение. Когато
що е допълнение, неговата функция може да бъде подчертана с краткнте
формн на личннте местоимения — удвояване на обекта. Напр..
Борбата на противоречия, що мътеха ума му, изчезваше (Елнн Пе-
лин). Юнак, що шета за слава навека. . . (П К- Яворов). . .// гробът
е no-мил, нежели позорът / за всички, що мислят и честно се борят. - -
(Ив Вазов). Сяко нещо, що лъщи, не е злато (Поел.). Тоз хайдутин,
що го любит, / на кол утре да го видит. . . (Хр. Ботев). Едничкото не-
що, що го отличаваше от истинските селяни, бете рева лесрът, който
една опитна ръка лесно можете да напипа отзад под к< му (Ив.
Вазов).
Определнтелннте изречения с що са стилистичен вариант иа опреде-
лителинте изречения с който в художествення и в публнцистичния стал.
В прозата те служат като средство за разнообразяване иа изказа, а в
поезията употребата им е евързаиа понякога и с метрическнте i *вслвания
§ 576. Дето е други я т неизменяем релатив, снионимен на койт-' В
подчнненото изречение дето може да бъде подлог, допълнение нлн об-
стоятелствено пояснение за място — тогава е вариант на >, г.*ето
(вж. §577). Определители и те изречения, в конго дето е подлог нли до-
пълненне, се смятат за балканизъм. Когато дето е допълиенне, ъ може
да се удвой с кратките форми на лнчннте местоимения за внннтелен н
дателен падеж. Напр.:
. .Ал, ръка си кой ще турне / на туй сърце, дето страда? (Хр. Бо-
тев). . . .Кой бе Самуил, I дето си изгуби душата във ада (Ив. Вазов).
Туй, детого разказва Цвятко, то е по-подирна работа. . . (Ал. Констан-
тинов). Запали, снахо, пещта, да опечем агнето, дето ще го донесат
(Поел.). Щом оня, дето права чудесата, донесе петдесет гърнета ежъл-
тички, ще ги изеипе в чувала и ще си ги прибере в къщи (А. Каралийчев),
Повиках детето, дето му взеха топката (разг.).
3 в бе л е ж к а. Дето функннонира и като съюз, въвеждащ определнтелнн
изречения без съотносителна дума, блнзък по значение до че, като подчнненото из-
речение може да нма н причинно значение, ако се отнася към съществително име,
означаващо чувство, напр.:
Може би тоя слух беше причината, дето той упражняваше осезателно влияние
въэдругарите си хъшове (Ив. Вазов). Особено ценно в книгата е това, дето Хайтов по-
каэва на практика, че талантливият писател може и в произведения за невръетни
да поставя и най-сложни обществени и житейски проблема (в. Л нт. фронт). Заедно
с еъзхищението си от Алековите политически фейлетони критикът не пропуща да
изрази недоволството си, гдето писателят бил лишен от жлъчката на сатирика,
не умеел да бъде немилостив и неумолим разобличител на неправдата и злото (в.
Лит. фронт).
Тозн вид сложни изречения, както и сложимте изречения със съюзнте щото,
тъй щото, щото да са се появилн в нашня езнк по книжен път под влияние на ру-
скн езнк. Днес всички тезн вндове изречения имат ограничена употреба.
Определителннте изречения, в конто дето е подлог нли допълненне, са харак-
тернн за битово-разговорната реч и поради това се срещат само в художествения стил.
§ 577. Който, дето н tqo се свързват с определяемн имена и местои-
мения без лексн калио-семантнчнн ограничения. Относи тел ннте наречия
където, гдето, где, де, накъдето, откъдето н когато се свързват с огра-
ннчени семантнчно множества от определяемн. Определителннте изрече-
ния с относителннте наречия за място поясняват съществнтелин имена и
словосъчетания, означаващн място в конкретен нлн в абстрактен емн-
съл. Напр.:
Той се изкачваше по вис око то било на плананата, където вятърът
къдреше тревата на поляните, а наоколо беше синьо небе и бели облаци
(Й. Йовков) Пиетро забрави где се намира — че е попаднал в бирария,
гдето вечер стават повече скандалы, отколкото концерты. . . (Г. П. Ста-
матов). Мястото, дето други път се сынееха горбите вълни на Дунава,
сега беше една бяла поляна, която на юг се евършваше с висок бряг, дето
грачеха чавките, а на север се сливаше с безкрайната влашка равнина
(Ив. Вазов). Бунтът се удави в паника ужасна / де всичко высоко падна
и угасна. . . (Ив. Вазов). Следващото развитие доводе по-късно пак Айн-
щойн до общата теория на относителността, където мвханиката и
теорията на гравитацията са така органически евързани, образувайки
едно цяло, че дори формалното им разглеждане е абсолютно невъэможно
(Ив. Златев). Но между тях и мястото, откъдето гръмна пушката,
имаше дълбока пропаст (И. Йовков). Скоро той заминавшие за юг, накъ-
дето заминаваха и жеравите. . . (И. Йовков).
Определите пинте изречения с когато се свързват с определяемн съ-
ществителнн имена н имении словосъчетания, които означават време,
пронес, протичащ във времето, нли състоянне в определен момент, напр.:
Ала нека започнем разказа си пт ония далечни дни, когато Лампадефория
10
се камираше е навечерието на пълна стопанска катастрофа (Св Мин-
ков). Всички се абърнаха . момента, нагота Бай Ганы спря един Кен-
нер, носещ поднос скафета. . . (Ал. Константинов). През тия разговори
имаше един миг. който Фани очакваше страстно, това бе мипт когато
последите им се срещнаха (Д. Диыов). Може би не бяхме далеч от паза-
ката. когато уплашеният добитък прехвърля борда, виси над морето
реве, мята се и трябва да се сенат въжетшпа (Сл. Чернншев). Иосетина
за конкретност да вземем общая случай, когато никои два от векторите
не са колинеарни. . . (Ал. Матеев).
Обикновено определнтелннте наречения с когато н с наречията за
място са синонимии на определнтелннте изречения с предлог н който.
Когато обаче определяемите са в известна степей адвербналнзнранн нли
означават доста общо времето нлн пространството, отиосителннте наре-
чия не могат да бъдат замененн от предлог н който:
Повърна коня си към къщата, гдето беше Пауна (Й. Йовков) —
Повърна коня си към къщата, в която беше Пауна. Попитаха го един
път селяните от Софийско, дето [в което?! трескаво устройваше коми-
тета (Ив. Вазов). Мила. През сичкото време, когато аз говорех, ти едва
ме слушаше (П. К. Яворов)—През сичкото време, вкоето аз говорех, ти едва
ме слушаше. Една сутрин, когато [в която?! тръгваше на работа, ха-
зайката го спря в коридора. . . (Св. Минков).
§ 578. Относителното местоимение чийто озиачава отношение меж-
ду притежател, назован чрез определяемого в главното нзреченне, н прн-
тежаван обект, означен с име нлн именно словосъчетание в подчнненото
изречение. Чийто се съгласува по род и число не с определяемого от глав-
ното нзреченне. а с нмето илн именното словосъчетание, означаващо прн-
тежаваиня обект. Чийто е снионнмно на съчетанието на който. Това
съчетание се предпочнта от реднца авторн, конто нзобщо не използуват
определнтелнн изречения с чийто, макар че тезн нзречення са по-ком-
пактии от изреченнята с на който. Напр.:
Малкото й личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чяито
краища [краищата на която/ бяха пуснати свободно (Елнн Пелин). Тъй
говореха суровите и мрачны хайдути, чиито корави сърца дори бяха трог-
нати (Й. Йовков). Всички тия предмети и дрехи пуснаха в стаята не-
видимите коренчета на един ное живот, чийто пуле започваше тепъроа
да бие между нейните четири стени (Св. Минков).
§ 579. Относителното местоимеине какъвто за раэлнка от който ие
замества определяемого сн цялостио, а отпраща само към иеговата каче*
ствена страна нли към отдел но него во свойство, назовано от прнлага-
телно име, което н само може да се явн в ролята на определяемо. При
това с какъвто се озиачава сравнение, т.е. установява се в сложного из-
речение тъждество, респ. липса на тождество между качество илн свой-
ство на един н същ предмет в различно време нлн на различии предмети.
С оглед на това, далн определяемого се сравнява с един нли с повече пред
мети, какъвто е в единствен© нли в множествен© число. Напр.:
Даже уверяваха, че в една критически минута, каквлто булката е
имала досега четиринайсет пъти, на лозето, той се спуснал да вика баоа
Мюхлюзка. . . (йв. Вазов). Сред пръеките на дъжда се усмихваше млад
момък, снажен и широкоплещест, с излечено и здраво ШЦЬ квквото може
да има чоеек, който е живял на открыто (Й. Йовков). Вдигаше се каога.
каквото можеше да се чуесамо в една циганска къща (Й. Йовков). По
традиция семействата им не им доваха достатъчно образование и това
ги правеше да изглеждат глупави, каквитов същност не бяха (Д. Димов).
Само ръцете им останаха тънки, каквито бяха някога през моминските
годани (А. Каралнйчев).
Като определяем» иа определителиите изречения с какъвто може да
се явят и такъв, и същият, употребеии самостоятелно пли в съчетаиие
със съществително име. В тозн случай обикновено определится ноте из-
речение е ограничнтелно, то мотивнра употребата на такъв или съ-
щия. Напр.:
Христофоров. Струва ми се. че винаги си била такова, каквато си
днес (П. К- Яворов). Едва ли доктор се залавя за операция с такова вни-
мание, с каквото Димо се хвана за ботушите на поручика (Г, П. Стама-
тов). Тоя момък беше бъдещето и гледаше в него със същото доверие, с
каквото старецът гледаше във вечността (Ив. Вазов).
Формално определяемо може да бъде такъв при обобщено свързаната
употреба на какъвто — тогава подчнненото изречение обикновено пред-
хожда главното. В обобщено свързана употреба каквото почти е изместн-
ло което. Освен такъв при тази употреба ролята на определяемо мо-
же да се играе и от лично или от друго показателно местоимение
(това). Напр.:
Каквото лицето, таквоз и оърцето (Поел.). Какъвто отишел, та-
къв си и дошел (Поел.). Каквото имаше българско и руско в градското чи-
талище там — изчетох го (П. К. Яворов). С каквото отишъл, с това си
и дошъл (Поел.).
В някон случаи какъвто се употребява аналогично на въпроентел-
ното местоимение какъв в примери като Каква си хубава!,т.е. с него се
интензифицира прнзнакът, означен със сказуемното определение в под-
чиненото нзреченне. Когато подчнненото изречение с какъвто е в препо-
зиция спрямо главното изречение, може между двете преднкатнвнн едн-
ници да се появи и причинно-следствеиа завнснмост. Напр.:
Че да люшне менците и да полей димитровчето, каквото е омедняло
(А.. Каралнйчев). И какъвто си е широкоплещест и набит, поприведе се
и тръгна, сякаш се готвеше да едига с рамс някаква тежест (в. Раб. де-
ло). Какъвто съм досадник, взех да обяснявам как Р. X. Блайт опреде-
ля понятието сантименталност. . (Д. Селннджър).
Забе лежка Не са определителни подчинените изречения с каквото, си-
нонимии на вметнатите коментнращн изречения с както, в случаи като: Аз каквото
ми се варди, ще се освободим, но само турската сила, а? (Ив. Вазов). Л1сй каквото где-
дам, идат облаци от Балкана, кем са дъждовни (Ив. Вазов). Този вид сложии из-
речения инее почти не се употребяват
§580. Определителни изречения без съотносителна с определяемого
дума. Определи «ин нте изречения без съотносителна с определяемого ду-
ма се свързват с i тавното изречение посредством съюзите да нли че илн
безсъюзно (с въпроентетни думи). Докато функцията на определится-
ннте изречения със съотносителна дума е близка до функцията на опре-
деленнята в простого изречение, функцията иа този вид определителни
н речения е близка до функцията иа прнложеннята, конто дават друго
название иа определи, мото. Напр.:
312
Видя в лицето й презрение към I слабостите чужда / и жажда да
прощала, / и гордостта, че тя самата е заслужила f да й се доверяват I
видя от хубавите стихове доволството / и сдържан укор / че той зола-
фып, си е позволил такива водности / да коже тука. . . (Д. Даскалова)
//зведнъж я обвзе въпросът, какво щеше да права да сутринта (Д Димов)
§ 581. Определителните изречения без съотносителна дума се съче-
тават с ограничен и множества от определяеми. съществителнн имена с
абстрактно значение (около 200 лексеми се съчетават с определнтелннте
изречения с да и че, а около 50 — с определнтелннте изречения с въпро-
сителнн думи) илн словосъчетаиия с тях, субстантивирани прилагателии
и числнтелни в ср. р. ед.ч. (напр. едно, друго, същото, противното, най-
важното и др. Под.) илн пък показателин, лнчнн, неопределнтелни ме-
стоимения нлн словосъчетання с тях. Местонменията определяеми в същ-
ност служат за номиналнзация на подчнненото изречение и поради тази
причина те само формално могат да бъдат сметнати за определяеми (срв.
с §566). Напр.:
Единствената му и кошмарна грижа се състоеше в това — да ие
бъде уволнен от новая общински съвет, тъй като в къщи чакаха за хляба
дванадесет гърла (Д. Димов). Ясно ми беше само туй, че почти ни един
от тях не говореше сносно френски език (Ал. Константинов) Че животът
на работниците е изложен на опасност, че е било нужно да се вземат
мерки за предпазване от бедствие, за това никому не е дошло на ума
(К. Величков). Но че беше тука, то се разбираше — нощем надалеч в
попето се чуваше да вие (Й. Йовков). Таком нещо, че гражданите не са
им подчинени, те изглежда за пръв път чуваха (в. Стършел). Разликата
между двамата бе само тази, че тя го бе изпреварила (Д. Днмов). От
определението за ос следва, че една права (ненасочена) може да се насочи
точно по два начина според това, коя от двете посоки върху нея се иэбира
за положителна (Ал. Матеев).
§ 582. Определяемнте среднородовн субстантивирани прилагателии и
числнтелни иай-общо означават предмет — в случая в ролята на пред-
мет се явява съдържаиието на определнтелното нзреченне, т. е. налице е
номинализация на подчнненото изречение, както и в по*горннте при-
меру, напр.:
Едно само ми е ясно, че това огромно тяло не е поставено тук без
някакъв смисъл (П. Вежи лов). Обясняваше на моряците пвл-важяото
че именно те са първите клиента на Марина (В Априлов). И яай-важ-
аото — да не се лишават гражданите от това, което се намира в окръ-
га, какъвто е случаят с доматите (в. Раб. дело). И сетне друго Зсж
господинът имал много познати и дали щели да му идват често гости?
(Св. Минков).
Определителиите нзречеиня без съотносителна дума към такива опре-
деляеми обикновено се отделят с пауза н с промяна в иитонацията от
главното нзреченне — те все още са отиоснтелио доста самостоятелнн
(това лнчн най-ясно прн въпроснтелннте нзречеиня, конто иерядко се
пронзнасят с интонация на самостойно въпросително нзреченне. а ие с
интонация на косвен въпрос).
§ 583. Най-голяма група определяеми представляват абстрактаите
съществителнн имена н словосъчетаннята с тях. Често аострактинте съ-
Ществителни се свързват с глаголн, конто са с твърде общо значение
313
(съм, правя, имам н др.) н порадн това абстрактннте съществнтелнн име-
на станет лекснкалното ядро на фразеологнчното сказуемо — напр.
имам 4- грижа, дарба, интерес, въэможност, изгада, кураж, навик, на-
мерение, надежда, нужда, обичай, претенции, причина, предназначение,
способност, свойство, съмнение, сметка, удоволствие н др.; правя 4- знак,
вид, заключение, удоволствие н др.; съм 4- на мнение, в състояние н др.-
горя 4- от 4- нетърпение, жажда, желание, любопитство н др. Когато
връзката между определяемого абстрактно съществнтелно н глаголната
лексема е много тясна, определнтелното нзреченне без съотноснтелна
дума започва да пояснява н нея н по функция се доближава до нзяснн-
телните нлн до фнналните нзречення (определнтелннте да-изречення):
Аз нямам право повече да мълча (Ив. Вазов). Не всяка чехкиня ще нма
щастието да се наслади от таквози зрелище (Ал. Константинов). Знам,
знам, тя е благоразумна, Тодоре, но има обичай, знаеш, да посръбнува...
(Елин Пелнн). Но клетва бяхме дали да оставим Курта да отсъди
(Й. Йовков). Нямам претенуиите да заменям функциите на режисьора
в работата му с актьорите — тази най-главна и най-деликатна негова
работа — и лямам намерение да се мяркам по време на снимките (в. Нар.
култура). Тоя сбор от смъртоносни оръжия принадлежеше на същите
актьори, който горяха от жажда да гръмнат въз неприятел (Ив. Ва-
зов). Тя има някакво предчувствие, че ще закъснее (К. Калчев). Изведнъж
пред нея се озова Полозов, направо вид, че свири на китара, преви коляно
и дрезгаво запя. . . (Й. Йовков). . . .Защото ти — сетня — пример даде
пръв /как да мре народът, и не моли бога. . . (Ив. Вазов). Но желаех
да нллравя впит, дали е възможно тази нещастна рожба на обстоятел-
ствата да съзнае всичкия ужас на своята постъпка (Ал. Константинов).
Даваха му съвети, какво да добави. . . (Ст. Ц- Даскалов).
§ 584. Определяемите абстрактнн съществнтелнн и словосъчетанията
с тях проявяват различна съчетаемост с отделните вндове определнтелнн
нзречення без съотноснтелна дума. Във връзка с тази съчетаемост и с
лекснкалното им зиаченне се оформят следните групи определяемн съще-
ствнтелнн имена с абстрактно значение:
I. Съществнтелнн имена, означаващн, иай-общо казано, реч и мнс-
лене—апел, вест, вик, внушение, декларация, догадка, заблуждение, за-
явление, извод, клятва. констатация, мисъл, мнение, мълва, напомняне,
обещание, основание, писмо, повик, принцип, решение, раэпоредба, смет-
ка, смисъл, съзнание н др. под. Със сыцествнтелните имена от тази трупа
могат да се свържат определнтелнн изречения от трнте вида — с да, че
н с въпроснтелнн думи. Напр.'
Ала мисълта, че утре той отива, че сега ако не си поприказват,
никога не ще да могат, я спря на врата та (Елии Пелин). Дойно беше
смел момък и само мисълта да види Златка, да й се изкаже, го пращаше
из тая улица по мрачината (Елнн Пелнн). Аз се задъхвам при мисълта,
как ще се спрем (Л. Стоянов).
2. Съществнтелнн имена, означаващн усещання и душевнн състоя-
ния — вяра, гъдел, задоволство, надежда, неудобство, радост, разкаяние,
стеснение и др. под. Обнкновеио тозн внд определяемн се свързват с
определнтелннте изречения с да и че, само в редки н по-особенн случаи
иякои от лексемите от тази трупа (напр. страх, неувереност, стеснение
и др.) могат да се свържат с определнтелнн изречения с въпросителии
314
думи с определнтелннте че-нзречеиия се разкрнва съдържаиието иа кон-
кретно усещане или душевно прежнвяваие, а с определнтелннте да-изре-
чення — съдържаиието на душевно прежнвяваие нли усещане изобщо
или в някакъв специален модален план — възможиост, желание и
др. Напр.:
Цяла зима Донка е тъкала нова, писана черга с вярата, че с тази
черга ще топли своята бъдеща челяд (Г. Караславов) — Аз блуждая / без
вяра нявга да намеря / навън посока из удавен / в мъглите лес (П. К. Яво-
ров). Все пак ще чувствам / приятния гъдел, / че Още живея, / че още ще
бъда (Н. Вапцаров) — Но все пак ще чувствам / приятния гъдел / да гле-
бам как/ горе/ небето синее (Н. Вапцаров). Имах чувството, че само
след миг материята ще влезе в конфликт със законите, който я крепят...
(Сл. Чернншев) — Той сякаш бе загубил най-простото чувство — да усе-
ща физически болки. . . (Г. П. Стаматов). Чудомир. В наших случай стра-
да моят морал и още моята радост, че живея (П. К. Яворов) — Щикът
се пречупва — гърдите остаят / и сладката радост до крак да азмрат /
пред цяла вселена, на тоз славен рът. . . (Ив. Вазов).
3. Определяемнте съществнтелнн, конто се свързват само с да-нзре-
чення, образуват трн семантнчни групн:
а) съществнтелнн, означаващн качество, свойство на човек — дарба,
наклонност, неловкост, склонност, слабост, смелост, сръчност, честност,
умение н др. под.;
б) съществнтелнн, означаващн действие нлн състоянне на човек,
свързано с устременост към нещо — жажда, любое, надпревара, нужда,
опитване, потребност, стремеж, увлечение и др. под.;
в) съществнтелнн, назоваващн разновидности на модалността —
еъзможност, намерение, необходимост и др. под.
Напр.: От дяда си и от баща си Константин И речек е наследил
любое към литературата и науката, сръчност да учи езици, библио-
графски стил, умение да пише (А. Каралнйчев). Тя знаеше неговата ста-
ра слабост да пиянствува с приятели, когато иде в града. . . (Елнн Пе-
лин). Чудомир. Че тях аз просто ги откраднах, за да избавя Христофо-
рова от неловкостта сам да ги предлога. . . (П. К- Яворов). Но докато в
жаждата на Еия да натрупа колкото се може повече имот има нещо
патологично, Божан е типичен безогляден, хладно пресметлив и беэсър-
дечен селски експлоататор и спекулант (Г. Караславов). Лкбовта ви да
къркате, всегда, нине и присно 'и во веки веков, не е божа любое и не ви
готви добро нещо зад гроба (Елнн Пелнн). . . .Тяне влага в тоя замрежен
поглед друго, освен стремежа си да ви^^з очила нещата малко от лал-
ко по-ясни (Л. Днлов). Вероника усети лотребност да се забрави (Г. П.
Стаматов). . . .Повтори той и си разклати главата, което по негово мне-
ние изражаваше печалната необходимост да слуша за хатъра на жени-
те едно нещастно дрънкане на пиано (Ал. Константинов). Невыможяост
та да имаме точни и пълни представи не е единствената причина,
която ни кара да работам с непълни и неточна представи (Ив. З атее)
Когато абстрактнн съществнтелнн от споменатнте по-горе образуват
именно словосъчетанне с показателиите местоимения такъв или т
те могат да се свържат н с чг-изречення, конто разкриват последица vi
иитензификацнята на признак илн последние от качеството на пред
мета определяемо. Този вид подчинен и изречения се отиасят към обстоя-
телственнте изречения за последнца. Напр.:
Понякога усещам такова сила, че ако имам някоя коса — три дена
дълга, и замахна с нея — ще покося целия свят (А. Каралнйчев). Добря-
кът имал тази дарба, че щом се докоснел до някой предмет, въпросният
предмет веднага посивявал (в. Стършел).
§ 585. Оп редел ител ните че- и da-нзречеиия се различават не само по
своята тем пора л на парадигма (в da-изреченията се употребява вредим но
сегашно време от нзявнтелио, рядко от преизказно наклонение, а в че-
изреченията — всички времена иа тези две наклоиеиня н условно на-
клонение), ио и по начниите на изразяваие иа модалиостта. Съюзът че
е амодалеи и порадн това въведените от него определителни изречения
могат да означат реално действие (ако глаголът в тях е в нзявнтелио
илн преизказно наклонение), възможно действие (например с глагол в
условно наклонение) и необходимо действие (ако в изречението има лек-
семн като трябва, не бива и др.). Напр.:
Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — ни-
кой не повярва. . . (Елин Пелнн). Той подчерта илюзиорността, безпоч-
веността на сметките на империализма, че ще могат да разрешат кон-
гоанския проблем с военни средства (в. Раб. дело). Казаното по-горе има
смисъл на напомняне, че в никакъв случай физикът не бива да забравя
за съществуването на тази взаимна връзка. . (Ив. Златев).
За разлика от че съюзът да в определнтелннте нзречеиня е подчер-
та но модален — с него се означава действието като нреално — възможно
илн необходимо. Случайте, когато се означава абсолютно действие, мо-
гат да се сметнат като особен вариант на възможността. Напр.:
Да Няма наредба българките да ходят под ръка с тях? (Г. П. Стаматов).
И ние, верни на принципа да се зачитат законите на страната, в която
се гостува, макар и несъгласни с тия закони, се ограничихме с Ла Валета
(Сл. Чернншев) Министърът на външните работа на СССР отправи
апел да не се дава ядрено оръжие на други държави. . . (в. Раб. дело).
§ 586. Определнтелннте въпроснтелии нзречеиня са два вида: съдър-
жат иякакъв иен а зова н елемент, означен с въпросително местоимение
илн наречие, или не нзясияват въпроса за нзвършването нлн неизвърш-
ването иа действието в подчинеиото изречение — въпроснтелннте изре-
чения с дали. Въпроснтелннте определителни изречения с ли, като Вър-
жи магарето, дето иска стопанинът, че нямай грижа, вълк ли ще го яде
(Поел.), днес се срещат доста рядко в книжовння езнк, тъй като са из-
местенн от еннонимните нм изг> "Кия с дали, срв.: . . .Че нямай грижа,
дали вълк ще го яде В темгюр.л1иата парадигма иа въпроснтелннте опре-
делнтелни изречения няма спецнфнчнн ограничения — иай-често в тях
се употребява глагол в сегашно време. Що се отиася до модалната им
страна, те могат да означават реално действие (с глагол в изявнтелно,
рядко в преизказно наклонение) и иреално действие (с глагол в условно
наклонение, с модални лексеми, като трябва. може и др. под., нли с
поставяне иа да след въпроснтелната дума). Напр.:
В едно вредно училище в Сидней, Австралия, един от учителите ре-
шил неговите ученици да получат no-точна представа, какво означава
числото един милион (в. Раб. дело). . . .Дори самобръеначките се придру-
жават от упътване, как да бкдат ползувани (в. Стършел). Според соб-
316
спиените признания на писателя, охотата му да създвде „Метеор се
породила именно посредством досещането, какво ли би стонало, ако хо-
рата могат да възкръснат (в. Л нт. фронт). След това между него и же-
на му избухна караница, дали да ходят сутриюпа рало на меркла
(Ем. Станев).
§ 587. Освен разгледаннте определителни изречения без съотноси-
телиа с определяемого дума рядко в съвреыенння български език се сре-
щат и несыцинскн определителни da-нзречення без съотноснтелна дума.
Те се нарнчат така, защото в тях може да се постави съотносителна с
определяемого дума, напр. който. Срв.: Рядко ще се намери офицерин
да не зное. . . (Г. П. Стаматов) — Рядко ще се намери офицерин. който да
не зное. . .
В сложните съставни изречения с несъщннскн определителни да-нз-
речення без съотиосителна дума нма лексикалнн ограничения не само
по отношение на определяемого (то е нечленувано сыцествително нме с
генерично зиаченне или местоимение — някой, никой, такъв, един (като
неопределително местоимение), но и по отношение на сказуемото в глав-
ното нзреченне. Това сказуемо е глагол, който означава сыцествуване.
респ. несъществуване на предмета, означен с определяемого — има, на-
мери се, остана и др. под. Напр.:
Не остаиа под небето сила да устои срещу тях. Нито твърдам
да не потрепери от словото на пророка (П. Ю. Тодоров). Нямаше такъв —
самичък на себе да се радва; нямаше момък душман ин и брат да не по-
знаеа (П. ГО. Тодоров). Тук дали ияма някой да ни подслушва? (Ал. Кон-
стантинов). И нямаше в града началник било на някое отделение или бю-
ро да не обича този кротък гражданин (Г. П. Стаматов). Рядко имаии
някой да се мери с него по хубост и сила. . . (Й. Йовков). Да ама един да
си даде живота за младите чорбаджии (П. ГО. Тодоров).
§ 588. За разлика от съшинскнте определителни изречения без съ-
относнтелна с определяемого дума, конто се активнзират в книжовиия
език вследствие на ннтелектуалнзацията му, на усложняване на сннтак-
тнчния строеж на сложного изречение п имат до голяма степей книжен
характер, несъщннскнте определителни изречения без съотноснтелна д.
ма прндават народен колорит на речта.
§ 589. Място на определнтелното нзреченне в сложного изречен не.
Словоред на подчнненото определително нзреченне. Най-често подчнне-
ннте определителни изречения стоят непосредствено след определяемого
от главното изречение и в зависнмост пт място» определяе го о» ре-
дел и те ли ото изречение ев постпозиция или J еЛ4’* юзнция спрямо глав-
ното, напр.: Л
Та мога ли забрави аз / немилосп лаз, жив т ко что ми е
дала? (П. К- Яворов). Малкото мъжел 'к- rJ Q4xa останови. бяха мирна
занаятчии. . (Й. Йовков). Няма нище? -мъчително за моряка от т ва,
да бъде на един хвърлей от сушата (Сл. Чернншев). Той успокой развъл-
нуваната девойка с тържестееното обещание, че ще направи от нея не-
подражаема богиня на хубостта. . . (Св. Минков). При U3i ван да
се полагат два конкурсни изпигпа и при системами. но която ще с. обра-
зува балът за класиране, се изменя и съотношението между оцет , и
от дипломата за средно образование и бележките от съ . .
изтипи (в. Раб. дело).
317
Определнтелннте нэречення могат ла стоят в препозиция спрямо
главното нзреченне, ако релатнвът е употребен обобщено свързано нлн
ако определнтелното изречение без съотноснтелна дума се отнася към
формалисте определяемо това илн то, напр.:
Който се грижи за хорските работа хората ще се грижат и за не-
говшпе (Поел.). Висок, едър чоеек беше, но че е сиромах и като че ли сиромах
се е родил и това си личеше (Й. Йовков). Но кой беше мъжът — лю<а
тя, въпреки всички увещания и заплашвания, не обади (Й. Йовков).
Когато определнтелното изречение стой след определяемою, то обик-
новено е в непосредствено съседство с него — рядко други части на нзре-
ченнето, евързанн нлн неевързани пряко с определяемою, могат да го
отделят от подчнненото нзреченне, напр.:
Те сега се хранеха само с по едно хлебчв за десет бана на два дни,
което Хаджият донасяше редовно три пъти в седмицата, благодарение
на милосърдието на някое си хлебарче (Ив. Вазов). . . .Има примера,
като да речем, овчаринът на Драгалевския манастир, който цял живот е
гледал от височините града София. . . (Ал. Константинов). Пръстта на
олл дол на оня хклм / еднакво мъртва в зной, под дъжд и гръм, / която
днес един — друг утре ще насели (П. К- Яворов).
Ако определнтелното изречение не е в контактна позиция спрямо
определяемого, може семантнката на сложною нзреченне да не позволява
еднозначно да се определи определяемою, т. е. получава се нежелана
възможност за двуемнелица нлн неяснота — напр.: Той вървя тъй до
реката на изток от Бяла черква, която се спуща с многобройни Скокове
от Балкана (Ив. Вазов).
§ 590. В редки случаи определяемою може да стой след относител-
иото местоимение вътре в подчнненото определнтелно нзреченне. Съще-
ствуват следннте разновидности:
I. Арханчннте случаи, когато подобно на случайте с обобщено евър-
зана употреба на релатива определнтелното изречение стон пред глав-
ното, напр.. Който поя чете по-малко, той кади по-много (Поел.). Коя-
то мома млого пее, тя рядко сее (Поел.). Тук могат да се отнесат и някой
фразеологнзувани конструкции, като Разгърнете който искате атлас и
потърсете в него страната Яампадефория (Св. Мннков).
2. Случайте, когато определяемою се повтаря още веднъж след кой-
то в подчнненото нзреченне. Това повторение е обусловено от стремеж
да се нзбегне двусмислнцата н неяснотата, ако определяемою е доста от-
далечено от определнтелното нзреченне и има опасност то да се отвесе
към иякое друго нм^.-'о-блнзко стоящо до него. Напр.:
. . .Всичкото испгЧ^' п-политическо проминало на нашия народ е би-
ло току-речи чисто виза^г^л"ко и в него са живели само царе, боляри и
духовни, а той сам всякога^ш^'~ я отделен с дълбока обществена нравстве-
ност от разврата на правите.&ieomo. който разврат заодно с християн-
ството се вмъкна в по-горната част на народа (Хр. Ботев). От определе-
нието за ос следва, че произволен диаметър на една повърхнина от втора
степей е ос на сноп диаметрални равнина, който сноп се описва от диа-
метралната равнина. . . (Ал. Матеев).
3. Случайте, когато в подчнненото изречение се поставя част от опре-
деляемого, която е изпусиата в главното изречение, напр.: Тия любез-
| 318
ности се размениха по влашки, ха който език се разговаряха обикновено
двамата приятели (Ив. Вазов).
4 Случайте, когато относителното местоимение заедно с иякое съ-
ществително с абстрактно значение служи за номинализация на главното
изречение (вж. §566), напр.:
Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички
панталони с колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дъл-
бок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячено сет ре, на
което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата — по-
белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде
прост начин на ония, които го питаха за нея (Ив. Вазов). Измежду пет-
те точки има четири, които лежат на една права, в който случай
кривата от втора степей се цепи на две права (Ал. Матеев).
§ 591. Определнтелннте изречения със съотноснтелна дума по-често
от другнте видове подчиненн изречения се употребяват многократно в
едно н също сложно нзреченне. Повтарянето на определнтелно нзреченне
с едно н също относителио местоимение нли наречие нма стилистичен ефект,
когато се наблюдава синтактичеи паралелнзъм в строе-
жа на сложного нзреченне, т. е. определнтелннте изречения се отнасят
към едиородни определяемн нли към едно определяемо. Във вторня слу-
чай определнтелннте изречения образуват градационен ред. Напр.:
Идеха и ония, които не разполагаха с големи средства, както и си-
ромасите, както и гладните. С една реч, всичко, що беше българско в
тая чужда страна; всичко, що имаше една рана на сьрцето си, една тъ-
га за изгубеното отечество; всичко, що криеше в дълбочините на душата
си един таинствен образ, вечно буден и вечно сладостен: образът на Бъл-
гария (Ив. Вазов). Но боже мой, каква разлика, каква поразителна раз-
лика между туй, което си представлявах, и това, което наистина видях
(Ал. Константинов). Той погледна нивата, която пръхнеше, погледна го-
рата, която мычеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога,
погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя залог, че
отникъде няма помощ (Елнн Пелнн). Та аз съм просмукан / отмъка и
чукам / на вашата съвест / за иещо по-висше, / което е вплетено I в на-
шил спомен, / което напява в ушите невинно, което гневно в гърдите
напира, / у мира / и пак се заражда ! в сьрцето / и носи прекрасным име
Родина/ (Н. Вапцаров).
От стнлнстнчна гледна точка не е приемлнва многократната употреба
на определитечнн изречения с една и съш~ -^г^-х^гелна дума в иож-
но смесено изречение, в което определите.1'' _ння са Поспелова
тел но подчинены, т.е. определяемого ел* .* определнтелно нзре
чение се иамира в предходното onpe.fr**’ речение, напр : Стеф-
чов, който беше съдружник на дядо • под и нме с помощта на двама
работници гайтан, който щяха да 'Лцр./л на Дж у майская панаир
който бива на връх Гсргъовден (Ив. FT в).
§ 592. Определнтелннте изречения със съотноснтелна дума зап. чват
обикновено с релатнва, който може да бъде прндр^жен от предлс* К
гато относителното местименне който с предлога на е несъгча^увано
определение, означаващо прнтежанне, в подчнненото изречен * < >н
обикновено след своего определяемо в съвремеиняя книжовеи е нк, _•
като у по-стари авторн се среща по-често пред определяемого си
Той беше овчар — един от някогашните овчар и с пискюллии чанти
I и дълги геги, на който стадата зшпъмняваха поляните, като че припа-
дите гъста мъгла (Й. Йовков) — Прокурорът му зададе няколко въпро-
са, смисълът па който беше ясен. (П. Вежи нов).
I Когато който влиза в именно съчетание с предлога от (с партитивно
значение) в подчнненото нзреченне, също така е предпочитай словоредът,
при който отиоснтелното местоимение стон след другото име в словосъ-
I четанието, а не пред него, напр.. На събранието присъствуваха и студен-
I ти, някои от който се изказаха.
§ 593. Когато определите л ното нзреченне е вмъкнато между частите
I на главного изречение, втората част на главного изречение започва с
лрнглаголна клнтнка — у no-стари авторн се среща словоред, при който
приглаголната клнтнка не стой в началото на втората част на главного
| изречение, а след глагола:
Четири франка, дето имах в джилетката си, изгубили се! (Ив. Ва-
, зов) — Именитият хирург проф. Шлатер, който на два пъти с всички
| средства на своето знание установява смъртта на Швитер, се вижда
I принуден да си тегли куршума (в. Лит. фронт).
। § 594. Определителиите изречения със съотноснтелна дума може да
| се свържат прнсъедииителио с главного изречение, ако не са ограничи-
телни — вж. и § 568. Напр Ако не е добро, то си е за него, но то е ре-
I чено да се рече. Което щеше да каже: — Дал бог добро, Варлаам знай
какво права (Ив. Вазов).
§ 595. Определнтелннте изречения без съотноснтелна дума започват
I сче, да или с въпроснтелна дума, която може да бъде прндружена от пред-
| лог. Съюзът да винагн придружава глагола в on редели тел ното изрече-
ние и ако пред глагола стой друга дума, да не сочи началото иа подчине-
| иото изречение. Напр.:
Спомних си още и това, че някога съм бил поет. . . (Сл. Чериишев).
Не се изключва обаче и възможността да се стигне до помиряване в по-
близко или в по-далечно бъдеще — . . .възможността в по-близко или в
1 по-далечно бъдеще да се стигне до помиряване (в. Раб. дело). В детската
стая започна инструктирането как да се храни изкуствено бебето, как
да се повива, кик да се къпе (в. Отеч. фронт).
§ 596. Често явление в определнтелннте изречения с въпроснтелна
. дума е ннверсията на сказуемото пред подлога, характерна и за само*
стойннте въпроснтелнн изречения, напр.:
Силата на художественото произведение според мене идва главно от
। това, какво ново иЩаад творецът, и от яркостта, силата и сблъсъка
| на характерите (в.'спИ"' Още по-важно е друго — какво ще каже самият
човек, зароди чисто одз^^^'се въвежда забраната (в. Раб. дело).
I § 597. Пункту <S4>ea , Оп редел итепннте изречения със съотно-
снтелна дума се отделят съв^Чпетая, ако стоят пред и след главного из-
речение, нлн се ограждат от^ -»те стран и със залетай, ако са вмъкнати
I между частите на главного нзреченне, напр.:
Който мъдро мълчи, той no-добре говори (Поел.). Но и при най-
силното напрежение идат. минути, когато силите от под ат и изневеряват
I (И. Йовков). Една нощ, когато изтънената като вежда луна лееше мъж-
деливата си светлина над тъмните дремещи гори, чухме първия рев
320
Запетаята се пише пред отиосителната дума освеи в случайте, кога-
то не стой в самото начало на подчнненото изречение — вж. по-горе,
напр. Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нить
веднъж (Чудомир). Едничкото имане, в развалини ща се край, / то е
урок — че всичко в земний свят ще сгине (Ст. Михайловски).
В редки случаи, когато определнтелннте изречения със съотиосн-
телна дума са се фрвзеологизували и са се срасналн с главного нзрече-
нне, те не се отделят пунктуационно, напр.: Спомняте си, че аз често
записвам и телефонии номера, и мисли, като ми хрумне, и съобщеиие
по телефона на каквото ми падпе листчеице (Ст. Ц. Даскалов). Писате-
лям. е свободен да измисли какьвто иска герой.
Определнтелннте нзречення без съотноснтелна дума с че и с вълро-
снтелнн думн се отделят със запетая, аке стоят пред нли след главного
изречение, нлн се ограждат от двете странн със запетая, ако са вмъкнатн
между частите на главного изречение, напр.:
Обстоятелството. че той е тук между светците, не говори лошо за
него. . . (Елнн Пелин). Че той задиря Василена, това го знаеха всички
(И. Йовков). Бяхме приели писмо, че три дена преди Рождество ще си
дойде (Ив. Вазов). Това вавилонско стълпотворение поражда проблема,
как да се изхрани този народ, как да се регулира иеговият транспорт,
как да се реши жилищният въпрос, какви да бъдат градоустройствените
планове. . . (в. Раб. дело). Дали съм дарование, това бъдещето ще покаже
(К- Гълъбов). Все пак на въпроса, може м да се говори за самобитно
оформена добруджанска песен, ще отговорим утвърдително (Д. Осннин).
Определнтелннте изречения с да не се отделят със запетан в слож-
ного изречение. Между тях н главного изречение може да се постави
тнре илн двоеточие, ако подчнненото изречение се пронзнася с промяна
в интонацията и е отделено с пауза от главного изречение. Тнре нли
двоеточие може да се поставн н между главного изречение и подчиненнте
определнтелнн нзречення с че и с въпроснтелна дума (нж. §582). Напр.:
Няма нищо по-мъчително за моряка от това да бъде на един хвър-
лей от сушата (Сл. Чериншев). Едно би смутило нашия млад егоист —
да го надхитрува някой (Ал. Константинов). Но това означава и друго
нещо — че така наречен и те „ястреби" тласкат разеитието към още по-
безразсъдни авантюри (в. Раб. дело). Но едно сал да не може: вън от себе
да излезе (П. Ю. Тодоров). При съставлението на този малък учебник
едно само съм гледал — как да бъде по-наръчен, по-методический эа де-
цата и за секиго, който би желал да учи правилното употребление на
българския език в разговор и писмо (Т. Шишков).
СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО
ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕН И*
§ 598. Подчинено подложно е иЗречението, н з-
оълнявэщо ролята на подлог спряМо главно нз-
реченне, в което синтактнчнага позиция иа под-
лога е незаета н той ие се прдраэбнра от пред-
ходния текст. Това подчинено изречение е единственнят вид под-
чинено, което замества главна част ня изречението Напр.: Който няма,
2> Гранатике на съвременння българскн кннжоын емк. т. 3
371
лесно обещава (Бълг. нар. творчество). Съвсем ясно е, че той се е страху-
вал от вас (П. Вежннов).
Сложните съставнн изречения с подчиненн подложим въз основа на
определени структурни признаци се делят на две групн.
§ 599. Към първата трупа се отнасят сложнн сиитактичии конструк-
ции със слединге особености:
1. В главното изречение липсва подлог, то съдържа гл а гол-сказуе-
мо в 3 л. ед. илн мн. ч.,“обаче не е безлично. Преднкатнвният признак,
нзразен чрез сказуемото, по своего значение е такъв, че не може да се
мислн без определен носител. Именно подчнненото подложно изречение
разкрива описателно предмета, иа който се приписва тозн признак Гла-
голът-сказуемо на главното изречение най-често е в нзявитепно накло-
нение илн в описателен императив. Прнмери:
Конто бяха no-яки, се катереха направо по скалите (Г. Рапопорт).
Който беше слаб, падна и коленичи пред тях, който беше no-силен, би-
ваше мушкан и премазван като с рогата на бик (Й. Йовков). Конто го
придружаваха чак до улицата, завикаха. . . (Ст. Ц. Даскалов). Който се
върнаха, и пепел на огнищата си не намериха (П. Ю. Тодоров). Който
носи мъжко сърце / и българско име, / да препаше тънка сабя, / знаме
да развив/ (Д. Чинтулов).
2. Подчинеиото изречение в повечето случаи стой пред главното (вж.
примерите горе), обаче не е из ключе но да бъде в постпозиция, напр.:
Дави тегли греха, който ей е оставил да изкривите врат. . . (П. ГО.
Тодоров).
3. Връзката между главно и подчинено изречение се осъществява
от относителни местоимения, конто са в абсолютно начало н изпълня-
ват ролята на подлог за подчнненото изречение. Много рядко друга,
второстепенна част заема началната позиция, напр.: Народната клетва
който не варди, да се маха от селото! (А. Каралнйчев). Наред с относи-
телиото местоимение който се срещат дето и щото, а също така и вълро-
сителиото местоимение кой във функцията на относнтелна дума. Вснчки
тезн съюзнн средства са характерни за народната реч и се открнват в
пословиците, конто доста често са оформени като сложии съставнн из-
речения с подчиненн подложии. Примери:
Който не работа, не бива да яде (Бълг. нар. творчество). Кой види
вълка. вика, кой не — дваж вика (Бълг. иар. творчество). Дето оби-
каля, по-бързо ходи (Бълг. иар. творчество). Щото скоро става, скоро се
и разваля (Бълг. иар. творчество). Кой си има брада, да си има и бръс-
нач г творчество).
изречения с подчииени лод-
и структурно разнообразие.
о вече е изяснено (вж § 193—
език са няколко внда, обаче
о при някои от тях, а именно:
го сказуемо представлява гла-
з възвратна частица се, напр.:
век (Бл. Димитрова);
ето сказуемо е глагол, който
се, че селянинът е от 42 пе-
я оии. втората група сложнн съставни
ложни се отлнчават с по/олямо смислово
Техните общк особеност/ са следннте:
оо-п1>ГлаВНОТО е безлично. Какт
207). безличните из^,ен„„ в българския
подчинено подложи, изречение се явява сам
а) при СезличИо главно изречение чнег
гол. певюлен за безяодложна употреба чре
“ пл?40 нс там земя да бъдеш w
6) при безлично главно изречение чи
вннаги се употребяяа със се. иапр Опам
ктен пом (Ем. Сганев);
322
в) прн безлично главно изречение, оформено с глагол без се в без-
лична употреба напр.: Оставите само да дойде добшпъкът (Й Йовков)
Но излезе, че Стойко наистина е бил на преглед вчера. . . (Г. Караславов);
г) прн безлично главно изречение със сказуемо, образувано от пре-
ходен глагол в причастнострадателеи залог, напр. : Предложено бе да се
усъвършенствуват структурата, организационните форми и метода на
тяхната дейност (История на Б КП);
д) прн безлично главно изречение, чнето сказуемо съдържа наречие
при глагодна съставка съм, ставам, оказвам се, напр.: Не е хубаво да се
мъчиш (Елин Пелки). - . .На Хаджията му стана ясно, че те не са се
отказали от плановете си (Сл. Хр. Караславов). Сега се сказа нужно
още от сутр шипа да бъда в София (Ив. Вазов),
е) при безличен фразеологизъм като главно изречение, напр. . Лой-
де ми на ум, че ще мога с тях поне една година в странство да се уча
(П. Р- Славейков),
ж) прн безлично главно изречение, чнето сказуемо е образувано от
име със „ли без предлог н глагола съм, напр.; Не е за мъж жълтици
да носи (А. Каралнйчев).
Тук се отнасят и главннте изречення, образувани от глагола съм
н име нли именна група като сказуемно определение, конто не изразяват
човешко състояиие нито преценка, както сътцински безлнчни изречення,
напр.. Наше предимство ще е, че ще почнем отначало (Ст. Днчев).
Вснчкн посочеии безличии нзрази се отлнчават със смнслова непъл-
нота н затова подчииеното нзреченне е необходима съставка, която до-
пълвд набелязаната, но неизчерлана информация и прндава завършенэст
на значението.
За разлика от предходния случай тук подчнненото подложно г ре-
чение разкрнва опнсателно предмета, за който се отиася констатаций та
или преценката, направена в главното изречение. И тъй като лодчине-
кого нзреченне заема позицнята иа подлога, граматическата безличиост
на главното изречение се неутрализнра.
Безличного главно изречение може да бъде възклицателно или въ-
проснтелно, това не измени статуса на подчнненото, напр.: Как трудно
е юздата на живота в ръцете си да хванеш и държиш (Хр. Радевски).
Толкоз ли е важно да се застъпваш за този. . .? (Р. Стефанов).
2. Подчнненото изречение обикновено се разполага след ггавното,
но нма случаи, когато лредходинят текст нала га главното изречение да
заеме естествената втора позиция на ремата, иапр.: При това аз съм ка-
бинетен човек, доста затворен и необщителен. Трудно си създавах нм-
такти, почти нямах приятели. А да търся и разговарям с непознати
хора ми се струваше почти абсурдно (П. Вежннов). Годен ли е ши не е
годен, . . .заран ще се види! (Т. Г. Влайков).
3. За връзка на подчнненото подложно с главното изречение сложат
съюзнте да, че н дето (рядко) и въпроснтелннте месточм«нк«, наречи° н
частиЦи. Прнмерн:
Пък и хубаво беше да уссща десницата на сина си, да се обляс.я на
силната му ръка (А. Гуляшки). Лено бешё, че е извършено предателе™*"
(К. Калчев). Нашшпе жени викат на eiacmma. че било мн , • , .
дето забранили да сапонат в селото. . . (Й Радичков). Ьт не и
кой ще бъде жив и кой ще умре (Й. Йовков). Беше тъмно .. не л ...

да се види как»» има по лицата на овнарите (fl. Йовков). Рено беше как
от ден. на ден той ставшие по-безапрашен, no-лют (Й. Йовков). Подир
подобна доклада до Портата на нея й оставаше само да капитулира
пред анархията. . . (В. Мутафчиева). Не се познава дали змия си или
человек (К. Величков).
§601 Особеиа структурна конфигурация се получава, когато гла-
голът съм или значи се разполага между две изречения с еднакви връзкн
(да). Синтактичната прииадлежиост иа изреченнята може да се определи
само въз основа иа тяхната позиция — подчнненото подложно е иа пър-
во място, напр.: Да се въэстановява истината по техните разкази е все
едно да се реставрира ваза от няколко намерена отломъка (Р. Игнатов).
Алекса знаеше, че е права. Но да се съгласи с нея означавшие да я остави
без надежда (П. Вежннов).
Известна синтактичиа двузначное? се поражда прн иякои изречения,
ако сказуемото иа главното се състон от глагол на съставка съм и члеиу-
ван предикатив, напр.: Най-лоиюто е, че тя е поразена просто до мозъка
на костите (П. Вежи нов). Една от целите тук е, разбира се, да се съ-
буди по-широк интерес за по-задълбочено изучаване на тази важна об-
лает (Киаитова механика). Тук с еднакво основание подчнненото изре-
чение ыоже да се смята за подчинено подложно н за сказуемноопре-
дел ител ио-
§ 602. Редица изречения попадат в граничната облает между слож-
ните съставни с подчинено подложно н сложимте съставни с подчинено
обстоятелствено. Наблюдава се граматична асиметрия, резултат от не-
съответствието между значението н функцията на синтактичната връзка,
иапр.: Мъка е, когато не се боишот нищо (Ем. Станев). Съюзната дума
когато озиачава време, но тя въвежда подчинено след такова главно,
което обикновено нзисква подчинено подложно изречение. В този случай
значението иа относителното местоименно наречие се редуцира и когато
се нзравнява с асемантичиия съюз да. Това може да стане н със съюзннте
думи като и ако. Примерн:
Стопанката каза, че е хубаво, като има сметана (Й. Радичков).
Нее чудно, ако вътре се окажат няколко парцалчета, взети безвъзмездно
от някой двор (Ем. Стаиев). Добре е, когато различайте вещества са оба-
грена в различна Цветове (Законодателство в химяята). Знаеш ли каква
радост е за близките му, когато се научат, че е жив (К". Зидарои). И по-
страшен грях е, когато вършиш това, споменавайки бога (П. Константи-
нов). Тежко е, когато бащата удари детето, но и тежко е, когато че-
дото обида бащата (Й- Радичков). Какво радостно събитие беше, ко-
гато тия дългокраки гости пристигала от дългия път в родните гнезда
(Елин Пелин).
§ 603. Пунктуация:
1 Предпоставеното подчинено подложно изречение се отдели със
запетая от главного. г
Задпоставекото подчинено подложно изречение се отдели със за-
петая само ако се въвежда със съюзнте че и дето.
м«л’и.„«!аЯ На сложното изречение се пнше точка, удивителен нли
изпеч₽пн«х ЗНЗэ В зависнмост от комунккатквния тип на главното
изречение, иапр.; Заща е наредено да се съберат! (С. Неделчев).
324
СЛОЖНО СЪСТАВИО С ПОДЧИНЕНО
СКАЗУЕМНООПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 604. Подчинено изречение, което замества
предикатива или сказуемното определение и
разкрива признаци на подлоге или иа допъл не-
кие то в главното изречение, се иарнча сказуем-
ноопределнтелно. То се явява като предикатив или сказуемно
определение с разширен състав и със същнте смислови н синтактнчнн
функции. Отговари на въпроснте кой, какъв н как в се свързва с главното
изречение с помощта иа относится ните местоимения който, какъвто, на-
речията как, кога и с подчинитсяннте съюзн че, да и др., напр.://иг сме,
които ще я из прав им (А. Гуляшки). — Кои сме ние? Защото комунисти-
ческата партия е, която през време на буржоазния гнет най-последова-
телно и пълно отразяваше тежненията на българския народ ... (в. Раб.
дело). — Коя е комуннстнческата партия? Впрочем не сме ние, която ще
трябва да решаваме този въпрос, тъй като хората на следващите веко-
ве могат да мислят другояче (в. Отеч. фронт). Учителите са, конто ще
вдъхнат живот на плана със своите знания и педагогическо майсторстоо
(в. Нар. култура). Учителките останаха да края на живота му неговите
[на Ас. Златаров] най-големи почитателки. Те бяха, кашпо уреждаха
скажите му, те бяха, които му поднасяха громадна букети на сцена-
та, те бяха, които го посрещаха и изпращаха, те бяха, кашпо се влюб-
еаха в него, те бяха. които му отправяха илюстровани картинки (К- Гъ-
лъбов). Пък бъди, какъвто си бил (Хр. Ботев). — Какъв бъдя?
Най-важният въпрос за нас е какъв специалист ще ни изпратят
(в. Отеч. фронт). Главното е не какъв пост ще заеме Аденауер, а на кого
ще се опира (в. Раб. дело). Аз си представих мислено тая тиха и цвету-
ща сега долинка каква е била в онзи критически ден (Ив. Вазов). Важното
е кога и как ще започне есенната сеитба (в. Раб. дело). Първата ни гри-
жа бете как да изпълним годишния си производствен план (в. Раб. дело).
Слабостта на кибернетичните машина е, че те са само аналог на човеш-
кия моэък (Б. Мунтян). Първото впечатление е. че земята се е разтресла
(Г. Караславов). Но важното е, че гласове се дадоха тъкмо 247 (Т. Г.
Влайков). Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвър-
шено еднакви по величина и архитектура (Ал. Константинов). Най-ху-
баеото беше там, че скоро му минаваше (Ст. Чилингиров). Главното с,
че хората искрено подкрепят представителите на законното правител-
ство (в. Раб. дело). Аз я съгледах и на други станции, че бе сявзяалл
(Ив. Вазов). Първата му работа беше да рвзпмта Темеяхо халджнятв
(И. Йовков). Тук моята задача е да се спра но-комкретмо главно върху
процеса на изграждането на съвременния български кнкжовви език крез
XIX в. (Л. Андрейчии). Най-голямата задача, която постав* пос та но-
влението, е да се очертае окончателмо социалнстмческият облик ш общо
образователното училище (Ас. Киселинчев). Ето защо първата ни гри-
ма беше да се пооблечем сиоспо (Ст. Чилингиров). Неговата работа бе
да подрязва яози, . . да ашладисва дивачкиме к трекда^ижтв (Елии Пе-
лки). Работа та на комунистите е да отварят очите ил сира месите
(Г. Караславов).
В изречеиието Първата ни грижа беше дв се пооблечем сносно (Ст. Чи
лингнров) подчнненото изречение да се пооблечем сносно служи за преди
катив на спомагателния глагол беше и чрез него на подлога. То отговаря
иа въпроса каква' Каква беше първата ни грижа?
В изречението И забележителното е, че след някои от своите разо-
рения София се е издигнала над пепелищата си още по-внушителна и
цветуща (Д. Казасов) подчнненото изречение че след някои от своите
разорения София се е издигнала над пепелищата си още по-внушителна
и цветуща служи за предикатив на главното изречение И забележител-
ното е и отговаря на въпроса кое. какво: Кое е забележителио? Какво е
забележителното?
В изречеиието Този приятел ви се представя, че е голям търговец
от Венеция подчнненото изречение че е го мм търговец от Венеция за-
мества предикатива за голям търговец от Венеция и отговаря на въпро-
са какъв: За какъв вн се представя този приятел?
В изречеиието Та думата ми беше. че разбойник не умира (Ив. Ва-
зов) подчнненото изречение че разбойник не умира също така служи за
предикатив на главкото изречение Та думата ми беше.
§ 605. Относителиото местоимение в сказуемноопределнтелното изре-
чение се съгласува по род и число с подлога на главното изречение, напр.:
Деижекията на мисъл и настроение са, който разнообразяват строя
на всяко възможно изречение (Ал. Т.-Балан). А уедреното стопанство е,
което ще им позволи утре да живеят по-добре от днес (в. Раб. дело).
§ 606. Сказуемноопределнтелното изречение ие се съгласува с ни-
каква дума от главного изречение, когато започва със съюзнте че, да
нли с наречнята кога, как, напр.:
А истината е, че той само обича да цитира Ницше (П- П. Славейков).
Забележителното при този празник е, че музата на поета не е присъст-
вувала на него (П. П. Славейков). Желанието ми е да намеря сянка и да
се подслоня под нея (Ст. Чилнигиров). И тукзадачата на министерството
ё да осигури добра организация и добри кадри (в. Раб. дело).
§ 607. Сказуемноопределнтелното изречение може да се употребява
наред с други изречения в границите на едно сложно или сложно сме-
сено изречение, напр.:
И първата му мисъл, която иде, е, че неговото престъпление не се
знае (Елии Пели в). Задачата ни беше да намерим до вечерта жилище
и да се настаним в него (Ст. Чилиигнров) Впрочем не сме ние. който ще
трябва да решаваме този въпрос, тъй като хората на следващите ве-
кове могат да мислят другояче (в. Отеч. фронт). Че съм щастливец, това
го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямам
четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн (Ал. Константинов).
§ 608. Особена трупа образуват сказуемноопределителните изрече-
ния, конто се отнасят до допълнеиието на главното изречение, свързват
се с него чрез съюзнте че и да, наречнята как, като и по този начни из-
пълняват синтактична служба като второ сказуемно определение На-
пример в изречението Искаше. . . да представи работата за по-невинна
и лесно разрешима, отколкото беше (Г. Караславов) сказуемиите опре-
деления за по-невинна и лесно разрешима се отнасят до допълнението
работа в главното изречение. Те могат чрез съюза че да образуват ска-
зуемноопределително изречение по следния начин: Искаше да представи
раоотата, че е по-невинна и по-лесно разрешима, отколкото е.
326
Сказуемното определение седнала в изречението Други я бяха ви-
дели седнала на самая край на скалата (Й. Йовков) се отнася до допъл-
нението я и може да се развие сыцо така в подчинено сказуемноолреде-
лително изречение, иапр.: Други бяха я видели, че седи на самая край
на скалата (Й. Йовков). Срв.: Весел ме гледат мили другари. . (Хр. Бо-
тев) — Мили другари ме гледат, че съм весел.
Този тип подчинено сказуемноо предел нтел но изречение генетически
и исторически е евързан със старобългарски причастви конструкции, ио
той е добнл н иовн черти н така се е срасиал с иякои подчинеии опреде-
лится нн и допълннтелин изречения, че не може лесно да се разграничи
от тях поради своята хибридна природа. Например старобългарското
нзреченне Оврвтс от^окскнца кеждшд на одр има в днешния език
следните застъпницн: Намери момата, че лежи на одъра. Номера мома-
та да лежи на одъра. Намери момата, като лежи на одъра. Намери
момата, която лежи на одъра.
Трябва да се отбележи, че разгледаните сказуемиоопределителни
изречения се употребяват почти след сидите глаголи, конто в старобъл-
гарския език се свързват с причастии и ннфинитивни конструкции. Тези
глаголи са обнкновеио verba sentiendi, cognoscendi et cogitandi, по-рядко
други глаголн н означават възприемане или непосредствено сетивио въз-
прнемане на обекта.1 Това са преди всичко глаголите виждам, слушая,
мисля, зная, чувствувам, намирам, техннте сииоиими и други иякои
глаголи: наблюдавам, забелязвам, чувам, спомням си, сънувам, направя
и др., напр.:
Наред с тия хубави мъже тя виждаше и своя син да се връща жив и
здрав (Ст. Ц. Даскалов). Тук видях дядо Славейков да плаче с радостна
сълзи. .(Д. Благоев). Погледнах из прозореца и видях селяни на шосе-
то, че отиваха в София (Ив. Вазов). Аз го слушах веднъж да чете своите
песни, просто, без декламации, без маниерност (П. П. Славейков). Ток-
макчията я чуваше да ходи из стаята и да мърмори нещо (Й. Йовков).
Той си спомни баща си как ги водеше за ръка (Елнн Пелин). Счшявт про-
светата, че е основна за напредък (из печата). Той го номера в одаята,
че вечеря хляб със сирене (Ив. Вазов). Ти си го направила много да стра-
да. а той пак те люби (Ив. Вазов). Ctuyeax стопанина си злочестив, съ-
нувах Пано, че седи на Прага (Й. Йовков).
§ 609. Сказуемноопределителните нзречення са сходин по строеж и
по функции с определнтелните н подложиите изречения, затова често,
но нсправилно се смесват с тях. В иякои български граматики те не се
отделят в самостойна трупа н порадн по-ограничеиата им употреба.
Сказуемноопределителните изречения лесио преминават в подчинеии
определнтелнн нэречеиня, напр.:
Hue сме. който щеяизправим (сказ. опр. изречение). Hue сме хороша,
който ще я изправим (опр. изречение). И Милена ео видя пак хубав, ка-
къето беше преди години (опр. изр.). И Милена го видя пак, какъвто бе-
ше преди години (сказ. опр. изр.).
§ 610. Прн някои сказуемиоопределителни изречения подлогът в
главного изречение е винаги членуваи. По това те се различават от съ-
ответните подложнн изречения, напр.:
1 К- Попов. Исторически пронзход и употреба яа един тип подчинив BW*-
чения в българскня език. — В: Славнстнчны студив. С 1963, г 106
Важното е да закусеате сутрин (сказ. опр. изр.). Но важното е,
че гласовете се дадоха тъкмо 247 (сказ. опр. нзр.). А истината е, че той
само обича да цитира Ницше (сказ. опр. нзр.). Лошото е, че ние оставих-
ме нещата да стигнат дотам (сказ. опр. изр.). Известно е, че техният
принцип беше „изкуството за изкуството" (подл. изр.). Лото е да имаш
в къщата си чужд човек (подл. изр.). Че той само обича да цитира Ниц-
ше, е истина (подл. изр.).
Това разграничение има отиосителна стойиост, но то се осиовава
преди всичко на обикновеиия факт, че предикативът и сказуемното опре-
деление поиачало ие се члеиуват и че когато се члеиуват, те могат да
лоемат службата иа подлога, като до известна степей се и субстантивират.
§611. Пунктуация. Пред съюза че и отиосителиото местои-
мение който в подчинение сказуемиоопределителии изречения се пише
запетая, напр.:
Д истината е, че той само обича да цитира Ницше (П. П. Славей-
ков). Първото впечатление е, че земята се е разтресла (Г. Караславов).
Учителите са. който ще вдъхнат живот на плана със своите знания и
педагогическо майсторство (в. Нар. култура).
Не се пише запетая пред съюза да и пред аъпросителиите местоиме-
ния и наречия в служба на подчинителии съюзи, иапр.:
Главното сега е да се произвежда повече и по-висококачествено (в. Раб.
дело). На пръв поглед неговата роля е само да се внесе колорит към глав-
ната тема (в. Лит. фронт). И сега, вляэъл неусетно, той я гледаше как
тя подреждаше малката стаичка (Ст. Ц. Даскалов). Аз си представих
маслено тая тиха и цветуща сега долина каква е била в онзи критичен
ден (Ив. Вазов).
СЛОЖНО СЪСТАВИО С ПОДЧИНЕНО
ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 612. Сложного съставио с подчинено допълни*
телно изречение се състои от главно и подчи-
нено изречение, което се свързва със съдържа-
ннето иа сказуемото в главното изрече и и е и из-
пълнява спрямо него службата иа допълнение.
Подчнненото допълнително изречение предана описателио обекта (пряк
нли иепряк), към който е насочеио действието, като дава по-голяма инфор-
мация от допълнението, тъй като съдържа свои субектно-обектни отно-
шения.
Подчнненото допълнително изречение отговаря иа въпросите какво,
щр, кого, с конто се пита за прякото допълнеине, или на сидите въпроси,
придружеин с предлог (на, за, от, в) — за непрякото допълнение.
Допълннтелни отношения сыцествуват в простото изречение (между
глагола-сказуемо н прения или иепрекия обект), в сложного съставио
изречение и в по-големн речеви цялости (изразявано чрез подчинителен
допълннтелен съюз). и
По*ч«™телното допълнително отношение се изразява обик-
иепбкппи^е3(-^ДЧИНИтелна в₽ъэка ~ съюз или съюзна дума, — която е
За л0пъпни^ооТурен елемент в подчнненото допълнително изречение.
на връзка служат най-често съюзите да и че, въпросител-
328
ните местоимения и наречия, изпълияващи и съюзиа функция — кой.
чай, що, какъв; колко, как, защо, де, къде, кога. — рядко никои отиоси-
телни местоимения — който, какъвто, щото, — въпроснтелннте частнци
дали, ли, мигар, нала, нима (със съюзна функция), сложиият съюз да
не би да, а при алтернативност — съотиосителните съюзи да—или да,
(да) ли—(да) ли, ли(да)—или (да), да—ли—или (да), дали (да)—
или (да), или (да)—или (да).
Съюзнте и съюзиите думн диференцират употребата си като връзка
в подчинено допълнително изречение в завнсимост от пелта на комуни-
капията, т. е. дали подчнненото нзреченне е иевъпросително (съобщител-
но или лодбудителио) или въпросително, а също и според модалкостта,
която те могат да изразяват, и според стилиата си употреба (вж.-§ 619, 1;
§621, 622, 615, 3; §626).
§ 614. В състава на главного изречение е задължителио присъствие-
то иа управляваща дума, чиято семантика се нуждае от допъл-
ване. Управляващата дума може да бъде глагол-сказуемо (респ. фразеоло-
гичио съчетаиие с глагол на функция), прнлагателво име или адиективи-
рано причастие, фуикциониращи като определение, сказуемно определе-
ние или обособеио определение:
Те съзнаваха, че са старили грешка (Ив. Вазов). Тоя ден Еньо не пи
и за първи път се отказа да купи една нива (Елин Пелин). Колко време
беше стоял тъй, не знаете, не му идете и на ум да стане и да отиде
другаде (И. Йовков). Омраза и гняв закипяха в душата му. . . Той не
беше вече способен да мисли (Й. Йовков). Той, несвикнал да работа, на-
пуска работата си. Съгласните с мен момчета да тръгваме нека се
приготвят.
Подчнненото изречение е вннаги в тясна връзка със смнсъла иа упра-
вляващата дума. Това са думн, конто принадлежат към определеии се-
мантични класове. Тук спадат глаголи за сет и в н о възприя-
тие — слухов о, зрителио нлн с е т и и и о (чувам, виждам,
усещам, долавям), за мисловна дейност (мисля, помня, за-
брае ям), за емоционална (обичам, мразя), за во лева (искам,
желая, заповядвам, забранявам) или за речева дейност (говоря,
питам, разказвам), както и някон адиективирани прича-
стия от тези глаголи (несвикнал, принуден) и някон прилага-
телнн за волево-емоцноиални качества (готов' съ-
гласен, склонен4, способен) (за тях вж. §620). Някои от глаголите пред-
ставляват в семантично отношение смесени вндове — за ем о ц и о -
нално-мнсловна дейност (предчувствувам, предусещам) и
емоцнонално-волева дейност (надявам се, мечтая, очак-
вам), за во лево -мисловна дейиост (възнамерявам, смя-
том, двоумя се) н за волево-речева дейност (нареждам,
казвам, определям).
От семаитиката иа управляващата дума зависят видът иа синтактич-
ното подчинение (обектно), видът иа нзползуваиата синтактична връзка
и в известии случаи темпорално-модалиата система иа лодчииеиото из-
речение.
§615. Моментът иа темпоралиата ориентация на глагола-сказуемо
в главното и в подчнненото изречение е различен. Глаголното действие
в главното изречение се ориентира спрямо момента иа говоренето нли
3?9
спрямо един ми нал илн бъдещ момент, а глаголното действие в подчиие-
ното изречение има винаги и е п р я к а ориентация. Ориентира
се вниагн спрямо действието иа глагола-сказуемо в главното изречение н
означава одновременно, следходно или предходно спрямо него действие.
Така че по отношение иа глаголната си темпера л на ориентация допълни-
телното изречение се иамира в подчинително отношение спрямо глагола-
сказуемо в главното нзреченне.
1. Съществува известно разпределенне в съчетаването иа темпорал-
ннте планове в подчнненото н в главното изречение в завнснмост от се-
мантиката на управляващата дума. При глаголн за сетнвна, мнсловна
илн речева дейиост в главното изречение: а) Ако глаголът-сказуемо е
в сегашно нлн в бъдеще време, в подчнненото изречение
формата за се г а П1 ио (и рядко мннало несвършено) в р е -
м е означава одновременно с него действие, формата за бъдеще
време — следходно спрямо него действие, а формнте за миналнте
времена (без мниало несвършено време) — предходно спрямо него
действие. Напр.: Виждам, че идва често. Ще го види че идва всеки ден.
Разбира (ще разбере), че ще дойде. Разбира (ще разбере), че той дойде
(е, бе дошъл). б) Ако глаголът-сказуемо в главното изречение е в някое
от мииалите времена, в подчииеиото изречение с формите За
сегашно или за мниало несвършено време се озиа-
чава едновременно с него действие, с формите За бъдеще време
или за бъдеще в мниалото — следходно действие, а с формите
за миналнте времена — предходно спрямо него действие. Напр.:
Видах (виждах, съм, бях видял), че идва (идваше) някой. Видях, че ще
(щеше да) елезе някой. Видях, че дойде (е, бе дошъл) някой.
2. В подчнненото долълнително изречение могат да бъдат нзползу-
вани всички темпоралии формн на глагола, когато осыцествяването на
глаголното действие се схваща като р е а л н о, а когато се схваща като
хнпотетично (предполагаемо), се използуват само ия-
кон строго определенн темпоралнн формн. Напр.: Видях, че (как) влиза
(влизаше, елезе, е, бе влязло, ще елезе) детето и Не зная да е идеал той.
Попитах кой (кога, защо) да тръгне.
Като знак за хипотетнчна модалност служи съюзът да (в съобщителин,
косвеноподбудителин н в ня кон косвеновъпросителни изречения) или
модалната частица да, прибавеиа към съответната въпроснтелна дума,
служеща за подчинителна връзка в косвеновъпросителнн изречения
Съюзът, респ. частината да, образува <_ глагол а-сказуемо в подчнненото изре-
чение характерната за новобългарскня език да-конструкция — да-|-гл. инд. сег. (мин.
Шмпп В₽; *Я Се п°явява още в старобългарски език, предимно в целни изречения.
роката и Употреба в новобългарскня езнк е свърэана с преминаването на българ-
катл 5ЗВК от сиятетнзъм към аналитнэъм или по-точно с изчезваието на инфинитива
нп«пьЛДГд Иа форма и със замината му с da-нзречения. както и с разширяването иа
ч»ни» пт,» «И,(,1ИИте Иа Ч" 1ИЦата &а със заповедно, желателно или въпросително зна-
„н£Рряко ПРедаване иа подбуждане или въпрос. Срв.: Казах му „Тръгнете
%! ** "рымат веднага. Попитах го: „Кога да дойда?" и Попи-
ныа н nnnuuuov oCda В случайте, когато модалната частица да от да-конструнния
когато За е сТп“ ^СЪ10 ,1а да говорим за да-изреч^не. а
бавя към въ1 - Фуякцнята иа частина за подбуждане нли съмнение, която се при-
няв с гляшггД нл *аТа дУма’ с-’Ужеща сама и эа връзка на подчнненото изрече-
главното. da-конструкция ие представлява изречение.
глагол а-сказуемо в подчнненото нэре-
J0
Да-ко негр у кцн я е строго определена в позиционно, интонационно и
темпорално отношение. Да се намира вниагн в контактна препозиция
спрямо глагола, ако към него няца отрицание, местоименна енклитична
форма или частицата ли, и образува с глагола проклитика. Напр.: Той
каза (попита) да не му (ли) дават всичко и Той коза да дадат всичко
на майка му. Глаголът се мени по лнце и число и е темпорално ограничен —
явява се само във формата за сегашио и за мииало неопре-
делено време. Формата за сегашио време означава е д-
новремеино действие спрямо глаголното действие в главното
изречение (обнкновеио при траен глагол) нлн следходно дей-
ствие спрямо него (обнкновеио глаголът е от евършен и по-рядко от
неевършен вид). Така че формата за сегашио време при разнообразим
контекстуални условия н поиякога в зависимост от внда на глагола е
способна да изразява н бъдещо действие, както това става и в известии
други случаи в българскня език. Напр.: Утре заминавам и Смятом утре
да замина. А формата за минало неопределено време съответствува иа
иеопределеността по време на действието в подчнненото изречение, което
само предхожда действието на главното изречение и сьдържа резултат,
валиден за момента на действието. Напр.: Не видях да ми е пипал кни-
гите по масата.
И ето виждам да се приближала към нас тъмна, вълнуваща се маш
хора (Й. Йовков). Това здание мисля да стой и досега (К Величков)
(едновремеини действия), Гърция мисли да играе важна роля в съдбите
на Турция (Хр. Ботев). Иглика забрави да си отиде и стоеше пред него
като прикована (Елин Пелин) (следходно действие). Не помня да съм
се карал с нея (Хр. Смнрненскн). Никой не знаеше той да му е давал пари
(Елии Пелии) (предходно действие).
3. Важен елемент, който до известна степей определи структура™
на подчнненото изречение, е съдържащата се в семаитиката иа управля-
ващата дума връзка с представата за обективиа реалиост или за опреде-
лен вид хипотетичиост. Модалността в подчииеиото изречение се опре-
дели вннагн от гледището иа субекта в главното изрече-
ние (независимо от това, далн той е говорещото лице, илн ие), от това.
дали той схваща осъществява ието иа глаголното действие в подчнненото
изречение като р е а л н о или като хипотетнчно (предпо-
лагаемо). Подчнненото изречение може да сьдържа: а) и ид и ki-
th и н а мода л ноет, когато осъществяването иа действието в него
се схваща като р е а л и о осыдествимо в действителиостта. и б) х и п о -
тетнчна модалиост, когато действието ие е осъшествено и
осъществяването му може да се схваща като необходимо — же
ла ио или като въз можно—-несигурио. съмнител
и о нли възможно изобщо.
И по отношение на модалната характеристика иа подчинен изре-
чение съществува завнснмост между него и семантнката на главного из
речение.
Различните вндове модалност в подчнненото изреч. м ле се н яват
чрез лекснкални средства (съюзи, съюзнн думи и частици), чре лекси
кално-сиитактични средства (коиструкциите, съдържжщн ыо см
инд. или че + мод. гл. 4- да 4- гл._ннд. сег. вр.) н по морфол гнчеи пы
(чрез формите за наклоненне и иякои темпорлнн формн иа гл а гола -
сказуемо).
Ж
В зависимост от изразиваиета от тях модалност се очертават две гру-
пп съюзи и съюэии думи:
Индикативна (реалиа) модалност в иевъпросител-
ии подчинена допълиителни изречения се изразява от съюза че и от ни-
кои въпросителнн и отиосителии местоимения (вж. §619, 1), а в косвено-
въпросителнн изречения — от въпросителните местоимения и наречия и
от иякои съюзи (вж. § 622):
През целая ден на нивата тя чувству ваше, че я следи неговият изпи-
тателен, строг и хладен поглед (Елии Пелии). Чуй как стене еора и шу-
ма, / чуй как ечат бури веков ни. . . (Хр. Ботев). Нека инженерът да
приключи и да видим какво е начислил (Н. Хайтов). Нико не разбра
пахана ли е това или закона (Г. Караславои).
Хипотетичиа модалност в иевъпросителни изречения
се изразява чрез съюза да, а в косвеиовъпросителнн изречения — от
съюзнте да, да не би да и от модалиата частица да в постпозиция към съ-
ответиата съюзиа дума, въвеждаща косвения въпрос (вж. § 619, б;
§ 621 и 622):
Л в не съм чу л да има война (И. Йовков). Лицето, което миелите
да е тука, се намира в друга дъ ржава (Хр. Ботев). Забравих да ти кожа
утре рано да си дойдеш (Елии Пелнн). Съобщиха по телефона да дой-
де веднага ветеринарният лекар (Чудомир). Сега двамата уплашени хва-
наха да мислят да не е това момиче Станка (Ил. Блъсков). Старата при-
стъпи, но не знаеше какво да прави, деда се дене, какво да коже (Й.
Йовков).
§ 616. Главното изречение може да бъде съобщително, подбуднтелно
•или въпросителио. Цялото сложно съставио изречение може да добие
съответствуващата му интонация и да стане съответио съобщително, под-
будително или въпросителио:
В село говорят, че си убит (Сл. Трънски). . . . / Запей ми, девойко,
на жалост, / запей как брат брата продави, / как гинат сили и младост /
. . ./ (Хр, Ботев). Приятелю, аз бих желал да се запознаем! (Елии Пе-
лии). Ти помниш ли / как някак много бързо / ни хванаха в копана на жи-
вота? (Н. Вапцаров). А що им пречи да си живеят братски? (Елин
Пелин).
§ 617. Според целта на комуиикацията подчииеиите допълиителни
изречения са иевъпросителни и въпроснтелни. От
своя страна иевъпросителните подчинен и изречения могат да бъдат с ъ -
общителии или подбудителни.
§ 618. Невъпросителни подчинен и допълиителни изречения. Чрез
тях говорещият дава определена информация на слушателя/читателя за
нещо (факт, събнтие, явление), което му е известно илн което е необхо-
димо да стаие. В зависимост от това ниформацията бива предавана или
във вид на съобщенне (в съобщително изречение), или като не-
пряко предадено косвеио подбуждане (в косвеиоПодбудителио
нзреченне).
§619. Съобщнтелнн подчинени допълиителни изречения. Чрез тях
говорещият предава информация за иещо, което му е известно. Изрече-
нието е винаги разказио. То може да представлява и непряко предаваие
иа чужди или свои мисли, конто, не съдържат подбуда нлн въпрос: — Аз
ви казвам, чс графът е жив (Ив. Вазов). Деца водоварчета пристигнаха
332
тичешком в село и уплашени разправиха, че намерили в нивите Скореца
имрял (Елии Пелин).
1. За връзка на съобщителиите подчинеии допълиителни изречения
служат иай-често съюзите че и да. никои отиосителии местоимения —
когото. която, което. каквото, щото. — иякои въпросителнн местоиме-
ния н наречия — кой, какво, що. какъв; как, къде, колко, кога, — загу-
били вълросителния си характер.
Въпросителните местоимения и наречия загубват вълросителния си
характер само когато управляиащнят глагол от главното изречение ие
съдържа литаие, а подчнненото долълиителио изречение отговаря иа
съобщително или иъзклицателио изречение, но иикога иа въпросителио.
/. . Приятел нямам — / да му разкриящо в душа тая, / кого аз любя
и в какво вярвам / . . . (Хр. Ботев). Да чуй то сърце юнашко / кож тупа
сърце, играе. . (Хр. Ботев).
Съюзите и съюзиите връзки разпределят тук употребата си в зави-
симост от своята семантика, от съобщаваната от тях модалност илоия-
кога в зависимост от семантнката иа улравляващата дума (вж.
§613, 615, 3).
а) Съюзът че е най-улотребяваният долълиителеи съюз диес. Изпол-
зува се при р е а л и о осъществяваие иа действнето. Произходът иа
съюза че не е иалълно ясен. Смята се, че е лроизлязъл от старобългарски
местонмеиен корен или от сливането иа старобългарските съюзи ц-в, к
ц-в, чъ^чх, чл. н. Съюзът че е нов. Явява се от края иа XIII и начало-
то на XIV в. като причинен съюз, а от втората половина на XV в. и като
допълнителен съюз обикновено във форма на и от XVII в. като че. За-
местиик е на старобългарски я съюз t^Ko Неговото диалектно соответ-
ствие в нзточннте и заладиите говори е съюзът оти.
Съюзът че се нзползува след управляваща дума глагол-сказуемо от
следните семантичии класове. I) след всички глаголи за сетивиа
д е й н о с т, след иякои глаголи за мисловиа, емоцконална
и речева дейност (с нзключение на глаголи като зная, эабра-
вям ’(не) умея, (не) мога’; обичам, мразя и др.); 2) след някой каче-
ствени прилагателии за иолево-емопионални качества и адиективираии
причастия от глаголи за ми слов но-во лева, сетивиа, мисловиа и речева
дейност. Съюзът че ие се излолзува след глаголи за волева дейност (като
искам, желая, эаповядвам и др.), както и след иякои качествеии.прила-
гателии и адиектнвирани причастия -(готов 'съгласеи, склонен', горд;
принуден, несвикнал и др.):
- . . / Наближи я — с пушка гръмна, / като видя, че й эасмяна (Хр.
Вотев). Захаринчо не разбираше нищо от това, което ставаше в къщи,
ко усещаше, че майка му страда (Елии Пелии). Той помасли, че сънува,
и си потърка очите (Ии. Вазов). Няма нужда да каэвам, че не затворах
очи цяла нощ (К. Велнчков). Кълна се в името на народа и на Народна
република България,. . . че ще пазя свято и ненарушимо Конституция-
ми (Конституция). . . .Писал, че съм приказвал лоши работа за еластта
u че съм проповядвал против общественна строй (Г. Караславов).
Хилотетична модалност в подчнненото изречение, водеио от съюза
че, може да се изрази само чрез съответен модален глагол в конструкция
че трябва 4- да 4- гл. нид. (вж. § 615, 3): Само буля Петровица помнеше,
че трябва да се готви (Ст. Чилингиров).
33
При въвежданнте от съюза че допълннтелнн изречения се използу-
ват всички темпорални формн на глагола-сказуемо в главното и в под-
чинено™ изречение: .. .Тя се разтрепера, като чу, че аз обичам Иеанко
(В. Др умев). — Z/e вярвам, че ще се срещнем — тихо коза Мирски (Г. П.
Стаматов) Искала да покажат, че те са се наели с една работа, която
не е за всички (Й. Йовков).
6) Съюзинте връзки относите л ни и въпрос и телнн
местоимения и наречия, загубили въпросителння си ха-
рактер (за тях вж. §619, 1), като когото, която, което, какъвто, щото;
как, къде, колко, накъде, кога, защо и наречието като, се използуват
като връзка в съобщнтелнн подчиненн допълнител ни изречення, когато
осъществяваието на глаголното действие се схваща като реално:
Хайде сега правете каквото ви казвам (Й. Йовков). Кажи, дядо, че
аз помня / какъв юнак напред беше, / . . . (Хр» Ботев). Вълчан разказва-
ше каква кучета беше имал едно време (Й. Йовков). За мен това е минало —
неважно, / но ний деляхме сламения одър / и тебе чувствам нужда да
разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър (Н Вапцаров).
Хипотетична модалност тук се изразява само чрез модален глагол»
участвуващ в съставно сказуемо: Обичам когото мага (трябва) да обичам.
Въпроснтелннте местоимения н наречия се употребяват след упра-
вляваща дума от главното изречение глагол-сказуемо» означавши се-
ти в н а, мисловна, е м о ц н о и а л и о - м н с л о в н а или
речева дейност (не съдържащ пнтане).
Отноентелннте местоимения се нзползуват след разнообразии в се-
маитично отношение глаголн, конто не могат да бъдат обединенн в ясно
очертани семантичнн класове. Напр.: Помня (слушам, виждам) каквото
мога. Нося (работя, ям, пия) което (каквото) си искам.
Последните изречения представляват по-особен тип подчиненн до-
пълинтелни изречения. Относителното местоимение, което служи за снн-
тактнчна връзка между главното и подчнненото изречение, функциоинра
и като част и а подчвнекото изречение. Местон мен ието може да се схва-
ща и като заместващо нзпусиат обект от главиото изречеине. Напр.г
Донеси каквото ти (това, което ти) казах.
в) Съюзът да по произход е стар. Развоят му е евързан с разширеиа-
та употреба на частицата да, вероятно от местонмеиеи корей (стб. дл, дк
вы). нзползуваи и в другите славяискн езицн, от ие. *do-, *di. Части-
цата да още в старобългарски езнк се среща н със съюзна функция (вж.
§615, 2). Съюзът да служи диес най-често като подчнннтелиа връзка в
невъпросителки и твърде рядко в косвеновъпроснтелнн изречения. Той
обикновено е знак за хипотетична модалност. Осъществяването на дей-
ствието в подчинено™ изречение се схваща като възможно (не-
си г у р н о, съм ннтел и о, възможно нзобщо) илн като
необходимо. Само след глаголн за сетивно възлриятие (виждам,
гледам, чувам, слушам, усещам н др.) по функция съюзът да съответствува
иа съюза че и съюзната дума как, изразяващн индикативна модалност.
Глаголното действие прн несвършен глагол се схваща като процес, а
при свършен — като повтарящо се:
Стаята ни беше на горная стаж и ниско под нас чувахме да шумят
овошкшпе на градината (И. Йовков). Вятърът млъкнал: чувам, че дю-
кянската врата се кърти отвътре (Ив. Вазов). Чуй как стене гора и
334
.„„ма, I чуй как ечат бури еековни / . . . (Хр. Ботев). Църквицата до ко-
нака . - стоеше глуха и затворена. Ни веднъж не видях да елезе в нея
[К. Дончев). Рано сутринта. когато дрезгавината на близкая ден
вдигна косачите, тс вадяха, че Лазо не беше при тях (Елии Пелни). Миг
само плахи жетварки съзряха I хубава Яна с незнайно си любе 1 как се
эад облаци тъмни изгуби (П. П. Славейков).
Подчнненото изречение се намира в тясна връзка със семашяката
на управляващата дума от главното изречение. Съюзът да се нзползува
след управляваща дума: а) глагол за сетнвиа, мисловна,
емоционална, волева нлн речева дейност; 6) при-
лагателно нли аднективирано причастие, означаващо волево-емоцноиално
качество нли пронзлязло от същнте глаголи (вж. §620).
Само съюзът да (и никога че) се излолзува след глаголите за волева
дейиост (искам, желая; заповядвам н др.) при различии субекта в главного
и в подчнненото изречение, след иякон глаголи за мнсловиа дейност
(зная, забравям ’(не) умея, (не) мога’) и за емоционална дейност (оби-
чам, мразя, ненавиждам), както я след иякон прилагателии (горд, готов
склонен, съгласен’, склонен) и аднективирани причастия (принуден, (не)
свикнал н др.):
Тя му върнала кшпката и пръстена и не искала никой нищо да й
спомене за него (Елнн Пел и и). Как би желал да беше той един недостоен
и нищожен цар! (В. Др умев). Една силна ръка го хвана за шията като
железни клещи и го накара да седне на мястото си (Й. Йовков). Той не
обичаше да язди, не ходеше на лов (А. Гуляшки) Ти забрави да говорит
немски. Той е началник и аз съм длъжен да изпълнявам заповедите му
(Елии Пелнн). Саша е действшпелно неспособен да пропгивостои на по-
разите на сърцето си (Ив. Вазов). . . .И му отговорил веднага, че съм
съгласен да поема грижата за уреждането и редактирането на списа-
нието (Ал. Спасов).
В образуваната от съюза да и глагола da-конструкцня темпорално-
модалната парадигма на глагола, свързаиа и със семаитиката на упра-
вляващата дума, има следния вид;
Глаголиата форма за сегашно време може да означава ед-
повременно или следходно действие спрямо глагол-
ното действие и главното изречение. Осъществяваието иа одновре-
менного действие може да бъде схващаио като реално
(след управляваща дума за сетнвна дейиост) нлн като възможно в
няколко разновидности: възможно изобщо (във всяко време)
след глаголи за мнсловиа и емоционална дейиост (зная, мога, умея, за
бровям, пропускам; обичам, мразя н др.) — и възможио — иеси-
г У Рн о, съмнителио — след глаголи за сетивно възприятие, м
мисловна, емоцнонално-мнсловна и емоционалио-волева дейност (зиж
оал, чувам, усещам; мисля; предугаждам; надявам се, очакеам и Др J -
Почти от сутринта с малки паузи чувахме да бие камоана (
ков). Доде виждах да свети прозорецът на нашата къща, аз си реял
пътечката (Хр. Ботев). У сет их да ме боли раяата (реално Дей<™и«'я
Твоите дружки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш.са
плетеш (Ст. Ц. Даскалов). Аз обичах да се разговарям снего (Я.^Иовковг
Надявам се да си живеят добре (възможно нзобщо действие). Р^
Ми се понякога да съзирам тук-том по тях даб . щукт огнец (11.1. • •
вейков). Пред нас предполагахме да има наши части (Й. Йовков) (въз-
можно — иесигурно, съмнителио действие).
Елементът иа неси гур иост и съмиение се засилва чрез отрицание нъм
глагола-сказуемо в главното изречение: Лз не съм чул да има война
(Й. Йовков). Не трябваше да правите това. Нима не допускате да съм
омъжена? (П Вежинов). Не вярваха да е паян, мислеха го по-скоро за луд
(Й. Йовков).
Осъществяваието на следходиото действие се схваща
като необходимо, ж е л я и о след управляваща дума за волева,
мисловна или емоционалио-мисловиа дейност:
Страшният глад бе го принудил да слезе в планината (Ив. Вазов).
Гунка разбираше, че той хитро се стреми да спечели доверието на благо-
душная Стамен (Г. Райчев). Лз забрав их да затворя и да пусна завесата
на вратата на нашето купе (Ив. Вазов). Той се надяваше лесно да из-
върши това (Ив. Вазов). Вапрани се виеха пламъците от запалената
къща, . . .но никой не се осмеляваше да иде да ги гаси (X. Русев). Между
пътниците почна да се говори, че Сарандовица смятала да го прави зет
(Й. Йовков). Азсенаемам да ги смажа бързо. ако меподкрепите (Д. Димов).
Глаголната форма за минало неопределено в ре меоз-
начава предходио действие спрямо глаголното дейстиие в
главното изречение. Осъществяваието му се схваща като възможно —
несигурно, съм иител но. Управляващата дума може да
спада към всички посочеии семантнчни класове от глаголи с нзключение
иа глаголи за чисто емоциоиалиа и чисто волева дейност. Обикновено
глаголното действие в главиото изречение се отрича:
Не мога да си спомня да е пяла (Д. Габе). Не видях да е идеал някой.
Вярвам да сте получили вече Бълг. сбирка (Ив. Вазов). Не се надявам
да го е направил той.
Субектно-обектните отношения в главиото и в
лодчииеиото изречение след глаголите от различии семантичнн класове
нмат следните особеиости:
След глаголи за сетивно възприятие иай-често субектът в двете из-
речения е различен: . . .И чини ви се, че слушате да тече в дъното на
дола някаква река (Ив. Вазов).
След глаголи за мисловиа дейност обикновено субектът и главното
и в подчинеиото изречение е един и същ, а след глаголи като забравям
’пропускам’; умея, зная, мога той вниаги е един и същ: Огнянов не си
припомняше да е видял някога тоя знаменит чоеек (Ив. Вазов). Ро-
допчанките са умеели да се кичат, но одновременно с това знаели да тъ-
кат ленени, конопени и вълнени тъкани (Н. Хайтов).
След глаголи за чисто волева дейност субектът в главното и в подчи-
иеиото изречение обикновено е различен, като обектът от главиото нз-
реченне може да бъде субект в подчнненото; Исках да поостанете при
мене (Т. Г. Влайков). — Приятелю, аз бих желал да се эапознаем (Елин
Пелнн). И когато се смъкна от коня си, застави Гроэева. . . да слезе
(Ив. Вазов).
§ 620. Към съобщнтелннте подчинеии допълиителни изречения спа-
дат един no-специален внд подчинеии изречения, които се срещат след
управляваща дума от главното изречение прилагателно илн
адиективирано причастие Те могат да служат като опре-
336
деление към никое сыцествителио в главиото изречение, да влизат в съ-
става из съставио именно сказуемо като сказуемно определение към под-
лога илн към допълнението нли да влизат в състава иа обособеио опре-
деление:
Всички млади и способна да носят оръжие жители на Борово се по-
канват да се явят доброволно при революционная съвет (Кр Белков)
Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общестеено полезен труд
(Конституция) . . . Потеритесе придружаваха от хрътки, приучена да
откриват дирята на човеците (Ив. Вазов). Светът, привикнал хомот да
влачи, / тиранство и зло и до днес тачи; /.. . (Хр. Ботев).
Тези изречении биват въвеждани обикновено от съюза да и по-рядко
от съюза че. Съюзът да се използува след: а) качествеии прилагателии
имена, означаващи способиост, качество за мещо, и след антовимичннте
им прнлагателни — (не)способен '(не)склоиеи', (не)компетентен, (не)си-
гурен, (не)склонен, свободен, длъжен, наклонен и др.; б) адиективираии
причастия от глаголи за емоциоиално-волева дейност, употребяваии и в
отрнцателна форма — (не)свикнал, (не)привикнал, (не)приучен, прину-
ден, задължен н др.; в) страдателнн н рядко действителин причастия обнк-
новено от глаголи за волево-мисловна дейност—заинтересован, решен,
убеден, съгласен, склонен, разположён, съгласил се, научил се и др. Под-
чиненото изречение отговаря на непряко допълненне, свързаво с някой
от предлознте на, към, от, с, в.
Глаголът в da-конструкцин е само във формата за сегашно
време и означаиа възможно нли възможно нзобщо
едноиременно дейстине спримо глаголното действие в глав-
ното изречение нли следходно спрямо него възможно дей-
ствие:
Приказваха за войната най-невъзможни и най-фантастични разкази,
в които тия измъчени хора все още бяха наклонна да вярват (Й. Йов-
ков). Той, несвикнал да се жертвува за никого, се отказа да им помогне
(едновременно възможно действие). . . .И за народно добро бе готов на
смърт да иде (Н. Райнов). На 23 септември ние се събрахме в педагоги'
ческото училище, възбудени, загрижени и решени да действуваме (Г. Ка-
раславов). Той беше склонен да отхвърли всяко подозрение (Вл. Полянов)
Мечков беше разположен да разговаря (Д. Кисьов) (следходно възможно
действие).
Когато прилагателното, респ. аднективнраното причастие влиз* в
съставио именно сказуемо като определение иа подлога, субектът в глав-
иото и в подчнненото изречение е един и същ, а когато влиза като опре-
деление иа допълнението — обектът на главното изречение е субект иа
подчнненото. Напр.: Той беше склонен да отхвърли всякакво подозрение
и С мятах го склонен да отхвърли всякакво подозрение.
Когато за подчинителна връзка служи съюзът че, управляващат
Дума в главиото изречение може да бъде: а) прнлагателио или
аДиективирано причастие, означаващо м и с л о в но
в ° л е и о качество — сигурен. съгласен, убеден. уверен единооу
и1ен н др.; б) поиякога минало стра дате л ио, сегашно или
м и и а л о дейстиително причастие от глаголи за с е -
ти в и а, мисловиа или речева дейност — чут. эаоеля-
9ан- усетен; смятан. мислен, познат. запомнен, известен ува н, (не)
22 Грамлтнка иа съвремсныип български кяажоми •«>-. т. 3
знаещ, (не)энаейки, отказвайки, отричайки, казвайки, предполагайки-
познал, запомнил, видял, чу л, усетил, казал и др.
Подчнненото допълиителио изречение след прилагателио отговаря на
непряко допълнение с някой от предлознте в, на, като, а след причастие_
иа пряко допълиеине:
Той се кълнеше в душата си при първата възможност да убие Стеф-
чова. . защото беше дълбоко уверен, че и издайството беше Стефчова
работа (Ив. Вазов). Аз съм сигурен, че Западът ще направи компромиси
(в. Раб. дело). Той, отричайки, че е виновен, прекали. Той бе виден от
пазача, че бяга. Той, разбрал. че вече е късно, се отчая съвсем.
§621. Косвеноподбудктелии подчинена допълиителми изречения. Те
лредставляват непряко предадеиа чужда илн своя реч, съдържаща под-
буждаие към някого да извършн нещо желано или необходимо. В инто-
национно отношение отговарят на съобщнтелните, а не иа подбуднтел-
ните изречения от пряката реч. По структура са близки и съвпадат по-
някога иапълно с подбу дител ните изречения от пряката реч. Косвенопод-
будителните изречения отговарят на пряка заповед, изразявана в пряката
реч с простите форми за повелително наклонение, илн иа пожелание, за-
повед, подбуда, изразяваии със сложннте форми на повелнтелио накло-
нение. Напр.: Каза: „Не се шегувай!" и Каза да не се шегувам, а и Казах:
„Да му помогаем!" и Казах да (че трябва да) му помогаем. Виках му г
„Да се махаш оттука!" и Виках му да се маха оттука. Пожела им: „Да
сте живи и здрави1" и Пожела им да са живи и здрави.
В косвеиоподбу дител иите изречения се използуват формнте за се-
гашно време иа индикатив, а ие за повелително наклонение, като фор-
мата за 2 л. ед. ч. и ми.ч. може да се замени съответно с формата за 3 или
I л. ед или мн ч. в зависимост от гледището на автора: Казах му: „Махай
се!" и Казах му да се махан Козами: „Махни се!" и Каза ми да семахна.
При учтива молба или учтиво предложение може да се употребят
формите за мннало несвършено или мниало предварително време, конто
имат модална функция: Предложих му да му помогнех (бях помогнал)
с малко пари.
За връзка на косвеиоподбуднтелннте изречения обикиовено служи
съюзът да и рядко съюзът че в конструкция с модален глагол (вж. § 615, 3).
Глаголът във въвеждаиите от съюза да изречения е иъв формата за
сегашно време и означава само следходно действие спрямо
глаголното действие в главното изречение, поиеже нзпълиеинето на за-
ловедта, пожелаиието става само след като те бъдат изказани. Осъще-
ствяваието на глаголното действие се схваща като необходимо,
ж е л а и о. Необходимостта се схваща в различна степен — като за-
повед, забрана, предложение, молба, пожела-
ние и пр.;
Не се безпокойте! . . Отдавна съм забранил да се вдига шум (X. Ру-
сев). Кажи им, майко, да помнят, / да помнят мене да търсят: / бяло
ми месо по скали, I по скали и по орляци, 1 . (Хр. Ботев). Началникът
обаче ни помоли да пътуваме „напълно спокойно" (Ив. Мирски). !Де да
ви поканя фамилиарно да заповядате на представлението (Ив. Вазов).
... I И ще благослови той по божа поръка / изкълналите пролетни стръ-
кове — ! да пораснат. да станат до пояса нива. ! да стигнат до жетва
небивала . (Ел. Багряна).
338
Управляващата дума в главното изречение е гл а гол-сказ уемо, озиа-
чаващ р е ч е в а или волево-речева дейиост като: а) казвам,
говоря, приказвам, отговарям, (про)мълвя, обаждам, сьобщавам, обяс-
нявам, докладвам, намеквам, предавам, обявявам; пиша, написвам и др.;
б) уча, настав ляпам, съветвам, настоявам, препоръчвам, възлагам, пред
лагам, нареждам, предупреждавам, подбуждам, заповядвам, поэволявам,
разрешавам, забранявам, възспирам, спирам; моля, (за, по)момам, коня,
поканвам, предлогам, обещавам, заклевам се и др.
Само съюзът да се използува след глаголи за волево-речева дейиост,
означаващн устно нлн писмено нзразена заръка, заповед, забрана или
иска не, молба, подкана за иещо: . . .А днес аз ей питам, като братя,
да ми кажете що сте намаслили (Л. Караиелов). Народът ни упълномо-
щи да ви явим неговата воля (Ив. Вазов). И заповядвам строго и безпре-
кословно да се изпълняват всичките наши решения (Хр. Ботев).
Във вснчки останалн случаи може да се използуват съюзите да и
че (вж. §615, 3; §619, 1): . . .И ме слиса, като ми рече да заповядам в
стаята (Св. Мила ров). Шибил пуща търговците да си вървят, изпраща
ги до нейде и високо имзаръчваданосят много здраве на Рада (Й. Йовков).
. . .Зотова притуря. че не трябва да спираме побшрто делсг (Г. Георгиев).
Когато обектьт на главното изречение е субект в подчииеното, обик-
новено субектът се нзпуска. Дава се само когато трябва да се изтъкне
той: Директорът излезе в коридора и почна да вика на децата да мълчат
(Елнн Пелнн) Тя ми пише аз да се грижа за тях (Св. Минков).
§ 622. Въпросителии подчинеии допълнителнн изречения. Те предста-
вляват непряко (косвено) предадеи въпрос. Говорещото лице пре-
дава непряко чужд, респ. свой въпрос към събеседннка с цел да получи
от него положнтелна информация за нещо, което ие е известно иа лита-
щия. Косвеиовъпроснтелиите изречения нямат интоиацията иа прекия
въпрос, а имат иитоиацнята иа съобщителиото изречение. По семантика
и структура тези изречения са твърде близки до прекия въпрос и в ня-
кон случаи съвпадат с него. Те имат една и сыца цел и съдържат вииаги
една въпроснтелна дума, която в косвения въпрос добива и функцията
иа допълннтелна подчиннтелна връзка.
Според семантнката си косвеновъпросителинте изречения отговарят
иа въпросителннте изречения от прекия въпрос — същински въпроси-
телни, реторически въпрос, въпросителио-подбудителни н въпросителио-
възклицателин:
Той съобразяваше колко бира са докарали и дали ще стигме (Г. Ка-
раславов). Питах се как ще живея с тези хора. Помислете как ще стис-
нете дотам. Ти помнит ли как в нас / полека-лека изстиваха послед ните
надежди / и вярата / в доброта /ив човека, / в романтиката, / в празни-
те i копнежи? (Н. Вапцаров).
Косвеннят въпрос може също да сьдържа лнтане към събеседиика:
а) да нзясни отношението иа изказаната от питащия мисъл към действи-
телността, като я потвърди или отрече; б) да уточни взвестен елеменг
от изказаната от питащия мнсъл и в) да избере нли да определи в отго-
вора си една от две нлн повече посочени от говорещия алтернативи. В
първия вид косвеиовъпроснтелии изречения се използуват эа връзка въ-
просителните частнцн да, ли, дали, ними, мигар със съюзна функция,
ня кон съюзи да, да не би да, във втория вид — въпросителннте место-
33®
имения н наречия — кой, чий. що, какъв; колко, как, защо, къде, кога,
а в трети я — съотноснтелните съюзи — ш—ли, или—или, да—или, ли—
или, дали—или:
И като тури ръка на сърцето си, помъчи се да узнае дали то още
бие (Елин Пелин). Питаш ме защо съм аз / дохождал нощя у вас, / . , ,
(Хр. Ботев). Попитах го кой е идеал. Не знаеше тя какво и стана от по-
следните думи на дяда С ловча: дали се зарадва или се уплати (Т. Г.
Бланков).
Характерна черта на въпроснтелннте местоимения и наречия е, че
те имат свое семантичио и синтактично съдържаиие. Те функцнонират в
състава на подчнненото изречение, както лълнозиачннте думи, като една
или друга иегова част, а в сложното съставио изречение — като подчи-
нителна допълннтелиа съюзна връзка. Това придава особей характер на
тозн вид сложно съставио изречение и го сблнжава със сложното съчи-
иено изречение: Буля Кирияица не можете отведнаж да си припомни
кой е тоя Велин (Елии Пелии). Никой не те пита къде ходит и какво
правит (Хр. Ботев).
Темпорално-модалната парадигма на косвеиовълроснтелните изре-
чения съответстиува на тази в прения въпрос. Промеия се в известии слу-
чаи само лицею (3 нли 1 л. ед. и ми. ч. вместо 2 л. ед. ч.) — характерна
особеност за косвената реч. Напр.: Попитах го: „Кога ще дойдет?" и
Попитах го кога ще дойде. Попита ме: .. Ходит ли у тях?" и Попита
ме ходя ли (дали ходя) у тях.
Осъществяваието на глаголното действие в подчнненото изречение
може да бъде схващано от субекта в гтавното изречение като р е а л и о
или като хипотетично— възможно или необходимо.
Прн реалиа модалност се използуват вснчки посочени връзкн с из*
ключекне на съюзите да и да не би да: Иди. . . у Ангелова и попитой
Ставрч каква е работата (Хр. Ботев). Ти най-напред узнай какъв е тоя
хаджи Генчо (J1. Караветов). Ти спомняш ли си / кой бе той?! Това /
бях / аз( (Н. Вапцаров). Вървчт разпитват по кръстопътищата де жи-
вее Иречек (Ал. Константинов). Все още не знаех где и какой хора ще напад-
на, дали ще се съпротивяват (Н. Хайтов). Тя не се чувствуваше дали е
будна или спи (Ив. Вазов).
При хнпотетичиа модатност за връзка служат съюзите да, да не би
да и вснчки връзки, използуваии прн реално действие, към конто вннаги
в постпозиция се добавя модалиата частица да (вж. §615, 3). В образу-
ваната da-конструкция формата за сегашно време може да означава
необходимо с л е д х о д.н о действие спрямо глаголното
действие в главното изречение, едновремеиио възможно —
неснгурно, съмннтелио илн възможно нзобщо
действие, а формата за минало неопределеио време — предход-
но и е с и г у р и о, съмннтелно действие:
Воденичарят постоя малко замислен, хвана си главата, като че се
чудеше клкяо решение да вземе (Ив. Вазов). ... I И аз не знам къде да де-
на/ венците ви, за тях оставени. . (Н. Хрелков). . . / Скарали се кой
да води ! бащината си дружина! (Хр. Ботев). . . .И мисли как да каже
на баща си, ченещеда слуша вече да му викат гяур и да го псувагп (Н. Хай-
тов). Не зная ко да се живее без пари. Не помня да съм ходил у тях. По-
питах го да не ба да няма пари.
340
Основиите модални значения в тези изречення могат да имат свои
отсенки н добавъчия емоционални отсенки (например косвен въпрос за
възможно илн необходимо действие може да съдържа н иесигурност,
съмнение, колебание илн неодобрение, възмущеине):
. , Събрал съм малко глина, но не зная какво да направя от нея
(Й. Раднчков). . . . / Но, кажи ми, що да тача / в тоя мъртъв свят ко-
варен? (Хр. Ботев). Но кажи какво да правя, / кат'ме си, майко, ро-
дила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трое / да гледа
турчин, че бесней / над бащино ми огнище: / . . . (Хр. Ботев).
Управляващата дума в главното изречение е глагол за р е ч е в а,
волевом нс ловиа илн емоционално-волева дей-
ност (питам, разпитвам; (по)мисля (си), зная, помня, сещам се, раз-
бирам, забрав ям и др.; колебая се, съмнявам се, двоумя се и др., боя се,
страхувам се и др.).
а) Въпроснтелната частица да се използува като подчииителиа връз-
ка, когато се пита за възможно неснгурио, съмиително в осъществява-
нето си действие. Среща се след ограничен кръг от глаголи за мнсловиа
дейиост (по)мисля, зная, помня), за емоционално-волева дейност (боя се,
страхувам се) и за речева дейност, озиачаващи питаие (питам, (за), раз-
питвам). Чрез отрицаннето или като се прибави и частицата би, се за-
силва съмнението (да не (би) да): Помниш ли да си го виждал у тях?
н Питах го да не (би да) го е виждал у тях.
Освеи формнте за сегашно и минало неопределеио време на глагола
тук могат да бъдат използувани и формнте за минало иесвършено време
с модалиа функция: Мислех си да не (би да) беше това неговият син.
. . .Младият адвокат разпитваше дяда Нико ха. . . —зное ли тази
мера да е давана някога под наем на селяните (Г Караславов) Всички
помислиха да няма нападение от страна на неприятеля (3. Стоянов)
. А мнозина се съмниха да не е стонало нещо, т. е. да не се е отчаял
войводата (3. Стоянов). Започнаха да се хранят, но мълчаха, като се
бояха да не би, като кажат нещо. да върнат гнева на Въячана (Й. Йовков)
б) Въпросителиата частица ли се използува при запитване за про-
верка иа някаква възможност. Въпросът може да съдържа нзиенада, ко-
лебаине, съмнение, несигуриост. Частицата ли стой винаги след думата
с логическо ударение, която ще се потвърди нли отрече чрез отговора.
Напр.: Попитах ще дойде ли той и Попитах той ли ще дойде. Частицата
ли служи за връзка сама, повторена (при изреждане иа неща за конто
се пита) илн свързаиа с частицата да (да—ли) прн бъдеще необходимо
нли съмиително действие:
Не зная само аз отговарям ли на нейните надежда (Хр. Ботев).
Как мислиш, / ще ли победит, / навъсен, мръсен, / зъл живот? (Н. Вап-
царов). Дълбок ли е долът, широк лае. ... онуй там долу еэеро ли е,
знаем ли ние! (Ал. Константинов). Питах се да отида ли и аз
Когато частицата ли се свързва с да, глаголът е само в сегашно време
и означава след.ходно действие спрямо глаголното действие в главното
изречение: Не зная да му кожа ли всичко.
в) Частицата дали се използува със съюзиа фрикция в косвеиовъ-
лроснтелии изречения, когато някой отправя въпрос със съмнение, ко-
лебание към себе сн нли към друго лице, от което може да не се очаква
сигурен отговор. Използуват се всички темпоралии форми иа глагола
341
Възвих очите си няколко пъти да видя дали и майка ми е там (К. Ве-
ли чков). Заразпитва ме тя дали съм направил, каквото тя ми заръча
(Т. Г. Влайков). Дълго времеШибил мисли дали това не е примка (Й.
Йовков).
Когато се пита с колебание за неси гур но или необходимо предстояще
действие, дали се свързва с частнцата да в дали да. Между дали и да
може да стой някоя част иа нзреченнето: Не зная дали утре да отида у тях.
Глаголът е само във формата за сегашно време и озиачава
необходимо следходно действие спрямо глаголното
действие в главното изречение: Не зная дали да му кожа.
г) Със съюзна функции се използуват в косвеновъпросителнн изре-
чения и частиците нима (при въпрос, съдържащ нзиенада, съмиение,
възражеиие), мигар (при въпрос с учудваие, възмущеиие, иедоволство),
ноли (при въпрос за съгласие иа питания или при увещание, предполо-
жение): Питах те нима (мигар, дали) го поэнаваш.
д)Съотиосителиите съюзи се употребяват и като под-
чиинтелка връзка а косвен въпрос, когато той съдържа иепряко преда-
деио пнтаие за избор между две или повече взаимно изключващи се въз-
можиости (алтериативи). Тук съотиосителиите съюзи имат смесей харак-
тер, защото нзпълияват двояка функция От една страна, те изразяват
съчииителио (съотиосителио) отношение между отделяйте косвеиовъпро-
сителии изречения или между техните части, а, от друга — служат за
подчииителиа връзка между главиото и подчинеиото косвеиовъпроси-
телио изречение.
Съотиосителиите съюзи ли—или, дали—или, ли—ли, или—или се
използуват сами при р е а л и о осъществяване на действието, а при
хипотетичио осъществяване (при съмнеиие, колебание, необходим избор
между две алтериативи) се свързват в постпозиция с модалиата частица
да или със съюза да, Глаголът тогава е само във формата засегашио
време и озиачава следходно действие спрямо глаголното
действие в главиото изречение:
- 1 Погледът мрачен, умът не види 1 добро ли, зло ли насреща
иде. . (Хр. Ботев). Верни ли са вашите заключения или не, ние оставяме
да реши времето (Хр. Ботев). ... 1 И даже не помислях да се питам — /
дала обичам своя спътник млад, ! или пък свойта} младост недопита
(Ел. Багряна). Кабакът не знаете да се обиди и да млъкне или да се по-
шегува (Г. Караславов). . . .И докато се колебаеше да се повърне ли на*
назад, или да отиде право при Сарандовица. . . чу, че някой го повика
(И. Йовков). Мермеров се чувствуваше като гузно дете, което се колебае-
ше дали да коже на родителите си, или да скрие пакостта (Д. Кисьов).
Съюзът да стон след всяка от частите на съотиосителиия съюз (при
ли—ли може и пред), когато се свързват в алтериативно съотиошеиие
отделяй изречения, а когато се свързват части иа едио изречение, да
стой след първата или след втората част иа съотиосителиия съюз в за-
висимост от мястото на глагола-сказуемо, с който да е в контактна пре-
позиция: Запитах дали да си облека бялата рокля, или да си облека си*
нята и Запитах дали да си облека бялата, или синята рокля. Запитах
дали бялата, или синята рокля да си облека.
5 623. Сложните съставни изречения, съдържащи подчинено допъл-
иително изречение, косвен въпрос или косвеиа подбуда, представляват
342
един по-особен тип сложно съставио изречение. И в двата вида изречения
подчииеиото изречение представлява косвен© предадеиа пряка реч. По
структура косвеноподбудител иите и косвеновъпросителиите подчинеии
изречения отговарнт на пряко предаваиите подбуждане или въпрос (ка-
то изключим промяната на глаголното наклонение при първите и на
глаголното лице в иякои случаи). Въпросителните думи и подбудител-
иите и въпросителните частици от прякото преданаие придобиват и под-
чииителиа съюзиа функции и служат като подчииителиа синтактичиа
връзка иа допълиителиото изречение с главиото. Очертава се ясно про-
мяиата в иитоиацията при пряко и косвен© предавани въпрос или под-
буждаие. Така че сложного съставио изречение с подчинено въпросител-
ио илн подбу дител ио изречение представлява нещо средне между логи-
ческа завнснмост и логическа самостоятелност или между с нетактично
подчинение и синтактичио съчннекие.
§ 624. Словоред иа сложного съставио нзреченне с подчинено допъ*-
нителио. Съюзът или съюзиата дума стон обикновено в началото па под-
чинеиото изречение. Ако някоя иегова част се изтъква (обикиовево в
стихове), тя стон пред съюза:
За щастие той се сетил, че наблизо била къщата на поп Димча
(Ив. Вазов). Киро сега разправяше за себе си как беше избегал в тъмми-
ната в кукурузите, как се спасал (Й Йовков). Сам може и той да вида
ясно, / невястата му че ще стане майка наскоро (П. П. Славейков)
. . .Ако погледнете наляво. . ще видите. . . от една голяма височина
На скача стълпът на един водопад (Ив. Вазов).
Ако две подчинеии изречения, от които първото съдържа отрицание,
се съпоставят или противопоставят, отрицапието може да стон пред под-
чиинтелиия съюз или съюзиа връзка: Решил бях не да мълча, а да кожа
всичко. Мислех не къде, а как да избягам.
Обикновено подчииеиото допълнително изречение е в постпозиция
спрямо главиото. Само ако казаиото в подчииеиото изречение трябва да
бъде изтъкиато, при инверсия то се иамира в препозиция спрямо главното:
— Че е лошо — знаем. Кажи, няма ли да се оправи скоро? (Г. Кара-
славов). Че беше прекалил снощи — той си признаваше (Й. Йовков). Код
е родът ти, не знам, но ела — и от дъбови ласти / аз ще ти сложа ве-
нец (Ел. Багряна).
Подчииеиото изречение може да стон и между частите иа главиото:
Втори път, че съм поет, ей вече каэвам (П. П. Славейков).
Към едио и също главно изречение могат да се отиасят едио нли
повече подчинеии допълиителни изречения. Помежду сн те могат да бъ-
дат в съедииител ио, съпоставителио, противопоставнтелио нли съотносн-
телио отношение. Обикновено съчииителиият съюз е в препозиция спря-
мо подчииителиия и се иамира във второго или в последнего от подчи-
пените изречения. (За съотиосителиите съюзи вж. § 622, д):
Кажи им, майко, да помнят / да помнят, мене да търсят' / бяло
ми месо по скали, / по скала и по орляци 1 . . . (Хр. Ботев^А «цдапвах /
как тези зениц и се молят, / как страдат, / как тягостно страдат (п. Вап-
царов). . . И му заповяда да ударят барабана в да събере на съвет бо-
лярите (А. Каралийчев). . . . / Запей как брат брата продави, J как ги
нат сила и младост, / как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом
дечица/ (Хр. Ботев) Някой разправяха. че глухонемият не е ншиисъа
34J
глухоням, нито е от манастир, а че бил изпратен от някакъв цар иг рад-
ски турчин да изрови голямо имаме (Г. Караславов).
Подчи иител ният съюз може да бъде изпусиат в иякои от подчиненнте
допълиителни изречения, ио иикога в първото от тях: Вярвам да сте по-
лучили вече и прочели прекрасният разказ на Е. Марс (Ив. Вазов). Чува
той по едно време, че И речек става от стола си, пристъпва няколко крач-
ки и се спира (Ал. Константинов).
Между две подчинеии допълиителни изречения може да сыцествува
и условно отношение, изразяваио чрез условен съюз обнкновеио в пост-
позиция (не непременно контактна) спрямо допълиителиия съюз: Мичкин
съзка, че ако и тази група успеете да се измъкне от засадата, червената
ракета щеше да се издигне в небето (Д. Димов). Той смяташе, че /брат му
Иван/ ако брат му Иван. . . изчезне, жена му ще се омъжи за другиго
(Елии Пелии).
Прн изреждане иа ияколко подчинеии допълиителни изречения, кон-
то допълват глаголното действие, като го осветляват миогостранио и по-
самостойио, често при градация иякое от подчииеиите изречении може
да бъде отделено с по-голяма пауза, означаввна с точка:
Трябваше само да се повгледам в този клек. за да разбера, че не е
турист, а артилерист. Че той не беше пропълзял тука за наслада, а
за война (Н. Хайтов). Може би затуй, когато навлизам в Лъките, аз ви-
наги се опитвам да си представя как планината е изглеждала преди.
. . .През къде се е миновало, за да се проникне в тоя планински ръкав. . . ?
От кога са тия канари. . .? (Н. Хайтов).
§ 625 Безсъюзно свързваие, В съобщителиите подчииени допъл ни -
телии изречения, макар и рядко, може да бъде изпусиата съюзиата връз-
ка (обикиовено съюзът че). Подчнненото изречение може да се отдели с
по-голяма пауза, озиачаваиа с двоеточие или с тире. Явлеиието ие е
възможно след глаголи за волева и след някои глаголи за мисловна
дейиост:
Разправят от краката най-лесно се изстивало — чудеше се старата
(Г. Караславов). Но помниш ли, едно дете умря 1 в Париж на барика-
да (Н. Вапцароа). Стоил повече не се съмняваше: идете пролетта (Й.
Йовков).
С това разказът загубва своята епичкост и става по-стегнат и иа-
прегиат.
§ 626. В употребата иа подчииителките съюзи и съюзии думи съще-
ствува известна стилва дифереициация. Тя се дължи преднмно иа об-
стоятелството, че иякои от тях изразяват реална, а други — хипотетнч-
иа модалиост. Съюзът че и другите съюзии думи, изразяващи реална мо-
далиост, се използуват във всички стилове иа книжовния език в иего-
вата писмеиа и разговорна форма. Употребата иа отиосителните местои-
мения и наречия е присъща иа разговориия стил на книжовния език при
непряко предадена, често по-спокойна, а по и я кога и иераздвижеиа реч.
« ?°ЙТ° съобщава почти вииаги хнпотетичиа модалиост иа
мзГвиХа пЛРеког^ “ ИЗПОЛЗУВЙ "Редимио в модалио емоционалиа
дъожаТодална УпРавЛяваи*”*т глагол в главного изречение съ-
обходимост жрлйннр па За Да Се изРази ^мнение, несигуриост или ие-
Съюзът да се ичппп^па Се Осъш‘естви нещо в подчниеиото изречение.
У предимио в стала на художествеиата литература
344
И В разговориия стил иа кинжовиия език, както и в някои жаирове иа
публицистичиия стил. В научиия стил употребата иа съюза да в допълии-
телии изречения е рядка, тъй като в иаучиата проза обикиовено се из-
лагат реалии факти.
§ 627. Пунктуация:
1. Подчииеиото допъл иителио (съобщителио или косвеиоподбудител-
но) изречение се отдели със запетая, когато стой след илн пред главното
изречение и се въвежда от съюза че:
Аз эабелязах, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтиците
(Ив. Вазов). Помня, че в тая минута бях твърде смутен (Й Йовков).
Казват, чв имал бил пари (И. Йовков). Хората с такива очи са честни,
откровени, на тях човек може да се довери и да бъде сигурен, че яяма да
го подведат (М. Марчевски). Казах му, че трябва да се върне рано Че го
обичаш, зная добре.
2. Не се отдели със звпетая подчинено допълинтелно изречение (съ-
общителио или косвеиоподбудителио), което се въвежда от съюза да, упо-
требеи едиократио:
Прочу се най-много той с това, че никой не умеете да свири на ковал
като него (Й. Йовков). . . .И над полета ... се залюлява тъжна песен,
тъй тъжна, че ти се струва да е надгробен припев (Елии Пелии) Шибил
пуща търговците да си вър'вят, изпраща ги до нейде и високо им заръчва
да носят много здраве на Рада (Й. Йовков). Друг големец, инспектор,
беше наредил по едно време да се спре за една година сечта на гората
(Кр. Белков).
3. Когато съюзът да е у потребен многократно, за да свърже съподчи
иеии допълиителни изречения, пред първото подчинено изречение ие се
пише запетая, а пред следващите — се лише:
Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да
вниква в него, да го проумее (Й. Йовков). Сърцето му преливаше от ра-
дост, искаше му се да вика, да чупи нещо да се бори с някого (Й. Йовков).
4. Пред съюза да, употребеи многократно, ие се пише запетая, ко-
гато въвежда последователио подчинеии едио иа друго допълнителии
изречения:
Забрав их да ти кожа утре рано да си дойдеш (Елии Пелии). Да се
съгласи Манолаки да го прибере в чифлика — може ли да повярва такова
нещо? (Й. Йовков). Колко пъти съм си думал: да отида да се отблагодаря
на тази жена, да й цалуна ръка (Й. Йовков).
5. Не се отдел я със запетая подчинено допъл иител ио изречение кос-
вен въпрос, въвеждаио едиократио от въпросително местоимение и иаре
чие, съюз или съюзна дума:
Видите ли кои сме ние? (Хр. Ботев) В града той нито попита на
какла цена върви житото (Й. Йовков). Първата ми дума беше да попи-
том има ли известие от брата си (Ив Вазов). Зиме той стоеше в стая-
та си по цял ден, сгущен зад собата, и не можете човек да познав спи ли
ми е буден (Елии Пелии). Днко не разбра покана ли е това им закона
(Г. Караславов).
6. Прн косвеиовъпросмтелии нлн възклнцателнн съподчинеии до-
пълиителни изречения, свързвани многократно чрез въпросително ме-
стоимение или наречие илн чрез съюз или съюзна дума, пред първото
не се пише запетая, а пред следващите — се пише:
Агата пристъпи, но не знаете какво да прави, да да се дене, какво
да коже (Й. Йовков) . . . / Запей ми, девойко, на жалост, / запей как
брат брата продава, / как гинат сила и младост, / как плаче сирота
вдовица / и как теглят без дом дечица! (Хр Ботев). Аз чувствах / как
тези зеници се молят, / как страдат, / как тягостно страдат! (Н. Ban
царов), Разбра ли някой колко хубост, мощ, / се крий в речта ти гъвкава,
звънлива, / от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и из рази тост
жива? (Ив. Вазов). Не зная болна ли е лежала, болен ли е гледала.
7. Ако подчинено™ допълнително изречеиие-косвеи въпрос стой пред
главного, след косвеиия въпрос се пише запетая Колко време стоя та-
ка, тя не помнеше (Й. Йовков). Къде им е гроба, днес никой не знай — I
. Л (П. П. Славейков).
При обратен словоред след косвен въпрос може да се пише и тире:
Но сега жив ли е — не знаем (Ив. Вазов).
8. Ако подчииеиото допълнително изречение е вмъкиато между ча-
стите иа главного, отдели се със залетай: По котлите и. кат дрънкат, /
че е тя, угажда (Ив. Вазов).
9. При сложно съставио изречение с подчинено допълнително-кос-
веи въпрос обикновено ие се пише въпросителеи знак след изречението:
Тя не усетила кога съм се завърнал (Ив. Вазов).
10. Ако главного изречение е въпросително и ако цялото сложно
съставио изречение се схваща като въпросително, след него се пише въ-
просителеи знак:
Ти имаш глас чуден — млада си, / но чует ли как пее гората? (Хр. Бо-
тев). Петдесет хиляди лева! ... Че ти знаеш ли какво нещо са петдесет
хиляди лева? (Елии Пелин). Ти помниш ли как / някак много бързо / ни
хванаха в капана на живота? (Н. Вапцаров).
Главного изречение може да бъде и повелителио, ио ако подчииеиото
допълнително изречеиие-косвеи въпрос изпъква със свонта въпросителна
интонация, след него се пише въпросителеи знак:
Кажи, дядо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни: / от чер об-
лак ли се плашиш, или мрат ти деца дребни? (Хр. Ботев). — Иване,
обърна се той към брата си, — кажи и ти, не е ли по-добре да идем горе
при брястовете? (Елии Пелин).
11. Ако главного изречение е възклицателио (повелителио, за учуд-
ваие, възмутцение и пр.), а и подчииеиото е възклицателио, след цнлото
изречение се пише удивителен знак:
До знаеш ти живота как обичам! (Н. Вапцаров). О, махни тез ду-
ми отровни! ! Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, /
как нареждат дума по дума ! приказки за стари времена и песни за нови
теглила! (Хр. Ботев). ... / Запей ми, девойко, на жалост, /запей как брат
ората продава, / как гинат сили и младост, / . . ./ (Хр. Ботев).
2. Не се пише запетая пред подчинено допълиителио съобщителио
изречение, ако то започва с отиоентелио местоимение:- — Хайде сега,
яяяитоей казвам (Й. Йовков). - Ще попитая когото среЩ-
м>й ГаНЬ° <Ал' Коистантииов). По елужебна линия ти си
U Пм мИт‘^п^гЛН’Маш/“,от° 03 нареждам (А. Гуляшки).
съюзня впъзкя якгуР ™а употРеба в ^подчиненн изречения иа съюз или
^шезапиая-’c^Jаръзка “ пРи6а=« ™озът “ ие “
ро разбрах, че ближното мостче се е продънило и че
346
вчакът ще чака до сутринта (Ив. Вазов). ...! И тебе чувствам нужда
да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър (Н Вапцаров)
14. Не се пише запетая пред съюзите че и да, ако пред тях стой уточ-
ияващото наречие само и др.: Той виждаше само че са наблиэо. но не мо-
деме да ги разпознае. Чувах само да тече някъде вода.
15. Ако иепосредствеио след съюза че следва условен съюз, въвеж-
дащ подчинено условно изречение, между двата съюза ие се пише запе-
тая: Зная, че ако ме обича, ще ми помогне.
16. Когато се изпусиат съюзът илн съюзната връзка, пред подчи-
нено™ допълнително изречение се пише или запетая, или по-чесго тире
или двоеточие:
Но помниш ли, едно дете умря 1 в Париж на барикада (Н. Вапцаров).
Светлолица хубавица / козе ат., там живей (П. К. Яворов). Старецът
зное от опит — лошото никога не иде самичко (Г. Караславов). Пледам
аз: другарите книжки все носят (Б. Райиов). ... / И мислиш: живот
е това, / живот преизпълнен с поезия (Н. Вапцаров).
17. При съподчииени допълиителии изречения иякое от тях, обик-
иовеио последиото изречение, може да бъде отделено с по-голима пауза,
означаваиа съответио с точка, удивителен или въпросителеи знак:
Той разправи как я видял днес на литията. Как не я познал иэведнаж
и как му харесала (Елин Пелии). Но помниш ли, едно дете умря / в Па-
риж на барикада. / Едно дете / във бой умря / със кървавата ретроград-
ност (Н. Вапцаров). Да знаеш ти живота как обичам! / И колко мразя 1
празните I химери. . . (Н. Вапцаров). „Кажи ми, сестро, де—Караджи-
чи# 1 Де е и мойта вярна дружина?" (Хр. Ботев).
СЛОЖНО СЪСТАВИО С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 628. Подчинено обстоятелствено изречение. Подчинено из-
речение, което пояснява сказуемото на глав-
ното изречение откъм време, място, иачин, ко-
личество, причина, цел, условие и пр., се иарм-
ча подчинено обстоятелствено изречение.
С други думи, подчииеиото обстоятелствено изречение разкрнва едио
обстоятелство, при което се осыцествява глаголното действие иа главното
изречение, и по служба съвпада с обстоятелственото пояснение в про
стою изречение. Това може да се види от следиите прнмери:
Просто изречение
По-добре да беше отишъл на по-
чивка някъде (П. Вежииов).
Ти ходил ли си на лешници в пла-
нината? (Ив. Вазов).
На връщане тя мина по голямата
улица (Елин Пелии).
Райка растете като цвете в гра-
дина (Т. Г. Влайков).
Слож ио изречение
По-добре да беше отишъл някъде
)а почиваю.
Ти ходил ли си да берет лешлаца в
планината?
Когато се ерыцаюе, тя мина по
голямата улица.
Райка растете, както росте цвете
в градина.
§ 620. Подчииеиото обстоятелствено изречение се свързвас равного
изречение с помощта на подчинителии съюзи и наречия съюз ,
347
ако, за да, да, без да, макар че, когато, щом, след като, преди да, като,
както, където, дето, защото, колкото и др. Наречията съюзи в тия слу-
чаи изпълияват двойиа роля: те служат за сиитактичиа връзка и съще-
времеиио са самостойии части (обстоятелства) иа подчииеиото изрече-
ние, иапр.:
И когато (обстоятелство за време) в усоите проехтя ревът на рогача,
в Старата кория загукаха сиви гълъби (И. Йовков). Навсякъде, гдето
(обстоятелство за място) имаше възвишено място, бяха се покачали хора
(К- Величков). Той слизаше по пътеката бавно, като се подпираше на
патерица с раздвоена дръжка (Ст. За горчи нов).
§630. Вндове подчинеии обстоятелствени изречения. Според харак-
тера иа подчинителиата връзка и иа обстоятелственото отношение, което
разкриват, подчинеинте обстоятелствени изречения бнват: 1) з а вре-
ме, 2) за място, 3) з а иачии и сравнение, 4) за при-
чина, 5) за цел (фииалио), 6) за количество и степей,
7) з а условие, 8) за отстъпваие, 9) за изключваие,
10) за последица и заключение. Те почти съответствуват
иа различиите обстоятелствени пояснения в простоте изречение и отго-
варят иа същите въпросн.
Сложно съставпо с подчинено обстоятелствено изречение за ереме
§ 631. Подчинеинте обстоятелствени изречения за време показват
различна хроиологнческа съотиесеиост между действията, озиачени с
глаголите-сказуеми в главиото и подчииеиото изречение: едиовремеииост
между тези действия, последователност и др. (вж. по-нататък), напр.:
И недовършеният скелет на тепавицата цял месец стоял непокрит на
дъждовете, докато Дъбакът и Корчан кроеха план за дарак (Елии Пе-
лии). Когато влезе, той дишаше тежко (Н. Хайтов). След като узреят
спорите, кутийката се разпуква на четири дяла (Ботаника).
Въвеждат се с отиосителиите местоимении наречия когато, докато,
докогато (със стилистичии варианти догдето, дордето. додето, дорде, до-
де, докле), откакто, откогато (откак), със съюзите щом, като, след ка-
то, преди да и с въпросителното наречие кога, което функциоиира като
отиосителиа дума. Примери:
Тъжни мисли навестяват всекиго, когато се сблъска отблизо с пре-
стъпленията на своите подобии (В. Петров). Докато се разхождаше
бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца. . . (Й. Радичков). Но
потока с яд го тласка. докогато го отбий (П. К- Яворов). Додето сила има,
селяк без отдих труд се труди (П. К. Яворов). . . Храни, гора, таквиз
чеда, / дорде слънце в света гледа. . . (Хр. Ботев). Доде си жив и здрав,
прави добро (Поел.). Ще те помнят, докле свят светува (А. Каралийчев).
Откакто се получи вестта за бунтовете в ромейската империя, неговите
мисли бяха насочени все нататък (Д. Талев). . . И откогато е излязъл
от дядовата си къща, не бяха се поглеждали и двамата (П. Ю. Тодоров).
Откак изгоряха нивяпга. никой не е отишъл да забие рало. . . (А. Кара-
НапРолегп‘ *Ч°м снеговете се стопили, той започнал да го търси
ГК к аИТ \ г Какао ти началникът. като му даде написаното?
U\. Колев). Снощи. след като напуснахме ваиюта малко студена компа-
ния. решихме да се огреем на покер. (Б. Райиов). И преди да стане
348
кжап. той, както и повечето партийна Членове, беше Закемарал и ад
окатската си работа зароди партията и делото (Ем. Корадов!
.Кажи как плачехте тогаеа. I кога излъгана любое I сърца гореше
(П. К. Яворов).
Подчинеинте обстонтелствеии изречения за време се разполагат в
началото, в постпозиция илн между частите иа главиото изречение.
Пример»:
Когато говорит на Басил за тия неща, той свива рамене (Б. Райиов)
Остани, додето замине Иван (А. Каралийчев). За сина си Илия, откато
забягна от село, пет-игест години дядо Георги беше слушал само лоши
работа. • . (Й. Йовков). Девойките, преди да започнат да водят пръсте-
на, пеят (Бълг.. нар. творчество).
Възможно е към едио главно изречение да има две н повече сълод-
чинеии обстоятелствени изречения за време, напр.: Лете, когато вэдата
съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нпжр-
жи и побелее, това еэло без зеленина и почти без дървета село добива не-
радостен вид (Елин Пелнн). Възможно е едно подчинено обстоятелстве-
ио изречение да се отиася едновремеино към две и повече главии, напр.:
Преди да заспя, премятах броеницата, мислех за родитеяите си..
припомнях си по някой стих (Ем. Стаиев).
Подчииеиото обстоятелствено изречение за време иай-често поясиява
глаголасказуемо на главиото изречение или се отиася за цялото съдър-
жание на това изречение, напр.: Щом колоната спря, моментално всич-
ки се натръшкаха по земята (П. Вежииов). Бурите възникват, когато
в атмосферата се образуват мощнивъзходящи движения (Метеорология).
Преди да приемат новооткрития физически закон, Галилей и учениците
му започват отначало с опити (М. Николов).
Когато е разположено непосредствен© до обстоятелствен израз за
време, подчииеиото изречение пояснява именно него. Сиитактичният вид
на подчииеиата съставка се определя по следиия начни:
1. Ако обстоятелственото пояснение за време е изразеио с наречие,
подчииеиото изречение, въведеио с темпоралиа синтактичиа връзка, е об-
стоятелствено, напр.: Вчера, преди да отида в завода при Валя, реших
да се отбия в стройрайона (Др. Марамски).
2. Ако обстоятелственото пояснение за време е нзразено с пред-
ложно-имеииа трупа, подчииеиото изречение, въведеио с темпоралиа син-
гактичиа връзка, е определнтелно (вж. § 570), иапр.: Ето такова усеща-
^е имах в следната минута, когато учителката влезе в канцеларията
(К. Константинов).
В известии случаи обаче, макар че подчииеиата съставка пояснява
пРедложно-имеииа трупа, тя се схваща като определител не само иа съ-
Ществителното име, а и иа цел и я обстоятелствен израз. Тогава подчи
«ото изречение също се счнта за обстоятелствено, иапр.:
^чтото, преди да завърши вегетациями на житните растения, ми^
раэува друг вид спори (Ботаника). На нладяе, когато пазарът р
рши, приливът из улиците затихва. . . (К. Константинов).
jiKtP, Главиот° изречение могат да се употребяват показа^ _
на п.IHH наРеч“Я. конто получават функцията иа корелатив У* или
от 13ИРа1ЦИ наличиостта иа подчинено изречение с когато,
откакто. Примери:
34
У е 1 само тогава, когато и х, и у едновременно имат стойност I
(Електроииа обработка). Едно тяло отдава или получава топлина дото-
гава, докато настъпи пълно изравняване на температурата му с тази
на околната среда (Парии котли). Откак се е, мила моя майно льо, зора
зазор ила, / оттогаз е, мила моя майно льо, войска завървяла (Нар. п.)_
Пред съюзните думи могат да се употребяват усилващи, уточияващн
частици и наречия, напр.: Чак когато видяха това, мъжете се размър-
даха и тръгнаха. . (Сл. Божков). Кондензацията може да настъпи
само когато пъргавината на водните пари достигне наситено състояние
(Селскостоп. метеорология).
В по-редкн случаи подчииеиото обстоятелствено изречение за време
може да функциоиира в разнообразии елиптичии изрази или присъедн-
иеии части, конто ие съдържат главно изречение в пълиия му вид, а само
думи с темпоралио значение, напр.: Беше рано, един-два часа докато
съмне (Й. Йовков). — Утре вечер! — каза Тони. — Утре вечер, малко
преди да затвори (Ст. Стратиев). Проверила. Рано, преди орехчанки да
нарамят менци и забързат към Голямата чешма (А. Каралнйчев).
§ 632. Сложиите съставни изречения с подчинено обстоятелствено за
време се обособяват в няколко структурио-семаитичии групи.
§ 633. В сложиото изречение може да се изрази най-обща хроиоло-
гичиа съотиесеиост на действнята, озиачеии в главиата и подчииеиата
част. Синтактичиата връзка е когато, тя има иедифереицираио хроноло-
ги чио значение. Примери:
Когато наближихме. ние почти не говорехме от умора и вълнение
(К. Калчев). Но очарованието се засилва още повече, когато посещаваме
три гробници от Долината на царете (В. Петров). Когато е изрекъл
тази страшна истина. Толстой сигурно е бил обладая от пълно отчая-
ние. . . (Ив. Петров).
§ 634. В сложного изречение се изразява едновремеииост на дей-
ствнята, озиачеии от глаголите-сказуеми в главното и подчииеиото изре-
чение. Това семаитичио съдържаиие се изгражда с помощта на комби-
нация от различии структурии елементн.
1 Едновремеииост се изразява с помощта иа синтактичиата връзка
когато и поие един глагол-сказуемо от иесвършеи вид. Ако само едното
действие се представя като процес в своего протичаие, другого действие
съвпада с някой от момеитите иа неговото времетраеие. Ако и двете дей-
ствия са представеии като иесвършеии, става възможно да се озиачи
тяхното паралелно времетраеие. Напр.: Камбаната на църквицата още
биеше припряно, когато първите гърмежи раздрусаха въздуха (К. Кон-
стантинов). Привечер, когато тоя хубав пролетен ден вече гаснеше, Игли-
ка вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към селото
(Елин Пелии).
Обща структурна особеиост иа изреченията от тази семаитичиа тру-
па е задължителиата темпоралиа едноплаиовост на глаголите-сказуеми.
Когато се отразяват мииали събития, в главного и подчииеиото изрече-
ние иай-често се употребяват мииало свършено, мииало несвършено и
мниало иеопределеио време. Когато в главного изречение има глагол-
сказуемо в бъдеще време, в подчииеиото има сегашна глаголиа форма,
с която се означава също така предстояще действие. Формите за пове-
лително и условно наклонение се явяват само в главного изречение, а
350
„реязказпите глаголи се употребяват в двете части иа сложната сиитак-
тичиа единица. Примери:
Истинската радост в Рила прежшях. когато слизах от Мальоеиш-
кия хребет към Ловната хиэка (Н Хайтов). Когато шофира колата си
той току подхеърля наляво и надясно шгговшпи поздрави на суахили
(В. Петров). Когато пишем статии, наг ще пишем, разбира се според
задтите на нашата пропаганда (Б. Райнов). Натискай по-дълбоко ко-
гато ореш (А. Каралнйчев).
2 В сложнн изречения с докато (по рядко с като) също може да
се изрази едновремеииост между озиачеиите действия. Необходимо е оба-
че глаголът-сказуемо в подчииеиата съставка да бъде от яесвьршеи вид.
В главното изречение са възможии двете видови форми: при глагол-
сказуемо в иесвършеи вид се очертава хроиологичеи паралел иа две ие-
ограничеии действия; при глагол-сказуемо от иесвършен вид става ясно,
че действието от главното изречение се извършва в един миг от времетрае-
ието иа другото действие. Напр.: През цялото време, докато се разхож-
дах напред и назад по экелязната улица, гледах океана и делфините
(А. Гуляшки). Той засмука дългата цигара и като играете с дима, гле-
даше го с големите си очи, вторачено като змия (К. Колев). Додето на-
веждаше ритмично чело до земята и се изправяше, той не успя да се при-
общи ни за миг към своя бог (Г. Стоев).
И този структурио-семантичеи тип се отличава с хроиологичиа едно-
плаиовост на глаголите-сказуеми. Актуалната едновремеииост иа две дей-
ствия се изразява чрез несвършеии глаголи в сегашио време, а цдеята
за едновремеииост в бъдещето се означава чрез комбинация от футуреи
глагол-сказуемо в главното изречение и сегашно време в подчииеиото.
Модалиите морфологичнн форми също така се употребяват само в глав-
ното изречение. Примери:
Докато доктор Везен ков приказва, завесата се спуска бавно (Др. Асе-
иов). Докато берете памука, няма да ги освобождаваш (Др Марамски).
Дорде трав този ден. . / притвори очи за миг (Ел. Багряна). Като спи.
гръмни с пушката върху леглото му, запали колибата и бягай (Елин
Пелин).
Съществуват сложии изречении с докато, в конто се открива същото
видово съотиошеиие между глаголите-сказуеми, обаче ие се изразява
едновремеииост иа действията, а се прави съпоставка между сьобшеиин
та, нзразени в главиата и подчииеиата част, напр.: Докато моралъ
възниква с появата на човешкото общество. правото възниква много
кьено (А. Калев). Такива изречения се отнасят към сложимте съчнне „
В тях е възможно глаголите-сказуеми да бъдат в Рззли^ен , Р u
11 лай. Напр.: Докато тогава се е водила борба между робовл Ч
^овосъздадените капиталиста, сега се извършва наимР^^Р.^
ЩУ един народ. (в. Раб. дело) Рядко съчнненн съпоставител!ни Р
чения се оформят и с когато, иапр.. Иванчо тъРжеапв^*^^ип (vnpa
орещо подкрепление в своите съюзници, когато учите i Г R »
Но се умори, зощото не видя никаква облога от своим‘
За §635. В сложного съставно изречение с подчинено
време се изразява предходиост иа действието, ожание се из-
гг>а3Уемо в поДчннеиото изречение. Това семантнчно’ Р
Ражда с помощта на три темпорални синтактичии вр
35
1. Сложим ят съюз след като въвежда изречение, с което се съоб-
щава за първото от две иоследователни действия, иапр.: След като дълго
се скита бездомен из планината, той кацна на старил смърч. . . (Н. Хай-
тов). След като се огптеглили ледниците поради затопляне, оголената
земя се е залесила отново най-вечс с дървесни видове (Ботаника). В изре
чеиията със след като е възможна употребата иа обстоятелствеии нзрази,
конто показват какъв е иитервалът между двете последова тел ин дей-
ствия, иапр.: Два йена след като бе депозирал рецензията, Стоев те
грещна в коридора и те покани. . . (Б. Райиов).
В плана иа мниалото иай-често се съчетават глаголи-сказуеми в
аорист от свършеи вид и глаголи-сказуеми в аорист и мниало предвари-
телио време, напр.: След като направи преглед на почетната рота, бъл-
гарският министър на народната отбрана си взе довиждане с официал-
ните лица (в. Раб. дело). Зафиров — обърна се тогава другарят Мичев
към мене, след като Иван Г- Иванов беше излязъл с фабриканта (К. Кал-
чев). Когато се комбинират форми за минало иесвършеио време, добавя
се смисловият нюанс за повторителиост на двете последователи и дей-
ствия, иапр.: . . .След като ги (кучеmama] нахранваха вечер с мамуляно
или просено тесто или със суроватка, изпъждаха ги навън. . . (Й. Йов-
ков). В изолирани случаи се среща комбинация от видово иесвършеи
глагол в имперфект и видово свършеи глагол в аорист, иапр.: Дълго вре-
ме след като се изгуби А йа, тя /черната кобилка] често преставаше да
яде и като още държеше стиската сено в устата си, ослушваше се. . .
(11. Йовков). Чрез едиократиото действие се очертава началото иаедии
период и после се съобщава за обичайии действия през този период. Две
последователии предстоящи събития в миналото или в бъдещето се пре-
дават съответио чрез комбинация от бъдеще в миналото и имперфект от
свършеи вид или от бъдеще време и сегашиа форма, иапр.: След като
разкриеха бягството ни, нашите преследвачи щяха да ни търсят по най-
близкия път към планините (П. Вежииов). Съдът на обществената си-
гурност ще започне да действува, след като парламентът одобри създа-
ването му (в. Раб. дело).
Чрез сложните изречения със след като е възможно да се представи
едно актуално в момента иа говоренето действие и да се съобщи какво
действие го е предшествувало. Това се постига при съчетаваие на глагол-
сказуемо в сегашио време с глагол-сказуемо в аорист или в перфект.
В такива изречения важна роля играят лексическите показатели за ак-
туалиост. Примери:
Ей го и сега, след като стършелитс прогониха поляка, лежим, бъб-
рем си за магьосника и си правим сметка (Й. Радичков). Патриотите
затягат обръча около столицата Ином Пен. след като през последними
седмица извършиха много нападения. . . (в. Раб. дело). Теоретиците
казват, че жанровете са изчерпали напълно своите възможиости и след
като ги изопачиха до краен предел, сега се мъчат да измислят нови
(П Вежииов), След като са направили всичко, за да саботират прокопа-
ването на канала, те сега са готова да станат съучастница в експлоа-
тирането му (В Петров).
2- Показател за последователност иа две действия е и съюзът ирм.
изреченията с щом се отлнчават от предходните с една допълннтелиа от-
нка те изразяват идеята за бързо, не иосред ствено настъпване иа
352
„ОТО събптие В тях е недопустима употребата на обстоятелствчн
„а и ia време, което отдели едното действие от другого, обаче често се
решат лексически изразители иа значението за бьрза по юаэтелвоег
ежду действията, иапр.: Щом слезе в рая, дядо Матейко се сети за ба-
баша си. . (Елии Пелии). Щом остаеи палтото на пейката. той т.л
час се попипа под кръсШа, по пазвата (И. Йовков). Щом колоната спря
jn м нтално всички се натръшкаха по земята (П. Вежннов).
Глаголът-сказуемо в подчииеиото изречение обикновено е от свър-
iuch вид Съчетават се само глаголи от един и същ хронологически план
Тъй като актуалпа последователност иа действия не може да се означи,
когато в главното и в подчииеиото изречение има глаголи във форми за
сегашио време, те изразяват или повтарящи се обичайии пронеси, нли
минали последователни действия, предидеии като сегашиоисторически,
иапр.: . . .Щом се намали температурата на парата, веднага налягането
гада (Парии котли). Войничето, щом отива в частта, разправя цялата
работа от игла до конец (Й. Радичков). Когато се означават Поспелова-
телпи действия, конто предстоят, планът иа миналото или иа бъдещето
се изразява само от глагола-сказуемо в главного изречение, а в подчине-
но™ се употребява минало несвършено време или сегашно, иапр.: А то-
ва време щеше да настане, щом храната се привърши (=се привършеше)
и хората се изплашат (=се изплашеха) от безумието си (Ем. Станев).
Щом се наобядвате, ще может да си починеш (Д. Талев).
Условии и повелителни форми се употребяват само в главного изре-
чение, иапр.: Без атмосферата небето би изглеждало абсолютно чер> i.
нощта би настъпвала и свършвала, щом се появят пъреите или изчеэ-
наш последните лъчи на хоризонта (Селскостоп. метеорология). Щом за-
манат, пренеси се у дома (К. Зидаров).
3. Пред ход иост иа действието в подчииеиото изречение се означава
и с когато и като, при условие че са иалице още следните две характери-
стики иа структурата: в главного н в подчииеиото изречение има глаголи-
сказуеми от свършен вид. Съчетават се строго определени темпоралии
форми от едиакъв хронологически план. Примерн: „-ЫЖ1Л
Когато навлязоха по средата на реката, където беше наи-
Ричард коза. . . (А. Гуляшки). Като го номера, той го отбгляза с мг
вата си ръка. . . (Й Йовков). Князът се върна по същияпътивягэе
в маяастирския двор, когато беше се разсъмнало напълкс• ( -
Знаете ли какво бе казал калугерът Мисаил. когато бе‘‘Р Лифтер
“ калимявката (Елин Пелии). Нас са ни записали у дяволският^Р
еще кога сме се родили (Елии Пелнн). Ще ми светне.
с^прибере у дома си (Др. Асеиов). Като дочета романа, ще
Има случаи, когато дадеиото семаитичио съдържание те “^„шеио
Ри налнчието иа глаголи от несвършен вид. Те “ последова-
Реме, ако в изречеинето иаред с основного зиаче „„диост. повгорн-
лност иа действията — се съобщава иза тяхиата^^ когато i, .ти-
елност в миналото, иапр.: При всяко заседание на£•* ' „у към
ше до разисквания, присъстеуващите очакватето в т , /ото
^ания. ту към другая край на «агата (Б. Райнов). „
В°йка виждаше Лепо да иде през гората т* от свършен
в°деницата и се скриваше (Елин Пелин). Липсата ив форми
вид се компеисира от контекста и от коикретиото съдържанне на гла-
голите, които по начин иа действнето са пределии, термииатнвин. В под-
чииеиото изречение илн и в главиото, и в подчииеиото се употребнват i
иесвършеии глаголи в сегашио време, когато е необходимо да се изра-
зят обичвйии или мииали действия, преиесеии в сегашиоисторически
план, иапр.: Когато буталото се доближи до горна мъртва точка, от-
варя се смукателният отвор (Трактори и автомобили) . . .И както ви-
наги, когато бай Димитраки минава край него и поздравява, той става
и почтително му отвръща (К- Константинов). Когато излизат на мыс-
ката, насреща им блясват пестрели (В. Попов).
§ 636. Сложиата синтактичиа единица може да изразява предходност
иа действието, означено с глагола-сказуемо в главиото изречение.
1. Сложиият съюз преди да озиачава, че действието в подчииеиото
изречение е предстояще спрямо действието, изразеио чрез глагола-ска-
зуемо иа главиото изречение, иапр.: . . .Изправих се, преди отново да
ме връхлети (Н- Хайтов). Семантичиият модел ие носи информация за
осъществяване иа второго действие и поиякога коикретиият текст по-
казва, че то не се е реализирало, иапр.: Посягам, но преди да те хвана,
ти отлшпаш (А. Каралийчев). Подчииеиото изречение се разполага не-
посредствен© до обстоятелствени изрази, озиачаващи хроиологичното раз-
стояиие между двете действия, иапр.: Часове преди да се появи тренът,
ние се възкачвахме на една височина край селото (Н. Хайтов). Синтактично-
семантичиата структура с преди да се характернзнра с геиерализираиата
употреба иа форми за перфект или сегашно време в подчииеиото изрече-
ние независимо от времето и наклоиеиието иа глагола-сказуемо в глав-
иото. Примери:
Кобилата и ездачът стигнаха до трасето, преди още да се е пока-
зал локомотивът (Й. Радичков). Кибаров бе скочил, преди да го изелуша
докрай (Д. Талев). Аз всичко съм преценил, преди още да прочета „Война
и мир? (О. Василев). Той предчувствува катастрофата, далеч още преди
тя да е дала външни признаци (М. Николов). Преди да стъпя някак на
нозете си, ще изгоря е сеоята мъка (П. К. Яворов). Преди да убиеш меч-
ката, не продавай кожата (Поел.). . . .Преди да поиска от чужди хора,
старият мислел, мълчал. . . (Й. Йовков).
В много редки случаи подчииеиото изречение съдържа глагол-ска-
зуемо в мииало предварнтелно време, иапр.: В края на март по спеш-
ност ме извикаха при другаря Мичев, преди още да бях разнесъл писмата
из квартала (К- Калчев).
2. Предходност иа действието в главното изречение се изразява с
многозиачния съюз когато, съчетан с някой лексикални показатели, и
комбинация от определеин видовремеиии форми на глаголите-сказуеми
Наречията тъкмо и едва, употребеии в главиото изречение при сказуемо
в аорист от свършен вид, придават идеята за предходност иа това дей-
ствие, иапр.:
Тъкмо започнахме да вечеряме, когато отделу из стаената гъста
гора, някой започна да вика (И Радичков). Тъкмо се изправих и мислех
МЩ° 6034(2 6 окото Йовков) РНабързо обля-
шеоки U едва сеЭнох на трона, когато един мъжага с
високи моряшки ботуши влезе и коленичи пред мене (Бронзовите коиииин).
354
Ако в подчииеиото изречение има глагол-сказуемо в бъдеще време и
мнналото, а в главиото — аорист, изразява се предходност иа действието.
означено с аорист, понеже другого действие се представи само като на-
мерение, готовиост, желание, иапр.; Когато вече щеше да тръгне, някой
попита отвътре (И. Иовнов). Същата модалиа отсяика за готовиост се
изразява с лексикалии средства и с да. Примери:
Конек се вече да им разкажа защо бях дошъл, когато изскърца двор-
ната врата и един мъжки глас повика баща ми (Н Хайтов). Легнах си
и бях готов да сънувам, когато чух в двора гласа на Игнатица (Й Ра-
дичков). Когато вече да влезе в хотела, тя току се извърна и викна (Ем.
Коралов). Наст радии Ходжа сякъл в гората един голям бук и когато
да го отсече, видял, че той ще натежи. . . (Бълг. иар. творчество).
Обикновено когато в главиото изречение има форма за минало пред-
варнтелио време, а в подчииеиото — за мииало свършено, хронологиче-
ски първо е действието на главното изречение, иапр.: Бях се отдалечил
на около двеста метра от колота, когато чух изстрел (Ив. Петров) Ко-
гато стъпих на това крайбрежие, / на кея бяха изобилен лов отоварили
(Ел. Багряна). С формата за мииало неопределено време в главното изре-
чение също се озиачава действие, предходио спрямо друго, което е пред-
ст аве ио като сегашио, иапр.: Когато слизам за закуска, вече край бора
е заела местата си двойкерпа перманентно пияни англичани (В Петров).
§ 637. Друга структур ио-сема нтичиа трупа представляват сложимте
изречения, означаващи иачалиа граница иа отрязък от време, в който
протича определено действие. Синтактичната връзка е откакто (откак,
откогато), иапр:: Но откак умря жена му, той се промени (Елии Пелнн).
Началният пункт иа периода от време, в който се извършва главното
действие, се отбелязва чрез друго действие (откак умря). Възможно е
подчииеиото изречение да се отиася иепосредствеио за обстоятелствен
израз за време, съшо означаващ период, иапр.: За един месец, откак беше
в чифлика, тя беше изгоряла и почерняла от слънцето като жетоаркд
(Й. Йовков).
Началният пункт иа хронологически отрязък се мисли вииагв само
в плана иа мииалото. Ако в подчииеиото изречение е употребеи неевър
шеи глагол, чрез неговото действие се „и ас ища “ пернодът от време, чнето
начало е отбелязаио, иапр.: Откакто седеше Арон в Средец, много пъти
бе въртял опашка пред вратите на Константинопол (Д. Талев).
Ако подчииеиото изречение съдържа глагол-сказуемо от свършен
внд, чрез него се отбелязва само един начален пункт във времето иапр
Това бяха най-хубавите му часове, откакто се върна ст фронп _ Ем Ко-
ралов). В г-лавиата и подчииеиата съставка може да има глаголн-сказъеми
от евършеи вид в мииало свършено време само при определеин те- ико-
граматични условия: необходимо е сказуемото иа главиото изречение да
озиачава придобито състояиие иа субекта, което по принцип има време
траене и затова може да получи фазов ограничител (за начало), напр
Но откак научи за този пусти дял, сек се в къщи, ккпркл, /ааамм ск
за бъдещето (Г. Караславов). Намаляла бе оплата на Михаил Кукуя,
откакто взе той ромейски пари (Д. Талев). Употребата на свършен гла-
гол в главното изречение е възможна и когато нма плказател эа крат-
иост иа действието, иапр.: Зв ярее пя откакто английските койски
бяха изпратени в Северна Ирландия, те са получили залоеед да откри-
ят огън срещу демонстранта те (в Раб. дело).
В сложннте изречений с откакто се комбимират глаголи-сквзуемн
от едиакъв или различен хронологически план, напр.: Откакто баща
му се помина, той през ден, през два идете в хана (Й. Йовков). Откак се
ожени, не излизаш често по свят (Елии Пелии). Откак изгоряха нивята,
никой не е отишъл да забив рало (А. Каралнйчев). За пръв път, откакто
бяхме тръгнали, усетих приятната галеща прохлада на нощта (П. ^е-
жииов). Биляна все за теб ми говори, откакто е с мене (Д. Талев).
В тези изречения е невъзможиа употребата иа императив, а в преиз-
казио наклонение се поставят и двата глаголв-сказуеми или само един
от тях, иапр.: Откак заровил майка им, това му било и радостта, и всич-
ко (Н. Хайтов). Добави, че откак работата се разкрила, хората всеки ден
са заплашвани от кмета и секретар-бирника (К- Константинов).
С откакто се образува н едиа свързана конструкция (синтактичеи
фразеологизъм), чийто смисъл се различава от другите изречения, иапр.:
Десет и повече години има, откак се кони да си купи палто (Й. Йовков).
Тук не се отбелязва начал и а граница от времетраеието иа главното дей-
ствие, а само се посочва дължината на един период, чието начало е озна-
чено. Лексикалният състав иа главного изречение е ограничен: име, озяа-
чаващо мериа единица за време, свързана с количествен показател, и
глагол-сказуемо за протичаие на време. Главного изречение може да бъ-
де и едиосъставио. Примери:
И станаха трийсет дни, откакто съм тук (Д. Талев). Три часа
става вече, откак в Копривщица гърмят пушките (3. Стоянов). Изми-
нали са вече няколко седмици, откакто той се е завърнал от пътуването
си до Съветска Русия (П. Стоев). Ияма месец, откак се вземахте, и ти
и се насити и я остави (Елии Пелии). Четвърти ден беше днес, откак
бяхме потеглили ние из Балкана. . . (3. Стоянов). Ето вече цяла седмица,
откак дядо поп, па и никой от Г лушиново не е помирисвал такова нещо
(Елин Пелии).
§ 638. В сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено за
време може да се озиачи, че определено действие завършва преди дадеи
момент — предел, — означен с друго действие. За връзка служи съю-
зът докато. Семаитичиото съдържаиие се изразява чрез два типа
структура:
1. Съюзът докато свързва прости изречения, чиито сказуеми са гла-
голи от свършеи вид. Подчииеиата съставка е вннагн предпоставеиа и
сьдържа сказуемо в сегашно време, иапр.: Докато се опомни, няколко
удара се стовариха върху главата му (Елии Пелии). Хроиологичиото съ-
отвошеиие между двете действия е последователиост, която би могла да
се изрази и с помощта иа преди да, обаче тук ие се представи едиа иеут-
ралиа последователиост, а се подчертава пределният момент. Това осо-
бено добре личи, когато след докато има повече от един предикат и за-
м я пата с преди да е невъзможиа, иапр.: Додето коларят иде и стовари
солта в Манастирница, дядо Обрешко слезе надолу (А. Каралнйчев).
Докато тая среща се повтори и потрети — тревата засивя, прежъл-
тиха се дърветата. . . (Н. Хайтов). Често се срещат изречения, съдържа-
щи в главиата проста съставиа част съобщепие за иякакво действие, а а
подчииеиата — съобщеиие за взвестна реакция — възприятие илн от-
П°₽ п ™РЙМ° ТОВз действие- конто е закъсияла. Примери:
видя’ се ^пУсна (Й. Йовков). Изведнъж нещо свирна във
У камшик и докато се усетя, яко се омота около мене (П. Ве-
356
жииов). ... Я докато се опомни, ние с Тони се хвърлихме, сграбчихме
го и го напъхахме в пазарската чанта на Мончо (Ст Стратиев)
При изображение иа минали събития в главното изречение се п<
требяват глаголии форми за мииало свършеио, мииало предварително и
мииало несвършено време. Имперфектът вниагн има повторнтелно зна-
чение и в редки случаи подчииеиото изречение също сьдържа глагол-
сказуемо в свършеи имперфект, иапр.: Мукавата хвърчеше изпод ръцете
им и докато човек се обърнеше (=0бърне), чехлите ставаха готови
(Ст Стратиев).
Тъй като пределиото темпоралио значение е иесъвместимо с реалиото
сегашно време, изречеиията с глаголи-сказуеми в презенс отразяват ми-
иали събития и свършеиите действия са представеии чрез вторичен не-
свършеии глаголи, иапр.: И докато се опомним, той запява напук на
гръмотевицата. . . (В. Попов). . . .И на два пъти ме изчаква да сляза
и да направя снимки, докато стигнем върха на хълма (В. Петров).
Пределиият момент в бъдеще време се означава също така с глагол
от свършеи вид в сегашио време, иапр.: Докато снахата наточи вино,
ще се постоплите (Й. Радичков). Докато твоите домати станат, на
пазара в София ще започнат да се замерят с домати (К- Калчев).
За нвродно-разговориия стил са характерин модалните изречения с
да в подчинената съставка, иапр.: Докато да извикам, че подам. номерах
се във водата (Н. Хайтов).
2. Предел ни ят момент може да бъде отбелязан с отрицателен пер-
фект след докато, иапр.: Да вървим, докато не са светнали лампите
(П. Вежи нов). В изречеиието се означава, че главното действие се из-
вършва, трябва да се извършн, предн да е постигиат резултатът от друго
действие, напр.: Върви си, докато не съм замахнал (Ст. Поптоиев). Тряб-
ва да бързаме, за да стигнем там, докато не е изстинал (А. Гуляшки).
С пределно докато се образува и един сиитактичеи фразеологизъм
главното изречение е съобщеиие за изминал определен интервал от вре-
ме, а чрез подчииеиото се съобщава за действие, стаиало в този интервал,
иапр.: Мина повече от минута, докато стане пъреият (П. Вежииов).
Минава цяла седмица от моето настаняване във силата, додето черно-
косата се появи отново (Б. Райнов).
§ 639. В сложного съставно изречение може да бъде изразено общото
значение, че едио действие трае до определен — финален — момент,
представен чрез друго ограиичаващо действие. Сложиото изречение
оформя с докато, в главното изречение има гпагол-сказуемо от не Р
шеи вид, а ограиичаващото действие в подчнненото изречение епредставе
от глагол от свършеи вид, иапр.: Асен го гледа. докато закриви к
дана (К. Константинов). Главното изречение е в препозиция^ о
Най-честа е комбиивцията от глаголи-сказуеми в £ из.
време; поиякога в подчииеиото изречение формата за сегаш ре
мества аориста, иапр.: Захари вървя по гена и предпазлива
по стълбата, после тръгна бързо. . . (Й. Йовков). Мойте агента ви с fe
диха, докато се върнете у вас (К- Зидаров). „лптпително
Формата за -мииало иесвършеио време се |^п0Л’ докато се у
значение. Когато а главного изречение има перфект,-пед 0окато<х у
требява също перфект или сегашио време. СледI г. подчи
сказуемо в мииало предварително време или бъдеш
иеното съдържа сказуемо в сегашно време или съответно в аорист и им-
перфект. Примери.
А буботенето му се търкаляше от бърчина низ бърчина, от бърчи-
на въз бърчина, докато се изгубеше в някое дере (Н. Хайтов). Ходил е
по света, додето краката му се изходят и очите му се изгледат (А. Ка-
ралийчев). Семьон имаше очи на дете, природата много дълго си бе иг-
рала с тях, докато ги напрази (Й. Радичков). Кантонерът щеше да стой
мирно до макарата, вдигнал флагчетата, докато се изниже и послед-
ният вагон (Г. Мишев).
Фииалиата конструкции е иесъвместима с плана иа акт.уалното се-
гашио време, в главиото изречение могат да се употребяват само глаголи
в сегашио време с обобщено или преиосио значение, иапр.: Едно тяло
отдала или получала топлина дотогава, докато настъпи пълно изравня-
ване на температурата му с тази на околната среда (Парии котли).
Те ми отвръщат със същото и после махат с ръце, докато файтонът
свие зад ъгъла и запраши из сивите улички (В. Петров).
Когато се съобщава за предстоящи действия в изявителеи или друг
модален план, само глаголът-сказуемо на главиото изречение получава
съответната форма, а в подчииеиата съставка се употребява сегашно
време. Примери:
И снегът ще продължи да се сипе тихо отгоре ми, докато напрази
малко хълмче сред бялото поле (Й. Радичков). Пък да стоит там, до-
като се смели, брей! (Й. Йовков). Бих слушал, докато мръкне (Р. Босев).
За да се осыцестви фииалиоограиичителната семантика, необходимо
е ограиичаваиото действие да бъде иесвършеио, нетермииативно, затова
в семаитичиата структура фнгурира като задължителеи елемент несвър-
шеният вид иа глагола-сказуемо в главиото изречение. Привидии откло-
нения представлнват примерите със свършеи глагол в главиата съставка,
обаче видовата характеристика в тези случаи се иеутрализира от кон-
кретного лекснкално съдържаиие на думата, напр.: Аз останах долу, до-
като почнаха да гаснат лампите (К. Константинов). Най-после той се
реши, изправи се, постоя като изтръпнал, докато попремине болката в
старите му колена, и тръгна (И. Йозков).
Има случаи, когато подчииеиото изречение изпълиява финал ноогра-
иичителиа роля по отношение иа цяла поредица от действия. Така се
оформя представата за край иа един период от време, през който са се
извършилн ияколко събития или едно действие се е повторило много-
кратно, напр.: Палиха я, грабиха я. сякоха я, бичиха я, пасоха я, дъвчи-
ха я дърео по дърео, парче по парче, докато най-сетне се прозъбиха тия
голите баири. . . (Н. Хайтов). . . На два-три пъти ми направиха ла-
па, докато ме вдигнат (Н. Хайтов).
Съществуват изречения с докато. в които темпоралното ограиича-
ване е означено с помощта иа обстоятелствен израз, иапр.: Трябваше да
чака десетина мииути. докато освободят входа за моста (А. Гуляшки).
1акива примери стоят близо до разгледаиите вече свързани конструк-
ции с пределио значение. н
“3₽ече"и” с посочените съюзнн връэкн се разви-
ХнологичеЛЛЛНТеЛНИ сеыа“1н™н отсенкн. които обогатяаат общий
X се “ан Г° » «о, значение Открой-
358
1. Чрез изречения със съюза щом (щом като) се озиачава констата-
ция, която служи за основание иа иякакво твърдеиие или извод в аира
вен в главиото изречение. Характерна е употребата иа глаголи в’обобще-
но сегашно време или перфект, озиачаващи устаиовеио състояиие, иапр
Щом си тръгнал по горите, значи не си лош чоеек (П. Вежииов). Изглеж-
()а наист ина нещо важно се е случило, щом на Тони не му се и пие (Б.
Райиов).
2. Главиото изречение се оформя като въпросителио, но изразява
неодобрение, иесъгласие, недоумение, което се обосиовава чрез съдържа-
нието иа подчииеиата съставка. За връзка служат съюзиите думи след
като, като. когато. Примери:
Защо да правим улици с тротоари и асфалт, след като по тях ми-
нават тежките машин и на строителите и ще ги разрушаеат? (в. Раб.
дело). За какъв дявол ни трябваше да се мъкнем зад Стара планина,
като нямаме сили (Г. Рапопорт). Нима бе време да се променя учението
, когато в общинарията съществуваше глад, беднотия. . . (Ем. Ста-
нов). Но откъде ще идва тя, когато градът е тъй далеч? (В Петров).
3. В изречеиинта с когато иаред с темпоралиия смисъл може да се
«рази и условно зиачеиие. Това става при означаваие иа две явления,
|.йития, които са в постоянна хронологическа връзка, иапр.: Когато
ui очината росте в аритметична прогресия, налягането се понижава в
еометрична прогресия (Селскостоп. метеорология). Ако субектът иа под-
чинекого изречение е име с обобщаващо значение, а предикатът отразява
иегов постоянен, иеотмеиеи признак, темпоралният смисъл иапълио се
губи, а когато се изравиява с ако, иапр.: Когато мотовилните лагери
са съчмени или ролкови, коляновият вал е разглобяем (Трактори и авто-
мобили). Когато винтът на двата си края има резба, нарича се шпилка
(Трактори и автомобили).
4. Изреченнята с като могат да бъдат с недифереицираиа семанти-
ка, която обединява идеите за време, иачии и причина, напр.: Право да
ви кожа, господа, свет наха ми очите, като го видях (Елин Пелии). I лаво,
главо, викам, има много да namuui, катО си проста' (Чудомир). Като си
спомняше снощната среща с Пиратски, горският разбираше, че нещата
стават по-сложни (К. Колев).
§ 640. Пунктуация:
1. Подчииеиото обстоятелствено изречение за време се отдел
главиото със запетая. , „ ~^ЫЯТя
2. Когато подчииеиото изречение е след главното. а пРеД
Дума са употребени уточняващи наречия, като само. едва, им
чред тях ие се пише запетая, иапр.: Ще говорит само чяпочва
3. Ако подчииеиото изречение, разположено след - .
с ДРуга дума, а ие със съюза, запетаята се пише пред таз Д. . Р-
Да бъдем, да бъдем на крак. ! часът когато удари (Песен)
Сложно съетпавно с подчинено обстоятелствено нзреченне за място
§ 641. Под общего название подчинено ^ип^^обстояте^мни
място се обеднннват ияколко семантячни разновиди <-
изречения:
Л9
1. Подчннеии обстоятелствени изречения, конто разкриват мястото
на глаголното действие, означено чрез глагола-сказуемо в главного из-
речение, иапр.: Гдето стъпи, трева никне. . . (Елии Пелии). А Първан
лежеше все там, дето падна (Ив. Вазов). Посочеиото в главного изрече-
ние действие може да бъде евързано с иякакъв п>нкт, който е начален нли
краеи за действието, означено чрез глагола-сказуемо иа подчииеиото
изречение, иапр.: Горе, откъдето линията се спущаше, се сивееше камен-
ният кантон (Г. Караславов). . . После погледна нотам, откъдето си
беше отишъл послсдвн Иордан (Кр. Белков).
2. Подчннеии обстоитетствеии изречения, конто разкриват начал
ния или крайняя пункт и в иякон случаи целта иа действието, означено
в главното изречение, иапр.: И все пак нс может да се върнеш, откъдето
си тръгнал (Н. Хайтов). . . . Докъдето ходеха камионите с цветя, дотам
бе ходил и градът, така да се каже (М. Иванов). Когато отида там,
задето съм тръгнал, мене ще ме срещнат хиляди въпросителни погледи
(Ив. Вазов).
3. Подчииеии обстоитетствеии изречення, конто разкриват посоката
иа глаголното действие, означено в главното изречение, напр.: Жените
са като сламчици — накъдето ги духне вятърът, нататък прелитат
(К Петканов).
Въвеждат се с отиосителиите местоимении наречии където, дето,
накъдето, закъдето, задето, загдето, докъдето. додето, догдето, откъ-
дето, отгдето. отдето и с въпроснтелннте местоимении наречия къде,
где. де, накъде, докъде, доде. догде конто също функцноиират като отио-
сителни думи. Изреченията с въпросителни местоимении наречия са стн-
лнет^чно маркирани като присъщи предимио иа иародния говор. Примери:
Добросъвестен и послушен, той отиваше вред, където го изпращаха
(И. Йовков). В широки друми пътник пътува, дето летува, may не зи-
мува (Елин Пелии). . . . Нощували, гдето завърнели (О. Василев). Да бя-
га бързо, накъдето свари (Бл. Димитрова). Ти отрано си се разпоредил
така и гледай: аз отивам, закъдето ти е волята (В. Друмев). Чу как
тежките копита изчаткаха иззад ъгъла, как спряха нерешително, как
продължиха после край нея и нататък, докъдето тя не беше стигала
(Г. Стоев). Ходихме, додето завиеа пътят край гората (Н- Геров). И
се върнах веднъж оттам, откъдето се никой не връща (Хр. Радевскн).
Запъти се, отгдето бе дошъл (К- Христов). Огнянов забележи, че той
се спря тъкмо там, отдето започваше пътеката (Ив Вазов). Иавред,
де чуват се въздишки, / де сълзи ронят се вдовишки, / де тежки железа
дрЪнчат / и дето кървите течат I ... I една се дума чуй сега, / един
стон, един глас: Русия! (Ив. Вазов). Де няма жена, няма и къща (Поел.)
И нотам, где смъртно се сражават / две съдби, / черни птици шумно
прилетяват, / меден рог тръби (Н- Лилиев).
Подчииеиото обстоятелствено изречение за място се разполага в иа
чалою, в постпозиция или между частите и а главного изречение и може
да се отнася иепосредствеио до неговото сказуемо или да се евързва с
обстоятелствено пояснение за място в него. Примери:
Където отиваш, ще се спрзваш само с партийная секретар на съот-
ветното село със следната парола (К. Каляев). . .. Накъдето те вятърът
духне, нататък ще те закара (П . ГО. Тодоров). А Цвета да върви там.
отдето е дошла (Елин Пелии). . Ие намерил ключа, дето го оставял
360
винаги (Б. Райнов). Там иякъде. където пламинската верига свършваше
като отсечена с огромна брадва, се гушеше в малка падина селието Ги-
шанци (Ст. Ц. Даскалов). ''
Тъй като обстоятелственото пояснение може да бъде нзразено ие са-
мо чрез наречие, но и чрез предложно-имеииа група, възииква иесъот-
ветствме между снитактичиата функция иа подчнненото изречение и не-
говата семантика Когато то се свързва със съществително име в ролята
на обстоятелствено пояснение, иеговият статут се определи въз основа
на тази синтактична връзка и такива изречения се смятат за подчиненн
определителни (вж §577), иапр.: Той тичаше през снежния двор пм
вратичката, отдето години вече не бе излизал (Ст. Дичев). И далече ко
чукарите, където I утринна мъгла дими, I ... I бодро ехото гърми (Хр.
Смириенски). Има обаче редица преходии случаи, при конто подчнненото
изречение е в еднаква степей евързано с глагола-сказуемо в главното
и с обстоятелствената предложно-имеииа група в него. Най-често глаго-
лът-сказуемо от главното изречение и неговото обстоятелствено поясне-
ние се схващат като едииио словосъчетание, което именно се определи
от подчииеиото. Тогава смисловият критерий получава превес и подчи-
нените изречения се определят като обстоятелствени. Примери:
Скоро той замина на юг, накъдето зам иноеаха и жеравите, накъдето
зам иное ах а и големите стада овце. . . (Й. Йовков). Младата жена с без-
участен поглед се заглеждаше през прозореца,, където няма нищо за гле-
дане освен сиви стени (Б. Райиов). Бай Ангел спря за миг, огледа се и
скърши изведнъж ветрами от пътя, където се виждаше дъеченият no-
крив на горската барака (Н. Хайтов).
В главното изречение често се употребяват показателннте местоимен-
ии наречия там. дотам, оттам, нататък, конто играят роля на обстоя-
телствеии пояснения и същевремеино фуикционират като корелатнвни
думи, сигиализиращи иаличието иа подчинено изречение, което разкрнва
мястото, иачалиия, крайиия пункт, посоката иа действието. Тези наре-
чия се срещат и успоредио с други обстоятелствени пояснения. Напр.:
Оказало се подир най-всестранни и подробна геоложки проучвания.
че добрата руда е тъкмо там, където са копнали старите рудари
(Н. Хайтов). Бързо се изнизват нататък, откъдето дойдохме ние
(Л. Стоянов). . . . Б ягам превит надве по него там, към каметитошиз бы-
ло, дето са се свили ония (Б. Райиов).
§ 642. Подчииеиите обстоятелствени изречения за място се разпадат
на две групи в зависимост от това, как поясняват глаголното действие
в главното:
1. В главното и подчнненото изречение се съобщава за две различии
действия и се посочва, че мястото или направлеиията им са едиакви
Ей така, досърбява те понякога да отидеш, където си бил (Н. ланто ).
т.е. да отидеш на някакво място, иа същото място си бил. Човек е като
да — накъдето го насочиш, натам тръгва (Г. Караславов), т
чиш го в някакво направление, в същото направление тръгва. К
главното изречение нма обстоятелствено пояснение, характерът иа п
чиненого ие се измени, тъй иато чрез него пак се съобщава за «ж*™’"'
токалиа характеристика на двете действия — да отидеш там. където си
б"л В рамките на подчииеиото изречение местоименного наречие къде-
то. накъдето и т. и. има синтактична роля на обстоятелствено пояснен»,
спрямо сказуемото на подчнненото изречение.
2. Когато в подчнненото изречение сказуемото е модален глагол за
възможност, желание, необходимост нлн изразява реч, мисъл, емоцио-
иална преценка, в сложного изречение в същност ие се представят две
различии действия, обеднненп чрез обща локал на характеристика: Ще
ходим, дето си искаме. Ще замръкваме, където сварим (=успеем, можем)
(К. Петканов). Смнсловата структура иа нзреченнята от типа Нека върви
сам, където си ще (Д. Талев). И за това ще отговарят, където трябва
(Ив. Петров) нма вида Нека върви, където иска да върви. Ще отговарят,
където трябва да отговарят.
Глаголът-сказуемо от главното изречение се повтаря и в подчинено-
то, обаче представен в нов модален план или за да изясни съдържаиието
на глагола за реч, мисъл, преценка: Наскоро замина. където му бяха
наредили /да залшне/(С. Северн я к). . . .Всеки си хвърля книжки, боклу-
ци, където му скимне[да хвърля) (Ст. Ц. Даскалов). Води ни, където ре-
нет (В. Мутафчнева). Двукратного назоваване на глагола се избягва,
обаче тон се подразбнра и в този смисъл действието в главното изрече-
ние се характеризира по място, за което се отбелязва, че съвпадаседиа
ндеална представа: Обажда се, където трябва (Д. Цоичев),т.е. обажда
се на едио място, на това именно място трябва да се обадн. Оттук следва,
че местоименного наречие нзпълнява ролята на обстоятелствено пояс-
нение за място не отделио спрямо сказуемото на подчнненото изречение,
а спрямо двучлеипич i лаголеи комплекс, който се подразбнра.
§ 642а. Съществувзт подчинеии изречения, въвеждани с където, до-
където, накъдето, откъдето, конто са в една или друга стелен фразео-
лргнзнрани. Такива свързанн фрази представляват изразите където ми
видят очите. докъдето стига погледът н редина техии сииоиими.
Примери:
Нека всякой българин бяга, гдето му видят очите (Ал. Константи-
нов). От двете страна на пътя, докъде ти око види, се простираю. по-
мачкани стърнища, без кръстци и ръкойки, покосени ливади, по който
безсмислено се щура напъдена стока (Елин Пелин). Сред папратите и
дивите къпини бълбукаха кротки поточета и сред меката зеленина, до-
където окото стига, тук и там се белееха стадата като разхвърляни
на купчинки бобови зрънца (А. Гуляшки).
Аналогичен евързан израз е накъдето погледна с варпанти от раз-
личии сииоиими и форми на глагола-сказуемо. Прнмерн:
Бели пряпорци с червени кръетове висят, накъдето последнем, гра-
дът се преобърнал на болница. . . (Ив. Вазов). . . .Надалек да рипна,
накъдето видя (П. Р. Славейков). Най-напред му мина през ума да бяга,
накъдето му видят очите (Й. Йовков).
Фразеологмзираният израз където и да е ие се схваща като подчи-
нено изречение, а като обстоятелствено пояснение в просто изречение:
ще вървим? — Как къде? Където и да ef (П. Вежи нов).
Най-широко приложение в свързанн изрази има местоименного наре-
чие откъдето. В един случаи подчииеиото изречение загубва две своя
характерин особеностн. Първо, то няма прякото си значение да изразява
място, начален пункт в простраиството, а добива лрекосеи смнсъл, за-
щото разкрнва едиа начална точка във времето. Второ, то ие се свързва
със сказуемото иа главного изречение, а с цялотому съдържаиие. Напр.:
/.2
Такъв извор през XII век е бил пробит във Франция, в провинцията
Дртуа, откъдето всички извори от този вид получили името вртезиан-
CKU (Обща фнз. география), Дснички прости молби. наивни дори, който
. започнали да отправят към покровителя на признака свети Геор-
ги, откъдето идеа и наименованието му (Н. Хайтов).
В спецнализнрани математически текстове се употребяват подчинеии
обстоятелствеии нзречення с откъдето и глагол-сказуемо получавам,
определяя, намирам, следва нлн само формула. И в тезн случаи става
частична неутралнзацня на прякото локално значение, присъщо ив ме-
стоименного наречие, н то нзпълнява главно структурна роля, а подчн-
иеиото изречение е евързано с общото съдържанне на предходното глав-
но. Примери:
Полупериодът на тази функция откъдето нолучлвлме
w Т (Г. Брадистнлов). Следователно I = •• откъдето илмкрлме —
b^c-Yd l (Ръководство за решаване на задачи по внеша мат.). При 1=1
получазаме 1=6 А, откъдето А (Ръководство за решаване на задачи).
В разговорната реч и в художестве нн я стал се среща една своеобраз-
на фраза с дубли рано сказуемо и относително месгонмеино наречие за
място, с която се изразява преднамерена иеопределеност: — Къде си
тръгнал? — Тръгнал съм, където съм тръгнал! (П. Вежинов).
§ 643. Подчиненнте обстоятелственн изречения за място ногат да
фуикцноннрат н в контекст с пълна илн частична елипса на главното
изречение нли иа глаголнте-сказуемн. Прнмерн:
— Накъде? — Накъдето хвръкне чучулигата, дето те над главата
ми (Н Хайтов). Ама пук там, отдето тръгнахме ли? (Ст. Дичев) И все
пак сега аз ще платя, а пък ти щам, където ме водиш (Д. Цончев). Къ-
дето те, трм и тя (П. Спасов). Дето стадото, там и овчарят (Поел )
§ 644. Сннтактнчннте връзкн където и да, откъдето и да и т н.
придават на подчнненото изречение отстъпнтелно значение (вж. § 724),
напр,: Едно само ще ти кажа: където и да отидеш оня ще те намери
(Н Хайтов).
§ 645, Пунктуация:
1 Когато подчнненото изречение е след главного, пред евързващото
относително местоимение се пише запетая
2 . Когато подчнненото изречение е разпотожено между частите на
главното, то се огражда със запетая, иапр.: Оттатък. където играема
децата, нещо се собора с трясък.
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение за иачин и сравнение
§ 646. Подчиненнте обстоятелственн нзречення за начни и
за сравнение поясняват дума от главното изречение, означамща признак,
или поясняват цялото главно изречение. Те се свързват с глвните изре-
чения със следните съюзии връзкн: като без да, както» като че, като че
ли. като да, като че да, сякаш. сякаш че сякаш да.
Подчиненнте обстоятелственн изречения за начин посочмт на
1 1вършва действието в главного изречение, като означават действия,
Ш
но свързанн с действнето в главного изречение, или пък липса на опре-
деленн, свързанн с него действия. В първия случай подчинеинте изрече-
ния се свързват с главното изречение с като и както (глаголът в тях е в
утвърдителиа форма), а във вторня случай — със съюза без да (глаголът
в подчинеинте изречения е само в положнтелна форма) или със съюза
като (глаголът е в отрнцателна форма). Напр.:
Само Риман успя да го затрудни за няколко месеца, но премина и
през него като през река, без да плува, като стъпваше прсдпазливо по дъ-
ното (П. Вежннов).
§ 647. Тъй като съюзът като е преди вснчко тем пора лен съюз, не са
чести случайте, когато подчнненото изречение с като ие озиачава просто
едновременно действие с действието в главното изречение, а действие,
което е вътрешно свързано с него, представлява иегова характеристика,
иегова конкретизация. Напр.:
1Цом я видя, той поздрави грижливо, като свали чернота си плъстена
шапка с широка периферия (Д. Димов). Няколко седмици учехме. като
гледахме през прозореца, и учението ни вървеше много добре (Й. Радич-
ков). Фани му припомни това неудобство, като насочи по-силния сноп
лъчи на своето фенерче право в очилата му (Д. Димов).
В подчннените изречения за иачнн с като обикновено има елипса
на подлога, който е предмет, иазоваи в главното изречение, което пред-
хожда подчнненото. Тъй като в подчнненото изречение се озиачава при-
знак, съпътствуващ действието в главиото изречение, времето иа глагола
в подчиненото изречение илн съвлада с времето на глагола в главното
изречение, нли е едно от времената, с които се озиачава едиовременност —
сегашно време, имперфект.
§ 648. Подчинеинте изречения с без да означават отричане на опреде-
лено действие или състоиние, свързаии с действнето в главното нзрече-
нне. Обхватьт на връзките между действията в главното н в подчнненото
нзреченне е много по-широк от обхвата на връзкнте между сказуемото к
обстоятелствените пояснения за начни в простого изречение. Най-често
субектът на двете действия е един и същ (тогава подчиненото изречение
е задължително безподложио). действнята са едиовремеиин, т. е. мислят
се като едновременнн, но в някон случаи би трябвало едиото да предхож-
да другого. Напр.:
Цяла нощ той пуши, без да мигне (Г. Караславов). Понякога ние
повтаряме стари истина, без дори да се замислим за тях (П. Вежииов).
Всички я слушаха, без да помръднат (Ст. Ц. Даскалов). Без да погледна
пеперудата, подскочих и отлетях при врявата (Й. Радичков). Те
приказваха оживено, но тихо и ако някой ги приближеше, млъква-
ха, без да энаят накъде да завъртят приказката си (Г. Караславов).
Вие рискувате живота си и ще поемете разноски, без да получите
нищо (Д. Димов). Затова избягах, без да ви се обадя, в Христово-
то царство на великата лавра (Ем. Станев). Много често направо
хвърлях отвратителната затворнически чорба, без да я опитом (П-
Вежннов)
Както се вижда от примерите, когато действията в главното и в
^«1^Тл^°гГЗРеЧеНИе Не се мислят ха™ едиовременни, подчииеиото из-
ически ие характернзнра начина, по който се извършва дей-
ствието в главиото изречение, а изтъква отсъствнето иа действие, което
364
би могло да се очаква, че ще предхожда илн ще последва п
главното изречение.
§ 649. Доста далеч от вътрешната характеристика на действнето.
която правят обстоятелствените пояснения за начин в про. 1 т i.
ине, е поиякога семаитиката на подчннените изречения с без да «и. ч
бект, различен от субекта в главното изречение В южного съставно
изречение се представят различии връзкн между действията в глав ют
н в подчиненото изречение — лнпса на обусловеност на едното от Д|- п — .
липса на някаква реакция на субекта в подчнненото изречение <.)рямо
действнето в главното изречение и др. Напр.:
Не се пдаши, ще те отмъкна, без никой да забележи (П Вежи но- >
Втори път се събу още на пътя и се промъкна, без тя да го усети (Г f <
раславов). И аз не съм знаела, не съм знаела! — трескаво се onpat*Jaea-
ше тя, без някой да я вини (Ст. Ц. Даскалов).
§ 650. Глаголът в изреченнята с без да е обикновено в сегашно яре-
ме, рядко в мннало време (от свършен н несвършен вид) — в мин* ю ве-
свършено за означаване на едновремеиност с мииало действие от глав-
ното изречение н в мннало неопределено н в минало предварнтелно —
за означаване на предходност спрямо действието в главното i рече-
ние. Напр.:
Не минаваше събрание, без Петров да вземеше думата (по-често
без да вземе). С такова важност се изправи точно пред трибуната и без
някой да й е давал думата, заговори стоешком на Тана. . . (Ст. Ц Дасжз
лов). Без някой да й беше давал думата, заговори стоешком. .
Най-често подчинеинте изречении с без да стоят след главного *
речение, по-рядко — пред него или между частите му.
§ 651. Сложннте изречения с без да са сннонкмнн на сложимте нзре
чеиии с подчинеии изречения с като с отрнцателна глаголы» ф( ма
Обикновено изреченнята с без да са предпочнтанн пред изречены ^а с
като не поради това, че по-снлно изразяват лнпсата на съпровожджшо
действие към действнето в главното нзреченне. Срв.: Той вървеше, като
не обръщаше внимание на движението по улицата — Той вървеше. без
да обръща внимание на движението по улицата.
§ 652. С относителното наречие както се въвеждат подчнненн срав-
ни тел нн изречения за начни (вж. § 654) и подчнненн не. равнителнм ► ре-
чения за начни. С вторня внд подчинеии изречения за начни се оосочва
признак, съпътствуващ действнето и главното нзреченне и свързан с ве-
ГО. От подчинеинте изречении зв начни с като п дчинеыыте яесравммте.1-
ни изречения за начни с както се отлнчават по това, че с’иачават д
чертана едновременност и прнкрепеност на признака означен със »а
зуемото в тях, към действнето в главното изречение 1пзн признак м» то
често представлява състояиие на субекта в главното изречение lannia
а разглежданите изречения с както нэобнл-твуват мыеввите <мч<ыи
с прнлагателни или причастия. За р: >нка ът слзжннте изречении «.
подчинеии сравмителни изречения за начни с както в сложимте
имя с несравиитечин изречения за начни с както е неии..- жио
то на корелаг така, тъй в главиото нзреч< - че Тезн в.камтгзнн варе
ЧНя могат поиякога само да образуват композита с какт
Както застонал мирно по еойниш*ш I т. < л ***** *" __
кРатък жест с ръка и посочва към ни. ич ла • ъа 1 И вм'- миле
беше се поизправил, Индже сс килна назад и падна (Й. Йовков). Така как
то беше цслият потънал в работата си, той внезапно чу тих, долечен
повик. . . (П. Вежннов). Както се лутах из тази бяла пустош, внезапно
чух крясък на диви гъеки (Й. Раднчков). Три седмица се мина и една сут-
рин, както разбивам с чевката тавана на затвора, чувам едно силно:
хряаас! и яйцето се разполови на две (Й. Радичков).
§ 653. За темпоралната парадигма иа разглеждаинте сложнн изре-
чения са характерни най-вече комбиианиите на времена за изразяване
на едновремеиност (сегашно—сегашно, минало неевършено—минало
неевършено в главного и в подчииеиото изречение) н комбинацннте на
резултатнвни времена в подчнненото изречение със съответствуващи им
акцноннн времена в главното изречение (минало неопределеио— сегашно,
минало предварително—минало евършено или минало неевършено).
§ 654. Подчннеинте изречения за начин с както обнкиовеио предхож-
дат главното изречение илн none сказуемото му, ако са вмъкнатн между
частите на главното изречение (вж. примерн по-горе).
3 а б ел е ж к в. Макар и доста рядко, в съвременння български език се гре-
шат сложнн изречения с както, в конто подчнненото изречение означава действие,
което ныа спецнфнчната особеност, че е ннтензнфнпирвно в положнтелна илн отри-
цатели а посока. В тозн случай както е близко по значение до възклицателио употре-
беиото как. Главното нзреченне пък означава предполагаема последний от действието
в подчнненото изречение. За да се изразят различии степени на вероятност за това
предполагаемо действие, в главното изречение се употребяват глаголн в бъдещнте
времена, в условно наклонение, модалиите глаголн може н трябва (за възможност),
модални частник и наречия. Действието в главното изречение вннаги е следходно
спрямо действието в подчнненото и затова обикновено подчнненото изречение пред-
жожда главното. Напр.:
Както я караме, май ще ни висят кожите на пирона! (П. Вежииов). Така както
пътуваха — безшумно и без свет лини, — само по някаква случайност биха открили
приближаването им. . . (П. Вежииов). Както е тръгнало, може и да не зимувам горе
(В. Андреев). Както върви, следната жертва трябва да бъдеш ти (П. Вежииов).
§ 655. Подчинимте нзречеиня за сравнение се въвеждат от съюз-
ните връзки както, като че, като че ли, като да, като че да, сякаш, ся-
каш че, сякаш да. В сложните съставнн изречения с подчиненн изречения
за сравнение се установява сходство, респ. липса на сходство въз основа
на един общ признак (предикат на сравнението) между два обекта (су-
бект на сравнението и обект на сравнението), като субекгьт иа сравие-
нието се характеризира посредством обекта на сравнението, т. е. налине
е подчинително отношение, а не съчиннтелно отношение, както при съ-
поставяието. Например в изречението Иван работа добре, както Петър
субекгьт на сравнението е Иван, обектьт на сравнението е Петър, а
предикат-ьт иа сравнението — работа добре. Субекгьт на сравнението е
означен в главното изречение, обектьт на сравнението — в подчнненото.
Предикаты иа сравнението може да бъде експлинитио означен, както в
горния пример, и да се съдържа имплицитно в сложного изречение, напр.:
. . .Едно дърво не боледува с болестите на друго дърво, така както и
гъсеницатане яде черничева шума (Й Радичков).
§ 656. В зависимост от това, в какви семантичии отношения влизат
с главното изречение, подчииеннте сравннтелии изречения се делят на
сравни тел и и изречения за иачии, за степей, об-
щосрав иители и и коме итн ращи, иапр.: Музиката й
366
действуваше така, както валерианът на котката (П. Вежииов) — । .1
чиненого изречение с както е сравнителио за начни. Тя умря, като сти-
скаше така отчаяно пръстите му, както ги бе стискала и в развълну-
ваното море (П. Вежннов) — подчнненото изречение с както е сравни
тел но за стелен. Тогава беше времето на самопожертвуванията, защото
из великите страдания изникват великите героизми. както днес е епо-
хата на дребните характеры (Ив. Вазов) — подчииеиото изречение с
както е общосравнително. Миришеше на младост, както казва Любен
Каравелов (Ив. Вазов) — подчнненото изречение с както е комеитнращо.
§ 657. В зависнмост от това, далн подчнненото изречение представя
реална, илн въображаема ситуация (т. е. неистинна по отношение на мо-
мента, в който се нзвършва действието в главното изречение), подчине-
ните сравнителнн изречення се делят иа р е а л н и и н е р е а л н и.
Реални са подчинените изречения с както (освен в случайте, когато гла-
голът в тях е в условно наклонение, в тях има модален глагол нлн друга
модална дума). Нереалнн са подчннеиите изречения с останалнте съюзнн
връзки, конто именно сочат, че действието в подчнненото изречение е
въображаемо.
§ 658. В сложните съставни изречения с подчиненн сравннтелни из-
речения за начин чрез сравнение се характеризира начннът на действие-
то в главното изречение.’ При това може да се сравняват един н същ вид
действия и действия от различен вид. Когато сравнението засяга действия
от един н същ внд, нма две семантнчии разновидности на сложните съ-
ставни изречения с както:
1. Действието в подчнненото изречение се разлнчава от действието
в главното изречение по това, че се извършва в друго време илн на друго
място и (или) има различии субект и обекти. Напр.:
. . .И намира първобитното человеческо общество, чергарския мир,
който е живял така, както живеят сега тия чада на прирсдста
(Ив. Вазов). Те може да са от друг свят, ама се виждат, както ние с
тебе се виждаме, и си казват едно-друго (Й. Радичков)
2. Действието в главното изречение се сравнива със същото действие
в подчнненото изречение, но разглеждаио в някаква „субектнвна" проек-
ция, т.е. нлн действието се представя като нреално (възможно, необхо-
димо) посредством модалиите глаголи меже, трябва, бива н др под.
или пък е представено неговото отражение в човешката психика (глаго
лът в подчииеиото изречение означава мислене, реч, възприятме. усеша-
не, чувство). Много често в подчинените изречения от този внд, както и
в изреченията от горната група, се изпуска глаголиата лексема, тъ
като е едиаква с глаголиата лексема в главното изречение г1апр ~
Господин Хрисантов, разбирай/, ще ти бю, иари както тря «
(Ив. Вазов). Може би той се държеше точно така, както трльеа са ot
държи човек у дома си (П. Вежииов.) Всички почнаха да се спс^а^^'
то могат (Й. Радичков). Всички знаеха. че като пос кдна милост Алоена
беше поискала да и позволят да се облече. както си иска ( - ,
• -Заравят мисълта си дълбоко като в кладенец и както ‘ -
не может позна косъма им (Ив. Вазов). Строшната болеет дебнеилопх
есякъде и «секи гледаше да си помогне сам, както знание и контоонж
"У'** (И. Йовков). Той ги веселеше и полосе. както си мааи (ИВ. ва
з°в). Карайте, както сте я намаслили (П. Вежннов).
зет
В главното изречение може да нма обстоятелствено пояснение за
иачин, което разшнрява предиката на сравнеиието, иапр.: Киров отиде
сам и позвыш леко два пъти, както се бяха уговорили (П. Вежинов).
Колата спря внезапно, както винаги при подобии случаи.
§ 659 Когато се сравняват по начин на действие различии действия,
сказуемите в главното н в подчнненото изречение са различии лексемн.
Тези лексемн са най-често еннонлми нли аитоиими, т.е. имат общи се-
мантичии прнзнацн в значението си. Рядко глаголите в главното и в
подчнненото изречение се сближават помежду си само поради нещо общо
в начина иа действнята, конто те означават. Напр.:
Той сне шапката си, взе хляба хоризошпалио, както носят параста-
сите към черква, и с още неизсъхнали сълзи по лицето си тръгна към вой-
ските, който идеха (Й. Йовков). Ний бяхме сами с Ж ивка и тогава аз
кротко и меко, тъй както се говори на деца или на безнадеждно бални.му
казах. . . (Й. Йовков). Попът я клъвна иякак прнпряио, така както па-
пагалът вади къеметчетата, и без да я разгръща, с достоинство я оста-
ви на масата (П. Вежинов). В яхърите те [конете] влизаха и излизаха,
както пътниците преспиваха в хана и си отиваха (Й. Йовков). Вместо
тях в тютюницата се появи тъжното посечено лице на контрабандиста.
прокаженият се поклони и изчезиа но същия иевероятеи иачии, както се
бе появил (Й. Радичков).
§ 660. Корелатнте тъй, така не са задължителин в сложннте изре-
чения за начни освен в случайте на препозиция на подчнненото изрече-
ние спрямо главното, напр.: Както мислиш, тъй кажи! (П. Вежннов).
И както един след друг бляскаха тук-таме из улиците тия бледи пла-
мъци, също тъй се появяваха една след друга и звездите на небето (Й. Йов-
ков). Корелатнте са нзлишин, когато в главното изречение има обстоя-
телствено пояснение за начин, което се конкретизира от подчииеиото
изречение — в такъв случай корелатьт може да образува композита с
както (вж. примери по-горе).
§661. Сложннте съставни нзречення с подчинеии сравиителин изре-
чения за степей с както се отлнчават от сложннте сравиителин изречения
за иачин преди всичко по задължнгелното наличие иа корелат тъй, та-
ка пред думата от главното изречение, която означава степенува-
ния признак. Тазн дума може да бъде наречие във функцията иа обстоя-
телствено пояснение н иа предикативно наречие, прнлагателно или при-
частие във функцията на обнкновеио, сказуемно нлн обособено определе-
ние, рядко — лнчна глаголиа форма — сказуемо. Напр.:
Черно боядисаните й къдрици бяха така грижливо наредени една до
друга, както се редят керемиди на покрова (П. Вежинов). Но нейната
ръка бете така далеч от него, квкто миелите и (П. Вежинов). Трябва
а ви кожа, че никъде не намерих еловите гори така хубави, както из
илиина гора (Ив. Вазов). В началото той не разбираше, чр в нейното
е имало и друга жажда — така силна и властна, както любовта
вежииов). Картините на смъртност, който тъй често ервщах в
ыра^Мв ^ВадовГ*^ Ме WP0311*0- както видът на тая умряла
випип^и' » ®"АЛЛОЖНИ изР«еиия има същите семаитични разио-
ио значение сказчем«?НпИТе Изре'чення за начни: с едиакво по лексикал-
У двете предикатнвни единици, като в подчнненото
368
изречение това сказуемо се повтари, респ. нзпуска, но в съчетание с
модален глагол или с глагол за психнческа дейност (вж. § 654); с раз-
лично по лекснкалио значение сказуемо в подчнненото изречение__най-
често синоним или антоним на сказуемото в главното изречение. Напр.:
Той тъй добре умееше да доза правда, както някога умееше да дала
ритници в корема (Ив. Вазов). А новата телеграфии линия вече се строе-
те. и то тъй бързо, както никой не яредполагаше (Ив. Вазов). Сега из-
веднъЖ разбраха, че нощта не е така топла, както досега им се струва-
ше (П. Вежинов). Кръглото му небръснато лице бе така развълнувано,
както никой досега ие бе го видял, а възпалените му от безсънието късо-
гледи очи плуваха в сълзи (П. Вежинов). Не можах да си свърша работата
така бързо, както исках.
Но беше все тъй усмихната, както беше дошла (Й. Йовков). Скоро
слънцето залезе така бързо, както бе изгряло (П. Вежинов). Обикиовено
огънят затихваше така внезапно, както бе запачкал (П. Вежинов). Ако
можете вески от нас така майсторски да управлява, както тя прали бо-
ннца, по-добри от нас няма да има. . . (Ст. Ц. Даскалов).
§ 663. Темпоралната парадигма на сложннте съставнн изречения с
подчинеии сравиителин нзречення за начни и за степей с както не се
отличава със специфични особености.
§ 664. Подчниените сравиителин изречения за начин с както стоят
най-често след главното нзреченне, рядко пред него, а подчиненнте срав-
нителни нзречення за степей — обнкновено след главното нзреченне нли
между частите му.
§ 665. Общосравиителннте подчнненн изречения с както се отнасят
към цнлото главно изречение, като се сравиява цялостио ситуацията,
означена в главного изречение, със ентуацнята, означена в подчнненото
изречение, и между двете ситуации се открнва сходство, респ. липса на
сходство. От сложннте съставнн изречения с подчнненн сравиителин из-
речения за начин разглежданите сложнн съставнн изречения се отлнча-
ват по това, че в главного нзреченне не могат да нмат обстоятелствено
пояснение за начин, а и подчнненото изречение ие правн качествена ха-
рактеристика на действието в главното изречение, както подчнненото из-
речение за начни. Семантнката на сложннте съставнн нзречення с подчн-
иенн общосравинтелнн изречения изключва налнчнето на корелатнте та-
ка, тъй в главного изречение. Тезн наречия могат да се срещнат само в
подчииеиото изречение, където образуват композита с както нли сочат
началото на главното нзреченне в редките случаи, когато то стон след
подчнненото изречение. -.„„„„„„о
Сказуемите в главною и в подчнненото общосравннтелно изречение
могат да бъдат с еднакво н с различно лекснкалио значение. Във вторня
случай те са енноними (например глаголи с твърде общо значение като
правя, сторя, чиня и др.) или антонима иа сказуемите в главното изре-
чение. Рядко се употребяват като сказуеми лексеии. конто няыат сыне-
ствени общи семантнчни признаци. Напр.: ...
Не, не. аз няма да направя това, макар да сем сигурен ,
эащото сьм уморен и остаряя, кшто в остаряя Иванчо. мт с яряяв
“ тя (К. Калчев). Каро со няма лейка пред вратника шждаша,
Чесамто има (Й. Радичков). За рибаря и гочнииата му кшуо повече
т се знаеш,, както ттаестаа остатке за нас пдиата и на всички ру
Граматнка
на сьаременмня българскл иныжовем амк. т.
369
ги заловени и изпратени във вътрешността (Й. Йовков). Hue не се ль-
жем, нито се нагрубяваме, както правят някои водачи на превозни сред-
ства — може би, защото по природа сме мъячаливи (К. Калчев). Както
във всяко зрънце жито или грозде е кондензирана слънчева енергия, така
и във всяко кътче на живота има кондензирана партийна енергия (Ст. Ц.
Даскалов).
Забележка. Съчетаннето както—така и в някои случаи свързва едно-
родни части на нзреченнето, като подчертава равносгойността им. т. е. функционнра
като съчинителен съюз, напр.: Разбора се, не всички правилно и еднакво схващат
както характера и личните особености, така и литературном) и общественото
дело на Людмил Стоянов (Т. Павлов).
§ 666. Както може да се съчетава със съчинителните съюзи и. и—и,
като се образуват сложните съюзи както и (и може да не стон непосред-
ствен© след както) и и—както и. При евързваиията с тезн съюзи се под-
чертава еднородиостта иа обекта на сравнеинето със субекта на сравие-
ннето — той само се добавя към него (с както и), или се подчертава съ-
относнтелността на субекта н обекта на сравнението при евързваието им
с и—както и. И в двата случая основното сиитактнчио отношение —
подчиненнето, — т. е. субекгьт на сравнението се характернзира посред-
ством обекта на сравнението, избледнява. Напр.:
Този език ми преподаваше учител Зафиров, както и гръцкия (Ив. Ва-
зов). И тая малка дума, както и предната, изведнъж го смиза, притис-
на с мъртвина сърцето му. . . (П. Вежннов). Навярно след още няколко
въэдишки то съвсем ще изчезне, както ще изчезне от света и споменът
за неговия ненужен живот (П. Вежииов). Аз и сега, както и по-после. се
убедих, че една пълна и целесообразна обиколка на Рила планина не мо-
же да стане в един ден (Ив. Вазов).
§ 667. Коментнращите изречения с както се различават от разгле-
даните трн вида сравннтелии изречения, конто предават съобщеине в
плана на разказа. Коментнращите изречения, конто са вннаги вметнатн,
представляват забележка илн обяснеиие на автора към съдържаиието
или формата на главното изречение или на някоя иегова част. Сказуеми-
те в коментнращите изречения с както са лекенкално ограиичени. Това
са глаголн, означаващи реч, мислеие, чувство, усещаие, възприятие;
глаголн с най-общо значение (случва се, бива, става и др.), посредством
конто ентуацията в главното нзреченне се сравнява с общоизвестии фак-
ти; съчетания на спомагателиия глагол съм с предикативни наречия,
като очевидно, естествено. прието, редно, достойно и др., с конто се пра-
вя оценка иа ентуацията, означена в главното изречение, и др. Напр.:
Това прилича на голямо ръкописно „л“ и както обяснява Илия, озна-
чава лятото. което иде (Й. Йовков). Съдиите, както се виждаше, бяха
закъснели (И. Йовков). Аз им хвърлих няколко камъни, но както обик-
новено бива, псетата се хвърлиха неистово въз камъните, а после с нова
ярост дойдоха по-близко към нас (Ив. Вазов). . . .Третю, йотата е една
красота на граматиката, както е очевидно. . . (Ив. Вазов). Първо, той
отказал да духне в тръбичката, както е редм (П. Вежииов). Само
Станчо Иванов, или както си го знаем ние, Народния, защото много
пъти беше избирай за народен представится, мълчеше и отвлечено мис-
леше (елии Пелии).
370
§ 668. Коментнращите подчиненн изречения стоят н пред, я след
главното изречение, и между частите му.
§ 669. В сложните изречения с подчиненн изречения с като че, ка-
то че ли, като че да, като да, сякаш, сякаш че, сякаш да субекгьт на
сравнението най-често е реален, а обектьт — вннаги нереален, въобра-
жаем. Подчинените сравиителни изречения, конто означават нереална
ситуация, биват: за начин, за стелен и общосравнителни.
§ 670. Съюзиите връзкн като че, като че ли, като че да, като да,
сякаш, сякаш че, сякаш да са почти пълин синоннмн (като нзключим
нянои случаи с като да и сякаш да), като иомежду им съществуват само
някон стнлнстнчнн различия. Сякаш, сякаш че, сякаш да, до известна
стелен и като че са характерни преднмно за художествення стил, а ка-
то че ли има уииверсална употреба и от всичкн съюзнн връзки нан-ши-
роко се употребява в разговорната реч. Като че да днес почти не се упо-
требява (срв.: И обикнаха я всички, като че да беше дъщеря на цялото
село (Елин Пелин) — като че (като да) беше дъщеря на цялото село),
замества се от като че нли от като да.
§671. Подчинените нереалнн сравиителни изречения за начин пра-
вят качествена характеристика на действието нли статичння признах,
означен със сказуемото в главното изречение, или поясняват някое об-
стоятелствеио пояснение за начин от главното изречение. В главного
изречение може да има корелат тъй, така, конто посочва функцията
иа подчнненото изреченне. В не реал ните сравннтелни нзречевия не се
наблюдават лексикално-семантичин ограничения в сказуемите, почти не
се срещат случаи с еднакво по лексикалио значение сказуемо в подчнне-
ното н в главното изречение, не се срещат и случаи с елвпса на това ед-
иакво сказуемо, както в реалннте сравиителни изречення с както. Напр.:
Реката ечеше, сякаш някой викаше „О-о-о!и (Ем. Станев). Радинко
говореше спокойно, като че крачи из полето (Ст. Ц. Даскалов). Говорит
тъй, като че ли ти си на минерални бани. . . (П. Вежннов). И сега виж-
дам как ръката и, подобно гълъбово крило, минава по златния пясък,
като да съжалява, че трябва да заличи написаното (Ем. Станев). Всички
в един глас ревнаха да плачат, сякаш че бяха полени с гореща вода (3. Стоя-
нов). Всички се чувствуват близки, сякаш са били столетия эаедно (Св.
Минков).
§ 672. Подчинените сравиителни нереалнн изречення за степей, как-
то н подчинените изречения за стелен с както, поясняват дума, означа-
ваща признак в главното изреченне (вж. §661) — наречие, прнлагател-
но, причастие. Корелатите тъй, така, толкова, такъв нмат задължител-
иа употреба н стоят пред думата, която означава степенумння при-
знак. Напр.:
А лекси отново потъна в себе си така дълбоко. сякаш бе сам а тле-
ния нагорещен кабинет (П. Вежннов). Войте изглеждаха шпл светли и
тъй Пресни, като че бяха сложена едва вчера (Й. Йовков). Но той *уао-
ше такъв вик след себе си, като че всички селяни се бяха лотирили слей
него (Й. Йовков). Той беше толкова уморен, кота чв ла беше водил камъ-
ни цял ден.
§ 673. В сложимте изречення с общосравннтелнм нереалнн изречения
се установява близост, подобие между опневанята ситуация в главного
изречение и нереалиата, въображаеыата ситуация м подчнненото ызре-
ЗГ1
ченне. Подобнето може да варнра в твърде широки граиицн, като в някон
случаи се посочва н въображаема обусловеност на действнето в главното
изречение от действнето в подчнненото изречение. В този вид сложи»
изречения няма корелати тъй, така в главното изречение. Напр.:
И пак изчезна зад храстите, сякаш се загърна с последните останки
от здрача (Й. Радичков). В многозвучна прослава въэкресяваха сладки
спомени от мирна дни, християнски радости отнасяха към небесата,
сякаш сомите небеса се отваряха и всичко — зеленина и птици, река и
земя, слънце и въздух — празнуваше (Ем. Станев). — Чепата круша ли? —
запъна се Стойко, като че ли се мъчеше да си спомни коя е и къде е тази
чепата круша (Г. Караславов). Проясни се за един миг и неговото лице,
като да го проясни щастливата усмивка на Ангелика, но силният напор
в него не отслабна (Д. Талев).
§ 674. В някон случаи в сложннте изречения с като да (най-често
прн глагол за движение в главното нзреченне) и в сложннте изречения
със сякаш да (независимо от това, далн подчннените изречении са част-
носравннтелни, нли общрсравнителни) субектът на сравненнето се срав-
нява с въображаемо действие, чнято цел се разкрива в подчиненото нз-
реченне. Порадн това съюзните връзкн сякаш да и като да (в тези случая
само) не са синоннмнн с другите съюзнн връзкн, въвеждащн нереалните
сравнителни нзречення. Напр.:
Сърце то и затуптя лудо, сякаш да се откъсне от синджира на оба-
дата (Г. Караславов). Кметът политна, сякаш да се поклони (Ем. Ста-
нев). И тя размаха неволно ръце, като да се запази от някакви налита-
щи оси. . . (Г. Караславов). Кръвта им се разкипя и те дънеха земята,
като да я пропукат, за да изригне оттам младостта (Ст. Ц. Даскалов).
Тръскаше главата си, като да я разклати. . . (Ст. Ц. Даскалов).
§ 675. Сложннте съставни нзречення с подчнненн сравннтелнн ие-
реалнн нзречення нямат специфична темпорална парадигма. Изключенне
правят само сложннте нзречення със сякаш да, в конто глаголът в подчи-
неното изречение е само в сегашно време, н сложннте нзречення с като
да, в конто глаголът в подчнненото изречение освен в сегашно време ряд-
ко може да се срещне н във форма за мннало неопределено н мниало пред-
варнтелно време: Той се връща, като че ли нищо яе се е случило. Той се
върна, като че ля нищо ке беше се случило.
§ 676. Подчинеинте сравннтелнн нереалнн нзречення стоят обнкно-
вено след главного изречение, рядко — между частите му или пред него.
§ 677. Пунктуация. Подчннените изречения за начни н за
сравнение се отделят със запетая нли с тире (в спецналнн случаи, когато
искаме да отделим по-силно подчиненото нзреченне от главното). ако
стоят пред или след главиото изречение. Ако подчннените нзречення за
иачмн и за сравнение са вмъкиатн между частите на главното изречение,
те се ограждат от двете странн със залетай. Нвпр.:
,очакеах- ™ седнаха на тяхната маса (П. Вежннов). Кондов
РиС^°' Т10 '* питаха эа красите на Нова Зеландия
но далечно и %гхЪ^°‘ както никога досега, безмилостно тъм-
но. оалечно и страшно (П. Вежииов).
эуват с^ева<^ЯТа/П?*в " тЪй стоят в п°Дчиненпто нзреченне н обра-
йв p'cn- ™ре “пише не и₽сд нжто-
372
• -Ще съумее да създаде светове и герои, които да продължават
да живеят и след смъртта му, така както в жив Елин Пелиновият бир-
ник и продължава да вика подир Андрешко в блатото. . . (Й. Радичков)
Тих ото и дълбоко спокойствие на равнината не достигаше до него, но
той като че ли го имаше в себе си — така както имаше в дрехите си тън-
ката кисела миризма на сиренето, без да я усети (П. Вежннов).
Ако както е последнано от относителното наречие когато, след как-
то ие се пише запетая, напр.: О Българийо, ти никога не си тъй мила,
както когато сме вън от тебе. Никога не си тъй необходима, както ко-
гато те изгубим безнадеждно (Ив. Вазов).
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение за причина
§ 678. Подчиненото обстоятелствено нзреченне за причина разкрива
прнчнната за действнето нли явленнето, съобщено чрез главното нзре-
ченне, както и основаннето за твърденнето, изказано чрез главното изре-
чение. Чрез подчиненото изречение за причина следователно се назовава
явление, което поражда явленнето, отраэено в главното нзреченне, н то-
гава чрез сложната конструкция се осъществява отношеннето ’резул-
тат—причина’. Освен това съдържаннето иа подчнненото наречение мо-
же да обосновава нэказаната в главното нзреченне мнсъл—твърденне н
тогава се реализнра отношеннето ’твърденне—основание’. В съвремен-
ння български езнк не съществуват формалин критерии за двудялба на
прнчннннте изречения на 'нзречення за причина' и ’изречения за осно-
вание'. Някон елементн от структурата на сложною изречение — съюзи,
вид и време на глаголите н пр. — правят дв нзпъкне повече нли по-мал-
ко това семантнчно деление, но в обобщен сннтактнчен вид подчнненото
нзреченне е иосител на причина в неразчленен внд — като причина н
основание (мотивировка).
Подчнненото прнчннно нзреченне отговаря преднмно на въпроса so-
up Може да се пита още: по каква причина?, поради каква причина?,
породи какво (що)? За връзка между главното и подчнненото нзреченне
най-щнроко се използуват съюзнте защото, понеже н тъй като. Те въ-
веждат само обстоятелствени изречения за причина н затова могат да
се квалифнцнрат като типичны причнннн съюзн. Към прнчиините съюэн
се отнасят още съюзите че, задето, да, като, като да, а също така н ня-
кон наречия, частнцн н съчетания: сякаш, като че (ли), ноли, негли,
чунким, божем, зер, да не би да.
§ 679. Семантнчното значение ’причиняване, пораждане на денствие-
то в главното нзреченне’ нзпъква най-снлно прн глаголни ска-
зу е м н в двете нзречення: , , -
Мъжете останаха в църквата, защото бяха погинали до ecu
(Г. Стоев). Цонка се беше забавила, защото се беше отбила до гости*?и~
Цата (Ив. Вазов) Но той я остова, понеже вниманието му отвлече евин
нов гост (Ив. Вазов). Понеже непрекъснато плетете, тя по новик(Пр-
жгше ръцете си свити в лактите (А. Гуляшкн). Той не отговори веского,
тъй като от завоя пред нас изскочи голям камион (Б. Райнов). Аагняра
° пот облян, I хвърля въглища в пещта, / че машината реве (п. ып-
373
паров). Беше метнал един каракачанин в жарта, задето беше запалил
гората (Н. Хайтов).
Семантнчнкят момент ’основание за дадено твърдеиие’ се проявява
иа речево равннще в завнснмост от лексикалиня пълнеж на конструк-
цията. Изпъква по-силно, когато сказуемите на двете изречения — глав-
но н подчинено — или само на едното е съставно именно, разкриващо
признак нли качество на лице нлн предмет, а също така н при различии
подлози в двете предикатнвни едииици. Смисъл иа обосновка, на aprj-
меит-прнчииа нмат нан-вече изречеиията със съюза тъй като (§ 683).
Hue си достигнахме целта, защото измираме, а вие още не сте, за-
щото сте живи (Хр. Ботев). И тия два дни ще бъдат като два века, за-
щото эа миелите няма време и граница (А. Доичев). . . Понеже няма!
олио / и хлябът е I от мъката / по-чер, / един е лозунга: / Терора долу! /
Съюз със СССР! (Н. Вапцаров). А нямаше причини да се озлобява, тъй
като Ханко не дължеше поне на него нито зрънце (А. Гуляшки).
§ 680. Подчнненото изречение за причина може да се отнася ие само
към цялостното съдържанне на главного (илн към сказуемото на главно-
го нзреченне), а н към определена част от него и да поясиява конкретно
иея. Така причинного отношение придобива местей, частичен характер,
а поясняваната част се превръща в сиитактико-семаитичен цеитър:
Заговорах по-високо защото имах чувство то, че той не ме чува
(М. Грубешлиева). Той вървеше мъчно, защото дрехите му бяха пълни
с вода (Б. Райнов). . . Представи си заточението, което чака не него,
понеже собственият му път спиоа много по-близо, а другите. . (В. Му-
та фчиева).
Когато причинного изречение се свързва по-тясио с определена ду-
ма от главното. при задаване иа въпрос тя задължителио се включва:
. . .Заговори бързо. защото младите приближаваха (А. Доичев). — Защо
заговори бързо?, а не: Защо заговори? Не бяха ли всичките — неизброи-
мате (Защо са иеизброими?), понеже броят им знаеше само той; безиз-
вестште (Защо безнзвестнн?), понеже бяха известна само нему — бойца
на революцията един огромен, тъмен кръгот близост и братство (В. Му-
тафчиева).
Причинного отношение между двете изречения се разрушава, ако
поясняваната д>ма — синтактико-семантичеи цеитър — се отстрани илн
се промени лекснкалио:
Д. Димов живееше в евтин пансион, защото стипендиата му беше
скромна (в Нар. култура) — Д Димов живееше, защото стипендиями
му еще скромна. Д Димов живееше в спя пансион, защото стипендия-
%Ф°мна. Петокнижие. ., написано неумело и неграмотно,
Петокнижие Ст° * б“Л0 пазвН0 на СУХ° място (В. Мутафчиева) -
зено на сихо мытп^п*0 нсумело и негР<^отно, загдето не е било па-
здраво загдето w /> eRemOKHUVCue написано неумело и неграмотно.
зора», загоето не е било пазено на сухо място.
эувайкнЧеда^т?^™вд “’,а,геи,'е “ СВЪР'М таено с главного, обра-
чаите на разкХ’ё^а гЛавк^^ ~ СЛОЖИО сьстав,го "3Рече"“ «>У
стнчна окраска и w Са подчнненото изречение носят стили-
SM1. Съюзът LXoTroX” ” ВСИЧК" СЪКВН в еднаква силв
своята употреба отстпчк™.2л ивеР“лен причинен съюз, неограничен в
ит структурии, смислови, стилистичии и други факто-
374
ри. Той е иай-разпространеният н иай-типичният съюз за причина в съ-
времениия българскн езнк В диалектите и в говоримата реч се срещат
формнте защо и щото като негови варианта:
Андрей се завърна, защото е станал no-умен (Н. Вапцаров). Жените
плачели защото оставили без утешение (Ем. Станев). Но се спряха
още на прога. защото видяха чудно зрелище (Н Раннов) Те нищо не
знаят, защото са нови (Ив. Вазов). Конят се изправи на задните си Кра-
ка ющото се нададоха писъци (Г. Стоев).
Чрез съюза защото се осъществява както причина за действието,
така и мотивировка на твърдеиието, изказано в главното изречение'
Подчнненото нзреченне с тозн съюз може да се отнася към сказуемото
на главното нзреченне и оттам към съдържаннето на цялото главно из-
речение, а също така може да пояснява от прнчнниа гледна точка опре-
делена иегова част.
По формалин белезн конструкцнята може да бъде изградена като
сложно съставно изречение с обстоятелствено за причина със съюза за-
щото. но причинного отношение да се яви в „объриат вид", т.е. реално
нзразеното съдържаиие в едното изречение се свързва не с назованого
реално съдържаиие в другого изречение, а с неговото противополож-
но (§682).
Подчиненнте обстоятелственн нзречення със съюза защото най-често
в сравнение с другите причиннн изречения се отделят от главното н се
употребяват след точка. Употребата иа подчнненото нзреченне като са-
мостоятелио довежда до заснлваие на неговата комуникатнвна ватова-
реност н го обогатява с експресивна отсянка. Снитактичната завнснмост
иа изречението не изчезва напълно: Аз ще замина и без благословията
ви. Защото задачата е спешна (Б. Райнов).
Разкъсване пред съюза защото без засилен стилистнчен ефект става
обнкновеио когато прнчнната н резултагьт сами по себе сн са изразеня
чрез сложнн илн разширени нзречення:
Те с възхищение / за труда ни ще съдят / и искрен ще бъде благо-
дарният глас! / Защото / с пот кървава ний / сега крачим. порох на
трудното / заприщили в яз! (П. Пенев). И тръгна жрецът Кардом меж-
ду тях. за да пречиста душите им, та дано видят истината. Защото
съзря, че стъпките им дарят гибел (Н Райнов). Само гисицата я гле-
дала с подозрение и скритом от. вълка й правила комп шменти и се ста
раела да и угоди. Защото знаела. че ако един ден мечката правое м с
може да вземе властта от вълка (Елин Пелен). й
§ 682. Съюзът понеже също е типичен причинен еъ*03л
новобългарскня литературен езнк под силиото влияние иа Р ,
вянски, днес той ие се чувствува като книжен. Има редов > Р^
говоримата реч; „ , /Yn гыкпмен-
Аз доста ясно чувах, понеже телефонът бе до мене• ( Р Р
гни). Понеже се увмкох в лшпературата. да довърша по_ < ипъкваше
палагашс се еленът да бъде убит на това място, . Пеш-
(Ьм Станев) Понеже бях гузна, негонена бягах (Бл Диipo Гбм.
же господин Катранчо не се помръдвал. Байо Зайо ie пр пр
Жил се до него (Елии Пелин). „пиония за да-
Съюзът понеже също разкрнва, от едиа гт₽а • Р рдение Мо-
Дено действие, а, от друга-основание за ст ответно твърдение
же да мотивнра в причинно отношение и отделка лексема в състава на
главного.
Откъсване на подчииеиото изречение с понеже е налице, както и при
съюза защото, прн сил но нзразен стилистнчен оттеиък нлн прн дълъг
изреченскн комплекс: Срещнах я скоро. Сама. Дано не ме забележи. По-
неже зная какво ще говорим (Р Ралин). Впрочем, отстъпвам на 78 дв.
Понеже толкова ще костуват мене (Хр. Смнрненскн). Ако веднага след
туй би уловил планината, за да се събере с разбойница и убийца, би оздра-
вял. Понеже би се чувствувал между такива като самия него (В. Мутаф-
чиева).
§ 683. Наред със зашито и понеже съюзът тъй като е един от основ-
ннте съюзн за причина в съвременния български кннжовен език, В ста-
робългарския език не е съществувал. Не се среща н в българскнте дна-
лектн. По-характерен е за научния стил, но не е стнлнстнчно ограничен.
В говоримата практика се употребява сравнително по-рядко. Съществува
тенденция за спениализнране на съюза като нзразител на мотивировка н
основание:
Знаеш ти колко обичам малки бели маргаритки, тъй като сама съм
малка скромна маргаритка (Хр. Смнрненскн). И тъй като времвто е
малко, ще сме принудени да работам и през зимата (А. Гуляшкн). Ра-
венствата очевидно ще бъдат изпълнени, тъй като Мх и Л1в са точки
от елипсата. . . (Висша математика). Значението на микропаузите за
предпазване на организма от умората е голямо, тъй като те забавят
натрупването на следите от нервното напрежение (Организация на труда).
За подчинените изречения със съюза тъй като не е характерно от-
късване от главното и употреба след точка. Рядко се явяват и като обо-
сновка за лексикалиото значение на дадена дума от главното.
§ 684. Редовна употреба при подчннеии прнчннни изречення в съ-
времениия български езнк има н подчинителиият съюз че. Той е стар
причинен съюз. В научния стил не се използува. Изреченията с него имат
народно-разговорна отсянка.
Причннните че-изречения се характеризират с известно смекчаваие,
иеутрализираве на причинного отношение между главного и подчнненото
изречение. Причкниата връзка се изявява иа фона иа общото взаимо-
отношение между явленията, в плана иа едиа опосредствувана свър-
заност:
А огняра, в пот облян, 1 хвърля въглища в пещта, / че машината
реве (Н. Вапцаров). Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще
си има (Н. Хайтов). Цонка. . . я съдеха, че не знае да се държи (Ив. Ва-
з°8)- Но в примките й не влезе, че познаваше добре жените (Н. Райиов).
Употребата на причини и че-изречения е по-обичайиа в сложни кон-
струкции, където причинного отношение като иай-общо ие е „изчистеио“
от допълнително синтактично значение, т. е. върху него е наслоено и
ДРУГmV синтактично отношение — определители©, финалио н пр.:
а™., е„?1ЯХНагП^ песен- ! че Реми разяждат ранена сърца, / че злоба
рЛ “ СЪлзи бмдчи дк^с (П. К. Яво-
За X»„TtrXHaTa песеи? Каква 1 тях,,ата ™««? Лдил ид-
’ дишГда кХваТв,^? с”*' W (Н. Хайтов). - Защо
идваше Дакуцува овце? С каква цел идваше да купува овце?
376
Прнчинни изречения с ее не се срещат прн всичкя глаголн Нанли
мер прн глаголите от семантичиня кръг ’реч—мисьл—знание’' чг-нзм"
ченията са вннагн допълннтелнн: Казвам, че съм болен Масля че /С
обходимо. Зная, че е така. ~ ™
И тук подчнненото наречение може да се отнася конкретно към да-
лена дума от главното: Изпей си урока по-б^рзо, че имам работа (Ив Пе-
тров). Тя изнасяше от Казалар впечатления и радостны, и скръбни Ре
Лостни, че бе видяла сестра си жива и здрава (Ив. Вазов). Тоя новият
условете го за клисар, че хубаво бие комбината (Д. Талев).
Подчинените обстоятелствени изречения за причина със съюз
че се отлнчават от подчинените обстоятелствени изречения за после-
дние н заключение с че по това, че в главното прн сложните
съставнн изречення с подчиненн обстоятелствени за последние н заклю-
чение се включва семантнчннят момент ’много’, ’във внсока степей’, ’в
извънредиа стелен’, нзразен по лексикален път. Прн прнчннните кон-
струкции такън см н слов момент лнпсва: . . .Не е имало нужда да го пра-
ви. че неговият път е бил предопределен (П. П. Славейков) — сложно съ-
ставно с подчинено прнчннио. И става толкова задушно, / че да дишаш /
не би могъл спокойно, / с пълна гръд (Н. Вапцаров) — сложно съставко
с подчинено обстоятелствено за последица н заключение.
Прнчннните изречения със съюза че не се употребяват самостоятел-
но, след точка.
§ 685. При изреченията сади защото нма случаи, когато съдържа-
ннето на подчнненото изреченне не се явява причина за онова, което се
говори в главното, а съдържа указания за действия илн факти, чието
нзвършване нлн наличие не е желателно, но е реално прн положение, че
не се осъществн съобщеннят чрез главното изречение факт. С други думн.
реалиэнрането иа действието в главного изречение има за цел да попре-
чн на обявеното в подчнненото изреченне действие. Напр.: Архитекте
я кажи един виц, че ще заспя (Бл. Димитрова). Ако не се нзвършн дей-
ствнето в главното нзреченне — ако архнтектьт не каже виц, — ще по-
СЛедва онова, за което се говори в подчнненото изреченне — лицето ще
заспн, — а това е нежелателио в дадения момент: лнцето не иска, не
трябва да заспи:
Затваряй си устата, защото ще ми налапаш юмрука (Ст. Дичев).
Спирий, че мътна те взела (Р. Ралнн). Не обиждай, свате, защото ей
сега ще ти затворя устата (Ив. Петров). И моля те, повече не ме заои-
ряй, защото ще се махни оттук (А. Дончев).
Прн тозн внд изречення — с обратна прич и вн а в р ъ -
к а — се наслояват допълннтелнн експресивин оттенъця. Отчнта се и -
назованото трето — противоположно — действие. Отчнтавето става
насокн. От едиа страна, съдържаннето на главното нзреченне се^ р
с обратного съдържаиие на онова, което е нзказаио в подчинен Р
чеине, поставено в позиция на цел, но не нзразено формално ® 2
Рата. Архитекте, я кажи един виц, че ще заспя (“'кажи та.
«« заспя). От друга страна, съдържаиието на подчнненото Р
нова, каквото е дадено в сложиата конструкция, фактнческ р
ие с прякото съдържанне на главното изречение, а с н®го
положно, поставено в позиция на условие: Архитекте,
е°ин виц. ще заспя.
377
Главното изречение прн тазн обратна причинна връзка съдържа мо-
дал на отсянка 'необходимост’, изразена иай-често чрез повелително на-
клонение на глагола-сказуемо, а подчнненото изречение е ориентнраио
винагн към бъдещето. Появата на „обърнато" причинно значение се сти-
мулира от глаголн в подчиненото изречение, които изразяват нежела-
телни, опаснн, застрашаващн човека действия. Тези изречения се упо-
требяват в говоримата реч:
Я ставай, че ще се простудит на голата земя (Чудомир). Друг път
да не се препира с по-майстори от него, чеще му земат главата (Нар.пр.).
Другарю, влез вътре, не стой в коридара, защото ще те сгазят (А. Кара-
лийчев). Пази се само да не ти вземе капота, защото кем роб ще му бъ
деш, хем много тайни ще му изкажеш (Елии Пелии).
Посочените изречения с че и защото са синонимии на изреченнята
със съюзна дума иначе: Само недейте вика тъй, че ще ви изхвърля (Хр.
Смирненски) — Само недейте вика тъй. ииаче ще ви изхвърля. Стани от
камъните. че ще настинеш (К- Калчев) — Стани от камъните. ииаче
ще настинеш.
§ 686. Съюзът задето (загдето, дето) също снгнализнра за нали-
чие иа прнчинно-следствено отношение — подчиненото изречение с този
съюз може да озиачава причина за действие или основание за съответио
лекснкално значение иа дума от главното изречение. С мотивираща функ-
ция не се среща. Отлнчава се с народно разговорна обагреиост. В иауч-
иия стал не се употребява:
Мама напляска мен и близначката. задето стоим и слушаме клет-
вите (К. Калчев) Орлите се спуснали върху момъка да го утрепят, за-
гдето разпищял орлетата (Нар.пр.). Имат низъб, задето изгонихме по-
полете им (А. Гуляшки). Петокнижие. . ., написано неумело и неграмот-
но. износено, загдето не е било пазено на сухо място (В. Мутафчиева).
§ 687. В огромного си множество изреченнята със задето освен при-
чинно отношение изразяват и обектно (непряко обектно), което се пре-
плита с причниното. Такъв „смесен" тнп отношение — обектио-причнн-
ио — се наблюдава и при изреченнята със съюза не:
Сега за мене дори е обида. . . да хленчиш, задето умира в Испания
рицар (Н. Вапцаров). — Защо да хленчиш? За какво да хленчиш? Да,
аз се гордея, че моята поема има голяма прилика с поемата на Иво Доля
(П. П. Славейков). — Защо се гордея? С какво се гордея?
Смесваие на обектно н причинно значение се наблюдава при сказуе-
мо, нзразено с глагол от семантичння кръг ’емоциоиалиа или емонио-
иално-мнсловна дейност’: благодаря, съжалявам. родвам се. гордея се,
ядосвам се, страхувам се И пр.:
И даже като че ли се ядоса. задето съм стоял наст рана и съм мъл-
чал (К- Калчев). Уплаших се, ще че изгубя и него (Бл. Димитрова). Той
съжаляоашс, че се бедържал така (Г. Стоев). Оскърбената гордост кара-
те свете момчета да негодуват, задето българите са търпели чуждото
иго век и половина (Ем. Стаиев). А в себе си той ще я презира, че £ е оже-
нила за пари и обществено положение (Бл Димитрова)
„„ зивч'ние е иал"“е " при съставно именно сказуе-
мо в главиото изречение с имеииа съставка причастие или прнлагателио
име. изразнващо пеихическо нли фкзическо състГяиие на лние'- въ”
МОЖИОСТ-НевЪЗМОЖНОСТ, ГОДНОСТ-НеГОЛМПст e на лице въ‘
м, vahuvt негодиосг, удовлетвореност-неудовлетво-
378
реност и лр. Прнлагателното или ирнчастнето може да Льле »
обособеио: “ иъде "
Стоян е озлобеи, загдето са го измамили (В. Мутафчиева) Кот
w ли старата бедпвРмш, задето синоветг й са загинали предеаритглно
(Г. Стоев). Господин Михаилов епзхитем, че ще мтке да ми ислижис
другарството си из пътя (Хр. Смнрнеиски). Щастлш съм че си мпя
(Н. Павлов). ...Те си тръгнаха, зарадию, че ще останат в именшто
намзчени, че нея няма да я има (А. Дончев). Когото съм искал него съм
карал - отвърна той, разгневеи вече и на себе си, задето е все още тик
(Г. Стоев).
Обектното значение нзпъква иа вреден план, ако главното изрече-
ние е повелително нли в ъ в р,ос и те л но : Майко, ти не
го кори, / че отиде да се бие. . . (Н. Вапцаров). Прощавайте, дядо попе,
че ви обезпокоих (Ив. Вазов). Набъхти ме! Набъхти не, дето съм те из-
хранила толкав мъж (Г. Караславов). Доволен ли си, че изгори селото?
(Г. Стоев). Ще бъдеш ли поне признателна, / че те нахранихме с съби-
тия. . . (Н. Вапцаров). Кой би им простил, загдето всъщност са били
оръдие на висша власт? (В. Мутафчиева).
Изреченнята с прнчннио-обектиа семантика са свндетелстао за слож-
ния характер иа езиковите явления в областта на синтаксиса, за взанмо-
свързаността на отделяй синтактични категории, за наличие к в синтак-
сиса на промеждутъчнн степени и преходнн случаи.
§ 688. В малък брой случаи предимно в разговорната реч, в народ-
ного творчество и рядко в художествената литература като причинен
съюз се среща и подчинителннят съюз да. Причинната функция на дае
ограничена от еннтактнчнн и семантични условия: в подчиненото изре-
чение подлогът отсъствува, а глаголът-сказуемо в главното изречение
озиачава душевно нлн физическо състояние, евързано с неприятно усе-
шане. Напр.:
Мнозина бяха пресипнали да викат „да живей" (3. Стоянов). Ръце-
те ни омаляваха да ръкопляскаме (П. Вежннов). О. Балабанов е съдрал
кагеврите си да тича по фенерските улици (Л. Каравелов, Хр. Ботев).
Ъ’морих се да тичам (разг.).
§ 689. Причинил отношения между предикативните еднницн могат да
бъдат изразенк и чрез някон непричинни съюзи, наречия, частици.
Подчнненото изречение със съюза като се явява причинно, когато
чрез него се назовава мисловиа дейност - с глаголн за знание, мисъл,
чувство. Също така прнчиниата семантика изпъква на преден план, ко-
гато глаголът-сказуемо в подчнненото изречение е в минало време илн е
налнце съставио именно сказуемо. Роля играе и лексикалиият фактор.
Като зпаех, че тук ще се бавим цял час, аз преспокойно се‘ разпо
жих на една маса (Ал. Константинов). - Като аядял, че дас %
ие знае повече от него, решил да се самообразова (Хр. Смирнеиски).
«ллоло какво да прави, той тръгнал да скита (Елин Пелнн).
Подчннените изречения с като често са изразители на
ч^ние — за време и причина, за условие и причина, за иач
Като взели всичко ний-хуВаво от враговете си,
<А- Дончев). Стеснили,™ се пътници въздъхват с . £е.
^оват, че това бете само една хитра маневра (Хр- Смирненек ).
379
•<*. if ti лс rwwa кятг Л вмат сттел*
гл— caw «г < ж1 в слхжба *а сыслл стаыт »^>w-
~лж ж ^и^ пв лмагтажж. вэгго тмаоа? влж _дчжаевс>-г
Ж « КЛЖ — М ГкЛМОЖЖХТ — ЖШ ЮО.-ЖТО В^ХЖ*МО*О М»Х«1М се
глаз ж еш сх*5>ежг,<к а wr г- гллмс-с Пржчжмта. течем
мсччеявжта с "еж смелая хч ж. ж е эежхм а ^еикхмгаеш В «.
яечгг- схлчаа цжшажк- мече war « васлагм катч >.-~К1*пъхао »?т
^жммром^
ш и » съкмва лума аохчертаы асячав-
Важ<>. £.
cw гымжте
•n? » K-V'TWXTTMU лум» Прммеря
-W4J* *» < § **•*• (Н Вммро«)
lkuM«**4V г.'мчжмж» шреямпк жш« » ржмгмм гммт
мелдх ждстжто mv. кхто -ркхобжм шетмт хамкто
______-О ___- - -_ *- - -___ . г
(В. М\'т*ф*п*евак
П ' ж к v v я ц ж я Пелчжвмжто с6<—гтелсгяеми пречепя м ф».
от гоЛиж чл \Бл. Дымжтромк
кко прммшмнжге ж.'речежжя раукъсват главного ж юят мгпит ж»-
ч~ ггч-и; <,Б M\T**-weeat
Псачмвеикте гбсточтолстоемж клречеяня м вржчмжа гьс еымжте эа-
кж. ьато сжмосточтоляж жэречевжн- Прм том отливе клреясмжгга см
ое отлачжыт с ясао кзразеяа сгжлжстяяжа о„р*ск*. жяжто .«*>
§ ®Э<. Сложжгто еъстшю с родчжиеяо ебиуягмст»»*» юрямжм м
1фжжа.тао) се состоя от гламо жлреяеяже м лмяяжеяо сАлмтялчтм
nroetw м mu. Падяявеаогге обстоггмстоеяя мр««иж м ем br>
дават описателно целта нли намереиието, с конто се извършва действието
в главното изречение.
Подчинените обстоятелствени изречения за цел представляват вид
от по-общата категория подчииеии обстоятелствени изречения за осно-
вание (или довод), конто означават в най-общ смисъл осиованието. по-
ради което се извършва нещо в главното изречение. Осиованието може
да бъде схващано в различна степей — като крайиа цел (в подчииеии
обстоятелствени изречения за цел), като достатъчио основание (в подчн-
неии обстоятелствени изречения за причина), като възможно основание
(в подчииеии условии изречения), като недостатъчио основание (в под-
чинени отстьпителни изречения) и като следствие (последица) от главното
изречение (в подчииеии изречения за следствие).
Обстоятелственото отношение за цел може да съществува между
частите ка простого изречение (изразява се чрез предлог за цел, а при
обособени части — чрез съюз за цел), в сложното съставио изречение
и в по-големи речевн цялости (изразява се чрез съюз за цел). Подчиие-
ното обстоятелствено изречение за цел отговаря на въпросите защо, за
какво, с каква цел, с какво намерение.
§ 692. Необходим структурен елемеит в подчииеиото обстоятелстве-
но целио изречение е целният подчинителен съюз, който е връзка между
подчииеиото и главного изречение. Съюзи за цел са: да, за да, та да.
че да, щото да, да не би да и дано да. Всички съюзи за цел имат за ос-
новиа съставка целиия съюз да. Целинте съюзи дифереицират употре-
бата си като подчинителиа връзка в зависимост от иякон свои синтак-
тнко-семантичии качества (дали изразяват чисто целно отношение или
смесеио — за цел н следствие и др ), както и от добавъчиата модалиа от-
сянка, която някои от тях съдържат (дано да. да не би да), з съшонспо-
ред стилната сфера иа употребата им.
§ 693. Глаголното действие в подчнненото изреченне се ориентира в
темпорално отношение спрямо глаголното действие в главното изречение
и е обикновено следходио спрямо него.
1. Съюзът да сам илн като съставка иа сложните целии съюзи обра-
зува с глагола в подчииеиото изречение строго определена в позиционно,
интонационно н темпорално отношение da-конструкция (вж. § 615, 2).
В нея да се намира винаги в контактна препозиция спрямо глагола,
ако към него ияма отрицание нлн местоимеииа еиклитичиа форма, н об-
разува с него проклитика. Напр.: Той се дръпна, за да направи път
на жената и Той се дръпна, за да не го блъснат. Глаголът в да-коиструк-
цня има опростеиа темпорална система. Той може да бъде само във фор-
мата за сегашно време на индикатив н означава следход-
ио действие спрямо глаголното действие в главното изречение н
рядко в определеии случаи действие, схващаио в общ смисъл като в ъ з -
м о ж н о и з о б щ о сега, в миналото и в бъдещето: Отидох да (за да)
го видя. Запали огън, та (««) да се стоплим н Той е годен да работи по
дванадесет часа дневно.
Много рядко в подчииеиото целно изречение могат да бъдат изпол-
зувани глаголните форми за минало неевършено време с
модална функция, за да се характеризира осъществяването иа действието
Лп Г п Н°’ СЪМните-лио: Остовах му ядене, та дано
да си хамешг. Попречих му 6а « би да го удареше.
382
2. Тъй като целта е възиамеряваио. ио „е реално нчвъпШМ1„
ствие всички съюзи за цел имат и модална функция. Те харак™*"
осъществяваието иа глаголното действие в подчииеиото целиоТзи^Х
като хипотетичио (предполагаемо) - възможно да бъде^ЛщТ
ствепо. Някои от съюзите за цел могат да изразяват освен това н^и
добавъчни модални отсенки за желаио или иежелаио осъществяваие
иа глаголното действие (дано) да, да не би да). Напр.: Отидох £
го видя. Спрях го, да не би да ме удари.
§ 694. Подчинените целни изречения иямат строго определена се
маитична връзка с управляващата дума от главного изречение, тъй като
при всеки глагол-сказуемо може да бъде посочеиа целта иа глаголното
действие. Съществуват само някои предпочитаиия в употребата иа един
или друг съюз след управляваща дума, която спада към определен в
семантичио отношение кръг от глаголи, както и след някои семантично
обособени кръгове от прилагателии имена. (Вж повече § 696, 697.)
§ 695. Главного изречение може да бъде съобщителио, възклица-
телио, подбу дител но нли въпросително и цялото сложно съставио изре-
чение има съответствуващата иегова интонация и вид. Напр.: Отидох.
за да му помогна. И ти отиде да му помогнеш! Иди да му помогнеш! и
Отиде ли да му помогнеш?
§ 696. Съюзите да н за да са най-често употребяваните чисто целни
съюзн в съвременния български езнк. Съюзът да е най-старият съюз за
цел в българскня език (за произхода му вж. § 619). Той е бнл нзползу-
ваи в старобългарски езнк най-често с фннална функция сам (дл) нлн
като съставка на някон целив сложнн съюзи (дл нс да, да не кака,
дл не коли и др.). Първоначално в старобългарски съюзът да сеупотре-
бяеа във фннална конструкция, отговаряща на гръцкия инфинитив се-
мо когато субекгьт иа управляващия глагол н на инфинитива е бил раз-
личен. С развоя иа българския език от сиитетизъм към аналитизъм упо-
требата иа целиия съюз да се разширява. Съюзът да образува с глагола
в подчиненого целно изречение характериата da-конструкция, която за-
мени инфинитива, респ. супина и в случайте с един и същ субект. Упо-
требата иа целния съюз да в иовобългарския език е широка. Въвежда-
иите от него обстоятелствени изречения за цел отговарят освен на старо-
българския финален иифинитнв илн иа супин също и иа изречения за
цел, въвеждаии от старобългарските съюзи »хко, шк« дк; «А*, «сдж,
къгдк , дк не, дх не ккко, егдх клко, егдх коли и др
От друга страна, целната употреба на вече претовареиня с много син-
тактичии функции съюз да (допълннтелиа, определителна, обстоятел
ствена и др ) започва да се ограиичава до известна стелен Сыс ьт
бива заместваи от появилите се иовобългарскн < ожни съюзн за iw
за да, та да, че да, дано да, да не би да. щото да. представляыщн под-
силеии форми иа да с предлог, с друг съюз или с частнци. Т< и съи«и
по-точно изразяват както чисто целно отношение, така и смесеяя отио-
шеиия за цел и следствие, за желана или нежелана це" Съюзът за цел
а се използува диес в книжовния ии езнк — предимио в р« иоворнна
му стил — и в езика на художествеиата литература, а също к в народно
Ра говориата реч.
Съюзът за да (с диалектик соответствия зам да, зон да) като по-ясен
съюз эа цел в съвременния български език взема превес над да. Съюзът
за да се употребява във всички стилове на кинжовиия нн език, а сыцо и
в мародяо-разговорната реч. От всички сложии целни съюзи само той е
неразделно свързан — между частите му ие може да се вмъкне някоя
част на изреченнето. Напр.: Дойдох, за да ви кожа това, но никога Дой-
дох за това да ви кожа.
Съществува известно предпочитане в употребата на съюзите да и
за да поиякога в зависимост от семантичните им връзки с управляващата
дума — глагола-сказуемо нлн прнлагателното сказуемно определение от
главното изречение. Тя се изразява така:
1. Двата съюза се използуват без разлика в чисто целии изречения
след непреходин н преходнн глаголн за движение, като иде ом, дохаждам,
отливам, тръгвам, излизам. ставам, скоквам, слизам, качвам се, тичам,
бързам, остовам, спирам и др.; вдигам, махе ом, нося, подавам, водя.
пращам, турям, правя и др.:
Па си весел, засмян тръгна / да посрещне той Стояна,!. . (Хр. Бо-
тев). Спи ми се. Стивам да си легна (К. Петкаиов). Един гладей вълк
дошъл да види през плета как е стадото (Нар. пр.). Утре в зори щетръг-
нем. за да не окъснееш (А. Каралийчев). Beuie обиколил много граоове.
за да опитва късмета си (Г. Караславов). По залез слънце пътницшпе
се спряха в едно турско село, за да нощуват (Ив. Вазов). Много пъти
той вдигаше ръка да бие (Елин Пелин). . . .И той подложи малко суха
вършина на Оенянова да седне (Ив. Вазов). Протегнах ръка. за да го по-
галя по русата сплъстена косица (П. Вежииов). Чи си направи / стрела
дтрелица, / . . . / за да си свали I звезда зорница (Нар.п.).
2. Съюзът да бнва предпочитай след глаголите (респ. фразеологичио
свързаио значение на глагол н съществително), които означават стремеж
към някаква цел (грижа се, трудя се, залягам, опитвам се. мъча се, на-
прягам се. сияя се; направя опит (усилия), напрягам сили (очи, уши)
и др.):
.. .И се грижеше да има в зимника постоянно по няколко килца вино
(Елии Пелян). Напрегнах уши да чуя. да не пропуска ни най-малкия тон
(Ив. Вазов).
3. Обикновено съюзът да се нзползува в особен вид целнн нзречення
от типа иа хуквам да бягам, виквам да плача. Глаголът-сказуемо от глав-
ного изречение озиачава започваие иа иякакво стремителио действие,
обикновено движение нли нздаваие на глас (спускам се. втурвам се, тръг-
еам, хуквам, търтвам н др. или виквам, писвам, резвом н др.). Глаголът-
сказуемо в подчнненото целно изречение означава вид действие, съдър-
жащо се в по-общото понятие за действие, нзразявано от глагола-сказуе-
мо в главиото изречение (бягам, тичам, вървя. ида н др. илн плача.
Тазы ХТЪТ D главного и в подчиненото изречение е един н същ.
иа съюза е свойствеиа на народно-разговорната реч и
“ ризготорияя СТИЛ ни книжовння нн език:
си Ликнъ да бяга- как’>'5ви<> му видят очи (Нар.пр.). Пенкъ
вр^да Си^.ии1КМУ^а да СЧ ^егни (На₽ " >- "К тР™“ къ?
Ще викна гопо L Пет*Еанов)- Викна Тодорка да плаче (Нар. п.).
щ еикна, горе. дв пея / из едно. гърло два гласа (Нар.п.).
384
4. Съюзът за да се предпочита като по-ясно изразяват цел но отно-
шение обикновено след глаголи за сетивио възприятие, волева н речева
дейиост. След тези глаголи съюзът да обикновено въвежда подчинено до-
пълнителио изречение: Напр.: Забраних му да работы, за да си почине,
а ие Забраних му да работы да си почине. Той не смееше да погледне си-
на си, за да не издаде сълэите си (Елии Пелин).
В народно-разговориата реч е възможиа и употребата на съюза да:
Г леда яда я целуне / в челото между веждите (Нар.п.). Къде ходила, пи-
тала / да найде биле омразно (Нар.п.).
§ 697. Съюзите да и по-рядко за да въвеждат подчинено целио изре-
чение след иякои качествеии прилагателии от главното изречение и след
причастия (страдателии и деепричастия), употребени като прилагателии
имена. Това става, когато те служат като сказуемно определение към
подлога или към допълнението в съставио именно сказуемо нлн когато
влизат в състава на обособеиа част иа изречеиието. Субектът на главното
и иа подчнненото изречение е един и същ. Прилагателните нмеиа озиа-
чават обикиовеио душевни качества, иеобходимн за извършването на
нещо, като готов 'приготвеи, подготвеи’, (не)годен, необходим, (не)до-
стоен, (не)смел, (неспособен ’(не)годеи’, честолюбив, луд, доблестен, суе-
тен. (не)опытен, (не)кадърен, силен-слаб, даровит-бездарен, умен-глу-
пав, честен-нечестен.-безчестен и др.; (не)подготвен, (не)поканен, ро-
ден, предопределен и др.:
Гърция е готова да Облей война (Хр. Ботев). Е достойна царица да
бидет (Нар.п.). Бенковски беше определен да пали Стамбол (3. Стояиов).
Ти не си за туй родена, / най си родена дарена, / бяла ханъма да бъдеш
(П. Р. Славейков). . . .Аз чувствувам себе си способен да извърша най-
трудните, най-славните и най-благите подвизи (В. Друмев). Hue оста-
вихме секи го свободен да правы каквото иска (3. Стояиов).
Некадърни да внесат съэнание в народната маса, те съумяхЬ да из-
вършат само едно (Г. Кирков). Залата не можеше да побере публиката.
жадна да чуе думата на представителя на комукиапическата партия
(Ст. Благоева). Петруна, неприготвена да чуе такова предложение се
смая, пребледня (Ив. Вазов).
Формата за сегашно време на глагола в da-конструкция може да
озиачава не само следходно действие спрямо глаголното действие в глав-
ното изречение, а и едновременио с него действие прн траен глагол,
чието действие се схваща в по-общ смисъл, като възможно да се осъще-
стви нзобщо: Той е силен да се бори. Той бе опитен да ръководи. Книгата
е приятна да се чете.
§ 698. Сложиите новобългарски целнн съюзн та да н че да са обра-
зувани чрез подсилваие на целння съюз да със съюзнте за следствие и
причина та и че. Те придават иа сложиия съюз и следствена отсянка.
Употребяват се предимно н разговорния стил на книжовния нн езнк, а
нмат широка употреба и в народно-разговорната реч:
Прибери се. та да видиш. какво е да ти шета булчица (Г. Карасла-
вов). . . .Давно на мама омръзнеш, / а пък на тдте дотёгкеш. / та mi-
бе мене да даддт! (Нар.п.). Слушай да ти разправя аз как беше. че да
знаеш (Й. Йовков). Чакам да ни улови заек че и ние да ядем.
§ 699. Новобългарският съюз за цел щото да (чтото да) е рядко
употребяван в съвременния български езнк. Появил се е под руско влни-
25 Гранатика ка сыранеини» български киажоаеи емк. т. 3
зж
ние като заместник на руските съюзи что и чтобы. Използуваи е в по-
старата ин кннжиина вместо съюзнте за да и да. Употребата му от съвре-
менио гледище е оста ря л а и изживяна;
. . .Дай ми яко сърце, щото да можа да укрия гнева и завистта си
(сп. Момина сълза). Заповяда тогава на войската. . . да отстъпя полека
назад, щото да привлекат неприятеля във вътрешностите на града
(П. Кисимов).
Съюзът щото да може рядко да бъде използуван и в смесена цел но-
следствена функция: Тя не бе доросла умствено дотам, щото да ги раз-
бере (Ив. Вазов).
§ 700. Частнцата за желание или пожелание дано (диалектно давно,
отговарящо иа средюбългарско д&вьно) се използува в новобългарскн
като съюз за цел сам или евързан със съюза да я дано да. И в съюзиата
си функция дано запаэва изразяваиата от частнцата модалиост. Той ха-
рактеризира осъществяването на глаголното действие като желаио. Съю-
зът дано(да) се използува вместо цел ните съюзи за да н да само когато е
необходимо да се изтъкне, че осъществяването иа глаголното действие е
не само възиамерявано, а и желано. Употребява се в емоциоиалио раздви-
жеиа реч на разговорння стил на книжовния ии език, в езика на художе-
ствената литература, а също и в народно-разговорната реч:
Той впиеаше очи в дола, дано зърне някого (Ив. Вазов). Днки на пор-
ти тропаха — / давно си Днка излезе (Нар.п.). . . .Той бягаше из егрека
и грозно скимтеше, давно да събуди другаря си (Ил. Блъсков). Дойдок
при вас, дано да ми помогнете.
Частнцата дано може да се вмъкие между частите на сложннте съю-
зи та да, че да, за да се изрази желано глаголно действие: . . .Ами да
се среща с хората, та дано да и се намери някой по прилика (Г. Карасла-
вов). Слушай да ти разкажа, че дано да го разберет.
§ 701. Съюзът да не би да представлява съчетание на стари я отрица-
телен съюз дк не с частнцнте би н да. Съюзът сьдържа модален елемент.
Той се употребява като целей съюз при отричане на възможна вероятна
цел и означава, че действието в главното изречение е иасочено да предот-
врати нзвършването на вероятно, иежелаио бъдещо действие в подчи-
неното изречение: Само, тате, да се махнем оттука, да не би да ни на-
мери някой (Елин Пелин).
Подчииеиото изречение може да нма не чисто целей характер, а сме-
сей — да бъде близко до иепряко предадеио обектио отношение, за което
се пита с въпроса от какво: Пазете се само, да не би с политическото
кораблекрушение да отидете и вие на дъното на морето (Хр. Ботев).
§ 702. Структурните особеиости на сложного съставно изречение с
подчинено изречение за цел са следните:
Съюзът за цел обикиовено стой в началото иа подчииеиото целно из-
речение. Съюзът да сам илн в състава иа сложннте целии съюзи образува
с глагола в подчнненото изречение da-конструкция (вж. § 693). Ако ни-
коя част на изречеикето трябва да бъде изтькиата, тя стон пред съюза
да И/а ИЛд чмеждУ двете части на сложиия съюз (при
™ н £ Че да‘ Т™ мсжду да не би и да. или между да-
но н да (при съюзите да не би да, дано да)-
«0^'"“ “л/”* доходах. I за тебе. сипко. да пита - / . . .
(Хр. Ботев). .Да и ежив и здрав, да росте, та голям да порасте (Г. Ка-
366
ра ела bob). Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата
партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келипир (Ал Кон-
стантинов). А дотогава постарейте се да бъдете спокойна, щото паса-
ми рите да нс забележат нищо (в Балк. зора). Тежко. тежко» Вино
дайте/ / Пиян дам аз забравя / туй. що. глупци. вий не знайте / позор
ли е или слава/ (Хр. Ботев). г
I лавиото изречение обикиовено стой пред подчииеиото. което може
да предхожда главното, когато се изтьква целта на действието Обикно-
веио в този случай подчнненото изречение бива въвеждано от съюза за
да и рядко от другите целии съюзи: За да не падне, подпираше се с бастуй
(Вл. Поляной)., Та да сме на чисто — приемам пъреи май (Г. Караславов).
Към главното изречение могат да се отнасят едио или повече подчи-
иеин изречения за цел, ако действието в него се извършва с няколко це-
ли. Повтореиието на целния съюз във всяко от тях обнкновеио става при
градация:
О, налейте! Ща да пия/ / На душа ми да олекне, / чувства трезни
да убия. / ръка мъжка да омекне/ (Хр. Ботев). Д умри, умри, юнако
ле. / ... I за да се наям, юнако ле, / с твоето месо. / за да се напия, юна-
ко ле. / с твоите къреи (Нар.п.).
При въвеждането на няколко целии изречения със стилистичиа цел,
за да се избегне повтореиието, може да се комбннира употребата на це-
лен сложен съюз и иа съюза да. Сложннят съюз въвежда винагк първото
изречение за цел, а другите изречения се въвеждат от съюза да. Послед-
него изречение може да бъде евързано чрез съчииителния съюз и сам или
в препозиция към подчииителиия съюз:
Използувах затишието, за да обходя целая участък, да се запозная
с обстановката. да поговоря с бойците (П. Вежииов). Почакай. Багъо,
почдкай. / да приспй мама и тате, че да отвдра сандъци, / да натовд-
рим премяна (Нар.п.). Утре ще встанет за обяд. та да се запознаеш със
селото и [да/ чуеш жалбите на селяните (Ив. Вазов).
§ 703. Подчииеиото изречение за цел може да бъде отделено от глав-
ного с по-голяма пауза, означаваиа с точка. Логического ударение пада
на подчииеиото изречение н интонацнята се променя. Тогава това изре-
чение служи, за да добави нещо към мнсълта иа главното н целният съюз
в него добнва и присъедииителна добавъчиа функция в рамките на ос-
новного сн значение за цел:
Редеше бод след бод, от мрак до мрак. / Да се изучат, да раапат де-
цата (Бл. Димитрова). Что не бях си, дружке, тъмна сянка. I Че да
идвах. първо либе, с пъреа дрямкя (П. Р. Славейков).
§ 704. Съществува известна дифереициация в стилната употреба на
съюзнте за цел, зависеща от семантико-сиитактичиите им качества, от
добавъчната модалиост, изразяваиа чрез иякон от тях, и от техиня исто-
рически развой. Съюзите за да и да са използувани във всички стилове
на книжовния ни език, като в стила на научната проза и на публкцистн-
ката е предпочитай съюзът за да, а в разговориня стил на книжовния ни
език н в народно-разговориата реч — съюзът да. Съюзите че да и та да
се употребяват предимно в разговорния стил на книжовиня нн езнк н
имат широка употреба в иародно-разговорната реч. Съюзите дано (да)
н да не би да, съдържащи и добавъчеи модален елемент, се употребяват
в мода л ио-емоциоиалио раздвижена реч, предимио в стила иа художе-
387
ствеиата литература, в иякои жаирове иа публнцистиката и в разговор-
им я стил на книжовиия ии език, както и в народио-разго вор иата реч.
Употребата на съюза щото да е иапълио остаряла
Пунктуация:
1. Подчииеиото обстоятелствено целио изречение се отдел я със за-
петая, когато стон след или пред главното: Утре в зори ще тръгнем,
за да не окъснеем (к. Каралнйчев). Ще го водя в града, да му търся ра-
бота (Елии Пелии). За да изследваме кое да е физическо явление, трябва
многократно да го наблюдаваме при естествена обстановка (Физика
IX клас).
2. Ако подчииеиото обстоятелствено целио изречение е вмъкиато
между частите на главною, отдели се със запетаи: Казах му, за да е на
ясно, цялата истина.
3. Пред съюза да, особено когато подчииеиото или главното изре-
чения са твърде кратки, ие се пише запетая: Всяка сутрин аз идвах тука
да дъхам свежестта на пролетта (Ив. Кирилов). Пусни ме да видя ко-
либата (Елии Пелин). Викна да плаче.
В редки случаи, когато съюзът да е употребеи в смисъла иа съюза
за до, пред него се пише запетая: Нава ми бай Николчо коня си, да се вър-
на (Ив. Вазов). Старецът излезе предпазливо, да не го усетят кучетата
(Ем. Стаиев).
4. Не се пише запетая между съставките иа сложните целни съюзи,
като за да, та да, че да: Утре ще останем на обед, та да се запоэнаем
със селото и да чуем жалбите на селяните (Ив. Вазов). Той почна да
разправя нещо смешно и неважно, за да се оку ражи (Елнн Пелии).
5. Не се пише запетая между целен съюз н съчииителеи нлн подчи-
нителен съюз, който стой непосредствен© пред него (но (а) да, но (а) за
да: че за да н др.): Той знаеше, че за да отиде у тях, трябва да го по-
канят.
6. Не се пише запетая пред обстоятелствен целен съюз, ако пред
него стой уточняващо наречие, като само, именно н др.: Той придружа-
ваше султана само за да го развлича със смехориите и анекдотите си
(И. Йовков).
7. При съподчинеии обстоятелствени изречении с неколконратна
употреба на едни и същ нли на различии целни съюзи пред всекн от
повтарящите се съюзи се пише запетая: Вървеше гологлав, спираше по
синорите, оглеждаше навсякъде, навеждаше се да откъсне някой бурен,
да изхвърли някой камък и пак тръгваше (Елии Пелии). Използувах за-
тишието, за да обходя целая участък, да се запозная с обстановката,
да поговоря с бойците (П. Вежииов).
При многократна употреба на съюза да в целин изречення обикно-
веко запетая не се пише пред първото изречение, а се пнше пред съюза
да в остаиалите изречения: Напрегнах уши да чуя, да не пропуска ни най-
малкия тон (Ив. Вазов).
8. След сложното съставио изречение се пише въпросителеи знан,
Л ° иаРе*е”ие е въпросително: Няма ли да се намерят двайсет
°у„гр^д'да “ пРитекат на помощ на другаритеси? (Д. Талев).
гато глиною =.“° нзРеченне се пише удивителен знан, ко-
сл^кио изпеадние^ нли възклицателио н цялото
Р схваща като повелителио или възклицателио. Лод-
388
крепи и мен ръката. ’ та кога въстане робът, / « редовете на ворбата /
да синайда и аз гробът! (Хр. Ботев). - Хайде, дядо, да еър^име. I
„Стой, да умра помогли ми!~ (Хр. Ботев). Де се намериха тия червей,
жив да ме ядат! (Елин Пелин).
10. Главното и подчииеиото целио изречение могат да бъдат отде-
лени едно от друго с по-голяма пауза, озиачавана с точка: Редеше бод
след бод, от мрак до мрак. / Да се изучат, да раапат децата (Бл. Дн-
Сюжно сьставно с подчинено обстоятелствено изречение
за количество и степей
§ 706. Подчинените изречения за количество н степей се въвеждат
от съюзните връзкн колкото, колкото да, отколкото, отколкото да, до-
колкото, нежели, нежели да. (Подчннеии сравиителни изречения за сте-
лен се въвеждат от съюэннте връзкн както, като че, като че ли, като
да, сякаш, сякаш че, сякаш да — вж. в § 661, 672 за тях, — а подчииеии
изречения за количество и степей, конто означават и последние, се свърз-
ват със съюзите че и та.)
Подчинените изречения с нзброените най-горе съюзни връзки пра-
вят колнчествена характеристика иа предмет, назоваи в главното изре-
чение, илн посочват степей иа признак (процесуален или статичен) на
предмет илн стелен иа признак на признак, озиачени в Главного изре-
чение. Порадн това подчинените изречения за количество и степей могат
да поясняват съществително нме, глагол, прилагателно, причастие нлн
наречие от главното изреченне.
§ 706. В сложните съставнн изречення с колкото се изразява чрез
сравнение еднаквост в количествената характеристика на предмет илн в
степента на признак от главното и подчнненото наречение. Сравняванн-
те признаци могат да бъдат представени в положителиа и в сравннтелна
степей. Степеиуване на признак може да се означи не само с компаратив-
нн форми на прилагателните и наречнята, с частицата по при личнн гла-
голни форми н причастия, но и посредством лекснкалното значение на
глаголите.
В сложните изречения с колкото подчнненото изречение може да
стой пред нли след главното изречение или между частите му. Когато
подчииеиото изречение е пред главного, обикновено в главното изрече-
ние има корелат толкова, често прндружен от съюза и, щом синтактнч-
ният строеж на двете предикативни едииици е симетрнчен. При сравня-
ване на количество иа предмети може главното и подчнненото изречение
да са безглагочии, а в други случаи може да има елипса на сказуемо-
то. Напр.:
Колкото глава, толкова и умове (Поел.). Колкото е мните ша, тол-
кова и наивна (И- Радичков). Колкото острият пушек на зимната нъг-
лица оредяваше и денят се избистряше малко по малко, толкова Юрта-
лана става ше no-нежен и по-неспокоен (Г. Караславов). Колкото повече
го слушаше Лазар Глаушев, толкова по-видимо се изписваше загриженост
по лицето му (Д. Талев). От колкото no-висок род е един испанец, тол-
кова no-неизлечима е лудостта му (Д. Димов). Колкото по-рано, тол-
389
кова по-добре1 (Ст- Ц- Даскалов). И колкото пб мислеше за това, толкова
по се плашеше (Г. Караславов).
§ 707. Когато подчииеиото изречение с колкото стой след главиото,
в главното изречение може да има нли да ияма корелат толкова, тъй.
Корелатьт се предпочита, когато той мотивира употребата на подчине-
кого изречение, посочва неговата функция, иапр.: Тази овца съвсем не
бе толкова безобидно глупава, колкото изглеждаще (Д. Димов).
Корелътът се изпуска иай-често, когато подчиненото изречение има
сказуемо, изразеио с модален глагол или с глагол за психическа дей-
иост, а също и когато подчиненото изречение посочва големината на пред-
мет или количеството иа предмети. В последните два случая подчииеиото
изречение може така тясио да се свърже с главното, че заедно с поясия-
ваиого.име (то може и да бъде изпусиато) се превръща с разширен член на
главного изречение. Напр.:
Кърмилото е под сушината зад хамбара. Отвори и си вземи, колко-
то ти трябва (Чудомир). Те всички ревели и искали хляб, войниците им
дали, колкото имели. . . (Й. Радичков). Да иде на общината и там да
плати, колкото кажат хайдутите (А. Каралийчев). Вземат си в харема
колкото си искат жени (Д. Талев).
Завележка. Б някон случаи относителното наречие колкото е започнало
да нзпълнява службята на предлог и да влиза в състава на обстоятелствено поясне-
ние за количество н стелен. Напр.: До нея вървеше с пушка през рамо горският, едър
два пъти колкото нея (Елнн Пелнн). Клещите и едно павурче с ракия, колкото малка
костенурка. това му са инструментите (Чудомир).
Ако в главното изречение корелатьт толкова е придружеи от отри-
цателиата частица не, в сложного изречение се озиачава сравнение меж-
ду едиа по-висока степей на качествен признак или количество (посо-
чеин в подчиненото изречение) и една по-ииска степей (посочена в глав-
ното изречение), като сиитактичното отношение между двете предика-
тивни единици се приближава до отношеннето в сложиите съчииени съ-
отиосителнн изречения. Напр.:
Да, измъчваше се може би ие толкоза от пламъка на това, което
почувствува преди малко, от противоречията и съмненията си, колкото
от тази отдалеченост на илюзията, която даваше смисъл на живота му
(Д Димов).
Сложннте изречения с колкото да имат две семантичнн разновидно-
сти. В едната от тях подчиненото изречение (което се отнася съм сказуе-
мото или посредством него към цялото главно изречение) посочва целта
на действнето, от гледиа точка иа която действието в главиото изречение
се представи с ограничена иитензивиост. Напр.:
пали ти казах да го поудариш малко само, колкото страх да вземе
и оруг път да не посяга! (Чудомир). Споменаваха го, колкото да се по-
смеят и пошегувагп (И. Йовков).
чи|ЛгЖ>Гга разновидиост сложим смесени изречения с колкото да под-
““зревдиие погачва комчктво на предмета нлн степей на прн
390
предимио от свършен вид, независимо от времето иа глагола в главното
изречение. Напр.:
Времето беше пробило камъка по средата, а човешката ръка бе раз-
ширила и загладила този отвор, колкото да се провре здрав, пълничък
чоеек (Г. Караславов). Не ти ща целая дял, дай ми, колкото да ме прие-
мам. (Ст- Ц- Даскалов). Добре, че имаме малко сухо местенце в един от
ъглите — колкото да се свиеш на него на един крак (П. Вежннов).
§ 708- Сложннте изречения с доколкото също имат две семантичнн
разновидности. В едната от тях подчиненото изречение с доколкото е
в сыция план иа повествоваиието, както главното изречение, а в друга-
та разиовидиост е в друг план. В първия случай подчнненото изречение
посочва граница, предел в степента иа признак, означен в главното изре-
чение. Употребата на корелата дотолкова в главиото изречение е факул-
тативиа. Подчииеиото изречение стой обикновено след главното. Напр.:
И мето й му трябеаше само дотолкова, доколкото бе необходимо да
се пази, ако й хрумнеше да му създаде неприятности в полицията (Д. Ди-
мов). Единственият му изход бе да умножава фактитенадействителност-
та, доколкото стигат силите и възможностите му (П. Вежннов). С
живота под вежди / се гледаме строго / и боря се с него, / доколкото мога
(Н. Вапцаров).
Във втората разновидност сложни изречения с доколкото подчиие-
иото изречение представлява някакъв коментар, забележка, допълннтел-
но разяснеиие на говорещия, респ. пишещия по отношение на съдържа-
нието или иа формата на главното изречение нлн на някоя иегова част.
Прн това доколкото озиачава стелен на признак от подчиненото изре-
чение, а не от главното. Затова в главното изречение не може да има
корелат дотолкова. Подчииеиото изречение може да стой н пред, н след,
и вътре в главното изречение. Напр.;
Доколкото ми е известно, никой досега не е разглеждаг подробно
този въпрос. Къщата (доколкото можеше да се нарече така жалката
колиба) беше в края на селото. Писателят не е живял никога в Румъния,
доколкото може да се вярва на неговите съвреченници.
§ 709. Сложннте изречения с отколкото означават чрез сравнение
различие в количеството иа предмети нлн в степента на признак. В глав-
иото изречение фигурира предмет с по-висока стелен на признак нлн на
количество, а в подчнненото — с no-ииска. Затова в главното нзреченне
иамират място компаративиите форми. Подчинеинте нзречення както с
колкото, така и с отколкото често са елиптнчни, като подчнненото изре-
чение може да се редуцира само по обекта на сравнението. В гтавните
изречения е невъзможно иаличието на корелат. Подчннените изречении
с отколкото стоят предимио в постпозиция, рядко в ннтерпознцня
спрямо главиото изречение Напр.:
И тя се елравяше по-добре. отколкото преди (Ст Ц Даскалов)
Царството се украсявало с делата на такива люде повече отколкото <
бисери и скъпоценни камъни (Ем. Станев). Рънеше съвсем w 1 дъжд
по-скоро мъгла, отколкото дъжд (П. Радичков). Вижте какво, господин
Захариев, лъжата потвърждава истината повече, отколкото тя с.-бе л
(П Вежииов). Значи н ти не вярваш, че пред, -паолчвам нещо и мога да
бъда повече, отколкото съм (Ст. Ц. Даскалов).
WI
§ 710. Сюжните изречения с отколкото да изразяват сравнение меж-
ду две номинализиранн da-нзречення, като между тях се установява раз-
личие в степента на признака предикат на сравнението. Сложннте изре-
чения с отколкото да са сложнн смесеин. Те задължителио съдържат
най-малко трн предикатнвни еднници, едната от конто означава преди-
ката на сравнението и е главно изречение с подчинено да-изречеиие,
което пък е субектът на сравнението. Подчнненото към него изречение
с отколкото да означава обекта на сравнението, иа който преди катът
на сравнението е присъщ в по*ниска стелен спрямо субекта на сравне-
нието. Подчиненнте изречения с отколкото да стоят обнкновеио след
главното изречение. Напр.:
Едит би предпочела по-скоро да й изтръгнат езика, отколкото да
каже от кого е получи ча стоката (Д. Димов). По-лес но е да се построя-
ват и обзавеждат заводи, отколкото да се превъзпитават поколения
(Ст. Ц. Даскалов).
Подчиненнте нзречення с отколкото да са задължителио глаголии.
Ако в тях се изпусне глаголът, заедно с него се нзпуска и да. Напр.:
По-добре е човек да умре гол пред дами. отколкото облечен между пре-
латы (П. Вежииов).
§711. Сложннте изречения с нежели н нежели да са синонимии със
сложимте изречения с отколкото в отколкото да, като се различават
от тях само по стнлнстнчиата си характеристика. Сложннте изречения
с нежели и нежели да днес се схвашат като остарели и се срещат само у
по-старн автори. Напр.:
Намерили се събудени селяни, който отговорили, че предпочитат
да умрат българи, нежели да станат гърци (3. Стоянов). Това нещо си
мислех само защото nd бих имал кураж да дръпна въжето на някой не-
винно осъден в Чернота джамия, нежели да посрамя Маргаритова за ед-
на от най-безочливите, най-безцелките и най-непонятните лъжи, как-
вито са се лъгали в тоя гъжовен свят (Ив. Вазов). По-добре малко, че ху-
баво, нежели много, че какво да е (Поел.).
§ 712. Темпера л ната парадигма на сложннте изречения с подчинеии
за количество и степей няма спепифнчни особеиости, като се нзключи
употребата само на сегашно време в подчииеиите нзречення с колкото
да, отколкото да н нежели да без оглед на времето иа глагола в главното
изречение.
§ 713. Пунктуация. Подчиненнте изречения за количество и
стелен се отделят със запетая, когато стоят пред или след главното изре-
чение, и се ограждат със запетаи, когато са вмъкиати между частите му
Напр.-
И колкото купува, пд не печели (Чудомир). Като че Наполеон, в иие-
то на цивилизацията, и Вилхелм, в името на божия промисъл, не напра-
вила повече зло, повече варварство в 19 ш! век, отколкото например Алек
елмдър Македонски с походите си преди толкова векове (Хр. Ботев). По-
спряха колкото да заредят още вадтж двата дулма пищооа (в. Лит.
фроя-г). Пейзажът, колкото се заеырахме павътре в недрата на планы
пата, ообиааше вид по-възхитително див (Ив. Вазов)
1а да се отдели по-подчертаио графически подчииеиото изречение
т ’-лжвното, вме^го спетая може да се употреби тире, напр.- Печелешв
MO.W — колкото да са аре хрене в *
Когато подчииеиото изречение за количество и степей се е препонам
в разшнрена част на главното. то не се отдели с препннателии э..„.
иапр.: Той ятърсеше с усилие и гледаше колкото може по-малко да бъде
с нея (Елин Пелин). Вземи си колкото ыскаш ябълки.
Когато пред съюзната връзка в сложннте изречении с подчинеии
изречения за количество н стелен стон уточняващо наречие като само
запетан пред съюзиата връзка не се пише, напр.: Tosu въпрос ме и tpe-
сува само даколкото е евързан с моята работа.
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за условие
§714. Сложного съставно с подчинено обстоятелствено юречеиис
за условие се състон от главно изречение (заключение — аг~= • »._) и
подчинено условно изречение (условие — протасис). Подчмвевнте слов-
нн изречения съдържат условие, след чнето евентуално осыдествямие
се извършва явленнето в заключението. Подчиненнте условия изречения
спадат към по-общата категория подчинеии обстоятелственн изрече н
за основание (вж. §691). Подчиненнте условны изречения отговарят иа
въпроса при какво условие.
Обстоятелствено отношение за условие може да съществува в простоте
изречение (изразява се чрез съответен предлог), в сложного съставво
изречение и в по-големи речеви цялости (изразява се чрез ус. двни ctjojb!
§ 716. Важен структурен елемент в подчнненото у_товно изрече е
е условният подчинителен съюз, евързващ подчиненото нзреченне с глав-
ното. Вснчкн условии съюзи означават предполагаемо до лоне Те
ако, ‘да, ли, ако да, в случай че, само да н при условие че
Условните съюзи диференцират до известна степей употребата <и в
смислово н в стнлно отношение, т. е според изразяваната г • на ы
ноет — хнпотетична (предполагаема) и реална мод ал вост, — а същ« м
според стилните сфер и, в конто се употребяват
Условиата функция на повечето условии стк' .н е нова Г
ход простите условии съюзи ли, да, ако са твърде к. гари н са оби
вяиски. Но само някогашната въпроснтелна частица ли с» ерста в <
български езнк, макар и рядко, във фунг ян »вен с,. В < я «.
български език като условны съюзи са се игр“бявалн съм~нтт кшп,
mitts и, елн, *ан. Съюзът да се появява в ловна ф икни я
нобъл rape ката епоха. Сложннте устовни съюзн са по нови н ч огтави
ват съчетание иа два прости съю»а (^о ' .» иа jt рс*т »' •
наречие (само да), или са лексиаллнзн^лни i »овосъчтнми • луча- чг
Те са раздал ио евър мни между вставимте Ам м же аа to • вж ..
иякоя част на нзреченнето прн н ггысж»... H-i р *
ще го науча аз В свучий ут/ч че и лажи м.
§ 716. Осъществявалето на условие мс же за flbj. г
ворещото лице иай-че*: то кат- > • ii отетн ч ио ( ре Д ага»
мо) потении 1 и (,в ъ J м о ж н . / или г " в > о д е
ст в и те л но) и по-рядко кат о П| i аваие , •
ните видове условие е .върммо с п«.. - - - •* "«та жарав-т/- **а
иа дсЛстви*ьо в гшвииго н в вюдчикежоео • •емчжи*»' 1 * "»
делено съотношенне на О'Ч'г и •« к- т»• - ; мн на а *>*••** »•
клонение н на формнте за условно и на повелителио наклонение в про-
тасиса н в аподозиса. Условинте изречении могат да бъдат бъдещн н
ми на л и, а при повторително и обобщено действие — осъществими изобщо
във всеки момент.
1. Хнпотетнчиото (предполагаемо) условие мо-
же да бъде потенцналио — възможно да се осъществн — нли
иреално — неосъществимо.
а)Потенцналиото условие в протаснса се схваща като
условие, което е възможно да сыцествува нлн евентуално да се извърши
в бъдеще и след чието нзпълненне вииаги следва нзвършването иа дей-
ствието в заключеиието (аподозиса). В условието се взползуват формите
за сегашно време (означаващи сегашно и обикновено бъдеще
действие), а в заключеиието формите за бъдеще време, за се-
га ш н о със значение иа бъдеще време, за условно или за пове-
лители© иаклоиение (при модалност за подбуждаие, жела-
ние). Напр.: Ако го видя, ще му кожа. Ако дойдем, тръгваме веднага.
Ако получим (имам) пари, тръгни веднага. Ако ми дадеш билет, бих
отишъл на театър.
Ако дойде Вълчан, той ще го убие (Й. Йовков). Стига един дъждец
да падне и всичко отведнаж ще се обнови (Елин Пелин). А рекат ли да я
дадат на Стояна, дума няма да продума (К- Петканов). В случай че не
бъда тука. писмата ще ми бъдат препращани (Ив. Вазов). (Сег.
+бъд. вр.)
Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам (П. Проданов). Само
да ме излъжеш, не си ми приятел повече. (Сег.-Ьсег. вр.=бъд.)
. Да те поканят, не им отказвай! Ако не ти кажат сами, права се,
че незнаеш/ Ако имаш пари, купи го! (Сег. вр.-р повел. иакл.)
Ако ще тръгвам, тръгвай! (П. Вежннов). Ако ще се лежи, да лежа
аз, че да ми мета жената, ако ще се мре, да мре жената, че да си взема
друга (Погов.). (Бъд. вр.-(-повел, накл.)
. Не съм гладей, ама ако почерпите, пийвам едно винце (Й. Йов-
ков). И ако М ладен наистина го доиэкара, тогава той би му простил
другите слабости и грехове (Т. Г. Влайков). (Сег. вр.+усл. иакл.)
При потенциал ио условие в протаснса може да се употреби форма
за минало неевършено време с модално значение, озна-
чаващо бъдеще, минало или сегашно действие, а в аподозиса — формата
за минало неевършено време нли за бъдеще в ми-
кал о т о, или за условно иаклоиение. При последните
две форми изразяването иа потенциал но условие формално съвпада с
изразяването на иреално условие. Семаитиката на условного изреченне
и коитекстът подпомагат разграиичаването иа двата вида условие:
Ала ако се приближеха по откритата равнина към гарата или ма-
гилата, те представляваха отлична цел за картечницата (Д. Пимов)
(мни. несв.+мин. несв. вр.).
Ако тръгнеха от лагера утре сутринта, най-късно привечер щяха
оа стигнат да границата (Д. Димов). Ако мислеха за нас, децата ни
нямаше да боледуват от туберкулоза и да правим стачки (П. Димов).
(Мии. иесв. вр.+бъд. в мни.) '
394
Ако човек го погледкеше отстрани, би си тмислил. че той не се ин.
тересува и не знав какво става в тази къща (Г. Караславов) (мии несв
вр.+усл- накл.).
б) При иреално предполагаемо условие което е
вннаги минало, осъществяваието иа действието в протаснса се схва-
ща като недействителио, иеосъществимо, от което следва, че и осъществя-
ването на действието в аподозиса е неосыцествнмо. Условието и заклю-
чението имат едиакво модално значение за нереалнзирана възможност
Глаголът в условието може да бъде във формата за минало несвър-
шеио време (лодчертаваща хилотетичяата модалност на действве-
то отиасящо се до всяко време), във формата за минало предва-
рително време (отнася се обикновено до предположение в мнна-
лото) и рядко за минало неопределеио време (при лип-
сата на осведоменост за осъществяване на действието в миналото) или
за условно наклонение. Напр.: Да (ако) знаех (бяк. съм, бих
знаял). щях да му кажа (съм, бих му казал). Употребата иа формите за
условно наклонение, особено в протаснса, е твърде рядка:
Да бях tio-млад, щях да стада в гората да ти уловя едно славейче
(Л Каралнйчев). — Ако ме обичаше повече. щеше да се реши (Елин Пе-
лин). Нямаше да те питаме, ако да не знаехме. че е ходил (К. Величков).
(Мин. несв. вр.4-бъд. в мни.)
Да знаеше Марийка по-добре Колча, тя би преступила Огняноеата
заповед (Ив. Вазов). Нима ти не би се хвърлил в морето, ако знаеше доб-
ре да плуваш (К- Петканов). Ако да бях поет, аз бих написал много сти-
хове (Елнн Пелин). Тъги мои. / черни тъги. I ако бяхте / тъмни мъгли,
смрачавахте / ясно небе (Ц. Церковски). (Мин. иесв. вр. + усл. накл.)
Ако заптиетата ме бяха откарали в Едикуле, . . все щеше да се
научши (Д. Спростраиов). Да бях знаял по-рано. нямаше да ходя в града
(Елин Пелии). Ако да бях я взел от християнин. то щях да ся радвам
(В Др умев) (Мии. предв. вр.+бЪД. в мин.)
. . ./Разтопил бих сев свойта сива мъка. ако случайно аз не бях
облял / с романтика гърмежа на моторите (Н. Вапцаров). Да бяк знаял,
не бих му казал. (Мии. предв. вр.4-усл- иакл.)
Да би бил неприятелят no-смел. тая паника би се превърнала в ка-
тастрофа (Ив. Вазов). Да би мирно седяло. не би чудо видяло (Погов.).
А ко би слушал господ гарваните, ни едно магаре не би остам на света
(Погов.). (Усл. иакл. + усл. -накл.)
. .Ако тия мисли биха могли да излязат из устата надядо влады-
ка, той щеше да се възгордее повече от патриарх (Елии Пелии) < 1.
накл.-Ьбъд. в мни.). ,
Ако ме е попитая, щях да му кажа. Да ми е поискал пари, щях да
му дам. (Мин. иеопр. вр.4-бъд. в мин.)
Ако ми е казал, бих му услужил. Да ми г помоги бис му помо «ы
и аз. (Мин. иеопр. вр.русл. накл.)
2. Изречението с реално условие съдържа ус. эвие, к . го
сыцествува е съществувало или ще съществува действнтетно. Среща се
при п о в т о р н те л и о (неограничено повтарящо се) и при о б о б ще-
ИО действие (което ие се отнася до отделен случай, а до не* раинчеи
бром случаи, конто обобщава). Осъществяваието иа действието се схваща
от говорещия като извършващо се изобщо в неограничен период от
Э06
време. Глаголите в условието н в заключението са обнкиовеио в едиа и
сына форма — нлн само за сегашно, илн само за мннало не-
свършено време. Напр.: Ако минавам (минавах) оттам, обаж-
дам (обаждах) й се винаги. Ако потопим в раэтвор от киселина син лак-
мус, той става нервен.
а) Прн новторително действие е възможиа употребата не само иа
глаголннте формн за сегашно или минало несвършено време в двете изре-
чения, а и на формнте за сегашно и минало несвършено
време в протаснса (условието) и на б ъ д-е ще време в заключе-
ннето, напр.: Муха да бръмне (бръмнеше), ще го събуди. Поиякога
могат да се редуват формите за сегашно и минало иесвър-
шено време в условието нза мииало несвършено н
сегашно време в заключението, срв. Ако мине (минеше) край
кучето, обаждаше (обажда) му се.
Земя хубаво, плодородна . . . — едно да посеет, сто се ражда (Елнн
Пелин) (сег.Ч-сег. вр.).
Пък за страна Генчовица заприкажеше ли се, не можеше да я нахвали
(Т. Г. Влайков). Паша да минеше, отбиваше се да пие кафе и да я види
(И. Йовков). Нападаха стадата, отвличаха овце и агнета. . ако им
паднеха (Г. Караславов). . . .Почнеше ли зимата, почваха се и веселбите
(Й. Йовков). (Мин. несв.+мин. иесв. вр.)
Чини ми се, че птичка да прехвръкнеше там, ще се види оттука
(Ив. Вазов). Етъреите и от завист я кръстиха „гражданкатсС' и скар-
ваха ли се малко. ci ще я прекорят (Елии Пелин). (Мин. несв.-Ьбъд. вр.)
Като че ли сега виждам да минава през двора неговата едра. висока,
права, широкоплещеста фигура, която не можеше да влезе в черковната
врата, ако не се понаведе (Елии Пелнн). Ако кажат: тука, той влизаше,
око лк кажеха: няма го, той се връщаше (Ив. Вазов). (Сег.4-мии. несв. вр.)
б) При обобщени действия обикновено се нзползуват само формите
за се г а ш ио време в двете нзречення. Тази употреба е прнсъща
за стнла на научиата литература, където се дават обобщаващи иаучни
нстинн. Среща се и в адмиинстративио-деловия стил, както и в заклю-
чения, сентенцнн и поговорки, съдържащи истини, валиднн за всяко
време. Възможна е и употребата на форма за бъдеще време или
на повелително наклонение в заключеинето при форма за сегашио
време в условието. Напр.' Ако чоеек има сили, ще се бори. Ако чоеек
има сили, нека да се бори!
Ако към равни величини прибавим едно и също число, те пак си оста-
вит ровни (Аритметика). Народното събрание може да заседава, ако при-
съствуват повече от половината народна представители (Конституция).
Българските граждани имат право да образуват дружества, сдружения
и организации, стига само те да не са против държавния и обществен
^^Конституция). Войводата не е войвода, ако не знае да пази момчетата
Ctc 1 И°вков). Ако не видиш злото, не познаваш доброто (Погов.).
(Сег.+сег.вр.) Ако има век. ще има и лек (Погов.) (сег.+бъд. вр.)
Лкв един чоеек е за женене, да се жени! (Й. Радичков). Ако не си
п^нгЛа^Л^ПиШ;пбъди ““У*™** търпиш! (Погов.). Борец ли си.
изниско се бори (Погов ) (Сег. вр. | повел, накл )
стене попа™ изречения с повторителио или обобщително дей
р Д воя характер са близки по семантика с подчниеннте об-
стоятелствени изречения за време. въвеждани от относителното навечке
когато . винаги когато. всеки път когато'. илис полчиненк е^^,^"
ствени изречения за причина, въвежданн от чом. пД Т™"пр^ ^е-
иие че, тъй като . Напр.: Ако го попитам. не ми отговаря нКогато о
попитам» не ми отговаря илн Ако работа чоеек. все ще успев и Щом кето
работа чоеек, все ще успее.
в) При реално мииало условие, когато глаголът означа-
ва действие, схващаио от говорещото лице, иегов очевидец, като с.ъще-
ствеио в миналото, в условието се употребява формата за м и и а л с
свършено време, ав заключението формата за бъдеще в р е
м е в ми на лото или за условно наклонение На
Ако не го задърэюах щеше да го убие (би го убил)
Животното, макар и уморено, се метна напред и щеше да се понес*
ако не го сдържа здравата ръка на ездача (Ст. Загорчинов) (мин. св. вр.
бъд. в мин.).
. . -Кой знае колко би продължило веселието, ако най-сетне на д
ветия ден сутринта императорските коняри не доведоха оседлания жр.
бец на Андроника (Ст. Загорчинов) (мии. св. вр.4-усл. накл ).
Прн реалио минало условие, прн ненаблюдаваг м»
нало действие, приемаио от говорещото лице с известно съмнеине, в *
вието се употребява формата за минало неопределено вре
м е, а в заключението формите за минало неопреде лен
време, за се г а ш и о време за означаване иа сегашно нтн бъ
дещо действие нза бъдеще време или за п о в ел и те л •
наклонение (при различна модалност в условието н в jпел. •
нието). Напр.: Ако е убил заек, той е бич питомен. Ако не си учил
е (ще е) за тебе. Ако не си се приготвил, не се явявай на изпи -
. . .Ако е видял и други хора тука, то са биги диви раэбиипыци
(Ив. Вазов). (мин. неопр.4-мии. неопр. вр.).
Ей тъй ще си эагинеш, ако не си се подо твил да (П Е
бев) (мин. неопр.4-бъд. вр.).
Ако не си се приготвил, не ги кони' (мии неопр вр. + повел. нак.' ).
§ 717. Съюзът ако (съкратеио ‘ко, в диалектнте дако. там. чако от
да, та, че-(-ако) е стар по произход общеславянски съюз. Смята се, че
е произлязъл от съюза а и старнината частица -ко от въпр <нтелм«
местоимение Диес съюзът ако е най-широко употребяваннят у
вей съюз, който служи за предаване на всички видове уловие И
зува се във всички стилове на киижовиия ни езнк н в каре.- ра» тэв
вата реч. Той е най-често използуванняг условен съюз а научния сти’
иа книжовния ни език. Там изразява един „по-чмет тип реално угиовм*
каквото съдържат научннте формулировки, тъй като съюзът ако *'
обикновено, че съдържанието на изказваието съответствува на деяствн-
телността, т.е. когато условието се нзпълнн, непремен» ше се м и
действието в главното изречение
Ако две сили Ft и Ft са ровни по ечемина и действуют в лчипми
посоки, тяхната равнодействуваща ще бъде равна на н, >.. (Фн -«ка эа
IX кл ). — Ако чакаш да падне сняг, ще измръзнат к»~а му Ьръм
бара (Й. Радичков) Ако искаш да падне абълл_та л. - -
клона! (Й. Йовков) 4ко м % ли •••> хгв ш а к
гое). Една светклища ,учи най. поляр-
да цепнестеблото на две, ако не беше толкова възловато и усукано (Н. Хай-
тов). Но ако погледът на Добра. . . би бил пламък, за един миг турчи-
нът би се превърнал в пепел (Д. Талев)
При алтернативиост съюзът ако се свързва с частицата ли, когато
условието съдържа алтернатива, различна от посочената в предходното
изречение или в предходния пасаж:
Ако ти кажат, че ази ' паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз,
майко, не плачи. I ... I Ако ли, чале, майно ле, / жив и здрав стигна
до село, I .../ О, тогаз, майко, юнашка! / О, либе мило, хубаво! / Бе-
рете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / . . . (Хр. Ботев).
§ 718. Съюзът да е твърде стар по пронзход (вж. § 619, 1 в) и е об-
щеславянски съюз. Старобългарският подчинителен съюз дх се появява
в условна функция през среднобългарскии период (среща се от XIII в ).
Съюзът да се използува при всички видове условие предимио в езика
на художествеиата литература, в разговорния стил иа киижовния език
и в народио-разговориата реч. Той е най-често употребяваният съюз при
иреално условие, особено в условии изречения, съдържащи елемент иа
нреалио желание, пожелание:
Да би могло, остала бих до края на живота си така до нея
(М. Грубей лиева). —Ах, да бих знала, че щетебдазема, / фърлилабихса.
/ метнала бихса! в тихи бели Дунае (Нар. п.) . . От глад щеше да умре,
да му не поносвах туй-онуй (Ив. Вазов). Да не бях дошел днес на панаира,
кой знав дали щях вече да те видя (Елии Пелин). Да е да се плаща нещо
за вход, разбирам да не идваш (Ал. Константинов). Грабнала е мома !
дее ковани ведра. / Да бяха ковани, / подръннали б и ха (Нар. п.).
§ 719. Съюзът ли, иякогашна въпросителна частица от глаголей или
от местоименен корей *11, се среща още в старобългарски език с функ-
ция иа условен съюз. Днес съюзът ли се използува само прн реално и по-
теициално условие, но ие и при иреално условие. Употребява се в езика
на художествеиата литература, в иародио-разговориата реч и в разго-
вориия стил на книжовиия език. За разлика от другите условии съюзи,
конто стоят в позиция пред глагола, съюзът ли стой пред тази част на
изречението, която трябва да се подчертае, на която пада логичного уда-
рение, н с нея образува проклитика:
Дотрябва ли некому от махалата такъв или инакъв фасу л за семе,
у страна Венковица все ще го намери (Т. Г Влайков) Изпаднеш ли в
злочестина, знай, че нямаш приятели (В. Друмев). Хайдутин спи ли
на женски скут, още на другая ден ще видиш главата му на кол набита
(И. Йовков). Крекнеше ли само кокошката, тя рипваше от сън (Ст. Ц.
Даскалов). Знаехме, че почнат ли мухите жестоко да хапят . . ., борът
да фучи — времето ще се развали (Н. Хайтов) Сърдит ли беше не-
що. на трапезата царуваше гробно мълчание (Ив. Вазов). Агнето отде-
ли ли се от стадото, вълците го иэядат (П. Проданов).
§ Слож княт съюз ако да е съчетание на простите условии съюзи
ако к оо. Условиата му функция е нова Употребата му от диешно гле-
дище е рядка и до известна степей е застаряла Използува се обикновено
при иреално условие в разговорния стил иа книжовиия език, в езика иа
художествеиата литература и в народно разговориата реч.
и загубила българската столица от красотата на панора-
мата си ако да нямаше Витоша (Ив Вазов). Да това би имало смисъл
398
zpod с°тшувал
(Хр Ботев). Ами чкп Ла нямаше тТпаРш
(Хр- ьотев) Ако да зная, не ща да питая (Н Геров)
, § 721 „С'т°„Ж11"Я' СЫ°3 Сам0 да' обувай чрез водсилваие на съюза
да с иаречнето сплю. е нов в уса вната си функция Употребява се при
всички видове условие, ио иай-често при иреално условие когато изре-
чението съдържа елемент иа желание пожелание Използува се в разго-
ворния стил иа книжовиия езнк, в езика иа художе вената литература
и в народно-разговориата реч.
На пита ще го направя, само да ми падне — коза той (Й- Радич-
ков)- — Не една, половин думичка caw да кажеше, и щяхме да отиде н
в пандиза (Г. Караславов). Само да мръднем, и ще ни изколят катоовии
(Ив. Вазов).
§ 722. Сложиият съюз в случай че е лекснкализираио словосъчетание
Той се използува при всички видове условия и има предимио книжовна
употреба: Беше готов, в случай че някой акцизен стражар го спре да
плати глобата (Д. Ангелов) В случай че забравя ще ме подсетиш В
случай че ми помогнеше, щях и аз да му се отплатя
§ 723. Структурата на сложното съставно с подчинено условно из-
речение има следните характерни черти:
Всички условии съюзи (с изключенне на съюза ли) стоят в началото
на подчнненото условно изреченне, ако ие се изтъква иякоя иегова част
При изтъкване тя стой пред условипя съюз: Ако дойде Вълчан . той
ще го убие (Й. Йовков). Да беше татко, той би се съгласил (Н. Райнов)
Една думица ако пошъпна, спукана ви е работата (Ив. Вазов). Утре да
им паднем ще ни изколят като пилци (М. Грубешлиева) (За употре-
бата на ли вж § 728.)
Съюзът да се иамнра в строго определената в позиционно и интона-
ционно отношение до-коиструкция (за нея вж. §615, 2).
Условието (протасисът) стон пред заключеиието (аподозиса). Ако
обаче трябва да се изтъкне резултатът от условието, протасисът стон след
аподозиса: Ако ми спасши живота, голямо добро ще ти направя' (А Ка-
ралнйчев). Чорба има ли, чорбаланковци колко щеш (Погов.), но н . Тук
ще отстъпим, ако стане нужда (Л. Стояиов) ... Ще се разбуди да
потрепнеш само (Бл Димитрова).
Няколко условии изречения могат да се отнасят към едно и също
главно изречение, т. е ияколко условия могат да обуславят неговото
изпълнение Вснчки подчииеии изречения съдържат условен съюз. като
последиото от тях може да бъде свързвано чрез съчииителиня съюз и
сам нли в препозиция към условния съюз
Кажи, ако нещо те боли, ако не си добре, да те заведа в града на ок
тор (Г. Караславов). Една крина пшеница да овършееше, една шепа фа-
сул да очукаше, всичко отиваше у Агньо Томов (Г Караславов).
ли се наборе ябълка ли се обере - .. пача ли се свари - най-напред се
раздала намахалата (Ив. Хаджийски). Ако беше сам в тая горам ако не
бяха навсякъде около тебе частите на бригадата, фашистите да са те
смазали досега като хлебарка (П Вежннов) Ако ми поиска, вко ми се
помоли и настояла, ще му дам парите
Условного изречение може да се съпоставя илн противопоставя с
казаното преди или да представлява едиа от две алтериативи. Тогава
пред условния съюз стон и съответният съчиннтелен съюз (но, а, или):
— Аз земам ролята, но ако играя царят — каза Македонски (Ив. Ва-
зов). Тата-Тита иэбягваше да ме срещне; или ако ме срещнеше, гледаше
ме лукаво и недоверчиво (Й. Йовков).
Сложиото съставно изречение с подчинено условно може като цяло
да бъде в подчинително отношение към друго изречение. Тогава пред
условння съюз стой съответният подчинителен съюз: Мичкин съзна, че
ако и тази група успеете да се иэмъкне от засадата. червената ракета
щеше да се издигне в небето (Д. Димов)
Главното изречение може да сьдържа въпрос, заповед или поже-
лание. Тогава цялото сложно съставно изречение добива въпросиТелен
повелителен или възклицателеи характер н съответната интонация: Как-
во им струва, ако дадат един франк на един българия за книгата му?
(Ив. Вазов). — Ела, ако обичаш, вземи манерката и ми налей вода!
(Сл. Тръиски). Ах. ако можех да направя нещо, да помогна с нещо! (П.
Вежинов).
Протасисът нли аподознсът може да бъде елипса: Като се улесниме,
ще да го напечатаме. Ако ли не, то ще да изпълниме второто ваше жела-
ние (Хр Ботев). Ако не сте го узнали още, толкоз no-зле за вас (Ив. Ва-
зов) Виж да беше го ударил, тогава друго (Ст. Чнлиигиров). Канят ли
те — еж, гонят ли те — беж (Погов).
Заключението (аподознсът) може да бъде изпусиато. Това става във
възклицателии н въпросителии изречения при нреално желано действие,
когаТо мисълта ие се доизказва: И аз луда, защо ли те послушах. Да
бях знаяла. . . (Ив. Вазов). — Ами ако бях шпионин, а? (Г. Караславов).
Условието може да сьдържа известно противопоставяне на заклю-
чението. Тогава в заключението, за да се изтъкне противопоставяието,
може да се използува съчинителиият съюз то (ако—то) и се изразява
съотиоснтелио отношение:
Ако денят е къс, годината е дълга (Погов.). И ако случайно понякога
тя млъкваше. то в очите и се виждаше как миелите й продължават
все още да се усмихват на нейния светъл идеал (Елин Пелин). Ако умра,
то знай, че после отечеството си съм обичал наш много тебе (Хр. Ботев).
Протасисът може да бъде отделен от аподозиса с по-голяма пауза,
озиачавана с точка, като самостойио изречение: — Бре, Мирно, ами ако
надуши полицията. Отидохме и вие, и ние (Ем. Кора лов).
§ 724. Условните съюзи разпределят употребата си до известна сте-
пей в ня кон стилни сфери. Почти всички условии съюзи се употребяват
прн нзразяване на всички видове условие — реално, потенциал ио и нреал-
но (изключеиие прави съюзът ли). Някои от условните съюзи обаче спе-
циализират употребата си в едки или друг вид условие и се използуват
н съответиия езиков стил. Така иай-широко употребяваният съюз ако,
използуваи във всички стилове на книжовния език и в народно-разго-
ворната реч, а също и съюзът в случай че. с предимио киижовиа употреба,
се предпочитат в стила на иаучната литература при кзразяваие на „по-
чиет" тип реалио условие, присъщо на иаучиите формулировки. Съюзът
да също широко разпространен условен съюз, използуван във всички
стилове на книжовния езнк н в народно-разговориата реч, се предпочнта
400
пред другите условии еъюзи при нзразяваие иа иреалио условие и о.
беио при нреално желано или пожелано действие Употребата е присъша
на емоциоиалио раздвнжеиа и експресивиа реч в разговорния пил иа
книжовния език и в народно-разговориата реч. Близка до тазн употреба
с и употребата на сложите условии съюзи око да (с опаряваща от съ-
прсменно гледище употреба) и само да. използуванн рядко в разговор-
ния стил ва книжовния език и в народно-разговориата реч Съюзът ли
ограиичава своята употреба само за израз на реално и потенциално уело-
вие в книжовния език и в иародио-разговорната реч.
(За смесеии подчнненн обстоятелственн изречения за време н усло-
вие н эа причина и условие вж. §639, 3, §689).
Пунктуация:
I. Подчнненото обстоятелствено условно изречение се отдели със за-
петая, когато стон пред или след главною изречение: Ако ни манат.
съдират ни от бой (Й. Йовков). Камък да стисне, вода ще пуске (По-
гон). Цяла нощ няма да мигне, да знае, че ще идем (Елин Пелии).
2. Ако подчииеиото обстоятелствено условно изречение е вмъкнато
между частите иа главною, отдели се със залетай: Беше готов, в случай
че някой акцизен го спре, да плати глобата (Д. Ангелов).
3. Не се пише запетая между съставките на сложннте условии съю-
зи, като ако да, само да и др.: Колко би загубила българската столица
от красотата на панорамите си, ако да нямаше Витоша (Ив. Вазов).
4. Не се пише запетая между условен съюз и съчииителеи или под-
чинителен съюз, който сюи пред него (но (а) ако, че ако и др.): . . .Не
съм гладен, ама ако почерпите. пийвам едно винце (Й. Йовков). Чини ми
се че птичка да прехвръкне там, ще се види оттука (Ив. Вазов). Мич-
кин съзна, че ако и тази група успее да се измъкне от засадата, червената
ракета щеше да ое издигне в небето (Д. Димов).
5. Не се пише запетая прей условен съюз, ако пред него стой уточяява-
що наречие, като само, именно и др.: Ще си дойда само ако съмсвободен.
6. При съподчиненн обстоятелствеии изречения за условие прн не-
колкократна употреба на един и същ или на различии условии съюзи
пред всеки от тях се пише запетая: Ако някак разбере, / ако някак той
усети, / ти кажи, че сме добре / и очакваме детето (Н- Вапцаров)
7. След сложною съставно изречение се пише въпроентелеи знак, ако
главното изречение е въпросително: Ако имам нужда, щеми помогнеш ли
8. След сложиото съставно изречение се пише удивителен знак, ако
главното изречение е повелително или възклицателно и цялото сложно
съставно изречение се схваща съответно като повелително или възкли-
цателно: Ако те извикат, тръгвай веднага1 Аз да дойда там та да ви-
диш плач и половина? (Ив. Вазов).
9. Главното изречение (вж. т. 7 н 8) може да бъде изпуснато. Тогава
в края на подчииеиото въпросително, повелително нли възклицателно
изречение се пише съответно въпросителен нли )дивнтелен знак. Ами
ако бях шпионин, а? (Г. Караславов). Мисълта му обикаляше всички
негови ниви и ливади и минавайки над всички чужди и ценна имоти той
си каяваше: — fl това да би било мое! (Елии Пелин)
10 Главното и подчииеиото обстоятелствено условно изречение мо-
гат да бъдат отделени едно от друго с по-голяма па\за означавана с
точна: — Бре, Мирно. ани ако надуши полицията. Отидохме и нис и
вие (Ем. Кора лов).
26 Гранатам н с-ьвреиеннмп Сьлг«^.ки кннжоаен
401
II. Когато между главного и подчнненото изречение се правн пау
за с пел да се обърне повече внимание върху съдържаиието на главното
изречение, двете изречения се отделят с тире: Канят ли те — еж. го-
нят ли те — беж (Погов.).
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено
изречение за отстъпване
§ 725. Сложното съставио с подчинено обстоятелствено изречение за
отстъпване се състои от главно изречение и подчинено обстоятелствено
изречение за отстъпване. Подчинените отстъпителни изречения съдържат
условие, схващано като иедостатъчно илн недостатьчио силно, за да пред-
извика извършваието иа явлеиието, което е логическо следствие от усло-
вието. Поради това в главното изречение се извършва противного на очак-
вания резултат от условието.
Подчинените отстьпителии изречении спадат към по-общата катего-
рии подчннеии обстоятелствени изречения за основание (вж §691) и са
близки до условиите изречения. Отличават се от тях по това, че подчи-
нените условии изречения съдържат условие, след чието евентуално осъ-
ществяваие се извършва явленнето в главного изречение, а в подчине-
ние отстьпителии изречения условието е недостатьчио силно н в глав-
ного нзреченне се извършва противного иа очакваиия резултат от усло-
вието.
Поради своята същност сложного съставио изречение с подчинено
отстъпително има близост със сложного съчииено изречение за противо-
поставяие. Тъй като в отстъпителните изречения главного изречение съ-
държа обратиия на очаквания от условието резултат, то се противопо-
ставя иа подчииеиото изреченне. Противопоставянето в тези два вида из-
речения има различен характер. Противопоставянето в сложното съчи-
чено изречение е вид съчииителио отношение, което се изразява чрез
синтактична връзка — съюз за противопоставяие. В сложното съставио
изречение с подчинено отстьпителио основен елемеит е подчи нител иото
обстоятелствено отношение за отстъпване, а противопоставянето е след-
ствие от неговия характер. ПодчиИнтелното отношение вииагн се изра-
зява от съответен подчинителен съюз, а противопоставянето — само ко-
гато то трябва да се изтькие — чрез съчинителеи съюз за противопоста-
вяие (но, обаче, та, ала, ама и др.) или чрез иаречнето пак в състава
на главного изречение, чрез конто се създава съотиосително отношение.
Напр.: Той се измори много, но (ала, обаче) не прекъсна работата си
и Вьпреки че се измори много, (но) той (пак) не прекъсна работата си.
Обстоятелствени отстъпителни отношения съществуват в простого
изречение (изразяват се чрез предлог, когато са между частите на изре-
чението, или чрез отстъпителен съюз — при обособени части иа изрече-
нвето), в сложного съставио изречение и в по-големи речеви цялости
(изразяват се чрез отстъпителен съюз).
§ 726. Според степента иа отстъпваието, което съдържат, отстъпи-
телиите изречения биват обнкновеии и обобщено отстьпителии. В пър-
вите изречения иедостатъчиото условие се дава като проста констатация,
а във вторите то бива доведено до краен предел н въпреки това ие е до-
статъчио, за да предизвика в главного изречение нзвършването иа очак-
ваиото от условието логнческо следствие.
402
За подчинителна синтактична връзка между подчинените обстоятел-
ственн изречения за отстъпване и главного служат при обикновено от-
стъпваие съюзите ако, да, макар, при все че, при всичко че, въпреки че
макар че. макар (и) да, и да, ако (и) да, ако ще би (и) да, ако би (и) да,
а при обобщено отстъпване — съюзите дори (и) да, даже (и) да. както
и някои съюзни думи — иеопределителни местоимения и обобщителии
наречия: който и да. какъвто и да; колкото и да, както и да, когато
и да» др-
Съюзите и сьюзиите думи разп ределят употребата си освен според
вида на иэразяваиото от тях отстъпване до известна степен и според
възможността сн да характеризират осъществяваието иа глаголното дей-
ствие като реално или като хипотетнчно (предполагаемо),
а също и според стилиата сфера на употребата си.
Всичкн отстъпителни съюзи и съюзни връзки могат да бъдат изпол-
зуваии прн реално условие, никои от тях само при реално (макар че,
при все че, колкото и да), други при реалио и потенциално (макар да,
ако и да), а трети и прн иреално (иеосъществимо) условие (и да).
Като отстъпителнн съюзн в съвремеииия български език фуикцно-
иират някои от старнте прости условии съюзн — ако, да. Още в старо-
български езнк никои от условннте съюзи се срещат и в отстъпнтелиа
функция (лштс, дште н, nt, л цъ, ц,ъ и). Употребата на простите от-
стъпителин съюзн (ако, да, макар) днес е ограничена. Те обикновено се
свързват помежду сн нлн с други съюзи, предлозн, наречия, частици или
местоимения (че; при, въпреки; все; дори, и, ще, би; всичко) и образуват
сложните отстъпителни съюзи, конто по-ясно от простите изразяват от-
стъпително отношение. Повечето сложнн отстьпителии съюзи съдържат
като съставка поне едни съюз за основание — условен, отстъпителен или
причинен (ако, да; макар; че), а иеопредел ител ните местоимения ’и обоб-
щителнн наречия съдържат отстъпнтелння съюз и да.
Сложните отстъпителни съюзи със съставка съюза да служат за
връзка само между подчинено отстъпително изречение и главного. Ко-
гато се свързват отстъпително обособени части иа нзреченнето, използу-
ват се същнте съюзи без съставката им съюза да. Така че от всеки от тези
отстьпителии съюзи съществуват по два варианта — със и без съставка
съюза да (ако и да и ако и, ако ще би и да и ако ще би и, даже (дори) и
да н даже (дори и). Изключеиие прави само съюзът и да, който не се из-
ползува като връзка на обособени части иа изречението. Съюзът да е
вннаги тясио свързаи с глагола в подчнненото изречение в позиционно
и интонационно отношение н образува с него da-конструкция. При от-
съствието на глагол в обособената част съюзът да изпада от състава на
отстъпнтелння съюз. Напр.: Той. макар и да беше стар, беше здрав и
Той, макар и стар, беше здрав.
Сложните отстъпителни съюзи със съставка съюза да могат да бъдат
подсилваии чрез частицата и в препозиция спрямо съюза да. за да се под-
чертае отстьпителната им функция От вснчки тези сложив отстъпителни
съюзн (с изключеиие на и да, където и е постоянен елемент) съществуват
по два варианта — със и без частицата и {ако и дан ако да, макар и да
н макар да, ако ще би и да и ако ще би да» пр.). Частицата и придала иа
съюза известна експресия.
403
Макар и рядко. частнцата и, влнзаща в състава на иеспределително
местоимение или обобщително наречие, може да изпадие (който и да —
който да, колкото и да— колкото да). Напр.: Колкото и да викаш,
напразно е и Колкото да викаш, напразно е.
С нетърпение очаквам писмо от тебе, макар и да зная, че не мога
тъй скоро да получа (Ив. Вазов). . .Макар да беше още сърдит, излезе
да изпълни поръчката (Й. Йовков). . . Ако и да имаше и седнали, пове-
чето стояха права (Й- Йовков). . .// ако да се описват тук-там някон
от ежедневните злоупотребления. ... то това става с цел за оплаква-
ние (Хр. Ботев).
Всички сложни отстъпителни съюзи са разделно свързанн. Между
съставките им може при изтъкване да се вмъкие иякоя част на изречеиието;
И в дън земя да се криеш, нашите ще те намерят (П. Вежннов).
. . .Ако и сам да пише малко, но той силно се. интересува от книжовни
въпроси (Ив. Вазов). Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря,
па ако ще и земята да обърна наопаки! (К. Петкаиов).
§ 727. Осъществяваието на глаголното действие в подчиненото изре-
чение може да се схваща от говорещото лице като реално осъще-
ствимо или като хнпотетично (предполагаемо) — потенциал-
и о (възможно) или и р е а л и о. При реално и потеициалио недоста-
тъчио условие глаголиите форми за време и наклонение в главного и в
подчиненото изречение не са в строго определено съотношеиие (както
това става прн условиите изречения). Напр.; Микар че ме обича (обича-
ше. обикна, е, бе, би обичал, ще ме обича), аз не го обичам (обичах, обме-
нах, съм. бях, бих го обичал, няма (не ще) да го обичам, не бих го оби-
чала). И да заминеш утре, не му казвай!
Прн повторителис и обобщено действие обикновено в главного и в
подчиненото изречение се използуват формите само за сегашно илн
само за мииало несвършено време илн за сегашно
илн мииало несвършено време в подчиненото и за мннало
несвършено или сегашно в главното изречение, или за с е-
гаш но в подчиненото, а за бъдеще в главното изречение. Напр.:
И да минавам (минавах) оттам често, никога не се отбивам (отбивах)
да я видя и И да минава оттам, никога не се отбиваше (не ще се отбие)
да я види. И да се ожениш, и да се не ожениш, ще станет пишман (Поел.).
При и р е а л и о иедостатьчио условие осъществяваието иа дей-
ствието в подчииеиото взречение е иеосыцествимо, което предполага и
иеизпълинмо действие в главното изречение. Сьотношението иа глагол-
ните форми за време и наклонение в главиото и в подчииеиото изречение
съответствува на това в условните изречения за иреалио условие. Глаго-
лът в подчииеиото изречение може да бъде във форма за минало
несвършено или за мииало предварнтелно (много
рядко за условно наклонение), ав главиото изречение - в
бъдеще време в миналото или в условно иаило-
иеиие. Напр.: И да беше no-млад, пак нямаше да се ожени (не щеше
да се ожени, не би се оженил) за нея. И да ме беше поканил, пак не щях
да отида (не бих отишъл) с него. И да би ми казал, не бих му повярвал.
С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да дойдеш
(Г. Караславов). Аз имам две дъщери за женене. каза той, но двеста
да имах и в света един ерген, пак нямаше да му ги дам (Ив. Вазов).
404
§ 728. Съюзнте макар, макар не, въпреки че, при все че, при всичко
че служат за отстъпителна подчинителиа връзка обикновено при реално
отстъпваие. Съюзът макар произлиза от гръцкото межд <не цаха|
'да ще бог’, ’дано’. Сам и по-често в състава на някон сложни отстьпи-
телнн съюзи днес той функциоиира като стстъпителен съюз. При употре-
бата на тези съюзи хипотетичио условие може да бъде изразявано само
4j)e3 глаголните форми за условно наклонение. Напр. Макар че (пяре-
ки че) би ме поканил, аз не бих отишъл у тях. Дори и при характерната
за и реал ио условие употреба иа глаголиите форми за време и наклоне-
ние, която се среща в отстъпителни изречения, въвеждани от другите от-
стъпителни съюзи, тук условието е реално: Макар че не ме канеше (беше
поканил), аз щях да отида у тях.
Съюзът макар има ограничена употреба в разговориия стил на кни-
жовния език, в езика на художествената литература н в народио-разго-
вориата реч. Съюзите макар че, макар и, макар (и) да се използуват не-
широко в киижовния език — иай-често в разговорник му стил и в езика
на художествената литература. Съюзите въпреки че и при все че се сре-
щат предимио в публицистичния, деловня и научния стил на киижовния
език, а съюзът при всичко че нма до известна степей остаряла употреба:
М ила ми е мойта майка / макар стара била, / макар да е си ромаш-
ка, / тя ме е родила (П. Р. Славейков). Макар че беше вече седем часът,
чечерята се не почваше (Ив. Вазов). Младият момък, макар че не беше »т
страхливите, уплати се и се обърка (Й. Йовков). Макар представле-
нието да беше почнало, пред касата на театъра все още се тълпяха во
ници (П. Вежннов). Макар да беше още сърдит, излезе да изпълни пи
ръчката (Й. Йовков). При всичко че помнете Бойчовите поръчки Мариа
ка чувствуваше. че Рада не е опасна (Ив. Вазов). Въпреки че бе
дссет и пет годишен, Токмакчият избърэа няколко крачки пред жички
(Й. Йовков). При все че съм болен, ще отида на работа.
§ 729. Като отстъпителни съюзи се използуват рядко простите с-
ловни съюзи ако (стб. дко, гько, -ысо) II да (от XIII в. с у_ювна функ-
ция). Те влизат в състава на иякои сложни отстъпителни съю-я-- ко
(и) да, ако ще (и) да, ако би (и) да, ако ще би (и) да, и да, макар (и) да
(За произхода иа ако н да вж. § 725, 619, I, в). Всички тезн съюзи с» '
требяват при реално и потенциалио иедостатъчно ъловие. а иякои от
тях (и да, ако ще (и) до. ако би (и) да, ако ще би (и) да) — и при ире. но
условие. Напр.: Макар (и) да заминавам утре д^ка щеевър -
Ако и да съм (бъда) болен, пак работя (ще работя). И да беше млад,
пак не би зная* (щеше да знае) да живее.
Отстъпителиите съюзи ако и да се срещат в ра говорим я сги.т на
киижовния ни език, в езика на художествената литература и в на
Р Г Л™ Смсура загоне. нш да загине Бъкагия (Ив. Ва >в) Ако
ние тука сме скитница и го.таци в Бъ< if-ч ..те б.. ш .и,
са химди пъти по-злг (Ив Вазов) Ако «ие ирит ... «. еорт.к (По1
От желязо да пи. пак не мога утрая (Елин Лезин) Ни . г , .........-
дяайсет декара. Орик да не э, деш е нп пак с.е ти диде п.тнайхт- ни
крини на декар (Г. Караславов).
Сложннте отстъпителни съюзи .ьси ..ом ъю.аоис. , тгребямт
сравннтелно по-шлроко, 1ъм като по-я^но .-зрлзямт oi-гьпынет
Срещат се във всички стилове иа книжовния език, в езика иа художе-
ствеиата литература, в разговориия стил иа книжовния език, и то често
в реч, съдържаща известна експресивиост:
Най-после и да му не платят — нищо няма, те са хъшове, бедна
хора (Ив, Вазов) И на месечина да косим, пак ще свършим утре вечер
(А. Каыеиова). Ти и да го гониш, не может го хвана (И. Радичков). Не
обичам да пиша безсъдържателни писма, затова ти не отговарях, ако
и да бях длъжен да направя това (Хр. Ботев). Ако и да съм далеч I аз от
тебе, рай земя, I ала никактуй не пречи / ти да си ми все в ума (Ив. Ва-
зов) Две години да може само да седи на служба, па ако ще и дърво по
земята да не остане (Чудомир). .. Готов бях да работя с нея и за нея.
па ако ще би и душата си да изработя (П. Р. Славейков).
§ 730. Неопредел ител ните местоимения и обобщителни наречия кон-
то и да е, колкото и да е, както и да е. когато и да е, където и да е и пр.
и отстьпителните съюзи дори (и) да, даже (и) да служат за връзка меж-
ду подчииеиото и главного изречение при обобщено недостатъчно усло-
вие, схващаио в иай-висока степей, доведено до краеи предел (вж. § 726).
Характерна черта иа тезн връзки е, че те имат двояка функция. От една
страна (както пълиозначиите думи), фуикциоиират като част на подчи-
неното изречение (подлог, допълнеиие, определение, обстоятелствено пояс-
нение), а, от друга — служат като подчинителиа отстъпителиа връзка
между подчнненото н главното изречение.
Неопределителиите местоимения и обобщителни наречия са образу-
ваин от свързваието иа отиоснтелното местоимение или наречие с отстъ-
пителния съюз и да, а съюзнте дори (и) да, даже (и) да съдържат части-
цнте дори и даже и сыция съюз. Частнцата и е подвижен елемент в съю-
зите, а поыякога и в съюзннте думи. Срв.: Той даже (и) да дойде, няма
да ме намери. Тя колкото (и) да вика, няма да я чуят. Неопределител-
ните местоимения н обобщителни наречия се използуват прн всички вн-
дове отстъпване във всички стилове иа книжовния език, а съюзите дори
(и) да, даже (и) да често при хнпотетично отстъпване предимио в разго-
ворния стил иа книжовния език и в езика на художествената литература
при нужда да се създаде известна експресивиост в речта:
Дори да умирам, / живота със грубите / лапи челични / аз пак ще
обичам! (Н. Вапцаров). Даже на една педя да минеш до него, и пак няма
да го видиш (Й. Радичков). Дожи ми кой е твой враг, па който и да е —
аз умея да еъртя камата (Хр. Ботев, превод). Спре ли се пък някой да
се сприказва с него — който и да бил, — Рале така ще изкриви око да
гоизгледа, като че с поглед да го изпие (П. Ю. Тодоров). На всяка майка
рожбата й, каклато и да е тя, й е мила (Т. Г. Влайков). Ще ги чакаме
когато и да заминат (Ив. Вазов). . . .Колкото и да препускаха. все оста-
вила назад, все вдигаха прах (Ст. Загорчииов). Сичките сиромаси работ-
ники, от каклато и да са народност, където и да живеят, са братя по-
между си (Хр. Ботев). Но колкото и да се взираха, черказците не видяха
човек в шейпа (Й. Радичков).
§ 731. Отстьпително отношение може да съшествува в простого из-
речение при обособени части иа изречеиието — обособени обстоятелстве-
ни пояснения или обособени определения. За тяхното свързваие се из-
ползуват отстьпителните съюзи макар и, ако и, ако ще би и, ако ще и,
дори и, даже и (вж. § 726):
406
Макар и пиян, той не й каза нищо грубо (Елии Пелин) Народът
иска своите права и е решил да ги спечели, ако ще би и със смърт (Д. Мар-
чевски). Ако и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на
майка България (Ал. Константинов).
§ 732. Сложиото съставно изречение с подчинено отстълителио има
следните структурни особеноста:
Обикиовено подчииителиият съюз стой в иачалото на подчнненото
изречение. Ако никоя иегова част трябва да се изгькне, тя стой пред
съюза: От желязо да съм, не мога утрая (Елин Пелии). Де&ет дъщери
да имам, една на Дольо не давам (Нар.п.).
Съюзът да сам или в състава на сложннте отстьпителии съюзи обра-
зува с глагола в подчииеиото изречение da-конструкция (вж. § 615, 2).
Обикиовено подчииеиото изречение стой пред главното. При из-
тъкваие на главното изречение то минава пред подчнненото Подчине-
иото изречение може да бъде вмъкнато между частите иа главното:
Макар да бяха получили заповед да не грабят селищата, мнозина
носеха отзад на коня торби брашно (Ст. Загорчннов), но и Не мога ос-
та — да ме еръзваш (Ив. Вазов). Сви си цигара и Глаушев, макар да не
пушеше (Д. Талев). Огнянов не смя да похлопа, при всичко че бе премалял
от глад (Ив. Вазов). .. .Те, ако и да правеха разлнка между Манолакя
и Антица, често започнаха да мърморят против Манолакя (И Йовков).
. . .Но тие, колкото и да са дребни, са не само от въздух или само ат вла-
га (Хр. Ботев).
Подчииеиото отстъпително изречение може да бъде елиптвчно, напр
Глава да съм, че ако ще би и лукова (Погов.).
Към едио н също главно изречение могат да се отнасят и повече от
едно подчнненн стстъпителни изречения, често при градация. Послед-
него от изреждаиите изречения може да сьдържа и съчинителния съюз
и в препозиция спрямо отстъпителиия съюз:
. . . / Дожата да ти одере звярът / и кръвта да ти змии изпият
на бога само ти се надявай: / . . . (Хр. Ботев). И да ме разкъсаш, и кръв-
та ми капка по капка да смучеш, няма да спечелиш нищо (Н. Райвов).
Ако във времето на Асеновците тя и да придобива изново своята неэависи-
люст и ако да достигни до още по-голяма степен на политическата сила,
но умореният народ не можете вече да воскръси в себе си първата енер-
сия (Хр. Ботев).
Към едиа и съща част на изречениего може да се отнасят в повече
от една обособени части иа изречението, обикиовено при градация с екс-
пресивност: Тук той ще работи и ще спечели пари, макар по-трудно
макар и за по-дълго време (Д- Талев).
Главного изречение може да сьдържа въпрос, подб)ждане или въз
клицаиие и цялото сложно съставно изречение добнва съответната инто-
нация и става въпросително, подбудителио или възклицателно. И да не
отида аз, ти ще отидеш ли? — Сине, чедо, циганка да е. намери я!
(Н. Каралиева). На край света да отиде. пак ще ми е мил! (К. Петк нов)
Противопоставнтелиото отношение бива подчертавано чрез съюз за
прстивопоставяне или наречието пак в състава на главного изречение в
начална позиция в него:
. . .Поведението ви, ако и дълбоко да ме наранява, ма няма да измени
ни най-малко в душата ми чуествата на уважение и предамост към Вас
407
(Ив. Вазов). . . .Ако бете ти годеник, та не беше ти домовник (Нарл.).
Ако не мога да жертву вам живота си славно, то мога да го жертвувам
честно (Ив. Вазов). Ръцете ми да отсечем, пак няма да ти ги дам (Г. Ка-
раславов) .
Подчииеиото отстъпитечио изречение може да бъде отделено от глав-
ното с по-голяма пауза, озиачаваиа с точка. Логического ударение пада
върху главното изречение, което стой пред подчииеиото. Интонацията
се променя. Подчнненото изречение добавя нещо към главното и отстъ-
пителного изречение добива и присъедииителиа функция: Той, Цвето.
много те харесва. Макар че мачко ти е сърдит (Елин Пелнн).
§ 733. Сыцествува известна стилистнчиа дифереициацпя, макар и не
вннаги ясно очертаиа, в употребата на отстъпителните съюзи и съюзни
връзки. Съюзът и да и всички иеопределителии местоимения и обобщи-
телни наречия се използуват във всички стилове на книжовиия език.
Повечето отстьпителии съюзн (макар че, макар да, ако и да, ако ще би
и да) се употребяват предимио в разговорния стил на книжовиия език
и в езика иа художествеиата литература, а някои от съюзите (дори и
да, даже и да, ако ще би и да) — в същнте стилове, но обнкновеио при
известна експресивиост иа речта. Простите отстъпителни съюзн макар,
ако, да и съюзът ако ще би и да се използуват в тези стилове и в народно*
разговорната реч. Съюзите при все че, въпреки че имат предимио книжов-
на употреба н се срещат иай-вече в публнцистичиия и научния стил и в
деловата реч. Съюзът при всичко че нма застаряваща употреба.
Пунктуации:
I. Подчииеиото обстоятелствено изречение за отстъпване се отдели
със запетая, когато стон пред или след главного: Макар че беше вече ве-
дем часът, вечерята се не почваше (Ив. Вазов). На край света да отиде,
пак ще ми е мил (К Петканов). Не пушеше и Димо, макар да беше от тю-
тюнджийски край (Д. Талев).
2. Ако подчииеиото отстъпително обстоятелствено изречение е вмък-
нато между частите иа главного, отдели се със запетан: Еньо, макар че
бе пил много, изтрезня (Елин Пелии).
3. Никога не се пише запетая между съставките иа сложните от-
стъпителни съюзн, като макар че, макар и да и др.: Макар че го оборваше
сън, той дълго време не можа да заспи (Ив. Вазов).
4. Не се пише запетая между отстъпителен съюз и съчннителен или
подчинителен съюз, който стой иепосредствеио пред него (и (но, па) ма-
кар че, че макар и да н др.): Те са се решили да не остават тия жени
слепи и необразовани, па макар и да се потурчат (Хр. Ботев).
5. Прн съподчинеии отстъпителни изречения с многократна употре-
ба иа един и същ нли иа различии отстъпителни съюзн пред всеки от
тях се пише запетая: Макар че не го обичах, макар че не го уважавах. аз
все пак му помогнах.
6. След сложного съставио изречение се пише въпросителеи знак,
ако главного изречение е въпросително: Ходиш ли често у тях, макар
че живеят надалече?
7. След сложного съставио изречение се пише удивителен знак, ако
главного изречение е повелителио или възклицателио и цялото сложно
съставио изречение се схваща като повелителио или възклицатет-
408
„о О. макар На е бедна, аз лак я обичам! Макар че не ти е близък
помогли му!
8 Главното и подчнненото отстъпително наречение ьюгат да
бъдат отделена едно от друго с По година пауза, означавана с точ-
ка: Гой, Цвета, много те харесва- Макар че малко ти е сердит (Елин
Пелин).
Сложно петавно с подчинено обстоятелстаено
изречение за изключване
§ 734. Сложного съставио с подчинено обстоятелствено изречение за
изключване се състои от главно и обстоятелствено изречение за нзключ-
ваие. Подчнненото наречение съдържа явление, чнето нзпълнеиие се нз-
ключва от реалиото нзпълнеиие на явлението (действието) в главного из-
речение. Нзключваието може да бъде цялостно или частично или: а) яв-
лен ието в подчииеиото нзреченне може да се замества напълно от явле-
нието в главното изречение (при две еднородна явления); б) явлението
в подчнненото изречение може да съдържа ограничение на пълиата проя-
ви иа явлението в главного изречение, т. е. да нзключва част от проя-
вата му. В тозн случай съдържането на явлението в главного изречение
се схваща като по-шнроко от това на явлението в подчнненото изречение,
така че ограиичеиието се основава иа противополагане на общото и част-
ного, представляващо нзключението. Напр.: Вместо да се радва, плаче
и Нс научи от него нищо друго, освен да ие работи. Мога винаги да идвам
у вас, освен когато имам училище. Подчнненото изречение може да съ-
държа и известно ограничение, което пречи на цялостната проява иа
явлението в главного изречение: Тя бе все още хубава, освен че бе малко
понапълняла.
Обстоятелствено отношение за изключване може да сыцествува меж-
ду частите на простого изречение (изразява се чрез съответеи предлог),
а също н в рамкнте на сложного съставио изреченне и ва по-големн ре-
чеви цялости (изразява се чрез подчинителен съюз).
§ 735. За подчинителна връзка иа обстоятелствените изречения за
изключване с главното като необходим структурен елемент в подчине-
иото изречение служат подчиннтелннте съюзи за изключване: вместо
(наместо) да, освен да, освен че, освен когато, освен като, освен дето (где-
то), освен ако, дето.
Всички съюзи за изключване с изключеиие на съюза дето са сложии.
Образувани са от предлог, озиачаващ изключване, и подчинителен съюз
нли съюзиа дума (да, че, ако; когато, като, дето). Отожните съюзн са
раздел ио свързани. Между частите им може да бъде вмъкиата някоя
част на изречеинето: Вместо той да дойде, отидох при него аз.
Съюзите за изключване разпределят употребата си според своите
значения и според стилиата сфера на употребата си.
§ 736. Употребата на темпоралните форми в главното и подчнненото
изречение е свободна, иапр.: Вместо да му казвам (кажа, кажех, казах,
съм. бях му казал) аз, тя му разправя (разправяше, разправи. ще му
разправи, е, бе, беше му разправи ia) всичко. При сложните съюзи, съ
държащи съюза да (вместо да, освен да), да е в строго определена нело-
40®
средствеиа препозиция спримо глагола, ако в изречението ияма отрица-
ние илн местоименна енклнтична форма, и образува с глагола прокли-
тика. В образуваната da-конструкция обаче глаголът ияма темпорални
ограничения.
Главного изречение може да сьдържа въпрос, заповед или възкли-
цанне. Тогава цялото сложно съставно изречение добнва съответната ин-
тонация и става въпросително, подбудително или възклнцателно. Напр..
Вместо да оггшда аз, ще отидеш ли ти? Вместо да стоит без работа,
помогни ми! Как может да не правит нищо друго, освеи да скиташ!
§ 737. Съюзите вместо да, наместо да н дето (гдето) се употребяват
при цялостна замяна на едно явление с друго. Главното изречение често
пътн е антитеза иа подчииеиото. Съюзът вместо да се използува във
всички стилове на книжовния език н в народио-разговорната реч. Упот-
ребата иа съюза наместо да е остаряваща, а съюзът дето се среща пре-
димно в народно-разговориата реч:
И тая къща вместо да ме радва, ми е омразна и ужасна (Ив. Вазов).
. . .Вместо да тръгне по пътя за Казъклисе, отби се по една горска пъ-
тека и се насочи към кошарите (К- Петканов). Вместо да се наведе, той
едигна главата си (Ст. Загорчннов). Ясно е, че с всяка измината година
пашкулопраизводството в окръга, вместо да нараства, — намалява (в. Раб.
дело). Наместо воловете да реват, колата скърцат (Погов.). Наместо
да направи вежди, изводи очи (Погов.). Дето ще шеташ на други, / други
на тебе ще шетат (П. Р. Славейков).
§ 738. Съюзнте освен да и освен че (от старобългарския предлог к-
К'внь, cr-внь и съюзите да или че) се използуват прн ограннчаване иа
явлеиието в главното изречение, обикиовено при отрнчане иа глагол-
иото действие в него. Тогава те означават, че само явленнето в подчнне-
ното изречение се извършва:
. . .Не вършат друго, освеи да проливат нови реки сълэи. . . (Г. Кир-
ков). Той не иска вече нищо, освен да му е леко на душата (Елин Пелин). —
Знае ли друго, освен да фучи [директорът] (Др. Асенов). Той не можете
да си представи Калина инак, освен че яде и спи (Й. Йовков). Той не мо-
жете да има друга вина пред властите, освен че е знаел за приготовление-
то на въстанието и е гледал на него със съчувствие (К- Велнчков).
§ 739. Подчи иител иите съюзи освен когато, освен като, освен както
’само, едннствено когато (като, както)’ биват използувани, за да се озиа-
чи, че явленнето в подчнненото изречение е единично изключение от по-
общото явление, изразявано чрез глагола-сказуемо в главного изрече-
ние. Този вид подчинеии обстоятелственн изречения за изключваие нмат
смесей характер. От една страна, те съдържат като осиовен елемент об-
стоятелствеио отношение за изключване, а, от друга — изразяват и об-
стоятелствено отношение за време или начни, съдържан от наречието
(когато, като. както). Употребяват се във всички стилове на книжов-
иия език:
Заседанията на народното събрание са публична, освен когато то
реши, че важни държавни интереса налагат заседанието да бъде тайно
(Конституция). . . То взема решения с обикиовено мнозинство от при-
състеуващите народна представители, освен когато Конституцията
изисква друго мнозинство (Конституция).
410
Главното нзреченне може да бъде отрицателно. Тогава подчииеиото
и речение съдържа положителио явление, което нредставлява едяиствено
осъществимо изключеиие от явленнето в главното:
- -Не го болеше никъде, а отвътрв го обземаше мъка, от която не
можете да се успокой инак, освен като станете да ходи (Й. Йовков)
Но дядо Цоно не беше само приведен, а от някаква болеет беше просто пре-
гънат на две и не можете да ходи инак, освен като препречи тоягата
си отзад на кръста и се залови с ръце за двата й края (Й. Йовков).
§ 740. Съюзът освен ако ’в случай че’ се използува, за да се означи,
че в подчииеиото изречение се съдържа единствено условие, при което
би могло да се изключи осъществяването, респ. иеосыцествяването иа
явленнето в главното изречение:
Аз мисля, че ще умре, освеи ако е ранен в крилото (Ем. Станев). За-
конът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самая
закон е определен друг срок (Конституция). Следи звездата, що те е во-
дила, / теб слава обещава един ден, / освен ака духа ми е мамила, / надеж-
дата, която будил си в мен (К. Величков, превод). . . .Други път няма;
освеи назад ако се върнат! (Ив. Вазов).
§ 741. Съюзите за изключване освен че, освен да, освен дето могат да
изразяват освен изключване и съотноснтелно отношение между подчи-
неното и главното изречение, свързанн съотноснтелно или иесъотноси-
телно със съюза но в главното изречение. Отиошеннето е близко по сми-
съл на изразяваиото от съюза не само—но и съотиошение. Между под-
чинено™ н главното изречение съществува двустранна връзка — първото
явление непременно изисква следването на явленнето във второго изре-
чение. Двете явления се противопоставят едно на друго и съдържат из-
вестна градация, т.е. назоваиото явление във второго изречение е с по-
голямо значение от явленнето в първото. Подчииеиото изречение обик-
иовено съдържа отрицание, а главного изречение — съюз за противо-
поставите (но, а), а при по-силно противопоставите и частнцата за под-
силване и. Напр.: Той. освен чв беше неопитен, ко беше и много глупое.
При ясно изразено противопоставяне в -двете изречения противопоста-
вителният съюз може да отсьствува в главною изречение: Освеи че ра-
бств през целия ден, и вечер не мога да почина.
Освеи че изгубил всичко, но Григоров дал и две полици за петдесет
хиляди лева (Ив. Вазов). Освен че е голям и силен, тоя враг изглежда да
е и хитър (И. Йовков). С този си рицарски подвиг той, освен дето из-
пълняваше един свой дълг като офицерин, но смяташе, че печели особе-
ното разположение на госпожицата (Т. Г. Влайков). Между общестлото
той се прослави. . ., че освеи дето направи много борчове, привикна да гле-
да твърде либерално на понятието за твое и мое (М Георгиев) Освен
да работа, но знае и да се весели. Освен като му показват уважението
си. но му показват и обичта си.
Две илн повече подчинеии изречения за изключване могат да бъдат
помежду си също в съотносителио отношение. Първото изречение съдър-
жа съюза за изключване, а второго освен него и противопоставителиия
съюз мо. Напр.: Освен когато (като) беше млад, ко и когато (итв) оста-
ря. той си живееше весело.
§ 742. Структурата иа сложного съставно изречение с подчинено об
стоятелствено изречение за изключване има следните характерин черта
411
Подчинителиият съюз сгои обикновено в началото на подчиненото
изречение. Ако иякоя иегова част се нзтъква, особеио ако главното и
подчиненото изречение имат един и същ субект, тази част стой пред сыо-
за: При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по
дълбоко е потъвал в тая грозна житейски кал (Елнн Пелин).
Обикновено подчиненото изречение, въвеждано от съюза вместо да
стон пред главното, а въвежданите от другите съюзи за изключване под-
чиненн изречения са в позиция след него. И в двата случая обаче при
нзтъква не съответно на главиото или на подчиненото изречение места та
нм могат да бъдат заменена:
Вместо да се успокой, страхът и безпокойството му още повече по-
раснаха (Й. Йовков) и — Можеш ли свари едно кафе? — попита Огнянов,
вместо да отговори (Ив. Вазов). Аз мисля, че ще умре, освен ако е ранен
в крилото (Ем. Станев) и Аз мисля, освен ако е ранен в крилото, че
ще умре.
Подчиненото изречение може да бъде вмъкнато между частите на
главното, особено ако двете изречения нмат един и същ субект: Ако тур-
чинът, вместо да го убие, се задоволеше просто да го предаде на властище,
той пак беше изгубен (Ив. Вазов).
§ 743. Към едно и също главно изречение могат да се отнасят и по-
вече от едно подчинеии изречения за изключване. Често при градация
съюзът за изключване се повтаря. Последнего от подчинеинте изречения
може да съдържа само втората част от сложния съюз, евързана или не
със съчииителння съюз и, който е в препозиция към подчянителиия:
Вместо да стоит без работа, [и] вместо да се чудиш какво да пра-
виш, помогни на баща си! Какво да я прави?. . . Опърничава и твърдо-
глава е тя. . . Освен да я сплаши нещо, да й коже, че пак са ги раздрънка-
ли из селото. . . (Г. Караславов). Нищо друго нс им сетовало, освен да
тръгнат по най-краткия път по сухо и да посрещнат трупата си в
пристанището (Й. Йовков).
Между две изречения за изключване може да съществува и алтер-
нативио отношение, изразявано чрез съюза или, влизащ в състава на
второго изречение. Съюзът или се свързва в препозиция обикновено са-
мо с втората част иа съюза за изключване (да. че; когато, като), чиятс
първа част изпада: Тя се въртеше нехайно и се преструваше като че нищо
друго в света не я интересуваше, освен да кълца съчки на дръвника или да
наглвжда полазите под стряхата на плевника (Г. Караславов).
Подчиненото изречение може да представлява елнпса Ако глаголът-
сказуемо е изпуснат, сложните съюзи със съставка съюза да загубват
тазн съставка: . . . / А ний вместо с ножът в ръка. I паем, пеем буйни
песни I и зъбим се на тирана; / . . . (Хр. Ботев I ред.).
Подчииеиото изречение може да бъде отделено с по-голяма пауза,
означаваиа с точка, като самостоино: Що да чини? Освен сама да се опи-
та да мине отвъд (Ив. Вазов).
Пунктуация:
I. Подчнненото обстоятелствено изречение за изключване се отдели
със запетая, когато стой пред или след главното изречение: Вместо да се
наведе, той вдигна главата си (Ст. Загорчинов). Той не искаше вече нищо,
сквеи да му е леко на душата (Елии Пелии).
412
2. Ако подчиненото изречение за изключване е чмъкиато между ча-
стите на главиото, отдели се със запетой: Ако турчинът вмггте да го
цбие. се задмолаие просто да го предаде на властите. той пак бапг из-
~губен (Ив. Вазов).
3. Никога не се пише запетой между съставките иа сложннте съюзи
за изключване, като вместо да, освен че. освен да и др.: Вместо да изпшие
вежди, изводи очи (Погов.).
4. Не се пише запетая между съюза за изключване и съчиннтелен
или подчинителен съюз, който стон непосредствеио пред него (и вместо
да, че вместо да, че освен дето и др.): И вместо да влезе, той спря на Пра-
га. Каза, че вместо да дойдат те, той ще отиде у тях Между общест-
вото той се прослави. . ., чв освен дето напрази много борчове, провикна
да гледа твърде либерално на понятието твое и мое (М. Георгиев).
5. При съподчииенн обстоятелствени изречения за изключване с не-
колкократиа употреба на един и същ или на различии съюзи за изключ-
ване пред всекн от тях се пише запетая: Вместо да работа, вместо да
се грижи за семейството си, по цели дни скита и пие. Какво да я прави9
. . Освен да я сплаши нещо, да и коже, че пак са ги раздрънкали из селото
(Г, Караславов).
6. След сложното съставио изречение с подчинено обстоятелствено
изречение за изключване се пише въпросителен знак, ако главиото из-
речение е въпроси1елио: Не отиде ли на кино, вместо да учит в къщи?
7. Ако главното изречение е повелителио или възклицателно и ця-
лото сложно съставио изречение се схваща съответно като повелителио
пли .възклицателно, след него се пише удивителен знак: Вместо да стоит
тука, иди помогни на майка си! Ех, да беше ми казал истината. вместо
да ме лъжеш'
8. Подчиненото изречение може да бъде отделено с по-голямзг пауза,
означавана с точка: Що да чини? Освен сам да се опита да мине отвъд
(Ив. Вазов).
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение
за последица и заключение
§ 744. Подчннените обстоятелствени изречения за последит и за-
ключение посочват следствието, резултата или извода, който пронзтмча
от съдържаиието иа главиото изречение. Съдържаиието иа главиото из-
речение се явява причина, а съдържаиието иа подчииеиото — последит.
Причииата, изразеиа чрез главното изречение, не е маркирана в плана
на израза чрез формалин езикови средства (подчннителни съюзи) за раз-
лика от сложннте съставни изречения с подчнненн обстоятелствени за
причина. При сложннте съставни изречения с подчинеии обстоятелстве-
ни за последица и заключение белег за несаыостоятелиост съдържа изре-
чението, явяващо се със своето съдържанне следствие (последица, заклю-
чение, извод, резултат) от главното. Така сложннте съставим изречения
с подчнненн обстоятелствени за последица и заключение и сложииге ti>-
ставии изречения с подчинеии обстоятелствени за причина са тясио саър-
зани помежду си, представляват два начина за нзра*яваие иа едно и съ
що отношение - причнино-следствеио.
41»
Докато сложните съставнн изречения с подчиненн обстоятелствени
за причина имат строго определена форма — подчинено изречение с on-
ределеии прнчииин съюзи, евързано в неразривио единство с главного,_
при сложните съставнн изречения с подчиненн обстоятелствеви за после-
дица и заключение е налице по-голяма лексикална самостоятелиост иа
съюзннте думи, по-голяма незавнснмост на подчииеиото изречение. То
се явява подчинено в логичен, ио не н в чисто граматичен аспект. Това
се вижда и от факта, че не сыцествува конкретно определен въпрос, чрез
конто да се търсн следственото изречение. Пита се обниновено чрез из-
рази със следиия смнсъл: И какво стонало (в резултат на това)? Какъв
е резултатът (последицата) от това? Какво следва от това? и пр.
Като съюзи за последнца и заключение в съвремениня български
език се използуват съюзите н съчетаннята затова (затуй), та, че, щото,
да, така (тъй) че, така (тъй) щото, следователно, ето защо, поради
това, поради което, вследствие на което, благодарение на което и пр.
Семантичната самостоятелиост на лексемнте и съчетаннята, фуикциоии-
ращи като съюзи за следствие, им позволява да се свързват допълнител-
но със съчиннтелнн съюзн и наречия или да се включват в началото на
самостойии изречения, конто по смисъл изразяват резултат нли после-
дний от предходното изречение нлн от целия предходен текст, а също та-
ка и да се употребяват лншени от съюзна функция — като наречия със
свое собствен© значение. Чистите съюзн, конто наред с другого сн значе-
ние имат и следствен оттенък — та, че, щото, — не споделят тази осо-
беност на следствените съюзи.
§ 745- Съюзът затова/затуй е иай-типичният съюз за последица и
заключение. Изреченията с него разкриват явление илн мисъл, произ-
тичащи от цялостиото съдържаиие иа главного изречение, което в рам-
ките на сложното цяло изразява прнчииата за снова, което е^посочеио в
подчнненото изречение:
През нощта валя кубов пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист,
весел, като окъпан (Елин Пелии). Писано е било да стане, затова е сто-
нало (Вл. Свинтила). Разсипан си, затуй го казваш (В. Мутафчиева).
Знаел си, че има укрити комити, затова си търсил (Г. Стоев). В ушите
на нашия герой този тост прозвучи надуто, затова той се усмихна скеп-
тично и махна с ръка (К. Гуляшкн).
Посочвайки последицата от дадено положение, изреченията със съю-
за затова могат да се свързват иато подчиненн в рамките на едно слож-
но съставио изречение нли да запазват отиосителна самостоятелиост и
да се отделят от изречението причина като отделки, незавнеими, имащи
вече присъеди ните лен характер. Това е възможно поради факта, че съю-
зът затова нзпъква силно със своего лексикалио значение и ие се е гра-
матикализнрал само за изразяване на подчниеност:
Без Прангата селото не е село. Затова само него трябва да слушаме
(Т. Г. Влайков). Болните го отвращаваха и той предпочиташе да ги не
вижда. Затова и не стоеше много в къщи (Елин Пелии). Нас мизерия ни
мори, не достигаше въздух на хората. Затова и сега дори тъй задъхано,
трудно говоря (Хр. Радевски). Негорото сърце му под сказе ало, че може
да им се довери. Затова той показал бръмбара на Великия дух на Во-
дата (Н. Райиов).
414
Много често съюзът затова се свързва със съюза и нли с неговия от
ринателеи вариант нито. Когато съюзът и е иа второ място, нзпъква след -
ственото значение на затова, а съюзът и (нито) фуикциоиира с прнсъе-
динителен смисъл:
Hue не желаем да владеем над другите, затова и не поэволяваме да
ни владеят и другите (В. Левеки). Това съвсем не е хумореска, а траге-
дия. но банална. затова и няма да те занимавам с нея (Хр. Смирней
скн). Убийството на Дели Ахмеда лани се .приписваше нему. Затова к
местните турци го извардяха, но напразно (Ив. Вазов). Чино Марин
знаеше твърдоглавството на Бойча, затова нито се опита да го задържи
(Ив. Вазов).
Когато съюзът и е в началото иа изречеинето, той запазва сЕоето
съедииителио значение, а затова внася допълнително значение за по-
ел едина:
Спиридон е от старите граничари, и затова може да му се вярва
(Й Йовков). Мен ми трябва такъв човек като тебе сега в селото свой,
и затова те търсих тук из града (Кр. Белков). Hue сме последни и за-
това сядаме на пода (Л. Стоянов). Тук дух от мойта кръв се изтезава,
и затова така се взирах в тях (К- Величков).
В съчетаине със съюзите а, но н пък затова изгубва съюзната си функ-
ция и се реализира като наречие, поденлващо противопоставянето: А
обичаше Дочо да живее хубавичко. . . Не по-малко обичаше и жена му,
доста млада според неговата възраст и доста хубавичка, а затова и твър-
де разгалена невяста (Т. Г. Влайков). . . .Нищожен беше като ум, во
затова гигант на ръет (Хр. Смнрненскн). Колкото повече се качвахме,
толкова пътят ставаше по-върл и лот; но затова тк изгледът наоко-
ло печелеше (Ив. Вазов). Може би никога няма да имам храбростта да
кажа цялата истина, но затова иьк никога няма да кажа нещо, което
наистина не мисля и не вярвам (Г Райчев). Дядо Йордан държеше си-
новете си по-далеч от кръчмарската работа. . Затова тк те бяха ца-
ре на полета, нивите и ливадите (Елин Пелнн).
Като наречие затова се употребява и самостоятелио, без свързва ие
със съчиннтелнн съюзн: И песните са затова. ... да те измъкнат от
истината, за да разберет, че си човек (Елии Пелии). — Света Неделя е
днес! — Дак се сети пък! Значи, затова си дошъл? — Зотова! (Г. Ка-
раславов). Може би тия хора, който принадлежат вече на миналото,
да ни се виждат именно затова по-значителки (Й. Йовков).
При съвместиа употреба иа затова със съюза та, който също е изра-
зител на следствен© значение, е налице подчертаване иа резултата, иа
последицата: Знаят си хората, че никой не може да се мери с мен по
здравина, та затова и не ме закачиха (Св. Минков). Кошница с грозде
бе донесло Сабри Имамчето от нейде си, та затова съм и запомнил, че
е било гроздобер (Н. Хайтов). Нямал свой имот и злато, имал само си-
лен език и стара охтика, та затуй му било лесно да говори за „общо де-
ло", за „свобода и смърт" (Г. Стоев)
Наречието тъкмо в следствен© изреченне със затова засилва значе-
нието за последица, а съюзът затова се отнася към главното, иаблягай-
ки, че тъкмо там е прнчината за онова, което се изказва в подчнненото
изречение:
415
Един от тях е равен на пет други и тъкмо затова го искам (Г. Стоев).
Такъв добър граматик и съчинител беше в Преспа Йордан Ченгелов и
тъкмо затова преспанци го избраха за член на общината (Д. Талев).
Съвършено ясно е, че в основата на периодизацията на българската лите-
рутара трябва да легне периодизацията на нашето общо историческо
развитие. Тъкмо затова много важно е да се извърши общата периоди-
зация на истораческото развитие преди литературната периодизация
(П. Ди веков).
§ 746. Съюзът та също е изразител на причииио-следствено значение
с маркнране на последнцата. Снова, което е нзказано чрез подчнненото
изречение, включващо съюза та, е породено от действието в главното
изречение:
Стана ми горещо, та трябваше да сваля старото си палто
(А. Гуляшки). Тъмно беше и не можах хубаво да разг дедам, та сутрин-
та рано ходих (Чудомир). Разтърси Вардарски едрата си глава, та пи-
скюлът на феса му се преметна високо във въздуха (Д. Талев). След бла-
гата майонеза тая лютина ми дойде като мехлем, та повторих и по-
третих (Н. Хайтов).
Наред с изтькваието на следствието като породено от дадена причи-
на много често се долавят отсенки на заключение н обосновка на нзказа-
ното твърдеиие. Това лнчн най-добре при сегашио време иа
глаголите-сказуеми:
Не съм тукашен, та не ви познавам (М. Колчакова). Коренът ми е
в село, та отавам да си го прибера (Н. Хайтов). Син ми е, та със стари-
ка му отиваме на гости (Н. Вапцаров). Но Росита сега е на 45 години,
та има време да се чака за обективни отсъди (П. П. Славейков).
Когато в главното изречение се съдържа семантичен момент 'много',
във висока степей', значението за последние изпъква по-ясно. Чрез та
подчнненото изречение разкрнва, че нзказаното в него съдържанне е ре-
зултат именно иа тазн висока стелен иа концентрация на действието или
признака, за конто се сьобщава в главното изречение. Високата степей
на признака в главното изречение е нзразена чрез показателни местои-
мении н наречия или чрез повторение на глагола-сказуемо:
. . .Този нищо и никакъв дослал така го обърка. та обели дланите
си (М. Колчакова). . . Непрестанното бучене на планинската река беше
мпй равно и непроменливо, та всички забравяха за него (А. Дончев). И
светеха, свете ха [звезд и те], та огряваха цялата планина с бистро, ле-
дено сияние (А. Дончев).
Нзреченнята със съюза та могат да съдържат следствен оттенък и
без съдържаиието иа другого изречение да се явява пряко пораждаща
причина. Чрез ma-изречеинето се посочва резултатьт, до който неми-
нуемо се идва, като се изхожда от снова, което е съобщеио в глав-
ното изречение, т. е. това е един следващ, по-нататъшен етап в посоч-
ваннте явлении. Понякога може да се примесва и значение за начин
н степей:
Изяли ги, та не останало косъм от тях (Ив. Вазов). Опна Нено
юздите, та кон му на задните крака се изправи (Елии Пелин). Може не-
ир дивода ни чу г, та ще ни разнося по цялата гора (Н. Хайтов). Прода-
де му съдовете и стъклата, та плати за погребението му (Ив. Вазов).
А пък прякор да измисли на някого — ще прилепне като лъжица в масло.
416
та и с реки-сапун да го триеш, не может го изчисти (Чудомир). И не-
бето потъмня, та посиня и стана като натъртено (А. Доичев).
Прн повелително главно изречение съюзът та не е носител иа след-
ствено нли на резултативно значение, а на финалио — посочва целта,
която трябва да бъде посгигната, ако се нзвърши онова, което се изнсква
чрез главното изречение. Напр.:
Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата му (Н. Райнов).
Я да я заведете в гората пак, та белкам й дойде ума в главата (Н. Хай-
тов). Иди, та я обиколи (Ив. Вазов). Хайде, води ме в градината, та бел-
кам там намерим цяр и за твоята мъка (М. Колчакова).
§ 747. Подчиненнте изречения със съюза че са носители на следст-
веио значение, когато в главното изречение е налине семантичният мо-
мент ’много’, ’във висока степей’. По това подчиненнте изречения за
последица с че се разграничават от подчиненнте изречения за причина с
че, при конто липсва това значение. Висрката степей на признака в глав-
ното изречение се изразява, както н при изречеиията с та, чрез показа-
телиото местоимение такъв и показателннте наречия така (тъй) и тол-
кова, чрез повтореннето или лексикалиото значение на глагола-сказуемо:
Дохождат дни, такива мрачна дни, / че ще ти се да внеш от нена-
вист (Н Вапцаров). .. .Той ме изгледа с такъв възмутен поглед, че аз
наведох виновно очи (Бл. Димитрова). Така се преобрази лицето му, че
всички се загледаха в него (Д. Талев). Още от първия ден работниците
бяха така добри и ласкави с нея, че тя не се уплаиш, а спокойно при-
стъпи към маишните (Л. Стефанова). Толкова много бе загубил във вър-
топа Добри, чв искаше поне веднъж да му се опре (В. Мутафчиева). И
толкоз черни мисли ми тежат, I чв аз не искам нищо да си спомням
(Д. Дебелянов). Заживяха божем тия хора, па взеха да се множат, мно-
жат, че къщурката почна половината от тях да не побира (Хр Смир-
ненски). .. .Ще вземе да го прегоры, че ще замирише, като кога минаваш
край Парапанкини (Чудомир).
Такнва изречения — с така и толкова в главното и със съюз че в
подчнненото — понякога са носители иа смесено сиитактичио значение.
Наред с резултативността се долавя значение за начин и степей:
Аз тъй ще я наглася, че няма и да се усети (Чудомир). Така бяха
росли двамата братя, така бяха жизеди, че рано още познала людете и
живота им (Д. Талев). И ти да я видиш, тъй ще заплачгш, че главата
си ще късаш (Ст. Попов). Сигурно е била толкова щастлива, че дари се
е чувствувала виновна (Ив. Остриков). Гневът бе толкоз много накипял,
че не съзряха вълчата порода (Н. Вапцаров). Талкоз е уплашен, че „връв"
ме може да рече (Ив. Вазов).
Съюзът че изразява следствеио значение н без подкрепата на факто-
ра 'внсока степей’ в главното изречение, когато се свързва с глаголн за
реч (verba dicendl): Лз съм момувала с него, че го зная (П. Р Славейков)
Патид съм от нея, че знам (Чудомир).
§ 748. В по-раишни стадии от развитието иа българскня езнк със
следствена функция, в съвместност със значението ’много’ в главното
изречение, се среща и съюзът щото. Днес неговата употреба е рядка, само
в вародно-разговорния стнл:
Тя е толкова пуста и глуха, щото трепет пробягва по кожата ти
(Ив. Вазов). .. .Той почна да нанося такива немилостива удари с ноэете
XI Гранатика на съвракеыныя бъягарсха кнмжован амх. т. 3
417
си по разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана (Ал. Кон-
стантинов). Портретът на дяда Либена. . . е тъй художествено напи-
сан, тъй верен, тъй жив, щото и не Ви иде на ум да миелите, че в него
има нещо чуждо (К. Величков). Пъстрокожият которая и жена му на-
мираха толкова изобилна храпа в кухнята на чифлика, щото много ряд-
ко надничаха през прозорчето на избата (О. Василев).
§ 749. Макар и рядко, следствеио значение може да бъде изразеио и
чрез подчинителиия съюз да. Такива изречения се срещат предимио в
народиите говори и в говоримата реч. Действието, изразеио чрез да-изре-
чеиието, е желаио или възможно нзобщо. Обикновено се наслагват и
допълиителни значения — за цел, обект, определение:
Ще ми паднат на главата, да се чудя какво да правя (Елнн Пелин).
. . .И рониш сълзи, 1вле, да плачет (Нар.п.). Но защо не съм Славейков, I
да заплача, да запея (Хр. Ботев). Хайдутин ли съм да ме връзваш? (Ив. Ва-
зов). Де пък огън ли накладохме да лумна (П. Ю. Тодоров).
§ 750. Като съюзи за последица се използуват и сложннте съюзи
така че и така щото. Съюзът така щото в съвременния български език
вече е архаизъм: Той показва още no-голямо усърдие, тъй че лаят му
разбуди джавкането на няколко кучета отвън (Ив. Вазов). . . .Прияте-
лите се разпоредиха да изнесат столовете, така че салонът наистина
запри лича на голяма служебна зала (А. Гуляшкн). С такива дървени
пръчки. . . беше направена самата врата на тъмницата, така щото от
двора се гледаше в тъмницата (К. Величков). Те не знаеха, че Мунчо
всеки ден ходеше да хвърля камъни въз гробовете на турците, така що-
то се беше обрал всичкият камънак около (Ив. Вазов).
Съюзът така че се среща н след точка: Детето чете. I Така че. .
борави със книгата, I значи (Н. Вапцаров).
§ 751. Като съюз наречнето следователно изразява извод, заключе-
ние от съдържаиието на главиото изречение: Нашата емиграция знае си-
лите и стремленията на народа, следователно тя трябва да го изведе
на тоя път (Хр. Ботев). До.Троян или по-добре до троянските колиби
има само шест часа разстояние от нашето дърео, следователно ние ще
бъдем сами да това място (3. Стоянов). Всяко тяло е образувано от свои
собствени атоми, следователно атомите са извънредно много на брой
(Химия).
Наречнето следователно не е премииало изцяло в категорнята иа съю-
зите. В началото на просто нли на сложно нзреченне то може да запазва
значекнето си за изразяваие на извод от предходния теист, но се употре-
бява и в качеството на член на простою изречение или като вметната дума:
Тези свои първи самобитни и скръбни стихове Дворов пише толкова
рано, едва двадесетгодишен. Следователно това нито е навей от чужди
декадентски образца, нито пък епигонство на нашенски литературни
скръбници (П. Данчев). . . .Тя беше уверена, че Соколов още не беше на-
поднат и следователно още оставаше надежда, макар и малка (Ив. Ва-
зов). Василева не можеха да съобщят кога точно ще върнат шлеповете
и кога следователно ще върнат влекача. . . (Ив. Спасов).
0 752. Като съюзи за последица се използуват и съчетанията ето
защо, поради това, поради което, вследствие на което, благодарение на
което и пр. Като съюз поради това се свързва вннаги в съвместиа упот-
реба с и или а:
41в
. .Гласността и свободното слово бяха погребами, ето хора-
та не се доверяват един другиму (3. Стоянов). Тъкачев бе изненадан от
този въпрос и поради това се смути и изчерви (Г. Караславов). Така сла-
бичък беше. . стрина Венковица нему най-много и трепереше, за него
най-много се грижеше, а породи това и него си най-много обичаше(Т. Г. Влай-
ков). Сега работи върху обширна история на гръцката лирика, породи
което живее в Лондон (П. П. Славейкоа). Особено силно е спадането на
водните количества през лятото и есента, вследствие па което през тоя
период намаляват чувствително производителните възможности на бод-
ните централи (в. Раб. дело).
Тези сложни съюзи също се употребяват като изразители ва причин-
но-следствено отношение между отделнн изречения в рамкнте на по-
голям текст: Когато Стефчов влезе при бея, той завари там само едно
лице: Заманова. . . Неговата зловеща откровеност и досадливост праое-
ше да пустее улицата, дето той минуваше. Ето защо лицето на Стеф-
чова светна от задоволствие. . . (Ив. Вазов). Разтворите обаче нямат
определен и постоянен състав, т.е. те не се подчиняват на закона за по-
стоянная състав. Поради това разтворите заемат средне място между
химичните соединения и смесите (Химин).
§ 753. Обстоятелствените изречения за последица и заключение стоят
винаги на второ място, след главното нзреченне. Това им позволява да
се откъсват от него и да функционнрат като самостоятелин проста из-
речения.
§ 754. Пунктуация. Поради по-голяыата семантнчна само-
сгоятелиост иа съюзите за следствие в пунктуационно отвошеине слож-
ните съставин изречения с подчинеии обстоятелствени за последица и
заключение се отличават с по-голямо разнообразие, макар че и прн тях
е валидно общото правило да се отделят със запетаи: И той се засмя
тъй, че долът заехтя (Й. Йовков). Войниците също имат тая страх,
затуй се нареждат в боен строй (Л. Стоянов).
Най-типнчиият съюз за последица и заключение — затова — може
да се срещие както след запетая, така и след точка: Той бил умора, за-
това полегнал и заспал. . . (Елин Пелии). Но ти изчерлваш аюйте си-
ли. / слабеет ти. . . / Затуй така жестоко жилит / в предсмъртен ужас
може би. .. (Н. Вапцаров).
При свързване иа следствените съюзи със съчинителии. което е често
явление, иаличието или отсъствието иа запетая зависи от съчмнителння
съюз. При свързване иа затова със съюза и (и затова) употребата на
препииателиия знак е свободна:
Кротичките и доверчивите животни са много вкусна и жма вълчо
ги ял с особена наслада (Елнн Пелин). Тук дух от мойта кръв се изтеэа-
ва, / ы затова така се взирах в тях (К. Величков) Аз че по и ижждам
тук и се гоня с тях. . . И затова мв обичат, обичат, горкичкмтв (Ив
Вазов).
Съюзите поради това, ето защо, следователно а срещат по често
след точка, в синтактичио самостоятелин изречения У нос всеки сп рад
възможностите си трябва да работи за оби< тл по и за себе Порода
това той е длъжен да робота в пълна мярка със соошпе физически и ум-
ствени сиди (в. Вечер, новинн) Ето защо овчерашн т. представление
419
вълнуваше от много дни обществото (Ив. Вазов). Трябва слвдоватеяяо
хората, есичките по възможност хора да привикнат да четат (Т. Г.
Влайков).
БЕЗСЪЮЗНИ СЛОЖИМ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 755. В нашата реч се срещат сложнн изречения, в конто основните
синтактичии отношения — съчинението и подчнненнето — се изразяват
без помощта на съюзи, не по граматнчен път. Такива изречения се на-
ричат безсъюзни сложнн изречении. Те биват съчииеии
н състанни.
§ 758. Безсъюзни сложии съчиненн изречения. Тези изречения са
еднотипни по строеж. Най-често към тях принадлежат съедимителните
н противоположиите. Чрез изпускането на съответння съчи ните лен съюз
се постнга ие само краткост на израза, но и особена стилнстична отсяика.
Безсъюзното съединително изречение представя незатворена верига
от еднотипии прости изречення н се нзползуна много често за повество-
вателни цели, напр.:
Мръкваше се, в долищата се спускаше синкава мъгла, по баирите
лазеха дълги сенки. Планината беше се спотаила тиха, замислена. . .
(Й. Йовков). Пролетната вода бучи, търкаля камъни надолу, подравя
корените на старите върби (А. Каралнйчев).
§ 757. Безсъюзното противоположно изречение съпоставя най-често
две мнсли, контрастът между конто може да бъде незабележим, по-голям
или по-малък, по време нли по пространство, напр.:
Душа давам — коня си не давам, / коня давам — мома не менявам
(Ц. Церковски). И сега ще подава заявление за развод. Нека! Ще прежи-
вее мъката си, [но] няма да се предаде (А. Гуляшки). Първо се изучава
аэбуката, [а] после учениците четат е читанката (нэ печата). Тук же-
ната крива, [а[ там мъжът проклет (из печата). Посях любое—[но[
пожънах срам, вражди (Ст. Мнхайлоиски).
Чрез нзпускаието на съюза в последнего изречение се постнга по-
голяма нзразителност, понеже контрастът на второго изречение нзпък-
ва отведвъж, остро, неочаквано, без да е загатнат или подготвен от спе-
циален противоположен съюз. При това след първото изречение има зиа-
чнтелна и нзраэителиа пауза: Посях любое — пожънах срам, еражди
(Ст. Мнхайловски).
| 758. Често пътн втората част на нзреченнето представя резул-
тат, следствие, основание илн поисненме на пър-
вата и поради това съчиннтелното отношение ие е в напълно дифереици-
раи внд, то не е изяснено добре, иапр.:
И започна да повтаря едно и също нещо: жените даваха каквото
могат, но мълчаха и гледаха студено и неприязнено (Й. Йовков). Сват-
бота захвана на две места: и Божия кехая свиреха гайди, [а/ тук а усои-
те свиреха ковали. . . (Й. Йовков). Поспирваше се, обяягаше се на пуш-
ката си и гледаше наляво, гледаше надясно: навсякъде виждаше поэнати
места (Й. Йовков). Кавалът му не свиреше, [а[ говореше: ту се иэдигне
нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско за-
почне, зареди (Й- Йовков). Слънцето го огряваше и го разделяше на две:
на една страна беше сянка, там водата беше зелена, подмолите се тъм-
420
нееха, а от бреговете надолу, като черни змии, се спущаха дълги корени
(Й. Йовков). А Божура като че пощуряваше: очите й светеха, снагата й
не чувствуваше тежестта на дрехите — жизнерадостна като овошките,
пияна от слънцето като пчелите, който бръмчаха около цвета на ябъл-
ките (Й. Йовков). А Божура си беше циганка и тоя изблик на искрена
нежност не искаше да иде току тъй: изпросваше си някоя стъклена грив-
на, някоя износена дреха (Й. Йовков).
Такова съчннено изречение може да се разглежда като сложно сне-
сено, ако в него има подчинено изречение, напр.:
Но у Ганаила тя виждаше всичко, което сама тя нямаше, а искаше
да има: харесваше й бялата и като мляко кожа, русите и коси, чудеше се
на тая чиста, благоуханна плът, спотаена в меките гънки на коприната
(Й. Йовков).
§ 7Б9. Безсъюзин сложни съставнн изречения. Прн тези сложни из-
речении лнпсват подчинителии съюзи, поради което синтактичното под-
чинение не е ясно н отчетливо изразеио, макар че сыцествува. Поради
ли пса на формален белег различаването иа различните видове безсъюзни
сложни съставнн изречении се обуславя от смисловия им анализ и от под-
разбиращия се съюз, който в пнсмената реч може да стой на мястото на
двоеточието, напр.: Но знай и ти: [че] умряха там! и дявояа, и бога
(П. К. Яворов).
Подчииеиото безсъюзно изреченне умряха там и дявояа, и бога е
подчинено допълнително изречение, което отговаря на въпроса какво.
§ 760. Безсъюзните сложнн съставнн изречения се отлнчават с твър-
де разнообразна интонация н със смисловн отсеики, конто ги доближа-
ват до безсъюзните съчиненн изречення. Класнфнкацията им, общо взе-
то, върви по класнфнкацията иа подчинените изречения. Тук ще се да-
дат примерн от различните им групи.
а) Безсъюзно изреченне с подчинено подлож-
но изречение. Безсъюзното подчинено подложно изречение по-
рядко се употребява. Среща се най-вече в разговорната реч, иапр.: Ясно
е, гостите няма да дойдат. Струва ми се, нищо лошо с нея няма да
се случи.
б) Безсъюзно подчинено определители© из-
речение. Това изреченне се отнася до съществително име (нли местои-
мение) в първото изречение и го определи, напр.:
В селото бърво се разнасяше мьмата: [че] Стефан дохождал, Сте-
фаи сварил на хорошо (Й- Йовков). Но ето че дойде най-лошият
хайдутите ходалн от къща в кьща и изкарвали месила мьжегпе (И. Йов-
ков.) Но ето. той получи хабер, който го замая: Рада го алкаше дл слеза
в сем; баща й им дава благосмвията си, Мурад бей му прощлвлглв (Й. Йов-
ков). От горните махали пристигла аест: Поройница иде! (А. Квралий-
чев). А баща му беше човек с характер: течете секлралш, додето се из-
тини острието и ночне да реже косъм (А. Каралнйчев). Сега пък измас-
лили една такова машина: седнеш, ваншсиеш едно колче — бяга като
заек ио земята, натисиеш друго колче — клува кято раба иод водам»
(А. Каралнйчев).
в) Безсъюзно сказуемно определнтелно и и ре-
чей и е : Ура-тупа, номерах Белча — дреме да Куршумвловю кладей
че, а Черньо го няма (А. Каралнйчев).
421
г)Безсъюзио подчинено допълннтелно изре-
чение. Това изречение съответствува на подчинено допълнителио из-
речение със съюз че, напр.: Сега чувам, [че] обща народна нива щели да
правят (А. Каралнйчев).
Прн безсъюзното изречение често пътн се нзпуска не само съюзът
че, но и глаголът, който означава зрнтелно възприятие (видях, че), по-
ради което изразът добива особен вид елнптичност и изразнтелност, иапр.:
После се обърна — Василчо стоеше зад нея (Й. Йовков). — После се
обърна и видя, че Василчо апоеше зад нея.
Нещо трепна във водата. Божура се наведе и погледна: изплава пак
образът и тя се усмихна, усмихна се и другата Божура във водата
(И. Йовков). Погледна през вратата: лицето на калугера беше цяло в
кръв, но в ръката му лъсна нож (Й. Йовков). Той подигна очи и погледна
наоколо си: нищо не беше побутнато, нито в къщи, нито в двора на Дим-
чо кехая (Й. Йовков). Шибил погледна ръката си, сложена върху тапан-
джата на пушката: червеното сукно наистина беше се скъсало (Й. Йовков)
д) Безсъюзно подчинено обстоятелствено из-
речение. Безсъюзното сложно съставно с подчинено обстоятелствено
нзреченне нма твърде много отсеики и по форма прнлича на сложно съ-
чииено нзреченне. Изпускаието на съюза придава особеиа нюансировка
на съдържаиието му, напр.:
За причина: Най-после той се изправи, лицето му светна, очи-
те му заблещяха: тия стъпкн бяха стъпки иа кошу та (И. Йовков). В
последното нзреченне е нзпуснат съюзът защото: защото тия стъпки
бяха стъпки на кошу та. Не направиха нищо — [защото] бог беше внсо-
ко, цар далеко (Й. Йовков). Дядо Руси се спря пред вратата и погледна
през ключалковата дупка. Погледна и изтръпна: сред стаята стоеше
Милуш (Й. Йовков). И друи път беше я виждал, но сега му се стори съв-
сем друга: нито черно, ннто бяло беше лицето й, но румепо крьгло
(Й. Йовков). Ударил съм аз око на тая гора: всичко има в нея (А. Каралий-
чев). Съдбата беше много милостива към мене: тя ми умножи годините
и можах с очите си да вндя как ее надагнаха мнлионите хора, събориха
неправдата и последните станаха нърси (А. Каралнйчев). Индже оста-
ви плячката на другите — нему не му трябваше плячка (Й. Йовков).
За условие: И все пак те бяха неспокойни и плохо се оглеж-
даха наоколо. Изкрещн някъде лисица — стори им се, че човек се кашли,
изпукл никоя съчка — мислят, че иде някой (Й. Йовков). Ти дума пошуш-
кеш — оковите падат, ти махнеш с ръка — тренере Елбрус, ти вежди
намрыциш — тренере Цариградът (Ив. Вазов). Поиска я някой, тя го
нахока, изпъди го и от срам и от мъка момъкът забегне и хване гората
(И. Йовков).
За следствие. Тоя многогодишен часовник отдоена беше из-
служил службата си: машините се бяха изтъркали, пружините раз-
слабили, белият глеч на часопоказвача изпопукан, както и стреляйте—
изкривени и халтавн (Ив. Вазов). Българското рало и мотика са преобър-
нали тоя край на обетована земя: пъстри лозя, вълнистк ниви, яивади,
градыни, тъмнокичещи горища от орешаци, да който се свират богата
селца, чифлици, воденицн покривит полета (Ив. Вазов)
422
ВЗАИМНА ЗАМЯНА НА ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ
И НА ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§ 761. Взанмозамяиата между обособени части н подчнненн изрече-
ния е закономерен процес. Към такава замяна се прибягва в два основ-
ни случая:
1 Когато се преминава от устиа към пнсмена реч и обратно (както
беше нзтъкнато в § 444, 3, обособените части са присыци на писмената
реч и не се използуват в устната реч). В тези случаи замяната е предо-
пределена от типа реч.
2 . Когато трябва да се стегне изразът чрез отстраияване на повтаря-
щи се еднотипни подчнненн изречения, за да се постигие структурна ле-
кота н смислова я енота.
§ 762. Предпоставки за замяна. Както бе посочено в § 444, 2, обосо-
бените части по синтактична функция и по характер на съдържащата се в
тях информация стоят между значенията на поясияващите части в про-
стого изречение н на подчииеиото изречение в състава на сложиото съ-
ставно изречение. Сравнеии с подчиненнте изречения, обособените ча-
сти, като правят нзраза по-кратък н стегнат, запазват емнеловнте и ии-
тонациониите особеиости на изречеиието, но ие разгрыцат нзцяло ха-
рактера на еннтактичиите отношения, конто сыцествуват между простите
изречения в сложного цяло, напр.: И той, без дъх останал, няма сили
да говори — И той, който е останал без дъх. . ., И той, тъй като е
останал без дъх, ... И той, понеже е останал без дъх, . . .
Смисловото н функционалното сходство улесняват процеса на замя-
ла. Към него се прибавя и ннтонационно-паузовото разграничение, което
е еДнотипно по характер. Оформянето на обособената част се завършва
с интонационно-паузово разграничение като резултат от емнелово иато-
варваие. За да бъде една част обособеиа, тя трябва да е придобила изве-
стен самостоятелен смисъл по отношение на останалнте части на про-
стого изречение, който я противопоставя на смисъла на тези части. При-
дава него на по-самостоятелен смисъл се съпровожда от съответиа инто-
нация, която трябва да го подчертае и да сигиализира известно откъс-
ване: Поляната, осеяна с цветя, изглеждаше особено праэнично. Интона-
ционного и смисловото обособяване предизвикват вътрешиа или вътреш-
ни паузи, спиране, конто в писмената реч отбелязваме със запетая Така
в изречеиието се вмъква допълннтелна интонация, характерин вътрешни
паузи, посочващи появата на нова синтактична категория в него. Тези про-
цеси сменят или променят цялостиата интонация на изречеиието. За да се
обозначи смяната иа границата между обособената част и останалнте струк-
турни елементи иа изречението, предизвиква се пауза, вътрешна пауза,
която подчертзва иитоиациоино-емнеловата самостоятелност на обособе-
ната част.
В общи линии по същия начин се характеризира н завършеното про-
сто изречение като комуннкативиа единица, която има смислова и нито-
национна самостоятелност, а се отдели от другите изречения сыцо с пау
за, само че тя е въишиа: Забравят те. Могат без тебе. А ти не можеш
без тях. Особено близка е даваиата иитонационио-емнелова характерн
стика иа обособената част с характеристнката на простого изречение,
участвуващо в състава иа сложиото изречение — то сыцо се отличава с
423
интонационно-смнслова самостоятелност и се отделя от другите нзрече-
ння с пауза, която е вътрешна, напр.: Забравят те, могат без тебе,
а ти не можеш без тях.
В този смисъл предпоставкн за образуване на сложни изречения съ-
ществуват още в рамкнте на простото нзреченне, съдържащо обособеиа
част, поради разгръщане на ннтонаннонин н смнслови особеностн, ха
рактернн за сложного нзреченне, още "в рамкнте на простото изречение.
Затова такнва прости нзречення почти вннаги могат да се разглеждат
като потенцнални сложнн изречения. За да се получат пълиоценнн из-
речения, нужна е само лична глаголна форма. При появата на лнчен
глагол в обособеиата част простото изречение се превръща в сложно,
напр.: Другият сип, заместил баща си в магазина, постепенно завладя
пазара става Другият син, който беше заместил баща си в магазина,
постепенно завладя пазара.
И обратного — ако отнемем отедно изречение личната глаголив форма,
сложного изречение, в което сме направили това, се превръща в просто с
обособеиа част, напр.: Влакът пристигни на гарата, като свиреше про-
дължително дзвз Влакът пристигна на гарата, свирейки продължително.
Затова простите изречения, съдържащи обособени части, могат поч-
ти винагн да се разглеждат като потенциални сложни изречения. По
тазн причина обособеиите части се определят като полупредикатнвнн
единнци (нли като единнцн с потенциал на предикатив но ст). Следователе
ио, щом са налице ннтонационно-смнсловн признаци от един порядък,
т.е. с едиаква качестаеиа определеиост, като разликата е само количе-
ствена, взаимозамяната е възможиа н синтактичната синонимика е осъ-
ществима.
На' замяна се подлагат подчннените определнтелнн изречения н ни-
кои подчинеии обстоятелствени нзречення, респ. обособеннте определе-
ния и някон обособени обстоятелства.
§ 763. Начни и иа замяна, I. На обособени части с под-
чвнеин нзречення.
1. Замяната на обособеиите определения с подчн-
ненв изречения е по принцип възможиа. Към нея се прнбягва често и във
всичкн случаи, конто отговарят на посочените в §762 условия.
а) Обособени определевня, нзразеии с прилагателно име или чрез
прнчастнн формв (сегашии деятелин, страдателни н по-рядко мниали
деятели и), се заменят с подчинено определнтелно нзреченне, въведеио
чрез относителното местоимение който:
Захласнат от планината, току вдига камера, въртяща се по при-
щевките на невидимата пътека (Бл. Димитрова) — . . .Току едига ка-
мера, която се върти по прищевките на невидимата пътека. Дружи-
ната, шумка а развеселена, потегли към града (Г. Мишев) — Дружина-
та, която беше шумна и развеселена, потегли към града. Неочаквано,
като слизаше в един малък дол, тя се озова пред много еойници и коне,
нлтрупани на купчим (Й. Йовков) — . . Л я се озова пред много вой-
ници и коне, които бяха натрупани на купчина.
Условие за осъществяваие иа замяиата е възможиостта думата, коя-
то пояснява от обособеиата част, да се поставн в служба иа подлог в
подчиненото изречение. Така например обособеиата част натрупани на
купчина пояснява като определение съществителните еойници и коне.
424
които са непряко допълненне в основного изречение (Тя се олова пред мно-
го еойници и коне). За самата обособеиа част тези думи са като подлог,
което провер я ваше чрез превръщане на обособеиата част в подчинено
определктелно взречение — които бяха натрупани на купчина — или
(прн определенн условия на нзраза н общуването) в самостоятелно изре-
чение — Войниците и конете бяха натрупани на купчина.
Особено честа е замяната с подчниено определителио изречение иа
обособеио определение, нзразено със сегашно деятелио причастие: Це-
ните, определяли се от съответните инстанции, не подлежат на ко-
рекции (в. Труд) — Цените, които се определят от съответните ин-
станции, не подлежат на корекции.
Прнчииата за често осъществкваната замяна н за, общо взето, по-
рядкото прнбягване към обособени части със сегашио деятелно прича-
стие, се крие в Книжння характер на тази категория, която има доста
късна поява и установяване в пнсмеиата практика иа новобългарския
книжовен език.
Замяната на обособеиа част, съдържаща мииало деятелно прича-
стие, се осыцествява по сыцня начин: Тая поляна, обросла с гъста трева
и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа (Й. Йовков) — Тая
поляна, която беше обросла с гъста трева и хвойнови храсти, изглежда-
ше още зелена и свежа.
Прн замяна между двете синтактичии явления се забелязват заково-
мерни успореднцн: обособеиата част, в която няма лнчна глагол на фор-
ма, се превръща в подчинено определнтелно изречение, в което личната
глаголиа форма най-често е спомагателният глагол съм. Прибавена към
него, обособеиата част се превръща в имеииа част иа съставно сказуемо,
ако е изразена с прнлагателио и страдателно причастие (поиякога и
други причастия), които дават признакова характеристика като обикно-
вено определение. Времето на глагола съм се определи от времето иа ос-
иовиия глагол.
При наличие на обособеиа част със страдателно причастие преобра-
зуваието се стреми да запази залогового отношение: натрупани — бяха
натрупани или бяха се натрупали. Рядко преобразуването променя за-
логового отношение: Цветята, оставениот меле, ще ти напомнят —
Цветята, които ти оставих. . . — срв. Цветята, които са оставевои от
мене. . .
б) Обособеиите определения могат да се заменят и с подчинеии об-
стоятелствённ изречения, обикновено за причина. Тази възможност е
свързана с факта, че в редица случаи обособеиите определения изразя-
ват причинно значение. Това значение те придобиват, когато са в начал
на позиция или пред думата, която поясняват:
Двлбоко набожен н благочестив, Марко полагаше голяма грижа да,
едъхне на синовете си религиозно чувство (Ив. Вазов) — Понеже (зотото,
тъй като) беше дълбоко набожен и благочестив. Марко. . - Лесок и сме-
жен, къщата сякаш беше тясна за него (Бл. Димитрова) — Понеже бе-
ше висок и снажеи, къщата сякаш беше тясна за него
2. Обособеното приложение също се заиеия с под-
чинено определнтелно или обстоятелствено изречение. Замяната се мз-
вършва по описания в т. 1 начин: Лазо сух, слабачек «лк, беше пр-,
клекнал до огъня и подтикваше съчките (Елии Пелнн) — Лазо квбт*
беше сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъ ня и подтикваш съч-
ките (замяна с определится но изречение). Сираче от дете. Рада от много
години живееше под един покрав с хаджи Ровоама (Ив. Вазов) — Понеже
(тъй като, защото) беше сираче от дете, Рада от много години живее-
ше под един покрав с хаджи Ровоама.
Възможиата замяна иа обособеното определение нлн приложение ие
се предпрнема в случаи, когато в нзраза ще се повторят еднотнпни фор-
ми (думи или изречения). Така например замяната на обособената част
в Лазо, сух, слабичък момък, беше клекнал с подчинено изречение който
беше сух. . . повтаря формата на спомагателния глагол беше, порадн кое-
то изречението става претрупано н стилно негладко. В подобии случаи
употребата на обособената част се предпочнта пред употребата на под-
чинеиото изречение.
3. Обособеиите обстоятелства също могат да се за-
менят с подчниеин изречения (най-често подчннеии обстоятелствени, а
по-рядко определителни): Но сега, стоили всички грижн, благословят
златните полета (П. К- Яворов) — Но сега, когато стаиха всички гри-
жи. . . или Но сега, след като са стоили / стаиха всички грижи. . . (за-
мяна с подчинено обстоятелствено изречение).
На другая ден, неделя, се случиха две важна събития (Арх. на справ-
ките) — На другая ден, който беше неделя, се случиха. . . (замяна с под-
чинено определнтелно изречение). Замяната с подчинено определителио
изречение е възможиа тогава, когато обособеното обстоятелство към дру-
га обстоятелствена част в изречението изпълнява службата на определе-
ние с доуточняващ, коикретизиращ характер.
Обособеиите обстоятелства, включващи деепричастна форма, могат
да се заменят вннаги с подчинено обстоятелствено изречение. Замяната е
улесиена от синтактичиата природа иа деепричастните конструкции (кон-
то, както е известно, фуикционират вннаги като обособеин части в езнка).
Деепрнчастннте конструкции изразяват вииаги съпътствуващо на
осиовния глагол действие при общ подлог (необходимо условие за за-
мяиа), така че те пазят процесиото си значение и връзката сн с подлож-
ната част, което ги сближава с подчинените изречения в иай-голяма
степей:
Издазането на този речник, който има свой особен облик, включвай-
ки богат материал от народните говори и осветлявайки по-подробно
производи на думите, ще бъде предложено от БАН (сп. Бълг. език) —
Издаването на този речник, който има свой особен облик, понеже включва
богат материал от народните говори и тъй като осветлява по-подробно
произхода на думите. . .
Но знаейки какво го грози, Стамболов не е смеел да ходи пеш (П. Ней-
ков) — Но тъй като е знаел какво го грози. Стамболов не е смеел да хо-
ди пеш.
Тъй като деепричастните обособени конструкции се появяват само
от нуждата да се степеиуват по важиост глаголните действия (изразе-
иото с деепричастие се представя като второстепенно, допълнително), в
«словията на замяна деепричастието бързо и леко възстаиовява изход-
иото си глаголно зиачение.
Замяиата иа деепричастната обособеиа конструкция става с подчи-
иеии обстоятелствени изречения за време (когато се уточнява момеитът
426
иа действието), ио иай-често с подчннеии обстоятелствени наречения за
причина н следствие.
Не се допуска — като неправнлиа — деепричастна конструкция
различии подлози, затова и замяната с подчинено изречение ие е точна
и адекватна:
Съдебкп по някои чужди информации, в Близкая изток назряват
нови събития (новини по Радио София). Този нзраз може да съществува
само под формата на сложно съставио изречение с подчинено обстоятел-
ствено изречение за причина: Като съднм от някои чужди информации,
в Близкая изток. . .
Наличнето на подобии деепричастии конструкции в иашия езнк от-
разява влияние или подражание на чужд езиков модел (например на
френскн език).
11. Н а подчиненн изречения с обособени ча-
с т и. Условията, нзтъкнати за възможиата замяна на обособени части
с подчннеии изречения, са валидни и за обратната замяна било по сти-
листнчни, бнло по сннтактико-структурнн причини.
1. Подчинено определнтелно изречение внна-
ги може да се замени с обособеио определение или приложение, ако съюз-
ната връзка който нзпълнява службата на подлог в нзреченнето (т. е.
когато е употребеиа без предлог):
Другият. син, който беше заместил баща си в магазина, раэвъртя
голяма търговия (Г. Мишев) — Другият син, заместил баща си а мага-
зина, раэвъртя голяма търговия.
Когато съюзната връзка е във вииителна форма когото, сочеща, че
тя изпълнява служба иа пряко допълнение в подчнненото изреченне
(също н който като пряко допълйене, когато се отиася за иеодушевен
предмет), замяната е възможиа по принцип, ио към нея се првбягва ряд-
ко, тъй като се налага смяна на залогового отношение: Човекът, когото
видях на улицата, изглеждаше болен — Човекът, видян от мене иа ули-
цата, изглеждаше болен.
Съществуват ограничения при замяната на подчиненн определителям
изречения с обособени определения (или приложения), за конто трябва
да се държи сметка във всеки конкретен случай. Замяната е вевъзможиа
след логически изтъкиата част ма изречението, към която подчииеиото
изречение се отнася, ако тази част е придружена от показателното ме-
стоимение този, тази, това, тези. Това местоимение снгиализира за про-
мененн условия при процесите на замяна: Ще поканим само тези от тях,
който са изпълнили обещанията си — Ще поканим само тази, азакмкла
обещанията си (получава се иесвойствеиа и иеестествена синтактична
единица).
Замяната при посочеиите части е възможиа, когато логичесь а-
рение не се носи от показателното местоимение, а е например върху гла-
гола-сказуемо: Да премахнем тези прнчини, конто спъват проиэоод п-
вото (в. Вечер, нови ни)—Да премахнем тези причина, саасаща пр чокк/
ството ни.
2. Подчинените обстоятелствени изречения
се заменят с обособени определения нли с деепричастии обоообеии кон-
струкции при спазваие иа условията, отбелязаии в т. I, б, 3
427
Замяната при всички подчнненн изречения се осъществява чрез от-
страняване на съюзната връзка. чрез замяна на лнчиата глаголиа форма
с неличиа (причастие, деепричастие) илн с прнлагателно и сыцествителио
нме (когато е приложение). Условие за замяна с деепрнчастна конструк-
ция е наличие иа общ подлог (един подлог) н изразяване на едновремен-
нн, съпътствуващн действия:
Неочаквано, като слизаше в едии малък дол, тя се озова пред много
войници и коне. . . (Й. Йовков) — Неочаквано, слизайкк в един малък
дол, тя се озова. . . (подлогът е един, общ — тя), а слизаше изразява
действие, едновременно с действието озова, тъй като го съпътствува.
§ 764. Взаимозамяната на обособени части с подчнненн изречения е
предпоставка да се използуват възможностнте иа граматичната синони-
мия в езнка нн. Без да се накърнява общата информация и съдържа-
ннето иа езиковото съобщеиие, то се преустройва в завнснмост от грама-
тнко-стилнстичии нзнсквания за стегнатост, яснота и сьразмерност.
СЛОЖИМ СЪСТАВНН ИЗРЕЧЕНИЯ С ПОВЕЧЕ ПОДЧННЕНН
§ 765. Когато повече от две простн нзречення са свързанн помежду
си с подчинителнн връзкн, образува се сложно съставно нзреченне с по-
вече подчиненн, напр.: Понякога Фани виждаше неща (1), който ясно
подсказваха (2) какво щеше да се случи по-нататък (3) (Д. Димов). Към
простого изречение (1) има подчинено определително (2), а то от своя
страна е главно спрямо третото подчинено допълнително нзреченне.
§ 766. Подчиненн изречения, конто се отнасят към едно н също
главно, се нарнчат съподчиненн, напр.: Ако някой друе ми беше разказал
тая история, нямаше да му повярвам, защото изглежда доста невероятно
(Й. Радичков). Към главното нзреченне нма две съподчнненн обстоятел-
ствени изречнния — за условие н за причина. Съподчииените нзречення
могат да бъдат разположеин пред и след главното, само след него или
между частите му. Прнмери:
Ако в съда има два или повече газа, частиците им се размесват спон-
танно, докато се получи една напълно хомогенна смес (Законодателство
в хнмнята). Кога се озова е дола, Климе видя с радост, че влазя в някакво
село (Ив. Вазов). Учителят така се зарадва, като го видя, че краката му
се подкосиха. . . (Ив. Давидков). И всички тези неща му бяха необходима
не за училището, където наистина преподаваше математика и физика,
а за него лично, за собственото му самообразование, от което не се от-
каза до последний си ден (Вл. Голев). А най-хубавите минути, който
преживях с теб, възникват в душата ми, когато там е най-тихо, подоб-
на на бели гълъби, който потъват в далечната привечер (Б. Пенев).
Съподчннеин изречения от едии и същ синтактичен и семантичен
вид, конто са свързанн с една и сыца част от главного изречение, се иа-
ричат еднороднн съподчииени. Сложно изречение с таки-
ва особености обикиовено е сложно смесеио. тай като между еднородннте
съподчнненн има съчииителиа връзка (вж. по-нататък).
Съподчиненн изречения с различна синтактична и семаитичиа ха-
рактеристика се наричат разнороднн с ъ п о д ч и не и и (вж.
примерите горе).
428
§ 767. Простите изречения, свързаии с подчинителни връзкн, могат
да бъдат разположени така, че всяко от тях (освеи първото) е главно
спрямо следващото, а подчииеио спрямо предходното. Такива нзречення
са последователно подчинеии, иапр.: Какво би станам
(1), ако днес се гласува закон (2), по силата на който кражбата отново
да се наказва с рязане на ръце (3)? (Ив. Хаджнйскн). Към първото просто
изречение нма подчинено обстоятелствено за условие (2), а то от своя
страна е главно спрямо подчнненото определително (3). Првмери:
Стори ми се, че виждам някаква благородна енергия да пламти «
погледа му. . . (Ив. Вазов). Беше толкова тихо, че се чуваше ясно как шур~
ти в градината като вода неизброимата гмеж на щурчетата. . . (К. Кал-
яев). Ще си позволя тук да изложи последователно фактите, като се до-
ееря изцяло на тях, защото ми се струва, че отговорът на част от за-
гадката се съдържа в сомите факта (Й. Радичков).
§ 788. В едно сложно съставно изречение с повече подчиненн някои
от тях могат да бъдат съподчннеии, а други — последователно подчние-
ни, напр.: Когато се появи на входа (1), командирите в един миг скочи-
ха на краката си (2), макар че на пиршествата не беше задължително
(3) да се отдава церемониала почит (4) (А. Гуляшкн). Простите изрече-
ния (1 н 3) са съподчиненн спрямо главното (2), а между изреченията 2,
3 и 4 се оформя верига на последователно подчинение.
Възможно е едио просто изречение в рамките на сложного съставно
да бъде включено в две вериги на последователно подчинение, напр
Интересно е (1) да ей съобщя (2) какой хора бяха само на нашата маса
(3), за да си съставите понятие эа пъстротата на пасажерите (4)
(Ал. Константинов). Изреченията 1, 2 и 3 са свързанн в последователно
подчиненне, а същевременио такова отношение има н между изреченията
1, 2 н 4.
СЛОЖНН СМЕСЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
§769. Сложно изречение, в което за връзка
между отделяйте прости са употребенн н съчи-
н н те л н и, и подчииителин сннтактнчнн средст-
ва, се иарича сложно смесено изречение, напр
У нас нямаше нищо (i), с което да се браним (2) та раэбойниците лес-
но ни наеързаха (3) и отеедоха далеч настрана (4) (П. Р Славейков)
Между простите съставки 1 и 2 връзката е подчиннтелна, а между 1. 3
и 4 нма съчнннтелнн съюзн.
Съчнинтелните и подчииител ните отношения могат дв бъдат изразе-
ни чрез съюзн, съюзнн думи и безсъюзно, както в сложимте съчинени н
сложннте съставнн изречения, напр.: Когато покамните се качват във
вагона, както по японски е прието да се влиза в дом. се събуват и влизат
по чорапи (Л. Стефанова).
В завнснмост от структур ните особености сложннте смесени изрече-
ния могат да се разделят на няколко групи.
§ 770. Тъй като главно наличието на разнотнпни снитактмчии връз-
кн обуславя и формира смесеиия сиитактнчен строеж на сложимте изре
чения, уместно е при класмфицираието им да се използуват за критерии
429
именно начините на свързване между отделяйте прости изречения в тях.
Наблюдават се следните еннтактнчнн варианти:
1. Едно просто изречение нма две нлн повече подчнненн, конто са
в съчнннтелна връзка. Тези изречения са еднороднн съподчи-
н е и н. Прнмери:
Храпов му каза, че докторът е бил за известно време при тях, но
че си е отишъл още преди няколко часа (Ст. Дичев). Мисълта, че сестра
му и днес не си додйе и няма да види Христина, го ядосваше (Ем. Ста-
нев). . . .И забърза по една тясна пътека, която се отделяше от пътя,
но която не водеше към Качу л (Й. Радичков). Ако беше сам в тая гора
и ако не бяха навсякъде около тебе частите на бригадата, фашистите да
са те смазали досега като хлебарка (П. Вежииов)
2. Две илн повече прости изречения са свързанн съчннително и към
едно илн към някон от тях има подчинеии, т. е. едно или вякои от тях
функционнрат като главии спрямо други прости изречения. Примери:
Виждаха ги хората, но не знаеха какво си говорят (Й. Йовков). Хри-
стина, която дебнеше всяка негова стъпка, излеко и на пръети политаше
към него, но той подскачаше напред и тя неволно се намереше толкова
близко до него, че усещаше дъха му и топлината от пламналото му мъж-
ко лице (Елии Пелин).
Съподчинеиите изречения могат да бъдат еднороднн, т.е. еднакви по
внд и значение, напр.: Слънцето оставите в гърба на двамата и тя за-
беляза ускорения ход на агента по дългата сянка, която хвърляше фигу-
рата му и която бавно се изравняваше с нейната (Д. Днмов). Откакто
отец Емилиян бе взел детето й, откакто бе предала малкия Давид в ръ-
цете на баща му, нейният живот не беше нужен вече никому и тя ча-
каше само последния си час (Д. Талев).
Много по-често се срещат разиородии съподчииени изречения, напр.:
Някой беше хвърлил сухи корени в огъня и пламъкът се вдигаше, ала ди-
мът отиваше към входа и обгръщаше човека, който стоеше изправен там,
затова не можахме да го познаем (А. Доичев). Сезонът на усилена работа
за някой занаяти траял до Великден, но откога да започне определял
сам всеки майстор в зависимост от работата, която имал (И ко коми ка
иа Българня)
Особей случай представляват сложиите смесенн изречения, в конто
подчинеинте поясняват общо всички главнн, без да се свързват определе-
но с някое от тях. Най-често това са подчинеии обстоятелствени изрече-
ния за време. Примери:
Когато поливачката мина по булеварда, той астави писалката и
се заслуша (П. Вежииов). Откакто взеха да продават храни, събраха се
много пари и тия пари не и даваха мира (Й. Йовков). Когато Стойкое
съобщи на госпожицата. целта на своето дохождане, тя в първия момент
беше поразена, пулсът и се ускори до сърцебиене, лицето й пламна, уст-
ните й се разтрепереха (Ал. Константинов). Когато всичко около мене
беше гръм и дим, врясък и писък, плач и рев, когато войските се дръп-
наха от позициите си и почти всичко живо беше излязло из града, аз,
един от последните, еъзседнал на кон, обърнах гръб и се отправих към
дома си (П. Р. Славейков).
Ако подчннените изречения, отнасящи се иедифереицираио към глав-
ните, са две илн повече, те винаги са синтактичио едиородни и между
430
тях се развива съчиннтелно отношение, иапр.: Тия забогатели еснафлии,
за да разширят кръга на своите стопански операции (!), за да увеличат
възмоэюностите си за трупане на печалби (2), влизали в сдружения с
притежателя на големи капитали (3) и основавали крупна компании (4)
(Икоиомика на България). Подчннените обстоятелствени изречения за
цел 1 н 2 са свързанн безсъюзно н се иамират в съчииително съединител-
но отношение, а се отиасят общо към главинте 3 и 4. Този строежен ва-
риант на сложно смесено изречение е иай-често срещаиият н той може
да се опнше като такъв вид смесеио изречение, в което има съчииителии
връзкн н между главинте, и между подчинеинте прости съставкн.
3. Две или повече прости изречения са свързаии подчииително, а
едно от тях има серия свои подчинеии, конто са в съчинителио отноше
ние помежду си. Примери:
Затова работата по създаване на музея трябва да се почне сериозно
още от самото начало, като освен шкафче се снабдим и с иквентарна
книга, в която да се опише всеки предмет и по която да се предава той
(Чудомнр). Симеон се побави на входа толкова, колкото бете необходимо,
за да огледа присъствуващите и за да бъде огледан от тях (А. Гуляшкв)
При еднородиите съподчиненн изречения подчииителният съюз мо-
же да бъде у потребен еднократно и да се отнася за цялата серия, а може
и да се повтаря пред всяко от тях. Примери:
И когато настрани от кръстците се проточиха сенки, връз стър-
нищата легна мека и нежна светлина, а във еъздуха лъхна прохлада,
той слезе долу и отиде при пчелите си (Й. Йовков). Учителките отпърво
се посвиваха, поусукваха се, извиняваха се, ту че пресипнали през деня от
студа, ту че не умеят да пеят, ту че се стесняват да пеят пред такова
лице. . . (Ал. Константинов). И почна да си гледа на Кънча като на ед-
ничко чедо, за когото полагаше всичките си грижи и на когото възлага-
ше всичките си надежди (Т. Г. Влайков). Вж. н примерите по-горе.
Когато относително местоимение или наречие в ролята иа съюзиа
дума предхожда изречения, свързаии с двоеи съчниителен съюз, тази
съюзиа дума ие може да се повтаря. иапр.: Сиви об ищи лазеха и се раз-
късваха по небето, което ту мрачно се усмихваше, ту сърдито се начу-
мерваше (Елин Пелин). Същииските подчииителии съюзи че н да прн съ-
щите условия могат да бъдат употребени едиократно илн да се повторят,
напр.: Ханко. . . помисли, че или има работа с привидение, или[че/ тъй
му се е сторило (А.. Гуляшки).
Оппсаните три осиовии вида структурии варианти иа сложим сме-
сени изречения могат да бъдат усложиеии по различен начни, напр.:
Най-после видя босата Марийка (I), че излезе (2) и заприпка по острите
камъни (3), що застилаха пътеката (4), и се упъти към Бяла черква
(5) (Ив. Вазов). Простите изречения 1, 2, 3 и 5 образуват комбинация,
която съответствува иа първия случай: към едио главно изречение (1)
се отиасят три сказуемиоопределнтелни, намнращи се в съчинителио от-
ношение помежду си. Същевремеиио от съчетаиието иа простите изрече-
ния 2, 3, 4 и 5 се образува сложна смесеиа синтактичиа конструкция,
която има белезите иа втория случай: три изречения са свързанн съчн-
иителио и към едно от тях нма подчинено определнтелно. В сложимте
смесени изречения могат да се наблюдават одновременно съподчннеин и
последователно подчинеии прости съставкн, вапр.: Господарят му
431
кал (1) да го направи зет (2), защото го харесал (3) и защото слушал
от деди и прадеди (4), че и неговият род произлиза от Банско (5) (Вл.
Голев). Простите изречения 3 и 4 са съподчннени обстоятелствени за
причина, а изреченията 1, 2, 3 н 5 образуват вернга на последователно
подчинение. Други прнмери:
Македония беше единственият кът на нашето отечество, с който
не бях запознат, тъй що ако и мисията, която ми се възлагаше, да беше
не само трудна, деликатна, но и с риск и опасност за мене, като имах
голямо желание да видя родната страна на К up ила и Методия — люл-
ката на нашата книжовност, — разбуждането на която беше една от
главните задачи на политическата ми дейност, на драго сърце приех
това предложение (П. Р. Славейков). Още не беше се запролетило, веднъж,
дали защото му додея все с тъмното да си ляга или и той даде ухо на
прикажите на децата, че таласъми се криели из къщата му — поиска
от бакалина едно кандило, ноля в него малко вода, отгоре дървено масло
и го занесе дома (П. Ю. Тодоров). Това расо черно, що нося отгоре, / не
ме помирява с тия небеса ! и когато в храма дигна си гласа / химн да
пея богу, да получа раят, / мисля, че той слуша тия, що ридаят. . . (Ив.
Вазов).
§ 771. Съществуват изречення, конто представляват преходни тн-
пове между сложни съчнненн и сложнн съставнн, от една страна, и слож-
ни смесеии, от друга. Типичните сложин смесенн изречения съдържат най-
малко три прости съставнн части, обаче в някон случаи и две прости
изречения могат да се окажат свързанн едновременно със съчинителна
и подчинителиа връзка, напр.: Пишете пестеливо и събрано, с ясни и
отчетлива изводи и наблюдения, но без да стяга мисълта си в катего-
ричны формулировки (Б. Нонев). Двата сннтактнчио разиотипни съюза
но н без да взаимно се неутрализират като показатели иа съчиннтелно н
подчинително отношение. Остават в пълна сила обаче техинте семаитичин
стойиости, конто се комбннират: идеята за протнвопоставяне (но) се свърз-
ва с обстоятелственото значение за начни (без да) и в резултат възннква
сложен семантичен контур — за ограннчаване на едиа предварителиа
представа: Пишеше пестеливо,. . .,но (ие както може да се очаква) без
. . . категорична формулировки. Две прости изречения, свързани едно-
временио със съчнннтелен и подчинителен съюз, могат да се открият и в
рамкнте на сложно изреченне с повече предикативны центрове, но остава
в сила положеннето, че в пункта иа смесената връзка се оформя специ-
фично семаитично съдържанне. Примерн;
Решала веднага да напечата в списанието си първото действие от
пиесата на Стефан Иванов, напечатва го, но след като го поправя эначи-
телно (Б. Пенев). Мога и да се съглася. но при условие (—ако) уроците
да са безплатни (Р. Игнатов). Учените категорично приемат, но без да
изяснят естетическите си критерии, че изкуството в Тракия по римско
време е стояло на значително по-високо рае нище. . . (Б. Но пев).
§ 772. Две прости изречения могат да бъдат свързани одновременно
с подчинителен и съчнннтелен съюз, когато значението на двата съюза
е сходно, напр.: Щом като го пуснат и ще се хваяе за работа (П. Ю- То-
доров). Както подчниителиият, така и съчииителният съюз и носят идея
та за хронологическа последователност между две действия и в случая
това значение е нзразено двукратно. Вж. също: Другите, щом разтова-
432
риха гредите, и удариха пряко през Балкана, по-скоро да се върнат.
(П. Ю. Тодоров).
§ 773. Преходеи снитактичен характер имат сложните изречения, в
конто съчнннтелен съюз свързва второстепенна част иа изречението с
друго просто изречение, въведеио от подчинителен съюз, иапр.: Той раз
бра, на него се присмиват те, на неговата домовитост и дето е присми-
рял (П. Ю. Тодоров). Свързаиите съставкн са еднородии по синтактична
служба и по значение — допълиенне н подчинено допълнително нзрече-
нне. Съчииителният съюз маркира тази синтактична едиородиост, а под-
чинителиата служебна дума придава на простоте изречение статута иа
подчинена съставка с определено общо граматнчио значение, еднакво със
значеинето на второстепениата част. Тазн част може да бъде н обособеиа,
напр.: Извърши се най-страшният епизод на тая война, епиэод кървав
и пълнещ с настръх душата, но чийто шум заглъхна в трясъка на пле-
венските катастрофа (Ив. Вазов). Други примери:
Тия хора, силни поради произхода си или защото заемаха големи и
отгозорни служби и главно защото владееха парите и земята, те всъщ-
ност правеха византийската политика неизменна във вековете (А. Гу-
ляшки). По байрам или знатен гост когато гощаваше Рахман Бег, гръм-
ваха тука тъпани. . (П. Ю. Тодоров). В това време и приятелите ми
не дрямали и ка:по се научили за лошите намерения на поп Танас и че
сеймените се упътили да ме вземат от сватбата, едва превариха да ни
предизвестят. . . (П. Р. Славейков).
§ 774. Пунктуация:
1. Пунктуацнята иа сложното смесеио изреченне се подчииява на
същнте правила, конто определят пунктуацнята на сложните съчннени н
сложните съставнн изречення.
2. Между съюзите, конто са в контактна позиция, не се пише запетая.
3. Пред съюзите и, или, да се пнше запетая, ако са предшеству ванн
от просто изречение, което не е евързаио със следващото просто, напр.:
. .Дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско
племе, с което няма той нищо общо, и ще видите как ще той да се устрой
(Хр. Ботев). Пред същите съюзи може да има запетая или тире, отделя-
щи вметиат или обособен израз, напр.: Видя един, който се разхождаше
загънат в дългата си наметка от камилска вълна — тогава тия неща
са били евтини, — и му разказа съня си (М. Иванов).
4. В края иа сложното изречение се пише въпросителеи нтн възклм-
цателеи знак, ако едно от главиите изречения е въпросително нлн подб\-
дителио, иапр.: Какой са тия майки, дето ви не пратят да пмвшпе или
еъсеници да чистите, а по цял ден хойкате из сокаците? (Чудоммр).
5. В многокомпонентно сложно смесеио изречение се пише точка и
запетая, когато трябва да се отделят групи прости изречения, напр.:
И съвременният човек, който върви по улиците и си прикаэва сам. ръ
комахайки на образите на неспокойната си мисъл; който обсъжда к ।
колко работа наведнъж; който живее с неотлъчкото чуй тво, че асе
оставил нещо неевършено; който не се движи. а тича: който лети с ма
шини, държейки часовник в ръка; който мери времен > не . -итм-алд, и
със секунда; който не живее, а гори; чиято коса е окапала чиито черви
треперят като листата на mono лата. който едва даживява 60-. • ,^на
възрост; този културен неврастеник не може да не се удивляла, *огаг-
28 Граматнка на современник Ci-Trap, к кннжоаен емк. т. J
4x1
вижда колко малко задачи решава първобитният човек, колко малко
връзки го свързват с живота, с колко малко усилия е щастлив (Ив. Хад-
жийски).
СИНТАКТИЧЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ
§ 775. Връзката между две или повече съседни изречения може да
бъде не само вътрешиа, смислова, синтактична, ио и външна, структурна,
формалиа. Изреченията могат да имат еднакъв синтактичен строеж, ед-
накви обособени части, еднакви функции, еднакън рнтъм, еднакъв сло-
воред н т.н. По такъв начин връзката между отдел ните мисли, образп
илн мотиви изпъква по-ярко, по-силио, тя добива стилистично значение.
В такъв случай се говори за синтактичен паралелизъм,
за паралелеи синтактичен строеж, при който частите на изречеиията са
разположени успоредно, симетричио, хармонично. Например следното
съчннено изречение се състон от две изречения с еднакъв словоред, с
две еднакви обособени конструкции, с еднакъв брой на думите в тях:
От заник слънце озарен», / алеят морски ширини, / в игра стихийна
уморена, / почиват яростни вълни (П, К. Яворов). Синтактичният па-
ралелнзъм широко се използува като стнлистичио средство в поетнче-
ското творчество, но трябва да се отбележи, че той се употребява не само
в мерената, но и в немереиата реч, напр.;
Шибил виждаше две очи, който го гледат, една усмивка, която го
мами (Й. Йовков). Само разучният и братският съюз между народите
е в състояние да унищожн тег ли лата, сиромашията и пар аз и тите на
човешкия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, братство,
равенство и щастие на земното кълбо (Хр. Ботев).
§ 776. Сиитактнчеи паралелизъм в сложнн съчннеии изречения: Ру-
шителы на гнет еековен, / продаде ни предател клет, / служите на
дълг синовен, 1 осъди ни врага заклет. . . (П. К- Яворов). Дендеиувам —
кътища потайни, / нощ нощувам — пътишр. незнайни (П. К. Яворов).
Духът страдав притеснен, умът блуждав ослепен (П. К- Яворов). Ду-
ша давам, / коня си не давам; коня давам, мома не менявам (Ц. Церковски).
При еннтактичния паралелизъм се постнга заенлване н гра-
дацня иа миелите н образите с помощта иа повтарящи се думи или
чрез миогократиата употреба на съюза и (миогосъюзие), иапр.:
Всеки продаваше мило за драго, вески забравяше бедност и възраст,
родители и роднини и всеки думаше: „На Балкана, на Балкана!" (Хр. Бо-
тев). Хубава мисли пълнеха главата и хубавн чувства бликаха в душата й
(Елин Пелин) Безнадеждн» са мойте думи, / Безнадеждна е мойта лю-
бое; моя стих е лъча на безумие, / мойта песен е горестен зов (Н. Лилиев).
Мойте спомени, / птици в нощта, / скитат бездомни, скитат унесени I
вън от света- Мойте песни, / сенки без път, / блесват нечути / в кръб
ната есен. . . (Н. Лилиев). И все по-зловещо небето тъмнее, /и все по
се мръщи студената нощ, / н все по-горещо дружината пее, / и буря при-
глася с нечувана мощ (П. К. Яворов). Ти в борбата черна и пред турский
гнев / издига високо своя сеилен лев, / н глава не климна, и меча не даде, /
и твойта светиня срамно не предаде, ! и нашата свобода ти я освети, /
и за толкова жертва гордо отмъсти (Ив. Вазов).
434
§ 777. Синтактичен паралелизъм при сложим съставнн и сложим
смесени изречения. Със стилистнчна цел сиитактнчиият паралелизъм
мною често се използува н в системата иа сложннте съставнн и иа слож
ните смесеии изречения в конто подчиненнте изречения са обнкновеио
съподчнненн помежду сн и напомнят ролята иа еднородннте части в про
стото изречение, имат еднакъв строеж и паралелио разположение, могат
да поставят миелите и образите в градация. С оглед иа тази функция
тук ще бъдат посочеии примери от различимте видове подчиненн изречения.
§ 778. Синтактичен паралелизъм при подчинеии определителям из-
речения. Подчиненнте определнтелнн изречения тук могат да поясия-
ват едио съществнтелно нме от главното изречение нли няколко сыцестви-
телии, конто играят роля иа еднороднн части, напр.:
С тия народи ние не можем да сравняваме българскня народ, който
е забравил вече своето прошедше, който ненавижда своето настояще и
който полога всичките свои надежд и на едно твърде недалечко бъдеще
(Хр. Ботев). Този момък, който проповядваше опасната мисъл за свобо-
да, за борба, за смърт; който се излагаше всеки ден на опасности; който
не знаете що е почивка и сън; който учете народа и вдъхваше омраза към
потисника, имаше весел нрав и добро сърце (Ив. Вазов). Той погледна
ннвата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Бел-
чо, който пасете кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и
видя, че е самичък в тоя залог, че отникъде няма помощ (Елии Пелии)
§ 779. Синтактичен паралелизъм при подчиненн допълнителии нзре-
чення: Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена
физиономия, която го отличава като народ — дайте му да се развива
по породните си начала и ще видите каква част от общестления живот
ще развив той; дайте му или ноне не бъркайте му да се освободи от това
варварско племе, с което няма той нищо общо, и ще видите как ще той
да се устрой (Хр. Ботев). Нашите слепородени оптимиста искат да ни
уверят, че Екзархията е начало на нашето освобождение, че тя ще изво-
ди народа ни из тинята на робството и на невежеството, че тя ще при-
бере под своите ощипани крила отдалечените части на народа и ще ог-
ради своето стадо от всяка една чужда и вредителна за неговото единство
пропаганда и че ще положи основная камък на неговото бъдещо щастие и
благоденствие (Хр. Ботев).
Съподчинеиите допълиителни нзречення могат да се употребяват
успоредио с други съподчииеии изречения, напр.: Никой не може да до-
каже, че в продължение на няколко десетки години той не е преминал
едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено съ> пояние.
че не е работил, за да развие своите материални сила, и че не е правил
жертеи за да излезе от положението на рабите, но никой не може да
откаже, че неговият живот и неговото икономическо състояние не са днес
още по-безотрадни и още по-плачевни, отколкото са били преди десет или
петнайсет години, и че той не върви от ден на ден no-бързо и по-бързо
към своето съвършено иэпадане (Хр. Ботев).
§ 780. Сиитактнчеи паралелизъм при подчинеии обстоятелствсн» из-
речения. Сиитактнчиият паралелизъм има по-широко приложение прн
тези изречения поради структурного и семаитичиото нм разнообразие.
Относително иай-миого се среща при обстоятелственнте нзречення за
причина н цел. Прнмерн:
435
a) 3 а причина: Hue си постигнахме целта, защото измираме,
а вие още не сте, защото сте живи (Хр. Ботев) Те го знаеха амбициозен,
защото му бяха служили, и го мислеха предприемчив, защото бе ги ко-
мандувал (С. Радев). Работи! — отговорят нашите хористи, защото
твоите потреби са громадна, твоите обществени болки са безкрайни,
твоите учебна заведения са неуредени, твоите ученолюбиви заведения са
презрена, твоите общими са разнебитени, твоето економическо състоя-
ние е лошаво и всичко у тебе е подложено на една несносна и проклета
съдба (Хр. Ботев). Те пеят. И. . . дива е тяхната песен, / че рани разяж-
дат ранена сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен / и сълэи изтисква
на бледи лица. . / че злъчка препълня сърца угнетени, /че огън в гла-
сите разсъдък суши, / че мълния свети в очи накървавени, / че мъст,
мъст кръвнишка жадуват души (ГЕ К- Яворов).
б) 3 а цел: Тогава, за да обърна внимание върху злото, което спо-
летя света, за да изкажа протеста срещу унищожаването на семейст-
вото ми, за да предизвикам света да се заинтересува, аз реших да запаля
и изгоря всички кинематографа (Елнн Пелин). Пиеха вино, за да прос-
пят грижите си, смееха се, за да прикрият страха си (Й Йовков). Ко-
гато Магдалина се спирала да си почине, той обикалял мястото, за да
намери проход, турял камъни, за да напрази стъпала, свивал храсти,
за да има за какво да се хванат (Елин Пелнн). А нашият народ се Пами-
ра в оная преходна епоха на своя младенчески живот, в която преди всич-
ко му е потребна свобода, за да може да се развис неговият млад организъм,
за да може да се очертае неговият характер и за да може да наякне него-
вият мозък (Хр. Ботев).
в) 3 а време: Когато потегли към Сините камъни, беше плад-
не, когато слезе долу на пътя, върховете на планината и канарите по
тях бяха се зачервили от залеза на слънцето (Й. Йовков). Когато беше
в гората, дъждът престана, а когато се надвеси над воденицата, поло-
вината небе се беше прояснило (Й Йовков). Докато живея, докато оби-
чам, докато след облаците тичам и във себе си да търся мога силата на
дявола и бога; докато се питам и не зная всеки отговор и път до края,
а от думата несправедлива на юмрук сърцето ми се свива; дакато ме буди
пролетта докато ме мъчи песента, докато една усмивка може на крила
душата ми да сложи — в сладкия си труд ще се обричам, докато живея,
докато обичам (Г. Струмски)
г) За условие и отстъпка: Ако студентът по есте-
ствена история Марков, макар да предизвиква съчувствените грижи на
целил тавански свят, няма да може да помогне на неизлечимо болния си
колега („Нощна случка1), ако прислужничката на наемодателя от улица
„Седем потока', макар да оцелява от опита на самоубийство, ще носи
през целия си живот травмата, причинена от подигравката ни госпо-
дарских син („Момичето”), ако дядо Мишел, въпреки цялата си доброта,
така и няма да създаде уют и сигурноап на своите останови сираци
внучета („Път"), то е, защото зад личната драма на всеки от тях тег-
не похлупакът на социалната обусловеност (Т. Абазов).
436
СЛОВОРЕД НА СЛОЖНОГО ИЗРЕЧЕНИЕ
§ 781. Езиковото общуваие не се осыцествява само с прости предика-
тивин единнци (прости изречения). Статистически по-голямо разпростра-
неиие в речта нмат сложннте изречения от различен вид.
Сложннте изречения дават по-широкн възможности за разгръщане
иа смисловата структура, тъй като притежават по-богата синтактичиа
пълнота, която е предпоставка за придобиването на допълнителии нюаи-
сн в значенията, нерядко завнсещи нли проявени от словоредин осо-
беиости.
Слоноредът на сложного изречение ие засяга въпроси за строежннте
особеиости на съставящнте го прости изречения, тъй като това би било
словоред на простото изречение, поставено н в коитекстовн условия
(сложного изречение е мнннмалннят обкръжаващ контекст за всяко едио
от съставящнте го прости), а словоредиите особеиости на нзграждащите
го прости едно спрямо друго.
Специфнчнн словореднн проблеми имат всички вндове сложин изре-
чения — както съчнненнте, така и съставннте.
1. Сложна нзреченска цялост» прн която съставящнте я отделии
прости изречения сами за себе си могат да се използуват като самостоя-
телни н завършенн комуникативнн единнци, обедииеии главно интона-
ционно, за да дадат по-широко и по-пълио описание на една случка,
на един ред от свързанн нли последователио осыцествени коикретни
фактн, е сложно съчннено изречение. Вместо отделии
изречения групира се вернга от смислово свързанн прости изречения
бнло поради явната последователност на действията. бнло поради обе-
днняваието нм от общ вършител, напр.: А небето се стъмнява, бургипа
иде, денят ще избяга, шести септември е утре, слезках от кончето и му
говоря (Ал. Балабанов). С това сложно изречение, съчннено по тнп, е
описана една цяла ситуация, в която се разгръща поведението иа гово-
рещото лице в даден конкретен момент. Отделиото, накъсаното предаване
на същите фактн н обстоятелства със завършенн интонационно прости
изречения би накърннло цялостното въздействие иа суыата от обстоятел-
ства и на напрежеиието, което преднзвикват у говорещото лице и автора
на повествованието, от едиа страна, а, от друга — те ще нзглеждат като
отделни, изолирани, иесвързаии с коикретиата ситуация и момент фактн.:
А небето се стъмнява. Бурята иде. Денят ще избяга. Шести септември
е утре. Слезках от кончето. И му говоря. При така предаденнте изрече-
ния снтуативиата връзка е прекъсната, а чрез това до гол яма степей и
смисловата и всяко изречение предава отделна мисъл без отношение към
предходната. Обедииява ги в едно само компактного им представяие.
От словоредиа гледна точка изречения като посочеиото не крият
проблемн, тъй като отделиите иеговн съставни прости не се свързват иа
принципа на причииио-следствените отношения. Затова отделимте про-
сти изречения могат свободно да се разместват в рамките на сложната
цялост, без да иакърняват целостността иа описваиата ситуация: Денят
ще избяга, бурята иде, небето се стъмнява. шести септември е утре.
или Шести септември е утре, денят ще избяга ... и т. и.
2. Другояче стоят нещата, когато простите изречения в едно сложно
съчннено изразяват последователност иа действия, при което всяко пред-
437
ходио е лредпоставка н причина за всяко следващо н го предизвиква:
На тръгване Митко се наведе на ухото ми, сложи ръка в ръката ми
и ми пошушна (Д. Талев). Детето се спъна и падна. В тезн изречения,
макар също да са сложии съчиненн, свободно словоредно разместване
ие е осуществимо, защото ще се отрази върху правилността иа мнсълта.
Затова при тях словоредът е по-устаиовен и ограничен, ако се иалага
да се запази характеры- на сложного изречение като съчннено по тип.
Ограиичеността иа словоредиата свобода произтича от естествената и ло-
ги ческата последователност иа действията, тъй като трябва да се извър-
ши по-иалред първото, за да последва второго като последица н резул-
тат (за дадената ситуация» а не изобщо).
Ако обаче в езиковото общуване нли в коитекстовите условия се
наложи разместване на изреченията, за да се придобне известна слово-
редна свобода при запазваие на основната информация на сложного съ-
чниеио изречение, възможно е изреченията да се разположат в обратен
ред. Тогава, за да се залазят причинно-следствените отношения между
тях, се налага промяна на структурата и на типа изречение. Сложного
съчннено изреченне се превръща в сложно съставио, а едно от самостоя-
телните прости изречения става подчинено обстоятелствено за причина:
Детето се препъна и падна — Детето падна, защото се препъна. Илн
изречення, конто изразяват последователност по време, а ие причиино-
следствени отношения: Жътвата привърши, започна вършитбата (в. Отеч.
фронт). При разместване задължителио се оформя подчинено обстоятел-
ствено изречение, за да се запази зависимостта по време — Вършит-
бата започна, когато жътвата заверши; това нзреченне при контекето-
ви условия може да запази или възстаиови първоиачалния словоред, но
вече при променеиа синтактична структура: Когато завърши жътвата,
започна вършитбата. Разгледаиите случаи показват, че сннтактнчната
самостоятелиост не вннаги е свързаиа н със Смыслова самостоятелиост и
незавнснмост. Затова подобии значения се изразяват с двояка синтак-
тичиа структура и с различии словоредни особености, ако това се налага
от условията на свързаната реч и от комуни катив ните нзискваиия на
дадена речева ситуация.
3. Сложимте съставнн изречения следват определена словоредна за-
кономерност. Тъй като подчинените изречения в тях изпълияват пояс-
иителиа функция, по правило се разполагат след частта, която поясия-
ват. Това правило се спазва строго само от подчинените определителни
изречения, конто задължителио трябва да стоят след думата съществи-
телио, което поясняват. В противен случай се създават двусмислицн
(т. нар. амфиболии), тъй като е нарушена основната граматична връзка
между тях: Не съм от тия, който лесно се плашат (Б. Райиов) — пра-
вилио разполагаие. Номерах книгите върху лавиците, който търсих.
Второго изречение е неясно, защото ие се разбира определнтелното из-
реченне към книгите или към лавиците се отнася. И двете думи са сь-
ществителии в миожествеио число, което подсилва опасността от затьм-
нявайе на смнсъла. Затова в такива случаи изречението трябва да се
преустрои, като се спази лравилиият словоред: Намерих върху лавиците
книгите, който търсих. Намерих книгите, конто търсих, върху ла-
виците .
43Ь
в някон случаи подчнненото определите но изречение може да пред-
хожда главното изреченне н думата, която пояснява. Но това е сравнн-
телио рядко н е белег за по-особен вид реч, нато например поговорки»
пословнци, сентеицни, крнлати изрази: Който се учи, той ще сполучи
Кой се заран смее, той вечер плаче. Който бързо data, той двойно дава.
В изрази от подобен внд поясияваиата дума доста често отпада н тогава
подчнненото определителио нзреченне прндобива служба на подложно
изречение, тъй като замества подлога и изпълнява неговата служба:
Който пес, зло не мисли.
Прн останалнте подчиненн изречения, главно обстоятелствените за
време и място, словоредиата свобода е по-допустима, тъй като почти ие
се създават условия за двусмислнцн: За да се сдобият с пари, селяните
продавали продуктите на своя труд на пазара (Учебник по история) н
Селяните продавали продуктите на своя труд, за да се сдобият с паря.
Прнчинно-следствените отношения и в двата случая ие се нарушават
Променя се само комуннкативно-смисловата стойиост иа подчииеиото из-
речение, която в първия вариант е изтъкиата.
4. Мястото на подчииеиото изречение оказва влияние върху придо-
биваието на допълнителии смнслови оттенъци. Проди ктуваните от сло-
воредни условия допълннтелнн значения са много характерни за подчи-
нено™ обстоятелствено изречение за време. Когато това изречение стой
в началото на сложного, изреченне, то покрай основното си значение за
ориентация във времето изразява още и причииност и служи като пред-
поставка за осъществяване на основното действие: Когато нолучих съоб-
щението, веднага заминал или Щом нолучих съобщеиието..при което
получаването на съобщеиието се възприема н като причина за зами-
наването. При поставяне иа подчииеиото изречение след главното тазн
смнслова отсянка се редуцира и на предеи план нзпъква чисто темпо-
ралното значение на подчнненото изречение: Заминал, когато получил съ-
общението. Заминал веднага, щом нолучих съобщеиието.
Словоредиата организация иа сложното изречение е свързаиа ие
само с чнето граматични условия и нзисквания, ио и със смисловото обо-
гатяване н разнообразя ване на сложиата единица на речта
ПРЯКА И НЕПРЯКА РЕЧ
§ 782. Чужда реч, която се възпроизвежда до-
словно от автора иа съобщеине (съчииеиие), с ъ -
проводена (или несъпроводеиа) от авторов и ду-
ми, се нар и ча пряка реч.
Чужда реч, която авторът възпроизвежда само по смисъл. по съдър-
жапие и която заедио с авторовата реч образува едно сложно изречение,
се иарнча непряка реч (косвеиа реч).
Пряката реч запазва иитоиациоииите и граматичиите особености иа
чуждого изказване, иапр.:
— Няма да ги поканя! — иамръщи се той. — И да оставя бутил-
ката на тоя дурак? (П. Вежииов).
Както се внжда от тозн пример, първого изречение пряка реч е сы.
запазените си особености иа подбудително изречение, а второго нзрече-
439
ине пряна реч е залазило свонте въпросителии особеностн, конто авторът
възпроизвежда дословно.
Полупряната реч се иамнра на границата между пряката н непря-
ката реч, като прмтежава по-силно експресивння характер на пряката
реч, обаче граматичната форма на непряката —т.е. полупрякатареч не
възпроизвежда дословно ч^ждите думи, напр.:
Ще иде бай Ганьо у него: защо ще сн дава паричките по хотели?
(Ал. Константинов). В картотеками на лелята вписах само четиринай-
сет, а останалите на свободна консумация. По-точно, лелята ги вписа
и — до ту к, миличък. А сега, ето ти Соия, най-почтеиата госпомсица
и най—достойната за моя сиаха. . . (Ив. Петров).
§ 783. Пряка реч. Чрез пряката реч авторът на нзложеннето предава
точно чуждн думн, конто се съпровождат обнкновеио с авторовн изрече-
ния (въвеждащи пряката реч нзрази). Въвеждащите нзразн
съпровождат пряката реч — предн нея, в средата н илн в края й, — за
да покажат ному принадлежат точно цитираните думн, в каква обстанов-
ка е произнесена пряката реч, към кого е бНла адреснрана и т. н., напр.:
Майка й я погледна веднъж, после втори път — малко по-продъл-
хително.
— Защо миришеш на болница? — внезапно попита тя.
Криста изпита чувството, че някой я удари по гърлото.
— Бях в поликлиниката — отвърна момичето.
— Какво си правила там? (П. Вежинов).
В този откъс авторът си служи н със своя реч, но използува н точно
цнтиранн думн на героите сн, конто думи въвежда с помощта на нзразите
„внезапно попита тя“, „отвъриа момичето" н др. под., конто именно нмат
тази оценъчна характеристика, посочваща към кого е отправеи въпросът,
кой дава отговорът и пр.
Пряката реч може да се срещне в произведението и без помощта на
въвеждащн авторовн думи, конто обаче преди нли след пряката реч
все пак ще дадат известна информация за обстановката, за говорешнте
лица н пр. Освен това опнсваиата ситуация може да иоси пълна инфор-
мация за това, кой говори, което пък бн могло да се съдържа и в самнте
реплнкн на геронте, в пряката реч, напр.:
— Бъди спокоен! Вуйчо, знаеш ли, че ми се виждаш доста променен?
— В какъв смисъл?
— И аз не мога да разбора в какъв. Но нещо се е променило, това се
I усеща. Походката ти например. Сега стъпваш много по-твърдо, по-от-
I сечено.
— Искаш да кажеш, че преди това съм се мъкнал като плужек?
— Какво е това плужек?
I — Охлюв без къщичка на гърба.
— Да, прощавай, вуйчо, ама се беше малко отпускал. -Сега, както
казват, си позачервил гребена. Имам чувството, че Донка лапна по тебе.
— Коя е Донка?
— Тая високата. Никога не съм я виждал така опулена.
— Другото момиче твоя приятелка ли ё?
I — Нещо такова.
— А сериозно ли е?
— Малко по-сериозно от друг път. . (П. Вежииов)
Както се внжда от тозн разговор между вуйчото н племенника му,
броят на реплнките, конто не са въведени от автора с обясиителин авто-
рови думи, е доста голям — това ет. нар. чист диалог, за който (съветскнят
езнковед) Г. М. Чумаков казва, че пряката реч прнтежава „нулево въ-
веждане1*.
§ 784. Глаголи за въвеждане иа пряма реч. Обнкновеио пряката реч
се въвежда след глаголн, конто означават съобщенне, реч, мисъл н др.
В романа иа П. Вежинов „Нощем с белите коне'* са нзползувзни глаголи
както многократно, като каза (605 пъти), отвърна (237 пътн), запита
(103 пътн), продължи (33 пътн) н т. н.,така н едиократио или двукрат-
но, напр.: бърбори, въздъхна, заекна, начумери се, изашптя, възкликна,
възрази, досети се, дочу, запъна се, засмя се, избухна, иэлъга, иэсумтя.
изплака, обърна се, оживи се, опули се, повтори, полюбопитствува, про-
шепна, ядоса се, усъмни се, сопна се н пр.
Мястото иа въвеждащата авторова реч е твърде разнообразно. Тя
може да стон пред пряката реч (препознтивин авторовн конструкции),
след нея (постпознтнвнн авторовн конструкции), между частите
на пряката реч (нитерпозитнвнн авторовн конструкции) нлн пък може
да обгражда пряката реч (препознтивно-постпознтнвии конструк-
ции на авторовата реч). В други случаи се появяват комбинация от тезн
видове (кръстосани конструкции), конто комбинации са доста разно-
образии.
1. Препозитнвни авторовн конструкции за въ-
веждаие на пряката реч — пряката реч се предшествува от авторовите
думн, напр.:
Докато се настаняваха в хубавата кола, тя каза:
— Дз често пътувам — повече служебно, разбира се. . . (П. Вежниов)
2. Постпознтнвнн авторовн конструкции за
въвеждане на пряката реч — пряката реч се следва от авторовите д>мн,
иапр.:
— Каква глупава история, с какъв нерадостен край' — «ыЛмм
Нонин (Елии Пелии). — В и ла та е на вуйчо ми — отпрял млодгяпт (II
Вежинов)
3. Иитерпознтнвнн авторовн конструкции за
въвеждане на пряката реч — пряката реч се раздели на части от авторо-
внте въвеждащи думн, иапр.: п
— Да се оженя — кяза Шябял, — ама момите не ме искшп (И. нов
нов). — Хубава живя, още по-хубаво умря1 — «м Гябемяре-
уят. — Всеки не можете като него! (П. Вежниов).
Интерпознтивни конструкции за въвеждане иа пряката реч се явя
ват н в случайте, когато речта иа героите се разкъсва от авторова
реч, напр.:
— Виждаш ли колко си. — заяочяа Крис/ня едва мя м явоеяяо,
ко янезамо мяякяа нродялжн еж сжуяя ряяяя уеяякмя еяяе - Ди
мичката .защо" не се отнася. разбира се. за самото нещастие. (11 Be
ЖИНВВтакива случаи въвеждащото изречение е сложно съчииено. обаче
отделиите прости изречения в иеговия състав ие се отнасят към едиа
съща част иа пряката реч: първото просто нзреченне въвежда първат
част ва пряката реч и по отношение иа нея се намира в постно..
44
Второго просто нзреченне от авторовата реч е в препозиция, тъй като
въвежда ново нзреченне от пряката реч. Обеднняващата брънка, която
не позволява да се разкъса въвеждащото нзреченне, е едннннят подлог_
една н съща дума от двете прости изречения.
4. Препознтивно-постпознтивни конструк-
ции. Те се състоятот въвеждащо нзреченне в препозиция, следвано
от пряката реч, след която отново се появява авторова реч, напр.;
Академшлт го погледна насме шля во:
— А може би наистина трябва да ти се обясни — каза той (П.
Вежннов).
Академмкът се намрыуи;
— Какво е това „горе"?— запита той сухо (П. Вежннов).
В такнва случаи авторовата реч н въвежда, и затваря речта на ге-
роя — получава се един вид рамкиране иа пряката реч с помощта на ав-
торовнте думн в препозиция н в постпозиция.
5. К ръстос а и и конструкция за въвеждаие на пряката
реч се изразяват в комбинация между авторовн думн и пряка реч, no-
сложна от дотук изброеиите комбинации. Обикновено тезн конструкции
се оформят от въвеждащо изречение, което се следва от пряка реч, като
отново има въвеждащо изречение в интерпознцня, също следвано от пря-
ка реч, напр,-
Урумов я погледна малко учудено:
— Но и не скрих нищо съществено — отвърна той неохотно. — Ос-
вен някой предположения, разбира се, или някой хипотези, както се каз-
ва. на научен език (П. Вежннов).
Тезн конструкция може да се появят и в други варнантн, например
когато пряката реч се следва от авторовн думн в иитерпознция. след тях
нма отново пряка реч и ново постпознтивяо авторово изречение, иапр.:
— Не, никога — отвърна академикът. — От нищо, дори от сли-
вици Тя беше изключително здрав чоеек Като канара — изтьрви се
внезапно от езика му (П. Вежи нов).
В други варианти на тези конструкции се редуват пряка реч с въ-
веждащо нзреченне в ннтерпозиция, което създава своеобразен раздви-
жек характер на пряката реч, напр.-
— Да, знаем, че не ви се пътува — каза той — Но не сте стар,
зарежете тая глупава мисъл. . . — И понеже академикът мълчеше, до-
ста затруднен как по-енимателно да откаже, той побърза да добави:
— В края на краищата там все ще видите и ще научите нещо, което да
ви е от полза. Техният институт е. . . — той едва не каза „по добър
от каши^4, както му беше на ум, ио се усети кавреме —- със световна
известност. Ще се срещнете там с Добози (П. Вежннов).
§ 785. Пунктуация за отделяне на въвеждащите изречения.
Ако въвеждащото авторово изречение е в препозиция, след него обик-
иовено се поставя двоеточие, а пряката реч започва с тире на нов
ред, напр..
Той се огледа и запита учудено:
— Кой тракаше на машината? (П. Вежинов).
В такива случаи характерът иа пряката реч (въпросителио, възкли-
цателно изречение и пр.) диктува лоставянето на съответния знак в края
й — точка, въпросителен, удивителен знак.
44z
Ако авторовото въвеждащо изречение е в постпозиция то се отдели
от пряката реч (речта иа геронте) с тире, като след пряката реч се поста
вя такъв препинателен знак, какъвто изисква смнсълът на нзречеине-
то напр.:
— Наистина не си спомням! — каза той огорчено (П. Вежннов)
— Жив ли е още? — попита Урумов (П. Вежннов).
След постпозитивного въвеждащо изречение се поставя точка иеза
висимо от употребения преди това препинателен знак (удивителен, въ
просителен). Постпознтивнн н ннтерпозитивнн авторовн нзразн се пи-
щат с малка буква в началото сн.
Ако въвеждащото изречение е вмъкнато вътре между частите на
пряката реч, т. е. то е в ннтерпозиция, тогава се отдели и от двете страии
с тире, напр.:
— Хубаво живя, още по-хубаво умря! — каза искрено Радомиреца. —
Всеки не можеше като него (П. Вежннов).
При усложнените н кръстосаните конструкции се запазват тезн ос-
новин положения за употреба иа прелинателните знацн.
§ 786. Стилистнчна роля на пряната реч. Обикновено пряката реч
придава пожив, и зраз нтел ен характер на повествоваиието. Тя нма ре-
днца особеиости на устноразговориата форма на българския езнк — не
само лекснкалин, но и иятоиацноннн, конто ие може да предаде напри-
мер научного изложение. В пряката реч се наблюдава употребата на об-
ръщения, въпросн и възклнцакия. изреченнята често са непълнв (недо-
нзречени), те се допълват по значението ск от околиия контекст, слово-
редът на такива изречения в пряката реч е твърде разнообразен, често
нарушен и обратен. Когато се отразява чрез пряката реч разговор между
две или повече лица, което обикновено се среща в художествената лнте-
тура, пряката реч е диалог. Диалогът широко се прнлага за езикова
характеристика и за индивидуализация иа геронте в художественото
произведение.
§ 787. Непряка реч. Непряката (косвеиата) реч се предава като реч
иа автора на художествеиото произведение. Ако пряката реч като реч
на герой от художествен© пронзведеине се промени н стане като реч на
автора, а ие на лицето, което я е казало, тя става косвена реч — промен я
се отношеннето на говорещото лице към нея. Чрез непряката реч се пре-
дава чуждого изказване с помощта иа подчинено нзреченне, което обик-
новено е подчинено допълнително. С други думн, въвеждащите авторовн
думи при пряката реч се обръщат в главно изречение (в косвеиата реч),
а героевите думи стават подчинено допъл Интел но изречение. Това под-
чинено изречение е обикновено косвен въпрос. когато е заменило въпро-
сително изречение на пряката реч, напр.:
— Какво става? — попита Ирина (Д- Дныов).
Ирина попита какво става.
Ако подчиненото изречение е заменило възклицателно или обикно-
веио съобщително изречение, тогава характерът на подчиненото допъл-
нително изречение не е на косвен въпрос — то за почва с помощта иа
съюзннте връзки че или да, като съюзът че въвежда изречения, заменили
пряка реч в изявително или в условно наклонение, а съюзът да въвежда
подчиненото изречение, ако пряката реч е била в повелители© наклоне-
ние, напр.;
443
Христина застала пред него и му рече:
— Ще те ыадиграя! (Елин Пелии).
Пряката реч се замени с подчинено допълнително изречение, въве-
деио със съюзна връзка че: Христина му рече. че ще го надиграе.
Също така и в нзраза:
— Убий ме. ако те лжа — каза Христина (Елии Пелин).
Пряката реч, която е в повелителио иаклоиение, обърната в косвена
реч, се въвежда със съюзна връзка да: Христина каза до я убив, ако го
лъже.
При премннаваието на пряката реч в непряка необходимостта от
употребата иа двоеточие илн иа тире (съответно след препозитивного ав-
торово изречение и пред авторовата реч) отпада — пред подчнненото из-
речение; въведено със съюза че, се поставя запетая съгласно с изисква-
нията за подчинено допълнително изречение от тозп тнп. Въведеното с
подчинителен съюз да подчинено допълнително изречение на мястото иа
пряката реч не се предхожда от запетая — съгласно с нзнскваиията за
пунктуацнята в рамкнте на този тип сложни съставни изречения.
ПОЛУПРЯКА РЕЧ
§ 788. Полупряката реч е композиционен тнп
реч, съставена от изречение илн по-голяма с н и -
тактична ц я л ост, която в рамкнте иа авторова-
та реч предава миелите н чувствата на дадено
лице с присъщите на неговия езнк средства на
изразяване. Тя може да се иарече още зависима реч за разлика
от пряката, прн която авторът на съобщеиието предава чуждата реч до-
словно, и от непряката, прн конто той я преобразува като непряко нз-
казване. Прн полупряката (зависимата) реч се запазва формално трето
лице, граматичното лице иа автора, ио тя се обособява като самостоя-
телна синтактична единица, различаваща се от пряката реч със свой су-
бективиомодален план, съдържанне, специфичен лексикален състав и
формалин особености. Напр.:
Мисли от лоши по-лоши му минуваха през ума. Какво чинешв Рада?
Подир избягването му каква ли не оскорбления, каква ли не гонения тряб-
ва да е изтърпяла за него! Тя едничка е посрещала всичката буря на об-
щество то, може би и яростта на властта. Бедната, не й в било съдено
да добрува с него. И той не е тан да я утеши и да подкрепи това слабо де-
те (Ив. Вазов).
От посочения пример се вижда, че с полупряката реч се изразяват
миелите на Огнянов, неговото душевно терзание, въпросите, конто го
нзмъчват, загдето е трябвало да оставн Рада на произвола иа съдбата.
Макар че се говори в трето лице, съвсем ясно е, че това са мисли на са-
мия герой, а не миелн на автора. Формалната и семантичната иесъгласу-
ваност по лице не нарушава едниството на мисловиото и емоционалиото
съдържанне.Понякога самите автори я характеризират като вътрешна реч:
Той страшно биде смазан от мисълта, че Лавка завинаги ще бъде
изгубена за него. Как да отложи тая годявка? Как да се унищожи тоя
съперник? Как да се спаси Лалка? Тия вътрешни въпроси се изобразила
твърде ясно по посърнаюто и мрачно сега лице на Соколова (Ив. Вазов)=
444
Полупряката реч подобно на пряката и непряката нма своя синтак-
тична структура, определен иачии на лексикално попълваие, вътрешно
темпорално н модално единство. Синтактичната н структура се изразява
както във вътрешния строеж с определен тип изречения и тяхно взаимо-
проиикване, така н във въишиата й синтактична зависимое? от авторо-
вата реч. Може да се говори за синтактична рамка н за сннтактнчна ком-
позиция иа полупряката реч, като въз основа на тях и на сннтактичиото
съдържаиие се определят нейните разновидности и се извършва класи-
фикацията й.
§ 789. Полупряката реч по своята същност е вътрешна моиологнчна
реч. Само в ло-особени случаи, при по-дииамнчно протичане на мнслов-
ния и емоционалиия поток се стига до вътрешеи диалог в съответиа фор-
ма на въпроси и отговори.
Според съдържаннето, което показва предмета иа разсъждение и от-
ношеиието иа лицето към него, изразеии с определено синтактично по-
строение, вътрешиият моиолог бива преобладаващо мисловеи, когато раз-
крива размислите, разсъждеинята по определен повод, нли преобладава-
що емоциоиален, когато изразява настроението иа героя, вълнението му,
неговото душевно състояиие. Субектнвираният монолог представя ня-
какви въишни явления, като ги пречупва през субективиия свят на ге-
роя. Вътрешиият диалог обикновено се включва в монолога, защото не
излиза от емоциоиалната и мисловната сфера иа едио и също лице, което
поставя въпроси и им дава отговор за себе си в линията на едно разсъж-
дение или прежнвяваке.
В структурно отношение полупряката реч може да бъде по-близо до
авторовата нли до пряката реч, ио винагн си остава самостоятелиа форма
на чуждата реч. Тя трябва да се отличава от авторовнте монолози и от
авторовата прика реч в лирическите отстъплеиия.
§ 790. В полупряката реч се съчетава чуждата реч с авторского об-
кръжение, което се изразява в изреченията на по-шнрока ситуация нли
на иепосредствеио въвеждане в началото нли разяснение в края на ком-
позициониата цялост. Образува се синтактична рамка, която е по-шнрока,
по-свободна н неопределеиа или по-пряка, сведена до въвеждащо автор-
ско изречение, както прн пряката реч. Въвеждащите нзречеиня обикно-
вено означават реч, мисъл или ги посочват, а други от тях засвндетел-
ствуват най-общо процеса, разкрнт чрез самата полупряка реч.
а) За мисловност: спомен, размисъл, преценка, решение и др.
с глаголи като мисля, мисля си, замисдя се, глаголии изрази като мима
ми през ума, прекара през ума, смазан от мисълта претегли онова н др.:
Иотеглиха дългите си мустаци и св замисляха. Какво можете да змачи
пък туй? (Й. Йовков). Мангафата се замасли. Виж каква била работа-
та? А той си мислеше, че са само прости работница (Г. Караславов)
б) За чувство, душевно състоянне и тяхна външна
проява с глаголите страдам, изнемогвам, въэдишам, охкам, въляувам а
тревожа се, учудвам се. заливам се в смях и Др.: Излезе на улицата и пз
дъхна с облегчение. Иай-после беше отново свободен1 (Д. Ангелов). Беше
му и приятно, и чудно. и тревожив. Къде ео водехау Какъв ли човек бе...
този нелегален? (Д. Аигелов). Понякога въвежцащото изречение означава
външни жестове, конто издават самовглъбяваието на героя, състоянието
му: Ирина я иогледм с пламлче яа враждебност после тъжно плввде
445
глава. Нима една ограничена и неука жена можеше да коже друео нещо!
(Д- Днмов).
в) За възприятие, познавателен процес н др.:
Тя огяеда уличката — дали не беше я видял и чу л някой, че не беше при-
лично да заприкаэва тъй с млад, непознат мъж (Д. Талев). Бодура се
приближи пак до плета и погледна'- колота на Христо беше вече близо.
Какви хубави кончета! (Й. Йовков).
г) За съобщенне, говор и др.: Появлението в града ни
Кралича изново даде оживление на метохаи той зашумя. Кой е? Отгде е?
Защо е дошъл? Кокъв е? Никой не знаеше (Ив. Вазов).
Полупряката реч може да бъде и спонтанна, без специално въвеж-
дащо изречение, ио и в този случай тя нма характерна синтактичиа рам-
ка на обкръжение, която локазва преминаваието от авторовата към чуж-
дата реч.
§ 791. Полупряката реч има своя структура със свойствена за нея
съчетаемост на нзречеиията в компоэицноииото цяло, с актнвнзираието
на някон тнпове изречения и нова словоредна динамика. Това я обосо-
бява като самостоятелио синтактичио построение. В структур но-компо-
зиционно отношение сиитактичиите особеиости се изразяват в следиото:
а) Превес на въпроснтелиите изречения във всичките им
разновидности над останалите с предпочитаине към изреченнята с рето-
рнчно и възклицателно значение: В полусън Стефан мислеше и сънува-
ше. Дали те не му се изсмяха, като каза това? Та какво оставаше още от
неговия живот? За тях е друго. Те са здрави и щастливи. Как всичко е
чисто, бяло и здраво у тях!. . . А той е болен, грозен. Но защо ли той
мисли за това? Защо ли?. . . Все едно* (К. Калчев).
б) Голям относителен дятна възклицателните и п о д -
будителните изречения. Срещат се възклицатетни изречения, об-
раз} вани с местоимения, наречия, частици и междуметия, но и изрече-
ния, оформенн с помощта на ннтонацията. Подбудитеткнте изречения по
съдържаиие по-скоро са възклицателни: Евгений се развълнува дълбоко.
Градът на неговата любое! Г радът на неговите страдания и унижения.
Там лежи Росинка в килията си и чака освобождение1 (Д. Ангелов).
в) Е м о ц и о н а л н а оцветеност иа съобщнтелнн-
т е изречения, върху които се отразява емоционално-субективният тон
иа сиитактичиото пято. В структурата им настъпват иякои изменения:
ннверсиране, повторение на главки н второстепенни части илн на цел»
простк изречения в състава на сложннте, синтактичеи паралелизъм, под-
чинен на емоционалната градация, рязко движение иа основиия той н на
мелодиката, подвижност на логического ударение с ярко изразена емфа-
за. Забелязва се подчертан стремеж към стягане иа изречеиието с нама-
ляване иа разширеиите части, с широко застъпване иа асиндетона при
сложннте съчинени изречения, а в много случаи и на елнпса, напр.
Бяха г розни и отвратите лн и такива отношения между людете и
още повече между близки люде. И защо ще сърди и тревожи мъжа си.
щом той вече каза. че ще прави къща? Новата къща ще се издигне като
преграда срещу омразата на свекървата. С новата къща ще започне нов
живот. Дори и да дойдат старите да живеят с тях, в новата къща ще
бъде господарка вече не свекървата, а най-напред тя — Ния . . . (Д. Та-
лев).
446
Широко застьпеи е субективинят словоред, при който ядрото, но-
вого се поставя на първо място, а основата — на втори план.
Полупряката реч може да бъде синтактическн накъсана, с миоп
психологически паузи: Учителят лежеше немощен и болен. В запалено
то въображение на болната му глава мъгливо хвърчи неговата пропаднала
младост. Пропаднала. . . Да, пропадна/ш' Той много е желал. много е
любил, много е учил. .. Но где го всичко това! Що е то? Захваща ли не-
що и що направи? (Елин Пелин).
§ 792. Полупряката реч се характеризира и с иякои особено
сти на лексиката и използуването иа морфологнчинте
форми за лице, наклонение, време, вид к др. Най-съшествеи неин
признак е несъвпаденнето иа граматично лице н субект иа речта. на из-
казваието. Третоличната форма се употребява със значение за първо ли-
це, като става пряк нзраз на миелите и преживяваинята. Най-често в
авторовата реч се използуват мииало евършеио и мииало несвършено
време, а полупряката реч изисква в най-тнпичиите случаи сегашнс и
бъдеще време. Темпоралното значение отстъпва пред модалното, особено
във въпросителните и възклицателните нзречення, конто са най-характер-
иият тип в нея. Формите за бъдеще време прндобиват в значението и
признаци за увереност или неувереиост, сигурност и Други модалии зна-
чения. Някон особеиости в лекенкалиия състав показват нейната същ-
иост на чужда, иеавторова реч.
Полупряката реч е типична за художествеиия стил. Използува се
за вътрешна характеристика на образите, за разкриване на тнпични мис-
ли и настроения, иа драматичии чувства, за психологически аиа
Чрез нея действията се предават като виждаие н прецеика на геронте
като тяхна душевна реакция, улавят се н иай-фиинте и иезабележимн
преживяваиия на персонажа. Особената динамика на повествованкето
или на лирического обобщение изисква и специфично редуване и съчета-
ване на полупряка с пряка и косвена реч. Например монологьт иа бай
Марко от „Под итого1" иа Ив. Вазов:
Той видя, че насред сбора, пред хилядо зрители, един турчин слезе
от коня си по заповед на един хром и пиян българин. че тоя турчин за-
броди селяха си. османлъка си и му се подложи като животно, да му и
качи Капасъзчето и да го носи пред всичкия свят! И това стана тъй
просто, тъй ненадейно. да, тъй страшно ненадейно. И то не беше г\<.
ку-тъй случайно, или от пиянство — вчера и эавчера то не можеше да
стане, днес става и всичкият народ се смее и ръкоплещи. като че става
нещо най-естествено. . . Какво е това време? Отде тая дърэост у раят>.
и тоя страх у господаря?. . . Или вече наистина часът е ударил на -та.-»
империя и Бейзадето има право, и младежите имат право? Кой зн
кой знае!.
ПУНКТУАЦИЯ И СИНТАКСИС
§ 793. П у и к т у а ц и я т а е съвкупиост от употр*
бявани препинателии знаци и правнтата а
тяхиото разполагане и използуваие. Нейната освое-
на функция е разчленяването на текста Това съддава удобства прн пра
внлиото четене, възприемаие н устно възпроизвеждане на щ эмн*га реч
447
Самото разчленеиие на текста н съответното му отбелязване с препина-
телен знак става според прииципнте, конто са залегнали в осиовата на
правилата за употреба на препииателните зиаци. В диешиите киижовни
езици се използуват, иан-обобщено представеио, два основнн типа пунк-
туация — пунктуация от френскн тип (пронзткчаща от нуждата за фоие-
тико-смислово членение на текста) н пунктуация от немскн тип, в чиято
основа е заложена еннтактнчната структура на езика. Българската пунк-
туация е изградеиа въз основа на еннтактнчната структура на изрече-
нието, макар поиякога да използува и другая принцип, конто е бил енл-
ио разпространен през мнналня век, доказателство за което намираме
в творчеството на Иван Вазов:
На 1885 година през ноември, няколко дсна подир обявяването на
сръбско-българската война, аз и още няколко гимназисти от сливенската
гимназия, под омаята на патриотическото въодушевление, записахме се
доброволци, с намерение да тръгнем за сръбската граница. . . Няколко
дена сied пристигането ми в Хасково, постигна ме втора неприятност.
При всяка негова дума, преданността на това момиче се изпаряваше във
въздуха (Ив. Вазов).
Като най-осиовна разчлеиителиа служба на препииателните зиаци
трябва да посочим ролята им да посочват и енгналнзират эавършеност
или незавършеност на дадено цялостио съобщеиие (Аз попитах, но ни-
кой не ми отговори; Аз попитах. Но никой не ми отговори; Аз попитах,
но. . . Никой не ми отговори) нлн спецнфичии сиитактнчии явления и
конструкции в рамките на едио изречение (обособени части, обръщения).
Освен тазн чисто синтактична функция на пунктуацнята препниа-
телннте зиаци служат и да иасочат читателя за вида на езнковото съоб-
щенне по цел на нзказване, т.е. дали предадеиото съобщеиие е съобщи-
телно нзреченне, въпросително, подбуднтелио или някаква комбинация
от тях. Затова и в края на такива изречения се поставя този знак, конто
е възпрнет да насочва към вида на изречението — точка, уднвителиа или
въпроснтелна. В тези случак видът иа препинателния знак нзцяло се
определя от характера на нитонацията, с която те се оформят при устна
реч: Времето пак застудя (точка). Ща кажет ли? (въпроснтелна). Не ме
прекъевай1 (удивнтелна).
Една доста разпространена функция на препииателните зиаци е
службата нм да посочват емоциоиалност на нзказваието, Особено подчер-
тана е тя при удивнтелната. Всички възклнцання, конто се чуват или
произнасят във всекндневната реч, попадат тук: Ужас! Какъв подлец!
Не може да бъде! Да му се не види макар!
Условие за свободно н правил ио използуване на препииателните
знацн е доброте познаване на природата на пуиктуацията, нейния харак-
тер н предназначение. Препннателннте знацн наред с буквнте са част от
графическата система на всеки езнк. Използуването на пуиктуацията се
обуславя както от сннтактнчння строеж на даден езнк, така и от смис-
ловото членение на нзказа и ритмнчно-интонацнонната система иа реч-
та. В раэличните езици в зависимост от граматичната им структура из-
веждането на правилата за употреба на прелинател инте зиаци се осъще-
ствява върху преобладаването иа едии от трите посочени аспекта на ези-
ковата действнтелиост. Подобии явления могат да се забележат н в исто-
рията на пунктуационната система на даден конкретен езнк. Разбира се»
448
трудно е да се прокара ясна граница между посочените функции на пре
пкнателиите зиаци, тъй като ритъмът иесьмнеио оказав влияние аърх'
семантике сиитактичното членение иа текста. Като сьставна част от пис
мената система, пуиктуацията служи на целите на комуникацнята, на
двустраниата връзка между питания и четеца. Тя е средство, с помощта
на което пншещият изразява определенн значения и отсенкн. а четецът
въз основа на нея гн възприема. ПонякоГа препииателните знацн обо-
значават такива нюаисн в значението, конто не могат да се нзразят лек-
сико-граматично, а в други случаи са само допълнително средство за
подчертаване на различии семантнко-граматнчни значения.
§ 704. Досега по традиция илн поради наличнето иа общи елемеити (като съв-
кулност от графнчнн зиаци, с конто при писане се обозначават някои особеностн на
езика и речта) към правописната система на езика се е включвала и неговата л у в к-
туационна система. Такова схващане е вярно само отчасти. Пунктуапвя-
та в българскня езнк се евърава със синтактичиата и емнеловата структура на язре-
чснието (за разлнка от други езици, в конто в основата на пунктуационните правя та
са залегналн преднмно фонетнчин нлн смислови особеностн). Друго, не съвсем точно
схващане свързва нзползуването на пуиктуацията само с наличнето на кннжоввоезн-
ковн снстемн, чиито особеностн тя отразява. Може би това схващане се е наложило
поради по-интензивното внимателно и задълбочеио проучване на съвремеввня езвк
с оглед към установяване на единна пнемена практика. Пуиктуацията не обхвата
само явления на съвременната квнжовна пнемена практика и само иа книжовния езнк
като преобладаваша и единствена обществена практика н не е следователно отраже-
ние само на кормите на книжовния език. Пунктуаннонната система възниква от нуж-
днте на писмення езнк изобщо независимо от етапа на развитие, в който той се на-
мира. При no-широк историко-теоретически поглед върху въпроса става ясно, че кнк-
жовннят езнк и пунктуацнонната система не са евъраани на базата на предпоставка
и резултат и че пунктуацнята, макар да отразява редица съществеии особеностн на
синтактнчния строеж н иитонацнонннте особеностн на съвременння книжовеи езнк
е свързана исторически с появата и развнтието на пнемената реч и графически отра-
зява нсГйни съществеии структурни и смислови особеностн, интонацноннн характери
стики и никои други явления, чието пунктуацнонно онагледяване е една условност.
Пунктуацнята също подлежи ва промени и развитие. Те обаче са резултат повече
от задълбочеио вникване в природата на самня пнемен езнк, на неговото развитие и
сиитактичио обогатяване и раэнообразяване.
Понякога промяната е преднзвнкана от нзбора и характера иа нзходиата база
за нзграждаие на пунктуацнонната система — сннтактично-структуриа, фоветична
илн смислова. Във всички случая обаче се налага да се правя разграничение между
правопнена и пунктуацнонна система. Както вече се отселяза, известна прнвмдна
блнзост между правопнеа и пунктуацнята съществува. Но тя не бнва да ни мбауж-
дава до такава степей, че да не внждаме основннте н съществеии различия в приро-
дата на двете графнчни системн. Правописът е функция на книжовиата езикова вор
мативност след създаването на книжовния език (в диешното разбнране на понятието);
пунктуацнята може в някои свои аспектн да е свързана нлн да се кръстосва с кнвжов-
ната нормативност, ко по същество далече предхожда по функцноннране деиствкето
на книжовните нормн, тъй като е свързана с друг внд норматнвност (а смисъл на
закономерност)- норматнвността на писмення езнк нзобщо, за да отрази
онагледн н улеенн прн него основнн структурно-граматичнн особен.>гтм и нт>аа-
ционнн явления ка речтн. Пунктуацнята отбелязва съществеии системки и трайнн
сннтактико-структурни и интонационно-емнелови явления в езика. По този начни
възпрнемакя, тя заема самостойио място като графичиа система и бн било целесъоб-
разно да се отдели от явленинта, попадащи в обсега на правопнеа, според наложило™
се досега за него схващане. От това обособяване на пунктуацнята от провописа произ-
тнчат два съществеии нзнода за пнемената практика: 1. Промяна на отн. денмето към
употребата на пунктуацнонннте знацн. свързанн със структурны, СМИслоем к нито
нацноннн закономерности на езика като средство эа общуь.не. 2. Това проыеке-о
отношение ще стнмулира по-съвършеното използуване на пунктуацнята за предавав
на по-тъики отсенкн на мисълта и за обогатяване еннтактнко ч-.рно ряшюбра
зяваие и раздвнжване на пнемената фраза.
29 Гранатике на современный болгарски кннжоаен езиа.
449
§ 795. При анализа на функцинте на препннателннте знацн се взе-
мат пред вид н стилннте особености на текста, тъй като те зависят от
жанра на текста. Така напрнмер в художествеиата литература рнтмико-
интонациоииата страна на пунктуацнята по правило нма по-голям от-
носителен дял, докато в научната литература съотношението е обратно.
В българскня писмеи езнк препннателннте знаци се използуват пре-
димно за синтактично я емнелово членение на текста. Употребата на пре-
пииателните знацн в българскня език се ръководи преди венчко от сии-
тактичния строеж иа нзреченнето или, другояче казано, основава се на
еннтактнчния принцип. Това е днзюиктнвната функция
(л н м н т а т и в н а — отлеляща, ограннчаваща, иделимитатив-
н а — разграннчаваща), евързана най-общо с явлението 'раздел я не’. Лн-
мнтативната функция на пунктуацията се обуславя от граматнко-струк-
турнн я семантнчнн условия на речта, тъй като сыцествуващите в нея
граннцн между отделяйте изречения н техян смисловн части се проектн-
рат в писмения текст с помощта на препннателннте знацн. Така напрн-
мер границата между две завършеин самостоятелнн изречения отбеляз-
ваме с точка, между две изречения в рамкнте на сложното изреченне —
със запетая нли Друг разделителен знак, но не с точка; в простото изре-
ченне нзползуваме запетаята за отделяие на еднородни части помежду
им, за отделяие на обособени и вметнатн части от останалнте части иа
изречеинето я т. н.
Препннателннте знацн в писмеиата реч са проекция на особеностнте
на звучащатя реч. Основнн позиции, прн конто члененнето в устната реч
се отразява в писмеиата, са паузн и ннтоиацноиии особености, свързани
с граматнчиата структура на нзреченнето. Интонации и паузн, пронзтн-
чащн от условията на нзговора н произнасянето. не се отбелязват пунк-
туапнонно. Затова иапрнмер обособеио обстоятелство и обикновено об-
стоятелство се отбелязват по различен иачин в пнемеи текст, макар че
в устната реч н двете представляват речей такт, значим обаче на раз-
личии езикови равнища — пенхофизиологично и сннтактнко-семантично
(илн синтагматнчно),— и се отделите пауза при произнасянето, която оба-
че е и комуннкативно-структурно обусловена само при вторня случай:
В оная нощ / ние бяхме щастливи и Следващия ден, / неделя, / се. случиха
две важна събития. Жената излезе изплашена н Жената, изплашена.
излезе. Това показва, че членеинята, отбелязванн с пауза, в устната и
писмеиата реч не съвпадат н че.между тях нма само определено съответ-
ствне. Една от основните промеии в прилагането на пунктуацнонната
система засяга случаи на немотнвирана от сннтактнчната структура на
изречението употреба иа препннателиия знак Така например в днеш-
ната писмена практика почти не се постадя (освен в много редки случаи
н од вт. действието на по-особенн фактори) запетая по този начни, по
какъвто я намнраме у Ив. Вазов. В приведеннте от негови произведения
случаи употребата на подчертаните за пета и (вж. § 793) се е ръководела
от у лпвнята на произнасянето в устната реч (да го наречем най-общо
с т* >мниа декламационнн условия) и се касае вероятно
нормаляа и разпространена практика
Т| >."0 • само да се определят причини?! .а различного разположение на ен-
. штихи-1 ct и же— двлн и «по * iyaan-го на запетаята, създаваша задължнтелна
к.,*, прям предикативната част в изречението, днктува тядното разположение кето
след първа дума в изречението, или обратно. А това с псобеио важно » се №№
при работа върху текста на Вазовите издания. Явно е, че в случвя е иечелecvx
но да се прилага механично принцнпът за осъвременяваяе на пункту < по- . .
са калине н структурни особености в текста. При други случаи, ка > мирные? Па ,
есента, листата на момината сълза са пожълтели. . (Ботаника . я VI мл
осъвременяването е наложится ио, тъй като запетаята е постами а в нейтрален ил. in ,
популярен текст, не е свързана със стил истичио-художествен и подбуди и по,,,
това е неоправдана.
§ 796. Когато се поставя въпросът за съотношението межд} пункт у а-
цията (като съвкупност от препииателни знацн, с конто св ра<членяы
писмеиата реч, и правилата за тяхното разполагане) и ннтонацията на
живата, звучащата реч, много важно е предварително да се корнгнра
дълбоко залегналото убеждение, че пунктуацнята непосредствено се oi
деля от ннтонацията, и да се внуши, че интонацнята е яв теине, практи-
чески иеподдаващо се иа графически организация и систематизация по-
ради многообразието и богатството на ней ните особености и юоанси По-
ложение™ е доста очебийно, тъй като осиовните препииателни зяхин
фактически са десет — точка, въпросителна, удивнтелна. запетая, ты-
ка и запетая, двоеточие, многоточие, тире (дълга чертица), кавич! •
скоби. В редица случаи обаче се стига до пренатоварване на никои от
тях с изпълняването на различии по вид и характер функции Затова и
става нужда да се уговарнт илн оформят в правила различните употре-
би на тези знаци.
§ 797. Към иитонационните особености, който остават необхванатн
от пунктуационната система, спада например логического ударение Еш
защо в известии положения разпределянето на тогнческите а .г и i-
съпровожда от разделяне на изречението с помощта на г- нктуацня’и
Затова е много важно за текста логического ударение да се у-эви. Етс
един пример от Ем. Станев, при който смнсловият акцепт ва в
зависимост от разделянето на текста с помощта на запетая. 4хо ле а
смущаваш довечера, можеш да валсираш (локализация на със^ояинето
определен момент) и Ако не се смущавши, довечера може . » вал ЩХЬ-
(изтъкване на състоянието като постоянен признак, тем" ..пита
лизания е прехвърлена към втория предикат).
За да се подчертаят ограничените възмокж иа
невъзможиостта с нейните знаци да се обхвац всички цн
особености на устната реч, който граничат почти с «епрелелмд мн •
ственост, нужно е само да се посочн. че
препинателен знак — удивитетназа — не е в
да ни подскаже иа какво емоционатио съ<т< в. ‘
каква модалност изразява — }Дивленне, възт .
мущеине, молба, желание, заповед н т н Т<*.- ....... « м 1мк
иа устната реч вниаги внася опредетено i 1 н “ н
крет но допълнително значение в и.................. :• 1 '
смисъл (на изявително, въпроситеи- bi- ‘ "
иезавършено), която обаче ие вмнаг* мож< . i*i I 1 ’г’
езика иа пункт}ациониата система Etc --iu. юм «ом ’
са особено важни, когато трябва i е к. . < п . . •
ността, отбелязана чрез препинатетиия зн«.к - -ТсЛдп . »1 :
осиова на това „значението*’ на пре пи i
новено типнзирано, т.е. в «х ловка вяван
кативен, семантико-структурен или арнт'вВ
§ 798. Паузите 8 устната реч, нейният интоиационеи потенциал са
необичайно подвижно явление и се определят от комуникативните или
стилистичните задачи иа всеки изказ поотделно. Но не всички паузи, а
само някой при определено съответствие между изговорното и граматич-
ното членение иамират отражение в пунктуациоината практика като обо-
значение на трайни и снстематнчни особеиости на синтактичната струк-
тура на текста, трасирайки неговата граматлчна устойчивост. Употребата
иа препинателните знаци като че ли по принцип при диешното равиище
на езиковата култура не преднзвнква особени трудности, когато се ка-
сае за основни еннтактнчнн позиции. Но в разговорната или в по-експре-
енвната реч съществува известна неоформеност и синтактичио прел ива не
на изреченнята. Това става особено в художествената литература, ко-
гато тя имнтира тоя тнп реч. Границите в такава реч се определят в за-
внсимост от ситуацията и логическите или стилнстичннте съображения
на пншещия. В разя ич ннте стнлове и жа крове обаче могат да се нзлъчат
различнн стнлистични отношения между отделяйте изречения, като се
трансформнра само ннтонацнята, с която се изговарят, иапр.:—Значи
. . . един? (въ просители©). — Значи. . един (утвър дител но). — Значи. .
един/ (възклнцателно).
Макар и с непределно конкретно разнообразие (евързано със съдър-
жаиието и строежа, а също така и с мястото на синтактичната единица
в по-сложна цялост), мелоднката, или ло-точно ритмомелодиката, се офор-
мя върху основата на някон стандарти (н само въз основа на тях
тя може успешно да нзпълнява комуннкативната си функции, тъй като
иначе бн се превъриала в характеристика само на индивидуал на реч),
които нмат предназиачеинето по-точно да разкрнват синтактико-смисло-
внте отношения между комуникатньните едииици. Тези стандарти отго-
варнт на граматнчната устойчнвост на езика, предпоставка за л и н г -
вистичио (грамвтико-еннтактично) обоснована упо-
треба на препинателните знаци. Те са добре очертани, описаны н обис-
нени в правописните ръководства. Това са случайте на постоянно съот-
ветствие между интонация н пунктуация. От гледище на функцията на
интонацията (граматико-еннтезираща, за сиитагматнчио членение, пре-
дикативна, модално-днференцнраща1) се определя и лимитативната функ-
ции иа пунктуацнята в писмення текст:
Както се знае, в него нашият народен поет описва страданията на
българския народ под турско рабство, а когато го четок аз, моята родна
Македония беше все още под ту река власт, в границите на Турция
(Д. Талев).
Изречеиието е съобщително. Точката в края му отбелязва завършена
синтактичиа н смнслова цялост, модално неутрална Това озиачава, че
съответствуващата интонация е на съобщително изречение с понижение
в края, спокойно изразена. Вътре в изречеиието, което е сложно, е осъ-
ществено разделиие, съответствуващо на определеин снитактичнн цяло-
сти (в случая подчинеии изречения н обособеио приложение), разграии-
чени със за пета и, които отбелязват незавършеиа, възходяща интонация
н малка пауза.
‘В. В Виноградов. „Синтаксис русского языка** акад. А. А. Шахма-
това — В- Вопросы синтаксиса современного русского языке М-, I960, с. 91.
4*2
При това тази функция също ие е еднозначна и се определи от ед
рактера на езиковите явления, които разграничава. Когато лнмнтатн»-
ността засяга отделки езикови единици, самостоятелии в граматично и
смислово отношение, е налнце външно отделяйе, а сьопетт
и за външио разграничение. Типичен външен лнмитати-
вен знак е точката, която бележн като сигнал за външна пауза
границата на снитактичната единица и раздела между отделяйте изре-
чения от изявнтелен, съобщителен тип. От този тип покрай чисто семан-
тнчиата и модалната си функция са и въпросителиата и уднвителмата,
употребени в края на нзречението. Тук трябва да отнесем и кавлчкмте,
когато те отделят пряка нли вътрешна реч от авторовата реч, и прн из-
вестна уговорка скобите, когато включват като вметиатн цялостао офор-
менн съобщения:
След време аз намерих и други такива ключове. Такъв златем ключ
ми даде и великият Лев Николаевич Толстой (Д. Талев). — А! — а»
кликна Дрейк. — Идвате тъкмо навреме: говорим тук за ония полицаи,
дето служат на двама господари. Една наистина много увлекателна те-
ма. . . (Б. Райнов). — А, вие вече се върнахт&. . —приветствую ме
той. — Къде е писмото? — Какво писмо?. . . — избъбрям — Там е са-
мо Майк. И то — мъртъв. — Значи, аз ви пращам за едно, а вие спрш-
вате друго, хитрец такъв! — заканва ми се шеговито с пръст шефът. —
Не ми е ясно какво искате да кажете. — Може би не ви е ясно и че сте
го убили? — Но нима вие. . . (Б. Райиов). „Първом на доброволците' —
каза магазинерът, обхванат от старомодно чувство на справедливое/». —
И се подредете да ви видя! Така! . . . Кой е първият?" (Г. Мишев). Най-
после Никифоров каза „край на предаването" (Г. Мишев). Според Шедши
най-висшето на пластиката се състои в пълното равновесие между душа
и материя. (И тази негова мисъл в почти непременен вид ще влеэе като
основна идея в Хегеловите Лекции по естетика.) (И. Пасм).
§ 799. Когато лимнтатнвността засяга синтактико-структурны особе-
иостн в рамките на едиа езнкова единица, можем да говорим за вот-
рет н о отделяне и съответио за вътрешно разграни-
чение. Типичен вътрешеи лимитативен знак е за петаятв От-
делимте езнци, различните стнлове и жакрове и инднвидуалимте особе-
иостн на автора се открояват иай-ясио при употребата на запетая ia.
Поради това тя е един от най-универсалните и иай-съдържателюгте пре-
пн нателии знаци. Вътрешнолимитативни са и знаците точка н запетая,
двоеточие, многоточие (когато не е в края иа изречеиието), тире, скоба
За щастие. работеше в магазин със стока, която привличаше купу
вачите и ги карате доброволно да вземат участие в разтооароането й
(Г. Мншев). И добави нравоучително: — Така е. когато кривмеш от про
вия път. Отпърво — хашиш, а после — куршум (Б- Райтов). — . Ще
се озовете в затвора и то, предполагал, за доста години понеже самою л
но сте се отлъчили от кораба и понеже не сте го потърсилы. дори кого
то той повторно е бил тук (Б. Райиов). Нсторията с убийапоото на
Майк ще бъде изведена наяве и това ще бъде добра семаациДка аа мостя и л
печат. особено когато й се придаде определен политически смисъл. бъл-
гарски агент ликвидира български емигрант (Б. Райтов). — Значи
един? — Мисля, че за една баня. . - — кала мустакът (Г- Мншея) — Са-
га полицията ще има да ров и. . . — Трудно, много трудно се работи по
тия места. (Б. Райиов). — Една малка глътчица, Дорис?
(Б. Райнов).
Тези знацн могат при една н сыца лексико-граматнчна структура да
ироменят смисловнте акцентн и отсенкн в иея и да поставят в различно
синтактнко-смислово отношение частите на една езнкова цялост, напр.;
Тайнствена и неразгадан^, надежда ме крепи. Тайнствена и неразгадана
надежда ме крепи. Надежда ме крепи — тайнствена и неразгадана. Най-
обобщено нзборът на употребения вътрешнолимитативен знак серъково-
дн от интонационно-смисловн условия, от ннтензитета на отделящата,
разграннчителната вътрешна пауза, която пък зависи от структурния н
семайтнчния характер на разграничената част. Тогава се говори за зиа-
цн с по-слаба разграничителна сила, като запетаята например, и за зиа-
ци с по голяма разграничителна сила, като тире, точка и запетая, скоби
и др. Действието иа този осиовен принцип прн нзбора на знака се огра-
ничава н дорн унищожава в случаи на затрудняваща възприемането на
смисъла неконтролирана фреквентност на даден разграничителен знак
(особено когато той отдели еннтактично иееднороднн части), тъй като за-
мъглява синтактичиата композиция и семантнчната структура на из-
раза, макар че е привлечен, за да улесни прн четене улавянето иа смис-
ловнте внушения, като се избегне нежелано двусмислие. Дори и стили-
стичната мотивираност на избрания знак не може да оправдае липсата
на грижи за избистряне на синтактичиата структура иа даден нзраз
нлн текст.
§ 800. Изборът на едиа от сыцествуващите възможности за пунктуа-
ционио оформяне на сложно сиитактичио цяло зависи не толкова от
структурин, колкото от стилнстнчни (ситуационни) фактори и намере-
ния. Както ще видим по-долу, изборът на препинателния знак, сигнали-
затор за вида сегментация на текста, има пряко отношение към стили-
стиката на този текст. Затова е толкова важно грижлнво да се борави с
препииателните знаци и да се спазват условията за осъразмеряване и
мотивнрано разполагане. Някои примери ще ни помогнат да се ориен-
тнраме в пакостиите последний от пренебрегването иа тези прииципи
нлн в добрите резултати от спазването нм:
А после негърът, който прекопава памук на една миля от шосето,
ще вдигне глава, ще види тънкия стълб черен дим, виещ се над отроено-
жлъчнозелената памучна плантация, нагоре към убийствената металла
синева на нажеженото небе, ще вдигне глава и ще каже . . . (Уорън)
(неоправда на употреба на подчертаната запетая в резултат иа невннк-
ване в смисловата структура на текста. Тази запетая разрушава синтак-
тико-семантичните връзки в изречеиието, понеже ие се разбира това
нагоре за движеиието на главата нли на дима се отнася; ако обаче пред
второго ще вдигне глава беше поставеио тире въпреки наличнето на посо-
чената запетая, двусмислието бн отпаднало автоматически.) Тези греш-
ки се допускат най-често в преводи н поради смесване на пунктуацноннн
правила, обусповени от различии принципи.
В българскня език синтактичиата основа на въишните пунктуацией
ин знаци често се преплита с индивидуално стиловата и емоционалната,
без това дв важи за всички книжовни стилове. В научния стил преобла-
дав* синтантико-разграиичителната роля (иапр.: Експресивният елемент
в значението на думата има естетическа функция Но в дадения случай.
4 А
варирайки от език към език. експресивно-стилистичният
значението на думата ни съобщава допълнителна информация. г-иц
фична само за дадения език (сп Бълг. език). В художественат ли ,. , ре
синтактичиата роля на пуиктуацията се лреплита със смисловата (наир
Ако споменет пак, ще те изгони и Ако споменеш, лак ще те илн
стилнстичната (напр . Тайнствена п неразгадана. надежда ме крепи.
Тайнствена и неразгадана надежда Ate крепи. Надежда ме крепи — ямйа-
ствеиа и неразгадана) (вж. §444, 1, 3; 544, 548).
Изграждането иа едии динамичен изказ, контрастиращ яа епкчев
начни на разказване, зависи от интонаииоините и респ от пунк1уана
ните характеристики на частите, конто изграждат един евързан текст,
напр.: Той продълэки да върви по улицата, никой не бе мин^л преди не
го, само на едно място забеляза кучешки дири, но скоро и те се за» i
(Й. Радичков). Вътрешннте пунктуационни зиаци служат да г/гвала г, да
разграничават елементи вътре в структурата иа едно ци'истно «. рече-
ние. Тъй като имат еднаква основна функция, характеризир ^ца се с во
личественн, а не с качеетвено различии стойкости, те образуват степеиу
ван, йерархкзнран синонимен ред. Умелого нзползуване, степе»твавот
разнообразяване на тези препннателни знаци, съобр -ни и ju.« тера
на разграннчените комплекси, допринася за прегледното възпрнемане на
семантико-еннтактнчната структура на целия израз, напр.
Отидох и той ми даде една малка книжка, да я пр жел-.,! до емдва
щото разд аванс. Това продължи, докато учителят ми започпа да не за-
варен пред вратата на библиотеками нетърпелив — час л •. оа -
луча нова книга. Б яг ах скришом от къщи, дори и нощно време нот; -
вах се на съседите ни в квартала, който можеха да разкамат х.Л>-
Те бяха повечето занаятчии, който работеха и по пе < . ».--• <Нл-
гите зимни нощи, като се развличаха с инп-ресни ршговори и разаази
(Д. Талев).
Конкретните разновидности на вьтрешвюлимитативните : иж< «н на
препииателните знаци, както и нзключенията от тях са до • гоа. < •
и систематизирани в правопиеннте ръководства, 'нивер п » к*
педагогическа и учебна литература.
§ 801. Външните пунктуационни зиаци са пе-малсо на 1| й. в •
ребата им е в по-голяма степей >стаиовена и . - « •••» ►. им*- *
външнн знаци използуваме тогава, когато трчбва д« • •«м. •
граничим самостоятелни синтактнчни цялости, »
ине или нмат самостоятелна, почти из]* »raci ст та аг*р«ан те»
Към външните препинателнн зиаци си^дат точкаг. чяаЙ-т ««н-
разпространен и неутрален по значение чднв>> • 1 ’ п«га
н многоточието» което стой в края на i .еченмг- I* «рай I • « ?»-*'-
телната си роля, т. е. еннтактнчната, лднвнт чн-’а въ<ц> та
многоточието нмат смислови и модалнн н<а •. < • »*а' •• . • •• нам
на определено отношение към съдържа ни# го иа гмн «ек» -»>ат
смислова (но ие синтактична) ие‘авършено< иа .............. миого
точието:
— Вие, ако се не лъжа. пак сте имали м ка жда
Поиска да пробери паспорта ми. И ним* '*’»« *•— •• Я-*"
вличате с мене, мистър Като че ли Хивыпл н * _ «оагя k -
наистина е мой човек - отвръща шефът и свежд - към 'Ълмимв •
пръсти, за да установи, че те леко потръпват върху бюрото... Само
че той е и човек на полицията. А когато служит на двама господари...
(Б. Райнов).
Външните препииателни зиаци не образуват цялостеи синоннмен ред
като вътрешните и затова тяхната взаимна замяна е ограничена. Така
напрнмер многоточието и въпроснтелната не могат да се заместват с
точка, макар че имат обща, разграничится на служба. В синонимии
връзки влизат редовно само точката и удивитсяната, когато тя е знак за
подбудително изречение, за молба, за умерена повелителност. Ето защо
удивителният знак, редовно прнсъствуващ прн възклицателни изречения
за отбелязване на си л на емоция, при подбудителния тип изречения е
подходящ само когато се набляга силно, когато заповедността е кате-
горична, силно интонационно подчертана, напр.: Престани да говорит.
Престани до говорит! Моля ти се. Моля ти се! Затова и уднвнтелният
знак е толкова подходящ при оформяне на лозунги, при иаписване на
плакатн, при заглавия във вестннците.
В писмеиата реч, особено при художественнте жанрове, прн търсе-
нето на своеобразии езикови похвати се прнбягва непрекъснато до из-
ползуване на динамични и неочаквани смени на функцинте на препина-
телиите знаци. Една от най-ярките смени, на която те се подлагат, е
смяната на основната функция на тези знаци за обозяачаване на проти-
воположния нм по характер тип разграничаване. Тъй като с това се по-
стнга определен стил и сличен ефект, обикновено говорнм за експресивна
употреба на препннателннте знаци, напр.:Ако искаш, можеш да заминеш.
по без меги — Ако искаш, можеш. да заминеш. Но без мене. Първнят слу-
чаи говори за по-спокойно изказано съобщеине. Прн вторня вече ситуа-
цията е променена с появата на „ускорена точк а“. Има катего-
ричиост, рязкост. Предимствата на този преход на един вид разграни-
чение към друг се използуват често. Точката се появява на място, на кое-
то ие се очаква и където не е напълно естествено да присъствува. Това
са случайте, При конто тя се използува вместо запетая нли вместо
друг вътрешен препинателен знак. Има цели творби, нзградени върху
контраста между вътрешии н външни знаци. Така например Ана Каме-
нева стилизнра романа „Харктининият грях" именно чрез често изполэу-
ване на „ускорена точка", напр.: Друг глас говори сега. Топлият плътен
глас на Драгиева майка и хубавата и усмивка. Такъв похват използува
често и Богомил Райнов. Обратен иа описания начин за разнообразя-
ване динамнката на текста е появата на вътрешен препинателен знак,
когато очакваме външен. Такъв случай предлага следннят откъс от
„П рашка" на Й. Радичков:
Щом се здрачи, видяхме ние как постепенно в низината и из плани-
ната почнаха да трепкат светлини, опекунинът се спираше да изпуши
цигара, сядаше на камък или на пън край пътеката и докато пушеше.
ми обясняваше коя светлина какво эначи, къде е говедарникът, къде са
чарковете, еди-коя си купчина е на еди-коя си махала, по едно време видях-
ме и светлини как се движат, опекунинът мисли, мисли и каза, че тия
светлини са от влака.
Това изречение би могло спокойно да се раздели поие на три само-
стоятелнк изречения, н то пак сложни. Така при една и сыца снитак-
тнчма група можем да постигнем различии смнслово-стилистични н екс-
456
пресивии варианти. Стилистиката на художествення текст се гради в
голяма стелен именно на такова детайлирано н нюанснрано разчупваие
нли съчетаване иа езиковите явления и единицн.
§ 802. Сыцествува пряка връзка при см истового нзграждане на пне
мения текст между използуваните графични (пунктуацнонни) средства н
отбелязввиата интонация и синтактичнн паузи. Става дума за връзката
между актуално членение на изречеинето и иэползуваната във връзка
с това пунктуация. Интоиацията сигиализира ие само за опрвделенн сни-
тактични особености, но и за актуализнрани илн веактуалнзнранн цен-
трове в сннтактнчната единица. Към това се прибавя и ролята на паузо-
вата сегментация като резултат от смисловата структура на нзреченнето
и движеннето (динамиката) на синтактнчните паузн, което се отразява
върху смисловата структура на израза, промеияйки го не само по отно-
шение на някои емнелови подробности, но и по отношение иа измества-
нето на неговите основни информативни центрове.
Съществуват определеии възможностн в пнемеи текст да се предадат
многобройните, но винаги едиозначно детермиинрани интонационни я
паузови особености на устната реч със средствата на пунктуапнонната
система в езици, в конто тя е евързана с логнко-синтактичиия строеж на
речта. Писмеиата реч въпреки наличнето на графичнн знацн като отра-
жение иа ннтонацнонни н паузови явления е почти винаги многозначна
в сравнение с едиозначиата определеност на оформената интонационно
устна реч. По тази причина пъ л неценно стта на замествашата функция
на пунктуационните зиаци трябва да се схваща доста условно. Опреде-
ляието на отношеннята между интонация (в това число н снятактичните
паузи) и пунктуации има за цел да нзяснн как ннтонационните характе-
ристики на устната реч и ди нами ката на синтактичннте паузи се отра-
зяват върху основните прннцнпи, в съгласие с конто става нзполэуването
на пунктуационната система — графнчни маркировачи именно на осо-
бености на устната реч.
§ 803. Отношението между интонационннте особености при см мело-
вого членение на устната реч и техните пуиктуационнн съответствия в
писмеиата реч се отразява в:
1. Динамиката на синтагматичните връзки, интонационного и пау-
зовото отбелязваие на синтагматнчна неустойчивост, засягаща известии
членове на синтагматнчна цялост (единство) на граннцата на две синтаг-
ми в завнсимост от условията и нзискванията на актуалното (смисловото)
членение в по-сложна синтактична цялост.
2. Сгилнстичиата обусловеност на явления, попадащи към динами-
ката на синтагматичните връзкн, конто се характеризират и с аятуати-
зиращи последний.
Ллигвнстично мотивнраната вътрешна лимятатнвност проявява прн
определена гранична между две синтагматични членения съставка на
синтагматично звено неустойчивост, подвижност, дмиамичност, произти-
чаща от условията на емнелово разпределяне и преразпределяне. В някои
положения в зависимост от нзискванията иа смисловото разпределяне,
предпзвикано от комуникативни намерения, актуалното членение се по-
стига чрез парцелиране на текста така, че да се предадат различии смис-
ловн отсенки в зависимост от разположението иа пунктуапиониия знак
(вж. например пак: Ако tu св смущлвлш доввчерв, можеш да оалсараш
и Ако не се смущаваш, довечсра можеш до валсираш). Подобии случаи се
наблюдават нерядко и предизвикват смущения при нужда да се намери
подходящего място на графичния знак. Сходни условия за еннтагматична
прелнвност, за подвижнн синтагматнчни границы се наблюдават н в след-
ните изрази:
Човекът, който те търси вчера, си замина и Човекът, който те
търси. вчера си замина. Ако дойдеш днес-, life евършим работа и Ако дой-
дет, днес ще евършим работа. Ако споменеш нак, ще те арестувам и
Ако споменеш, пак ще те арестувам.
Синтагматичните връзкн при подобии случаи се стабилизнрат, ди-
намичните явления се прекратяват при енметрнчна структура на съсед-
ни синтагматични комплекси, т.е. с вмъкването на подобна съставка и в
следващии (втория) комплекс — Ако дойдеш днес, утре ще евършим ра-
бота, вариант Ако дойдеш днес, ще евършим работа утре. Създават се
две актуализнрани звена.
§ 804. Подобии явления иа гранична синтагматнчна подвнжност и
вариантност са познати и в текстоложката работа, когато трябва прецнз-
но въз основа на всестранен анализ и чрез прн лага не на комплексен
фнлологнческо-лингвнстичеи критерии да се идентифнцират художестве-
ни творбн, особено на по-старн автори. Така например и до днес съще-
ствуват пунктуацнонии проблеми, свързаии със смисъла и тълкуването
на поетични творбн (две Ботеви стихотворения) в завнснмост от място-
то на вътрешнолимитативния знак, бележещ синтагматнчни граннцн:
а) . Каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка1 (I вариант) —
. . Каквото сабя покаже
и честта, майко юнашка! (II вариант).
б) . . . И твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен. . . (I вариант) —
... И твой един син, Българийо,
виси на него. . . Със страшна сила
зимата пее свойта зла песен (II вариант).
Особен случай на нарушено съотношеиие между интонационно-пау-
зови условия и нзползуваи пуиктуационен знак представ л я ват явленнята
иа пуиктуацнонио отделяне на обръщенията, особено в поезията, където
при говор паузи не се правят и ие се чувствуват, следователно няма съ-
отиасяие и с интонационни характеристики. Употребенлят пунктуацио-
нен знак предизвиква нагласа за спиране, прекъеване или за интонациои-
на промяна, т. е. за определено членеиие, без то да се иалага от смисло-
вите особеиости на текста: Ти ли си,моле, тъй жално пела. . . (Хр. Бо-
тев). В този случай сиитактнчната основа на пунктуацията е взела връх
над смисловата и ритмико-мелоднчната.
Изнесените случаи идват да покажат колко разположеннето на пуик-
туационните знаци е органично евързано със смисловото членение, със
смисловите акценти ие само в обикновеннте условия иа комуникацията,
ио и в художествената практика.
458
§ 806. Към стилистично обусловените явления, свързанн с динами-
ката нв сннтагматичните връзкн, характеризиращи се и с актуална ва
риантност, се отиасят реднца снитактичнн явления. Тяхната стилистич-
на категоризация се ръководн от една доста разпространена функция на
ннтонацията — емоционално-експреснвната, — подчертаваща н отразя-
ваща нейннте особеиости при определеии комуникативнн н контекстовн
ситуации.
Емоционално-експреснвната функция иа пунктуацноиннте знаци е:
1. Такава тяхиа функция, която не е или не винаги е пряко свързана с
лимитативиата функция, тъй като предназначението й е не да отдели и
разграннчава, а да внушава известии чувства, отношение, реакция, т. е.
да създава определен тип или търсена емоционална атмосфера. 2. Емо-
ционалиият заряд и успех на препинателните знаци се гради върху кои-
траста и протнвопоставянето с лимнтативната функция на знака като
неутрална. Ако това условие не е спазено (за контраста и противопоста-
винето), резултатът от емоционалната употреба на пунктуацнята е поч-
ти ну лев.
§ 806. Когато емоционалната употреба на препинателните зиаци ста-
не факт на лнтературата, на художественото творчество, нмаме вече не
просто предаване с помощта на пунктуацията особеиости на устната прак-
тика, а по-скоро стилистично или експресивно-стнлнстично транспонн-
раие (пренасяне) или пречупваие на тези особеиости в езика на художе-
ственото произведение. Много често в зависимост от жанра литературата
нмнтнра или възпроизвежда живата и звучаща устна реч, обаче това
тя правн не независимо от определенн замисли н схващания иа автора
Тази имитация съзнателно или неосъзнато, но винаги преднамерен© се
обработав, преценява и обмисля с оглед към постигането на определен н
търсен стилнстичен ефект. Експресивността на пунктуацноиннте зиаци
произтнча от протнвопоставянето на типа л н м и та-
ти в н о ст — например ако вместо вътрешна се използува външна, коя-
то насича фразата, създавайки ритмично равномерни по интензнвност и
смисловн стойкости центрове, налице е явленнето кръстосване на проти-
воречиви функции — точката например се използува в несвойствено за
нея място и в иеобичанна за нея функция, каквато е вътрешнолимита-
тивната. Или, иначе казано, налице е наслояваието на функции, от конто
експресивната е господствуваща. Отдел я него подчертава смнсъла иа ези-
ковата единица и води до емоцноналио или иителектуално напрежение,
тъй като се нарушава нормалната и неутралната за такива случаи сви-
та ктична спойка, типична за сложно снитактично единство, чертаещо по-
цялостна картина, едиино впечатление, по-голяыа епичиост.
Разбира се, в завнснмост от съдържанието на текста разликата в
свързваието на изреченнята може да нма по-голямо или по-малко значе-
ние н може да постига доста разнообразии експреснвни, емоциоиални нлн
ннтелектуални отсевки и внушения, като.например подчертаване важност-
та на съобщението, степенуване на връзката или близости им, загат-
ваие за отношеннето на автора или персонажа към един илн друг детайл,
стилистично разграничена не и т.н. Затова именно често се яалвга н става
възможно прн постоянен лексико-граматичеи състав и при сходни по
форма синтактнчии структури един авторн да употребяват дадеин прин-
ту ацнонни зиаци н с определено разпределенне, а други да ги избягват
459
илн да гн ограннчават, заменяйки ги с друга система, която с оглед към
поставеннте художествени цели намират за по-подходяща. Този е един
от начините за нзграждане на различните езиковн стилове и на индиви-
дуалните авторови стилове.
§ 807. От разгледания тнп явления по същество са тези, попадащк
в категорията по-силно обособяване (вж. §453). Тъй като
обикновено обособеиите части в изречението се отделят със запетан (нор-
мативно положение), нзползуването на по-снлен вътрешен лимитативен
знак (тире, скоби, понякога двоеточие) или на външеи лимитвтивен знак
(точка) постнга също контрастен експресивно-стилистичен ефект и смис-
лово изтъква ие: На масата пред кърсердарина са сложена две кърпи:
бяха и червепа (Й. Йовков). Друг глас говори сега. Топлият пмтем глас
яа Драгаева майка и хубавата й усмивка (А. Каменева). По-силиото обо-
собяване е средство за изтъкване, наблягане и логическо акценту ване
чрез по-из разнтел на н сил на интонация. И тъй като тук също се забе-
лязва наслои ване на функции с превес на експресив но-стил истичната,
отвасяме тези явления все още към тази функция на пунктуацията. Във
всички подобии случаи ннтонацнонната линия, обичайните паузн, ха-
рактеры! за съотношеннята между части нли комплекси на една езикова
единица н следовагелно от вътрешен, неэавършеи порядък, нли се тран-
сформират, нли се деформират рязко към външни, завършени. Получа-
ват се т. иар. ннтонацнонно-прекъелечнн явления.
§ 808. Към нитонационио-прекъелечните явления се отнася прясъе-
диняването — присъеди нител ните части или конструкции, прнсъедние-
ннте пели изречения. Те се характеризират с определени особености иа
прилаганата пунктуационна система. Присъедннеянте части се обусла-
вят от психологически причини (като допълнително крумване, срв. После
ще дойда н Ще дойда. После.) нли от логически (като особено емнелово
отношение на добавяне — Зад хълма бучеше реката. Зад големвя хвлм),
нли от стилнстнчни (като нова стилистична употреба на съчннителната,
подчинителната и безсъюзната връзка — Спущаме се в друго село, Таш-
кгеен. Потънало е в мрак. Мъртва тишина. Чува се само тук-там лай
на кучета. Преминаваме по селото. И продължаваме no-нататък. Аз ед-
вам се тътря от умора).
Съществените особености на присъедиияването във всички случаи са
две — еннтактнчиото значение се придобнва чрез разрушаване, разкъс-
ване на обичайяи форми за свързване, което налага и пунктуационни
промени — използуване на точки, запетан н др. там, където те не се
очакват нлн където коитрастират с основната и обнчайната сн употреба.
Нека наблегнем — откъеват се илн се отделят не всички, а само такива
части на цялото, при конто нормал на и естествена синтактична л имита-
тивност нлн говорка интонацнонно-паузова диференциацня съществу-
ва — После / ще дойда и Ще дойда. После. Всички ме забрааиха / дори
(даже) и ти н Всички ме забровика. Дори (даже) и ти, т.е. откъеват се
части, който представляват естествен и нормален структурен сегмент
(синтагма илн синтагматнчеи комплекс) и см и слово единство на еннтак-
тично равннще. В резултат на това откъсване или разкъеване изразът
придобнва прекъелечиа интонация (вътрешиопрекъелечна нли външио-
прекъелечиа).
460
Вътрешнопрекъслечната интонация се среща при едиократиа упот-
реба иа съюза и, когато въвежда присоединена част. Тази ивтонация гра-
фично се отбелязва със запетая. Присъеди нителната функция иа съюза и
е съвсем различна от съчинителната, когато той, употребеи еднократио,
не се отделя пунктуационно: Прочетах доклада к се успокоих, шатко м
мама — но: Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек
на драга сърце би умрял (Й. Йовков). Четок, и то много. Много често
вътрешнопрекъслечната интонация може да премине във въишнопрекъс-
лечна: Четох. И то много. Това зависи от силата на акцента, който се
проектнра да се внушн, и колко актуални центъра се създават в емоиио-
мално-комуникатнвните условия.
§ 809. Всички препииателни знаци служат да разчленяват текста и
да разграничават синтактичния строеж'на изречеинето. Следователи©
тя хното осиовио предназначение е да отделят, разграничават и по това
вснчки препииателни знаци се обединяват по най-обща синтактична функ-
ция. Разпределянето във вътрешносинтактична и външиосинтактична
служба е допълнително. Това от своя страна обуславя възможността за
преход и преливност на функцните в рамкнте на общата отделителиа
функция. Ето защо емоционадно-експреснвната роля на пунктуациониите
знаци е такава тяхна функция, която се гради върху контраста и проти-
вопоставянето между обнчанната разграничктелна роля иа даден пунк-
туационен знак в рамкнте на цялостната система. Ако такова протнво-
поставяне липсва, експреснвна употреба на препинателиите знаци не бн
сыцествува ла.
При експресивната употреба на пунктуациониите знацн се извършва
и допъл нител ио степенуване на предназначението или прегрупираие на
функцинте. Когато основната разграничителе служба стане второсте-
пенна, допълнителна, а се изтькне експресивната, резултатътестилвстачен.
464
СЪДЪРЖАННЕ
Увод
Сиитаксисът и иеговият предмет (§ 1—6) . .
Дефиниции и теории за изречението (§ 7—29) . ...
Логическа теория за изречението (§8).......................
Психологическа теория эа изречението (§9—16) . . . .
Форыално-граматична теория за изречението (§ 17—22)
Някои съвременни дефиниции иа изречението (§ 23—29)
Основнн признаци иа изречението (§30—53)...............
Предикативное? (§31—40)
Модалиост (§41—46) ...
Интонация (§ 47—50) .............
Граматична оформеност (§51—53)
Словосъчетаиие
Словосъчетаиие и изречение (§ 54—66) . .
Видове словосъчетания (§ 56—61) . .
Прости словосъчетания .............
Сложив словосъчетания .............
Видове подчииителии словосъчетания (§ 62) . . .
Видове непредикативни словосъчетания (§ 63—66)
Глаголии еловосъчетания (§ 64—66) ....
Именин словосъчетания (§67)............
Наречии словосъчетания (§ 68)..........
Изразяване на подчиннтелната връзка (§ 69)
Свързваие чрез съгласуване . .
Свързваие чрез управление . .
Свързваие чрез прилагане . .
Свързваие чрез преддози . . .
Видове нзречення
Прости н сложнн изречения (§ 70—74) . .
Видове прости изречения (§ 75)
Утвърдителнн и отрицателии изречения (§ 76—78)
Видове отрицателии изречения (§79)............
Общоотрицателни изречения
Частичноотрнцателни изречения _ . .
Въпроснтепно-отрнцателни изречения .
Подбудителио-отрицателнн изречения .
Възклииателно-отрицателня изречения
Съобщнтелии изречения (§80—84) ................
Въпросителии нзречення (§ 85—136).................................
Форм ално-сем антична класификацня на въпроснтелните изречения (§ 91 —
126) .........................................................
1. Въпросителии изречения с въпроснтелна дума (§91—120)
Въпросителии изречения с частици (§93—112) . . . .
Въпроснтелнн изречения с пълноэначни въпросителии ду-
ми (§ 113—117) .... . . ..............
Въпросителии изречения с пълноэначни въпросителии
думи и с въпросителии частици (§ 118—120) ....
2. Въпросителии изречения без въпроснтелна дума (§ 121—
126) ..........................................
5
6
7
9
12
15
18
18
22
24
26
27’
28
31
31
32
33
33
35
38
39
39
39
39
40
43
44
44
45
46
46
46
47
49
50
50
51
57
59
60
462
Функционалня класификацня на въпросителннте изречения (§ 127—136) 62
I. Същинскя въпроси (§ 127) . . . ед
2. Несъщинекя въпроси (§ 128) . .
Реторичнн въпроси (§ 129—131)
Въпроси повторения (§ 132—135)
Въпросн молбн (§ 136)............
Подбудителни изречения (§ 137—154) ....
Желателии изречения (§ 155—162) . .
Възклнцателнн изречения (§ 163—175) .
Едносъставни прости изречения
Понятие за едносъставно и двусъставно изречение (§ 176)
Едносъставни глаголии изречения (§ 177)
Определено-личнн изречения (§ 178—181)
Неопределено-лични изречения (§ 182—185)
Обобщено-лнчни изречения (§ 186—192)
Безличии изречения (§ 193—207) .....
Безличии изречения с глагол (§194)................
Изречения с невъзвратен безличен глагол (§ 195—197)
Изречения с възвратен безличен глагол (§ 198—200) .
Безличии изречения с предикативна дума (§201—2071
Едносъставни имении изречения (§ 208 —212)
Неразчленими изречения (§213—224) . . .
Непълни изречения (§ 225—233) .
Строеж на двусъставното изречение
Части на изречеиието (§234 -235) . .
Главни части на изречението (§ 236—238) ....
Второстепении части на изречението (§ 239—243) .
Актуално деление на изречението (§ 244—247) .
Главни части на изречението
Подлог (§248—261) ................ - - - -
Подлогът като част на изречението (§ 248—256) .
Изразяване на подлога (§ 257) ..............
Дубл Иране на подлога (§ 266—259) . .
Членуване на подлога (§260—261) - .
Сказуемо (§262—299) ................... • • •
Сказуемото като част на изречението (§262—267) .
Просто глаголно сказуемо (§268—275) .
Съставно глаголно сказуемо (§ 276—278) . . .
Сложно съставно глаголно сказуемо (§ 279)
Съставно именно сказуемо (§ 280—281) . . . .
Сказуемно определение (§ 282—284).........- -
Сказуемно определение при допълнението (§285) . . .
Граматнчнн и семаитични особеностн на предикатива н на
сказуемното определение (§286 —296) ...........
Изразяване на предикатива или иа сказуемното определе-
ние (§ 297) ....... ...........................
Сложно съставно именно сказуемо (§ 298)
Междуметно сказуемо (§ 299)............
Съгласуване на сказуемото с подлога (§ 300—305)
Второстепении части иа изречението
Определение (§ 306—343).................
Съгласувано определение (§310—315)
Несъгласувано определение (§316—3431 .
Приложение (§ 344—345)
Допълнение (§ 346—369) ....
Пряко допълнение (§ 355—361) .
Непряко допълнение (§362—364) .... - . . -
Непряко допълнение в дателен падеж (§365—Зое)
Допълнення при прнлагателни имена, при причастия и от-
глаголии съществнтелнн (§ 369)
Обстоятелствено пояснение (§370 -383)
Обстоятелствено пояснение за място (§ 371—373)
Обстоятелствено пояснение за време (§ 374)
8183 siEfi g ssssssssssssa assssss;
М3
Обстоятелствено пояснение за причина (§ 375—377) .
Обстоятелствено пояснен не за цел (§ 378) ....
Обстоятелствено пояснение за условие (§379—381)
Обстоятелствено пояснение са начни (§ 382)
Обстоятелствено пояснение за количество и степей (§ 383) . . .
Разшнрени. сложни н повторенн части на нзреченнето (§ 384—394) .
Разшнреин части на нзречението (§ 384—394)
Сложни части на нзречението (§ 388—390) . .
Повторенн части на нзреченнето (§391—394) .
Еднороднн части ва нзречението (§ 395—442) .
Едиородни определения (§ 401—402) . . .
Еднороднн имении скаэуеми (§ 403—405)
Несъгласуванн определения (§ 406)
Едиородни подлози (§ 407) ... ...
Еднороднн допълнения (§ 408) ....
Еднороднн обстоятелствени пояснения (§ 409)
Едиородни приложения (§410)........................
Еднороднн многочленнн съчетания (§411—413) ............ .
Други съюзни свързвання при едиородни части (§414—435) .
Изи у скане и а предлоги прн едиородни части (§ 436—437) . .
Силасу ване при еднороднн части (§ 438—439) ....
Пунктуация при еднороднн части (§ 440—442)
Обособени части на нзреченнето (§ 443—455) . . .
Обособени приложения (§ 448) ...
Обособени определения (§ 449) .....
Обособени сказуемнн определения (§450|
Обособени обстоятелства (§451) ....
Обособени сравнения (§ 452) . .
По-силно обособени части (§ 453) . .
Значение на обособеиите части § 454) .
Правопис на обособеиите части (§ 455)
Вметнати конструкции (§ 456—474) ...
Присъединнтелии конструкции (§ 475—500) ........................
Прнсъединяваие на части иа изречеиието, чнято спорна част е изкаэана
в предкодното изречение (§ 479—480) . .
Безсъюзно и съюзно прнсъединяваие иа части на нзрече-
нието (§ 480)
Прнсъединяваие на нзречення (§481—494) ........................
Присъединеното изречение е свързаио с подчинителен съюз
(§481) .........................................
Присъединеното изречение е въведеио със съчнннтелен и
подчинителен съюз (§ 482)............................
Присъединеното изречение е въведеио със съчнннтелен съюз
(§483—493).........................................
Безсъюзно присъеднияване на изречения (§ 494)
Присъеднияване на нзразн, в конто олориата част се повтаря !§ 495—500)
Безсъюзно присъеднияване (§ 496 —498) ....
Съюзио присъеднияване (§ 499—500)
Обръщеаие (§501—505) ......
Частнцн (§506—517)
Междуметия (§518—521) . . .
Предлоги и съюзи (§ 522—529)
Словоред (§ 530—549) ....
Граыатнчен словоред (§540—543) ........... .
Словоред иа главинте части иа нзречението (§641—542)
Словоред на второстепенинте части на нзреченнето (§ 543)
Актуален словоред (§ 544—546) . ... ...............
Контекстов словоред (§ 547)
Емфатнчен словоред (§ 548)
Инверсия (§ 549)
Сложно нзречение
Понятие за сложно изречение (§ 550—6511
Видов* сложни нзречення (§ 552)
197
199
200
202
204
205
205
207
207
208
210
212
212
212
213
213
213
214
214
220
221
221
222
231
234
237
238
240
240
241
242
243
252
253
253
255
255
255
255
257
258
258
259
259
262
263
264
266
271
273
275
279
284
284
285
288
289
464
Сложни съчиненн изречения (§ 553—662) .................. ....
Сложим съчиненн съединителнн изречения (§ 556—558).
Сложим съчиненн съотносителнн изречения (§ 559)
Сложни съчнненм противоположив изречения (§ 560—561)
Пунктуация (§562) . . '...........................
Видове подчинеии изречения (§563—565).......................
Сложно съставио с подчинено определнтелно нзреченне (§566—597) ....
Определнтелнн изречения със съотносителва с определяемо-
то дума (§ 570—579)..................................
Определнтелнн изречения без съотноснтелна с определяе-
мого дума (§580—588).................................
Място на определнтелното изречение в сложною нзреченне.
Словоред на подчиненото определнтелно нзреченне (§ 589—
Н Н Н Н 8 Sgm а М
Сложно съставно с подчинено подложно изречение (§ 598—603)..............
Сложно съставно с подчинено скаэуемноопределително изречение (§604—611)
Сложно съставно с подчинено допълннтелно изречение (§ 612—627) . . .
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение (§ 628—630) .
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за време
(§631—640).........................................................
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за място
(§641—645) ..................................................
Сложно съставио с подчинено обстоятелствено изречение за начин я
сравнение (§ 646—677)..............................................
Сложно съставио с подчинено обстоятелствено изречение за причина
(§ 678 - 690) .....................................................
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено нзреченне за цел (фявм-
но) (§691—704) ................ .
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за количество
и степей (§705—713) ... - -...............................
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за условие*
(§ 714—724) ..................................................._
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено нзреченне за отстъпааве'
(§725-733).................................... ....................
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за изключване*
(§ 734-743)...................................................
Сложно съставно с подчинено обстоятелствено нзреченне за последица*
и заключение (§ 744—754)..............
Безсъюэни сложни изречения (§755—760).........................- - -
Взаимна замяна на обособени части и иа подчнненн изречения (§761—764)
Сложим съставни нзречення с повече подчинеии (§ 766—768)..........
Сложни смесени нзречення (§ 769—774)
Синтактичеи паралелнзъм (§ 775—780) .
Словоред на сложною изречение (§ 781)
Пряка м непряма реч (§ 782—787)
Полупряка реч (§ 788—792)...........
Пунктуация и синтаксис (§ 793—809)
ГРАМАТНКА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
Т.З. СИНТАКСИС
Второ фототипно издание
Контролен редактор Неявна Евтнмова
Художник Веселии Павлов
Художествен редактор Емил Стаикулов
Технически редактор Веска Андронова
Издателски индекс 13718
Формат 70» 100/16
Печатни коли 29,13 Издателски коли 37,75
Печатиица иа Издателството иа БАН
1113 София, ул. „Акад Г. Боичев**, бл. 5
Поръчка № 139
ISBN 954-43И-276-Х (т. 3)