Автор: Попова М.
Теги: речник български речник речник на съвременния книжовен български език
Год: 1987
Текст
МАРИЯ ПОПОВА
КРАТКИЙ СЛОВАРЬ ВАЛЕНТНОСТИ
ГЛАГОЛОВ В СОВРЕМЕННОМ
БОЛГАРСКОМ ЛИТЕРАТУРНОМ ЯЗБ1КЕ
ИЗДАТЕЛЬСТВО БОЛГАРСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК.
СОФИЯ. 198 7
бъ л г а рс к а
а ка дем ия
на
на уките
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
МАРИЯ ПОПОВА
КРАТЪК
ВАЛЕНТЕН
РЕЧНИК
НА ГЛАГОЛИТЕ
В СЪВРЕМЕННИЯ
БЪЛГАРСКИ
КНИЖОВЕН ЕЗИК
СОФИЯ . 1987
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГА РСКАТА
НА НАУКИТЕ
АКАДЕМИЯ
ОТГОВОРЕН
ПРОФ.
<s>
РЕДАКТОР
СТОЯН СТОЯНОВ
Мария
1987
Ганчева
Попов.а
с/о Ли sail tor, Sofia
808 Б
с ъ д ъ рж а н и е
Предговор ............................................................................ 7
Теоретичен увод . ....................................................... 9
Валентната теория в лингвистиката.......................................... 9
'Понятието валентност в съвременната лингвистика.............. 9
Особености на глаголната валентност.......................... 13
Видове валентност.................................................... 16
Методи за определянето на задължителните и факултативните валентности . .................................................... 26
Трансформационният анализ и въпросите на глаголната
валентност ............................................................. 27
Валентни групи на глаголите в съвременния български книжовен език 36
Глаголи с една задължителна валентност...................... 36
Глаголи с две задължителни валентности..................... 45
Глаголи с три задължителни валентности..................... 69
Глаголи с четири задължителни валентности.............. 77
Речников увод
......................................................... 80
Предназначение на речника....................................... 80
Особености на речника при представянето на глаголната
валентност в българския език.................................... 81
Подбор на глаголите за словника и на техните обкръжения 83
Структура на речниковата статия............................ 85
Условни означения и съкращения............................ 87
Речник.................................................................................... 91
ПРЕДГОВОР
Една от актуалните задачи пред лексикографската теория и
практика, която привлича все повече вниманието и усилията на
лингвисти, лексикографи, методисти и преподаватели, е задачата
за създаване на валентни речници (речници за съчетаемостта на
думите).
Сведения за употребата на думите в изречението, за правилното съчетаване помежду им не могат да се почерпят нито от граматиките, нито от учебниците, нито от съществуващите речници.
„Граматиките се стремят да дадат правила, които са максимално
отвлечени от лексиката на езика.“1 А в учебниците по един или
друг конкретен повод може да бъде фиксирана съчетаемостта
на някои думи, но без изключение тя никъде не е представена в
система, от която да се ползуват учащите се. „В речниците основният обект на лексикографско описание е значението на думите,
разглеждано откъснато от условията, в които то се реализира, в
това число и от синтактичните условия.“2
Ето защо през 30-те години, когато започва активното обучение по чужди езици, се появява и първият речник от такъв тип.
X. Палмер въвежда свое пособие, предназначено за изучаващите
английски език като чужд, в което представя системата на глаголи ите словосъчетания3ч
.
Оттогава насам интересът към валентните речници все повече нараства, а голямата нужда от тях става причина да започне активна работа за създаването им във всички страни със сравнително развито езикознание. В резултат на това вече са налице
немалко такива речници за различни езици, по-известни от които
са следните:
Н о г n b у, A. S., Е. V. G a t е n b у,
Н. W a k е f i 1 d.
The Advanced Learner’s Dictionary of Current English, 1. ed.,
London, 1948; Re um, A. A Dictionary of English Style. Miinchen, 1961; Kenkyusha’s New Dictionary of English Collocations.
Tokyo, 1962; P aimer, H. E. A Grammar of English Words.
1 Почел цов, Г. Г. Синтагматика английското слова. Киев, 1976,
с. 56.
2 Пак там, с. 56, 57.
3 Г п и з б у р г, Г. С., 3. М. Медников а, А. Д. Михал ьч и. Проблема сочетаемости и лекснкография. — Инострашше язшки в
школе, 1977, № 1, с. 10.
Предговор
8
London, 1964; Н е 1 b i g, G., W. S c h е n k e 1. Wdrterbuch
zur Valenz und Distribution deutscher Verben. Leipzig, 19691975; 1978.
Същевременно се очаква да излезе серия от речници на съчетаемостта на думите в руския език4. Работи се и върху речник на
съчетаемостта в съвременния английски език45*.
Все по-остро вече се поставя и въпросът за съставяне на двуезични речници на съчетаемостта и се подготвят материали за
тях®.
След като беше разработен теоретично въпросът за валентността на глаголите в съвременния български книжовен език’,
а също така и теоретичните основи за създаване на валентен речник на глаголите в нашия език8, можем вече да предложим и
първия валентен речник.
Поради все по-нарастващия интерес към българския език
необходимостта от едно такова пособие за изучаващите го чужди
граждани у нас и в чужбина е повече от очевидна. С този Кратък
валентен речник на глаголите ще отговорим поне отчасти на тези
нужди, докато бъдат съставени и издадени пълни речници на
валентността на думите в българския език, което е въпрос на подалечно бъдеще.
4 Деи и сов, П. Н., В. В. М о р к о в к п н. Проспект учебното
словаря сочетаемости елов русского язмка. М., 1971; Кр асн м х, В. И.
Материали к словарю лексико-синтаксической сочетаемости. — В: Актуалъние проблеми учебной лексикографин. М., 1977.
5 Г и н з б у р г, Г. С. и др. Цпт. съч.
“Морковкин, В. В. Русско-иноязь1чнь1Й словарь сочетаемости,
его лингвистическне основи и структура. — В: Проблеми учебной лексикографни. М., 1977; Ольшански й, И. Г. О русско-немецком словаре
сочетаемости елов. — В: Проблеми учебной лексикографин. М., 1977.
’ Попова, М. Валентността на глаголите в съвременния български
книжовен език (дис.). С., 1976.
8 Попова, М. Теоретични основи за валентен речник на глаголите
в българския език. — Бълг. ез., 1979, № 3.
ТЕОРЕТИЧЕН УВОД
ВАЛЕНТНАТА ТЕОРИЯ В ЛИНГВИСТИКАТА
ПОНЯТИЕТО ВАЛЕНТНОСТ
В СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВИСТИКА
Понятието валентност е едно от най-популярните понятия в съвременната лингвистика. Но независимо от това при
определянето му езиковедите влагат в него различно съдържание.
Според едни от тях (Л. Тениер, Г. Хелбиг) валентността е
свойството на глагола да открива свободни позиции около себе
си за другите части на речта. Л. Тениер разработва теорията на
валентността, като излиза от основните положения на граматиката на зависимостите. Съгласно неговата концепция при валентността става въпрос за глаголния възел на изречението като негов
център в повечето европейски езици. Валентност той нарича възможността на глагола да управлява различно количество връзки9. В разбирането на Г. Хелбиг и В. Шенкел валентността е
свойство само на глагола, и то негово активно свойство да се
съчетава със зависимите от него съучастници (вкл. субекта), при
това само в количествено отношение. Качествената страна на
валентността, под която се схваща морфологичната и семантичната характеристика на съучастниците, в техния Речник на валентностите и дистрибуцията на немските глаголи10 е означена
като дистрибуция. Г. Хелбиг се придържа към една по-тясна
трактовка на валентността като свойство, присъщо само на глагола. В същото време той обаче признава подобно свойство и на
думите от другите категории — за тях предлага термина съчетателни потенции.
Според други лингвисти (С. Д. Кацнелсон, Б. А. Абрамов)
под валентност се разбира съчетаемостта на всяка част на речта
с друга част на речта11.
а Tesniere, L. Esquisse d’une svntaxe structurale. Paris. 1953. p. 4.
10 H е 1 b i g, G., W. Schenkei. Worterbucli zur Valenz und Distribution deutscher Veiben. Leipzig, 1969; 1975; 1978.
11 Каци е л ь co в, C. Д. O грамматнчсской категории. — Вестник
Московското университета, 1948, № 2; А6 р а м о в, Б. А. Сннтакснческне
потенции глагола. — Фнлологическне науки, 1966, № 3.
Теоретичен увод
10
Някои автори (Г. И. Олшански, И. В. Арнолд, X. Бринкман) разбират валентността само като явление (факт) на езика,
само като възможност за връзка, а термина съчетаемост или други термини отнасят за нейната синтагматична реализация12.
Например X. Бринкман разграничава тези два момента чрез
термините валентност и позиция. Според него валентността характеризира синтактичните възможности на елементите на езика,
докато позицията представлява едно от звената в определен модел, възникнал в резултат от реализацията на тези възможности13.
Други автори приравняват понятията валентност и съчетаемост, т. е. разглеждат ги като синонимни термини (С. Д. Кацнелсон, В. Г. Адмони, И. Ербен, Б. А. Абрамов)14.
Важен момент при определяне същността на явлението е
стремежът у някои лингвисти (X. Бринкман, В. Г. Адмони) да
посочат връзката между синтактичната валентност на думите и
тяхната семантика1516
. Така например X. Бринкман различава сред
основните части на речта „думи затворени, които са с незадължителни съучастници, и думи отворени, които са със задължителни съучастници“18. А това е основа за разграничаване на две
страни в явлението съчетаемост (валентност) — съчетаемост,
която е постоянна, задължителна, тъй като е иманентно свойство
на дадена дума, и съчетаемост, която е непостоянна, незадължителна, тъй като нейната реализация зависи от нуждите на конкретния комуникативен акт.
В нашето езикознание малко е писано по въпросите на валентността. Ст. Стоянов не използува термина валентност, а си служи
с термина съчетаемост. под който разбира „възможностите за
правилно, нормално (по установен начин), общоприето съчетаване на отделна дума с други думи“, а като негови подредни разглежда понятията управление (рекция), съгласуване, предложно
поясняване и безпредложно поясняване17.
12 А р н о л ь д, И. В. Семантическая‘1 структура слова в современном
англнйско.м язмке (дисс.). Л., 1967, Ольшански п, 14. Г. Парнме
сочетания елов современного немецкого язмка (дисс.). М., 1966; Brinkmann, Н. Die deutsche Sprache. Dusseldorf, 1962.
u Br i nkmann, H. Op. cit., p. 223.
14 Каци ел ьсои, C. Д. Историко-грамматическое исследование. I.
Из истории атрибутивнмх отношений. М.—Л., 1949; Адмони, В. Г.
Основи теории грамматики. М.—Л., 1964; Erben, J. Abril} der deutschen
Sprache. Diisseldorf, 1962; Абрамов, Б. А. Цит. съч.
16 Bri nkmann, H. Op. cit.; Адмони, В. Г. Заверщенносгь
конструкции как явление синтаксической форми. — Вопросм язьпсознанпя,
1966, № 4.
10 Н. В r i n k m а и , Н.
Op. cit., р. 224.
17 С т о я н о в, С т. За съчетаемостта на думите в българския език. —
Бълг. език и лит., 1962, № 6 .
11
Теоретичен увод
П. Петков отнася термина валентност не към всички съчетагелни възможности на думата, а само към онези, които са нейни
иманентни свойства: „Вместо него [термина валентност] би могло
да се говори и за насочена съчетаемост, за да се подчертае, че тук
не става дума чисто и просто за дистрибуцията, т. е. за възможните обкръжения в речта, а за иманентни свойства/на думата,
за свободните места, които тя, както пише К- Бюлер, разкрива
около себе си, за проекции, които по сполучливото сравнение на
В. Адмони тя излъчва към други съставни части на речта.“18
Както става ясно, неопределеността на термина може да се
обясни с факта, че самото явление или групата от явления се отличава със сложност и многоаспектност; проявява се на различни
езикови равнища и в неговата област си взаимодействуват фактори от граматичен и лексико-семантичен характер. При възможните различни подходи към него обикновено се взема една или
друга негова страна и с оглед на нея се дава и самото название.
Затова трябва да уточним понятието валентност както в общ
план, така и по отношение на прилагането му в нашата работа.
От съществено значение за тази цел е да определим неговата същност и неговия обем главно в две насоки:
1) По отношение на съчетателните възможности и техните
реализации, които трябва да бъдат подведени под понятието валентност.
2) По отношение на езиковите единици, за които да се приеме
терминът валентност.
Всяка езикова единица притежава определени съчетателни
или комбинативни възможности. В потока на речта, казано найобщо, тя се свързва с едни или други единици от същия ранг.
Някои думи могат да се реализират в речта както самостоятелно — без да влизат във връзка със зависими от тях в синтактично отношение думи, — така и в съчетание със синтактично зависими от тях думи, например глаголът спя: Спя. Той спи. Той
спа два часа. Тази нощ не можа да спи добре. Тя спи дълбоко.
Спеше на дивана. Други думи не могат да се реализират самостоятелно в речта, а винаги се появяват със зависими от тях думи.
Например глаголът завися се реализира винаги чрез връзката с
друга дума и предлога от: завися от някого!от нещо. Същевременно е възможно съчетаването му и с други, зависими от него
думи, които обаче не влизат в постоянното му обкръжение, на18 П етк о в, П. Валентността на глагола сказуемо н минималната
структура на изречението. — Бълг. ез., 1974, № 3, с. 216.
Теоретичен увод
12
пример: Сега вече всичко ще зависи от Труфчев (Л. Станев). /7онякога зависеше от един човек (сп. Пламък). От една жена зависи да получа съвсем всичко (сп. Пламък). Тук всичко от него
зависи.
По тази причина за думите са налице два вида възможности
за съчетаемост. Едните са тяхно постоянно, дадено свойство —
те ги имат и при изолирана употреба, каквато е например при
глагола завися връзката му с думата — непряко допълнение с
предлога от. Другите не са тяхно постоянно свойство — те могат
да се проявят, но могат и да не се проявят в процеса на речта,
както е например с другите зависими от дадения глагол думи.
За първите възможности някои автори приемат термина валентност, а за вторите — съчетаемост. Други автори (тези, които
приравняват двата термина) говорят за задължителна или насочена валентност (съчетаемост) и за факултативна или ненасочена
валентност (съчетаемост), като по този начин правилно разграничават същността на двете явления.
Освен това тук става въпрос и за две групи езикови единици —
в едната група влизат езикови единици, които имат възможността
за съчетаване или несъчетаване и като иманентно свойство, и
като определени комбинативни възможности (такива са думите
поради лексикалната им семантика, от която се определят и задължителните им синтактични връзки); в другата група — езикови единици, които имат само определени комбинативни възможности, без някои от тях да са тяхно иманентно свойство.
В такъв случай алтернативата е следната:
1) Термините валентност и съчетаемост да се приемат като
синоними и и да се отнесат за всички видове от посочените явления, като за разграничаване на иманентните съчетателни свойства от всички други възможности за съчетаемост се използуват
термините задължителна валентност (съчетаемост) и факултативна валентност (съчетаемост).
2) Терминът валентност да се приеме само за онези езикови
единици, които имат и двата вида съчетателни възможности,
т. е. за пълнозначните думи, а за останалите езикови единици
да остане терминът съчетаемост. Разграничението на двата
вида съчетателни свойства ще се прави, както и в първия случай, чрез термините задължителна и факултативна валентност.
3) Терминът валентност да се отнася само за иманентните
съчетателни свойства на думите, а съчетаемост — за всички останали комбинативни възможности на езиковите единици при реализацията им в синтагматиката.
13
Теоретичен увод
Последното решение на терминологичния въпрос смятаме за
най-задоволително при сегашното състояние на теорията и проучванията, основаващи се на нея.
Но като вземаме под внимание тенденциите за разширяване
на обема на понятието валентност, в нашата работа ще приемем
в най-общ смисъл под валентност (съчетаемост) да разбираме възможностите за съчетаване на думите с други думи при реализацията им в процеса на речта. За разграничаване на иманентните
от комуникативно обусловените свойства за съчетаване ще прилагаме термините задължителна валентност и факултативна
валентност.
ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛНАТА ВАЛЕНТНОСТ
Ако се разглеждат отношенията между думите в йерархичната структура на изречението, т. е. само в плана на зависимостите, може да се приеме, че всички думи освен глаголът в
лична форма притежават два вида възможности за съчетаемост19:
1) способност да присъединяват към себе си думи от по-низш
синтактичен ранг и да доминират над тях; 2) способност да се
присъединяват към думи от по-висш синтактичен ранг и да се
намират в синтактична зависимост от тях. Първият вид възможности за съчетаемост Йелмслев нарича детерминация — едностранна зависимост, при която единият езиков елемент предполага наличието на другия, но не и обратно. Глаголите в лична
форма притежават само първия вид възможности за съчетаемост,
т. е. присъединяват към себе си елементи от по-низш синтактичен ранг и доминират над тях.
Глаголите в съвременния български език могат да присъединяват към себе си следните видове елементи от по-низш синтактичен ранг (т. нар. синтактични детерминанти):
1. Предикативен детерминант (предикативно определение —
По).
Известно е, че такъв детерминант най-често получават глаголи с по-абстрактно или избледняло лексикално значение, глаголи
с метафорична употреба и с полуабстрактен характер и образуват
с него съставно именно сказуемо, както и пълнозначни глаголи,
които не образуват с него съставно именно сказуемо, а предика-
10 Срв. А б р а м о в, Б. А. Цнт. съч.
14
Теоретичен увод
тивна конструкция от глагол сказуемо и сказуемно определение20.
Примери: Той изглеждаше спокоен, както винаги (И. Йовков).
Овчарят се оказа негов познат (Ем. Станев). Павел беше наймалкият син на дядо Йордан (Елин Пелин). Пътниците съгледаха
учудени на един рът отсреща, че стои човек (Ив. Вазов). В приведените изречения спокоен, негов познат, най-малкият син, учудени
са предикативни детерминанти .
Както вече изтъкнахме, в граматичната литература предикативното определение се разглежда по два начина — като част от
съставно именно сказуемо при глаголи с т. нар. избледняло и
непълноценно лексикално значение и като член на изречението
при пълноценни глаголи. Въпросът за това деление тук няма да
разискваме. Само ще отбележим, че от позициите на валентната
теория то не би могло да се приеме за съществено, тъй като,
когато е задължителен елемент при глагола, и в единия, и в другия случай предикативното определение се предопределя от семантиката на дадения глагол и в този смисъл не се различава от
останалите задължителни валентности, напр.: Аз съм студент.
Аз съм в стаята. Принадлежа на някого. Завися от някого. Намирам се на улицата. И пак от тези позиции, ако приемем, че
глаголите, които образуват съставно именно сказуемо, имат избледняло или непълноценно лексикално значение, би следвало
да смятаме, че всички глаголи със задължителна валентност са
с избледняло или непълноценно лексикално значение. Това е
само един от фактите, които показват, че изучаването на валентността дава възможност някои въпроси, свързани със строежа
на речта и с лексикалното значение на езиковите единици, да
бъдат разгледани в аспект, по-различен от познатите и общоприетите.
В речника главно поради практически съображения разграничение между двата типа предикативни определения не се прави.
2. Фразов детерминант (Ф).
Глаголът сказуемо в главното изречение получава фразов
детерминант, когато присъединява към себе си подчинено изречение. Тъй като в съвременния български книжовен език няма
инфинитивен детерминант, т. нар. da-конструкция, която е наследник на стария инфинитив, също от практически съображения
се разглежда като фразов детерминант.
Примери: Но кръчмарят отговори сурово, че няма място
(Й. Йовков). Осман смяташе, че до границата остават още пет
20 П о л о в, К. Съвременен
с. 123.
българска
език.
Синтаксис.
С.»
1962
15
Теоретичен увод
часа път (Ив. Вазов). Той искаше да влезе. Подчинените изречения че няма място, че до границата остават още пет часа път
и da-конструкцията да влезе са фразови детерминанти.
3. Обектни детерминанти — допълнения:
а) Пряк обектен детерминант (Ot) — пряко допълнение, напр.:
Не чаках втора покана (Сл. Хр. Караславов). Отвори вратата
(Г. Мишев). Нагряваме телата (Учебник по физика). Втора
покана, вратата, телата са прякообектни детерминанти.
б) Непряк обектен детерминант (О2) — непряко допълнение,
напр.: И се усмихваше на нещо (Ив. Давидков). Те слушаха съсредоточено, но не отговаряха на въпросите. На нещо, на въпросите са непреки детерминанти.
4. Обстоятелствен детерминант (Об) — обстоятелствено пояснение, напр.: Художникът се върна една сутрин (Ив. Давидков). Те вървяха бързо. Една сутрин, бързо — обстоятелствени
детерминанти.
При определяне на синтактично зависимите от глагола сказуемо елементи, към които присъединяваме на първо място неговите валентности, възниква въпросът за мястото на субекта
подлог сред тях. Тук субектната позиция не се включва в числото на валентните позиции, независимо от това, че глаголът сказуемо се разглежда като структурен център на изречението.
Като вземаме под внимание извода на В. Г. Адмони21 за сложната
и многоаспектна структура на изречението, която дава възможност за определяне на пет основни типа ядра (логико-граматическо, йерархично, структурно, ядро в плана на актуалното членение на изречението и семантично ядро), при изучаване на валентните отношения в изречението се основаваме на йерархичното му ядро. Но за разлика от привържениците на вербоцентричната теория (Л. Тениер, Г. Хелбиг, Б. Абрамов и др.) не приемаме
постановката, че от глагола сказуемо зависи и подлогът. Независимо от това, че водещата структурна роля в изречението принадлежи на глагола сказуемо, тъй като той именно включва в
състава му всички негови членове, предикативното отношение
не поставяме в един план с валентните отношения, а го отделяме
като по-висш тип в сравнение с тях, тъй като субектът е изходен
пункт на глаголната интенция22. Това по-особено място на подлога по отношение на другите валентни елементи се подкрепя и
от наличието на формален белег за присъствието на подлога във
21 Адмони, В. Г. Структурно-смшсловое
ядро предложения. —
Членм предложения в язмках разлпчнмх типов. Л., 1972.
22 За термина интенция вж. Р a u 1 i п у, Е. Problemy slovesnej rekcie. K HisLoriko-srovnavacimu studiu slovanskich jazyku. Praha. 1957.
Теоретичен увод
16
всяка конструкция с лична глаголна форма в случаите на неутрализация за тези езици, където е възможна неутрализация на подлога. Валентният елемент се реализира, като запълва откритата
позиция. Но валентната позиция може да остане незапълнена,
т. е. валентният елемент се неутрализира, когато съществува в
границите на един по-широк от структурния минимум на конструкцията контекст. Дори и тогава в самата глаголна конструкция
не е налице никакъв формален признак за неговото съществуване.
Субектната позиция за разлика от валентните позиции не може
да се подлага на неутрализация. Независимо от наличието или
отсъствието на лексикален изразител (лексема, словоформа, изпълняваща в изречението функцията на подлог) тя е винаги формално изразена в окончанието на глаголната форма.
И по тази причина във валентната формула позицията на подлога не е означена наред с другите валентни позиции от дясната
страна на глагола сказуемо, а е дадена самостоятелно от лявата
страна. Например във валентната формула П+ГЧ-Oj позиция+П0
та на подлога е означена със символа П от лявата страна на глагола сказуемо (Г), а валентните позиции на прякообектния детерминант и предикативния детерминант са дадени отдясно със
съответните символи Ох и По.
ВИДОВЕ ВАЛЕНТНОСТ
Б. М. Лейкина23 въвежда понятието елементарна
валентност, под което разбира съчетаемостта на изходния елемент с друг езиков елемент, т. е. фиксиран тип потенциална връзка между две езикови единици, едната от които е изходна, а според приетата от нас терминология — доминираща.
I. Като примем това понятие за основно, на първо място видовете валентност можем да характеризираме като проста валентност и комплексна валентност според количеството на валентните елементи, които изисква глаголът сказуемо.
Простата валентност се определя като наличие на един тип
валентна връзка между изходния (доминиращия) и зависимия
от него елемент, което се изразява в реализацията на една елементарна валентност, напр.: Той не се задоволи с обясненията
(Л. Стоянов). Боравеше с предпоставени дадености (сп. Плайък).
23Лейкина, Б. М.
Некоторме аспекти характеристики валентвости. — В: Доклади на конференции по обработке информации, машинному переводу и автоматнческому чтеншо текста. М.» 1961, с. 2.
17
Теоретичен увод
Чета вестник. Глаголите задоволява се/задоволявам се, боравя,
чета се съчетават с по един задължителен зависим елемент, съответно непряк обектен детерминант — „с обясненията“, непряк
обектен детерминат — „с дадености“, и пряк обектен детерминант
— „вестник“.
Под комплексна валентност се разбира възможността за повече валентни връзки на доминиращия елемент с други зависими
от него елементи, което се изразява в реализирането на повече
от една елементарна валентност.
При това валентностите могат да бъдат: а) съвместни, когато се реализират едновременно — по принципа на конюнкцията (в една синтагматична верига), напр.: ... да ми вдъхне
малко кураж (П. Вежинов); . . . който превръща женския труд
в голяма производителна сила (в. Труд); ... и да го приведе
отново в движение (Основи на марксистката философия);
б) несъвместни, когато се реализира или само едната, или само
другата валентност — двете валентности се реализират в различни синтагматични вериги по принципа на дизюнкцията, например
при глагола допринеса/допринасям е възможна съчетаемост и с
непряко допълнение, и с подчинено допълнително изречение, но
не едновременно, а в две различни синтагматични вериги, т. е.
наличие на два вида валентни връзки, несъвместими при
реализацията си, срв.: . . . който допринася за изясняване характера на надстроечната практика (Н. Николов) и . . . който
допринася дасе изясни характерът на надстроечната практика.
Простата валентност е винаги едноместна, т. е. доминиращият
елемент разкрива при себе си само една позиция, която може да
се заеме от друг елемент.
Комплексната валентност от своя страна може да бъде както
многоместна, така и едноместна. Едноместна е, когато доминиращият елемент се характеризира с две или повече несъвместни
валентности. Те заемат едно и също място във валентната формула
и се реализира само едната от валентностите, както е например
при посочения глагол допринеса!допринасям.
Б. М. Лейкина обръща внимание на факта, че един и същ
глагол или въобще езиков елемент може да има няколко несъвместни валентности, но не може да има няколко несъвместни връзки — на дизюнктивните валентности съответствува една реална
връзка24.
При определяне брбя на съвместните валентности трябва да
се прави разграничение между съвместни валентности, които се
24 Лейкина, Б. М.
2
Кратък валентен речник
Цит. съч., с. 4.
Теоретичен увод
18
различават помежду си по характера на потенциалната връзка
и заемат различни места във формулата и съчетаемостта на валентния носител с няколко еднотипни единици при пълно тъждество на характера на връзката, например съчетаемостта на
съществителното с няколко еднородни прилагателни, дублирането на допълнението при глагола сказуемо (мене ме викат, на
мене ми казват).
II. По линията на основните лингвистични противопоставяния различаваме семантична, лексикална, морфологична и синтактична валентност.
Някои автори (Г. Хелбиг, К. Зомерфелд) определят лексикосемантичната валентност твърде широко като логическа валентност, на която отговарят връзки и отношения от обективната
действителност и по този начин я свързват с влиянието на екстралингвистични фактори.
Ю. Д. Апресян стеснява обема на понятието само в границите
на лингвистичните признаци и разграничава семантична валентност и лексикална валентност. Под семантична валентност той
разбира способността на дадената дума синтактично да се свързва
с всяка дума, в значението на която влиза определен семантичен
признак, а под лексикална валентност — способността на дадена
дума да се свързва синтактично с думи от ограничен списък.
Уточнява, че при лексикалната валентност е несъществено дали
свързващите се думи имат общи семантични признаци25.
Под граматична (граматико-морфологична) валентност ще
разбираме възможността на думата да се съчетава с определен
разред от думи или с отделна дума в определена граматична
форма. Тук действуват отношенията на граматичната зависимост
от типа на съгласуването и управлението. От значение са също
така и лексико-граматичната характеристика (като част на речта)
и формата на зависимата дума.
От тези две прояви на граматичната валентност — „вероятност след дадена дума да се появи някаква част на речта“26 и
вероятност след дадена дума или граматична форма да се появи
някаква граматична форма — за глаголната валентност в българския език е характерна първата проява. Глаголите в нашия език
се съчетават с едни или други части на речта (най-често със съществително име), без да предопределят граматичната им форма.
Така например следните глаголи не предопределят формата на
“Апресян, Ю. Д. Синонимия и синоними. — Вопросм язмкознания, 1969, № 4, с. 81.
гв 3 индер, Л. Р. О лингвистической
вероятности. — Вопросм
язмкознания, 1958, № 2, с. 123.
19
Теоретичен увод
съществителното име, с което се свързват: чета в значение ’разбирам нещо написано или напечатано’ (според БТР, с. 1103) —
чета вестник, чета списание, чета разказ, чета приказка. . . ;
боравя — боравя с машини, боравя с уреди, боравя с инструменти, боравя с факти. . . ; намирам се в значение ’бивам, прекарвам, съм, стоя’ (БТР, с. 502) — намирам се на площад, намирам се в стая, намирам се пред сграда, намирам се тук, намирам
се там и т. н.
Изключение в това отношение прави съчетаемостта на глаголите с падежните форми на местоименията, например глаголите
моля, викам, чакам, преследвам, наблюдавам се съчетават с формата за винителен падеж на местоименията — моля някого, когото моля, не моля никого, чакам някого, чакам го, наблюдавам
тях, наблюдавам ги; докато глаголите говоря, казвам, отговарям — с формите за дателен падеж, напр.: говоря на някого,
говоря му, казвам им, отговарям й.
За разлика например от руския език, където глаголите, освен че се съчетават с определени части на речта, предопределят
и падежната им форма (например ждать изисква родителен падеж на употребеното с него съществително: ждать друга; думать — предлог о и предложен падеж: думать о друге), в българския език промяна във формата на необходимите части на речта
не се наблюдава: чакам приятеля, мисля за приятеля.
При това положение, щом за съвременния български език е
типична първата проява на граматико-морфологнчната валентност, а втората проява е ограничена само при местоименията,
особено голямо е значението на предлозите и на тях се обръща
специално внимание при описването на глаголната валентност
в съвременния ни език.
Но поради друга особеност в граматичния строеж на българския език — наличието на задпоставен определителен член —
наблюдаваме, че при някои глаголи изискването на семантичния
признак ’определеност’ в присъединяващата се дума се изразява
формално чрез определителния член или чрез определение —
друга дума. Така например глаголите, които означават действие,
обхващащо всички предмети или цялото количество от нещо, изискват количествената определеност да бъде изразена във формата на присъединяващата се към тях дума — съществително:
изброих децата (изброих всички деца, изброих част от децата
и т. н.), изядох черешите, изпих водата, изписах листа, изчетох страниците27.
27 Вж. Стоянов, Ст. Граматическата категория определеност в
българския езнк. С., 1980, с. 7.
Теоретичен увод
20
Но това не е особеност, характерна за всички глаголи, а само
за отделни семантични групи, поради което не може да се приеме
като вероятност след дадена дума да се появи определена граматична форма, т. е. като втората проява на лексико-морфологичната валентност.
Под синтактична (граматико-синтактична) валентност разбираме свободните места, които дадена синтактична единица
(дума в нейната синтактична функция) разкрива при себе си за
други синтактични единици (думи в тяхната синтактична функция). Например глаголът сказуемо може да открива около себе
си места за един или няколко от синтактичните детерминанти —
прякообектен (Ох), косвенообектен (О2), обстоятелствен (Об),
предикативен (По) и фразов (Ф).
Същевременно трябва да изтъкнем, че едно такова разбиране
за синтактичната валентност е твърде тясно и не разкрива действителната същностна явлението, а има значение само в системата
от посочените по-горе валентности — семантична, лексикална,
морфологична и синтактична — като изразители на основните
лингвистични противопоставяния.
Действителното понятие синтактична валентност е много
по-широко и обхваща явлението цялостно с неговите семантични,
лексикални, граматични и синтактични особености. Затова в нашата работа ще имаме предвид него. За терминологично разграничение в първия случай ще си служим с названието граматикосинтактична валентност, а във втория случай — с названието
синтактична валентност.
Под синтактична валентност на думата ще разбираме съвкупността и свойствата на възможните при нея синтактични връзки,
набора от тях и условията за тяхната реализация28. При едно такова определение става въпрос за съчетаемостта не на някакъ
разред от думи, семантична или лексико-граматична група, а за
съчетаемостта на една отделна дума, дадена в понятията на лексикологията така, както е представена като речникова единица в
едно нейно точно определено значение. Особено важно е да се
разглежда съчетаемостта на думата не като съчетаемост на цялата съвкупност от значения, когато тя е полисемантична, а на
всяко нейно отделно значение, тъй като се наблюдават разлики
във валентните свойства на думата, в различните й лексикални
значения.
. Когато целта е да се изучат валентностите не на глагола
сказуемо като обобщена синтактична единица, а на глаголите
28 К о т е л о в а, 3. Н. Значение слова и его сочетаемость. Л., 1975,
6. 81.
21
Теоретичен увод
като отделни речникови единици с определено значение (тъй като
се наблюдават разлики във валентните свойства на думата в
различните й значения, както посочихме по-горе), въпросът се
свежда до описание на тяхната валентност чрез характеристика
на зависимите им елементи с термините на синтаксиса, морфологията и лексикологията.
Съчетаемостта на глаголите можем да опишем с термините на
синтаксиса чрез зависимите от всеки глагол думи в техните синтактични функции, представени чрез термините на синтактичните
детерминанти или членовете на изречението. Установяването
на валентните формули на синтактично равнище прави възможно
сравнението на глаголите с оглед на еднаква, близка или различна синтактична валентност; тя е и основата, върху която се прави
валентната класификация на глаголите.
Съчетаемостта на глаголите можем да опишем и чрез характеристика на зависимите от тях елементи с лексико-морфологичнн
термини, т. е. като части на речта. По такъв начин синтактичните
детерминанти ще получат и допълнителна характеристика като
съществително име, прилагателно, наречие и т. н.
В семантичен аспект съчетаемостта се характеризира, като
зависимите елементи се представят чрез различни семантични
определители, които показват в по-обобщен или в по-конкретен
смисъл категориалното им значение. Така например съществителното име може да се характеризира със следните категориални
признаци: лице, животно, предмет, растение, действие, състояние, идея, чувство и т. н.
Разглеждането на валентността в плана на лексикалното съответствие като единство от взаимно предполагащи се лексеми в
границите на определена граматична съчетаемост означава да се
покаже как моделът (абстрактната граматична формула) получава своето попълване чрез конкретни лексеми.
Като приложим всички тези изисквания например за глагола
запозная се/запознавам се в двете негови лексикални значения,
получаваме следните валентни формули със съответните характеристики на валентните елементи:
Запозная се/запознавам се I: О2/0, като О., от гледище на синтаксиса е непряк обектен детерминант (непряко допълнение) с
предложна връзка спрямо глагола сказуемо, от гледище на морфологията — съществително (съществително име и предлога с),
от гледище на леке икалната семантика — название на лице;
0 е липса на потенцг
*
ална задължителна валентност, но в случая
това отсъствие е в определена зависимост от условията на реализация. О2 и 0 се намират в отношение на дизюнкция. За реали-
Теоретичен увод
22
зацията на О2 необходимо условие е субектът на глаголното действие— подлог в изречението, и непрякообектният детерминант
в лексико-морфологнчно отношение да бъдат едноредни, напр.:
Аз се запознах с Иван, Петър се запозна с Иван. В лексикално
отношение Иван, Петър, аз са названия на лица, в морфологично
отношение са съществителни имена или техни заместници (лични
местоимения).
За да не се реализира О„, а да е налице нулева валентност 0,
е необходимо субектът подлог да се характеризира с множественост, която граматично може да бъде изразена или с окончание
за мн. ч., или чрез еднородни подлози, свързани със съюза и,
напр.: Децата се запознават бързо помежду си. Иван и Петър
се запознаха. Те се запознаха.
Запозная се!запознавам се II: О2. При посоченото второ значение на този глагол наблюдаваме друга валентна формула и съответно друга характеристика на валентните .елементи и други условия за реализация. От гледище на синтаксиса О, е косвенообектен детерминант, който има предложна връзка с глагола
сказуемо, от гледище (на морфологията е съществително име и
предлог с, от гледище на лексикалната семантика — предмет
както неодушевен, така и одушевен, напр.: Гостите се запознаха
с новите производства на завода (в. Раб. дело), Учителят се запозна бързо с класа.
III. Задължителна и факултативна валентност. В речта
глаголите се свързват с различни думи. Степента на необходимост
от всички видове връзки при даден глагол обаче не е еднаква.
Например при глагола приличам само една от връзките му —
с непрякото допълнение (на някого/на нещо) — се реализира във
всички случаи, докато останалите могат да се реализират, но могат и да не се реализират. Това показва, че тази връзка е от поособен характер. Тя е налице и при самостоятелна представа за
дадения глагол. Приемаме я за негово иманентно свойство, което
произлиза от семантиката му, т. е. в значението му има такъв
елемент, който изисква да бъде изразен и структурно в речта.
Останалите възможни връзки се реализират в едни или други случаи в зависимост от нуждите на говорната ситуация. Като следваме тази особеност на явлението валентност, първите възможности за съчетаемост, които са вътрешно присъщи на глагола и
поради това винаги се реализират в речта, определяме като задължителна валентност, а останалите възможности за връзка,
които се реализират само в някои случаи —‘като факултативна
валентност.
23
Теоретичен дову
Този въпрос има и друга страна. Едни глаголи, като например
влияя, завися, обръщам, приличам, принадлежа, чувствувам,
чувствувам се и др., е невъзможно да се употребяват самостоятелно, вън от конструкция, в която да се съчетават с определен зависим състав от лексико-граматически единици. Докато за други
глаголи, като например белея се, спя, старея, кашлям и др., такъв зависим състав не е необходим — те могат да се употребяват
и самостоятелно.
При положение, че в текста се е появил глаголът сказуемо,
възникват въпросите: 1) В кои случаи се появява зависимият
състав? 2) Какви са неговите синтактични, морфологични и лексикални особености? 3) Има ли части от този зависим състав,
които се появяват винаги с появата на глагола сказуемо и ако
има, кои са те? 4) Възможна ли е употребата на глагола сказуемо
самостойно — без зависим състав? По този начин, като се отговори на така поставените въпроси, се прави характеристика, от
една страна, на самия глагол по отношение на неговата валентност, и, от друга страна — на синтактичната конструкция по
отношение на нейния структурен минимум. Като се отчита задължителността или факултативността на глаголните валентности, се определя структурният минимум на конструкцията,
който се свежда до задължителните валентни елементи.
Много лингвисти са обръщали внимание на структурната
връзка между значенията на думите и оформянето на изречението. X. Паул20 спира вниманието си на т. нар. от него „относителни думи“. Това са такива думи, чиито значения насочват
към отношение с нещо друго, което по правило изисква езиково
изразяване. Според Паул то може да стане само чрез допълване
на значението им с друга дума, която се смята за зависима от
първата.
В. В. Виноградов използува друг термин — „относителни
значения на думите“*
30, но с него отбелязва същото явление.
Подобно твърдение поддържа и Б. А. Абрамов: „Относителността в значението на думата създава семантично обусловената
реализация на центробежната й потенция, или лексическн задължителната й съчетаемост.“31
Същевременно, както вече посочихме, съществуват редица
думи, в нашия случай глаголи, при които изразяваното от тях
Paul. Н. Deutsche Grammatik. Т. 3. Halle (Saale), 1954. р. 215.
30 В и н о г р а д о в. В. В. Вопросн изучения словосочегання. — Вопрось! язмкознання, 1954. N° 3, с. 9.
31 Абр амов, Б. А. Цнт. съч., с. 42.
Теоретичен увод
24
действие е завършено само по себе си и те могат да се употребяват самостоятелно.
Разгледано в синтагматичен план, това положение води до
разделянето на глаголите на два типа:
1. Глаголи, които нямат в своето обкръжение такива елементи, употребата на които да се предопределя като необходима от
семантиката им. Валентностите, които тези глаголи реализират,
се определят от общите съчетателни възможности на глагола и
зависят от екстралингвистични фактори. Тези валентности нарекохме факултативни.
2. Глаголи, за които е характерна редовна съчетаемост със
синтактично зависими от тях думи. Необходимостта от такова
обкръжение обикновено се предопределя от семантиката на глагола. Насочеността на действието като елемент от значението на
глагола има лексико-граматичен характер. Това значение, както
отбелязва Г. Почепцов, се реализира и сигнализира чрез структурни средства, а именно чрез обкръжението на глагола. И в
такъв смисъл трябва да се съгласим с неговото твърдение, че
обкръжението не допълва значението на глагола с нещо, което в
други условия му липсва, а само придава структурна и семантична завършеност на словосъчетанието и изречението.
Глаголът сказуемо, който в зависимост от семантиката си
изисква определено съчетаване с друга дума, имаща съответно
лексикално значение, образува синтактична конструкция, в
която употребената зависима дума може да бъде характеризирана
и според лексикалното й значение, и според граматичната й
форма, и според синтактичната функция, която изпълнява. В
съответствие с това е и приетото от нас определение за синтактично задължителната валентност на глагола сказуемо като валентност на определено лексикално значение, което се реализира чрез
семантиката на друга дума с определена синтактична функция и
лексико-граматична характеристика.
Същността на структурната задължителност се състои в присъщата на синтактичните елементи (главен и зависим) съвместна
употреба. Например за структурната завършеност на синтактичната конструкция с глагола посветя!посвещавам е необходима едновременната реализация на двете негови потенциални валентности— прякообектна и косвенообектна: Радио София посвети
на поета комунист специално предаване (в. Поглед).
На тебе посвещавам тази песен (К. Христов).
Структурната факултативност на дадена синтактична конструкция се характеризира с това, че главният й член не изисква
задължително други думи при себе си за структурна пълнота и
25
Теоретичен увод
завършеност на синтактичната конструкция, т. е. той е синтактично автономен. Например глаголът изляза!излизам има следните
потенциални валентности:
Синтактичн а
1. Косвенообектна
2. Обстоятелствена
Г раматикоморфологична
предлог с+същ.име
предлог с+лично
местоимение
предлог о/п+същ.
име
наречие
предлог с+същ.име
предлог преди (след)
+същ. име (местоимение)
и т. н.
Семантична
название на лице
(с дъщеря си, с нея)
място (от стаята)
място (оттам)
време (рано)
начин (бързо)
чувство (с нежелание)
лице (преди Иван,
преди него)
време (преди два часа)
и т. н.
Независимо от големия, брой потенциални валентности глаголът изляза/излизам е синтактично автономен поради възможността да се употребява и самостоятелно, без обкръжение, т. е.
посочените валентности са факултативни и съответните конструкции — структурно незадължителни.
За глаголите със задължителна валентност изолираната употреба вън от съответствуващата им синтактична конструкция е
невъзможна или е възможна само при по-особени контекстови
условия. В някои изолирани случаи контекстът може да неутрализира валентната връзка между двата елемента и зависимият
член.на конструкцията да остане нереализиран. Така например
в заглавия често се срещат в абсолютна употреба преходни глаголи. Но във всички тези случаи обектът, към който е насочено
действието, винаги съществува в един по-широк контекст или в
мисълта на говорещия колектив, тъй като валентността на тези
глаголи е закрепена като факт от езиковия строеж. „Ако реалната
съчетаемост не би била здраво закрепена в езиковия строй, ако
не би била най-същественият момент в граматическото съдържание на отправната форма, то „абсолютната“ структура би била невъзможна — значението на втория компонент не би влизало задължително в състава на мисълта, а би било само факултативно. . ,“32
за Адмон и, В. Г. Завершенность конструкции как явление синтаксической форми. — Вопросм язмкознания, 1958, № 1, с. 114.
Теоретичен увод
26
Трябва да отбележим, че структурният минимум на изречението е понятие по-широко от структурния минимум на конструкцията, тъй като в него освен задължителните валентни елементи
се включва и предикативният елемент — подлог в изречението.
МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ
И ФАКУЛТАТИВНИТЕ ВАЛЕНТНОСТИ
Един от основните проблеми при разглеждане на валентността е проблемът за разграничаване на двете валентности:
задължителна и факултативна. Тъй като задължителната валентност в сравнение с факултативната се отличава с максимална
диагностицираща сила поради това, че е постоянното обкръжение, с което се появява даден глагол в речта, тя може да бъде използувана като основа за синтактичната класификация на глаголите. С оглед на това от съществено значение е: 1) да се отделят
глаголите със задължителна валентност от глаголите, които могат да се употребяват самостоятелно; 2) да се установи кои елементи в обкръжението на всеки отделен глагол са задължителни
и кои факултативни. Н. Филичева33 препоръчва, а Г. Хелбиг и
В. Шенкел в своя „Речник на валентностите и дистрибуцията на
немските глаголи“34 прилагат метода на елиминирането. Найнапред те използуват трансформацията съкращаване, която заемат от 3. Харис, Н. Чомски и Ч. Лиз, за да получат ядрено изречение. Елементите, които влизат в ядреното изречение и зависят
от глагола, се определят като задължителни, а невлизащите в
него, но също зависещи от глагола — като факултативни. По този
начин структурният минимум на изречението се приравнява с
ядрото му, което е неправилно, тъй като действителният структурен минимум, основаващ се на предикативната връзка и задължителните валентни връзки на глагола, е по-широк от ядреното изречение. Това е може би причината Г. Хелбиг да разделя
всички членове на изречението най-напред на структурно необходими и свободни, а след това структурно необходимите — на задължителни и факултативни, като и в двата случая прилага теста елиминиране, чрез който всъщност се прави разграничение
само между задължителните членове и всички останали (факултативни и свободни).
” Филичева, Н. Проблема синтаксическон классификации глаголов современного немецкого язшка. — Вестник Московското университета,
1968, № 1.
34 Вж. бел. 10.
27
Теоретичен увод
Тук е приложен тестът елиминиране, но с известна корекция — разграничават се само задължителни и факултативни валентности, като е въведено понятието „синтактична завършеност
на конструкцията (и изречението)“ според схващането на В. Адмони, а при по-трудните случаи се използува като допълнителен
статистическият критерий или методът за вердятностно изчисление на глаголното управление, предложен от Ю. Апресян36,
съобразен с глаголната Еалентност и особеностите на българския
език като език с аналитичен граматичен строеж.
ТРАНСФОРМАЦИОННИЯТ АНАЛИЗ И ВЪПРОСИТЕ
НА ГЛАГОЛНАТА ВАЛЕНТНОСТ
Основната част от глаголите в съвременния български
език включват само един задължителен валентен елемент в своя
структурен минимум. Но има и редица глаголи, които за структурна завършеност и пълнота на образуваната с тях синтактична
конструкция изискват два или повече валентни елемента. Едновременно реализиращите се задължителни валентности се поддават сравнително лесно на изследване и описание, тъй като техният валентен модел е даден чрез лексикалното му попълване непосредствено в текста. По-трудно се установяват валентните модели на тези глаголи, чиито валентности не се реализират едновременно — не в една, а в различни синтагматични вериги. „При
това разграничението на съвместните валентности в една линейна последователност от несъвместните валентности е принципно
важно за определяне на диагностичното обкръжение на глагола.“36 При тези глаголи тестът елиминиране, който се прилага
за установяване на структурния минимум на конструкцията и
оттук на валентния модел, се оказва недостатъчен. И в такъв
случай, за да се определят валентните модели на глаголите с несъвместим (днзюнктивно реализиращи се) валентности, може да
се използува трансформационният анализ.
Във връзка с въпросите на глаголната валентност трансформационният анализ може да се приложи като лингвистичен метод
за постигане на следните цели: 1) Да се докаже дизюнктивна ли
зь Ап р еся н. Ю. Д. О сильном и слабо.м управленни__ Вопросм
язьжознания, 1964. № 3.
:,G 3 а с о р и н а, Л. Н. Трансформация как метод ливгвисгического
9ксперимента в сннтаксисе. — В: Трансформационни# метод в структурной
лннгвнстнке. М., 1964, с. 110.
Теоретичен увод
28
е реализацията на задължителните валентности на глагола,
когато са повече от една и не се реализират едновременно. 2) Да
се докаже дали даден глагол има повече валентности, намиращи се в отношение на дизюнкция, в тези случаи, когато в
текстовете е открита само една задължителна валентност, а се
предполага, че е възможна и друга. 3) Да се докаже какъв е
характерът на дизюнкцията — строга или условна — тогава, когато за структурния минимум на конструкцията с даден глагол
сказуемо е достатъчна реализацията само на едната или на другата валентност, а в текстовете се реализират едновременно и
двете валентности.
Трансформационният анализ се прилага за постигане на тези
цели, след като са изпълнени следните предварителни условия:
за всеки глагол е намерено обкръжението му; в обкръжението са
отделени факултативните елементи от задължителните, т. е.
определени са задължителните валентности на изследвания глагол; глаголите са разпределени в групи според конюнктивния
или дизюнктивния характер на отношението между задължителните валентности.
Интуитивно установената дизюнкция на разглежданите валентности се подлага на експериментално изследване, като се
прави следното:
а) Всеки отделен задължителен контекст от пълния набор задължителни контекстове се преобразува във всеки един от останалите. Например при глагола съжаля!съжалявам с косвенообектна и фразова задължителна валентност, които са в отношение на дизюнкция, са намерени следните случаи: Съжаляват
за изпуснати възможности (Л. Стефанова) и Съжаляваше, че
допусна в душата си жалост към арестанта (Ем. Станев). От
една страна, е възможна размяната на зависимите състави, при
което се запазва значението на глаголите. От друга страна, е
възможна трансформацията на косвенообектния детерминант
във фразов и обратно.
б) След това се прави проверка, дали е възможно едновременно
реализиране на зависимите контекстове, като всеки се съчетава
с всеки един от останалите, напр.: I случай: Съжаляват за изпуснати възможности и съжаляват, чеса изпуснали възможности—
едновременната употреба на двата зависими състава е невъзможна. Като към възможността за взаимна трансформация прибавим невъзможността за едновременна реализация на двата
състава, можем да направим извода, че дизюнкцията между тях
е строга. II случай: Спасов му гостуваше често (Р. Михайлов)
и Беше приел да гостува във вилата (Д. Димов). И двете конструк-
29
Теоретичен увод
цип се характеризират с пълнота и завършеност по отношение
на структурния минимум на глагола. Възможна е и тяхната взаимна замяна, при което значението на глагола се запазва: Спасов
гостува във вилата. Беше приел да му гостува често. Но независимо от това, че е възможно да разменим местата им, те не са в
отношение на строга дизюнкция, тъй като: 1) взаимната им замяна не се основава на преобразуването им един в друг; 2) нямат
общ инвариант на равнище смисъл. 3) обединението на двата
състава е възможно и тази употреба е напълно редовна, тъй като
тук няма повторение на един и същ лексикален състав чрез префразиране, а е налице реализация на две различни в синтактично
отношение валентности — косвенообектна и обстоятелствена.
Дизюнкцията между тези две валентности е условна. Установеното от експеримента се потвърждава и от намереното в текстовете: Ходила да гостува на дъщеря си в Търново (Ем. Станев),
където употребата на косвенообектння и обстоятелствения детерминант е едновременна.
Случаи като този, когато установеното експериментално се
потвърждава и от речевата практика (фиксирано е в текст), са
безспорни. И за да се установи дали предполагаемата дизюнкция
е строга или условна, може да се търсят еквивалентни, стигащи
до тъждественост конструкции в текстовете, като се постави изискването да няма промяна в лексикалното значение на главната
и зависимата част. Например за глагола нагазя/нагазвам такива
случаи на употреба, които безспорно потвърждават строгото
дизюнктивно отношение между двата зависими елемента — пряк
обектен детерминант и косвен обектен детерминант, са намерени:
Пехотата морна нагазва водите (Ем. Попдимитров). Нагази във
водата (Г. Мишев).
Но като имаме предвид, че текстовете, колкото и дълги и
разнообразни да са, не изчерпват цялото богатство от съчетателни възможности, когато става въпрос не за мъртъв, а за жив,
говорещ се език, и че намирането на тъждествени в лексикално
отношение конструкции е работа извънредно трудоемка и продължителна, подходящо е да се експериментира, като намерените в текстовете конструкции се подложат на всички видове възможни преобразувания, които засягат зависимата им
част.
При прилагането на експеримента в сферата на трансформационните преобразувания лингвистът е лишен от най-силния,
формалния критерий при съпоставката на изходната и преобразуваната конструкция и „на него му остава само едно: да се ползува от собствената си лингвистична интуиция и да установява,
Теоретичен увод
30
че в даден език някоя верига от думи 4 е тъждествена по смисъл
на друга верига В"31.
Въпросът, чието разрешаване се оказва най-трудно по отношение на обективността в оценката, е свързан с определяне еквивалентността на двете конструкции — изходната и получената
след прилагане на трансформацията.
Съществуващата практика показва два начина за неговото
решаване: а) Нестрого, интуитивно определяне на еквивалентността, като информатор е самият изследовател (по-висока степен
на обективност, но невинаги може да даде използуването на повече информатори, чиито данни се обработват статистически).
В този случай се отнася за обръщане към извънезиковата действителност, за да се провери дали смятаните за еквивалентни фрази
отговарят на един и същ момент от действителността, б) Определяне на еквивалентността, като анализът се съсредоточи върху
собствено езиковите елементи на съобщението. Л: Н. Засорина
изтъква, че в този случай е необходима строго формулирана база
за съпоставка, т. е. общ признак, на основата на който се сближават конструкциите. База за сравнение може да бъде лексикалният състав на изречението, но могат да се използуват и различни
признаци, като за всеки тип трансформация в зависимост от поставената цел може да се вземе отделна база за сравнение8Д.
При разглеждане на глаголната валентност са подходящи и
двата начина.
От познатите ни типове трансформации за установяване на
глаголната валентност прилагаме следните:
I. От трансформациите, които определяме според това, дали
засягат зависимата или главната част на конструкцията, прилагаме само първия вид, например: усащаше студ — усащеше,
че е студено.
II. От трансформациите, които определяме според това, дали
при тях се запазва равнището на преобразуваната единица или
тя се привежда на друго езиково равнище, прилагаме и двата вида.
За установяване на валентните формули на глаголите с дизюнктивно реализиращи се валентности могат да се извършат
трансформации, при които се запазва равнището на трансформиращата се единица, и трансформации, при които тя се привежда
на друго езиково равнище. От по-голямо значение тук е вторият
вид, който бихме могли да подведем под термина транспозиция.
37 Р е в з и н, И. И. Трансформацноннмй анализ и трансформационния синтез. — В: Трансформационния анализ в структурной лннгвнстнке
М., 1964, с. 63.
38 3 а с о р и н а, Л. Н. Цит. съч., с. 116.
31
Теоретичен увод
Транспозицията е вид трансформация за промяна на функцията
на даден езиков знак”. На транспозиция се подлагат зависимите от глагола сказуемо елементи, когато се проверява дали се
намират в отношение на строга дизюнкция в случаите, когато
са на различни синтактични равнища, например обектен детерминант и фразов детерминант.
При смяна на равнищата като основно трансформационно
преобразуване прилагаме синтактичната деривация. Под синтактична деривация ще разбираме произволността на една конструкция от друга за сметка на заместването в техния състав на
деривационни (словообразувателни) морфеми39
40. Такива са например преобразуванията при валентната формула ГН-О^Ф, когато
прекият обектен детерминант (Oi) се изразява чрез съществително име. Проверката на дизюнктивността на двата детерминанта
се прави, като съществителното име се трансформира в съответен
глагол, в резултат на което зависимият от глагола сказуемо състав се привежда на по-висше синтактично равнище, тъй като
замяната на съществителното с глагол води до замяна на допълнението с подчинено допълнително изречение.
Наблюдаваният езиков материал показва и случаи, когато
синтактичната деривация не може да се осъществи, защото съществителното име не може да се преобразува в глагол или, обратно, което се дължи на невъзможността да се приложат съществуващите в езика словообразувателни модели към всички лексикални единици и също така зависи от установената употреба в
книжовния език.
Трябва да отбележим, че случаите на синтактична деривация
в чист вид (като например започнах работа — започнах да работя) са редки. „Отделните части на този механизъм по-често
действуват съвместно и нерядко едни конструкции се преобразуват в други при едновременна замяна както на словообразувателните, така и на формообразувателните морфеми (с участие също
и на служебни елементи). В случай на едновременна замяна (. . .]
някоя от замените носи йерархичен характер, т. е. някоя от замените е най-важна и обуславя всички останали.“41
Тук не използуваме синтактичната деривация в нейния чист
вид, а я прилагаме едновременно с другите начини за преобразуване като формоизменение, добавяне или отнемане на служебна
39 Н н цол ова, Р. Към въпроса за транспозицията на изречение в
българския език. — Бълг. ез.( 1968, № 6, с. 503.
40 Вж. Р а з п о п о в, И. П., С. Н. С и ч е в а. Синтаксическая деривация и синтаксическая синонимия. — Филологические науки, 1974, № 3.
41 Р а з п о п о в, И. П., С. Н. С и ч е в а. Цит. съч., с. 68.
Теоретичен увод
32
дума, при което синтактичната деривация е основният начин, а
останалите са допълнителни.
В случаите, когато проверяваме дизюнктивното отношение на
две или повече валентности, една от които е фразова (Ф), полезна
е постановката за транспозиция на изречение и по-специално
начинът, по който се разглеждат случаите на номинализация от
Р. Ницолова в цитираната работа. Правим уговорката, че в нашия случай се отнася не за самостоятелно, а за подчинено изречение.
При няколко валентности, една от които е фразова (Ф), прилагаме транспозицията „номинализация“ спрямо Ф, когато фразовият знак се трансформира в номинативен знак, и обратната на
нея, която можем да наречем „деноминализация“ (според характера на обратимост) или „вербализация“ (според характера на
получения знак), когато номинативният знак се трансформира
във вербален. Под пряка номинализация ще разбираме трансформация, при която подчиненото изречение е превърнато в
именна група чрез словообразувателни средства, напр.: съобщиха,
че влакът, пристига — съобщиха за пристигането на влака.
Под косвена номинализация ще разбираме трансформация, при
която подчиненото изречение не се е превърнало в име или именна
група, а именната позиция е заета от транспозитор, съотносителен с транспониращото се изречение, посредством който то функционира като име в друго изречение. „За транспозитори при опосредствуваната номинализация се използуват: 1) местоименията
това, нещо, което, каквото и други и словосъчетанията с тях,
както и относителното местоимение откъдето и др.; 2) словосъчетания от име+местоимение с главна част съществително
име.“42
В случаите, когато привеждането на елемента на друго синтактично равнище чрез трансформация по пътя на синтактичната
деривация не е възможно, се извършва преобразуване, което се
състои в добавяне или отнемане на лексикален елемент, напр.:
отиде за хляб — отиде да купи хляб — отиде да вземе хляб.
При този вид трансформации е най-трудно да се определи
еквивалентността на изходната и получената конструкция. Обикновено те нямат един и същ инвариант на равнище смисъл.
III. От третия тип трансформации, които се определят в
зависимост от извършващите се промени, с по-голямо значение
са добавянето и отнемането на елемент, който има самостоятелно
оформяне. Използуваме този тип и самостоятелно, и в съчетание
42 Ницолова, Р. Цит. съч., с. 507.
33
Теоретичен увод
с друг вид изменение като допълнителен към него. Най-често се
прилага тогава, когато не е възможно трансформацията да бъде
извършена с помощта на синтактичната деривация, напр.: отиде
за хляб — отиде да купи хляб — отиде да донесе хляб — отиде да
вземе хляб. Кой лексикален елемент ще се добави, зависи от един
по-широк контекст, който надхвърля границите на изследваната
единица.
Като са приложени посочените по-горе принципи за трансформационни преобразувания, са установени следните възможности за съчетаемост при отношение на дизюнкция между валентните елементи:
I. На основата на строго дизюнктивни отношения между
глаголните валентности:
1. Съчетаемост с един прякообектен или с един косвенообектен детерминант (Г+О/Ог), напр.: помръдна ноздри (сп. Пламък) — помръдна с рамо (А. Гуляшки); Пармаков тракна токове
(Ем. Станев) — Той тракна с токовете на ботушите си (П. Стъпов).
2. Съчетаемост с един прякообектен или с един обстоятелствен детерминант (T+Oj/Об), напр.: когато наближи първите
храсти (Ст. Поптонев) — когато наближи до последния хълм
(А. Гуляшки); никога не достигат пределната си възраст, едва
достигат една година (в. Вечерни новини) — достигат до 15 години (в. Вечерни новини); прескача Ист Ривър (Л. Стефанова) —
прескочи през реката (Ст. Ц. Даскалов).
3. Съчетаемост с прякообектен или фразов детерминант (Г+О1/Ф),
напр.: осъзнах своята грешка (в. Отеч. фронт) — осъзнават
постепенно, че са сгрешили (А. Гуляшки); изтъкна необходимостта
от решително подобряване на идеологическата работа сред младежта (сп. Младеж) — изтъкна, че е необходимо да се подобрява
идеологическата работа сред младежта.
4. Съчетаемост с прякообектен, косвенообектен и фразов
детерминант (Г+О^Ог/Ф), напр.: рядко се случваше да гадае
времето на другия ден (Ст. Загорчннов) — гадаеха по тоя шум
за времето (Й. Йовков) — гадаеха какво ще бъде времето; гадаехме кой ще седне до него (А. Сегренски).
5. Съчетаемост с косвенообектен или фразов детерминант
(Г+О2/Ф), напр.: . . . който допринася за изясняване характера
на надстроечната практика (Н. Николов) — допринася да се изясни характерът на надстроечната практика.
6. Съчетаемост с обстоятелствен или фразов детерминант
(Г+Об/Ф), напр.: останаха за охрана (сп. Септември) — останаха
да охраняват; ластовичките се гласяха за път (А. Каралийчев) —
гласяха се да пътуват.
3 Кратък валентен речник
Теоретичен увод
34
II. На основата на нестрого (условно) дизюнктивни отношения между валентностите:
1. Съчетаемост с косвенообектна и обстоятелствена валентност, които се реализират или едновременно, или всяка една самостоятелно, напр.: то мирише на ново (Ст. Ц. Даскалов); сладко
миришат тревите (К. Христов); той остро мирише на овчи тор
(сп. Септември); откъде накъде ми се бъркаш (Ем. Станев); там
да не се бъркаш (Ем. Станев); да не ми се бъркате в работата
(Ат. Наковски).
2. Съчетаемост с обстоятелствена и предикативна валентност,
които се реализират или едновременно, или всяка една самостоятелно, напр.: може да е служил във флотата (в. Ли т. фронт);
бяха служили войници (Р. Михайлов); служеше като държавен
архитект в столицата (Ив. Вазов).
3. Съчетаемост с обстоятелствена за място, обстоятелствена
за начин и предикативна валентност, като обстоятелствената за
място се реализира или самостоятелно, или едновременно с една
от другите две; обстоятелствената за начин и предикативната се
реализират дизюнктивно една спрямо друга, напр.: в паметта
ми блуждаеха лица (сп. Пламък); блуждаеха без посока (Г. Караславов); блуждаеше тъжен и самотен (сп. Пламък); . . . които
блуждаят безцелно около фронтовата линия (Ст. Поптонев); блуждаят самотни около града.
4. Съчетаемост с прякообектна, косвенообектна и обстоятелствена валентност, от които косвенообектната и обстоятелствената
се реализират или едновременно, или самостоятелно една спрямо
друга, но винаги едновременно с прякообектната, напр.: и слама
им турям (Р. Михайлов); да тури на дюкяна си надпис (Г. Стаматов); ще му туря синджир на врата (Р. Михайлов).
5. Съчетаемост с прякообектна, обстоятелствена и фразова
валентност, от които обстоятелствената и фразовата се реализират
или едновременно, или самостоятелно една спрямо друга, но винаги едновременно с прякообектната, напр.: ... че я допуска
в лагера (Д. Димов); пазачът не ни допуска да влезем; не ни допуска в лагера да влезем; не ни допуска да влезем в лагера.
6. Съчетаемост с прякообектна, косвенообектна, обстоятелствена и фразова валентност, от които косвенообектната и обстоятелствената, обстоятелствената и фразовата се реализират или
едновременно, или самостоятелно една спрямо друга, но винаги
едновременно спрямо прякообектната, напр.: поканете ме вие
на кафе (сп. Септември); после ме покани вътре (Р. Михайлов);
. . . ги покани да влязат (Р. Михайлов); . . . който ни е поканил
на празник в пивницата на бай Ончо (Т. Тонев).
ВАЛЕНТНИ ГРУПИ НА ГЛАГОЛИТЕ
В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Глаголната валентност е описана въз основа на количеството,
комбинацията и съотношението на валентните (синтактичните)
детерминанти помежду им и с оглед на качествената им характеристика според тяхната синтактична семантика.
ГЛАГОЛИ С ЕДНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ВАЛЕНТНОСТ
1. Глаголи с една задължителна прякообектна
валентност Г -f-Oi
В тази група включваме основната част от преходните
глаголи в съвременния български език. Това са глаголите, при
които значението „преходност“, т. е. насочеността на действието
към обект, е заложено в тяхната коренна морфема и се реализира
синтактично чрез пряко допълнение. В класификацията на
Б. Норман те са означени като „всегда переходнме“43. При тези глаголи, когато се реализират в речта, прякото допълнение отсъствува само в редки случаи, когато се неутрализира под влияние на
контекста или говорната ситуация.
Към тази група не отнасяме глаголите, които наред с прякообектната си валентност имат и друга задължителна валентност,
напр.: давам нещо на някого, подарявам нещо на някого, завеждам
някого някъде, и глаголите, които реализират дизюнктивно прякообектната си валентност по отношение на друга своя валентност,
напр.: съобщавам нещо, съобщавам за нещо, съобщавам, че е
станало нещо.
Глаголите с прякообектна валентност са най-голямата валентна група глаголи и представляват интерес предимно със семантичните и лексикалните особености на съчетаващите се с тях
думи, но поради ограниченото място тук ще набележим само някои по-особени случаи сред тях, без да ги разглеждаме или класифицираме.
На първо място ще отбележим глаголите, които наред с прякообектната си конструкция могат да образуват и косвенообектни
Норма п,
Б.
Ю. Переходность,
залог,
возвратность.
Минск,
37
Валентни групи на глаголите
конструкции със значение „партитивност“ и .дистрибутивност“,
изразени граматико-морфологически с предлога от и съществително име и предлога по и съществително име, напр.: ядох от
черешите, пих от млякото; четях по няколко страници на ден,
всеки получи по няколко кутии. Поради лексикалната особеност
на този тип конструкции — семантична специализация за изразяване на количествена частичност или разпределнтелност, приемаме косвенообектния елемент със съответно значение за комбинаторен вариант на прякообектния елемент.
Своеобразна подгрупа според семантичната характеристика
на съществителното име, с което се изразява прякото допълнение, представляват някои префигирани глаголи, конто са съотносими с непрефигирани непреходни глаголи за движение, напр.:
измина! изминавам, прелетя!прелитам, преплувам, извървя! извървявам, пребягам и т. н. Прякото допълнение при тях носи
имплицитно обстоятелствено значение.
Във връзка с особеността на преходните глаголи да образуват
пасивни конструкции тук ще отбележим и наличието на една
група преходни глаголи, които не допускат пасивна трансформация, напр.: имам, нямам, танцувам, пуша, струвам: Той има
книга. Тя няма добро поведение. Те танцуват валс. Ние пушим
цигари. Това струва големи усилия на всички ни.
Също така интерес във връзка с пасивната трансформация на
преходните глаголи представлява фактът, че задължителността
на прякообектния детерминант, превърнат в подлог, се запазва,
докато задължителността на подлога, превърнат в косвенообектен детерминант в пасивната конструкция, при някои глаголи се
губи, напр.: Писмото е написано. Къщата е построена. Направени
бяха и някои допълнения към доклада и т. н.
II. Глаголи с една задължителна косвенообектна
валентност
Г+О2
В тази група включваме около 430 глагола. С оглед
на някои особености на валентността и на косвенообектння валентен елемент те могат да бъдат разгледани в две групи:
Глаголи с първична косвенообектна валентност. Такива са
глаголите, имащи предложно поясняване с предлога на, на което
съответствува дателна рекция при местоименнята и което обикновено има адресатно значение, както и глаголите, чиито косвенообектен детерминант е изразен със съществително, което има значение в дадената конструкция ’предмет на мисъл, чувство, раз-
Валентни групи на глаголите...
38
говор, грижа’; ’средство, с което се извършва действието’; ’причина за действието’; ’предмет на сравнение или прилика’, напр.;
воювам (I), воювам (III), вредя, досаждам, заприличам, изменя)
изменям, изневеря/ изневерявам, навредя!повреждам, напакостя! напакостявам, подхождам, противореча, съчувствувам, възпротивявам се, възхищавам се, доверя се/доверявам се, занимая се/занимавам се, любувам се, надсмея се/надсмивам се, оприлича се/оприличавам Се и т. н.
Глаголи с вторична косвенообектна валентност. Това са глаголи; които в конкретното си лексикално значение изискват обстоятелствена валентност. Тук се взема под внимание преносното
им значение, което изисква косвенообектна валентност, напр.:
вляза!влизам (2, 3, 6)44, дохождам (4), дойда/идвам (2), изляза/излизам (3, 9, 11, 12, 14, 16), навляза!навлизам (3), добера се/добирам
се (2), отклоня се/отклонявам се (2) и т. н.
Характерно за глаголите с една косвенообектна валентност
е голямото разнообразие на предлозите, които се използуват за
връзка между глагола сказуемо и косвенообектния детерминант,
както и разнообразната лексикална семантика на елемента, чрез
който се изразява косвенообектната валентност. Намерени са
предлозите на, в, от, с, за, към, до, над, върху, под, по, срещу,
против. Тук ще отбележим само по-често употребяваните.
1. С предлога на:
а) Глаголи, при които предложната конструкция е напълно
заменяема с падежна конструкция. Косвенообектният детерминант
има адресатно значение. Такива са: вредя, додявам, допадна/допадам, досаждам, дотежа/дотежавам, дотрябвам, дотегна/дотягам, завидя!завиждам, задлъжнея/задлъжнявам, изменя/ изменям,
наередя/повреждам, напакостя/напакостявам, омръзна/ омръзвам, отмъстя/отмъщавам, пакостя, поугодя/поугаждам, пригласям, принадлежа, противодействувам, противостоя, робувам,
служа (1, 4), съчувствувам, угодя/ угаждам; възпротивя се/възпротивявам се, любувам се, мазня се, надсмея се/надсмивам се, порадвам се, натрапя се/натрапвам се, нравя се, обрека се/обричам се,
подмажа се/подмазвам се, подчиня се/подчинявам се, посветя се/посвещавам се, съпротивлявам се и т. н. Примери: ако алкохолът
ти вреди (Р. Михайлов); че им додявам с моите вечни въпроси
(сп. Септември); които много допадаха на по-улегнали хора
(А. Гуляшки); за да не досаждам на Мария (М. Величков); дотегнах
ли ти (А.. Сегренски); той е изменил на своята царица (П. Вежи44 Значенията са дадени с цифри в скоби след глагола според РСБКЕ-
39
Валентни групи на глаголите...
нов); навредих на себе си (Р. Михайлов); и съучастнически му
намигна (К- Цачев); все на вас гледат да напакостят (Г. Караславов); че ви омръзвам (К. Христов); не отстъпват по нищо на
най-добрите (в. Отеч. фронт); и весело подмигна на непознатия
(сп. Септември); може да ти потрябвам един ден (Г. Стоянов);
не му придиряй (Ем. Станев); и нямаше сили да му противостои
(К. Цачев); загдето не съчувствувате на този човек (Р. Михайлов);
беше готов да услужи на всички (П. Стъпов); и да му се възпротиви (Т. Влайков); че Илю не му се довери напълно (Й. Йовков);
особено се любуваше на ризата (Ем. Станев); мазни се на селяните (К. Петканов); и му се надсмиваше в същото време (Ат.
Наковски); излязохме да се порадваме на гората (Л. Стоянов);
и най-често й ее противеше (Д. Талев); защо се съпротивляват
на войската (Ем. Станев).
б)Глаголи, при които предложната конструкция с на не е
взаимозаменяема с падежна конструкция. Такива са например
глаголите заприличам, мина!минавам (14, 16), наблегна!наблягам, налетя! налитам (3), откликна/откликвам, приличам (1, 2),
съответствувам, изложа се!излагам се, надявам се (2), натъкна
се/ натъквам се, осланям се, отдам се!отдавам се (2), отзова се!отзовавам се, откликна се!откликвам се, позова се!позовавам се, уповавам се, установя се!установявам се и т. н. Примери: заприличах на птиче (Д. Вълев); мина после на класиците (Ив. Вазов);
силно наблегна на необходимостта от по-голяма просвета (в. Раб.
дело); налетял на пропаст (Д. Вълев); че на тая твоя забележка
откликвам болезнено (сп. Пламък); подлежат на специално обучение (Г. Караславов); не съответствуват на високите изисквания
(в. Раб. дело); и сам се излагаше на опасност (Л. Стоянов), на
кого да се надяваме (Д. Талев); оставяше се на общото решение
(Л. Стоянов); и с голяма страст се бе отдал на тоя нов занаят
(Д. Талев); неприятелят се радваше на пълна победа (Л. Стоянов);
ето на какво се е уповавала тя (Ем. Станев).
2. С предлога е. В зависимост от лексикалната семантика на валентния елемент, както и на цялата предложна
конструкция, глаголите се разпределят в следните основнигрупи:
а) Глаголи, при които предложната конструкция има зн аче
ние ’състояние, положение, в което се намира или преминава
субектът на глаголното действие’. Такива са например глаголите
вляза!влизам (6), изляза!излизам (прен.), изпадна/изпадам (3),
падна/падам (18), потъна/потъвам (4), тъна. Примери: те влизат във взаимодействие (Учебник по физика); излизам в пенсия,
щеше да изпадне в затруднение (сп. Септември); бе паднал в
Валентни групи на глаголите...
40
такова нежно умиление (Елин Пелин); потънала в четене на
криминален роман (сп. Септември); тъне в невежество (Л. Стефанова).
б) Глаголи, при които предложната конструкция има значение ’област, в която навлиза субектът на глаголното действие’,
напр.: вляза!влизам (2, 3), вникна/вниквам, внимавам (1), встъпя/
встъпвам (1, 2), навляза/навлизам (3), повярвам, попадна/попадам (5), премина/преминавам (8), участвувам, вдам се/вдавам
се (2), вдълбоча се/вдълбочавам се, включа се/включвам се, встрастя
се!встрастявам се, забъркам се/забърквам се (4), задълбоча се/задълбочавам се, замеся се/замесвам се, улисам се/улисвам се и т. н.
Примери: но в сметките му не влизаше (сп. Пламък); влезе в
сдружението на предприемачите (Ц. Цанев); вникни в моето положение (Д. Вълев); встъпи е борбата (Л. Стефанова); внимавай
в играта (М. Величков); никога не вярвала в бога (сп. Пламък);
защото ни е приятно да навлизаме в техните очаквани и неочаквани тайни (Р. Михайлов); повярвахме в летящите чинии (в. Веч.
новини); едни форми на движение на материята могат да преминат
в други (Марксистко-ленинска философия); да съучаствува в
неразбираеми за нея постъпки (сп. Пламък); той беше се вдал
цял в работата си; и се вдълбочи в спомените си (Й. Йовков);
забърка се в политиката (Ем. Станев); и отново се задълбочи
в задачата (Ат. Наковски); така бяха се улисали в грижите си
(Г. Караславов).
в) Глаголи, при които предложната конструкция назовава
обекта, с който се отъждествява субектът на глаголното действие,
напр.: въплътя се/въплътявам се (1, 2), изродя се/израждам се,
превърна се/ превръщам се, преродя се/прераждам се и т. н. Примери: критиката се изроди в лични нападки (РСБКЕ); а движението се превръща в непоносима лудница (Н. Хайтов); сякаш се бе
преродил във внука си (Д. Талев).
г) Глаголи, при които предложната конструкция означава
’обект, към който е насочено действието на сетивните органи’,
напр.: бутна се/бутам се, вгледам се/вглеждам се, взра се/взирам
се, вслушам се!вслушвам се (1), загледам се/заглеждам се, заслушам
се/заслушвам се, захласна се/захласвам се, повзра се/повзирам се
и т. н. Примери: защо се буташ в мене (РСБКЕ); Слава се вгледа
е промененото му лице (сп. Септември); и се взираше във всеки
селянин (Ем. Станев); той се вслуша в лекото скърцане (Ем. Станев); загледа се в ръцете на Ния (Д. Талев); заслуша се в топлите,
в галените думи (Елин Пелин); и всички се захласнат в него
(Т. Влайков).
3. С предлога от. Предложната конструкция изразява:
41
Валентин групи на глаголите. ..
а) Аблативни отношения — косвенообектният детерминант
има значение ’обект, който се избягва от субекта на глаголното
действие или от който се отстранява субектът’, напр.: затова ли
бягаш от мене (А. Сегренски); бяга от самотността (Г. Стоев);
все страняха от тях (Ст. Ц. Даскалов); странеше от всякакви
неприятности (сп. Пламък); и се бранеха от ритниците на блокарите (Ем. Станев); делят се от нас (Л. Стоянов); ето що значи
да се изолира човек съвсем от политиката (Ив. Вазов); да се
лъчи от другите (Цв. Минков); така се изтръгнал от ножа (Г.
Белев); приятелите се отдръпват от него (К- Христов); не можеше
да се откачи от нея (Ат. Наковски); можеше ли да се уварди от
проклетата болест (Г. Караславов); когато светът се от тебе
чуждее (Ив. Вазов).
б) Причинни отношения, напр.: не горях от желание да чуя
(П. Вежинов); но страдаше от слабостта на славолюбието (сп.
Пламък); вътрешно трепереше от страх (сп. Септември); ще си
умра от срам (К- Цачев).
в) Партнтивни отношения, напр.: от две паралелки (...) е
останала [. . .] почти една паралелка (Г. Караславов); и от
скръбта беше останало само неприятното чувство (сп. Пламък);
отби от надницата му.
г) Генетивни отношения, напр.: което излиза от конкретни
знания (сп. Лит. мисъл); излизате от предположения (РСБКЕ);
изхождат преди всичко от своите стратегически и икономически
интереси (в. Отеч. фронт).
д) Конструкции, в конто косвенообектният детерминант е
със значение ’обект, от който се ползува субектът на глаголното
действие’, напр.: той се възползува от гостоприемството на
младата учителка (Д. Талев); други ще се въодушевяват от желание да натрупат (сп. Септември); вуйчо му се нуждаеше от
верен човек (Ат. Наковски); умееше блестящо да се ползува от
чуждите слабости (сб. Бронзовите конници); ръководех се само
от приятелски чувства (Д. Ангелов).
4. С предлога с. Предложната конструкция изразява:
а) Субектни отношения — косвенообектният детерминант има
значение ’субект, с който влиза във взаимоотношение субектът
на глаголното действие’ и е възможна трансформацията му в подлог, напр.: Първата година живеех с бате Ванчо у дядо Което Тотовски (сп. Септември) — ние [аз и бате Ванчо] живеехме
у дядо Което Тотовски; че е дошъл да търгува с тях (Л. Сте
фанова).
б) Субектно-обектни отношения, напр.: боравеше с предпоставени дадености (сп. Пламък); воюва с нередностите (сп. Пла-
Валентни групи на глаголите...
42
мък); живееше с блянове и мечти (Елин Пелин); злоупотребяваше
с доверието на обществото (П. Вежинов); че се бореше със злобата
си към Кондарев (Ем. Станев); те се забавляваха с политически
проекти (Л. Стоянов); все с Женда се залавяш (Й. Йовков); там
хората се занимават с фотопроцеси (сп. Септември).
в) Оръдийни отношения, напр.: замахна подир нея с камъка.
г) Обект, с който се съпоставя субектът на глаголното действие, напр.: не е работа да се мери с падишаха (Л. Стоянов); приравняват се сега с тях (Й. Йовков).
5. С предлога до. напр.: ще доведе до желаното единство
(сп. Септември); дохождаха до такива смели съждения (Г. Стоянов); за да дойде до това положение (сп. Септември); дойде до
убеждението (Р. Михайлов); така ще стигнем до конфликти
(Г. Стоянов); и до стройна и прекрасна хармония ще се домогне
мисълта (К. Христов); добирам се до истината (РСБКЕ).
6. С предлога за, напр.: милеех за село (Г. Стоянов);
мислех за Магдалена (Ив. Давидков); не отговаря ли за всички
безобразия (сп. Пламък); та и сега се улови за думите на Руменова
(Д. Талев); Евгени се хвана за предложението на Захаров
(Д. Ангелов).
7. С предлога към, напр.: за да пристъпят към работа
(Г. Караславов); принадлежеше към висшето дрезденско общество (А. Константинов); спадаха към тъй наречения музикален
свят (Д. Димов); то се бе привързало към нея (Д. Талев); принципи, към които се придържаш (Ив. Мартинов); и да се приспособява пак към него (Д. Талев).
8. С предлога над, напр.: издевателствуват над работническата класа (Д. Димов); трепереше над нея (Г. Караславов);
тържествуваше не над противник някакъв (сп. Пламък).
9. С предлога пред, напр.: благоговееше пред дяда
Мита (Т. Влайков); раболепствуваше пред началството.
За около 40 глагола е възможна употребата на два (в някои
случаи на три) предлога, като някои предлози и съответно конструкциите с тях при даден глагол са синонимни и по тази причина взаимозаменяеми, а при други глаголи конструкциите имат
различно значение, напр.: работел над някаква теза (сп. Септември); работят върху формирането на своя нов мироглед (Основи на марксистката философия); работят по 37 теми в тази
насока (в. Раб. дело); устояват на всички несгоди в живота (в.
Веч. новини); не устояхме пред умоляващата влага в очите му
(Л. Стефанова); не можаха да устоят срещу руската сила (Д. Талев); тоя път той се бе увлякъл твърде много в собствената си
игра (Д. Талев); и ще се увлече по някого (Ем. Станев).
43
Валентни групи на глаголите...
III. Глаголи е една задължителна обстоятелствена
валентност
Г+Об
Във валентната теория на Л. Тениер обстоятелствените пояснения се разглеждат само като свободни членове на изречението, т. е. не актанти, от което би следвало, че те не се предопределят от семантичните особености на глаголите и не влизат в
задължителното им обкръжение. Това положение е валидно за
голяма част от глаголите, но не за всички, тъй като за структурна
пълнота и граматическа завършеност на образуваната с тях конструкция някои глаголи изискват задължително реализация на
обстоятелствена валентност, напр.: бръкна в джоба си (К- Цачев); не помнеше кога е влязъл в Института (сп. Пламък) —
значението на глагола вляза/влизам тук е ’постъпвам’, в стаята
влетя Малина (Л. Станев); сметката възлезе над 100 лева (РСБКЕ);
оттогава датира и големият ми интерес (в. Нар. култура);
живееше на ул. Аксаков (сп. Септември); клонеше на запад (сп.
Септември); навлезе в гората (Ем. Станев); витаят в областта
на въображението и фантазията (в. Нар. култура); инките са
господствували върху територията на днешно Перу (сп. Пламък);
преди да нахлуе в Гърция (Д. Вълев); на полето нощуваше и денуваше (Ст. Ц. Даскалов) и т. н.
В съвременния български език отбелязваме около 150 такива
глагола.
IV. Глаголи с една задължителна фразова валентност
ГН-Ф
В тази група включваме глаголите, чието изискване
за пълнота и завършеност на образуваната с тях синтактична
конструкция се свежда до реализацията на подчинено допълнително изречение или на да-конструкция.
Отбелязваме около 70 такива глагола.
В зависимост от връзката между глагола сказуемо и подчиненото изречение ги разпределяме в следните групи:
1) С подчинителния съюз да, напр.: обществото
се задължаваше да ги въоръжи (3. Стоянов); и се канеше да ги
откара в Пловдив (Г. Белев); който се е осмелил да го зададе
(Ат. Наковски); помъчи се да си спомни (Ат. Наковски).
2) С подчинителния съюз да или подчинителния съюз че, напр.: и бе се заричал да не го забрави
(Д. Талев) — заричаше се, че няма да ходи никъде (Й. Йовков);
Валентни групи на глаголите...
44
които бяха се клели да излязат с оръжие (Д. Талев) — кълна се,
че ще им служа предано (РСБКЕ); тая вечер се надяваше другите
гости да не дойдат (Ем. Станев) — Иван се надяваше, че човекът
ще го отмине (Ат. Наковски).
3) С подчинителния съюз че, напр.: Тя се кълнеше, че не е истина (Ем. Станев); Сотиров се успокояваше, че
Райна Джупунова не ще си поиска парите поне до края на годината (Ем. Станев).
4) С въпросително местоимение,
въпросително наречие или въпросителна части
ц а, напр.: и уж се двоумеше накъде да тръгне (Ат. Наковски);
Попето се подвоуми дали да иде при него (Ат. Наковски); н се
чудеше как така не се е подредил (сп. Септември); чудим се къде
да си денем ръцете (сп. Септември).
V. Глаголи с една задължителна предикативна валентност
Г+По
Глаголи с една задължителна предикативна валентност
в българския език са напр.: броя се, видя се!виждам, се, викам се,
зова се, изляза]излизам, изглеждам, именувам се, казвам се, окажа
се/оказвам се, мина!минавам, нарека се/наричам се, остана/оставам, правя се, представя се/представям се, покажа се/показвам се,
престоря се/преструвам се, стана/ставам, считам се, смятам се,
съм, явявам се.
В зависимост от лексико-морфологичната характеристика на
предикативното определение глаголите могат да бъдат разпределени в две групи:
1) Глаголи, които образуват безпредложна конструкция със
съществително, прилагателно или причастие, каквито са напр.:
съм, видя се/виждам се, викам се, зова се, изляза/излизам, изглеждам, именувам се, казвам се, окажа се/оказвам се, остана/оставам,
покажа се/показвам се, стана/ставам, явявам се. Примери: Той
е учител. Те са неспокойни. Босилков се виждаше вече господар
там (Ем. Станев). Той изглеждаше спокоен (Й. Йовков). Наричаше
се Пенка (Л. Каравелов). Стана затворен (Елин Пелин).
2) Глаголи, които образуват предложна конструкция с предлозите за, на или с като и съществително, прилагателно или причастие, напр.: мина/минавам за, като; представя се/представям
се за, като; считам се за; смятам се за; правя се на; престоря
се/преструвам се на. Примери: Дядо ми минавал за напредничав
човек (Л. Станев). Той минаваше за покровител на Чакъра (Д.
45
Валентни групи на глаголите...
Димов); които биха искали да минат за блестящи (сп. Септември);
Той се представяше като испанец.
ГЛАГОЛИ С ДВЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ВАЛЕНТНОСТИ
А. Валентностите са съвместни (намират се в отношение на конюнкция)
1. Глаголи с прякообектна и косвенообектна валентност, реализиращи се едновременно
r+Oi
1 +О3
Тези глаголи могат да бъдат описани, като се групират
в зависимост от лексикалното им значение, характеристиката на
зависимите елементи и връзката на косвенообектния детерминант
с глагола сказуемо. Тук ще спрем вниманието си главно на връзката между глагола сказуемо и косвенообектния детерминант.
1)С предлога на, чиято конструкция е взаимозаменяема с падежна конструкция.
Косвенообектният детерминант означава ’обект, получаващ
или възприемащ друг обект чрез глаголното действие’, като найчесто е с лексикална семантика ’лице’. Прекият обектен детерминант — ’обект, който съществува независимо от глаголното действие, но подлежи на някакъв вид негово въздействие’, напр.:
Веднага след смяната да го върнете на собствениците (Т. Тонев);
на него дала новия костюм (Др. Асенов); че Райна е дошла да
му засвидетелствува чувствата си (Ем. Станев).
Най-типичните за българския език глаголи, които изискват
косвенообектен детерминант с адресатно значение, са глаголите
с конкретно значение ’давам, предавам, предоставям нещо на
някого’, които означават действие, чрез което обектът, обикновено предмет, се предава от едно лице на друго, каквито са например дам!давам, даря! дарявам, предам!предавам и т. н. Същевременно към тази група се отнасят и глаголите с противоположно
значение, какъвто е например лиша!лишавам; глаголите със значение ’представям нещо на някого’, ’признавам нещо на някого’,
които принадлежат към периферията на семантичното гнездо
’давам нещо на някого’, тъй като изразяват същото значение в
по-абстрактен смисъл, напр.; засвидетелствувам, окажа!оказвам,
посветя/посвещавам и т. н.
Като най-характерни за тази група можем да посочим следните глаголи: бутна!бутам (прен.), вдъхна!вдъхвам (2, БТР),
Валентни групи на глаголите...
46
връча!връчвам., върна/връщам (2 'давам обратно нещо, което съм
взел’), възвърна/възвръщам, въздам!въздавам, дам!давам (2), даря!дарявам, дължа, задам!задавам, засвидетелствувам, зачисля/зачислявам (II 'давам нещо на някого за ползуване’), зачета!зачитам (’признавам на някого нещо’), набутам! набутвам (прен.),
навлека!навличам (прен. — за беда, неприятност — ’донасям’),
навея!навявам (прен.), надам!надавам, надъхам/ надъхвам (2, БТР),
нанеса!нанасям (4), натрапя!натрапвам, нося (9), окажа!оказвам,
осигуря/осигурявам, оставя/оставям (4), отдам!отдавам (2), отдам! отдавам (3), окажа!оказвам (6), отпусна!отпускам (6), отредя!отреждам (I), отстъпя!отстъпвам (3), пиша (в значение
'поставям оценка на някого’), подам!подавам (I, 2), подаря!подарявам, поднеса!поднасям, посветя!посвещавам (I, 2), предам!
предавам (I, 2, 3, 4), представя!представям (2), придам!придавам (7, 8), припиша!приписвам, присъдя!присъждам, причиня!
причинявам (2), пробутам!пробутвам (3), противопоставя!противопоставям, стоваря!стоварвам (2), струпам!струпвам(2 прен.),
честитя/честитявам. Примери: че да бутне на бай Паскал найлошата порция (П. Вежинов); нали на него дължеше всичко това
(Т. Тонев); Можеше да им навлече само неприятности (сп. Пламък); пак им навява скука (сп. Пламък); на когото животът беше
отказал любовта и успеха (Д. Димов); Колко странни и неочаквани
преживелици му поднасяше съдбата (К- Калчев); стоварва яда
си на шофьора (Р. Михайлов).
Към тази група можем да отнесем и един друг вид глаголи,
за които Е. В. Чешко отбелязва
. .] дателният, означаващ
адресата на получаването (предоставянето), намираме при преходни глаголи за движение — нося, водя и т. н., които означават
движението на комитативния обект към получаващото (приемащото) лице”45. При част от тях основното в значението е действие,
чрез което субектът движи обекта към някакво място, т. е. движението, чрез което субектът предава обекта на получателя, е
допълнителен момент в значението, който се дължи в голяма степен на конкретната реализация. Такива са например глаголите:
доведа!довеждам, довлека!довличам, докарам!докарвам, доставя! доставям, запратя!запращам, изпратя!изпращам, оставя!оставям,
откарам!откарвам, подхвърля/подхвърлям,
поставя! поставям,
прехвърля!прехвърлям, хвърля. Примери: след месец ми доведе
майка си (Р. Михайлов); Уплаших се да не довлека беди на хората (Ив. Вазов); изпраща дарове на Монтесума (Л. Стефанова);
4S Чешко, Е. В. Падежи и предлоги в современном болгарском язьь
ке. _ Вопроси грамматики современного болгарского язнка. М., 1954, с. 17.
47
Валентни групи на глаголите...
решил да остави на поколенията неговия светъл образ (сп. Младеж); Прехвърли му и събирането на вересиите (Ем. Станев).
Една част от тези глаголи при употребата си с посочената
валентност получават (в по-голяма или в по-малка степен) стилистична значимост. Такива са довлека!довличам, запратя/запращам, подхвърля!подхвърлям, хвърля, напр.: Едва довлякохме
багажа дотук. Този човек ми довлече само беди и неприятности.
Подхвърлиха топката нагоре. И на тях можеше да подхвърли
нещичко.
При друга част от глаголите, като напр.: донеса!донасям, занеса/занасям, отнеса/отнасям, е трудно да се определи кое значение — обстоятелственото или адресатното — е по-силно (статистическите данни са в полза на адресатното). Но^фактът, че не
само е възможна, но е и често срещана едновременната употреба
на двата детерминанта, подсказва, че тук може би става дума за
друг вид валентен модел, в който прякообектната валентност се
представя като винаги задължителна, а косвенообектната и обстоятелствената са задължителни и по принципа на конюнкцията,
и по принципа на дизюнкцията в зависимост от контекста, ситуацията и нуждите на комуникативния акт, напр.: донесе ми
го — донесе гб вкъщи — донесе ми го вкъщи; занесе книгата на
Спас — занесе книгата в института — занесе книгата на Спас
в института.
Интерес с оглед на въпроса за неутрализацията на валентната връзка представляват случаите, в които косвенообектният
детерминант, подложен на неутрализация, не присъствува в поширок контекст (вън отдаденото изречение), а е налице в самото
изречение, но трансформиран в несъгласувано притежателно,
по-рядко съгласувано определение. Такива случаи се наблюдават
при глаголите възвърна!възвръщам, осигуря/осигурявам и др.,
напр.: възвърна силите му (Ем. Станев); То възвърна смелостта
им (Л. Стефанова); но недостатъчно, за да осигури издръжката
му (Ст. Поптонев); може да осигури окончателната й победа
(Н. Николов); Господството на хората над природните процеси
не осигурява тяхната свобода и спрямо обществените процеси
(Основи на марксистката философия).
Но трябва да отбележим, че трансформацията на определението е възможна само при условие, че определението се отнася
за лице. В останалите случаи такава трансформация или не е
възможна, или е спорна, срв. напр.: Всичко това осигурява преди всичко мащабност на мисълта (сп. Лит. мисъл). Тук от значение са редица фактори на обкръжението, на които сега няма
да се спираме.
Валентни групи на глаголите...
48
Една част от глаголите се употребяват и в конструкции с други
предлози, например с върху: прехвърля!прехвърлям, струпам!
струпвам (2), хвърля!хвърлям; със за: донеса!донасям, оставя!оставям (4), осигуря!осигурявам, отдам!отдавам (2, 3), посветя!посвещавам (1, 2); с пред: поставя!поставям; с до: изпратя!изпращам. Въпросът за еквивалентността на двата вида конструкции
при общ инвариант на равнище смисъл (отнесеност към един и
същи факт от извънезиковата действителност) се решава за всеки
глагол поотделно в зависимост от различието в обкръжението,
разглеждано в лексико-семантично отношение. Но общото за
всички е, че когато косвенообектният детерминант е изразен чрез
съществително име със значение ’лице’, двете конструкции са
еквивалентни, напр.: а върху мен стовари гнева си (Ст. Ц. Даскалов) — а на мен стовари гнева си; най-трудните програми остави
за нас (сп. Пламък) — най-трудните програми остави на нас —
остави ни най-трудните програми; постави пред всички ни голяма научна задача (сп. Пламък) — постави на всички ни голяма
научна задача — постави ни голяма научна задача; изпраща
до другарите си своя последен завет (сп. Септември) — изпраща
на другарите си своя последен завет.
В останалите случаи, когато косвенообектният детерминант
няма значение ’лице’, независимо от това, че се наблюдават еквивалентни употреби в речевата практика, предпочитание би трябвало да се даде на конструкциите с друг предлог, тъй като адресатното значение се губи дори в конструкциите с предлога на
(в конструкциите с друг предлог на преден план излиза друго
значение на косвенообектния детерминант), напр.: отдават усилията си за напредъка на българската естрадна музика (сп. Младеж) — значение ’цел, предназначение’: реши да прехвърли тая
тежест върху нечий мъжки гръб (П. Вежинов) — значение
’място’.
При глаголите даря!дарявам и надъхам!надъхвам (2 — БТР)
смяната на предлозите е съпроводена и с цялостна трансформация на конструкцията, при която детерминантите сменят местата
си, напр.: за да дари дъщерите си с време (сп. Жената днес);
ще ни дарява с живот (в. Раб. дело) — за да дари на дъщерите
си време; или да им дари изцеление (Г. Караславов); дарява бодрост и сили на хората (сп. Жената днес).
2. С предлога на, чиято конструкция не е взаимозаменяема с падежна — такива са например глаголите наведа!навеждам (прен.), направя!направям (7), натъкна!натъквам (прен.),
отдам!отдавам (4), подложа!подлагам (3), преведа!превеждам,
уподобя!уподобявам. Примери: наведе мъжа си на заключението
49
Валентни групи на глаголите..
(сп. Пламък); отново ни наведе на мисълта (в. Нар. култура);
ще те направят на маймуна (Р. Михайлов); отдаваше всичко това
на умората и горещината (Д. Димов); за да не го подлагам на
нейното състрадание и любопитство (сп. Септември); което ме
накара да я преведа на български (К- Величков); Тези грамади
Иван Вазов много сполучливо уподобяваше на щърби зъби
(П. Дели радев).
3. С предлога с. Тук се отнасят следните глаголи:
а) Глаголи, чиято обектна конструкция изразява действително обектни отношения. Прякообектният и косвенообектният детерминант по своята лексикална семантика са разноредни —
обикновено прякообектният детерминант е изразен чрез съществително име със значение ’лице’, а косвенообектният— ’нелице',
като не се изключва и обратното, напр.: запозная/запознавам (1),
позапозная/ позапознавам (1), сблъскам/сблъсквам (1), свържа/
свързвам (1). Примери: за да те запозная с някои забележителности в околността (Т. Тонев); трудностите, с които го е сблъскал животът (сп. Младеж); свързва своята работа с военните
(Е. Каранфилов).
Трябва да отбележим, че в случаите, когато и двата детерминанта се изразяват чрез съществителни, едноредни по значение —
’лице’+’лице’ или ’нелице’ +’нелице’,— които принадлежат към
еднаква семантична категория, в значението на глагола е налице
вече нов елемент, който липсва при употребата му в другия вид
конструкции — ’взаимност на действието’. Същевременно при
тях наблюдаваме и друга валентна формула, срв. напр.: отъждествява общественото битие с производствените отношения
(Н. Николов); той отъждествява битие и мислене (Н. Николов);
запозна Петър с Иван; запозна Иван и Петър; запозна ги; това
го ."сближи с Петров (сп. Пламък); сближи отново двамата стари
приятели (Ем. Коралов).
б) Глаголи, чиито прякообектен и косвенообектен детерминант имат лексикална семантика ’предмет’, ’явление’, а цялата
конструкция е със значение ’предмет, явление, което се поставя
във връзка, в отношение с друг предмет, явление чрез глаголното
действие’. Тази връзка има характер отчасти на външно сближаване или присъединяване, отчасти на оръдийни отношения. Такива са например следните глаголи: въоръжа/въоръжавам (прен.),
залея/заливам (прен.), засияя/засипвам (прен.), затрупам/затрупвам (прен.), изпълня/изпълвам (прен.), натъпкам/натъпквам
(прен.), обложа/облагам (2), обременя/обременявам, обвържа/обвързвам, обсипя/ обсипвам (3), пообсипя/пообсипвам, струпам/
4
Кратък валентен речник
Валентни групи на глаголите...
50
струпвам (1, 2), снабдя!снабдявам, увенчая!увенчавам, удостоя!
удостоявам. Примери: въоръжава частните науки с научен мироглед и научна теория (Основи на марксистко-ленинската философия); щеше да го залее с потоци горчиви укори и сълзи (П. Вежинов); може да го засипе догоре със старовремски сентенции
(П. Вежинов); но аз я затрупах с измишльотини (Р. Михайлов);
и не ме изпълваше със съжаление (Л. Стефанова); натъпка торбата с вещите си (Р. Михайлов); после го обсипаха с писма и
радиотелеграми (сп. Септември); Тихик редовно го снабдяваше с
тия произведения (Ем. Станев).
Основната част от глаголите тук имат разглежданата валентност само в преносното си значение. В прякото им значение тя е
обикновено една прякообектна.
4. С предлога към:
а) Глаголи, чиято обектна конструкция изразява отношение
на вътрешна близост. Прякообектният детерминант има обикновено лексикално значение ’лице, което субектът на глаголното
действие приобщава към друго лице, предмет, явление или ДййЖ'
ност’, които от своя страна са дадени в лексикалната семанл>к^
на косвенообектния детерминант. Такива са например гларрод^ге:
привържа!привързвам (2), попривържа!попривързвам, 'приобщя/
приобщавам, привлека!привличам. Примери: с което индустриалецът го привързва към предприятието си (Б. Райнов); той ни
приобщи към един особен ритмичен пулс (Л. Стефанова); който
той успя да попривлече към себе си (Д. Талев).
б) Глаголи, чиято конструкция изразява отношение н^Гколичествено външно присъединяване. Косвенообектният<дете’рминант
е изразен чрез съществително, което назовава обекта-(лице, предмет, явление), към който се присъединява друг^бект, означен
чрез съществителното, изразяващо прякообектния'детерминант.
Такива са глаголите: прибавя/прибавям (1), придам/придавам (2),
приложа/прилагам,
присъединя/присъединявам^ причисля/причислявам. Примери: В случая към текстологията трябва да прибавим и палеографията (сп. Лит. мисъл); не ни дава основание
да я причисляваме към елитарната култура (Б. Райнов); ги
присъединява към глаголите от типа (П. Пашов); не може да
приложи материализма към изучаването на обществените явления (Н. Николов).
5. С предлога от:
а) Глаголи, чиято конструкция има значение ’отделяне на
обект от друг офект — лице, предмет, дейност, състояние’, напр.;
за да отдели от стадото си един овен и шест овци (А. Гуляшки);
умееше да отдели- от голямата верига най-важните звена (сп.
51
Валентни групи на глаголите...
Жената днес); откъсна от преследващото го ято едно птиче
(Р. Михайлов).
б) Глаголи, чиято конструкция има значение ’отстраняване
на обект от друг обект — лице, предмет, дейност, състояние’,
напр.: за да отдели дъщеря си от него (Ем. Станев); лишава населението от големи количества детски трикотаж (в. Раб. дело);
беше ме отвлякло полека-лека от тъжните мн мисли (Кр. Велков);
го отклоняваше от общуване с хората (сп. Септември); не я откъсва от издателската практика (сп. Лит. мисъл); което го отличава от другите хора (Ем. Станев).
Глаголът отлича!отличавам се употребява и с предлога с,
но там вече става въпрос за друго значение, срв. напр.: Отличиха
го с грамота за високи постижения в областта на зърнопроизводството (в. Раб. дело).
6. С предлога е. Косвенообектният детерминант при
тези глаголи изразява състоянието, действието, в което субектът
привежда обекта на глаголното действие, изразен чрез прякообектния детерминант, напр.: влагат значителна доза истина и
искреност в създаването на своята мечта (Б. Райнов); ще го замесят и него в процеса (П. Вежинов); не ме намесвайте във вашите
разпри (РСБКЕ); когото бе посветила в своите планове (Ем. Станев); който превръща женския труд в голяма производителна
сила (в. Труд); и да го приведе отново в движение (Основи на
марксистката философия); злобата и ревността го хвърлиха в
ярост (Ем. Станев).
Такива са глаголите: включа! включвам (1), въвлека!въвличам
(прен.), въплътя!въплътявам (2), замеся!замесвам, посветя!посвещавам (4), превърна!превръщам, превъплътя!превъплътявам!
превъплъщавам, приведа!привеждам
(прен.),
хвърля!хвърлям
(прен.), намеся!намесвам и др.
7. С повече предлози:
а) С предлозите към и за: предразположа!предразполагам,
пригодя!пригаждам, приспособя!приспособявам, напр.: най-силно
ме предразположи към домакинята (Л. Стефанова); и се опита да
ме предразположи за просто общуване (Л. Стефанова).
Когато косвенообектният детерминант според лексикалното
си значение е ’лице’, се употребява само предлогът към.
В случаите, когато косвенообектният детерминант има друго
значение, обикновено е възможна употребата и на двата предлога,
поради което можем да ги приемем за синонимни, напр.: който се
опитваше да приспособи тези данни към своята философска
доктрина (Основи на марксистката философия) — който се опитваше да приспособи тези данни за своята философска доктрина.
Валентни групи на глаголите...
52
Трябва обаче да се има предвид, че когато тези два предлога
и конструкциите с тях се приемат за синонимни, се взема под
внимание тяхната отнесеност към едно и също отношение и един
и същ факт от извънезиковата действителност, а всеки предлог
внася свой специфичен и допълнителен нюанс в общото значение
на конструкцията.
Но в някои случаи — обикновено тогава, когато особено силно се налага значението ’цел, предназначение’ — е възможна
само употребата на предлага за, напр.: Приспособихме банята
за кухня (РСБКЕ).
Възможни са и други ограничения в употребата на единия
или другия предлог, зависещи от значението на цялата конструкция или на отделните детерминанти, но тук нямаме възможност
да се спираме на тях.
б) С предлозите до и към: сведа/свеждам, напр.: свежда текстологията до система от похвати за добиване на първоначалния
текст (сп. Лит. мисъл); свеждат сложното до простото (Основи
на марксистката философия).
в) С предлозите към и е. В повечето от наблюдаваните случаи
двата предлога не са взаимозаменяеми. И тук от значение са факторите, посочени по-горе. Примери: Всичко това ме възвръща
отново и отново към горещите проблеми на века (Л. Стефанова);
ме възвърна към уплахата (сп. Пламък); можеше да ме възвърне
донейде в предишния ритъм (сп. Пламък).
г) С предлозите е, на, под, пред: поставя!поставям (2), напр.:
поставиха и двамата в деликатно положение (Ив. Вазов); за да
постави на изпитание Никола (Й. Йовков); би могла да постави
под съмнение нашата учтивост (Т. Тонев); поставя пред изпитание и двете големи капиталистически страни (в. Отеч. фронт).
При тези предлози се наблюдава и известна лексикализация на
някои от конструкциите, които са получени в резултат от ограничеността на лексикалната валентност, довела до по-висока
степен на устойчивост на съчетанието от определени лексикални
единици.
II. Глаголи с прякообектна и обстоятелствена
валентност, реализиращи се едновременно
p4-Oi
1 +06
Включването на обстоятелствения детерминант в минималната структура на изречението с някой от тези глаголи се
определя от семантиката му. Изключването му или заменянето
53
Валентни групи на глаголите...
му с друг детерминант променя характера на ситуацията, лежаща
в основата на съобщението. Особено добре проличава това при
глаголите, които в конкретното си значение изискват обстоятелствен детерминант, а в преносното — косвенообектен, например
въвлека!въвличам (1) с конкретно значение ’въвеждам в затворена
част от пространството’ — въвлече го в стаята; въвлека!въвличам (2) с преносно значение ’включвам някого в дейност’ — въвлича всички трудещи се в борбата (сп. Младеж).
Прякообектният детерминант се изразява обикновено от съществително със значение ’лице’, ’предмет’, а косвенообектният
детерминант — чрез наречие или предложна конструкция и има
значение ’място’ за основната част от глаголите, ’количество’ — за глагола деля, ’начин’ — за настроя!настройвам,
разбера! разбирам (4), ’предназначение, цел’ — за оставя!
оставям.
Според лексикалното значение и според предлозите, които служат за връзка, разделяме глаголите на следните
групи:
1. Глаголи със значение ’действие, движение навътре’. Такива са: вбия!вбивам, вгнездя/вгнездвам, вградя!вграждам, вдялам/вдялвам, вкарам!вкарвам, вкова!вковавам, вложа!влагам, влея!
вливам, вместя!вмествам, вмъкна!вмъквам, внеса!внасям, впия!
впивам, впиша/вписвам, вплета!вплитам, впреда!впридам, втикам/втиквам, втъкна/втъквам, вшия!вшивам, въведа!въвеждам, *
въвлека!въвличам, завра!завирам, заровя!заравям, мушна! мушвам,
наблъскам/наблъсквам, набутам!набутвам, навра!навирам, наместя!намествам, намуша!намушвам, напъхам! напъхвам, настаня! настанявам, натикам! натиквам, натъпча!натъпквам, понатъпча/понатъпквам, прелея!преливам,, пъхна!пъхвам, cepaJceuрам, тикна!тиквам, шмугна!шмугвам.
Най-често употребяваният предлог е в, напр.: вкара колата в
двора (сп. Септември); които е вложил [...]« Съветския съюз
(Е. Каранфилов); н го вмъкна в стаята (РСБКЕ); и рече да го
вмъкне в пеща (А. Константинов); въвеждам го в учреждението
(Б. Райнов); и натъпка в раницата одеалото (Д. Димов); нареди
да ме заведат в прогимназията (сп. Пламък); трябваше да ме
отведе в града (К. Калчев); който ще я приеме и закара в София
(Ив. Вазов); като я пъхна в джоба си (Г. Мишев).
Когато косвенообектният детерминант е изразен чрез съществително със значение ’лице’ илн ’предмет’, се употребява предлогът при, например при глаголите вкарам!вкарвам, вместя!вмествам, вмъкна!вмъквам, внеса!внасям, въведа!въвеждам, въвлека!въвличам, наместя!намествам и др.
Валентни групи на глаголите...
54
2. Глаголи със значение ’действие, движение отвътре навън’;
вадя, заимствувам, извадя!изваждам, изведа! извеждам, извлека!извличам, изкарам!изкарвам, измъкна!измъквам, изтръгна!изтръгвам.
З-^Ейрголи със значение 'действие за отстраняване’: върна!
връ$№я$ отклоня!отклонявам, гоня, изгоня!изгонвам.
Най-често упртребяваният предлог с глаголите дт. Те^и, д^.
групи е от, напр.: вадиш праскови от джобовете^} (Б7 Дими
*’
трова); което тя заимствуваше от Византия (В. Коларов); изваждаш от джоба си вестник (Б. Димитрова); изведе кончето от
обора (сп. Септември); измъкна от бараката лоста (сп. Младеж);
върнаха го от строежа (сп. Пламък).
4. Глаголи със значение ’действие за достигане или доближаване’:
доближа!доближавам, доведа!довеждам, долепя!долепвам, допра!допирам (1), заведа!завеждам, завлека!завличам, закарам! закарвам, замъкна!замъквам, запратя!запращам, отведа!отвеждам, откарам/откарвам, прилепя! прилепвам, прислоня!прислонявам и др. — с предлозите до и към, напр.: допираше муцуната си до земята (Хр. Смирненски); за да я заведе до къщи
(А. Гуляшки); и да го закара до Плевен (Г. Мишев); отведоха ги
към гарата.
5. Глаголи със значение 'действие, движение за насочване’:
насоча/насочвам, обърна!обръщам, отнеса!отнасям, отправя!отправям, устремя!устремявам — с предлога 'към, напр.: той ще
ги. насочи към селото (Е. Коралов); отправят ги към строежите
(сп. Септември);. после ги поведох към сладкарницата (А.. Гуляшки); устремили очи към дупката (Ив. Вазов).
6. Глаголи със значение ’действие за поставяне на нещо някъде’: зучисля!зачислявам, наместя!намествам, нанеса! нанасям,
положа!полагам, поселя!поселвам, поставя!поставям, разположа/
разполагам, сложа/слагам, туря!турям — с предлозите на и в,
напр.: та да ги наместят на становете си (А. Гуляшки); сложи
ги на прозореца (Е. Каранфилов); турили длани на очите си
(РСБКЕ); той го посели в една отдалечена област на България
(Ив. Вазов); зачислиха го в бригадата на Харалан (А. Гуляшки).
7. Глаголи със значение ’движение през нещо’: преведа!превеждам, прекарам!прекарвам, пренеса!пренасям, прехвърля!прехвърлям, провра!провирам — с предлога през, напр.: само
нейният баща можеше да ги преведе през блатото; прекараха материалите през реката; прехвърлиха го през оградата.
55
Валентни групи на глаголите...
II. Глаголи с прякообектна и лредикативна
валентност, реализиращи се едновременно
r+Oi
1 +По
Сказуемното определение при тези глаголи^^Вгоростепенен член на изречението, който има двойна отне^Рж —
както към глагола сказуемо, така и към прякото допълнение.
Определяме го като валентен елемент на глагола, тъй като към
прякото допълнение то се отнася само чрез глагола сказуемо.
Такива са например следните глаголи: взема/вземам, глася, избера/избирам (2), именувам, назнача/назначав
аименувам,
If&fa/посочвам. (2),
направя/направям, окачествя/окачествявам,
поставя/поставям (2), правя (9),. преде
представям, прекръстя/прекръствам, прекръщавам, разгц дам (само несв.),
соча (3, 6), туря!турям.
'
При различните глаголи предикатцвното определение се изсъществително.-^родгцятел * причастие,
—
разява чрез съществително,-^ридсцятелнс,
предложна
конструкция със за и съществително, прилагателно или причастие,, и също така чрез като и съществително, прилагателно
или причастие, напр.: назначаха я лекарка (А. Гуляшки); искаше
да го направи издайник (сп. Септември); и ако те могат да ме
направят щастлива (Ем. Станев); защото я правят съзнателна
(сп. Жената днес); царят ме е турил такъв (Ст. Загорчинов);
не мога да си представя теб разоръжен (П. Вежинов); после я
назначи за ръководител (А. Гуляшки); бяха го избрали и поставили за някакъв председател (Т. Влайков); сочеше баба си за
защитник (Ив. Вазов); когато го окачествяват като псевдоизкуство (Б. Райнов); посочва вас като свидетел (Ив. Вазов); защото
му беше неудобно да я представи като своя годеница (Ем. Станев);
разглеждат изкуството като форма на обществена информация
(Б. Райнов); ще го сочим като жалон на порядъчно поведение
(Д. Вълев).
Към тази група отнасяме и някои глаголи, като напр.: кръстя/кръщавам (1, 2), назова/назовавам, нарека!наричам (1, 2),
преименувам, които могат да имат освен предикативна и косвенообектна валентност: да кръстим нашия вестник „Справедл и в о с т“
(А. Константинов); той я кръсти на нейно
име (Й. Йовков); преименува главния форт У. Пит —
преименува главния форт в Питсбург на името на тогавашния министър-председател на Англия У. Пит (Л. Стефанова).
Валентни групи на глаголите...
56
IV. Глаголи с прякообектна и фразова валентност,
реализиращи се едновременно
г+О1
Чф
Тези глаголи имат значение ’въздействие с определена
цел’, й^якообектният детерминант при всички глаголи има лексикална семантика ’лице’. Косвенообектният детерминант е подчинено допълнително изречение с подчинителния съюз да.
Към тази група отнасяме следните глаголи: задължа!задължавам, закълна!заклевам (2), заподканвам, заставя)заставям, каня
(2), карам (5), наговоря!наговарям (2), накарам!накарвам, насиля/насилвам. подканя/подканвам, посъветвам, поуча! поучвам, правя (11), принудя! принуждавам, съветвам, увещая!увещавам, уговоря!уговарям, умолявам, упълномощя/упълномощавам. Примери:
и [. . .] го задължава да приеме баща си (Р. Михайлов); заставя
нашия автобус да увеличава скоростта (Л. Стефанова); който ги
канеше да си отидат (Ив. Вазов); кара режисьора да не строи
трагедията по принципа на контрастите (в. Отеч. фронт);
които наговорил да ме поздравят с новото ми име (3. Стоянов);
та как ще накараш такъв човек да си остави спокойствието
(Е. Каранфилов); го бя“ха насилили да се откаже от истината
(К. Странджев); подучи синчето си да стреля по агронома Евстати
(А. Гуляшки); ни уговаряха да пеем (Л. Стефанова); Кой ви е
упълномощил да превишавате правата си (Р. Михайлов).
V. Глаголи с косвенообектна и обстоятелствена
валентност, реализиращи се едновременно
р+О2
1 4-06
Такива са глаголите: гледам (12), действувам (2),
държа се (5), коствам, лежа (9), отзова се!отзовавам се (5), отнесасе!отнасям се (1), подействувам, подходя!подхождам (2).
Глаголите гледам (12), действувам, лежа (9), подействувам,
подходя!подхождам, държа се (5), отзова се!отзовавам се (5),
отнеса се/отнасям се (1) реализират обстоятелствен детерминант
със значение ’начин на действие’, който се изразява чрез наречие или съчетание, напр.: Всяка среща със стареца му действуваше успокоително (Т. Тонев); подхождаше формално към работата (в. Веч. новини); ми действува като плесница (А. Барух);
гледаш на мене като на играчка (Р. Михайлов); аз се опитах
по друг начин да подходя към трудната задача (Е. Каранфилов).
57
Валентни групи на глаголите...
Глаголът коствам има обстоятелствен детерминант със значение ’количество’, напр.: ако им костваме много (сп. Септември).
Основната част от глаголите имат косвенообектен детерминант,
който се изразява чрез на — предложна конструкция, взаимозаменяема с падежна и имаща адресатно значение, напр.: Колко
успокояващо му действува (сп. Пламък); действува възпитателно
и на нашите войници (в. Веч. новини); това му подействува като
студен душ. (сп. Пламък).
Косвенообектният детерминант при глаголите държа се,
отзова се!отзовавам се (5), отнеса се!отнасям се (1), подходя!подхождам назовава обекта, към който се изразява отношение от
страна на субекта на глаголното действие. Тон се свързва чрез
предлога към, а при глагола отзова се/отзовавам се (1) — с предлога за, напр.: Татко се държеше отрицателно към лечебните
средства на баба попадия (Г. Велев); и се отнасяше много почтително към по-стария (Д. Талев); които се отнасят недоверчиво
към разказите на съвременниците (3. Стоянов); Аз съм се отзовавал с възхищение за едни негови произведения (П. П. Славейков).
При глаголите държа се (5) и отнеса се!отнасям се (1) наред
с предлога към се употребява и предлогът с, напр.: и ще знае
как да се държи с нея (Ем. Станев); той се държеше с него наистина
като по-стар брат (Г. Велев); и се отнасяше много любезно с
познати (Елин Пелин).
VI. Глаголи с две обстоятелствени валентности,
реализиращи се едновременно
р+Об'
1 +06"
Тук включваме следните глаголи: отстоя, прекарам! прекарвам (10), престоя!престоявам (1), пролежа!пролежавам,
стоя (5), царувам (1).
На обстоятелствен детерминант за място съответствува: а) обстоятелствен детерминант за количество, например при глагола
отстоя — който отстоеше на петдесетина крачки от главната
улица (сп. Септември); б) обстоятелствен детерминант за време,
например при глаголите прекарам!прекарвам (10) и царувам (1) —
там те прекарали известно време (Г. Караславов); цяла сутрин
прекараха в църквата (сп. Пламък); а през лятото царуваше
там. Също така и при глагола престоя!престоявам (1), който има
възможност за съчетаване и с предикативен детерминант, напр.:
Валентни групи на глаголите...
58
В тоя кът престояха до средата на марта (Ив. Вазов); на Велешката гара [. . .] престоя повече от половин час (Д. Талев);
престояваше до залез все така изправен (сп. Септември). Също
така не е изключена възможността за съчетаване и с обстоятелствен детерминант за начин, напр. дълго престоя така.
На обстоятелствен детерминант за място съответствува обстоятелствен детерминант за време и на Об за начин — Об за
време при глаголите пролежа! пролежавам и стоя (5), напр.:
в която пролежа насън или в просъница цели десет години (сп.
Пламък); пролежа седмици в несвяст (сп. Пламък); стоеше там
повече от една минута (Елин Пелин); стоя така още две секунди
(Г. Караславов).
Б. Валентностите са несъвместими
(намират се в отношение на дизюнкция)
1. Глаголи с прякообектна и косвенообектна
несъвместима валентност
ГЧ-О/Оз
Двата типа конструкции, които образуват тези глаголи,
могат да се разглеждат на основата на трансформационни отношения помежду им като две реализации на един общ семантичен
инвариант. Те се трансформират една в друга чрез прибавяне или
отнемане на служебен елемент в състава им.
Глаголите се разпределят по групи в зависимост от лексикалното им значение и от предлога, който служи за връзка между
косвенообектния детерминант и глагола сказуемо:
С
1.
предлога с.
а) Глаголи, означаващи движение, което се извършва с част от
тялото или с друг предмет, който е продължение на тялото: завъртя/'завъртявам, замахна/замахвам, махна/махам
(1), помахна!помахам, мръдна!мръдвам, помръдна/помръдвам, светна/святкам, тракна/щраквам, тропна/тропвам (2), трясна/тряскам, щракна/щраквам, напр.: И Юрталана завъртя с ръка, завъртя волно и нашироко (Г. Караславов); Момичето маха белезникавата си, гола до лакътя ръка (Др. Асенов); започна да маха
с ръце (сп. Септември); кучето махаше опашка (П. Стъпов); махат
с опашките си (Г. Караславов); помръдна ноздри (сп. Пламък);
помръдна с рамо (А. Гуляшки); Той се намести на седалката и
помръдна веднъж-дваж с цялото си рамо (Р. Михайлов); Пармаков тракна токове (Ем. Станев); тракна с токовете на ботушите
си (П. Стъпов).
59
Валентни групи на глаголите..
б) Глаголи, означаващи действието ’приключване’: попривърша/попривършвам, поприключа/поприключвам, правя, привърша/ привършвам,
приключа!приключвам, свърша! свършвам,
напр.: приключи разговора (Т. Тонев); Трябва да приключим
и с последната мисия (Б. Райнов); свършиха вечерята (Е. Каранфилов); когато свърших с неприятната процедура по хигиенизирането (сп. Пламък); Какво да го правят (К. Странджев); Какво щеше да прави с Мери в Германия (П. Вежинов).
2. С предлога за: доплатя/доплащам, заплатя/заплащам, платя/плащам, предплатя/предплащам, напр.: заплащам
покупката (РСБКЕ); заплащат с живота своето усърдие (П. Вежинов); и добре я заплащат (П. Вежинов); Те заплащат за обеда
или вечерята (Л. Стефанова); често заплащат скъпо за пълната
свобода (Л. Стефанова); и заплати за него твърде скъпо (Й. Йовков); да плати срама си пред летовниците (П. Вежинов); а ние да
го оставим да плаща всичко (Г. Стаматов); готви се да плащаш
за греховете си (сп. Пламък); с кръвта си плащаха за това малко
състояние (Л. Стефанова).
3. С предлога на.
а) Глаголи със значение ’приличам на някого, на нещо’:
наподобявам, напомня/напомням, подражавам, напр.: които много наподобяват двукатните наши манастир чета (сп. Пламък);
наподобяваха на пиявици (сп. Пламък); която напомня гигантска птица в полет (Л. Стефанова); Президентските избори [. . .]
напомнят на прословутия карнавал в Рио де Жанейро (Б. Райнов).
б) Единични глаголи, напр.: играя, издържа!издържам, увредя/увреждам и др. — карти играехме (Р. Михайлов); защото
са играли на карти (Р. Михайлов); Но дали ще издържи проверката на времето (в. Раб. дело); не може да издържи натоварване, по-малко от проектираното (сп. Пламък); не бих издържал
на такова изкушение (Т. Тонев); не издържа на темпа на двамата
колоездачи от съветския отбор (в. Труд); особено ако увреждат
общото благополучие и интереси (Ем. Станев); което не увреди
връзките между тях двамата (сп. Пламък); може да увреди
на авторитета му (Ст. Дичев); увреждат на държавата
(Д. Ангелов); да надвие хората и живота (Л. Стефанова); не
могат да я надвият (Д. Вълев); мъчеше се да надвие своите дребни чувства (Цв. Минков); тя им надви (Ст. Ц. Даскалов); аз му надвивам (Г. Караславов); надвиваше на смъртта
(Д. Димов).
Валентни групи на глаголите...
60
II. Глаголи с прякообектна и обстоятелствена
несъвместима валентност
Г+О/Об
Разпределяме ги по групи според лексикалното им
значение и предлога, който служи за връзка между обстоятелствения детерминант и глагола сказуемо:
1. С предлога до (към). Глаголите имат лексикално
значение ’движение до определен предел’. Прякообектният и
обстоятелственият детерминант в семантично отношение изразяват предел в пространствен и количествен смисъл, напр.: Македонски доближи до града (Ив. Вазов); все още не беше достигнала
кулминационната точка на дон Еладио (Д. Димов); след избухването си достигнали до една кулминационна точка (Д. Димов);
никога не достигат пределната си възраст, едва достигат една
година (в. Веч. новини); достигат до петнайсет години (в. Веч.
новини); когато наближи първите храсти (Ст. Поптонев); когато
наближи до последния хълм (К. Гуляшки); стигаме селото
(К. Странджев); когато стигна познатата сграда (сп. Младеж).
Такива са глаголите: доближа!доближавам (1), достигна!достигам, наближа!наближавам (1), понаближа!понаближавам,
поприближа/поприближавам, приближа! приближавам, стигна
стигам (3, 4, 5).
2. С предлога в (из). Глаголите имат лексикално зна1 сние ’движение навътре’. Прякообектният и обстоятелственият
детерминант означават ’обект, в чиито предели се извършва действието’, напр.: газят шубраците (сп. Пламък); газеше локвите
(Ст. Поптонев); те газеха в калта (П. Стъпов); които газеха в
една локва (П. Стъпов); гази из реката (П. Вежинов); и с двойна
сила затьршува проклетите неща (Г. Караславов); и още побързо затършува из сандъка (Г. Караславов); ровеше с пръсти
снега (сп. Септември); което бе ровило в калта (Ст. Поптонев);
рових из речника (сп. Септември).
Такива са глаголите: газя (1), нагазя!нагазвам, понагазя!по’
нагазвам, ровя, поровя, затършувам, тършувам.
3. С предлога през. Означават ’преминаване през нещо’. Такива са глаголите мина/минавам (2), прекося!прекосявам,
премина!преминавам, пресека!пресичам (4), преплувам, прескоча!
прескачам, прецапам/прецапвам, напр.: веднъж да мине границата (П. Вежинов); бе минавал през границата с колата си десетина пъти (П. Вежинов); етапа на глада минахме (Р. Михайлов);
той бе минал през всички степени на йезуитското образование
(Д. Димов); прескочих купчината тухли (Р. Михайлов); прескача
61
Валентни групи на глаголите...
Ист Ривър (Л. Стефанова); той прескочи през зида (Д. Ангелов);
прескочи през реката (Ст. Ц. Даскалов).
4. С предлога по. Означават ’действие по повърхността
на нещо’. Такива са глаголите: бия (1, 5), блъсна! блъскам (1, 3),
бухна!бухам, забия!забивам, заблъскам/заблъсквам, запипам, заудрям, пипам/пипвам, попипам!попипвам, удрям, напр.: Някой
биеше силно вратата (Г. Караславов); бият по островчета (Ст.
Поптонев); попипа бузата си (Р. Михайлов); попипа по капака
(Цв. Минков).
III. Глаголи с прякообектна и фразова
несъвемстима валентност
Г+О^Ф
Семантичното съдържание на тези глаголи е свързано
с отношение към обект, който може да бъде реализиран както
чрез пряк обектен детерминант — пряко допълнение в изречението, така и чрез фразов детерминант — подчинено допълнително изречение. Тази двойственост е възможна поради способността на подчиненото допълнително изречение като синтактична
единица да изпълнява обектна функция в изречението. Наистина
то е лишено от предметна съотнесеност, каквато е свойствена на
прякото допълнение, но на основата на трансформационно преобразуване може с достатъчно основание да се смята за напълно
съответствуващо му по обща семантика и функция, напр.: осъзнах своята грешка (в. Отеч. фронт) — осъзна, че е направил грешка (А. Гуляшки) — осъзнават постепенно, че са сгрешили (А. Гуляшки) .
При някои от глаголите, включени в тази група, по-голямата
част от които имат значение ’допълвам казаното с нещо', прякообектният детерминант не може да се разглежда като първичен
поради непълноценния му лексикален характер. В текстовете
той е намерен като местоимение — това, какво, нещо, нищо, го,
които можем да смятаме за транспозитори при трансформация на
фразовия детерминант, която по своя вид е опосредствувана номинализация. Местоименният елемент — като транспозитор —
е носител на значението на фразовия елемент, напр.: Какви ужасни нещастия дочака отечеството, кой мислеше това! (Ив. Вазов) —
кой мислеше това = кой мислеше, че отечеството ще дочака такива ужасни нещастия; Имате ли нещо да добавите (сп. Септемвре); Уби ли го? — Тъй мисля. Трябва да съм го убил (Й. Йовков).
В зависимост от връзката между глагола сказуемо и фразовия
детерминант разпределяме глаголите в следните групи:
Валентни групи на глаголите...
62
1. С подчинителния съюз че: въобразя си/въобразявам си, добавя/добавям (2), додам/додавам (2), допусна/допускам (2), допълня/допълвам, издам/издавам, изразя/изразявам, изрека/изричам, изтъкна/изтъквам, мисля, одобря/одобрявам, означа/означавам, опровергая/опровергавам, осъзная/осъзнавам, отрека/отричам, поддържам, потвърдя/потвърждавам, предвестя/
предвестявам, прибавя/прибавям (2), приема/приемам, призная/
признавам (1), прозра/прозирам (3), проповядвам, соча (7, 8),
съгледам/съглеждам (2), сънувам (2), твърдя, утвърдя/утвърждавам, напр.: Какво сн въобразяваш (сп. Пламък); Та нима
той още си въобразява, че Фани приема благоволенията му като
манна небесна? (Д. Димов); допусна необходимостта от преразглеждане на политическата максима на ЛДП (в. Раб. дело); не
можехме да допуснем, че някой ще си позволи към нас и към нея
нещо оскърбително (сп. Септември); изтъкна необходимостта
от решително подобряване на идеологическата работа сред младежта (сп. Младеж); изтъкват в своите трудове, че материята е
активна (Марксистко-ленинска философия).
2. С подчинителния съюз че или въпросително местоимение или само с въпросително местоимение: бележа, виждам (3), доловя/долавям (2),
забележа/забелязвам (1, 2, 3), запиша/записвам (2), изброя/изброявам (1), изповядам/изповядвам (1), изчисля/изчислявам, изясня/изяснявам, наблюдавам, обмисля/обмислям, обсъдя/обсъждам, определя/ определям (1, 2, 3), отбележа/отбелязвам (2, 3, 4), отгатна/отгатвам, открия/откривам (3), отметна/отмятам, подчертая/ подчертавам, позная/познавам (2), помириша/помирисвам (2),
помня, почувствувам, предвидя/предвиждам, предположа/предполагам (1), представя си/представям си, предусетя/предусещам,
предчувствувам,
преповторя/преповтарям,
пресметна/пресмятам, преценя/преценявам,
проумея/проумявам,
проуча/проучвам (1), разбера/разбирам (2, 3, 9), разгадая/разгадавам, разузная/разузнавам, реша!решавам, скрия/скривам, слушам (4), схвана/ схващам (1), съзная/съзнавам,
съобразя/съобразявам (1, 2,
3), усетя/усещам, установя/установявам,
уточня/уточнявам,
чувствувам, напр.: който така мащабно виждаше мястото и
ролята на изкуството (в. Нар. култура); те видяха у нея подчертана лирическа дарба (сп. Младеж); той видя, че се е спасил само
по едно чудо (Ив. Вазов); Обърнах се да видя какво правят отзад
(сп. Младеж); забеляза в очите му молба и нетърпение (Т. Тонев);
очите му забележиха, че мърдат някакви фигури (Ив. Вазов);
тя забеляза колко бързо се измени лицето му (Е. Каранфилов);
наблюдавах израза на лицето й (сп. Жената днес); наблюдаваше
63
Валентни групи на глаголите...
как той се унасяше над цигарата (Г. Караславов); отгатвала
смисъла на тяхната мисия (Л. Стефанова); отгатваш какво противникът крои (Г. Стаматов).
3. С подчинителния съюз да: бавя, възнамерявам,
глася, допусна!допускам. (1), дочакам!дочаквам, желая (1), замисля!замислям, зачакам, избегна!избягвам, изискам!изисквам (2, 3),
измоля!измолвам, изчакам!изчаквам, искам (1), кроя (прен.), намисля!намислям, обичам (4), опитам!опитвам, очаквам, пожелая! пожелавам, поискам! поисквам, почакам, предвидя! предвиждам — в значение ’възнамерявам’, предпочета!предпочитам,
приема!приемам (7), целя (I), чакам (1, 2, 3, 4), напр.: и замисляше все нови и нови угощения (Д. Немиров, РСБКЕ); той замисля
да покаже историята на мексиканския театър (Л. Стефанова);
Той се стреми да избегне непосредствени големи правителствени
промени (в. Раб. дело); избягваше да танцува вече с нея (сп. Септември); Заболяването на ставите изисква продължително, системно и непрекъснато лекуване (сп. Здраве); изисква да се ускори
етапът на изследване и внедряване (в. Веч. новини); предпочитат
красивата лъжа пред грозната истина (Т. Тонев); предпочете
да комбинира (А. Гуляшки).
IV. Глаголи с косвенообектна и фразова
несъвместима валентност
Г+О2/Ф
Трансформацията между косвенообектния и фразовия
детерминант е възможна както по принцип, така и в повечето
конкретни случаи.
Еквивалентни изрази и при инвариант „значение“ (съотнесеност
към един и същ факт от реалната действителност), и при инвариант „смисъл“ (съотнесеност къхМ еднакво лексикално значение,
т. е. двата израза са изразени с еднакви лексикални единици)
се получават тогава, когато прякообектният детерминант е отглаголно съществително (в едната посока на трансформацията)
и когато глаголът сказуемо може да се преобразува в отглаголно
съществително (в другата посока), напр.: бдеше за опазване на
обстановката (сп. Пламък) — бдеше да се опази обстановката;
който допринася за изясняване характера на надстроечната практика (Н. Николов) — който допринася да се изясни характерът
на надстроечната^ практика, но спомогна да се разпали омразата
в душите (Ем. Станев) — но спомогна за разпалване на омразата
в душите.
Валентни групи на глаголите...
64
В случаите, когато косвенообектният детерминант не е отглаголно съществително, както и в случаите, когато глаголът сказуемо не може да се преобразува в отглаголно съществително,
трансформацията може да се извърши чрез внасяне на нов лексикален елемент в едната посока и в отнемане на лексикален елемент
в другата посока. Тогава конструкциите са еквивалентни само
на равнище смисъл, напр.: трепериш за него (сп. Пламък) — трепериш да не се случи нещо с него, или трепериш да не го загубиш
(определя се според ситуацията).
В зависимост от съответствието между предлога, който служи
за връзка между косвенообектния детерминант и глагола сказуемо, и подчинителния съюз, който свързва подчиненото изречение с глагола сказуемо, разпределяме глаголите в следните групи:
1. С предлога за и подчинителния съюз
да: воювам (2), грижа се, допринеса/допринасям, загрижа се/загрижвам се, зажъднея, замечтая се!замечтавам се, лакомя се,
мисля (4), погрижа се/погрижвам се (2), позамечтая се/позамечтавам се, полакомя се/полакомявам се, поскъпя се/поскъпявам се,
потрудя се/потрудвам се, радея, спомогна/спомагам, способствувам, треперя (3), хвана се/хващам се, напр.: воюваше за по-добро,
вместо за по-лошо семейство (сп. Пламък); воюваме да останем
такива, каквито сме (Д. Вълев); Председателят и тримата епитропи се грижеха за платата на свещениците (Д. Талев); за
замърсяването на въздуха в София (. . .] напоследък особено
много допринася (сп. Пламък); също допринесе да се затвърди
това убеждение (Ем. Станев); и да не мисли за никаква среща
с Чобана (сп. Пламък); мислех да хвърля пръчката (П. Вежинов);
че защо сте се лакомили за толкова земя (А. Гуляшки); и защо
се полакоми да узнае несъществуваща тайна (Ат. Наковски).
Косвенообектният детерминант при глаголите, които имат
значение ’мисля за, грижа се за’, напр.: зажъднявам, мисля,
грижа се, лакомя се, радея, треперя и др., има семантика ’обект
на мисъл, чувство, грижа’, който може да бъде както лице, така
и нелице. При глаголите със значение ’действувам в полза на някого или на нещо’, напр.: допринеса/допринасям, спомогна/спомагам, способствувам и др., назовава ’обект, в чиято полза се
извършва действието’, който обикновено е нелице.
2. С предлога за и подчинителния съюз
че: свидетелствувам (2), съжаля/съжалявам, затъжа се/затъжавам се, коря се, разкая се/разкайвам се, укоря се/укорявам се, напр.
свидетелствува за широкия диапазон на творческите й възможности (в. Нар. култура); свидетелствуват, че то не може да бъде
опровергано (Основи на марксистката философия); не съжаляваше
65
Валентни групи на глаголите..
за ударите, които бе нанесъл (сп. Пламък); съжаляваше, че
допусна в душата си жалост към арестанта (Ем. Станев); той
се разкая за несправедливите си подозрения към него (Ем. Станев); и се разкайваше, че се поддаде на братовата си молба (Ем.
Станев); сам се укори за своята мнителност (Ем. Станев); Дафина се укори, че много се е забавила (К. Петканов).
3. С предлога за и подчинителния съюз
че
и л и
въпросително местоимение, наречие, частица: догадя се/догаждам се, науча се! научавам се,
осведомя се!осведомявам се, усетя се!усещам се, напр.: като им заповяда да се осведомят за състоянието на командира (Д. Димов);
той се осведоми, че списъците са изготвени; като им заповяда да
се осведомят какво е състоянието на командира; да се осведоми
изготвени ли са списъците; бързаше да се осведоми къде е отседнал (Ем. Станев).
4. С предлога за и подчинителния съюз
че или подчинителния с ъ ю з да, и л и в ъ п р ос и т е л н о местоимение, наречие, частица: боя
се, досетя се!досещам се, подсетя се!подсещам се, сетя се!сещам се,
напр.: които се досещат за положението му (Д. Талев); не се и
досещаше, че това е само лицемерие; не се досети да я скрие (Д.
Талев); той се досещаше защо се препираха поповете (Д. Талев).
5. С предлога за или по и подчинителния
съюз да: закопнея/закопнявам, копнея, ламтя, поламтявам,
напр.: закопнял по Невена (сп. Пламък); закопня за някакъв
свободен летеж (Ст. Ц. Даскалов); толкова много е закопнял
дядо Йордан да поговори с близък човек (Т. Влайков).
6. С предлога за или на и подчинителния
съюз да: държа (11), настоя/настоявам, напр.: ако държиш
за мене (сп. Пламък); държи на своето (сп. Пламък); не държа
на тия работи (П. Вежинов); държа да уточня фактите (сп. Пламък); държеше работите да се подразбират (сп. Пламък).
7. С п р е д л о г а за или върху и въпросително
местоимение: размишлявам, размислям, разсъждавам (2),
напр.: дълго размишляваше за своята мнима или искрена несправедливост към хората (сп. Пламък); и да размислят какво
да правят (К. Петканов); разсъждавахме за мерките (Кр. Велков); по цели нощи той разсъждаваше върху това (Д. Димов);
на които дълго разсъждавахме кой е достоен за доверие (сп. Септември).
8. С предлога с или на и подчинителния
съюз да: навикна/навиквам, понавикна/понавиквам, посвикна/
посвиквам, свикна/свиквам (1, 2), също и привикна/привиквам.
5 Кратък валентен речник
Валентни групи на глаголите...
66
който се употребява и с предлога към, напр.: очите ми свикнаха
с новите неща (А. Гуляшки), на него съм му свикнал (Т. Тонев);
бе свикнала да се подчинява (сп. Пламък); привикна с постоянната
тежест (К. Цачев); привикнали на труд (Д. Вълев); привикна
към хубавото (сп. Пламък); привикна да бъде обиждана (сп.
Пламък).
9. С предлога в и подчинителния съюз
да: впусна celвпускам се (2), упражня се!упражнявам се, хвърля
се!хвърлям се, напр.: мечтаеха да се впуснат в пътешествия из
широкия свят (Ат. Наковски); и се впусна да разправя за някаква
своя довия в Пазарджик (Л. Стоянов).
10. С предлога в и подчинителния съюз
че или въпросително место и ме н и е, наречие, частица: поусъмня се/поусъмнявам се, съмнявам се,
убедя се/убеждавам се, уверя се!уверявам се, усъмня се!усъмнявам
се, напр.: искаше да се увери в трайността и смисъла на това
дело (Ем. Станев); за да се увери, че не е последен (Ат. Наковски);
за да се уверя дали и той подсещаше онова, което си мислех
(3. Стоянов).
11. С предлога на и подчинителния съюз
да: доуча се!доучвам се, изуча се!изучавам се, наситя се!насищам
се, настървя се/настървявам се, науча се!научавам се (III), понауча се!понаучавам се, приуча се/приучавам се, реша се!решавам
се, съглася се!съгласявам се, напр.: но не се насищаше на богатство (Д. Талев); сякаш не можеше да се насити да говори с нея
на руски (Д. Талев); да се съгласят на такъв ортаклък (Ем. Станев); защо Христакиев се съгласи да освободи гаранцията му
(Ем. Станев); дошли сте да се учите на сметки (Д. Талев); учи се
да вижда живота (Д. Талев); учим се как се пасе трева (Т. Тонев).
12. С предлога на и подчинителния съюз
че или въпросително местоимение: зарадвам
се, зачудя се, начудя се, престоря се/преструвам се (1, 2), радвам
се (1), удивя се/удивлявам се, учудя се!учудвам се, чудя се, напр.:
не се учуди Лазар на това посещение (Д. Талев); и се учуди, че
наближава три часът (Ем. Станев); Райна се чудеше защо е
толкова любезен с Христина и Костадин (Ем. Станев).
13. С предлога с и подчинителния съюз
че или въпросително местоимение: гордея се,
похваля се!похвалвам се, съглася се!съгласявам се (3), утеша се/
утешавам се, хваля се, напр.: винаги съм се гордяла с умението
да пиша писма (сб. Бронзовите конници); и същевременно се
гордееше, че му предстои да продължи делото на баща си
(Ем. Станев); гордееше се колко много е постигнал (сп. Младеж).
67
Валентни групи на глаголите...
14. С предлога с и с подчинителния съюз
да: заема се!заемам се, заловя се!залавям се (2), залиша се/залисвам
се, залъжа се!залъгвам се, затрудня се!затруднявам се, нагърбя
се/нагърбвам се (2), наема се!наемам се, насиля се!насилвам се,
натоваря се!натоварвам се, огранича се/ограничавам се, напр.:
друг да се заеме с тази работа (X. Русев); заеха се ... да си набавят повече материали (Д. Талев).
15. С предлога от и подчинителния съюз
да: въздържа се/въздържам се, опасявам се, откажа се/отказвам
се, отуча се/отучвам се, поблазня се, разкъсам се/разкъсвам се (2),
напр.: въздържам се от гласуване (РСБКЕ); ще се въздържим
да го степенуваме (сп. Септември); ние се разкъсваме от
работа (Л. Стефанова); разкъсала съм се да ходя по заседания
(Ст. Костов).
16. С предлога от и подчинителния съюз
че: изненадам се/изненадвам се, огорча се/огорчавам се, ужася се/
ужасявам се, напр.: Цветината майка се изненада от посещението
на Иваница (Елин Пелин); и той се изненада, че това му подействува толкова силно (Per. Наковски); още повече се огорчаваше тя
от нехайството на Раца (Д. Талев); той се огорчаваше, че градината [. . .] стоеше неразчистена (Ив. Вазов).
V. Глаголи с обстоятелствена
и фразова несъвместима валентност
Г+Об/Ф
Тук отнасяме глаголите: бързам, забързам/завързвам, ида, изляза/излизам (2), изтичам/изтичвам, изтърча/изтърчавам, изхвърча/изхвърчавам (прен.), остана/оставам, отида/отивам (1), побързам (1), посегна/посягам (1), пресегна/
присягам, спра/спирам, тичам (3),
тръгна/тръгвам
(1),
ходя (3).
Обстоятелственият и фразовият детерминант имат значение
’цел на действието’ и са взаимозаменяеми на основата на трансформационни отношения, напр.: дошъл за някакво наследство
(Б. Райнов); който идва да си побъбрят (сп. Пламък); не идва,
за да отмъщава (сп. Септември); останаха за охрана (сп. Септември); остани да платиш сметката (сп. Пламък); бяха останали
не за да се предадат (сп. Септември); за тази сватба Кръстевица
тичаше без сърце (Г. Караславов); тичаха да търсят лекар (сп.
Септември).
Валентни групи на глаголите...
68
VI. Глаголи с косвенообектна
и нулева несъвместима валентност
Г+О2/0
В тази група включваме глаголи, които изразяват
действие, насочено от субекта подлог към субекта допълнение,
като същевременно е налице възможност това действие да се представи като взаимно между два субекта — подлози в изречението.
Условие за реализиране на посочените валентности е подлогът
и косвеното допълнение да бъдат едноредни в семантично отношение, например ’лице’4-’лице’, ’предмет’4-’предмет’, ’състояние’ 4-’състояние' и т. н. Такива са глаголите: беседвам, взаимодействувам (си), воювам (в значение 'враждувам'), враждувам,
другарувам, дружа, живея (6), заживея/заживявам, общувам, побеседвам, преговарям (’водя преговори’), приказвам (в значение
’разговарям’), приличам си, разговарям, споря, съвпадна/съвпадам, съжителствувам, съпернича (си), сътруднича (си), тръгна/ тръгвам (3), ходя (9), както и следните възвратни глаголи:
бия се, боричкам се, боря се (1), венчая се/венчавам се, видя се/виждам се, заборя се/заборвам се, заборичкам се/заборичквам се, забъбря се/забъбрям се, запозная се/запознавам се, заръкувам се,
здрависа се/здрависвам се, изравня се/изравнявам се (1, 2), карам
се, кръстосам се/кръстосвам се, надбягвам се, надвиквам се, наджънвам се, надигравам се, обединя се/обединявам се, обясня се/
обяснявам се, побратимя се/побратимявам се, погодя се/погаждам
се, поздравя се/поздравявам се, познавам се, помиря се/помирявам
се, поразговоря се/поразговарям се, поскарам се/поскарвам се,
преборя се/преборвам се, прегърна се/прегръщам се, препирам се,
преплета се/преплитам се, примиря се/примирявам се (2), приравня се/приравнява се, простя се/прощавам се, разбирам се
(в значение 'спогаждам се, споразумявам се'), разделя се/разделям
се (2, 3), размина се/разминавам се, редувам се, ръкувам се, сбия
се/сбивамсе, сближа се/сближавам се, сблъскам се/сблъсквам се (1)
сбогувам се, свържа се/свързвам се, сдобря се/сдобрявам се, сдружа
се/сдружавам се, сдуша се/сдушавам се (I), скарам се!скарвам се (2),
слея се/сливам се, сменя се/сменявам се, смеся се/смесвам се, смразя
се/смразявам се, спазаря се/спазарявам се.
Примери: беседвах с тях (Л. Стефанова) — аз и те беседвахме —
ние беседвахме; ще побеседва с мен (сп. Пламък) — аз ще побеседвам с него, ние (аз и той) ще побеседваме; и затова дружах
с него (П. Стъпов); но като студенти не дружахме (П. Вежинов);
Мнението ми е положително и съвпада с това на мама Савка
69
Валентни групи на глаголите...
(сп. Пламък); но в нея материализъм и диалектика или съвпадат
стихийно . . . (Основи на марксистката философия).
В. Валентностите се реализират
и едновременно, и неедновременно
I. Глаголи с косвенообектна и обстоятелствена
валентност
Г+О21Об
Такива са глаголите: бъркам се, властвувам, вмеся
се/вмесвам се, вмириша се/вмирисвам се, воня, въвонея се/въвонявам се, гостувам, изпреча се!изпречвам се, крия се, меся се, мина!минавам (11), мириша (1), навра се/навирам се, навонявам, намирисвам, патя, постъпя!постъпвам, пречкам се, разполагам се (в значение ’разпореждам се’), разпореждам се, напр.: то мирише на
ново (Ст. Ц. Даскалов); сладко миришат тревите (К. Христов);
той остро миришеше на овчи тор (сп. Септември); откъде накъде
ми се бъркаш (Ем. Станев); там да не се бъркаш (Ем. Станев);
да не ми се бъркате в работата (Ат. Наковски).
II. Глаголи с обстоятелствена и предикативна
валентност
Г 4-061 По
Такива са глаголите: остана!оставам (5), работя (2), служа
,2}тръгна/тръгвам (8), ходя (6), ходя (8), напр.: работел последователно в две предприятия (в. Веч. новини); които работеха
на мина „Плакалница“ (сп. Септември); работеше като чистачка
(сп. Септември); работел като представител на една немска
фирма (сп. Септември); работи като келнер в пощенския стол
(сп. Септември).
ГЛАГОЛИ С ТРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ВАЛЕНТНОСТИ
А. Валентностите са несъвместими
1. Глаголи с прякообектна, косвенообектна и фразова
несъвместима валентност
ГН-Ох/Ог/Ф
Според лексикалното си значение всички глаголи в
тази група са свързани с процеса на получаване, предаване, за-
Валентни групи на глаголите...
70
пазване и загубване на информацията. Характерна за тях е липсата на насоченост на информационния процес, поради което не
е налице възможност за съчетаемост с косвенообектен детерминант, който да има адресатно значение. Такива са глаголите:
дочуя!дочувам, заследя!заследявам, науча! научавам, подразбера!
подразбирам, подуша/подушвам (3), поразбера/поразбирам,
поразузная/поразузнавам, проверя/ проверявам, прочета/ прочитам
(II), следя (2, 3, 5), слушам (2), узная/узнавам, чуя/чувам; избъбря/избъбрям,
разглася/ разгласявам,
раздрънкам/раздрънквам,
разнеса/разнасям, разтръбя/разтръбявам, тръбя (3); запомня/запомням, зная (3, 4), крия (3), позапомня/позапомням, премълча/ премълчавам; забравя/забравям. Косвено с процеса на информацията е свързано значението и на глаголите: вярвам (1), гадая (2), мисля (1).
За връзка между косвенообектния детерминант и глагола сказуемо всички глаголи с изключение на вярвам имат предлога за.
В зависимост от връзката с фразовия детерминант разпределяме глаголите в следните групи:
1. С подчинителния съюз да, напр.: мечтаехме
за София (Б. Глогински); мечтаете да постигнете повече от баща
си и дедите си (сп. Пламък).
2. С въпросително местоимение или въппросително наречие, напр.: обичам да гадая съдбата
си (сп. Септември); рядко се случва да гадае времето на другия
ден (Ст. Загорчинов); и тогава местните турци гадаеха по тоя
шум за времето и бъдещето изобщо (Й. Йовков, РСБКЕ); няма
да гадаем кой е по-щастлив (сп. Септември); няма да гадаем дали
в случая се касае за съзнателна волност или за обикновена неосведоменост (Б. Райнов).
3. С подчинителния съюз че или с въпросително местоимение, напр.: набързо узнавам тайната (Ат. Наковски); трябва да узнае за него (Е. Коралов); като
е узнал, че Методи е от Михайловград (сп. Пламък); узнай какъв
е тоя Хаджи Генчо (Л. Каравелов).
При следните глаголи прекият обектен детерминант е обикновено с непълноценно лексикално значение: дочуя/дочувам,
зачуя/зачувам, крещя, мечтая, мисля (1), подочуя/подочувам, помисля/помислям, поразбера/поразбирам, прочета/прочитам, слушам (2), чета, чувам, вярвам (1), напр.: дочул това (сп. Септември); дочуваше тези приказки (Г. Караславов); Защото си помислих, че освен невъзпитано, то ще е и глупаво; Не веднага си го
помислих (А. Сегренски). Поради това често при тези глаголи може
да се намери косвенообектният детерминант като несъгласувано
71
Валентни групи на глаголите...
определение към прякообектния детерминант с непълноценно
лексикално значение, напр.: знаете ли нещо за това (сп. Септември); не бях чувал нищо за нея (сп. Младеж).
Б. Две валентности са несъвместими, но всяка
от тях е съвместима с трета валентност
1. Глаголи с прякообектна и фразова несъвместима
валентност, всяка от които поотделно е съвместима
с косвенообектна валентност
1 Н-О^ф
Косвенообектният детерминант има адресатно значение. Но при употреба, особено при по-често срещаните глаголи,
той се изпуска поради наличието му в съзнанието на говорещия
колектив или под влияние на контекста. Той се изразява чрез
на-предложна или падежна конструкция и лексикалното му значение е ’лице’.
В зависимост от връзката с фразовия детерминант разпределяме глаголите в следните групи:
1. С подчинителния съюз да. Имат значение
'въздействие върху някого (със заповед, забрана, разрешение,
поръка, пожелание)’: възложа/възлагам, желая (2), забраня/забранявам, завещая/'завещавам, заповядам,
издействувам, наложа/налагам, наредя/нареждам, откажа!отказвам (2, 3), отредя/отреждам (2), отсъдя/отсъждам (1, 2), проверя/проверявам,
пожелая/пожелавам, позволя/позволявам,
поръчам/поръчвам (2),
предложа/предлагам (1, 3), предоставя/предоставям, предпиша/
предписвам, препоръчам/препоръчвам (I), разреша/разрешавам (2),
напр.: решиха да възложат управлението на страната на гражданско правителство (в. Раб. дело); пак му възложиха да командува
войниците (Ст. Поптонев); щом им заповядат нещо (Т. Тонев);
сякаш му заповяда да събере кураж (Д. Вълев); препоръчаха
му разходки на чист въздух (Б. Райнов); ми беше препоръчал непременно да видя тоя комплекс от сгради (Л. Стефанова).
2. С подчинителния съюз че или с въпросително место и м е н и е. Имат значение ’предавам информация’: докажа/доказвам, заявя/заявявам, обещая/обещавам (с
че и да), обясня/обяснявам, отвърна/отвръщам, отговоря/отговарям, повторя/повтарям (1), покажа/показвам (3, 4), посоча/по-
Валентни групи на глаголите...
72
сочвам (3), предрека/предричам,
предскажа/предсказвам, разкрия/разкривам (2, 3), соча (4), споделя/споделям (1), напр.: не
ти обещавам пълна свобода (Д. Вълев); им обещал, че ще бъдат
помилвани (сп. Септември); обясних му нашата задача (сп. Пламък); обяснила му, че го замества (сп. Жената днес); и му обяснете
какво значи това (сп. Септември); който й показа красотата на
една професия (сп. Жената днес); трябваше да й покаже, че той
е преодолял увлечението (Р. Михайлов); ще покаже на хората
какво могат машините (А. Гуляшки); да не ти покажа кой съм
и какъв съм (сп. Младеж).
II. Глаголи с косвенообектна и фразова несъвместима
валентност, всяка от които поотделно е съвместима
с прякообектна валентност
4-0
-j-02
Семантиката на глаголите, според която се отнасят към
три групи (’действие за определено въздействие’, ’действие за
предаване на информация’ и ’действие за приписване качество
или постъпка’), предопределя и семантиката на детерминантите:
прякообектният детерминант, който има адресатно значение,
назовава лицето, към което е насочено въздействието, съобщението или на което се приписва качеството, постъпката; косвенообектният и фразовият детерминант, които изразяват по различен
начин въздействието, информацията или качеството, напр.: научи и
него на упорство (Е. Коралов); като го научи да стреля (П. Стъпов); което го е уверявало в своята любов (Т. Тонев); когато те
е уверявала, че те обича (Т. Тонев); нека те осведомя за още
нещо (Р. Михайлов); бързаше да осведоми чичо си, че инж. Проданов отсъствува (Р. Михайлов).
Разпределяме ги в следните групи:
1. С подчинителния съюз да и с предлога:
а) На: изуча/изучавам (2), науча/научавам (2, 3), обрека/обричам, понауча/понаучавам, поприучатоприучвам, уча, напр.:
научи и него на упорство (Е. Коралов); като го научи да стреля
(П. Стъпов); обричаха и себе си на гибел (Р. Михайлов); обричат
я сама да търси изход от мрачините на човешката безнадеждност
(Б. Райнов).
б) От: отвикна/отвиквам (2), отуча/отучвам, поотуча/поотучвам, напр.: отвикнах го от това-, отвикнах детето да не прави
това (РСБКЕ).
73
Валентни групи на глаголите...
в) За: замоля!'замолвам, моля (1), помоля/помолвам, напр.:
той молеше за прошка (Елин Пелин); моля ви да ми простите
(Й. Йовков).
г) Към или на: призова/призовавам, приканя/приканвам, приуча/ приучвам, напр.: почна и мен да приучва към труд (Т. Бланков); приучват мускулите си на най-невъзможното (Л. Стефанова); искам да го приуча да работи с широк спектър на техниката (Л. Стефанова).
д) В: възпитам/възпитавам,заклевам (1), обуча/обучавам, напр.:
н си ги възпитала в любов към поезията и свободата (сп. Пламък),
възпита го да уважава физическия труд.
2. С подчинителния съюз че и предлога:
а) За или в: бедя, виня, заподозра/заподозирам, обвиня/обвинявам, подозирам, набедя/набеждавам, понабедя/понабеждавам,
упрекна/упреквам, напр.: ще ви обвиня в измама (Д. Вълев);
обвиняваше за нещо себе си (Л. Стефанова); обвини Бойчев, че
разпространявал позиви (Е. Коларов); нямаше кой да ме упрекне
в излишен сантиментализъм (сп. Пламък); биха й позволили
да го упрекне за мекушавостта му (Р. Михайлов); кой би могъл
да ме упрекне, че не върша работа (Р. Михайлов).
б) В: уверя/уверявам, улича/уличавам, напр.: ми позволяваше
да го уличавам в дребни грешчици (А. Сегренскн); които можеха
да го уличат, че знае кой е убиецът (Ем. Станев).
в) За: осведомя/осведомявам, уведомя/уведомявам, напр.: искам
да ви уведомя за една наша операция (Б. Райнов); е уведомила
официално ООН, че конференцията ще започне утре следобед
(в. Раб. дело).
III. Глаголи с обстоятелствена
и фразова несъвместима валентност,
всяка от които поотделно
е съвместима с прякообектна валентност
r+°i
1 -РОб/Ф
Глаголите в тази група означават действия, които не
засягат физически предмета, но в резултат на които стават изменения в неговите функции и отношения спрямо другите предмети
и явления.
Прякообектният детерминант назовава обект, който субектът
на глаголното действие използува с определена цел, а обстоятелотвеният и фразовият детерминант имат значение 'цел, предпазна-
Валентни групи на глаголите...
74
чение’, напр.: и ако използува тази енергия за мирни цели (сп.
Пламък); а използуват забавата като средство (Б. Райнов);
използувахме обедната почивка да се поразходим (А. Сегренски);
използувах зелената си карта, за да се вмъкна зад кулисите
(Л. Стефанова); може би са го изпратили на някаква работа
(Г. Караславов); изпрати баща си да прибере багажа й (Г. Караславов).
IV. Глаголи с косвенообектна
и фразова несъвместима валентност,
всяка от които поотделно
е съвместима с друга
косвенообектна валентност
r+Q>
Г+О2/Ф
Първият косвенообектен детерминант има адресатно
значение, а вторият косвенообектен детерминант и фразовият детерминант — значение ’основание, причина’, напр.: аз ви благодаря за съчувствието и доверието (Ив. Вазов); благодаря ти,
че покрай теб научих (сп. Пламък).
V. Глаголи с обстоятелствена
и предикативна несъвместима
валентност, всяка от които е
съвместима с прякообектна валентност
p-j-Oj
1 +Об/По
При тези глаголи интерес представлява въпросът, при
какви морфологични и семантични характеристики на детерминантите и на субекта — подлог в изречението, обстоятелственият
и предикативният детерминант са взаимозаменяеми на основата
на трансформационни отношения. При инвариант на равнище
лексикално значение те са еквивалентни само при определени
условия, каквито в говорната практика почти не са налице.
При инвариант на равнище смисъл (еднаква екстралингвистична
ситуация) трансформациите между двата детерминанта са възможни, напр.: запишете ме в народното опълчение (сп. Младеж) —
запишете ме (за) опълченец; приеха го в партията — приеха го
за член на партията; представи си Траката до Нина (Т. Тонев) —
представи си Траката, застанал до Нина.
75
Валентни групи на глаголите...
Г. Две от валентностите са съвместими помежду си
и двете заедно са несъвместими с трета валентност
I. Глаголи с прякообектна и косвенообектна
съвместима валентност, които са несъвместими
с друга прякообектна валентност
г+ Ох
1 4-0,/Oi
Глаголите, включени в тази група, реализират посочените валентности само ако са налице следните условия: прякообектният и косвенообектният детерминант да са едноредни в
лексико-семантично отношение или вторият прякообектен детерминант да бъде във форма на мн. ч., съчинителна група от
еднородни части; също така след формата за мн. ч. да може да се
употреби израз за взаимност — „един с друг“, „помежду им",
напр.: това го сближи с Петров (сп. Пламък); че сдружавам огън
и вода (сп. Пламък); тези случайно дочути думи ги сближиха
(сп. Септември).
Основната част от глаголите имат за връзка с косвенообектння
детерминант предлога с. Те имат значение ’съединяване’, ’сближаване’, което може да бъде както от външен механичен характер,
така и от вътрешен, духовен. Това зависи и от значението на самия
глагол, и от значението на детерминантите. Такива са глаголите:
запозная!запознавам,
обединя! обединявам,
помиря!помирявам,
одобря!одобрявам, сдружа!сдружавам, спогодя)спогодяеам, сродя! сродявам — за изразяване на вътрешна връзка между лица;
намеся!намесвам, скача!окачвам — за изразяване на външна
връзка между предмети; намеся!намесвам, сблъскам!сблъсквам,
смеся! смесвам, събера!събирам, съединя/съединявам, съпоставя!съпоставям, съчетая!съчетавам,
приравня)приравнявам —
зависи от лексикалната семантпка на детерминантите, напр.:
отъждествява общественото битие с производствените отношения
(Н. Николов); той отъждествява битие и мислене (Н. Николов);
и със стремежа си да примири науката с религията (Марксистколенинска философия); т. е. да примири непримирими реалности
(в. Веч. новини); това го сближи с Петров (сп. Пламък); сближи
отново двамата стари приятели (Е. Коралов).
При другата част от глаголите, като напр.: отделя!отделям,
отдалеча!отдалечавам, различа! различавам.,
разгранича!разграничавам, косвенообектният детерминант се свързва с предлога
от, който отговаря на тяхното противоположно на глаголите от
първата група значение, напр.: че не може вече да разграничи
Валентни групи на глаголите...
76
злото от доброто (Елин Пелин); че не може да разграничи добро и зло; че не може да ги разграничи; как да различи невинните
от виновните (П. Славински); различават два вида материализъм — философски и естественонаучен (Марксистко-ленинска
философия).
II. Глаголи с прякообектна и предикативна
съвместима валентност, които са несъвместими
с фразова валентност
Г+Ох
Г+По/Ф
Такива са глаголите: видя!виждам, гледам (2), мисля
(6), намирам (2), обявя!обявявам (5), определя!определям, почувствувам, предложа! предлагам,
призная.! признавам,
провъзглася!
провъзгласявам, смятам (2), счета/считам, чувствувам, напр.:
но аз го намирам нито лош., нито глупав човек — но аз не намирам,
че е лош, нито глупав човек. (Ем. Станев); дето си я мислел опъната
като струна (сп. Пламък) — де си мислел, че е опъната като
струна.
Д. Двете валентности са съвместими и несъвместими,
а всяка поотделно е съвместима с трета валентност
I. Глаголи с косвенообектна и обстоятелствена
съвместима и несъвместима валентност, всяка
от които поотделно е съвместима с прякообектна
r+Oi
1 +О2±Об
Примери: ни тика стари дрехи (К. Странджев), който
насила тикна в ръцете й подписаната от него полица (Ем. Станев); ми тикнаха в ръцете букет цветя (А. Сегренски).
II. Глаголи с обстоятелствена и фразова съвместима
и несъвместима валентност, всяка от които
е съвместима с прякообектна
r+Oj
г+Об±Ф
Примери: Нямаше да ги пусне в къщата си (сп. Пламък); не ни пускаше да влезем (Т. Тонев); не ги пускаха да ходят
у съседите (Ст. Ц. Даскалов).
77
Валентни групи на глаголите...
ГЛАГОЛИ С ЧЕТИРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ВАЛЕНТНОСТИ
А. Три валентности са несъвместими помежду си,
а всяка една от тях е съвместима с четвърта валентност
I. Глаголи с прякообектна, косвенообектна и фразова
несъвместима валентност, всяка от които
е съвместима с друга косвенообектна
-!-О"
г +о 12/о ;/ф
Всички глаголи в тази група са със значение ’предавам
информация’. Имат за връзка с косвенообектния детерминант
предлога за. Вторият косвенообектен детерминант е с адресатно
значение. Фразовият детерминант се свързва чрез подчинителния
съюз че или с въпросително местоимение, напр.: да ни загатнат
атмосферата на храм (в. Нар. култура); за какво ни загатвате
(Г. Стаматов); загатнал им., че може би се подготвя промяна в
състава на гръцкото правителство (в. Раб. дело); които може
би му напомняха неговите бдения в стаичката на тавана (сп. Пламък); че по-добре е да не напомняш на грешника греха (Ем. Станев); защото му напомняше за днешната случка (Ем. Станев);
винаги му напомняха, че влиза в стара чорбаджийска, къща
(Е. Коралов).
Тук включваме глаголите: възвестя! възвестявам, говоря, доверя! доверявам, докладвам, доложа!долагам, донеса!донасям (4),
загатна/загатвам, заразказвам, заразправям, зашепна!зашепвам,
известя! известяващ,
издумам!издумвам,
измърморя! измърморвам, кажа/казвам (1, 2, 3, 5, 6), наговоря!наговарям (1), намекна/намеквам, напиша!написвам, напомня!напомням (1), наприкажа!наприказвам,
нашепна! нашепвам,
обадя!обаждам, обявя!обявявам, оповестя!оповестявам, пиша (2, 5, 6), подскажа!подсказвам, подхвърля!подхвърлям, позагатна!позагатвам, понакажа! понаказвам, понамекна! понамеквам, понапомня/понапомням,
поприпомня/поприпомням, предам!предавам,
приказвам,
припомня! припомням,
припомня си!припомням си, проговоря!проговарям (3), продумам!продумвам, прошепна!прошепвам, разкажа!разказвам (1, 2), разправя!разправям, спомена!споменавам (3),
спомня!спомням (1), спомня, си/спомням си (2), съобщя/съобщавам,
шепна.
Валентни групи на глаголите...
78
II. Глаголи с прякообектна, косвенообектна и фразова
несъвместима валентност, всяка от които
е съвместима с друга прякообектна валентност
Г -LO"
• I
+о /о ;/ф
Основната част от глаголите в тази група имат значение 'речево действие, с което се изисква информация’, например
глагола питам и производните му. Малка част от глаголите са
със значение ’речево действие, с което давам невярна информация’,
например лъжа и производните му.
При всички глаголи вторият прякообектен детерминант (О”)
има значение ’лице адресат’, като при първата група е ’лице,
от което се изисква информация’, а при втората — ’лице, на което
се дава информация’.
Първият прякообектен детерминант, който е в дизюнкция с
косвенообектния и фразовия, е само формален елемент. Изразява
се чрез местоименията: това, какво, нещо, нищо, го, напр.: искам
да я запитам още нещо (Б. Райнов); той те лъже нещо (П. Вежинов);
точно това ви питам (Д. Димов).
Косвенообектният детерминант означава обекта, за който се
изисква информация, или обекта, за който се дава информация.
Свързва се чрез предлога за.
Основната част от глаголите имат за връзка с фразовия детерминант въпросително местоимение, наречие или частица, като
напр.: запитам!запитвам, заразпитам, питам, под пи там/под питвам, подсетя/подсещам, поразпитам, разпитам/разпитвам.
Примери: не ме питаха за моите планове и мечти (сп. Септември);
ще го питаш какъв вятър го е довеял (сп. Пламък); пита ни не е
ли възможно да бъде освободен (в. Отеч. фронт); разпитваше ме
заздравете ми, за успеха ми в училище (А. Гуляшки); разпитваше
ги как живеят (Г. Стаматов); поне да го бяха разпитали защо
беше закъснял (А. Гуляшки).
При другата част от глаголите връзка с фразовия детерминат
е подчинителният съюз че, напр.: и за нея излъга (К- Странджев);
и те излъгах, че съм бил на ливадата (Г. Караславов).
Б. Трите валентности са съвместими и несъвместими,
като всяка от тях поотделно е съвместима с четвърта
Тези глаголи имат задължителна съчетаемост с предикативна, обстоятелствена и фразова съвместими или несъвместими при реализацията си валентности, като всяка от тях е съвме-
1!
РЕЧНИКОВ УВОД
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА РЕЧНИКА
Валентният речник на глаголите има за цел да представи глаголната част на речниковата система на съвременния
български книжовен език само в един неин аспект — възможността
на глаголите като лексикални единици да влизат в определени
синтактични връзки с други лексикални единици (думи) в състава
на изречението, и да покаже закономерностите на тези отношения за всеки глагол поотделно.
Във връзка с предназначението на речника е необходимо да се
изясни неговото място в противопоставянето между рецептивната
речева дейност, на която съответствува речник от пасивен тип, и
продуктивната речева дейност, на която отговаря речник от активен тип. Най-общо казано, универсалните, тълковните, преводните
речници изпълняват главно справочна функция — към тях се
обръщат с цел да получат обяснение, тълкуване на значението
или семантичния еквивалент на дадена дума. Те обслужват повече разбирането на текста, отколкото възпроизвеждането му.
От валентния речник ще се интересуват главно тези, конто искат
да произвеждат реч. И затова е много важно да се разбере, че
неговата цел не е да дава тълкуване на значението на глаголите.
Значението на глаголите се взема от тълковните речници на съвременния български книжовен език — Речник на българския
език. Т. 1. С., 1977; Речник на съвременния български книжовен
език (РСБКЕ). Т. 1—3. С., 1955, 1956, 1959; Български тълковен
речник (БТР). С-, 1955. Значението на съответния глагол се дава
на първо място в речниковата статия. Тези, които ще използуват
речника, след като знаят или след като се осведомят за значенията на глаголите, ще се запознаят със законите за тяхното синтактично свързване. Такива правила за всяка глаголна лексема поотделно са описани в речниковата статия. Показано е с какви
синтактични, лексико-морфологични и семантични единици може
да се съчетава в изречението всеки отделен глагол. За по-голямо
улеснение възможността за съчетаване с определени лексикални
единици е дадена чрез контекст. Във всяка статия са включени
достатъчно различни по вид изречения и словосъчетания, основната част от които е взета от художествени, научнопопулярни,
обществено-политически и други текстове.
81
Речников увод
Валентният речник е речник с репродуктивна насоченост от
активен тип, поради което е предназначен предимно за изучаващите българския език като чужд. Представените модели на задължителната съчетаемост на най-употребяваните и на най-трудните за усвояване с оглед на съчетаемостта глаголи ще помогнат
на изучаващите езика да съставят правилни изречения. Същевременно ще ги улеснят да се освободят от интерференцията на
родния си език.
Но валентният речник ще изпълнява и справочна функция,
тъй като, както е известно, съчетаемостта на думите е важен елемент от нормативността на езика. Той ще служи и на носителите
на българския език за отстраняване на някои колебания във връзка
със съчетаемостта.
Валентният речник може да се използува и като основа за
по-нататъшни теоретични изследвания, а също така за съставяне
на двуезични валентни речници, особено нужни при обучението
по чужд език във всички степени на нашата образователна система .
ОСОБЕНОСТИ НА РЕЧНИКА ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕТО
НА ГЛАГОЛИ АТА ВАЛЕНТНОСТ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1. В речника са описани глаголите, които имат задължителна валентност, тъй като тя определя постоянното обкръжение, т. е. постоянните елементи, с които се появява даден
глагол в речта. А то е специфично за всеки отделен глагол за разлика от факултативното обкръжение, което може да бъде еднакво
за много големи групи глаголи.
С цел да се улеснят ползуващите речника, са включени и глаголи с факултативна валентност (дадена в скоби), която много
често се проявява в речта. Това са обикновено глаголи с обстоятелствена валентност, която не се предопределя от тяхната семантика, а зависи от съдържанието на съобщението, от изискването
за комуникативна пълнота и завършеност на изречението. За
тези случаи приемаме понятието ситуативен минимум на изречението, въведено от К. Зомерфелд1, и съответната валентност
можем да наричаме ситуативно задължителна. Така например
глаголът тръгвам в зависимост от ситуацията може да се употреби с предлога за и съществително, означаващо посоката на движение, или е предлога от и съществително, означаващо отправ1 3 о м м е р ф е л ь д т, К- К вопросу о минимуме предложения. —
Иностранние язмкн в школе, 1975, № 1.
6
Кратък валентен речник
Речников увод
82
ното място на движение, както и с двете: Утре тръгвам за Варна.
Смятам да тръгна от София. От Пловдив ще тръгна за Бургас.
По изключение в речника са включени и някои глаголи, които
нямат задължителна валентност. Липсата на валентност наричаме
нулева валентност и означаваме със знака 0. Това са в нашия
случай само полисемантични глаголи, които в едно от значенията
си нямат задължителна валентност. По този начин смятаме, че
по-добре ще се изясни цялостната семантико-синтактична структура на многозначния глагол и на образуваните с него изречения.
2. Както показахме в теоретичния увод, съчетаемостта на
езиковите единици се подчинява на два вида закономерности,
предопределени от основните езикови равнища (граматика и семантика) и затова предмет на описание в речника са двата вида
съчетаемост — граматична и лексико-семантична. Граматичната
съчетаемост в нейните две разновидности (синтактична и граматикоморфологична) дава абстрактния модел на валентността, несвързан с конкретното лексикално съдържание на зависимите елементи в него.
Синтактичната валентност е представена чрез релационен
модел, който:
а) показва количествената страна на валентните връзки, които
изисква даденият глагол, за да бъдат постигнати структурна завършеност и пълнота на образуваното с него изречение или словосъчетание;
б) дава синтактичната характеристика на валентните елементи като части на изречението;
в) изяснява какво е отношението на валентните елементи помежду им: едновременна реализация и съвместимост или неедновременна реализация и несъвместимост. Например в моделите
(две), валентните елементи са с еднаква синтактична характеристика — пряко допълнение и непряко допълнение. Но в първия
модел те са в отношение на конюнкция и едновременна реализация, напр.: да ми вдъхне малко кураж (П. Вежинов), където
кураж, О2=ми, а във втория — в отношение на дизюнкция
и неедновременна реализация, напр.: да надвие хората и живота
(Л. Стефанова), където Ot=xopama и живота; надвиваше на
смъртта (Д. Димов), където О2=на смъртта.
Граматико-морфологичната валентност е представена на следващата степен, където валентните елементи са характеризирани
като части на речта и е показана връзката им с глагола чрез необходимите служебни думи. Например при глагола вдъхна!вдъх-
83
Речников увод
вам с лексикално значение ’внушавам нещо на някого’ с валентен
ГТ —1-1
1
модел 11
елементите се характеризират по следния начин:
П (подлогът) може да се изразява чрез съществително име или,
местоимение, т. е. П=С, М; О2 (прякото допълнение) — чрез
съществително име (Ci), пълна форма на личните местоимения
във винителен падеж, пълна форма на въпросителните, отрицателните, неопределителните, относителните и обобщителните местоимения във винителен падеж, пълна форма на възвратното и показателните местоимения и кратката форма на личните местоимения във винителен падеж, т. е. O^Cj, Мп, Мкв; О.. (непрякото
допълнение) — чрез предлога на и съществително име, чрез
предлога на и пълната винителна форма или формата на посо-;
чените по-горе видове местоимения и чрез кратката дателна;
форма на личните местоимения, т. е. О2=ка-|-Сг, на-ЬМп; Мкд.
Лексико-семантичната валентност пак поради своите две разновидности (семантична и лексикална) е описана на две степени:
на едната,— семантиката на валентните елементи чрез съответно-,
приети означения; на следващата степен е показана и лексикалната валентност — съчетаемостта на дадения глагол с определен
набор от лексеми в състава на изречението нлн словосъчетанието.!
ПОДБОР НА ГЛАГОЛИТЕ ЗА СЛОВНИКА И НА ТЕХНИТЕ
ОБКРЪЖЕНИЯ
Словникът на речника се състои от около 1000 глагола, като по-гол ямата част от тях са дадени с две и повече значения.
В него са включени предимно най-често срещаните глаголи в
съвременния български език, определени въз основа на:
1. Честотен речник на съвременната българска публицистика (ръкопис), съставен в групата по структурна и приложна лингвистика към Института за български език.
2. Собствено изследване за честотата на глаголите, направено върху ограничено количество извадки от художествени, публицистични и научно-популярни текстове.
3. Някои данни от Архива за честотата на думите в научния
стил, изготвен в Института за чуждестранни студенти в София.
Освен тях в речника са включени и глаголи, които принадлежат към групата на т. нар. от Р. Мишеа „думи от първа необходимост“, които се използуват в зависимост от конкретни обстоятелства. Такива са например глаголите от тематичните групи „пътуване“, „услуги“, .делови срещи“.
Речников- увод
84
Също така е включена и една друга група глаголи, които не
са от най-често употребяваните и най-необходимите, но представляват трудност поради по-особената си валентност с оглед на
броя и взаимоотношенията между отделните валентни компоненти, предложната употреба и др. Например глаголът оставя!
оставям в значение ’запазвам известно положение или състояние на нещо, позволявам нещо да стане или да бъде в известно
положение, състояние’ независимо от другите критерии за включване в речника представлява интерес за лексикографско описание със сложната си валентна формулаП+Г 1^По±Об±Ф' Реали-
зацията на Ог е редовна във всички случаи, като са възможни и същевременно са намерени употребени в речта следните негови комбинации с по един от другите елементи:
1) Едновременна реализация с предикативно определение
към пряко допълнение: Г^По’ напР-: Севда го оставяше буден.
(Г. Караславов). Ще оставиш децата сираци (Ем. Станев).
2) Едновременна реализация с подчинено допълнително изречение: гфф\ напр.: Оставих я да каже всичко (сп. Пламък).
предикативно определение
H-Oi
и подчинено допълнително изречение: Г-4-По, напр.: Гладен лн
+Ф
те оставих да скиташ (Г. Караславов).
Но същевременно са възможни и следните комбинации на Ох
с по два от другите елементи:
“FO1
1) Едновременна реализация на Ох с По и Об: Г-|-По, напр.:
-|-Об
на пейката го оставих сам; оставих го сам. на пейката; оставих
го на пейката сам.
+Oi
2) Едновременна реализация на Ох с Об и Ф: Г+Об, напр.:
+Ф
в стаята го оставих да чака, да чака го оставих в стаята.
Същевременно не е изключена възможността за реализация и
на четирите елемента едновременно, напр.: само ли ще оставим
момчето в гората да скита.
Но-независимо от всички тези комбинации, задължителна за
минималната структура на изречението с посочения- глагол е
едновременната реализация на прякото допълнение с един от
3) Едновременна реализация
с
85
Речников увод
другите три елемента, които от своя страна не са взаимозаменяеми един сдруг на основата на трансформационни отношения помежду си.
.
Глаголните обкръжения като свързан текст — изречения и
словосъчетания — са извлечени от: произведения на български
писатели — от Иван Вазов до наши дни; периодични издания —
вестници, списания, бюлетини; учебници за средните и висшите
учебни заведения; както и от лексикалния архив на Секцията
по българска лексикология и лексикография при Института за
български език. Използуван е и илюстративен материал от основните тълковни речници на българския език: Речник на българския език. Т. 1. С., 1977 (РБЕ); Речник на съвременния български книжовен език. Т. 1—3. С., 1955—1959 (РСБКЕ); Български тълковен речник. С., 1955 (БТР).
Част от така намерените глаголни обкръжения са подложени
на някои преобразувания (предимно съкращения и частични замени). Това е направено с оглед на основното предназначение на
речника — да служи на тези, конто изучават българския език
като чужд.
Включени са и конструирани от автора изречения.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
Заглавие на речниковата статия е съответният глагол.
Когато между два глагола — от свършен и. от съответния „нов
несвършен вид — няма лексикална разлика, например допиша!
дописвам2, те се дават в една речникова статия.
За всеки отделен глагол се дават следните граматически сведения: формите за 1 и 2 лице единствено число и 3 лице множествено число на сегашно време; видът с означение св. и несв..
Означена е и преходността или непреходността на глаголите
с прех. или непрех. Когато даден глагол е преходен в едни от значенията си и непреходен в други нлн в някое свое значение има
преходна и непреходна употреба (както е например при глаголите с валентна формула Г+Ох/Ф), означението е прех. инепрех.
За всеки глагол е представено тълкуване на значението според посочените вече основни тълковни речници — Български
тълковен речник, Речник на съвременния български книжовен
език и Речник на българския език, — като са направени някои
корекции и съкращения. Трябва да се има предвид, че тълкуваа С т а н к о в, В. Глаголният вид в българския книжовен език. С.,
1980. с. 7.
Речников увод
86
нето на значението не е цел на описанието, както е при тълковните и универсалните речници, а само средство, чрез което се
насочва към съчетаемостта на едно точно определено лексикално значение, особено когато става въпрос за многозначни глаголи.
Валентността на глаголите е описана в четири степени.
В първата степен на описанието, означена с I, е дадена валентната формула на синтактично равнище. От лявата страна на
съответния глагол е означен подлогът със символа П, от дясната
страна — валентните елементи, означени със символите Ог —
пряко допълнение, Оа — непряко допълнение, Об — обстоятелствено пояснение, По — сказуемно определение, Ф — подчинено
изречение.
Валентните елементи са подредени във вертикален ред, когато
•се;реализират едновременно, например във формулата ПН-Г^ф1
елементите Oj н Ф се реализират едновременно.
'
В хоризонтален peAt разделени с полегата чертица (/), са дадени валентнОстите, които се реализират неедновременно, например n+r+Oj/Ф, след което формулата е развита във възможните (според означеното’в нея) конструкции, например:
П+Г Н-Од/Ф—►П+Г +Од,
П+Г 4-Ф.
Също в хоризонтален реде но разделени със знака ± са дадени валентностнте, конто могат да се реализират както едновременно, така и неедновременно, например П+Г+Ог±Об,
след което формулата е развита:
П + Г+Оа J_ Об—*П + Г +О3,
П+Г+Об,
"
П+г+gj. т.е.
показани са трите възможни конструкции със съответния глагол.
Във втората степен, означена с II, е дадена лексико-морфологйчната характеристика на валентните елементи като части на
речта, като със символите. С, Clt С3 са означени съществителните
имена, с М — личните местоимения в именителен падеж н всички
останали местоимения, които могат да изпълняват службата на
подлог, с Мп — пълните форми на личните местоимения във винйтелен падеж и всички останали местоимения, които имат форми за винителен падеж, например въпросителните — кого, отрицателните — никого и т. и., както и останалите местоимения,
които’могат да изпълняват службата на пряко допълнение, например видях.всички, или непряко допълнение, например мисля
а себе си (този род сведения изучаващите българския език като
87
Речников увод
чужд получават още в началните етапи на обучение от граматиките и учебниците), с Мкв — кратките форми на личните местоимения във винителен падеж, с Мкд — кратките форми на личните местоимения в дателен падеж, с Прл — прилагателно име,
с Прч — причастие, с Нрч — наречие, с ВМ — въпросително местоимение, с ВНрч — въпросително наречие, с Ч — числително
име, с Изр. — подчинено изречение. Предлозите, съюзите, частицата дали, съчетанията от думи (фразеологичнн съчетания и
съчетания от служебна и пълнозначна дума) са дадени направо —
без символи.
В третата степен са ..белязани семантичните признаци на
частите на речта чрез названията на йай-общнте категориални
понятия. Тези семантични класове са означени с названията,
които са им дадени от Л. Андрейчин3, Ст. Стоянов** и Й. Пенчев
*.
В четвъртата степен е представена лексикалната съчетаемост
с конкретни лексеми в изречения и словосъчетания.
Някои особености на съчетаемостта, конто са от по-голямо
значение за употребата на съответния глагол, са дадени в забележка към речниковата статия.
Речниковите статии са подредени по азбучен ред на глаголите
заглавия.
УСЛОВНИ ОЗНАЧЕНИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ
ВМ
ВНрч
Г
нзр.
М
Мкв
Мкд
Мп
въпросително местоимение
въпросително наречие
глагол
подчинено изречение
лично местоимение в именителен падеж и всяко друго местоимение, което може да бъде подлог в изречението
— кратка форма на лично местоимение във вннителев
падеж
— кратка форма на лично местоимение в дателен падеж
—■ местоимение в пълна форма (пълната форма на личните местоимения във винителен падеж и всички
останали местоимения, които нямат кратка
—
—
—
—
—
3 Андрейчин, Л. Основна българска граматика. С., 1978.
* Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. С., 1964’.
* Пенчев, Й. Семантични класове на конкретните съществителни
имена в българския книжовен език. — В: Въпроси на структурата на съвременния български език. С., 1975.
Речников увод
88
Нрч, Нрчп Нрч.. — наречие
Ог
— пряко допълнение
О2
— непряко допълнение
Об
— обстоятелствено пояснение
П
— подлог
По
— сказуемно определение (предикативно определение)
Прл
— прилагателно име
Прч
— причастие
С, Сп С2, С2 —. съществително име
Ф
— подчинено изречение
Ч
— числително име
+
—и
/
— или
-L
— и, или
конкр. — конкретно значение
прен.
— преносно значение
непрех. — непреходен глагол
прех.
— преходен глагол
Съкращения на периодични издания,
от конто са взети примери
А
АБВ
ВН
Е
ЖД
3
К
ЛИК
ЛМ
М
Мат
НА
НК
НМ
НС
НТ
О
Об
Ор
ОФ
П
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
в. Антени
в. АБВ
в. Вечерни новини
в. Ехо
сп. Жената днес
сп. Здраве
сп. Космос
сп. Литература, изкуство, култура
сп. Литературна мисъл
сп. Младеж
сп. Математика
в. Народна армия
в. Народна култура
в. Народна младеж
в. Народен спорт
' сп. Наука и техника
сп. Отечество
в. Оборище
в. Орбита
в. Отечествен фронт
сп. Пламък
РЕЧНИК
АДРЕСИРАМ, -аш, -а, -ат; се. и несв.; прех.
1. Написвам адрес върху писмо или пратка.
I. П Ч-адреси paM^Q1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 =доЧ-С2, доЧ-Мп.
III. С=лице.
Сх—предмет —пратка, писмо, колет.
С2=лице, място.
IV. Той адресира писмото до майка си. Пратката
адресираха до Завода. Мила' Еми, когато адресираш писмото си
до мен. . . (О. Бояджиев). Павел се намираше в Аржентина и
отвреме-навреме се обаждаше с ггисма, които адресираше до майка си (Д. Димов). Кети написа седем изложения и покорно ги
адресира до посочените от него места (Н. Каралиева). Адресирахме го до него.
2. Отправим послание.
I. П-|-адреснрам
II. П=С, М.
О1^зС1, Мп, Мкв.
Оа=до-ЬСа, доЧ-Мп.
III. П=лнце.
Q=послание — апел (обръщение); идея, чувство.
Ся=Лице, група от лица.
IV. Поетът адресира мисълта и вдъхновението см
до своите съвременници (ЛФ). Прогресивните интелектуалци адресираха своето обръщение до световната общественост.
.БАРАБАНЯ, -иш, -и, ят; несв.\ непрех.
Удрям равномерно като по барабан.
■" I. ПЧ-барабаняЧ-Об.
II. П=С, М.
O6=no+Cv поЧ-Мп, върхуЧ-Сх, върху Ч-Мп, Нрч.
III. С=лице, предмет.
С2=място — предмет.
Нрч=място.
бдя
92
IV. Куршуми барабанят по щитовете на оръдията
(РД). Дъждът равномерно барабанеше по покрива (П). Барабанеше механично по масата (Г. Караславов). Куршуми барабанят
по тях. Дъждът равномерно барабани по него. Барабанеше с
пръсти върху масата (Д. Димов). Барабанеше с пръсти върху
нея.
БДЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
Полагам грижи, следя за някого или за нещо.
I. П-|-бдя+О2.
II. п=с, м.
О3=за-|-С^, за+Мп, над+С!, над+Мл.
III. С=лице; нелице (прен.).
С!=лице, предмет, състояние, дейност, действие.
IV. Непосредствена задача на службата ... бе . . .
да бди за противодържавните им прояви . . . (П. Илиев). ... че
е необходимо две групи от по няколко души да бдят за този път
(К. Велков). Непосредствена задача на службата бе да бди за
това. Непосредствена задача на службата бе да бди за тях.......... че
е необходимо две групи от .по няколко души да бдят за него.
Той бди над своите поданици (Л. Стоянов). Тя бди над моя път
(П). Бдеше над главата му (Г. Стоев). Ти трябва да бдиш над един
талант (П). На вярна стража бдяха над котловината редица планински възвишения (Ц. Минков). ... че бди над тях (К. Цачев).
. . . бдял над него (Л. Стефанова).
БЕЗПОКОЯ, -йш, -й, -ят; несв.; прех. ,
Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам.
I. ГЦ-безпокоя+О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв..
III. С=лице, идея, чувство, действие, състояние, явление.
С!=лице.
IV. Тя не знаеше кое безпокои гостенката повече (С).
. . . няма повече да безпокои еснафския ви син (М). Него няма да
безпокоим с нищо. На срещата тях не ги безпокои никой (Е. Коралов). Решението на вуйчо го безпокоеше сериозно (Е. Коралов). Не исках да Ги безпокоя (Й. Йовков, РСБКЕ).
БЕЛЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Махам кората на дърво, плод н др.
93
беседвам
I. П+беляЧ-Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице; нелице (прен.).
Cj=предмет — плод, дърво и др.
IV. Есен ще отиде тя по махалата да помага като
белят кукуруз (Т. Влайков, РСБКЕ). Двамата непознати бавно
белеха тънките филийки на луканката (Е. Коралов). Вихрушката на куршумите връхлита право отгоре му, чука по яките
клони, бели кората им (Й. Йовков, РСБКЕ). Беля картофи
(РСБКЕ). Беля ябълки (РСБКЕ). . . които тук никой не белеше (К). Беля ги.
БЕРА, -еш, -е, -ат; несв.; прех.
За плодове, цветя и под. — вземам в ръка или откъсвам.
I. П+бера -f-Oj.
II. П=С, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=плод, цвят.
IV. Беше вече време да берат плодовете от градината.
На полянката под пътеката Самуил видя хубава, стройна жена
да бере цветя (А. Дончев). Ана пребледня, задиша тежко и изтърва цветята, които току-що беше брала на полянката (А. Дончев). Синьото цвете цъфтеше, / малка го мома береше (Л. Каравелов, РСБКЕ).
БЕСЕДВАМ, •аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Разговарям непринудено с някого, водя беседа.
I. П-(-беседвам+О2/0 мн—>П4-беседвам+О2,
П-(-беседвам+0.
II. П=С, М.
О2=с+С2, с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Той искал да беседва със земляците си (Д. Вълев). Тя беседва с тези младежи (Л. Стефанова).' Петров ще беседва с мен за предстоящите задачи (П). Те беседват с тях (ОФ).
Иван и Петър често беседват по различни въпроси. Те двамата
пак беседваха.
бйя
94
БЙЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех. и непрех.
1. Нанасям удари на човек или животно с цел да му
причиня болка (прех.).
I. П+бия+Oj.
II. П=С. М.
Oj==C1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице, животно.
IV. Той често бие сина си (РСБКЕ). Момчето бие
кучето (П. Калканджиев). Един хамалин бие едно куче (Св.
Минков). — Днес ще бия всички ви! — каза Алекси (А. Гуляшки). Полицаите . . . почнаха да го бият немилостиво с бичовете
си по главата (Д. Димов). Към малката Мария Владислав се
държеше надменно и злобно — понякога дори я биеше (А. Дончев). . . да не би някой да те е бил (А. Гуляшки).
2. Удрям звънец, камбана и др., за да произведа звук
(прех.).
I. П+бия -J-Oj.
II. п=с, м.
Oi=Cx, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=предмет.
IV. Войниците . . . биеха тая камбана (Й. Йовков).
Някой биеше още камбаната (Й. Йовков, РСБКЕ). Двамина метални човеци биеха с чукове камбаната на градския часовник
(А. Каралийчев). Всяка неделя старецът биел клепалото (Ив.
Вазов). Тодораки биеше даарето (Д. Немиров, РБЕ). Някой
биеше тъпана. Старата камбана висеше на старото си място, но
нея никой вече не биеше. Никой не я биеше.
3. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам
звук (непрех.).
I. П4-бия4-0.
II. П=С, М.
III. С=предмет — звънец, камбана, часовник и др.
IV. Барабанът би (Ц. Церковски). Камбаните биеха
в лудешка надпревара (А. Каралийчев). Старият орел пристигна
откъм Балкана, тъкмо когато камбаната биеше за вечерня
(А. Каралийчев). Звънецът бие, зове ни (Елин Пелин). Запрелият
часовник на стената внезапно започна да бие (Елин Пелин, РБЕ).
Часовникът ми бие: тик-так, тик-так (Ив. Вазов). Изведнъж нещо
зловещо раздра тишината: дум, дум-дум, дум1 Биеше тъпан (Б.|Несторов). Имаше. . . железни хлопки, които изрядно и тежко биеха като камбани (Й. Йовков).
95
благоприятствувам
БЛАГОДАРЯ, -мш, -й, -ят; св. и несв.; непрех.
Изказвам на някого благодарност.»
I. П+благодаря+°?г/ф—.П+благодаря^?,.
Пблагодаря
+о;
+ф‘
II. п=с, м.
O'=Ha+Clt на+Мп, Мкд.
02=33+0,, за+Мп.
Ф=че+изр., дето+изр., задето+изр.
III. С=лице.
С^лице.
Са=действие, дейност, качество, чувство и др.
IV. Тя благодари на журналистите за проявения
интерес към това събитие (РД). Благодарете на Тангра за милостта (Е. Константинов). А на вас благодаря за намесата (С). Благодареше ни за милото внимание (Т. Тонев). Благодаря ви, братя
мили, за честта (Ив. Вазов). Аз ви благодаря за съчувствието и
доверието (Ив. Вазов). Благодареше му предимно за туй, че беше
я разочаровал (П). Благодаря ти, че покрай тебе научих де зимуват раците (П). Благодариха им, че се притекоха на помощ в
този тежък час (Ив. Вазов). Благодареше му накрая, задето
я напуска (П). Той им благодареше, дето са му направили тая
чест (Ив. Вазов).
БЛАГОПРИЯТСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Съдействувам, способствувам, помагам.
I. П+благоприятствувам+О2/Ф—»
П+благоприятствувам+О2,
П+благоприятствувам+Ф.
II. П=С, М.
О2=за+Сц за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=явление, състояние, положение, действие, дейност.
С\=дейност, действие.
IV. Климатът благоприятствува за извършване на
земеделските работи. Плодородната глина благоприятствува за
развитието на земеделието (Б. Петков). Тежките условия не
благоприятствуват за развитието на фабрична индустрия (Ив.
Унджиев). Политическото положение благоприятствуваше за
разпространението на идеите на руската революция (сб. Актуал-
боравя
96
ни проблеми на мира и социализма). Те особено благоприятствуват за храненето на децата (ВН). Условията са благоприятствували за това (Б. Пенев). Времето и обстоятелствата са особено
много благоприятствували да се издигне в очите на народа един
твърде обикновен и безхарактерен човек (П. П. Славейков).
Друго едно обстоятелство... е благоприятствувало да играе
манастирът Атон важна роля в духовния живот на българи и
сърби (Б. Пенев, РСБКЕ). Никога в историята на страната
политическите условия не са благоприятствували в такава висока степен да се разгърне масово всенародно движение за получаване на независимост (М).
БОРАВЯ, -иш, -и, -ят; несв.; непрех.
Действувам, използувам нещо; работя, служа си с
нещо.
I. П+боравя4-О,.
II. П=С, М.
02=0+0!, с+Мп.
III. С=лице.
С1=предмет, инструмент, идея, факт, лице.
IV. Те боравят с думите и фразата великолепно (П).
Той боравеше с всякакви уреди и инструменти. Свободно боравят с времето (НК). . . . с които боравим в нашия всекидневен
живот (Основи на марксистко-ленинската философия). Всекидневно боравеше с нея (П. Вежинов).
БОРЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; несв.; непрех.
1. Стремя се да победя, воювам.
I. П+боря се+О2.
II. П=С, М.
O2=c+Ci, с+Мп, срещу+Сх, срещу+Мп, проTHB+Clt против+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, животно, чувство, състояние, идея.
IV. Едно време тя и с баща си така се бори (Д. Талев). . . когато се борихме с патриката (Д. Талев). Брат й се
бори с коня (Ем. Станев). Човечеството ще трябва да се бори безпощадно с шума . . . както се е борило срещу холерата и чумата
преди години (Н. Хайтов). С такива мисли се бореше Ния
(Д. Талев). . . че се бореше със злобата си към Кондарев (Ем. Станев). Бореше се с желанието си (Ем. Станев). Бореше се той в
голяма мъка със смъртта (Д. Талев). С мъка се бореше с кашлицата си (Д. Талев). С живота под вежди се гледаме строго и боря
97
бродя
се с него, доколкото мога (Н. Вапцаров). Ние се борим с нея [земята] (Д. Талев). Бореше се със себе си (Л. Станев). . .трябваше
да се бори с тях (Ив. Давидков). Още няма сили да се бори против злодействата (Д. Талев). Още няма сили да се бори против тях.
2. Стремя се да постигна нещо, като преодолявам
трудности.
I. П+се боря+О2/Ф—.П+се боря+О2,
П+се боря+Ф.
II. П=С, М.
III. 02=33+0!, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сг=цел — състояние.
IV. Народите се борят за мир (РСБКЕ). Боря се за
свободата си и живота си жертвувам в тая борба (Е. Коралов).
Тя непрестанно се е борила за единство на работническата класа,
на всички трудещи се (РД). Българските спортисти ще се борят
за олимпийското злато (РД). За това ли сме се борили толкова
години (ВН). Той се бореше за тях, а те копаеха гроб зад гърба
му (А. Дончев). . . че ще се борят да осъществят програмата на
ОФ (РД).
БРОДЯ, -иш, -и , -ят; несв.; непрех.
Скитам, ходя без определена посока.
I. П+бродя+Об±По/Об—►П+бродя+Об,
П+бродя+По,
П
I с
+06 ,
П+бродя
+По
П+бродя^обII. П=С. М.
Об=из+С1, из+Мп, по+С], по+Мп, над+Сг,
над+Мп, сред+Ci, сред+Мп; Hp4j.
Об = Нрч2, съчетание.
По=Прл, Прч.
III. П=лице; нелице (прен.).
Сх=място — местност, територия, селище.
Hp4j=MHCT0.
Нрч2=начин.
Прл = качество, състояние.
Прч=състояние.
7 Кратък валентен речник
броя
98
IV. Може би тези войници са бродили из Балкана
(П. Стъпов). Ние бродим из града (П). Ако гостенката броди из
кюстендилските улици. . . (П). . . които бродеха из неговия
край (П. Стъпов). Те бяха бродили из него (П. Стъпов). И ние
пак бродим по улиците (П). По коридорите на ..Коунс“ — хотел
бродеше тревога (Л. Стефанова). . . по които бродех нощем (П).
. . .че над нея броди хвърчащ кръст (Г. Стоянов). Те бродеха
сред тази мъртва долина (Ц. Цанев). Те бродеха сред нея. Другаде бродеха мислите ми (П. Стъпов). . . и да им кажем, че насам
бродят разци хайки (П. Стъпов). Бродех уединен (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Бродя аз — бездомен и самин (Д. Дебелянов). Ние
бродехме премръзнали из храстите на възвишенията (Д. Вълев).
Той бродеше призрачно из разсадника (П).
БРОЯ, -йш, -й, -ят; несв.; прех.
Пресмятам числото, броя, количеството на някакви
обекти.
I. П-ЪброяЦ-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=лица, животни, предмети.
IV. Смяташе, записваше, броеше банкноти (Г. Стаматов, РСБКЕ). Македонски захвана да брои жълтиците
Ив. Вазов). Лина си наля валериан, без да брои капките
М. Грубешлиева). . . търпеливо брояха кехлибарените зърна на
хаджийската броеница (Е. Каранфилов). Сега ще броим пилците (РД). Райко не съобрази и продължи да брои войниците
(Е. Коларов). Залъците ни, и тях броят (Е. Коралов). Старата
лежеше и ги броеше на пръсти (Г. Караславов).
БРЪКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
БРЪКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Мушвам, пъхам ръка в нещо, обикновено за да намеря
или извадя нещо.
I. П+бръкна/бръквам+О,.
II. П=С, М.
О2=вЧ-С!, вЧ-Мп.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. Матея бързо бръкваше в една орехова ракла и
вадеше нови неща (Ив. Вазов, РСБКЕ). Тя бръкваше в една
99
бягам
торбичка (Ив. Давидков). Момчето бръкна в джоба си (Ат. Наковски). Не го домързя да бръкне с два пръста във всяка яка
(Сл. Г. Караславов). Той бръкна право в нея (Т. Тонев).
БУДЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Прекъсвам съня на някого. Смущавам, нарушавам
спокойствието.
I. П+будя+Oj.
II. П=С, М.
О1===С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, нелице — действие.
С1=лице, животно.
IV. Майка кротко буди милия си син (Ем. Попди-'
митров, РБЕ). Сутрин будеха момчето много рано (Ат. Наковски). Той трябваше да буди брат си всяка сутрин в 7 часа. И нас
будят от сън. Шумът от фабриката ме будеше много често през
нощта. Не исках да те будя (Р. Стоянов, РБЕ). Те се оплакваха,
че ги будят (П. Вежинов).
БЪРША, -еш, -е, -ят; несв.; прех.
Премахвам влага, прах и др. от повърхността на нещо;
трия.
I. П+бърша-ЬО!II. П=С, М.
III. О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С,= предмет.
IV. Людмила бършеше зачервените си очи (А. Гуляшки). Той захвана да бърше с конци черните си от машинно
масло длани (Др. Асенов). Бърша чинии (РСБКЕ). Бърша вилици (РСБКЕ). Тях бърша. Бърша ги.
БЯГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Тичам.
I. П+бягам+0.
II. П=С, М.
III. С=лице, животно.
IV. ... и у нас много хора започнаха да бягат, осъзнали ясно ползата от призива на вестник Народен спорт (НС).
В разредена колона състезателите бягат в леко темпо около игрището (Б. Такев). . . десетки жени, мъже и деца бягаха в надпревара към мястото, където беше станало нещастието (Сл. Трънски). А конят все бягаше, колкото сила има (Й. Йовков).
бягам
100
2. Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с
тичане от някаква опасност.
I. П+бягам4-0II. П=С, М.
III. С=лице, животно.
IV. Душко трепери от страх и бяга, бяга, краката
му се скъсяват, скъсяват (Елин Пелин, РБЕ). Останалите живи
турци ужасени се обърнаха да бягат (Д. Талев). Мъже, жени,
деца. . . всички бягаха (Елин Пелин). Бяга и се брани дядо Мраз
с тояга, / тича баба Зима, вика и налага (Ас. Разцветников).
А следИнея бягаше жребецът (Й. Йовков). Стреляше по другия,
който бягаше (Й. Йовков). Те се пръснаха като пилци и почнаха
да бягат, кой накъдето види (Елин Пелин). Скочих, грабнах пушката и хукнах да бягам (А. Каралийчев).
3. Прен. Отстранявам се от нещо, от някъде.
I. ПЦ-бягам+О2/Об—».П+бягам4-О2,
П-йбягам+Об.
II. П=С, М.
О2=от+С1 (Мп).
Об=от+С2, Нрч.
III. С=лице.
С1=състояние.
Со=място.
IV. От глада и мъката бягат тези хора (Ц. Цанев).
За разлика от тях той бягаше от всички служби и постове (С).
Когато бягах от пленничеството. . . (Ц. Цанев). Бяга от самотността (Г. Стоянов). Бяга от почестите. Тия
въстаници
бягаха от укреплението (Ив. Вазов). Защо твоят стругар бяга
от станцията. . . омръзнало му — бяга (А. Гуляшки). Аз бях
бягал от бащиния си дом — в Присловския манастир да ставам
калугер (П. П. Славейков). Само ти един си бягал от България
към Париж (А. Константинов). Бягат от селата, бягат от чифлиците ни (Д. Талев). Да бягаме далеч оттука (П. Яворов).
4. Отклонявам се от служебни и други задължения.
I. П+бягам+О2.
II. П=С, М.
О2=от+С1.
III. С=лице.
Сх=дейност.
IV. Мнозина бягат и от най-дребната отговорност
(Г. Караславов, РБЕ). От трудов ден бягаш (Г. Стоев). Бягаме
от работа (Ив. Вазов). Умен, разбира службата си и от обществена работа не бяга (М. Марчевски). . . или пък са бягали от
101
вдйгам
училище (Б. Несторов, РБЕ). Бягате от отговорности и се криете зад някакво благоразумие и такт (Ем. Станев). Не бягаш ли
от дълга си към тях (Т. Тонев).
5. Отбягвам някого, страня от някого.
I. ГЦ-бягам+Оо.
II. С, М.
О2=отН-С1, отН-Мп.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Понеже бягаше от хората, княгиня София привикна да прекарва често деня в малката полукръгла стая на кулата (Ст. Загорчинов, РБЕ). Виждаше се, че бяга от хората,
заобикаля овчарите, страни от воловарчетата и орачите (Г. Караславов, РБЕ). Той бяга от обществото (Г. Стаматов). От гражданката и децата бягат (Бл. Димитрова). Затова ли бягаш от
мене (А. Сегренски). Върнах се във Флоренция, но и там ме посрещнаха враждебно, бягаха от мен като от прокажен (Д. Спространов, РБЕ). Бягат от него, присмиват му се всички (Цв. Ангелов). . . нали от него всички бягат (П. Бобев). Те от нас
бягат (Е. Коралов).
ВАДЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Изкарвам, изнасям, измъквам нещо навън; изваждам.
I.
II. П=С, м.
O^Cj, Мп, Мкв.
Об=от4-Сг, Нрч.
III. С=лице.
Сх=предмет, лице, животно.
Са=място (затворено пространство).
IV. Жените започнаха да вадят от джобовете си стотинки (П. Вежинов). Вадиш
?прасковиот
*
джобовете (Бл. Димитрова). . . без да вадят ръцете от джобовете (А. Гуляшки).
. . . нито да валиш даровете си от сандъците (Г. Стоев). Той вадеше кестените от огъня (П). Матея бързо бъркаше в една орехова ракла в ъгъла и вадеше оттам нови неща (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Това тя извади от една кутия. . . които вадеше едно
по едно от големия сандък. Вадя ги оттам.
ВДЙГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВДЙГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
вдъхна
102
Движа, местя от по-ниско на по-високо; издигам,
повдигам.
I. П+вдигна/вдигам+Oi.
II. п=с, м.
01=^, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^ предмет, животно, лице.
IV. Секретарят вдигна молива (Елин Пелин). Глупчо
бързешком вдигнал петлето и го мушнал в пазвата си (П. Димитров — Рудар). После се наведе и вдигна едно смачкано писмо
(Ив. Вазов). Аз все чаках старецът да вдигне пушката и да гръмне (Ем. Станев, РБЕ). . . което никой не вдигна от пода. След
известно време вдигнаха и нея. Той се наведе, взе с двете си ръце
от земята един грамаден камък, вдигна го високо (Елин Пелин,
РБЕ). Усети, че го вдигнаха на ръце и го понесоха (Й. Йовков,
РБЕ). Той дълго се оглежда, за да не го види никой, но когато
се наведе да ги вдигне, те вече не бяха там (Ц. Цанев).
ВДЪХНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВДЪХВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Внушавам на някого мисъл, чувство, желание.
II. п=с, м.
О1=Сг.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице, действие, състояние.
С^идея, чувство.
С2=лице.
IV. Да можехме да вдъхнем на деца и внуци обич и
преданост към отечеството (Л. Стоянов). Нейните думи, нейните
цели ще вдъхнат смелост на много хора (РД). Трябваше и на тях
някой да вдъхне вяра в утрешния ден (ОФ). То ми вдъхна вяра
(М). . . . и да ми вдъхне малко кураж (П. Вежинов). . . който
ни вдъхна нова вяра (С). Спокойствието на Кирил му вдъхва
доверие (С). Вдъхват им увереност.
вдъхновя, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ВДЪХНОВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Създавам на някого желание и настроение за дейност.
103
вземам
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2—за 4~О2 *
III. С=лице, идея, чувство, събитие, действие.
С1=лице.
С2=цел — дейност, действие.
IV. Новата програма... ще вдъхновява трудещите
се за нови трудови успехи (РД). Новата програма ще вдъхновява
и нас за нови дела. Ще ги вдъхновява за нови трудови победи (М).
. . . което ги 'вдъхновява за национално и социално освобождение (Л. Стефанова).
ВЗАИМОДЕЙСТВУВАМ (СИ), -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Действувам взаимно с някого, с нещо.
I. П4-взаимодействувам (си)+О./0—►
П+взаимодействувам+Оз,
П+си взаимодействувам4~0.
II. П=С, М.
02=04-03, с4-Мп.
III. С=явление, предмет, идея.
Сх=явление, предмет, идея.
IV. Материалният обект може да взаимодействува с
други обективни неща и явления като материална сила с друга
материална сила (Н. Николов). Водата взаимодействувала с
карбидите и така се образували въглеводородите (Д. Пеев и др.).
Разтворената гасена вар взаимодействува с въглеродния двуокис (Е. Попова и др.). Голяма част от скалите взаимодействува
с водата при съприкосновение с нея (Р.Христова и др.). . . . която
непрекъснато взаимодействува с обществото (Н.Николов). .. .което взаимодействува с микрообекти (Основи на марксистката философия). . . с които взаимодействуват при определени процеси
(Учебник по химия). Валентността на някои елементи се мени според условията, при които елементите си взаимодействуват
(Учебник по химия за 7 клас, 1950).
ВЗЕМА, -еш, -е, -ат; се.; прех.
ВЗЕМАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Поемам в ръце; приемам, получавам.
I. П4-взема/вземам,-Ц>1II. П=С, М.
'Oj=C3, Мп, Мкв.
III. С=лице.
видя
104
Cj=предмет, лице (рядко).
IV. Лисичката полека, .... взема пушката от коляното на стражара (Елин Пелин). Учителката взема перото и
пише (Елин Пелин). Аз вземам плика и правя жест на недоумение (Л. Стоянов). Огнянов се наведе, взе детето и мина напред
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Тя вземала в скутите малкия син и тихо
му пеела (Н. Вапцаров). . . взе ръката му (Елин Пелин). Той
тичаше насам-нататък, вземаше едно, оставяше друго (Й. Йовков). Тя не знаеше какво да прави, вземаше това, вземаше онова. . . дали не ми плати първия хонорар със свои пари, а
разписката беше само, за да ги взема (К. Цачев).
2. Отнемам.
I. П+взема/вземам^^1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп( Мкв.
О2=Мкд.
III. С=лице, действие.
Сд=предмет, идея, положение, състояние.
Мкд=лице.
IV. Те му взеха това златно място (Г. Караславов).
Взеха му оръжието (А. Гуляшки). Той ще ти вземе силите
(Ст. Ц. Даскалов). ... ще им вземеш акъла (Р. Михайлов).
3. Смятам, мисля някого за някакъв.
I. П+взема/вземам^^д.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=за+С2.
III. С=лице.
С^лице, предмет, състояние.
Сг=лице, предмет, състояние.
IV. Те вземат своето заслепение за светлина пред
очите (П). А него вземаха за Наполеон (М). . . които местните
жители вземаха за геолози (К. Апостолов). . . за човек
не го вземаха (ВН). Навярно ме вземате за Наташа (Л. Стефанова). Бяха ни взели за нови кандидатки (ЖД).
вйдя, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ВЙЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Възприемам нещо чрез зрението си.
I. П+видя/виждам+Oi.
105
виждам
II. п=с, м.
О!=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет, лице, свойство, действие, състояние, явление.
IV. Балкана виждам аз . . . (П. П. Славейков, РСБКЕ).
Те не виждаха Минко, който се катереше по моста (Е. Коралов).
Кекавмен знаеше що вижда той. Той виждаше там долу облените
в слънце поляни, виждаше блясъка на реката и свежата зеленина на горите (А. Дончев). А горе, високо в планината, Владислав видя срещата на Ана със Самуил (А. Дончев). Когато вдигна глава, видя пред себе си само гърбовете на хора, които тичаха ..., а и после само тях виждаше (А. Дончев). В неделя видях
сватята Юрталанка на църква (Г. Караславов). Тя мина, та видя
и него — спеше и то, търкулнато върху няколко ананасови гръсти, отхвърлило тънката парцалена черга настрана (Г. Караславов). Когато Мануел ди Соуза видя това, разбра ясно каква голяма грешка беше направил (Р. Генова и др.). Нищо от това,
което виждаше белият, не беше пригодно за джунглата (А.
Сарафов). Казълбашката спря пред кладенеца и като се правеше,
че ги не вижда, остави бъкъла и хвана кофата (Г. Караславов).
Депо дълго време не беше я виждал (Елин Пелин, РСБКЕ). Там
никой нямаше да ги види (А. Сарафов).
2. Разбирам, схващам.
I. П4-видя/виждамН-О1/Ф—►П4-видя/виждам4-О1,
П 4- ви д я/ ви ждам 4- Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=че4-изр., ВМ+изр., ВНрч+изр., да4-изр.
III. С=лице.
С1=факт, състояние, положение, действие, дейност, качество, чувство, идея, отношение.
IV. Ленин . . . видя възможността да се осъществят
бленуваните от социалистите утописти градове (НК). • • който
така мащабно виждаше мястото и ролята на изкуството (НК).
Видяхте ли факта на кражбата (К- Странджев). Нека видим причината (РД). Те видяха у нея подчертана лирическа дарба (М).
В това аз виждам древната обич на българина към Мелпомена
(ВН). Тук виждаме неговата способност да . . . (Е. Каранфилов).
Той не виждаше нищо смешно в думите си (Е. Коралов). Нищо
не си видял (С). Видях всичко вече (С). Виждах в нея нещо от
себе си (М). Самуил видя, че битката е спечелена (А. Дончев).
Той видя, че се е спасил само по едно чудо (Ив. Вазов). Тя виж-
I
106
даше, че хората не го гледат с добро око (Г. Караславов). А сега
да видим какво е положението (П). ... за да види какво трябва
да прави (Г. Караславов). Обърнах се да видя какво впечатление им прави Девненският комплекс (М). Ела с нас и ще видиш
какво бъдеще те очаква (Е. Коралов). Не виждате ли как се изложихте с Нина (Т. Тонев). ... за да види дали беше останал
глас в гърлото му (А. Гуляшки). Всички са видели да се сбъдват...
неговите трагични думи (Е. Каранфилов).
ВИСЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
1. Стоя окачен на нещо, без да се опирам отдолу.
I. П+вися-|-0б.
II. П=С, М.
Об=на-ЬС!, под+Ci, по+Cj, в+Сх, зад+С1( над
+СХ, върху+Cj и др.; същите предлози4-Мп;
Нрч.
III. С=предмет.
Сх=място — предмет, част от човешкото тяло.
Нрч=място.
IV. Палтата им висяха на закачалката (А. Сегренски). Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона (Ив.
Вазов, РБЕ). . . висеше на дълъг шнур (ЛФ). . . виси на вра-4
тата (К. Цачев). На лакътя й висеше мрежа звънкащи буркани
(П). На гърба му виси бас (Ив. Давидков). На гърдите й висяха
слушалки (Л. Станев). . . на която самотно виси офицерска
фуражка (Т. Тонев). До синора, под трънливата круша виси пъстра люлка (Елин Пелин). . . които висяха под стряхата (Ив.
Давидков). Висеше под лампата (П). По нейните тъмнозелени
клони висяха . . . многобройни кошнички (Ив. Вазов). По оголените места висяха кичури трева (С). По градинските дървета
наоколо примамливо виси. . . всякакъв плод (РСБКЕ). В ръката му висеше броеница (Ем. Станев). Очите й се спряха няколко пъти по златоткания покров, който висеше в ръцете на болярката (Ст. Загорчинов). В отворен гардероб в безредие висят:
рокли, блузи, пелерини (Г. Стаматов, РБЕ). То висеше зад вратата (Р. Михайлов). Менците, които висяха над тезгяха, нададоха тих звънлив отглас (Елин Пелин). Над много дворове висяха
лози (Ив. Вазов). Върху телените мрежи пред нас виси неприятелски труп (Л. Стоянов). Посред огнището виси желязна врата
(П). От потона . . . висеше клетка (Ив. Вазов). Оттам надолу висяха клони (Р. Михайлов). Там насреща висеше оръжие (С).
Кой знае къде виси (П). Навсякъде висяха гирлянди (Цв.
Ангелов).
107
вкарвам
2. Стоя надвесен над нещо.
I. П+вися+Об.
II. П=С, М.
Об=над4-С1, над+Мп, Нрч.
III. С=лице, предмет.
С1 = предмет, лице, местност, селище.
Нрч=място.
IV. Над чардака. . . висяха пламъците на знамето
(С). Той все виси над главите им (Л. Станев). Висеше над работниците като вълна от отровен газ (Д. Димов). Слънцето висеше
над планината (К. Цачев). Бяло облаче виси ниско над баира
(Р. Михайлов). То висеше ниско над далечните мирни хълмове
(Р. Михайлов). Над тях висяха градоносни облаци. Там висяха
градоносни облаци.
ВИТАЯ, -еш, -е, -ят; несв.; непрех.
Поет. Нося се, намирам се мислено някъде.
I. П +витая +06.
II. П=С, М.
Об=в+С2» из+Сх, из+Мп, около+Сх, около+Мп,
над+Сх, над+Мп, Нрч.
III. С=лице, явление.
С! = психическа област, място — предмет, местност, лице.
Нрч=място.
IV. Такива творци витаят в областта на въображението и фантазията (НК). В живота ни на следствени все почесто витаеше смъртта (П). Тревогата все още витаеше в душата
му (П. Вежинов). Из въздуха наоколо като че витаеше нещо
неумолимо и тревожно (М) ... из която витаеха тревоги (С).
Около кабинета му все витаеше тайнственост (П). Тя витаеше
неуловимо около нас (М). То вечно витае над тяхната любов
(Д. Вълев). Витае над тях. . . витаеше наоколо им (С). Витае
навсякъде. Витае тук.
ВКАРАМ, -аш, -а, -ат; св., прех.
в к а рв а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Заставям, правя нещо да влезе някъде.
I. П+вкарам/вкарвам
II. П=С, М.
02=02, Мп, Мкв.
включа
108
Об=в+С2, вЧ-Мп, Нрч.
III. С=лице.
С!=лице, животно, предмет.
Сг=място — затворено пространство, местност,
селище, територия.
Нрч=място.
IV. Българите пред нас се отдръпнаха, за да вкарат
преследвачите в хитро подготвен капан (Ц. Родев). Воденичарят се изгуби в сянката, но след две-три минути се върнали
вкара коня във вътрешния двор. Селянинът вкара колата в двора (С). Сам вкара вълка в кошарата (Цв. Минков). Кой вкара
тая муха в стаята. А него го вкараха в една голяма стая (С).
Ще ни вкараш в тая бука ли (Г. Стоянов). Вкара ни в нея
(Ем. Станев). Неговите усилия да я вкара там останаха напразни
(Ем. Станев).
ВКЛЮЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ВКЛЮЧВАМ. -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Вмъквам в състава на нещо; причислявам, присъединявам.
I. ПЧ-включа/включвам^^1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О4=в Ч-С2, в +Мп .
III. С=лице.
С1=лице, идея, явление, действие, състояние.
Са=група, система, категория.
IV. Други включват в общественото битие и социалните отношения в тесен смисъл (Н. Николов). Той включи комунистите и във временното си правителство (ОФ). Някои включват в бита и начина, и формите на организация на живота на хората (Н. Николов). . . който трябва да включи в своето съдържание цялото научно знание (Основи на марксистко-ленинската
философия). Включват в системата на своята космогония наблюдението на социалната действителност (НК). Смятам да включа
в програмата си няколко сложни скока (ОФ). Те включват симпозиумите в своите годишни планове (Информационен бюлетин — СБХ). . . които Мартин включи в обедното меню (П).
Исках да ти кажа, че сме те включили в нашия самодеен кръжок
(А. Гуляшки). Той не го включи в своето приветствие (П). Още
ли не си го включил в политическата просвета (К. Калчев). Той
109
владея
започна да я включва по-непосредствено в нелегалните задачи
(П). Не ни включваха в игрите (П). ... в които той включва
разположението на предприятието (РД). Не го включваха в
нищо.
2. Обхващам, обемам в себе си.
I. П+включа/включвам^^^ сиу
II. П=С, М.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
III. С=предмет, идея, състояние, дейност, действие.
С1=предмет, идея, състояние, дейност, действие,
лице.
IV. Тук субективното . . . включва и материалната
страна (Н. Николов). Това движение включва в себе си разнородни тенденции (НК). Така социалното равнище на материята
включва в снет вид и по-низшите равнища на движение на материята (Н. Николов). . . движението на елементарните частици,
което включва и тяхното взаимно превръщане (Марксистко-ленинска философия). . . което ще включва специалисти от много
области (ВН). . . която включва в себе си и използуването на
съвременни методи за разчитане на заличената част от надписа
(ВН). Системата включва устройство за предварително сканиране, устройство за разгръщане и схема за разпознаване (РД).
Всичко това системата включва в себе си. Включва го в себе си.
ВКЛЮЧА СЕ, -иш се, -и се, -ат се; св.; непрех.
ВКЛЮЧВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Присъединявам се към нещо, за да участвувам в него.
I. П+включа се/включвам се+Оа.
II. П=С, М.
О2=в+С1, в +Мп .
III. С=лице.
С1=група, дейност, действие.
IV. Исках да ти кажа, че съм се включил във вашия
самодеен кръжок (А. Гуляшки). Още ли не си се включил в
политическата просвета (К. Калчев). Столичани се включиха
масово в Ленинския съботник (ВН). В борбата той се включва
твърде рано (М).
ВЛАДЕЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех.
Държа под властта си (конкр. и прен.).
I. П+владея+Oj.
властвувам
110
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице (конкр.), мисъл, чувство (прен).
С1=територия, лице.
IV. Чужди хора ще владеят свещената земя (Ив. Вазов, РСБКЕ). Има там богати собственици, конто владеят
цели области земя (Д. Талев). Тази е земята, която владеят.
Поезията на С. Есенин ме владееше с топлата си емоционалност
(М. Исаев). Тази мисъл го владееше и не го оставяше спокоен ни
денем, ни нощем (Ц. Цанев). Чувството на висока гражданска
отговорност владееше всички присъствуващи на конференцията
(НК).
ВЛАСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Упражнявам власт, господствувам.
I. П+властвувам+О2/Об—».П+властвувам+О2,
П+властвувам+Об.
II. П=С, М.
О2=над4-Сх, над+Мп.
ОЬ=в+С2, Нрч.
III. С=лице, идея, чувство, състояние.
Сх=лице, психическа област.
С2=място.
Нрч=място.
IV. Танатос властвува над умовете (Б. Райнов).
Все това властвува над размислите и поривите му (П). ToTi може
да властвува над тях (Д. Димов). Някакво непознато спокойствие властвува над него (П). В Чикаго властвува синдикатът на
гангстерите (Л. Стефанова). Той властвуваше в селото (Р. Михайлов). . . дето властвуваше ритъмът (П). Тук властвува невежеството (БТР).
ВЛЕЯ, •еш, -е, -ят; се., прех.
ВЛИВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Правя така, че някой или нещо да навлезе, да се
включи в друго нещо.
I. П+влея/вливам^гу1.
II. П=С, м.
2
O!=Ci, Мп, Мкв.
О2=в+С2, в+Мп.
III. С=лице.
111
вливам се
С1=качество, идея, чувство.
С2=дейност, действие.
IV. Работниците вляха своя ентусиазъм в насрещните
планове (ЖД). Никога няма да влее своя дял в живия организъм
на отечеството (Л. Стефанова). Те бяха бойци, готови да влеят
сили в голямата, в човешката битка за приятелство (Л. Стефанова). Идва времето, когато те ще влеят в медицината внимателно проученото, изчистеното от мистификациите народно лечебно изкуство (НК). Силите, които ще влеят в битката за приятелство, им принадлежат. Работниците го вляха в насрещните
планове (ЖД). В какво можеха да влеят огъня на душата си (С).
В какво можеха да го влеят (С).
2. Прен. Давам, вдъхвам на някого сили, бодрост или
въобще някакви положителни чувства.
+0
I. П+влея/вливам^д1.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на-ЬМп, Мкд (при С2=лице); в+Са,
в+Мп (при С2=физическа или психическа област).
III. С=лице, действие, дейност, явление.
Cj = качество, чувство.
С2=лице (с предлога на}, физическа или психическа област (с предлога е).
IV. Победата вля нови сили на спортистите (ВН).
И на тях победата вля нови сили. Вливам радост на някого
(РСБКЕ). Вливам надежда на някого (РСБКЕ). Вливам живот
на някого (РСБКЕ). Алкохолът му влива живителни сокове (П).
Вля му сили (Д.Вълев). Победата им вля нови сили (ВН). . . вля
нови сили в тялото му (Р. Михайлов). Вля пресни сили в организма (Г. Стаматов). Не влива огъня си в току-що заздравялата
рана (Д. Вълев). Не влива огъня си в нея.
ВЛЕЯ СЕ, -еш се, -е се, -ят се; св.; непрех.
ВЛИВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. За река, поток — втичам се.
I. П+влея се/вливам се+Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сх, в+Мп, Нрч.
III. С=река, поток.
Ci=река, море, езеро, океан.
влияя
112
Нрч=място.
IV. В Рилските езера се вливат малки планински
поточета. Река Искър се влива в Дунав. Река Дунав се влива в
Черно море. Река Марица се влива в Бяло море. Потоците се
вливаха там. Никой не знае къде се влива тази рекичка.
Забележка: Същото значение може да бъде изразено и с преходния глагол влея/вливам, който не е включен в този речник поради ограничената
му лексикална съчетаемост. Той има валентна формула П+влея/вливам^^,
в която О!= думата води, а Об=С=название на река, море и др., в което се
втичат водите, например: Марица влива водите си в Бяло море. Дунав влива
водите си в Черно море.
2. Прен. Включвам се.
I. П-f-ce влея/се вливам+О2.
II. П=С, М.
Ог=в+Сх, в-|-Мп.
III. С=лице.
дейност, действие, група.
IV. Целият боен ред на бригадата се влива в огневата линия (Й. Йовков, РСБКЕ). Дори трудещите се от близките
охолни села са дошли в града, за да се влеят в ликуващите колони на манифестантите (РД).
ВЛИЯЯ. -еш, -е, -ят; несв.; непрех.
Оказвам влияние, въздействувам.
I. ПН-влияя-ЬО2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд, върхуН-Сц върху+Мп.
III. С=лице, явление, качество, чувство.
Сх=лице, състояние, качество, положение.
IV. На Саид височината му влияе (Л. Стефанова).
... не влияе благотворно на една омъжена жена (Г. Стоянов).
Тези промени влияят на въздушните течения (С). Това може ли
да влияе на нашите отношения (Г. Стоянов). . . . или влияят
на консистенцията (НТ). Горещината влияе и на тях (К). Може
ли той да ти влияе (П). Те влияят върху общественото мнение
(РД). . . които влияят върху равнището на производителността
на труда (ВН). . . които влияят върху временните характеристики на климата (П). . . . влияе върху тях (П). . . влияе върху
нея (Р. Михайлов). . . Като един друг си влияят в салона (П).
ВЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ВЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
113
влагам
1. Внасям пари, средства в банка или в някое предприятие.
I. П+вложа/влагам^^.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, в4-Мп, Нрч.
III. С=лице.
С^пари, материални средства, капитали.
С.,=банка, предприятие.
Нрч=място.
IV. В края на XIX век богатите класи в Англия влагали своите капитали главно в банките и по-малко в индустрията (Учебник по история, РБЕ). Той си вложил капитала в мел-,
ницата (Ем. Станев). Парите, които вложи в мелницата, беше
наследил от чичо си. Той не знаеше в какво да вложи капиталите си. — Докторе, какво мислиш да правиш сега с парите си,
сиреч сумата е голяма, къде мислиш да я вложиш (Й. Йовков,
РБЕ).
2. Прен. Употребявам, прилагам, внасям.
I. П-|~вложа/влагам^0
.
*
II. П=С, М.
Oj-Сг, Мп, Мкв.
О2=в-{-С2, B-j-Мп.
III. С=лице.
С1 = идея, чувство, качество.
С,= дейност, предмет — резултат от човешка дейност.
IV. В „България“ е вложил най-хубавите черти на
своята човешка и творческа личност (П). В издадения неотдавна
сборник Опулски е вложил голям труд (ВН). Той ще влага в
своята работа всички сили и способности (М). В думите си Каменов вложи двусмислие (Т. Тонев). Влагаха цялото си сърце в
изхода на всяко трудно сражение (Л. Стефанова). Влагал в него точно определено съдържание (П). В нищо не влагаше корист
(Р. Михайлов). ... но в който човек не можеше да вложи никакво
определено чувство (Д. Димов). В това не влагам нищо (П). Не
го влагам в него.
3. Прен. Употребявам нещо за постигане на определена цел.
в
Кратък валентен речник
114
вляза
+Oi
I. П+вложа/влагам +02/Ф
П+вложа/влагам +0,
+о2>
П+вложа/влагам ^ф1
II. П=С, М.
Ог=Сх.
О2=за+С2.
Ф=да+изр., за да+изр.
III. С=лице.
Сх=идея, чувство, качество.
С2=цел — дейност, действие.
IV. Затова сега влага цялото си умение за непрекъснато усъвършенствуване на подготовката им (РД). Той влагаше
мъчителни усилия да държи бодро и стегнато пълната си фигура
(Ем. Станев).
ВЛЯЗА, влезеш, -е, влязат; св.; непрех.
ВЛЙЗАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Движа се отвън навътре в нещо.
I. П+вляза/влизам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+С1( в+Мп, при+Cj, при+Мп, под+Сп
под+Мп, y+Ci, у+Мп, презЧ-К^!, през+Мп; Нрч.
III. С=лице, животно.
С1=място — затворено пространство, помещение; място — местност, селище, територия; място — предмет (при, през, под); място — лице
(npw, у).
Нрч=място.
IV. ... но преди да влезе Поли в палатката на момичетата . . . (К. Калчев). Аз не влизам в стаята му (М. Величков).
След това влязохме в сладкарница „Еделвайс“ (К- Калчев). В
това време в кафенето влязоха двама души (Г. Караславов).
Влезе в кухнята (Т. Тонев). ... и да влязат във водата (Ст. Загорчинов). Влязохме в дворчето (К. Калчев). . . . като влезеше
в някое село (Ст. Загорчинов). . . . които влизат в него (Учебник
по физика за чуждестранни студенти). ... за да влезе в нея (Пг).
Влязоха при казаните (Г. Мишев). Майката влезе при Антония
(Ив. Давидков). Когато влезе при секретарката си . . . (П). Той
влезе при тях свъсен (Ем. Коралов). Тя е влязла под покрива
му (П). Тя е влязла под него. Още когато влезе у тях (Ем. Станев).
Още преди да влезе у Петрови, той не се чувствуваше добре.
115
влизам
Вълната влиза през отвор 1 (Промишлени апарати — учебник).
. . . през която никога не влиза светлина (П). Пръв тук влезе
Даврушкин (Т). Той влезе вътре (П).
Забележки: ]. Глаголът вляза!влиза.ч може да се употребява и самостоятелно, когато мястото е известно от по-широк контекст: Не видя
добре хората, които влязоха (Ем. Станев). Когато Костадин влезе, Райна го
изгледа зачудено (Ем. Станев).
2. При употреба на предлога през обикновено задължителният елемент
’в нещо’ отпада, когато е известен от контекста или когато поради комуникативни причини се набляга на елемента ’преминаване през’: . . . влиза през
отвора 1. . . . през който никога не влизаше светлина (П).
2. Включвам се в нещо, съдържам се в нещо.
I. П+вляза/влизам+О2.
II. П=С. М.
02=8+0!, в+Мп.
III. С=лице, предмет, дейност, състояние.
С1=група, категория, система.
IV. В тази група влизаха .двамата Златьовцн
*
(Г. Караславов). . . . че и той може да влезе в групата на даскалчетата (Ем. Станев). Те влизат в някаква сложна сплав (А). . . . конто влизат в състава на критериите. Влиза в състава на различни
сборници (ЛМ). . . . които влизат в номенклатурата на пловдивския комбинат (ВН). Влиза в разреда на духовния елит
(Б.Райнов). . . . а във втората категория влизаха и те (Ем. Станев).
В строя влязоха нови фабрики и заводи (РД). 1945 г. влезе в
най-новата история на човечеството (НК)- По никой начин не
искаше да влезе в движението (Ем. Станев). И тъкмо с този си
акт е влязло в сферата на великото изкуство (Б. Райнов). . . . както един Крали Марко е влязъл в народните песни (Т. Тонев).
В нея влизаше и механикът (С).
3. Ставам член на организация.
I. П+вляза/влизам+О2.
II. П=С, М.
О2=в+С!.
III. С=лице.
С1 = организация, група.
IV. Той влиза в Комсомола (С). Синът му да влезе
в партията (С). Влезе в сдружението на предприемачите (Ц. Цанев). И той влиза в ръководството (П). Затова пък в кабинета
влязоха много от ония (С).
4. Постъпвам в учебно заведение
I. П+вляза/влизам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+С2.
1 16
вместя
III. С=лице.
Сг=учебно заведение.
IV. Не помнеше кога е влязъл в Института (П). Влезе момчето във виеше учебно заведение (П).
5. С предлог в+отвлечено съществително име —.
навлизам в това, което изразява съществителното.
I. П+вляза/влизам+ОгII. П=С, М.
02 = 6-1-0!.
III. С=лице, предмет, идея.
С!=дейност, действие, състояние, положение.
IV. Той бе влязъл вече в конфликт с педагогическите
принципи (Т. Тонев). Те влязоха в съприкосновение с великия
Тангра (сб. Бронзовите конници). Да не влизаш в спорове (С).
. . . които могат да влязат в пълноправен диалог с. . . (НК).
До края на септември ще влезем в график (Т). Не смятаме за
необходимо да влизаме в полемика (Б. Райнов). Влязоха в остра
разправа с домакина (С). Ще влязат отново в тежка борба (Т).
... а сетне влязоха в такт (С). В каква игра влиза (П). Заводът
ще влезе в действие (Пг;.
ВМЕСТЯ, -иш, *и,
-ят; се.; прех.
ВМЕСТВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поставям нещо вътре в друго (конкр. и прен.).
I. П+вместя/вмествам+Q1.
II. П=С, М.
01=С1> Мп, Мкв.
О._=в-|-С2, в-ЬМп.
III. С=лице.
С\=предмет (конкр.), идея (прен.).
С2=група, категория, концепция.
IV. Дали действително ще съумеем да вместим „Циклопът“ в рамките на жанра (П). Ще се помъча да вместя зимна
виелица посред лято (П). Но е изключително трудно да вместим
в съвременните си представи онова (Пг). ... а не да я вместваме
в нашите теории (Т. Тонев). ... а не да я вместваме в тях.
ВМЪКНА, -еш, -е, -ат; се.; прех.
ВМЪКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Поставям нещо вътре в друго нещо.
117
вмъквам
II. п=с, м.
Oj ==Cj L> Мп, Мкв.
Об=в+С2, в+Мп, Нрч.
III. С=лице.
Cj = предмет, животно, лице.
С2=място.
Нрч=място.
IV. Гунка прекоси двора и бързо вмъкна в кухнята
вързопа с нещата (Г. Райчев). Вмъкваха в стаята един парцаланко
(Ц. Церковски). А него вмъкнаха в стаята. . . . сложи върху
тях рибата и рече да я вмъкне в пещта (А. Константинов). Той
я вмъкна в тесния тъмен коридор (М. Грубешлиева). Вмъкнал
го е в църквата и го е скрил в олтара (А. Каралийчев). Нечии
ръце го подхванаха, вмъкнаха го вътре (Е. Манов). Росинка го
вмъкна през една врата там (Д. Ангелов).
2. Прен. Включвам някого, нещо в нещо.
I. *
(П4-вмъкна/вмъквам+0
0б).
II. П=С, М.
O^Ci, Мп, Мкв.
О2=в-|“С1, в+Мп.
(Об) = Нрч.
III. С=лице, действие, дейност.
Сг=лице, идея, действие, дейност.
С2=дейност.
Нрч=място.
IV. Хаваджиев вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството (Г. Караславов). Един читател вмъква в
прочетения препис следната бележка (Б. Пенев). Жак Люк започна да вмъква в разговора неясни фрази (Б. Райнов).Той. . .
обичаше да вмъква в речта си по някоя френска дума (Д. Кит
сьов). Същевременно той вмъкваше в разказа см живописни подробности и духовити забележки (Д. Димов). . . . преживяват
правителствена криза, която вмъква в политиката даже найизостаналите маси (РД). ... а тя вмъкваше в дневния ред разни:
екскурзии, концерти . . . (Д. Кисьов). ... а тя вмъкваше в него
разни: екскурзии, концерти . . . Но колективът от архитекти е
вмъкнал в този ансамбъл и нещо от румънския стил (Г. Белев).
. . . щом иска да ме вмъкне в някаква своя комбинация, нека сам
се потруди (П. Вежинов). ... че съм вмъкнал там неща нелепи
или ненужни (Ив. Вазов).
внеса
118
ВНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВНАСЯМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Нося нещо отвън навътре.
,
+01
I. П+внеса/внасям_|_0^.
II. П=С, М.
01=0!, Мп, Мкв.
Об=в+С2, (в+Мп), Нрч.
III. С=лице.
С!=предмет, лице.
С2=място — помещение, сграда.
Нрч=място.
IV. Жените внесоха в приемната множество снимки,
пожълтели писма, грамоти, ордени и старинни оръжия (Ст. Дичев). В залата внасят все нови и нови венци (ОФ). . . . които
някой беше внесъл в стаята. Една сутрин, след като лъсна ботушите му и ги внесе в кухнята, Марин бе спрян от полковника
(Хр. Радевски). Онзи човек внесе тук позивите и ги остави
(П.Вежинов). . . . внесе ги долу, в голямата стая (Г. Караславов).
2. Прен. Създавам, предизвиквам, причинявам.
I. П+внеса/внасям+О
.
*
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О2=в+С2, в+Мп.
III. С=лице, действие.
Ci=качество, идея, чувство.
С»= дейност, състояние.
IV. Поетът внесе поправки в стихотворенията си
(ЛМ). Във второто издание на стихосбирката Смирненски внася
известни поправки (Г. Караславов). В тихата самотна стая песента му внасяше радост и слънце (Ст. Ц. Даскалов). Тия прости
думи внасяха сладка утеха и бодрост в Огняновата душа (Ив.
Вазов). Те внасят в книжнината светски елементи (Б. Пенев).
Той внесе в нейните истории известно разнообразие (П). Това
внася диспропорции в цялостния технологичен процес (РД).
Това внася елементи на величие и привлекателност в неговото
творчество (Н. Лилиев). Внася двойственост в сценичния живот
(ВН). Много настроение и майсторство внесе той в творбите си
(С). Тя не внасяше нищо в живота му (Г. Стаматов). И нейното
появяване. . . сякаш внася нещо златно в майските дни (Ем.
119
внушавам
Станев). Внася нещо ново в модния силует (ВН). . . . защото
сами разбират живота и внасят в него своя смисъл (Н. Райнов).
ВНИКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ВНИКВАМ, -еш, -а, -ат; несв.; непрех.
Навлизам в същината, прониквам.
I. П+вникна/вниквам+О,.
II. П=С, М.
02 = 8+0!, в+Мп.
III. С=лице.
С]=идея, състояние, положение.
IV. Но той не успя да вникне в корена му (Д. Вълев).
. . . и да вниква в смисъла на онова, което чу (П). Дано вникна
в душевните му тайни (П). Той не му помогна да вникне в спора
(Ем. Станев). Мъчех се да вникна в настроението й (Л. Станев).
Вникни в моето положение (Д. Вълев). . . . които не си дават
труд да вникнат в истината (ВН). Не бях вникнала в най-важното (П). Ако вникнем в това . . . (К. Цачев). . . . в които вникваше
със закъснение (П).Вникнах трудно в тях (Л. Стефанова). . . . можем да вникнем в него (Основи на марксистката философия).
ВНИМАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Старая се да направя нещо предпазливо (обикновено
с отрицателната частица не).
I. П+внимавам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+не+изр.
III. С=лице.
IV. Анка носеше кафето, като внимаваше да не го
разлее (Ст. Дичев). Благоразумните мъже внимават да не загубват жените си (Ив. Вазов). Аз пиех благоуханния липов чай. . .
и внимавах листата да не остават в устата ми (А. Дончев). Той
внимаваше да не го друса и троши (Хр. Радевски). Той внимаваше да не тропа (П). Ние внимавахме да не пропуснем някоя
страница. Те внимават да не сгрешат.
ВНУША, -йш, -й, -ат; се.; прех. и непрех.
ВНУШАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Въздействувам върху някого, за да се породят у него
известни мисли, убеждения, чувства или да постъпи
по определен начин
*
120
внушавам
_1_О
I. ПН-внуша/внушаваМ-^д^ф—►
4-О2
+01’
+о.г
П4-внуша/внушавам +Ф-
П+внуша/внушавам
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд, у+С2, у+Мп.
Ф=че+изр., да+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр
III. С=лице, качество.
Сх=идея, чувство.
Сг=лице.
IV. Искреният тон на момъка, изражението на мургавото му лице'. . . внушиха доверие на г-жа Касапска (Ив. Вазов).
Все пак залата внуши на Филипо усещане за грандиозност (С.
Боянов). Това внушаваше на присъствуващите почит (Е. Коралов).
Те внушаваха на малките момиченца в салона чувство за нищожество (П. Вежинов). На него тя беше внушила тези глупости..
Кой ти е внушил тия глупости (П. Незнакомов). Радев всякога
ми е внушавал респект (М. Кремен). ... и ми внушава трепет
(Р. Михайлов). Тя (Рослава] му внушаваше неволна почит с
достойното си държане (А. Дончев). ... да му внуши почит
(Л. Стефанова). Спасов му внушаваше свои мисли (X. Русев).
Илия им внушаваше нещо (Р. Михайлов). Това някой им е внушил. Кой ли им го е внушил? . . . които ни внушават актьорите
(НК). Умееше да внуши на момчетата това (Л. Стефанова). Внушаваше все по-голямо и по-голямо удивление у кантонера
(Р. Михайлов). Внушаваше у мен съжаление (Р.Михайлов). Валентин беше внушил на майка си, че Асен му завижда (Д. Кисьов).
. . . който внушава на дъщеря си, че дружбата с момче е безнравствена (ЖД). А на него кой знае как бяха внушили, че е незаменим (С). Иречек се стараеше да му внуши, че квартирата е
тясна (А. Константинов). Някой му беше внушил, че е незаменим
държавник (Д. Димов). ... и му внушава,че трябва да се бори
(Е. Каранфилов). Навярно са ви внушили, че ще бъдете тук единственият деликатес (Л. Стефанова). Кой им беше внушил, че може
да се твърди подобно нещо (Т. Тонев). Манол се опита да й внуши
да мълчи (Ем. Станев). Има кой да им внуши как да постъпят
(П. Вежинов). . . . която иска да ти внуши какво не обича
(Г. Стоянов). Той искаше незабелязано да им внуши накъде да
вървят.
121
водя
ВОДЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех. и непрех.
1. Съпровождам до определено място или в определена посока (прех.).
I. П+водя^о^II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на-ЬС.,., към+Cj, към+Мп, при+Сг,
при+Мп, y+Cj, у+Мп, по+С/, Нрч.
III. С=лице.
С^лице, животно.
С2=място — селище, местност, територия, сграда (в, на, към., при, по); лице (при, у).
Нрч=място.
IV. Преди време той водеше мен и съпругата ми . . .
във Варна (РД)- Понякога водеше приятелите си в малкото ателие на тавана. И него ще води в града. Да те водим в града
(Р. Михайлов). Водили го в полето и на язовира (Д.Вълев). Никога
не беше ги водил в къщата си. Художникът ги водеше в таванското си ателие (Г. Стоянов). Тя водила финландската спортна делегация на кино (Л. Стефанова). Всяко лято водеха децата си на
море или на планина. Утре ще ги води на реката за риба. След
пладне един хански чигот (така там наричат телохранителите)
ме водеше към самотната шатра вътре в крепостта (В. Мутафчиева). Водеха Джон и Жак към планинските зъбери (Л. Стефанова). Водеха го към тях. Ела да те водим при следователя
(Р. Михайлов). Ще те водим при него. Ще ви водя у дома
(Л. Стефанова). Ще ви водя у нас. . . . макар да го водеше със
себе си по язовирите (Р. Михайлов).
2. Само 3 л. — за означаване на посока {непрех.).
I. П+води, водят-|-Об.
II. П=предмет.
Об=към-|-С1, до+Ск за+Cj; Нрч.
III. С=предмет.
Cj=посока — предмет, местност, селище.
Нрч = посока.
IV. Към бърлогата на магьосника води една съвсем
обикновена стълба (С). Пътеките водеха към селището (С). . . . които водят към тоя площад (Л. Стефанова). И да водят към всички
посоки (П. Пенев). Стълбата водеше към тавана (П). Следата води до мексиканския тепих (Л. Стефанова). . . . който водеше до
вилата (Д. Димов). Пътят водеше за Петровун (Ст. Загорчинов).
3. Само 3 л. — довежда до определена цел (непрех.).
воювам
1 22
I. П-|-водя, водят+О,.
II. П=С, М.
О2=доН-С1, към+Сх.
III. С=дейност, действие, състояние.
С1=дейност, действие, състояние.
IV. То води до материализиране на тока (НТ). Не
води до физическо претоварване (ВН). Водят до творчески неблагополучия (НК). Всяко нарушение води до нежелателни, а
понякога и до тежки последици (ОФ). Тези противоречия водят
към изостряне на класовата борба (Основи на марксистката философия). Не води към добро (РСБКЕ).
ВОЮВАМ, ■аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Водя борба за постигане на някаква цел.
I. П+воивам+О/Ф-ЧЙ™^.’
II. п=с, м.
О2=за+Сх, за+Мп.
ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=цел — качество, дейност, състояние, положение и др.
IV. С театралната си критика Л. Стоянов воюваше
за репертоар от богатата класика (С). Народът наш воюва за
своята правда (Д. Талев). За колонии ли ще воюват, за идеи ли?
(Д. Ангелов). ... да воюват за пари (П). Те са в състояние да
воюват за разкриването на . . . (ВН). Той воюва със средствата
на изкуството за обогатяване на измеренията в нашето съзнание (П). Нали воюва за него (Ив. Вазов). Воюваха за своето
(А.Гуляшки). Воюваме да не останем такива, каквито сме (Д. Вълев). Воюваш да цъфти за всички щастие (Бл. Димитрова).
2. Водя борба с нещо, с някого.
I. П+воювам+0.2II. П=С, М.
О.2=с+С1, с+Мп, против/срещу+Cj, против/срещу+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, действие, състояние, качество, явление.
IV. . . . с чието просветно министерство той яростно
воюваше по въпроса за правописа (П). Тогава воювахме с жандармерията и войската (М). И със суховея сме воювали (А. Гуляшки). И с него сме воювали. Воювахме срещу сарматите (Ц. Цанев). Той ще воюва срещу противника (П). Воюват срещу поро-
123
вплета
ците на самодържавието (Б. Райнов). ... за да воюва срещу нейните реакционни машини (Б. Райнов). Воюва срещу всеки опит
да се понижат изискванията пред гражданите (Пг). Воюва срещу
тях. Как воюват те против социалдемократите (Н. Николов).
Воюваше против истинското естествено понятие за света (Основи
на маркс. философия). Против вас ще воюва (С). Воювала съвсем
успешно против своето аз (П).
3. Враждувам (взаимно),
т П I
I /Л
П+воювам+Oj,
I. П+воювам+О2/0 мн.—*П+воювам+0.
II. П=С, М; С4-Сх, С мн. ч., М мн. ч.
О2=с “FCj.
III. С=лице.
С, =лице.
IV. Иван воюваше с Петър. В миналото той воюваше
със стария Христакиев (Ем. Станев). Иван и Петър воюваха помежду си. Двамата приятели започнаха да воюват помежду си
(П). Кой знае защо воюват помежду си (ВН). Те воюваха един
с друг. Вкъщи съществуваха два свята, които воюваха (Ем. Станев). Те воюваха до смърт (Д. Димов).
ВПЙ111А, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВПЙСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Записвам нещо или някого в нещо.
I. П-|-впиша/вписвамП_0бII. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, в+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
С2 = списък, тетрадка, дневник и др.
Нрч = място.
IV. Христакиев накара да впишат в протокола и
иззетите писма и тетрадката (Ем. Станев). Него също трябва да
впишете в протокола. . . . когато даде съгласието си да го впишат в списъка (Ем. Станев). . . . дали да го впиша в дневника
(А. Сегренски). ... за да вписва в нея преводите от Бретон и
Мърей (Д. Димов)
ВПЛЕТА, -еш, -е, -ат; се.\ прех.
вплитам
124
ВПЛИТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Включвам нещо или някого в друго нещо.
I. П+вплета/вплитам^о1II. П=»С, М.
Ох=Сх, Мп, Мкв.
О2 = В-|-С2, в+Мп.
III. С=лице.
С1=идея, чувство, представа.
Сг=текст, художествено произведение, др.
IV. Живец от сърцето си ли е вплел поетът в песенната им тъкан (ЛМ). Вплетоха в старите празници тъгата от световната война (Д. Вълев). Вплел е звуци в шума на вятъра
(Д. Вълев). . . . която му дава възможност да ги вплете в поетичен
текст (ЛМ). ... и да го вплита в него (П).
ВРЕДЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
Причинявам вреда, злина на някого или на нещо.
I. П+вредяН-О2.
II. П=С, М.
О2=на-|-С1, на+Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, състояние. ■'
Сх=лице, предмет, дейност, състояние.
IV. Влагата би вредила на фреските (ОФ). Пушенето
вреди на здравето (Т.Тонев). На делото съм вредил (П). . . . които
ми вредят (Д. Димов). Ако алкохолът ти вреди . . . (Р. Михайлов).
... че да не вреди само на себе си (П).
ВРЪЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ВРЪЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Предавам на някого нещо на ръка.
I. П+връча/връчвам^о1II. П=С, М.
Ох^Сх, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-f-Mn, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=лице.
IV. Той връчи на шестдесет и девет челници в производството ордени и медали (Т). ... е бил натоварен да връчи на
гръцкото правителство послание (РД). Връчи акредитивните си
12 5
въвеждам
писма на президента на САЩ (Т). Ръководството на автокомбината връчи на Ч. Гачев писмена благодарност (РД). На него
ръководството беше връчило писмена благодарност. Никой не
знаеше на кого трябва да връчат тази заповед. . . . когато съм
ти връчвал писмата (Б. Райнов). Връчвал съм ти писмата. ... и
му връчих писмената си оставка (С). . . . който му връчи заповедта (Т. Тонев). ... на които си ги връчвал (Б. Райнов). . . . и й
го връчвам (Б. Райнов). Връчвам им го. Тогава още не бях им
го връчил.
встъпя, -иш, -и, -ят; св.; непрех.
ВСТЪПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Прен. Започвам, навлизам,
I. ПЧ-встъпя/встъпвам+О2.
II. П=С, М.
O2=b 4-Ci .
III. С=лице, явление.
Сх^дейност, действие.
IV. Той встъпва в борбата (Л. Стефанова). Бил е
принуден да встъпи в идеологическа борба (Б. Райнов). Когато
блокът встъпва в такава важна акция против дружбашите. . .
(Ем. Станев). По такъв начин производствените отношения встъпват като правни отношения в нееднакво развитие (Н. Николов).
ВЪВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВЪВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Водя някого да влезе вътре.
II. п=с, м.
Ьа Oi=Qu Мп, Мкв.
O6=B-j-C2, уЧ~С2, у+Мп, Нрч.
III. С=лице.
Сх=лице.
С2=място — помещение, сграда, селище, местност.
Нрч=място.
IV. Христакиев въведе Коль© в кабинета (Ем. Станев). След това въведох Поли в кухнята (К. Калчев). Въвеждаше
гостите във фоайето (Р. Михайлов). Не искаше да въведе Христина в къщата (Ем. Станев). Не е лесно да въведеш чужденеца
126
въвлека
в другата, в огромната част на Ню Йорк (Л. Стефанова). Въвеждам го в учреждението (Б. Райнов). Въведох я в хола (П. Вежинов). ... ни въвежда в двете спални (Л. Стоянов). Въвежда ги
вътре. Там ни въведе. Баща му въвеждаше у дома си дядото на
Петър (Ст. Поптонев). Тогава тя го въведе у нас.
2. Въвличам някого в определен кръг от проблеми.
I. П+въведа/въвеждам^^1-
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=в'4-С2.
III. С=лице.
Ci=лице.
С2=дейност, състояние, идея.
IV. Въведе госта в широк кръг от проблеми (Л. Стефанова). Скоро въвел жена си в тази работа (П). Въвежда в света
на музиката своя син (М). ... ни въвежда в победоносното завършване на войната (Л. Стефанова). Авторът ме въведе в един
непознат за мен свят (М). Те ме въвеждаха в безкрайната галерия на чудни женски образи (НК).
в ъ в л е к а , -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВЪВЛИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
I. С влачене правя някого или нещо да влезе вътре,
вмъквам.
I. П+въвлека/въвличам^о^II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2; Нрч.
III. С=лице.
С!=лице, животно.
С2=място — затворено пространство, помещение и др.
IV. Той ме въвлече в един вход (А. Сегренски). Въвлече децата в стаята. Въвлякоха ги в дълго, тясно помещение
(П). И него въвлякоха там.
2. Прен. Привличам към участие.
I. П+въвлека/въвличам^ф1-
II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
127
възвръщам
О2=в+С2, в+Мп.
III. С=лице.
С^лице.
С2=дейност, организация.
IV. Въвлича всички трудещи се в борбата за осъществяване на икономическата политика на партията (М). ... в
което ме въвлече (Ст. Поптонев). Защо трябваше да те въвличам
в него (С).
ВЪЗВЪРНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ВЪЗВРЪЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам обратно нещо, което е взето; възстановявам нещо, което е загубено.
I. П +възвърна/възвръщам ^q 1 •
II. П = С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице, действие, състояние.
Cj = предмет, чувство, качество, състояние, положение.
С2=лице.
IV. Баба Тонка възвърнала на Георги вярата и надеждата. Това възвърна на Костадин надеждите за Христина
(Ем. Станев). На тях вече никой не можеше да възвърне силите.
. . . и да им възвърне и на тях вярата (Г. Караславов). Но ти
излезе по-смел, отколкото съм, предполагала. И това някак си
ме сближи отново с тебе и ми възвърна доверието към хората
(К. Калчев, РБЕ). ... ми възвърнаха чувството за реалност
(Л. Стоянов). Реших да му възвърна самочувствието (Л.Стоянов).
Нищо не можеше да го съживи и да му възвърне предишната
бодрост: нито грижите на майка му, . . . , нито слънцето (Св. Минков, РБЕ). То й възвръщаше всички грижи (П. Вежинов).
. . . че не мога да му я възвърна (П).
Забележка: Възможна е и следната съчетаемост: Възвърна недоверието
ми (Ем. Станев). Те възвърнаха смелостта си (Г. Стаматов). Сигурно възвръща силите си (Л. Стоянов). Не се дадох! — в тези думи имаше доволство,
радост, че живее, че ще живее; те възвръщаха силите му, волята да действува незабавно според своя план (Ст. Дичев, РБЕ).
2. Връщам някого отново в предишното му състояние.
+0
I. П+възвърна/възвръщам^-)1-
въздействувам
128
II. п=с, м.
Oj==C1, Мп, Мкв.
О2=към+С2, в+С2.
III. С=лице, действие, идея, чувство.
С!=лице.
С2=състояние, дейност, идея.
IV. Щеше отново да възвърне поета към един далечен
и тайнствен свят (Л. Стефанова). И мене възвърна към уплахата
(П). Ясният и кротък глас ме възвърна отново към действителността. Осъзнах, че безразсъдно се бях увлякъл (Кр. Белев,
РБЕ). Всичко това те възвръща отново и отново към горещите
проблеми на века (Л. Стефанова). Всичко го (Левски) изпълваше
с неспокойна тъга. Защо напусна Ловеч? Добре ли постъпи, като
послуша Велика? А не беше ли негов дълг сам да подири останалите членове на комитета, да говори с тях, да им вдъхне смелост, да ги възвърне отново към работа? (Ст. Дичев, РБЕ). То
можеше да ме възвърне донякъде в предишния ритъм (П).
ВЪЗДЕЙСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Оказвам въздействие, повлиявам.
I. П+въздействувам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд, върху+Cj, върху+Мп.
III. С=лице, събитие, факт, идея, чувство.
С!=лице, дейност, състояние, положение, събитие.
IV. То въздействува възпитателно и на всички останали партийни членове (ВН). Тези токове въздействуват на цялата биосфера (ВН). И това въздействува положително дори и
на тези. . . (Пг). Тя продължаваше да му въздействува. Той въздействуваше върху хората (П). Общественото битие въздействува
върху общественото съзнание по определен начин (Основи на
марксистката философия). ... и може да въздействува върху
целия обществен процес (Н. Николов). Художественото произведение трябва да въздействува по неотразим начин върху мисълта
и сърцето на читателя (ЛМ). ... е склонно да въздействува върху другите (Р. Михайлов). То въздействува върху нас (Н. Николов). Въздействуват чрез поезията си върху тях (ЛМ).
ВЪЗЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ВЪЗЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поръчвам на някого да извърши нещо.
I. П+въз ложа/възлагам
129
възнамерявам
П+възложа/ възл а гам
’
П+възложа/възлагам ^ф2 ■
II. П=С, М.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Ст=дейност.
С2=лице.
IV. Решиха да възложат управлението на страната на
гражданско правителство (РД). Никаква работа на мене не възлагаш (Ем. Коралов). ... на която бе възлагал съкровени надежди (Ем. Станев). ... и й възлагай отговорност(О). . . . която му възложиха (Д. Димов). Той възлагаше на Станке да говори
(Е. Каранфилов). Той ми възложи да бъда занапред връзка между
него и седмите класове (П). ... и ти възлагам да ги доставиш
веднага (Ем. Коралов). Възложете им да изпълнят някой номер
(А. Гуляшки).
ВЪЗЛЯЗА, -еш, -е, -ат; св.; само 3 л.; непрех.
ВЪЗЛИЗАМ, -аш, -а, -ат; несв.; само 3 л.; непрех.
Достига до определен брой, количество.
I. П 4-възлезе/възлиза+06.
II. П=С, М.
O6=Ha+4+Cv
III. С=предмети, лица.
4+Cj=количество предмети, лица.
IV. Никой не знаеше на каква сума възлиза (Ем.
Станев). Населението възлезе на близо два и половина милиона
души (РД).
ВЪЗНАМЕРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Имам намерение, замислям да извърша нещо.
I. П+възнамерявам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Христакиев възнамеряваше да продължи започнатото следствие (Ем. Станев). Аз възнамерявах да стана тъкмо
9 Кратък валентен речник
възпитам
130
такъв учен (Р. Михайлов). Навярно не възнамерявате да изгледате цялата пиеса (ВН).
ВЪЗПЙТАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ВЪЗПИТАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам на някого възпитание.
I. П+възпитам/възпитавам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Тя сама възпитаваше децата си. Аз тях ще ги
възпитавам така, както намеря за добре (Г. Стоянов). Защо ги
възпитаваш така (Г. Стоев).
2. Подготвям, създавам, развивам.
A.
I.
П+възпитам/възпитавам
I '^'2
П+възпитам/възпитавам iS1
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=в+С2.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=качество, идея, чувство.
IV. Децата си тя възпитава в строгост и почитание към възрастните (Ем. Станев). Възпитава трудещите се в интернационализъм (М). И тях трябва да възпитаме в интернационализъм. Възпитаваме ги в интернационализъм. Ние възпитаваме масите да извършат революцията, без да се корумпират
(Ем. Станев).
Б.
I. П+възпитам/възпитавамiS1
II. П=С, М.
О1=С1, Мп.
О2=у+С2, у+Мп.
III. С=лице.
Сх=качество, идея, чувство.
С2=лице.
131
вълнувам
IV. ... и си възпитала у сина си любов към поезията и свободата (П). Съумяхте ли да възпитате у наследниците
си онова . . . (ДФ). Трябва да възпитаме у всеки човек уважение
и любов към физическия труд (3). Ние трябва да възпитаваме у
тях високо естетическо чувство (РД). Трябва да съумеем да възпитаме у тях чувство за дълг и отговорност (ОФ).
ВЪЗХИТЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
ВЪЗХИЩАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Изпитвам чувство на възхищение.
I. П+се възхитя/се възхищавам4-0,.
II. П=С, М.
О2=о т 4-С1, от+Мп.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, качество, действие, дейност.
IV. ... че читателите не могат да се възхищават от
тоя човек (Л. Стоянов). Методи се възхищаваше от непреклонната
твърдост на конспираторите (М. Грубешлиева). Другите арестувани се възхищаваха от упоритостта й (М. Грубешлиева). Бръчков се възхищаваше от вида им (Ив. Вазов). Тя следеше и се
възхищаваше от всичките му движения (А. Константинов). Те
се възхищаваха от хубостите на България (Ив. Вазов). ... и се
възхищаваше от неговите военни познания ... (Г. Караславов).
... не се възхищават от мене (Елин Пелин). Но мама винаги се
възхищаваше от него (П. Славински). ... а още повече обичат
хората да говорят за тях и не само да говорят, ами и да се възхищават от тях (Елин Пелин). Никой не се възхищаваше от това,
че той единствен в класа решаваше безпогрешно най-сложните
задачи по аритметика (К- Калчев).
ВЪЛНУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Предизвиквам силни чувства.
I. П 4-вълнувам H-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет, идея.
С!=лице.
IV. Други мисли и тревоги вълнуваха Ана (А. Дончев). За пръв път след Илина тази девойка вълнуваше мислите
му (Е. Коралов). Тя вълнуваше и него (П). И него вълнуваше.
В киното Яна не знаеше кое я вълнува повече (Е. Коралов).
Те вече не знаят какво ги вълнува.
вървя
132
ВЪРВЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
1. Движа се в някаква посока, ходя, пристъпвам;
пътувам, движа се въобще.
I. П+вървя + 0(Об).
II. П=С, М.
(Об) = предлогН-Сх, Нрчх, Нрч2, словосъчетание.
III. С=лице, животно, превозно средство.
Сх=място и др.
НрЧх=място.
Нрч2=начин.
Нрч3=време.
IV. Войниците все вървяха и вървяха (Й. Йовков). Войниците вървяха в строй (Й. Йовков). Сивушка прави
усилие и върви успоредно с него (Елин Пелин). Вървя през тях
и топла радост / облъхва ясния ми път (Хр. Радевски). Колата
вървеше глухо по застланото с дебел сняг шосе (Ив. Вазов).
Лодката вървеше успоредно с брега (РСБКЕ). Пешаци, конници
вървяха размесено (Ив. Вазов). Все на север трябва да вървим
(Й. Йовков). Те вървяха тъй бързо един след друг, че наоколо
им се вдигаше вихрушка от снежен прах (Елин Пелин). Лепо . . .
вървеше бодро (Елин Пелин). И както вървях по една живописна
уличка, направих първото откритие (Н. Стефанова). Човекът
вървеше с ниско наведена глава (М. Грубешлиева). Сенов вървеше мълчалив, гневен, с наведена глава (Елин Пелин). Ехото на
боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим
(Л. Стоянов). Вървях без цел (Н. Вапцаров). Той скочи и каза,
че е време да вървят (Й. Йовков).
2. Обикновено 3 л. — протичам, развивам се.
I. П+вървя'+Об.
II. П=С, М.
Об=Нрч, съчетание.
III. С=дейност.
Нрч=начин.
IV. Развитието на капитализма в България вървяло
с бърз темп (Й. Митев). Работите в батальона не вървят добре
(Т. Тонев). Досега предаването върви добре (П). Всичко вървеше
по старому (С). Тридесет и пет минути двата отбора вървят „рамо
до рамо“ (Т). Как вървят работите ти?
ВЪРЛУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Действувам буйно, жестоко; вилнея (конкр. и прен.).
I. П-|-върлувам4-Об.
II. П=С, М.
133
връщам
O6=B+Clt на+Cj, из+Cj, Нрч.
III. С=лице (конкр.), идея, състояние (прен.).
Сг=място — предмет, селище, територия.
Нрч=място.
IV. Вкъщи върлуваше голяма беднотия (Д. Вълев).
Буря върлуваше в гората (А. Каралийчев). В Загоричане върлува
гръкоманията (Цв. Минков). В града върлува грип (Р. Михайлов). Сега върлува на други места (Р. Михайлов). Тогава из нашите села върлуваха разбойници (Г. Стоев). Нека. . . там върлуват (Г. Стоянов).
ВЪРНА, -еш, -е, -ат; св,; прех.
ВРЪЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
I. Пращам, занасям, поставям нещо
обратно.
I. П-)-върна/връщам^0б-
или някого
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на-|-С2, при-}-С2, при-|-Мп, Нрч.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, който се движи.
Са=място— помещение, селище, територия, лице
(при, у).
IV. Вашият бег иска да ви върне в село (Д. Талев).
. . . той връщаше обратно в торбите житото (Й. Йовков). Тя връща махалото в равновесно положение (Учебник по физика). И
него ще върнем в селището. А сега ще те върнем за един-два дена
в участъка (Д. Ангелов). Повикването на Кекавмен върна Геометър на земята (А. Дончев). Може би имаха заповед да го
върнат на брега (Д. Добревски). Връща ни на конструкциите
(Р. Михайлов). Върни го при родителите му. Подофицерът го
прочете внимателно, след това го сгъна акуратно и върна обратно (Д. Димов). Ще ги върнем назад (Ст. Загорчинов).
2. Пращам обратно — с означение на мястото, откъдето се праща.
I. П4-върна/връщам^0бII. п=с, м.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
Об=от4-С2, Нрч.
III. С=лице.
връщам
134
С1=лице, предмет.
С2=място — помещение, заведение, селище и др,
Нрч=място.
IV. Връщат хора от оня свят (П). Него също върнаха
от строежа. ... че ще се мъчим да го върнем от строежа (П).
Връщам го от водопой (Д. Ангелов). Те ни връщат от болницата
(ВН). Тримата братя от долината пристигнаха повторно пред
дълбоката провалия, откъдето ги беше върнал старецът (А. Каралийчев). Върнаха ги оттам.
3. Връщам обратно към предишното състояние.
I. П+върна/връщам^^1II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
О2=към~ЬС2, в +С2.
III. С=лице, събитие.
Ci = лице.
С2=състояние, период от време.
IV. Тая първа среща с Ню Йорк връща писателката
към голямото начало на нашата революция (Л. Стефанова).
Нея връща към голямото начало на нашата революция. Първият
национален събор на народното творчество ... ме върна към
миналото (А. Каралийчев). ... и не го върна към действителността (Ив. Мартинов). ... и се опита да ме върне към една действителност . . . (Д. Вълев). . . . чевсичкотова ме връща към далечни и мили студентски времена (Л. Стефанова). Връщаше го към
оня предишен тих живот (Ст. Загорчинов). То ни връща в онези
години (П).
4. Давам обратно нещо, което съм взел.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=лице.
IV. Той върна хляба и сиренето обратно на Петко
Чобана (П). Връща листа на Ралев (С). Върнаха на Турлака всичката земя (С). А другите върнах на отец Анастаси (А. Гуляшки).
На нея връщах всичко (П. Вежинов). Но нивата не ми върна
(Р. Михайлов). Връща ти писмата (А. Сегренски). Върни й тия
пари (А. Гуляшки). Той го убеди да им върне поне една от маши-
135
въоръжавам
ните (Д. Димов). ... да им върне всичко (П.Вежинов). 1Це им
го върна (А. Гуляшки). И кой ще ми ги върне, кой? (П. Пенев).
Няма да ви ги върне (Г. Стаматов).
ВЪОБРАЗЯ
СИ, -йш си, -й си, -ят си; св.; прех.
ВЪОБРАЗЯВАМ СИ, -аш си, -а си, -ат си; несв.; прех.
Мислено си представям нещо.
I. ПЧ-си въобразя/си въобразявам4-О/ф—*•
П+си въобразя/си въобразявам -rOi,
П4-си въобразя/си въобразявамЧ-ФII. П=С, М.
О1=Мп, Мкв.
Ф = чеЧ-изр.
III. С=лице.
Мп, Мкв=чеЧ-изр.
IV. ... защото младата душа ... не може да си
въобразява друго нещо, освен пролет (Ив. Вазов). Те важничат
и нещо си въобразяват (К- Кюлявков). Кой знае какво си въобразяваш за себе си (П. Вежинов). Какво си въобразяваш (П). Колко много се различаваше животът в София от онова, което си
въобразяваше (Д. Димов). Въобразявам си всичко онова (П. Яворов). Аз си въобразявах, че е мое (П. Вежинов). Всеки от нас си
въобразява, че върти някакво голямо колело (П. Вежинов).
Та нима той още си въобразява, че Фани приема благоволенията
му като небесна мана? (Д. Димов). Кой може дори да си въобразява, че това е истина. Тя сн въобразила, че трябва да спаси
нашата малка фризьорка (П. Вежинов).
ВЪОРЪЖА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
в ъ о ръ ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Снабдявам с оръжие, с нужните средства за водене
на война.
I. ПЧ-въоръжа/въоръжавамЧ-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, група от хора.
IV. Те продължават да въоръжават армиите сн с наймодерно оръжие (РД). Тяхното правителство е въоръжило голяма армия от наемници (РД). Тях също ще въоръжат. Въоръжават ги.
136
вярвам
2. Снабдявам с нещо, необходимо за действие.
I. П4-въоръжа/въоръжавам^0ХII. П=лице, идея.
О^С,.
О2=с4-С2.
III. С=лице, идея.
С^лице и др.
С2=идея.
IV. Философията въоръжава частните науки с научен мироглед и научна теория (Марксистко-ленинска философия). Тя въоръжава човека с действително научни знания (Марксистко-ленинска философия).
ВЯРВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Убеден съм в съществуването или осъществяването на нещо.
I. ПЧ-вярвамЧ-СМО^Ф—►П+вярвам4-О1,
ПЧ-вярвам-|-О2,
П+вярвам+ФII. П=С, М.
Oj=Mn, Мкв.
02=84-0!, вЧ-Мп.
Ф=че4-изр.
III. С=лице.
С^качество, идея, състояние.
IV. Това не вярвам (П). Всяка си въобразява, че
именно I
оже да бъде негова избраница ... и чудно . . . тези
глупачки го пярват (Т. Тонев). Аз не вярвах в искреността на
неговите словесни излияния (С). Той искрено вярваше в тяхната
правота (П). Вярваше в успеха му (ОФ). Аз вярвам в твоята принципност (С). Вярваше в постоянството и неповторимостта на човешките чувства (П). Вярва в онова (П). Да вярваме, че някакво
чудо може да даде неочакван обрат (С). Той не вярваше, че ще
оживее (С). Те не са вярвали, че тя ще изравни резултата (Т).
Вярваше, че никой няма да има нужда от нея (П). Вярваха, че
ще дойде тяхното време (Т).
2. Имам доверие на някого или на нещо.
I. ПЧ-вярвамЧ-ОгII. П=С, М.
0, = наЧ-С1, наЧ-Мп, Л4кд.
III. С=лице.
С!=лице, действие, идея.
137
гадая
IV. Той не вярваше на Желязко (Е. Коралов). Не
вярваше на тия приказки. Не вярвай на демокрацията им (С).
Не вярваха на случилото се, нито пък един на друг (П). ... на
когото все пак най-много вярваха (С). ... че те не могат да вярват на мене (С). Ще вярват на тези, с които са били рамо до рамо
(С). Не щат да ми вярват (Т. Тонев). Защотой вярваше (Г. Караславов). Сама си вярва (С).
3. Мисля, допускам.
I. П-]-вярвам-|~Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Вярвам да си спомни (С). Не вярвам всичко да е
забравил (Л. Станев). ... че не вярва съдията да го върне (П).
Не вярвам да ви струваме толкова скъпо (С). Не вярвам да си
по-голям пакостник от мене (Елин Пелин).
4. Вярвам в свръхестествени сили.
I. ПЧ-вярвам-{-Оа.
II. П=С, М.
О2=в+С1.
III. С=лице.
Cj=свръхестествени същества.
IV. Никога не вярвала в бога (П). Вярваше в духове
(Д. Димов, РСБКЕ).
ГАДАЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех. и непрех.
Правя предположение, догадки за нещо.
I. П+гадая-ЬО^Ог/Ф—»П4-гадая4-О1,
П+гадая+О2,
П+гадаяЧ-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1.
О2=за+С2.
Ф = ВМ4-изр., ВНрч+изр., дали+изр.
III. С=лице.
С1=явление, състояние.
С2 = явление, състояние.
IV. Обичам да гадая съдбата си (С). Рядко се случва
да гадае времето на другия ден (Ст. Загорчинов). ... и тогава
местните турци гадаеха по тоя шум за времето и бъдещето изобщо
(Й. Йовков, РСБКЕ). Няма да гадаем кой е по-щастлив (С). Няма
да гадаем дали в случая се касае за съзнателна волност, или за
обикновена неосведоменост (Б. Райнов).
газя
138
ГАЗЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.. и непрех.
Стъпвам върху нещо, като краката обикновено потъват.
I. П+газя4-Oj/Об(О2)—►П+газя+Оц
П+газя+Об(О2).
II. П=С, М.
Oi=Clt Мк в .
Об(О2)=в+С2, в+Мп, из+С2, из+Мп.
III. С=лице, животно.
С1=С2=течност; нещо меко, рохкаво.
IV. Газят шубраците (П). Газеше локвите (Ст. Поптонев). Двамата газеха в ледената вода (Е. Коралов). Те газеха
в калта (П.Стъпов). . . . които газеха в една локва (П. Стъпов).
Гази из реката (П. Вежинов).
ГАЛЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Гладя леко с ръка за израз на нежност и обич, милвам.
I. П+галя+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Родна реч слуха ми гали (П. П. Славейков,
РСБКЕ); . . .бих галила косите снежни (В. Андреев, РСБКЕ).
Лазар галеше детето (Е. Коралов). Как искаше някой и него така
да гали (П. Стъпов). Той го галеше.
ГАРАНТИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех. и прех.
1. Давам гаранция за някого или за нещо (непрех.).
I. П+гарантирам+02.
II. П=С, М.
О2=за+С!, за+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, състояние, качество.
IV. Иначе не гарантирам за главата ви (С. Трънски).
За селата гарантирам (Ем. Станев). ... в които [Козимо II Медичи] гарантирал за лоялността на Галилей (М. Калинков).
Аз не мога да гарантирам за тебе (С. Марков). Във всеки случай
гарантирам за него (А. Мандаджиев).
2. Прен. Осигурявам, обезпечавам нещо (прех.).
139
гледам
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
(О2) = на+С2, на-|-Мп, Мкд.
Ф=че-Ьизр.
III. С=лице, качество, действие.
С1 = състояние, положение.
С2 = лице.
IV. Той е можал да гарантира на тия поданици донейде честит и спокоен живот (П. П. Славейков). Тогава той
не е могъл да гарантира на децата си някакво добро бъдеще.
На тях той е могъл да гарантира донейде честити спокоен живот
(П. П. Славейков). Те са гарантирали на всички граждански
права. . . . гарантирах ти аз целостта ти (X. Радевски). Не ти
гарантираме живота (К- Ламбрев). Аз какво мога да ти гарантирам (П. Славянски). . . . австрийците биват принудени да се
откажат от всички печалби, които им е гарантирал Пожаревацкият мир (Б. Пенев). Освен това държавата е гарантирала стойността на тютюните ми в Беломорието (Д. Димов). Голямата и
шумна сватба не гарантира щастлив брачен живот (Д. Кисьов).
Несъмнено такава организация гарантира и успеха на работата (НА). . . . които ще гарантират безопасен полет на човека
в Космоса (РД). Конституцията от 1791 г. . . . гарантирала неприкосновеността на частната собственост (Л. Толев). Кой
ще гарантира на тези хора, че всичко ще мине благополучно
(С. Северняк). Кой може на тях да гарантира, че всичко ще мине
благополучно (С. Северняк). Пък и кое му гарантира, че няма
да си загуби гласа (П. Незнакомов). Кой може да му гарантира,
че утре и те няма да му изменят (В. Геновска). Но кой ни гарантира, че това не е маневра (Л.Стоянов). . . . азви гарантирам,
че ще я имате (И. Йовков). Не мога да ви гарантирам, че ще се
измъкнете благополучно (Ив. Остриков). ... но не гарантирам,
че ще изляза (М. Марчевски).
ГЛЕДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Наблюдавам (прех.).
I. П + гледам+Olt
П+гледам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф = как4-изр., къде-|-изр., кога-|-изр., какво+
изр., дали-Ьизр.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, явление, действие и пр.
говоря
140
IV. По-добре беше да гледа гъските през прозореца
(А. Гуляшки). Владислав гледаше братовчеда си (А. Дончев).
Мария гледаше образа си в неподвижното сребърно огледало
(А.Дончев). Отдалече гледаха придвижващите се по шосето камиони
(Д. Ангелов). . . . чуждо лице, което я гледаше от извора
(А. Дончев). Гледаше как белите кълба на тютюневия дим попиват
в ситната паяжина на здрача (Г. Караславов). Той гледаше как
Ружа лакомо поглъща крехките бъбречета (Е. Коралов). Гледаше къде са седнали избирателите от неговия район (Г. Караславов). Гледаше кога ще се появи файтон (П).
2. Прен. Старая се, внимавам (непрех.).
I. П+гледам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Не мисли за мене, гледай да не направят на тебе
нещо (К. Величков). Пази се, момче! Гледай да не паднеш!
(Т. Влайков).
3. Прен. Имам отношение към някого, към нещо
(непрех.).
I. П4-гледам
II. П=С, М.
O2=Ha-f-Clt на+Мп.
Об=с+С2, като на+С2, съчетание.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, дейност.
С2=чувство (с), лице, предмет, явление и др.
(като на).
IV. Тя гледа с презрение на риболовната мн страст
(П. Вежинов). Със завист гледали на пращящата от здраве фигура (К- Цачев). Гледали на тази опасност с престъпно лекомислие (П. Вежинов). Не може да гледа на летовниците с онова равнодушие, с което гледа на клиентите (П. Вежинов). Възходът й
ни кара да гледаме на нея с уважение и надежди (НК). Той гледаше на службата си като на необходим етап от жизнения си път
(Ем. Станев). Той гледа на мене като на играчка (П). ... че гледа на вас като на председател на републиката (С). Гледа на него
като на -дете (Г. Караславов). Как гледате вие на нея (С). Как
гледа тя на моите постъпки (П).
ГОВОРЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех. и. непрех.
1. Казвам, съобщавам, давам сведения устно.
141
говдря
I. п+говоря^^Ф—►п+говоря^г),
П4-говоря^о^2\
П-Ь говор я+фг\
И. П=С, М.
О^С^, Мп, Мкв.
О2=заЧ-С2, за+Мп.
(О2)=на+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С1=реч в по-абстрактен смисъл.
С2=лице.
С3 = идея, действие, дейност, състояние, явление,
качество, чувство, предмет, лице.
IV. Ще говоря утре ала-бала приказки (К. Странджев). Говорите странни неща (Д. Димов). Какво говориш
(Е. Коралов). Киревска му говореше нещо (Т. Тонев). Какво му говори Камен (Е. Коралов). Не ни говорят нищо за човека (Е. Каранфилов). Те говореха за старост и самота (Ив. Давидков).
Само веднъж бе говорила за родителите си (Т. Тонев). Той говори
за високата дисциплина и добрата работа (ВН). Можем да говорим с оптимизъм дори за болестта на века (ОФ). Не говори за
успехите си (ЖД-) Ако говорим за идея и осъществяването й. . .
(ОФ). Когато той говореше предпазливо на момичето за руската
революция (Е. Коралов). За тия неща говори кап. Каменов на
войниците (Т. Тонев). И тъкмо ни говореше за вътрешното и
външното положение . . . (М). Тя му говореше за тежестта на годините (А. Дончев). Та той сам навремето с толкова възторг
му говореше за Григор (Е. Коралов). Сведенията говорят, че
ние не можем да продължим напред в настъпление (П). Говори,
че ръководителите им не вземат ефикасни мерки (РД).
2. Владея говоримо чужд език.
I. П + говоря+С^/Ог—►П+говоря+Оц
П + говор я+О2.
II. П=С, М.
О1 = Прл+С1.
О2 = на+Прл(+С!).
III. С=лице.
Сх = съществителното име език.
Прл = отношение към националност (определя езика откъм националност).
гоня
142
IV. Говорите ли френски език? . . . говореха италиански или немски (Д. Димов). Те говорят на руски език. Той
не може да говори на английски.
ГОНЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Карам някого да се махне отнякъде, обикновено като
го плаша.
+0,
I. П+гоня+(Об).
II. п=с, м.
O^Ci, Мп, Мкв.
(Об)=от+С2, Нрч.
III. С=лице.
С1=лице, животно.
С2=място — помещение, сграда, местност, селище, територия, предмет и др.
Нрч=място.
IV. Той гонеше децата от къщата си. Страхът гонеше
по-малодушните от позициите (П). Него никой не смееше да гони.
Те ме гонеха от забоя (К. Странджев). Вие нямате право да ме
гоните от влака (К- Калчев). И да ме гоните, няма да си отида.
Никога не бяха го гонили.
ГОСПОДСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Имам власт над някого или над нещо.
I. П+господствувам+Об.
II. С, М.
06=B+Ct, на+С1( върху+Ci, над+С^ Нрч.
III. С=лице, факт, идея, чувство.
С2=място — местност, територия; духовна област.
IV. В Германия господствуваше идеалистическата философия на Хегел (Основи на марксистката философия). От недоразвитостта на частните науки, в които също господствува
метафизическият подход. ... (Н. Николов). Тя господствувала
от памтивека на рида (Ст. Ц. Даскалов). Съветските спортисти
господствуваха на световното първенство по фигурно пързаляне (ВН). Инките господствували върху територията на днешно
Перу (П). Над нашето мислене господствува с неотвратима сила
фактът (Основи на марксистката философия). . . . където преди
него дълго време господствува идеализмът (Марксистко-ленинска
философия). През 30-те години на миналия век Хегеловите възгледи господствуват и там (Н. Николов).
143
готвя
ГОСТУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Прекарвам известно време у някого или някъде като
гост.
I. П+гостувам4-О2 ± Об—»-П Ч-гостувам 4-О2,
П+гостувам+Об,
П+гостувам^д^.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
Об=в+С2, Нрч.
III. С=лице.
С2=лице.
С2=място — помещение, сграда, селище.
IV. Той често гостуваше на леля си Марица (С).
Отново ще гостува на младите американци (Л. Стефанова). Няма
само Илко да гостува на техните (П). Ще ми бъде приятно пак да
ми гостувате (С). Не съм му гостувал досега (Р. Михайлов). На
тях им гостува героинята Дамяна Спасова (П). Делегацията. . .
гостува вчера в Сливен (РД). Беше приел да гостува във вилата
(Д. Димов). ... в чийто дом гостувал заедно с руски емигранти
(П). В нея (залата) са гостували много хора от различни националности (Л. Стефанова). Ходила да гостува на дъщеря си в
Търново (Ем. Станев). ... да му гостуваме в град Куарнавака
(Л. Стефанова). . . . където ще му гостуват големци (П).
Забележка: При употреба на предлога у е възможна съчетаемост само
по модела П-|-гостувам-|-Об: Гостуваше у Хаджидрагановн (Ем. Станев).
У чичо си трябва да гостувам (Р. Михайлов). Беше и гостувал у дома (Р.
Михайлов).
готвя1, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Правя ядене, като варя, пека или пържа хранителни
продукти.
I. ПН-ГОТВяН-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj = ядене.
IV. Жената готвеше свинско със зеле. Той готви найвкусните ястия (Г. Караславов). Бай Ганьо. . . надникна да види
какво готвят (А. Константинов).
готвя2, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Правя нещо да е готово.
I. ПН-готвя+Ох.
готвя се
144
II. п=с, м.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, дейност.
IV. Готви ли тънки дарове (РСБКЕ). Сега готвят
своите нови колекции (ВН). Те готвели заговор срещу правителството (РД). Майка им сама готвеше всичко за големия празник
(Е. Коралов). И нас готвеха за големия празник. Готвеха ни за
всичко.
ГОТВЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; несв.; непрех.
Правя да съм готов за нещо.
I. П+се готвя+О2/Ф—’TI+се готвя+О2,
П+се готвя+Ф.
II. П=С, М.
О2=за+С!, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице, живо същество.
Сх=дейност, действие, състояние.
IV. Японците разковаваха сандъците с патрони, други сглобяваха няколко тежки картечници . . . По всичко личеше,
че японците се страхуваха от нападение и се готвеха за отбрана
(М. Марчевски). Сега се готвя за работа в печатницата (Е. Коралов). Манол се готвеше за изпит. Птиците се готвеха за сън.
Но нека се готви за горчиви разочарования, когато се реши да
надникне по-дълбоко (Ив. Вазов, РБЕ). Йордан, Борис и Иван
се готвеха за най-страшната присъда (Г. Караславов). За какво
трябва да се готвя? Точно за това никой не беше се готвил. Ганка
виждаше, че Слави се готви да й каже нещо, но не може (Д. Немиров, РБЕ). Зяпачите също се готвеха да заемат най-удобни
места, за да могат да наблюдават безпрепятствено броенето на
бюлетините (К. Калчев). И после, готвят се да ме изключат от
колектива (Д. Димов, РБЕ). Средец се готвеше да посрещне дъщерята на Константин Багрянородни (А. Дончев).
ГРАБНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ГРАБВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам бързо.
I. П+грабна/грабвам+Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
145
давам
Ci= предмет.
IV. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта. . . и тръгва за училище (П. Незнакомов, РБЕ). Домакинята
грабва ръждясала кофа и през три улици си донася от склада десетина килограма (М. Грубешлиева, РБЕ). Той грабна буца пръст
(А. Гуляшки). Той грабна карбуратора от ръцете му (А. Гуляшки). Грабнах куфарчето изпод леглото (Б. Димитрова). Грабнах
листа (К. Странджев). Грабна бързо нещо от масата и излезе.
Грабнаха го.
ГРЙЖА СЕ, -иш се, -и се, -ат се; несв.; непрех.
Полагам грижи, старая се за нещо.
I. П+се грижа+О2.
II. П=С, М.
O2=3a+Clt за+Мп.
III. С=лице.
С1 = лице, животно, растение, дейност, състояние, предмет.
IV. Борис Глаушев се грижеше като роден брат за
болния си другар (Д. Талев). Може би затуй Галунка ... се грижеше още повече за чичо Митуш (Й. Йовков). Винаги с удоволствие се грижеше за своя верен другар (Ат. Наковски). Машинисти и огняри се грижеха за машините си (Ив. Бурин). Ще се грижите и за прехраната на всички четници, за ранените и болните
(Д. Талев). ... и се грижеше за него като за свой брат (Ем.
Станев). Никой не се грижеше за нея (Ат. Наковски). Нека сам
се грижи за себе си (сб. Бронзовите конници). Нашите домакини
се грижеха за нас ... (Н. Фурнаджиев). Ето лицето, за което
всички се грижат (Елин Пелин).
ДАМ, дадеш, -е, -ат; св.; прех.
-аш, -а, -ат; несв.; прех.
Конкр. Поднасям на някого нещо.
'
+О
I. П+дам/давам^ф1.
II. П=С, М.
O1==Cj, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=лице.
10 Кратък валентен речник
даря
146
IV. Едната кожа даде на баща си (А. Гуляшки).
На всички тия големци трябваше да дават кожи (А. Гуляшки).
Половината ще дадем на жена ти (М). На него дала новия костюм
(Др. Асенов). Дай ми за малко пистолета си (М). Ще ти дам една
сребърна пара (А. Гуляшки). Няма да ти го дам (М). ... ще ви
я дам (К. Калчев). Вече сме им го дали. Дали им сме го вече.
ДАРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ДАРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Подарявам нещо на някого.
A.
I. П+даря/дарявам
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет, състояние.
С2=лице.
IV. Дарява бодрост и сили на хората (ЖД)- И на
тях ще дари изцеление. . . . или да им дари изцеление (Г. Караславов) .
Б.
III. С=лице.
С^лице.
С2=предмет, качество, състояние.
IV. ... за да дари дъщерите си с време (ЖД)А нея ще дари с обич. Ще ни дарява с живот (РД).
ДВЙЖА, -иш, -и, -ат; несв.; прех.
1. Конкр. Привеждам в движение; местя, мърдам,
шавам.
I. П+движаЧ-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет, явление.
Сх=предмет.
IV. Той движеше пред лицето си малкото вентилаторче (Г. Белев). Движеше ръката си над съдовете, като че соли
147
действувам
(Елин Пелин). След туй, като движеше бързо молива си, събра и
едните, и другите цифри (Й. Йовков). ... и като движеше по
сините черти една пръчица, говореше (А. Страшимиров). ... и
като движи полека глава . . . (Ем. Станев). Електричеството ще
движи и влаковете (ЛФ). . . . нафтовите мотори, които движеха
самолетоносача (Г. Белев). Ето тук се образува парата, която
движи машината (К. Велков). Тази е машината, която той щеше
да движи. Ще ги движим бавно.
2. Прен. Карам някого да действува, подтиквам.
I. П+движи-bOj.
II. П=С, М.
О^С^ Мп, Мкв.
III. С=лице, чувство, идея.
Cj =дейност, лице.
IV. Не зная дали някакво реалистично чувство е
движило нашите автори (Н. Л Илиев). Силно чувство . . . движеше
тая енергична жена (Ив. Вазов, РСБКЕ). Адриана движи художествения живот на общежитието (Ст. Грудев). Крум Савов . . .
движеше работата (С. Трънски). . . . че може би той движи нещата не както трябва (Ст. Дичев). Работата, която той движеше,
не ги интересуваше. Ще продължавам да ги движа.
ДВОУМЯ
СЕ, -йш се, -й се, -ят се; несв.; непрех.
Мисля коя от две или повече възможности да избера;
колебая се как да постъпя.
I. П+двоумя се+Ф.
II. П=С, М.
Ф = ВМ+изр., ВНрч4
изр.
*
III. С=лице.
IV. ... и уж се двоумеше накъде да тръгне (А. Наковски). Двоумя се какво да правя. Двоумя се кого да търся.
Двоумя се колко да взема. Двоумя се дали да отида.
ДЕЙСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Въздействувам, влияя.
I. П+действувам^об’
II. П=С, М.
О2=на+С!, на+Мп, Мкд, върхуН-С,, върху+Мп.
Об=Нрч, катоН-С2, словосъчетание.
III. С=лице, идея, чувство.
С1=лице, дейност, събитие, състояние.
деля
148
IV. То действуваше възпитателно и на нашите войници (ВН). Тези шумове действуват неприятно на човешкото
ухо (Учебник по физика). . . . действуват зле на храносмилането (Пг). Виковете действуват лошо на стайните растения (ВН).
На тях виковете действуват лошо. То ми действува като плесница
(А. Барух). Всяка среща със стареца му действуваше успокоително (Т.Тонев). ... да ги накара да действуват като сили върху
други тела (Н. Николов).
ДЕЛЯ, -йш, -й, -ят; несв.; прех.
Правя нещо на части.
I. П+деля^о^-
II. П=С, М.
O1=CV Мп, Мкв, Ч.
Об=на+Ч~|-С2, на'4-Ч.
III. С=лице.
Cj=предмети, лица, и др.
С2=група.
4=количество.
IV. Деля десет на две (РСБКЕ). Той дели глаголите
също на три спрежения (П. Пашов). Дели играчите на два отбора. Играчите, които той делеше тогава на два отбора, не бяха
опитни.състезатели. Ще ги делим на две по братски (А. Гуляшки).
ДЙГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ДЙГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Движа, местя от по-ниско на по-високо; издигам,
повдигам.
.. . .
I. П+дигна/дигам-ЬОх.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=предмет:
IV. Те дигнаха чашата (Е. Коралов). Милет дигна
листите (Ст. Дичев). Тя дигна слушалката (К. Странджев). Слушалката, която тя дигна, беше безмълвна. Григор също я дигна
(Е..- Коралов).
ДОБАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ДОБАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
149
доближавам
Прен. Казвам или написвам нещо в допълнение.
I. П+добавя/добавям+О^Ф—•>
П+добавя/добавям+О,,
П4-добавя/добавям+Ф.
II. П=С, М.
Oj=Mn, Мкв.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
IV. Имате ли нещо да добавите към казаното? (С).
Той добави още нещо (Ст. Поптонев). Добави го към написаното.
И нека да добавим, че . . . ние съвсем не делим културата на елитарна и на масова (Б. Райнов). Той добави, че предстоящите френски ядрени опити ще бъдат последни (ОФ). Добави: — Но аз не
те повиках само да се видим (А. Сегренски).
ДОБИЯ, ■еш, -е, -ят; се.; прех.
ДОБИВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Приемам ново качество, свойство, състояние;
придобивам.
I. ГТ-Ьдобия/добивам4-Oj.
II. П=С, М.
O1=CJ.
III. С=лице, предмет.
Ст = качество, свойство, състояние.
IV. Лицето му доби предишното изражение (Ст. Загорчинов). Добили нечистия цвят на хартията (П. Вежинов).
Добих самочувствие (М). . . . което е добило огромна популярност (М).
д о бл и ж а , -йш, -й, -ат; св.; прех. и непрех.
д о бл и ж а в а м ,
-аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Идвам близо до нещо или до някого (прех. и непрех.).
I. П-|-доближа/доближавам-Ь0 1/Об—*
П+доближа/доближавам+Oj,
П+доближа/доближавам-гОб.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=до-ЬС1, дд-+-Мп.
III. С=лице.
С!=място — предмет, селище и др.
доведа
150
IV. Беше се свечерило, когато хората доближиха
реката (Е. Константинов). Ние бавно и мъчително доближавахме, върха (С). Вече се виждаше върха, който доближавахме
бавно и мъчително. По-късно го доближават (Д. Вълев). Когато
Македонски доближи до града . . . (Ив. Вазов, РСБКЕ). Найпосле доближихме до хижата (П). Най-после доближихме до нея.
2. Слагам нещо близо до друго, допирам (прех.).
I. П+доближа/доближавам^^.
II. С=С,М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=доЧ-С2, до+Мп.
III. С=лице.
Сх=предмет, част от човешкото тяло.
С2=предмет, част от човешкото тяло.
IV. Хаджи Евтим си доближи устата до ухото на
другаря си и му пришушна (Ив. Вазов). Доближаваше лицето
си до тъмното стъкло и гледаше навън (И. Йовков). Доближих
стола до масата. Доближи лицето до сина си (Ц. Минков). Той
доближаваше очите си до неговите очи (П). Доближи устни до
ухото й (П. Стъпов). Доближи нас до картините (Л. Стефанова).
Доближих го до прозореца.
ДОВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ДОВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Водя някого до определено място (прех.).
I. П + доведа/довеждам Z£q 6
II. П=С, М.
Oj=Ci, Мп, Мкв.
Об = в+С2, на+С2, до+С2, при+С2, при-j-Mn;
Нрч.
III. С=лице.
С!=лице.
С2=място — помещение, заведение, местност, селище, територия, лице (при), предмет (при, до).
IV. Той доведе Лена в комитета (ОФ). Ще доведа
всички в Летния театър (Г. Стоев). Дали да я доведе в градчето
Млекарско (Д. Вълев). Сега отиваше да я вземе, за да я доведе
пак в бащината си къща (Д. Талев). Мъката за родния кът, . . . ,
и приятелството му към Къня, . . . , бяха го довели в село (Й.
Йовков). По какви причини ни е довел на Колоните (Р. Михай-
151
довеждам
лов). Ако ... не бе довела хлапето си на площада (Д. Вълев).
. . . което ги довело до Персийския залив (ЖД). Тя го доведе при
баща ми. Една дружинка доведе при нас художника Н. Кожухаров (А.Каралийчев).А след това ги доведи при мене (П). .. .който ме доведе тук (Л. Стоянов).
2. Ставам причина някой да стигне до някакъв резултат (прех.).
I. П+доведа/довеждам
II. П=С, М.
О1=С1, Ain, Мкв.
О2=до+С2, до+Мп.
III. С=лице, действие, дейност, идея, чувство.
С1 = лице, предмет, състояние, дейност.
С2 = идея, състояние.
IV. ... само едно отчаяние може да доведе Рада до
такова безумно упорство (Ив. Вазов). Това бе довело ацтеките до
пълно поражение (Л. Стоянов). . . . като често пъти довежда някои от тях до някаква обработена степен (ЛМ). Довеждат всичко
до края (Р. Михайлов). Те ще успеят ли да го доведат до нормално състояние и тегло (ЖД). Те го довеждаха все по-близо до някаква точка на компромис (Р. Михайлов). ... и го довежда до
оценки и изводи (Марксистко-ленинска философия). ... че дори
загубата на родния й дом не би могла да я доведе до такова страдание (Е. Манов). А кой ги е довел до тая мизерия? (М. Марчевски). ... до която ви е довела (Б.Райнов). Докъде ще ни доведе
всичко това (Л. Стоянов).
3. Прен. Ставам причина да се стигне до някакъв
резултат (непрех.).
I. П+доведа/довеждам+О,.
II. П=С, М.
О2=до+С!.
III. С=идея, действие.
С!=състояние, качество, действие.
IV. Тези опити заплашват да доведат до опасни последици (ОФ). Рано или късно борбите ще доведат до правителствена криза (ОФ). До какви безобразия е довела жаждата за злато
(А. Константинов). Преговорите и в двата случая не са довели до
резултат (РД). Разговорът не беше довел до нищо (Д. Димов).
. . . която би довела до република (С). ... който ще доведе до
катастрофа (С). Вътрешната противоречивост на философията
на Хегел довежда до разделяне на неговите ученици (Марксистко.
доверя
152
ленинска философия). . . . която доведе до победа (К. Калчев).
Взетите мерки трябва да доведат до конкретни резултати (РД)’
ДОВЕРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
ДОВЕРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Казвам на някого тайни неща.
4-0'
I. П+доверя/доверявам_Pq /ф—►
П +доверя/довер явам 2,
+°i
1 О'
П+доверя/доверявам^ф2.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О;=на+Са, на4-Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
Сх=идея, чувство, състояние.
С2=лице.
IV. Доверявам тегобата си на моята приятелка (С).
Доверявам тегобата си на нея (С). Като че ли ми доверява държавна тайна (Л. Стефанова). ... и му довери своята идея (М). Ти
ни доверяваш най-съкровеното от сърцето си (М). На никого
нищо да не доверява (А. Гуляшки). Колежките ми довериха, че
тази длъжност била експериментална (ЖД). Радостно й довери,
че може би Асенчо е на път (Р. Михайлов).
ДОВЕРЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
ДОВЕРЯВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Имам вяра, доверие в някого.
I. П+се доверя/се доверявам4-0,.
II. П=С, М.
О2=на-|-С1, на-ЬМп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Той трябва да се довери на жена си (С). Много
не се доверявам на жени (Г.Велев). ... да се довери на по-млади
мъже (Ем. Станев). Ние ви се доверихме (Ат. Наковски). Тоя човек престава да ти се доверява (Ем. Станев). ... че Илю не му
се доверява напълно (Ат. Наковски).
153
докарвам
ДОВЪРША, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ДОВЪРШВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Извършвам нещо докрай.
I. П+довърша/довършвам-1-О,.
II. П=С, М.
Oi=Cn Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=дейност, действие.
IV. Решихме с Коев да довършим работата (П). Те
набързо довършиха вечерята. Не довърши думите си (К. Странджев). Те говореха за работата, която не бяха довършили. Ти
ще го довършиш (А. Гуляшки).
д о к а ра м , -аш, -а, -ат; св.; прех.
ДОКАРВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Карам някого или нещо до мястото, където се намирам, или до мястото, където се намира определено
лице.
II. п=с, м.
Oi=Clt Мп, Мкв.
Об=в-+-Са, на-ЬС2, предЧ-С», пред+Мп, зад+Са,
зад+Мп, до-|-С2, до+Мп, у+Мп, при+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С1=лице, животно, предмет.
С2=място — предмет, местност, селище, територия, лице (до, у, при).
Нрч—място.
IV. Той бе докарал същата тази жена в канцеларията
(Д. Вълев). На стадиона бяха докарали много хора. Докарал
машината пред издъхващата къщурка (Д. Вълев). Докараха
насила жените и децата пред голямата клада (Елин Пелин).
Докараха ги пред мене. Докараха ги зад кулата (Ст. Загорчинов). Докараха ги зад нея. Тълпата докара Райка и гостите
до самия вход на кулата (Ст. Загорчинов). Милко сам ще ме докара на буксир до мястото на срещата (Б. Райнов). Ще ги докарам
до вас. Докараха ги у нас. Ако докарам при вас мама и тате. . .
(Г. Стоянов). А защо сте докарали овцете чак тук (П. Стъпов).
А тебе докараха тук (П). ... и каза да ги докарам тук (П.Стьпов).
154
докладвам
2. Прен. Правя така, че някой или нещо да достигне
до известно положение или до известен резултат.
I. П+докарам/докарвам
II. П=С, М.
ОХ=С1( Мп, Мкв.
О2=до+С2.
III. С=лице, действие.
С1=лице, състояние, дейност.
С2=положение, състояние.
IV. Докарах баща си до туй дередже (П). Докараха
хората до такова положение (П). Аз съм докарал нещата до тоя
ред (П). Тогава Македонски, когото това безумно съпротивление
докара до беднотия, стана прав. . . (Ив. Вазов). И тях са докарали до този хал (П). И че до това положение го е докарала
(Р. Михайлов). ... ги докара до ужас (Д. Димов).
3. Прен. Ставам причина с действията си за нещо;
довеждам нещо.
I. П-Ьдоведа/довеждам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1.
III. С=лице, явление, действие, дейност и др.
С1=явление, състояние.
IV. ... а гладът докара болести, скандали и поквара
(Д. Димов). Никога злото добро не докарва (Ст. Чилингиров).
Вятърът ще докара дъжд. И това докарва злото (Ст. Чилингиров). Тези страдания само той не ги е докарал (ОФ).
Забележка: При употребата на посочения глагол в това значение
е възможна появата на О2 едновременно с Olt т. е. П+Г^ф
,
*
при което О2=на-ЬС, на+Мп, Мкд, като С=лице, напр.: ... а
гладът докарва болести на хората. Никога злото няма да ни докара добро. Вятърът ще ни докара дъжд.
ДОКЛАДВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Съобщавам на някого нещо.
П4-докладвам
155
долавям
II. п=с, м.
О^Сц Мп , Мк в .
О^=за-гС2, за+Мп.
Og'=Ha+C3, на+Мп, Мкд.
Ф = че+изр., ВМ+изр.; ВНрч-Ьизр.
III. С=лице.
Сх=факт.
С2= действие, събитие.
С3=лице.
IV. Той докладваше на господаря си всичко. Серафим ми докладва новините (Р. Михайлов). Вече му го е докладвал (ВН). Всяка сутрин и всяка вечер му докладваха за положението по фронтовете (ОФ). Ще ми докладва за случилото се.
Докладва им, че в началото на прохода при Червен бряг пощата
била нападната (Р. Михайлов). Той докладваше на Мехмед бей
какво е настроението на гарнизона (Р. Михайлов). ... за да му
докладва какво са направили (А. Сегренски). Докладва им къде
са ходили и какво са направили.
ДОЛЕПЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ДОЛЕПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Плътно опирам до нещо; допирам.
II. п=с, м.
С1=С1, Мп, Мкв.
Об=до+С2, до4-Мп, Нрч.
III. С=лице.
Ст=предмет, част от човешкото тяло.
С2 = предмет, част от човешкото тяло.
IV. Долепих ухо до ключалката на вратата (П. Стъпов). Долепи ухо до вратата (П). Той долепи устни до ръба му
(П. Стъпов). Долепи чело до стъклото (Ив. Вазов). . . . , което долепи до стената. Долепи го до него. Долепи чело о хладното
стъкло (С).
ДОЛОВЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
д о л а в я м , -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Възприемам, разбирам, схващам.
I. Пдоловя/долавям'4-Ох/Ф—►
П+доловя/дол авям-f-Oj,
П+доловя/долавям+Ф.
донеса
156
II. П=С, М.
ОХ=С1, Мп, Мкв.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С1=идея, чувство, състояние.
IV. Долавяше в гласа му особена нежност (Е. Коралов). Тя долови преднамереността (Т. Тонев). Долавяше злобата
и ненавистта им (Г. Караславов). В гласа му имаше тревога.
Полковникът я долови (Т. Тонев). Долавяше, че около него се
ражда нещо ново (Б. Райнов). Долавя, че в тях няма нищо за
разбиране (Б. Райнов). Долови, че нещо липсва (Г. Стаматов).
Антония долавяше, че от всичките й познати и приятели несъщият й братовчед Манол я обича най-горещо (Е. Коралов).
ДОНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ДОНАСЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Нося нещо на някого.
I. П+донеса/донасям^^1.
II. П=С, М.
ОХ==С1, Мп, Мкв.
О2=наЧ-С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет, състояние.
С2=лице.
IV. Тя донасяше денем храна на младия майстор
(Д. Вълев). Донасяше на адвоката Мишев . . . гърненце с краве
масло (Р. Михайлов). Сутринта на него донесоха телеграма
(Р.Михайлов) .И след това ми донесе дебела папка с негови рисунки
(<Л. Стоянов). Да ти донеса ли закуската?(П. Вежинов). Тия дни
ще ти донеса нещо друго (Р. Михайлов). Ако не бях го донесъл
на вас . . . (А. Сегренски). Той ми го донесе от далечни страни
(Ст. Загорчинов).
2. Нося нещо до определено място.
I. П+донеса/донасям^0^II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, при+С2, при+Мп; Нрч.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=място — помещение, сграда, лице (при).
157
допринася м
Нрч = място.
IV. Той искаше да донесе храната в стаята (П. Вежинов). Искаше да донесем в общежитието общото възнаграждение на всички (Р. Михайлов). Донесоха в конака цяла торба с
грошове (Р. Михайлов). Донесоха ги там. От патрула донесоха
машината при мене (П). Нищо не донесоха при нас.
ДОПЙТАМ СЕ,
-аш се, -а се, -ат се; св.; непрех.
ДОПИТВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Обръщам се за съвет към някого; съветвам се.
I. П+се допитам/се допитвам +О2.
II. П=С, М.
О2=до+С!, до+Мп.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Той често се допитваше до приятеля си. От нашата махала всички до него се допитваха (Влайков, РСБКЕ).
Допитваше се за всичко до него (Й. Йовков, РСБКЕ).
ДОПРА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ДОПИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поставям в допир, в досег, докосвам, досягам.
I. П+допра/допирам^0^.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=до+С2, Нрч.
III. С=лице.
Cj = предмет, част от човешкото тяло.
С2=предмет, лице, част от човешкото тяло.
IV. Те допират показалци до земята (Л. Стефанова).
Преди още да допре до устните си блината (Ст. Поптонев). Бях
допрял главата си до гърдите му (Ст. Ц. Даскалов). Тези ще допреш до стената. Допря ги там.
ДОПРИНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ДОПРИНАСЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; непрех.
>
Спомагам, действувам за изпълнението на нещо.
I. П+допринеса/допринасям+О2/Ф—►
П+допринеса/допринасям+О2,
П+допринеса/допринасям+Ф.
допусна
158
II. п=с, м.
О2=за+С!.
Ф=да-|-изр.
III. С=лице, действие.
С^състояние, дейност.
IV. За замърсяване на въздуха в София . . . напоследък особено много допринася автомобилното движение (С). За
обосноваване на положението, че ... , много допринесе И. М.
Сеченов (Основи на марксистката философия). То може да допринесе за откриване на убийците (Ем. Станев). Гимнастиката допринася за поддържането на мускулната и сърдечната дейност
(ВН). Мъничко беше допринесъл и той за това (Л. Стефанова).
Също допринесе да се затвърди това убеждение (Ем. Станев).
Бяха допринесли да изстине и се заключи сърцето му (С).
ДОПУСНА, -еш, -е, -ат; се.; прех.
ДОПУСКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам възможност, разрешение на някого да отиде
някъде, да участвува в нещо, да прави нещо.
I. П+допусна/допускам^фб/ф—►
+0,
П+допусна/допускам_ц0б’
П+допусна/допускам^ф1'
II. п=с, м.
01=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, Нрч.
Ф=да-Ьизр.
III. С=лице.
С!=лице.
С2=място — помещение, сграда, местност, селище, територия, предмет (при), лице (при, у).
IV. Допуснаха Фани в лагера (Д. Димов). Не ги допуснаха в черквата (А. Гуляшки). Той не го допусна в двукатната
си къща (А. Гуляшки). Не допуснаха никой да надникне вътре.
2. Приемам за възможно, смятам, предполагам.
I. П+допусна/допускам+С^/Ф—►
П+допусна/допускам-t-Oi
П+допусна/допускам+Ф-’
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
59
досетя се
Ф = че+изр.
III. С=лице.
Сй = състояние, действие.
IV. Не допускаше възможността за нападение (ОФ).
Допуска съществуването на бог (Марксистко-ленинска философия). Той допусна необходимостта от преразглеждане на политическите максими на ЛДП (РД). Не можех да го допусна. Той
е допускал подобно нещо (Т. Тонев). Не можехме да допуснем, че
някой ще си позволи към нас и към нея нещо оскърбително (С).
Не допусках, че страдаш от подобни предразсъдъци (Т. Тонев).
Допусках, че моите перчения са го раздразнили (С). Ранчев не
можеше да допусне такова нещо — че Григор Дренков се е предал (Е. Коралов).
3. Позволявам, разрешавам.
I. П+допусна/допускамЧ-О^Ф—*
П+допусн а/допускам Ч-Оц
П 4-допусна/допускам+Ф.
II. П=С, М.
О^С,.
Ф=да+изр.
III. С=лице, закон, състояние.
Сх=действие, постъпка.
IV. Значи законът допуска смъртно наказание за
отсичане на чуждо дърво (Ив. Вазов). Любовта допуска всичко
(Ив. Вазов). Те не допускаха да се приближи никакъв мъж
(Л.Стоянов). Няма да допусна да се храниш там (Г. Стаматов).... че
няма да допусна . . . да влязат. . . (Ем. Станев). Твояттворец. . .
допуска да обладаят душата му други чувства (П. П. Славейков).
ДОСАЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Причинявам досада на някого; отегчавам.
I. П-Ьдосаждам+О2.
II. П=С, М.
О2=на-|-С1, на-ЬМп, Мкд.
III. С=лице, действие, качество.
С!=лице.
IV. За да не досаждам на Мария да търси машинописец (М. Величков). На Цонков пък му досаждаше нейното желание да го поучава (П). ... на когото разни глупаци досаждат
(П. Вежинов). Вероятно ще ми досажда (Д. Димов). Досаждаме
ти ние (М. Величков). Понякога й досаждам (М. Величков).
ДОСЕТЯ СЕ,
-иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
160
досещам се
ДОСЕЩАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Разбирам, отгатвам.
I. П+се досетя/се досещам+О2/Ф
П+се досетя/се досещам +О2,
П+се досетя/се досещам+Ф.
II. П=С, М.
О2=за+Сг, за+Мп.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
Сх=идея, чувство, състояние, действие.
IV. Рослава се досещаше за обичта му (А. Дончев).
. . . които се досещат за положението му (Д. Талев). За това не
беше се досетил (А. Наковски). Той не се досети, че трябва да я
скрие (Д. Талев). Ние се досетихме каква е работата. Той се досещаше защо се препират поповете (Д. Талев).
ДОСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ДОСТАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Снабдявам някого с нещо.
II. п=с, м.
Ox=Ci, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=лице и др.
IV. Той доставяше на Кольо еретически книги (Ем.
Станев). Тези станции доставят на стопанствата сортови семена
(РД). Реши да им достави зърно (А. Гуляшки). Не им доставят
редовно резервни части (ВН). Това най-често му доставяше неговият приятел (Р. Михайлов). Доставихме ги на него. Доставихме му ги.
2. Прен. Причинявам, създавам.
I. П+доставя/доставям in1II.П=С, М.
О1=С1.
О2=на+С2, на+Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, състояние.
Сх=чувство.
С2=лице.
161
достигам
IV. Работата не доставяше прежната радост на Лазар (Е. Коралов). Колко радост доставя на нас и на нашите приятели (ВН). Репликата на Виктор като че ли й доставя не толкова
морално, колкото психологическо удовлетворение (Др. Асенов).
Това ви доставя удоволствие (Т. Тонев). Значи им доставя удовлетворение (С).
ДОСТИГНА, -еш, -е» -ат; св.; прех. и непрех.
ДОСТИГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
С движение отивам до определено място, до определена цел (непрех.).
I. П + достигна/достигам +О2.
II. П=С, М.
О2=до+С1, до+Мп, Нрч.
III. С —лице, животно, явление, действие.
С1:=лице, предмет, място.
Нрч=място.
IV. Новината достигна до Цоню Матов (С). Той достигна до бетонния блок (С). Техните частички не достигат до
земята (ОФ). Ако вълната достигне до отвор или преграда . . .
(Учебник по физика). До слуха му пак достигна същото ръмжене (С). ... за да достигнат новините до всички (С). Всякога достигат до другите (П). До нас достигаха първите слухове (К.
Калчев). ... че до тях кабриолетът му не можеше да достигне (П).
. . . до която в определен момент е достигнала (Учебник по физика).
2. Приближавам (се до) определена цел (прех. и непрех.).
I. П+достигна/достигам+О/Об—►
П+дости гн а/дости гам+Oj,
П 4- дости гн а/ д ости га м+Об.
II. П=С, М.
О1==С1 (Мп, Мкв).
Об=до+С,.
III. С=лице, явление, действие.
Сх = цел — състояние, положение.
С2==цел — състояние, положение.
IV. . . . все още не беше достигнала кулминационната точка на дон Еладио (Д. Димов). След избухването си достигнали до една кулминационна точка (Д. Димов). Никога не
достигат пределната си възраст, едва достигат една година (ВН).
Достигат до 15 години (ВН).
11
Кратък
валентен речник
дочакам
162
ДОЧАКАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ДОЧАКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Доживявам.
I. П-|-дочакам/дочаквам+Ох/Ф—►
П +доч а ка м/ доч а квам+ОП
П + доч а ка м/д оч а квам+Ф.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
Ф=да-|-изр.
III. С=лице.
Сх=състояние, действие, явление.
IV. Щях да дочакам честита старост (С). . . .и съм
дочакал осъществяването на идеала си (М). Той едва дочака края
на военната си служба (Ем. Коралов). ... за да дочака утрото
(Г. Караславов). Той не дочака съгласието й (Г. Мишев). . . . че
не ще дочакам завършването на учебната година (Е. Коралов).
Какво е дочакал (С). И тях дочакахме. И ги дочакахме. Дочакахме ги. Едва дочака да изчезнат. Той дочака да се осъществи идеала му .. . че не ще дочакам да завърши учебната година.
ДРАЗНЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Сърдя, ядосвам, нервирам.
I. П+дразня+Oj.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, състояние.
Сх=лице, животно.
IV. Това негово поведение дразнеше другарите му
(А. Наковски). [Той] предпочиташе той да дразни нея, а не тя —
него (П). . . . автомобилите ме дразнят (Н. Хайтов). Това го
дразнеше (П. Вежинов). . . . която ги дразнеше (П. Вежинов).
Те ни дразнят (М).
ДРУГАРУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам се в другарски отношения с някого, дружа.
I. П+другарувам+О2/0—>-ПН-другарувам-|-О2,
П+другарувам-Т 0.
II. П=С, М.
О2=с+С1( с+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице.
163
дължа
IV. Иван другаруваше с Петър ... и затова другарувах с него (П. Стъпов). . . . с които живял и^другарувал (С).
Иван и Петър другаруваха. Те другаруваха. Заедно сме играли
и другарували (Т. Влайков, РСБКЕ).
-йш, -й, -ат; несв.; непрех.
Намирам се в другарски отношения с някого, другарувам.
I. П+дружа+О2/0—►П-!-дружа +О2,
П-{-дружа+ 0.
II. П=С, М.
О2 = с+Сц с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Той дружи предимно с писатели (П. Вежинов).
Дружеше със студенти — медици (К. Цачев). Тя умее да дружи с
тях (ВН). Дружех с него (Т. Тонев). . . . но като студенти не
дружахме (П. Вежинов). Те дружаха едно време (Р. Михайлов).
ДРУЖА,
ДРЪПНА,
-еш, -е, -ат; св.; прех.
ДРЪПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
С рязко и бързо движение потеглям някого или нещо.
I. П+дръпна/дръпвам+Oj.
II. П = С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, животно.
Сх = предмет, лице, част от човешкото тяло.
IV. Машинистът ... от време на време дръпваше регулатора (Ив. Бурин). Кончето отново се уплаши и рязко дръпна
главата си (Ст. Загорчинов). Геракът . . . дръпна шареното чердже пред него и повдигна една от плочите (Елин Пелин). Павлинка . . . дръпна детето (М. Грубешлиева). Предлагам да дръпнем масите край стените (X. Русев). Момчил дръпна поводите
на коня (Ст. Загорчинов). В това време Маргаритка дръпна бързо вратата. Дръпна си ръката (Е. Коралов). Дръпна силно ръчната спирачка (П. Вежинов). Дръпна пелерината му оня (Ив.
Давидков). Дръпна стъклото (К. Странджев). Дръпна него вместо юздата (П). Изведнъж някой ме дръпва за крака (Л. Стоянов). А Рали направо го дръпна за ръкава (Ст. Дичев).
ДЪЛЖА,
-йш, -й, -ат; несв.; прех.
1. Имам да давам на някого пари или нещо друго.
държа
164
+О,
I. П+дължа_[_д •
II. П=С, М.
O^Ci Мп , Мк в .
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лиие.
С\ = предмет.
С2=лице.
IV. Ти дължиш на болярина Стефан 30 крини жито
(А. Гуляшки). Той имаше нужда от пари, при това дължеше на
Еньо голяма сума (Елин Пелин). Ти, казва, бай Крачуне, дължиш на баща си малко пари за сол (А. Каралийчев). Не дължеше
поне на него нито зрънце (А. Гуляшки). Нали на него дължеше
повече от пет чувала зърно (П). На никого не дължеше вито лев
(Р. Михайлов). Лазар й дължеше двеста и петдесет лири
(Д. Талев).
2. Прен. Имам, придобивам нещо благодарение на
някого или нещо.
-j-O.
I. П+дължа +0/
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп.
III. С=лице, предмет и др.
С1=състояние, положение.
С2=лице, действие.
IV. Златев дължал кариерата си на това роднинство
(Д. Ангелов). На това момче дължа живота си аз (М. Марчевски). И тази радостна новина ние дължахме на госпожица Маринова (К. Калчев). Може би Кюстенджа дължи хубавия си изглед
именно на това (Й. Йовков). На това именно диамантът дължи
своя блясък (Учебник по физика). Дължат живота си на петдесет и деветгодишната госпожа М. Мюлер (РД). Туй нещо българите дължат главно на този Васил Априлов (А. Страшимиров).
Това аз дължа на тригодишното си обучение (М). . . на които
дължат щастието си (М). Нали на него дължеше всичко това
(Т. Тонев). Не ти дължа туй нещо (А. Страшимиров). Не ви
дължа никакъв отговор (Д. Талев).
ДЪРЖА,
-йш, -й, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Имам, взел съм нещо в ръцете си или у себе си
(прех.).
I. П+държа+Oj.
165
държа
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх = предмет.
IV. Ръката, в която той държеше чашата, затрепера
(Е. Коралов). Букетът, който държеше в ръцете си . . . (К. Странджев). Той държеше нещо. Държеше го. Той го държеше. Беше
го държал.
2. Оставям, задържам някого или нещо в определено
положение, състояние (прех.).
I. П4-държа +По/Об7Об"~<1+държа^По-
гт I
*0+1,об'
"4
П4-държа
П + държа 1^06" •
II. П=С, М.
Мп, Мкв.
Об' = на+С2, в+С2, при+С2, над+С2, под+С2,
Нрчт.
Об" = Нрч2, съчетание.
По = Прл, Прч.
III. С=лице, предмет.
С^лице, животно, предмет.
С2 = място.
Нрчх=място.
Нрч2=начин.
Прл = качество, състояние.
Прч = състояние.
IV. Какъв е този скандал да държат човека гладен
(Л. Стоянов, РСБКЕ). Ще умре добичето, ако го държиш на тия
плочи (Й. Йовков, РСБКЕ). Държа ръцете си в джобовете. Държа някого в невежество,в плен, нащрек, под наблюдение (РСБКЕ).
Той държеше главата си гордо (Елин Пелин, РСБКЕ). Държат
хората без работа. Държи стаята чиста. Държали бяха бутилките години заринати в земята (Е. Коралов).
3. Изисквам, грижа се за нещо, настоявам за нещо;
не отстъпвам (непрех.).
I. П+държа+02/Ф—»-П+държа+О2,
П+държа + Ф.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп.
Ф=да+изр.
166
държа се
III. С=лице.
С1=качество, действие, състояние.
IV. ... и страшно много държи на външността си
(Л. Станев). Аз не държа на тия работи (П. Вежинов). Той ревниво държеше на служебния си пост (П). Учителката държеше
и на краснописа (С). ... че решително държи на живота на брат
си (С). Държеше на своите работни постижения (П). . . . на което
най-много държеше (П). Държи на това (П). Държите ли и аз
да пия? (К. Цачев). Той държи на всяка цена да му покажа диплома (Д. Димов). Държеше всичко да си бъде на мястото
(Г.Стоянов). Вече често държеше именно тя да урежда разни въпроси (П). Държите ли да чуете непременно обяснението ми?
(К. Цачев).
ДЪРЖА СЕ, -йш се, -й се, -ат се; несв.; непрех.
1. Хванал съм се за нещо и не го пускам.
I. П+се държа 4-0.,.
II. П=С, ДА.
02=334-0!, за4-Мп.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
IV. Тотка ... се държеше все още за сукмана на баба
си (Елин Пелин, РСБКЕ). Тя се държеше за стола. Държеше
се за тях.
2. Прен. Постъпвам, отнасям се.
Т
П I
“НОз
I. П4-държа ce_LQg.
II. П=С, М.
O,=c4-Ci, с4-Мп, към4-Сх, към4-Мп.
Об = Нрч, съчетание.
III. С=лице.
С!=лнце, дейност, действие.
Нрч = начин.
IV. Татко се държеше отрицателно към лечебните
средства на баба попадия (Г. Белев). ... и ще знае как да се
държи с нея (Ем. Станев). Той се държеше с него наистина като
по-стар брат (Г. Белев).
ЖАДУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Прен. Силно и страстно желая нещо.
I. П4-жадувам4-О!/О2/Ф—►П4-жадувам4-О1,
П4-жадувам4-О2,
П 4-жа ду вам 4-Ф.
1 67
жаля
II. П=С, М.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
О2 = за+С2.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Ci==C2== дейност, действие, състояние, чувство
И др.
IV. Аз не жадувам подвизи и слава (М). Жадува
съчувствена дума (А. Барух). Жадуват за обич (ЖД). Та нима
сам не беше жадувал ... за също такъв мирен живот (Е. Коралов).
Той очевидно жадува за реабилитация (Б. Райнов). Той жадуваше за отмъщение (Цв. Минков). Жадуват за духовно общуване
(ЖД). Манол жадуваше да залови работа, чрез която да стане
самостоятелен (Е. Коралов). Как жадуваше тя да накара тия
твърди монашески устни да затреперят (Д. Димов).
ЖАЛЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех. и непрех.
1. Изпитвам тъга, жал; скърбя, тъгувам (непрех.).
I. ГЦ жаля-}-О2.
II. П=С, М.
О2 = 33 4-0!, заф-Мп.
III. С=лице.
Ci=лице, състояние, предмет.
IV. И все жалеше за баща си (Р. Михайлов). Не жаля за миналото (А. Сегренски). За калта ли да жаля (Г. Стоянов).
Тя щеше да жали най-много за бараките (А. Гуляшки). Ще жалят за него (Р. Михайлов). Няма кой да жали за мене (Ем. Станев).
2. Проявявам съчувствие, съжаление към някого
(прех.).
I. Щ-жаля-ЬС»!.
II. П = С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Камен жалеше сина й (Е. Коралов). Не жаля
нито себе си, нито другите (Ем. Станев).Сега не можем и тях да
жалим (Г. Стоев). Не ги жалим (Л. Стефанова). Не искам никой
да ме жали (Р. Михайлов). . . . нямаше да го жалим (Р. Михайлов).
3. Обикновено при отрицание — не ми се свиди, не
се скъпя за нещо (прех.).
I. П+не жаля-f-Oi.
168
желая
II. п=с, м.
Ox^Ci.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. За дрехи пари не жалеше (Г. Караславов).
ЖЕЛАЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех.
1. Имам силно желание да извърша нещо.
I. П+желаяH-Oj/Ф—•■П+желая+О1,
П+желая + Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С1=дейност, действие, състояние, събитие.
IV. Те желаят промяна на положението си (ВН).
Народите желаят мир (БТР). Противопоставих се на сватбата,
която така желаеха (ЖД). ... и ти го желаеш (С). ... представите за това, що желаеше (Д. Димов). Не желаеш да ми кажеш
(Е. Коралов). Желая още дълго да бъдем все така истински и
верни приятели (Т. Тонев). Ако желаеш все пак да си обясниш
някои неща (Т. Тонев). Не желаех да имам морални дългове
(А. Гуляшки). . . . които не желаеха да си развалят рахатлъка
(Е. Каранфилов). Тъкмо него желаеше да купи и Фани (Д. Димов).
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=състояние.
IV. Да пожелаем на моряка щастливо плаване (М).
Желая ти успех в работата (РСБКЕ). А на нашите приятели желаем да постигнат още по-големи успехи (РД). А на тях желаем
да постигнат още по-големи успехи.
ЖЕРТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Доброволно се лишавам от нещо много ценно и необходимо в полза на някого или заради нещо.
169
живея
I. П-4-жертвувам+О,.
II. П=С, М.
Oi=Clt Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=лице, животно, предмет, чувство, състояние.
IV. Дренков реши да жертвува Желязко Долев
(Е, Коралов). Боря се и живота си жертвувам (Е. Коралов). Той,
който жертвуваше любовта на също такава млада обичана жена
и дете, жалеше сина й (Е. Коралов). Аз всичко жертвувам
(К. Христов, РСБКЕ). Жертвувам го.
ЖИВЕЯ, -ееш, -ее, -еят; несв.; непрех.
1. Намирам се в процес на живот, съществувам.
I. П+живея + 0.
II. П=С, М.
III. С=живо същество — човек, животно.
IV. Ето — аз дишам, работя, живея (Н. Й. Вапцаров)Въпреки всичко той продължаваше да живее.
2. Прекарвам живота си по определен начин.
I. П+живея+Об.
II. П=С, М.
Об = Нрч, съчетание.
III. С=лице.
Нрч=начин.
IV. Те продължаваха да живеят самостоятелно
(К-Калчев). Как са живеели двойствено (П). Живеехме задружно
(Л. Станев). Живеехме си много добре (С). Могат да живеят само
заедно и един за друг (П). Живеят в абсолютна мизерия (РД).
Живеела в пълна изолация от външния свят (РД). Живее за себе
си (П). С болна съвест бе живяла (П). Живееха за собствено удоволствие (П). Той живее на чужд гръб (Ст. Загорчинов). Живеех
като негов син (Ц. Цанев).
3. Прекарвам на определено място, пребививам.
I. П+живея+Об.
II. П=С, М.
Об=в+С1, на+Cj, при-l-Ci, при+Мп, средН-Ср
сред+Мп, край+Cj, у+Сь у+Мп; Нрч.
III. С=лице.
Сх=място — помещение, сграда, улица (на),
местност, селище, територия, лице (при, у).
IV. Ще живея в новия град (П). Живееше в Париж
(С). Как живее във фургона (П). Живее в едно студентско обще-
живея
170
житие (П). Той бе живял в същото това таванско жилище (П).
. , . къщичка, в която живееха годишните времена (П). Той живееше на ул. „Аксаков" (С). Ние живеехме на една улица (Г. Караславов). Той живееше на горния етаж (Т. Тонев). Би могла да
живее при майка си (П). Иска да живееш при него (Ст. Загорчинов). Живял съм сред бедни хора (Ив. Давидков). Той живееше
сред тях (С). . . . които живееха край реката (Ив. Давидков). Все
още живееше у брат си. . .у него живее (ЛФ). А къде живее?
(П). Тук живеят (С). Те живееха най-близо до управлението (П).
4. Прехранвам се, препитавам се от нещо.
I. П+живея+О-.
II. П=С, М.
Oo^c+Cj, с+Мп, o t +Cl o t -J-Мп .
III. С=лице.
С2=професия, материални средства.
IV. Доста бях живял с трохите на дребните секретни
подаяния (С). С този франк ще живее 4 деня (Ив. Вазов, РСБКЕ).
Има с какво да живее (Й. Йовков, РСБКЕ). Живеем от труда си.
. . . живеем от него (Ив. Вазов, РСБКЕ).
5. Отдаден съм напълно на някаква идея, чувство,
мисъл и др.
I. П+живея+О2.
II. П=С, М.
О,=с+С1, с+Мп, в-rCj, в+Мп.
III. С=лиие.
С2=идея, чувство.
IV. До тази сутрин бе живял с надеждата (С). Ще живеят с друго самочувствие (С). Твърде дълго той живя с превратно красива измислица (П). Живеетес днешното . . . (А. Гуляшки).
Живееше с блянове и надежди (Елин Пелин, РСБКЕ). Може да
живее истински само с онова . . . (Т. Тонев). С какво бе живял
Матеев (Т. Тонев). Живееше в мечтите си (П). Живееше в някакъв
непонятен свят (П).
6. Намирам се в близки отношения с някого.
I. П+живея+О2.
II. П=С, М.
O2=c+Ci, с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Той живееше заедно с баща си (Ц. Цанев). Първата година живеехме с бачо Ванчо (П). ... и сега живееше със
сина си в партера (Л. Станев). Живееше с него (П). С тебе мога
и на село да живея (П). . . . с когото живеете (П).
171
забелязвам
ЗАБАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАБАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Намалявам скоростта.
I. ПЧ-забавя/забавямН-Ох.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие.
Cjпредмет, действие.
IV. Той забавя стъпките си (Сл. Хр. Караславов).
Ние забавихме движението си (П).
2. Спирам някого или нещо за известно време, задържам.
I. П+забавя/забавям+О!II. П=С, М.
Мп, Мкв.
III. С=лице, действие.
Сх=лице, предмет, действие, дейност.
IV. Може да забави цялата поточна линия (ОФ).
Забави развитието им (ОФ). Защо забавяте него, а не нея. Там
също го забавиха.
ЗАБЕЛЕЖА, -иш, -и. -ат; св.; прех.
ЗАБЕЛЯЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Съглеждам, съзирам някого или нещо.
I. П+забележа/забелязвам-rOi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, предмет.
IV. Той забеляза панталона на Гайтанов (Т. Тонев).
Щом забележеше счупени зърна . . . (Г. Караславов). Забелязал
една тънка фигурка (А. Гуляшки). Не забеляза Мери Плийз
(П.Вежинов). Забеляза един полицай (Д. Димов). Тя забелязваше
всичко това (К. Калчев). Мене не ме забеляза (А. Гуляшки).
Не го забелязаха в тъмнината (П).
2. Прех. Схващам, долавям, разбирам.
I. П+забележа/забелязвам+О^Ф—►
П-Ьзабел ежа/забелязвам-f-Oj,
П+забележа/забел язвам -Т Ф.
II. П=С, М.
O1 = Ci, Мп, Мкв.
забия
172
Ф = че+изр., ВМ+изр., ВНрч.-г-нзр.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, чувство.
IV. Забеляза в очите му и молба, и нетърпение
(Т.Тонев). Той не забеляза заканата (Г. Мишев). Забеляза опасността (Ем. Станев). Не забеляза фактически съществуващия
вакуум (Пг). Направи се, че не е забелязал заканата (С). Забелягах, че в разговорите с нея той се разведряваше (С). Забелягах, че другарите изчезват някъде (М). Забеляза как смущението
им расте с всяка измината секунда (Т. Тонев). Тя забеляза колко бързо се измени лицето му (Е. Коралов).
ЗАБЙЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ЗАБЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
С удряне втиквам, вкарвам нещо в друго.
I. П+забия/забивам^0^-
II. П=С, М.
ОъС>, Мп, Мкв.
Об=В+С2, в+Мп.
III. С=лице.
Cj=предмет.
С2= предмет.
IV. . . . които са забили стоманените скелети на небостъргачите в гранитната гръд на остров Манхатън (Л. Стефанова).
Заби пръсти в покривката (А. Сегренски). Па тогава ги забиваше
в земята (П). Заби пръстите си в тях (Ст. Поптонев).
ЗАБРАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех. и непрех.
ЗАБРАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех. и непрех.
1. Губя от паметта си, преставам да помня (прех. и
непрех.).
I. ПЧ-забравя/забравям+Ох/Оо/Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за-f-Mn.
ф=че+изр., как+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С1==С2=лице, предмет, събитие, действие, състояние, чувство и др.
173
забравям
IV. ... и че си забравил . . . мъката (А. Гуляшки).
Аз съвсем забравих задачата, която предстои (К. Калчев). Ако
забравите цялата тази история ... (Б. Райнов). Но ние забравяме социалните неправди (Ст. Дичев). ... за да забрави болките на това притеснение (Г. Караславов). Забрави лошото (М).
Забравили са редица подробности (РД). Забрави свитото под
одеалото момиченце (П. Вежинов). Забравих себе си, забравих
и вас (РД). Искаше да забрави всичко (Г. Караславов). И ти си
забравил това (А. Гуляшки). Забравяха едно нещо (ВН). Не
го е забравил (К. Странджев). Кузман забрави за опасността
(Ст. Загорчинов). ... и дори забрави за неговото присъствие
(Ив. Давидков). И забравих за най-важното (А. Гуляшки). Аз
ще забравя за детството си (П. Стъпов). Юрталана като че забрави за оня страшен ден, за тревогите след него и за страшната
опасност (Г. Караславов). Беше забравила за квартиранта, за
своя мъж, за своя дом (Ем. Станев). Забрави за Лиляна и Горазд
(РД). Забрави за себе си (РД). Бях забравил за нея (Е. Коралов).
Забравихме за това (П). Бяха забравили, че изкуството трябва
да се поднася с достойнство (ВН). Нека не забравяме, че поведението на човека на улицата престава да бъде личен въпрос (ОФ).
Забравяше, че е свободен (Е. Коралов). Да не забравят как се
хвърля копие (А. Гуляшки). Забравил как някога сам е прескачал в чуждите градини (М). Защо забравят какво са правили и
какво са мислили през своето детство (П. Стъпов). Но скоро
забравяше до колко е стигнал (Т. Тонев). Забравих дори къде се
намирам (Р. Михайлов).
2. Не се сещам, пропускам да направя нещо (непрех.).
I. П+забравя/забравям-гФ.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. И никога не забравяше да тури в джоба на дрешката ми малко дребни пари (А. Гуляшки). Ако забравяха да нахранят тези верни пазачи. . . (Г. Караславов). . . че е забравила да работи (Г. Караславов). Забрави да даде думата (Б. Глогински). Забрави да му каже „добре дошъл“ (Г. Караславов).
3. Оставям нещо някъде и не се сещам да го взема
(прех.).
I. П+забравя/забравям+О!II. П^С, М.
Oj ^Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх = предмет.
забраня
174
IV. Забравихте храната (Е. Коралов). Забравил съм
броеницата. Ей тука съм я забравил (А. Гуляшки).
ЗАБРАНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАБРАНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Не позволявам да се извършва или да се използува
нещо.
I. П+забраня/забранявам
II. П=С, М.
Мп, Мкв.
О2=С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Cj= действие.
С2=лице.
IV. Забраняват пълненето на басейна с язовирна
вода (РД). Забранява проверките (РД). Забраняват му пушенето.
Лекарите му забранили да стои прав на слънце (Д. Вълев). Ти
ми забрани да ти се обаждам (А. Сегренски). Бяха й забранили
да разправя какво става в дома на хаджията (Ив. Остриков).
Забраняваше да се пише по този въпрос (Е. Коралов).
ЗАБЪРКАМ СЕ,
-аш се» -а се» -ат се; св,; непрех,
ЗАБЪРКВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Прен. Намесвам се в нещо.
I. П+се забъркам/се забърквам +О2.
II. П=С, М.
О2=в+С1( в+Мп.
III. С=лице.
С!=дейност.
IV. Забърка се в политиката (Ем. Станев). Винаги
се забърква в някаква каша (П). Трябва да се забърка в техните
дела (Ем. Станев). . . тайни, в които се забърква (Ем. Станев).
ЗАВАРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
175
завеждам
ГЦ-заваря/заварвам_^д^,
П+заваря/заварвам^ф1,
II. П=С, М.
О] = С1, Мп, Мкв.
Об = на+С2> в+С2, при-гС2, Нрчг
(Об') = Нрч2, словосъчетание.
По = Прл, Прч.
Ф=да+изр., че+изр., ВМ+изр.
III. С=лице.
Q=лице, предмет.
С2 = място — предмет, помещение, сграда, местност, селище, територия, лице (при).
Прл = състояние, качество.
Прч = състояние.
НрЧ1=място.
Нрч2=начин.
IV. На спирката Галя завари няколко души (Т. Тонев). Завари най-големия син пред вратата (ВН). Войната го
завари в Германия (С). Заварихме я при баба й. Там заварил
едно крайно интересно и живописно общество (ОФ). Бях я заварил тук преди час (С). Много пъти съм заварвал двамата писатели да разговарят на литературни теми (С). Завари сестра си
сама (Е. Коралов). Бойчев го завари облечен в чиста риза
(Е. Коралов). Завари печатаря седнал в леглото(Е.Коралов). .. .'.че
рано сутринта го заварих наведен все така над масата (ЛМ).
ЗАВЕДА,
-еш, -е, -ат; св.; прех.
ЗАВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
За лица — водя някого със себе си на определено
място.
завзема
176
II. П=С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
Об=в+С2, иа+С2, до+С2, прн-гС2, у+С2, у+МпНрч.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=място — помещение, заведение, местност, селище, територия, лице (при, у).
Нрч-място.
IV. Заведе Райна в къщата си (Д. Вълев;. Завел щерките в другата стая (Д. Вълев). Завел луничавия в хирургията (М). Той ще заведе бандата в Родопите (М). Заведете ни
в бара (П. Вежинов). Той я заведе в града (Д. Вълев). . . . може
да ви заведе и в извънстоличния театър (ВН). Заведе Райко на
площада (Д. Вълев). . . . които заведе на големия строеж
(Г. Стоев). Заведоха го на вилата (М). Те ме заведоха на горния
етаж (П). Сега ще те заведа вкъщи, у нас (А. Гуляшки). У дома
искам да ви заведа (Л. Стефанова). Родителите завеждат децата
си там в различни часове (ОФ). А сега къде да те заведа (П. Вежинов).
ЗАВЗЕМА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ЗАВЗЕМАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам с бой, превземам, завладявам.
I. П+завзема/завземам-ЬО!.
II. П=С, М.
ОХ=С! (Мп, Мкв).
III. С=лице.
Сх=селище, територия.
IV. Ние бяхме завзели Татар-Пазарджик (Ст. Дичев). ... и завзе подбалканските градове . . . (Ив. Вазов, РСБКЕ).
ЗАВЙДЯ, -иш, -и, -ят; св.; непрех.
ЗАВИЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Изпитвам чувство на завист.
I. П+завидя/завиждам+О2.
II. П=С, М.
O2=Ha+Cj, на-|-Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице, качество.
177
завладявам
IV. Той завиждаше на веселата компания (Д.Димов).
Не завиждам на генерала (Д. Димов). Завиждаше тайно на Турлака (Ст. Ц. Даскалов). Завиждах на баща си (Ст. Ц. Даскалов).
Не завиждах на никого. Щяха да ми завиждат. . . . завиждаш ли
му (П). Човек би могъл да им завиди (Д. Димов). Завиждахме
ла неизтощимата му енергия (К. Цачев). Завиждам на косата ви
(Д. Димов). Кой ли не му завиждаше на здравето (Г. Караславов).
Аз му завиждах на самочувствието (А. Сегренски). Завиждаха
му, че с всичко умее да се справи.
ЗАВЙСЯ,
-иш, -и, -ят; несв.; непрех.
Намирам се в зависимост, подчинен съм.
I. П-Нзавися+О^.
II. П=С, М.
O2=o t 4-Cj , о т +Мп .
III. С=лице, явление, действие.
С1=лице, свойство, качество, състояние, действие.
IV. Сега вече всичко ще зависи от Труфчев и от тебе
(Л. Станев). Сякаш той от Йовчев зависеше (П). Понякога зависеше от един човек (П). От хората зависи дали ще ти спори една
работа (Г. Мишев). От една жена зависи да получи съвсем всичко
(П). Това зависи и от много други фактори (РД). Тя зависи от
квадратите на честотата и амплитудата на трептенията (Учебник
по физика за чуждестранни студенти). Изминатото разстояние
зависи от скоростта на тялото (Учебник по физика за чуждестранни студенти). Производителността на труда зависи от състоянието на производителните сили (Политическа икономия — учебник
за ВУЗ). Всичко зависеше от неприятностите (П). Успехът зависи от неговата упоритост (П). От неговите ръце зависеше обектът (П). Това не зависи от вас, нито от мене (С). ... и не от тебе
зависи (П). ... от който зависеше (П). ... и от когото сега зависи бъдещата ми съдба (Л. Станев). Сякаш от това зависеше
съдбата на детето (Л. Станев).
ЗАВЛАДЕЯ,
-еш, -е, -ят; св.; прех.
ЗАВЛАДЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Завземам с бой чужда територия, превземам; заграбвам.
I. П+завладея/завладявам+Ох.
II. п=с, м.
Ox^Ci (Мп, Мкв).
III. С=лице.
12 Кратък валентен речник
178
завлека
Съселите, територия.
IV. С идването си в Европа турците завладяват Балканския полуостров (П. Делирадев). С меча си Асен завладява
царствата (Ив. Вазов). Тя беше атеистка като прадедите си, които никак не се смущаваха от бога, когато завладяваха света
(Д. Димов). Те завладяват терасите на заведенията (К. Константинов). Неговите конкуренти в София бяха завладели важни
позиции (Е. Коралов).
2. Прен. За мисъл, чувство — обземам, обхващам
изцяло.
I. ПИ-завладея/завладявам^-Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=идея, чувство.
С!=лице.
IV. Самозабравата до такава степен завладява някои
творци. . . (РД). Паниката и страхът бяха завладели защитниците. . . (Ц. Цанев). След това стихията завладява човека и той
забравя всичко (С. Трънски). Мене ме завладя опасната мисъл да
се окъпя. Завладява ме опасната мисъл да се окъпя (К- Калчев).
Само тази мисъл можеше да го завладее (Д. Димов).
з а в л е к а , -чеш, -че, -кат; св.; прех.
ЗАВЛИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Отнасям, отмъквам, отвличам някого или нещо някъде.
I. П+завлека/завличам^0^.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2; Нрч.
III. С=лице.
С1=лице, животно, предмет.
С2=място — помещение, местност,
Нрч=място.
IV. Тя щяла да завлече мъжа си в града
Него [А. Стамболийски] и брат му завлекли на брега
рица (К- Калчев). Иска да ме завлече в опасен свят
селище.
(Д. Вълев).
на река Ма(П).
ЗАВОЮВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Прен. Придобия, спечеля, постигна с борба, труд,
постоянство.
I. П+завоювам+Oj.
179
завъртявам
II. П=С, М.
Oj :=Ci .
III. С=лице.
Сх=състояние.
IV. Той е завоювал здраво и твърдо властта (Е. Каранфилов). Нашите спортисти завоюваха златни медали (ОФ).
Работниците завоюваха първото място (ВН). Трудещите се в
нашата страна завоюваха нови трудови успехи (РД).
ЗАВРА, •еш, -е, -ат; св.; прех.
ЗАВИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пъхам, мушвам нещо някъде.
I. П4-завра/завирам^0^.
II. П=С, М.
01=0!, Мп, Мкв.
Об=в+С2, Нрч.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=място — предмет.
Нрч=място.
IV. Завря изтънялата си ръка в рошавата си коса
(Е. Коралов). Той завря лицето си в кожата (Ем. Станев). Заврял лице в пръстта (Р. Михайлов). Завря лицето си там.
ЗАВЪРТЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
ЗАВЪРТЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Почвам да въртя.
I. П+завъртя/завъртявам+О^Ог—►
П4-завъртя/завъртявам-|-О1,
П+завъртя/завъртявам 4-О2.
II. П=С, М.
01=01, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с-РМп.
III. С=лице.
Ci=C2=предмет, част от човешкото тяло.
IV. Той завъртя глава (П. Вежинов). И Юрталана
завъртя с ръка, завъртя волно и нашироко (Г. Караславов).
Радомир завъртя меча (А. Дончев). Той завъртя с меча. Той завъртя с него.
завърша
180
ЗАВЪРША, -иш, -и, -ат; св.; прех. и непрех.
ЗАВЪРШВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Спирам, прекратявам (непрех.).
I. П+завърша/завършвам+0.
II. П=дейност, действие, събитие.
III. П=С, М.
IV. Учебната година завърши. Тази официална част
завърши (А. Гуляшки). Играта завърши наравно.
2. Извършвам нещо докрай (прех.).
I. П+завърша/завършвам+О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=действие, дейност.
IV. Те завършиха играта наравно. Те ще завършат
делото нн (К. Странджев). Тя завършила стажа си (А. Гуляшки).
До вечерта ще завършим работата. До вечерта ще я завършим.
ЗАГОВОРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех. и непрех.
ЗАГОВАРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех. и непрех.
Почвам разговор с някого.
I. П+заговоря/заговарям + Ох/О2—►
П+заговоря/заговарям+Oj,
П+заговоря/заговарям+0.,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
III. С=лице.
С1=С2=лице.
IV. Той не заговори баща си и на другия ден (Ст.
Поптонев). Тя постоянно ме заговаряше (А. Сегренскн). Мъчех
се да го заговоря (Г. Караславов). Не ни заговори (А. Сегренскн).
Той заговори с непознатия човек. Заговори с мене (Г. Караславов). Правеше опити да заговори с нея (Р. Михайлов).
ЗАДОВОЛЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
ЗАДОВОЛЯВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Оставам доволен.
I. П+се задоволя/се задоволявам+О2.
II. П=С. м.
181
заемам
O2=c+Ci, с+Мп.
III. С=лице.
Cj = предмет, положение, състояние, дейност.
IV. Той не се задоволи с обясненията (П. Стъпов).
Дядо Йоцо не се задоволява с този отговор (Ив. Вазов, РСБКЕ).
Той не се задоволява с малко (РСБКЕ). И с това нямаше да се
задоволи (Ем. Станев).
з а д ъ л ж а , -йш, -й, -ат; св.; прех.
ЗАДЪЛЖАВАМ, -аш, -а. -ат; несв.; прех.
Налагам на някого да направи нещо, възлагам, натоварвам.
I. П+задължа/задължавам^ф1.
II. П = С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Задължаваше Костов да похарчи най-малко половин милион (Д. Димов). ... и него задължава да приеме баща
си (Р. Михайлов). Хановете ги задължаваха да гледат буйни коне
(А. Гуляшки). Това ни задължава да бъдем по-внимателни
(Л. Стефанова).
ЗАДЪЛЖА СЕ, -й ш се, -й се, -ат се; св.; непрех.
з а д ъ л ж а в а м с е , -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Поемам задължение.
I. П+се задължа/се задължавам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Обществото се задължаваше да ги въоръжи
(3. Стоянов). Ние се задължаваме да им помагаме.
ЗАЕМА, ■еш, -е, -ат; св.; прех.
ЗАЕМАМ» -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Запълвам, обхващам известно пространство.
I. П+заема/заемам+О].
II. П=С, М.
заживея
182
Oi~ Сх.
III. С=лице, предмет.
Сх=място.
IV. Заемаха много място (Л. Стоянов, РСБКЕ).
. . . която заемаше целия долен етаж (Ив. Давидков).
2. Настанявам се, установявам се на определено място.
I. П+заема/заемам+Oj
II. П=С, М.
III. С=лице, предмет.
Сх=място.
IV. Статията заема първите страници (ОФ). В това
дружно интернационално семейство достойно място заема и Бъл
гарският червен кръст (ВН).
ЗАЖИВЕЯ, -ееш, -ее, -еят; св.; непрех.
ЗАЖИВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Започвам да живея по някакъв начин.
I. П+заживея/заживявам+Об.
II. П=С, М.
Об=наречие, съчетание.
III. С=лице.
Нрч=начин.
IV. Заживели си весело и безгрижно. И заживели
славяните по старому (Е. Константинов).
2. Започвам да пребивавам някъде.
I. П-|-заживея/заживявам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сх, на+Сх, при+Cj, при+Мп, сред+СХ)
сред+Мп, у-hCj, у+Мп; Нрч.
III. С=лице.
Сх=място — селище (в), територия (в, на),
сграда / (в), улица (на), лице (при, сред, у).
Нрч=място.
IV. Те заживяха в селото (К. Странджев). Ян Бибиян
заживя на улицата (Елин Пелин). Тя заживя при роднините си.
Заживя при тях. . . и заживели сред своите (Е. Константинов).
. . . и заживял сред тях. Заживяха у Петрови. Заживяха у нас.
Заживя извън фургона (С). Нямаше къде да отидат и заживяха там.
183
заколнява
ЗАЙМСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Усвоявам идеи, мисли и под. от някого или от някъде.
II. п=с, м.
Oi—Ci, Мп.
О2=от+С2, от+Мп.
III. С=лице.
С1 = идея.
С2=лице, явление, художествено или научно произведение.
IV. Хендел заимствуваше за своите оратории сюжети
от библията (НК). Своите теми той заимствуваше от живота на
селянина (ЛМ). Той разработваше сюжети, които заимствуваше
от своите колеги. Дали ги заимствуваше от чуто и прочетено
(Р. Михайлов).
з а к а ра м , -аш, -а, -ат; св.; прех.
з а к а рв а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Завеждам някого някъде или откарвам нещо някъде.
II. П=С, М.
O^Cjl , Мп, Мкв.
O6 = B-j-C2, на+С2, до+С2, при+С2, при+Мп,
у+С2, у+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
С2 = място — сграда, заведение, местност, селище,
територия, предмет, лице (при, у).
Нрч = място.
IV. Закараха Върбан Щерев в болницата (Ст. Поптонев). Нас закараха в Пиренеите (М). Дали са ги закарали в
столицата (П). Той ще ви закара на чифлика (Г. Стаматов). ... и
да го закара до Плевен (Г. Мишев). Закараха ни при конете
(П. Стъпов). Закараха ни при тях. Подир туй го закараха у дома
(Ст. Поптонев). У Пейчови искаше да го закарат (П). У нас искахме да го закараме. . . . не е лошо да го закарат там (Г.Мишев).
ЗАКОПНЕЯ, -ееш, -ее, -еят; св.; непрех.
ЗАКОПНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
заменя
184
Почвам да копнея.
I. П+закопнея/закопнявам+О2/Ф—*
П+закопнея/закопнявам+02,
П+закопнея/закопнявам + Ф.
II. П=С, М.
02 = 33+0!, за+Мп, по+Сп по+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице, състояние, действие.
IV. Закопня за офицера (Д. Вълев). Беше закопнял
за мирен живот (Е. Коралов). Той беше закопнял за някакъв
свободен летеж (Ст. Ц. Даскалов). Закопнял беше за нея. Закопнял по Невена ^Л. Станев). Закопнял по нея. Толкова много е
закопнял дядо Йордан да поговори с близък човек (П).
ЗАМЕНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАМЕНЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Слагам, поставям едно нещо вместо друго, сменявам.
II. п=с, м.
Oi=C!, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, идея.
С2=лице, предмет, идея.
IV. ... за да замени пистолетчето с друга подобна
играчка (Б. Райнов). . . . защото не искаме да заменяме едни
богове с други (Ем. Станев). А него ще заменим с багер (Г. Мишев). Чакаха сгоден случай да го заменят с нов (Ем. Станев).
Ще ти го заменим с друго дърво (Ст. Ц. Даскалов). Замениха
ме с нея.
ЗАМЕСЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
ЗАМЕСВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Намесвам се, вземам участие в някаква дейност.
I. П+се замеся/се замесва м+О.-..
II. П=С, М.
02=в +Cj.
III. С=лице.
С!=дейност, действие.
185
занасям
IV. ... че се е замесил в някакъв заговор (Ем. Станев). В каква работа се замесваш (Ем. Станев).
ЗАМИСЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАМИСЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Подготвям, обмислям някакви постъпки или действия.
I. ПЧ-замисля/замислям+О^Ф—'■
П+замисля/замислям-f-O!
П+замисля/замислям + Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
Ci=дейност, действие.
IV. . . .и замисляше все нови и нови угощения (Д. Немиров, РСБКЕ). Какво сте замислили вие с Градския (Р. Михайлов). Нещо сте замислили (Ст. Загорчинов). Той я замисля
(Е. Коралов). Той замисля да покаже историята на мексиканския театър (Л. Стефанова). Те замисляха да разширят още повече търговията си (П).
ЗАМЪРСЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАМЪРСЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да стане мръсно.
I. П+замърся/замърсявам-ЬОр
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, дейност, предмет.
С| = предмет.
IV. Съвременната индустрия замърсява не само въздуха, но й водите, и почвата (ВН). . . . вместо да замърсяват
околната среда (ВН). Замърсиха всичко наоколо (П). Реката
преди течеше бистра — и нея замърсиха (Р. Михайлов). Замърсиха го.
ЗАНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ЗАНАСЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Нося, доставям нещо на някого или някъде.
I. П4-занеса/занасям
186
занимая
П + занеса/занасям
*
21
+ 01
П + занеса/занасям+Об,
+ 0!
II. П = С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О.» = на С2, на + Мп, Мкд.
Об=в + С3, на + С3, до + С3, при+С3, при + Мп.
У + С3, у + Мп, Нрч.
III. С = лице.
С2 = предмет.
С2 = лице.
0, = място — помещение, сграда, местност, територия, селище, лице (при, у).
IV. Ще занеса една китчнца на учителя (П. Стъпов).
Трябва да занесе машината на нелегалния (П.) Отиде да занесе
молбата й на министъра (ЖД). Прати жена си да занесе подарък
на детето на Лазар (Е. Коралов). След като занесе ръкописа на
Братоев. . . (А. Сегренски). Ще им занесе и на тях малко ракия
(П. Вежинов). На него занеси материала (Е. Коралов). ... да
им занеса нещо по-леко (П. Вежинов). Димо ще ги занесе сам на
поручика (Г. Стаматов). ... и като им го занесох. . . . (С) Ще й
ги занеса навреме. Занесъл книгата в София (Г. Стоев). Занася
пълния чувал в Елхово (Д. Вълев). Аз го занесох в института
(А. Сегренски). Още утре ще я занеса на пощата (С). Да го занесете до гарата (П. Вежинов). Занесете ги при секретарката (С).
Занесете ги при нея. Храната и дрехите занесоха у Петрови.
Храната и дрехите занесоха у тях (ОФ). Аз го занесох там
(Ст. Загорчинов). Смяташе да ги занесе в селото на внучката си
(Г. Стаматов). Каза да му занесат кафето (Г. Стаматов).
ЗАНИМАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ЗАНИМАВАМ, -аш, -а, -ат ; несв.; прех.
Задържам, поглъщам вниманието, мислите или интереса на някой.
II. п = с, м.
Ox-^Ci, Мп, Мкв.
187
запазвам
Oo — UH- C2.
III. С = лице, идея, чувство, дейност.
Q = лице.
С-= идея, състояние, действие, дейност.
IV. Тези събития продължават да занимават световната общественост (ВН).
. . . който занимава международния
печат (ВН). Ала сега Владислав виждаше, че Мария занимава
ума му и искрено желаеше да му помогне (А. Дончев). Този въпрос занимава хората. Ние занимаваме хората с този въпрос.
Тебе няма да те занимаваме с този въпрос. Учителят го занимаваше с музика.
ЗАНИМАЯ СЕ, -еш се, -е се, -ят се; св.; непрех.
ЗАНИМАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Зает съм с някаква работа, върша нещо.
I. П + се заннмая/се занимавам4-О2.
II. П + С, М.
O.^c-bCv с + Мп.
III. С=лице.
С1 = лице, дейност, действие.
IV. Престани да се занимаваш с Лазо (А. Наковски).
. . . чийто собственик се занимаваше с изкупуване на дивечови
кожи (Е. Станев). . . . които се занимаваха с правенето на фишеци (3. Стоянов). Този се занимаваше с мъжки дела (сб. Бронзовите конници). Но там хората се занимават с фотопроцеси (С).
Жена му се занимаваше с домакинските работи (Ем. Станев).
Хората се занимават с глупости (Ем. Станев). С теб се занимават
(С). Защо се занимават с мен (С). С какво се занимава чичо му
(А. Наковски).
ЗАПАЗЯ, -иш, -и. -ят; св.; прех.
ЗАПАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пазя, не позволявам някой или нещо да изчезне.
I. П+запазя/запазвам + ОхII. П = С, М.
ОХ = С], Мп, А4кв.
III. С = лице.
Сх = предмет, състояние, положение.
VI. Тази богата балканска природа . . . ние сме длъжни да запазим (ВН). Завинаги ще запази интерес към нея (Е. Каранфилов). Те ще запазят спомена за него (РД)- Бих искала
запаля
188
тя да запази всичко онова (ЖД)- Той запази вида си (Д. гУлящ.
ки). И него съм запазил (Ем. Станев). Не съм ги
Запазцд
(Ст. Загорчинов).
ЗАПАЛЯ, -и ш , -и , -ят; св.; прех.
ЗАПАЛВАМ. -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да започне да гори или да свети.
I. П+запаля/запалвам + Ор
II. П + С, М.
O! = Ci, Мп, Мкв.
III. С = лице.
Cj = предмет.
IV. Той влезе, за да запали свещ (А. Гуляшки). За.
палих фитилите (К. Странджев). Запалиха лампата (Ив. Давид,
ков). Запалиха корабите си на азиатския бряг (Ив. Вазов). И
другите запалиха. Това не трябва да запалваме. Ако ги запалиш — отива всичко (Й. Йовков РСБКЕ).
ЗАПЙТАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ЗАПИТВАМ, -аш, -а, -ат; несв. ; прех.
Обръщам се с въпрос към някого.
I. П + запитам/запитвам
(+о;)
+о ;7о 2/ф
'
П + запитам/запитвам
+ 0'
’/ / f
П + запитам/запитвам
4“ '-'2
П + запитам/запитвам^ф1.
II. М=С, М.
О'=СХ, Мп, Мкв.
о;'=мп.
О2 = за + С.>, за + Мп.
III. С = лице.
С^лице.
С, = лице, предмет, факт, събитие, действие, състояние, дейност, качество и др.
IV. Той запита още нещо (П. Вежинов). Искам да я
запитам още нещо (Б. Райнов). Той запита Нена за сина й (П).
Запита го за настроението му (С). Не ги запита за нищо. Не знае
189
заплашвам
ше за какво да го запита. Непознатият я залитал накъде отива
(ОФ). После кротко го запита как живее дядо Мично (А. Гуляшки). Запита гн уж небрежно закъде води тази пътека (П. Вежинов).
ЗАПЙША, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ЗАПЙСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вписвам в списък.
I. П+запиша/записвам-рО!II. П-С, М.
Мп, Мкв.
III. С^лице.
С1 = лице, предмет, явление.
IV. Записваха имената си (А. Константинов, РСБКЕ).
Записаха името му с особена почтителност (Д. Димов). Нас са
ни записали у дяволския тефтер (Елин Пелин). Тя го записа
(А. Гуляшки).
ЗАПЛАТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
ЗАПЛАЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Плащам стойността на нещо.
I. П-|-заплатя/заплащам+О1/О2—►
П+заплатя/за плащам-f-Oj,
П+за пл атя/за плащам +0,.
II. П-С, М.
Oj Cj, Мкв.
О2=за-ЬС2, за-j-Mn.
III. С=лице.
Сх —предмет, състояние.
С2 —предмет, състояние.
IV. Заплащат с живота своето усърдие (П. Вежинов,
РСБКЕ). Заплащам покупката (РСБКЕ). ... и добре я заплащат (П. Вежинов). Те заплащат за обеда или вечерята толкова. . .
(Л. Стефанова). Често заплащат скъпо за пълната свобода
(Л. Стефанова). Заплащам за удоволствието, за любопитството си,
за нахалството си (РСБКЕ). Заплащам за това.
ЗАПЛАША, -нш, -и , -ат; св.; прех.
ЗАПЛАШВАМ, ■аш, -а, -ат; несв.; прех.
Представлявам заплаха, застрашавам.
заповядам
190
I. П+заплаша/заплашвам+ОхII. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=явление, действие, дейност, състояние.
С1=лице и др.
IV. Всевъзможни катастрофи заплашват хората (П)
Вас нищо не ви заплашва. Измяна заплашва го пак (Ив. Вазов
РСБКЕ). Войната ги заплашва (ОФ).
ЗАПОВЯДАМ, -аш, -а, -ат; се.; прех.
ЗАПОВЯДВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Нареждам на някого нещо, давам заповед.
I.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност.
С2=лице.
IV. Заповядвам ускорен ход (Б. Глогински). Заповядаха им бързо придвижване напред (С). Щом им заповядат
нещо (Т. Тонев). Заповядах на ръката си да се протегне към никелираната дръжка (П. Вежинов). Заповядал на жена си веднага
да се прибере (П. Вежинов). А на нея заповядал веднага да се
прибере. Сякаш му заповяда да събере кураж (Д. Вълев). ... и
му заповяда да стои (П). Заповяда да дежурят само мъже
(Д. Димов). Той заповяда да занесат багажа горе (Г. Стаматов).
ЗАПОЗНАЯ, -еш, -е, -ят; св,; прех,
ЗАПОЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Правя някого познат на другиго.
П+запозная/запознавам+Ох мн.
191
запознавам се
II. п=с, м.
Oj=C, Мп, Мкв.
О2 = с + С2, с + Мп.
OjMH.s^Q + Q, С мн.
III. С = лице.
Сл = лице.
С, = лице.
С мн.=лица.
IV. Запознах Иван с Петър. Запознах Иван и Петър
Запознах ги. Утре ще те запозная с него (П. Вежинов). Запознава
ни (М).
2. Правя нещо известно, познато на някого.
I. П + запозная/запознавам^д1.
II. П = С, М.
Oi = Cj, Мп, Мкв.
0., = с + С>, с+Мп.
III. С = лице.
Cj = лице.
Ся= предмет, факт, събитие, състояние, действие,
дейност.
IV. Те запознаха гостите със забележителностите на
нашия град (Об). Ние запознахме членовете на задграничното
ръководство с обстановката в страната (М). А него запознаха с
паметниците и музейните ценности. Запознаха ги с новите производства на завода (РД). Да те запозная с някои забележителности в околността (Т. Тонев).
ЗАПОЗНАЯ СЕ, -еш се, -е се, -ят се; св.; непрех.
ЗАПОЗНАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Правя себе си познат на другиго, представям се.
I. П-t-ce запозная/се запознавам+ О2/0—>■
П + се запозная/се запознавам + 02,
П+се запозная/се запознавам+0.
II. П = С, М.
O2 = C+Ci, с + Л1п.
III. С = лиле.
Сх = лице.
IV. Иван се запозна с Петър. Петър се запозна с
Иван. Иван и Петър се запознаха. Те се запознаха. Иван се запозна с него. Той се запозна с нея.
2. Осведомявам се за някого или за нещо.
запомня
192
I. П+запозная се/запознавам се + О2.
II. П=С, М.
02=0+0!, с+Мп.
III. С=лице.
С! = предмет, факт, действие, дейност, състояние и др.
IV. Трудещите се се запознаха с новите предложения (РД). Запозна се със съдържанието на документа (П). Те
бързо се запознаха с производствения процес (ОФ). И с това се
запознахме.
ЗАПОМНЯ, -нш» -и, -ят; св.; прех.
ЗАПОМНЯМ» -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Задържам в паметта си нещо видяно, чуто или преживяно.
I. П+запомня/запомням+О^Ф—►
П+за помня/запомням+0j,
П-‘-запомня/запомням + Ф.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч + изр.
III. С=лнце.
С1=факт, събитие, действие, дейност, състояние,
лице и др.
IV. Бяха запомнили само един по-тежък случай в
свещеническата му практика (А. Гуляшки). С какво ще запомните
този ударен ден (ОФ). За цял живот ще запомни битката с водната
стихия (ВН). За цял живот ще запомни това. Запомнил съм го
(П. Вежинов). Така поне бяха я запомнили старците (Ив. Острнков). Те ще ни запомнят такива, каквито сме днес (М). Запомнете, че мене не са ме учили на това (Т. Тонев). Запомни, че един
ден със свещ ще ме търсите (П. Вежинов). Той не запомни какво
трябваше да прави (П). Стараеше се да запомни как се управляваше машината (М).
ЗАПОЧНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ЗАПОЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Само 3 л. Почва да действува или да се извършва
нещо (непрех.).
I. П+започна/започвам + 0.
II. П=С, М.
193
зарадвам
III. С = събитие, дейност, действие и др.
IV. Тук започна VII съвещание (ВН). Започна гроздоберът (А. Гуляшки). Курсът е започнал (ВН).
2. Пристъпвам към действие (прех.).
I. П+започна/започвам-т-О1/Ф—►
П-Ьзапочна/започвам+О,,
П+започна/започвам+Ф.
II. П=С, М.
O^Ci.
Ф =даЧ-изр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност.
IV. Той започна своята работа (ЖД). Ще започнем
прибирането на кукуруза (А. Гуляшки). Започнахме разговор
(М). . . . и да започнеш борба за неговото утвърждаване (Е. Коралов). Тогава те започнали търговия с дървен материал (Е. Коралов). Рано започнаха подготовката за есенната сеитба (РД).
Той бе започнал да върти доста хубава и доходна търговия
(П. Вежинов). Започнах да участвувам в операции (М). Започнаха
отново да орат (М). Те вече започнаха да наливат основите (РД).
Започна да се изкачва към гърлото (А. Гуляшки).
ЗАПРИЛИЧАМ, -аш, -а, -ат; св.; непрех.
ЗАПРИЛИЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.-, непрех.
Почвам да приличам.
I. ПН-заприличам+О2.
II. П=С, М.
О2=на 4-Ci.
III. С=лице, предмет.
С!=лице, животно, предмет, явление.
7 IV. Заприличали сме на анархисти (Д. Димов). Той
заприлича на странно същество (П). Заприличах на птиче
(Д. Вълев). Заприличваш на куче (П. Вежинов). То заприлича на
острие (Р. Михайлов). Ще заприлича на приказно черно огледало (Р. Михайлов). Заприлича на едно бяло чадърче (А. Гуляшки). Ще заприлича на една топяща се бяла следа (А. Гуляшки). Виж на какво е заприличала сестра ти (П).
ЗАРАДВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Причиня радост.
I. П+зарадвам+Ог
II. П=С, М.
13
Кратък валентен речник
заразя
194
Oi=Clf Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, постъпка, предмет.
С1=лице.
IV. Идването на Делча зарадва всички земляци (Й.
Йовков). Ян Бибиян бързаше да зарадва Ягата с победата (Елин
Пелин). Щеше ли да зарадва момчетата (Ст. Дичев). Кого ще зарадва той? (А. Гуляшки). Зарадва ме съобщението, че. . . (Ив.
Вазов). ... за да я зарадваш (Ив. Вазов).
ЗАРАЗЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАРАЗЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Предавам, разпространявам зараза (болест).
I. П+заразя/заразявам
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп, от+С2, от+Мп.
III. С=лице.
С^лице.
С2=болест.
IV. Павел бе заразил невястата си с нечиста и срамна болест (Елин иПелин). Че ти може да си болен и да заразиш
цялото село (Й. Йовков, РСБКЕ). Че така ти можеш да заразиш
всички от тази болест. . . че да му бръкна в гърлото с пръсти и
да го заразя с някоя тежка болест (Г. Караславов).
2. Прен. Увличам някого да подражава на нещо.
I. П+заразя/заразявамH-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие.
С^лице.
IV. Тоя смях зарази и другите гости (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Тоя път смехът му зарази и другите болни в стаята
(Л. Александрова). Общата радост зарази и Вълка (Ив. Вазов).
Примерът им зарази и останалите бойци (Ив. Мартинов). Тяхната
веселост заразява всички пътници (Д. Немиров). . . . чието страдание заразява зрителя (Н. Лилиев). Духът за борба зарази и
останалата част от обществото (Ив. Вазов). ... и този смях
зарази целия театър (А. Константинов). Смехът им зарази и другите животни (Н. Хайтов). Тая топла и невинна радост бе заразила и мен (Т. Влайков). . . . но веселата глъчка зарази и него
(Ив. Гайдаров). Това настроение ги е заразило.
195
заселвам
ЗАРОВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАРАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Покривам с пръст нещо, поставям в издълбана в земята дупка.
I. П-рзаровя/заравям
II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
Об=в-+-С2, Нрч.
С=лице.
III. С=лице, животно.
С1=лице, предмет.
С2=място.
IV. Заровил с превързани очи алтъните на жена си
в градината (Д. Вълев). Трите рала вървяха едно след друго, . . . ,
и заравяха хвърленото семе в нивата (И. Волен). Продаваше
рибата на пазара и всичките спечелени пари заравяше в земята
(А. Каралийчев). Вълчицата заравяла в земята всичко, което
не е могла да изяде (Ем. Станев). Къде е заровил златото си (Ст.
Ц. Даскалов). Отишла на мястото, където го били заровили
(К. Калчев). Там го заровили заедно с брат му Васил в пясъците (К. Калчев).
ЗАСЕЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАСЕЛВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Основавам, образувам селище.
I. П-Ьзаселя/заселвам+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=местност, територия.
IV. Славяните заселиха Балканския полуостров през
VI—VII в. (РСБКЕ).
2. Настанявам някого да живее на определено място.
II. п=с, м.
О1=Сл, Мп, Мкв.
Об=в4-С2, на+С2, Нрч.
III. С=лице.
С!=лице.
засиля
196
С2=местност, селище, територия.
IV. Румънското правителство редовно заселваше тия
селяни в Добруджа (Й. Йовков, РСБКЕ). Той беше от тия селяни, които румънското правителство заселваше в Добруджа.
Заселиха ги в една пустинна местност на запад от брега на реката (ОФ).
ЗАСИЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАСИЛВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Конкр. и прен. Правя нещо да стане по-силно.
I. П+засиля/заснлвам+От.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, дейност.
С1=действие, дейност, състояние, чувство.
IV. Воденицата засилваше шума си (Елин Пелин).
. . . засилваше бързината (Д. Димов). Постоянната борба, . . .
засилваше ненавистта му към този имот (Ем. Станев). Матей Матов изпитваше сякаш наслада да засилва краските (Л. Стоянов).
То засилваше лошото им настроение (Д. Димов). Това обстоятелство засилва вярата ни в нашите сили (ОФ). . . . за да засили напрежението на двубоите (РД).
з а с л у ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Достоен съм за нещо според проявите, делата си, качествата си.
I. П+заслужавам-гО^Ф—444-заслужавам-I-Ol
П+заслужавам-}-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да4-изр.
III. С=лице.
0!= състоя ние, положение, действие.
IV. Ние не заслужаваме неговата помощ (Ст. Костов,
РСБКЕ). . . . заслужава всякакви жертви (Г. Димитров, РСБКЕ).
Заслужава похвала (РСБКЕ). Заслужава бой (РСБКЕ). Той не
заслужава да има друга дъщеря (Д. Димов). Ние не заслужаваме
да получим помощ.
ЗАСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАСТАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
197
за ставам
Карам някого насила да извърши нещо; принуждавам.
I. П+заставя/заставям
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице, предмет, събитие, факт, действие, състояние и др.
С1=лице, предмет.
IV. Това заставя семейство Пауел временно да се
премести в Чатануга(Л. Стефанова). . . . които заставят краката
ни сами да играят (Л. Стефанова). . . . заставя нашия автобус
да увеличава скоростта (Л. Стефанова). Нуждата ги заставя непрекъснато да сменят местожителството си (П).
ЗАСТАНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ЗАСТАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Стоя на някое място или заемам някакво положение.
I. П+застана/заставам+Об' ±По(Об")—••
П+застана/заставам+Об',
П+застана/заставам+По,
П -j-заста на/заставам+06'',
П+застана/заставам _|_ц0 ,
П+застана/ заставам
II. П=С, М.
O6'=Ha+Clt до+Сп до+Мп, пред+Сд, пред+Мп,
зад+Cj, зад+Mri, в+Сд, над+Cj, над+Мп, между +СД, между+Мп, при+Cj, при+Мп, около+Сд,
около+Мп, край+С,, край+Мп, посред+С,,
Нрчд.
Об”=Нрч2, съчетание.
По=Прл, Прч.
III. С=лице.
Сд=място — предмет, местност, територия, лице.
Нрчд=място.
Нрч2=начин.
Прл = качество, състояние.
Прч=състояние.
IV. На левия фланг бе застанал ефрейтор Меродиев
*°нев). На прага на хола застана Малина (Л. Станев). Той
"
•
JkAU
vlVO Г1 Л
СМ П 1
К7 V
*
«PCIVlCUlCIVl
«1 1
С0
застъпя
198
застана на последното късче твърда земя (Е. Константинов).
Застанал на един голям камък (С). Георги Тертер застана до царицата (Ст. Загорчинов). Застанахме до чешмите между двете
бараки (С). Бях застанал до прозореца (С). Бях застанал до него.
Капитанът застана пред войниците (Т. Тонев). Тя застана пред
огледалото (П). Пред мене застана Малина (Л. Станев). Бях застанал зад третата пещ (Ц. Цанев). Той застана зад гърба му (П).
Тя застана зад него. Тя ще застане в рамката на открехнатата
врата (Ив. Давидков). . . . застава видимо над словесния карнавал (ВН). Застава над него. Застанах между архонта и Гай
(Ц. Цанев). Застанах между тях. Той застана при другите (С). Той
застана при тях. Робите застанаха около Гай. Робите застанаха
около него (Ц. Цанев). Симо застана край оградата (Ат. Наковски). Симо застана край нея. Застанала посред льоса (С). Застана сред стаята (Л. Станев). Там бе застанало чернокосо момиче
(Т. Тонев). Застанаха настрана (Г. Караславов). Той застанал
по-отпред (С). Застава начело на земеделската дружба (С). Отново застанаха един срещу друг (Т. Тонев). . . и сам заставам
мирно (Т. Тонев). . . . застава здраво и непоколебимо (С). Той
застана в тръпнещо очакване (Т. Тонев). Гай застана с лице към
насъбралото се множество (Ц. Цанев), Тя застава неподвижна
(М. Величков). Той застана широко разкрачен (С). В черния правоъгълник като силует застана Тит (Ц. Цанев). Той застава насила до болничното ти легло (П). Застанаха прави до гаровата
стена (С). Застава пред него прав (М. Величков).
ЗАСТЪПЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
ЗАСТЪПВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Действувам в подкрепа, в полза на някого или на нещо.
I. П+се застъпя/се застъпвам+О2.
II. П=С, М.
О2~за_1~С1, за+Мп.
III. С=лице.
С
С1=лице.
IV. Те трябваше да се застъпят за селяните (Ем.
Станев). Застъпи се и за последното чираче (Д. Талев). . . и се
застъпи за калфите (Д. Талев). Той винаги се застъпва за него (П).
ЗАТВОРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ЗАТВАРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
199
захвърля
Закривам постоянен отвор, вход и др. със специално
подвижно приспособление.
I. П+затворя/затварям+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. ... и затвори тъй силно вратата (П. Вежинов).
Затваря вратата‘(С). Той затвори двата прозореца (Е. Коралов).
Затвори капака на пианото (С). Вятърът счупи прозореца, който
не бяхме затворили. Тя я затвори.
ЗАТРУДНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАТРУДНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Създавам, причинявам пречки, трудности.
I. ГЦ-затрудня/затруднявам+О!II. П=С, М.
O1=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, състояние.
С1=лице, действие, дейност.
IV. Тоя въпрос затрудни момичето (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Липсата на вносни химикали затруднява изпълнението на насрещния план (РД). А това затруднява движението (Ст.
Дичев). Това състояние на нещата сериозно затруднява и нас
(ОФ). Затруднява ни.
ЗАТЪНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ЗАТЪВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Потъвам донякъде в нещо.
I. П+затъна/затъвам+Об(О2).
II. П=С, М.
Об(О2)—в+Сх, в+Мп, Нрч.
III. С=лице, предмет.
Сг=място — вода, кал, пясък, тиня и под.
IV. Те затъваха до глезените в песъчливата пръст
(С). Затънал в лобода (Д. Вълев). Тя затъваше все по-дълбоко в
снега (П). Колата затъна в тинята.-.<' jqe ще затънем в трап
(Д. Вълев). Затънала в тежката мътна м^гла (С). Затъна в тях (П).
Затънали са някъде в калта.
ЗАХВЪРЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
захвърлям
200
ЗАХВЪРЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Хвърлям настрана, изоставям.
I. П+захвърля/захвърлям-FOp
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С\=предмет.
IV. Аз захвърлих молива (К. Странджев). Тя захвърли бохчичката си (А. Гуляшки). Захвърли тетрадката си
под кревата (А. Гуляшки). И тях ще захвърлим (П). Захвърли я.
Той я захвърли.
ЗАЧИСЛЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАЧИСЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Включвам някого в състава на нещо.
I. П +зачисля/ зачислявам ZjtogII. П=С, М.
О^Сц Мп, Мкв.
Об=В+ С;2*
III. С=лице.
Сх=лице.
С2=група.
IV. Зачислиха Петров в групата на Иванов. Него
зачислиха в I отряд (М). Зачислили я в Първа полева подвижна
болница (ОФ).
ЗАЩИТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАЩИЩАВАМ (ЗАЩИТАВАМ), -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Отбранявам се от неприятелски нападения.
I. П+защитя/защищавам/защитавамЦ-О,.
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, сграда, селище, територия.
IV. ... от която да защитят братята, манастира и
себе си от нападенията на разбойниците (Ив. Вазов, РСБКЕ).
Те трябваше да защитят земята си (А. Дончев). . . . който го защищаваше (Ив. Вазов, РСБКЕ).
2. Предпазвам някого, нещо от опасности, закрилям.
I. П+защитя/защищавам (защитавам) +О3.
201
зимувам
II. П=С, М.
^i=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет, явление.
С1=лице, предмет.
IV. Всички ние сме длъжни да защитим природата
(ОФ). Трябва да защитим себе си. Мъглата ги защитаваше от
кръжащите над тях самолети (Д. Ангелов).
ЗАЯВЯ. -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЗАЯВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Публично, официално изказвам, съобщавам мнението си.
II. п=с, м.
Сл=Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд, пред+С2, пред+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С2=лице.
IV. Това той й заяви още преди месец (П). Ще им го
заявя още сега. Заяви на съдържател ката, че днес той плаща
всичко (Г. Стаматов). Направо ще й заявя да ме остави на мира
(Т. Тонев). Той заяви пред Фани и Мюрие, че всяка епидемия. . .
достигала до една кулминационна точка (Д. Димов). Готов съм
да заявя, че ми е приятел (Т. Тонев). Заявиха, че ще ги напуснат
(Г. Стаматов). Той заяви, че неговата страна решително е осъдила
метежа (РД). Тя заяви: — Няма да е зле да побързаш със заминаването (Т. Тонев).
ЗИМУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Прекарвам зимата някъде.
I. П+зимувам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+С1, при+Cj, при+Мп, y+Clt у+Мп,
Нрч.
III. С=лице, животно.
Сх=място — местност, селище, територия, пред-
злоупотребя
202
мет, лице (при, у).
Нрч=място.
IV. 1Це зимува в село (С). За пръв път те щяха да
зимуват в далечните земи (А. Каралийчев). Те мислеха да зимуват
при тях. И сега ще зимуват там.
ЗЛОУПОТРЕБЯ, -йш, -й, -ят; св.; непрех.
ЗЛОУПОТРЕБЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Извършвам нещо с користни цели.
I. П+злоупотребя/злоупотребявам+О2.
II. П=С, М.
O2=c+Ci, с+Мп.
III. С=лице.
Сх=предмет, състояние, положение.
IV. Злоупотребяват с доверието на обществото (П. Вежинов). Той никога не злоупотребява с властта (Л. Стефанова).
Не злоупотребявайте с известни морални термини (С). Ти злоупотребяваш с маслото (П. Вежинов). Той злоупотребил с три
хиляди лева (Р. Михайлов). Аз никога няма да злоупотребявам
с това (Д. Димов).
ЗНАЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех. и непрех.
Осведомен съм, известно ми е, имам представа.
I. П+зная+О1/О2/Ф—^П+зная+Oj,
П+зная+О2,
П+зная + Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр., дали+изр.
III. С=лице.
С1=факт, събитие, състояние, идея, действие и др.
С2=факт, събитие, състояние, идея, действие,
качество, лице.
IV. Те знаят неблагополучното положение с т. нар.
литературни бюра (НК). Знаеше точните координати на Габрово (ОФ). Точната дата на раждането му никой не знаеше (А. Гуляшки). Знаеше истинското съдържание на заповедта (С). Да
знаем главното (С). Не знае цената му на човек (К. Странджев).
Знаеха характера на Юрталана (Г. Караславов). Знаете ли новината? (Д. Димов). . . . който знаеше нейната тайна (П. Вежинов). Зная един любопитен епизод (С). Знаем ги тия важни ра-
203
избирам
боти (Бл. Димитрова). Всичко това охридчани не знаеха (С).
Едно знаем, друго — не (Т. Тонев). Знаеше това (Г. Караславов).
Знае всичко (ЖД). . . . което знаем от неговата биография (С).
Решиха да ни карат в Германия. Но ние това не го знаем (М).
Той знаеше за присъдите над шефа и над Васил (М). Не искаше
да знае за страданията на душите (Ем. Станев). Те не знаят за
дългата школовка на този човек (Е. Каранфилов). Знаят за дружбата ни (М). Знае за грешките (Е. Каранфилов). Сравнително
малко знаем за неговата революционна поезия (Пг). Знаете ли
за тая заповед? (С). Знаеха за тази любов (Г. Караславов). За
Матеев вие сами би трябвало да знаете (Т. Тонев). Откъде знае
за мене? (П. Вежинов). . . . което знаеше за болярския заговор
(Ст. Загорчинов). Нищичко не знае за този вид безплатен бензин (А. Гуляшки). Знаеше отлично, че добрата дума не им прави
никакво впечатление. . . защото знаеше, че виното изнася приказките навън (А. Гуляшки). ... за да знаеш, че съм до тебе (С).
Знаех, че той ще се появи (С). Вече не знаехме какво точно чакаме (С). Какво е ставало вътре, не знаем (С). Не знаеше какво
мислят Юрталановите (Г. Караславов). Човек наистина не знае
на какво повече да се радва (М). Ако знаеше с каква леснина
Мери щеше да глътне ужасното известие. . . (П. Вежинов). Не
зная как бихте възприели това (Д. Димов). Те най-добре знаят
как да се пазят (ОФ). Кое време беше, той не знаеше (Г. Караславов). Да знаеш колко се е променила (Е. Коралов). Знаеше защо
не е изморена (Г. Караславов). Знам го къде е Ведрово (А. Гуляшки). Не знаем закъде пътуваме (М). Аз не знаех що е туй
сълза (А. Гуляшки). Искате да знаете дали уважавам тия съображения (С). Не знам дали ще спечелиш от тая работа (П. Вежинов).
ИЗБЕРА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗБИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. От много различни неща предпочитам едно нещо —
лице, предмет и др.
I. ПИ-избера/избирам-НОр
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, .Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, място, действие.
IV. Защо аз да имам право да си избирам жена, а
вие да нямате правото да си избирате мъж (К. Петканов). Тя ходеше от стая в стая на клиниката ми, избираше си някоя жертва
измежду болните н по цели часове им четеше романите си (Св.
избягна
204
Минков). . . . заключи старият, сякаш избираше кон (Г. Караславов). Най-сетне, .... годениците се отбиват в сладкарница,
избират си пасти с крем (Св. Минков). . . и го води ... от магазин на магазин да му избира галоши (Св. Минков). Може да се
купи всичко. От всеки вид стока можеш да избираш сред многообразен асортимент (Н. Фурнаджиев). Но ти на Балкана избирал
ли си мястото, което да прескочиш? (Ст. Дичев). Паулина не знаеше къде да се скрие. Не избираше нито улиците, нито вратниците
(К. Петканов). Никой народ не бе избрал по-страшен начин да
се самоубие (Д. Димов). И ако рече Тошка да избира, ще избере
него (Г. Караславов). Той избираше тия, които имаха най-скъсани ботуши (П. Вежинов). . . .че Сладуика Белилова не ги избирала. . . (И. Волен).
2. Чрез гласуване посочвам някого да заеме някаква
длъжност.
I. П+избера/избирам^По’
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=С2, за+С2.
III. С=лице.
Сх=лице.
С2=длъжност.
IV. Организацията избира Ст. Димитров за свой
секретар (Е. Каранфилов). За командир на полка избрахме редник Михо Моллов (Б. Глогински). Избра за председател Трифон
Андреев (А. Гуляшки). Те мене избраха за председател (А. Гуляшки). А откак почнаха да го избират кмет, беше се и пропил
(Елин Пелин).
ИЗБЯГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗБЯГВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Стремя се да се запазя от нещо.
I. ПЧ-избягна/избягвам+Ох/Ф—►
П+избягна/избягвам+Ор
П-|-избягна/избягвам4-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да-|-изр.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, лице и др.
205
извеждам
IV. Той избягва всякакви схеми (Е. Каранфилов).
Той се стреми да избегне непосредствени големи правителствени
промени (РД). За да избягнат засадите. . . (Е. Коралов, РСБКЕ).
Него всички избягваха, а не тебе. Той ме избягваше (Ив. Вазов,
РСБКЕ). . . .и също така избягваше да ме гледа (С). Тя избягваше да гледа в очите двамата мъже (Р. Михайлов). Мъжът ми
избягваше да танцува вече с нея (С). Избягвам да пуша тютюн
(РСБКЕ).
ИЗВАДЯ, -иш,
-и,
-ят; св.;
прех.
ИЗВАЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам нещо отвътре и го премествам навън.
II. П=С, М.
Oi=C1( Л4п, Мкв.
Об=от-ЬС2, от+Мп, изпод+С2, Нрч.
III. С=лице.
Cj=предмет.
С2=място, предмет.
IV. Ранчев извади от джоба си връзка позиви
(Е. Коралов). Тя извади кърпичка от чантата си (Р. Михайлов).
Извади кофа ледена вода от кладенеца (П). Извади ръка от ръкавицата (Р. Михайлов). Извади от задния двор на дома си един
Вартбург (П. Вежинов). Извадихме нея от мазето (Г. Стоев).
Извади я от някой скрин (Л. Стефанова). Откъдето я беше извадил (К. Калчев). ... и извади оттам една лъскава монета (А.
Гуляшки). Извади изпод шала си пистолет (Л. Стефанова). Извади изпод леглото стара кутия за обувки (Р. Михайлов).
ИЗВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Водя някого от затворено или ограничено пространство навън; завеждам някого някъде.
II. П=С, М.
ОХ=С!, Мп, Мкв.
Об=от+С2, извън-ЬС» (с посока на движение
отвътре), na-J-C2 (с посока на движение навън),
Нрч.
206
извикам
III. С=лице.
С!=лице, животно.
Сг=място — помещение, сграда, селище, територия и др. (от); място — местност и др. (на).
Нрч=място.
IV. Те изведоха от конюшнята десетина коне като
хали (А. Гуляшки). Не е извел хората от градините (Г. Стоянов).
. . . а тях да изведе от двора (А. Гуляшки). . . . я изведе от стаята (С). . . и да изведе микрообектите извън техните предели
(Основи на марксистката философия). Изведохме ги оттам. Той
не е извел хората на язовира (Р. Михайлов). Изведе ме на полето
(Д. Вълев). Изведи колата на пътя (П. Вежинов). . . . да я изведе навънка (Г. Стоянов).
ИЗВИКАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ИЗВИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Каня, повиквам някого.
I. П+извикам/извиквамН-Ох.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Извикали сте хора (С). ... и да извика файтонджията (Ем. Станев). Ще те извикам и тебе в Германия (П. Вежинов). Извикаха го в партийното бюро (А. Гуляшки). На другия ден ме извикаха (К. Странджев). . . . по-лесно ще те извика
(П. Вежинов).
и з в л е к а , -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗВЛИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. С усилие изваждам, премествам нещо навън или
на по-високо място.
I. П+извлека/извличам^о^.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=от+С2, от+Мп (при движение отвътре), на +
С2, на+Мп (при движение навън), Нрч.
III. С=лице.
С2=предмет, лице.
207
извървявам
С2=място, предмет, помещение, местност и др.
Нрч=място.
IV. Извлекли книжата ми от чекмеджето (С). Извлякоха го от стаята. И го извлече вън от слънчобрана (Ем. Станев).
Извлякоха момчето на улицата. Извлече колата на пътя. Извлече
го там.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
Об=от+С2, от+Мп.
III. С=лице.
С1=идея, чувство.
С2=духовна или психическа област.
IV. ... и да извлича морала от някакво отношение
на душата към вселената (Ем. Станев). Ние извличаме най-доброто от себе си (П). ... за да извлекат от нея най-голяма поука
(П). Нито една стройна мисъл не мога да извлека от тях (П).
. . . които ние извличаме от автентичния художествен продукт
(Б. Райнов). Те са се постарали да ги извлекат от тях (Б. Райнов).
ИЗВОЮВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Получа нещо в резултат на борба.
I. П+извоювам-1-О!.
II.П=С, М.
Oj=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=състояние.
IV. ... и че само онзи народ, който сам извоюва
свободата си, е достоен за нея (П. П. Славейков, РСБКЕ). Извоюва
си правото на живот (М). Това е всичко, което съм извоювал.
Извоюва го.
ИЗВЪРВЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ИЗВЪРВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изминавам докрай.
I. П-|-извървя/извървявам-|-О1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=място — обикновено път.
извърша
208
IV. Така извървя дола (Елин Пелин, РСБКЕ). Едвам беше извървял петдесетина разкрача (Ив. Вазов, РСБКЕ).
. . . който не е извървял пътя от Козлодуйския бряг до Врачанския бал кан (М). Сякаш беше извървял пеш пътя до Варна (А.
Гуляшки). Той го извървя. Извървя го.
ИЗВЪРША, -иш, -и, -ат; св,; прех,
ИЗВЪРШВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо докрай.
I. ПИ-извърша/извършвам-гОр
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=действие, дейност.
IV. Извърших едно съвсем безотговорно деяние (М).
. . . извърши преврата (С). Че тая работа е извършил наш Никола (Л. Каравелов, РСБКЕ). . . . които да извърши той (ЖД).
Всичко това извърши като на сън (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той извършва всичко с голямо умение. Те го извършиха. Извършиха го.
ИЗГЛЕДАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ИЗГЛЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Гледам продължително и внимателно някого или
нещо (прех.).
I. П+изгледам/изглеждамН-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице, предмет.
IV. Слугинята изгледа с любопитство мургавото му
лице (Ив. Вазов). Адвокатът изгледа строго своя клиент (Елин
Пелин). Евстати. . . изгледа появилото се на входа момиче (А. Гуляшки). Направи той своята поръчка и изгледа надменно цялата публика (А. Константинов). ... и със сърдечен поглед изгледа гостите (X. Русев). Спрях се и изгледах планината (Г. Райчев). Момчил изгледа под ред всички (Ст. Загорчинов). . . бяха
извлечени три трупа, които той изгледа с интереса на доволен от
сполуката ловец (X. Русев). Той ме изгледа със строг началнически вид (Ив. Вазов). . . .изгледа го под вежди отец Игнатий
(Елин Пелин). Стефчов я изгледа учуден (Ив. Вазов). Ще ги изгледа изниско и ще измърмори през нос (Чудомир).
209
изграждам
2, Имам вид (непрех.).
I. П+изглеждам+По.
II. П=С, М.
По=Прл, Прч.
III. С=лице, предмет.
Прл = размер, цвят, свойство, качество.
Прч = състояние.
IV. Но и сега Киро. . . изглеждаше добър, искрен и
тържествено сериозен (Й. Йовков). Адамов . . . изглеждаше огорчен повече от всякога (Й. Йовков). Измитият град изглеждаше
освежен, окъпан в слънце (Ем. Станев). Селото изглеждаше безлюдно (Ем. Станев). Целият свят изглеждаше сив и тъжен (Св.
Минков). Гората изглеждаше проредяла (Й. Радичков). Неговите букви изглеждаха пак тъй сакати и хилави, както и преди
(Св. Минков). Така безизходно изглеждаше положението ми (Др.
Асенов). Птичката изглеждаше цял великан (Св. Минков). Той
изглеждаше по-усмихнат, отколкото си беше (Й. Йовков). Те
изглеждаха изморени и разтревожени. Винаги е изглеждал такъв.
изгйня, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ИЗГОНВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
I. П+изгоня/изгонвам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сц=лице, животно.
IV. Мъчил се да изгони противниците си (С). Няма
да изгоня този човек (К- Странджев). Тях никой не можеше да
изгони. И ги изгони един по един насила (Елин Пелин, РСБКЕ).
Ще го изгоня (К. Странджев).
ИЗГРАДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ИЗГРАЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Построявам.
I. ПЧ-изградя/изграждам-J-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сл=сграда.
IV. Изграждат фабрики, заводи, домове, училища,
мостове. Изграждате стени (РСБКЕ). Те ще изградят новото
И Кратък валентен речник
издържа
210
енергийно сърце на Родината (ВН). Ето училището, което изградихме. Те ще го изградят. Изградиха го.
ИЗДЪРЖА, -йш, -й, -ат; св.; прех. и непрех.
ИЗДЪРЖАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Проявявам твърдост, устойчивост, упоритост.
I. П+издържа/издържам+О1/О2—►
П+издържа/издържам+Oi,
П+издъ р жа/ и здърж а м -И 0,.
II. П=С, М.
О1==С1 (Мп, Мкв).
О.2=на+С1 (на+Мп).
III. С=лице, предмет.
С1=действие, състояние.
IV. Но дали този съюз ще издържи проверката на времето (РД). Тя беше способна да издържи многократно по-голямо
натоварване (П). Не издържа критика (Основи на маркс. философия). Издържал всички превратности на съдбата (Т. Тонев).
Тя издържа погледа му (С). Но аз издържам на погледа му (ВН).
Ще издържи ли Африка на такъв срок? (Т). Не бих издържал
на такова изкушение (Т. Тонев). ... да издържи и на всяка кризисна ситуация (НК). Не мога да издържам дълго на големи радости (П. Вежинов). Трябва да издържат на трудностите
(К. Странджев). Тя издържа на първото си сериозно житейско изпитание (ЖД).
ИЗИСКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Искам настойчиво нещо.
I. П+изисквам+О/Ф —»Т1+изисквам+О1,
П+изисквам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да'+изр.
III. С=лице, факт, състояние.
Съдействие, дейност.
IV. То изисква незабавно и пълно прекратяване на
огъня в района (РД). Целите изискваха събиране на усилията в
едно острие (М). Заболяването на ставите изисква продължително, системно и непрекъснато лекуване (3). . . .изискват създаването на стотици нови романи годишно (Б. Райнов). Обстановката изискваше от партията изключително гъвкава политика (М).
Картофите изискват песъчлива почва. . . . изискваше музиката
211
излекувам
да е по-лека (М). Новото изкуство изискваше да се потърсят нови
изразни средства (НК). Той изискваше да се отстранят всички
пречки (Ст. Ц. Даскалов). Интензификацията изисква да се ускори етапът на изследване и внедряване (ВН).
и з к а ч а , -иш, -и, -ат; св.; прех.
и з к а ч в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вървя по нещо в посока нагоре.
I. П+изкача/изкачва^Ч-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх= предмет.
IV. Двамата изкачват трите тухлени, наредени шахматно стъпала (Др. Асенов). Изкачват стъпалата (Е. Коралов).
Изкачват последното стълбище (С). Не можем ли да изкачим ей
този баир (Л. Стоянов). Него не можаха да изкачат. Изкачиха го.
ИЗКОПАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ИЗКОПАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Издълбавам чрез копаене; изваждам нещо от земята
чрез копаене.
I. П+изкопая/изкопавам+Oj.
II. П=С, М.
ОХ=С, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=яма; предмет.
IV. Беше изкопал яма (Й. Йовков). Ще си изкопаят
землянка (М). Стигаха, колкото да изкопая един гроб (А. Гуляшки). . . .която сами си бяха изкопали (М). Изкопаха един
голям камък. Изкопаха го.
ИЗЛЕКУВ АМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Лекувам докрай, правя някого здрав.
I. П+излекувам+Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=лице, животно.
изляза
212
IV. Излекува сина от опасна болест (Ив. Вазов
РСБКЕ). Тях ги излекува лекарят на гарнизона (М). Успяхме
да го излекуваме за няколко седмици (П).
ИЗЛЯЗА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ИЗЛЙЗАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Движа се отвътре навън.
I. П + изляза/излизам + 0II. П=С, М.
III. С=лице, животно.
IV. След малко ще излезем. Те бързо излязоха.
2. Напускам мястото, където обикновено се намирам,
тръгвам, отдалечавам се от нещо.
I. П'+изляза/излизам+Об.
II. П=С, М.
Об=от+С!, изЧ-Ci, нзпод+С,, иззад-гС,, през-{Clt Нрч.
III. С=лице.
С3=място — предмет, помещение, сграда, селище, територия.
IV. Аз мълчаливо излязох от стаята (Л. Станев).
Той излезе от банята (П). От тъмното сенчесто устие на входа излезе човек (С). Ивайло излезе от Търново (Ст. Загорчинов). Те
излязоха от горите (ЛФ). Ян Бибнян и дяволчето излязоха из
трънливата долчинка (Елин Пелин). Той излезе иззад писалището
(П). Иззад храстите излязоха двама души (П). Излезе иззад
гърба й (П). Отвътре излязоха непознати мъже (С). Тя излезе
през вратата (Ст. Загорчинов).
Забележка: При употреба на предлога през обикновено задължителният
елемент „от нещо“ се изпуска, когато той е известен от контекста или когато
поради комуникативни причини се набляга па значението „преминаване
през“: Излезе през прозореца. Излизат през втория отвор.
3. Стигам до определено място, озовавам се някъде.
I. П+изляза/излизам+Об.
II. П=С, М.
Об=на+С!, в +Сц пред+Cj, Нрч.
III. С=лице.
С!=място — предмет, местност, улица и др.
IV. Цветан бързо излезе на двора (С). Той излезе на
улицата (Г. Караславов). Те излязоха на полето (РД). Ян Бибиян излезе на пътя (Елин Пелин). Излезе на околовръстното
шосе (П). ... и като излезе на горния етаж (Г.Мишев). А след
213
излизам
миг излезе на стъпалата (С). На светлото излезе висок слаб мъж
(Г. Мишев). Той излезе на билото (С). Излязохме на близкото
хълмче (С). Той излезе в равнината на Челебини ливади (С).
Аз излязох в градината (Ц. Цанев). Той излезе в двора (С). Излязоха пред сградата на Йончовия хан (С). Той излезе навън
(Е. Коралов). ... и да излезе напред (С).
4. Ставам някакъв в резултат на нещо.
I. П+изляза/излизам+По.
II. П=С, М.
170=0!» Прл, Прч.
III. С=лице.
Cj=качество, състояние, положение.
Прл =физическо свойство, интелектуално качество.
Прч=състояние.
IV. Петър излезе първенец. Той излезе победител
(РСБКЕ). Излязох пръв (С). Пръв излязъл (П). А как ще излезем оттам непокварени (С). Децата му излязоха неблагодарни
(Й. Йовков). Излезе само ранен в главата (С).
5. Оказвам се в някакво положение, състояние.
I. П+изляза/излизам-рПо.
II. П=С, М.
no=Ci, Прл, Прч.
III. С=лице, състояние, предмет.
С2=качество.
Прл=физическо свойство, интелектуално качество.
Прч=състоя ние.
IV. Голям некадърник излязох (П). Името му излезе
лъжовно (П). Ако изключителната й любов наистина излезеше
изключителна. . . (П). Ние излязохме стари познати (С). Той
излезе сговорчив (С). . . . виновен да излезе тоя (П).
6. Преставам да се намирам в известно състояние.
I. П-|-изляза/излизамН-О2.
II. П=С, М.
О2=от+С1.
III. С=лице, предмет.
Сх=положение, състояние.
IV. Иван излезе от търпение. Ние излязохме от затруднението сн. Петър успя да излезе от създаденото положение.
Тези вещи излязоха от употреба. Миниполите излязоха от мода.
7. Започвам да съществувам явно, открито, проявявам се.
I. П+изляза/излизам+Ог.
изменя
214
II. п=с, м.
Ог=наЧ-С1.
III. С=лице, предмет.
С!=положение, състояние.
IV. Практическото приложение излиза на първи план
(ЛМ). . . . който излиза сериозно на обществената и политическата сцена (С). Сега на преден план излизат фактите (ВН). Отново излезе на мода (С).
8. Напускам състава на нещо.
I. П-|-изляза/излизам-!-О2.
II. П=С, М.
O2=:Cj.
III. С=лице.
Cj.=rpyna, състав, положение.
IV. Той излезе от управлението на страната (С).
Те трябва да излязат от ръководството на републиканската партия (ОФ). Левият защитник излезе от играта.
9. Преминавам в ново положение.
I. П+изляза/излизам+О2.
II. П=С, М.
О2=в H-Cj.
IV. С=лице.
С^положение, състояние.
IV. Той беше излязъл в оставка (П). Скоро няма да
излизам в отпуска (П). Излизаше в пенсия (П).
10. Само 3 л. (безлично). Оказва се.
I. П4-излезе/излиза+Ф.
II. П=то, това.
Ф=чд4-изр.
III. Излиза, че работниците са се качили на скелето (П). ... за да не излезе в последна сметка, че нищо не вършиш (С).
ИЗМЕНЯ1, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ИЗМЕНЯМ1, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Променям.
I. П+изменя/изменям+Oi.
II. П=С, М.
О2=СХ (Мп, Мкв.).
III. С=лице, предмет, действие.
С1=състояние, посока, качество, количество и др.
215
изминавам
IV. Виелицата остро изменяше движението ни (Ст.
Дичев). Тези сили изменят слабо движението на електрона (Учебник по физика за чуждестранни студенти). Телата изменят размера си (Учебник по физика за чуждестранни студенти). ... измени посоката (Г. Велев).
ИЗМЕНЯ2, -йш, -й, -ят; св.; непрех.
ИЗМЕНЯМ2, -яш, -я, -ят; несв.; непрех.
Нарушавам верността си към някого или нещо.
I. П+изменя/изменям+О2.
II. П=С, М.
О2=наЧ-С1( наф-Мп.
III. С=лице.
С!=лице, идея, чувство, състояние.
IV. Той е изменил на своята царица (П. Вежинов).
Не могат да изменят на традициите (Г. Стаматов). . . . на която
и в преклонна възраст не съм изменил (Ц. Цанев).
ИЗМЕРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ИЗМЕРВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
С мерене определям размер, количество, степен на
нещо.
I. П+измеря/измервам-1-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, уред.
Сг=предмет, величина.
IV. Измервам плат, температура, разстояние (РСБКЕ).
По този начин измерва точната стойност на величината (учебник).
ИЗМИНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗМИНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Минавам определено разстояние, извървявам.
I. П+измина/изминавам+О!.
II. П=С, М.
Oi=Clt Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет.
Ci=път, разстояние.
измисля
216
IV. ... че мойто слънце своя път измина (Д. Дебелянов). Той ще изминава своя път (Сл. Хр. Караславов). Изминахме 5 км.
измисля, -яш, -я, -ят; св.; прех.
измислям, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
С мислене създавам нещо ново, съчинявам.
I. П+измисля/измислям+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=предмет, действие и др.
IV. Ако той не беше измислил такъв глупав предлог
(П. Вежинов). Не може той да измисли такива работи (Г. Караславов). Измислиха грамофони, кинематографи (Елин Пелин,
РСБКЕ). Сякаш тя беше измислила отговорите (Т. Тонев). Не
можеше да измисли думи (А. Гуляшки). Виж какво измислили
(Т. Тонев). . . . че може да измисли нещо (Т. Тонев). Има кой да
го измисли (Г. Караславов). Затова са ги хората измислили (Елин
Пелин, РСБКЕ).
измйя, ■еш, -е, -ят; св.; прех.
ИЗМЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изчиствам нещо с миене.
I. П+измия/измивамДО V
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, нелице.
С!=предмет, лице.
IV. Демна . . . стопли вода и си изми главата (К. Петканов). Лина заповяда на Жанет да си измие ръцете (М. Грубешлиева). Христина . . . отиде на чешмата да измие краката си
от праха (Ем. Станев). Изми окаляните вишни в мътната вода
(А. Каралийчев). Дъждовете бяха измили мазилката по ъглите
(X. Русев). Имаше някакви остатъци от мазилката, която дъждовете бяха измили. Баба му най-сетне отстъпи — изми го, премени
го . . . (И. Волен).
ИЗМОЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ИЗМОЛВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
217
измъчвам
Получавам нещо с молба.
I. П-гИзмоля/измолвам-+-Ох/Ф—>
П+и змол я/измолвам + Ох,
П-Ьизмоля/измолвам-{-Ф.
II. П=С, М.
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=предмет и др.
IV. ... че заради него е измолила назначението си
в районния^център (А. Гуляшки). Можеш да измолиш нещо от
мелницата (Й. Йовков, РСБКЕ). Генко . . . измоли да му позволи
да тури на дюкяна си надпис (Г. Стаматов). . . . което мама е измолила да остане у нас (Т. Влайков, РСБКЕ).
ИЗМЪКНА, -еш, -е, -ат; се.; прех.
ИЗМЪКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Извличам, изтръгвам нещо обикновено с усилие.
I. П4-измъкна/измъквам^0д.
II. П=С, М.
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
Об=отЧ-С2, изпод+С2 (при означаване на посока отвътре навън), на+С2 (при означаване на
посока навън), Нрч.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=място — предмет, помещение, сграда и др.
IV. Младежът измъкна от бараката лоста (М). Той
измъкна от задния си джоб сгънатия вестник (Г. Стоянов). Ловко
измъкна книгата от ръцете му (П. Вежинов). Измъкваше от библиотеката книги с вехти корици (А. Сегренски). Тя измъкна от
чекмеждето дебела папка (А. Сегренски). Измъкнах го от леглото (М). Той измъкна изпод леглото стари обувки (Р. Михайлов). Измъкна книгата изпод страната й (Г. Стоянов). Исках
да те измъкна оттам (П. Вежинов). Измъкна бутилка ракия на
масата (Д. Вълев). Измъкнаха всичко на двора. Ще го измъкне
навън (Р. Михайлов).
ИЗМЪЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ИЗМЪЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
изненадам
218
Мъча продължително.
I. П+измъча/измъчвам+Oj.
II. П=С, М.
O1=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице, състояние.
С1=лице, животно.
IV. . . . измъчвали за пари монасите (Ст. Загорчинов). Измъчихме добитъка с това бързане (БТР). Измъчиха и
мене, и него. Измъчи ме (К. Странджев). Те ни измъчиха за вода
(С).
ИЗНЕНАДАМ, -аш» -а, -ат; св.; прех,.
ИЗНЕНАДВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Извършвам нещо неочаквано за някого.
I. ПЦ-изненадам/изненадвам+О!II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, факт, събитие, действие, качество и др.
С1=лице.
IV. Тя изненада най-напред депутатите със звънливата красота на своя глас (Е. Каранфилов). . . . когото изненада
това великодушие (Ив. Вазов, РСБКЕ). Тях нищо не може да
изненада. . . което тъй ме изненада (Влайков, РСБКЕ). Бързото развитие на събитията ни изненада (РД).
ИЗНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗНАСЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Премествам нещо с носене отвътре навън.
I. П'+изнеса/изнасям+О,.
II. П=С, М.
Oj s s Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. Работниците изнасят на ръце пълните касетки
(РД). Изнесе вино и ракия (Д. Талев, РСБКЕ).
ИЗОБЛИЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
ИЗОБЛИЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Посочвам, изтъквам с доказателства грешките или
престъпленията на някого.
219
изпитвам
I. П+изоблича/изобличавам+О,.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, действие, постъпка, качество.
IV. Пресата изобличи техните престъпления (ОФ).
Те изобличиха опасната сделка като конгломерат от съглашателство и предателство (РД). И тях трябва да изобличим (ВН).
...ис риск на жертви се хвърляше да ги изобличава (Т. Величков, РСБКЕ).
ИЗПАДНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ИЗПАДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Преминавам в някакво ново положение или състояние,
обикновено недобро.
I. П+изпадна/изпадам+О2.
II. П=С, М.
02=8+0!, в+Мп.
III. С=лице.
Cj=състоя ние, положение.
IV. Мери щеше да изпадне в тежко положение (П. Вежинов). Изпадам не само временно в неволя (С). Той щеше
да изпадне в затруднение (С). Хората до такава степен изпадаха
в заблуждение. . . (ОФ). Изпадаше в мрачни настроения (С).
Беше изпаднал в някакво душевно вцепенение (П). За дълго
изпадаха в безразличие (П). За миг изпадна в умиление към себе
си (П). Можете да изпаднете в непочтеност (Т. Тонев). ... в
което бе виждал как изпадат (П). . . в което можеше да изпадне (П).
ИЗПИТАМ1, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ИЗПИТВАМ1, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Провеждам изпит.
I. П+изпитам/изпитвам
II. п=с, м.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
(О2)=по+С2, по+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=учебна дисциплина.
)’
[220
изпитам
IV. По география ще изпитва студентите проф. Иванов. Предметът, по който изпитваха учениците, беше българска
история (Ив. Вазов). И този път не ме изпитаха.
ИЗПИТАМ2, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ИЗПИТВАМ2, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Усещам, чувствувам.
I. П+изпитам/изпитвам+Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мкв.
III. С=лице.
Сг=усеща не, чувство.
IV. И тя изпита някакво успокоение при тоя вежлив
другар (Ив. Вазов, РСБКЕ). . . . че не изпитва никакво вълнение (Т. Тонев). Аз не изпитах болка (Ив. Давидков). Също ще
изпита някой ден ужаса на зъбобола (Б. Райнов). Може би и той
ще го изпита някой ден.
ИЗПОЛЗУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Извличам полза от нещо.
I. П+използувамЧ-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=предмет, явление, действие, състояние.
IV. Ние използуваме едно и също такси (Б. Райнов).
Не знаеха по какъв начин да използуват заграбените пари (Ем.
Станев). Не е зле да използувате влиянието си над него и да му
поговорите (Р. Михайлов). Тя не може да използува пълноценно
природните си богатства (Н. Николов). Да използуваме хубавото време. Какви научни доказателства използувахме . . .
(Л. Стефанова). Какво можем да използуваме като научно доказателство? Не е нужно да ги използувате.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп, като+С2, при+С2, в+С2.
Ф = (за)да+изр.
221
изпращам
III. С=лице.
С1=лице, предмет, факт, действие, събитие.
С2=цел — действие, дейност, проява и др.
IV. Голяма част от възнагражденията тя използува
за обзавеждане на детски градини (П). Използува всяка възможност за откриване на нови научни зависимости (П).. . . и ако
използува тази енергия за мирни цели (П). Ще използуваме употребата на тия термини за определени художествени или псевдохудожествени прояви (Б. Райнов). Мюрие бе решил да използува
момента за един по-специален разговор (Д. Димов). Те използуват всички политически възможности за продължаване на борбата (Е. Каранфилов). . . . които ще използуват дунавските води
за напояване (ВН). За обектив използувал стъкло (ОФ). ... а
използуват забавата като средство (Б. Райнов). Достигат до един
резултат, който използуват като ръководна нишка (Н. Николов). Пак я използувахме при откриването на ловния сезон (Р.
Михайлов). Тази система използували и османците при завладяването на България в края на 14 век (П). Използува в практиката си нейните методи (П). Умеят да използуват в работата си
силната страна (А. Сегренски). . . . и я използува в синтезирането на белтъка (НТ). ... но нея използувам във всички случаи
(А. Сегренски). . . . и се опитваше да ги използува в разговорите
си (Цв. Минков). Той използува случая да се промъкне в градината (Ем. Станев). Не използуват ловкостта си да увиснат и на
тавана (Л. Стефанова). Използува случая да се измъкне от салона (Ем. Станев). Използуваме обедната почивка да се поразходим (А. Сегренски). Използува силата на мощни електроцентрали, за да ни накара да не мислим (Л. Стефанова). Използуват
лъчите на планинското слънце, за да приличат на него своите
тела (П. Вежинов). . . . които използуват програмите, за да рекламират своята продукция (Б. Райнов). Той реши да използува
своето отиване до Търново, за да се срещне с някои си братя
Гайдови (Ем. Станев).
ИЗПРАТЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ИЗПРАЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Отправям, пращам нещо на някого или някъде.
I. П+изпратя/изпращам^О^об—►
П+изпратя/изпращамТд1,
изпращам
222
+о/
П+изпратя/изпращам+О2
+06
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Об=на+С3, в+С3, при + С3, до+С3, Нрч.
III. С=лице.
С1=предмет.
С2=лице.
С3=място.
IV. Той изпраща на Кортес златната маска (Л. Стефанова). ... за да изпрати своята помощ на дъщеря й (Г. Караславов). . . . и на Севда много здраве изпрати (Г. Караславов).
Изпраща дарове на Монтесума (Л. Стефанова). Няма да изпратя
писмо на моите родители (Д. Вълев). Често му изпращаше честитка (А. Гуляшки). . . . която ги изпраща на децата (ВН).
На него го изпратиха от София (М). ... и му го изпратили
(А. Сегренски). На обекта изпратиха висококачествен цимент (ВН).
В такъв поправителен дом бяха изпратили едно момче (М). Той
е изпратил телеграма до ЦК на ИКП (РД). Изпратиха го при
началника на склада (П). Изпрати писмо на родителите си в Пловдив. Там му изпратиха багажа.
2. Отправям, пращам нещо или някого с определена
цел.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице.
С2=място.
223
изпълвам
IV. Той изпрати дъщеря си в болница. Той изпрати
сина си на лечение (П). Може би него ще изпратят на някаква
друга работа. Може би са го изпратили на някаква друга работа
(Г. Караславов). Изпрати го на забава (М). Ще го изпратим на
курсове за преквалификация (ОФ). Севда изпрати баща си да
прибере багажа й (Г. Караславов). Ще изпрати момчето да му
отнесе паспорта (Р. Михайлов). Изпратете пъдаря да ми донесе
нещо за хапване (Р. Михайлов). Те ни изпратиха да трасираме
Дервентското шосе (Д. Вълев). От редакцията ме изпратиха да
напиша нещо за миньорите (Р. Михайлов). А надвечер го изпрати вкъщи да спи (С). . . . където ги изпращаха да работят
(Г. Мишев).
изпълня, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ИЗПЪЛВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Заемам нещо изцяло, напълвам (конкр. и прен.).
I. ПЧ-изпълня/изпълвамН-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп (Мкв).
III. С.=лице (обикновено много — мн. ч), предмети
и др.
Cj=предмет.
IV. Цяла армия деца изпълва скамейките и столовете
(К. Константинов). Наоколо са войниците, наредени в голямо и
плътно каре, което изпълва целия мегдан (Й. Йовков). . . . хилядите работници, които изпълваха площада (Д. Димов). Пясъчните глини . . . изпълват преди всичко пукнатините на самите
скали (П. Делирадев). Снегът . . . изпълва доловете (П. Делирадев). Миризмата на пъпеши изпълваше цялата колиба
(Й. Йовков). . . . сладкият им мирис изпълваше всичко . . . (Елин
Пелин). Многобройни шумове и звуци изпълват пространството
(К. Константинов). Една черна, душна нощ . . . натискаше земята и изпълваше простора (К. Константинов). . . . въпросите,
които изпълват мисълта му . . . (Ив. Унджиев). Светла радост
изпълва сърцата сега . . . (М. Исаев). ... но тя (Росинка) изпълва цялото ми съществувание, всичките ми мисли (Д. Ангелов).
. . . сладкият им мирис изпълваше всичко . . . (Елин Пелин).
2. Прен. Обхващам, овладявам — за душевни състояния, преживявания.
изпълня
224
II. П=С, М.
Oi=Clt Мп, Мкв.
O2=c-J-C2.
III. С=идея, чувство, действие, събитие и др.
С^лице.
С2=идея, чувство.
IV. Тия новородени мисли. . . изпълваха Еньо с
такава светлина и чистота (Елин Пелин). И далечният и зловещ
вой на кучето изпълваше душите с болка и непонятен страх
(Й. Йовков). . . . всичко това изпълваше с вяра изстрадалите емигрантски сърца (О). . . . което изпълваше ситите и добре облечени жени със страх от въшки (Д. Димов). А тях изпълваше със
страх от въшки . . . присъствието на новодошлия го угнетяваше
и изпълваше с чувства, още неразбираеми за Елена (А. Наковски) . . . което сега го изпълваше с горест и пронизваща тъга
(Д. Димов). Всичко това го изпълваше с някакви непонятни за
него чувства. Това го изпълваше с лека тъга (П. Вежинов).
изпълня, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ИЗПЪЛНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Извършвам, осъществявам нещо определено, предписано, желано.
I. П+изпълня/изпълнявам-f-O,.
II. П=С, М.
О!=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^предписание, желание.
IV. Работниците изпълняват трудовите си норми (РД).
Няма кой да изпълнява плана (К. Странджев). Обединението
не изпълни плана си (РД). Той не можа да изпълни заканата си
(М. Марчевски, РСБКЕ). . . . че е изпълнил своето историческо
предназначение (Е. Каранфилов). Изпълни молбата ми (Е. Коралов). Предприятието изпълнява поръчките им в срок (ВН).
Това не могат да не изпълнят (РД). . . . и ги изпълняват достойно.
2. Изнасям на сцена музикално произведение.
I. П+изпълня/изпълнявам+Oj.
II. П=лице.
О1=С1, Мкв.
III. С=лице.
Сх=художествено произведение (музикално, литературно и др.).
225
изскачам
IV. Тя изпълнява концерт от Виенявски (М). Изпълни Меланхолична серенада от Чайковски (ВН). Изпълни я добре.
ИЗРАЗЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ИЗРАЗЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам израз на нещо.
I. П+изразя/изразявамН-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, художествено произведение.
С1=идея, чувство, състояние.
IV. Той изрази духа на своето време (Е. Каранфилов). Аз мога да изразя благодарността си (ВН). Изразява солидарността на кубинския народ с народа на Кипър (РД). Той
изрази днес надежда, че откриването на тристранните преговори
няма да бъде забавено (РД).Те изразиха волята си(ЖД). ... за
да го изрази (Е. Каранфилов).
ИЗСКОЧА, -иш, -и» -ат; св.; непрех.
и з с к а ч а м , -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Със скок или бързо движение излизам навън.
I. П+изскоча/изскачам+Об.
II. П=С, М.
Об = от4-С1, Нрч, изпод+Cj.
III. С=лице, животно.
Ci=място.
IV. Аз изскочих от колата (Л. Стефанова). Ще изскочи от кухнята (Г. Караславов). Неочаквано изскочи от кукуруза (Р. Михайлов). Изскочи отнякъде (Д. Димов). Ти пък откъде изскочи (П. Стъпов). В това време като изпод земята изскочи
старият кацар (Елин Пелин).
2. Внезапно се появявам.
I. П4-изскоча/изскачам-!-Об.
II. П=С, М.
Об = на+С1, в+С,, пред+С1, пред4-Мп, npn+Clt
при-|-Мп, Нрч.
III. С=лице, животно.
Сл=място.
IV. На сцената изскочиха шест танцьорки (Л. Стефанова). Той изскочи на двора (Г. Караславов). Изскочих на
шосето (П. Вежинов). Той изскочи на здрава земя (Е. Констан15 Кратък валентен речник
226
изследвам
тинов). Ние изскочихме в коридора (Г. Караславов). Вълкът
изскочи пред неговия кон (Ц. Цанев). Вълкът изскочи пред него.
Той бързо изскочи при тях (П). Изскочи навън (П. Вежинов).
ИЗСЛЕДВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Проучвам, разглеждам, за да установя научна истина.
I. П-(-изследвам H-Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Обявление, състояние, положение, свойство и др.
IV. . . . за да изследваме свойствата на параболата. . .
(Учебник по математика). Те се опитват да изследват психологията на една немногобройна част от българската младеж (М).
И я изследват успешно (ВН).
ИЗТИЧАМ, -аш, -а, -ат; св.; непрех.
ИЗТЙЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Отивам някъде с тичане.
I. П+изтичам/изтичвам+Об.
II. П=С, М.
Об=при+С1, при+Мп, на+Ci, в4-Сх, до+С1(
до+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С!=място — лице (при), предмет (в, на, до, при),
местност (в, на, до).
Нрч=място.
IV. Тя изтича при началничката на цеха (П). Изтича
при двамата мъже (М. Величков). Ще изтичам при него (П).
. . . или да изтича на улицата (Ив. Давидков). Изтича на другия
край (С). Изтича в хола (П). Изтича и до Станкини (Г. Караславов). Изтича и до тях. Изтичах навън (С).
ИЗТРЪГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗТРЪГВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Със сила измъквам, изтеглям нещо,
I. П4-изтръгна/изтръгваМ(+об) •
II. П=С, М.
Ox=Ci, Мп, Мкв.
Об=от-(-Сг.
III. С=лице.
издърпвам.
227
изтъквам
Сх=предмет.
С2=място.
IV. ... и изтръгна хляба от ръцете на уплашената
жена (П. Вежинов, РСБКЕ). Изтръгваха от тревата заспалите
цветя (П). ... и изтръгна верижката от ръката му (Ем. Станев).
Тази е верижката, която изтръгнаха от ръката му ... и го изтръгва (П. Ю. Тодоров, РСБКЕ).
2. Измъквам някого от някакво състояние.
I. П+изтръгна/изтръгвам^д1.
II. - М.
П=С,
О1=С1> Мп, Мкв.
О2=от+С2.
III. С=лице, действие, събитие.
Сх=лице.
С2=състояние.
IV. Изстрелите изтръгват Станке от спокойната сладост на хубавата книга (Е. Каранфилов). . . . с които хирургът
изтръгва пациента от наркозата (ЛФ). Ще изтръгне от забвение
онова . . . (Л. Стефанова). Това ме изтръгва изведнъж от мислите
ми (П). Изтръгна ме от моя унес (П). . . . и я изтръгна от сълзите
на горчивината (Д. Димов).
ИЗТЪКНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ИЗТЪКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Подчертавам, наблягам на нещо.
I. П+изтъкна/изтъквам+Ох/Ф—*■
П+изтъкна/изтъквам+Ох,
П+изтъкн а/изтъквам+Ф.
II. П=С, М.
Ох=Сх (Мп, Мкв).
Ф=че4-изр., ВМ-|-изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
Сх=факт, идея, действие, дейност, качество и др.
IV. Той изтъкна необходимостта от решително подобряване на идеологическата дейност сред младежта (М). Изтъкна жизнената сила на братството между двата народа (ВН).
Изтъкнаха големите успехи на турската жена (ЖД). Изтъкна
важното значение на приетата резолюция (РД). ... да изтъкнат
изводите (Т. Тонев). Изтъкват, че отстраняването на реформите
би могло да има твърде сериозни последици за сегашното правителство (ОФ). Той изтъкна, че нашата страна ги подкрепя (ВН).
228
изуча
Изтъкнал, че операцията продължава успешно (РД). Изтъкна
колко важно е жената да повишава общата, а оттам и битовата си
култура (ЖД). Референдумът срещу развода, изтъкват те, крие
реална опастност за демократичното развитие на страната (ОФ).
ИЗУЧА1, -иш» -и, -ат; св,; прех,
ИЗУЧАВАМ1, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Уча нещо системно, за да придобия познания, да го
овладея напълно.
I. П-ризуча/изучавам+Ор
II. П=С, М.
ОХ=С1( Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=специалност, професия и др.
IV. Той изучаваше шофьорство (Е. Каранфилов).
Лесно можеше да изучи всякакъв език (П. Вежинов). Изучих
занаята (РСБКЕ). И моят занаят е такъв като този, който изучаваш. Вече го е изучил добре.
ИЗУЧА2, -иш» -и» -ат; св.; прех.
ИЗУЧАВАМ2, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Уча, научавам някого на нещо.
I.
зуча/изучавам
изуча/изучавам_£о\
изуча/ изучавам i'S1II. П=С, М.
О^Ср Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-{-Мп.
Ф = да+изр.
III. С=лице.
С!=лице.
С2=дейност.
IV. Няма да се откаже да изучи Андрей на електротехниката (К- Странджев). И нея ще изучат на всякакви подлости. Аз смятам да го изуча на разни номера (Ем. Станев).
Изучи я на всичко (П). Майка й я бе изучила да шие хубави
кенета на женски поли (Т. Влайков, РСБКЕ).
229
изчаквам
ИЗХВРЪКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ИЗХВРЪКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. С хвърчене се отделям от някъде; излитам.
I. П+изхвръкна/изхвръквам+Об.
II. П=С, М.
Об=от+С1, из-f-Ci, Нрч.
III. С=птица, насекомо.
Сх=място.
Нрч=място.
IV. Птицата изхвръкна от гнездото си. От храста изхвръкнаха няколко птици. Пчелите изхвръкваха из кошерите
като златни искри (Елин Пелин). Те изхвръкваха из кошерите като златни искри (Елин Пелин, РСБКЕ). Оттам изхвръкна
бял гълъб. Птичето ще изхвръкне оттук.
2. Прен. Бързо стигам до определено място, озовавам
се някъде.
I. ПН-изхвръкна/изхвръквам-|-Об.
II. П=С, М.
O6=na+Cj, в-j-Cj, Нрч.
III. С=лице.
С!=място — местност, улица и др.
Нрч=място.
IV. Момчето бързо изхвръкна на улицата. Тя изхвръкна в коридора. Той изхвръкна на двора. Когато изхвръкна като
стрела навън . . . (П. Вежинов).
3. Прен. Бързо, с тичане се отделям отнякъде.
I. П+изхвръкна/изхвръквам-|-Об.
II. П=С, М.
Об=от+С1, из+Cj, Нрч.
III. С=лице.
Сх=място — помещение, местност.
Нрч=място.
IV. Аз пръв изхвръкнах от стаята (П. Стъпов). Той
изхвръкна от къщи (П. Стъпов). Те изхвръкнаха от склада (Д. Димов). Отдавна изхвръкнаха от колибата (К. Цачев). Изхвръкна из кукурузените ниви (С). Изхвръкна из дола (П). Аз изхвръкнах оттам.
ИЗЧАКАМ, -ам, -аш, -ат; св.; прех.
ИЗЧАКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Чакам, колкото е необходимо, чакам докрай.
имам
230
I. П'+изчакам/изчаквам+О1/Ф—►
П+изчакам/ изчаквам-]-Ох,
П+изчакам/изчаквам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=действие, състояние, лице и др.
IV. Те изчакват нарастването на краставичките (РД).
Изчакахме пристигането на влака. Ще изчакам идването ти.
Изчакахме го и него. Изчаках да свърши работата (С). Изчакахме да заспи (Ст. Ц. Даскалов). Изчакваха да видят какво ще
стане (Г. Караславов). Изчакваше да се пукне пролетта (П).
ИМАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Притежавам нещо, собственик съм на нещо.
I. П+имам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет, лице, животно.
IV. Той е богат, има пари (Й. Йовков). Това лято
имахме пшеница за чудо и приказ (РД). Тази къща той имаше от
майка си (РД). Дядо Йордан имаше трима сина (Елин Пелин).
Имам приятели в Пловдив (РСБКЕ). Той имаше над сто глави
едър рогат добитък (Ст. Ц. Даскалов). Това е всичко, което имам.
Имам го от няколко години (П).
2. В съчетание със съществително име за действие —
извършвам това, което е означено от съществителното име.
I. П+имам+Ох.
II. П=С, М.
О^С,.
III. С=лице.
Сх=действие, занимание, отношение.
IV. Имаме заседание (РСБКЕ). На плаца на казармата млади войници имаха учение (Е. Коралов). В същото това
време хорът при читалището имаше репетиция (ВН). Всеки ден
те имаха занимания от 8 до 10 часа. Тогава имат тренировка.
ИНТЕРЕСУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Предизвиквам интерес.
I. П+интересувам+Oj.
231
интересувам се
II. п=с, м.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
III- С=идея, духовна област, лице, предмет и др.
С!=лице.
IV. Всички тия подробности живо интересуваха важния господин Раковски (Ст. Дичев). . . . известни въпроси, които особено живо интересуват балканските народи (Ст. Дичев).
Той също внимателно слушаше, тъй като това и него интересуваше (П. Проданов). Дали ще си жив, или не — това мене малко
ме интересува (П. Вежинов). Любопитен съм, всичко ме интересува (Елин Пелин). Работата не ме интересува, интересуват
ме забавленията (М). Какво те интересува хорското мнение. . .
(М. Грубешлиева). Какво те интересуват техните отношения?
(Ем. Станев). Интересуваше го само едно — защо вуйчо му си
мълчи (А. Бабек). Интересува ли ви английски плат от мериносова вълна в хубав десен (Д. Димов). Нима то ви интересува?
(Ст. Дичев). По всичко изглеждаше, че това, за което се готвим
с децата, не ги интересува (Л. Александрова). Нас ни интересува
спортът, а вас какво ви интересува? Тях ги интересува музиката.
Тях не ги интересува нищо.
ИНТЕРЕСУВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Имам интерес към някого или към нещо; проявявам
интерес към някого или към нещо.
I. П+се интересувам4-О,/Ф.
II. П=С, М.
О2=от-|-С1, от+Мп, за-l-Ci, за-|-Мп.
Ф=ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, идея, чувство, действие, дейност, състояние и др.
IV. Дори когато е болен, Смирненски не престава
да се интересува от всички театрални прояви в столицата (Г. Караславов). Но грешат онези, които вярват, че Николай Лилиев се е интересувал само от интелектуалните явления (Е. Каранфилов). ... че татко му не се интересува от такива важни събития (Г. Караславов). ... не се интересувал от политика (М. Марчевски). ... че и военните се интересуват вече от дейността
на Комитета (В. Геновска). Кой пък можеше да се интересува от
него? (К- Калчев). ... и затова такава книга се търси и от нея
се интересуват повече хора (К. Георгиев и А. Страшимиров в
спомените на съвременниците сн). Те двамата дойдоха в политехниката и се интересуваха за някакви чертежи (Д. Кисьов).
искам
2 32
Отдавна той се интересува и за езикови и общообразователни
въпроси (Ив. Шишманов). . . . много се интересувах за работата
над „Нечиста сила“ (Г. Караславов). Аз се интересувах за всички,
с които постъпват несправедливо (М. Марчевски). Никой не се
интересуваше за него (Вл. Полянов). Тук целият свят се интересува само за Вас (Елин Пелин). Ние се интересуваме кой ще дойде. Той се интересува чия е тази книга. Аз се интересувам какво
правиш там. Интересувам се какво правиш там. Интересуваме
се каква е тази стая. Престана вече да се интересува къде ходи и
с кого се среща (М. Грубешлиева).
ЙСКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Имам силно желание да получа нещо.
I.
искам
II. П-С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да~Низр.
III. С=лице.
С1=предмет, действие и др.
IV. Илия искаше кофа въглища (Е. Коралов). Тя
иска обяснение (С). ... които искат от родителите си несъществуващи играчки (М). Искаш съвет (А. Гуляшки). Щом искате
благословията ми ... (К- Калчев). Иска богат и спокоен човек за
съпруг (Т. Тонев). Точно това никой не искаше. Исках да останете (Д. Димов). От сърце искам да се получи нещо действително
хубаво (ВН). Бих искала тя да запази всичко онова (ЖД)- Искаше да се запознаем (П. Вежинов). Искате да призная (С). Ще
искам от татко да ни дадат голямата стая (Е. Коралов). Искаш
ли да ти дойда на гости (Е. Каранфилов).
2. Имам силно желание да постигна нещо.
I. П+искам + ФII. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Той искаше да види дали гласуването е свършило (Г. Караславов). Искаше да вземе само това (Д. Димов).
Тя иска да бъде независима (ЖД). Не искаха още да почват работа (Е. Коралов). Той не иска да закусва (Г. Караславов). Не
искаше да събужда Кармен (Д. Димов).
КАЗВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Наричам се, назовавам се, именувам се.
233
казвам
I. Щ-се казвам+По.
II. П=С, М.
По=С1.
III. С=лице, животно, местност и др.
С1=название, изразено със съществително собствено име.
IV. Този човек се казва Петър. Тя се казва Величка.
Този връх се казва Бунай. Градът се казваше Тлателолко.
К.АЖА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
КАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Съобщавам.
II. П=С, М.
Oj ^Cj , Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
(О2)=на+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С!=факт, състояние, събитие и др.
С2=събитие, действие, състояние, лице и др.
С3=лице.
IV. Тя каза на Манол истината в очите (Е. Коралов).
А ти всичко ли си казвал на мене (Г. Караславов). Аз му казах
своето недоволство от половинчатото решение (К. Калчев). Не
му казах повече подробности (РД). Нищо интересно не ви казах
(М). Само едно не ти казах (Г. Караславов). Не знаеше какво да
й каже (А. Гуляшки). Не ти ли казах сега нещо (Г. Караславов).
Казах му това (П). Казвал си ми го (С). ... и да каже някоя дума
(Г. Караславов). Сега всеки би казал истината (Т. Тонев). Казват друго (П). Казахте ли нещо (Д. Димов). Казах го (С). Казах
нм за случката с мене (П). Никой не им каза за него (Г. Караславов). Казват почти едни и същи думи за своята младост (М). Тя
каза на Стойко, че утре рано ще тръгнат за Бачковския манастир
(Г. Караславов). Само мн казаха, че бил забележителен човек
234
каня
(ОФ). Кажи му, че го чакаме (Е. Каранфилов). Молеха се да им
кажа коя съм (С). Тогава ще ти кажа в какво се състои работата
(Е. Коралов). Я ми кажи за какво си дошла тук (А. Гуляшки).
Да кажеш пред съда защо си дал колата (М). Беше й казал кога
ще го пуснат (Е. Коралов). Те няма да ви кажат например къде
е умрял Антонио Мачадо (РД). Ще ти кажа дали нищо й няма
(А. Гуляшки). Той ни каза да дойдем (Др. Асенов). Казват, че
в такъв момент човек се разчувствувал (К. Странджев). Той казал, че на него му са необходими способни и храбри пълководци (С). Защо не кажеш кой е (А. Гуляшки). Каза ли кога ще дойде (Е. Коралов).
КАНЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Обръщам се с покана към някого.
I. П+каня^§21±Об_1_ф— П+каня^о1,
гт
1
П-}-каня
П + каня_|_ф\
П + каня+О24_0б.
„
4-0,
П+каня+о2+ф,
4-0,
П4-каня _}_об_1_ф’
П4-каня_|_о I об + ф.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О2=на4-С2, за4-С2.
Об=в4-С3, на4-С3, у+С3, Нрч.
Ф=да4-изр.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=действие, състояние.
С3=място.
IV. Каним нашите читатели на творчески срещи (ВН).
Канете ги на танц (А. Гуляшки). На вечеринка ще ги каниш
(А. Гуляшки). На събрание ни канят (Р. Михайлов). Кани го за ортак (Е. Станев). На големи празници канеха и него заедно с първенците там, на масата с червен плат (Ст. Ц. Даскалов). Той комай месец не ме беше канил в къщата си (А. Гуляшки). ... ме
235
карам
канеше в Сибир (ЖД). Каня ви у нас (С). Той ни канеше да му
гостуваме (Л. Стефанова). Непрекъснато го канеше да пие (Ив.
Остриков). ... и току го канеше да й дойде пак- на гости
(Е. Коралов). ... го канеше да се яви у Янкови (Ем. Станев).
к а ра м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Управлявам превозно средство; правя нещо да работи
(прех.).
I. П+карам-1-Oj.
II. п=с, м.
Oj =Cj , Мкв.
III. С=лице.
Ci=npeBO3HO средство, машина.
IV. Ян Бибнян се научи да кара автомобил (Елин
Пелин). Карали чужди леки коли (М). ... че е карала точно
такава кола (М). Той караше тежък камион (Р. Михайлов). Как
ще ги караме, не знам (А. Гуляшки).
2. Возя, превозвам (прех.).
I. П+карам+О!.
II. П=С, М.
Oi=C1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, животно, предмет.
IV. . . . които бяха карали хората до града (С). Бяха
карали камъни из града (Ив. Вазов, РСБКЕ). Сутрин караха
стоки по магазините (М). Те си вземали от стоките, които сутрин
карали по магазините. Сутрин ги карали по магазините.
3. Заставям някого да направи нещо (прех.).
I. П+карам^ф1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице, идея, чувство, състояние, действие, качество и др.
С1=лиие.
IV. Те карат Ралев да промени решението си (С).
Неясно съмнение караше Гайтанов да се чувствува неудобно
(Т. Тонев). Това кара режисьора да не строи трагедията по принципа на контрастите (ОФ). Тази белота ме кара да ускоря вървежа (Сл. Хр. Караславов). Той ни караше да пеем песни
(А. Гуляшки). . . . които ни карат да се вълнуваме (ВН). Караше
кача
236
ме да се ненавиждам (А. Гуляшки). ... и него кара да тръгне по
чужбина (М).
4. Разг. Продължавам да върша нещо по някакъв
начин (непрех.).
I. П+карам+Об.
II. п=с, м.
Об=Нрч, съчетание.
III. С=лице.
Нрч = начин.
IV. Карай нататък умната (К. Цачев). На строежа
карах добре (Р. Михайлов). . . .или да си карат по старому
(А. Гуляшки). На този етап ще караме с иеизгладени ламарини
(Р. Михайлов). Караха така няколко години (Г. Караславов).
КАЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
к а ч в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изнасям, издигам някого или нещо на по-високо
място; товаря.
I. П+кача/качвам+Oj.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице, машина, уред.
С1=лице, животно, предмет.
IV. . . .качваха поток от хора (Г. Велев, РСБКЕ).
... че качва Мери в багажника си (П. Вежинов). Качиха книгите
на тавана. После и тях ще качим горе. Качиха ги.
копнея, -ееш, -ее, -еят; несв.; непрех.
Силно желая някого или нещо.
I. П+копнея+02/Ф—>п+копнея+Ф.'
II. п=с, м.
О2=за-ЬС1, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице, състояние, чувство и др.
IV. Тя копнеела за свободата (Ст. Ц. Даскалов).
Копнее за искреност, за непринудени човешки контакти (П).
Те копнееха за миналото (Д. Вълев). Тютюневите работници копнееха за чист въздух (Д. Димов). Бях копнял за него (Ст. Ц.
Даскалов). Аз копнея да бъде тя с начало, но без край (П). Коп-
237
крия
пееха и те като нас да ходят из града, да гледат (Б. Несторов).
Копнеел да зърне огненочервената опашка на лисицата. . . (НК)
*
КРЙВНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
КРЙВВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Отклонявам се от пътя, като изведнъж променям посоката на движението.
I. П-г-кривна/криввам-)-Об.
II. П=С, М.
Об=вЧ-С1( на+Ср към+С1( Нрч.
III. С=лице, превозно средство.
С!=място, посока.
IV. Той кривна в страничната уличка (А. Сегренски).
... и кривна в друга улица (Ем. Станев). Кривна в Мандювото
кафене (Г. Караславов). . . . след като кривнах на първата пряка. . . (М). Кривна на другата страна (Г. Караславов). Кривва
към тротоара (Г. Стоев). Кривнали нанякъде в тоя Содом и Гомор (С). Кривна вляво (Ст).
КРЙЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех.
1. Поставям, държа нещо на такова място, та да не
се намери или види.
I. П-Ткрия-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=предмет, лице.
IV. Те криеха житото си (М). Криеше лицето си в
ръце (Елин Пелин). Пушките криели в стрелковия клуб (М).
Това те не можеха да крият дълго време. Криели са ги на това
място.
2. Не съобщавам нещо, не издавам.
II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч.+изр.
III. С=лице.
С1=идея, дейност, състояние, чувство и др.
IV. Тя крие своя тайна (Р. Михайлов). Те не крият
надеждата си (ОФ). Тези неща не можеха да крият дълго (П).
Не криеше нищо от нея (Р. Михайлов). ... че това няма да крием
от себе си (А. Сегренски). Няма да крия от теб, че отговорността
кръжа
238
ме плаши (Р. Михайлов). Той криеше, че се готви за път (С).
Криеха как са се снабдили с резервни части (ВН). Не криеше
какво прави (А. Гуляшки). Криеха кога ще започват депортирането ни (М).
КРЪЖА, -йш, -й, -ат; несв.; непрех.
1. Конкр. Вия се, въртя се в кръг.
I. П+кръжа+Об.
II. П=С, М.
06=8+0!, над+Cj, Нрч.
III. С=птица, предмет.
С!=място.
IV. Във висинето кръжаха два щъркела (Р. Михайлов). В синьото и чисто небе кръжаха чайки (Ц. Цанев). Самолети кръжат над земята (Л. Станчев). Цял ден кръжат там.
2. Прен. Намирам се около някого.
I. П+кръжа+02.
II. П=С, М.
О2=около+С1, над+CiIII. С=лице, състояние и др.
С!=лице.
IV. Те кръжат вече около Мухибян (Г. Стоев). Блуждаещият й поглед кръжеше около сестрата (А. Барух). Така че
около нея не кръжаха ни клюки . . . (Д. Вълев). Той не усети да
кръжи над главата му някаква опасност (Д. Вълев).
КУПЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
КУПУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам, придобивам нещо срещу заплащане.
I. П+купя/купувам+Oi.
II. П=С, М.
O^Cl Мп , Мк в .
III. С=лице.
Cj=предмет.
IV. Купувахме бира от Аврам (П). Райко си купи
вестник (Е. Коралов). Купи си нови летни дрехи от мек, сив плат
(Е. Коралов). Ще си купиш винтяга, раница, голф, обуща и
всичко необходимо за планината (Е. Коралов). Купиха и лека
кола (М). Той изпрати баба Катерина да купи нещо от съседния
дюкян (Е. Коралов). Купиха ги набързо.
ЛАМТЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
239
лежа
Стремя се силно да имам нещо, да придобия нещо.
I. П+ламтя+О^Ф^+ламтя+О,,
II. П=С, М.
О2=за+С1, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С^състояние, дейност и др.
IV. Не ламтеше за чиновническа служба (Ем. Станев). Ламти за работа (С). Ламти за служба (Г. Стаматов). Ламтяха за богатства (ВН). Ламти за нещо възвишено (Ем. Станев).
. . . и съм ламтял там да живея (Ем. Станев). Защо съм ламтял
да имам дом и челяд (Д. Вълев).
ЛЕЖА, -й ш , -й , -ат; несв.; непрех.
1. Намирам се в хоризонтално положение.
I. П+лежа+Об.
II. П=С, М.
Об=на+Сх, на+Мп, в+Ср в +Мп , върху+Ci,
върху+Мп, до+Сп до+Мп, край+Cp край+Мп,
под+Ср под+Мп, пред+Cj, пред+Мп; Нрч;
словосъчетание.
III. С=лице, животно, предмет.
С!=място — предмет, помещение и др.
Нрч=място.
IV. Двете деца лежаха на леглото. Той лежеше на
земята. Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с
дълбока на гърди рана (Хр. Ботев). Някои лежи вътре в стаята.
До стобора лежат две големи овчарски кучета (Дора Габе).
Воденичният камък лежеше на същото място (Й. Йовков). Дебели преспи сняг лежат върху покривите (Й. Йовков, РСБКЕ).
2. Разположен съм някъде.
I. П+лежа+Об.
II. П=С, М.
Об=на+Сх, на+Мп, в+Ср в+Мп, върху+Ср
върху+Мп, до+Ср до+Мп, край+Cp край+Мп,
под+Ср под+Мп, пред+Cp пред+Мп, при+Ср
при+Мп, зад+Ci, зад+Мп; Нрч, словосъчетание.
III. С=предмет.
Сх=място — предмет, помещение, местност, територия и др.
IV. Преписката лежеше на масата (Л. Станев). Лежат на кухненската маса (П). То лежеше на някакво голо ска-
лекувам
240
листо било (С). На дъното върху сламата лежеше оръжието им
(С). Двете прави лежат в една равнина (Учебник по физика за
чуждестранни студенти). Върху голямото орехово бюро лежаха
купчина преписки (А. Гуляшки). Лежеше върху парапета на
прозореца (П). Това лежеше върху масата (ВН). До плочата лежеше някакъв предмет с неясни очертания (С). До нея лежеше
някакъв предмет с неясни очертания. Край тях лежеше оръжието им (С). Под тях лежеше само пепел и тишина (Ив. Давидков).
Пред вратата лежеше . . . (Ц. Цанев). Пред мен лежеше дългият
път за дома (Л. Станев). Лежеше настрана (С). Вдясно от него
лежеше някаква купчина (С).
ЛЕКУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Полагам грижи за възстановяване здравето на болен,
като употребявам обикновено медицински средства.
I. П+лекувамН-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, медицинско средство.
С!=лице, болест.
IV. Вуйчо ще си лекува жълтеницата с вода (Е. Коралов). Идваше в пещерата да лекува ревматизма си (Ем. Станев).
Те лекуват мъката на самотността (Елин Пелин). Лекуваше дъщеря му (Ем. Станев). Той трябваше да лекува сам себе сн. ... да
ви лекувам (Ем. Станев).
ЛЕТУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Прекарвам лятото някъде (обикн. в курортна местност).
I. П-|-летувам-|-Об.
II. П=С, М.
Об=в+С1, Ha-I-Ci, Нрч.
III. С=лице.
С1=място — местност, селище.
IV. Те често летуваха в Созопол. И сега щяха да летуват на планина. Той предпочита да летува на море. Преди няколко години той летува със семейството си тук (П). . . . дето
някога летувахме (С).
ЛИША, -йш, -й, -ат; св,; прех, и непрех.
ЛИШАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Отнемам от някого нещо, което му е необходимо.
241
любувам се
II. П=С, М.
Oj ^Cj , Мп, Мкв.
О2 = от+С2, от+Мп.
III. С=лице, действие.
лице.
С2=предмет, състояние и др.
IV. Аз лишавам хората от почивка (Р. Михайлов).
Тези предприятия лишиха населението от големи количества
детски трикотаж (РД). Себе си съм лишила и от почивка, и от
разходка (М). Бе ги лишила от обработваема земя (ВН). Лишава я завинаги от обикновените човешки радости (ЖД). ... ни
лишават от нея (ЖД).
ЛИША СЕ, -йш се, -й се, -ат се; св,; непрех.
ЛИШАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Отказвам се от нещо, което имам; търпя известни
огран имения.
I. Пп-лиша се/лишавам ce-f-O,.
II. П=С, М.
O^o t +Cj , от+Мп.
III. С=лице.
С2=предмет, положение, качество.
IV. Предпочетох да се лиша от службата (Т. Г. Бланков, РСБКЕ). Но се лишават от средства (3. Стоянов). Лиших
се от доброто си име (П). Той не искаше да се лиши от тях
(Д. Талев).
ЛЮБУВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Гледам нещо, чийто вид ми доставя удоволствие,
възхищавам се.
I. П+любувам се-рО,.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С!=лице, предмет.
IV. През опелото той се любуваше на годеницата си
(Ем. Станев). ... за да се любуват на мъжете си (Л. Стоянов).
. . . които сега свободно се любуваха на оръжието си (Л. Стоянов). Особено се любуваше на ризата (Ем. Станев). Там имаше
различни предмети, на които някои хора се любуваха. ... за
да може да й се любува (Ем. Станев). Любувай му се сам (Ат.
Наковски).
16 Кратък палсптсп редник
махна
242
МАХНА, -еш, -е, -ат; св,; прех.
МАХВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Премествам, отстранявам.
I. П+махна/махвам+Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сд= предмет.
IV. Махаме камъка от пътя (РСБКЕ). Този е камъкът,
който не можем да махнем от пътя. Твоята нива ми пречи. . .
да я махнем (Елин Пелин). Махни го (Елин Пелин).
2. Свалям, снемам, отстранявам.
I. П+махна/махвам+О,.
II. П=С, М.
Ой=Ср Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. Той непрекъснато маха и слага очилата си
(РСБКЕ). . . . но той не махваше превръзката (Й. Йовков,РСБКЕ).
Махна я най-сетне (С).
МАХНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
МАХАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
МАХВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Движа, клатя нещо из въздуха насам-натам.
I. П+махна/махвам+ОКОг—*■
П+махна/махвам+Ор
П+махна/махвам+О2.
II. П=С, М.
О1=Ср Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
III. С=лице, животно.
С1=С2=предмет, част от тялото.
IV. Той дори му маха ръка за поздрав (К- Странджев).
Аз махах ръце (К- Странджев). Махаше опашка (П. Стъпов).
Като продължаваше да маха кърпата (Ив. Вазов, РСБКЕ). Тя
махаше нещо. Махаше го. Махна с ръка (А. Гуляшки). Динков
маха с ръка (Др. Асенов). Стоеше и му махаше с ръка (К. Калчев). ... и той махна с длан (Г. Караславов). Махат с опашките
243
минавам
си (Г. Караславов). Тя беше далече, но се виждаше, че маха с
нещо.
МЕЧТАЯ, -еш, -е, -ят; несв.; прех. и непрех.
Стремя се мислено към нещо далечно или мъчно постижимо; копнея, бленувам.
I. П-(-мечтая Ч-О-Д^/Ф—^П-Ьмечтая+Oi,
П+мечтая+О2,
П+мечтая-ЬФ.
II. П=С, М.
Ох=Мп, Мкв.
О2=за-|-Сх, за-f-Mn.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=предмет, състояние и др.
IV. Помирена, нищо не желаеше, нищо не мечтаеше
и никъде не излизаше (Елин Пелин, РСБКЕ). . . . което токущо беше си мечтала (П). Ние мечтаехме за София (Б. Глогински).
За сирене не смеем и да мечтаем (С). Не съм мечтал за свободата
си (Ц. Цанев). ... за която са мечтали (Б. Глогински). За какво
мечтаем (С). Дори не могат да мечтаят за него (Ц. Цанев). Мълком
си мечта някак да я прибере (П). Мечтая да натрия носа на един
посланик (С). Цял живот мечтаеше да те види свободен (Ц. Цанев). Мечтаеше да постигне много повече от баща си и дедите си
(Л. Станев). Мечтае да бъде пристав (С). Мечтаете да станете посланик (С).
МИЛЕЯ, -ееш, -ее, -еят; несв.; непрех.
Изпитвам чувство на обич, милост към някого.
I. П-(-милея+О2.
II. П=С, М.
О2=за+С1, за+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице и др.
IV. Той не милееше за родителите си (М). Само ти
милееш за село (Г. Стоянов). . . .не че нямаше кой да милее за
нея (РД). ... не милее за тях (Др. Асенов).
МИНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
МИНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
I. Движа се покрай нещо (непрех.).
I. П+мина/минавам4-Об.
минавам
244
II. П=С, М.
Об=покрай4-С1( покрай+Мп, край-i С1( край-jМп, зад+Ci, заДЧ-Мп, предЧ-Cp предЧ-Мп, Нрч,
съчетание.
III. С=лице.
Сх=лице, предмет.
IV. Той мълчаливо мина покрай Темелков и Днониси (П). Минаваха покрай Симчо (С). Наскоро минах покрай
магазина за мебели „Явор“ (ВН). Тинка минаваше покрай щандовете и стрелбищата (Г. Мишев). Мина покрай колата (П). Минаха покрай пенснонерското кафене (П). Минаваха покрай него
(С). Мина бързо покрай нея (П). А там долу горяха селата, покрай които бяха минали (Ц. Цанев). Минава край Юлия
(М. Величков). Минаха край къщата (Г. Мишев). . . . край която
мина (Т. Тонев). Край нея човек можеше да мине десет пъти
(Г. Караславов). Огнянов мина зад гърба на манастира (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Той мина зад него. Той мина пред тълпата. Кииговезецът мина пред мене (Ив. Давидков). Минавам аз наблизо
(Г. Мишев). Минава близо до Юпитер (РД).
2. Вървя през нещо, движа се от единия до другия
край; прекосявам, преминавам (прех. и непрех).
I. ПЧ-мина/минавамЧ-Од/Об—П Ч-мина/минавам Ч-Ох,
ПЧ-мина/минавамЧ-Об(О,).
II. П=С, М.
Ох^Сх (Мп, Мкв).
Об = презЧ-С2, презЧ-Мп.
III. С=лице.
Сх=място.
С2 = място.
IV. Той мина реката по дървеното мостче (К. Петканов, РСБКЕ). Отвори се война. Русите минаха Балкана (Ив.
Вазов, РСБКЕ). . . . веднъж да мине границата (П. Вежинов).
Една женска фигура мина през двора (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той
мина през реката (П). Тая чета ще мине през Сърбия (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Той бе минавал през границата с колата си десетина
пъти (П. Вежинов). Мина през нивата (С). Мина през нея.
3. Преминавам, отивам от едно място на друго
(непрех.).
I. ПЧ-мина/минавамЧ-ОбII. П=С, М.
Об = поЧ-Сх, по'Ч-Мп.
III. С=лице, превозно средство и др.
245
мириша
(Dj = място.
IV. По улицата минаваха хора (П). По улицата мина
автомобил (П). . . . когато влакът минава по железния мост (Ив.
Давидков). Минаха по шосейния мост в обратна посока (С). Местата, по които минавах. . . (Ц. Цанев). По редицата мина вълнение (Т. Тонев). Погледът ми минава по лицата (Сл. Хр. Караславов).
4. Отбивам се, наминавам (непрех.).
I. П+мина/минавам-гОб.
, II. П=С, М.
Об=покрай-|-С1, покрай+Мп, край4-С1( край4Мп, b +Cj , до+Сп до+Мп, к ъ м -7-Cj , към-рМп,
Нрч.
III. С=лице.
Сд=лице, място.
IV. Мини покрай мамини ... (Т. Влайков, РСБКЕ).
Ако имам време, ще мина и покрай вас (Г. Караславов). Ще
мина и край библиотеката, за да взема някоя книга. Ще мина и
край нея. Минавам в посолството, само за да взема пристигналите тая заран вестници (Б. Райнов). Ще мина и до Кольови.
Ще мина и до тях. Тази вечер смяташе да мине и към брат си.
Мини и към нас. Той беше пийнал и минал оттук да види Станка
(Елин Пелин, РСБКЕ). Когато минех вечер оттам . . . (Л. Станев).
5. Смятат ме за някакъв (непрех.).
I. ПЧ-минавам-рПо.
II. П=С, М.
По=за+С1, за-4-Прл, за+Прч.
III. С=лице.
Прл=физическо свойство, интелектуално качество.
Прч=състояние.
Cj=качество.
IV. Той минаваше за покровител на Чакъра (Д. Димов). Борис минаваше за човек с бъдеще в тютюневата кариера
(Д. Димов). Дядо ми минавал за напредничав човек (Л. Станев).
Той би минал за източен мъдрец (С). Димитър минаваше за найдобър (Цв.Минков). . . . които биха искали да минат за блестящи (С).
МИРЙША, -еш, -е, -ат; несв.; непрех.
1. Издавам някаква миризма.
I. ПЧ-мирнша+О2±Об—*
П+мириша-|-О а,
П+ми р и ша Н-Об,
П I
Н_С>2.
П-гмириша_|_00
мисля
246
II. П=С, М.
О2=на+С1.
Об=Нрч.
III. С=вещество, предмет и др.
Сх=вещество, предмет.
Нрч=начин.
IV. Стаята миришеше на мухъл и мишина (Др. Асенов). Миришеше на тютюн (Г. Караславов). Не виждаш ли, че
мириша на ракия (Елин Пелин). Миришеха на изветряло вино
(Ив. Давидков). Тя миришеше на изсушени ливадни билки (С).
Миришеше така тежко (П. Вежинов). Той миришеше остро и неприятно (С). Сладко миришеше на варено месо (С). Въздухът
миришеше така силно на манджа (П). Миришеше остро на пригор (С). Остро миришеше на овчи тор (С).
2. Възприемам с обонянието си миризмата, дъха на
нещо.
I. П+миришаД-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=предмет.
IV. Людмила седна на трикрако столче ... и взе да
мирише въздуха (А. Гуляшки). Те миришеха нещо. Когато тия
рози разцъфтяваха . . . , отец Никодим слизаше между тях . . . ,
миришеше ги (Елин Пелин, РСБКЕ).
мисля, -иш, -и, -ят; несв.; непрех. и прех.
1. Насочвам ума си, съзнанието си към нещо (прех.
и непрех.).
I. П=мисля+О1/О2/Ф—‘П+мисля+Oj,
П+мисля+О2,
П+мисля+Ф.
II. П=С, М.
О!=Мп, Мкв.
О2=за-|-С1, заЧМп.
Ф=чеЧ-изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
Сх=действие, дейност, състояние, чувство и др.
IV. Да не мислим най-лошото (П. Вежинов). Едно
мисли човек (А. Гуляшки). Не мислеше нищо (Ив. Остриков).
Това, което си мислиш. . . . (П. Вежинов). Не мисли, че съм жесток. Или . . . мисли си го (Т. Тонев). Това го мислим (ОФ). Той
се мъчеше да не мисли за бъдещите си приключения (П. Вежи-
247
мисля
нов). Да не мисли за никаква работа (Ив. Давидков). Мислеше
за момчешката непримиримост на директора (П). Мислеха за
едно и също нещо (Г. Караславов). Младият мислеше за съвсем
други неща (Г. Мишев). Мислеше за нещо свое (П. Вежинов).
Мислеше за това (Г. Караславов). Разбра точно какво мисли Камен за женитбата му (Е. Коралов). Какво мислите за това (М).
Те си мислеха, че по този начин ми създават удобства (С). Мислеше, че сега съдбата му се решаваше от силите на коня (А. Гуляшки). Тя мислеше как да се отскубне от хлапака (П. Вежинов).
Просто мислех си как можете да ни бъдете полезен (С).
2. Предполагам, допускам, струва ми се (непрех.).
I. П+мисля+Ф.
II. П=С, М.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
IV. Щом мислиш, че не ще отрече . . . (П). Мислеше,
че така му се е сторило (П). Мислиш, че мога да го извадя ли
(П. Вежинов). Мисля, че съм опознала добре тоя неинтересен свят
(П. Вежинов). Мислех, че ще седна отпред (П. Вежинов). Мисля,
че от тревогите състоянието ми се влошава (П).
3. Имам намерение, възнамерявам да извърша нещо
(непрех.).
I. П+мисля+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
IV. Той мислеше още веднъж да причака Петруш
Калев (П). Мислеше да се прибере в хола (П. Вежинов). Мислех
да хвърля пръчката (П. Вежинов). Мислеше да се прехвърли у
Петко Чобана (П). Мисля да постъпя в някои курсове (Е. Каранфилов).
4. Грижа се, тревожа се, безпокоя се за някого, за
нещо (непрех.).
I. П+мисля+О,.
II. П=С, М.
02=33+0!, за+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, състояние.
IV. Аз мислех за Магдалена (Ив. Давидков). Не мисля
за хората като тях (П. Вежинов). ... да мисли за Евгени (П).
. . . без да мисля за последствията (Л. Стоянов). Не мислеше за
следващите часове и дни (П). Мислеше за всичко това (П). За
него мислех сега (Ц. Цанев).
мисля се
248
5. Имам мнение за някого; смятам някого за някакъв.
П+мисля + Ф2.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, AIk b .
По=за+С2, за + Прл, за+Прч.
Ф=че+изр.
III. С=лнце.
С1=лице, предмет, явление.
С2=лице, предмет, явление, качество и др.
Прл = физическо свойство, интелектуално качество.
Прч=състоя ние.
IV. Те още тогава мислеха Ивайло за цар (Ст. Загорчинов). Този човек мислеха за французин. Него мислехме
за храбрец (Б. Глогински). . . . която сме мислели за добра и
разумна (П). . . . когато го мислехме за полубог (Д. Димов).
Дето си я мислел опъната като конец (П). Аз ви мислех за капризна и вятърничава жена (Д. Димов). Аз го мислех, че е французин
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Ние го мислехме, че е човек.
МЙСЛЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; несв.; непрех.
Смятам се за някакъв, имам мнение, самочувствие,
че съм някакъв.
I. П+се мисля+По.
II. П=С, М.
По=за+Сп за + Прл, за+Прч; Прл, Прч.
III. С=лице.
С!=лице.
Прл=свойство, качество.
Прч =състояние.
IV. Той се мислеше за по-голям майстор от мене (Р.
Стоянов, РСБКЕ). . . . говореше голямото златно яйце, което
седеше най-отгоре в кошничката и се мислеше за световен шампион
(Св. Минков). И той се мисли за държавен мъж (А. Константинов). Не се е мислил никога за герой (Хр. Радевски). Негов възторжен почитател се мислеше д-р Кръстев (Г. Цанев). Тя се мислеше за някаква необикновена жаба (Елин Пелин). Мислят се
още и до днес за нещо в културния живот на острова (П. П. Славейков). За какъв ли се мисли? (К- Петканов). Един цар се мислел
за много хитър и досетлив (Ран Босилек). Но веднъж, тъкмо ко-
249
моля
гато се мислеше най-сигурен, видя се подгонен от потеря (Й. Йовков). Позволи, ако и по-млада от тебе, да се мисля по-опитна
в тия въпроси (Ив. Вазов). Имам суетността да се мисля такъв
(Ив. Вазов). ... аз се мислех предопределен от самата съдба
за службата преводчик (Ив. Вазов). Ти за какво се мислиш, за
много умен ли се мислиш? (А. Константинов). Той се мислеше
пропаднал (Ив. Вазов). . . . които под защитата на минния огън
се мислеха прикрити от неприятеля (Д. Димов). Булките се мислят овдовели. . . (Н. Вапцаров). ... но се мислеше недостоен за
нея (Елин Пелин).
мия, •еш, -е, -ят; несв.; прех.
Изчиствам нещо чрез миене.
I. П+мия+Oj.
II. П=С, М.
Oi=C!, Мп, Мкв.
III. С~лице.
С!=предмет, лице.
IV. Христина продължаваше да си мие ръцете. Тя
миеше окаляните вишни в мътната вода (А. Каралийчев).
. . . че не миеше частите (А. Гуляшки). Мия ръцете си. Мия си
ръцете. Мия съдове, под, прозорци (РСБКЕ). Плодовете, които
миеше, бяха току-що набрани от градината. Миеше ги добре.
м о к ря , -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Правя нещо да стане мокро.
I. П-ЬмокряЧ-Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице и др.
Cj=предмет.
IV. ... и сълзите мокреха лицето и (Й. Йовков,
РСБКЕ). А дъжд . . . мокри дрехите (Елин Пелин, РСБКЕ).
А тях сега и дъжд ги мокри. Мокри ги.
МОЛЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Искам нещо от някого с молба.
I. ПЧ-МОЛ я
*П+МОЛЯ
о
1
»
4-01
П+моля 4-Ф ’
П4-м о л я -|-О2,
П+моля 4-Ф.
мразя
250
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С1=лнце.
С2=лице, състояние, действие.
IV. Той молеше брат си за помощ (П). Кого ще молиш
за помощ. Те ни молеха за служба (Г. Стаматов). Как ще молиш
за милост (Д. Димов). Молеха за една утешителна дума (Г. Караславов). Той молеше за известни допълнителни разяснения (ОФ).
Молеше за себе си (Д. Вълев). И го молеха да им каже дали се
среща с партизаните (П. Стъпов). Аз ви моля да приемете отвода
ми (К. Калчев). Ще ви моля да го прегледате внимателно
(А. Сегренски). Аз те моля да си избиеш това от главата (С). . . .и
те моли да й станеш свидетелка (П. Вежинов). Молел да не обаждат на хората, че ме ругае (Д. Вълев).
МРАЗЯ, -и ш , -и , -я т ; несв.; прех.
Изпитвам омраза.
I. П+мразя+Ог
II. П=С, М.
Oj^Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, качество, действие, дейност, предмет,
състояние.
IV. -Тя не можеше да мрази Стефан (П). Мразя всяко
ограничение на свободата (Т. Влайков, РСБКЕ). ... и колко
мразя празните химери (Н. Й. Вапцаров). Него също мразеше (П).
МУШНА, -еш» -е, -ат; св.; прех.
МУШВАМ» -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пъхам.
I. П+мушна/мушвам^об
*
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, под+С2, Нрч.
III. С=лице.
Cj=предмет.
С2=място — предмет.
251
наблюдавам
IV. Той мушна в голямата чанта няколко книги
(Р. Михайлов). Мушнах в торбата и снимката (С). Тайно мушна в
ръката ми разрязан на четири домат (П). Мушнах ръце в джобовете (А. Сегренски). Тези, които той скритом мушна в чантата,
бяха съвсем нови ... и го мушна в чекмеджето на скрина
(Е. Коралов). Скришом ги мушнах в чантата (А. Гуляшки). После
го мушна под възглавницата (Ем. Станев).
н а бл и ж а , -йш, -й, -ат; св.; прех. и непрех.
н а бл и ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Отивам близо до нещо.
I. П + наближа/наближавам-ЬО^Об—►
П-Ьнаближа/наближавам-1-О!,
П+наближа/наближавам4-Об.
II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
Об=до+С2, до+Мп, към+С2, към+Мп.
III. С=лице.
С!=С2=място — предмет, местност, селище, територия, лице.
IV. ... когато той наближи първите храсти (Ст.
Поптонев). Наближи сградата (П. Вежинов). Когато се отдалечим от тях, ще наближим него. Момчето ги наближаваше. Наближаваше ги . . . когато наближи до последния хълм (А. Гуляшки). Още преди да наближи до входа . . . (НК). Още преди да наближи до нея,всички го видяха. Наближи към лозята. Наближи
към нас (П).
НАБЛЮДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Внимателно следя с поглед някого или нещо.
т 1-г .
, гч
П+наблюдавам+0,,
I. П+наблюдавам -j-Oj/Ф *
П-|_наблюдавам +Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, действие, дейност, състояние.
IV. Наблюдавам замислен неравната линия на брега (С). ... и са наблюдавали кометата Кохоутек (РД). Никой
никога не е наблюдавал единичен магнитен полюс (ОФ). Антония наблюдаваше движенията й (Ив. Давидков). Наблюдаваше
стъпките на играчите (Г. Караславов). Внимателно наблюдава
наведа
252
техните занимания (С). Стори му се неприлично да наблюдава
реакциите на нищо неподозиращия съпруг (Т. Тонев). Наблюдавах израза на лицето й (ЖД). Всичко наблюдавай (Е. Коралов).
. . . и макар че го наблюдавах (Ст. Дичев). И друг път я беше
наблюдавал (Т. Тонев). Аз наблюдавах как неколцина майстори
подготвят работна площадка за бъдещ строеж (ЖД). Наблюдаваше как той се унасяше над цигарата (Г. Караславов). Той наблюдаваше как двете келешчета . . . пият по малко от чашите (С).
НАВЕДА1, -еш, -е, -ат; св.;
прех.
НАВЕЖДАМ1, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Наклонявам, извивам надолу.
I. ПН-наведа/навеждам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, нелице (прен.).
Cj = предмет.
IV. Там ветровете бяха навели клоните на дърветата
(Ем. Станев). Ивайло наведе глава (Ст. Загорчинов). Те берат
ябълки от тези клони, които ветровете бяха навели ниско към
земята. Наведе ги надолу.
НАВЕДА2, -еш, -е, -ат; св.; прех.
НАВЕЖДАМ2, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Карам някого да мисли, да си спомни нещо.
I.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, к ъ м 4-С2.
III. С=лице, действие, събитие, състояние.
Сх=лице.
С2=идея.
IV. Наведе мъжа си на заключението . . . (П). Той
правеше опити да наведе всички на тази мисъл. Това отново ме
навежда на мисълта (НК). Учителят Делчо ... го наведе към тая
мисъл (Т. Влайков, РСБКЕ).
НАВЕЯ, -ееш, -ее, -еят; св.; прех.
НАВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
253
навлизам
Прен. Извиквам някакви мисли или чувства.
I. П+навея/навявам^д1-
II. П=С, М.
01=С1.
О2=на4-С2, на-{-Мп, Мкд.
III. С=лице, действие, състояние, събитие.
Сг=идея, чувство.
С2=лице.
IV. Всичко наоколо навяваше и на спътниците ми, и
на мене чувството за някаква пустота. Понякога пътят му навяваше неизмеримото чувство за пустота (П. Вежинов). И сега ми
навява душевно спокойствие и мир (Ем. Станев). Не ни навяваше
тъжни мисли (НК). Тези хора ми навяват боязън (А. Барух).
НАВЙКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
НАВИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Придобивам навик, свиквам.
I. П4-навикиа/навиквам-|-О 2/Ф—►
П+навикна/навнквам-гО2,
П+н а ви к н а/н а ви квам -г Ф.
II. П--С, М.
О2=на-С
*
1( с+С!.Ф=да+изр.
III. С-—лице.
СЛ=действие, състояние, лице.
IV. Генко навикна отново на правото сн да ходи,
дето ще (Г. Стаматов). Той бързо навикна на непрестанното движение и много скоро то вече не му правеше впечатление (С).
. . . навикнал всекидневно с десетки просители (П). Той навикна
да проверява живота си, да няма в биографията му некрасиви
странични (Г. Стаматов). Те бяха навикнали да осмиват множество подобия на любовта (П). Тя бе навикнала да търси у противника само едно (П). Но си бе навикнал да купува такива неща
(Г. Стоев).
НАВЛЯЗА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
НАВЛЙЗАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Отивам, прониквам навътре в нещо.
I. П4-навляза/навлизам+Об.
II. П=С, М.
навредя
254
Об^в+Cj, в+Мп, сред+Cj, сред+Мп.
III. С=лице.
С!=място — предмет, местност, селище, територия.
IV. Когато навлязоха в градските улици . . . (С).
Ян Бибиян навлезе в лозето (Елин Пелин). Навлязоха в самата
гора (П). Те навлязоха в София (ОФ). Смело навлязох в тях (П).
Навлязохме сред къщите (Л. Стефанова). Навлязохме сред тях.
2. Прен. Прониквам.
I. П+навляза/навлизам+О2.
II. П=С, М.
02 = 8+0!, В+МП.
III. С=лице, действие.
С!=духовна област, състояние.
IV. ... но навлизаше и в областта на изкуството
(Л. Станев). В техния живот навлиза промяна (П). Вече дотам бях
навлязъл в проекта си (С). ... и колкото повече навлизаше в
лабиринта на мислите си . . . (Ст. Поптонев). Често навлизат в
текстологията (ЛМ). Може би навлизам в подробности (Т. Тонев).
Защото ни е приятно и интересно да навлизаме в техните очаквани и неочаквани тайни (Р. Михайлов). Често навлизат в тях.
3. Прен. Минавам към нов етап на развитие.
I. П + навляза/навлизам+О2.
II. П=С, М.
02=в +С2.
III. С=лице, дейност, състояние, събитие.
Cj=период.
IV. От вчера преговорите са навлезли в своя решителен стадий (ВН). Науката навлиза в нов етап на развитие
(Н. Николов). . . .навлезли в старостта (С). Навлизаме в заключителния рунд (С). Тя навлезе в пауза (НК).
НАВРЕДЯ,
-йш» -й, -ят; св,; непрех,
НАВРЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Нанасям вреда на някого или на нещо, напакостя вам.
I. П+навредя/навредявам+О2.
II. П=С, Мп.
O2=Ha+Ci, на+Мп, Мкд.
III. С=лице, действие.
С1=лице, дейност.
IV. Тя ще навреди на кариерата и на обществения му
авторитет (П). ... за да не навреди на работата си (Ем. Станев)
2 55
надвивам
. . . най-важното е да успееш да навредиш на ближния си (Ст).
Н авредих на себе си (Р. Михайлов). Навредихме им.
НАВЪРША, -иш, -и, -ат; св.; прех.
НАВЪРШВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
За възраст — изпълвам, приключвам.
I. П+навърша/навършвамН-Ор
II. П=С, М.
Oi=Clt Ч+СхIII. С=лице.
Сх=възраст.
Ч=брой, количество.
IV. Сега те навършваха пълнолетие (М). . . .макар
че навършваше 28 години (Ем. Станев). През тази пролет той ще
навърши 25 години.
НАГАЗЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех. и непрех.
НАГАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Навлизам в нещо, като газя.
I. П+нагазя/нагазвам+Ох/Об—►
П4-нагазя/нагазвам4-0х,
П+нагазя/нагазвам+Об.
II. П=С, М.
Ох=Сх, Мкв.
Об=в+С2, в+Мп.
III. С=лице.
Сх=място — обикновено течност или меко, рохкаво.
С2=СхIV. Пехотата морна нагази водите (РСБКЕ). Конят
нагази водата (С). Нагазил тръстиката (Г. Караславов). Той нагази във водата (Г. Мишев). Нагази в изораното (А. Гуляшки).
Нагази в него. Нагазил ги.
НАДВЙЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех. и непрех.
НАДВЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Побеждавам, надделявам.
I. П+надвия/надвнвам+О1/О2—►
П+надвия/надвивам+Ох,
П-j-надви я/н адвивам+0.2.
надзърна
256
II. П=С, М.
О^Ср Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=С2=лице, явление, състояние, чувство.
IV. Вирянов. . . усещаше енергия. . . да надвие хората и живота (Г. Стаматов). . . . Когато гласовете ни надвиха
пукотевицата на площада . . . (П). Ще надвие планината (Д. Вълев). Надвил непокорството й (Д. Вълев). Не можем да надвием
миналото си (Д. Вълев). Докато надвият жегата. . . (П). Той
надви колебанието си (Цв. Минков). Можеше да надвие своите
дребни чувства (Цв. Минков). Не могат да я надвият (Д. Вълев).
. . . дето ме надвиват (Л. Стоянов). Ще го надвие (П). Животът
надвиваше на смъртта (Д. Димов). Ще надвие и на несгодите
(Цв. Минков). На тях ти им надви (Ст. Ц. Даскалов). Аз му надвивам (Г. Караславов).
НАДЗЪРНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
НАДЗЪРТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Поглеждам за кратко време в нещо (движение отвън
навътре), от нещо (движение отвътре навън) и през
нещо.
I. П+надзърна/надзъртам-1-Об.
II. П=С, М.
06=1) b +Cj , в+Мп, под+Ср под+Мп, при+Ср
при+Мп, Нрч.
2) от+Ср иззад+Ср Нрч.
3) през+Ср
III. С =лице.
Сх=място — предмет, помещение; отвор (през).
IV. И някои, които смятаха да надзърнат тази вечер
в касите. . . (Г. Стаматов). В стаята надзърна вуйчо ми (Л. Станев). Надзърна в него с боязън (П). Той надзърна дори под брезента на спасителните лодки (П. Вежинов). Под него можеше
да надзърне Влади. Той надзърна и при децата. При него можеше
да надзърне Влади (К. Цачев). От вратата надзърташе жена му
(П. Вежинов). Надзъртаха иззад раменете му (Р. Михайлов).
Те надзъртаха през пролуките навън (Р. Михайлов). Надзърта
през вратата (С). Тя надзърна оттам (С).
НАДМЙНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
257
наднйквам
НАДМИНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. При движение излизам по-напред от някого, изпреварвам.
I. ПН-надмина/надминавам-1-Oj.
II. П=С, М.
Oj^CjL, Мп, Мкв.
III. С=лице, превозно средство.
С1=лице, превозно средство.
IV. Той надмина скоро другаря си (Ив.Вазов, РСБКЕ).
Скоро надминаха и двете коли, които се движеха пред тях (М).
И него ще надминем (П). Надминахме го.
2. Ставам по-голям, надхвърлям, надраствам.
I. П + надмина/надминавам-f-O!.
II. П=С, М.
О1=С1.
III. С=лице, действие, състояние, качество.
Ct—качество, количество, състояние, чувство.
IV. . . . което надминаваше издръжливостта и на найдобрия шофьор (Д. Димов). . . . която не надминаваше стотина
метра (П. Вежинов). Не надминаваше десет процента (П. Вежинов).
Учудването на Сивушка надмина страха й (О. Василев, РСБКЕ).
Ти надмина моите предположения (М). Но туй, което видях,
надмина всички наши очаквания (А. Константинов).
НАДНИКНА,
-еш, -е, -ат; св.; непрех.
НАДНИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Поглеждам за кратко време в нещо (движение отвън
навътре), от нещо (движение отвътре навън) и през
нещо.
I. П+надникна/надниквам+Об(Оч).
II. П=С, М.
Об(О2) = 1) в+С,, в+Мп, зад+Cj, зад+Мп, под+
+Сг, под+Мп, към+Cj, към+Мп, Нрч.
2) от+С,, из+Съ иззад+С,, Нрч.
3) през+С,, през+Мп.
III. С=лице.
С,=място — предмет, помещение; отвор (през).
IV. В трапезарията надникна Малина (Л. Станев).
Само в неговия двор не бяха надникнали преследвачите (П).
Надникнах в банята (П. Вежинов). Надникна в тази пролука (П).
Надникнах в мелницата (Г. Мишев). Той надникна за миг безизразно в него (П). ... а много й се искаше да надникне зад всич17 Кратък валентен речник
надсмея се
258
ки врати (С). . . . а много й се искаше да надникне зад тях. Те
надничат зад,колоната (Ц. Цанев). Надничаха зад гърба й (Г. Мишев). Надничаха зад него. Надникна под стъклото (П). Надникна под него. Надничаха към него. Те надничаха от вратата
(Г. Караславов). Той надникна от сайванта (Ем. Станев). Иззад
дворните огради надничаха жени (С). Тя надничаше през прозореца (П). Отвреме-навреме надникваха през полуспуснатите
пердета (С). Надникна през капрата на каруцата (Г. Караславов).
През която надничаха. . . (Е. Коралов). Надникнал през вратата
в стаята (С).
НАДСМЕЯ СЕ, -ееш се, -ее се, -еят се; св.; непрех.
НАДСМИВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Смея се на някого, подигравам се на някого, осмивам
някого.
I. П+се надсмея/се надсмивам + О2.
II. П=С, М.
О2=на+Сх, Мкд, над+Cj, над+Мп.
III. С=лице.
С1=лице, качество.
IV. Той се надсмиваше на момчетата (Ат. Наковски).
... и се надсмиваше на глупостта му (П). . . . и му се надсмя (С).
Надсмиваше се над другарите си. Надсмя се над тях.
НАДЯВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Имам надежда, че нещо ще се случи, ще стане.
I. П+се надявам-^Ф.
II. П=С, М.
Ф=че+изр., да+изр.
III. С=лице.
IV. Аз се надявам, че всичко ще завърши благополучно (П). Аз се надявах, че ще видя леля Гена променена
(Т. Влайков, РСБКЕ). Той се надяваше лесно да извърши това
(Т. Влайков, РСБКЕ).
2. Разчитам на някого.
I. П+се надявам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп.
III. С=лице.
С2=лице.
IV. Но най-много той се надяваше на вуйчо си (П).
... и все на него се надяваше (П. Ю. Тодоров, РСБКЕ). На кого
да се надяваме (Д. Талев). На никого не се надявам.
259
наказвам
НАЕМА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
НАЕМАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Решавам се, съгласявам се да извърша нещо; заемам се.
I. П+се наема/се наемам+О2/Ф—••
П+се наема/се наемам+О2,
П+се наема/се наемам+Ф.
II. П=С, М.
О2=с+Сц с+Мп, на+Ci, на+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Ci=дейност, действие.
IV. Не мога да се наема с тази работа (С). Той се нае
с преговорите (С). И с това ще се наеме (Д. Вълев). На такава работа не се наемам (ВН). На това не се наемам. Той се нае да отиде
до Търговище (П). Не се наемам да свърша тази работа.
НАЗНАЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
НАЗНАЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поставям някого на служба, на длъжност.
II. п=с, м.
Мп, Мкв.
По—С2, за+С2.
III. С=лице.
С!=лице.
С2=длъжност.
IV. Назначиха Пешо за главен специалист по ко
жите (Ст). Него назначиха за главен специалист по кожите.
Назначиха го за помощник на главния майстор (А. Гуляшки).
. . . Тогава го назначиха за монтьор. Назначиха я клиничен
ординатор (ЖД). Назначиха я лекарка (А. Гуляшки).
н а к а ж а , -еш, -е, -ат; св.; прех.
н а к а з в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Налагам наказание.
I. П+накажа/наказвам+О,.
II. П=С, М.
О>вС1» Мп, Мкв.
III. С=лице.
накарам
260
Cj=^Hue.
IV. Предателя наказаха със смърт (Л. Стоянов).
Да го накажем него с последно предупреждение (А. Гуляшки).
Накажи го, но го накажи великодушно (Ив. Вазов, РСБКЕ).
Наказах те (К. Странджев).
н а к а ра м , -аш, -а, -ат; св.; прех.
н а к а рв а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Принуждавам, заставям някого да извърши нещо.
I. П-гнакарам/накарвамJ-ф1.
II. П=С, М.
О^Сл, Мп, Мкв.
Ф=да-Ьизр.
III. С=лице, действие, събитие, факт, състояние.
С1=лице.
IV. Та как ще накараш такъв човек да си остави спокойствието (Ем. Коларов). Камен накара Рачо сам да затвори
капака (Ем. Коларов). Това накара Кузмаи да стане по-внимателен (Ст. Загорчннов). Накарва всички да го слушат (Е. Каранфилов). А него накараха да слезе от коня (А. Гуляшки). . . . които го накараха да осъзнае отговорността на своята професия (ЖД).
Не можехме да ги накараме да слязат от горите (Г. Мишев). Накара го да възрази (Т. Тонев).
НАЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
НАЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Насилствено заставям някого да приеме това, което
искам, желая.
___ „
I. П+наложа/налагам +0-2
+О/Ф
+Ог
П 4-наложа/нал агам +0?
П+наложа/нала гам
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да + изр.
III. С=лице, факт, събитие, състояние.
Сл = идея, действие.
ф
261
намирам
С2=лице.
IV. ... и да наложи на народа своите възгледи
(Б. Райнов). На никого не може да наложи своите възгледи (ЖД).
Дори не сме мислили да им налагаме нашето желание. Наложи
им невероятно кратки срокове (Л. Стефанова). Но си налагаше
да премълчи (Т. Тонев). Те им наложиха да свикат конференцията (М). Но предпазливостта му налагаше да постъпи другояче (Ем. Станев). Наложи му незабавно да ги повика (П).
НАМАЛЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
НАМАЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да стане по-малко.
I. П+намаля/намалявам+Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет, чувство и др.
С1=предмет, количество предмети, състояние.
IV. Обединението е намалило плана си (РД). Ако
намалим материалните разходи с 1%. . . (ЖД). Състраданието
към другите намалява болките за собственото нещастие (К- Величков, РСБКЕ). То ще намали исхемичните страдания с една
трета (ОФ). Тях ще намали с една трета. Ще ги намали с една
трета.
НАМЕСЯ СЕ,
-иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
НАМЕСВАМ с е , -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Участвувам в чужди работи.
I. П+се намеся/се намесвам+0о.
II. П=С, М.
O2 = B+Cj .
III. С=лице.
Съдействие, състояние.
IV. ... че може да се намеси един ден в нейния живот (Ем. Станев). В нашето сблъскване с вредителите взе, че се
намеси и Природата (С). . .. че се намесих в разговора (С). ... да
се намеси в помощ на турците (Д. Талев). Намесих се в борбата (М).
НАМЕРЯ, -аш, -и, -ят; св.; прех.
НАМЙРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Попадам на нещо, което търся.
намирам
262
I. П+намеря/намирамН-Or.
II. П=С, М.
Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=предмет, лице.
IV. Те намериха голяма връзка ключове (М). Намериха квартира до шосето за Петрохан (П). Намери ли си глаголите? (К. Странджев). Ст. Антов намерихме лесно (ОФ). Ще
намери Магда (К- Странджев). Нея ще намерим, ио него — няма
да можем да намерим. Но ги намериха (Сл. Хр. Караславов).
Но не можаха да го намерят (А. Каралийчев, РСБКЕ). Намери
я (С). Като не ви намерих. . . (С).
2. Установявам.
I. П+намеря/намирам+Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, величина.
IV. Да намерим изменението на пълната енергия в
тези сечения (Учебник по физика за чуждестранни студенти).
Да намерим формулата за периода на хармоничното трептене. . .
(Учебник по физика за чуждестранни студенти). Разликата на
два вектора намираме. . . (Учебник по математика). ... и все
намираше причината (Елин Пелин). Тази е разликата, която
намираме по посочения вече начин. Намираме я по посочения погоре начин.
3. На мнение съм, мисля, смятам (само несв.).
I. П+намирам^р^/Ф
П+намирам^^д,
П+намирам+Ф.
II. П=С.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=Прл, Прч, за+Прл, за+Прч.
Ф=че + изр.
III. С=лице.
Сълице, действие, състояние, събитие, факт.
Прл = качество, свойство.
Прч = качество, свойство.
IV. Аз сега си обяснявам и намирам естествена вече
радостта на момъка и момата (Ив. Вазов, РСБКЕ). Чичо ми намери всичко това любопитно и достойно да го проучи (Й. Йовков,
РСБКЕ). Намираше го глупаво и невероятно. Намираше присъствието му за неприлично (Ем. Станев). От всички, които раз-
263
намразя
гледах, само тази намирам за добре изпълнена. Но аз не го намирам за лош или глупав човек. Но аз не намирам, че е лош, нито
глупав човек (Ем. Станев). Намирате ли, че съм достоен за тая
висока чест.
НАМЙНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
НАМИНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Отбивам се, отивам някъде.
I. П+намина/наминавам+Об.
II. П=С, М.
Об=към+С1, към-|-Мп, у+С1( у+Мп, в-1-Cj,
п ри +Cl при+Мп, крайЧ-Cj, край+Мп, Нрч.
III. С=лице.
Сх=място — помещение, заведение, лице.
Нрч=място.
IV. Утре намини към околийското управление (Ем.
Станев). Ще намине към халите (Г. Стоев). Намини през седмицата към старите си другари (Г. Стоев). Да намине и към мене
(К- Цачев). Намини и ти към мене да се почерпим (Т. Влайков,
РСБКЕ). Защо не намине към нас (Г. Караславов). Ще намина
и у чичови. Децата му с възторг се спущаха на него, . . . когато
той наминеше у тях си (Ив. Вазов, РСБКЕ). . . . като си обещаваше да намине все пак в дома му (Г. Стоев). Няколко пъти наминах в квартирата им (Р. Михайлов). А утре смятам да намина при
приятелите си. А утре ще намина и при него (Р. Михайлов).
Гласях се да намина край клуба. Гласях се да намина край вас
(Ем. Станев). Ако намина насам. . . (П).
НАМОКРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
НАМОКРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Правя някого или нещо да стане мокро.
I. П+намокря/намокрям4-0,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, явление, течност.
С!=лице, предмет.
IV. Тя намокри ръката си (Д. Талев). Тя беше намокрила дрехите. Дъждът намокри сламата. Някаква течност
беше намокрила всичко. Намокри ги.
НАМРАЗЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
намразвам
264
НАМРАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Обзема ме омраза към някого или нещо.
I. П+намразя/намразвам-t Ov
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, качество, действие, състояние.
IV. Намразил беше Върбан всички хора (Й. Йовков).
Намразих хората: презирах равните ми, а ненавиждах онези,
които стояха над мене (Г. Райчев). И намразих — и как мразя —
ония хора, които могат спокойно да понасят страданието на животното или. . . на човека, . . . (Т. Генов). Тя не намрази момичето (Елин Пелин). От тогава той намрази това възхитително
цвете (Ив. Вазов). Той успява да намрази и занаята си. . . (П. П.
Славейков). Той намрази не само злото, което беше направил,
но и всяко зло (Й. Йовков). . . . когото тя беше уж тъй дълбоко
намразила след лятото (А. Страшимиров). ... и още от тогава
Костадин го намрази без всякакъв повод и причина (Ем. Станев).
Дали няма да я намрази за цял живот (П. Вежинов). Беше я намразил. Намразил я беше. Не съм я намразил.
НАПАДНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
НАПАДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Спускам се върху някого или нещо с цел да го взема
или унищожа.
I. П + нападна/нападам-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице, селище.
IV. Кольо нападнал с гол нож башибозушката тълпа
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Ще трябва да нападнем кулата (Ст. Загорчинов). Тогава тях ще нападнем (М). Тях ги нападнаха. Нападат
го. Неприятелят ни нападаше (Й. Йовков, РСБКЕ).
НАПАКОСТЯ, -йш, -й, -ят; се.; непрех.
НАПАКОСТЯ ВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Причинявам на някого вреда, щета.
I. П+напакостя/напакостявам+02.
II. П=С, М.
О2=на+Сх, на+Мп, Мкд.
265
написвам
III. С=лице.
С1=лице.
IV- Те са готови да напакостят на всеки човек. Те
не пропускат случай да напакостят на колегите си. И все гледат
на някого да напакостят (П. Стъпов). Все на вас гледат да напакостят (Г. Караславов). Казват, че не са имали желание да ми
напакостят (ЛМ).
НАПИША, -еш, -е, -ат; св.; прех.
НАПИСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Пиша изцяло, докрай.
Г. П+напиша/написвам-!-OiII. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^знак, текст и др.
IV. Написвам криво-ляво посочената буква (Т. Влайков, РСБКЕ). Ученикът. . . написва с малки грешки формулата
само и зачаква тревожно (Чудомир). И написва фразите по ред
(К. Христов). Моята майка. . . умееше да напише само името си
с четири букви (А. Каралийчев). Напиши показанията си
(Д. Добрев). Ако напиша заключението сега ... (С). Дринов написва
и подготвя за печат двете си съчинения от 1869 г. (М. Арнаудов).
Кръстьо беше написал писмото на 26 септември (Г. Караславов).
Станка написа на Въкрил дълго писмо (Г. Караславов). Аз бях
написал много стихове (Елин Пелин). ... да напиша музика за
някои наши филми (М). Написах песни (М). Бях написал едва
половината страница (К. Странджев) . . . една от най-хубавите
български повести — „Дядовата Славчова унука“, която той написва като студент в Москва (Д. Берберов). Знае всяка бука и
всеки бор, гдето баща й е написал нещо с ножа си (Й. Йовков,
РСБКЕ). Нашето А, Б, Райно, кой го написа (Ив. Вазов,РСБКЕ).
Написва я в усамотение (Е. Каранфилов).
2. Съобщавам като пиша.
П+напиша/написвам
П+напиша/написвам
+Ф
наподобявам
266
II. П = С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
О'=заЧ-С2, за+Мп.
О2'=на+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч + изр.
III. С=лице.
С2=факт, събитие, действие, дейност, състояние
и др.
С3=лице.
IV. На приятеля си той написа истината. Не пожела
да се обади и да напише и на мене истината. Не пожела да се обади и ми напише истината (М). Това е всичко, което тя ни е написала. Написал ни го е в писмото си. Чак тогава ще напиша всичко, каквото знам. Написах на близките й за случилото се. Не им
написа нищо за случилото се (С). Написах за тези наши трудни
и славни години (М). ... да напиша, че съм роден и израсъл в
бедно селско семейство (К- Странджев). Трябва веднага да напиша на Евгени, че утре срещата е невъзможна (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Трябва да му напиша кога ще бъде срещата. Напиши
им какво да правят. Написах, каквото зная (С).
НАПОДОБЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Подобен съм на някого, на нещо; приличам на някого,
на нещо.
наподобявам+Ор
I. П+наподобявам+С^/Оз
наподобявам+О2.
II. П=С, М.
О1=с1.
О2=на +С2.
III. С=предмет, явление, действие, състояние.
С3=С2=предмет, явление, действие, състояние.
IV. Зелените растения наподобяват лаборатории. Къщите им много наподобяват двукатните наши манастирчета (П).
. . . които много наподобяват своеобразни музейни експонати
(Л. Стефанова). Растенията наподобяваха ябълкова клонка
(Л. Стефанова). . . . наподобяваше химически съединения (Р. Михайлов). . . . които понякога й наподобяваха на пиявици (П).
Наподобяваше на нескопосна, лошо скроена шега (А. Гуляшки).
НАПОМНЯ1, -иш, -и, -ят; св.; прех. и непрех.
НАПОМНЯМ1, -яш, -я, -ят; несв.; прех. и непрех.
Припомням, подсещам»
267
напомня м
II. П=С, М.
Ол=Сх, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
О” = на+С3, на-f-Mn, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице, предмет, събитие, действие, състояние,
факт .
Сх=факт, събитие, действие, състояние, чувство.
С2=лице, предмет, факт, събитие, действие, състояние, чувство.
С;,=лице.
IV. Нека напомня на сегашните и бъдещите поколения героичната наша история (Е. Каранфилов). Той искаше
да напомни на Фани християнския дълг на милосърдието
(Д. Димов). . . . които може би му напомняха неговите бдения в
стаичката на тавана (П). Напомниха му закона (А. Гуляшки).
Тя напомняше на Киро за дадената дума (П). ... че по-добре е
да не напомняш на грешника греха (Ем. Станев). Напомнете това
не на него, а на нея. Стобора поправи веднага, за да не му напомня
за инцидента (Ем. Станев). . . . защото му напомняше за днешната
случка (Ем. Станев). Само парите им напомняха за неприятната
история (Ем. Станев). Мрачният ден му напомняше за годините
между двете войни (Ем. Станев). Тя ми напомни за поканата (С).
Тихо покашля, за да му напомни за себе си (Ем. Станев). Винаги
му напомняха, че влиза в стара чорбаджийска къща (Е. Коралов).
Той й напомня, че няма да й я даде (М). ... да му напомнят как
трябва да се държи (Т. Тонев).
НАПОМНЯМ2, -яш, -я, -ят; несв.; прех. и непрех.
Приличам, наподобявам.
I. П+напомням+О/Оз—»-П+напомням+О1,
П+напомням+Ог.
II. П=С, М.
направя
268
0,=^.
О2 —на -ТС2.
III. С=лице, предмет, действие, събитие, състояние.
С1=С2=лице, предмет, действие, събитие, състояние.
IV. Тя напомня едва доловимо чертите на моята майка'(Л. Стефанова). Очите му напомняха шарен мрамор (П). . .. чийто образ напомняше палячо (П). Тоя поглед тъй напомняше погледа на младия Джупун (Ем. Станев). .. . напомнят избелелия
док на кантонерската му куртка (Г. Мишев). . . . които напомняха
жена му (Д. Вълев). Тук именно тя напомня на оная баба Тонка
(П). Дали Димо му напомняше на неговия жесток господар
(П. Стъпов). . . .че нашите работници и селяни в никой случай не
напомнят на римския лумпен пролетариат (Б. Райнов). . . . които понякога напомнят на магарета (П. Стъпов). Този замък много
напомняше назатвор (П. Стъпов). Всичко напомня на първата ми
среща с Ню Йорк (Л. Стефанова). . . . напомнят твърде много
на измислянето на първоначалния вариант (ЛМ). Президентските избори. . . напомнят на прословутия карнавал в Рио де
Жанейро (Б. Райнов).
НАПРАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
1. Свърша нещо.
I. П+направя+Оц.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=предмет.
IV. Ще му направи и снежен човек (К. Странджев).
Направиха електрокардиограма (ОФ). Това направиха. Направиха го.
2. Извърша.
I. П+направя/направям+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=действие.
IV. ... ще направи една малка крачка (ЖД). Ще
ви направим добра услуга (Б. Райнов). Направиха му бележка
(А. Гуляшки). Той направи такава декларация (А. Гуляшки).
Той е направил задълбочен анализ на обстановката (Е. Каранфилов). От справката, която направихме. . . (ОФ). Ще направят
напускам
269
всичко необходимо за превъзмогване на трудностите (ВН). Вече
сме го направили.
3. Превърна.
+01
I. П+направя_|_о .
II. П=С, М.
Oi=C, Мп, Мкв.
О2=на +С2.
III. С=лице.
Q=лице, предмет.
С2=лице, предмет, животно.
IV. Глухонемият задигна от църквата един стар свещник и го направи на мангал (Г. Караславов). На прах, на прах
ще те направим ний (Хр. Смирненски, РСБКЕ). Ще те направят
на маймуна (Р. Михайлов).
4. Направя нещо, някого да стане някакво, някакъв;
приведа в някакво състояние.
I. П + направя^д.
II. П=С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
По=С.2, Прл, Прч.
III. С--лице, действие.
С!=лице, предмет, действие, състояние, събитие.
С2=длъжност, качество, действие, състояние.
Прл=свойство, качество.
Прч=състояние.
IV. Направиха секретар тъкмо него (Р. Михайлов).
Бригадир те направихме (Р. Михайлов). . . . та ако ще и министър
да го направят (К. Странджев). Той ще я направи царица на харема (ЖД). Те ни направиха едва ли не първите чужденци (НК).
Искаше да го направи издайник (С). . . . което можеше да я направи силна и достойна за своето време (ЖД). ... и ако те могат
да ме направят щастлива (Ем. Станев). ... за да го направят поотстъпчив (М). ... да ги направи недопустими (РД). ... че да
го направи негоден да се движи (Р. Михайлов).
НАПУСНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
НАПУСКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Излизам отнякъде, отдалечавам
за дълго или завинаги, отивам си.
I. П+напусна/напускам+Ор
се,
обикновено
нарадвам се
270
II. П = С, М.
O!=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=помещение, сграда, селище, територия, работно място.
IV. . . .да не напускат казармените помещения (С). Тя
напусна хотела (П. Вежинов). Ще напуснат този град завинаги
(М). Сега напускат хидровъзел „Кричим“ (ВН). Не напускат предприятието (РД). Те напуснаха своите работни места (Е. Каранфилов). Тази е стаята, която те преди малко напуснаха. Напуснаха я, без да вземат багажа си.
2. Оставям някого, прекратявам връзките си с някого.
I. П+напусна/напускам 4 Ог
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. . . . които напускат съпруги и деца (ВН). Тебе
няма да напусна (Г. Стоев). Не го напусна (К.Странджев). ... че
тия дни ви напускам (С).
НАРАДВАМ с е , -аш се, -а се, -ат се; св.; непрех.
Изпитвам радост до насита.
I. П+се нарадвам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=лице, качество, предмет.
IV. Тя не можеше да се нарадва на дъщеря си (П).
... за да се нарадват на своя подвиг (Л. Стоянов). Стрина Венковица не можеше да се нарадва на неговата кротост и послушност, на неговия не според годините му разум (Т.Влайков, РСБКЕ).
Тази играчка то не поглежда, но на онази не може да се нарадва.
... не можеше да му се нарадва (Ем. Станев).
НАРЕДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
НАРЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам заповед, нареждане да се направи, да се изпълни
нещо.
I. П+наредя/нареждам^ф2.
II. П=С. М.
271
нарека се
02=наН-С1, на4-Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Капитанът нареди на войниците да не напускат
казармените помещения (Б. Глогински). Не на нас, а на тях е
наредил да не напускат казармените помещения. Той ми нареди
да не пускам войниците из двора (С). . .. като ми нареди да не
позволявам на никого да влиза (С).
НАРЕКА, -чеш, -че, -кат; св.; прех.
НАРИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам име, назовавам.
I. П+нарека/наричам^Но.
II. П=С, М.
О1=СЬ Мп, Мкв.
По=С2.
С^лице, животно, предмет и др.
IV. Нарече детето Захарчо. Другата нарекоха Айя
(Й. Йовков). Нарекли една от аудиториите „Д-р Стефан Черкезов“ (>КД). Нека го наречем Фернандо (РД).
2. Окачествявам с епитет или прозвище.
I. П+нарека/наричамц1^д.
И. П=С, М.
OjeCj, Мп, Мкв.
По=С2, Прл, Прч.
III. С=лице.
С^лице, предмет, действие, състояние.
С2=лице, явление, състояние.
Прл=качество.
Прч=състояние.
IV. Нарече зет си голтак (Е. Коралов). Тия обреди
наричаха жертвоприношения (А. Гуляшки). . . . което наричаме
литература (Е. Каранфилов). Аз не се срамувам да го наричам
свой приятел и другар (А. Гуляшки). Наричат я царица на Черно
море (ВН). . . . като го наричаше стихия и бунтарство (К. Калчев). Нарекоха ги водосвети и молебени (А. Гуляшки).
НАРЕКА СЕ,
-чеш се, -че се, -кат се; св.; непрех.
наричам се
272
НАРИЧАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Нося име, назовавам се.
I. П+се нарека/се наричам4-По.
II. П=С, М.
По=С1.
III. С=лице.
С^собствено име.
IV. Момиченцето се наричаше Пенка. Селото се нарича Бели рид. Най-високият връх на Пирин се нарича Вихрен.
НАСЕЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
НАСЕЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Обитавам постоянно дадена страна или селище.
I. П-гнаселя/населявам+Oj.
II. П=С, М.
О1 = С1.
III. С=лице.
Ci = MHCTO — местност, селище, територия.
IV. Тогава прабългарите населявали земите на днешна Бесарабия. . . . които населяват двата бряга на Дунава
(Е. Константинов).
НАСЛАДЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
НАСЛАЖДАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Изпитвам наслада, удоволствие.
I. П+се
“
насладя/се наслаждавам +О„.
II. П=С, М.
О2=на +Cj.
III. С=лице.
Съдействие, явление.
IV. Никой не искал да се наслаждава на януарската
нощ (П) ... и се наслаждаваше на шума (Ат. Наковски) ... и
се наслаждаваха на молбите им (Ат. Наковски) ... и да умееш
да се наслаждаваш на противоречията (Ем.
”
Станев).
НАСОЧА, •иш, -и, -ат; св.; прех.
НАСОЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Определям посоката на движението.
I. П+насоча/насочвам
273
насрчва м
II. П=С, М.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
Об=към+С2, b -J-Cj , Нрч.
III. С=лице.
Сг=превозно средство.
С2=посока — предмет, селище и др.
Нрч=посока.
IV. Насочи колата към центъра на Детройт (Л. Стефанова). Насочва колата към Теотиуакан (Л. Стефанова). В този
широк залив. . . кап. X. Хъдзън насочва кораб (Л. Стефанова).
Насочи моторницата навътре в морето (П). Ние виждахме моторницата, която някой беше насочил навътре в морето. . . и го
насочи нататък (С).
2. Конкр. Поставям нещо в определена посока.
I. П+насоча/насочвам^фб11. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=към-ЬС2, към-гМп, Нрч.
III. С=лице.
Cj=предмет.
С2=място — предмет, посока — предмет, лице.
Нрч=място.
IV. Насочиха дулата им към гората (П. Стъпов).
Той насочи фенерчето към вътрешността (Д. Димов). Но фенерчето, което беше насочил към вътрешността, изведнъж престана
да свети. Той беше насочил към нея пушката си (П. Стъпов).
Той я беше насочил към нея.
3. Прен. Отправям нещо в определена посока; давам
насока на нещо.
+О<
I. П+насоча/насочвам_|_0
*
II. П=С, М.
О1=Сц Мп, Мкв.
О2=към-ЬС2, към+Мп, срещу-гСг, срещу+Мп,
против-ЬС2, против+Мп, съчетание.
III. С=лице.
С1=идея, чувство, действие, лице.
С2= дейност, състояние, лице.
IV. Така Бейкън насочва почти цялото си внимание
към изучаване на природата (Н. Николов). Насочваха своята
безпощадност към тази независимост (Л. Стефанова). Напразно
насочва гнева към Траката (Т. Тонев). И ще насочи следствието
настаня
274
към Анастаси (Ем. Станев). Пармаков насочи надеждите си към
ония (Ем. Станев). И го насочи към лекаря (Ем. Станев). Насочват действията си против нашите интереси. Насочват ги против
нас. Насочват хиляди дула срещу народите (Л. Стефанова). Все
насочваха разговорите срещу него. И ги насочи срещу мен
(Л. Стефанова). Срещу нас насочиха острието на своя удар
(ОФ). Все насочваше разговора в тая насока (Л. Стефанова).
Насочиха пропагандата по няколко направления (М).
НАСТАНЯ, -йш, -й, -ят; се.; прех.
НАСТАНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Намирам удобно място на някого; приемам, подслонявам някого.
I. П+настаня/настанявам^0б.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
O6=B-j-C2, на+С2, у+С2, у4-Мп, при+С2, при +
Мп, срещу+С2, срещу4Мп, Нрч.
III. С=лице.
С^лице.
С2=място — помещение (в), предмет (в, на,
срещу), лице (у, при. срещу) и др.
IV. Кака Донка настани гостите в една стая на горния
кат (А. Каралийчев). В празната стая ще настаним другарката
поетеса (П. Вежинов). Той бе настанил непознатата другарка в
един дълбок и мек фотьойл (М). И се зае да настанява Христина
във високия неудобен кабриолет (Ем. Станев). Тях ще ги настанят в прилична квартира. Нека го настаня в прилична квартира
(Д. Валев). Във влака ни настаниха (П). Настаниха ни в две бараки (Р. Михайлов). На кораба вече бяха настанили полярници
от старата смяна (П). Настани тяло още по-удобно на пейката
(Д. Вълев). ... да я настанят на леглото (Г. Стоянов). Щеше
да я настани у един свой приятел (П. Вежинов). Ще ги настанят
у вас. Настаниха го при бай Злати (Р. Михайлов). Настаниха го
при него. Професор Рогачев настаниха срещу Абрашев (Ем. Станев). Професор Рогачев настаниха срещу него. Същата вечер
Теодосий лежеше на нисък корав одър в килията на стареца
Иларион, където го настани добрият Роман (Ст. Загорчинов).
. . . където ме настаниха (А. Гуляшки).
НАСТОЯ, -йш, -й, -ят; св.; непрех.
настройвам
275
НАСТОЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Упорито, настойчиво искам да се извърши нещо, не
отстъпвам от своето.
I. П+настоя/настоявам+02/Ф—
П+настоя/настоявам-ЬО2,
П4-настоя/настоявам-|-Ф.
II. П=С, М.
О2=за+С1, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, предмет, лице.
IV. Неслучайно той настоява за по-скорошно отпечатване на книгата (Н. Николов). Щом настоява за ревизия на
диагнозата (Л. Станев). Настоява за пълна подкрепа (РД). Защо
настоява за развода (К. Цачев). . . . макар че тя настояваше за
публичност, за показване пред хората (П). Защо не настояваше
за определен разговор (Г. Стоянов). Той настоя за подробности
(П). Настояват за младежка сцена (НК). Настояваше за малко
повече от предвидените средства (П). Най-много настояваха за
каруци (Ст. Поптонев). Излишно е да настояваш за името (С).
. . . колкото и да настоявахме за това (Л. Стефанова). Настоявам
за тях (К. Цачев). ... за които толкова много настоявате (К. Цачев). Аз настоявам да ми кажете защо сте сърдита (Ем. Станев).
Настоя да го турят на предния окоп (Д. Вълев). Настоя пациентът да продължи разходките (А. Барух). Настоява да се разшири
понятието материя (Н. Николов). Настоя да боядисват кученцето (ЛФ).
НАСТРОЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
НАСТРОЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Прен. Внушавам на някого чувства и мисли (обикн.
неприятни) по отношение на друг.
I. П+настроя/настройвам +Q1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=против4-С2, против+Мп, срещу+С2, срещу4Мп.
III. С=лице.
Сд=лице.
С2=лице.
натисна
276
IV. Настройваше хората против Върбанов (П). А
тях настройваше против Върбанов. ... ги настройваше против
него. Щяха да настроят хората против себе си (М). ... и не я
настройваше срещу Мичето(П). ... и да настрои хората срещу
тях (Цв. Минков). Поне тях не настройвай срещу нея. Не ги настройвай срещу нея.
2. Прен. Пораждам, възбуждам приятни чувства.
I. П4-настроя/настройвам 4-06II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
06 = Нрч, словосъчетание.
III. С=лице, събитие, действие.
С1=лице.
Нрч = начин.
IV. Маршовете настройваха хората празнично. Тях
също ги настройваше празнично. Този ветрец от Винервалд дяволски ни настройва (К. Кюлявков). ... го настройваха
бойко (П). Те го настроиха до известна степен жизнерадостно
(Д. Димов). Присъствието на Киро го настройваше на съвсем
друга вълна (Р. Михайлов).
НАТЙСНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
НАТЙСКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Наблягам със сила или тежест върху нещо или някого.
I. П+натисна/натискам+Oj.
II. П=С, М.
Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=предмет, лице.
IV. Той меко натискаше спирачките (П. Вежинов).
Натисна педала за газта (К. Странджев). ... и натисна звънеца
(РСБКЕ). Друг войник натискаше раменете му (Ст. Загорчинов).
Държеше раменето му, които друг войник натискаше. В един миг
Калин се хвърли право отгоре му ... , натиска го, мачка го, души го (Й. Йовков, РСБКЕ).
НАТРАПЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
НАТРАПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Налагам на някого нещо против волята и желанието му.
+Oi
I. П+натрапя/натрапвамj l q *
277
научавам
II. П=С, N.
Oi=C!, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-f-Mn, Мкд.
III. С=лице.
С1=идея, лице.
IV. Не можем да натрапим на организацията твоите
схващания (Ем. Станев). Той е чужд на претенцията да натрапва
на останалите науки истини за конкретните качества на един или
друг материален обект (Марксистко-ленинска философия). Точно
на нея той не искаше да натрапва претенциите си. Не ми харесват лесните и с много пари професии, които ми натрапват моите
родители (ЖД). Не ги натрапвайте на другите (А. Сегренски).
И да ви ги натрапвам (А. Сегренски). Той ни го натрапи
(Цв. Минков).
НАТЪКНА СЕ, -аш се, -а се, -ат се; св.; непрех.
НАТЪКВАМ СЕ, -еш се, -е се, -ат се; несв.; непрех.
Неочаквано попадам на нещо.
I. П4-се натъкна/се натъквам+Оо.
II. П=С, М.
О.,=на+С1( на4-Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, предмет, състояние.
IV. На път за Фенер Димитър се натъкна на тълпа
пияни (Цв. Минков). Натъкнахме се на полицейски патрули
(Е. Коралов, РСБКЕ). Имало опасност да се натъкнем на мини
(Г. Велев, РСБКЕ). ... в бъдещеда се натъкнем на непреодолими
трудности (Л. Стоянов). Тогава ще се натъкнем на тях.
НАУЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех. и непрех.
НАУЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Придобивам знания, усвоявам нещо чрез учене
(прех.).
I. П+науча/научавам-ЬО].
II. П=С, N.
O^Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Съзнание.
IV. А ти научи ли си уроците (Р. Михайлов). Тия любовни песни аз ги научих наизуст (Ив. Вазов, РСБКЕ). Трябва
да научиш много неща (Ем. Станев). Много преживях и много
научавам
278
научих (Елин Пелин, РСБКЕ). Добре е да помисли какво е научил
през деня (Г. Димитров, РСБКЕ).
2. Уча някого, създавам навици у някого (прех.).
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-J-Mn.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С1=лице, ВМ+изр.
С2= дейност, действие, качество.
IV. ... да научат хората на земеделие, на добри обноски и наредби (П). Той научи и него на упоритост (Е. Коралов).
Защо не сте ги научили на ред (А. Гуляшки). Защо не ни научи
и нас на българско пеене (Цв. Минков). Кой ги бе научил на това
(Ем. Станев). На какво си го научила (Г. Стоев). Животът ги е
научил на много неща (Л. Стефанова). Мисля да науча и вас, и
другите момчета да четат (Цв. Минков). Опитът ги научи да започват борбата за богата реколта отрано (РД). Като го научиха
да стреля (П. Стъпов). Ще ме научиш да плувам (Г. Стоев). Циганите го научили как да се сприятелява с кучетата (П). Да те
научи как да се държиш с гражданите (Г. Стоев).
3. Узнавам, получавам информация (прех. и непрех.).
I. П+науча/научавам+О1/О2/Ф—►
П+науча/научавам+О!,
ПЧ-науча/научавам+О2,
П+науча/научавам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С!=факт, идея.
С2=факт, идея, действие, дейност, събитие, предмет, лице.
IV. След един час научихме поразяващата новина
(А. Гуляшки). Научи истината за неговия край (К. Калчев).
Научихме истината (Ив. Остриков). Докато научим имената на
279
нахлувам
първите победители. . . (ОФ). . . . която бе научил в Дубровник
(Ст. Загорчинов). Научи го от вестниците (ЖД). Как научихте
за нашето пристигане (Л. Стефанова). Като научи за спречкването му с Панталей... (А. Гуляшки). Научихме за епилога на
битката (А. Гуляшки). Научих за тези челни младежки бригади
(М). Научиха и за бъклицата с наложен пелин (Р. Михайлов).
Научил за това (ОФ). По-късно научих, че това беше салончето
за покер (А. Гуляшки). Научила, че непознатият гражданин
е Г. Георгиев (ОФ). Научи, че се продава още една нивичка (Г. Караславов). И се мъчеше да научи от тях какво мислят да правят
(Г. Караславов). Като научи как Масларов е оклеветил Лазар . . .
(Е. Коларов).
НАХЛУЯ, -еш, -е, -ят; св; непрех.
НАХЛУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Изведнъж навлизам някъде (място, помещение,
територия).
I. П4-нахлуя/нахлувам-гОб.
II. П=С, М.
Об==В“гС1, при+Ci, при+Мп, y-f-Cj, y-j-Mn,
Нрч.
III. С=лице.
Сх=място— помещение, територия, лице (при, у).
IV. В стаята нахлу Люба (П. Вежинов). В дома му
нахлуха кооператорите (Ст. Ц. Даскалов). И те се опитват да
нахлуят в мъжката гимназия (С). ... и в слънчевата гора нахлу
(Д. Вълев). Нахлули в подземията (М). Ще нахлуят в България
(Д. Вълев). Нахлуха при момичетата (М). Нахлуха при тях.
Нахлу у чичови (П). Нахлу у тях.
2. Прен. Изведнъж навлизам в нещо (идея, теория,
абстр. област).
I. П+нахлуя/нахлувам+О 2.
II. П=С, М.
О2=в+Сх, в -|-Мп .
III. С=лице, идея, чувство.
Сх=духовна област, психическа област.
IV. В света нахлу Вачо (Д. Вълев). Нахлува в самата теория на познанието (Н. Николов). Нещо ново нахлу в живота му (Г. Стаматов). В цялото му същество нахлу луд възторг
(Г. Караславов). В главата му ясно и отчетливо нахлу споменът
(П. Вежинов). Спомените ще нахлуят в нас (Т. Тонев).
нахълтам
280
НАХЪЛТАМ, -аш, -а, -ат; св.; непрех.
НАХЪЛТВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Изведнъж и неочаквано навлизам някъде.
I. П+нахълтам/нахълтвам+Об.
II. П=С, М.
Об=в-|-С1, y+Ci, у+Мп, при-bCj, при+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С!=място — помещение, територия, лице (при,
у), предмет (при).
Нрч = място.
IV. В кабинета нахълтал непознат гражданин (ВН).
Нахълта в стаята (Д. Вълев). Нахълтали в кошерите (Д. Вълев).
В широкия двор нахълтаха въоръжени селяни (С). В квартал Б.
нахълта друга военна част (С). Нахълтваше в обединението или
у дома си (П). Първо нахълтаха у нас, а после нахълтаха при другите. Нахълта при нея (Д. Вълев). И там нахълта.
НОСЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
1. Донасям, занасям.
I. П+нося^2г.
п. п=с, м.:
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Cj = предмет.
С2=лице.
IV. Носеха на болярина си мляко и масло (Ст. Загорчинов). Това момче е дошло да носи вода на ораторите
(Е. Каранфилов). . . . на които вече два дни носеше храна (Ст. Загорчинов). Там колети му носила (Б. Глогински). Та съм й носил
писма от него (П). Тя ми носеше на поднос бял хляб, какао, и
рохки яйца (А. Гуляшки). Защо сега ми го носиш (С).
2. Държа, имам нещо в ръце.
I. П+нося+Oj.
II. П=С, М.
О]=СП Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=предмет.
IV. Тя носеше кобилицата с менците (К. Странджев).
Носеше бургиите (К. Странджев). В ръце носеше цял сноп морави и бели перуники (Елин Пелин). На гърбовете си носеха
281
обвинявам
тежички товари (Ст. Загорчинов). Носел позиви в ученическата
си чанта (П). Носеше нещо в чантата си. Носеше ги в чантата си.
НОЩУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Прекарвам нощта някъде.
I. ГЦ-нощувам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+С!, наЧ-Cj, при+С1( лри+Мп, у+Сх,
у+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С!=място — помещение, местност, селище; лице (при, у).
Нрч=място.
IV. Караха старата Джулунка да нощува с дъщеря
си в най-отдалечената стая (Ем. Станев). Нощува в казармата
(Ст. Поптонев). Ще нощуват в лозята (Ем. Станев). На полето
денуваше и нощуваше (Ст. Ц. Даскалов). Нощувахме до един
бостан (Ив. Давидков). Поиска да нощува у роднини. Поиска да
нощува у тях (Ст. Поптонев). Може да нощувам при другите
бригадири. /Можех да нощувам и при тях. Навремето тук са нощували (Г. Стоев). Той там нощуваше (Ст. Ц. Даскалов).
НУЖДАЯ СЕ, -еш се, -е се, -ят се; несв.; непрех.
Имам нужда, потребност от нещо.
I. П-Ьсе нуждая+О2.
II. П=С, М.
О2=от-ЬС1, от+Мп.
III. С=лице.
С!=лице, действие, състояние, предмет.
IV. Вуйчо му се нуждаеше от верен човек (Ат. Наковски). Усещаше колко се нуждае стрина й от близост и утеха
(Елин Пелин, РСБКЕ). Създаваха атмосферата, от която се
нуждаеше (С). Но аз не се нуждая от тях в този вид (Ем. Станев).
ОБВИНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОБВИНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Приписвам вина на някого.
I. П4-обвиня/обвинявам^оуф—►
,
*
П+обвиня/обвинявам^о
4-0
П+обвиня/обвинявам^ф 1.
обвия
282
II. П=С, М.
O^Cl Мп, Мкв.
О2=в-ТС2, за+С2.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=действие, качество.
IV. Обвинихме готвачите в предателство (Б. Глогински). Той обвинил двамата младежи в интригантство (С).
Да не го обвини баща му в простотия и разсипничество (Г. Караславов). Ако го обвиня в стремеж към евтина популярност (Т. Тонев). Ще ви обвиня в измама (Д. Вълев). . . . и за да не те обвинят в дребнаво самодоволство (Г. Стоянов). ... и ще обвини
мъжа си за тези несправедливи бомбардировки (П). Тя обвини
за нещо себе си (Л. Стефанова). Обвини Бойчев, че разпространявал позиви (Е. Коралов). Обвиниха учителя, че се е сдобрил с
чорбаджиите (Цв. Минков). Веднага го обвиняват, че гледа света
през черни стъкла (Д. Вълев). Той ни обвини, че уж сме лицемери
(Р. Михайлов).
ОБВИЯ, -еш, -е, -ят; св., прех.
ОБВЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Покривам нещо изцяло от всички страни; увивам.
I. П+обвия/обвивам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет, явление.
Ci=предмет.
IV. Тя бе забравила да обвие хинина поне в цигарена
хартия. Мъглата беше обвила всичко наоколо. Свалят платното,
което още го обвива, и ние виждаме паметника (Н. Фурнаджиев,
РСБКЕ). Тя бе забравила да го обвие (Д. Димов).
ОБГРАДЯ,
-йш, -й, -ят; св., прех.
ОБГРАЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Обикалям някого или нещо от всички страни; обкръжавам.
I. ГЦ-обградя/обграждам+Од.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
283
обесвам
С1=лице, предмет, място.
IV. Полицията обгражда събранието (Е. Коралов).
Ето сградата, която тогава бяхме обградили. . . . когато го бяха
обградили в черковния двор (А. Гуляшки).
ОБГЪРНА,
-еш, -е, -ат; св., прех.
ОБГРЪЩАМ, -аш, -а, -ат; песе., прех.
Обхващам някого, нещо изцяло.
I. П+обгърна/обгръщам-1-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет.
Сх=лице, предмет.
IV. Тя е обгърнала първото внуче (ЖД). Те обгърнаха автобуса (ЖД). Облакът обгърна небесното светило
(Е. Константинов). Скоро пламъците обгърнаха и тях. Друго я
обгръщаше с ръце (Ив. Вазов, РСБКЕ). . . . която ни обгръща
(Е. Каранфилов).
ОБЕДИНЯ,
-йш, -й, -ят; св., прех.
ОБЕДИНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Съединявам, събирам отделни единици в едно цяло,
като ги подчинявам на общо ръководство.
I. П+обединя/обединявам+ОХ.
II. П=С, М.
ОХ=С!, Мп, Мкв — мн. ч.
III. С=лице, идея.
Сх=лица. '
IV. Трябва да обедини честните антифашисти в страната (Е. Каранфилов). Този съюз обединява 121 национални организации (ВН). Обедини и тях с пламенния си патриотизъм
(Е. Каранфилов). . . . за да ги обедини в общата борба (Е. Каранфилов).
ОБЕСЯ, -иш, -и, -ят; св.,
прех.
ОБЕСВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Умъртвявам някого чрез бесене.
I. П+обеся/обесвам-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
обещая
284
III.
С=лице.
С^лице.
IV. На другия ден . . . обесиха поета (П. П. Славейков, РСБКЕ). Мене осъдиха на доживотен затвор, а него обесиха. Още на другия ден го обесиха.
ОБЕЩАЯ, -еш, -е, -ят; св., прех. и непрех.
ОБЕЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех. и непрех.
Давам обещание.
4-0.,
I. П 4-обеща я/обеща в а м 4-0/Ф k
4~0«
П4-обещая/обещавам +0?
П 4-обеща я^обещавам _}_ф2'
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на4-С2, на4-Мп, Мкд.
Ф=че4-изр., да4-изр.
III. С=лиц.е.
С2=лице.
IV. Обещах й дребни подаръци (С). ... и и обеща дар
един овен (Г. Караславов). Дори й беше обещал някаква малка роличка (П. Вежинов). . . . който им обещаваше богат пир (Ем. Станев). Не ти обещавам пълна свобода (Д. Вълев). Той нищо не
й е обещал (Г. Стаматов). Обещаваха ми^всичко (С). ... която им
обещах (ЖД). Той й обещал, че ако се омъжи за него, ще я направи царица на харема (ЖД). Той им обещал, че ще бъдат помилвани (С). Обещавам ти, че няма да пия (П. Вежинов). Той ми
обеща да ми намери работа в някое шивашко ателие (Е. Коралов).
Обеща им да донесе още по един голям шоколад (Г. Караславов).
ОБИДЯ, -иш, -и, -ят; св.,
прех.
ОБИЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Нанасям обида, огорчавам, оскърбявам.
I. Г^обидя/обиждам-ТО!II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, постъпка.
С!=лице.
285
обичам
IV. Напразно обидихте човека (С). Но него с нищо
не можаха да обидят. Имаха голямо желание да ме обидят.
ОБЙКНА, -еш, -е, -ат; св., прех.
ОБИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Изпълвам се с обич към някого, към нещо.
I. ПН-обикна/обиквам+Ор
II. П=С, М.
О!=С], Мп, /Мкв.
III. С=лице.
Сълице.
IV. И пак обиквам и света, и хората (Багряна,
РСБКЕ). Всички обикнаха новата лекарка (ЖД). Него не можаха да обикнат (М). Обикнах ги с всичката сила на душата си
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Можеха ли да я обикнат (ЖД).
ОБЙЧАМ, -аш, -а, -ат; св., прех.
I. Изпитвам чувство на обич, привързаност към
някого.
I. П-Нобичам-’Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, животно.
IV. Тя обичаше снахите и внучетата си (Елин Пелин).
Той не обича баща си (С). Лукан нежно обичаше това животно (П).
Искрено обичаше и него, и нея . . . които обичаше (ЖД). ... но
го обичаха (А. Гуляшки). Обичаше я (А. Гуляшки).
2. Имам склонност, вътрешно влечение към нещо.
I. П+обичам-ЬО].
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, качество.
IV. Обича книгите и литературата (Е. Каранфилов).
Тя обича професията си(ЖД). ... че е обичал веселбите и песните (Ст. Загорчинов). Не обичам сантименталностите (С). Той
не обича посланията (Е. Каранфилов). Той е обичал жеста (Е. Каранфилов). Не обичам политиката (С). . . . което човек може
да обича (С). Но и какво и кого да обичат (Е. Каранфилов). Не
ги обичам.
3. Имам навик да върша нещо.
обкръжа
286
I. ПЧ-обичамЧ-Ф.
II. П=С, М.
Ф=даЧ-изр.
III. С—лиие.
IV. Евстати обичаше да мисли за бъдещето (А. Гуляшки). Той обичаше да се хвали (Й. Йовков, РСБКЕ). Те обичат да парадират с модерните си възгледи (М). Камен обичаше
да се шегува (Е. Коралов). Обичаше и да чете (Е. Коралов).
Обичам по тоя начин да гадая съдбата си (С). Не обичаше да приказва за чувствата си (А. Гуляшки).
ОБКРЪЖА, -йш, -й, -ат; св., прех.
ОБКРЪЖАВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Обикалям някого или нещо от всички страни; заобикалям, обграждам.
I. ГЦ-обкръжа/обкръжавам-НОхII. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=лице, предмет, място.
IV. . . . като обкръжиха Ян Бибиян и Калчо на далечно разстояние (Елин Пелин). Три хиляди души обкръжиха
своя юначен император (А. Каралийчев). ... но косатките . . .
постепенно се доближили, като се опитвали да обкръжат плаващите птици (К). Обкръжиха селото от всички страни. . . . което
бяха обкръжили от всички страни. Няма ни крепост, ни нещо
друго, което Момчил да не може да обкръжи (Ст. Загорчинов).
. . . и тълпата обкръжи ме с крясъка на луда стръв (Хр. Смирненски). Пред кръчмата го обкръжи цяло сборище (Ст. IX. Даскалов). Малките човечета, които го обкръжаваха, бяха се свили
наоколо като таралежчета (Елин Пелин).
ОБМИСЛЯ, ■иш, -и, -ят; св., прех.
ОБМЙСЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв., прех.
Мислено обсъждам, разглеждам нещо от всички страни, обикновено преди да предприема или кажа нещо.
I. П+обМИСЛя/обМИСЛЯМ-гОх.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С,=състояние, положение, действие, дейност,
идея.
287
обогатявам
IV. Двамата партизани почнаха да обмислят положението (Е. Коралов). Те още веднъж обмисляха предстоящата
акция (С). Още през нощта бяха обмислили план за борба с вълците и, щом се развидели добре, той се залови за работа (Ем.
Станев). Говореше тихо, като обмисляше всяка своя дума (Д. Сяров, РСБКЕ). Обмисляше добре всичко. Добре го обмисляше.
ОБНАДЕЖДЯ,
-йш, -й, -ят; св., прех.
о бн а д е ж д а в а м , -аш, -а, -ат; несв., прех.
Вдъхвам надежда на някого.
I. ГЦ-обнадеждя/обнадеждавам-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие.
С1=липе.
IV. Неговият отговор не обнадежди Маката (РД).
Него с нищо не можехме да обнадеждим. Той намери думи да ме
насърчи и обнадежди (Величков, РСБКЕ). И Светослав й донасяше много здраве от него, ободряваше я и я обнадеждаваше
(Ив. Вазов, РСБКЕ).
ОБНОВЯ, -йш, -й, -ят; св., прех.
ОБНОВЯВЯМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Правя нещо да стане пак ново.
I. П+обновя/обновявам-1-О!.
II. П=С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, събитие.
Cj==предмет и др.
IV. Един богат и благочестив сръбски велможа, кесар Хрел, обновил съвсем манастира (Ив. Вазов, РСБКЕ). Животът обновяваше всичко наоколо (Елин Пелин, РСБКЕ). Обновиха го.
ОБОГАТЯ,
-йш, -й, -ят; св., прех.
ОБОГАТЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Прен. Правя нещо да придобие ценни качества.
I. П-1-обогатя/обогатявам+О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
ободря
288
III. С=лице, действие.
С1=лице, състояние, дейност, духовна област.
IV. По този начин той ще обогати сериозно творческата си биография (М). Той обогатява културата си (Е. Каранфилов). Тази богата балканска природа ние сме длъжни да запазим и обогатим (ВН). Съприкосновението с градските жители,
.... новият живот са повлияли силно на умствения им склад,
обогатили са умовете им с хиляди нови понятия (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Обогатявам опита си (РСБКЕ). Обогатявам знанията
си (РСБКЕ). И тях трябва да обогатите с нови впечатления.
Новите впечатления ги обогатиха (М).
ОБОДРЯ,
-йш, -й, -ят; св.,
прех.
ОБОДРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Вдъхвам бодрост, кураж.
I. П+ободря/ободрявам-i-Op
II. П=С, М.
Oi^Ci, Мп, Мкв.
III. С=лнце.
Сх=лице.
IV. Камен ободри младия си другар (Е. Коралов).
Ивайло ободри страхливите (Ст. Загорчинов). Тях ги крепеха
и ободряваха и ония хубави и благи надежди за по-добра и почестите бъднина (Т. Влайков, РСБКЕ). Вас също ще ободри.
Аз се помъчих да го ободря и да му вдъхна доверие в съдбата
(Ив. Вазов, РСБКЕ). И това не можа да ги ободри. Ободри ги.
Винаги ги е ободрявал. Невинаги съм ги ободрявал.
ОБОСНОВА, -еш, -е, -ат; св., прех.
ОБОСНОВАВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Подкрепям с факти, с доказателства някакво твърдение или схващане; мотивирам, аргументирам.
I. П+обоснова/обосновавам-;-Ог
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=идея.
IV. Маркс . . . обоснова историческата роля на пролетариата (В. Коралов, РСБКЕ). Раковски се стреми да обоснове
идеята за създаване на една българска религия (Т. Жечев). Своите позиции той не обосноваваше и не можеше да обоснове
образувам
(Сл. Трънски). Всеки манастир се е стремял да обоснове своите права и претенции преди всичко върху миналото и историята (Б. Пенев). ... за да обоснова глупостите и греховете, които съм вършил (Е. Манов). И обоснова отказа си с твърдението. . . (ВН).
Удобството във вашата философия е това, че може да обоснове
всичко (Д. Димов). Това той никак не можеше да обоснове. Той
направи предложение, което трябваше да обоснове. Те не го обоснова ха добре.
ОБРАЗУВАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
1. Давам начало на нещо, създавам, произвеждам.
I. П+образувам-1-Oi.
II. П=С, М.
О!=Сд, Мп, Мкв.
III. С=лице, елемент, вещество, предмет.
Cj=rpyna, организация, система, вещество и др.
IV. Набързо образувахме кооперация (Кр. Кюлявков, РСБКЕ). Учените пишат книги за народа, образуват дружества (Д. Талев). Той бе образувал първия таен комитет в Преспа (Д. Талев). Образувахме съдружие с един запасен генерал
(Д. Димов). Най-важното свойство на киселините е способността
им да образуват соли (Учебник по химия). ... че при висока
температура двата елемента почват да се съединяват, като образуват йодоводород (Учебник по химия). Тя имаше свойството. . .
да образува тънка, яка, мека и гъвкава материя (Елин Пелин).
Втора една група образуват песните ,.У дома на задния двор“
(П. П. Славейков). В конкретното си значение това съществително образува бройна форма с -я: път — пътища, два пътя (Граматика на българския книжовен език). Пресеченият й връх образува равна, наведена на юг плоскост (Ив. Вазов). Заедно със
системите. . . те ще образуват скелета на единната национална
водна система (ВН). Той стана председател на групата, която образуваха наскоро. Образуват ги с оглед на предстоящите нужди.
2. Влизам в състава на нещо, част съм от едно цяло.
I. П4-образувам4 Ох.
II. П=С, М.
О1=С1.
III. С=лице.
Сх=група.
IV. Великите боляри. . . образували болярския съвет при царя (Ив. Вазов, РСБКЕ). Жените. . . образуваха голяма вълнуваща се тълпа (Ив. Вазов, РСБКЕ).
обрека
290
ОБРЕКА, -чеш, -че, -кат; св.; прех.
ОБРЙЧАМ, -аш, -а, -ат; несв., прех.
Правя, постъпвам така, че някой да претърпи нещастие, страдание, смърт, гибел и др.
I. П+обрека/обри чам+Ол
+О2/Ф~
П -(-обрека/обричам ТП1
П+обрека/обричам
II. П=С, М.
О1=С.1, Мп, Мкь.
О2=на-[-С2.
Ф=да+изр.
III. С =лице.
С^лице.
С2=състояние.
IV. Те обричат всички на глад и оскъдица (Др. Асенов). Обричаха и себе си на гибел (Р.Михайлов). ... и ме обрича и мене на онази малка крачка напред (П). ... на мъки ги обричаш (Ив. Остриков). Обричат я сама да търси изход от мрачините на човешката безнадеждност (Б. Райнов). Обричат ги да живеят във вечни мъки.
ОБЪРНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ОБРЪЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Като завъртвам или извивам нещо или някого,
изменям положението му спрямо друг предмет или
човек.
I. П+обърна/обръщамТ-О!.
II. П=С, М.
OjL==Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=предмет, лице.
IV. Велика обърна глава (К. Петканов, РСБКЕ).
Стоян поиска да обърне лицето му да го види (Елин Пелин).
Тя обърна детето към прозореца (П). Той обърна пушката към
тях (М). Нея ще обърнеш. Обърна ги наляво (П).
2. Променям положението на някакъв предмет така,
че долната му част да дойде отгоре.
I. ПН-обърна/обръщамН-О]-
1
обсипвам
II. П=С, М.
О^Ср Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет.
Ct=предмет.
IV. Силният вятър обърна лодката (Ф). Той обърна
куфара (К. Странджев). Ето какво можеш да обърнеш. Пак го
обърна наопаки (П).
ОБЪРНА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
ОБРЪЩАМ СЕ , -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Прен. Заговорвам някого, влизам в разговор с някого.
I. П4-се обърна/се обръщам-гО2.
II. П=С, М.
О2=към+С1, към-1-Мп.
III. С=лице.
С]=лице.
IV. Вардарски се обърна към Васил (Д. Талев).
Обърна се човекът към Димитър (Цв. Минков). Каруцарят се
обърна към своя пътник (Л. Стоянов). Бай Йордан се обърна
към момчето (Ат. Наковски). Обърна се той към капитана (Л.
Стоянов). ... и се обърна към директора (С). . . . без да се обръща към никого (Д. Талев). Тя се~обърна към него по име (Ем.
Станев). Трябваше да се обърнете направо към мен (Ем. Станев).
2. Прен. Превръщам се, претворявам се.
I. П+се обърна/се обръщам +О2.
II. П=С, М.
O2=B+Clt на-J-Cj.
III. С=лице, явление, състояние.
С(=лице, животно, предмет, явление, състояние.
IV. Шепотът се обръщаше в ръмжене (Н. П. Филипов, РСБКЕ). Страхът ни се обърна в радост (Ст. Чилингиров,
РСБКЕ). . . . и тя се обърнала пак на царска дъщеря (нар. приказка). На по-лошо се обърна (Д. Талев). . . . пак ще се обърне
на добро (Д. Талев). Всичко се обърна на прах и пепел (нар.
приказка).
ОБСИПЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ОБСИПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам на някого нещо в голямо изобилие.
I. П+обсипя/обснпвам^0\
обслужа
292
II. П=С, М.
О1=С], Мп, Мкв.
О2=С+С2.
III. С^лице.
Сг=предмет, чувство, идея.
IV. И с други подобни въпроси обсипаха госта (С).
После нас обсипваха с писма и телеграми (С). Обсипваше ме с
почести (С). Обсипа ме с любезности (Л. Стефанова). . . . желание да ни обсипе с щедрост (Л. Стефанова). Сега ни обсипваха
с най-гал ьовните думи (Л. Стефанова).
ОБСЛУЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех,
ОБСЛУЖВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Служа на някого.
I. П+обслужа/обслужвам+Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв
III. С=лице.
С1=лице.
IV. . . . който обслужваше само миньорите от околните села (Ив. Мартинов, РСБКЕ). В момента ние обслужваме
6 души повече (ВН). Хората, които обслужваме, са доволни.
Добре ги обслужваха (РД).
2. Работя на нещо, на някакво съоръжение, машина.
I. П+обслужа/обслужвам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1.
III. С=лице.
Cj = предмет — машина, съоръжение.
IV. Тя вече обслужва 30 стана (ВН). Една такава
сложна апаратура можеше да обслужва само един работник (ОФ).
ОБСЪДЯ, -нш, -и, -ят; св.; прех.
ОБСЪЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Обмислям нещо всестранно, като го анализирам (обикновено съвместно с някого).
I. П-Ьобсъдя/обсъждам-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сл=идея, дейност.
293
обувам
IV. Заседанието ще трябва да обсъди проблема за
суровините (ВН). Обсъдиха такъв важен въпрос (ЖД). Ще обсъждат доклада (ЖД). Ние ще обсъдим думите ви (А. Гуляшки,
РСБКЕ). На събранието обсъдиха едногодишната дейност на
организацията.
ОБУСЛОВЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОБУСЛАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Поставям в зависимост от някакви предварителни
условия, определям.
I. П+обуславя/обуславям-f Ог
II. П=С, М.
О1=С1 (Мп, Мкв).
III. С=състояние, дейност, идея.
С1=дейиост, състояние, явление, качество.
IV. Начинът на производство обуславя социалния
живот (РСБКЕ). Добрите климатични условия обуславят развитието на високопродуктивно земеделие (Учебник по география).
. . . обуславят изключителното разнообразие на нейната природа (РД)
ОБУЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ОБУЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Предавам на някого знания, умения; уча някого.
I. П+обуча/обучавам-|-О1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, животно.
IV. Обучих един миньор (К. Странджев). Поеха обещание да обучат по две нови работнички (РД). Те обучаваха кучетата да вървят по следа (П). Тези са кучетата, които обучиха.
Обучиха ги добре.
ОБУЯ , -еш, -е, -ят; св.; прех.
ОБУВАМ,
-аш, -а, -ат; несв.; прех.
Слагам на краката си обувки, чорапи и др.
I. П+обуя/обувам+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
общувам
294
III. С=лице.
С!=предмет.
IV. Аз обух сандалите (Ив. Давидков). Обу някакви
чехли на бос крак (Й. Йовков, РСБКЕ). Той обу вехтите си работни панталони (Г. Мишев). Тези не мога да обуя, малки ми са.
Бързо ги обу на бос крак.
ОБЩУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Поддържам връзки, отношения с някого; дружа.
I. П+общувам+О2/0 мн.—>-П+общувам+О2,
П+общувам+ 0.
II. П=С, М; С мн. ч., М мн. ч. (при 0).
O2=c+Ci, с+Мп.
III. С.=лице. С мн. ч.=лица.
С1=лице.
IV. Тя общува с актьора (НМ). Общува редовно с
двамата родители (ВН). Той общува с един прокиснал пияница
(Р. Михайлов). ... че у нас Евирген е общувал с широк кръг
хора (ОФ). . . . и на хората, с които общувах (Л. Станчев). С
никого не общуваме (Л. Стефанова). Как мога да общувам с нея
(П). Младите хора общуваха (помежду си) (Л. Стефанова). Помагала им е да общуват (ОФ).
2. Влизам в контакт с нещо.
I. П+общувам-1-О2.
II. П=С, М.
О2 = с+Сх, с+Мп.
III. С=лице.
С^идея, духовна област.
IV. Той общува с книгите (НК). Общуваме с истината (Л. Стефанова). Те общуват с огненото обаяние на революционните идеи (Л. Стефанова). Общува с творбата (П). Да общува
все повече и повече с образците (НК). Тези картини са много
абстрактни и не всеки общува с тях.
ОБЯВЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОБЯВЯВАЛ1, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Съобщавам нещо, известявам.
I. П+обявя/обявявам ^Oj/Ф—*•
П+обявя/обявявам (+Ог)
+Oj '
П+обявя/обявявам
(+ог)
+Ф
295
обявявам
п. п=с, м.
Oj—Ci, Мп, Мкв.
(О2)=на4-С2, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С!=факт.
С2=лице.
IV. Съюзът на румънските писатели обяви литературен конкурс за най-добро оригинално произведение, посветено
на Овидий (ДФ). Работниците от монтажния цех обявиха съревнование на своите колеги (ВН). Работниците му обявиха еднодневна протестна стачка (Г. Караславов). Щабът в С. е обявил
бойна готовност по пялото^крайбрежие (Д. Димов). ... и да обяви
безчестието на крадеца (Й. Вълчев). . . . която публично обявяваше имената на дарителите (Г. Велев). Обяви им днес на пресконференцията, че турската страна приема прекратяването на
огъня (РД). Обяви, че сваля от длъжност постоянния представител
на Кипър в ООН (РД). Професорите обявиха, че барометърът
пада (Ив. Вазов). Отворихме училище и обявихме, че записваме
ученици (Ал. Спасов). . . .дяконите обявиха, че в къщата на
Аврам Немтур се отваря женско училище (Д. Талев). Доктор
Джан-Джан обяви на домашните си, че отива на разходка в Костенец за една неделя (Ив. Вазов). . . . че всяка група трябва да
обяви ясно в името на какви начала ще се бори (Г. Георгиев).
2. Официално провъзгласявам.
I. ПИ-обявя/обявявам^^о’
II. П=С, М.
Oi=C.j, Мп, Мкв.
По = за+С2, за-|-Прл, за + Прч.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, състояние, действие.
С2=лице, качество.
Прл=свойство, качество.
Прч=състояние.
IV. За най-техничен състезател обявиха Янчо Павлов (ОФ). За краен източник на движението обяви бог (Н. Николов). Обяви едни постъпки за престъпления (С). Готова е да
обяви всяка екстравагантност за новаторство и революционен
акт (Б. Райнов). Обявяват за обективно реални и социалните, и
политическите отношения (Н. Николов). Обявява предметите
за непознаваеми (Марксистко-ленинска философия). Обявява
пространството и времето за въображаеми (Н. Николов). Дните
обявя се
296
от 1 до 10 юни управителният съвет при стопанството обяви за
ударни (РД). Точно тези обявиха за ударни. . . . светите старци
го обявиха за даровнт младеж (Г. Караславов).
ОБЯВЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; се.; непрех.
ОБЯВЯВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Изказвам несъгласие.
I. П+ се обявя/се обявявам+О,.
II. П=С, М.
О2=против-|-С1, против-1-Мп.
III. С=лице.
С^лице, дейност, действие, идея.
IV. Писателят се обяви открито против диктатурата
и краля (Б. Шивачев). Намерили се хора обаче, които се обявили
против дружеството (М. Арнаудов). Сега се обявява против опитите с генетичните кръстоски (С). ... трябва да се обявите против армията. . . (А. Каралийчев). ... че те ще се обявят против
казаното (П. Р. Славейков). Всичко се е обявило против нас
(Г. Кирков, РСБКЕ). Всички ще се обявят против вас. Ние се
обявихме против това.
ОБЯСНЯ, -йш, -й» -ят; св.; прех.
ОБЯСНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да стане ясно.
I. П-|-обясня/обяснявам
П+об я с н я/об я сн я в а м
1 0
II. П=С, М.
О1=СП Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч + изр.
III. С=лице.
С!=идея, състояние, действие.
С2=лиие.
IV. Обясних на Тодор нашата задача (П). На него
обясних нашата задача (П). Обяснил съм на него нашата задача.
Така ще ти обясня аз на тебе всичките тия дяволии (А. Гуляшки).
Искам да му обясня някои работи (Т. Тонев). Може ли да ни обяс-
297
оглеждам
ните някои неща от вашата преса (К. Калчев). Аз всичко съм му
обяснил (П. Вежинов). Има неща, които не мога да ти обясня.
Нищо не ни обяснява, само мълчи и си прави каквото си иска.
Едва сега той си обясни техния смут и тревога (Т. Тонев). Как
си обяснявате това размекване (М). Започнах да си обяснявам
думи и случки (П. Вежинов). Не мога да ти го обясня (А. Сегреиски). Обяснил съм ти го. Не съм ти го обяснил. Добревскп ми
обясни, че това е един угаснал вулкан (С). Обясниха ми, че той
обвинил двамата младежи в интригантство (С). И ми обясни, че
положението на Евгени е наистина сериозно (П. Вежинов). Обясни му, че го замества (ЖД). Той му обясняваше какво се е случило
(П. Вежинов). ... и му обяснете какво значи това (С). Обяснете
ми какво е вечното в тях (А. Сегренскн). Обясних му каква ни
е работата (П). ... и за да им обясни как трябва да пуши едно
свястно момиче (П. Вежинов). Обяснихте му как стоят нещата
(Р. Михайлов). Излишно е да ти обяснявам колко ми е тежко
(Т. Тонев). Обясняваше на сестра си къде да намери Желязко
Колев (Е. Коралов). Обяснете вие на другарката защо отворихте
вратата (П. Вежинов).
ОГЛЕДАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех..
ОГЛЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Внимателно гледам нещо от всички страни.
I. ГЦ-огледам/оглеждам-1-Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj = предмет, лице.
IV. Банков . . . огледа събралия се тук селски народ
(Д. Талев). Още веднъж Дочка огледа цялата лъка (К. Петканов).
Велика огледа цялата къща (К. Петканов). Славянинът огледа
с мрачен поглед бляскавия килим по стените (Ст. Загорчинов).
Зина постоя, огледа още веднъж помещението. . . (А. Гуляшки).
Режисьорът огледа претъпкания салон (Г. Караславов). Черните
му очи огледаха далечината (Д. Добревски). . . . който оглеждаше подозрително всеки минувач (Е. Манов). Той огледа критично
манекена (П. Вежинов). Той огледа стаята (К. Странджев). Огледа зидовете и плетищата (Г. Караславов, РСБКЕ). Сега са
горе на входа, оглеждат всеки, който излезе (X. Русев). Митьо
оглежда това-онова (П. Здравков). Всичко огледах (Ст. Загорчинов). . . . които огледаха при влизането си в салона. Тях също
ще ги огледат. Оглеждаше го от главата до петите (К. Странджев).
одобря
298
Той обиколи с коня границите й, огледа я хубаво и дълго й се
радва (Елин Пелин). Ще ви огледат от всички страни. Огледаха
ги от главата до петите
ОДОБРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОДОБРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изразявам съгласието си с нещо.
I. П+одобря/одобрявам+О!.
II. П=С, М.
Ог=Сг, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, идея, дейност, действие.
IV. Не одобриха посочения за кмет (Ст. Ц. Даскалов,
РСБКЕ). Той не е одобрявал съвместната акция (Е. Каранфилов). Събранието одобрило списъка (ЖД). Техните действия всички одобряваха. Те имаха такива схващания, които той не можеше
да одобри и да подкрепи. Ние не го одобрихме.
ОЗНАЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
ОЗНАЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Само 3 лице. Има някакво съдържание, смисъл, значение.
I. ПЧ-означа/означавамЧО/Ф—►
ПЧ-означа/означавамЧ-Ор
ПЧ-означа/означавамЧ-Ф-
II. п=с, м.
О1=С1, Мп.
Ф=чеЧ-изр., даЧ-изр.
III. С=факт, състояние.
С2=състояние, действие, дейност и др.
IV. Колективизмът не означава ликвидиране на личността (ОФ). Това означава четири месеца по-рано продукция
(РД). Трябва нещо да означава (П). Това не означава, че блясъкът
на шестте златни медала ще скрие някои сериозни слабости (ОФ).
А това означава съгласно логиката на съвременната история, че
България е била едновременно и главният център . . . (РД).
Това не означава, че гражданите не трябва да ползуват вода (ВН).
Откровеността ще означава да преглътнем много горчиви хапове
(Т. Тонев).
ОКАЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
299
опознавам
ОКАЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прикрепим нещо в отвесно положение към друг предмет.
I. П4-окача/окачвам-!-О,.
II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
III. С=лиие.
Cj=предмет.
IV. Окачиха връхните си дрехи и шапките си на стената на кръчмата (Ив. Вазов, РСБКЕ). Бяха вече окачили палтата си (П). А него окачете на другата закачалка. Окачете го
ето тук.
ОПАЗЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ОПАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пазя напълно, докрай; запазвам, предпазвам.
I. ПЧ-опазя/опазвам+Од.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
IV. Тя не съумяла да опази рожбата си от човекаловец. (А. Гуляшки). Да опазим нашата река и въздух (Г. Мишев).
Опазиха го.
ОПОЗНАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ОПОЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Узнавам съществените черти, особености, белези на
някого или на нещо.
I. П+опозная/опознавам+Од.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, явление, състояние, качество,
дейност.
IV. Колкото повече опознаваше Камен, толкова повече се сближаваше с него (С). Той се опитва да опознае тайните
на битието (С). След като е опознал света на книгите, той опознава
света на хората (Е. Каранфилов). Тях също искаше да опознае
добре. Постепенно го опознавах (Ем. Станев).
on pa
300
ОПРА, -еш, -е, -ат; св., прех, и непрех.
ОПИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Плътно допирам, доближавам нещо някъде (прех.).
II. П=С, М.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
Об = на4-С2, в+С2, о-ЬС,, върху+С., до-гС2, Нрч.
III. С=лице, предмет.
С2 = предмет.
С2=място — предмет
Нрч=място.
IV. . . . което опираше стените сп на тревисти хълмове (П. Стъпов). Тя опря глава на рамото му (Т. Тонев). Той бе
опрял гърди на масата (А. Сегренски). Опираме ги на чинията
(ЖД). Той опря гръб в кацата (Р. Михайлов). Опря дулото на
револвера в гърдите на кмета (П. Стъпов). Тя опря лакти в масата (Ем. Станев). Опря лакти о коленете си (Ем. Станев). Тя опираше чело о стъклото (Р. Михайлов). Опрял лакти върху хрущящия паус (П). Тя опряла ръце върху пъстрия гетинакс (П). Не
бива да опираме коленете си до зида (Г. Стоев).
2. Доближавам, достигам, допирам до нещо (непрех.).
I. ПН-опра/опирам+О.,.
II. П=С, М.
О2=до+Сп до4-Мп, оТ-Сх, оН-Мп.
III. С=предмет.
Сх=място — предмет.
IV. Стената на тяхната къща опираше почти до стената на нашата (Ст. Поптонев). . . . чиито клони опираха до прозореца на стаята (П. Стъпов). Коленете му опряха до неговите
(Г. Стоянов). Няма да спре, докато не опре до най-високото на
небето (П). Челото й опря до него (П). Челото му опря о мселезните
плетеници (Г. Стоев). Къщите им опират една о друга (Ст. Поптонев).
3. Прен. Стигам до последна възможност (непрех.).
I. П4-опра/опирам+Ол.
II. П=С, М.
О2=до-|-С1, до+Мп.
III. С=действие, дейност, състояние, лице.
С!=състояние.
IV. Работата опря до следствие (П). Въпросът опира
до условията (Ст. Петрова). Не опират до залъка (П). . . . до
които човек опира (П).
301
определям
ОПРАВДАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ОПРАВДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Признавам нещо за допустимо, за възможно, за
правилно.
I. П-Еоправдая/оправдавам^Ох.
II. п=с, м.
О1=С1 (Мп, Мкв).
Ш. С=факт, състояние, лице.
С1=състояние, действие, качество.
IV. Високите постижения оправдаха съществуването
на тези колективи (М). Те трябва да оправдаят гласуваното им
доверие (М). Всичко това оправдава тяхното съществуване
(ВН). Изтъкнатите доводи не оправдават организирането им (ОФ).
2. Признавам някого за невинен.
I. П+оправдая/оправдавам
“
-l-Oj.
II. П=С, М.
Oi=C1( Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj—лице.
IV. Виновните ще осъдят, а невинните ще оправдаят
(М). А него не го оправдаха (Ем. Станев). Но го оправдаха (Ив.
Вазов, РСБКЕ).
ОПРЕДЕЛЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОПРЕДЕЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Установявам точното количество, качество, степен или положение на нещо; разкривам съдържанието на нещо.
I. ПН-определя/определям-rOj.
II. П=С, М.
Ox=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^състояние, положение, качество.
IV. Това ще определи резултатите от производствената дейност (РД). Посредством тях поетът определя своето естетическо отношение към явленията от действителността (ЛМ).
Те определят сега перспективите на следващия етап (ОФ). Но
не определя винаги съдържанието му (Б. Райнов). Определя преди всичко характера на масовата култура (Б. Райнов). . . . които определят височината (Уч. по физика за чужд. студ.). Можем
да определим неговата производителност. . . за да определим
опровергая
302
точно термина (Б. Райнов). Определят неговия нов облик (РД).
Тези, които определяме, все още не са добре известни. Определят го изискванията на жанра (НК).
2. Обяснявам съдържанието на нещо.
I. П+определя/определям
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=като+С2.
III. С=лице, качество.
С1=лиие, предмет, състояние.
С2 = резултат от дейност.
IV. Те определят популярните художествени форми
като създание на капитализма (Б. Райнов). . . . който определя
текстологията като самостоятелна научна дисциплина (ЛМ).
Тази е научната дисциплина, която определят като текстология.
. . . което я определя като филологическа дисциплина (ЛМ).
Един съвременен автор ги определя като недоказани истини (М).
ОПРОВЕРГАЯ, -еш» -е; -ят; св.; прех.
ОПРОВЕРГАВАМ» -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Доказвам неверността, неправилността на нещо.
I. П+опровергая/опровергавам+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=идея, състояние, действие.
IV. Той опровергава съществуването на подобна декларация (РД). Те опровергават твърдението на Атина, че не е
замесена в преврата (РД). Нито потвърди, нито опроверга тази
вест (РД). Побързаха да опровергаят и това. Ти ли се намери да
ги опровергаеш (Г. Караславов).
ОПЪЛЧА СЕ, -иш се, -и се, -ат се; св.; непрех.
ОПЪЛЧВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Противопоставям се на някого, на нещо.
I. П+се опълча/се опълчвам+СХ.
II. П=С, М.
О2=срещу+С1, срещу+Мп, против+Сц против +
Мп.
III. С=лице.
303
отбелязвам
Q = лице, идея, действие, дейност.
IV. Аз нямах намерение да се опълчвам срещу турците (сб. Бронзовите конници). Те биха се опълчили срещу пашите и султаните (Л. Стоянов). Ще се опълчим срещу тях. Тогава против плана му се опълчи яростно Славейков (Цв. Минков).
Опълчи се против него.
ОРГАНИЗИРАМ, -аш, -а, --ат; несв.; прех.
1. Обединявам отделни лица за постигане на цел.
I. П+организирам+О!.
II. П=С, М.
Ох=Сд (Мп, Мкв).
III. С=лице, организация.
С!=лица, групи от лица.
IV. Те трябваше да организират всички свои привърженици (Г. Караславов). На този конгрес организираха отделните групи и дружинки в единна партия (М). Той организира
партийните редици (Е. Каранфилов).
2. Подготвям нещо.
I. П+организирам-j-Oj.
II. П=С, М.
01=0^ Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=дейност.
IV. Те трябваше да организират производството (РД).
Организираха борбата (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той организира
пресконференция (РД).
ОТБЕЛЕЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ОТБЕЛЯЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Посочвам писмено или устно някакъв факт.
I. П+отбележа/отбелязвам-рО^Ф—►
П+отбележа/отбел язвам-+-OJ,
П -j-отбел ежа/отбел я звам+Ф.
II. П=С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
Ф=че+изр.
IIJ. С=лице.
С!=факт, състояние, действие, дейност, събитие.
IV. Всички единодушно отбелязват тук два безспорни факта (РД). Те отбелязаха верния път (ВН). Той е отбелязал
проблемите (РД). Отбелязаха две събития (ЖД). Със задоволство
отбягна
304
отбелязват името на Ст. Данаилов (ВН). Това трябва да отбележим (С). Не са го отбелязали. Не можем да не отбележим, че някои стопани отклоняват продукция (РД). Отбелязват, че всички
те създават на екрана „плътни, реални, убедителни образи“ (ВН).
Отбелязвате, че сте били член на Военния съюз (С). Отбеляза,
че основната причина за това е закъснялата реколта (РД).
ОТБЯГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ОТБЯГВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. а непрех.
Стремя се да не приема или да не върша нещо, което
би ме затруднило или ми е неприятно.
I. П+отбягна/отбягвам+О^Оо/Ф—►
П+отбягна/отбягвам+О!,
П+отбя гна/отбя гвам 4-О2,
П+отб я п I а / отб я гв а м + Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=от+С2, от-|-Мп.
Ф=да-4-изр.
III. С=лнце.
С1=лице, действие, дейност, състояние и др.
С2=лице, действие, дейност, състояние и др.
IV. Той отбягва среща с погледа на Ралев (С). Те
отбягваха дневните придвижвания (П). Оттогава той отбягваше
брат ми (К. Калчев). Затова от вчера отбягваше другарите си
(Е. Коралов). Отбягваше хората (Г. Райчев). Работеше със свито
сърце, отбягваше хората (И. Петров). Защо Елена отбягва допира на ръката му (А. Наковски). ... да отбягва всяко пристрастие (М. Арнаудов). Старателно отбягвах всякакви дразнители
(Ем. Манов). . . . сякаш можеше с това да отбегне мъчителния
спомен. . . (X. Русев). Председателят отбягна отговора (В. Геновска). Вече не отбягваха селата (К- Петканов, РСБКЕ). След
оная история със саботажа мене ти започна да ме отбягваш
(Б. Болгар). Тебе всички ще те отбягват. Но тях не ги отбягваха.
. . . което ние отбягвахме. След оная история със саботажа ти
взе да ме отбягваш (Б. Болгар). Мнозина такива като X. У. почнаха да го отбягват, но и той не ги търсеше (Б. Георгиев,
Ц. Гинчев и др. в спомените на съвременниците си). Младежите
го отбягваха. Гледаха го с презрение (Кр. Григоров). Гергин я
отбягваше (Е. Манов). ... че колкото по-много заслужаваш
похвалите, толкова по-силно се боиш от тях и ги отбягваш
(Н. Лилиев). Отбягваше от другите (Й. Йовков, РСБКЕ). Само че
305
отвиквам
ние отбягваме да мислим за него (А. Наковски). Вие отбягвате
да говорите открито за идването на княза в България (С. Радев).
Той седна, като отбягваше да я гледа в очите (В. Геновска). Затова напоследък отбягваше да се среща с близките си. Отбягваше
да се разправя със Серафим (П). Отбягваше да погледне двете
жени право в очите (Г. Караславов).
ОТВЕДА,
-еш, -е, -ат; св.; прех.
ОТВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Завеждам някого от едно място на друго.
I. П 4-отведа/отвеждам
.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=вН-С2, на-{-С2, до-|-С2. при-гС2, пред+С2,
зад+С2, Нрч.
III. С=лице.
С2=лице, животно.
С2=място — помещение, сграда, местност, селище, територия; лице (при).
IV. Тя отведе Владимир в кухнята. Отведе Лазар в
избата (П. Стъпов). . . . който трябваше да ме отведе в града (К.
Калчев). Камен го отведе в своята стая (Е. Коралов). Ще я отведе в някой голям и приказен град (Д. Вълев). Той отвел колата
на някаква странична уличка (П. Вежинов). Нареди да те отведа
на едно място (А. Гуляшки). . . . за да го отведат на лов (Г. Стоев).
Той ни отвеждаше до град Суец (НК). ... и да ни отведе до спирката (Р. Михайлов). Пак го отведоха при началника (П. Стъпов).
Той ме отведе пред Дараковия брезентов бар (Д. Вълев). . . . където ме отведе (Л. Стефанова). Най-често ме отвеждаха някъде
извън града (А. Гуляшки).
ОТВЙКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ОТВЙКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Загубвам навик.
I. П4-отвикна/отвиквам-|-О3/Ф—►
П+отвикна/отвиквам+О2,
П+отвнкна/отвиквам+Ф.
отворя
306
III. С=лице.
Съдействие, дейност, лице.
IV. Той постепенно отвикна от работа (П). Отвикнали
сме от поезия (Г. Стаматов). Отвикнал съм от него (М). Отвикнал
беше да чете (Г. Караславов). . . . защото сте отвикнали да мислите (А. Барух). ... и когатоотвикнем да ги ползуваме. . . (ВН).
Те полека-лека отвикнаха да произнасят по-многословните думи
(Г. Стаматов). Бяха отвикнали да живеят в градовете (П).
ОТВОРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ОТВАРЯМ, -аш, -я, -ят; несв.; прех.
Правя да стане разтворено, открито нещо, което е
затворено или което е заключено със специално приспособление.
I. П+отворя/отварям-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С2=предмет.
IV. Тя отваряше малката вратичка и оттам викваше. . . (Й. Йовков). Той предвидливо бе отворил предната врата
на колата (П. Вежинов). Но Климентовата славянска дума всъщност отваря вратите на храмовете (Н. Драгова). Отвори прозореца (К- Странджев). Отвори нацяло стъклото (К. Странджев).
Отвори багажника (П. Вежинов). Отвори куфара (К. Странджев).
Сестри на Велко. . . те. . . искаха да отварят сандъци (Д. Талев).
Банковият чиновник отваряше всяка кутия (Ст. Ц. Даскалов).
Отварям и аз книга да чета (Т. Влайков). Отворете учебниците на
страница 15. Васил духа в ръцете си, отваря капака (А. Гуляшки). Димо отваря бутилката, налива чашите (О. Василев). На
масата имаше кутия, която той трябваше да отвори. ... а после
чаткането на ножиците. Бръснарят ловко ги премяташе в ръцете
си, отваряше ги и ги затваряше във въздуха (Д. Спространов).
ОТВЪРНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ОТВРЪЩАМ, -аш, -а, -ат: несв.; прех. и непрех.
1. Направим на някого това, което ми е направил
(непрех.).
I. П+отвърна/отвръщам+О 2.
II. П=С, М.
О2 = на —|—С±.
307
отвръщам
III. С=лице.
Cj=действие.
IV. Той отвръщаше със светлата си усмивка на поздравите на минувачите . . . (Д. Талев). Минават, заминават
братята край него. . ., а той едвам на поздрава им отвръща и не
вдига очи да погледне (Елин Пелин). ... и много близки и познати хора на поздрава ми с махане отвръщат (К. Зидаров). На
ласките й той отвръщаше грубо (Елин Пелин). И тъй като не съм
сега трева, на тежките обиди ще отвръщам (Л. Даскалова). На
тежките обиди е отвръщала едва с търпимост (П). Тичаше той подир всички моми, които му харесваха и които отвръщаха на закачките му, но за имот и за зестра и не му хрумваше (Г. Караславов). Отвърнаха на изстрелите (С). На първите изстрели отвърнаха с безреден залп (С). Отвърнаха на яростната пукотевица
(С). Отвърна на одевешния ми зов (А. Гуляшки). На неговия рев
отвърна друг, съвсем^ наблизо до мен (Ем. Станев). На мене отвръщаш тъй, а? (Й. Йовков). Груби и невъзпитани хора зле тълкуваха някои шеги на стареца и твърде жестоко му отвръщаха
(й. Йовков). Спомних си неговата добра усмивка, колко беше
внимателен и въздържан, докато ние^ муи отвръщахме с равнодушие и едва ли не с пренебрежение (Й. Йовков). ... а Ненко се
смееше и със също такива весели шеги й отвръщаше (Т. Влайков).
Ала сега отдолу, откъм селото им отвръщаше гневен ропот
(Д. Талев). Отвръщат им с отказ и куршуми (К. Константинов).
2. Отговарям (прех. и непрех.).
I. П+отвърна/отвръщам^^/ф—►
П+отвърна/отвръщам^02,
П-Ьотвър н а/отвръща м 2^ ф2.
II. П=С, М.
О!=Мп, Мкв.
О^на+Cj, на-|-Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
Сд=лице.
IV. Тъкмо кръчмарицата се канеше да му отвърне
нещо. . . (Ст. Загорчинов). ... че за миг не намери какво да й
отвърне (Ст. Дичев). Той почака да му отвърне нещо (Г. Караславов). Това ми отвърна (П). Отвърна ми така (Л. Стефанова). Левски нищо не отвърна (Ст. Дичев). Дядо Недко не отвръщаше нищо
(Й. Йовков). Да видим какво ще отвърнат останалите личности
отгатна
308
(Д. Вълев). Всички отвърнаха едно и също (Т. Тонев). ... вие
сте отвърнали на колегите ми, че нищо няма да продумате (П.
Славински). Ежът отвърна на лисицата, че мълви сладки и духовити думи (Хр. Радевски). На лисицата отвърна ежът:
„Духовити и сладки словеса мълвиш“ (Хр. Радевски). А на мене
отвърна, че не е бил там тогава и нищо не знае. И на вас ще ви
отвърне, че това не е негова работа. А аз ти отвърнах: „Вземи я,
майсторе, от сърце ти я давам“ (Р. Стоянов). Отвръщаше му полковникът, че Траката там ще разбере (Т. Тонев). ... и му отвърна, че ние рядко намираме истински хубавия миг (Д. Вълев).
— Не съм за тебе! — му отвръща тя и забързва наново из уличката (Д. Немиров). Двата гарвана се поклониха ниско и отвърнаха, че предпочитат постоянното си местожителство (Св. Минков).
Отвърнала, че нищо не е мислила (А. Сегренскн).
ОТГАТНА,
-еш, -е, -ат; св.; прех.
ОТГАТВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Досещам се, разбирам.
I. П+отгатна/отгатвам-ЬО^Ф—►
П -|-отгатна/отгатвам +Оц
П+отгатна/отгатвам + Ф.
II. П=С, М.
Oi=Clt Мп, Мкв.
Ф = ВМ+изр., ВНрч + изр.
III. С=лице.
С^идея, чувство, действие, състояние.
IV. Те отгатнаха намеренията му (П). Тя отгатнала
мераците му (Д. Вълев). Като че ли отгатна мислите ми (А. Гуляшки). Отгатвала смисъла на тяхната мисия (Л. Стефанова).
Отгатваха в довчерашния скромен провинциалист бистър практичен ум (Г. Стаматов). Това също ще го отгатнем. И се мъчеше да
отгатне какво мисли тя (Г. Стоянов). Отгатваш какво противникът крои (Г. Стаматов). Дано по очите отгатне какви са събитията
(П). И се мъчеше да отгатне като какво ще бъде времето (Г. Караславов). Аз се стараех да отгатна как ще приеме тя новината
(Р. Михайлов). Искаше да отгатне не прилича ли на другия
(Г. Стоянов).
ОТГЛЕДАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ОТГЛЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Грижа се за отрастването на някого
или на нещо.
309
отговарям
I. П+отгледам/отглеждам+О,
II. П=С, №.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, животно, растение.
IV. С много труд тя бе успяла да отгледа сама шестте
си деца (ЖД)- С любов и старание отглеждаше цветята в градината (Елин Пелин, РСБКЕ).
ОТГОВОРЯ, -иш, -и, -ят; се.; прех. и непрех.
ОТГОВАРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех. и непрех.
II. П=С, М.
Oj=Mn, Мкв.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр.,* ВНрч+изр.
III. С=лице.
фС1=лице.
"
IV. Тъкмо се готвех да му”отговоря нещо по-остричко (П. Вежинов). Какво бих му отговорил (П. Вежинов). Не знаеше какво да й отговори (Г. Караславов). Нищо не ми отговорихте (С). Отговориха му, че всички места са заети (Р. Михайлов).
Не можех да си отговоря какво точно ме отблъскваше в нея
(А. Сегренски). Отговори ми накъде си тръгнал (П).
2. Съответствувам (само несв.; непрех.).
I. П+отговарям+О3.
II. П=С, М.
О2=на+СА.
III. С=действие, постъпка, чувство, състояние и др.
Сх=идея, състояние, качество.
IV. А и самата пиеса отговаря на една нова тенденция (Л. Станев). Това напълно отговаряше на характера й
(П. Вежинов). Действителното положение не отговаря на представите (С). Трябва да отговарят на следните условия (С). Дрехите
отговарят на предварителното описание (ВН). То отговаря напълно на истината (С).
отдалеча
310
3. I Гарантирам,
поемам отговорност (само несв.; непрех.).
_
ПЧ-отговарям Ч-О2.
II. П=С, М.
О2=за+Сх, заЧ-Мп.
III. С=лице.
Сг=действие, дейност, събитие, лице.
IV. Не отговаря ли за всички безобразия (П). Всички еднакво отговаряме за тяхната смърт (П). Кой ще отговаря
за това? (П. Вежинов). Има за какво да отговаря (С). Отговаря
пред целия свят за него (Р. Михайлов). И за тях отговаря (Ст.
Загорчинов).
4. Отвръщам, отзовавам се, откликвам се на нещо
(непрех.).
I. П4-отговоря/отговаряМ(+02у
II. П=С, М.
О2=на+С1, на-|-Мп.
(О..)=сЧ-С2, сЧ-Мп.
III. С=лице.
Сх=действие, състояние, положение.
С,=действие, състояние, положение.
IV. Отговори на изстрела с изстрел (П). На удара
ще отговори с удар (Г. Караславов). . . . с което пък би отговорила на неговата слабост и съвест (П). На тях отговаряше с тихи
сълзи (П).
ОТДАЛЕЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
ОТДАЛЕЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Премествам надалеч, отвеждам, оставям настрана
от нещо.
I. ПЧ-отдалеча/отдалечавам+oVOi мн.—►
П Ч-отдал еча/отдалечава м
ПЧ-отдалеча/отдалечавамЧ-OiMH.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О£=отЧ-С2, отЧ-Мп.
Охмн.=СхЧ-С2, Схмн., С2мн.
III. С=лице, явление, действие.
С1=лице, предмет, явление и др.
С2=лице, предмет, явление и др.
311
отдалечавам се
IV. Тогава той заповяда да отдалечат детето от майка
му (Г. Стоев). Отдалечете негова милост от любезната му (Йв.
Вазов). По този начин те смятаха да отдалечат партизаните от
техните бази (Д. Ангелов). Царевите деца ще останат в палата,
. . . Ала по-големките той побърза да отдалечи свреме (от палата), докле се свърши венчавката (Ст. Загорчинов). А тях смятаха
по този начин да отдалечат от базите. Подобни занятия само ще
ме отдалечават от момента, когато ще получа диплом (Ив. Вазов).
Но сега тя искаше само да помогне на любимия си, да го отдалечи
от това място, да го спаси (Д. Талев). Стремски намери, че тая
слава е опасна за Рангел и три дни по-после му издействува
служба горски стражар в Черешовица, ... за да го отдалечи
от столицата и бедоносната й атмосфера (Ив. Вазов). Разтърваха
ги, отдалечиха ги един от друг (Д. Талев).
2. Прен. Отстранявам някого от някого, от нещо;
отчуждавам, охлаждам.
II.П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Од^от+Сг, от-|-Мп.
III. С=лице, действие, състояние.
Сх=лице.
С2=лице, дейност и др.
IV. Той отдалечи момчето от другарите му. А мене
искаше да отдалечи от всичко. В него живееше друг човек, който го съвсем отдалечаваше от нас (Ст. Чилингиров).
ОТДАЛЕЧА СЕ, -йш се, -й се, -ат се; св.; непрех.
ОТДАЛЕЧАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Премествам се надалеч, отивам настрана от нещо.
I. П4-се отдалеча/се отдалечавм+0 (Об).
II.П=С, М.
(Об)—от-bCj, къмЧ-Ci, Нрчх, Нрч2, Нрч3, словосъчетание, съчетание.
III. С=лице, животно, превозно средство.
С1=място, лице — като място.
Нрчх=място.
Нрча=време.
Нрч3=начин.
IV. Раковски се отдалечаваше и се скриваше в сенчестите улички на безлюдния Дортйол (Ст. Дичев). Когато фелд-
отдам
312
шерът и приставът се отдалечиха, Данчо се примъкна (Г. Белев).
Един миг, докато Нонка се отдалечаваше, той отмаля (И. Петров). И тоя шум се чуваше навред наоколо — като че някакви
стъпки се отдалечаваха (Й. Йовков). След това виковете се отдалечиха заедно с бързите стъпки на бягащи хора. . . (М. Марчевски). Влакът набираше скорост и се отдалечаваше. В това
време вълчицата се отдалечаваше от чифлика и продължаваше
другаде пакостите си (Й. Йовков). Преди да се отдалечи от великия везир, той го помоли да доложи на падишаха за харамията и за плана му (М. Марчевски). Момчето се отдалечи на около
два километра от падналата скала и спря (С. Кралевски). С крайчеца на окото си Али видя драгоманина да се отдалечава към другия край на приемната (Ст. Дичев). В това време той вече беше
се отдалечил. ... тя бързаше, . . . , отдалечаваше се все повече
(Й. Йовков). И видя един човек, който се отдалечаваше бързо. . .
(Й. Йовков). Параходът се отдалечава все повече (Й. Йовков).
Хвърчащите магарета се изплашиха и почнаха с бързина да се
вдигат и отдалечават на всички посоки (Елин Пелин).
2. Прен. Отстранявам се от нещо, отчуждавам се.
I. П4-се отдалеча/се отдалечавам +О2.
II. П=С, М.
О2=от+С], от+Мп.
III. С=лице.
С!=лице, явление, дейност, идея и др.
IV. Райна сякаш се отдалечи от семейството (Ем.
Станев). . . . мисли, че се приближава до бога само оня, който
от своите подобни се отдалечава (Ст. Загорчинов). Отдалечил се
бе той от другите свои люде (Д. Талев). Отдалечихме се от техните лични болки (Д. Димов). Раковски се е отдалечил от говоримия език (К. Величков). . . . щото биографът рискува във всяка
минута да се отдалечи от истината. . . (К. Величков). Но г. Страшимиров се е отдалечил още повече от историческата истина
(П. П. Славейков). В някои случаи те се отдалечават от основния
гласеж (Граматика на българския език). И се отдалечава от тебе
като от нещо надживяно и неинтересно (Ем. Станев). . . . особено
когато не само чувствуваше, но и виждаше как Христина се отдалечаваше от него (Ем. Станев). Жена му се отдалечаваше от
него (Ем. Станев). Отдалечих се от нея (Елин Пелин). И колкото
повече вникваше в тоя народ, толкова повече се отдалечаваше
от него (Ем. Станев).
ОТДАМ, отдадеш, -отдаде, -отдадат; св.; прех.
313
отдавам се
ОТДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Посвещавам, давам нещо от себе си.
I.
II. П=С, М.
Ох ==Clt Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=чувство, качество и др.
С2=дейност, лице.
IV. Той бе отдал живота си на революцията (М).
. . . които са отдали целия си живот на народа (М). Тя е отдала
цялото си време на дома (ЖД). То я караше да отдаде топлотата
си на по-слабия (Ив. Остриков). ... на която той отдаде без
остатък огъня на своето сърце (П). Да им отдадем без остатък
пламъка на своето младежко вдъхновение (М). Да им го отдадем
без остатък.
2. Смятам нещо за причина.
I. П+отдам/отдавамТЯ1.
II.П=С, М.
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
О2=на+С2.
III. С=лице.
Сх=състояние.
С2=състояние, явление, качество.
IV. Тя отдаваше всичко на болестта й (Елин Пелин,
РСБКЕ). Отдаваше всичко това на умората и горещината (Д. Димов, РСБКЕ). Отдаваше всичко това на младостта му (РСБКЕ).
Отдаваше го на младостта му.
ОТДАМ СЕ, отдадеш се, -отдаде се, -отдадат се; св.; непрех.
ОТДАВАМ с е , -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Силно се увличам от нещо.
I. П+отдам се/отдавам се+О«.
II. П=С, М.
О2=на+Сх, на+Мп.
III. С=лице.
Сх=дейност, състояние.
IV. На ваше място бих се отдал на музиката (Ем.
Станев). Той се отдаваше на полската работа (Ем. Станев). И с
голяма страст се бе отдал на тоя нов занаят (Д. Талев). ... за
отделя
314
да не се отдава напразно на лоши мисли (Ем. Станев). Отдайте се
на радост и веселие (Д. Талев). И се отдаваше на гнева си (Ем.
Станев). . . . опиянен от мечтите, на които се отдава през цялата
нощ (Ем. Станев).
ОТДЕЛЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
ОТДЕЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Вземам, слагам настрана нещо или част от нещо.
I.
отдел я/отделям
II. п=с, м.
2
Ог=С1( Мп, Мкв.
О2=от+С2, от+Мп.
III. С=лице, явление, действие.
С1=лице, предмет.
С2 = предмет.
IV. Сега. . . , кога да вземе Тинка да прибира непраните дрехи, стрина Венковица . . . взе та отдели настрана чичовите Венкови дрехи и своите (Т. Влайков, РСБКЕ). Ганчо начупи шест яйца за шестте пити, отдели им белтъка (Ц. Гинчев,
РСБКЕ). Ако имате повечко пари . . . , можете да отделите настрана по някой и друг лев, та един ден да си вземете апартамент
(Св. Минков). Кръстевица отделяше по-едри и по-здрави мамули
за семе (Г. Караславов). Било от масло и сирене ще отдели . . .
(Т. Влайков, РСБКЕ). Отделям зърното от плявата (РСБКЕ).
Настрана стояха двете деца, които бяха отделили от групата.
Взе. та отдели тези от другите дрехи. Отдели ни от тях. Отдели
ги от тях.
ОТДЕЛЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
отделям с е , -яш се, -я се, -ят се; несв.; непрех.
1. Преставам да бъда заедно с нещо или с някого;
отдалечавам се от нещо или от някого.
I. ПН-се отделя/се отделям+О2.
II. П=С, М.
О2=от+С1, от+Мп.
III. С=лице, животно, превозно средство.
С!=лице, предмет, място и др.
IV. Двама мъже се отделиха от множеството (М. Mapчевски). Двамата се отделиха от дружината (К- Петканов). Като
ме видяха, те се отделиха от компанията (С. Трънски). Старецът
315
отивам
не можеше и за час да се отдели от поста си (Вл. Полянов). От
прозореца той вече не се отдели (Й. Йовков). Тоя се отдели от
плета и си отиде (Й. Йовков). ... и не забеляза как птицата се
отдели от земята (Ем. Станев). Гъсокът не искаше да се отдели от
това място (Ем. Станев).... наедряха звездите. От тях се отдели най-светлата . . . (Елин Пелин). Корабът плавно се отдели от
кея (К). Старецът всякога срещаше Павел сбащинска радост...,
забравяше домашния несговор, прощаваше му всичко и не се
отделяше от него (Елин Пелин, РСБКЕ). Те нито за миг не се
отделяха от нас.
2. Прен. Преставам да бъда близък с някого; преставам да бъда заедно с някого или нещо.
I. П-j-ce отделя/се отделям +О2.
II. П=С, М.
OjeoT+Cj, от+Мп.
III. С=лице.
Ci=лице, състояние, дейност.
IV. Той се бе отделил напълно от родителите и брат
си (Д. Димов). . . . който някога бе напуснал родната къща и
се отдели от всичките си роднини (Д. Талев). ... да се отдели от
Манол. . . (Ем. Станев). От майка си той не би се отделил заради
нея. . . (Д. Талев). Той склони да се отдели от своя любимец
(Л. Стоянов). Отдели се тя от своите люде (Д. Талев). Ала и
сега не можеше да се отдели от Лазар (Д. Талев). Той не се отделяше от чичо си (П). Не пожела да се отдели от своето огнище
(Д. Талев). Каравелов се отдели от комитета (Л. Стоянов). ... да
се отдели от живота (Д. Талев). От работата си той не искаше да
се отдели. Чудно: тази жена не пожела да се отдели от мене!
(Г. Райчев). Не се отделиха от мене (3. Стоянов). И в училище
не се отделяше от него (А. Наковски). Полека-лека той се отделяше от нея и я забравяше. И тя скоро разбра, че Еньо я мрази
(Елин Пелин, РСБКЕ). Но от нея той не можеше да се отдели.
ОТЙДА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ОТЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Вървя, движа се към, до определено място.
I. П-|-отида/отивам+Об.
II. П=С, М.
Об=при+С1, B-bCj, към+Cj, на-г-Cj, До+Сд,
зад+Cj, за+С1( уЧ-С,, Нрч.
III. С=лице.
С!=място — предмет, лице (при, към, до, у),
помещение, местност, селище и др.
откажа
316
IV. Той отиде при стария салкъм (Г. Мишев). Отива
при бюфета (М. Величков). Отивам при сондите (Т. Тонев). Матена отиде при бащата (Г. Мишев). Отидох при началника (Г. Мишев). Луис отиде в Персия (Д. Димов). Дядо отиваше в града
(Ив. Давидков). Той отиваше в ковачницата призори (Г. Караславов). Отиват в дневната (М. Величков). Като отидем в кулата. . . (Ст. Загорчинов). Жената отиде към дебелия дъбов дирек
(Г. Мишев). Отива към кухнята (М. Василев). Отидоха към гарата (С). Отиваха към Мездра (С). Отива към нея (М. Величков).
Той отиде на мястото си (С). Да отидеш на някой голям строеж
(П). Отиде на чешмата (Т. Тонев). Той отиде до прозореца (Т. Тонев). Отиде до бюрото (Л. Стоянов). До бряста отиде (Ст. Загорчинов). Отиде зад писалището (П). Отиде зад гарата (С). Отиват за фронта (С). Но се налага да отида у дома му (С). Отивах
направо у вуйчо ми (Л. Стоянов). Той отиваше там (С). Къде може
да е отишла (П). Отива насреща му (М. Величков). Но отива и
по-нататък (Б. Райнов). Отиде далеч (Л. Стоянов). Дали не е отишъл някъде наблизо (П).
ОТКАЖА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ОТКАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Не давам съгласието си за нещо, не желая да извърша нещо.
I. П+откажа/отказвам—*
П+откажа/отказвам^^,
ll. п=с, м.
П-г откажа/отказвам -Hu-
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на-|-С2, на+Мп, Мкд.;
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=предмет, действие и др.
С2=лице.
IV. Той ми отказа помощта си. На никого нищо не
отказвате (П. Вежинов). И това ми отказаха (П). Отказаха му го
(РД). Гено не можеше да отказва на господаря си да шие офицерски дрехи (Г. Стаматов). Тя му отказа да провери как стоят нещата (П).
317
отклонявам
ОТКАЖА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
ОТКАЗВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Преставам да се занимавам с нещо.
I. П+се откажа/се отказвам+О,.
II. П=С, М.
О2=от+С2, от+Мп.
III. С=лице.
С2=дейност.
IV. Отказа се Манол от музиката (Е. Коралов).
... че се отказал от парната мелница (Ем. Станев). Аз съм готов
да се откажа от всеки друг празник (Д. Талев). Те се бяха отказали от предишните си занимания (Ат. Наковски). Скоро се отказаха от тях.
ОТКАРАМ. -аш, -а, -ат; св.; прех.
ОТКАРВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Возя, карам с превозно средство някого или нещо от
едно място на друго.
I. П+откарам/откарвам_^_0б’
II. П=С, М.
01=^, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2, до+С2, към+С2, при+С2, Нрч.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
С2=място — сграда, селище, местност, територия,
лице и др.
IV. Те го откарали в селското училище (П). Откараха
ме в болницата (Г. Стоянов). Ще те откарам в Ямбол (Д. Вълев).
Ще ни откарате в Куба (Л. Стефанова). Така трябваше да го откарам на местопредназначението (П. Стъпов). Работниците откарваха на обектите (Д. Вълев). Откарват селяните на пазар в
града (Р. Михайлов). Помолих Гроздева и мене да ме откара с
колата до Дулово (ЖД). И ги откараха към общината (Р. Михайлов). Откараха го някъде (Р. Михайлов). Наблизо ли е откарал
воловете (Р. Михайлов).
отклоня, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОТКЛОНЯВАМ, -аш, -а, ат; несв.- прех.
Прен. Съзнателно насочвам мисъл, разговор, отговор
и под. в друга насока, направление.
отмъстя
318
II. П=С, М.
Oi^Cj, Мп, Мкв.
О2=о т +С2, о т +Мп .
III. С=лице, събитие, идея, чувство.
С1=лице.
С2=идея, действие, състояние.
IV. Как да отклони брат си от намерението му (Ем
Станев). Него никой не може да отклони от намеренията му. й
нищо не можеше да го отклони от тия мисли (Ем. Станев). Тия
мисли го отклоняваха от общуване с хората (С). Да го отклони от
решението му (Ив. Вазов, РСБКЕ). Отклони го от него (Р. Михайлов).
ОТМЪСТЯ,
-йш, -й, -ят; св.; непрех.
ОТМЪЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Отвръщам със зло на някого, който ми е сторил злина.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
(О2)=за+С1( за+Мп.
III. С=лице.
Сх=действие.
С2=лице.
IV. Заканил се да отмъсти на стареца (Д. Вълев).
Отмъщава на Бенковите (Д. Вълев). Отмъщава на бившите си
членове (Д. Димов). ... за да отмъщава на своите политически
противници (С). На никого не отмъстих (Д. Вълев). Жестоко отмъщава на всеки, който не се съобразява с нея (Марксистколенинска философия). Бе отмъщавала на себе си (П). Но да му
отмъсти преди това (А. Барух). Ще им отмъстя (П. Стъпов). Ще
им отмъсти за всичко (А. Барух). Отмъстил на чорбаджиите за
момичето сираче (Цв. Минков). ... а просто да му отмъсти за
изкъртения зъб (Г. Стаматов).
ОТНЕМА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ОТНЕМАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам нещо, което принадлежи на някого.
319
отнасям
II. П=С, М.
OjeCi, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-рМп, Мкд.
III. С=лице.
С\=предмет, състояние.
С2=лице.
IV. На другия искала завинаги да отнеме синовете
(Л. Стефанова). Отнемаха на Гонзало твърде много ценно време
(Д. Димов). Отнемат придобивките на работниците (РД). И им
отне хляба (С). Те ни отнеха всички права (Л. Стоянов). Кой може
да му отнеме сега правото (Т. Тонев). . . . който й отнемаше последната надежда (М). Колко време ще му отнемат (ЖД). . • . което никой не може да му отнеме (С). Ще и го отнемат (Л. Стефанова) .
ОТНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ОТНАСЯМ , -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Нося, занасям нещо някъде или на някого.
I. П4-отнеса/отнасям^о^_|_о5—••
ПЧ-отнеса/отнасям^п1,
I ^2
П+отнеса/отнасям
-|-Oi
П+отнеса/отнасям+О2.
+06
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=наН-С2, на+Мп, Мкд.
Об=в+С3, на+С3, към+Qj, Нрч.
III. С=лице.
Ci=предмет.
С2=лице.
С3=място — помещение, селище, местност, предмет и др.
IV. Ще отнесеш паспорта на баща си (Р. Михайлов).
Той отнесе машината на нелегалния (П). Ще го отнесеш на бай
Начо (П. Стъпов). На него ще го отнесеш. Отнасям му бъклица
пелин (Р. Михайлов). И ще му го отнеса (А.Сегренски). ... за
да отнесат праха ми във великия океан (Сб. Бронзовите конници).
Да ги отнесе в стая № 6 (Р. Михайлов). Отнесло го е чак на двора
отнеса се
320
(Г. Стоев). После с количка я отнасяха към калъпите (П. Стъпов).
Тази рисунка трябва да му отнесете в село Кланово (П. Стъпов).
Иска им се да им ги отнесат в стаята (П). Част от кокичетата ще
му отнеса у дома (П. Стъпов).
2. Причислявам към нещо.
л_О
I. П+отнеса/отиасям i q 1II. П=С, М.
Oi^Cj, Мп, Мкв.
О2=към+С2, към-ЬМп.
III. С=лице.
С1 = предмет, явление.
С2=категория.
IV. Някои автори отнасят дадените явления ту в една, ту в друга формула (Н. Николов). Това не ни дава право да
отнасяме популярната класика към буржоазната масова култура
(Б. Райнов). Едни отнасят към общественото битие също и семейно-битовите и жилищните отношения (Н. Николов). Към тях
Енгелс отнася и механичното преместване (Марксистко-ленинска
философия). Отнасят ги към общественото битие (Н. Николов).
ОТНЕСА с е , -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
ОТНАСЯМ СЕ, -яш се, -я се, -ят се; несв.; непрех.
Проявявам известно отношение към някого, към нещо.
I. ПЧ-се отнеса/се отнасям
II. П=С, М.
О2 = към+С1, към+Мп, с +Сц c-j-Mn.
Об = Нрч, съчетание.
III. С=лице.
С!=лице, действие, събитие.
Нрч = начин.
IV. Той се отнасяше много почтително към по-стария
(Д. Талев). . . . които се отнасят недоверчиво към разказите на
съвременниците (3. Стоянов). ... и се отнасяше много любезно
с познати (Елин Пелин, РСБКЕ). Отнасят се с недоверие към
него (П).
ОТНАСЯ СЕ, само 3 л.; непрех.
Засяга някого, нещо.
I. П+се отнася+ОгII. П=С, М.
отпускам
321
О2=до+С1, до-f-Mn, за-hCj, за-ЬМп.
III. С=факт.
Ci=лице, действие, събитие, състояние, качество и др.
IV. Що се отнася до самото въстание (Л. Стоянов).
. . . който се отнасяше до недоверието (Л. Стоянов). ... за всичко, което не се отнасяше до работата му (С). Що се отнася до хората. . . (С). Това се отнася до нас (Цв. Минков). Като че ли не
се отнасяше до него (Л. Стоянов). Като че се отнасяше не за живот (Л. Стоянов). . . . или се отнася за някое недоразумение
(Л. Стоянов).
ОТПРАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ОТПРАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Изпращам някого, нещо в определена посока.
I. П+отправя/отправям_|_0бII. П=С; М.
С1=С1, Мп, Mk r .
Об=към+С2, Нрч.
III. С=лице.
С1=липе, предмет.
С2=място — предмет, местност, селище, територия и др.
IV. Отправиха туристите към хотела (ВН). Новите
стоки отправиха към магазините. . . . която туристите отправяха
към Червените кули (Д. Димов). Отправиха ги надясно (М).
ОТПУСНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ОТПУСКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Предоставям на някого материални средства за използуване.
I. *
-П+отпусна/отпускам^0
II. П=С, М.
Oi=C!, Мп, Мкв.
О2=на-|-С2, на-г-Мп, Мкд.
III. С=лице.
Cj=материални средсгва.
С.,=лице, организация, държава.
отразя
322
IV. Отпуска помощи на развиващите се страни (ВЦ)
. . . които те отпускат безвъзмездно на асоциираните страни (РД)
Отпусна ни известни средства (РД). Отпуснаха му стипендия
ОТРАЗЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОТРАЗЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех..
Давам външен израз на нещо, изразявам.
I. П+отразя/отразявамЧ-Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=предмет, факт.
С^състояние, положение, действие.
IV. Стопанската сметка отразява изискванията и на
закона за разпределение според труда (Политическа икономия —
учебник за ВУЗ). Те отразяват съществуващото положение (РД).
Поезията трябва да отразява дълбоките въжделения на народа
(Г. Цанев). Този документ, който всъщност отразява мисълта на
Апостола (Ив. Унджиев). Унгарският печат отразява широко
гостуването на нашата парламентарна делегация в Унгария (ВН).
. . . което отразява еднакво и копнежа на Гьоте (М. Арнаудов).
. . . и витрините като че ли отразяваха само нейния образ (А. Наковски). Морето . . . отразява само неговите цветове, неговите
сенки (П. Вежинов). . . . ония росни капчици, които отразяват
ведросините небеса (А. Каралийчев). Това, което те отразяваха...
И все пак тя светеше, мракът бягаше от нея, морето я отразяваше
(П. Вежинов). . . . откъдето сетне аз ги отразявах в песните си
(П. П. Славейков).
ОТРЕДЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
ОТРЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Давам нещо, предопределям на някого нещо.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С^положение, състояние.
С2=лице<
323
отричам се
IV. Особена роля в своя театър Брехт отрежда на
майсторството на актьора (ЛФ). ... на която историята отрежда
ръководна роля (РСБКЕ). Друг път ми бе отредила съдбата (Ив.
Димов). . . . където му отредиха удобно място (П. Здравков).
. . . които много бързо й отредиха едно от първите места в нашата нова детска поезия (А. Каралийчев). . . . и й отредиха жалката участ на полуколония (Г. Димитров). . . . т. е. кметът им
отреждаше най-добрите хижи. . . (Ст. Загорчинов). . . . защото
той отрежда на човека какъв да бъде. . . (Ем. Станев). ... на
които историята бе отредила първи да носят светлината (Р. Ликова). ... но моята горчива участ ми отреди да посветя само мислите си, всичките си мисли на теб (Г. Караславов). Боговете ми
отредиха да разбера това на преклонна възраст (К. Константинов).
ОТРЕКА, -чеш, -че, -кат; св.; прех.
ОТРИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Не признавам нещо, отказвам се от нещо.
I. ПЧ-отрека/отричам+Ох/Ф—*
П+отрека/отричамЧ-Oj,
П+отрека/отричам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=че+изр.
III. С=лице
С1=факт, явление, състояние, действие, качество и др.
IV. Те отричат дори съществуването й като държава
(ВН). Още по-малко право имаме да отричаме очевидните положителни процеси (НК). Отричаш човешкото у един човек (М).
Отричаха всичко (Г. Караславов). Но Райна бе наистина щедра
към сестра си, това никой не можеше да отрече (П. Вежинов).
И те не го отричат (Г. Стаматов). Не можем да ги отречем (А. Сегренски). Той нито потвърди, нито отрече, че е тръгнал да го преследва с оръжие в ръка (П). И се опита да отрича, че е укривал
Иванов Белчо (П). Ще отречеш ли, че си искал да направиш такова нещо (Д. Вълев).
ОТРЕКА СЕ , -чеш се, -че се, -кат се; св.; непрех.
ОТРИЧАМ СЕ. -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Отказвам се от някого, от нещо.
I. П-J-ce отрека/се отричам4-Оа.
отседна
324
II. П=С, М.
02 = 01-1-0!, от 4 Мп.
III. С=лице.
С1 = факт, действие, дейност, лице.
IV. Отрекоха се от клетвата (Л. Стоянов). Да се отрекат от думите си (Д. Талев). ... и се отрече от казаното (Ат.
Наковски). Отрече се от синовете си (Елин Пелин). Ще се отрека
от тях (Й. Йовков, РСБКЕ).
ОТСЕДНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
-аш, -а, -ат; несв.; непрех.
При пътуване — спирам някъде за нощуване, кратък
престой, почивка.
I. П+отседи а/отсядам-|-0б.
II. П=С, М.
Об = в+С1( в+Мп, y+Cj, у+Мп, при+Cj, при +
Мп, Нрч.
III. С=лице.
Ci=MHCTo — помещение, заведение, селище, лице (при, If) .
Нрч=място.
IV. Отседнахме в един от най-модерните хотели в
Торонто (Л. Стефанова). Той обича да отсяда в тази кръчма
(Ц. Цанев). Отседнаха в първия хан (Г. Караславов). ... в който
ще отседнем (Л. Стефанова). Мълвеше се, че владиката отседнал
у Хаджидраганови (Ем. Станев). И този път щеше да отседне у
чичо си. У тях не можеше да отседне. Щеше да отседне при свой
приятел. При него щеше да отседне. . . . където отсядаше околийският началник (Ем. Станев). Той отсядаше винаги там. Все някъде ще отседнат.
ОТСЯДАМ,
ОТСТОЯ1,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
ОТСТОЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Твърдо защищавам нещо.
I. П+отстоя/отстоявам-г Ov
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=идея.
IV. Ив. Ст. Андрейчин горещо отстоява делото на
изживяващия по това време тежки дни български театър (Ив.
325
отстъпвам
Богданов). . . . гражданството отстояваше своята власт против
цяла Европа (В. Мутафчиева). Той отстояваше убежденията си
(Б. Ангелов). Той отстояваше интересите на всички(П). . . . непреклонно отстояваше своите схващания за художествена подредба (А. Каралийчев). Винаги е отстоявала принципите и позициите на трудещите се (ВН). И затова е винаги готов да отстоява
позициите си (Е. Каранфилов). . . . чрез която биха могли да
отстояват правото на своя език в църква и училище (Б. Пенев).
Пак Б. Делчев е показал колко упорито поетът отстоява нежеланието си да му бъде издадена книга с избрани стихотворения
(Е. Каранфилов). Ние продължаваме да отстояваме това. ... и
готов бе с всички сили да отстоява онова, което му бе мило и
скъпо (Т. Влайков). ... и въпреки тежката преса на цензурата
да я отстояват (Е. Каранфилов). Аз също си имам свои идеи и
уверявам те, ще ги отстоявам (Ст. Дичев). Отстоявам ги. Отстоявал съм гн.
ОТСТОЯ-, -йш, -й, -ят; св.; непрех.
Намирам се на известно разстояние от нещо.
I.
II. п=с, м.
О2=от+С1, от+Мп.
06 = на +Ч+С2.
III. С = предмет.
Cj = предмет.
Сз—мярка за дължина.
Ч = количество.
IV. Манастирът отстоеше на не повече от тридесетина
километра по въздушна линия от селището(С). . . . който отстоеше на тридесетина крачки от главната улица (С). . . . който отстоеше на сто метра от нея.
отстъпя, -иш, -и, -ят; св.; прех. и непрех.
ОТСТЪПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Отказвам се от нещо в полза на друг (прех.).
II. П=С, М.
О1=С1, А1п, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
отстъпвам
326
Сх=предмет.
С2=лице.
IV. ... че е готов да отстъпи място на другарката
(П. Вежинов). Той отстъпи оскъдния си имот на Бенковите (Д.
Вълев). Отстъпи едната пеперуда на сестричката си (Г. Стоянов).
. . . че е готов да отстъпи стаята си на дявола. . . (П. Вежинов).
Тя отстъпваше полагаемия й се дял на майка му (Г. Стоянов).
Не би ги отстъпил на Гешев (Г. Стоянов). ... и ги отстъпи на
общината (Д. Вълев). Кортес я отстъпва на капитан Харамильо
(Л. Стефанова). Да ти я отстъпя ли (Г. Стоянов). Тази беше нивата, която той й отстъпваше.
2. Изоставям нещо придобито, завоювано или предварително установено (непрех.).
I. П+отстъпя/отстъпвам+О,.
II. П=С, М.
О2 = от+С1, от-рМп.
III. С=лице.
С1 = принцип.
IV. Отстъпва от принципите си (Д. Димов). Ако се
опита да отстъпи от предписанията (С). Никога не отстъпваше от
веднъж въведения ред (П). И не сме съгласни да отстъпим от завоюваното (Р. Михайлов). Той отстъпва бавно от собствения си
импулс за неподчинение (М. Величков). Да не отстъпват от това
(А. Сегренски).
3. Отказвам се от мнението си или от поставената цел
под въздействието на нещо (непрех.).
I. П+отстъпя/отстъпвам-|-О2.
II. П=С, М.
п п рл 4О2=
=пред4-С!.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, качество.
IV. Тя отстъпва пред настояването на баща си
(М. Величков). Като че са отстъпили пред най-тежките проблеми
(Л. Стефанова). Не бива да отстъпва пред височината на тоя небостъргач (Л. Стефанова). Не отстъпват пред опасността (С).
Той бе принуден да отстъпи пред нейното настъпателно отчаяние
(П). Отстъпи пред молбите на дъщеря си (Д. Димов). Не трябва
да отстъпва пред трудностите (Д. Вълев).
4. При сравнение на качества — притежавам в помалка степен дадено качество (непрех.).
327
отървавам се
О2=на+С1( на+Мп, Мкд.
(О2) = по+С2, в+С2.
III. С=лице, предмет.
С1=лице, предмет.
С2=качество.
IV. На този етап от подготовката си българските
състезатели отстъпват на състезателите на Румъния и Куба (ОФ).
Те не отстъпват по нищо на най-добрите (ОФ). На никого не отстъпват по жестокостта си. Не им отстъпват в жестокостта си
(Д. Вълев).
ОТЪЖДЕСТВЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
ОТЪЖДЕСТВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Смятам едно явление или предмет за напълно еднакви
с друг предмет, явление и под.; уподобявам.
I. П+отъждествя/отъждествявам_5_01/О1 мн. —►
1 2
+0
П+отъждествя/отъждествявам j _q \
II.
п=с, м.
П+отъждествя/отъждествявам+О1мн.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
Ох мн.=Сх+С2, С3 мн.
III. С=лице.
Ci=С2=предмет, явление.
С3 мн. = предмети, явления.
IV. Един път отъждествяват обективната социална
реалност с начина на производство (Н. Николов). Отъждествява
държавата с монархията (Марксистко-ленинска философия). Той
отъждествява материята с водата (Основи на марксистката философия). Отъждествява общественото битие с производствените
отношения (Н. Николов). Отъждествяваха атомите с материята
изобщо (Основи на марксистката философия). Той отъждестви
битие и мислене (Н. Николов). Тези величини те отъждествяват
една на друга (М).
ОТЪРВА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
ОТЪРВАВАМ с е , -аш се, -д се, -ат се; несв.; непрех.
Спасявам се, изтръгвам се от някого или от нещо
лошо, неприятно.
отчуждя се
328
I. П-)-се отърва/се отървавам+0.,.
II. П=С, М.
О2=от+С1( от4Мп.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, състояние и др.
IV. ... за да се отърват по-скоро от опасните гости
(Л. Стоянов). Да се отървем и от чорбаджиите (3. Стоянов). Той
бързаше да се отърве от машината (Ем. Станев). Той се отърва
вече от един голям товар (Л. Стоянов). Не може да се отърве от
поетото задължение (Ем. Станев). Но не можеше да се отърве от
мисълта. . . (Ат. Наковски). Ние не можехме да се отървем от
страха (Г. Белев). Не можеше да се отърве от желанието да го
види (Ем. Станев). Не можеше да се отърве от него (Ем. Станев).
Искате да се отървете от нас (Д. Талев).
ОТЧУЖДЯ СЕ,
-йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
ОТЧУЖДАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Прекратявам близостта си с някого.
I. П4-се отчуждя/се отчуждавамЧ-О2.
II. П=С, М.
О,=от+С1, от-4-Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Колко се е отчуждила от близките си (Ем. Станев). Кондарев разбра, че се е отчуждил от Дуса (Ем. Станев).
Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите й (Ив. Вазов). Отчуждил се е от тях (П).
ОСВЕДОМЯ , -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОСВЕДОМЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Съобщавам, информирам.
П 4- осведомя/осведомя вам
П+осведомя/осведомявам i ж1
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
ф=че+изр.» ВМ+изр., ВНрч4-изр.
329
освобождавам
III. С=лице.
С1=лице.
С2=факт, събитие, действие, дейност, състояние
и др.
IV. Нека те осведомя за още нещо (Р. Михайлов).
Тя ни осведомяваше за събитията (С). Бързаше да осведоми чичо
си, че инж. Проданов отсъствува (Р. Михайлов). И осведомява
читателя, че земеделци и комунисти все по-дружно се готвят за
насилствено събаряне на властта (РД). Осведомете всички, че
от утре ще започнат състезанията. Нас никой не ни е осведомил,
че ще има митинг. Той ме осведоми, че жената е сама (А. Сегрен:
ски). Той побърза да ни осведоми с какво се занимават. Ще ви
осведомя къде се събират да играят карти (П).
ОСВОБОДЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
о с в о бо ж д а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам свобода на някого.
I. ПЧ-освободя/освобождавамЧ-Oj.
II. П=С, М.
О!=С1( Мп, Мкв.
III. С=лице, група от хора.
С1=лице, народ, държава, селище, територия
и др.
IV. Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите
от гръцко робство (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той много пъти бе казвал тайно, че дядо Иван скоро ще освободи всички славяни. . .
(Д. Талев, РСБКЕ). Много пъти Ружа, младата жена на Илия
Величков, прави опит да освободи мъжа си от концлагера (Е. Коралов). Ние сме македонски въстаници и отиваме, за да освобождаваме Македонията (Ив. Вазов, РСБКЕ). Само него не освободиха. Те не успяха да ги освободят (РД).
2. Прен. Избавям някого от нещо неприятно.
I. П+освободя/освобождавамЧ-С^.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=липе.
IV. Надеждата като че ли освободи Еньо от мисълта
за страшното престъпление. Освобождавам някого от изпити,
от такса, от военна служба (РСБКЕ). Най-после успя да го
освободи от товара (П). Надеждата, че брат му Иван може да оздравее, като че ли го освободи от страшния кошмар на престъп-
освободя се
330
лението (Елин Пелин, РСБКЕ). Освободиха я от всякакви задължения.
ОСВОБОДЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
о с в о бо ж д а в а м с е , -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Прен. Избавям се от нещо неприятно.
I. П+се освободя/се освобождавам +О2.
II. П=С, М.
О2=от+Сх, от-4 Мп.
III. С=лице.
Сх=предмет, лице, състояние, идея, чувство и др.
IV. Боянов се освободи от всякакво стеснение и,
обхванат от същинска треска, говореше непрекъснато (Й. Йовков). Дошли бяха хубави дни за Борис Глаушев. Освободи
се умът му от мрачни мисли (Д. Талев, РСБКЕ). И от тежката
кофа с лепило винаги се освобождаваше онзи. . . (Ат. Наковски).
Той много бързо се освободи от стеснението си пред нея (Д. Талев). Не можеше да се освободи от тези мрачни мисли. Искаше
да се освободи от тях, но все още не можеше. От кого и от какво
да се освободи? Не можеше да се освободи от всички и от всичко.
ОСИГУРЯ, -йш, -й, -ят; св,\ прех.
ОСИГУРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да е сигурно, напълно възможно; гарантирам.
+0
I. П+осигуря/осигурявам^с/.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх = предмет, състояние.
С2 = лице, живо същество и др.
IV. Ако осигурим на децата уравновесен режим на
хранене. . . (ОФ). Не сме осигурили на работническата класа
всички условия (А. Сегренски). На мене осигури най-непристъпното скривалище (П). Бях помолила да ми осигурите подходяща
стая (Г. Стоев). Ако им осигурим апартамент. . . (Ст. Ц. Даскалов). Ние им осигуряваме пълна и всестранна помощ (ВН).
Би ви осигурил по-нататъшна бляскава кариера (Б. Райнов).
Осигурих ви максимална безопасност (Б. Райнов). Осигурява
331
основавам се
й успех (П). ... която не можах да ти осигуря (П). Осигурихме
им го.
ОСЛАНЯМ СЕ, -яш се, -я се, -ят се; несв.; непрех.
Уповавам се, възлагам надежда на някого или на
нещо; разчитам.
I. П+се осланям+О2.
II. П = С, М.
O2=Ha+Clt на+Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, качество, чувство, идея.
IV. В тая къща мога да се осланям само на госпожа
Даринка (Ем. Станев). Освен на нея мога да се осланям и на тебе.
... и да се осланям на милостта им (Ем. Станев). Но аз не мога
да се осланям дори на съгласието й (Ем. Станев). Не се осланяше
на тия чувства (Ем. Станев). И не се осланя само на бащиния си
план (Ем. Станев). Осланяше се на нейния ум и грижи (Елин
Пелин, РСБКЕ). Трябва да се осланяме на своите собствени сили
(РСБКЕ).
ОСНОВА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ОСНОВАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поставям, слагам начало на нещо; създавам.
I. П+основа/основавам+Oj.
II. П=С1( М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=организация.
IV. В Родопите, дето слънце си видял за първи път,
да си основеш царство. . . , Момчиле, без отроци и без боляри
(Ст. Загорчинов, РСБКЕ). Тогава те основаха театрална група
(ВН). Те бяха основали първото кооперативно стопанство в Добруджа (РД). През 1891 г. той основава Българската социалдемократическа партия (Учебник по бълг. език за чуждестр. студенти).
Групата, която те основаха, просъществува десетина години.
Основаха я през 1936 година.
ОСНОВА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
ОСНОВАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Имам за основа, за изходно начало нещо, излизам от
нещо, опирам се на нещо.
оставя
332
I. П+се основа/се основавам+0.,.
II. П=С, М.
О2 = на+С!, на+Мп.
III. С = лице, действие.
С1 = факт, идея, състояние, положение.
IV. Нейният целебен метод се основаваше на практическия опит (Г. Белев). Споразумението се основава на стремежа
на двете страни да развиват спортните връзки (РД). Според мене
всичките ваши действия и разпоредби се основават само на груб
произвол и насилие (П. Вежинов, РСБКЕ). Те се основават на
идеята за единството на света (Н. Николов). При спора той се
основаваше само на това, което беше чул от други (РСБКЕ).
ОСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ОСТАВЯМ,
-яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Поставям, слагам някъде нещо, което държа.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об = на+С2, върху+С2, в+С,, под+С,, при+С,,
Нрч.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2 = място — предмет.
IV. Той оставя съпроводителната бележка на масата
(С). Остави внимателно тенекията на паважа (К. Странджев).
Остави кошницата на земята (Ем. Станев). Остави празната си
чаша на масата (Р. Михайлов). Оставих ги на бюрото (А. Сегренски). . . . и я остави на масата (Д. Вълев). Оставя пардесюто на
баща си върху един стол (С). ... които веднага остави върху
една табуретка (Ем. Станев). Оставих нещата си в парахода
(А. Константинов, РСБКЕ). Каза да оставя бележката под камъка
(П. Стъпов). Остави книгата при колоната (Р. Михайлов). Остави книгата ей там (Р. Михайлов). Остави окадената керемида
настрана (Г. Караславов). . . . където остави камшика си (П).
Реши да остави колата далече от нашата цел (Л. Стефанова).
2. Накарвам някого да остане, да се намира някъде
за известно време.
I. П+оставя/оставям^^.
II. П=С, М.
333
оставям
Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2, лред+С2, зад+С2, между+С2,
при+С2, сред+С2, Нрч.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=място — помещение, заведение, селище, местност, територия, предмет, лице.
IV. Остави брат си в стаята (П). Нарочно ме остави в
дюкяна (Ем. Станев). Остави сина си в болницата (Г. Караславов).
Оставиха бай Кольо на площада (Р. Михайлов). И мене оставиха
на площада. . . . която го оставяше на улицата (С). Оставихме
го на самата граница (Ст. Поптонев). Вие ме оставихте на пътя
(Г. Стоянов). Автобусът ме остави пред портала на фабриката
(Д. Вълев). Оставиха ги зад стената върху чувалите(П). ... и
да ме оставят между четирите стени (Р. Михайлов). След това я
остави при майка й (П). Няма да те оставя сред тази тишина
(Г. Стоянов).
3. Предоставям нещо на някого.
4-0
I. П+оставя/оставям^с/.
II. П=С, М.
Oj — Cx, Мп, Мкв.
О, = на +С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=предмет, идея и др.
С2=лнце.
IV. Няма да остави богатството си на слугинята (Ем.
Станев). Прасковите ще оставя на хазайката (С). И на двамата
оставя кратички бележки (П). Решил да остави на поколенията
неговия светъл образ (М). Той ни остави немалко литературно
наследство (Цв. Минков). Остави ми това краешниче (Г. Стоев).
Но оставете ми тази илюзия (Г. Стоянов). Но оставете ми поне
това. Остави тая работа на мене (А. Сегренски). Оставя я на
Стойка (Г. Караславов). Ще я оставя на мишките (Г. Стоянов).
Оставете я на нас (Ем. Станев). Каза да му го оставят (Ст. Поптонев).
4. Преставам да имам връзки с някого, преставам да
се грижа за някого.
I. П+оставя/оставям—02.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет.
оставям
334
IV. Тя ще остави Кондарев (Ем. Станев). Ще остави
и него. Боеше се да не го остави (Р. Михайлов). Остави я (Р. Михайлов). Не ме оставяше (А. Сегренски). А сега ме остави
(Г. Стоев).
5. Изоставям, напускам нещо.
I. П+оставя/оставям+О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=предмет.
IV. Оставил е търговска кантора в Бавария (Ст.
Поптонев). Оставям машината (Л. Стефанова). „Шкодата" няма
да остави (К. Странджев). Защо поне куфара не беше оставил
(П. Вежинов). Поне него трябва да остави. Не го оставяй (Ст.
Загорчинов).
6. Преставам да се занимавам с нещо.
I. П+оставя/оставям+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=дейност, занимание.
IV. Да оставим политиката (А. Гуляшки). Остави
тия карти (Р. Михайлов). Хората оставиха жътвата си (М). Щерьо
остави работата си (РСБКЕ). И нея остави. Остави я.
7. Позволявам нещо да стане или да бъде в известно
положение.
II. п=с, м.
ОХ=С!, Мп, Мкв.
Об=Нрч, съчетание.
По=Прл, Прч.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Ci = предмет, лице.
Нрч = начин.
Прл = качество, състояние.
335
оставам
Прч=състояние.
IV. Да оставим парите накуп (Р. Михайлов). Бях
оставил приятеля си в истинско бедствие (П. Вежинов). Бяха
оставили Върбан Щерев само с една душа в зъбите (Ст. Поптонев).
Оставиха цялото казино на наше разположение (Ем. Станев).
Никога не оставя по средата една работа (А. Сегренскн). И да я
оставят с празни ръце (Г. Караславов). Няма да ни оставят на
мира (Ем. Станев). Няма да го оставя на сухо (Д. Вълев). Ние
никога не оставяме мъртъвците сами (Д. Димов). Защо оставяте
даскала гладен (Цв. Минков). И като остави арестанта озадачен. . . (Ем. Станев). И ще оставиш вратата към спалнята отворена (Р. Михайлов). Нарочно беше оставил това място незаградено (Ст. Поптонев). Тук ще ги оставят ли живи? (П). Севда го
оставяше буден (Г. Караславов). Оставили ги непокътнати (П).
Ще ви оставят голи като пръст (Р. Михайлов). Оставихме ги сами
(Л. Стефанова). Остави Стойко да кара колата по пътя (Г. Караславов). Остави баща си да гледа нататък (Ст. Поптонев). ... и
остави кабриолета да отмине (Ем. Станев). Оставих хавлията да
се свлече върху килима (П). Но не оставяше тая мъка да се превърне в отчаяние (Ем.Станев). . . . които оставихме да се организират (Ем. Станев). Не го оставяха да вземе преднина (П).
Те ме оставиха да отмина (Л. Стефанова). Оставих я да каже
всичко (М).
8. Лишавам от нещо.
+0
I. ПЧ-оставя/оставямТс)1.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О2=без-|-С2.
III. С=лице.
Ci=лице, предмет и др.
С2=предмет.
IV. Той не остави ни веднъж трапезата ми без рилска
пастърва (Ив. Вазов, РСБКЕ). Сега искате да оставите и децата
му без хляб (К. Петканов). ... че ще остави отряда без храна
(Д. Вълев). И нас ще оставят без храна. Една сутрин ни оставиха
без винкел (Р. Михайлов). ... и ме остави докрай без офицерски
пагони (С).
ОСТАНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ОСТАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Задържам се, намирам се на мястото, където съм
бил.
оставам
336
I. П-|-остана/оставам+Об.
II. П=С, М.
Об = в+С1( на+Cj, доН-Cj, до4-Мп, приН-Ср
при+Мп, no+Cj, по-гМп, пред-pCj, пред+Мп,
зад4-Сх, зад+Мп, сред4-Сх, сред+Мп, между+Cj,
между 4-Мп, Нрч.
III. С=лице, животно, движещ се предмет, предмет.
Сх=място — помещение, селище, местност, предмет, лице (до, у. при) и др.
IV. В дневната остава Мишел (М. Величков). Ще си
остана вкъщи (М. Величков). Той остана в село (Сл. Хр. Караславов). Остана в града (С). Четата да остане в това равно поле
далече от спасителната планина. . . (Г. Караславов). . . . в единия край на който бе останала само купчина ечемик (Г. Караславов). Аспарух остана на стола сн (Е. Константинов). Ти остани
на кулата (Е. Константинов). Остана на същото място (Ст. Загорчинов). Няма да остане на представлението (Л. Станев). Студентите се запитаха за него, защото куфарът му оставаше на полицата (Ив. Вазов, РСБКЕ). Останах до входа на бараките (С).
Той остана до прозореца (С). Той остана до него. При стареца беше
останала Христина, хубавата му внучка (Елин Пелин, РСБКЕ).
Ралица остана / при леля си и като свое чедо / я тя отгледа
(П. П. Славейков, РСБКЕ). Щеостана при него(П). Бяха останали
по хълмовете (С). Бяха останали по тях. Остана пред входа на
управлението (С). Остана пред него. Остана зад гърба й (Г. Мишев). Остана зад него. Оставам сред тия хора (П). Оставам сред
тях. Между двамата приятели оставаше тя. Между тях оставаше
Стоманяков (П). Но аз не мога да остана у дома (Ив. Давидков).
Но аз не мога сега да остана у вас. . . . н след това там оставаха
(С). Ще остана тук (Ст. Загорчинов). Да останем вътре (С). Остана
най-отзад (С). Остана близо до шосето (С).
2. Оказвам се в някакво състояние или изпадам в
някакво положение.
I. П-(-остана/оставам4-06'±По±(Об")—►
П+остана/оставам4-Об' (4-06"),
П4-остана/оставам-|-По (4-06"),
4-06'
П4-остана/оставам4-По
(4-06").
II. П=С, М.
Об' = НрЧ1, съчетание.
По=Прл, Прч.
Об"=в4-С1( Ha-t-Cj, между4-С1( между4-Мп, при
337
оставам
+С1( при+Mn, средЧ-Сд, сред+Мп, до+С., до+
Мп, Нрч2.
III. С=лице, предмет.
Сд=място — предмет, местност, селище, територия, лице (при).
Прл = качество.
Прч=сьстояние.
Нрч1=иачин.
Нрч2=място.
IV. Ще остана така (Г. Караславов). Остава известно
време тъй (П). Житото останало наполовина (Ц. Цанев). Аз бях
останал с приятни впечатления от усилията на режисьора
(Л. Станев). Те останали с нищожни средства (С). И си остана само
със своя прякор (С). За да не остане в съмнение. . . (С). Останаха
в недоумение и разочарование (С). Остават извън обсега на темата (П). Мнозинството от които ще си останат само на книга
(РД). Той си останал един от най-бедните и необлагодетелствувани генерали (П). Ще си остане дете (Т. Тонев). Ще останат само
като фрагменти от всеобщите усилия на стотици хора (ВН). В
отказа си Цоню Матов остана докрай категоричен (С). Жулев остана полуглух с това ухо (Г. Караславов). Никой не можеше да
остане безразличен към другаря си (ВН). Останаха живи (С).
За миг остана неподвижна (С). Ще останат доволни (П). На връщане останах последен (С). Въпросът остава висящ (С). Бобът
винаги оставал несварен (П). Коксовите батерии също останали
неизпразнени (РД). Задачата остана нерешена поради грешка в
условието (М). Оставаше неотчетена в официалните ми доклади
(С). Останал сам на най-високото място (С). Остана неподвижен
между храстите. Остана неподвижен между тях. Пакетите останали неразпечатани при другите стоки. Останали скрити при
тях. Останала сама сред тъмната кухня (Т. Тонев). Тя останала
сама сред тях. Остава неподвижен до кревата (М. Величков).
Останах сам до входа на бараката (С). Остана неподвижна до
него. Металът останал разтопен до тях и ги повредил (РД). Коксовите батерии също останали там неизпразнени. Останал съм
тук сам без стотинка.
3. Лишавам се от нещо.
I. ПЧ-остана/оставам-гОг.
II. П=С, М.
О2==безЧ“С1.
III. С=лнце, предмет.
Сх = предмет, идея, чувство.
осъдя
338
IV. Бръчков. . . остана. . . без средства и изложен
на тая най-първа и най-жестока нужда — гладът (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Никога тя не остава вкъщи без зехтин, без ориз, без
пипер (Т. Влайков, РСБКЕ). Останала без квартира (С). Пот се
сипе от челата, душата без сили остава. . . (Елин Пелин).
. . . докато останеха без сълзи (П). . . . защото съм останал без
стотинка (М. Величков). Люляково сякаш беше останало без хора (Й. Йовков, РСБКЕ). ... и остана без всякакви средства (П).
Сякаш внезапно бе останал без глас (П). Ще остане без двор
(Ем. Станев).
4. Запазвам се като част от нещо.
I. П+остана/оставам+О2.
II. П=С, М.
Oa^T-t-Cb от-|-Мп.
III. С=предмет, чувство, състояние.
Сх=предмет, чувство, състояние.
IV. Та от две паралелки през миналата година е
останала да повтаря почти една паралелка (Г. Караславов).
И от скръбта беше останало само неприятното чувство (П). Нищо
не беше останало от неговата любвеобилност и жизненост (С).
Папер нямаше да остане от тях (С).
осъдя, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ОСЪЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Издавам присъда въз основа на доказана вина.
’-0
П 4-осъдя/осъждам ? Л1
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2.
Ф=да4-изр.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
С2=действие, състояние.
IV. Осъди баща му на смърт (П). Осъди бай Нако
на 15 години лишаване от свобода (П). Осъдиха Ставри Казанджията на затвор (Р. Михайлов). Осъдиха Душко на две години
(Р. Михайлов). После го осъдиха на осем години затвор (Л. Сте-
339
очаквам
фанова). . . . като осъжда на изгаряне безброй рисунки и гравюри
(Б. Райнов). . . . които бяха осъдили на изгаряне. Осъди двамата
съветници да заплатят на ищците изразходваните средства (ВН).
Да го осъдят да лежи в затвора (П). Осъдили го да лежи до края
на живота си (С).
ОСЪЗНАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ОСЪЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Напълно съзнавам, разбирам нещо.
I. П-росъзная/осъзнавамЧ-О^Ф—►
П+осъзная/осъзнавам+Oj,
П+осъзная/осъзнавам+Ф.
II. П=С, М.
ОХ=С1> Мп, Мкв.
Ф=че+нзр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност, състояние, идея.
IV. Осъзнах своята грешка (ОФ). Той осъзнава бележката й (С). Да осъзнаем преходността на мига и необратимостта на времето (С). Почна да осъзнава думите на полковника
(Т. Тонев). Осъзнал нещо (С). Не го осъзнават(ЖД). ... за да
осъзнават постепенно, че са сгрешили (А. Гуляшки). И в миг
осъзна, че е сбъркала (П. Вежинов). Осъзнал, че това е само задължаващото начало (М). Осъзна, че с него бе заминало цялото
й имущество (П. Вежинов).
ОСЪЩЕСТВЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ОСЪЩЕСТВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да стане действителност.
I. ПЧ-осъществя/осъществявам+Oj.
II. П=С, М.
ОъОь Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=действие.
IV. Беше ли осъществил този честолюбив план?
(Ив. Вазов, РСБКЕ). ... за да осъществим задачата (ЖД).
. . . за да осъществим тази задача (ВН). Осъществява контрамерки (Б. Глогински). Осъществява своите смъртни присъди (Е. Каранфилов). Но това няма да осъществи. Няма да го осъществи.
ОЧАКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
пазя
340
Чакам някого или нещо по-продължително
I. П+очаквам-ЬО/Ф—„П+очаквам-ЬОр
П+очаквам-- Ф.
време.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да-|-изр., че + нзр.
III. С=лице.
С1=събитие, действие, състояние и др.
IV. Срещата си с Бойко Тодоров очаквах с нетърпение (М). Очакваха бъдещето вече с увереност (Е. Коралов). Очакват и други последици (ОФ). Очакваше изповед (Т. Тонев). Не
очаквах такъв прием (М). Не защото очакваше помощ (Т. Тонев).
Като че ли очакваше някакво обяснение (Т. Тонев). Като че ли
очаквах някого (А. Гуляшки). Тъкмо това не беше очаквал днес
(Т. Тонев). Друго и да не очакваш (А. Гуляшки). Дали тя го очаква (Е. Каранфилов). Той очакваше да получи назначение (С).
Очаква да види претворен богатият и интересен образ на съвременната жена (ЖД). Очакват производството да спре всеки момент
(РД). Очакваше да му стане по-леко (Т. Тонев). Очакваха докторът да се появи в „Торино“ (Ем. Станев). Очакваше да намери
Оливарес (Д. Димов). Дядо Тома очакваше да си дойде Манол
(Г. Караславов). Те очакваха, че ние ще започнем въоръжена
борба (К. Калчев). То не бе очаквало, че онзи ще се обърне
(Г. Мишев).
ПАЗЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
1. Закрилям, охранявам.
I. П+пазя+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сл=лице, предмет и др.
IV. ... а да пазим планетата (Р. Михайлов). Да пазим
от деформация най-съкровените си човешки чувства (Пг). Искаме
да си идем в България да пазим старите граници (РСБКЕ). Божан пазеше баща си от нападките на Петровица и на злодумната
си жена (Елин Пелин, РСБКЕ). Него пазеше Божан от нападките
им. . . . селата го крият и пазят. . . (Ив. Хаджимарчев, РСБКЕ).
2. Крия.
I. ПЧ-пазя-J-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
341
пиша
Ci=идея, чувство.
IV. Тя пази мъката си (Елин Пелин). Пазеше мрачния си спомен (П. Вежинов). Това тя пазеше от чужд поглед.
Пазеше го.
ПЙТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
С въпрос изисквам информация.
I. ПЧ-питам^^/о^ф—ЧЦ-питам^о^,
f—О 1
ПЧ-питам -ьо/ •
ПЧ-питам
II. П=С, М.
(Ох)—Ct, Мп, Мкв.
Oj=Mn.
О2 = заЧ-С2, заЧ-Мп.
Ф = ВМЧ-изр., ВНрчЧ-изр., далиЧ-изр.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=лице, действие, дейност, състояние, предмет
и др.
IV. Точно това ви питам (Д. Димов). Ще те питам нещо
(Р. Михайлов). Нищо не те питам (Ст. Загорчннов). Тях питаше
за здравето на майка си. Питаше ги за здравето и настроението
(К. Калчев). Не ме питаха за моите планове и мечти (С). ... че
го питат за името (Т. Тонев). За всички ме пита (Г. Караславов).
Не го питаше за нищо (А. Гуляшки). То я питаше за нещо (Ем.
Станев). Питайте за Ивайло (Ст. Загорчинов). Не питаше за мнението й (А. Гуляшки). Питаше за тебе (Г. Караславов). Също
питаха за нея (Й. Йовков. РСБКЕ). Може би го беше питала от
какво са (А. Сегренскн). Пита ме какъв съм (М). ... и го питаше
къде е бил (Г. Караславов). Но питайте я нея как е осъмвала над
нотите (А. Сегренскн). Питайте ме що търся тук (Л. Стефанова).
Не ме питаха дали на мен ми е удобно (С). Питаха ни не е ли възможно да бъде освободен (ОФ). И всеки час я пита гладна ли е
(Г. Караславов). Питаше какво правя (А. Сегренскн). Питаха
кога ще им дойде на гости (Г. Караславов).
ПЙША, -еш, -е, -ат; несв.: прех. и непрех.
1. Изобразявам, отбелязвам върху нещо знаци —
букви, цифри, ноти (непрех.).
I. ПЧ-пншаЧ-0.
пиша
342
II. П=С, М.
III. С=лице.
IV. Той още не можеше да пише. Те сега се учат да
пишат. Не знам нито да пиша, нито да смятам (Д. Немиров).
Тя пишеше бързо, като повтаряше почти същите думи, които й
казваше Тошо (Й. Йовков). Директорът, който пишеше на масата, стана и пое писмото (Елин Пелин). Пишех скришно (Е. Багряна). Той продължи да пише.
2. Създавам поетично, музикално или друго произведение (прех.).
I. П+пиша+Ох.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=поетично, музикално или друго произведение.
IV. Кой не е писал стихове? (П. П. Славейков). Собич
към вас съм писал тия стихове (Елин Пелин). Пиша един роман
(Ив. Вазов, РСБКЕ). През свободното си време той пишеше операта си „Янините девет братя“ (А. Каралийчев). Редица найголеми композитори са писали симфонична музика за театъра
(РСБКЕ). Досега пишех статии (Й. Йовков). В това време Людовик XV. . . пишеше заявление до райската полицейска инспекция (Св. Минков). . . . инж. Козарев. . . пише рапорт (РД).
Когато лекарят седна да пише рецептата, той се зави до нос и
затвори очи (М. Грубешлиева). Тя грижливо пазеше статиите,
които той бе писал. ... аз четях^съобщенията, които той изпращаше. Пишеше ги грижливо (Й. Йовков).
3. Съобщавам нещо чрез писане (прех. и непрех.).
II. П=С, М.
Oj=Mn, Мкв.
О2=за+С1, за+Мп.
(О2)=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С1=факт, събитие, лице и др.
343
плащам
С2=лице.
IV. Не съм ти писал такова нещо (С). ... че и ти
нищо не ми пишеш за нея (Ив. Вазов). Да прочете какво е писал
нейният син (Г. Стоянов). Кайряков ми писа за твоите планове
(А. Гуляшки). Пишеш ми за усамотението ми (Ив. Вазов). Тя
ни пише за голямата си мъка (М). За това ни пише Дечо Бешанов
(ОФ). ... за която е пишела на близките си в Пловдив (ВН).
Писа за последното гостуване на Меянова (М). ... че всички
вестници днес пишат за вас и за вашата родина много хубави неща
(Ив. Мирски). Пиши за жетварите там, за теглото, за черните
кърви, що пие земята (Н. Вапцаров). Писа на жена си, че има
бъдеще (ЖД). Миша ми пише, че Букурещкия договор ще се ревизира (Ив. Вазов). Пишеш ми, че ще спреш за някое време да
пишеш (Ив. Вазов). Вие ни пишете, че с преследвания и убийства. . . се е занимавала (С). Вчера ви писах, че в събота няма да
слизам в София (Ив. Вазов). Момче, познаваш ли Ян Бибиян,
за когото вестниците писаха, че летял със самолет (Елин Пелин).
пйя, -еш, -е, -ят; несв.; прех.
Поглъщам течност.
I. П+пия+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=вид течност.
IV. Пиехме чай (ЖД). Остава ми само лимонада да
пия (К. Странджев).
ПЛАТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПЛАЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам пари или други ценности срещу това, което
купувам или получавам.
I. П+платя/плащам^о^о
1
’ ,
.
(+О.,)
П+платя/плащам_|_01 »
П+платя/плащам^_'о^2\
(4-OJ
П 4-пл атя/ плащам +Oj
+О2
плаша
344
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = за+С2, за+Л1п.
(О2)=на+С3, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
СХ=С2 = стока — предмет, такса.
С3=лице.
IV. Те плащат ниски надници на работниците (П.
Стъпов). Това ще платиш и на нас (Г. Караславов). Да му плати
содата или кафето (П. Вежинов). Ще му платят денгуба (Т. Тонев). Но аз съм му го платил (Г. Мишев). Плащат такса (ВН).
... и яденето си не плащате (Св. Минков, РСБКЕ). Само да не
плащат визити (Г. Стаматов). ... и ние да платим нещо (Г. Стаматов). Ще ти ги плати (Г. Стаматов). На тебе плащат за труда, а
ти на мене — за земята (Ст. Ц. Даскалов). Нека идат стражарите —
на тях им плащат за това (С). Навярно това също беше работа,
за която плащаха долари (Л. Стефанова). С кръвта си плащаха
за това малко състояние (Л. Стефанова). Никой не искаше да
плати за яденето (А. Константинов).
ПЛАША, -иш, -и, -ат; несв.; прех.
Вдъхвам страх, опасения.
I. П + плаша+Oj.
II. П=С, М.
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
III. С=лице, животно, действие, дейност, състояние,
чувство и др.
С1=лице.
IV. Пиянството му плашеше Кира (С). Него нищо не
го плаши. Плаши ме нищожеството и забравата (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Те я плашеха (П. Вежинов). Новината не ги плаши (ЖД).
ПРАВЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
1. Извършвам някаква работа, някакво действие.
I. П + правя+Oj.
II. П=С, М.
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
III. С=лице, животно.
Съдействие, дейност.
IV. Правя гимнастика (РСБКЕ). Когато го срещнахме, той правеше вечерната си разходка. Мъжката патица се
отдалечава напред, прави кръг (Елин Пелин, РСБКЕ). Виждал
съм го като влизаше при кмета, как се превиваше, метан правеше
(Н. Хайтов). Сега те правеха намеци пред Баташки (Д. Димов).
345
правя
И тук първи неговите добичета правеха следи по снега (Д. Талев). Когато самолетът прави кръгове, за да слезе. . . (Н. Фурнаджиев).
2. Изработвам, произвеждам нещо.
I. П+правя-рО 1II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=предмет.
IV. Нийде не правят таквоз хубаво брашно (Й. Йовков, РСБКЕ). Правихме мост на река Шкумба (Г. Караславов,
РСБКЕ). Правя баница (РСБКЕ). Правя кафе (РСБКЕ). Правя
чай (РСБКЕ).
3. Постъпвам по някакъв начин с някого (обикновено
с „какво“).
I. ПЧ-правя+О/Ог
“
’ “
—».ПЧ-правя+О1(
П-гправя-гО2.
II. П< м.
О1=С1, Мп. Мкв.
О2=с-|_С2> с+Мп.
III. С=лице.
С1=С2=лице, предмет.
IV. Какво щеше да прави тоя куфар (К. Калчев),
Него не знам какво да правя. Какво ще го правиш (Ст. Загорчинов). Какво щеше да прави с Мери в Германия (П. Вежинов).
. . . защото не знаеше какво да прави с едно непознато момиче,
дошло да търси Стефан (ЛФ). Не знаеше какво да прави с него.
4. Привеждам в друго състояние, привеждам в друг
вид, придавам друг вид.
I. П-Ьправя+^о.
II. П=С,М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=С2, Прл, Прч.
III. С=лице, качество, състояние.
С!=лице, предмет, явление и др.
С2=лице, действие, състояние.
Прл=качество.
Прч=състояние.
IV. Всичко това правеше Исай интересен човек (А.
Гуляшки). . . . което той прави изразител на най-напредничави
идеи (ЛМ). Прави литературата своя същност (Е. Каранфилов).
То правеше много популярно и любимо името на Пърличева (С).
повдигна
346
Прави безсъницата й още по-мъчителна (Д. Димов). Прави го
привлекателен (РД). . . . защото я правят съзнателна (ЖД).
. . . което го прави досаден (К. Калчев). Любовта ги правела
щастливи (Т. Тонев).
ПОВДИГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОВДЙГАМ, -аш, -а, -ат; песе.; прех.
1. Вдигам на неголяма височина.
I. П-Ьповдигна/повдигам+Oi.
II. П=С, М.
Oj ^Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице, предмет.
IV. Повдигнаха нагоре развълнувания и трогнат знаменосец (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той бе повдигнал ветроупорните
очила над авиаторското си боне (П). ... но сега твърде неспокойно снемаше и повдигаше бинокъла на очите си (Й. Йовков).
. . . както скъперникът повдига торба със злато (Елин Пелин).
Тя любопитно повдигаше крайчеца на завесата. . . (А. Каралийчев). Матьо бързо повдигна единия край на пердето (Д. Ангелов).
Една жена бавно повдигаше края на престилката си (Д. Добревски). С мъка повдигна вратника (К. Петканов). Хората трябваше
да спират и да повдигат уплашените животни (Ст. Загорчинов).
От време на време някоя дълга мека вълна внимателно и леко повдигаше лодката (П. Вежинов). . . . което повдигнаха още веднъж
(А. Гуляшки). Повдигнаха го още веднъж (А. Гуляшки).
. . . повдигна я леко Цвета (Елин Пелин).
2. Прен. Поставям нещо на по-високо равнище; увеличавам, повишавам, подобрявам.
I. П + повдигна/повдигамН-О^
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, идея, чувство, действие.
С1 = състояние, чувство.
IV. Ванко посочваше на министъра неизчерпаемите
богатства на планината, които, ефикасно използувани, биха повдигнали благосъстоянието на местното население (К. Велков,
РСБКЕ). Името и богатството на Вълчан не само повдигаха престижа на дружеството, но премахваха всяко колебание у членовете, улесняваха и най-трудното решение (Й. Йовков, РСБКЕ).
... и повдига престижа на манастира (Ив. Вазов). И това още
повече повдигаше куража на хората (П. Незнакомов). Те повди-
347
повеждам
гат самочувствието на оная категория хора (Г. Белев). Но тая
тишина повдигаше самочувствието ми (С. Чилингиров). ... да
повдигаш чрез политическа работа непрекъснато съзнанието на
трудещите се (РД). . . . намислят да повдигнат умственото равнище на сънародниците си (М. Арнаудов). Леснината, с която
войската правеше своето формално подчинение, повдигна духа
на детронаторите (С. Радев). ... че поне да повдигнем духа на
другите (Д. Добревски).
3. Прен. Правя нещо да стане предмет на разглеждане, на разискване.
I. П+повдигна/повдигамН-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=въпрос.
IV. Друг работник повдигаше въпрос за разширяване
на работните площадки (Д. Кисьов). ... да повдига и решава
проблеми, свързани с личния си опит (М. Арнаудов). Много и
интересни са въпросите и проблемите, които повдига статията
на Хаджийски (Е. Каранфилов). По този въпрос сме се разбрали.
Не го повдигай напразно (М. Грубешлиева).
ПОВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Накарвам някого да върви натам, където го водя.
I. П+поведа/повеждам^о5II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=към-ЬС2, към+Мп, Нрч.
III. С=лице.
Ci = лице.
С2=място — предмет, заведение, помещение, селище, територия, лице.
Нрч=място, посока.
IV. Той поведе малката си банда към леката кола (М).
Поведох дебелата жена обратно към медицинския пункт (Р. Михайлов). . . . която поведе към медицинския пункт. Поведе го за
ръка към трапезарията (Е. Коралов). После ги поведе към сладкарницата (А. Гуляшки). . . . и я повежда към шосето (Б. Райнов). ... и го поведе към дежурната стая (Г. Мишев). Той ме
поведе към тях (А. Гуляшки). ... и ме поведе напред (Л. Стефа-
поверя
348
нова). Къде ги поведе (Р. Михайлов). Поведе компанията надолу
(Р. Михайлов).
ПОВЕРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех,
ПОВЕРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех,.
1. Разкривам, изказвам пред някого тайни, съкровени
неща, които той трябва да запази; доверявам.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С^идея, чувство.
С2=лице.
IV. И най-после повери на Съби своите мъки (С).
Не се решаваше да повери тази тайна на Георгиев (Ем. Станев).
На тебе пръв поверявам една голяма тайна (Н. Филипов,
РСБКЕ). Повери ми мъката си (Ив. Вазов, РСБКЕ).
2. Предоставям на някого да направи нещо или да се
грижи за нещо.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=дейност, предмет.
С2 = лице.
IV. Повериха трудните моменти от това страшно изпитание на герой, който. . . (Пг). Печатницата не можеше да повери на всекиго (Е. Коралов). ... на когото поверявали подобни
задачи (Ем. Станев). ... на когото повери официалното изработване на проекта (М). Повериха му построяването на такава голяма зала (М).
ПОВЛИЯЯ, -еш, -е, -ят; св.; непрех.
ПОВЛИЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Оказвам въздействие, въздействувам.
I. П+повлияя/повлиявам+О2.
И. П=С, М.
349
поглеждам
О2=на-}-С1, на+Мп, Мкд, върху+Cj, върху+Мп.
III. С=лице, дейност, идея, чувство.
С!=лице, чувство, отношение.
IV. Те можеха да повлияят на останалите младежи
(П). Повлияха и на собствената им съдба (С). Той ще повлияе
възпитателно не само на него (П. Вежинов). Може би му повлияха
думите й (К. Цачев). Това повлия дори върху представителите
на критиката (НК). Това повлия дори и върху тях.
ПОВЯРВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех. и непрех.
1. Проявя доверие към някого (непрех.).
I. П+повярвам+О,.
II. П=С, М.
02=43+0!, на+Мп, Мкд, в+Ci, в+Мп.
III. С=лице.
С1=лнце.
IV. ... че не повярва от първа дума на човека (П).
На вас ще повярват лесно (Ц. Цанев). И той не ти повярва (С).
Ще му повярва ли той (Т. Тонев). Няма да ни повярват (ОФ).
Но аз поне няма да ви повярвам (Л. Станев). Повярвах в този човек, но се излъгах. В него повярваха (ОФ).
2. Приема нещо за истина (прех. и непрех.).
I. П+повярвам+О1/О2/Ф-—►П+повярвам+О!,
П+повярвам+О.2,
П +повярвам+Ф.
II. П=С, М.
0i=Mn, Мкв.
О2=в+С1Ф=че+изр.
III. С=лице.
Сх=идея, чувство, качество, състояние, дейност.
IV. И това повярвахме (ВН). Не можеше да го повярва (П). Не можех да повярвам в добрите му намерения (С).
Те не повярваха в невинността му (Пг). Никой не повярва в човешкото съчувствие (П). Те повярваха, че градът е построен само
заради тях (С). Все не можех да повярвам, че това е той (Т. Тонев). Бяха повярвали, че е неуязвим (С). Повярвайте, че аз
с удоволствие бих помагал, за да се излекуват раните (С). И сега
му беше трудно да повярва, че се намира в града (Т. Тонев).
ПОГЛЕДНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ПОГЛЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
погрижа се
350
Отправям, насочвам погледа си към някого или към
нещо, за да го видя.
I. П+погледна/поглеждам+О1/О2—►
П H-погледна/поглеждам H-Ol
П + погледна/поглеждам+02.
II. П=С, М.
О!=С1( Мп, Мкв.
О2=към+С2, към-ЬМп.
III. С=лице.
,
С1=С2 = предмет, лице.
IV. Той погледна часовника си (Ем. Станев). Погледна един чертеж (Ем. Станев). Ивайло погледна и Стан, и Ката
(Ст. Загорчинов). А мене дори не погледна (А. Гуляшки). Погледна го оня учуден (Г. Мишев). Той се извърна да ги погледне (П).
Дори не погледна към иконата (Ем. Станев). Погледна към тавана (А. Гуляшки). Погледнах към землянката (Й. Йовков,
РСБКЕ). Не погледнах към него.
ПОГРИЖА СЕ, -иш се, -и се, -ат се; св.; непрех.
ПОГРЙЖВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Полагам грижи за някого, за нещо.
I. П+се погрижа/се погрижвам+О2.
II. П=С, М.
О2 = за+С1, за+Мп.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Трябваше да се погрижа в твое отсъствие за младата дама (С). Най-напред трябваше да се погрижат за ранените
(П). Никой не се погрижи за нея.
2. Вземам мерки за нещо, постаравам се.
I. П+погрижа се/погрижвам се+О2.
II. П = С, М.
О2^=за +СЬ за+Мп.
III. С=лице.
Сг = предмет, състояние, действие, дейност.
IV. Аз ще се погрижа за паспорта (Г. Караславов).
Погрижете се за настаняването на болните (С). Не се погрижиха
за това (ВН).
ПОДАМ, подадеш, -подаде, -подадат; св.\ прех.
ПОДАВАМ, -аш, -а, ат; несв.\ прех.
351
ПОДГОТВЯМ
Давам на някого нещо в ръката.
I. П+подам/подавам^^1.
II. П=С, м.
2
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Ci=предмет.
С2=лице.
IV. Той подава факсимилето на Пешев (С). Подаваше
празната кана на жена си (Е. Коралов). Подаде бастуна на дядо
си (Г. Мишев). Подаде чашата на Каменов (Т. Тонев). На нея
той подаде една кутия (Ив. Остриков). ... и ми подава глинено
гърненце (П). Фани му подаде пакета с цигарите и кибрита
(Д. Димов). Подаде му нова риза (К. Странджев). Подаде й малък
бидон (С). ... и му го подаде (Г. Мишев). Подаваше ми го с жеста
на осъден (А. Гуляшки). Подавам му го (Б. Райнов). На нея й
я подават (М).
ПОДАРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех..
ПОДАРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя на някого подарък.
I. П+подаря/подарявам^?1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Ci=предмет.
С2=лице.
IV. Подарил на Венкови нивата си (Д. Вълев). Вилно място искате да подарите на Стаматов (Р. Михайлов). . . . която някога бях подарил на Лили (А.Сегренски). ... а този пакет
ще подаря на тебе(П). . . . когато му подаряваха нещо (Р. Михайлов). За награда ми подарявали кавал (Д. Вълев). Той го
подарил на чистачката (А. Сегренски). Подарил му го е.
подготвя, -иш, -и, -ят; св.; прех.
подготвям, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Предварително, от по-рано извършвам нещо, необходимо за определена цел.
поддавам се
352
I. П4-подготвя/подготвям +О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С = лице.
С1=действие, дейност, събитие.
IV. То подготви раждането на PMC (М). Те подготвиха появата на Раковски (Е. Каранфилов). Подготвя почва за
изграждане на партията (М). Исках да дойда по-рано, за да си
подготвя работата (РСБКЕ). Невидими и ловки партийни функционери. . . подготвяха борбата (Д. Димов, РСБКЕ). Събранието,
което те с такъв труд бяха подготвили, друг беше го превзел и
говореше (Й. Йовков, РСБКЕ). Бяха го подготвили добре.
П-гподготвя/подготвям
П + подготвя/ПОДГОТВЯМ ^ф1.
II. п=с, м.
О^Ср Мп, Мкв.
О2 = за+С.,, за+Мп.
Ф=да+изр., как+изр.
III. С=лнце.
С!=лице.
С2=дейност, действие, състояние, събитие.
IV. ... да подготви народа за нова борба (Е. Каранфилов). Той ги подготвя за високопроизводителен труд и отбрана на родината (М). Тя го подготви за още по-големи борби
(Е. Каранфилов). Подготвяха ги да посрещнат спокойно неприятеля (М). Подготви ги как да действуват и какво да говорят сега
(Т. Влайков, РСБКЕ).
ПОДДАМ СЕ, поддадеш се, -поддаде се, -поддадат се; св.; непрех.
ПОДДАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Изпадам под влияние; не издържам на напор, натиск.
I. П+се поддам/се поддавам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
III. С=лице, животно, предмет.
Сг=лице, действие, състояние.
353
подканвам
IV. Той се поддаде на братовата си молба (Ем. Станев). Той не се поддавате на провокации (Ем. Станев). Лесно се
поддаваше на подобни внушения (Л. Стоянов). ... че се поддаде
на слабостта си (Ем. Станев). ... и се поддаде на разни увещания (Ем. Станев). Бактериите се поддават по-лесно на генното
инженерство (С). Не се поддаваха на това. Той не й се поддаваше
(Д. Талев).
ПОДЕЙСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; св.; непрех.
Окажа въздействие върху някого или нещо, повлияя.
II. П=С, м.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
Об=Нрч, съчетание.
III. С=лице, действие, състояние, събитие.
С!=лице.
Нрч=начин.
IV. Това ми подействува вразумително (С). Можеха
да подействуват като шок на съпруга (П). На него само това ще
подействува. Това му подействува като студен душ (П). Трябваше да им подействува в полза на едно разумно решение (С). Подействува на заптиетата подобно на парче месо (Р. Михайлов).
Те ми подействуваха като изветряла бира (П). Как ми подействуваха словесните му удари (С). Как ще подействува това на вашето честолюбие и самонадеяност (К. Цачев).
ПОДИГРАЯ СЕ, -еш се, -е се, -ят се; св.; непрех.
ПОДИГРАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Отнасям се несериозно и обидно към някого или нещо.
I. П+се подиграя/се подигравам+О».
II. П=С» М.
O2=Ha+Clt на+Мп, Мкд, с+Сь с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице, качество.
IV. . . . които се подиграваха на горномахаленци
(Ат. Наковски). Подиграват се на глупостта му (П). Те се подиграваха с нея (Ем. Станев). Подиграваха им се.
ПОДКАНЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПОДКАНВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
23 Кратък валентен речник
подкрепя
354
С канене подтиквам някого да направи нещо.
I. П+п од ка н я/ п о д ка и в а м | ф1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да Н-изр.
III. С=лице.
Сх=лице.
IV. Но Ивайло не подкани Момчил да продължи
(Ст. Загорчинов). Подкани Кузман сам да затвори капака (П).
Нея не подканиха да седне (А. Гуляшки). Той ме подкани да влизам (А. Гуляшки).
ПОДКРЕПЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
ПОДКРЕПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам подкрепа, помощ, помагам, защищавам.
I. П+подкрепя/подкрепвам+О,.
II. П=С, М.
Oj^Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=лице, идея, дейност.
IV. Роднини и комшии подкрепиха на първо време
новия майстор със своите поръчки (Влайков, РСБКЕ). Световната общественост подкрепя народите на Индокитай и арабските
страни в тяхната борба (ВН). Подкрепя безрезервно справедливата кауза (ВН). Трябва да подкрепим и доразвием здравото,
което съществува в тази музика (М). Всички подкрепиха доклада
(ЖД)- Тях трябва всички да подкрепят (ОФ). Ние го подкрепихме' в неговата справедлива борба (М).
по длежа
,
-йш, -й, -ат; несв.; непрех.
Следва да се извърши нещо с мене.
I. П-j- подлежи +О2.
II. П=С, М.
О2=на4-С1.
III. С=лице, предмет, действие, дейност, състояние.
Съдействие.
IV. Тези младежи подлежат на специално обучение
(Г. Караславов). Неговата собственост не подлежеше на национализиране (П. Вежинов). Не подлежи ли на отговорност (П. Вежинов). Нейната присъда не подлежи ни на въззив, ни на утвърждение (Ив. Вазов, РСБКЕ).
355
подлагам
ПОДЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ПОДЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Слагам нещо отдолу.
I. П-Ьподложа/подлагам^д^.
II. П=С, М.
Oj=C1( Мп, Мкв.
Об = под+С2, под+Мп, пред+С2, пред+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С1=предмет.
С2=предмет.
IV. Друг е подложил под главата си куп завивки (П).
Нона. . . подложи ръцете си под главата (Й. Йовков, РСБКЕ).
Той подложи врата си под студената струя (Ем.Станев). ... и
я подложи под иего (Ем. Станев). Как подлагат алуминиевите си
канчета пред баките (Ст. Поптоиев). Как ги подлагат пред тях.
Като подложи отдолу сено. . . (Ем. Станев).
2. В съчетание с предлог на + съществително — извършвам по отношение на някого действието, означено
със съществителното.
+0
I. ПН-подложа/подлагам^о1.
II. П=С, М.
2
01=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2.
III. С=лице.
С1=лице, идея, предмет.
С2=действие.
IV. Той ще подложи на суров изпит младите (ОФ).
. . . Да подлага на изпитание дори собственото си семейство
(П. Вежинов). . . . грозните изтезания, на които кир Панайотис
подлагаше другарите му (Цв. Минков). Той подложил на последно изпитание пръчките на покойния старец (Д. Вълев). Подложиха на критика идеологията и институциите на феодализма
(Основи на марксистката философия). Тези мисли на Дюринг
Енгелс подлага на дълбок научен анализ (Марксистко-ленинска
философия). ... да подложи на съмнение достоверността им
(Ив. Вазов, РСБКЕ). . . . н ме подлага на изкушения (Ем.Станев). ... и ги подложил на грозна сеч (П). ... че съм го подложил на основен разпит (М).
поднеса
ПОДНЕСА,
Збб
-еш, -е,
-ат; св.;
прех.
ПОДНАСЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Подавам, давам на някого нещо» обикновено с почит
и уважение.
I. П+поднеса/поднасям^^1.
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
О2 = наЧ-С2, на-1-Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх = предмет, чувство.
С2=лице.
IV. Поднесе той карбидната на Атанас (Р. Михайлов).
Довечера да поднесете храна на революционните народни войници (Б. Глогински). Храната поднесете на тях. Не му поднасям
кърпичка (А. Сегренски). Услужливо ми поднесе картини
(Р. Михайлов). Пионери ми поднесоха цветя (А. Гуляшки). Тя ни
поднася нова книга (ВН). . . . като им поднасяше столчета да
седнат (А. Гуляшки). . . . когато им поднасяше топлото царевично брашно (Г. Караславов). Поднесе им хляб и сирене (Р. Михайлов). Неочаквано му поднасяше своето възхищение (С). Колко
странни и неочаквани преживелици им поднасяше съдбата
(К. Калчев). . . . които ще ви поднесем (К. Калчев). Бях запазил
един часовник — хронометър, и му го поднесох по този случай (Ф).
ПОДОЗИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Допускам, предполагам (прех. и непрех.).
I. П+подозирам+С^/Оз/Ф—>ПЧ-подозирам Ч-Ох,
П+подозирам+О,,
П + подозирам Ч-ФII. П=С, М.
O^Ci, Мп.
О2 = заЧ-С2, заЧ-Мп.
Ф = чеЧ-изр., ВМЧ-изр., ВНрчЧ-изр.
III. С=лице.
С1=идея, чувство, състояние, действие.
С2=идея, чувство, състояние, действие.
IV. Не подозираше даже страшните страдания, които той причиняваше на колегата (Г. Стаматов). Без да подозира
голямата опасност, Зинга отишла за вода (М. Марчевски). ... без
да подозира опасността (Д. Вълев). Никой не подозирал нейния
гняв (Ст. Станчев). . . . продължи Фани, без да подозира изневя-
357
подозирам
рата (Д. Димов). Божаница и Петровица. . . подозираха причината за нейната тъга и замисленост и тайно злорадствуваха (Елин
Пелин). Той нищо не подозира (П. Вежинов). Едва ли подозираше
нещо (Г. Стоянов). Арики подозираше това и се колебаеше (М. Марчевски). Много неща има, които вие и не подозирате (Д. Немиров). Само онова, което някои подозираха (А. Наковски). За
уговорката помежду им тя не подозираше (П). . . . че девойката
не е подозирала за любовта на този младеж (Т. Генов). ... за
чието съществуване дори не подозирах (ЖД). Не подозираше,
че Калинка ще почне да посещава мачове (П). Не подозирал и
насън, че неговото слънце ще грее кратко (Д. Вълев). Никой и
не подозира, че имам втори живот (С). Кой можеше да подозира
тогава, че след 16 години това ще бъдат автографи на нобеловски
лауреат (К. Константинов). Той не подозира какво пее (Л. Стефанова). Аз започвам вече да подозирам каква е работата (П. Незнакомов). Не подозираше какви спомени буди у мен тоя неочакван разговор (Л. Стефанова). Никой не трябваше да подозира защо
бе дошла тук (Д. Димов). Той не подозира колко е гибелно това
(Д. Вълев). Но Петрушков, без да подозира колко много се тревожи старецът, отговори весело. . . (Д. Ангелов). Не подозираше
от колко много неща може да се плаши (Р. Л1ихайлов).
П-Ьподозирам^ф1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=в-|-С2, за-гС2.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С^лице.
С2=дейност, постъпка, чувство.
IV. Сега обществеността подозира не само ДалминДжаин, а и всички други монополи във фалшификации и корупция (Т. Кюранов). Него подозираха в лъжа. В такъв случай те
ще престанат за дълго време да го подозират в благоскланност
към християнството (Й. Вълчев). . . . която го подозира в изневяра на делото (Ив. Унджиев). А от всичко най-много мразя да
ме подозират за неща, които не съм и помирнсвал (Й. Попов).
. . . че и Младен по-напред ме подозираше за иманяр (Ив. Вазов).
. . . дето подозират народа, че е против собствеността си (Д. Вълев). Тях подозираха, че имат контакт с контрабандистите (С).
подпомогна
358
Знаеш ли, винаги съм те подозирала, че си стиснат (Др, Асенов).
Подозирах я, че се кани да празнуваме (Г. Стоянов).
ПОДПОМОГНА,
-еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОДПОМАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Помагам с морални и материални средства; съдействувам.
I. ПН-подпомогна/подпомагам+Oj.
II. П=С, М.
Oi==Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, дейност, действие.
IV. Той е подпомагал населението (ВН). С тях смяташе да подпомогне бедните и средните селяни (А. Гуляшки).
Те са можели да подпомогнат милото си отечество само с парични
средства (Ст. Дичев). . . . книжовното дружество, което се създава в Браила, за да подпомогне духовното извисяване на българина. . . (Ст. Дичев). Ако е подпомогнал това дело, то е за общия
ви интерес (Ем. Станев). ... за да подпомогнем с всички сили
освобождението (О. Василев). ... бе молил да подпомогнат с
пари създаването на една българска войска (Ст. Дичев). Наистина той съвсем не е имал за цел да подпомогне общуването между
народите (К). Вместо да подпомогнеш, ти проваляш сеитбата
(А. Гуляшки). Тях и да искаме не можем да подпомогнем. ... не
можахме да ги подпомогнем парично (К. Митев).
ПОДРЕДЯ,
-йш, -й, -ят; св.; прех.
ПОДРЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Редя, нареждам нещо.
I. П+подредя/подреждам+СД.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci = предмет.
IV. Той бе сварил да подреди разхвърляните по масата книги (Ст. Дичев). Спасов подреди набързо книжата на масата (М. Марчевски). Подреди в кутията и олющените си боички
(Л. Галина). Може ли да ви подредя папките (Д. Кисьов). ... в
което беше подредила личните си и семейни снимки (Ст. Марков).
Обектите подредихме по важност (С. Трънски). Тя подреждаше
подсещам
359
вързопчетата си (ВН). Всичко подредиха. Още един път ги подреди и зачака (П).
ПОДСЕТЯ,
-иш, -и, -ят; св.; прех.
ПОДСЕЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.: прех.
Припомням нещо забравено; насочвам, навеждам мисълта към нещо, подсказвам.
I. П -J-подсетя/подсещам
II. П=С, М.
Oj=C], Мп, Мкв.
О'=Л1п.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф=че+изр., rfa-гизр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице, предмет.
С]=лице.
С2=лице, предмет, факт, събитие, качество, действие, състояние, явление и др.
IV. Подсетиха шофьора нещо (П). . . . които може
да ме подсетят нещо (М). Ще те подсетя за това (П. П. Славейков).
Непрекъснато го подсещаше за небрежността на шофьора (Р.
Михайлов). . . . гледаше да го подсети за нещо (Т. Влайков).
Веднага го подсети за това (П. Вежинов). . . . даже ни подсетиха
и за карти за почивка през лятото (О). А него подсетиха, че трябва да бърза (П). Тя подсети и нас, че е дошъл обяд (Ив. Вазов).
Нещо го подсети, че езуитското красноречие сега щеше само да
обремени задачата (Д. Димов). Така той подсети приятеля на
баща си да излъже началника на голямата гара (М. Марчевски).
. . . стига да се намери някой доброжелател да подсети султана
да прати в Армения няколко художници (Ал. Константинов).
Те я подсещат да потропа на царските врати (П). Отново я подсети колко е вредно всичко това (С). ... и го е подсетил как да
даде израз на трагедията на своята душа (П. П. Славейков).
Така той подсети приятеля на баща си по какъв начин да излъже
началника на голямата гара (М. Марчевски). . . . стига да
подскажа
360
се намери някой доброжелател да подсети султана кога да прати
в Армения няколко художници (А. Константинов). ... и го
е подсетил къде да даде израз на трагедията на своята душа
(П. П. Славейков). А нас нямаше кой да ни подсети, към кого
трябва да отнесем този въпрос. Никой не искаше да го подсети
защо този човек го търси толкова често.
ПОДСКАЖА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
п о д с к а з в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Насочвам мисълта към нещо, навеждам на мисъл:
подсещам.
I. П +подскажа/подсказвам+Q /О'/ф—“
П + подскажа/подсказвам^ ?t?2\
-f-Uj
П4-подскажа/подсказвам^^2\
П + подскажа/подсказвам^ф
II. П=С, М.
О,= е,, Мп, Мкв.
О9 = за-j-Cj, за-)-Мп.
О" = на+С3, на { Мп, Мкд.
Ф=че+изр., да+изр., ВМ + изр., ВНрч-{-изр.
III. С=лице, предмет, действие, събитие и др.
С1=С2=идея, качество, действие, състояние, факт.
Сл=лице.
IV. Подсказа на режисьора решението и на някои от
образите (НК). ... а на него да подскаже някак истината (П.
Вежинов). Всичко ми подсказваше присъствието на още непознатия за мен свят (Л. Стефанова). В писмата си те ни подсказаха
редица въпроси (ОФ). Те искаха да ми подскажат нещо (Л. Стефанова). Подсказваше такива възможности (П. Вежинов). . . . което подсказва силата на любовта ти (Д. Димов). . . . стига да им
подскаже за газираната вода (Г. Стоев). Явно подсказвала за
неговата нечиста съвест (П. Вежинов). . . . които подсказват за
много по-широк емоционален регистър (М). Това подсказва поясно за измененията (ВН). Нещо му подсказваше, че Севда още
чака (Г. Караславов). Подсказа на Фани веднага, че професорът
по схоластика бе решил да използува момента за един по-официален разговор (Д. Димов). Той ми подсказа, че не съм далеч
361
подхождам
от истината (М). Нищо не й подсказваше, че ще й стане толкова
неприятно (П. Вежинов). Това подсказваше, че доходите му не
бяха нищо особено (П. Вежинов). Всичко подсказваше, че тук не
се отбиват да закусят или да пият кафе обикновени труженици
(Л. Стефанова). . . . която ни подсказала включим 16 нови теми
в примерната програма (ОФ). Тая финансова транскрипция. . .
подсказва за кого и с каква цел се създава евазионистичната продукция (Б. Райнов).
ПОДТЙКНА, -еш, -е, -от; сл.; прех.
ПОДТИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Насърчавам, подбуждам, тласкам към дейност.
П -(-подтикна/ подтиквам
,
П+подти кна/подтиквам Т ф1.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
О2=към+Сг, към-J-Mn.
Ф=да+изр.
III. С=лице, идея, чувство, събитие, факт, състояние и др.
Ci=лице.
С2=действие, дейност.
IV. Трагичният сблъсък подтиква буржоазните футуролози към конструиране на най-различни песимистични концепции (А. Тодоров). Това подтиква поета към спонтанно осъществяване на художественото произведение (ЛМ). ... и тях успява да подтикне към протести (РД). Към това решение го подтикнаха и думите на Георгиев (Ем. Станев). Към това ме подтикнаха нейните думи. Но унижението ме подтикна да го върна отново в подчинено състояние (П). То я подтикна да изплаче мъката
си (Ив. Остриков).
ПОДХОЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Постъпвам по определен начин.
подчертая
362
Об = Нрч, съчетание.
III. С=лице.
С^дейност, действие, състояние.
IV. Тези ръководители подхождат формално към работата (ВН). Тя подхождаше метафизически към обществения
живот (Основи на марксистката философия). Аз се опитах по
друг начин да подходя към трудната задача (Е. Каранфилов).
Аз се опитах по друг начин да подходя към нея.
п о д ч е рт а я , -еш, -е, -ят; св.; прех.
ПОДЧЕРТАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изтъквам.
I. П + подчертая/подчертавам-i-Oj/Ф—►
П-|-подчертая/подчертавам+Оц
П + подчертая/подчертавам+Ф.
II. П=С, М.
Oj==C1, Мп, Мкв.
Ф=че+изр., ВМ + изр.
III. С=лице.
С\ = качество, идея, чувство и др.
IV. Това подчертава важността на извоюваната награда (ВН). ... и подчерта ролята на подписания протокол за
сътрудничество (ВН). Той искаше да подчертае своето неодобрение (РД). Искам да подчертая няколко основни неща в представените програми (ВН). Това искам да подчертая. Подчертах го.
Тя подчертаваше, че споделя напълно техните малки тревоги и
големи радости (Т. Тонев). Той подчерта, че проектът предвижда
рекордни средства за икономическото развитие (ОФ). Има ли
смисъл да подчертавам, че това проумях години по-късно
(Д. Вълев). Подчертаваше колко е важно да се води упорита борба
с отживелиците (ЖД). Това ми дава право да подчертая колко
важно е да се обърнеш към добрите неща от живота (ВН).
ПОДЧИНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПОДЧИНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да ми стане подвластно.
I. П+подчиня/подчинявам^о2)II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на4-С2, на-}-Мп.
363
поемам
III. С=лице.
С1=лице, състояние, действие и др.
С.,=лице, идея, чувство и др.
IV. Той подчини на своята фантазия не само миналото, но и бъдещето (Е. Каранфилов). Той подчинява на своето
въображение историческите факти (Е. Каранфилов). Оттогава
тя подчинява изцяло своя личен живот на борбата (РД). ... искаше да подчини Европа и света под своя закон на кръв и кал
(ОФ). Той подчинил на волята човешка метала (Ив. Вазов, превод). Той, още с идването си в страната, е съумял да подчини буржоазията така. . . (Г. Велев). Мъжът е сила, той подчини земята,
смути чудовището в океана. . . (Г. Стаматов). Да подчинеше мен
ти с песен бурна, страстна! (К- Христов). Него не можеше да подчини на волята си (С). Да можеше да подчини и тях на волята си.
Сега тя. . . се тъкмеше. . . да я подчини на своята воля (Д. Талев). . . . която подчиняваше другите веднага на волята си.
. . . някаква стоманена воля, която обхващаше другите и ги подчиняваше веднага на себе си (Д. Димов). . . . можеше веднага да
разгони хората и да ги подчини на волята си (Ст. Ц. Даскалов).
Великите поети не влияят на дребните, а ги рабски подчиняват
(П. П. Славейков). ... и се стремешеда подчини и бе подчинил
на него всичко в себе си и всичко вън от себе си (Д. Талев). . . . това, което беше подчинил на него. На себе си го беше подчинил.
На какво да я подчини. Не ги подчини на нищо. Ще ги подчини
не на тях.
ПОЕМА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ПОЕМАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Вземам, хващам нещо, подадено отблизо (прех.).
I. П+поема/поемам-hOj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1 = предмет.
IV. Водачите поеха поводите на животните (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той пое часовника (А. Гуляшки). Пое червената
книжка (ЖД). Поема листа (С). Тези не можеше да поеме (П).
Бързо го пое (ОФ).
2. Приемам да нося отговорност за нещо или да правя
нещо (прех.).
I. П+поема/поемам+Oi.
II. П=С, М.
пожелая
364
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=дейност.
IV. Той пое изцяло отговорността върху себе си (ВН).
Пое вината върху себе си (А. Гуляшки). Поех задълженията (М).
Той ще поеме ръководството (А. Гуляшки). Ние поехме работата
си. Тази задача и нейното изпълнение той не можеше да поеме
сам, тъй като не беше по силите само на един човек. И тази задача,
и нея трябва да поема. . . . което не можеше да поеме. Нищо не
желаеше да поеме. Но това няма да поеме (Г. Мишев). Пое го.
3. Тръгвам, впускам се в път (непрех.).
I. П4-поема/поемам + Об.
II. П=С, М.
Об = към4-Сп по+Сп из+Cj, през-kCp Нрч, съчетание.
III. С = лице, животно.
Cj = място — предмет, сграда, селище, местност
и др.
IV. Той пак трябваше да поеме към гората (П. Стъпов). Пое не към дома си (Г. Караславов). Той пое към Голям Суходол (С). ... и после да поемат към Бойчиновци (С). Поеха към
село (Р. Михайлов). Пое към инструменталния цех(П). . . . откъдето пое към големия свят (К. Цачев). Поехме по пътеката (А.
Сегренскн). Тя отново поема по булеварда (С). И отново поеха
из хълма (П). ... за да поемат из сечините на Кършията (С).
Пое из него с нежелание (П). Поехме направо през нивите към
близката железница (Р. Михайлов). Поели през безлюдната поляна към фабриката (Д. Вълев). Те поеха през тресавището
(Е. Коралов). Поех през ниви и долини (С). Тя пое покрай реката
(Д. Вълев). Отново пое в източна посока (С). Накъде да поемат
(П). Поеха обратно по коридора (С). Пое нагоре по хладното стълбище (К. Цачев). Поехме нагоре към гарата (Д. Вълев).
ПОЖЕЛАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ПОЖЕЛАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изказвам пожелание.
4-0 —►
I. ПЧ-пожелая/пожелавам+о^/ф
+02
П4-пожелая/пожелавам W
П 4-пожелая/пожелавам
+02
*
4-Ф
365
поздравй
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Cj=състояние.
С2=лице.
IV. Пожелаха на другите приятни неща (Т. Тонев).
А на нас пожела нови успехи (ОФ). Той му пожела добър път
(Р. Михайлов). Пожела на младоженците да живеят в радост
(А. Гуляшки). И им пожела да се изцерят по-бързо (Г. Мишев).
ПОЗВОЛЯ, -йш, -й,
ят, с.в.; прех.
ПОЗВОЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.: прех.
Давам право, съгласявам се някой да прави нещо;
давам възможност да се прави нещо, допускам.
П+позволя/позволявам
( I г\ I
П+позволя/позволя вам^ф2^ •
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице, качество, състояние.
Съдействие, дейност.
IV. Ще ми позволиш ли една интервенция (Т. Тонев).
Може да позволи на себе си такава нечувана стъпка (Д. Вълев).
Той си позволяваше прекадено много в чужд дом (П. Вежинов).
Съдийството на Гочо Русев позволи доста свободна игра (ВН).
Още не позволява реализирането на подобен проект (ВН). Позволих всичко това (Р. Михайлов). Тази техника не позволява на
човек да се чувствува откъснат от света (П). ... да не позволявам
на войниците да щъкат из двора (С). Не позволиха на никой да
се счита за сигурен първенец (ОФ). Позволи мп да ти направя една
критика (А. Сегренски). Не й позволяваше да отстъпи (П. Вежинов). Сега ще позволиш ли и аз да ти кажа истината (Д. Вълев).
Не позволяваше да се отварят прозорците (А. Сегренски).
ПОЗДРАВЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
поздравявам
366
ПОЗДРАВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изказвам добри пожелания.
I. П + поздравя/поздравявам-}-О1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1 = лице.
IV. Аз поздравих Вельо за решителността му и го
целунах (С. Трънски). Поздравявам Санча за именния му ден (Ив.
Вазов). . . . които днес горещо поздравяват Вас и Вашите другари. . . . които днес горещо Ви поздравяват с пристигането Ви
в нашата страна (РД).
2. Правя знак на някого като израз на поздрав.
I. П +поздравя/поздравявам+0.(0).
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Борис кимна да поздрави Сокеров (К. Калчев).
Той плати, Тороманов веднага излезе, без дори да поздрави познатия си продавач (П. Вежинов). Бай Таки поздрави всичките
(А. Константинов). Аз я поздравих (Ив. Вазов). Хората вътре
й станаха на крака, а тя смирено, с поклон ги поздрави (Елин
Пелин). — Добър вечер — поздрави мъжът (К. Григоров). Младежът виновно поздрави. . . (М. Грубешелива). — Наздраве! —
поздрави Станкул (Ст. Марков).
ПОЗНАВАМ , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Имам знания, познания за нещо.
I. П+познавам+Oi.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет, действие, дейност, качество, състояние и др.
IV. Никой. . . не познаваше устройството на вършачката (Й. Йовков). Той добре е познавал мощта на турската империя (Е. Каранфилов). Днес милиони хора по света познават
Швейцария по марката на своите часовници (Ив. Мирски). Те
познаваха все пак старото английско изкуство (Йв. Мирски).Те познават до тънкости производствения процес (ОФ). Адамов познаваше добре навиците на това животно. . . (Й. Йовков). Фон Гайер
367
познавам
познаваше този израз много добре (Д. Димов). Тя познаваше характера й. . . (Г. Караславов). Познавам цялото крайбрежие,
знам къде ще излезем. . . (П. Вежинов). Познаваме ефективното
сечение на втората реакция (Учебник по физика за чуждестранни
студенти). Познавам цялата селскостопанска работа от миналото (Ст. Поптонев). Жельо разбра, че трябва основно да познава
хората от околията (Е. Каранфилов). Това те не познаваха добре.
Такава е работата, която вие не познавахте добре. Столицата на
България е София. Познавам я като петте си пръста (Д. Асенов).
2. Имам лични връзки, отношения, познанство с
някого.
I. П+познавам+С^.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С]=лице.
IV. Арнаутина познаваше добре Танка (Й. Йовков).
Познавате ли това лице (С). Познаваш ли Ян Бибиян (Елин Пелин). Всички в града, които познаваха Ян Бибиян. . . (Елин
Пелин). . . . че добре познавам хората в село (Елин Пелин).
Той познаваше тези хора. . . (Г. Караславов). Той. . . познаваше
всичките (С). Не мога да позная нитоедин (С). . . . когото познавам (М). Като че не беше тоя Павли Сенебирлията, когото познаваше дядо Щерю (Й. Йовков). Не те познавам (М). А убиецът,
аз го познавам, се предал веднага (М. Грубешлнева). Не ви познавам (Ив. Давидков). Познавам ги (П. Вежинов).
ПОЗНАЯ, -еш, -е, -ят; св.; непрех.
ПОЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Схващам, разбирам.
I. П+позная/познавам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=че+изр., ВА^+изр., ВНрч+изр., дали+изр.
III. С=лице.
IV. Тодораки познава, че Стефан е недоволен от такива разговори. . . (Д. Немиров). Ръката на чирака затрепера,
бръсначът се затресе в нея. . . Бедното момче познаваше, че бръсне Левски (Ив. Вазов, РСБКЕ). ... аз познавам, че старецът
говори това с най-равиодушно спокойствие (Ив. Вазов). Вечер,
по гузния му вид, баща му познава веднага, че е бягал от училището. . . (Ив. Вазов). Тя познаваше, че няма да го бъде (Ив.
Вазов). ... и по всичко познавам, че в горите живеете (Н. Рай-
поискам
368
нов). Тя познаваше по очите, какво иска той и какво му трябва
(Т. Влайков). Той по ударите на звънчето познаваше дали началникът му е в добро, или лошо настроение (Д. Спространов).
ПОЙСКАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ПОИСКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изказвам, проявявам желание.
I. ПЧ-поискам/поисквам+Ох/Ф—►
П +поискам/поисквам4-0п
П + поискам/поисквам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
Сг=действие.
IV. С = Но не смя да поиска разрешение за смяна на
вахтата (С). Той поиска разсрочка (Е. Коралов). Поиска адреса
на сина й (Е. Коралов). . . . което сте поискали (ОФ). Никой не
го е искал. Поискаха Съветът за сигурност да изслуша Папафилипу (РД). Поиска да тръгна с тях за границата (П). Поиска от
президента да бъде незабавно освободен неговият пост (ВН).
А ти не поиска да го разбереш (Т. Тонев). Щял да поиска да ме
изгонят от селото (А. Гуляшки). Поисках да дойда с него (С).
Той поиска да каже нещо (К. Странджев). Поиска да излезе от
селото (Т. Тонев).
ПОКАЖА, ■еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОКАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам да се разбере; проявявам някакви качества,
способности.
(+О2)
I. П+покажа/показвам H-Oj/Ф
(4-0г)
П+покажа/показвам +Oj. •
П+покажа/показвам^ф2)
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на4-С2, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
369
поканвам
Сх=качество, състояние.
С2=лице.
IV. Те показаха на зрителите удивително майсторство (ОФ). На мене показа скритата сила на тоя плод (Л. Стефанова). . . . който й показа красотата на една професия (ЖД).
Иска да ми покаже всички прелести (Р. Михайлов). Аз го показах на Бамбуков (А. Сегренски). Те показват разбиране за същността на своите икономически интереси (РД). Той показа своята
политическа зрелост (М). Показва вярност към необходимата
традиция (ВН). Нашите спортисти показаха липса на физическа
издръжливост (ОФ). Трябваше да й покаже, че той е преодолял
увлечението си (Р. Михайлов). Да не ти покажа кой съм и какъв
съм (М). Ще покажа на хората какво могат машините (А. Гуляшки). . . . които ми показват кога да легна (А. Сегренски).
Ще му покажем къде зимуват раците (Р. Михайлов). ... и да
покаже пред всички колко много го тачи (Г. Караславов). Не
показва, че я познава (С). Ние показахме, че сме достоен партньор в големите международни фестивали (ВН). Че това не е излишно изискване, показва обстоятелството. . . (ЛМ). Показват
с какво доверие гражданите търсят защитата на своите права (РД).
. . . за да покажа колко малко ме засягат сентенциите на моя
колега (С).
ПОКАНЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПОКАНВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Обръщам се с покана към някого.
I. П+поканя/поканвам_^01_|_0^^ф—►
П+поканя/поканвам ^0
,
*
П+поканя/поканвам^0б,
П+поканя/поканвам^ф1,
П=С, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2.
+ОХ
П 4- поканя/поканвам+02,
+06
+01
П+поканя/поканвам +06.
+Ф
покоря
370
Об=в+С3, на+С3, Нрч.
Ф=да4-изр.
III. С=лице.
С1=лице.
С2 = цел.
Сз = МЯСТ0.
Нрч = място.
IV. Поканиха гостите на чай (С). Нито е да каниш на
гости (А. Гуляшки). Не го покани на кафе (Ст. Поптонев). Камен
я покани на кино (Е. Коралов). Поканиха го в стаята (Е. Коралов).
Покани го в гостната си (А. Гуляшки). Тя ме покани в кабинета
си (М). Покани ме една събота в къщи (А. Сегренскн). Ако. . .
ме покани в дома си (А. Гуляшки). Той я покани на масата
(Б. Райнов). ... и пак да я покани на софрата (Г. Караславов).
После ме покани вътре (Р. Михайлов). Той покани Върбан да
седне (Ст. Поптонев). Магдалена ме покани да танцуваме (Ив.
Давидков). Тома ме покани да опитам пачата (А. Гуляшки).
Те ме поканиха да поизляза с тях из града (А. Гуляшки). Тоя път
не ме поканиха да седна (А. Гуляшки). А сте ме поканили тук да
помогна на клиента ви (П. Вежинов). . . . който ни е поканил на
празник в пивницата на бай Ончо (Т. Тонев). Той го покани да
спи у тях (П).
ПОКОРЯ, -йш» -й, -ят; св.; прех.
ПОКОРЯВАМ» -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Поставям под своя власт, подчинявам.
I. П+покоря/покорявам+Oi.
II. П=С, М.
ОХ=С1( Мп, Мкв.
III. С=лице, държава.
Сх=народ, държава, селище, територия.
IV. Виновни са били. . . с желанието си да покорят
българите и да ги държат под своя власт (Б. Пенев). Щом през
1683 г. великият везир потегли с многобройна войска да покорява Виена, народът изтръпна (Д. Динков). Султанът, като покори
цялата Тракия и Мизия, попитал къде е ключът на българското
царство (А. Каралийчев). Те. . . бяха прогонили сънародниците
му от тая земя, която преди векове прадедите му бяха покорили
с цената на много усилия и жертви (Д. Спространов). Те, вавилонците, не живеели сговорно. . . Затова семитите ги нападнали
и ги покорили (Чудомир).
2. Прен. Изкачвам връх или някаква друга голяма
височина.
371
покрия
I. П+покоря/покорявам+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=земна форма — връх, планина и др.
IV. На другия ден всички участници в похода покориха връх Българка (Е). Северната стена на връх Мальовица е
една от най-големите и мъчно достъпни алпийски стени у нас.
Многото опити за нейното изкачване останаха несполучливи до
паметната 1938 г., когато нашите смели алпинисти я покориха
(М. Гловня).
3. Прен. Привличам, спечелвам.
I. П+покоря/покорявам+Ор
II. П=С, М.
01 =СЪ Мп, Мкв.
III. С=лице, идея, чувство, качество, действие.
Ci=лице, явление, предмет.
IV. Постановката. . . покорява зрителя със своята
простота и лаконизъм (ЛФ). . . . търсеше нещо друго, с което
да покори тоя опърничав човек (Й. Йовков). Някак странна хипноза покорява твоето съзнание (Елин Пелин). Той покорява съзнанието на съвременниците си не само с пламъка на своя патриотизъм, но и с устрема на своята младост (Ив. Унджиев). Пълна
забрава била покорила ума на княза (Н. Райнов). . . . който. . .
покорява сърцата на момите (Б. Обретенов). Още с първите думи
от монолога. . . артистът покори залата. . . и завладя сърцата
на всички (НК). Но напразно той мислеше, че е покорил Яна
(Е. Коралов). Той, първобитният селяк, не уреждаше световните
въпроси, не се напрягаше чрез науката да обхване и покори всички сили на природата (Ив. Хаджийски). . . . дошли тук по поръчение на Комсомола да покорят просторните гористи местности в
Сибир (ЛФ). . . . смаяни от удивителната им сила да покоряват
машините (Серафим Северняк). Досега него никой не е успял да
покори (Ц. Цанев). След малко дрямката покори и нас (С. Трънски). Книгата го завладя и покори (Ив. Хаджимарчев). Майчиният вик има особена сила — прониква в дълбочините на сърцето
и го покорява (К-Петканов). . . . горчивата безнадеждност и тежкото отчаяние пак я покориха (И. Петров). Тази атмосфера. . .
ви покорява с едно очарование, което. . . (ЛФ). Тя ги покорявала с красотата си. . . (К. Григоров).
п о к ри я , -еш, -е, -ят; св.; прех.
покривам
372
ПОКРЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Слагам, разстилам нещо върху друго нещо; завивам.
I. П+покрия/покривамЧ О1Ф
II. П=С, М.
О1=СХ, Мп , Мк в .
III. С=лице, предмет.
Cj = предмет, лице.
IV. Кревата му беше покрила с пъстра черга (Г. Караславов, РСБКЕ). Покриеше ли половината двор. . . (Ив. Давидков). Ще покрие очите му (Е. Константинов). Султана взе
някаква дреха и го покри (Д. Талев).
ПОЛЗУВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Извличам полза от нещо.
I. П+се ползувам-J-O2.
II. П=С, М.
О2=от+С1, отТ-Мп.
III. С=лице.
С1=състояние, качество.
IV. Та Джовани се ползуваше от настроението на
турците, за да го спаси, като го изкара луд (3. Чолаков). Търговците. . . добре се ползуват в своята работа от мъдростите на светото писание (Ив. Мирски). Тоя господин се ползува от положението си (Ив. Вазов). Той беше успял да спечели сърцата на двамата главатари и дълго време се ползуваше от тяхното подчертано благоволение (Г. Русафов). Въпреки това ние трябваше да
се ползуваме от услугите му (Е.Манов). . . . които се ползуваха
от размирното време да му направят зло (Ив. Вазов). . . . които
се ползуваха от благоволението на управата (Е. Манов). . . . който не се ползува от избирателното си право (Г. Георгиев). Умееше
блестящо да се ползува от чуждите слабости (сб. Бронзовите конници). ... че не било морално да се ползува от труда на бедните
си родители. . . (Ем. Станев). Ползувам се от случая (РСБКЕ).
Учениците обаче без възхищение се ползуваха от това (Ив.
Вазов). Нямам вече право да се ползувам от тях (Ив. Вазов).
2. Служа си с нещо, употребявам нещо.
I. П+се ползувам+О,.
II. П=С, М.
О2=от+С1, от+Мп.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. От новите съдове пък целият град ще се ползува
(Д. Талев). Неведнъж се беше ползувал от листчетата на Стефан
373
полагам
(К. Калчев). ... да печели бакшиш, от който се не ползуваше
(Ив. Вазов). В клуба има и кухня с всички готварски принадлежности, от които се ползуват само в тържествени случаи (А. Константинов, РСБКЕ).
3. Имам, притежавам, радвам се на нещо.
I. П+се ползувам+О2.
II. П=С, М.
O2=c+Ci, c-J-Mn.
III. С =лице.
С1=състояние, качество.
IV. Нашият народ. . . се ползува с голяма свобода
(Т. Влайков, РСБКЕ). Жената майка се ползува с отделна защита в трудово отношение (РСБКЕ). Баща й се ползуваше с репутацията на опърничав и проклет човек (П. Спасов). Баща
ми. . . се ползуваше с известност (П. Р. Славейков). Сред тукашното славянско население Русия се ползуваше с авторитет и доверие (Д. Талев). През двадесетте години на нашия век той [Айнщайн] се ползувал с много голяма популярност (М). В Берковица по онова време имаше две ученически квартири, които се
ползуваха с особена слава (М.Исаев). ... а той се ползуваше с
лоша популярност (С. Радев). Не съм се ползувал с нещо, което
да е незаконно.
ПОЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ПОЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поставям, слагам.
1 О
I. П+положа/полагам^с^.
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2, върху+С2.
III. С=лице.
Cj = предмет.
С2=място — предмет, местност.
IV. Тя положи кошницата в краката на момиченцето
(Е. Коралов). Някои полагат тези вечни отрови в изоставени
минни галерии (С). Той положи подутата ръка на скута си (Ив.
Остриков). Положил длан на рамото й (Д. Вълев). Положил дясната си ръка върху дръжката на сабята (Р. Михайлов). ... и
внимателно я положи върху масата (Р. Михайлов).
Забележка: Глаголът положа!полагам се съчетава и с някои абстрактни
съществителни. Тогава има значение 'върша това, което изразява съществи-
получа
374
телното’. Съчетанията от глагола и съответното съществително са устойчиви.
Напр.: полагам грижи за някого или нещо = грижа се за някого или нещо;
полагам основи на нещо — основавам нещо; полагам старание = старая се;
полагам усилия = мъча се, силя се.
ПОЛУЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех..
ПОЛУЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам нещо; приемам нещо, бивам засегнат от нещо.
I. П + получа/получавамН-О!II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=предмет, идея, състояние.
IV. Получават безплатно закуска, обяд и вечеря (ВН).
Получи сапун (Ем. Станев). Последните получават награди (Б.
Димитрова). Ще получим известни количества двигатели (ОФ).
Също ще получи жилище (ОФ). Получават заплати и премии (ЖД).
Получи златен медал на 13 години (ЖД). Получиха формална
политическа независимост (РД). Ще получим по-ясна представа
(С). Получихме богата картина на трудовия ден (ОФ). Жената е
получила средна телесна повреда (М). Получил инфаркт (ОФ).
Не сме получавали от нея писмо доста отдавна (Ив. Вазов, РСБКЕ).
Получил устна заповед (С). Получиха отговор (ОФ). Получаваха
телеграми (ОФ). Получил съобщение (ОФ). Такова е съдържанието на писмото, което не сте получили. Може да не са я получили
(Ив. Давидков).
помйсля си, -иш си, -и си, -ят си; св.; прех. и непрех.
помислям си, -яш си, -я си, -ят си; несв.; прех. и непрех.
Мисля известно време, обмислям {прех. и непрех.).
I. П 4-помисля/помиел ям Ч-О]/О2/Ф—►
П+помиел я/помисл ям+On
ПЧ-помисля/помислям 4-0г,
П+помисля/помиел ям 4-Ф.
II. П=С, М.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
О2=за4~С2, за4-Мп.
Ф=че4-изр., BM-f-изр., ВНрч4~изр., дали4-изр.
III. С=лице.
С2=лице, предмет, качество, чувство.
IV. За да не си помисли нещо по-лошо (С). Какво
друго би могъл да помисли (П. Вежинов). И такива неща си по-
375
помня
мислих (П). Нищо не си помиелихте(С). Аз си го помислих (А. Сегренски). Той не беше и помислил за такава сърдечност (Т. Тонев). Не е ли време да помислите за културния хоризонт на тези
млади хора (Л. Стефанова). Не помисли за него (П. Вежинов).
Помислех ли за нея. . . (А. Сегренски). Като си помислих, че е
забравил за какво ме е поканил (П. Вежинов). Но си помислих,
че може би е права (А. Сегренски). . . . колкото да не помисли,
че съм съвсем безчувствена (П. Вежинов). Като си помислеше
колко много работа го чака (Г. Караславов). Като си помислех
с какво съм се заел (А. Сегренски). И като си помисля как невинно
започна всичко (С). Помислих за миг дали изобщо е идвал
(А. Сегренски).
2. Смятам, считам (прех.).
I. П+помисля/помислям+^ф.
II. П=С, М.
O!=Clt Мп, Мкв.
По=за+С2, за+Прл, за+Прч.
III. С=лице.
С!=предмет, лице, животно, явление.
С2=качество.
Прл = качество.
Прч—състояние.
IV. Такъв един камък бяха помислили за крайпътен
знак (ВН). Той помислил селянина за търговец (С). Помислихме
мечката за стръвница. Той би ме помислил за смахнат (П. Вежинов). Него помислиха за Андреев. Помислиха го за вързано,
помня, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Държа, пазя в паметта си.
I. П+помня+Ох/Ф—Л+помня+Oj,
П+помня + Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр., да+изр.,
дали+изр.
III. С=лице.
Сх=лице, предмет, факт, действие, дейност, събитие, качество, явление и др.
IV. Не помнят процентите за изпълнение на дневните
графици по онова време (ВН). Не помня толкова голям ентусиазъм на хората (РД). Де ще помниш ония години (А. Гуляшки).
Помниш ли красотата (Е. Коралов). Не помня последните му ду-
помогна
376
ми (ВН). Не помни войната (М). Помнела единствено усмивките
им в големия ден (Т. Тонев). Тях ги помнеха (А. Гуляшки). Не
помниш ли ме (Е. Коралов). Както аз я помня (А. Гуляшки).
Помня много добре това (С). Нищо не помнеше (П. Вежинов).
Помнеха, че тая дъбова гора турците секли (Ст. Ц. Даскалав).
Не помня кой ги водеше (С). Не помня точно кой ден беше (С).
Не помия за последен път, кога съм се обърнал към него (С). Помниш ли колко пъти сме изкачвали тоя баир (П). Не помня да е
идвал. Аз не помня дали изобщо носех някакъв щит (А. Гуляшки).
ПОМОГНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПОМАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Давам, оказвам помощ.
I. П-J-помогна/помагам
П + помогна/помагам+О',
П+помогна/помагам+О",
П+помогна/помагам+Ф,
II. П=С, М.
O’2 = Ha-\-Clt на+Мп, Мкд.
О''=за+С2, за+Мп, в+С2, в+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице, качество, явление.
С1=лице, животно.
С2=действие, дейност.
IV. Помагат на Лукан (С). Как да помогне на тия
хора (Ст. Загорчинов). Ще може да помогне на родителите си
(Г. Караславов). ... и се зае да помага на двамата инженери|(С).
... и по този начин да помогне на природата (НТ). Нито на други ще помогне(П). ... на които трябва да помагаме (П). Няма
да помогнем на никого (Ц. Цанев). Стига това да помогне за разгрома им (К- Калчев). Нищо не помагаше за облагородяване
душата на любимия им син (Елин Пелин). Трябва да помогнете
да се разкрие причината (Т. Тонев). Новото производство помага
да се разширява асортиментът (Т.). Всичко това помогна да се
предотврати избухването на война в Европа (ОФ). Тя помагаше
377
помръдвам
на баща си да стане (П). Беше помогнал на зет си да заеме мястото (П). И на предателя Юда въжето помогна да изкупи греха си
(С). ... и само неговият кучешки нос му помагаше да намери
нещо за ядене (Ем. Станев). Помага и да се привдигне (М. Величков). Помогнаха им да се качат на една от каруците (С).
помоля, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПОМ0ЛВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Искам нещо — предмет, подкрепа, съдействие.
I. П-{-помоля/помолвам^о
/ф
*
—
П+помоля/ помолвам
П+помол я/ помолвам+ф1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ог=за+С2, за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С(=лице.
С2=предмет, действие.
IV. Помолил генерал М. за среща (ОФ). Ако някой
я помолеше за вода. . . (Г. Стоев). ... то да го помоля за това
(Г. Караславов). Отдавна се канех да те помоля за нещо (Др.
Асенов). Помолвам А. Савова да разкаже как са се запознали (М).
Тя помоли кмета да не изпраща квартиранти в къщата им (Д.
Вълев). Крояха планове как утре да помолят дядо им сам да попасе овцете (П. Стъпов). Помолиха ме да дойда (П. Вежинов).
И го помолил да му намери някаква работа (С). Те ме помолиха
да поговоря с теб (Р. Михайлов). Помолих ви да останете (С).
Той помоли за тишина (Т. Тонев). Помоли за хартия и плик (Т.
Тонев). Ще помоля да запазиш малко приличие (Д. Вълев). Помоли да бъде прибран (Г. Стоев). Помолили да бъдат глобени
(ВН). Исках теб да помоля. Друго исках да те помоля (Г. Караславов).
ПОМРЪДНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ПОМРЪДВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Мръдвам малко, леко, едва забележимо или от време
на време.
понеса
378
I. П+помръдна/помръдвам+О1/О2—►
П4-помръдна/помръдвам+0
П-|-помръдна/помръдвам 4-0 ’
II. П=С, М.
г'
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = с-|-С2, с-гМп.
III. С=лице, животно.
СХ=С2 = предмет, част от тялото.
IV. То помръдна ноздри (П). Помръдна крак (С).
Помръдна с рамо (А. Гуляшки). Помръдна с пръсти (А. Гуляшки).
Той се намести на седалката и помръдна веднъж-дваж с цялото
си тяло (Р. Михайлов).
ПОНЕСА1, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОНАСЯМ1, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Почвам да нося някого или нещо.
I. П +понеса/понасям-j-Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, животно.
С! = предмет, лице, животно.
IV. Много багаж си понесъл, братче (М. Грубешлиева). . . . ние хапнахме само две-три черешки, а останалите понесохме към Мичови (С. Стратиев). Мене ме понесоха на ръце.
Неведнъж в огряните простори моите крила са ме понасяли (Е.
Багряна). Подхванаха с коларя гардероба и го понесоха вътре
(М. Грубешлиева). И само вземаш ти една звезда в ръката и я
понасяш мълком през нощта (М. Петканова). Една чайка сякаш
грабва думите му, понася ги като жива рибка в човката си и отлита далеч (М. Грубешлиева).
ПОНЕСА2, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОНАСЯМ2, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Устоявам, издържам на болка, страдание; търпя.
I. П+понеса/понасямН-Oj.
II. П=С, М.
Oi==Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице, животно.
Сх=болка, страдание.
IV. Той трудно понася лятната горещина (Д. Талев).
До известно време войникът мълчеше и безропотно понасяше
379
попадам
ударите (Д. Ангелов). И момъкът с радост понася наказанието
(Е. Каранфилов). Но Митко мълчаливо понасяше болките (М.
Марчевски). Те. . . трябваше всичко да понасят мълчаливо и без
ропот (М. Марчевски). Петър мъчно понасяше това (И. Петров).
Не можеше вече да ги понася.
2. Изпитвам, претърпявам, изживявам нещо тежко,
неприятно.
I. П4-понеса/понасям-гОр
II. П=С, М.
Ol =Ci , Мп , Мкв.
III. С=лице.
С1=състояние, качество.
IV. Повече кахъри и грижи понесе стрина Венковица
с голямото си момче (Т. Влайков, РСБКЕ). . . . сега трябваше
пък друга мъка да понесе (Т. Влайков, РСБКЕ). Той не е понасял
онези външни атрибути на власт . . . (Е. Каранфилов). Мъчно
понасяше самотата си (А. Гуляшки). И това ще понесем. Не можахме да понесем всички тези неща. Имаме много неприятности,
но все някак ще ги понесем.
3. Имам такова отношение, че не търпя някого.
I. П+понасям+Ор
II. П=С, М.
Oi=Cp Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Преди той не можеше да понася спокойно другите
трима учители в градското училище (Д. Талев). Не мога да понасям повече тоя недодялан мечкар (М. Грубешлиева). Какво да
правя във фабриката, като не мога да понасям оня Беслеменов
(Д. Кисьов). Генерал Заимов не можеше да понася и всички онези. . . (Е. Каранфилов). Него тя не можеше да понася. Тя не може
да ме понася (П. Михайлов). Не можех да го понасям. Вярно е,
не можеше да го понася, беше дребен и плешив, а той цял живот
беше страдал от дребни и плешиви хора с кротки усмивки и любезни очи (А. Наковски). Тя свикна с интригите им, с амбициите
им, най-после и с характерите им и започна по-спокойно да ги
понася.
ПОПАДНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПОПАДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Случайно, без да съм очаквал, идвам някъде, озовавам се.
попадам
380
I. П + попадна/попадам4-Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сц на+Cj, при+Cj, при+Мп, върху+С1(
предЧ-Ci, Нрч.
III. С=лице, животно, предмет.
С1=място — предмет, помещение, местност, селище и др.
IV. Единственият начин да попадна в тези краища. . .
(П). Те попаднали във враждебната шеста земя (П). Той попаднал в лагера (С). ... за да попаднем в центъра на града (Л. Стефанова). Попаднах в плътния човешки поток (С). ... че би могъл да попадне в долната му част (П). Куршумът попаднал в
сърдечната област (П). Как попадна в тебе (М. Величков). Отново попаднаха на мястото си (С). ... че попаднал на летяща
чиния (П). При какви хора е попаднал (Г. Караславов). При него
попаднаха само девет момиченца (Г. Караславов). Колкото пъти
и да попаднеше някаква шапка върху чорлавнте коси на Ян Бибиян... (Елин Пелин). Те попаднаха пред някакъв вход (П). Къде
наистина попаднаха те (Г. Караславов). Как е попаднал тук (П).
2. Изпадам в някакво ново, обикновено тежко положение или състояние, без да съм очаквал.
I. П + попадна/попадам+О2.
II. П=С, М.
02 = 6-4-0!, под+Сх.
III. С=лице, животно.
Ci = състояние.
IV. Той бе попаднал в засада (С). Попаднах в клопката (П. Вежинов). То попаднало в капан (П). ... за да не попадне в ръцете на някой милионер (П). ... а са попаднали в робство (Ц. Цанев). И в тоз час ще попадне в неочаквано трудно положение (Н. Николов). ... да не би някое от тях да попадне под
влиянието на наркоманите (РД). Дори под влиянието им попадат и иначе техни противници (Н. Николов). . . . дане попаднат
под властта на ТКЗС (Ст. Ц. Даскалов).
3. Натъквам се, връхлитам, намирам се.
I. П4-попадна/попадам+02.
II. П=С, М.
O2=Ha+Ci.
III. С=лице, животно.
С!=лице, предмет.
IV. Той попадна на другари (К- Цачев). Да не попаднеш на такива мускули (П). Попаднаха на следата на партизанския лагер (ОФ). ... че подир дълго и напразно дирене ще по-
381
попитам
падне на чантата (С). ... през което попаднаха на чудо (П).
Попадна на джаз (П. Вежинов). Знаеш ли на какъв ш р попаднеш (П).
4. Причислявам се към нещо (група, категория).
I. П+попадна/попадам-|-О2.
II. П=С, М.
O2=B“|-Cj.
III. С=лице, предмет.
Ct=категория, предмет.
IV. В първата категория попаднаха писателите и философите (Ем. Станев). Тя попадна в групата на майсторите (ВН).
ПОПЙТАМ, -аш, -а, -ат; св.', прех.
Задавам въпрос, за да узная нещо.
I. ПЧ-попитам^о^д^ф—*
-ПЧ-попитам^0^»
П4-попитам^0^,
ПЧ-попитам^
ф1^.
II. П=С, М.
(Oj)==Ci, Мп, Мкв.
Ох=Мп.
О2=за-ЬС,, заЧ-Мп.
ф=ВМ4-изр., ВНрчЧ-изр., далиЧ-изр.
III. С=лице.
Q=лице.
С2=лице, предмет, факт, събитие, действие, състояние, дейност, явление.
IV. ... да го попита нещо (П). Нищо не попита
(Г. Стаматов). Попита ги за спирката (Т. Тонев). Попитахме агрономката, какъв е бригадирският й стаж (ОФ). А мене попита как е
минала срещата (А. Сегренскн). Направо я попита какво да правят със Севда (Г. Караславов). Той го попита за какъв дар става
дума (Г. Караславов). Той ме попита от кой обект идвам
(К. Странджев). Попита ме къде съм тръгнал (П. Вежинов). Ще го
попита защо са играли на карти през работно време (Р. Михайлов). . . .и я попита дали ще му позволи да й предложи един чай
(Д. Димов). . . .и я попита ходила ли е при бригадата (Р. Михайлов). Те попитаха на свой ред. какво става с болничната линейка (Г. Стоев). Той попита колко километра има оттук (П). Попита дали има някакви въпроси (П. Вежинов).
попреча
382
ПОПРЕЧА, -ИШ, -и, -ат; св.\ непрех.
ПОПР£ЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.\ непрех.
Ставам причина да не се извърши нещо.
II. п=с, м.
(О2)=на+С1, на+Мп, Мкд.
О., = за+С2, в+С2, на+С2.
Ф=да + изр.
III- С=лице, действие, качество, явление.
С1=лице.
С2=дейност.
IV. Закъснението му попречи за успешното завършване (ОФ). Ще им попречиш в работата. Ами ако ми попречат на
кроежите (Цв. Минков). Няма да му попречи и на конните състезания (Р. Михайлов). В това никой не може да му попречи
(П. Вежинов). Сушата попречи на плодородието (Ст. Ц. Даскалов).
Бил попречил на успеха на дядо Николовото въстание (Р. Михайлов). Това можеше да попречи на влизането й в Медицинския
факултет (Д. Димов). Не попречи на работата на Диего Ривера
(Л. Стефанова). Той ни попречи да видим Слава (П). Светлината
му е попречила да го познае (Ем. Станев). ... че нещо ще му попречи да изпълни обещанието си към Ана (С). ... че нощта им
е попречила да ги последват по-нататък (С). Попречи му да спечели решаващото сражение (Н. Николов). Това попречи да се
чуе заповедта на капитана (Т. Тонев). Попречила да се дава гласност (М).
ПОРАДВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; св.; непрех.
Радвам се за кратко време.
I. П+се порадвам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1( на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Cj = предмет, лице, състояние, качество.
IV. Излязохме да се порадваме на гората (Л. Стоянов). ... да се порадва на преметения двор (Ем. Станев). Сега
на тях да се порадваме. Как да ни се порадвате (Л. Стоянов).
. . . да им се порадвам отстрана (3. Стоянов).
383
посвещавам
ПОРЪЧАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ПОРЪЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Нареждам, възлагам на някого (да направи) нещо.
П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност, предмет.
С2=лице.
IV. Поръчваше му яденето (П. Вежинов). ... да поръча нещо на майка си (П). . . . което поръчахме на различни живописци (ВН). Поръчах на момчето да върви в профсъюзите
(Р. Михайлов). Поръча на баща си да я иска (Г. Караславов). Не
на тебе, а на него поръчахме да извика управителя. Той му поръча да доведе управителя (Р. Михайлов). Поръчаха ми да ви
донеса. . . (С).
ПОСВЕТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПОСВЕЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Отдавам напълно силите, възможностите си за
извършването на нещо.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на + Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=събитие, дейност, действие, качество.
С2=събитие, дейност.
IV. Много време посвети Вълков на един изключително важен факт (С. Марков). ... да посвещава и двата свободни
дни на домакинствуване (ЖД). Посветила сили на телевизията
(ВН). . . . които биха искали да посветят своя живот на честен
и благороден труд (Н. Лилиев). . . . задачата, на която ще по-
посвещавам
384
светя живота си (К. Величков). Той беше посветил целия си жцживот на тях, на тяхното щастие (Цв. Ангелов). На тях ли я
е посветила (Г. Стаматов).
2. Предназначавам нещо за отдаване почит на лице
или събитие.
I. П-|-посветя/посвещавам
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на-ТМп, Мкв.
III. С=лице.
С1=дейност, художествено произведение.
С2=лице, идея, чувство и др.
IV. Посвели на поета специално предаване (Пг).
Вестникът посвети цяла страница на Иван Вазов (РСБКЕ). На
това събитие той посвети своята статия (РСБКЕ). На тази стачка
Димитров посвещава специалната брошура „Поражение и победа“ (С. Благоева). На нея посвещава специална брошура. Посвещаваме го на годишнината от рождението на Ленин (ОФ). Посвещаваше ги на нея (М. Грубешлиева).
3. Означавам, че дадено художествено произведение е
посветено на някого.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-|-Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх = художествено произведение.
С2=лице.
IV. Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел
Цв. Р. (А. Константинов). На тебе посвещавам тази песен
(К. Христов, РСБКЕ). На онези, които ме запитат защо страня от
всички партии, посвещавам тази басня (Ст. Михайловски). Творби поетите му посвещават (Ем. п. Димитров).
4. Откривам, съобщавам на някого нещо, обикновено
тайно, скрито.
'2*
II. П=С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
О2=в-|-С2.
III. С=лице.
385
посвиквам
Сд=лице.
С2=идея.
IV. Тук той посвещава в делото игумена хаджи Макар и й (Ив. Унджиев). . . когото бе посветил в своите планове
(Ем. Станев). ... но Левски не беше склонен да посвещава мнозина в своите тайни (Ст. Дичев). Но ти отказваш упорито да ме
посветиш в подробностите му (Д. Димов). . . . започна все понастойчиво да го посвещава в тайните на бокса (А. Бабек). Сики
най-внимателно я посвещава в тоя извънредно интересен за нея
занаят (С. Таджер). Бакалов. . . ни посвещаваше в последната
си инициатива (К. Константинов). Той винаги се бе въздържал
да ги посвещава в работата си (Ст. Дичев).
ПОСВЕТЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
ПОСВЕЩАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Отдавам се напълно на нещо.
I. П+се посветя/се посвещавам +О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп.
III. С=лице.
С1=дейност, лице.
IV. Величков се посвети на политическа дейност (Ив.
Вазов, РСБКЕ). ... че делото, на което се е посветил (З.Стоянов).
ПОСВЙКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПОСВИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Свиквам малко.
I. П+посвикна/посвиквам+СМФ—►
П+посвнкна/ посвиквам +О2,
П+посвнкна/посвиквам + Ф.
II. П=С, М.
О2=с+Сх, с+Мп.
Ф=да+изр.
Ш. С=лице, животно.
С1=действие, състояние, лице.
IV. Когато очите му посвикваха със зеленикавата
светлина, Тото разбра всичко (Ив. Остриков). Пенко посвикна с
полумрака (П. Здравков). Те посвикнали с трудната езда (С).
Посвикнахте ли с работата (Д. Калфов). . . . хем и с езика ще
посвикнете (Г. Караславов). Но аз вече посвикнах с тия изживявания (П. Славински). . . . той посвикна с ритъма на конския
25 Кратък валентен речник
посегна
386
тръст (П. Вежинов). Посвикнахме с техните намерения (П). Посвикнах с тях. Селяните посвикнаха да се събират тук (Б. Несторов). . . . жените, . . . , бяха посвикнали да се гледат помежду
си в новата премяна (ОФ). Посвикнах да понасям трясъците (П.
Славински).
ПОСЕГНА,
-еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПОСЯГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Протягам ръка, лапа и пр., за да хвана или да
взема нещо.
I. П + посегна/посягам+Об.
II. П=С, М.
Об = към-|-С1, към-|-Мп.
III. С=лице.
Ci=предмет.
IV. Тя посегна към книгата (П). Не посегна към чашата си (К. Цачев). Но не посегна към пушката (С). Посегна към
телефона (Л. Станев). Посегна автоматично към чантичката (П.
Вежинов). Никой не посягаше към яденето (Ив. Давидков).
Посегна към нея (М. Величков). Посегна към тях (П).
2. Опитам се с протягане на ръка.
I. П-4-посегна/г.осягам + Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Щом посегнех да ударя първата буква. . . (Л. Сегренски). Той посегна да го отвие (Г. Стоянов). Посегна да прибере папките (А. Барух). Посегна да ги изтрие (Ц. Цанев). Посегна да свали пушката (П). Понякога посягаше да улови жилавия клон на някой храст (С).
ПОСЕТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех,
п о с е щ а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Отивам някъде или при някого.
I. П+посетя/посещавам+Ох.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=място — селище, местност, заведение; лице.
IV. Левски посещава за пръв път Чирпан през 1869 г.
(Ив. Унджиев). Не бих желала още един път да посетя Берлин
387
дослужвам си
(Д. Кисьов). Ще посетим развалините на един град (А. Каралийчев). Техен представител посети вчера българското постоянно
представителство прн ООН (РД). Посетихме и две обществени
места (ОФ). ... но посещаваше всички балове и чайове (М.Грубешлиева). ... че не съм посещавала курс за спасители (А. Мандаджиев). Посещаваше курсове (А. Гуляшки). . . . но посещаваше
детската градина в селото (Ст. Марков). Посетих къщата на доктор Русевич (А. Каралийчев). Той посещава злополучните си
другари в тъмницата (Ив. Вазов). Той е посетил Станке много
по-рано (Е. Каранфилов). Огнянов можа да тръгне от манастира,
за да посети Рада (Ив. Вазов). Ще посети и него (Е. Каранфилов).
Горе двете жени живееха съвсем усамотено — ... никой не ги
посещаваше, у никого не ходеха (Г. Райчев). Тогава те не успяха
да го посетят, та затова и той вече не ги посещаваше. Никой не
ги посещаваше (Г. Райчев, РСБКЕ).
ПОСЛУЖА, -иш, -и, -ат; св.; непрех.
ЛОСЛУЖВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Служа, използуван съм в определен момент.
II. П=С, М.
(О2) —наЧ-Cj, на-|-Мп, Мкд.
О2=за-ЬС2, за+Мп, като-ЬС2.
III. С=лице, предмет, идея, състояние.
Cj—лице.
С2= доказателство, повод, основа.
IV. Прегледът ни послужи не само за сближаване и
запознаване (НК). Нищо чудно за калъп да му е послужил именно буржоазният кич (Б. Райнов). Послужи за първи упражнения
по критика ... на десетки и десетки колеги — хумористи (ВН).
Не можеше да му послужи за нищо (Ст. Поптонев). ... че би
могла да му послужи вместо игра (П). Но те могат да послужат
за укрепване на американските интереси (Б. Райнов). Този уран
ще може да послужи за направата на 1000 атомни бомби (С).
. . . ще послужи като веществено доказателство за тяхната храброст (Ст. Поптонев). Това послужи като повод (Основи на марксистката философия).
ПОСЛУЖА СИ, -иш си, -и си, -ат си; св.; непрех.
ПОСЛУЖВАМ СИ, -аш си, -а си, -ат си; несв.; непрех.
Посмея
388
Употребявам, използувам.
I. П+си послужа/си послужвам+О2.
II. П=С, М.
02=0+0!, с+Мп.
III. С=лице.
С^факт.
IV. . . . че си е послужил с лъжливо име (М). . . . като
си послужи с името на Алията (Ст. Поптонев). Как можа да си
послужи с това идиотско сравнение (Г. Стоянов). Ако си послужим със сравнение от областта на музиката (П). Ще си послужим
с един малко по-обстоен пример (Б. Райнов). Той си послужи с
измама и насилие (Ст. Ц. Даскалов). Изкушаваш се да си послужиш с него (Ем. Станев). . . . с което си послужихме по-горе
(Основи на марксистката философия).
ПОСМЕЯ, -еш, -е, -ят; св.; непрех.
ПОСМЯ ВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Осмелявам се, дръзвам.
I. П+посмея/посмявам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Или ти не посмя да го обискираш (Ем. Станев).
Те не посмяха да стрелят (С). ... но не посмя да мръдне (Ц. Цанев). Не посмях да кажа, че . . . (С).
ПОСОЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ПОСОЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Указвам, отбелязвам, показвам.
I. П+посоча/посочвам^0^ф —►
П+посоча/посочвам^дА
П+посоча/посочвам^
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
(О2)=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр., че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изрIII. С=лице.
С!=идея, действие, факт, качество.
389
посрещам
С2=лице.
IV.Посочи на пролетариата изход от. . . (Основи на
марксистката философия). Посочиха му грешките (РСБКЕ).
. . . които вие ми посочихте (П. Стъпов). Предлагаше да им посочат причините (Т. Тонев). Не мога да посоча точна дата (М).
Посочват заслугата на сценаристите (ВН). Посочи пътя за неговото извършване докрай (М). Посочва този факт (Б. Райнов).
Той посочва примери с поправката на Пушкиновага „Русалка“
(ЛФ). Посочва, че патриотите са им нанесли тежки загуби (РД).
Посочва кои са корените на злото (ЖД). Излишно е да посочвам
кое от тия две обяснения е по-вероятно (Б. Райнов). Той ми посочи къде да почукам през нощта (Р. Михайлов). С глава му посочи да излезе (Т. Тонев).
ПОСРЕЩНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОСРЕЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
I. Излизам, отивам да срещна някого, който идва;
приемам.
I. П+посрещна/посрещамЧ-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=лице.
IV. Организацията от своя страна посрещна с облекчение и радост своя водител Левски (Ив. Унджиев). Сръбските
власти посрещат гостоприемно войводата и неговата чета (Ив.
Унджиев). Няколко години тя бе посрещала в дома си Раковски
(Ст. Дичев). Той посрещна своята годеница (П). Трябва да посрещнем войниците и да ги поздравим (В. Геновска). . . . за да
посрещна пристигналия влак (Ив. Давидков). ... и кого ще посрещне (А. Гуляшки). Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен
човек в шаечни вехти дрехи (Ив. Вазов). ... да ме посрещнат
(Ив. Давидков). Аз го посрещнах на входната врата (С).
2. Дочаквам със специално подготвяне някакво събитие, празник или нещо друго.
I. П+посрещна/посрещамЧ-Ох.
II. П=С, М.
Ох=Сх, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=събитие, явление и др.
IV. Можем да си представим как Раковски е посрещал
тези гласове от поробеното отечество (Ив. Унджиев). С какви
поставя
390
инициативи и нови мероприятия ще посрещнем славната годишнина (ВН). Тридесетгодишния юбилей ще посрещнем с близо
13 000 000 дка нови гори (ВН).Тая вечер посрещахме Нова година у поручик Романов (Й. Йовков). Той с истинска радост
посрещна идването на дядо Мичо (Ив. Вазов, РСБКЕ). То посрещна това искане с неохота (ОФ). . . . аз посрещах настъпването на тропическата нощ (М. Марчевски). . . . която с философско
спокойствие посреща ударите и волята на съдбата (Ив. Вазов).
Трябва да знаеш това и да посрещаш хладнокръвно всичко, каквото се случи (X. Русев). ... и да посрещаш хладнокръвно това,
което ще се случи. Посрещаме го хладнокръвно.
ПОСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПОСТАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Слагам нещо на определено място.
4-0
I. П+поставя/поставям+0б.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об = на4-С2, в+С,, до+С2, до4-Мп, пред+Сг,
пред4-Мп, зад+С2, зад+Мп, над4-С2, над+Мп,
между +С2, между+Мп.
III. С=лице.
Ci = предмет.
С2=място — предмет, помещение.
IV. Тинка постави на масата няколко чинии. Поставя
на земята лъскав куфар (Л. Стефанова). Поставих снимката на
масата (С). Как той поставя храна на леглото (П. Стъпов). Тя
взе цветята, които някой беше поставил на пейката. . . и го
постави на бюрото (Ем. Станев). Сякаш го поставяха на рентген
(Р. Михайлов). Поставихме я на мястото й (К- Калчев). ... и отново ги поставя на носа си (Б. Райнов). Поставиха столовете в
голямата стая (С). Поставям молитвеника си в кожения калъф
(Д. Димов). Той ще я постави в чашки върху катедрата (П. Стъпов). ... и ги постави в кутията на Касабова (Б. Райнов). Поставя до венците и букетите стръкче здравец (П). . . като постави възможностите на машината до възможностите на човека
(П). . . . и я постави до другите (Г.Стоев). Поставете ги до нея.
. . . които те поставят пред отделните компоненти (НК). . . . които те поставят пред тях. Това ще поставим пред тях. Поставете
ги зад пейката. Поставете ги зад нея. Постави го над главата му.
, . . които сам е поставил над себе си (НК). ... и ги постави между
391
поставям
пейките (В. Михайлов). Ще го постави между тях. Заповяда да
поставят нещастниците върху сламата (Д. Димов). Поставиха
ги върху нея. А след това го поставяте там (Л. Стефанова). ... като поставя навсякъде ударението (П. Пашов).
2. С предлог пред — определям, предназначавам нещо
като задължение на някого.
I. П+поставя/поставям^^1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=пред+С2, пред-|-Мп, Мкд.
III. С=лице.
С(=идея, цел, задача.
С2=лице, група от хора.
IV. Конгресът постави пред партията много практически и теоретически проблеми (М). Шефът постави пред всички
ни голяма научна задача (П). Поставя пред мене проблема за
силата на най-младата муза (ВН). . . което бележити учени поставят пред текстолозите (ЛМ). Поставиха ми срок за тази работа
(РСБКЕ). Постави ми условие (РСБКЕ). Може да превъзмогне
поне някои от ограниченията, които му поставят (ЛИК).
3. Слагам някого, нещо в някакво положение.
I. П-|-поставя/поставям^q 1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, в+С2, съчетание.
III. С=лице.
См=лице, предмет, идея.
С2=състояние.
IV. Той постави на обсъждане изключително широк
кръг проблеми (М). Те поставят на дневен ред неговото проучване
(ВН). Идва . . . да постави партията на правилни позиции (Е. Каранфилов). Поставиха на еднаква основа асоциираните и неасоциираните търговски партньори (РД). . . . за да постави на изпитание Никола (Й. Йовков, РСБКЕ). ... да постави в ред външността си (Д. Димов). И него ще поставим на изпитание. ... да
не я поставя в такова положение (Ем. Станев). . . . с което ни
постави в неловкото положение на манекени (Б.Райнов). ... и го
постави в течение на плановете си (С). Тя би могла да постави под
съмнение нашата учтивост (Т. Тонев). А Янковпя баща поставиха
под наблюдения (Щ. Коралов). Постави пред изпитание и двете
големи капиталистически страни (ОФ).
постигна
392
ПОСТИГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОСТЙГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Успявам да направя нещо, към което съм се стремил.
I. П-Ъпостигна/постигам+Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^цел — състояние, качество.
IV. Доне Козицата, като видя, че постигна целта сн,
изскочи из вратата (Елин Пелин, РСБКЕ). Актьорът постигна
трагичните измерения на образа (М). Той притежаваше изкуството да постига всичко (Д. Димов). Каквото трябваше да постигна, постигнал съм го (А. Гуляшки). Същото постигнаха и Павлов,
и Кузманов (ОФ).
ПОСТЪПЯ’, -иш, -и, -ят; св.; непрех.
ПОСТЪПВАМ1, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Действувам по определен начин.
I. П4-постъпя/постъпвам+Об.
II. П=С, М.
Об = Нрч, като+Ср съчетание.
III. С=лице.
Нрч=начин.
IV. Аз постъпвам другарски (Г. Стоев). Не е постъпил
добре (А. Сегренски). Постъпил си честно (Р. Михайлов). Той
постъпи неправилно (Л. Стефанова). Бих постъпил много просто
(Ем. Станев). Постъпва другояче (Н. Николов). Ако не може да
постъпи иначе (П). Постъпих като хлапак (К. Цачев). Не можеше
да постъпи по този начин (К- Цачев). Не би могла да постъпи по
друг начин (П). Той постъпваше така главно заради нея (Л. Станев). Как ще постъпи (М). Можеш да постъпиш както си искаш
(М).
ПОСТЪПЯ2, -иш, -и, -ят; св.; непрех.
ПОСТЪПВАМ2, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Приемат ме и започвам да работя, да изпълнявам, да
участвувам в нещо.
I. П+постъпя/постьпвам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сх, на+Ср при+Cp при+Мп.
393
потвърждавам
III. С=лице.
Cj=място на работа, лице (при).
IV. Тя постъпи в един оказионен магазин (Р. Михайлов). Ще постъпиш в болница (Г. Караславов). Не може да постъпи във ВУЗ (ВН). Ще постъпи в армията (ВН). Тогава той
постъпва в редовете на народната милиция (ВН). Постъпваха на
полицейска служба (Д. Димов). След излизането постъпила на
един строеж (Р. Михайлов). През лятото постъпи на работа в цеха
за тъкане на персийски килими (Р. Михайлов). Ще постъпиш при
нас (Г. Стоянов).
ПОСЪВЕТВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Дам съвет.
+0
I. П-|-посъветвамТф1.
п. п=с, м.
т
01=С1, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Посъветваха момичето да продължи образованието
си (ЖД). А него посъветваха да продължи образованието си.
Нали те посъветвах да отидеш в Окръжния съвет на профсъюзите
(Р. Михайлов). Ерменко я посъветва да се сдържа (Р. Михайлов).
Те я посъветваха да учи за медицинска сестра (ЖД).
ПОТВЪРДЯ, -иш, -й, -ят; св.; прех.
ПОТВЪРЖДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Твърдя, доказвам, че нещо е истина.
I. П+потвърдя/потвърждавам+О/Ф —>.
П+потвърдя/потвърждавам 4-Oj.
П+потвърдя/потвърждавам+Ф.
II. П=С, М.
Ox=Ci, Мп, Мкв.
Ф=че+изр.
III. С=лице, събитие, действие, дейност.
С1=факт, действие, дейност, състояние, качество
и др.
IV. Успехът потвърди правилността на този избор
(ОФ). Те потвърдиха своята готовност и занапред да развиват и
укрепват братските'отношения помежду си (РД). Готов съм да
потвърдя написаното (Г. Стоев). Нито потвърди, нито опроверга
потъна
394
тая вест (РД). Той потвърди техния принос в развитието на българското киноизкуство (М). Потвърди това (Д. Вълев). В Берлин
имало стачки дори във фабриките за муниции. Поручик Ханс
Клаус. . . потвърди това (Ем. Станев). Той го потвърди. Изследванията потвърждават, че децата бързо свикват с новите храни
(ВН). Потвърди, че инфарктът невинаги означава ликвидиране
на личността (3). Нито потвърди, нито отрече, че е тръгнал да го
преследва с оръжие в ръка (П).
ПОТЪНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПОТЪВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Хлътвам в нещо течно, сипкаво, меко и под.
I. П4-потъна/потъвам+Об(Оо).
II. П=С, М.
Об(О2) = в4-С1, Нрч.
III. С=лице, предмет.
С! = течност, нещо меко, сипкаво.
IV. Сякаш потънала във вода (Д. Вълев). Той потъна в рядката глинена каша (Ц. Цанев). Гвоздеите потъваха в
меките дъски (Е. Константинов). Тя потъна в пуха (С). Потъва
до рамене в пряспата (Д. Вълев). ... и потънали в мекото канапе
(Д. Вълев). Бързо потъна там.
2. Прен. Ставам невидим, незабележим.
I. П+потъна/потъвам-|-Об(02).
II. П=С, М.
Об(О2) =в-|- Cj.
III. С=лице, предмет.
Cj = място — предмети, лица, явление.
IV. Те потънаха в сенките на улицата (С). Потъна
в мрачината (Д. Вълев). Ще потънат в тъмнината (Г. Стоев).
Тя потъна в гъстака (Д. Вълев). Потъват в листата (Д. Вълев).
Те потънали в разлистените гори на Витоша (М). В градината
му потъна (Д. Вълев). Потъваше в потъмнялата от здрач равнина (С). Той потъна в декемврийската нощ (П). Потъна в тълпата
(П. Вежинов). Той потънал в навалицата (Д. Вълев). Думите му
потънаха в надигналия се от залата шум (С).
ПОЧНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПОЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пристъпвам към някаква работа, дейност.
I. П+почна/почвамЧ-ОУФ—>.П4-почна/почвам 4-ОР
П 4-почна/почвам 4-Ф.
395
пращам
II. п=с, м.
01=С1, Мп, Мкв.
Ф=да-|-изр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност.
IV. Кога смяташ да почнем работа (Е. Коралов).
От утре ще почнем преместването на машините (П). Той почна да
посещава Бели рид (Е. Коралов). Почнах сама да си плета кошницата (С). Не беше почнало да чука по всяка врата (А. Гуляшки).
Той почна истински да осъзнава думите на полковника (Т. Тонев). Рано почваха да ме безпокоят (С).
ПОЧУВСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Изпитам някакво чувство, усетя; доловя, разбера.
I. П 4-почувствувам Ч-Ol/Ф—►П4-почувствувам-гО1,
П-[-почувствувам 4-Ф.
II. П=С, М.
Oj=Ci, Мп, Мкв.
Ф=че-|-изр., ВМ+изр.
III. С=лице.
Съсъстояние, качество, свойство.
IV. Луис Ромеро почувствува горчивата самотност
на човек без отечество (Д. Димов). ... за да не почувствуват настроението ми (С). Целта е да почувствува своята висока отговорност (ВН). Той почувствува страшното приближаване (Е. Константинов). Той почувствува страшно съжаление (Д. Димов). ... да
почувствуват наивността на заключенията (Е. Каранфилов).
. . . за да почувствуваме разликата (Е. Каранфилов). Почувствува подозрение в погледа му (Т. Тонев). Изведнъж почувствува
студени тръпки (Д. Димов). Почувствувал задух (Т. Тонев). Ив.
Вазов е почувствувал това (Е. Каранфилов). . . . което почувствува преди малко (Д. Димов). Почувствува го (А. Гуляшки). И
тогава почувствува, че се намира в безизходност (Д. Димов).
Почувствуваха, че бяха извършили нещо страшно (М). Почувствувах, че със самия разпит се издавам (С). Почувствува, че хладина обви ръцете му (Т. Тонев). Почувствува как го изпълни
тъга (Т. Тонев).
ПРАТЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРАЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Карам някого да отиде някъде с известна цел.
4-0.
I. П-|-пратя/пращам^_0^.
пребивавам
396
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2, до+С2, до+Мп, при+С2, при +
Мп, Нрч.
III. С=лнце.
Сх=лице.
С2=място — местност, селище, територия (е);
заведение (на); предмет (до, при); лице (до, при).
IV. Екзархията го пращаше в Охрид (С). Ще те пратя в Андалузия (М). Ти ме пращаш по зори на кооперацията (С).
Съжаляваше, детобе пратила на кораба тоя новак (С). Ще го пратим на курсове. Пращам го на училище. Пращам ги на кино.
Пратих момчето до Теката. . . което прати до Теката (К. Странджев). Пратих го до него да вземе някои неща. Пратих момчето
при радиооператорката (Р. Михайлов). Пращаше хора при Магда (К. Странджев). Мислено я пращах отново при пианото
(А. Сегренскн). Пратих момчето отново при нея. Там ще те прати
(А. Гуляшки). . . . защото ме пратиха тук (С). Пратил го е някъде (Г. Караславов). . . . където го пратят (Р. Михайлов).
2. Давам, отправям нещо на някого.
I. П + пратя/пращам+Q1II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Ci=предмет.
С2=лице.
IV. Иванов често пращаше колети на сестра си. . . че
бил пращал лекарства на партизаните (М). Праща колети на своя
приятелка в София (Р. Михайлов). ... че му е пращала колети в
затвора (Д. Асенов). Ние ви пращаме цял рейс (К. Странджев).
Можеха на първо време да живеят с парите, които щеше да им
праща сестра му (Е. Коралов). На тях щяха да ги пращат.
Някой ми го е пратил (С). Не ми я пратиха още вчера (Г. Стаматов). Вече няколко пъти им ги пращаха, но все ги връщаха (ВН).
ПРЕБИВАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам се, живея някъде, обикновено временно.
I. П+пребивавам+Об.
II. п=с, м.
Об=в+Сх, Нрч.
III. С=лице.
превръщам
С1=Мястб — селище, държава, местност и др.
IV. От няколко дни в столицата пребивава селскостопанска делегация (РСБКЕ). Когато Кирил и Методий пребивавали в Рим, те . . . (Е. Георгиев). По това време в Париж пребиваваха . . . Констанца Кирова и Жельо Минчев (К. Константинов). Някои от тях пребивавали в Югославия като политемигранти (П. Илиев). ... в леса ще пребивавам (Ст. Загорчинов). Тук
той пребиваваше често (Ц. Цанев).
ПРЕВЕДА,
-еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРЕВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Предавам съобщение, текст от един език на друг.
I. П-|-преведа/превеждам^0 2).
II. - м.
п=с,
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, oT-f-C2.
III. С=лице.
Cj=TeKCT; реч — устна и писмена.
С2=език.
IV. Той преведе статията на руски език. Тя превежда
стихове от немски език. Един от словашките поети е превел вече
всички стихотворения на Ботев (Н. Фурнаджиев). Нека Миша
преведе Умановата статия, понеже той владее руски (Ив. Вазов).
. . . дадох да ми преведат писмото (Г. Велев). Те преведоха думите на Коларов (А. Каралийчев). ... и охраненият мъж с очилата тутакси преведе казаното на Герхард (X. Русев). . . . да
накара някого от колегите си учители да преведе нещо за списанието (М. Арнаудов). Преведи го сега на турски (Ив. Вазов).
Не можеше ли просто да го преведе на български (Ив. Вазов).
Носи цял куп документи на гръцки и турски език. Моли да ги
преведем (Г. Райчев).
ПРЕВЪРНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРЕВРЪЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Придавам друг вид, променям същността на нещо,
преобразявам.
+О
I. П+превърна/превръщамТг) 1.
II. П=С, М.
2
О1=С1, Мп, Мкв.
превърна се
398
О2 — в -f-C2 •
III. С—лице.
С^лице, предмет, състояние, дейност.
С2=лице, предмет, животно, състояние, дейност
и др.
IV. Той превърна съдбата на народа в лична съдба
(Е. Каранфилов). . . . който превръща женския труд в голяма
производителна сила (Т). . . за да превърне една идеология в
жива вяра (Е. Каранфилов). Превърнаха окръжните прегледи в
истински културни празници (М). Превръщат човека само в
наблюдател (ОФ). . . . който превръщат в необикновена фигура
(Е. Каранфилов). . . . като го превръща в схематичен наниз от
черти и прояви (РД). . . . което ги превръща в два типологични
проблема (ЛФ). ... да гн превръща в трайни връзки (Б. Райнов).
... да ги превърне в нещо друго (Е. Каранфилов).
ПРЕВЪРНА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
ПРЕВРЪЩАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Приемам друг вид, друга същност.
I. П-рсе превърна/се превръщам*
О2 .
II. П=С, М.
О2=в-|-С2, на+Cj.
III. С=лице, действие, дейност, явление, предмет.
С1=лице, предмет, състояние, дейност, явление.
IV. Той може да се превърне в опасен враг (Д. Талев). Долината се превърна в същинска клисура (Ем. Станев).
Те се превръщат във все по-плътна преграда (С). Превръща се в
нищожна капка в това море (Л. Стоянов). ... ще се превърнат в
гробници (Л. Стоянов). Виното се превръщаше в оцет (Д. Талев).
Неща . . . като телефона, грамофона. . . се превръщат в домашни
потреби от първа необходимост (С). Движението се превръща в
непоносима лудница (С). ... а недоволството от самия него се
превръща в гняв към жена му (Ем. Станев). Отчаянието му неусетно се превръщаше в озлобление (А. Наковски). . . . която се
бе превърнала в мъка (Д. Талев).
ПРЕДАМ, предадеш, предаде, -предадат; св.; прех.
ПРЕДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам на някого нещо, което съм получил, което
притежавам.
I. П-Ьпредам/предавам^0 1
2
399
предавам
II.
П=С, М.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
О2 = на-|-С2, на-| Мп, Мкд.
III. С=лице.
Cj=предмет, идея.
С2=лице.
IV. Петко предаде пушката и писмото на Вельо
(С. Трънски). Ученикът се съгласи да предаде на учителя си моето писмо (О. Василев). Писмото предай на жена ми (А. Босев).
Когато да предаде ключовете на новия магазинер. . . (Ст. Ц.
Даскалов). Надеждата да предаде вишните на Христина изглеждаше твърде малка (Ем. Станев). ... да предаде на децата ми
Искра и Роза целувки от техния баща (Е. Манов). Ще предаде
ли старият първенец титлата на новия (ВН). Ще предам на др. Луканов всичко (К. Калчев). Морякът. . . беше предал на следователя всичко, каквото намери върху убития бей (А. Страшимиров).
Предайте това на госпожата (X. Русев). ... и лично на тебе да
предаде дописката (П). ... на когото Пенка предала станцията
(ЖД). Бъдете любезни да ги предадете на тези хора (А. Гуляшки).
Той ги е предал на някой от вас (Б. Райнов). .. . някакъв непознат
младеж го пресрещнал и му предал увити във вестник позиви
(Д. Ангелов). ... и веднага му предай това писмо (М. Грубешлиева). Веднага ще ни предадете оръжието си (Д. Талев). ... на
които го предаваха (П. Спасов). . . . ако видиш писмо за мен,
предай ми го лично (М. Грубешлиева). Аз ще й я предам (Б. Димитрова).
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=наЧ-С2, на-|-Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С!=факт.
С2=лице.
IV. Той вероятно е предал на гръцкото правителство
турските условия за разрешаване на кризата (РД). Приказваха
за войната, предаваха едни на други тия слухове (Й. Йовков).
. . . предаваха им нарежданията на щаба (К. Ламбрев). В момен-
предвидя
400
та предаваха новини от страната (Ив. Мартинов). В тоя миг всички радиоприематели на земята чуваха най-ясно сведенията и
всички вестници най-подробно гн предаваха (Елин Пелин). Франс
прес предаде, че редица правителствени и военни учреждения са
обкръжени (ВН). Предават от Атина, че мобилизацията продължава (РД). Предаде, че позициите им били бомбардирани и разрушени (РД).
ПРЕДВИДЯ,
-иш» -и, -ят; св.; прех.
ПРЕДВИЖДАМ» -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Предварително разбирам, схващам, виждам, че
ще стане или как ще стане нещо.
I. П+предвидя/предвиждам 4 О2/Ф-—►
ПЧ-предвидя/предвиждам+Ор
П + предвидя/предвиждам+Ф.
II. П=С, М.
О^СЧ, Мп, Мкв.
Ф=че+изр., ВМ+изр., МНрч-|-изр.
III. С=лице.
С1=събитие, явление.
IV. Въкрил. . . беше предвидил всички изненади
(Г. Караславов). Той предвижда бъдещото развитие на събитията
(Е. Каранфилов). Предвиждаше всички пречки (Г. Караславов).
Мога да предвидя диагнозата на неуспеха (Б. Райнов). Такава
възможност не бях предвидил (А. Мандаджиев). Такъв случай
не бяхме предвидили (В. Андреев). . . . чиито последици не беше
в състояние да предвиди (Ст. Чилингиров). . . че той е обсъдил
всичко и предвидил всяко положение (Ив. Унджиев). Левски бе
предвидил това (Ст. Дичев). . . . мъчеше се~ всичко да предвиди
(П. Вежинов). . . но той не предвиди нищо (Й. Вълчев). . . . които разумът никога не можеше да предвиди и да очаква (Й. Йовков). Той вече беше ги предвидил. Те предвиждат, че по време на
разговорите си ще разгледат широк кръг въпроси (ОФ). Той трябваше да предвиди, че между тия два характера ще произлезе
сблъскване (А. Гуляшки). Изглежда, Игрил добре бе предвидил
какво щеше да стори войводата (Ст. Загорчинов). Необходими
са голям опит и набито око, за да предвидиш при дъжд и виелица
в кой участък на линията би могло да се случи свличане на скала
(Й. Гешев). Той бе предвидил откъде ще му свети най-добре
(Р. Михайлов) . ... да мога да предвидя как ще го направи . . .
(Ем. Станев).
2. Възнамерявам, планирам имам намерение.
401
прелдагам
I. П+предвиждам 4-0/Ф—«-П+предвиждам 4-Oj,
П+предвижда м 4-Ф.
II. П=С, М.
O!=Clf Мп, Мкв.
Ф=да4-изр.
III. С=лице, план, договор и др.
Cj= действие, състояние.
IV. Планът предвижда взаимна размяна на научни
работници (РД). Втората точка предвижда изработването на план
за събиране на пари и хора (Ив. Унджиев). И революционният
устав такова наказание предвижда (Ив. Вазов). Планът предвижда
рекордни средства за икономическо развитие (ОФ). Те предвиждат много общи мерки (ВН). Предвиждаше асимилиране и поглъщане на работническо-селската германска държава (ВН). Предвижда мощно индустриално развитие на страната (РД). Те предвиждаха да я настани в удобна квартира (П. Вежинов). Предвижда границата на шелфа на двете страни да се определя със
съглашения (ОФ). Той предвиждаше да стане всичко (П). . . . някои предвиждаха и други да бъдат забъркани (Д. Талев). Предвиждаха да продължат работата си, макар и при по-трудни условия.
ПРЕДИЗВИКАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
ПРЕДИЗВИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Причинявам някакво настроение, състояние, случка,
явление.
I. П+предизвикам/предизвиквам-ЬО!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, събитие, действие.
Сг=чувство, действие, състояние.
IV. Особена загриженост предизвиква машиностроенето (РД). Умората е предизвикала реакция, която ме държи в
полубудно състояние (Л. Стоянов, РСБКЕ). Това ще предизвика
нарастващо разочарование и отрицание (ВН). Ще предизвика
окончателно ликвидиране на левоцентристката коалиция (ОФ).
Ще предизвика и това (ВН). Не можеше да не го предизвика (РД).
ПРЕДЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ПРЕДЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам на разположение нещо.
26 Кратък валентен речник
предоставя
402
I. П+предложа/предлагам^о^/ф—►
П+п р ед л ожа/ п р ед л а га м ^q 2 ,
Iо
П + предложа/предлагам^ф2.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
Сх=предмет, състояние, идея.
С2=лице.
IV. Не предлагат на „Булгарплод“ ранното производство на дини (РД). Той предложи на провинциалиста такова изискано меню (П. Вежинов). Предлага цигара на Олга (С). Не предложи ли и на него спасение. Томас ти предлага спасение (Б. Райнов). Ние ви предлагаме щастливия и окончателен изход (Б. Райнов). Предлагах ти човешки изход (Р. Михайлов). Той му предлагал услугите си (С). Готвех се да ви предложа някакво интервю
с журналисти (М). Той ни предлага една от най-добрите версии
(ЖД). . . . която предложиха с готовност на госта (П). . . . която
не може да ти предложи (П. Вежинов). Няма да ви предложа нищо
(Б. Райнов). Той е предложил на правителството да сключим
спогодба (Е. Коралов). Не предлагаха ли и на него да купят душата му (С). ... защото ни предложи да го почакаме (П.Вежинов).
Той ми предложи да се върнем пешком в града (А. Сегренскн).
Сам й предлагаше тя да вземе това-онова (К. Странджев).
ПРЕДОСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРЕДОСТАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Оставям нещо на разположение, на разпореждане или
на волята на някого.
I. П-|-предоставя/предоставям^02/ф—►
+О2
П+предоставя/предоставям_|_о1(
П+предоставя/предоставям^ф 2II. П=С, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на +С2, на-j-Mn, Мкд.
403
предполагам
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сд=предмет, факт, състояние.
С2=лице.
IV. Ще предостави своите страници на ония прогресивни творчески сили (Л. Стефанова). Беше предоставил на Кесяков или на Генков голямата си клиентела (Ем. Станев). Той
предоставяше на Манол стари ценни книги (Р. Михайлов). Предоставили своите места на децата си (М). Тя реши да предостави
всичко на случая (Ем. Станев). Времето ми предостави два случая (Д. Вълев). Ние ви предоставяме тази възможност (Б. •Райнов). Предоставя им благоустроени общежития и месечни стипендии (РД). На кого да ги предостави? . . . като предоставя на
Института да ползува експерименталните работни места (ВН).
Любезно му предоставихме да говори, за каквото си иска (М).
ПРЕДПАЗЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРЕДПАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам предварително мерки, за да опазя някого или
нещо от нещо лошо, нежелателно.
I. П+предпазя/предпазвам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, животно.
IV. Той се мъчеше да предпази Камен (Е. Коралов).
Той вдигна ръка да предпази главата си от друг удар (Н. Кирилов).
Или искаше с нежно сестринско сърце да предпази от смърт любимия си брат (3. Сребров). ... за да предпази хората (X. Русев). . . . която предпазва тялото от намокряне (П. Славянски).
... за да предпазят светлите си северни очи от ослепителния блясък на юга (Д. Димов). . . . той би предпазил и него, и себе си от
беда (Ив. Вазов). Само нея не можеше да предпази (П). Ако умееше, щеше да ме предпази от грешки (А. Гуляшки). На Роза й
се искаше да го предпази (3. Сребров). . . . побърза да го предпази от подозрение Емилия (Ст. Ц. Даскалов). ... да ги предпазим от срещи с лошото (ЖД).
ПРЕДПОЛОЖА, -иш, -и, -ат; несв.; прех. и непрех.
ПРЕДПОЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Мисля, предвиждам (непрех.).
предполагам
I. П 4-преДпол ожа/предпола гам -f-Oj/Об/Ф—►
П+предположа/предполагам-f-o
П+предположа/лредполагам-ЬОб
П+предположа/предпол а гам4-ф ’
II. П=С, М.
Ох=Мп, Мкв.
Об=Нрч.
Ф=че+изр., ВМ-Низр., ВНрчН-изр.
III. С=лице.
IV. Аз предположих друго (А. Страшимиров). А
тъкмо това той не можеше да предположи (Г. Караславов). ... кой
можеше да предположи онова, което знаеше Бранислав (Ст. Дичев). Той нищо не предполагаше (Р. Михайлов). Така предполагаха хората (Ив. Остриков). Така предположих и аз (А. Сегренски). . . . което никой не би могъл да предположи. В момента
той не можел да предположи, че се намира пред прага на опасността (С. Трънски). Предполагам, че не сте разисквали с другите
моето поведение (П. Вежинов). Предполагам, че не сте пълен
въздържател (А. Сегренски). Но кой ли можеше да предполага,
че ще се развият точно така (А. Гуляшки). Предполагам, че ще
реши да останем тук (Д. Димов). Те предполагаха, че новият
съдружник ще бъде непохватен и че ще могат да си поиграят с
него (П. Спасов). . . . като е предполагал, че и другите родове
ще се откажат от него (М. Марчевски). Не мога да предположа
кой е и какво иска от нас (П).
2. Само 3 л. Имам за условие, изисквам. Само несв.
(прех.).
I. П4-предполага-| О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=състояние, действие.
С1=състояние, действие.
IV. Разискванията предполагаха ожесточени спорове,
същински турнири, за които се говореше по цяла седмица из града (Ем. Станев). . . . комплексната механизация на селското
стопанство предполага грижи не само за растениевъдството,
но и за животновъдството (РД). Тя предполага разкриването не
само на характерностите и закономерностите (ЛМ). Това предполага развит обществен транспорт (П. Вежинов). Всичко това
предполага висока степен на развитие на производителните
сили (РД). Развитието им предполага преодоляването на редица
трудности (ВН). В къщата на Яко липсваше водопровод, защото
405
предричам
прокарването му предполагаше излишни разходи (Д. Димов,
РСБКЕ). Развитието предполага това. Развитието го предполага.
ПРЕДПОЧЕТА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРЕДПОЧИТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Намирам, смятам нещо по-приемливо, по-добро от
друго.
I. П+предпочета/предпочитам-ЬО^Ф—►
П+предпочета/предпочитам +Olf
П+предпочета/предпочитам+Ф.
II. П=С, М.
Ох=С1( Мп, Мкв.
Ф=да-)-изр.
III. С=лице.
Сх=лице, предмет, състояние, действие, дейност,
чувство.
IV. Той предпочита мъжете (ОФ). Предпочете де Гол
пред Пасионария (М). Бих предпочел един малък коняк пред една
дълга разходка (Б. Райнов). Предпочитам спокойствието вкъщи
(П). Предпочитат красивата лъжа пред грозната истина (Т. Тонев). Той винаги предпочита треската на завоеванието пред спокойствието иа притежанието (Е. Каранфилов). Предпочете онези
(Е. Каранфилов). Кое да предпочетете (М). Те предпочитаха да
не се бавят (П). Бих предпочела да е той (Е. Коралов). Предпочитах да видя сраженията със собствените си очи (Ст. Дичев). Предпочитах да си дремя (А. Гуляшки). Тя предпочита да се възхищава от други наши инструменталисти (ЖД). Предпочиташе тази
вечер да не им идват гости (П). Бих предпочел да скоча в морето
(А. Гуляшки).
ПРЕДРЕКА,
-чеш, -че, -кат; св.; прех.
ПРЕДРИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Казвам предварително, че ще стане нещо, предсказвам.
I. П-|-предрека/предричам^д®/ф—*
П+предрека/предр ичам
П+предрека/предричам^ф 2.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
представя
406
О2=на+С2, на-тМп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
Сх = състояние.
С2=лице.
IV. Тя предричаше на селяните добро плодородие
(И. Волен). На него предричаха кариера на политически деец
(Р. Михайлов). Предрича ми щастие (С). Това й предричаха отдавна (С). Тя му го предрече. Той му предричаше, че ще стане
певец (Р. Михайлов). Предрекоха му, че ще надмине баща си (П).
ПРЕДСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРЕДСТАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Запознавам някого с друго лице.
I . П + представя/представям^01,
II. П=С, М.
2
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
Сх=лице.
С2=лице.
IV. Представи Невяна на домашните си (П). ... и
мене представи на втория на масата (С). Не забрави да ме представи на новодошлия (С). . . . я представи на Ирмова (Г. Стаматов). Днес ви представяме общия кандидат на левицата (ОФ).
Той му беше представил някои от войниците (Т. Тонев). С две
думи ни го представи (Р. Михайлов). Представи ми го (Р. Михайлов). Имам чест да ви ги представя (К. Калчев).
ПРЕДСТАВЯ СИ, -иш си, -и си, -ят си; св.; прех.
ПРЕДСТАВЯМ СИ, -я ш с и , -я с и , -я т с и ; несв.; прех.
1. Извиквам в съзнанието си представа за нещо.
I. П + си представя/си представям+ОХ/Ф—►
П+представя си/представям си+Ох,
П+представя си/представям си+ФII. П=С, М.
ОХ=СХ, Мп, Мкв.
ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
407
представям
С1=лице, предмет, явление, събитие, състояние,
действие.
IV. Можем ли да си представим бъдещите храни (НТ).
Севда се мъчеше да си представи манастира, шумния събор (Г. Караславов). Д-р Старирадев си представи парижката гара (Ем.
Станев). Той си представяше натоварените коли и дългите житни
мази с високите прозорчета (Г. Караславов). Представих си десетина мършави крави (Р. Михайлов). Той отново си представи
картината на посрещането (Т. Тонев). Можеше да си представи
техния живот (Ем. Станев). Той си представи целия огромен свят
под небето (Д. Вълев). Само това не мога да си представя. Мога
да си го представя (П. Вежинов). Представи си, че никога не съм
правила такива неща (Р. Михайлов). Представи си, че ти си на
мое място (Ст. Ц. Даскалов). Да си представим, че обвиняемият
е спрял (П. Вежинов). Ти не можеш да си представиш колко съм
доволен (Г. Стаматов). Мога да си представя как биха умирали
тези нещастници (Д. Димов). Представям си как моята леля седи
край камината (С). И се мъчи да си представи като какъв човек
е мъжът й (Р. Михайлов).
2. Мислено виждам, извиквам фантазен образ; въобразявам си.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=като-ЬС2, Прл, Прч.
Об=в-ЬС3, на+С3, между+С3, между-{-Мп, сред+
С3, сред+Мп, Нрч.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, явление, процес.
С2=лице, животно, предмет, явление.
С3=място — помещение, местност, селище, предмет, лице.
Нрч=място.
IV. Мъчеше се да си представи Милан като началник
(К. Странджев). Представи си Гайтанов застанал пред строените
войници (Т. Тонев). Всички престъпници си ги представяха непременно лошо и мръсно облечени (Г. Стаматов). Но той си я
предупредя
408
представи зелена и свежа (Т. Тонев). Представям си много живо
него и себе си в нашата заветна стая (С).
ПРЕДУПРЕДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
п ре д у п ре ж д а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Съобщавам предварително нещо, за да се има предвид.
I. П+предупредя/предупреждавам^о^/ф—”
П Н-предупредя/предупреждавам^д1,
П+предупредя/предупреждавам^ф1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за4-С2, за-j-Mn.
Ф=че4-изр., да+изр., ВМ + изр., ВНрч-|-изр.
III. С=лице.
Сх=лице.
С2 = състояние, явление, събитие, действие.
IV. ... че не бе предупредил навреме момчето за
възможна среща (П. Вежинов). . . . дойде му на ум, че трябваше
да предупреди за опасността и Стефан (Д. Димов). Предупреждава за това и кандидатите си (М). ... за което икономистите
предупреждават и нас (ОФ). . .. за да го предупреди за станалото
(А. Гуляшки). ... не я предупреждаваше за такива неща
(Л. Михайлова). ... за което ни предупреждават. Предупредило
другия дежурен, че ще се хвърли (Р. Михайлов). Той ме предупреди, че положението на Евгени е много тежко (П. Вежинов).
Ясновидците го предупредили, че ще настанат гладни години за
империята (А. Каралийчев). Предупредиха ни, че при нас ще
дойде и един от директорите на завода (Ив. Мирски). Длъжен съм
да ви предупредя, че тук ние сме на фронтова линия (Д. Добревски). Предупредили вуйчо да не писка (М). Не предупреди ли
той началника да изсмучат водата с помпа (Р. Михайлов). Предупредихме само учителката да не се мотае повече из селото (К.
Калчев). Само веднъж ме предупреди какво трябва да казвам на
мъжа й (А. Гуляшки). ... за да ни предупреди кога трябва да
се мести кантарът (П. Спасов).
ПРЕДЧУВСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Имам предчувствие.
409
прекарвам
I. П+предчувствувам+О^Ф__ ,.
П+предчувствувам+Oj,
П+предчувствувам+Ф.
II. П=С, М.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
Обявление, събитие, действие, състояние.
IV. Старицата като че ли предчувствуваше идването
му (П. Константинов). И Горан непрекъснато плаче, като че ли
предчувствува нещо лошо (Д. Кисьов). Аз предчувствувах същото удоволствие за себе си (Д. Димов). Тя може би предчувствуваше злото (Елин Пелин). Предчувствувах пропадането и на следващата (ЖД). . . . тя. . . предчувствуваше всичко (Ив. Вазов).
. . . то като че предчувствуваше това, което ще стане (А. Константинов). Николай предчувствуваше, че над другаря му виси
някаква опасност (П. Проданов). Всеки предчувствуваше, че
сега ще се случи нещо лошо (К. Цачев). Тя . . . предчувствуваше
с женското си сърце, че иде беда (Д. Талев). Като да предчувствуваше, че. няма да вкуси вода чак до вечерта на другия ден (А. Гуляшки). Едва ли предчувствуваше, че идването на експедицията
за скални рисунки ще внесе промени в живота му (Й. Радичков).
ПРЕКАРАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех. и непрех.
ПРЕКАРВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Преживявам определен период от време; пребивавам,
намирам се някъде през известен период от време.
I. П4-прекарам/прекарвам+0б
II. П=С, М.
О1=С!.
06i=C2.
Об2=в-ЬС3, Нрч.
III. С=лице.
Cj—период от време — ваканция, отпуска, празник и др.
С2=период от време — час, ден, година и др.
С3=място — помещение, местност, селище и др.
IV. Учениците прекараха ваканцията в планината.
Винаги прекарвам отпуската сн на море. Само два-три дни още
кир Панайотис можа да прекара в село (Цв. Минков). Цяла сут-
премина
410
рин прекараха в църквата (Ем. Станев). Почти всяко лято прекарваше там (П)................ където беше прекарал нощта (П).
ПРЕМЙНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ПРЕМИНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Изчезвам, отминавам; преставам да съм в сила
(непрех.).
I. П4-премина/преминавам-)-0.
II. П=С, М.
III. С = състояние, чувство, явление.
IV. Болките му преминаха (К. Калчев). Така страхът
ми премина (Г. Райчев). Вълнението му като че ли бе преминало
(П. Вежинов). Дъжделивите дни преминаха (К. Калчев). Бурята
беше преминала (Й. Йовков). И като всеки летен дъжд, премина
скоро (Й. Йовков).
2. Прекосявам нещо (прех. и непрех.).
I. П +премина/преминавамН-О/Оз—►
П+премина/преминавам+Оц
П Н- п реми н я/ пр еми нзвам “НОо»
II. п=с, м.
Oi=Cj, Мп, Мкв.
О2 = през-{-С2.
III. С=лице.
С!=място.
С2=място.
IV. Тя премина малката уличка (Елин Пелин, РСБКЕ).
. . . които надменно преминаха реката (НК). . . . когато преминах широкия двор (ВН). Тя премина бързо през хармана (К. Калчев). Не е лошо да премине през селото (Ст. Поптонев).
3. Движа се през нещо (непрех.).
I. П+премина/преминавам-j-Oo.
II. П=С, М.
О2=през+С1.
III. С=предмет, явление.
Сх = предмет.
IV. През сечението за определено време t ще премине
обем течност (Учебник по физика за чуждестранни студенти). . . . който преминава през измервания обект (Електроизмервателни уреди — учебник за ВУЗ), . . . преминава през неговото тяло (ВН). Сянка премина през Райкиното лице (Д. Вълев).
Болката премина през мене като зъболекарски свредел (П. Вежинов).
4. Движа се някъде, минавам (непрех.).
411
преминавам
I. П+премина/преминавам+Об.
II. П=С, М.
Об=край+Сп край+Мп, покрай+Сх, покрай-JМп, по+Сп по+Мп, из+Сг, над+Мп, Нрч.
III. С=лице, животно, явление.
С1=място — предмет, местност, лице (край,
покрай).
IV. Автобусът премина край селото, но не спря. Той
премина край тях (С). Ще премине пакрай мелницата и ще продължи по-нататък по течението на реката. Щом покрай тях премине. . . (П). ... че по двора премина някой (П).Тя премина по
главната улица (Г. Мишев). Много пъти бе преминавал по него
(С). Той премина из коридора (Й. Йовков). Преминаваше из улицата (Й. Йовков). След пладне над селото премина неспокойна
тръпка (С).
5. Отивам от едно място на друго (непрех.).
I. П+премииа/преминавам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сх, в+Мп, на+Ср у+Сх, у+Мп, Нрч.
III. С=лице, предмет, състояние.
Сх=място — предмет, обект, местност, лице (в. у).
IV. . . . която преминава във втората среда (Учебник
по физика за чуждестранни студенти). . . . преминаваха в мене
(Ст. Ц. Даскалов). Той ще премине на друг обект (П). Нейният
смях премина и у Зарко (Е. Константинов). Ще премине у тях
(С). . . . след като премине оттатък (Р. Михайлов). Те наистина
успешно са преминали „отвъд“ (Г. Караславов).
6. Прен. Присъединявам се към някого, нещо, ставам
негов съюзник, вземам негова страна (непрех.).
1. П+премина/преминавам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сх, на-j-Cj.
III. С=лице, явление.
Сх=група, категория.
IV. Той премина в сектата на всестранното съпротивление (С). ... да преминеш в партията (К. Цачев). Те бяха преминали в другото крило на партията (Г. Стоев). Той преминава
на позициите на идеализма (Д1арксистко-ленинска философия).
7. Прен. Превръщам се в нещо друго, придобивам
нов вид, нов облик (непрех.).
I. П+премина/преминавам+О2.
II. П=С, М.
О2=в +С,,5 в +Мп.
премълча
412
III. С=предмет, идея, чувство, състояние.
С1 = предмет, идея, чувство, състояние.
IV. Любовта към родния край преминава в любов към
обновената родина (П). Мелодията премина в игрив и весел танец
(Й. Йовков, РСБКЕ). . . . който преминава във виелица (Ем.
Станев). Едни форми на движение на материята могат да преминават в други (Марксистко-ленинска философия). Неудовлетворението му премина в раздразнение (П).
8. Променям начина си на действие, работата и под
(непрех.).
I. П---премина/преминавам4-О>II. П=С, М.
О2 —вЧ-Сх, към 4-Ci.
III. С=лице.
С]=действие, състояние.
IV. Реши да премине в контранастъпление (Д. Димов). Ще премине в решително настъпление (П. Вежинов). Покъсно по здравословни причини той премина в запаса (РД).
Дали не бе преминала към мъст (П).
ПРЕМЪЛЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех. и непрех.
ПРЕМЪЛЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Не отговарям на въпрос и под (непрех.).
I. П+премълча/премълчавам + 0.
II. п=с, м.
III. С=лнце.
IV. Онзи премълча и Жак мълчеше (Б. Райнов).
... но отново премълча (П. Проданов). Ако само сега премълчиш, после вече ще бъде по-леко (Б. Райнов).
2. Нарочно пропускам да кажа нещо, което зная или
което се е случило (прех. и непрех.).
I. П 4-премълча/премълчавам -ЕО/О^ Ф—►
П4-премълча/премълчавам4-О1,
П-|-премълча/премълчавам4-О2,
П 4- премълча/премълчавам 4-ФII. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за4-С2, за4-Мп.
ф=че4-изр., ВМ4~изр., ВНрч4~изр.
III. С=лице.
С!=факт.
41
пренощувам
С2=факт, събитие, действие, дейност, състояние,
идея, чувства, лице, предмет.
IV. ... разумният човек никога няма да премълчи
своето незнание . . . (Д. Талев). ... но тя премълча своята болка
(Д. Талев). ... да не премълчаваме грешките и увлеченията
(ЛФ). Но трябва ли да премълчава исгииата (Т. Тонев). Тези
факти трябва да премълчим (П). Следващата сцена ще премълчим
съзнателно (П. Незнакомов). . . . която титаните никога не премълчават (Н. Стефанова). . . . което бе решил да премълчи
(К. Калчев). ... та умееха да премълчат всичко(Г. Караславов).
. . . не премълча и туй (Д. Методиев). . . . все щеше да я премълчи
някой (А. Дончев). За стихотворенията му премълчах (Ив. Вазов). За разговора с лесничея премълчах (М. Марчевски). ... и
макар че бе решил да премълчи за скандала вкъщи. . . (Ем.
Станев). Премълча за китените черги (Г. Караславов). За годините
си премълчаваме (С). За домакина да премълча ли (К. Странджев).
Всички премълчаха за случилото се (П). Мери премълча, че и в
нейното сърце се е промъкнал подобен червей на съмнението (П. Вежинов). Той премълча какво е било отношението му към въстанието (П). Тя премълча къде беше прекарала последните три години (ОФ).
ПРЕНЕБРЕГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРЕНЕБРЕГВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Оставям без внимание, не зачитам.
I. П+пренебрегна/пренебрегвам +Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, действие, състояние.
IV. Но като че ли пренебрегнаха драматичните интонации (М). . . . нима мога да пренебрегна служебния си дълг
(X. Русев, РСБКЕ). Обидно е да пренебрегнеш, макар и неволно,
някого (Д. Талев). Нея (Елка) знаеха, че е сираче, и всички я
отблъскваха и пренебрегваха (Г. Райчев).
ПРЕНОЩУВАМ, -аш, -а, -ат; св.; непрех.
Прекарам нощта някъде.
I. П-(-пренощувам+06.
II. П=С, М.
Об=в+Сл, y+Cj, у+Мп, при-НСл, при-ЬМп, Нрч.
III. С=лице.
преодолея
414
С!=място — селище, заведение, помещение (е);
лице (у, при), Нрч.
IV. Пренощувахме в малкия град Нешуа (Л. Стефанова). Трябваше да пренощува в Ясново (С). Той пренощува в
корията (Ст. Поптонев). Дори пренощували в техните колиби (П.
Стъпов). . . . или да пренощуват в хана (С). Ще пренощува у роднини. Ще пренощува у тях (С). Пренощува при приятели. . . и
той пренощува при тях (Ем. Станев). Ще пренощуваме там (С).
ПРЕОДОЛЕЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ПРЕОДОЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Превъзмогвам, надвивам трудности, пречки.
I. П 4- п о еодо л е я/ п р еодо л я в а м -i- О,.
• II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С—лице.
С! = състояние.
IV. Те не могат да преодолеят изоставането (РД).
Той сякаш преодоля болката (Ст. Загорчинов). . . . защото ти
липсва търпение да преодолееш неговата опърничавост, неговата
простота, неговото примитивно съзнание (Д. Димов). . . . когато
той е преодолял колебанието си (С. Трънски). . . . както ще преодолява всичките многобройни пречки (Е. Каранфилов). Успешно
да преодолява усложненията (ОФ). А тя все нямаше време и все
не й достигаше решителност да преодолее стеснителността си
(Л. Дилов). .. . което вече не са в състояние да преодолеят (ВН).
. . . с трудностите, които сигурно е преодолял този тригодишен
горски жител (X. Русев). . . . когато трябваше да преодолее нещо
(Д. Талев). . . . предлага капитулация пред мъчнотиите, преди
да се е опитал да ги преодолее (А. Гуляшки).
ПРЕПЙША, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРЕПИСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пиша още веднъж написан текст.
I. П-}-препиша/преписвам-I Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С±=текст.
IV. Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова
бе преписала задачата невярно от черната дъска (П. Бобев).
415
преподавам
Драгулов. . . преписал адреса на бяло парче хартия (С. Трънски).
. . . и се залови да препише изложението на чисто (Д. Димов).
Нямало кой да им препише списъка на пишеща машина (К. Странджев). ... да му преписва ведомостите (К. Странджев). Аз . . .
преписах една от страниците (В. Мусаков). . . . като му дал да
препише Паисиевата история (Б. Пенев). Тя получи ведомостите,
които трябваше бързо да препише. Тя хареса стихотворението
и си го преписа в тетрадката по химия (М. Грубешлиева). Найсетне телеграмата бе готова. Славейков я преписа на чисто
(В. Геновска).
ПРЕПОДАМ, преподадеш, преподаде, преподадат; св.; прех.
ПРЕПОДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Водя обучение в някаква форма, в някакъв вид.
I. П-f-преподам/преподавам4-0/0.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj = ypoK, лекция и др.
IV. Камберов започна да преподава частни уроци
(А. Гуляшки). Госпожа хаджи Перса . . . знаеше добре френски и
преподаваше уроци на Евгения (Ст. Дичев). . . . който бавно и
натъртено преподаваше лекцията си (М. Грубешлиева). Самите
преподаватели не умеят да преподават материала (РД). Ланл
беше склонила да преподава в неделното училище (А. Страшимиров). Ще питам учителя, дето преподава в гимназията (Елин
Пелин).
2. Водя обучението по някакъв предмет (само несв.),
I. ПЧ-преподавам+О^Ог—>П+преподавам+О1,
П-Ьпреподавам-|-Ог.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=по-ЬС2.
III. С=лице.
С!=Р2=учебна дисциплина.
IV. Г. Шопов . . . постоянно им преподаваше география по картата (А. Константинов). Преподаваше естествена история, пеене и краснопис (С.Станчев). ... и първа година преподаваше литература (А. Гуляшки). Защото той не преподаваше
някаква отвлечена наука . . . (Й. Йовков). Той въвежда и преподава с любов руски език (Ив. Унджиев). В нашето училище освен
професорите преподаваше по практика г. Ленский (Ст. Грудев).
препоръчам
416
— Какво преподава?
— Как — какво? История, разбира се! (Чудомир)
ПРЕПОРЪЧАМ, -аш, -а, -ат; св. и несв.; прех.
Давам съвет да се направи нещо.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
С1=идея, действие.
С2=лице.
IV. Той препоръча на другите балкански народи поведението на българския народ (С. Радев). . . . които ми препоръчаха почивка в планината (Ив. Вазов). Препоръчаха ни чист
въздух и силна калорична храна (П. Незнакомов). Да ви препоръчам непременно нейната метода (П. Вежинов). . . . защото не
й идваше на ум какво може да препоръча на мъжа си (И. Волен).
. . . което препоръчам и на тебе (В. Райнов). Туй му бяха препоръчали и лекарите (П. Вежинов). . . . препоръча на (графа отделно да се споразумее с министър-председателя (В. Геновска).
... и то само за да препоръчат на дружеството да не харчи нищо
извън доходите от капиталите (М. Арнаудов). . . . после й препоръча да се пази много и да следва педантично медицинските
наставления (Р. Ралин). Стрина Стана ни препоръча непременно
да се срещнем с нея (С. Трънски). Препоръчам ви да държите в
устата^_си^ шилинг^. (М).
ПРЕПРАТЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРЕПРАЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Пращам някого, който е бил при мене, при друг или
другаде.
417
прераствам
4-0»
П+препратя/препращам+О2.
4-06
II. П-С, М.
0i=Clt Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Об=в+С3, на+С3, при+С3> лри+Мп, до+С3,
до+Мп, Нрч.
III. С=лице.
I
С3=лице, предмет.
С2=лице.
** 4
С3=място — лице (при), селище и др.
IV. Той щеше да препрати детето на родителите му
(П). Щеше да го препрати на верен ятак (П). Трябва да го препратите на Левски (Ст. Дичев). Дипломатите ще ги препратят на
своите правителства (Ст. Дичев). . . . който да ми препраща кореспонденцията, вестниците (Ст. Дичев). Като ти препращам едно писмо. . . (Ив. Вазов). Брат ти го е препращал на тебе (К. Григоров). Пратих и двете твои записки, които Чудомир ми препрати
чрез стриковото дете (П. К. Яворов). ... та сега щеше да й го
препрати (Ив. Вазов). . . . препрати Петричка с детето в градината зад кладенеца (Г. Караславов). . . . че препратиха войничето
в една много далечна част (Й. Радичков). Някой от нас ще трябва
да го препрати в Цариград (Д. Спространов). ... да го препрати
на по-безопасно място (Д. Ангелов). После ги препратиха на монтажа (РД). После го препратиха при монтажниците. . . . найсетне го препратили при нас (П. Вежинов). . . . жалба, която
прокурорът вече бе препратил до началника (С. Марков). Ще я
препратят до него. . . може би щяха да я препратят нанякъде
(Л. Дилов). Ще те препратя с един наш човек там (П. Славинскп).
ПРЕРАСНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПРЕРАСТВАМ, -аш, -а, -ат: несв.; непрех.
В процеса на развитието си се превръщам в нещо ново,
по-съвършено.
I. П+прерасна/прераствам +О2.
II. П=С, М.
О2=в+С1.
III. С=действие, състояние, идея.
Съдействие, състояние, идея.
IV. . . . която имаше тенденцията да прерасне в пролетарска революция (Основи на марксистката философия). Не27 Кратък валентен речник
прескоча
418
доволството им прерасна в масово народно въоръжено въстание
(Акт. проблеми). Спорът едва не прерасна в кавга (Ц. Цанев).
. . . което даже прераства в идеята за предопредслеността на
всичко (Н. Николов). Прераства в описание па социално-психичния климат изобщо (П).
ПРЕСКОЧА, ■иш, -и, -ат; прех. и непрех.
п ре с к а ч а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Скачам през нещо, прехвърлям се със скок през
нещо.
I. П-Нпрескоча/прескачам+С^/Оз —►
П + прескоча/прескачам4-01(
П Ч-прескоча/прескачам-ЬО,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О£ — презЧ-С2, презЧ-Мп.
III. С=лице, животно.
Cj = място — предмет.
С2 = място — предмет.
IV. Аз прескочих купчината тухли (Р. Михайлов).
Прескача Пет Ривър (Л. Стефанова). Там имаше купчина тухли,
която той трябваше да прескочи. Прескочи ги и продължи пътя
си. Той прескочи през зида (Д. Ангелов). Прескочи през реката
(Ст. Ц. Даскалов). Прескочи през нея.
2. Прен. Отбивам се, наминавам, отивам за малко
някъде.
I. ПЧ-прескоча/прескачамЧ-Об.
II. П=С, М.
Об=до Ч-Ci, доЧ-Мп.
III. С=лице.
С!=място — заведение, местност, липе.
IV. И отвреме-навреме прескача до редута (Д. Вълев). Ще да прескочи до люпилнята (Д. Вълев). ... да прескоча
до дома (С). ... а оттам прескача до съседа (С). Намери време Да
прескочиш до някой адвокат (М. Величков). Почти всяка вечер
той прескачаше до тях.
ПРЕСПЯ, -йш, -й, -ят; св.; непрех.
ПРЕСПИВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Прекарвам нощния си сън не на обичайно място,
пренощувам.
419
претърпявам
I. П4-преспя/преспивам+0б.
II. П=С, М.
Об=на4-С1, y4-Clt Нрч.
III. С=лице, животно.
Сд=място — предмет, местност, лице.
IV. Той преспа на насипа върху чакъла (С). Понякога
му се налагаше да преспива у роднини. Понякога се налагаше
да преспива у нас (С). ... а довечера да преспя у вас (П).
ПРЕТЕНДИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.: непрех.
Предявявам претенции за нещо, настоявам за нещо,
т п 1
.
П+претендирам+О2,
I. П+претендирам+О2/Ф — п+претендирам+Ф.
II. П=С, М.
О2=за+С1, за+Мп.
Ф=че+изр., да+изр.
III. С=лице.
С1=качество, състояние, дейност.
IV. Ние не мислим, че Л. Каравелов е претендирал
за тая титла (К. Величков). Той не претендира за непогрешимост
(С. Радев). . . . които претендираха за ръководни места (Д. Казасов). ... че само онези могат да претендират за името писатели,
които вървят по неговите стъпки (К. Величков). Никой не претендираше за повече храна (Г. Караиванов). Не претендираше за
безсмъртие (С. Македонски). Претендираме за някаква интелигентност (К. Цачев). За пушка ли претендираш (П. Вежинов). Няма
ли да претендира за същото място (К. Калчев). . . . не можеш да
претендираш нито за изгубеното време, нито за похабените нерви
(Г. Караславов). ... за която кралят претендира (РД). Той претендираше, че бил в Букурещ и приказвал с Братиано (С. Радев).
Всеки претендираше, че орехът е негов (К. Калчев). Нали претендирам, че професията ми е най-тясно свързана с психологията
(Д. Асенов). Някога Корфоиозов . . . дори претендираше да е от
основателите й (Ем. Станев). Претендирам да знам малко нещо
зоологията въобще (Г. Караславов).
ПРЕТЪРПЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРЕТЪРПЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Преживявам, понасям.
I. П-Ьпретърпя/претърпявам-гО.,
II. П=С. М.
О1=С1, Мп, Мкв.
прехвърля
420
III.' С=лице.
С) = състояние, действие.
IV. Непокорните българи претърпели жестоко наказание (Б. Пенев). Важното е да се знае, че той е претърпял жестока катастрофа и че не я е забравил до последните дни на живота
си (П. П. Славейков). През това време той почувствува такава
нежност към Дафина, че бе готов да претърпи и най-тежкото наказание за нея (К. Петканов). Трябваше да ни покаже какъв
труд и мъки е претърпял за наше добро (А. Константинов). Тя
обичаше своя син така, че можеше да претърпи всичко заради
него (Д. Талев, РСБКЕ). Болката, която беше претърпял, като
че даваше оправдание на постъпката му (Й. Йовков). Не можеше
да я претърпи.
2. Преминавам през някаква фаза в своето съществуване.
I. П-Ьпретърпя/претърпявам-г О,.
II. П=С, М.
О^С,.
III. С=лине, събитие, действие, дейност.
Сг = състояние.
IV. Естрадната музика у нас претърпя бурно развитие (М). Това име, претърпяло известни промени, е запазено в
Югозападна Рила като име на връх — Дунаво (М. Гловня и др.).
Тия опортюнистични елементи наистина претърпяха крах в Оборище (Г. Бакалов). . . . когато претърпяваше поражение (П. Вежинов). На 18/30 септември 1858 година София е претърпяла
голямо земетресение (ВН).
ПРЕХВЪРЛЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРЕХВЪРЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Прен. Премествам, настанявам, зачислявам нещо или
някого другаде.
I. ПЧ-прехвърля/прехвърлям^об-
ки).
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=на+С2, Нрч.
III. С=лице.
С!=предмет, лице.
С2=място.
IV. Прехвърлихме младежите на строежа (А. Гуляш... та жив да го прехвърлят на чужда земя (А. Гуляшки).
421
преча
За целта прехвърляме втория радикал вдясно (Учебник по математика). Да прехвърлим тук една сума (Б. Райнов).
ПРЕЦЕНЯ. -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРЕЦЕНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя преценка, подлагам на преценка.
I. П+преценя^реценявам+О^Ф—►
П+преценя/преценявам+Oj,
П+преценя/преценявам+Ф.
II. П=С, М.
О^Ср Мп, Мкв.
Ф=че+изр., ВМ-Ьизр., ВНрч-Ьизр., дали-Ьнзр.
III. С=лице
С^лице, дейност, качество.
IV. ... но съм свикнал да преценявам хората по очите (Д. Димов). Не мога да преценя тази му постъпка (П). Това не
мога да преценя. . . и го е преценил като най-важното за нас
изкуство (Б. Райнов). Прецени, че да създадеш условия. . . не
е прост административен акт (ЖД). Само с един поглед преценява
колко лъжици ще излезпат от еди-кой си клон на клена (ВН). Не
би имал време да преценява доколко това е така (Т. Тонев). Преценяваше кога трябва да станат всички за рабста (Г. Караславов).
. . . сякаш преценява дали наистина разкаянието може да му донесе нещо или не (Б. Райнов). . .. сякаш преценяваха ще издържи
ли дълго тук (Т. Тонев).
ПРЕЧА, -иш, -и, -ат; несв.; непрех.
Представлявам спънка, неудобство за някого или нещо,
затруднявам го; не позволявам да се извърши нещо.
I. П-Ьпреча^7ф—П+преча^з
-ЬО?
П-Ьпреча_|_ф ,
П-Ьпреча-ЬОг,
П-Ь преча-ЬОз’,
П-гпреча+Ф-
II. П=С, М.
Ог =на+Сд, на+Мп, Мкд.
О'2‘ =за+С2, за+Мп.
Ф=да+изр.
приближа
422
III. С=лице, състояние, действие.
С1=лице.
С2=дейност, действие.
IV. Пречи ли им нещо за изпълнение на плана (РД).
Пречите на човека да разсъждава (Д. Вълев). Не му пречеха да
бъде спокоен (С). Той й пречеше да вижда ясно (Ем. Станев).
Понякога ни пречи да почувствуваме това (Е. Константинов).
Какво ни пречи да го направим (Г. Стоев). Но не й пречеше да
излъчва огън (П). Пречат му да се занимава с такава дейност (ОФ).
Няма вече да пречи за установяването на такива контакти (РД).
. . . което пречи за изпълнението на плана (РСБКЕ). Пречат и на
Мария (М. Величков). На хубавия изглед . . . не пречи (Елин
Пелин). Пречат и на нас (М. Величков). Пречите и на себе си (П).
Но какво му пречеше това (П. Вежинов). Нейното присъствие
ни пречи (Сл. Хр. Караславов).
п ри бл и ж а
,
-йш, -й, -ат; св.; прех. и непрех.
п ри бл и ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Движа, премествам нещо близо до нещо или до
някого (прех.).
л_О
I. П+приближа/приближавам_^_0^II. П=С, М.
О1=С1, *Мп, Мкв.
Об=до+С2, до+Мп, към+С2, към-j-Mn.
III. С=лице, явление.
Ci--предмет, лице.
С2 = място — предмет, селище, местност^ лице.
IV. Приближи лицето си до самото стъкло (Й. Йовков). Донесоха няколко стола, които след това приближиха до
масата. Взе стола, приближи го до Миряновия стол (Ем. Станев).
. . . и го приближава до иас (Л. Стефанова). Водата приближажаваше бързо лодката към брега. А водата неусетно ги приближаваше един към друг (С). . . . като че ли я приближи към него
(Г. Стоянов).
2, Отивам близо до нещо или до някого (непрех.).
I. П+приближа/приближавам+Об.
II. П=С, М.
Об=до+С2, до+Мп, към+С1( към+Мп.
III. С=лице. животно, явление.
Сх=място — предмет, местност, селище, лице.
423
приведА
IV. Той приближи до желязната плетена .врата (Г.
Стоев). Приближава до Динков (Др. Асенов). Приближи до нея
(С). Приближаваме към селото (А. Гуляшки). Приближава към
нея (С).
ПРИБЯГНА1, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПРИБЯГВАМ1, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
С бягане отивам някъде.
I. П4-прнбягна/прибягвам+0б.
II. П=С, М.
Об=доЧ-С1( до+Мп, към+Cj, към+Мп, Нрч.
III. С=лине.
С1=място — предмет, лице, местност.
Нрч=място.
IV. С два скока той прибягна до бетонния блок (С).
С два скока той прибягна до него. А отзад към позициите прибягваха все нови и нови въстаници. А отзад към тях прибягваха все
повече въстаници (С). Те прибягваха нагоре-надолу (Т. Тонев).
ПРИБЯГНА2, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПРИБЯГВАМ2, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Обръщам се към някого за помощ, използувам някого,
служа си с нещо.
I. П+прибягна/прибягвам4-О2.
II. П=С, М.
О..=до+Сп до+Мп, към-rCj, до-:-Мп.
III. С=лице.
С1=лиие, предмет, действие.
IV. И друг път бе прибягвал до услугите му (Ем.
Станев). Прибягва до един стар похват (П). Често прибягваше
до помощта на речник (Ст. Поптонев). Отново трябва да прибегнем до посредници (ОФ). Прибягна до слънчеви фокуси с алуминия (Л. Стефанова). Не щях да прибягвам до такива крути мерки (П). . . . без да прибягва до деформациите на откровената
сатира (П), В практическия живот ние постоянно прибягваме до
такива материални обекти посредници (Основи на марксистката
философия). Прибягна до него (С). Не би прибягнал към нещо
извънмерно низко (П). Ще прибегне тъкмо към нея (П).
ПРИВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
42^
привеждам
ПРИВЕЖДАМ , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Поставям в определено състояние; преобразувам.
I.
II. п=с, м.
О1=^С1, Мп, Мкв.
Оз^в-^СзIII. С=лице.
С1=предмет, явление.
С2 =■ състояние, действие.
IV. Привежда микрообекта в такова състояние (Основи на марксистката философия). Да приведем изоставащото
съзнание в съответствие с общественото битие (Н. Николов).
Последното уравнение лесно привеждаме във вида. . . (Учебник
по математика). . . . които привеждат явленията от един стадий
в друг (Основи на марксистката философия). Приведе всичко в
известност (П. Вежинов). ... и да го приведе отново в движение (Основи на марксистката философия). ... го привежда в
друго състояние (Основи на марксистката философия).
2. Посочвам, изтъквам данни, факти, цитати и под.
в подкрепа на някаква теза.
II. п=с, м.
Ох = Ci, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-}Мп, Мкд.
III. С=лице.
Ci = факт.
С2=лице.
IV. В течение на десет месеца те не можаха да приведат нито едно мнение. . . (Г. Димитров, РСБКЕ). А на вас привеждам следното доказателство. Ще ви приведа един пример
(ОФ). Приведе им достатъчно факти (ВН). Той ни привежда доказателства (ВН).
ПРИВИКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПРИВИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Придобивам навик, свиквам.
I. П+привикна/привиквам-т-О2/Ф—
П+привикна/привиквам-ЬОц,
П+привикна/привиквам-|-Ф.
II. п=с, м.
425
привличам
СН"МП< на+Cj, на+Мп, към+Cj, към
+Мп.
Ф=^да+изр.
III. С-лице, животно.
С1=състояние, действие, дейност, лице и др.
IV. Те бяха привикнали с високата му фигура (Д.
Вълев). Очите му привикнаха с новия вид на площада (А. Гуляшки). . . . както конят привиква с хамута (Ив. Давидков). Тя привикна с постоянната тежест (К. Цачев). Бе привикнала и с едното, и с другото (П). Привикнали на труд (Д. Вълев). Той е
привикнал на всичко (Л. Стефанова). И на това ше привикне.
Скоро и безвъзвратно привиква към хубавото (П). Скоро и безвъзвратно привиква към него. Тя привикна да бъде обиждана (П).
Привикна да живее за себе си (П). Аз привикнах да спя в сламени колиби (Д. Вълев). Той е привикнал да цени осила (П).
ПРИВЛЕКА, -чеш, -че, -кат; св.; прех.
ПРИВЛИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Притеглям, придърпвам нещо или някого към
себе си, до себе си.
I. П+привлека/привличам +О2.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj--предмет, лице.
IV. Гороломов привлече един стол и седна (Й. Йовков, РСБКЕ). Него не успя да привлече към масата (П). На двора
момъкът с орловия нос го привлече към себе си и тихо му прошепна (А. Гуляшки, РСБКЕ).
2. Прен. С качествата си притеглям някого към себе си.
I. П+привлека/привлечеш<
II. П=С, М.
О,=С1, Мп, Мкв.
О2=към+С2, към+Мп, в+С2, в+Мп.
Ш. С=лице, качество, дейност.
Сд=лице.
С2=лине, дейност.
IV. Те мечтаеха да привлекат към своето модерно
племе в планината много младежи и девойки (М). Него той привлече към себе си (А. Гуляшки). Привлече го към себе си. Те привличат в обществената работа широки слоеве от населението
привърша
426
(ОФ). Привличаше любопитни очи (П). ... за да привлече наймладата публика (М). Само него не успяха да привлекат. . . ,и
продължава да ме привлича работата ми (М). Привлича ги топлината му (Д. Талев, РСБКЕ).
ПРИВЪРША, -иш, -и, -ат; св.; прех. и непрех.
ПРИВЪРШВАМ, -аш, -а, -ат; несв.: прех. и непрех.
Достигам края на някаква работа.
I. П+привърша/привършвамЧ-О/О.,—»■
П+привърша/привършвамЧ-Op
ПЧ-привърша/привършвамЧ-О,.
II. П=С. М.
О1=С1, Мп, ЛАкв.
Og — cT'Co, сЧ-ЛАп.
III. С=лице.
Ci=C2= дейност, действие.
IV. Дневната си работа привъпшваше късно (А. Гуляшки). След като привършихме работа (Ив. Давидков). Строежа ще привършим след няколко месеца (ВН). Беше привършил
чешмата (Й. Йовков, РСБКЕ). Те привършваха вече вечерята
(Е. Коралов). И нея вече привършихме. Привършихме я. Когато
привършим с яденето, те вече ще са тук (ЖД). Привърши с
работата (Е. Коралов). И с последната мисия привършихме
(Б. Райнов).
ПРИГОТВЯ, •нш, -и, -ят; св.; прех.
ПРИГОТВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Направим, изработвам нещо да е готово за някаква
Цел.
I. ПЧ-приготвя/приготвямЧ-Ог
II. П=С, М.
O^Cj. Мп, ЛАкв.
III. С=лице.
Q = предмет.
IV. Техникът Ян Бибиян е приготвил интересна летателна машина (Елин Пелин). Всички други гозби тя бе приготвила отлично (К. Петканов). Беше приготвила задушени пилета
и баклава (Д. Димов, РСБКЕ). Приготви вечерята (К. Странджев).
. . . да приготви закуската (Ст. Дичев). Старецът . . . заповядал
на роба да приготви веднага богат обяд (Н. Райнов). Приготви
ли оръжията (Елин Пелин). Сега ми приготви дрехи да се облека
427
приготвям се
(К. Петканов). Материалите бяха приготвили още вчера (Г. Мишев). ... ще приеме ли да им приготви яре по хайдушки (Й. Радичков). Всичко са приготвили отрано (РД). Друго нищо не са
приготвили (С). . . . които Оля бе приготвила за всеки случай
(М. Грубешлиева). ... и затърсис очи какво да му приготвя за
ядене (П. Михайлов). ... за да приготвя нещо за обяд (Б. Болгар). . . . така, както той умееше да го приготвя (П. Вежинов).
2. Усвоявам, научавам, подготвям нещо.
I. ПЧ-приготвя/прнготвямн Ом.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, А1кв.
III. С=лине.
С, =дейност, действие.
IV. ... и момчето не успя да приготви домашната
сп работа по български език (С. Кралевски). . . . той бе приготвил вече описа и се готвеше да слага прочутия сн подпис (Д.
Калфов).^ . . . приготви отговорите на писмата и ще ми докладваш (Й. Йовков). Приготвил отпреди своя отговор, Васил отвърна .. . (Ст. Дичев). ... за да приготви унищожителната си реч
за утре (Д. Калфов). Приготвих си урока (РСБКЕ). Приготвих
си лекцията (РСБКЕ). Това приготвил ли си? Още нищо от доклада си не е приготвил. . . дето ги бе приготвил за годявката
(Т. Влайков, РСБКЕ).
ПРИГОТВЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
ПРИГОТВЯМ СЕ, -яш се, -я се, -ят се; несв.; непрех.
Извършвам необходимото, за да съм готов за нещо.
I. П-Ьсе приготвя/се приготвям+О../Ф—►
П4-се приготвя/се приготвям-т-О2,
П-j-ce приготвя/се приготвям-ЬФ.
II. П=С, М.
О2=за+С1, за-|-Мп.
Ф=да+нзр.
III. С=лице.
С]= дейност, състояние.
IV. Децата бързо се приготвиха за игра. Той бързо
се приготви за спане (Д. Талев). Те се бяха приготвили за всички
изненади, които щеше да им поднесе суровата северна природа
(С. Г. Караславов). Конниците още не бяха се приготвили за
бой. . . който се беше приготвил за всеки случай (М. Грубешлиева). Тя се приготви за посрещането им (ЖД). Но само за това
още не бяхме се приготвили. ... за което те се приготвяха от
придам
428
дълго време. Те се бяха приготвили за всичко. Всички се приготвиха за път (П). Ние се приготвихме да играем футбол. Те се цри.
готвиха да заобиколят от другата страна. Приготвихме се да пъ.
туваме още същия ден (ВН). ... и се приготви да го посрещне
(Ат. Наковски).
ПРИДАМ, придадеш, придаде, прндадат; св.; прех.
ПРИДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Допълнително давам на нещо едно или друго качество,
вид, изглед.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, на-гМп, Мкд.
III. С^лице, предмет, свойство, качество.
C1 = CBoiicTBO, качество.
С2=лице, предмет, дейност, действие, състояние,
идея и др.
IV. Той придаде на вестника боево революционнодемократично съдържание (ВН). Той придава подчертано механиетичен характер на своето материалистическо учение (Марксистко-ленинска философия). Тези краски придаваха на пейзажа
такава чудна чистота и блясък (П. Вежинов). Придава на нашия
окръжен център една своеобразна неповторимост (НК). То придаваше на дома нещо възвишено (Ст. Ц. Даскалов). ... на което
придаваше една своеобразна неповторимост. А покривът й придаваше още по-старовремски вид (Ем. Станев). Небръснатото лице
му придаваше вид на престараващ се служител (Ст. Ц. Даскалов).
Придава му едно необикновено очарование (ЖД). Той си придаде
спокоен и самоуверен вид.
ПРИДОБЙЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ПРИДОБЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Получавам нещо; постигам нещо.
I. ПЧ-придобия/придобивамЧ-Ох
II. П=С, М.
ОХ=С1( Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1 = предмет, състояние.
429
Ириемам
IV. И унесен в сладостта на мечтанията за земя и
имот, който може да придобие, той заспа (Елин Пелин, РСБКЕ).
Той придобива нова сила (РД). Придобивам значение (РСБКЕ).
Придобивам право на гражданство (РСБКЕ). Придобивам опит
(РСБКЕ). Придобивам лоши навици (РСБКЕ). Всичко съм придобил с честен труд. Придобил съм го с труд.
2. Приемам някакво ново качество, нов изглед.
I. П+придобия/придобивам-bOj.
II. П=С, М.
О^С,.
III. С=лице, предмет, състояние, действие, дейност.
Cj=качество.
IV. Най-после .пипето му придоби по-спокоен вид (Ив.
Вазов, РСБКЕ). В неподвижния въздух всеки звук придобиваше
особена чистота и звънливост (Ем. Станев). Те трябва да придобият
конкретен израз (РД).
ПРИДРУЖА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
п ри д ру ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вървя, пътувам заедно с някого; съпровождам.
I. П + придружа/придружавамН-О!.
II. П=С, М.
Oj==Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С(=лице.
IV. Камен придружи Яна до квартирата й (Е. Коралов). А нея придружете до квартирата й. Шибил ги придружи
(Й. Йовков, РСБКЕ). Войводата Тихомир с един отбор войници
ще ви придружи (Ив. Вазов).
ПРИЕМА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРИЕМАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Вземам, получавам нещо, което ми се предлага,
дава.
I. П+приема/приемам+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=предмет.
IV. Щом прие болницата. . . (Ем.Станев). Той прие
поканата (А. Гуляшки). . . . който е приел нарежданията от ня-
приемам
430
кой неизвестен още офицер (С). Той прие трогателните думи на
русина (Ив. Вазов). Прие план (ВН). . . . които приеха след
подробно обсъждане (ВН). Те бяха го приели (Д. Димов).
2. Посрещам гости.
I. П+приема/приемам+Ол.
II. П=С, Мп, Мкв.
01=0^ Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Той тайно приемаше в къщата си Турлука и Васил Шабленеца (А. Гуляшки). . . . прие пребиваващия в нашата
страна министър на. . . (РД). . . . прие извънредния и пълномощен посланик на Република Турция по негова молба (ВН). Вчера. . . прие гостуващата у нас делегация на. . . (ВН). Тях няма
повече да приема в къщата си (П). . . . която го бе приела (Д.
Димов).
3. Съгласявам се да извърша нещо, което ми предлагат.
I. П + приема/'приемам Н-О^Ф—*
П+приема/приемам+Oj,
П+приема/приемам 4-Ф.
II. П=С, М.
01=0^ Мп, Мкв.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
Сл=действие, състояние.
IV. Приема прекратяването на огъня в 16,00 часа
(РД). Боримечката прие на драго сърце новата мисия (Ив. Вазов, РСБКЕ). Ще бъдат принудени да приемат това (ВН). Кое
трябва да приеме (ОФ). Ще го приеме. Приех да обвиняват другиго (С). Той приема да му изкъртят още един зъб (Г. Стаматов).
Дали ще приема да стана баща на детето (Т. Тонев).
4. Съгласявам се с някакво твърдение.
I. П+приема/приемеш + ФII. П=С, М.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
IV. Приемам, че не искаш да имаш позиция (П. Вежинов). Защо не приемете, че в случая обществото поема отговорността (С). Ако приемем, че литературните историци са космонавти . . . (ЛМ). Приемат, че единството на света се обуславя от
неговата материална същност (Марксистко-ленинска философия).
431
признавам
ПРИЗНАЯ, -еш, -е, -ят; co.; прех.
ПРИЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несе.; прех.
1. Приемам нещо като правилно, зачитам, съгласявам се.
I. ПН-призная/признавам4-0/Ф—►
П-Ьпризная/признавам-ЬОд
П+призная/признавам+ФII. П=С, М.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
Ф=че4изр.
III. С—лице.
Cj—качество, състояние.
IV. Признава обективното съществуване на материалния свят (Марксистко-ленинска философия). Не признаваха дори
тия две качества (П. Вежинов). . . . като признаваха две основни
цели на текстологичните проучвания (ЛМ). Не признават никаква
душа у човека (Г. Стаматов). Поне един човек да признае победата ти над времето (С). Не признаваш ни бога, ни княза (Г. Стаматов). Никакви авторитети не признаваш (А. Сегренски). Не
признават това (А. Сегренски). Нищо не признава (Г. Стаматов).
Не ще го признае (А. Сегренски). Признават, че са имали известни спорове (РД). Призна, че казармата все има една добра страна
(Г. Стаматов). ... за да призная, че тя наистина се стараеше да
я замести (С). Признавам, че се вълнувам, и то много (М).
2. Смятам, считам някого за някакъв.
-*0,
I. П-рлрнзная/признавам _1_По
II. П=С, М.
Oj=Cj, Мп, Мкв.
По=за+С2, за+Прл, за4-Прч, като4-С«.
III. С=лице.
С1=лнце, явление, процес, действие, състояние,
дейност и др.
С2=качество.
Прл = качество.
Прч=състояние.
IV. Признаха Яна за ударничка. Него признаха за
първенец. Не ме ли признаваш поне за свой син (П. Вежинов).
. . . след като я призна за ударничка (Ст. Ц. Даскалов). Никога
няма да признае нещо свое за лошо (П. Вежинов). Признаха го
за най-силен. Признаха го за водещ в тази област. Признаха държавата като необходима организация и сила (Ем. Станев).
Ирйзова
432
ПРИЗОВА, -еш, -е, -Зт; св.; прех.
ПРИЗОВАВАМ , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Подканям някого да предприеме нещо.
II. п=с, м.
Oj=CL, Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сг —лице.
IV. Призовава своите членове и привърженици да
гласуват с недействителна бюлетина (РД). Сякаш призоваваше
хората да чуят това чудо (Р. Михайлов). Той призовава всички
политически партии в Кипър да настояват за връщането на президента Макариос (РД). ... в което призовава армията и полицията да останат по казармите (ВН).
ПРИКАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несс.; прех. н непрех.
Изказвам с думи мисли, чувства или желания; говоря.
I. П-Ь при казвам
II. П=С, М.
Ох—С2, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
(О2)=на+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ + изр.
III. С=лице.
Cj =изказване.
С2=събитие, факт, действие, състояние, явление,
лице, предмет.
Са = лице.
IV. Какво му приказваш (П. Вежинов). Не знаеш
какво приказваш (Е. Коралов). Защо приказваше това (С). Приказваше нещо (Р. Михайлов). Това, дето го приказваш, е глупаво (А. Гуляшки). Истина ли беше това или лъжа, никой не .можеше да каже с положителност, но приказваха го хората (Г. Караславов). ... дани приказва за това-онова (Р. Михайлов). Приказваха му за какви ли не работи (Г. Караславов). Приказва за
433
приключвам
чувствата си (А. Гуляшки). Приказваха за миналото (С). Приказваха вече за изгубеното момче (Г. Караславов). Да приказваме
за друго (Г. Мишев). Всеки ден за това приказваме (Л. Стефанова). Пак взеха да приказват, че въртял търговия с водата (П).
Навсякъде приказваха, че се е обесила (П). Да не приказваме кой
какво сърце има (Ст. Ц. Даскалов).
ПРИКАНЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
п ри к а н в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Каня някого да извърши нещо, подканям.
-I-Oi
I. ПЧ-приканя/приканвам _|_ф •
II. П=С, М.
О1=--Съ Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Приканват славеите да не смущават съня на уморените войници (НК). Приканва хората да не се намесват (ОФ).
А тях ще прикани да влязат (П). Приканвам ви да се оттеглите
(Ем. Станев).
ПРИКЛЮЧА, -пш, -и, -ат; св.; прех. и непрех.
ПРИКЛЮЧВАМ, -аш, -а, -ат; несе.; прех. и непрех.
Довеждам нещо до края, свършвам, завършвам.
I. П Ч-приключа/приключвамЧ-О/Ог—►
П Ч- приключа/првключвам-hOj,
П Ч- п р и ключа/приключвамЧ-О.,.
II. П=С, М.
Oj=Cx, Мп, Мкв.
О2=сЧ-С2, с4Мп.
III. С=лице.
Сх=действие, дейност.
С.,=действие, дейност.
IV. Да приключим сметките по-бързо (Г. Стоев).
Приключи разговора (Т. Тонев). Бяхме приключили вечерята
(Л. Стефанова). И ще приключил! по-скоро следствието (С). След
събранието, което приключихме бързо, отидохме на кино. Вече
са го приключили. Но Богдан приключва спокойно с обличането
(П). Трябва да приключим и с последната мисия (Б. Райнов).
Приключихте ли с въпросите (П. Вежинов). Той приключи с
възможните угризения (Р. Михайлов). . . . след като приклю28 Кратък валентен речник
прикрия
434
чихме с приемането и предаването на инвентара (А. Гуляшки)
Родителите ни посъветваха да се оженим, след като приключим
със следването (ОФ). Побързахме да приключим и с него.
ПРИКРИЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
ПРИКРИВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Правя да не се узнае, разбере нещо.
I. П+прикрия/прикривам+Oj.
II. П=С, ДА.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=чувство, състояние, идея, качество.
IV. Найда не прикриваше огорчението и сълзите си
(А. Каменова, РСБКЕ). Младият баща. . . прикриваше радостта
си (Д. Талев, РСБКЕ). ... за да прикрият страха (М). Тон прикри целите и намеренията си (РСБКЕ). Те хитро са прикривали
своите лични стремежи зад различни видове догми (Е. Каранфилов). Успяха да прикрият нещо. Прикриха го.
ПРИЛЙЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Подобен съм на някого или на нещо; наподобявам.
I. П+приличам+О2.
II. П=С, М.
О2=на-|-С1, на4-Мп.
III. С=лице, предмет, явление.
Сл=лице, животно, предмет, явление, състояние,
действие.
IV. Аз приличах по-скоро на учител по музика
(К. Калчев). Те приличат на господарите си (Ст. Загорчинов). Приличам на разбойник (Т. Тонев). Той приличаше на римския император от учебниците по история (Ив. Давидков). Донякъде
приличаше на Ян Бибиян (Елин Пелин). Той приличаше на прилеп (С). Приличам на товарно добиче (А. Гуляшки). Помещението приличаше на противовъздушно скривалище (ВН). Приличаше на купе от спален вагон (П). Те му приличат иа тополи (Т.
Тонев). Животът прилича на панаир (Г. Мишев). Всеки ден ще
прилича на предишния (Ем. Станев). Всичко това приличаше на
сън (С). Много приличало на него (Ц. Цанев). Не приличате на
другите (П). Той много приличаше на вас (Т. Тонев). На какво
ти приличам (С). Не можеше да прилича на нищо (П).
ПРИЛОЖА. -иш, -и, -ат; св.; прех.
435
примирявам
ПРИЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Служа си с нещо, употребявам.
I. *
-П+приложа/прилагам+о
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
О2=към+С2, към+Мп; при+С2, при+Мп, в+С2,
в+Мп.
III. С=лице.
Cj—идея, метод, отношение.
С2=лице, състояние, дейност.
IV. Можем да я приложим към всички форми на обществото (П). Ако го приложим и към отделните хора. . . (П).
. . . и не го приложи към обществения живот (Н. Николов).
. . . ако рече да приложи към нея въпросника. . . (Б. Райнов).
Не можа да приложи материализма при изучаването на обществения живот (Н. Николов). Ще приложите и при тях същите методи. Те се готвят да прилагат този евтин и високоефективен метод в селското стопанство (ОФ). Известно ли ви е състоянието
на цеха, в който ще приложите новите методи за производство?
п ри м и ря , -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРИМИРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Съгласувам противоположни неща.
I. П+прнмиря/примирявам^ОуОх мн.—►
П+примир я/ примирявам J_o
*
’
П+примиря/примирявам+О, мн.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
Охмн. =С1+С2, С3 мн.
III. С=лице.
С1=явление, състояние, идея, качество.
С2=явление, състояние, идея, качество.
CjMH. = явления, състояния, идеи, качества.
IV. ... и със стремежа си да примири науката с религията (Марксистко-ленинска философия). . . . т. е.да примири
две непримирими реалности (ВН). Това качество беше златната
спойка, която примиряваше техните политически различия (Елин
Пелин).
принадлежа
4 36
ПРИНАДЛЕЖА, -й ш , -й , -ат; несв.; непрех.
1. Притежание съм в пряк или преносен смисъл на
някого или нещо.
I. П+принадлежа-|-О2.
II. п=с, м.
О2=на+С1, на-J-Mn, Мкд.
III. С=лице, предмет, идея.
С!=лице, идея, дейност.
IV. Принадлежеше вече на Мария (Д. Димов). Принадлежат не на мъжа (П). То вече принадлежеше на всички (П).
Принадлежеше на тебе (Ц. Цанев). Животът й принадлежи на
онова голямо нещо (С). ... което по право ми принадлежи
(Б. Райнов). Аз ти принадлежах дори без честна дума (П).
2. Спадам, числя се, отнасям се към нещо.
I. П + принадлежа+О2.
II. П=С, М.
О2=към+С1, към -|-Мп.
III. С=лице, предмет, явление и др.
Сх = група, категория, система.
IV. Семейството принадлежеше към висшето дрезденско общество (А. Константинов). От тази точка най-добре
можеше да се види към коя система принадлежи Мусала (Ив.
Вазов, РСБКЕ). Той ие принадлежеше към това племе (Е. Константинов). . . . към който принадлежи (Марксистко-ленинска
философия).
ПРИНУДЯ, ■йш, -й, -ят; св.; прех.
п ри н у ж д а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Карам някого да прави нещо против волята си; заставям, насилвам.
I. П-Тпринудя/прннуждавам + ф
*II. п=с, м.
О1=Сл, Мп, Мкв.
Ф=да4-изр.
III. С=лице, събитие, факт и др.
С^лице.
IV. Те са принудили баща ми да си окачи въжето на
шията (П). Тази надпревара принуждава мнозина да работят
без почивка (Р. Михайлов). Тях не можеше да принуди да му се
подчиняват (П). ... и ги принуди да му викат „др. Стаменов“
(Р. Михайлов). Винаги го бяха принуждавали да греши (С).
437
приписвам
Принуждава го да се губи из страната (С). Какво я принуждаваше
да върши тия „маймунджулуци“ (Е. Коралов).
ПРИОБЩЯ. •йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРИОБЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя така, че някой да участвува в нещо наред с други.
I. П+приобщя/приобщавам in1'
II. П=С, М.
Ох=С,, Мп, Мкв.
О2=към4-С2, към+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
С2 = идея, дейност, състояние, лице.
IV. Той ни приобщава към проблемите на нашето
време (НК). Той ни приобщи към един особен ритмичен пулс
(Л. Стефанова). . . . които го приобщават към творческите процеси на другите поети (ЛМ). Приобщаваше го към образите на
ония наши мили родолюбци изгнаници (Л. Стефанова). Приобщи го към себе си.
ПРИПЙША, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРИПИСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Казвам, твърдя неоснователно, че някой е извършил
нещо, или че притежава нещо.
4-0
I. П+припнша/припнсвам_£о
*
II. П=С, M.
01=С1, Мп, Мкв.
О2=на4-С2, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С,=качество, действие.
С2=лице, животно, предмет, явление.
IV. Освен ако нашите човешки волности и дързости
ги припишем пак на майката Природа (С). Направи опит да припише на съветския граничен хеликоптер действия . . . (РД).
. . . на когото приписват поучителни мъдрости в духа на Езоповите басни (РД). В същото време му приписват толкова много
невероятни истории (Д. Вълев). Приписва му несвойствената
функция на матрица (НК). Само това още не са му приписали,
но и него ще му припишат. Приписаха му го. Не им го приписваме.
438
припомня
ПРИПОМНЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех. и непрех.
ПРИПОМНЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех. и непрех.
Помагам на някого да си спомни нещо, подсещам.
I. П+припомня/припомням
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = за+С2, за+Мп.
(О2) = на'+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С!=идея, действие, състояние, събитие, чувство.
С2=идея, действие, състояние, събитие, чувство,
лице, предмет и др.
С.,=лице.
IV. Те припомниха на Стойнов не съвсем обикновения
случай (ОФ). На тебе ще припомня приказката за Мохамед и
планината (Т. Тонев). Фани му припомни това неудобство
(Д. Димов). Все му припомняха едни и същи неща (А. Гуляшки).
Не е нужно да припомням голямото значение на този въпрос (ВН).
Но ние сме длъжни да ги припомним (В. Райнов). Той му припомни за хората (М). . . . когато му припомни за младите години
(Е. Коралов). Мога да ви припомня, че бях вторият отличник в
класа (Р. Михайлов). Отново му припомни как изглеждаше преди години (ОФ). Да припомним, че събитията в Португалия предизвикаха дълбока загриженост и тревога (ОФ).
ПРИПОМНЯ си, -иш си, -и си, -ят си; св.; прех. и непрех.
ПРИПОМНЯМ СИ, -яш си, -я си, -ят си; несв.; прех. и непрех.
Спомням си за някого или за нещо известно, познатоI. П+си припомня/си припомням+О^Оз/Ф—►
П+си припомня/си припомням+Oj,
П+си припомня/си припомням+О2,
П+си припомня/си припомням+Ф.
II. п=с, м.
439
пристъпвам
O^Cj, Мп, Мкв.
О2=за+Сз, за+Мп.
Ф=че+изр., МВ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
Сх=идея, действие, състояние, събитие, чувство.
С2=идея, действие, състояние, събитие, чувство,
лице, предмет и др.
IV. Той си припомня разни истории (А. Гуляшки).
Аз си припомням всичко това (Б. Глогински). . . . чебитрябвало
да си ги припомним (ВН). Ние си припомняме за Левски (Е. Каранфилов). . . . когато си припомнят за своите младини (Е. Каранфилов). . . . като сн припомниха за това по-късно (П. Вежинов). Припомни си с ненавист, че рядко се сеща за покойните си
родители (Д. Вълев). Отново си припомни какъв грохот чу (Р.
Михайлов). ... и се мъчеше да си припомни каква клюка бе чула
за него напоследък (П. Вежинов). Припомни си как е хвърлял
с дърво (Ст. Ц. Даскалов). Да си припомним кога за пръв път сме
се срещнали с Ботев (Е. Каранфилов). Нека си припомним колко
видни революционери са поели първите политически уроци
(Е. Каранфилов).
ПРИСТЪПЯ, -иш, -и, -ят; св.; непрех.
ПРИСТЪПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Приближавам се, стигам до определено място.
I. П+пристъпя/пристъпвам+Об.
II. П=С, М.
Об=към+С1, към+Мп, в+Сх, на-rCj, до+Сх,
до+Мп, Нрч.
III. С=лице, животно.
Сх=място — предмет, местност, селище, лице.
IV. Пристъпете към ханската маса (Е. Каранфилов).
Тя пристъпва към шкафа (М. Величков). Пристъпи към печката
(Г. Караславов). Тя пристъпи към отворената врата (Г. Стоянов).
Пристъпяше към града (Л. Стефанова). Той пристъпи към Киревска (Т. Тонев). Пристъпва към Алекси (М. Величков). . . . додето пристъпваше към тях (Г. Стоянов). Той пристъпи в двора
(Г. Мишев). Пристъпиха па сцената (Л. Стефанова). Пристъпи
до плета (Р. Михайлов). Пристъпи до него.
2. Прен. Започвам да извършвам, да осъществявам
нещо.
I. П+пристъпя/пристъпвам+О.,.
II. П=С, М.
присъствувам
440
О2 = към+С1, към+Мп.
III. С=лице.
Съдействие.
IV. Предлагам да пристъпим направо към разпита
(Д. Вълев). Пристъпихме към крупни бойни действия (ЛФ).
. . . незабавно пристъпи към разработката на плана (ОФ). Той
пристъпи към образуването на самостоятелен министерски кабинет (С). . . . освен да пристъпя към действие (С). ... за да пристъпят към работа (Г. Караславов). Точно когато пристъпва към
втората си тема (Л. Стефанова). . . . преди да пристъпя към подробности (Л. Стефанова). С тази амбиция пристъпих към .Дванайсета нощ“ (НК). С тази амбиция пристъпих към нея.
ПРИСЪСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам се някъде или съм налице, когато се извършва нещо.
I. П+присъствувам+Об.
II. П=С, М.
Об=на+Сх, на+Мп, при+С1( Нрч.
III. С=лице.
Сх=място, действие, процес.
IV. . . . които присъствуваха па това събрание (С).
. . . когато не му беше изгодно да присъствува на някое заседание (А. Сегренскн). Не съм присъствувал на нито един празник
(Д. Вълев). Присъствуваха на този процес (П). ... на който
Малина не присъствувала (Л. Станев). Те може никъде да не присъствуват (С). . . . откак присъствува при бавния пиянски упадък на съпруга си (П). Задължаваха го да присъствува само при
проверките и при отчитането на продукцията (К- Цачев). . . . къ.
дето бе присъствувал (П).
п ри т е ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Собственик съм на нещо; имам, владея.
I. П+притежавам+Ор
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. Те притежаваха само една нива (Ст. Ц. Даскалов).
Той притежава един хан (Ив. Вазов, РСБКЕ). Читалището притежаваше много турски документи и ръкописи от Възраждането
(Д. Димов, РСБКЕ). Нищо не притежават. Луис не притежаваше
ни близки, ни отечество (Д. Димов).
441
причинявам
2. Прен. Съществуват, налице са у мене известни
черти, качества.
I. П+притежавам4-Ог
II. П=С, М.
0,=^.
III. С=лице.
С1=качество.
IV. Какъв голям организаторски талант притежава
(Е. Каранфилов). Алеко притежаваше най-вече черти от характера на баща си (П. П. Славейков, РСБКЕ). Притежавам опитност (РСБКЕ). Притежавам търпение (РСБКЕ).
ПРИУЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
ПРИУЧВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Уча някого да свикне с нещо, да добие навик за нещо.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, към+С2, към+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице, животно.
С2=дейност, качество.
IV. Приучват мускулите см на най-невъзможното
(Л. Стефанова). Приучват ги на точност и изпълнителност (ВН).
Почна постепенно да ги приучва на ред (ОФ). Твърде отрано почна и мен да приучва към труд (Влайков, РСБКЕ). Аз искам да
го приуча да работи с широк спектър на техниката (Л. Стефанова). Те се опитват да ни приучат да не ползуваме топла и студена вода (ОФ).
ПРИЧИНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРИЧИНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Ставам причина за нещо; правя така, че някой да изпита, да почувствува нещо.
причисля
442
II. п=с, м.
01=С1, Мп, Мкв.
О2 = на+С2, наЦ-Мп, Мкд.
III. С=лице, действие.
С^чувство, усещане, състояние.
С2=лиие, животно.
IV. Те причиняваха сериозни затруднения на властите (П). На този човек те бяха причинили толкова много мъки
и неприятности. Всичко това причиняваше на детето остра болка
На нея могат да причинят неприятности (А. Сегренски). . . . който ви е причинил достатъчно горчилка (Г. Стоянов). Смятам, че
не съм ви причинил много грижи (А. Сегренски). . . . което им
е причинило много мъка (Г. Стоянов). . . които тон причиняваше на колегата си и комшията си (Г. Стаматов). . . което може
да ви причини мексиканското студентско движение (Л. Стефанова).
Той й я е причинил.
ПРИЧИСЛЯ , -иш, -и, -ят; св.; прех.
ПРИЧИСЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Включвам, присъединявам някого
определена група, категория.
или нещо към
I. П+причисля/причислявамJ
II. П=С, м.
O1=CJ, Мп, Мкв.
О2 = към+С2, към-т-Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, явление, факт, предмет и др.
С2 = група, категория.
IV. Този вид култура ние не причисляваме към елитарната култура (Б. Райнов). Към религиозните песни мнозина
причисляват и обредните песни (17. П. Славейков). Себе си
към честните ли причислявате (А. Сегренски). Към религиозните
песни мнозина причисляват и ония, които се пеят при различни
обреди на празнични дни (П. П. Славейков, РСБКЕ). . . . които
те не знаеха към коя от групите да причислят. Енгелс го причислява към най-бележитите немски художници (НК). Защо ще го
причисляват към нелегалните (М). ... че трябва да ги причислява към общественото битие (Н. Николов). Към кои да го причислим?
•>
443
проверявам
ПРОВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРОВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Извършвам нещо организирано, подготвено; устройвам.
I. П-{-проведа/провеждам4-О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=дейност.
IV. По тоя случай командирът бе решил да проведе
няколко акции с пропагандно значение (Ив. Хаджимарчев).
Тук те провеждат своята дейност (ОФ). Тя бе провела атаката на
укрепения немски пункт на един дъх (П. Вежинов). Той се е
научил да провежда онези дълбоко промислени акции. . . (Е. Каранфилов). . . . които от своя страна проведоха разяснителна
работа сред работниците (ВН). Днес след обяд проведохме конференция с кооператорите (А. Гуляшки). Ще проведат митинг
и ще вземат храна (М. Марчевски). ... не провежда никакви
социални мероприятия сред населението (Ив. Мирски). . . . конто
да проведат новата политическа линия на партията (Е. Каранфилов). Провеждам реформи (РСБКЕ). . . . различни мероприятия, които те нямаха дори намерение да провеждат. . . и найсетне ние трябва да я проведем спокойно, хладнокръвно, разумно .. . (Д. Димов). Още не сме започнали да гн провеждаме.
ПРОВЕРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
ПРОВЕРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Установявам точността, достоверността, качеството
и др. на някого или на нещо.
I. П-Ьпроверя/проверявам-рО^Ог/Ф—*
П4-проверя/проверявам+Ох,
ПЧ-проверя/проверявам+О^,
ПЧ-проверя/проверявам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=заЧ-С2, за-|-Мп.
Ф = ВМЧ-изр., ВНрч+изр.
JII. С=лице.
С1=лице, предмет, факт, действие, състояние, качество.
С2=лице, предмет, факт, действие, състояние, качество.
провъзглася
444
IV. Само веднъж бяха проверявали багажника му
(П. Вежинов). Ще проверим и твоята книжка (А. Сегренски).
Провери ризата (Г. Стаматов). . . . където отиваше да провери
последните остатъци от сухари, зехтин и сирене (Д. Димов).
Съмнителните работи проверяваше сам (Елин Пелин, РСБКЕ).
. . .преди да бих имал възможността да проверя верността на думите (Р. Михайлов). Отиде да провери хигиената (Ем. Станев). Бързах да проверя нещо (С). . . . още веднъж да проверя себе си
(А. Сегренски). ... за да го проверите (С). Ще провери пак за
Мичоната (Г. Стоев). Проверяваше от време на време за него
(П). Щях да проверя как са настанени (Р. Михайлов). Трябва
да проверя как върви работата (М). ... и да провери какво става в нейния момински свят (С). Провери доколко е успял да ги
завладее (Т. Тонев). Той провери защо не са излезли (Р. Михайлов). Провериха какви щети са нанесени на заведението (Р. Михайлов). Тя проверяваше дали всичко е в ред (Г. Караславов).
Проверяваше дали няма грешка в сантиметрите (Т. Тонев). Той
проверяваше дали е дошла (А. Сегренски). Тръгнаха да проверяват работи ли се на язовира в Комарево (Р. Михайлов).
ПРОВЪЗГЛАСЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Публично, официално обявявам.
I. П+провъзглася/провъзгласявам^Оф-
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По = за+С2, катоС2III. С-=лице.
Сг—лице, дейност.
С2=качество.
Прл = качество.
Прч=качество.
IV. Един народен събор в Търново провъзгласил за
цар Иван Александър (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той реши да провъзгласи островната държава за република (ВН). . . . която в конституционната й форма провъзгласява за вечна (Марксистколенинска философия). Провъзгласява световноисторическата роля на пролетариата като единствена сила . . . (Основи на марксистката философия).
ПРОДАМ, продадеш, продаде, продадат; св.; прех.
445
произведа
ПРОДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам, отстъпвам на някого нещо мое срещу заплащане.
I. ПЧ-продам/продавам-j-O..
II. П=С, М.
O1=CJ, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С,=предмет (стока).
IV. Продаде една нивица (А. Константинов, РСБКЕ).
Той продаде кола (Й. Йовков, РСБКЕ). Щях да продам поне
стотина екземпляра (РД). ... и ги продават на окръжния кооперативен съюз (РД).
ПРОДЪЛЖА, ■йш, -й, -ат; св.; прех. и непрех.
п ро д ъ л ж а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Върша по-нататък нещо, без да го прекъсвам
(прех.).
I. П-рпродължа/продължавам+С^/Ф—*
П+продължа/продължавам+О!,
П+продължа/продължавам-|-Ф.
II. П=С, М.
ОХ=С, Мп, Мкв.
Ф=да-|-изр.
IV. С лодка да продължат бягството си (Ст. Загорчинов). Те продължават образованието си (ОФ). Те трябва да
продължат настойчиво търсенията си за постигане на национален оттенък в българската естрадна музика (М). Отново продължи своята дейност (РД). Продължавам въоръжаването си (РД).
Детето продължаваше да стиска в лявата си шепичка цветовете
(Е. Коралов). Тя продължаваше да го гледа (А. Гуляшки). Продължаваше да си живее на свобода (А. Гуляшки). Продължава да
контролира по-голямата част от природните блага на Филипините (РД).
2. Трая по-нататък, не спирам (непрех.)
I. П-Ьпродължа/продължавам+0.
II. П=С, М.
III. С=дейност, процес, състояние и др.
IV. Тази дружба продължава вече година (М). Хоровата песен продължава (Ив. Вазов, РСБКЕ). Работата продължи (ВН).
ПРОИЗВЕДА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
произвеждам
446
ПРОИЗВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изработвам ръчно или фабрично някаква стока.
I. ПЧ-произведа/произвеждам Ч-Oj.
II. П-С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, предприятие.
Сг = предмет (стока).
IV. Кооперацията произвежда зърнени храни, памук, тютюн, картофи, зеленчуци (Н. Фурнаджиев, РСБКЕ).
Бяхме произвели 304 т консерви икра (РД). Заводът ще произвежда вилки за стругове (ОФ). Годишно той ще произвежда 1200
тона месо (ВН). Стоките, които произвеждат, са с добро качество. Ще ги произведат до края на тримесечието (РД).
ПРОИЗЛЯЗА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПРОИЗЛИЗАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Водя началото си от нещо; произхождам.
I. П-]-произляза/произлизам Ч-О2.
II. П=лице, явление и др.
О2=отЧ-С1, отЧ-Мп.
III. С=лице, явление и др.
Ci = група, общност и др.
IV. Той произлиза от работническо семейство(РСБКЕ).
Името на селото произлиза от две арабски думи (И. Йовков,
РСБКЕ). Произлизаше от това (П. Вежинов).
ПРОИЗНЕСА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРОИЗНАСЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Изричам, изговарям отделен звук, съчетание от звукове или дума.
I. ПЧ-произнеса/произнасямЧ-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=звук, дума и др. подобни.
IV. Той произнасяше бавно и разчленено всяка от
думите (П. Вежинов). Димитър се забърква и не може да произнесе името на селото (Й. Йовков, РСБКЕ). Младите авлиги ми
напомняха деца, които още не могат да произнасят „р“ (Ем. Станев. РСБКЕ).
447
променям
ПРОИЗТЕКА, -чеш, -че, -кат; св.; непрех.
ПРОИЗТИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Явявам се като следствие, резултат от нещо; възниквам, произлизам.
I. П+произтека/произтичам+02.
II. П=С, М.
О2=от-|-С1, от+Мп.
III С=ндея, дейност, качество.
С^състояние, дейност.
IV. Нравствените изисквания произтичат от природата на човека (Н. Николов). Как от абсолютно неподвижната
субстанция произтича многообразието на крайните неща (Н. Николов). Произтича от техните идейно-теоретични източници (НК).
Те произтичат от известно подценяване на тяхната работа (Т).
От това произтича . . . (Н. Николов).
ПРОИЗХОЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Водя произхода си, потеклото си; произлизам.
I. П+произхождам+О2.
II. П=С, М.
О2 = от H~Cj.
III. С=лице, явление и др.
Ci=група, лице и др.
IV. Произхождам от племето беси (Ц. Цанев). Тези
идеи произхождат от Маркс (Н. Николов). Той произхожда от
работническата класа (РСБКЕ). Тази дума произхожда от латински език (РСБКЕ).
ПРОМЕНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРОМЕНЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Правя някого или нещо да стане друг(о), различен(о)
от това, което е бил(о) досега; изменям.
I. П-йпроменя/променям+О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лнце, събитие, факт.
С!=действие, състояние, лице.
IV. Пристигането на Павел ... не промени работите
(Елин Пелин, РСБКЕ). Те могат да променят живота й (ЖД).
Промениха съдбата ми (ЖД). Карат Р. да промени решението
си (С). Това не променяше нещата (А. Гуляшки). Всичко трябва
да променят. Патилата са го променили (Ст. Загорчинов).
проникна
448
ПРОНИКНА» -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ПРОНИКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Навлизам в местност, територия, обикновено като
преодолявам пречки.
I. П4-проникна/прониквам4-Об.
II. П=С, М.
06=04-0!, Нрч.
III. С=лнце.
Сг=място — местност, територия, предмет.
IV. Човекът прониква все по-далеч и по-далеч в
безкрайната вселена (Основи на марксистката философия). Той
прониква в клетката (П. Вежинов). В ивицата като в канавка
проникваха шумовете иа пролетта (Д. Вълев). Проникваше в
стаята (П). Не можа да проникне там.
2. Прен. За мисъл, чувство — обхващам изцяло,
надълбоко.
I. П4-проникна/прониквам [-0.,.
II. П=С, М.
О^вЧ-Cj, в4-Мп, Нрч.
III. С=идея, чувство.
Сълице, психическа област.
IV. Отчаянието проникваше упорито в душата му (П).
Тревогата прониква в мен (П. Вежинов). Проникват в нея (П).
ПРОСЛЕДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРОСЛЕДЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Наблюдавам, изучавам, изследвам.
I. П4-проследя/проследявам-l-Oj/Ф—►
П'4-проследя/проследявам4-01,
П-|-просл едя/проследявам 4-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=ВМ4-изр., ВНрч4~изр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност, процес, лице.
IV. Проследявам живота на Станке Димитров (Е. Каранфилов). Ако проследим живота на Раковски (Е. Каранфилов). Камерата проследява хода на събитията (Пар). . . . за да
проследи Ст. Пешев и Кирил (С). Мариатеги проследява внимателно как се развиват събитията (РД). Проследи какво ще стане
на улицата (ВН).
449
прощавам се
ПРОСТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРОЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Преставам да държа сметка за вината, грешките,
постъпките на някого.
I. П4-простя/прощавам^д^ф—*
П+простя/прощавам ^q 2.
_l_Qn
П+простя/прощавамТф2II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
Q=качество, действие, постъпка.
С2—лице.
IV. Той прощаваше на децата немирствата и пакостите им (Елин Пелин). Но на нея не би могъл да прости нищо.
Тя му прости всички недостатъци (Г. Стаматов). Прощаваш ли
ми всичко (ВН). Не могат да мп простят, че аз съм им седнал на
врата (Г. Стаматов). Не можех да й простя, че ме излъга (Сл. Хр.
Караславов).
ПРОСТЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
ПРОЩАВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
I. Вземам си сбогом с някого при раздяла.
I. П+се простя/се прощавам+О„.
II. П=С, М.
О2=с+Сх, с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Дойдоха привечер да се простят с майка си (Ем.
Станев). ... и да се прости с конете (Ем. Станев). С него не се
прости (Д. Талев). Простиха се наред с всички (Л. Стоянов).
2. Разделям се с нещо, отказвам се от нещо.
I. П-f-ce простя/се прощав'ам+О2.
II. П=С, М.
О2=с +Cj.
III. С=лице.
С1=дейност, състояние, занимание.
протегна
450
IV. Той се прощава с учителството (Яворов, РСБКЕ).
С търговията си той се прости завинаги (Й. Йовков, РСБКЕ).
Бях готов да се простя с всички мечти за наука. . . (И. Волен),
Нямаше сърце да се прости със своите съкровища (А. Наковски).
Прощаваше се с искрицата надежда (Ем. Станев). Завинаги се
прощаваше със своите любовни мечти (Ем. Станев). . . . колкото
и трудно да е да се простиш с едно положение (Л. Стоянов).
ПРОТЕГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПРОТЯГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Опъвам, издавам напред или нагоре, простирам.
I. П+протегна/протягам+Oj.
II. П=С, М.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице, животно.
Сл=част от тялото.
IV. Който протегне ръка да ми отнеме брадвата. . .
(Ст. Загорчинов). Когато протегнат грубите си пръсти. . . (Е. Каранфилов). Докторът протегна изтръпналите си крака (Елин Пелен, РСБКЕ). Конете са протегнали шии (Ст. Загорчинов).
ПРОТИВОРЕЧА, -йш, -й, -ат; несв.; непрех.
1. Не съответствувам на нещо, не се съгласувам с
нещо.
I. П+противореча+О.,.
II. П=С, М.
О4=на+С1.
III. С=факт, действие, лице.
Сл= действие, състояние, факт.
IV. . . . доколкото решенията им не противоречат на
решенията на Партията (РСБКЕ). ... за да не противоречи на
показанията (Ем. Станев). Той противоречи на човешката природа с неговата теория за равенство (С). Това не противоречи на
закона (РСБКЕ).
2. Изказвам противно мнение, възразявам на някого.
I. П+противореча+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сл=лице.
IV. На Стоилов не мога да противореча (П). Нито
на мене, нито на тебе ще противоречи (ВН). Не мислеше да му
противоречи (К. Цачев). Не й противоречеше в нищо (А. Гуляш-
451
прочитам
ки). Противоречат си един на друг (П). Често си противоречат
(РД).
ПРОЧЕТА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ПРОЧИТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Чета нещо докрай; изчитам (прех.).
I. П+прочета/прочитам+Oj.
II. - М.
П=С,
O!=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=текст.
IV. Прочетох набързо ситните редове (Г. Райчев,
РСБКЕ). Прочетох писмото ти (Ив. Вазов, РСБКЕ). Ще ви прочета показанията на шофьора (С). Това ти трябва да прочетеш (П).
Я го прочети (К. Странджев). Да ги прочетете на глас (С).
2. Прен. Успявам да разбера, да отгатна чувства,
желания, мисли (прех.).
I. П+прочета/прочитам+ОiII. П=С, М.
O!=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=чувство, идея.
IV. За първи път Мария прочете в погледа му вълнение (Д. Димов, РСБКЕ). . . . каза старецът, като прочете по лицето му тъга (Ем. Станев). Искаха да ми подскажат нещо, което
не бих могла да прочета в разточителните паради на цветовете
(Л. Стефанова). ... за да прочете иа лицето ми онова, което не
съм казала (П). ... но аз знаех, че е радостна, защото сме заедно.
Прочетох го в очите й (Р. Михайлов). ... за да прочете на лицето ми онова, което не съм казала (П).
3. Получавам информация чрез четене (прех. и непрех.).
I. П+прочета/прочитам+ОХ/О2/Ф—►
П+прочета/прочитам+Oj,
П+прочета/прочитам+О2,
П+прочета/прочитам+Ф.
II. П=С, М.
О1=Л1п, Мкв.
02=38+0!, за+Мп.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
проявя
452
С1=събитие, действие, състояние, чувство, идея,
лице, предмет.
IV. Те се придвижват на запад. — Това вече го прочетохме (П). Прочетох го (Р. Михайлов). Прочетохме за големите
ти успехи (С). За руската революция бяхме чели още преди години (П). Прочетох на обелиска, че са паднали за народна свобода (Р. Михайлов). Бе пречел преди много години в някаква
книга, че любовта е игра, в която винаги лъжат (Т. Тонев). Тя
го помоли да й прочете какво е писал нейният син (Г. Стоянов).
п ро я в я , -йш, -й, -ят; св.; прех.
ПРОЯВЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам външен израз на нещо; показвам, изразявам.
I. П+проявя/проявявам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С = лице.
С1 = чувство, качество, отношение.
IV. Тя проявяваше по-голяма хитрост и досетливост
от мъжа си (К. Петканов, РСБКЕ). Те проявяват високо чувство
за отговорност (РД). Той не проявява склонност към безотговорни действия (М). Не проявих никакъв интерес към вашето дело
(С). Това тя никога не прояви (С). Но тогава той не беше още го
проявил.
ПУСНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПУСКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Прен. Разрешавам, давам възможност на някого да
отиде някъде, да прави нещо.
I. П-|-пусна/пускам^0^ф—►
II.П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в+С2, иа+С2, край-f-C,,
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице.
при + С2, Нрч.
453
пъхвам
С2=място — помещение, сграда, селище, предмет, лице.
IV, Той не пускаше Ян Бибиян в къщата си (Елин
Пелин). Него никой не искаше да пусне в къщата си. Няма да ви
пусне в къщата си (П). Не го пуснаха на сцената (ВН). ... и ги
пускаше край себе си (П). Не ни пускат при военния министър (С).
Да не са луди да ме пуснат там (П. Вежинов). ... да я пусне отзад (П. Вежинов). Кацарят пусна Ян Бибиян да си върви (Елин
Пелин). Не ни пускаше да влезем (Т. Тонев). Той ви не пуска да
влезете в София (Ст. Ц. Даскалов).
ПЪТУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам се на път за определено място.
I. П+пътувам 4-06.
II. П=С, М.
Об=към4-С1( до-rCj, заН-Ср Нрч.
III. С=лице, превозно средство.
С1=място — селище.
IV. Тя щеше да пътува към София (Ив. Давидков).
След няколко минути пътувахме с моята кола към инфекциозна
болница (Л. Станев). . . . когато пътувахме към града (Ив. Давидков). Започна да разрешава на дъщеря си да пътува до София
при роднини (С). Защо пътуваш твърде често до големия град (П).
Пътуваме за Варна. . . които пътуват надалече (А. Гуляшки).
Щеше да пътува само в една посока (Ив. Давидков).
ПЪХНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ПЪХВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Слагам нещо в друго нещо или някъде.
I. П4-пъхна/пъхвам
II. П=С, М.
Oi=C1( Мп, Мкв.
Об=в+С2, под4-С.,, Нрч.
III. С=лице.
Cj = предмет.
С2=място.
Нрч=място.
IV. Той пъхна дребните пари в джоба на момченцето
(П. Вежинов). Пъхна ръце в джобовете (Т. Тонев). Пъхна в
цепката само главата си (П. Вежинов). И тях ще пъхне в джоба
си. • • като я пъхна в джоба си (Г. Мишев). Пъхна в него нетър-
454
работя
пеливите си пръсти (П. Вежинов). Пъхна коляното си под масата
(П. Вежинов). . \ . че трябва да пъхнеш плановете си под миндера
(Р. Михайлов). ... а другата пъхна отдолу (С). Пъхна ги там
(А. Гуляшки).
РАБОТЯ, -иш, -и, -ят; несв.; непрех.
Настанен съм някъде на работа.
I. П+работя4-Об±По—►П+работя+Об,
П-|- работя +По,
П+работя^о'
II. П=С, М.
Об^в+Cj, на+Сц Нрч.
По = като-)-С2.
III. С=лице.
Сх = място на работа.
С2 = професия, длъжност.
IV. В кухнята на строежа работеше жена му (П).
Тя работеше в завода за кукли (Ив. Давидков). Работел последователно в две предприятия (ВН). . . . във всяка от които работят негови внуци (ОФ). . . . с когото бяха работили на два строежа (П). . . . които работеха на мина „Плакалница“ (С). Тук работеха (П). . . . дето работеше (П). Тя работеше като чистачка
(С). Работил като представител на една немска фирма (С). Работи
като келнер в пощенския стол (С).
РАДВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Причинявам, доставям радост, удоволствие.
I. П+радвамЧ-О!.
II. П=С, М.
O1^=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице, предмет,
дейност, състояние и др.
С!=лице.
IV. Всичко туй радваше новия учител (Ст. Дичев).
Нищо вече не радваше Илина (Е. Коралов). Той винаги се връщаше с богат лов. Но това не радваше жена му (Г. Караславов).
Досега той бе виждал Радомир като хубав и весел младеж, който
само бе радвал сърцето му (Д. Талев). Турчинът ненапразно е
казал: три неща радват ухото: шум на вода, звън на пара и смях
на момиче (Й. Радичков). Мила родна картинка! Един път ли си
радвала душата ми (Елин Пелин). Кого ли радват твойте ширини
(Б. Димитрова). Тях ги радваха най-много празниците (С). И
тая надежда ме. . . радва (Ив. Вазов, РСБКЕ). Колко ме радват
455
радвам се
зелените площи на Тракия (Ив. Бурии). Не те ли радва днешният
ни празник? Не те ли радват царските успехи? (М. Петканова).
Трудът не го радваше вече, изкуството не го увличаше (Й. Йовков). . . . неочакваният поход в тая чудна нощ ни вълнуваше и
радваше (Й. Йовков).
РАДВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Изпитвам радост, весело ми е.
I. П+се радвам+О2/Ф "п+се радвам+Ф
*
’
II. П=С, М.
О2=на+С1( на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., когато+изр., ако+изр.
III. С=лице.
Q«лице, предмет, състояние, качество и др.
IV. Петканов се радваше на стихосбирката като на
мил спомен (К. Калчев). Вълко стоеше настрана и се радваше на
силата на сина си (К. Петканов, РСБКЕ).. Отначало Боби се радваше на промяната (В. Полянов). Тук ще идваш да си почиваш
и да се радваш на богатството си (К. Петканов). И не толкова се
радвах на парите, колкото на мисълта, че може с тях да си купя
бонбони (К. Григоров). Стоим на горната палуба в най-добро
здраве и се радваме на безкрайната морска шир (П. Вежинов).
Дете на какво се не радва? (П. Ю. Тодоров). Отначало двете стари
жени му се радваха и редовно го черпеха (К. Калчев). И той й
се радваше (А. Бабек). Тя продължаваше да си ги представя и да
им се радва (С). Тя се радваше, че той разговаря с нея (Г. Караславов, РСБКЕ). Все пак Галчев беше доволен, радваше се, че я
видя (Й. Йовков). Той се радва, че се отървал от тия безпричинни
мъчения (Елин Пелин). Врабчетата кацаха по раменете и по главата му и се радваха, когато им говореше (Елин Пелин, РСБКЕ).
2. В съчет. с предлог на+същ. име — притежавам
това, което е означено със съществителното.
I. П+се радвам+0,.
II. П=С, М.
O2=Ha+Cj.
III. С=лице.
С!=състояние, чувство, предмет.
IV. Р. Поповнч се радва на голям авторитет (Ив.
Унджиев). Тя може да остане пак в царството ми, като се радва
на почит и доволство (Ив. Вазов, РСБКЕ). Михалаки се радваше
на широка известност между интелигенцията и чиновничеството
(Н. Кома нов, Ц. Гинчев и др. в спомените на съвременниците си).
разбера
456
. . . гдето се радва на почит като дамски шивач (М. Арнаудов).
Той се радваше на добро настроение и отлично здраве (Й. Йовков).
РАЗБЕРА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
РАЗБИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Отгатвам, долавям, разкривам действията, намеренията, причината за нещо^прел.).
I. П + разбера/разбирам С^/Ф—>.
П+разбера/разбирам+Ор
ГЦ-разбера/разбирамДФ.
II. П=С, М.
Oi^Cj, Мп, Мкв.
Ф=че-|-нзр., ВМН-изр., ВНрчфизр.
III. С = лнце.
С1 = идея, чувство, действие, състояние, качество.
IV. Той разбра мълчаливото съчувствие на приятеля
си (К. Странджев). От пръв поглед разбираше състоянието и мислите на своите хора (А. Гуляшки). Вече е разбрал силата на
живото слово (Е. Каранфилов). Разбираше мъката им (Г. Караславов). Никой не разбра уплахата му (Г. Караславов). Той разбираше напълно характера и действията му (Д. Димов). Всички
разбраха правотата на Михайлов (Т. Тонев). И ние разбираме
значението на безбройните дребни подробности (Е. Каранфилов).
Но не са способни да разберат тяхното вътрешно единство (Е. Каранфилов). Да разбере цената на това (С). Не разбираше смисъла на тия поголовни кланета (Д. Димов). Тон разбираше авторовата идея (ОФ). Опитвам се да разбера някои от вашите проблеми (С). Разбра всичко (Г. Караславов). Разбра и друго(Т. Тонев). Не разбираше нищо (А. Гуляшки). Знаеше за любовта на
Севда, разбра я още от първите мигове (Г. Караславов). Разбрах,
че съм сполучила (С). Разбрах, че средата ми е подействувала
лошо (ОФ). Тя разбираше, че трябва да даде някакви обяснения
(П. Вежинов). Само разбра, че баща му е поръчал да се готвят
(Г. Караславов). Разбра, че е в чужд двор (Г. Караславов). Трябваше да разберат кон са (Е. Каранфилов). Не разбраха какво
става (Е. Коралов). . . . като разбра за какво съм дошла (С).
Тогава си разбрал какъв е (П. Вежинов). Не можеше да разбере
каква е тая промяна (Г. Караславов). Не разбра колко бледен
и изплашен беше той (Г. Караславов). . . . като разбра защо са
ни докарали (Л. Стоянов). Не можеше да разбере дали в жилите
бие слабият човешки пулс (П. Вежинов).
развълнувам
2. Притежавам познания, опит, вкус за нзщо (само
несв.. непрех.).
I. Щ-разбирам+0,.
II. П-С, М.
O2=o t -!-Cj .
III. С—лице.
С1=дейност.
IV. Тя разбираше от хубавата дреха и модното облекло (К. Калчев). Ти разбираш ли от моята работа (Ст. Загорчинов).
Той разбира от оран (Ст. Загорчинов). Разбира от работа с хора
(П). Разбираше от работата си (Д. Димов). Разбира от музика.
Разбира от изкуство.
РАЗБИЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
РАЗБИВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
С удряне правя нещо да стане на късове: с удари изкъртвам.
I. П-гразбия/разбнвам-rOj.
II. П==С, М.
Oj=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лнце.
Ci = предмет.
IV. Денонощно, метър по метър те разбиваха твърдите скали (ВН). ... и разбива в отломъци солидната постройка
(Е. Каранфилов). Те разбиха няколко врати (М). Ще разбием
стрелковия клуб (М). Те отиваха към стрелковия клуб, който
искаха да разбият. ... и ги разбиваха на хиляди парчета
(Й. Йовков;- РСБКЕ).
РЪЗВЪЛНУВАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
Прен. Причинявам някакво вълнение, преживяване
у някого.
I. П+развълнувам+Oj.
И. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, събитие, чувство, дейност, действие.
Cj—лице.
IV. Тая среща толкова развълнува Манол, че. . .
(Е. Коралов). Това събитие развълнува ведровчани (А. Гуляшки).
Нея нищо не можеше да развълнува (П). Може би я развълнува
това (Ив. Давидков). . . . който ги бе развълнувал (Д. Талев,
РСБКЕ).
разгледам
458
РАЗГЛЕДАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
РАЗГЛЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Гледам внимателно, от всички страни нещо.
I. П4-разгледам/разглеждам4-О!.
II. П=С, М.
O1==Cj, Мп, Мкв.
III. С = лице.
Сх = предмет, лице.
IV. Митя спокойно разглеждаше иконите в черквата
(Г. Стаматов). Тя набързо разгледа разхвърляните вещи (С).
. . . което човек можеше да разгледа само по благоволението на
монарха (Д. Димов). Миро не беше виждал досега немец и го
разглеждаше с детинско любопитство (Д. Талев).
2. Прен. Запознавам се с нещо, проучвам, изучавам
нещо.
I. П+разгледам/разглеждам-т-Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет, явление, действие, процес.
IV.Да
.....................
разгледаме явленията (Физика на полупроводниците). Да разгледаме един произволен обем на идеална течност
(Учебник по физика за чуждестранни студенти). Да разгледаме
стационарното движение на една идеална течност (Учебник по
физика за чуждестранни студенти). Да разгледаме образуването
на една напречна вълна (Учебник по физика за чуждестранни студенти).
3. Схващам, определям, мисля нещо като друго нещо.
„
4-0,
I. П4-разглеждам J HQII. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По = като4-С2, като4-Прл, като4-Прч.
III. С=лице.
С1 = предмет, идея, дейност, явление.
С2=предмет, явление, качество.
Прл = качество.
Прч=състояние.
IV. Всички природни тела, включително и човека,
Хобс разглежда като механизми (Марксистко-ленинска философия). Те разглеждат изкуството като форми на обществена информация (Б. Райнов). Разглеждат движението като нещо нема-
459
разграничавам
термално (Марксистко-ленинска философия). . . . материалния
свят, който разглежда като резултат от действието на вътрешноприсъщите на материята сили (Марксистко-ленинска философия).
Разглеждат го като нематериално (Н. Николов). Разглеждат ги
като приключени (ВН).
РАЗГОВАРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; непрех.
Водя разговор, беседа.
И. п=с, м.
О2=с+С1, с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Той не разговарял с майсторите (Д. Вълев).
Мога да разговарям с машиниста (Ив. Давидков). ... че вече
е разговарял с лидера на широките социалисти ЯнкоСакъзов (С).
Разговарял с тия хора (ВН). Разговарях с княз Церетелев (Ст.
Дичев). . . . с които разговаряхме (РД). Разговарях с тях (А.
Сегренски). Разговаря със себе си (Ст. Поптонев). . . . и по-често
да разговаря с него (А. Гуляшки). С. и Р. разговаряха край бараката (Р. Михайлов). Някои разговарят (Р. Михайлов). Щяхме
ли иначе да разговаряме два часа (С). Те разговаряха на път към
фургона (П)
РАЗГРАНИЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
РАЗГРАНИЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Точно, ясно отделям едно явление, един предмет от
Друг; различавам.
II. П=С, М.
OjeCi, Мп, Мкв.
О2=от+С2, от+Мп.
О1мн.=Смн., Ммн., С|+С2.
III. С=лице.
С,=С2=предмет, явление, идея, лице.
С ми.=предмети, явления, идеи, лица.
460
раздам
IV. Разграничават философския от естественонаучния материализъм (Марксистко-ленинска философия). Как да
разграничавам невинните от виновните (П. П. Славейков, РСБКЕ).
Разграничават философски и естественопаучен материализъм.
Разграничават гн един от друг.
РАЗДАМ, раздадеш, раздаде, раздадат, св.; прех.
РАЗДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам от нещо на мнозина.
II. п -с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О, = на-|-С._,, на+Мп, Мкд.
III. С=лнце.
Сх—предмет.
С2 = лице.
IV. Гороломов е дошъл да раздава помощи, да раздава пари (Й. Йовков, РСБКЕ). Момчета раздаваха хляба, донесен в коли (Ем. п. Димитров, РСБКЕ). А половината от припечеленото си той раздаваше на учениците (А. Гуляшки). Те отдавна всичко бяха раздали (П. Вежинов). Раздава ги щедро на
всички страни по празния коридор (С).
РАЗДЕЛЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
РАЗДЕЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Правя нещо на дялове, на части.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на -|-(Ч) “гСо •
III. С=-лице, предмет, действие и др.
С|= предмет, явление.
С2=дял, част.
4=количество.
IV. . . . широката улица, която разделяше селото на
две неравни части—северна, по-голяма и южна, по-малка (Ц. Гинчев). Вземете предвид и двата закона: божият ... и човешкият, който разделя деянията на престъпни и непрестъпни (Елин
Пелин/ Разделяме един цилиндър на две части с картон (Учеб-
461
разделям се
ник по физика). Широкото сияние трептеше и разделяше нощта
на две. . . (Pl. Йовков). Обикновено живота и творенията на Нитче разделят па няколко периода (П. П. Славейков). И нея също
трябва да разделителна равни части. Слънцето го огряваше и го
разделяше на две (Pl. Йовков).
2. Отделям, откъсвам един от друг или едно нещо от
друго нещо.
II.
а-О.
П -j-разделя/разделям J_q
П -граздел я/ раздел ям +OtMH.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=от+С2, от-{-Мп.
Oi мн.—Cj+C,, С3 мн.
III. С=лиц.е, действие.
Сд= лице, предмет, явление.
С2=лице, предмет, явление.
С3=лица, предмети, явления.
IV. . . . който разделя Арабия от Африка (М. Марчевски). Всичко ще направя, само от Боряна не ме разделяйте
(Й. Йовков). От тях не го разделяйте. Четвърт оек куршумът
разделяше двама братя, които бяха сукали едно и също мляко
(А. Каралийчев). Зло е това, което разделя хората (А. Дончев).
Вражда и съперничество разделяли Шишман и Срацимир (Ив.
Вазов). Тях ги разделят в живота — но смъртта съединява разделените (П. П. Славейков). Когато ги разделяше нощният мрак,
те, изгубени едно от друго, заболяваха от скръб (Елин Пелин).
РАЗДЕЛЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
РАЗДЕЛЯМ СЕ, -яш се, -я се, -ят се; несв.; непрех.
1. Преставам да съм с някого, с нещо.
I. П+се разделя/се разделям+О.».
II. П=С, М.
O2=c+Ci, с4Мп.
III. С=лице.
С1=лице, предмет.
IV. Тук майка се разделя със син (Л. Стоянов). Той
се раздели с ескадрона (Ем. Станев). Само преди час той се раздели с Камен (Е. Коралов). ... че се разделях с оная местност
и среда (3. Стоянов). . . . повтори Лазар тихо и отново се разде-
разисквам
462
ляше с другаря си (Д. Талев). Милан развълнувано му стисна
ръката, като че ли се разделяше с брат (X. Русев). Впрочем тя
никога не се е разделяла с чекръка и стана (Ив. Унджиев). Разделям се с тебе, а после цяла нощ не мога да спя (М. Грубешлиева).
Всеки ден Огнянов се разделяше с нея по-пленен и по-щастлив
(Ив. Вазов). И нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче,
с което не се разделяше ни зиме, ни лете (Елин Пелин). А нея
търсеха присвитите му очи — тази пива, с която вече се разделяше (С. Марков).
Забележка: Когато С означава лица в ми. ч., тогава съчстаемостга е нулева,
т. е. П + се разделя/се разделям + 0 папр. Часовете минават, пие с мъка се
разделяме, защото все пак трябва да се спи (Н. Фурнаджиев). Войниците се разделят и се изгубват между шубраците (Й. Йовков).
2. Преставам да се занимавам с нещо.
I. П+се разделя/се разделям-! О.,.
II. П=С, М.
О2=с+С1, с+Мп.
III. С=лице.
Сл=дейност, занимание, предмет на дейност или
занимание.
IV. Но му беше мъчно да се раздели с киното (А. Наковски). Само преди няколко години той се беше разделил с активната си спортна дейност (ВН). С търговията си той се раздели.
Раздели се с литературните си занимания. Но му беше мъчно да
се раздели с тях.
РАЗЙСКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Разменям възгледи, изказвам мнение по някакъв въпрос; обсъждам, разглеждам.
азисквам+0п
I. П+разисквам+0/0-2
азисквам+О,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=по+С2.
III. С=лице.
С! = проблем, идея, състояние.
С2=проблем, идея, състояние.
IV. Позволявам си малко отнапред да разисквам този
въпрос (С). Не сте разисквали с другите моето поведение (П. Вежинов). Той разисква с него кризата в Кипър (РД). . . . който
разискваше проблема за бъдещата въздушна война (С). . . . който ще разискваме (П). Разисквахме го вече. Дали баща ми ще се
463
разказвам
съгласи да разисква по този въпрос с вас (Д. Димов). Разискват
по създалото се положение (К. Калчев).
ра з к а ж а , -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ра з к а з в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
С думи предавам нещо видяно, чуто.
I.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
(О2)=на+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+нзр.
III. С=лице.
Ci=събитие, факт.
С2=събитие, факт, идея, действие, дейност, състояние, чувство, лице, предмет.
Ся=лице.
IV. Няма да разказвам подробности за въстанието
(М). Разказах накратко одисеята на издирването (М). Той разказваше някаква история (Ив. Давидков). Ако трябва да разказвате някога впечатленията си от трудовите дни. . . (ОФ). ... за
да разкажем своя личен опит (ВН). Разказваше нещо (Е. Коралов). Това сте го разказвали и друг път (С). . . . като ми разказа биографията на Елизабет Тейлър (П. Вежинов). Той започна
да му разказва новини от селото (Г. Мишев). Ерменко му разказа
историята накратко (Р. Михайлов). Беше му разказал много
събития (Ем. Станев). Разказваше ни случки (М). Разказахме
всичко на съдържателната (М). Т. им разказваше нещо (Т. Тонев). Защо Стойко ми разказа това (Г. Караславов). А искам да
разкажа за чудните приключения (А. Гуляшки). Разказа подробно за предателството, което бе извършил (РД). Разказаха за участието на българската младеж. . . (О). Да разказваш за знатната
тъкачна Н. М. (ВН). Разказвам за рода си (М). Разказват за това
(М). Разказват за себе си (М). Ще разкаже за тях (Ив. Давидков).
разкрия
464
Разказах на Драгомир за несполуката си (А. Гуляшки). Разказа
на Камен за подозренията на жена си (Е. Коралов). Той разказа
на гостите за стопанското и културното развитие на съветската столица (ВН). Разказах на Евгени Халдей за намерението на нашата
редакция (ОФ). Разказа ни за испанците (М). Ще започне да ми
разказва за някоя селска знаменитост (Р. Михайлов). Често ни
разказваше за тях (Р. Михайлов). Разказваше, че ще измислят
машини (К. Странджев). Разказа, че и баща й бил беден (Е. Коралов). Децата са разказвали, че то е отишло да бере зелена царевица (Г. Караславов). Летописецът разказва какви чувства
са го вълнували (К. Калчев). ... да разкаже какво е преживял
(Т. Тонев). И той се върна да ми разкаже какво е станало тоя ден
в училището (С). Разказваше колко силно се е разтревожила от
съобщението (Р. Михайлов). Той разказваше как са подредили
буквите (Е. Коралов). Ще разкажа на 30 агрономки и още сто. ..
как съм уловил радостта за ръчица (А. Гуляшки). Ще му разказва
как в този мач „Локомотив“ бил най-добрият (К- Странджев).
Захвана да ми разказва къде отива на гости (Р. Михайлов).
РАЗКРЙЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
РАЗКРЙВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя да стане явно нещо, което не е било известно.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2 = на-|-С2, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ + изр., ВНрч+изр.
III. С=лице, дейност.
С!=факт, качество, дейност, чувство, състояние.
С2=лице.
IV. Той разкри на Севда страшна тайна (Г. Караславов). Понякога Станка разкриваше всички свои вълнения на свекър си. . . (Г. Караславов). Установихме, че той (Йовков) е направил добре, като е изоставил стихотворенията и се е заловил с
проза, която му разкрива равен и широк път в българската книжовност (А. Каралийчев). Разкрих му силата на словото (С).
. . . и му разкрива истината за буржоазната система (ВН). . . . п
465
разпитвам
той й разкри страшната тайна (Г. Караславов). Той всичко му
разкри (Г. Караславов). Отговорът на Апостола разкрива неговата изключителна изобретателност и находчивост (Ив. Унджиев).
. . . да не е луд директорът да ни кара да разкриваме спатиите
си пред непознато лице (Черемухин). Отличен памфлетист, . . . ,
той (Каравелов) знае да разкрива слабите места на противника
(М. Арнаудов). Новодошлите хора разкриват действителното положение на нещата (Ив. Унджиев). В творчеството си той разкрива както своята лична съдба, така и стремежа си да бъде в досег
с всичко онова, което го заобикаля (Г. Веселинов). ... да разкриваш пороци и грешки (М. Арнаудов). Когато разкриваш правдиво, искрено и художествено себе си, разкриваш също един характер (Е. Каранфилов). Няма значение, че другите разкриват
всичко и правят пълни самопризнания (Ив. Унджиев). Ние с
Банката запазихме нашата тайна. И едва днес аз я разкривам
(П. Незнакомов). Неговите пътеписи разкриват на читателя, че
и в онази далечна страна хората живеят и страдат като всички други (ЛФ). ... на които ще разкрие, че всичко това е само илюзия.
Тя му разкри, че родителите й са бедни (Д. Димов). Разказите
ни разкриват, че в онова общество са съществували два съвсем
различни, противоположни свята (Г. Константинов). Разкрива
още тогава какъв голям организаторски талант притежава (Е.
Коралов). Разкриха му колко много се е излъгал в предвижданията си (С).
РАЗПИТАМ, -аш, -а, -ат; св.; прех.
РАЗПИТВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Задавам на някого въпроси с цел да узная, да науча
или да си изясня нещо.
II. П=С, М.
Од=С!, Мп, Мкв.
О2=за-4-С2, за-}-Мп.
Ф=ВМ+изр., ВНрч+изр., дали+изр.
III. С=лице.
С1=лице.
466
разполагам
С2=лице, предмет, факт, събитие, действие, дейност, състояние, явление, качество и др.
IV. . . . когато ги е разпитвал за Матеев (Т. Тонев).
Разпитваше ме за здравето ми, за успеха ми в училище (А. Гуляшки). Питаха я и я разпитваха за училището, всяка майка разпитваше за своето дете (Д. Димов). Разпитваше ме за това, за
онова (Р. Михайлов). Разпитваха за него (С). Разпита Ружа кой
е идвал и какво е казал (ВН). Нея разпитаха кой е идвал и какво
е казал. Разпитва как тая година ще се правят домашно зеленчукови и плодови консерви (Д. Вълев). Разпитват по кръстопътищата де живее Иречек (А. Константинов, РСБКЕ).
РАЗПОЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Имам или притежавам нещо, с което мога свободно да
си служа.
I. П + разполагам+О2.
II. П=С, М.
О2=с+С1( с-|-Мп.
III. С=лице.
С!=предмет, време, качество, лице.
IV. Стопанството ще разполага с 20 широки халета
(РД). Той разполагаше с такива списъци (П). Разполагаше с
превъзходно огнестрелно оръжие (П). По това време той вече разполагаше с квартирата в района около гарата (П). Ти разполагаш с човешки живот (Г. Стаматов). . . . че сега не разполагаш
с достатъчно време (Л. Станев). Разполагаше с минути (П). С
две по десет секунди разполага Смилдзиня (Т). . . . за да разполага с време (С). Вече не разполага с яростната си решителност
(С). ... да разполагате със себе си (П).
РАЗПОЛОЖА, •иш, -и, -ат; св.; прех.
РАЗПОЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Поставям вещи, предмети и други неща на различни
места.
I. П+разположа/разполагам_|_0^II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=в-)-С2, на+С2, върху+С2,
III. С=лице.
Ci=предмет.
С2=място — предмет, местност.
Нрч.
467
разправям
Нрч=място.
IV. Те разположиха дружините си в селото. Разположи го в градината (П). Неколцина селяни разполагат своите шарени торби и денкчета на палубата (К. Константинов). Всичко,
което имаше, той беше разположил на пода. Подпомогнати от
населението на крайните квартали, националните гвардейци
извлекли оръдията и ги разположили на Монмартър и други
стратегически пунктове (Учебник по история). Разположиха
чертежите върху масата (ВН). . . . сякаш обмисляше къде да
разположи стола и масичката (Ем. Станев). Не мисля да го разполагам там (Е. Коралов).
РАЗПОЛОЖА СЕ, -иш се, -и се, -ат се; св.; непрех.
РАЗПОЛАГАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Заемам удобно място; настанявам се.
I. П4-се разположа/се разполагам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+С1, на+Cj, върхуЧ-С], край-J-Cj, около+
С„ сред+Cj, Нрч.
III. С=лице, животно.
Сх=място.
Нрч=място.
IV. Групата се разпределя на четири колони, конто
се разполагат в четирите ъгли на едната половина на игрището
(Б. Такев). Полкове, дружини, роти и взводове се разполагаха
едни след други в гората (К. Ламбрев). На палубата се разполагат само неколцина селяни около своите шарени торби и денкчета (К. Константинов). Конниците внасяха в църквата козяците си, ... , разполагаха се върху дъсчения под там, където
щеше да бъде издигнат олтарът (Д. Добревскп). И се разполагат
край тиха Марица на стан (К. Христов). Около всеки кош се разполагат по трима души (Б. Такев). ... и се разполагай сред моя
комфорт, както намериш за най-добре (А. Гуляшки). Да се разполагате отзад като господар, а аз да карам (И. Йовков). При Едирне капу, дето под широк шарен чадър се разполагаше дипломатическият корпус, флотската музика. . . засвири химна (Ст. Дичев).
РАЗПРАВЯ, -и ш , -и, -ят; св.; прех. и непрех.
РАЗПРАВЯМ, -я ш , -я , -ят; несв.; прех. н непрех.
Устно излагам, описвам нещо с думи.
разпределя
„ ,
.
( +Оо)
I. П + разправя/разправям_|_0^02/ф—►
П+разправя/разправям^д2\
П+разправя/разправям^д’),
П+разправя/разправям^фг\
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
(О2)=на+С3, на+Мп, Мкд.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
Сх=случка.
С2=случка, събитие, действие, състояние, лице,
предмет и др.
С3=лице.
IV. . . . като му разправи историята с гривната (Г. Стаматов). Разправяше нещо на Морева (Г. Стаматов). Какво ми
разправяш ти на мене (Р. Михайлов). На кого ги разправяте
(Т. Тонев). Чуваш ли какво разправяш? (Д. Вълев). Разправяше
на наивните провинциалистки за българския Вавилон (Г. Стаматов). ... че за такива работи Юрталана на никого не разправяше (Г. Караславов). Кина му разправяше за техните митарства
с неговия братовчед (РД). Що ми трябваше да ти разправям за
коня (Ст. Ц. Даскалов). Разправяше за гибелта на хирурга и
момчето (М). Разправяха за него (Г. Караславов). Разправяше
на отец Оливарес, че за да не се зарази от петнист тиф, ще разчита изключително на божията помощ (Д. Димов). Нали постоянно ми разправя, че ще ме вземе (Г. Караславов). ... и му разправяше как мисли да я нареди (Г. Караславов). Разправям им
що ми е в акъла (Т. Тонев).
РАЗПРЕДЕЛЯ, -йш, -й, -ят; св,; прех,
РАЗПРЕДЕЛЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Деля нещо на части или между мнозина по определев
ред.
I. П+разпределя/разпределям+О!II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
469
разрешавам
С1=предмет, дейност, лице.
IV. В моята стаичка ние прочетохме пиеската, разпределихме ролите (А. Каралийчев). ... и ще разпределят богатствата между всички (К. Петканов, РСБКЕ). Те бяха разпределили работата си (Г. Мишев).
РАЗРЕША, -йш, -й, -ат; св.; прех.
РАЗРЕШАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Давам свобода на някого да прави нещо; позволявам.
II.П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на+Мп, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
Сх=действие.
С2=лице.
IV. . . . гдето тя му разрешаваше аудиенции (Г. Ста
матов). Повече от туй не си разрешава (Т. Тонев). Рядко някой
път ще разреши на децата да прескочи някое с кошничка и да
донесе малко грозде (Ст. Ц. Даскалов, РСБКЕ). На него разрешаваха да влиза и излиза от къщата по всяко време. Ако ми разрешите да забележа. . . (П. Вежинов). Няма да мн разрешите да
го направя (Ст. Ц. Даскалов). Не ти разрешавам да биеш моите
деца (П. Вежинов). . . . след като великодушно й беше разрешил
да стои до него (Д. Димов). Кой ви е разрешил да й разваляте
риболова (П. Вежинов).
2. Намирам, търся или давам правилен отговор на
нещо.
I. П+разреша/разрешавам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=въпрос,
IV. Той се опита да разреши най-дълбоките социални
конфликти с грубите длани на насилието (Е. Каранфилов). Свръхземните въпроси, конто никой век не разреши, дълбаях ням
разтворя
470
(П. Яворов, РСБКЕ). Че нали вече всички проблеми и спорове ги
разрешихте? (Хр. Смирненски). Това никой не можа да разреши
(Л. Станев). Останалите въпроси смятаме по-късно да ги разрешим. Те вече са ги разрешили.
РАЗТВОРЯ, -ИШ,
-и, -ят; св.; прех.
РАЗТВАРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
1. Отварям широко до възможния предел.
I. ПТ-разтворя/разтварям-ЬО,.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci = предмет.
IV. Тримата мъже тичешком прекосиха двора, разтвориха вратника (К. Петканов, РСБКЕ). Той разтвори вратата
(Ив. Давидков). Разтвори и двата прозореца (Кл. Цачев). Той се
приближи до вратата, която някой беше широко разтворил.
Разтвори ги и двата.
2. Отварям нещо свито, затворено; раздалечавам краищата на нещо сгънато, свито, прибрано.
I. П+разтворя/разтварям-1-О|.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, животно.
С,=част от тялото, предмет.
IV. Кирчо, я си разтвори шепичката мама да види
нещо (К. Петканов, РСБКЕ). Изненадана, тя разтваря широко
очите си и ме гледа продължително (Кр. Кюлявков, РСБКЕ).
Тя разтвори очите си и видя. . . (Ив. Остриков). Птицата разтваря криле (А. Гуляшки). Цветята разтваряха чашките си (Й.
Йовков, РСБКЕ). Те са разтворили книги и четат. . . (Т. Влайков, РСБКЕ). През нощта, като остана сама, тя разтвори Тошковото писмо и се залови да го срича. . . (Г. Райчев, РСБКЕ). Двамата гледаха внимателно една карта, която бяха разтворили върху коленете си (Д. Димов, РСБКЕ). Извади от куртката си един
сгънат лист, разтвори го и прочете няколко имена (А. Гуляшки,
РСБКЕ).
РАЗУЧА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
РАЗУЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
471
разчитам
1. Разглеждам нещо в подробности, за да го опозная,
разбера.
I. П-Ьразуча/разучавам+Ор
II. П=С, М.
Мп , Мк в .
III. С=лице.
Сд=предмет, явление, идея.
IV. Цели три дни той разучава сложните им чертежи
(Хр. Смирненски, РСБКЕ). Разучава единствената книжка на
списанието (Е. Каранфилов). Командирът на полка и щабните
офицери разучаваха новия план за преминаването в контраофанзнва по всички сектори на полка (Ив. Мартинов, РСБКЕ). Той
е разучил опита им (Е. Каранфилов). Той взе новия план, който
трябвате да разучи внимателно. Разучаваше го от няколко дни.
По цели часове той разглеждаше картините им, разучаваше ги
в подробности.
2. Уча, за да възпроизведа или изпълня литературно
или музикално произведение, танц и под.
I. ПИ-разуча/разучавам-Юр
II. П=С, М.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
III. С-лице.
Ci=художествено произведение — литературно,
музикално и др.
IV. Младата цигуларка разучава нови творби (ЖД).
Разучавам соната (РСБКЕ). Разучавам роля (РСБКЕ). Разучавам танц (РСБКЕ). Ролята, която трябваше да разучи, не и допадаше. Сега ще разучим онези, конто са по-трудни. Разучаваха
ги леко, без да влагат особени усилия.
РАЗЧИТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Надявам се на нещо или на някого; уповавам се.
I. П+разчнтам-f-O.,.
П + разч и там+Ф'.
II. П=С, М.
О2=на4-С1, на-j-Mn.
Ф=че-Ьизр., да4-изр.
III. С=лице.
С1=лнце, факт, събитие, действие, качество.
IV. На тоя човек никога не бяха разчитали (С). Очевидно Рнна бе разчитала иа моето съдействие (Л. Станев). В това
отношение разчитаме на подкрепата на социалистическите страни (РД). Разчиташ ли на други сили свръх твоята (П). Той раз-
разширя
472
чита на последния етап (ОФ). . . . доколко може да разчита на
другия (Т. Тонев). Разчитаме на тебе (Р. Михайлов). Кога съм
могла да разчитам на него (Л. Станев). Разчитам на това (К. Цачев). Разчитаме, че ще ни помогнеш (Р. Михайлов). Не може да
разчита, че то ще бъде видено от народа (Б. Райнов). Тя разчиташе, че вилата има гръмоотвод (П. Вежинов). Разчиташе да се
размине без голям скандал (Г. Стоев). Разчитах Киро да се пооправи след болките (Р. Михайлов).
РАЗШИРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
РАЗШИРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Правя нещо да стане по-широко.
I. ГЦ-разширя/разширявам +Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С = лице.
Ci=предмет.
IV. Разширяваха някакъв мост (П. Вежинов). Разшириха плевниците, хамбарите (К. Петканов, РСБКЕ). Шосето,
което разшириха само преди година, отново беше станало тясно
за движението по него. ... да го разширяват (П. Вежинов).
2. Правя нещо да има по-голям обсег; увеличавам,
засилвам.
I. П+разширя/разширявам-ЬО!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С!=област, дейност.
IV. Заводът разширява номенклатурата на изделията
си (РД). И постепенно сме разширявали кръга на съчувствието
си (С). Разширявам дейността си (РСБКЕ). Разширявам знанията
си (РСБКЕ). Разширявам производството (РСБКЕ). Разшириха
и тях. Разшириха ги.
РЕАЛИЗИРАМ, -аш, -а, -ат; св. и несв.; прех.
Осъществявам, правя нещо да бъде реално.
I. ПН-реализирам+Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=идея, предмет.
473
решавам
IV. Те реализират повече продукция от предвидената
(РД). Реализирам план (РСБКЕ). Той видя как реализират големи печалби (ОФ). Печалбите, които реализират, са за негова
сметка. ... а го реализират на свободния пазар (РД). Тази година реализирахме по-голяма печалба.
РЕША, -йш, -й, -ат; св.; прех.
РЕШАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Определям как'.'да постъпя.
I. ПЧ-реша/решавам+О/Ф—►
ПЧ-реша/решавамЧ-Ок
П+реша/решавамЧ-Ф.
II. П=С, М.
Oj=Mn, Мк.
ф=даЧ-изр.
III. С=лице.
IV. Реши нещо по-просто: да ги открадне (Е. Каранфилов). Той бе решил да й помогне (Д. Димов). Ако не беше решила да се подиграе с мен (С). Той реши да промени тактиката
(Т. Тонев). Тя реши да си го върне (Т. Тонев). Реши да пренесе
фия (Г. Караславов). . .. но тя бе решила да се посвети на своята
челяд (С). ... и е решил да избяга при него (Е. Константинов).
2. Намирам правилния отговор на задача, кръстословица.
I. ПЧ-реша/решавамЧ-О1.
II. П=С, М.
Ot=Clt Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj—задача.
IV. През свободното си време решавам с истинско
увлечение математически задачи (К. Калчев). . . . н решава уравнение (С). Решават задачата с истинско увлечение (ВН). Решаваме
задачата със значителни ограничения (Учебник по физика за
чуждестранни студенти).
3. Установявам, определям.
I. ПЧ-реша/решавамЧ-Ф.
II. П=С, М.
Ф=чеЧ-изр.
III. С=лице.
IV. Той реши, че има добро сърце (Е. Коралов).
Реши, че за днешната мъка е виновен не само Тогото, но и Кумът
(К. Странджев).
реша се
474
4. Определям изхода на нещо.
I. П+реша/решавам+Ог
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, ЛАкв.
III. С=лице, действие.
С! = състояние.
IV. Решиха помежду си спора за първото място (ОФ).
Реши изхода (А. Гуляшки). Решили бяха собственото ми бъдеще (С). Този ход решава сражението (С). . . • когато сме обмисляли и решавали нашите дела (К. Калчев). . . . конто можем да
решим и със собствени резерви (К- Странджев). Ще ги решим със
собствени резерви.
РЕША с е , -иш се, -и се, -ат се; св.; непрех.
РЕШАВАМ с е , -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Осмелявам се, дръзвам да предприема нещо.
I. П+се реша/се решавам + Ф/О2.
II. П=С, М.
Ф=да +изр.
О2=на +Cj.
III. С—лице.
Сх = постъпка, действие.
IV. Ако не той, друг би се решил да тръгне в такова
време за града (Й. Йовков, РСБКЕ). Тя не се реши да излезе па
пътната врата (Елин Пелин, РСБКЕ). Той едва ли ще се реши
на такава постъпка.
РОБУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам се в зависимост от някого, от нещо; подчинен съм на някого, на нещо.
I. П+робувам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+Сц на + Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=лице, идея, чувство.
,
IV. Робуват понякога на криворазбрани формули
(Н. Николов). Не робувам нито на една мисъл, нито на един стих
(ЛФ). Робува на страстите см (РСБКЕ). Робуваш на себе си
(П. Вежинов). Не му робува.
РЪКОВОДЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
Стоя начело и напътствувам как да се действува; насочвам, направлявам.
475
сварвам
I. П+ръководя+0,.
II. П=С, М.
O1=Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице; идея, чувство (при знач. ’напътвам,
вдъхновявам’).
Ci=действие, процес, лице.
IV. . . . откъдето да насочва и ръководи борбата
(Влайков, РСБКЕ). Той ръководи стачките (Е. Каранфилов).
Ни чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо(Ал. Константинов). ... да
ръководи този творчески процес (ЖД). Мене ме е ръководила
само тази идея. Това се обяснява от идеята, която ме е ръководила (П. П. Славейков, РСБКЕ).
СБЛИЖА, -й ш , -й , -ат; св.; прех.
СБЛИЖАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя, допринасям някой да стане, да се чувствува
близък, свой с друг.
I. П-|-сближа/сближавамТл1/О1 ми.
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
О2=с_|_С2, с+Мп.
Oj мн.=Сх+С2, С мн.
III. С=лице, идея, чувство, дейност.
С1=С2=лице.
С мн.=лица.
IV. Общата съдба сближи Андрей с чуждите му доскоро колеги. Общата работа ги сближи с Богдан. Това го сближи
с Петров (П). Общата съдба сближи Андрей и Богдан (С). Работата
сближи отново двамата стари приятели (Е. Коралов). Тези случайно дочути думи изведнъж ги сближиха (С). . . . още повече
ни сближи (П).
СВАРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
СВАРВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Намирам някого някъде или в някакво състояние.
сведа
476
II. П=С, М.
Ог—Сх, Мп, Мкв.
Об=в+С2, на+С2, при+С2, при+Мп, Нрч.
По=Прл, Прч.
Ф— даЧ-нзр.
III. С=лнце, събитие.
С1=лице.
С3=място — помещение, местност, селище, територия (в, на), лице (при), предмет (при, на, в).
Прл = качество.
Прч = качество.
IV. Свари жена си и майка си в кухнята (Ив. Остриков). Тях можеше да свариш в кухнята. 1906 година го сварва
в Америка (М). Свободата го сварва в отряда (М). Свари децата
си на двора. Свари всички на двора (П). Това го сварва при Георги Дамянов (М). Сварва го при него. Сварва всички партизани
готови за поход. Сварих го болен (РСБКЕ). Той се върна тичешком в лагера и свари всички партизани стегнати, с готово оръжие (Д. Ангелов, РСБКЕ). Някой път Свиленка сварваше Петърчо да чете уроците си (Кр. Григоров). Свари ги да разбиват
стрелковия клуб (П).
*
СВЕДА
-еш, -е, -ат; св.; прех.
СВЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.: прех.
Прен. Приравнявам нещо към друго нещо.
II. П=С, Мп, Мкв.
О1=С1, Мп, Мкв.
Оа=към+С2, доН-С2.
III. С=лице.
Съдействие, състояние, дейност, идея.
Съдействие, състояние, дейност, идея.
477
свиквам
IV. Свежда движението към неговата механистична
форма (Марксистко-ленинска философия). Прави успешни опити
да сведе цялото качествено разнообразие на природните явления
към материята и към присъщото й движение (Марксистко-ленинска философия). Те свеждат нещата до изхранване на населението
си (Т). Свежда текстологията до система от похвати за добиване
на първоначалния текст (ЛМ). Никога не съм свеждала логиката
до психология (П). Опитах се да сведа чувството си до приятелство (П). Цялото многообразие на материята той се опитва да
сведе до две нейни особености — протяжност и подвижност (Марксистко-ленинска философия).
СВИДЕТЕЛСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Потвърждавам, доказвам.
I. П Ч-свидетелствувам-|-О2/Ф—►
ПЧ-свидетелствувамЧ-О2,
ПЧ-свидетелствувамЧ-Ф.
II. П=С, М.
О2=заЧ-См, заЧ-Мп.
Ф=чеЧ-изр.
III. С=факт, състояние, действие.
Сх=състояние, качество.
IV. . . . което свидетелствува за разпадането на атомите (Основи на марксистката философия). Този факт свидетелствува за загубване на доверието (ВН). Всички данни на науката
свидетелствуват за истинността на закона за. . . (Основи на марксистката философия). Това може би свидетелствува за широкия
диапазон на творческите й възможности (НК). Свидетелствува не
само за високо развит интелект, но и за проява на рядко мъжество (Н. Николов). За това свидетелствува дребнотемието (ЛМ).
... за която свидетелствуват (НК). Данните на практиката неоспоримо свидетелствуват, че то не може да бъде опровергано
(Основи на марксистката философия). Те свидетелствуват, че
творецът съвсем не е фатално обречен да играе ролята на безгласна пионка (Б. Райнов). Тя свидетелствува, че Ленин е обичал романа „Какво да се прави“. Свидетелствува, че народът не
само може да бъде потребител на голямото изкуство (Б. Райнов).
СВЙКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
СВЙКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Добивам навик, приспособявам се към нещо.
свия
478
I. П-+-свикна/свиквам+О.,/Ф—►
П+свикна/свиквам4-О21
П-|-свикна/свиквам4-Ф.
II. П=С, М.
Oa^cH-Cj, с-|-Мп, на rCj, na-j-Mn, Мкд.
Ф=да4-изр.
III. С=лице.
С1=лнце, състояние, предмет, дейност, действие,
явление.
IV. Тя беше свикнала със сивата самота (С). Бяхме
вече свикнали с покрусата от злополучния край на това (С).
Те свикнаха с мрака (ВН). . . . докато свикна с тъмнината (С).
Очите ми свикнаха с новите неща (А. Гуляшки). ... да е свикнал отдавна с пъстрите квадрати и правоъгълници (П). Бяха
свикнали с този звук (ВН). ... а сетне свикна с една (С). Малко
по малко свикна с тях (П). . . . която не бе свикнала па толкова
ранен пек (П). ... аз дето съм му свикнал (Т. Тонев). Просто й
свикнаха (П). От малък съм свикнал да се бия (П). Толкова пък
да не съм свикнал да пия (Г. Караславов). Тя е свикнала да яде
плячката сп спокойно (П. Вежинов). . . . бе свикнала да се подчинява (П). ... но съм свикнал да преценявам хората по очите
(Д. Димов).
Забележка: Възможна с и съчетаемост с Об, когато глаголът се съчетава с някси местекмеиия. наречия, напр.: ... не както сме свикнали
(П). Така сме свикнали ст години (М. Величков). Тъй е свикнал (П).
СВЙЯ, -еш,
-е, -ят; св.; непрех.
СВИВАМ. -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Изменям посоката на движението си по нещо, към
нещо, някъде.
I. ПН-свия/свнвамН-Об.
II. П=С, М.
O6 = no+Ci, към+Сп Нрч.
III. С=лице, животно, превозно средство.
Ci=място — улица, път; посока — предмет.
Нрч=място, посока.
IV. Той сви по другата улица (П. Стъпов). Сви по
една странична уличка (П). Те свиха по улица Богориди (С).
Той сви към паметника (К. Цачев). Свих надясно, към тихите
улички (Л. Станев). Ще свиете вдясно (Ст).
СВЪРЖА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
479
свързвам
СВЪРЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Установявам връзка между лица, предмети, явления, процеси и др.
П4-свържа/свързвам-|-О1 мн.
II. П=С, М.
Oj=Cj, Мп, Мкв.
О2=сЧ-С2, с-ЬМп.
Oj мн.=С1+С2» С мп.
III. С—лице, идея, чувство, дейност.
С1=С2=лице, предмет, явление.
Смн.=лица, предмети, явления.
IV. ... които свързваха бившия председател с Пайталей и Тома Лефтеров (А. Гуляшки). Борбата го свързала с непознати до вчера хора (ОФ). Още го свързваха с Илина (Е. Коралов). . . . с които ги свързват мили спомени (ВН). . . . който
ги свързва с нея (ОФ). . . . което ги свързва с тебе (Б. Димитрова). . . . която свързва Москва и София (ВН). . . . умението да
свързва така органично вокален и сценичен образ (М). . . . което
свързва науките една с друга (Марксистко-ленинска философия).
Свързва взаимно две физически величини (Основи на марксистката философия). Свързва отделни думи (ЛМ).
2. Установявам връзка между разнородни неща.
I. П-фсвържа/свързвам^Я1 •
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=с-гС2, с-ЬМп.
III. С=лице, идея, чувство, събитие.
С1=събитие, лице, дейност, чувство, състояние.
С2=лице, дейност, събитие, състояние.
IV. Всяка негова мисъл слушателите свързваха със
събитията (С). Той свързва своята работа с военнослужащите (Е. Каранфилов). . . . без да свързва религията с нейната общественоикономическа основа (Н. Николов). С трудови рекорди те свързаха имената си (ОФ). . . . свързва сегашното положение с решението (РД). . . . което ме свързваше с вашите страдания н борби (Ив. Вазов). Ще се опитам да ги свържа с материал и проблеми
от историята на българската литература (ЛМ). С него свързваме
свърша
480
координатната система (Учебник по физика за чуждестранни
студенти).
СВЪРША, -иш, -И, -ат; св.; прех. и непрех.
СВЪРШВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Върша, изкарвам нещо докрай; направим, изработвам (прех.).
I. П+свърша/свършвам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=предмет, дейност.
IV. Каква хубава работа сте свършили (М). Но „орачът“ е свършил своята работа (Е. Каранфилов). Вече е свършил
значителна част от своето подготвително дело (Е. Каранфилов).
Не би могъл да свърши нищо друго (ЖД). Какво направихте
нивата в Мимерлика? Изорахте ли я? — Малко има още — каза
Дуко, — за ден-два ще я свършим (Й. Йовков, РСБКЕ).
2. Изразходвам нещо напълно (прех.).
I. П+свърша/свършвам+Oj.
II. П=С, М.
О!=С1( Мп, Мкв.
III. С=лице.
Ci=предмет.
IV. Свършихме хляба (РСБКЕ). Свършихме маслото
(РСБКЕ). Свършихме парите. И тях свършихме. Ще мелят онова зърно само, което имат в хамбарите — докато го свършат
(П. Спасов, РСБКЕ).
3. Слагам край на нещо, приключвам нещо (прех. и
непрех.).
I. П4-свърша/свършвам+О1/О2—►
П+свърша/свършвам+О1(
П -j-свърша/свършвам +О2.
II. П=С, М.
O1=Cj, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
III. С=лице.
С1=С2=действие, дейност, процес, състояние.
IV. Те свършиха вечерята (Е. Коралов). Разбра, че
баща му няма да свърши скоро приказките с Добра и дъщерите й
(Г. Караславов). Когато свърших с неприятната процедура по
хигиенизирането. . . (П). Бай Павел. . . за да свърши с мъката (П).
481
сещам се
С несполучливия си брак свърших преди 5 години (С). ...след
като свърши с него (П).
4. Стигам до своя край, свършвам се (непрех.).
I. П+свърша/свършвам+0.
II. П=С, М.
III. С=действие, дейност, процес.
IV. Късият зимен ден вече свършва (Н. Фурнаджиев,
РСБКЕ). Учебната година още не е свършила. Кога ще свърши
конференцията? Тя свърши още вчера.
СЕДЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
Прекарвам времето си някъде.
I. П+седя+Об.
II. П=С, М.
06=34-0!, на4-С1, пред4-С1( пред+Мп, при+Си
прн+Мп, до+С1( до4-Мп, Нрч.
III. С=лице.
С1=място — помещение, предмет, лице (до,
пред, при).
IV. Докато мъжът седеше във фургона им. . . (П).
Те седяха в канцеларията (П). Ние си седим все вкъщи (М. Величков). Седи на двора (С). Седеше на платформата (С). Седеше
на верандата пред лозата (П). Седеше пред нея. Не седи до телефона (П). Не седи до него. Що не седиш при майка си (С). Що не
седиш при нея. Цяла година седи там (Г. Караславов).
СЕТЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
СЕЩАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
1. Идва ми на ум, явява ми се мисъл за нещо.
I. П4-се сетя/се сещам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Не се и сещаха да избършат бликналите сълзи
(Д. Талев). Едва сега се сещам да погледна пред позицията (Л.
Стоянов, РСБКЕ). На два-три пъти Захария изказа съжалението
си, че не се е сетил да вземе една дамаджана с вино (Й. Йовков).
2. Спомням си.
I. П+се сетя/се сещам+Оа/Ф—►
П+се сетя/се сещам+О2,
П+се сетя/се сещам+Ф.
скйтам
482
О., =за+Сд, за+Мп.
ф+=че + изр., ВМ+изр., ВНрч + изр.
III. С=--лице.
Сх = лице, предмет, действие, дейност, състояние
и др.
IV. Тя се сети за Станка и веднага се зарадва (Елин
Пелин). Често пак се сещах за думите му. . . (П. П. Славейков).
Не може да не се сети за тази случка (П). ... за това не бях се
сетил (Ат. Наковски). Но се сетих, че съм забравила отворени
прозорци (Ем. Станев). За щастие, той се сетил, че наблизкобила
къщата на поп Димчо (Ив. Вазов, РСБКЕ). Той се сети къде е
сложил книгата си.
СКЙТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Ходя, бродя безцелно от едно място на друго.
I. П+скитам+Об' ±06" ± По—►П+скитам+Об',
П+скитам+Об",
П+скитам+По,
гт
_1_
+06'
n+ci<HTaM_|_Qg">
п ■
+06
П+скнтам_|_]-[
0" •
II. П = С, М.
Об' = Нрчп съчетание.
Об" —из+Сп no+Cj, в+Сп Нрч.,.
По = Прл.
III. С—лице.
Сх = място — местност, селище, територия.
Нрчл^начин.
Нрч2=място.
IV. Скитах из Лом (ЛФ). Ян Бибиян тръгваше да
скита из града (Елин Пелин). Скитахме по цели нощи из лозята
(С). Скиташе из боровата гора (П. Вежинов). Скитах из Европа
(Г. Стаматов). Скитам по козите пътеки (С). Скитахме по селата
(П. Стъпов). Той скитал по света (Д. Вълев). Две седмици скитах
в бившата Елинпелинска околия (Д. Вълев). . . . дето са скитали
в шумата (П). . . . гдето скитат(Г. Стаматов). Къде скиташ в тази жега (П). И сега сигурно скиташе някъде из парка (П). Не можеше да скита свободно (С). Младите скитат до късно (П). Скитаха
дълго (Г. Караславов). . . . пак скита самичко (П). ... а аз скитах толкова време гладна (ЛФ). Той скиташе извън града съвсем
безцелно (Елин Пелин). Аз нямам време да скитам гладен из улиците (Г. Стаматов).
483
следя
СКОЧА, -иш, -и, -ат; св.; непрех.
СКАЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Хвърлям се със скок някъде.
I. П+скоча/скачам+Об.
II. П=С, М.
Об=в+Сп върху-гС], на-HCj, при+Cj, лри+Мп,
пред-rCj, пред+Мп, Нрч; от-j-Cp Нрч; през+С^
III. С=лице, животно.
С!=място — мястото, на което скачам (е, върху,
на, при, пред) — предмет; мястото, от което скачам (от) — предмет; мястото, през което скачам
(през) — предмет.
Нрч=място.
IV. Защо просто не скочел в първия вагон (П). Той
скочи в най-дълбокото място (П). Скочи върху мрежите (С).
... че е скочил върху калдъръм (С). Той скочи на камъка (Елин
Пелин). Скочи при ореха (С). Скачай при мене (Т. Тонев). Той
скочи пред Павел. Скочи пред него (Ц. Цанев). Той скочи напред
(Ц. Цанев). Скочи от платформата (С). Ян Бибиян скочи от камъка (Елин Пелин). Не помни да е скачал от прозореца (С). Скочи от коня (Е. Константинов). Скочи леко през прозореца (П).
СЛЕДЯ. -йш, -й, -ят; несв.; прех. и непрех.
1. Вървя, движа се по следите на някого (прех.).
I. П+следя 4-01II. П-С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С — лице.
Сх —лице.
IV. Следеше тя дъщеря си на всяка крачка (Г. Караславов). Значи нас е следил (П. Вежинов). Следили са ни цяла
нощ) Р. Михайлов).
2. Наблюдавам състоянието, действията на някого,
на нещо (прех. и непрех.).
I. П-ЬследяЧ-С^/Оз/Ф—►П+следя+Oi,
П+следя4-Ог,
П+следя+Ф.
II. П=С, М.
О,=С!, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф=ВМ+изр., МНрч+изр., дали+изр.
III. С=лице.
Съдействие, дейност, състояние, процес.
сложа
484
С2 = действие, дейност, състояние, процес, лице.
IV. Тя следи приготвянето на храната (ВН). Следи
дейността на България (РД). Те следяха броенето (Ем. Станев).Следеше с примряло сърце и най-слабия трепет по лицето му(Г. Караславов). ... и следяха всяко движение на управителя и кмета
(Г. Караславов). Следя този тропот (Г. Караславов). . . . която
следи здравословното им състояние (ВН). Следя за движението
отзад (Т. Тонев). . . . освен да следят за неговите всекидневни
нужди (С). Няма ли в това предприятие отговорници, които да
следят за качеството и количеството на получената и изработената продукция (РД). В Стрелча партията следяла за новите затворници (П). Да следите как си готвят уроците (Цв. Минков).
Следеше как колите се движат по неговия път (Р. Михайлов).
Трябваше да следи как се дават лекарствата (Ем. Станев). Следеше дали си почистваме редовно машините (П). Следеше да не
се разтури нещо (Г. Караславов).
СЛОЖА, -иш, -и, -ат; св.; прех.
СЛАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех..
1. Оставям някъде нещо, което държа или нося.
I. ГЦ-сложа/слагамZ^Qg-
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=на+С2, в+С2, върху+С2, върху+Мп, пред
+С2, пред+Мп, под+С2, под+Мп, до+С2, до+
Мп, Нрч.
III. С=лице.
С,=предмет, лице.
С2=място — предмет.
IV. Той сложи на масата нови бутилки шампанско
(Ив. Вазов). Сложи сечивото леко на земята (Ст. Загорчинов).
Слага ръка на рамото му (К. Странджев). Сложили един арестант
на стол (С). Него сложили на стол. Сложи ги на прозореца (Е. Каранфилов). ... и го сложи на масата до себе си (Ст. Загорчинов). . . . че в пистолета си е сложил халосни патрони (С). Сложи нови дърва в огъня (Е. Коралов). Той сложи в колчана няколко стрели (А. Гуляшки). Слагаше длан върху главичката на
Алекси (Г. Караславов). Сложи ръка върху челото на Мюрие
(Д. Димов). Сложи ръката си върху рамото на журналиста (К. Калчев). Масата беше преместена напред, а върху нея бяха сложили цветята и венците. Пред свекъра сложиха тепсията с най-
485
служа
добре изпечената баница. Пред него сложиха тепсията с най-добре изпечената баница (Г. Караславов). Сложи ръцете си под мишницата й (А. Гуляшки). Дървото, под което сложиха всичко,
беше високо и се виждаше отдалече. Едно дете сложи стола до
стената. . . . и я сложи до себе си (ЛФ). ... и я сложи до себе си
на масата (Ст. Загорчинов). Но вътре сложиха още много работи
(М). Винаги от дясната си страна ме слагаше (С).
2. Поставям някого, нещо в някакво положение, състояние.
I. ПЧ-сложа/слагам^ф1-
II. П=С, М.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. ... и го слагай да спи (Г. Караславов). ... и
като го сложи да седне на това удобно и затулено местенце
(Г. Караславов). Слагат ги да седнат на стола (С).
СЛУЖА, -иш, -и, -ат; несв.: непрех.
1. Работя, изпълнявам длъжност.
I. П+служа-|-Об±По.—*
П-{-служа-гОб,
П-рслужа—По,
п
1
~гОб
П+служа_1_
п_.
II. П=С, М.
Об=в+С3, при+С2, Нрч.
По=като+С1.
III. С=лице.
С2=професия, длъжност.
С2=лице.
С3=място на работа.
IV. Може да е служил във флотата (ЛФ). В ..Градини
и паркове" трябва да служат само селяни (Г. Стоянов). Служеше
в търговската мисия (П. Вежинов). ... в което служеше (Г. Стаматов). Служел при бояджиите (Д. Вълев). . . . откакто служеше
при него (Т. Тонев). Беше служил като пощенски раздавач (П).
Той беше служил като фелдшер в един турски табор на черногорската граница (Ив. Вазов).
2. Използуван съм за нещо.
I. П+сл ужа(+о|/ф—*П+сл уж а(},
служа
486
„
(+0,)
ГЦ-служа _|_ф .
II. П = С, М.
О^за-рС,, като+С2.
(О”)=на4-С1( на-FMn, Мкд.
Ф=да+изр.
III. С=идея, предмет.
С1 = лице.
С2=действие, дейност, предмет.
IV. Съвременните елитарни теории служат за основа
на естетическите платофрмн на абстракционизма, на абсурднзма
(Б. Райнов). Евазионизмът беше по същество елитарно изкуство,
определено да служи за развлечение и разтуха на знатните слоеве (Б. Райнов). Те служеха за храна само на добитъка (С). Винаги са служели за заблуждаване на масите (Пг). Някои от върховете на изкуството, като „Ма кбет“ на Шекспир. . . . или „Улица
Транснонен“ на Домие, са съвършено негодни да служат за „отдушник“ и за освобождение от тежките преживявания (Б. Райнов).
Служи само за раздразнител (НК). Тези сгради щели да служат
за тракторни станове (Д. Вълев). . . . който служеше за чакалня
(Р. Михайлов). . . . и да служи като критерий за тяхната истинност (Н. Николов). Те служат като проводници на различни биотокове (П. Вежинов). Служи като основа за възникването и развитието на идеите (Н. Николов). Те служат на групи, партии,
класи за задоволяване на дадени нужди (Н. Николов). ... на
която вие служите само за параван (С). . . за да определим точно термина, който му служи за название (Б. Райнов). Дано неговият пример ми служи за поука (П). . . . които му служеха
и тогава, и после само да упражнява една професия (С). Служеха
на хлапетата да се крият от възрастните (Ем. Станев).
3. Работя в полза на някого или на някаква идея.
I. П4-служа 4-0.,.
п. п=с; М.
О2=на+С1, на-f-Mn, Мкд.
III. С=лице, идея, дейност.
С1=лице, идея, чувство.
IV. . . . една култура, годна действително да служи
на цялото човечество (Б. Райнов). Тя трябва да служи с таланта
си на хората (П). Кой е служил на народа и кой на краля (П).
. . . които ще служат на мира (НК). Служи на злите сили (Д.
Вълев). На това чувство безотказно служеше тялото му (Р. Михайлов). Ще служа само на неговите идеи (С). На кого служи
487
слушам
египетското изкуство (С). Ще ти служи (Г. Мишев). Да им служиш
(П. Вежинов).
СЛУЖА СИ, -иш си, -и си, -ат си; несв.; непрех.
Употребявам, използувам.
I. П4-си служа+0...
II. П=С, М.
О2=с-{-С1, с-ЬМп.
III. С=лице.
Са = идея, предмет, лице, знаци.
IV. Обвиняват нас, че си служим с готови идеи (Б. Райнов). И тя си служи с това понятие (С). . . . който си служи с
лъжа (НК). Той си служи с не собствено научни аргументи
(А. Сегренски). Те си служеха със странни аргументи (С). ... че
сме принудени да си служим е един термин (Б. Райнов). Служеше
си само с познати думи (Р. Михайлов). Той не си служеше с мимики (С). С какви оръдия са си служили (НК). Трябва да си служи с юмруците (Г. Стоянов). ... и си служеше ловко с ръцете
(А. Сегренски). Аз си служех с други трима индивиди (С). . . . с
които си служеха (П). . . . и си служи с тях в такива странни съчетания (П. Вежинов). Поне да си служеше с него (П. Вежинов).
СЛУШАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Възприемам със слуха си звукове, чувам (прех.).
I. П+слушам-i-Oj.
II. П=С, М.
О!=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=звук.
IV. Дядо слушаше моите радостни викове (Ив. Давидков). Цели часове слушахме все еклпвия шум на реката (Ив.
Вазов, РСБКЕ). Той слушаше плясъка на рибките (Елин Пелин).
2. Възприемам информация чрез слуха си (прех. и непрех.).
I. ГЦ-слушам+О1/О2/Ф—►П-гслушам-гО1,
П-г-слушам-г-О2,
П-ЬслушамЧ-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О,=за+С2, за-4-Мп.
Ф=че + изр., ВМ-рИЗр., ВНрч-4-изр.
III. С=лице.
С1=реч.
сляза
488
С2=лице, предмет, дейност, действие, състояние
и др.
IV. Като слушахме разказа на украинския писател
(Пг). Все това слушахме. Слушали сме го вече (А. Гуляшки).
Вие за Тодор не сте ли слушали (Ив. Вазов). Слушал съм за дейността му (Д.Вълев). Кой не е слушал за него (Хр. Ботев). .. . или
е слушал за тях (М). Слушал бях, че някъде по тия места е бродил
с четата си (П). Слушах, че си бил в Цариград (Ст. Загорчинов).
Ти слушал ли си какво е туй нещо биостанция (А. Гуляшки).
Тя се спираше и слушаше в тъмнината какво приказват жените
(Й. Йовков, РСБКЕ).
СЛЯЗА, слезеш, слезе, слязат; св.; непрех.
СЛЙЗАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
I. Вървя, движа се по наклон с посока надолу.
I. П+сляза/слизам+Об.
II. П=С, М.
Об=в-|-С1, Ha+Cj, npn+Cj, при-}-Мп, пред+Ci»
пред+Мп, Нрч (мястото, на което слизам); от-jСп Нрч (мястото, от което слизам); no+Cj (мястото, по което слизам); по+Мп; към+Cj (посоката, в която слизам); към+Мп.
III. С=лице, животно.
С!=място — местност, селище (в, на); предмет,
лице (при, пред, до); посока — местност, селище,
предмет, лице (към).
IV. Ще слезем в селото (Ст. Загорчинов). Слязоха
и в Гушанци (Ст. Ц. Даскалов). Тримата мъже слязоха на двора
(Е. Константинов). Слязох при бялата къщичка (А. Гуляшки).
Слязох при нея. . . когато слизаше пред дома на банкера (П).
Слязоха пред него. Слизат надолу (П). Би могло да слезе дотам
(П). . . сякаш слязла от планината (С). Слезе от височината
(Ст. Загорчинов). От оброчището слезе сам Детко (Ст. Загорчинов). Някой слизаше по стълбата (Ст. Загорчинов). Той тръгнал
да слиза по стъпалата (С). Слез по тях (С). И по кои е слязъл (П).
Слизат към морето (П). Слизат към него.
2. Спускам се отнякъде, стъпвам отново на земята
от нещо, на което съм се качил.
I. П+сляза/слизам+Об.
II. П=С, М.
Об = на+С1, o t +Cj .
III. С=лице.
489
смесвам
Cj=MecTHocT, предмет, място.
IV. Ще слезем на нашата спирка (М. Величков).
На Софийската гара слезе вече успокоен (П). Когато слязоха
на окръжната гара. . . (П). Слезе на разклона (Т. Тонев). Те слизаха от трамваите (П). Затова слязох от рейса (А. Гуляшки).
Той слезе от локомотива (С). Слизат от конете (Ст. Загорчинов).
Слезе от кабината (Г. Мишев). Слезе от прозоречната дъска (П).
От него слезе сама Галина Гайтанова (Т. Тонев). От него никой
не слезе (П).
СМЕНЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
СМЕНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Преставам да си служа с нещо и го заменям с друго.
I. П4-сменя/сменявам4-Ог
II. П=С, М.
Oj=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=предмет.
IV. Три молива смених (К. Странджев). Тя всяка
сутрин сменяваше бельото и кърпите (Г. Велев, РСБКЕ). И тях
трябва да сменя (ВН). С тия очила вече не мога да си служа.
Трябва да ги сменя (Елин Пелин, РСБКЕ).
2. Заемам мястото на някого, замествам.
I. П+сменя/сменявам-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Получихме заповед да сменим трета дружина на
позицията (Й. Йовков, РСБКЕ). Аз ще сменя сега кормчията
(П. Спасов, РСБКЕ). Само него нямаше кой да смени (А. Гуляшки). Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз (Вапцаров).
СМЕСЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
СМЕСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Меся, разбърквам две или повече неща в едно.
I. П4-смеся/смесваммн.—*
П-Ьсмеся/смесвам-rOi мн.
сметна
490
II. п=с, м.
Ог=С1, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с +Мп .
Oj m h .=Ci +C2, С мн., M мн.
III. С=лице.
Ci=C2=предмет.
С мн. = предмети.
IV. Той реши да пренесе фия, да го овършее с вършачката и да смеси сламата му с ечемичената (Г. Караславов). Смесиха житото с царевица. После смеси белите и червените карамфили и направи от тях само едни букет (П). Купи два вида бонбони. . . Като се върна, смеси ги наедно в бонбониерата (Чудомир, РСБКЕ).
2. Прен. Погрешно вземам едно нещо за друго.
I. П+смеся/смесвам^п^О! мн.—
П+смеся/смесвам+Oj мн.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О, = с+С2, с+Мп.
Ох m h .^Cj +C,, С мн., М мн.
III. С=лице.
С1=С2 = идея, чувство.
Смн. = идеи, чувства.
IV. Смесват научния материализъм със стихийния
материалистически мироглед (Н. Николов). Смесва материализма
като мироглед с опошлення, вулгарен вид, в който материализмът се представя през 18 век (Марксистко-ленинска философия).
Като смесвам ненавистта с желанието (П). Смесва една песен с
друга. Не смесвайте нашите и вашите грижи. Той смесва два
различни въпроса (РСБКЕ). Има доста голяма разлика между
нашите и вашите грижи — гневно забеляза той. — Не ги смесвайте (Д. Димов, РСБКЕ).
СМЕТНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
СМЯТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Мисля, предполагам, преценявам, на мнение
съм.
491
снабдявам
+0
П4-сметна/смятам^|-]о»
П -г сметн а/смята м+Ф.
II. П=С, М.
O|==Cj, Мп, Мкв.
По=за+С2, за+Прл, за+Прч.
Ф=чеЧ-изр.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, явление, действие, дейност,
състояние.
С2=лнце, качество.
Прл = качество.
Прч=състояние.
IV. Ще ни сметнат за страхливци (Л. Стефанова).
. . . като ме смяташ за сиромах (А. Гуляшки). Тя смяташе своя
Петър за много учен (Е. Коралов). Всеки би сметнал такова
корито и особено такъв брадясал екипаж за пиратски (С). Смятаме названието лъжекултура за далеч по-откровено и по-точно.
Ще сметнат, че сме страхливци. Смятаме, че названието лъжекултура е далеч по-откровеио и по-точно (Б. Райнов).
СМЕЯ, смееш, смее, смеят; несв.; непрех.
Осмелявам се, дръзвам.
I. П-гсмея-рФ.
II. П=С, М.
Ф=да+нзр.
III. С=лице.
IV. Тя не смееше никого да погледне (Влайков,
РСБКЕ). Никой не смееше да помръдне. Тя не смееше да влезе.
Никой не смееше да продума (Елин Пелин).
СНАБДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
СНАБДЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Доставям предмети, материали за задоволяване на
някакви нужди.
-гО,
I. П4-снабдя/снабдявам_|_0
*
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с4-Мп.
III. С=лице.
С1=лице, заведение.
снова
492
С2 = предмет.
IV. За да снабди изданието с истински и сполучлив
портрет на поета. . . (ВН). Снабдявам предприятието седри яйца
(Д. Вълев). Казаха, че и тебе ще снабдяват с продукти. Ще те
снабди с пресни плодове (Л. Стефанова). . . . като го снабдих с
материали (С). През време на войнишката му служба неговите
познайници го снабдяваха с книги (П. П. Славейков, РСБКЕ),
... и да го снабдяват с всичко (Л. Стефанова). Не ни снабди с
исканите количества ученически ризи (РД). Той ще ги снабди с
билети (Ив. Вазов). Снабдява ги с храна (П). С какво ги е снабдявал баща ти? (П. Стъпов).
СНОВА, -еш, -е, -ат; несв.; непрех.
Често отивам някъде и се връщам; ходя, движа се
насам-натам.
I. П+снова-|-Об.
II. П=С, М.
Об=по+С1, из+Cj, между 4-Сп от+Cj, доН-Сь
b +Cj , Нрч.
III. С=лице, превозно средство.
Cj =m h c t o — местност, селище, територия, помещение, предмет (между, от . . . до).
IV. По улиците сновяха мъже и жени (Ем. Станев).
По перона сновяха цигани (П). По шосето още сновяха ремаркета (Д. Вълев). Той започна пак да снове из стаята (М. Величков).
Снове из машинното отделение (Д. Вълев). Те сновяха из двора
(Ем. Станев). Денем и нощем из тесните улички на работническия
квартал сновяха полицаи (Д. Димов). Сновяха куриери между
Ямбол, Сливен и селата (Д. Вълев). Между казармата и канцеларията постоянно сновяха стражари (Г. Караславов). Сноват
между кухнята и хола (М. Величков). Те бързо сновяха между
масите и столовете (Ем. Станев). Сновеше от къщи до Христинини
(Ем. Станев). Тя сновеше като луда от единия край на къщата
до другия (П). В чакалнята сновеше той (А. Барух). А зад тях
сновеше фигурата на Недков (П). Отвъд телените мрежи сновяха
стражари (С). А аз дълго сновях помежду им (А. Сегренскн).
Сновеше нагоре-надолу (Г. Стоянов). Сновяха насам-натам (Ем.
Станев).
СПАДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Влизам в състава, категорията на нещо, принадлежа,
числя се, отнасям се.
I. ПЧ-спадам+О2.
493
спасявам
II. п=с, м.
О2=към-)-С1, към+Мп.
III. С=лице, предмет, явление, идея.
Ci=rpyna, категория.
IV. Той спадаше към първенците на града (Д. Димов).
Спадаше към тия хора (Д. Димов). Те спадат към живите същества (Основи на марксистката философия). Спадаха към тъй наречения музикален свят (Д. Димов). Тази творба спада към есеистично-философската проза (П). Към превратните, изопачаващите действителността представи спадат бог, дявол и други (Основи на марксистката философия). Към такива грешки по-специално спадат съществувалите някога понятия като „топлород“
и други (Основи на марксистката философия). Към втората група
спадат стиховете (П). Той спадал към ония (Д. Вълев). . . . към
които спада и логическото мислене (Н. Николов).
СПАЗЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
СПАЗВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Придържам ^се към нещо установено; съобразявам се
с нещо.
I. П+спазя/спазвам+О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=някакъв вид конвенция.
IV. Те не спазват графика за доставка на стоките
(ВН). Истинският машинист трябва да спазва вспчки правила на
движението (Ив. Бурин, РСБКЕ). Спазват закона. Спазват правилника. Тези са правилата, които трябва да спазвате в нашата
игра. Спазват ги точно.
СПАСЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
СПАСЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изтръгвам от беда, опасност, нещастие.
I. ПН-спася/спасявам-ЬОд.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, идея, състояние, чувство.
IV. Той спаси живота ми (К. Странджев). Той ми спаси живота (Ив. Вазов, РСБКЕ). ... и не да спаси живота си, а
споделя1
494
да спаси своите идеали (Е. Каранфилов). Трябваше да спася вентилатора и пистолета (К. Странджев). Тях никой пе може да спаси (ОФ). Ще направим всичко възможно, за да ги спасим (РД)
СПОДЕЛЯ1, -йш, -й, -ят; св.; прех.
СПОДЕЛЯМ1, -яш, -я, -ят; несв.; прех..
Изказвам пред някого свои мисли, чувства, преживявания.
I. ПЧ-споделя/споделям^Г^уф—-
ГЦ-споделя/споделям^п2^
Ти1
ГЦ-споделя/с поделя а /
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=сЧ-С2, с Ч-Мп .
Ф=чеЧ-изр., ВМЧ-изр., ВНрчЧ-нзр.
III. С=лице.
С1 = идея, чувство.
С2=лице.
IV. Бърза да сподели с нас радостта си от живота
(ВН). Димитър не споделяше с майка си болката от грозните изтезания (Цв. Минков). Своите тревоги се научи да споделя с телефона (ВН). Никога по-рано не беше споделял своите грижи с
дъщеря си (П. Стъпов). ... и е готова да сподели нещо с Вас (М).
. . . когато я споделяше с верни приятели (ОФ). ... и го споделям с тебе (Т. Тонев). Беше узнал необикновена тайна и трябваше
по-скоро да я сподели с някого (Е. Коралов, РСБКЕ). Сподели
с нас, че много обича младите хора (М). Бяха споделили, че работата в батальона не върви добре (Т. Тонев). Стойка Миланова
сподели, че без любов мелодията е мъртва (ЖД). Той сподели с
читателите как се е родил неговият „Разговор с нероденото стихотворение“ (НК). Сподели как със самоотвержените усилия на
първенците изоставащите секции вече преизпълияват плана си
(ЖД).
СПОДЕЛЯ2, -йш, -й, -ят; св.; прех.
СПОДЕЛЯМ2, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Преживявам, изживявам еднакви чувства с някого.
J. ПЧ-споделя/споделямЧ-Oi-
495
споменавай
II. п=с, м.
OV=C1F Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=чувство, идея.
IV. Тя споделя съмненията му, страха му (ЖД). Той
не е длъжен да сподели моите тревоги (Т. Тонев). Тя споделяше
убежденията му (Р. Михайлов). Те споделят материалистическите
схващания на Фойербах (Марксистко-ленинска философия).
СПОМЕНА, -еш, -е, -ат; се.; прех. и непрех.
СПОМЕНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Напомням за нещо чрез назоваването му.
I. П Ч-спомена/с поменавам^^^/ф—••
1
2
(-“О )
П~|-спомена/споменавам^_1_о® •
П-гспомена/споменавам'_{.0^ •
П+спомена/споменавам^
II. П=С, М.
ОМ=С1, Мп, Мкв.
О2=заЧ-С2, за + Мп.
(О2)=наЧ-С3, наЧ-Мп, Мкд, предЧ-С3, предЧ-Мп.
Ф=чеЧ-изр.
III. С=лице.
С1=лине, предмет, действие, дейност, състояние и др.
С.2=лице, предмет, действие, дейност, състояние и др.
С3=лице.
IV. Захвана да ми споменава имената им (Р. Михайлов). Да споменавам ли и вредите, които нанасят (РД). Не би
трябвало да споменаваме концертните програми (ОФ). Искам да
спомена двама души (ЖД). ... и Ганчо споменаваше (Р.Михайлов). Не го споменавай (А. Сегренскн). Вече не споменавах на
мъжа си за Глория (С). На него вече не споменавах за Глория.
. . . за когото бяха ни споменавали по-рано (М). Не ми бе споменавала за това (А. Сегренскн). Не споменавам за безбройните
точни и крайно полезни напътствия към партизаните (Е. Каранфилов). Споменавал за други рейдове (ОФ). Никой не споменава
за онази вечер (А. Сегренскн). Но не спомена за телеграмата
спомня си
496
(П. Вежинов). Споменавахте също за сина на един от вашите свидетели (С). Но защо не спомена за това (Т. Тонев). Да не беше
споменавал за него (Т. Тонев). Мюрие бе споменавал много пъти
пред нея, че като лекар Доминго е по-добър от Ередиа (Д. Димов).
Тя спомена, че била получила от Париж някакъв концерт (П.
Вежинов). Споменава някъде, че тъй ставало с всяка ценност
(Д. Вълев).
спомня си, -иш си, -и си, -ят си; св.; прех. и непрех.
спомням си, -иш си, -и си, -ят си; несв.; прех. и непрех.
Припомням си, сещам се.
I- П+си спомня/си спомниш+О1/О2/Ф--- ”
П + си спомня/си СПОМНЯМ+Ор
П + си спомня/си спомням+Ог,
П+си спомня/си спомням+Ф.
II. п=с, м.
О^Сх, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф=че+изр., ВМ+изр., ВНрч + изр.
III. С = лице.
Сх—С2=действие, състояние, факт, лице, предмет и др.
IV. Стойко си спомни поръчката на стария (Г. Караславов). Те се мъчеха да си спомнят някакво поръчение (Т. Тонев). Спомни си вълнението (ЖД). Спомням си техни жестове и
привички (Ив. Давидков). Спомням си разказа за войник някакъв
(С). Те си спомниха разговора с добре облечения господин (РД).
Спомни си тя сега тия тежки часове (Е. Коралов). . . . защото си
спомни младостта (С). ... и си спомнихме думите на нашия колега (М). Баща си Илия смътно си спомняше (Е. Коралов). Отново си спомни онази икона от църквата (А. Гуляшки). Тя си
спомни нещо (Г. Караславов). Какво ли искаше да си спомни
(Т. Тонев). Не си го спомням (С). Спомняше си и за писмото
(Ст, Загорчинов). Той си спомня за тази първа реч (Е. Каранфилов).
За тоя брак тя си спомняше с гняв и ненавист (П. Вежинов).
Дали си спомняше за Евстати (А. Гуляшки). Спомням си за хората (Ив. Давидков). Неволно си спомних пак за автобуса (М).
. . . за който си спомняли дълго и двамата (ОФ). Като си спомням
за тях (Ив. Давидков). Спомних си за това (Ив. Давидков). Фани
си спомни, че това беше касовата книга на болницата (Д. Димов).
Спомня си, че най-силно впечатление са му направили гладните
деца (М). Спомни си как Галя и Траката тичаха през гората
497
споря
(Т. Тонев). Спомни си тя как посрещна с мъжа си Нова година
(Е. Коралов). ... за да си спомни какво се бе случило (П. Вежинов).
Спомняте ли си към колко часа беше това (П. Вежинов).
СПОМОГНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
СПОМАГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Съдействувам.
I. П+спомогна/спомагам-|-О2/Ф—*
П+спомогна/спомагам-|-О2,
П+спомогна/спомагам+Ф.
II. П=С, М.
O2=3a-f-C], за+Мп.
Ф=да+изр.
III. С=лице, факт, състояние, идея, чувство.
Cj= дейност, действие.
IV. Много хора бяха спомогнали за хващане на престъпници (С). Спомагат за проникване в английската философия
през 17 век на субективния идеализъм (Марксистко-ленинска философня). Спомагат за това. . . но спомогна да се разпали омразата
в душата (Ем. Станев). Следователската служба до голяма степен спомогна да прецени и човека (Ем. Станев). . . . който спомогна да се укрие едно престъпление (Ем. Станев). Има грешки,
които се отразяват лошо на работата, но спомагат да се видят
недостатъците, да се преодолеят слабостите (А. Гуляшки, РСБКЕ).
Убийството бе спомогнало до голяма степен да се забравят и нанизите (Ем. Станев).
СПОРЯ, -иш, -и, -ят; несв.; непрех.
Водя спор с някого.
I. П+споря+О3/0мн.—► П+споря+О.,,
П+споря + 0.
II. П=С, М.
O.»=c+Ci.
III. С=лице.
С!=лице.
IV. Тя продължаваше да спори с директора (Л. Станев). Той спореше с жена си (П). Спореше с Ирочка на ирационални теми (С). Нямаше думи да спори с тия хора (С). С чичо Ангел
не искам да споря (Р. Михайлов). . . . без да спори с тях (НК).
Спореше с някого (Г. Караславов). Но защо спорим още (Т. Тонев). Ние няма за какво повече да спорим (Т. Тонев). Те спореха
за нещо (С).
32 Кратък валентен речник
enpa
49s
СПРА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
СПЙРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Ставам причина, карам някого или нещо да престане да се движи, да действува (прех.).
I. П+спра/спирам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице, движещ се предмет, действие.
IV. Той спря няколко пътника (Ив. Давидков). Спираше момъка (Ст. Загорчпнов). Спира шевролета край пистата
за конни състезания при Банкя (Б. Райнов). Тя спря мърморенето (Ст. Загорчинов). Него не можаха да спрат. Опитва се да го
спре майка му (Др. Асенов). ... че ги спряха (Г. Мишев).
2. Отсядам някъде (непрех.).
I. П + спра/спирам+Об.
II. П=С, М.
Об = в+Сх, y-i-Cj, у+Мп, Нрч.
III. С=лнце.
Ci = MHCTo — местност, селище, лице (у).
IV. Той спираше в Нови хан (П). Спира в поделението
(П). Там обикновено спирала у една приятелка (П). Ще спрем у
тях. Там ... не спираше (П).
3. Преставам да вървя, да се движа, да действувам
(непрех.).
I. П + спря/спирам+0.
II. П=С, М.
III. С=лице, превозно средство, дейност, действие,
машина и др.
IV. След малко те спряха (П). Той спря след тези думи (Ст. Загорчинов). Влакът спря. Работа спря.
СПРА СЕ, -еш се, -е се, -ат се; св.; непрех.
СПЙРАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Задържам, обръщам внимание.
I. П+се спра/се спирам+О,.
II. П=С, М.
02=43+0^ на+Мп, върху+Сх, върху+Мп.
III. С=лице.
С!=идея, дейност.
499
сравнявам
IV. Позволих си да се спра на този въпрос (С). Найнапред ще се спрем на някои моменти от тази теория. Докладчикът се спря на две важни особености. Тези са двата въпроса,
на конто ще се спра в доклада си. Най-напред той се спря върху
предмета на философията. . . предмета, върху който се спираше
(Д. Талев).
СПРАВЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; св.; непрех.
СПРАВЯМ СЕ, •яш се, -я се, -ят се; несв.; непрех.
Съумявам, успявам да направя нещо, да преодолея
нещо.
I. ГЦ -се справя/се справям+О,.
II. п=с, м.
O2=c-|-Cj, c-f-Мп.
III. С=лице.
Сх=лице, състояние, действие, чувство.
IV. . . . нито испанците да се справят с моите пирати
(сб. Бронзовите конници). Не умее да се справи е едно влюбено
момиче (Ем. Станев). Как ще се справи човечеството с тази угроза (С). Ще се справи ли човекът с индустриалното замърсяване
на въздуха (С). ... и знае да се справя с хитрини и преструвки
(Ем. Станев). . . . които се справяха с тоя вид гъсеници (С).
Трудно би се справил с двата коня наведнъж (П). И наистина се
справиха с него (С). Но сама не можеше да се справи с тях (Д.
Талев).
СРАВНЯ , -йш, -и, -ят; св.; прех.
СРАВНЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Уподобявам, приравнявам, оприличавам нещо с друго
нещо.
I. П+сравия/сравнява.м^0
*
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, явление, състояние, дейност
и др.
С2=лице, предмет, явление, състояние, дейност
и др.
срещна
500
IV. Те сравняваха чудото със съдбата на човека (М).
Никога не би сравнил живота на работниците с „озъбено свирепо
куче“ (ЛМ). Хората справедливо захванаха да сравняват това
време със страшната 1876 година (Т. Влайков, РСБКЕ). Него
сравняват с легендарния Левски. Сравняват го с легендарния
Левски (М).
СРЕЩНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
-аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Като вървя, виждам някого, който обикновено се
движи в противоположната посока.
I. П + срещна/срещам+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице.
IV. Срещнах едно момиче (М). Той срещна пощенски
служители (Ем. Станев). Срещнах хора (Сл. Хр. Караславов).
Човек среща някого (А. Гуляшки). Ако ги срещнеше някъде на
пътя си (П. Вежинов). Нас ще срещнат те (Е. Константинов).
Можеха да го срещнат разбойници (Ст. Загорчинов). И все не
можеше да я срещне (Елин Пелин).
2. Натъквам се на нещо, виждам, откривам; изпитвам действието на нещо върху себе си.
I. ПЧ-срещна/срещамЧ-Oj.
II. П=С, М.
О^==С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С! = чувство, състояние.
IV. Срещнаха загриженост (ЖД)- Ние срещаме трудности и в снабдяването (ВН). Ще срещне още много трудности и
препятствия (ОФ). Той не подозирал, че може да срещне такава
зверска съпротива от една проста и слаба наглед селянка (Г. Караславов, РСБКЕ). После заговори за ревизиите си и мъчнотиите,
които срещаше (Й. Йовков, РСБКЕ). Срещаше ги.
СРЕЩАМ,
СТАНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
СТАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Придобивам, добивам друго качество или преминавам в друго състояние, положение; оказвам се някакъв.
I. ПЧ-стана/ставамЧ-По.
501
стигам
II. П=С, М.
По=С1, Прл, Прч.
III. С=лице, предмет, явление, действие.
С^лице с известна качествена характеристика.
Прл = качество.
Прч = качество, състояние.
IV. Станах юноша (Елин Пелин). . . . стана шампион
в групата на майсторите (ОФ). Той стана жертва на мръсно предателство (Ив. Вазов). Той стана затворен, не дружеше много с
хората (Елин Пелин). Станал си нервен и подозрителен (К. Петканов, РСБКЕ). Водата ставаше все по-мътна. Супата стана солена. Времето ставаше студено. Облакът стана тъмен. Играта
ставаше буйна (И. Йовков, РСБКЕ). Пътят им ставаше тронно
дълъг (Ив. Вазов, РСБКЕ). Намесата на Стоил става необходима
(Й. Йовков, РСБКЕ).
2. Получавам някаква професия, служба, звание, чин.
I. П+стана/ставам+По.
II. П=С, м.
По=Сх.
III. С=лице.
С1 = професня, длъжност, звание и др. подобни.
IV. Цонка бе станала основна учителка в Казалар
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Станах лекар (РСБКЕ). Той сам е свирил
някога на цигулка и е вярвал, че ше стане музикант (Св. Минков,
РСБКЕ). Още не се знае кой ще стане секретар на партията (РД).
Той стана доктор на икономическите науки.
СТИГНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
СТЙГАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
I. Отивам до определено място или цел (прех. и непрех.).
I. П+стигна/стигамЧ-О/Об—►
П-гстпгна/стнгам О1(
П ---стигна стигам Ч Об.
II. П=С, М.
Oj=Cx, Мп, Мкв.
Об=доЧ-С2, доЧ-Мп, на - С,. в -С2. пред - С2,
прн-|-С2, Нрч.
III. С=лнце.
С1=С2=място — предмет, селище, местност, лице.
IV. Стигаме селото (К. Странджев). Когато стигна
познатата сграда (М). Той стигна до оградата (Р. Михайлов).
стоя
502
Стигна до вратата (П). Докато стигнем до колата. . . (П. Вежинов).
Стигнал до съседния град (Л. Стефанова). Ще стигне до гръцката
граница (П). Преди да беше стигнал до шосето (Р. Михайлов).
Скоро стигна до градинката (ЖД). Стигнаха до реката (П. Вежинов). Стигаме до най-южната точка на Манхатън (Л. Стефанова). До едно възвишение стигнаха (Е. Коралов). . . . когато стигна до Асенчо (П). . . . които са стигнали до нас (Л. Стефанова).
Стигнаха на обекта (Р. Михайлов). Стигнаха вкъщи (Г. Стаматов).
, . . като стигнаха пред входа (П. Вежинов). Аз стигнах при язо^
вира (А. Гуляшки). Той стигна там (Р. Михайлов).
2. Отивам до определена цел (непрех.).
I. П+с.тигна/стигам-|-О2.
II. П=^С, М.
О2=д о -4-С1, до-i-Mn.
III. С=лице, идея, чувство.
Сл^лице, психическа област.
IV. То стига чак до сърцето (П). Нека нашият апел
стигне до съзнанието и сърцата на родителите (ВН). Стигам до
пластове непроницаемост (С). . . . който е стигнал до края (Р. Михайлов). Как сме стигнали дотук (П). До къде стигна с анкетата (С).
3. Идвам до определена идея, до някакво състояние
(непрех.).
I. П+стигна/стигам Ч~О2.
II. П=С, М.
О2=до+С1, до-рМп, Нрч.
III. С=лице.
Сл=идея. състояние.
IV. И вие стигнахте до тая моя мисъл (К. Калчев).
Щял да стигне до същото убеждение (П). И знаете ли до какво
заключение стигам (Л. Станев). Тук стигаме и до въпроса за съзнанието на гражданите (ВН). И не стигна до едничкия верен отговор (П). . . . за да стигне до известна по-реална представа за
съвременна Италия (РД). Бяха стигнали до такова положение
(ОФ). Отново стигнах до крайност (П). Така ще стигнем до конфликти (Г. Стоянов). Тя стигаше до ужас (С). Стига дори до грубост (НК). Те стигат до опростено деление на. . . (Основи на марксистката философия). До съд стигнахме (Т. Тонев). Ще стигнем
до нея [истината] (Г. Стоянов). Нима дотам е стигнал (Р. Михайлов) .
СТОЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
Оставам (обикновено прав) на същото място, на което
съм; намирам се на определено място.
503
стоя
I. П+стоя +06.
II. П=С, М.
Об^на+Cj, До+Съ до+Мп, в+Ср пред+Cj,
пред+Мп, при+Cp при+Мп, върху+Cp върху+
Мп,^ срещу+Cp срещу+Мп, зад+Ср зад+Мп,
край+Cp край+Мп, между+С,, между+Мп, Нрч.
III. С=лице, предмет.
С^място — предмет, местност, лице.
IV. На общинския праг стоеше Магда (С). ... защото на врата й още стоеше тънкото й копринено шалче (Л. Станев). Той стоеше на моста (С). Стоях на глухото, пусто шосе
(Л. Станев). Фотографията стоеше на неговотофраниузкобюро (П).
Те стояха до вратата на училищната стая (Ив. Давидков). Тя
стоеше до стената (П). Стоеше до прозореца (Л. Станев). Трябва
до рамото му да стои (П). До баща си стои младият Тервел
(Е. Константинов). До него стои младият Тервел. Старият стоеше
в рамката на вратата (Ив. Давидков). Стояха в коридора (П).
Стоеше в антрето (Ив. Давидков). Що си стоиш в общежитието
(П). Влакът стоеше при семафор (С). Аз ще стоя при вас (Е. Константинов). Дълго стояхме върху стълбите на храма (Ц. Цанев).
Тя стоеше върху пътеката (П). . . . върху гърба на което стоеше
Фют (Елин Пелин). Върху него стоеше загънат в хартия предмет.
... че срещу него стои (Е. Константинов). Тя стоеше срещу
него (П). Стояха зад гърба на Тит (Ц. Цанев). Зад него стоеше
само Зарко (Е. Константинов). Край оградата стояха няколко
момчета. Те стояха край него (Ц. Цанев). Между масите стояха
двама непознати мъже. Той стоеше между тях (П). Стоеше под
лампата (ЛМ). Стоеше под нея. Насред площада стояха разпрегнати каруци (С). . . . които стояха наоколо (С). Тя стоеше встрани (Т. Тонев). Тук ще стоим с Гергана (П). ... а насреща й стоеше високият млад мъж (С). Стоеше някъде навън (П). Той стоеше
настрана до черната дъска (Г. Караславов). Стоеше недалеч зад
гърба му (С).
2. Намирам се в някакво състояние, положение.
I. П+стоя+Об/По—►П+стоя+Об,
П+стоя + По.
II. П=С, М.
06=Нрч, съчетание.
По=Прл, Прч.
III. Нрч=начин.
Прл=качество.
Прч =състояние.
страдам
504
IV. Той стоеше като момче (П). Не стоят със скръстени
ръце (С). Продължаваха да стоят в същото положение (Ст. Загорчинов). . . . дали той стоеше над или под равнището й (П),
Стоеше твърдо на свой крак (П). Само той не стон мирен. Стоях
замряла пред нешо неестествено (С).
СТРАДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Понасям несгоди, изпитвам неудовлетворение;
имам някаква слабост.
I. П+страдам+О2.
II. П=С, М.
О2=от+С1, от+Мп.
III. С=лице.
С1 = състояпне, качество.
IV. Тя страдаше от безсъние (К. Цачев). Той страдал
от неизлечим мързел (П. Вежинов). Страда от предразсъдъци
(Т. Тонев). ... но страдаше от слабостта на славолюбието (П).
Често страдат от комплекси (Т. Тонев). Страдат от малко повече
скрупули (П. Вежинов). Не страдате ли от твърде големи угризения (Д. Димов). Страдаме от подобни отрицания (Ем. Станев).
От всичко това той започна да страда (Ем. Станев).
2. Болен съм, боледувам.
I. П'+страдам +О.,.
II. П=С, М.
О2 = от+С1.
III. С=лице.
Cj — болест.
IV. Той редовно страда от зъбобол (П). Страдаше от
задух (Д. Димов). Той страдаше от астма (К. Величков, РСБКЕ).
Страдам от гърло (Чудомир, РСБКЕ).
СТРАНЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
Държа се настрана от някого или от нещо, отбягвам.
I. П + страня+Оо.
II. П=С, М.
О2 = от+Сг, от+Мп.
III. С=лице.
С1=лице, дейност, състояние.
IV. Драгой странеше от хората (А. Страшимнров,
РСБКЕ). Отначало страняхме от нашия нов съученик (П). Той
странеше от всякакви неприятности (П). Започна да страни от
описателния начин (П). Сякаш нарочно странеше от нея (П. Вежинов). Все страняха от тях (Ст. Ц. Даскалов).
505
стърча
СТЪПЯ, -ИШ, -н, -ят; св.; непрех.
СТЪПВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Поставям крак върху нещо или в нещо.
I. ПЧ-стъпя/стъпвамЧ-Об.
II. П=С, М.
Об=на+С1. в-J-Cj, no-J-Cj, върхуЧ-Ci, върхуЧ-Мп,
върху Ч-Мкд, Нрч.
III. С=лнце, животно.
С!=място — предмет, местност.
IV. Тя стъпи на прага (Г. Караславов). Едва бе стъпил на първото стъпало (С). Стъпи на наметалото (Е. Константинов). Той стъпи на шосето (Г. Караславов). Стъпих на асфалта
(Л. Станев). ... а като стъпеше на своята земя. . . (С). . . . която
понякога сякаш стъпваше в празното пространство (П). И в огъня ще стъпи тя (П)’. Стъпвам по нздатинка (С). Тя стъпваше меко
по разпилените листа (Т. Тонев). Стъпи върху пръстите на ръката й (С). Стъпи върху него. Стъпи върху мн (Е. Константинов).
СТЪРЧА, -йш, -й, -ат; несв.; непрех.
1. Стоя прав.
I. П+стърча Ч-Об'±06"/По—>-ПЧ-стърча-гОб',
П 4-стърча Ч-Об",
ПЧ-стърчаЧ-По,
п
,
Ч-Об',
П+стърча
+Об,,
гг
.
Ч-Об'
ПЧ-стърча_|_
По
II. П=С, М.
Об'=наЧ-С1, наЧ-Мп, край (noKpaii)4-Clt край
(покрай)Ч-Мп, околоЧ-Cj, око.юЧ-Мп, вЧ-Cj, Нрч.
Об"==Нрч2, съчетание.
По=Прл, Прч.
Ш. С=лице, предмет.
С]«място — предмет, лице, местност.
Hp4j = място.
Нрч2 = начин.
Прл = качество.
Прч = състояние.
IV. Още стърчеше на естрадата (Ем. Станев). ... на
който още стърчаха хора (С). По-рано стърчаха край чешмата
до премаляване (Ст. Ц. Даскалов). Тя стърчеше като охрана край
него (Р. Михайлов). Стърчаха покрай нас (Р. Михайлов). Около
счйтам
506
къщата стърчаха голи дървета. Около тях стърчаха бетонни колони (Р. Михайлов). . . . защото никак не ми бе удобно да стърча
в тая голяма стая (П). То стърчеше най-отдясно (А. Сегренскн).
. . . което стърчеше откъм западната страна на площада (С).
Стърчаха на кичури очертаните граници (Р. Михайлов). ...чиито стени стърчаха голи и страшни (НК). Мирно стърчаха под
слънцето (С). . . . които стърчаха като изровени чепати дънерн
в прахоляка (Л. Стефанова). Тсй стърчеше нагоре като прояден
зъб (Р. Михайлов). Те стърчаха прави между масите (Г. Стоев).
2. Подавам се; откроявам се с височината си сред
околните предмети.
I. П+стърча-|-Об.
II. П=С, М.
Об = над4-Сг, от-j-Ci, между-f-Cj, Нрч.
III. С = лице, предмет.
Ci = място — предмет.
Нрч = място.
IV. Те ще стърчат над водата (Г. Стоев). Стърчаха
над ледените планини (Р. Михайлов). Той стърчеше над всички
(Р. Михайлов). Раирана риза стърчи от панталона (Л. Стефанова).
От пояса стърчеше дръжката на кремъклия пищов (Р. Михайлов),
Голи дървета стърчаха между зидовете (П). Между коленете
му стърчеше лъскав бастун (Р. Михайлов). Те стърчат навън с
цял метър (Л. Стефанова).
СЧЙТАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Мисля някого, нещо за някакъв; смятам.
П+считам_|_По
П +считам4-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
По=за+С2, като+С2, Прл, Прч, за+Прл, за+
Прч.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С!=лице, предмет, явление, действие, дейност,
състояние, идея.
С2=качество, предмет, явление, действие, дейност, състояние, идея, лице.
Прл=качество.
507
събуждам
Прч =състояние.
IV. Гой. . . само големците считаше за хора (Елии
Пелин, РСБКЕ). Считат за необходимо условие коренното изменение на обществото (Основи на марксистката философия).
... н я считаше почти като сезонно явление (Д. Димов). Считаме
решението на този въпрос проблематично (П). . . . което счита посъвършено (С). Считаме го за недопустимо (ОФ). Особено полемичпа считам, че е постановката на „Вишнева градина“ (НК).
Той счита, че Цачо е боксьор от олимпийска класа (ОФ). Считам,
че това е правилно (НК).
СЪБЕРА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
СЪБИРАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам отделни предмети или част от нещо разпръснато на много места и го слагам на едно място.
I. П+събера/събирам-rOj.
II. П=С, М.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj=предмет.
IV. Събра цветята, които бяха се пръснали по тревата (Елин Пелин, РСБКЕ). Ламбрев повика ординареца си и
взе бързо да събира вещите си (Й. Йовков, РСБКЕ). Той съумя
да събере всичко (Е. Каранфилов). Обикаляше около къщите и
дето види дръвче, клечка, чуканче — събира ги (Й. Йовков,
РСБКЕ).
СЪБЛЕКА, съблечеш, съблече, съблекат; св.; прех.
СЪБЛИЧАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Свалям, снемам дреха от тяло.
I. ПИ-съблека/събличам-ЕОх.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Cj= дреха.
IV. Гостун съблече дрехите сн (Е. Константинов).
Тя съблече палтото (Ем. Станев). Съблече и него. Съблече го.
СЪБУДЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
СЪБУЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
съветвам
508
Прекратявам съня на някого.
I. ПН-събудя/събуждам-1-О!.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, явление.
С1=лице, животно.
IV. Тоя шум събужда Никола (Й. Йовков, РСБКЕ),
Събудих ключаря (С). Силните гърмежи бяха събудили една мечка (Г1). Но тях никой не беше се сетил да събуди (С). Събудиха
ни рано сутринта.
СЪВЕТВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Давам на някого съвет.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
С1 = лице.
IV. Той съветва сина си да не прави така (А. Гуляшки). Вкъщи го съветвали да смени този завод (М). Аз те съветвам
като по-възрастен другар да помислиш още (А. Гуляшки). ... но
те съветвам да побързаш (П).Съветва я да бъде практична (ЖД).
СЪВПАДНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
СЪВПАДАМ , -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Оказвам се тъждествен, еднакъв с друг.
I. П-Тсъвпадна/съвпадам-|-О.,/0—►
П-Ьсъвпадна/съвпадам-т-О2,
П +съвпадна/съвпадам + 0.
II. П=С, м.
О2=с-|-С1, с-|-Мп.
III. С = идея, предмет.
С! = идея, предмет.
IV. Мнението ми е положително и съвпада с мнението
на мама Савка (Л. Станев). Законите на мисленето не могат да
не съвпадат по същество със законите, които те отразяват (Марксистко-ленинска философия). Тези линии, които не съвпадаха
със спектралните линии на химичните елементи (Основи на марксистката философия). Неговата програма съвпадна с моята програма (Л. Стефанова). То съвпадна с истината (С). Датите неви-
509
съдействувам
наги съвпадат (А. Сегренски). Но в нея материализъм и диалектика стихийно съвпадат (Марксистко-ленинска философия). Диалектиката, логиката и гносеологията съвпадат дотолкова.
(Марксистко-ленинска философия).
СЪГЛАСУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да е в съгласие с друго, да не му проти
востои.
II. п=с, м.
Oj =Cj , Мп, Мкв.
О.,=с+С2, с+Мп.
Oj m h .=Cj -|-C2, С мн.
III. С=лице.
С1=С2=идея, състояние, действие, дейност.
Смн.=иден, състояния, действия, дейности.
IV. Той трябва да съгласува легалните с нелегалните
средства за борба (Е. Каранфилов). . . . като я съгласува с последните достижения на естествените науки (Марксистко-ленинска философия). Те могат да съгласуват своите позиции (ОФ).
. . . за да съгласуват средствата за борба (С).
СЪДЕЙСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Оказвам съдействие за нещо, помагам.
I. П4-съдействувам4-О2/Ф—►П-рсъдействува.м-гО2,
П -гсъдейству ва м -j- Ф.
II. П=С, М.
О,=за -}~С|.
ф=да-|-изр.
III. С=лице, състояние.
Съдействие, дейност.
IV. Те подчертават своята решителност да съдейст
вуват за по-нататъшното разведряване (ВН). . . . както и съдействува за непосредствения контакт със зрителя (НК). . . . доколкото
той съдействува за утвърждаване и развитие на ценностите (П).
Това съдействува за изпълнение на производствените задачи
(Пг). Това съдействува да се изпълнят производствените задачи.
Той съдействува да се утвърждават и развиват ценностите.
съдя
510
СЪДЯ, -иш, -и, -ят; несв.; непрех.
Прен. Правя си заключение за нещо.
I. П+съдя+°?/ф—П+ст.дя^0?,
ПН-съдя
ч -ф
'
II. п=с, м.
О'=за+Съ заЧ-Мп.
О2' = п о Ч-С2, поЧ-Мп, отЧ-С2, о т Ч-Мп .
Ф = чеЧ-изр.
III. С=лице.
С1 = лице, качество, събитие.
С2 = белег, качество, действие, състояние.
IV. За историята вие съдите по предметите на миналото (М). По съдбата на полка съдеха за съдбата на своите близки
(Ем. Станев). Сигурно съдите за хората само от книгите (Ем.
Станев). ... и следователно от нашите усещания ние не можем
да съдим за нея (Марксистко-ленинска философия). Съдеше за
тях до голяма степен от това, което беше слушал от Фохта (Ем.
Станев). Че това е действително така — можем да съдим по показанията на физическите уреди (Основи на марксистката философия).
СЪЖАЛЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
СЪЖАЛЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Става ми жално за някого; смилявам се (прех.).
I. ПЧ-съжаля/съжалявам Ч-Oj.
II. П=С, М.
O1=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1= лице.
IV. Отец Йеротей разбра и съжали бедния Викептий
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Но аз не съжалявам тях, съжалявам нея
(Др. Асенов). Около него се събраха бързо любопитни минувачи
и всички го съжаляваха (Елин Пелин).
2. Изпитвам жалост, че е станало нещо (непрех.).
I. ПЧ-съжаля/съжалявамЧ-О2/Ф—►
П Ч-съжа ля/съжалявамЧ-Ог,
П Ч-съжаля/съжалявам Ч-ФII. П=С, М.
O2 = 3a4-Clt заЧ-Мп.
511
съжйтелствувам
Ф=че+изр., дето+изр., задето+изр.
III. С=лице.
С1=дейиост, действие и др.
IV. Аз съжалих за въпроса си (П. Вежинов). Не съжаляваше за ударите, които беше нанесъл (П). Съжаляваме за
безпокойството (Л. Стефанова). Те съжаляват за изпуснатите възможности (Л. Стефанова). ... и е съжалявал за тоя нокаут
(Г. Стоев). Не съжаляваше никога за загубите (П. Вежинов). Съжалявате ли за него (Д. Димов). ... за които да съжаляваме (К. Цачев). Ще съжалявате за това (П. Вежинов). Не съжалявам за
нищо (Р. Михайлов). Той съжаляваше, че дойде (Г. Стаматов).
Той съжали, че не е чел нито една статия (П. Вежинов). Съжали,
че се държа така глупаво (Д. Вълев). Можем само да съжаляваме,
че художникът е останал анонимен (ВН). . . . като съжаляваше,
че допусна в душата си жалост към арестанта (Ем. Станев). Съжалявах, че влязох (Р. Михайлов). Навярно съжаляваше, дето
бе дошъл с нас в ресторанта (Л. Станев). Той съжалява, задето
не знае българския правопис (Р. Михайлов). Сега съжаляваше,
задето прие поканата (Ем. Станев). ... че съжалява, задето е
дал повод за тоя непристоен към негово величество разговор
(Ем. Станев).
СЪЖЙТЕЛСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Съществувам, намирам се, проявявам се заедно с
друго нещо.
I. П+съжителствувам+О2/0—►
П +съжителствувам +О2,
П 4-съжителствувам + 0.
II. П=С, М.
О2=с+Сп с+Мп.
III. С=лице, предмет, явление, идея, качество и др.
С1=лице, предмет, явление, идея, качество и др.
IV. ... че не могат да съжителствуват господар с
подвластна под един покрив (П). Дълговечно съжителствуват с
кактусите (Л. Стефанова). ... за да не съжителствува с насилието (П). . . . след като бе съжителствувал с огъня на истинската
страст (П). . . . която може да съжителствува с изкривеното лице
на расовата омраза (Л.Стефанова). . . . с които съм принуден да
съжйтелствувам (Ем. Станев). Но той толкова дълго бе съжителствувал с тях (П). ... в които истината и измислицата странно
съжителствуват (П). Те продължаваха мирно да съжителствуват (ВН).
създам
512
СЪЗДАМ, създадеш, създаде, създадат; св.: прех.
СЪЗДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Основавам, образувам, организирам.
I. ПЧ-създам/създавам-t-Oj.
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=организация, група и др. подобни.
IV. Ще създадем и в нашия градец театър (Т. Влайков, РСБКЕ). Трябва да създадем самодеен колектив (РСБКЕ).
Създадохме бойна група (РСБКЕ). В групата, която създадохме,
влизаха и те. Създадоха я.
2. Изработвам произведение на изкуството, литературата и др.
I. П+създам/създавам ТО2.
II. п=с, м.
Ox=Cj, Мп, Мкв.
III. С—лице.
С1 = произведение на изкуството.
IV. Пушкин и Лермонтов създаваха не дворянска,
а народна поезия (Б. Райнов). Живописецът, създал едно революционно платно, не може да разчита, че то ще бъде вндено от народа, защото народът не ходи по изложби (Б. Райнов). Трябва
да създадат нови произведения и нови герои (ВН). Той създаде
в творбите си ярки събития и ярки фигури (Е. Каранфилов).
Льолуш е създал увлекателен филм (ВН). Дали са създали нещо
(Ив. Давидков). Създал го е по време на престоя си във Венеция.
3. Ставам причина, полагам грижи да се появи, да
съществува нещо.
I. ГЦ-създам/създавам+Oi.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие, дейност.
С1 = състояние.
IV. Такава една организация на работата ще създаде
по-голяма ритмичност (РД). Това създаде предпоставки за регулиране на основните проблеми (РД). Създаде благоприятна обстановка за договорно уреждане йа принципните взаимоотношения между двете германски държави (РД). Те създават условия
и за електронни преходи (Учебник по физика за чуждестранни
студенти).
4. Причинявам, предизвиквам.
513
съм
I. П4-създам/създавам+0Р
II. П=С, М.
01=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, събитие, действие.
Ci = състояние, чувство.
IV. Те бързат да създадат психоза (ОФ). Митко не
искаше да й създава излишни грижи (М. Марчевски, РСБКЕ).
Многото пътници създаваха разнообразие (Г. Белев, РСБКЕ).
СЪЗНАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
СЪЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Идвам до заключение, виждам, разбирам, схващам.
I. П 4-съзна я/съзна вам-J-0/Ф—П4-съзная/съзнавам4-О1(
П4-съзная/съзнавам4-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=че+изр.
III. С=лице.
С1=състояние, качество.
IV. Той продължаваше да съзнава безплодието на
логиката, с която искаше да я убеди в нещо (Д. Димов). .. .макар и да съзнаваше непопулярността на редица ходове на своя
екип (РД). ... и съзнае пак жалкото падение на личността си
(Д. Димов). . .. които съзнават ужаса на спускащата се над света
нощ (Е. Каранфилов). Той ще съзнава тяхната роля (Е. Каранфилов). Ти съзнаваш всичко (ОФ). В себеотрицанието му имаше
някакво мухлясало нравствено величие, което Фани съзнаваше
(Д. Димов). Той го съзнава отлично (Е. Каранфилов). Съзнаваш
ли грешката си? (А. Гуляшки). Не съзнавах, че правя грешка
(А. Гуляшки). Може би съзнавате, че моето приятелско чувство
е съвсем друго (Д. Димов). Съзна, че някъде дълбоко в себе си
се е дразнил всякога от самоувереността и силата (С). Съзна само,
че помежду им продължаваше да зее вечната пропаст (Д. Димов).
Съзнава много добре, че по онова време дясната македонска организация е могъща (Е. Каранфилов). Не съзнават колко още незрели и неустановени са те (ЖД)-
СЪМ, си, е, сме, сте, са; несв.; непрех.
1. Съществувам, има ме.
1. П+съм+0.
II. П=С, М.
33 Кратвк валентен реннмк
5Ц
съм
III. С=лице, предмет, действие, състояние и др.
IV. То какъв студ е (Елин Пелин, РСБКЕ). Бяха
горещи и задушни дни (Й. Йовков, РСБКЕ). Какви чудесии бяха
(Ст. Ц. Даскалов). Отвънка беше шум (Н. Й. Вапцаров, РСБКЕ).
2. Намирам се някъде.
I. П +съм+06.
II. п=с, м.
Об=на+С!, b +Cj , д о +Cj , до+Мп, при+Сх, при
+Мп, над+Cj, под+Сь зад+Cj, между+С1( между +Мп, Нрч, съчетание.
III. С=лице, предмет.
Сх=място — помещение, местност, селище, територия, предмет, лице.
IV. Той е на улицата. Те са в стаята. Колата беше до
оградата. Той беше до нея. Тази вечер ще бъда при паметника.
Ти да си при мене тази вечер (А. Каралийчев, РСБКЕ). Той е
над главата му. Столът е под масата. Зад тези градини е реката.
Те бяха между двете пътеки. Те бяха между нас. Тогава ние бяхме там. От двете й страни беше гора (Й. Йовков, РСБКЕ).
3. Намирам се в някакво състояние.
I. П + съм+Об.
II. п=с, м.
Об = Нрч, съчетание.
III- С=лице, предмет, дейност, действие, събитие,
идея, чувство, явление, процес и др.
Нрч = начин.
IV. Отблизо Йови разбра, че Нейчо нещо не е добре
(Й. Йовков, РСБКЕ). Тази идея е без практическа стойност (ОФ).
Боян си помисли, че майка му е в опасност (К. Петканов, РСБКЕ).
Съревнованието между отделните чети беше в разгара си (Ем.
Станев).
4. Оказвам се някакъв.
I. П+съм+По.
II. П=С, М.
По=С1г Прл, Прч.
III. С=лице, предмет, идея, явление, дейност, събитие, чувство.
С!=качество, професия, явление, процес и др.
Прл = качество.
Прч=състояние, качество.
IV. Според него Жоро е човек, който иска да помогне
на всички (Ф). Той е първенец в съревнованието (ВН). Те са кубинци. Стаята е голяма и светла. Това изречение сега е известно
515
съобразявам се
на стари и млади (АБВ). Лицето му беше жълто като восък (Ив.
Вазов). Аз искам да съм богат (Елин Пелин, РСБКЕ). И мойте
блянове са чисти (Н. Лилиев, РСБКЕ). В основата си децата —
това са големите (НК). Той е най-опитен и силен в своето изкуство (НК). Той е водещ в тази област.
СЪОБРАЗЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
СЪОБРАЗЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам под внимание; разбирам, пресмятам.
I. П-|-съобразя/съобразявам 4-О2/Ф^П-Ъсъобразя/съобразявам-ЬОц
П-гСъобразя/съобразявам-г Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Л1кв.
Ф=че4-изр., ВМ-}-изр., МНрч-гизр.
III. С=лице.
Съдействие, постъпка, резултат от действие.
IV. Умът му съобразяваше последиците и изхода от
борбата (Ем. Станев). Той съобрази нещо (Цв. Минков). Само едно
не бе съобразил той(С). . . . без да съобрази, че сега колата се
намираше в ниско (Ст. Поптонев). Но той веднага съобрази, че е
безсмислено да спори (Ем. Станев). Съобрази, че нищо не идва даром (П). На часа съобрази, че е сторил голяма глупост (Ем. Станев). Съобрази, че е сбъркал писането и четенето (Цв. Минков).
Докато той успее да съобрази кой може да бъде (П. Стъпов).
Той съобразяваше колко бира са докарали и дали ще стигне
(Г. Караславов).
СЪОБРАЗЯ СЕ, -йш се, -й се, -ят се; св.; непрех.
СЪОБРАЗЯВАМ СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Вземам под внимание, държа сметка за нещо.
I. П+се съобразя/се съобразявам4-0,.
II. П=С, М.
O2=c 4-Cj , с +Мп .
III. С=лице.
Сълице, състояние, факт, събитие, качество.
IV. ... но трябва да се съобразим с новите обстоятелства (Ст. Костов, РСБКЕ). По-добре е човек да се съобразява
с местните нрави и обичаи (Д. Талев, РСБКЕ). . . .щом като не
се съобразяваш с настроенията на масите (А. Гуляшки). Той не
знаеше с какво по-напред да се съобразява.
съобщя
$16
СЪОБЩЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
СЪОБЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Осведомявам за нещо.
+(Оз')
I. П+съобщя/съобщавам
/о'/ф ”
+0"
П+съобщя/съобщавам^02,
+0"
П+съобщя/съобщавам; _? ,
+02
П+съобщя/съобщавам^ф 2.
II. п=с, м.
ОХ=СП Мп, Мкв.
О'=за+С2, за+Мя.
О'2' = на+С3, на+Мп, Мкд.
ф=че + изр., да+изр., ВМ + изр.» ВНрч+лзр.
III. С = лице.
С^факт.
С2=събитие, действие, дейност, състояние, идея,
чувство, лице, предмет и др.
С3=лице.
IV. Макариос е съобщил подробности около извършения преврат на генералния секретар на ООН (РД). Те успяват
да съобщят на арабите маса поразителни сведения (РД). Ще ви
съобщи интересни неща (С). Съобщете му веднага нашите координати (С). Искам да ви съобщя датата на въстанието (К- Калчев).
Той й съобщаваше нещо (С). Ще предам на Луканов всичко, което
ми съобщихте (К. Калчев). Съобщих ви го, за да внимавате
(Др.Асенов). Съобщава ни за пристигането си (Ив. Давидков). Днес
съобщи за десанта (РД). Съобщи им за съгласието на турското
правителство (РД). Съобщиха за намерението на Курт Валдхайм
да удвои числеността на силите на ООН (РД). Ако му съобщя,
че вчера отсъствувах от работа (Р. Михайлов). Тя му съобщаваше,
че е преместен в Серез (С). . . . който й съобщаваше, че се намира
в гарнизонния затвор (РД). Обикновено не й съобщаваше нито
къде се губи, нито какво прави (Г. Караславов). . . . и му съобщава да тръгва веднага на път (А. Гуляшки). Съобщават им да
чакат (Др. Асенов).
СЪОТВ£ТСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
517
съпоставям
Съответен съм, отговарям, подхождам на някого или
на нещо.
I. П-Ьсъответствувамф-О».
II. П=С, М.
О2=на+С,, наф-Мп.
III. С=идея, предмет, състояние.
С1=състояние, идея, предмет.
IV. Остава да се търси коя форма на държавата наймного съответствува на човешката природа (Н. Николов). Неговата идея съответствува на моя замисъл (П). Получените резултати не съответствуват на високите изисквания (РД). Практиката е длъжна да съответствува на идеите (Н. Николов). ... която съответствува на тази маса (Основи на марксистката философия). Те напълно съответствувати по калибър, и по някои особености на гилзите, пръснати край кафенето (Ем. Станев). Такава е идеята, на която съответствува и моят замисъл.
СЪПОСТАВЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
СЪПОСТАВЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Поставям мислено или в действителност едно нешо
наред с друго, за да видя по-добре приликата или разликата между тях; сравнявам.
—О
I. П-(-съпоставя/съпоставямО,
мн.——
i 2
П-гСЪПОСТаВЯ СЪПОСТгБЯМ_д‘>
П+съпоставя съпоставям—Ох мн.
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
О.2=с-|-С2, c-J-Mn.
Oj мн.=С1+Сг, С мн.. М мн.
III. Сх=С2=предмет, идея, качество, явление.
С мн.» предмети, идеи, качества, явления.
С=лице.
IV. Ако съпоставим положението на работника в
буржоазния свят днес с положението му през i? век. . . (Б. Райнов). ... за да съпоставим блясъка й с поведение:»» на момичето
(Т. Тонев). Тях също ще съпоставим с нзвеспшге и : отпреди факти. С тях ги съпоставяха всекидневно. Топ съпоставя положението на работника и положението на селянина в обществото през
този период. Той трябва да издири и съпостави преписите (ЛМ).
Засега съпоставям фактите (Ем. Станев). Такива са фактите.
сърдя се
518
които можем да съпоставим помежду им. Вече сме ги съпоставили
един с друг.
СЪРДЯ СЕ, -иш се, -и се, -ят се; несв.; непрех.
Обзема ме чувство на недоволство, гняв.
I. П+се сърдя+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=лице, състояние, качество.
IV. Той особено се сърдеше на Волов (Л. Стоянов).
... да се сърди на Бобеков (Л. Стоянов). Сърдете се на лошото
време (Ем. Станев). Сърдеше се на музиката (Ем. Станев). На кого
да се сърди повече (Ем. Станев). Не бива да се сърдите на мене
(Ем. Станев). Той е престанал да му се сърди (Ат. Наковски).
Сърдиш ли ми се (Д. Талев).
СЪСТОЙ СЕ, -ят се, само 3 л.; несв.-, непрех.
Съставен е, съдържа.
I. П+се състои+О2.
II. П=С, М.
О2=от+Cj.
III. С=предмет, група, организация и др. подобни.
С1=предмети, лица и др.
IV. Четата сега се състоеше от дванайсет души (Д. Талев, РСБКЕ). . . . който се състои изключително от фанатицисофти (3. Стоянов). Тяхната дейност се състоеше само от планове
(Ат. Наковски). Калориметърът се състои от два съда (Учебник
по физика за VII клас).
СЪУМЕЯ, -еш, -е, -ят; св.; непрех.
СЪУМЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам правилния начин, успявам, смогвам.
I. П+съумея/съумявам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
IV. Той ще съумее да види, бързо да се ориентира (Т.
Тонев). Но тя съумя да се овладее (Цв. Минков). . . . без да съумея
да скрия леката си усмивка (JI. Станев). Ако винаги съумява да
избягва пропастите на кухия патос. . . (С).
519
съчувствувам
СЪЧЕТАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех.
СЪЧЕТАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Съединявам, обединявам две или повече неща в едно
цяло, комбинирам.
I. П+съчетая/съчетавамТХ^Ох мн.—►
II. П=С. М.
Ox=Clt Мп, Мкв.
О2=с+С2, с+Мп.
Oi мн.=Сл+С2, С мн., М мн.
III. С=лице, действие, дейност.
С1=С2=предмет, идея, чувство, състояние.
С мн.=предмети, идеи, чувства, качества.
IV. . . . което ще съчетае постиженията на съвременната цивилизация с романтиката на първобитните хора (М).
Той успя да съчетае общественото с държавното начало (ВН).
Комитетите на жените съчетават по-тясно своите инициативи с
многостранната дейност на народните съвети (ОФ). Тя е съчетала
новите веяния с вековните традиции (НК). .. .които тя е съчетала с вековните традиции. По силата на самата сп философска
същност елитарната концепция съчетава в себе си принципите
на мизантропията с принципите на песимизма (Б. Райнов). Елитарната концепция съчетава в себе си принципите на мизантропията и принципите на песимизма. Тя е съчетала вековните традиции и новите веяния. Съчетава ги в себе си.
СЪЧУВСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Проявявам съчувствие към някого, състрадавам.
I. П+съчувствувам+О2.
II. П=С, М.
O2=Ha+Ct, на+Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. . . . загдето не съчувствувате на този човек (Р. Михайлов). Те съчувствуват на Риса за някакви несправедливости (Г. Стоев). Съчувствувам на злодеите (П. Вежинов). На него
не мога да съчувствувам (ВН). Напълно ти съчувствувам (Ем.
Станев). Всички колеги й съчувствували (П). Съчувствувах му
(ВН). Ще продължаваме да си съчувствуваме (ЛФ).
твърдя
520
2. Благоразположен съм към някого или към нещо.
I. П+съчувствувам+Оо.
II. П=С, М.
О2 = на+С1 (на+Мп).
III. С=лнце.
С1 = идея, дейност, лице.
IV. Той не можеше да не съчувствува на Съединението
(Ив. Вазов, РСБКЕ). Той беше прикрит комунист или най-малко — съчувствуваше на работниците (Д. Димов, РСБКЕ).
ТВЪРДЯ, -йш, -й, -ят; несв.; прех.
Настоявам, уверявам, че нещо е истина.
I. П+твърдя+С^/Ф—•■П + твърдя+О1,
П+твърдя+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф = че+изр.
III. С=лице.
IV. Твърдеше своето (Т. Тонев). А може би истината
е само в материята, както твърдят комунистите (Д. Димов). Аз
още не съм сигурен в това, което ти твърдиш (А. Гуляшки). Те
твърдят, че на съвещанието Федон Гизикис заявил това (РД).
. . . когато твърдиш, че не можеш да отказваш (М). Твърдяха,
че е бич божи (Д. Димов). Той твърди, че долната част на лицето
разваля ефекта (С).
тежа
,
-йш, -й, -ат; несв.; непрех.
1. Имам определено тегло.
I. П+тежа+Об.
II. П=С, М.
Об = Ч+Сц Нрч.
III. С = предмет.
Cj = мярка за тежина.
Нрч = количество.
IV. Лекарството тежи 100 грама (РСБКЕ). Месото
тежи 1 кг. Този предмет не тежи много. Слънцето им тежеше колкото земното кълбо (П). Колко тежи този пакет?
2. Предизвиквам усещане за тежест.
I. П+тежа+06.
II. П=С, М.
O6 = b +Cj , на+Cj, no+Cj, Нрч.
III. С = предмет.
С]=място — предмет.
521
тръгвам
IV. Револверът тежеше в джоба му (Ем. Станев).
Чантата тежеше в ръцете му (К. Цачев). На шията му тежеше
бисерна огърлица (Н. Райнов, РСБКЕ). По твоите клони тежи
злато (А. Разцветников).
ТРАКНА, -еш, -е, -ат; св.; прех. и непрех.
ТРАКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Тракам веднъж или няколко пъти по веднъж.
I. П+тракна/траквам+С^/О,—*
П-ртракна/траквам-rOj,
П+тракна/траквам+О2.
II. П=С, М.
OjssCt, Мп, Мкв.
О2=с+С2, с +Мп .
III. С=лице.
С,=С2« предмет.
IV. Пармаков тракна токове (Ем. Станев). По цели
нощи да тракаш зъби и да зъзнеш (Ст). Той тракна с токовете на
ботушите си (П. Стъпов). ... и възмутено тракна със сабята
(Ем. Станев).
ТРЕВОЖА, -иш, -и, -ат; несв.; прех.
Създавам тревоги, вълнения, безпокойства.
I. П+тревожа+Oj.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лнце, събитие, действие, дейност и др.
С1=лице.
IV. Ала неговото отсъствие от къщи не тревожи вече
мама (Т. Влайков, РСБКЕ). . . . което тревожи ръководството
(РД). Но мене друго нещо ме тревожи. Друго го тревожеше много осезателно (П. Вежинов). Малко я тревожеше мисълта за бъдещето (ЖД).
ТРЪГНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ТРЪГВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Почвам да се движа в определена посока,
I. П+тръгна/тръгвам+Об(О.>).
II. П=С, М.
Об(О2)=към+С1, към+Мп, за+Сх, по+С1г през
+С1( из+Cj, Нрч, съчетание.
турям
522
III. С=лице.
С!=място — предмет, местност, селище, лице.
IV. Дали не тръгват към Бойчиновци (С). Той тръгна
към Липовци (С). Тръгнаха към София (Т). Тръгнахме към стара
средновековна постройка (ВН). Той тръгва към кухнята (М. Величков). Тръгнаха към дъба (Ст. Загорчинов). Тръгнах към вратата (Л. Станев). Тя тръгна към входа на канцеларията (П).
Тръгнаха към гарата (П). Тръгна към другарите си (Ст. Загорчинов). Бавно тръгна към своите съселяни (С). Зарко тръгна към
него (Е. Константинов). . . . който се готви да тръгва за Варна
(П). За Разметаново сме тръгнали (Е. Константинов). Тръгна за
оня свят (Елин Пелин). ... че трябва да тръгва за своя участък
(П). И аз тръгнах за насам (Ст. Загорчинов). След няколко минути тръгнахме по дългия светъл коридор (Л. Станев). Да тръгнат през нощта по течението на реката (С). Какво сте тръгнали по
чужди краища (Ст. Загорчинов). Тръгваш по незнайни пътища
(ЛФ). Стойка тръгна през панаира (Г. Мишев). Тръгнаха през
полетата на Украйна (Сл. Хр. Караславов). Тръгнах през ливадите (Сл. Хр. Караславов). Той тръгна наслуки из района (Т. Тонев). Тръгна из строежа (Т. Тонев). Да тръгнат отново из селото (С). Тръгнаха на югоизток (С). Уверено тръгнаха напред (П).
И пак тръгваше нагоре (С). Би искала да тръгне с нея нататък (С).
Закъде съм тръгнал (Т. Тонев). Тръгна напреко през стърнищата (С). Бързо тръгна назад към височината (Ст. Загорчинов).
Като тръгвах за към тебе. . . (С). Тръгна насреща му (ЛФ).
ТУРЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
ТУРЯМ, -яш, -я, -ят; несв.; прех.
Оставям, поставям, слагам някъде нещо.
I. П-|-туря/турям+§б
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Об=на+С2, в+С2, под+С2, под+Мп, пред-|-С2,
пред+Мп, до+С2, до4-Мп, върху+С2, върху-]Мп, над+С2, над+Мп, Нрч.
III. С=лине.
Сг=предмет.
С2=място.
Нрч=място.
IV. И снимките ви туриха на таблата (Ст. Ц. Даскалов). Тури ръка на устата си (Р. Михайлов). Докато се научи да
523
търся
я туря на вилката. . . (Д. Вълев). Тях ще ги турят на преден
окоп. Тури тетрадката в джоба си (Р. Михайлов). Тури ги в
чекмеджето (Г. Стаматов). Тури ръце под тила си (Р. Михайлов).
Тури я под мишница (Т. Тонев). Навесът, под който туриха багажа, беше приготвен още преди няколко седмици. Туряше храна пред муцуната на породистото куче (Р. Михайлов). Тури храната пред него. Тури го до масата. Тури го до себе си в кабината
(Р. Михайлов). Тури я върху миндерчето (Р. Михайлов). Масата,
върху която туриха всичко, беше застлана със синя покривка.
Туря длан над очите си (Р. Михайлов). Кой те тури там (С). Тури
отгоре хартишката (Р. Михайлов).
ТЪРГУВАМ, ■аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Занимавам се с търговия, с покупка н продажба на
стоки, имоти и др.
I. П+търгувам -рО,.
II. П=С, М.
Oj^c-j-Cj, с-гМп.
III. С=лице.
Cj = предмет — стока.
IV. Търгува с чужди платежни средства (Д. Димов).
Той търгувал със стока (Ст. Ц. Даскалов). Търгувам с химически изделия (Л. Стефанова). Стоките, с които предприятието му
търгува, са с добро качество.
ТЪРСЯ, -иш, -и, -ят; несв.; прех.
I. Полагам усилия да намеря нещо скрито или загубено.
I. П=тьрся+О1.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице.
Сх=предмет.
IV. Търсиха гривната навсякъде (Г. Стаматов). Павел търсеше някакво писмо, но все не го намираше. Ето книгата,
която търсите. Трябваше му едно писмо, а колкото и да го търси,
колкото и да обръща папки и книжа, не можа да го намери
(Й. Йовков, РСБКЕ). Напразно ги търсеха (П. Вежинов).
2. Стремя се да намеря някого, който е избягал или
е отишъл другаде.
I. П+търсяЧ-ОлII. П=С, М.
О1=С1, Ain, Мкв.
убедя
524
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Някакво убийство е станало и търсят убиеца
(М. Грубешлиева, РСБКЕ). Търсели човека (К. Странджев).
Търсели мъж и жена (К. Странджев). Тези са хората, които ние
търсим. Решиха да ги търсят там (М). Напразно я търсил (П. Вежинов). Търсеха я (ЖД).
3. Стремя се да намеря, да избера или да постигна нещо
необходимо или подходящо.
I. П4-търся-гОх.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лиие.
С^състояние.
IV. Той не търсеше помощ (ЖД). Не търсеше утеха
у тях (ЖД). Те търсят препитание (РД). Търсеха решение (РД).
Търси мястото си (Ив. Давидков). Търсеха познанството му (Ем.
Станев). Другият търси мимолетни радости (Ив. Давидков).
Търсят подслон и закрила от войната (П). Започнах да търся
оправдание за себе си (С). Търсеха ония кътчета (Ив. Давидков). Няма какво да търси от тях (П. Вежинов). Той продължаваше да го търси (А. Гуляшки).
4. Прен. Стремя се да открия, да получа нещо ново;
диря, издирвам.
I. П-|-търся-+ Ov
II.П=С, М.
О1=С1.
III. С=лице.
С1=идея, решение.
IV. Търсим темите в литературни източници (Пар).
Търси пътища за преодоляване на изостаналостта (РД). Търси
начин за постигане на целта си (М). Къде трябва да търсим истината (ВН). Търсим отговора за думите на Нина (Сп).
УБЕДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
у бе ж д а в а м , -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Уговарям, скланям някого да се съгласи с нещо, да
възприеме някаква идея; увещавам.
525
уведомявам
II. П=С, М.
O1==Cj, Мп, Мкв.
О2=в+Са, в+Мп.
Ф=че+изр., да+изр., ВМ+изр.
III. С=лице.
С-^лице.
С2=идея, качество.
IV. Той иска да ни убеди във вечната радост на съществуването (Б. Райнов). Трябваше да я убеждава в своята невинност (П). Той ме убеди в резултатността на своя подход (ВН).
Аз гн убедих в моята цел (Л. Стефанова). Той искаше да я убеди
в нещо (Д. Димов). ... за да убеди за лишен път Ередна, че никога не е бил републиканец (Д. Димов). И него искаше да убеди,
че никога не е бил републиканец. Как да те убедя, че не си прав
(А. Сегренскн). Един поглед ме убеждава, че примирението все
още не е настъпило (Б. Райнов). С всички сили се мъчеше да ги
убеди, че са прелюдия към нежност (НК). Трудно може да ни
убеди, че говори истината (П). ... и се мъчите да ме убедите, че
е така (Ем. Станев). С голям труд отец Ередиа го убеди да върне
поне една от машините (Д. Димов). Трябва да убедим Стаменов
да предвиди съоръжение (Р. Михайлов). Той ще го убеди да ни
отведе (П. Вежинов). Убеждаваше ни колко добре е да сп издаден
стенвестник (Р. Михайлов).
УВЕДОМЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
УВЕДОМЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Съобщавам, известявам, осведомявам.
П+уведомя/ уведомявам
+О
_i_q
’
П+уведомя/уведомявам ^ф1'
I
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=за+С2, за+Мп.
Ф~=че+изр., да+изр., ВМ+нзр.
III. С=лице.
Сх=лице.
С2=факт, събитие, дейност, действие, състояние.
IV. ... за да уведоми от своя страна гражданите за
тая промяна (ОФ). Той е длъжен да уведоми за това съответното
уверя
526
партийно бюро (РД). Искам да ви уведомя за една наша операция (Б. Райнов). Тя е уведомила официално ООН, че конференцията ще започне утре следобед (РД). Не мене, а тях трябва да
уведомите за случилото се вчера. Уведомявам ви, че истинският
виновник за трагичния край на Галианов съм аз (Ив. Вазов,
РСБКЕ). Уведомява всички хористи да се явят в 17 часа пред
сградата на Радио София (Предаване на телевизията).
УВЕРЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
УВЕРЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Увещавам някого да повярва в нещо, убеждавам.
I.
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв .
О2=в-|-С2, в-|-Мп.
Ф=че-|-изр.
III. С=лице.
С!=лице.
С2 = факт, идея, чувство.
IV. Тя не беше ме уверявала в противното (П. Вежинов). . . . което го беше уверявало в своята любов (Т. Тонев).
Уверяваше своя избраник, че няма нищо (П). Кого можеше да
увери, че няма нищо. Манол го увери, че за мелницата не ще бъде
похарчена нито стотинка от общия капитал (Ем. Станев). Уверявах ги, че всичко ще тръгне от добре по на добре (А. Гуляшки).
Савов ни увери, че този кран вдига цели многотонни кораби (Л.
Стефанова). Да го уверявам ли, че светът е угаснал за нея (П).
Той ги увери, че в завода е пристигнало вече изложението (Ст. Ц.
Даскалов). Те ме уверяваха, че работата е съвсем друга (JI. Стефанова). Сега няма да те уверявам колко ми е приятно (Т. Тонев).
УВРЕДЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех. и непрех.
УВРЕЖДАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Причинявам, нанасям вреда, напакостявам.
I. П-|-увредя/увреждам4-Oi /O2—*■
П+у вр ед я/ увреждам +Oj,
П 4- увредя/у вреждам+О2.
527
уличавам
II. П=С, М.
Oi=Cv
О2=на+С2.
III. С=лице, действие, събитие.
С1=С2=лице, дейност, състояние.
IV. ... особено ако увреждат общото благополучие
и интереси (Ем. Станев). ... която не увреди връзките между тях
двамата (П). Всяка строгост тук може да увреди на авторитета му
(Ст. Дичев, РСБКЕ). А с тия ваши сметки вие направо увреждате
на държавата (Д. Ангелов, РСБКЕ).
УЗНАЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех. и непрех.
УЗНАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. а непрех.
Получавам, добивам сведения.
I. ГЦ-узная/узнавам-рО^Ог/Ф—►
П -I- узна я/ узнавам -f-Oj,
П+узяая/узнавам-тО.2,
П-г узн ая/узн а вам+Ф.
II. П=С, М.
О1==С2, Мп, Мкв.
О2=за4-С2, за-J-Mn.
Ф=че+изр., ВМ-|-изр., ВНрч-гИзр.
III. С=лице.
С!=факт, състояние.
С2=факт, състояние, събитие, действие, дейност,
предмет, лице.
IV. Не искаше никой да узнае любимото му място за
риболов (Г. Мишев). Нужно е да узнаем фактите (РД). ... че е
узнал една тайна (Т. Тонев). Но такова нещо той никога не би
узнал (П. Вежинов). Няма какво да узнава (Е. Коралов). Тука
узнахме за станалия преврат (К. Величков, РСБКЕ). За случилото си никой не узна (С). Как ще узнаем за деня и часа на тръгването (К. Калчев). Всички бяха узнали за въстанието (Л. Стоянов).
... за която узнаха едва тази сутрин от информационните предавания (ВН). Щом узна за него (Р. Михайлов). Той е узнал, че
Методи е от Михайловград (П). Узна как Дренков е организирал
бягството на Иван Ранчев (Е. Коралов). Набързо узнавам къде
точно се намира млекарницата (С).
УЛИЧА, -йш, -й, -ат; св.; прех.
УЛИЧАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
умея
528
Изтъквам доказателства за виновността на някого,
за участието му в някакво престъпление; обвинявам,
изобличавам.
II. п=с, м.
Oj ==Cj , Мп, Мкв.
О2 = в-гС2, в+Мп.
Ф = че + изр.
III. С=лице.
С1=лице.
С2=дейност, действие.
IV. С шантаж сте искали да изтръгнете от някои войници ноказания, които да уличат вашите подчинени офицери в
неблагонадеждност (П. Вежинов, РСБКЕ). А него уличаваха
в дребни прегрешения. Това ми позволяваше да го уличавам в
дребни грешчици (А. Сегренски). В кражба не можеше никой да
го уличи (Мих. Георгиев, РСБКЕ). . . . които можеха да го уличат, че знае кой е убиецът (Ем. Станев).
УМЕЯ, -ееш, -ее, -еят; несв.; непрех.
Мога, способен съм да върша нещо или да се справям
с нещо.
I. П+умея + Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Той умееше по някакъв начин да натрапва неприятни неща (П). Вие не умеете да ги претърсвате (П. Вежинов).
Умееше да се радва на всяко нещо (Д. Талев, РСБКЕ). Той умееше
да говори ясно и свободно (М. Марчевски, РСБКЕ).
УПОТРЕБЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
УПОТРЕБЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Служа си с нещо, използувам го.
529
упреквам
II. п=с, м.
Oj s s Cl Мп, Мкв.
О2=за+С2, при+С2.
Ф=да+изр., за да + изр.
III. С=лице.
Сх=предмет.
С2=предмет, действие, дейност.
IV. За едно домашно приготвяне на тенджера фасул
майка ми употребяваше две глави лук (П). За портрета на героя
ние употребихме голямо старание (ВН). . . . които жителите на
Тиахуанако употребявали за крепостното и храмовото строителство (П). Вместо вода при бъркането му употребяват лед (ВН).
. . . и я употребяваше при всички удобни и неудобни случаи
(П. Вежинов). Много усилия употребяваха попътна Налбантларе и
поручик Чакъров да го закрепят на крака (П). Той нарочно употреби тая дума, за да не засегне Кольо (Ем. Станев). Трябваше
да употреби много хитрост, за да изнесе някоя малка коричка
(П. Стъпов).
УПРЕКНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
УПРЕКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Коря, укорявам.
II. П=С, М.
Oi=Clt Мп, Мкв.
Оа=в+Са, в+Мп, за+Са, за+Мп.
Ф=че+изр.
Ш. С=лице.
С1=лице.
С2=качество, действие.
IV. Ако ме упрекнете в неверие (Д. Вълев). И го упрекваше в равнодушие, главозамайване, безсърдечие (П). Нямаше кой да ме упрекне в излишен сантиментализъм (П). Той
34 Кратък валентен речник
упълномощя
530
упрекна Херцел за неговата прекадено опростителска формула
(ВН). А него упрекнаха за мекошавостта му. Биха й позволили
да го упрекне за мекошавостта му (П). Упрекваше природоизследователмте, че вършели недопустима „интроекция“ (Основи на
марксистката философия). Кой би могъл да ме упрекне, че не
върша работа (Р. Михайлов). Не ме упреква, че в мен е причината
(Р. Михайлов).
УПЪЛНОМОЩЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
У ПЪЛНОМОЩАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя някого свой пълномощник.
I. П-гупълиомощя/упълномощавам^ф1II. П=С, М.
Oi — Cj, Мп, Мкв.
Ф=даЧ-изр.
III. С=лице.
С1 = лице.
IV. Упълномощиха кмета да направи разследването
(П. Стъпов). Тях упълномощиха да подпишат договора (ВН).
Кой ви е упълномощил да превишавате правата си (Р. Михайлов).
УСЕТЯ, -иш, -и, -ят; св.; прех.
УСЕЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Възприемам със сетивата си.
I. ПЧ-усетя/усещамЧ-Ор' Ф—л-усетя/усещам-г-Oi,
П4-усетя/ усещам ТФ.
II. П^С, М.
Oj=Сх, Мп, Мкв.
Ф = че-Ризр., ВМ-4-изр., ВНрч + нзр., да+изр.
III. С~човек, животно.
Cj— физическо усещане.
IV. Той не усещаше никаква умора (К- Странджев).
Усещаше болки в цялото си тяло (Ив. Остриков). Да усещам на
дланта си чудесното допиране на метала (А. Гуляшки). Той усещаше опънатите си мускули (К. Странджев). Усети засъхналата
кръв (П. Вежинов). Нищо вече не усещаше. Сутрешният хлад
проникваше през дрехите й, но тя не го усещаше (Т. Тонев).
Той усещаше, че хладина се разлива по тялото му (Т. Тонев).
Усети, че му става студено (Т. Тонев). Усещаше как топли талази
заливаха гърдите му (Г. Караславов). Усети ръката си да трепери
531
усложнявам
(А. Гуляшки). Усети една топла вълна да се разлива отгоре му
(А. Гуляшки).
2. Изпитвам някакво чувство.
I. П4-усетя/усещам~гО1/Ф—»П-гусетя/усещам-гО1,
П -Ь.\’сетяЛ’сещам4-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1.
ф=че+изр.» ВМ-гИзр., ВНрч-;-изр.
III. С=лице.
Cj=чувство.
IV. Той усети прилив на ревност (Т. Тонев). Усети
някакъв страх (С). Усещах, че го мразя (С). Той усети, че го обзема панически страх (П. Вежинов). Усети как го изпълни радост (Т. Тонев).
3. Прен. Забелязвам, долавям, разбирам, съзнавам.
I. П+усетя/усещам-гО^Ф—►П-гусетя/усещам-}-О1,
ПЧ-усетя/усешам 4-Ф.
II. П=С, М.
Oj-Cp Мп, Мкв.
Ф—че-}-изр., ВМ—изр., ВНрчЧ-изр.
III. С=лице.
Ci=идея, състояние, действие.
IV. Той бързо усещаше замислите им (П). Тя не усети
намеренията му (Е. Коралов). ... и като че усещаше нещо в
самата действителност (Д. Димов). А намеренията им тя много
бързо ги усещаше. Той усети, че другарят му стана по-неспокоен
(Е. Коралов). Усети, че беше погубила живота си (Е. Коралов).
Усети, че мислите й се объркват (ЖД). Усети как отново загубва
решителност пред силата (Д. Димов). Не усети кога изпуши половин кутия тютюн (Г. Караславов). Усети какво беше загубила
в живота (Е. Коралов).
УСЛОЖНЯ , -йш, -й, -ят; св.; прех.
УСЛОЖНЯ ВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Правя нещо да стане по-сложно.
I. П-Ьусложня/усложнявам-^О,.
II. П=С, М.
Oi=C1( Мп, Мкв.
III. С=лице, събитие, дейност.
Сх=дейност, действие, състояние.
IV. Може би това щеше да усложни живота й (Д. Димов, РСБКЕ). Тяхната намеса усложнява още повече положе-
услужа
532
нието (Св. Минков, РСБКЕ). Това усложни обстановката в района на Близкия изток (РД). Задръстването усложни много уличното движение (ВН). Те усложниха още повече работата си (С).
Известна е вече обстановката, която достатъчно усложниха.
Още повече ги усложниха.
УСЛУЖА, -иш, -и, -ат; св.; непрех.
УСЛУЖВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Правя услуга, помагам, съдействувам.
I. П+услужа/услужвам-|-О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на-|-Мп, Мкд.
III. С=лице.
С1=лице.
IV. Беше готов да услужи на приятеля си (Ат. Наковски). Готов е да услужи на всички (П. Стъпов). И на тях трябва да услужи (С). С нищо не съм ви услужила (М. Величков).
... за да му услужат (Л. Стефанова).
УСПЕЯ, -ееш, -ее, -еят; св.; непрех.
УСПЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Намирам възможност, време, сили да направя нещо;
смогвам, сполучвам, постигам.
I. П+успея/успявам+Ф.
II. П=С, М.
Ф=да+изр.
III. С=лице.
IV. Той успя да овладее положението (С). Сякаш
едва успя да овладее гнева си (Л. Станев). Едва успях да прикрия
усмивката си (Л. Станев). Той успял да стане шеф на кухнята (С).
... но все не успяваше да ги прочете (П). Успя да излезе от вцепенението (П). Успял да намести добре пушката си (С).
УСПОКОЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
УСПОКОЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Въздействувам на някого да стане спокоен; утешавам.
I. П+успокоя/успокоявам+О].
II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
III. С=лице, действие.
533
устоявам
Сх=лцце.
IV. Думите на госта успокоиха Ружа (Е. Коралов).
Той побърза да успокои младежите (П). И сега успокои Григор
(Е. Коралов). Но тях вече никой не можеше дй успокои. Успокои
го Боримечката (Ив. Вазов,„РСБКЕ).
УСТАНОВЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
УСТАНОВЯ ВАМ,- ■<ащ, -а' -ат; несв.; прех.
Определям, разкривам нещо, констатирам.
I. ЯП-рустановя/установявам-ЬО/Ф——
.
П-густановя/установявам-1-Oj,
П-г установя/установявам+Ф.
II. П=С, М.
ОдвСх/Мп, Мкв.
Ф=че-|-изр., ВМ-гИзр., ВНрч-}-изр.
III. С=лиие, уред.
Съдействие, състояние.
IV. Установяваме пряко движението на автомобила
(Марксистко-ленинска философия). Движението на някои материални обекти установяваме посредством различни уреди (Марксистко-ленинска естетика). След това установяваме разлика в
температурата на телата (Учебник по физика за 7 кл.). Тази е
разликата, която установихме с опит. Установихме я експериментално. Най-сетне установи, че е на летуване (П. Вежинов).
С изненада установи, че този път думите му го жегнаха (Т. Тонев). Успях само да установя, че Хемннгуей наистина се е приближил на най-близко разстояние до този забележителен човек
(ОФ). . . . зада установя за лишен път колко различни могат да
бъдат едни и същи неща (Б. Райнов). Установи колко остарял е
езикът на творбите (Е. Каранфилов).
УСТОЯ, -йш, -й, -ят; св.; непрех.
УСТОЯВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Не се поддавам на въздействието на сила, натиск,
напор; държа се.
I. П-f- устоя/ у с т о я вам 4-0,.
II. П=С, М. '
О2=на4~С1, на-f-Mn.
III. С=лнце, предмет.
Съдействие, състояние.
утвърдя
534
IV. Там мъжът устояваше на обстрел от две страни (П).
, . . за да устоя на бурните напъни на вятъра (П. Вежинов).
Би устоял на създаденото равновесие (П). Не на всичко можеше
да устои.
2. Прен. Издържам неблагоприятното въздействие на
нещо; понасям.
I. П+устоя/устоявам+О,.
II. П--=С, М.
О2=на+С1, на-ТМп.
III. С = лице, животно, растение.
Ci = състояние, явление, действие.
IV. Не могат да устоят на студа (РСБКЕ). След като
бе устояла на мъченията (Д. Димов). Устояват иа всички несгоди
в живота (ВН). ... на които и учени не можеха да устоят
(Г. Караславов).
3. Прен. Оставам твърд в убежденията си.
I. П-|-устоя/устоявам-гО.,.
II. П=С, М.
O2 = Ha+Ci, пред-ЬС.!.
III. С=лине.
Cj=договор, състояние.
IV. Те устояха на клетвата си (Г. Стаматов). Не можах да устоя на изкушението (Ем. Станев). Не устоя на договора
(Ст. Ц. Даскалов). Не устояхме пред умоляващата влага в очите
му (Л. Стефанова).
УТВЪРДЯ, -йш, -и, -ят; св.; прех.
УТВЪРЖДАВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Одобрявам, потвърждавам.
I. П-|-утвърдя/утвърждавамT-Oi/Ф—►
П-г утвърдя/ утвърждавам+Oj,
П 4-утвърдя/утвърждавам 4-Ф.
II. П = С, М.
Oj ^Cj , Мп, Мкв.
Ф=че4~изр.
III. С=лице, дейност, резултат от дейност.
С1 = идея, качество.
IV. Те утвърждават линията на партията (РД). Това
утвърждава усещането за арабска принадлежност (НК). Тук
се проявява стремежът му да утвърди искреността на чувствата
(НК). Утвърждава една чудесна традиция (ОФ). Той утвърждава,
че човек сам изгражда своята участ (ОФ).
535
участвувам
УЧА, -иш, -и, -ат; несв.; прех.
Предавам на някого знания, умение в някаква област,
научавам някого на нещо; обучавам.
I. П+уча^ф— П+уча+%.
J-O.
ПЧ-уча!#II. п=с, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2=на-гС2, на-i-Mn.
Ф=че-гизр., ВМ-т-изр.
III. С=лице.
С!=лнце.
С2=качество, идея, действие.
IV. Трябва да учи децата на здрав смисъл (Ем. Станев). Учи хората на разни дяволии (Ем. Станев). Тп ги учи на
добро (А. Гуляшки). Да ги учите на смелост (К- Странджев).
Можете да ме учите на гражданско съзнание (Ем. Станев). Да я
учи на покорство (П). Започнаха да го учат на друго изкуство
(А. Гуляшки). Никой не беше ги учил на това (Цв. .Минков).
Но вие на друго сте ме учили (Т. Тонев). Учехме гостоприемните
домакини да се кичат с мартеници (НК). Той учел партизаните
да стрелят (М). Баща му учеше него и брат му да разпознават
звездите (Ем. Станев). Тя ме учи да танцувам (Ем. Станев). В
гимназията не .са ме учили как се работя на циклостил (П). Няма
да ме учиш как да говоря (Е. Коралов). Тя ме учи как да се грижа за болния (П). Ти мене няма да ме учиш какво да правя
(П. Вежинов). Няма да ме учиш какво да правя (П).
УЧАСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Вземам участие в нещо.
I. П+участв\?вам-гО.,.
II. П=С, М. '
О2=в-гС1, в-т-Мп.
III. С=лице.
С2= дейност, действие, група.
IV. Тя не участвува в днешното представление
(Л. Станев). Участвува в освобождението на Етиопия (ВН). Трябва
да участвуват в защитата на жизнените си интереси (С). С готовност ще участвуват в кръстоносния поход (С). Той е участвувал
във въстанието (Т). Те участвуват в битката (С). Тя се с съгласила
да участвува в започващата днес конференция (РД). Участвували
характеризирам се
536
в една анкета (РД). Участвувах в естраден състав (Пг). Участвуваше в ръководствата на кооперативните и синдикалните съюзи (С).
... в който участвуват двамата (П). ... в която да участвуват
15 страни (ВН). Готови сме да участвуваме в нея (С).
ХАРАКТЕРИЗИРАМ 'СЕ, -аш се, -а се, -ат се; несв.; непрех.
Отличавам се с някои особени черти, свойства.
I. ГЦ-се характеризирам+О2.
II. П=С, М.
Оз=с +Cj.
III. С=дейност, действие, събитие, процес, лице и др.
Cj = качество, свойство.
IV. Първият период се характеризира с усилена и
упорита пропаганда на социалистическите идеи (РСБКЕ). Културно-просветната обстановка се характеризира с един изключителен подем на нашия духовен живот (в. Български народен театър). Всяка предолимпийска година се характеризира с великолепни постижения (ОФ).
ХАРЕСВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Изпитвам наслада, удоволствие, задоволство; нрави
ми се, одобрявам.
I. П+харесвам+Oi.
II. П=С, М.
Oi=Ci, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С^лице, предмет, качество, действие и др.
IV. Сам Йордан хареса работата си (Й. Йовков,
РСБКЕ). Партизаните като че харесаха скривалището (М. Марчевски). Те като че всичко харесват (А. Гуляшки, РСБКЕ).
2. Харесвам се, нравя се, допадам.
I. П+харесвам+О2.
II. П=С, М.
О2=на+С1, на+Мп, Мкд.
III. С=лице, предмет, действие, дейност, качество
и др.
Сг=лице.
IV. Разправиите на Свиленка с Манчо не харесаха. . .
на Манчо (Кр. Григоров). На нея никак не харесаха тези думи.
Това решение ми хареса. Тази лъжа му хареса (Г. Караславов).
Особено й хареса меката копринена покривка на масата (Г. Караславов). Нищо не им хареса.
537
хйдя
ХВАНА, -еш, -е, -ат; св.; прех.
ХВАЩАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Вземам, поемам с ръка нещо или някого.
I. ПЧ-хвана/хващамЧ-О,.
II. П«С^М.
Oie'C„ Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=лице, животно, предмет.
IV. Високият, едър селянин хвана коня за юздите и
го поведе (Й. Йовков, РСБКЕ). . . . като хвана главата сн с
ръце (Елин Пелин, РСБКЕ). Той хванал стражаря за гушата
(Д. Ангелов, РСБКЕ). Той хвана пушката (П. Стъпов). Хвана
бързо дръжката на вратата (П). А него хвана за ръката. Хвана го
за ръката (Ив. Вазов, РСБКЕ).
ХЛЪТНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
хлътьмь, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Попадам, навлизам във вдлъбнатина, влизам, вмъквам
се някъде.
I. ПЧ-хлътна/хлътвам+Об.
II. П=С, М.
O6=b +Ci , задЧ-Cj, междуЧ-С,. презЧ-С,, Нрч.
III. С=лице, животно, предмет.
Сх=място — предмет.
IV. Той хлътна в тревата (П). Лалугерът хлътна в
една от дупките (П). Хлътваше в някоя празнина (Г. Стоянов).
Хлътнем ли в някаква яма. . . (Д. Вълев). . . . или пък хлътне
в някоя бездънна пукнатина (П). Те хлътнаха в широкия корпус
на бъдещия заводски цех (Р. Михайлов). Хлътна в къщата ненадейно (П). Хлътна в отворената врата (Л. Стефанова). Когато
хлътна зад храстите. . . (Р. Михайлов). Той хлътна зад високия
ръб на насипа (С). Хлътнал между струпаните камъни (Д. Вълев).
Хлътваме през отворената врата на магазина (Л. Стефанова).
Вътре хлътна (Р. Михайлов). Бе хлътнала навътре (С).
ХОДЯ, -иш, -и, -ят; несв.; непрех.
Посещавам някого, отивам някъде.
I. ПЧ-ходяЧ-Об.
II. П=С, М.
Об=вЧ-Сп наЧ-Cj, приЧ-Cj, приЧ-Мп, доЧ-С„
Нрч.
хукна
538
III. С = лице.
Сг=място — местност, селище, територия, лице.
IV. Не ходил в Испания (С). Ходил съм в столицата
(ЛФ). В село си ходеше рядко (С). Бях ходил в забавачницата
(Л. Станев). В неделя ходят в ресторанта (Г. Стоев). Ходил е в
командировка там (П). Ходят често на екскурзии (П). А при Алексиев няма защо да ходя (П). Бил ходил при Радославов (С). Започна да ходи при него (С). Ходих чак до Провадия (П). Къде
бяха ходили (Г. Караславов). Не ща да ходя никъде (П). Не сме
ходили там (Е. Коралов).
ХУКНА, -еш, -е, -ат; св.; непрех.
ХУКВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
1. Изведнъж се спускам в силен бяг.
I. П+хукна/хУквамЧ-Об.
II. П=С, М.
Об=към+С1т след (подир) -f-Cj, след (подир)4Мп, no4-Clt през+Cj, Нрч.
III. С = лице.
Cj = посока — предмет, лице (към, след, подир),
място — предмет, местност (по, през).
Нрч = посока, място.
IV. Тя хукна към кухнята (П. Вежинов). Тогава хуквах към лозята и градините (П). ... и хукна към огнената улица
(ВН). Хукнахме в непрогледната тъмнина към окопа (П). После
хукна след момчето (ЛФ). Хуква след него (П). Хукнаха подир
него (П). Той хуква с нея по шосето (П. Вежинов). ... и е хукнала по баирите (П). Хукна през слънчогледите (С). Той хукна
през царевицата (Ем. Станев). Хукваше обратно (П). Къде си
хукнал (Ем. Станев). Той хукна нагоре към рида (Ем. Станев).
Ненадейно хукваше нанякъде (С). И хукна по стълбата надолу
(П). Хукна надолу по стръмното към гората (С).
2. Започвам да бързам, за да направя нещо.
I. П-рхукна/хуквам-ЬФ.
II. П=С, М.
Ф=да + изр.
III. С=лице.
IV. Те хукнали да се укриват (Ст. Ц. Даскалов).
Хукна да бяга (П). Той хукна да се крие в окопа (С). Но не хукнах да диря никого (С). Хуква да води колата (П).
ЦАРУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
539
чакам
Прен. Господствувам, владея.
I. П+царувам+Об.
II. П=С, М.
Об=в4-С1, околоЧ-С,, Нрч.
III. С=лице, състояние.
С\=място.
IV. В театъра царува съседът (Б. Райнов). В света
царуват убийството и експлоатацията (Ем. Станев). Безредие
царуваше и в другите стаи (Д. Димов). Около трапезата царуваше известно оживление (Д. Димов). Той весело ще си царува в
Куско (П). Навсякъде царува най-пълна поквара (Н. Николов).
. . . където царуваха зли стражари (П. Стъпов).
ЦАРЯ, -йш, -й, -ят; несв.; непрех.
Господствувам, владея.
I. ПЧ-царяЧ-Об.
II. П=С, М.
Об=вЧ-С1( на-т-Cj, Нрч.
III. С=състояние.
Cj=MHCTO.
IV. Чистота цареше в стаята (П). Тази миризма цареше в цялата къща (П). . . . който цари в света (Е.м. Станев).
На острова цареше спокойствие (П). Вътре цареше безредие (II).
ЦЕЛЯ , -йш, -й, -ят; несв.; прех.
Имам за цел.
I. ПЧ-целя-ЬО^Ф—— П—целя — Ot,
ПЧ-целя—Ф.
II. П=С, М.
О1=С1.
Ф=даЧ-изр.
III. С=лице.
С!=състояние, действие.
IV. Те целят изостряне на обстановката (РД). Целят
мир (РД).. Но знам, че това целиш (Ем. Станев). Целят да се изостри обстановката. Той целеше да се уточни естеството на промените (ВН). Целят да се постигне трайна сигурност на Европейския континент (ВН). Нито за момент не е целяла да окупира
острова (РД).
ЧАКАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Желая, надявам се, допускам.
I. ПЧ-чакамЧ-О/Ф—►П+чакамЧ-Ор
ПЧ-чакамЧ-Ф-
честитя
540
II. П=С, М.
Oj=C1, Мп, Мкв.
Ф=дай-изр.
III. С=лице.
Сх=действие, състояние, събитие, лице. ,
IV. ... и да чака одобрението му (Ст. Загорчинов).
Не чакаме помощ от никого (Ст. Загорчинов). Сякаш чакаха и
от него покана или разрешение (Ст. Загорчинов). Не чаках втора
покана (Сл. Хр. Караславов). ...ида чака отслабването й
(Д. Димов). . . . когато са чакали новите назначения и премествания (С). Той не чака отговор (К. Странджев). Не чаках повече
обяснения (Сл. Хр. Караславов). Тълпата чакаше излизането
на княза (Ем. Станев). Те чакаха сигнал (Т. Тонев). Чакаха реда си (Е. Коралов). Чаках удобен случай (А. Гуляшки). Спокойно
щеше да си чака пукването на зората (Г. Караславов). Тя чакаше
нова вълна от ругатни (П. Вежинов). . . . които са чакали всяко
негово слово (Е. Каранфилов). Чакаше сина си (Г. Караславов).
Чакаме ли някого (Г. Мишев). На определеното място го чакаше
(Ст. Загорчинов). Той чакаше да се развидели (Г. Караславов).
Чакаха под гъстия клонак да спре дъждът (Е. Коралов). Тя чакаше да се затопли ютията (А. Гуляшки). Чакаха да дойде паролата за въстанието (Ив. Остриков). Чаках стария да излезе на
работа (Сл. Хр. Караславов). Ще чакам да се върне само (Г. Караславов).
ЧЕСТИТЯ, -йш, -й, -ят; св.; прех.
ЧЕСТИТЯ ВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
Изказвам на някого поздравления.
I. П4-честитя/честитявам j^Q1-
II. П=С, М.
О^:=С1, Мп, Мкв.
О2=на+С2, на-f-Mn, Мкв.
III. С=лице.
Ci=събитие.
С2=лице.
IV. Всички честитяват на момичето рождения му ден.
На тях ще честитим настъпващия празник. Тъкмо се канех да
ти честитя скорошен брак (Б. Райнов). Редят се боляри, войводи,
велможи и царския сан честитят му с поклон (Ив. Вазов, РСБКЕ).
Когато всички й честитяват унуче. . . , тя изпитва и някаква
гордост (Т. Влайков, РСБКЕ). Научихме за спечелената от теб
541
членувам
победа, която искаме да ти честитим. Днес Ви е имен ден и аз
дойдох да Ви го честитя (Елин Пелин).
ЧЕТА, -еш, -е, -ат; несв.; прех. и непрех.
1. Възприемам, разбирам нещо написано или напечатано (прех.).
I. П+чета+Ор
П+чета+0.
II. П=С, М.
O^Cj, Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1=някакъв вид текст.
IV. Той четеше вестник (Ем. Станев). Четеше книга
(Е. Коралов). Четеше ли дебелите учебници (ЖД). Чета листа
(К. Странджев). ... и когато четях тия писма (Ив. Давидков).
Днес ние четем неговите произведения (Е. Каранфилов). Четяха
с присвити устни статиите, речите му (К. Калчев). Все още четат
с увлечение приключенски романи (Е. Каранфилов). . . .докато
четеше бележката (РД). Чете показанията (С). Четеш нещо
(Е. Коралов). Чел съм го (К. Странджев). Ще трябва да чета
(К. Странджев). Дни наред четохме заедно (ЖД). Четеш в библиотеката (Е. Коралов). Те вече могат да четат.
2. Получавам информация чрез четене (непрех.).
I. П4-чета-ЬОа/Ф—►П+чета+О2,
П-Ь чета 4-Ф.
II. П=С, М.
О2=за-|-С1, за-ЬМп.
Ф=че-|-изр.
III. С=лице.
С1=лице, предмет, действие, събитие, състояние,
явление, процес и др.
IV. Снощи четох за приземяването му (П). Още тогава беше чел за руската революция (Е. Коралов). Още тогава
беше чел за нея. Четох в списанието, че първият железен човек
комай проходил (К. Странджев). Беше чел някъде, че в древна
Гърция се пазела чаша. . . (Т. Тонев). Чете ли, че човек изговаря дневно обикновено 1000 думи (ЖД).
ЧЛЕНУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Участвувам като член в състава на организация.
I. П-4-членувам4-О2.
II. П=С, М.
О^вЧ-С^ в+Мп.
чувствувам
542
III. С = лице.
Сг = органнзация.
IV. Членувате ли в някоя партия (П. Вежинов,
РСБКЕ). В партията членуваше още от основаването й. Хората,
които членували в комитетите, не бивало да се знаят (Ст. Дичев,
РСБКЕ). ... в която членуваше (П).
ЧУВСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех.
1. Изпитвам, изживявам някакво чувство.
I. ПЧ-чувствувам-rOj.
II. П=С, М.
Oj ^Cj , Мп, Мкв.
III. С=лице.
С1 = чувство.
IV. Чувствувах угризения (С). Никога не съм чувствувал такъв възторг при пеенето на една народна песен (Ив. Вазов, РСБКЕ). Гледаше я той и не чувствуваше нищо, ни жалост,
ни мъка (Елин Пелин, РСБКЕ).
2. Усещам.
I. П+чувствувам+ОХ/Ф—»-П-(-чувствувам-i-Ox,
П ---чувствувам-)-Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф=че + изр., ВМ-гНзр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
Сг—физическо състояние.
IV. Той чувствуваше умора (Т. Тонев). . . . без да
чувствува глад (НТ). Той чувствува мощ, телесна и душевна мощ
(Елин Пелин, РСБКЕ). Той чувствуваше, че е уморен. Чувствуваше колко много го боли рамото му (Ст. Поптонев). Те чувствуваха как студът проникваше дълбоко и почти достигаше до костите им (Ив. Мартинов, РСБКЕ).
3. Съзнавам, разбирам нещо.
I. П4-чувствувам-f-Oj/Ф—>-П +чувствувам+Ох,
П+чувствувам+Ф.
II. П=С, М.
О1=С1, Мп, Мкв.
Ф = че+изр., ВМ+изр., ВНрч+изр.
III. С=лице.
С1 = състояние, действие.
IV. Те почнаха да чувствуват липсата на модерно оръжие (Д. Димов). Той чувствува тяхното доверие (М). Тя чувствуваше тая нежност (Е. Коралов). Никога с такава сила не беше
543
ш&твувам
чувствувал свободата (Е. Коралов). ... и чувствува революционния ритъм на Кресненското въстание (Е. Каранфилов). Умее да
чувствува тръпките на епохата (Е. Каранфилов). ... в конто
околните чувствуват действието на тази необмисленост (М). Той
чувствуваше живота като него (Е. Каранфилов). Аз чувствувам
съвсем друго (Д. Димов). Чувствуваше, че му е добре с този приказлив човек (Т. Тонев). Смътно чувствуваше, че би рискувал
дори да се разори (П. Вежинов). Чувствувах, че допълвах образованието си (С). Той чувствуваше колко нещастна е сестра му
(Е. Коралов). Чувствуваше как той се възхищава от иея (Е. Коралов).
ЧУЯ, -еш, -е, -ят; св.; прех. и непрех.
ЧУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; прех. и непрех.
Прен. Узнавам, научавам нещо.
I. ПН-чуя/чувам-гО1/О.,/Ф—-П-гчуя/чувам-hOj,
П -гчуя/чувам-^-О;.,
П—чу я/чувам -г Ф.
IJ. П=С, м.
О1=С1, Мп, Мкв.
О2—за4-С2, за-т-Мп.
Ф=че+изр., ВМ-Ьизр., ВНрчЧ-изр.
III. С=лиие.
Cj—факт.
С2=действие, състояние, явление, предмет, лице
и др.
IV. Чух интересни неща (ОФ). Исках да чуя мнението й по тоя въпрос (ЖД). Той замълча да чуе по-добре обясненията (С). ... че вече съм чувала това име (ВН). Дано чуе нещо
хубаво от снаха си (Елин Пелин). Това искаше да чуе тя (Г. Караславов). Нищо не съм чула (Г. Караславов). Чух за нещастието
(Т. Тонев). Чух за бюлетините на Серафимов (Е. Коралов). Не
щат и да чуят за този нехранимайко (ВН). Чувал е за тебе
(Е. Коралов). Ами за онова да си чула (Г. Караславов). Ти за пръв
път лн чуваш, че оставаме (С). Бях чувал, че близо до Петрнио се
намирало някога селото Изток (С). . . . защото съм чувала, че
такива материали досега внасяха отвън (ВН). Искам да чуя
какво той ще мн каже (П. Вежинов).
ШЕСТВУВАМ, -аш, -а, -ат; несв.; непрех.
Стремително настъпвам, разпространявам се.
I. ПЧ-шествувам+Об.
шествувам
544
п. п=с, м.
ч
Об = по+Сг, в+Сг, на+Сц сред (всред)4-Ci,' H$V
III. С=лице, идея, чувство.
4
Сг=място.
V
IV. Призраците на страка и. на паниката шествуват
по земята (Б. Райнов). Неговите поетически чувства и интереси
са закърмени най-напред от руските художници на словото, които
тъй победоносно шествуват сега по Европа (П. П. Славейков,
РСБКЕ). То шествува в света (Н. Николов). Шествува на възторжените им събори (НК). Всред този блясък шествуваше с
музика начело цветът на столичната интелигенция със запалени
факли (Ал. Константинов, РСБКЕ). Там шествуваше цветът на
интелигенцията.
КРАТЪК ВАЛЕНТЕН РЕЧНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН РЕЧНИК
МАРИЯ
ПОПОВА
Художник Е. Станкулов
Редактор В. А б а з о в
Худ. редактор С. Даскалов
Коректори Й. Костадинова, М. Калчева
Издателски индекс 8881
Дадена за набор на 4. П. 1986 г.
Подписана за печат на 29. ХИ. 1986 г.
Печатни коли 34,00
Издателски коли 31,72
Формат 60/84/16 Тираж 3500
9535172611
Код 28
5022-56-87
Цена 4,25 лв.
Печатница на Издателството на БАН
1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев
*
Поръчка № 157
УИК33.94