БЪЛГАРСКА

АКАДЕМИЯ

НА

НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ПО ЕЗИКОЗНАНИЕ

Μ. ФИЛИПОВА-БАЙРОВА

Гръцки заемки
в съвременния
български език

София ■ 1969

ИЗДАТЕЛСТВО НА BW1IAPCKATA АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

РЕДАКТОРИ
акад. Вл.

808 Б

Георгиев ιι

Ст. Илчев

ПРЕДГОВОР
Настоящата студия има за задача да събере и обясни ония
заемни от гръцки произход, които се срещат в целокупния
български език. Думите се проследяват :
1. Откъм фонетична страна, за да установим доколко
са се запазили или как са се изменили гръцкит^звукове.
2. Откъм морфологична страна, т. е. какви са фор­
мите на думите от гръцки език, какви видове думи са възприети
в българския език, доколко те са запазили гръцките окончания,
или пък са ги променили на българска почва.
3. Откъм лексико-семантична страна, т. е. какви са
значенията на думите от гръцки произход, запазило ли се е
значението, което са имали в гръцки език, разширило ли
се е това значение или пък са се създали на българска почва
нови значения по пътя на сравнението и на аналогията, като
по този начин си обясним и как народът е допълнил словното
богатство на нашия език.
Накрая се дава по азбучен ред списък на цялата лексика
на гръцките заемки със съответните етимологични, граматични,
стилистични и семантични данни.
Но преди да минем към тези основни въпроси, ще на­
правим кратък исторически преглед на досегашните изследвания
върху гръцките заемки в български език, като се спрем накратко
също и върху причините за проникването на гръцките заемки
и видовете заемки в български език.

3

Част II

РЕЧНИК
НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАБОТАТА ВЪРХУ РЕЧНИКА
В речника са дадени всички събрани гръцки заемки в български език. За
по-голяма пълнога в него са поместени и някои по-редки заемки, които се
срещат в периферийните области на страната ни, където години наред е съще­
ствувал така нареченият билингвизъм. Но тези думи са отбелязани обикновено
със стилистичната бележка диал. рядко.
Всички думи в речника са подредени по азбучен ред. Като заглавна
дума е дадена само тази заемка, която смятаме, че е дошла направо от гръцки,
а когато има производни думи и фонетични промени, възникнали на българска
почва от съответната заемка, те се дават обикновено в самата статия, а на
азбучното им място се правят препратки.

Тълкуването на думата обикновено се дава кратко и сбито,
а рядко и по-подробно, особено при диалектни думи или при
думи, трудни за разбиране. Тълкуването на такива думи е
взето от съответните извори, откъдето е черпен материалът.
За по-голяма яснота към тях се дава понякога и илюстра­
тивен материал. След това следват сведения за местоговора
или за извора на самата дума. Тук трябва да се отбележи, че
целият диалектен материал е извлечен от съществуващата
печатна литература за отделните местни български говори, за­
това и отбелязването на географското разпространение на да­
дена дума не е изчерпателно. Използували сме също и ценния
материал на диалектния архив при секцията за българска диа­
лектология.1
Накрая се дава гръцката дума, от която е заета нашата,
и обяснения за фонетичните или семантични особености, ако
има такива. Когато думата е ясна и съвпада напълно с гръц­
ката, такива обяснения обикновено не се дават. Ако думата
е вече проучена, към нея посочваме и научната литература по
въпроса. А когато сме на по-различно мнение от дадената вече
етимология на известна заемка, отбелязваме и мнението си.
1 Изказвам тук голямата си благодарност на ръководителя на секцията
проф. Ст. Стойков и на неговите сътрудници, които с готовност ми оставиха

67

a6pè междум. ’море; бре’; — гр. άμορέ ; срв. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 196'2,
342 ; вж. и море.
авготйр и авгатйр м. диал. ’сушен хайвер на езичета’ ; — сргр. άβγοτάραχον, нгр. αβγοτάραχο ПО αβγό ’яйце’ + ταραγ-όάοι ’консервирам ; осолявам’ ;
срх. avgutar (V a s m е г, II, 48).
àerycT м. ’осмият месен от календарната година’; стб. хуг8стъ (Симео­
нов сб. от 1073 г.);— сргр. αϊγουατος от лат. angustiis; вж. БЕР, I, 2; срв.
и Meyer, Ngr. St., Ill, 2; Ф а с м e p, Изв., XII, 218; V a s m e г, II, 48.
авлйя ж. диал. 1. ’двор’ ; 2. ’зеленчукова градина’ ; стб. οκλλιλ (MILP,
486); — гр. ανλή ’двор’; срх. avlija (V a s m e г, II, 48); тур. avii.
аврийо ср. диал. ’сутрин’ (дюлг. ез. ; СбНУ, XVI и XVII, 845); — игр.
αόρα,, стгр. αίσιον ’утре’, с преосмисляне на значението, тъй като всеки след­
ващ ден започва от сутринта.
агале диал. обик. в съчет. агйле-агйле ’бавно, полека’ (оди си агалеагале, Св. Врач); — нгр. άγάλι(α), също в съчет. αγάλια-άγάλια ’полека, бавно,
кротко’ ; срв. Младенов, РЧД, 6 ; БЕР, I. 3 ; рум. agali-agali.
агарянец, агарянин м. ’турчин, мохамеданин, нехристиянин’ ; стб. м х.
рнннъ (Син. пс., Ман. хр.); — сргр. άγαρινός по собств. \4γάρ; вж. БЕР, I, 3;
срх. agarenim (V a s m е г, II, 40).
агйазма и агйазмо вж. аязмо.
агорйда вж. ягорйда.
агрипнйя ж. църк. ’бдение ; неспане’ ; стб. хг(нпннц (Фасмер, Изв., XII,
218; MILP, 2); игрипнйе ср. диал. (Пак се молет монастире, и се молет
тите три дни, чинили се игрипние, СбНУ, X, 19, Сярско) ; — сргр. άγροανία
със същото значение ; срх. agripbnija (V a s m е г, II, 41).
агрйя ж. диал. ’трева троскот’, Dactylis glomerata (Костурско) ; —
сргр. άγρια, нгр. άγρια.
ад м. ’пъкъл, преизподня’ ; стб. хдъ (Зогр., Map., Асем, Син. пс., Син.
тр., Клоц., Супр., Хил. листи, Ман. хр.); — гр. άδης или άΐδης ; вж
БЕР, I, 4 ; срв. M е i I I е t, Etudes, 188 ; Фасмер, Изв., XII, 218.
адамйнт м. диал. ’диамант, брилянт, елмаз’ (Велес); стб. хдхмкнш
(MILP, 2; Фасмер, Изв., XII, 218): — гр. άδάμας, -αντος ’елмаз, стомана’
срх. adamanbtb (V a s m е г, I), 40).
адиа ж. диал. ’отпуск’ (Леринско) ; — гр. «foa; срв. Н и ч е в, ИИБЕ,
8, 340.
адийсвам диал. ’оставам свободен от работа’ (Ксанти, макед. говори) ; —
гр. άδτιά(ω (аор. к. άδειάσιο).
адиафорй ж·, диал. рядко ’безразличие, равнодушие’; — гр. άδιαριρά
’безразличие’.
адикйя ж. диал. ’неправда’ (Търновско) ; — гр. αδικία.
адикйсвам, адикйсам диал. ’онеправдавам' ; - - гр. αδικώ (аор. к.
άδικμοω).
адйлио ср. диал. ’мираж’ (Созопол) ; — нгр. άδηλία ’несигурност’.
aèp м. рядко ’въздух’; стб. М|>ъ (Фасмер, Изв., XII, 218; MILP,
10); — нгр. άέυας, стгр. άήο (Ίστοο. λεί., I, 281); срх. air, ajer (V a s m e г,
Π, 41).
'
"
'
акатйст м. църк. ’християнски хвалебни песни, при чието изпълнение в
църква не се седи’; хкхднт (MiLP, 3; Фасмер. Изв., XII, 218); — сргр_
ακάθιστος (νμνος).

на разположение материалите от архива, откъдето съм извлякла доста думи
от гръцки произход.

68

акйнт, якйнт м. диал. ’хиацинт, зюмбюл’ ; — гр. νάκινΰος ; срх. akyntb
(V a s m е г, II, 41).
акрйда ж. диал. 'вид скакалец’ ; стб. лкрндх (MiLP, 3 ; Ф а с м е р, Изв.,
XII, 218; Μ е i 11 е t, Etudes, 188); — игр. άκρίδι, к. άκρίς,-ίδος.
акропол м. пап ’укрепена по-висока част на старогръцки град ; кре­
пост’ ; — гр. άκρόπολις.
аксион диал. ’достойно’ ; — ергр. αξιον (ίστί) ’достойно е, заслужава’
от άξιο; ’достоен’.
аксиосвам, аксиосам диал. 'вдигам някого на стол или на ръце и му
пея „аксионе“, прославям го’; — игр. дим. αξιώνω (аор. к. αξιώσω), стгр. άξιω
’удостоявам’.
актапод и ахтапйд м. диал. ’октапод, октопод’ ; — нгр. дим. άχιαπόδι,
όχταπόδι, сргр. οκεααόδιον умал. ОТ стгр. οκταηοίς Iß А V δ о,, ΕΛ, 181); срх. oktopodb (V a s m e г, И, 41) ; срв. и Т а х., 10.
aлà1 съюз ’но, сбаче’ ; — гр. αλλά ’но’ ; срв. Романски, Бълг. пр., I,
2, 1929, 279.
алй2 предл. 'по подобие на, като’ ; ала-франга ’по френски (начин)’ алатурка, ’по турски (начин)’ и пр.; гр .<UÂà от ит. alaß> alla ; вж. Πρωία, 2, I,
113, ‘А г δ ρ., EA, 8 ; БЕР, I, 8; срв. и Романски, Бълг. пр., I, 2, 1929, 279.
йла-йла нар. 'тегли, теглете’ — команда при вдигане на котва ; — гр.
αλα-άλα (тур. ala) от вен. ala 'зов за окуражаване на лодкаря при опасност
или буря’; вж. К a h а п е - T i e t Z е, 52; БЕР, I, 8 ; К. Костов, БЕз., 5,
1960, 447.
алилуя, алелся неизм. църк. ’хвалебен възглас със значенне„хвалете гос­
пода“’ ; стб. nxtM^Ht, χλέμ^ηέ (Асем. ев., Син. пс., Сав. кн.) ; срв. и хлн.
лугна (MiLP, 4; Ф а с м е р, Изв., XII, 219); — гр. άλληλοί-ia от стевр. hallelou-yah ’хвалете бога’; вж. БЕР, 1, 9.
йлифа ж. спец, ’варено ленено масло, което употребяват живописците
и бояджиите’ ; — гр. άλειφα ’масло’ ; срв. и αλείφω ’мажа, намазвам’.
алифйя и лифйя ж. диал. ’помада, мазило’ (Костурско, Ксанти, Гюмюрджина) ; — нгр. αλοιφή ’мехлем, помада’ от стгр. αλοιφή 'мас, мазнина’.
алушйва ж. диал. ’пепелява вода, луга, лишия’; — нгр. αλισίβα, άλωοία
от ит. lisciva ; вис. Банков, Ром. заемки, 177.
алфавйт м. рядко'азбука, алфабет’; — тр. άλφΛβηεος по άλφα + βήτα (с
произнасяне на късното гр. β като „в“ ; срв. рум. alfavita, схр. arbfavita с
простонар. гр. о за /. (Va s те г, II, 46); формата алфаЗет е влязла през за­
падните страни. Произв. алфавитен.
амймила, амъмила ж. диал. 'раст. лай-кучка, Marticaria chamomilla’
(Охрид); — гр. άμαμί' ίς, ММ. χαμόμηλο ОТ К. χαμόμηλος'3£Μ\13 ябълка’, тъй като
миризмата на цветето напомня тази на ябълката; вж. D a u z a t, 133, s. π.
camomille.
амболясвам, амболясам и болясвам диал. ’присаждам, ваксинирам,
инжектирам’ ; — нгр. αμπολιάξω, μπ 'λιάζω ОТ К. εμβολιάζω ПО Стгр. εμβάλλω
'вкарвам, инжектирам'; вж. Древнегр.-русс. словарь, 1958, 518; срв. и Д. Ма­
тов, СбНУ, IX, 21; Ив. Ш и ш м а н о в, СбНУ, IX, 640; Дю в., I, 133; също
БЕР, I, 66.
амвон м. църх. ’издигнато място в храм за проповядване, четене на
евангелие и под.'; стб. лмъконъ (M1LP, 5) и мъеонъ (Ф а с м е р, Изв., XII,
220) ; — сргр. αμβονας ’издигнато място, катедра’, стгр. άμβων ; срх. амвон,,
рус. анвон.
амйн нар. в края на молитва ’да бъде, тъй да е’; стб. дмнн, мннь,
кмннъ (Супр. ; MiLP, 5 ; Ф а с м е р, Изв. XII, 220) ; — гр. αμήν от стевр.
amen ’вярно, истина’.
69

ймори нар. диал. ’море, бре' (Леринско) ; — нгр. άμωρη ; срв. Н и ч е в,
ИИБЕ, 8, 1962, 346.
анагнбст м. църк. 1. ’църковен четец’ ; 2. ’момче, което прислужва по
време на богослужението’: — гр. αναγνώστης ’четец' ПО άνά- + γιγνώσκω ’узна­
вам, научавам’ ; срх. anagnostb (V a s m е r, II, 144), рум. anagnostis през слав. ;
срв. Galdi, 144.
аналой м. църк. ’висока масичка, на която са поставени църковните
книги на псалтовете’ ; — сргр. άναλογεΐον, нгр. αναλόγιο, диал. άναλοεΐο ; срв.
LINE, 1929, II, 80; диал. аналоги и налоги ж. мн.; вж. Н. Г. I, 10.
анандрйя ж. диал. ’липса на кураж, на мъжество, страхливост’ ; —
гр. ανανδρία.
анйпод прал. диал. рядко юначен, опак’ (Солунско) ; — нгр. ανάποδος.
анапудй парен, диал. ’напук ; по дяволите’ (Родопите) ; — нгр. ανάποδα.
анйтема ж. църк. ’проклятие, проклинане, проклеване ; отлъчване от
църквата’ ; стб. xhăîîlu ’отлъчване’ (MiLP, 5 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 220) ; —
сргр. ανάθεμα 'това, което се слага отгоре ; религиозен дар, украса, накит’ ;
значението ’проклятие, клетва’ се развива в християнско време на вселенския
събор в 451 г. ; вж. Словарь совр. русс, яз., АН СССР, I, 1948; натема
(ти) диал. 'проклет да е’; срх, anatema (V a s m е г, П, 44). Произв. анате­
мосвам, натемия, анатемисвам.
анатематйсвам, анатематйсам диал. 'отлъчвам от църква чрез про­
клятие, чрез анатема ; проклинам’ (Странджа) ; стб. хнхтшхтнити (MiLP,
5 ; Ф а С М е р, Изв., XII, 220) ; —Сргр. αναθεματίζω, аог. К. αναθεματίσω.
анафорй ж. 1. църк. ’нафора’; 2. рядко остар. ’молба’ (Струга); —
Сргр. αναφορά.
анахтйр и нихтар диал. ’ключ’. Според Н.Г. (I, 10) от турски ; — смя­
таме от нгр. άνοιγτάρι ’ключ’ по ανοίγω ’отварям’,
йнгел м. рел. ’божи пратеник; вестител’; стб. хнгиъ (Зогр.. Map., Асем.
и пр.), хгг(лъ (Супр.) и XHirtxï (Ф а с м е р, Изв., XII, 221); — сргр. άγγελος
'вестител на бога', стгр. άγγελος 'вестител', калкирано от евр. mal’ak (Exode,
23, 20) ; Bloch — Wartbour g, DEF, 1960, 26) ; срх. aggel (V a s m e г,
Π, 44).
ангелйка ж. бот. 'двугодишно растение, чиито корени се употребяват
в медицината и във винарството за приготвяне на ликьори, Archangelica of­
ficinalis’ ; нгр. ДИМ. άγγελίκα, К. αγγελική.
ангинй(ра) м. диал. ’вид зеленчук, чийто цвят, преди да се разтвори,
образува месеста главичка, завита в люспи, която се яде’ ; — гр. αγκινάρα от
стгр. κινάρα ; срв. рум. anghinara, тур. enginar.
ангйстра, е(н)гйстра ж. диал. ’въдица’ ; — нгр. дим. άγκιστρα увел, от
άγκιστρων, което пък е умал. от стгр. άγκωτρον 'кука, въдица’ ; срв. ингистра
’вид шивашка игла’ (Ряхово).
йнгора ж. диал. ’котва'; стб. хнъкюрх, miiwi^ (MiLP, 6; Фас мер,
Изв., XII, 221); — гр. αγκιρα, ит. ancora от лат. ancora.
йндара прил. диал., в съчет. андара кука ’шумна, бъбрива драка'
(Трънско: цуца и биба, и андара кука, събрали се все глупаци, МСб., XXI,
63); — нгр. αντάρα ’мъгла; шум, глъчка, бъркотия’; вж. Филипова, Сла­
вист. сб., 1963, 150.
андйрт(ин), ъндйрт м. диал. 'гръцки въстаник, бунтовник, четник’
(Струмица, Дойран); — нгр. αντάρτης; вж. Младенов, ЕР, 7; Tax., 11.
анемона ж. ’тревисто растение от семейство „лютивки“ с бели, жълти
и розови цветове, Anemone’ ; — нгр. дим. άνεμώνα, к. ανεμώνη по άνεμος ’вя­
тър’ — така наречено поради това, че се отваря под влиянието на вятъра ;
срв. Άν δ ρ„ ΕΛ, 15.
70

анепсий ж. диал. ’братовчедка ; племенница’ ; — нгр. Ανεψιά ’племен­
ница’ ; вж. Младенов, ЕР, 7 ; срх. anepsija (V a s ni е г, II, 24).
анесте диал. ’възкресе’ (Ристос анесте ’Христос възкресе’, Воденско); —
нгр. άνέστη, 3 л. ед. аор. от гл. άνίατημι', вж. Tax., 11.
4н(о)-кйт(о) нареч. диал. ’съвсем разбъркано’ (Ние ан-кат за тебе, а ти
ф сеното спиш, СбНУ, XVIII, 421, Банско); — нгр άνω-κάτω ’разбъркано’;
срв. έκαμα τόν κόσμο άνω-κάτω ’обърнах света наопаки’ по άνω 'горе' —j- κάτω
’долу’.
антйдор м. църк. ’вид просфора, която се дава на края на литургията’; —
сргр. άντίδωρον, ПО αντί ’вместо’ + δώρον ’подарък’ (IANÈ, Π, 268).
антика ж. нар. 1. ’старинен художествен или исторически предмет’;
2. прен. разг, ’хитър, дяволит човек’ ; — нгр. Αν<ίκα ’стара вещ’ ; прен. ’хи­
трец’ от ит. antica ; вж. и Банков, Итал. заемки, 23.
антйминс м. църк. ’образна кърпа с изображение на Христовото погре­
бение, която се употребява през време на литургия’; стб. хнтнмнсъ (MiLP,6;
MiEW, 3; Фас мер, Изв. XII, 221, Сб„ LXXXVI. 32); — гр. άντιμή(ν)σων
по αντί- ’вместо’т лат. mensa 'маса, престол’; срв. лат. antimensium (Sop h., 184).
антипйсха ж. църк. ’неделята след Великден ; Томина неделя’ ; — сргр.
αντίπασγα,
антифон .и. църк. ’вид богослужебна песен от двата клира’ ; — гр. Агποωνος (Δ η μ., УЛЕГ, 161); срх. antifonb (V a s m е г, II, 44).
антихрйст м. рел. ’противник на Христа; безбожник’;— сргр. ώτιχρι'ετος ; диал. индихрис (Странджа).
апикйсвам, апикйсам вж. сапикасвам.
аплй ср. диал. ’малко въже, завързано на клуп’ (Созопол, Варна);—нгр.
απλή 'въже на кораб, с което се вдига и сваля платното’; вж. Спасова,
БЕз., 1966, 4, 336.
аплос прил. диал. ’прост, неучен’ (Воденско); —нгр. ал/.ός, Απλούς ; срв.
Tax., 11 ; вж. и хапльо.
апокалйпсис л. църк. ’новозаветна книга, откровение’ ; — сргр. Αποκάλνψις от гл. αποκαλύπτω ’откривам’; вж. Άνδρ, ΕΛ, 73.
апостол м. рел. 1. ’всеки един от дванадесетте ученици на Христа';
2. ’самоотвержен проповедник на някое учение, идея’ ; 3. ’църковна книга’ ;
стб. хпостолъ (Зогр., Мар., Асем. и др.); вж. Фасмер, Изв., XII, 221;
MiLP, 7 ; — сргр. απόστολος ’пратеник’ от Αποστέλλω ’изпращам’ по από ’от’
Λ-στέλλω ’пращам’ ; срх. apostol (V а s m е г, II, 45).
апрйл м. 'четвъртият месец от календарната година’; стб. хпрнлъ (MiLP,
7; Фасмер, Изв., XII, 221); — сргр. άπρίλιος от лат. aprilis ; срв. Meyer,
Ngr. St., III, 11 ; срх. aprils (V a s m e г, II, 45).
апсида, обсйда ж. диал. 1. ’свод, кръг’; 2. ’наплат на колело’ (Н. На­
дежда, Хасковско); — нгр. Αψίδα, стгр. αγίς, -ίόος ; вж. LINE, III, 396 ; срв.
диал. опсит (СбНУ, XLVIII, 495; Разлог).
аравбна ж. диал. Тодежен подарък; годеж’ (Бунархисар) ;— нгр. дим.
Αραβώνα ; срв. и равон, равун.
apànHH м. ’чернокож; негър’; стб. хрдпннь (MiLP, 7; Фасмер, Изв.,
XII, 221);— гр. Αράπης ; срв. и БЕР, 1, 13, където от тур. агар.
apràc м. диал. 1. ’щава’; 2. 'смрадлика, попарена с вряла вода, с която
табаците пълнят кожите, след като са минали през варница и смрад’ (Тете­
вен); — нгр. άργάσ·) по άργάζω ’обработвам кожи’.
аргйсвам, ар>йсам диал. 1. ’щавя кожи във варна вода’; 2. 'боядисвам
с черна боя’ (Панагюрище) ; 3. ’работя’; 4. прен. 'зацапвам, замърсявам’; —
нгр. άργάζω (аор. к. άργάσω) от стгр. όργάζοτ 'меся, измесвам ; щавя’ ; вж.
Meyer, Ngr. St., II, 91; срв. и εργάζομαι 'работя, занимавам се’ и έργον
’дело, деяние, работа’ (ΙΛΝΕ, III, 31).

71

apràcnno cp. диал. ’саждена вапсилка’ (Панагюрище); — според Матов
(СбНУ, IX, 24) от гр. εργό’;ω ; смятаме от гр. άργάοη + бълг. нает, -ило по
άογάΖω ’обработвам кожи'.
аргйтин, ергйтин м. диал. ’наемен земеделски работник ; ратай' ; — игр.
дим. άργάτης, к. εργάτης ’работник’ по έργου 'дело, работа' ; вж. БЕР, I, 14 ;
Милев, Изсл. Младенов, 163; Тах., 11; срх. argatin (V a s m е г, II, 46),
ТУР· argat (Meyer, Turk. St., I, 47), рум. argat, алб. argat. Произв. аргатувам.
аргйсвам, аргйсам диал. 'забавям се, закъснявам’ (Солунско); — гр.
αργώ (аор. к. άργίσω)', вж. Т а X., И. Произв. поаргисам.
àproc м. църк. 1. ’свещеник, на когото са забранили да служи’(В. Тър­
новско) ; 2. ’отстраняване на свещеник от длъжност’ (Воденско) от гр. прил.
αργός ’бездеен, неработещ' по ä ’не’ 4- έργου 'работа, занимание’ ; вж. Тах. 11;
БЕР, 1, 14 и Άνόρ., II, 73. Произв. аргосвам.
аре междум. диал. 'бре' (Леринско) ; — от игр. ;à/Iw’, с изпадане на β
при междинно положение; срв. и Ничев (ИИБЕ, 8, 1962, 346), у когото
от гр. αρέ.
арёксвам, арексам диал. ’харесва ми, харесвам’ (Дебърско ; Копривщен­
ски дамаскин ; Доброславци, Софийско) ; — гр. άρέοκω ’нравя се’, стгр. άραρίσκω ’нагодявам нещо да ми е приятно’ ; вж. С к о р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 19 ;
срв. и Милев, Изсл. Младенов, 163.
йрен вж. харен.
àpec м. диал. ’харесване, прилика’ (Ракита, Серес, Солун, Воден);
Марко сака да се жени, нигде аре: не аресал, МСб., XVI—XVII,
70; —нгр. αρεστά ОТ αρέσω, αρέσκω', ВЖ. Tax., 11.
арёсвам, аресам диал. вж. харесвам.
арйзвам, арйзам, арйжам, арйжа и арйзуем вж. харизвам.
аризмй ж., аризмо ср. вж. харизма.
йрма ср. диал. ’оръжие’ (Охрид; Панчев, 6); — гр. άρμα, -ατος, лат.
arma ; вж. T a x., 12.
армйс μ. диал. Тодеж’ (Ю, ЮЗ ; Миладинов сб.) ; — от нгр. άρμάέω
(аор. к. άρμάσω) ’годявам се’; вж. Тах., 12; БЕР, I, 15. Произв. армасник
’годеник’, армасница ’годеница’.
армасвам, армйсам, армосвам, армосам диал. ’годявам' : — нгр. дим.
άρμάΖω (аор к αρμόσω), а не от άραβωντάζω (както смята MiEW) ; вж. и Μ атов, СбНУ, IX, 24. Формата армосвам, армдеам е по-старата гр. форма
αρμόζω (аор. к. αρμόσω) със същото значение; вж. Δ η μ., ΝΛΕΓ 210—211;
ермосвам (Странджа).
арматол(и) м. ист. ’гръцки бунтовник, борец за политическа и нацио­
нална свобода’ (Костурско) ; ма^толось (MiLP, 363 ; Ф а с м е р, Изв„ ХП, 255);—
гр. αρματολός, според Χατζ. (Ά&ηνά, 8, 133) от смесване на άρματα ’оръ­
жия’и αρματολοί ’грешници, виновници’; вж. Ά г Λ ρ., ΕΛ, 23; срв. и Meyer,
Alb. WbJ 15; Ngr. St., Ill, 11.
арматбевам се, арматбсам се диал. 'въоръжавам ce' ; стб. ^штмтн
(MiLP, 7; Фа С М ер, Изв., XII, 222); — ергр. άρματόοτ (аор. К. αρματώσω)
’въоръжавам се’ по άρμα, -ατος ’оръжие’; вж. и T а x., 12; според Meyer
(Ngr. St., III, И) от лат. arma.
армёя ж. диал. 1. ’кисело зеле’ ; 2. ’сок от кисело зеле’ ; 3. ’пипер’ (Козичино, Бургаско) ; — гр. άρμη, стгр. άλμη ’солена вода, саламура’, произв.
от αλς, άλος ’сол ; море’ ; вж. БЕР, I, 15. За промяната на λ)ο пред μ срв.
αλμυρός — αρμυρός, άλμέγω— Αρμέγω И пр.; ВЖ. X а т Z., ΜΝΕ, I, 105, СЪЩО
Ψάλτης, 155.

72

àpHHC .и. диал. ’напущаме, прекъсване на работа’ (Тетевенско, Хасков­
ско, Г. Оряховско и пр.) ; — нгр. дим. άρνησις ’отричане, отказване’ по άρνοΐμαι 'отричам, отхвърлям, отказвам’.
арнйсвам, арнйсам, арнйша диал. 1. 'отказвам, отричам’; 2. ’спирам,
преставам’; 3. ’напущам, оставам’ (Доброславци, Софийско; Пирдопско ; Белослатинско ; Костурско ; Родопите) ; — гр. άρνονμαι (аср. к. άρνήσομαι) 'отри­
чам се, отхвърлям, отказвам се’; вж. Meyer, Ngr. St., II, 91 ; С к о р ч е в,
ЕзЛит., 2, 1947, 19; Тах., 12; срх. arnïsat(i) (V a s m е г, II, 47); срв. и
P a s с и ; съшо и БЕР, I, 12.
арнйч диал. ’цветна вълнена прежда’ — гр. αρνίσιο; ’агнешки’, произв.
от αρνί ’агне’ ; срв. и рум. amici, алб. arnesë ; вж. БЕР, I, 15.
àpHo вж. харен. _
àpo вж. харо.
:;
йрома ж. диал. ’аромат, миризма’ (макед. говори): — нгр. άρωμα, мн.
αρώματα ; ВЖ. Tax., 12*’Λ>·όο„ III, 23.
' ‘
аросвам, аросам рж. харосам.
йртика вж. нартика.
àpTO и àpïy cp. диал. ’осветен хляб в църква' (Яни, Воденско ; Стран­
джа); стб. ьртусъ (MILP, 8; Ф а с м е р, Изв., XII, 222); —гр. άρτος ’хляб’.
артофор .и. църк. през средните векове ’прибор за пазене на светен
хляб в църква’ ; — нгр. дим. άρτοφάρι, диал. (Понта) άοτογόρ от сргр. άρτο­
μόρων.
архйигел, арахйнгел м. църк. ’главен ангел’ ; стб. х^хнгнл (Асем.,
Син. тр., Клоп., Супр.); — сргр. αρχάγγελος по άρχί ’пръв’ + άγγελος ’ангел’;
срх. arihanăelb (V a s m е г, II, 46) ; рехангел (страндж. говори).
•
архидякон м. 'главен дякон при архиерей’; стб. х^нднхюн! (Асем.;
MiLP, 8); сргр. αρχιδιάκονος ; срх. avchidijakonb (V a s m е г, II, 46).
архиепископ м. църк. ’епископ, който управлява архиепископия’ ; стб.
х^щпнсклръ (Асем., Клоц., Супр. ; MILP, 8) ; сргр. αρχιεπίσκοπος ; срх. агchijepiskopb (V a s m е г, II, 46).
архиепископия ж. църк. ’църковна област, в която влизат няколко епископии’; сргр. αρχιεπίσκοποι (а άρχιεπιοκοπία е по-нова дума) ; Срх. archijepiskopija (V a s rn е г, II, 46).
архиерйрх м. църк. ’архиепископ, архиерей’ ; — гр. άρχαεράρχη: ; срх.
archijerarhb (V a s m е г, II, 46), рум. arhierdrh (Galdi, 153).
архиерей м. ’владика’ ; стб. x^HtftH (Зогр., Мар., Асем. и др.) — сргр.
άρχαερενς, нгр. Αρχιερέας; срх. cSchijerei (V a s m е г, II, 46).
архимйгер м. диал. ’пръв готвач’; х^хнмхгн^ъ (MiLP, 8; Фа с мер,
Изв., XII, 222); — нгр. диал. αρχιμάγειρας ОТ αρχιμάγειρας.
архимандрит м. църк. 'титла на отличил се монах, средна между йеро­
монах и епископ' ; стб. j,^humia|ihti n^HMiSApin (Вирг, грам., Евтимий); —
сргр. αρχιμανδρίτη; ; срх. arbhimandrUb (V a s ni е г, II, 47).
архимандрйя ж. църк. ’резиденция на архимандрит’ ; — гр. άρχψανδρεΐον, мн άρ/ρμανδρεϊιάτά) ; cpx. arbhimandrija (V a s m e г, II, 47).
архипрезвйтер м. църк. ’титла на отличил се свещеник’ ; — срх. άρχιπρεσβυτέρας, рум. arhipresviter (Galdi, 153).
йскам вж. хаскам.
аскитйя и ашкитйя м. диал. ’отшелник, аскет' ; — по сргр. ασκητής
’аскет’ ; вж. БЕР, I, 18.
àc(o) ср. 'карта за игра с един знак в средата’ ; — нгр. άσος от ит. asso,
лат. as ’правоъгълна бронзова плочка като мярка за основна монетна еди­
ница’ ; вж. БЕР, I, 17 ; Банков, Ром. заемки, 178 и сл.

73

acnapàroc м. ’раст. зайча сянка’ (Ново село, Троянско); — нгр. άσπάραγος, ДИМ. φαράγγι.
аспйда ж. диал. 1. ’отровна змия’; 2.прен. 'коварен, зъл чсвек’; 3.’самовила, грозна и развалена жена’ (Дебърско ; Панчев): стб. кспндх (Супр.
136, 27 ; MiLP, 9 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 222) ; — гр. ασπίδα, стгр. άσπίς. -ίδος ;
вж. Милев, Изсл. Младенов, 163 ; Т а х., 12 ; срх. aspida (V a s m е г, II, 48).
àcnpa ж. остар. I. ’дребна сребърна монета’; 2. 'дребно металическо
кръгче за украса на дреха’ (Софийско); wnjiib 16 (MILP, 9; Ф а с м е р, Изв.,
XII, 222) ; ергр. άσπρα, мн. от άσπρον 'византийска, по-късно и турска монета
с малка стойност’ (J η μ., ΝΛΕΓ, 225) по άσπρος ’бял’, поради цвета на моне­
тата ; срх. äspra (V a s m е г, II, 48); срв. и Μ е у е г, Ngr. St., Ill, 12; Alb.
Wb., 18.
астакос м. рядко ’омар’ (соц. говори); — гр. αστακός.
астрагйли вж. страгали.
асфалйе ср. мор. ’подводна част на кораб’ (Варна) ; — нгр. ασφάλεια
'всичко, което се употребява за предпазване от опасност’; срв. Спасова,
БЕз., 4, 1966, 336.
атимйсвам, атимйсам диал. 'опозорявам' ; — нгр. άτιfiai: го 'позоря, опо­
зорявам’; вж. С к о р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 19.
афорёсвам, афорёсам църк. 'отстранявам, отлъчвам от църква’ ; стб. ^у.
рнехтн (MILP, 9 ; Ф а с м е р, XII, 223) ; — нгр. άφορίζω, диал. άφορέσω (Крит,
Кефалония, Пелопонес и др.), аор. к. va άφορεσω ’отстранявам’ ; вж. 1ΛΕΕ,
III, 329. Произв. афоресан, фуресан, хуресан.
афоризмо ср. диал. ’отлъчване от църква ; проклятие’ (Л. Каравелов); —
направо от сев. гр. диал. άηοριομό от ά^ορκμός ’ограничение’, гл. άφορίζω;
вж. ΙΛΝΕ, III, 336.
ахтапод м. диал. рядко ’октопод’ ; — нгр. τιχταπόδι, οχτοπόδι от ергр.
όχτοπόδιον умал. от όκτοπενς, -πόδος ’осмокрак’ (Άνδρ.,ΕΛ, 131 и 181); срх.
ohtapod, atapod (V a sm е г, II, 41).
ашкетйя вж. аскетия.
аязмо, агйазмо ср., аязма, язма, агйазма ж. диал. 'извор, чиято вода
се смята от населението за лековита’ ; — гр. άγιασμα от αγιάζω ’осветявам’ ;
формата аязмо е по всяка вероятност от сев. гр. диал., където се среща
формата αγιασμό от αγιασμός ’светена вода’, а не че се е смятало άγιασμα като
мн. ч. ; срв. БЕР, I, 22.
бабугер м. диал. ’кукер, плашило’ ; — нгр. μπαμπόγερος ’дъртак, като
карнавален термин’ по μπόμπα ’баба’, заето от бълг. баба -\- γέρος ’старец’;
срв. Bernard, БалкЕз., II, 1960, 107; ст що и БЕР, I, 23.
бйла ж. търг, ’голям, здрав, стегнат вързоп стока, денк’ ; — нгр. μπόλλα
от ит. balla диал. (вен.): вж. Банков, Ром. заемки, 223; също и БЕР, I,
28 ; бало ср. (Софийско).
балкон м. 1. 'издадена навън от сграда площадка’ ; 2. ’издаден срещу
сцената етан, в салон на театър или кино’ ; — нгр. μπαλκόνι от ит. balcone,
което пък от герм. *balkon по Ьа1кеп ’греда’; вж. Άνδρ., ΕΛ, 151 ; срв. и
Банков, Ром. заемки, 180: срв. и балкони 'покрита тераса пред къщата
(Югоизт. България); вж. и БЕР, 1, 29, където през турски или гръцки.
бйлеам м. 1. ’гъста ароматна течност от смоли, разтворени в етерг.и
масла’ ; 2. диал. 'лекарство, лечебен мехлем’ (Странджа) ; — нгр. μπάλσαμο :
ит. balsamo от стгр. βάλσαμον (Ά ν δ ρ., ΕΛ, 15); рум. balsam, арум, balsamu
(У ι κ о λα' δ о V, EAK, 310); срв. евр. besem ; вж. БЕР, I, 30.
бамбйк М. диал. ’памук’ ; — нгр. дим. μπαμπάκι, к. βαμβάκιον от стгр.
βόμβας от персийски ; срв. БЕР, I, 30.
74

бамбакёрен прил. диал. ’направен, получен от памук’; — нгр. ДНК. μπα­
μπακερός, к. βαμβακερός.
бёнгоз .ч. йнка, ж. бёнкоз и бёнкос м. диал. ’пейка на лодка’ ; —
нгр. дим. μπάγκος, μπάγκα, πάγχος, π'γγας 'пейка' от нт. banca ; срв. тур.
bango, pango; вж. Άνδρ., ЕЛ, 150 и 182; Спасова, Изсл. Романски, 1960,
413 ; Kahane — Tietze, 89.
бандёра ж. 1. ’триангуларна пирамида’ (Зап. България); 2. техн, ’ске­
ле’; — нгр. дим. μπαντιέρα ’знаме’, сргр. παντιέρα от ит. bandiera ; вж. Вай­
ков, Итал. заемки, 224.
бёнко ср. диал. 'обущарска работна маса’ ; — нгр. μπάγκος, πάγκος ’пей­
ка’ от ит. banco; вж. К. Костов, БЕз., 3, 1953, 256.
бёрба лг. диал. 'господар, стопанин ; чорбаджия ; хаджия’ (Брацигово ; Смолско, Пирдопско ; просяшки език) ; — нгр. дим. μπάρμπα ’чичо, бай’ (като об­
ръщение) от ит. barba (Άνδρ., ЕЛ, II); срв. апб. barbea ’чичо’.
барбун .к. барбуня ж. 'дребна морска риба с израстъци като брада,
Mu'lus barbatus’; — нгр. μπαραποάη от ит. barbuna по barba 'брада'; срв.
БЕР, I, 33 ; формата барбуня е ОТ гр. μπαρμποέ Via, МН. Ч. на μπαρμπούνι ;
срв. С к о ρ ч е в, БЕз., 6, 1956, 161; срв. и борбун ’бръмбар’ (Момчиловци,
Смолянско) от същия произход.
бастун м. ’тояга с дръжка за подпиране при ходене’ ; — нгр. μπαοτοίνι
от ит. bastone, вен. bastun (Άνδρ., ЕЛ, 152); формата бастон е чрез рум.
baston или тур. baston от ит. bastone ; вж. Банков, Итал. заемки, 225 и
сл. ; БЕР, 35.
бёза вж. пёза.
белйда ж. диал. ’обикновено джобно ножче’ (Странджа); — нгр. λεπίδα
с метатеза (λ — π=6—л); тук по нар. етим. думата се извежда от гл. беля;
лепида (Родопите).
бизел(и) м. бизёля ж. рядко ’вид зелен грах с шушулките, Pisum sa­
tivum' ; — нгр. дим. μπιζέλι, к. πιζίλι от ит. pissello умал. от лат. pisum
’грах’, стгр. πίσον ; вж. Ά ν δ ρ., ΕΛ, 153; БЕР, 1,46 смята чрез тур. beselye
от ит. pisello ; формата бизеля е направо от мн. ч. μπιζέλια на μπιζέλι.
бйра ж. ’слабо алкохолно питие, приготвено обикновено от ечемик’ ; —
нгр, μπίρα от ит. Ыгга, което пък от нем. Bier, хол. bier по лат. bibere ’пия’;
вж. Банков, Итал. заемки, 228; също Άνδρ., ЕЛ, 153 и БЕР, 1, 49.
бирйрйя ж. ’пивница’; — нгр. μπιραρία, от вен. birariia ; вж. Ά ν δ ρ., ЕЛ,
153; Банков, Итал. заемки, 538; БЕР, 1, 153.
болясвам, болясам вж. амболясвам.
ббмба ж. диал. 'голяма бъчва, варел’ ; -— нгр. απόμπα, βόαβα ; вж.
Πρωία, I, 576, БЕР, I, 66.
бре, брей разг. 1. частица при повикване и укор; 2. междум. при
учудване, присмех, недоволство, уплаха : ’я, тю, де !’ ; 3. съюз при последо­
вателни действия ; — нгр. μπρέ, βρέ от μωρέ ЗВЭТ. ПЭД. ОТ μωρός 'глупав,
глупчо'; вж. Hatz., Byz. Zeit, I, 412, Bernard, БалкЕз., I, 1959, 96 и
сл. ; Милев, Изсл. Младенов, 166; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 346; срв. рум. bre,
bree, тур. bre.
брока ж. диал. ’късо шило за пробиване на дупка в гьона за клечки’;—
нгр. μπούκα ’пиронче’ от ит. Ьгосса 'клечки за обувки’ ; вж. Ά ι δ о., ЕЛ, 157;
също и К. Костов, БЕз., 3, 1953, 256; срв. алб. broke ’обущарско пиронче’.
бростино ср. диал. ’кърма’ (Созопол) ; — нтр. μπροστινός ’преден’ ; вж.
Спасова, БЕз., 4, 1966, 336.
букйл м. диал. ’съд за вода’ (Кюстендил, Благссвград. Самоков): — нгр.
μπο(ν)κάλι от ит. boccale, клат. baucaiis, което пък е заето от гр. βοόκαλις
’съд’.
бурда ж., диал. ’кеневир, зебло’ (Банско) ; — нгр. μπούρδα ; вж. БЕР, II, 91.
75

бъклица ж. 'малък плосък дървен съд за вино' ; — може би от нгр.
μπουκάλι от ит. bocale, лат. baucalis с оглед на bocea ’устие’ : вж. С к о рч е в, БЕз., 2, 1956, 159: Милев, Изсл. Младенов, 163; срв. и БЕР, 11, 98.

вйвра, въвра dua.i. 1. ’гъмжа, шумоля’ (Ботевградско, Врачанско), 2.
'мърдам, шавам’ (Банско);—игр. βαβονριάζω ’шумя, бръмча; гъмжа’; срв. и
съш. βαβοίρα, ’шум, глъчка, суматоха’; вж. UNE, Ш, 405; Δη μ., ΝΛΕΓ, 265
и 285 ; срв. и БЕР, И, 200, където от бълг. вря и вървя.
BaràH .и. диал. ’пръстена паница, пръстен съд’ (Севлиевско, Радомирско,
Дебърско, Охрид, Битолско); нгр. βαγόνι и βαγένι-, срв. Младенов, ЕР,
56; според БЕР, II, 110 от български произход.
вагилйр, вагюл м., вагюлица ж. диал. ’малко момче (момиче), което е
прието да бави бебе при полска работа’ (Μ. Търново, Странджа, Драма); —
нгр. в дим. ^αγιοόλα, βαγίτσα у.мал. от βάγια ’дойка’; вж. Πρωία, I, 522 ;
според Έ λ г ν & ε о о ν δ ά κ ι βαγιονλα е ж. ρ. на βαΐονλος (от лат. bajulus), у
византийците 'педагог, възпитател ; този, който оформя тялото на децата чрез
гимнастически упражнения’; вж. и Evi., ЛЕГ, 1852, 526.
ваглям, вагюля диал. ’бавя бебе’ (Μ. Търново, Драмско) ; — деном. гл.
от вагюл, гр. βάγιουλα ; срв. и гр. βαγωυλεύω, βαγιουλίζω ’грижа се, гледам
(особено дете, болен или старик)'; в БЕР(II, 111) от рум. xighia ’пазя’, лат.
vigilare ’стоя на стража, бдя’.
вазол’ м. диал. ’дълбочина’ (Благоевград ; слазинахме, слазинахме,
куга— на идин вазол' замръзнахме и останахме там да ноштуваме,
СбНУ, XI, 141) ; — по гр. ßaW.ßos 'мазе ; дътбочина’ ; промяната на G > f сочи,
че е стара заемка.
вййя ж. диал. 1. ’върба' ; 2. църк. ’Връбница, Цветница' ; стб. ωμκ (MiLP,
55, гл. гвцтк; Супр., 403, 130; Фасмер, Изв., XII, 223); — гр. мн. βααίμά),
βά(γ)ια от βάγια, βάγιον 'върба ; дафина’.
валан м. диал. ’желъд’; —нгр. βαλάνι, стгр. βαλάνων умал. от βάλανος-,
вж. Άνδρ., II, 68.
вàлмa ж. църк. 'слуга в метох (Света гора)' ; — нгр. дим. βαλμάς 'лице,
което се грижи з, конете, коняр ; слуга' (Δη μ., ΝΛΕΓ, 268); срв. и БЕР, II,
114, където е без произход.
вйло ср. 'було, воал’ ; — нгр. диал. βόλο, дим. βέλο от ит. velo.
вангелизмё и евангелизме ср. диал. ’Благовещение’; — нгр. дим. βαγγελιομό от сргр. Ευαγγελισμός ’Благовещение’ (Ά у δ ρ., Il, 68).
вангёлие вж. евангелие.
вангелйст вж. евангелист.
вангёльо ср. диал. 'освещаване на нова църква’ ; — нгр. дим. βαγγέλιο по
έβαγγέλιον ’евангелие’.
ванилия ж. ’ароматен прах за подправка на сладкиш’ ; — нгр. βανίλια от
ит. uaniglia, а то от исп. vainilla умал. от vaina 'шушулка, люспа’ ; вж.
Банков, Ром. заемки, 190; БЕР, II. 118.
вапор м. диал. ’параход’ (Любословие, 1844), вамлор (Лазарци, Еленско ;
Ботевградско ; Кулско ; Неофит Рилски, 1837) ; нгр. βαπόρι, βαμπάρι от ит. диал.
vapore 1. ’пара’ ; 2. 'кораб, параход’ ; консонантът μ- е възникнал на гръцка
почва; срв. БЕР, II, 118; Банков, Итал. заемки, 231.
вйпевам, вйпсам, нар. ’боядисвам’; — нгр. βάψω, βάπτω (аор. к. βάψω)
’боядисвам’; вж. Романски, Бълг. пр., 2, 1929, 281 ; срх. vapfem, vapsati ;
срв. Попович, I, 225. Произв. валеанка ’черно боядисана циганка’ (Прилеп).
вйпцимо ср. диал. ’боядисан плат или прежда’ (Банско); нгр. дим. βάψιμο
’боядисване; боядисано нещо’ по βάψω (аор. к. βάψω) ’боядисвам’.

76

варЛнгуца ж. диал. ’епитет на жена, която много се сърди’ (Прилеп ’
Я донесе работата варангуца ; СбНУ, IV, 254) ; — по гр. βαονγγωμώ, βαονγγωμίζω ’сърдя се люто’ (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 272).
вйрварин м. ист. 1. 'чужденец (у старите гърци)’; 2. ’нецивилизован
некултурен човек ; див, жесток човек' ; стб. к^к^ь (Син. пс., Супр., Ман. хрД
к^ък^ннъ (Λί/Ζ,Ρ, 56, 57; Ф а с м е р, Изв., XII, 224) ; — гр. βάρβαρο;, от
звукоподражателен произход; вж. БЕР, II, 119; срх. varvart, и varvarin, а в
хърв. barbarin от заи. езици ( V a s ni е r, П, 147).
вйрда1 междум. разг, за предупреждение 'внимавай, пази се’;--нгр.
βάράα от вен. varda ’гледай, пази се’; вж. Банков, Итал. заемки, 231 ' срв
и БЕР, 11, 119.
в4рда2 ж. диал. 'място, кьдето пази стража’ ; — нгр. дим. βάρδια 'стража,
караул’ от ит. vardia.a то от lepM. warda ; срв. ‘ Αν δ и., ЕЛ, 33; съшо БЕР
II, 119.
BàpÂUO вардоло ср. диал. 'ивица гьон, колю се зашива околовръст на
обувката; — нгр. βαοδάλοτ от ит. guardolo, guardalo ; вж. К. Костов, БЕз.,
3, '1953, 256 ; също БЕР, II, 119.
варел м. ’голям металически цилиндричен съд с две дъна; —нгр. дим.
βαρέλι, βαρέλα, к. βαρέλα»· 'бъчва, каца’ or ит. barellu.
вария1 грам, рядко ’тежко гръцко ударение’ ; — гр. βαρεία οι нрил.
βαρύς ’тежък’.
вария-’ ж. диал. ’тежък каменарски чук’ (Белослатинско ; Ботевградско ;
Брезнишко; Говедарци, Самоковско; Радомирско; Трънско ; Тетевен);—нгр.
дим. βαρεία (αγνοα) 'железен чук’ от прил. βαράς 'тежък' ; срв. и БЕР, И, 121.
Bäpxa ж. 'лодка, ладия’ (Странджа, Созопол, Варна); —нгр. βάρκα от
ит. barca по стгр. βάρις ’ладия, сал’; вж. БЕР, 11, 191 ; С к о р ч е в, БМ, 4,
1943, 183 ; срв. рум. barcă, тур. barca; вж. Спасова, БЕз., 4—5, 1965, 355.
вàpyлe ср. диал. ’буре за вино, ракия, оцет' (Леринско); — гр. βαρέλι;
вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 343; замяната на умал. нает, -ίλι с -уле е станала
може би на гръцка почва по σακούλι и под.
BàcaM диал. ’подносвам дреха, обуща и под.’ (Търново); — според БЕР,
II, 122 от βάζω ’турям, слагам, обличам’; но от βάζω аор. к. е βάλω, обикн.
аор. ε^αλα ; затова смятаме от гр. дим. μπάζω, к. έμβάζω (аор. к. έμπάαω,
εαβάαω), за дреха, фанела и др. ’изхабявам се, събирам ce’ (вж. Λ η и.,
ΝΛΕΓ, 848).
BàcKaM диал. ’удрям’ (Провадийско ; Аврен, Варненско ; Странджа),
ласкай го 'бий го' ; — от сег. осн. на гр. гл. βασκώ, βασκαίνω ’урочасвам’ ; 2,
прен. 'клеветя; завиждам’, с преосмисляне на значението; срв. и БЕР, II, 123,
който обяснява с вясам от βιάζω 'бързам'.
вастагёрка ж. диал. 'дървено колче, с което се подпира едната страна
на товар, докато се товари кон или магаре' ; — нгр. диал. βαοταγάρα, βαοταγάρης ’тарга за пренасяне на камъни, пръст и др.’ (Епир, Сев. Гърция) от
βαστώ, βασιάω 'държа, крепя’ + γερός ’здрав, силен’; срв. βασταγερός ’издръж­
лив'; вж. БЕР, 111, 215; Матов, СбНУ, VII, Науч, отд., 458; срв. и въстегарка, вастогарка, востегарка, въстегарка ; вж. и Bernard, Изсл. Ро­
мански, 251, у когото от слав. кор. таг. Произв. востегарувам се.
Bàïoc м диал. 'едра хищна плоска морска риба’ ; — гр. βάτος, βατίς по
βάθος ’дълбочина’.
в4цани м. мн. диал. ’плодове на черница’ ; — нгр. βάτσινο ’плодът на къ­
пина’ от βάτος ’къпина (храст); тръне’; вж. Άνδρ., ЕЛ, 34; БЕР, II, 124.
вЛя и Bàiie ж. диал. ’бавачка на малко дете’ (Разложко, Благоевград,
Родопите): — гр. βάγια ’кърмачка, дойка’; срв. по-горе и вагюл, вагюлица
Произв. ваем, вайовам.

ΊΊ

венде ср., вёнда ж. диал. ’глупав мъж, глупава жена’ (Банско) ; в БЕР,
II, 133 неясно; — по наше мнение през гр. βέντο ’вятър’ от ит. vento; срв.
бълг. вятърничав човек.
вендуза ж., вентуза ж., ’лечебно раздвижване на кръвта чрез залеп­
ване на чаши, намазани със спирт, по гърба ; самите чаши, които се залепват
по гърба’ ; — нгр. βεντούζα от ит. ventosa, <( среднов. лат. ventosa (cucurbita)
’тиква, пълна с въздух’; вж. БЕР, II, 133 и Банков, Итал. заемки, 233.
венетйчки прил. диал. ’венециански’, обикн. в нар. песни Венетичка
земя; — гр. βενετικός ’венециански’; вж. БЕР, II, 133.
верй ’обръщение към жена, по-гальовно от мари’ (Банско) ; нгр. βαρέ,
βοέ ; вж. Bernard, БалкЕз., I, 96—97.
вйгла ж. диал. ’далекогледна тръба' (Солунско) ; — гр. βίγλα ’караулна
будка ; пост, наблюдателница’ от лат. vigilia ’стража, пост’ ; вж. M е у e р, Ngr.
St., III, 14; Tax., 13; БЕР, II, 142.
викйя, фикйя ж. диал. ’чаша за вино, за ракия’ (Банско, Охрид, Драмско); ст^ KHKHIA (MiLP, 63: Фасмер, Изн., XII, 224) ; — гр. βικίον ’стомна,
съд за поставяне на мирото’, срв. БЕР, 11, 147.
вйола ж. диал. 1. ’гусла’ ; 2. прен. ’човек, който много се оплаква’
(Банско); — нгр. βιόλα от ит. violo; преместването на ударението се сбяснява
чрез осмисляне с гл. вия ’надавам вой’, откъдето е произлязло и второго зна­
чение ; вж. БЕР, II, 150.
вирйда вж. фирида.
витйзмо ср. диал. рядко ’стртмягма’ (Воден); — нгр. βύθισμα, βούτησμα
по βύθος ’дъно, дълбочина; пропаст’; срв. и βουτώ, βυθίζω ’потъвам’ (Δη μ.,
ΝΛΕΓ); вж. и БЕР, II, 154, където е дадена като неясна.
витосвам (се), витосам (се) диал. ’хвърлям (се), махвам (се), дявам (се)’
(Банско, Дебърско, Станкедимитровско, Охрид, Щип и др.) обикн. в запов.
накл. : айде витосай го ’хвърли го, махай го’ или аде витое ’хайде махни се’ ;
според БЕР, II, 155 от рум. evită ’избягвам, махвам се’; — по наше мнение от
нгр. βουτώ, βυθίζω (аор. к. βυθίσω) ’потопявам ; гмурвам ; хващам, сграбчвам’ ;
срв. и по-горе витизмо.
витриол м. диал. ’бояджийска сярна киселина’ ; — нгр. βιτριόλι от фр.
vitriol, клат. vitriolam, произв. от vitrum ’стъкло’; вж. БЕР, II, 155.
влймос м. диал. ’слънчасване’ (Търново); — по нгр. βλάαμα ’повреда;
побърканост’ и βλαμμένος ’повреден, побъркан’ от гл. βλάπτω, βλάβω ’вредя,
пакостя’(вж. В г ζ., ΛΕΓ, 1852,227). Произв. вламосвам, вламосам ’слънчасвам,
припадам’.
властйр, ластйр м. диал. ’младо клонче от лоза, дърво и под.’ ; — нгр.
βλαστάρι ’младо клонче’ ОТ сргр. βλαπτάριον умал. от стгр. βλαστός ’фиданка’;
вж. Άνδρ., II, 68; III, 23; също и БЕР, III, 163.
властуна ж. диал. 1. ’лист на поникнало зърно’ ; 2. ’стъбло на диня,
пъпеш, тиква и краставица’; — от нгр. βλαστός ’фиданка, клонче’-)-нает, -уна ;
вж. Младенов, ЕР, 71 ; също и ’Av b о., II, 68 и БЕР, II, 163.
влатйя ж. диал. ’вид по-хубав бял сукман’ (Булгаркьой, Малгарско) ; —
нгр. βλαττιού остар. ’пурпурна дреха’ от умал. лат. blatta ’копринена буба’,
(Ά V δ ρ., EA, 36).
влогйсвам, влогйсам диал. ’благославям’ ; — сргр. ευλογώ (аор. к. εϋλογίσω) ; вж. Άνδ ρ., II, 68.
волта ж. диал. ’вид въдица’ ; — нгр. βόλτα ’въдица’ от ит. volta (Πρωία,
I, 575).
вола ж., воли ср. воля ж. диал. вид мрежа за ловене на риба’ (Со­
зопол, Несебър); — нгр. βολή ’хвърляне, мятане на мрежа’; срв. и βολός ’хвър­
ляне на мрежа’.

78

вотАн м. диал. ’вид билка’ ; — нгр. βοτάνι 'вид лековито растение’ (J η μ.,
NЛЕГ, 208).
врйка ж. диал. ’шалвари, потури’ (Прилеп, Ксанти); — нгр. βράκα, стгр.
βρόκαι (αί), гал.-ром. braca ; срв. и дим. βρακί, к. βρακίον 'гащи, панталони’.
вракозун, врокозун, връкозун м. диал. ’връв, с която се връзват по­
тури около кръста’ (Банско); варкозун (Момчиловци, Смолянско); въркузун
(бълг. говори в СССР, Солунско, Гюмюрджипа, Ксанти); ъркузун, рукузУн,
уркузУн (Странджа), рукузун;—нгр. βρακοζώνα от βράκα, гал.-ром. bracae
’шалвари, потури’-)- ζώνη ’пояс’; вж. Bernard, БалкЕз., I, 1959, 88 ; също и
Tax., 13 ; P a s c u s. п. pracâzon.
врАкум м. диал. ’скала, канара’;— гр. βράχος ’скала, канара’ + ок. -ум;
вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 150.
врахёл, врахАл м. диал, 1.’гривна’(Козичино, Бургаско) ; врахАл (Η. Г.) ;
2. ’гривна за ръка между китката и рамото’ (Разград) ; — нгр. дим. βραχιόλι
'гривна' от βραχίονας 'ръка (от рамото до китката)’, лат. bracchiale ; вж. Άνδ ρ.,
Il, 68 и БЕР, III, 183.
вре диал. ’бре’ (Солунско); — нгр. βρέ ; вж. Bernard, БалкЕз., I, 96 и
сл. ; също и Hatz., BZ, 4, 412 ; рум. vre.
врёфос, фрёфос м. диал. ’бебе’ ; — гр. βρέφος.
врехАмена ж. диал. ’подводна част на кораб’ (Созопол, Варна) ; — нгр.
βρεχάμενα ПО βρέχω ’мокря'.
врис м. диал. 1. ’извор ; кладенец’ ; 2. ’чешма’ (Родопите, Странджа,
Сярско) ; — нгр. дим. βρύση, к. βρόσις ’извор ; чешма’ ; вж. БЕР, III, 187 ;
Т a X., 13.
врома ж. диал. 'мръсна жена’ (макед. говори, Бобощица) ; — нгр. βρώμα
от гл. βρωμώ ’смърдя’ ; вж. Ά ν ό ρ., II, 68 и III, 23 ; също Mazon, Fili­
p о V a, Documents slaves de l’Albanie du sud, 138.
вромйсам ce диал. ’смърдя' (макед. говори) ; — нгр. βρωμώ (аор. к.
βρωμίσω).
втАкс(у)вам, втАксам, диал. ’нареждам; обещавам’ (Мичуринске) ; —
от предст. в- + нгр. τάζω (аор. с. τάξω) ’нареждам; турям’ (’A ν δ ρ., II, 68);
срв. и БЕР, III, 196, където по гр. τάξιμο.
втАсвам, втасам еж. фтасеам, фтасам.
втёс(у)вам, втёсам вж. фтесвам.
eÿna ж. нар. 1. ’печат’ ; 2. ’книжно кръгче за запечатване на писмо’ ; 3.
’църковно разрешение за венчавка’; — ергр. βοόλλα от лат. bulla 1. 'воден
мехур’ ; 2. ’глава на пирон’ ; 3. 'златна или кожена брошка за гърдите’ ;
вж. G. Μ е у е г, Ngr. St., III, 17.
вулгйя ж. диал. ’кожена торба за брашно, боб, леща и др.’, волйя,
вулйя (Скребатно, Гоцеделчевско ; Казанлък); вульгя (Смолянско, Бачково,
Чепинско, Оряхово, Енина), вулгё (Смолянско); уля (Поморийско); — гр.
βοίργια от ергр. βοόλγια <лат. bulgea от келтеки произход; вж. Άι δρ.,ΕΛ,
38 ; също Bernard, БалкЕз., II, 87—96 ; срх. vulva (V а s m е r, II, 148).
вулйнка ж. нар. ’тънка обвивка от нишесте, в която се поставя непри­
ятно на вкус лекарство, капсула’; 2. ’кръгче за запечатване на писмо’; — по
нгр. βουλλώνω ’запечатвам’.
вулосвам, вулосам диал. ’печатам’ ; отбелязвам’ ; — гр. βουλλώνω (аор.
к. βουλλώσω) ’подпечатвам’ по βοόλλα ’печат’ от лат. bulla.
вУртома вж. фортома.
вурца, вурча, фурца, фурча диал. ’четка' ; — нгр. βούρτσα, тур. firça
от ит. диал. brossa от герм. bursti ’четина’ (Άνδρ., ЕЛ, 38).
вурцуди диал. ’раст. гологлавче, Globularia vulgaris’ (Воден) ; — може
би от гр. βούρτσα ’четка’ + умал. гр. нает. -σύδι.
вуска вж. фуска.
79

BÿcTa вж. фуста.
вустйн вж. фустан.
вяс и внёс диал. ’бързане’ ; — нгр. βιάση от гл. βιάζομαι ’бързам’.
вйсам диал. 1. ’карам, заставям’ (Солунско); 2. ’заемам се здраво за ня­
коя работа’ (родоп. гов.) ; 3. ’бързам’ (Прилеп, Щип. Леринско).
вясам(се) ’боря се’ (Тетово, Кирчево) ; нгр. βιάζω, βιάζομαι (аор. к. βιάσω) ;
срв. и К. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24. Произв. повясам.
вйсина, вийсина ж. диал. ’бързане’ (Леринско) ; — нгр. βιασύνη, βιάση
ОТ ГЛ. βιάζω, βιάζομαι ’бързам’.

габер ж. диал. ’годеница’ (Брацигово ; соц. гов.) ;
по нгр. γαμπρό; ’зет,
младоженец’.
гёбия ж. мор. 'вид платно’ (Созопол); — нгр. γάμπια от ит. gablia ; тур.
gabiya, рум. gabie ; вж. Спасова, БЕз., 4—5, 1965, 355.
гавазА ж. диал. ’глинен съд’; — сргр. γαβάθα Таванка, дълбока паница’;
оттук и γαβαθάς ’грънчар’; срв. арум, gavàba и gubată ’паница’; вж. Р а р аli a g i, DDA, 510, 520.
гавайотин м. диал. 'зяпльо, глупец' (Банско) ; — гр. γκαβός, γκαϊβος ’кри­
воглед, кьорав’; рум. gavă <^лат. cavus; срв. ’.4 νόρ., ΕΛ, 45.
гавАнка ж. диал. 'домашен дървен съд, подобен на паница’ ; — нгр. дим.
γαβάνι, γάβανος ит. gavagno от лат. gavaneus по cavus 'издълбан, вдлъбнат’ ;
срв. рум. gavan ’вдлъбнатина, гавайка’; срв. и БЕР, III, 221, където от ит.
gavagno.
гаванос и гаваноз м. диал. 'голяма калена тенджера; гърне’(Котел) ; —
нгр. дим. γάβανος, ит. gavagno от лат. gavaneus по cavus ’издълбан, вдлъб­
нат’ ; срв. гаванка.
ràepa ж. 'дума или постъпка, с която се петни достойнството на ня­
кого ; тежка подигравка’ ; — по гр. прил. γανρός 'горд ; надут, арогантен’, с
преосмисляне на значението ; вя;. Младенов, ЕР, 95 ; срв. γανοία ’надутост,
арогантност’, γανρέω 'надувам се’; БЕР, III, 221 сравнява с гоено ; срв. и Ber­
nard, БалкЕз., ÏII, 85—86.
гйвря се 'подигравам се’ ; — нгр. γαυριώ 'гордея се’, с леко преосмисляне
на значението; вж. Младенов, ЕР, 95; срв. и Bern arci, БалкЕз., Ill,
85—86.
газофилйкия ж. книж. 'съкровищница в храм' ; стб. гхзофнлхкшА
(Зогр. ; Ф а с м е р, Изв., XII, 226) ; — сргр. γαζοη υλάκιον по γάζα 'съкровище' f
Ίύλαξις 'пазене' по γνλά(γ}ω 'пазя'.
гайтйн м. 'специално изплетена връв за накит на облекло’ ; — нгр. дим.
γαϊτάνι, сргр. γαϊτιάνον от средцов. лат. gaitanum ’колан, каиш’ от галски ;
(’.l>Mo., ΕΛ, 413); срх. gajtan (Vasnier, II, 60); тур. gaytan; срв. и
Г а X.. 13.
галйзен прил. диал. 'ясносин, бледосин’ (Тетевенско); — от гр. ирил. γαί.ιίζως, γαλανός 'небесносин, светлосин’.
гАлчо ср. диал. ’рядко мляко’ (таен зидарски говор) ; — гр. γαϊΜ 'мляко'.
ràMa ж. диал. 'сватба' (таен зидарски говор; Скребатно, 1’оцеделчевско) ; — гр. γάμος 'брак, женитба’.
гамба ж. диал. ’калъп за ботуши’ (Родопите) ; нгр. γάμπα ’прасец на
крак’ ; от ит. gamba ’крак’ ; срв. ит. gambale ’дървена форма, която държи права
горницата на ботуша’; вж. К. Костов, БЕз., 3, 1953, 357.
гамёт .ч. ’момиче’ (ученически таен говор, София); — нгр. γαμέτης ’за­
конен съпруг’, което звачение в български по всяка вероятност е произлязло
от първоначално ’млада булка’ ; срв. БЕР, III, 228.
гамйла вж. камила.

80

гамосвам, гамосам диал. ’псувам’ (Еньово, Новопазарско) ; — нгр. γαμω,
(аор. к. γαμήσω) ’псувам, ругая’ ; тук глаголът се отклонява от редовното обра­
зуване, което гласи гамисвам, гамисам ; това явление се дължи на кръстос­
ване на гр. ГЛ. γαμώ, γαμήαω СЪС СЪЩ. γάμος.
гамотя диал. ’мъмря, ругая’ (Шумен) ; — от нгр. γαμώ и гл. нает, -отя
(срв. лъготя, ломотя, кикотя). Произв. гамото в изр. теглих му едно гамото ’напсувах го, наругах го‘; срв. и БЕР, III, 229.
ràHa ж. диал. ’бяс’ (Странджа) ; — нгр. γάνα от гл. γανιιΉω ’зеленясвам’ ;
прен. ’покривам се с корица, обложва ми се, изсъхва ми езикът’ ; вж. по-долу
ганосвам, ганясвам.
ганйда, ганйдя диал. ’псувам, говоря мръсни думи, хуля някого, като
му прикачвам неприлични, гнусни епитети’ ; — деном. гл. от гр. същ. γανάδα
диал. ’окисляване’ ; прен. ’намазване лицето на някого със сажди на публично
място, публично опозоряване’ по гл. γανω, γατώνω ’калайдисвам’ ; прен. ’при­
чинявам болка, досаждам’ ; прил. ганаден 'мръсен, гнусен, нечист’ ; срв. и
Bernard, Bub. de la Soc. ling., 44, 1948, 92—93; вж. по-долу и ганясвам.
raHrànne, гънгал(че) ср., гънгйлка ж. диал. 'снопче, връзка лико’
(Търновско, Троянско, Шуменско, Разградско, Севлиевско); — нгр. γαγγάΐ.ιον,
γάγγλιο? ’ганглий, възел’; вж. В ъ г л е н о в, БЕз., 4, 1966, 375.
гангренйсвам, гангренйсам ’набирам, гноясвам, гния (за рана)’ ; —
гр. γαγγοαχνώήι» (аор. К. γαγγραινιάσω) ПО γάγγραινα ’загнила рана' ; СЪЩ. ган­
грена като мед. термин е от нлат. gangraena ; но отбелязаната у нас още в
Енинския апостол гхнг^на (XII в.) смятаме от гр. γάγγραινα.
ганосвам, ганосам диал. ’калайдисвам' (Котел, Беленско) ; — гр. γανώ,
γανώνω (аор. к. γανώσω) със същото значение; вж. БЕР, III, 229. Произв. разганосвам.
ганясвам, ганйсам диал. 1. ’изгладнявам много, умирам от глад’;
2. 'обложва ми се езикът, изсъхват ми устата’ ; 3. 'покривам се със зелена
корица, зеленясвам (за медни предмети)’ ; 4. за кучка 'опложда се’ ; — нгр. γ<ινιάήω (аор. к. γανιάοω) диал. ’зеленясвам; обложвам се, изсъхвам (за език);
ожаднявам много’; вж. подробно Bernard, Bui. de la Soc. ling., 44, 1948,
92-93 .
гарйфа ж. разг, 'шише за вода’ ; — нгр. γαράφα от ит. garrafa, заето
от араб, garraf Търне за вода’ ; вж. Банков, Итал. заемки, 235.
rapràpa ж. 1. ’вода с лековити примеси за дезинфекция’; 2. ’нлакнене
на гърлото с такава вода’ ; — нгр. γαργάρα ; срв. рум. gargară, алб. gargare.
гйрда ж. диал. ’кратуна’ (Ботевградско; Бабаре, Белослатинско ; Вра­
чанско); — БЕР (III, 231) дава чрез гр. κάρτο от quarto ’четвърт’; по-веро­
ятно от нгр. καρδάρι, к. καρδάμων ’ведро за мляко’; вж. Ά ν δ ρ., E.i, 94.
гарйя диал. ’ангария’ ; — гр. άγγαρία ; изпадането на сричката ан(гр. άγ-) е станало може би на гръцка почва, където това явление е много
обикновено; срв. γρανία ВМ. άκρανία, ιροίςολονλοιδα ВМ. κοί'ροίηλολοιλοοδα, ρΪΜ
вм. ή&ελα и up. ; вж. ’I' ά 7. г η ς, 58 ; съшо .V a τ f., KZ. 33, 118 ; срв. и БЕР,
111, 231.
ràpoc диал. 'солени дробчета от скумрия’ ; — нгр. γάρος ’саламура’, с
преосмисляне на значението; вж. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 161.
гёена ж. остар. ’пъкъл, преизподня, ад’ ; стб, rtwHX (Зогр., Супр.,
Мор., Асем., Сав. кн.) ; — гр. γΗττα от евр. gëhinnôm ; вж. БЕР, III, 235.
герак м. ’граблива птица, ястреб, сокол, Astur'; it^ia (MiLP, 1158;
Ф а С М е р, Изв., XII, 139); — нгр. γεράκι, сргр. γαράκιν, ΰράκιον умал. ОТ
стгр. ίεράς (Άν δ ρ., EA, 43 от/«ods 'бърз, устремен’); срх. derakarb от сргр.
γερακάρι(ος) (V a s in е г, Π, 55) ; алб. gjeraqinë, което е сродно с нашето диал.
геракиня (Разградско).
6

Гръцки заемки в съвременния български език

81

Герамйда ж. диал. ’керемида' (Леринско) ; гр. диал. γκεοαμίδα от κεραμίδα,
С начално « > у на гръцка почва; срв. γρίμνα ВМ. κρέμνα, (ά)γρανιά ВМ. ακρανιά и др.; Ψάλτης, 44; срв. и макед. диал. нач. κζ>ζ (Тах., 13).
герйн м. диал. 1. 'кладенец, от който се вади вода с кофа, закачена на
кобилица’ ; 2. 'уред за биене на масло, движещ се с вода или с крик’ (Гове­
дарци и Радуил, Самоковско); 3. 'прът за простиране на дрехи’ (Дебър); —
Hip. γεράνι 'крик' от γέρατος ’жерав’, тъй като на нею има кобилица, която
напомня кацнал жерав; вж. Младенов, ЕР, 98 ; БЕР, III, 237.
гигйнт м. .нит. 1. ’същество с огромен ръст и свръхчовешка сила ;
исполин, великан'; 2. 'много голям на ръст човек’; гнгттннъ (MiLP, 127 ;
Фасмер, Изв, XII, 226); — от гр. γίγα:, γιγάντος.
TJiàpyc .к. диал. 'морска птица, по-голяма от чайка, Larus’ ; — нгр. дим.
γλάρος от к. λάρος чайка’ (Л о ω 7 α, I, 643).
nacràp м. 'киселец, Rumex acetosa’ (Банско, Пещерско) и гластурец
(Банско); — игр. μλαστάρι 'издънка на лоза’; за появата на нгч. г вм. в срв.
бьлг. диал. г^ъссница, властеница (вж. Бълг. диал. атлас, I, №238).
голгота ж. 'лобно место’; стб. голъготд (Зогр., Map., Супр.); —гр. γυλγ ϋά от еврейски ; вж. БЕР, JV, 262.
гомарно и гумарно нареч. диал. 1. 'неудобно' (за поставяне товар на
добитъка ; 2. прен. 'мъчно, трудно, противно’ (Родопите, Велес : ми идете
гомарно от манджата, СбНУ, VIII, 1, 459) ; — по нгр. γομάρι ’товар, те­
жест’, сргр. γομάριον умал. от стер, γόμος ; според някои от араб, fiumar
(Ά ν δ ρ., ΕΛ, 47).
гонгул μ. гонг^лче ср. диал. ’стъкло с кръгла форма и тясна и дълга
шия за вино и други течности (Севлиевско) ; — нгр. γαγγνλος = στρόγγνλος
’кръгъл' (13 ν λ., ЛЕГ, 255) ; срв. и Въглен о в, БЕз., 1966, 4, 375.
граматик м. 1. остар. 'грамотен човек, книжовник’ ; 2. 'специалист, ав­
тор на граматика’; — гр. γραμματικός; срх. gramatikb (V usiner, II, 62).
гранйсвам, гранйсам и гранйша диал. 'събарям, срутвам, катурвам’
(Смолско. Пирдопско); — нгр. ДИМ. γρεμνίζω, γκρεμίζω (аор. К. γρεμνίσω, γκρε­
μίσω) ’събарям, срутвам’.
грйсла ж. диал. ’мангал от пръст' ; нгр. γλάστρα ’саксия, ваза’ от γάοτρα
'тръбест съд’ от първоначално значение ’търбух’; срх. gostare ’шише(нце)',
злб. gaslarê 'стъкло'; вж. Bernard, Bui. de la Soc. ling., 93; срв. и БЕР,
IV, 275.
грем междум. диал. ’марш !' (Леринско) ; — нгр. γκρέμνα (обикн. в израза
στά γκρέμνα πήγε разг, ’отиде на джендема, много далеч'; Ψάλτης, 175); от
γκρεμός, стгр. καημός ’пропаст’ ; тук следователно 'да отидеш в пропастта, да
се махнеш’.
гремосвам (се), грембсам (се) диал. ’махам (се), пръждосвам (се); из­
пъждам' (Бесвина, Л.ринско); — ОТ гр. γκρεμός ’пропаст’ ; срв. и ГЛ. γκρέμιζα)
'събарям, срутвам; хвърлям, пращам от височина’ (Δ η μ., Ν. (ЕГ, 319); срв. и
Ни че в, ИИБЕ, 8, 1962, 343 и БЕР, IV, 278.
грип м. и гриб (диал.) м. 'голяма рибарска мрежа’ (Варна, Созопол,
Несебър) ; — нгр. γρίπης от стгр. γρΐπος (Χατ ζ., МХЕ, 2, 608) от ит. gripe ;
формата гриб с крайно -б е по образец на гроб, боб (=-п): срв. диал. оцеда
вм. оцета, кибрида вм. кибрита и др. ; вж. БЕР, IV, 282.
Гуна и гуня диал. ж. 1. 'кожух' (Брягово, Хасковско; Малкотърновско ;
Охрид; Банско; Тетевен ; Карлово и пр.) ;'дебела горна дреха’; — сргр. γοϋνα,
γονννα от лат. guHna, което води началото си от келтски ; срв. Άνδρ., ΕΛ,
47; също Tax, 14; някой я смятат за славянска; вж. БЕР, IV, 294. Произв. гуньетина 'мъжка горна дреха’.
гунел л., гунбла ж. диал., Торна бяла женска дреха’ (страндж. говори ;
Българи, Μ. Тт рновско ; Ятрос, Визенско) ; — нгр. γονννέλλα увел, от γονν-

82

ίλΐι, сргр. γονννα ’кожа, кожух’ от келтски произход; срв. Kretschm er,
Glotta, 1, 368 по Άνδ о., ЕЛ, 47.
гунйя ж. спец, ’дървен или железен ъгъл с разтвор 90°, употребяван
от зидари и дърводелци, винкел’ (Смолско, Пирдопско; Родопите); — гр. γωνία
’ъгъл’; вж. Т. Стойчев, Родопски речник, Диал. материали, II, 146, където
неправилно от турски.
гурна ж. диал. 1.'дървено приспособление за черпене вода от кладенец’;
2. ’железен пръстен, който се слага в главината на колелата на колата,
за да не се изтърка’ ; — нгр. γον^να 'корито, курна, локва’ от стгр. γριάν//
вид вдлъбнат камък’; вж. X а τ ζ., МХЕ, I, 105.
г^тав прил. диал. ’мързелив; сакат’ (Говедарци и Радуил, Самоковско;
Велес); — може би от гр. κοντός ’глупав, наивен’.
гуфёна ж. диал. ’едър лефер’ (Несебър) ; — нгр. γονή αίνο, 'риба тон’
увел, от γουγάρι сргр. γομρ άριαν,
гълята ж. диал. ’дървено ведро за доене, изработено от овчари (Си­
листренско); — по гр. γάλα ’мляко’ + чл. -та.
гьозум м. ’вид градинско растение със силна миризма, употребявано за
подправки на ястия, Mentha viridis (ю.-зап. гов.) ; юзум, юзъм (П а н ч е в) ; —
нгр. диал. γνόσμος, ДИМ. δνόσμος, к. δδνοσμος ’джоджан’ ОТ стгр. прил. ηδύο­
σμος ’благоуханен, благовонен’ ; срв. и джоджан, джоджън, джоджюн.
гьбла ж. диал. ’гъдулка’ (Н. Надежда, Хасковско) ; — гр. βιόλα ’виола’,
Д/оЛ7 ’цигулка’ от ит. viola, с преход на ß>r’.
ГЮПТИН, ГЙПТИН И гуптин Μ. диал. ’циганин’; — нгр. γνρτης ОТ Αιγύπτιοί,
с промяна на гр. ок. -ης > -ан ; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 348 ; Т а х., 14 ;

БЕР, IV, 308.
гяконам

диал. ’ръководя’ (Говедарци, Самоковско);— гр. διακωνω
’служа, изпълнявам служба, управлявам, ръководя', с промяна Л> г’; срв. дя­
вол — г’авол.
гявйсувам (се) диал. ’махвам (се), пръждосвам (се)' (Банско, Ботевград);
гевйсвам се 'загивам, погубвам се’ (Странджа); — нгр. διαβάζω (аор. к. δια­
βάσω (в значение на ’укорявам, порицавам’ ; срв. τόν διάβασα καλά ‘добре го
начесах’ ; Θά τού διαβάσω τόν είάγαλμο ’ще му чета конско евангелие’ ; за
промяната на д>г срв. дявол ζ> г’авол ; вж. и БЕР, IV, 309. където от
гр. διαβαίνω.
дйма ж. 'вид игра с камъчета или плочки’ ; — гр. δάμα, ντάμα от
ит. dama.
дамйска ж. 1. ’вид пъстър плат за мебели’; 2. диал. ’модел за тъкани
шарки’ (Кривия, Разградско); — гр. δαμάσκο 'вид плат Дамаска’ от ит. damasco по името на гр. Дамаск в Сирия ; срв. и дамаскиня ; вж. БЕР, IV, 317.
дамаскйн м. ист. 'вид популярен сборник с поучителни религиозни
слова, написан на достъпен за народа език и разпространен в България през
XVII—XIX в.’ ; — от гр. собств. Δαμασκηνός по името на гръцкия книжовник
от XVI в. Дамаскин Студит, който съставял такива сборници ; вж. БЕР,
IV, 317.
дамаскЙНЯ (сабя) нар. поет, 'вид сабя’; — гр. δαμασκηνόν Τζίρος, οπαδί),
'сабя от Дамаск’ по името на гр. Дамаск в Сирия, откъдето са доставяли
такива саби; вж. БЕР, IV, 317.
дйрдан м. диал. ’едър мъж’ ; дардана ’едра жена’ (Струга, Охрид :
А дардан татко, а дардана майка, шеберести деца, гат.; СбНУ, XXX,
101); — нгр. дим. νταρντάνα 'едра жена’ с основно значение ’голям тежък
кораб’ от ит tartana [Άνδρ., EA., 163).
дармон, дърмон м. диал. ’решето с едри дупки’; дрймон (Разложко); —
нгр. δερμόνι, δρεμόνι, δρνμσνι ОТ δαρμός, δερμός ’биене, удряне’ ; ВЖ. Μ Л а Д е·
нов, РЧД, 123; Tax., 151; Скор че в, БМ, 4, 1943, 183; срв. и δερμόνι,
δέρμα ’кожа’ (Bernard, БалкЕз., I, 92).

83

дармонй и дърмонясвам, дърмонйсвам диал. 'пресявам жито с дармон'; — според Άνδρ., II от гл. δερμονίζω ; по наше мнение — деном. гл. от
дармон, гр. δεομόνι, а дермонисвам е ОТ δερμονίζω (аор. к. δερμονίσω) ; срв.
и Bernard, БалкЕз., I, 1959, 93.
дармосвам, дармосам диал. 1. 'чеша, разчесвам вълна и под.'; 2. ’бия ня­
кого' (Странджа) ; — нгр. δαρμός от гл. δέρνω, δέρω ’удрям, бия ; обработвам’.
дйскал м. разг. ’учител’; дмкхлъ (Ф а с м е р, Изв., XII, 228—229); —
гр. нар. δάσκαλος, ОТ διδάσκαλος по διδάσκω ’уча, обучавам’; срх. däskal (V a S­
m е г, II, 51), рум. dascăl, арум, daskai ; даскалица; ж. (срв. гр. дим. δασκάλισσα).
дафйна ж. ’лаврово дърво, лавър’; — стб. дкпннк, дхфнш (MiLP, 154;
Ф а с м е р, Изв., XII, 228); — нгр. δάφνη (’Ανδρ., ЕЛ, 50); срх. dafina
(Va sm er. II, 5) рум. dafne, арум, dâfne, алб. dhafën.
деканйк .ir. даал. ’тояга, остен’ ; — нгр. δεκανίκι 'патерица, тояга’ от
лат. decanus; вж. Bernard, Bril, de la Soc. ling., 1948, 128, 100.
декара ж. диал. ’пара от десет гръцки стотинки’ (Битолско) ; — нгр.
δεκάρα ПО δέκα ’десег’.
декември м. 'дванадесетият месец от календарната година’ ; стб. дц
KAEjib (MiLP, 158; Ф а с м е р, Изв., XII, 229); — гр. δεκέμβωος от лат. de­
cember; вж. Meyer, Ngr. St., III, 21; срх. dekembvrii (V a s m e г, II, 51).
дёксам диал. 1. 'приемам, съгласявам се’ (Родопите, Прилеп, Воден);
2.’сполетявам'; 3. 'давам, услужвам на някого с нещо’(Родопите) ; — нгр. δέ­
χομαι (аор. к. δέξω) ’приемам, съгласявам се’; срв. и Т а х., 14. Произв. издексувам ’издебвам’ (Самоковско).
делфйн м. ’морски бозайник от рода на китовете’ ; — нгр. дим. δελφίνι,
к. δελφ'τιον умал. от δελφίν, δ^λφές ’утроба’, понеже ражда от утробата си ;
вж. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 161.
дёма ж. диал. ’връзка на женска забрадка’ ; — нгр. δέμα ’връзка ; вър­
зоп’ ; вж. БЕР, V, 339.
дёмон м. 1. ’зъл дух, дявол’; стб. демонъ (MiLP, 158; Ф а с м е р, Изв.,
XII, 229; 2. диал. 'умен, учен; хитрец, шмекер’; 3. ’чиновник от висок ранг’
(Смолско, Пирдопско); — гр. δαίμονας, стгр. δαίμων ’низше божество; бяс’;
срх. demonb (V a s m е г, 11, 51).
демонйсвам, демонйсам диал. 'проклинам някого’ ; — гр. δαιμονίζω
(аор. к. δαιμονίσω) 'дразня ; разярявам ; вбесявам, подлудявам (някого) ; върша
нещо под команда на дявола’.
дёрнам, дёрнувам; дърнъм диал. 1. 'събарям; удрям, бия’ (Ново село,
Видинско ; Смолянско) — нгр. δέρνω от стгр. δέρεο ’бия' ; деркам се 'карам
се, сопвам се’ (Н. Надежда, Хасковско); дёрсам 'правя мазилка на стена’(Мо­
мино, Варненско).
дёспина ж. рядко ’госпожа, жена на деспот’ ; стб. днпнт (MiLP,
159; Ф а с м е р, Изв., XII, 229); — гр. δέσποινα ’домакиня’ ж. от δεσπότης
’господар, владетел'; срх. despina (V a s m е г, 11, 51).
деспонт м. диал. 'обущарски инструмент’ (Лопян, Ботевградско), диспунт (Брусен Тетевенско) ; — нгр. δεσ.-τόντο ’обущарски инструмент с два
бона (Π ρ ω ϊ а, 785); вж. и БЕР, V, .347.
деспот м. 1. ист. ’неограничен владетел; феодален княз’; 2. ’владика;
игумен’; стб. дкпотъ (MiLP, 159); — гр. δεσπότης^δεμαπότις ’господар на
къщата; владика’ (’.Ιτόο., ЕЛ, 52); срх. despotb (V a s m е г, II, 52), рум.
despot ’владика’.

84

деспотия ж. 1. ист. ’държава или облает, управлявана от деспот’;
2. прен. ’потисничество’ ; — гр. δεσποτεία по δεσπότης.
дехам диал. приемам, давам достъп до себе си (Благоевградско — от
сег. осн. на гл. δέχομαι ’приемам’; вж. Филипова, БЕз., 4, 1961, 389.
дзивгйр, дзевгйр, дзвегйр и зевгйр, зивгйр, зигвйр м. диал. ’чифт
впрегатни волове или биволи’ ; assr^L (MiLP, 224, MiEW, 402 ; Фасмер,
Изв., XII, 233) ; — нгр ζευγάρι, К. ζευγάριον умал. ОТ ζε'·γος ’чифт’(’.4 νδ ρ , ΕΛ,
70) ; диал. форма дзмгар е направо от сев. гр. диал. ζιβγάο(ι), където имаме
редукция на неударено εζ> i, a също и изпадане на крайното -ι ; срв. ‘Ανδρ.,
ÎI, 35. Срещат се o ue и диал. ф ,рми джевгар (Гетевен), дживгар, джггвар
(Годеч); вж. Милев, Изсл. Младенов, 163; Чпвгар (Н. Надежда, Хасковско),
чуегар (Черна, Сев. Добруджа), чевгар (Странджа), дзигвар (Родопите) ; срв. и
Филипова, Славист, сб., 1963, 150. Произв. зевгаром, зевгарично ’едно до
друго, по двама’,
дзивгаросвам, дзивгаросам, чевгарясвам диал. ’чифтосвам, впрягам
чифт добитък в една кола’ (Панагюрище); — нгр. дим. ζευγαρώνω (аор. к.
ζευγαρώσω) ; вж. Матов, СбНУ, IX, 24.
диакамос, якамбе м. диал. рядко ’фосфоресциране на водата’ (Созо­
пол) ; — нгр. διακοαός (Kahane — Tietze, 505); срв. и Спасова., БЕз.,
4, 1966, 337.
'
дидйксувам (се), дидйкеам (се) диал. ’уча, научавам’ (Родопите, Ох­
рид) : — нгр. διδάσκω (аор. к. διδάξω) ’уча, обучавам: проповядвам’.
дидйскал .ii. диал. рядко ’учител’ (Ксанти, Гюмюрджина) : — нгр. διδάσ­
καλος: срх. didaskaÎ (V a s m е г, II, 52), рум. didaskal (-li); вж. Galdi, 172.
дикйня ж. диал. ’приспособление за вършитба от дъски с набити кремъчни плочка надолу’; — от нгр. диал. δυκάνη по сргр. τυκάνη, както нгр.
δουκάτα от τονκάνα и пр. ; вж. Ψάλτης, 47 ; срв и БЕР, V, 388.
дикёл м. диал ’вит двузъба, двурога мотика’ (Тича, Котленско ; Чилингирово, Пловдивско) ; дькел (Н. На щжда, Хасковско ; Родопите) ; стб. анк«лх и днк₽лъ (MiLP,
161; MiEW, 46; Фасмер, Изв., XII, 229); — гр. δικέλλι
*δικέλλιον умал. от по-старо δί-κελλα от κελλώ ’тикам, бутам’ (’.4 V δ ρ., EA, 54)1
срх. dikella (V a s m е г, 53 ; Попович, I, 207).
дикие м. дал ι. ’просия’ (Тетевен); ’домашен заем’ (Родопите); нгр. δίκη,
δίκαιον ’право’ ; срв. и дйкьо.
дикйсвам, дикйсам диал. ’давам полагаемото, подарявам’ (Струмица, Ро­
допите) — деном. ri. от дикие, гр. δίκη по гл. δικαιώνω, δικαιώ ’давам право ;
оправдавам’.
дйкьо ср. диа г. ’полагаемо, онова, което следва да се даде’ (Странджа,
Трън); — гр. δίκαιβν) ’право’; срв. έχω δίκαιον ’имам право’ ; вж. БЕР, V,
389, където от тур. dikiz.
дилбв и дилаф м. диал. ’щипии за огън, маша’ ; — нгр. δάάγι, διλάβι
от сргр. διλάβιον ’клещи’ от διαλάβειν ’хващам’ ; вж. А η μ., ΝΛΕΓ, 397 ; срв. и
Скорчев, БЕз., 2, 1956, 159; БМ, 1943,4,182; вж. и Милев, Изсл. Мла­
денов, 163.
дймитен прал. диал. 1. ’четворен’ (за тъкан); 2. прен. ’умен, със
здрав разум човек’ (Момчиловци, Смолянско ; Странджа; Чешнегирово, Плов­
дивско; Н. Надежда, Хасковско); — нгр. дим. δίμιτος за плат ’с две нишки’
по δίς ’двоен’ + μίιος ’конец’(Ά ν δ ρ., ΕΛ. 54).
димят м. ’вид грозде с топчести бели зърна ; вино от това грозде’ ; —
гр. ϋνμιατό от прил. όνμιατός ’тамян’, понеже гроздето намирисва на тамян.
дйнар м. ’монетна единица’ ; стб. днн^к (Супр. ; M1LP, 161 ; Фасмер,
Изв., XII, 229); — сргр. δηνάριον от лат. denarius (MiEW, 161, Meyer,
Ngr. St., Ill, 21 ; V a s m e г, II, 53 ; M e i 11 e t, Etudes, 187).

85

дйпла ж. разг, ’широка гънка, която лесно пада надолу’ ; стб. днп^
(MILP, 161 ; MiEW, 26, 52 ; Ф а с м е р, Изв., ХП, 230) ; — нгр. δίπλα от прил.
διπλός ’двоен’; срв. διπλώνω, διπλω 'сгъвам, нагъвам, удвоявам’ (Δη μ., ΝΛΕΓ,
401 ; Άνδο., ЕЛ, 55). Произв. дипланик, дипленица, диплат, диплар, дипларка ; дипля, задиплям, издиплям, надиплям, раздиплям, сдиплям,
удиплям.
дипло ср. диал. 'двойна черга от козяк’ ; 'странична и долна гънка на
сукман' (Гулина, Поморийско); дйпло’стара булчинска рокля’; 2. нареч. ’скъпо,
двойно скъпо’ (Средни Родопи); — нгр. διπλός ’двоен’. Произв. диплйр ’до­
машно вълнено одеяло от три плата’ (Цевинско); дипал ’двоен’ (Родопите).
диплос и диплус .и. диал. 1. ’нагънати завивки и постилки’; 2.’скла­
дирани на едно място дрехи, момински чеиз’ ; — от нгр. διπλός, διπλούς.
диплосвам, диплосам диал. ’сгъвам, дипля’ ; нгр. διπλώνω (аор. к. διπ­
λώσω) ’правя на дипли, сгъвам’.
диптих м. диа г. рядко 1. ’двойно прегъната таблица за писане’; 2. ’съ­
чинение в две части’; — гр. δίπτιχος по δίς ’две’ + πτύχος ’гьнка’.
дис .и. диал. ’запад' ; — нгр. δύση, к. δύσις.
дисйги мн. 'две скачени в горния си край торби за път, които се носят
преметнати през рамо или на кон’ ; — нгр. δισάκια, сргр. δισάκκιοτ (βισάκκιον)
умал. от δίοακκος, δίς ’двоен' + σάκκος ’торба’ (’4»ίο, ΕΛ, 54); срх. disage
(Попович, 1, 207); рум. disaga, арум, disaga (Papa h agi, DDA, 392),
Произв. придасачвам ’нося пешо на рамо като дисаги’.
дйско(с) ср.(м) диск (диал.) м. 1. 'помощ, събирана в църква’; 2. 'табла
за събиране на такава помощ; — гр. δίσκος по гл. δίκειν ’хвърлям’ (Άνδο.,
Е.1, 55).
диφàнa ж. диал. 'вид рибарска мрежа’ (Созопол); — нгр. δίπατος ’от
който се вижда от двете страни’ (Δη и., ΝΛΕΓ, 404); срв. и Спасова,
БЕз., 4, 1966, 366.
докимйсвам, докимйсам, докимйша диал. ’изпитвам, проверявам’ (Со­
лунско, Странджа) ; — нгр. δοκιμάζω (аор. К. δοκιμάσω) ОТ δόκιμος (’.4 ν δ ρ., ΕΛ,
55); срв. Младенов, ЕР, 127; също и Μ и р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 25.
докимйя ж. диал. 'опитване'; — нгр. δοκιμή ’опит, опитване' от δοκιμώ
'опитвам'.
доксйр м. диал. 'лък за стрела’ (Яна, Бунархисар) ; — нгр. δοςάοι. ’лък’
от сргр. τοίάοων, умал. от стгр. то; »1, под влияние на δόςα 'слава' (Άνδο.,
ΕΛ, 56).
докундйсвам, докундйсам dada. 1. ’засягам ; докосвам’ (Смолянско,
Банско. Г. Оряховско); 2. ’съсипвам, повреждам' (Банско, Трънско); — по
бълг. предст. до- + гр. гл. κοντώ (аор. к. κουντήοω) ’бутам, тикам·.
дорифор м. ист. ’копиеносеп’ — гр. δοονορόοος.
досурнувам вж. сурнам.
дофтйсвам вж. фгпасам.
драгасе ср. диал. 'пъдарска колибка' (Плевня, Драмско): — нгр. δραγασιά 'колиба на пазач в лозе’ ; вж. БЕР, VI, 418.
драгйтин м. диал. ’пъдар’ (Плевня, Драмско) ; — нгр. δραγάτης ’пазач’.
дрйкон м. ’митическо ^удови не, крилат οι недишаш змей'; Д|>шн1
(MiLP, 175); д^кх, дркъ (MiEW, 49; Meyer, Turk. St., 1, 92; Фас мер,
Изв., XII, 23'); диал. дракун; —гр. δράκων, -ονσς ; срх. drakün (V a s т е τ,
II, 54). Произв. дракунесам ’вампирясвам се’ (Родопите).
дрйкос и дрйкус диал. м. 1. ’змей, дракон’; 2. ’вампир’ (Асеновград,
Хасковско, Рупчос, Чепеларе) ; — нгр. δράκος от стгр. δράκων, -ονας.
дракул м. диал. ’вампир’ (Манастир, 1'юмюрджинско) ; — нгр. δρακω'λα
’некръстено момиче’ ; вж. БЕР, VI, 420.

86

драм м. ’мярка за тегло, равна на 1/400 от оката’; — според Младе­
нов (ЕР, 151) от тур.-ар., със семитски корен; по-вероятно от нгр. дим.
δράμι, гр. δραχμών умал. от δραχμή ’драхма ; тегло на драхма’ ; В о i s a с q,
DEG, сочи, че δραχμή е от семитско потекло, и я извежда от δράσσομαι,
δράττομαι ’prendre avec la main, saisir’; в Έλενθερουδάκη е отбелязано, че
арабите, персийците и турците са я взели от гърците и оттук тя е пре­
минала в балканските езици, а даже и в нгр. дим., където е изпаднала гърл.
сьгл. / и гласи δράμι; срв. Tax., 45, също и БЕР, VI, 420.
драмадйна ж., дармадйн м. диал. 'североизточен вятър, който причи­
нява големи вълнения’ ; — гр. τραμουτάνα, τραμουτάνα от ит tramentana ; вж.
К. Костов, БЕз., 5, 1960, 447.
дрйхма ж. 1. ’златна или сребърна монета в древна Гърция; основна
монетна единица в съвременна Гърция’ ; 2. ’остаряла аптекарска мярка, 3,73'2
грама’; стб. Af\)(ux (Zogr., 115; MiLP, 175; Ф а с м е р, Изв., XII, 231); —
гр. δραχμή, стгр. δραχμή, δραχμή от δράσσομαι ’хващам, грабвам’ ; срх. drahma
(V а s m е г, II, 53).
дретам диал. рядко ’надумвам, насъсквам’ (Велес) ; — гр. δρέομαι ’кря­
скам, викам’ ; срв. и БЕР, VI, 426, където от албански.
дримбйца ж. 'раст. мащерка’ (Негован ; Зарево, Солунско); — гр. *θρι·μαίτσα ОТ ϋρύμβη ή--- ίτσα ; ВЖ. БЕР, VI, 427.
дрифуна clua t, ’бия’ (Кесарево, Г. Оряховско) ; — гр. δράπτω ’скълцвам,
смилам ; драскам, стържа’.
дрмёсвам, дрмесам диал. 1. ’разтурям, бъркам надиплени дрехи при
търсене на нещо’; 2. бия, за да търся у някого нещо’ (Тетевен);— нгр. дим.
δηιιιάπο (аор. к. δ ιιιιώααι) ’правя парлив’ ; прен. ’разярявам се, сърдя се’ (Δ η μ.,
ΝΛΕΓ; 413).
"
дросйто ср. диал. ’хладно’; — нгр. прил. δροσάτος ’свеж, хладен’ по δρο­
σά. δροσιά ’хладина, свежест, прохлада’ ; срв. и δροσίήω ’разхлаждам, освежа­
вам' ; срх. drosato (V a s m е г, II, 54.
друм м. нар. 'широк път, шосе’; д^мъ^ др8мъ (MiLP, 176; Ф а с м е р,
Изв., XII, 231); — гр. δρόμο; от стгр. гл. δραμεϊν ’тичам’, διδοάσκω ’търча’;
вж. и Милев, Изсл. Младенов, 163.
дук м. ’титла на благородник през феодализма, по-ниска от принц ; хер­
цог’ ; дл|кд (Μ i L Р, 181; Ф а с м е р, Изв., XII, 231) ; д8кмъ (Supr., 72) ; —
сргр. δούκας от стгр, δούξ, лат. dux ; вж.’J г δ ρ , II, 56 ; срх. duka (V a s m e г,
Π, 55); срв. Meyer, Ngr. St., Ill, 21. В новобълг. може би през руски от
френски ; вж. БЕР, VI, 444.
дукйто ср., дукйта ж. диал. ’една трета част от пара’ ; — нгр. δουκάτο,
ит. ducato от лат. ducatum (Άνδο., ЕЛ, 56) ; вж. и Банков, Ром. заемки,
201 ; БЕР, VI, 444.
~
дуфйра вж. фара.
дънйрия ж. диал. ’хамутчийски клещи’ (Кривия, Разградско) ; — гр. τα­
νάλια ’клещи’ ; вж. БЕР, VI, 457.
дьбзмо ср. диал. ’гьозмо, джоджен’ ; — нгр. диал. δυόσμος, стгр. ηδύοσ­
μος А V δ ρ., ЕЛ, 57).
дявол .и. в христ. религия — 'зъл дух, сатана’ ; 2. прен. ’хитрец, шего­
биец’; стб. дшлколк (MiLP, 162); диал. гъавэл; — гр. διάβολος οτ διαβολή
’клевета’ ; срх. dijavoli (V a s га e г, II, 52 ; диалектната форма гьавол е на
местна, българска почва (срв. дядо > г’адо, дяца^г’аца и пр.); деном. гл.
д я волу вам.
дякон м. ’лице от първата, най-долна степен на християнските свещено­
служители’; стб. ahiäkihi, (MiLP, 162; Фас мер, Изв., XII, 230); —гр. διά-

87

κονος, сргр. διάκων (Άνδο., ЕЛ, 53); срх. dijakonb (V a s m е г, IL 52·
P. S kok, RESI, 1927, 189).
дяконйсвам диал. ’изпълнявам служба на дякон’ ; — нгр. διακονιά (аор.
к. διακονήσω) ’служа ; изпълнявам служба на дякон’ ; срв. и гякдним ’ръководя’.
дяконйя ж. диал. рядко ’милостиня’ (Солунско); — гр. διακονία (Tax.,
14); сух. dijaconija (V a s m e г, II, 15).

евангелие, вангёлте диал. ср. църк. ’първите четири книги от новия за­
вет в библията ; четиво от тези книги при църковна служба’ ; стб. ккхнгслнк
(MiLP, 1149; Ф а с м е р, Изв., XII, 232); — гр. αναγγελίαν; срв. Тах., 15;
срх. evandelje, jevandelje (V a s m e г, II, 57, 71).
евангелизмо вж. вангелизмо.
евангелйст м. книж. 'автор, съставител на евангелие’ ; — гр. ευαγγελισ­
τής ; срх. evandelist (V a s m е г, II, 57).
евзбн м. 'леко въоръжен гръцки войник’ ; — нгр. ενζωνας от по-старо
прил. ενζωνος ’който е леко въоръжен’.
евнух м. ’скопен служител в харем; скопец’; нгр. ευνούχος, стгр. εΰνονχος по ευνή ’креват’ + εχω ’пазя’ (Άνδρ., ЕЛ, 68).
еврёин м. ’човек от семитска народност, която съставя основното насе­
ление на Палестина’ ; стб. екрен ; гр. έβοαϊος, лат. hebraeus от стевр. ebhri,
ebher, ; срх. evrej и jevrejin (V a s m e г, II, 58 и 71).
ёвтин прил. ’който не струва много пари, който има ниска цена’; — игр.
(ευ)θηνός, диал. φτηνός; срх. jeftin, jevtin (Vas me г, 11,71); срв. и Meyer,
Alb. St., IV. 51). Произв. евтинявам, поевтинявам, евтино (парен.).
евтинйя ж. ’много евтини неща’ ; — нгр. ευ&ηνία, дим. φτήνια.
евхарйстика ж. рел. ’учение за тайнството причастие' ; — сргр. εύχαριστικός произв. от ευχάριστος ’признателен’; вж. Block, DEF, 1960, 237—238.
евхарйстия ж. рел ’тайнството причастие’ ; гр. ευχαριστία.
ёвър, ёвра, ёвро прил. диал. ’опак, упорит’ (СмоЛянско ; Баба Марта
je евро ; МСб., I, 154, Широка Лъка, Родопите) ; — гр. сын. εύρος ’югозапа­
ден вятър’ като олицетворение изобщо на вятъра в гръцката митология ; вж.
Πυρσός, IX, 772. В случая имаме прен. знач. в смисъл ’опърничав, вятър­
ничав, непостоянен; вж. Филипова, Славист, сб., 1963, стр. 158; срв. и
БЕР (VI, 476), където неясно.
(е)гюптин, (е)гуптин м. диал. ’циганин’ ; — нгр. αίγύπτιος ; срв. и нар.
γύφτος ; (е)гюпка, (е)гупка ж.
ёкзарх и ёкзархос (рядко) м. църк. ’висш църковен сановник, начал­
ник на екзархия’; — сргр. εξαρχος по ϋξ ’от’ + άρχω ’започвам, началствувам’;
срв. άρχή ’власт’; вж. и Скорчев, БМ, 7—8, 1943, 334; срх. eksarbhb
(V a s m с г, II, 55),
екзйрхия ж. църк. 1. област или църква, управлявана от екзарх' ;
2. 'сграда на канцеларията на екзарха’; 3. 'власт, управа на екзарх’; — сргр.
‘ςαοχία.
ексам диал. ’пожелавам здраве и изказвам благопожелание на именника’
(Родопите) ; — гр. ευχω (аор. к. sô;w) ’желая, пожелавам' ; оттук и ексар ’ли­
цето, което „екса" именници’.
ексапостиларий м.църк. ’видцърковно песнопение’; сргр. έ.ξαποστιλάριον.
ексапсйлми ж. мн. църк. ’шестопсалми, шест избрани псалми’ ; — сргр.
ΜΗ. εξάψαλμοι, ед. εξάψαλμος.
ёксархос вж. екзарх.
ексигйсвам, ексигйсам диал. 'тълкувам, обяснявам’ (Охрид); — нгр.
εξηγώ (аор. К. εξηγήσω) ’обяснявам’ ОТ стгр. εξ-ηγουμαι (Άνδρ., ЕЛ, 64).
ектёния ж. църк. ’вид молитва, която е произнасяна гласно и провле­
чено от духовно лице’ ; сргр. εκτένεια от εκτενής.

88

елй, eлàτe повел, накл. от неупотребим в другите наклонения и времена
глагол ; ’дойди, дойдете’. Има няколко предположения за произхода на ду­
мата : според Bern. (EW, 263) през нгр. ελα, ελάτε от тур. alaey : a MiEW
смята, че е във връзка с тур. гл. gelmek и е от турски ; Μ и л е т и ч в изда­
нието си за седмогр. текстове (стр. 86) приема от албански ; Младенов, ЕР,
160 и V a s m е г, II, 36 смятат от импер. на гр. гл. ελάω поет, от ελαύνω; в
Stephanus, Thesaurus graecae linguae, III под думата ελαύνω покрай инф.
форми έλάν имаме и форма ελα, отбелязана още при Пиндар (”Ισ&μια, 4, 42) и
Ксенофонт (Κύρουπαιδεία, 8, 3, 32) със значение ’хайде, айде’ ; а в нгр. дим.
ελα замества литер, облик ίλϋί за аор. импер. от гр. έρχομαι (Kal., 178); от­
тук е прието и в балк. слав, езици. Следователно думата е от гр. ελα, ελάτε
импер. от гл. έρχομαι ’идвам’ с първоначално значение на частица за повик­
ване (вж. Schwyzer, Griechische Gram., I, 804), а по-късно получава зна­
чение на ’дойди’. Заемката е стара и се среща още преди XIII в. ; вж. Мир­
чев, ИИБЕ, 1, 1952, 232—233 ; за произхода на думата срв. и Ст. Роман­
ски, Бълг. пр., I, 1929, 279, съшо и Тах. 45—46, а за гр. форми вж.
Meyer, Alb. St., IV, 47.
елйден прал. диал. 1. ’изцапан от дървено масло’ ; 2. ’зехтинен на цвят’
(Странджа): — сргр. ελάδων ’зехтин’ умал. от сггр. ελαία ’маслина’; срв. и
(έ)λαδής ’маслинен (по цвят)’.
елёй м. църк. 1.’дървено масло, зехтин’ ; 2. прен.. ’успокоение’; стб. kash
(MiLP, 115; MiEW, 102; Ф а с м е р, Изв., XII, 232) ; — сргр. 77. йог ; срв. и
(нгр. ελαιόλαδο ; срх. JeleJ (V a s m е г, II, 69 ; Попович,], 211).
ёлин м. ’лице от основното население на Елада, грък’; стб. клннннъ
(MiLP, 1156; Фасмер, Изв., XII, 232); гр. ελλην, дим. ελληνας; срх.. jeliпь
(V a s m е г, II, 69).
ёльон м. диал. ’маслинёк’;— нгр. ελαιών, -rows, дим. ελαιώνας ’засаждане
на маслини’ (Δ η μ , ΝΛΈΓ, 467).
емборион μ. диал.' ’място за търговия, тържище’ ; — гр. εμπόρων ; срв.
έμπορος ’търговец’ ; наименованието на гр. Емборе в Македония има същия
произход, тъй като той е бил търговски център ; а формата емпориум е през
лат. emporium.
ёнгима ж. диал. ’врява, крясък, вик’ ; — нгр. дим. εγγιμμα ’безпокоене’
произв. от гл. εγγίζω ’бода ; закачам, безпокоя’.
енгйстра ж. диал. ’въдица’ ; нгр. άγκιστρα увел, от άγκιστρων, което пък
е умал. от άγκωτρον ; вж. Младенов, ЕР, 162; за промяната на нач. «>«
Срв. гр. αγγίζω — εγγίζω ’бода, закачам’, άργάτης — εργάτης и пр.
ендйтия ж. рядко ’одежда’; стб. кнъднтнц (MiLP, 1157);— сргр.
ενδντή (Soph., 465) по ενδύω ’обличам, завивам ce’.
енколпие ср. църк. 'скъпоценна украса за гърди на епископ’ ; — сргр.
έγκόλπιον ’нагръдник’ ОТ прил. εγκόλπιος ’нагръден’.
енория и (e)HÿpHH диал. ж. ’населено място, обслужвано от един све­
щеник ; HopHiA, н8(Щ|д (MiLP, 455), книж. κι«|>ηια (MiEW, 217); — сргр.
(ε)νορία по εν- ’в’ +öoiov ’граница, предел’; срв. С к о р ч е в, БМ, 7—8, 1943,
333 ; Т а х., 16 ; срх. inorija (V a s m е г, II, 67).
ёня в съчет. ёня ме е, не ме е ёня нар. ’не ме е грижа, не искам да
знам’ ; сргр. έννοια ’грижа’ ; срв. έννοια σου ’да не те е грижа’, εννοιαμου ! ’не
ме е грижа’ ; έ'χω έννοια ’имам грижата’.
епйрхия ж. църк. ’църковна административна единица, управлявана от
архиерей’; —гр. επαρχία по επ{ι) 'над -)- αρχή 'нгшсгво, власт’ ; вж. С к ο р ч е в, БМ, 7—8, 1943, 333 ; срх. jepanhija, eparhia (V a s m е г, II, 56).
епёндим м. диал. рядко ’подплата, обшивка’ ; — гр. επένδυμα.

89

епископ м. църк. ’висш сан в църковната йерархия; владика’; стб, кпнск8пъ (MiLP, 1158; Ф а с м е р, Изв., XII, 232) и пнск8пъ (MiLP, 565; MiEW,
13; — ергр. επίσκοπος ’надзорник’ ; срх. episkopb, (e)piskupb (V a s m е г, II,
57); срв. P. S kok, RESI, 7, 1947, 190—192.
епископия ж. църк. 'област, управлявана от епископ’ ; стб. кпнск8пн№
(MiLP, 1158); — ергр. έπισκοπείον, έειισκοπεία.
епистолйя ж. рядко 'писмо, послание’; стб. кпжтолнц (MiLP, 1158;
Ф а с м е ρ, XII, 232)— гр. έπιστολία ; срх. epistolija (V a s m е г, II, 57).
епитйфия ж. и питйфи мн. диал. (Търново) ’надгробен надпис; кратко
стихотворение за надгробен надпис’ ; — нгр. дим. επιτάφια от прил. επιτάφιος
'който се отнася до гроб'.
епитимйя ж. 'наказание, наложено от духовна власт (постене, лишаване
от причастие и под.’); (Охрид — епитимйон); стб. кпнтнмнш (MiLP, 1158;
Ф а с м е р, Изв., XII, 232) ; — гр. επιτίμια : вж. Младенов, РЧД ; също
T a X., 16.
епитрахйл и епатрахйл, патрахйл м. диал. църк. 'част от свещениче­
ското облекло при служба, кояго се надява на шията и се спуща надолу’ ; —
стб. кинт^нль (MiLP, 1158 ; MiEW, 244 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 232 ; — ергр.
επιτραχήλιο? ; вж. Младенов, РЧД; срх. jepitrahilb, jepitrahili (V a s m е г,
II, 70); срв. и Meyer, Alb. Wb., 330.
епйтроп и пйтроп диал. м. 'човек, избран от една църква да прибира
църковните пари и да продава свещн в църква ; църковен настоятел’ ; 2. разг.
'простичък човек’; πΗψπι (MiLP, 566; Ф а с м е p, Изв., XII, 263); — гр. επί­
τροπος по гл. επιτρέπω 'позволявам, възлагам някому нещо’; вж. и Младе­
нов, РЧД ; също Т а х., 16 ; срх. jepitropb (Vas m е r, H, 70), арум, epitropi!
и рум. epitropi (Galdi, 182), алб. pitrop (Meyer, Alb. Wb.).
епитропйя ж., питропйя диал. ж. ’настойничество' ; — гр. επιτροπεία.
епифанйя ж. диал. 'богоявление' ; — ергр. επιφάνιά.
ергат м. (Созопол) и apràT м. (Варна) 'уред за вдигане на тежести’ ; —
нгр. εργάτης, άργάτης ; срв. Спасова, БЕз., 4—5, 1966, 353.
epràTMH вж. аргатин.
ерес м. ’религиозно течение, несъгласно с господствуващата религия ;
стб. Kfttb (Супр., Ман. хр. и др. ; MiLP, 1158; Фас мер, Изв., XII, 233); —
гр. αΐρεσις по αίρέομαι 'избирам, усвоявам мнение’; срв. Младенов, ЕР,
162 ; срх. jeres (V a s m е г, II, 70).
еретйк м. ’последовател на ерес; разколник’: к^етнкъ (MiLP, 1158:
MiEW, 105; Фаем ер, Изв. XII, 233); — гр. αιρετικός (Младенов, ЕР,
162) ; срх. jeretikb, jeretigb (V a s m е г, II, 70).
ерма диал. 'запустявам' (Леринско) ; — нгр. έρμος от έρημος 'пуст; са­
мотен, изоставен'; срв. αέρημώ 'разрушавам; опустошавам’ (Δ η μ., ХАЕГ, 558).
ерменка ж. диал. 'орисница' ; — нгр. ειμαρμένη 'съдба, писаного, орис­
ница’, ж. от είμαρμένος прич. от гл. ε'ίμαρται, по-старо μείρομαι ’случвам се,
сбъдвам се' (Δ η μ , ХЛЕГ, 809).
ерменясвам, ерменясам диал.· за родилка — 'падам в несвест и ми се
гърчат ръцете, крагата и другите части на тя тото’ (Н.Г.) ; — по гр. ειμαρμένη
ПрИЧ. Ж. ОТ είμαρμένος ОТ ГЛ. ε'ίμαρται ~> μείρομιιι 'случвам се, сбъдвам се'; ВЖ.
и ерменка ; оттук и ерменлеско биле 'трева, с която се лекуват урочасани
деца’.
ерминйя ж. 1. остар. ’практическо ръководство на зограф, на худож­
ник’; 2. диал. 'първите осем дни от м. септември, по които се гадае по на­
родна метеорология какво ще бъде времето от октомври до май’(Странджа);—

90

нгр. έρμνηνεία ’тълкуване, обяснение, изяснение’ ПО ερμηνεύω ’тълкувам, обяс­
нявам’.
ермосвам вж. армдсвам.
ефи.мйрий м, църк. ’свещеник, който е дежурен за ежедневно богослу­
жение’; стб. K^HMijHHi (Cod. Zogr., XI; MiLP, 1161 ; Фасмер, Изв., XII,
233) ; — гр. έφιμέοιος ’дневен, дежурен’.
ефкйя ж. диал. ’молитва’ ; — гр. εύχή ’молитва’.
ефор м. църк. рядко ’светски настоятел на манастир’ ; — гр. έφορος ; вж.
С к ο р ч е в, БМ, 1943, 334.
ефорйя ж. църк. ист. 1. ’служба на ефор’; 2. 'настоятелство, управи­
телно тяло; надзирателство’; вж. С к ο р ч е в, БМ, 7—8, 1943, 334; — гр.
εφορία ; рум. eforie (Galdi, 176).
ёфтин, ефтинйя вж. евтин, евтиния·
ехйдна ж. 1. 'отровна змия'; 2. прен. ’зъл, коварен човек’; стб. фдьн>
(Ман. хр., Суир. ; MiLP, 1161; Фасмер, Изв., XII, 233) ;—гр. εχώνα (Тах.,
16) ; срх. jehidna (V a s m е г, II, 69).
жявгйр .и. диал. 'дървена стрела с двойни перки от перушина, която ce
хвърля по заговезни ,за здраве“ (Н. Надежда, Хасковско);— от гр. ζενγόρ(ι)
’чифт, двойка'.

aaràp м. 'ловджийско куче’; дъгхрь (MiLP, 207; Фасмер, Изв., XII,
233); — нгр. ζαγάρι, сргр. ζαγάρων, което пък от ар. sakar-, срв. и Младе­
нов (ЕР, 171), у когото от à;'j«'s, с кор. ар.-алт.
загйя вж. зигия.
закутульбсвам, закутульосам диал. ’забулям’ (Врачанско) ; — от предст.
за-+гр. гл. κοντουλώ (аор. к. κοντονλίσω) 'удрям с главата ; климам глава на­
пред ; глупав съм’, с преосмисляне на значението.
зйлис диал. м., залисйя ж. 1. ’залисване’; 2. ’глъчка, шум на много
хора’; 3. ’грижи за деца, за близки’(Странджа, родоп. говори); — нгр. ζάλ/ση,
Ζάλισμα по гр. ζαλίΖω 'залисвам'; вж. Meyer, Ngr. St., II, 91 ; срх. zalisim
(Попович, II, 226), алб. zalis, рум. zalisi (Galdi, 265).
залйсвам, залйсам 'замайвам, обърквам с нещо’ ; — нгр. ΖαλίΖω (аор. к.
ζαλίσω): вж. С к ο р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947 и БМ, 9—10, 1943, 399; Матов,
СбНУ, IX, 24; срв. и Μ е у е г, Ngr. St., II, 91.
замаймудам диал. ’замайвам’ (Солунско: момата оттук-оттам го
замаймуди, V е г k., I, 226); — от предст. за + нгр. μαϊμονδίΖω (Tax., 16);
срв. и гр. ΜΗ. μαϊμούδες ОТ μαϊμοΐ' ’маймуна’.
замульосувам се диал. ’забраждам се така, че ми се виждат само очи­
те (Софийско) ; — от предст. за + гр. μονλώνω (аор. к. μονιάσω ’потайвам
се (от страх)’ ПО стгр. μνλλώ или μνλλαίνω; ВЖ, Κοραής, Άτ., 335, с леко
преосмисляне на значението.
запикйсувам вж. сапикасвам.
зарзавйт м. 'зеленчук'; — нгр. ΖαοΖαβάτι, or тур. zerzavat (‘Αν δ о.,
EA. 69).
заросвам ce диал. 'разсейвам се, занимавам се със странични неша’
(Странджа); — нгр. дим. Ζαρώ (аор. к. ζαρώσω) 'свиквам'; прен. 'употребя­
вам ; занимавам се с нещо’.
засувам диал. 1. 'поставям някого на място, от което не може да избяга’
(Момчиловци, Смолянско) ; — по предст. за- +ссг. осн. на гр. гл. σοβώ
’освобождавам, премахвам’ ; 2. прен. ’бутам, движа насила’ ; 3. 'намирам се в
скрито, латентно състояние’.

91

затарёксувам се диал. ’загрижвам се’ (Странджа) ; — от предст. за- +
гр. гл. ταράσσω (аор. к. ταράζω) ’разбърквам ; смущавам, безпокоя’.
затралявам диал. ’нанасям удар по главата, зашеметявам’ (Странджа);—
от предст. за--)- гр. гл. τρελαίνω ’подлудявам някого’ ; прен. ’измъчвам преко­
мерно’ ; срв. τρέλα ’лудост’.
захар м. ’бяло, твърдо, разтворимо вещество със сладък вкус, добивано
от цвекло или от тропическа тръстика ; изобщо въглехидрат със сладък вкус’;
сх^хр (MiLP, 823 : MiEW, 287; Фасмер, Изв., XII, 273);— нгр. ζάχαρη (ή),
сргр. σάχαριίτά), σάχαρις (ή) сл санскр. çârkard ’трошички, пясък’; срв. Ст.
И л ч е в, ЕзЛит., 1, 1947, 46, също и Άνδρ., II, 68; срх. saharb (V a s­

m е г, 148).
захаросвам, захаросам ’направим захарта на нещо да стане на кри­
сталчета’ ; — нгр ζαχαρώνω (аор. к. ζαχαοώοω) ’правя захарта на кристали’ ;
срв. Ήνόρ., II, 68; рум. zaharisi, арум, zaxărisesc, zâhârusesc.
3rÿpa ж. ; згуро ер. диал. ’сгурия’ ; — нгр. σκουριά, стгр. σκωρία ; срв.
и сгурия.
здигясвам вж. зигАсвам.
зевгйр, зивгйр, зигвДр вж. дзипгар.
зёвгли, идзёвли ж. диал. ’външни жегли на волски ярем’ — нгр. дим.
ζε'λη, ζεύλα от ζεύγλη, ζεύγλα ; вж. Bernard, Bui. de la Soc. ling., 128,
1948, 94-95.
зйгарка, зйгърка ж. диал. ’вид кантар, теглилка’ (Н. Надежда, Хасков­
ско), зигарко (Чешнегирово, Пловдивско) ; — нгр ζυγαριά ’везна, теглилка’,
к. ζυγάριον умал. от стгр. (ï'pç-|-OK. -ia(’Avdo., E.i, 72); у нас с бълг.
наст. -ка.
зигйя ж. диал. ’теглилка’; знгни (MiLP, 225); Фасмер, Изв., XII,
234) ; — гр. ζνγίον от ζυγέ) ; вж. Soph., 557 ; а по-късно ζύγι.
зигйсвам, зигосувам, здигйсвам диал. ’тегля на кантар’ (Сярско) ; жигьбсвам (Странджа); — нгр. ζυγιάζω (аор. к. ζνγιάσω) ’претеглям на кантар’.
зилёпсвам, зилёпсам, зулёпсувам, зилясвам, зильбсам диал. ’завиж­
дам’ (Бесвина, Леринско ; Делчево, Гоцеделчевско) ; — нгр. ζηλεύω (аор. к.
ζυλέψω) ’завиждам’; срв. Нич ев, ИИБЕ, 8, 1962, 344; Матов, СбНУ, IX,
24; Άνδρ., II, 68; Младенов, ЕР, 192, Тах., 16.
зилёр(ин), зилёр м. диал. 1. ’завистлив човек, завистник, егоист’ (Гоце­
делчевско, Странджа); 2. ’скъперник' (Μ. Търновско, Странджа); — нгр. ζη­
λιάρης ПО ζήλια ’завист’.
зилот м. ист. ’ревностен привърженик, подражател’ ; — сргр. ζηλ,ωταί ;
рум. zilot (Galdi, 265).
зйля ж., зйлие ср. диал. ’завист, ревност’ (Бесвина, Леринско); — нгр.
ζήλια от ζηλεύω ’завистлив съм’; срв. и Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 344.
зйра ж. диал. 'цвик'; нгр. дим. ζο ρα (A η о., ΝΛΕΓ, 593 ; вж. и 3. Г ол о м б, Макед. )азик, 1—2, 1959, 32).
змарид м. диал. ’вид дребна морска риба’ ; — нгр. дим. σμαρίδα, κ. σμαρίς, -ίδος {Άνδρ., ΕΛ, 136); срв. и С к о р ч е в, БЕз. 2, 1956, 16Î.
зогрйф и зогрйфин м. ’църковен живописец, иконописец’ ; з8грхфъ,
ндог^фъ (MiLP, 233 ; Фасмер, Изв., XII, 234) ; — гр. Ζωγράφος ПО ζωή
’живот’ +γράφο ’пиша’ ; вж. Младенов, ЕР, 194 ; Тах., 17 и ’Д г <5 ρ., II, 68 ;
алб. zograf, рум. zugraf, срх. izografb, izugrafb (V a s ni е г, II, 68).
зографйсвам, зографисам диал. ’изписвам храм с икони’ ; — гр. ζωγρα­
φίζω (аор. к. ζωγραφίσω) 'рисувам, изобразявам'; вж. Младенов, ЕР, 194;
Tax., 17 и Матов, IX, 24; срх. izografisati (V a s m е г, II, 68). Произв.
иззографисвам.
ЗОГрафйя ж. ’иконопис’ ; — гр. ζωγραφία ζΑ ν δ ρ., II, 68).

92

зодия ж. i. 'едно от дванадесетте съзвездия на зодиака’; 2. прен.
’съдба’; 3. разг, ’своеобразен човек’; зоднн (MiLP, 232); — гр. ζώδιον умал.
от ζώον ’живина’; срх. zodio (Va s mer, II, 149).
зона ж. диал. ’небесна дъга ; пояс’, зонка (Солунско), зуна (Габровско,
Тетевенско, Благоевградско, Драмско), 3ÿHKa, зюнка 'ивица от копринен или
друг плат ; лента’ (Момчиловци, Смолянско ; Н. Надежда, Хасковско) ; зоница, зуница (Гоцеделчевско и др.), стб. з8нннд (MiLP, 233 ; MiEW, 372 ;
Фа с м ер, Изв., XII, 234); — нгр. ζώνη умал. ίουνίτοα; вж. Младенов,
ЕР. 194; Мирчев, ЕзЛит., 2,1947, 24; Тах., 17; преминаването на ω > у
е станало по всяка вероятност на гръцка почва, тъй като в сев. гр. диал. се
среща ζούνη вм. ζό>νη ; алб. zonicê, срх. zunica.
зулёпсувам, зулёпсам вж. зилепсвам.
игемон м. пет. ’водач, пълководец’ ; стб. нселнг (MiLP, 236), нар. г*монъ (Фа см ер, Изв., XII, 234); — сргр. ήγεμών 'рьксводител, водач’; вж.
Тах., 17; срв. и Μ e i 11 е t. Etudes, 188; срх. igemoni> (V a s in е г, II, 65).
игрипнйе, игрипнйя вж. агрипния.
игумен, гумен .и. диал. ’монах—управител на манастир’ ; стб. hiühhi
(MiLP, 237; Ф а с м е р, Изв., XII, 234); — сргр. ηγούμενος ’управител на ма­
настир’ ; срв. Младенов, ЕР, 197 ; срх. (i)giimenb (V а s m е г, II, 65, рум.
igumen, алб. (i)gumen; за формата гумен срв. нар. гр. γούμενος.
игуменйя ж. църк. 1.’жилище на игумен в манастир’; 2.’игуменство'—
сргр. ηγουμενεία И ηγουμενία ПО ηγούμενο; ’монах’; срх. igumenija (V a S Π1 е Г,
11, 65, според КОГОТО ОТ ηγούμενη).
идзёвли вж. зеели.
йдол м. ’материален образ на божество, на който езичниците се кланят като
на бог; стб. идолъ (MiLP, 238; Фас мер, Изв., XII, 234); — гр. «Λωλόν по
«Λος ’вид, образ’; вж. Μ л а д е н о в, ЕР, 197 ; срв. и В е г п., EW ; С к о рче в, БМ, 7—8, 1943, 336; също Tax., 17; срх. idolb (V a s m е г, П, 65).
издёксувам, издексам вж. дексам.
изкимйсувам диал. ’изпитвам, разследвам' (Родопите) ; — нгр. δοκιμάζω
(аор. к. δοκιμάσω) 'изпитвам, опитвам’ ; по всяка вероятност началното гр. δο
(до-) е взето като предст. и затова е заменено с бълг. предст. -из.
изкундя (се) вж. кундя (се).
изкумулен диал. 'пълен до горе’ (Шуменско); — по бълг. предст. из4 нгр. κούμουλο; 'пълен до горе’, лат. cumulus; вж. Bernard, Bul. de la
Soc. ling., 1948, 101 ; срв. и нгр. κο μουλον 'съд, пълен до върха' и κούμουλα
’купчина боклуци’ (Meyer, Ngr. St., Ill, 34—35); вж. и ку мула.
изпедёпсвам, изпедёпсам и изпедёпцвам, изпедёпцам диал. 1. 'на­
учавам добре нещо' (Смолско, Иирдопско; Панагюрско) ; 2. ’изкусно изработ­
вам нещо; разпитвам, разследвам нещо’ (Родопите);
по бълг. предст из- +
гр. ГЛ. οαιδεύτο (аор. К. πεδέψω).
изтафёнвам се, изтафёнювам се диал. 'изтягам се, просвам ce’ (Родо­
пите); — може да се изведе от бълг. предст. дз--|-гр. същ. ταγός Троб’.
изтуфйням, изтуфйня и изтуфйнёвам диал. ’топя се постепенно, сла­
бея, чезна' (Търновско, Г. Оряховица, Тетевенско, Родопите); — по предст.
из-' 4- cer. осн. на гр. гл. φΡίνω (аор. к. φΰίσω) 'отивам към края, вехна, ли­
нея, чезна' (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 1270); въпреки че туфиня като самостоятелен гла­
гол не е отбелязан, не е изключено той да съществува в някои говори ; при
гр. осн. γΟίν имаме метатеза φύλ > тф, станала може би на гръцка почва ; срв.
χούφτα ВМ. φούφτα, οφάνταμα ΒΜ. φάντασμα, μουοτοίχι ВМ. οτομοΰχι И Др.; пре­
даването на звук дете нормално явление, а вмъкването на междинната

93

гл. у може да се обясни c мъчното произнасяне на двете съседни съгласни
т в ф, от които втората е в лабиодентално положение, което пък може да
обясни и лабиалния характер на епентетичната гласна у; вж. Филипова,
БЕз., 4, 1961, 339.
изфирясвам, изфирйсам разг. 1. ’изгубвам от теглото си’; 2. ’избягвам,
изчезвам ; изпарявам се’ ; — по прелет, из- + гр. φνοαίνω ’загубвам от тег­
лото си‘; срв. фирй, гр. φύοα ’загуба, намаляване на теглото поради изпаря­
ване’; вж. Скорчен, БМ, 9—10, 1943, 400 и ЕзЛит., 2, 1947, 20.
икиситйксвам, икиситйксам диал. ’изпитвам’ (Воденско ; Tax., 17); —
гр. εξετάζω (аор. К. (έ)ξε.τάξα> и έίετάσιο).
икона ж. ’изображение на божество или светец’ ; стб. нкон», нк8нх
(MiLP. 254; Ф а с м е р, Изв., ХП, 235);
- гр. εικόνα, стгр. εϊκών ’образ, из­
ображение’по εΐκω ’наподобявам’; вж. Скор че в, БМ, 7—8, 1943, 336;
Г ах., 17 ; Μ л а д е и о в, 221 ; срх. ikona (V a s in е г. II, 65) ; арум, и рум.
iconna (Papa h agi, DD A, 157); куна, кунизма диал.
иконом .к. 1. ’домоуправител, домакин’; 2. църк. 'отличие, титла на све­
щеник за проявено усърдие’ ; 3. ’калугер — управител па манастирско сто­
панство’; — стб. нконош (MiLP, 254); ■— сргр. οικονόμο; ’управител на имо­
тите на дом’ по οίκος ’дом’ -J- νόμος ’наредба, закон’ ; вж. Младенов, ЕР,
220; С к о р ч е в, БМ, 7—8, 1948, 335; срх. ikonomb (V a s m е г, II, 66),
арум, и рум. ikunom (P a р a h a g i, DDA, 571), алб. konorri.
икономисвам, икономисам, икономйша диал. ’спестявам’ ; — нгр. οικο­
νομώ (аор. к. οικονομμοοή ’спестявам, пестя, отделям настрана’.
икономия м. ’пестеливост, спестяване ; спестено нещо’; —гр. οικονομία;
вж. Младенов, РЧД, 1947, 163.
иконостйс м. 1. в църква ’дъсчена преграда между олтар и храм за
вярващите, по която се нареждат икони’ ; 2. ’дъсчена направа с икони и кан­
дило, окачвана по домовете’ ; конустас (Самоковско) ; куностас (Смолско ;
Белослагинско) ; стб. нктетмъ (MiLP, 255) ; — сргр. εικονοστάσια^) ; срх. Ikono­
stas (V a s m е т, II, 66).
йкоси м. 1. 'църковна песен, наречена "подобен”’; 2. диал. 'специално
църковно пеене’ (родоп. говори) ; стб. нккг (MiLP, 255; Фас мер, Изв., XII,
235); — гр. οίκο; църк. ’всяка една от строфите на кондака и тропария'
(Λημ., ΝΛΕΓ, 900); срв. и Скорчев, БМ, 7—8, 1943, 337; срх. ikosi
(V a s m е г, II, 66).
илйрия ж. ’светложълта риба, плуваща на големи стада’ ; — гр. ίλάρια
по ίλαρί; ’светъл; весел’ Оат. hilaris; вж. Скорчев, БМ, 4, 1943, 184.
илйт м. ’зехтин’ (родоп. говори) : — гр. ελόβιοι· умал. от ελαία, ’ма­
слина’; (Δ η μ., ΝΛΕΓ, 466; Ά ν δ ρ., ЕЛ, 119, 1. η. λάδι); редукцията на неудареио r'ÿou може би е станала на гръцка почва (срв. Гм вм. ελιά, ήλεγα вм.
ελεγα, ήλληνικά ВМ. ελληνικά и пр.).
иле ср. диал. 1. ’маслини’; 2. ’масло, зехтин’ (Мелнищко);
нгр. диал.
ϊλιά от ελιά, εληά, мн. ч. Ιλιές, ελιές, с изпадане на крайното ? ; редукцията на
неударено ε в и е станала на гръцка почва в сев. гр. диалекти (срв. и илиника ВМ. ελληνικά И Пр.).
иликйя ж. диал. ’възраст’ (Воден): — гр. ηλικία ’възраст’ ; вж. Άνδο.,
Ill, 23; Tax., 17.
илиникй диал. ’гръцки’ (Родопите, Воденско); — нгр. ελληνικά (Άνδρ.,
III, 23; Tax., 17), диал. ήλληνικά.
илитон м. църк. ’копринена покривка, плащаница, която се слага в ол­
тара над индитията ; стб. нлнтонъ (MiLP, 255); — гр. είλητόν от стгр. λιτή
’молба, молитва към боговете’, срв. Скорчев, БМ, 7-8, 1943, 337.
нлйда вж. хиляда.

94

имармёна ж. диал. ‘орисница’ (макед. говори); стб. нм^шшн (MiLP,
255); —гр. είμαρμίνη ’съдба, орисия’; вж. Тах., 17; също Άνδρ., III, 23.
ингрйста ж. диал. ’абаджийска кука за шиене' ; — нгр. άγ{κ)ίστρα увел,
от άγκιστρων, което ПЪК е умал. от по-старо άγκιστρου ; промяната на нач.
а> и се дължи на регресивна асимилация: а—i=u—и.
индикт м. остар. 1. ’кръг от петнадесет години — по църковно леточисление’; 2. ’година на тоя кръг’; стб. нтдиштъ (MiLP, 258; Ф а с м е р,
Изв., XII, 235); срв. лат. indictio; — сргр. ινδικές от ίνδικτίων.
ивдйтия ж. църк. Торната част на престола’ : — сргр. ενδυτή от ενδυτσς
’облечен’ по ίνδίω ’обличам’; срв. и С к о р ч е в, БМ, 7—8, 1943, 337 у ко­
гото от εντΰω ’обличам’.
йнкя ж. диал. ’хуния, фуния’ (Говедарци, Самоковско ; Битоля ; Прилеп;
Леринско); — тук имаме смесване на гр. същ. χωνί 'хуния, фуния’ с тл. χύνω
’наливам’ (с изпадане на протет. χ) : ии- -I- бълг. паст, за умал. същ. -ка ; вж.
Мирчев. ЕзЛит., 2, 1947, 25; Н и ч е в, ИНГЕ, 8, 1962, 344; срх. hinca
(Попович, I, 209). алб. hinke, hinge', inki. арум, hincâ; срв. Tax. 17,
който извежда от χωνί.
иподйкон м. църк. ’лице, което прислужва в църква по време на бого­
служение’ ; стб. НПОДНДКОНЪ ; — гр. υποδιάκονος.
ипокрит .и. книж. ’лицемер’; — стб. нпокунтъ (Сав. кн., 71); —гр. г.тоκριτής (Фас мер, Изв., XII, 235).
ипостас -W. църк. ’лице, образ’; — стб. нпостхсъ (MiLP, 259; Ф а с м е р,
II, 67); гр. υπόστασος (Soph., 1125); срх. ipostasb (V a s m е т, II, 67).
йпсома ж. диал. църк. ’нафора, натопена в причастие и сложена в дъпера на високо и дебело дърво —дар на дух за плодородие’(Солунско); Ро­
допите йпсимо; д./гам йпсома ’обичай да отчита поп на именния ден на
някого в къщата над варено жито и просфора със запалени свещи’ (Гоцеделчевско); — нгр. ύψωμα ’нафора’ с първично значение ’височина, възвишение’
по υψω ’вдигам високо ; повдигам’.
йрмен, йрмен м. диал. ’среща ; късмет’ ; — от гр. ειμαρμένη ’орисия,
участ’, с изпадане на сричката -««-; вж. Tax., 18; срв. и Младенов, ЕР,
9 под думата арменка.
ирмологион м. ирмолбгия ж. църк. ’книга, която съдържа извлечения
от всички богослужебни книги, т. е. ирмосите на осмите гласове’; — сргр.
εΐομολόγων ; срв. С к о р ч е в, БМ, 7—8, 1943, 337.
йрмос м. църк. ’вид църковна песен, която стои в началото на други
песни’; стб. нрмссъ (MILP, 260, нар. крмкъ (пак там, 1159; Ф а с м е р, Изв.,
XII, 235); — гргр. ε'ρμός ’върволица, низа’.
исихйст м. църк. ’монах, последовател на исихазма’ ; — сргр. ησυχαστής
ОТ ГЛ. ησυχάζω 'умирявам се, мълча’.
иснхйсвам се, исихйсам се и ишихйсвам се, ишихйсам се диал.
'успокоявам се, умирявам се’ (Воденско) ; — нгр. ήσυχάΖω (аор. к. ησυχάσω)
’умирявам се, успокоявам се’ ; срв. ησυχία ’спокойствие, мълчание’.
йсо ср. ’равногласен гласов приглас’ ; — нгр. ίσο от по-старо ίσον същ.
от прил. ίσος ’равен, еднакъв’ ; срв. τοΰ κρατά τό ίσο ’държи му исото, съгла­
сен е във всичко с него’.
испирнб ср. диал. ’вечерня’ (Родопите) ; — нгр. εσπερινός ’късна след­
обедна служба’ от прил. εσπερινός ’вечерен’ с регресивна асимилация « — i=u—u.
исполйй, исполййти вж. сполаи, сполайти.
йерйрх м. църк. ’свещенослужител с епископски чин ; владика’ ; πκ^Χ^χτ.
(MiLP, 277); — гр. Ιεράρχης.

95

йерёрхия ж. църк. 1. ’духовни лица в църква; 2. книж. 'степенуване,
точно определен ред на длъжности в известии области, при които по-висшата
се заема след предшествуващата я по-низша’ ; — гр. Ιεραρχία.
йерёй м. църк. 'свещеник у православните християни ; поп’ ; — стб.
ΗίψΗ, к^н (Zogr., 15; MilP, 247, 1158; Ф a с м е p, Изв., XII, 233); — гр.
ιερέας от по-старо ίερεύς ’жрец’ по ιερός ’свешен’; срв. С к о р ч е в, ВМ, 7—8,
1943, 335; Младенов, ЕР, 197; срх. jerei, ijerei (V a s in е г, II, 70).
йермея вж. армея.
йеродйкон м. църк. ’дякон, калугер у православните християни’; нкроднаюнь (MiLP, 277); — нгр. ιεροδιάκονας.
йеромонах м. ’монах със сан на свещеник у православните християни’ ;
нк^ммф (MiLP, 277); — сргр. ιερομόναχος ; срх. ijeromonahb (Va s ni е г,
II, 66).
йёфира ж. диал. ’открита част на кораб ; палуба, мостик’ (Созопол, Вар­
ил, Бургас); — нгр. γέφυρα ’мост; мостик’; срв. Спасова, БЕз, 4, 1966, 335.
йовтин вж. евтин.
йота ж. 1. ’наименование на деветата буква от гръцката азбука, която
отговаря на нашата буква и’; “2. прен. ’твърде малко, незначително нещо’;—
гр. κότα (τό).

каванос -и. диал. ’гърне’ (Средни Родопи); — нгр. γαβανός; промяната
на γ^>к е станала може би на гръцка почва; срв. γαρίδα — καρίδα и пр.
кавтбр м. диал. ’печка, контор, кофтор’ (Брезнитко, Трън); —по гр.
καυτήρ, -ήρος ’нещо, което гори’ ОТ ГЛ. καί(γ)ω, κάψω, κόφτω ПО аналогия на
ράβω, ράψω, ράφτω ; σκάβω, σκάψω, σκάφτω И Πρ. ; ВЖ. Ά ν δ ρ., ΕΛ, 100.
к4да ж. диал. ’каца, бъчва, обикн. за грозде’ (Солунско; Tax., 18);
кёдос и кёдус (Козичино; Еленско; Сливенско: Силистренско; Въбел, Тър­
говищко; Преславско); стб. мдь (MiLP, 470; Ф а с м е р, Изв, XII, 236); —
гр. κάδα увел. ОТ κάδη, сргр. κάδων ПО κάδος 'стомна, Делва, кофа’ (LI >■ δ ρ., ЕЛ,
86); срв. и Скорчев, БЕз., 2, 1956, 159; БМ, 4, 1943, 182; формата кадас, кадус направо от гр. κάδος.
надо ср. диал. ’пакост’ (Смолянско; Лахалу са ê за каддта ’случило
се е колкото за пакост’ СбНУ, VI, 196); — гр. κάδο·, κήδος ’грижа, безпо­
кой ствие’.
Kàapo ср. разг, ’лик, портрет’; кёндро (страндж. говори; Костурско); —
игр. дим. κάδρο от ит. садго.
кадрбсвам, кадрбсам диал. ’снимам’ ; — нгр. дим. καδριόνω (аор. к.
καδριόσω 110 κάδρω ’портрет’.
какавида ж. ’червейче, завито в пашкул през междинен стадий на
своето развитие’; — нгр. κακό βίδα ОТ стгр. κακκαβίς (Άνδρ., ЕЛ, 1967, 138).
каканнжа диал. за кокошка 'издавам проточен звук’;
по всяка ве­
роятност тук имаме кръстосване на гр. думи κακ(κ)αρίβω ’кудкудякам’ и
κακ(κ)ανίάω ’смея се саркастично’; срв. и Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 20;
срх. kakarizati (Попович, I, 211); алб. kakaris.
какодёмон м. диал. ’лош, зъл дух’ ; — гр. κακοδαίμων.
какуляста (змия) диал. ’усойница’; — сргр. κουκοό/.(λ)α ’качулка’ <лат.
cuculla.
калавёр и каламар м. диал. 'царевичен кочан, оронен от зърната’ ; —
но гр. κάλαμος в значение ня ’кочан’ (1η μ., ΝΛΕΓ, 663); промяната на μ~>β
е станала по всяка вероятност на гръцка почва (срв. δροί-μαλα — ίλρυΰβαλα ;
тук имаме също кръстосване на двете думи : καλαμαριού и κάλαμος ; срв. Заи­
мов, Изсл. Младенов, 1957, 116).

96

калакёнзер м. диал. 'зъл дух, който според поверието между Коледа и
Богоявление броди нощем преди първи петли’ (Родопите) ; — нгр. καλικάντ­
ζαρος, καρκάντζαλος ’караконджо’ (за произхода на гр. дума вж. Άνδ ρ., Π, 88).
калйм м. диал. 1. ’дървена тръбичка, върху която се навиват прежди;
масур, цев’ (Родопите, Хасковско. Карловско, Тетевенско, Габровско, Стран­
джа); 2. 'мярка за дължина — един калам основа е равен на два и половина
метра плат’ (Н. Надежда, Хасковско) ; 3. ’кочан с неоронена царевица’ (Родо­
пите); 4.’тръба за печка’ (Първомай, Родопите); 5. въдица (Созопол); — нгр.
καλάμι ’тръстика ; масур’, от ергр. καλάμιον по κάλαμο; ’перо' ; формата ка­
лем е преминала през арабски и турски.
каламянка, кальмённа вж. калимана.
каламёр м. диал. 1. ’мастилница’ (Тетевенско, Странджа, Битоля) ; 2. прен.
'човек на перото’ (Гоцеделчевско) ; кхлхм^ь (MiLP, 280 ; Ф а с м е р, Изв.,
ХП, 237) ; — ергр. καλαμάριον (нгр. καλαμάρι) от лат. calamarium но calamus
’тръстика’ ; вж. Bern., EW ; също Tax, 18.
каламбок м. диал. ’царевица’ (Еникьой, Узункюпрю); — гр. καλαμπόκι
от тур. kalembek (Άνδρ., EA, 89); Заимов, Изсл. Младенов (стр. 116),
свързва с гр. κάλαμος.
каламйсвам, каламйсам диал. 1. ’навивам прежда на калам’ (Родопите,
Струмица, Странджа); 2. ’бъхтя, бия’ (Брацигово); — нгр. καλαμίζω (аор. к.
καλαμίσω) ’намотавам’ по κάλαμος ’тръстика’ ; вж. Tax., 18, Meyer, Ngr. St.,
II, 91.
каламот м. диал. рядко ’леса от тръстика’ (Серес) ; — гр. καλαμωτή
плетка от тръстика’ по κάλαμος <лат. calamus.
калёмя диал. 1. ’изработвам нещо хубаво’ ; 2. прен. Тълча, хокам’ (Ке­
сарево, Г. Оряховско) ; —деном. гл. or калам, гр. καλάμι ’тръстика'; срв. и
каламйсвам.
калапёсвам, налапёсам диал. ’подреждам на низи тютюн’ (Родопите); —
гр. καλλωπίζω (аор. к. καλλωπίσω) 'разкрасявам, разхубавявам ; украсявам’.
калафётя диал. ’запушвам, изпълвам пролуки с кълчища’ ; — от сег.
ОСН. на ергр. гл. καλαφατώ, καλαφατίζω ’запушвам С кълчища’ по καλαφάτης,
ергр. καλαφάτη от ит. kalafat, кор. ар. qalafa (Άνδρ., EA, 89).
кале нареч. диал. ’добре’ (Хасковско); — нгр. καλά ’добре’ от καλός
’добър’.
каледрумници мн. диал. ’пътници, които заминават и пътуват добре’; —
гр. καλοδρομήται ПО καλός ’добър’ -|- δρόμος ’път’.
кёлезма ж. диал. ’специална сватбена покана, придружена е почерпка
от вино’ (Българи, Поморийско, страндж. говори, Родопите); кйлезмо (Ивай­
ловград); калезба (Шумен, София, Прилеп; Tax,, 18); — нгр. κάλεσμα ’по­
канване’ по καλέω, καλώ 'каня, поканвам’ ; морфологичната промяна на -μα >
-ба в калезба е станала по аналогия на сватба, женитба и пр. Произв. калезмар (кализмар), калеска (каляска), калесар, (а)калесница.
калёно ср. ’съпруг на леля ; свако' (Драмско, Приморско, Бургаско, Дедеагач, Чорленско); кълёно (страндж. говори), кълёку (Н. Надежда, Хасков­
ско);— по гр. прил. καλός ’хубав’; срв. и калён (Солунско); вж. Тах., 18;
Младенов, ЕР, 228.
калёсвам, калёсам нар. 'поканвам, обикн. на сватба’ ; кхлкхтн (MiLP,
281); — гр. καλώ, καλέω (аор. к. καλέσω : срв. С к о р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947,
20 ; вж. и Meyer, Ngr. St., III, 91 ; също Матов, СбНУ, 24) ; у Дюверн о а е отбелязана формата скалесвам. Произв. закалесвам, изкалесвам, разкалесвам ; срв. и макед. говори акалесам (Т а х., 10).
кали прил. диал. ’хубава’ (Кула, Банско); на всека мома по клонка
даде / кали Тодора две клонки даде; сб. ТВ, 83); — от гр. прил. καλή ж.
от καλός ’хубав’.
7 Гръцки заемки в съвременния български език

97

калй-порта ж. ’название на детска игра за малки момичета’ — две мо*
мичета, изправени едно срещу друго, залавят ръцете си и ги издигат високо,
като правят по този начин ,кали-порта“, а останалите едно до друго се про­
вират и изговарят:„отворете се кали-порта “(Тетевенско ; СбНУ, XXXI, 282) ; —
нгр. καλή-πόρτα ПО καλή Ж. ОТ καλός ’хубав’ -Τ πόρτα ’врата’.
кйлива ж. диал. 'колиба, бедна къща’ (Бесвина, Леринско) ; — нгр. καλόβα; произнасянето на β като е сочи, че заемката е по-късна; срв. и колиба.
калимйвка, калимявка, килимявка ж. диал. 'свещеническа шапка’ ;
кхмнлхккх (MiLP, 282; Фасмер, Изз., XII, 237); нгр. диал. καλιμαύκι, нгр.
καμιλα κι от сргр. καμιλανκιον ’шапка от камилска вълна’ < лат. camellaucium camella ’вид чаша’; вж. А. Παπαδοπούλας, Έπιτ. Βυζάντ., V, 292;
срв. Младенов, ЕР, 228 и Bern.. EW, I, 477 ; срх. kamilavkd (V a s m е г,
II, 73); срв. и камилавка (Ктево ; Тах., 19).
калимана и кальмйна, каламйнка ж. диал. 1. ’кръстница' (Бургаско ;
Родопите ; Чешнегирово, Пловдивско ; Странджа) ; 2. ’укорно название на
жена’ (Доброславци, Софийско; Да те траене у калимана баш); 3. прен.
’невестулка’; — нгр. диал. καλημάνα по καλός ’добър’ 4 μάτ(ν)α ’майка’; срв.
'А г δ ρ., III, 23.
калистйр и калистйрка, каластерка, каластйрка ж. 'копачка, мотичка’ (Родопите, Беленско, Белослатинско, ί'. Оряховско, Видинско и др.) ; —
нгр. σκαλιστήρι, сргр. σκαλιστήριον ОТ ГЛ. σκαλίζω ’копая, ровя’, C изпадане на
начално σ; срв. С к ο р ч е в, БЕз., 3, 1956, 280.
калйстра ж. ’съд с вместимост от 20 кг’ (Твърдица, СССР);— по всяка
вероятност от гр. κάνιοτρον ’панерче’.
калитйто, калитйте, кальтйта м. диал. ’кум, кръстник’ (Родопите, Ха­
сково) ; — нгр. καλίτατος ’най-добър’ превъзх. ст. от καλός ’добър’ ; според ня­
кои езиковеди по калимана е съставена и калитато, полукалка от καλός 4тато ; смятаме, че това е по нар. етим.; срв. Meyer, Ngr. St., II, 91.
кйло ср. диал. Требен на птица’ ; — нгр. κάλλαων със същото значение.
калугер м. ’монах’ ; кх\8г«р (MiLP, 280 ; Фасмер, Изв., XII, 237) ; —
нгр. καλόγερος, καλόγηρας 'щастлив в старостта си’ (Ά ν δ ρ., ΕΛ, 89 ; вж. и
P. S к о k, RESI, 7, 1927, 189); срх. kaluderb iy a s m ο τ, 72); арум, и рум.
călugăr (Р а р a h a g i, 263) ; алб. kallojer, kallogjer (Meye r, Alb. Wb., 169).
Произв. калугеря се, закалугерявам ce, покалугеря ce.
калУрче ср. ’книжна тръбичка с навит на нея конец’ ; — гр. κονλλονρι
’геврек, изобщо нещо валчесто’, с преосмисляне на значението и промяна на
or — ον = а —у поради дисимилация.
калци мн. (ед. кйлец м. и кйлца ж) 'дебели плетени чорапи без стъ­
пала ; шаячни женски гети от глезените до коляното; потури’ (Шумен); —
нгр. κά.,τσα от ит. calza (Άνδρ.,ΕΛ, 90).
калцун м. 'висока вътрешна обувка от шаяк’ ; — нгр. καλτσοντη от ит.
calzone ; вж. Банков, Итал. заемки, 242.
камара ж. диал. 1. ’стая’ ; 2. 'долап в зид без врата’· (Врачанско, При­
леп) ; комках (M1LP, 299, MiEW, 125; Фасмер, Изв., XII, 224) и ккм\|>к
(MiLP, 281); — гр. κάμαρα 'стая' от лат. camara (Ά ν δ υ., ΕΛ, 90); срх. ka­
mara (V a s m e г, II, 72).
камйра ж. разг, ’натрупани на едно място много предмети ; куп, гра­
мада’ ; 2. диал. ’воище на рало’ ; 3. обущ. ’дъгата, образувана по подметката
и тока на обувката’ ; 4. ’продълговата копа сено или слама’ (Говедарци, Са­
моковско) ; ■— нгр. καμάρα, καμάρι ОТ сргр. καμάρα ; срв. μιά καμάρα πράμματα ’една камара, един куп неща’.
камаросвам, камаросам диал. 'стъпвам тежко, надуто’ ; — нгр. καμαρώνο (аор. к. καμαρώσω) ’гордея се, надувам се’ (Δ η μ., ΝΛΕΓ, 669) ; ВЖ. Φ Илипова, Славист, сб., 1963, 150.

98

камаруда ж. диал. ’тухли в сводовете на керемидарна пещ’ ; — нгр.
нар. καμαρονδα умал. ОТ καμάρι, καμάρα 'куп ; СВОД, кубе’ + гр. умал. нает.
-ονδα. *
кймат м. диал. ’работа, умора’; Kwm ’дълг’(MiLP, 281; MiEW, 100); —
сргр. κάματος 'работа, умора, труд’ ; срх. kamata, алб. kamatê, gamatè, рум,
camătă (Sa nd f eld, LB, 18).
KàMaTaH и каматен прил. диал, 1. 'красив, хубав' (Родопите); 2. ’спо­
собен, сръчен’ (Родопите) ; — сргр. κάματος 'труд, трудолюбие ; работливост,
изтощение’ ; значението 'красив, хубав’ се е развило от първичното 'работ­
лив, сръчен’ ; вж. Младенов, ЕР, 229 ; срв. гр. καιιατερός ’работлив, тру­
долюбив’. Произв. покаматневам.
кАмато ср. диал. 'дълг, задължение, борч’ (Родопите, Охрид) ; — нгр.
κάματος ’труд, работа’, с преосмисляне на значението; вж. Tax., 19; срх.
kamata (V a s гп е г, II, 73 : В е г п., EW).
камбАна ж. 'голям църковен звънец’ ; стб. ккмбхнъ, кхмемл (MiLP, 282;
Ф а с м е р, Изв., XII, 259) ; — гр. καιιπάνα от ит. сатрапа ; срв. Младенов,
ЕР, 229.
камбанарйя Ж. 'църковна кула С камбана’ ; — нгр. καμπαναρειό ПО καμπάνα.
камбасйя ж. диал. ’дребен, малък човек’ (Банско); — по нгр. κάμγις
’огъване’ от гл. κάμπτω ’огъвам ; смалявам’.
камизбла ж. разг, ’вид женска или детска риза’ ; - нгр. καμμόλα от
вен. camizola ; вж. В а н к о в, БЕз., 10, 1960, 27.
камйла ж. 'едро домашно животно от топлите страни с една или две
гърбици’;
кхмнль (MiLP, 282; Ф а с м е р, Изв., XII, 237);—сргр. καμήλα,
стгр. κάμηλος {’А V δ ρ., E.l, 90) ; срв. и Младенов, ЕР, 230 ; Тах., 19;
срх. kamila (V a s m е г, II, 73) ; арум, и рум. cămilă (P а р a h a g i, DDA, 264),
алб. garnit.
камилАр м. ’човек, водач на камила’ ; — нгр. καμηλάρης 'водач на ка­
мила’ по κάμηλο: ’камила’ ; а може би произв. от камила с бълг. нает, -ар
(срв. воловар, овчар и пр.).
камурен прил. диал. ’обемист’ (Родопите); — по гр. καμάρα, καμάρι
’куп, камара'.
кАна ж. 'съд за вода или вино, обикн. с дръжка' ; — от гр. κανάτα,
клат. cannata, с изпадане на -τα може би по нар. етим., като се е мислело,
че -та е член: кана-та (у Младенов, ЕР, 230 от нем. kanne).
канавАца ж. ’рядка тъкан, която се поставя за подплата на палто, сако
и др., за да им придаде по-устойчива форма’ ; — нгр. καναβάτσα и καναβάτσω
от ит. canavaccio ; срв. А. Vaillant, RESI, 33 (156), 330, срещу Π ο п оB И Ч, у КОГОТО ОТ гр. καννάβι.
канАрче ср. 'вид малка жълта пойна птичка, Serinas canaria serinus’ нгр. κανάρι от ит. canario- вж. Банков, БЕз., 9, 1959, 120—121, според
когото думата е влязла у нас през 1852 г.
канАта, конАта диал. 'съд с широка уста и с две уши отстрани за хващане’; — кштнцх и квнхтнцх (MiLP, 300; Ф а с м е р, Изв., XII, 245); —
гр. κανάτα увел, от κανάτι от клат. cannata (Ά V δ ρ., Π, 92); срв. и Младе­
нов, ЕР, 230.
кАнгал м. диал. 1. ’напречна дъсчица от парапет на вътрешна стълба’
(Родопите); 2. ’прозорец’ (Гоцеделчевско) ; 3. 'кола само с двете предни ко­
лела, предна колесарка’ ; — нгр. κάγκελλο ’перило', сргр. κάγκελλον от лат.
cancellum.
кАнгели, мн. кАнгела ж. диал. 'перила' ; — нгр. κάγκιλλο, мн. κάνκελλα
от лат, cancellum ’решетка, перила’ (Ά ν δ ρ., E.l, 86; срв. Frisk, 1, 751, у
когото от лат. cancelli през гръцки).
99

кандилйптис м. диал, ’клисар’ (Охрид, Д. Μ а л е н к о, Макед. (азык, 6,
1951, 163); — Нгр, κανδηλάπτης ОТ κανδηλανάπτης С изпадане на -аг- На Гр.
почва; ВЖ. Έλ ε νΰ ε ρ ο υ δ άκ η, VII, 192, ПО κανδήλα ’кандило’ + άνάφτω,
ανάΛτα ’паля, запалвам’.
кандило ср., кандйл (диал.) м. ’малък съд с олио и с фитил в средата,
който се поставя да свети пред иконостас, икона и под.; стб. ккнъднло (MiLP,
282 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 238) ; — нгр. и ергр. καντήλα от лат. candela ; срв.
Младенов, ЕР, 230, Meyer, Ngr. St., III, 26 : срх. kandllo (V a s m e r, 11,
73). Произв. кандилисам, кандилосам.
кандилонйфт м. диал. 'клисар’ (Прилеп ; Н. Г., II, 346) ; — нгр. κανδηλονάφτης ОТ ергр. и нгр. κανδήλα (лат. candela) + гр. ГЛ. άνάφτω, ανάπτω
’паля’ ; вж. T а х., 19 ; също Bern., EW.
канёла ж. ’кора от тропическото дърво Laurus cinnamanum, с приятен
дъх, употребявана като подправка’; — нгр. κανέλ.α от ит. cannela умал. от
лат. canna ’тръстика’; вж. Вайков, ИИБЕ, 8, 1962, 539; С к ο р ч е в, БЕз.,
2, 1956, 162 и Άνδρ., ΕΛ, 92.
канёрвам, канёрам диал. 1. ’давам слаби признаци за живот, едва жи­
вея’ (Странджа) ; 2. ’кононархвам’ ; — видоизменено от ергр. κανοναρχέω, κα­
νοναρχώ по κανών ’канон’ + άρχη ’начало’, с преосмисляне на значението ;
вж. Младенов, ЕР, 230.
канёрхис и канонйрх(ис) .и. диал. църк. ’лице, което първо пее канона
(канерва) В църква’ ; — гр. κανονάρχης.
канёстра ж. диал. ’панерче’ (Воден) ; — гр. κάνιατρον от стгр. κάνιατρον
и κάναστοον произв. от κάννα ’тръстика’; вж. Boisacq, DEO, 407; срв. и
Тах., 19.
канйвка ж. диал. ’кошничка’ ; — от нгр. κανίσκι ’малка кошница’, стгр.
κανίσκων умал. от κάνιον (Ά ν δ ρ., ΕΛ, 92), със замяна на гр. наст. -(ι)ακι с
-вка на българска почва.
канйска ж., канйско ср. диал. ’ястие, с което ходят на гости при ро­
дилка ; дарове, ядене или напитки, с които канят сватбари’ (Силистренско ;
Аврен, Варненско) ; — нгр. κανίσκι, κανίσκων ’дарове, които се пращат при
сватба, кръщаване и пр.’ ; срв. κάνιατρον, по нар. ет. свързано с бълг. гл.
каня ; вж. Младенов, ЕР, 230 ; каница (Кюстендилско).
канон1 м. 1. ’църковно правило’ ; 2. ’хвалебна песен в чест на светец’ ;
3. ’църковно наказание’; стб. ккнонъ, клн8нъ (MiLP, 282; Фасмер, Изв.,
XI, 238) ; — гр. κανόνας, стгр. κανών ; вж. Младенов, ЕР, 230 ; срх. kanon
(V a s m е г, 11, 74); вж. и Bern., EW, 48 ; арум, canona, canone (P a p a­
h a g i, DDA, 244).
канон2 м. диал. 'право коланче, което се зашива, за да прикрива отвор
на дреха’ (профес. лексика) ; — гр. κανόνας от по-старо κανιών ’линия за чер­
теж и под.’.
канон3 м. муз. ’старинен струнен инструмент’ (Русаля, Търновско) ; —
гр. κανών.
канонйрхвам, канонёрхам църк. ’започвам пръв да пея канона’ ; — гр.
κανοναρχώ.
кантарибн м. ’раст. звъника, Hypericum perforatum' ; — гр. κενταύριον
от лат. centaurium ; катрион (Смолско, Пирдопско).
кануркам диал. ’люлея на ръце’ (Търновско) ; — от cer. осн. на гл. в
нгр. κουνώ (аор. к. κουνήσω) от стгр. κινώ ’люлея, клатя дете’ ; вж. Фили­
пова, БЕз., 4, 1961, 340.
кйпа ж. диал. ’шапка’;
кмц (MiLP, 282; Фасмер, Изв., X4I,
239); — нгр. κάπα, ергр. κά^πα от клат. сарра·, вж. Младенов, ЕР, 231 ;
Тах., 19—20; Meyer, Ngr. St., Ш, 26; срх. kapa (V a s m e г, II, 73).

100

капйро ср. ’предплата на част от уговорена цена ; пей’ ; — нгр. καπάρο
от ит. caparra (Ά v δ ρ., ΕΛ, 93) ; вж. и Банков, Итал. заемки, 244. Произв.
капардсвам, капаросам ’давам капаро’.
капелйно ср. остар. ’вид малка женска шапка’ ; — нгр. καπελίνο от ит.
cappellina; вж. Банков, БЕз., 19, 1960, 28 и Итал. заемки, 245.
капёлка ж. диал. ’разноцветно високо градинско цвете с тънки стъбълца’ (Родоните) ; — нгр. καπέλλα от ит. capella.
капёло ср. диал. ’шапка’; — нгр. καπέλλο от ит. capella; вж. Бан­
ков, Итал. заемки, 244: рум. capellä.
капйк м. диал. ’дребна медна монета’ (Аврен, Варненско, Марковча капйки) ; — нгр. καπίκη 'вид монета’ от рус. копейка, тур. kôpek’куче’ (Άνδρ.,
ЕЛ, 93).
*
капильо ср. диал. ’богат сватбен гуляй, угошение’ (Странджа);— нгр.
дим. καπηλειά, к. καπηλείαν ’кръчма, винопродавница’; капелия (Солунско) от
гр. καπηλείαν ; вж. Младенов, ЕР, 231 ; Тах., 20.
капйстра ж. диал. ’оглавник с верижка’; κχπηιτ^ (Ф а с м е р, Изв.,
XII, 239); — Нгр. καπίοτρα, Cfrp. καπίστρίον умал. ОТ κάπιστρον, X a τ ζ.,
МХЕ. I, 646, Ά г δ ρ , ΕΛ, 93) ; срв. и Tax.. 20 ; Младенов, EP, 231 и
Meyer, Ngr. SL, JII, 26; R о m a π s k i, Lehnwörter, 111; алб. kapistra
(Meyer, Alb. Wb., 175).
капнистй ж. диал. ’пушена риба’ (Варна, Несебър, Созопол) ; — нгр.
καπνιστά ПО καπνός ’пушек1.
кйпса ж. ’капсула, възпалителен заряд’ ; — нгр. κάψα от лат. capsa
’кутия, сандък’; срв. и капсула; вж. К. Костов, БЕз., 3, 1953, 257.
кйпсам диал. ’капвам от умора’ (Трънско); — нгр. χάω, κ ίω (аор. к.
κάψω) Торя, изгарям ; прен. страдам, съсипвам се’
капсйда ж. диал. ’вид почва ; изгоряло място’ ; — по гр. κάψις, стгр.
κανσις Торене, пожар’ от χαψιά ’изгоряло място’ по гл. καίω (апр. κ. κάψω);
вж. и Дуриданов, ИИБЕ, 5, 1957, 417 ; срв. и Г. Χατζ., МХЕ, II, 514.
канула и капуля ж. диал. 1. ’таз на птица, кон и под.’ (Трънчовица,
Никополско ; Плевенско; Галата, Тетевенско; Веригово, Карловско); 2. ’чул
за покриване задната част на кон, магаре и пр.’ (Гоцеделчевско) ; — нгр. дим.
καπούλι, мн. καπούλια ’задница на кон, магаре и под.’, Κ. καπούλιαν умал. от
лат. scapoula (Meyer, Ngr. St., Π, 100); срв. и Скорчев, БЕз., 2, 1956,
161 ; БМ, 4, 1943. 182 ; Филипова, Славист, сб., 1963, 15k
кАпцам диал. ’копая’ (Брацигово, тайни говори) ; — от нгр. σκάπτω,
οκάφτω (аор. κ. σκάψω) ’копая’.
кАпцима ж диал. рядко ’болка, мъка’ (Плевня, Драмско) ; — нгр. κάψιμα Торене’ по аор. κ. κάψω на гл. καίω ; вж. и Tax., 20.
каравёла ж. остар. ’вид кораб’ ; — игр. καραβέλ(λ)α от ит. caravella ;
срв. Meyer, Ngr. St., IV, 33 ; също Ά v δ о., ЕЛ, 94; у Младенов,
РЧД, ОТ гр. καράβι.
каракАндзор м. диал. рядко ’караконджо’ (Плевня, Драмско) ;— по гр.
καρακάντζαλος от тур. korkunç.
Kapàc м. ’вид морска плоска риба с червеникав цвят’ ; — гр. καράοσιος
от. лат. carassius ; ВЖ. Έ λ ε υ ϋ ε ρ о ν δ ά κ η, VII, 280.
карАфа ж. диал. ’вид стъкло за вода’ ; — нгр. καράφα от ит. caraffa,
а то от ap. gharr fa ’кратуна’ (Άνδρ., ЕЛ, 94).
кАрда ж. диал. ’бъклица’ (Ловешко) ; — нгр. καρδάρα ’дървен съд, в
който доят млякото, увел, от κορδάριον, което пък е умал. от κάδος; срв.
Ф. Ко ν κουλές, Λεί. άρχ., VI, 320, а според други от лат. quartarius (К оραής, ’Άτ., 2, 179): срв. и Μ е у е г, Ngr. St., Ill, 27.
кардён прил. диал. ’кафяв’ (Свиленград) ; — от гр. καρυδένιος ’който е
от орехово дърво, орехов’ по καρύδι ’орех’.
101

кардйе ж., кардьо cp. диал. ’зелка’ (Родопите) : — нгр. καρδία ’сърце,
сърцевина’ ; а формата кардьо е от нгр. дим. καρδιά с удар, на крайната
сричка.
карёкла ж. диал. 1. 'стол с облегало' (Банско, Странджа, Родопите);
2. 'плетен стол’ (Μ. Търновско); — нгр. дим. καρέκλα, к. κα&έκλα от вен.
cadegla (Άνδρ., E.i, 87).
карйди мн. (ед. карила) диал. 1. 'скариди, рачета’ (Черноморието);
2. ’червено петно по кожата на краката при препичане зиме на силен огън'
(Странджа) ; — нгр. καρίδα, дим. γαρίδα ‘скарида’ от стгр. καρίς.
каркёл(а) м., ж. диал. 'желязна халка на пътна врата за хлопане’ (Ятрос, Визенско ; Μ. Търновско; Гоцеделчевско); — нгр. дим. κρικελ(λ), стгр.
κρικέλ(λ)ιον произв. от κρίκος 'пръстен, халка’.
кйрна обикн. в клетва да карнеш, парнала! диал. 'да пукнеш, пук­
нала!’ за човек, който крещи на дете, което плаче (Смолско, Пирдопско); —
нгр. κάρναςι ’пукни’ ; срв. κάρναςη νά ο! κιόσκι или κάρναςη 'за НЯКОЙ, който
крещи, за да се спре да се вика и плаче’.
картофйлена и картофиёска ж. диал. ученическа чанта за учебници
(Странджа); — ιρ. χαρτοφύλαξ, -ακος ’портфейл, чанта за документи и книжа'.
карУл ле. диал. рядко 'скрипец на стан’ (Еникьой, Ксантийско) ; — нгр.
καρούλι 'скрипец' умал. ОТ стгр. κάρνον.
карфица Ж. ’топлийка; брошка’; — нгр. καρφίτσα умал. от καρφί сбълг.
нает, -ица, сргр. καοφίν, καοφίον умал. от стгр. κάοφος 'суха пръчица, клечка’
(Άνδρ., ЕЛ. 95).
карфйя ж. диал. ’клин, гвоздей’ (Воден); — нгр. καρφί(ον) ’гвоздей’,.uw.
ч. καρφιά по κάρφο; ’клечка’ ; срв. Т а х., 20.
карфосвам диал. 'забивам гвоздей, заковавам' (Лясковец, Търновско); —
нгр. καρφώνω (аор. к. καρφώσω (по καρφί 'гвоздей' -|—ώνω (’Л ν δ ρ., FEI, 95);
вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 151.
касиёр ’лице, което държи касата в учреждение и под.’; — нгр. καοοιίρης от ит. Cassiere, което пък от фр. caissier: вж. Банков, Итал. :аемки, 250.
кйстан м. диал. 'кестен'; — нгр. κάστανο(ν); костен, коштан (макет,
говори); вж. Т а х., 22.
кйстерче ср. диал. ’плоско калаено шишенце за ракия’; — гр. κασσί­
τερος ’калай’; вж. Скорчев, БЕз., 2, 1956, 162.
кастйца ж. диал. ’орех’ (Бесвина, Леринско) ; кайтица (Костурско); —
гр. καστανόν 'орех' с бълг. нает, -ица; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 19Ь2, 344.
кастрофйлакс м. ист. ’византийска титла на началник на крепост' ;
кмтр^нлхм (MiLP, 284; Фа см ер, Изв., XII, 240); — гр. καστροφ λα£,
-ακος.
кйта прил. неизм. пред думи за време 'всеки' ; стб. кктк (MiLP, 287 ;
Ф а с м е р, Изв., XII, 240) ; служи като словообразователен елемент за обра­
зуване на полукалки : катадневен, каталеткина и пр., и датира от преди
XIII В. ; — гр. κάια, игр. κάδε : κατ’ ενιαυτόν, над’ ημέραν ; ВЖ. подробно Μ И ρч е в, ИИБЕ, 1, 1952,233; също Tax., 20; срх. kata (V a s m е г, II, 75).
катавйлям (се) диал. 1. 'свършвам нешонабързо, как да е’ (Тетевенско);
2. 'валям, търкалям’; 3. 'клеветя, говоря лошо за някого; мъмря някого’
(Гоцеделчевско, Μ. Търновско); — гр. καταβάλλω ’повалям, събарям, захвър­
лям, разваляй’ ; прен. 'насаждам лоша идея ; разпространявам мълва* ; вж. Ф илипова, БЕз., 1961, 4, 340.
катаваейя ж. църк. 'църковна песен, която се изпълнява от двамата
певци, слезли от клиросите’; стб. кшимшк (MiLP, 284; MiEW, 113; Фас-

102

мер, Изв., XII, 240); — гр. καταβασία от κατάβασι; ’слизане'; срх. katavasija
(V a s m е г, II, 76).
каталясвам, каталйсам диал. 'изморявам се много, отмалявам'; каталесвам и кателйсвам 'махвам : убивам, изкоренявам’ (Родопите, Μ. Търново) ; —
гр. καταλύω (аор. к. καταλύσω) ’разлагам ; западам, спирам ; премахвам, уни­
щожавам, отнемам’; вж. С к ο р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 20; БМ, 9 — 10, 1943,
400. Според други от ар.-тур. katU ’убиец’.
катандйя ж. диал. рядко ’мебел’ (Солунско, Леринско) ; — нгр. καταντία,
дим. καταντί ’положение, състояние’; вж. ’Ανδρ., Ill, 23.
катапетазма ж. църк. ’завеса в храм’; стб. кхшаущ (MiLP, 234;
Фасмер, Изв., XII, 241) и кхтхпщзмх (Cod. Supr., 454, 12); — сргр. κα­
ταπέτασμα ’покривка’.
кйтара ж. дигл. 1. 'проклятие; проклетник’ (Леринско); в клетва: ка­
парата да го вземе (Щип) 'лошо нещо, голямо нещастие да го постигне’ ;
2. 'зъл, заядлив чтзгк* (Родопите); срв. катаросан ’прокълнат’ (Щип; Tax.,
20); Нгр. — κατάρα ОТ ГЛ. καταρώμαι ’проклинам’; ВЖ. ’Л >’<5 о., II, 97 ; X а τ ζ.,
Άϋηνά, 11, 382.
катарйк м. диал. 'вратичка, капак на таван’ ; — нгр. κατάοαχα ’най-ви­
сокото място на връх на планина’ (Δ η μ., ΝΑΕΓ, 690); алб. katraf 'врата,
капак на под или таван’; вж. Meyer, Alb. Wb., 182; у нас може би и от
албански.
катйрем (са) диал. 1. 'дърпам се, не приемам, упорствувам’; 2. 'настоя­
телно искам нещо’ (Родопите); — от гр. сег. осн. на гл. καταρώμαι, καταριέμαι
’проклинам’. Произв. катарник ’човек, който продължително настоява на
своето'.
катйстома ж. диал. ’част на таляна’ (Несебър, Варна) ; — нгр. κατάατομα със същото значение; срв. и Спасова, БЕз., 4, 1966, 336.
катевясвам, катевясам диал. ’отпадам от преумора или неспане’ (Тете­
венско); — НГр. καταβαίνω, κατεβαίνω (аор. К. κατεβάσω) ’слизам, падам’.
кателесвам, кателёсувам вж. каталясвам.
катехумен м. църк. ’лице, което изучава оснозиге из вярата; оглашен’ ;
KWH^'MtHL· (MiLP, 284) ; — Гр. κατηχούμενος.
кйти нареч. д 1ал. ’много, твърде ; сякаш’ (употребява се в отрицателен
смисъл, особено в Родопите ; ката шта ходи нах училището) ; — нгр. κάτι
’сякаш ; малко, като че ли’ ; срв. κάτι καλίτερο ’малко по-хубаво'.
катигорйсвам, катигорйсам диал. 'говоря лошо за някого’ (Лерин­
ско) ; — нгр. κατηγορώ (аор. К. κατηγορήσω) ’обвинявам’ ; срв. T a X., 20.
кйтизма ж. цъзк. 1. ’всеки един от дванадесетте дяла, на които се дели
псалтирът’; 2. 'молитва, при която може да се сяда’; — нгр. κάθισμα ’ся­
дане’ ОТ κάϋ·ομαι 'сядам'; Срв. Ά V δ ρ., Ill, 23.
катикясвам, катикясам диал. 'умирявам се’ (Свищовско) ; — от нгр.
κάτοικοι, καοικίΧ» (аор. К. κατοικίσω) ’живея, СТОЯ, обитавам’, С преосмисляне
на значението.
катинйр м. ’кофар, катанец’ ; нгр. диал. κατηνάρι умал. от сргр. κατήνα <
ит. catena < лат. catena; срв. Младенов, ЕР, 233; Тах., 20.
катой .и. диал. 1. ’стая с печка’ (Козичино, Бургаско); 2. 'изба'; катоец умал. 'избица' ; — нгр. κατώγι 'зимник, мазе’ от сргр. κατώγιον, прил.
κατώγαιος ’който е под земята’ (‘Ανδρ., ΕΛ 99).
каторкам (се) диал. ’крепя се, държа се’ (Търновско, Тревненско); —
сег. осн. на гл. καιορ&ώ (-ώνω) ’издигам, изправям’; вж. Филипова, БЕз.,
1961, 4, 340.
катрион вж. кантарион.

103

кйцам и к^цам 1. диал. ’сядам', употребявано особено в нов. накл.
каце 'седни, къцай’ ; 2. за птица — 'спирам, заставам ; —■ нгр. κάθομαι 'ся­
дам' (аор. к. καθίσω и κάτσω, пов. накл. κάτσε 'седни'); срв. и Скорчев,
ЕзЛит., 2, 1947, 20; БМ, 9—10, 1943, 400 κατσιά. ’сядане’; срв. и Геор­
гиев, Въпр. на бълг. етим., 42—49, у когото от тракийски и албански.
кацаро ср. диал. пренебр. 'плитка на малко момиче’; — нгр. дим. κατσαρό ’букла’ ОТ прил. κατσαρός ’къдрав’ : μαλιά κατσαρά 'къдрави КОСИ’.
каци диал. 'утаява се’ (Бесвина, Леринско) ; — нгр. καθίζω (аор. к. κα­
θίσω и κάτσω, пов. накл. κάισε 'седни'), с леко преосмисляне на значението.
кацясвам, кацясам диал. за ръжда ’изядам, изхабявам’ ; — нгр. κατσιάζω
(аор. к. κατσιάσω) 'линея, вехна ; правя нещо да увехне, да се изхаби’.
кашйда м. и ж. диал. 1. 'кел, краста’ ; 2. ’висок, прегърбен от слабост
човек’ (Родопите) ; — нгр. καοίδα 'краста, кел’ от сргр. κασίδιον умал. от κασσίς, лат. cassis ; срв. Λ ατ^., МХЕ, II, 138 и ’.Ινόρ.. ЕЛ, 96; тук имаме
преминаване на н> ш пред мека гласна.
кевалйя .ч. диал. рядко 'кмет, началник' (Стружко) ; — гр. κεφάλι, сргр.
κεφαλών умал. от стгр. κεφάλι); промяната на φζ>β е станала на местна диа­
лектна почва.
кекерйда, кикирйда ж. диал. 'фъстък' (Родопите); — пс нгр. дим. κοκκί
’зърно' от κόκκος ; може би в гр. диал. съществува това наименование на
фъстъка ; а може би от κακιρίζα по κακός 'лош' + ρίζα ’корен’, тъй като ко­
ренът на фъстъците е много завързан ; срв. срх. kikirikt, а също и у нас
диал. кикирики.
келйр, керйл, килйр м. диал. ’зимник, изба’ (Валовише, Охрид, Тър­
новско, Бургаско, Воденско) ; стб. келак^ь (MiLP, 285); — нгр. дим. κελλάρι,
к. κελλάριον от лат. cellarium ; срв. Младенов, ЕР, 235 ; В е г п., EW ; Т а х..
20 ; формата килер, която е по-употребима, е минала през турски език ; срх.
kelarô (V a s m е г, П, 77), рум. chilar, chelar.
келйя и килйя ’манастирска стая’; — стб. кла, (MiLP, 285 ; MiEW, 114;
Фа см ер, Изв., XII, 241); — сргр. κελλών (дим. κελλί) от лат. cella ’клетка’;
срв. Μ е у е г, Ngr. St., III, 30; също Младенов, ЕР, 235; Tax., 20;
Скорчев, БМ, 4, 1943, 183; срх. celija, стсрх. kelija (V a s m е г, II, 50;
Попович, 1, 206).
кендйту ср. диал. 'ядене от птица, готвена с гарнитура от бели бадеми,
сухо грозде и под.' (Търновско, Ксанти) ; — нгр. дим. κενιάτο по κεντώ ’бро­
дирам ; украсявам’.
кендйсвам, кендйсам диал. ’бродирам, веза' (Родопите) ; — гр. κεντώ
(аор. к. κεντήσω) ’бродирам’ ; от същия корен е и кендисарка, образувана на
бълг. почва 'за жена с тънък вкус, за хубаво облекло, наредба на къщата и
под.’ (Смолско, Пирдопско).
кёндра и кёнтра ж. диал. 1. 'панта на врата’; 2. прен. 'опак, заядлив
човек’ (Годеч; Говедарци, Самоковско; Доброславци, Софийско); — нгр. дим.
κεντρί 'остен, жило', к. κέντραν ; вж. Милев, Изсл. Младенов, стр. 163—164;
Произв. закендрим.
кёнзам и кёндзам тарик. ’ходя по голяма нужда ; изпразвам се’ ; —
гр. κενίονω (аор к. κενήσω) ’изпразвам’ (тарик. ез.) ; срв. и κενός ’празен’ ; ВЖ.
Младенов, ЕР, 236; Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 20; БМ, 9—10, 1943,
400.
кенёсвам, кеносам диал. 1. 'обслужвам с ядене, поднасям’ (Солунско,
Ксантийско) ; 2. ’опразвам’ ; ■— нгр. κενώνω 'празня, опразвам, изпразвам' ;
вж. Т ах., 20—21 ; срв. кенеф ’отходно място, клозет’, което е дошло у нас
от турски.

104

кентйвър м. книж. ’митическо същество у старите гърци с тяло на кон
и труп и глава на човек’; кектАкръ и кнток^съ (MiLP, 287); стб. кентйрнанъ,
(Cod. Supr., 178, 15; Ф а с м е р, Изв., ХИ, 242); — от гр. κένταυρος.
кёра ж. диал. 'рог' ; — игр. χέρας.
керамида и керемида ж. ’глинена плочка за покрив на сграда’ ; стб.
КИМНАХ (MiLP, 286 ; Ф а с м е p, Изв., XII, 241), по-старо займ, цу-ьмнгх (MiLP,
1125); — нгр. κεραμίδα )вел. ОТ сргр. κεραμιδιού от стгр. κιραμίς ПО κέραμος
’глина’ (Άνδρ., ЕЛ, 101); срв. и Тах., 21, където се срещат формите кирамида, герамида, грамида (макед. говори).
керамидьо ср. диал. ’работилница за керемиди’ (Родопите); — нгр. дим.
κεραμιδαρειό, с изпадане на -ао- на българска почва.
KepaTà м., кератйя.и. диал.}. ’рогоносец’; 2. прен. ’сводник, негодник;
никаквец’ (Крушево, Ксантийско); — стб. класть (MiLP, 286; MiEW, 115;
Фасмер, Изв., XII, 211); — нгр. κερατάς. κερατίας 1. ’рогоносец'; 2. 'не­
годник, никаквец’ от κέρας ’рог’; според Младенов. ЕР, 236 и Тах.,
21 — посредством турски, но може и направо от гр. диал., където думата се
употребява много в укорното си значение; вж. 'Λνδρ., II, 23.
кёрдос диал. ’печалба’ (Демирхисарско) ; нгр. κέρδος ’печалба’, Произв.
керддсвам, керддсам, кердЬсник.
кёсар м. 'гръцко название на римски император ; цар, император, мо­
нарх’ ; — сргр. καίσαρ' -όρος от лат. Caesar.
кефёл м. ’вид морска риба, Mugil capito главуняк’ ; — гр. κέφα).ης от
ит. cefalo; срв. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 160; диал. кевал (Чешнегирово,
Пловдивско).
кивернйсвам, кивернйсам и кевернйсвам, кевернйсам диал. 1. 'уреж­
дам, оправям, управлявам’ (Леринско): 2 'изкарвам прехраната си’; — нгр.
κυβερνώ (аор. К. κυβερνήσω) ’управлявам’ ; срв. И κυβέρνηση ’държава’ ; ВЖ.
Филипова, Славист, сб., 1963, 151.
кивернйя и кевернйя диал. Трижа’ (Леринско; Н и ч е в, ИИБЕ, 1962,
343) ; — нгр. κυβεονεϊο(ν) ’управление’ по гр. κυβερνώ 'управлявам, уреждам’,
тъй като да се управлява нещо е трудно и е голяма грижа.
киворий м. църк. 'купа, потир за причастие’ ; стб. кнкорь (MiLP, 286 ;
Фасмер, Изв., XII, 241); — гр. κιβώριον (Soph., 664).
кивот м. ’ковчег; сандък’; стб. кнкотъ, (MiLP, 116; Фасмер, Изв.,
XII, 242); — гр. κιβώτιον умал. от κιβωτός ’ковчег на стария завет’; срв.
Bernard, RESI, 32, 1955,354, който също смята от гръцки, а не от турски;
срх. (loot, стсрх. kivoto (V a s m е r, II, 50).
ки(в)Ур μ. диал. 1. 'погребален ковчег’; 2. ’място за кандило на гроб’;
кни^к (MiLP, 286; Фасмер, Изв., XII, 241); — има две мнения за произ­
хода на думата. Бернекер (В е г п., EW), Фасмер (V a s m е r, II, 60) и Таховски
(T а χ., 46) извеждат думата от гр. κιβώριον, лат. ciborium, κιβοΰρβον) sepul­
crale monumentum ; Младенов (EP) — от κιβωτός ; Паску под думата
c/iivure, kiuvuri смята от тур.-ap. kubur ; гръцката дума κιβώριον (κιβούριον) в
cTi ρ. означава 'цвят на раст. κολοκαοία 'египетски nenuphar’ (вж. Boisacq,
DEG), а вече в сргр. означава ’tegimen imbraciiluni altaris’ (Stephanus,
Thesaurus linguae graecae, IV), monumentum sepulcrale (V a s m e r, II) ’погре­
бален сандък, ковчег’; както личи, още сргр. знач. на κιβώριον се доближава
до знач. на κιβοΛων, може би поради звуковата им близост (κιβώριον—κιβώ
τιον), следователно трябва да се приеме мнението на Бернекер, ФасмерТаховски и ΛΙ л а д е н о в, че думата е гръцка заемка ; вж. и Μ л аде,
нов, ЕР, 237.

105

кила ж. 1. ’изсипване, херния’; 2. прен. ’нарастване’; стб. кыль (MiLP,
286); — гр. κήλα увел. ОТ κήλη.
кйлвам диал. 'валям, вардалям, търкалям’, кйлнувам ’хвърлям, счупвам’
(Родопите) — от сег. осн. на гр. гл. κυλ’ω, κιλώ (аор. к. κνλίσω) ’търкалям’ ;
вж. Скорчев, ЕзЛит., 1947, 20; срв. килвам се ’политам назад или на­
страни (за шапка)’; вж. Филипова, БЕз., 4, 1961, 340.
кйлёзма ж. диал. ’почистване на ливада, градина и пр. от камъни,
храсти и др. чрез разкопаване’ (Смолян, Родопите) ; — нгр. κύλισμα ’търка­
ляне’ ; прен. ’оране на нива’ ι;ο κνλίω, κνλώ ’търкалям’. Произв. килезмем.
килимявка ж. вж. калимавка.
килиндро ср. диал. 1. ’дърво или каменен валяк за харман’ (Чешнегирово, Пловдивско) ; 2. ’валяк, с който очукват царевица, анасон и др.’ ; 3. ’нещо
валчесто, подобно на труп на дърво’ (Ветрен, Силистренско) ; — гр. κύλιν­
δρος по гр. κυλΜω, κνλώ ’търкалям’; срв. и кильондро (Н. Надежда, Хас­
ковско), а формата цилиндър е влязла по-късно от Зап. Европа.
килистйр м. вж. калистир.
кйлкам диал. ’превалим връх, рид, могила’ (Бобошево); — от гр. гл. в
сег. вр. κνλίω, κνλώ ’търкулвам’ ; вж. и килвам.
кйман и кймен прил. диал. ’гневен, ядовит’ ; — от гр. гл. κνμαίνω в
прен. зн. 'вря, кипя, ядосвам се’ (Δ η μ. ΝΛΕΓ, ,с6); срв. κ μανση ’вълнение’,
ж lia ’море, а вълна’; вж. и В е r n a r d, RESI, 36, 1959, 61.
кимвйл м. ’вид музикален инструмент от два медни таса, които се удрят
един в друг и издават остър звук’; кнмв\и (AliLP, 286); — нгр. κύμβαλο
от по-старо κύμβαλο? със същото значение.
кимён м. диал. ’девесил, селим, Heracleum' ·, — нгр. κύμινο^?) ’кимион’;
вж. Младенов, ЕР, 237.
кимибн м. ’вид растение, чий го плод се употребява за подправка в
ястия, Corum cymenum’ ; ■— нгр. дим. κύμινο от по-старо κύμινο? ; срх. kiminb
(V a s m е г, II, 77), рум. chimion и chimen, тур. kimiyon, алб. kimijon и k’imino ; рум. chimen, по всяка вероятност от бълг. кимен.
киндизмо ср. диал. ’виненочервен плат, украсен с цветна краска, който
покрива главата и плещите на жените’(Родопите) ; — нгр. дим. κεντησμό, κέν­
τημα по гл. κεντώ ’бродирам, украсявам плат с бродерия' ; редукцията на неударено ?>и е станала на гръцка почва — в сев. гр. диал., където се
срещат формите κιντώ, κιντισμένονς и Пр. ; ВЖ. Γ ε ω ρ γ., 90.
киндйсвам, киндйсам диал. ’работя, бродирам ръкоделие, веза’ ; — нгр.
диал. κινιώ от κεντώ (аор. κ. κεντήσω) със същото значение.
кинйс(у)нам, кинйсам диал. ’заминавам, тръгвам’ (Охрид, Дебърско, Костурско, Битолско) ; — нгр. κινώ, κινίω (аор. κ. κινήσω) 'движа се, раздвиж­
вам ce ; тръгвам’ ; срв. Младенов, ЕР, 237 ; Tax., 21.
киновия ж. диал. 'общежитие в манастир’ ; — сргр. κοινόβιο? ; вж. Мла­
денов, ЕР, 237; срв, κοινόν (τό) 'народът, хората’; κοινή (ή) ’говорим народен
език’; срх. kinovija (V a s ni е г, II, 78).
канонико ср. цър. 'църковна песен през време на литургия сри прича­
стие’; — нгр. κοινωνικόν 'псалм на края на литургията’; срв. κοινωνία ’при­
частие’.
кипАрис м. ’вид вечнозелено декоративно дърво’; стб. кнп^нсъ (MiLP,
286, Фас мер, Изв., XII, 242); — гр. κνηάρισσο; I срх. kiparise (Va s mer,
И, 78), алб. qeparis, рум. kiparis.
кипурня ж. oemap. 'градина на манастир';
кнп8|Ж1Ь ’cultura horto­
rum’ (MiLP, 286 ; Ф a c μ е p, Изв., XII, 242) ; — гр. κηπονρία ; срх. kipuria
(V a s m е r, II, 78).

106

кир м. остар. ’господин; господар’; стб. кнр (MiLP, 287; Фасмер,
Изв., XII, 242); — гр. κύρ, κ>ρις съкр. от κύριος ’господин’; срх. kyrb (V a Sm е г, II, 87); срв. и Bern., EW, I, 50 ; у Tax., 21 кир и кйрие.
кирй, кирйя ж. ’господарка, госпожа’ (Дебърско, Прилеп, Солунско) ; —
ергр. κνρά ОТ κυρία по аналогия на πεθερά ’свекърва’ (Χατζ., ΜΝΕ, II,
128) ИЛИ ОТ κύρ, κνράς (според "А μ а ν τ ο ς, ‘Αθήνα, 51, 125); ВЖ. ‘Ardo.,
EA, 117, 118; също и Tax., 21 ; срх. kyra (V a s m e г, II, 87).
кирйзмо ср. диал. 'посещение за честитяване на имен ден’(Родоните) ; —
нгр. κέρασμα ’черпене’ по гл. κερνώ, стгр. κιρνώ ’разбърквам вино с вода, за
да го поднеса’ (’.4 v à о,, EA, 101) ; промяната на ε> и се дължи на размества­
нето на ударението, което пък довежда до промяна на неуд, е > и ; срв. сев.
гр. диал. κιράσματα мн. ОТ κέρασμα; ВЖ. Е ε ω ρ γ., 88.
кирамйда вж. керамида.
кирйца ж. диал. ’господарка’ ; керйца мома, която живее в града’
(Доброславци, Софийско); — нгр. дим. >ι·()<ίιο«, к. κνρά, κυρία, ж. р. от κύριος-\увел. ок. -άτοα (Ά ν ύ ρ., ΕΑ, 118).
кирийрх м. книж. 'властелин, господар’; — гр. κυρίαρχος ’господар’;
срв. κυριαοχώ ’господарувам, властвувам’; вж. и С к о р ч е в, БМ, 7—8, 1913,
334.
кйрие ср. диал. ’господине’ (Бесвина, Леринско); — гр. κύριε зват. пад.
от κύριος ’господин’ ; срв. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 345
кирйя ж. диал. ’господарка’ ; — гр. κυρία ж. от κύριος.
кйстро ср. диал. 'огрибка за нощви’ (Бесвина. Леринско) ; — нгр. дим.
ξύστρι, к. ξύστρων ОТ стгр. ςύστρον ; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962. 345.
кит м. ’най-големият морски бозайник с тяло на риба’; стб. кнтъ
(Супр. 47. 8, 22; M1LP, 247; MiEW, 116; Фасмер, Изв., XII, 242); — нгр.
κήτος, стгр. κήτος ’морско чудовище’ ; срв. Младенов, ЕР, 238 ; срх. kit
(V a s m е г, II, 78).
китара ж. ’струнен, музикален инструмент’; — гр. κιθάοα; срх. kitara
(V a s m е г, II, 78).
кйтра ж. и кйтро ср. ’лимоноподобен плод за сладко’ ; — гр. κίτρον от
лат. citrus; вж. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 160; БМ, 4, 1943, 183: Мла­
денов, ЕР, 238.
клёфт м. ист. ’бореи за свобода в Гърция през турското робство’ (Ко­
стур, Ксанти); — ергр. κλέφτης, СТГр. κλέπτης 'крадец' ; срв. И ГЛ. κλέβω,
κλέψω ’крада’.
клйзма ж. 'вкарване на топла вода в заднопроходното черво за прочи­
стване и лекуване’; — нгр. κλύσμα, по гл. κλύζω ’промивам’ ί’Ανδρ., Ml., 105).
клймат м. ’съвкупност от метеорологически условия, присъщи на дадена
местност; средното състояние на атмосферата в дадена местност’; клнматъ,
(MiLP, 289) ; — гр. κλ'μα. -ατος, стгр. κλίμα по гл. κλίνω ’навеждам’ ; срв.
лат. clima.
климистйр .и. диал. 'ледена висулка на стряха'; — според Bernard,
Bul. de la Soc. ling., 1948, 98, 128 от гр. καλαμόοιτάοι ’царевица, кукуруз,
слама’, което се е изменило на бълг. почва на климистар, като е преминало
през кълъмеитар, клъмеитар, климистар поради мъчното произнасяне на
думата и с преосмисляне на значението.
климйя ж. диал. ’дърво, което се поставя отстрани на стола на кола,
за да държи ритлите’; — нгр. κλημνία от стгр. κνημία; промяната на г>1
е станала на гръцка почва; срв. Χατί., МХЕ., 329; Ψάλτης, 49, 182.
клир м. 1. ’духовенство; клирос’; — нгр. κλήρος ’духовенство’ от стгр.
κλήρος ’жребие, отломка, с която се жребува’.

107

клирик X. църк. ’духовно лице, духовник, свещенослужител’ ; — стб.
клн^нкъ (Супр. 84, 5 ; MiLP, 289) ; — гр. κληρικός.
клирос м. църк. ’място за певци от двете страни пред олтара в църква’ ; —
стб. клн^сь, (MiLP, 289; Фасмер, Изв., XII, 242); — гр. κλήρος; срх.
kliros (V a s m е г, II, 79).
κлиcàp Μ. църк. 'църковен прислужник’ ; — нгр. εκκλησιάρχης, с изпадане на начално 7 (срв. вангелие от έβαγγέλων); у Младенов, ЕР, 241
ПрОИЗВ. ОТ εκκλησία.
клистир м. диал. рядко 'клизма ; иригатор’ ; — нгр. дим. κλυστήρι от к.
κλυστήρ, -ήρος.
клисура ж. 'тесен планински проход, теснина’; KAHtfi^ (MiLP, 289;
MiEW, 119; Фасмер, Изв., XII, 242); — нгр. κλεισούρα от лат. clausura
’затворено място’ с народна етимоложка контаминация от гр. гл. κλείω ’за­
тварям’ и лат. clausura ’затворено място’ (вж. Άνδρ., ЕЛ, ЮЗ); срв. и
Bern., EW, 520; срх. klisura (V a s га e г, II, 79).
кловия ж. диал. ’кръгла обгорена яма за държане жито в нея’ (Ля­
сковец) ; — нгр. κλουβί, κλωβίον ’кафез ; клетка’ ; срв. и κλούβιος ’кух, празен’.
клондир вж. крондир.
КЛОЦа Ж. диал. 'ритане, ритня’ ; — нгр. дим. κλοτσιά, сргр. κλοτσέα по
κλότσος ’силно ритане’, ит. caicio (’Αν до. ЕЛ, 11,159); срв. и Младенов,
ЕР, 242, у когото от кор. обшослав. умал. облик на клок- ; деном. гл. клоцам ’ритам’.
клувй диал. ’подава кълн, никне’ (Родопите) ; — деном. гл. от клувия,
гр, κλουβί 'нещо затворено ; клетка, кафез’ ; срв. и гр. κλουβιάζω, κλουβαίνω
'живея в клетка’.
клувйя ж. диал. ’кафез; клетка’; кл8вна (MiLP, 290; MiEW, 121;
Фасмер, Изв., XII, 243); — нгр. дим. κλουβί, κλουβίον <ζ κλωβίον умал. от
κλωβός; вж. Meyer, Alb. Wb., 219, Thumb, Hellenismus, 109; срв. и
Младенов, EP, 242.
кмйшам диал. ’седя сгушен и мълча’ (Велес) ; — нгр. κοιμούμαι, κοιμάμαι
(аор. к. κοιμήσω) ’спя, лежа'.
кникйт прил. диал. ’жълтеникавочервен’ (Бургаско); — нгр. дим. κνηκάτος от κνήκος + -ατος ’шафран’; вж. Μ. Филипова, Славист, сб. 1963, 151.
ковалйстра ж. диал. ’конец за везене, намотан на кълбо’ (Кичево ;
Б. Видоевски, Мак. )азык, 1, 1957, 86); — нгр. κουβαρίστρα ’кълбо’; про­
мяната на ρζ> л се дължи на дисимилация : ρ—р = л—ρ.
ковёрка и куверка, ж. диал. ’чергило на кола' ; — нгр. κουβέρτα ’по­
кривка ; куверта, палуба’ от вен. coverta.
кодик м. диал. ’книга за записване в нея неща, които трябва да ce
знаят и помнят’ (Струга, Бобощица) ; — гр. κωδιξ, -ικος от лат. codex; срв.
Младенов, ЕР, 244.
кокал м. ’кост’ ; — нгр, κόκκαλο(ν} от стгр. κόκκαλο; ; вж. Младенов,
ЕР, 245, Ничев, ИИБЕ, 8, 1962, 345; Тах., 21; С к о р ч е в, БЕз. 2, 1956,
165; срх. kökalo (Попович, I, 213). Произз. вкокаля се, скокалявам.
кокалясвам, кокалясам разг, ’ставам твърд като кокал’ ; — нгр. κοκαλιάζω (аор. κ. κοκαλιάζω) ’втвърдявам се като кокал’, вж. С к ο р ч е в, ЕзЛит.,
2, 1947, 20.
КОКЙЧКД, кукучка ж. разг, ’костилка’ ; — нгр. дим. κονκκί, κουκούτσι
'костилка ; семка’.
кокодйра ж. диал. 'топлийка с цветно топче на единия връх’ (Родо­
пите); — по гр. κόκκος ’зърно’; срв. и κουκούύ(ΐ) ’струпей на рана; нещо из­
дадено нагоре’ (сев. гр. диал.).

108

KOKOMàp м. диал. ’вид ядивна гъба с тъмнокафяв цвят и ииско стъбло*
(Родопите) ; — по гр. κουκουνάρα ’шишарка*.
кокона ж. остар. Î. ’дама, госпожа’ ; 2. подигр. ’натруфена и много
гримирана жена’ ; — нгр. дим. κοκκώνα ’дама, госпожа; лека жена’ от ит.
соссопе ; вж. Т а х., 22 ; срв. и Meyer — Lübke, Rom. Wb. Произв. коконясвам се, куконясвам ce 'държа ce като кокона’ (Тетевенско).
KOKOpàea ce диал. ’пъча ce, ежа ce’ (Леринско) ; — нгр. κοκ(κ)υρεύομαι
’гордея се’ по κόκ(κ)ορας ’петел’; кока — звукоподражателно; срв. и кокдря се.
кокоря се разг, ’пъча се, ежа се, гордея се’; според Младенов, ЕР,
245 от юкотъ 'петел' звукоподражателно ; смятаме, че може да се изведе
от нгр. κοκκορενομαι ’перча се, ежа се’ от κόκκορας ’петел’ звукоподражателно.
кола ж. ’лепило от скробяла’; — нгр. κόλλα ’лепило’ по κο/λάω ’лепя’;
вж. Младенов, ЕР, 245; срв. и Скорчев, БЕз., 2, 1956, 161. Произв.
колосвам.
колас м. диал. рядко ’пъкъл, ад’ (Солунско); - сргр. κόλαοη, стгр. κλΚαοις ’наказание’ (’Ardo.. ЕЛ, 105); вж. и Тах., 22.
колйстра ж. ’първото мляко след раждане у жена или животно’ ; —
нгр. κο)Λ})άατρα, к. κόλαστρον по лат. colostra, colastrum (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 728).
колендро ср. ’тревисто полско растение с неприятна миризма ; — нгр.
κολίενδρον, чрез дисимилания на ρ—о = Я—ρ от κορίαγΆρον ’w^ миризливо ра­
стение’ по κορέος, κόρις ’вонещица, дървеница’ ; вж. В о i s а с q, DEG ; срв.
и Младенов, ЕР, 246; Скорчев, БМ, 4, 1943, 183.
колйба ж. ’малка къща, направена със слаб материал’; стб. колнех (MiLP,
297; Ф а с м е р, Изв., XII, 243); — от гр. καλύβα; запазването на β (δ) също
и промяната на α>ο сочат, че е стара гръцка заемка в български език; сле­
дователно тя не е дошла през турски, както обясняват някои езиковеди, като
Tax., 22; Bern., EW ; V a s m е г, II, 79 ; срх. koliba, алб. kalive (от нгр.),
рум. caliba, тур. koliba, kolibe.
коливо ср. диал. ’варено жито за помен’; колим (MiLP, 297; MiEW,
125; Фас м ер, Изв., XII, 243); — от гр. κόλλυβαν ’малка монета’; новото
значение е от стария обичай да се раздават при възпоминание малки монети,
които по-късно са били заменени с варено жито (’Ardo., ЕЛ, 106); срх. koIjivo (V a s m е г, 11, 79).
колофон м. ’жълтеникава твърда смола, употребявана за мазане космите
на лъкове на струнни инструменти и др.’; колофонъ (MiLP, 298); — от гр.
κολοφτόντον по собств. Κολογών, град в Иония (Λ η μ., У ЛЕГ, 730).
колурудия ж. диал. ’отрязана опашка’ ; - нгр. κολονροόδί по κολούομ
’с отрязана опашка’; вж. Скорчев, БЕз., 2, 1956, 160.
кома ж. 1. остар. ’запетая’ ; 2. църк. ’знак в ноти за посочване, че пе­
вецът може да си вземе дъх на гова място’ ; — нгр. κόμμα по гл. κόπτω ’уд­
рям, сека, ломя’ (Άν&ρ., Е.I, 106); срв. и κόπανος ’чукало на хаван'.
комйт м. разг, 'парче хляб’ ; комхть (MiLP, 299; Ф а с м е р, Изв., XII,
244); — нгр. κοαμάτι, сргр. κομαάτιον умал. ΟΎ κόαμα 11О κόπτω ’режа’ ÇA ν δ ρ.,
ЕЛ, 106); срв. и Мирчев, ИИБЕ, 1, 1952, 333—334; ЕзЛит., 2, 1947, 24;
Скорчев, БЕз., 2, 1956, 161; БМ, 4, 1913,182; T a х., 22 ; срх. komad,
komada (V a s m e г, II, 88 ; Ber π., EW, I, 553), арум, и мегл. climat, рум.
komat. Произв. коматар ’гладник, който яде много хляб’ (Софийско), скоматеам, изкоматвам.
комбй(л) ж. (м.), комбали мн. диал. ’картофи’ ; има няколко схващания
за произхода на думата ; — според Ст. Илчев от нем. осн. и нгр. κόμβος
’възел, буца’ ; Ст. Стойков смята от тур. kumbara ’снаряд’, а Шишманов — от
развой на компир ; по наше мнение от нгр. κόμπος, стгр. κόμβος 1. ’връзване

109

на растение’ ; 2. ’коленцето на пръчка или бастун’ ; 3. ’кръглият яйчник на
цвете, мястото, където се затваря издънката на цветето’ (вж. Δη μ. ΝΛΕΓ,721).
комбос м. диал. 1. ’цвекло, запазено във вид на туршия за зимата,
(Банско); 2. ’супа от коприва и ориз и подлучена’ (Разложко, Ботевградско); —
нгр. κομπόστα от ит. composta ; вж. Младенов, ЕР, 247 ; срв. комбостра.
комбост(р)а ж. диал. ’туршия от попарена зелка’ (Банско); — нгр. κομ­
πόστα ’варени плодове, компот’ от ит. composta; срв. К. Костов, БЕз., 1,
1957, 71; съшо и Банков, Итал. заемки, 254; срх. kombost (Попович,
1, 213).
кондйк м. църк. ’кратка църковна песен’; стб. коньдакт (MiLP, 299); —
сргр. κοντάκιο)· умал. от κόντάξ — κοντός ’къс’ (Άνδρ., ЕЛ, 107); вж. Мла­
денов, EP, 248; срх. kondakb (V a s m e r, II, 81); срв. и Bern., EW, I, 557.
кондйр м. диал. ’дълъг прът’ ; — сргр. κοντάοιον ’дълъг прът’ (Δ η μ.,
ΝΛΕΓ, 734).
кондик(а) м. (ж.) църк. ’летописна книга, предимно при църковни уч­
реждения ; книга за дарения при църква ; кодекс’ ; — Младенов уеднаквята с кодик ; — смятаме от сргр. κοντάκκν по κοντός ’кратък; къс’.
кондйл м. 1. остар. 'перо, писалка; калем’ (Гоцеделчевско, Шуменско,
Ссфийско) ; 2. диал. 'каменна писалка' (Родопите) ; — нгр. κοντΰλα, к. κοτδόλιον —κάλαμος ’калем’; вж. Tax., 22; срх. kondilb (Va s me г, 11, 81).
кондрйт .и. остар. ’контракт, договор’ ; — нгр. κοντράτο от ит. contratto ;
вж. Ванков, Итал. заемки, 255—256.
кондул м. диал. 'малко клонесто бсрче или малка еличка' (Родопите) ; —
нгр. κοντοόλης умал. от κονιός ’нисък, дребен на ръст’.
конопйди ср. ’карнабит’ (ПСп., 27, 333); — нгр. κονοιππί'ι със съшото
значение (Π ρ οι t а, II, 1413; Άνδρ.,ΕΛ, 111); вж. Φ и л и π о в а, Славист,
сб, 1963, 151.
конустйс вж. иконостас.
копан м. диал. 1. ’валчеста бухалка за пране’; 2. ’вид чук за чукане на
лен’ ; 3. ’пън, стъбло на отсечено дърво, кютюк’ ; 4. 'бутче, обикновено от
кокошка’ ; — нгр. дим. κοπάνα, к. κοπάιος ’тояга, бухалка’ по κοπανιά ’удряне
с чукало’ от стгр. κόπτοι ’ломя, сека ; удрям с бухалка’.
копанйда, купанйда ж. диал. рядко 'бухалка за пране’ (Костур, Ксанти,
Гюмюрджина) ; — нгр. κοπατίδα умал. от κόπανος ’дърво, тояга, чукало’.
копйд .и. диал. ’желязо, с което секат мед, докато е още на кюлче’
(Пловдивско) ; — гр. дим. κοπίδι, сргр. κοπίδιον умал. ОТ Стгр. κοπίς СЪС СЪ­
ШОТО значение {ΤΙν ρ σάς, 14, 850); вж. Филипова, Славист, сб., 1963,151.
коптйсвам се, коптйсам се диал. ’отървавам се от нещо’ (Доброславци,
Софийско) ; — от гр. гл. κόπτοτ ’режа’ ; срв. τό κόβ<ο λάσπη разг, ’офейквам’.
кораб м. ’плавателен съд’; стб. ко(>ке(л)ь (MiLP, 303; MiEW, 129 ; Ф а смер, Изв., XII, 246); общослав. стара заемка от гр. καράβιος, стгр. κάραβος
с гр. « > праслав. о и β = ό; срв. Фасмер, Изв, XI, 399; Младенов, ЕР.
251 ; също Мирчев, ИГ, 64 ; вж. и Meiller, Etudes, 187 и 343.
корйсвам диал. удрям’ (Странджа);
нгр. в дим. κονρύΛο (аор. к.,
κοοράσο!) 'изморявам, отегчавам’, с леко преосмисляне па значението.
корда ж. диал. 1. ’въже, ремък, който служи за предаване движението
от колелото на рудана или предачната върху вретеното’ (Н. Надежда, Хасков­
ско); 2. ’редица’ (Момчиловци, Смолянско) ; 3.’кошара’ (Битоля, Струмица); —
нгр. κόρδα, Сргр. κόρδα от лат. chorda, стгр. χορδή (Άνδρ., ЕЛ, 108); ВЖ. и
Bernard, RÉSI, 30, 1956, 355; срв. арум, choarda. Произв. кордя 'редя,
нареждам’ ; накордва.ч.
кордёла ж. разг. 1. ’панделка’; 2. ’гясна лентичка от фин плат, която
се употребява за украса на женска или детска дреха’ — нгр. κορδίλλα от
ит. Cordelia; срв. Ванков, Итал. заемки, 1959, 257.

НО

Корёла ж. неодобр. ’рошла’ (Софийско) ; — нгр. κουρελά ’парцал, дрипа ;
развалина’, к. κουρέλλον умал. от ^κονρελλον по лат. coreilum, coriellum, което
ПЪК ОТ corium (Χατζ., ΜΝΕ, I, 646; Ψυχάρη, Γραμμ., 3, 118; Άνδρ.,
ΕΛ, 112).
корем μ., кормё (диал.) ср. ’стомашна кухина, в която се намират въ­
трешностите на човек и животно’ ; — нгр. κορμός, нар. κορμί ’тяло’ ; срх. koгат, алб. kurm, тур. kann ; Meyer погрешно извежда от слав, кърма
’храна’ (EW, 216) ; срв. Попович, I, 213 ; Т а х., 22 и Bern., EW, 251 ; вж.
и Боев, БЕз., 1, 1965, 11, където от тюркско потекло.
косйтро ср. и косйтрън м. диал. ’калай, олово’ ; косгтр (MiLP, 304;
Фасмер, Изв., XII, 246); —■ гр. κασσίτερος; ср. коситер, хърв. kositier,
рум. cositar; вж. Ш и ш м а н о в, СбНУ, IX, 643, където по нар. етим. от
’коси’ + ’трън’ ; срв. и Младенов, ЕР, 253.
костен и костан м. диал. ’кестен’ (Бесвина, Леринско) ; стб. костхнъ
(MiLP, 305; MiEW, 133 и 421; Фасмер, Изв., XII, 246) ; — от гр. καστανόν,
но по нар. етим. се осмисля, че идва от слав. кор. кост·, вж. Н и ч е в, ИИБЕ,
8, 1962, 345.
костйсвам, костйсам остар. ’струвам, костувам’ — нгр. κοστίζω (аор. к.
κοστίσω). 1Цо се отнася до костувам, тя е образувана у нас по кост ’тефтер’,
каки арестувам (οτ арест), интересувам (от интерес) и др. ; вж. Банков,
Итал. заемки, 257, където против извеждането на думата от нем. kosten.
кофёто и куфёто ср. диал. ’вид бонбон’ (Родопите) ; — нгр. κονφέτο от
ит. coufetto (Άνδρ., ЕЛ, 114).
кофйл м. диал. думата е отбелязана у Панчев (175) без значението й
в следния текст : Сонце ми зайде Солунско иоле, во ливагето, зад кофилето (Струга ; МСб, 505) ; — смятаме, че думата е видоизменена от гр.
κορυφή ’връх’ с метагеза ρ—φ = ф—р и промяна на ρ )> λ, което е обикно­
вено явление в думите от гръцки произход (срв. αδερφό; — αδελφός и пр.).
кофнйд м. диал. ’кошница’ (Лехово, Странджа); — нгр. κοφινίδι умал.
от κόφινος ’кошница’ (’Ανδρ., Ill, 23); а според Тах. от κοφνίδα, която не
е отбелязана в гръцките речници.
коцал м. диал. ’косатник, коса, плетеница от чужда коса' (Говедарци,
Самоковско); — нгр. дим. κότσαλο ’кочан’, с преосмисляне на значението;
тук по всяка вероятност има смесване на κότσαλου ’кочан’ с κοτσίδα ’плитка,
умал. ОТ κότσος ’кок’.
кёцали м. мн„ ед. кёцало ср. диал. ’най-твърдите и едри останки от
класове и стъбла на овършените снопи в хармана’ (Странджа) ; — нгр. дим.
κότσαλο(ν) ’кочан’; вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 151.
коцёл м. диал. ’плетиво от черна вълна с мъниста и ситни парички,
вплетени в косите; — нгр. κοτσίδα ’плитка’ умал. от κότσος ('А ν δ ρ., ΕΛ, ЮЭ).
крахт м. диал. ’клисар’ ; — сргр. κράχτης ’глашатай ; псалт’ от стгр.
κράκτης.
креват м. ’легло за спане’; крокхтъ, κγ«χτο (MiLP, ЗЮ; Ф а с м е р, Изв.,
XI, 389 ; — нгр. κρεβάτι, откъдето е взета и в другите балкански езици, а
именно : алб. krevet, срх. krevet, рум. crevât, тур. karovat, kerevet ; през
турско е минала формата креве(т) в макед. говори (Tax., 22); — стб. форма
крекхто е от гр. κρεββάτα увел, от κράββατος, лат. grabbatus ’одър, ниско
бедно легло’ ; срв. Bern., EW ; Meyer, Turk. St., I, 46 ; Фасмер, Изв.,
XII, 247 и Изв., XI, 389.
крёвтом нареч. диал. ’тайно, скрито’ (Верков, сб., 292, стр. 271); —
игр. κουφοί + бьлг. ок. -ом ’тайно, скрито’ ; вж. Филипова, Славист, сб.,
1963, Ϊ51.

ш

крин м. ’лилия’; стб. крннъ (MiLP, 312; Фасмер, XII, 248; M e i 11 e t,
Etudes, 184); — гр. κρίνος, κρίνον; вж. С к о р ч е в, БМ, 4, 1943, 183; срх.
krîn (V a s m е г, 1, 84).
крокос -и. диал. ’цвете невен’ (Копривщица ; Смолско, Пирдопско) ; —·
гр. κροκος’вид жълто цвете’ (Άνδρ., ЕА, 116).
кромйд м. ’лук, Allium сера’; стб. крмнднк (MiLP, 313; MiEW, 142;
Фасмер, Изв., XII, 248) ; — Гр. κρομμύδι, сргр. κρομμίδιον (Sop h., 692),
умал. от стгр. κρόμμνοτ ('Ανδρ., EA, 116); вж. и Скорчев, БЕз., 2, 1956,
160 ; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 345 ; Тах., 22 ; срв. и Meyer, Ngr. St., II,
91) ; срх. kromid (V a s m е г, Π, 84).
крондир м. диал. 1. 'ледена висулка на стряха’; 2. ’малък съд за ракия,
вино и под., плоска'; крондел, крундел (Веригово, Карловско); крондил
(Ботевградско; Доброславци, Софийско); клондир, кл^ндир (Родопите);
крУндир (Μ. Търновско, Кула) и пр. ; — нгр. κτονιηρι, κρνωντήρι ’това, което
изстудява водата’ (’Агбо., ЕА, 116); срх. krondir (Π о п о в и ч, 1,214).
крофя ж. диал. 'връх на къщата’ (Смолянско. Родопите); круфьо 'пе­
риферията на покрив на къща (Момчиловци, Смолянско ; Родопите) ; — нгр.
диал. κορφή от κηρνφή ’връх’, с метатеза кор-> кро-.
ксид^ту ср. диал. 'вид сладка гозба от кокошка с бадеми и стафиди
(Търновско); — нгр. ξιδάτο по ξιδάτος 'кисел; пикантен’.
ктитор .и. остар. 'лице, което е построило храм или е подарило суми и
недвижими имоти на храм’; ктитор (MiLP, 320; Ф а с м е р, Изв., XII, 248) ; —
гр. κτήτιορ ’притежател, собственик’ от κτίζιο ’изграждам, строя селище’
Άνδο., ЕА, 117; Χατξ., Άϋηνά. 21, 441); срх. ktitorb, kbtitorb, htitorb
(V a s m е г, II, 85).
кубйня ж. диал. 'обща храна за всяка рибарска група’ ; — нгр. κανμπάν/α от ит. compagiia (Kahane — Tietze, 176); срв. и К. Костов, БЕз.,
5, 1960, 447.
Дверка вж. коверка.
кувйя ж. диал. 'лупка за игране на орехи’ (Търновско) ; — от нгр.
κούφιος. -ια, -ιο 'кух, нразен’; вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 152.
кукла ж. ’детска играчка във вид на човешка фигура’; к8клх (MiLP,
321 ; MiEW, 427; Фасмер, I'зв., XII, 249); — гр. κούκ/.а от лат. cuculla;
вж. Μ е у е г, Ngr. St, III, 33; срв. и ку куле, гр. κονκοίΑ.α, κονκοόλτον ’паш­
кул’ от същия корен; срх. kùkla (V a s m е r, il, 85 ; Попович, I, 216).
куконясвам се, коконясам ce вж. кокона.
кукувйлка ж. диал. ’кукумявка’(Тетевенско) ; — нгр. κουκουβάγια, сргр.
κοικοι-βα'α ПО ОНОМЭТОП. κονκονβάον (Άνδρ., EA. 110) + бълг. наст. -(-^ка.
кукуда ж. диал. 1. 'юмрук' (Момчиловци. Смолянско ; Странджа); 2.’топуз на кантар’ (Банско, Ардинско) ; 3. прен. ’дребосък като юмрук’ (Странджа,
Ардинско); 4. 'човек, който се е изгърбил’(Бели Осъм, Троянско); 5. 'плодно
стъбло на кромид’ ; — нгр. κουκονδα увел. ОТ κονκοίδι по κόκκος 'зърно ,
семка'.
к^кул м. ку куле ср. диал. 1. 'копринена буба, пашкул’ (Бургаско, Ми­
чуринске, Асеновградско, Гюмюрджинско, Странджа) ; 2. 'малка купчина във
вид на конус’ (Момчиловци, Смолянско; Родопите; Узункюпрю ; Странджа);
3. прен. ’старец’, тъй като от старост човек се превива като пашкул (Илин­
ден, Гоцеделчевско) ; 4. ’качулка’ (Тетевенско); к^кл[ль (MiLP, 321); —
сргр. κονκο’Ά.ιον от лат. cuciilia ; вж. подробно Bernard, Bui. de la Soc.
ling., 1948, 103; срх. kukulb (V a s m e r, 11, 86); вж. и Bern., EW, 1, 640.
кукулёда ж. диал. 1. 'качулка’; 2. Торна вълнена овчарска дреха с ка­
чулка’ (Родопите) ; — гр. κοι·κκονλ(λ)α 'качулка ; всичко, което прилича на
качулка’ от лаг. cuculla.

112

кукулник м. ’нисък човек’ (Банско, Бобошево); — нгр. κουκούλι ’паш­
кул’ от лат. cuculla.
кукулйра ж. думата се среща в припев на хороводна песен в Кюстен­
дилско : посеяла Мара това млято просо, Маро ле, Маро, Маро кукуляро (Любенови Самовили, 104) ; — от гр. нрил. κουκουλ(λ)ιάρικ<>ς от гл. в
дим. κουκουλιάΖω ВМ. κουκουλώνω ’започвам да вия (за буба)’; πήραν τά οκωλίκια νά κουκουλιάίουν 'бубите започнаха да вият пашкули’; вж. Πρωία, 11,
1411 ; сри. и кукуле от гр. κούκο λι ’буба, пашкул’, лат. cuculla. Вероятно
тук се уподобява Мара, която води хорото и го върти около себе си, с бу­
бата, която вие пашкула; вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 152.
кукумйра ж. диал. ’царевица’ (Киречкьой, Солунско) ; KKfKMJ^i, MiLP,
321; Ф а с м е р, Изв., XII, 249 ; кукумйрка бяла гъба с високи дръжки’(Новопазарско) ;— гр. κουκωμάρα; срв. Заимов, Изсл. Младенов, 1957, 117; срх.
kukumàrb, сргр. κουκουμάριον от лат. cucumarium ; вж. Μ е у е r, Ngr. St.,
III, 34 ; Alb. Wb., 194 ; Me y e r
L ii b k e, Rom. wb., 219 ; V a s m e r, II, 86.
KyKyHàp m. диал. 'раса, лопен’ (Търновско); - нгр. κουκουνάρι ’шишарка’.
иукура ж. диал. глупав човек’ (Μ. Търновско) ; — от гр. κόκκορας ’петел’ ;
срв. гр. κυκκορόμιαλος който е с ума на петела, т. е. глупав’ ; κάνει ιόν κόκκορα ’ежи се като глупав петел’ ; срв. и κοκκορείομια 'показвам се глупав,
ежа се като петел’; вж. Πρωία, 11, 1378.
кулав прил. диал. ’еднорък’ ; — нгр. κουλός ’с отрязани или криви край­
ници’, стгр. κυλλός ’крив, сакат’; вж. Bernard, RESI, 1959, 67, κι.дето е
против мнението на Младенов, че е от слав. кор. kul-,
кумбйра м. диал. ’кум’ (Пловдивско. Брацигово, дюлг. ез., Сярско); —
нгр. κουμπάρος от вен. compare (Αν до., НА, 111); срв. и Младенов, ЕР,
262, където от турски.
кумбйя ж. и кумбе ср. диал. ’копче, петлици’ (Бесвина, Леринско; Се­
рес ; Родопите) ; — нгр. дим. κουπί, мп. κάμποι от стгр. κομβίον умал. от 110старо κόμβος; срв. ’ А >■ δ ρ., 11, 111 ; срв. и Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 345.
KÿMyJia ж. диал. 1. ’два или повече орехи или лешници, израсли заедно,
близнаци’; 2. 'препълнен съд с брашно, плодове, така че да се получи конус’
(Μ. Търново, Странджа); — нгр. κονυούλα 'куп, купчина, камара’ от прил.
κούμουλος ’препълнен’ (за кошница, сито и пр.), лат. cumulus ; срв. и произв.
прил. изкумулен 'пълен до върха'; вж. Bernard, Bill, de la Soc. ling.,
1948, 101 ; срв. и Meyer, Ngr. St., III, 34—35.
куна вж. икона.
кунЙДа Ж. диал. ’бялка’ ; — нгр. ДИМ. κοννάδα ОТ κουνάβήον}.
кундйк и кондак .и. диал. 1. 'приклад на пушка’; 2. 'дърво, което ce
слага върху желязната ос на кола’ (Копривщица, Беленско); — нгр. дим.
κοντάκι, Κ. κουτάκιον СЪС СЪЩОТО значение, умал. ОТ прил. κονιός 'нисък, малък'.
кундале ср. диал. 'нещо късо' в гатанка (за грозд) : кусо кхсо кундале,
наредено с петлици (НЕ); — нгр. κονιός 'къс'; срв. κοινιούλα 'ниска, кьса
жена’.
к^нде ср., кундек ,ι/.. кундел м., кундия ж. диал. 'малкият пръст,
кутрето' (Ивайловградско ; Стамболово, Хасковско);
οι нгр. прил. ко>т<>;
'къс, малък’.
кундй диал. 'клати, люлее’ (Марковна, Провадийско) ; — от кръстосване
на двата гр. гл. κουνώ ’клатя, люлея’ и («)к»тгй 'бутам, блъскам, тикам’ в
сег. вр.
кундя (се) диал. 'премятам се през глава' (Варненско); — нгр. гл.
(ο)κουντώ (-ιίμαι) ’бутам (се), тикам (се), спъвам (се)’ в сег. вр. Произв. изкундя (се), прескундя (се).

8 Гръцки заемки к съвременния български език

113

кундилйк м. диал. 'коренът на всяко перо от перушината на пилето,
когато се опърли’ (Овчарово и Илия Блъсков, Шуменско) ; — нгр. κονδυλάκι
умал. от κόνδυλος 'месеста подутина’.
кундур прил. диал. ’къс’ (Странджа); — нгр. κούντουρος, κόντουρος по
κοντή 'къса'+ oro« ’опашка’ (’.4»·Λρ.. Е.I, 112).
кушизма вж. пиона.
куностас вж. иконостас.
купа ж. ’дълбока паница’ ; стб. к8пх (MiLP, 3’22 ; MiEW, 197 ; Фасмер,
Изв., ХП, 251); ·— нгр. κούπα, сргр. κούπα от лат. сира ; срв. Μ е у е г, Ngr.
St., 111. 25; ' Αν ί>ο..ЕЛ, 112.
купанйда вж. копанида.
куртина ж. диал. кол, намазан н побит в земята, за да се качват ио
него на сватба' (НГ); — нгр. дим. κουρτίνα ’завеса, перде’ от лат. cortina,
с преосмисляне на значението.
курада ж. диал. 'остатъци, изрязани парчета при изравняване па бакър’; — игр. κοοράδα увел, от κοοράδί ’нечистотия, изпражнения, боклук’;
срв. и κονραδάς ’нищожен човек, парцал, отрепка’.
курфята Ж. диал. ’било’; — нгр. ДИМ. κοργή, Κ. κορνη ή 'връх, било’;
изпадането на междинното -ι- е станало на гр. почва.
кутел .м. диал. 1. ’дървена кофа на кладенец’; 2. ’тенекиен ст.д, който
се надява на тояга и е него плискат биволите с вода при лятна горещина’
(Ботевградско) ; .3. 'голям или малък дървен хаван ; дървен цилиндричен съд
за чукане на сол' (Говедарци, Самоковско; Панагюрско; Странджа; Софийско);
4. ’чутура’ (Димитровградско, Хасковско, Първомай, Ивайловград, Μ. Търнов­
ско); 5. прен. укор, 'глупава, празна глава’ (Странджа). Според някои езико­
веди, като Младенов и др., от илиро-роман. произход; Vasmer, Berne­
ke г, Meyer — от гр. κουτάλα, κοτύλη ’лъжица’, клат. scuta, scutela ; по
наше мнение ОТ нгр. κούτελο, сргр. κούτελον ОТ χότνλον = δοχείο ’съд’; вж.
’.■! г <5 о., ЕЛ, 113 ; 'Αμάν τ., Λες. άρχ., 111, 128 ; Μ. Φ ίλήν τ. Γλωοοογν., I, 26.
кутйя ж. 'неголям съд със стени от мукава, тенекия, дърво и др., обик­
новено С похлупак’ ; — нгр. κουτί, ΜΗ. κουτιά от κυτίον умал. от κύτος ; спо­
ред Bern., EW; и Т ах., 22 през турски.
кутоглав прил. диал. 'гологлав' (Козичино, Бургаско) ; — от гр. прил.
κοντός 'наивен, глупав’ + бълг. глава.
кутра ж. диал. ’празна глава’ (Странджа); — нгр. дим. κούτρα ’чело’;
разшир. 'глава’ от лат. scuta.
кутрул м. диал шегов. 1. ’детска коса’ (Софийско); 2. ’разчорлена, ро­
шава и мръсна коса’ (Доброславци, Софийско) ; — по нгр. κουτρούλ(λ}ης ’пле­
шив: без рога, без изпъкналост’; според Άνδρ. (ЕЛ, 113) може би от κούτρο
глава' + τρούλης 'купол, свод ; подутина’.
кутул прил. диал. ’който е с крив рог’ (Трявна); — от гр. прил. κουτοοίλιρ 'без рога', може би от κ.Φιρ.,-τρούλης ’чиято глава няма изпъкналост,
т. е. рогче’ или καντοο-τρούλης (’Ανδρ., ЕЛ, 113). Изпадането на ликв. ρе явление, станало може би по пътя на дисимилацията ; срв. поскура от .τρόοуооп (Тах., 7); срв. и гр. гл. κουτουλιό ’бода, муша с рогата си’(за добиче);
вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 152.
КУТУРУ нареч. диал. 'на посоки, без определен път’ (Странджа) ; — от
нгр. дим. κουιονρον ’необмислено, на късмет’ от τγρ. götürii (Ανδρ., ЕЛ,
113); оттук и кутурица.
куф и кух прил. 'празен, изветрял’; — нгр. κούφος ’празен’; вж. Н ичев, ИИБЕ, 8, 1962, 345; Тах., 23. Произв. изкуфявам, изкуфея.
куфйлница и куфарица диал. ж. ’празна глава, празна кратуна’ (Μ л аденов, БТР) ; — нгр. κουβ άλα 'кухина, хралупа’-r бълг. наст, -(н)ица по
κουράς ’кух’ ; куфелница (Г. Оряховица).

114

куфенда ж. диал. ’интрига, клюка ; срамни, неприлични неща’ (Бан­
ско); — нгр. ДИМ. κουβέντα, ергр. κουβέντας ОТ лат. conventus; вж. Μ е у е г,
Ngr. St., Ill, 33; I. Καλιτσονν., ΕνΖάντ., 470; СЪЩО II ’.'Iräp., ЕЛ., IIO.
куфета вж. кафето.
куфйн м. диал. 1. ’кошница, изплетена с тънки пръти или хвойнови
корени’; 2. 'намордник на добитък’; 3. ’кош за фураж’; 4. прен. ’жена с
чорлава коса’ (родоп. говори); — нгр. дим. κοφίνι, ергр. κογίνιον умал. от
стгр. κόφινος ’кошница’ (’.4 " δ ρ., ЕЛ, 114); срв. и кофнид.
куфйсвам диа.г. ’ставам кух' (Трънчовица, Никополско); — нгр. κοπιάζω
(аор. к. κουφιάσω) 'ставам кух’.
кух вж. куф.
KÿxauiHHua ж. диал. 'изкуфяла, стара жена’ (Търново); — по гр. прил.
κουφος ’празен’ ; вж. Младенов, ЕР, 264.
куцУл(я) .и. (ж.) диал. ’курешки’ (Солунско) — нгр. κ.ιυτοονλώ ’птичи
тор, курешка’, видоизменено от κόττυνα - σκύβαλα остатъци, курешки’ от
κόττος ’кокошка’ или пък or κστο-τσι/jä
ιοιλιά τής κότας ’кокоши курешки’
(вж. ‘Αν до., ЕЛ, 114 и ΧατΖ.,ΜΧΕ, И, 283).
къкучка ж. диал. ’пъпка на горния край на вретеното’ (Н. Надежда,
Хасковско) ; — нгр. дим. κουκούτσι ’костилка ; зрънце, семка’ умал. от ит.
cucuzza (Άνδρ., ЕЛ, 111).
кълтйту вж. калитато.
кънгал вж. кангал.
кънгул .ч. Е’кука'; 2. прен. 'подгърбен, изкривен човек' (Н. Надежда,
Хасковско) : — нгр. дим. κάγκολ, умал. от κάγκελλο(ν).
кютам разг, ’мълча, кротувам, потайвам ce’; — според Младенов
(ЕР, 267) и Мирчев (ЕзЛит., 2, 1917, 24) ог турски поради липса на аор.
основа. Може да се изведе от сег. осн. на гр. гл. κοίτομαι ’легнал, проснат
съм’, от κοντότα ’заспивам; усмирявам се’; срв. С к ο р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947,
20; вж. и Филипова, БЕз., 4, 1961, 341.

лаана, лёхана, лёхна ж. диал. 1. ’зелка' (Родопите, Приморско, Бур­
гаско, Странджа); 2. ’зеленчук’ (Чешнегирово, Пловдивско); — нгр. мн. λά­
χανα ’зеленчуци’ от λάχανον ’зеле’; срв. Младенов, ЕР, 271 : Tax., 23;
Bern., EW.
лйвра' ж. диал. 1. 'тихо и топло време’(СбНУ, XLVIII, 472); 2. ’горещина,
жега’ (Бесвина, Леринско) ; — нгр. λάβρα = φλόγα, μεγάλη Ζέστη 'голяма горе­
щина’ от ергр. λάβρα по прил. λάβρος (ΧατΖ., МХЕ, 1, 76); срв. и Ber­
nard, БалкЕз.. 1, 1959, 87).
лавра2 ж. остар. 1. Толям православен привилегирован манастир';
2. ’килия; коридор на монаси'; стб. лхкрх (Супр., 284, 14, 292, 9; MiLP,
330; MiEW, 161 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 251);
ергр. λαύρα 'тясна уличка:
коридор; манастир' (Λ η μ., ΧΛΕΓ, 770): срх. lâvra (Va srn er. 11,88); срв. и
В е г п„ EW, 1, 696.
лaвpàκ л/, 'много вкусна дребна риба’ ; — нгр. λαβράκι, к. λαβράκι,г
умал. от стгр. λάβρα: по прил. λάβρος ’бърз, пъргав’ (’.-Irin., ΕΛ. 119); рум
lavrachi.
лйгома вж. легома.
лагут .и. диал. ’лък, с който се разбива памук’ ; — нгр. дим. λα[γ)οΐ ю
’лаута’.
лад м. диал. ’дървено масло, зехтин' ; — нгр. λάδι, ергр. (έ)λάδιν, κλάδα,г
умал. от стгр. έλάα ’маслина’ (’.Ιι·Λη., ΕΛ, 119); срв. и Тах., 23.
лёдка ж. диал. 'съд за зехтин, маслениче’ ; — игр. λαδικό, к. λαδικό,·,
мн. ч. λαδικά-, вж. Т а X., 23; срв. и Άνδρ., Ill, 23.

115

лазаросувам, лазаросам диал. ’слагам на мъртвец най-новото му об­
лекло' (Охридско) ; — нгр. λαάαριόνω (аор. к. λα^αρώηω) ПО λά^αρος — νεκρός
’мъртвец’ ; срв. В е г п., EW ; Т а х., 23.
лакйн м. диал. ’мангал’ (Велес); — нгр. λεκάνη, с асимилация на вока­
лите ε — а =- и — а ; вж. Т а х.. 23 ; ’.I ν δ ρ., III. 23.
лакерда ж. 'вид морска риба, Sarita salrda' ; — нгр. λακέρδα от лат.
lacerta ’гущер’; вж. Скорчев, БЕз, 2, 1956, 161; рум. lacherda, арум.
lakerda, lukerdi: срв. и Meyer, Ngr. St., ΙΠ, 37.
лйла м. разг, 'бьрборко; тут’; — Hip. λαλά.: но λαλά: ’бьбря' ономатои.
по λά-λά (’J >·<)»., ЕЛ, 120); срв. лаладжия ’тут, смешник, бьрборко’, което
от гр. λαλάς, минало у нас през тур. lalaci.
ламба ж. ’уред за осветление’ ; — нгр. λάμπα or ит. lampa, лат. lampas,
което ιπ,κ от стгр. λαιμάς ’факел, светилник ; слънце, лъч' (l ax., 23); срв.
и λαππό 'свети, блестя'; вж. и Младенов, ЕР, 270.
ламбада ж диал. ’голима свет, светилник, факел’ (Охрид, Прилеп,
Тетовско, Ивайловградско, Странджа); стб. лхикхди (MiLP, 331 : AliEW, 160,
Фасмер, Изв., XII, 252); — сргр. λαμπάδα от стгр. λαμπάς ; вж. Μ ладеii о в, ЕР, 270 ; Т а х., 23 ; срх. lambada ( V a s m e г, II, 98) : срв. и В е г п.,
EW, I. 689.
ламбадия ж. диал. ’обичай, при който на сирни заговезни се пали слама,
която момците прескачат, а момите в същото време играят хоро’ (Твър­
дица) ; — ПО гр. λαμπάδιον ПО λαμπάδα ’светилник’.
ламберуда ж. диал. ’светулка’ ; — нгр. λαμπερίδα от λαμπερά; ’светулка’
по λάμπα ’ламба’; вж. Младенов, ЕР, 271; срв. и λαμπρός ’светъл’.
ламбйк и. диал. съд за варене па ракия; — нгр. λαμπίκος от ар.
al-ambik, което пък от стгр. àp[ES ("А г δ o., ΕΛ, 120), с изпадане на протетично <1- на гръцка почва ; вж. и Младенов, ЕР, 270, у когото от турски.
ламьосвам, ламьосам диал. ’унищожавам’ (Сев. Добруджа ; житото
ламьосало, не наляло зърно, повредила го малка градушка, ПСп., XV,
445); — деном. гл. от ламя. гр. λάμια.
лймя ж. и лймия (диал.) ж. 'приказно чудовище без определен образ ;
грамаден змей' ; лдмшд (MiLP, 332 ; Фасмер, Изв., XII, 252) ; — нгр. λάμια ;
срх. lamnja от нар. гр. λαμοά; срв. μνιά<μία (Va sm er, Π, 88).
лан м. диал. за прежда — ’слабо усукана’ (Банско); — може би от нгр.
λανάρι 'дарак, чепкало’, лат. lanarius, с преосмисляне на значението, като се
има пред вид, че слабо усуканата прежда може да се разчепка с дарак много
по-лесно.
ланар и лънар .1/. диал. 'дарак, чепкало’ (Лозенград); — нгр. λανάρι,
λαιάριον от сргр. λανάρια;, което е от лат. lanarius ’който обработва вълната' ;
срв. сев. гр. опал, λανάρ (Γεωργ., 326).
jiàiirep л/, диал. 'долнокачествена, слаба ракия' (Родопите ; Н. Надежда,
Хасковско); — нгр. дим. λάγγερος слабо вино и вода в джибри'; вж. Мла­
денов, ЕР, 270; — ио λαγγερός 'слаб, мек’ ('.Ινδρ., ΕΛ, 119); оттук и хората, конто правят слабо вино, като прякор в Асеновград и Куклен при
11ловдив.
лангеросвам, лангеросам диал. 'бърборя, дърдоря, брътвя' (Врачан­
ско); — може би деном. гл. от лангер, λαγγερός 'слаба ракия’ в смисъл на
говоря глупости при пиене на ракия’.
лангйда ж. диал. ’вид баница от тесто и яйце ; мекица' (Битоля, Ксанти,
Гю.мюрджина, Пловдив) ; — според Младенов (ЕР, 270) от гр. λάγανα ; смя­
таме от нгр. диал. λαγγίδα от λαλαγγήτα по λαλάγγη ф ок. -ίτα ; изпадането на
сричката λα- е станало поради дисимилация (срв. Поморийско лаланга) ;
срв. и арум, langida.
116

лбно cp. диал. 'приготвена на дарака вълна за предене на вретено’
(Странджа); — нгр. дим. λανάρι ’дарак’, сргр. λανάρια; ^ .чат. lanarius, с из­
падане на гр. нает, за ср. ρ. -άοι и заменянето й с бълг. за ср. р. -о.
лАпад(ец) и лАпат(ец) (диал.) .и. ’растение с едри продълговати листа,
които се употребяват за ядене'; Λλπ\ λλιιοτλ (ΜΗ,Ρ, 332; Ф а с м е ρ,
Изв., XII, 252); — гр. λάπατο, λάπαίλη·, заета от исп. lupato 'тулия' < лат.
lapathum ’киселец’, CTip. λάπαϋ.ιν (Άνδρ., ΕΛ, 121).
aanàp(a) ж. диал. 1 'областта от ребрата до таза; корем и подкоремие’; 2. 'кожена изрезка откъм корема, вимето и неокосмениге части на до­
биче’ (Габрово) ; - нгр. λαπάρα ’слабинна част на тялото, крехко месо' от
λαπαρόν ср. от стгр. прил. λαπαρός 'слабо отпуснат’.
ластАр вж. властар.
ластйна ж. диал. 1. 'царевично стъбло ; шума около царевичното стъбло’
(Копривец, Беленско) ; 2. ’стъбло на влечащо се растение' (Кесарево, Горно­
оряховско, Благоевград); — нгр. βλαστός ’клон’ + бълг. нает, -ина, по ана­
логия на други растения, като осина и др.
aaciÿH м. и ластуна ж. 'стъбло на пълзящо растение, като тиква, диня,
пъпеш, краставица и пр.’ (Първомайско, Хасковско, Бургаско, Пловдивско,
Софийско и др.) ; — нгр. дим. βλαστοΰτι; вж. Младенов, ЕР, 271 ; сри.
и ластун'е 'царевични стъбла, шума' (Габаре, Белослатинско) ; лустина (Дивдядово, Шуменско).
лАтра ж. диал. 1. ’здрава, неизпокъсана част на дрехата’ (Странджа):
гащето .чу eètiKe литра немат— парцал до парцал; '2. ’изпокъсани дрехи’
(Странджа) : стига ми се надига, ма са погледни лдтрате ! ; — нгр. дим.
λάτρα 'шетане, чистене, работа (специално в къщи), слутуване’ по гл. λατρεύω
неодобр. ’работя, слуга съм, подчинен съм на някого’ (1η μ.. ΝΛΕΓ, 769),
с преосмисляне на значението.
лАума вж. легома.
лафутна прил. диал. за жена 'която при раждане се е поболяла' ; ла­
футна квачка 'квачка, която при мътене е умряла над яйцата' ; — съставено
по лефуса, лехуса от гр. λεχούσα по стгр. λέχ»; креват’ (’.Ьбо., Е.\, 121).
nàxana вж. лаана.
лахАсвам, лахасам диал. ’гледам да намеря или да купя’ (Габрово); —
нгр. λαχαίνω (аор. к. λαχάσω) ; вж. Лаха се.
лАха се безл. диал. 'случва се, става ; пада се ; прилича, подобава’ (Смолянско, Родопите, Бургаско, Солунско, Драмско, Серес) ; — нгр. /Μιαίνω
'срещам ; отивам настрани, махвам се’ ; λαχαίνει безл. ’случва се’ ; вж. Мир­
чев, ИИБЕ, 1, 1952, 234 ; Tax., 23 ; Филипова, БЕз., 4, 1961, 341. Произв.
слаха се.
лахтАра ж. диал. ’задушно време, задух’ (Μ. Търновско, Странджа); —
нгр. дим. λαχτάρα ’желание, копнеж; жар, трепет; страдание мъка’, epip.
λακτάρα но λακταρίλω ’желая, копнея, жадувам (’Пгйл., /■.'.!, 122), с промяна
на значението.
левам диал. 'взимам'; — според К. Костов (ИИБЕ, 4, 1956, 417) от
гр. λάβω ’взимам’ ; по-вероятно от сргр. λαβαίνω ’взимам’ ; срв. λάβε нов.
накл. ’вземи'.
леванда ж., ливАнто ср. разг, 'вид ароматична вода ; гюлова вода’ ; —
нгр. λεβάντα от вен. levandu; вж. Банков, Итал. заемки, 223.
левёнт .и. ’юнак, юначага’ ; — нгр. дим. λεβέντης 'юнак, снажен младеж,
хубавец’, тур. levend <ßm. leventi 'морска военна част’ от по-старо гр. λεβένται
’пирати от Аналола, Мала Азия’; вж. ” Ιμαντ., Έλλην., Il, 435;’.I г Λ»., /-.'.I,
122; срв. и Бернар, БЕз., 1, 1967, 45—17.
лёвка ж. укор. 1. ’за много дълги ръце или крака’ (Врачанско: я си
посвий малко левките, СбНУ, XIV, 204, Костурско); 2. ’всяко от четирите

117

дървета в кола, които свързват оста с климията' (Врачанско ; Бели Осъм,
Троянско; Габаре, Белослатинско);— нгр. λεύκα 'сребриста топола’; прен.
’много висок’ : λεύκα εγεινε ’станал е много висок, пораснал е’ ; тук имаме
наподобяване на дългите крака и ръце с тополите, които са тънки и високи ;
срв. Филипова, Славист, сб., 1963, 152. Произв. левкам ’имам дълги ръце,
крадлив съм’; срв. и Бернар, БЕз., 4, 1966, 346—347.
лёвтер и лефтёр м. диал. ’неженен, свободен, ерген’ (Н. Надежда, Хас­
ковско ; Родопите ; Странджа); — нгр. нар. λεύτερο; от ελεύθερης ’свободен’ ;
левтерина ж.·, вж. Младенов, ЕР, 271; алб. lefter, рум. lefter.
лёвтерен и лёфтерен прил. диал. 'приятен, удобен, свободен’ ; — нгр.
(ε)λεύΰερ,τς ’свободен’.
левусниче ср. диал. ’вид растение, с което лекуват лехусите’ (Градище,
Севлиевско); — от нгр. λεχούσα.
лёгома, лёгома, логом(а), лаума част. диал. ’като че ли ; тъй да се
каже ; н ма’ ; — нгр. λέγωμα ’казване’ по гл. λέγω ’казвам’.
лезгёр и лизгар м. диал. ’права лопата за копаене’ ; — нгр. дим. λισγάρι,
к. λισγάριον умал. от Стгр. λίαγος.
лексувам диал. ’клеветя, хуля’ (Охрид) ; — от гр. λέςη по λέγω 'казвам,
говоря ; карам се, хуля’.
леонийрче ср. диал. ’бебе, кърмаче’ (Бесвина, Леринско) ; — нгр. λεχω­
νιά-f-умал. наст, -арче; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 346.
леонка ж. диал. ’жена родилка, лехуса’ ; — нгр. λεχώνα от стгр. λεχώ
λέχος ’креват’ (Άνδρ., ΕΛ, 124); вж. и Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 25; срв.
И λεχούσα.
леоря се вж. хлеворя се.
лёпида, липйда ж. диал. 1. 'нож без дръжка ; ножче за бръснене’ (Ро­
допите); 2. прен. ’слаб човек или животно’ (Родопите); 3. ’камъче, което де­
цата хвърлят по повърхността на вода’ (Охрид) ; — нгр. λεπίδα, λεπίδι ’острие,
стоманена част на нож’ от стгр. λεπίς ’люспа’ по λέπω ’обелвам, олющвам’ ;
думата е заета още през византийското владичество ; срв. Мирчев, ЕзЛит.,
2, 1947, 24; вж. и белида.
лёпра ж. диал. ’вид плевел, чиито семена се разнасят, като се полепват
по дрехите и по добитъка’ (Странджа); — по нгр. λέπρα ’проказа’, болест, от
която човек не може да се излекува и отърве. Следователно тук е по ана­
логия, тъй като и този плевел много мъчно се изчиства.
лёпта ж. 1. ’дребна парична монета у гърците, стотинка’; 2. разг, ’ма­
лък паричен дар за обществена или благотворителна цел’ ; лепта». (MiLP,
335; Ф а с м е р, Изв., XII, 252, M е i 1 1 е t, Etudes, 187); — от гр. λεπτά мн.
ч. от λεπτόν; срх. lepta (V a s m е г, II, 89); вж. и Младенов, ЕР, 273;
В е г п., EW, I, 702.
лёра ж. диал. ’нечистотия’ (Леринско, макед. гон.); ■- нгр. λέρα по гл.
λερώνω ’замърсявам’ ; срв. Тах., 23 ; P a s с и.
лгсгйрос м. диал. Толям обущарски калъп’ (Русаля, Търновско); — or
ιρ. λισγάρι ’вид плоска лопата’; цялата форма на думата е гръцка, затова е
възможно тя да е взета направо от някой гръцки диалект.
лесйда вж. лисида.
летрикосвам диал. ’замръзвам’ (Бесвина, Леринско); — депом. гл. от
нгр. В ДИМ. λεκτρικό, К. ηλεκτρικόν; срв. Н и Ч е В, ИИБЕ, 8, 1962, 345.
лехуса, лъхуса и лиуса диал. ж. ’жена родилка’ ; — нгр. λεχούσα,
λεχούσα от стгр. λεγρο ПО λέχος ’креват’ (’Λ ν δ ρ.. ΕΛ, 124; а според Χατώ,
МХЕ, II, 121) от λεχιόνα по аналогия на πατοννα; вж. и Мирчев, ЕзЛит.,
2, 1947, 25; леонка, леуса, лафуса диал.; срх. lausa.

118

лйва ж. ’югоизточен вятър’ (Леринско) ; лнвх (MiLP, 336 ; Фасмер,
Изв., XII, 252); — гр. λίβας, стгр. λίρ', λιβονόια. от Λ'βόη 'Либия'; срх. Uva
(V a s m е r, II, 91).
ливйда ж. 'обраснало с трева равно място’; стб. лнвхдх (Сав. кн., 142 ;
MiLP, 336; Фасмер, Изв., XII, 253); — нгр. λιβάδα увел, от λιβάδι(ν), λιβάδιον от i/fiât; срв. Младенов, EP. 274; срх. livada (Va s me г, II, 91).
ливйн m. ’тамян’; стб. лнкхнъ (Сав. кн., 142, Син. пс. ; MiLP, 336;
Фасмер, Изв., XII, 253); — гр. λιβά ι, λαβάηον ’тамян’ умал. от λίθινο::·,
срх. Uvani (Vas mer, II, 91); срв. и Bern., EW, I, 725.
ливёла ж. книж. ’книжка, брошура с клеветническо съдържание’ (1854,
дом. дневници); ливёл (д-р Ст. Чомаков) ; либёлка (1859, Цариградски вест­
ник); — нгр. дим. λιβέλλα, к. λίβελλος ’памфлет’, лат. libellus
’книжнина’
умал. от liber ’книга’ (’Λνδρ., ЕЛ, 124).
ливбсвам, ливосам диал. ’мажа, памазг.ам’ ; — нгр. дим. άλείβω, к. αλείφω
’мажа’ (аор. к. αλείφω) с изпадане на протетично ч- (срв. αναφορα - нафора) ;
вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 152; срв. и Bernard, Bui. de la Soc.
ling., 1948, 96. Произв. заливосвам.
лйгда, лийда ж. диал. 1. ’мас, която се отделя при пържене на свинско
месо’ (Н. Надежда, Хасковско); 2. ’мас, лой, мазнина изобщо’ (Чепеларе, Ро­
допите, Странджа) : 3. ’супа с ориз, която се поднася на гостите вечерта
Срещу сватбата’ (Родопите) ; 4. ’плуваща мазнина’ ; 5. прен. ’разглезена де­
войка’ ; ■— нгр. λίγδα ’тлъстина мазнина’ ; срв. прен. τί λίγδα лоб ήοε 'що
за глезотия си, каква глезотия си’.
ликатка и лъкйтка ж. диал. ’малка хурка’ (Дсрекьой, Гюмюрджина, Тра­
кия);— нгр. άλεκάτη, диал. λακάτη, λακάτα, λεκάτη (Фасмер, LXXXVI, 111);
аферезата на нача но а- е станала на гръцка почва; вж. подробно Ber­

nard, Bol. de la Soc. ling., 128, 1948, 95.
лйкия ж. диал. ’външен вид’ (Веснина, Леринско); — нгр. ηλικία ’въз­
раст’, с леко преосмисляне на значението; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 346.
лйкима ж. диал. 'петно (изцапано) от сополи’ (Станьовци, Брезнишко); —
нгр. λέκιαομα от λεκιάλω ’цапам’ ; срв. λεκές ’леке’ от тур. leke.
лйксур м. диал. 1. ’лакомец, ненаситник’ (Скопие); 2. ’хитрец’ (Бан­
ско) ; — нгр. λέίουρος от гл. λείχω ’лижа, ближа’.
лйма1 ж. диал. 'дребно обущарско гвоздейче’ (Ново село, Троянско) —
нгр. λίμα 'пила за пилене на дребни пирончета’ от ит. lima (Άι·όρ„ ЕЛ,
125), с преосмисляне на значението на българска почва.
лйма'2 и лймя ж. диал. 1. Т олям глад’ (Станкедимитровско: лиметода
фанеш, та да са не нрънеш ! МСб, X, 201); 2. прен. ’дърдорко’ (Ново село,
Троянско);—нгр. λίμα ’голям глад, лакомство’ от wr.lima·, вж. Филипова,
Славист, сб., 1963, 153.
лимберУда ж. ’светулка’ (Родоните); — по нгр. λαμπερόν ’светъл’ψ гр.
умал. наст, -ονδα; срв. и. λαμπεράδα ’блясък’.
лймен м. рядка ’пристанище'; лнмснь (MiLP, 337; Фасмер, Изв.,
XII, 253); — гр. λιμένας or λιμήν; срв. Meyer, Alb. Wb., 246; срв. и ли­
ман, което е през тур. liman; срх. Urnen, -an (V a s m e r, II, 89).
лимнит м. диал. 'вид риба, попче’ ; — нгр. λιμνήτη;
λιμναίο; ’езерен,
който живее в езеро’ (Г> υ Л, ЛЕГ, 798).
лин м. диал. Толям съд за мачкане на грозде’ ; — нгр. ληνό; 'съд ; тъп­
кало за грозде'; вж. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 159.
лйпса ж. 1. ’отсъствие, нямане; недостатък’; 2. ’загуба’ (Странджа);
стб. ,ληικχ, влязла в български още преди XIII в.; среща се често в дама­
скините и обикновено във всички балкански езици ; — по гр. гл. λείπω (аор.

119

к. λείψω) отсъствувам'; вж. Мирчев, ИИБЕ, 1, 1952, 234—235; срв. и
Младенов, ЕР, 275; Скорчев. ЕзЛит., 2, 1947, 20.
лйпсана и лйпцана ж. диал. ’останки, мощи от светиня' (Охрид) ; —
сргр. λείφανον по λείπω ’липсвам’; вж. Младенов, ЕР, 275; Tax., 24.
лйпсвам, лйпсам отсъствувам ; не достигам’ ; стб. лнпсхтн (MiLP, 337 ;
MiEW, 170, Ф а с м е р, Изв., ХИ, 253); — гр. λείπω (аор. к. λείφω) със
същото значение; проникнал дълбоко както в бълг. говори, така и във всички
останали балкански езици ; вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 23 ; ИИБЕ, 1, 1952,
234—235; Младенов, ЕР, 275; Tax., 243; срв. и Μ е у е г, Ngr. St., Ill,
91 ; Матов, СбНУ, IX, 24 ; Романски, Бълг. пр., 2, 1929, 279 ; срх. Ирsati (V a s m е г, Π, 90); рум. lipsesi, lipsa, l’ipsem, l’ipsi. Произв. излипсвам.
лйра ж. ’музикален струнен инструмент’ ; — гр. λύρα ; вж. Младенов,
РЧД, 1932, 308; ЕР, 275; Тах., 24. Произв. лирисвам ’свиря на цигулка'
(Родопите).
лйса ж. диал. бяс’ (Толбухинско, Шуменско); — нгр. λύσσα. 'бяс, ярост’;
срв. и лиси ’бесен’.
лисйва и лишйя ж. диал. 'луга, пепелива вода ; — нгр. дим. αλισίβα ’луга’
от ит. lisciva (Άνδρ., I·.'.I, 9); срв. и Tax., 24; изпадането на протет. à- е
обикновено явление; срв. лисида < αλυσίδα, нафора <Ζ αναφορά и пр.; вж.
и Ш и щ м а н о в, СбНУ, IX, 643.
лисйда и лесйда ж. диал. ’верига, синджир’ (Родопите, Демирхисарско,
Воденско, Леринско) ; — според Младенов (ЕР), от гр. λύω ’отвързвам’ ; —
може да се изведе от нгр. дим. αλυσίδα 'синджир' увел, от άλνσίδι, което пък
умал. от стгр. αλυσι; (Άνδρ., ΕΛ, 10); вж. и T а х., 24.
лит и литен прил. диал. за тъкан 'само с две нищелки и по-рядка от
тъкан с четири нищелки ; тънък, рядък, прост’ (Брезнишко, Трънско, Годеч,
Пиротско, Нишко, Воденско) ; — по гр. λιτός ’прост, гладък, изтънял поради
дълга употреба’ ; вж. Милев, Изсл. Младенов. 1957, 165 ; също Т а х., 24 ;
а у ’.4 г δ ρ., Ill, 23 неправилно от ηλίθιος ; срх. lit (П о п о в и ч, I, 215). Произв.
литовина 'тъкан плат’.
литйк я. ’вид дълга женска дреха' (Трънско, Пирдопско, Годеч и др.); —
по гр. λιτός 'прост, гладък’; вж. Милев, Изсл. Младенов, 1957, 165, където
е срещу Младенов, който неправилно смята, че е от срх. Utar 'вид пояс’ от
гр. λυτάρι ; алб. Utar 'конопено въже’.
литания ж. рядко ’дълга проточена молитва ; оплакване, жалба' ; стб.
λιιτχηηιχ (MiLP, 339); — гр. λιτανεία; срх. Utanija (V a s tn е г, II, 90).
литйр м. диал. 'въже' ; — нгр. λντάρι, сргр. λοταρίαν 'въже' ; срх. lita
(Vasmer, II, 90) ; срв. и Bern., EW, I, 725; MiEW, 170.
литйя ж. диал. 'църковна процесия, шествие ; молебствие (за дт.жд, про­
тив бедствия)’; стб. лнтша (MiLP, 338; Ф а с м е р, Изв., XII, 253); — сргр.
λαή смирена молба’ от гл. λίττομαι 'моля смирено, прося’; вж. Младенов,
РЧД, 1932, 309 ; срв. и Т а х., 24 ; Бе г п., EW ; срх. litija (V a s in е t, U, 90).
литбвина вж. лит.
лйтра ж. 1. мярка за течности (L j от старата ока, около 320 г)’ ; 2. диал.
'мярка за тежина на метални предмети, предимно украшения' (Странджа);
лнтрх (MiLP, 338; MiEW, 171 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 253); — нгр. λίτρα
от лат. libra ; вж. Младенов, ЕР, 270 ; Т а х., 24 ; срх. litra (V a s in е г,
II, 90) ; срв. и Meyer, Ngr. St., Ill, 38.
литургйсвам, литургйша диал. ’отслужвам литургия’ ; стб. лнт^гнсхтн
(MiLP, 338; Фасмер, Изв., XII, 253); — сргр. λειτουργώ (аор. к. λειτουργίσω}
за свещеник ’отслужвам литургия’; вж. Младенов, ЕР, 276, Tax., 24;
В е г п., EW ; срх. liturgisati (V a s in е r, II, 91).

120

литургия ж. рел. ’главна християнска църковна служба, богослужение’ ;
стб. лнт^гна (MiLP, 338) ; — сргр. λειτουργία от λειτουργώ : срх. leturgija,
litudija (V a s m е г, II, 89 ; Π о п и в и ч, I, 215); срв. и литурия {^есвлпа,
Леринско); вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 346.
лихнйр .и. диал. ’лампа за осветяване’ ; — нгр. λυχνάρι ’газеник' умал.
от λύχνος ’лампа’.
льольо диал. безумец’ (Леринско, Ксантийско) ; — нгр. λωλός 'побър­
кан, безумен’.
лукйнка ж. ’вид колбаса в дебело черво, сплесната и суха’ ; макед. гов.
луканик (Тах., 24); aok^hhia (MiLP, 343; Фас мер, Изв., XII, 253); —
сргр. λουκάνικου от лат. lucanicum, lucanica ; вж. Μ Ладенов, ЕР. 2801
С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 162; Meyer, Ngr. St., III, 39; III и ni м а н о в,
СбНУ, IX, 418.
лусо ср. остар. книж. ’разкош, лукс’; — нгр. λονοο от ит. lusso.
лустро ср. разг, 'лъскавнна ; вид мазнина .за лъскане на обуща’ ; — нгр.
λούστρο от ит. lustro ; вж. Μ л а д е н о в, ЕР, 280 ; Банков, Итал. зеамки, 262.
лустросвам, лустросам ’излъсквам, изглаждам’; — нгр. λουστρώνω (аор.
К. λονστριοαω) ’излъсквам'.

маврйда ж. диал. ’болеет по лозята’ ; — нгр. μαυράδα 'черно петно, чернилка’ по прил. μαύρος ’черен’.
маврйка ж., маврйки ср. диал. 'дребна скумрия’ ; — игр. μανρίκι по
μαύρος ’черен’.
мавротигайо ср. диал. ’червени петна по слабините (вид болест)’ (Стран­
джа); — по гр. μαύρος 'черен' + ΐΐηγάνη ’възпаление’.
мавруд м. 1. ’вид черно грозде с едри топчести зърна’ ; 2. ’вино от
такова грозде’ ; — Ηΐρ. μαυρούδι ПО μαύρος ’черен’ + умал. наст, -ούδι ; вж.
Άνδρ., III, 23; ерв^и Т ax., 24, У когото ОТ μαυράδα.
магйн вж. манган.
магйня вж. .манган.
магйре ср. 'подобно на кон домашно животно с по-големи уши' ; — от
гр. γομάρι с основно значение 'товар ; товар, който може да се носи от едно
магаре’ ; разигир. ’магаре’, с метатеза γ — и — μ — γ и регресивна асимилация ;
вж. Младенов, ЕР, 285; Ш и ш м а н о в, СбНУ, IX, 591, у когото по нар.
етим. звукоподражателно.
маге ср. (Родопи, Гоцеделчевско) — вж. магия.
магёпеувам, магёпеам диал. 'чародействувам, омагьосвам' (Разлог, При­
леп, Кичево, Солунско); — нгр. μαγεύω (аор. к. μαγέψω) ’омагьосвам’; срв.
T a x., 24 ; вж. и магия.
Màrep .if. ’манастирски готвач’ ; мхпр (MiLP, 359) ; — нгр. μάγερας от
по-старо μάγειρος; вж. Младенов, EP, 285; Tax., 24; срх. maderb, етерmagerb (V a s m er. II, 92 ; Попов и ч, 1, 215). Произв. магерница.
магёрвам, магёрем, магёря диал. 1. 'готвя ястия за сватба’ (Родопите) ;
2. прен. ’изкусно върша нещо, като влагам голям опит и умение ; майсторя’
(Родопите, Карловско, Врачанско); 3. ’наказвам с възпитателна цел; бия’ (Габаре, Бе.тослатинско ; Бобошево; Карловско; Софийско); 4. ’милвам, галя’
(Русаля, Търновско): — деном. гл. от магер, гр. μάγερας; срв. Π μαγερεύω
'готвя' ; прен. ’замислям, кроя нещо’.
магёсвам, магёсам и магьосвам, магьосам диал. ’извършвам магия,
чародействувам’; — гр. μαγεύω (аор. κ. μαγεύοω)οτ μαγεία ’чародейство’, μάγος
’чародей’; срв. Скорчев, ЕзЛит., 2. 1947, 20. Произв. магесник, магьосник, омагьосвам.

121

магия ж. 'чародейство ; вражба’ ; маге (диал.) ср. ; мдгшл (MiLP, 359 ;
Фасмер, Изв.. ХИ, 254): — гр. μάγια, стгр. μαγεία (Χατζ., MXК, 65) от
ст.иран. корен (Тах., 25), срх. madije (V a s m e г, II, 92); формата маджие
(Годеч) може би под влияние на сръбски; срв. Милев, Изсл. Младенов, 163.
магнит .и. физ. 'желязо със свойство да привлича железни,, никелови
и други предмети’ ; — гр. μαγνήτης ОТ стгр. прил. — Μαγνήτης (λίύος) ’камък
от Магнит, град в Мала Азия’ (VI ν δ п., ЕЛ, 131) ; срв. и Т а х., 25 ; ’.1 ν δ о.,
II, 77 ; формата магнет през зап.-евр. ез.
магьосвам, магьосам вж. магёсвам.
мйзула ж. диал. 'разнебитен, пребит от бой човек' (Странджа); гр. μάΖα,
стгр. μαία от гл. μάσητο 'мачкам, меся' + умал. наст. -ov/j, σάλα; срв. и гл.
μασοί'λίίω и μασονλώ ’предъвквам, бавно’.
мйй м. 'петият месец от календарната година' ; стб. мхн (MiLP, 359 ;
MiEW, 180; Фасмер, Изв., XII, 254); — гр. μαϊς от д«1'о?<лат. maius; вж.
Meyer, Ngr. St., Ill, 41 ; Младенов, EP, 286.
майданоз м. диал. 'градинско растение, което служи за подправка на
гозби, Petroselinum sativum’ ; — нгр. нар. μαϊντανός или тур. majdanos от
гр. μακεδονήσι по името на Македония ; а формата магданоз е направо от
тур. magdanos ; срв. Младенов, ЕР, 286 ; Т а х., 25 ; срх. majdanos (V a sm е г, II, 93).
мййстор м. 'опитен, изкусен човек, който владее добре професията си’ ;
мднстор (MiLP, 359 ; Фасмер, Изв., XII, 254) ; — гр. μάϊστορας от μαΐστωρ,
μαγίσκοο < лат. magister (Μ ever, Ngr. St., III. 43 ; Bern., EW. I, 371; Мла­
денов, 286, срх. madistir, majstor (V a s m e г. II, 92, 93); формата мастор
диал. е по-късна, от нгр. μάστορας.
майстория ж. ’умение да се направи нещо добре, изкусно ; изкусно
направена вещ’; — сргр. μαοτορεία, μαστοριά ’майсторство’ (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 303).
майсторосвам, майсторосам диал. ’правя нещо, което е из областта на
занаятчийската дейност' ; — нгр. μαστοοεάω (аор. κ. μαστοοείσω) ; вж. Матов,
СбНУ. IX, 24.
мййстро ср. диал. ’майстор’; — нгр. μαΐστρος от вен. maistru (’Ανδρ.,
ЕЛ, 132;; срв. и К. Костов, БЕз., 10, 1960, 448; съшо Спасова, Изсл.
Романски, 412.
макйр съюз 'ако и да, поне, барем; при все че’; — сргр. μακάρι <J μα­
κάριον ср. от щмл. μακάριος (’Аг δ о., ЕЛ, 132); вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947,
23, според когото стара заемка от преди VIII в. ; срв. и Тах., 25.
макелйя ж. диал. ’голяма мръсотия, цапанипа с кръв, мазнина и под.’
(Смолско, Пирдопско) ; — сргр. μακελειών, дим. μακελειό ’кланица’ ; прен. ’ка­
сапница' от лат. macellum, което пък от гр. μάκελλον
η-ραγμένος талое 'за­
градено място’ ('Λνόρ.. ЕЛ, 182).
мйкина ж. диал. 1. ’шевна машина’; 2. разшир. ’изобщо машина’ (Ро­
допите, Силистренско, Търновско); — нгр. αάκινα, дим. μόκενα от ит. macchina (’Ανδρ., E.l, 132).
малаковно прил. диал. ’болнаво (за дете)’ (Софийско) ; — нгр. μαλακός
’мек, нежен'.
малаксвам (са), малйксам (са) и мaлàcвaм, малйсам диал. 1. ’капвам
от умора, отслабвам, уморявам се’ (Трънско) ; 2. ’цапам се, мърся се’ (Родо’пите) ; — нгр. μαλάσσομαι (аор. κ. μαλάςομαι) ’шавам мек ; омекотявам се,
(Meyer, Ngr. St., II, 91); срв. μαλακός ’мек; нежен’ (Младенов,
ЕР, 28).
мйлам и мйламен прил. диал, ’златен’ (Демирхисар, Берковица, Сопот,
Странджа) ; — от нгр. μάλαμα ’злато’ ; срв. и μαλαματένιος ’златен’.

122

мйламо ср. и мàлaмa ж. 1. ’злато’ (Родопите, Странджа, макед. гов.) ;
2. 'плат, украсен със злато’ ; — нгр. μάλαμα, стгр. μάλαγμα 'злато' ; ВЖ.
Т а X., 25 ; 'A ν <5 ρ., ΠΙ, 23. Произв. маламарин 'златар ; бъбрица’ (Родопите).
маламбсвам, маламосам, мламбсвам, мламосам диал. I. ’позлатявам’
(Странджа, Демирхисар, Солунско) ; 2. ’замразявам’ (Странджа) ; — тук смя­
таме от кръстосване на гр. СЪЩ. μάλαμμα И ГЛ. μαλαματώνω (аор. К. μαλ,αματώοω) ; срв. и Матов, СбНУ, IX, 25, който смята от μάλαμα ; вж. и Т а х., 25.
малахтар м. мор. ’четка’ (Варна, Созопол) ; — нгр. μαλαχτάρι 'гъба ;
четка’ ; вж. Kahane-Tietze, 32 и Спасова, БЕз., 4, 1966, 336.
MàHa ж. диал. Треда’ (Родопите) ; — гр. μάνα ’скелет, обикн. на хвърчило’.
MaHà ж. I. 'вид роса, която пада по растенията’ ;’ 2. 'болест по лозята’ ; —
гр. μάννα ’божествена храна за евреите в пустинята’ ; прен. ’божи блага ;
всичко, което е хубаво’. Произв. маньдсвам 'попарвам с мана’.
манара ж. диал. 'къса дърводелска брадва, секйра’(Врачанско ; Тетевен­
ско; Смолско, Пирдопско) ; — нгр. дим. μαντάρα увел, от μανάρι, ит. таппага <^лат. manuaria ’ръчна брадва’ по maniis ’ръка’; вж. Младенов,
ЕР, 288.
манастир вж. манастир.
мйнах прил. диал. 1. ’избран, чист, еднакъв’; 2. ’свободен, незает' (Мом­
чиловци, Смолянско); — нгр. μονάχος, μοναχός 'сам; чист, без примес’.
MàHaxo нареч. диал. 'само' (Родоните); — нгр. диал. μάναχα, дим. μο­
ναχά ОТ μοναχός 'сам'.
MaHràH, магйн м. диал. ’уред за почистване семето на памука’ ; — нгр.
дим. μαγγάνι, к. μάγγανον ’менгеме, преса ; крик ; помпа за вода’. Произв.
маганя.
манганйсвам се, манганйсам се диал. 'бавя се, мудно извършвам някоя
работа ; нехая’ (Странджа) ; — нгр. μαγγανίζω (аор. к. μαγγανίαω) 'пресувам,
притискам ; прен. притеснявам’, с преосмисляне на значението.
мйндало ср. разг, 'заключалка на врата’ ; в нашите тълковни речници
е отбелязано, че думата е турска, също и у Младенов, ЕР, 289 от турски ; —
смятаме от гр. дим. μάνταλο (срв. κλείσε τό μάνταλο 'затвори мандалото’) от
сргр. μάνάαλον, стгр. μάνδαλος ; срв. формата мандал (макед. гов.) и срх.
mandai през турски ; срв. V a s m е г, 11, 94 и Та х., 25.
мйндра ж. 'полска работилница за произвеждане на сирене и кашкавал’ ;
прен. разг, ’изобилие’ ; — нгр. μάντρα от стгр. μάνδρα ’кошара за овце ; ма­
настир’ (Άνδρ., ΕΛ, 135); според Младенов и Tax. през тур. mandra-,
срв. и M1EW, 182 ; схр. mandra (V a s m е г, II, 95) ; вж. и Bern., EW, II, 16.
Произв. мандровам.
манёла ж. диал. ]. ’дебела дълга тояга за носене от двама тежък то­
вар’ (Странджа); 2. 'малък железен лост за правене на дупки в скали’(Родо­
пите) ; 3. ’обикновена тояга’ ; 4. ’железен лост за вадене на камъни’ (Веригово,
Карловско) ; — нгр. ДИМ. μανέλλα, К. μαναβέλλα, μανιβέλλα 'пръчка ръкохватка,
тояга’ от ит. manovella. Произв. манелам ’нанасям побой’.
манйца ж. диал. 'майка ; мале’ ; — сргр. μανίτσα ’майчина’ умал. от μάννα
’майка’ + бълг. нает, -ιτσα (-ица) ; срв. А η μ., ΝΛΕΓ, 799.
манивёла, мановёла ж. мановил м. диал. ’дебела тояга, манела’
(Ксанти); — нгр. μανιβέλλα, μαναβέλλα от ит. manovella (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 795);
вж. и манела.
манбфел(ка), монбвил, монбфил .и. диал. ’някогашна женска бяла
дреха, извезана около пазвите и по полите с червени и жълти конци’ ; —
нгр. μονόφυλλος ’еднолист’; вж. Младенов, ЕР, 289.
марангбз(ин) м. диал. 1. ’добър майстор, комуто приляга всичко да
прави добре; дърводелец’ (Кесарево, Оряховско) ; 2. ’резбар’; - игр. μαραγ­
κός от вен. marangon ’дърводелец’ (’Jrip., Π, 136); срв. и Вайков, Ром.
заемки, 230.

123

Màprap .и. ’бяло лъскаво вещество от черупките на някои миди, употребя­
вано за украса, седеф’ ; — гр. μάργαρο; ОТ стгр. μάργαρον, което може би от
санскр. manjära. mănjan ’букет от цветя’ (В о i s a с q, DEO, 610); вж. и
маргарит.
мйргарит м. 'скъпоценно бяло зърно, което се вади от някои миди ;
бисер’; — нгр. μαργαρίτη; ОТ СТГр. μάργαροι·; вж. и маргар.
маренясвам, маренясам диал.; в клеша да мареняса ’да изчезне’; —
от гр. гл. μαραίνω ’увяхвам’, със сигматична основа по аналогия на останалите
сигмантични глаголи. Произв. маренски ! ’проклет, пуст’.
мари междум. неодобр. ’при обръщение главно към жена ’бе’ ; —
нгр. μωοή, μωρέ като междум. от μωρός ’глупав’ (/1 η μ., ЕАЕГ, 858) ; срв. и
Bernard, БалкЕз., I, 96—97.
маринйта ж. разг, ’сос от дървено масло, оцет, сол и подправки за за­
пазване на риба, месо и под.’ ; — нгр. μαρινάτα, μαρινάτο; от ит. marinata ;
вж. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 162.
мармаросвам, мармаросам диал. ’превръщам в мрамор’ (Бесвина, Леринско) ; — нгр. μαοααοώνω (аор. к. ιιαοααοώπω) със същото значение ; срв.
Н и ч е в, ИИБЕ, 8,”1962, 346.
' ” ‘
март .и. ’третият месец от календарната година’ ; стб. мх^тъ (Mil.P,
363 ; MiEW, 184 ; Ф а с м е р, Изв., ХП, 255) ; — гр. μάρτη;, μάρτιο; от лат.
martius (M e ν e r, III, 43 ; Младенов, EP, 290) ; срх. mari (Vas m e r,
II, 95).
'
мйртир m. диал. ’свидетел’ ; — гр. μάρτυρα; от стгр. μάρτνρ ’мъченик’ ; покъсно ’свидетел’; срв. и настгоЛ 'свидетел съм’; гж. Мирчев, ИИБЕ, 1,
1952, 235 ; Н и ч е в, ИИБЕ,‘8, '1962, 346.
мартирйсвам, мартирйсам, мартирйша диал. 1. свидетел съм’ (Охрид ;
Прилеп; Бесвина, Леринско) ; 2. ’изповядвам, казвам’; м^т^нсхтн (MiLP
363 ; Ф a C м е р, Изв., XII, 255) ; гр. μαρτυρώ (аор. И К. μαρτνρίαω) ’свидетел
съм’ ; вж. Младенов, II, 290 ; Т а х., 25.
мартйя ж. диал. ’зъл дух’ (Банско); — нгр. αμαρτία ’несполука, провала;
грях, мъка, тегло’, с изпадане на протетично à-; (срв. άναρ ορά — нафора).
мартолуси м. мн. остар., ’български селяни, които пазели границите
през ТурСКОТО робство И се ПОЛЗуВаЛИ С Привилегии’ ; — НГр. αρματολό; ПО άρματαλόγο; ’зает е оръжие човек’ (Άνδρ., Е.i, II, 35).
мартольозин м. диал. ’тежък, мързелив човек’ (Разлог) ; — нгр. άρυατολό;
от άρματο-λόγι ; ; вж. по-горе мартолуси ; срв. и Bernard, БалкЕз., I, 93.
мартдрия ж. диал. ’свидетелство’ (НГ); — нгр. μαρτυρία със съ­
щото значение ; промяната на г )> о се дължи на прогресивна асимилация
« —i· = а -- а ; срв. и Младенов, ЕР, 290.
маруля ж. ’градинско растение, употребявано за салата, Lactuca sativa’ ; —
нгр. μαροίλια мн. от μαρούλι, стгр. μαρούλιν умал. от лат. -amurula (lectica)
(Άνδρ., ΕΛ, 136) no amarus ’горчив’ (Младенов, EP, 290); срх. таги!ja
(V a s m e г, II, 96); срв. и Meyer, Xgr. St., III, 43; съ по и Tax., 25.
мает вж. мъст.
мастйя ж. диал. ’мръсница’ (Смолско, Пирдопско); нгр. дим. μαοτιγία;
’долен човек, човек, достоен за камшик’; срв. μαοτίγια(ν) умал. от стгр.
μόιοτι; ’камшик’.
мастйка ж. ’ракия, подправена с разтворена дъвка’ ; мьстнкх ммтпгл
(MiLP, 363; Ф а с м е р, Изв., XII, 255); —гр. дим. μαπίχα, к. μαοτίχη, ’смола’
(Tax., 25); от клат. mastix; заета и в другите балк. езици: срх. mastihu,
mastica (Va s tn e г, Ιί, 96), рум. mastw:ă(a). арум, mastiche, изб. mastihe.
мйсгор .и. диал. ’майстор’ (Странджа);— нгр. дим. μάπιορας, к. μάοιοως
от стгр. μάατωρ по лат. magister (Άνδρ., ΕΛ, 137).

124

метима ж. диал.\. ’урок, учение, наука’; 2. ’лума, уговорено' (Севлиев­
ско);— нгр. μάδημα; вж. Младенов, ЕР, 291.
мауна ж. мор. 'товарна рибарска лодка’ ; — нгр. μαούνα от и г. таопа ;
вж. Спасова, ИИБЕ, 8, 1962, 336.
махёри ср. рядко ’нож’ (Созопол); — нгр. дим. иа/ш7н, к. μαχαιριού умал.
от μάχαιοα (Ά ν δ о., КА, 138); срв. и Спасова, БЕз., 4, 1966, 336.
мелан, милйн м. диал. ’мастило’ (Битоля); — нгр. μελάποτ по прил. με­
λανό; ’черен’ ; вж. Т а х., 25 и 26.
мелйхрен ирил. 'хубав, бял и русокос’ (Странджа); — нгр. μελαχρή>μι·ά;
'черноок, с черпи очи и коси', с противоположно значение.
мендйл, миндйл .и. диал. 1. 'домашно изработена престилка’ (Еникиой ;
Смолянско ; Чепеларе ; Рунчос) ; 2. 'покривка за поставяне и завиване на суров
хляб’; 3. 'вил вълнена черга' (Трявна); — нгр. αανδηλιαν 'плат, употребяван
като притурка на женско облекло' οι лаг. mantelium и mantilium (‘А г δ о.,
КЛ, 135).'
мерйзмо вж. миризма.
меродйя, мерудйя, миродйя, мирудйя ле. 'ароматичен зеленчук за под­
правки па ястия ; магданоз' ;
нгр. μνρωδία от αερώδη; 'миризлив' ; срх. mirodija (Vas m e r, II, 92).
мерсйн .и. 'вид едра есетрова риба’ ; — нгр. μερσίνη от стгр. μερσίνη ; вж.
С к ο р ч е в. БЕз., 2, 1956, 161.
месйл м. диал. 1. ’покривка за завиване на хляб да втаса, за постилане
па маса или на земята при хранене’ (Банско, Шуменско, Белослатинско, Со­
фийско, Родопите, Странджа и др.); 2. 'кърпа за лице’ (Странджа); 3. ’дълга
кърпа за глава’ (Шуменско) ; —нгр. μεοάλ<(ον) от клат. maiisali, по mensa
’маса’.
месйт(ин) м. диал. ’посредник, комисионер’ (Бесвина, Леринско) ; — нгр.
μεσίτης по μέσος ’среда; между’; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 346.
метанйсвам, метанйсам диал. ’правя метани, поклони до земята' (При­
леп);— нгр. μετανοώ (аор. к. μετανοήσω} 'покайвам се'; вж. Младенов, ЕР,
295; Т ах., 26; срх. metanisati (Vasmer, II, 98); срв. и Bern., Ew, II, 39.
метйния ж. и метан м. диал. ’поклон, кланяне до земята’ ; utTMiHix (MiLP, 366; Фасмер, Изв., XII, 256); — стгр. μετάνοια ’покаяние’ от
гл. μετανοώ ’покайвам ce’; вж. Tax., 26; Младенов, EP, 295; срх. теtanija (V a s m e г, II, 97); срв. и Bern., EW, II, 39.
метахйрвам са, метахйрам са диал. ’суетя се насам-нататък, улисвам
се’(Странджа, Родопите); — от сег. осн. на гр. гл. μκταχωοώ ’предвижвам се,
размествам се’ по μετά ’след’ Д-χωοώ 'вървя напред’ (Λημ., ХЛЕГ, 825).
метёхам диал. 'бъркам се, преча' (Копр. дамаскин); — нгр. гл. в сег. оси.
μετέχω, μετέω 'взимам участие'.
метох м. църк. 'имот на манастир в друго селите : малък манастир
или жилите на монах в друго селище’; мстсхъ, υπίχΗΐχ, мепунъх (MILP,
367; Фасмер, Изв., ХИ, 256) ; —сргр. μετόχων умал. от стгр. μετοχή; срх,
metoim, metohija (Va s ni е г, II, 98) ; срв. и Т а х., 26, Младено в, ЕР, 295.
ми частица диал. 'ne, недей, стига’ (Бургаско, Μ. Търновоско, Мичу­
ринске, Странджа; — нгр. μη ’недей’ като отрицателна частица.
МЙГар, МИГЙр, МЙГер, МЙГЪр СЪЮЗ ’нима’; — ip. Диал. μηγαρ, К. μανάρι;
'да ne би, нима’ от сггр. μη γαρ (Άνδρ., EA, 142); срв. перс, mägär, откъдето извежда Младенов (ЕР, 296).
мйгдал м. диал. 'бадем'; — нгр. дим. μύγδαλο, к. άμύγδαλον 'бадемово
дърво’ от стгр. αμύγδαλο.:; вж. Младенов, ЕР, 297; Tax., 26; срх. migdeilb (Vas ni e r, ÎI, 98).

125

мйда ж. ’вид морско или речно безгръбначно животно с пихтиесто тяло,
затворено в две черупки, Mytilius edulis’ ; — нгр. μίδα увел, от μνίδι(^ν) от
μιύδιον’което прилича на мишка’ (С к op че в, БЕз., 2, 1956, 161).
микрув и микруф(ин) м. диал. ’нажален, досаден и отпуснат човек;
малък човек, нищожество’ (Търново; Момчиловци, Смолянско); — от гр. прил.
μικρούλης 'мъничък, дребен’ по μικρός ’малък’ + умал. паст, -ούλης, която се е
видоизменила у нас -уф(ин).
милйврен прил. диал. ’ни рус, ни вакъл’ (Стара Загора : милаврен плат
'сивопепеляв плат’); — може би от μελαχρινός ’тъмен, черноок’, видоизменено
па наша почва.
миндал м. диал. ’мигдал, бадем' (Банско, Сливенско, Широка лъка, Ро­
допите и др.) ; мнгдьдь (MiLP, 367 ; Ф а с м е р, Изв., XI, 396 ; Изв., XII. 257 ; —
οι гр. диал. μ,-νδάλιον от стгр. αμύγδαλον ’бадем'; вж. Младенов, ЕР, 297 ;
Т а χ., 26.
минёй .и. църк. християнска богослужебна книга, разделена на двана­
десет части но числото на месеците,с богослужебни песни за всеки ден на ме­
сена’; ΜΗΗίΐλ (MiLP, 369; Фасмер, Изв., XII, 257); — сргр. /нрчйчг от μιΓ
ταΐος ’месечен’ по μήνας ’месец’; срв. Младенов, ЕР, 297; срх. minej
(У a s m е г, II, 98).
мйнизма ж. диал. рядко ’омраза’ (Прилеп : ядоф nêm педи дебела по­
гача, за майкана манизма) ; — нгр. μήνι(α)αα, μήποη от стгр. μήννοις ’жалба,
тъжба, оплакване’ по гл. μηνύω.
мира1 ж. ’благовонна смола от кората на някои дървета, употребявана в
парфюмерията ; дървото, което дава такава смола’ ; — нгр. μύρρα, μύρρις ’бла­
говонна смола от мирта’ (Δ η μ., ΝΛΕΓ, 856).
мира-' ж. диал. ’късче хляб ; мръвка’(Родопите) ; — видоизменено от нгр.
μεάδα. К., μερίς ’ДЯЛ, пай’ ; Срв. μερίζω ’разделям’.
мирдьо ж. диал. ’чубрица’ (Родопите); — нгр. дим. ' μρρω&χ от к.
μ ι ρωδία.
миризма, мерйзма, мёрйзба ж. 'изпарение, което предизвиква приятно
или неприятно усещане’ ; — нгр. μύρισμα; формите меризма и меризба са
диалектни, където а У е (срв. Tax., 26), а за меризба срв. калезма — калезба и лр.
мирйша, мерйша ’изпускам миризма’ ; — нгр. μι-οίζω (аор. к. μυρίσω) по
същ. μόρο,· 'благовонно масло’; вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 26; също
Скорчев, пак там, 20; Романски, Бълг. пр., 2, 1929, 281; срх. mirisati
(Va sm er, II, 99); мирисам, мгрисам (макед. говори; Tax., 26). Произв
вмирисвам се, измирисвам (се), отмирисвам (се), намирисвам, размирисвам
смирисвам.
миро ср. 1. ’осветено масло за обредни цели’; 2. ’миропомазване’;
(Смолско, Пирлопско); миро (MiLP, 369; MiEW, 197; Фасмер, Изв., ХИ,
257); -cpip. μύρω·; вж. Младенов, ЕР, 298; Tax., 26; срх. miro (V аs m е г, И, 99).
миродйя, мирудия вж. меродия.
мирбсвам, мирбсам 1. номазвам с миро ; 2. диал. 'удрям, цапвам’
(Смолско, Пирдопско) ; — нгр. μίρω, μυρώνω (аор. К. μυρώσω) ОТ СТГр. μύρον;
вж. Младено в, ЕР, 298 ; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 346 ; Т а х., 26.
мирта ж. ’храст с вечнозелени листа и с благоуханни цветове’ ; — гр.
μνοτο, μύρτος от перс.; вж. Младенов, ЕР, 298.
мйсам диал. ’занимавам се, върша’(Момчиловци, Смолянско) ; — нгр. «,'■<·>
(аор. к. ανήσω) 'наставлявам, уча ; възпитавам, занимавам’.
мистрйя ж. малка желязна зидарска лопатка с дървена дръжка за гре­
бане и разказване на мазилка'; — шр. μυστρί, μνατρίον умал. от стгр. μύστρω-

126

‘вид лъжица’; вж. Ничев, ИИБЕ, 8, 1962, 346; Тах., 26; срх. mistrija
(V a s rn е г, II, 99).
мйсур м. диал. 'пуяк, мисирка’ (макед. говори); — нгр. μιοούρτ, сргр. шauvgiw от лат. missarium ; вж. Т а х., 26 ; срх. misurb (V a s m е г, II, 99) ; срв.
и Meyer, Ngr. St., III, 44.
митра ж. църк. ’корона, която се носи през време на богослужение от
висши духовници’ ; — нгр. μίτρα от стгр. μίτρα 'превръзка на глава’ ; лат. mitra ;
срх. mitra (V asine г, II, 100).
митрополит .1/. църк. ’епархийски архиерей, избран и назначен да управ­
лява митрополия’; мнтуопвлнть (MiLP, 371; Фасмер, Изв.. XII, 257 ); —
сргр. μητροπολίτης ; вж. Младенов, ЕР, 299; срв. и Meyer, Alb. Wb.,
281 ; срх. mitropolit (Va s me г, II, 100).
митрополия ж. ’учреждение, здание, седалище на митрополит' ; — сргр.
μητρόπολης) Трал майка’; вж. Младенов, 299; Тах., 26; Милев, БЕз.,
2, 1955, 132; срх. mitropolija (V asm е г, II, 100).
мламосвам, мламосам вж. маламосвам.
мода ж. 'вкус във външната форма на бита, приет в дадена среда за
твестен период от време’; — нгр. μόδα от ит. moda <фр. mode; в България
за първи иът в 1847 г. по свед. на Ванков, БЕз., 10, I960, 24—25; по-късно
тя е била нрезаемана от френски ; вж. Ванков, Итал. заемки, 266.
молепсвам, молёпсам диал. 1. 'замърсявам, опетнявам’; 2. ’заразявам с
болеет, предавам болест’ (Странджа, Родопите);
според Скорчев, ЕзЛит.,
2, 1947 от μολύνω ’замърсявам’ ; същото и у Младенов, ЕР, 330, който сравнява
с i ръцки μόλννοις от ιω/,ότι'замьрсяваи'; — смятаме, че не може да се изведе
от μολννω, тъй като аор. к. е без сигматична основа и съвпада със сег. основа
на глагола. Следователно тук трябва да се изведе от формата в димотики
μολεύω (аор. к. μολέψω}, което напълно съвпада с бълг. форма молепсам и е
със същото значение, от стгр. μολύνω.
молив м. ’тънка пръчипа от графит, обвита в дърво, метал и др., която
служи за писане, рисуване и пр.’; — нгр. μολίβμ μολόιΡ, стгр. μολέβιον умал.
от стгр. μολύβος, μόλνβδος ’олово’ (’.Ινδό , ΕΛ, 145); вж. и Младенов, EP,
3113; Tax., 27; Скорчев, БМ, 5—6, 1943, 241.
молос м. диал. ’вълнолом’ (Созопол); — нгр. μόλος от m. molo.
молоха ж. диал. 'градинско и саксийно цвете с кичести цветове и ши­
роки листа ; мушкато, Pelargonium zonale’ ; — нгр. μολό/α, стгр. μολόχη, μαλάχη (’Ar δ y., E.l, 145); срв. и Младенов, ЕР, който смята в нгр. от бълг.
по лат. malva.
монастйр и манастйр м. ’църква и сгради, където живеят в
уединение монаси или монахини’; стб. MOHMTHfb (MiLP, 380; Фасмер,
Изв., XII, 253); — сргр. μοταπτήοων от стгр. μοναστής 'самотен, калугер’; вж.
Μ л а д е н о в, ЕР, 304 ; Т а х., 25 и 27 ; формата манастир е дошла от сев.
гр. нар. форма μοναστήρι ; вж. 'I' « λ τ η ς, 33, 46 ; срх. milnastir и monastic
(V a s ni е г, IL 94 и 100).
монйх .ti. 'духовно лице, което води безбрачен, отшелнически живот в
манастир; калугер’; шяф (MiLP, 380) ; — сргр. μονάχος ’сам, самотник’, нгр.
μοναχός.
монокеро ср. ’честно дърво’ (Панчев: кръст от монокеро, МСб., X,
науч, отд., 331); — нгр. μονόκερο, К. μονόκερως, за животно ’с един рог’.
моноклиейя ж. 'извършване на църковна служба в определен ден само
в една църква от страна на всички свещеници’ (Струга; БрМ, II, 48); —
гр. μονοκλησία НО μόνος ’сам'
εκκλησία ’църква'; ВЖ. Tax.. 27.
море (съкр. pè), морй диал. обрыцение към жена или мъж 'бе, бре’; —
гр. poor, диал. μωρά зват. за м. и ж. р. от μωρός ’глупав’; ВЖ. Ψάλτης, 64,

127

1б9; срв. и Милев, Йзсл. Младенов, 165; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 346;
Tax., 27 ; Младено в, ЕР, 304 ; също и Bernard, БалкЕз., 1, стр. 96—97 ;
заето и в останалите балк. ез. : алб. more, тг?, рум. măre, mări, măi, mă,
срх. more, mori (Va s mer, 11, 100).
моруна ж. ’голяма хрущялна морска и речна риба, от която се вади
черен хайвер, Accipenser huso’ : wo^iix(MiEW, 202; Ф а с м е р, Изв., XII,
258);— гр. μοιροίια от стгр. μύραηα (Κοραή:, "Аг., IV, 337 ; Ф л с м е р,
Изв., XI, 393); срх. muruna (V a s m e r, II, 101).
мостра ж. ’образец, част от стока за образец' ; — нгр. μόατρα от ит.
mostra < лат. monstrare 'показвам' (Ванков, Итал. заемки, 267).
мрймор .и. 'вид варовит камък’; стб. м^дмоунк (MiLP, 382; Ф а с м е р,
Изв., II, 259) ; - гр. пщшад», стгр. μάρμαρον ОТ прил. μάρμαρο: ’бял’ <ζ лат.
marmor ; вж. Младенов, ЕР, 306; срх. mrămor и manner (У л s т о t, II,
101). Произв. мармаросвам, смра иорвам.
музикйя и мусикйя ж. диал. 1. ’свирка'; 2. ’цьрковни песни’ (Прилеп,
Струга);— нгр. μονσική : вж. Т ах., 27.
мулйя, мулйо вж. мухла.
мура ж. мурее .ин. диал. ’плод на черница’ (Асеновград, Първомайско) ;
MÿpeHKa (Охрид, Ресен);
нгр. дим. μονριά и μούρη, мн. povgui, к. μονρέα
or стгр. πόρον (’.-I v h ρ., EA, 148 и III, 23) ; вж. и Младенов, ЕР, у когото
от μαύρο: ’тъмен’; срв. и Meyer, Ngr. St., IV, 54, който извежда от гр.
οούρ>/, ген. muro.
мусйндра м·. диал. 'голям долап в стена' (Смолинско); -- нгр. дим. μονпатгоа (ii ρω ta, II, 1629); ДИМ. pmàrroa, κ. μναάντρα, μεβάνδηρα IIO piato'
'кыре'τ сргр. същ. άνδηρον ’гладък подслон в сграда, тераса’ (’.ΙγΛο., ЕА,
141); срв. и Младенов, ЕР, 308, у когото от турски.
муст(о) вж. мъст.
мустак м. 'дълги косми по горната устна у мъжа' ; — нгр. иоотат, сргр.
μ,ιΐ'στάκιον от стгр. μόηταΐ ; вж. Младенов, ЕР, 308 ; T a x., 27 ; срх. mustake (V a s m е r, II, 102).
мустакйт прил. ’който е с мустаци’; — сргр. μοοατακάιο: ’който има му­
стаци’ (А η μ, УАЕГ, 847).
мутра ж. 'грозно, неприятно лице ; гримаса’ ; — нгр. μοίτρα, мн. от
«остро О ит. mutria ; е,м. Körting, LatRom. Wort., 610; Kretschmer,
Glotta, V, 293 ; ’.4 г Λ ρ., EA, 149 ; срв. и Младенов, ЕР, 308 ; Т а х., 27 ;
рум. mutră, арум, mutră.
мутясъл прил. диал. 'овлажнял, мухлясал’ (Новозагорско); — по всяка
вероятност вместо мулясъл от мулясвам, нгр. μονχΐιάΖω.
мухла ж. мухъл м. 'плесен' : мулйя, мулйо (Бесвина, Леринско) ;
ш.хм, (MiLP, 386; Фас мер, Изв., XII, 259, у когото от гр. μόχλο:); според
Μ л а д е н о в, ЕР. 309 и двете форми от мъ^ъ. кор. не, Gnon-, Пни ; ио наше
мнение от m p. αοόχλα. сргр. ιωνχλα < άαονχλι/ ОТ стгр. ώΐ(//.ί; ; вж. Atari.,

.l/.VE, I, 132;’.ir.û„EI,145.
мухлясвам, мухлясам и

мухлосам, мулясвам (диал.) 'хващам
мухъл’ ; — нгр. μ,α'χλαΕω (аор. κ. μοοχλιάοιο) но същ. μούχλα ; вж. ΐ а х., ‘27 ;
Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 20.
муцуна ж. 'уста и челюст на животно’; —нгр. поетоогуа от вен. musona
(’. I r Λ ρ., EA, 149) ; срв. и Младенов, ЕР, 309.
мушмула и мошмула ж. ’храстовидно дърво с плодове, подобни na
Малки круши’;—Нгр. μοόομονλο, стгр. μοόαοονλοτ, iiio.jov/.ov ОТ стгр. piom/.ov
(’Ανδρ., EA, 149); срв. лат. mespilum, тур. mammula, сралб. musmiila, рум.
musmtil.

128

мъст и мает м., MÿcTO диал. ср. 'непрекипяло сладко вино’ ; стб. ммтъ
(MiLP, 385; Ф а с м е р, Изв., ХП, 259); — сргр. μούστοι < лат. (vinum)
mustum = νέο κοασί ’ново вино' (’J »■ 3 о., ЕЛ, 149); срв. и Meyer, Mgr.
St., III, 46.
мъстопйта ж. ’баница, приготвена със сладко вино’ (Бобощица) ; — нгр.
πονστόπηττα от μονστος ’сладко вино’ ; срв.
Mazon — F i 1 i ρ ο ν а, Doc.,
ÏI, 124.
мязам и мйсам диал. ’приличам’; — от сег. осн. на гр. гл. в дим. μοιάζω
от άιωιάΖω ’приличам’ по όμοιοι ’еднакъв, подобен’; вж. Скорчев, ЕзЛит.,
2. 1947, 20; Мирчев, пак там, 26; също и Tax., 26; срв. и формите
мнИсам, мнязам, мнесам, омньдеам.кото са се променили на местна почва,
с епентетично н ; вж. Матов, СбНУ, IX, 25 ; Т а х., 26 ; Ф и л и п о в а, БЕз.,
4, 1961, 341. Произв. помясвам.
навйкевам, навйкеам разг, ’допълвам пешо пропуснато, добавям, на­
бавям ; настигам’; — от нгр. crefaN··, ώιομιριΓω (аор. к. (νά)άνεβάϊω) ’качвам;
издигам; запъхтявам се, задъхвам се’ (Λ μ μ., ΝΑΙ Г, 129); вж. и Tax., 27;
у Младенов, ЕР, 318 без произход; срв. и навасвам, навасам диал.
'успявам да приготвя, да извърша нещо’ (Смолско, Пирдопско).
нйвло ср. диал. 'такса за превоз на стока с кораб, железш ца и др.’;
стб. н«ш (Фасмер, Изв., XII, 259), което според À1 е у е r (Alb. Wb.,
298) от гр. νάιλον < лат. naulum; диалектната форма наели но наше мнение
идва от нгр. дим. гаг/.о, к. tarin;· от стгр. luci.oi; срв. и Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 34 6; срх. navia (V a s πι е г, II, 102); рум. navia, арум, năvlu, алб.
navulle.
nàrac м. ’старание, усилие’ (Бесвина, Леринско);— Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 346 правилно извежда ОТ гр. αναγκασμοί; срв. и αναγκάζω {аор. к. αναγ­
κάσω) ’принуждавам, заставям1 (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 106), откъдето и нагасвам ce
'старая се, полагам усилия’ (Леринско); срв. Личев, пак там.
нагйзмо, нйдяз, нагйзмо, ср. диал. ’джоджен’ (Бесвина, Леринско);
нгр. ήΜαομο·: ; за промяната на iu > г’ срв. дявол^ гявол, а за протетичко н
вж. по-горе стр. 25.
наёзмо и наязмо ср. диал. 'светена вода’ (Охрид, Прилеп) ; — гр. άγιαομό(ι), с протетично н на гръцка почва (вж. по-гере стр. 27).
накатозм0 ср. диал. 1. ’намеса’ (Бесвина, Леринско); — от нгр. дим. άτακaτoJμόs, като е преминало по типа на имената на -σμος в ср. р. с окончание
-о и с вмъкване на -о- по ανακατώνω ’бъркам, меся’ ; срв. и Н и ч е в, ИИБЕ,
8 , 1962, който дава от άνακάτωσις.
накатосвам, накатосам диал. ’разбърквам, смесвам’ (Бесвина, Леринско ;
Смолянско ; Родоните); — нгр. ανακατώνω (аор. к. ίνακατώωω) със същото зна­
чение; тук имаме изпадане на протетично <1- може би и на ι ринка почва:..
срв. и И и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 246.
налогй вж. аналои.
намнйсувам, намнйсам диал. ’подсещам, припомвам’ ; — нгр. άναμιμνμοκω
(аор. к. άναμιμνί^κω) със същото значение ; срв. T a x., 27.
напанагон, напаногбн нареч. диал. ’отгоре (за допълнително сложен
товар на самар)’ ; 2. прен ’никога’ (Родопите : и невен пазарлък йе напанагон,
Смолско, Пирдопско) ; — от бълг. предст. на- -|- гр. παν ’отгоре' + άγώι· ’ходя’ ;
срв. и панагон.
напилёсвам, напилёсам диал. 'проклинам ; заканвам се’ (Щип) ; — нгр.
άτιιι/.ω (аор. к. (νά)ά:ιτιλήσω) 'заплашвам, застрашавам’ ; срв. Т а х., 27.
нйртика, йртика ж. 'преддверие на църква’;·- нгр. νάρθηκαι. епр.
riblli/;.
9 Гръцки заемки в съвременния бь.плрски език

129

насосвам, насосам диал. 1. 'допълвам, добавям; наваксам’ (Родопите;
Осмар, Преславско ; Медвен, Котленско) ; 2. ’напия се’ ; — на бълг. почва от
прелет, на- + οώνω (аор κ. οώα<·>) 'спасявам ; достигам, стигам ; свършвам се'.
Произв. насоска ’везмо на ръкави на женска дреха’ (Родопите); ’плат за наставяне' (Странджа).
настънйсам диал. ’мърморя' (Н. Надежда, Хасковско); — нгр. àiaowàioi
(аор. κ. άναατενήοω) 'пъшкам, ридая ; оплаквам някого’.
нйтема вж. анатема.
натемйсвам, натемйсам вж. анатемосвам.
нйфора ж. 1. ’късче от осветен хляб’ ; 2. рядко 'молба’ ; стб., шхфорх (MiLP,
417); —гр. атагрюд; вж. Младенов, ЕР, 343 ; Tax., 27; алб. iiaforë,румпаfora.
нахтйр вж. анахтар.
нерйнза ж. диал. ’нар’;— игр. νεοάνιλα, πρώτοι 'плодът па нара', к.
νκκ'.νιΛον от ит. naranza, което е от инд. произход (’.4 >· <5 ρ., ЕЛ, 160); вж. и
у Μ дадено в, ЕР, където от тур.-перс. ; срв. и С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 160.
нестинйр м., нестинйрка ж. ’лице, което играе босо върху огън при
специални религиозни обичаи’ ; - видоизменено от гр. tv imia ’н огнището, в
огъня’ по h-'e' + ίατ·α огън’; вж. Младенов, ЕР, 358.
нетоп м„ диал. ’сребърен женски накит за главата и челото' ; — нгр.
аполог ’чело’ със замяна на и с н, което е станало на местна българска почва.
нефелам диал. 'не струвам, ие ме бива’; Μ л а д е н о в (ЕР, 356) сравнява
нефелам, нехвелам, нехелам с ip. όηελος ’полза', но изказва и мнението, че
глаголът е свързан и с тур.- ар. нафиле ’неполезен’; Тах. (стр. 47)смята, че
е деном. гл. от гр. οηελος ’полза' ; — по вероятно е да е от гр. άνοίγελο;, àvΐ'ΐ'ι ελής 'безполезен' (/1 η и., ΝΛΕΓ, 164) no àv не’ -|- «ni έλος ’полезен’ (’Λ ν 4 ο.,
ΕΛ, 17).
'
нефелйт прил. диал. 1. ’който не струва, ненужен, непотребен’; 2.
'болнав, нездрав’ ; 3. ’лош, опак, невъзпитан’ (широко разпространено в гово­
рите) ; — от гр. прил. avoir, ίλη го; 'безполезен, вреден’, като първата част нее калкирана върху гр. предст. <ΐτ· + ασέληνος ’полезен’ ; обяснението на Андриотпе в неговата работа върху гръцките заемки в български (стр. 77) от
νείιελη 'облак' смятаме за неприемливо ; срв. и нефелйтьб 'лош човек’ (Ро­
допите).
никокера ж. диал. 'домакиня' ; — нгр. дим. νοιχοχερά, κ. νοικοχνοά ж.
or νοικοκύρης 'домакин' от стгр. οίκοκνρφος), т. е. по οικος 'къща' + κύριος
'господар' (’.4 ν <5 <>., ΕΛ, 161); рум. rukokera, арум, nikukeră, алб. nikokirë.
нимбшино ср. диал. 'помен за умрелите’ (Гевгели); — стгр. ανηρόαννον
'възпоминание' с преминаване на uv в н и преход на с в т пред мека
гласна ; вж. Т а х., 28.
нйпче ср. диал. ’малко, новородено дете’ (Охрид) ; — нгр. νήαιο(ν) 'дете,
отроче, бебе’ + бълг. умал. нает. -че.
нируия ж. диал. 'извор, поток’ ; Т а х. (стр. 28) смята от сргр. νηούν ; —
допустимо е от северногр. диал. τηιΛν, нгр. νεοόν, с редуциране на неуд. г> η.
нистагма ж. диал. ’неволно спазматично движение на очната ябълка’, —
гр. ννοιαγαα ’сън’ ; срв. ννατάλιο 'СПИ МИ се'.
нйфа, нйфица ж. диал. 'невеста, булка’ (Родопите);—нгр. νν(ρ)φι, стгр.
τύμγη млада жена’, умал. νύγιιαα ; вж. Младенов, ЕР, 358; Tax., 28.
нихнитйр м. диал. 'петзъба вила’ (Аспарухово, Първомайско ; Странджа) ; —
може би от гр. дим. νήμ ’нокът’, ννχιάζω ’драскам, дращя’ ; срв. калистир
мотичка' ОТ гр. οκαλισιήρ по οκαλί^ω ’ровя, копая’.
нихтйр вж, анахтар.

130

ноёмври 'единадесетият месец от годината’; — стб. ноьхб^ь и нокмкрнн
(MiLP, 456; Ф а с м е р, Изв. XII, 260); — ергр. νοέμβριος, νοίμβρις от лат. поvember ; вж. Meyer, Ngr. St., IV, 48; срх. nojevrb, nojevbrli (V a s m e r,
II, 102).
нойма ж. разг. 1. ’умение да се справя човек с трудно положение ; знак’ ;
2. ’значение’; —нгр. νόηκα ’знак’ от νοώ ’мисля, разсъждавам’; вж. Н и ч е в,
ИИБЕ, 8. 1962, 347; Тах., 28.
ном(о) м. диал. ’закон’ (Бесвина, Леринско)—нгр. τόμο: ; вж. Нич ев,
ИИБЕ, 8, 1962, 347.
номоканон м. църк. ’сборник от средновековни църковни правила и за­
кони, отнасящи се до църковно-гражданските работи’ ; — ергр. νυμοκάτωτ ;
срх. nomokanotib (Va s m е г, II, 103).
нунко, нунка ж. диал. ’лице, което венчава, кумува на някого, кум,
кума’; — нгр. τοννός, ж. τουνά от ергр. νότιος, vôrrn, лат. nonnus (’A rdo., ЕЛ,
162) ; срв. и Младенов, ЕР, 361 ; Та х., 28.
нутя ж. диал. ’влага’ ; — нгр. νότια по νότος ’юг ; влажен южен вятър’ ;
вж. С к о р ч е в, БМ, 4, 1943, 184.
нутясвам, нутясам диал. ’овлажнявам’ ; - нгр. νοτιζιο (аор. к. νοτίσω) от
νότος 'юг; влажен южен вятър’; вж. Скорчен, ЕзЛит., 2, 1947, 20; БМ,
9—10, 1943, 401.
овток м. вж. октоих.
одигйтрия ж. църк. ’пътеводителка в живота’ ; одшч1Т^шд (MiLP, 491;
Ф а С M е ρ, XII, 260); — гр. όδ-ργμτρια ОТ ό&ηγώ 'водя, ръководя’; срв. И οδηγός
’водач’.
околлйсвам (се), околдйсвам (се) диал. 'навъртам се, прилепвам се
към някого’; — нгр. κολλώ (аор. к. κολλι'σω) ’лепна ; залепвам’ от κόλλα ’клей’ ;
тук по нар. етим. думата се свързва с около ; срв. и Скорчев, ЕзЛит., 2,
1947, 20; БМ, 4, 1943, 192.
окейя ж. грам, 'остро ударение’ ; — гр. σίτώ но οςό: ’остър’.
октапод и октопод м. ’мекотело животно с осем крака или пипала’ ; —
Сргр. όκταπόδιον ОТ стгр. όκτό,πονς ПО όκτοι ’осем’ + ττονς, ποδός ’крак’ ; срх.
ahtapodb, ohtapodb (V a s m e г, II, 41); вж. и актапдд.
октар и охтйр м. диал. ’мярка за тежест близо около шиник’ ; — нгр.
όκτάοι, οχτάρι ; вж. T а X., 28 ; Ά v b ρ., III, 24 ; срх. ohtariy a s m e г, II, 103).
охтойх м. църк. ’богослужебна книга с църковни песнопения на осем
гласа’ ; — ергр. όκτώηχος по όκτώ ’осем’ + ήχος Тлас’ ; срх. oktoihb, ohtoihb
(V a s m e г, II, 104) ; овток (макед. говори) ; вж. Т а х., 28.
октомври м. ’десетият месец от календарната година’; okitag^ (MiLP,
501 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 260) ; — гр. οκτιόμβρως от лат. October ; срх. okt'ovrb
(V a s m e г, II, 104).
омала ж. отпадналост, слабост (Родопите); — от Hip. прил. ομαλός в
значение на ’мек, нежен, слаб’ ; срв. ; ομαλό: έδαφος ’слаба почва’, ομαλή τοινή
’нежен, мек глас’ (zi η μ., ЕЛЕГ, 908).
омалйксувам, омалйксам диал. ’отслабвам, отпадам ; слабея’ ; — от
предст. о- + гр. μαλάσσω (аор. к. μαλάίω) ’мачкам, стискам ; омекотявам’ ; със
слабо преосмисляне на значението ; срв. ομαλός ’слаб, нежен’ ; вж. макед. говори
омалексувам, омалексу^ам (Т а х., 28), където преминаването на «> е се
дължи, както отбелязва Матов (СбНУ, IX, 26 и СбНУ. VII, 469), на сближе­
нието па думата с малечък ; срв. и 111 и ш м а н о в, СбНУ, IX, 640—641.
омбрёла ж. ’чадър за слънце, слънцебран’ ; — нгр. ομπρέλα от ит. отbrelle <ß ombrello (Άνδρ., ΕΛ, 173). Произв. от ombro ’сянка’, лат. umbra ;
вж. Младенов, EP, 380.

131

οΜοφύρ м. църк. 'епископска богослужебна дреха, която покрива раме­
нете’ ; — сргр. ώμοφόρΐ'ιτ по ωμο? ’рамо’ + φέρω ’нося’ ; вж. Младенов,
ЕР, 381 ; Скор че в, БМ, 7—8, 307.
омясвам, омйсам диал. 'подобен съм на, приличам’ (Воденско, Лерин­
ско, Солунско, Ксантийско) ; — нгр. άμΜαΖο, (аор. к. ομοιάσω) 'приличам' ; вж.
Младенов, ЕР, 381 : Пич е в, ИИБЕ, 8, 1962, 347 ; Tax., 23. Произв. омяз,
олее, помяса 'прилика ; лице' ; вж. и мязам.
опикасвам(се), опикйсам(се) диал. 'забелязвам, съглеждам ; досещам се’
(il а н ч е в, 127 ; Велес); —нгр. άχνικιμω. лешало (аор. к. άχηκάσω ’изобразя­
вам; разбирам; схващам’ (J η и , ХЛЕГ, 170); срв. сапикасвам.
опартосвам, опартосам диал. 1. 'хвърлям надалече ; зарязвам’ (Коприв­
щица); 2.'завъртявам някого и го пускам да падне’(Веригово, Карловско); —
от бьлг. предст. -о + гр. гл. лп««пй(аор. к. παραιτμοω) ’напущам, зарязвам;
изпъждам някого’ (J η и., ХЛЕГ, 953).
опистйе ср. диал. рядко ’подопашник’ (Драмско); — игр. (ά)πι<πία ’ко­
лаи на самар на магаре'; вж. Tax., 28; ’.Ir до., Ill, 24.
опейда вж. апсида.
ора ж. в съчет. ора кали ’със здраве, на добър час' ; — нгр. n"w καλμ
'на добър час’ ; вж. T a x., 28.
оратй вж. хората.
орекс м. диал. ’апетит, охота’; »ftHHix (MiLP, 513; Фасмер, Изв.,
XII, 261); — нгр. дим. ορι-Λι от к. àmPç по гл. поело ’протягам, взимам нещо;
искам, желая’(’.I rd g.. ЕЛ, 174).
орйз .и. ’житно растение, което вирее във вода' ; орндъ (MiLP, 514 ;
MiEW, 225; Фасмер, Изв., XII, 261); — гр. доглоз· умал. от стгр. οριώα,
афган, vrize (’Λ τ д ÿ., ЕЛ, 218); срв. и нгр. о«'«; вж. Младенов, ЕР, 386 ;
Тах., 29; С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 160.
орйзма ж. диал. ’очерняне, оклеветяване’ (Севлиево) ; — гр. οριομα ’оп­
ределяне’ по όρΓω ’определям’, с преосмисляне на значението. Произв. оризмям·, срв. Въглеиов, БЕз., 4, 1966, 375.
оризогал м. диал. 'мляко с ориз’; — нгр. (п)отлгуа/.<> със същото
значение.
орйевам, орйеам разг, ’определям съдбата, бъдещето на някого’ ; — нгр.
όοΕω (аор. к. ορίσω) 'определям' ; срв. и ορισμό; 'определяне на съдба’. Про­
изв. орис, орисия, орисница.
ормия ж. диал. 'устрем' ; ормиер 'пръждосай се, махай се’ ; — гр. όρμή ;
срв. и опаша ’устременост, устрем'.
оро вж. хоро.
ортодокейя ж. църк. ’източно православие’ ; — сргр. όρτοθοίία.
ортома, фортома, хортома ж. диал. 1. 'дебело въже’ (Ботевградско,
I (ирлопско, Ихтиманско, Кюстендилско) ; 2. ’верига над огнището’(1 Цип) ; — от
нгр. ρόριωμα ’товар, товарене, бреме, тежест’ по ρορτώτω ’товаря’; вж. Мла­
денов, ЕР, 387; Tax., 47; за изпадане на начално у вж. Б. Цонев, 139,
442, също по-горе, стр. 28.
ортосвам, ортосам диал. 1. 'изправям, вдигам’; 2. 'свършвам (добре)
работата’ (Беровско, Разложко) ; 3. ’лошо извършвам, правя пакост’ (Стран­
джа); нгр. αρθώ, ορθώνω (аор. к. ορθώσω) изправям, издигам ; прен. 'изправям,
оправям’ (Λ η μ., ХЛЕГ 923); срв. Meyer, Ngr. St., II 31.
орфанй ж. диал. 1. ’сираче’ (Битоля, Лерин); 2. ’възрастна слугиня’
(Банско; Бели Осъм, Троянско; Тетевенско; Койнаре, Белослатинско; Раз­
ложко); — нгр. δρίματός ’сираче ; бедно дете’, мн. ч. ορφανά ; вж. Bernard,
БалкЕз., 1, 89; Младенов, ЕР, 387; Tax., 29; рум. orfan, зур. orfane,
срх. orfana (V a s m е r, 11, 103).

132

острия ж. ’южен вятър’ ; — нгр. όητρια от ит. austru и ostro ; вж.
Спасова, Изсл. Романски, 1960, 412.
оти съюз диал. 1. 'защо, защото’ ; 2. ’че’; — ранна заемка (вреди VIII в.)
от гр. <"!τι ; вж. Мирчев, ЕзЛит, 2, 1947, 23, сыцо ИИБЕ, 1, 1957, 237 -238.
отпанйкс(у)вам, ornaHàKcaM Лил. ’скъсвам, свършвам ; отървавам’(Ро­
допите); — от предст. om- + (ε)πανακιω (аор. к. (ε)πανά^ω), ’придобивам от­
ново, възвръщам’, с леко преосмисляне на значението.
офейквам, офейкам и офейвам, офёвам диал. 'бягам, избягвам’ ; —
може би видоизменено от сег. осп. на гл. γενγαι, както отбелязва и Μ л ад е н о в, ЕР, 404.
оферен прил. обикн. в израза не му е оферна работата ’не е добре,
болен е’ ; — по нгр. ο'γελος 'полза, изгода’.
офйкия ж. църк. ’отличие на свещеник или дякон, дадено от архиерей
за усърдие в службата’; — сргр. ογγίκιον от лат. officium ’служба’.
охлюв м. ’мекотело по влажни места, което пълзи много бавно — с че­
рупка Helix, и без черупка Limas' ; — вм. -кохльов, гр. κόγλ/ας or лат. co­
chlea < стгр. κόχλο- ; вж. Μ л а д с н о в, ЕР, 404 ; С к о р ч с в, БЕз., 2, 19,56, 161.
охтика и офтика ж. разг, ’белодробна туберкулоза’; — нгр. όγνικα;
'туберкуле за’, к. ϊ/τικα; от έχτ κή 'продължителна (болест)’; вж. 'Jr бе., LU,
18]; срв. и ^6ίκιο по φΰίση 'чезнене, линеене' от гл. γΰόιω. ρΰκα ’чезна,
вехна, линея’; вж. Boisacq, LEO, 1026; срх. oktika (V a s m е r, II, 104).
охтикясвам, охтикясам и офтикясвам, офтикясам разг, 'ставам
охтичав, туберкулозен’; — нгр. дим. χτικιά'<·> (аор. к. /τικί'^Ί) ’разболявам ce
от туберкулоза’, с протетично о.
пагида, пайда ж\ диал.'капан за ловене на птици’ (Гевгели); — нгр.
παγίδα от стгр. παγίς, -ίδος по гл πήγννμι ’закрепвам, сковавам’ f.lrdp., 77.1,
182); срв. Т ах., 29 и ’.1> όρ., Ш, 24.
пакул м. диал. 1. ’малка вълнена или памучна торбичка’; 2. ’голяма
торба' (Родопите); тук имаме по всяка вероятност нгр. πάκο 'вързсп' от ит
рассо, която е станала пакул у нас по аналогия на сакул от нгр. аахчг/л
пйла ж. диал. ’весло, гребло за лодка' : — нгр. πάλα от ит. ραία
(Kahane и Tietze, 328) ; вж. К. Костов, БЕз., 5, 1960, 148 : Спасова
ИИБЕ, 8, 1962. 336.
палав прил. ’немирен, буен, игрив’ ; — нгр. παλαβός от παλαλός ’луд,
глупав’ ; вж. Младенов, ЕР, 408 ; Т а х., 48 ; срх. ράϊαυ (V a s m e r, II, 107) ;
също и palafâc (Попович, I, 217).
палйнра ж. диал. 1. ’лъжа, хвалба ; лъжлива приказка’ ; 2. 'човек, който
измисля лъжи; клюкар’ (Трънско); пхлхк^х (Фасмер, Изв., XII, 262); —
гр. παλάβρα 'празнословие, самохвалстзо, измислица’ ог исп.-евр. palavra
<лат. parabola, гр. παραβολλή ; вж. Triant, 159 и 'Ανδρ., ЕА, 183; срв.
и Meyer, Turk. St., 1, 37, според когото е пренесена у пас през турски;
вж. и Ngr. St., IV, 68; Tax., 29; Младенов, EP, 408 смята, че е прене­
сена от испански, а Вл. Георгиев (Въпр. на бълг. етим., 50) смята от ру­
мънски или албански. Произв. палавровам ’говоря измислици, клюкарствувам’
(Родопите).
палйдия, палйдя ж. диал. 'палавник' ; — от гр. прил. παλαβή ж. р. от
παλαβό; ’луд’.
паламйрка ж. диал. ’дървена ръкавица с крив рог, която се употребява
при жътва’; — по нгр..та1«^у ’длан'; тук, изглежда, има смесване на гр. дума
παλάμη ’длан’ с παλαμάρι, която означава 'дебело корабно въже’: вж. Д. Ива­
нов, БЕз., 2, 1958, 167—173; у Младенов, ЕР, 408 и Tax. (сгр. 29) пра­
вилно дадено от παλάμη, срх. palamar (V a s m е r, II, 106).

133

паламйда1 ж. 'бодлив плевел, който се въди по нивите, Cirsium агvense’; — нгр. παλαμίδα; срх. palamida (V a s m е г, II, 107); вж. и Младе­
нов (ЕР, 409), който сравнява с поле.
паламйда2 ж. диал. 'риба паламуд, Scomber thymus’; — нгр. παλαμίδα,
сргр. παλαμίδα от стгр. παλαμδς ; рум. palamidi(-e), арум, palamida; формата
паламуд у нас е минала през турски; срв. Μ л а д е н ob, EP, 409 и T а х., 29.
палйнго ср. диал. 'уред за вдигане на тежести’ (Варна, Созопол) ; —
нгр. παλάγκο от ит. palanco, което от лат. phalangae < гр. γάλαγξ ; вж.
Спасова, ИИБЕ, 8, 1962, 336.
палангбзин вж. пангалозин.
палйнза ж. диал. ’теглилка’; — нгр. παλάντζα, μπαλάντζα от вен. balanza.
палйт м. ’дворец’; стб. полхтх (Supr., 65, 14; Фасмер, Изв., XI, 396
и Изв., XII, 267 ; M e i 11 е t, Etudes ; Kretschmer, Archives) ; — сргр. παλάτων от лат. palatium; срв. Tax., 29 и Младенов, EP, 409, у когото от
срлат. palatium ; срх. palata, poiata (V a s m e г, II, 120).
палахура ж. диал 'лекомислена жена’ (Н. Надежда, Хасковско) ; — от
нар. гр. παλαβονρα от παλαβός ’луд’.
палея ж. остар. 'изложение на библейски сказания от стария завет' ; —
гр. παλαία 'древни стари неща’ по παλαιός 'стар'.
пали(в)0т ж. диал. 'стар вол’ (Разложко, Солунско) ; — по гр. παλαιότης
'старинен, стар' от прил. παλαιός ’стар’ ; вж. Т а х., 29.
паликаре ср. диал. 1. 'гръцки въстаник или войник'; 2. 'юначага,
юнак’; — нгр. παλληκάρι; срв. Младенов, ЕР, 409; Тах., 29; сргр. παλληκάριον умал. от πάλληί, -ήχος 'млад човек’ (Άνδρ., ΕΛ, 184).
палхйр м. диал. рядко 'прозорец' (Солунско) ; — нгр. παραθύρι, с го­
лямо видоизменение може би на гръцка почва.
пампалюга ж. диал. ’едър, но глупав човек ; нищожество’ (Родопите) ;
може да се изведе от гр. πατ-, παμ- 'все-, общо-’ -f- παλούκι ’дърво, кол, т. е.
изобщо дърво’ ; срв. ανόρωπος τον αγοινιον καί τον παλονκιον 'хора ОТ КОЛ
и въже’.
панагйя и панйга ж. диал. 'варено и подсладено жито, което се раз­
дава на умрелите ; коливо’ (Солунско) ; — гр. Παναγία по πάν ’все’ + αγία
’света’; срв. Тах., 29 и Младенов, ЕР, 410; срх. panagija, panadija
(V a s m е г, II, 108).
панаго нареч. диал. 'сядане върху кон или магаре с краката на една
страна’ (Странджа) ; — по гр. πάν (от επάνω) 'отгоре' + άγω 'водя, карам'.
панагон м. диал. ’товар, който се слага отгоре, между двете страни на
товара’ (Велес, Щип) ; — нгр. παναγών от πάν (επάνω) ’отгоре’ + άγω 'ходя';
вж. Младенов, ЕР, 410; според Тах. (стр. 29) — по επάνω ’горе’ + γόμι,
γόμος ’товар’, τ. ζ.επανωγόμι. Произв. панаготник 'буре за вино, ракия и пр.,
което може да се носи на панагон върху товар’ (Тетевенско).
панайр и диал. панагйр, панагюр м. ’голям годишен пазар през опре­
делено Време’ ; — нгр, πανηγύρι, сргр. πανηγνριον ОТ стгр. παν-ήγνροζ ПО πατ
'все, отвсякъде’+«гυρο; ’събиране’ ("А ν δ o., ΕΛ, 184), с асимилация на а — η-а — а; срх. pänadur (V a s m е г, II, 107), рум. panaghir(-uri). Произв.
панагировам, панагюрвам.
.
пйнак, пйнаг нареч. обикн. в сьчет. на панак 'връх това’ (Велес ; три
кугли овес дури на панак ги качуйе); — по гр. (έ)πάνο> ’отгоре’ + άγω
’ходя’ ; срв. Тах., 29 ; вж. и панагон.
панакйда, пинакйда ж. остар. ’дъска, намазана с восък, на която де­
цата са се учели да пишат’; — нгр. дим. πινακίδα, сргр. πινακίδων от стгр.
πινακίς, -ίδος с асимилация на вокалите ι — а ■ ■ а — а при панакйда ; срв.
T а X., 29 ; Младенов, ЕР, 410.

134

панакёда, панакота, пинакоти ж. диал. ’дъска, с която носят хляб на
фурна да се пече’; — нгр. πινακοτή от πινάκι ’панички' 4- ок. -ωτή (Άνδρ.,
EA, 197) с регресивна асимилация , — и == а — а.
пангёл и uaaràp м. ’маса в църква, където продават свещи и държат
дискосите’ ; — сргр. παγκάριον умал. от πάγκο;, μπάγκο: от нт. banco ; вж.
Младенов, ЕР, 410; Тах., 29—30; срх. pangar (V a s гл е г, II, 108).
пангалозин и палангбзнн м. разг. неодобр. ’вагабонтин, хубостник’; —
нгр. πάγκαλο; ’много хубав, прекрасен’ по лаг ’много, все’ 4- καλά; хубав’, с
пълна противоположност в преосмислянето на значението, често явление при
заемките от гръцки език в български ; срв. и бълг. хубостник от хубост ;
срх. pangaloz(V a s ni e г, II, 108).
пангйра ж. диал. ’прозорец’ (Скребатно, Гоцеделчевско) ; — нгр. увел.
παγκάρα, сргр. παγκάριον ’място за продажба на свещи’ ПО πάγκο.; от ит. banco.
пангоз вж. банкоз.
пандёра ж. диал. ’знаме, флаг’ (Созопол); - игр. παντιέρα от ит. han­
dier; вж. Спасова, ИИБЕ, 8, 1962, 336.
пандурин .ч. диа.г. ’пазач, който всичко наблюдава';
нгр. диа.г. πατδονρος по πάντα ’всичко' 4~ όρώ ’гледам, виждам’.
панёр .». ’плитък плетен съд за дрехи и други вещи’ ; — нгр. πανέρι,
сргр. πατάρ;ον от лат. panarium ’съд за хляб’ по panis ’хляб’ (’.4 νδρ., EA,
184); срв. Младенов, у когото от италиански; рум. paner, арум, paner.
панихида, панахйда ж. ’църковна служба за помен на умрял’
пхнн^ндх (MiLP, 554; Ф а с м е р, Изв. XII, 262); — гр. παπτγίδα, к.
πανννχίς ’бдение, нощен празник’ ; срх. panihida (V a s m е г, II, 108).
пантахуза ж., пантахус м. 'владишка окръжна наредба’ ; — игр. παν­
ταχούσα по нареч. πανταχοϋ ’навсякъде’ 4- ок. -σα по двойните λ’κον — λεχανοα.
χονοομαλον — χονοομαλοήοα И Πρ. (Άνδρ., ΕΑ, 185); срв. pj Μ. pantahuză,
пантокрётор м. църк. ’всевластник, вседържител’ ; — сргр. πανιοκράτωρ
-ορο; ; срх. pandokraturb (У usm ετ, II. 108).
панукла ж. диал., 'чума, противна жена’ ; пхщ^клх (MiLP, 554
Ф а с м е р, Изв., XII, 262); — гр. πανούκλα <5 лат. panicula по panus <
гр. дор. πάνος (Άνδρ., EA, 185); срв. Meyer, Ngr. St., HI, 51; Младе­
нов, EP, 411 ; Tax., 30.
nàna м. диал. ’поп, свещеник’ (Костурско : на стол седи папа-Димо ;
срв. T а X., 30); — гр. παππά, сргр. παππάς ’поп’.
пападйя вж. попадия.
папёз и папёс м. диа.г. ’свещеник, поп’ ; — сргр. лилй; ’поп’.
nànap м., папаронка, папаруна ж. диал. ’мак, Papaver rhoeas' ; —
нгр. дим. παπαροόνα от ит. papaverone.
папй ср. диал. ’малкото на гъска’ ; — нгр. дим. лат, сргр. παππίον ’патенце’ умал. от πάππο; 'вид патица’ (’.4 г Λ о., ЕА, 186); срв. и Младенов,
ЕР, 411, s. п. папая.
пёпиня ж. диал. ’глупак’ (Зан. България) ; - по нгр. лал!, mi-nu 'патка,
патица'.
пёплама ж. диал. ’лятна завивка за спане ; юрган’ (Родопите, Стран­
джа) ; — нгр. И сргр. πάπλωμα ОТ φάπλωμα, εφάπλωμα ’юрган’ ('Ανδρ., EA,
186); според Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24, старинна гръцка заемка от визан­
тийското владичество ; срв. и Tax., 30; срх. popliin (V a s m е г, 11, 121).
пёпеам диал. ’преставам, спирам, свършвам’ (Бесвина, Леринско ; При­
леп; Битоля ; Солунско); — нгр. птичо (аор. к. πανσω) ’спирам’ ; вж. Т а х., 30.
папула ж. диал. ’дядо, старче’(Солунско) ; — нгр. παππούλη* умал. от
παποϋς, стгр. πάππος ’дядо’; ВЖ. T а X., 30 ; ’Либо., Ill, 24.

135

папур м. 1. 'вид блатно растение с високо меко стъбло'; 2. биал. 'ку­
куруз, царевица' ; — нгр. παπύρι ’вид растение’ от ергр, παπύρων умал. от
πάπυρο? (Άνδρ., 186); лат. papyrus.
napà диал. в съчет. не пара (чини) 'не твърде, не много’ (Бесвина,
Леринско) ; — нгр. παρά ; dir παρά ’немного’.
пара- диал. първа съставна част на сложни думи със значение ’за, вме­
сто’, като наир. парамайка ’вместо майка, т. е. мащеха’ (Воденско, Костурско,
Ксантийско, Прилепско); — гр. παρά·; вж. Tax., 30.
парйвец м. диал. ’циганин’ (зид. говор, Смолско); — може би по
гл. παραβιάζω ’прибързвам’ ; — срв. брациговски зид. говор ; бръз цигании.
параволйя ж. диал. ’притча’ (Охрид); — гр. παραβολή по гл. παρα­
βάλλω ’сравнявам, съпоставям' (’Ardu.. Е’.4, 186).
парагйди мн. и naparâr.«. диал. ’риболовен уред, състоящ се от много
въдици, навързани на по-дълъг конец’ (Созопол, Несебър, Варна) ; — нгр. πα­
ραγάδι, ергр. παραγαίδων умал. от παραγανδης
κροσωτό ρόρεοα ’дрехи С ресни’
(’.4 νδο., к'.I, 186); туп. parakuta, paragat, рум. paragat; вж. Спасова,
БЕз., 4—5, 1965, 353- ‘
парйдиз, парйдис м. диал. 'хубав парк, рай’ (Неврокопско, Сярско) ; —
нгр. παράδεισο/ от стгр. παράδεισος 'градина', заето от перс, pairidaeza.
паракймнувам диал. ’правя селянка’ ; — нгр. гл. παρακάμνω в сег. осн. ;
вж. Т a X., 30.
паракймен м. nein, 'висш византийски военен сановник, който нощувал
близо до царската спалня като пазител' ; — ергр. παρακείμενο? по παρά 'до,
при’ + κείμενος ’който лежи, СПИ’.
параклис м. 'малка църква ; къса църковна служба’ ; — ергр. παρακκλήσιον, παρεκκλήσια)· ’малка църквичка близо до голяма’ и παράκλησις ’къса
църковна служба’ ; вж. Т а х., 30 ; срх. paraklis (V а s m е г, II, 110).
параклисиарх м. диал. ’прислужник в църква’ ; — нгр. παρακλιαιάργμς
'който помага на еклисиарха’ ; вж. Έ λ ε ν & ε ρ ο νδ ά κ ι., X, 480.
паралипбмена книж. ’сбор от останали допълнителни работи към съчи­
нение’ ; — гр. παραλειπόμενα 'оставени настрани’, мин. страд, прич. ОТ παραλείπω
’оставям настрани’ (/1η μ., ХАЕГ, 955).
паралипса ж. диал. рядко 'опущение, пропуск’ ; — гр. παράλειψις
'пропуск’ от παραλείπω ’пропускам, изпускам'.
парамйна ж. диал. 1. 'доилка, бавачка’ ; 2. 'мащеха' (Солунско); 3. 'не­
законна жена, държанка’ (Родопите); — нгр. παραμάννα по παρά ’вместо' +
μάννα ’майка’ ; вж. Т а х., 30.
парамйне мн. диал. ’дрипи, парцали’ (Трънеко); — нгр. παραμάννα.
’бавачка на деца ; мащеха ; държанка’, с преосмисляне на значението.
парамйнка ж. диал. ’безопасна игла’ ; — нгр. παραμάννα ; със същото
значение; вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24.
парамон и парамун м. диал. 'произхождение, фамилно име ; прякор'
(Родопите, Странджа, Воденско, Леринско, Ксантийско, Тетевенско, Разложко,
Банско); — нгр. παράνομα по παρά- 'вместо' + όνομα 'име', с метатеза ν — μ —
м — η ; вж. Младенов, EP, 412 ; Η и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 347 ; T a x., 30.
парамонясвам диал. 'вадя прякор’ (Странджа) ; — нгр. παρωννμιάάω
(аор. к. παρωνυμιάσω), с метатеза а — ω = а — а ; вж. и парамон.
парапйнувам диал. ирон. 'отрязвам много’ (Банско) ; — но ергр. παρα­
πάνω 'в повече, свръх’. Произв. парапатник Толям комат хляб ; голямо парче’
от същия корен.
парапатйя ж. 'празна работа' (Банско); — нгр. παραπάτημα Трешка,
опущение' по παραπατώ 'погрешно стъпвам, подхлъзвам се', с леко преосмис­
ляне на значението.

136

napàneT, парйпит прил. 1. ’свободен, незает, празен’ ; 2. 'излишен, в
повече’ (Ботевградско, Софийско, Белослатинско, Тетевенско) ; — от нгр. παρα­
πετώ 'хвърлям настрани, захвърлям; напущам, изоставям’; срв. и Младе­
нов, ЕР, 412, където от παραπέφτω 'отпадам изоставам'.
парапет м. ’ниска ограда в края на стълба, балкон, мост и пр., която
предпазва от падане; перило’; — по устна заемка от нгр. лапался от ит. раrapetto ; вж. Банков, Ром. заемки, 235.
парасйна ж. диал. 1. ’нещо запустяло, изоставено, занемарено’ ; прен.
'слаб и болен човек’ (Годеч); 2. ’лозе парлог, запустяло лозе’ (Ниш, Пирдоп;
Враца парес ’напуснато лозе’); - според Младенов, ЕР, 413 от нгр. παοαιτώ 'напущам, изоставям’ ; но аор. к. на глагола е παραιτήσω, ето защо
Милев правилно е против мнението на Младенов и приема от παρεώ, παρεών
(аор. κ. παρειάσω) 'оставям, напускам’; вж. Изсл. Младенов, 164; срх. para­
gina; вж. и Попович, II, 218, който приема също от л«мш< срв. и парясвам.
параспор, параспур, поразпор «а,ргг. дяг.г. 1. ’какго дойде, без оглед;
на дребно’ (Родопите; прэдиам поразпор 'продавам на дребно’); 2. в съчет.
овце параспор 'овце, добитък, дадени с други в сгада, като се плащат раз­
носките и се взема, каквото се пада’ (Младенов, ЕР, 412); — ог сргр. .т«ρασπίρι, стгр. παρασπόρα ПО παρά 'пРи> на’ + σπόρος ’разсят’ ОТ σπείρω 'пръс­
кам, сея’ (Πρωία, II, 1858); срв. и σποράόος ’разсеян’ ; срх. paraspur (V а s m е г,
111); срв. и Попович, II 218 parasPur ’сиромах’.
парастйс м. църк. ’помен за умрели със специални молитви’, n^iстмь (MiLP, 555; Ф а с м е р, Изв. XV, 263); —■ сргр. παράστασις ’присъствие’
по παρά ’редом’ + στάσις 'стоене, поставяне’; вж. Младенов, ЕР, 412 и
T a X., 30 ; срх. parastasi (V a s m е г, II, 111).
парйтик прил. диал. 1. ’свободен, без работа’ (Μ. Търновско, Странджа,
Родопите); 2. ’лош, грозен, некрасив’ (Смолянско, Чепеларе); — по нгр.
ДИМ. παρατώ, παραιτώ ’изоставям, зарязвам’, παρατί&ημι ’поставям край другото’;
срв. и παρα&ήκη ’притурка’; вж. Младенов, ЕР, 412.
паратикё, паратико ср. п парника ж. диал. 1. ’свободно време, без­
работица’ — за селяни при лошо време (Странджа) ; 2. ’безсмислено, празно
нещо, празна работа' (Странджа) ; 3. 'несериозен разговор’ ; — нгр. παρα^ήκη
’притурка’ по παραθέτω. παραΜημι 'поставям край друго’. Произв. паратико
нареч. ’напразно, излишно’ (Българи).
парйтир, парёфир м. диал. ’прозорец’ (Смолянско ; Ятрос, Визенско ;
Охрид); — нгр, παρα&άρι, κ. παρά^νοον ; вж. Младенов, ЕР, 412; арум.
paradiri, алб. parather.
паратясвам, паратясам диал. ’оставам празен, свободен’ (Родопите); —
от смесване на гл. παρατώ, παραιτώ (аор. κ. παρατήσω) ’изоставям, оставям, за­
рязвам’ и ГЛ. παοεάω, παρειά (аор. κ. παρειάσω) ’оставям, напускам’.
парафтйсвам, парафтйсам диал. 'в повече съм’ ; нгр. παραφτάνω (аор. к.
παραφτάσω) ПО παρά ’в повече’ + φτάνω 'стигам, ДОСТЯТЪЧен съм' ; Срв. φτάνει
καί παραρτάνει ’стига и престига'.
парацифун м. диал. ’по-големият цифун на улей на воденица’ ; — от
нгр. предл. παρά -(- σνγω'-ri. сргр. σιφώνιο? умал. от стгр. σίφων ’водна тръба’.
парем диал. рядко вземам’ (Солунско) ; — от нгр. гл. παίρνω (аор. к.
πάρω) ; вж. Т а X., 30.
парёя ж. диал. ’компания’ (Родопите); — нгр. дим. παρέα от испански.
парик м. ист. 'зависим селянин във Византия, България и Сърбия през
средновековието, който е живеел като наемател’ ; — гр. πάρεικος 'живеещ при’
ПО παρά ’редом' + οίκος 'къща'.

137

паримйя, паремйя ж. църк. ’текстове от свещеното писание, които се
четат на вечерня’ ; — гр. παροιμία 'кратка синтеза, която изразява истината’
по прил. πάρ-οιμος^ Αν Ь ρ., ЕЛ, 189); срх. paromija (V a s m е r, П, 111).
парясвам, парясам разг, ’напущам мъж или жена ; изоставям' ; —
нгр. παρεάω (аор. κ. παρειάσω) ’изоставям, напущам’ ; вж. Милев, Изсл. Мла­
денов, 164 ; а според Младенов, ЕР, 413 от παραιτέω (-à) ; срв. и Μ и р ч е в,
ИИБЕ, 1, 1952, 235; ЕзЛит., 2, 1947, 24; също и Tax., 31. Произв. парясница, парясник.
пкска, nàcxa ж. .’Великден’ ; стб. пхскх, книж. пм^ (Фасмер, Изв.,
XII, 263—264); — сргр. πάσχα от евр. pesăsh 'отминаване', което на гр. е ос­
мислено на ’страдам’ от πάσχω; срх. pasha, paska (V a s гп е r, II, 112).
паспал м. дийл. ’брашнен прах в мелница, налепен по околните пред­
мети’ ; — нгр. πασπάλη ’фино пшеничено брашно’ ; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 347; Tax., 31, а у Младенов, ЕР, 413 погрешно от кор. ие. pel;
срх. paspâlj (V a s m е г, II, 112). Произв. паспалив.
паста ж. ’вид тестен сладкиш’ ; — нгр. πάστα от ит. pastia ’тесто' ;
вж. Банков, ИИБЕ, 8, 1963, 546; срв. и Младенов, ЕР, 413, у когото
от западноевропейски.
пасхалия ж. църк. 'таблица за изчисляване датата на великденските праз­
ници’; стб. пдсудхигх (MiEW, 233 ; Фасмер, Изв., XII, 263); — сргр. πασχαλία по прил. πασχάλιος от Πάσχα ’Великден’.
пат м. диал. ’просто дървено легло, одър’ ; — нгр. πάτος 'дъно (на
бъчва, чаша, море и под.)’.
пата, патам вж. патя.
патаксувам, патаксам диал. 1.’оставам мирен, мирясвам; отдъхвам си’;
2. ’спирам, преставам, успокоявам се’ ; — гр. πατάσσω (аор. κ. πατάίοή ’наказ­
вам, удрям ; повалям’; вж. Младенов, ЕР, 414; Tax., 31; Скорчев,
ЕзЛит., 2, 1947, 22; срв. и тур. pataklamak ’удрям’.
патйсваи, патйсам диал. обикн. в съчет. не съм патасал 'не съм се
успокоил, не съм починал’ (Панагюрище); — смятаме видоизменен от гл. патаксвам <^ гр. πατάσσω ; вж. предишната статия. Произв. патасило 'успокоя­
ване, спокойствие'.
патйти м. мн. диал. ’картофи’ (Битоля ; Н. Надежда, Хасковско ; Чешнегирово, Пловдивско ; Родопите) ; — нгр. πατάτα < ит. patata от амер, bțtate (‘A r ό ρ., EA, 190) ; срв. Младенов, ЕР, 414 ; Μ е у е г—L ü b к е, 6285.
пйтерик м. църк. 'книга с жития на християнски светци и цьрковни
отци’;— гр. прил. πατιοικόν (ßißHor); вж. Младенов, ЕР, 414.
пйтерица ж. 'тояга за подпиране; владишки жезъл’, пйтърига (Веригово, Карловско ; Н. Надежда, Хасковско) ; — гр. πατερίτσα умал. от πάτερα,
което пък увел, от πάτεοον ’кол’ по πάτος ’греда на под’ ; срв. Ф. К σάκο νλες, Άΰηνά. 30; също ’.-Irio., ΕΛ, 190; вж. Младенов, ЕР, 414; Tax.,
31 ; срх. patarica (V a s m е r, 112 и Попович, I, 219).
пйтима ж. диал. 'страдание, беда’ ; — нгр. πάθημα по πάθος от πάσχω
'страдам, патя’. Произв. патим ’страдам’.
патйтра ж. диал· ’част от тъкачен стан' (Ивайловградско ; Еникьой,
Ксантийско) ; — нгр. дим. πατητήρι, к. πατητήριον ’преса’, с преосмисляне на
значението.
патома ж. диал. 1. ’под на стая, обикн. глинен' (Търновско); 2. ’шев,
който свързва горната част на обувка с основата, с табанхастара’ — нгр. πά­
τωμα ’под’ ; гл. πατώνω ’слагам под, дъно на нещо’.
пйтос м. диал. ’килим за под' (Берковско) ; — нгр. πάτος 'постлана
улица’.

138

пат0с(у)вам, патйсвам диал. ’слагам под; замазвам, залепвам' (Банско);
нгр. πατώνω (аор. к. πατώσω) 'поставям под’, което напълно отговаря на
бълг. форма.
патрахйл вж. епитрахил.
патрийрх м. 1. ’родоначалник на племе или народно коляно'; 2. ’глава
на православна църква, провъзгласена за патриаршия’; стб. π^ηΗ^χι (MiLP,
558) ; — сргр. πατριάρχης ’отец, началник на църква’.
патрийрхия, патриаршия ж. църк. 1. ’власт на патриарх’ ; 2. ’сграда
където се помещава патриарх’; — сргр. πατριαρχεία (Άνδρ., EJ, II, 63);
срх. patrijarhija и patrijarsija (V a s m е г, II, 113).
патрйда ж. диал. ’татковина, отечество’ (Солунско, Ксантийско); —
нгр. πατρίδα, сргр. πατρίς. -ίδης', вж. Т ах., 31.
патрйк м. 1. ист. 'титла за благородство във Византия по времето на
Костантин Велики’ ; 2. нар. ’патриарх’ ; — сргр. πατρίκιος < лат. patricius ;
срх. patrikii (V a s m e г, II, 113).
пйтя и пйта, пйтам диал. ’страдам’ ; — от сег. осн. на гр. гл. παγαίνω
от πάσχω ’страдам’ ; вж. Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 21 ; Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 347 ; Т а х., 31 ; а според Мирчев (пак там, 26) от лат. patior.
пачеУра, пачаура ж. диал. ’пачавра’ (Странджа); — нгр. диал. πατσα(β)ονρα от тур. paçavra ; формата пачавра е направо от тур. paçavra.
педепсвам, педёпсам, педёпцувам, педёпцам 5иал. 1.'възпитавам, от­
хранвам дете’ (Банско); 2. 'уча, съветвам; наказвам’ (Родопите, Тетевен,
Бяла Слатина и др.) ; 3. 'научавам, усъвършенствувам’ (Панагюрско, Тетевен­
ско, Леринско); пшпситн (MiLP, 559 ; Фасмер, Изв., XII, 264); — нгр.
παιδεί·ω (аор. к. πεδεύσω, πεδέψω) ’измъчвам’ ОТ стгр. παιδείω ’отглеждам, въз­
питавам’ по παΐς, παιδός ’дете’; вж. Младенов, ЕР, 116; Т ах., 31. Произв.
изпедепсам.
педйя м. диал. ’слуга’ ; — нгр. παιδίον ’дете’, с преосмисляне на значе­
нието ; вж. Младенов, ЕР, 416.
пёза ж. диал. ’подигравка, шега, срам’ ; обикн. в съчет. станал си за
пеза ’станал си за срам, за подигравка’ (Малешево, Леринско, Солун­
ско); 2. ’сводница’; — от нгр. гл. παίζω ’играя; шегувам се’; срв.
παιζογελώ ’играя и се смея; подигравам се’; вж. Младенов, ЕР, 416;
Tax., 31 ; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1947, 374 ; ’ J >■ 5 о., III, 24 ; срх. pesa (Попо­
вич, I, 219).
пезйвол и пезйол м., пезйвола ж. диал. ’мрежа за ловене на риба ;
серкме ; примка на мрежа, на серкме’ (Бобошево, Кюстендилско, Велешко ;
Прилеп) ; — нгр. περίβολος ’рибарска мрежа за мятане’ от πέζο ’тежина’ с
втора съставна част βάλλω ’мятам, хвърлям’; срв. Младенов, ЕР, 416;
Tax., 31 ; Άνδρ., II, 24.
пезул и пюзюл м. диал. ’издадено място край стена или до огнище ;
вдлъбнатина в стена за поставяне на неголеми предмети’ (Родопите ; Момчи­
ловци, Смолянско); 2. ’малко прозорче, подобно на долапче’ (Трънско, Търго­
вище, Плевенско, Троянско, Тетевенско, Пирдопско и др.) ; 3. ’място за ся­
дане край стена, зидана пейка’ (Софийско); — нгр. πεζω'-λι ’каменна пейка’,
сргр. πεζούλιν умал. от πεζά 'връх, край’ -р- умал. гр. нает, -ονλι ; вж. Μ л аденов, ЕР, 416.
пёлаво ср. диал., морска дълбока далечина’ (Приморско, Бургаско) ; —
нгр. πέλαγος ’море, открито море’ с промят на у > е на местна почва.
пёлка, пёлкя dua.t. ’сечиво, подобно на брадва, но с две остриета,
едното по-тясно от другото’ (Странджа) ; — нгр. дим. πελέκι, к. πελέκων умал.
ОТ стгр. πέλεκας ’секира, брадва, топор’ по πελεκώ, πελεκίζω ’дялам’.
пёлта ж. остар. ’малък щит’ ; — нгр. πέλτη, дор. πέλτα (Δ η μ., ΝΑΕ Г, 981 ).

139

пелтёст л. ист. книж. 'войник, който е въоръжен с пелта ; щитоно­
сец' ; — нгр. πελταστής.
пендйл м., πeндàлκa ж. диал. 'лице, което е много чувствително,
сърди се лесно’ (Севлиево) ; — може би от гр. πένθος ’болка’ ; срв. πενθώ
'скърбя, жаля’; вж. Въгленов, БЕз., 4, 1966, 375; Произв. пендал0свам(се),
пендалайсвам (се).
пендйр μ., neaflàpa ж. нар. ’голяма жълтица, която служи за наниз’ ; —
нгр. πεντάρα произв. от πέντε ’пет’ + нает, ·αρα ; вж. Ά v ä ρ., П, 63; Мла­
дено в, ЕР, 417 ; Та х., 31.
пендиартози ж. мн. диал. ’обредно хлебче’ (Охрид) ; — стгр. πεντηάρτοοη
НО πέντε 'пет' + άρτο* 'хляб'.
пендикостйр, пентикостйр м. 1. диал. монета от петдесет драхми’; 2.
църк. 'литургическа книга, която съдържа молитвите от Великден до Петдесетнина’; — сргр. πενινρκιστάρων по πεντακόσια 'петстотин' (вж. Младенов,
ЕР, 417); срх. peiUikostarb (V a s ш е г, II, 114).
пенкам се диал. ’трудя се, мъча се’ (Родопите); — от нгр. гл. в сег. осн.
πένομαι ’работя, трудя се; бедствувам’; вж. С к ο р ч е в, ЕзЛит., 2,1947, 21);
срв. гр. πενία ’беда, неволя’ ; срв. и бълг. пинкам се ’напъвам се с всички
сили' (Родопите) и пенкяза се 'мъча се, бавя се’.
neHTàpTO ср. църк. 'петохлебие' ; — гр. πεντε άρτοι·, вж. '.1>·<)κ, 11, 63.
пентикостйя и пентикощйя ж. църк. Нетдесетница’; стб. oathkocthix
(Сав. кн. Μ i L Р, 763; Фасмер, Изв. XII, 271); — сргр. Πεντηκοστία ((μέρα)
’петдесетият ден след Великден' ; омекотяването на οτ > шт се дължи на
следващата мека гласна -и.
пепон, пепун, пипйнл. диал. 'пъпеш'; — нгр. πεπόνι, сргр. πεπόνιον умал.
от стгр. πέπων 'зрял' (Ά ν ό ρ., ΕΛ, 193) ; срв. и С к ο р ч е в, БЕз., 2, 1956, 160 ;
Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 147 ; Т а х., 35 ; ’.4 г Λ о., II, 63 ; срх. piptin (Va s m е r,
II. 114).
“
перипатйсвам, перипатйсам диал. ’вървя, разхождам се’ ; — нгр. περι.ιατώι (аор. к. περιπατήσω) със същото значение; вж. ’.I rilj., II, 63.
пёрка ж. диал. 'вид риба’; —нгр. πέοκα от стгр. πέοκρ; вж. 'Ανδο.,
II, 63.
'
‘
пётал л/, пётало ср. ’подкова’; петхль, ηίΠΛΧ (MiLP, 561 ; MiEW, 244;
Фасмер, Изв., XII. 264);—гр. πέταλων) 'лист от цвете; подкова’, стгр. πέταλον от πετάνννμι ’разтварям се’; срв. Младенов, EP, 420; Т ах., 31;
срх. petalb (V a s m е r, II, 115).
петалосвам, петалосам диал. рядко ’слагам петало ; педковавам’ ; — нгр.
πεταλώ (аор. К. πεταλώσω) СЪС СЪЩОТО значение; ВЖ. Άνδρ,, II, 63.
петахтйри мн. диал. ’въжета на краищата на мрежата на гъргъра’
(Варна, Созопол. Несебър); — нгр. πεπαχτάρι ’риболовен уред за ловене па
риба от суша, състоящ се от влакно, въдица и тежест’ (Πρωία, II, 1927)
по гл. πετάω, πετώ» 'хвърлям, захвърлям ; летя’.
пётимен прил. диал. 'който копнее, жадува за нещо, което няма ; жаден,
гладен’ (Странджа), пйтимен (Щип, Водеиско), петюм (Бяла черква) ; — по
гр. гл. ίπιΰνμώ ’желая, жадувам за нещо’; вж. Младенов, ЕР, 420.
петимйсвам, петимйсам диал. ’желая, жадувам' (Родопите, Сливенско,
Брезнишко ; Панагюрско); — нгр. дим. πεϋνιιώ от ίπώνμώ (аор. к. (έ)πεβι μήσω
’желая’; срв. Младенов, ЕР, 420.
петимйя ж. диал. 'жадуване за нещо’ ; — нгр. έ(π)ιΑνμία, с изпадане на
протет. г-.
петоня ж. у НЕ, IV, 27, без обяснение, със следния текст ; добре ми
doiide. Марко ле I сос тая коня петоня ■ сос тая млада невеста (песен
от Разложко) ; тук думата означава ’хвърчащ’ ; — от гр. гл. πετάω, πετώ

140

’хвърча’ по πετωνία ’вид влакно на въдица, употребявано за ловене на големи
риби, и самата въдица’ ; по всяка вероятност конят се уподобява фигуративно
на голяма въдица, която хвърчи надалече, когато се хвърля във водата.
петравйл, петрайл, петрахйл вж. епитрахил.
пётура ж. диал. ’разточен лист от пшеничено тесто за баница’ (Пана­
гюрище, Ботевград, Котленско, Китен и др.) ; 2. ’резен хляб’(Панагюрско) ; —
по гр. πέταλον ’лист’ + нает, -ура ; вж. Младенов, ЕР, 42.
nèxep м. пёхера ж. диал. рядко ’свекър ; свекърва’ (Солунско) ; — нгр.
πεθερός, πεθερά 'свекър, свекърва’; вж. »Младенов, ЕР, 420; Tax.,32.
пйзма ж. диал. ’омраза, мъст; инат ; упорство’ (Леринско, Банско, Дебърско, Разложко, Царибродско, Велешко) ; стб. пнзш (MiLP, 563 ; Ф а с м е р,
Изв.. XII, 264); — нгр. πείσμα, πείσμα от πεΆοι ’примамвам, измамвам'; вж.
Ниче в, ИИБЕ, 8, 1962, 377 ; Младено в, ЕР, 422 ; Т а х., 33 ; срх. pizma
(Vas mer, II, 118), Произв. пизни.и 'мразя, ненавиждам’,
пикасвам, пикйсам вж. сапикасвам.
пвлнвор, пелнвор м. диал. ’градина’; — нгр. περιβόλι ’градина’; сргр.
πεοιβόλιν от стгр. πεοιβό/Μίον по περίβολέ ’околност, двор’; вж. Младенов,
ЕР, 422.
"
'
пинакйда вж. панакйда.
пинакота вж. панакота.
пипер м. 1. ’чер пипер’; 2. ’червеи пипер’ ; пъп^к (MiLP, 758; Фасмер,
Изв., XII, 270) ; — стгр. πιπέρι, нгр. πιπέρι, с изместване на ударението по ана­
логия на αλαζ, ό/.àn Ç А г δ ρ., ПА, 198); срв. Младенов, ЕР, 423; Tax.,
32; Скорчев, БЕз., 2, 1956, 161; срх. piper (V a s in е г, II, 116). Произв.
пиперка.
пилон вж. пепон.
пира ж. ’огън’ (Охрид); — гр. πυρά, стгр. πύο ; вж. Tax., 32; ’Aria.
III, 24.
’
пирйксувам (се), пирйкеам (се) диал. 1. притеснявам се, тъгувам, загрижен съм’ (Странджа); 2. ’ставам проклет’ (Бесвина, Леринско); — нгр.
πειράζω (аор. К. πειράζω) ’правя злини на някого’, а не ОТ περάζη, както Н ичев посочва (ИИБЕ, 8, 1962, 347).
пирг м. диал ’кула’; пнргъ (MiLP, 564; Фасмер, Изв., XII, 265) ; —
гр. πύργος ; вж. Младенов, ЕР, 423 ; Т а х., 32 ; рум. pirg (-uri), арум, pirgu,
алб. pirk,-gu, срх. pirgo, pirbgb (V a s in e г, II, 116), тур. burgus. Произв. пирго
’малка камбанария’ (Родопите).
пирёт м. диал. рядко ’слуга’ (Солунско); — нгр. ύπροέτης \ вж. Tax.,
32; L4rôo., III, 24.
пирйгла ж. диал. ’вид дървен пергел’(Елена, Габровско); — стгр. περίγλα
’голям дървен пергел', с асимил. е — i- u— и.
Произв. нириглосвам
'измервам с пиригла’ (Елена. Габрово).
пйролка ж. диал. ’птица червенушка, Purhula’ (Бесвина, Леринско); —
игр. πνρρούλαζ + бълг. наст.-да ; срв. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 347.
пирон, пёрон и пирун м. диал. ’гвоздей’ ; пн|)8нъ (MiLP, 564 ;
Фасмер, Изв., XII, 265); 2. ’вилица’ (Родопите, Ахтопол);— нгр. дим. πιρούνι,
сргр. περόνιον умал. от стгр. περόνη ÇA г δ ρ., ΕΛ, 198); вж. и Η и ч е в, ИИБЕ,
8, 1962, 446; срв. ит. обл. piran, срх. pïrun (V a s m е г, 117).
пиронясвам, пиронясам, перонйсам диал. ’заковавам с гвоздей’ ; — нгр.
πεοονιάύω (аор. К. πεοονιάσω, πιοοννιάσω) ПО περΰπ, πιρούνι ’гвоздей’; ВЖ.’.4 r<5 ρ.,
11, 63 ; формата перонйсам е деном. гл. от πεοόνι със сигм. гр. аор. осн. ; срв.
•J г «s»., ii, оз.
'

141

пйрус м. диал. 1. ’пирустия’ (Козичино); 2. ’чучурче на ибрик, стомна;
канелка на каче’(Родопите, Странджа); 3. ’малко отверстие на мях, в който
се държи течност’ (Родопите) ; — нгр. πυροστιά ; вж. и пиростия.
пирустия, пиростия ж., перостия, перустия ж. диал. ’желязно трикрако приспособление, върху което се поставят тенджери, котли и под. на
ОГЪНЯ1; — нгр. πυροστιά ОТ сргр. πυροστάτης ПО πυρ, πυράς ’огън’ + στάτης
стоящ’, а според Χατό. ОТ πυρ-εστία (Άνδρ., ΕΛ, 211).
пйса ж. диал. ’смола, зифт’ (Странджа, Смолянско, Родопите, Созопол) ; —
игр. л’от ’катран’ от лат. pix ; вж. Младенов, ЕР, 424 ; Т а х., 32 ; ’.-1 ν δ о.,
И. 63.
'
пйскоп, пйскуп вж. епископ.
пйскуп .и. диал. 'вид птица от рода на гълъбите’ ; — гр. επίσκοπος, с
осмисляне по нар. етим. като идеща от звукоподражателния корен писк- ; вж.
И и ч ев, ИИБЕ, 8, 1962, 347.
питймисвам, питимйсам вж. nemii.4ucea.it.
пйтроп вж. епитроп.
питропйя вж. епитропия.
пихтйя ж. 1. ’сгъстена маса ; желе’ ; 2. пифтйя диал. ’пача’ (Бесвина,
.Иеринско) ; НГр. πηχτή, сргр. πηκτή ОТ прил. πηκτός ПО ГЛ. πήοσω ’сгъстявам’ ;
вж. С к о р ч е в, БЕз, 2, 1956, 161; БМ, 4, 1943, 182; Άνδρ., II, 63; срв. и
Μ л а д е н о в, ЕР, 425, който сравнява с παχύτις ’тлъст’.
пихтосвам, пихтосам диал. ’правя на пихтия ; правя ядене на пача, за­
мразявам пача’ (Странджа, Ботевградско) ; — нгр. πηχτάνω (аор. к. πηχτώσω)
'правя на пихтия, сгъстявам’ по πη,τή ’пихтия’; вж. Младенов, ЕР, 425.
Произв. спихтосвам.
пиято ср. диал. ’чиния’ (Странджа); — нгр. πιάτο от ит. ptatto <^лат.
'plattiis <Άρ. πλατύς ’плитък’ (Άνδρ., ЕЛ, 196); срв. С к о р ч е в, БЕз., 2,
1956, 162, у когото чрез ит. piatto — от гр. πλάτος ’плитък’.
плйка ж. диал. 'плоча за писане’ ; плхкх (MiLP, 568) ; плокх (MiEW,
251); — нгр. и сргр. πλάκα от стгр. πλά: ; вж. Младенов, ЕР, 426; Тах.,
32 ; С к о р ч е в, БМ, 5—6,1943,240; срх. plaka (V as т е г, II, 118; По­
пович, 1, 219); срв. и Μ е у е г, Alb. Wb , 343.
плаке(н)да ж. планети ж. мн. диал. 1. ’угощение, което се устройва
в понеделник след сватбата в дома на младоженците’ ; 2. ’хоро, което се играе
в понеделник след сватбата от млади и стари, които момъкът черпи с „блага
ракия“' (Родопите) ; 3. ’баница, приготвена от родителите на младоженката на
следващия ден след сватбата за черпене в чест на девствеността й’; — според
Младенов, ЕР, 426 чрез нгр. от лат. placenta ; а може би и от нгр. диал.
πλακνττα ОТ πλακούντα ΠΟ π/,ακοϊ.·ς 'вид баница, пита’ ; срв. И πλάκα ’плоча,
върху която се пече баница’; срв. II а π а δ ό π ο ν λ ο ς в Άθηνα, 44, 19.
Произв. растлакедеам се ’сядам и се разполагам нашироко, дори неприлично’
(Родопите).
плакйя ж. ’вид ястие обикн. от риба с лук, моркови, лимон и др.’;- от
нгр. πλακί, к. πλακίον умал. от πλάι ’плоча във вид на табла, върху която са
печели пити, баници, а може би и плакиите ; тепсия’(’.1 г ô о., ЕЛ, 199); срв.
и Младенов, ЕР, 426.
плакосвам, плакосам диал. ’натискам, затискам’ (Костурско) ; — нгр.
πλακώνω, πλακώ (аор. к. πλακώσω), ’натискам, притискам ; вж. Т а X., 32.
план м., плйния ж. диал. ’вид ренде’ ; — нгр. πλάνι и πλάνια от лат.
plana (Άνδρ., ЕЛ, 199); срв. и К. Костов, БЕз.,5, 1955, 353.
плйсвам, плйсам диал. ’създавам’ ; — игр. πλάσσω, πλάττω 'творя, съз­
давам, фасонирам' ; срв. Т а х., 33.
платйн м. 'голямо клонесто дърво с широки листа’ ; — нгр. πλατάνι, сргр.
πλατάνη от стгр. πλάτανος; рум. platan, арум, platan, срх. platani, (\! a s т е τ.
Il, 118).

142

платина, платйца ж. ’вид риба’; — нгр. πλατίτσα ПО πλατύς ’плосък,
широк’; вж. Скорчев, БЕз., 2, 1956, 160.
плескуда ж. диал. рядко ’плитка на коса’ (Гюмюрджина, Ксанти); —
игр. πλεξούδα ОТ πλεςονδι (Ά г ό ρ., II, 65).
плик .и. 'вид огънат и подлепен книжен лист за слагане на писма’ ; —
нгр. πλίκο; от ит. plico от гл. plicare ’сгъвам’ ; вж. Мирчев, ЕзЛит. 2
1947, 27 ; рум. plic-(uri), арум, plico.
плймира ж. диал. ’прилив’ (Созопол) ; — нгр. лЛп(ц)гоа ’наводнение,
прилив’ (:\ η и., ΝΛΕΓ, 1012) ; срв. и Спасова, БЕз., 4, 196(5, 337.
плит м. диал. ’сушена, печена тухла’ (Битолско, Леринско) ; — нгр. лλίдa,
стгр. πλίθο; ’тухла, кирпич’.
плитйр м. диал. ’кирпич, плоча’ (Брацигово ; Прилеп ; Костурско ; Бесвина,
Леринско) ; — нгр. πλιθάρι, πλίνθάρι по .πλίνθο; ’кирпич’; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 348; алб. plidâr.
плор м. диал. 'носова част на лодка’ (Несебър, Варна) ; — нгр. πλώοι
’нос на лодка, на кораб’ (Λ η и., ΝΛΕΓ, 1015); срв. Спасова, БЕз., 4,
1966, 336.
'
плъндйксвам, плъндйксам диал. ’припадам, прилошава ми от задух,
от жажда’ (Странджа) ; — нгр. πλαττάΛο (аор к. ллатпкю) от стгр. πλαντώ
’чувствувам силно притеснение, пукам се’.
пляга ж. диал. ’рана от куршум’ (Дебърско); — нгр. πληγή, дор. αλόγα.
’удар' по κληοσω, πλ^τα) ’удрям, ранявам’.
плягосвам, плягосам диал. ’ранявам’ (Дебърско) ; — нгр. πληγώνω (аор. к.
.πληγώσω) НО πληγή ’рана’, а МОже би и Деном. ГЛ. ОТ αλόγα, πληγή ’рана’.
подостома ж. диал. 'задна част на кораб ; кърма' (Варна, Созопол) ; —
нгр. ποδόσταμα ’кърма’ (Λ η μ., ΝΛΕΓ, 1017).
поклисйр ж. диал. ’прислужник в църква’; поклнсхрь (MiLP, 609); — сргр.
(α^οκρισάριο; с ПО-Старинна форма ποκρισάρις Οτ άποκρισιάριο; И С дисимилация
па ρ — ρ = л — р ; вж. Фасмер, Изв., XII, 267 ; също и ’Λ ν δ ρ., II, 64.
полемйсвам (се), полемйсам (се), полемйша (се) диал. 1. за болен
човек или добитък ’опитвам се да ям’ (Μ. Търновско, Странджа); 2. обикн. с
отрицание ’труднее, давам вид, че работя’ (Смолско, Пирдопско); — нгр. πο­
λεμώ (аор. к. πολεαήσω) ’мъча се, старая се, правя усилия’,
полиелёй, полилёй и полюлёй м. 1. ’висящ светилник с много свещи
или лампи ; многосвещник’ ; 2. църк. ’отбрани псалми, които се четат през
време на някоя празнична църковна служба’; п«анка(н (Фасмер, Изв., XII,
267) ; — гр. πολυέλαιο; по πολνς ’много’ + ελαων ’дървено масло (в кандило)’ ;
вж. Младенов, ЕР, 468; Tax., 33; срх. polijelej (V a s m е r, II, 120);
срв. и Филипова, БЕз., 4, 1966, 388.
полипйт м. диал. ’малка помощ, събрана оттук-оттам’ (Банско) ; — нгр.
αολνπαθή; ’многострадален’ по πολί· ’много' + πάθη; ’страдащ’.
политрона ж. разг, ’вид кресло’ ; — нгр. ασλαθρόνα, ит. poltrona.
понакаматнёвам вж. ка.чатен.
пондйло ср. диал. ’обор за добитък’ (Дебърско, Битолско); понгднль
(MiLP, 624 ; Фасмер, Изв., XII, 267) ; — cpi'p. логпЛо от лат. pontilis ; вж.
Tax., 33; срх. pontilo (Va sm er, II, 121).
понт .ч. 1. ’точка’; 2. диал. ’вид ръчен шев по ръба на ревера, който
изглежда като редица от точици ; затиглица’ (профес. лексика);—нгр. πόντο;
'бримка’ ; срв. вен. ponto.
поп .ч. ’свещеник’; стб. попъ (MiLP, 627; Фасмер, Изв., XII, 267); —
стара заемна от гр. παπΰ.;\ вж. P. S k о k, RESI, 7, 1927, 185—187; вероятно
сродно с лалло; ’дядо'.

143

попадия, пападйя ж. ’жена на свещеник' ; тпхднш (MiLP, 625); — ергр .
παπαδία, нгр. παπαδιά от παπάς ’поп’; вж. Младенов. ЕР, 481 ; срх. popadija (V a s m е г, II, 121), рум. papadia.
nonàpa ж. ’надробен хляб във вода, чай или мляко’ ; — по нар. етим. от
'попарвам’, но думата е през гр. παππάρα от ит. раррага 'супа от хляб’ по
pappe ’хляб’; вж. С к ο р ч е в, БЕз., 2, 1956, 161.
поразпор вж. napaenôp.
порйя ж. диал. ’вода, хваната от река и изведена да пои ливада, гра­
дина и под.; бара’; — нгр. πουεία от ποοενω, ’водя, извеждам’; вж. Άνδο.,
Л, 64.
порта ж. диал. ’дворна врата’; стб. nepn (MiLP, 631 ; Ф а с м е р, Изв.,
XII, 268);
игр. и ергр. лота от лат. porta ; вж. Meyer, Ngr. St.. Ill, 54;
срв. и Μ дадено в, EP, 493. у когото от лат. porta ; T а χ., 33.
портокал м. ’сочен южен плод’ ; — игр. πορτοκάλι от собств. ит. Portogallo (’.I r ti ρ., Е.I, 204); срв. н Скорчен, ЬЕз., 2, 1956,160; Tax., 50;
може би и през турски ; рум. portocală.
порфира ж. книж. ’дълга горна дреха, която носели царе и високопоставени липа ; багреница’; стб. порфнрх (Zogt., 117; MiEW, 259); поръпн^А.
(Фасмер, Изв., XII, 268); — ергр. ποογόρα по гл. προφέρω 'с порфирен цвят
съм’ ; срх. porfiro, ponfira (V a s m е г, II, 121) ; срв. лат. purpura.
порясаник вж. парясвам.
потир м. 'златна или сребърна чаша’; стб. потн^ь (MiLP, 644, Ф а с м е р,
Изв., XII. 268 ; M e i I 1 e t. Etudes, 187) ; — ергр. ποτήρα» умал. от стгр. лт>',о ;
срх. poterii (V a s ш е г, 11, 122); алб. poter, рум. potir.
потун м. ’дървен под на къща' (Странджа); — нгр. πάτωμα, гл. πατώνω
’слагам под на къща’. Произв. погпунясвам ’поставям дървен под на къща’
(Странджа).
потура парен. ’по-късно’ (Странджа) ; — по бълг. частица за сравн. ст.
ио + гр. τώρα ’сега’.
праз .ν. npàca ж. 'вид лук с дълго цилиндрично стъбло, Allium porrum’ ;
прксъ, пр\зъ (MiLP, 658; Фасмер, Изв., XII, 268); — гр. πράσον по πράσινοι·
’жълтозелен’; вж. Младенов, EP, 503; Tax., 33; ИИБЕ, 8, 1962, 348;
’. I ν δ о., II, 64 ; срх. praz, präza, алб. pras ; срв. и Meyer, Alb. Wb., 351 ;
Alb. St. IV, 100; Thumb. BZ, IX, 439.
праксувам, прйкеам диал. ’възпитавам; върша’ (макед. говори); — нгр.
πράττω (аор. κ. πρά:ω) ’върша’ ; срв. и праксан ’опитен ; възпитан’ ; вж. Μ ат о в, СбНУ, IX, 25; Г а х., 33. Произв. изпраксува.и (се).
npàmp м. книж. рядко ’агент’; прхкторъ (MiLP, 658; Фасмер, XII,
263) : — ергр. πράκτωρ ; срх. prahtorb (V a s ш е г, П, 152) ; срв. и MiEW, 260.
прймага ж., приматя и прамаке мн. диал. ’праматарски стоки, праматия' ; —· нгр. дим. πρά(γ)ματα мн. от πρά(γ)μα ’нещо, вещ, стока ; стгр.
•if_>(i(y)ita по Л1н'икч правя, върша’.
праматар и. диал. ’търговец на манифактура, обикн. амбулантен’ ;
rijiAMATs^bHb (MiLP, 658; Фасмер, Изв., XII, 268); —гр. нар. πραγματάρις,
ергр. πραγματευτής по гл. πραγματώνομαι ’занимавам се, върша, работя’ (’.1 νδρ.,
ЕЛ, 206); същ. πρά(γ)υα ’работа’; вж. Meyer, Alb. WL, 360 ; според Мла­
денов, ЕР, 503 от πράγματα ’неща’. Произв. разпраматосвам, праматарувам.
праматйя ж., праматьо ср. и приматя мн. диал. 'манифактура, стока
на праматар’ (Банско, Родопите, Кукуш) ; — нгр. πραγματεία по πράγματα 'ра­
боти, неща': вж. 'Г ах., 33; ’.Ι>·Λφ., II. 64.

144

преварёксувам, преварёксам диал. ’нервирам се много, прилошава ми
от яд’ (Родопите); приварёксало ми е безл. ’прекипяло ми е; притеснявам
се, дойде ми до гуша’ ; — от предст. пре + гр. гл. βαρίσκω (аор к. βαρέσκω)
'ранявам'; прен. ’уязвявам’ (Πηωϊα, I, 537); срв. и βαριέμαι 'уморявам ce,
мързи ме’.
презвйтер м. църк. ’свещеник, поп’; стб. првнт^ъ (MiLP, 659 ; MiEW, 266 ;
Ф а с м е р, Изв., XII, 270) ; — сргр. πρεσβύτερος от стгр. πρέσβνς ; вж. Ά г Λ о., II,
64; Τ а X., 33 ; Шиш ма но в, СбНУ, IX, 593; срх. presviterb (V a s m e г,
11, 123).
презвитёра Ж. диал. ’попадия’; сргр. πρεσβντέρα Ж. ОТ πρεαβήιερο; ;
вж. T а X., 33.
прёпен прил. ’който е както трябва, приличен, красив, хубав’ (Бесвина,
Леринско); — от гр. прил. (εν)πρεπής 'приличен, както трябва’; вж. И и ч е в,
8, 1962, 348, който дава от πρέπει; срв. и ’ Λ ν д ρ., II, 64; нареч. прёпно
'прилично, както трябва : държи се препно’.
прёпсам, прёпцам диал. 'приличам' (Костурско, Дебърско, Прилеп); —
нгр. ποέπω (аор к. ποέιμω) ’приличам, подобен съм на’ ; срв Т а х., 33 ; ’.ί г А о.
II, 64.'
'
'
прескундя (се) вж. кундя се.
прескурник м. диал. ’дървен кръг с изрязан текст за отпечатване върху
просфора’ (Бесвина, Леринско); — образувано от гр. προσρορά; вж. Н и ч е в,
ИИБЕ, 8, 1962, 348; срв. и просфора.
прёфа ж. ’вид игра на карти’; — нгр. πρέρ а ('Λ νό ρ., ЕЛ, 207).
прикалемйсвам се, прикалемйша се диал. ’примъквам се тихо и не­
забелязано с умисъл за някаква изгода’ (Ботевград; Добрсславпи, Софийско;
Смолско, Пирдопско) ; — по бълг. предст. при + гр. гл. καλεμ^ω (аор. к. καλεμ/αω) ’намотавам, навивам, насуквам’, с преосмисляне на значението.
прйке ср. прйка, прйкя ж. диал. ’чеиз, зестра’ ; π(>ηκ\ пркни (MiLP,
668; MiEW, 264; Фа см ер, Изв., XII, 269); — гр. προίκα и προικιό(τό) от
стгр. προίς ’подарък, дар’ ; срв. P s i с h а г i, Et., 177 ; Thumb, BZ, IX, 430 ;
вж. и Младенов, ЕР, 519 ; Тах., 34 ; Ниче в, ИИБЕ, 8, 1962, 348 ;
’.Ir А о., II, 64; формата прике смятаме от мн.ч. προίκες на προίκα с изпа­
дане на крайно s, а прйкя от МН. Ч. на προικιά(τά), ед. προικιό(τό). Произв.
прикьосвам ’давам прйкя’ (Пирлеп, НГ).
прион м. диал. ’пила; трион’ (Солунско); п^нонъ (MiLP, 675 ; MiEW,
264 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 269) ; — гр. πριόνι, ποιότων умал. от стгр. ποιων ;
вж. Ή г А о., II, 64; Тах., 34; срв. и Meyer, Alb. Wb., 353.
прионйсвам, прионйсам диал. рядко ’режа, стържа с трион’ ; — нгр.
яшогиш (аор. к. πριονίσω) ’режа с трион’; вж. ’.IrAo, II, 64.
припилйквам (се) диал. ’увъртам се’ (Ботевград ; Смолско, Пирдопско) ; —
οι сег. осн. на нгр. гл. περιπέλομαι ’движа се около нещо’ но περί 'около’ 4πέλω(-ομαι) ’насочвам се’ с бълг. наст, -(к)вам и с дисимилация / — ε — ιι— и.
присоса ми вж. сосвам.
прогёпсвам, прогёпсам, прогёпцувам диал. 1. ям ирогима ; обядвам'
(Гоцеделчевско, Смолянско) ; 2. ’правя сутрешна закуска’ (Широка лъка,
Рупчос, Родопите) ; — нгр. дим. προγεύομαι (аор. к. προγεύομαι (’ям сутреш­
ната си закуска или обера cvd (Δ η μ., ΝΛΕΓ, 1040); срв. и πρόγεναις ’закусване ;
закуска’.
прогима ж. диал. 'сутрешна закуска’ (Родопите, Странджа, максд. го­
вори) ; прогема (Велинградско, Лемирхисар) ; прогюма ’закуска след пладне’
(Ятрос — Визенско, Странджа); пройма (Гюмюрджинско) ; проевма (Η. I.) ; —
нгр. πράγενμα ’сутрешна закуска ; обед’ по γεύομαι ’вкусвам’ ; вж. Μ л а д е н о в, ÈP, 527 ; ’.1 я S ρ., II, 64 ; Т а х., 34.
10 Гръцки заемки в съвременния български език

145

прйдром м. 1. църк. ’предтеча, особено за Йоан Кръстител ; 2. диал.
'предвестник на болест’ ; — гр. ποόδροιιος ’предтеча’ ; срх. prodrome (V a s m е г,
II, 124).
'
прозим м. диал. 'квас, мая’; — нгр. ποοΛ’μ', сргр. aooïéiu.ir умал. от
стгр. същ. προήόμρ ’за месене’; вж. ’.1гЛо, II, 64.
пройората вж. хората.
прокоп м. пракопйя ж. диал. 'успех в работата, напредък’ (Родопите,
макед. говори); 2. ’щастие’ (Бесвина, Леринско); — нгр. ™»и/; от τοοζώτικ
’снолучвам, успявам’; срв. И и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 348; Tax., 31.
прокопсвам, проконсам разг, ’преуспявам, пробивам си път в живота’; —
нгр. προκόπτω (аор. κ. πρ κόψω) 'сполучвам, преуспявам, напредвам’ по гл. холио
’бия, удрям’; вж. Младенов, ЕР, 529; Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 26;
С к ο р ч е в, пак там, 21 и БМ, 9 —К), 1943, 401; Матов, СбНУ, IX, 25;
Tax.. 31; срв. и Meyer, Ngr. St., Il, 91. Произв. прокопсии ’напредък
успех’.
проксинйт л/, проксинйтка ж. просинит .и. диал. ’странник’ ; — нгр.
προςια/τής по лод- 'за' + ;дтс ’чужденец' ; вж. Т а х., 34.
проодепсвам, проодепсам диал. 'напредвам, прогресирам’ ; — нгр. προοίψνω (аор. к. προοδέψω) ’напредвам’ по πρό- ’напред’ Д Λή.ι ’вървя, ходя’;
вж. '. 1 г η ι>·, II, 64.
прополис м. спец, ’лепливо вещество, с което пчелите запушват кухи­
ните, пукнатините и входовете па кошерите и обвиват случайно влезли и
убити насекоми за изолирането им’ ; - от нгр. πρόπολις по πρό- ’пред’ Τ πόλις
’град’ ; срв. и лоолоосш ’авангард' по лов- 'пред' -f- πορρία 'ход, полет’ и пр. ;
вж. Филипова, БЕз., 4, 1966, 391.
проскёфал м. диал. ’възглавница’ (Родопите, Μ. Търновско, Бургаско,
Лозенградско, Сярско) ; — нгр. αροακίφαλον, προσκεγάλαιον по πρός ’за’ + храа/л ’глава’; вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24; Tax., 24; Младенов,
ЕР, 530.
проскинйсвам, проскинйсам, прошкинйсвам, прошкинйсам диал.
’кланям се. покланям се’ (Леринско); — нгр. προσχοτω (аор. κ. προσκυνήσω)
'кланям се’ по χοής 'пред' + κι·νώ ’целувам’ (’.I τ δ ρ., ΕΛ, 208); срв. Т ах., 32.
проскомидия ж. църк. ’приношение на хляба и виното за причастие’;
пргкомндни (MiLP, 705; MIEW, 265; Фасмер, Изв., XII, 270); —
сргр. προσκομιδή ’приношение’ от гл. προσκομίζω 'принасям, доставям’ ; вж·
Младенов, ЕР, 530; '.Irio., II, 64. Произв. проскомидисвам 'извършвам
жертвоприношение’.
проскора вж. просфора.
просодия Ж. ’прозодня’ ; — направо ОТ гр. προσωδία МН. ОТ προσιόδων ;
произношението на интервок. -о- в с сочи, че с пряка заемка (Младенов,
ЕР, 530).
просон .и. диал. ’кърпа за лице’ ; — нгр. дим. πρόσωπο от к. πρόσωπον
'лине' и оттам пренесено и към кърпата, с която се бърше лицето; срв.
Μ л а д е н о и, ЕР, 530.
просопс .и. диал. 'кърпа за лице'; — сргр. προσόψων, нгр. προσόψι със
същото значение; вж. LliMo., II, 64.
npocTàiccyвам диал. рядко 'заповядвам, командувам’ ; — нгр. προστάζω
(аор. Κ. προστάζω).
просфора ж., просвора и проскура (диал.) ж. църк. 'пшеничен хляб,
който се употребява при литургия’ ;. просфор п^оск^х (MiLP, 707 ; Ф а­
с м е р, Изв., XII, 270); — сргр. προσφορά от προσψίρο» ’поднасям’; вж. Мла­
денов, ЕР, 531; Tax., 34; срх. proskara и prosfura (V a s ш с г, II, 124);
замината на ψ с к при проскура е станала на местна диалектна почва по
146

аналогия на проскомидия; срв. Попович, 1, 221. Произв. просфорник
'дървен печат с изображението на обикновен кръст и под. за отпечатване на
просфора’.
протвя се ж. диал. 'грижливо се старая, усърдно се грижа’ (Търновско,
Сливенско, Котленско, Г. Оряховско и др.) ; — от сег. осн. на гр. гл. προτιμοόμαι 'ревностен съм, усърдствувам’; вж. С к о р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 21.
протогер, протугер м. диал. 'селски глашатай, кехая’; — сргр. πρωτογέρος по πρώτος 'пръв' Η— γέρος 'старик'; вж. Младенов, ЕР; Тах., 34;
Άνδρ., II, 64; срх. protoder, стер, protogeru (Vas mer, II, 125).
протойерёй м. църк. 'почетна титла на свещеник за усърдна работа’;.—
сргр. πρωτοιερεό; по πρώτος 'пръв' 4- ίεοεές 'свещеник' ; вж. Младенов, ЕР,
532; Άνδρ., II, 64 ; рум. protoiereu.
протопоп м. църк. ’протойерей’ ; — сргр. πρωτόπαπιις по πρώτοι 'първи' +
παπάς ’поп’; вж. Младенов, ЕР, 532; Άνδο., II, 64; срх. protopop
(Va sm er, Л, 125-126).
протопрезвйтер м. църк. 'най-горнага от трите почетни титли за усърдна
работа на свещеник’ ; — сргр. ποωτοπρεσβέτερος по πρώτος ’първи’ 4 πρεηώι^
τερος ’презвитер’.
протопсйлт μ. църк. 'почетно звание, което се дава на отличил се цър­
ковен певец’; — сргр. πρωτοψάλτης ПО πριότος ’пръв’ f i/'.ünjS ’псалт’; срх.
protopsalbtb (V a s m е г, II, 126).
протосингел м. църк. ’вист духовник, помощник на владиката, обикно­
вено монах’; — сргр. πρωτοανγκελος по πρώτος 'иръв' -j- οιγκε/.Μ-'τ» ’съвещавам
се’ no ow + κελείω 'разпореждам, заповядвам’; вж. Младенов, ЕР, 532;
'Г а χ., 34 ; Ά νδ ρ., I, 64 ; срх. protosindelb, protosingelb (V a s m e r, II, 126).
протострйтор μ. ист. 'ординарец, пръв коняр’ ; — сргр. πρωτοστράτωο.
протудрак м. диал. 'пръв между драконите’ (Солунско) ; — сргр. πρωτόδρακος по πρώτος ’пръв' + δράκος 'дракон' ; вж. T а χ., 34.
протулягус м. диал. 'религиозен празник на първи август’ ; — видоиз­
менено ОТ πρώτος ’първи’ + ανγονστος ’август’.
профирен прил. 'вкусен, приятен за ядене’; — игр. ποόριρος.
профйт(ин) м. рядко 'пророк' (Μ и летич, Търн. ев., ВСт., 1920); —
гр. προφήτης; срв. Б. Марков, Мак. jas., VII, 1956, 1, 14.
профитёпсвам, профитёпсам диал. рядко 'пророк съм’ (Μ и л е т и ч,
Търн. ев., БСт., 1920) ; — НГр. προφητενω (аор. К. προφητε'ηπυ).
прохандакосвам, прохандакосам диал. 'потъвам, отивам надолу’ ; — от
предст. про- + гр. гл. χαντακώνω (аор. к. χαν··ακώ>σω) ’опропастявам, унищо­
жавам ; забутвам’; срв. и дум. χαντάκι ’ров, яма, хендек', сргр. χανδάκων
умал. ОТ χάνδα£ <ар. kudg (Άνδρ., ЕЛ, 292).
пруст нареч. диал. ’отпред’ — нгр. μπροστά ; срв. εν ТО προστ’ ,οκίας 'в
предната врата, пред къщата’.
пряскома ж. диал. ’танц с клякане и подскачане’ ; — нгр. .,ριώκομμα
'блъскане, мушкане’ от προσκόπτω 'нравя крива стъпка, стъпвам’; вж. Скорч е в, ръкоп., 33.
псйлвам, псйлам и псйлнувам, псалня, псйля църк. ’пея, изпявам,
опявам в църква’; ^хъътн и ^хънтнсъ (MiLP, 1169; Фасмер, Изв.,
270); — от сег. оси. на гр. гл. ηαλλώ; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 340;
Т а X., 35.
псалм и псалом м. църк. 'религиозна песен; ^хлъмъ (MiLP, 754);—
гр. φαλμός ; срх. psalbm (Va s mer, II, 127).
псйлт(ис) м. ’църковен певец’; — гр. ψάλτης от ψαλλώ 'пея в църква'.;
вж. Младенов, ЕР, 534; Тах., 35; Άνδρ., II, 64; рум. psalt, арум.
psalta, алб. psalt.

147

псалтикй и псалтикйя ж. църк. ’източно църковно нотно пение ; книга
С църковни пения по източни ноти’ ; — гр. ψαλτικά и ψαλτική по ψαλτικός
’който се отнася до пение на псалми’; срв. Младенов, ЕР, 534; Тах., 35.
псалтир м. църк. ’книга от вехтия завет, която съдържа псалми’ \)-хльтЫ(>ъ (MiLP, 754); — гр. ψαλτήρ. сргр. ψαλτήριον от ψάλλω ’пея’; вж.
Младенов, ЕР, 535; Tax., 35; ’Л т д ρ., II, 164; — срх. psaltir, saltir
(V a s m е г, II, 127).
псовйсвам, псовйсам, псойсам, псофйсвам, псофйсам, цувйсам, цовйсам диал. презр. 'умирам' ; — сргр. ψορω (аор. к. ψογήοω) за животно
'умирам'; срв. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 26, у когото от ψογίόω; вж. и
Ничев, ПИВЕ, 8, 1962; Тах.. 35; ’.Ir^., II, 64.
псора ж. диал. 'краста' ; — нгр. ψώρα ’краста’.
псум м. диал. 'хляб' (Костур) ; — гр. ψωμί.
пеун, пцун м. 'ядене без хляб, готвено или суха храна’ ; — според
Ничев (ИИБЕ, 8, 1962, 348) от гр. ψωμί; - - по наше мнение от гр. ψώνι
'покупки, провизии’, т. е. хранителни продукти за готвене; срв. и ψονησμα
от ψ,,ιχΕω 'правя покупки' (1η μ., ХЛЕГ, 1333).
пулйда, пулйтка ж. диал. 'млада тазгодишна кокошка, ярка’ (Н. На­
дежда, Хасковско; Странджа); — нгр. ποι·λ(λ)άδα по .ύοιΆ» + увел. наст. -ада.
пунам, апунувам диал. ’работя’ (Скребатно, Гоцеделчевско) ; — от гр.
гл. в сег. вр. лап, ’трудя се, работя ; страдам’.
пунгйя ж., пунге ср. диал. ’малка кожена торбичка, кесия’ (Смолянско,
Родопите); шкгы (MiLP, 764; MiEW, 257); —сргр. ποάγγα, от лат. *pungo
’кожена кесия за прахан и огниво’ (Meyer, Alb. Wb., 356; вж. и Bernard,
БалкЕз., 11, 1960, 91).
пупула ж. 'остатъци от вълна или козина на умрял или изяден от вълци
добитък’ (Странджа); — нгр. πονπονλο ’пух’< вен. pupola ('Ardo., ЕЛ, 206).
пупулё ср. диал. 'тестяно топче, което се прави само на задушница за
раздаване в памет на умрелите’ (Софийско) ; — нгр. πονπονλο ’пух’, по всяка
вероятност уподобяването му с пуха се дължи на това, че е меко и пухкаво.
пърдйла ж. диал. ’горска трева, която се яде като салата’ ; — нгр.
Диал. παρδάλα.
пърнйр ж. ’вид дребен храстовиден вечнозелен дъб в най-южните части
на България’; —гр. πονηνάρι, сргр. πρινάριον умал. от πρίνος ('Л r δ о., ЕЛ, 206);
срх. рьпаг (Попович, 1, 221); тур. pernar, pernal, алб. përnal; срв. и
Шишманов, СбНУ, 629, у когото през турски.
пюзюл вж. пезул.

ра(в)0н, равона, ра(в)ун л. диал. 'годежен пръстен’ (Прилеп, Костур) ; —
игр. άροαβόνας. к. άρραβών ; иж. Матов, СбНУ, 25 ; Тах., 35; срв. наравон.
равонйсвам, равонйсам диал. ’сгодявам’; - ιιιρ. άρραβωτίΧ> (аор. к.
άρραβωνίαω) 'сгодявам’; вж. Матов, СбНУ, IX, 25; ’ J г 5 о , II, 65.
радйка ж. 'младите листа при корените на глухарчето’ ; — гр. ραδίκι от
ит. radiccio по лат. radix; вж. Скорчен, ръкоп. 39.
разпйра обикн. в съчет. на разпара ’на дележ’ (НГ); — може би от гр.
παοαππόρι ’обработване на част от чифлика за сметка на наемателя му (Λ η μ.,
ХЛЕГ. 961).
разплакёдвам се, разплакёдувам се вж. плакенда.
pàco ср. ’свещеническа и монашеска горна широка дреха, обикн. от черен
плат; |Д(Х (MiLP, 784; Фасмер, Изв., XII, 271); — нгр. омо, сргр. ράαον
’изтикано облекло' от лат. rasum ('Лтд о., ЕЛ, 213); вж. Младенов, ЕР,
557; Тах., 35; срв. п Μ eye г, Ngr. St., Ill, 155.

148

рафтакй ж. раптико ср. диал. 1. ’парче плат, което се дава да се шие’
2. ’възнаграждение за шиене’ ; 3. в изр. шия рафтака ’шия на парче’ (НС) ; —
нгр. ραγτικά, παπικά 'възнаграждение на шивач за шиене’ ; вж. Младенов,
ЕР, 557 ; Tax., 35.
ре вж. .море.
рема вж. хрема.
penàH .и. диал. 'трион, бичкия' (Пирдопско) ; — нгр. дим. δρεπάνι 'сърп :
ножица (за кастрене), косер’ ; с изпадане на начално δ-,
ресам диал. вж. харесвам.
рйга ж. ’цар’ (в карти за игра); рнгх (MiLP, 799; Фасмер, Изв, XII,
271); — сргр. ρήγας, стгр. ρήζ от лат. гех ; срх. riga (V a s m е г, II, 128);
срв. и Meyer, Ngr. St., Ill, 55.
рйган .и. 'вид трева с лилаворозови ароматични цветове, употребявани за
чай, Origanum vulgare' ; — нгр. дим. ρίγανη, κ. άρίγανω·.
рйзам диал. 'слушам ; почитам’ ; — от сег. вр. на гр. гл. χαρίζομαι, с
изпадане на първата сричка чрез хаплология ; вж. Т ах., 35; риза 'полезен е’
(Бесвина, Леринско); срв. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 348, у когото неправилно
от Ιβύσιμυς.
ризйто ср. диал. ’приготвено с ориз ядене’ ; — нго. ριζότο от ит. risoto.
рйзик м. диал. ’съдба’ (Кичево, Прилеп); — сргр. ριζικόν ’късмет, шанс’
от ит. risico, изведена от стгр. ρίζα ’морски гребен ; мисто опасно за плуване’ ;
вж. T a x., 35 ; Meyer — L ii b k е, 7241, 7289 ; срв. Μ л а д е н о в, у когото
от турски.
рйна ж. диал. 'едра хищна риба’ (Варна, Несебър, Созопол); — нгр.
ρήνα и gira със същото значение.
рипйня ж. диал. ’ряпа’ ; — от нгр. ρεπάνια мн. ч. ОТ ρεπάνι, ρεπάνιον
умал. от ρεπάνι»·, с редукция на неуд. е> и.
рипйди ж. мн. църк. 'металически хоругви, носени при църковни ше­
ствия ; рнпндь (MILP, 800); (шппдша (MiEW, 179; Фасмер, XII, 972); —
нгр. ριπίδι, сргр. ριπιδίου умал. от ρίπις ; срх. ripida (V a s m e г, И, 128).
рйпис м. диал. 'последните остатъци от плат’ (Смолско, Пирдопско); —
по нгр. ριπή ’хвърляне, изхвърляне’ от ρίπτω 'хвърлям' ; срв. И ρίπις, -ιδος
'веялка, духалка’ от ριπέω ’вея, духам’.
рйриф м. диал. ’нахут’ (Солунско); — нгр. ρεβίθι, ροβίθι <ή стгр. ερέβινθος
с прогресивна асимилация ρ—β = р—р', срв. Т ах., 35.
рисянин вж. християнин.
рйсим вж. хрисим.
рйтор Μ. ’учител ПО красноречие, ретор’ ; — нгр. ρήτωρας ОТ сргр. ρήτωρ,
с произношение на уви (а не в е); срх. ritorb (V a s m е г, II, 128), рум.
ritor.
ровит, рофит прил. диал. 'недоварен, рохък’ (за яйце); -■ нгр. ρορητός,
ρονηιτόν 110 ГЛ. ρορέω. сргр. ρουφώ ’сърбам’; вж. Tax., 36: също Фили­
пова, Славист, сб., 1963, 153; срх. rofitano jàje, r'àvito jàje (V a s m e r,
II, 128); срв. и срх. rovit ’мек, слаб, нежен подобно на рохко яйце’; вж.
Попович, I, 221.
родан, рудйн м. диал. ’чекрък’ (Хасковско; Чешнегирово, Пловдивско;
Родопите); — нгр. ροδάνι от стгр. ροδάνη ; вж. Άνδρ., II, 65; рум. rodan,
алб. rodhan.
роданйсам, роданйям диал. ’намотая, навия на масури’ ; — нгр.
ροδανίζω (аор. к. ροδανίσω) със същото значение ; вж. Ά ν δ о., II, 65.
рокйн, рукйн, рогйн м. диал. 'оберъчка ; вид ренде' (Тетевен, Габрово) ; —
нгр. дим. ροκάνι, ρονκάνη от стгр. ρυκάνη (Ά ν δ ρ , EA, 216; Πρωία, 11,216).

149

рэканкзам, роханйсам, руканйсвам, руканйсам диал. ’рендосвам,
стържа’; — нгр. ογκανίζω (аор. к. ροδανίσω) със същото значение; вж. и
рокан.
ропйл .ч. ’название на груб и грозен предмет или човек’ (Смолско, Пирдопско) ; — нгр. ρόπαλο, стгр. ρόπαλον ’тояга, боздуган’.
росол м. диал. 'вид ликьор’ ; — нгр. ουσόλι от ит. rosolio {Α νδρ., ЕЛ, 217).
роф м. диал. ’фий’ ; — нгр. дим. οόβι, к. οόβη, стгр. όρόβιον от όροβο;
(Ά νδρ., 216).
рофя, рбвя ж. диал. ’гръм, мълния’; |>о^т\ (MiLP, 804; MiEW, 280;
Фасмер, Изв., ХИ, 272); — гр. ροφαΐα, ρομφαία ’меч’, по метонимичен път ;
вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24 ; срв. и Георгиев, Въпр. на бълг. етим.,
37. Произв. рофьосвам, рофьосам в съчет. рофя тя рофьосала 'гръм те
ударил’.
румбос м. мор. ’малки дъски на предната или задната част на лодка’
(Варна, Созопол) ; — нгр. ρούμβος от ρόμβος, ρόμβος ’ромб’.
русалйя ж. диал. ’пролетни празненства на розите'; ^слангл (MiLP,
805 ; Фасмер, Изв., XII, 273) ; — сргр. ρονσάλια от лат. rosalia ; вж. MiEW,
283—284 ; срв. и Ш и ш м а н о в, СбНУ, IX, 544—557.
руфия ж. диал. ’хрема' (Бан. бълг., 3 ; МСб., XX) ; — съкр. от гр. ρονφιξιά 'сърбане' от ρονφω ’сърбам’, тъй като при хрема се смърка често на­
вътре ; вж. Филипова, Славист, сб., 1963, 153.
савйн м. ’бяло платно,

с което покриват мъртвец за погребение’ ;
(MiLP, 817; Фасмер, Изв., XII, 273); — гр. σάβανον от ар. sabanijiat ’тъкан’, от гр. Сабан близо до Багдад; вж. Младенов, ЕР, 566;
Tax., 36; рум. savon (-оапе), арум, savan, алб. savan ; вж. Meyer, Alb.
Wb., 380.
сйгизма, сйзма ж. диал. 'вълнено, китено с шарки одеяло’ ; — по нгр.
дим. σά(γ)ιομα 'покривало' (Πρωία, Π, 2128); срв. и Άνδρ., III, 24.
сак м. 'мрежа за ловене на риба’ ; — гр. σάκκ:>ς ’чувал’, заето от сем. ·
sak (Άνδρ., ЕЛ, 220); вж. Младенов, ЕР, 567.
сакеларий м. 1. ист. ’висш сановник, който завежда облеклото при ви­
зантийския двор’ ; 2. църк. ’почетна титла на свещеник’ ; 3. прен. ’висш са­
новник във византийския двор’; — стб. сакеА^нн (Супр. 121, 11 ; Фасмер,
Изв., XII, 273); — сргр. σακελλάριος от лат. sacellarius ’пазител на съкро­
вища’.
сакёлий .и. църк. ’надзирател на монаси и духовни лица ; почетна титла
на свещеник’; — стб. схкелшА (MiLP, 818; Фасмер, Изв., XII, 273); сргр.
οακέλλως и σακελλίον ’почетна титла на свещеник’ (Πρωία, II, 2129).
сйкос .и. църк. ’горна архиерейска дреха за свещенодействие’ ; стб.
саккъ (MiLP, 818; Фасмер, Изв., XII, 273); — гр. σάκκος.
сакул’ м., сакуля ж., сакуле ср., сакУлька ж. диал. ’чувал’ (Странджа,
Ботевградско, Пирдопско, Делчево, Козичино, Родопите, Сярско); (кк^ль
(MiLP, 818); — гр. σακούλα, σακκούλα умал. от σάκκος, което ОТ сем. Sak
(Άνδρ., ЕЛ, 220); срв. и Tax., 36; срх. sjkulija; вж. Va s mer, II, 129, y
когото от гр. σακκούλον, лат. sacculus.
салйм м. 'вид колбаса’ ; — нгр. σαλόνι от ит. salame по лат. sal ’сол’
(Ά ν δ ρ.. ΕΛ, 220).
саламура ж. 'солена вода за осоляване и запазване на хранителни про­
дукти'; — нгр. σαλαμούρα, вен. salanora, ит. salamora; промяната на ит.
о~Л>ον е характерно за италианските заемки в гръцки; вж. Ванков, Ром.
заемки, 245—246.
саканъ

150

caлàτa ж. 1. ’зеленчук, приготвен за сурово ядене’ ; 2. ’краставица’
(Н. Надежда, Хасковско) ; — нгр. σαλάτα от ит. salata, ’солен (зеленчук)’ от
sale ’сол’; вж. С к ο р ч е в, БЕз., 2, 1956, 162; В а н к о в, И|ал. заемки, 287;
срв. и Младенов, ЕР, 567, у когото направо от ит. salata.
càana ж. ’преварен сок от домати като гъста каша ; доматено пюре' ; —
нгр. и ергр. σάλτσα от ит. salsa; вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 27; С к о рчев, БЕз., 2, 1956, 162; а у Младенов, ЕР, 567 направо ст ит. salsa,
произв. от sal(e) ’сол’; вж. и Банков, Ром. заемки, 247—248.
салйра ж. диал. ’вид дребна риба’ (Несебър); — нгр. дим σαλιάρα със
същото значение.
caMàp .и. ’просто дървено седло за кон или магаре ; приспособление за
по-леко и удобно носене на товар на гръб’; едм^ь (MiLP, 818; Фасмер,
Изв., XII, 273) ; — гр. σαμάρι (ον) умал. от стгр. σάγμα ’наметало, покривало’
(Άνδρ., ЕЛ, 221), а според Χατζ. от лат. sagmarium, с ново влияние на
σάγμα; ВЖ. С К Ο р Ч е В, БМ, 5—6, 1943, 242, У КОГОТО ОТ гр. σαμάρι(ον) от
πάγιον ’чул’ по лат. sagma(rum) ’магаре’; срв. и Meyer, Alb. Wb., 126 и
378 и Тах., 36.
самаросвам, самарбсам диал. ’турям самар' ; — нгр. σαμαρώνω (аор. к.
σαμαρώσω) ’поставям самар’; вж. ’J г б у И. 65.
самолад м. диал. 'сусамено олио’ (Солунско); — нгр. дим. σαμόλαδο,
което е равно на σησαμόλαδο; вж. Т ах., 36. Произв. самоладарник 'съд за
такова олио’.
сандйл м. ’обувка, състояща се от подметка, прикрепена за крака с ре­
мъци ; лятна обувка’; схньадлша (MiLP, 822; Фасмер, Изв., XI, 273); —
стгр. ергр. βάνδαλον (’А ν д о., ЕЛ, 222) ; срв. и Младенов, ЕР, 569, у ко­
гото гр. от санскр. ; срх. sanbdalb (V a s щ е г, II, 130).
сандрафйл м. диал. ’трандафиг’ (Родопите); — нгр. τριανταρύλΛον); про­
мяната на г>с е неясна.
canHKàceaM, сапикйсам, сапикала диал. 'съглеждам, забелязвам’ ; —
нгр. άπικάζω (аор. κ. άπικάσω), с бълг. предст. е- ; среща се и в алб. apicas,
арум, ap’icasescu ; вж. Младенов, ЕР, 569; Άνδρ.. II, 65. Произв. запикасвам, опикасвам, пикасвам, сьпикасвам.
canÿn м. ’възтвърдо мазно вещество за миене и пране’ ; едпо^нъ
(MiLP, 823); — нгр. σαπούνι, ергр. σαπώνι ОТ стгр. αώτων < лат. sapo, където
е от келтеки произход; вж. Triant, Lehnwort, 172; Ψηχάρη, Γραμμ.,3,
118 ; срв. и Младенов, EP, 569 ; Tax., 36 и Άνδρ, II, 65.
сапунисвам, сапунйсам, сапунйша 'натривам нещо мокро със сапун
ИЛИ сапунена вода’ ; — нгр. σαπουνίζω (аор. Κ. σαπουνίσω) ПО σαπούνι ’сапун’ ;
вж. Άνδρ., II, 65; Матов, СбНУ, IX, 25. Произв. насапунисвам.
саракйн м. диал. ’арабин’ ; — нгр. παρακίνος ; формата сарафин е от
Запад.
сарандар лг. диал. ’молитва за умрели на четиридесетия ден’ (Прилеп);
и^нди^ь, еддднддр (MiLP, 818; MiEW, 288; Фасмер, Изв., XII, 273); —
ергр. σαοαντάρι от σαράντα ’четиридесет’; вж. Tax., 36; ’Jrôo., II, 65; срх.
sarandăr, salandâr (V a s m е г, II, 130).
сарандйсвам, сарандйсам, сарандйша диал. ’чета молитва и извършвам
специален обред на родилка на четиридесетия ден от раждането’ (Странджа); —
нгр. σαραντίζω (аор. к. σαραντ σιο) ОТ σαράντα ’четиридесет’ ; саранддсва.ч
(Н. Надежда, Хасковско).
сарандсс .и. диал. ’четиридесетият дан or деля на раждането па дете'
(Н. Надежда, Хасковско); — по нгр. σαράντα ’четиридесет’; срв. нгр. σαράντισμα; деном. гл. сарандосвам ; вж. Άνδρ-, II, 65.

151

сарйче ср. диал. ’червей’ (Лехово, Старчево, Благоевградско);— нгр.
σαράκι, *σηοάκιον умал. от σηρ ’червей’ (Άνδρ., ЕЛ, 222); вж. Tax., 36, а
според Meyer, Ngr. St., IV, 79 от ит. saracco.
сардёла ж. 'дребна морска риба, която обикновено се продава консер­
вирана в кутии’ ; — нгр. σαρδέλλα от ит. sardella, тъй като по-рано са я ло­
вели край бреговете на Сардиния; срв. но-старо σαρδίνη (Άνδρ., 223); вж.
и Банков, Итал. заемки, 286 ; рум. sardela (-ele), арум, sardella, алб. sardhele.
сардон м. диал. ’вид мрежа при таляна’(Несебър) ; — нгр. σαρδόνι, стгр.
σαρδόνιον 'вид въже’ ; рум. surdon, тур. sardun, sardon ’вид въже на мрежа’ ;
вж. Спасова, БЕз., 4—5, 1965, 352.
càpKa ж. диал. ’външен вид на човешка снага’ (Бесвина, Леринско) ; —
нгр. σάρκα ’плът’ от стгр. σάρς ; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8,1962; Άνδρ., II, 65.
саркосам диал. ’заздравявам рана’ — нгр. σαρκώνω (аор. К. σαρκώσω)
’правя да заздравее рана’ ; вж. Ά ν 8 ρ., II, 65.
сасурвам (са), cacÿeaM (са), сасуркём са вж. сурвам.
caTaHà ж. ’дявол’; стб. готонх (MiLP, 871; MiEW, 317; Ф а с м е р, Изв.,
XII, 277) ; — гр. σατανάς от евр. sätän 'противник, враг’ ; вж. Младенов,
ЕР, 569; Мирчев, ИИБЕ, I, 1952, 235; срх. sotona (V a s m е г, II, 135);
срв. и Ά ν 8 ρ., II, 65.
сафа ж. диал. 'чаша' (Струга); — нгр. σκάφη, с дисимилация ск>с;

вж. T a X., 36.
сафрид, ставрид м. 'дребна риба, Trachurus trachurus’ ;— нгр. дим. ааφρίδι, σανοίδι от сргр. σανρίδιον умал. от стгр. σανρος 'гущер' + ειδής 'прили­
чащ' ; вж. Скорчев, БЕз., 2, 1956, 165; Άνδρ., II, 65.
свингйр, сфонгйр м. диал. 'гъба, сюнгер’ (Странджа) ; — нгр. σφουγγάρι,
сргр. σφονγνάοιον умал. от стгр. σφόγγος, σπόγγος ’гъба’ (Άνδρ., 246; вж. и
T а X., 36) ; срв. и формите сунгёр, сунгар, сюнгдр, които са дошли у нас през
турски език ; вж. Младенов, ЕР, 626.
сгорафйсвам, сгорафйсам диал. ’зографисвам’ ; — нгр. ζωγραφίζω, с
метатеза и със замяна на ζ със с пред г ; срв. сгурия и пр.
сгурйя, згорйя, згура ж. ’изгоряло желязо или друг метал ; оста­
тък от изгорели каменни въглища' ;
ικ^ηι^ (κ^ηιλ
(MiEW, 304) ; —
гр. σκουριά, стгр. σκουοία ’ръжда’; вж. Meyer, Alb. Wb., 387; Скорчев,
БМ, 5-6, 1943, 234;'Ήνόρ„ 11, 65 и Ш и ш м а н о в, СБНУ, IX, 643, където сравнява по нар. етим. с горя.
севастокрйтор м. книж. 1. 'титла на лице от владетелски род във Ви­
зантия и в България от XI—XIII в.’ ; 2. 'лице, което носи такава титла' ; —
сргр. σεβαστοκράτωρ.
селиниязмо ср. диал. 'епилепсия' ; — нгр. σεληνιασμός.
семидйл м. ’много ситен булгур’ ; «мндхлъ (MiLP, 837 ; Ф а с м е ρ,
Изв., XII, 274); — нгр. σεμί(γ)8άλ>, к. σεμίδαλω 'фино пшеничено брашно’; вж.

Thumb, BZ, IX, 439 ; Младенов, ÈP, 578.
септёмври ’деветият месец от календарната година' ; стб. ttiiTASjib, сштм;^, «птав^ (MiLP, 837;Фасмер, Изв., XII, 274) ; — нгр. σεκτέμβρως от
лат. September; вж. Meyer, Ngr. St., III, 59; Младенов, EP, 578; срх·
sepbtembbrii (V a s m e г, II, 130).
серафйм м. 'ангел от висшите чинове, изобразяван с шест крила’ ; —
гр. σεραφείμ от стевр. ; срх. serafim (V a s m е г, II, 130).
сёрма диал. 'вид ревматизъм’ ; — гр. σύρμα по гл. σύρω 'тегля' ; срв.
алб. cermê, cirmê, гр. τσιραα, τσέομα ; вж. Bernard, Bui. de la Soc. ling.,
128, 1948, 92.
‘
’
сйдеро cp. 1. диал. 'ютия, желязо за гладене’; 2. мор. 'котва' (Созо­
пол) ; — нгр. σίδερο 'желязо ; ютия ; котва’, сргр. σίδερον, стгр. σίδηρον от
σιδεράς (Άνδρ., ЕЛ, 227); срв. и Младенов, EP, 579.

152

сидероволя ср. мор. ’дебело въже, с което се задържа корабът на
място’ ; — нгр. σίδερο ’желязо, котва’ + βολή ’мятане, хвърляне’.
сидеросвам, сидеросам, садросвам (се), садросам (се) диал. ’изглаж­
дам (се)’ (Странджа, Севлиево, Тетевенско); — нгр. σιδερώνω (аор. κ. σιδε­
ρώσω (по σίδερο ’желязо’ + нает, -ιόνω, което няма никаква връзка със стгр.
σιδηρώ ’покривам с желязо’ (’.-irio., ЕЛ, 227); срв. Младенов, ЕР, 579;
‘А ν δ ρ., II, 65 ; Μ а т о в, СбНУ, IX, 25 ; С к о р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 22 ; БМ,
9—10, 1943, 401.
сикомора ж. диал. 1. ’дърво от рода на черницата, чиито плодове при­
личат на смокини; смоковница’; 2. ’вид явор’; (нкомоуий (MiLP, 838;
Фасмер, Изв., XII, 274); — нгр. σικομορέα, συκόμυρος по σύκος ’смокиня’ +
μόρον 'черница'.
силфйда ж. диал. ’много красива жена’ ; — нгр. дим. συλφίδα, κ. ουλγίς. -ίδος 'красива жена, със стройно тяло и много лека походка’.
символ м. 'веществен или абстрактен знак, който служи като условен
белег на понятие, идея и пр.’ ; — снмъколъ (MiLP, 539) ; — гр. σύμβολου
от гл. συμβάλλω по ούμ(συν) ’с’ + βάλλω ’хвърлям’ ; срв. символ на вярата —
σύμβολου πίστεως.
синаксйрий м. църк. 'сборник от жития на светци ; показалец на еван­
гелските четива за отделните празници ; кратко житие, което се чете в църква
за поука’ ; — стгр. συναξάρων умал. от σΰυαρς ’събрание’, понеже той се е
чел пред събраните монаси’ (Άνδρ., ЕЛ, 244).
синйп м. ’тревисто растение от кръстоцветните, чиито семена се употре­
бяват като лекарство, Sinapis arrensis ; семето на това растение’ ; (ннмъ
(MiLP, 839; Фасмер, Изв., XII, 275); — сргр. σινάπιον (игр. σινάπι) от
стгр. σινάπι, σίναπιν ; вж. Άνδρ., II, 65·; според Meyer, Alb. Wb., 385 от
клат. sinapi; Младенов смята през гр. от египет. (ЕР, 580); срв. и Тах.,
36, у когото от гръцки.
сйнгел м. църк. 'духовник, сановник, който служи при архиерей’ ; —
сргр. ουγκελος.
синдйлия ж. диал. ’пропаст’ (Битолско) ; — гр. συντέλεια ’краят на света ;
крах’ ; срв. Т а х., 36.
синедрион м. 1. ист. ’съвет на юдейските старейшини до падането на
Ерусалим’; 2. прен. 'съвет, събрание’; — гр. συνέδρων ’събрание’ по or»·'c' +
έδρα ’седалище, престол’; вж. Скорчен, БМ, 7—8, 1943, 333.
синёргия ж. диал. ’дружно действие на няколко органа’ ; — нгр. диал.
συνέργεια от к. συνεργία ’помощ, задружна работа’ по σιτ- ’с’ + έργου ’работа’.
синиргйсам диал. ’работя задружно’ (Търновско) ; — гр. συνεργάζομαι
(аор. к. σννεργάσομαι) ’помагам, сътруднича’ по συν- ’с’ + εργάζομαι ’работя’,
синод м. църк. 'виеше църковно управително тяло, предимно от митро­
полити ; църковен събор ; сградата, в която заседава съветът на владиците' ; - сргр. σύνοδος, стгр. σύνοδος 'събрание, съвещание’ по συν- ’с’ + οδός 'път' ; вж.
Άνδρ., II, 65; Младенов, ЕР, 580.
синодик м. църк. 'сборник с решения на църковен събор ; послание на
църковен събор до епископи и вярващи ; поменна книга през време на бого­
служение’ ; — сргр. συνοδικός (ό) от прил. συνοδικός 'който се отнася до си­
нода’.
сйнопсис м. църк. ’прегледно съпоставяне на евангелски текстове по
предмети ; сборник от статии по един и същ въпрос ; общ преглед’ ; — сргр.
σύνοψις по συν- 'c'-|-кор. οψις 'външния вид, лицето на нещо’; вж. Άνδο.,
II, 65.
'
синор, ейнур м. диал. 'граница, межда, слог’ ; енноръ (MiLP, 840 ;
Фасмер, Изв., ХП, 275) ; — нгр. σύνορον от прил. σύνορυς по συν- ’с’ 4- όρος
153

'прелет, граница’ ; формата синур е дошла но всяка вероятност от сев. гр.
диал., където имаме редукция на нгудар. <>>ог; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 348; Άνδρ., ][, 65; Романски, Бълг. пр., 2, 1929, 280; срв. и Фи­
ли п о в а, БЕз., 4'—5, 1964; 440—441; срх. sinor (V a s m e r, II, 132), алб.
sinor, sinuar, рум. sinoresc ; бълг. форма сънър е от турски.
сирйда ж. диал. ’червен гайтан, дебел до един сантиметър, с който се
поръбват полите на женски сукмани’ (Тетевенско) ; ■— нгр. σειράδωτ ’ширит,
шнур’ ; срх. strada ; вж. V a s m e r, II, 133, който възстановява формата σειράδα ОТ стгр. σειρά*, σειρά
сйстро ср. диал. ’огрибка, стъргало’; — нгр. дим. ζιώτρα по ίόω ’стържа,
чеша, остря’.
сифон и сифун (диал.) м. ’извита тръба за преливане на течности от
по-висок съд в по-нисък’; — нгр. οιγάη от стгр. σίφων; срх. sivun (Попо­
вич, I, 205, у когото от πιγούνι, σιγώ?); формата сифун у нас е от сев. гр.
диал. σιφούνι.
сихйзувам диал. ’успокоявам' ; — от сег. осн. на гр. гл. ήσνχάζω, с из­
падане на протетичното ф ; вж. ’ .4 г ό ρ., II, 65 ; срв. и Μ е у е г, Ngr. St., 11,91.
скйла ж. и скйли мн. диал. ’стълба на къща’ (Странджа, Родопи­
те, Враца); скхлх (MiLP, 842; Фасмер, Изв., XII, 275); — сргр. σκάλα
от лат. scala ; вж. Meyer, Ngr. St., UI, 60 ; T a x., 36 ; M дадено в, EP, 582.
скалйсвам, скалйсам диал. 'копая, прекопавам ; прен. ровя’ ; — игр.
σκαλίζω (аор. к. σκαλίσω) ’копая, чопля, ровя’; вж. ’.Ινύο., II, 65.
скалопйт и скулупйт м. диал. ’стъпало на стълба’ (Г. Оряховица) ; —
нгр. σκαλοπάτι по σκάλα ’стълба' 4 πάταο ’стъпало’; рум. scalopitie.
скалосвам, скалосам диал. 'направим нещо набързо, през куп за
грош’ ; — нгр. σκαλώινω (аор. κ. σκαλώσω) 'закачвам се ; спъвам се’, с пре­
осмисляне на значението.
скйма ж. диал. ’пяна от сапун’ ; — нгр. дим. σκάμμα ’сапунена пяна,
която остава в коритото след пране ; плитък трап, където скачат спорти­
стите’.
скамйя ж. диал. ’столче; чин’; — сргр. σκαμνίον, мп. σκαμνιά от лат.
scamnum·, вж. Tax., 36; срх. scarnija (V a s m е г, И, 133).
скандйл м. ’неприлична, нередна постъпка, която възмущава околните;
разпра, побой; стб. плнгдхлъ (Фасмер, Изв., XII, 275; — нгр. σκάνδαλά·;
вж. Младенов, ЕР, 582; срв. M е i 11 е t, Etudes, 184; срх. scaiibdalb
(V а s m е r, II, 133).
скандалосвам, скандалосам диал. ’извършвам, правя скандал’ (Тетевен,
Банско); стб. ϊιληαμηιχτη; според Фасмер, Изв., XII, 275 и Soph., 992
от гр. гл. σκανδαλίζω ; а може би и деном. гл. от скандал, гр. σκάνδαλο?.
скара ж. 1. 'вид решетка за печене на месо върху жар’ ; cyxfx
(MiLP, 906; Фасмер, Изв., XII, 280); 2. 'дървено скеле, на което се из­
тегля лодка на суша’ ; — гр. σκάρα от стгр. εσκάρα, вж. Младенов, ЕР,
582; Tax., 37; Скорчев, БЕз., 2, 1956, 159; '.Ι νδό., II, 65; срв. и
Μ е у е г, Alb. Wb., 386.
скарйда ж. 'дребно морско животно с тънки крачка и пипала, при­
личащо на малко раче, Orangen vulgaris' ; — по гр. σκάως, -ιδος 'скачащ
червей’; вж. Младенов, ЕР, 582; а според Скорчев, БЕз., 2, 1956, 167
ОТ нгр. γαρίδα, стгр. σκάριώ -ιδοί \ ВЖ. И '.Ινδρ., II, 65, у КОГОТО ОТ (φκαρίδα,
γαρίδα IIO σκάρι*.
скарясвам, скарясам диал. 'направям нешо набързо, как да е; ска­
лосвам’ ; — по гр. σκαρώνω (аор. κ. σκαρώσω) ’смятам, имам па ум някоя ра­
бота ; кроя, скроявам’ ; срв. и скалосам.

154

скАсвам ce диал. 'притеснявам ce, скърбя’ (Странджа) ; — нгр. σκάβω
(аор. к. σκάσω) ’пукам ce ; прен. притеснявам се’.
скепйр м. диал. ’тесла, брадва’ (Леринско, Брацигово, Охрид); — нгр.
σκεπάονι, сргр. σκεπάονιον умал. ог сргр. σκεπαστόν·, вж. Младенов, ЕР,
583 ; Tax., 37 ; Ниче в, ИИБЕ, 8, 1962, 348.
'
скёпсис м. диал. ’съмнение’ ; — гр. σκέιμι; по гл. σκέπτομαι ’гледам, на­
блюдавам’.
скёпцвам, скёпцам диал. ’издебвам, залавям някого неусетно’ ; — нгр.
σκέπτοααι ’наблюдавам, шпионирам’ от σκοπέ™ ’гледам, съглеждам’; вж.
Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 21; БМ, 9—10, 1943, 201.
скийсам ж. диал. ’плаша’ (Леринско); — нгр. σκιάβω (аор. к. εσκιάσω)
’плаша, изплашвам’; вж. ’.Irio., II. 65; Tax., 37.
скйвали мн. диал. ’едри сламки, клечки' (Енина, Казанлък) ; — нгр.
σκύβαλο(τ) 'отпадъци, отсевки’; срв. Д. Иванов, БЕз., 2, 1958, 172; Άνάο.,
II, 65.
’
скилйда, скилйдка ж. разг, ’отделно чесънче от цяла глава чесън’ ; ■—
нгр. олйНУа от стгр. σκιλί;, -ido.; ’бедро, бутче, на което наподобява скилидата' ; вж. Tax., 37 ; Скорчев, БЕз., 2, 1956, 100.
скилюмйда ж. диал. ’цепена летва за ограда’ (Странджа); - по гр.
5’1'1 ’дърво, дъска’ 4- όμοεώή; ’подобие’, с метатези ;
кс > ск.
скйматен прил. диал. ’красив’ (Бесвина, Леринско); — нгр. σχήμα 'форма,
вид ; хубост, прелест’, с промяна на αχ > σκ, което е обикновено явление ;
(срв. σχολεϊον ^> СКОЛЬО и пр ).
скйния ж. книж. ’древноеврейски походен храм във форма па шатра
за извършване на богослужение при пътуване ; шатра, палатка’ ; стб. скнннш
(Зогр. ев., 101; Син. пс., 208, 59 (174); MiLP, 845; Фасмер, Изв., XII,
275); — гр. σκηνή ; вж. Младенов, ЕР, 583.
скиптър м. църк. 1. ’владетелски или владишки жезъл'; 2. прен. 'власт,
господство, владичество’ ; скнптръ скнпктр (MiLP, 845 ; Фасмер, Изв., XII,
275) ; — сргр. σκήπτρον по σκάπτω 'подпирам' ; вж. Младенов, ЕР, 583 ;
Άτί>ρ„ II, 65; срх. skipbtro (V a s in е г, 113).
скйстро ср. диал. ’чесало ; гребен за животни’ ; — нгр. ξύστρα с мета­
теза Ș = кс > ск ; вж. ’.1 ν ή у., II, 65.
скит м. църк. 'клон от манастир със строг устав ; манастир’ ; стб. скнтъ
(Фасмер, Изв., XII, 276); — гр. σκή^ος, анедо; по собств. 1'κήτις, Σκϊτις
топонимично име в Египет, а по нар. етим. се свързва с гл. ’скитам се’ ;
вж. Ш и ш м а н о в, СбНУ, 595.
скитйксувам, скитаксам диал. ’виждам, забелязвам, съглеждам’ (Родо­
пите ; Чешнегирово, Пловдивско ; Н. Надежда, Хасковско) ; — от предст с- +
κοιτάξω, κνιτάάω (аор. К. κοιιάβω) ’виждам, гледам’; ВЖ. ’.ί»·ύη, II, 66;
T а X., 37.
скитёпсам диал. 'водя отшелнически живот; аскет съм’; — нгр. гл.
άοκητεόω (аор. К. άσκητέιμω), С изпадане на протет. я- ; срв. άναιμοαά — На­
фора ; вж. \\vdo., II, 66.
скитйе .и. аскет’ (Странджа) ; — нгр. άσκητή;, с изпадане на протет. а- ;
срв. αναφορά — нафора.
склав м. диал. ’роб’ (Охрид); — сргр. σκλάβο;, σκλαβιά; вж. Т ах., 37 ;
срх. sklavb (V a s m е г, II, 134).
сколйсвам, сколйсам и сколаксвам диал. ’успявам, намирам време да
свърша нещо; приключвам'; — нгр. ДИМ. σκολάβω, σχολάσω (аор. К. σκολι'.σω,
σχολάσω) със същото значение; срв. и σχολιάζω ’имам време да..., успявам’,
откъдею извежда Скорчев (ЕзЛит., 2, 1947, 21; БМ, 9—10, 1943, V2);
срв. и Г а X., 37, у когото скуласам.

155

сколобйя ж. диал. 'беда' (Бесвина, Леринско); — гр. σκόλοψ, -οποα
’страдание’; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 348.
сколопендра ж. диал. ’стоножка’ ; — нгр. σκολοπίντρα. σκολοπΜρα със
същото значение.
сколуфи м. мн. диал. 1. ’беда, нещастие’ (Оряховско, Устово, Смолян­
ско) ; — нгр. σκόλοψ, -οπο- ’тресчица ; нещастие, беда’.
скольо, сколие, скульо, школьо ср. диал. ’училище’ ; сколша, сколий
(MiLP, 846; Фасмер, Изв., XII, 276); — гр. дим. σκολειό, сргр. σγολεϊον от
стгр. ayyuïar \ вж. Т ах., 37; ’.1г Λ о., II, 66; срв. и школьо.
скомен м. диал. ’столче без облегало’ ; скомьнъ (MiLP, 847), склммд, склмжл (MiLP, 842; Фасмер, Изв., XI, 397 и Изв., XII, 276); — гр.
σκαμνιού умал. от σκαμνον от лат. scamnum; вж. Meyer, Ngr. St., III, 60;
Младенов, EP, 584 ; Tax., 36.
скондйпсувам (се), скондйпсам (се), скондйпцвам (се), скондйпцам
(се) диал. ’спъвам (се), препъвам ce, падам’ ; прен. ’сгрещавам' (Смолянско,
Родопите, Странджа) ; — нгр. ГЛ. σκοντάπτιο. οκοντάφτιο (аор. К. σκοντάιμιο)
'спъвам се'; вж. ’.I г Λ о., II, 66 ; Meyer, Ngr. St., II, 91.
скбпос, скопус .и. диал. ’цел, намерение' (Севлиевско, Троянско, Тете­
венско, Н. Пазарско, Шуменско, Сливенско, Странджа) ; — нгр. σκόπο- ’на­
мерение, план’ ; вж. Младенов, ЕР, 584 ; Tax., 37.
скопосвам, скопосам диал. ’направим нещо добре ; уреждам, натъкмявам ; свършвам’; — нгр. σκοπευτή (аор. к. πχ>.7£ΐ'σω) ’целя, постигам целта си’;
вж.’Jrdo., II, 66; Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 21 ; БМ, 9—10, 1943, 401 ;
Матов, СбНУ, IX, 25; срв. и скопосан ’уреден, натъкмен’.
скопсам диал. рядко ’задявам’ (Солунско) ; — нгр. σκώπτω (аор. к. σκώγω)
’подигравам (се), присмивам (се)’.
скорйвче ср. диал. ’малко ножче с рогова закривена дръжка, напомняща
бръснач’ (Родопите); — нгр. ξουράφι, ΐνρόγι от стгр. frone ’бръснач’; вж.
\lvbo., Е.'.., 168; Скорчев. 5—6, 1943, 247; скурдф ’бръснач’ (Панагю­
рище, Котел, Драмско).
скорафйсвам, скорафйсам диал. ’бръсна’ ; — нгр. дим. ξονραφίόω (аор.
К. ίονραφίοω) ’бръсна’ ПО ίονράφι, ίύρο- ’бръснач’.
скорпйя ж. диал. ’скорпион’; см^пнц (MiLP, 848); — нгр. σκόρπιός,
стгр. σκόρπιός; вж. Младенов, ЕР, 585: срх. scorpija (V a s rn е r, II, 134).
скрафйца ж. диал. ’безопасна игла, карфица’ (Родопите) ; — по предст.
С + Нгр. ДИМ. καρφίτσα, с метатеза 'Καρ'^κκρα-.
скрин .и. 'шкаф за дрехи с чекмеджета’ ; скрннх, скрнншл (MiLP.
850; MiEW, 304; Фасмер, Изв., XII, 276); — нгр. ακτίνα, к. σκρίνιων от
лат. scrinium; вж. Meyer, Ngr. St.. Ill, 61; ’Λ, Λρ., EA, 232; срв. Мла­
денов, EP, 586, у когото от пт. scrigno, лат. scrinium.
скула ж. диал. 'рана в тялото, язва’; — нгр. σκουλλί, сргр. σκολλίν,
σκαλλίον умал. ОТ стгр. σκόλλυ; (’.1 νόρ., E l. 232).
скуламант, сколумёнт м. диал. ’болест трипер' (181); — Hip. σκουλα­
μέντο от ит. scolamento ’течение’; вж. Младенов, ЕР, 587.
скулупйт вж. ска.юпат.
скумрйя ж. ’вид морска риба, Scomber’ ; — игр. σκουμπρί, сргр. σκονμπρίν И σκομβρίον умал. от СТГр. σκόμβρος; ВЖ. Άνδρ., Π, 66; Tax., 37;
Младенов, EP, 87 ; Скорчев, БЕз., 2, 1956, 161 ; рум. scumbițd.
CKÿna ж. диал. ’метла’ (Созопол, Варна) ; — нгр. σκούπα < лат. scopa.
скупясвам, скупясам диал. ’мъча се да узная нещо от някого' ; — нгр.
σκ.ιπΆόω (аор. к. σκοπιάονι} 'имам намерение, възнамерявам'.
скурйф вж. скоравче.

Î56

скурёпсвам диал. ’бръсна’ (Лясковец) ; — тук имаме смесване на нгр.
гл. дим. ίονρίζω ’бръсна’и κονρε'ω ’стрижа’ ; вж. ’Α ν δ ρ., II, 66; срв. скурдсвам (Шумен); вж. Матов, СбНУ, IX, 25.
скуря ж. диа.г. ’ръжда’; — нгр. σκονοία; вж. Άνδρ., II, 66; срх.
sciirija (V a s m e г, II, 135).
скурясвам, скурясам диа.г. ’ръждясвам’ (Гюмюрджина, Ксанти) ;— нгр.
σκονριάςω (аор. К. σκονριιίσω) ’правя да ръждяса ; ръждясвам’ ; вж. Ά ν δ ρ., II, 66.
скуфя ж. dua.i. 1. ’шапка’ (Сярско) ; 2. скуфе ср. ’червена женска
шапчица, украсена на предния ръб със сребърни монети’ (Родопите) ; 3. 'забрадчица’ (Ксантийско) ; — нгр. σκυόρια от ит. scuffia по стгерм. kupphja
(Άνδρ., 232); срв. и Tax., 37.
скясам диал. ’плаша’ (Свищов); — Ηΐρ. σκιάάω (аор. к. οκιάσω) ’засенч­
вам, скривам’ (А η μ.' ΝΛΕΓ, 1112).
слйха се вж. лаха ce.
слйсвам се, слисам се разг, ’обърквам се, смайвам ce’ ; - or предст.
с -|- нгр. λάομαι ’отвързвам се ; ставам безсилен, отпускам’ ; срв. Μ л ад ено в,
HP, 591 ; Т а х„ 37.
’
смарйгд м. ’скъпоценен камък със зелен цвят ; изумруд’ ; дш^гдь
(MiLP, 230 ; Фас м е р, Изв., XII, 234) ; — нгр. дим. σμαράγδι, к. ομαράγδιοτ
от стрг. ουάοανδ.ις (Άνδρ., EA, 233); срх. zmaragd и izmaragd (V a s m e r,
U, 135, 149).'
смарид μ ’.малка люспеста рибка’ ; — нгр. σμαρίδα и μαρίδα от стгр.
ομαρίς, -ίδος ; ВЖ. Ά >· δ ρ., 11, 233.
смидйл м. диал. ’къс хляб, полят с масло ; гощавка при раждане на дете,
полуда’; 2. ’всяко раздробено нещо’ (Н. Надежда, Хасковско); — нгр. σεμιγ­
δάλι ’пшеничено брашно’, К. σεμιδάλιον умал. ОТ σεμίδαλις, с -γ- под влияние
на άμνγδαλο; вж. X а τ Ç., МХЕ, II, 506; срв. и Άνδρ., II, 66 и Мла­
дено в, ЕР, 595.
смирна1 ж. църк. ’миртово дърво ; смола от миртово дърво’ ; смнрнх
(MiLP, 863; Ф а с м е р, Изв., XII, 234); — нгр. σμύρνα от стгр. αμάραν ’бла­
говонно мазило’.
смирна-’ ж. диал. ’риба моруна, murena’ ; — нгр. σμύραινα от стгр.
μάραινα (Άνδρ., ЕЛ, 273).
смрйморвам, смрйморувам вж. мрамор.
сокардйчка ж. диал. ’елек’ (Енидже Вардар) ; — нгр. σω άοδι, ίσωκάοδιον (Άνδρ., ΕΛ, 247); срв. Tax., 37.
’
солйна, сулйна ж. диал. ’тръба, кюнец’ ; — нгр. σωλήνα от стгр. σωλήν ;
вж. ’.4 ν δ ρ., il, 66.
сосвам, сосам диал. 1. ’стигам, достигам’ (Родопите); 2. ’свършвам, за­
вършвам; убивам’ (Тетевенско; Смолско, Пирдопско); 3. ’уморявам се много,
изпадам, отслабвам’ ; — Hi p. οώνω (аор. к. σώσω) ’свършвам, завършвам’ ;
срв. безл. σώνει 'стига, достатъчно е’; вж. Мирчев, ИИБЕ, 1, 1959, 235—
236; ЕзЛит., 2, 1947, 24, където я сочи като стара заемка от преди V111 в.;
Младенов, ЕР, 599—600; Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 27 ; Ά ν δ ρ., JI,
66, у когото от σιίΓω ; Tax., 37. Произв. дососа ми, присоса ми ’дотегна
ми’ ; усосвам.
сост прил. диал. ’умствено здрав’ ; — нгр. σωστός 'цял ; точен, верен’ ;
срв. Ничев, ИИБЕ, 8, 1962, 348.
спанйк м. ’градински зеленчук с широки листа’ ; — нгр. дим. σπανάκι,
сргр. σπανάκιον от лат. spinacium ; вж. Μ л а д е н о в, ЕР, 600 ; Т а х., 37 ;
Meyer, Ngr. St.. Ill, 62; срх. spànàc (V a s m е г, II, 135).
спйньо прил. диал. рядко ’без косми, кьосе’ (Солунско); сшшъ (MiLP,
871 ; MiEW, 317 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 247); — нгр. σπάνιος, σπάιως ’рядък’ ;
вж. T a X., 37.
157

СПарЙНГИ MH. диал. ’аспержи’; — нгр. σπαράγγι, сргр. σπαράγγον умал.
от άσπάραγος (Ά ν δ о., ЕЛ, 236) ; вж. и 'A г ό ρ., II, 66 ; Младенов, ЕР, 600.
cnàTa, спатйя ж. ’карта за игра, трефа’; — нгр. σπαθί 'шпага, сабя,
меч; карта за игра’, сргр. σπαΰίον, σπάθισν умал. от стгр. σπάθη (’.4 ρ δ ρ.,
EA, 236): вж. и Άνδρ., Π, 66; И л ч е в, БЕз., 11, 1961, 337—338.
спатйсвам, спатйсувам диал. ’удрям някого, без да мисля къде и с
какво’ (Родопите); — нгр. σπαϋίήοι (аор. к. σπαθίσω) 'удрям с шпага’ по σπαθί
шпага, сабя’.
спила ж. диал. 1. ’пещера'; 2. 'скала' (Родопите, Прилеп); — нгр.
σπήλαιον, ΜΗ. σπήλιά', σπίλας 'пещера'; ВЖ. Άνδρ., ЕЛ, 66; срв. И Μ Л а Д еII о в, ЕР, 600; Тах., 37; срх. spi'la. spiija (Va s mer. II, 136).
спйрго ср. диал. 'кибрит' (Родопите); — игр. дим. σπίρτο ’кибрит’ от ит.
spirit» ; вж. и шпирто.
спитйл м., спитйле, шпитйле ср. диал. ’болница’; — нгр. σπιτάλι, сргр.
a.noEw or όσπιτάλιο", клат. hospitale (Л г δ о., ΕΛ, 237).
спицарйя, спицерия Ж. octnap. ’аптека'; — нгр. στετοερείοι·. σπετσερία,
от ит. spezieria, вен. speziaria (Ванков, Игал. заемки, 290).
сплйна ж. диал. 1. ’далак’; 2. прен. ’мъка, тпжно настроение (обяснено
сьс заболяване на далака)’; сплннх (MiLP, 872; MiEW, 318; Фасмер,
Изв., XII, 247); — гр. σπλήνα, стгр. σπλήν (<г>) — промяната на гр. форма от
м. р. в ж. р. се дължи може би по аналогия с κπόά ’корем’, καρδιά ’сърце’
и пр.; вж. А’« г.'., МХЕ, 2, 68: срв. Тах., 37; Младенов, ЕР, 602.
сполйй, сполйй ти нар. формула за благопожелание ’жив да си, благо­
даря’; — според някои езиковеди, като ’.Iriio., 11, 66, от нгр. σπολλ.άτη ’бла­
годаря’, което от сргр. Ες πολλά ετη — формула, употребявана във визан­
тийския двор (Sandfeld, LB, 42, заб.), а формата σπολλάτη сее създала
много по-късно в димотики, и то с иронична отсенка ; ето защо трудно може
да се смята, че у нас е дошла от σπολλ.άτη, още повече че изразът е засвидетелствуван у нас през XIII в., следователно формулата идва у нас направо οι гр.
Е: πολλά ΐιη и прониква само в бт>лг. ез. видоизменена в сполай ти, а във влахобьлг. грамотни от 1477 г. се среща иилштн; вж. подробно Мирчев,
ИИБЕ, 1, 1952, 236; срв. и Шишманов, СбНУ, IX, 641, където отбелязва,
че е погрешно съставено по нар. етим. в сполай ти и сполай го, сполай
му ; Т a X., 37—38.
спонда ж. диал. ’спохождане родилка с ядене и пиене’ — нгр. σπονδή
'вьзтияние в чест на боговете, празнично тържество'.
спутйсвам (се), спутйсам (се) диал. ’трудя се усърдно ; побьрзвам’ ; —
нгр. диал. στοιπάίω, сргр. οπονδάίω (аор. к. σπονδάσω) в значение на 'бър­
зам'; срв. σπονδή ’усърдие’, ϊν σπονδή 'в бързина’; вж. С к о р ч е в, ЕзЛит.,
2, 1917, 21 ; БМ, 9-10, 1943, 21.
сгйвара ж. диал. 'дъсчена ограда’ (Странджа); — нгр. σιαβάρα увел, or
οιαβάρι 'процеп; теглич, арънГ.
ставров .и. диал. 'септември' ; — по гр. ΙΊανρό; 'Кръстовден', християн­
ски празник, който се пада па 14 27 септември (Ι/ρ ιδία, II, 2237); срв.
Заимов, ИИБЕ, 3, 1954, 134.
стйла ж. диал. рядко 'капка' ; — нгр. στάλα ; сри. и σταλάίω 'капя' ;
вж. ’.4гЛо., И, 66.
стйсвам, стйсам вж. фтасвам.
сиялия.ж /)мгл. YppÀ^mp Mywv^yjJ^ow ^д^ялЬж^у s^șyxte^y^
ско) ;
нгр. агаж снир-ше' ко гл. ^гехона/ 'стоя, спарим'.
стафида ле. 'сушено грозде’; стхпндх (MiLP, 880; Фасмер, Изв., ХИ,
278);--нгр. αιγίδα 'сухо грозде’ от стгр. στάρι.·, -ίδΰζ ; срв. αιαηύλι ’грозде’;

158

вж. С к ο р ч е в, БЕз., 2, 1956, 160 ; Младенов, ЕР, 607 ; ’.4 ν б ρ., II, 66 ;
T a X., ЗЯ ; рум. stafidă, арум, stafidă, алб. stafidhe.
сгафидосвам диал. ’изгубвам цвета на лицето си от страх’ (Бесвина,
Леринско):— нгр. σταφΜαΰ» (аор. κ. σταφιδιάσιο) за грозде ’изсъхвам’; прен.
’сбръчквам се’.
стафилйк .и. диал. ’грозденце’ (Гюмюрджина, Ксанти); —нгр. σταγι·λάκι
умал. ОТ огауг/лхт ОТ стгр. σταρ-ήχη; ВЖ. Άνδρ., 11. 66.
стйфълъц, стафйлец .ч. диал. ’край на мекото небце, мъжец’ (Н. На­
дежда, Хасковска): — нгр. отароИм; по σταχίλι 'грозде'.
стёрна, щерна ж. диал. ’резервоар .за вода’ (Прилеп, Солунско) ; ^-нгр.
στέρνα, Ματίρνα от лат. cisterna; вж. Tax., 38 ; срв. и Младенов, ЕР, 697,
под думата щерна.
стйва ж., стив и стиф м. диал. ’пласт, кун, купчина ; наредени на кун
дрехи’ ; — нгр. στοίβα 'куп, купчина’ от στοιβάζω ’нареждам на куп, събирам,
натрупвам’; вж. Младенов, ЕР, 608; ’.liolj., II, 66.
стивйли, штивйли .ν. .чн. диал. ’вид летви обувки' ; — гр. στιβάλι от
пен. stivai.
стивйсвам, стивйсам, стифйсвам, стифасам d/шл. 1. ’натрупвам’; 2. бия,
блъскам, дрънкам памук, вълна, за да се разчепка’; 3. бия, нанасям побой’
(Странджа); — нгр. στ.,ιβάΧο, (аор. κ. οτ,κβάαω ’натрупвам’; вие. Младенов,
ЕР. 608 ; Tax., 38 ; Ά ν б ρ., U, 66 ; срв. и Скорчен, ЕзЛит., 2, 1947, 21,
у когото е неправилно от огг^й. Произв. настивасва.ч 'настилам, набивам’.
стилйт .и. църк. ’християнски аскет, който живее на стълп, стълпник’ ; —
ергр. στολίτης ПО στάλος ’колона, СТЪЛП1.
стйпца ж. 1. ’бяла химическа сол със сладникав тръпчив вкус’; 2. ранг.
’стиснат човек’; — нгр. oiiipn, стгр. αινείς по στάδιο ’стягам’; ВЖ. ’Πτόρ.,
II, 66 ; Μ л а д е н о в, ЕР, 609 ; Tax., 38 ; срх. stipsa, lipsa (V a s m е r, 11,
137). Произв. стипцосвам.
стйракс м. книж. 'дързо от тропическите и субтропическите страни,
в смолата на което се намират ароматични вещества ; ароматичен балсам от
смолата на това дърво, употребяван в медицината и парфюмерията’; стнрмсъ
(MiLP, 884; Фасмер, Изв., XII, 278); — гр. στάρας, срх. stlraksb (Vas­
in е r, II, 137).
стйсам вж. фтишам.
стих м. диал. в съчет. на един стих 'на един дъх, наведнъж’ ; на сти­
хове ’понякога, периодически, по прищявка’ ; — нгр. στίχος ’ред, линия ;
вълна’.
стихйр м. църк. ’богослужебна тънка сърмена дреха’; ιΤΗχγί (MiLP,
884; Фасмер, Изв., XII, 279); — ергр. οτιχάροο·; срх. stihar, stihar (Vasπι е r, II, 136).
стихйра ж. църк. ’хвалебна църковна песен, която се пее на утрена
и на вечерня’; — ергр. υοχηρά мн. от οτιχηρύν (li;y., УЛЕ1', 1137); вж.
Т а X., 35; Μ л адено в, ЕР, 609 ; срх. stihira (V a s ni е r, II, 137).
стихия ж. нар. ’непреодолима природна сила — буря, вятър, земетресе­
ние, пожар, наводнение и нр.’; стнунц (MiLP, 884 ; Фасмер, Изв,, XII,
279); — гр. στοιχεία мн. от στοιχείο}*), стгр. στ ιιχεΐον ; вж. Младенов, ЕР,
609 ; Т а х., 38 ; срх. stihija (V a s m е r, И, 137).
стихьосам диал. ’ударя’ (обикн. в клетва : стихия те стихмсала !
Юда самовила да те удари!}; — деном. гл. от гр. στοιχεία, στοιχείων.
стовна вж. стомна.
сголйсзам, столйсам диал. рядко 'украсявам, кича, нареждам’ [Кипур,
Ксанти, Гюмюрджина); — нгр. ocd.iZiu (аор. к. ai..Um·,) ’нареждам, подреж­
дам’; срв. МеЛо, II, 66.

159

стомйх м. ’вътрешен телесен орган, подобен на торба, където отива и
се смила храната’; стомф (MiLP, 885; Фасмер, Изв., XII, 279); — гр.
στομάχι, стгр. στομάχων умал. ОТ. στόμαχος 'устие' ПО στόμα ’уста’ ; ВЖ. T a X.,
38; Άνδρ., II, 66; срх. stomahb (V a s m е r, II, 137). Произв. стомашен.
стомахика м. диал. ’подправки за ястия, вещества за подобрение вкуса
на храната и за улеснение на храносмилането’ ; — гр. στομαχικά ми. ч. от
στομαχικόν ’стомашно’ по στομαχικός ; ’който се отнася до стомах’ ; вж. Мла­
денов, РЧД, 1932; С к ο р ч е в, БМ, 4, 1943, 183.
стомна, стовна (диал.) ж. ’тесногърлест глинен съд за вода за пиене’ ;
tTMJLHT, (TMJLNX (MiLP, 880), *стомн\ стокнх (MiEW, 320; Фасмер, Изв.,
XII, 279) ; — нгр. στάμνα, стгр. στάμνο; по ίστημι ’поставям ; стоя’ ; вж. Μ Л ад е н о в, ЕР, 610 ; T а X., 38 ; Ά ν 3 о., ЕЛ, 66 ; Скорчен, БЕз., 2, 1956,
139; срх. stömna, stövna (Va s ni e г, II, 137; 11опович, 1,223); дисимилаинята мн > ян може би е станала па бълг. почва (срв. съмна се — смна
се и пр.).
стран м. диал. 1. ’чирен’ (Дра меко) ; 2. ’глеч’; — гр. όσιοακον ’черупка,
череп', с изпадане на начално о-; вж. Младенов, ЕР, 611; Tax., 38.
стрАкина ж. диал. ’вид паница’ (Родопите); стркннь (MiLP, 887;
Ф а с м е р, Изв., XII, 279) ; — нгр. όστράκιον ; вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24.
CTpàTHK м. диал. ’войник’ (Гоцеделчевско) ; — кръстоска от нгр. στρατσόιιμ ’войник’ -ф στρατιγός ’военачалник’, а може би И ОТ гр. στρατό; войска' ;
нж. Tax., 38.
CTpàTop и CTpàTyp, слДтор м. нар. 'подобно на тир лятно цвете из
селските градини, с пурпурночервено увиснало съцветие, Amaranthus paniculatiis’; според Bernard (БалкЕз., 1959, 88) от гр. οταΰονρι, οταϋόρι със
същото значение, което е станало cmpàmop, стратур, слатар, слатур,
mpârnop и поради жълтия си цвят е уподобено на златото и е станало златор, златур; но етим. на гр. αταϋούρι, σιαΰάρι е неясна (Άνδρ., ΕΛ, 238);
срв. и III и ш м а н о в, СбНУ, IX, 630.
стрёкс(о)вам, стрёксам, стрёксна и трёксвам, трёксам диал. ’скла­
ням, съмасявам се, приемам’ (Странджа, Кичево); — нгр. στρέγω, στέργω (аор.
κ. στρ'ίω) 'скланям, съгласен съм; подхождам’ (Лош ta, II, 2265), а според
Младенов (ЕР, 612) неправилно от στοΕ/ω ’обръщам’.
стрёма ж. диал. 'мярка за земна повърхнина’ (Кюстендилско, Бобощица) ; — гр. στρέμμα.
стрида ж. ’вид вкусна морска мида, Ostrea edulis, която се отглежда
и изкуствено’ ; — нгр. ατρείδα ОТ στρείδι, сргр. οστρείδιον, стгр. οσιρεον ’мида’,
лат. ostrea (Ά ν δ ρ., ΕΛ, 242); срв. и ’.4>Λρ., II, 66 ; С к о р ч е в, БЕз., 2,
1956, 161; БМ. 4, 1943, 182; Младенов, ЕР, 613.
стронгйла ж. диал. 'заоблена тъмнозелена рибка, попче’ ; — нгр, στρογ■·ν).α от οιρΐγγΆο; 'заоблен, валчест’ поради това, че са заоблени ; вж. Скор­
чен, БЕз., 2, 1951, 160.
стросам диал. рядко 'постилам' (Ксанти, Гюмюрджина); — игр. στρώνω
(аор. κ. στράισω) 'постилам'; вж. ’.4 νδρ., Il, 66.
сул(и)нйр, сулиндёр, шулнёр, шулнёр м. диал. 1. 'ледена висулка на
стряха’; 2. ’сталактит’; 3. ’тръба, чучурка на чешма’; слглннх|»ь (MiLP,
903; Фасмер, Изв., XII, 280); — нгр. σωληνάυΐ, к. σωληνάρων ’тръба’ от
стгр. σωλμν; вж. подробно Bernard, Bul. de la Soc. ling., 128, 1948, 96—
97 ; T a X., 38 ; срв. и Младенов, у когото неправилно от тур. su ’вода’ ;
срх. salindar (V a s т е г. II, 139).
сулфйто ср. остар. ’хинин’; — нгр. дим. σοΟ.ράω от иг. sulfatu <f сулаг.
Sidfatum, произв. от sulfur 'сяра'; срв. Младенов, ЕР, 617.

160

сурва ж. 'първият ден от годината ; Нова година' ; — нгр. σονρβα от
лат. sorbus 'дива круша’; вж. подробно Филипова, БЕз., 6, 1965,515.
Произв. сурвакам.
сурнам, сурнувам, сурна диал. 'събарям ; слизам’ ; сурвам се, сурна
се 'премествам се, хлъзгам се, влача се, мъкна се’ (Момчиловци, Смолянско ;
Хасковско; Чепеларско; Пашмаклийско ; Бургаско; Странджа; Банско и др.); —
нгр. дим. cer. осн. на гл. σονρνω, к. σίρνω от стгр. σνοω ’тегля, влача, мъкна’ ;
вж. Филипова, БЕз., -1, 1961, 340. Произв. досурнувам, отсурнувам ; присурнувам се.
сурвйскам диал. 'сурвакам' (Родопите) ; — нгр. дим. σονοβίζω (аор. к.
σωρβίσ(κ)ω) със същото значение.
суфтйн вж. фустан.
сфонгйр, сфунгйр вж. свингар.
сфунгарйсвам, сфунгарйсам диал. ’изтривам, изчиствам' (Гюмюрджина.
Ксанти); — нгр. σφουγγαρίζω (аор. К. σρ ονγγαρίσω) ’бърша, ’чистя’ по σφουγ­
γάρι 4- гл. наст, -ίζω ; вж. ’.4 νδρ., 11, 65.
сфунгйто ср. ’пържени яйца с лук’ (дамаскините; Тракия); — сргр.
σρ ονγγάτο(ν) ; срх. sfungato (V a s m е г, II, 131); у нас може би през сев. гр.
диал., където се употребява много (срв. Ψάλτης, 205).
схёдио ср. диал. рядко 'рисунка, план’ (Солунско); — нгр. дим. σχέδιο,
К. σχέδιον ’план, скица’ от прил. σχέδιο;, нареч. σχεδόν-, срв. Т а X., 39.
схйзма ж. църк. 'отделяне, отцепване от църквата ; разкол, разце­
пление’;
с^ндмк (MiLP, 906); — сргр. σχίσμα по σχίζω 'скъсвам, цепя’;
рум. shisma, арум, shis/na.
схйма ж. църк. 'най-строга степен на монашески живот, която изисква
от привържениците й големи ограничения и пълно отричане от света ; дре­
хите на такъв монах’; — сргр· σχήμα ’дрехи’. Произв. схимник.
събота ж. 'шестият ден от седмицата’ ; стб. сжкотх (Мар. ев., 579 ;
Фа с мер, Изв., XI, 378; Изв. XII, 280); — гр. σάμβατον от евр. schabbath,
sabhat 'празник, почивка’; вж. Tax., 36; Block, EDF s. π. samedi; срх.
siibota (Va s m е г, II, 138).
сътйксувам диа.г. 'забелязвам, съглеждам’ (Странджа) ; — видоизменено
от гр. гл. κοιτάζω (аор. к. κοιτάξω} 'виждам, гледам’, с промяна на началното
к> с.
сътйксувам се диал. 'държа се прилично, съобразявам се с обстанов­
ката’ (Странджа); - от предст. с-+ гр. гл. τάσοω (аор. к. τάξω) 'нареждам,
турям’, с преосмисляне на значението.
тйвла ж. диал. ’табла’ ; — нгр. τάβλα от лат. tabula.
TaBMaTÿpr .И. диа.1. 'чудотворец'; — Сргр. ϋαι·ματονργό;.
тавматургия и таматургия ж. ö/гал.'чудотворство'; — сргр. δανμαιονργία ПО Οαΰμα ’чудо’ + εργον ’творение’; ВЖ. Άνδρ., II, 67.
тагйр м. диал. ’торба’ ; — нгр. ταγάρι, сргр. ταγάσων умал. от ταγή 'тор­
бичка за храна на впрегатно животно’ (’.4 г Λ о., Е.\, 248); срв. и Άνδρ.,
Il, 67; вж. и Младенов, ЕР, 628, у когото от турски; срв. и таистро.
тйистро ср. диал. ’торба’ (Солунско); — сргр. ιάγ/στρον ’торбичка за
храна на впрегатно животно’ ; срв. и тагар.
тйксвам, тйксувам, фтйксам диал. ’обещавам, обричам’ (Бесвина, Ле­
ринско, Охрид, Лехово, Старчево, Благоевградско) ; — нгр. τάζω (аор. к. τάξω),
от стгр. τάσσω, τάττω ; срв. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 349; Тах., 39; Άνδο.,
И, 67; Μ и то в, СбНУ, IX, 26.
таксийрх м. църк. 1. ’архангел’: 2. рядко ’командант’; — гр. ταξιάρχης;
рум. taxiarh.

11 Гръцки заемки в съвременния български език

161

таксидйр м. диал. рядко ’пътник’ (Солунско) ; — нгр. ταξιδιάρης по ταξίδιον ’пътуване’ ; срв. и ταξιδεύω ’пътувам’.
таксидиот м. църк. 'монах, който пътува, за да събира помощи за ма­
настир или да кани богомолци’ ; — нгр. ταξιδιώτης ’пътник’ по ταξιδεύω ’пъту­
вам редовно’ от ταξίδιω· ’поход, пътешествие’ умал. от τάξις ’ред' (Ά ν δ ρ.,
ЕЛ, 250); срв. и Άνδρ. II, 67.
таксйт .и. диал. ’пътуване’ (Крушево, Солунско) ; — нгр. ταξίδι ; вж.
T a x., 39.
такун, токун м. диал. ’ток на обувка’; — нгр. τακούνι от ит. taccone
(Άνδρ., ЕЛ, 249).
талйнт м. 'стара гръцка мирка и монета’; т^ханъп (MiLP, 983; Фас­
мер, Изв., XII, 280); — гр. τάλαντον = 120 ливри<лат. talentum; срв.
Meiller, Etudes, 187 ; Младенов, 628 ; Тах., 39.
талйр .и., талйрга ж. диал. 'плитко дървено блюдо, талерка' (Козичино,
Бургаско; Тетевенско, Ловеч, Габровско и др.); — нгр. ταλάρι, к. ταλάρων
умал. от стгр. τάλαρο; 'вил кошница; дървено каче за сирене’; срв. и τάλερος
'кош за изцеждане на сирене ; вид каче’.
талян щ. ’приспособление за ловене на риба’ (Варна, Несебър, Созо­
пол) ; — нгр. ταλιάνι, νταλιάνι; тур. dalyan; Спасова смята от auävuiv
през турски.
тамян, темян, тимян м. 'благовонна смола от южно дърво, която се
употребява за кадене при богослужение’ ; стб. тьинанъ (MiLP, 1022 ; Ф а смер, Изв., XII, 283); — видоизменено от гр. th ·μία μα ; срх. tâmjan (V a s­
iner, IL 140).
танйли м. мн.., танйлия ж., данйли м. мн. диал. 'вид клещи, с които
се изтегля саята върху калъпа’; — нгр. τανάλια ’клещи’ от ит. tanaglia.
тарос м. диал. рядко ’смелост, кураж’ (Солунско) ; — нгр. ΰάρος ; вж.
T a x., 39.
тйртор м. диал. I. ’пъкъл’; 2. ’главатар на дяволите’; гр. τάρταρος; вж.

T a X., 39.
таяне, таяни ср. мн. 'особен женски обичай срещу Ивановден и на
самия празник’ (Битоля, Крушево); — нгр. ταΐγιανίον^-τοά αγίαν Ιωάνναν (εορτή)
празник на св. Иван’ ; вж. Т а х., 397.
телос м. диал. рядка 'край, смърт’ (Бесвина, Леринско); — нгр. τέλος
’край’; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 349.
темели диал. 'основа на сграда, база, поставка’ (Бесвина, Леринско) ; —
от нгр. ДИМ. ΊΕμίλι, К. ίλεμέλιον ОТ Стгр. θεμέλιος ; вж. Н и ч е в. ИИБЕ, 8,
1962, 349; а формата темел през тур. temei от гр. θεμέλιον, срв. Тах., 39.
темелосвам, темелосам диал. 'правя темели’ ; — нгр. θεμελιώνω (аор.
к. ΰεμτλιώβω) 'слагам основи’; вж. Meyer, Ngr. St., II, 91; ’.Irio., II, 67.
темпло ср. църк. ’иконостас на църква’ ; — сргр. τέμπλον <( лат. templum.
теолог м. книж. 'богослов' ; — cpip. θεολόγος по θεός 'бог' -Г λόγος 'слово',
теофания ж. диал. 'богоявление' ; — гр. Θεορανία по θεός 'бог' + γαίνω
'явявам ce’.
тетрйдка ж. ’подшити като книга чисти листа за писане’ ; тгт^дь
(MiLP, 988; Фасмер. Изв., XII, 28); — сргр. τετράδων от стгр. τετράς, -αδος
'четворка', т. е. една четвърт от лист ; вж. Thumb., BZ, 438 ; Младенов,
ЕР, 633; Tax., 39; Άνδρ., II, 67; срх. tetrad (Vasmer, II, 141).
теф, тяф м., тёфе ср. диал. ’сяра’ (Струмица); — нгр. дим. θειάφι от
стгр. θειον; вж. Tax., 39; Άνδρ., II, 67.
тигйн м. ’плитък метален съд с дълга дръжка за пържене’ ; тнгхнь
(MiLP, 989; MiEW, 356; Фасмер, Изв., XII, 281; — нгр. τηγάνι, сргр.
τηγάνιον умал. от τήγανον ; вж. Младенов, ЕР, 633 ; Скорчев, БЕз.,

162

2, 1956, 159; БМ, 4, 1943, 181; Tax., 39; ’Λ»·«?«., II, 67; — срх. tiganj,
tiganja (V a s m e r, II, 142).
тиганйсвам, тиганйсам диал. 'пържа в тиган’; тнглннсхтн (MiLP, 989;
Фасмер, Изв., XII, 281); — гр. τιγανίζω (аор. к. τιγανίοω) ’пържа в тиган’ ;
вж. Άνδρ., II, 67; срх. tiganisati (V a s m е г, II, 142).
тиганйца ж. диал. ’тесто, пържено в тиган ; палачинка’ ; —· нгр. τηγα­
νίτα по τηγάνι ’тиган’; вж. Т ах., 39; Άνδρ., II, 67; срх. tiganica, tiganka
(Попович, II, 223).
тикйня ж. диал. 'диканя за вършеене’ (Еникьой, Ксантийско) ; — сргр.
τυκάνη, ΜΗ. τνκάνια(τα); Срв. И диканя.
тилифйр .и. диал. ’детелина’ (Н. Надежда, Хасковско); — видоизменено
ОТ нгр. τριφύλλι, сргр. τριηνλλιον умал. ОТ τρίφυλλον (Άνδρ., ЕЛ, 262), С
метат, τρι- = ТИЛ- И ρ—λ — л—р.
тимйр м. диал. 'растение мащерка’ ; нгр. ϋυμάρι, к. ihpàow умал. от
стгр. Λίμας; ВЖ. Άνδρ., ЕЛ, 79; срв. И Άνδρ., II, 67.
тймба ж. диал. ’глава’ (Н. Надежда, Хасковско; Смолско, Пирдопско;
Банско) ; — нгр. τύμβος ’могила’.
тимйя ж. диал. ’чест’ ; — нгр. τιμή от прил. τίμιος.
тимйсувам, тимйсам диал. ’почитам, уважавам' (Сярско);— игр. τιμώ
(аор. к. τιμήσω) ’ценя, уважавам’ ; вж. Ά г δ ρ., II, 67.
тимйеко ср. диал. ’глинено съдче с дръжка за кадене с тамян' (Стран­
джа): — нгр. нар. Λνμιακό 110 ϋυμίαμα ’тамян’.
тимясвам, тимйсам диал. ’кадя’; — нгр. Λυμίαάω (аор. к. Λυμώσω) по
ϋυμίαμα ’тамян’; ВЖ. Άνδρ., II, 67.
тйнес м. диал. ’спомен’ (Крушево); — видоизменено от гр. ϋνϋίμηοι; от
ίνϋνμιο ’спомен’ ; вж. Тах., 40.
тйпкам диал. ’чукам’ (Воден); — от сег. осн. на нгр. 1л. τ'πτω; вж.
T а X., 40.
типосвам, типосам диал. ’печатам, отпечатвам ; изваждам на портрет’ ; —
нгр. τυπώνω, τυπώ (аор. К. τυπώσω) по τόπος ’печат’ ; ВЖ. Тах., 40 ; С К о рч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 21.
тира ж. диал. 1. конак, управление’ (Брацигово, Дебърско); 2. 'врата,
вратник’ (Смолско, Пирдопско) ; — нгр. Λίρα ’врата’.
тиранйсвам, тиранйсам диал. ’измъчвам някого’ ; — нгр. τνραννώ (аор.
к. τνρανήσω) ’измъчвам, тиранизирам’; вж. Άνδρ., II, 67; а формите тира­
нин, тиранизирам са влезли у нас през Запада.
тиранйя ж. разг, 'насилие, деспотизъм' ; — нгр. τυραννία ; вж. Т а х., 40.
тифон м. ’вид корав и мрежест намучен плат за подплата или подложка
на дреха’(профес. говор); — нгр. νυφών; вж. Άνδρ., II, 80.
тдпик прил. диал. ’облагороден, питомен’ (Момчиловци, Смолянско : muпико место); — нгр. τοπικός 'местен, туземен’, с преосмисляне.
тора нареч. диал. ’сега, довечера’ (Плевня, Драмско ; Илинден, Гоцеделчевско) ; — нгр. τώρα ’сега’ по τή(ν) ώρα ’в часа, веднага’ ; срв. Т а х., 40.
травл прил. диал. ‘който заеква, пелтечи’; — гр. τραβλύς (Ά ν δ ρ., II, 67);
срх. travliva (V a s m е г, II, 144).
травлйсвам, травлйсам диал. ’заеквам, пелтеча’ ; — нгр. τραυλίζω (аор.
К. τραυλίσω) ПО τραυλός ’заекващ’ ; ВЖ. Ά V δ о., II, 67.
трйга ж. ’лоша миризма’ (Μ. Търновско, Странджа, Смолянско); — нгр.
τράγτια ’КОЗЯ КОЖа’ (Πρωία, II, 2402); срв. τράγι ’коза’ ПО τράγος ’пръч, КОзел’; вж. Bernard, Изсл. Романски, 1960, 369—370.
трамудйна, трамондйна м. диал. ’северен вятър’ ; — нгр. τραμοητάνα
от ит. tramontana; вж. Спасова, Изсл. Романски, 1960, 412.

трандйфил, трендйфел, трендйфил, триандйфил, трйндафил, трйдафил, трондйфил, трундйфил м. диал. ’градинско цвете, подобно на роза,

163

с червени или бели цветове, Rosa centofolia’ ; трнднддфнлъ (MiLP, 1001 ;
MiEW, 361; Фасмер, Изв., XII, 28z); —■ гр. τριαντάφυλλο^) ПО τριάντα ’три­
десет’ + φύλλον ’лист’; вж. Младенов, ЕР, 637; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962,
349 ; Г а X., 40 ; срв. и формата тръндафил, която по нар. етим. се свързва
е трън ; вж. Георгиев, БЕз., 3—4, 1952 ; 217—219 ; сандрафйл (Родопите).
трапеза, торпёза, тръпёза, тръпёнза ж. диал. ’наредена маса за
ядене; ниска маса за ядене, софра; маса’; —стб. ψπί3λ (MiLP, 999; Фас­
мер, Изв., XII, 282); — нгр. τράχεΆι <^τετράαε:α ’с четири крака'; вж. Мла­
денов, ЕР, 637 ; ’.4 г <5 ρ., II, 67 ; Та х., 40 ; срв. и Мирчев, ИИБЕ, 1, 1952,
236—237, у когото трапеза в ст. паметници ; срх. trapeza (V a s m е r, II, 143).
трапезАрйя ж. 'стая за хранене ; мебели за такава стая’ ; — нгр. τραπε­
ζαρία ; вж. 'A r <1 ρ.. Il, 67 ; Младенов, EP, 637 ; Скорчев, БМ, 4, 1943,
181 ; срх. trapesarija (V a s m е r, II, 143).
трапезомандило ср. диал. ’покривка за маса’ (Костур, Ксанти); — нгр.
ДИМ. ιραπί^ψάτΊηλα, К. 1оал&>Ц<1гт ηλην СЪС СЪЩОТО ЗПАЧвНИС.
траханА ж. ’тестяно произведение на трохи’ ; — нгр. τραχανάς. ту|>. tarliana or гр. τραγανός·, вж. '.Ινδρ., 11, 67 ; сри. формата тархана, която е на­
право от тур. tar/iiina.
трёксвам, трёксам вж. стрексвам.
трем м. диал. 'одър, пруст ; отвод ; стряха’ (НГ ; Прилеп) ; ητιιι
(MiLP, 1012);—от гр. τέρεμνον; вж. Младенов, ЕР, 638; Tax., 40; срх.
trijem, trein (V a s m е r, II, 144).
трехаля ж. диал. рядко ’яка’ (Ятрос, Визенско) ; — нгр. τραχηλιά по
стгр. τράχηλος ’врат, шия’.
тривон вж. трион.
тригйсвам, тригйсам диал. ’бера грозде’ ; — нгр. τρυγώ (аор. к. τρυγήσω)
бера грозде'; вж. Άνδρ., 11, 67; Tax., 41.
тригйя, тиргйя, трагйя ж. ’винен камък’; нгр. τρυγία, τρυγιά ; ВЖ. Άνδρ.,
II, 67 ; срв. и стригя (банатски говори). Произв. тригясвам, тригясам ’хва­
щам тригия’.
трйгос м. диал. ’гроздобер’ (Солунско); — нгр. τρύγος по τρυγώ ’бера,
събирам грозде’; вж. Άνδρ., Il, 67.
трйгуна ж. ’сладка баница, сгъната в трит.гълна форма’ ; нгр. τρίγωνο по
τρίγωνον ’триъгълник’.
тригясвам, тригйсам вж. тригия.
трикёр м. диал. 'свещник с три свещи, грисвещник’ ; — нгр. дим. τριιώρι, К. τρικέριον ; срв. трикирии.
трикйрий .и. църк. ’трисвещпик, употребяван при архиерейска служба’;
сргр. τρικήρων ; срв. И трикер.
тримёр, тримйр .и. диал. ’тридневно гладуване през великденския пост’; —
m p. ιωηιΐ'ρία, τρυήμειως ; вж. Tax., 41. Произв. /примерам, тримёря ’не нм
нищо гри дни’.
триод м. църк. 'богослужебна книга с молитва от три песни, конто се
чете прели и след Великден’; трнодк (MiLP, 1002; Фасмер, Изв., XII,
282); — сргр. τριώδιου по τρεις 'три' + ώδή ’песен’; вж. Младенов, ЕР,
659 ; ’.I г δ о., 11, 67 ; срх. trioiib, trihodb (V a s m е r, II, 144).
трион, тривон, тринун, три^н м. ’сечиво със зъбци за рязане на дър­
во, желязо, камък, кости и пр.’ ; — нгр. πριόνι, к. πριονιού умал. ОТ πρΐων,
πριόνος по ποιώ ’режа’, по нар. етим. изведено от гл. трия ; вж. Μ л а д ε­
κ о в, EP, 639.
трипосвам, трипосам, тропосвам, тропосам ’зашивам временно, при­
крепвам С конци’ ; — нгр. τρυπώνω (аор. к. τρυπώσω) по τρύπα ’дупка’ ; ВЖ.

164

Άνδο., Il, 67; срв. и Шишманов, СбНУ, IX, 641, където дава и трупосеам, която по нар. етим. се сближава с труп.
трипотйр м. диал. 'обущарски инструмент; дупчило, замба' (Боброво,
Еленско); —нгр. τρνπηζήρ, -ήρος с дисимил. v — tp-u—o.
триптих м. църк. ряды ’трикрила икона на дъсчици — средната двойна,
по-широка, а страничните се прегъват и я закриват’; -нгр. τρίπτιχ.ις ’гроен,
трояк’.
трисйгия ж. църк. ’заупокойна молитва’ (Охрид, Прилеп) ; — нгр. ζρωάγιον, мн. ч. τρισάγια.
трифйл, тйрфир, дйлфир м. диа.г. ’детелина’; — игр. тоу :·1 Λ, к. ιριφύ/Μον умал. от τρίφνίίον по τρεις ’три’ + ρ ύρριν ’лист' ; срв. Н и ч е в, ИИБЕ,
8, 1962, 349; а у Младенов от лат. trifolium.
трйца, трйцина ж. диал. ’дребна риба, обикн. консервирана в кутии
като сардела’; — нгр. τρίοσα ; вж. С к о р ч е в, БЕз., 2, 1956, 100.
тромаксвам диал. 'ужасявам, стрясвам’ ; — нгр. τροοάΆι (аор. к. τρο­
μάξω) ’стрясвам’; вж. Нич ев, ИИБЕ, 8, 1962, 349; срв. и τρομάρα 'ужас,
уплаха’.
трон м. 1. ’престол на монарх’; 2. 'неподвижна седалка в църква'; —
нгр. üoövnc; вж. Μ л а д е н о в, ЕР, 639 ; Тах., 41; ’ЛгА«., П, 67; срх. tronj

(V a s m e г. И, 145).
тронясвам, тронясам диал. 'поставям на трон’; - сргр. Ρρονιάξω (аор.
к. ΰρονιάσω) ’възкачвам на трон’; вж. Άνδρ., II, 67.
тропйр м. църк. ’църковна песен в чест на светец или празник’ ; Tjifп^ь (MiLP, 1004; Фасмер, Изв., XII, 282); — сргр. τροπάριον умал. от τρό­
πος ’музикален звук’ (Άνδρ., ЕЛ, 262); срв. Тах., 41 ; ’.1>’<5ρ., II, 67, 145
срх. tropar.
трбфиля диал. ’телкам, заеквам’ ; — деном. видоизменен гл. от траел,
гр. τραυλός ’заекващ’ ; срв. и τραυλή, ’заеквам’.
трундйфил вж. трандафил.
трУфа ж. диал. ’накит, украса, кичило, труфило' ; — hi ρ. τρνρ i/ 'разто­
чителен, разпуснат живот’ по τρνφώ ’живея разточително’.
труфя (се) разг, ’гиздя (се), контя (се)’; — нгр. τρνφώ ’гиздя, пирувам’;
срв. ζρνφίλος разкош, труфило', ζρνφον 'гиздене'; вж. Скорчев, ЕзЛит., 2,
1947, 21 ; Tax., 41 ; Младенов, ЕР, 641 ; Филипова, БЕз., 4, 1961, 341.
Произв. натруфя, изнатруфя, претруфя.
т^вла, тула ж. диал. ’тухла’; — нгр. τούβλα, от лат. tabulus (Άνδρ.,
ЕЛ, 257); формата тухла е през тур. tugla, гр. τούβλον ; според Младе­
нов, ЕР, 643 от лат. tegula ; трябва да се отбележи, че гръцката форма идва
от лат. tabulus, която отговаря напълно фонетично на гр. τούβλα ; b лат. в
нгр. дава β ·, срв. σόρβος <f sorbus и пр.; вж. и Тах., 51 при тула.
TÿMÔa ж. диал. 'надгробна могила, праисторическа гробница’ (Странджа); —
нгр. дим. ζούμπα ’могила’ от лат. tumba (Άνδρ., ЕЛ, 258); срв. и Мла­
денов, ЕР, който извежда думата от ие., *tu tu-m, откъдето и лат. tumulus,
фр. tombe(au), ит. tomba, гр. τύμβος.
турта ж. диал. ’кръгъл пресен хляб ; пита, погача’ ; — гр. ζοόρζα от
ит. torta.
туфа ж. диал. ’кичур стъбла’ ; — нгр. ζούγα, zovqa, лат. tufa от азиат­
ски произход (Άνδρ., ЕЛ, 258); вж. и Филипова, Славист. сб„ 1963, 151.
туфйсвам, туфйсам и туфим тарик. ’крада’; — нгр. τνγΛ (аор. к. wψήσω), 'замайвам, правя някого глупав ; подклаждам някого’.
тъпан, тупан диал. м. ’музикален ударен инструмент, състоят се от
луб с обтегнати от двете страни кожи’; т»пхнъ (MiLP, 1028; Фасмер,
XII, 283) ; — гр. ζύμπανον, ζούμπανον, стгр. ζύπανον по τύπτω ’удрям’ ; ВЖ.

165

Младенов, EP, 643 ; срх. tupan, Итьрапь (V a s tn е г, Π, 142) ; срв. също
T a X., 50 ; тапан, топан, където смята, че думата е звукоподражателна, из­
ведена от tupati=palpitare, по влияние на гр. облик τύμπανον, изведена от
τύπτω.

Уля вж. вулгия.
умаламосвам вж. маламосвам.
унгйя ж. диал. 'мярка за тежест’ ; — по гр. όγκος 'обем, куп неща’.
ургйсвам, ургйсам диал. ’кълна’ (Тетевен); — нгр. ορκίζω (аор. к. <!оκίσω) ’заклевам’ ; срв. όρκος ’клетва’.
уркузун вж. вракозуна.
уртувам вж. хоратувам.
уросвам вж. сосвам.
утфйрувам вж. фиря.
уфейквам вж. офейквам.

фйкел .и. диал. 1. ’тънък бял плат, който се поставя върху сито при
сватбените обичаи’; 2. ’турска чалма’ (Ихтиманско, Гоцеделчевско); — нгр.
φάκελος ’плик’, стгр. φάκελος ’снопче, вързоп’, с преосмисляне на значението.
фанйр м. диал. рядко ’фенер’ ; — нгр. дим. φανάρι, ергр. φανάρων умал.
от φατός ; а формата фенер е направо от турски.
фанари0т(ин) .и. ист. 'влиятелен цариградски грък, предимно духовник,
който преследва националното възраждане на България’ ; прен. ’коварен чо­
век’; — гр. φαναριώτης по името на квартал в Цариград — Φαιάρι ’Фенер’.
фандепсова ми се диал. ’струва ми се, вижда ми се’ (Странджа); —
нгр. φαντάζομαι (аор. κ. φαντάζομαι) 'въобразявам си, мисля’, с видоизменение
на бълг. почва.
фанела, фланела ж. ’мека трикотажна или тъкана материя за делни
дрехи’ ; — нгр. φανέλλα, вен. fanela от ит. flanella {’А ν ό ρ., ΕΛ, 276), а може
би направо от италиански.
фантосвам се диал. ’превземам се, въобразявам си’ ; — нгр. φαντάζομαι
'явявам се; блестя; хвърлям се на ечи’; срв. Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947,21;
БМ, 9-10, 1941, 402.
фарисёй м. 1. 'член на еврейска секта в древна Юдея’; прен. 'лицеме­
рен човек’; — гр. φαριοαίος от стевр. pharisen ’отделен’; вж. .4 r Λ ρ., II, 276 ;
срв. и Младенов, EP, 660.
фармйк м. диал. 'отрова, лекарство’ (Странджа, Тетевен, Леринско); —
нгр. φαρμάκι, ергр. φαρμάκων, умал. от φάρμακον ; вж. Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 349 ; Младенов, ЕР, 660 ; Tax., 41.
фармакосвам, фармакосам диал. ’отравям’ (Леринско; Ксантийско;
Смолско, Пирдопско) ; — нгр. ραρμακώνω, СТгр. φαρμακώ (яор. Κ. φαρμακώσω)
’отравям'.
фасул .и. 'боб, phaseolis vulgaris' ; пм8лъ (MiEW, 8 ; Фасмер, Изв.,
XII, 263) ; — нгр. φασούλι, ергр. φασούλια*’ умал. ОГ φασίολος, стгр. φάσηλοζ <
лат. *faselus ; вж. Pisam, Rendiconti Accad. Lincei, 6, 184 и сл. ; срв. Тах.,
41; Младенов, ЕР, 660. Произв. фасулина.
февруйри м. ’вторият месец от календарната година’ ; — февраль
(MiLP, 1085; Изв., XII, 284); ергр. φεβρουάρως от лат. februarius; вж.
Meyer, Ngr. St., III, 69; Младенов, EP, 660 ; срх. fevruari (V a s m e r,
II, 59).
фелён, филон м. църк. ’горна одежда без ръкави на православен
свещеник’; ^мнъ (MiLP, 1085; Фасмер, Изв., XII, 284); — ергр. φαι·

166

λόνων, чшрпмоу умал. от у αινόλρ; ; срв. Младенов, ЕР, 660; срх. felon,
рЯопь (V a s m е г, 59).
фийл м. фияла ж. diia.i. 'чаша във вид на широка бутилка с тясно
гърло; чаша без поставка’ (макед. гов.) ; фнхль (MiLP, 1086; Фасмер,
Изв., XII, 284); — гр. φιάλη със същото значение; вж. Т ах., 41.
фиде ср. ’вид тънки макаронени изделия’; — нгр. φ:δ'ς, която според
К o o afj ς, "Ах., I, 107 от лат. fides ’корди на музикален инструмент'(’.1 г Λ <·.,
ЕЛ, 279): според Младенов, ЕР, 666 — тур. fide от гр. φιδέ;, чийто корен
е в φίδι ’змия’; срв. и Скорчев, БМ, 4, 1943, 182.
финия вж. викия.
филйда ж. диал. 1. ’брошура’; 2. 'малък буквар’; нгр. φνλλάδα, к. φυλ­
λαδίου от стгр. φύλλος, φύλλου ’лист’; вж. Младенов, ЕР, 661.
филйя и фелйя ж. 'резан хляб, кашкавал и под.' ; ф«днх (MiLP,
1085; Фасмер, Изв., XII, 284); — гр. yrW, сргр. оуКш^· умал. от лат.
offella·, вж. Meyer, Ngr. St., III, 69, Κηραής, ”.·Ιτ., 79; Ψάλτης, 32;
Скорчев, БЕз., 2, 1956, 161 ; Ничев, ИИБЕ, 8, 1962, 349; срх. filija, felija (V a s ni e r, 59), алб. feli.
фйма при.г. диал. 'хубава, добра’ (Елена); — нгр. ρημη 'слух, чуване ;
реноме, добро име, добра слава’ от стгр. φημί = λίγοι ’казвам'(7/л о>< α, II, 2534).
фанйк1 м. книж. ’финиково дърво’; — фнннкъ (MiLP, 1086; Ф а см е р, Изв., XII, 265) ; — гр. yoîriî, -ικος ; срх. finikh, pinikh (V a s m е r,
II, 60).
финйк2 м. диал. ’пашкул’ (Н. Надежда, Хасковско) ; — нгр. φοινίκι
’фурма’ от φοΐνιξ ; тук по всяка вероятност пашкулът се уподобява на фур­
мата.
фирй ж. 'намаляване в обем и тегло на стока поради изпаряване, разли­
ване и пр.’; — нгр. упоа по гл. φυραίνω, φορώ 'изгубвам от обема си, нзфирясвам’ от стгр. φυρω 'меся', понеже когато се меси брашно, губи от обема
си (Άνδρ., ЕЛ, 288); срв. и Младенов, у когото от турски. Произв.
отфирувам.
фйря, фйра, фйркам диал. 1.'гоня, преследвам ; ловувам' (Веригово, Кар­
ловско; Смолянско; Видинско); 2. за вятър — 'духам, влека прахуляк’ (Те­
тевен, Пещера, Хасковско, Смолянско) ; — от сег. оси. на гр. гл. ϋνοενοι
Тоня, преследвам; ловувам’; вж. Филипова, БЕз., 4, 1961, 342. Произв.
дофиря, изфиря, обифирвам, профирвам.
фирясвам, фирясам диал. 1. ’давам, пущам фира’; 2. ’избягвам, офейквам, изфирясвам’; — деном. гл. по същ. фира, гр. φορά ф аор. сигм. наст.
■(с)аам ; срв. и φυραίνω, φυράω (аор. к. φνρώσω). Произв. изфирясвам.
фирйда, хирйда ж. диал. 'долапче в стена’; —нгр. ϋνφδα от стгр. 1h·ρίς, -Ιδη··, вж. Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24; Скорчев, БМ, 5—6, 1943,
243; Tax., 42; промяната на б>фе обикн. явление в сев. гр. диал.; срв.
Φηκάρ—φηκάο и др. (Ψάλτΐ]·;, 53).
фитарйя ж. диал. 'леха със зеленчук или цветя'; —· нгр. дим. φυτερί"
'цветна леха’ от φντειά, стгр. φυτεία по φυτεύω ’сея’ ; вж. Скорчев, БМ, 4,
1943, 183, у когото от гр. φυταριά.
флйуто ср. диал. ’вид музикален инструмент, флейта’ ; — нгр. φλάουτα
от ит. flanto.
флёва ж. диал. ’порода’ (Леринско); -- фл?кх (MiLP, 1086; Фас­
мер, Изв., XII, 285) — нгр. φλέβα от стгр. φλίψ (Άνδρ., ЕЛ, 81); срв. Ни­
чев, ИИБЕ, 8, 1962, 349.
флурйна, флорйна ж. диал. ’жълтица, златна монета’ (Серес, Солунско,
Ксантийско) ; — нгр. φλουρίνι от клат. florinus по flos ’цвете’, понеже кри-

167

нът служел като герб върху жълтици от града Флоренция (Ά ν δ ρ., ЕЛ, 282);
срв. и Тах., 42, у когото от гр. φλουρί, φλοιρί ; формата флорина от клат.
florinus ; вж. Младенов, ЕР, 662.
фодра ж. диал. 'овча и друга кожа за подплата' — нгр. φόδρα ’под­
плата' от вен. fodra, ит. fodera (Άνδο., ЕЛ, 292); срв. К. Костов, БЕз.,
3, 1963, 257).
форёсан вж. афорёсвам.
фортима ж. диал. ’крадени дърва от гората’ (Г. Оряховица)— нгр. φόρτιμά ’товар, бреме’ ПО φορτίζω = φορτώνω 'товаря'.
фортома, форту ма и хбртума ж. диал. 1. ’здраво, дебело въже’ (Ро­
допите, Леринско, Крушево) : 2. ’дълго козиняво въже за връзване на кон,
когато пасе’ (Странджа) ; — нгр. φόρτωμα ’товар, бреме’ от φέρω ’нося’ ; вж.
Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 349; Младенов,
ЕР, 662. Произв. фортумисвам, хортумисвам.
фортумйсвам вж. фортома.
фтйксувам диал. ’обещавам да дам зестра при женитба’ (Странджа) ; —
нгр. φτειάντο, φ πιάνω (аор. к. φτ(ε)ιάξω) ’правя, оправям’.
фтйсвам, фтйсам разг., стйсам диал. 1. ’свършвам работа, обикновено
къщна и домакинска’ ; 2. за тесто, зеле и под. ’ферментирам, узрявам’ ; 3. 'загазвам’ ; 4. ’стигам, достигам, пристигам ; изпреварвам’ ; — нгр. φ&άνω (аор.
к. φ^άσω) ’достигам, достатъчен съм; сварвам, изпреварвам; стигам’; вж.
Мирчев, ЕзЛит.. 2, 1947, 24- 25 ; Н и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962, 242 ; Скор­
чев, ЕзЛит., 2, 1947, 21, БМ, 9—10, 1943, 402; Tax., 42; Младенов, ЕР,
663; формата стасам е образувана чрез контаминация; срх. stäsat(i] (Попо­
вич, I, 222) ; срв. и втасвам. Произв. дофтасам, нафтасам, префтасам.
фтйсия ж. ’втасване, свършване на започната работа’ (Тетевен) ; — по
нгр. дим. φτάσιμο от гл. φΰάνω ’стигам, достатъчен съм’.
фтёзма, фтёсма ж. диал. 1. ’вина, провинение’; 2. ’глоба, обезщетение’
(Странджа); 3. ’повреда, пакост’ (Пловдивско); — нгр. φταίσμα, πταίσμα от гл.
φταί(γ)ω, πταίω ’виновен съм’.
фтёсвам, фтёсам и птёсовам диал. ’греша, сгрешавам, виновен съм’
(Серес, Солунско, Воден) ; — нгр. φταί(γ)ω, стгр. πταίω ; вж. Т а х., 42 : срв. и
Meyer, Ngr. St., II, 91, у когото по-старо птёсовам от πταί(γ)ω. Произв.
фтёсен ’виновен’.
фтикьд ср. диал. ’охтика, туберкулоза’ ; — нгр. нар. φΛίκω от φΰίνω
’гасна, линея, вехна’.
фтйшам, стйсам диал. ’зидам, градя’ (Солунско, Леринско) ; нгр. χτίζω
(аор. к. χτίσω) с промяна на χ във ф ; срв. и фтис, стис ’зид’ ; срх. htisati
(V a s ш е г, II, 64).
фунда, хунда ж. диал. 1. 'пискюл'; 2. 'възели на женска забрадка’
(Русаля, Търновско) ; — нгр. φούντα от лат. fiindia ; рум. fundă, арум, fundă,
алб. funde.
фундйря Мор. ’хвърлям КОТВа ; ПОТОПЯВам’ ; — НГр. φουντάρω от ит. или
лат. fundare (Άνδρ., ЕЛ, 284); срв. и фунда 'хвърлям котва'; вж. К. Ко­
стов, БЕз., 10, 1960, 448.
урин вж. флурина.
уркёта ж. ’превита игла за коса’; — нгр. φονοκέτα от ит. forcheita
(Άνδρ., ЕЛ, 284).
фурна ж. ’пекарна’ ; — нгр. φούρνος от лат. furnus (Т а х., 42 ; Б. Ц он е в, 328) ; срх. fuma (V a s m e г, II, 60 ; Попович, I, 223),
фуртуна, фортуна, фъртуна ж. 'снежна буря’; форьтвнх (MiLP, 1086;
MiEW, 58 ; Ф а с м е р, Изв., XII, 285) ; — гр. φορτοίνα и φουρτούνα от лат.
fortuna ; вж. Meyer, Ngr. St.. IV, 98 ; думата е влязла във всички балкан­
ски езици ; алб. furtuna, арум, furtuna, тур. firtina ; гръцките две форми со­
чат, че думата е влязла направо през гръцки, а не през турски, както някои
езиковеди като Бернекер и други смятат.

$

фУска ж. диал. 'мехур ; пъпка, струпей’ (Търново, Велес), вуска (Пир­
доп, Брезнищко) ; — нгр. φ ούσκα от стгр. φύσκη по φνοώ ’надувам’ ; срв.
Младенов, ЕР, 663 ; Tax., 42.
фуста Ж. ’пола’; — нгр. φοτστα, сргр. φούστα ОТ ИТ. fusta (Ανδρ., EA.
284); вж. Младенов, ЕР, 284); хуста (Н. Надежда, Хасковско).
фустйн м. нар. ’рокля’ ; нгр. φονστάνι сргр. φονστάνιν от ит. fustagno <
ар. f-'ustât ’шеговито наименование на Кайро, където имало много видове пла­
тове’ (по Άνδρ., EA, 284); срв. и фистан, което през тур. fistan.
фустанёла ж. разг, 'силно набрана къса пола, част от гръцкото нацио­
нално облекло, въведено у евзоните’ ; нгр. φυστανέλλα от φουστάνι + наст.
fl(i)o (Άνδρ., EA, 284), а според H e s s е 1 i п g, Mots maritimes, 34, от ит.
*fustanella умал. от fiistana ; хустанела (Н. Надежда, Хасковско).

хазмй, xacMà ж. диал. 'бездна' ; — нгр. χάσμα ’пропаст, бездна ; цеп­
натина’.

xàaa ж. 1. 'баснословно същество, което предизвиква буреносни и гра­
доносни облаци ; ламя, змей' ; 2. прен. 'силна буря, ураган’ ; 3. прен. ’буен
и голям’ (човек, кон и под.); 4. ’човек, който яде много’; — нгр. χαλάζα, χα­
λάζι ’градушка’ от стгр. χάλαζα ·, вж. Младенов, ЕР, 664.
халосвам, халбсам 1. ’блъскам, удрям силно’; 2. ’развалям, залисвам,
обърквам’ (Тетевен) ; — нгр. χαλνώ, χαλώ (аор. κ. χαλώσω) ’развалям, повреж­
дам’ ; вж. Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 21 ; БМ, 9—10, 1943, 402 ; Матов,
СбНУ, IX, 26. Произв. нахалосам ’натикам, наблъскам’, халосник, халосница.
хйпльо ср. ’глупав човек, наивник, простак’ ; — нгр. άπλός ’прост, глупав’.
хар ж. книж. ’прелест, очарование ; благодарност’ ; стб. ^ь (MiLP,
1084, MiEW, 85; Фасмер, Изв., XII, 285); — гр. χάοις; вж. подробно
Мирчев, ИИБЕ, 1, 1952, 237.
xapà ж. диал. 'радост, веселие’ (Сярско) ; — нгр. χαρά ’веселие, радост’;
вж. Младенов, ЕР, 666 ; Tax., 42.
xapàK м. диал. ’чаталест кол за подпиране' ; — нгр. дим. χαράκι ’линия’,
Κ. χαράκων умал. от стгр. χάραξ, -κος (Άνδρ., LA, 292; срв. и Tax., 42).
харакосвам, харакосам диал. ’тегля черта’ ; — нгр. χαρακώνω, χαρακώ
(аор. к. χαρακώσω) ’тегля линия, черта’ ; срв. и χαράκι ’права линия, черта*.
xàpeH, àpeH прил. диал. ’добър, хубав, прелестен’ ; — нгр. χάρις ’ра­
дост ; приятност ; благодарност’ ; срх. avan, havan (Попович, I, 203) ; срв.
и харно, арно ’добре’ от съшия произход ; вж. Шишманов, СбНУ, IX,
641 ; С к о р ч е в, БМ, 5—6, 1943, 246.
харесвам, харёсам и арёсвам, арёсам диал. ’допада ми, приятно ми
е, нрави ми се’ ; — нгр. дим. άρέζω (аор. К. αρέσω), К. άρέσκω със същото
значение ; вж. Шишманов, СбНУ, IX, 641 ; Романски, Бълг. пр., 2,
1929, 281.
харйзвам, харйжа разг, подарявам’; ^нзок^тн (MiLP, 1088 ; Фасм е р, Изв., XII, 285) ; — от сег. осн. на гр. гл. χαρίζω ; вж. Мирчев,
ЕзЛит., 2, 1947, 24; Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947, 22; Младенов, ЕР,666;
Матов, СбНУ, IX, 24 ; Филипова, БЕз., 4, 1961, 342.
хйризмй ж. харизме ср. диал. ’дар, подарък’ (Тетевенско, Бургаско,
Сливенско) ; — нгр. χάρισμα от гл. χαρίζω ’подарявам’ ; вж. Младенов, ЕР,
666) ; срх. harizma (V a s m е r, II, 62).
хйркома ж. диал. ’меден съд, котел’ (Μ. Търновско, Созополско, Ахтополско, Приморско, Бургаско, Крумовградско, Ивайловградско, Ардино, Рупчос, Смолянско, Пашмаклийско, Чепеларе); — гр. χάρκωμα от стгр. χάλκωμα
от χαλκός 'мед. бакър’; вж. подробно Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947, 24, Мла­
денов, ЕР, 666 ; Т а х., 43.

169

xàpo и àpo ср. диал. 1. ’стар, грозен човек’; 2. ’страшилище’ (Щипско,
Охрид) ; — гр, χάρο; по стгр. Χάρωι-, мит. 'подземен лодкар на мъртвите’ ;
вж. Младенов, ЕР; Скорчев, БМ, 5—6, 1943, 246 ; Tax., 43 ; срх.
аго (Попович, I, 204).
харосвам, харесам, аросвам, аросам диал. ’виждам добро в живота
си ; преуспявам, успявам’ ; — по гр. χαρά 'радост, удоволствие’ ; вж. Скор­
чев, БМ, 5—6, 1943, 246; Tax., 43;'Матов, СбНУ, IX, 26; срв. и MiEW,
където от г.нем. harion.
xàpocT ж. диал. 'грозотия, лошотия' (НГ) ; — гр. χάρος 'смърт, гибел’
по собств. Χάρων мит. 'Харон, лодкар в ада’.
хартия ж. ’специален материал за писане, печатане, увиване и пр.’ —
стб. ^fTHii (Siipr., 152, 14; 558,7; MiLP, 1088, MiEW, 85; Фасмер,
Изв., ХП, 285); —сргр. χαρτίον умал. от стгр. χάρτης-, вж. Скорчев, БМ,
5—6, 1943, 241 ; Tax., 43 ; Bern., EW ; срх. hartija (V a s m е г, Π, 63).
ХартофЙлаКС Μ. рядко ’архивар’ ; — СТГр. χαρτοζόλαί.
х5скам, йенам диал. ’скитам се';— гр. χάσκω ’отварям устата си, зяпам',
xàxa прил. диал. 'глупав, несериозен човек’ ; — нгр. χάχας.
хёли ж. ’змиорка’ (Созопол, Варна) — нгр. дим. χέλι от стгр. έγχέλιον
умал. от εγχελος (Άνδρ., ЕЛ, 294).
херувико ср. църк. 'вид църковна песен ; — сргр. χεοονβικόν. Χεοοι-βεόι
{Παπαδ., Αϋηνά, 40, 82; Ανδρ., ЕЛ, 295).
херувим м. църк. ’високопоставен ангел от небесния свят’ ; — нгр. χερουβείμ от евр. kheroub, мн. ч. kheroubii/i ; вж. Младенов, ЕР, 667.
хиляда числ. ’бройно число 1000’ ; унмхдх (MiLP, 1099, MiEW, 86) ; Ф а см е р, Изв., XII, 286; — нгр. χιλιάδα, стгр. χιλιάς-, вж. Младенов, ЕР, 668 ;
Тах., 43; Скорчев, БМ, 5—6, 1943, 246; срх. hiljada (V a s m е г, II, 63).
хйнка вж. хуния.
хиперетйсам диал. рядко 'работя, слугувам’ (Μ и летич, Търн. ев.,
БСт., 1920); — нгр. νπερετώ (аор. к. ν^ερετήσω) със същото значение.
хирйда вж. фирида.
хиротонйсвам, хиротонйсам църк. ръкополагам (в духовен сан)' ; —
сргр. χειροτονώ (аор. К. χειροτονήσω (по χειρ ’ръка’ + τονώ (аор. К. τονήσω)
'протягам'.
хиротонйя ж. църк. ’ръкополагане на духовно лице’ ; — сргр. χειροτονία.
хитон м. книж. ’дълга дреха, риза у древните гърци’ ; стб. ^нтонъ
(Зогр. ев., 172; Йоан, XIX, 23, 24; MiLP, 1090; — сргр. χιτώνας, стгр. χιιών
(’.4»’ δρ., EA, 296); вж. и M е i 1 1 е t, Etudes, 188); срх. hitonb (V а s m е г,
II, 63).
хламйда ж. книж. Торна дреха като наметало’ ; ((ххмидх (MiLP, 109 ;
Фасмер, Изв., XII, 286) ; — гр. χλομάδα от χλαμύς, -νδας военна дреха' ;
вж. Meillet, Etudes, 198; срх. hlamida (Va s mer, II, 64).
хлёвя диал. 'подигравам ce, осмивам; излъгвам, измамвам, дяволувам’
(Котленско) ; — от сег. осн. на гр. гл. χλενάΖω 'осмивам, подигравам се, над­
смивам се’ ; срв. и χλει-ή ’подигравка, насмешка ; осмиване’ ; хлевоуст ’с уста,
която се подиграва’; вж. Филипова, БЕз., 4, 1961, 342.
хондрокёфал м. прил. диал. ’твърдоглав, упорит’ ; — нгр. χονδροκέψαλος;
вж. T а X., 43.
хонёпевам, хонёпеам диал. ’смилам’ ; гр. χωνεύω (аор. к. χωνέψω) ’сми­
лам (за храна); пъхам’; вж. Meyer, Ngr. St., ÎL 91.
хора 1. ж. остар. ’земя, област’; 2. мн. ’люде, човеци’; стб. ^ор (MiLP,
1093: Фасмер, Изв., XII, 286); — стара заемка от гр. χώρα 'местност,
страна', с преосмисляне на значението след XIII в. по пътя на преносимостта;

170

вж. подробно Мирчев, ИИБЕ, 1, 1951, 237; Цв. Тодоров, ИИБЕ, 8,
1962, 149—150; Романски, Бълг. пр., 2, 1929, 280; Младенов, ЕР,
670; срв. и χωριό ’село’, χωοιάτης ’селянин’; срх. hora (V a s m е r, II, 64);
рум. horă.
хоратй ж. диал. ’шега, закачка, дума, приказка* ; — нгр. χωρατά мн. от
χωρατό ’шега’ ОТ ГЛ. χωρατεύω 'говоря шеги, шегувам се, закачам се' ; вж.
С корче в, БМ, 5—6, 1943, 246; Младенов, ЕР, 6 70.
хор(а)тувам, хората, хоратева, хоратовам, уртувам диал. ’говоря,
бъбря’ ; — от сег. осн. на нгр. гл. χωρατεύω ’шегувам се, закачам се’ ; вж.
Bernard, БалкЕз., I, 91, който се съмнява дали не е през тур. horata ;
срв. Tax., 43 ; Младенов, ЕР, 670 ; С к ο р ч е в, ЕзЛит., 2, 1947, 22 ; БМ,
9—10, 1943, 402; — срх. oratiin (Попович, I, 217). Произв. прохоратявам, пройоратя.
хоро ср. 'игра, танц’ ; — нгр. χορό по гл. χορεύω ’играя, танцувам’ ; вж.
Младенов, ЕР, 670; Tax., 43; Скорчев, БМ, 5 —6, 1943, 243; срх.
höro, oro (V a s m е r, II, 64). Произв. хороигрец.
хортума вж. фортома.
хорятин, урятин м. диал. 1. ’селянин’ (Охрид, Ксанти); 2. 'зъл, груб
човек, селяндур’ (Разлог); — нгр. χορτάτης ’селянин; груб, недодялан човек,
селяндур’ (Δημ., ΝΛΕΓ, 1323); вж. Bernard, БалкЕз., I, 90; Tax., 43;
срх. horjat(in), hurjat(in), kurjat(in), orjat(in) (V a s m e r, II, 64) ; срв. и тур.
hoyrat, haryat ’груб човек’ (Meyer, Türk. St., 1, 38).
хрема ж. ’възпаление на слизестата обвивка в носа, придружено със
слизесто отделяне и кихане’ ; — нгр. ρεύμα ’течение’ по ρέω ’тека’ ; вж. Мла­
денов, ЕР, 671 ; Скорчев, БМ, 5—6, 1943, 244.
хрйма ж. църк. 'миро за помазване’ ; — гр. χρΐμα, -ατος ’миро’.
хрисим прил. 'смирен, умен, скромен, благовъзпитан’ ; — нгр. χρήσιμος
’полезен' ; за човек ’добър, кротък' по стгр. χρήσις ’употреба’ (Ά ν δ ρ., ЕЛ,
298); срв. и Скорчев, БМ, 5—6, 1943, 246; Младенов, ЕР, 672.
хрйсимос прил. диал. ’полезен, хрисим’ ; нгр. χρήσιμος ’полезен, годен’ ;
вж. Младенов, ЕР, 672.
хрисовул м. ист. ’важен царски документ със златен печат, царска гра­
мота ; ^Η»8Λ[λλ (MiLP, 1097; Фасмер, Изв., XII, 286); — ергр. χρνσόβωλον ; срх. hrisovolb (V a s m e r, II, 64).
християнин м. християнка ж. ’последовател(ка) на християнството’,
стб. ^нгтнцнннъ (Фасмер, Изв., XII, 286 ; — ергр. χριστιανός < лат. chri.
stianus (Ά ν δ ρ., ЕЛ, 298); срв. и Младенов, ЕР, 672; Т а х., 36 ; срх
hristyanin (V a s m e r, II, 64); срв. и S к о k, RESI, 7, 1927, 193—195, у ко­
гото от гр. Χριστός, χριστιανός. Произв. християнски, християнство.
христомйтия ж. ’учебно пособие, сборник от избрани произведения или
откъси ОТ произведения’ ; — гр. χρηστομά&ια.
хромел и хромер м. 'ръчна мелница ; камък на воденица' ; — ергр.
χειρόμνλος по χειρ ’ръка’+ иг'лос ’воденица'; вж. Скорчев, БЕз., 2, 1956,
159; БМ, 4, 1943, 182; хромили диал. (Плевня, Драмско) направо от нгр.
ДИМ. χαρόμυλη.
хунда ж. вж. фунда.
хунёпеувам се, фунёпевам се, хунёпеам се диал. 'разлагам се, вми­
рисвам се’ (Странджа) ; — нгр. χωνεύω (аор. κ. χωνέψω) ’смилам, стопявам’.
хунйя ж. ’прибор за наливане течност в съд’ ; — нгр. χωνί, мн. χωνιά
умал. от стгр. χωνίον (Άνδρ., ЕЛ, 300); вж. и Tax., 43; Мирчев, ЕзЛит.,
2, 1947, 251 ; срв. и Младенов, ЕР, 673, у когото от гр. κ. χεύω ’лея';
формата фуния е минала през тур. funi ; хинка диал.

171

хурёсан прил. диал. 'лош, проклет ; афоресан’ ; — по гр. άφορΕω (аор.
к. αφορίσω) ’отлъчвам’ ; вж. и афоресам.
хуста вж. фуста.
цалакосвам, цалакбсам диал. рядко 'смачквам, измачквам’ ; вж. ’.4 v й ρ.,
II, 67 ; — нгр. τσαλακώνω (аор. К. τσαλακώσω) ’мачкам, измачквам’.
цамбур .и. диал. ’царевица’; цомбур л. (Гостивар, Тетово); нгр. τσαμπί,
τσαμβούρον ’грозде’ (поради приликата на зърната на гроздето с царевицата) ;
вж. Заимов, Изсл. Младенов, 123.
цвекло ср. цвёкла диал. ж. ’земеделско растение с големи месести ко­
рени, Beta vulgaris’·, («к«, смклх, «кклъ, «ükax (MiEW, 329; Фасмер,
Изв., XII, 274) ; — гр. οευκλο(ν) от σεντλον ; вж. Младенов, ЕР, 674 ; С к о рчев, БЕз., 2, 1956, 159; Tax., 43; срв. и Μ е у е р, Alb. Wb., 380 ; Ш и шманов, СбНУ, IX, 635, срх., sveklo, прил. sveklon (V a s ni е r, II, 49, 139).
целина ж. ’миризлив зеленчук с месести листа и кръгъл грапав корен,
Apium graveolens ; кервиз’ ; «лннъ, «инх (MiLP, 836 ; MiEW, 290 ; Фас­
мер, Изв., XII, 274); — гр. σέλινα мн. ч. от σέλινων; вж. Скорчев, БЕз., 2,
1956, 159.
цйкна ж. диал. 'миризма от загоряло ядене’ (Ксанти, Гюмюрджина) ; - ■■
нгр. ДИМ. τσίκνα; ВЖ. Άνδρ., II, 64.
цикносвам, цикносам диал. ’пърля, загарям ; издавам миризма на заго­
ряло'; — НГр. τσικνώνω (аор. К. τσικνώσω); ВЖ. ’Ανδρ., II, 67.
цйма ж. диал. 'квас, фермент’ ; — нгр. λώιη.
цйпури ж. диал. 'пръжка, пращина, джибри’; прен. ’скъперник’ (Стран­
джа); — нгр. ДИМ. τσίπονρι, Сргр. τσιπούραν ’джибри’ (Άνδρ., ЕА, 267—268).
цйфун, цйфон, цивун, цихун м. диал. ’тесен отвор във воденична
тръба’ (Годеч ; Пирот; Тетевен; Смолско, Пирдопско; Бесвина, Леринско; банатски
говор) ; — нгр. σιφοννι от стгр. σίφων ’водна тръба' ; Младенов (ЕР, 677)
приема, че думата е славянска ; Таховски (стр. 52) е склонен да приеме етимологията на Младенов и че думата е влязла в гръцки от славянски ; наистина
славянско е произношението на а като ц, но смятам, както отбелязва и Милев
(Изсл. Младенов, 164—165), че това е по аналогия на цев ; значението на­
пълно съвпада с това на гр. σιροννι, затова споделям мнението на Милев,
че думата идва направо от гр. форма σιφούνι ; същото схващане поддържа и
Попович, 1, 205 за срх. civun ;вж. и Άνδο., II, 76 и Н и ч е в, ИИБЕ, 8,
1962, 349.
'
цувйсвам вж. псовйсвам.
цукйло ср. разг, ’нощно гърне’ ; — нгр. τσονκάλι, сргр. τσονκάλιν, τσοίκα
от ит. zucca + ок. -άλι (Άνδρ., EA, 269).

чевгйр м. диал. ’чифт впрегнат добитък; зевгар’ ; — нгр. Αογόρι ; срв.
и зевгар. Произв. чевгарявам.
чйрос, чйроз м. 'сушена пролетна скумрия’ ; прен. ’сух, мършав чо­
век’; — нгр. τσάρος, сргр. τσίρος, може би ОТ Стгр. κηρίς (Άνδρ., EA, 268;
Μ. Φ ι λ ù r τ., Γλωσσογν., 3, 221); според Младенов, EP, 686 тур. от гр.
σκίρρος ’затвърден’ ; на същото мнение е и Милев, който смята през турски ;
Скорчев, БЕз., 2, 1956, 164 смята от гр. τσι'ιρος, стгр. σκψρος σκίρρος ’сух’;
срв. рум. (ir ’много слаб човек’.
шалангоз м.. диал. ’охлюв’ (Асеновградско) ; — нгр. σάλαγκας, σάλιακας
от прил. σιαλικός (Άνδρ., EA, 221); срв. и σίαλος ’плюнка’.
шйдеро вж. сидеро.
шинголосвам диал. 'залепвам, заварявам’; — нгр. σιγκαλώ (аор. к.
σνγκολώσω) ’залепвам’ ; вж. Ά ν δ ρ., 11, 67 ; Μ а τ о в, СбНУ, IX, 26.
172

ширт м. диал. ’чекмедже ; мандало’ ; — нгр. σύοτης по гл. σύοω ; вж.
’.1 rôo., ЕЛ, 245 и II, 67.
'
'
шйрта-фёрта разг, ’иди ми дойди’ ; — нгр. σνρτα-φέρτα по ονοτός ’вла­
чещ’ + φερτός ’носен’ ; срв. и рум. sirta-ferta ’оттук-оттам’.
ширтйр .и. диал. ’чекмедже’; — нгр. nvmâ<ț\ (вж Ά г l> о., II, 67).
шкёврав прил. диал. ’лош, недобър ; развален, грозен ; зъл ; недъгав,
болен’ (Смолско, Пирдопско) ; — нгр. дим. σκεβρός ’несръчен ; изкривен ; пре­
гърбен, превит’ по гл. σκεβρώνω ’изкривявам, превивам’.
шкёпара ж. диал. ’тесла’ (Странджа) ; —· нгр. σκεπάρνι ’тесла ; лизгар’ ;
срв. алб. sk'epar.
шкит прил. неододр. ’мръсен, дрипльо (като светогорски калугер)’ ; —
от нгр. ασκέρης ’аскет, отшелник’; вж. Скорчев, ЬМ, 7—8, 1943,333.
школе, школьо вж. скольо.
шкотя ле. диал. ’въже, което опъва платната на лодка’ ; — нгр. σκότα
от ит. skotta ; рум. scota, тур. iskota ; вж. Спасова, БЕз., 1965,6, 354.
шпйкя ле. диал. ’къща, сграда’ (Смолско, Пирдопско) ; - нгр. «.Ли, е
промяна на л> ш и τ’>κ’.
шпйрто й шепурту еж. спирта.
шулинйр еж. сулинар.
ш^фра ж. диал. ’гънка ; бръчка' (Костурско) ; — нгр. σούφρα от лат.
*sup(p)la, supplare, supplicare ; вж. Meyer, Ngr. St., Ill, 62 ; ’.-1 τ Λ о., II, 67 ;
T a x., 44.
щёка ж. ’гладък метален или дървен инструмент за лъскане гьон на
подметки’; — нгр. nr/z« от ит. stekka-, вж. К. Костов, БЕз., 3, 1958, 257.
щёрна вж. етерна.
щивйл вж. сшивали.
щир прил. диал. ’ялов, безплоден’ ; — нгр. στείρας, στείρα ; вж. T a x., 44.
Произв. щирица.
ъндарт вж. андарт.
ърмйсвам, ърмйсам вж. армасвам.

юзум вж. гюзум.
юли м. ’седмият месец от календарната година’;

■
нюлий(МФР, 277;
Фасмер, Изв., XII., 235) ; гр. ’τονυς, Ιτώλιος от лат., iulius, срх. july, Julius
(V a s m e г, Π, 71); срв. и Meyer, Ngr. St., III, 22.
юни м. ’шестият месец на календарната година’ ; нюнь (MiLP, 277 ;
Фасмер, Изв., XII, 236); — гр. Ιούνιος от лат. iunius-, срх. junij (V a s m е r,
II, 71); срв. и Meyer, Ngr. St., III, 22.

ягорйда, агорйда, агурйда лс. диал. ’кисело, недозряло грозде’ ; —
игр. άγονρίΛα от αγοορο; по άγωρος ’иеузрял’; вж. Младенов, ЕР, 701.
якомос вж. дпакомое.
яло в израза плуваме ял о 'плуваме край брега' (Созопол) ; от нгр. дим.
γιαλό 'крайбрежие', к. γιαλός’, срв. и Спасова, БЕз., 4, 1966, където през
турски.
януйри л. ’първият месец от календарната година’; — гр. 'ιανονάρως от
лат. ianuarins.

173

СЪКРАЩЕНИЯ
1. СЪКРАЩЕНИЯ НА ЧЕСТО ЦИТИРАНИ СЪЧИНЕНИЯ
КИРИЛИЦА
А н д р., Грам, на бълг. сз. ~ Л. Андрей чин, Граматика на български
език, София, 1943.
о
БЕР
В л. Г е ο р г и'е в, И в. Г ъ дъбов, Й. 3 а и м о в, С т. И л ч е в, Бъл­
гарски етимологичен речник, св. 1—VI, София, 1963—1968.
Берн.--- С. Б. Бернштейн, Разыскания в области болгарской историче­
ской диалектологии, т. I. Язык варашских грамот XIV века, Москва—
Ленинград, 1948.
Бълг. пр. — Български преглед, 1929, кн. 2. Списание на славянска филоло­
гия. Урежда Ст. Романски.
Беш., I -= В. Бешевлиев, Българи и гърци и техните взаимни влияния
през вековете, сб. През вековете, 1, София, 1936.
Б е ш., II — В. Б е ш е в л и е в, Влиянието на гръцкия език върху българ­
ския, сп. Просвета, III, 1937—1938, стр. 178—191.
Бр. Μ., I = Български народни песни, събрани от братя Миладинови, Дими­
трий и Константин, Загреб, 1861.
Б. Ц. = История на българский език от проф. Б. Цонев, т. II. Посмъртно
издание под редакцията на проф. д-р Ст. Младенов, София, 1934.
Бълг. диал., I = Българска диалектология. Проучвания и материали, кн. I,
Сооия, 1962.
Бълг. диал., I = Българска диалектология. Проучвания и материали, кн. II,
София, 1965.
БЕз. = Български език, орган на Института за български език цри Българска
академия на науките, София.
Банков, Итал. заемки = Любомир Ванков. Към историята на ита­
лианските заемки в български език, 1762—1860, София, 1959.
Ванков, Ром. заемки = Л ю б о м и р Ванков, Към историята на някои
заемки от западните романски езици в български и в другите бал­
кански езици, София, 1960.
Раилев = X р. 1’а н д е в, Търновската обмяна на Европа с българските
земи през XVIII и началото на XIX в., София, 1944.
Георгиев, Въпр. на бълг. етим.
В л. Г е о р г и е в, Въпроси на българ­
ската етимология, София, 1958, 158 стр.
Георгиев, Бълг. етим. = В л. Георгиев, Българска етимология и оно­
мастика, София, 1960, 180 стр.
Георгиев, Вок. сист. = Вл. Георгиев, Вокалната система в развоя
на славянските езици, София, 1964, 127 стр.
Древнегр.-русс. словарь — Й. X. Дворецкий, Древнегреческо-русский
словарь, т. I, II, Москва, 1958.
Дуйчев, Проф. мис. 5—6, 1942 = Ив. Д у й ч е в. Търговски връзки между
Италия и България през средновековието, сп. Професионална мисъл,
1942, кн. 5—6.

175

= А. Дюверноа, Словарь болгарского языка, т. I, II, Москва,
1885—1886.
Иванов, Й = Й. Иванов, Гръцко-български отношения преди църковната
борба. Сборник в чест на проф. Милетич, по случай на 25-годишната му книжовна дейност, 1886—1911, София, 1912.
Икон., Леч. раст. = П. Икономов, И. Николов, А. Б о й ч и н о в,
Лечебни растения, София, 1947.
Ист. на Бълг. = История на България, БАН, 1954.
Μ а т о в, СбНУ, IX = Д. Μ а т о в, Гръцко-български студии, СбНУ, IX, София,
1893, стр. 21—84.
Милев, БЕз. = Ал. Милев, Гръцки съществителни имена в български
език, си. Български език, 1955, кн. 2, стр. 123 — 147.
Μ и л е в, БЕз. = А л. Милев, За многозначността на някои гръцки думи
в български език, сп. Български език, 1962, кн. 5, стр. 447—451.
Милев, Нар. пр.
А л. Милев, Някои гръцки термини в педагогиката,
et. Народна просвета, 1955, кн. 7, стр. 62—64.
Милев, Изсл. Младенов = А л. Милев, Няколко гръцки думи в говора
на Годеч, Езикови изследвания в чест на Ст. Младенов, БАН, 1957,
стр. 163 - 168.
Милетич, Седм. бълг. = А. Милетич, Седмоградски българи, Списание
па БАН, XXXIII, 1936.
Μ и р ч е в, Мак. пр., Vil — К. Мирчев, Нов български ръкопис на гръцки
от с. Тошево, Неврокопско, Македонски преглед, VII, 1932,
стр. 149—186.
Мирчев, Мак. пр. XII = К. Мирчев, Гръцко-български разговорници и
речници през XIX в. и тяхното значение за проучванията на бъл­
гарския език, сп. Македонски преглед, XII, 1941, кн. 4.
Мирчев, ЕзЛит., 2, 1947 = К. Мирчев, Нешо за гръцките заемки в бъл­
гарски език, сп. Език и литература, 1947, кн. 2, стр. 23—27.
.Мирчев, ЕзЛит., 11, 1956
К. Мирчев, Български език през вековете,
Език и литература, 1956, кн. 11, стр. 420—432.
Мирчев, ИИБЕ, 1, 1952 = К. Мирчев, Бележки върху гръцките заемки
в езика на седмоградските българи, Известия на Института за бъл­
гарски език, БАН, 1952, кн. 1, стр. 231—237.
Мирчев, ИГ. = К. Мирчев, Историческа граматика на български език,
София, 1958.
Мирчев, БЕз., 1, 1965 = К. Мирчев, Към българската историческа ле­
ксикология, сп. Български език, 1965, кн. 1, стр. 48—51.
Μ и р ч е в, БЕз., 4, 1966 = Κ. Μ и р ч е в, За етимологията на една балканска
дума, сп. Български език, 1966, кн. 4, стр. 348—349.
Мирчева, ИИБЕ, 6 = Д. Иванова-Мирчев а, Преносно значение на
думата и преносимост на значението, ИИБЕ, кн. 6, 1959, стр. 3—37.
Младенов, ЕР
Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник
па българския книжовен език, София, 1941.
Младенов, Етим. бел. — Ст. Младенов, Етимологически бележки,
СпБАН, VI, 1913, кн. 4, стр. 73—100.
Младенов, Заб. =- Ст. Младенов, Забележки върху етимологията на
някои турски и гръцки думи в един дамаскин, Год. на Соф. унив.,
Филол. фак., София, 1926, кн. 7, стр. 1—52.
Μ л аленов, Бълг. ез. в светл. на балк. — С т. Младенов, Българският
език в светлината на балканистиката, пак там, София, 1939, кн. 13,
стр. 1—74.
Младенов, Ит.-бълг. сп. = Ст. Младенов, За някои италиански и
латински думи в български език, Итало-българско списание, 1935,
стр. 69—73 (119—121).

Дюв.

176

Младенов, Бълг. ист. библ. --= Ст. Младенов, Хиляда години българ­
ски език — от нар Симеона до днес, Българска историческа библио­
тека, I, 1928, кн. 4, стр. 49—78.
HI' — Найден Геров, Речник на българский език, т. I—V, Пловдив, 1897·.
И и ч е в, ИИБЕ, 8, 1962 = Ал. Н и ч е в, Гръцките заемки в говора на
с. Бесвина, Леринско. Известия на Института за български език,
1962, кн. 8, стр. 319—349.
Панчев = Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров.
Пловдив, 1908.
Π о п о в и ч, I = И. Попович, Новогрчке и средшегрчке поземице у савременом српскохрватском )езику, Зборннк радова. САН XXXVJ,
Визант. инет., кн. 2, стр. 199—237.
Попович, П = И. Попович, Грчко-српске лигвистичке студи)е, II. Герчке
no3ajHHue у савременом српско-хрватском (езику, Зборник радова.
САН, XLIV, Византоложки институт, кн. 3, стр. 111 — 157.
РЧД
Ал. Милев, Й. Братков, Б. Николов, Речник на чуждите
думи в български език, София, 1964.
Романски, Бълг. пр.
Ст. Р о м а н с к и, Някои гръцки думи в българ­
ския книжовен език, Български преглед (ред. Романски). 2, 1929.
стр. 277—288.
Речн. съвр. бълг. ез. — Речник на съвременния книжовен български език.
БАН, т. I, II, III, IV, София, 1955-1959.
Скорчев, Мор. сг., 6 и 8, 1933 = П. Скорчев, Морето като посредник
на италианското влияние върху нашия народен език, сп. Морски
сговор, XI, 1933, кн. 6 и 8.
Скорчев, БМ, 5—6, 1943 = П. Скорчев. Гръцки думи в нашия наро­
ден говор, Българска мисъл, 1943, кн. 5—6, стр. 241—248.
Скорчев, БМ, 1, 1943 = П. Скорчев, Българи и гърци в миналото,
сп. Българска мисъл, 1943, кн. 1, стр. 30—35.
Скорчев, БМ, 4, 1943 — П. Скорчев, Гръцко византийските думи в
нашия народен говор, сп. Българска мисъл, 1943, кн. 4, стр. 181 —186.
Скорчев, БМ, 7—8, 1943 = II. Скорчев, Гръцката дума и нашата
църква, сп. Българска мисъл. 1943, ки. 7—8, стр. 332 340.
Скорчев, БМ, 9—10, 1943
П. Скорчев, Гръцки глаголи и названия в
нашия домашен говор, сп. Българска мисъл, 1943, кн. 9—10, стр.
398—406.
Скорчев, ЕзЛит., 2, 1947 — П. Скорчев, Гръцкият глагол в нашия на­
роден говор, сп. Език и литература, II, 1947, кн. 2, стр. 19—22.
Скорчев, БЕз., 2, 1956 ·■= П. Скорчев, Чуждата дума в нашата кухня,
сп. Български език, VI, 1956, кн. 2, стр. 158—169.
Скорчев, БЕз., 3, 1956 = П. Скорчев, Бележки върху етимологпята на
някои земеделски термини, сп. Български език, VI, 1956. кн. 3,
стр. 279—280.
Спасова, БЕз., 4—5, 1965 — А. Спасова, 3:1 някои елемент в българ­
ската и румънската морска рибарска терминология, си. Българ­
ски език, XV, 1965, кн. 4—5, стр. 349 351.
Спасова, БЕз, 4, 1966 = А. Спасова, Гръцки и турски елементи в бъл­
гарската морска рибарска терминология, сп. Български език, XVI,
1966, кн. 4, стр. 332—343.
Стойков, Бълг. диал. -= Ст. Стойков, Българска диалектология, София,
1954.
Стойков, Изсл. Младенов —- С т. Стойков, Названия па картофите в
български език, Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Мла­
денов, София, 1957.
12 Гръцки заемки в съвременния български език

177

=- А. Таховски, Грчки зборови во македопскиот народен говор
Скоп je. 1951.
Фасмер, Изв. XI = Μ. Фасмер, Греко-славянские этюды, Известия Отде­
ления русского языка и словесности имп. Академии наук, 1906, т. XI,
кн. 1, стр. 386—413.
Фасмер, Изв. XII = Μ. Фасмер, Греко-славянские этюды, Греческие за­
имствования во старославянском языке, Известия Отделения русского
языка и слрвестности имп. Академии наук, т. XII, 1908, стр. 198 — 287.
Фасмер, Сб. LXXXV1 = Μ. Фасмер, Греко-славянские этюды, Греческие
заимствования в русском языке, Сборник Отделения русского языка
и словесности имп. Академии наук, I.XXXVI, 1909, стр. 1—236.
Гръцко-бълг. речник — Μ. Филипова, Μ. Б а л д ж и е в, Μ. Ботон,
Ив. Дуйчев, К. Илков. А. Ходжаев, А. Лазари ди с,
А. Михайлов, Л. Руков. Гръцко-български речник БАН,
София, 1957.
Филипова, БЕз., 4, 1961 — Μ. Ф и л и и о в а - Б а й р о в а, Към въпроса за
гръцките заемки в български език, сп. Български език, 1961, кн. 4,
стр. 339—342.
Ф и л и п о в а, БЕз., 2—3, 1964 =- Μ. Ф и л и п о в а - Б а й р о в а, Изговор и
транскрипция на гръцките имена в български език, сп. Български
език, 1965, кн. 2—3, стр. 195—203.
Филипова, БЕз., 6, 1965 — Μ. Филипова-Байрова, Към въпроса за
произхода на думата сурва и обичая да се сурвака на Нова година,
сп. Български език, 1965, кн. 6, стр. 515—519.
Ф и л и п о в а, ИИБЕ, II, 1964 - Μ. Филипова-Байрова, Пътят на
проникване на някои устойчиви съчетания в български език, Изве­
стия на Института за български език, 1964, кн. XI, стр. 339—344.
Филипова, Славист, сб. = М. Филипова-Байрова, Някои редки думи
от гръцки произход в български език, Сборник Международен кон­
грес на славистите, 1963, стр. 149—153.
Филипова., БЕз., 4, 1966 - Μ. Филипова-Байрова, Лексико-семантични наблюдения върху гръцките заемки в български език, сп. Бъл­
гарски език, 1966, кн. 4, стр. 314—321.
ILI и ш м а и о в, СбНУ, IX = Ив. Ш и ш м а н о в, Принос към българската
етимология, СбНУ, IX, стр. 443—646.

Tax.

ГРЪЦКИ
".4 и а ν τ ο ς, Ίοτ. о/. — I ιι a v r ο ς К., ’ιστορικοί σχέσεις Έλληναν, Χέρβων
καί Βουλγάρων, Άϋήναι, 1923.
"Αμαντος, Βοο. νείτ.
~А и a ντ ο ς Κ·, Οί βόοειοι γείτονες τής 'Ελλάδος, Αίλήναι, 1923.
'Α ναγ ν„ Περί τής άρχ. = ’.4 ν a γ ν ω σ τ ό π ο ι· λ ο ς Г. Π., Περί τής αρχής των
νέων ελληνικών διαλέκτων έπετηοίς Εταιρείας Βυζαντινών Σπονδών,
1913, ο. 101.
’.I νδρ.. Περί τής άποβ.— ' Α ν δ ρ ι ώ τ η ς, Ν. Π.. Περί τής αποβολής των νάίλων
ί καί И έν τή νέα ελληνική, ’ Α^ηνά, 43 (1931), 171 ο.
' A ν δ ο„ Φωνητικά — 'Ανδοιώτης Ν, Π., Φωνητικά των βωοείων ίδιωιιατων,
’4^,45(1943).

178

^Λνδρ., Ίά όρια... = Άνδριώτης, Ν. 11., Τά όρια των βορείων ήμιβορείων
καί νοτίων ελληνικών ιδιωμάτον τής Θράκης. ’Αρχείον ΰρακικον λαογραφικοΰ καί γλωσσικού ύνσαυρου, 40 (1943), σ. 131—185.
Άνδρ., MeL Merl. = Άνδριώτης Ν. Π., Ή κράση τον συμπλέγματος
θνψ< σε Ο στη μεσαιωνική καί νέα Ελληνική, Melanges Merlîer
(1956), σ. 1 — 11.
Άνδρ., ΕΛ.', Άνδρ., ΕΛ, II = ^Ανδριώτης, Ν. Π., 3Ετυμολογικό Λεξικό
τής Νεοελληνικής, Ά&ήνα, 1951, σ. 322 (1967, δεύτερη έκδοση).
'3Ανδρ„ 11 = Άνδριώτης Ν. Π., Τά ελληνικά στοιχεία τής βουλγαρικής
γλώσσης, Άρχείον τον Θρακικου λαογραφικον καί γλωσσικού θησαυρού,
17 (1952), σ. 33—100.
Άνδρ., III = Άνδριώτης Ν. П, Το ομόσπονδο κράτος των Σκωπίων καί
ή γλώσσα τον, Θεσσαλονίκη, 1960, σ. 70.
Ά ν δ ρ., 'Η γλ. τής Θρ. = Άνδριώτης, Ν. Π., ΤΑ γλώσσα τής Θράκης, εν Ά&ήναις, 1953, σ. 24.
Βαγιακάκος, Ετ. Σημ. = B a γ ι α κ ά κ ο ς /I., Ετυμολογικά καί Σημασιολογικά, Ά^ηνά, 54 (1950), σ. 308—316.
Βαγιακάκος, Σημ. et. -^Βαγιακάκος Λ., Σημασιολογικά καί ετυμολογικά
έκ τής Ποντικής διάλεκτον. 3Αργείον Πόντοι', 22 (1958), σ. 179—190.
Γεωργ. = Γ εωργίον X ρ. Τό γλωσσικό ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Θεσσαλο­
νίκη, 1962, σ. ?;'-|-440.
Βλαστός, Γραμ. = Βλαστός Π., Γραμματική τής δημοτικής, 1914.
Βλάχος, ΕΓΛ = Βλάχου Έλϊηνογαλλικόν λεξικόν, Αΰήναι. 1932.
Βνζ. ΛΕΓ “ Βυζάντιος Σ κ. Λεξικόν της ελληνικής γλσυισης, εν Άδήναις,
1852.
Βνζ., ΛΕΛ. = Βυζάντιος Σ κ., Λεξικόν τής κα^ήμας ελληνικής διαλέκτου,
Ά&ήνα, 1874.
Δ η μ., ΝΛΕΓ — Λημητράκος Δ., 'Επίτομου λεξικόν τής ελληνικής γλώσσης,
Άΰήναι, 1956.
Καλλέρης = Καλλέρης I., Μακεδονικά στοιχεία εις την κοινήν τώτ 'Ελλη­
νιστικών χρόνων, Γέρας Αντωνίου Κεραμοπούλον, 1953, σ. 654 — 68'2.
Κοραής, Άτ. = Κοραής, Ά., Άτακτα, 5, 1828—1835
Γ καρπό λα., ЛЕГ = Γ καρπό λα τον ’Ολύμπι ον Κ. καί Χριστο­
δούλου Ματακίδον του Σ α μ ί ο υ Λεξικόν τής ελληνικής
γλώσσης (τρίτομον), έν Βιέννη, τής Αυστρίας, 1835.
Πρωία, ΛΕΓ = Λεξικόν τής ελληνικής γλώσσης — έκδοσις „Πρωίας“ τ. I, II,
Ά&ήναι, 1933.
1ΛΝΕ = Λεξικόν τής 'Ελληνικής γλώσσης — Ιστορικόν λεξικόν τής Νέας Ελλη­
νικής τής τε κοινώς όαιλουιιένης καί των ιδιωμάτων, Ακαδημία Αΰηνών,
τ. I, II, III, IV.
Π ν ρ σ ό ς = Μεγάλη ελληνική εγκυκλοπαίδεια — Πυρσό:, Άΰήναι, 1926. ’Εγκυ­
κλοπαιδικόν λεξικόν Έλευ&ερουδάκι, Άΰήναι, 1932.
Ν ι κ ο λ ai δ ο ν ΕΛΚ = Ν ι κ ο λ a ΐ δ ο υ Κ., ’Ετυμολογικόν λεξικόν τής κουτσοβλαχικής, Ά^ήναι, 1909.
Παπαδ. Γρ. β. ιό. = ΙΙαπαδόπουλος ’Α., Γραμματική των βορείων ιδιω­
μάτων τής νέας ελληνικής γλώσσης, Άΰήναι, 1927.
Παπάδ. 'Ο τσιτ. = Παπαδοπούλας Α., 'Ο τσιτακισμός τον Ο, Άρχείον
Πόντον, 16 (1951), σ. 67—113.
Φ ά β η ς — Φ ά β η ς Β., *0 δυναμικός τόνος τής Βορείου ‘Ελληνικής καί τά απο­
τελέσματα αύτο7, Ά^ηνα, 55 (1951), σ. 3—18.
Τ ρ ι a r τ., Νεγρ. = Τρ ι α ν τ α φ υ λ λ ί δ η ς Μ., Νεοελληνική γραμμαιική I.
'Ιστορική εισαγωγή, Ά^ήναι, 1938.
X ε τ ζ., Γλωσ. = ΧατζιδάκηςΓ. Γλωσσολογικαί ερευναι, 1, 638.

179

Χατζ., ΜΝΕ = Χατζιδάκης Γ., Μεσαιωνικά καί νέα ελληνικά, ΐΐ,
Άΰήναι, 1862.
X ατ ζ., ΣΙΕΓ = Χατίιδάκης Γ., Σύντομο; Ιστορία τής ελληνικής γλώσσης,
' Αδήναι, 1915.
Ψ άλτης = ψ ά λ τ η ς Σ. Θρακικά ή μελέτη κερί τον γλωσσικόν ιδιώματος τής
κάλεως Σαράντα Εκκλησιών, Άάήναι, №05.
4'άλτης, Θρακ, = J1 ά λ τ ο ν Σ,, Ή Θράκη καί ή δύναμιζ τον εν αντή έλλην.
στοιχείον, Ά&ήναι, 1919.

ЛАТИНИЦА
Bernard, Bui. de la Soc. ling. =- R. Bernard, Mots grecs en bulgare,
Bulletin de la Société de linguistique de Paris, 1948, p. 90—114.
Bernard, C6. Романски, — R. Bernard, Etude de quelques mots du dia­
lecte de Razlog d’après le tome XLVIII de Сборник за народни
умотворения и народопис, Езиково-етнографски изследвания в памет
на акад. Стоян Романски, София, 1960, стр. 251.
Bernard, БалкЕз., I
R. Bernard, Quelques mots d’emprunts dans le
dialecte de Razlog d’après le tome XLVIII de Сборник за народни
умотворения, сп. Балканско езикознание, 1959, кн, I, стр. 87—117.
Bernard, БалкЕз., II = R. Bernard, Deux mots bulgares: вулгия ’sac
de cuir’ et гугла (кукул) ’capuchon’, en. Балканско езикознание II, 1960,
стр. 87—117.
Bernard, БалкЕз., III = R. Bernard, Le vocabulaire du dialecte de
Raslog, сп. Балканско езикознание, III, 2, 1961, стр. 71—93.
Bern. EW = E rich Berneke r, Slavisches etymologisches Wörterbuch,
Heidelberg, 1908—1914.
Bischoff, BZ, XLIV, 1931 = В. Bischoff, Das griechische Elemente in
des abendländischen Bildung des Mittelalters, BZ, XLIV, 1931,
S. 27—55.
Bloch — Wartbourg, DEF = Oscar Bloch- W. von Wartburg,
Dictionnaire étymologique de la langue française, Paris, 1950.
В о i s a c q, DEO = Emile В о i s a c q, Dictionnaire étymologique de la lan­
gue grecque, Heidelberg, 1938.
Braun, Die SL auf dem Balkan = W. Braun, Die Slaven auf dem Balkan,
Leipzig, 1941, S. 183.
B ré al, Rev. des deux Mondes = B ré al, Une science nouvelle — la sé­
mantique, Revue des deux Mondes, 1897.
C h a n t r a i n e, Et. sur le voc. gr.
P. C h a n t r a i n e, Etude sur le voca­
bulaire grec, Paris, 1956.
Darmsteter
Darmsteter, La vie des mots étudiés dans leurs signi­
fications, Paris, 1889.
Oaldi = L. Qaldi, Les mots d’origine néogrec en roumain à l’époque des
phanariotes* Boudapest, 1939.
Geagea, El. gr. in ar. = G r. Geagea, Elemente grec în dialectul aromîn,
Codrul Cosminultii VII (1932), ρ. 214—429.
Gian. — Vaillant = Ciro G i a π n e 11 i et A. Vaillant, Un lexique
macédonien du XVI s., Paris, 1958, 71 (Textes publiés par l’Institut
d’études slaves, V).

180

J a s а г - N a s t е ν a, Alb. Zb. — Jasar-Nasteva, О., Albanski Zborovi vo
makedonskite tajni jazici, MJ., IV, 1953, str. 60—64.
Kahane, Gli el.it. nel neogr. . Μ. H. Kahane, (Hi elemente linguistic!
italiane nel neogreco, Archivimn Romanicum, XXII, 1938.
К a 11 a n е — Tietze ■ Η. R. Kahane, A. T i e t z e, The Lingua laaiica in
the Levant, Turkish Nautical Termes of Italian and Greek Origin,
Urbana, University of Illinois Prest, 1958.
К a 1 i t z u n a к i s — Jah. К a 1 i t z u n a к i s, Mittel und neugriechische
Erklärungen bei Eustathins, Berlin, 1919.
Krumb., BZ - K. Krumbacher, Byzantinische Zeitschrift, begründet von
K. Krumbacher, Leipzig, 1892.
Mazon, Mel. Vendryès
A.
a z ο n, D’une formation verbale slave d’ori­
gine gréco-turque, Melanges Vendryès, p. 265.
Mazon, Doc., I - A. Mazon, Documents, contes et chansons slaves de
l'Albanie du Sud, Paris, 1936, 462 p.
Mazon — Filipova, Doc.. II
André Mazon et Maria [; 11 i­
p ο ν a - B a j r ο ν a, Documents slaves de l'Albanie du Sud, pièces
complémentaires, Paris, 1965.
M e i 1 1 e t, Etudes ---· A. M e i 1 1 e t, Etudes sur l'étymologie et h-vocabulaire
du vieux slave, Paris, 1902.
M e i 1 1 e i, Ling. hist.
A. M e i 1 1 e t, Linguistique historique et linguistique
générale, Paris, 1948.
Meyer Ngr. St., II - Gustav Meyer, Neugriechische Studien, I), Die
slavisclien, albanischen und
rumänischen Ldimvorte im Neu­
griechischen. Sitzungsberichte der philosophisch-historischen classe der
Kaiserlichen Academie des Wissenschaften, Wien, 1894, S. I — ЮЗ.
Meyer Ngr. St,, Ш - Gustav Meyer, Neugriechische Studien, UI. Die
lateinische Lehnworte im Neugriechischen. Sitzungsberichte der phi­
losophisch-historischen classe der Kaiserlichen Akademie des Wissen­
schaften, 1895.
Meyer, Ngr. St., IV - Gustav Meyer Neugriechische Studien, IV. Die
romanischen Lehnworte im Neugriechischen, 1895, Sitzungsberichte
der philosophisch-historischen Klasse der Kaiserlichen Akademie des
Wissenschaften.
Meyer, Alb. Wb.
Gustav Meyer, Etymologisches Wörterbuch des
albanesischen Sprache, Strassburg, 1891.
M е у e r, Türk. St. - Gustav M e v e r, Türkische Studien, Teil 1, Wien,
1892 (Wsb Bd. 128).
"
Mayer — L ü b к e, Rom. Wb. = W. Meyer — Lübke, Romanisches ety­
mologisches Wörterbuch, 3 Auflage, Heidelberg, 1935.
MiEW
Franz Miklosich, Etymologisches Wörterbuch der slavisclien Spra­
chen, Wien, 1886.
MiLP
Franz Miklosich, Lexicon Paleoslovenico-Graeco-Latinum,
Wien, 1862, bis 1865.
Mi., Die sl. El. im NGr. = Franz Miklosich, Die slavisclien Elemente
im Neugriechischen, Wien, 1870.
Mi, Alb. St. — Franz Miklosich, Albanische Studien, I. Denkschriften
der Wiener Akademie Phil, hist., 19, S. 337—374.
M i r a m b e I, Gram. gr. mod. ----- A. Mirambel. Grammaire du grec mo­
derne, Paris, Klincksiek, 1949, Introduction, V—VI.
Μ 1 a d e π ο ν, Gesell, bulg. Spr.
Stefan Mladenov, Geschieht«.' der
bulgarischen Sprache, Bd. VI. Berlin und Leipzig, 1929.
P a p a h a g i, DDA ^Tache Papahag i, Dicționarul dialectului aromirt,
București, 1963.

181

Papa li a g i, Par. Ausdr. und Red. ini Rum. Alb., Neugr. und Bulg. =Tache Papahag i, Parallele Ausdrücke und Redensarten im
Rumänischen, Albanesischen, Neugriechischen und Bulgarischen, Jahr,
des Inst für rum. Sprache zu Leipzig, 1908, S. 113 — 178.
P a s c ii
Q. Pasc u, Rumänische Elemente in den Balkansprachen, Geneve,
1924.
Psichari -- Jean Psichari, Etude de philologie néo-grecque, Recher­
ches sur le développement historique du grec, Paris, 1892.
Hat z., Ein. — G. H a t z i d a к i s, Einleitung in die neugriechische Gram­
matik, Leipzig, Breitkopf et Hartel, 1892.
Hatz. BZ
G. H a t z i d a к i s, Byzantinische Zeitschrift, IV, 1895.
Heisenberg - A. Heisenberg, Handbuch der Griechische Dialekte - Heidelberg, 1959, XV.
Hesseling
D. H e s s e 1 i n g, Les mots maritimes empruntés par le grec
aux langues romanes, Amsterdam, 1910.
Humbert - Jean Humbert, Syntaxe grecque, Paris, 1954.
Ronzevalle . L. R ο n z e v a 1 1 e, Les emprunts turcs dans le grec vul­
gaire de Roumélie, Journal Asiatique, 1911, Paris, 1922.
S a n d f e 1 d, LB - M. K r. S a n d f e 1 d, Lingistique balkanique, Paris, 1924.
Schumann - Kurt Schumann, Die griechische Lehnbildungen und
Lehnbidentungen im Altbulgarischen, Wiezbaden, 1958.
Sei isc ev
A. S е 1 i s c e v, Des traits linguistiques communs aux langues
balkaniques, Revue des études slaves, V, 1925, p. 48.
S к о k, Rib. term. = P. T. S к о к, Nasa pomorska i ribarska terminologija,
Split (Spalato), 1933.
Soph. == E. A. Sophocles, Greek Lexikon of the Roman and Byzantine
Periods (from В. C. 146 to A. D. 1100), New York, 1888.
Thumb, Handbuch - A. Thumb, Handbuch der griechischen Dialekten,
Heidelberg Winter, 1909.
Triant.^ M. A. T r i a n t a p h i 1 i d i s, Die Lehnwörter der mittelgriechischen
Vulgärliteratur, Strasburg, 1911.
V a s m e r, I = Max V a s m e r, Die Slaven in Griechenland, Berlin, 1941.
Vas me r, II, - Max V a s m e r, Die griechischen Lehnwörter im Serbo­
kroatischen, Berlin, 1944, 154 p.
V a s m e r, REW
Max V a s in e r, Russisches etymologisches Wörterbuch,
1954, 53.
V i n j a, I -- Va j mir V i n i a. Calque linguistique u Hrvatskom jeziku,
Zbornik radova, Zagreb, 1951, str. 547—567.
V i n j a, II,
Vajmir Vinja, Etymologie populaire comme déformatricr·
des noms grecs et latins dans la nomenclature ichtyologique de
l’Adriatique Orientale, GBJ, I, p. 38—44.
Voudra к
W. V ο n d r a k, Verliebende Slavische Grammatik, Götingen,
1909, 419.
Wi j к
N. v a n W i j k, Les langues slaves du Sud, Le Monde Slave, 4,
1937, p. 76—101.
Unbegaun= Boris U n b e g atr n, Le calque dans les langues slaves.
RES1, 12 (1932), p. 19—48.

182

2. ДРУГИ СЪКРАЩЕНИЯ
адм. = администрация
алб. — албански
анат.
анатомичен
англ. = английски
антроп. = антропологичен
аор. = аорист
аор. к. = аористен конюнктив
ар. — арабски
аритм. = аритметичен
арх. - археологичен
банк. = банков(о)
безл. = безличен
в. ~ век
вж. - виж
вен. = венециански
вин. — винителен падеж
вм. - вместо
воен. - военно
вр. = време
в съчет. - в съчетание
ген. - генуезки
гл. = глагол
гр. = гръцки
грам. = граматичен
дат. = дателен падеж
диал. = диалектна (дума)
егип. — египетски
ед. = единствено число
език(озн.) = езикознание
ж. = женски род
живоп. — живописен
звукоподр.
звукоподражателен
зн(ач). = значение
зоол. = зоологичен
идеал. = идеалистичен
икон. = икономически
им. пад. — именителен падеж
инд. - индийски
ир. = ирански
ирон. = иронично
исп.
испански
ист. — исторически
ит(ал.) = италиански
и т. н. = и тъй нататък
канц. = канцеларска дума
келт. = келтски
л. = лице
литер. = литературен
л. м. - лично местоимение
м.
мъжки род
мат. = математичек
мед. = медицински

междум. = междуметие
мн. =-- множествено число
мор. = морско дело
муз. = музикален
напр. = например
нар. = народна дума
нареч. = наречие
нар. пес. = народна песен
нар. прик. = народна приказка
науч. = научен
нгр. = новогръцки
неизм. = неизменяемо
нем.
немски
неодобр. — неодобрително
обикн. = обикновено
ок. = окончание
остар. = остаряло
пад. = падеж
педаг. ^-= педагогичен
перс. — персийски
пес. = песен
печ. = печатарски
пов. = повелително наклонение
пог. = поговорка
подигр. = подигравателно
поет. = поетично
послов. = пословица
пр. = прочее (в съчет. — и пр.)
предл. = предлог
презр. = презрително
пренебр. = пренебрежително
прик. = приказка
прил. = прилагателно
разг. — разговорно
рел. = религиозно
ритор. = риторически
род пад. = родителей падеж
роман. = романски
рум. = румънски
рус. ^ руски
санскр.
санскритски
сев. = северен
cer. = сегашно време
слав. = славянски
сл., след.
следен, следващ
собств. = собствено име
спец. = специален
спорт. = спортен
ср. -= среден
срв. = сравни
срх. — сърбохърватски
стб. = старобългарски

183

стевр, =.· староеврейски
съкр. ^ съкратено
съчет. ~ съчетание
същ. = съществително име
т. нар. = така наречен
теат. = театрален
техн. — технически
т. е. = тоест
тур. — турски
търг. ~ търговски

184

ТЮр. = тюркски
увел. - увеличително
умал. = умалително
филос. = философски
фолкл. — фолклорен
фон.
фонетичен
църк. = църковен
ч. = число
чл. — членна форма
юр. = юридически, правен

СЪДЪРЖАНИЕ
Преговор

...............................................................................................................

3

Част първа
Кратък исторически преглед на досегашните изследвания върху гръц­
ките заемки в български език.........................................................
5
Причините и пътищата за проникване на гръцките заемки в български
език................................................................................................................
10
Чужди думи, проникнали чрез гръцко посредничество..................................
14
Видове гръцки заемки — тяхното културно-историческо разпределение
16
1. Църковна терминологична лексика.....................................................
17
II. Дворцова, правна и административна лексика.................................
17
III. Военна лексика......................................................................................
18
IV. Лексика, свързана с образованието, училището и др...................
18
V. Топографични названия (постройки, къщи, пътища, техните части
и др.)...............................................................................................................
18
VI. Домашна украса, покъщнина (мебели, постелки, прибори, съ­
дове и др.).......................................................................................................
18
VII. Облекло,украшения и под..................................................................
18
VIII. Названия на лица в зависимост от семейни и родствени отно­
шения, а също и отвъзрастта................................................................
18
IX. Обредна лексика (обичаи, ритуали при годеж, сватба, ражда­
ния, именни дни и под.)..............................................................................
18
X. Селскостопанска лексика ......................................................................
18
XI. Лексика, свързана с търговията......................................................
19
XII. Лексика, означаваща природни явления.........................................
19
XIII. Лексика, свързана с диви, горски и баснословни животни, на­
секоми, влечуги и под...................................................................................
19
XIV. Лексика, свързана с митологически същества, вълшебства, зли
духове, с магии, клетви, проклятия, гадаене и пр...............................
19
XV. Минерално царство..........................................................................
19
XVI. Морска терминология......................................................................
19
XVII. Медицинска терминология..............................................................
20
XVIII. Наименования на музикални инструменти, танци, хора и под.
20
Фонетика................................................................................................................
21
Предварителни бележки.......................................................................................
21
Вокали................................................................................................................
21
Консонанти...................................................................................................
23
Някои паралелни особености на северните гръцки диалекти и на
българските говори......................................................................................
26
Протеза и епентеза..............................................................................
27
Афереза и синкопа..............................................................................
28
Изпадане на консонанти ......................................................................
28
Изпадане на цели срички (хаплология) .........................................
29
Метатеза .......................................................................................................
29

185

Асимилация...................................................................................................
Дисимилация...................................................................................................
Народна етимология ...................................................................................
Място на ударението на думите от гръцки произход.............................
Морфологични промени.......................................................................................
Съществителни.......................................................................................... .
Прилагателни....................................................................................................
1'лаголи...........................................................................................................
Неизменяеми думи.......................................................................................
Лексико-семантични промени..........................................................................
Общи изводи .......................................................................................................

30
30
30
32
34
34
41

42
52
53
62

Част втора
Речник...................................................................................................................
Съкращения на често цитираните съчинения..................................................
Други съкращения...................................................................................................

t

ГРЪЦКИ ЗАЕМКИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Мария Филипова-Байрова
Издателски редактор Лилия Цанева
Худ. редактор Данаил Донкон
Техн, редактор Румяна Дончева
Коректор Μ. Михалкова
Дадена за набор на 7. VII. 1969 г.
Подписана за печат на 24. XII. 1969 г.
Печатни коли 11,63
Издателски коли 9,65
Формат 59X84/16
Тираж 8<Ю
Издателски индекс 3704
Цена 1,41 лв.

Издателство с печатница при БАН
Поръчка № 4уу

67
175
183

i

ГРЪЦКИ ЗАЕМКИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Поправки
Стр.

Ред

22
32
45
69
80

36
31
35
52
5

91
94
94
95
95
96
98
105
108
109
112
118
129
147
167
178
179

1
19
41
35
38
37
53
21
46
25
14
22
43
17
20
45
41

Напечатано

Да се чете

Напр. διακοιιός > диакамос
παπαδίυ.

Напр. διάβολος > ДЯВОЛ
παπαδιά

зигосвам

зигйсвам

ΰιιι/ν

άμμε

Леринско) ; нгр. βιάζω, βιάζομαι
(аор. к. βιάσω)

.. . Леринско) ;
ίρμηνεία · · · ερμηνεύω
οίκο;
ελληνικά
είρμολόγιον
ειρμό;
κάδρω
καρφώτο
καίσαο, -αρος
аор. К. κόκα λιάζω
β (δ)
κτοντηρι
λεχω
аор. Κ. άναμψνηακω
ηρεσβητερος

Фаник
i καί у
* Εγκυκλοπαώ ικόν...

1
:
:

1
{
;

ερμηνεία . . . ερμηνενω
οίκος
ελληνικά
είρμολόγιον
ειρμός
κάδρο
καρφώνω
καίσαρ, -αρο;
аор. Κ. κοκαλιάοω
β (6)
κροντήρι
λεχα>
аор. К. άναμνήσο)
πρεσβυτέρας

1 Финик
ί καί U
:
'1
Έ λ ε ι· & ε ρ ο ν δ ά κ ι, Έεγκυκλο- ;
παιδικόν. . .