Текст
ПЕТР ПАШОВ
ХРИСТО ПЫРВЕВ
ВАСИЛКА РАДЕВА
БОЛГАРСКИЙ
ГГГЭТ TI2V УЧЕБНИК ДЛЯ \
ZUD1.IV ИНОСТРАНЦЕВ /
Издание второе
НАУКА И ИСКУССТВО
СОФИЯ, 1989
Учебник по болгарскому языку для иностранцев составлена традиционном класси-
ческом стиле преподавания языка, проверенном постановками в современной практике.
Он включает словообразование и словарное богатство языка, особое внимание уде-
ляется лексическим упражнениям, а грамматический материал представлен таблицами
и лексико-грамматическими структурами для его практического усвоения. Внимание
уделяется тем вопросам, которые являются важными для иностранцев, изучающих
болгарский язык.
В первую часть входят разделы „Фонетика", „Морфология", и „Синтаксис", а во
вторую — произведения болгарской художественной литературы.
Учебник предназначен для круглогодичного курса преподавания болгарского
языка в иноязычной среде, ио его можно использовать и для самостоятельного изуче-
ния языка. В конце имеется словарь, включающий лексический материал первой части.
Издание является удачной попыткой создания универсального пособия широкого
профиля, дающего возможность самому широкому кругу читателей' изучать болгар-
ский язык.
О Петр Минков Пашов, 1986
> О Христо Иванов Пырвев, 1986
О Васи яка Радева Рангелова. 1986
© Валентина Борисовна Еленска, перевод, 1986
с/о Jusautor, Sofia
Индекс 808 С
ПРЕДИСЛОВИЕ
В Учебнике болгарского языка приняты во внимание традицион-
ные требования, предъявляемые к обучению иное i ранному языку, но
в то же время в него включены и некоторые новые моменты. В нем
есть разделы, посвященные словообразованию и словарному богатст-
ву языка, больше внимания уделяется лексическим упражнениям, а
грамматический материал разрабатывается с помощью таблиц и лек-
сико-грамматических структур, способствующих его практическому
усвоению.
Учебник состоит из двух частей, причем в первой выделены тема-
тические разделы „Фонетика44, „Морфология44 и „Синтаксис44.
В разделе „Фонетика44 в доступной форме излагаются характер-
ные особенности звуков, составляющих фонетическую систему бол-
гарского языка. Разработанные упражнения предназначены для выяс-
нения и усвоения специфических орфоэпических и орфографических
норм.
В разделе „Морфология44 материал дается поурочно не только с
учетом грамматических тем, хотя они и являются основным органи-
зующим центром. Каждый урок включает еще текст, лексические уп-
ражнения, упражнения на данную грамматическую единицу, диалог,
материал по словообразованию и словарному богатству.
К каждому уроку разработаны лексические и грамматические уп-
ражнения, которые можно использовать и для самостоятельной рабо-
ты. Разнообразные лексические упражнения предназначены для усвое-
ния новой лексики и для закрепления уже изученных слов и выраже-
ний. Грамматические упражнения затрагивают не только тему данно-
го урока — в них повторяются и закрепляются усвоенные граммати-
ческие особенности. Для более прочного усвоения материала и для
выработки навыков его практического использования предназначены
диалоги в каждом уроке.
Практические знания о словообразовании в болгарском языке и
о семантической структуре некоторых часто встречающихся многоз-
начных слов даются с целью их правильного употребления.
В разделе „Синтаксис44 разработаны в сжатой форме наиболее
важные синтаксические категории, причем основные тексты взяты
главным образом из художественной литературы.Упражнения к ним
способствуют практическому усвоению особенностей болгарского
предложения.
Вторая часть учебника содержит произведения из болгарской ху-
дожественной литературы.
К учебнику дается словарь, содержащий лексический материал
первой части с краткой грамматической характеристикой слов, имею-
щих морфологические особенности.
Благодаря своей универсальности учебник болгарского языка мо-
жет быть полезен широкому кругу желающих изучать болгарский
язык> Авторы
БОЛГАРСКИЙ АЛФАВИТ
Буквы Название букв Примеры
Печатные Письменные
А а & а а агне
Б б Я 6 бъ бор
В в Л б въ влак
Г г г гъ грозде
д д <0 % ДЪ дърво
Е е е Л е елён
Ж ж ж ж жъ жаба
3 3 3 зъ заек
И и и и и игла
й й й й йъ (и краткое) йод
к к л к къ къща
л л Л л лъ лампа
м м м JU мъ мотор
н н Л н нъ ножица
о О 0 0 о орел
п п л п пъ петел
р р р п ръ роза
с с с 1 /» съ стол
т т XI и т тъ телефон
У У У Г1 У училище
ф ф ф * ф фъ фотограф
X X г X к X хъ хляб
ц ч ц ч Ч ч «х цъ чъ цигулка часовник
ш ш ш ш шъ шейна
щ щ м щъ /штъ/ щъркел
ъ ъ ъ ъ/ер/ ъгъл
ь ь ь/ерь/ Кольо
ю ю эо ю/йу/ юнак
я я я я я/йа/ ябълка
ФОНЕТИКА
1
ПЕРВЫЙ УРОК
ЕИ
ГЛАСНЫЕ [Ё], И. СОГЛАСНЫЕ Е, В М]
Гласные ё1 и [й]— переднего ряда, не лабиализованные.
При образовании.е] язык продвигается вперед и приподнимает-
ся вверх, прикасаясь своими краями к нёбу.
Губы не участвуют в артикуляции.
дён ёсен врёме детё декёмври Плёвен
лён дёсен йме небё ноёмври Преслав
пет пёсен сёме четё септёмври Тётевен
При образовании гласной ’И] язык продвигается вперед и при-
поднимается больше,чем при образовании [ё]. Концами боков он
упирается в бока всего нёба.
Губы образуют более узкий проход, чем при произнесении |ё].
8
три бил
при мир
спрй СИН
лист
фйлм
цйрк
йме игла Вйдин
йма игра Исперйх
йскам искра Ихтиман
В безударном положении наблюдается редукция гласных
0и@
илй — елй писец — певёц Ирйна — Елена
вйе мирен дёсен инженёр Емйлия
мйе пиле лёсен тебешйр Методи
нйе силен песен телефон Милена
0— вспомогательный глагол. 3-ье лицо, единственное число
Това е детё.
Това е жена.
9
Това е елён.
1. Какво е това?
Каквд е това?
Какво е това?
Каквд е това?
има
2. Какво йма тук?
Каквд йма тук?
Каквд йма тук?
Каквд йма тук?
3. Каквд е това?
Каквд йма тук?
Каквд е това?
Каквд йма тук?
Каквд е това?
Каквд йма тук?
Това е петёл.
Това е билёт.
Това е маса.
Това е плйк.
Това е тебешйр.
Тук йма тебешйр.
Тук йма билёти.
Тук йма маса.
Тук йма телефдн.
Това е тебешйр.
Тук йма тебешйр.
Това е маса.
Тук йма маса.
Това е телефдн.
Тук йма телефдн.
жена и детё
10
'вали и вёе
ёсен и зима
четё и пйше
нйе и вйе
Емйл и Елёна
Искра и Ирйна
двё и дёвет
пёт и три
сёдем и двё
П Б М
При образовании согласных п, б, м ,губы смыкаются, обра-
зуя преграду. Это смычные и лабиализованные согласные.
При произнесении согласного звука
п голосовые связки не при-
нимают участия.
пет сноп пакёт плат Плёвен
пёсен стоп паркёт прозорец Плйска
петёл топ полё пролет Преслав
При произнесении согласного звука б голосовые связки дрожат.
бёр
И
1
бёбе
бёлег
бетон
баба блок Балчйк
балон брат Брёзник
борба брада Бургас
Согласные Гб] и [1Т| различаются по звонкости. [Б] — звонкая сог-
ласная, щ — глухая.
били — пили блед — плет
блато — плато берё — перё
Перед глухими согласными и в конце слова [б] произносится
как [тт].
герб [герп] боб [боп] общо [општо]
клуб [клуп] куб [куп] кубче [купче]
При произнесении согласного звука гм; часть выдыхаемой воз-
душной струи проходит через полость носа и образуется незначи-
тельный носовой шум. |ТЛ| — назальная сонорная согласная.
лампа
12
1
маса
врёме мёбел дёнем мрак мндго млад молйв ймам морё йскам мост обйчам
йме сем медал осем е мёсец сёдем
4. имам Аз имам молив. —► Нйе ймаме мдливи
5. Аз ймам врёме. Аз ймам писмо. Аз ймам брат. Аз ймам молив. —► Нйе ймаме врёме. Нйе ймаме дом. Нйе ймаме брат. Там йма молив.
6. Нйе ймаме телефдн. Аз ймам писмо. Аз ймам врёме. искам Аз йскам тебешйр. —► Там йма телефдн. Там йма писмо. Там йма мост. Нйе йскаме билёти.
Тй йскаш плйк. Аз йскам пёт лёва. Тй йскаш писмо. Вйе йскате молйви. Нйе йскаме два лёва. Вйе йскате маса.
13
ВТОРОЙ УРОК
О У
ГЛАСНЫЕ О , У . СОГЛАСНЫЕ Т <Д , Н
Гласные i о и у заднего ряда, лабиализованные.
При образовании^ язык отодвигается назад и приподнимает-
ся вверх, концами своиих сторон он слегка прикасается к боковым
сторонам мягкого нёба. Губы сближаются и выдвигаются немного*
вперед.
обед
облак
опера
бор
обор
ограда
оса
кое
море
поле
гост
мост
пост
какво
легло
табло
Ло1Л
Пирдоп
Попово
е
14
2
При образовании у язык отодвигается назад и приподнимает-
ся значительно выше, чем при образовании о , причем боковые
стороны языка прикасаются к боковым сторонам мягкого нёба.
Губы сближаются и выдвигаются вперед гораздо больше, чем
при образовании о .
университет
клуб удар сума между букет Куба
куб умен супа върху луна Румъния
рус УРСД лупа срещу минус Унгария
В безударном положении ыасные о и у сближаются по
своей артикуляции.
очи — учи оста — уста
минус косА вино курорт коридор
луна оса кино урок мотор
муха роса село Утро простор
15
2
При образовании согласныхПГЗиЕ язык продвигается вперед,
поднимается вверх и своими концами прикасается к бокам всего
нёба, причем полностью закрывает проход выдыхаемой воздушной
струе. Это смычные согласные.
При произнесении согласного звука0 голосовые связки не участ-
вуют.
такси
телевизор
тебешйр трева петел лист Котел
телефдн три хотел мост Тётевен
топдла трети чётири пост Тутракан
При произнесении согласного звукаГД голосовые связки дрожат.
16
2
детё диригёнт
дата адрёс ддктор дрйма директор дрёха град млад народ бадём едно роден днес сёдем днёвник Ден ДИМ ДОМ
Согласные т и[д! различаются по звонкости. :Tj согласная, а д| — звонкая. — глухая
тесен — дёсен 1ворец — дворёц метал — медйл там — дам дёвет студент детелйна трйма — драма дёсет диригёнт предмет твой — двор 1. сёдем мйнус двё 7 — 2 пёт мйнус чётири 5 — 4
дёвет мйнус трй 9 — 3 шёст мйнус едно 6 - — 1
дёсет мйнус осем 10 — 8 дёвет мйнус сёдем 9 — 7
трй мйнус двё 3 — 2 дёсет мйнус трй 10 — 3
17
2
При произнесении звука 'hj часть выдыхаемой воздушной
струи проходит через полость носа и образуется особый носовой
шум. Н — назальный сонорный согласный звук.
знамена
банан небё година
балкан нива родина
балкон народ планина
балдни
бавно Тётевен Елёна
сйлно Пйрин Невёна
умно Плёвен Никола
:да1 — утвердительная частица
не — отрицательная частица
2. Масата ej тук.
Студёнтът е тук.
Книгата е тук.
Писмото е тук.
3. Тук ли е масата?
Да!, масата е тук.
Тук ли е Елена?
Да, Елена е тук.
Тук ли е картата?
Да, картата е тук.
Тук ли е писмото?
Да, писмото е тук.
-► Масата ;не ё: тук.
Студёнтът не ё тук.
Книгата не ё тук.
Писмото не ё тук.
Не], масата ё тук.
-► Нё, Елёна не ё тук.
Нё, картата не ё тук.
Нё, писмото не ё тук.
18
2
47 Това писмо ли е? i э Това бор ли е? Това карта ли е? -► Да, това е писмо. -► Не, това не ё писмо. Това е плйк. Да, това е бор. Нё, .... Това е елха. Да, това е карта. Нё, .... Това е билёт.
Това море ли е? Да, това е морё. Нё, .... Това е ёзеро.
Това маса ли е? Да, това е маса. Нё, ....
* Това е стол.
5. Това ли е Емйл? -► Да, това е Емйл. -> Нё, това не ё Емйл. Това е Никола.
Това ли е Ирина? Да, .... Нё, . .. . Това е Елёна.
Това ли е Атанас? Да, .... Нё, .. . Това е Асён.
Това ли е Миле- на? Да, .... Нё, . .. ч Това е Йскра.
Перед глухой согласной и в конце слова д оглушается и про-
износится как тно всегда пишется д:.
град [грат] плод [плот] завод [завот] тетрадка [тетратка] народ [нарот] подпис [потпис]
Перед звонкой согласной Гт озвончается и произносится как д ,
но всегда пишется Т1.
отдел [оддёл] отговор [бдговор]
отбор [одбор] отдавна [оддавна]
19
3
ТРЕТИЙ УРОК
ГЛАСНЫЕ®, [bi. СОГЛАСНЫЕ !Ф], Bj, [Р]
Гласные а] и |ъ] среднего ряда, нелабиализованные.
При образовании® язык лежит между нижними зубами, при
этом он слегка приподнят, но не касается верхних зубов и нёба.
Губы не участвуют в артикуляции звука.
лак балет вила вода ананас Ангел
мак балон маса коса атлас Асён
сак вагон нива глава кавал Атанас
При образовании гласной ъ язык занимает то же положение,
как и при произнесении а!} но приподнимается несколько выше.
Средняя часть языка прикасается к бокам твердого нёба.
Губы не участвуют в артикуляции.
20
3
. н.б гълъб върба камък Александър
ЦЬГ дълъг дърво пётък Димйтър
с ьд ъгъл сърна пламък Пётър
В неударенном положении гласные La, и! ъ' в значительной сте-
пени сближаются в своей артикуляции.
тйгър — Захар топъл — мйнал мокър — куфар
капак замък бързам вълна картйна
калпак камък гъба сълза планина
казак пламък първа сърна равнина
I а] — противительный союз
21
3
Димйтър чете.
Пётър пйше.
наречия места
а това е молив. к
Това е тебешйр,
-* Тебешйрът е тук ,
а моливът е там .
-► Моливът е тук,
а тебешйрът е там.
Това е куфар.
Куфарът е . . . .
Колётът е . . . .
Това е колет.
Колётът е .. ..
Куфарът е .
22
3
Това е лимон.
. е тук.
.... е там.
Това е портокал.
. . . . е тук.
.. .. е там.
Това е гьлъб.
Гълъбът е ....,
а орелът е.....
Това е орел.
Орелът е ....,
а гълъбът е ....
23
3
ф в р
При образовании ф и в нижняя губа приподнимается и отод-
вигается назад, причем между нею и верхними зубами образуется
узкая щель. Выдыхаемая воздушная струя проходит через эту
щель. Эти согласные губно-зубные и смычные.
В произнесении согласной ф голосовые связки не принимают
филм
филиал
футбол
кафе
рёфер
шлйфер
вафла
кйфла
цифра
картоф
телеграф
философ
София
Стефан
Фйлип
В произнесении согласной в голосовые связки принимают учас-
тие.
влак
24
3
вино власт лавйна Веселйн Вйдин
ваза внос новина Владимйр Пловдив
вйла врёме пдвест Светлйн * Велйко Търново
фар — вар
фрак — враг
Стефан — Иван
флаг — влак
финал — вино
фаза — ваза
Перед глухими согласными и в конце слова в оглушается и
произносится как ! ф ,но всегда пишется 1д|.
лов [лоф] морков [моркоф]
нов [ноф] остров [остроф]
лъв [лъф] покрив [покриф]
всичко [фсйчко]
опаковка [опакофка]
справка [спрафка]
При образовании звука pj язык приподнимается и прикасается
евоими краями к боковым сторонам всего нёба, а его кончик нахо-
дится на уровне альвеол, но не прикасается к ним. При прохожде-
нии воздушной струи языка дрожит. 1р| — дрожащий сонорный
звук.
трактор
рано вир бор град радар Рйпа
рало мир двор гръб размер Пйрин
рамо пир тор труд ректор Родопи
3
•къде] — вопросительное наречие места
2. Къдё е масата? -► Масата е тук.
Къдё е радиото? Радиото е тук.
Къдё е лъвът? Лъвът е там.
Къдё е телевйзорът? Телевйзорът е там.
3. Какво! е това? -► Това е билёт.
КъдВ] е билётът? Билётът е там .
Какво е това? Това е тебешйр.
Къдё е тебешйрът? Тебешйрът е тук.
Какво е това? Това е писмо.
Къдё е писмото? Писмото е тук.
Какво е това? Това е молив.
Къдё е молйвът? Молйвът е там.
26
4
ЧЕТВЁРТЫЙ УРОК
Й С 3 л
СОГЛАСНЫЕ Й , С , 3, >Л!
Гфи образовании согласной й язык своими краями прика-
сается к нёбу. Между средней частью языка и твердым нёбом об-
разуется щёль, через которую проходит выдыхаемая воздушная ст-
руя. Й, сонорной звук.
Согласный звук й встречается только перед или после гласных
звуков. !Й* не встречается между согласными.
трамваи
край герой славей
май завой музей
чай строй тролёй
мой кой
твой който
свой никой
После гласного звука и перед о звук и краткое обозначается
буквой й.
27
4
дай — дайте пей — пейте играй —играйте знай — знайте детайл Йордан плувай —плувайте коктёйл Пёйо рисувай —рису вайте портфёйл Йовков
Перед гласными, а, и t V звук Lfij вместе с гласной обозначается
буквой [я].
1й + а_==я1 1«|
явор енергия [йавор] [енёргийа] ягода история [йагода] [историйа] ясен комедия [йасен] [комёдийа] змия Боян [змийа] [Бойан] стая Калоян [стайа] [Калойан] съдия Стоян [съдийа] [Стойан]
!Л±_ъ=я] ;я[йъ1]
герой —героят [геройът] край — краят [крайът] броя — броят [бройъ] [бройът] строя — строят [стройъ] [стройът]
Перед гласной гу| звук [й| рбозначается вместе с гласной буквой
ю.
1Мйу1|
юг юнак [йук] [йунак] юни юноша [йуни] [йуноша] юли ютия [йули] [йутййа] южен еъюз [йужен] [съйус] юрист извоювам [йурйет] [извойувам] юфка каюта [йуфка] [кайута]
При образовании |с] и [з] язык продвигается вперед и припод-
нимается, прожимаясь боковыми сторонами к небу, а в средней
части остается щель. !С; и : з — щелевые согласные.
28
4
При образовании (артикуляции) [с] голосовые связки не прини-
мают участия.
самолёт
атлас север днес каса бокс салон
минус сёдем адрес маса вале самолёт
компас силен смес раса курс събота
При произнесении согласной [з] голосовые связки дрожат.
завдд
заек злато блуза гвоздей Обзор
зёле змия лоза грозде Разград
зима знаме риза здраве Стара Загора
Согласный звук [з] — звонкий, а Е — глухой звук.
коса — коза смей — змей
роса — роза бърсал — бързал
29
4
В конце слова и перед глухой согласной согласная [з^оглушкетсй
и произносится как ,с но всегда пишется з
бърз [бърс] мраз [мрас] съюз [съйус]
залез [залес] образ [обрас] ориз [орйс]
изпит [йспит] разказ [раскас] приказка [прйкаска]
йзток [йсток] изход [йсхот] разписка [расписка]
Согласный звук с : перед звонкими согласными озвончается и
произносится как 3, но всегда пишется tc j
сбор [збор]
сграда [зграда]
сбогом [збогом]
сдобрявам се [здобр’авам се]
компас
йзток север северойзток северозапад
запад юг югойзток югозапад
30
4
1. Румъния е на север от България.
-► България е на юг от Румъния.
Югославия е на запад от България.
България е на .... от Югославия.
Турция и Гърция са на юг от България.
България е на .... от Турция и Гърция.
На йзток от България е Чёрно море.
България е на .... от Чёрно морё.
La3] личное местоимение, 1 лицо, единственное число
съм вспомогательный глагол, 1 лицо, единственное число
Аз съм лёкар. Аз съм! фотограф. Аз не съм! Аз не съм] студёнт. лёкар.
2. Аз съм лёкар. съдия. диригёнт. студёнт. инженёр. учйтел. 3. Аз не съм диригёнт. учйтел. инженёр. съдия. лёкар. студёнт.
той! личное местоимение, 3 лицо, единственное число, мужской
род
Тдй е ученйк. Той не ё студёнт.
4. Тдй е работник. -»• Тдй не ё съдия.
дирёктор. Тдй не ё . .. .
лёкар. Тдй не ё ... .
диригёнт. Тдй не ё ... .
съдия. Тдй не ё ... .
5. Вйе лёкар ли сте? -+ Да, аз съм лёкар. —► Нё, аз не съм лё-
кар. Аз съм геолдг.
Тдй юрйст ли е? Да, тдй .... Нё, тдй .... Тдй ....
Вйе учйтел ли сте? Да, аз .... Нё, аз .... Аз ....
Вйе студёнт ли сте? Да, аз .... Нё, аз ....
' - Аз ....
Тдй рабдтник ли е? Да, тдй .... Нё, тдй .... Тдй ....
31
4
Добър дён!
Добър вечер!
Добро утро!
Здравей!
Здравёйте!
Зрасти!
6. — Здравёйте!
— Здравёйте! Това ли е Милёна?
— Да, това е Милёна. Запознайте се!
— Приятно ми е. Казвам се Асён.
— Милёна. Вйе също ли сте студёнт?
— Да, студёнт съм. Слёдвам история. А вйе?
— Аз слёдвам геология.
При образовании согласной [л] кончик языка приподнимается
и касается альвеол.Средняя часть языка опущена вниз, причем
между нею и нёбом образуются щели, через которые проходит
выдыхаемая воздушная струя. [Л] — сонорный звук.
лалё
луна лёкар весло бёлег колело дебёл
лоза лйлия кресло зелён легло кавал
лула лйния число малък лепйло модёл
[ЛИ] вопросительная частица
32
4
7. Това стол [ЛИ] е?
Да, това е стол.
-► И това [ли] е стол?
Нё, това не ё стол.
Това е кресло.
Това легло ли е?
Да, ....
Това писалка ли е?
Да.....
И това ли е писалка?
Нё, ....
Това е ....
33
4
Това круша ли е?
Да....
И това ли е кругла?
Не.....
Това е ....
34
5
ПЯТЫЙ УРОК
Е Г X
СОГЛАСНЫЕ ® В ® ® 0 S]
При образовании согласных |к]и [г]язык оттягивается назад и
приподнимается, плотно соприкасается с мягким нёбом и образует
преграду для выдыхаемой воздушной струи. |К] и [F] — смычные
согласные.
При образовании [к] голосовые связки не принимают участия.
кавал квадрат крак капка контакт випуск
кабел квартира клас кйтка комплекс натиск
капак книга край котка контекст пропуск
При произнесении согласной [г] голосовые связки дрожат.
грозде
35
5
гара геолдгия глава град гьба Габрово
гора гердй глагдл грёбен гълъб Бургас
гдре гимназия глдбус греблд гьрло Димйтровград
Согласная [г] — звонкая, а согласная [к] — глухая.
клас — глас
Калина — Галина
кора — гора кукла — гутла
книга граматика докога
колёга гатанка нйкога
В конце слова и перед глухими согласными [г] оглушается и про-
износится как Е, но всегда пишется [г]
геолог хагски педагог
[геолдк] [хакски] [педагдк]
каталог лайпцигски подвиг
[каталдк] [лайпцикски] [пддвик]
|каква|-вопросительные местоимения
[Какъв| е молйвът? Молйвът е сйн.
|Какво[ е грдздето? Грдздето е сладко.
|Каква| е кнйгата? Кнйгата е нова.
Бдрът бърз. Водата зелёна.
Влакът зелён. Гората интерёсна.
Завддът е лёк. Кнйгата е нова.
Куфарът мдй. Масата 1 студёна.
Стдлът ндв. Стаята. хубава.
8. Къдё е столът?
Къдё е книгата?
Къдё е масата?
Къдё е куфарът?
-►Стдлът е туте.
.... гдре.
А ... Т&М.
... ддлу.
-► Там ли е столът?
Столът не ё там, а
тук.
Долу ли е книгата?
Книгата ...., а гдре.
Тук ли е масата?
Масата ...., а тдм.
Гдре ли е куфарът?
. Куфарът ...., а ддлу.
36
5
При образовании согласной [х] язык оттягивается назад и при-
поднимай ся вверх, причем его края касаются твердого нёба и об-
разуют щель, через которую проходит выдыхаемая воздушная ст-
руя. Голосовые связки не участвуют в артикуляции.
[X] — глухой щелевой согласный звук.
характер ХИКС хоро
хигиёна химн хотел
химия хълм хубав
дрехи
връх хлад Хасково
страх храна Хёмус
успех храст Христо
ш ж ц ч
При артикуляции согласных |ш| и [ж] язык приподнимается
вверх и своими краями касается боков всего нёба, при этом в сере-
дине остается щель для выдыхаемой воздушной струи. Щ] и [ж) —
щелевые согласные.
В артикуляции gu] голосовые связки не участвуют. |Ш] — глухой
щелевой согласный звук.
шапка
37
5
шал наш гишё шега шкаф Шйпка
шах ваш. кошер шест шлйфер Шишман
шум марш шишё шеф шнйцел Шумен
Сочетание согласных [nJ и Щ обозначается буквой[Щ .
|ш+т=щ1
щъркел
щанд баща жилище горещ
[штант] [башта] [жйлиште] [горёшт]
щипка къща игрище нощ
[штйпка] [къшта] [игрйщте] [ношт]
щука поща селище свещ
[штука] [пошта] [сёлиште] [свешт]
ГшЭ частица, с помощью которой образуется будущее время
Утре ще пиша II писмо.
II домашно.
После ще чета [Г книга.
|| вестник.
След малко ще отйда на II пощата.
II гарата.
Довёчера ще глёдам П фйлм.
|| телевйзия.
При артикуляции согласной 0 голосовые связки колеблются.
[я£ — это звонкий щелевой звук.
38
5
жаба
жажда кожа етажерка живот жълт
жалба кджен лъжйца жйтел ЖЪЛЪД
жарава кожух нджица жито жътва
СжЗ — звонкая согласная, а Щ — глухая,
шило — жило каша — кажа грешна — тъжна
шарка — жарка бърше — бърже шушна — жужна
В конце слова и перед глухими согласными й оглушается и про-
износится как [ш, но всегда пишется й *
мъж [мъш]
нож [нош]
таралеж [таралёш]
книжка [кнйшка]
мъжки [мъшки]
ножче [ндшче]
I живёй
Къдё живёете? -► Живёя в Пловдив. Тдй живёе в Сдфия. -► Аз живёя на квартйра. Тдй живёе в общежй- тие.
1. Къдё живёете? Къдё живёе той? Вйе в общежйтие ли живёете? И тй ли живёеш в общежйтие? Кдй живёе на квартйра? Аз живёя в . . . . Тдй живёе на ... . Да, аз ... . Нё, аз не .... Тдй живёе ....
При артикуляции согласных О и| дз [Б]язык продвигается впе-
ред и приподнимается вверх, упираясь в бока всего нёба, перегора-
живая таким образом путь выдыхаемой воздушной струе. Разру-
шив преграду, выдыхаемая струя проходит через узкую щель. Сог-
ласные ОЙ иГ2> — смычно-проходные.
39
5
При образовании [ц] голосовые связки не
[ц| — глухая согласная.
принимают участия.
царевица
цигулка
цимёнт
цирк
цвекло
цвете
цвётен
столица
редйца
улица
борёц
ловёц
певец
Цанко
Цёна
Цветан
Звонкое соответствие 0 встречается очень редко и обозначается
[дз1. На письме изображаются две буквы, но произносится один звук —
дзифт [кифт].
При образовании согласных 0 и |цж [у] |язык продвигается
вперед и вверх, при этом касается своими концами боков всего нё-
ба. Спинка языка касается альвеол и преграждает путь выдыхаемой
воздушной струе. Разрушив, преграду, воздушная струя проходит
через широкий проход. Согласные Щи [цж[ — смычно-проходные.
В артикуляции (образовании) 0голосовые связки не участвуют.
|Ч~| — глухая согласная.
чанта
цадър задача човёк крачка лъч чужденёц
чайник далёче чорба мёчка мач. чукчё
часовник момйче чорап пёчка обич чучулйга
40
5
Звонкое соответствие 0 обозначается |дж|. На письме обозна-
чаются две буквы, но произносится один Ьвуку |.
джезве дамаджана Добруджа
[ у езвё ] [дама V ана) [Добру у а]
джоб чекмедеже Странджа
[ уоп] [чекме уё] [Стран а]
джудже чердже Тунджа
[У ууе] [черуё] [Тун у а]
ia|
2. Къдё учите?
Аз уча в София.
Уча в Стара Загора.
Той учи в Русе.
Аз уча в техникум.
Той учи в гимназия.
Уча в срёдно училище.
уча
учен
3. Каквд учите?
Аз уча български езйк.
Уча нёмски езйк.
Той учи френски език.
Аз уча по български езйк.
Той учи по история.
Уча за йзпит.
учёбник учйтел
ученйк учйлище
4. В училището е тихо. Всички ученици са в клас. Учебният час
[Ф учйлиштето е тйхо. Фсйчки ученйци съ ф клас. Учёбнийът час ]
започва. Учителят чете, а учениците слушат. След това четат уче-
[започва. Учйтел’ът четё, а ученйците слушат. Слет това четат уче-
ниците.
[нйците.]
Всички учат и пишат с желание. След часа учениците прибират
[Фсйчки учът'и пйшът з желание. Слет часъ ученйците прибйрат]
учебниците в чантите си и се връщат в къщи.
[ учёбниците ф чантите си и се връштат ф къшти.]
осем и петнайсет
/осем и чётвърт/
осем и трййсет
/осем и половйна/
дёвет без двайсет дёвет без петнайсет дёвет без дёсет дёвет
/дёвет без чётвърт/
41
5
I върх^
6. Мдливът е върху книгата.
Машйната е върху масата.
Часдвникът е върху масата.
Книгата е ( върх^ масата.
Чантата е върху стола.
Вазата е върху телевизора.
7. Чантата е I межд^ телевизора и стдла.
Масата е между проздреца и леглдто.
Телевйзорът е между леглдто и масата.
Стдлът е между масата и леглдто.
Куфарът е между стдла и масата.
42
5
|£Р£ЩУ]
8. Кйното е |срещу] пощата.
Операта е срещу парка.
Учйлището е срещу ёзерото.
Цйркът е срещу градйната.
Аптёката е срещу спйрката.
Пощата е |срещу| кйното.
Паркът е срещу операта.
Ёзерото е срещу учйлището.
Градйната е срещу цйрка.
Спйрката е срещу аптёката.
Не путайте:
След осем [часа].
След осем [часа] [часъ].
9. Кога ще отйдете на кй-
но?
Кога ще се върнете?
Кога ще отйдеш на учй-
лище?
Кога ще се върнеш?
Кога ще обядва Асён?
Кога ще излёзе той?
Кога ще дойдат гостите?
Кога ще ги изпратите?
-►Аз ще отйда на кйно в дёсет часа
[часъ].
Ще се върна след два часа.
На учйлище ще отйда в осем часа.
Ще се върна след пёт часа.
Асён ще обядва в дванайсет часа.
Той ще излёзе след трй часа.
Гостите ще дойдат в дёвет часа.
Ще ги изпратим след пёт часа.
10. Сега е шёст часът.
Сега часът е дёсет.
Часът сега е сёдем.
Сега дёвет часът.
След два часа ще изляза.
Ще изляза в осем часа.
След два часа ще обядваме.
Ще обядваме в дванайсет часа.
След едйн час ще глёдаме фйлм.
Нйе ще глёдаме фйлм в осем часа.
След едйн час ще се върна.
Ще се върна в дёсет часа.
43
6
ШЕСТОЙ УРОК
ПАЛАТАЛЬНЫЕ СОГЛАСНЫЕ
ГГ Б’ М’ Ф’ В’ Т’ Д’ Н’ С’ 3’ Л’ Р’
При артикуляции палатальных (мягких) согласных язык при-
касается к твердому нёбу.
Почти все согласные в болгарском языке имеют палатальные
соответствия.
п ГТ Б Б’ М М’ ф ф’ в В’ т Т д Д’ н Н’ к К’ г Г' X X' л Л’ р Р’ с С’ 3 3’ ц Ц’
вяра — сваря дйня — динамо
дял — дал мярка — марка
лява — слава лято — хлад
Перед гласными а и ъ мягкость согласных отмечается буквой я:
[б’а] — Гбя I — бигам, бял
[в’а] — 1вя 1г— вяра, вятър,
[да] — | ДЯ~| — дядо, диено
[л’а] — | ля I — ляв, лято, мля-
ко
[з’а] — ЗЯ — прозявам се
[м’а] — мя — земя, мярка
[н’а] — ня — дйня, няма
[п’а] — пя — запявам, пясък
[Р’а] — ря — дъщеря, бряст
[с'а] — ся — сянка, сидам
[Та] — тя — тя, тяло, тясно
[б'ъ] — [бя] — глобя, разглобя
[в'ъ] — 1вя I — вървя, ловя
[д'ъ] — 1дя | — градя, седи
[л’ъ] — |ля | — свали, намаля
[з’ъ] — [зя~| — отрази, пълзя
[м’ъ] — [мя| — гърмя, димя
[н'ъ] — [ня] — смени, деня, съ-
ня
[п'ъ] — |пя | — лепя, спя, търпя
[р’ъ] — [ря] — благодаря, го-
ря
[с’ъ] — | ся | — спася, скъся
[т’ъ] — ргя~[ — въртя, платя
44
6
Перед гласным звуком |у~| мягкость согласных обозначается бук-
вой |ю)
бюро [б’урб]
бюфёт [б’уфёт]
гювеч [г’увёч]
дюкян [д’ук’ан]
дюля [д’ул’а]
зюмбюл [з’умб’ул]
кюнец [к’унец]
кюфте [к’уфтё]
люляк [л’ул’ак]
любое [л’убоф]
люлка [л’улка]
лют [л’ут]
меню [мен’у]
нюанс [н’уанс]
пюре [п’урё]
ревю [рев’у]
сюжет [с’ужёт]
Перед гласным звуком
вой Щ
актьор
[акт’ор]
бельо
[бел’б]
льос
[л’ос]
|няма|
1. Къдё е Елёна?
Няма я. Тя е в университёта.
Къдё е Ирина?
Няма я. Тя е на работа.
Къдё е Боряна?
Няма я. Тя е на кино.
Къдё е Биляна?
Няма я. Тя е на училище.
дресьор
[дрес’ор]
петльо
[пётл’о]
режисьор
[режис’ор]
0 мягкость согласных обозначается бук
фртьойл Ганьо
[фот’ойл] [Ган’о]
фризьор Жельо
[фриз’ор] [Жёл’о]
шофьор Пеньо
[шоф’ор] [Пён’о]
2. Къдё е Кольо?
Няма го. Той е на разходка.
Къдё е Пётьо?
Няма го. Той е на училище.
Къдё е Николай?
Няма го. Той е на работа.
Къдё е Ваньо?
Няма го. Той е на гости.
|йма|
3. Йма ли столоне в стаята?
Йма ли маса в стаята?
Йма ли цветя във вазата?
Йма ли книги на масата?
Йма ли деца на двора?
4. Кой учи ученйците?
Кой лекува детёто?
Кой продава хляб?
Кой продава книги?
-► Да в стаята йма |столове.
Нё] в стаята йяма [столб-
ве.
дй, ....
Нё, . . . .
Да, ... .
Нё, . .. .
Дй, ....
Нё, . . . .
Дй, ....
Нё, . . . .
Учйтелят учи ученйците.
Лёкарят лекува детёто.
Хлебарят продава хляб.
Книжарят продава кнйги.
45
6
I
5. [имам I или [нямам]
И мате ли свободно врёме? -►
Имате ли много работа?
Имате ли плйкове за писма?
Той йма ли речник?
Да, аз имам свободно врёме.
Нё, аз нямам свободно врёме.
Да, аз ... . много работа.
Нё, аз ... . много работа.
Да, аз ... . плйкове за писма.
Нё, аз ... . плйкове за писма.
Да, той .... рёчник.
Нё, той .... рёчник.
6. — Йма ли плйкове за писма?
— Да, йма. Колко плйка йскате?
— Искам едйн плйк и една марка. Йма ли марки по дёсет стотйн-
ки?
— Марки по дёсет стотйнки няма. Йскате ли двё марки по пёт
стотйнки?
— Да, може. Благодаря.
ЧЕРЕДУЮЩЕЕСЯ Я
Для болгарского языка характерно особое чередование лиев
определенных случаях, при определенных фонетических условиях. Не-
смотря на многочисленные исключения, основные правила
„яканья" и „Еканья" сводятся к следующим положениям:
1) является ли гласная ударной или неударной и
2) являются ли звуки, стоящие после чередующегося я, мягкими
или твердыми, в том числе и гласная следующего слога.
Чередующееся я значительно чаще произносится и пишется как
потому что для произнесения я необходимо иметь налицо сразу две
условия: гласная должна быть под ударением и последующая соглас-
ная не должна быть мягкой, в то время как для произнесения е доста-
точно отсутствия одного из этих двух условий /или обоих одновре-
менно/. Следовательно, во всех случаях, когда гласная не под ударе-
нием, произносится и пишется е, независимо от характера следующих
звуков; произносится и пишется также всегда е, если следующие звуки
являются мягкими, независимо от ударения. Так как чередование я/е
сложилось в прошлом, мягкими в данном случае считаются и *ге зву-
ки, которые сейчас стали твердыми /отвердели/, например, согласные
ж, ч, ш, гласные е, и. Учитывая особенности болгарской графики для
обозначения мягкости /палатальности/ и исторический характер чере-
дования я/е /„чередование ять"/, можем вывести следующее практиче-
ское правило: чередующееся я обозначается на письме и произносится
46
6
я только под ударением и когда за ним не следуют звуки, обозна-
чаемые буквами й, я, ю, ь /современные мягкие/ и ж, ч, ш, щ, е, и
/исторические мягкие/.
Я не изменяется:
|Под ударением | и [Под ударением J В [односложном
при наличии в в [конечном ] слове
следующем слоге
слоге[а}ГЦрО| рл
вяра видял бял
вятър голям бряг
лято изгря хляб
мляко живял сняг
[Я] чередуется сГё).
В [безударном [ слоге Когда следующий слог содержит [еj, [и] или [мягкукР [согласную J Когда следующий слог содержит (ж]|ч], Щ[!,И
ветровё белят грёшка млёчна
млекар верен лёйка прёчка
пролет голёми мрёжа
хлебар лётен срёща
гол. ..мв.. .тър б. '.л хл.'.6 дълбок сн.' .г см. } .х см. ? .я се б. ' .л б. . .лёя се л. } .то прол. . .тен гол. . .ми в. . .трове б.' .ли хл. ' .бове дълбоки сн. . .говё см. . .шнйк б. . .лина л. . .товище
47
МОРФОЛОГИЯ
7
СЕДЬМОЙ УРОК
СЕМЕЙСТВО ДИМИТРОВИ
Всяка сутрин в семейство Димитрови е много оживено. Всички
бързат, за да не закъснеят. Най-ранобудна е Милена. Тя е ученичка
и излиза най-рано, защото учйлището не е много близо. Майката е
учителка. Днес тя няма занятия, но трябва да отиде в библиотеката.
Камен е студент. Той има лекции следобед, но също отива в библиоте-
ката. Бащата излиза последен. Той работи съвсем наблизо и няма да
закъснее.
Майката е учителка
Камен е студент.
Милена е ученичка.
Днес [тя] няма занятия.
Той| отива в библиотеката.
Тя] тръгва най-рано.
|той| ||тя
Той е
лекар.
учител.
преподавател.
Тя е
лекарка.
учителка.
преподавателка.
[аз!
|той|
[тя]
Аз съм
|лекар.
I лекарка.
Той е студент.
Тя е студентка.
учител.
учителка.
и ^*-1 учители.
Ние сме<г
qучителки.
Аз
студентка.
Вместе <1стУдент-
студентка.
Той е I студент.
Тя е I студентка.
Те са
студенти.
студентки.
51
7
ГРАММАТИКА
ЛИЧНЫЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Единственное
число
Множественное
число
1
2
3
л. рт| 1 Л. |ние ।
л. щ л. [гои]— м. род. 2 л. Рие~]
[ВТ] — ж. род Гго~1 — ср. род 3 л. И
рйе |— вежливая форма
ВСПОМОГАТЕЛЬНЫЙ ГЛАГОЛ |СЪМ~|
НАСТОЯЩЕЕ ВРЕМЯ
Положительные
формы
Отрицательные
формы
ед. ч. 1 л. аз ръм [ аз ре съм |
2 л. тй ри~| тй ре ей |
той той
3 л. ТЯ —70 тя -^ре ё |
то то
мн. ч. 1 л. нйе рме| нйе ре смё |
2 л. вйе рте~| вйе |нё Стё |
3 л. те ра~| те ре cd |
| Вйе стё |— вежливая форма
1 Аз [съм[ монтьор.
-► Вие .... лекар.
Тя . . : . учителка.
Ние .... студенти.
Те ... . учители.
2 . Ние сме |монтьори I.
-► Ти си .. ..
Тя е ... .
Вие сте ... .
Той е .. ..
52
7
Той .... шофьор.
Ти .... преподавателка.
Вие .... ученици.
3. Аз |не съм| студент.
Тя не е учителка.
Вие не сте инженер.
Те не са студенти.
Той не е лекар.
Ние не сме преподавателки.
Вие сте ....
Те са . . . .
То е . . . .
-► Аз |съм| преподавател.
Тя е . . . .
Вие сте ....
Те са . . . .
Той е ....
Ние сме . . ..
Какъв
Каква
сте Вйе?
Вие лекар ли сте?
Да, аз съм лекар.
Да, лекар съм.
| Запомните: |
1. Личное местоимение можно опускать.
2. Форма глагола 3 л. мн. ч. [са! произносится [ёь].
4. Вие студент ли сте? -► Да, 1аз съм I студент .
Да, I студент съм|.
Тя учителка ли е? ...................................
Той преподавател ли е? .......................................
Вие студентки ли сте? ........................................
Вие лекарка ли сте9 ..........................................
Ти ученик ли си? ...................................
5. Вие не сте ли лекар? -► Не, аз не съм лекар. Аз съм учител.
Тя учителка ли е? Не, не съм лекар. Учител съм. Не
Той преподавател ли е? Не Не, . . .
Вие студентки ли сте? Не, .... Не
Вие лекарка ли сте? Не, .... Не, ....
Ти ученик ли си? Не, .... Не
Не
Вие откъде сте? Аз съм от Варна.
Откъде сте? От Варна съм.
53
7
6. | Тя| e от Видим.
.... съм от Пловдив.
.... сме от Плевен.
.... е от Русе.
.... са също от Русе.
.... сме от София.
.... не са от Варна.
.... си от Пловдив.
7. Ние |сме| от София.
Те не .... от Пловдив.
Тя .... от Русе.
Ние не .... от Варна.
Аз .... от Стара Затора.
Ти не .... от Плевен.
Вие .... от София.
Той не .... от Русе.
8. Вие от Русе ли сте? /Бургас/ -► Не, аз съм от Бургас.
От Русе ли сте? Не, от Бургас съм.
Ти от Пловдив ли си? /София/ ...................
От Пловдив ли си? ...................
Вие от Плевен ли сте? /Варна/ ...................
От Плевен ли сте? ...................
Тя от Варна ли е? /Русе/ ...................
От Варна ли е тя? ...................
Той от Стара Загора ли е? /Видим/ .........................
От Стара Загора ли е той? ...................
|На улицата е шумно|. |Улицата е шумна|.
9. Къде е шумно? /в коридора/ -► В коридора е шумно.
Къде е тъмно? /в стаята/
Къде е студено? /навън/
Къде е топло? /в жилището/
Къде е светло? /до прозореца/
—► Улицата е шумна.
10. Каква е улицата? /шумна/
Каква е стаята? /топла/
Какво е времето? /студено/
Какъв е коридорът? /тъмен/
Какви са стайте? /светли/
11. Къде е библиотеката? Къде е пощата? Къде е университетът? Къде е училището? Къде е аптеката? Къде е циркът? Библиотеката е Пощата е Университетът е Училището е Аптеката е Циркът е съвсем близо много далече далече
12. Това е доктор Иванова. -► |Тя| е лекарка.
Това е другарката Димитрова. . . . . е учителка.
Това е синът на Иванови. . . . . е студент.
Това е доктор Илиев. . . . . е лекар.
Това е Милена. . ... е ученичка.
54
7
И. Другарят Петров е учител. -► Учител ли е другарят Петров?
Да, той е учител.
Какъв е другарят Петров?
Другарят Петров е учител.
Милена е ученичка.
Другарят Иванов е биолог.
Другарката Иванова е преподавателка.
| ЙМАМ| — |НЯМАМ|
НАСТОЯЩЕЕ ВРЕМЯ
Число Лицо Положительные формы Отрицательные формы
ед. ч. 1 л. аз ймам аз нямам
2 л. тй ймаш тй нямаш
той той
3 л. тя -~йма тя няма
то то
мн. ч. 1 л. нйе ймаме нйе нямаме
2 л. вйе ймате вйе нямате
3 л. те имат те нямат
15. |имам|
-► Аз |имам| занятия по българ-
ски
Днес ние .... лекции.
Тя . . . . още два часа.
Той .... трудно домашно.
Вие .... час по история.
Ти .... свободно време.
17. Гима|
-► В стаята |има| радио.
На масата .... чанта.
На прозореца .... цветя.
На двора .... деца.
В библиотеката .... книги.
В плика .... писмо.
16. | нямам]
-► Днес аз |нямам| занятия по
български.
Ние днес .... лекции.
Тя . . . . повече лекции.
Той .... трудно домашно.
Вие .... час по история.
Ти . . . . свободно време.
18. |съм|
Радиото [~е~| в стаята.
Чантата .... на масата.
Цветята .... на прозореца.
Децата .... на двора.
Книгите .... в библиотеката.
Писмото .... в плика.
55
7
19. 1имам1 или!съм!
Семейство Димитрови .... две деца. Синът .... студент, а дыце-
рята .... ученичка.
Бащата . .: . биолог. Той .... интересна професия.
Майката .... учителка и .. .. занятия всеки ден.
Днес Милена .... свободно време, защото .... много труден
урок.
Днес Камен .... лекции. Той .... свободен.
20. 1съм1 21.1имам1
Милена Библиотеката Лекцията е Стаята Улицата гол яма. интересна, оживена. светла, ранобудна. Във вазата Камен Николай има Милена Бащата занятия. лекции. работа. свободно време. цветя.
22. Милена 1има1 писмо. Камен днес .... лекции. Ирина .... билет за кино. Лекарят .... свободно време. Петър .... нова чанта. —► Ти 1имаш1 ли писмо? Те .... ли днес лекции? Вие .... ли билет за кино? Тя .... ли свободно време? Ти .... ли нова чанта?
23. — Ало, търся другарката Димитрова. Обажда се дъщеря й.
— О, Милена ли е? Здравей, Милена! Как си? Как върви учение-
то?
— Благодаря, добре съм, другарко Пеева.
— Сега ще се обади майка ти.
— Здравей, мамо! Аз съм при Ирина. Днес ще учим заедно.
— Но ти за утре имаш много уроци.
— Двете ще ги научим по-бързо.
— А защо бързате?
— Имаме билети за кино.
— Сега вече разбирам. Кога ще се върнеш?
— Благодаря ти, мамо, ти винаги ме разбираш. Ще се върна към
осем часа. Дочуване.
— Дочуване.
56
7
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ ЖЕНСКОГО РОДА
С суффиксом Гка]
Бащата на Петър е |учйтел | по математика.
Майката на Милена също е |учителка|.
преподавател-рка!
продавач-|ка|
читател-1ка]
—► Тя е 1библиотекарка I
Мария е . . . .
Майката на Милена е
Иванова също е . . . .
Димитрова също е . . .
Елена е ... .
-► Тя е ученичка.
Тя е . . . .
Тя е . . . .
Тя е . . . .
Тя е . . . .
Тя е . . . .
учйтел-1ка1
студент-|ка]
лекар-[ка!
1. Той е библиотекар.
Камен е студент.
Той е учйтел.
Петров е лекар.
Той е препода вате л.
Асен е продавач.
2. Елена бърза за училище.
Ана работи в библиотека.
Мария отива на лекции.
Димитрова учи учениците.
Иванова работи в поликлиника.
Ирина се готви за състезание.
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
|работя|
1. Камен още не работи. Той е студент.
/Камен още не ходи на работа./
Милена е ученичка и също не работи.
Бащата работи съвсем наблизо.
2. Градската библиотека работи всеки ден.
/Градската библиотека е отворена всеки ден./
Днес магазинът работи до обяд.
3. Радиото не работи.
/Радиото е повредено./
Часовникът не работи точно.
57
8
ВОСЬМОЙ УРОК
ЖИЛИЩЕТО НА ДИМИТРОВИ
Жилището на Димитрови се намира в един от новите квартали
на града. То е удобно и просторно. Дълъг коридор отдели кухнята и
банята от другите помещения. Кухнята е модерно обзаведена и много
удобна. В хола са подредени нови красиви мебели. Спалнята е малка,
но тиха и уютна. Детската стая вече е само на Милена. Тя е слънчева,
чиста и винаги добре подредена. Тъй като Камен е вече студент, той
работи в кабинета на баща си. За него е поставено от дел но бюро. За
съжаление Камен не може да използува книгите от библиотеката на
баща си, защото не следва биология. Той се подготвя за журналист.
Холът е | между| кабинета и спалнята.
Спалнята е[дб)\ола.
Кабинетът е | между! детската стая и хола.
Кабинетът е| срещу| кухнята.
Банята и кухнята са | влявс|.
I Вдяснс! от кабинета е детската стая.
| Вляво[ са холът и спалнята.
Холът е[дд.....
Спалнята е[ срещу|....
Детската стая е [дб|.. • •
Кухнята е|дб|....
Коридорът е[мёж-
дЗ.....
| Вляво| е...
| Вдясно| е...
58
8
ГРАММАТИКА
НАСТОЯЩЕЕ ВРЕМЯ ГЛАГОЛА
I спряжение
ед. ч. 1 л. 2 л. аз пйш -gg тй пйше -[Щ дрём-Щ дрёме -[Щ живё -(я] живёе -[Ш]
той
3 л. тя -^7 пйше дрёме живёе
то
мн. ч. 1 л. нйе пйше -pg дрёме -Щ живёе -рм|
2 л. вйе пйше -[тё] дрёме -[Тё] живёе -[ТС]
3 л. те пйш -[ат] дрём-[ят] живё -|ят]
II спряжение
ед. ч. 1 л. аз върв -[я] леж -[а] сто {я]
2 л. тй вървй <ш| той лежй -[ш] стой -[Ш]
3 л. тя вървй то ' лежй стой
мн. ч. 1 л. нйе вървй -[м| лежй -[3 СТОЙ
2 л. вйе вървй -гге| лежй -[ТС] стой -рте]
3 л. тё върв -[ят] леж -[ат] сто 4ят|
III спряжение
ед. ч. 1 л. 2 л. аз глёда -0 тй глёда -[ш| хвърля хвърля -|~ш]
той
3 л. тя глёда то хвърля
мн. ч. 1 л. нйе глёда хвърля -[мё
2 л. вйе глёда -[т^ хвърля -Гте]
3 л. тё глёда {т] хвърля -(3
59
8
ГЗапомните ]: Окончание 1 л. ед. ч. глаголов I и II спряжения
содержит звук [ъ], который на письме обозначается буквой [а] /по-
сле твердой согласной/ или буковой [я] /после мягкой согласной,
иногда и после гласной/.
държа [държъ] мълча [мълчъ] спя [сп’ъ] вървя [върв’ъ] чета [четь] стоя [стойъ]
Звук Ш произносится II спряжения. и в окончаниях 3 л. мн.ч. глаголов I и
държат [държът] мълчат [мълчът] вървят [върв’ът] спят [сп’ът] стоят [стойът] четат [четът]
1. |уча| 2. [говоря |
-► Аз уча български език. -н Тя .... български език. Ние .... френски език. Вие .... руски език. Ти .... английски език. Те .... френски език. 3. | следвам! 4. -► Камен следва журналистика. -► Те ... . история. Аз .... биология. Ти .... право. Те ... . математика. Той .... филология. 5. Камен .... интересна лекция. Той .... медицина. Милена .... уроците си. Майката .... в библиотеката. Те .... на училище. Бащата .... в научен институт. ► Той говори български. Те .... френски. Аз .... български. Ти .... английски. Вие .... руски. Ние .... френски. |съм| Той не е журналист. Те не ... . историци. Аз не ... . биолог. Ти не . . : . правист. Те не ... . математици. Той не ... . филолог. отивам работя следвам слушам уча чета
60
8
6.
. .. . бърза за работа.
... . учат заедно.
. .. . говорят по телефона.
. . . . имам интересна професия.
. . . . пишете ли често писма?
. . . . отиват на училище.
вие
те
ти
Асен
Милена и Ирина
учениците
7. |нб! или [й~[
Стаята е малка......слънчева .... тиха.
Кухнята не е голяма, . . . . е модерно обзаведена.
Жилището не е просторно, . . . . е ново .... удобно.
Мебелите са стари, .... добре запазени.
Детската стая е чиста .... подредена.
Улицата е малка, .... много оживена .... шумна.
8. Библиотеката е |до |стената.
Телевйзорът е |дб~]библиотека-
та.
Масата е [пред [библиотеката.
Столоне ie са [около [масата.
61
8
Картината е |над| леглото.
Кошчето е |под| масата.
9. Къде е библиотеката?
Къде е столът?
Къде е телевйзорът?
Къде е лампата?
Къде е леглото?
-► Библиотеката е до ....
между.......................
Столът е пред....
зад.....
Телевйзорът е между.....
в....
Лампата е над....
на....
Леглото е зад....
до.....
10. Ш или [на]
Книгите са . . . . бюрото, а бюрото е . . .. кабинета.
Моливът е . . . . чантата, а чантата е . ... стола.
Кафето е . .. . масата, а масата е . . . . кухнята.
Книгите са . .. . библиотеката, а библиотеката е . . . . кабинета.
Дрехите са .. . . гардероба, а гардеробът е ... . коридора.
11. Къде са моливите? /маса/
-► Моливите са на масата.
Къде е телефонът? /шкафа/
Къде са столовете? /маса/
Къде е огледалото? /стена/
Къде са книгите? /библиотека/
Къде са дрехите? /гардероб/
12. искам да I прочета! 13. I искам! да купя
-► Аз искам да!прочета! тази -* Ти I искаш! да купиш хляб.
книга.
Ти искаш да ... . писмото. Той .... да купи цветя.
62
8
Той иска да . . . Ние йскаме да . Вие йскате да .. Те искат да .... вестника. . . . урока. . . разказа. телеграмата. Вие .... да купите книги. Ние .... да купим пликове. Тя .... да купи ябълки. Те .... да купят моливи.
14. Той иска да . .. . филма. гледам
Аз искам да ... . цветя. изпратя
Ти йскаш ли да . .. . на кино? купя
Те искат да .... в библиотеката.) отида
Вие йскате да .. . . телеграма. пиша
Той иска да ... . писмо. чета
15. Камен чете интересна книга. Милена също . . . .
-► Милена също чете интересна книга.
Те отиват на разходка. Ти също........
Ние гледаме филм. Вие също....
Вие се връщате от работа. Аз също.....
Той слуша радио. Гостите също......
Аз пиша писмо. Камен също.....
16. Майката слуша радио, [а] бащата....
-► Майката слуша радио, а бащата чете вестник.
Камен е студент, а Милена.........
Библиотеката е в центъра, а училището е....
Кухнята е вдясно, а холът е...
Вие следвате физика, а ние....
Картината е над масата, а кошчето е...
17. Какво прави Ирина?
Какво правите Вие?
Какво прави Асен?
Какво правят Ирина и Миле-
на?
Какво правите вие?
18. |изпратя|
-► Аз трябва да |изпратя | телег-
рама.
Ти трябва да ... . колет.
Той трябва да ... . покана.
Ние трябва да .... отговор.
Вие трябва да .... писмо.
Те трябва да .... телеграма.
Ирина .... филм. /гледам/
Ирина гледа филм.
Аз ... . писмо. /пиша/
Асен .... по телефона, /говоря/
Те .... на кино, /отивам/
Ние .... стаята. /подреждам/
19. |отидаП
-► Ние трябва да |отидем| на
кино.
Той трябва да .... в парка.
Той трябва да .... на рабо-
та.
Ти трябва да .... на лек-
ции.
Аз трябва да .... на гости.
Тя трябва да .... на учили-
ще.
63
8
20. Ние трябва да . ... на пощата. говоря
Те трябва да ... . навреме. купя
Аз трябва да ... . плодове. отйда
Вие трябва да .. . . по-бавно. подредя
Ти трябва да . .. ,. книгите. тръгна
Той трябва да . ... уродите. уча
21. — Милена, стаята ти не е ли за подреждане?
— Не, тя е подредена.
— А защо има книги по масата?
— Това са учебници. Аз трябва да се подготвя за утре.
— По леглото също има книги.
— И те ми трябват. Имам много за четене.
— Всички книги са за четене, но трябва да бъдат на мястото си.
— Да, зная това.
— На стола също има дрехи. Те пък сигурно са за обличане.
— Разбира се. Нали ще излизам довечера.
— Но защо не стоят в гардероба?
— Защото са за гладене.
— Щом са за гладене, трябва да ги изгладиш.
— Нали ти също трябва да гладиш?
— Аха, ти на това ли разчиташ?
— Да, разбира се. Не искаш ли да ми помогнеш? Днес имам мно-
го работа.
— Добре, ще ти помогна.
— Благодаря много.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ ЖЕНСКОГО РОДА
С СУФФИКСОМ Гка] /п ро дол жен и е/
□ [ж]
биология биолог биолож[ка|
филология филолог филолож[ка]
педагогика педагог педагож[ка|
зоотехника зоотехник зоотехник [КЗ]
история историк историк |ка]
математика математик математик fica]
64
8
-► Той е биолог. Елена е биолож-
I ка.|
Той е....Тя е.....
Ти си....Ана също е......
Аз съм....Елена също е ....
Иван е....Марина е......
Той е ... ., а тя е.
1. Илия еле два биология.
Петър следва геология.
Ти следваш история,
Ние следваме филология.
Иван и Марина следват мате-
матика.
Те следват физика.
2. Майката на Милена е историчка. Тя преподава.......
Петрова е биоложка. Тя е учителка по.....
Те са математички. Те учат.....
Елена е зоотехничка. Тя следва....
Студентките са физички. Те следват....
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
|работен|
1. Те се гордеят с работайте си деца.
Работните хора се радват на успехите си.
2. Работният ден на Камен започва в 7 часа.
В седем часа той е на работното си място.
Работната седмица евършва в петък.
5
65
9
ДЕВЯТЫЙ УРОК
НА ЗАКУСКА
Още е рано, но Милена е вече в кухнята. Тази сутрин тя приготвя
закуската. Милена не обича да пазарува, но с удоволствие домакинст-
вува. Много й е приятно да приготвя закуската или вечерята. Това не
й отнема много време, защото намира всичко необходимо в хладил-
ника. За пазаруването се грижи Камен.
Чаят вече е готов и чайникът е на масата. Чашите и приборите
също са подредени. Милена донася сирене, варени яйца, масло и шун-
ка. За баща си приготвя кафе, тъй като той не обича чай. Не забравя
и конфитюра от череши. Той е специално за Камен.
Закуската е готова. Всички сядат около масата и закусват с апе-
тит. След това излизат от къщи в добро настроение. Започва работ-
ният ден.
Чашите са на масата. Чаят е готов. Бащата обича кафе. Милена |гмП подрежда внимателно. Милена [fol налива в чашите. Милена 1му| поднася кафе.
Майката приготвя вечерята. Милена Е_Г помага.
ГРАММАТИКА
ФОРМЫ ЛИЧНЫХ МЕСТОИМЕНИЙ
Число Лицо Подлежащее (формы именительного падежа) Прямое дополнение Косвенное /формы дополнение винительного /формы падежа/ дательного падежа/ полные краткие полные краткие формы формы формы формы
ед. ч. 1 л. аз 2 л. тй мене ме на мене ми тебе те /мене/ на тебе ти
/тебе/
66
9
3 л. м. р. ж. р. ср. р. ТОЙ тя то него нёя него го я го на него /нему/ на нёя /нёй/ на .него /нёму/ му й му
мн. ч. 1 л/ нйе нас ни на нас ни
/нам/
2 л. вйе вас ВИ на вас ВИ
г /вам/
3 л. тё тях ги на тях
/тям/ ИМ
Г Запомните] Краткие формы местоимений употребляются по-
сле глагола, если с него начинается предложение.
Если глагол стоит не в начале предложения, то краткие формы
местоимений употребляются перед ним.
Асен тръгва на почивка.
Камен се връща от магазина.
Учениците са в училище.
Майката приготвя вечерята.
1. Милена тръгва на училище.
Камен тръгва на лекции.
Майката и бащата тръгват
на екскурзия.
Детето е бол но.
Вратата е затворена.
Вие отивате на гости.
2. Учителят пита учениците.
Майката подрежда стаята.
Майката има рожден ден.
Милена иска още чай.
Камен и бащата се пригот-
вят за път.
Майката звъни на вратата.
Изпраща [го] Петър. Петър [го]
изпраща.
Посреща [го] Милена. Милена [гр]
посреща.
Изпитва |ги| учителят. Учителят
|гй] изпитва.
Помага Ш Милена. Милена [и]
по маг а.
-► Майката [я] изпраща.
Милена .... изпраща.
Изпраща .... Милена.
Преглежда .... лекарят.
Майката .... отваря.
Посреща .... домакинята.
Учениците [му] отговарят.
Милена .... помага.
Камен .... купува подарък.
Бащата .... налива.
Милена .... помага.
Бащата .... отваря.
67
9
3. Аз съм гладей. -► Йа мене ми I се яде......
Гладей съм. Яде йЕсе........
Той е гладей. На него му | се яде санд- Яде йу"|се сандвич.
вич.______________________
Вие сте гладни. Йа вас в Дее яде кифла. Яде 5й~1 се кифла.
Ти си гладей. Йа тебе ти Ice яде геврек. Яде fit] се геврек.
Те са гладни. Йа тях иДсе яде баница. Яде ймИсе баница.
Тя е гладна. Йа нея й Ice яде кифла. Яде Есе кифла.
4. Ние обичаме плодове. -* Ядат ни се череши.
Те обичат плодове. Яде .. .. се грозде.
Аз обичам сладко. Яде .. .. се шоколад.
Тя обича колбаси. Яде .. .. се шунка.
Ти обичаш сладко. Яде .. . . се сладолед.
5. Искам да пия чай. -> На мене ми се пие чай.Пие ми се чай.
Искам да ям сладолед. На мене Яде
Тя иска да пие кафе. На нея Пие
Те искат да ядат шоко- лад. На тях Яде
Вие йскате да пиете мля- ко. На вас Пие
Ти искаш да пиеш чай. На тебе Пие
6. Йскате ли прясно мляко? -► Не, на мене не ми се пне мляко.
Не, не ми се пне мляко. Пие ми се
чай.
Те искат ли ела доле д? /шоколад/
Той иска ли кафе? /чай/
Тя иска ли сандвич? /кифла/
Вие йскате ли чай? /кафе/
Ти искаш ли геврек? /сандвич/
7. [закусвам |
Всяка сутрин Димитрови .... вкъщи.
Милена ... ., пре^и да отиде на училище.
Камен .... бързо, защото излиза рано за лекции.
Асен и Илия .... винаги в сладкарницата.
Аз също .... често в сладкарницата.
Вие къде .... всяка сутрин?
68
9
8. | трябва да закуся]
-► Днес Камен трябва да закуси по-рано, защото тръгва на екскур-
зия.
Милена .... навреме, за да не закъснее.
Ние .... в близката сладкарница.
Децата .... и тогава да излизат навън.
Тази сутрин вие .... след 8 часа.
Ти . . .. в друга сладкарница.
Аз чета книгата.
Дз чета на детето.
Аз чета книгата на детето.
Аз му чета книгата.
Аз 3 чета.
Аз рму| чета.
Аз |му q чета.
9. Тя пише писмото. Тя [~го| пише.
Тя пише на майка си. Тя ... . пише.
Той разказва урока. Той . . . . разказва.
Той разказва на учениците. Той .. .. разказва.
Ние обясняваме думите. Ние . . . . обяснява-
Ние обясняваме на студента. ме.
Ние .... обяснява-
ме.
| Запомните,: Краткие формы местоимений не имеют своег о
собственного ударения. Однако они получают его, когда перед ни-
ми стоит отрицательная частица [н§.
10. Познавате ли професор Геор-
гиев?
Познавате ли доктор Иванова?
Записвате ли непознатите ду-
ми?
Пишете ли често на брат си?
Търсите ли още книгата?
Харесвате ли тези картини?
-►Да, познавам [гд.
Нё, |не го| познавам.
Да, познавам.....
Нё, не ... . познавам.
Да, запйсваме.....
Нё, не ... . запйсваме.
Да, пйша.....
Нё, не ... . пйша.
Да, търсим.....
Нё, не ... . търсим.
Да, харёсваме....
Нё, не ... . харёсваме.
69
9
I Запомните!. В начале предложения употребляются полные
формы местоимений. На них падает логическое ударение.
Майка ти има много работа. Помогни |й} Йа нея_] помогай!
Довечера има интересен филм. Ще Fol гледаме. Него! ще гледаме.
ФОРМЫ ПОВЕЛИТЕЛЬНОГО НАКЛОНЕНИЯ ГЛАГОЛА
Основна я
форма
Формы повелительного наклонения
Ед. число
Мн. число
уча учй — не учй учёте не учёте
пйша пишй — не пишй пишёте — не пишёте
сёдна седнй седнёте
закуся закуей закусёте
отворя отворй отворёте
пёя пей — не пёй пёйте — не пёйте
пйя пий — не пйй пййте — не пййте
живёя живёй — не живёй живёйте — не живёйте
стрёлям стрёляй — не стрёляй стрёляйте — не стрёляйте
сядам сядай — не сядай сядайте — не сядайте
закусвам закусвай — не закусвай закусвайте — не закусвайте
отварям отваряй — не отваряй отваряйте — не отваряйте
вйдя виж вйжте
вляза влез влёзте
изляза излёз излёзте
ям ЯЖ — не яж яжте — не яжте
Тази бележка е за Вас. -► [Прочетете
Писмото е готово, /пусна/ .... го!
Книгата е интересна, /прочета/ .... я!
Цветята са за Вас. /взема/ .... ги!
Вратата е заключена, /отключа/ .... я!
70
9
12. |отворя |или (затворя |
Много е студено. ... прозореца!
В стаята е задушно. ... прозореца!
Някой чука на вратата. ... му!
Пие ми се бира. ... бутил ката!
Вратата е отворена. ... я!
Куфарът е подреден. ... го!
13. Писмото не е за теб. -* |Не го отваряй!
Филмът не е хубав. /гледам/ Не
Гроз дето е зелено, /ям/ Не
Чаят е студен, /пия/ Не
Книгата не е интересна, /купувам/ Не
Писмото не е за Вас. /чета/ Не
14. Книгата е за Милена. -► [Дайте й я]
Подаръкът е за него. Дайте ....!
Телеграмата е за тях. Дайте ....!
Писмото е за мене. Дай ....!
Цветята са за нея. Дайте ... .!
Билетите са за нас. Дай ....!
15. Защо лягаш толкова рано?
Защо изключвате телевизора?
Той няма ли да отиде на екскурзия?
Тя ще дойде ли с нас?
Защо не напишете писмото сега?
Защо ти не си изгладит дрехите?
16.
-► Много [ми] се спи.
Не .... се гледа фил-
мът.
Не, не .... се ходи.
Не, не .... се идва.
Сега не .... се пише.
В момента не .... се
глади.
В сладкарницата
71
9
— Добро утро.
— Добро утро. Какво желаете?
— Искам нещо за закуска. Има ли чай?
— Имаме чай, кафе и прясно мляко.
— Дайте ми тогава едно прясно мляко и нещо за ядене.
— Имаме банички, кифли, сандвичи...
— Топли ли са баничките?
— Да, топли са.
— Дайте ми една баничка. Ако е малка, може и две.
— Заповядайте. Едно мляко и две малки банички. Друго желаете
ли?
— Не, благодаря. Това е всичко. Колко Струва?
— Баничките са по петнайсет стотинки, а млякото — двайсет.
— Заповядайте.
— Нямате ли по-дребни пари. Толкова рано не мога да ви разва-
ля 10 лева.
— Може би имам. Да, ето петдесет стотинки.
— Благодаря.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ГЛАГОЛЫ С СУФФИКСОМ 1-УВА-1
Милена не обича да|пазарува|
До библиотеката Камен |пътува| с автобуса.
зима — зим|ува|м
лято — лет[ува]м
страх — страх|ува~[м се
нощ — нощ[ува]м
пазар — пазар|ува~|м
път — път[увЭ]м
срам — срам[ува]м ое
гост — гостТувЭ] м
1. Детето .... от тъмнината.
Гостите .... в хотела до гарата.
Децата .... на баба си.
До центъра може да .... с автобуса.
Тази година Иванови .... на море.
Обикновено тя .... рано сутрин.
нощувам
летувам
пазарувам
страхувам се
гостувам
пътувам
2.
Той е на гости при приятеля си. -►
Днес Камен няма да ходи на пазар.
Страх ли те е да пътуваш със са-
молет?
Асен проявява интерес към исто-
рията.
Къде ще прекарате лятото тази го-
дина?
Той е член на профсъюза.
Той | гостува| на приятеля
Днес Камен няма да......
.... да пътуваш със само;
Асен .... от история.
Къде .... тази година?
Той .... в профсъюза.
72
9
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
| време |
1. Закуската не й отнема много време.
Днес нямам време за разходка.
Вече е време за вечеря.
2. Утре времето ще бъде слънчево и ветровито.
Днес времето е топло и приятно.
През зимата времето е студено.
Каква е прогнозата за времето?
73
10
ДЕСЯТЫЙ УРОК
КАМЕН ОЧАКВА ГОСТИ
Тази вечер Камен ще има гости. При него ще дойдат приятелите
му от студентската бригада. Камен ще ги посрещне в хола. Там е
широко и удобно. Той премества масата в ъгъла, а фотьойлите — по-
близо до стената, за да има повече място. Борис ще донесе магнето-
фона си и гостите не само ще слушат хубава музика, но и ще танцуват.
Милена с удоволствие помага на брат си. Тя приготвя вечерята,
подрежда масата и разпитва Камен кои ще бъдат гостите му. Камен
се страхува, че Милена няма да успее да приготви всичко навреме.
Гостите ще дойдат в осем часа, а вече минава седем. Освен това Ка-
мен трябва да отиде до близкия магазин, за да купи още нещо за
пиене. Ако в магазина няма много хора, Камен ще се върне бързо и
сестра му няма да се притеснява.
1. Тази вечер Камен .... гости.
Борис .... магнетофона си.
Милена с удоволствие .... на брат си.
Гостите .... в осем часа.
Камен .... бързо.
Той .... гостите в хола.
ще се върне
помага
ще дойдат
ще донесе
ще посрещне
ще има
2. в, или [у]
в аптеката [У] Камен
в библиотеката щ нас
। bi книжарницата [у] Петрови
Камен и Милена са .... хола. Тази вечер .... тях ще дойдат
гости. Милена отива .... кухнята. Слага бирата .... хладилника.
печката се пече вкусен сладкиш. Вчера Милена беше .... приятелката
си и си записа как се приготвя.
ГРАММАТИКА
БУДУЩЕЕ ВРЕМЯ ГЛАГОЛА
Камен очаква гости.
Милена помага на брат си.
Вече е седем часът.
Той |ще посрещне] гостите в хола.
Тя [ще подреди] масата.
Гостите |Щё дбидат] в осем часа.
74
10
Число Лицо пиша чета вървя гледам
ед. ч. 1 Л. аз ще пйша ще чета ще вървя ще глёдам
2 л. тй ще пйшеш той ще четёш ще вървйш ше глёдаш
3 л. тя ще пйше то ще чете ще вървй ще глёда
мн. ч. 1 л. нйе ще пйшем ще четём ще вървйм ше глёдаме
2 л. вйе ще пйшете ще четёте ще вървйте ще гледате
3 л. те ще пйшат ще четат ще вървят ще глёдат
3. Милена помага на брат си. Камен отива в магазина. Тя ще . . .. масата. /подредя/ Той ще .... нещо за пиене. /ку- пя/
Борис обича да танцува. Той ще .... магнетофона си. /донеса/
Гостите са поканени на вечеря. Масата е в средата на стаята. Те ще .... в 8 часа, /дойда/ Камен ще я .... в ъгъла. /пре- местя/
До вечерта има достатъчно време. 4. Камен чете в библиотеката. Милена ще .... да приготви всичко. /успея/ -► Следобед той .... на лек- ции. /отида/ Следобед той ще отиде на лекции.
Милена стана рано. Тя .... на майка си да при- готви закуската. /помогна/
Ние отиваме на театър. Борис и Камен са на екскурзия. Ти .... ли с нас? /дойда/ Те .... след два дена. /вър- на се/
Ние си купихме билети за кино. Довечера .... интересен
Тя отива в псщата. филм. /гледам/ В пощата .... пликове и марки, /купя/
Между [ще! и формами настоящего времени находятся краткие
формы личных местоимений.
75
10
ще кажа ще купя ще попитам ще [~м^ кажа ще ргд купя ще [3 попитам
5. Прозорецът е отворен. Ти ще /затворя/ -► Ти ще го затворит.
Стаята е разхвърляна. Мария отива на екскурзия. Гостите пристигат навреме. Кафето е готово. Вратата е заключена. Борис и Илия /подредя/ Ние /изпратя/ Камен /посрещна/ Кой ....? /поднеса/ Аз /отключа/
СЪ]
ед. число мн. число ед. число мн. число
аз ще съм ние ще смё тй ще ей вйе ще стё той ще ё тё ще са аз ще бъда нйе ще бъдем тй ще бъдеш вйе ще бъдете той ще бъде тё ще бъдат
6. Камен| следвц журналистика. Те ... . медицина. Ние .... биология. Тя . . . . химия. Аз ... . право. Ти . . . . физика. -► Той|ще 6ъде| журналист. Те .... лекари. Ние .... биолози. Тя .... химичка. Аз .... правист. Ти .... физик.
7. Потърсете ме довечера. След осем часа .... в къщи. -► След осем часа[ще бъда| в къ- щи.
Гостите пристигат тази вечер. В седем часа .... на гарата.
Ние тръгваме веднага. След десет минути .... пред кйното.
Събранието започва след пет Ти..........ли на събранието?
минути. Милена приготвя вечерята. След малко вечерята .... го- това.
Магазинът вече е затворен. В 16 часа .... отворен.
Камен се страхува, че сестра му| няма да успед да приготви всичко.
Камен ще се върне бързо и сестра му няма[да~се притеснява|.
76
10
ОТРИЦАТЕЛЬНЫЕ ФОРМЫ БУДУЩЕГО ВРЕМЕНИ
Число Лицо Положительные формы Отрицательные формы
Ед. ч. 1 Л. ще чета няма да чета не щё чета
2 л. ще четёш няма да четёш не щё четёш
3 л. ще чете няма да четё не щё четё
Мн. ч. 1 л. ще четём няма да четём не щё четём
2 л. ще четёте няма да четёте не щё четёте
3 л. ще четат няма да четат не щё четат
8. Ще дойдете ли с нас на кино? Не, няма да дойда.
Ще ми се обадиш ли по телефона? Не,
Ще гледаме ли новия филм? Не,
Ще му съобщите ли за екскурзията? Не,
Ще се върнеш ли след един час? Не, след един час ...
Те ще посетят ли изложбата? Не,
9. Ако тръгнете веднага,....../закъснея/
-► Ако тръгнете веднага, няма да закъснеете.
Ако не ми купиш билет, .... на театър. /дойда/
Ако сме много изморени, .... на екскурзия. /отида/
Ако филмът не ми хареса,......../гледам/
Ако сте си забравили ключа, .... вратата. /отключа/
Ако не вървим по-бързо, .... навреме. /стигна/
10. Моля, не отваряйте прозореца. -► Добре, няма да го отварям.
не чети тази книга! .................
не ми звъни повече! ..................
не яжте това грозде! ..................
не тръгвайте толкова рано! ..................
не закъснявайте довечера! ..................
11. Ние .... на Витоша. Борис .... с нас. /отивам, дойда/
-► Ние отиваме на Витоша. Борис ще дойде с нас.
Аз .... на работа. Ти .... с мен? /тръгвам, тръгна/
Камен .... книгите си. Милена .... своите учебници. /подреждам,
подредя/
Те си .... пощенски марки. Ние също .... пликове и марки, /купу-
вам, купя/
Той .... интересна книга. Аз също .... я ... . /чета, прочета/
Те вече .... ново жилище. След няколко месеца и ние../полу-
чавам, получа/
77
10
12. Обадете ми се още веднъж! /след два дена/
-► Ще Ви се обадя след два дена.
Предайте им това съобщение! /още днес/
Кажи му да влезе! /веднага/
Помогнете ми да преведа текста! /сета/
Изпратете и още една покана! /утре/
Запазете ни две стаи в хотела! /непременно/
Прочетете още веднъж рецензията! /след малко/
13. Задайте вопросы по образцу:
Ние вече закусваме. -► Той се абонира за вестник „Наро- ден спорт". Всички деца участвуват в състеза- нието. Гостите посетиха изложбата. Аз прочетох рецензията за книга- та. Те почистват стаята си. Децата излязоха да играят. Ти ,няма |ли да закусит) с нас? Вие Той Ние Ти Ние .... нашето жилище? Вие
14. Не закусвайте вкъщи. Не затваряйте прозореца! Не връщай книгите! Не купувай тази чанта! Не излизайте толкова рано! Не му отговаряйте веднага! |Ще‘ закусим | в сладкарница- TJL Аз . ..., след като се провет- ри. Аз .... утре. В съседния магазин .... по- хубава. След един час .... заедно. Утре .... му
15. Следобед трябва да чета в библиотеката.
-► Следобед ще чета-] в библиотеката.
Милена трябва да приготви закуската. Милена .... закуската.
Камен трябва да отиде до близкия магазин. Камен .... до близ-
кия магазин.
Децата трябва да помогнат на майка си. Децата .... на майка си.
Днес трябва да изпратим всички покани. Днес .... всички покани.
След два часа трябва да бъдем на гарата. След два часа .... на
гарата.
Довечера трябва’да посрещаме гости. Довечера .... гости.
16. — Мислиш ли, че хлябът ще стигне?
— Сигурно, дори ще остане.
— А колбасите?
78
10
— И те са достатъчно. Не виждам къде е горчицата.
— Трябва да е в хладилника. Там е и хайверът. Провери дали
не трябва ощЬ нещо, защото тръгвам за магазина. После няма да
излизам пак.
— Сега какво ще купуваш?
—Jlje взема Захар и още нещо за пиене.
—^Нали има Захар?
— Ще потърся Захар на бучки, за кафето.
— Добре, но се връщай по-скоро!
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |-ИК|
Бащата на Асен е техник1 в един нов завод.
Той работи като 1химик I в модерно обзаведена лаборатория.
история — истор[йк]
химия — хим|ик|
теория — теоретТйк]
-► Той ще стане добър.....
Той се готви за....
След две години ще бъде....
Очакват,чеще бъде способен ..
Иска да стане.....
-► Още от дете той тренира....
Той е лекар с дългогодишна
Много се интересува от.....
Миналата година завърши
математика — математик |
физика — физ[йк]
фонетика — фонет[ик]
1. Петър следва история.
Асен се интересува от химия.
Илия е студент по физика.
Той завършва медицина.
Борис обича математиката.
2. Николай е известен гимнастик.
Доктор Иванов е добър прак-
тик.
Той иска да работи като техник.
Синът им работи като химик.
Той ще стане добър физик.
Много е голям интересът му
към.....
г——! СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
| имам I
1. Имаш ли френско-български технически речник?
Кога ще имате нови пощенски марки?
2.. В писмото му има една грешка.
Той има дълг към родителите си.
3. Милена има руса коса и светли очи.
Приятелят му има особен характер.
Стаята има южно изложение.
4. Всяка сряда той има тренировка.
Професор Илиев днес има приемен час.
След две седмици ученипите ще имат ваканция.
_______п________
ОДИННАДЦАТЫЙ УРОК
В МАГАЗИНА
Днес Камен няма занятия. Рано сутринта той тръгва да пазарува.
Най-напред отива в магазина за хранителни стоки. Първо купува
хляб. След това минава на щанда за месо и колбаси. Купува едно
пиле и месо за готвене. Взема още килограм Захар, пакет ориз и една
бутилка олио. Плаща на касата и излиза. После се отбива в магазина
за плодове и зеленчуци. Тук трябва да купи картофи, лук и моркови.
В магазина има много купувачи, а на Камен не му се чака. Отива в
млекарницата, за да купи прясно мляко и масло. След това се връща
в магазина за плодове и зеленчуци, нарежда се и чака своя ред. Сега
в магазина няма много хора. Скоро Камен приключва пазаруването
и се връща вкъщи.
Какво купува Камен от:
— хлебарницата?
— млекарницата?
— магазина за плодове и зеленчуци?
един килограм — 1 кг; два килограма — 2 кг
един грам — 1 г; десет грама — 10 г
500 грама = половин килограм = 0,500 кг
250 грама = четвърт килограм = 0,250 кг
1 килограм и 300 грама — 1,300 кг
един литьр — 1 л; два литра — 2 л
половин литьр — 0,500 л
четвърт литър — 0,250 л
80
11
един метър — 1 м; два метра — 2 м
50 сантиметра — половин метър — 0,50 м
1.
Аз искам 1 . ... олио.
Вие йскате 0,500 .... ориз.
Те искат 5 . . . . бензин.
Ние йскаме 300 .... сирене.
Тя иска 2 .... захар.
Той иска 250 .... салам.
килограм
грам
литър
ГРАММАТИКА
РОД ИМЕН СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫХ
Мужской род Женский род Средний род
купувач бутйлка детё
литър кутйя масло
магазин каса месо
пакет маса мляко
плод лйния пйле
продавач млекарница сйрене
хляб продавачка шише
Оканчиваются на [согласный । звук Оканчиваются на Оканчиваются на щ или щ [оп или jej
но: баща дядо съдия но: захар но: бижу песен меню сутрин таксй
рдйн|лйтър рдйн|хляб рдна | бутйлка |едно | учйлище рдий] чаша [едно [ шише
2/ Той чете рдна । книга. Искам да купя .... бутйлка вино.
Те си купуват по .... геврек. Тя иска .... килограм захар.
Йскате ли .... чаша мляко? Те влизат в .... магазин.
6
81
11
една книга !гази| книга един фйлм [гози| фйлм едно писмо |това| писмо
Аз искам една бяла чанта. Покажете ми |тази| чанта!
Той иска фотоапарат. Покажете му |този| фотоапарат!
УКАЗАТЕЛЬНЫЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Единственное число Множественное число
। този/тоя бнзи/бня
тази/тая онази/оная тёзи/тйя онёзи/онйя
това/(туй) онова/(онуй)
3. Тя иска една книга. -и Ние искаме една бутилка вино. Вие искате един хляб. Той иска един речник. Аз искам една чанта. Те искат една стая. 4. Този хляб не е пресен. -ч Този стол е счупен. Тези цветя не ми харесват. Пред тази каса има много хо- ра. Тази врата е затворена. Тези пликове са малки. Тази улица е в ремонт. 5. Ггози],|друг| Тези бонбони не ми харесват. - Този молив е счупен. Тези пликове не ми харесват. Тези обувки са малки. Тази стая е много студена. В този магазин няма захар. ► Дайте й |тази| книга. Дайте ни .... бутилка. Вземете .... хляб. Дайте му .... речник. Дайте ми .... чанта. Дайте им .... стая. ► Дайте ми |оня| хляб. Седнете на .... стол. Дайте ми от Наредете се на .... каса. Минете през .... врата. Дайте ми от .... пликове. Минете през .... улица. - ► Моля, дайте ми [други! бонбо- ни! Вземи .... молив! Моля, покажете ми .... пли- кове! Моля, дайте ми ... . обувки! Моля, дайте ми .... стая! Да отидем в .. .. магазин.
82
11
6. | купу вам | и |купя |
В този магазин .... винаги пресен хляб.
Къде мога да .... нещо за закуска?
Камен трябва да ... . мляко за закуска.
От тази сладкарница ние .... кифли и топли банички.
В магазина за плодове и зеленчуци той трябва да .... ябълки.
За кого .... този подарък?
От магазина за хранителни стоки той ку-
пува
Ние купуваме от сладкарницата
Камен иска да купи от млекарницата
От тази книжарница те трябва да купят
От магазина за плодове и зеленчуци ку-
пуваме
Трябва да купя от хлебарницата
Захар, домати, геврек,
картофи, кифла, мля-
ко, масло, моркови,
моливи, олио, ориз,
плйкове, тетрадки, су-
хар, хляб
ЧИСЛО ИМЕН СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫХ
Род Единственное Множественное Окончания
число
число
м. р. един магазин пакет ученик биолог много магазйнй пакёт[й] ученйц[й] биолоз[и] Ей)
ж. р. една плод хляб град ябълка много плод |ов£| хляб 1ове] градБвЗ ябълкШ I- ове! /односложные сущест вите л ьные / Ей
ср. р. едно бутйлка стая кутйя писмо много бутйлкШ ста [и] кутйШ писмШ
семейство учйлище пйле момчё семёйствИ учйлищ[а] пйл[ета] момч[ёта] 1 - ета!
83
11
8. Този магазин е за хранителни-> |Тези магазини| са за хранител-
СТОКИ. Тази врата е затворена. Тази спирка е близо. Този урок е лесен. Моля, дайте ми този плик. Тази ябълка е хубава. ни стоки. .... са затворени. .... не са близо. .... са лесни. Моля, дайте ми .... са хубави.
9. Той е инженер. Тя е лекарка. Илия е биолог. Камен е студент. Ирина е ученичка. Той вече не е ученик. -► Те също [са инженери|. Вие .... ли сте? Те също са И те ли са .. ..? Вие също ли сте . . . .? Те още ли са ... .? '
10. [искам да купи] Аз искам да куля бонбони. Ние .... ябълки. Камен .... пликове. Те ... . колбаси. Вие .... лимони. Тя . . . . хляб. Ти . . . . мляко. [гряйва да отида | -► [Трябва да отида | в сладкарни- цата. Трябва Трябва Трябва Трябва Трябва Трябва
11. В тази книжарница има много книги. -► Ирина иска да ку-
В този магазин има хубави чанти. пи рдна книга ।
Милена иска да
На бюрото има много моливи. купи Камен взема
На масата има много чаши. Бащата налива чай
Петър обича да пише писма. в • Сега той пише . • •
В чантата има много пликове. Тя взема
12. Те следват биология, /биолог/ -► Те са |6иолозй1
Ние следваме филология, /филолог/ Ние сме
Вие следвате история, /историк/ Вие сте
Те следват математика, /математик/ Те са
Ирина и Милена ходят на училище. Те са
Илия и Камен следват журналистика. Те са
84
11
13. I отивам] иГотида]
През лятото Камен и Милена искат да .... на море, /отида/
Всяка сутрин Милена .... на училище, /отивам/
Камен иска да .... на екскурзия. /отида/
Днес Илия няма да .... на лекции, /отида/
Милена и Ирина .... на кино, /отивам/
Майката на Милена днес трябва да .... в библиотеката. /отиде/
Камен .... в магазина да пазарува. /отивам/
14. Колко захар искате? /2 кг/ -► Искам два килограма захар.
Колко олио искате? /3 л/ Искам .... олио.
Колко сирене искате? /0,500 кг/ Искам .... сирене.
Колко салам искате? /0,350 кг/ Искам .... салам.
Колко ябълки искате? /3,500 кг/ Искам .... ябълки.
един метър — два метра
един литьр — три литра
един килограм — два килограма
един пакет — два пакета
един буркан — два буркана
15. — Добър ден! Има ли още череши?
— Да. Сега ще изнеса. Колко череши искате?
— На две места по килограм и половина.
— Какво друго желаете?
— Искам две връзки лук и една връзка чесън.
— Това ли е всичко?
— Искам още два килограма пресни картофи и тези краставици.
— Краставиците са 0,800 кг. Ето картофите.
— Дайте ми още една връзка магданоз и два лимона. Свършиха
ли се белените домати?
— Свършиха се. Вече получаваме пресни домати, но и те бързо
се свършват.
85
11
1.
— Скоро ще получите ли?
— Очакваме, но кога точно ще имаме, не зная.
— Колко струва всичко?
— Четири лева и седемдесет стотинки.
— Ето пет лева. Не ми връщайте ресто, а ми дайте още една
връзка чесън. Благодаря. Довиждане.
— Довиждане.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |- АРНИЦА |
Те влизат в ^сладкарницата; и сядат на една свободна маса.
Камен купува от [^игёкЯрницата] масло и кисело мляко.
мляко — млек|арница| хляб — хлеб|арница|
книга — книж|арница | месо — мес|арница]
Къде носите обувките си на поправка?
Откъде си купувате книги и тетрадки?
Къде може да закусим?
Къде се продават месо и колбаси?
В . . . . продават топъл хляб.
От .... ли купихте прясното мляко?
2. Какво ще купите от || книжарницата?
|| сладкарницата?
3. Къде се продават II закуски?
II бонбони?
книжарница
месарница
обущарница
хлебарница
сладкарница
млекарница
плйкове
моливи
хляб
месо
плодове
в сладкарницата
в млекарницата
в обущарницата
в хлебарницата
в книжарницата
86
11
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
решавам
реша
1. Ученикът решава правилно задачите по математика.
Камен може да реши въпроса сам.
2. Той решава да отиде в библиотеката.
Децата решават да излязат на разходка из града.
разрешавам
разреша
1. Той вече сам разрешава много въпроси.
Трудно ми е да разреша този спор.
2. Бащата не разрешава на Милена да отиде на екскурзия.
Майката разреши на детето да гледа до късно телевизия.
1 .| решавам/реша — разрешавам/разреша
Камен .... да закуси в сладкарницата.
Учителят .... да поговори с учениците.
Лекарят не .... на болния да пуши.
Те .... да отидат на гости.
Тя не можа сама да .... въпроса.
Тя не успя да ... . последната задача.
Кой ти .... да гледаш този фйлм?
2 . Закончите предложения.
Елена няма да дойде с нас. Баща й не.....
Задачите са много тру дни. Не мога да ги....
Ще участвуваш ли в състезанието? — Още не мога да......
Със самолет ли ще пътувате или с влак? — До утре трябва
да.....
Може ли да изляза довечера? — Ако баща ти.......
Защо не излизаш навън? — Лекарят още не ми......
87
12
ДВЕНАДЦАТЫЙ УРОК
МИЛИ БАБО И ДЯДО,
Получихме писмото ви и много се зарадвахме. На мене ми е мал-
ко мъчно за село. Често си спомням за хубавите летни дни, конто
прекарах при вас. През зимата мисля да дойда заедно с моята при-
ятелка.
Мила бабо, аз ти обещах да се обаждам по-често, но вече започна
училището и имам много уроци. Почти не ми остава свободно време.
Мама също е много заета. Аз й помагам, когато мога.
Камен беше на бригада. Върна се много доволен. Той също ще
ви се обади, но не от София, тъй като вчера замина на екскурзия в
Казанлък. Ние всички сме добре. Приготвяме се за зимата.
Приемете поздрави от всички.
Целува ви вашата внучка Милена
Милена 1пише1 писмо.
Камен Ice приготвя] за екс-
курзия.
Илия [ходи! на работа.
Сега I не искам! да гледам
филм.___________
Днес 1нямамё1 време за раз-
ходка.
Вчера тя Iполучи! писмо.
Сутринта си | купи | билет за вл а
ка.
Той вече |завърши| образование-
то си.
Снощи [исках] да гледам филма.
Вчера [ймахме: много свободно
време.
ГРАММАТИКА
ПРОШЕДШЕЕ ЗАКОНЧЕННОЕ ВРЕМЯ /АОРИСТ/
Число Лицо пиша чета моля вървя гледам
ед. ч. 1 л. аз пйса И чётоЕ моли[х] вървяЕ глёда Е
2 л. тй пйса ТОЙ чёте моли вървя глёда
3 л. тя пйса то чёте моли вървя глёда
8&
12
мн. ч. 1 л. ние пйсаЬсме! чёто!хме1 вървяЬхме] мдли1хме]глёда£мё]
2 л. вйе пйса1хте1 чётоЬсге! вървййтй моли!хте1 глёдахтй
3 л. тё пйса^а] чётоН вървйСха] молиЕха) глёдаЕха!
I по л уча!
1. Вчера Милена .... писмо от приятел-
ката си.
-* Вчера Милена получи писмо от при-
ятелката си.
Ние .... телеграма от чужбина.
Преди малко той .... покана за теле-
фонен разговор.
Тя .... разрешение за пътуване в
чужбина.
Вие вече .... подарък за рождения си
ден.
Аз .... от приятеля си много интерес-
на книга.
2. Милена отива на пощата.
Той не е вкъщи.
Те отиват на кино.
Ирина има рожден ден.
Аз чета интересна книга.
Камен не е в София.
3. Стаята беше много разхвърле-
на.
Плодовете бяха вкусни.
Книгите бяха на масата.
Филмът беше интересен.
Кафето беше хубаво.
Чаят беше гореш.
Вчера тя .... покана за ко-
лет. /по л уча/
-> Вчера тя получи покана за
колет.
Тази сутрин .... много ра-
но. /изляза, излязох/
Вчера си .... билети. /купя/
Милена й .... подарък. /до-
неса, донесох/
Вчера я .... от библиотека-
та. /взема, взех/
Преди два дни .... на екс-
курзия. /замина/
Ние я...../подредя/
Ние я кшдредихмёЗ
Те ги...../изям — изядох/
Той ги...../подредя/
Аз го...../гледам/
Гостите го...../харесам/
Ти го...../изпия/
89
12
4. Ще закусите ли с нас?
Ще говорите ли с лекаря?
Ще изпратите ли телеграма?
Те ще върнат ли книгите?
Той ще ходи ли в магазина?
Ти ще купит ли подарък?
5. Защо не отидохте на гости? .
Защо не донесохте книгата?
Защо не поздравихте доктор
Иванов?
Защо не поканихте Илия на
гости?
Защо не говорихте с Ирина?
Защо не прочетохте книгата?
6. Кога ще видите изложбата?
Кога ще купите цветята?
Кога ще отидете на зъболекар?
Кога ще напишете писмото?
Кога ще изпратите телеграма-
та?
Кога ще се явите на изпит?
7. Всеки ден тя | става| в 7 часа.
Тя закусва винаги в сладкарни-
цата.
Всяка вечер ние ходим на раз-
ходка.
Обикновено Милена приготвя
закуската.
За рождения си ден той получа-
ва много подаръци.
Всяка сутрин те пътуват с ав-
тобуса.
-► Не, ние вече | закусихмё}.
Аз вече......
Ние вече......
Те вече ги......
Не, той вече .... в магазина.
Аз вече го......
Не ме....../поканя/
-> Не ме поканиха.
Не я....../намеря/
Не го....../позная/
Не го....../видя/
Не я....../срещна/
Не ми......./харесам/
Вече я....../видя/
-► Вече я |видях|.
Вече ги....../купя/
Вече....../ходя/
Вече го....../напиша/
Вече я....../изпратя/
Вече се...../явя се/
-► Днес | стана| също в 7 часа,
/ставам — стана/
Тази сутрин тя .... вкъщи.
/закусвам — закуся/
Тази вечер също .... на раз-
ходка. /ходя/
Тази сутрин тя пак я .. ..
/приготвям — приготвя/
Тази година също .... много
подаръци. /получа — получа-
вам/
Тази сутрин също .... с ав-
тобуса. /пътувам/
90
12
[СЪМ|
ед. ч. 1 л. 2 л. аз бях тй бёше мн. ч. 1 л. нйе бяхме вйе бяхте
2 Л.
той
3 л. тя —бёше 3 л. тё бяха
то
8. Сега вие сте на лекции.
Илия сега е вкыци.
Доктор Иванов не е на работа.
Ние днес сме свободни.
Днес те са в Пловдив.
Как се чувствувате днес?
9. Работният ден на Милена.
Сутрин Милена се събужда ра-
но. Става веднага, измива се и
се облича. Проветрява стаята и
оправя леглото си. Отива в кух-
нята и закусва. В 7 часа излиза
за училище. На спирката чака
автобуса. Качва се в него и след
три спирки слиза недалече от
училището.
Следобед приготвя уродите си.
После излиза да се разходи за-
едно с приятелката си.
10. Сутрин аз се събуждам рано.
Ставам веднага, измивам
се....
Сутрин ние се събуждаме рано.
Ставаме веднага, измиваме
се .....
► Тази сутрин [бяхтё] свободни.
До обед той .... на работа.
Вчера той .... дежурен.
Вчера .... на изпит.
Вчера .... в София.
Вчера .... болен.
Сутринта Милена се събуди ра-
но. Стана веднага, изми се и се
облече. Проветри стаята и опра-
ви леглото си. Отиде в кухнята
и закуси. В 7 часа излезе за учи-
лище. На спирката чака автобу-
са. Качи се в него и след три
спирки слезе недалече от учили-
щето.
Следобед приготви уродите си.
После излезе да се разходи за-
едно с приятелката си.
Сутринта [сё събудих| рано
Станах веднага, измих се...
Сутринта [се събудйхме | рано.
Станахме веднага, измихме се ..
11. Тази сутрин тя . . . . много рано.
Вчера той .... писмо от чужбина.
Камен и Илия .... на екскурзия.
Снощи всички .... новия телевизионен филм.
Тази сутрин аз .... да пазарувам.
Преди два дни вие .... вашите гости.
Вчера ние . . пентъра на града.
гледам
изпратя
замина
получа
разгледам
събудя се
ходя
91
12
12. | довечера! или |снощи|
.... валеше дъжд, а сега грее слънце.
Тя си отива по-рано, защото .... очаква гости.
.... той получи покана за разговор и . . . . ще ходи на пощата.
Довечера отиваме на театър.......Петър купи билети.
.... ще се върна по-късно, защото имам събрание.
.... ти чете до късно и затова .... трябва да си легнеш навреме.
13. Кога обядвате?
-► Обикновено |обядвам |в 13 ча
са.
Кога обядвахте?
Кога закусвате?
Кога закусихте?
Кога ходите на кино?
Кога ходихте на кино?
Кога се връщате от работа?
Кога се върнахте от работа?
14. Не можах да намеря книгата.
Не .... да разбера филма.
Не .... да купим новия речник.
Вие не .... да преведете текста.
Гостите не .... да дойдат на-
време.
Той не .... да преведе изрече-
нието.
15. |обещах да|
Аз |обядвах| пред и един час.
Ние......
Ние......
Всяка събота ние.....
Вчера.....
Аз.....
Аз.....
-► |Не намерих| книгата.
Не .... филма.
Не ... . новия речник.
Не ... . текста.
Гостите не .... навреме.
Той не ... . изречението.
-► Камен обеща да |се обади] довечера по телефона.
Ирина обеща да .... билети за театър. /купя/
Ние обещахме да .... през ваканцията на бригада, /отида/
Гостите обещаха да ... . навреме. 1&смд&1
Ти обеща да не .... повече. /закъснявам/
Вие обещахте да .... с новия директор, /говоря/
16. |не ми остава време да|
-► |На мене| не [ми| остава време да отида на гости.
На .... не .... остава време да посетим изложбата.
На .... не .... остава време да купи билети за концерт.
На .... не ... . остава време да отидете на Витоша.
На .... не ... . остава време да изпратиш книгите.
На .... не ... . остава време да гледам телевизия.
17. Разкажете ми новия фйлм! -► |Не го гледах|. |Не можах да го
I гледам!.
Обяснете ми този урок! Не /разбера/. Не можах да....
92
12
18.
Покажете ми тази улица! Кажете ми новите думи! Дайте ми писмото! Дайте ми закуската! Не /намеря/. Не можах да ... Не /запиша/. Не можах да ... Не /напиша/. Не можах да . . Не /приготвя/. Не можах да
Приготвихте ли се за пътуване?-> Написахте ли си домашните? Прочетохте ли книгата? Избрахте ли си чанта? Подредихте ли библиотеката? Преведохте ли разказа? Не, още |се подготвяме]. Не, още /пиша/ Не, още /чета/ Не, още ..:/избирам/ Не, още /подреждам/ Не, още .... /превеждам/
19. — Защо закъсня?
— Не чух часовника.
— Не се ли събуждаш без часовник?
— Не мога. Вечер лягам късно и сутрин трудно се събуждам.
— Лягай по-рано.
— Опитах, но не мога да заспивам. Освен това вечер обичам да
гледам телевизия или да чета нещо интересно.
— Снощи програмата не беше интересна.
— Аз не гледах телевизия, а четох.
— Какво чете?
— Много хубава книга. Взех я от един приятел. След два дни
трябва да я върна. Искаш ли да ти я дам за една вечер?
— Не, сега нямам време. Чета за изпит.
— За изпит ли? Нали сесията мина?
— Тази мина, но идва следващата.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА ПРИЛАГАТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ, - ЕН |
лято — лет]ён]
пролет — пролет| ен |
зима — зим!ён|
есен — есен[ён]
свобода — свобод[ен|
училище — училищГён]
автобус — автобусГён]
телефон — телефон]ен]
Милена си спомня за хубавите ртетни | дни.
През [зимцата ] ваканция тя отново ще отиде на село.
книга — книжен
снят — снежен
юг — южен
библиотека — библиотечен прах — прашен
изток — източен смях — смешен
срок — срочен страх — страшен
93
12
i. Дните през лятото са дълги и горещи.
-► Летните дни са дълги и горещи.
Гостите попитаха за спирката на автобуса.
Той има покана за разговор по телефона.
Ирина иска да си купи обувки за лятото.
През нощта духаше топъл вятър от юг.
Децата играят в двора на училището.
2......вятър събаря листата на дърветата.
Те прекараха .... си почивка на море.
Илия и Ана чакат на ... . спирка.
.... ден беше мрачен и студен.
До прозореца имаше няколко .... места.
Те искаха стая с .... изложение.
В . . .. част на града се строят нови жилища.
автобусен
източен
летен
западен
южен
зимен
свободен
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
отговарям
отговоря
1. Камен получи писмо и веднага отговори.
Преподавателката задава въпроси, а студентите отговарят.
Той отговори на всички въпроси.
2. За екскурзията отговаря учителят по история.
Дежурният отговаря за реда в училището.
Милена и Ана отговарят за подготовката на празника.
3. Номерът на костюма не отговаря на ръста ми.
Постъпката не отговаря на възрастта му.
Предложението не отговаря на желанието й.
1. Какие слова и выражения можно заменить глаголом отговарям?
До края на месеца трябва да дадете отговор на всички молби.
Поставените задачи не съответствуват на нашите възможности.
Кога ще дадете отговор на мойте въпроси?
Още не съм изпратил отговор на неговото писмо.
Петър носи отговорност за постъпката си.
Номерът на обувките не съответствува на големината им.
2. | отговарям/отговоря |
До утре трябва да .... на предложението ми.
Вчера Милена звъни по телефона, но никой не....
Писах им писмо, но те не ми....
Предложеното жилище не .... на нуждите на семейството.
За провеждането на екскурзията .... Ирина и Асен.
Борис поздрави съквартиранта си, но той не му..
Защо вече не .... на писмата ми?
13
ТРИНАДЦАТЫЙ УРОК
В СТУДЕНТСКОТО ОБЩЕЖИТИЕ
Камен и Борис са приятели. Често те са заедно. Борис също е
студент. Неговата специалност е история. Борис не е от София и жи-
вее в студентско общежитие. Съквартирантът му Любен е геолог. Вече
три години Борис живее заедно с Любен. Двете момчета се разбират
добре. Камен обича да ходи в тяхната стая. Тя е на третия етаж.
Прозорците й гледат на изток. Сутрин рано ги огрява слънцето. Двете
момчета поддържат стаята си чиста. Техните легла са винаги оправе-
ни. Книгите им са подредени на етажерките.
Борис обича да чете вечер. Неговата лампа свети до късно през
нощта. Съквартирантът му си ляга навреме, защото сутрин става
много рано. Докато Борис още спи, той успява да закуси и започва
да чете.
Борис става по-късно. Бързо се приютвя и излиза. Неговите заня-
। ия са сутрин. Следобед обикновено ходи в библиотеката, а вечер се
среща с приятели или гледа 1елевизия в клуба на студентското обще-
житие.
Стаята на Борис е на третия
е1аж.
Прозорците на стаята са на
изток.
Съквартирантът на Борис е
геолог.
|Неговата] стая е на третия етаж.
[Нейните | прозорци са на изток.
[Неговият| съквартирант е геолог.
95
13
ГРАММАТИКА * ПРИТЯЖАТЕЛЬНЫЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Число Лицо Личные местоимения Притяжательные /косвенные дополнения/ местоимения
полные краткие
формы формы
полные краткие
формы формы
1 Л. на мене ми мой ми
2 л. на тебе ти твой ти
ед. ч. 3 л. м. р. на него му нёгов му
ж. р. на нея й нёин й
ср. р. на него му нёгов му
мн. ч. 1 л. на нас ни наш ни
2 л. на вас ВИ ваш ВИ
3 л. на тях им тёхен им
1.
Тази стая е на Борис и Любен. -► Това е | гяхнага] стая.
Това е жилището на проф. Геор- Това е .... жилище.
гиев. Тази чанта е на Красимира. Това е .... чанта.
Тези книги са на децата. Това са .... книги.
Този вестник е на баща ми. Това е . .. . вестник.
Тази къща е на родите лите ми. Това е . .. . къща.
Борис е историк. -► |Неговата| специалност е история.
Те са журналисти. .... специалност е журналистика.
Ние сме филолози. .... специалност е филология.
Тя е физичка. .... специалност е физика.
Вие сте педагози. .... специалност е педагогика.
Аз съм химик. .... специалност е химия.
Иван е биолог. .... специалност е биология.
3. Специалността на геолозите е
много интересна.
Занятията на Борис са след-
обед.
Специалността [икц е много
интересна.
Занятията .... са следобед.
96
13
Стаята на Милена е чиста и
подредена.
Родителите на Борис са на ра-
бота.
Общежитието на студентите е
ново.
Децата на Петрови си лягат ра-
но.
Стаята .... е чиста и подре-
дена.
Родителите .... са на работа.
Общежитието .... е ново.
Децата .... си лягат рано.
4. заедно или заедно с
Ирина и Милена учат .... за изпит.
Милена отива .... майка си на театър.
Той отива на кино .... приятелите си.
Георги и Любек живеят .... в студентското общежитие.
Аз ходих на екскурзия .... мойте гости.
Тя празнува рождения си ден .... колегите си.
Цялото семейство отива .... на почивка в планината.
Той ще пътува за чужбина .... колегата си.
Радвам се, че до Пловдив ще пътуваме......
Полные формы притяжательных местоимений согласуются в
раде и числе с именами существительными, к которым они отно-
сятся. Краткие формы местоимений употребляются как несогласо-
ванные определения.
Нашего жилище е ново. Жилището ни е ново.
Нашата улица е малка и тиха. Улицата ни е малка и тиха.
Единственное число /один владелец/
Число род 1 л. 2 л. 3 л. Имя сущ.
м. р. мой твой нёгов нёин нёгов учёбник
Ед. ч. ж. р. моя твоя нёгова нёйна нёгова стая
ср. р. мое твое нёгово нёйно нёгово детё
Мн. ч. мои твои нёгови нёйни нёгови книги
ми ти му й му
7
97
13
Множественное число /много владелельцев/
Число Род 1 л. 2 л. 3 л. Имя сущ.
м. р. наш вйш тёхен учебник
Ед. ч. ж. р. наша ваша тяхна стАя
ср- Р нйше ваше тяхно детё
Мн. ч. наши ни ваши ВИ тёхни им кнйги
моя/т/ ^нашия/т/ МИх\ /НИ
твоя/т/—^ |ЧясдвнтП неговия/т/— 1 часовник [ нёйния/т/-^ — вёшия/т/ тёхния/т/ |часовникът| му-<.' 1 й^ — ВИ *^им
моята - нашата ми^ ни
твоята —1 < -i —- ™Т^1кнАгата1 ВИ им
IJUUU <11 - ' “ неговата—-^: 1 1 нёйната-^^ • тяхната
моего нашего ми^ ни
ч —т писмо —- вашего ти 1 писмото 1 — ВИ
неговото-^^ 1 1 — нёйното^ ' тяхното му^>‘ "" им
мойте — твоите^ нёговите •—" нёйните"— часовни ци книги писма , ми. нашите ти -вшниде —техните л ; И часовниците кнйгите писмата ^.ни ВИ '^им
5. Спецналността на Камен е много интересна.
Неговата, специалност е много интересна.
Спецналността му е много интересна.
Прнятелката на Ирина е ученичка.
Жилшцето на Петър е в центьра на града.
Писмото на Борис е препоръчано.
Стаята на Любен е слънчева и светла.
Моторы на колата е повреден?
98
13
6. Гостите ни дойдоха рано сутринта.
-► Нашите гости дойдоха рано сутринта.
Квартирата ти не е много далече от центъра.
Стаята Ъи е много слънчева и просторна.
Вчера брат и замина на екскурзия.
Родителите ми живеят в провинцията.
Той излиза рано, защото училището му е далече.
Чйй е моливът?
Чия е тетрадката?
Чие е детёто?
Чий са моливите?
На когд е моливът?
На когд е тетрадката?
На когд е детёто?
На когд са моливите?
Моливът е мой>
Тетрадката е моя.
Детёто е 'мое,.
Моливите са lmohJ.
. I Чия е тази квартира? я -► Тази квартира е на Борне и Благой. Тази квартира е тяхна].
* нЧие е това общежитие? Чий е този речник? Чии са тези тетрадки? Чие е това колело? Чия е тази къща? Това общежитие е на чуждест- ранни студенти. Това общежитие е Този речник е на учителката. Този речник е Тези тетрадки са на Ирина. Тези тетрадки са Това колело е на детето. Това колело е Тази къща е на проф. Илиев. Тази къща е
. Тази къща е наша;. Това легло е негово. 'Тази маса е нейна. Това бюро е тяхно. Тази квартира е твоя. Тези цветя са мои. Този прозорец е негов. -> Нашата къща е нова и хубава. .... легло е винаги добре опра- вено. На .... маса има много книги. На .... бюро има нощна лам- па. В .... квартира има нови мебе- ли. .... цветя са във вазата. .... прозорец свети до късно
през нощта.
99
13
Краткие формы притяжательных местоимений по форме сов-
падают с краткими формами личных местоимений в дательном па-
деже /для выражения косвенного дополнения/.
Личные местоимения всегда стоят возле глаголов, а притяжа-
тельные — возле существительных.
говорят на мене — [говорят ми] (стаята ми] — моята стая
говорят на тебе — говорят тй] (стаятати — твоята стая
говорят на него — говорятму [стаята му] — неговата стая
говорят на нея — [говорят Й1 стаята й~ — нейната стая
говорят на нас — трворят ни стаята на — нашата стая
говорят на вас — •говорят ВИ' стаята_ви! — вашата стая
говорят на тях — говорят им] стаята им — тяхната стая
9. Той им] разказа за екскурзията до Казанлък.
-► Той разказа на тях] за екскурзията до Казанлък.
Екскурзията им до Казанлък продължи една седмица.
-> ТяГхната екскурзия до Казанлък продължи една седмица.
Той му помогна да се приготви за път. Той помогна..........
Приятелят му замина на бригада. .... приятел
Тя му обеща да се върне навреме. Тя обеща
Брат му живее във Варна. .... брат живее
Те й подариха много цветя. Те подариха на
Колегите й следват история. .... колеги следват .
Кой ви помогна при превода? Кой помогна на
Стаята ви е на третия етаж. .... стая е на
10. Студентите имат ново общежитие.
Борис има много лекции.
Борис и Любен живеят заедно.
Тя чете обикновено през нощта.
Вчера ние се върнахме от чужбина.
Аз следвам история.
Снощи ние бяхме на кино.
Тяхното общежитие е
модерно обзаведено.
.... лекции са следобед.
.... стая е винаги чиста.
.... лампа свети до къс-
но.
.... екскурзия продължи
една седмица.
.... колеги също са исто-
рици.
.... родители имаха гос-
ти.
11. Те ми; подариха цветя за рождения [мй ден.
-► Те подариха Ьа^мей цветя за [моя] рожден ден.
Какво ти подариха за рождения ти ден?
100
13
Ние им разказахме за пътуването ни до Бургас.
Покажете й къде се намира стаята й.
Отговориха му, че писмото му е получено.
Гостите им им разказаха интересни неща.
Возвратное личное местоимение
Полная форма Краткая форма Употребление
себе си се прямое дополнение
на себе си си косвенное дополнение
Кой каквото прави, !на себе си] го прави.
Купи тази чанта за себе си! Купи си тази чанта!
С помощью кратких форм Возвратных местоимений се и си об-
разуются возвратные глаголы.
I уча — уча се I мисля — мисля си
| срещам — срещам се | купувам — купувам си'
Возвратное притяжательное местоимение
||[свой, | своя-, | Гсвое | свои
[ей]— краткая форма
Той изпрати телеграма на «своите; родители.
Той изпрати телеграма на родителите си.
Когда краткие формы притяжательных местоимений употреб-
ляются с объектом /дополнением/, относящимся к глагольному ли-
цу /подлежащему/, вместо них употребляется краткая форма возв-
ратного притяжательного местоимения си;
Моята! майка е учителка.
ТГомаг ам | моята майка,
на своята
Майка ми е учителка.
Помагам на майка си .
/Не: Помагам на майка ми./
101
13
12. Твоето жилище е в центъра на града. Жилището ти1 е Во центъра на града. Ти се грижиш за? жилището /сип
Неговите изпити са през декември. Той се готвй за из- питите * Изпитите .... са
Нашите родители заминаха на екскур- през декември. Родителите .... за-<
ЗИЯ. минаха на екскур- зия. Ние изпратихме
Нейната приятелка живее в общежи- тие. родителите Приятелката ... А живее в общежи-
тие.
Тя посещава честр
Моят приятел купи билети за кино. приятелката Приятелят .... ку- пи билети за кино.
Аз отивам на кино с приятеля
13. Ответьте на вопросы:
Къде живее Борис? Каква е неговата специалност? Какво
следва неговият съквартирант? Къде се намира стаята им? Какво
има в нея? Кой обича да ходи при тях? Кога чете Борис? Кога
си ляга Любен? Какво прави той сутрин? Как прекарва вечерта
Борис?
14. докато
Докато Милена приготвя чая,
Докато Иван купува билети,
Докато Борис чете в библиотеката,
Докато Камен пазарува,
Докато гостите вечерят,
Докато Ирина говори по телефона.
съквартирантът му слуша
лекции.
домакинята приготвя ка-
фето.
майка й подрежда маса-
та.
нейната приятелка раз-
глежда витрините.
приятелите му чакат пред
киното.
Милена приготвя заку-
ската.
Докато Милена приготвя чая, майка й подрежда масата.
102
13
15. (обикновено! и понякога
Борис .... става рано, но .... спи до късно.
Той .... идва навреме, само .... закъснява.
.... стаята им е подредена и чиста, но .... на леглото има оставе-
ни книги.
.... Борис чете в библиотеката и само .... си взема книги вкъщи.
.... ние вечеряме в ресторант, но .... се храним вкъщи.
16. [обйчам;
Обичам родителите си. обичам плодове
Обичаме своята родина. "сладолед
обичам музика
цветя
гости
обичам да слушам музика
обичам да посрещам гости
Предайте й, ако обичате, това писмо.
Кажете, ако обичате, кога ще се обадите.
17. — Добър ден.
— Добър ден. Кого търсите?
— Търся семейство Петрови. Прочетох във вестника, че се
дава стая под наем. л
— Да, ние дадохме обява. Имаме една свободна стая.
— Може ли да я видя?
— Да. Минете, ако обичате, оттук. Ето стаята. Едното легло
може да се махне. Тук ще поставим още една маса за четене.
— Стаята не е лота. И парно отопление има. Харесва ми.
— Вие откъде сте? Студент ли сте?
— От Сливен съм. Студент третокурсник съм. Синът на ха-
заите се върна от казармата и трябваше да напусна квартирата.
— Какво следвате? Да не сте музикант?
— Не, биолог съм, но обичам музиката. Кога мога да се на-
станя тук?
— Когато йскате, щом ви харесва.
— Мога ли да се пренеса още днес?
— Да, заповядайте.
103
13
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ i
।
ИМЕНА ПРИЛАГАТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ|-СКИ| «
Борис не е от София и живее в студентско общежитие.
Снощи гледахме интересен френски фйлм.
студент — студент [ски| приятел — приятел|ски| }
родител — родител[скй| планина — планин|ски|
море — мор|ски| гора — гор|ски|
септември — септемврий|ски|
София — софий[ски|
1. В града се строи голямо общежитие за студенти.
-► В града се строи голямо студентско общежитие.
Улиците на София са винаги оживени и шумни.
Въздухът в планината е свеж и чист.
Гостите посетиха прочутия курорт край морето.
Заводът произвежда облекло за деца.
В новия квартал се строи просторен дом на младежта.
2. Данные выражения измените по образцу и составьте с ними предло-
жения.
литература за деца — детска литература
път в планината — ....
съвет на приятел — ....
история на България — ....
карта по география — ....
хижа в планината — ....
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
|гледам |
1. Детето гледа през прозореца.
Вечер Борис гледа телевизор в клуба на студентското общежитие.
Прозорците на стаята гледат на изток.
2. Камен гледа да не закъснее за лекции.
Милена гледа да приготви навреме закуската и да излезе.
Гледай да не изпуснеш влака!
виждам
видя
1. Виждам, че в стаята няма никого.
Борис видя, че лампата още свети.
104
13
2. Видях, че няма смисъл да чакам повече.
Той видя, че изпитът не е толкова труден.
Видя ли, че не си прав?
гледам — виждам/видя
Искате ли да .... новия български фйлм?
Седнете на това място, за да .... по-добре.
Вървй по-бързо и .... да стигнеш навреме.
Не можах да .... дали работи магазинът.
Борис . ..., че съквартирантът му вече е започнал да чете.
Милена не .... как мина ваканцията.
Не .... причина за твоето закъснение.
14
ЧЕТЫРНАДЦАТЫЙ УРОК
ПРЕД КОМАНДИРОВКА
Днес бащата на Милена се върна късно от работа. На негб му
предстои пътуване в чужбина. Той е поканен да участвува в междуна-
родна научна конференция и сега се приготвя усилено. Особено много
е зает през последните дни. По цял ден остава в лабораторията.
Своя грижа има и майката на Милена. Тя чака мъжа си да намёри
свободно време, за да излязат заедно по магазините. Според нея той
има нужда от две нови ризи, един вълнен пуловер и други дребни
неща. Трябва да се купи още една лека пътна чанта. Той не смята
покупките за особено важни и все не намира време за тях. Тя обаче
е настоятелна и един ден успява. Рано сутринта двамата тръгват до
най-близките магазини. Бащата знае, че ще стигнат и до по-далечните.
Най-напред те влизат в магазина за мъжка конфекция.
Димитрова: Ела да видим първо ризите!
Димитров: Не само да ги видим, но и да купим.
Димитрова: Това ще решим на щанда.
Продавачката: Какво желаете?
Димитрова: Търсим мъжка риза с дълги ръкави. Какво ще ни
предложите?
Продавачката: Кой номер носите? i
Димитров: Четирийсет и първи.
Продавачката: От този размер нямаме голям избор. Тези са
едноцветни, а тези тук — раирани.
Димитрова: Може ли да видим синята риза?
Продавачката: По-светлата или тъмната?
Димитрова: Покажете ни, ако обичате, и двете!
Димитров: Може да купим и двете. Нали търсим две.
Димитрова: Много бързаш. Бихте ли ни показали една бяла
риза?
Продавачката: Белите ризи са от памучна материя. Вносни са.
Димитрова: Трябва да купим една бяла риза.
Димитров: Нали имам бели ризи?
Димитрова: Имаш, но вече са стари. Моля, напишете ми бележ-
ка за тази бяла риза.
Продавачката: Заповядайте. Платете на касата!
Димитров: Няма ли да купим още една риза?
Димитрова: Ще купим, но от друг магазин.
106
14
1. Моля, покажете ми
Бихте ли ми показали
I Покажете ми, ако обичате,
този пуловер,
тези ръкавици.
това палто.
тази чанта.
тоя панталон,
тая връзка.
2. Имам нужда от един панта-
лон.
Вие имате нужда от пътна чан-
та.
Ние имаме нужда от речник.
Та имат нужда от ново жили-
ще.
Тя< има нужда от ръкавици.
Той има нужда от лятна риза.
Ти имаш нужда от зимни обув-
КИа
-► Трябва ми един панталон.
.... пътна чанта.
.... речник.
.... ново жилище.
.... ръкавици.
.... лятна риза.
.... зимни обувки.
3. рано — късно — навреме
Вече е 19 часът, а него още
го няма.
Още е 12 часът, а тя се връ-
ща от работа.
Остават 10 минути до тръг-
ването на влака.
Влакът замина преди пет ми-
нути.
Гостите трябва да дойдат
след два часа.
След малко ние излизаме.
Още е пет часът, а ти вече ста-
ваш.
-► Сигурно ще се върне много
късно.
Защо се връща толкова ....?
Дали ще успее да дойде ....?
Защо дойдохте толкова ....?
Ти идваш много .. .ч.
Ако се приготвиш .. ., ще дой-
дет с нас.
Защо ставаш толкова ....?
4. оставам
остана
сам
до късно
на събрание
оставим
оставя
писмото
чантата
багажа
Ние .... пред магазина. Може да .... багажа при нас.
Ние оставаме пред магазина. Може да оставите багажа при
нас.
Бащата .... по цял ден в лабораторията.......му няколко
дни до заминаването.
Всички излязоха на разходка. Само Камен .... вкъщи. На
него му .... само два дни до изпита.
107
14
Той се обади и ... . бележка на приятеля си. Нямаше време
и не .... да го чака. ,
— Защо .... книгите си неприбрани?
— Не ми .... време за тях.
Майката .... вкъщи. Не искаше да .... детето само.
— .... ми няколко плика. Къде да ги . ...?
— .... ги на бюрото!
5. Тя мисли, че времето за подготовка е достатъчно.
-► Според нея ' времето за подготовка е достатъчно.
Тои намира, че жилището е много далече от центъра.
Ние преценяваме, че тя е добра учителка.
Те смятат, че днес ти не трябва да излизаш.
Мисля, че може да останем тук още малко.
Вие считате, че той няма да закъснее.
6. Ответьте на вопросы:
Защо бащата се връща късно от работа? За какво се подготвя
той? Каква грижа има майката? Според нея какво трябва да се
купи? Какво мисли бащата, когато тръгват двамата да пазаруват?
Къде влизат най-напред? Какво искат да купят? Какво им предла-
га продавачката? Коя риза купува майката? Защо не купуват две
ризи?
ГРАММАТИКА
ИМЯ ПРИЛАГАТЕЛЬНОЕ
Искам да купя една тгьтшг чанта. Тази чанта е |хубава~].
Трябват ми [черни] обувки. Този въпрос ё бсббено ражещ
Какъв е пуловерът? Пуловерът е вълнен].
Каква е ризата? Ризата е [бялаГ
Какво е жилището? Жилището ё [iroBUj.
Какви са обувките? Обувките са гзимтпг].
Имена прилагательные изменяются по роду и числу, согла-
суясь с существительным, которое они поясняют.
ед. ч. м. р. дълъг път зиметг ден
ж. р. дълга улица зимна картина
ср. р. дълго 1 въже зимно време
мн. ч. ДЪЛГИ I улици зимни дни
108
14
7. Какво сако йскате? -► Искам кариран сако.
риза зелен риза.
панталон кафяв панталон.
обувки черен обувки.
пуловер вълнен пуловер.
връзка сив връзка.
8. Какво ви харесва?
На него му харесва .... риза, /кариран/ Той харесва .... риза.
-► На него му харесва Гкарирана]риза. Той харесва [карирана! риза.
На тях им харесва .... телевизор, /цветен/
На нея й харесва .... чанта. /зелен/
На Вас Ви харесва .... връзка. /тъмночервен/
На мене ми харесват .... обувки, /син/
На него му харесват .... ръкавици. /черен/
На нас ни харесва .... музика. /народен/
вълна
плат от коприна
памук
вълнен
копринен —Ь
памучен s
плат
9. Той иска да купи дебел .... пуловер, /от вълна/
-► Той иска да купи дебел (вълнен! пуловер.
Тя хареса една бяла .... блуза, /от коприна/
Той купи на сина си .... плат за костюм, /от вълна/
Аз търся лятна рокля от .... плат, /от памук/
Милена подари на баба си топъл .... шал. /от вълна/
Ризите с къс ръкав са от .... материя, /от памук/
11. [добър — добра I
10. гИск_ам_леки обувки Ьа лятоток
-► 1Летните1 обувки са на съседния щанд.
Търся дебело палто за зимата....палта са на щанда вдясно.
Искаме младежки костюм за пролетта....костюми са на горния
етаж.
Дните през лятото са слънчеви и горещи...дни са слънчеви и
горещи.
Подариха му ново палто за есента. Подариха му ново .... палто.
топъл —топла
кръгъл — кръгла
лёсен — лёсна
гдрен — горна
дёсен — дясна
лётен — лятна
Онези обувки ми бяха ...., но тези са .... /голям, добър/
-► Онези обувки ми бяха 1големи1; но тези са 1добри I
Моля покажете ми .... блуза. Тази е много .... /друг, пъстър/
109
14
Тази пола ми е.....Искам да пробвам .... /дълъг, друг/
Кафето е вече......Ние йскаме .... кафе, /студен, топъш
Онова яке му беше ...., а това му е .. .. /тесен, широк/ ’
На този щанд са .... обувки, а на съседния — ... /летенЗимен/
Първата задача беше ...., но тази е..../лесен, труден/^
12. Елена харесва тази .. .. блуза. топъл л
Михаил чете много . . .. книга. български < q
Ирина днес няма ... . време. интересен •ч
Вие търсите риза с .. . . ръкав. свободен г
Ние йскаме да учим . ... език. дълъг
В този магазин продават . . хляб. жълт
дървото е високо
къщата е Гпо-висока'
коминът е |~наи-висок]
по
14
13. Бургас е . ...град, но Пловдив е ... . от него. /голям/
-► Ёургас^ е Еолям! град, но Пловдив е [па-голям] от него.
Тази чаша е ...., но вазата е .... /хубав/
Нашето жилище също е ... ., но тяхното е .... /просторно/
И Русе е .... град, но Пловдив е .... /голям/
Улицата е ...., но булевардът е .... /широк/
14. Знаете ли вы, что:
Рила е .... българска планина. /висок/
-> Рила е йай-високат& българска планина.
Връх Мусала е .... връх на Балканския полуостров., /висок/
Пирин е .. . . планина в България. /красив/
Русе е .... български град на река Дунав. /голям/
.... име на София е Сердика. /стар/
Плевен е .... град в Дунавската равнина, /голям/
Варна е един от .... градове на Черно море, /стар/
15. Антонимы
малък — голям дълъг — къс
висок — нисък широк — тесен
Този панталон ми е тесен. Моля, дайте ми .... /широк/
-► Този панталон ми е treccif. Моля, дайте ми !по-широк1
Тази блуза ми е голима. Моля, дайте ми .... /малък/
Това сако е тясно. Моля, дайте ми .... /широк/
Тази рокля е много дьлга. Моля, дайте ми .... /къс/
Тези обувки са малки. Моля, дайте ми ... . /голям/
Този костюм е голям. Моля, дайте ми .... /малък/
16. Как намираш /намирате/
Какво ще кашеш /кажете/ за
Харесваш /харесвате/ ли
този сив костюм?
тази синя блуза?
този нервен пуловер?
тази пъстра пола?
тази карирана риза?
този чер панталон?
това жълто яке?
тази лятна рокля?
гълъ® |^яла та! лодка |бяло-то] цвете |5ели-те I цветя
17.
Ошята блуза
Лятната рокля
Зеленият пуловер
Пъстрата пола
Черният панталон
Сивото сако
ми харесва. •
ти отива /Ви отива/.
ти прилича /Ви прилича/.
ти стой добре /Ви стой добре/.
Ill
14
18. Ние бяхме на екскурзия в Т>ъл-
гария).
Тя следва в Полша.
Той место пътува до Франция.
През лятото посетихме Испа-
ния.
Илия получи писмо от Куба.
Те бяха на почивка в Унгария.
Там научихме много .... ду-
ми.
Там научихме много !българ-
ски думи.
Вече знае добре .... език.
Интересува се от .... история.
Много ни хареса .... столица.
Миналата година той живя с
един .... студент.
Разказаха ни за .... природа.
19. — Най-после си тръгваме, нали?
— Главните неща купихме...
— Нека да спрем дотук. Нямам сили да ходя повече по мага-
зините.
— Я погледни! Как намираш тази блуза на витрината?
— Хубава е. Ако влизаш в магазина, аз ще чакам отвън.
— Искам да ме посъветваш дали да я купя.
— Съветвам те да я купит, само че по-бързо.
— Но дали ще ми стой добре?
— Сигурно.
— На тебе ти е все едно, нали?
— Нали зная, че ще я купит, после няма да я харесаш и ще
я дадеш на Милена.
— Така ли миелит?
— Мисля още, че след време ще я забележит у дъщеря си и
ще тръгнеш да търсиш още една. Затова те съветвам отсега да
купит две.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА ПРИЛАГАТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ1-ЕНL
ОБОЗНАЧАЮЩИЕ МАТЕРИАЛ, ИЗ КОТОРОГО СДЕЛАН ПРЕДМЕТ
Той има нужда от един вълнен пуловер.
Белите ризи са от памучна материя.
желязо — желез [ен], желязна
захар — захарТёнк захарна
памук — памуч|ён], памучна
дърво — дърв[ёнЕ дървена
хартия — харти [ён|, хартиена
вълна — вълнГён]. вълнена
1. Тя получи .... пръетен за рождения си ден. /злато/
На Мария подариха хубава .... чанта. /кожа/
Синята блуза е от .... материя, /памук/
112
14
Фабриката произвежда различии .... изделия, /захар/
Той иска да си купи дебел .... пуловер за зимата. /вълна/
ч Тя си избра лятна рокля от ... . плат, /коприна/
2. съд от глина — |глине^1 съд
ваза от стькло — ... . ваза
ограда от камък — . .. ограда каменей — каменна
дим от цигари — .... дим бетонен — бетонна
стена от бетон — ... . стена
ръкавици от кожа — . . . . ръкавици
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
предлагам
предложа
1. Продавачката предложи на Димитрови няколко различии ризи.
Новият ресторант предлага богато меню.
На гостите предложиха екскурзия до Витоша.
2. Ана предлага да купи билети за театър.
Борис предложи да чакат, докато спре дъждът.
3. Пътуването по море предлага много приятии минути.
Планината предлага много възможности за почивка и развлече-
ния.
4. На гостите предложиха студени напитки и плодове.
На децата предложиха сладолед и плодов сок.
113
15
ПЯТНАДЦАТЫЙ УРОК
КАМЕН СЕ ВРЪЩА КЪСНО
Вкъщи вече се приготвяха за вечеря, а Камен още го нямаше.
Милена помагаше на майка си и си мислеше, че брат й сигурно пак
е на кино, без да я покани. Тя много обичаше да излиза заедно с брат
си, но това не се случваше толкова често. Обикновено Камен отиваше
на лекции и после се обаждаше по телефона, че ще закъснее. Понякога
дори не се обаждаше и после обясняваше, че случайно е намерил би-
лет. .
Милена беше малко сърдита и не бързаше да отвори, когато на
вратата се позвъни. След малко влезе Камен. Той носеше голям пакет
и с него влезе направо в стаята на баща си. На Милена много й се
искаше да разбере какво носи брат й. Вече съжаляваше, че не го по-
срещна. Тя влезе в стаята, където разговаряха Камен и баща й. Те
разглеждаха наредените на бюрото покупки. Милена веднага разбра,
че това са подаръци, конто баща й ще носи в чужбина. Видя две хуба-
ви книги и една бутилка коняк. Другите неща не се виждаха добре.
Милена очакваше, че брат й ще разкаже какво е купил.
1. Милена
мислеше, че
предполагаше, че
допускаше, че
брат й се връща от кино,
това са подаръци за чужбина,
той ще се обади по телефона,
ще я поканят на рожден ден.
следобед ще излязат заедно.
Камен ще разкаже какво е купил.
2. На нея й се искаше да разбере какво носи брат й.
-> [Тя искашй да разбере какво носи брат й.
На децата им се искаше да получават подаръци.
На нас ни се искаше да ходим по-често на екскурзии.
На нея й се искаше да ходи с брат си на кино.
На тях им се искаше още веднъж да гледат филма.
На него му се искаше времето да бъде топло.
3. често! — L рядко
Това не се случваще .толкова често .
Това се случваше - рядке!.
Те не ходеха толкова често на кино.
114
15
Тя не закъсняваше толкова место.
Той не пишеше на родителите си толкова место.
Те не се срещаха толкова место.
Аз не излизам толкова рядко на разходка.
Вие не ги посещавате толкова место.
4. Гдокахо/когато
Той чакаше на спирката .... дойде автобусьт......имаше
много пътници, той не се качваше в автобуса. Тя не си лягаше,
.... не се приготви за училище...свършеше представлението,
всички напускаха залата. Те останаха в сладкарницата .... спре
дъждът.....го търсеха по телефона, той се обаждаше веднага.
• .... стояха на спирката, те разговаряха оживено..запс чнеше
сесията, прозорците му светеха до късно през нощта.
5. Когато бащата се връщаше от
командировка,
. Когато Камен отиваше на из-
) i
j пит,
Когато имаше свободно вре-
ме,
Когато излизаше с брат си,
Когато някой беше болен,
Когато валеше дъжд,
Милена много се радваше.
всички отиваха да го посрещ-
нат.
те обичаха да се разхождат.
вкъщи идваше лекар.
той излизаше на разходка.
всички го чакаха с нетърпение.
6. Ответьте на вопросы:
Кой закъснява за вечеря? Какво мисли Милена? Какво обича
тя? Защо не отваря веднага? Какво носи Камен? Какво иска да
разбере Милена? Какво вижда на бюрото? Защо Камен се връща
късно? Какво очаква Милена?
ГРАММАТИКА
ПРОШЕДШЕЕ НЕЗАКОНЧЕННОЕ ВРЕМЯ /ИМПЕРФЕКТ/
Вкъщи сеприготвят за вечеря. Вкъщи се приготвяха за вечеря.
Миленапомага на майка си. Миленалюмагашё на майка си.
Миленаочаква,че брат й ще раз- МиленаЬочакваше,че брат й ще
каже за покупките. разкаже за покупките.
115
15
Лицо । I спряжение II спряжение Оконч.
четй пиша търпя мисля
аз четя Е пйшеЕ търпя Е мйсле Е S
ти чете Ене пйше ше. търпё Ейё1 мйсле LllcJ - lueJ
той
тя чете iiieJ пйше ineJ търпе (де] мйсле Ей? -Ье]
то
ние четяГхМе пйше£мёЗ търпя IxMeJ мйсле IxmcJ - Ixmc-I
вие четяЕхте пйше kreJ търпя IxreJ мйсле - IxreJ
те четйхаИ пйше bcaJ търпя И мйсле - И
Лицо III спряжение Оконч.
отйвам стрелйм
аз отйва БД стрёля Е
ти отйва luieJ стрёля iuieJ - hie I.
той
тя отйва iiieJ стрёля 1шё1 - tllfiJ
то
ние отйва 1хме 1 стрёля кмЮ • 1хме 1
вие отйва IxxeJ стрёля Ьсте! •facel
те отйва И стрёля xaJ
7. Ьгърся_1
Те отиваха на рожден ден и ... . нещо за подарък. Тя имаше сво-
бодно време и .... книга за четене. Борис отдавна .... билети за
това представление. Той често .... приятеля си по телефона. Сут-
рин тя включваше радиото и .. . . забавна музика. Те бяха гладни
и .... нещо за ядене.-Старата жена беше много изморена и . . . .
място да седне.
8. Сутрин рано тя .... за работа.
През цялата седмица той се .... за командиров-
ка.
Те . . . ., че ще ги потърсят по телефона.
Аз . .. ., че ще успея да стигна навреме.
Илия .... рядко, но често се обаждаше по теле-
фона.
Те .. . че не могат да намерят билети.
Ние .... бавно и разговаряхме.
мисля
пиша
излизам
вървя
съжалявам
очаквам
приготвям се
116
15
9. 1 Когато । получи] подарък, детето много | се радва|.
-► Когато [получеше] подарък, детето много гсефадвапте .
Когато се приготвя закуската, Милена помага" на майка си.
Когато има свободно време, той се среща с приятелите си.
Когато отиват на гости, те купуват цветя.
Когато времето е хубаво, ние се разхождаме из парка.
Когато се върне от училище, тя иска веднага да обядва.
Когато получат писмо, те оттоварят веднага.
10. Сутринта всички рбързахмд за
работа.
Всички се радваха на успехите
му.
Студентите отиваха на брига-
да.
Никой не закъсняваше за рабо-
та.
Гостите разглеждаха с интерес
изложбата.
Аз не предполагах, че ще закъс-
нея.
Те се приготвяха за гости.
11. Какво правеше през ваканцията?
/минало несвършено време/
Сутрин той спеше до 8 ча-
са. Ставаше с добро настроение
и закусваше, без да бърза. Оба-
ждаше се на майка си по телефо-
на и правеше покупки в магази-
на. После приготвяше обеда.
Следобед се обаждаше на при-
ятелката си и излизаха заедно.
Ходеха на кино, разхождаха се
и после се прибираха.
-► Сутрин аз |Спях| до 8 часа.
[Ставах] с добро настрое-
ние ....
Само тя не ... .
Само тя не1)ързашё.
Най-много .... майка му.
Ние също ....
Само те понякога ....
Той също я ....
А ти не . ... ли?
Ние също се ....
Какво прави вчера?
/минало свършено време/
Сутринта той спа до 8 ча-
са. Стана с добро настроение и
закуси, без да бърза. Обади се
на майка си по телефона и на-
прави покупки в магазина. По-
сле приготви обеда. Следобед
се обади на приятелката си и
излязоха заедно. Ходиха на ки-
но, разходиха се и после се при-
браха.
Сутринта rcnaxj до 8 часа.
[Станах] с добро настрое-
ние ....
12. [гутрин] — всяка сутрин
рсутринта’, — тази сутрин
[вечеру — всяка вечер
[вёчёрта] — тази вечер
Илия бързаше да се прибере, защото .... очакваше гости.
—► Илия бързаше да се прибере, защото [Вечерта’ очакваше гости.
117
15
Тя си лягаше навреме, защото .... трябваше да става рано.
.... валеше дъжд, а сега грее слънце.
.... седяхме пред телевизора и гледахме програмата.
Той си легна късно и ... . закъсня за работа.
Тя обеща .... да се обади по телефона.
Тя обеща .... да се обажда по телефона.
13. Когато чуеше, че телефонът звъни, тя веднага вдигаше слушалка-
та.
-► Тя |4yj, че телефонът звъни, но не вдигна^ веднага слушалката.
Щомвлезеше в стаята, той поздравявашё ко летите си.
Когато намереше билети за театър, тя се обаждаше на приятелка-
та си.
Когато тръгнеше в командировка, жена му го изпращаше на гара-
та.
Щом се върнеше от кино, тя разказваше какво е гледала.
Когато излезеха в отпуска, те отиваха на почивка.
14. Обикновено той .... вкъщи, но тази сутрин .... в една сладкар-
ница. /закусвам, закуся/
-► Обикновено той закусваше] вкъщи, но тази сутрин закуси । в една
сладкарница.
Обикновено вечер тя .... телевизия, но тази вечер не .... филма.
/гледам/
Обикновено той не .... много, но този път .... твърде дълго.
/говоря/
Вечер тя не .... до късно, но снощи .... до полунощ. /чета/
Те винаги .... само няколко минути, но тази сутрин .... много
дълго. /чакам/
15. От прозореца се вижда цялата улица, /сег. вр./
-► От прозореца ге виждаше цялата улица, /мин. несв. вр./
Сутрин той застава до прозореца и гледа навън.
Щом види, че се задава автобусът, веднага излиза.
Изтичва бързо до спирката и се качва в автобуса.
Вече е сигурен, че няма да закъснее.
16. Когато снощи бащата ...., гостите вече го .... (върна се, чакам)
-► Когато снощи бащата се върна!, гостите вече го чакаха .
Когато сутринта ...., навън onfe .... дъжд. /изляза, вали/
Когато ти ми .. .., аз .. .. за излизане. /позвъня, приготвям се/
Когато Илия ... ., вкъщи вече..../позвъня, вечерям/
Когато гостите . ..., ние ги .... на спирката. /дойда, чакам/
Когато .... в стаята, те .... оживено. /вляза, разговарям/
Когато децата .. .., навън .... слънце. /събудя се, грее/
Когато ти . . . ., аз вече .... филма. /вляза, гледам/
118
15
17. Исках да гледам тази пиеса.
-> Тази пиеса |мй се глёдашё .
Ние искахме да ядем сладолед.
Сутринта исках да пия чай.
Той не искаше да говори за това.
През лятото той искаше да ходи на море.
Елена не искаше да остава сама вкыци.
Те искаха да играят с другите деца.
Искахте ли да ходите на кино?
18. Камен: От този магазин купих кожената папка.
Милена: А видя ли дали има сувенири от ковано желязо
или мед?
Камен: Мисля, че имаше.
Милена: Тогава нека да влезем.
Камен: Добре, влизай! Аз идвам веднага. Само да се обадя
на Борис. Ето там има телефон.
Милена: Само че не се бави!
Камен: Добре, добре, ти няма да скучает в магазина.
Милена: /в магазина/ Може ли да видя кожените колани?
Продавачката: Какъв кол ан желаете — тесен или по-ши-
рок?
Милена: Ако може да видя и двата вида.
Продавачката: От широките има само светли. От по-тъм-
ните имаме тесни и широки.
Милена: А има ли кожени чанти със същия цвят?
Продавачката: Точно с такъв цвят нямаме, но ето тази
чанта и този колан се съчетават чудесно.
Милена: Да, наистина. Не само цветът е еднакъв, но имат
и еднакви декоративни елементи. Напишете ми бележка за тях,
но преди това ми покажете раклите от ковано желязо.
Продавачката: Заповядайте!
Милена: Ако обичате, покажете ми и тези свещници!
Продавачката: Ето.
Милена: За този ми напишете бележка.
Продавачката: Заповядайте! Платете на касата!
Милена: Благодаря!
Камен: Избра ли нещо?
Милена: Не само избрах, но вече го купих.
Камен: Може ли да видя какво си харесала?
Милена: Ето, един свещник, тази чанта и колана. Харесват
ли ти?
Камен: Свещникът е хубав. Само че защо си избрала чанта
119
15
и колан? Забрави ли, че миналото лято изпратихме на Бригита
подобна чанта?
Милена: Не, помня добре, затова й избрах свещник. Мисля
да купя и една ракла от ковано желязо.
Камен: А чантата и коланът?
Милена: Те са за мене. Забрави ли, че след две седмици
имам рожден ден. Реших, че можеш да ми ги подариш.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ,-ИЩЕ |
Когато Милена се върна от училище, Камен вече обядваше.
Той пристигна навреме на летището.
играя — игр|йще|, игрища пиша — писал [йщё], писалища
летувам — летов [йщё], летовища чета — читал|ище|, читалища
летя — лет|йще|, летйща уча — учйл|ище|, училища
1. Децата прекараха цял месец в новото .... край море- то. След десет минути самолетът ще кацне на .... Децата играят футбол на .... Събранието се провежда в салона на .... Младото семейство получи ново .... През есента децата тръгват на ... . жилище читалище летовище училище летище игрище
2. Откъде вземате книги за четене? /читалище/
Къде учат Ирина и Милена? /училище/
Откъде излита самолетът за Варна? /летище/
Къде ще летува синът на Иванови? /летовище/
Къде игряат децата от вашата улица? /игрище/
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
|близък I
1. Двамата тръгват до най-близкия магазин.
Най-близката аптека е на следващата улица.
2. Камен и Борис са близки приятели.
Той отиде на гости у свой близък роднина.
Те поканиха само близките си.
3. В близко време бащата на Ирина ще отива в командировка.
В близките дни те ще се преместят в ново жилище.
120
16
ШЕСТНАДЦАТЫЙ УРОК
НА ГАРАТА
Милена и Камен бързат за гарата. Те трябва да посрещнат бър-
зия влак от Бургас. С него може би ще пристигне тяхната баба. Вчера
от нея се получи телеграма: „Пристигам в сряда. Чакайте на гарата.
Баба Мария". Телеграмата беше кратка, но не съвсем ясна. В нея не
беше означен часът на пристигането и днес трябваше да се посрещат
всички влакове от Бургас. Сутринта Камен чака първия, но баба му
я нямаше. Сега с Камен идваше и сестра му. Ако и този влак чакат
напразно, следобед майка им ще посрещне последний влак. Милена
обаче беше сигурна, че баба им ще дойде точно сега и затова тръгна
с брат си. Те стигнаха до гарата тъкмо навреме. Вече съобщаваха, че
влакът пристига на седми коловоз. Скоро Милена и Камен бяха сред
посрещачите. Те оглеждаха прозорците на вагоните, но никъде не се
виждаше баба им. Старата жена обаче забеляза внуците си и ги извика
от прозореца. Камен влезе пъргаво във вагона и изнесе багажа. Баба-
та беше много доволна, че я посрещат внуците й.
— Откъде разбрахте, че точно с тоя влак ще дойда? — хитро
попита баба Мария.
— Ние чакахме и сутрешния — каза Камен. — Ти си забравила
да кажеш в колко часа ще дойдеш.
— Не съм забравила, ами не знаех дали ще успея да взема първия
влак. Много рано тръгва.
— Ами ако никой не те посрещне?
— Как така няма да ме посрещне? Я какви внуци имам.
— Хайде сега да вървим. Мама сигурно вече ни чака и се трево-
жи, че пак те ня^ла.
1.
Запомните выражения:
Влакът
се движи по разписание.
има 40 минути закъснение.
пристига навреме.
закъснява.
има 15 минути престой.
тръгва след 20 минути.
има връзка за Карлово.
121
16
2. Телеграмата наистина беше
кратка
Камен посрещна първия влак
Бабата беше изпратила телегра-
ма
Те оглеждаха прозорците на ва-
гоните
Те се приготвиха навреме
Ние изпратихме писмо
-► Телеграмата наистина беше кра
влакът закъсня.
не беше означила часа.
никъде не се виждаше баба йм.
баба му я нямаше.
но не съвсем ясна.
не получихме отговор.
а, [но; не съвсем ясна.
3. още'—[вече |
Когато те пристигнаха на гарата, влакът .... го нямаше.
-► Когато те пристигнаха на гарата, влакът [оЩё] го нямаше.
Когато те пристигнаха на гарата, влакът беше .... пристигнал.
Той чакаше на спирката .... половин час, а автобусът .... не
идваше.
Влакът беше пристигнал, но пътниците бяха .... във вагоните.
.... съобщиха, че влакът има 55 минути закъснение.
.... слънпето беше се скрило, но ... . беше топло.
4.
5.
Составьте предложения со
пристигам — заминавам
изпращам — посрещам
отивам — връщам се
словами-антонимами:
бърз — бавен
пръв — последен
рано — късно
Не зная дали ще успея за първия влак, защото
той тръг ва ....
Ние, повече не го чакахме, защото той се върна
Те пристигнаха .... и успяха да посрещнат гос-
тите.
Те дойдоха .... До пристигането на влака има-
ше още 15 минути.
Тя пристигна . . . ., но все пак успя да си купи
билет за влака.
Те излязоха от ресторанта .... Вече беше ми-
нал последният автобус.
малко рано
съвсем късно
малко късно
твърде рано
точно навреме
твърде късно
6. Ответьте на вопросы:
Защо Камен и Милена бързат за гарата? Защо трябва да по-
срещат всички влакове от Бургас? Каква телеграма са получили?
Кога пристигат на гарата? Как посрещат баба си? Защо тя е мно-
го доволна? Защо в телеграмата не е означен часът на пристигане-
то?
122
16
ГРАММАТИКА
ЧЛЕННАЯ ФОРМА ИМЕН
Вчера Димитрови получиха те- Телеграмата^ беше от баба Ма-
леграма. рия.
Елена написа писмо. Тя изпрати писмо proy
Борис си купи билет за влака. Сложи билета-jB чантата си.
Когда имена существительные обозначают конкретные /из-
вестные/, уже упоминавшиеся предметы, они употребляются с по-
стпозитивной членной формой.
f Имена суще- Прилага- Числитель- Местои- ствительные тельные ные мения
ед. ч. м. р. ж. р. ср. р. влакът бързият първият влака бързия първия гарата бързата първата писмото бързото първото мбят моя моята мбето
мн. ч. влаковете бързите първите гарите писмата мбите
7. Вкъщи усилено се приготвяме -► Гостите ще пристигнат след за гости. два часа. Елена получи нова чанта. Чанта .... не й харесва. Детето излиза късно за учили- Училище. ... не е много дале- ще. че. Те си купиха билети за театър. Билети.... са за утре вечер. Влакът се движи със закъсне- Закъснение.... на влака е ние. 45 минути. Борис си намери квартира. Квартира. ... му е близо до института.
Когда перед существительным стоит определение, членная
форма присоединяется к этому определению.
123
16
8. На седми коловоз пристига |ълакът] от Бургас.
-► На седми коловоз пристига рързия’1] влак от Бургас.
Следобед майката ще посрещне влака. /последен/
Камен изнесе багажа от вагона, /неин/
Жената забеляза отдалече внуците си. /стара/
Влакът спря на гарата. /централен/
Тя подреди книгите в библиотеката. /свой/
Дъждът премина бързо. /летен/
свои[те| внуци — внуци^гс] си
могят подарък — подарък^ьт ми
тяхн^тд почивка — почивкара) им
Старата жена забеляза । ивоите] внуци.
-► Старата жена забеляза внуц^тд си.
Тя разказва дълго за своето пътуване.
Туристите оставиха своя багаж в хотела и излязоха из града.
Тяхната екскурзия продължи две седмици.
Вашето жилище е просторно и много удобно.
Неговата специалност е трудна, но много интересна.
Нейната телеграма пристигна със закъснение.
10.
[Запомнит^
моят баща —баща ми
моята майка — майка ми
нашата баба —баба ни
Камен и Милена посрещат своята баба.
-► Камен и Милена посрещат [^баба си]
Нашата майка е лекарка в една поликлиника.
Те отиват на екскурзия със своя баща.
Ние получихме писмо от своя чичо.
Камен отива на кино със своята сестра.
Техният дядо разказва много интересни неща.
вечер — вечерта
сутрин — сутринта
вечерта — тази вечер
вечер — всяка вечер
124
16
11. [венер] или Ьечерта! 1сутрин1 или [сутринта!
Вечер. . .. излизахме на разходка край морето.
-► iBeaepJ излизахме на разходка край морето. = Всяка вечер излизах-
ме на разходка край морето.
Вечер. . .. имам телефонен разговор.
Вечер. ... се прибирахме късно, защото навън беше много прият-
но.
Вечер.... се прибрахме много изморени.
Вечер.... се връщахме изморени и си лягахме веднага.
Сутрин. .. . отивах да си купя вестник.
Сутрин. .. . отидох да си купя вестник.
12. този влак влакът тези влакове — влаковете
влака
тази тара гарата тези гари — гарите
това писмо писмото тези писма — писмата
Тази телеграфа е за баша ми.
-► ТелеграмаЫ е за баща ми.
Аз вземам тези книги от библиотеката.
Този часовник ми подариха за рождения ми ден.
През тази седмица времето беше приятно.
Това писмо получих вчера от приятелката си.
Вземи тези цветя и ги сложи във вазата.
Отвори този прозорец, за да се проветри стаята.
Членная форма kuJ Бати пишется в тех случаях, когда имя су-
ществительное является подлежащим. Членная форма БЦ Ш упот-
ребляется во всех других случаях. Произношение свободное.
13. Влак.. . . пристига на трети коловоз. Ние чакаме влак. ... от Вар-
на.
-► Влак ЕЭ пристига на трети коловоз. Ние чакаме влак Еот Варна.
Багаж. . .. е много тежък. Помогнете ми да пренеса багаж. . . .
Те се качиха във вагон. . . . Вагон.. . . беше много пълен.
Снощи ние също гледахме фйлм. .. . Фйлм. ... ни хареса много.
Приятел.... на Калина замина на бригада? Тя получи писмо от
приятел.... си.
Двор.. . . е тих и слънчев. Децата играят на двор. . . .
125
16
14. учител^
хотел ъ'
куфар
Учител.... поздрави децата. Децата разговарят с учител. ... по
история. ,
-► Учител-ят поздрави децата. Децата разговарят с учител-w по исто-
рия.
Хотел. ... е построен до Централната тара. Гостите се настаниха
в хотел. ... и излязоха из града.
Лекар... . прегледа болния и му написа рецепта. Пред кабинета
на лекар... . имаше само една жена.
Когато куфар.... беше готов, Борис взе куфар.... и излезе.
Той подаде рецептата на аптекар...Аптекар.. .. веднага донесе
лекарствата.
15. радост — радостта помощ — помощта
Борис има интересна специалност.
—► Той обича fспециалността си.
Младежът оказа помощ на стария човек. Старецът благодари за
помощ.....
Децата учат нова песен. Те много харесват песен....
Болните бяха много благодарим за положените грижи. Те из-
разиха благодарност. ... си към лекарите.
Българската младеж се гордее с историческото минало на
своята родина. За възпитанието на младеж. ... у нас се полагат
големи грижи.
16. Те чакаха .... влак от Варна.
.... вагон беше вече празен.
Тя изтича към .... вагон.
.... писмо получихме навреме.
.... дни са кратки.
.... не спира на всяка тара.
Жената забеляза .... внуци.
първи
последен
вечерен
бърз
зимен
твой
свой
126
16
17. Употребите, где это необходимо, членную форму в именах.
Вчера срещнах приятелка си на улица. Влязохме в близка
сладкарница. В сладкарница нямаше много посетители и ние вед-
нага намерихме свободна маса. Маса беше до прозорец. Ние раз-
говаряхме и гледахме мину вами по улица. Изведнъж те забързаха
и сладкарницата се напълни с хора. Погледнахме навън и раз-
брахме, че вали дъжд.
18. Какие из выделенных слов можно заменить существительными с
членной формой?
Той успя да прочете книгата за един ден.
Този влак винаги пристига на втори коловоз.
Когато прочетете тази книга, върнете я в библиотеката.
Всяка сутрин децата отиваха на плажа.
За гостите е приготвена една стая на втори етаж.
( Вчера получих едно писмо и още не съм отговорил.
19. Камен: Колата свободна ли е?
Шофьорът: Не, аз чакам. Имам поръчка за 13 часа. Попи-
тайте следващата кола.
Камен: Извинете, колата заета ли е?
Шофьорът: Заповядайте. докъде ще пътувате?\
Камен: До квартал “Младост“. Трима души сме. Имаме и
багаж.
Шофьорът: Дайте куфара и кошницата в багажника. Чанта-
та да остане при вас.
f Бабата: Да не ми смачкате кошницата.
Шофьорът: Не бой се, бабо, нищо няма да й стане.
Камен: Сега можем да тръгваме.
Милена: Може ли да минем край Двореца на културата?
Шофьорът: Може, но малко ще се отклоним.
Милена: Нищо, ние не бързаме.
• Бабата: И не карайте толкова бързо!
Шофьорът: Добре, ще карам по-бавно.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ, - АЧ |
Милена и Камен бяха вече сред | посрещачите .
Той следва филология и се подготвя за преводач .
посрещам — посрещ[ач]
изпращам — изпращ[ач]
купувам — купув[ач]
помагам — помаг[ач]
разказвам — разказв[ачТ
пуша — пуш|ач|
127
16
1. Закъснял .... пресече безлюдната улица. .... набързо обясни, че в момента приемат стока. Най-добрият .... няма да участвува в състезанието. .... дълго махаха след заминаващия влак. Той не само знаеше много неща, но беше и добър пушач изпращач минувач продавач бегач
В този вагон не се пуши. Той не е за разказвач
2. Студентите от групата на Камен се подготвят за поход в планина-
та.
Те избраха Петър за.....Той ще води групата.
-► Те избраха Петър за Ьодач на групата.
Борис ще бъде негов ..... Той ще помага на Петър.
Илия ще бъде.......Той ще готви обяда и вечерята.
Двамата от студентите са......Те ще носят палатката.
Асен определиха за......Той ще пази общото имущество на гру-
пата.
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
| прост |
I. Задачата беше много проста и всички я решиха правилно.
(Задачата не беше сложна и всички я решиха правилно.)
Устройството на машината не беше никак просто и трябваше
да се проучи внимателно.
Обяснете още веднъж всичко, но по-просто.
2. Той съвсем не е прост, но трябва да се потруди повече.
(Той съвсем не е глупав, но трябва да се потруди повече.)
Защо се правиш на по-прост от другите?
128
17
СЕМНАДЦАТЫЙ УРОК
НА СТАДИОНА
Днес няма футболен мач, но въпреки това на стадион „Славия"
са дошли много любители на спорта. Илия и Борис също са на ста-
диона. Тук се провеждат състезания по лека атлетика. В тях участвува
и един от приятелите на Илия. Той ще бяга на 200 метра с препятст-
вия. Борис познава един от участниците в щафетата.
В момента двамата приятели наблюдават скок на височина при
жените/ Колкото летвата се вдига по-високо, толкова състезателките
остават по-малко. В момента височината е вече 190 сантиметра, а
участничките са само две. Първият опит и на двете е неуспешен, но
при втория едната успява. Другата състезателка отпада, но състеза-
нието продължава. Височината се увеличава с още два сантиметра. И
тази височина е преодоляна. Зрителите се радват на доброто постиже-
ние.
Борис вече наблюдава бягането на 400 метра при мъжете. В пър-
вата трупа стартира един от състудентите му. В състезанието участву-
ват и спортисти от други страни. На първо място се класира състеза-
телят, който изминава разстоянието за 47 секунди. В бягането на
800 метра при жените първа се класира румънската състезателка. Тя
пристигна на финала за 1 минута и 58 секунди. Второто място зае
италианската състезателка с време .една минута и 58,99 секунди.
9
129
17
I.
Составьте предложения с выражениями:
участвувам в । състезание по
срещата
печеля
победа
медал
срещата
участвувам във
класирам се за
пристигам на
финала
2. Вместо точек вставьте имена существительные зрител | 4<ривърже-
нйЩ [състезател j,
Когато .... печелят победа......на отбора са много ра-
достни. Те са .... на различии отбори и често спорят помежду
си. Той се радва, когато „Академик" побеждава, защото е .... на
този отбор.....пристигат преди започването на мача и заемат
местата си по трибуните....са доволни от добрата игра на два-
та отбора.
3. Часът е 15. Мачът започва в —►
17,30. Часът е 21. Филмът започва в
21.45. Часът е 18. Филмът започна в
17,15.
Часът е 19.20. Влакът пристига
в 21,40.
Часът е 22,05. Влакът заминава
в 23,44.
До започването на мача оста-
ват 2 часа и 30 минути.
До започването на филма има
още......
От започването на филма са
изминали ....
До пристигането на влака има
още......
До заминаването на влака ос-
тават ...
4. Замените выделенные выражения синонимичными словами.
Във втория кръг нашият състезател претьр-
пя загуба от полския борец.
Унгарският състезател пристигна пръв на
финала и спечели златен медал.
Участниците във финала ще се срещнат ут-
ре сутринта.
Състезателките по волейбол загубиха от
гостите с 0:3.
В категория до 57 кг. българският състеза-
тел се наложи над представителя на Куба.
Успешно се представиха на старта нашите
състезател и.
стартирам
загубя
финалист
волейболистка
финиширам
победя
130
17
5. въпреки; или поради,
-► Състезанието се отложи поради лошото време.
Въпреки лошото време състезанието започна навреме.
Той не взе участие в това състезание .... заболяване.
Отборът претърпя загуба .... добрата си игра.
Състезателят бе отстранен .... груба игра.
.... дъжда трибу ните бяха препълнени.
Отборът не се класира за финала .... отсъствието на най-добрите
състезатели.
Отборът се класира за финала .... отсъствието на най-добрите
състезатели.
Те продължиха да играят грубо .... предупреждението на съдия-
та.
6. Ответьте на вопросы:
Защо на стадиона има много зрители? Защо Илия и Борис
са сред зрителите? Какво наблюдават двамата приятели? Каква
височина трябва да преодолеят състезателките? Какъв е първият
им опит? Какво е постижението на най-добрата участничка? Как-
во наблюдава Борис? За колко време изминава разстоянието по-
бедителят в състезанието? Кой побеждава в бягането на 800 мет-
ра# Какво е постижението на втората състезателка?
ГРАММАТИКА
ИМЯ ЧИСЛИТЕЛЬНОЕ
Количественные
числительные
Порядковые
числительные
1 едно
2 две
3 три
4 чётири
5 пет
6 шест
7 сёдем
8 осем
9 дёвет
10 дёсет
11 единайсет,
един а десет
12 дванайсет
дванадесет
първи, първа, първо, първи
втори, -а, -о, -и
трёти, -а, -о, -и
четвърти, -а, -о, -и
пёти, -а, -о, -и
шёсти, -а, -о, -и
сёдми, -а, -о, -и
осми, -а, -о, -и
девёти, -а, -о, -и
десёти, -а, -о, -и
единайсети, -а, -о, -и
единадесети, -а, -о, -и
дванайсети, -а, -о, -и
дванадесети, -а, -о, -и
131
17
20 двайсет
двадесет
21 двайсет и едно
двадесет и едно
30 трййсет
трйдесет
100 сто
101 сто и едно
123 сто двайсет и три
500 пётстотин
1000 хиляда
двайсети, -а, -о, -и
двадесети, -а, -о, -и
двайсет и първи, -а, -о, -и
двадесет и първи, -а, -о, -и
трййсети, -а, -о, -и
трйдесети, -а, -о, -и
стотен, стотна, -о, -и
сто и първи, -а, -о, -и
сто двайсет и трети, -а, -о, -и
пётстотен, -а, -о, -и
хйляден, хйлядна, -о, -и
Для лиц /мужчин
или мужчин и
женщин/
двама петйма
трйма шестйма
четирйма
Трйма души /трима
мъже, или двама мъ-
же и една жена, или
един мъж и две жени/
7. От книжарницата той си купи . . .. молив и . .. . тетрадка.
—► От книжарницата той си купи 1един1 молив и lejmaJ тетрадка.
От библиотеката взех две книги......беше много интересна.
Прочетох я за ... . вечер. Другата не ми хареса. Четох я .. .. сед-
мица.
Живели .... време .... дядо и . . . . баба. Те си имали само
.... стара воденичка и . . . . магаре.ден дядото поискал от
бабата .... торбичка и .... парче хляб.
Живеели в . . .. село двама братя.бил много богат, а
другият — беден. Пред къщата на бедния брат растяло .... высоко
дърво.
1два I стола
[три | молива
[двама I студенти
|грима I спортисти
8. В кабинета има бюро и . ... стола. Вървели през гората .... дру-
гари. /2/ ___ ________________________________
-► В кабинета има бюро и Ива I стола. Вървели през гората двама.!
другари.
Те си купиха по .... молива...състезатели стигнаха едно-
временно на финала. /3/
До заминаването на влака има още .... часа....инженери
участвуваха в конкурса. /4/
132
17
Чантата струва .... лева. На изпита се явиха .... студен-
та. /23/
Екскурзията продължи .... дена. В нея взеха участие . . . .
участници. /17/
Сградата има .... етажа. В конкурса за проектирането й взе-
ха участие .... архитекти. /5/
9. Състезателят направи .... опита. . . . . беше сполучлив. /2/
-► Състезателят направи | два| опита. [Вторият] беше сполучлив.
Преди .... години те бяха на почивка в България. Сега отиваха
там за .... път. /2/
Жилището има .... етажа. Те живеят на ... . етаж. /7/
Състезанията продължиха .... дни. През .... ден се проведоха
срещите по борба. /5/
Той взе участие в .. .. срещи по бокс...среща беше финал-
на. /3/
Търсиха го по телефона .... пъти....път беше грешка. /4/
два — |двата |
двама — |двамата |
три — |трйте
пет — |петтё
10. Калина има двама братя.
До финала стигнаха три състе-
зател ки.
В тази стая живеят две сту-
дентки.
Тази година отборът участвува
в пет състезания.
На витрината са изложени
шест чанти.
Магазинът има четири изхода.
И . . . . са спортисти.
-► И |двамата] са спортисти.
И .... са от отбора на „Акаде-
мик".
И . . . . следват химия.
И в .... се представи много
добре.
И . . . . чанти са кожени.
.... изхода трябва да бъдат
отворени.
един —един от *
двама —двама от
11. В състезанията участвува един състудент на Борис.
-► В състезанията участвува рдин ОТ~| състудентите на Борис.
По телефона се обади един приятел на Илия.
133
17
Един участник в скока на дължина отпадна още при първия
опит.
Двама колеги на Борис отиват в командировка.
Трима съученици на Милена са състезатели по водна топка.
Една колежка на Димитрова отсъствува поради болеет.
12. Годината има .... месеца. Месец март има .... дена. Май е . . . .
месец на годината.......месец на годината е декември. Седмицата
има .... дена. Понеделник е ... . ден на седмицата. Денонощието
има .... часа. Един час има .... минути и . .. . секунди.
После количественных числительных имена существительные
мужского рода, не обозначающие лиц, употребляются в форме
множественного числа с безударным окончанием -а, -я /в счетной
форме/.
кон коне
стол столове
[два коня !
три стола
13. Не ми трябват толкова много......Искам само три......../плик/
Не ми трябват толкова много пликове. Искам само три плика.
Старите .... вече не им харесват. Купиха си шест нови...
/стол/
В магазина му предложиха много.......Той изпробва само
два...../костюм/
.... минаваха бързо. До старта оставаха само два.../час/
Ученикът си купи шест.....Два от ... . бяха червени. /мо-
лив/
Летните .... минават неусетно. След десет .... започва учи-
лище. /ден/
14. 2 7
- — двё пёти - — сёдем девёти О,3тридесёти
Със средно техническо образование са - от младите работници.
-► Със средно техническо образование са три четвърти от младите
работници.
0,7 от учениците почиват през лятото в пионерски лагери.
134
17
- от машините в завода са нови и работят безупречно.
1
Само - от книгите не са още подредени в библиотеката.
6
1
- от участниците в екскурзията посещават града за пръв път.
3
От предвидените средства остават още -.
1
- от участниците в състезанието се класираха за финалите.
Для обозначения приблизительного счета употребляются особые
формы порядковых числительных.
двё — три
пёт — шёст
дёсет — петнайсет
дёсет — двайсет
десетйна
петнайсетйна
стотйна
трийсетйна
15. Може ли да ме почакате около пет минути?
-► Може ли да ме почакате пет-шест минути?
До заминаването на влака остават около десет минути.
Тя имаше около шест свободни дни и реши да направи малка
екскурзия.
През месец юли в пионерския лагер почиваха приблизително сто
деца.
Състезанието започва след около петнайсет минути.
Тя имаше у себе си около двайсет лева.
16. Прочитайте прогноз погоды.
Днес ще преобладава слънчево и горещо време. Максимални
температури между 29 и 34 градуса. За София — около 29—
30 градуса. По Черноморието — 25—28 градуса. През следващи-
те два дена времето ще бъде все още слънчево и горещо, с макси-
мални температури около 30 и 35 градуса. През втория ден об-
лачността над Западна България ще се увеличи.
Напишите прогноз погоды на зимний день.
17. През 855 г. двамата братя Кирил и Методий създават славянска-
та азбука.
—► 855 — осемстотин петдесет и пета година
135
17
През XIII и XIV в. България продължава да бъде център на
славянската книжнина.
Басил Левеки е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово.
На 2 юни 1876 г. загива Христо Ботев.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен дого-
вор, който слага край на петвековното робство.
След 9 септември 1944 г. България тръгна по пътя на со-
циализма.
чётири — нетворка
18. едйн — единица пёт — петйца, петёрка
двё — двойка шест — шестица, шестёрка
трй — тройка седем — седмица, седморка
осем — осморка, осмйца
дёвет — деветйца, девётка
• дёсет — десетйца, десётка
До центъра може да отидете с трамвай номер едно.
—► До центъра може да отидете с |единицат^|
Трамвай номер девет не се движи по тази улица.
Ако се качите на трамвай номер седем, след десет минути ще
стигнете до гарата.
Той улучи четири числа от второто теглене на тото 2.
Не беше решил нито една задача и затова очакваше да получи
две.
19. Вместо точек употребите числительные в названиях книг.
„Снежанка и . .. . джуджета“; „Али Баба и .... разбойници“;
„.. . . мускетари“; „Приказки от ... . нощ“; „Вълкът и . . . . козле-
та“; „. . . . братя и златната ябълка“.
20. — Как мина училището? Нещо си без настроение.
— По физическо бягахме на 100 метра. Изкарах шестица.
— Много добре. Не вярвам от това да си недоволен.
— А не, доволен съм. Изпитваха ме по история. Имам чет-
ворка.
— Че ти откога взе да се мръщиш на четворките? Или има
още нещо?
— Върнаха ни контролните работи по математика.
— Така кажи. Нали беше решил две от задачите. Двойка ли
имаш?
— Не двойка, ама учителката ми чете пред всички решението
на задачата.
— Защо? Я да видя какво си решавал. Как няма да го чете?
Ти си получил 54,2 работници. Мисли ли, когато го написа? Може
ли 54,2, щом става въпрос за хора?
136
17
— Той и Божидар е получил толкова.
— Ти от него ли видя, или той от тебе?
— И учителката ни пита за това.
— Вие какво й казахте? Обяснихте ли й, че заедно се подгот-
вяхте? Сега да решиш задачите още веднъж. И когато друг път
ти предстои контролно, ще се упражняваш сам.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ МУЖСКОГО РОДА
С СУФФИКСОМ |-ТЕЛ |
Днес няма футболен мач, но въпреки това на стадиона са дошли
много [любители! на спорта.
На първо място се класира [състезателят |, който измина разстоя-
нието за 47 секунда,
победя — победаргёл]
уча — учи|тел|
ръководя — ръково-
ди|тел|
пиша — писа |тел|
продължа — продължи |тел|
слушам — слуша|тел|
преподавам — преподана |тел|
чета — читаргёл]
.... в състезанието по лека атлетика е отборът
на Италия.
..:. разглеждат с интерес експонатите, изложени
в археологическия музей.
Всички .... са вече на стадиона.
.... е много доволен от успеха на студентите.
Адресът на .... трябва да се пйше точно и четли-
во.
.... завършиха предсрочно новия жилищен блок.
посетител
победител
преподавател
строитед
състезател
получател
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
1. Куфарът не беше толкова лек, колкото той очакваше.
/Куфарът беше тежък./
Вземи чантата! Тя е по-лека.
2. Първата задача беше много лека и всички я решиха.
/Първат? задача беше много лесна и всички я решиха./
Поход уг в планината не беше лек, но участниците в него бяха
добре подготвени.
137
17
3. Облени си нещо по-леко! Този пуловер е много дебел.
Тя иска да си купи леки обувки за лятото.
Болният трябва да яде по-лека храна.
4. На стадиона се провеждат състезания по лека атлетика.
Планът поставя нови задачи пред леката промишленост.
Заводът произвежда нов модел леки автомобили.
5. Вместо точек употребите подходящие слова.
Този текст е труден за превод. Дайте ми по-....
Чантата е тежка за тебе. Вземи нещо по-. .. .!
Днес е много топло. Облени си по-.... дреха!
Лекарят Ви препоръча диета. Вие трябва да ядете .... храна.
Помислете, преди да отговорите! Въпросът не е толкова......
Състезателите по висок скок тренират усилено. Те се подготвят
за състезание по .... атлетика.
138
18
ВОСЕМНАДЦАТЫЙ УРОК
В ЧАС ПО ИСТОРИЯ
В класа на Димитрова е съвсем тихо. Тя има час по история.
Учениците слушат с интерес за миналото на България. Те изучават с
любов българската история. Интересуват се от създаването на бъл-
гарската държава, от културния живот през вековете. Често правят
екскурзии из страната, запознават се с културни и исторически памет-
ници.
Сега се подготвят за го ляма екскурзия до Велико Търново, където
ще разгледат Царевец и Трапезица. Учениците слушат разказа на учи-
телката.
„Търново е столица на Втората българска държава. Въпреки че
градът се намира на естествено укрепено място по течението на река
Янтра, край него се издигат здрави крепостни стени. На високия хълм
Царевец се намират дворците на царя и на патриарха. На хълма Тра-
пезица се извисяват болярски жилища и църкви.
Градът се развива и като най-важно културно средище. По време-
то на патриарх Евтимий в Търново се създава книжовна школа и се
подготвят много талантливи ученици. През този период България
продължава да бъде страна с високо развита култура и голям център
на славянската книжнина.“
139
18
1. Градът се намира на естествено укрепено място по течението на
река Янтра.
-> Градът |е разно ложен [ на естествено укрепено място по течението
на река Янтра.
На високия хълм Царевец се намират дворците на царя и на
патриарха. Болярските жилища и църкви се намират на хълма
Трапезица.
България се намира на Балканския полуостров. На север от
България се намира Социалистическа република Румъния. В Ро-
долите се намира курортният комплекс Пампорово.
2. Учениците правя екскурзия до Велико Търново,
Ние отивам на екскурзия до Варна
Студентите из страната
Вие по Черноморието
Той в чужбина
Аз по Дунава
в Чехословакия
-> Учениците правят екскурзия до Велико Търново.
3. интересувам се |~от] — проявявам интерес [кыи]
Гостите се ннтересуват от културния живот в страната.
-► Гостите проявяват интерес към културния живот в страната.
Учениците се ннтересуват от историческото минало на Бълга-
рия.
Те се ннтересуват от съвременната българска литература.
Студентите се ннтересуват от историческите и културните па-
метници в града.
Лекарят се интересува от новите методи в съвременната ме-
дицина.
Николай се интересува от историята на българския език.
4. Составьте предложения со словами: вълнувам се за, гордея се с,
интересувам се от, смея се на, страхувам се от, ядосвам се за.
—► Учителят се гордее с успехите на своите ученици.
5.
Учениците .... разказа на учителката.
Край Търново .... здрави крепостни стени.
Патриарх Евтимий .... книжовна школа.
Те .... с миналото на страната.
Градът .... като важно културно средище.
В Търново .... много талантливи ученици.
създавам
запознавам се
слушам
подготвям се
издигам се
развивам се
140
18
6. Ответьте на вопросы:
Защо е тихо в класа на Димитрова? Какво изучават ученици-
те? От какво се интересуват те? Защо правят често екскурзии? За
какво се подготвят сега? Коя е столицата на България? Кога Ве-
лико Търново е столица на страната? Къде се намира Велико Тър-
ново? Къде се намират дворците на царя и на патриарха? Какво
се създава в Търново по времето на патриарх Евтимий?
ГРАММАТИКА
ВОЗВРАТНЫЕ ГЛАГОЛЫ
Учениците |се интересуват | от създаването на българската дър-
жава.
Те Ее подготвят I за екскурзия до Велико Търново.
Градът be намира |на естествено укрепено място.
Возвратные глаголы образуются с помощью кратких форм
возвратных местоимений £ё}или ЕЙ}
мия — мия се
уча — уча се
1смея се I
подготвям — подготвям се
мисля — мисля сн
ед. ч. .1 л. смея Ее} не 1 сё] смёя ще Её] смёя
2 л. смёеш Её] не 1 сё] смёеш ще 1сё1 смёеш
3 л. смёе Её} не 1 сё] смёе ще [сё] смёе
мн. ч. 1 л. смеем Её] не Eel смёем ще Её] смёем
2 л. смеете Её] не Ее] смёете ще Её] смёете
3 л. смёят Её] не Её] смёят ще Её] смёят
Учениците подготвят уроците си.
Ирина купува цветя.
Тя помага на родителите си.
Той срещна Елена пред входа.
Камен Ice подготвя! за изпит.
Милена 1си купува] чанта.
Илия и Борис 1си_ помагат!
Те Ice срешнахаПпред входа.
141
18
Се и си не могут стоять в начале предложения.
Если предложение начинается с глагола, то се и си стоят после
глагола.
Връщам се от работа. Купувам си плодове и зеленчуци. Интере-
сувам се от археология. Подготвям се, за пътуване.
Если предложение начинается не с глагола, то се и рид стоят
перед глаголом.
Вечер cei врыцам от работа. От близкия магазин си купувам пло-
дове и зеленчуци. Сега се нзгражда нов център на града.
7. Той .... от екскурзия. Тя . . . . книгите в библиотеката. /връщам,
връщам се/
-► Той се връща от екскурзия. Тя връща книгите в библиотеката.
Тази книга ме.....Той .... от история и археология, /инте-
ресувам, интересувам се/
Той .... новия си костюм. Той . . . ., защото навън е хладно,
/обличам, обличам се/
Автобусът .... точно пред кйното. Гостите .... пред памет-
ника и го разглеждат. /спирам, спирам се/
Децата .... на двора. Момчето .... с топката. /играя, играя
си/
Милена .... майка си с Таня. Ние .... по време на екскурзия-
та. /запозная, запозная се/
Детето .... прозореца и сяда да чете. Прозорецът .... от
вятъра. /затварям, затваря се/
8. Подготвят се за екскурзия до Велико Търново. /студенти/
-► Студентите се подготвят за екскурзия до Велико Търново.
Интересуват се от миналото на българската държава. /ученици/
Подготвяме се за специалисти по архитектура, /ние/
Запознават се със забележителностите на града, /гости/
Върнахме се много доволни от екскурзията до Плевен, /вчера/
Мисли си, че той няма да й се обади. /Ирина/
Починаха си и после излязоха да играят. /деца/
Обади се по телефона, че ще закъснее. /баща/
9. съмва се — не се съмва
През лятото се съмва много рано. През зимата не се съмва рано.
Тя се връща винаги навреме. Днес тя....../върна се/
Той се интересува от съвременната литература. Неговият брат
До обед трябваше да се обади по телефона, но още..../обажда
се/
142
18
Обикновено те се срещаха на трамвайната спирка. Тази вечер
..../срещна се/
Той се измори от дългото пътуване. Детето обаче.....
10. Когато ...., слънцето вече грееше.
Бързо .... и седна да закуси.
.... по телефона на майка си и .... за излизане.
...., че е забравил чадъра си и .... да го вземе.
Не .... в автобуса, защото му .... да повърви
до следващата спирка.
-► Когато се събуди, слънцето вече грееше.
върна се
иска ми се
измия се
кача се
обадя се
приготвя се
спомня си
събудя се
11. |спй ми се | не мй се спи |
Той иска да спи. На него му се спи. Спи му се. Не му се спи.
Ние йскаме да пием кафе. На нас.........Пие......Не........
Те искат да ходят на море. На тях.......Ходи ...<.. Не........
Искам да ям грозде. На мене........Яде........Не........
Детето иска да играе навън. На него........Играе........Не......
Вие йскате да пиете чай. На вас.......Пие........Не.....
12.
Говори се,
Мисли си,
Надявам се,
Спомних си,
Струва ми се,
Счита се,
Яд ме е,
не можах да си купя такава връзка.
може да завали дъжд.
трябва да се обадя по телефона.
ще строят нова библиотека.
той е най-добрият специалист по детски бо-
лести.
няма да забравите.
вече е готов за тръгване.
Говори се, Е ше строят нова библиотека.
13. йИили Ш
Когато .... тръгнаха към къщи, двамата приятели не ....
качиха в автобуса. Искаше им .... да минат през центъра на гра-
да и да .... отбият в книжарницата. Те .... спряха пред витрина-
та. Харесаха една книга и решиха да .... я купят. В книжарницата
.... избраха две-три книги. Взеха ги и .... наредиха на касата.
14. Найдите возвратные глаголы и, где это необходимо, поставьте Ш
Утринната гимнастика започва....Отворете .... широко
прозорците. Пригответе .... за първото упражнение. При едно
.... навеждаме надолу, при две .... изправяме. Упражнението
. . изпълнява бавно и . . . . повтаря няколко пъти. Върнете ....
143
18
в основно положение. Сега .... пригответе за следващото упраж-
нение. Обърнете .... наляво, повдигнете .... дясната ръка, завър-
тете......
Спомнете .... нещо приятно и .... усмихнете!
15.
Кроме кратких форм рё"1и рй1в болгарском языке для образования
возвратных глаголов употребляются также полные формы возвратно-
го личного местоимения [себе си| и |на себе си |
приготвям себе си — приготвям се
говоря на себе си — говоря си
купувам за себе си — купувам си
Купувам тези книги....
—► Купувам тези книги за себе си.
Той говори винаги.....
.... поръча кафе, а на детето — сладолед.
Всеки познава .... най-добре.
Елена винаги водеше .... по-малката си сест-
ра.
Бащата повика детето.....
Тя изглеждаше много доволна.....
при себе си
за себе си
на себе си
себе си
със себе си
от себе си
16. Тази сутрин бащата се събуди много рано.
-► Детето също ли се събуди много рано?
Детето събуди ли се много рано?
Ирина си купи нови обувки. Той съ-
що ....?' t • Той купи .. . .?
Камён се върна късно от лекции. Вие
също ....? Вие .. ..?
Те се спират пред всяка витрина. Ние
също ....? Ние ....?
Аз се интересувам от живопис. Ти съ-
що ....? Ти ... .?
Старецът се разхожда из парка. Те съ-
що ....? Те ... .?
17. Расскажите о своем рабочем дне, употребляя возвратные глаголы:
събуждам се, мия се, бръсна се, обличим се, сресвам се, приготвям
се, качвам се, виждам се с, трудя се, връщам се, купувам си.
144
18
18. — Няма ли да минем през Плевен?
— На врыцане ще се спрем за няколко часа в Плевен, а сега
трябва да стигнем навреме във Велико Търново, за да се настаним
в хотела и да си починем.
— В кой хотел ще нощуваме?
— В ,.Ян1ра“. Намира се на една висока скала над самата
река.
— Спомням си го. Ние миналото лято минахме през Търно-
во. Ходихме в този хотел, но нямаше места.
Хареса ли ти градът? Какво ти направи най-силно впечат-
ление?
- Трудно е да се каже. Градът е неповторим. Запомня се
преди всичко изключителната архитектура на къщите, конто ся-
каш са надвиснали над рската и над скалите. СТарият крепостей
град е изграден изцяло върху хълмоветс Царевец, Трапезица и
Света гора.
— А съвременният град също ли е пос гроен върху хълмове-
те?
— Той се е разраснал по долниге склонове на Трапезица и
Орловец.
- Знаете ли колко са жителите на Велико Търново?
— Над 50 000. Градът е не само паметник на българската
архитектура и на българската история. Той е голям промишлен,
земеделски и културен център.
— Велико Търново е и университетски град. В него се намира
едно от най-големите висши учебни заведения.
Ще имаме ли възможност да видим университета?
- Да, това е предвидено в програмата на екскурзията.
С Л О ВООБР АЗОВ АН И Е
ГЛАГОЛЫ, ОБРАЗОВАННЫЕ ОТ ИМЕН ПРИЛАГАТЕЛЬНЫХ
ясен — I обясня] чист - I чистя]
точен — - |уточнй | стар - ^старея]
тих - |у г их на] бял -- |белея се|
Учителката влезе в клас и учениците (уТТТхнах^
На хълма Трапезица се Из^исяГватП болярски жилища и църкви.
1. Днес Ирина се събуди много късно Тя . . за училище.
Тя |упсъсня |за училище.
Задачата не ми е ясна. Моля те да ми я....
Защо се приготвяш толкова бавно? Много се.....
Милена не обича да става рано, но днес тя....
10
145
18
Всичко е точно определено. Остава само да се .... часът на тръг-
ването.
Видях, че обувките му не са чисти. Кажи му да ги......
2. Може ли да ми ... . още веднъж, защото не раз-
брах всичко.
Моля те друг път не ... . толкова много.
.... ли всичко за екскурзията до Пловдив?
Защо се .... толкова?
Отдалече се .... новата сграда на училището.
Вчера те ... . детската площадка пред жилищния
блок.
уточня
бавя се
обясня
закъснявам
почистя
белее се
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
|слушам|
1. Учениците слушат внимателно разказа на учителката.
Милена обича да слуша забавна музика.
Публиката слуша песните на малките изпълнители.
2. Майката се страхува, че синът й вече не я слуша.
Той обеща, че вече ще слуша.
Всички го съветват, но той никого не слуша.
|чувам |
1. Затвори прозореца, за да не се чува уличният шум.
Не чуваш ли, че телефонът звъни?
Чух, че някой чука на вратата.
2. Баща му му забрани да излиза, но той не го чува.
Защо не чуваш, когато ти говорим?
12 * чУвам| |слушам|
Той .... музика и не . .. ., че някой звъни на вратата.
Запазете тишина, за да .... новините!
Говори по-високо, защото нищо не се......
Сега ... ., какво ще ви разкажа.
. . .., че новият български филм бил хубав.
Не ... . какво говорят другите! Сам провери всичко!
Не .... ли, че утре няма да учим? Ще ходим на разходка.
146
19
ДЕВЯТНАДЦАТЫЙ УРОК
ПРИ ЛЕКАРЯ
От няколко дни баба Мария е на гости при дъщеря си. Тя се радва
на порасналите си внуци и вече не се чуди защо не я посещават през
лятото, както преди години.
Тя не иска да безпокои дъщеря си, но е решила да отиде на лекар,
защото от известно време не се чувствува добре. В тяхното село има
поликлиника, има и много лекари, но на баба Мария й се струва, че
в София лекарите са по-добри.
Една сутрин Милена я заведе до поликлиниката. Там потърсиха
кабинета на лекаря по вътрешни болести. Почакаха малко и после
баба Мария влезе. Лекарят я попита къде живее. Тя обясни, че е на
гости.
— При кого сте на гости?
— При дъщеря си.
— На коя улица живее дъщеря Ви?
— На “Васил Априлов“.
— Кой номер?
— 16.
— От какво се оплаквате? Какво Ви боли?
— От няколко години ме боли едната ръка.
— Коя ръка?
— Дясната, тук горе в рамото.
— Да не сте се ударили? Нещо да сте работили, да сте я преумо-
рили?
— Аз не работя. Пенсионерка съм.
— Какво работехте, преди да се пенсионирате?
— Готвачка бях в една детска градина.
— От колко време ви боли ръката?
— От три-четири години. Заболя ме още когато работех.
— С какво я лекувате?
— Лекарства вземам. Бани правя. От няколко дни вземам това
лекарство.
— Кой ви даде тая рецепта?
— Нашият лекар. От нашето село.
— Добре. Аз сега ще Ви напиша рецепта, но това, което Ви е
препоръчал вашият лекар, също трябва да вземате.
147
19
— А какво ми е на ръката?
— Ревматизъм. Подуваг ли Ви се пръстите?
— Подуват се. Особено през зимата.
— Ето рецептата. И не се тревожете. Това лекарство ще Ви по-
могне.
1. От какво се оплаквате?
Какви оплаквания имате?
Какво чувствувате?
Боли ме
ръката
гърлото
коляното
гърбът
2.
3.
Имам болки
в крьста имам
в гърба
в корема
в рамото
в коляното
главоболие
ревматизъм
сърцебиене
високо .
кръвно налягане
ниско
ангина
висока температура
Той .... при много добър специалист.
. ... приема до 17 часа.
Пред .... кабинет чакат 2 души.
Той взема .... три пъти дневно.
У нас .... е безплатно.
Софийската минерална вода е ... .
лековит
лекувам се
лечение
лекар
лекарски
лекарство.
Как да вземам лекарството?
Кога да вземам лекарството?
През колко часа да вземам лекарството?
Колко време да вземам лекарството?
На три часа по
1 таблетка.
През три часа по
1 лъжица.
Два пъти дневно.
С повече течност
след ядене.
В продължение на
1 седмица.
Сутрин и вечер пре-
ди ядене.
През 8 часа.
148
19
4. _________,
|човек|
душИ
хора]
Пред кабинета на лекаря чакат няколко.....
-► Пред кабинета на лекаря чакат няколко [души|.
Днес в библиотеката нямаше много ....
На всяка маса седят по трима-четирима ....
.... го уважаваха заради трудолюбието му.
Колко .... желаят да посетят изложбата?
Всички .... в градчето го познаваха като добър лекар.
В новия завод работят около 800 ....
5. Закончите предложения.
Баба Мария не работи, защото
От няколко дни тя е . . .
Преди да се пенсионира, тя ....
Лекарят пита бабата ....
На нея й се струва, ....
В поликлиниката те търсят ....
6. Ответьте на вопросы:
При кого е на гости баба Мария? На кого се радва тя? Защо
бабата иска да отиде на лекар? Какво я пита лекарят? От какво
се оплаква бабата? Как се лекува тя? От колко време боледува?
Какво й препоръчва лекарят?
ГРАММАТИКА
ВОПРОСИТЕЛЬНЫЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Единственное число Множественное
Виды число м. р. ж. р. ср. р.
Для лиц и предметов кой коя кое кои
Для признаков Для принадлежности какъв каква какво каквй чйй чия чиё чий
Для количества колко
149
19
Вопросительные местоимения для лиц и предметов употреб-
ляются самостоятельно или в сочетании с существительными.
Коя е тази улица? По коя улица минаваме?
Кой е автобусът за гарата? С кой автобус се стига до гарата?
х * j
7. На .... улица се намира поликлиниката?
-► На [коя] улица се намира поликлиниката?
Пред .... кабинет чакат само няколко души?
При .... лекар е ходила баба Мария?
През .... дни от седмицата приема лекарят?
През .... месец ще вземете отпуската си?
.... специалност си избра техният син?
.... градове посетихте по време на екскурзията?
ГКаква! блуза търсите?
|Коя| блуза йскате?
Търся бяла блуза с къси ръкави.
Искам тази бяла блуза.
Каква книга четете?
Коя книга четете?
С кой влак ще пътувате?
С какъв влак ще пътувате?
На каква улица живеете?
На коя улица живеете?
В каква стая живеете?
В коя стая живеете?
бяла блуза с къси ръкави
тази бяла блуза
приключенски роман.
романа „Тютюн“ от Дими
тър Димов.
експресен
с вечерния бърз влак
улица „Димитър Поляков"
малка, тиха улица.
стая №103
южна, не много голяма
9.
| кой/уакъв |
Те живеят в малые провинциален
град.
В [какъв| град живеят те?
Автобусът минава през град
Враца.
Влакът спря на голяма и много
оживена тара.
Движим се по улица „Опълчен-
ска“.
Гостите посетиха Сливен, Ста-
ра Загора и Бургас.
През .... град минава ав-
тобусът?
На .... тара спря влакът?
По .... улица се движим?
.... градове посетиха гос-
тите?
150
19
Петрови живеят в удобно три-
стайно жилище на втория етаж.
През есента „Балкантурист“
урежда двудневна екскурзия до Пли-
ска.
В . . . . жилище живеят Пет-
рови?
.... екскурзия урежда „Бал-
кантурист“?
10.
Вопросительное местоимение Цсой] может употребляться само-
стоятельно для лиц. В этом случае оно имеет падежные формы
|кого[и |кому|/старая, архаическая/. Вместо кому чаще употребляет-
ся |на кого|.
Те отидоха на гарата да посрещнат брат си.
-► Кого ще посрещат те?
Той помогна на старата жена да се качи в автобуса.
На гостите поднесоха хубав подарък.
За рождения ден подариха на сина си ново колело.
Лекарят прегледа момичето и му предписа лекарство.
Учителят разказва на учениците за историята на града.
Той заведе малката си сестричка в детската градина.
После предлога употребляется форма винительного падежа
местоимения —[кого).
11. С кого говорит по телефона?
От кого взе тази книга?
За кого купиха цветя децата?
При кого е на гости детето?
До кого адресирахте писмото?
На кого дадохте молбата?
-► Говоря по телефона с приятелката си.
на директора
с приятелката си
от един колега
за гостите
при сина си
до баща си
1 1
Только для предметов употребляется местоимение [какво, и ре-
же |щб]. _
151
19
12. Поставьте вопросы и ответьте на них.
Какво се прода- ва От какво се ин- тересувате? 1 в книжарницата От какво сс оп- безсъние | в аптеката лаква болният? главоболие в хлебарницата ревматизъм । в гастронома геатър За какво се под-Нсьстезание музика готвяте? 1 изпит живопис екскурзия спорт II гости
13. | чий = на кого?!
Намерих един молив на пода.
-► [ЧиЙ е моливьт?|На кого] е молйвът?
На пейката с забравена една ученическа чанта.
В двора на училището е оставено едно колело.
В училищния двор е намерена’ тази топка.
До оградата е вързано едно куче
Няколко деца седят на пейкага в градината.
14.....чака пред лскарския кабинет? .... души чака г за преглед?
От .... се оилаква болнияГ . . . преглежла лекарят? С .... се
срещнахте на улицата? С . . \снех завърши средното училище?
На ... . улица се намира noinaia? От ... . взсхге този чадър? . . . .
дена ще отсъст в\ ва гс от работа?
—► |Кой] чака пред лскарския кабинет?
Неопределенные местоимения образуются о г вопросительных с
помощью частицы [няг
Виды
Единственное число Множсст-
________________________ ве н н ое
число
м. р. ж. р. ср. р.
Для лиц и предмета
Для признаков
Для принадлежнос i и
[ня|кой
[ня|какьв
[не|чий
И коя
[ня]каква
[не|чия
[ня|кое
[ня|какво
[не|чие
[ня! кои
[ня] каквн
|Г<~с| чип
Для количества
няколко
152
19
[някой/някакъв]
15. Дайте ми .... книга за четене.
-► Дайте ми |някаква| книга за четене.
Идва ли .... да ме търси?
... учени смятат, че градът е още по-стар.
.... ден ще мина да се видим и да си поговорим.
.... работници вмезат отпуската си през есента.
.... Ваш познат се обади по телефона, но не каза името си.
В този район .... улици са много шумни и оживени.
|някой| — [един]
Някой човек му казал, че Един човек му казал, че
трябва да мине по тази улица. трябва да мине по тази улица.
16. Укажите, в каких случаях |един [употребляется в значении неопреде-
ленного местоимения, и замените его местоимением [някой] или |няка-
къв|.
Веднъж през селото минал [един| непознат старец.
-► Веднъж през селото минал |някакъв| непознат старец.
Един младеж помогна на детето да премине през улицата.
Един ден Милена заведе баба си в поликлиниката.
Едни минувачи разтвориха чадъри, а други влязоха в близки-
те магазини.
В магазина влезе един старец и купи един хляб.
Детето беше загубило един лев и го търсеше пред входа.
Една жена го попига колко е часът.
кой — кои
някой —някой
. . . . от гостите разгледаха старата част на града.
-> [Никои | от гостите разгледаха старата част на града.
. . . от гостите попита къде се намира книжарницата.
Екскурзоводът обяснява . са старите български столици.
.... от съученициге ми следват медицина.
.... от присъствувашите говори английски?
.... студенти се интересува! ог живопис?
. . . почука на вратата, но нс влезе в стаята.
В . . . . хотели вина! и има свободни места.
Той погърси .... xoic.i в центъра на града.
153
19
18. колко 4-форма множественного числа нагатит]
няколко /счетная форма/ '
Има ли цветни . . . .? Трябват ми няколко цветни.../молив/
-► Има ли цветни моливй? Трябват ми няколко цветни [молива].
Имаше много.......но сега са останали само няколко......
/телевизор/
Получихме нови......Колко .... йскате? /стол/
Имате ли повече.....Да, колко .... йскате? /билет/
Всички .... са на третия етаж. Само няколко .... се намираг
на втория етаж. /кабинет/
Имам нужда от няколко .... за въздушна поща. Къде се про-
дават . . . .? /плик/
Знаете ли лятното разписание на . . . .? Колко .... дневно пъ-
туват за Варна? /влак/
19. — Добър ден. Кой е дежурният зъболекар?
— Вие с болка ли сте?
— Да, падна ми пломбата и зъбът започна да ме боли.
— Заповядайте. Седнете на стола! Кога Ви е пломбиран зъ-
бът?
— Преди няколко месеца.
— Отворете устата да видим. Зъбът е отворен. Преди да се
пломбира, трябва да му направите снимка.
— Кога мога да направя снимка?
— Още днес, но не в момента. Първо ще почистим зъба и
ще сложим лекарство, за да не Ви боли. Трябва да Ви кажа, че
имате още един болен зъб.
— Кой зъб?
— Последният кътник долу вдясно.
— Той не ме боли.
— Ако не го лекувате, ще започне да Ви боли. И то твърде
скоро. Вземете мерки навреме!
— Непременно ще отйда да ми го оправят.
— Лекарството ще трябва да се смени най-късно след два
дена. Ето бележка за зъболекаря, при когото лекувате зъбите си.
С другата бележка ще отидете на втория етаж да Ви направят
снимка. Утре минете да вземете снимката.
— Много Ви благодаря.
— И не забравяйте, че два часа не бива нищо да ядете!
154
19
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ МУЖСКОГО РОДА С СУФФИКСОМРдР
ОБОЗНАЧАЮЩИЕ ЛИЦ
Те потърсиха кабинета на [лекаря] по вътрешни болести.
Трябва да отидете при дежурния |зъболекаЪ].
аптека — аптекар часовник — часовникар
лодка — лодкар врата — вратар
воденица — воденичар граница — граничар
। Часовникът ми се повреди......обеща да го поправи за една седми-
ца.
Децата седнаха в лодката. Те помолиха .... да ги повози.
Отборът щеше да победи, ако на вратата стоеше по-добър ....
Воденицата край селото ртдавна е забравена. Само по-възрастни-
те понякога си спомнят за стария ....
Ирина не можа да намери книгата в читалнята на библиотеката.
Тя помоли .... да й помогне.
Селото беше близо до границата. Децата понякога посещаваха
2. Морето утихна и .... се приготвиха за риболов.
.... прочете внимателно рецептата и започна да
приготвя лекарствата.
.... започва работа много рано, за да има сутрин
топъл хляб.
Пред кабинета на .... чакаше само едно дете.
.... не можа да улови топката и гостите изравниха
резултата.
Старият .... често се отбиваше в печатницата, къ-
дето беше работил много години.
вратар
хлебар
печатар
зъболекар
аптекар
рибар
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
прегледам
преглеждам
1. Професор Георгиев иска да прегледа библиографията по този въ-
прос.
Докато бащата прегледа вестника, майката приготви вечерята.
Той прегледа набързо писмата, но нямаше време да ги прочете.
155
19
2. Учителката преглежда контролното по ма>ематика.
Прегледай още веднъж дали всичко е правилно написано.
Накрая тя прегледа да не е забравила нещо.
3. Лекарят го прегледа и му написа рецепта.
Не вземай това лекарство, преди да те прегледа лекарят.
Какие глаголы можно заменить глаголами I прегледам/преглеж-
дам)?
Потърсих още веднъж в библиотеката, но не намерих списанието.
Той прочете набързо урока си, но не го научи.
Прочети писмото още веднъж, преди да го сложиш в плика.
Сам не бива да се лекуваш. Трябва да те види лекарят.
Провери си пак чантата, за да не забравиш нещо.
Виж програмата на телевизията. Може да има нещо интересно.
156
20
ДВАДЦАТЫЙ УРОК
СВЕН АНДЕРСОН ПРИСТИГА В СОФИЯ
Рано сутринта раздавачът позвъни и предаде телеграма за Ди-
митрови. Камен веднага помисли, че баща му е забравил да свърши
нещо и затова се обажда спешно. В телеграмата обаче се съобщаваше,
че в София ще пристигне синът на семейство’ Андерсон, с което Ди-
митровы отдавна се познаваха. Синът следваше журналистика. Освен
това изучаваше славянски езици. Сега пристигаше в София на триме-
сечна специализация. Камен много се зарадва, защото двамата със
Свен се познаваха отдавна, пишеха си писма, разменяха си снимки.
Няколко минути преди пристигането на самолета Камен беше на
аерогарата. Когато самолетът пристигна и пътниците слязоха, той
лесно позна своя гост. И двамата се зарадваха, поздравиха се сърлсч-
но. Свен пожела да говорят само на български, след като Камен отбе-
ляза:
— Ти говориш български много добре. Как успя да го научиш?
— Имаме добър преподавател. Гледам български филми, чета
твоите писма, също и българските книги, за конто много ти благода-
ря. И преди всичко уча с голямо желание. Предстоеше ми и команди-
ровката до България.
— Не се изненадвай, че аз те посрещам. Преди два дена разбрах,
че пристигаш днес, и проучих всичко за настаняването ти. Сега отива-
ме направо в хотела.
— Знаеш ли в кой хотел?
— Да, разбира се, зная и стаята, в която ще се настаниш.
— Тогава да тръгваме.
♦ ♦ ♦
Камен: — Добър ден. При Вас има запазена стая за Свен Ан-
дерсон от Швеция. Вчера аз идвах при Вас.
Служителката: — Да, спомням си. Запазена е стая № 318. Мо-
ля, попълнете тази адресна карта.
Свен: — Нали ще ми помогнеш, ако се затрудня?
Камен: — Естествено, само че няма нищо трудно. Тук попълни
адреса си в Швеция. В тази графа напиши датата на раждане и место-
рождението си.
Свен: — Целта на пребиваването е ясна. Също и срокът — три
месеца. Наистина нищо трудно няма.
157
20
Камен: — Дай сега картата на служителката.
Служителката: — Благодаря. Моля, дайте и паспорта. Заповя^
дайте ключа на стаята. Ако нещо Ви трябва, може да звъните по теле-
фона.
Свен: — Благодаря.
1.
Составьте предложения с выражениями:
настанявам се
наемам стая
отсядам
в хотел попълвам адреса си
вписвам името си
датата на раждане
2. Раздавачът позвъни
Синът следваше журналис-
тика
Когато пътниците слязоха
Преди два дена разбрах
Нали ще ми помогнеш
че ще пристигнет днес
и предаде телеграма за Димитрови
и изучаваше славянски езици
ако се затрудня
той позна лесно своя гост
3. Заполните листок прибытия Свена Андерсона.
Име, презиме, фамилия ..................................
Дата на раждане ........................................
Място на раждане........................................
Гражданство ............................................
Местожителство .........................................
Образование ............................................
Професия ...............................................
Семейно положение ......................................
Номер на паспорта ......................................
Цел на посещението .....................................
4. наистина] или [непременна]
Той обеща .... да дойде и .... дойде.
-► Той обеща [непременно] да дойде и раистина] дойде.
Свен учете от дълго време български език и . . . . говореше
добре.
Сега .... трябва да тръгваме, защото там .... вече ни чакат.
.... ли нямаш свободно време?
Снощи гледахме новия български филм. Той . . . . е много
интересен и трябва .... да го гледате.
В момента .... нямаме нито една свободна стая, но утре ....
ще се освободят няколко стаи.
5. Расскажите об оформлении номера в гостинице, употребляя слова:
информация, адресно карта, свободна стая, ключ, баня, легло, пас-
порт, телефон, стаж, асансьор; питам, попълвам, качвам се, пре-
насям, забравям, звъня, настанявам се.
158
20
6. Ответьте на вопросы:
Какво си мисли Камен, когато получава телеграмата? Какво
се съобщава в телеграмата? Защо Свен пристига в София? Как е
научил той български език? Къде отиват Камен и Свен? Какво
трябва да попълни гостът? Какво вписва той в адресната карта?
В коя стая се настанява?
ГРАММАТИКА
ВИД ГЛАГОЛА
В болгарском языке различаем глаголы совершенного и несовер-
шенного видов.
купя забравя кажа купувам забравям казвам
попълня донеса попълвам донасям
Глаголы несовершенного вида обозначают действие как неог-
раниченное, необъятное в его целостности, независимо от его ре-
зультата.
Свен снощи писаи писма.
Снощи тя Ьете! една много ин-
тересна книга.
Глаголы совершенного вида обозначают действие как ограни-
ченную и исчерпанную целостность. Предполагается наличие ре-
зультата действия.
Снощи Свен написаи писма.
/Писмата са готови./
Камен и Свен се познаваха отдав-
на.
Той пристигаше в София на три-
месечна специализация.
Снощи тя 1прочете I книгата.
/Сега я връща в библиотеката./
Камен лесно позна своя гост.
Самолетът пристигна навреме.
Непроизводные глаголы, не имеющие приставок или суффиксов,
обычно 1несовершенного вида.1
159
20
бера говоря пея нося пиша
бия гледам ПИЯ питам ходя
вървя живея спя чета уча
Непроизводных глаголов [совершенного вида всего несколько де-
сятков.
видя кажа купя платя
спра кача скоча пратя
7. Определите вид глаголов в следующих предложениях.
Рано сутринта раздавачът позвъни на вратата. Някой звьни на
входа.
-► позвъни — позвъня, [сов. вид]
звъни — звъня, [нёсов. вид]
Синът на семейство Андерсон ще пристигне от Швеция на
тримесечна специализация. Довечера пристига приятелят му.
Камен много се зарадва на приятеля си. Тя се радва дълго
на хубавия подарък.
Вече е време да тръгнем към хотела. Утре трябва да тръгваме
рано.
От тук можеш да си купу ваш билети за автобуса. Сега трябва
да купя пощенски марки.
Тръгвате ли на екскурзия с групата, или оставате в хотела?
За съжаление не мога да тръгна. Налага ми се да остана
Глаголы совершенного и несовершенного видов имеют формы
всех времен, но настоящее и прошедшее незаконченное время /им-
перфект/ от глаголов совершенною вида употребляются редко,
главным образом в придаточных предпожениях
Несовершенный вид
Той учйП български език.
Той чете j усилено за изпит.
Той попълва адресната карга и
я дава । на служителката.
Совершенный вид
Той иска да [научи ] бъл(арски
език.
Той бърза да [прочёте] книгата. за
да я върне.
Тя трябва да [ПОПълнй] адресната
карта, за да я раде | на служител-
ката.
160
20
8. Тя чака да й .... по телефона и затова не излиза. Тя .... на
родителите си всяка вечер, /обаждам се, обадя се/
-► Тя чака да й се обадят; по телефона и затова не излиза. Тя jcej
обажда на родителите си всяка вечер.
Тя .... редовно писма от родителите си. Те трябва да ... .
разрешение за пътуване. /получавам, получа/
Не мога да си ... . хляб, защото магазинът е затворен. Вие
откъде си .... билети за автобуса, /купувам, купя/
Той .... на гостите забележителностите на града. Моля, ....
си паспорта, /показвам, покажа/
Сега детето .... домашното си. Катр го .... ще излезе да
играе. /пиша, напиша/
Магазинерът в момента .... стока. Като я . .. ., ще отвори
магазина, /получавам, получа/
После глаголов, обозначающих начало, протекание и конец
действия, употребляются глаголы несовершенного вида.
9. От няколко месеца започнах .... бъл!арски език. /уча, науча/
-► От няколко месеца започнах да уча български език.
Въпреки че дъждът беше вече силен, те продължаваха ....
/разходя се, разхождам се/
Когато навън стана тъмно, тя спря .... /чета, прочета/.
Вечерта двете започнаха .... вечерята. /приготвям, приготвя/
Той продължи .... на въпросите, без да бърза. /отговарям,
отговоря/
Той започна .... редовно писма от България. /получавам,
получа/
Защо спряхте .... по телефона? /обаждам се, обадя се/
10. Определите вид и основную форму /1 л. ед. ч. наст, вр./ глаголов.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен.
Христо Ботев
Глаголы совершенного вида не имеют отрицательных форм в
повелительном наклонении.
161
20
садам — сядайте!
оставим — оставяйте!
|не сядайте ! сёдна — седнёте!
не оставяйте! остёвя — остёвете!
11. Може ли да оставя тази бележка за колежката Ви?
-► Да, оставете я на бюрото й!
We я оставяйте, защото колежката ми е в отпуска.
Може ли да Ви сё обадя по телефона?
Да, ... . ме довечера!
Не, не ми се ...., защото телефонът ми е повреден.
Трябва ли да попълня и втория екземпляр?
Да, .... го!
Не, не го ....! Един е достаточен.
Може ли да се кача в този автобус, за да отида до пощата?
Да, .... се!
Не, не се .. . ., автобусът не минава край пощата.
Може ли да отворя прозореца?
Да, .... го!
Не, не го ... ., защото става течение.
Може ли да Ви почакам тук?
Да, .... ме.
Не, не ме .... тук. Седнете в чакалнята!
12. Замените форму прошедшего времени формой настоящего времени,
а глаголы совершенного вида — глаголами несовершенного вида.
Миналата година получих, само няколко броя от списание „На-
ша родина“.
-► Тази година го получавам редовно.
Снощи го потърсих по телефона, но не го намерих.
Сега пак го . . . ., но не го.
Миналата седмица прочетох няколко разказа от Йордан Йовков.
Сега .... много интересни разкази от Йордан Радичков.
Вчера всички заминаха на море. Днес .... и аз.
Снощи групата пристигна много късно, защото влакът имаше за-
къснение.
Днес .... втората трупа с обедния влак.
Когда /видовая/ пара глаголов обозначает одно действие, то
глагол без приставки будет несовершенного вида, а с приставкой —
совершенного вида.
162
20
чета — прочета
пйша — напйша
нося — донеса
търся — потърся
13. Той не можа да ... . своя приятел.
Той вече .... добре български език.
зная
позная
-► Той не можа да [познаё] своя приятел.
Той вече знае] български език.
Някой ...; непрекъснато.
Веднъж той ми .... за една книга.
Тя .... стаята си винаги чиста.
Те ... . стаята за другия ден.
Те .... до късно през нощта.
Тя . ... веднага на писмото му.
От няколко дни тя го .... по телефона.
Тя го . ... рано сутринта.
звъня
позвъня
пазя
запазя
говоря
отговоря
търся
потърся.
14. Още ли [четете] книгата?
Още ли пишете писмото?
Още ли учиш урока си?
Гостите спят ли още?
Още ли се хранит?
Още ли гледате снимките?
Вече я [Прочего*].
Вече го ~ 7.
Вече го ....
Не, вече се .
Вече се ....
Вече ги ....
15. Составьте предложения с глаголами: купя, купувам; пиша, допиша;
пия, изпия; правя, направя; уча, проуча.
16. Трябва ли да ... . вратата?
Може ли да ... . гостите?
Ние .... отдавна.
Свен желае да ... . български.
На него му ... . командировка.
След пет минути .... влакът.
Защо не ми ... . по-рано.
поздравя
познаваме се
пристигам
заключа
говоря
предстои ми
обадя се
17. Как успяхте да научите така добре български език? .... го отдав-
на.
-> Уча' го отдавна.
1Кога успяхте да прочетете книгата? .... я вече два дена.
Защо ми написа толкова кратко писмо? .... го само две минути.
Кога успяхте да наберете толкова много ягоди? .... вече цял ден.
18. ' — Добър ден! Имате ли незаети легла?
— Да, има няколко свободни легла, но не в самостоятелни
стаи.
— Не йчаквате ли да се освободят някой стаи?
163
20
— Днес няма да се освободят, но утре една трупа ще напусне
хотела.
— Може ли да Ви помоля за една самостоятелна стая? Мно-
го ще Ви бъда благодарен.
— За колко време йскате стаята?
— За една седмица, ако е възможно.
— За една седмица може, но ще Ви помоля в неделя да осво-
бодите по-рано стаята, защото по обед очакваме трупа от Белгия.
Вече се обадиха да им запазим легла.
— Да, разбира се, още в осем часа стаята ще бъде освободе-
на. Може ли да ми кажете на кой етаж ще бъде стаята?
— На втория етаж. Ще Ви запазя стая с източно изложение.
Много е тиха и спокойна.
— Много Ви благодаря.
— На кое име да запиша стаята?
— Стаята е за гостенка от Чехословакия, но може да я запи-
шете на мое име — Димитър Янков.
— Ще запиша Вашето име, защото Вие запазвате стаята.
— Само да не стане грешка. Стаята не е за мъж, а за жена.
— Не се безпокойте! Когато стаята е с едно легло, грешки не
стават. Моля, подпишете се тук.
— Това ли е всичко?
— Да, това е. В понеделник заповядайте!
— Много Ви благодаря! Довиждане.
— Довиждане.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |. цст|,
ОБОЗНАЧАЮЩИЕ ЛИЦ МУЖСКОГО ПОЛА
След представлението зрителите се срещнаха с артистите и сцена-
риста,.
Курсистите от техникума провеждат практиката си в завода.
мотор — мотор|ист1 телефон — телефонист]
футбол — футболист! хумор — хумогДст!
шахмат — шахмат{йст] машина — машинист]
1. Утре се провежда шахматният турнир. Шахм_атистите)са вече
готови за участие в турнира.
След месец започва първенството по хокей на лед..трени-
рат усилено.
164
20
Срещата по футбол завърши при равен резултат.....не са
доволни от играта си.
Туристическият поход ще продължи една седмица. В него ще
вземат участие само добре подготвени ....
Синът на Георгиеви завърши журналистика и вече работи ка-
то спортен ....
В състезанията участвуваха най-добрите българ-
ски ....
.... се движете с висока скорост и пресече ули-
цата неправилно.
Младите .... се представиха успешно във волей-
болния турнир.
.... се ннтересуват от юбилейните български
марки.
Назначиха го .... в плановия отдел на завода.
икономист
волейболист
филателист
моторист
спортист
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
запазвам
запазя
1. Няколко снимки Асен запази за себе си, а другите изпрати на
приятелите си.
Платете на касата и запазете бележката!
Запазете гаранционната карта до края на годината!
2. Крепостните стени запазват града от външни неприятели.
Българските книжовници запазват и разпространяват старобъл-
гарската писменост.
3. Той успя да запази спокойствие и да обмисли решението си.
Тя не можа да замине на екскурзията, но запази правото си да се
включи в друга трупа.
4. Може ли да" залазите тези две книги за утре?
За довечера трябва да запазим маса за трима души.
Моля запазете стая с две легла за една седмица.
запазвам/запазя
.... ми едно място на твоята маса!
Чад^рът ти е малък и не може да .... двама ни от дъжда.
Може ли да се .... за събота?
За кого .... тези места?
Сложи го в хладилника, за да се .... по-дълго време.
Той си .... правото да се изкаже по-късно.
За колко време йскате да Ви .... стаята?
165
21
ДВАДЦАТЬ ПЕРВЫЙ УРОК
НА ПОЩАТА
Щом се събуди на другия ден, Свен реши да отиде на пощата, за
да се обади на родителите си. Той се приготви бързо, закуси и веднага
излезе. Лесно намери пощата, защото автобусът спря точно пред нея.
Най-напред си купи няколко пощенски картинки. Поиска хубави из-
гледи от София и Витоша. Помоли също за нови и интересни марки,
част от конто запази за себе си. Надписа картичките и ги изпрати до
свои близки и приятели.
След това отиде на гишето, където се изпращат телеграми. Поис-
ка една бланка за телеграма и написа:
Мили родители,
Пристигнах благополучно. Чувствувам се много добре.
Сърдечни поздрави
Свен
Свен подаде телеграмата на служителката и я попита правилно
ли е попълнил всичко. Служителката провери внимателно телеграма-
та и каза, че трябва да се напише точният адрес на подателя. Све>
написа адреса си в България.
София 1000
ул. „Поточе“ № 16
Хотел „Турист“, стая 318
Свен Андерсон
Сега всичко беше правилно. Служителката се усмихна и похвали
Свен. Той беше много доволен, защото успя сам да разбере всичко,
което го интересува. Преди да си тръгне, Свен купи пликове за въз-
душна поща и още няколко марки, конто много му харесаха. Имаше
желание често да се обажда на родителите си, за да не се тревожат за
него. За пръв път той беше в чужбина за толкова дълго време.
166
21
1. Составьте предложения с сочетаниями:
решавам да се обадя по телефона
вземам решение да позвъня
да телефонирам
мисля II да се обадя с писмо съобщавам
да изпратя телеграма
II да напиша писмо
с писмо
с телеграма
по телефона
2. Отправьте письмо Вашему знакомому, который живет в Пловдиве
на улице Возрождения.
ГР. с___________________________________________
ОКРЪГ___________________________________________
УЛ. №___________________________________________
БЛОК ВХ______________________________АП. №______
ПОЛУЧАТЕЛ: _________________________________
Пощенски
код
на местоназ-
начението
ПОДАТЕЛ: ГР. С. LJ
3. Расскажите, что вы делали утром на почте, употребляя следующие
слова и выражения: пощенска марка, плик, въздушна поща, луксозна
телеграма, вестник, адрес, адресирам, подател, получател.
най-напред = първо
след това = после
.... той закуси и ... . тръгна за пощата..купи няколко кар-
тинки, а ... . потърси гишето за телеграми. Той реши, че .. . .
трябва да купи марка и .... да надписва картичката...трябва
да се провёри адресът и .... да се пуска писмото.
5. Сообщите телеграммой о времени вашего прибытия на вокзал и о
том, чтобы вас встретили.
Составьте поздравительную телеграмму ко дню рождения; к празд-
нику.
6. Ответьте на вопросы:
Какво решава Свен? Защо отива на пощата? Какво си купува най-
напред? Защо купува пощенски картички? На кого изпраща телег-
рама? Какво съобщава в нея? Какво още трябва да напише? Защо
Свен е доволен? Какво купува, преди да излезе от пощата?
167
21
ГРАММАТИКА
ОБРАЗОВАНИЕ ГЛАГОЛОВ СОВЕРШЕННОГО
И НЕСОВЕРШЕННОГО ВИДОВ
Глаголы совершенного вида образуются от глаголов несовер-
шенного вида путем прибавления приставок или суффикса -на.
Глаголы несовершенного вида Глаголы Глаголы совершенного совершенного вида с приставкой вида с суффиксом
вйкам повйкам, извйкам вйкна
гърмя завйкам, развйкам се погърмя, изгърмя гръмна
махам загърмя, разгърмя се замахам, помахам махна
чукам размахам зачукам, почукам чукна начукам, разчукам се
Глаголы, образованные путем прибавления приставок и суффикса
-на, изменяют и свое лексическое значение.
7. Составьте новые предложения, употребив в них глагол (пиша с при-
ставками.
Всички от групата се записаха за екскурзия.
Преди да предаде документа, той трябва да го подпише.
Лекарят предписа лекарство на момичето.
Вечерта тя написа писмо на родителите си.
Домашното беше голямо и детето изписа две страници.
Той допуска грешка и трябваше да препише още веднъж молбата.
8. От данных глаголов образуйте все возможные глаголы совершен-
ного вида, используя указанные приставки.
168
21
Глаголы совершенного вида
несовершенного вида за- на- по- от-
говоря заговоря наговоря поговоря живея играя търся уча отговоря
9. дочёта. — чета до края 'почета; — чета малко
допища]— пиша до края Цпрпиша!— пиша малко
Искам да прочета книгата до края и тогава да я върна.
-► Искам да [дочета; книгата и тогава да я върна.
Тя ще го чака докато дойде, за да си поговорят.
Ние ще чакаме още малко и ще тръгнем.
Искам да гледам този филм до края.
Гостите седяха малко и излязоха из града.
10. Тя .... по въпроса, но нищо не можа да Той ... . малко и реши да се обади още веднъж. Когато се върнем, още веднъж ще ... . всичко. Старецът замълча и . . .. дълбоко. .... да отида до пощата и да изпратя телеграма. Младежът .... още веднъж и промени решението си. Преди да реша окончателно, искам да .... още ня- колко дена. обмисля размисля измисля мисля намисля замисля се помисля
11. започна да вали — лаваля.
да чака — ’зачака!
------------------------
Вятърът утихна и започна да вали дъжд.
-> Вятърът утихна и ;заваля_! дъжд
Изведнъж започна да духа силен вятър.
Влакът спря и пътниците започнаха да слнзат от вагон ите
169
21
Старата жена помисли малко и започна да говори.
Детето се удари и започна да плаче.
12. Вместо точек употребите подходящий глагол, образованный от гла-
гола[дам1с помощью приставок Iзадам, подам, продам, предам, раз-
дам, създам!.
На първенците .... награди. Може ли да .... още един въ-
прос? Кога .... всичките вестници? Може ли да ми .... чаша
вода? Моля, .... тази бележка на колежката си. Художникът ....
нови интересни творби.
Глаголы несовершенного вида образуются от глаголов совер-
шенного вида путем прибавления суффиксов.
Глаголы совершенного вида Глаголы несовершенного вида Фонетически изменения
!-а-1
дочета дочйт^м е/и
намеря намйр[ям е/и
разбера разбира1 м е/и
събера сьбйр &м е/и
довела довежДА'м д/жд
наредя нарёжда]м_ . . ... д/жд
1.-я-
отвдря отварам о/а
отговоря отговар я]м о/а
повтдря повтарям о/а
събдря събар!я]м о/а
Lnai
избягам избяг^вам —
засмёя се засмйгва! м се е/и
кажа каз1ва! м ж/з
напйша напйсгва м ш/с
нарёжа наряз!ва м е/я [’а], ж/з
завържа завързЕва м Ж/з.
отбелёжа отбелйз!ва! м ie/я [-’а], ж/з.
170
21
[-аваЗ ,Г^ваЗ,Г-[’ава-]'
мина миндаам —
реша решдвам —
обуча обуч1ава!_м —
преброя пребро&аам —
победя побеждаем д/жд
ръкратя съкращава м т/щ
посетя посещавам т/щ
13. Глаголы в будущем времени замените глаголами несовершенного
вида в настоящем времени.
Довечера бащата ще се върне от командировка.
-► Довечера бащата jce _връща! от командировка.
Утре групата ще замине на екскурзия в Родопите.
След два часа ще пристигнат гостите за вечеря.
Телевизионният фйлм ще започне след десет минути.
След колко дни ще излезете в отпуска?
Кога ще се проведе тържествената вечер?
Кога ще пристнгне бързият влак от Варна?
14. От данных глаголов образуйте глаголы несовершенного вида и сос-
тавьте с ними предложения.
забележа —
победа —
прегледам —
прочета —
15. Дълго ли звъня телефонът?
Дълго ли чукахте на вратата?
Отдавна ли викаш?
Много ли ябълки падат от дър-
вото?
Винаги ли лягате толкова рано?
Всички ли тръгвате утре?
Не ставате ли много рано дйес?
разгледам —
наредя —
харесам —
погледна —
'Звънна само веднъж.
.... само веднъж.
.... само един път.
Не, .... само пет-шест.
Не, но тази вечер ще .... по
рано.
Не, децата .... още вчера.
Не, вчера .... още по-рано.
16. Напишите глаголы в колонки по способу их образования.
бележа, бера, гледам, донасям, донеса, забележа, забелязвам, на-
редя, нареждам, нося, разгледам, разглеждам, редя, събера, сьби-
рам.
-► i бележа) — забележа —! забелязвам
171
21
17. Вместо точек вставьте пропущенные приставки /до-, из-, на-, от-,
по-, раз-/.
Свен .... каза на приятеля си за своето пътуване до Бълга-
рия. Камен му ... . каза диафилми от екскурзията през лятото.
Когато му .... казаха, че не е прав, той се .... каза от решението
си....казаха му грешката, но не го .... казаха. Когато всички
се .... казаха, той .... каза за новия си план.
18. — Извинете, може ли тук да подам телеграма за чужбина?
— Да, заповядайте. Каква телеграма желаете да изпрати-
те — бърза, луксозна или обикновена?
— Обикновена.
— Попълнете, ако Ьбичате, адреса на подателя.
— Какво още трябва да напиша?
— Улицата и номера на стаята в хотела.
— Знаете ли след колко време ще пристигне телеграмата?
— За два дни. Утре ще я получат.
— Колко трябва да платя?
— Три лева и двадесет стотинки.
— Заповядайте.
— Нямате ли двайсет стотинки?
— Мисля, че имам. Да, ето 20 стотинки.
— Благодаря.
— Бихте ли ми казали къде мога да си купя пощенски марки
и пликове за въздушна поща?
— Минете по коридора вдясно. Непосредствено до входа ще
видите две гишета. И на двете се продават марки и пликове.
— Благодаря, ще си избера по-любезната продавачка.
— И двете са много любезни. Сигурно трудно ще изберете.
— Довиждане.
— Довиждане.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ГЛАГОЛЫ С СУФФИКСОМ!-ИРА-1
Свен иска да; фотографира! няколко стари къщи в Несебър.
Преди да тръгне, той телё^онираД на близките си да го чакат на
гарата.
адрес — адрес |ира|м
трупа — груп|йра|м
норма — норм[йрЩм
номер — номер! ира|м
дата — дат|ира|м
филм — филм|ира|м
172
21
1. Отговорникът упражнява контрол над работата на младите работ-
ници.
-* Отговорникът |Контролира] работата на младите работници.
Секретарката поставя номера на всички получени писма и съобще-
ния.
Свен написа внимателно адреса върху плика.
Довечера ще се обадя по телефона на родителите си.
Раздавачът раздели на групи писмата според адреса на получате-
лите.
След няколко години бащата на Илия ще излезе в пенсия.
До края на годината главната улица на се-
лището трябва да се.....
Учителят .... самостоятелната работа на
учениците.
Плановият отдел .... труда на работници-
те в завода.
Ако до утре не получа отговор, трябва да
.... още веднъж.
Гостите успяха да .... много забележител-
ности на града.
фотографирам
асфалтирам
контролирам
телефонирам
нормирам
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
спирам
спра
1. Помолете шофьора да спре колата на следващата улица.
Ездачът успя навреме да спре коня.
2. Автобусът е бърз и не спира на тази спирка.
Влакът спря и пътниците започнаха да слизат.
3. Спрете радиото, защото вече е много късно.
Той спря мотора, за да отиде на обяд.
4. Вятърът спря едва привечер.
Вече цял ден не спира дъждът.
5. Той спря да ходи на тренировка, защото не му стига времето.
Когато започна да чете за изпит, тя спря да излиза всяка вечер.
6. В доклада си той се спря само на основните въпроси.
Тя спря погледа си върху една от картините и дълго остана пред
нея.
173
22
ДВАДЦАТЬ ВТОРОЙ УРОК
{
НА КИНО
След като чака пред кйното б л изо двадесет минути, Милена раз-
бра, че Ирина няма да дойде. Приятелката й никога не закъсняваше
повече от две-три минути. Милена отиде до близкия телефон и позвъ-
ни на Ирина. Обади се баща й и каза, че дъщеря му е на кино. Той
веднага затвори телефона. Милена дори не успя да обясни защо търси
Ирина. Стори й се, че бащата не е в настроение. Даже не я позна по
гласа.
Милена реши да се върне вкъщи и тръгна към трамвайната спир-
ка. Изведнъж й мина през ума, че сутринта, когато говори с Ирина,
не можа добре да разбере къде трябва да се срещнат. Телефонът пре-
късваше, тя бързаше да излиза и нямаше време за по-дълъг разговор.
Милена дочу, че трябва да отиде в 7 и половина пред „Левски“. В
кино „Левски“ наистина даваха филма, който двете момичета искаха
да гледат. Милена реши да провери къде още се прожектира същият
фйлм. Тя се върна и прегледа програмата за филмите през седмицата.
Видя, че в кино „Сердика“, което е до паметника „Левски“, дават съ-
щия фйлм. Мина й през ум, че Ирина може да чака пред паметника.
За пет минути Милена стигна до паметника. Отдалече забеляза, че
Ирина пресича улицата и отива към автобусната спирка. Милена успя
да я стигне и да й се обади, преди да дойде автобусът.
И двете бяха ядосани, но нямаше време да се обясняват, защото
до филма оставаха само три-четири минути. Ирина извади бързо би-
летите от чантата си и двете приятелки влязоха в киносалона. Разпо-
редителката пое малко учудено смачканите билети, но не каза нищо.
1. Тя не успя
Той не можа
Тя реши
да разбере кой я търси.
да отиде навреме пред кйното.
да стигне до последната спирка.
да гледа новия френски фйлм.
да се върне пред киносалона.
да се обади по телефона.
да отиде до най-близкия магазин.
2. тръгвам тръгна]
отивам ; отйда !
Когато навършат шест години, децата .... на училище.....
до близкия магазин да купя нещо за закуска. Днес трябва да ... .
174
22
на зъболекар. Когато .... да пазаруваш, обади ми се да .... за-
едно. Трябва веднага да . ..., защото вече закъснях. Днес няма да
.... на работа, защото имам почивен ден. Искаш ли довечера да
.... на кино?
-► Когато навършат шест години, децата ГГртГй^т, на училище.
3. -даже] и [дори]
Написа ли писмото до брат си?
-► Не само го написах, но даже
/дори/ го пуснах.
Стигнаха ли ти парите?
Намери ли директора на заво-
да?
Купи ли си новата книга на
Йордан Радичков?
У спя ли да приготвиш закуска-
та?
Получи ли ново жилище?
Написах го и го пуснах.
Стигнаха и ми останаха.
Намерих го и говорих с него.
Купих я и я прочетох.
Приготвих я и закусих.
Получих и се пренесох в него,
4. Дойде ми наум Мина ми през ума да се обадя още веднъж по телефона. да проверя къде се прожектира филмът. да вървя до следващата спирка. да го потърся вкъщи. да купя билети за другата прожркция. да почакам пред паметника „Левски“. че тя може да закъснее.
5.
близо — около
близо — недалече
Близо един месец Милена беше на гости при баба си.
Около] един месец Милена беше на гости при баба си.
Този автобус спира близо до пощата.
Този автобус спира [недалече । от пощата.
Тя чака пред киното близо десет минути.
Близо до гарата се строи нов модерен хотел.
Снощи влакът закъсня близо два часа.
Децата са близо една трета от жителите на новия град.
Театърът е съвсем близо до хотела, но от тази страна не се вижда.
Близо до хотел „Рила“ има голям магазин за сувенири.
175
22
6. Ответьте на вопросы:
Кого чака Милена пред киното? Колко време чака тя? С кого
разговаря по телефона? Какво решава Милена? Какво й минава
през ума? Защо се връща пред киното? Какво научава от програ-
мата? Къде отива след това? Какво забелязва огдалече? Какво
правят двете момичета?
ГРАММАТИКА
ГЛАГОЛЫ ДВИЖЕНИЯ
Глагол Вопрос Предлог Прямое значение Переносное значение
влйзам къде? в в стаята в противоречие
влйза в киното в спор в сила в пътя
вървй как? къде? из из гората из улиците в крак с времето
къде? по по булеварда по лош път
къде? през през гората през просото
йдвам къде? в в института в съзнание
ддйда докъде? до в завода до Университе- до извода
та
до центъра до заключението
до площада до мисълта
защо? за за консултация
защо? на за преглед на гости на себе си
защо? по на заседание по заповед
откъде? от по молба по работа от командиров-
излйзам в изляза къде? из ка от чужбина в отпуск в пенсия из града
176
22
къде? на на двора на преден план
къде? на пазар
по по магазините
откъде? от от стаята от търпение
от кйното от фактите
от печат
мицйвам в в по-горен клас в оставка
мйца за за специалист за приятел
откъде? край край реката край проблема
/покрай/ /покрай реката/ /покрай пробле-
край пощата ма/
/покрай пощата/
към какво?към към въпроса
към нов етап към действие
откъде? по по булеварда
откъде? през през полето през центьра
изминйвам — разстояние
измйна път
заминйвам замйна закъде? за за чужбина
къде? в в командировка
в града
къде? на на почивка на работа
отминйвам — спйрката въпроса
отмйна проблема
отйвам къде? в в болницата в казармата
отйда къде? на в магазина на театър на концерт на работа
докъде? до до комбината
при кого^ при до спйрката при сестра си при лекаря
къде? У у вас у тях
стйгам докъде? до до спйрката до целта
12
177
22
стйгна до центъра до извода до задънена ули- ца
тръгвам закъде? за за университета
тръгва за кино
къде? към към института
към центъра
към магазина
как? с с кола с радост
с влак
къде? на на гости на училище
на на концерт на работа
откъде? от от завода
от центъра
къде? по по булеварда по лош път
по улицата по следите на...
след кого? след след нея след съоитията
след някого
хддя къде? в в поликлиниката
в болницата
къде? из из града
из гората
къде? на на тренировка
на кино
на лекар
къде? по по улиците по следите
по ресторанти по служба
при кого? при при родителите
СИ
при сестра си
при лекаря
7. тръгвам — пристигам
отивам — връщам се
178
22
Довечера .... за Пловдив. Там .... след три часа.
, Довечера тръгвам за Пловдив. Там ще пристигна след три часа.
В края на мёсёца ' ... на почивка. След две седмици.....
Влакът за Варна....в 15 часа от втори коловоз. След две мину-
та на втори коловоз .... бързият влак от Сливен.
В 7,30 часа децата .... на училище и към 12 часа ....
....до близкия магазин и веднага...
Ако йскате да ... . навреме, трябва веднага да...
8. Вместо точек вставьте пропущенные предлоги.
Снощи Илия ходи .... кино с приятелката си. Те пътуваха с
автобус .... киното и стигнаха половин час преди започване на
филма. Влязоха .... близката сладкарница да пият кафе. След
филма се разходиха .... парка. Вървяха .... широката алея и
разговаряха. После излязоха .... парка и тръгнаха .... автобус-
ната спирка. Стигнаха .... спирката и зачакаха. Първият автобус
мина .... тях без да спре, защото беше бърз. Със следващия стиг-
наха .... улицата, където живее приятелката на Илия. Сбогуваха
се и тя тръгна .... къщи.
9. ходя — отйда/отивам
Не обичам да .... на гости, но тази вечер трябва да.....
Детето е на пет години и още не .... на училище. Често ли ... .
на театър? Той .... да купи билета за кино и още го няма. През
тази есен техният син .... войник. В събота няма да .... никъде,
защото очакваме гости. През лятото те .... на почивка в плани-
ната. Йскате ли в неделя да ... . заедно на концерт?
10. Составьте предложения с выражениями:
вървя по лош път, тръгвам на училище, минава ми през ума, сти-
гам до целта, идвам до извода, влйзам в спор, излизам на първо
място.
Г Г. Прибавите, где это необходимо, членную форму к именам сущест-
вительным.
Автобусът стигна до център.... и спря пред хотел. ... “Ри-
ла".
Гостите влязоха в хотел.... и пренесоха багажа си. Следобед
те излязоха из град....Вървяха по улици.... и разговаряха.
Той бързаше за институт....Отиваше на събрание.....Ко-
легите му също дойдоха за събрание.....
След един месец децата тръгват на училище...Той стигна
до училище...., почака малко и влезе вътре.
179
22
12. Определите, в каком значении — прямом или переносном — упот-
реблены глаголы вървя и дойдат в следующих предложениях.
Часовникът ми не върви точно и трябва да го занеса на по-
правка. Те имаха още много време и вървяха, без да бързат. Ми-
лена каза, че всичко в училище върви нормално. Само по матема-
тика не й върви. Вървете все по тази улица и ще стигнете до Цен-
тралната поща. Бащата го съветва да върви по правил път.
Той се обади, че няма да дойде на работа. Дойде ми наум
да позвъня до поликлиниката. Съобщиха й веднага да дойде в
института. Той дойде до извода, че трябва да поиска отпуска.
13. Заболя го зъб и трябваше да отиде ...
Имате покана за колет и трябва да отидете ...
Тя е състезателка и всеки ден ходи ...
Преди два дни излязоха в отпуска и заминаха ...
Кога ще ни дойдете ...?
Снощи баща му се върна ...
Иди .... да купит мляко и сирене.
командировка
зъболекар
млекарница
почивка
поща
тренировка
гости
14. |В/на]
Тя влезе .... кйното да купи билети за неделя. Те обичат да
ходят .... кино.
Техният син е още малък, а иска да ходи .... училище. Елена
отиде .... учйлището на консултация.
В неделя искаме да отидем .... театър. Те отидоха . . теа-
търа да потърсят билети за новата постановка.
Децата влязоха .... цирка и намериха местата си. Те обеща-
ха на децата си да ги заведат .... цирк.
15. Вместо точек вставьте глаголы движения.
Когато човек работи, времето .... бързо. Неусетно .... ля-
тото и .... есента....ми наум, че нямаме нищо за вечеря.......
есента и времето стана по-хладно......до извода, че трябва да
започна откачало.
Откачало всичко .... добре, но после нещо се обърка.
На него много му.....От няколко дни часовникът ми не ... .
точно.
Когато човек работи, времето минава! бързо.
16. Объясните значение словосочетаний с глаголами вляза/влизам] и
। изляза/излизам.
От тази работа нищо няма да излезе. Не ми излиза от ума
това, което той ми каза вчера. Много му помагахме, но той изле-
зе неблагодарен човек. Два пъти решавах задачата, но отговорът
не излиза.
Много е разсеян и нищо не му влиза в главата. Това не влиза
180
22
в мойте задължения. Той се подготви много добре и успя да влезе
в университета. В края на годината новият завод ще влезе в дейст-
вие.
-► От тази работа нищо няма да се получи.
17. Ответьте на вопросы:
Къде отивате толкова рано? /лекар/
-► Отивам на лекар;
Откъде тръгват автобусите за град Самоков? /автогара „Изток“/
При кого ходихте на гости? /брат/
Къде трябва да сляза за библиотеката? /следващата спирка/
Откъде се връщаш толкова късно? /събрание/
Къде ще ходим тази вечер? /концерт/
Докъде ще вървим заедно? /спирка/
Къде се среща Борис с приятеля си? /кино/
18. След двайсет минути влакът......
Те .... в салона, преди да започне филмът.
Вечерта гостите .... да се разходят.
Тя . ... покрай приятелката си, но не я видя.
Кога може ^а .... при Вас на консултация?
Баща й не й разреши да .... на екскурзия.
.... по-бързо, за да не закъснеете.
вървя
вляза
дойда
изляза
мина
отида
тръгвам
Предлоги lbj и ис( имеют фонетические варианты овъв, и със.
Предлог йъв] употребляется перед словами, которые начинаются
согласными в- и ф-; във водата, във фабриката: предлог със —
перед словами, которые начинаются с- и з-: със сила, със захар.
Произношение свободное.
в/във I
СДСЪС|
19. От София до Виена пътувахме .... самолет.
-► От София до Виена пътувахме със самолет.
Пътниците се качиха .... влака и заеха местата си.
Той ще пристигне .... вечерния влак.
След два часа ще бъдем .... Варна.
Влакът се движи .... закъснение.
Всички места .... вагона са заети.
181
22
20. Ирина: — Добър вечер.
Бащата: — Добър вечер. Как мина разходката? Хареса ли ти
филмът?
— Очаквах повече. Толкова се говори за този филм.
— Както казват, „На прехвалени ягоди не тръгвай с голяма
кошница". Не беше ли интересен? Ние с майка ти имаме билети
за неделя.
— Идете, не се отказвайте! Аз бях ядосана и отначало просто
не ми се гледаше.
— Милена също ли беше ядосана? Тя като че ли въобще не
гледа филма.
— Гледа го, само че не се срещнахме навреме. Аз чаках бли-
зо двайсет минути пред паметника „Левеки", а тя — пред кино
„Левеки". Разхождах се пред паметника, оглеждах се. Вече бях на
спирката, когато тя пристигна. Беше мрачна като облак. В по-
следния момент влязохме в салона. Добре, че не хвърлих билети-
те.
— Разбрах, че нещо не е в ред. Когато Милена те потърси
по телефона, и слушалката трепереше от яд. Дори не каза, че тя
звъни.
— Но и ти не попита кой ме търси?
— Не исках да разпитвам. Мина ми през ум, че може нещо
да криете.
— Какво има да се крие.
— Добре, момичето ми. Хайде отивай да вечеряш, че утре си
на училище.
— Утре няма да ходим на училище.
— Защо? Утре не е празник.
— Отиваме на посещение в един завод. Ще тръгна към девет
часа. Да не ме будите рано.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С ПРИСТАВКОЙ | СЪ- |
Милена чака съученичката си пред кино „Левеки".
Димитров покани своя съгражданин да си поговорят. -
|съ| участник — участник [соавтор — автор
[съ!студент — студент [соквартирант — квартирант
[съ] гражданин — гражданин [срученик — ученик
182
22
Марин и Стефан учат в един и същ клас.
Борис и Илия живеят в една квартира.
Асен и Борислав са от град Варна.
Иванов и Ангелов написаха заедно статия
за юбилейния сборник.
Двамата следват химия в университета.
Петер е от Австрия. Марио е също от
Австрия.
Те са....
Двамата са.....
Те са....
Те са....
Те са....
Марио е .... на
Петер.
2. Мария е ученичка в пети клас. Тя отиде на екскурзия със .... си.
Тя отиде на кино със съученичките си.
Борис е квартирант на семейство Илиеви. Тази година той
живее с двама.....
Преди десет години Николай беше студент. Тази вечер той
има среща със.....
Докладчикът говори вече четиридесет минути...му трябва
да прочете своя съдоклад само за десет минути.
Автор на публикувания труд не е само Илиев. Негов .... е
научният сътрудник Георгиев.
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
вземам
взема
1. Вземи си чадъра, защото навън започва да вали.
Вземи книгите от масата и ги прибери в библиотеката.
Още ли вземате лекарството, което Ви предписаха?
2. За довечера трябва да вземем хляб и сирене.
Вземи ми, моля ти се, нещо за закуска.
Не можах да взема кисело мляко, защото беше се свършило.
3. Взеха му шофьорската книжка и сега не може да кара колата.
Кога ще си вземеш речника от Илия?
Дадох чадъра си на поправка и още не съм го взел.
4. За телефонния разговор ми взеха около два лева.
Колко ти взеха за поправката на часовника?
5. Вземи да преведеш този разказ до края на седмицата.
Вземете да подготвите изпита си, защото сесията наближава.
6. Вземам решение да отйда на екскурзия в чужбина
взема съгласието на родителите си
думата да говоря по същия въпрос
мнението на научния си ръководител
183
22
Укажите, какие глаголы можно заменить глаголами вземамз,
взема.
Не карайте толкова бързо, защото може да Ви отнемат книжката.
Камен вече си взе изпита и ти можеш да си поискаш обратно
книгите.
Колко платихте за поправката на радиото?
Тъкмо започнах да чета и някой позвъни на вратата.
От няколко месеца той получава по-голяма заплата.
Камен пое куфара от сестра си и й помогна да се качи във влака.
Извинете, може ли да ми купите два билета за тази вечер?
184
23
ДВАДЦАТЬ ТРЕТИЙ УРОК
РАЗХОДКА ИЗ СОФИЯ
Неделя е. По улицитс няма бързащи хора. Закъснели ученици не
тичат към училище. През нощта е валяло. Дъждът е измил покривите,
дърветата и улиците. Целият град изглежда по-свеж и хубав. Празнич-
но облечени хора се разхождат по алейте на парка. Възрастни хора са
насядали по измитите от дъжда пейки и следят с погледи играещите
наоколо деца.
Камен и Свен също минават през парка. Те вече са решили, че
няма да отидат на Витоша, а ще разгледат центъра на София. Двама-
та излизат от парка, минават край университета „Кл. Охридски" и се
насочват към булевард „Руски“. Свен вече е бил в Университета за-
едно с Камен. ПоЗнава и Народната библиотека „Кирил и Методий",
където от един месец ходи да чете.
Двамата приятели стигат до Паметника на освободителите, из-
дигнат в знак на признателност към руския народ, извоювал освобож-
дението на България от османско робство. На площада срещу памет-
ника се вижда сградата на Народното събрание, а до нея вляво е Бъл-
гарската академия на науките. Това е само централното здание. В
София са построени много нови, модерно обзаведени институти към
Българската академия на науките. Камен и Свен минават покрай сгра-
дата и отиват към храма паметник „Александър Невски“. Свен е хо-
дил няколко пъти в криптата на храма, където са изложени стари
български икони. Влизал е и в църквата, но сега му се иска пак да
мине край нея, защото много я харесва. Освен това иска да види рим-
ската базилика от VI век „Света София", която е дала името на днеш-
ната българска столица.
Камен предлага да посетят Националната художествена галерия,
уредена в бившия царски дворец, който по време на робството е бил
турски конак. Надписът отвън напомня, че тук е съден Васил Левеки,
Апостолът на българската свобода.
В изложбените зали е тихо и спокойно. Свен и Камен разглеждат
дълго творбите на най-видните български художници от XIX и
XX век. Когато излизат от галерията, вече е време за обед. Те тръгват
към дома на Камен, тъй като Свен е поканен у тях на обед.
185
23
1. Камен предлага на Свен да посети Националната художествена
галерия.
-► Свен е съгласен да посети Националната художествена галерия.
Свен предлага на Камен да минат край храм паметника
„Александър Невски".
Той предлага на гостите да разгледат центъра на града.
Борис предлага на приятелката си да го чака пред подлеза на
ЦУМ.
Свен предлага на Камен да отидат на Витоша.
Илия предлага на приятеля си да влязат в сладкарницата.
2. Составьте небольшие диалоги со словами:
библиотека — университет — спирка
книжарница — поликлиника — вход
поща — магазин — институт
-► — Аз отивам в библиотеката.
— Аз пък ще ходя до университета.
— Искаш ли да тръгнем заедно?
— Добре, ще те чакам на спирката.
3. Двамата приятели .... към центъра на града.
Те .... до Паметника на освободителите.
Екскурзиантите .... към храма паметник „Ал.
Невски".
Камен и Свен .... през парка.
Свен .... често да чете в библиотеката.
Двамата приятели .... към булевард „Руски".
Гостите .... в Националната художествена га-
лерия.
влйзам
насочвам се
минавам
отивам
стигам
тръгвам
ходя
4. Предложиха на гостите да разгледат Археологическия музей,
/центъра на града/
-► Гостите предпочитат да разгледат центъра на града.
Ние му предложихме да посети Националната художествена
галерия. /музей на революционното движение/
Предложиха ми да отида на кино, /театър/
На тях им предложиха да отидат на море, /планина/
Предложиха му да тръгне сутринта. /вечерта/
Предлагам ви да отидем на Витоша. /Боровец/
Предложиха й да следва медицина, /биология/
5. реша/решавам .... да реша/решавам, че
Той решава днес да посети приятеля си в болницата.
-► Той решава, че днес ще посети приятеля си в болницата.
186
23
Тя реши да пътува вечерта с бързия влак.
Най-после ние решихме да не се обаждаме на никого.
Учениците решиха да поканят и учителката си на екскурзия.
Решихме да вечеряме в някой ресторант на Витоша.
Те решиха да останат в хотела още два дена.
6. Ответьте на вопросы:
Как изглежда градът в неделния ден? Какво може да се види в
парка? Какво решават Камен и Свен? Откъде минават двамата
приятели? Какво виждат те срещу сградата на Народното събра-
ние? Защо Свен иска да мине край храма паметник „Александър
Невски"? Какво още иска да види той? В коя сграда е уредена
Централната художествена галерия? Къде отиват Камен и Свен,
когато излизат от Художествената галерия?
ГРАММАТИКА
ПРИЧАСТИЕ
В болгарском языке есть действительные и страдательные при-
частия.
Действительные причастия обозначают признак, являющийся
результатом действия, которое производит носитель этого призна-
ка.
Децата играят на двора.
187
23
Той гледа
[играещите] деца.
как децата играят.
децата, конто играят.
Много ябълки паднаха от
силния вятър.
Децата събират радналите]
ябълки.
188
23
Действительные причастия могут быть настоящего! и [прошед-
шего! [времени1.
Причастия настоящего времени Причастия прошедшего времени законченного незаконченного
живёещ, -а, о, -и играещ, -а, -о, -и можещ, -а, -о, -и носещ, -а, -о, -и пйшещ, -а, -о, -и живял, -а, -о, -и живёел, -а, -о, -и играл, -а, -о, -и играел, -а, -о, -и можал, -а, -о, -и можел, -а, -о, -и носил, -а, -о, -и носел, -а, -о, -и писал, -а, -о, -и пйшел, -а, -о, -и
Действительные причастия настоящего времени образуются от ос-
новы настоящего времени глаголов несовершенного вида.
I и II спряжение III спряжение
Под ударением Без ударения
1-яш1у 1-аш1 /после ж, ч, ш/ греша — грепт [Лттт] лежа — лежЩц] стоя — стойщ] чета — четйщ] L-ещ! Г-njJ зная — зна ещ гледам — глёд&щ! играя — игра еп. викам — вйк мога — можещ] падам — пад!ащ1 търся — търсещ стрелям — стрёл'ящ^
7. Край нас минават много автобуси.
-► Ние гледаме [минаващите1 автобуси.
На спирката чакат много хора. Той застава до .... хора.
Влакът пристига на седми коловоз. Те чакат .... влак.
Автобусът тръгва от спирката. Той тича към .... автобус.
Птиците летят над покривите. Децата се радват на ... . птици.
Децата заминават на екскурзия. Родителите изпращат .... деца
Няколко ученици отсъствуват. Учителят записва имената на . ..
ученици.
189
23
8. Публиката поздравява .... деца.
Сутрин тя гледаше от прозореца .... хора.
Той се спря пред голямата .... витрина.
.... дъждовни капки чукаха по стъклата.
Гостите се радваха на ... . слънце.
Тя се приближи до .... деца.
Учениците разгледаха ... завод.
борещ се
бързащ
изгрявайх
падащ
пеещ
светещ
строящ се
Действительные причастия прошедшего времени от глаголов
совершенного вида образуются от основы прошедшего закончен-
ного времени /т. е. от аористной основы/ с помощью суффик-
са-л.
Глаголы Прошедшее законченное время Действительное причастие от основы прошедшего законченного времени Изменения в основе ji'
нося носи-х, НОСИ [Л 1
пиша пйса-л^ търсй-'к'; пйса|Л ।
търся търси :тг
преведа превёдо-х превё л
чета чёто-х, . । J чёл -ох выпадает
вляза ВЛЯЗО- Х ; ВЛЯЗЪ (Л ’ -т-, -д- выпадают
река рёко-х “ рёкъ -ъ- вставляется
Действительные причастия прошедшего незаконченного времени
образуются от основы прошедшего незаконченного времени /т. е.
имперфекта/ с помощью суффикса ел ►
190
23
Глаголы Прошедшее Действительное причастие
незаконченное время от основы прошедшего
/имперфект/ незаконченного времени
/от имперфектной основы/
живея живёе х
пиша пйше х
работя работе х
търся търсе х
живёе л, -а, -о, -и
пйше л, -а, -о, -и
работе л, -а, -о, -и
търсе л, -а, -о, -и
Обе формы действительных причастий прошедшего времени сов-
падают в том случае, когда они образованы от глагола, у которого
одинаковые формы прошедшего законченного времени /аориста/ и
прошедшего незаконченного времени /имперфекта/.
лежа — лежал, лежала, лежало, лежали
летя — летял, летяла, летяло, летели
спрял, спрёлия, спряла, спряло, спрёли *
закъснял, закъснёлия, закъсняла, закъсняло, закъснёли
9. Книгата падна от масата. Той се наведе и взе .... книга.
-► Той се наведе и взе падналата книга.
Изведнъж часовникът спря. Тя стана да навие .... часовник.
Няколко деца закъсняха за училище.....деца чакаха пред
входа на училището.
Автобусът спря на последната спирка. Пътниците слязоха от
.... автобус.
Детето заспа, без да вечеря. Майката събуди .... дете.
Жената влезе в стаята. Той стана да посрещне .... жена.
Страдательные причастия обозначают признак, который яв-
ляется результатом действия, не производимого носителем этого
признака.
191
23
Детето счуТти вазата.
Майката вижда счупената ваза.
В болгарском языке употребляются главным образом страда-
тельные причастия прошедшего времени, но существуют и формы
страдательных причастий настоящего времени, которые употреб-
ляются в роли прилагательных.
Страдательные причастия прошедшего времени образуются от
форм прошедшего законченного времени /аориста/ переходных глаго-
лов с помощью суффикса -н и реже :-Т] /от глаголов I спряжения с
суффиксом -на: бръсна - бръснат, и от глаголов с корневой гласной
перед гласной основы: скрин — скрит/.
Глаголы Прошедшее законченное время /аорист/ Страдательное причастие прошедшего времени Изменения в основе
гледам глёда х глёда, н , -а, -о, -и
избера избра;х_ избра hj, -а, -о, -и
пиша пйсах пйсат!, -а, -о, -и
донеса донёсо^ донёсе hJ, -а, -о, -и -о-/-е-
чета чётох ~ чёте н , -а, -о, -и
изгоня изгоних изгонещ, -а, -о, -и '-и-/-е-
счупя счупих счупещТ-а, -о, -и
вдигна вдйгнаЩ вдагнащ, -а, -о, -и
измина измйна[х] измйнаЩ, -а, -о, -и
23
мия ми[х]
обуя обу[х]
изпия изпй[х]
ми[т],-а, -о, -и
обург], -а, -о, -и
изпйрг], -а, -о, -и
10. Има ли свободни места. Не, всички места са......./запазя/
-► Не, всички места са |запазени|.
Има ли билети за тази вечер. Не, всички билети са.../про-
дам/
Има ли наблизо дежурен магазин? Да, съседният магазин е
.... /отворя/
Нека да влезем в ресторанта. Ресторантът вече е .. . : /затво-
ря/
Това място свободно ли е? Не, мястото е . . . . /заема/
Има ли за мене писмо? Не зная, пощата още не е....../полу-
ча/
Защо снощи не ми се обадихте? Телефонът ми беше...../по-
вредя/.
Какво мога да ти помогна? Благодаря, вечерята вече е......
/приготвя/
11. Моля,затворете> прозореца!
напишете адреса си!
заключете вратата!
залепете ллика!
предайте му съобщението!
подпишете молбата!
пригответе багажа си!
Той е вече | затворен].
Той е вече......
Тя е вече......
Той вече е......
То е вече......
Тя е вече......
Той е вече......
От основы настоящего времени некоторых переходных глаголов
образуются страдательные причастия настоящего времени с суффик-
сом 1-м1 /fBKT] j-aeM] |-уем
деля — делим, неделим' пренеса — преносйм
познавам — познаваем сгъвам — сгъваем
В болгарском литературном, языке употребляются главным об-
разом страдательные причастия настоящего времени с отрицательным
префиксом.
невйдим непоносйм неузнаваем
неизменяем нетърпйм неуловйм'
13
193
23
12. Този чадър може да се сгьва. Чадърът е ....
Чадърът е |сгъваем|.
Този шум не може да се понася. Шумът е.......
Този плат не се мачка. Платът е......
Този уред не може да се разглоби. Уредът е.....
Красотата на града не може да се опише. Красотата му е.......
Тази грешка не може да се поправи. Грешката е......
Това жилище повече нё може да се използува. Жилището е.......
13. В тексте „Разходка из София" найдите причастия и определите их.
-► бързащи — действительное причастие настоящего времени,
мн. ч. — бързам.
14. В криптата на храма паметник е .... изложба на икони и
църковни щампи. /уредя/
-► В криптата на храма паметник е [уредена] изложба на икони
и църковни щампи.
Там са .... стари български икони. /изложба/
Паметникът на освободителите е .... в знак на признател-
ност към руския народ, /построя/
Много църкви и манастири са .... по време на османското
робство. /разруша/
Изложбата ще бъде .... утре в 18 часа, /открия/
През 1879 г. София е .... за столица на България. /избера/
15. От данных глаголов образуйте все возможные причастия.
Глаголы Действитель-' Действительные причасти^ Страдательные ные причас- прошедшего времени причастия тия настоя- прошедшего щего времени закончен- незакон- времени ного ченного
говоря вдигна влйзам измина измия освободи превърна говорещ говорил говорен говорен
194
23
16. Свен е .... вече няколко пъти в храма паметник
„Александър Невски“.
Гостите посетиха изложбата, .... в Народната
библиотека „Кирил и Методий“.
В София са . . . . много института.
Учениците разказват за .... екскурзия.
Автобусът спря пред .... пътници.
Те разглеждат с интерес .... книги.
получен
построен
проведен
У реден
ходил
чакащ
ДЕЕПРИЧАСТИЕ
Деепричастие образуется от основы глаголов нас гоящего време-
ни несовершенно! о вида с помощью суффикса* - йки.
1 спр. ill спр.
зная — зна е|ики| вйкам — вйка|йки|
чета — четё|йки| гледам — глёда|йки|
плета — плетё|йки| стрелам —стреля[икй]
II спр.
ходя — ходит — ход4ик^
лежа — лежит — лежс1йки1
мълча — мълчйш — мълч^йки!
1Чакайки1 приятеля си, Борис разглеждаше витрината на книжар-
ницата.
Борис чакаше приятеля си и разглеждаше витрината на книжарни-
цата.
Докато чакаше приятеля си, Борис разглеждаше витрината на
книжарницата.
17. Те разглеждаха изложбата и разговаряха тихо.
|Разглеждайки1 изложбата, те разговаряха тихо.
Те разговаряха тихо,| разглеждайкй изложбата.
Той седеше до прозореца и четеше вестник.
Ние превеждахме текста и търсехме непознатите думи в реч-
ника.
Те минаха край новия магазин и се отбиха в него.
Двамата приятели разговаряха оживено и отминаха автобус-
ната спирка.
18. — Знаеш ли, че лентата на фотоапарата ми се свърши? Къде
могат да ми я проявят?
— Във всяко фотоателие, ако не е цветна.
— Цветна е. Няма ли специални ателиета за цветна фотогра-
фия?
195
23
— Най-лесно ще отидеш до подлеза на ЦУМ. Там ще ти
проявят лентата.
— Зная подлеза, толкова пъти съм ходил до ЦУМ. Това е в
центъра на града.
— Да, където вчера гледахме Партийния дом. Ние слизахме
и в подлеза, не си ли спомняш?
— Ах, да, където разглеждахме запазените останки от кре-
постей стени, сега си спомням добре.
— Ако йскаш да отидем заедно. Утре следобед съм свобо-
ден.
— С удоволствие. Къде да те чакам?
— Най-добре пред хотела. Пред ЦУМ винаги има много
хора и може да се разминем. В колко часа да се видим?
— Следобед към 3 часа, ако ти е удобно. Може и по-рано
или по-късно. Както ти кажеш.
— Нека да е в два и половина. Да имаме време после да
минем край Народния театър. Може да има билете за събота.
— За „Албена“ ли? Аз питах. Всичко е продадено.
— Може да има някой върнати билети.
— Добре, утре в два часа пред хотела.
— Да, а сега довиждане.
— Довиждане.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |-ОСТ|
Паметникът е издигнат в знак на |признателност| към руския на-
род. _____________
Ако имате [възможност], обадете ми се следобед.
учтив — учтив|ост|
горд — горд|ост[
смел — смел [остI
млад — млад|ост|
особен — особен Гост|
необходим — необходим|ост|
признателен — признателн|ост| възможен — възможн|ост|
1. Гостите с .... разказаха за своето пътуване.
Зная със .. . ., че утре библиотеката няма да бъде
отворена.
Той се интересува от .... в областта на биология-
та.
През следващото денонощие .... ще се увеличи.
Вие засегнахте само главните . . . ., без да се спрете
на.....
Децата разказват с .... за своя роден край.
облачност
особеност
подробност
новост
сигурност
готовност
гордост
196
23
2. Младежът е уверен, че ще успее.
-► Той работи с уверёност].
Студентите са готови да участвуват в лятната бригада. Те изра-
зиха своята .... да вземат участие в бригадата.
Гостите бяха много благодарни за сърдечното посрещане. Те из-
разиха своята....
Походът в планината беше много труден. Въпреки .... участни-
ците в похода се върнаха много доволни.
Сигурен съм, че той няма да закъснее. Зная със . . . ., че той няма
да закъснее.
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
засягам
засегна
1. Не съм го ударил. Само го засегнах.
Куршумът засегнал рамото.
2. Думите на приятеля му го засегнаха много.
/Думите на приятеля му го обндиха много./
Не се засягай, а разбери, че не си прав.
Не му казвайте това, защото ще го засегнете.
3. Болестта засегна сърцето на болния.
4. Това съобщенйе не ме засяга.
/Това съобщенйе не се отнася до мен./
Наредбата засяга всички, които нощуват в хотела.
5. В своя доклад проф. Веселинов засегна въпроса за прилагането
на нови методи на изследване.
/В своя доклад проф. Веселинов разгледа въпроса за прилагането
на нови методи на изследване./
Той разказа много подробности, но не засегна основните въпроси.
197
24
ДВАДЦАТЬ ЧЕТВЕРТЫЙ УРОК
НА ТЕАТЪР
Камен е купил билети за театър. Той е поканил не само приятел-
ката си, но и своята сестра. Камен знае, че Милена много обича да
ходи на театър. С тях е дошъл и Свен. Той е вече във фоайето и
разглежда портретите на известии в миналото актьори и театрални
дейци. Приятелката на Камен още не е дошла, въпреки че е време да
се влиза в салона. Камен обаче чака търпеливо. Той знае, че Ана идва
винаги в последния момент. Милена взема своя билет от Камен и
влиза в театъра. Отива при Свен. Той е влязъл и е намерил своето
място. Успял е да си купи програмата за представлението и чете био-
графичните бележки за автора на пиесата. Свен познава Димитър Ди-
мов като автор на романа „Тютюн“, който е преведен на много езици.
Чел е в превод и „Осъдени души“.
Тази вечер театърът представя пиесата „Жени с минало“. Зрите-
лите вече са заели местата си. Салонът е утихнал. След малко започва
представлението. Закъснелите трябва да чакат края на първото дейст-
вие, за да потърсят местата си.
В паузата Камен и Ана излизат веднага във фоайето. Свен и Ми-
лена остават за известно време на местата си. Свен пита Милена за
някои артиста, конто са му направили впечатление. Той казва:
— Знаех, че вие имате прочути оперни певци. Имал съм възмож-
ност да слушам някои от тях. Сега виждам, че имате и добри драма-
тичны актьори. Постановката ми харесва много.
— Радвам се, че ти харесва. Сега нека да излезем за малко. Ка-
мен сигурно е взел нещо за пиене и вече ни търси.
— Защо не ми каза веднага. Трябваше и аз да взема нещо.
— Не се безпокой. Нали си наш гост.
1. Тази вечер
Довечера
Утре вечер
театърът представя
в театъра се дава
представят
дават
се играе
„Жени с минало“.
„Ромео и Жулиета“.
„Тази малка земя“.
„Големанов“.
„Царска милост“.
„Януари“.
198
24
2. | в послёдно времёЛв последния момент!
Тя се отказа от екскурзията, защото ... . й дойдоха гости.
-► Тя се отказа от екскурзията, защото в Гпбследнйя момент! й дой-
доха гости.
.... той се връща много късно от работа.
.... съобщиха, че представлението се отлага.
Той отиде на лекар, защото .... не се чувствува добре.
Тя пристигна .... и не искаха да я пуснат в самолета.
Едва .... забелязах, че съм забравил паспорта си.
3. Составьте небольшие диалоги со словами кино, театьр, концерт,
цирк, мач.
-► — Искаш ли да отидем на кино?
— Кога? Тази вечер ли?
— Да, тази вечер. Купил съм билети за осем часа?
С удоволствие. Къде ще се срещнем?/3а съжаление не мо-
та. Тази вечер съм заета/.
Пред кино “Витоша".
4. Задайте вопросы и ответьте на них, используя данные выражения.
Какво ще кажете за пиесата? не ме удовлетвори
Как намирате филма? беше посредствен
Какво е впечат- спектакъла?, много ми хареса
лението Ви от постановката? изпълнението? артистите? музиката? очаквах повече очарован съм от приятно съм изненадан направи ми силно впе- чатление
5. Составьте предложения со словами:
актьор, гледам, действие, зрител, оперен певец, пауза, представям,
харесвам.
6. Ответьте на вопросы:
Кого е поканил Камен на театър? Кой идва в последния момент?
Какво прави Свен във фоайето? Какво представя театърът? Какво
е чел Свен от Димитър Димов? От какво се интересува Свен по
време на паузата? Какво е впечатлението му от постановката?
199
24
ГРАММАТИКА
ПРОШЕДШЕЕ НЕОПРЕДЕЛЕННОЕ ВРЕМЯ
/ПЕРФЕКТ
Глаголы в прошедшем неопределенном времени /перфекте/
обозначают прошлое действие, результат которого актуален в мо-
мент речи.___________
Влакът |е пристигнал) /влакът е тук/;| Донесъл съм| нещо интерес-
но — /ето го/.
Чета книга. Четок книгата. |Чел съм! книгата.
Прошедшее неопределенное время /перфект/ образуется с по-
мощью вспомогательного глагола 1съм! в настоящем времени и при-
частия на Бд1 спрягаемого глагола.
пиша нося гледам
ед. ч. пйса[л), -а 1съм| пйса(3, -а1~сй| пйса[л), -а [ё] носи®, -аГсъм! глёда[л], -а 1еъм1 носи(л], -а [ей глёдаИ, -а Гей] носи(л], -а[е] глёда(л], -а Се]
мн. ч. писа|лИ |сме| пйса[лй| |сте| пйсаГлй Гса! носи! лиПсме! гледа йй 1сме1 носи! ли11сте1 глёдаГлй! Icrel носи1ли11са1 глёда йй Sal
ед. ч. аз 1съм1 пией, -а тй Гей пйсО, -а той[е) пйей) тя[е| писала! то £е| пйс^ло! аз [нё11_съм! пйса(л], -а тй Eel ЕЙ пйсаШ, -а той Её] И пйсаГд) тяйЕ пйсаИ то Ш Е пйсайй
мн. ч. нйе [ сме! пйсаГлй вйе 1 сте| пйсаГлй! тё leal пйса[лй| нйе Гне! смё пйсаЕдй вйе Ее) стё пйсаГлй! тё Гне! са пйсаЕД
200
24
7. | обядвам | - А [ти_ обядвал ли си|?
Аз съм обядвал. Те Тя А А А ТОЙ вие тя . . .. ,? ’ . . . ? . . .?
Ти А то . . . .?
Той А те . . ..?
Ние А ние . . . .?
Вие ....
8. Борис вече се е върнал.
Аз вече съм се върнала.
Ние вече сме се приготвили.
Той вече се е приготвил.
Вие вече сте се нахранили.
Тя вече се е събудила.
То вече се е изморило.
аз съм Гго! срещал
ти си Гго! срещал
той [То] е срещал
-► Ана |още не се е върнала].
Той още........
Ти още.....
Те още.....
Аз още.....
Той още.....
Ние още.....
ние сме [го] срещали
вие сте ЕЫ срещали
те са [го] срещали
9. Аз съм чела [романа].
Аз съм Гго] чела. Той също [го| е чел.
Вие сте гледали |филма|.
Вие сте .... Иван също......
Те са получили |поканата|.
Те са.......Мария също .....
Аз съм подписал |молбата].
Аз съм......Асен също . . . ..
Вие сте върнали |паспорта|.
Вие сте.....Тя също.........
Ние сме посетили I изложбата].
Ние сме.....Петър също..........
Ти си предал |телеграмата|.
Ти си.......Той също........
10. Той срещнал ли го е?
Той ли го е срещнал?
Тя познала ли го е?
Тя ли го е познала?
То поздравило ли го е?
То ли го е поздравило?
-► Да, [срещнал го е]
Да, ггой го е срещнал!
Да,.....
Да,.....
Да,.....
Да,.....
201
24
Камен говорил ли му е? Да, .
Камен ли му е говорил? Да, .
Тя отворила ли му е? Да, .
Тя ли му е отворила? Да, .
Борис ли му е позвънил? Да, .
Борис позвънил ли му е? . Да, .
Илия ли им е отговорил? Да, .
Илия отговорил ли им е? Да, .
Чела ли си романа „Под игото“?
Гледали ли сте филма „В тиха вечер“?
Виждали ли сте Витоша през зимата?
Гледал ли си новата пиеса на Й. Радич-
ков?
Върнала ли си книгите в библиотеката?
Чели ли сте стиховете на Никола Вап-
царов?
12. Гсъм — бил, -асъм1
Ти си бил цял ден
Вчера аз съм бил до късно
В неделя тя е била
Детето е било следобед
Миналата вечер сме били
През целия ден Свен и Камен са били
Да, чела съм го.
Не, не съм го чела.
Да......
Не......
Да,.....
Не......
Да......
Не.....
Да......
Не,.....
Да......
Не,.....
на театър
на кино
в библиотеката
на лекции
на Витоша
на разходка
13. Сутритна станах в пет часа, за да се приготвя навреме.
—► Сутринта Гсъм станаЛ в пет часа, за да се приготвя навреме.
Тази сутрин той не закуси и сега е много гладей.
Не спах цяла нот, за да дочета книгата.
Цял ден бяхме в библиотеката и утре пак ще ходим.
Повече от половин час чаках на гарата.
Цяла седмица децата бяха на екскурзия.
I През цялото време ли бяхте в командировка?
202
24
14. Помагала ли си на майка си? -> Помагала съм й. Камен също й е помагал.
Съобщил ли си на баща си? Съобщил Брат ми също
Казали ли сте на родителите си? Казали Асен също
Отговорила ли си на директора? Отговорила Борис също
Писали ли сте на близките си? Писал Ирина също
Купил ли си подарък на сестра си? Купил Ана също ....
Съобщила ли си на всички? Съобщила Той също
15. Защо не върнете книгата на приятелката си? /прочета/
-► Още |не съм я прочела|.
Защо не помолиш брат си да ти помогне? /дойда/
Защо не поканиш Илия и Борис на представлението? /срещна/
Защо не поискате разрешение от директора? /виждам/
Защо не дадеш веднага молба за отпуска? /напиша/
Защо не пишеш на своята машина? /поправя/
Защо не излезеш заедно с Ирина? /обадя/
16. Отдавна не .... на театър.
Приятелката ми .... билети за кино.
Всички зрители .... местата си.
Свен .... романа „Тютюн“ на Д. Димов.
Милена още не ... . своето място.
Камен и Ана вече .... във фоайето.
Свен .... възможност да слуша прочути български
певци.
-> Отдавна не съм ходил на театър.
заема
изляза
имам
купя
намеря
ходя
чета
17. Камен:— Купи ли билети?
Ана: — Купих.
Камен:— Закуси ли?
Ана: — Закусих.
Ана: — Върна ли книгата?
Камен:— Върнах я.
Ана: — Видя ли Илия в стола?
Камен:— Видях го.
-► Камен пита Ана купила ли е
билети.
Камен пита Ана дали е ку-
пила билети.
Ана му казва, че е купила.
Камен пита Ана.......
Ана му отговаря, . . :
Ана пита Камен.......
Камен й казва,.....
Ана пита Камен.......
Камен й отговаря,......
203
24
Камен: — Изпрати ли телеграма? Камен пита Ана Ана: — Изпратих. Ана му казва, Ана: — Беше ли на лекции? Ана пита Камен Камен:— Не бях. Камен й отговаря,
19. — Милена, свободна ли си днес следобед? — Да, вече всичко съм си приготвила за утре. — Искаш ли да дойдеш с мен? — Искам, разбира се. Само че в последно време ти не искаш. — Ето сега те каня с мене на голям спектакъл. — Да не сте се скарали с Ана? — С Ана не сме се скарали, но ако много питаш, ще се ска- рам с тебе. — Да не искаш да ме водиш на цирк? — Не на цирк. Казах ти на спектакъл, който се изпълнява само веднъж и никога не се повтаря. — На мач ли искаш да ме водиш? — Позна. Следобед ще играе „Славия44. Но ако не ти се ходи, ще отйда сам. Там ще се видя с Борис. Местата ни са на един и същ ред. — Ще дойда. Само не разбирам защо не си гледаш мача по телевизията. Няма ли да го предават? — Как така няма да го предават. Ще го предават, но на ста- диона е съвсем друго. Там публиката е не по-малко интересна от самата игра. — И понякога така викат. В целия град се чува. — Защо понякога? Винаги се вика. Особено когато има гол. — Добре, отиваме. Дано да не завали дъжд. — Не вярвам, но за всеки случай може да си вземеш чадър.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ Г-ЁЩ,
ОБОЗНАЧАЮЩИЕ ЛИЦ
Той разглежда портретите на известии в миналото актьори и
театрални [дейци|.
Зная, че имате прочути оперни Гпевци].
пея — пев|ец] ловя — лов[ёц]
плувам — плув[ёц| лъжа — лъж]ёц|
. боря се — бор|ец] творя — твор[ёц]
1. В сьстезанията по плуване участвуваха най-добрите .... на
страната.
204
24
В международната среща по свободна борба българските . . . .
спечелиха първото място.
На тържествения концерт пяха изтъкнати оперни....
Когато откриха кражбата, .... беше вече изчезнал.
.... се подготвят за откриване на ловния сезон.
хубав — хубав[ёц]
храбър — храбр[ёц]
красив — красав [ёц]
страхлив — страхлив[ёц[
хитър — хитр[ёц]
стар — стар[ёц|
2. Той се уплаши, въпреки че не беше....
.... стоеше прав до прозореца и гледаше замисле-
но.
Все още личи, че на младини е бил...
Той беше голям .... и обикновено се събуждаше
много късно.
Най-малкият син беше .... на баща си.
любимец
страхливец
хубавец
сънливец
старец
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
минавам
мина
1. Милена обича да минава през центъра на града.
Този автобус минава край поликлиниката, но не спира пред нея.
2. Утре искам да мина при родителите си.
Довечера ще мина при нея да си поговорим.
3. Улицата минава през новия квартал на града.
Границата ни с Румъния минава по река Дунав.
Реката минава край селото, но не го пресича.
4. От последния ни разговор минаха няколко дни.
Лятната ваканция мина много бързо и неусетно.
5. Разкажи ни как мина екскурзията ти в чужбина.
Празненството беше добре организирано и мина много хубаво.
6. Докладчикът изясни въпросите и мина на следващата тема.
От утре минавам на работа в друг отдел.
Студентът мина на втория въпрос, без да отговори на първия.
7. Всички ученици минаха в по-горен клас.
В кой клас минава Вашата дъщеря?
8. Искам да отида при доктор Иванов, защото той минава за добър
лекар.
Инженер Пенчев минава за добър специалист.
205
25
ДВАДЦАТЬ ПЯТЫЙ УРОК
В БИБЛИОТЕКАТА
Ирина трябва да пйше доклад за Христо Ботев. Тя прочете лите-
ратурата, която й посочи учителката. Интересни изследвания за поета
намери в училищната библиотека. Ирина искаше да научи повече за
времето, когато е живял Хр. Ботев. Учителката по история я посъвет-
ва да отиде в Народната библиотека „Кирил и Методий44.
След като получи читателска карта, Ирина влезе в залата, където
се поръчват книги. Тя разгледа внимателно подредените наоколо ка-
талози. Ирина помоли служителя да й обясни как се търсят заглавия-
та в каталога. Той я попита кои книги я интересуват. Отидоха заедно
при каталозите. Библиотекарят й показа, че заглавията се подреждат
по раздели в зависимост от спецналността. В раздела за история те
намериха фиша за една от книгите. Той й обясни как се попълва заем-
ната бележка. В нея се вписват сигнатурата на книгата, авторът, за-
главието, а също и името на читателя. Всичко трябва да се попълва
четливо и точно, защото с тази бележка се търси книгата. След като
намери и другите заглавия, Ирина предаде на гишето попълнените
бележки и зачака. Скоро бяха донесени книгите за нея. Оказа се, че
една от тях е заета. Ирина взе донесените книги и отиде в читалнята.
1. Учителката по история я посъветва .... в Народната библиотека.
-► Учителката по история я посъветва да отиде в Народната библио-
тека.
Ирина искаше .... повече за живота на Христо
Ботев.
Тя помоли библиотекаря .... й ... . как се търсят
заглавията в каталога.
Те искаха .... читателски карти.
Учителката препоръча на Ирина .... още две кни-
ги.
Служителката й каза .... нова заемна бележка.
2. Искате ли да Ви помогна при търсенето на книгите?
-► Благодаря. Вече разбрах как се търсят книги в каталога.
Искате ли да Ви помогна при попълване на заемната бележка?
Да Ви помогна ли при написване на заявлението?
Може ли да Ви помогна при подреждане на библиографията?
науча.
обясня.
получа.
попълня.
прочета,
206
25
Да Ви помогна ли при поръчване на периодичните издания?
Йскате ли да Ви помогна при съставяне на плана?
Да Ви помогна ли при запазване на книгите за следващите дни?
3. Составьте предложения со следующими словами и выражениями:
азбучен каталог, заемна бележка, периодичны издания, заглавие,
читалня, читателска карта, училищна библиотека.
4.
Ирина искаше да научи
Библиотекарят й обясни
Учителката я посъветва
Служителят попита Ирина
Библиотекарят показа на Ирина
Ирина се интересува
кои книги я интересуват.
как са подредени заглавията в
каталога.
каква е революционната дей-
ност на поета.
как се попълва заемна бележ-
ка.
каква литература да прочете,
какво се вписвц в заемната бе-
лежка.
5. Расскажите о посещении библиотеки, употребляя слова и выраже-
ния: искам да прочета, влизам в библиотеката, показвам читател-
ска карта, оставям на гардероб, търся в каталога, попълвам, заем-
на служба, намирам, чакам, запазвам, записвам, заглавие, автор.
6. Ответьте на вопросы:
Какво трябва да напише Ирина? Къде намира интересни из-
следвания? Защо отива в Народната библиотека „Кирил и Мето-
дий“? Какво вижда в залата за поръчване на книги? Към кого се
обръща за помощ? Какво й показва библиотекарят? Какво
вписва в заемната бележка? Защо заемната бележка трябва да
попълва внимателно и четливо?
8 8
207
25
ГРАММАТИКА
ЗАЛОГ ГЛАГОЛА
Отношение субъекта действия /подлежащего/ к действию, выра-
женному глаголом, может быть
Тя | подрежда| книгите в библио-
Книгите [са подреденй] в библио-
теката.
теката.
При активном отношении субъекта действия к самому действию
используется действительный залог.
Милена и Борис [се срещат] пред библиотеката.
Читателят [търси ] книгите в каталога.
Автобусът | минава| край библиотеката.
. . . . разговаря с учителката за доклада си.
. . . .разглеждат изложбата на стари книги.
. . . . дава заемните бележки на гишето.
. . . . търси в склада поръчаните книги.
. . . . обяснява на Ирина как да намери книгите.
. . . . съветва Ирина да отиде в библиотеката.
8. Читателите .... за поръчаните книги.
Той .... взетите книги за следващите дни.
библиотекарят
Ирина
посетителите
служителят
учителката
читателят
запазвам
подреждам
208
25
Библиотекарят .... на читателите при търсене на книгите. Ирина .... допълнителна литература за Ботев. При влизане в библиотеката тя .. . . читателска- та си карта. Служителката .... върнатите книги. покажа помагам чакам чета
При пассивном отношении субъекта действия к самому действию
изпользуется страдательный залог.
В болгарском языке страдательный залог образуется двумя спо-
собами:
а/ С помощью возвратных форм, образованных от переходных
глаголов путем прибавления частицы [сё].
Прочетените книги |се връщат| на гишето.
Порьчаните книги |сё доставят! в читалнята.
Поръчки за книги |се приемат7]до 16 часа.
б/ С помощью форм, содержащих страдательное причастие про-
шедшего времени от переходных глаголов и вспомогательный глагол
Книгите |са подредени| по азбучен ред.
В картата |са написани! и мето и адресът на читателя.
Заемната бележка |е попълнена! неправилно.
Книги за вкъщи .... само в понеделник и сряда.
Читателската карта .... при влизането в библиоте-
ката.
Чантите .... на гардероба.
Читателските карти .... от 10 до 12 часа.
Заемните бележки .... ясно и четливо.
Внесените отвън книги .... на гишето.
Книгите трябва да .... чисти.
Книги за вкъщи се дават само в понеделник и сряда.
давам
издавам
оставям
пазя
показвам
попълвам
10. В книжарницата
В млекарницата
На будката
В магазина за плодове
и зеленчуци
В хлебарницата
В магазина за обувки
се продават
може да се купят
вестници, грозде,
баници, домати,
ботуши, книги,
кифли, зеле,
круши, мляко,
масло, обувки,
моливи, пликове,
писалки, пощенски
марки,
сирене, сандали,
списания, тетрадки,
чехли, хляб.
'4
209
11. Може ли да ми дадете сборника с разкази на Йордан Йовков?
Сборникът още не . . ... /върна/.
-► Сборникът още не 1е върнат!.
Защо не ми донесоха една от поръчаните книги?
Книгата .... от друг читател. /запазя/
Защо не си купихте новия тълковен речник?
Още .... в книжарницата. /получа/
Кога ще излезе следващият брой на списанието?
Следващият брой вече .... за печат. /приема—приет/
Защо не използувате речник при превода?
И двата речника .... вече, /взема—взет/
Защо не седнете по-близо до прозореца?
Местата до прозореца..../заема—зает/
12. Тя пйше доклад за Христо Ботев. Докладът трябва .... до края
на месеца. /напиша/________________
-► Докладът трябва (да бъде написан! до края на месеца.
Той чете много интересна книга. Книгата трябва .... до утре,
/прочета/
Те подреждат върнатите книги в библиотеката. Книгите
трябва .... до вечерта. /подредя/
Тя подготвя изказване за събранието. Изказването трябва
.... за два дни. /подготвя/
Ирина попълва внимателно заемните бележки. Бележките
трябва .... ясно и четливо. /попълня/
Той изпраща бърза телеграма до родителите си. Телеграмата
трябва .... веднага. /получа/
Аз искам да запазя няколко книги за следващите дни. Книги-
те може .... за една седмица, /запазя/
Те чакат да отворят библиотеката. Библиотеката трябва . . . .
след десет минути. /отворя/
13. Преди да излязат, читателите връщат книгите на гишето.
-► Книгите be връшаЧП на гишето.
При влизане в библиотеката всеки показва читателската си
карта.
Читателските карти .... при влизане.
При поръчване на книги читателят попълва заемна бележка.
При поръчване на книги .... заемна бележка.
В заемната бележка читателят вписва автора и заглавието на
книгата. В заемната бележка .... авторът и заглавието на книга-
та.
Библиотекарят подрежда книгите по азбучен ред. Книгите
.... по азбучен ред.
Библиотекарят приема заемните бележки до 16 часа. Заемни-
те бележки .... до 16 часа.
210
25
14. Искам да подам покана за телефонен разговор.
-► Моля, кажете ми къде |се подават | покани за телефонен разговор.
Искам да изпратя телеграма. Бихте ли ми казали..../при-
емам/
Йскаме да си купим пощенски марки. Бихте ли ни казали
.../продавам/
Те искат да гледат филма „Козият рог“. Бихте ли им казали
.../прожектирам/
Той иска да върне самолетния си билет. Моля, обяснете му
.../връщам/
Тя иска да даде часовника си на поправка. Моля, покажете й
.../приемам/
15. В тексте „В библиотеката" найдите глаголы страдательного залога
и охарактеризуйте их.
С частицей Её]
Со страдательным причастием
прошедшего времени и вспомо-
гательным глаголом |съм|
-► се поръчват — 3 л. мн. ч. са подредени — 3 л. мн. ч.
16. Библиотеката вече е затворена. Преди няколко минути още......
/отворя/
-► Преди няколко минути още [беше отворена |.
Мястото до прозореца вече е заето. Преди малко не.../за-
ема/
Всички билети са вече продадени. Преди един час не.......
/продам/
Новите книги са вече подредени. Сутринта....../подредя/
Поканите за събранието са вече изпратени. Сутринта още не
..../приготвя/
Вашите книги са вече запазени. Вчера още не.../донесени/
17. Моля, пазете тишина!
-► В библиотеката трябва да [се] пази тишина.
Моля, изгасете цигарата! Тук не бива..../пуша/
Моля, не влизайте! Сега не бива...../влйзам/
Моля, не пишете по книгите! По книгите не трябва..../пи-
ша/
Моля, не разговаряйте! По време на представлението не бива
..../говоря/
211
25
Моля, покажете си читателската карта! В библиотеката не
.... без читателска карта, /влизам/
Моля, затворете прозореца! Този прозорец не бива../от-
варям/
18. — Тук ли се издават читателски карти?
— Да, носите ли си паспорта? Попълнете, ако обичате тези
два картона. Напишете точния си адрес, също и къде работите.
— Аз още не работя. Ученичка съм.
— Тогава напишете адреса на учйлището.
— Къде трябва да напиша адреса?
— Адресът се вписва във втория картон. Там, където е озна-
чено „место работа".
— Бихте ли проверили дали са попълнени правилно?
— Да, всичко е правилно, но този картон не е подписан.
— И той ли трябва да се подпише?
— Да. Ето Ви картата. Носете я винаги когато идвате. Без
нея не се влиза в библиотеката.
— Благодаря. Сега вече може ли да вляза?
— Да, разбира се. Библиотеката днес работи до 19 часа.
Книги се поръчват до 16 часа. В събота поръчки не се изпълняват.
— А за вкъщи книги дават ли се?
— Не се дават, но може да се запазват за другия ден. Повече
информация ще получите в заемната служба.
— Бихте ли ми казали откъде може да мина?
— По този коридор направо. Заемната служба е отсреща.
Вратата е отворена.
— А чантата? С чанта сигурно не бива да се влиза.
— Чантата се оставя на гардероба.
— Благодаря, довиждане.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |-АЛНЯ/-ИЛНЯ |
Ирина взе донесените книги и отиде в | читалнята|.
В| чакалнята| на гарата влязоха трупа екскурзианти.
плавам — плав|алня| чакам — чак|алня|
суша — суш|илня] пера пер|алня|
спя — сп|алня| чета — читГалня|
212
25
1. След занятията по физкултура учениците отидоха
в . ..за да се преоблекат.
В ... на новия детски комплекс децата ее учат
да плуват.
В .... на поликлиниката вече чакаха няколко
пациенти.
В ... на битовия комбинат се работи с нови пе-
рални машини.
Следобед учениците подготвят домашните си
упражнения в .... на училището.
... в новото жилище на Иванови е със северно
изложение.
спалня
съблекалня
пералня
занималня
плавалня
чакалня
2. Къде ще закусим тази сутрин? /закусвалня/
Къде ще се срещнем преди тръгването на влака? /чакалня/
Къде мога да дам ризите си за пране? /пералня/
Откъде може да взема правописен речник? /читалня/
Къде се мият учениците, когато обядват в училище? /умивалня/
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
давам
дам
1. Ирина даде доклада си на учителката по история.
Тя попълни заемната бележка и я даде на гишето.
2. Дай ми, ако обичаш, речника от масата. *
Може ли да ми дадете палтото и чадъра.
3. На гостите дадоха вино и нещо за ядене.
За закуска ще му дам сандвич и чай или прясно мляко.
4. Колко лева дадохте за този куфар?
Толкова пари не давам за една чанта.
5. Родителите не му дават да участвува в екскурзията.
Лекарите не й дават да пуши.
6. Тези дървета са още млади, но дават много плод.
Миналата година земята ни даде обилен плод.
7. Тя даде обещание, че повече няма да закъснява.
/Тя обеща, че повече няма да закъснява./
Художникът даде съгласието си да участвува в изложбата.
8. В края на годината учениците дадоха концерт.
Знаете пи кякви (Ьилми дават тази седмица?
213
25
Замените выделенные выражения по данной модели.
Може ли да дам отговор след няколко дена?
-► Може ли даротговоря]след няколко дена?
Трябва да дадете обяснение пред ръководството.
Щом сме дали обещание, трябва да участвуваме в трудовия ден.
Искам да помисля, преди да дам съгласието си.
Началникът даде заповед да тръгнат веднага.
Кой даде нареждане да се прекрати производството?
214
26
ДВАДЦАТЬ ШЕСТОЙ УРОК
НА СЕЛО
Милена реши да отиде на гости при баба си. Тя отдавна не беше
ходила при нея и знаеше, че баба й ще се зарадва много. Беше й
писала, че ще я посети заедно с приятелката си. Ирина получи разре-
шение от родителите си да отиде с Милена на село.
Двете момичета се приготвиха и тръгнаха още в първия ден на
пролетната ваканция. До Плевен пьтуваха с влак, а после взеха ав-
тобуса за село. В Плевен ги посрещна лелята на Милена. Тя беше
купила билети за автобуса.
Когато двете приятелки пристигнаха в селото, вече се беше мрък-
нало. Баба Елена ги чакаше на спирката. Тя много се зарадва на мо-
мичетата. Веднага ги поведе към къщи. По пътя към дома разпитваше
Милена за родителите й, за Камен, когото отдавна не беше виждала.
Попита Ирина има ли братя и сестри.
Вкъщи баба Елена бързо сложи вечерята. Тя се беше приготвила
за гости. Беше опекла пиле, но гостенките й се зарадваха повече на
питката и на овчето кисело мляко. Бабата го беше подквасила спе-
циално за тях.
След като се навечеряха, те дълго разговаряха, въпреки че бяха
малко изморени от пътуването. Вече се приготвяха да лягат, когато
почука чичото на Милена. Той живееше в съседната къща и беше забе-
лязал, че прозорците на майка му още светят. Той поседя малко и си
тръгна, като обеща на момичетата да ги разведе из кооперативното
стопанство.
1. От една година
От няколко часа
От няколко месеца
От вчера
От една седмица
техният син е войник.
младото семейство живее в ново жилище.
те са на гости при баба Елена.
дъщеря им е студентка.
те са на екскурзия в чужбина.
тя не беше виждала внука си.
2.
Баба Елена има двама синове. Милена е дъщеря
на по-големия й син. По-малкият е .... на Миле-
на.
В Плевен живее лелята на Милена. Тя е . . . . на
майка й.
брат
братовчедка
вуйчо
сестра
215
26
Ирина е сама. Тя няма .... и...Нейният чичо син
е по-малък .... на баща й. Той има две дъщери. чичо
Те са .... на Ирина.
Задача: Борис има две сестри, а те имат по един брат. Колко са
децата в семейството на Борис?
3. в първия ден на пролетта свършва учебната година
През първите дни на есента ще замина в командировка.
последний на зимата ще се обадя по телефона.
ден на месеца децата тръгват на училище
последните на седмицата все още е студено.
дни на лятото ще се проведат ски-състеза-
ния.
4. Составьте предложения со следующими словами и выражениями:
получавам разрешение, вземам автобуса, разпитвам за, слагам ма-
сата, кисело мляко, чичо.
5. Укажите место слов, которые надо вставить в предложения.
Те решиха да отидат на Витоша. /през зимната ваканция/
-► През зимната ваканция те решиха да отидат на Витоша.
Те решиха през зимната ваканция да отидат на Витоша.
Те решиха да отидат на Витоша през зимната ваканция.
Милена замина на гости с приятелката си. /заедно/
Старата жена се зарадва на момичетата. /много/
Те си легнаха, защото бяха изморени. /веднага/
Вечерта автобусът пристигна в селото. /късно/
Баба Елена чакаше на автобусната спирка. /вече/
Те се бяха навечеряли, но седяха край масата. /още/
6. Ответьте на вопросы:
С кого отива Милена на гости при баба си? Кога тръгват
двете момичета? С какво пътуват до Плевен? Кой ги посреща
там? Кога пристигат в селото? Кой ги чака на спйрката? За кого
разпитва бабата? Какво е приготвила баба Елена за гостенките
си? Кога пристига чичото на Елена? Какво обещава той на двете
момичета?
ГРАММАТИКА
ПРОШЕДШЕЕ ПРЕДВАРИТЕЛЬНОЕ ВРЕМЯ /ПЛЮСКВАМПЕРФЕКТ/
Глаголы в прошедшем предварительном времени обозначаю!
предшествовавшее в прошедший момент действие, результат ko i о-
оого был налицо в тот же самый прошлый момент.
216
26
Влакът беше пристигнал /Влакът беше на гарата/; Донесъл бях
нещо и му го дадох.
Когато пристигнаха в сёлото, вече |се беше мръкнало.
Тя го потърси вечерта, но той |беше| вечеГзаминад.
Формы прошедшего предварительного времени образуются от
действительных причастий на -л от основы прошедшего законченного
времени спрягаемого глагола и, прошедшего незаконченного време-
ни вспомогательного глагола |съм|.
ед. ч.
аз |бях| ходи[л|, -а
тй |бёше| ходи[л], -а
той |бёше| ходи[л]
тя |бёше| ходи[ла|
тд |бёше| хдди[лб|
аз |бях| търси| л];-э
тй [бёше| търси[л],-а
той |5ёше| търси
тя | беше| търси [ла]
тд |бёше| търси[лд|
мн. ч. нйе 1бяхме| ходи[лй| ние |бяхме! търси [ли]
вйе 1бяхтё] хдди|лй] вйе |бяхте| търси [ли]
тё [бяха| хАди|лй1 тё |бяха| търси?ли]
7. |закъснея|
8. [дойда!
-► Той беше закъснял за работа. -► Аз бях дошла
Тя .. . . за училище. Ние късно-
Те .. . . за кино. Те ....
Ние . . . . за събранието. То .... на ипеме
Вие . . . . за вечерята. Тя . .;. . nCLDLzV IVlw
Той . . . . за среща. Вие ....'
Аз .. . за влака. Той .... рано
9. Защо не му каза да почака. Вече......../изляза/
-> Вече |беше излязъл|.
Съобщи ли й да дойде? Не, тя вече......./тръгна си/
Защо не дойде на събранието? .... и не влязох. /закъснея/
Защо имаш забележка? Не ... . домашното си. /напиша/
Защо закъсня за работа? .... чадъра си и се връщах да го
взема. /забравя/
Защо не говори с нея? Още не....../върна се/
Защо не отиде с нея на пощата? Не ... . писмото си. /напи
ша/
217
26
10. Аз разбрах, Той видя, че някой .... че някой .... в стаята. /влйзам/ нощната лампа, /взема/
Тя забеляза. че някой .... радиото. /включа/
че някой .... прозореца. /отворя/
че някой .... цветя във вазата. /сложа/
че някой .... в стаята. /пуша/
-* Аз разбрах, че някой |6еше влизал| в стаята.
11. Тя не можа да познае родния си град. Не .... го .... повече
от двайсет години. /виждам/
-► |Не беше| го 1виждала| повече от двайсет години.
Милена беше много гладна. Сутринта не......./закуся/
Навън беше влажно и мокро. През нощта......./вали/
Ирина не можа да влезе в библиотеката....читателската
си карта, /забравя/
Майката се върна вкъщи по-рано.....-гости за вечеря, /по-
каня/
Тя не го чакаше на гарата. Не .... телеграмата ми. /полу-
ча/
Те се върнаха снощи много късно......на кино, /ходя/
Тя получи писмо от чужбина. Писмото .... приятелката
й. /напиша/
12. Стигнали бяхме до спирката, когато дъждът заваля.
-► [Бяхме стигнали, до спирката, когато дъждът заваля.
Когато дъждът заваля, [бяхме стигнали | до спирката.
Приготвила беше вечерята, когато гостите пристигнаха.
Излязла беше до магазина, когато я потърсиха по телефона.
Изминали бяха няколко часа, откакто тя излезе из града.
Прочела беше цяла книга, докато го чакаше да се върне.
Идеала беше да го търси, когато той бил в библиотеката.
3. Тази сутрин Борис закъсня.
Той забрави да заключи врата-
та.
Днес те тръгнаха по-рано на
работа.
Рано сутринта той започна да
чете.
Илия се събуди рано.
Камен отиде в библиотеката.
Борис и Петър заминаха на
бригада.
Вчера също беше закъснял.
Снощи също......
Вчера .... по-късно и не стиг-
наха навреме.
Вчера също .... цял ден.
Вчера сутринта също.....
Преди два часа Ана също . . . .
там.
Колегите им също .... на бри-
гада.
218
26
14. |бях го чел / не бях го чел]
Защо не си знаеше урока? /чета, науча/
-► |Чела| го |бях|, но |не бях| го |научила|.
|Бях| го |чела|, но |не бях| го |научила|.
Защо не предаде молбата? /напиша, донеса/
Преди това не го ли познаваше? /виждам, запознавам се/
Защо не прочете статията в библиотеката? /поръчам, получа/
Защо не сте предали рецензията навреме? /започна, завърша/
Защо не му оставихте книгите? /приготвя, донеса/
Защо си оставила вратата отворена? /затворя, заключа/
15. Задайте вопросы:
Не носех парите в себе си. /забравя/
-► Защо, |забравил ли| ги [беше)?
Не можех да си намеря ключа, /загубя/ Защо,.......
Чадърът ми не можеше да се отвори, /счупя/ Защо,........
Тогава той не ми говореше. /скарам се/ Защо,......
Гостите вече ги нямаше. /отйда/ Защо, ....
Не можах да купя билети за кино, /свърша се/ Защо,......
16. Из текста „На село" выпишите глаголы в прошедшем предвари-
тельном времени и охарактеризуйте их.
-► не беше ходила — 3 л., ед. ч. — ходя
17. [гледал го бях / не бях го гледал I
Преди това не беше ли гледала
този фйлм?
Не бяхте ли получили моето
писмо?
Когато излезе, не беше ли за-
творила прозореца?
Тогава още не бяха ли изпрати-
ли телеграмата?
Не бях ли дал първата молба
навреме?
Не бяхте ли получили изпрате-
ните покани?
Не бяхте ли му казали за съ-
бранието?
Не беше ли й купил билети за
театър?
Не бяхте ли им съобщили на-
време?
-► Гледала Irol бях.
Бях Irol гледала.
Не бях Irol гледала.
-► Казали [му| бяхме.
Не бяхме [му] казали.
219
26
18. Чичото: — Готови ли сте да тръгваме?
Момичетата: — Отдавна сме се приготвили.
Бабата: — Когато се събудих, те вече бяха станали.
Чичото: — Значи можем да тръгваме. Качвайте се в ко-
лата.
Ирина: — Далече ли е?
Чичото: — Стопанският двор не е далече, но аз ще ви водя
и на полето. Първо ще минем през съседното село, където е уп-
равление™ на аграрно-промишления комплекс.
Милена: — Ще минем ли край птицефермата?
Чичото: — Птицефермата вече я няма. От миналата година
изградихме птицекомбинат. Като излезем от селото, ще го ви-
дите.
Милена: — Тези градини по-рано ги нямаше, нали? Или аз
съм ги забравила?
Чичото: — Нямаше ги. Това са праскови, а горе са ябълкц-
те. Когато цъфнат, са много красиви.
Ирина: — Но сигурно са по-хубави, когато узреят.
Чичото: — Права си. Миналата година бяха родили много.
Милена: — Идват ли при вас бригадири да помагат?
Чичото: — Идват, но обикновено йскаме бригади, когато
узрее гроздето. Миналата есен бяха дошли студенти. Много до-
бра работа свършиха. Ето че стигнахме.
Ирина: — Че това село ли е? То прилича на град.
Чичото: — Сега ще влезем в ресторанта да закусим. После
аз ще отида на кратко съвещание, пък вие през това време ще
разгледате центъра на селото. Може да влезете в младежкия дом
или в клуба, а после да се разходите по магазините. В десет и
половина ще се чакаме тук.
Момичетата: — Добре, довиждане.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ОТГЛАГОЛЬНЫЕ СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ f-НИЕ |
Ирина получи [разрешение да отиде с Милена на село.
Той получи |съобщение! да изпрати рецензията до края на месеца.
закъснея — закъсне|ниё]
въстана — въста|ниё]
изпълця — изпълнеГние]
обещая — обеща |ние|
реша — реше|ние|
мълча — мълча[ние]
възхитя — възхище[нйё|
посетя — посеще|ние|
освободя — освобождение!
заблудя се — заблуждениеI
220
26
1. — Знаете ли дали влакът има . . . .?
— Не мога да Ви кажа. Не зная кога трябва
да пристигнем според......
В празничните дни .... по пътищата е много
интензивно и затова трябва да карате колата с по-
вишено ....
Според .... пътят в този участък е затворен.
Решихме да отложим .... за другата седмица.
съобщенйе
движение
посещение
закъснение
разписание
внимание
2. Ирина обеща да помогне на майка си при пазаруването, но не
изпълни .... си.
-► Ирина обеща да помогне на майка си при пазаруването, но не
изпълни |обещанието| си.
Вчера съобщиха за посещението на изложбата. Не чу ли . . . .?
На събранието предложиха да се помага на младите работници.
Всички гласуваха за ....
Той реши, че няма да участвува в състезанието, и не иска да про-
мени .... си.
Гостите посетиха археологическия музей. Те останаха много до-
волни от .... на музея.
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
заключвам
заключа
Не забравяй да заключит вратата, преди да излезеш!
Тази врата не може да се заключи.
Не заключвайте вратата, докато не се върнем!
Той заключи, но остави ключа на вратата.
заключавам
заключа
От писмото му заключавам, че няма да дойде през лятото.
От разгледаните примери заключаваме, че направеният извод е
неправилен.
[заключавам f заключвамд
Не ... . вратата, защото аз излизам без ключ!
От отговора му . . . ., че не е доволен от работата ми.
С този ключ се ... . много трудно.
Не ... . куфара, преди да проверя дали не съм забравил нещо.
От направените изказвания . . . ., че трябва да променим решение-
то си.
221
27
ДВАДЦАТЬ СЕДЬМОЙ УРОК
УРОК ПО ИСТОРИЯ
Ирина и Милена учат заедно по история. Тази година те изучават
старата история на България. За утре имат много интересен урок за
славяните, конто са населявали Балканския полуостров преди идване-
то на прабългарите:
ОБРАЗУВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Славяните и прабългарите имали в лицето на Византия опасен
и силен противник. В продължение на десетина години хан Аспарух
нападал византийските земи на юг от Дунава. През 680 година визан-
тийците предприели голям поход на север, за да спрат нападенията на
прабългарите и славяните. Византийската войска преминала Дунава и
обсадила българите, но скоро била разбита. Прабългарите преследва-
ли византийците чак до Дунава, навлезли в Добруджа и завзели всич-
ки византийски владения на север от Стара планина. За защита на
новите земи и за обща борба срещу Византия прабългарите се обеди-
нили с тукашните осем славянски племена в една държава.
На следната 681 година войната продължила на юг от Стара пла-
нина. Византийците били разбити отново и поискали мир. През лято-
то на 681 година мирът бил сключен. Византия признала създаването
на българската държава и се отказала от земите си на север от Стара
планина. Задължила се и да плаща годишен данък на българския хан.
Българската държава обхващала огромни територии. На юг гра-
ницата с Византия минавала по Стара планина. На запад съседи на
България били аварите, като граничната линия достигала до Карпа-
тите. На изток българската държава опирала в Черно море, а на севе-
роизток до река Днепър.
Начело на държавата застанал вождът на прабългарите — хан
Аспарух. Затова той е известен и като създател на българската държа-
ва. За столица било избрано селището Плиска — близо до днешния
Шумен. Името България държавата получила от прабългарите. Ези-
кът на славяните пък станал общ език за всички поданици на тази
държава.
222
27
1. Закончите предложения, отвечая на вопросы.
През 680 година византийците предприели /какво?/...
—► През 680 година византийците предприели голям поход на север.
Прабългарите преследвали византийците /докъде?/........
През 681 година войната продължила /къде?/.....
Византия се задължила да плаща годишен данък /на кого?/...
На юг границата с Византия минавала /къде?/....
Езикът на славяните станал общ език /за кого/..
Хан Аспарух е известен и като /какъв?/...
2. Византийската войска обсадила
българите,
Прабългарите се обединили със
славянските племена,
Византийците били разбити
Византия признала българската
държава
Прабългарите стигнали чак до
Дунава
Българската държава достигала
на юг до ( тара планина,
а на йзток опирала в Черно
море.
и навлезли в Добруджа.
и се отказала от земите си
на север от Стара планина.
но скоро била разбита.
и поискали мир.
за да се борят срещу Византия
3. Составьте предложения со следующими словами и выражениями:
предприемам нападение, достигам до, сключвам мир, обхващам,
гранича, стон начело, известен съм, признавам.
4. Вместо точек вставьте пропущенные предлоги.
Хан Аспарух нападал византийските земи на юг ... . Дунава.
През 860 година византийците предприели голям поход .... се-
вер. Прабългарите преследвали византийците чак .... Дунава и
навлезли .... Добруджа. През следната 681 година войната про-
дължила .... юг ... . Стара планина. На юг границата с Византия
минавала .... Стара планина. На запад граничната линия дости-
гала .... Карпатите. На йзток българската държава опирала . ...
Черно море, а на североизток .... река Днепър.
5. Ответьте на вопросы:
Какво учат Ирина и Милена? Какво прочитат в една от кни-
гите? Защо византийците предприемат поход на север през 680 го-
дина? Докъде прабългарите преследват византийските войски? За-
що прабългарите се обединяват със славянските племена? Кога
Византия признава създаването на българската държава? Докъде
достига българската държава на юг? Кои са западните съседи на
държавата? Кой застава начело на държавата? Коя е първата бъл-
гарска столица?
223
27
6. Расскажите об образовании болгарского государства по данному
плану.
1. Нападения на прабългарите на юг от Дунава и на визан-
тийците на север от Дунава.
2. Съюз между прабългарите и славянските племена.
3. Признаване на българската държава от Византия.
4. Граници н^ българската държава.
5. Хан Аспарух — създател на българската държава.
ГРАММАТИКА
ФОРМЫ ГЛАГОЛЬНОГО ПЕРЕСКАЗЫВАНИЯ
Формы глагольного пересказывания обозначают, что говоря-
щий не был свидетелем действия, а сообщает о нем с чужих слов.
1. Прочитайте и сравните.
Съседката на Ирина имаше
две дъщери. Едната беше ученич-
ка, а другата ходеше в детската
градина. Ирина много обичаше
малката Биляна. Често я водеше
със себе си на разходка. Четеше й
интересни приказки.
РДсла в едно село хубава мо-
ма Богданка. Тя била едничка на
баща и майка и не била научена
да работи. Почнали да идват да я
искат за снаха. Майка й на всички
казвала, че Богданка не е научена
да работи.
Формы глагольного пересказывания образуются от действи-
тельных причастий прошедшего времени спрягаемого глагола и вспо-
могательного глагола |съм|, который не употребляется в 3 лице
единственного и множественного числа.
Образование
Формы Формы
изьявительного глагольного
наклонения пересказывания
Настоящее время
Действительное причастие от ос-
новы прошедшего незаконченно-
го времени /имперфектной осно-
вы/ 4- съм в настоящем времени
гяша
пйшеш
пйше
пйшем
пйшете
пйшат
пйшещ [СЪМ]
пйшещ [СИ|
пйшещ
пйшерги] [СМС]
пйше[ли| [сте]
пйшертй]
224
27
Будущее время
Настоящее время спрягаемого -ще пйша глагола + формы пересказыва- ще пйшеш ния глагола [ща| ще пйше , ще пйшем ще пйшете ще пйшат шял съм! да пйша
щял ей да пйшеш
_щял] да пйше !шёлй сме!да пйшем 1шёли сте!да пишете |щёли| да пйшат
7. Передайте содержание следующих предложении с чужих слов.
Милена и Ирина учат заедно. -► Учителят каза, че Милена и
Те се подготвят старателно по Ирина | учели| заедно. [Подгот-
история. Милена взема допъл- вяли се].....................
нителна литература от майка
си. Момичетата проявяват ин-
терес към миналото на Бълга-
рия. Винаги участвуват в екс-
курзиите до исторически места,
гледат документални фи л ми.
8. Передайте содержание следующих предложений с чужих слов.
Свен и Камен днес ще посетят
археологическия музей. Те ще
се срещнат в 15 часа пред му-
зея. Камен ще излезе по-рано от
къщи, защото първо ще мине да
занесе един учебник на Илия.
Илия скоро ще се явява на из-
пит и трябва да чете усилено.
После Камен ще се качи в трам-
вая и ще слезе на площад „Ле-
нин“.
Милена каза на майка си, че
днес Свен и Камен |щели| [да]
| посетят! археологическия му-
зей. Камен |щял да излезе | по-
рано, .......................
Образование
Формы Формы
изъявительного глагольного
наклонения пересказывания
Прошедшее законченное время
Действительное причастие от ос-
новы прошедшего законченного
времени /аористной основы/
в наст, времени
писах
писа
писа
писахме
писахте
писаха
пйса[л] [съм]
пйса[Л] [си]
пйсаЩ
пйса[лй] [смё]
пйса[лй] |стё]
пйса[лй]
27
Действительное причастие от ос-
новы прошедшего незаконченно-
го времени /имперфектной осно-
вы/ -Ноъм| в наст, времени
Прошедшее незаконченное время
пишех пйше[д] 1съм1
пишете пйшеШ Ы
пишете пйшеЫ
пишехме пйше[лй 1сме1
пишехте пйшекди! LcieJ
пишеха пйшеЬди]
9.
Передайте содержание следующих предложений .
Милена днес се върна по-рано
от училище. Каза на майка си,
че следобед ще ходи на практи-
ка. Наобядва се набързо, пригот-
ви се и излезе. След Малко Ири-
на се обади по телефона и потър-
си Милена. Майката си спомни,
че Ирина е в друг клас и затова
днес не е на практика.
Когато бащата на Милена си
дойде от работа, майка й му
обясни, че Милена днес feel
[върнала! по-рано от училище.
! Казала 1й, че ...............
10. Употребите в отрывке глаголы в изъявительном наклонении.
На следната 681 година война—►
та продължила на юг от Стара
планина. Византийците били
разбити отново и поискали мир.
През лятото на 681 година ми-
рът бил сключен. Византия при-
знала създаването на българ-
ската държава и се отказала от
земите си на север от Стара
планина. Задължила се да пла-
ща годишен данък на българ-
ския хан.
На следната година войната
продължи на юг от Стара пла-
нина. Византийците бяха раз-
бити отново и .............
226
27
Образование Формы изъявительного Формы глагольного наклонения пересказывания
Действительное причастие от ос- новы прошедше- го законченно- го времени /ао- риста/ + форма- пересказывания глагола |съМ Прошедшее неопределенное время писал съм ГбйЗ [сый пйсал пйсал 1съм_ ifikai писал си ГбйД Гей пйсал пйсал Гей ЪйД писал е . L6£jj пйсал пйсал 1бйл1 писали сме билй [см^ пйсали пйсали |смё] [билй! писали сте 'билй1 ст^ пйсали пйсали Гстё! билй писали са !били пйсали пйсали 1билй1
Прошедшее предварительное время
Действительное
причастие от ос-
новы прошедше-
го законченно-
го времени /ао-
риста/ + форма
пересказывания
। лагола |съм|
бях писал
беше писал
беше писал
бяхме писали
бяхте писали
бяха писали
писал бях
писал беше
писал беше
писали бяхме
писали бяхте
писали бяха
Гбил! 1съм писал
I бйл| Гей] пйсал
I бйл| пйсал
[ойлЗ [сме! пйсали
|5илй| [стё] пйсали
|билй| пйсали
пйсал ГсыйкбйД
пйсал Гей ^бйл)
пйсал бил
пйсали Гсм^Гбили!
пйсали fefd Гбилй
пйсали [бил§
II. Илия е написал писмо и е отишъД да го пусне^_________
-► Борис каза, че Илия Гбил написал; писмо и |бил отишъл! да го
пусне.
Мария е взела изпита си по математика. Борис каза, че.....
Вчера той се е върнал от морето. Борис каза, че....
Те са получили ново жилище. Борис каза, че.....
Вие сте гледали новия фйлм. Борис каза, че.....
Ние сме си купили билети за кино. Борис каза, че.....
227
27
12. Аз не бях се обаждал по телефона.
-► Чавдар казал, че |съм се бил обаждал| по телефона.
Ана не беше взела книгата от библиотеката. Чавдар казал,
че....
Те не бяха отключвали вратата. Чавдар казал, че те..
Той не беше взел изпита си по физика. Чавдар казал, че...
Тя не беше изгубила паспорта си. Чавдар казал, че...
Те не бяха заминали на почивка. Чавдар казал, че....
Ние не бяхме намерили билети за театър. Чавдар казал, че...
13. Постройте диалоги по указанному образцу, употребляя собственные
имена существительные Пловдив, Русе, Варна, Свищов, Плевен, Со-
фия.
— Знаеш ли, че Асен бил от Пловдив?
— От Пловдив ли? Аз мислех, че е от Русе.
— Той живял известно време в Русе, но бил роден в Пловдив.
14. Найдите формы глагольного пересказывания. Объясните, почему в
некоторых случаях употреблено настоящее время.
В образуването на българската държава взели участие осем
славянски племена, обединени в голям племенен съюз. Земята на
прабългарите, кеято се простирала по двата бряга на река Дунав,
се наричала България. Общата държава обединила прабългарите
и славянския племенен съюз. Затова тя е известна още и като сла-
вяно-българска държава. Образуването на българската държава е
събитие с огромно значение. България е първата славянска дър-
жава. Още от времето на своето създаване тя става голям култу-
рен център.
15. Византийците .... опасен противник на славяните и прабългари-
те. /съм/
-► Византийците били опасен противник на славяните и прабългари-
те.
Хан Аспарух .... византийскиге земи на юг от Дунава. /нападам/
Византийската войска .... да премине Дунава. /успея/
Прабългарите .... всички византийски владения на север от Ста-
ра планина. /завзема/
Византия .... създаването на българската държава. /призная/
Българската държава .... обширни територии. /заемам/
Начело на държавата .... хан Аспарух. /застана/
228
27
16. Борис се разсърди на Мария. -► Знаеш ли, че Борис |и] се бил
разсърдил?
Знаеш ли, че Борис бил [й] се
разсърдил?
Ана заведе гостите си на ресто- Знаеш ли, че
рант. Знаеш ли, че
Димитрови поканиха Свен на Знаеш ли, че
гости. Знаеш ли, че
Петър намери паспорта си. Знаеш ли, че
Знаеш ли, че
Те смениха жилището си. Знаеш ли, че
Знаеш ли, че
Той предаде проекта си. Знаеш ли, че
Знаеш ли, че
17. Бил си записал медицина. Вярно ли е?
Не, |записах! биология, а не медицина.
Милена ходела миналата година на плуване. Вярно ли е? Не,
Милена .... на кънки, а не на плуване.
Щял си да заминаваш в чужбина. Вярно ли е? Не, .... в ко-
мандировка, а не в чужбина.
Вие сте били на почивка. Вярно ли е? Не, .... на гости, а не
на почивка.
Те ходили на море. Вярно ли е? Не, те .... на планина, а не
на море.
Говорили сте били с директора за новите задачи. Вярно ли е?
Не, .... не с директора, а със заместника му.
Бил си купил билети за кино. Вярно ли е? Не, .... билети за
мач, а не за кино.
18. — Искала си да говориш с мене. За какво става въпрос?
— Ймах да пиша доклад и исках да ми помогнеш, но вече го
написах.
— Майка ти ми каза, че си го преписала на машина. Дай да
видим какво се е получило?
— Докладът не е у мене. Дадох го на Милена. Майка й ще
го прочёте.
— Дала си го на Димитрова? Защо не на мене?
— Тя знаеше, че пиша доклад, беше ми препоръчала литера-
тура. Аз исках да поговоря и с тебе, но ти беше зает.
— Зает съм бил. И да съм зает, ще намеря време. Димитрова
да не е по-свободна?
— Тя сама предложи да ми помогне. Милена й казала, че
имам доклад.
229
27
— Какво прави Милена? Отдавна не е идеала у нас.
— Тя идва, но ти не си я виждал. Ние често се подготвяме
заедно за училище.
— Щели сте да ходите в неделя на Витоша. Разбрах от майка
ти. Ако искате, мога да ви закарам с колата:
— До „Златните мостове" може. Няма ли да ми дадеш пари?
— Не си ли взела от майка си?
— Сега искам от тебе. После да не се сърдиш, че съм искала
само от майка си.
— Хайде, не хитрувай, вземи!
— Благодаря.
СЛОВООБРАЗрВАНИЕ
ОТГЛАГОЛЬНЫЕ ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ
С СУФФИКСОМ | -НЕ|
Славяните населявали Балканския полуостров преди [йдванёто!
на прабългарите.'
Византия признала[сьздаванёто] на българската държава и се от-
казала от земите си на север от Стара планина.
идвам — идва[нё]
чета — чете[нё!
плащам — плаща[нё|
преминавам — преминава|нё]
преследвам — преследва|не|
пиша — писа[нё]
[ЗапомнитёГ]
Глаголы сор. вида — суф. |-ние|
реша — решеГнйё]
освободя — освобожде[нйё!
продължа — продълже[нйё1
призная — призна[нйё!
| Глаголы несов. вида — суф. |-не
решавам — решаваГнё]
освобождавам — освобождава|не |
продължавам — продължава[нё]
признавам — признава[не!
1. • Прабългарите се обединяват със славянските племена и об-
разуват една държава. Византия признава образуването на държа-
вата.
Всяка година учениците провеждат екскурзия из страната. То-
зи път за .... на екскурзията отговаря учителят по география.
Вече две седмици той превежда една статия...на тази ста-
тия се оказа много трудно.
Колективът на завода посреща тържествено младите работ-
ници. На тържественото .... присъствува ръководството на заво-
да.
На 24 май се празнува денят на българската писменост и кул-
тура.
За .... на 24 май се подготвят всички училища.
230
27
2. Влакът пристига след десет минути. До пристигането на влака
има десет минути.
Представлението започва след един час. До .... на представ-
лението остава един час.
Самолетът излита след 40 минути. До .... на самолета има
още 40 минути.
Мария завършва следването си след една година. До .... на
нейното следване остава една година.
Учебната година приключва след две седмици. Две седмици
остават до .... на учебната година.
Автобусът за Самоков тръгва след 20 минути. До .... на ав-
тобуса остават само 20 минути.
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
хващам
хвана
1. Детето хвана старата жена за ръката и й помогна да пресече ули-
цата.
Хвани масата от другата страна и ми помогни да я преместим!
Той хвана дръжката на вратата, но не отвори, защото чу някакъв
шум.
2. Крадецът тичаше все по-бавно и скоро успяха да го хванат.
Милиционерът хвана двама пияни, конто пресичаха неправилно
улицата.
3. Този куфар няма да хване целия ти багаж.
Чантата ми може да хване само два Килограма ябълки.
4. Хванаха ги, като отключват една чужда кола.
Два пъти го хванах в лъжа и вече не му вярвам.
Хванаха го, като изнася книги от библиотеката.
5. По цял ден не хващаш книга, а йскаш да си добър ученик.
Някога той беше цигулар, но от няколко години не е хващал ци-
гулка.
6. Те не бяха обядвали и виното бързо ги хвана.
Когато ракията го хвана, т^й изведнъж се развесели.
7. Мислеше, че го е хванал грип, но се оказа само хрема.
Защо обичаш да се хвалиш, че болеет не те хваща.
8. През нощта беше студено и реката беше хванала тънък лед.
Библиотеката не е чистена отдавна и книгите са хванали прах.
231
27
9. Не успяхме да хванем влака и отложихме пътуването за вечерта.
Ако не хванете автобуса, може да пътувате с трамвая.
10. Лъжата му не хвана.
11. хваща ме страх — страхувам се
срам — срамувам се
яд — ядосвам се
не ме хваща сън — не мога да спя
Почаках известно време, но ме хвана яд и си тръгнах.
-► Почаках известно време, но се ядосах и си тръгнах.
Работата върви много бавно и ме хваща страх, че няма да успея.
Тя замълча, защото я хвана срам, че лъже.
Детето беше само и го хвана страх, че майка му може да закъснее.
По цяла нощ не го хваща сън, но не иска да признае, че е виновен.
232
28
ДВАДЦАТЬ ВОСЬМОЙ УРОК
ПРИКАЗКА
Съседката на Ирина има две дъщери. Едната ходи на училище,
а другата посещава детската градина. Ирина много обича малката
Биляна. Често я води със себе си на разходка. Днес бяха оставили
момиченцето при Ирина. То поиска от нея да му прочете приказка.
Ирина намери сборник с приказки и зачете.
КОЙТО НЕ РАБОТИ, НЕ ТРЯБВА ДА ЯДЕ
Расла в едно село хубава мома Богданка. Тя била едничка на
баща и майка и не била научена да работа. Почнали да идват да я
искат за снаха. Майка й на всички казвала:
— Нашата Богданка не е научена да работи.
Щом чуели това, всички си отивали.
Веднъж дошъл един старец и казал:
— Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я взема за снаха.
И на него майката отговорила:
— Нашата дъщеря нищо не знае да работи.
— Нищо — рекъл старецът. — У нас никой никого не кара да
работи. Който не иска да работи — така си седи.
След седмица направили сватбата.
На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само
Богданка седяла пременена и нищо не работела.
Събрали се за обед. Седнали на трапезата. Богданка седяла на-
страна и чакала да я поканят. Другите снахи донесли яденето, сложи-
ли пред свекъра голяма пита хляб. Той разчупил питата на толкова
парчета, колкото души били на трапезата.
— А на Богданка? — попитала свекървата.
— Тя не е гладна — отвърнал свекърът. — Когато човек не рабо-
ти, не огладнява.
След обеда всички пак започнали работа. Богданка седяла и нищо
не правела. *
Вечерта свекърът пак разчупил питата на толкова парчета, колко-
то души били на трапезата.
— А на Богданка? — рекла свекървата.
— Тя не е гладна — отговорил свекърът. — Който не работи, не
огладнява.
233
28
Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден, па
легнали и скоро заспали.
Легнала и Богданка, но не могла да заспи. Едва дочакала да се
съмне. Станала тихичко, измила си очите, помела двора, издоила кра-
вата.
Станали и другите, видели какво е направила Богданка, спогледа-
ли се и се усмихнали.
На обед Богданка сложила трапезата и седнала наред с всички.
Свекърът разчупил питата, подал най-голямото парче на Богданка и
рекъл.
— Ти, Богданке, днес работи най-много от всички. Ето и на тебе
от питата.
Изминали две седмици. Богданка по цял ден работела.
На третата седмица дошли на гости майка й и баща й. Всички
излезли да ги посрещнат. Богданка изтичала най-напред, отворила
портите и извикала:
— Мамо, тате, слизайте по-скоро от колата и се залавяйте на
работа. Тук не е като у нас... Тук, който не работи, не му дават да
яде.
1. Уговорили се кой какво ще се обади.
Пресметнали кой къде трябва да постъпи.
Разбрали се кой колко ще тръгне на другия ден.
Решили кой как трябва да заплати.
кой кога да пренощува.
кой на кого ще работи на другия ден.
2. Закончите предложения.
Богданка била много хубава, но не била научена да....
Почнали да идват да.....
Майката казвала, че Богданка не знае да....
У нас никой никого не кара да.....
Богданка седяла настрана и чакала да...
Легнала и Богданка, но не Могла да.....
Тя едва дочакала да.....
Богданка извикала на майка си и на баща си да ...
3. Определите место слов, которые надо вставить в предложения.
Дошъл един старец и казал, /веднъж/
-► Дошъл веднъж един старец и казал.
Веднъж дошъл един старец и казал.
Почнали да идват да искат Богданка за снаха. /оттук-оттам/
На другия ден всички се заловили за работа, /веднага/
Всички седнали на трапезата. /вечерта/
234
28
Богданка седяла и чакала да я поканят. /настрана/
Всички излезли да ги посрещнат. /на двора/
Слизайте от колата и се залавяйте за работа, /по-скоро/
4.
[Толкова!— ЕсолкоТб]
|колкото|— (толкова!
Той заплатил . . ._ • му поискали.
-► Той заплатил [толкова], |сол~кото| му поискали.
... . по-дълго чакаше, .... по-нетърпелив ставаше.
-► [Колкото! по-дълго чакаше, [толкова] по-нетърпелив ставаше.
Той разчупил питата на .... парчета, .... души имало на
трапезата.
.... пари беше взел от приятеля си, ... . трябваше да му
върне.
Той купи .... подаръци, . . . бяха му поръчали.
.... писма беше изпратила, .... отговори очакваше да по-
лучи.
Старата жена бързаше . ..., .... позволяваха силите й.
.... по-голяма ставаше, .... повече се радваха родителите й.
5. Ответьте на вопросы.
Коя приказка разказва Ирина на детето? Защо Богданка не
работи? Какво казвала майката на всички, конто я искали за сна-
ха? Защо старецът се съгласил да вземе Богданка за снаха? Какво
се случило след сватбата? Защо Богданка не получила хляб? Как-
во разбрала тя? Какво направила на другата сутрин? Как посрещ-
нала Богданка родителите си?
6. Расскажите сказку по плану.
1. Богданка не е научена да работи.
2. Старецът взема Богданка за снаха.
3. Богданка не работи и „не огладнява“.
4. Снахата започва да работи.
5. Богданка посреща родителите си.
ГРАММАТИКА
ОТРИЦАТЕЛЬНЫЕ, ОПРЕДЕЛИТЕЛЬНЫЕ И ОТНОСИТЕЛЬНЫЕ
МЕСТОИМЕНИЯ
Отрицательные местоимения образуются от вопросительных при
помощи частицы [ни}.
235
28
Виды Единственное число Множественное
_______________________ число
м. р. ж. р. ср. р.
Для лиц и предметов [ни] кой [ни] коя [нй!кое
Для признаков |ни]какъв [ни] каква (ни! какво
Для принадлежности [ни]чий [ни] чия ЕЗчие
[нй!кои
[нй!какви
[нй1чии
Для количества
[нй]колко
Дай ми, моля те, молива от->
масата.
Не си ли взела речника от бю-
рото?
Погледни. ако обичаш, дали
имаме писмо.
Търси те една студентка от Ру-
се.
Ти ли си оставил тези вестници
на библиотеката?
Купи ли билети за филма?
Искаш ли да играем шах?
На' масата няма |никакъв! мо-
лив.
Не съм взела .... речник.
Аз не чакам .... писмо.
Не познавам .... студентка от
Русе.
Не съм оставял .... вестници.
Не можах да намеря .... биле-
ти.
Нямам .... свободно време.
8. [ня]кой —|нй|кои |нё]що — [ни1що [ня>акъв— йй|какъв [ня|колко — йи]колко
Има ли нещо за пиене?
Дай ми някаква книга за чете-
не.
Търсил ли ме е някой?
Имаш ли няколко стотинки за
телефон?
Избра ли някакъв подарък за
приятелката си?
В момента няма |нищо| за пие-
не.
Нямам .... интересна книга.
Днес .... не те е търсил.
Вече нямам.....Преди малко
се обаждах по телефона.
Не, не можах да избера ....
подарък.
236
28
Провери да не си забравил не- .... не съм забравил.
що.
Някои ще те търси ли следо- .... няма да ме търси.
бед.
Отрицательные местоимения употребляются только с отрица-
тельной формой глагола.
9. Вместо точек вставьте отрицательные местоимения.
Богданка не можела .... да работи.
-► Богданка не можела [нищо; да работи.
.... не искал да я вземе за жена.
Старецът не й дал . . . . съвет, но я оставил гладна.
.... не я поканил на трапезата.
Богданка не получила .... вечеря.
Богданка не казала .... и си легнала гладна.
... не карал Богданка насила да работи.
________ ,__________ ;иа никогсг
[никои] [никого! /никому/
Никой никою не кара да работи.
На никого нищо не казва. /Никому нищо не казва/.
10. Не познавам .... в този град.
-* Не познавам [никого] в този град
.... не дойде да ги безпокои.
Той не пожела да помогне....
.... нищо не сме съобщавали.
Аз позвъних пак, но .... не се обади.
По улицата има хора, но на спйрката не виждам .....
.... не го попита защо е дошъл.
.... от гостите не закъсня.
Той не можа да познае .... от гостите.
11. Вместо точек вставьте отрицательные местоимения для лиц и нуж-
ный предлог.
Не поисках речник . . . ., защото си купих.
-► Не поисках речник от никого, защото си купих.
Не съм разговарял още .... за този проект.
237
28
Вече .... не очаквам писмо.
Аз не съм го запознавала .... от колегите си.
Тя никога не се безпокои.....
Той не обеща ...., че ще дойде.
Никой .... не ми е говорил.
ОПРЕДЕЛИТЕЛЬНЫЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Виды Единственное число М ножественное число
м. р. Ж. ] р. ср. р.
Для лиц и [ 'вей ки вся! ка 1 вей ко |всйчки
предметов |вся| крй вей коя 1 вей кое /всякой/
Для признаков I вся какъв вей каква вей какво вей какви
Для количества |_ВСИ] чкия/т/ вей) чката 1 вей чко/то/ |всй| чки/те/
12. Майката на .... казвала, че Богданка не може да работи.
Майката на | всички казвала, че Богданка не може да работи.
Щом чуели това, .... си отивали.
Богданка седнала на трапезата наред с....
Тя свършила .... сама.
На другия ден тя работала повече от......
.... получил по едно парче от питата.
13. През .... време той седеше настрана и само слушаше.
-* През всичкото! време той седеше настрана и само слушаше.
.... вода беше изтекла.
Дадохме си .... пари за този подарък.
.... билети бяха вече продадени.
Той викаше за помощ с . . . . сил и.
.... студенти отидоха на бригада.
За един миг той изгуби .... си богатство.
238
28
ОТНОСИТЕЛЬНЫЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Образуются от вопросительных местоимений при помощи части-
цы I -fol :
Виды Единственное число М ножественно е число
м р. ж. р. ср. р.
Для лиц и предметов Для признаков Для принадлежности койСтЗ какъвЕЕЗ чийЕтЗ кояГтЗ какваЕго] чияГто! коё( то кой то! какво! то каквйта чиё1то! чийто!
Для количества колко то
14. Выучите наизусть. \
Който не работи, не трябва да яде.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който се учи, той ще сполучи.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не у мира... “
Христо Ботев
15. Биляна хареса приказката, L. .. Ирина и прочете.
-► Биляна хареса приказката, I коятЗ Ирина й прочете.
Писмото, .... Свен получи, е от родителите му.
Филмът, .... снощи гледахме, не беше интересен.
Туристите, .... пристигат довечера, ще посетят храма паметник
„Александър Невски“.
Съобщението, .... предадохме, се отнася за всички.
Мачът, .... искаш да гледаш, започва след десет минути.
Той благодари за подаръка, .... му бяха изпратили.
16. I който!
I.KOrQld
1на когото!
/комутд/
239
28
Познаваш ли младежа, .... разговаря Мария?
-► Познаваш ли младежа, Гс когото| разговаря Мария?
Старецът, .... купих старите книги, бил учител по история.
Този е лекарят, . .. ., ти говорих вчера.
Идва да те търси студентът, . . . . ти чакаше снощи.
Пак идва да те търси студентът, .... те чакаше снощи.
Зъболекарят, .... ходя, е много добър специалист.
Срещнахме се с работника, .... бяха дали награда.
Инженерът, .... ходим на практика, заминал за чужбина.
17. Филмът, .... заглавие не си спомням, беше френски.
-♦ Филмът, | чието| заглавие не си спомням, беше френски.
Христо Ботев,.... стихове знае всеки българин, загива много
млад.
Разказът, .... съдържание ми направи силно впечатление, е
преведен от руски.
Приказката, .... край беше трагичен, не хареса на детето.
Работниците, .... постижения бяха най-големи, получиха на-
града.
В стаята, .... прозорци все още светят, живеят Илия и Борис.
18. — Защо не четеш? Свърши ли приказката?
— Свърши. Хареса ли ти?
— Хареса ми, но и ти като мама четеш приказките. Не знаеш
ли, че приказките се разказват?
— Когато са написани, може и да се четат.
— Аз не мога да чета приказки. Мога само да ги слушам.
— Когато тръгнеш на училище, ще можеш да си четеш сама
— А ще мога ли на другите да чета?
— Ще можеш, разбира се. На кого най-много йскаш да четеш
приказки? Сигурно на баба си.
— Не, на татко.
— Защо? Той ли ти разказва най-често приказки?
— Не, той ми купува грамофонни плочи с много хубави при-
казки и разкази.
240
28
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С УМЕНЬШИТЕЛЬНЫМИ
СУФФИКСАМИ
Мария сложи малкото си[сёстричё] на едно |столче| и му даде да
разглежда детска |книжка| с [картинки],
мужской род
П-чё, брат — брат[чё]
зъб — зъб[чё|
мост — мостГче!
|Тёц| хляб — хлеб[ёц|
лист — лист]ец]
вятър — ветр[ёц]
брат — брат|ец[
камък — кймъч[ё]
юнак — юнач[е]
петел — петл[е]
средний род
рце| село — селДё]
вино — винИё|
писмо — писъм§е|
колело — колелГцё]
|-енце| лете — детинце]
момче — момч[ёнцё!
пиле — пил1енце]
куче — куч|енце]
ухо — уш|енце]
Рчё]
|-иче|
женский род
рйца|
рка|
рйчка]
сестра — сестр]ица| майка — майч]йца] сянка — сенч|ица| картина — картинГка] книга — кни|жка линия — линий Rai вода — вод|ичка|
глава — - глав|ичка|
стая — ста|ичка]
сестра — сестрГичка!
девойка — девойч@
змия — змий|че|
сестра — сестоВГчё!
Имена существительные с уменьшительными суффиксами,
оканчивающиеся на R aj % являются существительными женского ро-
да, а оканчивающиеся на g — существительными среднего рода,
независимо от рода исходной формы, например, брат /м. р./, но
братче /ср. р./, сестра /ж. р./ — сестриче /ср. р./.
1. Бащата на Борис е роден в малко планинско село.
-► Той говори често за родното си (селце|.
Братьт на Елена е още много малък. Елена разказва приказки
на малкото си......
16
241
28
Пред къщата засадиха малка цветна градина. Всички се гри-
жат за цветната.....
На Биляна подариха малък детски стол. Тя обича да седи на
малкото си......
Вляво от пътя младежите забелязаха малка тясна пътека. Те
тръгнаха по.....
Петър живее в неголяма таванска стая.....е чиста и подре-
дена.
2. Найдите в тексте имена существительные с уменьшительными суф-
фиксами.
Заръмоля дребен есенен дъждец. Сви се малкото птиче -лясто-
виче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си
отидоха.
Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчица-
та му в топлите страни...
... Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си
от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по
дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести,
то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с
клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не
можа...
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
науча
научавам
1. Щом научи уродите си, детето излезе да играе.
Още не съм научил всичко и не мога да се явя на изпит.
Свен беше научил много добре български език.
2. Майката иска да научи децата си да се трудят.
През лятото го научиха да играе шах.
3. Щом научи новината, Мария веднага позвъни на приятелката си.
От радиото научих, че делегацията пристига днес.
1. Замените глаголы | науча/научавам| синонимичными по значению
глаголами: усвоя!усвоявам, посъветвам, узная/узнавам.
Той не успя да научи новите думи и трудно преведе урока.
Бащата го научи как да постъпи.
Младият работник разбра бързо основните си задължения, но
още не беше научил всичко.
Научих, че синът Ви е завършил медицина.
Научи бързо френски език, но още му беше трудно да превежда.
От колегите си научих, че събранието се отлага.
242
28
2. | уча/науча/научавам]
Илия .... много бързо, но не всичко .. ,.докрай.
-* Илия | учи| много бързо, но не всичко Гнаучава! докрай.
Ако .... кога точно ще се проведе конференцията, обади ми
се веднага.
Тя започна да .... английски език, но не успя да го....
.... ли, че Иванови се преместват в ново жилище?
В училище детето .... нова приказка и искаше да я разкаже
на брат си.
Кой те .... да пишет толкова хубаво?
,В кръжока ги .... да четат изразително.
243
29
ДВАДЦАТЬ ДЕВЯТЫЙ УРОК
В ПАРКА
На една пейка в парка седяха Милена и Ирина. Те разговаряха
оживено. След един месец щеше да приключи учебната година и двете
момичета щяха да завършат средното си образование. Те вече бяха
решили в кой институт ще кандидатствуват. Бяха си избрали различ-
ии, но близки специалности и през лятото щяха да се подготвят за-
едно за приемните изпити.
Когато вече щяха да си тръгват, Ирина забеляза едно момченце,
което вървеше само по пътеката. Край него нямаше възрастен човек.
Мина й през ум, че детето може да се е загубило, и предложи на
Милена да поговорят с него.
— Ако се е изгубило, щеше да плаче — каза Милена. — А то си
върви съвсем спокойно.
Двете момичета извикаха детето при себе си. Момченцето беше
русо, със светлосини очи. Беше високо на ръст, но личеше, че не е на
повече от четири-пет години. Момченцето се усмихна виновно и седна
на пейката. Тъкмо Ирина щеше да го попита как се казва, когато
детето решително заяви:
— Аз зная защо вие не сте на училище. Сигурно сте избягали.
— Как така сме избягали. От училище не се бяга. Часовете ни
просто свършиха и сега си отиваме.
— Аз пък избягах от детската градина.
— А защо избяга? Не ти ли харесва в детската градина?
— Много ми харесва, но повече щеше да ми харесва, ако не ни
караха следобед да спим.
— И как избяга? Никой ли не те видя?
— Бяхме на разходка из парка. Аз се скрих зад дърветата и изчез-
нах.
— Сега къде си тръгнал?
— Не зная. Щях да отивам при баба, но тя сигурно не е вкъщи.
— На колко си години?
— На пет. Догодина ще ходя на училище.
— Само че който бяга от детската градина, не го приемат на
училище.
— Защо? Ако бях ученик, нямаше да избягам. В училище е много
хубаво. Моят батко ми разказва. Той е ученик.
244
29
Момичетата тръгнаха да търсят групата, от която беше момчен-
цето. Скоро намериха децата. Те бяха се събрали на едно място, а
разтревожените учителки търсеха детето наоколо.
1. Ти си забравил да купиш марки.
IКак,така съм забравил!? Марките са в плика.
I Как да съм забравил] ? Марките са в плика.
Той е забравил да донесе цветя, /цветята са вече във вазата/
• Ти не си написал още писмото. /писмото е вече изпратено/
Тя е забравила да потърси речника, /речникът е на бюрото ти/
Те още не са върнали книгите. /книгите са в библиотеката/
Ти не си приготвила закуската, /закуската е вече на масата/
Тя е закъсняла за училище, /днес занятията й са следобед/
2. Защо пушите тук? Тук не се пуши.
Тук не трябва да се пуши.
Защо пресичате улицата на това място?
Защо тичате по коридора?
Защо разговаряш с ватмана?
Защо децата играят на улицата?
Защо децата минаха през градйната?
3. Опишите, как выглядят Ирина, Милена, ребенок, используя слова:
очи — сини, черни, светли, кафяви, живи
коса — руса, кестенява, тъмна, къдрава, правд,, дълга
лице — кръгло, бяло, продълговато
/на ръст/ — висок, нисък, среден, строен ~ 1'пълен, слаб, дебел!
/по характер/ — добър, весел, искрен, трудолюбив, умен, приветлив
след един месец
догодина
на пейката
по пътеката
зад дърветата
през лятото
в парка
4. Двете приятелки седят на една пейка.
Те ще се подготвят заедно за приемните
изпити.
Момченцето вървеше само.
Детето се било скрило.
Момченцето се усмихна виновно и седна.
То ще тръгва на училище.
Учебната година приключва.
-► Двете приятелки седят |в парка| на една пейка.
5. Ответьте на вопросы:
За какво разговарят двете приятелки? Какво са решили те?
Какво забелязва Ирина? Какво й минава през ума? Какво смята
Милена? Как изглежда момченцето? Какво казва то на момичета-
та? Защо детето е само? Какво не му харесва в детската градина?
Кой му разказва за училище?
6. Составьте план текста и перескажите его по этому плану.
245
29
ГРАММАТИКА
БУДУЩЕЕ ВРЕМЯ В ПРОШЕДШЕМ
Будущее время в прошедшем обозначает действие, которое
было предстоящим по отношению к прошлому моменту.
Вчера много бързах, защото вечерта ццях да 6тийам| на теа-
тър.
Вчера позвъних на Петър. Той ;щеше да излиза | и нямаше
време да говорим дълго.
Бях оставила чадъра си на седал- и |щях да| го |забравя~|.
ката
Формы будущего времени в прошедшем образуются от про-
шедшего незаконченного времени вспомогательного глагола [ща],
который с помощью союза @а]соединяется с формами настоящего
времени спрягаемого глагола.
Отрицательные формы образуются при помощи безличной
формы глагола Нямаше I которая употребляется вместо вспомога-
тельного глагола Щях, щешёП/щях да излизам — Нямаше да изли-
зам/j или /реже/ при помощи отрицательной частицы [нё । /щях да
излизам — гнё~щях'да излизамД
Положительные формы
ед. ч.
|щях! да ходя
|щешё] да ходит
|щёше| да ходи
мн. ч. |щяхме| да ходим
|щяхте| да ходите
fiwxaj да ходят
246
29
Отрицательные формы
нямаше| да ходя
нямаше] да ходит
нямаше, да ходи
нямаше| да ходим
нямаше] да ходите
нямаше! да ходят
[не щях] да ходя
[нё щеше! да ходит
не щеше', да ходи
не щяхме’ да ходим
не щяхтё] да ходите
нёщяха]да ходят
7. Аз щях да пътувам за Бургас, -н ► Асен нямаше дапътува^ с ме- не.
Те .... за Русе. Мария .... за Варна. Вие .... за София. Ти .... за Сливен. Той .... за Виена. Ние .... за морето. Аз .... с тях. Те .... с нея. Той .... с вас. Ние .... с тебе. Никой .... с него. Ти . ... с нас.
8. Те бяха си залазили стая в хотела, където..../нощувам/
-► Те бяха си залазили стая в хотела, където £цяха"да“нбщуват]
Детето се беше отделило от групата и сигурно . . . L /загубя се/
Времето беше облачно и вероятно .... дъжд. /вали/
Те излязоха много късно и без малко .... влака. /изпусна/
Сложих писмото в чантата си и .... да го пусна. /забравя/
Той се обади да не го чакат, защото .... късно. /върна се/
Те се приготвяха усилено, защото вечерта .... /пътувам/.
9. Когато
Тъкмо
Петър щеше вече да тръгва
щяхме да тръгваме
гостите вече щяха да при-
стигнат
Ирина щеше да излиза
щяхме да излизаме
щях да гледам мача
щеше да тръгва за гарата
10.
някой почука на вратата.
навън заваля дъжд.
някой позвъни по телефо-
на.
съседката ни повика у тях.
Милена дойде да я търси.
гостите позвъниха на вра-
тата.
телевйзорът се повреди.
Глаголы в будущем времени в прошедшем очень часто обозна-
чают несовершившееся действие, обусловленное определенными
нереализованными условиями.
247
29
Ако не беше закъсняла, [нямаше да изпуснёш] влака.
-► Ти закъсня и изпусна влака.
Но ти закъсня и изпусна влака.___________
Ако ме беше попитая, [нямаше да сгрешиш|.
-► Но ти не ме попита и /затова/ сгреши.
Ако беше му обяснила, щеше да те разбере.
Ако бяхте го потърсили по-рано, щяхте да го намерите.
Ако бяхте почакали малко, щяхте да се срещнете с него.
Ако беше го попитал, щеше да ти обясни.
Ако беше прибрала книгата на мястото й, щеше веднага да я наме-
риш.
11. Благодаря че ни помогнахте, иначе
Ви, че ни изпратихте
Благодарим че ми обяснихте
Ви, думите че ми напомнихте че ми дадохте реч- ника че не заминахте вчера че ги посрещнахте
[нямаше да стиг-J
(ней навреме.
нямаше да раз-
бера нищо.
нямаше да наме-
рят хотела,
щяхме да изпус-
нем влака.
щях да забравя.
щяхме да ви го-
ним по пътя.
нямаше да пре-
веда текста.
12. Закончите предложения, имея в виду текст „В парка44.
Когато момичетата щяха вече да си тръгват,......
Тъкмо Ирина щеше да го попита как се казва,.....
Ако не ни караха следобед да спим,.....
Щях да отида при баба, но......
Ако ходех на училище,.....
13. Валеше силен дъжд и ние закъсняхме.__________
—► Ако не валеше силен дъжд, [нямаше да закъснеём!.
Момичетата извикаха детето при себе си и то не се загуби.
Те попитаха и намериха лесно улицата.
Той се простуди и се разболя.
Тя ми се обади и аз я познах.
Аз отворих прозореца и той се скупи.
Оставих чадъра си на пейката и го забравих.
14. Защо си извадила книгите от библиотеката? /подреждам/
-* Защото |щях да] ги [подрежда^м].
Защо си донесъл това списание? /чета/
248
29
Защо сте извадили повредения часовник? /поправим/
Защо тя е отворила прозорците? /чисгя/
Защо си свалил очилата си? /счупя/
Защо си приготвила чадъра си? /вземам/
Защо сте купили този фотоапарат? /подарявам/
БУДУЩЕЕ ПРЕДВАРИТЕЛЬНОЕ ВРЕМЯ
Будущее предварительное время обозначает действие, которое
будет закончено раньше будущего момента, в течение которого
ожидается результат.
Обадете ми се след една седмица. Дотогава |ще съм йзпълнил! по-
ръчката Ви.
Формы будущего предварительного времени образуются при по-
мощи вспомогательного глагола 1съм1 в будущем времени и действи-
тельного причастия от основы прошедшего законченного времени спря-
гаемого глагола.
ед. ч. Гше11съм1 пйса[л]
ШЙСсй] пйса[л]
Lmd [ё] пйса[л]
мн. ч.
LuieJ |сме| пйса [ли!
1ше11сте| пйса [ли]
1ше1 Гса] пйса|лй]
lined 1бъда1 пйсаЩ
[щё! [бъдеш! пйса [л]
1ше11бъде1 пйса[л]
Lined 1бъдем1 пйса[лй]
[ще] 1бъдете1 пйса [ли]
1ше11бъдат1 пйса [ли]
Отрицательные формы:
Формы не ще бьда писал и не ще съм писал употребляются редко.
ед. ч.
мн. ч.
[няма да съм| пйса(л]
|няма да си| пйса(л]
|няма да е|пйса|л~]
[няма да сме! пйсаДи]
[няма да сте! пйсалЕ
|няма да са| пйса|ли |
няма да бъда! пйса[п]
няма да бъде[ пйса[л]
няма да бъде| пйсайа!
няма да бъдем! пйса[пй|
няма да бъдете! пйсалй)
няма да бъдат|пйса[йй]
249
29
15. Обади ми се след половин час.
/привърша/
Елате след един ден.
Позвънете му утре.
Минете след два дни.
Потърси го следобед.
Минете в края на работното
време.
-► Дотогава|ще съм привършйл].
Тогава .... отговор на молба-
та Ви. /получа/
Тогава гостите..../отида си/
Тогава .... ремонта, /привър-
ша/
Тогава сигурно..../върна се/
Дотогава /приключа, 1 л.,
мн. ч./
16. |ПристйГйа|
Утре ние ще сме пристигнали във Варна.
Довечера те . . :. в Сливен.
До сутринта ти . . . . в София.
След два дена той .... в Прага.
До вечерта гостите .... на гарата.
След няколко дни писмото......
Сутринта тя ... . в Букурещ.
17. Да дойдем ли утре към десет
часа?
Да се обадя ли след един час?
Да минем ли следобед?
Да се обадя ли сутринта?
Да го потърсим ли утре?
Да позвъня ли след малко?
Може ли да дойда утре вечер?
Да дойда ли в 13 часа?
Не, още....../свърша/
Не, още |няма да Сме~свърши-~
ли].
Не, той още....../върна се/
Не, още .... заседанието.
/свърша/
Не, още .... пощата. /дойда/
Не, още....../пристигна/
Не, аз още .... паспорта Ви.
/приготвя/.
Не, утре вечер групата вече
..../замина/
Не, приемният час...../запо-
чва/
18. — Знаеш ли, не мога да повярвам, че вече завършваме. Все
ми се струва, че през есента пак ще се съберем в училищния двор.
— Аз пък си мисля дали ще успеем да вземем кандидатсту-
дентските изпити. Казват, че миналата година за нашите специал-
ности имало много кандидати.
— Ако не успеем, догодина пак ще кандидатствуваме. Майка
ми дори ще бъде доволна. Тя все още смята, че съм направила
несполучлив избор. Ако аз не бях избрала физика, ти щеше ли да
кандидатствуваш във Физико-математическия факултет?
250
29
— Сигурно. Не си ли спомняш, че отдавна ти говоря за физи-
ка?
— По-точно за учителя по физика. Само че аз учителка няма
да стана, затова си избрах производствен профил.
— Нека първо да влезем в Университета, пък докато го за-
вършим, има много време.
— Времето минава така бързо. Помниш ли как си говорехме,
че когато Камен завърши следването си, ние ще сме завършили
гимназията.
— Да, спомням си:
— Камен тая година завършва, а ние започваме.
— Той привърши ли дипломната си работа?
— Да, вече я е предал. Сега му остава защитата и ще започва
работа.
— Разпределиха ли ги на работа?
— Да, Камен отива в редакцията, където беше на стаж мина-
лата година. Казва, че работата там била много интересна.
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
СЛОЖНЫЕ ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ
И ПРИЛАГАТЕЛЬНЫЕ
Имена существи- тельные ръководител петокласник Димитровград пътеводител платноходка полуостров североизток машинописка триъгълник
Имена прила- гательные синеок бързоходен руско-български русокос тримесечен българско-полски тъмносин югозападен физико-математически
Момченцето беше русо, със |светлосини| очи.
Ако аз не бях избрала физика, ти щеше ли да кандидатствуваш
във |ГФизико-математическия | факултет?
На Север България граничи със Социалистическа република
Румъния.....граница минава по река Дунав.
-► |Българо-румънската | граница минава по река Дунав.
Той ще превежда този текст от български на чешки. Трябва
му ... . речник.
Самблетът лети над Унгария. След малко ще премине над
.... граница и ще се приземи в столицата на Чехословакия.
Културните връзки между България и Франция имат стара
традиция.През последните години .... културни връзки се за-
дълбочиха.
251
29
СЛОВАРНОЕ .БОГАТСТВО
| карам|
1. Повече щеше да ми харесва, ако не ме караха да спя следобед.
Тя помагаше на родителите си, без да я карат.
2. Кога се научи да караш велосипед?
Още в казармата го научиха да кара камион.
3. Водната струя кара мотора на воденицата.
Течението кара лодката все по-далече от брега.
4. Малкият им син кара четвъртата година.
Брат му кара втора година в казармата.
5. Карай все така, щом смяташ, че си прав.
Така ли мислиш да караш по-нататък?
Вместо глагола |карам| употребите глаголы продължавам, при-
нуждавам, заставим, управлявам, движа се.
Не ме карай да ти се моля! Зная, че си бил шофьор и умееш да
караш кола.
Ако все така я караш, няма да стигнеш далече.
Всеки ден ги караха по два часа да тренират.
Карайте все по този път и ще стигнете до бензиностанцията.
Вятърът е много слаб и може да кара само малката лодка.
252
30
ТРИДЦАТЫЙ УРОК
НА МОРЕ
Рано сутринта Свен и Камен пристигнаха в Бургас, където взеха
автобуса за Поморие. Там бащата на Камен им беше запазил стая в
един от новите хотели. Стаята беше с изглед към морето и имаше
голям слънчев балкон. Щом Свен излезе на балкона, пред очите му се
откри красива гледка. На фона на безкрайното синьо море пъстрееше
плажът с многоцветните си чадъри.
— Бих искал вече да съм на плажа — каза той на Камен.
— Веднага отиваме. Само да проверим къде е ресторантът и кога
се сервира обедът.
— Бих предпочел да пийна нещо. Много съм жаден.
— И аз бих пил една студена кока-кола. Като тръгнем за плажа,
ще видим къде се продават разхладителни напитки.
— Да тръгваме. Аз съм готов. До обед няма много време.
— Достатъчно е. Имаме повече от два часа. Ти да не мислиш, че
от първия ден ще можеш да се печеш на слънце.
— Цял ден бих лежал на плажа.
— Като изгориш от слънцето, тогава ще видиш. Няма да можеш
да се покажеш на плажа.
— Не забравяй, че след две седмици трябва да се връщаме в Со-
фия. А тук е толкова хубаво. Бих останал цял месец.
— Напомни ми да проверим какви екскурзии ще има през тази
смяна. Непременно трябва да отидем до Несебър и до Слънчев бряг.
— Бих искал да пътуваме с кораб. И да имаме повече време, за
да направя снимки на стария Несебър.
— И да не йскаш, пак ще пътуваме с кораб. Снимки ще можеш
да направит. Ще имаш достатъчно време.
1. Трябва да проверим къде се намира ресторантът.
Трябва да разберем кога се сервира обедът.
къде се продават разхладителни напитки,
какви екскурзии ще се организират.
кога тръгва корабът за Несебър.
2. Камен и Свен пристигнаха в Бургас, /рано сутринта/
-► Камен и Свен пристигнаха рано сутринта в Бургас.
Камен и Свен пристигнаха в Бургас рано сутринта.
Рано сутринта Камен и Свен пристигнаха в Бургас.
Не забравяй, че трябва да се връщаме в София, /след две седмици/
253
30
Трябва да отидем до Несебър и до Слънчев бряг. /непременно/
Ще имаш време да направит снимки, /достатъчно/
Свен иска да отиде на плажа. /веднага/
На плажа се продават разхладителни напитки, /сигурно/
[ ще тръТнём] —| тръгвамё|
3. Кога ще тръгнем за плажа? /след пет минути/
—► След пет минути |тръгвамё|.
Кога ще си вземете отпуската? /след една седмица/
Кога ще пристигнем в Бургас? /утре сутринта/
Кога ще се върнете от командировка? /след десет дена/
Кога ще замине групата от Сливен? /довечера/
Кога ще отидем до Слънчев бряг? /в събота/
Колко време ще останете в хотела? /до неделя/
4. Напишите небольшое сочинение „Почивка на море* /„Отдых на мо-
ре*/, используя слова и выражения:
морски бряг, слънце, плаж, кораб, вълна, изглед към морето, къпя
се, плувам, пека се на слънце, лежа на плажа, предпочитам.
5. Двамата приятели .... автобуса за Поморие.
Пред очите ми .... красива гледка.
Той .... да пие нещо.
.... каква екскурзия ще има!
Внимавай да не .... от слънцето!
Ние предварително .... стая в хотела.
Утре ще .... до Слънчев бряг.
Той .... на балкона да погледа морето.
изгоря
вземам
запазя си
открива се
предпочитам
проверя
изляза
отйда
6. Ответьте на вопросы:
Кога пристигат Свен и Камен в Бургас? С какво пътуват до
Бургас и Поморие? Каква е запазената за тях стая? Какво се виж-
да от балкона? Какво трябва да проверят те, преди да отидат на
плажа? За какво се безпокои Свен? Защо бърза да отиде на плажа?
Каква екскурзия искат да направят двамата младежи? С какво ще
пътуват до Несебър?
ГРАММАТИКА
УСЛОВНОЕ НАКЛОНЕНИЕ
Глаголы в условном наклонении обозначают действия, воз-
можные при определенных условиях, предполагаемые или жела-
тельные.
254
30
Ако има възможност,
[бихме посетили! Слънчев бряг.
1Бих искал] да пътуваме с кораб.
Веднага 1бих стишки! на плажа.
Формы условного наклонения_образуются с помощью особых
форм вспомогательного глагола Ьъм) — бих, би, би, бихме, бихте, би-
ха и действительного причастия спрягаемого глагола от основы про-
шедшего законченного времени.
пиша
чета
ед. ч.
мн. ч.
1бйх! писай ♦ Ей)
[бй! писай,Ей)
1бй1 пйсаИ
1бйхме! пйсаЕЗ
[бихте! пйсаСпЗ
!бйха! пйса(лЗ
бйх! чё л , ЕЗ
бЗ чё л , Ей)
&Д чёГд]
бйхме! чёШ
бихте! чёШ
бйха! чё[ди]
7. I отида!
8. 1чакам1
-> Аз бих отишъл на кино.
Ирина .... на море.
Ние .... на плажа.
Ти .... на мач.
Те .... на екскурзия.
Вие .... на почивка.
-► Бих чакал още малко.
Той .... до вечерта.
Тя .... дълго.
Ние .... автобуса.
Ти .... до утре.
Гостите .... няколко минути.
9.
Бихте ли ми
казали
обяснили
показали
има ли свободни стаи в хотела.
къде е Централната поща.
кога има влак за Варна.
как да отида до центъра на града,
кога тръгва корабът за Несебър.
колко е часът.
има ли билети за вечерния бърз
влак.
10. Ако имах възможност
Ако имахме време
Ако вали дъжд
Ако бяхте го поканили
Ако бяхте се обадили
Ако имате желание
бихме останали още един ден.
бихме Ви тючакали.
бих разгледал изложбата още вед-
нъж.
бих останала в къщи.
бихме поговорили.
би дошъл с вас.
255
30
И. Моля, помакайте няколко минути.
-► | Бихте ли почакалй] няколко минути.
Моля, поговорете с него, докато дойда.
Моля, затворете прозореца, защото става течение.
Моля, запазете ми една стая в хотела.
Моля, запишете ме за екскурзията до Слънчев бряг.
Моля, купете един плик и за мене.
Моля, проверете имаме ли писма.
12. Не мога да намеря чадъра си. /помогна/
| Бихте ли ми помогналИ да го намеря.
Тя не може да пренесе багажа си. /помогна/
Гостите не знаят къде е ресторантът. /кажа/
Те трябва да отидат в поликлиниката. /покажа/
Не мога да попълня адресната карта, /обясня/
Той трябва да отиде при директора, /съобщя/
Тя трябваше да се обади по телефона, /напомня/
Петър трябваше вчера да върне книгите. /помоля/
13. Созопол е много красив град, /посетя/
-► [Бйх го посетил! още веднъж.
Този фотоапарат ми харесва много, /купя/
Кога заминават гостите за морето? /изпратя/
Изложбата на стари български икони била много интересна, /раз-
гледам/
Филмът, който гледахме снощи, ми хареса много, /гледам/
Може ли да ми дадете книгата за няколко дена? /прочета/
14. Моля, дайте ни стая за двама души.
-► |Бихте ли ни дали] стая за двама души?
Моля, запазете ни стаята до довечера.
Моля, поръчайте такси за 19 часа!
Моля, услужете ми с писалката си!
Моля ти се, запиши ме за екскурзията до Несебър!
Моля ти се, провери дали имам писмо!
Моля ти се, вземи това писмо да го пуснеш!
15. Камен и Свен отидоха на почивка в Поморие.
-► Чух, че Камен и Свен | отишли| на почивка в Поморие.
В този хотел няма свободни места. Казаха ми, че....
Екскурзията ще се проведе в събота. Разбрах, че....
Старото име на Поморие е Анхиало. Научих, че.......
Гостите искат да посетят Созопол. Казаха ми, че....
Снощи те бяха на концерт и се прибраха късно. Чух, че....
Тя излезе преди няколко минути. Обясниха ми, че....
256
30
16. Иди да дадеш писмото на брат си!
-► |Иди дай] писмото на брат си!
Стами да видиш кой звъни на вратата!
Иди да кажеш на съседите, че ги чакаме!
Иди да извикаш баща си за вечеря!
Ела да разкажеш как мина екскурзията в чужбина!
Иди да изпратиш гостите до автобусната спирка!
Ела да видиш какво съм приготвила за вечеря!
17. Составьте предложения с глаголами кажа, питам, помогна, помо-
ля, прочета, тръгвам, употребляя их в разных наклонениях.
18. — Знаеш ли, Камене, че Поморие много ми харесва. Преди
не бях чувал за този град. Обикновено свързвах морето с Варна,
Бургас и с курортните комплекси „Слънчев бряг" и „Златни пясъ-
ци".
— Човек трябва да поживее известно време в града, за да
почувствува неговата атмосфера.
— Особено впечатление ми направи оживената търговска
част в центъра на града.
— На мене пък ми харесва дългата стена на кея от хотел
„Поморие" до новия квартал.
— Да, оттам се открива чудесен изглед към Бургас и към
южната част на залива.
— Много интересен е хотел „Поморие" с архитектурного си
решение. Просто е надвесен над морето.
— Разбрах, че старого име на града е Анхиало. Знаеш ли как
е възникнал градът?
— Анхиало е най-младият от елинските градове по Черно-
морского крайбрежие. Предполага се, че е изграден от жителите
на Аполония /Созопол/. Още от стари времена в Анхиало се доби-
ва морска сол.
— Вчера направих снимки на вятърните мелници. Видях и
някои стари къщи с дървени еркери и балкони.
— Те са оформяли градския пейзаж преди около един век.
Сега са само спомен. Днес интересът към Поморие се свързва с
възможностите, който градът предлага за калолечение и почивка.
17
257
30
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА ПРИЛАГАТЕЛЬНЫЕ, ОБРАЗОВАННЫЕ
ОТ СОЧЕТАНИЯ СУЩЕСТВИТЕЛЬНОГО С ПРЕДЛОГОМ
На фона на 1безкрайното1синьо море пъстрееше плажът с много-
цветните си чадъри.
Над морето се синееше [бе.зоблачжь1 лятно небе.
без край — | безкраен | между народи — | международен
без луна — | безлунен | между градове — [ междуградски
без страх — | безстрашен | между училища — | междуучилищен
над плана — | надпланов |
над норма — | наднормен |
1. Измените выражения по данному образцу.
-► течност без цвят — 1безцветна течностТ
самолет без мотор —
път между села —
производство над плана —
представление преди премиера —
движение без ред —
нощ без луна —
Составьте предложения с этими выражениями.
2. Сутринта небето беше ясно, без облаци.
-► Сутринта небето беше ясно и [безоблачно 1
Създаде се комисия за културно сътрудничество между дър-
жавите.
В съревнованието пред празника работниците произведоха ви-
сококачествена продукция над плана.
До края на годината главният път между селата ще бъде ас-
фалтиран.
Те не успяха да намерят билети за представлението преди пре-
миерата.
В пощата има няколко телефонии кабини за разговори между
градовете.
258
30
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
излизам
изляза
1. Щом Свен излезе на балкона, пред очите му се откри красива
г ледка.
Болният трябва всеки ден да излиза на чист въздух.
2. Списанието излиза всеки месец.
Статията ще излезе във вестник „Народна култура“.
При вечер излезе вятър и времето се захлади.
3. От тази екскурзия нищо няма да излезе, защото вече два пъти я
отлагаме.
Ако все така сериозно тренират, от тях може да излезе добър
отбор.
4. Накрая излезе, че и двамата са виновни.
От новите опити излиза, че изводът е правилен.
Укажите, в каких случаях глаголы |излизам/изляза | можно заме-
нить синонимичными.
Ако отборът на училището излезе на първо място, ще продължи
участието си в състезанията между окръжните отбори.
Вече втори път решавам задачата, но отговорът пак не ми излиза.
Днес Елена излезе по-рано за работа, защото искаше да закуси в
сладкарницата.
Той излезе без чадър, защото не видя, че навън вали дъжд.
Мисля, че този път опитът ще излезе сполучлив.
Новите й обувки изглеждаха хубави, но излязоха нетрайни.
За да излезете на магистралата, трябва да минете под подлеза.
259
31
ТРИДЦАТЬ ПЕРВЫЙ УРОК
СВЕН ТРЪГВА ЗА РОДИНАТА СИ
Утре сутринта Свен трябва да тръгва за Швеция. Той не може да
повярва, че времето в България е минало толкова бързо. Доволен е,
че успя да научи много, почти два месеца чете непрекъснато в библио-
теката. С помощта на Камен се включи в една младежка екскурзия
из страната. По време на екскурзията направи много снимки. Поняко-
га му беше трудно да избере какво да заснеме. Харесваха му старите
къщи на Копривщица и Пловдив, крайбрежните градове Созопол и
Несебър, а когато беше във Велико Търново, реши непременно да по-
сети отново старопрестолния град. За тази екскурзия и за почивката
на море той ще разказва дълго на своите близки.
Сега той бърза да приготви багажа си и мисли за новите си позна-
ти. В бележника му са записани техните адреси. Свен непременно ще
им пйше, ще чака писма от тях, а когато отново дойде в България,
сигурно пак ще ги види.
Преди една седмица Свен успя да изпрати книгите, конто беше
купил, но после купи още и сега се чудеше как да ги подреди, за да
събере всичко в двата куфара. Беше получил много подаръци и суве-
нири. Все още не беше избрал подарък за брат си. Искаше да намери
нещо оригинално и му беше трудно да избере. След като подреди
багажа си, трябва да излезе по магазините и непременно да купи по-
даръка. Камен беше му обещал да дойде, за да излязат заедно. Вечер-
та ще бъде у тях на гости и сигурно ще разговарят до късно.
В последния момент Свен се сети, че беше забравил да изпрати
телеграма до близките си, за да го посрещнат. Вече беше късно. Телег-
рамата няма да пристигне навреме. Той не знаеше, че тази сутрин
баща му вече получи телеграма:
„Свен се връща /в/ сряда.
Чакайте /в/ 13 часа /на/ летището.
Камен“
Снощи Камен си спомни, че забравиха да отидат със Свен на
пощата и изпрати телеграмата от свое име.
260
31
1. Составьте предложения с выражениями:
включвам се в екскурзията трудно ми е да повярвам
групата да избера
да си спомня
да разбера
мйсля да
за
че
2. Закончите предложения:
Свен е много доволен, че успя....
Той ще разказва на своите близки за...
В бележника си той е записал.....
С помощта на Камен Свен успя.....
Сега той се чудеше как да подреди.....
В последния момент Свен се сети.....
Вечерта Свен ще бъде на гости....
1 бавно| — | бързо|
1 по-бавно| — | по-бързс|
Валеше силен дъжд и автобусът се движеше много но въпреки това автобусът се движеше много
Тя чете много J ... . и още не е прочела книгата. ., но все още не е прочела книгата.
Моля, говорете . . . ., защото нямаме време. защото нищо не разбирам.
Ако не вървим | . ., сигурно ще закъснеем. , ., ще се върна обратно.
Въпреки че вървяхме . . . ., успяхме да стигнем навреме.
. . .не успяхме да стигнем навреме.
4. Расскажите о сборах в дорогу, употребляя слова и выражения:
приготвям се, подреждам багаж, забравям да купя, сещам се за,
пристигам навреме, не се събира, успявам;
билет, аерогара, куфар, паспорт, подарък, адрес.
5. Понякога му беше трудно
Той не може да повярва
Когато беше във Велико Тър-
ново
че са минали няколко месеца.
Свен трябва да излезе по мага
зините.
за да излязат заедно.
261
31
Свен беше купил много книги
След като подреди багажа си
Камен беше обещал да дойде
Свен реши да го посети пак.
да избере какво да заснеме.
и сега се чудеше как да ги подре-
ди.
6. Ответьте на вопросы:
Какво си мисли Свен, когато трябва да се връща в родината си?
От какво е доволен той? Какво е правил в България? Какво му
харесва най-много? За какво ще разказва на близките си? Какво
иска да посети пак? Защо му е трудно да подреди багажа си? Как-
во още трябва да направи? Къде ще прекара вечерта? За какво се
сеща в последния момент? Ще го посрещнат ли близките му?
ГРАММАТИКА
НАРЕЧИЕ
Времето през отпуската му мина | бързо].
[Много) силно впечатление му направи старопрестолният град Ве-
лико Търново.
През последната седмица той имаше [много] работа.
Някога тя обичаше | много! да ходи на екскурзии.
7. Свен .... трябва да тръгва за Швеция.
.... му беше трудно да избере какво да засне-
ме.
Той . . . . ще посети пак Велико Търново.
Свен .... ще разказва на близките си за Бълга-
рия.
Камен .... ще го изпрати на летището.
Свен вярва, че . . . . ще дойде в България.
Вечерта той се върна .... в хотела.
непременно
утре
късно
отново
понякога
дълго
сигурно
Степени сравнения наречий образуются так же, как степени
сравнения прилагательных.
Вие вече говорите |добре| български език.
[По-добре | се обадете довечера по телефона.
|Най-добрё] е да почакате до края на седмицата.
8.
Времето мина . . . ., отколкото той очакваше.
. . . . ще стигнете до пощата, ако минете по съседната
улица.
Не пиши толкова . . . ., защото допускаш грешки.
бързо
по-бързо
най-бързо
262
31
Тази сутрин тя стана .... от всички.
Не очаквах, че ще дойдете толкова........
Обадете ми се сутринта, но не .... от 7 часа.
Вечерта те се прибраха много.....
Ще се обадя .... до края на седмицата.
Обадете се .. . ., защото той още не се е върнал.
рано
по-рано
най-рано
късно
по-късно
най-късно
9. В тази стая е..... II мрачен, студен
Стаята е..... || мрачно, студено
-► В тази стая е |мрачно) и | студено,.
Стаята е [мрачна] и [студена |.
През есента беше...... ц слънчев и топъл
Цялата есен беше...... || слънчево и топло
Улиците навън са...... I мокър, кален
Навън е...... мокро, кално
Разходката в неделния ден беше много....... II приятен
По време на разходката беше много ..... || приятно
10. Телефонът звънеше, но никой не се обаждаше. /непрекъснато/
-► Телефонът звънеше [ непрекъснато), но никой не се обаждаше
[Непрекъснато) звънеше телефонът, но никой не се обаждаше.
След отпуската трябва да ми се обадите. /непременно/
Искам да те предупредя, че довечера ще се върна късно. /сигурно/
Камен и Свен ще излязат следобед по магазините. /заедно/
Той разказваше на близките си за екскурзията. /често/
Те излязоха на разходка и ще се върнат късно. /вероятно/
Някой звъни на вратата. /като че ли/
Наречия образуются от других частей речи.
От прилага- тельных От существи- тельных От числи- тельных Местоимен- ные наречия
смешно горе веднъж как
страшно довечера дваж както
тъмно денем двойно кога
български днес второ къдё
геройски долу трёто къдёто
мъжки нощем първо някога
добре нощёс ня къде
зле снощи
твърде утре
263
31
11. Образуйте наречия от прилагательных весел, добър, младежки, спо-
коен, студен, худав. Составьте предложения с прилагательными и
наречиями.
12. | от време на време] / | навреме]
.... тя се обаждаше по телефона, но никога не идваше на
гости.
Той искаше да пристигне.....защото не обичаше да го ча-
кат.
.... тя се сещаше, че още не е отговорила на писмото.
Влакът пристигна . . . ., но гостите ги нямаше.
.... закъснял минувач нарушаваше нощната тишина.
Въпреки че изпусна първия автобус, тя успя да пристигне
. . . . тя поглеждаше нетърпеливо през прозореца.
13. Поставьте вопросы к наречиям.
Снощи духаше вятър и валеше хладен есенен дъжд.
-► |Кога| духаше вятър?
Автобусната спирка е наблизо.
Моля, говорете по-високо, защото нищо не се чува.
Студентите от първи курс утре заминават на бригада.
Вървете направо по тази улица и след това се отбийте вдясно.
Те излязоха рано и се прибраха много късно.
Той мислеше, че телеграмата му няма да стигне навреме.
14. Вместо точек напишите слитно или раздельно отрицательную час-
тицу [нё].
По този въпрос ще говорим .... днес, а след няколко дена.
Магазинът за фотоматериали е . . . . далече от сладкарницата.
Търсете речника в библиотеката, но ... . долу, а горе вляво.
Моля, седнете по-напред, защото там е . ... удобно.
Трябва да се отбиете .... вляво, а вдясно.
Тя .... веднъж разказваше за приятно прекараната екскурзия.
15.
Ответьте на вопросы, употребляя нужное наречие.
Той успя /кога?/ да изпрати книгите, който беше купил.
Той успя
[вчера)
|навреме|
| снощи |
да изпрати книгите, който беше купил.
Свен беше направил /колко?/ хубави снимки.
В момента не мога да я намеря, но /кога?/ ще я потърся пак.
Свен /кога?/ подрежда багажа си и си мисли за новите си прияте-
ли.
264
31
По-добре говорете /как?/, за да се разберем.
Борис и Илия четат /как?/, защото им предстои държавен изпит.
Имам билети за кино. Ще те чакам /кога?/ след работа.
к
16. | докога| ? — | докатд
Докога трябва да чакам? /повикам/
-► Ще чакате, | докато| Ви повикат.
Докога ще вземам лекарството? /оздравея/
Докога ще бъдете в библиотеката? /прочета/
Докога ще седим в този ресторант? /вали/
Докога ще търсиш писалката си? /намеря/
Докога Вие ще замествате директора? /върна се/
17. Ответьте на вопросы, употребляя наречия места и времени:
вдясно, ветрами, нагоре, надолу, наляво, направо, напред;
накрая, най-напред, после, първо, сега, тогава.
Моля, обяснете ми как да стигна до спирката на автобус 80.
-► 111ърво| минете по тази улица, |после! се отбийте |вдясно| по втора-
та пресечка, вървете все [направо] и ще видите |встрани| спирката.
Бихте ли ми казали как да отида до поликлиниката?
Има ли наблизо пощенски клон?
Далече ли е трамвайната спирка?
Къде е хотел „Хемус“?
18. — Моля, Вашият паспорт. Вие пътувате за...?
— За Швеция.
— Колко време бяхте в България?
— Три месеца. Бях на специализация.
— Това ли е Вашият багаж?
— Да, тези два куфара.
— Какво толкова сте сложили в този куфар? Много е тежък.
— Много книги има вътре. Те са тежки. Освен това ми по-
дариха един керамичен сервиз. Той също е тежък.
— Защо не сте изпратили книгите по пощата?
— Пращах, но в последния момент купих още.
— Фотоапаратът в България ли е купен?
— Не, той е вписан в декларацията.
— Изнасяте ли нещо, което подлежи на обмитяване?
— Не, не изнасям. Имам само две бутилки коняк.
— Добре. Приятно пътуване!
— Благодаря!
265
31
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |-НИК/-ИК71
В Гбёлежника| на Свен са записани адресите на новите му познати
от България.
В j багажника] на колата има място за още един куфар.
Для обозначения лиц:
излет [ник]
кръжоч |нйк]
лагер [ник]
СЪЮ31НИК1
замест[нйк1
отговор |ник|
път|ник|
съвет|нйк]
събеседТнйк]
съотбор[нйк]
съучаст [ник]
съуче[нйк]
Для обозначения предметов:
багаж [ншд
вест [ник]
свещ|ник]
будил [ник]
поя л [ник]
хладил[ник]
двутом |ник|
правоъгъл|ник|
триъгъл[ник|
1. Вместо точек вставьте имена существительные с суффиксом |-ник|.
В неделния ден младежите проведоха излет до Витоша.
-► Вечерта [излетницйте] се върнаха изморени, но много доволни.
Децата помогнаха на възрастната жена да почисти градйната
си. Жената благодари на малките....
Много от студентите ще участвуват в спортния празник.
Всички .... ще се съберат утре в 8 часа на стадион „Академик".
Студентите от първи курс бяха посрещнати тържествено в
Университета.....ще запомнят първия учебен ден.
2. Выделенные выражения замените по данному образцу.
Кондукторът провери билетите на всички, конто пътуват в
спалния вагон.
-► Кондукторът провери билетите на всички | пътници] в спалния ва-
гон.
Студентите от пети курс се подготвят за държавния си изпит.
Членовете на кръжока проведоха екскурзия до Велико Търно-
во.
Мария покани на гости учениците от своя клас.
„Народна култура" е седмичен вестник, който информира чи-
тателите за културния живот в страната и в чужбина.
Учениците от седми клас изучават българска история.
266
31
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
|чудя се|
1. Гостите се чудеха на сръчността и умението на стария майстор.
Всички се чудят на големите й успехи в спорта.
2. Свен се чудеше как да подреди всичко в двата куфара.
Тя се чудеше дали да тръгва вече, или да чака още няколко ми-
нути.
3. Чудя ти се как може така да говорит.
После да не се чудит, ако те накажат.
267
32
ТРИДЦАТЬ ВТОРОЙ УРОК
СВЕН СЕ ВРЪЩА ОТ БЪЛГАРИЯ
Докато пътуваше, Свен си мислеше как ще стигне до дома си с
двата тежки куфара. Ако беше се обадил с телеграма, щяха да го
посрещнат. Сега на всяка цена трябваше да вземе такси, за да може
да се прибере. Да звъни в къщи няма смисъл, защото по това време
всички са излезли на работа. Ако се обади на брат си в службата, ще
трябва да го чака почти цял час, защото летището е много далече от
учреждението, където работи брат му. Свен прецени, че е най-добре
да се прибере с такси, без да се обажда по телефона.
Щом слезе от самолета и получи багажа си, той тръгна бавно към
изхода. За голяма негова изненада на вратата стояха брат му и баща
му. Те бяха дошли да го посрещнат.
Вкъщи Свен видя телеграмата, която беше получена преди един
ден. Той беше много изненадан и развълнуван. Веднага се обади на
Камен, за да му благодари и да му съобщи, че е пристигнал благопо-
лучно. После пйса на цялото семейство, благодари сърдечно за посре-
щането, за гостоприемството.
Когато по-късно разказваше на близките си за България, най-чес-
то говореше за хората, с който беше се запознал, защото с тях бяха
свързани най-хубавите му спомени.
Свен продължава да учи български език. Проявява интерес към
българската история и литература. Пише редовно на приятелите си
от България и се надява, че ще може пак да се срещне с тях.
1. Составьте предложения с выражениями:
благодаря за помощта вниманието поканата поздравлението
много съм благодарен изненадан развълнуван признателен
благодарност
изразявам
изказвам
268
32
2. Закончите предложения:
Свен благодари сърдечно за........
Той разказва на близките си за....
Свен се надява, че....
Щом слезе от самолета и получи багажа си......
Сега той продължава да.....
Когато по-късно разказваше за България......
Той проявява интерес към......
Няма смисъл да
Излишно е да
Не е нуждо да
се обаждате по телефона.
чакате повече.
ходим чак до гарата.
го убеждавате повече.
разговаряме още веднъж по този въпрос.
поправяме повече този часовник.
изпращате още едно съобщение.
4.
К выражениям, данным слева, подберите подходящие выражения,
данные справа.
Щом слезе от самолета,
Докато пътуваше,
Щом пристигна в къщи,
Когато разказваше за България,
веднага се обади на Камен,
той си спомняше за хората,
с които се беше запознал.
получи багажа си и тръгна
към изхода. ‘
видя получената телеграма.
говореше за новите си при-
ятели.
той прецени, че трябва да
вземе такси.
той реши да не се обажда
по телефона.
видя баща си и брат си.
той мислеше как ще стигне
до дома си.
5. Составьте предложения со следующими словами и выражениями:
на всяка цена, надявам се, няма смисъя да, гостоприемство, за
голяма изненада, спомен, разказвам за.
6. Ответьте на вопросы.
За какво мисли Свен, докато пътува? Защо се безпокои той?
Какво решава да направи? От какво е изненадан? Какво вижда,
когато се прибира в къщи? Защо се обажда на Камен? За кого
разказва на близките си? В какво се изразява интересът му към
България?
269
32
ГРАММАТИКА
ГЛАГОЛЬНЫЕ ВРЕМЕНА
ОБОБЩЕНИЕ/
Глагольные времена Изъявительные формы Пересказывательные формы
Настоящее чета четял съм
Прошедшее законченное четох чел съм
Прошедшее незаконченное четях четял съм
Прошедшее неопределенное чел съм бил съм чел
Прошедшее предваритель- бях чел бил съм чел
ное
Будущее ще чета щял съм да чета
Будущее в прошедшем щях да чета щял съм да чета
Будущее предварительное ще съм чел щял съм да съм чел
Будущее предварительное щях да съм чел щял съм да съм чел
в прошедшем 1
1 Формы будущего предварительного времени в прошедшем и категория пересказыва-
ния некоторых сложных глагольных времен не рассматриваются из-за их редкого упот-
ребления.
7. Составьте короткие диалоги.
— За какво говорите така оживено?
— За предстоящата екскурзия.
— Нали вече говорихме за нея.
— Какво още трябва да обсъдим? /пътуване до Копривщица/
— С кого йскате да се срещнете? /директор на завода/
— Какво още йскате да посетим? /археологически музей/
— За какво още йскате да се информирате? /програма на теа-
търа/
— Какво още желаете да купите? /нещо за пиене/
8. Сутринта .... книгата, която .... преди една седмица, /вър-
на, взема/ _______п
-> Сутринта [върнах~| книгата, която [бях^взела^ преди една седмица.
Днес .... мебелите, който .... преди известно време. /полу-
ча, поръчам/
Той .... на писмото, което .... преди няколко дни. /отгово-
ря, получа/
270
32
Снощи .... младежа, с когото .... през лятото. /срещна, за-
позная се/
Довечера .... книгите, за които .... миналата седмица, /дам,
говоря/
.... ли чадъра, който .... в магазина? /намеря, забравя/
Работниците .... предсрочно строежа, който .... преди ня-
колко месеца. /завърша, започна/
Снощи .... филма, за който .... билети в началото на седми-
цата. /гледам, купя/
9. Вчера Борис .... в библиотеката. /чета/ .... няколко списа-
ния и една книга, /поръчам/ За съжаление не всички поръчани спи-
сания ......../запазя/ Някой от тях .... от други читатели, /заема/
Преди да си тръгне, Борис .... списанията, а книгата .... за след-
ващия ден. /върна, запазя/ После .... още две заемни бележки и
ги .... на гишето за поръчки. /напиша, оставя/
-► Вчера Борис чете в библиотеката.
10. С данными глаголами составьте предложения, в которых первое
действие предшествует второму.
изляза — върна се, взема — върна, гледам — разкажа, купя —
чета, изпратя — получа, затворя — отворя, поканя — дойда.
-► Милена |~йзл~ёзё] преди малко и |~ще се върн^ довечера.
Тя |беше излязла| рано сутринта и|се върна| към обед.
11. През 893 година цар на България -► През 893 година цар на
станал Симеон. Столицата била пре-
местена от Плиска в Преслав. Пре-
слав се превърнал в център на кни-
жовния живот на страната. Тук рабо-
тели бележити книжовници и писате-
ли, ръководени от самия цар Си-
меон.
По това време византийците на-
рушили мирния договор. Те премес-
тили пазара на българските стоки от
Цариград в Солун. С това създали
големи трудности на българските
търговци. Цар Симеон поискал да
върнат пазара в Солун, но те отказа-
ли. Така се стигнало до война.
България [става) Симеон.
Столицата [бива премесЗ
|тена| ....
/превърна се — превръ-
щам се/
/наруша — нарушавам/
/преместя — премест-
вам/
/създам — създавам/
/поискам — поисквам/
/откажа — отказвам/
/стигна - стигам/
32
12. Прошедшее предварительное время — будущее время в прошед-
шем.
Ако .... навреме. .... порьчката Ви. /обадя се, изпълня/
-► Ако I бяхте се обадили! навреме, I щяхме да изпълним] порьчката
Ви.
Ако ти . . . . телеграмата вчера, .... навреме. /изпратя, при-
стигна/
Ако вие .... още десет минути, .... го.../почакам, срещ-
на/
Ако те ... . по-рано...билети за концерта, /дойда, намеря/
Ако .... още малко, аз . . . ., без да те дочакам. /забавя се,
тръгна/
Ако не .... Ви ....... Ви .. бележка /намеря, оставя/
13. Настоящее время — прошедшее неопределенное время.
Защо не дойдете с нас на екскурзия? /приготвя се/
-► |Не съм се приготвил!.
Защо не изпратите реценцията в редакцията на вестника? /напи-
ша/
Защо доцент Иванов не участвува в конференцията? /поканя/
Защо Петър не участвува във финалните състезания? /оздравея/
Защо Свен не очдква да го посрсщнат? /съобщя/
Защо Ирина не е вкъщи? /върна се/
14. Илия трябва веднага да отиде на лекар. /тази сутрин/
Тази сутрин той ходи на лекар.
Непременно трябва да говорите с директора, /вчера/
Още днес трябва да изпратите поканите. /преди два дена/
В неделя може да гледате новия фйлм. /в понеделник/
Вече можеш да купиш билети за театър. /преди два дена/
Кога мислиш да поканиш гостите на вечеря? /завчера/
Ги също можеш да се запишеш за екскурзията. /миналата седми-
ца/
15. Видях, че секретарката.........но не зная кога ....../изляза,
върна се/
-► Видях, че секретарката |излезе L но не зная кога 1ше се върне I
Събранието .... преди един час, но не зная колко.........../запо-
чна, продължа/
Гостите .... снощи, но не зная колко време..../пристигна,
остана/
Вчера той .... в командировка и . . . . след една седмица, /за-
мина, ще дойда/
Сутринта .... телеграмата и смятам, че до довечера .... я
.... /изпратя, получа/
Тя вече .... билети и утре..../купя си, пътувам/
272
32
СЛОВООБРАЗОВАНИЕ
ИМЕНА СУЩЕСТВИТЕЛЬНЫЕ С СУФФИКСОМ |-ИНА|
Свен се обади, че е пристигнал благополучно в |родината|си.
Всички се радваха на хубавата Новина I»
здрав — здрав [ина[ нов — нов|ина] град — град[ина|
пъргав — пъргав|ина! стар — старшина I дол — дол |ина I
хлад — хлад|ина | сух — суш|ина| род — род|йна|
1. Град Видин е по-голям от град
Лом.
Река Марица е по-дълга от река
Тунджа.
Рила е по-висока от Пирин.
Новият булевард е по-широк от
улицата.
Тук реката става по-дълбока и
по-опасна.
Двете дървета не са еднакво де-
бели.
-► Двата града се различават по
Ьолемина 1
Реките са различии по....
.... на Рила е по-голяма.
Булевардът е с по-голяма....
Тук реката е с по-голяма . . . .
и е по-опасна.
Те са с различна....
2.
Свен се приготвя за врыцане в .... си.
Всяка .... Димитрови ходят на почивка в плани-
ната.
Двете приятелки седяха на пейката в .... и оживе-
но разговаряха.
Групата слезе в малка .... и реши да се спре за
почивка.
В края на месеца Илиев заминава за.....
година
градина
долина
родина
чужбина
СЛОВАРНОЕ БОГАТСТВО
| обаждам се / обадя се~~|
1. Тя почука няколко пъти, но никой не се обади.
Защо не се обади, когато те извиках?
Ако звъни телефонът, обадете се веднага.
2. Някой се обади, че решението трябва да се обмисли.
Тя обичаше да се обажда, без да я питат.
Накрая се обадиха още няколко души и групата стана много голя-
ма.
18
273
32
3. Ако Свен се беше обадил с телеграма, щяха да го посрещнат.
Те си заминаха, без да се обадят.
Синът им не се е обаждал вече два месеца.
Укажите, какие глаголы можно заменить глаголами I обаждам!
| се/обадя~сё].
Някой от групата каза, че не иска да участвува в състезанието.
Тя каза нещо, но никой не я разбра.
Ирина съобщи на родителите си, че ще се върне в края на седми-
цата.
Вече цял месец той не беше писал на никого.
Тя излезе, без да каже на майка си.
Когато имате възможност, пишете ми няколко реда.
274
____ш____
СИНТАКСИС
33
ТРИДЦАТЬ ТРЕТИЙ УРОК
БЪЛГАРИЯ
Българската държава възниква през 681 г. Като побеждават мо-
гъщата Византия, прабългарите в съюз със славяните първи от новите
европейски народи създават своя държава. Нейната тринадесетвеков-
на история минава през неизброими изпитания, през близо два века
византийско и петвековно османско робство. Народът обаче оцелява,
за да поеме отново своя път, за да се нареди сред най-будните, сред
най-напредничавите.
Краят на деветото и началото на десетото столетие ознаменуват
Златния век на старата българска култура. България дава много учени
и писатели, създава значителна философска, историческа и художест-
вена литература. Става достоен съперник на Византия.
Преди хилядолетие в България се разпространява богомилство-
то. Тази ерес против феодалната християнска църква и против фео-
далния обществен ред обхваща цяла България, прониква във Визан-
тия, в Румъния и Русия. Чрез Сърбия и Босна тя преминава и в Ита-
лия и Франция.
Българският народ нееднократно въстава срещу византийския
гнет и възкресява прежната мощ на своята държава. През тринадесети
век българските селяни вдигат първото в Европа антифеодално въста-
ние и поставят на престола пастира Ивайло.
А когато над България ляга османското владичество, народът
тръгва от индивидуалното отмъщение на хайдутите, за да стигне до
четите, до една непозната по онова време организирана борба. Зачес-
тяват множество масови въстания. Най-много развълнува света обаче
героичната народна епотея от Април 1876 г. Безпримерният подвиг
на българските опълченци и руските солдати на старопланинския про-
ход Шипка отбелязва прелома в Руско-турската война. И дълго жаду-
ваната свобода изгрява.
България дава в лицето на Димитър Благоев първия разпростра-
нител на научния социализъм и първия организатор на революцион-
ное работническо движение на Балканите. Българските работници и
селяни вдигат през 1923 г. първото в света антифашистко въстание.
Безсмъртният син и вожд на народа Георги Димитров нанася в
Лайпциг през 1933 г. първия морално-политически удар на герман-
ския и на световния фашизъм.
През Втората световна война в България се разгръща силно анти-
277
33
фашистко и партизанско движение. Окуражавано и подпомагано от
настъплението на Съветската армия, това движение довежда борбата
до победния й край.
На Девети септември 1944 г. България прекрачва в една нова ис-
торическа епоха — епохата на социализма. Тя започва изграждането
на едно ново общество, непознаващо национален гнет и експлоатация
от човек на човека. Едно общество, в което разцъфтяват демокрация-
та и свободата. Обществото, в което трудовият народ има пълно гос-
подство.
Физическата сила на народа би се сломила, ако във вековните
борби не го окриля едно горещо родолюбие, една могъща сила. Тази
сила запалва чрез монаха Паисий от Хилендар искрата на Национал-
ното възраждане. Тя издига националнодемократичната революция
до организаторския гений на Басил Левеки, до неподражаемите стихо-
ве и саможертва на Христо Ботев. Същата сила по-късно прелива в
художественото слово на Иван Базов, в огнедишащата поезия на
Христо Смирненски и Никола Вапцаров, в нежната лирика на Пейо
Яворов и Димчо Дебелянов.
Народнодемократичната революция разкрепостява не само физи-
ческата, но и духовната сила на народа. Израстват неподозирани та-
ланти и трудови герои.
Из „Това е България“
1. Объясните значение выражений и употребите их в предложениях:
вдигам въетание, вдигам се на борба, давам писменост, довеждам
до победен край, запалвам искрата, прекрачвам в нова епоха, раз-
гръщам дейност.
2. Выделенные слова замените синонимичными:
Българската държава възниква през 861 го-
дина.
България започва да изгражда*едно ново об-
щество.
Във вековната си борба българският народ е
окрилен от едно горещо родолюбие, от една мо-
гъща сила.
Богомилството прониква във Византия, в Ру-
мъния и Русия.
Българският народ започва съзиждането на
едно ново общество.
Народът нееднократно въетава срещу визан-
тийското робе ТВ о.
гнет
изграждане
патриотизъм
преминавам
строя
създава се
278
33
3. Употребите выделенные слова в их прямом значении.
Тринадесетвековната история на България минава през неиз-
броими изпитания.
Българският народ се нарежда сред най-будните, най-напред-
ничавите.
Преди повече от единадесет века българите дават писменост
на широкия славянски свят.
И дълго жадуваната свобода изгрява.
На Девети септември 1944 г. България прекрачва в една нова
историческа епоха.
Физическата сила на народа би се сломила, ако във вековните
борби не го окриля едно горещо родолюбие.
Свободният човек внася дьлбоки преобразования в панора-
мата на своята родина.
Автобусът не минава през центъра на града.
4. Закончите предложения:
Българите побеждават могъщата Византия и в съюз със сла-
вяните ...
Преди хилядолетие в България се разпространява богомилст-
вото, което преминава....
През тринадесети век българските селяни вдигат....
Когато над България ляга османското владичество,....
В лицето на Димитър Благоев България дава......
През 1933 г. Георги Димитров нанася.....
На Девети септември 1944 г. България прекрачва....
В своята вековна борба народът е окрилен....
5. Ответьте на вопросы:
Как се създава българската държава? През какви изпитания
минава историята на България? Какво дават братята Кирил и
Методий на славянския свят? Какво значение има писмеността за
славянските народи? Защо десетото столетие представлява Златен
век на старата българска култура? Кога и къде се разпространява
богомилството? Кога избухва първото антифеодал но въстание в
Европа? Как се бори българският народ срещу петвековното
отоманско владичество? Кой е първият разпространител на науч-
ния социализъм на Балканите? Кога избухва първото антифа-
шистко въстание в света? Кога България тръгва по пътя на социа-
лизма? Какво окриля народа във вековната му борба?
6. Составьте план и расскажите текст по плану.
279
33
ГРАММАТИКА
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
В зависимости от состава и грамматической структуры пред-
ложения бывают простые и сложные.
Простое предложение содержит один предикативный центр /одно
сказуемое/.
Българската । държава възниква] през 681 година.__________
Преди хилядолетие в България |се разпространява богомилс^-
| вото|.
Българските| работници и селяни вдигат| през 1923 година първо-
то в света антифашистко въстание.
Сложное предложение состоит из двух или более предикативных
центров /сказуемых/.
Българският |народ| нееднократно | въстава| срещу византийския
гнет и |възкресява| прежната мощ на своята държава.
| България изгражда] едно ново общество, в което | разцъфтяват]
|демокрацията и свооодата].
| България дава| много учени и писатели, | създава| значителна фи-
лософска, историческа и художествена литература.
7. Прабългарите и славяните дават писменост на широ- кия славянски свят.
Кирил и Методий от Солун Българските селяни развълнува целия свят. окриля народа в неговата
Героичната народна епопея от Ап- рил 1876 година Едно горещо родолюбие Българските работници и селяни борба. вдигат първото в света ан- тифашистко въстание. създават своя държава. вдигат първото антифео- дално въстание в Европа.
8. Измените порядок слов в предложениях:
Българската държава възниква през 681 година.
-► През 681 година възниква българската държава.
Преди хилядолетие в България се разпространява богомилст-
вото.
Тринадесетвековната история на България минава през неиз-
броими изпитания.
280
33
Безсмъртният син и вожд на народа Георги Димитров нанася
в Лайпциг през 1933 година първия морално-политически удар на
германския и на световния фашизъм.
През Втората световна война в България се разгръща силно
антифашистко и партизанско движение.
9. Прабългарите побеждават могъ-
щата Византия
Богомилството обхваща цяла Бъл-
гария
Българският народ обаче оцелява,
Българите дават писменост на ши-
рокий славянски свят
Народът тръгва от инДивидуално-
то отмъщение на хайдутите,
и му помагат да се защити
от всевъзможни асимила-
торски домогвания.
за да стигне до една непо-
зната за онова време орга-
низирана борба.
и прониква в други европей-
ски страни.
и в съюз със славяните съз-
дават своя държава.
за да поеме отново своя
път.
Предложения бывают двусоставные и односоставные.
В двусоставных предложениях предикатйвный центр состоит из
подлежащего и сказуемого.
I Богомилството обхвапта! цяла България.
| Георги Димитров напася] морално-политически удар на фа-
шизма.
Предикативный центр односоставных предложений представлен
лишь одним главным членом предложения — подлежащим или ска-
зуемым.
След една седмица | тръгваме] на екскурзия.
Довечера I отивам] на концерт.
|Изпращат| го на специализация в чужбина.
|Ьорба| за мир.
|България] — древна и млада.
Односоставные безличные предложения выражают психическое
или физическое состояние человека, а также состояние природы и ок-
ружающей среды.
281
33
Физическое и психическое состояние Состояние природы и окружающей среды
Дожал я ми за него. Спи му се. Така не се говори. Тук не се пуши. Студено ми е. Тъжно ми е. Срам го е. Яд го е. ЯД ги е. Не е толкова страшно. Мръква се. Захладява. Съмва се. Свечерява се. Вали. Тук много духа. В залата е съвсем тихо. В коридора е студено. На улицата е много шумно. Вече стана тъмно. Навън е още светло. Нощем е по-хладно.
10. Замените безличные односоставные предложения двусоставными.
На улицата беше много шумно. Улицата беше много [шумна|.
В новото жилище е просторно и уютно.
Навън е още хладно. Вчера валя.
Срам го е. Страх ме е.
В коридора е съвсем тъмно.
В тая стая е студено.
През това лято беше много горещо.
11. Укажите предложения, в которых глаголы ^мам | и нямам i упот-
реблены в качестве безличных.
Българската държава има хилядолетна история. Във Велики Пре-
слав има останки от дворци, църкви и крепостни стени. Създадената
писменост има огромно значение за историческата съдба на славя-
ните.
При социализма трудовият народ има пълно господство.
До представлението има още време. За тази седмица няма повече
билети. В магазина имаше много хора. Нямам възможност да посетя
изложбата.
По цели высказывания предложения бывают:
[Повествовательные]
България става достоен съперник на Византия.
В България започва изграждането на едно ново общество.
Общество, в което трудовият народ има пълно господство.
[Вопросительные |
Кога възниква българската държава?
282
33
Коя е първата столица на България?
Къде се разпространява богомилството?
[Побудительные |
„Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърцеЛ
Хр. Ботев
[ВосклицательныеП
„Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори,
сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой
мили краю!“
Любен Каравелов
12. Задайте вопросы к предложениям:
Преди хилядолетие в България се разпространява богомилството.
-► Кога се разпространява богомилството?
Къде се разпространява богомилството?
Какво се разпространява в България преди хилядолетие?
През тринадесети век българските селяни вдигат първото в Евро-
па антифеодално въстание.
През Втората световна война в България се разгръща силно анти-
фашистко движение.
Свободният човек внася дълбоки преобразования в панорамата
на своята родина.
Прабългарите в съюз със славяните побеждават могъщата Визан-
тия и създават своя държава през 681 година.
13. Твърди се, че българите дават писменост на широкия
Установено е, че славянски свят.
Известно е, че учениците на Кирил и Методий биват при-
Счита се, че ети в България.
Доказано е, че богомилството прониква в много европей- ски страни. българският народ нееднократно въстава срещу чуждия гнет. през X век в България се създава значител- на литература. първото в света антифашистко въстание из- бухва в България. прабългарите идват от север.
283
33
14. Поставьте нужные знаки препинания.
Къде трябва да чакам автобуса за Централната тара
Тук трябва да слизаме Слизайте по-бързо
Знаете ли къде е училище „Христо Ботев"
Привет на борците за мир Да живее свободата
Коя е първата българска столица
Кога се създава българската държава
Качвайте се веднага Влакът тръгва
15. Ответьте на вопросы по образцу.
През Пловдив ли ще минем? /през Стара Загора/
-► Ще минем не през Пловдив, а през Стара Загора.
На концерт ли си тази вечер? /на театър/
С баща си ли говори по телефона? /с майка си/
Довечера ли тръгваш в командировка? /утре вечер/
История ли следва Вашият син? /философия/
В театър „София" ли бяхте снощи? /в Сатиричния театър/
От лекции ли се връщате? /от библиотеката/
16 не съм ходил в Пловдив. никого
.... не знае кога ще тръгнем. никъде
Тя се обади, , но не поръча никакви
Филмът . . . . не ми хареса. никога
.... билети не можах да намеря. никой
Днес не сме излизали нищо
Още не сме разговаряли с никак
17. Прочитай!е стихотворение и переведите его со словарем. Укажите
отрицательные предложения.
КЪМ РОДИНАТА
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
Да търси който ще във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любое в една съдба превръща.
Атанас Далчев
284
34
ТРИДЦАТЬ ЧЕТВЕРТЫЙ УРОК
МАЙЧИНА СЪЛЗА
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градйната
светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожица-
та им взе да се пука. Наведе моравото димитровче Цветове над тър-
кулнатото в шумата пукнато гърне.
Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера
от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сест-
ричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли
в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото
беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къща-
та, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата
лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна
в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле при-
мря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо,
а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да
раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило, бе-
ше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се
пъпките на димитровчетата в градйната. Почнаха да се събират ляс-
товичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците запри-
личаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в
градйната и рече:
— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да ле-
тит. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека
перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъв-
ни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димит-
ровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет
ние пак ще се върнем.
— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промъл-
ви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на
майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъж-
дец. Наквасеното димитровче тежко отпуска цвят над гърнето. Една
дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагла-
си да падне.
285
34
— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.
— Откъде идеш! — попита любопитно лястовичето.
— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се
родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена
една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един
голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка.
Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лясто-
вичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през Бълга-
рия, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния
котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата
си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, къ-
дето цъфтят морави димитровчета.
Докато изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от
окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях.
Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и
заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори
човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушина-
та и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
Ангел Каралийчев
1. Употребите данные выражения в предложениях:
треперя от студ, отлита на юг, топли страны, избухва пожар,
свивам гнездо, ходя по света, примирам от болка
2. Оставиха го само в дъното на
гърнето,
Големите гроздови зърна под
лозницата набъбнаха
Опита се да раздвижи крилца, но
не можа,
Ако минеш през България,
Забравих да поръчам на рожба-
та си,
Докато изрече тия думи старата
лястовичка,
защото дясното, изгоре-
ното крило, беше изсъхнало.
отбий се при моето сиротно
пиле.
когато тръгвах.
защото беше сакато и не
можеше да лети.
аз се отроних от окото й.
и кожицата им взе да се’
пука.
286
34
3. Определите значение выделенных слов. Употребите их в других
значениях.
Търкулна се лятото. Занизаха се мрачни дни. Жълтият листах
в градината светна. Виж какво хубаво димитровче е склонило че-
ло над входа на гърнето. Кажи му още, че моето сърце изсъхна
от мъка.
-► Търкулнаха пукнатото гърне в градината.
4.
5.
Изгуби се майчицата му. /къде?/
Старата лястовичка смъкна
рожбата си в градината. /кога?/
Ние пак ще се върнем. /кога?/
Кой ще го стопли? /кога?/
Вятърът понесе дъждовната
капка, /накъде?/
Отлетяха неговите две сестриче-
та. /накъде?/
Опита се да се раздвижи. /кога?/
напролет
в тая дъждовна нощ
на юг
над света
една сутрин
в топлите страни
най-напред
Замените выделенные слова синонимичными.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се
отроних от окото й.
Заромоля дребен есенен дъждец.
Докато старата лястовичка смогна да грабне рож-
бата си от огъня, един въглен падна в гнездото.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята са-
ката рожба в градината.
Ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина.
Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над
гърнето.
Аз стоях в дясното око на кахърната птичка.
заваля
кажа
намокрен
приготвил
сваля
угрижен
успея
6. Ответьте на вопросы:
Защо малкото лястовиче е останало в градината? Как изглеж-
да градината през есента? Как се е погрижила майка му за него?
Къде отлитат лястовичките през есента? Какво разказва дъждов-
ната капка? Каква е поръката на майката? Как заспива малкото
лястовиче?
287
34
ГРАММАТИКА
ГЛАВНЫЕ ЧЛЕНЫ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Подлежащее и сказуемое — это главные члены предложения.
Они составляют его предикативный центр.
ркеанът ревеше).
Духаше | силен Еятър J
Пукнаха се пъпките' на димитровчетата в градйната.
рочнаха да се събират лястовичките ] по телеграфните жици.
7. Моравото димитровче .... глава над търкулнатото
в шумата пукнато гърне. .... майчицата му в топлите страни. Голото пиле .... от болка. .... пъпките на димитровчетата в градйната. Една сутрин старата лястовичка .... своята саката рожба в градйната. Виж какво хубаво димитровче чело над входа изгубя се наведа примря пукна се стоя склоня смъкна
на гърнето.
Аз .... в дясното око на кахърната птичка.
Подлежащее выражается следующими частями речи:
Именем существительным!
Изгуби се |майчицата I му в топлите страни.
През лятото избу хна ^ожар | в къщата.
рКиците |заприличаха на броеници.
Местоимением ]
Всички |си отидоха.
Те I се готвеха за път.
Кой | ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Именем прилагательным |
Промълви ракатото | и за да скрие сълзите си, навря главица под
крилото на майка си.
Причастием |
роканените ] пристигнаха навреме.
I Грисъствуващитё! разказаха своите впечатления.
^Числительным |
288
34
[Двамата] разговаряха дълго. После |единият| тръгна към пло-
щада._______
[Първите] вече пристигнаха.
8. Определите, какой частью речи выражено подлежащее в следую-
щих предложениях:
Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо.
Дясното, изгореното крило, беше изсъхнало.
Мило дете, ние днес ще заминем на юг.
Аз стоях в дясното око на кахърната птичка.
Жиците заприличаха на броеници.
Двете деца останаха сами вкъщи. По-голямото седна пред телеви-
зора. Малкото се приготви да си ляга.
В болгарском языке подлежащее, выраженное местоимением,
может быть опущено, если особо не подчеркивается лицо глагола.
Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих.
но: Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй
гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато
огладнееш, излез навън и си клъвни нещо.
9. Какие подлежащие, выраженные местоимениями, можно опустить?
Сутринта Мария стана рано. Тя се приготви много бързо,
защото след десет минути тя трябваше да излезе. Тя беше се уго-
ворила с приятелките си да се срещнат на спирката. Те сигурно
вече я чакат. Ако тя закъснее, те ще тръгнат без нея. Те знаят, че
тя понякога закъснява, и снощи й се обадиха по телефона, за да
й напомнят за срещата.
Полные членные формы в именах существительных мужского
рода, в ед. ч., пишутся в том случае, когда существительное яв-
ляется подлежащим. В устной речи не проводится различие между
полной и краткой членной формой.
Лястовичката падна върху мачтата на |парахода].
[Параходът] се приближава до пристанището.
Няколко души стояха пред |входа|.
|Йходът| за читалнята е от другата страна .
19
289
34
10. Употребите, где это необходимо, членную форму.
Един въглен.... пгйща в гнездото. Въглен.... парна лястови-
чето по дясното крило.
Лястовичката граона рожбата си от огън.....Огън.... об-
хвана гнездото.
Духаше силен вятър....Вятър.. . . ме грабна и ме понесе над
света.
Лястовичките се готвеха за път.... Път.... им минава над
океана.
Заваля студен есенен дъжд....Дъжд.... валя цяла нощ.
Лястовичките летяха над океан.....Океан.. . . ревеше.
В зависимости от способа выражения сказуемое бывает:
Простое глагольное сказуемое — выражено формами /простыми
или сложными/ одного глагола.
През лятото |избухна| пожар в къщата, под чиято стряха майка
му [беше свила! гнездо.
Дясното, изгореното крило, |беше изсъхнало|.
Цялата градина [е зарината! с плод.
Составное глагольное сказуемое — состоит из форм двух /редко
трех/ глаголов.
Кожицата на гроздовите зърна |взе да се пука|.
Почнаха да се събират| лястовичките по телеграфните жици.
Иди отвори] прозореца!
Ела разкажи| какво се е случило!
Може да отидем| на разходка.
Составное именное сказуемое — состоит из формы глагола и име-
ни.
Аз |не съм| дъждовна |капка|. Аз |съм сълза!.
Историята на моя живот 1е къса!.
11. Определите вид сказуемого в следующих предложениях:
Оставиха го само в дъното на гнездото, защото беше сакато
и не можеше да лети.
Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от
огъня, един въглен падна в гнездото.
Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй
гърне съм ти нагласила мека перушина.
Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на
цвета и се нагласи да падне.
Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах.
Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.
290
34
12. С данными глаголами образуйте составные глагольные сказуемые
и употребите их в предложениях.
мога, трябва, успея, смея
почна, умея, следва, бива
свърша, продължавам,
Спирам
Трябва ли веднага да тръгваме?
Ще успеем ли да стигнем навреме?
отйда, кажа, донеса
получа, попитам, по-
лучавам
вляза, тръгна, стигна
да
13. Прабългарите в съюз със славяните .... да победят
могъщата Византия и да създадат своя държава.
Народът обаче .... да оцелее, за да поеме отново
своя път.
В годините на петвековното османско робство на-
родът не .... да се бори за свобода.
Димитьр Благоев пръв .... да разпространява на-
учния социализъм в България.
След Девети септември българският народ .... да
изгражда едно ново общество.
започвам
преставам
успявам
успея
Составное именное сказуемое состоит обычно из глаголов съм,
ставам, бивам, изглеждам, наричам се, считам се, смятам се, явявам
се и др. в сочетании с существительными, прилагательными, числи-
тельными, местоимениями, причастиями.
14. Десетото столетие .... за Златен век на старата
българска култура.
България .... достоен съперник на Византия.
Плиска .... първата българска столица.
Въстанието на българските селяни през трина-
десети век .... за първото антифеодално въстание
в Европа.
Димитьр Благоев .... първият разпространи-
тел на научния социализъм в България.
смятам се
считам се
ставам
съм
15. Закончите предложения, употребляя составные именные сказуемые.
През есента дните са....
Тя се върна късно и беше много.....
Те не отидоха на гости, защото времето беше.....
Синът им завършва медицина и ще стане......
Той изглеждаше . . . ., но говореше спокойно.
Той се счита за....
В момента съм зает, но след два часа ще бъда....
291
34
Сказуемое согласуется с подлежащим в лице, числе и роде.
Те се готвеха за път.
Напролет ние пак ще се върнем.
Аз не съм дъждовна капка.
Историята на моя живот е къса.
Дясното, изгореното крило, беше изсъхнало.
Цялата градина е зарината с плод.
Аз не съм забравила.
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна.
Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици.
Всички си отидоха.
16. Согласуйте сказуемое с подлежащим.
През миналото лято ние .... на екскурзия в Унгария. /ходя/
Когато се запознахме, той вече .... образованието си. /завърша/
Тази покана .... от Варна преди една седмица, /изпратя/
Това съобщение се получи, докато Вие .... в чужбина, /съм/
Ние с Мария .... на представлението. /трябва да отида/
Никой ли ... . гостите до хотела? /мога да придружа/
Всички .... навреме./пристигна/
Тя .... на специализация за три месеца. /изпратя/
17. Прочитайте текст и переведите его со словарем.
В ГНЕЗДОТО
Силен нощен вятър огъна клоните на старите дървета. Те из-
пращяха. Гнездото на заспалата птица се наклони. Едно голокри-
ло птиченце тупна на земята и жално записука. Разтревожена из-
хвръкна майката. Втурна се да го дири наоколо.
— Де си, мое чедо? — сякаш питаше тя.
Блесна светкавица. Огря поляната. Птицата съзря рожбата
си. За миг я грабна и я повдигна към топлото гнездо.
Закапаха едри дъждовни капки. Двете птиченца се навряха
под мекото майчино крило. Тихо затвориха очи.
Майката остана будна с разперени криле над тях.
Ангел Каралийчев
292
35
ТРИДЦАТЬ ПЯТЫЙ УРОК
ЛЕВСКИ
Левеки имаше ръет среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини;
мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от
непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една по-
стоянна и естествена веселост. Странно! Тоя момък, който проповяд-
ваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт; който се излага-
йте всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на пре-
междията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям пес-
нопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа
му. Когато посещаваше Букурещ, заедно с известията за устрояване
комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви читашки чи-
бучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бод-
ростта му веред всегдашната борба с апатията и подозрителността на
роба.
Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше
от лицето, погледът добиваше сериозно изражение, гласът му беше
глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безискуст-
вено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. От дето помина /а той ми-
на навсякъде/, по дирята си остави нови ламтения, подигнати въпро-
си, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижа-
та, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше че-
ловеците, името му будеше населенията. Една нощ той в Пазарджик
говори: резултатът беше записването един милион гроша самоволии
пожертвования!...
Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване живота си. Всеки-
часните опасности, в конто няколко години се намираше, бяха му ста-
нали като свой елемент, в който се чувствуваше по-добър и черпеше
нова самоувереност, както един генерал, привикнал да слуша силните
пищения на куршумите край ухото си. В Сопот, в стаята на учителя,
имаше комитетско тайно събрание. Ненадейно се озова един гост, по-
знат като турски шпионин, и сяда. Всички мълчат, но гостът не си
отива. Левеки кипи, става и залепя плесница на това досадно лице,
като му изрева:
— Навън! Подлец!
— Как? С кое право удряш? — попита зашеметеният господин.
— Навън! Иди ни предай на турците. Аз съм Левеки!
Цялото събрание потрепера от ужас при тия думи.
293
35
— Не се бойте! — каза той спокойно, когато гостът си излезе. —
Аз съм уверен, че тоя мазник нищо не ще смее да направи.
И продължиха разискванията си.
Никой не дойде да ги безпокои.
Левеки обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от
твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и
друго, което отсъствуваше у тях: непобедимо търпение и постоянство.
Първите бяха като внезапни метеори в мърчината на нашето небе,
конто блеснаха, смутиха душите и изгаснаха. Би казал човек, че тия
хора дойдоха само да турят по едно голямо име в историята и да си
идат. Попрището на Левеки беше по-дълго и по-плодотворно. Своево-
лието на съдбата иска, щото един прост турски кятипин, едно полу-
грамотно дяконче да покаже на света какво може да извърши енту-
сиазмът на една велика идея, каквато беше идеята, що създаде тоя
грамаден лик пред нас. Защото, каквото и да казват някой скептици,
Левеки е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания,
из цял океан унижения. Седем години той обикаля България, посети
стотина села и градове, устрой им комитети, учи, насърчава, плаши
богаташите, наддумва учените, сърди турците, постоянен до невъз-
можност, упорит до безумство; властите се умориха да го преслед-
ват — той се не умори да им се изпречва; противостоя на препятствия-
та, убеди неверующите, разпали заспалите. Само против измяната ос-
тана безеилен: един поп, поп Кръстю от Ловеч, го издаде коварно.
Паднал веднъж в ръцете на тираните, той, наранен с два куршума,
както казват, изял отрова, за да остане верен, на клетвата си: но като
ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в Со-
фия, но тя излязла по-твърда от камъка и той полумъртъв бе провесен
на въжето.
Такъв беше човекът, познат под имената Дяконът, Басил Левеки,
Апостолът, който беше пратен от съдбата начело на цял рой пропо-
ведници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика
събитията, да създаде бъдещето!...
Иван Базов
1. Объясните значение выражении и употребите их в предложениях:
излагам се на опасности, сериозно изражение, самоволии пожерт-
вования, черпя самоувереност, всекичасни опасности, озовавам се
ненадейно.
2. Закончите предложения:
Левеки имаше ръет среден, тънък и строен; очи сиви, почти
сини.....
Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобо-
да ...
Каквото и да казват някой скептици,.....
294
35
Седем години той обикаля България, посети стотина се-
ла ...
Попаднал веднъж в ръцете на тираните,......
Такъв беше човекът, познат под имената.....
3. Замените выделенные слова синонимичными.
Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезва-
ше от лицето, погледът добиваше сериозно нзражение.
Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване на живота си.
Всекичасните опасности, в конто няколко години се намираше,
бяха му станали като свой елемент.
Левеки става и залепя плесница на това досадно лице, като
му ,изрева.
Левеки обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешко-
ва, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата.
Но като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъм-
ничния зид в София, но тя излязла по-твърда от камъка.
4. Объясните выделенные слова и употребите их в их прямом значе-
нии.
Левеки имаше ръет среден, тънък и строен; очи сиви, почти
сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и из-
пито от непрестанната мисъл и бдение.
Словото му будете человеците, името му будеше населения-
та.
Левеки кипи, става и залепя плесница на това досадно лице,
като му изрева.
Левеки е изражение на една сила, излязла от цели векове стра-
дания, из цял океан унижения.
Властите се умориха да го преследват — той се не умори да
им се изпречва; противостоя на препятствията, убеди неверующи-
те, разпали заспалите.
5. Левеки е изражение на една сила
Словото му будеше человеците
Дяконът беше безстрашлив
Ненадейно се озова един гост
Но когато беше потребно
Попрището на Левеки беше
Левеки ставаше друг
по-дълго и по-плодотворно
познат като турски шпионин
излязла из цели векове страда-
ния
името му будеше населенията
до явно рискуване на живота
си
295
35
6. Ответьте на вопросы:
Как е разкрит външният вид на Левеки? Какви черти на ха-
рактера му правят впечатление? Какво постига Левеки с дейност-
та си? За каква случка си спомня авторът? По какво се отличава
Левеки от Бенковски и Караджата? В какво се крие силата на
Левеки? Как се държи Левеки, когато попада в ръцете на врага?
ГРАММАТИКА
ДОПОЛНЕНИЕ
Отдето помина, по дирята си остави нови {тамтения 1 повдигнати
£ъпроси |, разбудени )кажди J
Левеки кипи, става и залепя плесница ра~| това досадно #ице j
7. Задайте вопросы к выделенным словам н выражениям.
Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода,
за борба, за смърт; който се излагаше всеки ден на опасности; тоя
син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав.
Когато посещаваше Букурещ, заедно с известията за устрояване
комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви читашки
-чибучки. Словото му будеше человеците, името му будеше населе-
нията.
Дополнение выражается следующими частями речи:
Именем существительным~|
Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува гра-
довете, изпълни планините.
Седем години той обикаля България, посети стотина села и градо-
ве, устрой им комитети.
Местоимением |
— Навън! Иди ни предай на турците.
Аз съм уверен, че тоя мазник нищо не ще смее да направи.
Властите се умориха да го преследват — той се не умори да им
се изпречва.
Именем прилагательным |
На най-добрите бяха връчени награди.
Извикаха виновния да се извини на колегите си.
Причастием |
Левеки противостоя на препятствията, убеди неверующите, разпа-
ли заспалите.
Той учи, насърчава, плаши богаташите, наддумва учените, сърди
турците.
296
35
Числительным I
Взех си книги от библиотеката. Двете вече прочетох. Сега чета
третата.
8. Определите, какой частью речи выражены дополнения.
Левеки имаше ръет среден, тънък и строен; очи сиви, почти
сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и из-
лито от непрестанната мисъл и бдение.
Никой не Ж>йде да ги безпокои.
Един поп, поп Кръстю от Ловеч, го издаде коварно.
Левеки показва на света какво може да извърши ентусиазмът
на една велика идея.
Никой не дойде да ги безпокои.
9. Прабългарите и славяните съз-
дават
Богомилството обхваща
През 1923 година българските
работници и селяни вдигат
Свободният човек внася в обли-
ка на своята родина
През 1933 година Г. Димитров
нанася
първия морално-политически
удар на фашизма
своя държава
цяла България
първото в света антифашистко
въетание
10.
Составьте предложения с данными выражениями. После этого за-
мените выражения указанными глаголами.
вдигам
вземам
вземам
правя предложение — предлагам
правя изследване — изеледвам
оказвам влияние — влияя
въетание — въетавам
участие — участвувам
решение — решавам
През 1876 година българският народ книга въетание Ьрешу
вековните поробители.
През 1876 година българският народ Ьъстава брешу вековни-
те поробители.
Дополнения бывают:
Прямые |
Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува гра-
довете, изпълни планините.
Никой не дойде да ги безпокои.
Косвенные"]
Левеки показа на света какво може да извърши ентусиазмът на
една велика идея.
Левеки кипи, става и залепя плесница на това досадно лице, като
му изрева.
297
35
Бащата подари нов часовник
на дъщеря си.
Детето повреди колелото си.
Гостите пристигнаха следобед.
Тя си купи нова интересна кни-
га. 4
Майката разказа приказка на
детето.
Защо тръгваш толкова късно?
Ирина живее много далече.
Аз не зная точния адрес.
Защо не ме запозна с колежка-
та си?
Съобщи ли на родителите си да
дойдат?
Купи ли ми билет за театър?
Обясни ли на гостите къде ще
обядват?
Покани ли Пламен на рожден
ден?
Изпратиха ли Ви покана за
конференцията?
Разрешиха ли ти да гледаш то-
зи фйлм?
Помогна ли на Ирина да при-
готви обеда?
Написа ли писмо на родителите
си?
-► Тя го хареса много.
Баща му .... поправи.
Георги .... посрещна.
Веднага .... прочете.
Детето .... запомни.
Кой ще . . . . изпрати?
. . . . ще изпрати Камен.
Трябва да ... . науча.
Не .... ли познаваш?
-► Съобщих им.
Не можах да .... купя.
Обясних ....
Забравих да .... кажа.
Изпратиха ....
Разрешиха ....
Помогнах ....
Написах ....
13. Дополните предложения, ответив на заданные вопросы.
Снощи говорих по телефона, /с кого?/
-► Снощи говорих с Илия по телефона.
Получих много хубав подарък за рождения си ден. /от кого?/
Трябва да купим още един часовник. /за кого?/
Непременно ще разкажа за екскурзията до Витоша. /на кого?/
Той не иска да излезе на разходка. /без кого?/
Те прекараха отпуската си на село, /при кого?/
Разбрах, че утре заминавате в командировка, /от кого?/
В болгарском языке дополнение может быть выражено одно-
временно полной и краткой формой местоимения или именем су-
ществительным и кратким местоимением.
298
35
| На гостите! много |йКЯ хареса екскурзията до Рилския манастир.
| Децата| |гй| изпратиха на почивка в планината.
|На Асен| [му| подариха фотоапарат за рождения ден.
|Поканата| [я] получихме много късно и не можем да участвуваме
в конференцията.
14. Вече стана късно, а гостите още .... няма.
-► Вече стана късно, а гостите още Ггй] няма.
Този разказ не мога да ... . преведа.
На Петър не .... ли дадоха карта за почивка?
За кого си .... купил тази книга?
Тебе днес също ли .... изпитваха в училище?
На него няма ли да .... изпратим покана?
На Ирина .... подариха много хубав албум.
15. Тя трябва да отиде на лекар, защото .... боли гърлото.
-► Тя трябва да отиде на лекар, защото [я] боли гърлото.
Отначало .... беше трудно, но после свикнаха с работата.
Не можах да чакам повече, защото .... беше студено.
Снощи тя си легна късно и сутринта .... се спеше.
Може ли да отворя прозореца, защото .... топло.
Не .... ли е страх, че ще закъснееш за влака?
Много съм уморен и нищо не .... се яде.
16. Петър купи грамофонна плоча. /за приятелката си/
-* |3а приятелката сй| Петър купи грамофонна плоча.
Петър купи ; за приятелката си грамофонна плоча.
Петър купи грамофонна плоча |за приятелката сЦ.
Бабата разказва интересна приказка. /на внука си/
Камен избра подарък. /за сестра си/
Те предложиха интересна програма. /на гостите/
Вчера предадох молбата за отпуска, /на секретарката/
Той обеща да купи билети за концерт, /на колегите си/
Лекарят предписа лекарство, /на болната/
Библиотекарката препоръчва новите книги, /на читателите/
Гостите благодариха за гостоприемството. /на домакинята/
Раздавачът предаде телеграма. /на доктор Иванов/
299
35
17. Прочитайте и переведите стихотворение.
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачет?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная — ти плачет, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях черно бесило
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
300
36
ТРИДЦАТЬ ШЕСТОЙ УРОК
ПЕДЯ ЗЕМЯ
Две неща могат да отбият човека от пътя: огънят и бистрият
извор. Това си мисля, като гледам сиви останки от старо огнище край
кладенчето. Стъквам малко дърва, малко суха шума под тях, една
клечка кибрит, чува се шум, свистене и пукане — нещо се ражда върху
изоставеното огнище, синя струйка дим попоглежда малко сънено и
лениво, но лумва червен пламък подир нея, подгонва я, други пламъ-
ци заиграват около дърветата, а аз стоя, гледам тази подвижна и топ-
ла магия и си мисля, че в момента стоя между две чудеса — между
огъня и водата — че човек /дай боже да съм човек!/ изпитва непрекъс-
ната жажда и винаги има нужда от топлина.
Огънят припламва и стихва като внезапна мисъл, почувствувала
се неловко затуй, че е изпреварила другите мисли или че се е повдигна-
ла с една педя нагоре. Човек може да стой така безкрайно, потънал
в съзерцание. Бяла мъгла обгръща каменния масив в далечината, ви-
денията изчезват, в гората една вейка си маха сама, като че ми се
заканва нещо с пръст. Как тъй се раздвижи тая вейка и кой я раздви-
жи, не зная.
Изоставям заспиващия огън и извора. Изворът е все така жив,
огънят се загръща в сива пелена, смалява се, но продължава да диша.
Отпреде ми, сред ниски храсти и камъш, виждам как нещо ме наблю-
дава. Колкото повече го приближавам, толкова по-любопитно става
окото му: око на малко езеро, защитено от камъш, постоянно будно и
отворено сред гората, око, което вижда всичко и знае всичко наоколо.
Гледам да не затъна в камъша, заобикалям и тръгвам покрай реката.
Вървя и имам чувството, че будното езерно око продължава да ме
гледа. Обръщам се, то наистина ме гледа, но този път не ми се струва
така бляскаво, ами има нещо металносиво в него. Поглеждам небето
над себе си, небето е станало металносиво. То започва да сее ситна
суграшица и се спуска все по-ниско и по-ниско над земята.
Вървя покрай брега на реката и се любувам на нейните чудни
извивки. В първоначалния си вид тя е проявявала почти детско любо-
питство, тук е завила наляво, примамена от скупчените червени глоги-
ни, после се е върнала малко назад, сетила се за нещо, постояла е там,
подълбала е малко високия бряг, подир което е хукнала, но за съвсем
кратко време, защото пак нещо я е спряло или се е препънала във
висок праг. Прагът е преодолян и извивка подир извивка, между раки-
301
\
36
так и повет, край строените за почест дъбове, реката е вървяла, спира-
ла се е, криволичела е, но ни за миг не е забравила, че трябва да
стигне до голямата река и морето. Тъй и човекът криволичи’в своя
път, докато стигне голямата си цел. Някой успяват, други застиват в
криволиците си, както застиват гънките върху вцепенено човешко ли-
це... Та ето така ме води реката край себе си, сякаш човек ме е хванал
за ръка и ме води.
Отскубвам се от тази река, излизам по склона покрай липовата
гора. Ще поседя в ливадата, ще изпуша една цигара тютюн и ще по-
гледам как суграшицата преминава в сняг и как първият сняг ще запо-
чне да застила земята. В края на долината човекът завършва копата
със сено. Привързани за каруцата, конете стоят един до друг и мъл-
чат. Снегът се засилва, моята педя земя се смалява. Не виждам вече
нито лозята, нито дъбовете, нито будното езерно око; пък и то не ме
вижда. Само пътят се очертава все повече и повече, най-напред той
побелява. Седя, пуша, мисля си: педя земя, а в нея е отразено цялрто
ти отечество, тъй както в капка роса се отразява сяънцето. Бил съм
по други земи, с големи мерки ги мерят, на хектари и мили, на версти
и километри, и трябва да кажа, че това са големи земи. Но никъде
не съм видял земя, по-голяма от моята, защото това е земя, която
измерваме с човешката педя.
Йордан Радичков
1. Объясните значение выражений и составьте с ними предложения:
жажда за живот, жажда за знания, човешка топлина, житейски
път, родна земя, гледам да не затъна.
2. Закончите предложения.
Това си мисля, като гледам сиви останки от ... .
Мисля си, че в момента стоя между две чудеса ....
Огънят припламва и стихва като внезапна мисъл ....
Изворът е все така жив, огънят се загръща в сива пелена ....
Вървя и имам чувството, че . . . .
Някой успяват, други застиват в криволиците си ... .
Педя земя, а в нея е отразено цялото ти отечество ....
3. Укажите слова, употребленные в переносном значении.
Синя струйка дим попоглежда малко сънено и лениво, но
лумва червен пламък подир нея, подгонва я, други пламъци заиг-
рават около дървата.
Изоставям заспиващия огън и извора. Изворът е все така
жив, огънят се загръща в сива пелена, смалява се, но продължава
да диша.
Небето започва да сее ситна суграшица и се спуска все по-
ниско и по-ниско над земята.
302
36
рсогато~|?
Та ето така ме води реката край себе си, сякаш човек ме е
хванал за ръка и ме води.
4. В каких случаях рсато| можно заменить
|като| с |когато |
Това си мисля, като гледам сиви ос-
танки от старо огнище край кладенчето.
Тръгвам покрай реката, като гле-
дам да не затъна в камъша.
Като дойдоха на гарата, влакът вече
беше пристигнал.
Той стоеше прав до вратата, като
гледаше да не пропусне спирката.
Като стигнете до Музикалния теа-
тър, ще вземете трамвай номер три.
Те вървяха, без да бързат, като раз-
говаряха оживено.
Като взеха отпуската си, те отидоха
на почивка.
Тя четеше внимателно, като си во-
деше бележки за прочетеното.
5. Ответьте на вопросы:
Какво мисли авторът, когато гледа старото огнище край кла-
денчето? Как се ражда огънят? С какво сравнява авторът малкото
планинско езеро? Какъв е пътят на реката? Как изглежда долина-
та, когато снегът започва да покрива земята? Защо няма земя,
„по-голяма“ от родната?
6. Расскажите текст по следующему плану.
1. Пред старото огнище край кладенчето.
2. Към малкото планинско езеро.
3. Покрай брега^на реката.
4. Педя земя, в която се отразява цялото отечество.
Това си мисля, рогато |
гледам сиви останки
от старо огнище край
кладенчето.
ГРАММАТИКА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Вървя покрай брега |на реката] и се любувам на |нейните|[чуднй|
извивки. -1
Вървя и имам чувството, че |будното| |езерно| око продължава да
ме гледа.
Това си мисля, като гледам |Сйви| останки от [стари] огнище край
кладенчето.
303
36
Определения бывают согласованные и несогласованные.
Согласованные определения выражают непосредственно качества
и признаки предметов и согласуются с определяемым словом в роде и
числе. Согласованные определения выражаются следующими частями
речи:
| Именами прилагательными]
Подълбала е малко високия бряг, подир което е хукнала, но за
съвсем кратко време, защото пак нещо я е спряло, или се е препънала
във висок праг.
Отскубвам се от тази река, излизам по склона покрай липовата
гора.
| Причастиями]
Нещо се ражда върху изоставеното огнище.
Изоставям заспиващия огън и извора.
Някои успяват, други застиват в криволиците си, както застиват
гънките върху вцепенено човешко лице.
| Местоимениями |
Все местоимения, кроме личных и кратких притяжательных, мо-
гут быть согласованными определениями.
Как тъй се раздвижи тази вейка и кой я раздвижи, не зная.
Вървя покрай реката и се любу вам на нейните чудни извивки.
Тъй и човекът криволичи в своя път, докато стигне до голямата
си цел.
Отскубвам се от тази река, излизам по склона покрай липовата
гора.
| Числительными]
Две неща могат да отбият човека от пътя: огънят и бистрият
извор.
Мисля си, че в момента стоя между две чудеса.
В гората една вейка си маха сама, като че ли се заканва нещо с
пръст.
7. Борис върна .... книги в . . . . библиотека, /прочетен, универ-
ситетски/
Борис върна прочетените книги в университетската библиотека.
.... посетители влязоха в салона след .... действие, /закъс-
нял, първи/
.... гимнастички спечелиха .... медал. /български, златен/
Девойката влезе в .. . . купе и зае .... място. /първи, свобо-
ден/
.... деца седнаха на .... пейка и зачакаха. /две, един/
.... птичка излетя през .... прозорец. /изплашен, отворен/.
304
36
8. Определите, какой частью речи выражены согласованные определе-
ния.
Две неща могат да отбия - ,jop лса от пътя: огънят и бистрият
извор. Това си мисля, като гледам сиви останки от старо огнище
край кладенчето. Стъквам малко дърва, малко суха шума под тях,
една клечка кибрит, чува сс шум, свистене и пукане — нещо се
ражда върху изоставеното огнище, синя струйка дим попоглежда
малко сънено и лениво, но лумва червен пламък подир нея, под-
гонва я, други пламъци заиграват около дървата, а аз стоя, гле-
дам тази подвижна и топла магия и си мисля, че в момента стоя
между две чудеса — между огъня и водата — че човек /дай боже
да съм човек!/ изпитва непрекъсната жажда и винаги има нужда
от топлина.
9. На запад се очертава .... масив на Балкана.
Огънят припламва и стихва като .... мисъл.
Човек изпитва .... жажда и винаги има нужда
от топлина.
Огънят се загръща в . . . . пелена.
Имам чувството, че .... око ме наблюдава.
Нито за миг не е забравила, че трябва да стигне
до .... река и морето.
.... мъгла обгръща каменния масив.
буден
бял
внезапен
голям
каменей
непрекъснат
сив
Несогласованные определения выражаются:
[Именами существительными I
а/ с предлогом
Меките гънки на котловината ме обграждат отвсякъде.
Плод на въображението ли е това или при по-голяма напрегнатост
човек може да усети мириса на барут.
В края на долината човекът завършва копата със сеното.
б/ без предлога
Моята педя земя се смалява.
Ще поседя в ливадата, ще изпуша една цигара тютюн.
Тъй както в капка роса се отразява слънцето.
[Местоимениями ]
а/ краткими формами притяжательных местоимений
Колкото повече го приближавам, толкова по-любопитно става
окото му. --
Тъй и човекът криволичи в своя път, докато стигне голямата си
цел.
В първоначалния си вид тя е проявявала почти детско любопитст-
во.
20
305
36
б/ полными формами личных и возвратных местоимений с пред-
логом
Поглеждам небето над себе си, небето е станало металносиво.
Сградата пред нас е Народного събрание.
Писмото от нея получих 1реди една седмица.
Дарениями]
Стъквам малко дърва, малко суха шума под тях.
Око, което вижда всичко и знае всичко наоколо.
10. Николови обзавеждат своето ново жилище.
-♦ Николови обзавеждат новото Ы жилище.
Тяхната по-голяма дъщеря е студентка по химия.
Това е неговото първо участие в международни състезания.
Той разказва за своето неотдавнашно пътуване в чужбина.
Това ли е Вашего окончателно решение?
Неговото внезапно заминаване не изненада никого.
Своето свободно време тя прекарва обикновено сред природата.
11. Те вървяха по улиците на града, /тих, стар/
-♦ Те вървяха по тихите улици на стария град.
Ирина занесе книгите в библиотеката. /прочетен, университетски/
Човекът влезе в магазина, /непознат, близък/
Гостите проявиха интерес към историята на България. /стар/
Тя попита за разписанието на влака. /нов, бърз/
През прозореца нахлуваше шумът на улицата. /отворен, оживен/
Посетителите вече влязоха в изложбената зала, /първи/
12. Употребите, где это необходимо, членную форму в несогласованных
определениях.
Вратата на стая. ... не беше заключена, но вътре нямаше никого.
Изпитът по математика. . . . ще се проведе след два дена.
Поликлиниката се намира в края на улица... .
Те останаха много доволни от почивката в планина. . . .
Само в началото на месец. . . . беше много студено.
Тяхната дъщеря е студентка по история. . . .
Той успя да стигне до гарата преди тръгването на влак. . ..
Цветята в градина.. . . отдавна бяха изсъхнали.
13. Вървя покрай реката и се любувам на нейните чудни извивки.
Вървя покрай реката и се любувам на чудните нейни извивки.
Той стоеше замислен до изоставеното старо огнище.
Децата тичаха навън и се радваха на пролетния слънчев ден.
Тя разказваше увлекателно за първото свое пътуване в чужбина.
Тъй и човекът криволичи в своя път, докато стигне своята голяма
цел.
306
36
Тя избра подарък за рождения ден на своята по-малка сестра.
Те си спомняха често за своя род^р дом.
В центъра на селото се издига нова двуетажна страда.
Несогласованные определения, выраженные краткими форма-
ми местоимений, стоят после определяемого слова, которое всегда
употребляется с членной формой.
Колкото го приближавам, толкова по-любопитно става окото му.
Някои успяват, други застиват в криволиците си.
14. Щом пристигна, Борис написа писмо на /свой/ колеги.
Щом пристигна, Борис написа писмо на 1своите1 колеги.
-► Щом пристигна, Борис написа писмо на колегите [ей.
Елена замина на екскурзия със /свои/ съученици.
Те чакаха /свой/ дете да се върне от училище.
Тази година той завършва /свой/ образование и ще работи като
агроном.
/Техен/ деца бяха още малки и не ходеха на училище.
До /неин/ заминаване остава още една седмица.
От /негов/ писмо разбрах, че конференцията се отлага за месец
декември.
Той ще придружава гостите по време на /техен/ екскурзия из стра-
ната.
15. Тъй и човекът криволичи в своя път, докато стигне целта си. /го-
лям/
-► Тъй и човекът криволичи в своя път, докато стигне 1голямата си!
|целЕ
Гостите разказваха за впечатленията си от нашата страна, /първи/
Той успя да изпълни предсрочно плана си. /личен/
Ваканцията си децата прекараха на Витоша. /зимен/
Те се подготвят много старателно за изпита си. /държавен/
Театърът беше отложил представлението си. /дневен/
Тя беше недоволна от участието си в състезанията. /първи/
Писателят се вълнуваше от срещата с читателите си. /малък/.
307
36
Некоторые существительные, обозначающие родственные от-
ношения, употребляются без членной формы, когда после них
стоят несогласованные определения, выраженные краткими форма-
ми местоимений.
16. Изпратихте ли телеграма на Вашата сестра?
-► Изпратихте ли телеграма на сестра Щ?
Кога има рожден ден твоят чичо?
Неговият баща пристига довечера от Бургас.
Ти писа ли на своята баба, че ще й отидем на гости?
Това ми е подарък от моята майка.
От известно време той живее при своя брат.
Детето носи името на своя дядо.
Нейният вуйчо е главен лекар в болницата.
17. Измените данные выражения по образцу и употребите их в предло-
жениях.
Езерното око, Ботеви четници, каменея масив, детско любо-
пытство, човешко лице, липова гора, горска поляна.
-► езерно око — око на езеро
18. Прочитайте и переведите стихотворение.
БЪЛГАРИЯ
Земя, като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоя стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, конто бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятаган.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
308
36
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна — радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема.
Земя като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
Георги Джагаров
309
37
ТРИДЦАТЬ СЕДЬМОЙ УРОК
НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРКОВЕ
„БУЗЛУДЖА" И „ШИПКА"
В книгата си „Четите в България" Захари Стоянов възкликва:
„Ех, Бузлуджа, Бузлуджа! Свято и историческо място си ти! Великият
оня исполин, който се нарича Стара планина и на който ти имаш
честта да бъдеш чедо, няма друго по-свято и по-историческо място от
тебе по сичкото си пространство от бреговете на Черно море чак до
Марковата врата на запад...
И така поклон на твоето землище!..."
Паркът „Бузлуджа" се намира в източната част на Шипченската
планина и обхваща южния склон на връх Хаджи Димитьр — 1441 м.
Името Бузлуджа означава „леден връх", получено вероятно от по-
дългото задържане на лед и сняг на върха през лятото и главно в една
пещера, която се намира току под върха на северния му склон.
В югозападния край на поляната под върха се намира хижа „Буз-
луджа". На сто метра западно от нея надгробна плоча отбелязва мяс-
тото, където е загинал Хаджи Димитър. До нея се издига паметникът
на воеводата в цял ръст и в хай душки одежди. Зад паметника на ка-
менна стена са изрязани имената на загиналите тук четници. Западно
от хижата до възпоменателната чешма се намират две гробници, в
конто са прибрани костите на убитите Хаджидимитрови четници.
Много паметници и свети места е събрал в себе си и национал-
ният парк „Шипка" на двадесет километра западно от Бузлуджа. На
легендарного „Орлово гнездо" железен кръст напомня за подвига на
българските опълченци и руските войници, а бронзов надпис разказва
за Шипченската епопея. В подножието на Орлово гнездо има мрамо-
рен паметник и братски гробища, оградени с каменни зидове. На око-
ло сто метра източно от тях се намира паметник братска могила.
На предната шипченска позиция се издига голям паметник от
мрамор и гранит, който увековечава паметта на загиналите при от-
браната на прохода. Идеята за построяване на паметника е на Побор-
нического дружество на оцелелите български опълценци. В продълже-
ние на две години се събират пари, волни пожертвувания. През 1922 г.
във връзка с 45-годишнината от шипченските боеве се поставя основ-
ният камък, но паметникът е завършен по-късно — през 1929 година.
Националният парк „Бузлуджа" е свързан и с по-близкото мина-
ло на страната. Северозападно от хижа „Бузлуджа" се издига памет-
310
37
никът на Първия конгрес на Българската социалдемократическа пар-
тия. На голям камък е поставен релеф, изобразяващ заседанието на
конгреса. В центъра на релефа е фигурата на Димитър Благоев. Тук
е и запазеният исторически бук, под който се е състоял конгресът на
2 август 1891 година.
Близо до хижата се издига белокаменен монумент в памет на за-
гиналите тук партизани от Габровско-Севлиевския отряд, а на самия
връх е построен домът-паметник, който се състои от 70-метров пилон
с рубинена звезда и тържествена куполна зала с диаметър 60 метра.
1. Паркът Бузлуджа се намира в източната част на
Домът паметник на е разположен се издига Шипченската планина на самия връх
връх Бузлуджа е издигнат в югозападния край
Хижа „Бузлуджа" е на поляната под върха
Мястото, където е за- гинал Хаджи Дими- тър Паметникът на Пър- вия конгрес на Бъл- гарската социалде- мократическа партия Националният парк „Шипка" на сто метра западно от хижа „Бузлуджа" северозападно от хи- жата на двадесет километ- ра западно от Бузлуд- жа.
2. Объясните значение данных словосочетании и употребите их в пред-
ложениях.
Свято място, рубинена звезда, тържествена зала, паметна плоча,
белокаменен монумент, братска могила, учредителен конгрес.
3. Допишите предложения, используя слова для справок.
Паркът „Бузлуджа" се намира в . . . . част на Шипченската
планина.
В . .. . край на поляната под върха се намира хижа „Бузлуд-
жа".
.... от хижата се намират гробниците, в конто са събрани
костите на убитите Хаджидимитрови четници.
Националният парк „Шипка" е на двадесет километра .... от
Бузлуджа.
.... от хижата е издигнат паметник на Първия конгрес на
Българската социалдемократическа партия.
На сто метра .... от хижа „Бузлуджа" е мястото, където е
загинал Хаджи Димитър.
Слова для справок: източен, източно, западен, западно, югозапа-
ден, югозападно, северозападен, северозападно.
-► Паркът „Бузлуджа" се намира в източната част на Шипченската
планина.
311
37
4. Закончите предложения:
Паркът „Бузлуджа" обхваща ....
Домът паметник на връх Бузлуджа се състои от ... .
На мястото, където е загинал Хаджи Димитър, се издига памет-
ник ....
На голям камък е поставен релеф, изобразяващ ....
Тук е запазен историческият бук, под който ....
Белокаменният монумент е издигнат в памет на ... .
Националният парк „Шипка" е събрал в себе си ....
5. Ответьте на вопросы:
Защо Захари Стоянов нарича Бузлуджа „свято и историческо
място"?
Къде се намира паркът „Бузлуджа"? Какво означава името
Бузлуджа?
Какво представлява домът паметник на връх Бузлуджа? Как
е отбелязано мястото, където е загинал Хаджи Димитър? Кой па-
метник е издигнат северозападно от хижата? Какво е изобразено
на паметника? Кога е проведен Първият конгрес на Българската
социалдемократическа партия? С кои събития от българската ис-
тория са свързани паметните места в националния парк „Шипка"?
Къде е издигнат най-големият руски паметник?
6. Расскажите текст по плану.
1. Преклонението на Захари Стоянов пред Бузлуджа.
2. Националният парк „Бузлуджа" — паметници, свързани с
борбите на българския народ за свобода.
3. Националният парк „Шипка" — паметници и „свети"
места.
ГРАММАТИКА
ПРИЛОЖЕНИЕ
По своей функции приложение близко к несогласованному оп-
ределению, выраженному именем существительным. Приложение
уточняет определяемое слово или дает другое название предмету,
обозначенному определяемым словом.
В книгата си |„ Метите в България"] Захари Стоянов пйше за оуз-
луджа.
Паркът L Бузлуджа*! се намира в източната част на Шипченската
планина и обхваща южния склон на връх Хаджи Димитър.
312
37
7. Найдите приложения в данных предложениях.
Паметниците в националните паркове „Бузлуджа" и „Шипка"
са свързани с историята на българския народ.
На връх Бузлуджа е построен домът паметник, чийто пилон
е висок 70 метра.
В югозападния край на поляната под върха се намира хижа
„Бузлуджа".
В книгата „Четите в България" Захари Стоянов нарича Буз-
луджа „свято място".
В подножието на Орлово гнездо се намира паметник братска
могила.
Издигнати са паметници на още редица герои — защитници
на прохода.
8. Употребите в качестве приложений существительные баба, другар-
ка, дядо, доктор, сестра, леля.
Малкият Кольо се върна по-рано от училище. Вкъщи беше
само .... му Мария. Кольо й каза, че не се чувствува добре и
затова........Иванова го изпратила вкъщи. След малко се вър-
на .... Никола. Той веднага позвъни в поликлиниката. Скоро
пристигна .... Пенев. Той прегледа детето и му предписа лекарст-
во. Ана, по-голямата .... на Кольо, взе рецептата и отиде в апте-
ката. След половин час тя се върна заедно с .... си Елена, която
беше срещнала на улицата.
9.
Българската делегация се ръководи от .... Нико-
лов.
Студентите слушаха с интерес лекцията на . . . .
Георгиев.
Няколко души чакаха пред кабинета на ... . Ивано-
ва.
.... Симеонов запозна гостите с работата в завода.
Новата сграда е построена по проект на ... . Ст.
Петров.
академик
доктор
инженер
архитект
професор
10. Ръководителят на делегацията академик Стефанов благодари
за сърдечното посрещане.
-► Академик Стефанов, ръководител на делегацията, благодари за
сърдечното посрещане.
Отговорникът на групата доцент Иванов обясни целта и за-
дачите на експедицията.
Професорът от Софийския университет Т. Димитров съобщи
за резултатите от проведените експерименти.
Авторът на доклада професор Ст. Георгиев отговори на за-
дадените въпроси.
313
37
Гостите бяха посрещнати от директора на завода инженер
Симеонов.
Доцент П. Асенов, доктор на математическите науки, взе ду-
мата накрая.
Проектът е изработен под ръководството на архитект
,П. Стефанов, лауреат на Димитровска награда.
11......Велико Търново е стара столица на България.
.... Пловдив е разположен на двата бряга на ... . Ма-
рица.
В източната част на Велико Търново се намират . . . .
„Царевец" и „Трапезица".
.... Искър извира от Рила и се влива в .... Дунав.
В Рила се издига .... Мусала.
Красивите .... „Дружба" и „Златни пясъци" се намират
недалеч от ... . Варна.
връх
град
курорт
река
хълм
12. Град Велико Търново е /интересен/ със своята архитектура,
с музеите си, с многобройните си паметници.
Село Бояна е /разположен/ в полите на Витоша.
В горното си течение река Искър е много /красив/.*
Връх Мусала е /висок/ 2925 метра.
Село Шипка е /свързан/ с историческото минало на България.
Град Варна е /разположен/ на самия бряг на морето.
13. Закончите предложения, употребляя данные ниже слова.
Александър и Иван са ученици в пети клас. Те учат в училище
.... Двамата отидоха днес в читалище .... Александър върна
романа .... и повестта .... от Иван Вазов. Иван прегледа новия
брой на списание ....
На връщане Александър си купи вестник .... Той искаше да про-
чете коментара за мача, в който футболистите от столичния от-
бор .... претърпяха загуба.
Слова для справок: „Наша родина", „Немили недраги", „Под иго-
то", „Славия", „Спорт", „Стефан Караджа", „Светлина".
14. Составьте предложения со словосочетаниями:
вестник „Отечествен фронт", списание „Пламък", улица „Вито-
ша", площад „Възраждане", кино „Култура", завод „Електрони-
ка".
15. Гледахте ли филма „Козият рог"? Още не съм .... гледал,
но вече си купих билет.
-> Още не съм Г ГО] гледал, но вече си купих билет.
Върна ли романа „Обикновени Не, още не съм .... прочел,
хора"?
314
37
Ще попиташ ли за улица „Братя
Миладинови“?
Четеш ли вестник „Народна
култура“?
Знаете ли къде е читалище
„Светлина "?
Не е нужно да питам. Аз ... .
зная.
Да, абониран съм за него и
.... чета редовно.
Като слезете на следващата
спирка, ще . . . . видите вдясно.
16. Прочитайте стихотворение.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
О, Шипка!
Три дена младите дружини 4
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Буря подир буря, рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „аллах!" гърмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: „Ура!"
И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве
дружините наши оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват без сигнал, без ред.
Всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи
315
37
и един враг повеч мъртъв да положи.
Топовете екнат. Турците реват,
насипа налитат и падат и мрат:
идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат; българи, орловци
кат Львове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмьт е отчаен, отпорьт е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не и де,
отникьде взорът надежда не види
и братските орли не хвърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх,
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са:
последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци,
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи прости дружините горди
очакват геройски душманските орди,
бесни и шумящи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва — гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрат
пред цяла вселена на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега насам гледа!
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба...
Всяко дърво меч е, всякой камък — бомба,
всяко нещо удар, всяка душа плам.
Камънье и дърви изчезнаха там.
„Грабвайте телата!“ — някой си изкряска
и трупове тежки хвръкнаха завчаска,
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И ордите тръпнат, друг път невидели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонски вик.
Боят се обръща на смърт и на щик.
316
37
Героите наши, като скали твърди,
желязото срещат с железни си гърди
и хвърлят се с песен в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч.
И днес йощ Балкана, щом буря захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов
317
38
ТРИДЦАТЬ ВОСЬМОЙ УРОК
ГЕНИАЛЕН ПРЕДТЕЧА
На една литературна вечер ме попитаха: „Защо винаги се говори
за разцвет на поезията, а до ден днешен Христо Ботев остава не-
надминат?“
Какво можех да кажа?... За миг си спомних оня път, кратък като
светкавица, който тръгва от Калофер и свършва в глухите дебри на
Врачанския балкан. За да продължи по-нататък — във вечността.
Спомних си и пещерата под Милин камък. Там от пукнатините на
стените още падат капки — бавни и тежки капки, сякаш самата земя
продължава да рони сълзи за своя легендарен син...
И не толкова на този, който ми зададе въпрос, а повече на себе
си отговорих: „Христо Ботев остава ненадминат, защото България
цели петстотин години е чакала да се роди такъв поет. Поет-револю-
ционер, белязан с най-свещените черти на българската нация: ум, дар-
ба, смелост, храброст, жертвоготовност, красота. И петстотин века да
минат, той все така ще бъде извисен над всички.“
Но Христо Ботев не е само над нас. Той не е нито застинала
звезда, нито музеен експонат. Той е вкоренен в глъбините на сърцата
ни. Неговият духовен огън е осветил всички, в чиито жили тече бъл-
гарска кръв. Още от детските ни години Ботев става наша съкровена
радост и гордост, наша лична слава. Ние сричаме неговите песни като
азбучна молитва. Той е кръстникът на нашите първи и последни жаж-
ди за героизъм, за подвизи, за хубост. Кой истински българин още от
люлката си не помни „Жив е той, жив е...“, „Не плачи, майко, не
тъжи“, “О, майко моя, родино мила...“? Кое българско сърце не се
свива от болка и скръб при мисълта за ранната му гибел? Коя българ-
ска душа не се опиянява от национална гордост, че нашата многостра-
дална майчица-земя е родила и откърмила такъв поет! Поет-войвода,
който мери ръст с най-великите мъже от всички времена.
И най-силните думи, Казани за Христо Ботев, са бледи и всекид-
невни. При него живот и дело, поезия, подвиг, смърт и безсмъртие
отдавна са се превърнали в легенда, която живее и вечно ще живее в
духа на България. Защото Христо Ботев е един! Неповторим. И вечен.
Той се роди като знамение за свободата на българския народ.
Роди се под хайдушката сянка на старопланинските върхове, за да
стане сам духовен връх. И да завещае любовта си към отечество, на-
род и свобода. И омразата си към робство, към тирани, към предате-
318
38
ли. През всички години и десетилетия — години и десетилетия на пре-
вратности и национални катастрофи, на въстания, погроми и побе-
ди — Ботев бе символ на борците против стария свят, бе тяхно високо
знаме и техен гигантски стожер. Той бродеше по партизанските пъте-
ки на Балкана. Той беше светлина в мрака на затворническите килии.
Той беше безстрашен участник в митинги и стачки. „Тоз, който падне
в бой за свобода, той не умира...“ — пееха пред разстрел и под бесило
достойни чеда на България. И умираха. И оставаха безсмъртни в па-
метта и в душата на народа.
Има нещо необяснимо, нещо митическо в живота на мъже като
Христо Ботев. Той загина на 28 години. На тази възраст някои люде
все още се учат да се подписват. А Ботев обезсмърти и себе си, и
всички паднали за свободата на България. Това още един път ни под-
сеща, че животът не се мери с годините, а с делото, което си оставил
след себе си.
Необяснимо е също така как след толкова скитания, след толкова
лишения, глад и покруси Ботев е създал такова огромно творчество.
Казвам огромно, защото той не е написал само двайсетина стихотво-
рения. Неговата публицистика е пълна с поетически и политически
огън, който жари със силата на „Майци си“, „Борба“, „До моето пър-
во либе“...
Христо Ботев не позволява нито домашната интимност, нито
словесната суета. Той застава пред нас и над нас — висок, пламенен,
горд, непостижим. И дори в думите, конто изрича за любое, той гово-
ри за бунт, за борба, за смърт. Ако има български поет, за когото
може да се каже, че е вулканичен, този поет е Христо Ботев! Той
бушува с някаква неземна сила. Той ни люлее над мрачни дълбочини
и ни издига до светли съзвездия. Той пламти и трепти, целият превър-
нат в клада и светкавица. Който говори, че може да се създава поезия
без любое и омраза, без болка и гняв — нека отново прочете Ботевата
поезия. Всъщност Ботев не бива да се чете. Той трябва да се знае
наизуст.
Не знам дали всеки цивилизован народ е ощастливен да има поет
като Христо Ботев. Но за нас, българите, е знаменателен фактът, че
името на калоферския хъш се нарежда до най-големите имена на Ру-
сия и Украйна, на Франция, Англия, Италия, Полша, Унгария, Куба...
Тези имена не са само поетически. Те са неотделими от сърцевината
на своите народи, от борбите им за свобода, за правда и национална
независимост. Не в кабинетен покой, а сред бурята на епохата Ботев
можа да осъществи своя невероятен гений. Още съвсем млад той бе
писал: „На смърт, братко, на смърт да вървим.“ Защото в цялата му
същност бе разпънат кръстът на народната съдба. Съдбата на българ-
ския народ. И на другите народи. Затуй с такава магическа сила звучи
не само неговата поезия. В „Символ-верую на българската комуна“
Ботев възвести:
319
38
„Изповядвам единий светъл комунизъм, поправител недъзите на
обществото.
Чакам събуждането на народите и бъдащий комунистически
строй на целия свят.“
Какъв по-голям завет към новите поколения? Това е завет към
всички българи — родени и неродени, — конто вървят и ще вървят
по пътя на своя гениален предтеча!
Матей Шопкин
1. Найдите предложения, в которых употреблены данные словосочета-
ния. Подберите к прилагательным в них другие подходящие сущест-
вительные.
Легендарен син, гениален предтеча, съкровена радост, азбучна мо-
литва, силни думи, духовен връх, поетически огън, знаменателен
факт,
—► Сякаш самата земя продължава да рони сълзи за своя легендарен
син.
легендарен герой, легендарен юнак, легендарен връх
2. Неговият духовен огън е осве-
тил всички,
И петстотин века да минат,
Ботев обезсмърти и себе си,
Той ни люлее над мрачни дъл-
бочини
Роди се под хайдушката сянка
на старопланинските върхове,
и ни издига до светли съзвез-
дия.
за да стане сам духовен връх.
в 4HJITO жили тече българска
кръв.
той все така ще бъде извисен
над всички.
и всички паднали за свободата
на България.
3. Объясните значение выражений и составьте с ними предложения.
Помня от люлката си, сърцето се свива от Болка, опиянявам се от
гордост, меря ръст с, оставим безсмъртен, завещавам любовта си
към.
4. Укажите однородные члены предложений. Объясните их употребле-
ние.
Има нещо необяснимо, нещо митическо в 'живота на мъже
като Христо Ботев.
И да завещае любовта си към отечество, народ и свобода. И
омразата си към робство, към тирани, към предатели.
И дори в думите, конто изрича за любое, той говори за бунт,
за борба, за смърт.
При него живот и дело, поезия, подвиг, смърт и безсмъртие
отдавна са се превърнали в легенда, която живее и вечно ще живее
в духа на България.
320
38
Той е кръстникът на нашите първи и последни жажди за ге-
роизъм, за подвизи, за хубост.
Той беше безстрашен участник в митинги и стачки.
5. Расскажите текст по плану.
1. Христо Ботев — носител на най-свещените черти на бъл-
гарската нация.
2. Христо Ботев — неповторим и вечен.
3. Ботев — символ на борците за свобода.
4. Заветът на Хр. Ботев към новите поколения.
6. Ответьте на вопросы:
Какъв е житейският път на Христо Ботев? Защо Ботев остава
ненадминат? На какви национални черти е носител Ботев? Какво
представлява той за всеки българин? Какво завещава на поколе-
нията? В символ на какво се превръща Ботев? Какво доказва той
чрез своя кратък живот? Каква поезия създава Ботев? В какво се
състои неговото величие?
ГРАММАТИКА
ОБСТОЯТЕЛЬСТВО
Обстоятельство — это второстепенный член предложения, ко-
торый поясняет, при каких обстоятельствах /времени, месте, образе
действия, условии, цели, причине/ совершается действие, выражен-
ное сказуемым.
За миг си спомних оня път, кратък като светкавица, който тръгва
[от Калофер] и свършва |в глухите дебри! на Врачанския балкан.
Който говори, че може да се създава поезия без любое и омраза,
без болка и гняв — нека отново прочете Ботевата поезия.
Для выражения обстоятельств употребляются:
Наречия
Защо [винаги] се говори за разцвет на поезията, а до ден днешен
Христо Ботев остава ненадминат.
[Там| от пукнатините на скалите още падат капки — бавни и
тежки капки...
Существительные, прилагательные и местоимения, обычно с пред-
логом.
За да продължи по-нататък — |във вечността|.
Но Христо Ботев не е само [над нас .
21
321
38
Словосочетания____________
I Още от детските ни години] Ботев става най-съкровена радост и
гордост, наша лична слава.______
| Там от пукнатините на скалите) още падат капки — бавни и тежки
капки...
7. Определите, какой частью речи выражены обстоятельства.
Два реда дръвчета тръгват днес от високия бряг на Дунава
към Балкана, за да очертаят пътя на Ботевата чета.
Преди сто и пет години този път е бил очертан от подвига.
Сега по него вървят младежки групи и туристически колони.
В размирната 1876 година пепелища тлеят месеци наред от
двете страни на Балкана.
Там, където животът на раята не е струвал пукнат грош, днес
българинът усмирява а^гома.
Нека извървим отново този път.
8. Поставьте вопросы к обстоятельствам в следующих предложениях.
Снегът валя дни и нощи. Планината побеля. Дърветата при-
ведоха клоните си. Големи преспи засипаха проходите. Само во-
дите на потопите се чернееха в доловете и тяхното бучене глъхне-
ше в мълчанието на планината.
Дивите животни се приютиха в долините. По високите върхо-
ве не остана нито едно живо същество освен старата мечка, която
спеше в бърлогата си. Дори дивите кози се прибраха ниско, в сечи-
щата.
Емилиян Станев
По значению обстоятельства делятся на несколько групп.
ГП Обстоятельства | времени, — отвечают на вопросы |кога| ,|докога|,
|откога|,[колко време].
Защо винаги се говори за разцвет на поезията, а до ден дне-
шен Христо Ботев остава ненадминат.
България [цели петстотин години] е чакала да се роди такъв
поет.
9. Той обеща да се върне . . . ., а още го няма.
Може ли да ми се обадите . . . .?
.... не мога да излизам, защото чакам гости.
.... времето беше слънчево и приятно.
Те се уговориха да се срещнат.....
. .. . тя чете усилено за изпит.
.... трябва да занеса телевизора на ремонт.
утре сутринта
след работа
навреме
малко по-късно
довечера
през целия ден
от няколко дни
322
38
10. Състезанията по лека атлетика ще се проведат. /след една сед-
мица/
—► След една седмица ще се проведат състезанията по лека атлетика.
Състезанията по лека атлетика ще се проведат след една седмица.
Занятията по български език започнаха. /в началото на месеца/
Бяхме на екскурзия по Черноморието. /през лятото/
Мария и Ирина учат английски език. /от две години/
В цирка има дневни представления, /всяка неделя/
Влакът за Бургас беше заминал, /преди пет минути/
Те чакаха на гарата. /до пристигането на влака/
И Обстоятельства |места| — отвечают на вопросы [къде|,|докъде|.[на-
къде|? |откъде|.
За миг си спомних оня път, кратък като светкавица, който
тръгва |от Калофер! и свършва |в глухите дебри| на Врачанския
бал к ан. За да продължи Lno-нататък! — |във вечността!.
|Там от пукнатините на скалите! още падат капки — бавни и
тежки капки, сякаш самата земя продължава да рони сълзи за своя
легендарен син...
11. .... валеше студен дъжд, но .... беше топло и приятно, /на-
вън, вътре/
-► Навън валеше студен дъжд, но вътре беше топло и приятно.
.... вече е пролет, а . . . . още е зима, /там, тук/ •
.... къщите се губеха в мъгла, а . . . . въздухът беше чист и
прозрачен, /горе, долу/
.... не може да се минава. Минете......./отсам, оттатък/
. . . . е изходът, а . . . . ще видите вратата на читалнята. /вляво,
вдясно/
Вие сте седнали много .... Може да минете малко........./на-
пред, назад/
12. Като стигнете .... /докъде?/, попитайте
за археологическия музей.
Асен остана .... /къде?/, за да чака сестра
си.
Всички решиха в неделя да отидат . . . .
/къде?/.
Когато стигнаха .... /докъде?/, вече беше
време за обед.
Той се върна по-рано .... /откъде?/ и вед-
нага излезе.
.... /къде?/ издигнаха два големи жилищ-
ни блока.
Те стояха .... /къде?/ и чакаха автобуса.
на екскурзия
от работа
до центъра
близо до училището
на спирката
до върха
вкъщи
323
38
[зЦ Обстоятельства |образа действия! — отвечают на вопросы [как],
Гпо какъв нанин |.
Ботев трябва да се знае |наизуст].______________
Ние сричаме неговите песни [като азбучна молитва].
13. Влакът влезе в столичната тара, /шумно/
-► Влакът влезе шумно в столичната тара.
Той говореше, като наблюдаваше събеседника си. /бавно, внима-
телно/
Тя обядва и веднага излезе. /набързо/
Той почука, но никой не му отговори, /силно/
Тя се върна късно и влезе в стаята си. /безшумно/
Децата поглеждаха към вратата. /нетърпеливо/
Този магазин работи. /на самообслужване/
Щ Обстоятельства |причины| — отве4ают на вопросы Ьащо|, ho каква!
[причина].
|3ащо| винаги се говори за разцвет на поезията, а до ден днешен
Христо Ботев остава ненадминат.
[Затуй] с такава магияеска сила звули не само неговата поезия.
14’ Екскурзията се отложи, /поради лошото време/
—► Поради лошото време екскурзията се отложи.
Екскурзията се отложи поради лошото време.
Той не можеше да говори, /от вълнение/
Тази грешка е допусната. /по невнимание/
Той не може да уяаствува в състезанието. /поради заболяване/
Влакът беше закъснял. /поради силния снеговалеж/
Всилки колеги уважаваха Борис, /заради неговото трудолюбие/
Тя не 4уваше какво й говорят, /от големия шум/
[57| Обстоятельства |цели| — отве4ают на вопрос |с каква цел1.
Христо Ботев се бори и загина |за свободата! на родината си.
15. Децата насядаха под дървото
Работниците проведоха събрание Искам да купя този албум Тя каза, 4е трябва да излезе Пред кабинета на лекаря яакаха двама души Камен остави 4асовника си .... за за за npci лсд /на/ поправка обсъждане на плана
за по за кратка пояивка работа подарък
324
38
[6] Обстоятельства |количества и степени! — отвечают на вопросы
|колко|,| колко пътй},[в~как~ва степей!.
Защо винаги се говори за разцвет на поезията, а до ден днешен
Христо Ботев остава ненадминат.
Това | още един път| ни подсеща, че животът не се мери с години-
те, а с делото, което си оставил след себе си.
16. След лекции Илия отиваше в библиотеката. /често/
-♦ След лекции Илия често отиваше в библиотеката.
След лекции Илия отиваше често в библиотеката.
Ирина и Елена се връщаха заедно от училище, /почти всеки ден/
Той позвъни, но никой не му отвори, /няколко пъти/
Тя се зарадва на неочаквания подарък. /много/
Старецът говореше и се замисляше. /малко, често/
Той се разболя и трябваше да отиде на лекар. /веднъж/
Тя се обиди и не се обади. /повече/
[7] Обстоятельства Гс~модальным значением] — для обозначения ка-
тегоричности, уверенности, предположения, уточнения и др.
I Всъщност! Ботев не бива да се чете. Той трябва да се знае наизуст.
17. Вие няма ли да дойдете с нас? /наистина/
-► Вие наистина ли няма да дойдете с нас?
Той ще закъснее за вечеря, /вероятно/
Те обещаха да вземат участие в конференцията. /непременно/
Ти не си получила поканата. /сигурно/
До края на месеца ще успея да напиша рецензията. /може би/
Те ще станат добри специалисти. /несъмнено/
18. Прочитайте стихотворение и переведите его со словарем.
БОТЕВ
Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
— Пишете за Ботев! —
„За Ботев ли? —
Сядам.
Елате във сряда
към седем.“
Но ето че сряда отдавна
премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти,
в гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата, •
325
38
дълбоко въздишам
и казвам:
— Не мога! —
Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:
— Написа ли песен
за Ботев? —
„За Ботев ли?
Чакай...
Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му в мрака.“
Работникът бърчи челото
и пита:
— Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее
нивята.
Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? — Ботев
в очите ни свети,
та Ботев е тук, при народа.
Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!“
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.
Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване няма!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.
Никола Вапцаров
326
39
ТРИДЦАТЬ ДЕВЯТЫЙ УРОК
НАЧАЛО НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА
ЛИТЕРАТУРА
Старата българска литература възниква през втората половина
на IX в. Може да се говори за предварителен период в нейната исто-
рия, ако се вземе предвид писмеността на гръцкия език — първобъл-
гарските каменни надписи, конто се появяват в българските земи в
началото на VIII в. и засягат държавни и обществени събития.
Началото на сыцинската история на българската литература, пи-
сана на езика на българските славяни и на специално създаденото сла-
вянско писмо, се свързва с делото на Кирил и Методий и техните най-
близки ученици. Близко до ума е да се предположи, че тяхното дело
е изисквало значителна подготовка и че двамата братя са се заинтере-
сували за съдбата на славяните, наблюдавайки живота на българските
славяни, използували са за своите превода славянобългарския език.
Но тяхното дело се свързва с историята на българската литература
не само поради това обстоятелство, а преди всичко затова, че след
унищожаването му сред западайте славяни то намира условия за раз-
витие в България — тук пристцгат учениците на Кирил и Методий и
поставят началото на българската литература.
Всички опити да се открият паметници на славянската писменост
преди времето на Кирил и Методий досега са останали безрезултатни.
Дори да се приеме, че за религиозните нужда на онова славянско насе-
ление, което дълго време се е намирало в границите на византийската
държава и вероятно е било покръстено, са били направени опити да
се преведат на славянски някой отделки молитви, записани на някаква
приспособлена за славянска реч гръцка азбука, следа от такава писме-
ност не са стигнали до нас.
Още в най-ранните си произведения от IX—X в. старобългарска-
та литература се явява със своя самобитна физиономия, макар че се
развива под несъмненото влияние на византийската литература. Най-
значителните произведения на старобългарските писатели имат ори-
гиналка българска тематика, свързана с актуални проблемы на епоха-
та — прослава и защита на славянобългарската просвета и култура.
Такъв е големият цикъл произведения, посветени на делото на Кирил
* и Методий, на техните ученици, на създаването на славянската писме-
ност, на нарасналото самосъзнание на българския народ.
327
39
Развитието на старата българска литература се намира в тясна
връзка с християнската черква, която слага своя отпечатък върху всич-
ки нейни прояви — теми, сюжети, идеи, форми, жанрове, стил. Черк-
вата играе огромна роля за формиране идеологията на господствува-
щата феодална класа, в нейните ръце се намират писмеността и обра-
зованието. Въпреки че тясната връзка с черквата предопределя основ-
ните й черти, старобългарската литература не се развива като единен
поток, без дълбоки вътрешни противоречия. До нас са достигнали
твърде голям брой произведения, конто се отдалечават от официална-
та черковно-феодална идеология и дори се намират в пряко противо-
речие с нея.
Старобългарските литературни произведения са стигнали до нас
като ръкописи. Ръкописите са главното средство за разпространение-
то на литературата — дори и след откриването на книгопечатането,
което у нас като масово средство започва да играе роля късно, едва
в началото на XIX в.
Старобългарските ръкописи са пръснати в различии книгохрани-
лища както в България, така и извън нея. Дори голяма част от най-
ценните ръкописи се намират в чужбина, пренесени там особено след
разгрома на българската държава в края на XIV в., когато най-видни-
те български книжовници напускат страната и потърсват условия за
работа в съседните държави. При нашествието на турците и заробва-
нето на България книгохранилищата са били изложени постоянно на
опасности, грабежи, нападения, пожари и несъмнено много ръкописи
са били унищожени. Грижата за тяхното запазване и събиране започва
много късно, едва през XIX в. и особено след Освобождението. Най-
голямата ръкописна сбирка в страната през епохата на османското
робство се е намирала в Рилския манастир, запазена и сега там. Днес в
България най-много ръкописи се съхраняват в Народната библиотека
„Кирил и Методий“ в София, в Народната библиотека „Ив. Вазов“
в Пловдив, в Църковно-археологическия музей в София, в библиоте-
ката на Рилския манастир, в библиотеката на Българската академия
на науките и др. Извън България старобългарски ръкописи се намират
най-вече в Съветския съюз и в манастирите на Света гора, а също тъй
в Румъния, Югославия, Полша, Франция и други страни.
Първите произведения на старата българска литература са писа-
ни на две азбуки — глаголица и кирилица. На глаголица са познати
много малък брой паметници, скоро тя изчезва и кирилицата остава
единственото писмо, с което си служат старобългарските писатели
през цялото средновековие. Кирилицата преминава и се задържа и в
Сърбия и Русия, известно време се използува в Румъния, а сега е ос-
новната азбука, на която се пйше и печата в България, Съветския
съюз и Югославия.
П. Д и не к о в, Общи въпроси на ста-
робългарската литература /с сокращениями/
328
39
1. Составьте предложения с данными словами и выражениями.
актуални проблемы, книгохранилище, ръкопис, самобытна
култура, близко до ума е, слага отпечатък върху
вземам предвид
взема под внимание
2. Закончите предложения:
Началото на същинската история на българската литература
се свързва с...
Близко до ума е да се предположи, че тяхното дело....
Още в най-ранните си произведения от IX—X в. старобъл-
гарската литература се явява...
Развитието на старата българска литература се намира в тяс-
на връзка с....
Ръкописите са главно средство за разпространение....
При нашествието на османците и заробването на Бълга-
рия ....
3. Замените выделенные слова синонимичными.
Старата българска литература възниква през втората полови-
на на IX век.
Тук пристигат учениците на Кири л и Методий и поставят на-
чалото на българската литература.
Всички опити да се намерят паметници на славянската писме-
ност преди времето на Кирил и Методий досега са останали без-
резултатни.
Може да се говори за предварителен период в историята на
българската литература, ако се вземат под внимание първобългар-
ските каменни надписи.
В Народната библиотека „Кирил и Методий44 се пазят много
старобългарски ръкописи.
4. Вставьте пропущенные предлоги.
Началото на същинската история .... българската литерату-
ра се свързва .... делото .... Кирил и Методий.
Развитието .... старата българска литература се намира . . . .
тясна връзка .... християнската черква.
Голям брой произведения, достигнали .... нас, се отдалеча-
ват .... официалната черковно-феодална идеология и дори се на-
мират .... пряко противоречие .... нея.
Най-голямата ръкописна сбирка......страната .... епохата
.... османското робство се е намирала .... Рилския манастир.
Скоро кирилицата остава единственото писмо, .... което си
служат старобългарските писатели .... цялото средновековие.
329
39
5. Ответьте на вопросы:
Кога възниква старата българска литература? Защо може да
се говори за предварителен период в нейната история? С чие дело
се свързва създаването на старобългарската литература? Защо де-
лото на Кирил и Методий се свързва с историята на българската
литература? Защо старобългарската литература се явява със своя
самобитна физиономия? Как са достигнали до нас старобългар-
ските литературни произведения? Защо ръкописите са пръснати в
различии книгохранилища в страната и извън нея? Кога започва
събирането на старобългарските ръкописи? Къде се съхраняват
най-много ръкописи? На каква азбука са писани произведенията
на старата българска литература?
6. Расскажите текст по плану.
1. Начало на старата българска литература.
2. Кирил и Методий — създатели на старобългарската лите-
ратура.
3. Самобитност на старата българска литература.
4. Вътрешни противоречия в старобългарската литература.
5. Съдбата на старобългарските ръкописи.
6. Събиране и съхранение на старобългарските ръкописи.
ГРАММАТИКА
РАСПРОСТРАНЕННЫЕ ЧЛЕНЫ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Член предложения, имеющий при себе пояснение, называется
распространенным членом предложения.
|Първите произведения на старата българска литература) са писа-
ни на две азбуки — глаголица и кирилица.______
| Развитието на старата българска литература) се намира в тясна
връзка с християнската черква.
а/ Распространенное | подлежащее)
| Старата българска литература) възниква през втората половина
на IX в.
Развитието на старата българска литература се намира в тясна
връзка с християнската черква.
330
39
7. Надписи се появяват в българските земи в началото на
VIII в. /първобългарски, каменей/
—► Първобългарските каменни надписи се появяват в българските зе-
ми в началото на VIII в.
Произведенията на старобългарските писатели имат ориги-
нална българска тематика, /значителен/
Връзката с черквата предопределя основните черти на старо-
българската литература, /тесен/
Извън България ръкописи се намират най-вече в Съветския
съюз и в манастирите на Света гора, /старобългарски/
Произведенията на старата българска литература са писани
на две азбуки — глаголица и кирилица. /първи/
б/ Распространенное [сказуемое] — распространяется именная
часть составного именного сказуемого.
Кирил завършил прочутата Магнаурска школа в Цариград и |бил|
[един от най-образованите хора на своего време|.
До края на живота си Методий [останал верен Защитник на сла>-
|вянската писменост, просвета и културар
8. Найдите распространенные сказуемые в следующих предложениях.
Кирил и Методий с право са наречени първи славянски про-
светители.
Към края на VII в. България става силна държава.
Дълго време ръкописите са главного средство за разпростра-
нение на литературата.
Кирилицата сега е основната азбука, на която се пйше и печа-
та в България, Съветския съюз, Югославия и Монголия.
Българският език става официален държавен, църковен и кни-
жовен език.
Въвеждането на християнството е важно събитие в историята
на българския народ.
9. Конференцията на биолозите известен специалист по физи-
беше ка.
Авторът на статията е един от най-посещаваните.
Преди няколко дни времето бе- много добър специалист.
ше
Той се смяташе за много полезна.
Очакват, че тя ще стане необикновено топло.
Курортът „Слънчев бряг“ е способен математик.
в/ Распространенное! дополнение!
Най-значителните произведения на старобългарските писатели
имат|оригинална българска тематика)._______________
Кирил завършил прочутата | Магнаурска школа в Цариград^.
331
39
10. Миналата седмица гледахме филм.
-► Миналата седмица гледахме много интересен документален филм.
За рождения си ден Ирина получи часовник.
Професор Иванов прочете доклад.
Посетителите разгледаха с интерес експонатите.
На участниците в конференцията предложиха програма.
В библиотеката Борис намери литература.
г/ Распространенные обстоятельства
____Старата българска литература възниква[през втората половина!
[ на VIII век!. _______________________
____По-късно двамата братя се оттеглятГв един манастир в Мала|
I Ази*| и тук през 855 година създават славянската азбука.
11. Найдите распространенные обстоятельства в данных предложе-
ниях.
Всички опити да се открият паметници на славянската писме-
ност преди времето на Кирил и Методий досега са останали без-
резултатни.
Старобългарските ръкописи са пръснати в различии книго-
хранилища както в България, така и извън нея.
Голяма част от най-ценните ръкописи са пренесени в чужбина
след разгрома на българската държава в края на XIV век.
Близо 200 години след образуването на държавата българите
все още нямат писменост.
При нашествието на турците и заробването на България кни-
гохранилищата са били изложени постоянно на опасности.
12. През деня валя студен есенен дъжд.
През целия ден валя студен есенен дъжд.
През денонощието се очаква постепенно намаляване на облачност-
та.
Студентите се подготвят старателно за предстоящата сесия.
По улицата няма никакво движение.
Тя чака дълго за отговор на последното си писмо.
През лятото направихме голяма екскурзия из страната.
Вчера професор Илиев се върна късно от института,
д/ Распространенное "определение
Началото на същинската история на българската литература! се
свързва с делото на Кирил и Методий и техните най-близки ученици.
Всички опити да се открият паметници [ на славянската писме-
jiocJ преди времето на Кирил и Методий досега са останали безрезул-
татни.
Учениците на Кирил и Методий положили, много голему усилия
за запазване и разпространение | на славянската писменост[.
332
39
13. Сделайте распространенными несогласованные определения в сле-
дующих предложениях.
Работниците обсъдиха плана за годината.
—► Работниците обсъдиха плана за следващата година.
Автобусът спря недалече от центъра на града.
Екскурзоводът разказва на туристите за миналото на столицата.
Читателите дълго разговаряха с автора на романа.
Той беше известен специалист по история.
Тя помоли домакинята за чаша чай.
До започване на представлението оставаха още петнадесет мину-
ти.
Всички очакваха с нетърпение откриването на магазина.
14. Сделайте распространенными согласованные определения в данных
предложениях, употребив наречия много, малко, твърде.
Той разказа на колегите си интересна история.
-► Той разказа на колегите си много интересна история.
През тази седмица имам свободно време.
В тазгодишното състезание той постигна високи резултати.
Младежите от завода се заеха с отговорна задача.
В почивния дом са създадени добри условия за отдих и развлече-
ние.
Според прогнозата утре се очаква студено време.
Семейство Илиеви получи ново и удобно жилище.
Члены предложения, выполняющие общую синтаксическую
функцию и одинаково относящиеся к одному и тому же члену пред-.
ложения, называются однородными членами предложения.
Ботев е носител на най-свещените черти на българската нация:
[ум], [дарба|, |смёлост|, [храброст], }жертвоготовност , красота[.
До края на живота си Методий остава верен защитник и разпро-
странител на българската |писменост], [просвета] и [култура |.
15. Найдите однородные члены в данных предложениях.
Най-значителните произведения на старобългарските писате-
ли имат оригинална българска тематика, свързана с актуални
проблеми на епохата — прослава и защита на славянобългарска-
та просвета и култура.
Такъв е големият цикъл произведения, посветени на делото
на Кирил и Методий, на техните ученици, на създаването на сла-
вянската писменост, на нарасналото самосъзнание на българския
народ.
333
39
Християнската черква слага своя отпечатък върху всички
прояви на старата българска литература — теми, сюжета, идеи,
форми, жанрове, стал.
При нашествието на османците и заробването на България
книгохранилищата са били изложени постоянно на опасности,
грабежи, нападения, пожари и несъмнено много ръкописи са били
унищожени.
Кирилицата преминава и се задържа и в Сърбия и Русия, из-
вестно време се използува в Румъния, а сега е основната азбука,
на която се пйше и печата в България, Съветския съюз и Югосла-
вия.
16. Прочитайте текст и расскажите его.
ЗЛАТНИЯТ ДЕСЕТИ ВЕК
Десети век сияе в историята ни. Така го и наричаме — Златен век
на старобългарската култура и литература. Кирил и Методий умират
далече от родината си. Учениците им продължават борбата. Но Бъл-
гария е единствената страна, която им протяга ръка. И трйма от тях
след големи страдания успяват да пристигнат тук — Климент, Наум
и Ангеларий. Климент основава в Охрид книжовна школа. България
се превръща в център на славянската култура.
Цар Симеон, когото византийците наричат император, премества
столицата от Плиска в Преслав. Градът не е още напълно готов, но
очите на старобългарския писател Иоан Екзарх не могат да се нарад-
ват на разноцветните сгради, на „богато украсените църкви с камък
и дърво, а вътре с мрамор и мед, сребро и злато“.
Кръглата преславска църква е украсена със злато не само по кубе-
тата, но и по стените. Целите й подове са в мозайка. Стените са от
керамика — пъстра и блестяща.
Златният цесети век! Време на големи творци, писатели и худож-
ници, просветители и философи.
334
40
СОРОКОВОЙ УРОК
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
Пръв идеолог на българското националноосвободително движе-
ние е Паисий Хилендарски. Той е роден в 1722 г. в тогавашната Само-
ковска епархия. Силната обич към поробената и измъчена родина го
кара да посвети целия си живот в служба на народа. През 1745 г.
става монах в светогорския манастир Хилендар. По това време манас-
тирите са най-оживените центрове на книжовен живот. Гръцките и
сръбските монаси, конто живеят в Света гора, се присмиват на бъл-
гарските монаси, че техният народ няма история. Уязвен от подиграв-
ките на гръцкото духовенство, което все по-ясно се насочва към аси-
милиране на българския народ, Паисий решава да напише историята
на славната в миналото българска държава. С голяма упоритост запо-
чва да издирва и проучва книги и стари български ръкописи.
След двегодишна упорита работа той завършва в 1762 г. своя
бележит труд „История славяноболгарская“. Тъй като няма възмож-
ност да го напечата, тръгва да го разнася из българските земи.
Със своята история, проникната откачало докрай с пламенен пат-
риотизъм, Паисий Хилендарски става изразител на настроенията и
стремежите на народните маси. Неговият труд е призив към селяните
и занаятчиите, „към простите орачи и копачи, и овчари, и простите
занаятчии“ за национално пробуждане. В нея той зове българите да
обичат и изучават своя език и родина. Паисий изобличава всички, кон-
то нямат достойнство и се отричат от народността си, като се обявя-
ват за гърци. В историята си Паисий разкрива славното минало на
българския народ, разказва за неговата някога могъща държава и сил-
на църква. Изтъквайки героичното минало на старата българска дър-
жава, авторът се стреми да пробуди в поробения народ национално
самочувствие, да му вдъхне гордост, че е потомък на велики деди и
трябва да се бори за своето бъдеще.
Паисий пръв посочва пътя за духовното и политическото осво-
бождение на България. Той дава тласък за развитието на национал-
ноосвободителната идеология. Според него най-напред е необходима
народна просвета и независима българска църква. Падането на Бълга-
рия под османското владичество е описано в историята така живо и
картинно, че читателят веднага чувствува стремежа на автора към
политически свобода. При това Паисий подчертава, че чуждото робст-
во е причина за изоставането на българския народ в неговото култур-
335
40
но развитие. За пример той посочва русите, който имат много учили-
ща и книжнина, защото са свободни. Така, поставяйки националната
независимост като политически идеал, Паисий се явява прьв идеолог
на националноосвободителната борба.
„История славяноболгарская" поставя началото на българската
историография. Паисий е първият български историк, който разра-
ботва националната ни история в патриотичен дух.
Със своя труд Паисий поставя началото и на новата българска
литература. Той надминава предшествениците си с широтата на по-
гледа, с реалистичната си мисъл и с обществените цели, който пре-
следва. Неговата творба прави коренен прелом в книжовната тради-
ция със светското си и ярко национално съдържание, с прогресивните
си идеи и разбираема реч.
Особено важна в българската история е и по-нататъшната дей-
ност на Паисий. Той не само създава своето произведение, но става
негов разпространител и ревностен агитатор на българската нацио-
нална идея. Неговият труд оказва изключително силно въздействие
както на съвременниците му, така и на следващите поколения, чак до
средата на XIX в. Досега са известии над 40 преписа от „История
славяноболгарская". Така Паисий Хилендарски пръв хвърля искрата
на националното самосъзнание.
П. Петров, „Беседы за България"
Составьте предложения со словосочетаниями:
1.
националноосвободително движение, стари ръкописи, пламенен
патриотизъм, героично минало, описвам картинно, отначало до-
край
в служба на народа оказвам въздействие
науката окажа влияние
мира помощ
2.
Паисий Хилендарски
По това време манастири-
те
Историята на Паисий
е
става
пръв идеолог на българ-
ското революционно дви-
жение.
изразител на стремежите
на народните маси.
най-оживените центрове
на книжовен живот.
призив за национално
пробуждане.
първият български исто-
рик, разработил нацио-
налната ни история в пат-
риотичен дух.
336
40
3. Закончите предложения.
Паисий Хилендарски посвещава целия си живот на......
Гръцките и сръбските монаси се присмиват на българските
монаси.....
Със своята история, проникната отначало докрай с пламенен
патриотизъм, Паисий става.....
Изтъквайки героичното минало на старата българска държа-
ва, авторът ...
Падането на България под османско владичество е описано
С „История славяноболгарская" се поставя началото на...
Паисиевата история оказва изключително силно въздействие
Паисий е роден в 1722 г. /къде?/
Паисий става монах в светогор-
ския манастир Хилендар. /кога?/
Манастирите са най-оживените
центрове на книжовен живот /ко-
га?/
Той започва да издирва и проучва
книги и стари български ръкописи
/как?/
Неговият труд е призив за нацио-
нално пробуждане /към кого?/
Авторът се стреми да пробуди у
поробения народ национално са-
мочувствие /как?/
към селяните и занаятчиите.
с голяма упоритост.
по това време.
изтъквайки героичното ми-
нало на старата българска
държава.
през 1745 година.
в тогавашната Самоковска
епархия.
5. Ответьте на вопросы:
Защо Паисий посвещава живота си в служба на народа? Къде
отива той през 1745 г.? Какво го подтиква да напише история на
българската държава? Какво издирва и проучва? Колко време пи-
ше историята? С какво е проникната „История славяноболгар-
ская"? Към кого се обръща авторът? Кого изобличава? Какво по-
стига авторът, като разкрива героичното минало на старата бъл-
гарска държава? Каква роля изиграва „История славяноболгар-
ская"? Как се разпространява?
6. Составьте план и расскажите по нему текст.
22
337
40
ГРАММАТИКА
ПОРЯДОК СЛОВ В ПРОСТОМ ПРЕДЛОЖЕНИИ
В болгарском языке порядок слов в предложении довольно
свободный.
След двегодишна упорита работа Паисий завършва в 1762 г. своя
бележит труд „История славяноболгарская".
3 1762 г. Паисий завършва след двегодишна упорита работа своя
бележит труд „История славяноболгарская".
Своя забележителен труд „История славяноболгарская" Паисий
завършва в 1762 г. след двегодишна упорита работа.
Порядок расположения Главных членов I предложения
При прямом порядке слов подлежащее стоит перед сказуемым.
1Паисии I е роден в 1722 г. в тогавашната Самоковска епархия.
По това време 1ианастирите I са най-оживените центрове на книжо-
вен живот. _____
При обратном порядке слов подлежащее стоит после сказуемого.
Според Паисий най-напред е необходима народна Ьросвета 1
Досега са известии над 40 |преписа |на „История славяноболгар-
ская".
7. Определите порядок слов в предложениях в зависимости от места
подлежащего и сказуемого.
През 1745 г. Паисий става монах в светогорския манастир
Хилендар.
Паисий решава да напише историята на славната в миналото
българска държава.
Със своята история, проникната отначало докрай с пламенен
патриотизъм, Паисий Хилендарски става изразител на настрое-
нията и стремежите на народните маси.
В историята си Паисий разкрива славното минало на българ-
ския народ.
В историята е описано живо и картинно падането на Бълга-
рия под османско владичество.
Причина за изоставането на българския народ в неговото
културно развитие е чуждото робство.
338
40
8. Измените порядок слов в данных предложениях.
Още от сутринта на гарата бяха дошли много посрещачи.
-► Много посрещачи бяха дошли на гарата още от сутринта.
През цялото време цареше пълно мълчание.
За участие в състезанието беше нужна предварителна подготовка.
Той беше получил телеграмата преди няколко дни.
На поканата му не отговори никой.
Отдавна се очакваше премиерното представление в младежкия
театър.
Никой не знаеше за неговото решение.
Именная часть составного именного сказуемого обычно стоит
после глагола, но может стоять и в начале предложения.
По това време манастирите са най-оживените ^ентрове 1 на кни-
жовен живот. *_____
Паисий Хи лен да реки става йзразител~|на настроенията и стреме-
жите на народните маси.
Особено важна в българската история е и по-нататъшната дей-
ност на Паисий.
Пръв идеолог на българското националноосвободително движе-
ние е Паисий Хилендарски.
9. Чуждото робство е
Паисий се явява
През 1745 г. Паисий става
Паисий Хилендарски е
Паисий става
Образуването на българската на-
ция е
пръв идеолог на нацио-
налноосвободителната
борба.
продължителен процес.
първият български исто-
рик, който разработва
историята ни в патрио-
тичен дух.
монах в светогорския
манастир Хилендар.
причина за изоставането
на българския народ в
неговото развитие.
ревностен‘ агитатор на
българската национална
идея.
339
40
10. Само най-големият син на Стоянови е студент.
Студент е само най-големият син на Стоянови.
Борис беше съквартирант на Илия по време на следването.
Доктор Димитров стана главен лекар в окръжната болница.
Камен беше избран за отговорник на групата.
Отборът на „Славия“ стана носител на купата.
През последната седмица времето стана много студено.
По-малкото момиченце през есента ще бъде първокласничка.
Порядок расположения | второстепенных членов] предложения
Дополнение чаще всего стоит после сказуемого, но может
стоять и перед ним в начале предложения.
Паисий решава да напише |историята] на славната в миналото
българска държава.
След двегодишна упорита работа той завършва в 1762 г. своя
бележит |труд] „История славяноболгарская".
Със своята [история | Паисий става изразител на стремежите на
народните маси.
|Падането] на България под османското владичество Паисий опис-
ва живо и картинно.
11. Подробно разказах случката само на брат си.
Случката разказах подробно само на брат си.
Само на брат си разказах подробно случката.
Книгата подарих на приятелката си за рождения й ден.
С помощта на бригадирите успяхме навреме да приберем рекол-
тата.
Исках да предам съобщението на заместник-директора.
На колегите си ще се обадя с телеграма.
Билети за спален вагон не можахме да купим.
Конференцията ще проведем в края на месеца.
12. Назначиха го за директор на завода, /преди няколко дни/
-* Преди няколко дни го назначиха за директор на завода.
Изпратиха я в командировка в чужбина, /преди една седми-
ца/
Избраха го за председател на спортното дружество, /в нача-
лото на годината/
Поканиха ги да вземат участие в международния конгрес на
историците. /в началото на месеца/
Съобщиха му веднага да замине за Видин. /сутринта/
340
40
Наградиха го за високи успехи в изследователската работа,
/в края на годината/
Приеха го в болницата на лечение, /вчера/
13. Разрешиха му да участвува в окръжните състезания.
-► На него му разрешиха да участвува в окръжните състезания.
Приеха ги за студенти по биология.
Предадоха й получените резултати за още една проверка.
Смятат я за много добър специалист по вътрешни болести.
Наградиха ги с петдневна екскурзия в чужбина.
Препоръчаха му почивка в планината.
Разпределиха го на работа в окръжния град.
Осигуриха им стая в хотела до гарата.
Согласованное определение обычно стоит перед определяе-
мым словом, а несогласованное — после него.
Със [своя | труд Паисий поставя началото и на | новата1| българска]
литература.
|Неговата| творба прави |коренен| прелом в |книжовната| традиция
със|светското] си и ярко [национално | съдържание, с | новите прогресив-
нй] идеи и [простата разбираема | реч.
Със своята история Паисий Хилендарски става изразител|на на-
строенията| и [стремежите] [на] [народнитё] маси.
Паисий пръв посочва пътя [за] [духовното| и |политическото]| осво-
бождение] на България?]
14. Паисий започва с упоритост да събира ръкописи. /голям,
стар, български/
-► Паисий започва с голяма упоритост да събира стари български
ръкописи.
Изтъквайки миналото на държавата, авторът се стреми да
пробуди в народа национално самочувствие, /български, герои-
чен, поробен/
След двегодишна работа той завършва в 1762 г. своя труд
„История славяноболгарская". /бележит, упорит/
В историята си Паисий разкрива миналото на народа, /бъл-
гарски, славен/
Според Паисий най-напред е необходима просвета, /народен/
Неговата творба прави прелом в традицията. /книжовен, ко-
ренен/
341
40
15. | Неговият труд| е призив към селяните и занаятчиите за на-
ционално пробуждане.
—► [ Трудът му| е призив към селяните и занаятчиите за национално
пробуждане.
Със своята история Паисий Хилендарски става изразител на
стремежите на народните маси.
В нея той зове българите да обичат своя език и родина.
Паисий надминава своите предшественици с широтата на
своя поглед.
Неговият труд оказва изключително силно въздействие върху
следващите поколения.
Творбата на Паисий прави коренен прелом в нашата книжов-
на традиция.
16. С| идеите~сд историята на Паисий прави коренен прелом в
книжовната традиция, /прогресивен/
—► С | прогресивните си иде^ историята на Паисий прави коренен
прелом в книжовната традиция.
Паисий не само създава творбата си, но става неин разпро-
странител. /забележителен/
Любовта към родината кара Паисий да посвети живота си в
служба на народа, /цял/
Паисий зове българите да изучават езика си. /роден/
Паисий сочи чуждото робство като причина за изоставането
на българския народ в развитието му. /културен/
Авторът се стреми да пробуди у народа си национално само-
чувствие. /поробен/
Наиболее неопределенным является место обстоятельств.
Паисий е роден в 1722 г. в тогавашната Самоковска епархия.
През 1745 г. Паисий става монах в светогорския манастир Хнлен-
дар.
Манастирите по това време са най-оживените центрове на книжо-
вен живот.
Паисий завършва своя забележителен труд „История славянобол-
гарская“ в 1762 година.
17. Преди няколко дни младото семейство получи ново жилище.
-► Младото семейство получи ново жилище | преди няколко дн^ .
Младото семейство получиртреди НЯКОЛКО ДИЦ ново жилище.
През лятото децата бяха на почивка в планината.
Те заминаха на екскурзия още в събота сутринта.
342
40
Състезанията по лека атлетика ще се проведат след един месец.
През септември децата тръгват на училище.
Няколко дежурни аптеки работят и през нощта.
Всеки ден отборът провежда двучасова тренировка.
18. Из данных слов составьте предложения.
Призив, е, за, пробуждане, Паисий, национално, на, Трудът; посве-
щава, си, целия, в, на, народа, Той, живот, служба; описано, исто-
рията, картинно, владичество, е, Османското, в, живо, и; зове, да,
родина, обичат, Паисий, българите, език, своя, и; причина, робст-
во, е, Чуждото, за, изоставането, на, народ, българския; новата,
началото, на, поставя, Паисий, труд, своя, Със, литература, бъл-
гарска; традиция, Неговата, коренен, прави, творба, прелом, кни-
жовната, в;
19. Прочитайте и переведите текст со словарем.
ИЗ „СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ"
ПРЕДИСЛОВИЕ
към ония, конто желаят да прочетат и чуят
написаното в тая история
... Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от
други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и
отечество и много труд употребих да събирам от различии книги и
истории, докато събрах и обединих историята на българския род в
тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, конто обичате
своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я пре-
пишат, конто умеят да пйшат, и пазете я да не изчезне! Но някой не
обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култу-
ра и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да
четат и говорят по гръцки и се сраму ват да се нарекат българи. О,
неразумии и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не
четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство
и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути
по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и
от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери
за съпруги, за да имат мир и любое с българските царе. От целия
славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли
царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много
земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-
почитани и първите славянски светци просияли от българския род и
език, както и за това подред написах в тая история.
Паисий Хилендарски
343
41
СОРОК ПЕРВЫЙ УРОК
ЗА ОГЪНЯ
Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят подир
себе си пожарища; добрият човек оставя отподире си огнища.
Гдето има човек, има и огън, гдето се вие пушек, има живот.
В небето също тъй има огън, край него се сбират лете буреносните
облаци.
Една тънка нишка ни свързва през целия ни живот с първото ог-
нище, с черното дъно на котлето, клекнало над пламъците, с къкрещо-
то гърне, затънало до колене в жаравината, и с оная черна верига,
провряна през комина, дето — според старите — служи на дявола да
слиза нощем, за да се отърка в саждите, та да стане косъмът му още
по-черен. Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само
пътни знаци или временни спирки, по конто отброява дължината на
своя живот или на своите преживелици; нашите преживелици винаги
имат едно начално огнище — бащиното огнище.
В планините човек оставя много овъглени отпечатъци от себе си.
Не зная дали пастирът има толкова стока в егреците, колкото огнища
е разпръснал по пасищата. Лете огньовете цедят своя пушек край ре-
ките и пладнищата, при застудяване се преместват на заветни места из
планината. Човек, загънат в ямурлук, седи, изпод ямурлука се подават
ръцете му, той ги преобръща на пламъците, стопля ги. С хората по-
трудно се разбираме и общуваме, техните настроения се сменят. С
огъня можеш да живееш безкрайно; понякога дори ти се струва, че не
общуваш с огъня, а със собственото си отражение, подвижно и живо,
както е подвижна и жива и твоята душа.
Всеки огън си има характер. Чел съм и съм се възхищавал от
това — с каква голяма любое, съсредоточеност и нежност генерал
Панфилов е палел своя огън. Комисарят Мегре на Сименон също
обича да пали сам печката си — това е белег на доброта. От хората,
конто познавам, помня, че покойният артист Иван Братанов не може-
те без огън: тоя човек умееше от две върбови клечици да стъкне огън.
Виждал съм хора да палят малък огнец. Те така го и наричат,
казват обикновено: „Я да напалим малко огнец!“ — и турят три сухи
дръвца, като колиба изправени, а отгоре им — едно сурово дръвце.
Сурового дръвце от единия край гори, а от другия изхвърля пара,
сякаш диша. Сухото припламва и изгори, а сурового пищи, но държи
огъня. То е като темел.
344
41
За силен огън се иска яко дърво, дървесината да е стегната. Тако-
ва дърво е дъбът. Той гори солидно, устойчиво, ръмжи с гръден глас
в огнището и равномерно люлее пламъците си. С него човек се чувст-
вува спокойно, стига да умее да разрови добре пепелта отдолу, тъй
че огънят постоянно да диша. Огънят диша като човека. Самата му
душа диша пред вас, гола и искрена, движенията са гъвкави, цветни,
а над пламъците се извива също тъй гъвкаво синя пушилка, прилична
на отдалечаваща се от вас мисъл. Дали гняв ще ни обхване, дали ще
потьнем в самотност и пустотия, или в свирепа омраза — нека не
изоставяме огъня, ами да се приближим до него.
Човек е започнал да се опитомява едва когато се е доближил до
огъня; затуй мисля, че в огъня има скрита магия, която опитомява
дивите страсти.
Ако до тук ме занимава огънят, то е, защото ми се струва, че
писането до голяма степей прилича на него. Всеки от нас носи по шепа
жаравина от бащиното огнище и само от нас зависи дали жаравината
ще продължи да живее, или ще се превърне в студена пепел и мъртви
въглища.
Йордан Радичков
1. Объясните значение выражений и запомните их.
Злите хора оставят подир себе си пожарища; добрият човек
оставя отподире си огнища.
Гдето има човек, има и огън, гдето се вие пушек, има живот.
Нашите преживелици винаги имат едно начално огнище —
бащиното огнище.
Дали гняв ще ни обхване, дали ще потънем в самотност и
пустотия, или в свирепа омраза — нека не изоставяме огъня, ами
да се приближим до него.
Всеки от нас носи по шепа жаравина от бащиното огнище и
само от нас зависи дали жаравината ще продължи да живее, или
ще се превърне в студена пепел и мъртви въглища.
2. Найдите слова, употребленные в переносном значении.
Една тънка нишка ни свързва през целия ни живот с първото
огнище, с черното дъно на котлето, клекнало над пламъците, с
къкрещото гърне, затънало до колене в жаравината, и с оная чер-
на верига, провряна през комина, дето — според старите — служи
на дявола да слиза нощем, да се отърка в саждите, та да стане
косъмът му още по-черен.
Лете огньовете цедят своя пушек край реките и пладнищата,
при застудяване се преместват на заветни места из планината.
345
41
3. Закончите предложения.
Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само
пътни знаци или временни спирки ....
Не зная дали пастирът има толкова, стока в егреците, колко -
то ....
Понякога ти се струва, че не общуваш с огъня, а . . . .
С него човек се чувствува спокойно, стига да ... .
Човек е започнал да се опитомява едва когато ....
4.
5.
6.
мисля,---
’ 23^ че = според мене
смятам,---- г
Мисля, че добрият човек се познава по огъня.
-* | Според мене! добрият човек се познава по огъня.
Той смята, че утре времето ще бъде слънчево.
Тя мисли, че може да почакаме още няколко дена.
Те смятат, че времето съвсем не е подходящо за разходка.
Смятам, че телевизорът трябва да се занесе на поправка.
Лекарят смята, че майката трябва веднага да излезе в отпуска.
Той смята, че срокът за предаване на проекта е много кратък.
Употребите в предложениях слова и выражения:
бащино огнище, средище, буреносен облак, белег на доброта, обхва-
ща ме гняв, до голяма степей, до известна степен.
Ответьте на вопросы:
Защо човекът се познава по огъня? С какво е свързан човек
през целия си живот? Какво са за човека огнищата, конто среща
през своя живот? Къде разпръсва пастирът своите огнища? Как
може да се общува с огъня? От кого се възхищава авторът? Как
се пали малък огън? Какво дърво е нужно за силен огън? Какво
значение има огънят за човека? Какво носи всеки у себе си?
ГРАММАТИКА
СЛОЖНОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Сложное предложение представляет собой единое смысловое
и интонационное целое, состоящее из нескольких простых предло-
жений, соединенных при помощи союзов или без союзов.
346
41
| Гдето има чове4>|има и огъЦ ,| гдето се вие пушё^ ,| има жйво^.
Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само пътни
| знаци или временни спиркй|, | по конто отброява дължината на сво^
| живот или на своите преживелицЦ.
В зависимости от характера синтаксической связи между про-
стыми предложениями, образующими единое целое, сложные предло-
жения могут быть | сложносочиненным^ и | сложноподчиненным^.
СЛОЖНОСОЧИНЕННОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Сложносочиненное предложение построено на принципе коор-
динации отдельных простых предложений, сохраняющих свою
форму, состав и относительную самостоятельность.
В небето също тъй има огън, край В небето също тъй има огън.
него се събират лете буреносните Край него се събират лете буре-
облаци. носните облаци.
7. Злите хора оставят подир себе
си пожарища
Лете огньовете цедят своя пу-
шек край реките и пладнищата
За силен огън се иска яко дърво
Той носи своето бащино огнище
по пътищата
добрият човек оставя отпо-
дире си огнища.
дървесината му да е стегната.
и всеки ден го възкрееява.
при застудяване се преместват
на заветни места из планината.
8. Определите, как соединены отдельные простые предложения — при
помощи союзов или без союзов.
Човек, загънат в ямурлук, седи, изпод ямурлука се подават
ръцете му, той ги преобръща на пламъците, стопля ги.
С хората по-трудно се разбираме и общуваме, техните на-
строения се сменят.
Сухото припламва и изгори, а суровото пищи, но държи огъ-
ня.
Силен и хубав огън е, ама все те държи някак по-настрана от
себе си.
Сложносочиненные предложения бывают соединительными,
соотносительными и разделительными.
347
41
Для синтаксической связи простых предложений используются
союзы:
Щ—Щ, |не самб] — |но и|, |така същб|, |нитб]— |нито|, [та],
па ,|хШ] — ргем].
1 ои гори солидно, устойчиво, ръмжи с гръден глас в огнището и
равномерно люлее пламъците си.
Церакът гори на пресекулки, погори, погори, [па] по едно време
се унесе [И] забрави, [та| трябва да го побутнеш по рамото...
9. |не само| — [но и|
Прочете ли урока си по история? /науча/
-► Не само го прочетох, но го и научих.
Този фотоапарат ли йскате да видите? /купя/
Потърси ли билети за премиерното представление? /намеря/
Срещна ли се с директора на училището? /разговарям/
Написа ли рецензията за новоизлязлата книга? /изпратя/
Явихте ли се на изпит по биология? /взех/
10. |нито| — [нйтб|
Назвала ли си на Борис, че утре вечер заминавам? /виждам/
-► Нито съм го виждала, нито съм му казвала.
Давал ли си на Камен пари за въдица? /искам/
Получавал ли си писма от Ана? /пиша/
Говори ли с директора на завода? /срещам/
Още ли не си вечерял? /обядвам/
Не си ли гладна вече? /жаден съм/
Не Ви ли е студено до прозореца? /топло ми е/
Сложные |соотносительные] предложения состоят из простых
предложений, обозначающих перечисление, последовательную смену
явлений, а также сходные, возможные или взаимоисключающие дей-
ствия. Для синтаксической связи простых предложений используются
союзы:
[или], |дали| — |или|, [лй|— |или|, |било|—|било|, [ту]—[ту], [я]—И.
|Дали| гняв ще ни обхване, дали ще потънем в самотност и пусто-
тия, или в свирепа омраза — нека не изоставяме огъня, ами да се
приближим до него.
Всеки от нас носи по шепа жаравина от бащиното огнище и само
от нас зависи |дали| жаравината ще продължи да живее, |или| ще се
превърне в студена пепел и мъртви въглища.
11. Какво ще правите утре вечер? | Ще отидем на кино.
I Ще си покцним гости.
-* Ще отидем на кино или ще си поканим гости.
348
41
Колко време ще отсъствува
проф. Димитров?
Къде ще ходит довечера?
Какво ще вечеряме?
Как ще му съобщиш да дойде?
Къде ще прекарате лятната от-
пуска?
12. Тя може II само да закъснее.
|| изобщо да не дойде.
Ще се върне в края на този ме-
сец.
Ще остане още две седмици .
Ще посрещна Елена на гарата,
Ще я чакам вкъщи.
Ще приготвя нещо за вечеря.
Ще отидем на ресторант.
Ще говоря с него по телефона.
Ще му изпратя телеграма.
Ще отидем на море.
Ще направим екскурзия в чуж-
бина.
-► |Дали| само ще закъснее, 1или1 изобщо няма да дойде.
В неделя || времето може да е слънчево.
II може да вали дъжд.
Той може || да не е получил поканата.
|| да се е отказал от участието си в конференцията.
Възможно е || някой да му е казал.
|| сам да се е сетил за това.
Може || аз да го потърся още веднъж.
|| да почакам той да се обади.
Сложные [разделительные | предложения состоят из двух простых
предложений, которые противопоставляются или сопоставляются по
смыслу.
Для синтаксической связи простых предложений используются
союзы:
[а], |ала|, |ама|, |ами|, [но]. 1обачеI. 1пък1, [само че! и др.
Суровото дръвце от единия край гори, а от другия изхвърля па-
ра...
Сухото дърво припламва и изгори, [а] суровото пищи, |но| държи
огъня.
13. Вместо точек вставьте пропущенные союзы.
Човек много огнища ще срещне по пътя си, ... . това са само
пътни знаци или временни спирки ....
Силен и хубав огън е, . . . . все те държи някак по-настрана от
себе си.
Самата му душа танцува пред нас, гола и искрена, движения-
та са гъвкави, цветни, .... над пламъците се извива също тъй
гъвкаво синя пушилка, прилична на отдалечаваща се от вас ми-
съл.
Нека не изоставяме огъня, .... да се приближим до него.
349
41
14. £]— йоП
Исках да прочета още една статия. Не можах да я намеря.
-► Исках да прочета още една статия, {кЯ не можах да я намеря.
Всички го чакаха с нетърпение. Той все още не идваше.
Първо ще направите превода. После ще препишете рецен-
зията.
Днес Милена ще остане вкъщи. Утре ще отиде на лекар.
Първата трупа пристига днес от Варна. Втората ще пристиг-
не утре от Поморие.
Миналата година бяхме на море. Тази година няма да ходим
на почивка.
Дъщерята на Иванови е вече студентка. Синът им е още уче-
ник.
Те искаха да тръгнат още тази вечер. Не успяха да се пригот-
вят.
Часто сложносочиненные предложения бывают смешанными,
т. е. некоторые простые предложения связаны как соединительные,
а другие — как разделительные или соотносительные.
Сухото дърво припламва [и~| изгори, йЗсуровото пищи, Ею~|държи
огъня.
15. Определите тип сложносочиненных предложений.
Стъквам малко дърва, малко суха шума под тях, една клечка
кибрит, чува се шум, свистене и пукане — нещо се ражда върху
изоставеното огнище, синя струйка дим попоглежда малко сънено
и лениво, но лумва червен пламък подир нея, подгонва я, други
пламъци заиграват около дървата, а аз стоя, гледам тази подвиж-
на и топла магия...
Изворът е все така жив, огънят се загръща в сива пелена,
смалява се, но продължава да диша.
Обръщам се, то наистина ме гледа, но този път не ми се стру-
ва така бляскаво, ами има нещо металносиво в него.
Вървя покрай брега на реката и се любувам на чудните й
извивки.
Отскубвам се от тази река, излизам по склона покрай липова-
та гора.
Привързани за каруцата, конете стоят един до друг и мълчат.
350
41
16. Прочитайте и переведите текст.
СКАЛИТЕ НА МАДАРА
Скалите на Мадара... Вятърът е разрушил острите очертания на
конника, но каменното му лице гледа право към нас. Издялан върху
скалата, той още пътува.
Шестотин осемдесет и първа година. На Балканския полуостров
се ражда една нова държава. И една столица — Плиска. Съседите
се учат да изговарят името й. Плиска прилича на каменна приказка.
Построена е от големи тежки блокове. В средата е големият дворец.
Времето и хората не са пощадили древния град. Сътворен от камък,
днес той отново се е превърнал в камък. Но ако идеш в Плиска в оня
час, когато денят свършва, а нощта още не е дошла, може би ще чуеш
отново стъпките на воините, конто изкачват бавно каменните стъпала
на двореца. И мъртвите камъни започват да говорят...
351
41
„Човек, дори добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роде-
ният по-късно да гледа тези неща и да си спомня за техния създател.
А името на владетеля беше Омуртаг — великият хан.“
Досега са намерени около шестдесет надписа зърху камък. Малко
са народите, който притежават такова оригинално богатство. Защото
тези древни българи са били не само силни и безстрашни войни, но
и творци на красота. Защото „човек, дори добре да живее, умира и
друг се ражда“. И на тези други, там в бъдещето, те са оставили своя-
та най-силна любое — България.
352
42
СОРОК ВТОРОЙ УРОК
ДРЕВЕН И ВЕЧЕН...
Създавайки първите славянски книги с помощта на своята азбука,
братята Кирил и Методий са изваяли от славянската народна реч пър-
вия славянски книжовен език — старобългарския, като са проявили в
това дело изключително умение. Не бива да се мисли, че народната
реч може да се превърне само с помощта на азбуката в книжовна
реч. За да постигнат верен превод на изисканите гръцки текстове и да
създадат първите произведения на най-старата славянска литература,
Солунските братя са обработили за книжовна употреба старобългар-
ската народна реч, като не само са използували умело народния реч-
ников материал, но са разширявали смисловата му страна с нови зна-
чения и отсенки, а са създавали и нови думи въз основа на подходящи
народни образци. Подложили са също и простонародния славянски
синтаксис на по-сложна обработка.
През следващите векове старобългарският книжовен език се раз-
вива и обогатява значително в творчеството на мнозина забележител-
ни писатели, като Климент Охридски, Йоан Екзарх, Презвитер Коз-
ма, Патриарх Евтимий, Константин Костенечки и др.
По-късно, при тежките условия на османското иго, книжовният
живот в българските земи запада, обаче по-голямата част от старо-
българското книжовно и езиково творчество остава запазена в черков-
нославянската книжнина в Русия.
В течение на вековете българският народен език преживява голе-
ми изменения в областта на фонетиката и граматиката /и по-малки в
областта на речника/. Поради това старинните ръкописни текстове и
печатни черковнославянски книги, внасяни от Русия, стават трудно
разбираеми за народа.
И когато няколко века след пропадането на българската държава
идва времето на Българското възраждане, първият въпрос, който се
поставя за решаване, е въпросът за писмения език — какъв да бъде
той, на каква основа и с какви средства да бъде изграден?
Възраждането е процес на културно, икономическо и идейно раз-
витие и издигане, процес на създаване и изграждане на светска просве-
та и книжнина за по-широки народни среди. Естествено езикът на чер-
ковнославянската книжнина не е можел да стане средство за нова про-
света и за изграждане на нов културен живот — по-богат и по-сложен
от традиционния народен живот. От друга страна, простонародният
език не е разполагал с нужното богатство от изразни средства.
23
353
42
И ето че втори път в нашата хилядолетна история се разгъва
пронес на книжовно езиково строителство. Изграждането на съвре-
менния български книжовен език е един от най-съществените пронеси
през време на нашето възраждане. Естествено е било новобългарският
народен език с характерните си звукови и граматични особености да
стане законна основа за изграждане на новия книжовен език, достъпен
на широките среди и подпомагащ тяхното развитие. От друга страна,
богатото старобългарско книжовно словотворчество, запазено в чер-
ковнославянската книжнина, е подпомогнало в значителна степей
бързото изграждане на новия книжовен език. По този начин е създаде-
на значителна приемственост между старобългарския и новобългар-
ския език.
Макар и вече изграден като един богат и оригинален културен
език, нашият книжовен език продължава и днес да се развива и обога-
тява. За правилното му развитие и обогатяване са необходими много
грижи от всички среди, конто си служат или се занимават с него. В
сравнение със състоянието преди социалистическата революция той е
отишъл значително напред, но трябва да помним, че с този книжовен
език ние вървим към комунизма, и затова трябва още повече да се
грижим не само за правилното му развитие, но и за правилното му
усвояване от все по-широки среди на нашето общество. За тези грижи
не е достатъчна само обичта ни към него като към роден език, а са
нужни и знания за неговия строеж, за неговите правила, за пронесите
на изграждането му, както и умение да си служим с голямото му
речниково и стилистично богатство.
Любомир Андрейчин
1. Употребите в п эедложениях:
грижа се за развитие на проявявам умение
проявявам грижи езика обогатяване на езика изграждане на езика усвояване на езика проявя усет съобразителност разбиране
2. Старобългарският език е
Възраждането е
Изграждането на съвремен-
ния български книжовен
език е
един от най-съществените процеси
през време на Възраждането.
създатели на първите произведе-
ния на най-старата славянска лите-
ратура.
354
42
Кирил и Методий са
Новобългарският народен
език е
първият славянски книжовен език.
основа за изграждането на новия
книжовен език.
проиес на културно, икономическо
и идейно развитие и издигане.
3. Закончите предложения:
Не бива да се мисли, че народната реч ....
Подложили са също и простонародния език ....
По-голямата част от старобългарското книжовно и езиково
творчество остава запазена в . . . .
Първият въпрос, който се поставя за разрешаване, ....
Езикът на черковнославянската книжнина не е можел да ста-
не средство за ... .
По този начин е създадена значителна приемственост между
За тези грижи не е достатъчна само обичта ни към него като
към роден език, а са нужни ....
4. Определите значение выделенных слов. Употребите их в других
значениях.
По-късно, при тежките условия на османското иго, българ-
ският език запада.
От друга страна, простонародният език не е разполагал с
нужното богатство от изразни средства.
И ето че втори път в нашата хилядолетна история се разгъва
процес на книжовно езиково строителство.
Новобългарският народен език става законна основа за из-
граждане на новия книжовен език, достъпен на широките среди и
подпомагащ тяхното развитие.
5. Составьте предложения со словосочетаниями:
става въпрос за, поставим въпроса за, задавам въпрос, отговарям
на въпроса, повдигам въпроса за, въпросът се свежда до.
6. Ответьте на вопросы:
Какво създават Кирил и Методий с помощта на своята азбу-
ка? Какво е било необходимо, за да бъдат преведени изисканите
гръцки текстове? Кои писатели съдействуват за развитието на ста-
робългарския книжовен език? Как се отразява османското иго
върху книжовния живот в българските земи? Защо внасяните от
Русия старинни ръкописни книги и текстове стават трудно разби-
раеми за народа? Кой е първият въпрос, който се поставя за раз-
решаване по време на Възраждането? Какво представлява Въз-
раждането? Защо езикът на черковнославянската книжнина не мо-
же да стане средство за нова просвета и за изграждане на нов
355
42
културен живот? Как се създава приемственост между старобъл-
гарския и новобългарския език? Какво е необходимо за развитие
и обогатяване на българския книжовен език? Какви грижи трябва
да се полагат за езика?
ГРАММАТИКА
СЛОЖНОПОДЧИНЕННОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Сложноподчиненное предложение состоит по крайней мере из двух
простых предложений, между которыми существует субординация,
т. е. одно предложение синтаксически подчинено другому.
Не бива да се мисли,
че народната реч може да се превърне
само с помощта на азбуката в книжов-
на реч.
Простое предложение, которому синтаксически подчиняются од-
но или несколько других предложений в составе сложноподчиненного
предложения, называется [главным].
Братята Кирил и Методий са изваяли
от славянската народна реч първия
славянски език — старобългарския,
[главное предложение]
| придаточное предложение"] ->
като са проявили в това дело изклю-
чително умение.
[Придаточное определительное предложение]
— поясняет часть главного предложения, выраженную именем су-
ществительным или местоимением.
|Първият въпросП
конто е поставен
за разрешаване,
е въпросът за
писмения език.
Придаточное предложение соединяется с главным при помощи
относительных местоимений |който|, |какъвто|, |чийто|, вопроси-
тельных местоимений, наречий, частиц [кой], |какъв|, ^ого|, |къде|, |ца7
ли] и др., а также подчинительных союзов ра~|.
356
42
| Всички среди, |
конто се занимават
с българския език,
полагат грижи
за обогатяването му.
7. Те се готвят усилено за| състезаният j.
I Състезанията! ще се проведат след
един месец.
-► Те се готвят усилено за състезанията, I коитс! ще се проведат след
един месец.
Детето се радва много на подаръците. Подаръците то получи
за рождения си ден.
Втората трупа ще дойде с влака. Влакът пристига тази вечер
от Русе.
Не можах да намеря статията. Статията трябваше да прочета
за утре.
В този магазин се продават цветя. Цветята са много хубави.
Още не сме изпратили отговор на писмото. Писмото се полу-
чи преди два дена.
Събранието се отлага за следващата седмица. Събранието е
обявено за днес.
8. | какъвто,, | каквато|, | каквото! —I каквито!
Най-после те си намериха квартира, . ... търсеха.
-► Най-после те си намериха квартира,! каквато] търсеха.
Старият център на града е точно такъв,.... си го представях.
Той не можа да постигне такива резултати, .... очакваха от
него.
.... повикало, такова се обадило. /поел./
.... посееш, такова ще пожънеш. /поел./
Денят се оказа точно такъв, .... снощи го предвидиха.
9.
Поздрави колежката си.
С колежката си| ти ме запозна в ресторанта.
Поздрави колежката си, |с която| ме запозна в ресторанта.
Премиерното представление е след два дена. За представле-
нието си купихме билети.
Лекарят е известен специалист по дерматология. Утре ще от-
идем при лекаря.
Книжарницата беше затворена. От книжарницата Асен щеше
да купи индиго.
Младежът е нашият нов колега. С младежа разговаря замест-
ник-директорът.
Хотелът е построен на брега на морето. В хотела са настане-
ни гостите от Дания.
357
42
10. [чйито|, |чиято|, |чиетб|, [чиито]
Градът, с . . . . история се запознаха гостите, е стара българ-
ска столица.
-► Градът, с [чиято | история се запознаха гостите, е стара българска
столица.
Новата пиеса, .... режисьор се срещна със зрителите, пре-
дизвика оживена дискусия.
Името на Христо Ботев, .... поезия е преведена на много
езици, е неотделимо от борбата на българския народ за свобода.
Братята Кирил и Методий, .... ученици продължават в Бъл-
гария тяхното дело, с право се наричат основоположници на сла-
вянската писменост и литература.
Българската държава, .... първа столица е Плиска, възниква
през 861 година.
Придаточные определительные предложения можно заменить
обособленными определениями /причастными оборотами/ и на-
оборот.
За правилното развитие на езика
са необходими много грижи от
всички среди,
[конто се занимават с него?]
i_____________________________________И__________
| занимаващи се с него.|
| глагол в наст, вр. | -» | действ, причастие наст. вр.|
11. Студентите, който изучават български език, през лятото ще
посетят България.
-► Студентите, изучаващи български език, през лятото ще посетят
България.
Работниците, който присъствуват на срещата, разказват за
своите успехи и постижения.
Трябва да се явите пред комисията, която отговаря за рацио-
нализаторските предложения.
Групата, която пристига довечера, ще бъде настанена в хоте-
ла до новата тара.
Съобщението се отнася за всички младежи, който заминават
на бригада.
358
42
глагол в прошедшем времени —► действительное или страдательное причастие прошедшего времени
Радиото предаде инс посещението на делег юрмация ацията, за
която вчера отпътува
от страната.
[отпътувала вчера от страната|.
12. Туристите, конто пристигнаха от Швеция, заминаха на екс-
курзия по Черноморието.
-► Туристите, пристигнали от Швеция, заминаха на екскурзия по
Черноморието.
Предложение™, което бе направено на събранието, се прие
от всички.
Новите машини, конто бяха монтирани в завода, улесниха
труда на работниците.
Интересните опити, конто бяха проведени от трупа физици,
предизвикаха оживена дискусия.
Пациентката, която бе приета на лечение преди един месец,
се чувствува значително по-добре.
Отборът, който се представи най-добре, зае първо място в
състезанието.
13. [че] — [да]
Той е на мнение, .... експериментът трябва да се про веде
още веднъж.
-* Той е на мнение, [че] експериментът трябва да се проведе още
веднъж.
Те изпратиха отговор, .... приемат с готовност поканата за
участие в срещата.
Камен взе решение .... тръгне още тази вечер за Русе.
Групата направи предложение .... се преразгледа маршру-
тът на заплануваната екскурзия.
Доктор Димитров получи съобщенйе .... подготви информа-
цията за края на месеца.
Доктор Димитров получи съобщенйе, .... конференцията се
отлага.
359
42
Богатото
старобългарско
книжовно
словотворчество,
е подпомогнало
бързото изгражда-
не на новия
книжовен език.
14. В конференцията, проведена миналата година, взеха участие
учени от много страни.
-* В конференцията, която се проведе миналата година, взеха участие
учени от много страни.
Интересните експонати, представени на изложбата, отгова-
рят на съвременните изисквания.
Работниците, продължаващи своето обучение, получават до-
пълнителен платен отпуск.
Научните съобщения и докладите, изнесени на конференция-
та, предизвикаха голям интерес.
Той бе включен в работната трупа, занимаваща се с въпроса
за опазване на околната среда.
Придаточные предложения подлежащные — раскрывают описа-
тельно содержание подлежащего главного предложения.
Придаточные предложения подлежащие присоединяются к глав-
ному предложению при помощи |който| j кой|,|какъв|,|чий|, [koi с|.[ за-
~що|,[ка^,Гчё],[да|.
|Естествено е било"|
новобългарският народен език с характер-
ните си особености да стане основа за из-
граждане на новия книжовен език.
15. Известно е
Възможно е
Решено е
че Велики Преслав е втората българска столица,
след няколко дни той да се обади отново.
че пътуването се отлага за следващия месец.
влакът да е пристигнал със закъснение.
че българската държава възниква в 681 година,
че създаването на славянската писменост е дело на
братята Кирил и Методий.
че всички ще вземат участие в трудовия ден.
тя да не е била вкъщи.
след една седмица да се започне проектирането.
360
42
16. Запомните пословицы.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който не работи, не трябва да яде.
Който се учи, той ще сполучи.
Който завижда, не вижда.
Който се бои от врабци, просо не сее.
Придаточное дополнительное предложение — подчинено сказуемо-
му главного предложения и выполняет роль дополнения. ______
Присоединяется к главному при помощи |чё|, [да]; |кой|. |чии|. [ка^
къв|; |колко|, |как|, |защо|, |къде|; |дали| и др.
Трябва да помним,
че с този език ще вървим към комунизма].
17. Екскурзоводът
Преводачът
Ръководителят
Отговорникът
обясни
съобщи
каза
къде трябва да се съберем преди
заминаване.
кога ще тръгне втората трупа.
в колко часа ще бъде вечерята.
с кой автобус се стига до центъра.
какъв ще бъде маршрутът на екс-
курзията.
как може да се отиде до музея.
18. | Сложноподчиненное предложениес]
придаточным [дополнительным! придаточным [определительным|
предложением предложением
Работниците | предложиха! да
се проведе среща с ръководство-
то на завода.
Комсомолците решиха да из-
пълнят предсрочно годишния
си план.
Доцент Павлов отговори, че ще
приготви статията си до края
на месеца.
Някой от присьс । в\ ваши ic
смятат, че изнесенитё факти
трябва да се проверят.
Работниците направиха [пред-
ложение! да се проведе среща с
рьководството на завода.
Комсомолците взеха решение
Доцент Павлов изпрати отго-
вор, че....
Някой от присъствуващите са
на мнение, че..
Придаточное обстоятельственное предложение — поясняет обстоя-
тельство, при котором совершается действие, обозначенное сказуе-
мым главного предложения, и по своей роли совпадает с обстоя-
тельством простого предложения.
361
42
Соединяется с главным предложением при помощи союзов и
союзных слов че,акохза д^,без да,да>когато^щом^катс^след като.
преди да,,.как^^къдет^^защотс^^колкот^ и др.
Братята Кирил и Методий са изваяли
от славянската народна реч първия «- главное предложение
славянски книжовен език,
придаточное обстоятельственное!
предложение|
като са проявили в това
дело изключително умение
главное предложение
Солунските братя са обра-
ботили за книжовна употре-
ба старобългарската народ-
на реч.
За да постигнат верен превод на | придаточное обстоятельств
изискваните гръцки текстове, j венное предложение I
19. Когато Асен дойде на гарата, Преди да вземе окончателно решение, Ако ресторантът вече не е за- творен, За да бъде сигурен в крайния резултат, Щом получи съобщението за назначение, След като проучи внимателно публикуваните материали, Без да се съветвате с лекаря, Доктор Димитров пристъпи към обобщаване на собствени- те си наблюдения. той замина веднага за окръж- ния град. влакът от Москва беше вече пристигнал. той провери данните още вед- нъж. ще може да вечеряме в него. Ана разговаря още веднъж с родителите си. не може да вземате това ле- карство.
20. Използувайки умело народния речников материал, Кирил и
Методий обработват за книжовна употреба старобългарската на-
родна реч.
-> Като използуват умело народния речников материал, Кирил и Ме-
тодий обработват за книжовна употреба старобългарската народ-
на реч.
Разбирайки асимилаторската политика на гръцкото духо-
венство, Паисий започва да пйше история на българската държа-
ва.
362
42
Изтъквайки героичното минало на старата българска държа-
ва, авторът се стреми да пробуди у поробения народ национално
самочувствие.
Посочвайки пътя за духовното и политическото освобожде-
ние на България, Паисий дава тласък за развитието на национал-
ноосвободителната идеология.
Поставяйки националната независимост като политически
идеал, Паисий се явява пръв идеолог на националноосвободител-
ната борба.
21. Переведите стихотворение и выучите его наизусть.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на мойте деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушвал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Туй слушам се откак съм на света!
Се туй ругателство ужасно, модно,
се тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
363
42
Ох, аз ще зема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов
364
IV
ТЕКСТЫ
ИЗ БОЛГАРСКОЙ
ХУДОЖЕС ТВЕННОЙ
ЛИТЕРАТУРЫ
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
български всеучилищен химн
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!...
в световните борби върви
от длъжност неизменна воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанйето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
който завладя със меч!...“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старики!
България остана вярна
на достОславни тоз завет —
в тържествуванйе и в страданйе
извърши подвизи без чет...
Да, родината ни години
пресветли прежнее, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време писменността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.
367
Бе и тъжовно робско време...
Тогаз балкански храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О вий, конто цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкръсихте —
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил.
Нек името ви да живее
във всенародната любое,
рента ви мощна нек се помни
в славянството во век веков.
Стоян Михайловски
КЪДЕ СИ, ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ
НАРОДНА?
Къде си, вярна ти любое народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.
Пламни, пламни, ти в нас, любое гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!
368
На кръст си тьнки саби запашете,
за бащината си земя станете,
тъпчете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!
За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверии мюсюлмани!
Байраци български навред да дигнем,
в ръка си с кръст към бога да извикнем:
о, наш създателю Христе!
Я виж от ясното небе
на нашето мъчене
и дългото търпене.
Благослови ти нашето желане!
На тебе имаме ний уповане,
подвигът да ни е осветен,
във твоя вяра утвърден,
във славното ти име,
предвечний божи сине’
Добри Чинтулов
ХАДЖИ ДИМИТЬР
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак в младост и сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклина цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече.
Жетварка пее нейде в полето
и кръвта още по-силно тече!
24
369
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее —
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат —
тихо нагазят трева зелена
и при юнака дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже —
а той я гледа мила, засмена!
„Кажи ми, сестро, де — Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата —
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат
и с песни хвръкнат те в небесата —
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Карадажата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече,
вълкът му ближе лютата рана
и слънцето пак пече ли — пече!
Христо Ботев
370
ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА
Когато си спомняме за нашите бащи, деди, родники, преселили
се на оня свят преди Освобождението на отечеството, преди да лъснат
пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума
какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събу-
деха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха
около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато,
невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувству-
ват чужденци...
Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порад-
ват на чудесиите на свободата, на конто ние, обръгнали вече, гледаме
равнодушно сега и за конто те не са сънували даже в най-дивните си
блянове!
Не, те няма да възкръснат: никой не е възкръснал...
Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Осво-
бодителната война и който възкръсна, не — а можа да изпита удивле-
нието на един възкръснал при вида на освободена България, без да
изпита разочарованията на нас, живите, конто гледаме.
Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо.
Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари сел-
це, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искър-
ската клисура.
Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот
на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал
злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и
четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война.
Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен
таен копнеж в сърцето да види „българското“ — така той наричаше
свободна България!
В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата
старешка бодра памет вълнуваха се тъмен рой спомени от робския
живот, спомени грозни и лоши. Той виждаше в миелите си ясно, което
е виждал с очите си някога: ясно му се мяркаха в мрака червени фесо-
ве, гъжви, камшици, свирели турци със свирепи лица, една дълга роб-
ска нощ без проблясък от радост и надежда, роден в нея и умрял в
нея.
В тия непристъпни тогава балкански пустини екът на войната сла-
бо стигна. Войната се почна и свърши, без да се отрази почти гърме-
жът й в канарите на неприближимата Искърска клисура.
Настана свободна България.
И дядо Йоцо стана свободен — казаха му това.
Но той беше сляп, свободата не видеше, нито я чувствуваше осе-
зателно по нещо.
Свободата се изразяваше за него в думите: „Няма турци вече!“
И той усещаше, че ги няма вече.
Но той жадуваше да види „българското“, да му се порадва.
В своите прости едноселци, в разговорите им, в миелите им, в
371
грижите на всекидневния живот той не усещаше нищо особено ново.
Все същите хора, със същите страсти, неволи и сиромашия, както и
преди. Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите селски
крамоли, същите борби с нуждите и с природата в тая изгубена без-
плодна покрайнина, отдалечена от света.
„Де българското?“ — питаше се той учуден, седнал на сянка под
клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен,
мечтателно впит в пространството.
Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво
има по новия свят.
„Анджак сега ми трябваха очите!“ — мислеше си той горчиво.
Да види свободната България — това беше неотстъпната му ми-
съл. Тая мисъл засланяше всичко друго; шумът на околния живот го
оставяше равнодушен, безучастен — всичко беше тъй малко, незначи-
телно, нищожно и обикновено. Той се боеше, че ще умре, преди да
разбере какво е нещо „българското“; или че може да изгуби от ста-
рост ума си, без да познае това чудно нещо...
Един път — на петата година след Освобождението, разнесе се
слух из селото, че иде кой знае по какви неизповедими божии съдбини
околийският начал ник.
Развълнува се селото от тая вест.
Разигра се и бедното дядово Йоцово сърце; разбуни се душата
му от сладки парливи вълнения, неизпитвани още. Сега чак щеше да
види той „българското“! Именно да види...
Разпита, да разбере тоя големец като какъв е, като какъв майму-
рин. Казаха му по-вещи селяни, че началникът е нещо като каймака-
мин, като паша:
— Ама български паша? — пита той, запъхтян от вълнение.
— Български, ами какъв! — отговарят му.
— Наш си? Българин?... — пита пак учуден.
— Турчин ли искаш да бъде, Йоцо? — отговарят му съжалително
селяните, конто отдавна са видели и началници, и по-големи хора във
Враца — защото никой от тях не е бил в София.
Но дядо Йоцо не се задоволява с тоя отговор. Той пита начални-
кът как е пременен, как ходи, носи ли сабя. Разправят му.
— Та и сабя носи?...
И той въздиша от радост.
„Ще го видим, като дойде“ — мисли старата му глава и се тресе.
Пристигна началникът и спря у Денкови.
Денковата къща — едничката в селцето по-прилична, на две ни-
ски катчета, измазана с кал, с прозорчета, от конто едното даже със
стъкло, с тесни стълбици отвън — беше отредена от селото да приеме
високия гост.
Затече се и дядо Йоцо към Денкови, тупа с тояжката си по плете-
ната вратня и вика:
— Денко, тука ли е гостът?
Денко го вижда и се понамусва:
372
— Тука е, дядо Йоцо. За каква работа идеш? Началнико е умо-
рен, остави го сега.
— А бе кажи му да излезе за един час! — дума старецът и тупа
с тояжката си по двора, отивайки към стълбиците, що водят на одър-
чето.
— Що си тъй припрян? За кого, за какво дириш началнико? —
пита домакинът.
— За никого, за мене си, тъй... кажи му: „Дядо Йоцо слепият
иска да те види!“
— Да го видиш? — усмихва се горчиво Денко и си дума: „Ще
го видиш, когато си видиш муцуната в кладенеца.“
Но старецът настоява. Той тупа вече с тояжката си по първото
стъпало на стълбите. Старата му глава се тресе.
Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен
старец, слепец, го търси.
— За каква работа? — пита началникът.
— Иде да те види.
— Да ме види?... И сляп, казваш?...
— Сляп от пет-шест години. — И той му разправи как дядо Йоцо
ненадейно изгубил зрението, когато братушките да дойдат.
— Беше заможен и разбран челяк — допълни Денко, — но нали
даде господ, ослепя, кой знае от какво... Сега гледа, ама не види...
Вика се, умрял човек... Защо си го не прибере господ! Добре, че остави
имотец — държава, стокица, — та го гледат син му и снаха му. И
добре го гледат челяко...
— Любопитно — каза си началникът, — нека дойде! Не, чакай
да изляза!
И той излезе на одъра и слезе по стълбите.
Дядо Йоцо по тропането на чизмите позна, че е той, българският
паша, па свали шапка.
Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, но със здрав
още изглед, с едро, почерняло, грубо лице, в окъсан безрамник и с
чешири, увити с връв. Цялото му тяло се тресеше. Той стоеше в сми-
рено положение, с наведена беловласа глава.
— Какво има, дядо? — попита началникът приветливо.
Старецът вдигна глава, обърна към него безжизнени очи, конто
не се движеха. Само мишците на едрото му лице нервно затрепераха.
— Ваша милост ли си, синко?
— Аз съм, дядо.
— Пашата ли?
— Той, същият — каза началникът усмихнат.
Дядо Йоцо приближи към него, премести си шапката под лявата
мишница, взе му ръката, побара сукнения ръкав; похвана медните
копчета по гърдите му и екселбантите; попипа с трепетна ръка сребър-
ните плетени еполети на раменете му, па се повдигна, та ги целуна.
— Господи, видох! — продума старецът, който се прекръсти, па
си изтри с ръкава сълзите, що бликаха из мъртвите му очи.
Па се поклони ниско и рече:
373
— Сега прощавай, синко, че ти направих труд! — И тупайки с
тояжката, гологлав, излезе.
После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни; пак
дълбокият мрак на слепотата, в който светеше със зарист блясък като
ясна звезда в тъмна нощ само това видение: българският началник-
паша! Чинеше се на стареца, че той пръв път след пет години бе про-
гледнал за един миг и видял „българското44 — една лучица от „бъл-
гарското44, — и се беше напълно уверил, че няма турци вече и е наста-
ла слободия по света.
Освен тоя случай всичко друго си беше, както и по-напред; той
пак срещаше в кръчмата същите селяни, слушаше същите крамоли и
глъчки. Животът наоколо продължаваше да шуми еднакъв със своите
неволи, трудове, дребни борби, без сам да вземе в тях участие, чужди
за него и чужденец за тях. Една радостчица само му оставаше и му
облажаваше тъмния живот: съзнанието, че България е свободна. И
като внимаваше понякога на местните вражди и гонения, той се чуде-
ше как тия хора си тровят живота, когато трябва да бъдат все весели
и да се радват, че е българско и слободия. Та те имат очи: трябваше
да бъдат честити!
„Ще рече човек, че те са слепи, а аз гледам44 — мислеше си той.
И той седеше под церовете, слушаше как долу шуми Искърът,
мислейки, че той пътува отдалеко и е видял много по-големи работи,
и се радваше. И времето минаваше.
Един ден дядовото Йоцово сърце се разигра от ново вълнение.
Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето.
— Ами как дойде? С войнишки дрехи? — пита развълнуван
дядо Йоцо.
— Във войнишки дрехи — отговарят му.
— Ис калъчка?
— Да чуеш само как звънти, дядо Йоцо!
Тича старецът при Кольовия син:
— Брей, юнако, тука ли си бре?...
— Какво дириш, Йоцо? — пита старият Кольо.
— Де аскерлият, да го видя?
Кольо извика сина си, да го види дядо Йоцо, и се усмихна само-
доволно. Войникът излезе.
Старецът го усеща по сабята, която чатка по к^мъните.Той се
спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па
му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целу-
ва. После го погледва с безжизнения си поглед и зйчудено лице, по
което се проточили две сълзи.
— Та сега си имаме българска войска? — пита той и трепери от
щастие.
— Имаме си, дядо Йоцо: и войска, и капитани, и наш княз —
отговаря войникът гордо.
— Няма ли да подойде насам някога?
— Кой? Князът? — И войникът, и Кольо се смеят на простотията
Йоцова.
374
И дядо Йоцо цял час разпитва за българския сарай в София, за
българските топове, за българския талим и за всичко... И като слуша
чудосиите, що му разправя войникът, нему се струва, че някъде в дъл-
бочините на душата му едно слънце изгрява и осветлява всичко и той
вижда пак зелени планините и голите чуки, с орли, накацали по тях,
и белия божи свят, чудесно хубав!
А войникът, застървен, все разправя чудосии...
— Ух, да се не види макар: анджак сега ми трябват очи! — ядосва
се пак старецът.
Дълго време дядо Йоцо живя под тия нови впечатления. В затън-
теното селце не идеше вече никой външен човек от нова България, за
да влее нова струя от благодатно вълнение в душата му. Не се случи
никакво събитие в еднообразното прозябание на селцето му, което
отдалеко даже да науми кипящия живот на България. Политическите
трусове, конто се заредиха и потръсиха издъно цялата страна, минаха
без отглас в спокойния небосклон на селцето. В тия няколко бедни
хижи вестник не идеше, защото никой не четеше; даскал нямаше, за-
щото нямаше школо; поп нямаше, защото нямаше черква; стражар не
стоеше, защото нямаше община, а зимата със снеговете си и каловете
си спираше съвсем през седем месеца и така мъчното им съобщенйе
със света... Даже слабо се чу и сръбската война, в която бе загинал
едничкият от село войник. Стигнаха като мътни, неопределени слухо-
ве, че нещо става там, някъде зад планините, но какво — никой добре
не знеше. В упоритата борба за добиване коравия ръжен, недопечен
залък не остана време за любопитство и за работа на тъмните умове
на тия тъмни хора.
И дядо Иоцо плъзнеше в незнание за световните събития в нена-
рушимия покой на селцето си.
Той падаше полека-лека в безучастна апатия към всичко, що го
заобикаляше, в едно незлобливо състояние, близо до старческо поли-
шаване. По цели часове и дни стоеше под сянката на церовете замис-
лен, с поглед умрял, безцелно вторачен в пространството, вслушвайки
се в глухия шум на Искъра.
Изглеждаше, че нищо ново отвън няма вече да дойде да изтръгне
душата му от това бавно и тихо умиране.
Това се случи обаче.
Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на
Искъра: инженери вече мерили там. Тоя слух стигна и до ушите на
дяда Йоца и разтресе като с чук душевната му летаргия. Събуди се
в дълбочините на паметта му един заспал отколешен спомен: той бе
слушал в младини от един врачански чорбаджия, чорбаджи Мано, как
паши и големци и френски мендизи казвали, че железницата не е край
да мине из устето; че милиони и милиони да се похарчат — наха-
лост е...
— Как? Българска железница?...
Той не искаше да повярва. Железница?... Из това усте, из тия
стръмни места, дето кон не намираше място да закрепи копитата си
по канарите? Дето кози крак мъчно се задържаше по стените?...
375
— Една голяма царщина не се нае, та ние ли?
Но слухът упорствуваше, продължаваше да смущава въображе-
нието на слепня старец; той даде работа на ума му — по всичко друго
останал в състояние на детска незлобливост.
Но обадиха му един ден, че се захваща направата на железницата
из устето. Селяните се наимаха за работници и слазяха долу при Искъ-
ра.
Удиви се старецът.
— Види се, намериха се някъде още по-учени инженери — свят
голям... Френци ли са пак?
Казаха му, че са българи.
Смая се старецът.
— Как, наши? Български инженери? Дето паши и учени френци
казваха, че не може! Та сме имали по-учени хора ние?... Ами милиони-
те, хилядите милиони, дето казваше чорбаджи Мано?...
— И мил ионите си имаме... Който си има брада, има си и гре-
бен!...
Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши,
и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудосии над чудосиите!
Сега „българското44 му се представи нещо велико, могъществено,
необятно... Неговият убоги ум не можеше да побере всичкото това
величие. Досега символите на „българското44 се изразяваха за него
само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, кон-
то бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата
си и пълнеше с гордост душата му, българска ръка сечеше планините,
българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!
Де сега Мана чорбаджи, да видим какво ще каже?
Когато чу първите пукоти на канариге, конто се строполяваха
долу от мините, той си отри с ръкав очите, защото се просълзиха.
Оттогава неговото любимо място за стоене беше скалата на пет-
десетина крачки от държавата му, надвиснала над дълбоката клисура
на Искъра, загърмяла от трескава работа.
От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше гълча, пукоти-
те, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движение-
то, смесения шум от усилията на гигантского дело.
Железницата се свърши и заработи. Дядо Йоцо чу с трепет първи-
те писъци на свирката на паровоза, трещенето на колелата по релсите.
Пищеше и трещеше „българската железница44! Той сякаш оживя,
възроди се.
Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака,
за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из
устето.
Железният път се свърза в миелите му с понятието за свободна
България. Той му говореше с гърмежа си ясно за нового, за „българ-
ското44 време. Както преди, нищо не наумяваше в селото за него: само
„свирката44 му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи,
той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гле-
да...
376
Пътниците, изправени на прозорците на нагоните да гледат живо-
писните завой на пролома, съгледваха учудени на един рът отсреща,
че стой един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той
поздравляваше по гоя начин нова България.
Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и
си казваха ухилено:
— Дяда Йоцо гледа...
Тоя умрял за живота и за света човек възкрьсваше само при ехте-
жа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицет-
воряваше пред него свободна България; понеже не беше видял желез-
ница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудови-
щен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи
с невъобразима сила и бързина из планината, разгласяйки силата, сла-
вата и напредъка на свободна България.
Слепотата и умствената му незлобливост бяха залазили като с
броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, който раз-
очарования изпитваме ние, окатите...
Чести г слепец!
Место някой нов кондуктор, учуден, че вижда все на същия час на
канарата един старец, който маха шапка към летящия влак, запитва-
ше на ближната станция селяните, що се качваха в третия клас:
— Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата?
Някой луд?
И селяните отговаряха обикновено:
— Не бе, дядо Йоцо гледа...
Една вечер Йоцо се не върна в къщи. Заранта синът му отиде да
го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в про-
пастта.
Но той го завари умрял там с шапка в ръка.
Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България...
Иван Вазов
ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА
На хубавия изглед, що има от четирите страни селото ни, не пре-
чи даже големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата вет-
рена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирче над
село като някое зъбато чудовище, станало от народного поверие убе-
жище на тъмни духове, конто унило клатят дрипавите му криле, раз-
перени на дяволски кръст.
Тоя пущинак с обрасли в бурен до пояса основи, свърталище на
боязливи лалугери, зелени гущери и отррвни пепелянки, тоя избелял
от дъждове и пек скелет, с незалепени и озъбени стени, през конто
пищят ветрища и хали, макар запустял и изоставен, е единствената
ветрена мелница от равно шопско дори до безкрайно филибешк по-
ле. Това е и единствен спомен за сухата година, оставен от сръчната
377
и майсторска ръка на Лазар Дъбака, известен с шегите си и с разните
си планове и замисли, започвани с присърце и напущани с добродуш-
на, себеобидна усмивка.
Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша,
която изпогори всичко, изпосуши кладенци и извори, измори добитъ-
ка за вода.
Животворящата и бъблива селска речица, която извира из под
големите каменни чуки над сами селото, от ден на ден почна чувстви-
телно да намалява и да съхне. Като че някоя триглава хала смучеше
хладните и бистрите й струи, конто почнаха немощно да се цедят от
извора и жадно да се поглъщат от запалената земя. По коритото на-
долу шаварът и тревата пожълтяха и се сплазиха, като очукани от
град. Всякога влажните й брегове сега се напукача.
И един ден живото и весело кречетене на толкова си воденици,
което пълнеше дола с шумно и радостно ехо — замлъкна.
Разтъжи се угрижено селското сърце. Уплаши го това онемяване
на водениците, чиито тежки, доскоро бръмчащи камъни не можеха
вече да стрият на брашно сухото житно зърно.
Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака, която приветливо по-
казваше керемидения си покрив между зеленината на четири шумнати
ореха в дола. Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нера-
достни мисли сърцето на всякога веселия Дъбак.
— Дядо Корчане — говореше той на съседа си воденичар, — на-
шите момичета зле са се умълчали, не пеят вече. Какво ще пра-
вим, а?
И единият ъгъл на устата му се свиваше в слаба, повече закачли-
ва, откол кото дяволита усмивка.
— А? Какво каеш, Дъбак? — запитваше високо глухият дядо
Корчан, който по риза и разгърден до пояса дялкаше нещо под ореха.
— Думам, че моето момиче и твоята бабичка се не надпяват вече,
бяла главо! Какво ще правим? — викаше силно Дъбакът.
— Търпеж, търпеж му е майката, Дъбак! Ти се не ядосвай, че ще
остарееш — отговаряше дядо Корчан.
Той беше седемдесетгодишен, як и здрав старчуга, с прошарена
коса, с изразително, червендалесто лице на горянин, което предразпо-
лагаше с добротата си. Шеговит и малко глух и малко куц, вечно с
лула в устата си и с хрипкаво пищене в разкопчаните си гърди, той
не беше като всички. Живееше на воденицата, пред която цял ден
дялка*ше нещо, тананикаше и пушеше със загорялата си лула. Бабич-
ката му отдавна беше умряла. Умряла бе и единствената му дъщеря,
женена в друго село. И нейният мъж бе умрял. При стареца бе остана-
ла само Христина, хубавата му внучка. С Дъбака, който се отличава-
ше от него по това, че бе млад, и по това, че бе ерген, дядо Корчан бе
свързал едно странно приятелство, спокойно, неразделно и безкрайно
весело.
Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придава-
ха особена хубост големите му сини очи. Той бе ерген и каточе не
мислеше да се жени. В село човек прехвърли ли трийсет лазарника,
378
мъчно може да се ожени. Навремето си, впрочем, той хубавичко беше
се налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халосник и не-
подражаем хороигрец. Но след двегодишно скитане с дюлгери по
Влашко, дето бе спечелил и парици, той се върна вече хрисим и кро-
тък, поправи воденицата, едничко наследство, останало от баща му,
и заживя повече около нея.
Тук се сприятели и с глухия си съсед дядо Корчан. Те и двамата
имаха похватни майсторски ръце и по цял ден наплатисваха колелета-
та на припек между двете воденици и се шегуваха.
Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви
странни планове, който воденичарската глава на дядо Корчан всякога
одобряваше, а неуморните ръце идеха на помощ. Почваше се усилна
работа. Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели
дни. Но когато работата свършваше до половина — те я зарязваха.
Така веднъж те почнаха да правят тепавица. Дъбакът накупи ма-
териал, а Корчан впрегна ръце да работи. Цяла седмица неуморно
чукаха. И когато вече четири дирека оформиха скелета на зданието,
глухият воденичар отстъпи няколко крачки, поусмихна се и рече:
— Защо ли си губим времето, бе Дъбак? Тепавици има триста и
пет десет.
— Мълчи, бе дядо Корчане, да не чуе дяволът!
— Това — дарак да го направим, знам, че ще има полза, а тепа-
вица...
— Имаш право, дядо Корчане!
И недовършеният скелет на тепавицата цял месец стоя непокрит
на дъждовете, докато Дъбакът и Корчан кроеха план за дарак, ала и
от него нищо не излезе.
Сега, когато рекичката пресъхна и водениците им занемяха, два-
мата съседи доста се огрижиха.
— Лошо стана, дядо Корчане, лошо!
— Лошо, Дъбак, лошо! И както крякат жабите, тая суша няма
да има край. Па и народът по какъвто път е тръгнал, тя няма да
бъде последна. Ни бога зачитат, ни от дявола се боят. Ще запустеят
воденичките ни, Дъбак!
— Ще направим ветрени, бе дядо Корчане, — засмя се Дъбакът.
Старият воденичар се замисли.
Тая шега породи в главата на Дъбака мисълта за ветрена мелни-
ца и планът й зарасте в ума му.
— Това не е невъзможно, — смяташе си той. — Ветровитият
баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би рабо-
тала там не само когато има суша.
И Дъбакът откри това на Корчан. Той се засмя.
— Бре момче — каже, — тепавицата и дарака не са те научили
на ум и разум!
— Защо? Не може ли? На баира винаги има вятър, па е и край
селото. Материалът, готвен за тепавицата и дарака, ще влезе в работа
всичкият. Още пет-шест греди ще трябват. А на ветрените мелници
майсторията им знам. Само труд иска.
379
— Трудът от мене, вятърът от тебе, — пошегува се дядо Корчан.
А когато Дъбакът дълго и широко му изложи плана и сметките
си, старецът одобри и се увлече.
И наскоро няколко кола изкараха материала за сградата на висо-
кия ветровит баир над селото. На другия ден там се изправи висок
дирек с кръст и венец на върха, а около него двамата воденичари
зазидаха яката каменна основа на славното здание.
— Не им стигна тепавица и дарак, ами сега и ветрена мелница! —
говореха на присмех селяните, като гледаха ветреното начинание на
Дъбака, и любопитно почнаха да се трупат на баирчето.
— Не за една, за две мелници има вятър в главите им, — шегува-
ха се други.
Но работниците нехаеха за това. Зданието от ден на ден растеше,
и след две седмици високо се оформи дървения му скелет.
Дъбакът и Корчан, въпреки общото мнение, че скоро ще подмах-
нат тая ветрена работа, сё работеха и работеха. В село по цял ден се
чуваха ударите на острите им брадви и ясният чукот на теслите им.
Всецяло предадени на мисълта за това велико творение, те не жалеха
труд, не сещаха умора, не правеха почивка. От сутрин до вечер, през
дългите летни дни, под палещите лъчи на слънцето, което сушеше
потта на лицата им, те, съблечени по риза, не хвърляха сечивата от
ръцете си, а сё работеха. Увлечени, те даже не си проговаряха. Само
Корчан понякога речеше:
— Дъбак, струва ми се, че и тоя труд ще отиде напразно — щом
я направим, ще завали! Тогава нашите момичета ще запеят и нис ще
оставим тая кукумявкарница.
— Чукай, чукай, Корчан! Да я свършим, па каквото ще да ста-
ва, — отговаряше Дъбакът и мяташе към стареца поглед, пълен със
сила и надежда.
— Ех, аз, дъртото магаре, защо по твоя ум вървя, — отговаряше
усмихнато глухият, и като дялкаше, затананикваше тихо по такта на
теслата:
И аз дър-то-то ма-га-ре,
за-що по тво-я ум де-тин-ски хо-дя!
И понякога, като се вглеждаше скришом в прижуренрто лице на
Дъбака, речеше му благо:
— Лазаре бе, ih трябва да се ожениш. Ветрените мелници хабят
младостта!
Дъбакът го поглеждаше с големите си сини очи и почваше от все
сърце да се смее.
Ветрената мелница от ден на ден все по-лично оформяваше тън-
ката си висока снага. И от село се виждаше как двамата майстори ту
слизаха, ту се качваха по непокрития й покрив.
Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядо Корчан
съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-
бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а от там чак до морните
работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в
село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краягнастрашната
суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Черковната камбана
380
удари като в празник. Напети момичета заиграха „вай дудул“ и по
улиците на селото се разнесе скокливата им песен:
Пеперуда летела, летела,
от орачи, на копачи —
дай, боже, дъжд!
Емнаха се смехове и викот, вдигна се весела олелия. За наказаните
селяци наст/на празник. С тъпани и гайди момичетата изведоха „вай
дудула“ чак до баирчето при ветрената мелница, от върха на която
се съобщи радостната вест, и завиха лудо хоро по изсъхналата трева.
Мъжете излязоха с бъклици, като на сватба. Всички погледи бяха уст-
ремени към запад. Там едно бяло облаче бе се избързило над Витоша,
а след него изскачаха, едно след друго, други по-малки и разпокъсани.
Към тях откъм Стара планина бе се устремило друго, и като първото
водеше след себе си още — малки, дрипави, разпокъсани, конто ту се
пилееха и чезнеха, ту се събираха и образуваха по-големи, черни като
орли облаци. А далече в синевината се подемаха като малки пушеци
други, растяха, умножаваха се и бързо се носеха насам.
— Ще вали, ще вали! — чуваха се радостни възклицания и лицата
на селяните светеха от радост, загрижените им сърца се поотпуснаха.
Дъбакът и Корчан невъзмутимо си работеха на покрива.
Христина, пъргавата осемнадесетгодишна внучка на дядо Кор-
чан, полази по високата стълба и се качи на върха под самите криле
на мелницата, па глезено запя:
— Дядо, гледай де съм!
— Слизай, мари лудетино, ще се утрепеш, — викна дядо й.
— Аз се държа, държа, — извика весело Христина и се изправи
на самия връх. После протегна като гургуличка бялата си шийка, над-
никна от стряхата надолу и плесна с ръце.
— Колко е високооо!
— Момиченце, не си играй, да те не видим долу, — рече Лазар
на веселата девойка, чиито движения той следеше изпод вежди.
Тя се обърна и закачливо му се оплези. После дръпна теслата из
ръцете му и зачопка по гредите.
— Момиче, мирувай! — рече Дъбакът.
— Как! — отговори му тя, — и аз мога да правя ветрени мелници
като вас.
После се обърна към глухия си дядо и му извика:
— Ей, дядо, и аз съм майстор като тебе!
— Ба, Дъбакът е по-майстор, — обади се шеговито някой отдолу.
— Ей, детенце, дай ми теслата, не бави ме, — рече уж сърдито
Лазар.
Тая игра му се хареса.
Христина му се оплези. Ясните й небесни очи се спряха по-дълго
върху него. Русото и пълно, продълговато, хубаво лице хвърляше ра-
достна заря, която падаше чак в сърцето на стария ерген.
— Ще кажа на дяда ти, — рече й шеговито той.
- К лжи му, — оплези се пак тя, като продължаваше да чопка и
да чу к л но । редите.
381
Дъбакът викна засмяно към глухия старец, който бе унесен в ра-
бота.
— Старче, я попитай твоята унука, какво търси тука?
— Каквото търси, ще намери.
Момите и момците, конто ги гледаха отдолу, се изсмяха. Някой
от тях извика шеговито:
— Дъбак, не закачай момичето!
Христина му помери с теслата отгоре, уж да хвърли, и глезено се
засмя. Онзи отдолу пак извика:
— Ба, ти се шегуваш, ама Дъбакът се не шегува.
Всички се изсмяха. Дъбакът се позасрами, ала очите му с друг вид
любопитство забягаха по високата и стройна фигура на момичето, по
гъвкавите му ръце, широки, равни рамене и по леко вълнуващите се
бели кенарени нагръдки.
— Каква е дива кокошчица! — помисли си той.
Разпокъсаните облачета полека-лека растяха и обгръщаха хори-
зонта. Около мелницата се завъртя весело хоро. Христина бързо като
котка се спусна по стълбите надолу, без да остави теслата на Дъбака.
— Ей, момиченце, не си играй! Остави ми теслата!
— Ела си я вземи! — извика му тя отдолу и се улови на хорото.
Дъбакът слезе и се спря да погледа. Христина играеше лудо, като
че ли на шега, и насмешливо поглеждаше младия воденичар. После
тя отведнъж се пусна от хорото, затича се с подпряна на хълбок лява
ръка, с размахана кърпа в дясната, и като спря пред гайдаря, изкоман-
дува му:
— Ръченица!
Гайдарят мигом я засече. Христина понаведе гиздаво глава, треп-
на с цялата си снага, размаха високо кърпата, пристъпи кротко вед-
нъж напред, веднъж назад, подскокна леко и заигра, сякаш се сля с
живите трептения на чудните звукове.
Хората се натрупаха да гледат.
Свирнята бе изкусна. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели
и игриви звукове, и така трептяха, така лудешки се слагаха и вдигаха,
щото човеку се разиграваха дрехите на гърба и сърцето биеше, готово
да се понесе като откъснат лист във вихъра на тая шеметна свирня.
И славният някогашен игралец Дъбакът не можа да се стърпи.
Дъхът му се спря, сърцето заби и той забравен изскочи срещу Христи-
на и мълчешком, блед като платно, заигра.
Вик на възхищение се изтръгна от стотини гърди, стотини очи
заследиха двамата играчи. Дядо Корчан слезе от покрива на мелница-
та да гледа от по-близо и очите му светнаха от удоволствие.
Дъбакът сякаш не стъпяше на земята. С наведена глава, без да
погледне наоколо, той се носеше като вихрушка и правеше неподра-
жаеми движения с краката.
Ала след малко той се спря, като че ли от някоя внезапна мисъл.
Христина застана пред него и му рече:
— Ще те надиграя!
— О, о, да има да вземаш! — обади се някой от гледачите.
— Ще го надиграя!
382
— Може! — рече Дъбакът, уверен, че тя не може.
— Ще те надиграя, — тупна с крак Христина. Тя бе прочута игра-
лица и се надяваше на себе си, ала не знаеше какво може Дъбакът.
— Ще те надиграя, повтори гордо и предизвикателно тя.
— Не можеш, — рече Дъбакът с поглед, който говореше за наив-
ността й.
— О, о, не мога!
— Разбира се, че не можеш.
— Не мога ли? Добре! Ха да се обзалагаме! Искаш ли?
Дъбакът се засмя.
— Искаш ли да се обзалагаме? — рече пак Христина.
— Добре, да се обзалагаме, — каза решително Дъбакът и като
извади из кесията си алена копринена връв с няколко жълтици по нея,
настави:
— Ако ме надиграеш, просто да ти са!
— Ще ли да стоиш на думата? — извика разпалено и сериозно
Христина.
— Това е облог — ще стоя! Ти що даваш?
— Ха сега, де! — обади се някой от навалицата. Избухна смях.
Дядо Корчан цял сияеше от радост.
— Де да видим, какво ще стане! — рече той и се обърна към
Лазар:
— Дъбак, ще те надсмете моята унука!
— А? Ти що залагаш? — повтори настоятелно Дъбакът.
Всички чакаха, че дяволитата Христина се шегува и ще се откаже,
но тя стоеше горда и права. В очите йсе четеше решителност. Лицето
й изпървом побледня, после пламна в огън. Тя засрамено наведе глава
и прехапа устни. И като погледна в очите Дъбака, който упорито я
гледаше, рече твърдо:
— Ако ме надиграеш, ще ти пристана!
Погледът на Дъбака се запали срещу нейния.
— Добре, — рече с усмивка той, — ще стоиш ли на думата си?
— Убий ме, ако те излъжа! — отговори Христина.
Очите на двамата светнаха. Навалицата загърмя от радост и ви-
сок смях. Лицето на дядо Корчан сияеше. Искаше му се да погали
немирната си внучка.
Гайдата писна. Навалицата притаи дъх.
Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха.
Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина. Тя се затича леко на
пръсти и го замина. Двамата се изгледаха от глава до крака, каточе
искаха да покажат надмощието си един пред друг, и заиграха един
срещу други. Христина размаха с кърпата, изви като лебед бялата си
шийка и леко се понесе във вихъра на веселата свирня. Лицето й плам-
на, унесено се полусклопиха босилковите й клепки, завълнуваха се об-
лите й гърди.
Дъбакът пък съвсем беше се забравил. С ръце нехайно кръстосани
отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу
противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място.
После като отърсваше глава да окапе едрата пот, която обливаше
383
лицето му, той правеше движение, като че ще скочи назад. Христина,
която дебнеше всяка иегова стъпка, излеко и на пръсти политаше към
него, но той подскачаше напред и тя неволно се намереше толкова
близо до него, че усещаше дъха му и топлината от пламналото му
мъжко лице. Той полека-лека се отдалечаваше и неусетно я увличаше
по себе си, като че се шегуваше. Едно надмощие, едно мъжко надмо-
щие личеше във всяко негово движение, и Христина неволно падаше
под силата му. Унесена, тя се мъчеше да победи, но след едночасова
борба спря отмаляла и запъхтяна. И като отри потта от лицето си,
едвам продума от умора:
— Не мога вече... Надигра ме!
И един странен срам щеше да я разплаче.
— Надигра ме, признавам, — повтори като на себе си тя.
Гайдарят престана да свири.
Дъбакът направи последен скок и, също запъхтян и уморен, спря.
В навалицата избухна весел смях. Стотина гърди си отдъхнаха,
стотина премрежени от гледане очи се изясниха. Другарките на Хрис-
тина почнаха да я подкачат. Дядо Корчан стоеше усмихнат.
Дъбакът изтриваше потта от лицето си.
— Е, надигра ме — признавам! — рече засрамено противницата
му и скри лицето си в ръце.
Навалицата отново весело зашумя.
— Облога, облога да се изпълни! — завикаха някои и почнаха да
। одкачат Христина.
Тя дигна глава и почти през сълзи отговори:
— Що? Аз стоя на думата си!
Шумът утихна. Тия думи бяха толкова смели.
— Да, аз стоя на думата си! — повтори твърдо тя, като се обърна
към Лазар Дъбака.
— Истина ли? — поиска повторно да чуе той.
— Истина! — рече твърдо тя.
Дъбакът пристъпи към нея и пред всички завърза златния наниз
на шията й.
— Тогава да те заведа у дома.
— Заведи ме! — рече тя, като го улови за ръката.
Лазар се усмихна и я поведе надолу към селото.
Навалицата зашумя весело по тях и ги последва.
— Ей, Дъбак, ами ветрената мелница? — викна дядо Корчан след
тях.
— Аз си намерих друга! — отговори весело Дъбакът.
Глухият старец се засмя така сърдечно, че лулата падна от устата
му.
Елин Пелин
384
ГРАДУШКА
„Една, че две, че три — усилии
и паметни години... Боже,
за някой грях ръце всесилии
подигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар че вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то — градушка ни удари,
а то — порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше —
в земята зърно се опече...“
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита
и знойно лято позлати
до вчера злачни широти.
Назрява вече тучна нива,
класец натегнал се привежда
и утешителка надежда
при труженик селяк отива.
Затопля радост на сърцето,
усмивка цъфне на лицето,
въздишка кротка, пръст до пръст,
ръка набожно прави кръст:
„Да бъде тъй неделя още,
неделя пек и мирно време,
одекна ще и тежко бреме,
на мъките ни края до ще.“
Додето сила има,
селяк без отдих труд се труди...
Почивка — ей я, би ще зима,
сега не дремнал и се буди:
не кръкнали петлите първи,
дори ни куче да залае —
на крак е той... — „Катран и.вървй,
бре, мъжо, взе ли от пазаря?“ Знае
невеста ранобудна — всичко
готово е, но пак ще пита,
че утре жетва е; самичко
сърце си знае как се стяга.
25
385
И сърдита
за нещо тя на двора бяга
и пак завръща се в килера,
тършува... м Днеска ще намеря
седмина още, чуеш, жено? —
Хей, Ваньо, ставай, лентьо, стига!
Небето ето го червено,
че вече слънцето се дига,
добитъка те гладей чака.“
А Ваньо сьнен се прозява
и зад сайвана в полумрака
подал се, Сивчо го задява
с носа си влажен по вратлето.
„Хей, ставай! — вика пак бащата
отсреди двора, на колата
затракал гвоздей, — стига.Ето
в съседен двор се дига врява,
там някой люто се ругае.
Наблизо татък чук играе
и наковалнята отпява.
А сутреник польхва леко
и звън от хлопки издалеко
донася в село; стадо блее...
Навсякъде живот захваща.
И ето вече сльнце грее
и на земята огън праща.
Преваля пладня. Задух страшен.
И всеки дигне взор уплашен,
с ръкав избрише си челото
и дълго гледа към небото.
А то е сиво, мъгловито.
И слънцето жълтей сърдито:
от юг бухлат се облак дига,
пълзи и вече го настига.
По-доле вирнали главите
и други... Знак е, чуй петлите!
А гъски около реката
защо размахали крилата,
и те са глупи закрещели,
какво ли са орали, сели?
Върни се, облако неверен,
почакай, пакостнико черен,
неделя,*две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
расте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
386
тъмней зловещо... Милост няма!
И дебне пак беда голяма.
На завет всичко се прибира,
сърцето тръпне, в страх примира,
че горе — дим и адски тътен.
Вихрушка, прах... Ей свода мътен,
продран запалва се — и блясък —
и още — пак — о, боже!... Тряськ
оглася планини, полета —
земя трепери... Град! — парчета —
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, боже, пожалей!
Но свърши. Тихо гръм последен
заглъхва негде надалече
и влък след стадо — вихър леден
подгоня обладите вече.
А ето слънцето огряло
тъжовно гледа върволица
от стари, млади и дечица:
вън селото се мъкне цяло!
И всички емнали се боси,
с лица мъртвешки посивели,
отиват: вечно зло ги носи
към ниви глухо опустели.
Че там жетварка бясна хала
просо, пшеница, ръж, ечмени —
безредно, зрели и зелени,
и цвят-надежди е пожнала...
Пейо Яворов
НЕРАЗДЕЛНИ
Стройна се Калина вие над брега усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина
и така ми тайната си повери сама Калина —
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
„Някога си бях девойка на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко —
грееше ме, гледаше ме, от съседски двор напреко.
387
Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах той да пее и говори:
„Първо либе, първа севдо, не копией, недей се вайка,
че кайл за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, вярна обич, има ли за тях раздяла?
За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла!44
Думите му бяха сладки — бяха мъките горчиви —
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори —
„Клетника, дочух помежду им да се шушне и говори:
право се убол в сърцето — ножчето му още тамо!44
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го.
Върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обеих го...
Нек’ сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жертви —
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви —
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина.
Той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла.
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла...44
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Пенчо Славейков
БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА
/откъс/
Тренът ни влезе под огромния свод на Пещенската тара. Ний с
бай Ганя влязохме в бюфета. Като знаях, че тук ще се бавим цял час,
аз преспокойно се разположих при една маса и си поръчах закуска и
пиво. Наоколо ми свят — гъмжило! Па и хубав свят. Маджарите,
знайте, не ми са твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях
нямам нищо. Записан в шума, не забележих кога бай Ганьо изфирясал
388
из ресторана заедно с дисагите си. Де бай Ганя? Чашата му празна.
Огледах се наоколо, подирих с очи из целия ресторан — няма го.
Излязох вън — на перона, — бре тук бай Ганьо, там бай Ганьо —
няма! Чудна работа! Помислих, че е отишъл във вагона да прегледа
да не е опънал някой килимчето му.
Върнах се пак в ресторана. Има още половин час и повече до
тръгването на трена. Пия си пиво и зяпам. Портиерът след всеки пет
минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас съобщава на-
правлението на треновете: „хе-геш-фе-ке-те-хе-ги, киш-ке-реш, се-ге-
дин, уй-ведек“. Няколко англичани пътници го зяпнали в устата, а
той, види се, навикнал на вниманието, което обръща със своеобразния
си език, засмива се до уши и с още по-висок и дрезгав глас продължа-
ва: „у-ве-дек, киш-ке-реш, хе-геш-фе-ке-те-хе-ги... “ — с натъртено уда-
рение на всеки слог.
Останаха още десетина минути до тръгването на трена; аз се раз-
платих, заплатих и бай Ганьовото пиво и излязох на перона с намере-
ние да го потърся. В това време под свода на гарата влизаше медлен-
но един трен и, представете си, в един от вагоните на този трен, увис-
нал до половина на прозореца, лъсна бай Ганьо. Той ме забележи,
почна да ми маха с калпака и отдалеч говореше нещо, което не моэках
да дочуя по причина на шипенето на локомотива. Аз разбрах каква
е работата. Като се спря тренът, той скочи на земята, притече се при
мен и ми разказа, с голям примес от енергични псувни, конто, с позво-
лението ви, няма да повтарям, следующето:
— Остави се, брате, изпотрепах се от бяг...
— Какъв бяг, бай Ганьо?
— А бе, какъв бяг! Ти нали беше се зазяпал там, в гостилницата...
— Е? — отвръщам аз.
— Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звъне-
ца, па чух, че свирна машината, излизам — не можах да ти се об-
адя, — гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като
фукнах подир него, па бяг, па тичане — остави се! Хеле по едно време
гледам, поспря се и аз хоп, та вътре. Един ми поизвика нещо сепна-
то — хеке меке, — аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насре-
ща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Цозасмя се
даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгурска работа.
Аз, грешен човек, от душа се смях на бай Ганьовото приключе-
ние. Бедният! Тренът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо
тичал, горкият, цели три километра да го гони — зер килимчето му
вътре!...
— Ами ти, от бързане, забравил си да заплатиш бирата си, бай
Ганьо.
— Голяма работа! Те малко ли ни скубят! — отговори бай Ганьо
с един тон, нетърпящ възражение.
— Аз я платих.
— Имал си бол пари — платил си я. Я качвай се, качвай се по-
скоро, да не припкаме пак подир машината — каза наставнически бай
Ганьо.
389
Влязохме във вагона. Бай Ганьо приклекна над дисагите си, гър-
бом към мене, извади половин пита кашкавал, отряза си едно дели-
катно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска с
един чудесен апетит, като издуваше със залъците ту единия, ту другия
образ и час по час опъваше шията си, за да може да преглътне сухия
хлебец.
Нахрани се бай Ганьо, поуригна се веднъж-дваж, изтърси трохите
в шепата си, глътна и тях, измъмра под носа си „Ех, да има сега някой
да ме почерпи едно винце“, седна насреща ми, засмя се добродушно
и след като ме гледа умилно цяла минута, рече:
— Твоя милост ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят?
— Ходил съм, бай Ганьо, доста.
— Ии, ама аз що свят съм изръшнал! Ц... ц... ц...! Ти остави Едре-
не, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? — Туй Гюргево, Турну
Магурели, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац — чакай да те не
слъжа, в Галац не помня бях ли, не бях ли — всички съм ги изредил.
Пътят ни до Вена мина еднообразно. Аз предложих на бай Ганя
една от книжките си, за да съкрати времето с четене, но той любезно
отклони предложението ми, защото бил чел доста на времето, и счете
за по-практично да си дремне. Защо ще стой за бадева буден; тъй и
тъй е дал пари за железницата, поне да се наспи. И заспа. Заспа и
захърка така, че не ти трябва да слушаш рева на атлаския лев.
Алеко Константинов
ЦВЕТАРКА
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна —
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити — глъхне празничния град,
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинена уста.
390
Върху стройного й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен снят.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити — дебне каменния град.
Христо Смирненски
НАРОДЕН ЗАКРИЛНИК
Водил бе Чавдар дружина
тькмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци,
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода.
Христо Ботев
Влакът беше пълен с войници-отпускари, конто отиваха на юг,
към завоя на Черна и Каймакчалан, където черната жътва не спираше.
Там синовете на българския народ гаснеха като мухи, разкъсани от
снарядите, простреляни от куршумите на англо-френците, пометени
от пристъпите на епидемиите и на глада. Ноември 1917 година. Пове-
чето вагони бяха открити. По крайпътните дървета стояха омърлуше-
ни гарвани с мокри крила. Войниците, наблъскани като добитъци в
товарните вагони, сгушени под платнищата, гледаха запустелия кър и
мълчаливо се прощаваха с нивите, където посърнали невести хвърляха
семена и невръстни деца натискаха ралата с немощните си ръце. Там,
където спираше ешалонът, в надпревара към вагоните се втурваха по
десетина задянати войници с раници. Те сякаш бързаха да отидат час
по-скоро на огнената мелница, за да не изтърват реда си. Разплакани
жени тичаха подире им и се спъваха, малки деца подсмърчаха и гледа-
ха ококорени почернелите мъже, закърпените шинели, провесените от
вратите надолу към колелата на вагоните подковани ботуши. Целият
влак имаше само един вагон за пътници. Той беше определен за офи-
цери и войнишкият ботуш нямаше право да влиза там.
На една гаричка с липови дървета, от който капеше жълта шума,
391
машинистът удари спирачката и нагоните се сблъскаха с грохот. От
чакалнята изскочи един тежко натоварен войник и закуца мъчително
към първия товарен вагон. Подире му объркана тепаше състарена
млада жена с шарена престилка, черна забрадка, спуснати до кръста
заплетени коси и хубави хлътнали разплакани очи. Тя мъкнеше две
големи бели торбички, догоре натъпкани.
— Има ли при вас едно местенце и за мене? — попита войникът
ония, дето бяха седнали най-отпред — с провесени крака.
— Няма, брате, къде си тръгнал с този куц крак? Бягай назад!
— А бе, бягай назад, ти казнам, там е празно!
Войникът закуца бързо, колкото можеше. Невястата го сподиря-
ше като сянка. Тя спираше пред всеки вагон и се молеше:
— Защо не му сторите мъничко място? Той е куц. Вижте го какъв
е. Ах, божичко, ще остане!
— Бягай назад в пътнишките! Едвам се влачиш! Ако те подгонят
англичаните, като заек ще хвърчиш. По-бързо! — обади се един брадя-
га с лула.
Кондукторът даде сигнал за тръгване. Локомотивът изпищя. Же-
ната почна да вика:
— Тичай, Венко! Тичай!
Раненият напрегна последните свои сили, повлече куция си крак
и когато стъпи върху стъпалото на пътнишкия вагон, ешелонът се
беше вече откъртил. Женицата с хлътналите очи дълго тича редом с
вагона, докато му подаде торбичките. Тя не намери време дори да
заплаче. Но щом последният вагон изтрещя покрай нея, сякаш я перна
с желязна ръка по лицето, запъхтяната жена дигна престилката си към
очите и се затресе.
Войникът влезе в коридора, спря се до прозореца на първото купе
и смъкна раницата от раменете си. Пусна я на земята, намести горби-
те до нея и погледна навън. Едри дъждовни капки замрежваха прозо-
реца. Едвам се мержелееха нивите, който беше орал и жънал. Дърве-
тата бягаха назад, сякаш му махаха с голи клони и викаха: сбогом!
Буца заседна на гърлото му. Обърна се назад и погледна в купето.
Там седеше само един човек — хубав млад мъж, с черна къдрава коса
и брада като смола, големи блестящи очи. Цивилен.
Щом очите на двамата се срещнаха, оня отвътре протегна ръка,
отвори вратата на купето и викна:
— Другарю, влез вътре, не стой в коридора, защото ще те сгазят.
s,Чуден човек — помисли си войникът, — вика ми „другарю“ — и
помъкна горбите си вътре. Домакинът му помогна, до дето се настани.
— Видях те от прозореца — рече той — зле куцаш. Защо не оста-
на в болницата?
— Изписаха ме. Място нямало. Докараха тежко ранени, а нас —
по-здравите — ни изритаха.
— Къде отиваш?
— Тръгнал съм да гоня Михаля към Завоя на Черна. Как ще се
завлека дотам с един крак, не знам.
— Много нещо мъкнеш бе, брате!
392
— Нее мое. Ротата ми, кажи-речи, е цялата нашенска. Щом сля-
за, всички ще почнат да ме гледат в ръцете. Гладни хора, какво да ги
правит. Армаганец дадоха женорята им. Хей, умира от глад в окопи-
те нашият брат!
— Нашият брат мре в окопите от глад, а управниците обърнаха
топа и срещу Русия. Малко им се видя един фронт...
В този миг по коридора мина един военен с гола глава, златни
пагони на раменете, очи лат, намръщен. Той погледна втренчено през
прозореца и отмина, като забави крачките си.
Войникът изтръпна: полковник!
— Ей сегинка ще ме прегази като луда крава... — проговори той
и докато изрече думите си, полковникът се обърна, дръпна гневно
ръчката на вратата и викна:
— Войник!
Раненият скочи на крак и отдаде чест.
— Аз, господин полковник!
— Знаеш ли, че този вагон не е за тебе?
— Тъй вярно, зная, господин полк...
— Тогава що щеш тука?
— Никъде нямаше място за мене, господин полковник!
— Той е ранен и едвам се влачи, а вагоните са претъпкани. Тук
има място, нека остане — намеси се цивилният.
— Не е ваша работа! А ти ще очистит вагона още на първата
спирка. Веднага!
— Слушам, господин полковник!
И като затръшна вратата, полковникът закрачи към своето купе.
Щом влакът намали хода си, войникът задяна пак раницата,
смъкна торбичките си и рече с горчива усмивка:
— Изгониха ме от рая. За тях ние не сме хора. Ако не изпълня
заповедта му — поглеж, че ме изправил пред военен съд.
Цивилният се дигна да му помогне, докато се настани в празната
спирачка на съседния вагон. Ръцете му трепереха от възмущение.
Когато влакът отново тръгна, полковникът се появи пак, да про-
вери дали е изпълнена заповедта му. Тогава черноокият млад мъж се
изправи срещу него и рече:
— Господин полковник, това, което направихте, е недостойно!
— Как? — извика полковникът.
— Повтарям: вашата постъпка е недостойна. Изхвърлихте един
ранен български войник, когато целият вагон е почти празен.
— Знаете ли вие какво значи военен закон?
— Освен вашите военни закони има и други, човешки закони,
конто очевидно вие не познавате. Този нещастен куц войник е жертва
на вашите безумия: вместо да засее нивата си или поне да остане в
болницата, докато зарасне раната му, той отново бърза за фронта,
а вие не му позволявате да прекара няколко часа на топло и сухо.
Изблъскахте го!
— Кой сте вие, господине, дето си позволявате да ми говорите
с такъв език?
393
— Аз съм народен представител.
— Как се казвате?
— Казвам се Георги Димитров, от партията на тесните социа-
листа.
— Къде отивате?
— Не съм длъжен да ви докладвам.
— Вие сте тръгнали да бунтувате войниците. Но ще ви науча аз
вас!
— Вие не можете да ме научите, защото нищо не знаете, но оня,
когото изтласкахте, няма да ви забрави никога!
От околните купета подадоха главите си няколко души офицери.
Полковникът се обърна изведнъж и зачервен като рак, закрачи свире-
по в коридора.
В този вагон, който пътуваше към Южния фронт през 1917 годи-
на, се срещнаха трйма души. Единият — вдъхновител на ония, конто
според думите на Антон Страшимиров по-късно щяха да „колят своя
народ тъй, както турчин не го е клал“, другият — орач и работник,
баща на момчета, конто след четвърт век щяха да поемат с оръжие
в ръка хайдушката пътека на Ботев и Левеки в Балкана, а третият —
един от най-големите мъже на нашата епоха, неустрашимият борец
за правда и за комунизъм. През този дъждовен ден той отиваше на
Южния фронт да разкаже на българските войници за първите светка-
вици на Великата руска октомврийска революция и който за току-що
разказаното застъпничество беше осъден на три години затвор.
Навън валеше ноемврийски дъжд. Вагоните се блъекаха като ста-
до овце, подгонени от зъл овчар.
Ангел Каралийчев
ПО ЖИЦАТА
Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че
тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някак-
ва беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна
селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм
Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли
сиромах се е родил — и това си личеше: ризата му беше само кръпки,
едрб и неумело шити, поясът му оръфан, потурите — също. Беше бос.
Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претег-
ли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за конто се
казва, че и на мравята път струват.
Селянинът поздрави, измънка нещо като „как сте, добре ли сте“,
но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И
като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли на
тая страна селото Манджилари и колко път трябва да има дотам.
Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето беше се
спряла една каруца с един кон. Тая каруца селянинът беше оставил,
за да дойде при него. Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвата си,
394
превита; ръченикът и не беше забраден, а с отпуснати настрани кра-
ища, за да й е леко. Че беше горещо — горещо беше, но Моканина
знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз
жегата, колкото нещо друго. Отзад в каруцата, завита донякъде с чер-
та, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена,
по-малка, навярно момиче. Тя гледаше настрана и лицето й не се виж-
даше.
— Ти май болно имаш — каза Моканина.
— Имам. Една момичка имам болна.
Селянинът погледна към овцете, запладнени на поляната, за-
държа очите си над тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с
грижа, тъй си и блуждаеше.
— Бе тя нашта каквато е — рече той — остави я!
— Не си тъдявашен, отде си? — попита го Моканина.
— От Кичук Ахмед. Надежда му думат сега, при Канарата. До-
хадял съм тъдява. Аз ходя по селата, продавам хума — хубава хума
излиза в наше село. Хубава е, купуват я жените. Когато сляза надолу
към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде, кое как се
случи. Сполай на бога — прехранваме се. Само да не беше ни се слу-
чила таз бела...
Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да
си прави цигара. Моканина седна до него и видя как дебелите му
мазолести пръсти трепереха, като свиваха цигарата.
— Не ни траят децата — започна той. — Измряха ни две-три
още малки. Ей туй ни остана само /той погледна към каруцата/. Гле-
дали сме го като очите си. От устата си съм отделял да му купя нещо,
да му направя дреха, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе,
даде господ, запазихме го досега. А от някое време — зачама. Няма
нищо, — а вехне. Слушам, думала на майка си — мъчно й било, че
дружките й се изпоженили, а тя още стояла. „Що се кахъриш, бе чедо,
думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите? — Богати са.
Сегашните ергени тъй са — богати жени търсят. И ти ще се ожениш,
гледай си работата, не си престаряла.44
— На колко е години?
— Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет.
— Е, че младо е момичето.
— Младо, ами.
Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. Някъде
наблизо сред жегата пищеше жътвар.
— Това лято ми се замоли да съм я пуснал да иде да жъне. Сиро-
маси сме, нуждаем се, ама като я гледам такава слабичка, болнава,
не ми се пущаше. „Моля ти се, тейко, пусни ме, и аз искам да ида с
момичетата.44 Хубаво, като е тъй, пуснах я. Сега какво е станало, не
бях там, не зная. В къра лягаха, в къра ставаха. Зная го тъй, както
ми го разправи тя. Веднъж жънали цял ден, вечерта яли, после пели
момичетата, смели се. Легнали си. Нонка — тъй се казва мойто мо-
миче — си легнала и тя. „Легнах си, кай, тейко, между снопите, под
един кръстец, легнах си на завет, да не ми духа, и се завих. И съм
395
заспала. По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук
на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“
— Бре!
— Ами, зъмя. Навила се и легнала на гърдите й. Извикала, па с‘
всичкия си страх я сграбчва и я захвърля!
— Захвърля я! По жътва става туй. Чувал съм, зъмя е влизала и
в устата на някоя жена. Ама да я ухапала, не я е ухапала, нали?
— Не, не е. На гърдите й легнала, зема я и я хвърля! Тъй ми
разправи. Сън ли е било, истина ли е било — не знам. Оттогаз моми-
чето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли. „Там, кай,
дето беше зъмята, ме боли.“
— Ама работа, ама работа! — чудеше се Моканина. — Ами сега
де го водиш? На доктор ли?
— Дохтори: колко дохтори променихме. Водя го сега аз... хм...
как да ти кажа... На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са, пък
бол на е, чедо е...
Гласът му трепна и той замълча. Загледа се, затегли без нужда ту
мустаците си, ту брадата си, небръсната отдавна, корава, прошарена с
цели снопчета от бели косми. Нямаше нужда да казва някой на Мока-
нина, че всеки бял косъм беше белег на една грижа.
— Онази вечер — продължи селянинът — додоха си нашенци от
скеля. Продумали каквото продумали — знам ли? Охолни хора, може
и шега да си бият. Пък дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни
е, една устата,една многознайница. „Гунчо, вика още от вратата, къс-
мет си имал, късмет имала и Нонка. Хайде да е на хаир.“ „Какво
има?“ — думам. „Дошли си от скеля Никола и Пеню, Сидеровите, те
казват, че в Манджилари се явила... явила се една бяла лястовичка!
Досущ бяла, като сняг.“ „Е?“ „Ти, кай, знаеш ли що е бяла лястович-
ка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види,
от каквато и болеет да е болен, оздравя! Гунчо, кай, да вървиш, хич
да не стоиш. Заведи Нонка.“ Ех, може ли — заплака момичето, залови
се майка му. И на, додохме.
— Ама истина ли е? — извика Моканина. — Къде била таз лясто-
вичка?
— Нали ти казах, тук се явила, в Манджилари.
— Бяла?
— Досущ бяла.
Както беше учуден, Моканина се озърна и погледна към шосето:
всеки ден запладняваше стадото все на тая поляна, но като че едвам
сега забеляза колко много лястовички бяха накацали по телеграфната
жица. Пък и не беше чудно: наближаваше Преображение господне и
по това време лястовичките и щъркелите се събираха да си ходят.
Толкоз много бяха лястовичките и тъй на гъсто една до друга бяха
накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Много,
но все черни.
— Та затуй съм дошел — каза по-смело и с облекчение селяни-
нът: — Рекох да те попитам, може да си я виждал, може да си чувал...
— Не съм, братко, не съм. Бяла лястовичка? Нито съм чувал,
нито съм виждал.
396
Но веднага Моканина се досети, че може съвсем да отчая тия
хора, и каза:
— Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла вра-
на — има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има,
щом се е чуло...
— Кой знай? — въздъхна селянинът. — На мене да остане, не
вярвам, ама жени нали са...
Той стана да си ходи. Трогнат, Моканина също стана да го из-
проводи и да види момичето. Като стигнаха до шосето, майката —
жълта и сломена от тегло жена — още отдалеч загледа мъжа си, като
че искаше по лицето му да познае какво е научил. Момичето още
стоеше обърнато настрана и гледаше лястовичките по жицата.
— Човекът каза, че селото било близо — каза селянинът.
Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завив-
ката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше
като восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. То
гледаше ту баща си, ту Моканина.
— Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката — каза селянинът и
погледна Моканина. — Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим
и ние!
— Ще я видим ли чичо? — продума момичето и ясните му очи
светнаха. — Нещо се повдигна в гърдите на Моканина, задуши
го, очите му се премрежиха.
— Ще я видите, чедо, ще я видите — високо заговори той. — Аз
я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла.
Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш...
я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздра-
вееш, чедо, не бой се...
Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закаш-
ля, хвана коня за юздите и го поведе.
— Хайде със здраве! — викаше след тях Моканина. — Близо е
селото. Все по теля, все по теля!
Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше май-
ката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високия селянин,
който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между
всеки два телеграфии стълба лястовичките се разхвърчаваха, после
пак се връщаха и кацаха по жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново
за цървулите, който правеше от нещавена конска кожа. „Бяла лясто-
вичка — мислеше си той. — Има ли я!“ Но нещо го подпираше в
гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той
извика:
— Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.
Йордан Йовков
397
стихии
Может ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите —
в родния ми град?
Может ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото, и завлича, мътна, пакостна —
къщиците и градинките, и добитъка на хората —
в родния ми град?
Может ли да спреш ти виното, що веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на конто с букви кирилски пйше „черното“ и „бялото“ —
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни —
в родния ми град?
Как ще спреш ти мене — волната, скитницата, непокорната
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторного,
дето все сънува пътища — недостигнати, неминати, —
мене как ще спреш?
ВИТОША
За теб тъгувах,
моя планина,
когато в град огромен
и далечен,
след лудата умора на деня,
се връщах
в стаята хотелска
вечер.
Замаяна от пари на бензин
от задухата люта на метрото,
от оня сблъсък
груб,
неизразим
на злого
с красотата и доброто —
398
за теб копнеех,
моя планина:
за тази твоя ведрина лъчиста,
за песенната твоя тишина,
за полъха на въздуха ти бистър.
за сладостта
на глътката вода,
която в миг ни силите възвръща,
каквато няма другаде в света —
като насъщния ни хляб —
насъщна...
Сега вървя
по грейналия път
и колкото се качвам по-нагоре,
по-необхватни
гледките растат,
по необгледен
става кръгозора.
И сякаш пръв път виждам
пролетта,
обвила те
в зелените си къдри.
И сякаш днес не ходя,
а летя —
от теб набрала
висота
и мъдрост.
Елисавета Багряна
СНАХА
/откъс/
Юрталана спря пред синора на своята нива, свали си гуглата,
избърса бавно и внимателно потта от лицето си и въздъхна радостно.
Царевицата се отделяше от всички други царевици — буйна, натежала
от дълги едри мамули като бухалки.
— И на царевиците съм пръв! —отпусна се той, грохнал от за-
духата и дългия път. — Харно направих, че наминах да я видя.
Наистина, съседите я хвалеха, но на тях той не хващаше твърде
вяра. Такива са хората — чуждото им изглежда по-хубаво. Само
едно — беше много сугарна. Допадна и един хубав дъжд, когато дру-
гите царевици бяха спекли вече зърното. И отпра още по-дълги листа
като че ли за втори път се засили да расте.
399
Юрталана се вгледа в един висок стрък и пламна:
— Кършили са за пелене!
Но не беше само един стрък — мамулите бяха окършени наред
и все край синора.
— Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! — закани
се той. — Ще падне някой в клопката, та ще го питам сетне откъде
изгрява слънцето.
Стъпките извиваха навътре. Крадецът беше обходил целия долей
край и навсякъде беше направил поразия. Разбелвал мамулите на
стръка и което зърно не му харесало, тъй си ги и оставил.
— А, ще викам комисия! — реши Юр галана, позеленял от
гняв. — Вълча работа — едно изял, сто съсипал...
Той се запъти към голямата круша по средата хем да си поседне
на сянка, хем да види дали няма узрели круши. И както си вървеше,
замислен и ядосан за голямата пакост, тъй си и остана прикован на
място: слуха му се стъпки откъм крушата, долови някакъв шум, като
че ли някой разгръщаше широките зелени листа.
— Някое добиче! — повдигна се на пръсти Юрталана и се вгледа.
Нямаше нищо, всичко се спотаи пак, само далече някъде по пътя
тракаше монотонно натоварена кола.
През горещите летни дни много дръгливи овчарски кучета търсе-
ха прохлада и спасение от мухите в кръстците из високите стърнища
и под сенчестите дървета из царевиците. Някой крави бягаха от черда-
та и също пакостяха по къра. Из царевиците често скитаха и магарета,
конто най-напред си чоплеха невинно край синорите и след това хитро
и бързо хлътваха в царевицата. Но те обикновено спираха под някоя
сянка и белеха лениво листата на мамулите.
— Куче трябва да беше — реши Юрталана. Кучетата изчезваха
така бързо, без шум и без следа.
Но откъм крушата пак се чуха стъпки и листата пак прошумо-
ляха.
— Добиче е! —. отсече Юрталана.
Каквото и да е, той ще го залови, ще го отведе в общината, ще
го предаде там и ще иска оценка на загубите. В такива случаи плаща
онзи, който падне в клопката. Само трябваше да пристъпя йредпазли-
во, за да го издебне. Ако е крава — кравите са много плашливи жи-
вотни, — ще вирне рога, ще изфучи и иди я гони. Но където и да иде,
Юрталана няма да я остави. Ако е магаре, лесно ще се нареди. Хем
бързо ще го хване, хем няма да бие пеша чак до селото...
Между сплетените широки листа се мярна пъстра риза. Лицето
не се виждаше, защото крадецът беше извърнат гърбом. Той беше
разбелил един мамул и сега се мъчеше да го откъсне. Превиваше го
горе, за да бъде без дълга дръжка, но, види се, работата не беше лека,
защото пъшкаше от време на време. Юрталана прекрачи бавно два
реда и се наведе в дълбокия карък. Виждаха се боси крачета и опърпа-
ни крачолчета на избелели памучни потурки. Две ръчички пипаха чев-
ръсто. Момче! Кое ли ще да е? Да е свое, роднинско? Не, не! Между
високите стръци се показа една суха глава с четинеста Козина. Не се
400
виждаше хубаво през гъстите листа, но на два-три пъти, когато то се
мярна в отвора между двата реда, Юрталана можа да го зърне в
лицето. Не беще ратайче-другоселче, но трябва да беше от долния
край на селото. Юрталана не познаваше тамошните деца, но те все
бяха му се мяркали из улиците, по хора и сватби. Юрталана прекрачи
още един ред, свит като котка, но момчето долови тези леки стъпки,
отпусна ръце, разгледа се и се вслуша. И двамата бяха наострени,
потънали в дълбоката тишина на задушната лятна пладня, през която
нямаше никакъв полъх и дори листата на дърветата бяха заковани.
Стопанинът следеше жертвата си, дишаше сдържано, но дълбоко и
кръвта биеше в слепите му очи. Трябваше да се бърза, защото мал-
кият крадец можеше да го види и да хукне. Да зна^ше барем от кои
е, Юрталана ще го намери и в селото. Пък по-нататък комисията ще
види какви поразии е направил. Но не го познаваше. По едно време
момчето пак се изправи и пак се ослуша. Ала този път не разбра
откъде го дебнат, защото се извърна към корията. Беше тихо, спокой-
но и нетърпимо горещо. Долитаха само откъслечни скърцания от на-
товарената кола. Понякога и те заглъхваха. Така спираха колите, ко-
гато се разместяха скопите или когато се счупеше нещо.
Голямата руса глава се наведе пак и ръчичките зацепиха върхове-
те на зелените мамули. „Ах, разбойник! — гледаше го Юрталана и
кипеше от яд. — Как ми съсипва стоката!“ Не можеше да трае повече,
да се бави и да гледа тези поразии. Той направи клечешком две стъп-
ки, вплете се в една тиквена властуна и падна в каръка. Момчето ско-
чи като ужилено, огледа се като заек и хукна към корията.
— Стоой! — извика повелително Юрталана и се хвърли след не-
го.
По слабините го чукаха едрите мамули, по лицето го шибаха мет-
лестите Цветове и широките остри листа. Той кривеше и чупеше стръ-
ци, спъваше се и се блъскаше от редица в редица. А момчето се прови-
раше отдолу като лалугер, ситнеше с босите си крачета и вземаше все
по-голяма и по-голяма преднина. На гърба му се премяташе широка
сива торба с набраните мамули. Ей с тази тобра през рамо и с тези
мамули на гърдите ще го прекарат през селото, а отпред ще бие бара-
банът. Ще се сипне цялото село, та да го види за приказ и пример.
Дете ли било? Че какво, като е дсте! Нека и старите да се поучат от
него. Де що има хайдути-харсъзи, да се свият в черупките си. Ще видят
кой е Юрталана и какво може да направи той. Ще го спипа, както и
да тича и където и да иде. В миша дупка да се скрие, и оттам ще го
измъкне.
Но момчето наближаваше корията. Ако се шмугне вътре, мъчно
би го хванал. То ще се провира като гущер през храсталаците, ще се
тули зад драките, най-сетне, когато му дойде сгода, ще се свие някъде
и ще се спотайва като яребица. Ето на, тича като вихрушка. остава
му още малко и да се гмурне в корията.
— Стой! — закани ее пак Юрталана и гласът му, свиреп и стра-
шен, като че ли още повече подплаши пръхналото момче. „Да му се
не види макар! — косеше се Юрталана. — Одеве хропаше кола по
26
401
пътя, а още никаква я няма... Сега да го претече някой оттам, ще
го хвана!...“ По това време полето осиротяваше, хората изведнъж го
изоставяха като чумаво и потъваха в селото — из харманите и по
дворищата. Едни вършееха с дикани, други бяха довършали и почист-
ваха харманите, трети още свличаха снопи от далечните ниви и чакаха
вършачката. Воловари, пъдари и случайни работници по къра се при-
бираха по това време на сянка край кладенци и извори. Кой беше луд
да ходи сега из корията или да се шляе из западения път?
Разгърден и задъхан, разчорлен и прашен, Юрталана се хвърляше
като луд из високата царевица. Пред очите му играеха само зелените
върши на корията и голямата руса глава на малкия беглец. Той не
гледаше вече къде стъпя, не пазеше крехките стръци, не разгръщаше
с ръце широките островърхи листа, конто го перкаха по лицето. И ето
момчето изостава, ще го настигне до пътя. Но на едно място Юртала-
на сплете крака, изви се и грохна по лице в дълбокия карък. „Ще го
пребия!“ — побесня той и се хвърли пак напред. В този див, нечовешки
скок ръката му докопа някакъв ръбат камък. Момчето пак беше взело
преднина, а до корията оставаха още тридесетина разкрача.
— Стой! — ревна Юрталана и замахна с камъка.
Момчето се похлупи по очи и не мръдна. Торбата с мамулите се
преметна и тупна пред главата му. Дясната му ръка беше превита,
дланта опираше на челото до веждата, сякаш то още се мъчеше да се
запази от някакъв удар. Лявата му ръка беше протегната напред, в
стиската си беше сграбчило малко пръст.
Юрталана връхлетя върху него. „Знаем ги ние тези гяволии —
ухили се злорадо той. — Сега пък ще се преструва!“ Имаше ги и таки-
ва хитри и корави деца — плачеха, та се късаха, без да си ги докоснал,
правеха се на смазани от бой, без да си ги ударил, ритаха и пищяха,
ако някой се опиташе да ги дигне, пъхаха пръст в носа си и цапаха
лицето си с кръв, молеха се да ги пуснат и се кълняха в майчиното
си мляко, че никога вече няма да помислят за лудории и пакости. И
този хайдутин, и той се прави на пребит и нито пъшка, нито диша.
като че ли е в безсъзнание. Мисли си, че така ще се отърве само с
някое мъмрене. На село ще върви, на село. Да го видят всички — за
приказ и за пример.
Юрталана го хвана за мишницата и го дръпна грубо.
— Ставай!
Но ръката на момчето беше отпусната, дланта висеше като пре-
трошена. Пъстрата извехтяла ризка беше набрана към раменете, избе-
лелите потурки бяха залепнали отзад, напуканите петички и ощавени-
те почернели стъпала бяха изранени. То лежеше неподвижно и по тя-
лото му не трепкаше нито едно мускулче. „Да не се е спънало и да
се е ударило лошо при падането? — погледна го озадачено Юртала-
на. — Къде ще се удари в тази рохка пръст!... Да е в безсъзнание? Да
не съм го ударил аз с камъка?“ Смътен, сразяващ страх рязна сърцето
му. „Играе си с мене!“ — окуражи се той, измери го от главата до
краката и се наведе, та го хвана за ръката и крака.
402
— Ставай, разбойнике, ще те науча аз как се бере чужда цареви-
ца! — кресна строго Юрталана и го обърна.
Голямата руса глава с четинестата коса се отметна настрани като
откъсната. В левия ъгъл на устицата беше протекла слюнка и се беше
полепила пръет. Очичките му бяха полуотворени, големи ръждиви
клепачи падаха върху тях и като че ли искаха да прикрият студения
стъклен блясък на зениците. Юрталана отмаля и изстина, тръпки на
ужас и страх пропълзяха от краката му, преминаха по гърба и изцеди-
ха на челото му ситни капчици студена, мъчителна пот.
— Ей, момче! — опули се той и раздърпа увисналата ръка. —
Стани де, не си играй!... Чуваш ли! Стани — нищо няма да ти сто-
ря! — И като го прихвана внимателно, дигна го на ръце и го сложи
в скута си. Момчето беше плещесто, набито — тежеше.
— Стани де, стани! — викаше той, задушен от вълнение, като го
шляпаше лекичко по бузата. — Хайде!... Виж ме! Аз съм чичо ти То-
дор... Хайде прибери си торбичката, ще ти дам царевица, кол кото си
искаш...
Момчето като че ли се помръдна. Юрталана хлъцна обнадежден.
Но то се изпъна само, прозя се едва забележимо и се отпусна.
Свърши.
Юрталана го гледаше втрещен, мигаше и му се струваше, че съну-
ва страшен, мъчителен сън. Такива сънища често му се явяваха, кога-
то беше малък. И колкото по-мъчителни и страшни бяха те, толкова
по-облекчено въздъхваше той, след като се събудеше. Не беше ли това
такъв ужасен сън?
Георги Караславов
ПИСМО
Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
» по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувствува?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброго
и в човека,
в романтиката,
403
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там —
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе
син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало — неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствувам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
404
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне —
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
п лесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
Никола Вапцаров
405
СТУДЕНО ВРЕМЕ
/откъс/
Привечер заваля дъжд — студен и неприятен. Веднага разбрах,
че с риболова е свършено. Ще вали тъй няколко дни, а след туй, като
отидеш на реката, няма да намериш и жаби. Все пак не завърших зле
риболовния сезон, имаше с какво да се похваля. Вечерта стъкмихме
малка, интимна масичка във втория салон на клуба — по принципа
„от мен рибата, от вас виното“. Дойдоха да видят клена и други риба-
ри, цъкаха с език и ме тупаха завистливо по рамото. Беше чудесна
вечер и аз така се възгордях, че докато Вера се усети, платах цялата
сметка.
Сутринта, докато се изтягах в леглото, Вера дойде при мен раз-
тревожена.На тясната й розова длан лежаха грижливо подредени три
мъртви рибки.
— Намерих ги на цимента! — каза тя. — Мъртви, горкичките...
Но сега главата ми кънтеше кухо, съвсем не ми беше до рибки.
— Ами случва се — отвърнах аз. Изскачат понякога...
— Защо изскачат?
— Знам ли?... Казват, че правели тъй, като им се привърши кис-
лородът във водата.
Вера все още не можеше да откъсне опечаления си поглед от риб-
ките.
— Ами как да им сложим кислород? — запита тя.
— Много просто — като им се смени водата.
— Сменяй я тогава! — каза Вера троснато. — Или поне ги за-
хлупвай...
И излезе ядосана да свари чая. Станах неохотно и се запътих към
банята. Рибките наистина ми се видяха омърлушени, плуваха лениво
по дъното на кофата, някой от време на време обръщаха към мен
белите си коремчета. Излях три четвърти от кофата, но макар да бях
сложил ръката си пред нея, две рибки скочиха в умивалника. Домързя
ме да ги уловя и само след няколко мига те изчезнаха в тъмната
вечност на канала.
Навън все още валеше, сякаш дъждът искаше да погребе докрай
всичките ми рибарски надежди. Към обед най-сетне спря, но времето
още по-силно застудя. Пуснах електрическата печка и седнах с празна
глава пред бюрото. Пишех по това време пиеса в стихове и, кажи-
речи, бях доволен. Стиховете като че ли прикриват липсдта на истин-
ски живот, всичко замръзва и се разхубавява под тяхната красива гла-
зура. Даже си бях съчинил теория, че изкуството не е живот, и не е
емоция, а разум. Щом съм талантлив и интелигентен, мислех си аз,
защо трябва да бъда верен и в края на краищата кому трябва да бъда
верен. Мъгла, в която можеш да намериш път само ако бъдеш верен
на себе си. И може би бях прав, тъй като критиците единодушно ме
харесваха и даже ме наричаха ново явление.
Но на другата сутрин Вера ми донесе две нови умрели рибки. И
406
при това ме гледаше с та'къв гняв, сякаш ги бях убил със собствените
си ръце.
— Не ги ли покри с нещо? — запитах аз.
— Покрих ги — отвърна тя съкрушено. — Но те си умрели в
кофата.
— Е, не знам! — свих аз рамене.
— Да не им е студено в банята? — запита тя.
Студено им било — как го измисли!
— Цялата работа е да сменя по-често водата — казах аз. — Това
е тайната...
Но Вера явно не ми повярва.
— Ти си страшно безотговорен тип! — каза тя сърдито. — По-
емаш някакъв ангажимент, пък след туй хич не мислиш как ще го
удържиш... Защо донесе тия рибки, като не можеш да им осигуриш
поне живота?
— Не съм и мислил! — ядосах се аз.
— За какво ли мислиш освен за себе си! — приключи тя с дълбо-
ко убеждение.
Към единадесет часа използувах, че Вера излезе, и прескочих до
„телевизора". Вътре беше пълно с хлапаци, който чешеха редките си
бради и дърдореха глупости. От време на време дочувах „Вартан, Ма-
сиас", като че ли на тоя свят нямаше нищо друго освен певци. Най-
лошото беше, че нямаше къде да седна. Изправих се пред барчето и
си поръчах чашка бял вермут. Не обичам това блудкаво питие, но
имах намерение да работя след обяд. Докато пиех на малки неохотни
глътки, някой ме побутна по лакътя. Обърнах се — Рени се усмихваше
срещу мене. Беше използувала; разбира се, още първото застудяване,
за да обуе дългите си красиви бедра в тесни ластични пантал они.
— Знаеш ли какъв скандал ми направи днес твоята! — каза тя
весело. — Не очаквах, че е толкова проста.
— Във всеки случай не е по-проста от теб! — отвърнах аз и обър-
нах гърба си.
Видях нейното объркано лице в огледалото срещу мен, за миг ми
дожаля, но стоически издържах. Чух само нейното скръбно „про-
стак" — после токчетата се отдалечиха към изхода. Вермутът съвсем
ми заседна, изпих сто грама плиска за кураж и се прибрах у дома.
Вера беше в хола, надвесена над кофата с рибките, и бъркаше любо-
питно в нея със собствения ми „Паркер". Лицето й изглеждаше така
добро и разнежено, както отдавна не бях го виждал. Побързах да
измъкна от ръцете й писалката, но тя комай се обиди.
— Ами аз от обратната страна!... Нищо няма да й стане!
Зачаках търпеливо порцията си от сутрешния скандал, но тя мъл-
чеше. Дори ми се стори малко по-приветлива от обикновено. Впрочем
това напълно отговаряше на характера й — беше успяла да сплаши
Рени, какво повече й трябваше. И по-късно не отвори дума за, това,
така че никога не разбрах какво точно се беше случило. Сега тя само
премести кофата зад креслото, покри я с едно луксозно фолио „Мо-
дерно изкуство" и успокоена отиде в кухнята.
407
Струва ми се, че Вера се привърза към рибките. Тя по няколко
пъти на ден сменяше водата, дори им купи рибешка храна — някакви
сушени водни бълхи. Но въпреки всичките й грижи рибките продължа-
ваха да умират. Нейното многобройно семейство се топеше ден след
ден и на мен понякога ми минаваше през ума глупавата мисъл дали
нещата у дома няма да се оправят, ако си сътворим някое бебе. Така
или иначе тя стана по-добра и по-грижлива, въпреки че нейните собст-
вени грижи значително се бяха увеличили. Все пак сега нещо й запъл-
ваше живота, не беше толкова сама в големия апартамент.
В края на седмицата времето силно застудя. Една вечер като се
прйбирахме в къщи, за пръв път започна да прелита сняг — макар
все още рядък и мокър.
— Май че трябва да изпусна водата от радиатора на колата —
казах аз загрижено. — Току-виж, че през нощта свие по-голям студ...
Вера само сви рамене и забърза нагоре към рибките. Източих
водата и с чиста съвест се прибрах у дома. Сутринта наистина беше
навалял мъничко сняг, но времето ми се стори меко. Към обед пред
прозореца потекоха тънки сребърни нишки, снегът се топеше. Но едва
когато реших да изляза, си припомних, че в радиатора няма вода.
Цялата трудност произлизаше от това, че вода наливах с кофата, в
която бяха рибките. Вера лежеше на канапето, ръфаше ябълка и чете-
ше един дрипав том от спомените на Казанова. Като разбра каква е
работата, тя веднага се изправи. Лицето й беше много омърлушено.
— Ами няма как, трябва да ги отнесеш на реката! — въздъхна
тя. — И без туй, горкичките, умират всеки ден, след седмица няма да
остане нито една.
— Как да ги отнеса, като трябва да йалея преди това вода в ра-
диатора.
— Ами много просто! — каза тя. — Ще сложиш рибките в легена.
После ще си налееш вода и ще се върнеш да ги вземеш...
Просто било! И изобщо много лесно е да се дават съвети на чужд
гръб. Помъкнах неволно кофата, но в банята отново се размислих.
Да бия сто километра път за някакви си рибки — това дума да не
става. Разбира се, можех да ги отнеса до някое от най-близките блата,
цялата работа нямаше да ми отнеме повече от час. И все пак ми се
видя безкрайно глупаво и сантиментално да мъкна кофата по мокро-
то разкаляно поле, да търся удобно място да ги излея. Ако ме ррещне-
ше някой по пътя, с право би ме помислил за смахнат. И изобщо
какво бих му отговорил, ако ме попиташе къде съм тръгнал. Поглед-
нах в кофата. Рибките се бяха напластили на дъното — гръбче до
гръбче, — така че бяха заприличали на рядка тинеста утайка. Разкла-
тих ги и те заплаваха лениво като в някаква зимна летаргия. Бях се
привързал вече към тях, мъчно ми беше и все пак си мислех, че трябва
да надделее здравият разум. Колко малко съм знаел тогава какво
всъщност означава здрав разум.
Въздъхнах и отлях в умивалника една солидна порция. Откачало
рибките като че ли не усетиха промяната, продължаваха да плуват
спокойно. Но щом водата намаля, те сякаш се побъркаха. Навярно в
408
тях бе заговорил инстинктивният ужас към сушата, към съхнещите
реки, към изцеждащите се капка по капка вирчета. Умивалникът ся-
каш завря, те се мятаха бясно, скачаха и с все сила се стремяха към
отвора на канала, сякаш там беше единственото им спасение. Накрая
остана само една, залепена за фаянса, трепкаща със своето изтъняло
телце. Пуснах й вода, за да отиде и тя при другите, след това отлях
още от кофата. Вече нямах сили да гледам какво става в умивалника,
просто сипвах от време на време, после пусках чешмата. Гадеше ми
се, ръцете ми силно трепереха. Господи, наистина как ми дойде тая
злощастна мисъл да изхвърля рибките в умивалника!
Като се върнах в хола, Вера ме погледна разтревожено.
— Какво ти е? — попита тя. — Да не ти е станало лошо?
— Хвърлих рибките! — отвърнах аз.
— Къде ги хвърли?
— В умивалника...
Вера скочи на крака, като ме гледаше уплашено.
— Боже, какъв звяр! — възкликна тя ужасено. — Знаех си, че си
звяр!..
Аз мълчах, нямаше какво да кажа.
— И пишетпиеси за гестаповци! — кресна тя. — Не те е срам!...
След това отново се хвърли на канапето и заплака. Аз все тъй
стоях прав сред стаята, смазан и жалък, загубил завинаги вяра във
всичко, което смятах, че притежавам.
Павел Вежинов
ПАЛАВНИЦА
Катерицата Кики подаде черното си носле от хралупата и поглед-
на навън. Гледа и се чуди.
Снощи в гората валеше студен дъжд, духаше мразовит вятър, пък
сега дърветата засипани с мек, пръхкав сняг. Клоните им приведени
до земята. И цялата гора бяла, тиха, сякаш не е гора, а сън!
На Кики се поиска да потича из снега. Беше се наспала хубаво в
топлата хралупа на дъба. В тая хралупа живееше вече две години.
Всяка есен я постилаше с мъх и сухи листа.
Кики се измъкна навън. Погледа, погледа и се метка на едно
клонче. То се разлюля, снегът от него се тръсна и — пух! — на гърба
й. Напълни й ушите.
— Ху, ху, ху! — извика Кики и поиска да се върне назад. Но
когато скочи към хралупата, от дървото се посипа нов сняг. Поръси
като сребро нейната лъскава тъмнокафява Козина.
Катеричката дигна глава. Искаше да разбере откъде падна тоя
сняг. Гледа: на най-високото клонче на дъба кацнала птичка. Но каква
птичка! Гърдите й червени като зарите на утринно слънце. Главата й
тъмносиня, а на крилцата й пера, жълтички като слънчогледова пита.
„Слънцето трябва да е изгряло, затова са тъй червени гърдите на
птичката“ — помисли си Кики. Но слънцето още не беше изгряло.
409
Само далече-далече на изток, зад бялата планина, нещо червено баг-
реше облаците.
— Ех, да мога да хвана тая птичка! — каза си Кики и започна
да се катери към върха на дървото.
Черните й очички светнаха като бъзови зърна.
Птичката я видя и хвръкна. Кики се спря и се ослуша.
Някой ходеше из гората. Снегът скърцаше.
Кики нямаше време да се скрие в хралупата. Тя увисна на дебело-
то стъбло с главата надолу. Така заприлича на китка мъх. С такива
хитрости често си служеше, за да се скрие от враговете си.
Под дъба дойде жългеникав заек. Тръсна уши и се сви, цял затъ-
нал в снега. Сякаш мисли нещо. Вижда се, че му е зле. Студено му е.
Чуди се къде да се подслони.
— Я чакай да го изплаша — каза си Кики. — Той как ме упла-
ти...
Тя блъсна едно клонче над него и извика:
— Ху, ху, ху!
Заекът подскочи. Бяга, бяга, изчезна в гората. Кики остана много
доволна. Искаше й се да направи и друга пакост. Зер добре й е. Под
дънера на дъба от есенес е скрила цяла торба лешници и сладък буков
жълъд. Кожухчето й е топло, красиво. Има си и жилище. Не иска да
знае.
— Дали да отйда на гости? — попита се тя. — Но на кого? В
такова време сякаш никой не живее в гората. Ще потичам, ще си поиг-
рая сама — реши Кики и се приготви да скочи от дъба. Но ето че
отнякъде прехвръкна сойката Сийка Доносчийка. Измръзнала, глад-
на, че и сърдита. Кацна на дъба и закрещя:
— Казвай къде си скрила жълъд! Казвай по-скоро, нямам време
да чакам!
— Ху, ху, ху! — изсмя се Кики. — Гледай я ти нея каква е запо-
ведник! Жълъд ли? Да имаш да вземаш. Защо не си събра през есен-
та?
— А, тъй ли? Чакай да повикам ястреба. Да знаеш как е гладей!
Щом те види, и ще те разкъса — заплати я Сийка Доносчийка.
— Викай го!
Разкряка се сойката. Кряка, кряка, дере си гърлото, а Кики се
смее и скача от клон на клон. Хоп на тъй, хоп. на инак. Играе като
акробат.
В това време изгря и слънцето. Зарите му зачервиха заснежената
гора. Кожухчето на Кики лъсна. Черната и рунтава опашка стана
много красива.
Не щеш ли пристигна и друга сойка. И тя закрещя:
— Давай жълъд, проклетнице! Казвай, къде си го скрила? Давай
да се спасиш, иначе ще викам ястреба!
„Не е зле да ги подразня" — рече си Кики.
Влезе в хралупата, измъкна два лешника, клекна на един дебел
клон и започна да ги яде. С предните си лапи ги държи като с ръце,
410
гризе и троши черупките им като маймунка. „Щрак, щрак! — обели
единия и го лапна. Щрак, щрак!“ — обели и другия.
Тъкмо да го лапне, изведнъж — фу-у-у! — нещо сиво връхлетя
отгоре й. Ястребът!
— Леле-е! — изкрещя Кики и се хвърли от дървото.
Ястребът — по нея. Тя насам, той подире й, погна я край дънера.
Кики скочи на дъба, ястребът — ха да я хване, но тя се скри от
другата страна на стъблото и докато я видиш, покатери се между
клоните. Ястребът не я остави. Налетя отново. Ала Кики направи
отчаян скок и се пъхна в хралупата.
Спаси се, но сърцето й щеше да изхвръкне от страх.
Като постоя в хралупата и се успокой, Кики надникна навън.
Ястребът стоеше на един клон и я гледаше със страшните си жъл-
ти очи. Сийка Доносчийка го насърчаваше.
— Потрай, потрай, тя пак ще излезе и тогава ще я хванеш!
А другата сойка му даваше съвети:
— Не стой там, ами се скрий в съседното дърво. Тя ще излезе.
ще я пипнеш, ще я разкъсаш. Че и на нас нещо ще дадеш.
Кики чуваше всичко.
— Ама че са глупави тия сойки — каза си тя и се обади отвътре:
— Ще изляза ли! Да имате да вземате! Нямам работа навън.
Тя се скри в своето топло жилище, подложи под главата си пухка-
вата опашка, която й служеше вместо възглавница, и заспа.
След малко из гората се втурна вятърът и засвири в хралупата
на дъба: фю-ю-ю!
Но Кики дори не го чу. Спеше сладичко.
Емилиян Станев
ДЪРВО БЕЗ КОРЕН
Питаш ме как се казвам... Благодаря ти, благодаря! Аз една годи-
на вече съм в тоя град, всеки ден — кажи-речи — сядам на тая пейка
и досега никой не ме е попитал как се викам. Амма никой! Ти си
първият и затова ти благодаря. Да си жив и здрав и на мойто положе-
ние — дай си боже — никога да не дохаждаш!
Да съм гладей и жаден — не! Ако ме гледаш отвънка —<всичко
ми е пълно и равно. Дъщеря ми женена, живее си в село, детето й
здраво, мъжът й — председател, синът ми е в министерството, дето
се вика, първият помощник, инженер с диплома като чаршаф, с ав-
томобил го вземат и връщат. Жена му — докторица, на заплата, къ-
пят се в порцеланово корито. Яденето ми — ядене, креватът ми —
креват, сам в стая и пак съм зле, зле и зле, та няма накъде! Ударил
съм назад, отмалявам и се стопявам. Не ми се яде, не мога да заспя
и все ми се въртят разни шашави работи в акъла, а пък няма на кого
да кажа... Кажа ли — изнамират ме за шашав и за луд.
Вземи едно просто, никакво нещо: киселото мляко. Казвам на
сина ми Кирча:
411
— Нека бе, Кирчо, аз да ходя да купувам киселото мляко! Иде —
върне се човек, хора види, хора го видят, „прошари се", дето се вика...
Нали?
— Няма — казва — да ходиш! Както си занесен, ще вземе да те
прегази някое моторно средство и сетне кому беля на главата? — Ме-
не! Седи си, казва в къщи! Гледай си кефа!
И аз — в къщи. Какво да правя! Една къща — кон в нея да разиг-
раваш, апартамент!... Накитено вътре, наредено, подредено, само, де-
то се вика, ти си артък... Килим до килим, да не смееш да го настъ-
пиш. Паркетът — излъскан. Хай си шавнал, хай си паднал!
— Разполагай се вътре! — казва ми синът. — Разполагай се, жи-
вей си, яж, пий и за нищо не мисли!
Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с буфе-
та, като ги няма сина и снахата от заран до вечер... Заран отиват,
вечер са върнат и с връщането — залепят се на ваджишката кутия
кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава — „лека ти
нощ“! „Лека нощ", „Довиждане", „Довиждане", „Лека нощ" — с тия
думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.
Хайде, докато беше детето им в къщи — пак добре. Поиграеш
си, поводим се и, току виж, разнесли се мъглите от главата ми, но тая
снаха, опустяла — боже прости! — взе, че го махна и го даде на детски
ясли, та идва сега в неделята веднъж.
И да видиш ти за какво го прати! Да не научело от мене селски
думи! Да си не разваляло езика, като му говоря селски. Да кажеш, че
съм го учил на псувни? — Не! Изтървал съм една-едничка дума —
„шибучка", „шибучица"! Тънка пръчка за шибане. Казваме й в село
„шибучица", увива се и шиба. Давам я на внучето за кон и му казвам:
— Ето ти шибучица — да се не препънеш!
Че като зина майка му:
— Какво е това „шибучица"? Защо не му кажеш „пръчка", ами
замърсяваш езика му с такива думи?
— А бе, снахо, какво има, че детето ще знае такава дума? „Тояга"
се казва на дебела тояга, а тънката се казва „шибучица", нека да знае
и такава дума, може да му трябва!
— Той няма говедар да става, че да му трябва твоята „шибучи-
ца"! Той ще следва езикова гимназия и там ще се научи на каквото
трябва. Няма да му трябва твоята „шибучица"!
И за тая дума, „шибучица", отгърмя детето в детските ясли.
— По-добре е — рекох на мъжа й, Кирча — да си се върна аз в
село, а пък детето да си седи в къщи.
Но той ме сряза:
— Никакво връщане! Ще се върнеш да кукуваш сам! Да ме носят
злите езици по село, че не мога да гледам баща си. Разполагай се —
казва — тука, яж, пий и за нищо не мисли!
Яж!... Ама не ми се яде стоплена манджа от кутия! Сарми в кутия,
кебапи в кутия, салами в кутия, всичко в кутия! Отворят кутията, из-
търсят манджата, а че вземе снахата и сложи върху нея майонеза... В
Германия ходила, видяла, че всичко се яде с майонеза, купила си апа-
412
рат, прави си я, като се свърши — пак направи, тъй че свършване
няма... Телешкото, свинското, сармите — всичко с майонеза! Не може
да се разбере какви са триците, дето ги ядеш. А не може да не ядеш —
серт жена — ще се разсърди.
Веднъж казвам на Кира:
— Тая майонеза ще ме свърши!
— Защо?
— Боли ме стомахът от нея.
— Има си хас — вика той — да си хванал някаква язва! Утре ще
те заведа да те прегледат и ако имаш -- да ти я изрежат.
— Води ме, нека ме режат!
Туй е кръст: бях готов да ме разрежат, стомахът ми на парчета
да направят, само и само от майонезата да се спася!
Рекох веднъж да си счукам лук, чеснов лук със сол и с оцет — да
се понаям с човешка манджа. След благата майонеза тая лютина ми
дойде като мехлем, та повторих и потретих, но залисах се веднъж,
забравих да разтворя прозорците и докторицата усети, че мирише на
чесън.
— На какво — казва — смърди?
Аз, как да излъжа — казах й — лук!
— А какво търси тоя лук в къщи?
— Ами... Чуках и ядох!
Синя посиня! Тя, като се разядоса, не вика, не кряска, няма такива
простотии! Тихо си приказва, кротко, но те реже под лъжичката.
— Много добре, отлично! Ние да събираме с Кира тая покъщни-
на от разни краища на света, а ти да я умирисваш с чеснов лук! Ето,
гардеробът вече се е въвонил! Ще повикам — казва — дърводелец
да го преполира, инак в тая къща гости няма да приема! В никакъв
случай! '
Едвам я склоних да не съсипва гардероба:
— Стисни, казвам, очите и пред тоя ми недостатък!
Втори път никакъв лук! Мир да има!
Мир, ала за какво ти е мир! Аз на два пъти влизах във война: в
първата — фронтално, а във втората — като дивизионен обоз, и, да
ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа,
че от мир човек може преспокойно да умре.
И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставит го без
работа, храни го с майонеза, говори му от дъжд на вятър и той е
свършен!
Викам на Кира:
— Като ходит по язовирите да ги запушваш и отпушваш, донеси
ми върбови пръчки, да взема кошници баре да плета!
— Ти — казва синът — твойта кошница си я вече уплел. Седи
мирен и си гледай кефа!
Метнал се на майка си, бог да я прости: каже ли едно — не се
помества от това, което ти е казал. Ама може да е било лани... по-
лани! Няма значение: той си седи на това, дето ти е казал... Инженер-
че! Дай му цифри: двете всякога са две... Нулата — нула! Всичко друго
413
вятър и мыла. „Лека нощ и лягай да спиш!“ Лягаш, ала не спиш, че
като легнеш, и малката бургия почне да върти: „Ето, свои сме уж,
викат ми татко, на едно място живеем, на една софра се храним, а
сме чужди един на друг. Защо?“
Толкова чужди, че като дойде да кръщават момчето, не пожелаха
на мое име да го кръстят — Игнат, — че щели децата да му викат
Татю, и вместо Игнат да го кръстят, туриха му име ново — Краси-
мир... Дядо ти — Гатю, прапрадядо — Гатю, и пак живели, хайдуту-
вали, война воювали, две на едно събрали, дали на държавата двама
Гатювци ятаци, а внучето им — Красимир. Та махни внучето, ами
беше започнал и баща му да се кръщава от Игнатов на Игнатиев. Тъй
се беше записал и в телефонната книга: „Инженер Кирил Игна-
тиев"...“ Дрънка телефоны, вдигам слушалката:
— Кого търсите?
— Другаря инженер Игнатиев...
Като се върна му го казах в очите:
— Моята фамилия е Игнатов. Тъй е записана и в съдилището
отпреди Девети! За хатъра на тая фамилия ти в университета влезе,
инженерските науки изучи и седна в кола. Къде се намираш?Или —
казвам — с държавен вестник ще се откажеш от фамилията, или име-
то ми няма да кривиш и маскариш!
Друг път ми се озъбваше, тоя път — не посмя да каже „гък"! Но
за внука куража ми не стигна и отиде Красимир.
Тази е малката бургия, но има и голяма. Като те эавърти веднъж,
ей такива дупки ти отваря в душата! Тя започва да ме гложде през
нощта, около два часа, когато започвам да се питам: защо напуснах
аз дома си в село, та съм се свил в тоя златен кафез? Защо? Но кажа
ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-
самичък?" Как да му кажеш, че у дома в село аз съм на света в средата.
Черешки в градинката... Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго
шумоли, трето поблява — ярета имах, преди да дойда, две белобрази,
дяволи! Бяха се научили като се върна и седна уморен и запотей, идва-
ха при мене и ми облизваха с езичетата си потта. Зад ушите, по врата,
където завърнат. Понеже солено... Ближат и духат, духат и ближат,
докато ма нагласят и оправят като за комка. Заклахме ги за гощавка
на сина. Още не мога да си простя... Те, като чуеха само, че вратата
се отваря, и започваха да блеят: „Ме-е-е-еее! Ме-е-е-еее!"
И за вратата да ти кажа. Тя е на цигански панти, а пък е дъбова,
тежичка, та завърти ли се да се отваря или затваря — свири! Веднъж
свири като кос, друг път одрезгавее — влага когато има, — та пробля-
ва като агне, а като пекне, та се разсъхне — жива латерна! Аз по
скрибуцането на вратата познавах кога ще вали и кога времето ще се
оправя. И дори казвах на агронома: „Стягай, момче, лозопръскачки-
те, че утре ще има дъжд."
— Радиото — вика агрономы — не показва!
— Ти слушай твойто радио, аз ще слушам мойто, че да видим
кое по-право ще покаже.
Заваля дъжд, стана, значи. каквото рекох, и оттогава всяка сутрин
414
бригадирът идваше мене да пита какво ще е времето и за днеска, и
за утре.
Тая вратичка сега ръждясва. Няма кой да я отвори, да чуе какво
ще каже, с какво ще се погали. Бях написал едно писмо на баджанака
да провери в ред ли е къщата и на къщата вратата, а той ми написа
една бележка
„Здравей, баджанак!
Проверих вратнята и идвам да ти кажа, че си е на място и е
здрава, само че не пее, нито свири, ами със зъбите, казва, скърца и
квичи като пребито куче. Бригадира питаше за тебе. И всички тука.
Имай го напредвид!“
Дадох писъмцето на сина да го прочете, белким се досети, че и
аз съм някому нужен, не съм пъп, отрязан и в дерето хвърлен, а той
знаеш ли какво ми рече:
— Вие старите сте като деца: не си гледате рахатлъка, ами все
нешо ви скърца и скрибуца.
Ха сега де! Върви, че уйдисвай майонезата с чесновия лук!
А с него като не можеш да продумаш, с кого? Пък ми се дума,
та не мога мястото да си намеря. А няма с кого. В градината —
седнали младежи, карти бият. По-нататък се прегръщат и целуват.
По-нататък майки с деца бродират. А такива като мене, nd на въз-
раст — няма. На опашки ли се редят, жегата ли ги мори — не мога
да ти кажа, ала ги няма! Тук-там ще се намери някой, и то ще се случи
банков чиновник или писар — няма как приказката си да срещнеш.
Оня ден набарах един запасен подполковник. Аз му говоря, че тая
година на лозарите ще дойде малко нанагорно да пръскат лозята все-
ки ден или през ден, а той ми разправя за лазара. Лазар имало някак-
во си там, измислено, дето пробивало всичко.
— Лазара — кай — ще замести артилерията рано или късно. Ар-
тилерията — казва — ще загине! — И започва да разправя как негова-
та артилерия през деветнайсета година сдробила някакъв си англо-
френски полк. Кои гранати как се пръскали и пукали и съжаляваше,
че лазара ще убива тихо, като че трепането с гръмотевица е за предпо-
читане.
Тоя за войната ми говореше, но с други и това не можеш: дай им
за илачи да говорят и за болки: къде кого боднало, кой с какво си
мажел кръста, какви „лапи“ му заръчал професор Динков, а един от
Красно село — Йоги ли, Йорги ли — разправяше как на главата се
побивал всяка сутрин да му се налива мозъка с повече кръв. А пък
имаше едно суратче — бледо, като че цял живот в главата му не беше
капвала капчица кръв. Шията му беше крива, а пък и лявата му вежда
от време на време сама си щракаше. Ей такива!... Да ми ги дадат на
мене тия Йорги да им връча по една лопата, че да видиш как се разиг-
рава кръв. Мене като ме заядоха по-оная година ставите на колена-
та — рекох си: „Олеле боже! Ще се мре!“ Направиха ме на решето с
инжекции — боли си и не ще! Гледам веднъж минава баджанака с
една лопата.
— Къде?
415
— Дало ми е текезесето една ливадка, ще вървя — казва — да
я подравня, че да има сено за овцете. Хайде с мене!
Куцук-куцук — отидох с него. Подравнявахме ливадата, сякохме
храсти и до вечерта всичко мина и замина, като че някой с ръчица
махна тая болка и я зарови в земята. Казах на председателя и на мене
една ливадка да дадат, че стави имам още мно-о-о-го, ако потрябва,
да има с какво да ги лекувам.
— Гледай си кефа — казва председателят. — За какво ти е ли-
вадка?
— Дай ми ливадката — викам му аз, — а пък аз сетне ще ти
кажа какво е кеф.
Той уважението ми го има, че текезесето аз съм го правил, и ми
даде ливадка, ама знаеш ли къде? На кучето под опашката, в пущина-
ците. Било някога ливадка, зарязали я, а дивите храсти рипнали въз
нея, та я запушили и задушили. Не се познава, че е стъпвал крак. Аз
съм, да ти кажа, повече лозар, но и тука не се изложих. Най-напред
ликвидирах храстите. Дребните как да е — рязах и хвърлях, очистих
ги, но дрян имаше един, корени забил в земята ей такива — нито
шава, нито мърда. Клатих го с дървото, не пада. Подкопах го, ама
той жилав, келешът му с келеш, държи се и не ще да се отмести.
Пресякох всичките му корени, един само остана и пак не ще да излиза!
Една неделя се борих с него като с дивак, сякох и копах, пъшках и се
пених, докато най-сетне го врътнах на земята и ливадката отдъхна.
Подравних я сетне с греблото, оградих я с метреци, засадих на място-
то на дряна една череша, боднах и круша, и слива — да се намира, —
пренесох от плевнята детелиново семе, та я засадих, напоих я и я
оставих да се развива.
На Костадиновден отидохме с баджанака да косим и какво да
видим: цъфнали ония детелини, нашарени с мак, зачервили се ония
ми ти череши, бръннали ония благи миризми, та събрали всичко в
гората, дето е крилато, мед да пие!
Баджо вика:
— Да косим!
— Долу косата! — викам. — Тая ливадка няма да се окосява!
Нека да пият бръмбарите и да благославят Гатю.
Вечерта казвам на председателя:
Ако искаш да разбереш какво е кеф — хайде утре на ливадката.
Нави се той. Отидохме.
— Ето ти — председателю, — кеф!
— Добре — кай, — ама да имаше под чучура една дамаджана
гъмза, да разглобиме на тая детелина тука едно чеверме, че да захвър-
чат кокалите на опеченото шиле въз небето, тогава да ти стане ясно
какво е кеф! Добре — кай, — че имам сланина!
Извади сланина, яде и си замина, без нито черешките да види,
нито миризмите да усети.
Кокали въз небето да хвърчали...
Оттогава все си ме човърка тая работа, с кефа, та веднъж рекох
да попитам и Кира:
416
— Ти, другарю инженер, место ми казваш да си гледам кефа!
Какво е кеф?
— Ами какво? Да се наспиш. На кино да идеш. Можеш и белот
да чукнеш, ако има с кого. Това е кеф: да не те закача никой за нищо.
— Вятър е — казвам — твоят кеф! Туй кино, дето всяка вечер ти
го зяпаш, знаеш ли какво е? Все едно зехтин през стъкло да топиш.
Хубаво е онова кино, дето ще си го играя аз... А това — да не те
закача никой, — то е смърт!
— Естествено е да се пенсионираш и да не те закача никой —
казва ми Киро. — Да си почиваш.
Не е естествено живият човек да го не закачат за нищо. Има
ли в природата пенсионирана лисица? Няма! Няма и да има. Чул ли
си да има пенсионирани орли, да насядат край гнездото, а младите
да им подават в устата мишки? Орела хвърчи, докато изпусне послед-
ния си дъх, и тогава пада на земята.
И му разправих на Кира какво ми се случи веднъж на „Бялата
вода“. Пладнувам с овцете и си дялкам под една борика. Слушам, по
едно време нещо зафуча. Гледам: орел! Слиза откъм Персенк — на-
долу, все надолу, профуча над мене и — туп — падна зад бориката.
Скочих да видя какво е и го намерих на поляната разперил ей такива
крилища, без рана, без дупка — мъртъв! Умрял, както си хвърчал!
Туй е — казвам, — сине, истината: да умираш, както си хвърчиш! А
ти си ме затворил тука като в кафез! — И това ми се щеше да му
кажа, ама го сдъвчих и глътнах.
Киро ма гледа, гледа, като че ма вижда за първи път.
— Ще те водя — кай — на доктор! Видиш ми се нервен.
— Джиросай ме — казвам — на докторите, най-добре, че да си
гледаш киното!
Мислех, че ще се досети какво съм му казал, но не! Думите за
него са като цифрите: двете си е две, нулата — нула. Аз пътувам за
Широка лъка, той — за Багдат! Къде да се срещнем?
Его, тая е дебелата бургия, дето ме пробива през нощта. Върти,
върти, докато ме хвърли в огън и пот. Рипна тогава да отворя, вятър
да ме лъхне, но щом отворя, и гръмне моторизираната пукотевица
отдолу: пър-пър-пър, пу-пук-пук, гърррр-гъ-ъррр, пър-ррр, пъррр-пър,
пърррр-бу-ум! Пра-ас — праскат мотоциклетите на улицата и те заст-
релват право в ушиге и сърцето. Толчав град бе, наближава милион,
с кмет и с една дивизия помощници, как се не намери някой да пропъ-
ди тия хил яда нека са пет хиляди мотоциклета, дето заглушават и
развалят тоя град?
Затварям, значи, прозореца и турям главата под чучура! В това
намирам сега-засега едно спасение. И в още едно: да си взема очите
и да бягам! Пръст ми се иска да подишам, рохкава и топла — жива
пръст! Само че с Кира да приказвам, все едно е да говоря на хладил-
ника. Не че е лошо момчето ми — здраво е, работно е и е честно, ама
да речеш, не се е мътило в майчин корем, а във варел, та от него,
види се, намирисва не на човешко мляко, а на бензин! Няма, значи,
за какво да си говорим. Само една бележчица ще му напиша:
27
417
„Кирчо, заминавам си в село. Дърветата, Кирчо, се пресаждат и
пренасят, докато са млади. Ти ме до веде в града, насади ме, дето се
вика, на стари години, ала коренче си нямам, сине! Корена ми е в
село, та отивам да си го намеря, инак ще завехна, ще изсъхна и ще
влезна в гроба с отворени очи.
Прощавай, сине, и не ме търси!
Аз ще цепя за Широка лъка, а ти... ти карай за Багдат!
Баща ти: Гатьо“ „ w
Николай Хаитов
ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попаднал, ,
да свети с блясък, непознат преди,
и миелите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кротък залез, и другарска реч,
и падане и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Веселии Ханчев
418
СЛОВАРЬ
А
а а; но; разг, но ведь; разг, то..., то
абонйрам, -аш; -ах, несв. и св. абониро-
вать; подписывать/подписать (на газе-
ты и т. п./
абонйрам се, -аш се; -ах се, несв. и св. або-
нироваться; подписываться/подпи-
саться (на газеты и т. п./
авАри мн., -те авары
автобус, -а, -ът; -и автобус
автобусен, -сна, -сно, -снн автобусный
автогйра, -та; -н автовокзал; автобусная
станция
автомобйл, -а, -ът; -н автомобиль
автор, -а, -ът; -и автор
агитАтор, -а, -ът; -н агитатор
агне, -то; -та ягненок
агрондм, -а, -ът; -и агроном
агрйрио-промйшлен комплекс аграрно-
промышленный /агропромышленный/
комплекс
ад, -а, -ът; -ове ад
адрес, -а, -ът; -и адрес
адрёсен, -сна, -сно, -снн адресный
адресйрам, -аш; -ах, несв. и св. адресовать
аерогйра, -та; -и аэропорт; аэровокзал /в
центре города/
Азбука, -та; -и алфавит; азбука
Азбучен, -чна, -чно, -чин алфавитный; аз-
бучный; прен. азбучный, элементарный
академйк, -а, -ът; -ни академик
акадёмия, -та; -ин академия
ако если; разг, хотя, хоть
актуален, -лна, -лно, -лни актуальный
актьор, -а, -ът; -и актер
ала разг, но, однако; и, да
албум, -а, -ът; -и альбом
алёя, -та; -ёк аллея
Ало алло
алтьн, -а, -ът; -к золотая турецкая монета:
мн. алтыны /женское ожерелье!
Ама ах; ну
амй разг, а, но, однако
амй разг, а, но, но ведь; да, вот, ну; части-
ца да; как же
ананас, -а, -ът; -и ананас /дерево и плод
анатомия, -та; -ни анатомия
ангйна, -та; -и ангина
ант лййски, -а, -о, -и английский
антёна, -та; -и антенна
антнфашйстки, -а, -о, -н антифашистский
антнфеодАлен, -лна, -лно, -лнн антифео-
дальный
апАтия, -та апатия
апетйт, -а, -ът аппетит; прен. аппетит,
сильное желание, стремление
АПК [апека] АПК
апдстол, -а, -ът; -н апостол
аптекАр, -/я/т; -н аптекарь
Армия, -та; -ни армия
артйст, -а, -ът; -н артист, актер; прен. ар-
тист, выдающийся мастер своего дела
археологйчески, -а, -о, -н археологический
археология, -та археология
архитёкт, -а, -ът; -и архитектор
архитектурен, -рна, -рно, -рнн архитектур-
ный
асансьор, -а, -ът; -и лифт
асимилАторски, -а, -о, -и ассимиляторский
асимилйране, -то; -ия ассимилирование;
ассимиляторство; ассимиляция
асфа.пйрам, -аш; -ах несв. и св. асфалыи-
ров.1 ть
ателиё, -то; -ета ателье; ателье, / художни-
ка)
ai.iac, -а, -ът; -и атлас
а i. (стика, -та атлетика
а(мосфёра, -та; -и атмосфера, воздух;
прен. атмосфера, условия, обстановка
Атом, -а, -ът; -и атом
ахА ага
Б
баба, -та; -и бабушка; разг, старуха, ба-
бушка; разг, теща; прен. разг, баба
(слабовольный, бесхарактерный муж-
чина!
бАвно медленно: медлительно
бАвя се, -иш се; -их се, несв. медлить; за-
держиваться
багАж, -а, -ът; -и багаж, вещи
багАжник, -а, -ът; -ни багажник
багерйст, -а, -ът; -и экскаваторщик
бадём, -а, -ът; - миндаль {дерево и плод!
базилика, -та; -и базилика
балАда, -та; -и баллада
балет, -а. -ът: -и балет
балкАн, -а, -ът; -и торы
балкански, -а, -о, -и юрный; балканский
балкон, -а, -ът; -и балкон
балон, -а, -ът; -и баллон; воздушный шар
банАн, -а, -ът; -н банан (дерево и плод!
бАница, -та; -и баница (слоёный пирог,
обычно с брынзой!
бАничка, -та; -и баничка (кусок слоёного
пирога, обычно с брынзой!
бАня, -та; -и баня; ванная комната, ванна
барут, -а, -ът порох
бАтко, -то; -овци разг, старший брат
бащА л/., -та; -и отец
бАщин, -ия/т/, -а, -о, -и отцовский, отчий;
родной
419
бдение, -то; -ия бдение, бодрствование
бёбе, -го; -ета грудной ребенок
бегам, -а, -ът; -и бегун; гоночный велоси-
пед. автомобиль-и др.
беден, -дна, -дно, -дни бедный, неимущий;
бедный, скудный, недосга точный; бед-
ный, несчастный
без без
безизкуствен, -на, -о, -и безыскусственный,
естественный
безкраен, -айна, -о, -и бескрайний, беско-
нечный. беспредельный; прен. бесконеч-
ный, безмерный
безкрАйно бесконечно, беспредельно, без-
гранично
безлунен, -ина, -нИо, -нни безлунный
безлюден, -дна, -дно, -дни безлюдный, пус-
тынный
безбрачен, -чна, -чно, -чни безбрачный
безпаметен, -тна, -тно, -тни забывчивый,
беспамятный; впавший в беспамягсгво
безплатен, -тна, -тно, -тни бесплатный
безпокоя, -йш, -их несв. беспокоить
безпокоя се, -йш се; -йх се, несв. беспо-
коиться
безпрймерен, -рна, -рно, -рни беспример-
ный, бесподобный
безразборно беспорядочно, бессистемно,
без разбора
безрезултатен, -тна, -тно, -тни безре-
зультатный
безейлен, -лна, -лно, -лни бессильный
беземъртен, -тна, -тно, -тни бессмертный
беземъртие, -то бессмертие
безстрашен, -шна, -шно, -шни бесед рашный
безстрашлйв, -а, -о, -и ост. бесстрашный
безсънне, -то бессоница
безумний ост. безумния/т/ безумный; npe n.
безумный, безрассудный
безумство, -то; -а безумство
безупречно безупречно
безцвётен, -тна, -тно, -тни бесцветный;
бесцветный, неопределенного цвета;
прен. бесцветный, невыразительный
безшумно бесшумно; прен. тихо
белег, -а, -ът; -зи знак, отметина; признак,
особенность, отличительная черта;
шрам, след
белёжа, -иш; белязах, несв. ставить знак,
отмечать, метить; отмечать, запи-
сывать; намечать, указывать
бележйз, -а, -о, -и знаменитый, выдаю-
щийся; знаменательный
белёжка, -та; -и записка; замечание; при-
мечание; отметка, оценка; справка
белёжник, -а, -ът; -ци записная книжка,
блокнот; дневник, табель
бёлен, -а, -о, -и /о фруктах; очищенный
белея се, -ёеш се; -ях се несв. белеть, бе-
леться /вдали/
белина, -та белизна
белйна, -та /препарат! раствор хлорной
извести /для отбелки белья!
белокаменен, -нна, -нно, -нни белокамен-
ный
бельб, -то бельё
беля, -иш; -их, несв. очищать /от кожуры,
скорлупы!, чистить /картофель/, сди-
рать /кору с дерева!
белязан, -а, -о, -и меченый
бензйн, -а, -ът бензин
бензиностАнция, -та; -ции бензозаправоч-
ная станция, бензоколонка
берй, -ёш, брах несв. собирать /цветы, яго-
ды, грибы и т. п./ разг, собирать, наби-
рать /войско/; нарывать, гноиться
бесёда, -та; -и беседа, разговор; беседа,
собеседование
бёсен, бясна, бясно, бёсйи бешеный; прен.
бешеный, разъяренный; прен. бешеный,
стремительный, бурный
беейло, -то; -а виселица
бетон, -а, -ът бетон
библиография, -та; -ни библиография
библиотёка, -та; -и библиотека; книжный
шкаф
библиотекАр, -я/т/; -и библиотекарь
библиотекАрка, -та; -и библиотекарь io
женщине/, библиотекарша
библиотёчен, -чна, -чно, -чни библиотеч-
ный
бйвам, -аш; -лхщесв. быть, бывать, иметь
место, случаться
бйва безл., несв. можно, возможно, стоит
бивш, бйвша, бйвшо и бйвше, бйвши
бывший
билёт, -а, -ът; -и билет /
бйло, -то; била горный хребет; водораз-
дел, водораздельный хребет
биографйчен, -чна, -чно, -чни биографиче-
ский
биолог, -а, -ът; -зи биолот
биология, -та биология
биоложка, -та; -и биолот jo женщине/
бйра, -та пиво
бйстър, -стра, -стро, -стри прозрачный,
чистый; прен. светлый, ясный
бйтов, -а, -о, -и бытовой
бйя, бйеш; бих, несв. бить, ударять; бить,
побеждать /в бою, игре, состязаниях/;
бить, стрелять; бить, звонить
бйя се, бйеш се; бих се, несв. биться, уда-
ряться; драться; биться, сражаться;
прен. биться, стараться
благодАрен, -рна, -рно, -рни благодар-
ный
благодАрност, -сттА; -и благодарность
благодарй, -йш; -йх, несв. благодарить
благополучно благополучно; счастливо
блАнка, -та; -я бланк
420
блато, -то; блатА болото
блед, -а, -о, -и бледный; бледный, неяркий;
прен. бледный, невыразительный
блёсвам, -аш; -ах, несв. блестеть, сверкать;
прен. мелькать, блестеть; прен. блес-
теть, производить сильное впечатление
блесна, -еш; -нах, св. см. блесвам
блестящ, -а, -о, -и блестящий, сверкаю-
щий; прен. блестящий, превосходный
близко близко
близо близко, возле; приблизи i ел ьпо.
около
блйзък, -зка, -зко, -зки близкий; ближии.
родной; близкий, скорый, недавний;
близкий, сходный, похожий
блок, -а, -ът; -ове жилое здание; большой
участок пахотной земли
блок, -а, -ът; -ове альбом для рисования
блок, -а, -ът; -ове блок, объединение
блуза, -та; -и блуза
блъсвам, -аш; -ах, несв. бить, ударять, ко-
лотить; толкать; захлопывать с шумом,
стучать
блъсна, -еш; -снах, св. см. блъсвам
бляск ост. см. блясък
бляскав, -а, -о, -и блестящий, блистаю-
щий; прен. блестящий, блистательный
блясък, -а, -ът; -ци блеск; прен. блеск, ве-
ликолепие
боб, -а, -ът; -ове бобы, фасоль
бог, -а, -ът; -овё бог
богат, -а, -о, -и богатый, зажиточный; бо-
гатый, обильный; богатый, роскошный;
прен. богатый
богатАш, -а, -ът; -и разг, богач
богато богато
богатство, -то; -а богатство, роскошь;
прен. богатство, разнообразие
богомйлство, -то богомильство /антицер-
ковное и антифеодальное движение в
средневековой Бо. 1гарии
богомолец -а, -ът; -лци богомолец
бодрост, -стта бодрость
бодър, -дра, -дро, -дри бодрый; бди-
тельный
боёц, -а, -ът; бойцй боец; прен. борец
божёствен, -а, -о, -и божественный
бой, боя/т/; боевё бой. сражение; взбучка,
побои
бокс, -а, -ът бокс
болен, -лна, -лно, -лни больной
болееI, -сI Iа; -и болезнь; прен. слабость,
плохая привычка
болй ме у меня болит !об органах тела:
бблка, -та; -и боль, страдание; разг, забо-
та, нужда
болница, -та; -и больница
болярски, -а, -о, -и боярский
бомба, -та; -и бомба
бонбдн, -а, -ът; - конфета
бор, -а, -ът; борове сосна
борба, -та; -й борьба
борёц, -а, -ът; -рцй борец
боря се, -иш се; -их се, несв. бороться, сра-
жаться
ботуш, -а, -ът; ботуши сапог
боя се, бойш се; боях се, несв. бояться
брада, -та; -и борода; подбородок
бранен, -нна, -нно, -нни ост. бранный, бое-
вой
браня, -иш; -их несв. защищать, оборонжь
брат, -а, -ът; брАтя брат
брАтко братец /« обращении!
братовчёдка, -та; -и двоюродная сестра
братски, -а, -о, -и братский
брагче, -то; -та маленький брат, братик
бригада, -та; -и бригада; коллективная ра-
бота на общественных началах /третий
трудовой семестр, субботник, воскрес-
ник,
бригадйр, -а, -ът; -и бригадир, руководи-
тель бригады; участник коллективной
работы на общественных началах
/третьего трудового семестра, суббот-
ника, воскресника!
бродя, -иш; -их, несв. скитаться, бродить,
слоняться
броенйца, -та; -и чётки
брой, броя/т/, броеве число; разг, экземп-
ляр. штука; номер /газеты, журнала!
бронзов, -а, -о, -и бронзовый
бръена се, -еш се; -ах се несв. бриться
брътвёж, -а, -ът; -и чепуха, вздор; болтов-
ня
бряь брега, брегът, бреговё берег
бряст, -а, -ът; брястове вяз
буден, -дна, -дно, -дни бодрствующий;
бодрый, живой; мыслящий, одухотво-
ренный; сознательный, передовой; бди-
тельный. неусыпный
будйлник, -а, -ът; -ци будильник
будка, -та; -и будка; киоск /газетный и
т.п./; кабина водителя!
будя, -иш; -их, несв. будить, пробуждать
липо снапрен. будить, возбуждать,
вызывать
буен, буйна, буйно, буйни буйный; буйный,
густой
бук, -а, -ът; -ове бук
букак, -а, -ът; -аци буковый лес
букёт, -а, -ът; -и букет
буковина, -та диал. бук
булевАрд, -а, -ът; -и бульвар
бунт, -а, -ът; -ове бунт
бунтовен, -вна, -вно, -вни бунтовской, бун-
тарский
бурен, -рна, -рно, -рни бурный
421
бурендсен, -сна, -сно, -снн грозовой: прен.
грозный
буркАн, -а, -ът; -и стеклянная банка
буря, -та; -и буря; шторм; гроза
бутйлка, -та; -и бутылка
бучёне, -то; -ния гул. рокот, шум
бушувам, -аш; -ах несв. бушевать
бъда, -еш, св. быть,оказаться
бъдеще, -то будущее
българйстика, -та болгарисгика
български, -а, -о, -и болгарский
бърже быстро
бърз, -а, -о, -и быстрый; спешный, сроч-
ный; ловкий, быстрый
бързам, -аш; -ах,несв. спешить, торо-
питься
бързо быстро
бързохдден, -дна, -дно, -дни быстроход-
ный
бърлдга, -та; -и берлога
бърша, -еш; -сах, несв. вытирать
бюрд, -то; бюрА письменный стол; бюро
Iучреждение!', бюро /руководящий ор-
ган/
бюфёт, -а, -ът; -и буфет /шкаф/; буфет
бягам, -аш; -ах, несв. бежать/бегать; бе-
жать, отступать; прен. сторониться;
прен. избегать, уклоняться
бягане, -то; -ния бег; беготня, беганье
бял, бёлия/т/, бяла, бяло, бёли белый: чис-
тый; седой
В
в /във/ в, на
вагон, -а, -ът; -и вагон
вАжен, -жна, -жно, -жни важный, значи-
тельный
вАза, -та; -и ваза
вакАнция, -та; -ни каникулы
вали, -я безл., несв. идти /об осадках/: прен.
валить /о толпе/
вале, -а, -ът; -ове вальс (танец и му-
зыкальное произведение/
вар ж., -тА известь
вАрварски, -а, -о, -и варварский
вАтман, -а, -ът; -и вагоновожатый
вАфла, -та; -и вафля
вдигам, -аш; -ах, несв. поднимать; подни-
мать, будить; прибирать, убирать,
класть на место: разг, ставить на ноги,
вылечивать; строить, воздвигать; под-
нимать, повышать; прен. поднимать /на
борьбу/; прен. поднимать /шум и т. п.)
вдйгна, -еш; -ах,се. см. вдигам
вдъхвам, -аш; -ах, несв. вдыхать глубоко;
прен. внушать
вдъхна, -еш; -ах, св., см. вдъхвам
вдъхвовёнье ост., вдъхновёние, -то; -ия
вдохновение
вдясно вправо
веднАга сразу, немедленно; внезапно,
вдруг
ведно рядко вместе, заодно
веднъж однажды, один раз
вёйка, -та; -и ветка
век, -А, -ът; -овё век, столетие
вековен, -вна, -вно, -вни вековой
велйк, -а, -о, -и великий, выдающийся.
имеющий большое историческое значе-
ние
величие, -то; -ия величие
велосипёд, -а, -ът; -и велосипед
венёц, -а, -ът; венцй венок; корона
веяёц, -а, -ът; венцй десна
венчАвам, -аш; -ах, несв. венчать
венчАя, -Аеш; -ах, св. повенчать
вёрен, вярна, вярно, вёрни верный
верйга, -та; -и цепь; цепь /гор и т. п./: цепь
/воен./; прен. цепь, ряд /событий и т. п./;
аш. цепи, оковы
вероятно вероятно
вёрста, -та; - ост. верста /русская мера
длины, равная 1060 м/
вёрую, -то кредо, символ веры
вёсел, -а, -о, -и веселый
вёсел ост, -сттА веселость
весло, -то; -А весло
вёстник, -а, -ът; -ци газета; ост. поет.
вестник
ветрёц, -а, -ът ветерок
ветровйто ветрено
вёч/е/ уже
вёчен, -чна, -чно, -чни вечный
вёчно вечно
вёчност, -сттА вечность
вёчер, -тА; -и вечер
вечёрен, -рна, -рно, -рни вечерний
вечёря, -та; -и ужин
вечёрям, -яш; -ях, несв. ужинать
взёма, -еш; взех, св., см. вземам
взёмам, -аш; -ах. несв. брать
взор, -а, -ът поет, взор, взгляд
вил. -А, -ът; вйдове вид, внешность; /взе-
мам/ предвид иметь в виду
вид, -А, -ът; вйдове вид, род; вид /грам.,
филос., биол./
вйден, -дна, -дно, -дни видный, известный,
знаменитый; видный, важный, значи-
тельный; видный
видённе, -то; -ия видение, призрак
вйдя, -иш; -ях, св., см. виждам
вйждам, -аш; -ах несв. видеть; прен. ис-
пытывать, переживать
византйец, -а, -ът; -ййци византиец
византййски, -а, -о, -и византийский
вяк, -А, -ът; вйкове крик; прен. призыв, зов
вйкам, -аш; -ах, несв. кричать; кричать.
громко говорить; звать, призывать;
звать, приглашать
422
вила, -та; -и дача, вилла
вила, -та; -и вилы
винаги всегда, постоянно
вйно, -то; -А вино
виновен, -вна, -вно, -вни виновный, вино-
ватый
виновно виновно, виновато
винце, -то винцо
вйпуск, -а, -ът; -и выпуск /учащихся/
вир, -А, -ът; вйрове омут
введи, -а, -о, -и высокий; высокий, находя-
щийся на большой высоте; громкий;
высокий, значительный, большой;
высокопоставленный
високо высоко; громко; очень сильно,
много
висококАчествен, -а, -о, -и высококачест-
венный
височинА, -та; -и высота, расстояние от
земли; рост, высота; высота, возвышен-
ность
внеш, -а, -е, -и высший
вися, -иш; -их -и; вися, несв. висеть, нави-
сать
витрина, -та; -и витрина
вйхър, -а, -ът; вйхри вихрь
вйя, -еш; вих, несв. вить, плести; вить
/гнездо/; гнуть, сгибать; мотать, нама-
тывать
вйя се, -еш се; вих се, несв. виться, изви-
ваться /о дороге/; виться, летать ,
виться, завиваться /о волосах/', виться
/о растениях/', гнуться, сгибаться,
виться, подниматься кольцами /о
дыме, пыли/ т.п.
включа /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см.
включвам /се/
включвам, -аш; -ах несв. включать
вклвЬчвам се, -аш се; -ах се, несв. вклю-
чаться, становиться участником; вклю-
чаться, начинать работать /о моторе и
т. п./
вкоренен, -а, -о, -и укоренившийся, при-
жившийся, пустивший корни
вкуЪен, -сна, -сно, -сни вкусный
владение, -то; -ия владение, имущество;
владение, территория; владение, обла-
дание
владётел, -я/т/; -и владелец, обладатель;
властитель
владйчество, -то; -а владычество
влажно влажно
влак, -а, -ът; -ове поезд
власт, -сттА власть
влёзна, -еш; -ах св., см. влизам
влёя, -ёеш; -ях, св. см. вливам
влйвам, -аш; -ах, несв. вливать; прен. все-
лять /надежду и т. п./
влизам, -аш; -ах, несв. входить; въезжать;
проникать, просачиваться; входить,
влезать, проходить; входить, влезать,
вмешаться; входить, включаться /в про-
грамму и т. п./; входить /в состав чего-
нибудь/; вступать, поступать;прен. всту-
пать, начинать
влйзане, -то; -ня вход; въезд; вступление,
поступление; вступление, начало
влийние, -то; -ия влияние
влияя, -йеш; -йх, несв. влиять
влйво влево
влйза, влёзеш; влязох, св., см. влизам
влюбен, -а, -о, -и влюбленный
внйсян, -а, -о, -и вносимый; ввозимый, им-
портный; вносимый, предлагаемый;
вносимый,* вызывающий
внезАпен, -пна, -пно, -пни внезапный
внёсен, -а, -о, -и внесенный; внесенный,
импортный; внесенный, предложенный;
внесенный,* вызвавший
внимАвам, -аш; -ах, несв. быть внима-
тельным, сосредоточивать внимание
/на чем-либо/; действовать осторожно
внимАние, -то внимание
внимАтелно внимательно; внимательно,
осторожно
внос, -а, -ът ввоз, импорт; взнос
вндсен, -сна, -сно, -енн вносимый, импорт-
ный
внук, -а, -ът; -ци внук
внучка, -та; -и внучка
водА, -та; -и вода
воден, -дна, -дно, -дни водный, водяной
/относящийся к воде/; водяной, водный
/живущий или растущий в воде, на воде/;
водянистый, жидкий; водяной /предна-
значенный для воды/; водяной, движу-
щийся с помощью воды
воденйчка, -та; -и /небольшая/ водяная
мельница
воденичАр, -я/т/; -и мельник
водичка, -та; -и водичка
водя, -иш; -их, несв. вести/водить; приво-
дить; вести, иметь какое-либо направ-
ление; прен. вести, руководить; прен.
вести, приводить, иметь последствием;
вести /какой-либо образ жизни и т. п./;
вести, выполнять, осуществлять
воевода м , -та; -и воевода, атаман; воево-
да /руководитель гайдуков — народных
мстителей, боровшихся с турками-ос-
манцами за освобождение Болгарии/
вожд, -а, -ът; вождове вождь, предводи-
тель /племени и т. п.); вождь, руководи-
тель
вдин, -а, -ът; -и поет, воин
войвдда м., -та; -и воевода, атаман; воево-
да /руководитель гайдуков — народных
мстителей, боровшихся с турками-ос-
манцами за освобождение Болгарии/
войнА, -та; -й война
423
войник, -а, -ът; -ни солдат; военнослужа-
щий; ист. войник /болгарин, имевший
право в период османского ига носить
оружие и охранявший мосты, перепра-
вы, дороги и т. п./
войска, -та; -и войско, армия
волейбол, -а, -ът волейбол
волейболен, -лна, -лно, -лни волейбольный
волейболист, -а, -ът; -и волейболист
вдлен, -лна, -лно, -лни вольный, свобод-
ный; добровольный
воля, -та воля
впечатление, -то; -ия впечатление
впйсвам, -аш; -ах, несв. вписывать
впйша, -еш; -сах, св., см. впйсвам
врабёц, -а, -ът; -бцй воробей
враг, -й, -ът; враговё враг, недруг, против-
ник; враг, неприятель, вражеское вой-
ско
вратй, -та; -й дверь; ворота; дверцы;
спорт, ворота
вратйр, -я/т/; -и вратарь; привратник
време, -то; -енй время
временен, -нна, -нно,.(-нни временный
връзка, -та; .-и завязка, шнурок; галстук;
прен, связь; във връзка с в связи с
връх, върхй, -ът; върховё верх, верхняя
часть, вершина, верхушка
врьча, -иш; -их, св., см. връчвам
връчвам, -аш; -ах, нвсв. вручать
връщам, -аш; -ах, несв. возвращать, отда-
вать обратно; возвращать, поворачи-
вать обратно, отказывать /просителю/
връщам се, -аш се; -ах се, несв. возвра-
щаться
връщане, -то; -ия возвращение
все. мест. ост. всё
все нареч.' всё
все прил. весь
все още всё ещё
все пак всё же
всевъзможен, -жна, -жно, -жни всевозмож-
ный
всегдйшен, -шна, -шно, -шни дет. всегдаш-
ний, постоянный
всёкн, всяка, вейко, всёки всякий, каждый
всекиднёвен, -вна, -вно, -вни ежедневный;
повседневный; будничный
всекичасен, -сна, -сно, -енн ежечасный
вселёна, -та вселенная
вейчки, -те все
вейчко всё
вслушам се, -аш се; -ах се, св., см. вслуш-
вам се
вслушвам се, -аш се; -ах се, несв. вслуши-
ваться, прислушиваться; прислуши-
ваться, принимать во внимание
веред среди, посреди; среди, во время;
среди, между
встранй в стороне
всъщност, в същност в сущности
всякой, всякоя, всякое, вейкой всякий,
каждый
втдро во-вторых; второе ,'пЛбдо1
втурвам се, -аш се; -ах се, несв. врываться,
стремительно вбегать; бросаться, ки-
даться
втурна се, -еш се; -ах се, св., см. втурвам
се
вуйчо м., -то; -овци дядя [брат матери/;
муж тетки /сестры матери/
вулканйчен, -чна, -чно, -чнн вулканический
вход, -а, -ът; -ове вход, подъезд; вход, до-
ступ; плата за вход
вцепенён, -а, -о, -и оцепенелый
въвёждане, -то; -ия введение; внедрение
въглен, -а, -ът; -и уголь, уголек, кусок угля
въглища мн. -та уголь
въдица, -та; -и удочка
въжё, -то; -ёта, -й веревка; канат; трос;
прен. виселица
възвестй, -йш; -йх, св., см. възвеегявам
възвестйвам, -аш; -ах, несв. возвещать
въздёйствне, -то; -ия воздействие
въздух, -а, -ът воздух
въздушен, -шна, -шно, -шни воздушный;
прен. воздушный, легкий
въздъхвам, -аш; -ах, несв. вздыхать
въздъхна, -еш; -ах, св., см. въздъхвам
възклйквам, -аш; -ах, несв. восклицать
възклйкна, -еш; -ах, св., см. възклйквам
възкреей, -йш; -йх, св., см. възкрееявам
възкреейвам, -аш; -ах, несв. воскрешать
/мертвого/\ прен. воскрешать, возрож-
дать
възможен, -жна, -жно, -жни возможный
вЬзмджно возможно
възмджност, -стта; -и возможность
възнйквам, -аш; -ах, несв. возникать
възнйкна, -еш; -ах, св., см. възнйквам
възпитйние, -то воспитание
възпоменйтелен, -лна, -лно, -лни посвящен-
ный памяти кого-либо
възрйждане, -то возрождение, поДъем;
ист. Возрождение, эпоха Возрождения
възраст, -сттй; -и возраст
възрастен, -стна, -стно, -стни взрослый
възхитй се, -йш се; -йх се, св., см. възхища-
вам се
възхнщйвам се, -аш се; -ах се, несв. восхи-
щаться
възхищённе, -то; -ия восхищение
вълк, -й, -ът; вълци волк
вълна, -та шерсть
вълнй, -та; -й волна
вълнен, -а, -о, -и шерстяной
вълнёние, -то; -ия волнение, возбуждение,
беспокойство; волнение, восстание;
волнение, движение цели
424
вълнувам се, -аш се; -ах се, несв. волно-
ваться, тревожиться, беспокоиться;
волноваться, бунтовать; волноваться /о
водной поверхности/
външен, -шна, -шно, -шни внешний, наруж-
ный; внешний, относящийся к зарубеж-
ным связям; чужой, посторонний; прен.
внешний, показной
въображёние, -то воображение
въобще вообще, в общем, в целом; в об-
щих чертах, в общем
въплътя, -йш, -их, св., см. въплыцавам
въплъщАвам, -аш; -ах, несв. воплощать
въпреки вопреки
въпрдс, -а, -ът; -и вопрос
върбА, -та; -и верба, ива
върбов, -а, -о; -и вербовый, ивовый
върви ми, несв. мне везет *
вървй, -йш, -йх, несв. идти /ходить; идти,
ходить, двигаться /о средствах передви-
жения/; идти, работать /о механизме/;
идти, вести, пролегать; идти, прохо-
дить /о времени/; идти, спориться; разг.
идти, тратиться, расходоваться; прен.
идти, подходить, соответствовать
вързан, -а, -о, -и связанный, завязанный;
неловкий, неспособный
върна /се/, -еш /се/; -ах /се/, св., см. връ-
щам /се/
въртй, йш; -их, несв. вертеть, крутить, вра-
щать; прен. разг, вести /дом/, ворочать
/делами/
въртй се, -йш се; -ях се, несв. вертеться,
крутиться, вращаться; разг, вертеться,
постоянно находиться /где-либо/; прен.
вертеться /вокруг, около чего-либо/
върху на; на, против; о, об, над; на, от, с
въстАвам, -аш; -ах, несв. восставать, под-
нимать восстание; восставать, высту-
пать, бороться /против кого-либо/
въстана, -еш; -ах, св., см. въставам
въетание, -то; -ия восстание
вътре внутри
вътрешен, -шна, -шно, -шни внутренний;
внутренний, глубокий; разг, близкий,
свой
вяра, -та; вери вера, убежденность; вера,
доверие; рел. вера
вйрвам, -аш; -ах, несв. верить, быть убеж-
денным; верить, доверяв, думать,
предполагать; рел. верить, веровать
вятьр, -а, -ът; ветровё ветер
вятърен, -рна, -рно, -рни ветряной
Г
гадък, -дка, -дко, -дки гадкий, отврати-
тельный, омерзительный
галерия, -та; -ин галерея
г Ара, -та; -и вокзал; станция железнодо-
рожная, автобусная/
гаранцмднен, -нна, -нно, -нни гарантийный
гАрван, -а, -ът; -и ворон
гардердб, -а, -ът; - гардероб, платяной
шкаф; гардероб, раздевалка; камера
хранения /на вокзале/; гардероб, одежда
гастроном; ^г,’-’ът;“=итастр0Нбкг
гатанка, -та; -и загадка
гвдздей, -я/т/; -и гвоздь
гдето ост гдето
геврёк, -а, -ът; -ци бублик, баранка
генерАл, -а, -ът; -и генерал
гениАлен, -лна, -лно, -лни гениальный
гений, -я/т/; -ин гений
геолдг, -а, -ът; -зн геолог
геолдгня, -та геология
герб, -а, -ът, гёрбове герб
гермАнски, -а, -о; -и германский
геройзъм, -зма, -змът героизм
героичен, -чиа, -чно, -чни героический
гердй, -я/т/; -и герой
гердйски, -а, -о; -и геройский
гибел, -тА гибель
гигАнтски, -а, -о; -и гигантский
гимнАзия, -та; -ни гимназия
гимиастйк, -а, -ът, -ци гимнаст
гммнАстика, -та гимнастика
гнмнастйчка, -та; -и гимнастка
гишё, -то, -та окошко, окошечко /в учреж-
дении/
главА, -та; -й голова; прен. голова, ум, рас-
судок; прен. голова; глава, руководи-
тель; головка /лука, чеснока и т. п./
глАвен, -вна, -вно, -вни главный, основной,
существенный; главный, центральный;
главный, старший по положению
главйца, -та; - головка /лука, чеснока и
т. п./; головушка
главйчка, -та; -и головка; головка, шляпка
/винта, гвоздя/
главобдлие, -то; -ия головная боль; мн.
прен. хлопотц, заботы, беспокойство
глагдл, -а, -ът. глагол
глагдлица, -та; -и глаголица /одна из двух
азбук старославянского языка/
глад, -А, -ът голод, прен. голод, острая не-
хватка
глАден, -дна, -дно, -дни голодный; алчный,
ненасытный
глАден, -а, -о, -и глаженый
глАдене, -то глажка, утюжка
глАдя, -иш; -их, несв. гладить, утюжить;
гладить, ласкать; ровнять, делать ров-
ным, гладким
глас, -А, -ът; гласовё голос
гласувам, -аш; -ах, несв. голосовать
гледам, -аш; -ах, несв. смотреть, глядеть;
смотреть, присматривать, ухаживать;
присматривать, выбирать /покупку/;
смотреть, быть обращенным в какую-
либо сторону; разводить, выращивать;
прен. подражать, брать пример
425
глёдка, -та; -и вид, пейзаж
глйна, -та глина
глйнен, -а, -о; -и глиняный
глдбус, -а, -ът; -и глобус; абажур {стек-
лянный, в виде шара!
глобй, -нш; -их, св., см. глобявам
глебйвам, -аш; -ах, несв. штрафовать
глот, -а, -ът; глогове боярышник {дерево и
плод)
глогйна, -та; -н см. глог
глупав, -а, -о, -и глупый
глух, -а, -о, -и глухой; глухой, неясный;
прен. глухой, безлюдный, захолустный;
прен. глухой, глубокий, поздний
глъбинй, -те глубины
глъхмц -еш, -ах, несв. глохнуть, затихать
/о звуке!; глохнуть, зарастать сорня-
ками
гневен, -вна, -вио, -вни разгневанный; гнев-
ный
гнездд, -то; -а н гвйздо гнездо
гнет, -А, -ът гнет, угнетение
гняв, -а, -ът гнев
година, -та; -и год
годйшен, -шна, -шно, -шнн годовой
годйшнина, -та; -и годовщина; годовая
подшивка {газеты, журнала!
гол, -а, -о, -н голый
големинА, -та величина, размер
голокрнл, -я, -о; -н с голыми крыльями
голАм, голяма, голАмо, голёмн большой
/по величине!; большой, значительный,
важный; большой, очень сильный;
большой, выдающийся; большой,
взрослый
гора, -та, -й лес
горд, -а, -о, -н гордый; гордый, надмен-
ный
гордёя се, -ёеш се; -Ах се, несв. гордиться;
быть надменным, высокомерным
гдрдост, -стта гордость; гордость, над-
менность, высокомерие
гдре наверху, вверху; наверх, вверх, выше
гдрен, -рна, -рно, -рнн верхний; вышеупо-
мянутый; высший, старший
горёщ, -а, -о, -и горячий; горячий, зной-
ный, жаркий; прен. горячий, пылкий
горёщо горячо; горячо, знойно, жарко; го-
рячо, пылко
горолдмно очень сильно, уничтожающе
горски, -а, -о, -н лесной
горА, -йш; -Ах, не св. жечь, сжигать
горя, -иш; -Ах, несв. гореть
господин, -а, -ът; -йновцн господин
господство, -то господство, владычество
господствувам, -аш; -ах, несв. господство-
вать; прен. господствовать, преобла-
дать; прен. господствовать. воз-
вышаться
гост, -а, -ът; гдети гость, на гости съм
быть в гостях; кАня на гдетн пригла-
шать в гости; отйвам на гости идти в
гости
гдетенка, -та; -н гостья
гостоприёмство, -то гостеприимство
гостувам, -аш; -ах, несв. гостить; гастро-
лировать
готвАчка, -та; -и повар / о женщине!, пова-
риха, кухарка
гдтвене, -то приготовление {пищи, уроков!
гдтвя, -иш; -их, несв. готовить )пищу!; го-
товить 1уроки1\ готовить, замышлять;
готовить, ПОДГОТОВЛЯТЬ
гдтвя се, -иш се; -их се, несв. готовиться
готдв, -а, -о, -и готовый
готдвиост, -сттА готовность
грАбвам, -аш; -ах, несв. хватать {рукой),
выхватывать
грабёж, -а, -ът; -и грабеж, ограбление, раз-
бой
грАбна, -еш, -ах, св., см. грабвам
град, -А, -ът; градовё город
градина, -та, -и сад; огород; сад, парк
градйнка, -та; -и садик; небольшой oi о-
род; сквер
грАдски, -а, -о, -и городской
грАдус, -а, -ът; -и градус
градчё, -то; -та городок
градА, -йш; -их, не св. строить
грАжданство, -то гражданство, подданст-
вд; сьбир. горожане, жители города
грам, -а, ът; грАмове грамм
грамАден, -дна, -дно, -дни громадный, ог-
ромный
грамАтнка, -та; -н грамматика
граматичен, -чна, -чно, -чни грамматиче-
ский
грамофднен, -нна, -нно, -нни патефонный,
граммофонный
гранит, -а, -ът гранит
грАница, -та; -и граница
граннчАр, -я/т/; -и пограничник
граничен, -чна, -чно, -чнн пограничный
графА, -та; -й графа, рубрика
грАча, -еш; -нх, несв. каркать
грёбен, -а, -о; -и гребной
греблд, -то; -А грабли; весло
грёшка, -та; -и ошибка
грёя се, -ёеш се; грйх се, несв. греться, сог-
реваться
грйжа, -та; -и забота; мн. хлопоты
грйжа се, -иш се; -нх се, несв. заботиться;
хлопотать; беспокоиться, тревожиться
грин, -а, -ът; грйпове грипп
гроб, -а, -ът; грдбове могила
грдбшце, -то; -а кладбище
гробница, -та; -и гробница; прен. могила
грдзде, -то виноград
грдздов, -а, -о, -и виноградный
грдзен, -зна, -зно, -зни некрасивый, безоб-
426
разный, уродливый; страшный, ужас
ный, очень сильный; грозный
грдзно некрасиво, уродливо
грош, -а, -ът; грошдве ост. грош )одна пя-
тая лева, равная двадцати стотинкам)
груб, -а, -о, -и грубый, плохо обработан-
ный; грубый, неприятный; грубый, неу-
чтивый; грубый, недопустимый; гру-
бый, схематичный, данный в общих
чертах
грубо грубо
трупа, -та; -и группа
групйрам, -аш; -ах, несв. и св. группиро-
вать, сгруппировать
гръб, гърба, гърбът, гьрбовё спина; обрат-
ная сторона, задняя часть
гръден, -дна, -дно, -днн грудной
гръмовно сильно, мощно, подобно грому
гръцки, -а, -о, -и греческий
губя се, -иш се; -нх се, несв. теряться; сби-
ваться с дороги; теряться, исчезать
)вдали{; пропадать, находиться )где-
либо)
гугла, -та; -и гугла )островерхая меховая
шапка); башлык
гьба, -та; -н гриб
гьба, -та; -н губка
гьвкав, -а, -о, -и гибкий
гъвкаво гибко
гьлъб, -а, -ът; -и голубь
гьнка, -та; -н складка; морщина /на лице);
складка /гор)
гьрдй мн., -те грудь, грудная клетка;
грудь {женская), бюст
гьрло, -то, -а горло; горлышко )бутылки
и т. п./; прен. разг, едок, рот
гърмй, -йш, -ях, несв. греметь )о громе/;
стрелять; греметь, шуметь; прен. гре-
меть
гьрнё, -то; -ёта горшок
гъст, -а, -о, -и густой
гьон, -а, -ът кожа для подметки, подошвы
гювёч, -а, -ът; -и гювеч )народное кушанье
из мяса и овощей); гювеч {круглая гли-
няная посуда)
Д
да союз употребляется оля выражения
инфинитива; в вопросительных предло-
жениях; для выражения приказания
или желания; с отрицанием не; в соче-
тании с предлогом без; в сочетании с
конструкцией не би; если бы; как, ког-
да, как только
да частица да
дАвам, -аш; -ах, несв. давать /в руки), по-
давать; давать, выдавать; давать, при-
носить /урожай, доходы и т. п./; давать
/цену, возраст); давать, устраивать; дАй
бдже! дай бог!
далёче далеко
далёчен, -чна, -чно, -чни далекий, дальний;
далекий, давно прошедший; прен. дале-
кий, чужой
далечннА, -та; -и даль, простор
дали ли
дам, дадёш; дадох, св., см. давам
дамаджАна, -та; -н большая оплетенная
бутыль
дАннн, -те данные, сведения
дАнък, -а, -ът; -цн налог
дар, -А, дарът; даровё дар, подарок; прен.
дар, дарование
дАрба, -та; -и талант, способность, дар,
одаренность
дАта, -та; -и дата
датйрам, -аш; -ах, несв. и св. датировать
даАня, -иш; -их разг., несв. выдерживать,
терпеть, выносить
дваж дважды, два раза; вдвое, в два раза
двайсетйна около двадцати
двАма два, двое, оба, вдвоем )о мужчинах
или мужчинах и женщинах)
двегодйшен, -шна, -шно, -шни двухлетний
двёте две, обе )для женского рода)
двйжа, -иш; -их, несв. двигать, передви-
гать; двигать, приводить в движение;
прен. двигать, развивать
движёние, -то; -ня движение
двднно вдвойне, в два раза
двор, -а, -ът; -две двор
дворец, -а, -ът; -цн дворец
двудневен, -вна, -вно, -внн двухдневный
двуетАжен, -жна, -жно, -жни двухэтажный
двутдмник, -а, -ът; -цн двухтомник
двучАсов, -а, -о, -и двухчасовой
де разг, куда; где
дебёл, -а, -о, -и толстый
дёбри,- -те дебри
дедй, -те предки
деёц, -а, -ът; дейцй деятель
дежурен, -рна, -рно, -рни дежурный
дённост, -сттА; -и деятельность
дёйствие, -то; -ия действие
декларАцня, -та; -и декларация
декоративен, -вна, -вно, -вни декоратив-
ный
делегация, -та; -ни делегация
делим, -а, -о, -и делимый
дёло, -то; -а дело, работа; дело, спе-
циальность, область знаний; мн. дела,
деятельность; юр. дело
деля, -йш; -йх, несв. делить, разделять /на
части/; прен. делить, разделять
демократичен, -чна, -чно, -чин демократи-
ческий, демократичный
демокрйция, -та демократия
дёмон, -а, -ът; -н демон
дёмонскн, -а, -о, -и демонический, демон-
ский
427
ден, -я/т/; дни день
денем днем
денондщие, -то; -ия сутки
дерматология, -та дерматология
дёсен, дёсния/т/, дясна, дясно, дёсни пра-
вый
десетилётие, -то; -ия десятилетие
десетйна около десяти
детййл, -а, -ът; -и деталь
детё, -то; деца ребенок, дитя
детелйна, -та; -и клевер, разг, кашка
детёнце, -то; -нца детка, деточка
дёто куда; где
дётски, -а, -о; -и детский
джезвё, -то; -та джезве /кофейник для вар-
ки кофе по-турецки!
джоб, -а, -ът; джобове карман
джуджё, -то; -та карлик; гном
диамётьр, -а, -ът; -три диаметр
диафйлм, -я, -ът; -и диафильм
див, -ия/т/, -а, -о, -и дикий; прен. дикий,
нелюдимый, замкнутый
дйвен, -вния/т/, -вна, -вно, -вин дивный,
прекрасный, чудесный
диёта, -та; -и диета
дим, -а, -ът; дймове дым
димитровче, -то; -та разг, вид астры
димя, -йш; -йх, несв. дымить, коптить, ча-
дить
динамо, -то; -а динамо, динамо-машина
дйня, -та; -и арбуз
дйпломен, -мна, -мно, -мни дипломный
дирёктор, -а, -ът; -и директор
дирнгёнт, -а, -ът; -и дирижер
диря, -та; -и след
дйря, -иш; их, несв. искать, разыскивать
дискусия, -та; -ин дискуссия
дйшам, -аш; -ах, несв. дышать; прен.
дышать, существовать, жить
длан ж., -тй; длйни ладонь
днёвен, -вна, -вно, -вни дневной
днёвник, -а, -ът; -ци дневник; журнал
!школъный!
днёвно в день, за день; ежедневно
днес сегодня
днёшен, -шна, -шно, шни сегодняшний;
прен. сегодняшний, теперешний, отно-
сящийся к настоящему времени
добйвам, -аш; -ах, несв. добывать, произ-
водить, вырабатывать; получать, при-
обретать
добйя, -йеш; -йх, св., см. добйвам
доближа, -йш; -йх, св., см. доближавам
доближй се, -иш се; -их се, св., см. доближа-
вам се
доближйвам, -аш; -ах, несв. приближаться
/к чему-либо/, достигать (чего-либо/
доближйвам се, -аш се; -ах се, несв. при-
ближаться, достигать
добрё хорошо
доброта, -та; -н доброта
добър, -брй, -брд, -60й добрый; хороший;
хороший, близкий; добрый, полезный,
хороший; хороший, счастливый
доведя, -ёш; довёдох, св., см. довеждам
довёждам, -аш; -ах, несв. приводить, дово-
дить
довёчеря сегодня вечером
доволен, -лна, -лно, -лни довольный
ддговор, -а, -ът; -и договор
догодйна на будущий год, через год
дожалёе ми; дожаля ми, св., см. дожалява
ми
дожалява ми, несв. мне жаль (кого-либо,
чего-либо!
дойда, -еш; дойдох, св., см. идвам
докажа, -еш; -зах, св., см. доказвам
доказано е доказано
доказвам, -аш; -ах, несв. доказывать
докато пока, до тех пор пока; тогда как
/при сопоставлении!
доклад, -а, -ът; -и доклад
докладчик, -а, -ът; -ци докладчик
докога до каких пор
докрай до конца; полностью, совершенно,
вконец
доктор, -а, -ът; -и доктор, врач; доктор
(ученая степень/
документ, -а, -ът; -и документ
документален, -лна, -лно, - лни докумен-
тальный
докъдё докуда, до какого места; до чего,
до какой степени
дол, -а, -ът; ддлове ложбина
долей, -лна, -лно, -лни нижний; нижний,
нательный; низкокачественный, низко-
сортный; прен. низкий, подлый, низмен-
ный
долина, -та; -й долина
долу нареч. внизу
долу межд. долой!, прочь!
дом, -а, -ът, домовё дом; дом (учрежде-
ние!', семья, домашние
домакннствувам, -аш; -ах, несв. зани-
маться домашним хозяйством
домакйня. -та; -и хозяйка /дома/; домаш-
няя хозяйка (социальное положение1:
завхоз, заведующая хозяйством
/в учреждении и т.п./; хорошая хозяйка
домат, -а, -ът; -и томат, помидор
домашен, -шна, -шно, -шни домашний; до-
машний, прирученный
домашно, -то; -шни домашнее задание
домогване, -то; -ия стремление добиться,
достичь чего-либо
донасям, -яш; -ях, несв. приносить, доно-
сить
донасям, -яш; -ях, несв. сообщать, доно-
сить
донесй, -ёш; -ох, св., см. донасям
428
донеса, -ёш; -ох; св., см. донасям
допйсвам, -аш; -ах, несв. дописывать
допйша, -еш; -сах, св., см. допйсвам
допускам, -аш; -ах, несв. допускать, позво-
лять; допускать, предполагать; допу-
скать, делать; допускать /к работе и
т. п./
допуска, -еш; -ах, св., см. допускам
допьлнйтелен, -лна, -лно, -лни дополни-
тельный
дорй даже
досаден, -дна, -дно, -дни досадный; непри-
ятный; назойливый, надоедливый; од-
нообразный, скучный
досегй до сих пор, до этого времени
достатъчен, -чна, -чно, -чни достаточный
достатъчно достаточно
достйгам, -аш; -ах, несв. достигать /како-
го-либо места/; настигать; доставать,
дотягиваться; достигать, добиваться
достйгна, -еш; -ах, св., см. достйгам
достоен, -окна, -окно, -ойнн достойный; до-
стойный, почтенный; достойный, спра-
ведливый
достдйнство, -то; -а достоинство
достъпен, -пна, -пно, -пни доступный; до-
ступный, понятный; доступный, деше-
вый
дотук до этого места, до сих пор, досюда
доцент, -а, -ът; -и доцент
дочета, -ёш; -чётох, св., см. дочитам
дочйтам, -аш; -ах, несв. дочитывать
дочувам, -аш; -ах, несв.слышать; прен. уз-
навать понаслышке
дочуване до свиданья, до следующего раз-
говора по телефону
дочуя, -уеш; -ух, св., см. дочувам
дошъл, -шла, -шло, -шли пришедший; при-
ехавший; прибывший
драма, -та; -и драма; прен. драма, тяжелые
переживания
драматичен, -чна, -чно, -чни драматиче-
ский
дрёбен, -бна, -бно, -бни мелкий, маленький;
мелкий, незначительный; мелкий, ме-
лочный; мелкий, экономически мало-
мощный: на дрёбно небольшими коли-
чествами
дрёвен, -вна, -вно, -вни древний
дрёмя, -еш; дрямах несв. дремать; прен.
дремать, бездействовать
дресьор, -а, -ът; -и дрессировщик
дрёха, -та; -и одежда, плагье
друг, -а, -о, -и другой, иной; другой, про-
тивоположный
другар, -я/т/; -и товарищ; муж, супруг
другйрка, -та; -и подруга; жена, супруга;
товарищ
дружество, -то; -а общество, организация
дружина, -та; -и дружина, вооруженный
отряд; пионерская дружина; ист. отряд
гайдуков; дружеская компания
дръвцё, -то; дръвца полено
дума, -та; -и слово
дух, -а, -ът; духовё дух, моральная сила;
дух, направление; мит. дух
духам, -аш; -ах, несв. дуть, веять /о ветре/;
дуть, сквозить; дуть, раздувать
духовен, -вна, -вно, -вни духовный; църк.
духовный
духовенство, -то духовенство
душа, -та; -и душа; прен. душа, вдохнови-
тель; душа, человек (при счете); рел.
душа
души /хора/, двама души люди, два чело-
века
душмйнски, -а, -о, -и ост. враждебный,
вражеский
дъб, -а, -ът; дъбове дуб
дъжд, -а, -ът; дъждовё дождь
дъждёц, -а, -ът дождик
дъжддвен, -вна, -вно, -вин дождевой; до-
ждливый
дълбдк, -а, -о, -и глубокий
дълбочинй, -та; -и глубина
ль.и о долго
Ji».» ожадувян, -а, -о, -и долгожданный
дъ.1жинё, -та; -и длина; долгота, про-
юлжительность; геогр. долгота
льды, -лга, -лго, -лги длинный; долгий,
продолжительный
лъно, -то; -а дно; дно /посуды/; глубина
дърва, -та дрова
дървен, -а, -о, -и деревянный; древесный;
прен. деревянный, скованный, непод-
вижный
дървесйна, -та древесина
дърво, -то; -ёта дерево; мн. дрова
държа, -йш; -ах, несв. держать; держать /в
определенном положении/; держать,
хранить; держать, поддерживать
държа се, -йш се; -ах се, несв. держаться;
держаться, не сдаваться; вести себя, де-
ржаться; держаться, придерживаться
определенного направления
държава, -та; -и государство, держава
държавен, -вна, -вно, -вни государствен-
ный
дъхтя, -йш; -ях, несв. пахнуть, попахивать
дъщеря, -та; -й дочь
дюкян, -а, -ът; -и лавка, магазин; мастер-
ская /ремесленника/
дюля, -та; -и айва /дерево и п юд/
дявол, -а, -ът; -и черт, дьявол
дядо м., -то; дядовци дед, дедушка; ста-
рик, дед; тесть; църк. батюшка
дякон, -а, -ът; -и дьякон
дял, дела, дельт; дялове часть, доля, пай;
поет, доля, участь
дясно направо, вправо
429
Е
европейски, -а, -о, -и европейский
егрёк, -а, -ът; -ци летний передвижной за-
гон для овец
едва едва, кое-как, с усилием; едва, чуть-
чуть; едва, только что
единен, -нна, -нно, -нни единый
единица, -та; -и единица
единствен, -а, -о, -и единственный
еднйчка, -та; -и одна-единст венная; одино-
кая
одновременно одновременно
одноцветен, -тна, -тно, -тни одноцветный,
однотонный
ёдър, ёдра, ёдро, ёдри крупный, большой;
крупный, существенный; крупный, эко-
номически мощный
ёзерен, -рния/т/, -рна, -рно, -рни озерный
ёзеро, -то; -А озеро
езйк, -а, -ът; -цн язык; язык /пламени/;
язык /колокола/
езйк, -а, -ът; -ци язык, речь; язык, стиль
езйков, -ия/т/, -а, -о, -и языковой
ек, -а, -ът; ековё эхо, отзвук
ёквам, -аш; -ах несв. отзываться; разда-
ваться, звучать; греметь
екземплйр, -а, -ът; -и экземпляр
екскурзиАнт, -а, -ът; -и экскурсант
екскурзия, -та; -и экскурсия
екскурзовёД, -а, -ът; -и экскурсовод
експедйция, -та; -ни экспедиция
експеримёнт, -а, -ът; -и эксперимент, опыт
ецсплоатАция, -та эксплуатация, угнете-
ние; эксплуатация, использование
експонат, -я, -ът; -и экспонат
експресен, -сна, -сно, -сии экспрессный
ела, -за; -й пихта
ела, -те, св. иди, приходи, приди
елек i рбннка, -та электроника
елемёнт, -а, -ът; -и элемент
рнём. -а, -ът; -и олень
ёлннски, -а, -о, -и эллинский
елка, -та, -н ольха
ёмвам, -аш; -ах, несв. набрасываться с уп-
реками /на кого-либо , брать в оборот
/кого-либо/; отправляться /куда-либо/
ёмна, -еш; -ах, св., см. емвам
енёргия, -та энергия
ентусиазъм, -зма, -змът энтузиазм, вооду-
шевление
епйрхия, -та; -ни църк. епархия
епопёя, -та; -ин эпопея, ряд крупных со-
бытий; лит. эпопея
епоха, -та; -и эпоха
ёрес, -тА; -и ересь
ёркер, -а, -ът; -и эркер
ёсен, -тА; ёсенн осень
ёсенен, -нния/т/, -нна, -нно, -нни осенний
естёствен, -ия/т/, -нна, -нно, -нни естествен-
ный, природный; естественный, законо-
мерный; естественный, непринужден-
ный
естёствено естественно, непринужденно;
вметн. д. естественно, разумеется
етАж, -а, -ът; -и этаж
етажёрка, -та; -и этажерка
етАп, -а, -ът; -и этап
ёто вот, здесь
Ж
жАба, -та; -и лягушка; жаба
жАден, -дна, -дно, -дни чувствующий
сильную жажду; жадный, алчный; прен.
жадный; прен. жаждущий
жадувам, -аш; -ах, несв. испытывать жаж-
ду; прен. очень хотеть, желать, жаждать
/чего-либо/
жАжда, -та жажда; жадность, алчность;
прен. жажда, сильное желание
жАлба, -та; -и жалоба, заявление, проше-
ние; мука, скорбь, печаль, горе
жАлно печально, грустно; жалобно, за-
унывно
жанр, -а, -ът; -ове жанр
жарАва, -та жар, раскаленные угли
жарАвнна, -та диал. = жарава жар, раска-
ленные угли
жАря, -йш; -их, несв. жечь, палить, печь
/о солнце/
жёга, -та жара, зной
желАние, -то; -ия желание, стремление; же-
лание, пожелание; желание, любовное
влечение.
желАя, -Аеш; -Ах, несв. желать, хотеть; же-
лать, высказывать пожелание; желать,
испытывать любовное влечение
желёзен, -язна, -йзно, -ёзнн железный
желйзо, -то; -езА железо; мн. оковы, кан-
далы
жен А; -та; -и женщина; жена
жёнски, -а, -о, -и женский
жертвоготдвност, -стта жертвенность, го-
товность принести жертву
жив, -ия/т/, -а, -о, -и живой; живой, под-
вижный; живой, выразительный, зани-
мательный; живой, сильный; настоя-
щий, сущий
живёя, -ёеш; -Ах, несв. жить, быть живым;
жить, вести определенный образ жизни;
жить, проживать; жить, существовать;
разг, жить, находиться в любовной
связи
жйво живо
живопйс, -стА живопись
живёт, -а, -ът жизнь
живдтно, -то; -и животное
430
жйла, -та; - жила, кровеносный сосуд;
жила, сухожилие
жилище, -то; -а жилище, жилье, дом
жйлищен, -щна, -щно, -щни жилищный;
жилой
жило, -то; -А жало; прен. жало, сарказм
житёйски, -а, -о, -и житейский
жител, -я/т/; -и житель
жйто, -то; -А зерновые культуры; пшеница
жйца, -та; -и проволока, провод; струна
журналист, -а, -ът; -и журналист
журналйстка, -та; -и журналистка
жьлт, -а, -о, -и желтый
жълъд, -а, ът; -и желудь
жътва, -та жатва, уборка хлеба
3
за за; в, на; на, за; за, в, по, к; для, за, от;
о, об
забАвен, -вна, -вно, -вна забавный, развле-
кательный; забавный, смешной; забАв-
на музика легкая музыка
забАвя се, -иш се; -их се, св., см. забавям се
забАвям се, -яш се; -ях се, несв. задержи-
ваться, опаздывать; замедляться /о дви-
жении/
забелёжа, -иш; -язах, св., см. забелязвам
забележйтелен, -лна, -лно, -лни замеча-
тельный, выдающийся
забележйтелност, -сттА; и достопримеча-
тельность
забелёжка, -та; -и заметка; заметка, по-
метка, примечание; замечание, порица-
ние
забелАзвам, -аш; -ах, несв. замечать, ви-
деть; замечать, отмечать; замечать,
чувствовать; делать замечание; заме-
чать, добавлять /при разговоре/
заблудА, -йш; -йх, св., см. заблуждавам
заблудй се, -йш се; -йх се, св., см. заблуж-
давам се
заблуждйвам, -аш; -ах, несв. вводить в за-
блуждение
заблуждАвам се, -аш се; -ах се, несв. за-
блуждаться; сбиваться с дороги
заблуждёние, -то; -ня заблуждение
заболй ме; заболА ме, св., см. заболява ме
заболАва ме, несв. у меня болит
заболАване, -то; -ия заболевание
забрАвен, -а, -о, -и забытый, оставленный;
забытый, не сохранившийся в памяти
забрАвя, -иш; -их, св., см. забравям
забрАвям, -яш; -ях, несв. забывать, перес-
тавать помнить; забывать, оставлять;
забывать /что-либо/, пренебрегат
/чем-либо/, не считаться /с чем-либо/
забързам, -аш; -ах, св. см. забързвам
забързвам, -аш; -ах, несв. спешить; начи-
нать спешить
__ /
завалиГ завалА, св., см. заваляв»
завалАва, несв. начинать идти /об осадках/
заведя, -ёш; завёдох св., см. завеждам
заведёние, -то; -ня заведение
завёждам, -аш; -ах, несв. вести / отвозить;
завопить, начинать /разговор/
завёждам, -аш; -ах, несв. заведовать
завёт, -а, -ът; -и завет
зАветен, -тиа, -тио, -тин защищенный от
ветра
завещАвам, -аш; -ах, несв. завещать
завещАя, -Аеш; -Ах, св., см. завещавам
завзёма, -еш; -взёх, св., см. завземам
завзёмам, -аш; -ах, несв. занимать, захва-
тывать, оккупировать; занимать, про-
стираться
завйвям, -аш; -ах, несв. поворачивать, по-
вертывать, менять направление; по-
крывать, накрывать /одеялом и т. п./;
заворачивать, завертывать, обер-
тывать; завинчивать
завйдя, -иш; -Ах, св., см. завнждам
завйждам, -аш; -ах, несв. завидовать
завйкам, -аш; -ах, св., см. завиквам
завйквам, -аш; -ах, несв. начинать кри-
чать; кричать
завйсимост, -сттА зависимость
завйся, -иш; -их, несв. зависеть, быть в за-
висимости
завйя, -Аеш; -йх, св., см. завивам
завладёя, -ёеш; -йх, св., см. завладявам
завладйвам, -аш; -ах, несв. завладевать,
овладевать, захватывать; прен. увле-
кать
завдд, -а, -ът; -и завод
завдй, -дя/т/; -ди поворот, изгиб /дороги/,
излучина /реки/', прен. резкий поворот,
внезапное изменение
завръщам се, -аш се; -ах се, несв. возвра-
щаться
завчАска разг. завчАс тотчас, немедленно,
сейчас, сию минуту; быстро, скоро
зАвчера позавчера, третьего дня
завържа, -еш; -зах, св., см. завързвам
завързвям, -аш; -ях, несв. завязывать, свя-
зывать; завязывать, устанавливать /от-
ношения и т. п./; повязывать, привя-
зывать
завърна се, -еш се; -ах се, св., см. зсвръщсм
се
завъртам, -аш; -ах, несв. завинчивать, за-
вертывать, закручивать; начинать вер-
теть, крутить; прен. разг, начинать кру-
жить голову
завъртА, -йш; -Ах, св., см. зсзъртам
завърша, -иш; -их, св., см. заБършздм
завършвам, -аш; -ах, несв. заканчивать,
оканчивать, завершать /дело, учебное
заведение/; заканчивать говорить
431
загйсвам, -аш; -ах, несв. гасить, тушить;
угасать, потухать
затаена, -еш; -ах, св., см. загасвам
загнвам, -аш; -ах, несв. погибать
загйна, -еш; -ах, св., см. загнвам
заглавие, -то; -ия заглавие
затоварим, -иш; -их, несв. и заговорвам,
-аш; -ах, несв. заговаривать, начинать
говорить; заговаривать, вступать в раз-
говор; пробуждаться /о совести, чувст-
ве и г. п./
заговдря, чшг, -их, св., см. затоварим и за-
говорвам
загрьщам, -ант, -ах, несв. запахивать; заку-
тывать, завертывать, обертывать
загрьщам се, -аш се; -ах се, несв. запахи-
ваться; закутываться, завертываться
загуба, -та; -и убыток; потеря; потеря, ут-
рата
загубвам, -аш; -ах, несв. терять; терять,
проигрывать, нести убыток
загуби, -иш; -нх, св., см. загубвам
загьнат, -а, -о, -и закутанный, завернутый,
обернутый
загьрмй, -йш; -их, св., см. загърмявам
вагърмявам, -аш; -ах, несв. начинать гре-
меть /о громе!, начинать стрелять; на-
чинать шуметь, греметь
загьрна, -еш; -ах, св., см. загрьщам
задйвам, -аш; -ах, несв. задавать
задам, зададёиг, зададох, св., см. задавам
задача, -та; -и задача, задание
задушно душно
задълбочй се, -йш се; -йх се, св., см. за-
дълбочавам се
задьлбочавам се, -аш се; -ах се, несв. уг-
лубляться /во что-либо/, сосредотачи-
ваться /на чем-либо/; углубляться, про-
никать вглубь; углубляться, усили-
ваться /о противоречиях и т. п./
задължй /се/, -йш /се/; -их /се/, св., см. за-
дължавам /се/
задължавам, -аш; -ах, несв. обязывать, за-
ставлять; разг, обязывать, вызывать
чувство признательности, благодар-
ности
задължйвам се, -аш се; -ах се, несв. брать
на себя обязательство, обязываться
задилже—е, -то; -ня обязанность
задънен, -а, -о, -и имеющий дно, со встав-
ленным дном; заделанный, закупорен-
ный /об отверстии/; прен. не имеющий
выхода
задържане, -то; -ия задержка /движения1.
задержание /преступника/; физиол. тор-
можение
заедно вместе, сообща; вместе, одновре-
менно
зйек, -а, -ът; зййцн заяц
заёма, -еш; заёх, св., см. заемам
займам, -аш; -ах, несв. занимать, брать
взаймы; одалживать, давать взаймы;
прен. заимствовать, перенимать
займам, -аш; -ах, несв. занимать, запол-
нять собой; занимать, длиться, запол-
нять /время!; занимать, овладевать, ок-
купировать; занимать, состоять /в дол-
жности/
займем, -мна, -мио, -мни заемный
зайт, -а, -о, -и занятый, взятый в долг; за-
имствованный. воспринятый
зайт, -а, -о, -и занятый, несвободный; за-
нятый, захваченный, оккупированный
заигрйвам, -аш; -ах, несв. начинать играть;
начинать танцевать
заиграя, -аеш; -ах, св., см. заигравам
заинтересувам се, -аш се; -ах се, несв. и св.
заинтересовываться/заинтересоваться
заканвам се, -аш се; -ах се, несв. угрожать;
задумывать, замышлять, собираться
сделать
закйня се, -иш се; -их се, св., см. заканвам
се
закйпвам, -аш; -ах, несв. начинать падать,
опадать о листьях, плодах/; начинать
капать
закапя, -еш; -ах, св., см. заканвам
заключа, -иш; -нх, св., см. заключвам
заключавам, -аш; -ах, несв. заключать, де-
лать заключение, вывод; заканчивать
разговор, беседу, говорить в заключе-
ние
заключвам, -аш; -ах, несв. запирать, за-
крывать на ключ
заключен, -а, -о, -и запертый, закрытый на
ключ
заключйиие, -то; -ия заключение, вывод
закдн, -а, -ът; -и закон
закднен, -нна, -нно, -нни законный; прен.
законный, правильный, обоснованный
закусвалня, -та; -и закусочная
закусвам, -аш; -ах, несв. завтракать; заку-
сывать
закуска, -та; -и завтрак; легкая еда, заку-
ска
закуся, -иш; -их, св., см. закусвам
закъдй куда, в каком направлении
закъснйние, -то; -ия опоздание, запоздание
закъснёя, -ееш; -снях, св., см. закъснявам
закъснявам, -аш; -ах, несв. опаздывать, за-
паздывагь, задерживаться. запаз-
дывать /с выполнением чего-либо
зала, -та; -и зал
залавям, -яш; ях, несв. хватать, брать;
брать в плен, хватать, ловить
>алез, -а, -ът; -и закат, заход /солнца
прен. закат, гибель, исчезновение
залёпвам, -аш; -ах, несв. приклеивать, на-
клеивать; заклеивать
залепя, -йш; -йх, св., см. залепвам, залепя
432
плесница влепить пощечину
залёя, -ёеш; -ях, св., см. заливам
залив, -а, -ът; -и залив
заливам, -аш; -ах, несв. заливать, обли-
вать; заливать, затоплять; прен. зали-
вать (светом)
заловя се, -йш се; -йх се, св., см. зала-
вям се
залюлёя, -ёеш; -лях, св., см. залюлявам
залюлявам, -аш;-ах, несв. начинать качать
замйхам, -аш; -ах, св., см. замахвам
замйхвам, -аш; -ах, несв. замахиваться;
взмахивать
замёстннк, -а, -ът; -ци заместитель
замйна, -еш; -ах, св., см. замииавам
заминйвам, -аш; -ах, несв. уходить; уез-
жать; отбывать
заминйване, -то; -ия уход; отъезд; отбытие
замирйсвам, -аш; -ах, несв. начинать пах-
нуть
замирйша, -еш; -йсах, св., см. замирисвам
замйслено задумчиво
замйсля се, -иш се; -их се, св., см. зами-
слям се
замйслям ?е, -яш се; -ях се, несв. за-
думываться
• зймък, -а, -ът; -ци замок
йзанаятчйя м., -та; -йи ремесленник
-аанйжа се, -еш се; -йзах се, св., см. заниз-
’а >вам се
занйзвам се, -аш се; -ах се, несв. тянуться,
следовать, проходить один за другим
занимйвам, -аш; -ах, несв. занимать, отни-
мать время; занимать, забавлять
занимйвам се, -еш се; -ах се, несв. зани-
маться, быть занятым /чем-либо/: зани-
маться /чем-либо/, изучать /что-либо/,
работать /над чем-либо/
запимйлня, -та; -и группа продленного дня
/в 'школе/, полуинтернат
запимйя /се/, -йеш /се/; -йх /се/, св., см. за-
нимавам /се/
занйтие, -то; -ия занятие
заобякйлям, -яш; -ях, несв. обходить.
объезжать; окружать; прен. обходить
заобиколй, -йш, -йх, св., см. заобикалям
зйпад, -а, -ът запад; запад, западные стра-
ны
запйдам, -аш; -ах, несв. разоряться, бед-
неть; приходить в упадок, замирать
запйдна, -еш; ах, св., см. западам
эйпаден, -дна, -дно, -дни западный; запад-
ный, западноевропейский
зйпадно на запад
занйзвам, -аш; -ах, несв. оберегать, сохра-
нять, беречь; бронировать, оставлять,
закреплять; прен. сохранять, соблю-
дать; прен. защищать, предохранять
запйзване, -то; -ия защита; сохранение;
броня
запйзен, -а, -о, -и сохранившийся; заброни-
рованный; прен. сохранившийся /о чело-
веке/
запйзя, -иш; -их, св., см. запазвам
запйлвам, -аш; -ах, несв. зажигать; затап-
ливать /печь/: прен. воодушевлять, за-
жигать
запйля, -иш; -их, св., см. запалвам
запёя, -ёеш; -ях, св., см. запявам
запйсвам, -аш; -ах, несв. записывать; запи-
сывать, включать, зачислять; начинать
писать
запйсване, -то; -ия записывание; включе-
ние, зачисление, поступление
записукам, -аш; -ах, св., см. записуквам
записуквам, -аш; -ах, несв. начинать пи-
щать, попискивать
запйша, -еш; -сах, св., см. запйсвам
запланувам, -аш; -ах, несв. и св. планиро-
вать/запланировать
заплйта, -та; -и зарплата, заработок, жа-
лованье
заплатй, -йш, -йх, св., см. заплащам
заплйщам, -аш; -ах, нерв. платить, оплачи-
вать; прен. платить, нести наказа-
ние
заплющй, -йш; -йх, св., см. заплющявам
заплющйвам, -аш; -ах, несв. начинать
хлестать, хлопать /бичом и т. п./; начи-
нать плескать, развеваться /на ветру/:
начинать идти /о дожде/
зйповед, -тй; -и приказ
заповйдай прошу
заповйдам, -аш; -ах, св., см. заповядвам
заповйдвам, -аш; -ах, несв. приказывать,
отдавать приказ
запознйвам, -аш; -ах, несв. знакомить /с
кем-либо/: знакомить, ознакомлять /с
чем-либо/
запознйвам се, -аш се; -ах се, несв. знако-
миться /с кем-либо/: знакомиться, озна-
комляться /с чем-либо/
запознйя /се/, -йеш /се/; -йх /се/, св., см.
запозиавам /се/
запдмня, -иш; -их, св., см. запомним
запдмням, -яш; -ях, нёсв. запоминать
запдчвам, -аш; -ах, несв. начинать; начи-
наться, брать начало /от чего-либо/
запдчване, -то; -ия начало
започна, -еш; -ах, св., см. започвам
заприлйчвам, -аш; -ах, несв. становиться
похожим, начинать походить /на кого-
либо, на что-либо!
запявам, -аш; -ах, несв. запевать, начинать
петь
зарад/й/ ради, из-за; за, вместо
зарйдвам се, -аш се; -ах се, св. обрадо-
ваться
зарйнат, -а, -о, -и зарытый, закопанный;
окопанный, окученный
28
433
зардбване, -то; -ия порабощение, закаба-
ление
заръмолй, св., см. заръмолява
заръмолява, несв. начинать моросить /о
дожде/; начинать журчать /о ручье/
засёгна, -еш; -иах, св., см. засягам
заседание, -то; -ия заседание
засйлвам, -аш; -ах, несв. усиливать; увели-
чивать /скорость/; подкреплять /пита-
нием/
засйлвам се, -аш се; -ах се, несв. усили-
ваться, увеличиваться; разбегаться,
бросаться, пускаться бежать
засйля /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см. засил-
вам /се/
засйлвам, -аш; -ах, несв. засыпать /пе-
ском/; начинать сыпать; прен. засыпал ь
засйля, -еш; -пах, св., см. засйлвам
заснёма, -еш; заснёх, св., см. заснемам
захвйщам, -аш; -ах, несв. хватать, брать;
брать
заспйл, -а, -о, -и уснувший, заснувший; и
спайный; прен. апатичный, сонный
заспйвам, -аш; -ах, цесв. засыпать
заспй, -йш; -йх, св., см. заспйвам
застйвам, -аш; -ах, несв. вставать, стано-
виться /на место, в строй/; останавли-
ваться
застйвя, -иш; -их, св., см. заставям
застйвям, -яш; -ях, несв. заставлять, при-
нуждать
застйна, -еш; -ах, св., см. заставам
застёля, -иш; -стлйх, св., см. застилам
застйвам, -аш; -ах, несв. застывать; прен.
застывать, цепенеть /от ужаса/; прен.
застывать, оставаться неизменным
застйлам, -аш; -ах, несв. застилать, по-
крывать /постель и т. п./; застилать /о
тумане и т. п./ •
застйна, -еш; -ах, св., см. застйвам
застйнал, -а, -о, -и застывший; застывший,
оцепеневший; застывший, оставшийся
неизменным
застудйване, -то; -ия похолодание
заейгам, -аш; -ах, несв. касаться /чего-ли-
бо/, прикасаться /к чему-либо/, задевать
/что-либо/; поражать, попадать /в цель/;
прен. задевать, волновать; прен. за-
девать, обижать; прен. задевать, затра-
гивать, касаться /в разговоре/; прен. за-
трагивать, касаться /кого-либо/
затвйрям, -яш; -ях, несв. закрывать, запи-
рать; закрывать, складывать; за-
крывать, выключать; закрывать, пре-
кращать работу; сажать в тюрьму,
арестовывать
затвдреи, -а, -о, -и закрытый, запертый;
закрытый, сложенный; закрытый,
выключенный; закрытый; арестован-
ный; прен. замкнутый
затвдрнически, -а, -о, -и тюремный; арес-
тантский
затвдря, -иш; -их, св., см. затварям
затовй поэтому
затдпля, -иш, -их, св., см. затоплям
^атдплям, -яш; -ях, несв. согревать, нагре-
вать
затрепёрвам, -аш; -ах, несв. начинать дро-
жать, трепетать; начинать дрожать /о
голосе/
затрепёря, -иш; -их, св., см. затрепервам
затруднй се, -йш се; -йх се, св., см. затруд-
нявам се
затруднйвам се, -аш се; -ах се, несв. за-
трудняться
затуй поэтому
затьвам, -аш; -ах, несв. утопать, увязать
131ъна, -еш; -ах, св., см. затьвам
ia\ap, -тй сахар
ia харен, -рна, -рно, -рни сахарный
ia хвана, -еш; -ах, св., см. захващам
заснёмам, -аш; -ах, несв. начинать снимать
, фильм/
захладя се, -йш се; -их се, св., см. захлаж-
дам се
захлйждам се, -аш се;-ах се, несв. холодать
зачйкам, -аш; -ах, св. начать ждать
зачестя, -йш; -йх, св., см. зачестявам
зачестйвам, -аш, -ях, несв. учащаться, на-
чинать частить
зачетй, -ёш, -чётох, св., см. зачитам
зачйтам, -аш; -ах, несв. начинать читать
зачйтам, -аш; -ах, несв. уважать, отно-
ситься с уважением; признавать, зачи-
тывать
зачукам, -аш; -ах, св., см. зачуквам
зачуквам, -аш; -ах, несв. забивать закола-
чивать; начинать забивать; начинать
стучать
зашеметён, -а, -о, -и ошеломленный; поте-
рявший сознание /от удара/
зашумя, -йш; -йх, св., см. зашумявам
зашумявам, -аш; -ах, несв. начинать шу-
меть
защйта, -та; -и защита
защйтник, -а, -ът; -ци защитник
защитй, -йш; -йх, св., см. защищавам
защищйвам, -аш; -ах, несв. защищать
защд почему; зачем
защдто потому что
заявлёние, -то; -ия заявление
заявй, -йш; -йх, св., см. заявявам
заявйвам, -аш; -ах, несв. заявлять, делать
заявление
звездй, -та; -и звезда
звук, -й, -ът; -ци звук
звуков, -а, -о; -и звуковой
звучй, -йш; -йх, несв. звучать, издавать
звук
434
звънлйв, -а, -о, -и звонкий
звъня, -йш; -йх, несв. звонить
здйние, -то; -ня здание
здрав, -а, -о, -и здоровый; сильный, креп-
кий; крепкий, прочный, добротный; це-
< лый, исправный; надежный, верный;
прен. крепкий, прочный
здрйве, -то здоровье
здравёй здравствуй
здрйвец, -а, -ът дикая герань
здравннй, -та прочность, крепость
здрйсти привет, здорово
>еле, -то капуста
зелён, -а, -о, -и зеленый ,цвет!; зеленый,
незрелый, неспелый; прен. зеленый,
очень молодой
зеленчук, -а, -ът; -ци овощи
зёма, -еш; зех, разг. см. взема
земедёлскн, -а, -о, -н сельскохозяйствен-
ный; земледельческий
зёмлище, -то; -ща окрестность села, нахо-
дящаяся под его административным
управлением
земй, -та; -й земля /планета!; земля, суша;
земля, почва; земля, земельный учас-
ток; земля, страна, государство
зид, -й, -ът; зйдове каменная стена; камен-
ная ограда
зймен, -мна, -мно, -мни зимний
зимувам, -аш; -ах несв. зимовать
злйтен, -тна, -тно, -тин золотой; золотой,
золотоносный; золотой, золотистый;
прен. золотой, замечательный
злйто, -то золото; золото, драгоценности
из золота; прен. золото
зле плохо; неверно, неправильно, оши-
бочно
зловёщо зловеще
змей, змёя/т/, змёйове змей; фолк, змей,
дракон
змия, -та; змий змея
знак, -а, -ът; знйкове знак; знак, предзна-
менование; условный знак; знак, выра-
жение
знам и зная, знаеш; знаях, несв. знать,
быть осведомленным, иметь представ-
ление; знать, иметь знания; знать, быть
знакомым; знать, уметь
знйме, -то, -ена знамя, флаг
знаменателен, -лиа, -лно, -лии знамена-
тельный
знамёние, -то; -ия знамение, знак, символ
знйние, -то; -ия знание
значёние, -то; -ия значение, смысл; значе-
ние, важность, значительность
значйтелен, -лна, -лно, -лни значительный,
большой; значительный, важный
шачйтелно значительно
зной, зндя/т/ зной, сильная жара
зовй, -ёш, -йх, несв. звать, призывать;
звать, приглашать; называть, звать tno
имени!
зоотехнйк, -а, -ът; -ци зоотехник
зоотёхннка, -та зоотехника
зоотехнйчка, -та; -и зоотехник /о жен-
щине!
зрйтел, -я/т/; -и зритель
зъб, -й, -ът; зъби зуб; зуб, зубец
зъболёкар, -я/т/; -и зубной врач
зъл, зла, зло, зли злой, свирепый; злой,
злобный; прен. плохой, тяжелый
зърнд, -то; зърнй зерно; зерно, крупинка
)чего-либо); прен. зерно
зюмбйл, -а, -ът; -и гиацинт
И
и и
иглй, -та; -й игла, иголка; спица /вя-
зальная/; булавка; колючка, игла, шип
йго, -то иго, рабство, гнет
игрй, -та; -й игра, забава; игра fcnopmue-
ная и т. п./; игра {предмет!; игра {на
сцене!; прен. игра, притворство
игрйя, -йеш; -йх, несв. играть, забавляться,
развлекаться; играть /в какую-либо иг-
ру!; играть {на сцене); танцевать, пля-
сать; играть, искриться, светиться;
прен. разг, играть {с кем-либо)^ обма-
нывать {кого-либо)
игрйще, -то; -ща место для игр, танцев;
спортивная площадка, площадка для
игр
йда, -еш; несв. идти, приближаться; прихо-
дить, приезжать, прибывать; прихо-
дить, наступать, приближаться /о вре-
мени, событии)
йда, йдеш, св. пойти, уйти, отправиться
' йдвам, -аш; -ах, несв. идти, приближаться;
приходить, приезжать, прибывать; при-
ходить, наступать, приходить /о време-
ни, событии/; прен. приходить
йдване, -то; -ия приход, приезд, прибытие;
прен. приход
ндёен, -ёйна, -ёйно; -ёйни идейный
идеолог, -а, -ът; -зи идеолог
идеология, -та; -ни идеология
идёя, -та; -ёи идея; идея, замысел, идея,
мысль; разг, представление
Hi из; по
изберй, -ёш; -брйх, св., см. избирам
избйрам, -аш; -ах, несв. избирать, выби-
рать, предпочитать; избирать, выби-
рать голосованием; набирать
йзбор, -а, -ът; -и выбор; избрание; мн.
выборы
избухвам, -аш; -ах, несв. взрываться;
вспыхивать /об огне/; прен. вспыхивать
/о чувстве); прен. вспыхивать, внезапно
начинаться )о войне, восстании и т. п./
435
избу хна, -еш; -ах, св., см. избухвам
избягам, -аш; -ах, св., см. избягвам
избягвам, -аш; -ах, несв. убегать; бежать,
спасаться бегством
избйгвам, -аш, -ах, несв. избегать, сторо-
ниться; избегать, уклоняться; избегать,
воздерживаться; избегать, спасаться
извАдя, -иш; -их, св., см. изваждам
извйждам, -аш; -ах, несв. вынимать, доста-
вать; удалять, вырывать /зуб/\ выка-
лывать, выбивать; получать /документ,
билет и т. п./; мат. вычитать
извАйвам, -аш; -ах, несв. ваять
извАям, -Аяш; -Аях, св., см. извайвам
изведкъж неожиданно, внезапно, вдруг;
сразу; разом, одновременно
извёстен, -стна, -стно, -стни известный,
знакомый; известный, знаменитый; из-
вестный, определенный, некоторый
извёстие, -то; -ия известие, сообщение,
весть; извещение, уведомление
извёстио известно
извёстност, -сттА известность
извйвам, -аш; -ах, несв. извивать, изги-
бать; поворачивать /о дороге/; разг.
выжимать 1белье/
извйвка, -та; -и изгиб, извилина; поворот
/дороги/
извйкам, -аш; -ах, св., см. извиквам
извйквам, -аш; -ах, несв. вскрикивать;
выкрикивать, говорить громко;
вызывать, звать; прен. вызывать /в па-
мяти/
извиий се, -йш се; -йх се, св., см. извииявам
се
извиийвам се, -аш се; -ах се, несв. изви-
няться
извйрам, -аш; -ах, несв. вытекать; выте-
кать, брать начало /о реке/; прен. литься
извисён, -а, -о, -и находящийся на
большой высоте
извисй се, -йш се; -йх се, св., см. извисявам
се
извисйвам се, -аш се; -ах се, несв. подни-
маться высоко /о солнце и т. п/
извйя, -йеш; -йх, св., см. извивам
йзвод, -а, -ът; -и вывод, заключение
йзвор, -а, -ът; -и источник, родник, ключ,
извоювам, -аш; -ах, св. отвоевать, завое-
вать
изврА, -ёш; -йх, св., см. извирам
извъи вне, за; сверх
извървй, -йш; -йх, св., см. извървявам
извървйвам, -аш; -ях, несв. проходить;
объезжать, исхаживать
извърша, -иш; -их, св., см. извършвам
извършвам, -аш; -ах, несв. делать, выпол-
нять, совершать
изгйрям, -яш; -ях, несв. сгорать; сгорать,
погибать от засухи; загорать, сгорать
/на солнце/
изгйрям, -яш; -ах, несв. сжигать; обжига i ь
/руку и т. п./
изгАсвам, -аш; -ах, несв. гасить, тушить
изгйсвам, -аш; -ах, несв. угасать, потухать;
прен. угасать, умирать
изгАсна, -еш; -ах, св., см. изгасвам
изгасй, -йш; -йх, св см. изгасявам
изгасйвам, -аш; -ах, несв. гасить, тушить
изглАдя, -иш; -их, св., см. изглаждам
изглАждам, -аш; -ах, несв. гладить, утю-
жить; разглаживать, выравнивать, за-
глаживать, приглаживать; прен. сгла-
живать, улаживать /отношения и т. п./;
прен. совершенствовать, сглаживать
/стиль и т. п./
йзглед, -а, -ът; -и вид, пейзаж, панорама;
мн. прен. виды, надежды, перспективы;
мн. прогноз /погоды/
изглёждам, -аш; -ах, несв. выглядеть,
иметь вид
изговАрям, -яш; -ях, несв. произносить,
выговаривать; говорить
изговдря, -иш; -их, св., см. изговарям
изгдивам, -аш; -ах, несв. выгонять, прого-
нять, изгонять; прен. прогонять
изгдня, -иш; -их, св., см. изгонвам
изгорй, -йш; -йх, св., см. изгарям
изградй, -йш; -йх, св., см. изграждам
изгрАждам, -аш; -ах, несв. строить, воз-
двигать; прен. строить, создавать, сози-
дать
изгрАждаие, -то строительство, сооруже-
ние, постройка; прен. построение, соз-
дание, образование /чего-либо/
изгрёя, -ёеш; -йх, св., см. изгрявам
изгрйвам, -аш; -ах, несв. всходить /о небес-
ных светилах/; прен. рождаться, возни-
кать, появляться
изгубвам, -аш; -ах, несв. терять; терять,
терпеть убыток, ущерб, проигрывать;
прен. терять, лишаться /кого-либо/; те-
рять, тратить попусту; прен. сбиваться
/с дороги/, терять luantw
изгубвам се, -аш се; -ах се, несв. сбиваться
/с дороги/; теряться, пропадать, исче-
зать /вдали/
ил убя /се/, -йш /се/; -их /се/, св., см. изгуб-
вам /се/
изгьрмй, -йш, -йх, св., см. изгьрмявам
изгърмйвам, -аш, -ах, несв. стрелять; гре-
меть, громыхать; расходовать /патро-
ны, снаряды/
издАвам, -аш; -ах, несв. издавать, испу-
скать /крик/; выставлять, вытягивать
вперед; издавать, испускать /запах/;
выдавать, обнаруживать /волнение и
т. п./; выдавать, предавать
издАвам, -аш; -ах, несв. издавать, выпу-
скать, печатать; издавать, обнародо-
вать; издавать, /документ/
издАм, -дадёш, -дАдох, св., см. издавам
436
издание, -то; -ия издание
пдйгам, -аш; -ах, несв. поднимать; стро-
ить, воздвигать, возводить; прен.
выдвигать /кого-либо/; прен. повышать,
улучшать; прен. выдвигать, провозгла-
шать; мат. возводить в степень
издйгам се, -аш се; -ах се подниматься;
возвышаться, выделяться своей высо-
той; прен. выдвигаться /по работе/;
прен. повышаться, улучшаться
издйгане, -то поднятие; возведение;
выдвижение; повышение, улучшение;
выдвижение, провозглашение; мат.
возведение в степень
издйгна /се/; -еш /се/; -ах /се/, св. см. изди-
гам /се/
нздйрвам, -аш; -ах, несв. разыскивать, оты-
скивать; исследовать, изучать
издйря, -иш; -нх, св., см. издирвам
издой, -йш, -йх, св., см. издоявам
издойвам, -аш; -ах, несв. выдаивать
издйлан, -а, -о, -и вытесанный из камня,
дерева
изигрйвам, -аш; -ах, несв. играть /до кон-
ца/; танцевать, отплясывать /до конца/;
прен. разг, обманывать
изигрйя, -йеш; -йх, св., см. изигравам
изйскан, -а, -о, -и изысканный, утончен-
ный, изящный
изйскам, -аш; -ах, св., см. изисквам
изйсквам, -аш; -ах, несв. требовать, про-
сить; требовать, обязывать /к чему-ли-
бо/
изйскване, -то; -ия требование
изкйжа /се/, -еш /се/; -зах /се/, св., см. из-
казвам /се/
изказвам, -аш; -ах, несв. высказывать;
выражать; нзкйзвам благодйрност выр
жать благодарность
изкйзвам се, -аш се; -ах се, несв. выска-
зываться, выступать
изказваие, -то; -ия высказывание, выступ-
ление; выражение /какого-либо чувства/
изкйрам, -аш; -ах, св., см. изкарвам
изкйрвам, -аш; -ах, несв. выгонять /скот/;
разг, зарабатывать, выручать, до-
бывать
изкйрвам, -аш; -ах, несв. хватать
изкйча, -йш; -йх, св., см. изкачвам
изкйчвам, -аш; -ах, несв. поднимать; под-
ниматься, взбираться
изключа, -иш; -их, св., см. изключвам
изключвам, -аш; -ах, несв. исключать, из-
гонять; выключать; исключать, остав-
лять в стороне, не принимать во внима-
ние
изключйтелен, -лна, -лно, -лни исключи-
тельный
изключйтелно исключительно, чрезвычай-
но; исключительно, только, лишь
изкрйскам, -аш; -ах, св., см. изкрясквам
изкрясквам, -аш; -ах, несв. вскрикивать,
кричать; восклицать
платам, -аш; -ах, несв. выставлять, рас-
кладывать /товар и т. п./; выставлять,
подставлять / солнцу /; подвергать /опас-
ности/; излагать /мысли/; прен. компро-
метировать, ставить в неудобное поло-
жение
излйгам се, -аш се; -ах се, несв. подвер-
гаться /опасности), компрометировать
себя, попадать в неловкое положение
йзлетник, -а, -ът; -ци экскурсант, турист
плетя, -йш; -ях, св., см. излитам
излйзам, -аш; -ах, не св. выходить; выхо-
дить, уходить; выходить /куда-либо/,
оказываться /где-либо/; выходить, появ-
ляться; выходить, уходить, переставать
заниматься /чем-либо/; выходить из пе-
чати; выступать, высказываться; выхо-
дить, становиться, побеждать; выхо-
дить /из берегов/
излйзаие, -то; -ия выход
излйтам, -аш; -ах, несв. вылетать, взле-
тать, подниматься в воздух; испа-
ряться, улетучиваться
излйшно излишне
излджа /се/, -иш /се/; -нх /се/, св., см. изла-
гам /се/
излджба, -та; -и выставка
излджбен, -а, -о, -и выставочный
изложен, -а, -о, -и выставленный, показан-
ный
изложение, -то; -ия изложение
изложение, -то; -ия выставка: расположе-
ние, местоположение
излйза, -лёзеш; -лйзох, св., см. излизам
изменение, -то; -ия изменение
измйвам, -аш; -ах, несв. мьпь. вымывать,
умывать; прен. смывать, искупать
измйна, -еш; -ах, св., см. изминавам
изминйвам, -аш; -ах, несв. проходить /оп-
ределенное расстояние/; проходить, ис-
текать /о сроке/; прошивать, прострачи-
вать /на машинке/
измйрам, -аш; -ах, несв. вымирать, поги-
бать
измйсля, -иш; -их, св., см. измислям
измйслям, -яш; -ях, несв. придумывать, со-
чинять; измышлять, выдумывать; изо-
бретать
измйя, -йеш; -йх, св., см. измивам
изморён, -а, -о, -и усталый, утомленный
изморй се, -йш се; -йх се, св., см. изморявам
се
изморйвам се, -аш се; -ах се, несв. уставать,
утомляться
измрй, -ёш; -йх, св., см. измирам
измъчеи, -а, -о, -и измученный
изменй, -йш, -йх, св., см. изменям
437
измёням, -яш, -ях, несв. менять, изменять
изнАсям, -яш; -ях, несв. выносить; выво-
зить, экспортировать; выступать пуб-
лично
изненАда, -та; -и неожиданность; удивле-
ние
изненАдам /се/, -аш /се/; -ах /се/, св., см.
изненадвам /се/
изненАдвам, -аш; -ах, несв. удивлять, пора-
жать, делать сюрприз, заставать
врасплох
изненАдвам се, -аш се; -ах се, несв. удив-
ляться, поражаться (чему-либо!
изнесА, -ёш; изнёсох, св., см. изнасям
изобличА, -Аш; -йх, св., см. изобличавам
изобличАвам, -аш; -ах, несв. изобличать,
разоблачать, уличать
изобразй, -йш; -йх, св., см. изобразявам
изобразйвам, -аш; -ах, несв. изображать,
представлять в художественной форме;
изображать, воспроизводить
издбщо вообще, в общем, в целом; в об-
щих чертах, в общем
изостАвам, -аш; -ах, несв. отставать
изостАване, -то отставание
изостАвя, -иш; -их, св., см. изоставям
изостАвям, -яш; -ях, несв. оставлять, поки-
дать, бросать на произвол судьбы; бро-
сать, забрасывать, запускать, переста-
вать заниматься
изостАна, -еш; -ах, св., см. изоставам
изпйвам, -аш; -ах, несв. выпивать [все, до
кониа/
изпйсвам, -аш; -ах, несв. исписывать;
выписывать [газеты, журналы)', выпи-
сывать /из больницы!
изпйт, -а, -о, -и испитой
йзпит, -а, -ът; -и экзамен
изпитАние, -то; -ия испытание
изпйтам, -аш; -ах, св., см. изпитвам
изпйтвам, -аш; -ах, несв. испытывать,
чувствовать
изпйтвам, -аш; -ах, несв. испытывать, про-
верять, опробовать; экзаменовать
изпйша, -еш; -пйсах, св., см. нзписвам
изпйя, -йеш; -пйх, св., см. изпивам
изплАшен, -а, -о, -и испуганный, напуган-
ный
изповйдам, -аш; -ах, св., см. изповядвам
изповйдвам, -аш; -ах, несв. исповедовать
)какую-либо религию!', църк. исповедо-
вать / кого-либо!
изпдд из-под
изпдлз/у/вам, -аш; -ах, несв. использовать
изпрАвя /се, -иш /се/; -их /се/, св., см. из-
правям /се/
изпрАвям, -яш; -ях, несв. выпрямлять, сла-
вить вертикально; поднимать; прен. ис-
правлять / ошибку)
изпрАвям се, -яш се; -ях се, несв. выпрям-
ляться, вставать, подниматься; появ-
ляться, возникать
изпрАтя, -иш; -их, св., см. изпращам
изпращам, -аш; -ах, несв. посылать, от-
правлять !кого-либо!’, отправлять, по-
сылать /что-либо!’, провожать
изпращАч, -а, -ът; -и провожающий; от-
правитель
изпращй, -йш, -ях, св., см. изпращявам
изпращйвам, -аш; -ах, несв. неожиданно
издавать треск, треснуть; потрескивать
изпревАрвам, -аш; -ах, несв. обгонять, опе-
режать
изпревАря, -иш; -их, св., см. изпреварвам
изпрёча се, -иш се; -их се, св., см. изпречвам
се
изпрёчвам се, -аш се; -ах се, несв. стано-
виться на пути; появляться неожиданно
нзпрдбвам, -аш; -ах, несв. и св. пробор
вать/испробовать, испытывать/ис-.
пытать; примерять/примерить /одеж-
ду!
изпускам, -аш; -ах, несв. ронять, выпу-,
скать !из рук/; пропускать /поезд и
т. п./; прен. пропускать, упускать
изпусна, -еш; -ах, св., см. изпускам
изпуша, -иш; -их, св., см. изпушвйм
изпушвам, -аш; -ах, несв. выкуривать
изпълвам, -аш; -ах, несв. наполнять, запол-
нять, занимать целиком; прен. напол-
нять, преисполнять !каким-либо
чувством)
изпълнёние, -то; -ия выполнение, исполне-
ние, осуществление; исполнение
изпълнйтел, -я/т/; -и исполнитель
изпълня, -иш; -их, св., см. изпълнявам и и>
пълвам
изпълнявам, -аш; -ах, несв. выполнять, ис-
полнять, осуществлять; исполнять
!роль и т. п./
нзравня, -йш, -йх, св., см. изравнявам
изравиявам, -аш; -ах, несв. выравнивать,
подравнивать; уравнивать
изражёние, -то; -ия / = израз/ выражение,
высказывание, оборот речи; выраже-
ние !лица и т. п./
йзразен, -зна, -зно, -зни выразительный
изразйтел, -я/т/; -и выразитель
изразителност, -сттА выразитЛьность
изразя, -йш; -йх, св., см. изразявам
изразявам, -аш; -ах, несв. выражать, отра-
жать, передавать; выражать, выска-
зывать, излагать; выражать, обозна-
чав /в каких-либо мерах!
изразйтелно выразительно
ифаствам, -аш; -ах, несв. вырастать, уве-
личиваться; вырастать, становиться
выше; вырастать, проводить детство
изревА, -ёш; -Ах, св., см. изревавам
438
изревйвам, -аш; -ах, несв. издавать /внезап-
но/ сильный рев
изрёжа, -еш; изрйзах, св., см. изрязвам
изрекй, изречёт; нзрёкох, св., см. изрнчам
изречённе, -то; -ия предложение
изрйчам, -аш; -ах, несв. изрекать, произно-
сить
изрязвам, -аш; -ах, несв. вырезать
изслёдвам, -аш, -ах, несв. и св. из-
учать/изучить, исследовать
изслёдване, -то; -ия исследование, изуче-
ние; исследование, научный труд
изследовйтелски, -а, -о, -и исследова-
тельский
изсъхвам, -аш; -ах, несв. высыхать, стано-
виться сухим; пересыхать, высыхать /о
реке и т. п./; засохнуть /о растении/;
прен. иссохнуть, высохнуть, ослабеть
изсъхна, -еш; -ах, св., см. изсъхвам
изтекё, -течёш; -тёкох, св., см. изтичам
изтйкам, -аш; -ах, св., см. изтиквам
нзтйквам, -аш; -ах, несв. выталкивать
изтйчам, -аш; -ах, несв. вытекать, выли-,
ваться; вытекать, брать начало /о реке
и т. п./; прен. истекать, проходить /с '
времени/
изтйчам, -аш; -ах, св., см. изтичвам
изтйчвам, -аш; -ах, несв. выбегать; пробе-
гать
йзток, -а, -ът восток
йзточен, -чна, -чно, -чин восточный
йзточно к востоку, в восточном направле-.
НИИ
изтъквам, -аш; -ах, не св. подчеркивать, от-
мечать
изтькна, -еш; -ах, св., см. изтъквам
изтькнат, -а, -о, -и выдающийся, видный
изуча, -иш; -их,, св., см. изучавам
изучавам, -аш; -ах; несв. изучать, исследо-
вать; изучать, внимательно наблюдать
изхврьквам, -аш; -ах, несв. вылетать,
выпархивать; прен. вылетать, выскаки-
вать
изхврькна, -еш; -ах, св., см. изхврьквам
изхвърля, -иш; -их, св., см. изхвърлям
изхвърлям, -яш; -ях, несв. выбрасывать,
выкидывать; прен. выбрасывать, ис-
ключать, изымать; прен. выбрасывать,
выгонять
йзход, -а, -ът; -и выход; исход
изчёзвам, -аш; -ах, несв. исчезать,
скрываться из виду; исчезать, переста-
вать существовать
изчёзна, -еш; -ах, св., см. изчезвам
изйждам, -аш; -ах, несв. съедать, поедать;
прен. проедать, расходовать, тратить;
прен. разг, глотать, пропускать звуки
или буквы
изям, изядёш; изйдох, св., см. изяждам
изяснй, -йш; -йх, св., см. изяснявам
изяснйвам, -аш; -ах, несв. выяснять,
разъяснять, объяснять, пояснять
икдна, -та; -и икона
икономйст, -а, -ът; -и экономист
икономйческн, -а, -о, -и экономический
или или, либо; или, то есть
йма /е, сыцествува/ безл. несв. есть, имеет-
ся
ймам, -аш; -ах, несв. име1ь
име. -то; именй имя
император, -а, -ът; -и император
имущество, -то; -а имущество
индивидуален, -лна, -лно, -лни индиви-
дуальный
индиго, -то; -гй копировальная бумага, ко-
пирка; индиго /краска/
ииженёр, -а, -ът; -и инженер
институт, -а, -ът; -и институт
интензйвеи, -вна, -вно, -вни интенсивный,
напряженный, усиленный
интерёс, -а, -ът; -и интерес
интерёсен, -сна, -сно, -снн интересный
ннтересувам се, -аш се; -ах се, несв. интере-
соваться /чем-либо/
интймност, -сттй интимность
информация, -та; -ни информация
информйрам, -аш; -ах, несв. и св. информи-
ровать
йскам, -аш; -ах, несв. хотеть, желать; про-
сить; разг, хотеть жениться, хотеть
выйти замуж; требовать
искрй, -та; -й искра
йскрен, -а, -о, -и искренний
исполйн, -а, -ът; -и исполин
йстннски, -а, -о, -и подлинный, настоящий;
подлинный, истинный, верный
истбрийца у мал. ост., -та; -и историйка
исторйк, -а, -ът; -ци историк; преподава-
тель истории
историография, -та; -ни историография
исторйчески, -а, -о, -и исторический
исторйчка, -та; -и историк /о женщине/;
преподавательница истории
история, -та история
Й
йощ разг. см. още
К
кйбел, -а, -ът; -и кабель
кабинёт, -а, -ът; -и кабинет
кабинётен, -тна, -тио, -тни кабинетный
кавйл, -а, -ът; -и кавал /род свирели/
кйжа, -еш; -зах, св., см. казвам
казйк, -а, -ът; -ци казак
казйрма. -та; -и казарма
кйзвам, -аш; /•*** несв. говорить; сооб-
щать, рассказывать
439
кйзвам се, -аш се; -ах се, несв. зваться, на-
зываться, именоваться
как нареч. как, каким образом; как, в ка-
ком положении, в каком состоянии;
как, почему
как съюз как; как, почему
как частица как
какво въпр. мест, что
каквд нареч. что, почему
каквд съюз что
каквд межд. что, как
кйкто нареч. как
кйкто съюз как
какъв, каквд, каквд, какви какой, каков;
мест. опр. какой
кйлен, кйлна, кйлно, кйлнм грязный; гряз-
ный, непристойный
калолечёние, -то грязелечение
калдферски, -а, -о, -и калоферский /от на-
звания города Калофер/
калпйк, -а, -ът; -ци колпак, меховая шапка
камбйна, -та; -и колокол
кймен/ен/, -нна, -нно, -нни каменный, сде-
ланный из камня; прен. каменный, жес-
токий
камндн, -а, -ът; -н грузовик, грузовой ав-
томобиль
кймък, -а, -ът; кймъни камень
кймъче, -то; -та камешек
камъш, -а, -ът камыш
канарй, -та; -й утес, скала
кандидйт, -а, -ът; -и кандидат; разг, жених,
ухажер
кандидйтст/ву/вам, -аш; -ах, несв. участ-
вовать в конкурсе /при поступлении ку-
да-нибудь/
кандидйтстудёнтски, -а, -о, -и приемный,
вступительный
канак, -а, -ът; -ци крышка; ставень /окна/;
капот /автомобиля/
кйпка, -та; -и капля
кйрам, -аш; -ах, несв. гнать, подгонять; за-
ставлять, принуждать; возить/везти;
ехать, кататься /на чем-либо/; водить,
управлять /чем-либо/; разг, учиться;
разг, продолжаться; разг, выдерживать;
идти /о возрасте/
карйран, -а, -о, -и клетчатый, в клетку
карта, -та; -н карта; билет, удостоверение;
карта /игральная/, проездной билет,
путёвка
картина, -та; -и картина
картинка, -та; -и картинка
картинно картинно
картинка, -та; -и карточка; открытка
картдн, -а, -ът; -и картон; формуляр, кар-
точка /из картотеки/
картдф, -а, -ът; -и картофелина; мн. карто-
фель
каруца, -та; -н телега, повозка
кйса, -та; -и касса; ящик /для товара1: ра-
ма, коробка /двери/
каталдг, -а, -ът; -зи каталог
катастрдфа, -та; -и катастрофа
категдрия, -та; -ни категория; спорт, кате-
гория, вес
кат/д/ как; как, в качестве /кого-либо/; так
как, потому что; как, когда; если, раз
като че ли как будто
катун, -а, -ът; -и цыганский табор
катуря, -иш; -их, св., см. катурям н катур-
вам
катурвам, -аш; -ах, несв. разг, опроки-
дывать, перевертывать
катурям, -яш; -ях, несв. см. катурвам
кафе, -то; -та кофе
кафйв, -а, -о, -и коричневый, кофейный /о
цвете/
кахърен, -рна, -рно, -рни разг, опечален-
ный, озабоченный, обеспокоенный
кйцам, -аш; -ах, несв. садиться, призем-
ляться
кйцвам, -аш; -ах, несв. садиться, призем-
ляться /время от времени/; находиться,
располагаться на высоком месте /о се-
ле/
кйцна, -еш; -ах, св., см. кацвам
кача, -йш; -йх, св., см. качвам
качвам, -аш; -ах, несв. поднимать; класть,
ставить /наверх/; сажать /в трамвай и
т.п./
кйша, -та; -н каша /кушанье/; прен. каша,
путаница, неразбериха
квадрйт, -а, -ът; -и квадрат, клетка; мат.
квадрат
квадрйтен, -тна, -тно, -тни квадратный
квартал, -а, -ът; -н квартал, район
квартйра, -та; -и квартира
кей, кёя/т/; кёнове причал, пристань, пирс
керймика, -та керамика
керймичен, -чна, -чно, -чни керамический
кестенйв, -а, -о, -н каштановый /цвет/
кибрйт, -а, -ът; -и спички
килйя, -та; -йи камера /тюремная/; келья
килогрйм, -а, -ът; -и килограмм
кнломётър, -а, -ът; -три километр
кйно, -то; кина кино, кинотеатр; кино, ки-
нокартина, кинофильм; кино, кинема-
тография
кнносалдн, -а, -ът; -и кинозал
кипя, -йш; -ях, несв. кипеть; прен. кипеть,
клокотать; прен. кипеть, бурно прояв-.
ляться; бродить /о вине/ •
кйрилица, -та кириллица /одна из двух аз-
бук старославянского языка/
кйсело мляко кислое молоко, вид про-
стокваши
кйтка, -та; -и букет
кйтка, -та; -и кисть /руки/
кйфла, -та; -и булка, булочка
клада, -та; -и дрова /сложенные для кост-
ра/; костер /для сожжения осужден-
ного/
440
клАденче, -то; -та родник, ключ
клас, -А, -ът; -овё класс /учеников/; класс,
классная комната; бот. класс, разряд
клАса, -та; -и полит, класс
класирам се, -аш се; -Арах се, несв. и св.
занимать/занять место /в соревнова-
ниях/
клевета, -та; -й клевета
клёкна, -еш; -ах, св., см. клякам
клётва, -та; -и клятва; проклятие
клётвен, -а, -о, -и клятвенный
клёчка, -та; -и щепка, лучинка
клёчица, -та; -и щепочка, лучинка
клон, -а, -ът; -ове ветка, ветвь; отрасль;
отдел, отделение, филиал /учреждения!
клуб, -а, -ът; -ове клуб
клъввам, -аш; -ах, несв. клевать, покле-
вывать* /время от времени/', прен. жа-
лить /словами/
клъвна, -еш; -ах, св., см. клъввам
клюмнал, -а, -о, -и повесивший голову,
нос
ключ, -а, -ът; -ове ключ; ел. выключатель;
муз. ключ; прен. ключ, отгадка
клякам, -аш; -ах, несв. присаживаться на
корточки; садиться на задние лапы
кнйга, -та; -и книга
книгопечАтане, -то книгопечатание
книгохранйлище, -то; -ща книгохранилище
кннжАр, -я/т/; -н продавец в книжном ма-
газине; владелец книжного магазина
книжАрница, -та; -и книжный магазин; пис-
чебумажный магазин /канцтовары/
книжен, -жна, -жно, -жни книжный; бумаж-
ный; книжный, отвлеченный; книжный
/о стиле и т. п./
книжка, -та; -и книжка; книжка /доку-
мент/; бумажка; книжка, номер /жур-
: нала/
кнйжнина, -та литература, письменность
книждвен, -вна, -вно, -вни литературный
книждвник, -а, -ът; -ци литератор
ковА, -ёш; -Ах, несв. ковать; подковывать;
прен. ковать, создавать
кован, -а, -о, -и кованый; кованый, подко-
ванный; кованый, обитый железом
ковАрно коварно
кога когда
когАто когда
кджа, -та; -и кожа /человека, животного/',
кожа /сырье/', мех, шкура; кожура, кожа
1 /плодов/
кожАр, -я/т/; -и скорняк; кожевник; мехов-
щик
кджен, -а, -о, -и кожаный; меховой
кджен, -жна, -жно, -жни кожный
кджица, -та; -и кожица, пленка, шкурка
кожух, -а, -ът; -си тулуп, кожух: дубленка
козА, -та; -и коза
кдзи, -я, -е, -и козий
кдка-кдла, кдка-кдлата; кдка-кдли кока-
кола
коктёйл, -а, -ът; -и коктейль
колА, -та; -й автомобиль, машина; те пега,
воз, повозка
колАн, -а, -ът; -и. ремень, пояс
колбас, - а, -ът; -и и колбАса, -та: -и колбас-
ные изделия, колбаса
колёга, -та; и коллега
колёжка, -та; -и коллега /о женщине/
колело, -то; -лА колесо; разг, велосипед;
прен. колесо
колёт, -а, -ът; -и посылка
колйба, -та; -и шалаш; хижина
кдлко мест. въпр. сколько
колко нареч. как
кдлкото мест, относ, сколько
кдлкото нареч. как. насколько, чем
коловоз, -а, -ът; -и жп. путь: колея
колона, -та; -и колонна
колоса, юн, -лна, -лно, -лни колоссальный
коляно, -то; коленё и колена колено
командировка, -та; -и командировка
комбинАт, -а, -ът; -и комбинат
комёдия, -та; -ни комедия; разг, комедия,
смешной случай
коментАр, -а, -ът; -и комментарий
комйн, -а, -ът; -и дымовая труба, дымоход
комисАр, -я/т/; -и комиссар
комйсия, -та; -ни комиссия
комитёт, -а, -ът; -и комитет
комнтётски, -а, -о, -и комитетский
компАс, -а, -ът; -и компас
комплёкс, -а, -ът; -и комплекс; жилой
район, микрорайон
комуна, -та; -и коммуна
комунйзъм, -зма, -змът коммунизм
комунистйчески, -а. -о, -и коммунистиче-
ский
кон, кдня/т/; конё конь, лошадь
конАк, -а, -ът; -ци ост. постоялый двор;
ост. пристанище на ночлег; ист. рези-
денция турецкого правителя
конгрёс, -а, -ът; -и съезд, конгресс
кондуктор, -а, -ът; -и кондуктор /на
транспорте/; проводник /в спальном ва-
гоне/
конкурс, -а, -ът; -н конкурс
кднннк, -а, -ът; -ци всадник
консултАция, -та; -ни консультация
контрдлен, -лна, -лно, -лни контрольный;
контрдлно /упражнение/ контрольная
работа
контролйрам, -аш; -ах, несв. и св. контро-
лировать/проконтролировать
конфёкция, -та готовое платье
конферёнция, -та; -ин конференция
конфитюр, -а, -ът; -и джем, конфитюр
концёрт, -а, -ът; -и концерт
коняк, -а, -ът; -ци коньяк
441
кооператйвен, -вна, -вно, -вни кооператив-
ный
копа, -та; -й копна
копйч, -а, -ът; -и землекоп; забойщик
копйч, -а, -ът; -и кирка
копйя, -Аеш; -ах, несв. копать, рыть; ко-
пать, выкапывать; окапывать, окучи-
вать
коприна, -та шелк
копрйнен, -а, -о, -и шелковый; прен. шелко-
вый, шелковистый
кора, -та; -и кора /дерева/; кожура, кожи-
ца, корка: корка; раскатанный лист
теста
кдраб, -а, -ът; -и корабль, судно
кдрен, -а, -ът; -и корень; прен. корень, на-
чало, происхождение
кдренен, -нна, -нно, -нни коренной, основ-
ной; коренной, существенный; грам.
корневой
кориддр, -а, -ът; -и коридор
коей, -та; -й волосы
коей, -та; -й с.-с. коса
коей, -та; -й коса /песчаная!
коет, коеттй; кбети кость
коспЪм, -а, -ът; -и костюм
кдсъм, -а, -ът; кдеми волос
котйк, -а, -ът; -ци кот
кдте, -то; -ета котенок
кдтка, -та; -и кошка
котлё, -то; -та ведерко, ведерочко, коте-
лок
котловинй, -та; -й котловина
кдшер, -а, -ът; -и улей
кдшница, -та; -и корзина, корзинка /плете-
ная, с ручкой!
кдшче, -то; -та корзинка /для мусора)
крйва, -та; -и корова
крйеи, крййна, крййно, крййни крайний, ко-
нечный, отдаленный; крайний, пре-
дельный; крайний, чрезвычайный
крйжба, -та; -и кража, воровство
край, -я/т/; крйища конец; конец, оконча-
ние, завершение; прен. конец /жизни/,
смерть; край, область
крайбрёжен, -жна, -жно, -жни прибрежный
крайбрежие, -то; -ия побережье
крак, -й; -ът; -й нога; ножка /у мебели!
крал, -я/т/; -ё король
краейвец, -а, -ът; -вцн красавец
краейв, -а, -о, -и красивый
красотй, -та; -й красота; мн. красивые мес-
та
крйетавица, -та; -и огурец
крйтък, -тка, -тко, -тки короткий; корот-
кий, краткий, непродолжительный;
краткий, сокращенный
крйчка, -та; -и шаг
крйчол, -а, -ът; -и штанина
крёмък, -а, -ъг, -ци кремень
крёпостен, -стна, -стно, -стни крепостой
крёпостен, -стна, -стно, -стни ист. крепост-
ной
крепй, -йш; -йх, несв. поддерживать, под-
пирать; прен. поддерживать, оказывать
помощь
креелд, -то; -^й кресло
крив, -Я, -о, -и кривой, косой; кривой, не-
правильный; виновный, виноватый;
разг, ошибочный, неправильный
криволйча, -иш; -их, несв. виться, изви-
ваться /о реке, дороге/
криволйца, -та; -и извилина, кривая линия
крилд, -то; крилё и крилй крыло
крилцё, -то; -цй крылышко
крйпта, -та; -и подземная церковь, подзе-
мелье; подземное помещение под алта-
рем храма для сохранения мощей
крия, крйеш; крих, несв. прятать,
скрывать; скрывать, держать в тайне
крия се, крйеш се; крих се, несв. прятаться,
скрываться; прен. заключаться, крыться
/в чем-либо/
круша, -та; -и груша /дерево и плод/
кръв, -тй кровь
кръвен, -вна, -вно, -вни кровяной; кровный
крьгъл, -гла, -гло, -гли круглый; прен.
круглый, приблизительный; прен. круг-/
лый, окончательный, полный
крьждк, -а, -ът; -ци кружок
крьждчник, -а, -ът; -ци член кружка, круж-
ковец
кръст, -а, -ът; -ове крест; прен. крест, ис-
пытания, страдания
кръетник, -а, -ът; -ци крестный отец; кум
куб, -а, -ът; -ове куб
кубё, -то; -та купол; свод /здания с купо-
лообразной крышей/
кубче, -то; -та кубик
кукла, -та; -и кукла
куклен, -а, -о, -и кукольный
култура, -та культура; культура, знания,
образованность
културен, -рна, -рно, -рии культурный
купа, -та; -и миска; кубок /награда/
купё, -то; -та купе
куполен, -лна, -лно, -лни купольный;
имеющий купол, с куполом
купувам, -аш; -ах, несв. покупать
купувйч, -а, -ът; -и покупатель
купя, -иш; -их, св., см. купувам
курдрт, -а, -ът; -и курорт
курдртен, -тна, -тио, -тни курортный
курс, -а, -ът; -ове курс, направление дви-
жения
курс, -а, -ът; -ове курс /обучения); курс
/лекционный/
курс, -а, -ът фин. курс
курсйст, -а, -ът; -и курсант, слушатель
курсов; студент /какого-либо курса/
442
куршум, -а, -ът; -и пуля
кутйя, -та, -йн коробка; ящик
куфар, -а, -ът; -и чемодан
кухня, -та; -н кухня; кухня, кушанья, стол
къдё нареч. куда; где
къдё съюз куда; где
къдрав, -а, -о, -я кудрявый, курчавый,
вьющийся
къкря, -еш; -ах, несв. булькать, кипеть /на
маленьком огне/
кълвй, -ёш; -йх, несв. клевать; прен. разг.
зубрить
към к, в; около, возле; около, под
кънкй, -те коньки
къпя се, -еш се; -ах се, несв. купаться,
мыться
кървав, -а,. -о, - кровавый, окровавлен-
ный; кровавый, кровопролитный
къс, -а, -о, -и короткий; краткий
къс, -а, -ът; -ове кусок
късам, -аш; -ах, несв. рвать, разрывать;
рвать, изнашивать; рвать, срывать;
прен. причинять душевную боль
късно поздно
кътннк, -а, -ът; -цн коренной зуб
к1ща, -та; -и дом; прен. дом, семья^ хо-
зяйство; вкъщи домой; дома
кйнец, -а, -ът; -ци труба /дымовая/
кюфтё, -то; -та котлета /рубленая/
кятйпнн, -а, ;ът; от китап, китаб ост. —
книга, писание — писарь, писец
Л
лаборатдрия, -та; -ни лаборатория
лавйна, -та; -я лавина
лйвров, -а, -о, -я лавровый
лйгер, -а, -ът; -и лагерь
лйгерняк, -а, -ът; -ци лагерник /человек,
живущий в лагере/
лйзя, -иш; -их, несв. лазить, ползать/полз-
ти; лезть вверх, карабкаться вверх
лак, -а, -ът; -ове лак
лалё, -то; -та тюльпан
лймпа, -та; -и лампа
ламтённе, -то; -ия сильное желание, стрем-
ление /к чему-либо/
лйскав, -а, -о, -и ласковый; благосклон-
ный; лестный
лаурейт, -а, -ът; -и лауреат
лев, -а, -ът; -ове лев /денежная единица в
Болгарии/
легёнда, -та; -и легенда
легёнда, -та; -я легенда /условные обозна-
чения и пояснения на карте и т. п./
легендйрен, -рна, -рно, -рни легендарный
леглд, -то; -й постель; кровать; полка /в
вагоне/
лёгна, -еш; -ах, св., см. лягам
легдвище, -то; -ща логовище, логово, бер-
лога
лед, -й, -ът, -овё лед
-лёден, -а, -о, -я ледяной; ледяной, очень
холодный
лежй, -йш; -йх, несв. лежать; сидеть /в
тюрьме/
лёйка, -та; -и лейка
лек, -а, -ът; -ове лекарство, лечебное
средство
лек, -а, -о, -и легкий; легкий, тонкий, про-
зрачный; легкий, не обильный /о еде/;
легкий, простой, несложный; легкий,
слабый, незначительный; легкий, по-
кладистый, уживчивый
лёкар, -я/т/; -и врач, доктор
тёкарка, -та; -и врач, доктор /о женщине/
1ёкарскя, -а, -о, -и врачебный
лекйрство, -то; -а лекарство
лековйт, -а, -о, -и целебный, целительный
лекувам, -аш; -ах, несв. лечить
лёкция, -та; -ни лекция
лёля, -та; -и тетя, тетка /сестра отца или
матери/; разг, тетя /обращение к более
взрослой женщине/
лен, -а, -ът лен
ленйво лениво
лёнта, -та; >-н лента
лепйло, -то; -лй клей
лёсен, -сна, -сно, -енн легкий, нетрудный
лёсно легко, просто
лётва, -та; -я планка, рейка
лёте летом
лётен, лйтиа, лйтно, лётни летний
летйще, -то; -ща аэропорт; аэродром
летувам, -аш; -ах, несв. проводить лето,
отдыхать летом
летй, -йш; -йх, несв. лететь/летать; прен.
лететь, мчаться; прен. лететь, пролететь
/о времени/
лечёние, -то; -ия лечение
ли частица ли
ля съюз ли... ли. или... или
лйбе -то; -та разг.. любимый, любимая
ливйда, -та; -и луг
лик, -й, -ът; -ове лик, лицо; изображение,
портрет; прен. образ, духовный облик
лйлия, -та; -ни лилия
лимдн, -а, -ът; -я лимон /дерево и плод/
линия, -та; -ни линия
лйпов, -а, -о, -и липовый
липовйна, -та липовые дрова
лйпсвам, -аш; -ах, несв. пропадать, исче-
зать; недоставать, не хватать
лйрика, -та лирика
лист, -а, -ът, -ове лист; лепесток
лист, -а, -ът; -ове я лнетй лист /бумаги и
т. п./; лист /раскатанного теста/
пистйк, -а, -ът листва
листёц, -а, -ът; лнетовцё ост. листик, лис-
юк /растения/
литература. -1а; -и литература
443
литературеи, -рна, -рно, -рни литературный
литьр, -а, -ът; лйтри литр
лице, -то; -цй лицо; фасад {дома{\ мат.
площадь; в лицёто на в лице {кого-либо!
лича, -йш; -ах, несв. быть видимым, замет-
ным; выделяться
лйчен, -чна, -чно, -чни личный
лишение, -то; -ия лишение
лов, -й, -ът охота; добыча /на охоте/
лдвен, -вна, -вно, -вни охотничий
ловёц, -а, -ът; -вцй охотник
ловя, -йш; -йх, несв. ловить, хватать; охо-
титься; ловить рыбу
лддка, -та; -и лодка
лодкйр, -/я/т; -и лодочник
лозй, -та; -и виноградная лоза; виноград
лдзе, -то; лозя виноградник
лознйца, -та; -и вьющийся виноград
лош, -а, -о, -и плохой, дурной, злой; пло-
хой, недоброкачественный; плохой,
дурной, безнравственный; плохой, дур-
ной, внушающий опасения; плохой, тя-
желый, неприятный; плохой /о погоде)
лук, -а, -ът лук
лукедзен, -зна, -зно, -зни роскошный, ши-
карный
лулй, -та, -й курительная трубка
лумвам, -аш; -ах, несв. вспыхивать, начи-
нать пылать
лумна, -еш; -ах, св., см. лумвам
луна, -та; -й луна
лупа, -та; -и лупа
лъв, -й, -ът; -ове лев {животное!
лъжа, -еш; лъгах, несв. врать, лгать, обма-
нывать
лъжй, -та; -й ложь, обман
лъжёц, -а, -ът; лъжцй лжец, лгун
лъжйца, -та; -и ложка
лъч, -й, -ът; лъчй луч
льос, -а, -ът лёсс
любезен, -зна, -зно, -зни любезный, учти-
вый
любймец, -а, -ът; -мци любимец, любим-
чик
любйтел, -/я/т -и; любитель, ценитель;
любитель, не профессионал
любдв, -тй любовь
любопйтно любопытно
любопйтство, -то любопытство
любувам се, -аш се; -ах се, несв. любо-
ваться, восхищаться
люде хора
люлёя, -ёеш; люлях несв. качать, раскачи-
вать; покачивать
люлка, -та; -и люлька, колыбель; качели;
гамак
л юл як, -а, -ът; -ци сирень
лют, -а, -о, -и крепкий, острый /на вкус{\
едкий {дым и т. п./; чютый {мопоз и
т. п./; прен. лютый, жестокий, свирепый
ляв, -а, -о, лёви левый
лигам, -аш; -ах несв. ложиться
лястовица, -та; -и ласточка
лястовиче, -то; -та птенец ласточки
лястовичка, -та; -и ласточка
лято, -то; летй лето
М
магазйн, -а, -ът; -и магазин
магйре, -то; -та осел; козлы
магдандз, -а, -ът петрушка
магистрйла, -та; -и магистраль
магйчески, -а, -о, -и магический
магйя, -та; -йи магия, колдовство; прен.
магия, очарование; прен. чудо, непонят-
ное явление
мазнйк, -а, -ът; -ци подхалим
май как будто, пожалуй; вероятно
мййка, -та; -и мать
мййчин, -а, -о, -и материнский; прен. род-
ной
мййчица, -та; -и матушка
мййцн сн ост. дат. п. от мййка си своей
матери
мак, -а, -ът; мйкове мак
макйр, макйр че хотя, хотя бы
максимйлен, -лна, -лно, -лни макси-
мальный, предельный
мйлко мало, немного
мйлък, -лка, -лко, -лки маленький {по ве-
личине!’, маленький, малочисленный;
небольшой, непродолжительный; ма-
ленький /по возрасту!
мйма мама
манастйр, -а, -ът; -и монастырь
мйрка, -та; -и марка
марш, -а, -ът; мйршове марш
маршрут, -а, -ът; -и маршрут
мйса, -та; -и масса, вещество; масса, мно-
жество; мн. массы, широкие слои насе-
ления
маейв, -а, -ът; -и массив
мйсло, -то; -й масло
мйсов, -а, -о, -и массовый
математйк, -а, -ът; -ци математик
математйчески, -а, -о, -и математический
матемйтика, -та математика
матернйл, -а, -ът; -и материал, вещество,
сырье; материал, данные, источники
матёрия, -та материя; материя, ткань;
учебный материал
мйхам, -аш; -ах, несв. махать; махать, по-
давать знак
мйхам, -аш; -ах, несв. убирать, переме-
щать, отстранять
мйхвам, -аш; -ах, несв. махать; подавать
знак, махать (время от времени!
444
махвам, -аш; -ах, несв. убирать, отстра-
нять, перемещать
мАхна, -еш; -ах, св., см. махвам
мач, -а, -ът; мАчове матч
мАчкам, -аш; -ах, несв. мять, давить; мять,
сминать; комкать; прен. угнетать, при-
теснять
мАчта, -та; -и мачта
машйна, -та; -и машина
машинйст, -а, -ът; -и машинист
машинопйска, -та; -и машинистка
мАбел, -и мебель
мед, -тА Iметалл! медь
медАл, -а, -ът; -и медаль
медйк, -а, -ът; -ци медик; студент по меди-
цине
медйчка, -та; -и медик /о женщине!', сту-
дентка по медицине
меднцйна, -та медицина
между между
междугрАдски, -а, -о, -и междугородный
международен, -дна, -дно, -дни междуна-
родный
междуучйлпцен, -щна, -щно, -щни меж-
школьный, существующий, установлен-
ный между школами
мек, -а, -о, -и мягкий; мягкий, легко под-
дающийся обработке; мягкий, снисхо-
дительный; мягкий, теплый; прен. мяг-
кий, нежный, приятный; прен. мягкий,
добрый, кроткий
мелддия, -та; -ни мелодия
мешЬ, -то; -та меню
мАря, -иш; -их, несв. мерить, измерять; ве-
шать, взвешивать
месАрница, -та; -я мясной магазин
мАсец, -а, -ът; -н месяц
мАсец, -а, -ът луна, месяц
месд, -то; -А мясо; мякоть )плода!
местожйтелство, -то местожительство
месторАбота, -та место работы
месторождение, -то место рождения
метАл, -а, -ът; -и металл
металносйв, -а, -о, -и стальной /о цвете!
метедр, -а, -ът; -и метеор
метод, -а, -ът; -и метод
меч, -а, -ът; мечове меч
мечка, -та; -и медведь; прен. медведь, неу-
клюжий человек
миг, -А, -ът; мйгове миг
мил, -а, -о, -и милый, приятный, симпа-
тичный; милый, дорогой, любимый
милиционер, -а, -ът; -и милиционер
мйлно ласково, нежно
мйлост, -сттА; -и милость
мйля, -та; -и миля
минАвам, -аш; -ах, несв. проходить/проез-
жать мимо; переходить, пересекать;
проходить/проезжать !определенное
расстояние)', идти, вести jo дороге), про-
текать /о реке)', проходить (о боли и
т. п./; проходить, проникать (о жидкос-
ти и т. п./; переходить /на другую рабо-
ту/’, разг, проходить {учебный мате-
риал)', считаться, слыть
мйна, -еш; -ах, св., см. мннавам
мйнал, -а, -о, -и прошлый, прошедший
мйнало, -то прошлое, минувшее
мннерАлен, -лна, -лно, -лни минеральный
мннувАч, -а, -ът; -и прохожий
мйнус минус
минута, -та; -н минута
мир, -А, -ът мир; спокойствие, тишина;
мир, согласие
мйрен, -рна, -рно, -рни мирный; мирный,
тихий, спокойный; мирный, миролюби-
вый
мйрнс, -а, -ът запах
мироздАние, -то; -ня мироздание, вселен-
ная
мйсля, -иш; -их, несв. думать, обдумывать,
размышлять; думать, считать, пола-
гать; думать, намереваться; думать, за-
ботиться, беспокоиться
мйсъл, -тА; мйсли мысль
мйтинг, -а, -ът; -и митинг
митйчески, -а, -о, -и мифический
мйя, мйеш; мих, несв. мыть
млад, -а, -о, -и молодой
младёж , -ът молодой человек, юноша;
-тА, молодежь
младёжкн, -а, -о, -и молодой, юношеский,
молодежный
младннй, -те молодость, молодые годы
млАдост, -сттА молодость
млекАр, -/я/т; -и продавец молока
млекАрница, -та; -и молочный магазин,
молочная
млъквам, -аш; -ах, несв. умолкать, пере-
ставать говорить; смолкать, переста-
вать звучать
млъкна, -еш; -ах; св., см. млъквам
мляко, -то; млекА молоко
мнение, -то; -ия мнение
много много; значительно
многобрден, -дина, -дйно, -дйни многочис-
ленный
многострадАлен, -лна, -лно, -лни много-
страдальный
мнджество, -то множество; толпа
мнознна много; многие
могйла, -та; -и могила; курган; брАтска
могйла братская могила
могьщ, -а, -о, -и могучий, мощный; могу-
чий, могущественный
модёл, -а, -ът; -и модель !образец!’, модель
/уменьшенный размер)’, модель /в живо-
писи и т. п./
моден, -дна, -дно, -дни модный
445
модёрен, -рна, -рно, -рнн модный; совре-
менный
мдже бн может быть, вероятно
мозАйка, -та; -и мозаика; вид i ладко! о по-
крытия для коридоров, ванных комнат,
уборных и т. п. из камешков и цемента
мдкро мокро
мдкър, -кра, -кро, -кри мокрый
молбА, -та; -н просьба; заявление, проше-
ние
молйв, -а, -ът; -и карандаш
молйтва, -та; -н молитва
мдля, -иш; -их, несв. просить
мдля се, -иш се; -их се, несв. просить, обра-
щаться с просьбой; молиться
момА, -та, -А девушка
момёнт, -а, -ът; -и момент, миг; момент,
этап; момент, обстоятельство, положе-
ние
момйче, -то; -та девочка; девушка
момйченце, -то; -та девочка Iмаленькая)
момчё, -то; -Ата мальчик; молодой чело-
век, парень
момчёнце, -то; -та мальчуган
мдмък, -а, -ът; момцй молодой человек,
парень
монАх, -а, -ът; -си монах
монтйрам, -аш; -ах, несв. и св. монтиро-
вать/смонтировать, собирать/собрать
монтьдр, -а, -ът; -и монтер; монтажник,
сборщик
монумёнт, -а, -ът; -и монумент
мдрав, -а, -ът; -и баклажан
морАлен, -лна, -лно, -лни моральный;
высоконравственный; моральный, ду-
ховный
морё, -то; -та море
мдрков, -а, -ът; -и морковь
мдрски, -а, -о, -и морской
мост, -а, -ът; мостдве мост; мост )протез)
мдстче, -то; -та мостик
мотдр, -а, -ът; -и мотор; разг, мотоцикл
моторйст, -а, -ът; -и моторист
мощ, -тА мощь, сила
мра, мреш; мрях, несв. умирать
мраз, -а, -ът мороз
мрак, -а, -ът мрак; прен. мрак, безотрад-
ность, безнадежность
мрАмор, -а, -ът; -и мрамор
мрАморен, -рна, -рио, -рин мраморный
мрАчен, -чна, -чно; -чни мрачный; прен.
мрачный, угрюмый
мрАчно мрачно
мрёжа, -та; -и сеть 1рыболовная/; сетка
Iсумка)', сетка /для волос/; сеть /желез-
нодорожная и т. п./; сеть )предприятий)
мръква се, несв. смеркается
мръкне се; мръкна се, св., см. мръква се
мръщя се; мръщих се, несв. морщиться,
хмуриться
музёен, -ёйна, -ёйно, -ёйни музейный
музёй, -ёя/т/; -ён музей
музнка, -та музыка
музнкАлен, -лна, -лно, -лни музыкальный
музнкАнт, -а, -ът; -и музыкант
мускетАр, -я/т/; -н мушкетер
мустАк, -а, -ът; -ци ус
мухА, -та; -й муха
мъглА, -та; -й туман, мгла
мъдър, -дра, -дро, -дри мудрый
мъж, -А, -ът; -ё мужчина; муж, супруг
мъжкн, -а, -о, -и мужской
мъка, -та; -и мука, страдание, мучение
мълчА, -йш; -Ах, не св. молчать; молчать,
хранить тайну; молчать, терпеть
мьлчАние, -то; -ня молчание; прен. молча-
ние, тишина
мъртъв, -тва, -тво, -тви мертвый; прён.
мертвый, безжизненный; прен. мерт-
вый. бесполезный
мърчннА ост. темнота, мрак
мъченйк, -а, -ът; -ци мученик
мъчно ми е мне жаль
мйрка, -та; мёрки мера; мерка, размер; ме-
рило, критерий: мера, преднамеренное
действие
мйсто, -то; местА место, местонахождение;
место, местность; место, должность;
место, предел, граница; место, часть,
отрывок; место )груза)
Н
на частица на, возьми, вот
на предлог на, в
наблнжА, -йш; -йх, св., см. наблнжавам
наблнжАвам, -аш; -ах, несв. приближаться
подходить близко; приближаться /с
времени)
наблйзо близко, поблизости, вблизи
наблюдАвам, -аш; -ах, несв. наблюдать;
наблюдать, изучать, исследовать
наблюдённе, -то; -ия наблюдение; наблю-
дение, опыт
набъбвам, -аш; -ах, несв. набухать, разбу-
хать; пухнуть, вздуваться
на.бъбна, -еш; -ах, св., см. набъбвам
набързо наскоро, наспех
наведА, -ведёт; -вёдох, св., см. навеждам
навёждам, -аш; -ах, несв. наклонять, наги-
бать, опускать; прен. наводить, натал-
кивать
навечёрвам се, -аш се; -ах се, несв. заканчи-
вать ужинать; наедаться досыта за ужи-
ном
навечёрям се, -яш се; -ях се, св., см. наве
червам се
навёя, -ёеш; -ях, св., см. навявам
навйвам, -аш; -ах, несв. навивать, нама
тывать; заводить )механизм)
446
навйрам, -аш; -ах, несв. совать, всовывать,
втискивать
навйрам се, -аш се; -ах се, несв. совазься,
лезть, вмешиваться; втискиваться
иавйя, -йеш; -йх, св., см. навивам
навлйзам, -аш; -ах, несв. входить; вклю-
чаться /в общественную жизнь и т. п./;
вступать
навлйза, навлёзеш, навлйзох, св., см. на-
влнзам
наврй се, -ёш се; -ях се, св., см. наварам
/се/
наврёме вовремя
навсйкъде всюду, повсюду, везде
навън снаружи, на улице, на дворе; нару-
жу, на улицу; вон
навърша, -иш; -их, св., см. навършвам
навършвам, -аш; -ах, несв. достигать /оп-
ределенного возраста!
иавйвам, -аш; -ах, несв. навевать /о ветре!
нагласй, -йш; -йх, св. см. нагласам н нагла-
сявам
нагласйвам, -аш; -ах н наглАсям, -яш; -ях,
несв. подготовлять, приготовлять, на-
лаживать; прилаживать, пригонять; на-
ряжать
наговАрям, -яш; -ях, несв. говорить, выска-
зывать !многое!', уговаривать, подгова-
ривать
наговдря, -иш; -их, св., см. наговарям
наградй, -йш; -йх, св., см. награждавам
награждАвам, -аш; -ах, несв. награждать;
премировать
над над; больше, выше, свыше, сверх
надвёсен, -а, -о, -и нависший
надвйснал, -а, -о, -н нависший
надгрдбен, -бна, -бно, -бни надгробный, на-
могильный; надгробный, погре-
бальный
наддумам, -аш; -ах, св., см. наддумвам
иаддумвам, -аш; -ах, несв. переговаривать
/ кого-либо)
надёжда, -та; -и надежда
надйгам се, -аш се; -ах се, несв. приподни-
маться; подниматься; вставать; подни-
маться, возвышаться
наднгна се, -еш се; -ах се, св., см. надйгам
се
надминйвам, -аш; -ах, несв. перегонять,
опережать; превосходить
надмйна, -еш; -ах, св., см. надминавам
иадндрмен, -а, -о, -и выполненный, произ-
веденный сверх нормы
наддлу вниз
нАдпис, -а, -ът; -и надпись
надпйсвам, -аш; -Ах, несв. надписывать;
приписывать /лишнее)
надпйша, -еш; -пйсах, св., см. надпйсвам
надплАнов, -а, -о, -н надплановый
надпревАрвам, -аш; -ах несв. перегонять,
обгонять, опережать
надпревАрвам се, -аш се; -ах се, несв. состя-
заться, соревноваться
надпревАря /се/, -иш /се/; -нх /се, св., см.
надпреварвам /се/
надйвам се, -аш се; -ах се, несв. надеяться
нАем, *а, -ът; -и сумма, уплачиваемая за
наем; наем
наёма, -еш; наёх, св., см. наемам
наёмам, -аш; -ах, несв. нанимать, снимать;
нанимать, брать на работу
назАд назад, обратно
назначА, -йш; -йх, св., см. назначавам
назначАвам, -аш; -ах, несв. назначать /на
какую-либо должность!; назначать, оп-
ределять 1срок1
назначёние, -то; -ия назначение /на служ-
бу/; назначение {документ!
наизуст наизусть; разг, наобум
найспша действительно, я гамом деле,
вправду
най самый
най-вёче больше всего, особенно, чаще
всего
наЙ-напрёд прежде всего; впереди всех
ай-пдсле наконец, в конце концов
накАжа, -еш; -зах, св., см. наказвам
накАзвам, -аш; -ах, несв. наказывать
наквАсен, -а, -о, -и смоченный, намочен-
ный
наклони, -йш; -их, св. см. наклонявам и нм-
кланям
наклАням,-яш; -ях, несв. наклонять
наклонявам, -аш^-ах, несв. наклонять
накрАя в конце, под конец
накъдё куда, в какую сторону
налАгам, -аш; -ах, несв. налагать, обла-
гать; прикладывать
налАгам се, -аш се; -ах се, несв. утвер-
ждаться, упрочиваться, становиться из-
вестным; навязывать, заставлять
налАга се несв. становиться необходимым
налетй, -йш; -ях, св., см. налнтам
налёя, -ёеш; -ях, св., см. наливам
налй ведь; ли, не правда ли, не так ли
налйвам, -аш; -ах, несв. наливать, напол-
нять
налнтам, -аш; -ах, несв. налетать, напа-
дать; налетать; наталкиваться /на что-
либо/; налетать, обрушиваться /о буре
и т. п./
налджа, -иш; -их, св., см. налагам
налягане, -то давление; крьвно налягане
кровяное давление
иамалй, -йш; -йх, св., см. намалявам
намалявам, -аш; -ах, несв. уменьшать, сок-
ращать, снижать
намёрен, -а, -о, -и найденный
намёря, -иш; -их, св., см. намирам
иамирам, -аш;-ах, несв. находить, отыски-
вать; находить, заставать; прен. нахо-
447
дить, считать, полагать, констатиро-
вать
намйрам се, -аш се; -ах се, несв. нахо-
диться, располагаться; встречаться,
иметь место; находиться, отыски-
ваться; попадать, оказываться
намйсля, -иш; -их, св., см. намислям
намйслям, -яш; -ях, несв. надумывать, за-
думывать, решать
намёкрен, -а, -о, -н намоченный, смочен-
ный
нанйсям, -яш; -ях, несв. наносить, прино-
сить в большом количестве {ветром и
т. п./; наносить, обозначать, отмечать;
прен. наносить, причинять
нанесй, -ёш; -нёсох, св., см. нанасям
наобйдвам се, -аш се; -ах се, св. кончить
обедать; наесться досыта за обедом
надколо кругом, вокруг
напйдам, -аш; -ах, несв. нападать, совер-
шать нападение; нападать, набра-
сываться /на кого-либо/; прен. нападать,
охватывать
нападёние^-то; -ия нападение
напйдна, -еш; -ах, св., см. нападам
напйлвам, -аш; -ах, несв. затапливать
/печь/; натапливать /помещение/; зажи-
гать /в большом количестве/
иапйля, -иш; -их, св., см. напалвам
напёв, -а, -ът; -и напев, мелодия
напечйтам, -аш; -ах, св., см. напечатвам
напечйтвам, -аш; -ах, несв. печатать
напйсвам, -аш; -ах, несв. писать
напйтка, -ia; -и напиток
напйша, -еш; -сах, св., см. напйсвам
напдмня, -иш; -их, св., см. напомням
напдмням, -яш; -ях, несв. напоминать, за-
ставлять вспомнить; напоминать, быть
похожим
направо прямо, напрямик; прен. прямо,
без уверток
напрйвя, -иш; -их, св., см. направим
напрйвям, -яш; -ях, несв. делать, выпол-
нять; делать, изготовлять, произво-
дить; делать, строить; делать, устраи-
вать, организовывать; достигать /опре-
деленного возраста/
напрйзно напрасно, зря
напрёгнатост, -сттй напряженность
напрёд вперед
напрёдничав, -а, -о, -н передовой, прогрес-
сивный
напрёлет будущей весной
напускам, -аш; -ах и напущам, -аш; -ах,
несв. покидать, оставлять, бросать
напусна, -еш; -ах, св., см. напускам н напу-
щам
апьлвам, -аш; -ах, несв. наполнять, запол-
нять; прен. наполнять
шшълно вполне
напълня, -иш; -их, св., см. напълвам
нйпън напор, усилие, напряжение; мн.
схватки
нарйдвам се, -аш се; -ах се, св. нарадо-
ваться
наранён, -а, -о, -и раненый; прен. раненый,
задетый, ущемленный
нарйсна, -еш; -ах, св., см. нараствам
нарйствам, -аш; -ах, несв. вырастать, на-
растать, увеличиваться
нарёд подряд, один за другим; наряду, на-
равне; хорошо, в порядке
нарёд с, вместе, одинаково, при одних и
тех же условиях
нарёдба, -та; -и распоряжение; правило
нарёжа, -еш; -Азах, св., см. нарязвам
нарёждам, -аш; -ах, несв. размещать,
расставлять, ставить в ряд, раскла-
дывать по порядку; прибирать, уби-
рать, приводить в порядок; разг, причи-
тать, плакать /над мертвым/
нарёждам се, -аш се; -ах се, несв. стано-
виться /в строй, очередь/; устраиваться;
обзаводиться
нарёждане, -то; -ия распоряжение
нарйчам, -аш; -ах, несв. называть, давать
имя, название
нарйчам се, -аш се; -ах се, несв. на»
зываться, зваться
нарёд, -а, -ът; -и народ
нарёден, -дна, -дно, -дни народный; народ-
ный, общедоступный
нарушйвам, -аш; -ах, несв. нарушать, пре-
рывать; нарушать, преступать
\ нарйзвам, -аш; -ах, несв. резать, нарезать;
напиливать; нарезать /резьбу/; разг, от-
читывать, ругать
насадй, -йш; -йх, св., см. насаждам
насйждам, -аш; -ах, несв. сажать; засажи-
вать; прен. насаждать, внедрять
населёние, -то население
насёля, -иш; -их, св., см. населявам
населйвам, -аш; -ах, несв. населять
нйсип, -а, -ът; -н насыпь
насёча, -иш; -их, св., см. насочвам
насёчвам, -аш; -ах, несв. направлять; прен.
направлять, наставлять
насёчвам се, -аш се; -ах се, несв. направ-
ляться, отправляться
настйвам, -аш; -ах, несв. наступать /о вре-
мени и т. п./
настала, -еш; -ах, св., см. наставам
настанй, -йш; -йх, св., см. настанявам
настаня се, -йш се; -йх се, св., см. настаня-
вам се
настанйвам, -аш; -ах, несв. помещать, раз-
мещать, устраивать; устраивать /на ра-
боту/
настанйвам се, -аш се; -ах се, несв. устраи-
ваться, располагаться, размешаться;
448
устраиваться, поступать /на работу/
настанАване, -то расположение, устройст-
во, размещение; устройство, поступле-
ние /на работу/
настоятелен, -лна, -лно, -лнн настоя-
тельный, настойчивый; настоятельный,
необходимый
настранА в стороне
настроённе, -то; -ия настроение
настьплёние, -то; -ня наступление
насълзён, -а, -о, -и наполненный слезами
/о глазах/, тронутый до слез
насърчА, -йш; -йх, св., см. насърчавам
насърчАвам, -аш; -ах, несв. поощрять, обо-
дрять
насАдам, -аш; -ах несв. сесть, усесться /о
многих/
натАтък туда, в том направлении; далее,
дальше
натАтыиен, -шна, -шно, -шни дальнейший
нйтиск, -а, -ът натиск
наука, -та; -и наука
науча, -иш; -их, св., см. научавам
научАвам, -аш; -ах, несв. узнавать, полу-
чать сведения; учиться /чему-либо/’, за-
учивать, выучивать
научен, -чна, -чно, -чнн научный
нахлувам, -аш; -ах, несв. врываться, втор-
гаться; вливаться потоком; приливать
нахлуя, -уеш; -ух, св., см. нахлувам
нахрАнвам, -аш; -ах, несв. кормить, на-
кармливать
нахрАня, -иш; -их, св., см. нахранвам
национален, -лна, -лно, -лнн национальный
национАлноосвободйтелен, -лна, -лно, -лни
национально-освободительный
нАция, -та; -ни нация
начАло, -то; -А начало; начало, исходная
точка; начало, основа, источник; нача-
ло, основание, принцип
начёло во главе
нАчнн, -а, -ът; -н способ, образ действия
начукам, -аш; -ах, св., см. начуквам
начуквам, -аш; -ах, несв. забивать, закола-
чивать; дробить, толочь
нашёствне, -то; -ня нашествие
нащрёк начеку, настороже
не не; нет
небё, -то; небесА небо
небёсен, -сна, -сно, -снн небесный; небес-
ный, небесного цвета
небла! одарен, -рна, -рно, -рнн неблаго-
дарный; неблагодарный, не оправды-
вающий затраченных усилий
невероятен, -тна, -тно, -тни невероятный,
неправдоподобный; невероятный, чрез-
вычайный, очень большой
невёрующ, -а, -о, -и ост. невйрващ неве-
рующий
невидим, -а, -о, -и невидимый
невннмАние, -то невнимание, рассеян-
ность; невнимательность, невнимание,
неуважение
невъзможност, -стта невозможность
нёглн ост. ннмА неужели
неголйм, -а, -о, -ёмн небольшой
недалёч/е/ недалеко, близко
недёлен, -лна, -лно, -лни воскресный
недовёлен, -лна, -лно -лни недовольный;
недовольный, выражающий недо-
вольство
недъг, -а, -ът; -зн недуг, болезнь; прен. не-
дуг, недостаток
нееднокрАтно неоднократно
нёжен, -жна, -жно, -жни нежный; нежный,
приятный; нежный, слабый, хрупкий,
изнеженный
нёжност, -сттА; -и нежность
независим, -а, -о, -н независимый
незавйсимост, -сттА независимость
незаёт, -а, -о, -н незанятый, свободный
незёмен, -мна, -мно, -мин неземной, воз-
вышенный
нензбройм, -а, -о, -и неисчислимый
неизменяем, -а, -о, -и неизменяемый
нёка пусть, пускай
неловко неловко
немйлн-недрАги отверженные
нёмощен, -щна, -щио, -щнн немощный
ненадённо неожиданно, внезапно
ненадмйнат, -а, -о, -н непревзойденный
необикновёно необыкновенно, необычно
необходйм, -а, -о, -и необходимый
необяснйм, -а, -о, -и необъяснимый
неотдАвнашен, -шна, -шно, -шин недавний
неотделйм, -а, -о, -и неотделимый
неочАкван, -а, -о, -и неожиданный
непобедйм, -а, -о, -и непобедимый; прен.
непобедимый, неотвратимый
неповторйм, -а, -о, -и неповторимый
неподозйран, -а, -о, -и непредполагаемый,
неподозреваемый
неподражАем, -а, -о, -и неподражаемый
непознАващ, -а, -о, -и незнающий
непознАт, -а, -о, -и незнакомый; незнако-
мый, неизвестный; незнакомый, не ис-
пытанный до сих пор /о чувстве/
непрросйм, -а, -о, -и невыносимый
непосредствено /до/ рядом с, близко до
непостнжйм, -а, -о, -и недостижимый; не-
постижимый
непрАвнлно неправильно
непрекъснат, -а, -о, -и непрерывный
непрекъснато непрерывно, постоянно
непремённо^ непременно
непрестАнен, -ина, -нно, -нни непрестанный
ненрнАтел, -я/т/; -и неприятель, враг; не-
приятель, противник; с.-с вредитель
неразумен, -мна, -мно, -мни неразумный
29
449
нердден, -дна, -дно, -дни неродной
неродАн, -а, -о, -н нерожденный, неродив-
шийся
несполучлйв, -а, -о, -и неудачный
несъмнАн, -а, -о, -и несомненный
несъмнёно несомненно
нетрАен, -Айна, -Айно, -Айни непрочный; не-
долгий, непродолжительный
нетърпелйв, -а, -о, -и нетерпеливый
нетърпелйво нетерпеливо
нетьрпАние, -то нетерпение
нетърпим, -а, -о, -и нестерпимый, невыно-
симый
неузнавАем, -а, -о, -и неузнаваемый
неуловйм, -а, -о, -и неуловимый; прен. неу-
ловимый, едва заметный
неусАтно незаметно
неуспешен, -шна, -шно, -шни неуспешный,
безуспешный
нАщичко кое-что, что-нибудь, что-либо
нАщо, -то; -А вещь, предмет; мн. вещи; не-
что, что-то, кое-что, что-нибудь
нйва, -та; -и поле; нива, хлеба
нйзък, -эка, -зко, -зки низкий, подлый,
бесчестный
нйкак никак, совсем, никоим образом
нйкога никогда
нйкой, -я, -е, -и никакой
нйкъде нигде; никуда
нйско низко
нйсък, -ска, -ско, -скн низкий, невысокий;
низкий, происходящий на небольшой
высоте; низкий /о звуке)', тихий /о голосе
и т. п./; низкий
нито ни
нйшка, -та; -н нить, нитка; прен. нить,
связь
но но
нов, -а, -о, -н новый; новый, недавно по-
явившийся; новый, отличающийся от
прежнего; новый, вновь открытый
новинА, -та; -й новость
новобългарски, -а, -о, -и современный бол-
гарский, относящийся к современной
Болгарии
новоизлйзъл, -зла, -зло, -лАзлн недавно
вышедший из печати
ндвост, -сттА; -и новость, новое явление;
новизна
нджнца, -та; -и ножницы
ндмер, -а, -ът; номерА номер, порядковое
число; номер, размер; номер /в концер-
те/', прен. номер, неожиданный, стран-
ный поступок
номерйрам, -аш; -ах, несв. и св. нумеро-
вать/пронумеровать
ндрма, -та; -и норма, правило; норма
нормАлно нормально
нормйрам, -аш; -ах, несв. и св. нормиро-
вать
носйтел, -я/т/; -и носитель, выразитель;
носитель, обладатель; носитель,
распространитель, разносчик
идея, -иш; -их, несв. носить/нести; носить
постоянно
нощ, нощтА, ндщи ночь
ндщем ночью
ндщен, -щна, -шно, -шни ночной; ночной,
происходящий ночью; ночной, предна-
значенный для использования ночью
нощАс вчера ночью, прошлой ночью; бли-
жайшей ночью
нощувам, -аш; -ах, несв. ночевать
нрав, -а, -ът; -и нрав, характер: мн. нравы,
обычаи
нужда, -та; -и нужда, потребность; мн. за-
просы; нужда, нищета
нужен, -жна, -жно, -жни нужный, необхо-
димый
нужно нужно, необходимо
нюАнс, -а, -ът; -и нюанс, оттенок
нйкак как-нибудь, как-либо, каким-ни-
будь образом
нйкога когда-то; когда-нибудь
нйкой, -я, -е, -и какой-нибудь, какой-либо;
какой-то, некий
нйколко несколько
нйма безл., несв. нет, не имеется
нймам, -аш; -ах, несв. не иметь
О
о предлог о, об; на; за; к
о межд. о
обАдя /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см. обаж-
дам /се/
обАждам, -аш, -ах, несв. сообщать, изве-
щать, уведомлять; предупреждать, да-
вать сигнал; говорить, сообщать, доно-
сить
обАждам се, -аш се; -ах се, несв. извещать,
давать о себе знать /письмом и т. п./;
звонить по телефону; кричать, гово-
рить, подавать реплику; отзываться,
откликаться; предупреждать, говорить;
возобновляться, давать о себе знать /о
болезни/
обАче но. однако
обвйт, -а, -о, -и завернутый; обвитый
обградй, -йш; -йх, св., см. обграждам
обгрАждам, -аш; -ах, несв. окружать со
всех сторон; прен. окружать /вниманием
и т. п./
обгръщам, -аш; -ах несв. обхватывать /ру-
ками/, обнимать; прен. охватывать, оку-
тывать; прен. охватывать /взглядом и
т. п./; прен. охватывать, овладевать /о
чувствах и т. п./
450
обгърна, -еш; -ах, св., см. обгръщам
обед, -а, -ът; -и обяд обед; обеденное вре-
мя, обед; полдень
дбеден, -дна, -дно, -дни обеденный; полу-
денный
обедняй, -йш, -йх, св., см. обедннявам
обедннявам, -аш; -ах, несв. объединять;
объединять, сплачивать
обезсмъртй, -йш; -йх, св., см. обезсмьртя-
вам
обезсмъртявам, -аш; -ах, несв. делать
бессмертным, незабываемым
обёсване, -то; -ня повешение
обещйвам, -аш; -ах, несв. обещать; обе-
щать, предвещать, подавать надежды
обещйнне, -то; -ня обещание
обещйя, -йеш; -йх, св., см. обещавам
обзаведй, -ёш; -вёдох, св., см. обзавеждам
обзавёден, -а, -о, -н обставленный; обору-
дованный
обзавёждам, -аш; -ах, несв. обставлять;
оборудовать
обйдя, -иш; -их, св., см. обнждам
обйдя се, -иш се; -их се, св., см. обнждам се
обйждам, -аш; -ах, несв. обижать
обйждам се, -аш се; -ах се, несв. обижаться
обнкйлям, -яш; -ях, несв. ходить вокруг,
обходить, кружить; обходить, объез-
жать; бродить, скитаться, слоняться;
окружать, огораживать, опоясывать;
прен. обходить, нарушать; прен. обхо-
дить, распространяться /о случаях и
т. п./
обйквам, -аш; -ах, несв. любить, влюб-
ляться
обйкна, -etii; -ах, св., см. обйквам
обикновён, -а, -о, -н обыкновенный,
обычный
обикновёно обыкновенно, обычно
обиколя, -йш, -йх, св., см. обнкалям
обйлен, -лна, -лно, -лни обильный
дбнч, -тй любовь
обйчам, -аш; -ах, несв. любить, иметь
склонность; любить, нуждаться /в чем-
либо)
обладйвам, -аш; -ах, несв. обладать,
иметь; овладевать, охватывать /о
чувствах и т. п./
обладйя, -йеш; -йх, св., см. обладавам
дблак, -а, -ът; -цн облако, туча; облако,
клуб, масса; прен. облако, тень
облает, -сттй; -и область
облачност, -сттй облачность
облекй, -чёш; облякох, св., см. обличам /се/
облеклд, -то; -лй одежда, платье
облйчам, -аш; -ах, несв. одевать; надевать;
прен. облекать
облйчам се, -аш се; -ах се, несв. одеваться,
надевать на себя; одеваться )носить
одежду)
облйчане, -то одевание.
обмйсля, -иш; -их, св., см. обмнелям
обмйслям, -яш; -ях, несв. обдумывать
обмнтяване, -то; -ня обложение пошлиной
обобщйване, -то; -ня обобщение
обогатй, -йщ; -йх, св., см. обогатявам
обогатйвам, -аш; -ах, несв. обогащать, де-
лать богатым; прен. обогащать, делать
более богатым по составу, содержанию
обогатйване, -то; -ння обогащение
обдр, -а, -ът; -н хлев
обрабдтвам, -аш; -ах, несв. обрабатывать,
возделывать; обрабатывать, перераба-
тывать, выделывать; обрабатывать, от-
делывать, шлифовать; прен. обраба-
тывать )кого-либо), воздействовать )на
кого-либо)
обрабдтка, -та; -н обработка, возделыва-
ние; обработка, выделка
обрабдтя, -нш; -их, св., см. обработаны
образ, -а, -ът; -н образ, внешний вид, об-
лик; портрет, изображение
образёц, -а, -ът; -зцй образец
образдван, -а, -о, -н образованный
образовйнне, -то; -ня образование
образувам, -аш; -ах, несв. образовывать,
создавать; образовывать, представлять
собой
образуване, -То; -ня образование, создание
обрйтно обратно, назад; наоборот
обрйша, -еш; -йсах, разг. св. вытереть, об-
тереть, стереть
обръщам, -аш; -ах, несв. поворачивать, по-
вертывать, оборачивать; переворачи-
вать, перевертывать, опрокидывать;
поворачивать, повертывать, менять на-
правление; прен. повертывать, направ-
лять fnpomue кого-либо); выворачивать
наизнанку; перелицовывать
обрыцам се, -аш се; -ах се, несв. поворачи-
ваться, повертываться, оборачиваться;
переворачиваться, перевертываться,
опрокидываться; поворачиваться, по-
вертываться, менять направление; об-
ращаться /к кому-либо)
обсадя, -йш; -йх, св., см. обсаждам
обейждам, -аш; -ах, несв. осаждать, под-
вергать осаде; прен. осаждать /просьба-
ми и т. п./
обейпвам, -аш; -ах, несв. обсыпать;
осыпать; прен. осыпать, засыпать
обейпя, -еш; -ах, св., см. обейпвам
обстойтелство, -то; -а обстоятельство
обсъдя, -иш; -их, св., см. обсъждам
обсъждам, -аш; -ах, несв. обсуждать
обсъждане, -то; -ня обсуждение
обувам, -аш; -ах несв. обувать; надевать
/чулки и т. п./
обувка, -та; -н обувь, ботинок, туфля
обуча, -ниц -их, св., см. обучавам
451
обучАвам, -аш; -ах несв. обучать
обучение, -то обучение
обущАрница, -та; -и сапожная мастерская,
мастерская по ремонту обуви
обуя, обует; обух, св., см. обувам
обхвАна, -еш; -ах, св., см. обхватам
обхвАщам, -аш; -ах, несв. обхватывать, ох-
ватывать, обнимать; охватывать /о пла-
мени/ ; охватывать, окидывать /взгля-
дом/ ; охватывать, овладевать /о чувст-
вах и т. п./
обшйрен, -рна, -рно, -рнн обширный; прен.
обширный, большой по объему, содер-
жанию
общ, -а, -о, -и общий, всеобщий; общий,
весь, совокупный; общий, основной
общежитие, -то; -ия общежитие
обществен, -а, -о, -и общественный; об-
щественный, связанный с жизнью об-
щества; общественный, коллективный,
предназначенный для общего пользова-
ния
обществд, -то; -ва общество
общочовёшки, -а, -о, -и общечеловеческий
общувам, -аш; -ах, несв. общаться
овцА, -та; -й овца
обърквам, -аш; -ах, несв. смешивал ь. пере-
мешивать; путать, спутывать,расстраи-
вать; путать, ошибаться; nyiaib, сби-
вать, смущать /кого-либо/
обърна, -еш; -ах, св., см. обрыцам
обърна се, -еш се; -ах се, св., см. обрыцам
се
обърсвам, -аш; -ах, несв. вытирать, обти-
рать, стирать
обърша, -еш; -сах, св., см. обърсвам
обява, -та; -и объявление
обявя, -йш; -йх, св., см. обявявам
обявя се, -йш се; -их се, св., см. обявявам
се
обявйвам, -аш; -ах, несв. объявлять, со-
общать; объявлять, провозглашать
обявявам се, -аш се; -ах се, несв. высту-
пать, ополчаться /против кого-либо/
обядвам, -аш; -ах, несв. обедать
обяснение, -то; -ня объяснение, разъясне-
ние; объяснение, оправдание; объясне-
ние, признание
обясня, -йш; -йх, св., см. обяснявам
обяснявам, -аш; -ах, несв. объяснять, пояс-
нять; объясняй», истолковывать
объркам, -аш; -ах, св., см. обърквам
овчар, -я/т/; -и чабан, пастух !овечьего
стада/
овчи, овча, двче, двчи овечий; сделанный
из овчины, овчинный
овъглён, -а, -о, -н обуглившийся
огладнёя, -ееш; -йх, св., см. огладнявам
огладнявам, -аш; -ах, несв. становиться го-
лодным
огледАло, -то; -лА зеркало
оглёдам /се/, -аш /се/; -ах/се/, срв., см. ог-
леждам и оглеждам се
оглёждам, -аш; -ах, несв. осматривать, ог-
лядывать
оглёждам се, -аш се; -ах се, несв. осматри-
ваться, оглядываться, озираться; смот-
реться /в зеркало и т. п./
огиедншащ, -а, -о, -и огнедышащий
огнёц, -а, -ът; -н огонек
огнйще, -то; -ща очаг, пожарище, пепели-
ще; прен. дом, очаг; прен. очаг
огрАда, -та; -и ограда, изгородь, частокол,
забор
оградён, -а, -о, -и огороженный; окружен-
ный /чем-либо/
огрёя, -ёеш; -ях, св., см. огрявам
огрдмен, -мна, -мно, -мни огромный
огрйвам, -аш; -ах, несв. освещать, озарять;
прен. освещать /улыбкой/
огъвам, -аш; -ах, несв. сгибать, гнуть
дгън, -я/т/; огньдве огонь, пламя; костер;
огонь, свет; разг, жар, повышенная тем-
пература; воен, огонь; прен. огонь,
страстность, пыл
огьна. -еш; -ах, св., см. огъвам
одёжда, -та; -н облачение /священника/
ожнвён, -а, -о, -и оживленный, возбужден-
ный; оживленный, полный движения
ожнвёно оживленно
ожнвёя /се/, -ёеш /се/; -ях /се/, св., см. ожн-
вявам /се
ожнвявам, -аш; -ах, несв. оживать, воскре-
сать, возвращаться к жизни; прен. ожи-
вать, воскресать; прен. оживать, воскре-
сать /в памяти/; оживлять, делать бо-
лее живым, веселым
ожнвявам се, -аш се; -ах се, несв. ожив-
ляться, становиться более живым, весе-
лым
оздравёя, -ёеш; -вях, св., см. оздравявам
оздравявам, -аш; -ах, несв. выздоравли-
вать; заживать /о ране/
ознаменувам, -аш; -ах, несв. и св. ознаме-
новывать/ознаменовать
означА, -йш; -их, св., см. означавам
означАвам, -аш; -ах, несв. обозначать, от-
мечать; означать, выражать
озовА се, -ёш се; -Ах се, св., см. озовавам се
озовАвам се, -аш се; -ах се, несв. ока-
зываться /где-либо/., попадать /куда-ли-
бо/
окАжа /се/, -еш /се/; -зах /се/, св., см. оказ-
вам /се/
окАзвам, -аш; -ах, несв. оказывать
окАзвам се, -аш се; -ах се, несв. ока-
зываться /где-либо/, попадать /куда-ли-
бо/; оказываться, быть налицо; ока-
зываться, становиться /кем-либо/
океАн, -а, -ът; -н океан
452
океански, -а, -о, -н океанский; океаниче-
ский
окд, -то; очи глаз
окдлен, -лна, -лно, -лни окольный, сосед-
ний
дколо вокруг; около, возле; около, при-
близительно; около, вокруг, в связи
околчест, -а, -о, -и круглый, округлый
окончателен, -лна, -лно, -лни оконча-
тельный
окрйлям, -яш; -ях, несв. окрылять, вооду-
шевлять
окръжен, -жна, -жно, -жни окружной
окуражй, -йш; -их, св., см. окуражавам
окуражйвам, -аш; -ах, несв. ободрять, при-
давать смелости, мужества
длно, -то подсолнечное масло
омрйза, -та ненависть
он^й разг, оновй то
опйзване, -то охрана
опаковка, -та; -и упаковка !действие/; упа-
ковка, упаковочный материал
опйсен, -сна, -сно, -снн опасный
опйсност, -сттй; -и опасность
опекй, -чёш; -пёкох, св., см. опнчам
бпера, -та; -и опера
оперй, -ёш; опрйх, св., см. опирам
дперен, -рна, -рно, -рни оперный
опетнён, -а, -о, -и опозоренный, запятнан-
ный
опирам, -аш, -ах, несв. стирать, высти-
рывать 1много белья)
опирам, -аш; -ах, несв. прислонять, опи-
рать, упираться, опираться
опйсвам, -аш; -ах, несв. описывать; опи-
сывать, составлять опись; описывать,
перемещаться
длит, -а, -ът; -и опыт; опыт, эксперимент;
попытка
опйтам се, -аш се; -ах се, св., см. опитвам
се
опитвам се, -аш се; -ах се, несв. пытаться
опитомя, -йш; -йх, св., см. опитомявам
опитомявам, -аш; -ах, несв. приручать,
одомашнивать
опйша, -еш; -сах, св., см. опйсвам
опйчам, -аш; -ах, несв. печь, выпекать;
разг, приобретать навык /в чем-либо/,
овладевать
опияня, -йш; -йх, св., см. опиянявам
опиянявам, -аш; -ах, несв. опьянять, очаро-
вывать
оплйквам, -аш; -ах, несв. оплакивать
оплйквам, -аш; -ах, несв. ополаскивать,
полоскать
оплаквам се, -аш се; -ах се, несв. жало-
ваться
оплйквам се, -аш се; -ах се, несв. ополаски-
ваться, обливать себя водой
оплйкване, -то; -ия жалоба; оплакивание,
причитание
оплйча /се/, -еш /се/; -ках /се/, св., см. оп-
лаквам /се/
оплйскан, -а, -о, -и облитый, залитый, за-
брызганный
оправдйвам, -аш; -ах, несв. оправдывать;
оправдывать, быть достойным
оправдан, -йеш; -йх, св., см. оправдавам
опрйвен, -а, -о, -и приведенный в порядок;
разг, поправившийся, пополневший
опрйвя, -иш; -их, св., см. оправям
опрйвям, -яш; -ях, несв. поправлять, при-
водить в порядок; исправлять, чинить;
указывать /дорогу!', исправлять /кого-
либо)
определён, -а, -о, -и определенный, точно
установленный, назначенный; опреде-
ленный, известный; определенный, точ-
ный, ясный
опьлчёнец, -а, -ът; -нцн ополченец
орйч, -а, -ът; -и пахарь
организйтор, -а, -ът; -н организатор
организйторскн, -а, -о, -и организаторский
органнзйрам, -аш; -ах, несв. и св. организо-
вывать/организовать
организйран, -а, -о, -и организованный
орда, -та; -и орда
орел, -а, -ът; орлй орел
орех, -а, -ът; -н греческий орех /плод/;
орех, ореховое дерево
оригинален, -лна. -лно, -лни ориги-
нальный, подлинный; оригинальный,
самобытный; оригинальный, не пере-
водной
орнз, -а, -ът рис
орйсан, -а, -о, -и предопределенный
судьбой
орлдв, -а, -о, -и орлиный
орлдвец, -а, -ът; -вци солдаты Орловского
полка
орнамёнт, -а, -ът; -и орнамент
орьжье ост. см. орьжне
орьжне, -то; -ня оружие; оружие, средство
ос, -тй; дси ось; прен. ось
осй, -та, оси оса
освён кроме
освен товй кроме того
осветя, -йш; -йх, св., см. осветявам
освободйтел, -я/т/; -и освободитель
освободй, -йш; -йх, св., см. освобождавам
освобождйвам, -аш; -ах, несв. освобож-
дать; освобождать, высвобождать; ос-
вобождать, избавлять; освобождать,
снимать, увольнять; освобождать /по-
мещение/; получать вещи /на ж.-д.
станции, в таможне/
освобождйване, -то; -ня освобождение
оснгуря, -йш; -йх, св., см. оснгурявам
оснгурявам, -аш; -ах, несв. обеспечивать
/материально/; обеспечивать, гаранти-
ровать; страховать
ослепён, -а, -о, -и ослепленный
453
осндва, -та; -и основа, основание; основа,
ядро, главная часть; фундамент
основА, -ёш; -Ах, св. см. основавам
основАвам, -аш; -ах, несв. основывать, уч-
реждать; прен. основывать, обосно-
вывать
осндвен, -вна, -вно, -внн основной, лежа-
щий в основе; основной, главный; осно-
вательный
основополджннк, -а, -ът; -ци основополож-
ник
осдбен, -а, -о, -и особенный, необычный;
особый, специальный; особый, особен-
ный, очень большой
осдбено особенно; особо
осдбеност, -сттА; -н особенность
остАвам, -аш; -ах, несв. оставаться, не ухо-
дить, не уезжать; оставаться, сохра-
няться, не исчезать; оставаться (на вто-
рой год/; оставаться, оказываться /в ка-
ком-либо положении)
остАвен, -а, -о, -и оставленный
оставй се откажись от этого
остАвка, -та; -и отставка
остАвя, -нш; -их, св., см. оставим
остАвям, -яш; -ях, несв. оставлять, не
брать с собой; оставлять, отдавать;ос-
тавлять, завещать; оставлять, поки-
дать; оставлять, прекращать
остАна, -еш; -ах, св., см. оставам
остАнки мн. останки, прах; останки, остат-
ки; остатки, объедки
остАям ост. см. оставам
бстров, -а, -ът; -и остров
дстьр, -тра, -тро, -три острый, остроконеч-
ный; острый, наточенный; жесткий; рез-
кий /ветер/; острый, тонкий /слух); ост-
рый, проницательный, пытливый; рез-
кий, неприятный /запах/; острый, язви-
тельный; острый, крайний
осъден, -а, -о, -и осужденный, приговорен-
ный; обреченный
осыцествй, -иш; -йх, св., см. осыцествявам
осыцествйвам, -аш; -ах, несв. осу-
ществлять
от от, из; с; из; от; от, с, в течение; в, из;
с, от
отбелёжа, -иш; -белйзах, св., см. отбеляз-
вам
отбелйзвам, -аш; -ах, несв. отмечать, ста-
вить знак, делать пометку; отмечать,
указывать, подчеркивать
отбивам, -аш; -ах, несв. поворачивать, сво-
рачивать, менять направление; отво-
дить /воду/; отнимать /от груди)’, удер-
живать, вычитать /при выплате денег/;
отбивать, отражать; отбывать
отбйвам се, -аш се; -ах се, несв. поворачи-
вать, сворачивать, менять направление;
отклоняться, уходить в сторону; заво-
рачивать, заходить, заезжать
отбйя, -йеш; -йх, св., см. отбивам
отбйя се, -йеш се; -йх се, св., см. отбивам
се
отблъсквам, -аш; -ах, несв. отталкивать,
отпихивать; отбивать, отражать; прен.
отталкивать, вызывать отвращение
отблъсна, -еш; -ах, св., см. отблъсквам
отбдр, -а, -ът; -и команда
отбдр, -а, -ът; -и отбор
отбрйна, -та; -и оборона; спорт, зашита
отброй, -йш; -йх, св., см. отброявам
отброявам, -аш, -ах несв. отсчитывать
отварям, -яш, -ях несв. открывать, распа-
хивать; открывать, раскрывать, разво-
рачивать; открывать, распечатывать,
вскрывать; открывать, начинать рабо-
ту, деятельность; открывать, вклю-
чать; открывать, создавать, органи-
зовывать; прен. открывать
отворен, -а, -о, -и открытый, раскрытый;
открытый, доступный для посещения;
прен. открытый
отвдря, -иш; -их, св., см. отварям
отвръщам, -аш; -ах, несв. отвечать; отве-
чать, отзываться, откликаться; мстить,
отплачивать
отвсйкъде отовсюду
отвън снаружи, с внешней стороны, извне
отвърна, -еш; -ах, св., см. отвръщам
оттовАрям, -яш; -ях, несв. отвечать; отве-
чать /на письмо/; отвечать /на уроке/;
отвечать, нести ответственность
дтговор, -а, -ът; -и ответ; ответ /на
письмо/; ответ /на уроке/; мат. ответ
/решение задачи/
оттовдрен, -рна, -рно, -рни ответственный,
важный
оттовдрннк, -а, -ът; -ци ответственный, от-
ветственное лицо, староста
отговдрност, -сттА; -и ответственность
отговдря, -иш; -их, св., см. отговарям
отгдре сверху; сверху, поверх; в придачу;
прен. сверху, от вышестоящих инстан-
ций
отдАвна давно; издавна, с давних пор
отдалечА се, -йш се; -йх се, св., см. отдале-
чавам се
отдалечАвам се, -аш се; -ах се, несв. отда-
ляться; удаляться; прен. отдаляться,
становиться чужим
отдел, -а, -ът; -и отдел, раздел, часть; от-
дел, отделение; отдел /журнала/
отделен, -лна, -лно, -лни отдельный, обо-
собленный, самостоятельный; отдель-
ный, некоторый, единичный
отдёлно отдельно
отделй, -йш; -йх, св., см. отделим
отделим, -яш; -ях, несв. отделять, отби-
рать; откладывать /деньги/; отделять,
выделять /часть имущества/; отделять,
454
отграничивать, служить границей;
выделять, уделять (время(г разлучать
дтдих, -а, -ът отдых
отддлу снизу
отечествен, -а, -о, -н отечественный; Оте-
чествен фронт Отечественный фронт
отёчество, -то отечество
дтзнв, -а, -ът; -и отзыв, оценка; отзыв, ре-
зекция
отйвам, -аш; -ах, несв. шли; уезжать,
ехать; идти, вести, иметь направление
(о дороге(\ идти, проходить /о времени!',
разг, идти, уходить, расходоваться; ид-
ти, подходить, быть к лицу
отйвам сн, -аш сн; -ах сн, несв. возвра-
щаться, уходить (домой) проходить jo
времени!', прен. уходить из жизни, уми-
рать; прен. пропадать, погибать
отида /сн/, -еш /сн/, отивам /сн/ см. от-
ивам си
откажа /се/, -еш /се/; -зах /се/, св., см. от-
казвам /се/
откАзвам, -аш; -ах, несв. отказываться; от-
казывать, переставать действовать /о
машине!
откАзвам се, -аш се; -ах се, несв. отка-
зываться, отрекаться
отклонй, -йш; -йх, св., см. отклонявам
отклонйвам, -аш; -ах, несв. отклонять;
прен. отклонять, отвергать; прен. отго-
варивать, удерживать /от чего-либо!
отклйча, -иш; -нх, св., см. отключвам
отключвам, -аш; -ах, несв. открывать, от-
пирать ключом
открйвам, -аш; -ах, несв. открывать, поз-
волять увидеть; открывать, обнаружи-
вать, находить; открывать, раскрывать
! преступление!', открывать, начинать
работу; открывать, раскрывать ]душу'
открйя, -йеш; -йх, св., см. открнвам
откъдА откуда
откърмя, -иш; -их, св., см. откърмям
откърмям, -яш; -ях, несв. откармливать;
прен. вскармливать, воспитывать
отлАгам, -аш; -ах, несв. откладывать
отлетй, -йш; -йх, св., см. от литам
отлйтам, -аш; -ах, несв. отлетать, улетать;
прен. пролетать, быстро проходить /о
времени)
отличА /се/, -йш /се/; -йх /се/, св., см. отлн-
чавам /се/
отличйвам, -аш; -ах, несв. отличать, разли-
чать; отличать, отметить наградой
отличйвам се, -аш се; -ах се, несв. отли-
чаться /от кого-либо)', отличаться, ха-
рактеризоваться (чем-либо!', отли-
чаться, выделяться (чем-либо)
отлджа, -иш; -их, св., см. от лагам
отмалйл, -а, -о, -и ослабевший
отмйна, -еш; -ах, св., см. отмннавам
отминАвам, -аш; -ах, несв. отходить, уда-
ляться; проходить мимо; прен. прохо-
дить /о времени)
отмъщАние, -то; -ия мщение, отмщение
отнАсям, -яш; -ях, несв. относить, уносить;
отвозить, увозить; сносить, уносить
!ветром и т. п./
отнАсям се, -яш се; -ях се, несв. относиться,
проявлять известное отношение; отно-
ситься, иметь отношение; обращаться
(к кому-либо!
отнесй, -Аш; -нёсох, св., см. отнасям /се/
отнйкъде ниоткуда
отндво снова, вновь
отопление, -то; -ня отопление
отпАдам, -аш; -ах, несв. слабеть, ослабе-
вать; выбывать, выходить из состава,
отсеиваться
озпАдна, -еш; -ах, св., см. отпадам
отпечАтък, -а, -ът; -ци отпечаток, след; от-
тиск, отпечаток; оттиск, отпечатанный
текст; прен. отпечаток
отподйре си сзади; после, потом
отпдр, -а, -ът отпор
отпрАде спереди, впереди
дтпуск, -а, -ът; -н и отпуска, -та; -и отпуск
отпускам и отпущам, -аш; -ах, несв. отпу-
скать; опускать; отпускать, ослаблять,
расслаблять; отпускать, удлинять; от-
пускать, отращивать; отпускать, щ -
доставлять
отпуска, -еш; -ах, св., см. отпускам и отпу-
щам
отражение, -то; -ня отражение; отражение,
изображение; отражение, отображение
отразАн, -а, -о, -и отраженный
отразй, -йш, -йх, св., см. отразявам
отразйвам, -аш; -ах отражать; отражать,
давать отражение; отражать, выра-
жать, отображать
отрекй /се/, -чАш /се/; -рАкох /се/, св., см.
отричам /се/
отрйчам, -аш; -ах, несв. отрицать; отка-
зываться (от чего-либо), отвергать
(что-либо)
отрйчам се, -аш се; -ах се, несв. отрекаться,
отказываться
отрдва, -та; -и отрава, яд; прен. яд
отрдвен, -вна, -вно, -вни ядовитый, отрав-
ляющий; прен. ядовитый
отрдвен, -а, -о, -и отравленный, убитый
ядом; прен. отравленный
отрдвен, -а, -о, -и отрытый, откопанный
отрднвам, -аш; -ах, несв. промолвить, об-
ронить
отрдня, -иш; -их, св., см. отронвам
отрйд, -а, -ът; -и отряд
отсАм по эту сторону, на этой стороне
отсегА отныне, с этих пор
отсАдна, -еш; -ах, св., см. отсядам
455
отсёнка и отсйнка, -та; - оттенок
отскубвам, -аш; -ах, несв. вырывать /с кор-
нем/
отскубвам се, -аш се; -ах се, несв.
вырываться; отцепляться
отскубя /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см. от-
скубвам /се/
отсрёща напротив, на той стороне
отстранй, -йш; -йх, св., см. отстранявам
отстранйвам, -аш; -ах, несв. отстранять,
отодвигать; отстранять; устранять
отсъствие, -то; -ия отсутствие
отсъствувам, -аш; -ах, несв. отсутствовать
отсйдам, -аш; -ах, несв. останавливаться /в
гостинице и т. п./
оттАтьк по ту сторону, за
оттук-оттАм и оттуда и отсюда, отовсюду,
и с той и с другой стороны
отчАян, -а, -о, -и отчаявшийся, пришедший
в отчаяние; отчаянный, безрассудно
смелый; заядлый
отьркам се, -аш се; -ах се, св., см. отърк-
вам се
отьрквам се, -аш се; -ах се, несв. тереться
/обо что-либо/’, протереться, выте-
реться, износиться
офмцнАлен, -лна, -лно, -лни официальный,
правительственный; официальный, тор-
жественный; прен. официальный, сухой,
сдержанный
офдрмя, -иш; -их, св., см. оформям
офдрмям, -яш; -ях, несв. оформлять, при-
давать форму; оформлять /документы/
ох ох
охулен, -а, -о, -и охаянный
оцелёя, -ёеш; -йх, св., см. оцелявам
оцелйвам, -аш; -ах, несв. сохраняться в це-
лости; оставаться живым
очардван, -а, -о, -и очарованный
очертАвам, -аш; -ах, несв. очерчивать, чер-
тить; очерчивать, выделять;лрен. очер-
чивать, характеризовать
очертАвам се, -аш се; -ах се, несв. очерчи-
ваться, вырисовываться, выделяться
очертАние, -то; -ня очертание
очертАя /се/, -Аеш /се/; -Ах /се/, св., см.
очертавам /се/
ощастливён, -а, -о, -и осчастливленный
дще еще
П
па съюз и, да
па частица а, да, же, ну
пАдам, -аш; -ах, несв. падать; падать,
выпадать /об осадках/’, выпадать, выва-
ливаться; падать, ниспадать, свисать;
падать, спускаться /о тумане/’, спу-
скаться, наступать /о вечере/', падать,
х понижаться, спускаться /о давлении/’,
падать, приходиться; погибать /в бою/\
прен. падать, ложиться; прен. отпадать,
терять силу, смысл; разг, быть, яв-
ляться /кем-либо/
пАдна, -еш; -ах, св., см. падам
пазАр, -а, -ът; -и рынок, базар; ик. рынок
пазарувам, -аш; -ах, несв. делать покупки
пазаруване, -то; -ня покупки, делать по-
купки
пАзя, -нш; -их, несв. стеречь, охранять; бе-
речь; хранить, сохранять; стеречь, под-
стерегать
пАзя се, -иш се; -их се, несв. беречься
пак снова, опять, еще; разг, все-таки, все
равно; все еще
пакёт, -а, -ът; -и пакет, сверток
палАтка, -та; -и палатка
палтд, -то; -тА пальто; разг, пиджак
пАля, -иш; -их, несв. жечь; поджигать, за-
жигать; топить; зажигать /свет/', жечь,
палить
пАмет, -ттА память
пАметен, -тна, -тно, -тнн памятный; мемо-
риальный
пАметннк, -а, -ът; -ци памятник
памук, -а, -ът; -ци хлопчатник, хлопок; ва-
та
намучен, -чиа, -чно, -чнн хлопковый; хлоп-
чатобумажный
панталди, -а, -ът; -и брюки, штаны
пАпка, -та; -и папка
пАра, -та пар
парахдд, -а, -ът; -и пароход
пАрвам, -аш; -ах, несв. обжигать
парй, -те деньги
парк, -а, -ът; пАркове парк
паркёт, -а, -ът; -и паркет
пАрна, -еш; -ах, св., см. парвам
партйен, -йнна, -ййно, -ййнн партийный
партизАнин, -а, -ът; -и партизан
партнзАнскн, -а, -о, -и партизанский
пАртня, -та; -ни партия
парчё, -то; -ёта кусок; штука; место /бага-
жа/
пАря, -иш; -их, несв. жечь, обжигать; жечь,
драть, щипать /об острой пище/’, прен.
жечь, мучить
пАсшце, -то; -а пастбище
паспдрт, -а, -ът; -и паспорт
пастйр, -а, -ът; -и пастух
патриАрх, -а, -ът; -реи патриарх
патриотйзъм, -зма, -змът патриотизм
патрдн, -а, -ът; -и воен, патрон
патрдн, -а, -ът; -и патрон, покровитель;
шеф; почетный член бригады, носящей
его имя
пАуза, -та; -и пауза
пацнёнт, -а, -ът; -и пациент
пацнёнтка, -та; -и пациентка
певёц, -а, -ът; -вцй певец
педагдг, -а, -ът; -зи педагог
педагдгнка, -та; ки педагогика
456
педагёжка, -та; -и педагог /о женщине!
пёдя, -та; -и пядь
пейзАж, -а, -ът; -и пейзаж
пенка, -та; -и скамейка, лавка
пека, печёш; пёкох, несв. печь, жарить;
греть, греться, загорать; жечь, палить
/о солнце/
пека се, печёш се; пёкох се, несв. печься,
жариться; греться, загорать
пеленА. -та; -нй пелена, пеленка
пенсионёр, -а, -ът; -и пенсионер
пенснонёрка, -та; -кн пенсионерка
пенсионйрам се, -аш се; -ах се, несв. и св.
уходить/уйти на пенсию
пёнсня, -та; -им пенсия
пёпел, -тА пепел, зола
пепелйще, -то;-ща пепелище, пожарище
перА, -ёш; прах, несв. стирать !белье/; об-
стирывать /кого-либо/, стирать /кому-
либо!
перйлеи, -лна, -лно, -лни стиральный
перАлня, -та; -нн стиральная машина
пернёд, -а, -ът; -и период
пернодйчен, -чна, -чно, -чнн периодичный,
периодический
перушнна, -та; -и оперение /птицы/; пух,
перо
пёсен, -тА; -снн песня
песнопдец, -а, -ът; -пёйцн человек, знаю-
щий и хорошо исполняющий много пе-
сен
петвекёвен, -вна, -вно, -вин пятивековой
петднёвен, -вна, -вно, -внн пятидневный
петёл, -а, -ът; -тлй петух
пётльо м., -то; -тльовцн петух, петушок
/герой детских сказок!
петоклАсннк, -а, -ът; -цн пятиклассник
печАт, -а, -ът; -н печать, штемпель
печАт, -а, -ът; -и печать, пресса; печать, пе-
чатание
печАтам, -аш; -ах, несв. печатать; печа-
тать, издавать, публиковать
печатАр, -я/т/; -и печатник, работник пе-
чатного цеха, наборщик
печАтен, -тна, -тно, -тни печатный* типог-
рафский; печатный, отпечатанный
печАтннца, -та; -н типография
печёля, -иш; -нх, несв. зарабатывать; полу-
чать доход, наживаться; выигрывать;
выигрывать, побеждать; прен. выиг-
рывать, извлекать пользу; прен. привле-
кать на свою сторону
пёчка, -та; -и печь, печка
пещерА, -та; -й пещера
пёя, пёеш; пях, несв. петь; прен. петь, вос-
певать
пйене, -то питье; выпивка
пнёса, -та; -и пьеса
пннвам, -аш; -ах, несв. попивать; любить
выпить, выпивать
пййна, -еш; -ах, св., см. пнйвам
пиле, -то; -та цыпленок; птенец
пилён, -а, -ът; -и пилон
пнонёр, -а, -ът; -и пионер
пнонёр, -а, -ът; -и пионер, первооткрыва-
тель
пнонёрскн, -а, -о, -и пионерский
пир, -а, -ът; -ове пир
пнсАлище, -то; -ща письменный стол
пнсАлка, -та; -н ручка /для письма/
пйсане, -то письмо, писание
писАтел, -я/т/; -н писатель
пнсёц, -а, -ът; -сцн писчее перо
пйсмен, -а, -о, -н письменный; письмен-
ный, предназначенный для письма
пйсменост, -сттА; -стн письменность
пнсмё, -то; -мА письмо; письмо, письмен-
ность
писъмцё, -то; -цА письмецо
пита, -та; пнти пита /плоский круглый пше-
ничный хлеб, обычно домашний/; лепеш-
ка; круг сыра; соты
питам, -аш; -ах, несв. спрашивать
пнтка, -та; -и пшеничная лепешка
пйша, -еш; писах, несв. писать; писать, (со-
чинять; писать, сообщать; ставить
оценку
пнщённе, -то; -ия ост. пищене, писк
пнщй, -йш; -йх, несв. пищать; пищать, кри-
чать, плакать
пйя, нйеш; пих, несв. пить; пить, пьянство-
вать, выпивать
пкйн, -а, -о, -и пьяный; прен. пьяный,
опьяненный
плавйлня, -та; -ни плавательный бассейн
плАвам, -аш; -ах несв. плавать; плыть;
плыть, плавать, медленно передви-
гаться в воздухе
пладнйще, -то; -ща тенистое место для по-
луденного отдыха скота
пляж, -а, -ът; плАжове пляж
плам, -а, -ът пламя
плАменен, -нна, -нно, -нни пламенный
пламтя, -йш; -йх, несв. пылать, пламенеть;
прен. гореть, блестеть /о глазах/; прен.
пылать /о чувствах!
плАмък, -а, -ът; -ци пламя
план, -а, -ът; плАнове план, чертеж; план,
замысел; план, программа; план, ас-
пект
планннА, -та; -нй гора; цепь гор
планйнскн, -а, -о, -и горный; гористый
плАнов, -а, -о, -и плановый
плат, -А, -ът; -овё ткань, материя, мате-
риал
платнохёдка, -та; -кн парусная лодка
платё, -то; -тА плато
платй, -йш; -йх, св., см. плащам
плач, -а, -ът; -овё плач
плАча, -еш; плАках, несв. плакать
457
плата, -иш; -их, несв. пугать, запугивать,
грозить
плащам, -аш; -ах, несв. платить, уплачи-
вать; прен. ппатить, нести наказание;
прен. платить, отплачивать
платане, -то; -ия плата, уплата, платеж
плёме. -то; -ена племя
племенен, -нна, -нно, -ним племенной
плеснйца, -та; -и пощечина
плет, -а, -ът; -ове плетень
плета, -ёш; плётох, несв. плести; вязать
плести, заплетать; прен. плести
плик, -а, -ът; -ове конверт; трусики /жен-
ские. детские)
плод, -й, -ът; -овё плод; мн. фрукты; плод,
зародыш; прен. плод, результат
плодов, -а, -о, -и плодовый, фруктовый
плодотвдрен, -рна, -рно,-рня плодотворный
плдмба, -та; -би пломба
пломбирам, -аш; -ах, несв. и св. пломбиро-
вать/запломбировать
плдча, -та; -чн плита; плита /для мощения
тротуаров/; грампластинка; ост. гри-
фельная доска
площ, -тй, -и площадь, пространство
площйд, -а, -ът; -и площадь
площадка, -та; -ки площадка; площадка
!лестничная!
плувам, -аш; -ах, несв. плавать/плыть;
прен. плыгь, плавать, медленно пере-
двигаться в воздухе
плуване, -то; -ня плавание
плувёц, -а, -ът; -вни пловец
плйсък, -а, -ът; -ци плеск
по по; в, по, по, за, из-за; по, через, с;
на, в, с
побёда, -та; -ди победа
побёден, -дна, -дно, -дни победный
победйтел, -я/т/; -и победитель
победи, -йш; -йх, св., см. побеждавам
побеждйвам, -аш; -ах, несв. побеждать,
одерживать победу, выигрывать
побелён, -ёеш; -ях, св., см. побелявам
побелявам, -аш; -ах, несв. белеть, стано-
виться белым; поседеть, становиться
седым; разг, побелеть, побледнеть
поборнически, -а, -о, -и поборнический, от-
носящийся к участнику в освободи-
тельной борьбе против османского гне-
та
побутвам. -аш; -ах, несв. толкать, подтал-
кивать; 1 рогать /за плечо!, похлопывать
/по п 1ечу '
нобутна. -еш; -ах, св., см. побутвам
повдйгам, -аш; -ах, несв. приподнимать;
поднимать, повышать; прен. подни-
мать, повышать, улучшать
повдйгна, -еш; -ах, св., см. повдйгам
поверя, -йш; -йх, св., см. поверявам
поверявам, -аш; -ах, несв. поверять /тай-
ну/; доверять (что-либо!
пдвест, -стта; -и повесть
пдвет, -а, -ът бот. ломонос
пдвеч/е/ больше, более; больше, скорее
повёя, -ёеш; повях, св., см. повявам
повйкам, -аш; -ах, св., см. повиквам
повйквам, -аш; -ах, несв. вызывать, звать,
приглашать; звать, окликать; кричать
!некоторое время/; покрикивать, кри-
чать /время от времени!
повишён, -а, -о, -и повышенный, увеличен-
ный; повышенный, улучшенный; по-
вышенный /в должности!
повдзвам, -аш; -ах, несв. возить, катать
!время от времени/
повдзя, -иш; -нх, св., см. повозвам
поврёден, -а, -о, -н поврежденный, испор-
ченный
поврёдя, -иш; -нх, св., см. повреждам
поврёждам, -аш; -ах, несв. повреждать,
портить
повтйрям, -яш; -ях, несв. повторять
повтдря, -иш; -их, св., см. повтарям
повървя, -йш; -вйх, св., см. повървявам
повървявам, -аш; -ах, несв. идти, ходить.
!некоторое время)
повявам, -аш; -ах, несв. начинать веять )о
ветре); веять )время от времени!; прен.
веять
повйрвам, -аш; -ах, св. поверить
поглед, -а, -ът; -и взгляд; прен. взгляд,
мнение, представление
поглёдам, -аш; -ах, св., см. поглеждам
поглёдна, -еш; -нах, св., см. поглеждам
пог лёждам, -аш; -ах, несв. смотреть, гля-
деть; посматривать, поглядывать
поговарам, -яш; -ях, несв. поговаривать
поговоря, -иш; -нх, св., см. поговарям
поговорвам, -аш; -ах, несв. поговаривать
погоря, -йш; -йх, св., см. погорявам
погорявам, -аш; -ах, несв. гореть !некото-
рое время/
погорявам, -аш; -ах, несв. жечь !некоторое
время!
погрйжа се, -иш се; -нх се, св., см. погриж-
вам се
погрйжвам се, -аш се; -ах се, несв. забо-
титься
погром, -а, -ът; -и погром
погърмя, -йш; -ях, св., см. погьрмявам
погърмявам, -аш; -ах, несв. постреливать;
греметь {время от времени, о громе!;
погреметь, пошуметь
под под; под, около; ниже
подйвам, -аш; -ах, несв. подавать, давать,
протягивать; подавать, подносить; по-
давать {заявление и т. п./; высовывать;
спорт, подавать
подавам се, -аш се; -ах се, несв. пока-
зываться, появляться; высовываться;
_прен. поддаваться
458
подАм, -дадёш; -дАдох, св., см. подавам
подАм се, -дадёш се; -дАдох се, св., см. по-
давам се
рдданик, -а, -ът; -ци подданный
подАрьк, -а, -ът; -ци подарок
подарА, -йш, -йх, св., см. подарявам
подарйвам, -аш; -ах, несв. дарить
подАтел, -я/т/; -и отправитель Iписьма!’,
податель
пддвнг, -а, -ът; -зи подвиг
подвйжен, -жна, -жно, -жни подвижной, пе-
редвижной; подвижный, подвижной;
прен. острый, подвижный
подгднвам, -аш; -ах, несв. начинать гнать,
преследовать; гнаться, преследовать
подгоня, -иш; -их, св., см. подгонвам
подготвен, -а, -о, -и подготовленный
подгдтвя /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см.
подготвям /се/
подгдтвям, -яш; -ях, несв. подготавливать,
готовить заранее; подготавливать,
обучать
подгдтвям се, -яш се; -ях се, несв. подго-
тавливаться
подготдвка, -та подготовка
поддържА, -йш, -Ах, св., см. поддържам
поддържам, -аш; -ах, несв. поддерживать;
поддерживать, оказывать помощь;
поддерживать /предложение и т. п./;
поддерживать, сохранять; поддержи-
вать (чистоту!, содержать /в чистоте!
подёнствувам, -аш; -ах, св. подействовать,
повлиять
подёма, -еш; -подёх, се..см. подемам
подёмам, -аш; -ах, несв. начинать, зате-
вать; подхватывать, поддерживать
подигрАвка, -та; -ки насмешка
подйр за, вслед за, позади; через, после
подквАсвам, -аш; -ах, несв. заквашивать
подквАся, -иш; -их, св., см. подквасвам
подлАгам, -аш; -ах, несв. подкладывать;
подставлять; подвергать
подлежА, -иш, -Ах, несв. подлежать
пддлез, -а, -ът; -зи подземный переход
подлёц, -а, -ът; -й подлец
подлджа, -иш; -их, св., см. подл агам
поднАсям, -яш; -ях несв. подносить, при-
ближать, подносить, подавать; подно-
сить, преподносить
поднес А, -ёш; -нёсох, св., см. поднасям
поднджие, -то; -ня подножие
поддбен, -бна, -био, -бин подобный
подозрйтелност, -сттА подозрительность,
недоверчивость
пддпис, -а, -ът; -и подпись
подпйсвам, -аш; -ах, несв. подписывать,
ставить подпись
подпйша, -еш; -сах, св., см. подпйсвам
подпомАгам, -аш; -ах; несв. помагать, спо-
собствовать; помогать (немного!
подпомдгна, -еш; -ах, св., см. подпомагам
подрёд подряд
подредён, -а, -о, -и прибранный, приведен-
ный в порядок; упорядоченный, приве-
денный в систему; обставленный jo
квартире!
подредя, -йш; -йх, св., см. подреждам
подрёждам, -аш; -ах, несв. убирать, приби-
рать, приводить в порядок; упорядочи-
вать, приводить в систему; обставлять
!квартиру)
подрёждане, -то; -ня уборка, приведение в
порядок; упорядочение, приведение в
систему; обстановка (квартиры!
подробное?, -сттА; -и подробность
подсётя, -иш; -их, св., см. подсещам
подсёщам, -аш; -ах, несв. напоминать,
подсказывать; намекать
подтйквам, -аш; -ах, несв. подталкивать;
прен. подталкивать, стимулировать, по-
буждать
подтйкна, -еш; -ах, св., см. подтйквам
подувам се, -аш се; -ах се, несв. опухать,
отекать, вздуваться
поду я се, -уеш се; -ух се, св.; см. подувам
се
подхддя, -иш; -их, св., см. подхождам
подходйщ, -а, -о, -и подходящий
подхождам, -аш; -ах, несв. подходить, от-
носиться (каким-либо образом к кому-
либо!\ подходить, соответствовать
подхожда ми, несв. мне подходит
подчертАвам, -аш; -ах, несв. подчеркивать;
прен. подчеркивать
подчертАя, -Аеш; -Ах,се., см. подчертавам
подълбАвам, -аш; -ах, несв. долбить (время
от времени!
подълбАя, -Аеш; -Ах, св., см. подълбавам
поёзия, -та поэзия
поёма, -та; -мн поэма
поёма, -еш; поёх, св., см. поемам
поёмам, -аш; -ах, несв. брать; вдыхать,
глотать !воздух!‘, отправляться; подхва-
тывать, продолжать; прен. брать, при-
нимать
поёт, -а, -ът; -и поэт
поетйчески, -а, -о, -и поэтический
пожАлвам, -аш; -ах, несв. жалеть; скор-
беть, оплакивать (недолго!
пожАля, -иш; -их, св., см. пожалвам
пожАр, -а, -ът; -и пожар
пожАрище, -то; -ща пожарище
пожелАвам, -аш; -ах, несв. желать, хотеть;
желать, выражать пожелание
пожелАя, -Аеш; -Ах, св., см. пожелавам
пожертвувАнне, -то; -ия пожертвование
поживёя, -ёеш; -вях, св., см. поживявам
поживявам, -аш; -ах, несв. жить, поживать
пожъна, -еш; -ах, св., см. пожънвам
пожънвам, -аш; -ах; несв. сжинать
459
позволя, -йш; -их, св., см. позволявам
позволявам, -аш; -ах, несв. позволять, раз-
решать; позволять, давать возмож-
ность /сделать что-либо!
позвъня, -йш; -йх, св., см. позвънявам
позвънявам, -аш; -ах, несв. позванивать
поздравление, -то; -ня поздравление
поздравй, -йш; -йх, се. .см. поздравявам
поздравйвам, -аш; -ах, несв. поздравлять;
здороваться, приветствовать
позйция, -та; -ни позиция
познавйем, -а, -о, -и познаваемый
познавам, -аш; -ах, несв. знать, иметь зна-
ния; знать, быть знакомым; узнавать;
узнавать, угадывать
познйт, -а, -о, -и известный, знакомый
познйя, -йеш; -йх, св., см. познавам
поздр, -а, -ът позор
пойскам, -аш; -ах св., см. понсквам
пойсквам, -аш; -ах, несв. желать, хотеть;
требовать; просить
покйжа, -еш; -зах, св., см. показвам
покйжа се, -жеш се; покйзах се, св., см. по-
казвам се
покйзвам, -аш; -ах, несв. показывать; по-
казывать /на кого-либо/; показывать,
% объяснять; показывать, проявлять, об-
наруживать
покйзвам се, -аш се; -ах се, несв. пока-
зываться, появляться; проявляться, об-
наруживаться
покйна, -та; -и приглашение
покйнвам, -аш; -ах, несв. приглашать
покйнен, -а, -о, -и приглашенный
покйня, -иш; -их, св., см. поканвам
поклдн, -а, -ът; -и поклон
покден, -дйна, -дйно, -дйни покойный,
скончавшийся
покдй, -дя/т/ покой
полёзен, -зна, -зно, -знн полезный
покрйй возле, около, вдоль, мимо; разг.
наряду, одновременно; разг, из-за
покрнв, -а, -ът; -и крыша; навес
покруса, -та отчаяние, потрясение
покръстен, -а, -о, -и крещенный, обращен-
ный в христианскую веру
покупка, -та; -и покупка
полй, -та; полй юбка
в полйте на у подножия /горы/
полйгам, -аш; -ах, несв. класть, ставить;
прен. класть, закладывать; прен. прила-
гать, затрачивать /силы и т. п./
полё, -то; -та поле
полёзен, -зна, -зно, -знн полезный
полза, -та польза
поликлйннка, -та} -н поликлиника
политически, -а, -о, -и политический
половйн половинный, пол, половина
половйна, -та; -ни половина
полджа, -иш; -их, св., см. полагам
положённе, -то; -ня положение, местопо-
ложение; положение, поза; положение,
состояние; положение, место в общест-
венной жизни; положение, тезис
полуграмотен, -тна, -тно, -тни полуграмот-
ный
полумъртъв, -тва, -тво, -твн полумертвый
полундщ полночь
полудстров, -а, -ът; -и полуостров
получа, -нш; -их, св., см. получавам
получйвам, -аш; -ах, несв. получать
получйва се, несв. получаться
получйтел, -/я/т; -и адресат, получатель
поляна, -та; -и поляна
помйгам, -аш; -ах, несв. помогать; помо-
гать, оказывать действие
помйхам, -аш; -ах, св., см. помахвам
помйхвам, -аш; -ах, несв. помахивать
пометй, -ёш; -помётох, св., см. помнтам
помещёние, -то; -ия помещение
поминйвам, -аш; -ах, ост. несв. проживать
жизнь, коротать век
помйсля, -иш; -их, св., см. помйслям
помйслям, -яш; -ях, несв. думать; разг.
принимать /за кого-либо/; думать, забо-
титься /о чем-либо/
помйгам, -аш; -ах, несв. подметать; прен.
сметать, уничтожать
пдмня, -иш; -их, несв. помнил ь
помогна, -еш; -ах, св., см. помагам
помдлвам, -аш; -ах, несв. просить, умо-
лять
помдля, -нш; -их, св., см. помолвам
пдмош, -тй; -и помощь
помйслям, -яш; -ях, несв. думать; разг.
принимать /за кого-либо/; думать, забо-
титься /о чем-либо/
понесй, -ёш; понёсох, св., см. понасям
понякога иногда
поп, -а, -ът; Попове поп, священник; ко-
роль /в картах/
попйдам, -аш; -ах, несв. попадать, ока-
зываться; прен. попадать /в беду/; на-
тыкаться; попадать /в цель/
попйдна, -еш; -ах, св., см. попадам
попйтам, -аш; -ах, св., см. попнтвам
попйтвам, -аш; -ах, несв. спрашивать
попоглёдна, -еш; -ах, св., см. попоглеждам
попогйёждам, -аш; -ах, несв. посматривать
/время от времени/
поправйтел, -я/т/; -и ост. тот, кто исправ-
ляет ошибки, проверяющий
попрйвка, -та; -и починка, поправка, ре-
монт; исправление
попрйвя, -нш; -их, св., см. поправим
попрйвям, -яш; -ях, несв. чинить, поправ-
лять, ремонтировать; поправлять, ис-
правлять; поправлять, приводить в по-
рядок; поправлять, улучшать
поприкйзвам, -аш; -ах, несв. говорить, бол-
тать /немного, время от времени/
460
поприще, -то; -ща поприще
попълвам, -аш; -ах, несв. пополнять; запо-
лнять
попълня, -иш; -их, св., см. попълвам
поради из-за
порчена, -еш; -ах, св., см. пораствам*
порйенал, -а, -о, -и выросший, подросший
порйетвам, -аш; -ах, несв. подрастать,
вырастать; вырастать, проводить дет-
ство; прен. вырастать, увеличиваться
пордбен, -а, -о, -и порабощенный
поробйтел, -я/т/; -и поработитель
пдрта, -та; -и ворота
портокйл, -а, -ът; -и апельсин Iдерево и
плод!
портфёил, -а, -ът; -и бумажник; портфель,
министерский пост
поръка, -та; -и наказ, поручение
поръчам, -аш; -ах, св., см. поръчвам
поръчвам, -аш; -ах, несв. поручать; зака-
зывать
поръчка, -та; -и заказ
посветён, -а, -о, -и посвященный; посвя-
щенный, осведомленный
посветя, -йш, -йх, св., см. посвещавам
посвещйвам, -аш; -ах, несв. посвящать; по-
свящать, отводить !какой-либо теме!',
посвящать 1кому-либо1\ посвящать, ос-
ведомлять
поседй, -йш; -йх, св., см. поседявам
поседйвам, -аш; -ах, несв. посиживать
посетйтел, -я/т/; -и посетитель
посетй, -йш; -йх, св., см. посещавам
посещавам, -аш; -ах, несв. посещать; прен.
посещать, охватывать
посещение, -то; -ия посещение
посёя, посёеш; посях, св., см. посявам
пделе после, потом
послёден, -дна, -дно, -дни последний; по-
следний, недавний, новейший; послед-
ний, окончательный; последний, низ-
ший, самый плохой
поелдвица, -та; -и пословица
поедча, -иш; -их, св., см. посочвам
поедчвам, -аш; -ах, несв. показывать, ука-
зывать; указывать, намечать, рекомен-
довать
посрёдствен, -а, -о, -и посредственный, за-
урядный
посрёщам, -аш; -ах, несв. встречать; встре-
чать, принимать гостей; встречать
1праздник)\ прен. встречать, восприни-
мать Iизвестие и т. п./; прен. покрывать
1расходы1
посрёщане, -то; -ия встреча
посрещйч, -а, -ът; -и встречающий
посрёщна, -еш; -ах, св., см. посрещам
пост, -а, -ът; постове пост; пост, высокая
должность
поставен, -а, -о, -и поставленный
постйвя, -иш; -нх, св., см. поставим
постйвям, -яш; -ях, несв. ставить, класть;
ставить, проводить; ставить, устраи-
вать; ставить, назначать; ставить, опре-
делять, устанавливать; ставить, выдви-
гать, предлагать; ставить !отметку!
постановка, -та; -и постановка, спектакль;
постановка )вопроса!
постепёнен, -нна, -нно, -нни постепенный
постйгам, -аш; -ах, несв. достигать, доби-
ваться; постигать, случаться
постйгна, -еш; -ах, св., см. постйгам
постижёние, -то; -ия достижение
постоя, -йш; -ях, св., см. постоявам
постоявам, -аш; -ах, не св. стоять I некото-
рое время)-, быть, сидеть недолго !дома
и т. п./
постоянен, -нна, -нно, -нни постоянный
постоянно постоянно
постоянство, -то; -ва постоянство
построён, -а, -о, -и построенный
постройване, -то построение
постъпвам, -аш; -ах, несв. поступать, дей-
ствовать; поступать, устраиваться; по-
ступать /о документах)
постъпка, -та; -и поступок
постъпя, -иш; -их, св., см. постъпвам
посъвётвам, -аш; -ах, св. посоветовать
поейвам, -аш; -ах, несв. сеять; засевать
потрёбно е необходимо, нужно
поток, -а, -ът; -ци поток; прен. поток, мно-
жество
потдмък, -а, -ът; -мцн потомок *
потрепёрвам, -аш; -ах, несв. начинать дро-
жать; вздрагивать, дрожать, трепетать
!время от времени!
потрепёря, -еш; -ёрах, св., см. потрепер-
вам
потрудвам се, -аш се; -ах се, несв. тру-
диться; стараться
потрудя се, -иш се; -их се, св., см. потруд-
вам се
потъмнёя, -ёеш; -мнйх, св., см. потьмнявам
потъмнйвам, -аш; -ах, несв. темнеть; мрач-
неть
потъна, -еш; -ах, св., см. потьвам
потърсвам, -аш, -ах, несв. искать, разыски-
вать !недолго!
потърсвам, -аш; -ах, несв. потряхивать
потърся, -иш; -их, св., см. потърсвам
похвала, -та; -ли похвала
похвйлвам, -аш; -ах, несв. хвалить
похвйля, -иш; -их, св., см. похвалвам
пдход, -а, -ът; -и поход; прен. поход, дви-
жение
почакам, -аш; -ах; св., см. почаквам
почйквам, -аш; -ах, не св. поджидать
почвам, -аш; -ах, несв. начинать; начи-
наться
почернёя, -ёеш; -нйх, св., см. почернявам
461
почернйвам, -аш; -ах, несв. чернеть, стано-
виться черным; загорать, чернеть /на
солнце/
пдчест, -тй; -и почесть
почетй, -ёш; -чётох, св., см. почитам
почйвам, -аш; -ах, несв. отдыхать
почйвен, -вна, -вно, -вни выходной; пред-
назначенный для отдыха
почйвка, -та; -ки отдых; отпуск
почйна, -еш; -ах, св., см. почйвам
почйствам, -аш, -ах; несв. чистить, очи-
щать; убирать /комнату/
почйстя, -иш; -их, св., см. почйствам
почйтам, -аш; -ах, несв. чтить, почитать,
проявлять уважение
почйтам, -аш; -ах, несв. почитывать
пдчна, -еш; -ах, св., см. почвам
почтй почти '
почувствувам, -аш; -ах, св. почувствовать
почувствувам се, -аш се; -ах се, св. по-
чувствовать себя
почукам, -аш; -ах, св., см. почуквам
почуквам, -аш; -ах, несв. постукивать; сту-
чать /время от времени/
пдща, -та; пдщн почта
пощада, -йш; -йх, св., см. пощадявам
пощадйвам, -аш; -ах, несв. щадить
пощенски, -а, -о, -и почтовый
появй се, -йш се; -йх се, св., см. появявам
се
появявам се, -аш се; -ах се, несв. появ-
ляться; прен. появляться, возникать, за-
рождаться /о чувстве/
поялник, -а, -ът; -цн паяльник
прйбългарин, -а, -ът; -рн праболгарин
прав, -а, -о, -и прямой, ровный; прямой,
отвесный; стоящий /о человеке/; прен.
правый; прен. прямой, честный, спра-
ведливый
правда, -та правда; правда, действи-
тельность
правилен, -лна, -лно, -лни правильный,
верный; правильный, справедливый;
правильный, гармоничный
правило, -то; -лй правило
прйвилно правильно
право, -то право; право, основание, при-
чина
правопйсен, -сна, -сно, -снн орфографиче-
ский
правоъгълннк, -а, -ът; -цн прямоугольник
прйвя, -иш; -их, несв. делать; делать, при-
готовлять, готовить; делать, строить;
делать, устраивать, организовывать;
вправлять /суставы/
прйвя се, -иш се; -их се, несв. притворяться
праг, -а, -ът; прйгове порог
прйзен, -зна, -зно, -зни пустой; прен. пус-
той, бессодержательный, бесполезный
празненствд, -то; -вй празднество
прйзннк, -а, -ът; -ци праздник
прйзннчен, -чна, -чно, -чнн праздничный
прйзнично празднично
празнувам, -аш; -ах, несв. праздновать
прйктнка, -та практика, действительность,
жизнь; практика, практическая де-
ятельность; практика /студенческая/\
практика, работа, занятие
пранё, -то стирка; белье, одежда /высти-
ранные или приготовленные для стирки/
прйскова, -та; -ви персик /дерево и плод/
прйтя, -иш; -их, св., см. пращам
прах, -й, -ът пыль
прах, -й, -ът, -овё порошок /лекарство/
прйщам, -аш; -ах, несв. посылать, отправ-
лять /кого-либо, что-либо/
пребнвйване, -то; -ня пребывание
преброй, -йш; -йх, св., см. преброявам
пребройвам, -аш; -ах, несв. считать, пере-
считывать
преведй, -ёш, -вёдох, се. г см. превеждам
превёждам, -аш; -ах, несв. переводить /с
одного языка на другой/
превёждам, -аш; -ах, несв. проводить,
вести; прен. переводить на другую ра-
боту; переводить, пересылать /деньги/
прёвод, -а, -ът; -и перевод /с одного языка
на другой/
преводйч, -а, -ът; -и переводчик
преврйтност, -сттй; -и превратность
превръщам, -аш; -ах, несв. превращать
превърна, -еш; -ах, св., см. превръщам
прёглед, -а, -ът; -и смотр; осмотр, про-
смотр, обозрение, обзор; разг, кино-
журнал, кинохроника
преглёждам, -аш, -ах, несв. просматри-
вать, проверять; осматривать
преглёдам, -аш; -ах, св., см. преглеждам
предйвам, -аш; -ах, несв. передавать, отда-
вать, вручать; сдавать, отдавать; пере-
давать, сообщать, излагать; переда-
вать, изображать, воспроизводить; пе-
редавать, транслировать; преподавать;
предавать, выдавать
предйване, -то; -ня передача
предйм, -дадёш; -дйдох, св., см. предавам
предйтел, -я/т/; -и предатель
предварйтелен, -лна, -лно, -лни предвари-
тельный
предварйтелно предварительно
предвйден, -а, -о, -н предусмотренный
предвйдя, -иш; -их, св., см. предвнждам
предвйждам, -аш; -ах, несв. предвидеть,
предусматривать
прёден, -дна, -дно, -дни передний; перед-
ний, передовой; предыдущий
предй предлог перед
предй нареч. прежде, раньше, до того как
преднзвйкам, -аш; -ах, св., см. преднзвик-
вам
преднзвйквам, -аш; -ах. несв. вызывать,
462
порождать, заставлять появляться;
провоцировать
предймно преимущественно; предпочти-
тельно; прежде всего
преднслдвне, -то; -ия предисловие
предлйгам, -аш; -ах, несв. предлагать;
предлагать, рекомендовать; предла-
гать, задавать
предлджа, -нш; -их, св., см. предлагам
предложение, -то; -ия предложение
предмёт, -а, -ът; -и предмет; предмет, те-
ма; предмет, дисциплина Iучебная!
преднинй, -та преимущество, перевес
предопредели, -йш; -йх, св., см. предопре-
делим
предопредёлям, -яш; -ях, несв. предопре-
делять
предполйгам, -аш; -ах, несв. предполагать
предполджа, -иш; -их, св., см. предполагам
предпочетй, -ёш; -чётох, св., см. предпочн-
там
предпочйтам, -аш; -ах, несв. предпочитать
предприёма, -ёмеш; -приёх, св., см. пред-
приемам
предприёмам, -аш; -ах, несв. предприни-
мать
председйтел, -я/т/; -и председатель
представлёние, -то; -ия представление,
спектакль; представление я
представлявам, -аш; -ах, несв. представ-
лять /на сцене/; представлять, изобра-
жать; представлять себе
предстйвя /се/, -иш /се/, -их /се/, св., см.
представим /се, си/
предстйвим, -иш; -их, несв. представлять,
быть, являться представителем; пред-
ставлять собой, быть, являться /кем-ли-
бо/
предстйвим, -нш; -их, несв. представлять,
предъявлять; представлять; представ-
лять, обрисовывать, изображать; пред-
ставлять, знакомить
предстйвим се, -иш се; -их се, не св. пред-
ставляться, возникать в мыслях; пред-
ставляться, знакомиться
предстйвим си, -иш си; -их си, несв. пред-
ставлять себе, воображать
предстоя, -йш; -ях, несв. предстоять
предтёча м., -та; -и предтеча
предупреждёние, -то; -ия предупреждение
предшёственик, -а, -ът; -ци предшествен-
ник
прёжен, -жна, -жно, -жни ост. предншен
прежний
преживёлица, -та; -ци переживание, пере-
житое; пережиток
прежнвёя, -ёеш; -ях, св., см. прежнвявам
преживявам, -аш; -ах, несв. переживать,
терпеть, испытывать; переживать, ис-
пытывать /чувство/', жить
през через, сквозь, по: через, напротив; в
течение; через
презвйтер, -а, -ът; -и пресвитер
прёзиме, -то; -именй отчество
прекйрам, -аш; -ах, св., см. прекарвам
прекйрвам, -аш; -ах, несв. проводить; пере-
возить, переправлять; продевать, про-
дергивать, просовывать; проводить
/линию/', проводить, прокладывать,
строить; жить, проводить время; пере-
носить /болезнь/, переживать /страда-
ния/
преклонённе, -то; -ия преклонение
прекрйеен, -сна, -сно, -енн прекрасный,
очень красивый; прекрасный, очень хо-
роший
прекрати, -йш; -йх, св., см. прекратявам
прекратйвам, -аш; -ах, несв. прекращать;
прерывать
прекрйча, -иш; -их, св., см. прекрачвам
прекрйчвам, -аш; -ах, несв. перешагивать;
шагать; прен. преступать /закон/
прекъевам, -аш; -ах, несв. перерывать, раз-
рывать; прерывать, прекращать, приос-
танавливать; прерывать, перебивать
прекъсна, -еш; -ах, св., см. прекъевам
прелёя, -ёеш; -ях, св., см. прелнвам
прелйвам, -аш; -ах, несв. переливать /из
одного сосуда в другой/’, переливать /че-
рез край/, выступать из берегов; прен.
переполняться
прелом, -а, -ът; -и перелом, резкое измение
премёждне, -то; -ия пережитая опасность
пременён, -а, -о, -и разодетый, нарядный
премёствам, -аш; -ах, несв. передвигать,
перемещать; переводить /на другую ра-
боту/
премёствам се, -аш се; -ах te, несв. пере-
двигаться, перемещаться; переселяться
премёстя, -иш; -их, св., см. премествам
премёстя се, -иш се; -их се, св., см. премест-
вам се
премиёра, -та; -ри премьера
премнёрен, -рна, -рно, -рни относящийся к
премьере
премйна, -еш; -ах, св., см. преминавам
преминйвам, -аш; -ах, несв. переходить /на
другую сторону, место/; проходить
/мимо/', переходить !в следующий класс,,
прен. переходить /на чью-либо сторону!;
прен. переходить /к другой теме/; прен.
переходить, превращать, проходить /о
времени/; проходи ib /о дожое1
преминйване, -то; -ия переход
пренасям, -яш; -ях, несв. переносить; пере-
возить; прен. переносить /на другое
врем ч/
пренасям се, -яш се; -ях се, несв. переез-
жагь на другую квартиру/; прен. пере
носиться /мысленно/
463
пренесА /се/, -ёш /се/; -нёсох /се/, св., см.
пренасям /се/
преносйм, -а, -о, -и переносимый, порта-
тивный
пренощувам, -аш; -ах, св. переночевать
преобладАвам, -аш; -ах, несв. преобладать
преоблекА, -чёш; -лякох, св., см. преобли-
чам
преоблекА се, -чёш се; -лякох се, св., см.
преобличам се
преоблйчам, -аш; -ах, несв. переодевать
преоблйчам се, -аш се; -ах се, несв. пере-
одеваться
преобръщам, -аш; -ах, несв. переворачи-
вать, перевертывать; переворачивать,
перерывать
преобърна, -еш; -ах, св., см. преобръщам
преодолён, -лёеш; -лях, св., см. преодоля-
вам
преодолйвам, -аш; -ах, несв. преодолевать
прёпис, -а, -ът; -и копия 1текста1
препйсвам, -аш; -ах, несв. переписывать
/заново/; переписывать, списывать
препйша, -еш; -пйсах, св., см. препйсвам
преподАвам, -аш; -ах, несв. преподавать
преподавАтел, -я/т/; -и преподаватель,
учитель
преподавАтелка, -та; -и преподавательни-
ца, учительница
преподАм, -дадёш; -дАдох, св., см. препо-
давам
препоръчам, -аш; -ах, св., см. препоръчвам
препоручай, -а, -о, -и рекомендованный;
заказной
препоръчвам, -аш; -ах, несв. давать совет,
указание, рекомендовать /сделать что-
либо/; рекомендовать Iкого-либо!
препрАтя, -ниц -их, св., см. препращам
препрАщам, -аш; -ах, несв. отсылать; пере-
сылать, переправлять
препьвам, -аш; -ах, несв. подставлять нож-
ку
препъвам се, -аш се; -ах се, несв. спо-
тыкаться
препълнен, -а, -о, -и переполненный
дрепъна /се/, -еш /се/; -ах /се/, св., см. пре-
пъвам /се/
препйтствие, -то; -ия препятствие
преразглёдам, -аш; -ах, св., см. преразглеж-
дам
преразглёждам, -аш; -ах, несв. пересматри-
вать •
пресекА, -чёш; -сйкох, св., см. пресичам
пресекулка — на пресекулкн с перерывами
прёсен, прйсна, прйсно, прёсни свежий; све-
жий, чистый, прохладный; свежий, но-
вый, недавний; пресный
пресичам, -аш; -ах, несв. пересекать, пере-
ходить /на другую сторону/; пресекать,
прекращать; прерывать /речь/; пересе-
кать, преграждать /путь/
преслАвски, -а, -о, -и преславский /относя-
щийся к городу Преслав/
преслёдвам, -аш; -ах, несв. преследовать,
гнаться; преследовать, подвергать го-
нениям; прен. преследовать, добиваться
преслёдване, -то; -ия преследование, пого-
ня; преследование, гонение
пресмётна, -еш; -ах, св., см. пресмятам
пресмятам, -аш; -ах, несв. высчитывать,
подсчитывать; вычислять
прёспа, -та; -пи и пряспа, прёспи сугроб
престАвам, -аш; -ах, несв. переставать,
прекращаться
престАна, -еш; -ах, св., см. преставам
престдй, -дя/т/; -ди остановка, стоянка;
краткое пребывание, постой; простой
престдл, -а, -ът; -и престол
претьрпя, -йш; -йх, св., см. претьрпявам
претьрпявам, -аш; -ах, несв. терпеть, выно-
сить, выдерживать; претерпевать, тер-
петь, нести
преуморя, -йш; -йх, св., см. преуморявам
преуморявам, -аш; -ах, несв. переутомлять
прехвАлен, -а, -о, -и перехваленный
преценя, -йш; -йх, св., см. преценявам
преценявам, -аш; -ах, несв. оценивать, оп-
ределять ценность; оценивать, взвеши-
вать, обдумывать
пречупэам, -аш; -ах, несв. переламывать
пречупвам се, -аш се; -ах се, несв. перела-
мываться; физ. преломляться
пречупен, -а, -о, -и переломленный; пречу-
пен кръст свастика
пречупя /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см. пре-
чупвам /се/
при при, около, возле, у, близ; к
приберА /се/, -ёш /се/; -брАх /се/, св., см.
прибирам /се/
прибйрам, -аш; -ах, несв. прибирать, уби-
рать, наводить порядок; прибирать,
убирать, прятать; уводить домой /де-
тей/; брать, принимать в дом; убирать,
собирать /урожай/; подбирать /волосы/;
сдвигать, прижимать, смыкать /ноги и
т. п./
прибйрам се, -аш се, -ах се, несв. возвра-
щаться, приходить домой
приближА /се/, -йш /се/; -йх /се/, св., см.
приближавам /се/
приближАвам, -аш; -ах, несв. приближать;
приближаться, подходить ближе; при-
ближаться /о событии/
приближАвам се, -аш се; -ах се,несв. при-
ближаться, подходить ближе; прибли-
жаться /о событии/
приблизйтелно приблизительно
прйбор, -а, -ът; -и прибор
приведА, -ёш; -вёдох, св., см. привеждам
прнвёждам, -аш; -ах, несв. приводить, со-
общать; приводить /в какое-либо сос-
тояние/
464
привет, -а, -ът; -и привет
приветлив, -а, -о, -и приветливый; привет-
ливый, уютный, приятный
прйвечер к вечеру, под вечер
привйквам, -аш; -ах, не св. привыкать
привйкна, -еш; -ах, св., см. привиквам
привърженик, -а, -ът: -ци сторонник
привързан, -а, -о, -и привязанный; прен.
привязанный, преданный
привърша, -иш; -их, св . см. привършвам
привършвам, -аш; -ах, несв. заканчивал ь;
расходовать до конца
приготвя /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см.
приготвям /се/
пригдтвям, -яш; -ях, несв. приготовлять,
делать; готовить, приготовлять /пищу/;
готовить, приготовлять, подготовлять
пригдтвям се, -яш се, -ях се готовиться,
приготовляться
придружа, -йш; -йх, св см. придружавам
придружавам, -аш; -ах, несв. сопровож-
дать, провожать; подпевать, подтяги-
вать; сопровождать, подкреплять /речь
жестами;
приёма, -еш; приёх, св., см. приемам
приёмам, -аш; -ах, несв. принимать, брать,
получать; принимать /по телефону/;
принимать /на работу/; принимать
гостей/; принимать, вести прием; при-
нимать, соглашаться, признавать пра-
вильным; принимать закон!; прен. при-
нимать /вид и i.ti.
приёмен, -мна, -мно, -мни приемный
приёмственост, -стта преемственность
приземй се, -йш се; -йх се, св., см. приземя-
вам се
приземявам се, -аш се; -ах се, несв. призем-
лял ься
прйзив, -а, -ът; -и призыв
признавам, -аш; -ах, на в признавать, при-
знаваться; признавать права и т п. ;
признавать ‘виновным'; признавать,
одобрять
признаване, -то; -ия признание
признание, -то; -ия признание
признателен, -лна, -лно, -лни призна-
тельный
признателност, -стта признательность
призная, -аеш; -знах, св см. признавам
прйказка, -та; -ки сказка
прнключа, -иш; -их, с«. см. прнключвам
приключвам, -аш; -ах, .'.сев. завершал ь, за-
канчивать: заканчиваться, оканчи-
ваться: подводит ь и юг, баланс
приключёнски, -а, -о. -и приключенческий
прилагам. -аш; -ах, на*. прилагать, при-
кладывать; применять
прилйчам, -аш; -ах, на в. походить, быль
похожим; идти, подходить, быть к лицу
/об одежде/
приличен, -чна, -чно, -чни приличный; при-
личный, достаточный
прилбжа, -иш; -их, св., см. прилагам
примамвам, -аш; -ах, несв. приманивать,
заманивать; манить, притягивать, при-
влекать
примамя, -иш; -их, св., см. примамвам
прймер, -а, -ът; -и пример
прнмйрам, -аш; -ах, несв. терять сознание
прнмрй, -ёш, -йх, св., см. прнмйрам
принудя, -иш; -их, св., см. принуждавам
принуждйвам. -аш; -ах, несв. принуждать
прнплймвам, -аш; -ах, несв. вспыхивать *
/внезапно или время от времени/
прнплймна, -еш; -ах, св., см. прнпламвам
прнрёда, -та; -и природа; природа, натура,
характер; природа, пейзаж, местность
присмёя се, -ёеш се; -ях се, св., см. присми-
вам се
присмйвам се, -аш се; -ах се, нав.
смеяться, насмехаться, осмеивал ь,
высмей ва т ь
приспйвам, -аш; -ах, несв. усыплять, убаю-
кивать; прен. усыплять /бдительность и
Г.П./
приспособён, -а, -о, -и приспособленный
прнспй, -йш; -йх, св., см. приставам
пристйнище, -то; -ща пристань; порт; прен.
пристанище, приют
пристигам, -аш; -ах, несв. прибывать, при-
ходить. приезжать; прибывать /о поезде
и т. п./
пристйгане, -то; -ия прибытие, приезд
пристйгна, -еш; -ах, св., см. пристигам
прйетьп, -а, -ът; -и приступ /боли/; при-
ступ, штурм
пристьпвам, -аш; -ах, несв. идти медленно,
переступать; подходить, подступать;
приступать >к чему-либо/
прнстъпя, -иш; -их, св., см. пристъпвам
присъствуващ, -а, -о, -и присутствующий
притежйвам. -аш; -ах несв. владеть, обла-
дать, иметь; прен. обладать, иметь
притйхвам, -аш; -ах, несв. притихать, сти-
хать
притйхна, -еш; -ах, св., см. притихвам
причйна, -та; -ни причина
приютй /се/, -йш /се/; -йх /се/, св., см. при-
ютявам /се/
приютявам, -аш; -ах, несв. давать приют
приютйвам се, -аш се; -ах се, несв. нахо-
дить приюл
прийтел, -я/т/; -и друг, приятель, товарищ
прийтелка, -та; -ки приятельница, подруга
прийтелски, -а, -о, -и дружеский, при-
ятельский
прийтен, -тна, -тно, -тни приятный, достав-
ляющий удовольствие; приятный, при-
влекательный
465
приятно приятно
проблём, -а, -ът; -и и проблема, -та; -и про-
блема
пробудя, -иш; -их, св., см. пробуждай
пробуждам, -аш; -ах, несв. пробуждать, бу-
дить, прен. пробуждать воскрешать;
прен. пробуждать, вызывать
пробуждане, -то; -ня пробуждение
проведа, -ёш; -вёдох, св., см. провеждам
провёждам, -аш; -ах, несв. проводить, ус
траивать, организовывать
провёрка, -та; -кн проверка; проверка
проверй, -нш; -их, св., см. проверявам
проверйвам, -аш; -ах, несв. проверять
провёсен, -а, -о, -н свешивающийся
проветрй, -йш; -йх, св., см. проветрявам
проветрйвам, -аш; -ах, несв. проветривать
провинциален, -лна, -лно, -лни провин-
циальный
провйнцня, -та; -ни провинция
провйрам, -аш; -ах, несв. просовывать
проврй, -рёш; -рйх, св., см. провйрам
прогноза, -та; -и прогноз
прдгрйма, -та; -п программа, план работы;
программа, изложение основных прин-
ципов; программа /учебная/'' програм-
ма /концерта/' программа /теат-
ральная/
прогресйвен, -вна, -вно, -вин прогрессив-
ный, передовой; прогрессивный, интен-
сивный
продйвам, -аш; -ах, несв. продавать; прен.
продавать, предавать
продавйч, -а, -ът; -и продавец
продавйчка, -та; -кн продавщица
продйм, -дадёш; -дйдох, св., см. продавам
продукция, -та; -нн продукция
про думам, -аш; -ах, св., см. продумвам
продумвам, -аш; -ах, несв. говорить, про-
износить; заговаривать, начинать гово-
рить
продълговйт, -а, -о, -и продолговатый
продължй, -йш; -йх, св., см. продължавам
продължйвам, -аш; -ах, несв. продлевать
/срок/\ продолжать; продолжаться,
длиться
продължйване, -то продление; продолже-
ние
продължённе /на/ продолжение; продле-
ние
продължйтел, -я/т/; -и продолжатель
продължйтелен, -лна, -лно,- лни продолжи-
тельный
проёкт, -а, -ът; -и проект, замысел, наме-
рение; проект /предварительный текст/
проектйране, -то; -ня проектирование, про-
ектировка
прожектйрам, -аш; -ах, несв. и св. демонст-
рировать/продемонстрировать /фильм/
прожёкция, -та; -нн сеанс; показ, демонст-
рация
прозёя се, -ёеш се; -ях се, св., см. прозявам
се
прозорец, -а, -ът; -рцн окно
прозрйчен, -чна, -чно, -чни прозрачный;
прен. прозрачный, очевидный
прозявам се, -аш се; -ах се, несв. зевать
произведение, -то; -ня произведение, тво-
рение; продукция, продукт, изделие;
мат. произведение
пронзвёждам, -аш; -ах, несв. производить,
вырабатывать, изготовлять; произво-
дить, проводить /выборы и т. п./; прен.
производить /впечатление и т. п./
пронзведй, -ёш; -вёдох, св., см. промзвеж-
дам
пронзвддствен, -а, -о, -и производственный
пронзвддство, -то; -ва производство, про-
изведение, выработка; производство
/процесс/'., производство /предприятие/\
производство, отрасль промышленнос-
ти; продукция
проклёт, -а, -о, -н проклятый; проклятый;
злой, мстительный
прдлет, -ттй весна
прдлетен, -тна, -тно, -тни весенний
променя, -йш; -йх, св., см. променям
промёням, -яш; -ях, несв. менять, изме-
нять, переменять; менять, сменять
промйшлен, -а, -о, -н промышленный
промйшленост, -сттй промышленность
промълвй, -йш; -йх, св., см. промълвявам
промълвявам, -аш; -al, несв. молвить
пронизан, -а, -о, -н пронзенный
пронйквам, -аш; -ах, несв. проникать; про-
никать, распространяться /о слухах и
т. п./; прен. проникать /в сознание/., прен.
проникать /в тайну/
пронйкна, -еш; -ах, св., см. пронйквам
пронйкнат, -а, -о, -н проникнутый
пропйдане, -то; -ня провал
прдпаст, -сттй; -н пропасть; прен. про-
пасть, гибель; прен. пропасть, резкое
отличие
проповёдник, -а, -ът; -ци проповедник
проповядвам, -аш;-ах, несв. проповедовать
прдпуск, -а, -ът; -н пропуск, пропускание;
пропуск /в тексте/:, пропуск /доку-
мент/' проходная
просвёта, -та просвещение; обучение, об-
разование
просветйтел, -я/т/; -н просветитель
проснйвам, -аш; -ах, несв. начинать сиять;
прен. начинать сиять /от счастья/
просняя, -йеш; -ях, св., см. проснявам
прослйва, -та прославление
просё, -то просо
прост, -а, -о, -н простой, не сложный; про-
стой, не вычурный; простой, естествен-
ный; простой, грубый /о качестве/; не-
образованный, невежественный; про-
стой, недалекий, глуповатый
466
простмрам се, -аш се; -ах се, несв. прости-
раться, тянуться /о территории!; прен.
простираться, распространяться /о
власти/; разг, распространяться, раз-
глагольствовать
просто просто
простонарёден, -дна, -дно, -дни простона-
родный
простёр, -а, -ът; -и простор, обширное
пространство; простор, свобода, широ-
кие возможности
простёрен, -рна, -рно, -рни просторный
простёрло просторно
прострё се, -ёш се; -ях се, св., см. простмрам
се
пространство, -то; -а пространство
простуди се, -йш се; -их се, св., см. просту-
дявам се
простудявам се, -аш се; -ах се, несв. про-
стужаться
протёгна, -еш; -ах, св., см. протягам
против нареч. против
против предлог против; от
противник, -а, -ът; -ци противник, враг, не-
приятель; противник /в споре!; спорт.
противник, соперник
противоречие, -то; -ия противоречие; про-
тиворечие, несоответствие; противоре-
чие, возражение
противостоя, -йш; -ях, несв. противостоять
протягам, -аш; -ах, несв. протягивать,
вытягивать; протягивать, натягивать;
протягивать, давать
про уча, -иш; -их, св., см. проучвам
проучвам, -аш; -ах, несв. изучать, исследо-
вать; разузнавать, расследовать
профёсня, -та; -ни профессия
прёфил, -а, -ът; -и профиль; профиль, спе-
циализация
прёфсыоз, -а, -ът; -и профсоюз
прёход, -а, -ът; -и проход
процес, -а, -ът; -и процесс
прочетё, -ёш; -чётох, св., см. прочитам
прочётеио, -tq, прочитанное
прочитам, -аш; -ах, несв. прочитывать /до
конца/; прочитывать /доклад/; прен. чи-
тать /во взгляде/; разг, пересчитывать
прочут, -а, -о, -и известный, знаменитый
прошёпвам, -аш; -ах, несв. шептать
прошёпна, -еш; -нах, св., см. прошепвам
прояви, -та; -и проявление, выражение;
проявление, признак; мероприятие
прояви, -йш; -их, св., см. проявявам
проявявам, -аш; -ах, несв. проявлять
пръв см. първи
пръснат, -а, -о, -и рассыпанный; разбро-
санный; распространившийся; разби-
тый, размозженный; прен. разбросан-
ный
пръст, -а, -ът; прьсти палец
пръст, -та земля, почва
пряк, -а, -о, прёкн прямой; прямой, непо-
средственный; прямой, откровенный;
прямой, точный
псе, -то; псёта пес, собака
птйца, -та; -и птица
птицекомбинат, -а, -ът; -и птицекомбинат
птмцефёрма, -та; -и птицеферма
птйче, -то; -ета птичка, пташка
птйченце, -то; -ца птичка, пташечка
птичка, -та; -н птичка
публика, -та публика
публнкуван, -а, -о, -и опубликованный
публицйстика, -та публицистика
пукам се, -аш се; -ах се, несв. трескаться,
растрескиваться, лопаться; лопаться,
распускаться /о почках и т. п./; зани-
маться /о заре/, начинаться /о весне/;
прен. лопаться /от злости и т. п./
пукане, -то треск; гром, стрельба; начало
пукнат, -а, -о, -и треснувший; разбитый
пукнатйна, -та; -и трещина, щель, расще-
лина
пулёвер, -а, -ът; -и пуловер
пускам, -аш; -ах, несв. пускать, отпускать;
отпускать, выпускать /на свободу/; пу-
скать, выпускать /кого-либо/; выпу-
скать, ронять; пускать, запускать; опу-
скать, бросать /в почтовый ящик/; пу-
скать, включать; пускать /в продажу/;
отпускать, отращивать; прен. пускать,
распускать /слухи/
пусна, -еш; -ах, св., см. пускам
пустйня, -та; -ни пустыня
пустотия, -та; -ин пустошь
пуша, -иш; -их, несв. курить; дымить, ча-
дить, коптить; коптить /что-либо/
пушёч, -а, -ът; -и курильщик, курящий
пушек, -а, -ът; -ци дым, чад; клубы пыли
пушйлка, -та; -кн разг, густой дым, чад;
клубы пыли
пушкам, -аш; -ах, несв. стрелять из ружья
пък съюз а, но; частица же
пьлен, -лна, -лно, -лни полный; полный,
целый, неограниченный; полный, абсо-
лютный; полный, предельный; полный,
исчерпывающий; полный, толстый
пълзё, -зйш; -зёх, несв. ползать/ползти;
ползти, виться /о растении/; прен. пол-
зти, тащиться; прен. ползать, пре-
смыкаться, угодничать
пья, -а, -ът, пьнове пень; чурбан, чурбак
пьпка, -та; -кн почка; бутдн; прыщ
първенёц, -а, -ът; -нцн передовик; перве-
нец, первый ребенок; первый ученик /в
классе/; спорт, чемпион, победитель;
богатей, первый человек /в селе/
пьрвенствё, -то первенство
първи, -а, -о, -и первый; первый /по време-
ни/; первый, самый важный; первый, са-
мый лучший
467
първо во-первых; сперва, сначала; первое
! блюдо!
ньрвобългарскн, -а, -о, -и = прабългарски
праболгарский
първокласник, -а, -ът; -ци первоклассник
първокласннчка, -та; -ки первоклассница
първокурсник, -а, -ът; -ци первокурсник
първоначйлен, -лна, -лно, -лнн первона-
чальный
пъргав, -а, -о, -н проворный, живой, лов-
кий; прен. живой, гибкий [об уме/
пъргавина, -та проворство, живость, лов-
кость; прен. живость, гибкость ума!
пъргаво проворно, ловко, живо
пърлен, -а, -о, -и паленый
ньстрёя, -ёеш; -ях, несв. пестреть
ньстър, -тра, -тро, -три пестрый; прен.
пестрый, разношерстный
път, -я/т/; пътища дорога; путь; путь, на-
правление; путь, расстояние; пробор;
прен. путь, способ
пыеводйтел, -я/т/; -и путеводитель
пътёка, -та; -и тропа, тропинка, дорожка;
дорожка, коврик
пътен, пътна, (гьтно, пътни дорожный; пу-
тевой; выходящий на улицу, на дорогу
и ь г ник, -а, -ът; -ци путник, пассажир
пътувам, -аш; -ах, несв. идти; ехать/ез-
дить; путешествовать; ехать, направ-
ляться
пыуване, -то; -ия путешествие, поездка
пюре, -то; -та пюре
пясък, -а, -ът; -ци песок
Р
работа, -та; -и работа, труд; дело; груд,
работа /научная ; письменная работа в
школе!
работен, -тна, -тно, -тни рабочий /о време-
ни, дне/; рабочий, предназначенный для
работы; трудолюбивый, работящий
работник, -а, -ът; -ци рабочий; работник
раббтнически, -а, -о, -и рабочий
работя, -иш; -их, несв. работать, тру-
диться; работать, действовать
равен, -вна, -вно, -вни ровный, гладкий;
равный, одинаковый; ровный, равно-
мерный; прен. равный по положению и
т. п.
равнина, -та; -нн равнина; геом. плоскость
равномерно равномерно
радар, -а, -ът; -и радар
рйдвам се, -аш се; -ах се, несв. радоваться
радио, -то радио; радио, радиоприемник
радост, -стта; -и радость /чувство и со-
бытие!
радостен, -тна, -тно, -тин радостный
рйждам, -аш; -ах, несв. рожать, родить;
родить, давать плоды; прен. рождать,
создавать
рйждам се, -аш се; -ах се, несв. рождаться;
родиться /о растениях/; прен. рож-
даться, появляться, возникать
рйждане, -то; -ия рождение; роды
разбера /се/, -еш /се/, -брах /се/, св., см.
разбирам /се/
разбйвам, -аш; -ах, несв. разбивать, раз-
ламывать; разбивать /нос/; взбивать
/яйца/; разбивать /противника/; разби-
вать, распределять
разбирам, -аш; -ах, несв. понимать; разг.
разбираться, понимать, знать толк; по-
нимать, знать /чужой язык/
разбирам се, -аш се; -ах се, несв. понимать
друг друга; договариваться; выяс-
няться, становиться ясным, очевидным
разбйра се конечно, разумеется
разбнрйем, -а, -о, -н понятный
разбйране, -то понимание; мн. взгляды,
убеждения
разбйя, -йеш; -их, св., см. разбнвам
разбойник, -а, -ът; -ци разбойник; прен.
разбойник, проходимец
разболёя се, -ёеш се; -лях се, св., см. разбо-
лявам се
разболявам се, -аш се; -ах, се, несв. заболе-
вать /о человеке/
рагбудя, -нш; -их, св., см. разбуждам
рагбуждам, -аш; -ах, несв. будить; прен.
будить
рагваля, -йш; -йх, св., см. развалим
развйлям, -яш; -ях, несв. разрушать, ло-
мать; портить, повреждать; прен. рас-
страивать, разрушать; прен. портить,
развращать; разменивать /деньги/
разведа, -ёш; -вёдох, св., см. развеждам
развёждам, -аш; -ах, несв. разводить /по
местам/; водить/возить /по разным
местам/; разводить /супругов/
развёждам се, -аш се; -ах се, несв. разво-
диться /о супругах/
развесели, -йш; -йх, св., см. развеселявам
развеселявам, -аш; -ах, несв. развеселять
развйвам, -аш; -ах, несв. развивать, разма-
тывать; развертывать, разворачивать;
развинчивать, отвинчивать; прен. раз-
вивать
развйвам се, -аш се; -ах се, не св. разви-
ваться, разматываться; развер-
тываться, разворачиваться; развинчи-
ваться, отвинчиваться; развиваться,
жигь; прен. развиваться ;о науке и т. п./;
прен. развертываться, разворачиваться,
развиваться /о событиях/
развйкам се, -аш се; -ах се, св., см. развик-
вам се
развйквам се, -аш се; -ах се, несв. начинать
сильно кричать
468
развит, -а, -о, -н развитой, достигший
высокой степени развития
развитие, -то развитие
развйя /се/, -вйеш /се/, -вйх /се/, св., см.
развивам /се/
развлечение, -то; -ия развлечение
развълнувам, -аш; -ах, св. взволновать,
вызвать волны; прен. разволновать,
взволновать
разгледам, -аш; -ах св., см. разглеждам(
разглёждам, -аш; -ах, несв. рассматривать,
осматривать; рассматривать, изучать
разглобя, -йш; -йх, св., см. разглобявам
разглобявам, -аш; -ах, несв. разбирать на
части
разговАрям, -яш; -ях, несв. разговаривать,
беседовать
рйзговор, -а, -ът; -и разговор
. разгром, -а, -ът; -и разгром
разгръщам се, -аш се; -ах се, несв.
раскрываться, развертываться, разво-
рачиваться; прен. развертываться, раз-
виваться /о деятельности и т. п./
разгьвам, -аш; -ах, несв. развертывать,
разворачивать, раскрывать; разгибать;
прен. развивать, развертывать !де-
ятельность и т. п./
разгьвам се, -аш се; -ах се, несв. развер-
тываться, разворачиваться, ра-
скрываться; прен. развертываться, раз-
виваться /о деятельности и т. п./
разгъна /се/, -еш /се/; -ах /се/, св. см. раз-
гьвам /се/
разгьрмй се, -йш се; -ях се, св., см. разгър-
мявам се
разгьрмявам се, -аш се; -ах се, несв. начи-
нать беспорядочно стрелять
разгърна, -еш; -ах, св., см. разгръщам
разгьрна се, -еш се; -ах се, св., см. разгръ-
щам се
раздйвам, -аш; -ах, несв. раздавать
раздавйч, -а, -ът; -и почтальон
раздйм, -дадёш; -дАдох, св., см. раздавам
раздвйжа /се/, -иш /се/; -нх /се/, св., см.
раздвижвам /се/
раздвйжвам, -аш; -ах, несв. приводить в
движение; прен. возбуждать, волновать
раздвйжвам се, -аш се; -ах се, несв. прихо-
дить в движение; прен. возбуждаться,
волноваться
раздел, -а, -ът; -и раздел, отдел
раздела, -йш; -йх, св., см. разделим
раздёлям, -яш; -ях, несв. делить, разде-
лять; разделять, разлучать; прен. разде-
лять, разъединять; мат. делить
разйскване, -то; -ния обсуждение, рассмот-
рение /вопроса!; мн. прения, дебаты
раз к аж а, -еш; -зах, св., см. разказвам
рАзказ, -а, -ът; -и рассказ
разказвам, -аш; -ах, несв. рассказывать
разказвйч, -а, -ът; -и рассказчик
разклАтя, -иш; -их, св., см. разклащам
разклАщам, -аш; -ах, несв. расшатывать;
взбалтывать; прен. расшатывать, рас-
страивать
разкдш, -а, -ът; -и роскошь
разкрепостя, -йш; -йх, св., см. разкрепостя-
вам
разкрепостявам, -аш; -ах, несв. раскрепо-
щать; прен. раскрепощать
разкрйвам, -аш; -ах, несв. раскрывать, от-
крывать, развертывать; раскрывать,
разоблачать
разкрия, -йеш; -йх, св., см. разкрйвам
различА /се/, -йш /се/, -их /се/, св., см. раз-
лнчавам /се/
различАвам, -аш; -ах, несв. различать, от-
личать; различать, распознавать
различАвам се, -аш се; -ах се, несв. разли-
чаться, отличаться
разлйчен, -чиа, -чно, -чни различный
разлйчно различно
размйх, -а, -ът, размах
размАхам, -аш; -ах, св., см. размахвам
размАхвам, -аш; -ах, несв. размахивать
разменя, -йш, -йх, св., см. разменям
размёням, -яш; -ях, несв. обменивать; об-
менивать, перепутывать, брать по
ошибке
размёр, -а, -ът; -и размер, величина
размйна се, -еш се, -ах се, св., см. размина-
вам се
разминАвам се, -аш се; -ах се, несв. прохо-
дить мимо; расходиться {не задев друг
друга!
размйреи, -рна, -рно, -рни неспокойный,
мятежный, смутный
размйсля, -иш; -их, св., см. размислям
размйслям, -яш; -ях, несв. обдумывать, об-
мысливать, поразмысливать
разнАсям, -яш; -ях, несв. разносить /по раз-
ным местам!; разносить, раздавать;
прен. разносить, распространять
разнесА, -ёш; -нёсох, св., см. разнасям
разноцвётен, -тиа, -тно, -тни разноцветный
разпАлвам, -аш; -ах, несв. разжигать; прен.
разжигать, распалягь
разпаля, -иш; -их, св., см. разпалвам
разпёрен, -а, -о, -и раскинутый /в сторо-
ны!, распростертый
разпАрвам, -аш; -ах, несв. распаривать
разпАрям, -яш; -ях, несв. распарывать; рас-
парывать, разрезать, вскрывать
разписАние, -то; -ия расписание
разпйсвам, -аш; -ах, несв. подписывать
рашйша, -еш; -сах, св., см. разпйсвам
469
разполагам, -аш; -ах, несв. располагать,
размещать; прен. располагать, вы-
зывать симпатию
разполйгам, -аш; -ах, несв. располагать,
владеть, иметь; располагать, распоря-
жаться )чем-либо); распоряжаться ’где-
либо!
разполджа, -иш; -их, св. см. разполагам
разпоредйтелка, -та; -кн распорядительни-
ца; капельдинер (о женщине)
разпдря, -иш; -их, св., см. разпарям
разпределй, -йш; -йх, св., см. разпределям
разпредёлям, -яш; -ях, несв. распределять;
разделять; классифицировать
разпространёние, -то распространение
разпространйтел, -я/т/; -и распространи*
тель
разпространя, -йш; -йх, св., см. разпростра-
нявам
разпространявам, -аш; -ах, несв. распрост-
ранять
разпръсвам, -аш; -ах, несв. разбрызгивать;
разрбрасывать, раскидывать; рассеи-
вать, разгонять; прен. рассеивать; прен.
распространять
разпръсна, -еш; -ах, св., см. разпръсвам
разпънат, -а, -о, -и растянутый, натяну-
тый; разбитый /о палатке); распятый;
прен. измученный, истерзанный
разпространявам, -аш; -ах, несв. распрос-
транять
разрабдтя, -иш; -их, св., см. разработвам
разрйвям, -яш; -ях, несв. разрывать, раска-
пывать; перерывать, искать
разрйсна се, -еш се; -ах се, св., см. разраст-
вам се
разрйствам се, -аш се; -ах се, несв. разрас-
таться, увеличиваться
разрешй, -йш; -йх, св., см. разрешавам
разрешйвам, -аш; -ах, несв. разрешать,
позволять; разрешать jeonpoc)
разрешёние, -то, -ия разрешение, позволе-
ние; разрешение, решение, разгадка
разруша, -йш; -йх, св., см. разрушавам
разрушйвам, -аш; -ах, несв. разрушать
разрдвя, -иш; -их, св., см. разравям
разсёян, -а, -о, -и рассеянный; рассеянный,
невнимательный
разсйпвам, -аш; -ах, несв. рассыпать, про-
сыпать; разливать, проливать; разли-
вать /по тарелкам); разрушать; ра-
зорять
разсйпвам се, -аш се; -ах се несв. рас-
сыпаться, просыпаться; разливаться,
проливаться; разрушаться /о здоровье);
разоряться
разсйпя /се/, -еш /се/; -ах /се/, св., см. раз-
сипвам /се/
разстояние, -то; -ня расстояние; интервал,
период; спорт, дистанция
разстрёл, -а, -ът; -и расстрел
разтвйрям, -яш; -ях, несв. раскрывать, от-
крывать, распахивать; раздвигать )ру-
ки); прен. раскрывать, показывать
разтвдря, -иш; -их, св., см. разтварям
разтревджен, -а, -о, -и растревоженный
разхвърлен, -а, -о, -и разбросанный, раски-
данный; беспорядочный, неубранный;
беспорядочный, отрывочный; неакку-
ратный, неопрятный /о человеке)
разхладйтелен, -лна, -лно, -лни освежаю-
щий; прохладительный
разходка, -та; -кн прогулка
разходя, -иш; -их, св., см. разхождам
разходя се, -иш се; -их се, св., см. разхож-
дам се
разхождам, -аш; -ах, несв. водить на про-
гулку, гулять
разхдждам се, -аш се; -ах се, несв. гулять,
прогуливаться; ходить
разцвет, -а, -ът расцвет
разцъфтя, -йш; -ях, св., см. разцьфтявам
разцьфтйвам, -аш; -ах, несв. расцветать,
распускаться; прен. расцветать, хоро-
шеть; прен. расцветать, процветать, до-
стигать высокой степени развития
разчетй, -ёш; -чётох, св., см. разчитам
разчйтам, -аш; -ах, несв. прочитывать,
разбирать, расшифровывать; прен.
улавливать, разгадывать
разчйтам, -аш; -ах, несв. рассчитывать,
распределять
разчйтам, -аш; -ах, несв. рассчитывать, на-
деяться
разчукам се, -аш се; -ах се, св., см. разчук-
вам се
разчуквам се, -аш се; -ах се, несв. разби-
ваться, раздробляться
разчупвам, -аш; -ах, несв. разламывать;
разбивать, раскалывать
разчупя, -иш; -их, св., см. разчупвам
разширя, -йш; -йх, св., см. разшнрявам
разширявам, -аш; -ах, несв. расширять;
разг, увеличивать жилплощадь; расши-
рять, увеличивать, укрупнять; расши-
рять, усиливать
райран, -а, -о, -и полосатый, в полоску
ран, рйя/т/ рай
ракитйк, -а, -ът; -ци ракитник
ракйя, -та; -ни ракия )болгарская водка)
ракла, -та; -и сундук
рйло, -то; ралй соха
рймо, -то; раменё и рамена плечо
рана, -та; рйни рана; прен. рана, страдание
ранен, -а, -о, -и раненый
рйнен, -нна, -нно, -инн ранний; ранний, пре-
ждевременный
рйно рано
ранобудеи, -дна, -дно, -дни рано про-
сыпающийся, рано встающий
470
рйса, -та; -и раса; порода
рйсна, -еш; -ах, несв. расти; расти, произ-
растать /о растениях/; расти, увеличи-
ваться
растй, -ёш; рйстох, несв. расти; расти, про-
израстать /о растениях/; расти, увели-
чиваться
рационализаторски, -а, -о, -и рационализа-
торский
рай, -та; рай рая /немусульманское населе-
ние султанской Турции/
реалистйчен, -чна, -чно, -чни реалистиче-
ский
рев, -а, -ът; рёвове рев; рев, громкий плач;
рев, крик /толпы/
рева, -еш; -ах, несв. реветь; реветь, громко
плакать; реветь, кричать /о толпе/;
прен. реветь /о ветре/
рёввам, -аш, -ах, несв. начинать реветь;
начинать, реветь, громко плакать
ревматизъм, -зма, -змът ревматизм
рёвна, -еш; -ах, несв. и св., см. реввам
рёвностен, -тна, -тио, -тин ревностный
революционен, -ниа, -нно, -нни револю-
ционный
революционёр, -а, -ът; -и революционер;
прен. революционер, преобразователь
революция, -та; -ни революция; прен. рево-
люция, переворот
ревю, -то; -та ревю
ред, -й, -ът; -овё ряд, вереница; ряд, пласт
слой; строчка, строка; очередь; поря-
док; распорядок
редакция, -та; -ни редакция
реДйца, -та; -и ряд, вереница; ряд /опреде-
ленное количество/
редовен, -вна, -вно, -вни аккуратный, точ-
ный, исправный; регулярный; очеред-
ной; штатный; стационарный, очный
реддвно аккуратно, точно, исправно, регу-
лярно
редут, -а, -ът; -и редут
редй, -йш; -йх, несв. расставлять, расста-
навливать, строить, ставить в ряды; ук-
ладывать; причитать /над покойником/
резултйт, -а, -ът, -и результат
рекй, -та; -кй река; прен. река, поток
рекй, речёш; рёкох, св. сказать; ответить;
разг, вздумать, надумать, решить
реколта, -та; -ти урожай
рёктор, -а, -ът; -и ректор
релёф, -а, -ът; -и рельеф
религндзен, -зиа, -зно, -зни религиозный;
религиозный, набожный
ремднт, -а, -ът; -и ремонт
рёсто, -то сдача, остаток
ресторйнт, -а, -ът; -и ресторан
р4*ер, -ът; -и судья /в спортивных сос-
тязаниях/
рецёнзия, -та; -ни рецензия
рецёпта, -та; -ти рецепт
реч, речтй; рёчи речь, язык; речь, выступ-
ление
рёчник, -а, -ът; -ци словарь; словарь, сло-
варный состав языка; лексикон, запас
слов
рёчников, -а, -о, -и словарный
решй, -йш; -йх, св., см. решавам
рёша, -еш; рёсах, несв. чесать, причесывать
решйвам, -аш; -ах, несв. решать, прини-
мать решение; решать, постановлять;
решать /задачу/; решать, определять,
разрешать
решаване, -то решение
решённе, -то; -ия решение; решение /зада-
чи/; решение, постановление
решйтелно решительно
риболдв, -а, -ът рыбная ловля
рйза, -та; -и рубашка, сорочка, рубаха
римлянин, -а, -ът; рймлянн римлянин
римски, -а, -о, -и римский
рнскуване, -то; -ня риск
рисувам, -аш; -ах, несв. рисовать; прен. ри-
совать, изображать
роб, -а, -ът; рдбн раб; прен. раб
робйня, -та; -ни рабыня; прен. раба
рдбскн, -а, -о, -и рабский; прен. рабский
рдбство, -то; -ва рабство; прен. рабство
рог, рдгй, рдгьт; рогй, рдгдве рог; шишка
/от удара/
род, рода, родът; рддовё род, поколение;
разг, род, родня; род, вид, разряд;
гром, род
рдден, -дна, -дно, -дни родной /находя-
щийся в родстве/; родной; отечествен-
ный; прен. родной, дорогой
родён, -а, -о, -и рожденный
родина, -та; -ни родина
родйтел, -я/т/; -и отец, родитель; мн. ро-
дители
родйтелски, -а, -о, -и родительский
родолюбие, -то патриотизм, любовь к ро-
дине
родй, -йш; -йх, св., см. раждам
родя се, -йш се; -йх се, св., см. раждам се
рджба, -та; -би дитя, ребенок; детеныш;
прен. детище, плод, создание; събир.
плоды
рождён, -а, -о, -и родной; рождён ден день
рождения
рдза, -та; рдзн роза /куст и цветок/
рой, рдя/т/; рдеве рой; прен. рой, множест-
во
рдкля, -та, -и платье *
рдля, -та; -и роль; роль, значение
ромйн, -а, -ът; -и роман
рдня, -иш; -их, несв. сыпать, ронять
росй, -та роса
ройк, -а, -ът; -ци рой /пчел/; рой /насеко-
мых/; прен. рой, множество
471
рубйнен, -а, *о, -и рубиновый
ругйтелство, -то; -а ругань, брань
ругйя, -йеш; -йх, несв. ругать, бранить
руен, руйна, руйно, руйни буйный, пенис-
тый; обильный Inoml
рус, -а, -о, -и русый
русин, -а, -ът; русн русский
русокдс, -а, -о, -и русый, русоволосый
ръкй, -та; ръцё рука; прен. рука, почерк; ;
прен. власть, сила
ръкйв, -а, -ът; -и рукав; прен. рукав {реки) z
ръкавйца, -та; -и перчатка, рукавица
ръководйтел, -я/т/; -н руководитель
ръковддство, -то; -а руководство; руко-
водство (учебник!
ръковддя, -иш; -их, несв. руководить
ръкопйс, -а, -ът; -и рукопись
рькопйсен, -сна, -сно, -снн рукописный
ръмжй, -йш; -йх, несв. рычать; прен. вор-
чать, брюзжать
рьст, -а, -ът; ръстове рост; рост, величина,
размер; прен. рост, увеличение, усиле-
ние
рът, рьта, рътът; рьтове, холм, возвыше-
ние
ръчйца, -та; -н ручка
ръчйчка, -та; -и ручка, рученька, ручонка
ръчкам, -аш; -ах, несв. бодать; пырять
рядко редко
С
с /със/ на; с
садй, -йш; -йх, несв. сажать
сйжди мн., -те сажа
сак, -а, -ът; сакове сумка
сакйт, -а, -о, -и изувеченный, искалечен-
ный; прен. недоделанный, недокончен-
ный
сакд, -то; -й пиджак
салйм, -а, -ът; -и колбаса
салон, -а, -ът; -и зал; салон
сам, -й, -о, -й сам; самый; один
сймо только, лишь
сймо че но только
самобйтен, -тна, -тно, -тни самобытный
самобйтност, -сттй самобытность
самоволен, -лна, -лно, -лни самовольный;
произвольный
саможёртва, -та; -и самопожертвование
самолёт, -а, -ът; -и самолет
самолётен, -тна, -тно, -тни самолетный
самообслужване, -то самообслуживание
сауостойтелен, -лна, -лно, -лни самостоя-
тельный, независимый; отдельный; са-
мостоятельный. совершаемый без по-
сторонней помощи
самосъзнйние, -то, самосознание
самдтност, -сттй одиночество
самоувёреност, -сттй самоуверенность
самочувствие, -то самочувствие
сандйл, -а, -ът; -и сандалии, сандалеты
сйндвич, -а, -ът; -и бутерброд
сантнмётър, -а, -ът; -три сантиметр
сатирйчен, -чна, -чно, -чни сатирический
сбера се, -ёш се; сбрах се, св., см. сбирам се
сбйрам се, -аш се; -ах се, несв. собираться,
сходиться, скапливаться; сдвигаться,
соединяться, смыкаться; вмещаться; са-
диться /о ткани ; прен. водиться, дру-
жить
сбйрка, -та, -и собрание, коллекция, сбор-
ник; собрание, заседание
сбогувам се, -аш се; -ах се, несв. и св. про-
щаться/попрошаться, проститься
сбор, -а, -ът; сборове сумма; сходка, соб-
рание; сбор, слет
сборник, -а, -ът; -ци сборник
сваля, -йш; -йх, св . см. свалям
свалям, -яш; -ях, несв. снимать !сверху!\
снимать, разгружать, сваливать,
сбрасывать /на землю!', разг, валить,
убивать; снимать 1одежду!\ сбивав
{самолет)', свергать
сварвам, -аш, -ах. не св. заставать, засти-
гать; успевать, поспевать
сварён, -а, -о, -и сваренный
свйрен, -а, -о, -и застигнутый
свйря, -иш; -нх, св , см. сварвам
сваря, -йш; -йх, ie., см. сварявам
сварявам, -аш; -ах, несв. варить
свйтба, -га; -и свадьба
сведй, -ёш; -вёдох, св., см. свеждам
свеж, -а, -о, -и свежий; свежий, прохлад-
ный; прен. свежий, бодрый
свёждам, -аш; -ах, несв. наклонять, опу-
скать вниз; сводить /к чему-либо!
свёждам се, -аш се; -ах се, несв. сводиться
/к чему-либо!', наклоняться, опускаться
свёкър, -а, -ът; -къри свекор
свекйрва, -та; -и свекровь
свестя, -йш, -йх, < в . см. свестявам
свестй се, -йш се, -йх се, св., см. свестявам
се
свестявам, -аш; -ах, несв. приводить в
чувство, в сознание
свестявам се, -аш се; -ах се, несв прихо-
дить в чувство, в сознание
свётвам, -аш; -ах, несв. зажигаться,
вспыхивать; начинать светить, блес-
теть^ сверкать; посвечивать, поблески-
вать; светить; освещать; разг, ударять
сильно
светёц, -а, -ът; -тцй святой
светй, -а, -о, -й святой; святой, священный
светкйвица, -та; -и молния
светлинй, -та; -и свет, освещение: прен.
свет, истина
свётло светло, ярко
472
светлосйн, -я, -ьо, -и светло-синий, голу-
бой
свётна, -еш; -ах, св., см. светвам
светдвен, -вна, -вно, -вни мировой; всемир-
ный, мировой
светогдрскн, -а, -о, -и светогорский /от
Света гора)
свётскм, -а, -о, -н светский, мирской, граж-
данский; светский
свётьл, -тла, -тло, -тли светлый; светлый,
радостный; прен. светлый, благород-
ный; прен. светлый, ясный
свётя, -иш; -их, несв. светить; блестеть,
сверкать; прен. светиться, сверкать /о
глазах и т. п./; прен. сверкать /чисто-
той/
свечерй се, св. свечереть, стемнеть
свечерйва се, несв. вечереть, темнеть
свещ, -та; свёщи свеча
свещён, -а, -о, -и священный; прен. священ-
ный, заветный
свёщннк, -а, -ът;.-цн подсвечник
свйвам, -аш; -ах, несв. сгибать; вить, сви-
вать; свертывать, скатывать; сжимать,
поджимать; сворачивать, поварачи-
вать; прен. сокращать, свертывать; свй-
вам гнездо вить гнездо, пускать корни,
укореняться
свйвам се, -аш се; -ах се, несв. сжиматься;
свертываться; садиться /о материи/;
разг, ютиться; прен. разг, ограничивать
себя в средствах; прен. разг, стесняться,
смущаться
свйквам, -аш; -ах, несв. созывать
свйквам, -аш; -ах несв. привыкать,
свыкаться
свйкна, -еш; -ах, св., см. свйквам
«вирёп, -а, -о, -и свирепый, кровожадный;
прен. свирепый, неистовый, ожесточен-
ный
свистёне, -то; -ния свист /ветра, пуль/
свобода, -та, -й свобода
свобдден, -дна, -дно, -дни свободный, неза-
висимый; свободный, беспрепятс i -
венный; свободный, незанятый, ва-
кантный; свободный, незатрудненный;
свободный, непринужденный, естест-
венный; разг, свободный, просторный
/об одежде'
свод, -а, -ът; евддове свод
своеволие, -то; -ня своеволие
евържа, -еш; -эах, св., см. евързвам
евързвам, -аш; -ах, несв. связывать; свя-
зывать /кого-либо/; связывать, соеди-
нять; связывать, устанавливать связь;
связывать, сближать
евърша, -иш; -их, св., см. евършвам
евършвам, -аш; -ах, несв. кончать, закан-
чивать, оканчивать; делать, выполнять;
заканчивать /обучение/; расходовать,
исчерпывать /запасы/; умирать
свет, -й, -д, -й святой; прен. святой, свя-
щенный
свят, свйта, свйто, свётн святой; прен. свя-
той, священный
свят, светй, светът, световё свет, мир, зем-
ля; прен. круг людей
стан, -тй сброд
сградй, -йш; -йх, св., см. сграждам
сгрйждам, -аш; -ах, несв. строить, соору-
жать
сгрешй, -йш; -йх, св., см. сгрешавам
сгрешйвам, -аш; -ах, несв. ошибаться, пу-
тать; грешить
егьвйем, -а, -о, -и складной, раскладной
егьвам, -аш; -ах, несв. сгибать; скла-
дывать, свертывать
егьна, -еш; -ах, св., см. егьвам
сёвер, -а, -ът север; прен. север, северные
страны
сёверен, -рна, -рно, -рни северный
северозйпадно на северо-запад
северойзток, -а, -ът северо-восток
сегй теперь, сейчас, в настоящий момент
седйлка, -та; -и сиденье
сёдмица, -та; -и неделя
седмйца, -та; -и семерка
сёдмичен, -чиа, -чно, -чин недельный; еже-
недельный
сёдна, -еш; -ах, св., см. сядам
седй, -йш; -йх, несв. сидеть; сидеть, нахо-
диться /где-либо/
сезён, -а, -ът; -и сезон, время года; сезон
/театральный/
секретйр, -я/т/; -и секретарь
секретйрка, -та; -и секретарь /о женщине/\
секретарша
секунда, -та; -и секунда
сёлище, -то; -ща селение, поселение; ар-
хеол. селище
сёлд, -то; -лй село, деревня
селцё, -то; -а деревушка
сёлянин, -а, -ът; сёляни крестьянин
семе, -то; -енй семя, семечко; прен. семя,
потомство, род
семёен, -ёйна, -ёйно, -ёйни семейный,
имеющий семью; семейный, относя-
щийся к семье
семёйство, -то; -ва семья, семейство
сеид, -то сено
сёнчица, -та; -и тенечек
септемврййски, -а, -о, -и сентябрьский
сервйрам, -аш; -ах, несв. и св. сервировать;
прен. разг, подстраивать/подстроить
сервйрам, -аш; -ах, несв. и св. спорт, вво-
дить/ввести мяч в игру
серидзен, -зна, -зно, -зни серьезный; серьез-
ный, опасный
серидзно серьезно
сёсия, -та; -ни сессия /заседание/; сессия
/экзамены/
сестрй, ^а; -й сестра; сестра /медицинская
473
сестриче, -то; -та сестренка, младшая сест-
ра
сётя се, -иш се; -их се, св., см. севцам се
сеч, -тй сечь, резня; рубка, вырубка
сёчнще, -то; -ща лесосека; вырубка
сёщам се, -аш се; -ах се, несв. дога-
дываться; припоминать, спохва-
тываться
ей, сёеш, сях, несв. сеять; прен. сеять, все-
лять /вражду/
сив, -а, -о, -и серый; прен. серый, буднич-
ный
сигнал, -а, -ът; -и сигнал; гудок Iтелефон-
ный!', прен. сигнал, предупреждение
сигнатура, -та; -и сигнатура; копия рецеп-
та; номер по библиотечному каталогу
сигурен, -рна, -рно, -рнн уверенный; на-
дежный; надежный, безопасный; вер-
ный
сАгурно уверенно; надежно; наверняка, на-
верное; вероятно, может быть
сйгурност, -сттА уверенность; надежность;
безопасность
ейла, -та; -и сила
ейлен, -лна, -лно, -лнн сильный
ейлно сильно
еймвол, -а, -ът; -и символ
син, -А, -ът; -овё сын
син, -я, -ьо, -и синий
синедк, -а, -о, -и синеглазый, голубогла-
зый
аштАксис, -а, -ът синтаксис
ейпей, -я/т/; -ей обрыв
ейрене, -то; -А брынза
енрдтен, -тна, -тно, -тин сиротский
ейтен, -тна, -тно, -тин мелкий; мелкий, час-
тый
ейчкото ост. всё
скалА, -та; -лй скала, утес; геол, порода
скАрам се, -аш се; -ах се, св., см. скарвам
се
скАрвам се, -аш се; -ах се, несв. ссориться;
ругать, делать замечание
скАчам, -аш; -ах, несв. скакать, прыгать;
выскакивать, выпрыгивать; вскакивать
/на ноги!
скептйк, -а, -ът; чш скептик
скйтане, -то; -ия скитание, бродяжничест-
во
склад, -а, -ът; -ове склад
склАням, -яш; -ях, несв. склонять, опу-
скать; прен. уговаривать, склонять;
прен. склоняться, соглашаться; грам.
склонять
склон, -а, -ът; -ове склон
склонй, -йш; -йх, св., см. скланям
склй>ча, -иш; -нх, св., см. сключвам
скл|Ьчвам, -аш; -ах, несв. заключать {дого-
вор и т. п./
скок, -а, -ът; -ове прыжок, скачок
скдро скоро, быстро; недавно; скоро,
вскоре
скдрост, -сттА; -н скорость
скдча, -иш; -их, св., см. скачам
скрйвам, -аш; -ах, несв. скрывать, прятать;
скрывать, утаивать
скрйвам се, -аш се; -ах се, несв.
скрываться, прятаться
скрит, -а, -о, -н скрытый, спрятанный;
скрытый, тайный; скрытный; скрытый,
потенциальный
скрйя, -йеш; -йх, св., см. скрйвам
скрйя се, -йеш се; -йх се, св., см. скрйвам
се
скръб, -тА; скърби скорбь, печаль
скупчен, -а, -о, -и собранный вместе
скучАя, -Аеш; -Ах, несв. скучать
скъсА, -йш; -йх, св., см. скъсявам
скъсйвам, -аш; -ах, несв. укорачивать, де-
лать короче; сокращать /сроки/
слаб, -а, -о, -и слабый; слабый, больной;
слабый, легкий, еле заметный; слабый,
неустойчивый; слабый, некрепкий, не-
насыщенный; прен. слабый, плохой
елйва, -та слава; слава, репутация
слАвей, -я/т/; -ей соловей
слАвен, -вна, -вно, -вни славный; разг.
славный, хороший
славйнин, -а, -ът; -Ани славянин
славянобългарскн, -а, -о, -и относящийся к
болгарским славянам; сочетающий чер-
ты старославянского и болгарского
языков
славАнскн, -а, -о, -н славянский
слАгам, -аш; -ах, несв. класть, ставить;
разг, наливать; накрывать /стол/;
класть, укладывать /спать/; ставить,
устанавливать /телефон/; вешать /зана-
вески/; надевать; класть, добавлять,
прибавлять
сладкАрница, -та; -и кондитерская
слАдко, -то; -кА варенье
сладолёд, -а, -ът; -и мороженое
слАдък, -дка, -дко, -дкн сладкий; прен.
сладкий, приятный /звук/; пресный /о
воде!
след за; после; через
следА, -та; -А след, отпечаток; след, знак;
прен. след
слёдвам, -аш; -ах, несв. следовать, идти
/за кем-либо/; продолжать; следовать /о
событиях/; прен. следовать, придержи-
ваться; прен. следовать, вытекать; прен.
следовать, подобать
слёдвам, -аш; -ах, несв. учиться /в вузе/;
изучать
слёдва, несв. продолжение следует
слёдване, -то учеба /в вузе/
слёдващ, -а, -о, -и следующий, последую-
щий
474
слёдващ, -а, -о, -и учащийся; изучающий
следя, -йш; -йх, несв. следить, наблюдать;
следить, интересоваться
слёден, -дна, -дно, -дни следующий
слеп, -а, -о, -н слепой, незрячий; прен. сле-
пой, безрассудный
слетй, -йш; -йх, св., см. слетявам
слетявам, -аш; -ах, несв. слетать вниз; на-
летать, нападать; прен. обрушиваться,
постигать /о беде!
слйзам, -аш; -ах, несв. спускаться; слезать;
сходить /на берег!
словесен, -сна, -сно, -снн словесный
слово, -то; -ва слово, речь, язык; слово,
речь публичное выступление'
словотворчество, -то словотворчество
сложа, -яш; -их, св., см. слагам
слёжен, -жна, -жно, -жни сложный
сломй, -йш; -йх, cew см. сломявам
сломявам, -аш; -ах', несв. ломать, отла-
мывать; прен. преодолевать /сопротив-
ление /; прен. сламливать ) морально/
служа, -иш; -их were.служить; служить, яв-
ляться
служа си, -нш си; -их си, несв. пользо-
ваться, владеть, употреблять
служба, -та; -и служба, работа; отдел, уп-
равление, сектор
служйтел, -я/т/; -и служащий
служйтелка, -та; -и служащая
случайно случайно
случа /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см. случ-
аям /се/
случвам, -аш; -ах; несв. удаваться; нахо-
дить, заставать
случвам се, -аш се; -ах се несв. случаться,
оказываться; случаться, происходить
случка, -та; -и случай
слушйлка, -та; -и трубка !телефонная):, на-
ушники
слушам, -аш; -ах, несв. слушать; слушать,
слушаться; слушать, выслушивать,
прослушивать
слушател, -я/т/; -и слушатель
слънчев, -а, -о, -и солнечный; солнечный,
ясный; солнечный, освещаемый солн-
цем
смаля се, -йш се; -йх се, св., см. смалявам
се
смалявам се, -аш се; -ах се, несв.
уменьшаться, убавляться; становиться
меньше /ростом/
смйчкам, -аш; -ах, св., см. смачквам
смёчкан, -а, -о, -и смятый, размозженный;
раздавленный, убитый
смйчквам, -аш; -ах, несв. сминать, раздав-
ливать; раздавливать, убивать
смел, -а, -о, -и смелый
смёлост, -сттй смелость, бесстрашие; сме-
лость. смелый поступок
сменй /се/, -йш /се/; -йх /се/; св., см. сме-
ним /се/
смёням, -яш; -ях, несв. менять, сменять,
заменять
смёням се, -яш се; »ях се, несв. сменяться,
сменять один другого; сменяться /о дне
и ночи)
смертю смерт поправ смертиА) смерть по-
прав
счздь-тй; -и смесь
'смётна /се/, -еш /се/; -ах /се/, св., см. Сми-
там /се/
смешнйк, -а, -ът; -ци шутник; шут
смёшно смешно
смёя, смёеш; смях, несв. сметь
смёя се, смёеш се; смях се, несв. смеяться;
смеяться, посмеиваться
смйслов, -а, -о, -и смысловой
смйсъл, -а, -ът смысл, цель; смысл, содер-
жание; прен. разг, смысл, польза, прок,
толк
смёгвам, -аш; -ах, несв. успевать; мочь,
справляться
смётна, -еш; -ах, св., см. смогвам
смутй, -йш; -йх, св., см. смущавам
смущйвам, -аш; -ах, несв. смущать,
вызывать смущение; смущать, нару-
шать
смъквам, -аш; -ах, несв. стаскивать, сни-
мать
смъкна, -еш; -ах, св., см. смъквам
смърт, -ттй смерть
смяна, -та; смённ смена, перемена, замена;
смена /на производстве/; прен. смена,
новое поколение; смена, комплект
белья
смйтам, -аш; -ах, Ъесв. считать, вычислять;
считать, предполагать
смях, смехй, -ът; смеховё смех
снахй, -та; -и сноха
снеговалёж, -а, -ът; -и снегопад
снймка, -та; -и снимок, фотография
сноп, -а, -ът; снёпове сноп
снёщи вчера вечером
сняг, снегй, -ът; снеговё снег
сёбствен, -а, -о, -и собственный
сок, -а, -ът; сокове сок
солдйт ост., -а, -ът; -и солдат; ист. болга-
рин, имевший право в период осман-
ского ига носить оружие и охранявший
мосты, переправы, дороги и т. п.
солйдно солидно
софййски, -а, -о, -и софийский
социалдемократически, -а, -о, -и социал-
демократический
социалйзъм, -зма, -змът социализм
сёча, -иш; -их, несв. показывать, ука-
зывать; указывать, обращать внима-
ние; указывать, свидетельствовать
спален, -лна, -лно, -лни спальный
475
спйлня, -та; -и спальня !комната и мебель!
спартанец, -а, -ът; -нцн спартанец
спася, -йш; -йх, св., см. спасявам
спасйвам, -аш; -ах, несв. спасать
спектакъл, -а, -ът; -клн спектакль
специален, -лна, -лно, -лни специальный,
особый; специальный, связанный с оп-
ределенной отраслью
специализация, -та; -ни специализация,
стажировка
специялйст, -а, -ът; -и специалист
сдециАлно специально
специйлиост/’-стта* .специальной гь
спечёлвам, -аш; -ах» неов. зарабатывать,
получать доход, наживать; выигрывать
/в лотерею!; выигрывать, побеждать;
разг, получать, наживать; прен. завое-
вывать
спечеля, -нш; -их, св., см. спечелвам
спешно спешно
спи ми се, несв. мне хочется спать
спирам, -аш; -ах, несв. останавливать; ос-
танавливать, прекращать; выключать;
тормозить, задерживать; останавли-
ваться /в гостинице); прен. останавли-
вать внимание и т. п./
спйрам се, -аш се: -ах се, несв. останавли-
ваться; остаь лливаться, прекращать-
ся; разг, делать выбор, останавливаться
(на чем-либо); останавливаться /в гос-
тинице и т. п./
спйрка, -та; -н остановка; жп полустанок,
разъезд; привал
списАнне, -то; -ня журнал
споглёдам се, -аш се; -ах се, св., см. спо-
глеждам се
споглёждам се, -аш се; -ах се, несв. перег-
л^дываться
спокоен, -днна,..-днно, -дйни спокойный, ти-
хий; спокойный,, -уравновешенный;, спо-
койный, плавный, неторопливый; спо-
койный, ничем не нарущаемый
спокойно спокойно
спокойствие, -то покой, тишина; спокойст-
вие, мир, покой; покой, спокойствие
!душевное!
сполука, -та; -и удача, успех
сполуча, -иш; -их, св., см. сполучвам
сполучвам, -аш; -ах, несв. успевать, мочь;
добиваться удачи, преуспевать
сполучлив, -а, -о, -и удачный, успешный;
удачный, уместный
спдмен, -а, -ът; -и воспоминание
спомня си, -иш си; -их сн, св., см. спомням
си
спомням си, -иш си; -ях си, несв. вспоми-
нать
спор, -а, -ът; спорове спор
според сообразно с...; согласно с...; по; в
зависимости от ...
спорт, -а, -ът; -ове спорт
спдртен, -тна, -тно, -тнн спортивный
спортйст, -а, -ът; -и спортсмен
спдря, -нш; -их, несв. спорить
спосдбен, -бна, -бно, -бнн способный, даро-
витый; способный /к чему-либо!
спрА /се/, спреш /се/, спрях /се/, св., см.
спирам /се/
спрАвка, -та; -и справка
спрнхаво вспыльчиво, запальчиво
спускам се, -аш се; -ах се и спущам се, несв.
спускаться, опускаться; пускаться, ки-
даться, устремляться; набрасываться;
спускатьсй, опускаться /о тумане и
т. п./
спуска се, -еш се; -ах се, св., см. спускам се
и спущам се
спя, спиш; спах, несв. спать; прен. спать,
.цаходитьця в состоянии покоя /о приро-
де и т. п./;,’лрен. спять, бездействовать
сравнение, -то; -ня сравнение
сравнА, -йш; -йх, св., см. сравнявам
сравнявам, -аш; -ах^несв. сравнивать
срам, -А; -ът; срамовё стыд, срам; позор
срам ме е мне стыдно
срамувам се, -аш се; -ах се, несв.
стыдиться, стесняться
сребрд, -то серебро; събир. серебро, изде-
лия из серебра; събир. прен. серебро
{деньги!
сред посреди; среди, во время; среди,
между
средА; -та; -й середина; сердцевина; мякиш
средй, -та; -й среда; среда, вещество
срёден, -дна, -дно, -дни средний; средний,
посредственный
срёднще, -то; -а середина, центр; прен.
центр
средновекдвме, -то средневековье
срёдство, -то; -та средство, способ, воз-
можность; средство, орудие; мн.
средства, деньги; средство, лекарство
срёсвам се, -аш се; -ах се, несв. приче-
сываться
срёша се, -еш се; срёсах се, св., см. сресвам
се
срёща, -та; -и встреча; свидание; встреча,
заседание, собрание; спорт, встреча, иг-
ра
срёщам, -аш; -ах, несв. встречать (на ули-
це!; встречать !гостей(; прен. встречать
срёщам се, -аш се; -ах се, несв. встречаться;
встречаться, видеться; встречаться,
иметь место; спорт, встречаться, участ-
вовать в состязаниях
срёщна /се/, -еш /се/; -ах /се/, св., см. сре-
щам /се
срещу против, навстречу; против, напро-
тив; накануне, под
срцчам, -аш; -ах, несв. читать по складам;
читать плохо
476
срок, -а, -ът; срдкове^рсяг, Школьная чет-
верть
срочен, -чна, -чно, -чин срочный, неотлож-
ный; связанный с определенным сро-
ком; четвертной, относящийся к
школьной четверти
сръбскн, -а, -о, -и сербский
срьчност, -стта искусность, умение; быст-
рота, ловкость; мн. навыки
стйвам, -аш; -ах, несв. вставать, подни-
маться с местам вставать /с постели!',
подниматься, поправляться /после бо-
лезни!’, становиться /кем-либо!; го-
диться, подходить; происходить; расти,
произрастать
ставам, -аш; -ах, несв. приобретать новые
свойства, качества, изменяться
оадиои, -а, -ът; -н стадион
стаж, -а, -ът стаж; стажировка
стакан, -а, -ът; -ни стакан
стана, -еш; -ах, св. см. ставам
стар, -а, -о, -и старый /по возрасту!; стар-
ший; застарелый; старый, устаревший;
старый, давний; старый, старинный;
старый, обветшалый, поношенный; ста-
рый, прежний
старйтелно старательно
стйрец, -а, -ът; -рцн старец, старик
старёя, -ёеш; -йх, несв. 'стареть
старинй, -та; -н древность, памятник ста-
рины; старинность, древность; мн. ста-
рость, старые годы
старйнен, -нна, -нно, -нин старинный, древ-
ний
старобългарскн, -а, -о, -и древнеболгар-
ский
старопланйискн, -а, -о, -и старопланин-
ский, относящийся к Старой Планине
старопрзстдлен, -лна, -лно, -лни древне-
престольный
старт, -а, -ът; -ове старт
стартирам, -аш; -ах, не св. и св. стартовать
стйтия, -тя, -ни статья; статья ! пункт доку-
менгца!
стйчкр, -та; -и стачка, забастовка
стйя, -та; стаи комната; номер /в гости-
нице/
стёгнат, -а, -о, -и стянутый, связанный гу-
го; подтянутый, хорошо и опрятно оде-
тый; сжатый /речь и т. п/; подтянутый,
дисциплинированный
стёля, -еш; стлах, несв. стлать, стелить
стенй, -та; -и стена; грань; прен. стена, пре-
1рада
стёнен, -нна, -нно, -нни стенной
стнгам, -аш; -ах, несв. настигать, дого-
нять; достигать, доходить !до опреде-
ленного места!; достигать ! чего-либо);
хватать, быть достаточным
стйгна, -еш; -ах, св., см. стнгам
стил, -а, -ът; стнлове стиль
стилистнчен, -чна, -чно, -чни стилистиче-
ский
стих, -А, -ът; стйхове стихотворение, стих;
стихотворная строка
стнхвам, -аш; -ах, несв. стихать, умолкать;
прен. утихать, уменьшаться
стихна, -еш; -ах, св., см. стнхвам
стихотворёние, -то; -ня стихотворение
стджер, -а, -ът; -и прен. опора, центр, ос-
нова
стдка, -та; -и товар
стол, -а, -ът; столове стул
стол, -а, -ът; стдлдве столовая
столетие, -то; -ня столетие, век
стдлица, -та; -и столица
стдличен, -чна, -чно, -чни столичный
стдлче, -то; -та табуретка
стон, -а, -ът; стднове стон
стоп, -а, -ът; -ове знак “Стоп*1; мигающий
указатель поворота )у автомобиля!
стопйнскн, -а, -о, -и хозяйственный
стопанство, -то; -а хозяйство; хозяйство,
экономика; хозяйство, отрасль произ-
водства
стдпля, -иш; -нх, св., см. стоплям
стдплям, -яш; -ях, несв. согревать, разог-
ревать; прен. согревать, ласкать
стотина, -та сотня
стотина числ. събир. около ста
стотйнкй, -та; -и стотинка /монета до-
стоинством в одну сотую лева!
стоя, -йш; стойх, несв. стоять; стоять, на-
ходиться, располагаться; стоять /о
транспорте!; стоять, бездействовать;
сидеть !об'одежде!; прен. стоять /о воп-
росе); обстоять /о деле и т. п./
стрйдам, -аш; -ах, несв. страдать
страдание, -то; -ня страдание
страдателен, -лна, -лно, -лни страда-
тельный
странй, -та,* -ни сторона; сторона, направ-
ление; сторона, noeepxHOv гь; щека; бок,
сторона; прен. сторона, черта, особен-
ность; прен. сторона, ч ношение, поло-
жение
страница, -та; -и страница
странно странно
страст, -стта; -и страсть, прен. страсть,
сильное влечение
страх ме е мне страшно
страхлнв, -а, -о, -и пугливый, трусливый
страхлйвец, -а, -ът; -вцн трус
страхувам се, -аш се; -ах се, несв. бояться
страшен, -шна, -шно, -шни страшный,
ужасный; прен. разг, страшный, очень
сильный
стрйшно сурашно
стрёлям, -яш; -ях, несв. стрелять
стремёж, -а, -ът; -и стремление
477
стремй се, -йш се; -йх се, несв. стремиться,
устремляться
строеж, -а, -ът; -и стройка, строительство;
строение 1чего-либо]', строй, структура
стрден, -дина, -окно, -дики стройный; прен.
стройный, ясный, точный
строён, -а, -о, -и построенный
стройтел, -я/т/; -и строитель; прен. строи-
тель, творец
стройтелство, -то строительство
строй, -я/т/; Строеве строй; строй, система
общественного устройства
строй, -йш; -йх, несв. строить; прен.
строить, созидать
струва ми се, несв. мне кажется
струвам, -аш; -ах, несв. стоить, иметь
стоимость, цену; прен. стоить, иметь
ценность, значение
струйка, -та; -и струйка
струпйлям, -яш; -ях, ост. и струполйвам,
несв. валить, обрушивать
струполй, -йш; -йх, св., см. струпалям и
струполявам
струя, -та; -ум струя; прен. струя {дыма и
т.п./
стрйха, -та; стрёхн стреха; кровля; навес;
прен. кров, родной дом
студ, -й, -ът; -овё холод, мороз
студён, -а, -о, -и холодный, морозный; хо-
лодный /о продуктах]’,, прен. холодный,
равнодушный, бесстрастный; прен. хо-
лодный /о цвете]
студёно холодно
студёнт, -а, -ът; -и студент
студёнтка, -та; -кн студентка
студёнтски, -а, -о, -и студенческий
стъквам, -аш; -ах, несв. разжигать, разду-
вать (огонь]
стъкло, -то; -лй стекло
стъкна, -еш; -ах св., см. стъквам
стъпйло, -то; -лй анат. ступня; ступня,
нижняя часть чулка, носка; подножка
/трамвая]', ступенька; прен. ступень
стьпка, -та; -н след; шаг; прен. шаг, дейст-
вие; лит. стопа
стърчй, -йш; -йх, несв. торчать; разг, тор-
чать, мешаться
сувенйр, -а, -ът; -и сувенир
сугрйшнца, -та; -и крупа /снег]
суетй, -та; -й суета, суетность, тщеславие;
суета, беготня
сума, -та; -и сумма; прен. сумма, ре-
зультат, итог
супа, -та; -и суп
суров; -а, -о, -и сырой; сырой, недопечен-
ный; сырой, влажный; сырой, необра-
ботанный; прен. необработанный
сурдв, -а, -о, -и суровый, строгий; прен. су-
ровый, холодный
сутрешен, -шна, -шно, -шни утренний
сутрин, -тй; -н утро
сух, -а, -о, -и сухой; сухой, высушенный;
сухой, засохший; прен. сухой, худой, ху-
дощавый; прен. сухой, холодный; прен.
сухой, неинтересный, скучный
сухйр, -а, -ът; -и сухарь
суша, -йш; -йх, несв. сушить; прен. сушить,
иссушать ]о болезни]
сушйлня, -та; -и сушильня
сушина, -та; -и защищенное от дождя мес-
то; навес
сценарйст, -а, -ът; -и сценарист
счетй, -ёш; -чётох, св., см. счйтам /се/
счйтам, -аш; -ах, несв. считать, полагать
счйтам се, -аш се; -ах се, несв. принимать
во внимание
счупвам, -аш; -ах, несв. разбивать, ломать
счупен, -а, -о, -и разбитый, сломанный
счупя, -нш; -их, св., см. счупвам
съйвтор, -а, -ът; -и соавтор
събйрям,-яш; -ях, несв. разрушать, сносить
/постройку]', сваливать, сбрасывать, оп-
рокидывать; прен. свергать, низвергать
съберй, -ёш; събрйх, св., см. събирам
съберй се, -ёш се; събрйх се, св., см. съби-
рам се
събесёдннк, -а, -ът; -ци собеседник
събйрам, -аш; -ах, несв. собирать, скла-
дывать вместе; собирать, взимать,
брать; собирать, получать ]сведения]',
собирать, созывать; собирать ]уро-
жай/; собирать, коллекционировать;
собирать, копить; убирать /волосы]’,
вмещать, вбирать ]в себя]’, мат. скла-
дывать
събйране, -то; -ия сбор ]урожая]\ сбор, со-
бирание /подписей]’, собирание, коллек-
ционирование; сбор, встреча; мат. сло-
жение
събйтие, -то; -ия событие
съблекйлня, -та; -и раздевалка, гардероб
събдря, -иш; -их, св., см. събарям
събрйнне, -то; -ия собрание; собрание /со-
чинений/; собрание /орган государствен-
ной власти]
събудя /се/, -иш /се/; -их /се/, св., см. съ-
буждам /се/
събуждам, -аш; -ах, несв. будить; прен.
пробуждать
събуждам се, -аш се; -ах се, несв. про-
сыпаться; прен. пробуждаться
събуждане, -то; -ня пробуждение
съвёт, -а, -ът; -и совет, наставление; совет,
совещание; совет (орган управления]
съветвам, -аш; -ах, несв. советовать
съвётвам се, -аш се; -ах се, несв. совето-
ваться
съвётник, -а, -ът; -ци советчик; дип. совет-
ник
съвётски, -а, -о, -и советский
съвещйнне, -то; -ия совещание
съврёменен, -нна, -нно, -нни современный
478
съврёменник, -а, -ът; -ци современник
съвсем совсем
сы ласен, -сна, -сно, -снн согласный; сог-
ласный, дружный
съгласен, -сна, -сно, -снн линг. согласный
съглйсие, -то; -ия согласие, положи-
тельный ответ; соглашение; согласие,
дружба
съгрйжданин, -а, -ът; -анн земляк /из одно-
го города/
съд, -а, -ът; съдове сосуд, посудина; анат.
сосуд
съд, -й, -ът; съдйлище суд
съдбй, -та; -и судьба, случай, стечение об-
стоятельств; судьба, будущее
съдёнствувам, -аш; -ах, несв. содейство-
вать
съднй м., -та; -ни судья
съдоклйд, -а, -ът; -и содоклад
съдържйние, -то содержание; содержание,
смысл; содержание, оглавление; содер-
жимое
съжалённе, -то; -ня сожаление, сострада-
ние; сожаление, чувство скорби
съжалй, -йш, -йх, св., см. съжалявам
съжалявам, -аш; -ах, несв. жалеть /кого-ли-
бо/', сожалеть /о чем-либо/
съзвёздие, -то; -ия созвездие
създйвам, -аш; -ах, несв. создавать; созда-
вать, основывать; создавать; причи-
нять; создавать, обеспечивать
създйване, -то создание
създйм, -дадёш, -дйдох, св., см. създавам
създйнье ост. създйние, -то создание, тво-
рение; создание, человек, животное
създйтел, -я/т/; -и создатель, творец; рел.
создатель, бог
съзерцйние, -то созерцание
съзйждане, -то сооружение, постройка,
строительство; прен. построение, созда-
ние, образование /чего-либо/
съзйрам, -аш; -ах, несв. замечать, видеть;
прен. замечать, видеть, понимать
съзнйнне, -то сознание; сознание /чего-ли-
бо/., сознание, сознательность
съзрй, -зрёш; -зрйх, св., см. съзйрам
съквартирйнт, -а, -ът; -и сосед по квартире
съкратй, -нш; -йх, св., см. съкращавам
съкращйвам, -аш; -ах, несв. сокращать,
уменьшать, делать короче; сокращать,
увольнять; мат. сокращать
съкращённе, -то; -ия сокращение,
уменьшение; сокращение /в тексте/;
сокращение, увольнение; сокращение,
сокращенное слово
съкровён, -я, -о; -и сокровенный
сълзй, iTa; -й слеза
съмва се, несв. рассветает
съмве се, св., см. съмва се
сънёио сонно, спросонья
сънлйвец, -а, -ът; -вцн разг, соня
съобразйтелност, -стта сообразительность
съобразй /се/, -йш /се/; -йх /се/, св., см. съ-
образявам /се/
съобразйвам, -аш; -ах, несв. соображать,
догадываться; соображать, обду-
мывать
съобразйвам се, -аш се; -ах се, несв. прини-
мать во внимание, сообразовываться /с
чем-либо/
съобщавам, -аш; -ах, несв. сообщать
съобщенйе, -то; -ия сообщение, известие;
мн. сообщения, средства сообщения
съобщй, -йш, -йх, св., см. съобщавам
съотбдрнпс, -а, -ът; -ци член одной и той
же спортивной команды
съотвётствувам, -аш; -ах, несв. соответст-
вовать
съпёрник, -а, -ът, -цн соперник
съпруга, -та; -ги супруга, жена
сърдёчен, -чиа, -чио, -чин сердечный; прен.
сердечный, искренний; прен. сердечный,
добрый
сърдёчно сердечно
сърдйт, -а, -о, -и сердитый
сърдя, -иш; -их, несв. сердить
сърнй, -та; -й серна /самка/
сърцё, -то; -й сердце; сердцевина; сердце,
центр, середина; прен. сердце; прен. сер-
дечность
сърцебйене, -то; -ия сердцебиение
сърцевинй, -та; -й сердцевина; прен. ядро
съсёд, -а, -ът; -и сосед
съсёдея, -дна, -дно, -дин соседний
съсёдка, -та; -и соседка
съсредоточёност, -сттй сосредоточенность
състйвя, -иш; -их, св., см. съставям
състйвям, -яш; -ях, несв. составлять
състезйнне, -то; -ия спорт, соревнование,
состязание; конкурс
състезйтел, -я/т/; -и спорт, участник сос-
тязания; участник конкурса
състезйтелка, -та; -и спорт, участница сос-
тязания; участница конкурса
състой се, -йш се; -йх се, несв. состоять /из
чего-либо/; состояться, происходить, со-
вершаться
състойние, -то; -ия состояние, положение;
состояние, имущество, капитал; физ.
состояние
състудёнт, -а, -ът; -и сокурсник, одно-
курсник
сътворя, -йш; -йх, св., см. сътворявам
сътворйвам, -аш; -ах, несв. творить, созда-
вать
сътрудннк, -а, -ът; -цн сотрудник
сътрудннчество, -то сотрудничество
съучйстник, -а, -ът; -цн соучастник
съученйк, -а, -ът; -ци соученик
съхранённе, -то сохранение ,
479
съхранй, -йш; -йх, св., см. съхранявам
съхранявам, -аш; -ах, несв. сохранять
съчетйвдм, -аш;-ах, несв. сочетать
съчета>^ се, -аш се; -ах се, несв. соче-
таться ’
съчетйя /се/, -йеш /се/; -ах /се/, св., см. съ-
четавам /се/
сыц, -а, -о, -и такой же, тот же; настоя-
щий, истинный
сыцёствен, -а, -о, -и существенный
сыцество, -то; -й существо, живое созда-
ние; существо, человек; существо, сущ-
ность
сыцествуванне, -то существование
сыцйнскн, -а, -о; -и настоящий, истинный,
подлинный; родной; прен. настоящий
същност, -сттй сущность, внутреннее со-
держание
също тоже, также
съюз, -а, -ът; -и союз; союз /общественная
организация)’, союз, договор, пакт;
грам. союз
съюзннк, -а, -ът; -ци союзник
сьдмга, -та; -и семга
сюжет, -а, -ът; -и сюжет
сйдам, -аш; -ах; несв. садиться
сйкаш будто, как будто, словно
сйнка, -та; сёнки тень; тень, силует; прен.
гень, призрак; прен. тень, след; мн. кру-
ги, тени /под глазами!
Т
та съюз разг, и, да; но; поэтому; чтобы
та частица да, так
тйбла, -та; -н поднос, лоток; нарды /игра
в кости!
таблетка, -та; -и таблетка
табло, -то; -а щит, пульт, щиток; доска
{объявлений!, табло
тавйнскн, -а, -о, -и чердачный; потолоч-
ный
тйен, тайна, -о, -и тайный; тайный, сокро-
венный; таинственный, загадочный
тйзгодншен, -шна, -шно; -шни этого года
такй гак; так, просто; так, да
таксй, -то; -та 1акси
талйз, -а, -ът; -и волна
талйнт, -а, -ът; -и талант
там там; туда
тймо разг, там; туда
творбй, -та; -й творение, произведение, со-
чинение
творец, -а, -ът; -рцй творец, создатель
творчески, -а, -о, -и творческий
творчество, -то творчество
творя, -йш; -йх, несв. творить
твърд, -а, -о, -и твердый; твердый, жест-
кий; прен. твердый, упорный, непре-
клонный; прен. твердый, оконча-
тельный, бесповоротный
твърде очень
твърдй се, безл., несв. говорят, уверяют,
настаивают
твърдост, -сттй твердость; прен. твер-
дость, упорство, непреклонность
твърдй, -йш; -ях, несв. твердить, настаи-
вать, утверждать
театрйлен, -лна, -лно, -лни театральный;
прен. театральный, неестественный
тейтър, -а, -ът; -три театр
тебешйр, -а, -ът; -и мел, мелок
тег лене, -то; -ия тиражирование, тираж
тёжко тяжело, трудно; тяжело, опасно;
строго, сурово
тёжък, -жка, -о, -и тяжелый; тяжелый,
трудный; тяжелый, опасный; тяжкий,
строгий, суровый
текй, течёт; тёкох, несв. течь, протекать,
литься, струиться; течь, протекать, про-
мокать; прен. течь, проходить /о време-
ни)
текст, -а, -ът; -ове текст
телевизиднен, -нна, -нно, -нни телевизион-
ный
телевнзня, -та; -нн телевидение
телевизор, -а, -ът; -и телевизор
телегрйма, -та; -и телеграмма
телегрйф, -а, -ът; -и телеграф
телегрйфен, -фна, -фно, -фни телеграфный
телефдн, -а, -ът; -и телефон
телефднен, -нна, -нно; -нни телефонный
телефонйрам, -аш; -ах, несв. и св. телефо-
нировать, звонить/позвонить по теле-
фону
телефонист, -а, -ът; -и телефонист
тёма, -та; -и тема
темйтика, -та; -и тематика
темёл, -а, -ът; -и основа, фундамент
температура, -та; -и температура
теритдрия, -та; -и территория
гёсен, тясна, тясно, тесни узкий; тесный /о
помещении!’, тесный /об одежде, обуви/;
прен. узкий, ограниченный; прен. тес-
ный, близкий
тетрйдка, -та; -и тетрадь, тетрадка
технйк, -а, -ът; -ци техник
тёхннкум, -а, -ът; -и техникум
технически, -а, -о, -и технический
течёние, -то; -ня течение; разг, сквозняк;
прен. течение, направление, движнеис
тёчност, -сттй; -и жидкость
тнгър, -а, -ът; тйгри тигр
тирании, -а, -ът; тирйнн тиран
тнх, -а, -о; -и тихий, негромкий; тихий,
бесшумный, спокойный: тихий, крот-
кий
тнхичко тихонько
тихо тихо
тнчам, -аш; -ах, несв. бегать/бежать; спе-
шить; бегать, ходить, хлопотать
тлйсък, -а, -ът; -ци толчок, удар; прен. тол-
чок, побуждение
480
тлён, тлёеш; тлях, несв. тлеть, гореть [без
пламени]
това это
тогАца тогда, то
тпгАжатди, -тна, -шно, -шна тогдашний
тогАз тогда
тоз этот
току разг, только что; только, все; неожи-
данно; только бы
току-що разг, только что
тдлкова столько; до такой степени, на-
столько, так; столько, так много
тон, -а, -ът; -ове тон; тон, интонация; тон,
оттенок /цвета/; тон, поведение
тон, -а, -ът; -ове тонна
топ. -а, -ът; -ове пушка
топ, -а, -ът; -ове кипа, стопка; кусок, шту-
ка / материи!
топка, -та; -н мяч; шар; водна тдпка вод-
ное поло
топлинА, -та теплота, тепло; прен. теплота,
сердечность
тдпло тепло
топдла, -та; -н тополь
тдпъл, -пла, -пло, -пли теплый; теплый /об
одежде/; теплый, мягкий /о погоде/;
прен. теплый, сердечный
тор, -А, -ът; -ове удобрение
торбАчка, -та; -н мешочек, сумочка
тдто, -то спортлото
тдчен, -чна, -чно, -чни точный; точный, ак-
куратный
точно точно
трагйчен, -чна, -чно, -чни трагичный, тра-
> гический
традицнднен, -нна, -нно, -нни традицион-
ный
традАция, -та; -ни традиция
трАктор, -а, -ът; -и трактор
трамвАен, -Айна, -Айно, -Айна трамвайный
трамвАй, -я/т/; -Ан трамвай
трапёза, -та; -и стол /накрытый для еды],
трапеза
трАя, трАеш; трАях, несв. длиться, продол-
жаться; сохраняться /о продуктах];
разг, терпеть, выдерживать, выносить;
разг, молчать
тревА, -та; -А трава
тревджа, -иш; -их, несв. тревожить, волно-
вать; тревожить, беспокоить
тревджа се, -иш се; -их се, несв. трево-
житься, волноваться, беспокоиться
тревджно тревожно
тренАрам, -аш; -ах, несв. и св. трениро-
вать/натренировать; разг, трениро-
ваться/натренироваться
греннрдвка, -та; -и тренировка
грепдря, -еш; -ах, несв. дрожать, трепе-
тать; прен. дрожать, бояться; прен. дро-
жать, беспокоиться
грёпепю трепетно
трептй, -Аш; -Ах, несв. трепетать, дрожать;
дрожать, мерцать /о свете]; дрожать /о
голосе]; прен. дрожать /об улыбке]
трето в-третьих; третье [блюдо]
трибуна, -та; -и трибуна; трибуна /для зри-
телей/
трАма трое /мужчин или мужчин и жен-
щин/
тримёсечен, -чна, -чйо, -чни трехмесячный;
квартальный
трннадесетвековен, -вна, -вно, -вин тринад-
цативековой, тысяча трехсотлетний
трнстАен, -Айна, -Айно, -Айни трехкомнат-
ный
гриыълник, -а, -ът; -ци треугольник
тролёй, -ёя/т/; -ёи троллейбус
труд, -А, -ът труд, деятельность; труд, на-
пряжение, усилие
труд, -А, -ът; -ове труд, произведение, со-
чинение
труден, -дна, -дно, -дни трудный, тяжелый
трудно трудно
трудност, -сттА; -и трудность
трудов, -а, -о, -и трудовой
трудолюбив, -а, -о; -н трудолюбивый
трудолюбие, -то трудолюбие
трудя се, -иш се; -их се, несв. трудиться,
работать
труп, -А, -ът; -ове анат. туловище; труп,
мертвое тело; ствол /срубленного дере-
ва]
тръгвам, -аш; -ах, несв. отправляться, тро-
гаться; вести /о дороге]; разг, начинать
работать, трогаться /о машине/; разг.
идти /о делах]
трьгване, -то отправление, отъезд, уход
трьгна, -еш; -ах, св., см. тръгвам
трън, -а, -ът; тръни колючка, шип
трыша, -еш; -ах, несв. дрожать, трепетать;
неметь /о ногах, руках/
трАбва, несв. быть нужным, необходимым
ту то
тук здесь; сюда
тукашен, -щна, -шно, -шин здешний, мест-
ный
тунам, -аш; -ах, несв. бить, стучать, хло-
пать /по плечу]; выбивать ]пыль]; разг.
бить, колотить ]кого-либо/; биться, сту-
чать /о сердце/
тупвам, -аш; -ах. несв. стучать, постуки-
вать
тупна, -еш; -ах, св., см. тупвам
турАст, -а, -ът; -и турист
турнстАчески, -а, -о, -и туристический, ту-
ристский
турнАр, -а, -ът; -и турнир, состязание
турскн, -а, -о, -и турецкий
турчин, -а, -ът; турци турок
туря, -иш; -их, св., см. турям
31.
481
турям, -яш; -ях, несв. ставить, класть, по-
мещать; разг, помещать, устраивать;
класть, добавлять, прибавлять; стелить
тьгувам, -аш; -ах, несв. печалиться, грус-
тить, тосковать
тьжа, -йш; -йх, несв. печалиться, грустить,
тосковать
тъжен, тъжна, тъжно, тъжни печальный,
грустный
тъй катй'так как
тькмо точно, ровно, как раз, именно; пря-
мо, точно; только, лишь, едва, как
только
тьлкбвен, -вна, -вно, -вин толковый
тъмен, -мна, -мно, -мни темный; прен. тем-
ный, неясный,' загадочный; прен. тем-
ный, подозрительный
тьмнннй, -та; -й темнота! прен. темнота
невежество
тъмнйчен, -чна, -чшк -чни тюремный
тъмно темно
тъмносйн, -я, -ьо, -и темно-синий
тъмночервён, -а, -о, -н темно-красный
тънък, тънка, тънко, тънкн тонкий, худо-
щавый; тонкий, не толстый, не широ-
кий; тонкий, высокий /о голосе!', прен.
тонкий, острый, изощренный; прен.
тонкий, легкий {аромат и т. п./; прен.
тонкий, изящный /о выработке!', тон-
кий, проницательный, остроумный
търгдвец, -а, -ът; -вцн торговец; купец
търгдвски, -а, -о, -и торговый; торгаше-
ский
тържёствен, -а, -о, -и торжественный; тор-
жественный, важйый
тьржёствено торжественно
търкйлям, -яш; -ях, несв. катить/катать;
валять/валить
търкулвам, -аш; -ах, несв. катить
търкулна, -еш; -ах, св., см. търкулвам
търпелйво терпеливо
търпёние, -то терпение
търпя, -йш; -ях, несв. терпеть, выносить;
терпеть, испытывать; прен. терпеть, ми-
риться, допускать
^ърсене, -то; -ия поиск
търся, -иш; -их несв. искать, разыскивать;
искать, подыскивать; искать {полезные
ископаемые!', вызывать, спрашивать;
прен. искать
търчй, -йш; -йх, несв. бегать/бежать; спе-
шить; бегать, ходить, хлопотать
тмгпЬн, -а, -ът; -и табак
тяло, -то; телй тело; тело, организм; туло-
вище; корпус (машины!
тясно узко; тесно
У
убедй, -йш, -йх, св., см. убеждавам
убеждйвам, -аш; -ах, несв. убеждать [в
чем-либо/', убеждать, склонять (сделать
что-либо!
убйвам, -аш; -ах, несв. убивать
убйвам, -аш; -ах, несв. жать /об обуви!',
разг, ушибать
убйт, -а, -о, -и убитый; прен. убитый, по-
давленный; прен. мрачный /цвет!
убйя, -йеш; -йх, св., см. убйвам
уважй, -йш; -йх, св., см. уважавам
уважйвам, -аш; -ах, несв. уважать, почи-
тать
уважйвам, -аш; -ах, несв. удовлетворять
уведомй, -йш; -йх, св., см. уведомявам
уведомйвам, -аш; -ах, несв. уведомлять
увековечй, -йш; -йх, св., см. увековечавам
увековечйвам, -аш; -ах, несв. увековечи-
вать
увелмчй, -йш; -йх, св., см. увелнчавам
увелмчйвам, -аш; -ах, несв. увеличивать
увёрен, -а, -о; -и уверенный; уверенный,
твердый, спокойный
увёреност, -сттй уверенность; уверенность,
убежденность
увлекйтелно увлекательно
уговйрям, -яш; -ях, несв. уговариваться,
договариваться; уговаривать, убеждать
уговйрям се, -яш се; -ях се, несв. уговари-
ваться, договариваться
уговдря, -нш; -их, св.,хсм. уговарям
уговдря се,гиш се;-их се, св., см.уговарям'се
угрйжен, -а, -о, -и озабоченный
удар, -а, -ът; -и удар
удррвам, -аш; -ах, несв. ударять, наносить
удары; ударять, бить /о часах!', пора-
жать (цель(, попадать /в цель/; ударять
/о молнии!; ударять, поражать {элект-
рическим током/; ударять, стреми-
тельно нападать; разг, предаваться /че-
му-либо/, ударяться /во что-либо/
удйрвам се, -аш се; -ах се, несв. ударяться,
ушибаться; ударять себя; биться
удйря /се/, -нш /се/; -нх /се/, св., см. удар-
вам /се/
удобен, -бна, -био, -бнн удобный; удобный,
подходящий
удовлетворй, -йш; -йх, св., см. удовлетво-
рявам
удовлетворйвам, -аш; -ах, несв. удовлетво-
рять; удовлетворять, давать удовлетво-
рение
удовдлствне, -то; -ня удовольствие, на-
слаждение; удовольствие, развлечение
удрям, -яш; -ях, несв. ударять, наносить
удары; ударять, бить (о часах!; пора-
жать (цель/, попадать (в цель(; ударять
/о молнии(; разг, ударять, стремительно
нападать; ударять, поражать (электри-
ческим током/; разг, предаваться {че-
му-либо), ударяться /во что-либо!
ужас, -а, -ът; -и ужас
482
ужйсен, -сна, -сно, -снн ужасный, страш-
ный; прен. разг, ужасный, очень
сильный; прей. разг, ужасный, отврати-
тельный
ужасён, -а, -о, -н ужаснувшийся, приведен-
ный в ужас; ужасающий
узнйвам, -аш; -ах, несв. узнавать
узнйя, -ёеш; -йх, св., см. узнавам
узрён, -ёеш; -Айх, св., см. узрявам,
укорй, -йш; -их, св., см. укорявам
укорйвам, -аш; -ах, несв. укорять, упре-
кать
украсён, -а, -о, -и украшенный; приукра-
шенный
украсй, -йш; -йх, св., см. украсявам
украсйвам, -аш; -ах, несв. украшать; прен.
украшать, делать более вырази-
тельным {рассказ и т. п./
укрепён, -а, -о, -я укрепленный, закреплен-
ный
улеснй, -йш; -йх, св., см. улеснявам
улеснйвам, -аш; -ах, несв. облегчать
улица, -та; -и улица; прен. разг, улица /жи-
тели улицы/
улуча, -нш; -их, св., см. улучвам
улучвам, -аш; -ах, несв. попадать в цель;
улучать {время/
ум, умй, умът; умовё ум; память
умёло умело
умен, умна, умно, умни умный
умённе, -то; -ия умение
умёя, -ёеш; -йх, несв. уметь
умнвйлня, -та; -и умывальная, умывальня,
разг, умывалка
умйрам, -аш; -ах, несв. умирать; прен. уми-
рать, исчезать, пропадать
умно умно
уморён, -а, -о, -я усталый, утомленный
уморй, -йш, -йх, св., см. уморявам
уморй се, -йш се; -йх се, св., см. уморявам
се
уморйвам. -аш; -ах, лесе, утомлять
уморйвам, -аш; -ах, несв. доводить до
смерти
уморйвам се, -аш се; -ах се, несв. уставать,
утомляться
умрй, -ёш; -йх, св., см. умйрам
умрйл, -а, -о, умрёлн умерший, покойный;
прен. умерший, утраченный
унйсям се, -яш се; -ях се, несв. забываться;
впадать в полусонное состояние
унесй се, -ёш се; -нёсох се, св., см. унасям
се
уннверситёт, -а, -ът; -и университет
.уннверситётскн, -а, -о, -н университетский
уннжённе, -то; -ия унижение
ушпцожй, -йш; -йх, св., см. уншцожавам
ушпцожйвам аш; -ах, несв. уничтожать;
погашать /марки и т. п./
унищожйваце, -то; -ня уничтожение
упорйт, -а, -о, -и упорный, настойчивый;
упорный, напряженный; упрямый
упорйтост, -сттй упорство, настойчивость;
упрямство
употребй, -йш; -йх, св., см. употребявам
употребявам, -аш; -ах, несв. употреблять;
потреблять, расходовать
управлённе, -то; -ия управление, правле-
ние; управление, руководство; управле-
ние /машиной/', управление, правление
/учреждение/
управлйвам, -аш; -ах, несв. управлять, ру-
ководить; управлять /машиной и т. п./
упражнённе, -то; -ня упражнение; упражне-
ние, задание; практическое, лаборатор-
ное занятие
упражня се, -йш се; -йх се, св., см. упражня-
вам се
упражнйвам се, -аш се; -ах се, несв. упраж-
няться
урва, -та; -и обрыв; крутизна
уред, -а, -ът; -и орудие /труда/', прибор;
спорт, снаряд
уредён, -а, -о, -и упорядоченный; содержа-
щийся в порядке, приведенный в поря-
док; улаженный
уредй, -йш; -йх, св., см. уреждам
урёждам, -аш; -ах, несв. приводить в поря-
док, упорядочивать, улаживать; подго-
тавливать, устраивать, организовывать
урдк, -а, -ът; -ци урок; прен. урок, пример
усвой, -йш; -йх, св., см. усвоявам
усвойвам, -аш; -ах, несв. усваивать,
воспринимать
усвояване, -то; -ия усвоение
усет, -а, -ът чутье
усётя, -иш; -их, св., см. усещам
усёщам, -аш; -ах, несв. чувствовать, ощу-
щать; чувствовать, замечать
усйлено~усиленно
усилие, -то; -ия усилие
условие, -то; -ия условие, договоренность;
условие, требование
услужа, -иш; -их, св., см. услужвам
услужвам, -аш; -ах, несв., услуживать, ока-
зывать услугу; одалживать
усмнрй, -йш, -йх, св., см. усмирявам
усмнрйвам, -аш; -ах, несв. усмирять, укро-
щать; усмирять, подавлять
усмйхвам се, -аш се; -ах се, несв.
улыбаться, усмехаться
усмйхна се, -еш се; -ах се, св., см. усмйхвам
се
успёх, -а, -ът; -и успех; успеваемость
успёшно успешно
успёя, -ёеш; -ях, св., см. успявам
успявам, -аш; -ах, несв. мочь, быть в сос-
тоянии; успевать; преуспевать
устй, -та рот; пасть; губы
установёно е установлено; определено;
483
выяснено; узаконено .
устрднство, -то; -а устройство; устройст-
во, организация ч
устрой, -йш; -йх, св., см. устроявам
устройвам, -аш; -ах, несв. устраивать
устройване, -то устройство
утйхвам, -аш; -ах, несв. утихать, затихать;
утихать, прекращаться; прен. утихать,
успокаиваться
утйхна, -еш; -ах, св., см. утйхвам
уточнй, -йш; -йх, св., см. уточнявам
уточнйвам, -аш; -ах, несв. уточнять
утре завтра
утрннен, -нна, -нно, -нни утренний
утро, -то; -рй утро; утренник /в школе/
ухд, -то; ушй ухо; ушко /игольное/
уча, учнш; учнх, несв. учить, заучивать;
учить, изучать; учить, поучать
учйствувам, -аш; -ах, несв., участвовать
учйстне, -то; -ия участие; участие, сочувст-
вие
участник, -а, -ът; -цн участник^*
учйстЪк, -а, -ът; -цн участок; участок,
район
учёбен, ябна, -бно, -бни учебный
учёбннк, -а, -ът; -цн учебник
учен, -а, -о, -н ученый
учённе, -то; -ня учение; обучение
ученик, -а, -ът; -ци ученик; ученик, после-
дователь
ученйчка, -та; -и ученица
уммлниу, -то; училища школа, училище,
прен. разг, школа, знания, опыт
училищен, -щна, -щно, -щнн школьный
учйтел, -я/т/; -и учитель; прен. учитель, ру-
ководитель
учйтелка, -та; -и учительница
учредйтелен, -лна, -лно, -лнн учреди-
тельный
учреждёние, -то; -ия учреждение
учтив, -а, -о, -и учтивый
учтйвост, -сттй учтивость
учудено удивленно, изумленно
уйтен, -тна, -тно, -тин уютный
уйигно уютно
уязвён, -а, -о, -и уязвленный
Ф ’
фйбрнка, -та; -н фабрика, завод
фйэа, -та; -и фаза, этап; фаза, положение
факт, -а, -ът, -и факт, событие; факт, дока-
зательство
факултёт, -а, -ът; -и факультет
фар, -а, -ът; -ове фара /автомобиля/,, маяк
фашйзъм, -зма, -змът фашизм
феодйлен, -лна, -лно, -лнн феодальный
фйгура, '-та; -н фигура /человека/', мат. фи-
гура; фигура, изображение, рисунок;
лит. фигура; прен. фигура, личность
физйк, -а, -ът: -ци физик
фйзика, -та; -и физика; прен. разг, телосло-
жение
физиондмия, -та; -ни физиономия, лицо;
прен. физиономия, индивидуальный об-
лик
фнзйчески, -а, -о, -и физический
фнзйчески, -а, -о, -и физический, телесный;
физический, мускульный; физический,
половой у
фнзйческо физкультура, урок физкульту-
ры
физйчка, -та^ * физик /о женщине/
фйзкултураГ'*та физкультура
фнлателйст, -а, -ъг, -н филателист
фнлнйл, -а, -ът; -и филиал
фнлмйрам, -аш; -ах, несв. и св. сни-
мать/снять фильм
фнлолдг, -а, -ът; -зн филолог
фнлолдгня, -та; -ни филология
фнлолджкн, -а, -о, -и относящийся к фило-
логии, филологический
филосдф, -а, -ът; -и философ
филосдфскн, -а, -о, -н философский; разг.
философский, мудрый; разг, философ-
ский, спокойный
фннйл, -а, -ът; -н финал
фннйлен, -лна, -лно, -лни финальный
финалист, -а, -ът; -и финалист
финишнрам, -аш; -ах, несв. и св. финиши-
ровать
фиш, -а, -ът; -ове карточка /каталога, кар-
тотеки/
флаг, -а, -ъг, -ове флаг; флажок /сигнали-
зации/
фоайё, -то; -та фойе
фон, -а, -;ът; -ове фон; фон, задний план*
прен. фон, среда
фонётнка, -та; -и фонетика
фдрма, -та; -и форма; форма, форменная
одежда; форма, способ
формйране, -то; -ия формирование
фотоапарйт, -а, -ът; -и фотоаппарат
фотоателнё, -то; -та фотоателье
фотограф, -а, -ът; -и фотограф
фотографйрам, -аш; -ах, несв. и св. фото-
графировать/сфотографировать
фотография, -та; -ни фотография; фото-
графия, снимок; фотография, фотоате-
лье
'фотоматернйли, -те фотоматериалы
фотьбйл, -а, -ът; -и кресло
фрак, -а, -ът; -ове фрак
фрёнски, -а, -о, -и французский
фрнзьёр, -а, -ът; -и дамский парикмахер,
дамский мастер
фронт, -а, -ът; -ове фронт; фронт, область
деятельности
футбол, -а, -ът футбол
футболен, -лна, -лно, -лнн футбольный
футболист, -а, -ът; -и футболист
484
X
хазйин, -а, -ът; хазяи хозяин /квартиры и
т. п./
хайдутин, -а, -ът; -ути гайдук /повстанец,
участник национально-освободительно-
го движения против турок/; разг, раз-
.бойник, вор
хайдушкн, -а, -о, -и гайдуцкий
хан, -а, -ът; -ове хан /титул/
хан, -а, -ът; -ове постоялый двор
характер, -а, -ът; -и характер; разг, харак-
тер, воля; прен. характер, свойство, ка-
чество
харйктёрен, -рна, -рно, -рни характерный
харёсам, -аш; -ах, св., см. харесвам
харёсвам, -аш; -ах, несв. нравиться; облю-
бовывать, выбирать по вкусу
хйрно хорошо, ладно
хартнен, -а, -о, -и бумажный
хартйя, -та; -ин бумага
хвйля, -иш; -их, несв. хвалить
хвйля се, -иш се; -их се, несв. хвалиться,
хвастать, бахвалиться
хвйна, -еш; -ах, св., см. хващам
хвйщам, -аш; -ах, несв: хватать, схва-
тывать /рукой/-, хватать, ловить; ловить
/рыбу/-, хватать, ловить, задерживать
/преступника/', принимать, ловить /по
радио/
хвръквам, -аш; -ах несв. взлетать, вспар-
хивать; устремляться; прен. разг, исче-
зать, улетучиваться /о деньгах и т. п./
хвръкна, -еш; -ах, св., см. хвръквам
хвърли, -иш; -их, св., см. хвърлям
хвърли се, -иш се; -их се, св., см. хвърлям
се
хвърлям, -яш; -ях, несв. бросать, кидать;
метать копье; метать икру; разг, сбра-
сывать /одежду/-, сбрасывать /ездока/
хвърлям се, -яш се; -ях се, несв. бросаться,
кидаться
хвърча, -йш; -йх несв. порхать, летать;
проноситься в воздухе; прен. лететь,
мчаться; прен. лететь, проноситься /о
времени/
хекатдмба, -та; -и жертвоприношение, ге-
катомба
хектйр. -а, -ът; -и гектар
хем но, однако; и;... и... и...; действительно
хигиёна, -та гигиена
хйжа, -та; -и хижина, избушка; туристиче-
ская база /в горах/
хнкс, -а, -ът; -ове икс /искомая величина/
хнлядолётен, -тна, -тно, -тни тысячелетний
хилядолётме, -то; -ия тысячелетие, тысяче-
летний период
химйк, -а, -ът; -ци химик
химикйлка, -та; -и шариковая ручка
хймия, -та химия
химн, -а, -ът; -и гимн
хитрёц, -а, -ът; -и хитрец
хитро хитро
хитрувам, -аш; -ах, несв. хитрить, лука-
вить
хлад, -й, -ът прохлада, холодок
хлйден, -дна, -дно, -дни прохладный; прен.
холодный, равнодушный, безучастный
хладйлннк, -а, -ът; -цн холодильник
хладинй, -та свежесть, прохлада, холодок;
прен. холодность, сдержанность
хлЙдно прохладно; прен. холодно, сдер-
жанно
хлебйр, -я/т/; -и пекарь; булочник
хлебйрннца, -та; -и пекарня; булочная,
хлебный магазин
хлёбец, -а, -ът хлебушек
хляб, -а, -ът; -ове хлеб; хлеб, тесто
хддя, -нш; -их, не св. ходить/идти; ходить
/куда-либо/’, ходить, носить, надевать,
одеваться
хдкей, -ея/т хоккей
хол, -а, -ът; -ове холл; гостиная
хор, -а, -ът; -ове хор
хдра мн., -та люди
корд, -то; -й хоро /болгарский народный
танец/, хоровод; место, где пляшут
хоро
хотёл, -а, -ът; -и гостиница, отель
храбрёц, -а, -ът; -и храбрец
хрйброст, -сттй храбрость
хрйбър, -бра, -бро, -бри храбрый
храм, -а, -ът; -ове храм
хранй, -та; -и пища, еда, питание; корм;
прен. пища
хранйтелен, -лна, -лно, -лни пищевой; пи-
тательный
хрйня, -нш; -их, несв. кормить, питать;
кормить, содержать; откармливать /до-
машних животных/-, прен. питать
хрйня се, -иш се; -их се, несв. питаться,
есть; кормиться, добывать себе пропи-
тание
храст, -а, -ът; хрйсти куст
хрёма, -та насморк
хрнстнйнскн, -а, -о, -и христианский
християнство, -то христианство
хубав, -а, -о, -и красивый; хороший, полез-
ный; хороший, доброкачественный; хо-
роший, приятный; хороший /о погоде/’,
разг, хороший, большой
хубавёц, -а, -ът; -вци красавец
хубост, -сттй красота
худджествен, -а, -о, -и художественный
худджник, -а, -ът; -ци художник, живопи-
сец; художник, мастер
хуквам, -аш; -ах, несв. бросаться бежать
хукна, -еш; -ах, св., см. хуквам
хула, -та; -и хула, брань
хулннк, -а, -ът; -цн хулитель
485
хумор, -а, -ът юмор
хуморйст, -а, -ът; -и юморист
хълм, -а, -ът; -ове холм
хъш, -а, -ът; -ове хыш /болгарский револю-
ционный эмигрант в Румынии в период
османского ига/
ц
цар, -я/т/; царё царь, монарх; король /в
шахматах/', прен. царь
цйревица, -та; -в кукуруз
цйрскн, -а, -о, -н царский; прен. царский,
царственный, великолепный
цйрство, -то; -й царство /государство/;
разг, царство /правление/'., прен. царство,
мир
царувам, -аш; -ах, несв. царствовать; прен.
царствовать, царить
царя, -йш; -ях, несв. царить
цвеклд, -то; -а свекла
цв^ге, -то; цветй цветок
цвётен, -тна, -тно, -тнн цветочный; цвету-
щий
цвётен, -тна, -тно, -тнн цветной
цвят, цветй, цветът; Цветове цвет, краска
цедй, -йш; -йх, несв. цедить, процеживать;
прен. разг, тщательно отбирать
цел, -тй; цёлн цель
целувам, -аш; -ах, несв. целовать
целй^ -йш; -йх, несв. стремиться /к чему-
либо/ , ставить целью; целить, целиться,
метить, метиться
ценен, -нна, -нно, -ннн ценный; прен. цен-
ный, полезный
центрйлен, -лна, -лно, -лни центральный;
центральный, основной
цёнтър, -а, -ът; цёнтрове центр; центр /ор-
ган/\ центр, средоточие
ценя, -йш, -йх, несв. ценить, оценивать, оп-
ределять цену; ценить, признавать цен-
ность /чего-либо/
цёпя, -нш; -их, несв. колоть; рвать /мате-
риал/', рассекать; прен. раскалывать,
вносить раскол
цнвилнздван, -а, -о, -и цивилизованный
цигйра, -та; -и сигарета
цнгулйр, -я/т/; -н скрипач
цнгулка, -та; -и скрипка
цйкъл, -а, -ът; цйклн цикл
цнмёнт, -а, -ът цемент
цирк, -а, -ът; цнркове цирк
цифра, -та; -и цифра
ЦУМ ЦУМ
църква, -та; -и церковь
църкдвен, -вна, -вно, -вин церковный
цъфвам, -аш; -ах, несв. расцветать, распу-
скаться; прен. разг, появляться неожи-
данно
цьфиа, -еш; -ах, св., см. цъфвам
цъфтя, -йш; -йх, несв. цвести; прен. цвести,
иметь цветущий вид; прен. процветать,
преуспевать
цял, -а, -о, цёлн целый, неначатый; целый,
неповрежденный; целый, весь
Ч
чадър, -а, -ът; -и зонт, зонтик
чай, чйя/т/; чймове чай
чййннк, -а, -ът; -цн чайник
чак до, вплоть до; так, что даже; едва,
только; уж
чакйл, -а, -ът; -и шакал
чакйлня, -та; -и зал ожидания
чйкам, -аш; -ах, несв. ждать, ожидать;
ждать, надеяться
чам, -а, -ът; -ове сосна /строительная/\
крупное хвойное дерево
чйнта, -та: -и сумка: портфель
чарДаклня -та; -ин ост., имеющий балкон,
веранду, террасу^ галерею /в верхнем
этаже' дома/; сени'
час, -а, -ът; -овё час; час, лекция, урок;
прен. час, время, момент
часдвник, -а, -ът; -ци часы
часовннкйр, -я/т/; -и часовщик
част, часттй; чйстн часть, доля; часть, ос-
новной элемент; часть
чйша, -та; -и стакан; чашка; бокал, фужер;
рюмка
че что; потому что; а, но; да
чёдо, -то; чедй дитя, ребенок
чёзиа, -еш; -ах, несв. исчезать /постепен-
но/', чахнуть, медленно умирать
чекмеджё, -то; -та выдвижной ящик /сто-
ла и т. п./
чёло, -то; -лй лоб; лобовая часть /чего-ли-
бо1
человёк, -а, -ът; -цн ост. человек
чер и чёрен, чёрна, чёрно, черни Черный
чёрвен, -ея/т/; >еи червь, червяк
червенйкав, -а, -о, -и красноватый
чёрта, -та; -и домотканое шерстяное одея-
ло; половик
черджё, -то; -та небольшое домотканое
одеяло
черёша, -та; -н черешня /дерево и плод/
чёрква, -та; -и церковь
черкдвен," -вна, -вно, -вин церковный
черковиославйнски, -а, -о, -и церковносла-
вянский
чернёя се, -ёеш се; -ях се, несв. чернеть,
чернеться /вдали/
чернозём, -а, -ът чернозем
черноморски, -а, -о, -и черноморский
чёрпя, -нш; -их, несв. угощать, потчевать;
угощать, платить за всех /в ресторане/
черта, -та; -й черта, линия; прен. черта,
особенность, качество
486
мест, честтё честь
чёстно честно
чёсто часто
чёсън, -а, -ът чеснок
четё, -ёш; чёток, несв. читать; читать, пре-
подавать; читать, декламировать
чёта, -та; -и отряд; отряд, группа
чётвърт ж. четверть, четвертая часть
чётене, -то;х чтение ]книг]\ чтение
/школьный предмет/, чтения
четлйвб четко, разборчиво
чётких, -а, -ът; -ци четник /член четы, от-
ряда/
чёхъл, -а, -ът; -хлн домашние тапочки /без
задника/
чёшкн, -а, -о, -и чешский
чешмё, -та; - водопроводный крдн /в
квартире/', . водоразборная колонка;
чешма /сооружение с краном для отве-
денной воды источника, сооружение для
заключенной в водопроводные трубы во-
ды источника, ключа/, каптированные
воды источника, ключа
чибучка, -та; -и чибук, маленькая кури-
тельная трубка
чмслд, -то; -ё число; число, количество;
число, день месяца
чист, -а, -о, -и чистый; чистоплотный; чис-
тый, ясный; чистый, звонкий; чистый,
остающийся после вычета чего-либо;
прен. чистый, честный, нравственный
чистя, -иш; -нх, несв. чистить, убирать
грязь; чистить, ощищать /от шелухи,
кожуры, внутренностей/
чнтёлнще, -то; -а читалиште /клуб, дом
культуры, имеющий библиотеку-чи-
тальню/
чнтёлня, -та; -и читальня
чнтётел, -я/т/; -и читатель
чктётелка, -та; -и читательница
чнтётелски, -а, -о; -и читательский
чнтёшкн -а, -о, -и, ост., относящийся к
турку
чйчо м., -то; -овцн дядя /брат отца/;ъядя
/обращение/
член, -м, -ът; -ове член /организации/', мн.
члены /тела/', статья /закона/', мат.
член; гром, член, артикль
човёк, -а, -ът; -ци /хдра/ человек
човёшкн, -а, -о, -и человеческий, относя-
щийся к человеку; прен. разг, человече-
ский, сносный
чдвка, -та; -и клюв
чорёп, -а, -ът; -и чулок; носок
чорбё, -та; -и суп
чувам, -аш; -ах, несв. слышать, слушать;
слышать, узнавать по слухам
чувство, -то; -а чувство, ощущение; чувст-
во, отношение; чувство, сознание;
чувство, любовь
ч^вств/ув/ам, -аш; -ах несв. чувствовать,
ощущать; чувствовать, понимать
чувств/ув/ам се, -аш се; -ах се, несв. чувст-
вовать себя
чуден, -дна, -дно, -дни чудной, странный;
чудный, дивный, прекрасный
чудо, -то; чудесё чудо; прен. чудо
чудя се, -пи- се; -их се, несв. удивляться,
изумляться; ломать голову
чужбйна, -та; -и заграница, чужая цграна
чужд, -а, -о, -и чужой; чуждый; чужой,
иностранный
чужденёц, -а, -ът; -нцй иностранец
чук, -ё, -ът; -ове молот
чухам, -аш; -ах, несв. стучать, ударять;
стучаться; колоть, дробить
чуквам, -аш; -ах, несв. постукивать, уда-
рять; колоть, дробить /время от време-
ни/
чухна, -еш; -ах, св., см. чуквам
чукчё, -то; -та молоток; анат. молоточек
чучулйга^-та; -и жаворонок
чуя, чуеш; чух, св., см. чувам
Ш
шал, -а, -ът; -ове шаль; шарф
шёлка, -та; -и шапка; шляпа, шляпка
шёрен, -а, -о, -и пестрый, разноцветный;
узорчатый
шах, -а, -ът; -ове шах /титул/
шах, -а, -ът шахматы
шёхмат шахматы
шахматйст, -а, -ът; -и шахматист
шегё, -та; -и шутка; шутка, пустяк
шёпа и шъпа, -та; -и горсть, пригоршня;
прен. горсть, горстка, незначительное
количество
шеф, -а, -ът; -ове шеф, руководитель, гла-
ва; шеф, лицо, осуществляющее шефст-
во
шйло, -то; -ё шило
шйрвам се, -аш се; -ах се, несв. широко
простираться
парна се, -еш се; -ах се, св., см. шйрвам се
ширдк, -а, -о, -и широкий; широкий, об-
ширный; широкий, свободный /об
одежде/; прен. широкий, обширный;
прен. широкий, массовый
шнрдко широко
шнротё, -та, -й'широта; ширь, простор
ойрф се, -йш се; -нх се, несв. шириться,
простираться; расширяться,распростра-
няться; прен. хозяйничать, своевольни-
чать, бесцеремонно распоряжаться
шншё, -то; -та бутылка; ламповое стекло
/для керосиновой лампы/
шкаф, -а, -ът; -ове шкаф
шкдла, -та; -и школа, направление; школа,
✓
487
специальное учебное заведение; прен.
школа
шлйфер, -а, -ът; -и плащ; пыльник
шнйцел, -а, -ът; - шницель
нюколАд, -а, -ът; -и шоколад
пюфьдр, -а, -ът; - шофер, водитель
шофьдрски, -а, -о, -м шоферский
шпндннн, -а, -ът; -дни шпион
шум, -А, -ът; шумове шум; прен. шум,
крик, перебранка
шума, -та; -и листва, листья; разг, лес
I лиственный)
шумен, -мна, -мио, -мни шумный,.громкий;
прен. шумный
пфино шумно
шумА, -Аш; -йх, несв. шуметь; прен. шу-
меть, трубить
шунка, -та; -н ветчина, окорок
шъпа, -та; -н горсть, пригоршня; прен.
горсть, горстка, незначительное коли-
чество
щ
щАмпа, -та; -и эстамп; узор, рисунок; прен.
штамп, шаблон
щангАст, -а, -ът; -н штангист
щанд, -а, -ът; -ове стенд; прилавок, отдел
щандйст, -а, -ът; -и продавец /данного от-
дела магазина)
щйстне, -то счастье; счастье, удача, успех
щафёта, -та; -н эстафета
щнк, -а, -ът; -ове штык
щипка, -та; -и прищепка, зажим /для
белья/; закрлка /для волос/
щАпка, -та; -и разг, щепотка
щом как только, едва лишь; если; раз
щдто что; чтобы; потому что
щука, -та; -и щука
щурм, -а, -ът; -ове штурм
щъркел, -а, -ът; -и аист
Ъ
ъгъл, -а, -ът; ъглн угол
Ю
юбнлёен, -Айна, -ёнпо, -ёйнн юбилейный
юг, -а, -ът юг /страна света/; юг, южные
области, южные страны
югозАпаден, -дца, -дно, -дни юго-западный
йикен, 1джна, й>жно, й)жнн южный
юнАк, -а, -ът; -цн герой, молодец, храбрец;
богатырь, стройный и сильный юноша
юнАче, -то; -та звательная форма от сущ.
юнак; уменш. от сущ. юнак
юнАшкн, -а, -о,-и геройский, молодецкий,
богатырский
й>род, -а, -ът; -н ост., юродивый
ютАя, -а, -нн утюг
юфкА, -та; тй лапша
Я
я сьюз я..., я... или..., или; либо..., либо
я частица вот, вот так, да вот; ведь
я межд: ну, ну-ка; смотри-ка
ябълка, -та; -н яблоня; яблоко
Авен, явна, Авно, явнн явный, открытый;
явный, очевидный
явор, -а, -ът; -и явор, белый клен
явя се, -йш се; -их се, св., см. явявам се
явявам се, -аш се; -ах се, несв. появляться;
являться
Агода, -та; -н земляника; клубника
яд, -А, -ът; -ове гнев, злость, досада; мн.
заботы, неприятности
яд, -А, -ът, ост. яд, отрава
ад ме е меня зло берет
Адене, -то еда, прием'пищи; пища, еда,
съестное; кушанье, блюдо
яддсам /се/, -аш /се/; -ах /се/ св., см. ядос-
вам /се/
ядосан, -а, -о, -и разозленный, рассержен-
ный. разгневанный
ядосвам, -аш; -ах, несв. злить, сердить,
вызывать гнев
яддсвам се, -аш се; -ах се злиться, сер-
диться, гневаться
яйцй, -то; яйцА яйцо; биол. яйцо, яйцеклет-
ка
як, -а, -о, -н крепкий, здоровый, сильный
яке, -то; -та спортивная куртка
ям, ядеш; Адох, несв. есть
ямурдук, -а. -ът; -цн ост., бурка /из
шерстяной домотканой материи/
Арък, Арка, Арко, Арки яркий, ослепи-
тельный /о свете/; яркий /о цёете/;
прен. яркий
Асен, Лена, Асно, Аснн ясный, безоблачный;
чистый, звонкий /о звуке/; ясный, отчет-
ливый; ясный, прямой, искренний; прен.
ясный, четкий, логичный, убеди-
тельный
Асно ясно, безоблачно; ясно, метко; прен.
ясно, четко
Асност, -сттА ясность, отчетливость; яс-
ность, логичность; прямота, искрен-
ность
ятагАн -а, -ът: -и ост:, ятаган
488
СОДЕРЖАНИЕ
ПРЕДИСЛОВИЕ ..................................5
БОЛГАРСКИЙ АЛФАВИТ ...........................6
ФОНЕТИКА
ПЕРВЫЙ УРОК ..................................8
Гласные е, и. Согласные п, б, м
ВТОРОЙ УРОК ..................................14
Гласные о, у. Согласные т,д, н
ТРЕТИЙ УРОК ..................................20
Гласные а, ъ. Согласные ф, в, р
ЧЕТВЕРТЫЙ УРОК ..............................27
Согласные й, с, з, л
ПЯТЫЙ УРОК ...................................35
Согласные к, г, х; ш, ж, ц, ч
ШЕСТОЙ УРОК ..................................44
Палатальные согласные
Слова с чередованием е/я
МОРФОЛОГИЯ
СЕДЬМОЙ УРОК ................................51
Семейство Димитрови
Личные местоимения
Глаголы съм, имам
ВОСЬМОЙ УРОК ............................... 58
Жилището на Димитрови
Настоящее время глагола
Предлоги в, на, до, зад, от, около, между, под, пред
ДЕВЯТЫЙ УРОК ................................66
На закуска
Падежные формы личных местоимений
Формы повелительного наклонения глагола
ДЕСЯТЫЙ УРОК .................................74
Камен очаква гости
Будущее время глагола
ОДИННАДЦАТЫЙ УРОК ............................80
В магазина
Род имен существительных
Указательные местоимения
Число имен существительных
ДВЕНАДЦАТЫЙ УРОК .............................88
Мили бабо и дядо
Прошедшее законченное время /Аорист/
ТРИНАДЦАТЫЙ УРОК .............................95
В студентското общежитие
Притяжательные и возвратные местоимения
ЧЕТЫРНАДЦАТЫЙ УРОК ..........................106
Пред командировка
Имя прилагательное
ПЯТНАДЦАТЫЙ УРОК ............................114
Камен се връща късно
Прошедшее незаконченное время /Имперфект/
ШЕСТНАДЦАТЫЙ УРОК ...........................121
На гарата
Членная форма имен
СЕМНАДЦАТЫЙ УРОК ............................129
На стадиона
Имя числительное
ВОСЕМНАДЦАТЫЙ УРОК ..........................139
В час по история
Возвратные глаголы
ДЕВЯТНАДЦАТЫЙ УРОК ..........................147
При лекаря
Вопросительные и неопределенные местоимения
ДВАДЦАТЫЙ УРОК ..............................157
Свен Андерсон пристига в София
Вид глагола
ДВАДЦАТЬ ПЕРВЫЙ УРОК ..............................166
На пощата
Образование глаголов совершенного и несовершенного вида
ДВАДЦАТЬ ВТОРОЙ УРОК ..............................174
На кино
Глаголы движения
ДВАДЦАТЬ ТРЕТИЙ УРОК ..............................185
Разходка из София
Причастие
Деепричастие
ДВАДЦАТЬ ЧЕТВЕРТЫЙ УРОК ...........................198
На театър
Прошедшее неопределенное время /Перфект/
ДВАДЦАТЬ ПЯТЫЙ УРОК ...............................206
В библиотеката
Залог глагола
ДВАДЦАТЬ ШЕСТОЙ УРОК ..............................215
На село
Прошедшее предварительное время /Давнопрошедшее время/
ДВАДЦАТЬ СЕДЬМОЙ УРОК ........................... 222
Урок по история
Формы глагольного пересказывания
ДВАДЦАТЬ ВОСЬМОЙ УРОК .............................233
Приказка
Отрицательные, определительные и относительные местоимения
ДВАДЦАТЬ ДЕВЯТЫЙ УРОК .............................244
В парка
Будущее время в прошедшем
Будущее предварительное время
ТРИДЦАТЫЙ УРОК ....................................253
На море
Условное наклонение
Наклонение глагола
ТРИДЦАТЬ ПЕРВЫЙ УРОК ............................260
Свен тръгва за родината си
Наречие
ТРИДЦАТЬ ВТОРОЙ УРОК ............................268
Свен се връща от България
Времена глагола /обобщение/
СИНТАКСИС
ТРИДЦАТЬ ТРЕТИЙ УРОК ........................... 277
България
Предложение
ТРИДЦАТЬ ЧЕТВЕРТЫЙ УРОК .........................285
Майчина сълза
Главные члены предложения
ТРИДЦАТЬ ПЯТЫЙ УРОК .............................293
Левеки
Дополнение
ТРИДЦАТЬ ШЕСТОЙ УРОК ............................301
Педя земя
Определение
ТРИДЦАТЬ СЕДЬМОЙ УРОК ...........................310
Националните паркове „Бузлуджа" и „Шипка"
Приложение
ТРИДЦАТЬ ВОСЬМОЙ УРОК ...........................318
Гениален предтеча
Обстоятельство
ТРИДЦАТЬ ДЕВЯТЫЙ УРОК ...........................327
Начало на старобългарската литература
Распространенные члены предложения
СОРОКОВОЙ УРОК ..................................335
Паисий Хилендарски
Порядок слов в простом предложении
СОРОК ПЕРВЫЙ УРОК ..............................344
За огъня
Сложное предложение
Сложносочиненное предложение
СОРОК ВТОРОЙ УРОК ..............................353
Древний и вечный
Сложноподчиненное предложение
ТЕКСТЫ ИЗ БОЛГАРСКОЙ
ХУДОЖЕСТВЕННОЙ ЛИТЕРАТУРЫ
Кирил и МетоДий ................................367
Къде си вярна, ти любов народна ................368
Хаджи Димитър ..................................369
Дядо Йоцо гледа ................................371
Ветрената мелница ..............................377
Градушка .......................................385
Неразделни ................................... 387
Бай Ганьо пътува /откъс/ .......................388
Цветарка .......................................390
Народен закрилник ..............................391
По жицата ......................................394
Стихии .........................................398
Витоша .........................................398
Снаха /откъс/ ..................................399
Писмо ..........................................403
Студено време /откъс/ ..........................406
Палавница ......................................409
Дърво без корен ................................411
Посвещение .....................................418
СЛОВАРЬ.........................................419
Петр Пашов, Христо Пырвев
Василка Радева
БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК ДЛЯ ИНОСТРАНЦЕВ
Болгарская
Издание второе
Перевод с болгарского Валентины Еленской
Рецензенты Недка Джу нова, Мая Байрамова
Редакторы Таня Бехар, Миряна Маркова
Художник Кремена Филчева
Художественный редактор Лили Радева
Технический редактор Василка Стефанова
Корректор Любомир Кузов
Сдано в набор 20.11.1989. Подписано в печать 23.III.1989
Печ. л. 31. Изд. л. 31. Уч.-изд. л. 33,50.
Тираж 20 000. Формат 16/60/90. Изд. № 25736. Цена 2 р. 50 коп.
КОД 02/9535175532/5014-9-89
Государственное издательство „Наука и искусство" — София
Государственная типография им. Георгия Димитрова
София, бул. Ленина, 117
Отпечатано в Болгарии