ЛАБОРАТОРИИ
ИЗМЕРВАНИЯ
ПО ОХРАНАТА
НА ТРУДА
ПРОфИЗДАТ

ЛАБОРАТОРИИ
ИЗМЕРВАНИЯ
ИО ОХРАНАМ
НА ТРУДА

инж. Стефан Колев, инж. Николай Гърков, инж. Георги Икономов,
инж. Сребрю Велев, Петър Стаев
ЛАБОРАТОРИИ
ИЗМЕРВАНИЯ
ПО ОХРАНАТА!
НА ТРУДА .
ПРО ФИЗ ДАТ
1987
Книгата е разработена като практическо ръководство за извър1пзане'!на
контролни лаборатории измерения по охраната на труда. В нея са включени
14 вида лаборатории измервания на факторитг на работната среда: електро-
опасност, електростатични заряди, механична опасност от съоръжения под
налягане, осветеност, микроклимат, шум и вибрации.
В разработките за всяко лабораторно измерване са дадени необходимитв
теоретнчни сведения по съответния раздел, описание на употребяваннте из
мерителни уреди, правилата за нзвършване на измерванията и начините за
оформяне на резултатите.
Книгата е предназначена за специалистите от системата на управление
„Охрана на труда и социално осигуряване“ при ЦС на БПС и ведомствените
лаборатории за контролни измервания по бсзопасността и хигнеиата на труда
331
© им. Н. Гърков, съставшел, 1987 г..
с) о Jusautor,%Sofia
С решение № 156 от 25 юли 1980 г. на Министерский съвет и
Централния съвет на Българските професионални съюзи в наша-
та страна се въведе система за паспортизация на условията на
труда в стопанските организации и техните поделения.
Паспортите за условията на труда станаха изходно начало за
състоянието на факторите на работиата среда за всяко предприя-
тие и стопанско обединение.
Във връзка с изпълнението на изискванията по паспортизира-
нето съществуващите лаборатории звена се укрепиха и се създа-
доха нови, конто приеха статута за ведомствени лаборатории за
контролни измервания по безопасността и хигиената на труда.
Резултатите от измерванията на тези лаборатории служат като
основа за попълване на паспорта и контролиране на факторите за
работната среда. От точността на тези измервания завися в най-
голяма степей правилното насочване на усилията и капиталовло-
женията за защитните мероприятия, свързани сдюдобряване на
условията на труда.
С издаването на настоящата книга се цели да се подпомогне
и издигне на по-високо професионално равнище дейността на спе-
циалистите от контролните лаборатории по безопасността и хигие-
ната на труда. В нея се дават сведения за технические "т
съвременните измерителни уреди и практически указания за т,.х-
ното използване съобразно с действащите методики за измерване
на факторите на работната среда и оформяне на резултатите от
измерването.
Авторите отделят внимание на методите и средствата за лабо-
ратории измервания на факторите на работната среда: електро-
опасност до 1000V, електростатични заряди, механична опасност
от съдове под налягане, осветеност, микроклимат, шум и вибра-
ции, необходими за контрол и паспортизиране на условията на
труда в народното стопанство.
Разработените начини и правила за измерване отговарят на
действащите БДС и нормативни документа по безопасността и хи-
гиената на труда и са конкретно съобразени със съвременните из-
мерителни уреди.
Книгата може да се ползва като практически ръководство от
специалистите, заети в контролните лаборатории на управление
„Охрана на труда и социално осигуряване“ — ЦС на БПС, инспек-
циите по охрана на труда към ОС на БПС и ведомствените лабора-
тории за контролни измер вания по безопасността и хигиената на
труда.
П ъ р в а глава
ИЗМЕРВАНИЯ ЗА ОЦЕНКА
НА ЕЛЕКТРООБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ
УРЕДБИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V
За оценка на електрообезопасяването на електрическите съоръ-
жения и инсталации, влизащи в уредбите до 1 ОСЮ V, се извършва
проверка на ефектнвността на защитните мероприятия чрез техни-
чески преглед и лаборатории измервания. »
Видовете защитив мероприятия и областите на тяхното при-
ложение, регламентирани от БДС 14308—77, са посочени в табл. 1.
Контролните проверки за установяване ефектнвността на защит-
ните мероприятия обхващат главно следните дейности:
1.	Измерване съпротивлението на изолацията.
2.	Измерване съпротивлението на заземителите.
3.	Измерване съпротивлението на контура „фаза—нула“.
4.	Проверка на прекъсвачите за защитно изключване.
5.	Измерване на безопасно свръхниско напрежение.
6.	Проверка на защитно изолирани съоръжения от клас II.
1. ИЗМЕРВАНЕ СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА ИЗОЛАЦИЯТА
Общи сведения
Изолирането на частите, намиращи се под напрежение, е основ,
но средство за електрообезопасяване и се прилага при всички-
посочени в табл. 1, защитим мероприятия. От здравината и съпро-
тивлението на изолацията в най-голяма стелен зависи безопасна.
та и безаварийната работа на електрическите съоръжения и инета
лании. В процеса на експлоатция обаче изолацията влошава свои-
те качества, като памалява диелектричната си якост и изолацион-
ното съпротивление вследствие на естествено стареене, претовар-
вания, къси съединения, а така също на атмосферни, механични,
топлинни и химични въздействия. По тази причина съгласно Пра-
вилника за техническа експлоатация на енергопотребителите
7
Таблица 1
Защита срещу поражения от електрически ток.
Мероприятия за защита срещу индиректен допир
при напрежения до 1000 V
Защитно мероприятие	Облает на приложение
1	2
1. Защитно заземяване	Основно мероприятие за изделия от клас I по БДС 13548—76 в мрежи с нзолиран звезден център или с нзолирана средпа точка. Ограничено използване за изделия от клас I по БДС 13548—76 в мре- жи с директно заземен звезден център
2. Зануляване	Основио мероприятие за изделия от клас I по БДС 13548—76 в мрежи с Директно заземен звезден център или средна точка и изведен нулев или среден проводник
Повторно заземяване	Допълнително мероприятие, използ- вано съвместно със зануляването в мрежи с директно заземен звезден център или средна точка
3. Защита от токове на утечка	При изделия от клас I по БДС 13548—76, за конто не може да се гарантира ефективност на заиулява- нето или заземяването в мрежи с директив заземен или изолиран звез- ден център
4. Защита от опасно напреженне	Ограничено приложение — при из- делия от клас I по БДС 13548—76
5. Защитно изолнране	Ограничено приложение — при из- делия от клас 11 по БДС 13548—76, предимно за електрически ръчки ин- струмепти и битовн електрически уреди
8
Таблица 1 — продължение
1	1	2
6. Защитно разделяне	Ограничено приложение — при от- дел ни изделия от клас I по БДС 13548—76 в мрежи с директно за- земсн зхезден център или средна точка, предпмно за ръчни електри- чески инструменты и преносими лам пи / . ...
7 Безопасно свръхниско напрежение	Ограничено приложение — при изде- лия от клас III по БДС 13548—76. преди к но за ръчни електрически ин- ет руме нтп, органы за /управление, преносими или сигнал ни лампи
(I1TEE) трябва да се извършва периодичен контрол на качеството
на изолацията, чрез измерване на изолационното й съпротивление.
Преди да се пристъпи към измерване, проверяваната част от
електрическата уредба се изключва от всички страни и се прави
проверка за отсъствие на напрежение. Остатъчните капацитивни
заряди се неутрализират чрез разрядка щанга или проводник с
подходяща изолация. До започване на измерването, по време на
включване на уреда към измерваната верига, последната трябва
да бъде временно заземеиа.
Номиналното напрежение на измерптелння уред се избира съ-
гласно ШЕЕ или заводската инструкция на проверяваното елек-
гроеъоръжение.
Измерителни уреди
Измерването на изолационното съпротивление на електриче-
ските уредби се извършва с измерителни уреди мегаомметри (ме-
гери) със собствено индукторяо или батерийно захранване. У нас
най-чссто се използват мегаомметри, конто се внасят от СССР и
Австрия.
1. Мегаомметър М 4100
Мегаоммегърът тип М 4100 (фиг. 1), производство на СССР,
се изработва в модификации за номинално изходно напрежение
100 V, 250 V, 500 V, 1000 V и 2500 V с клас на точност 1. Състои
9
се от генератор за променлив ток, задвижван ръчно, токоизправи-
тел, измерителен механизъм и резистори. Номиналните обороти на
генератора се достигат при въртене на ръкохватката с честота 120
min-1. На котвата има центробежен регулатор, осигуряващ кон-
Фиг. 1. Мегаомметър М 4100
стантно напрежение при- увеличаване скоростта на въртене над
номиналната.
Друг представител на съветските мегаомметр и с индукторно
захранване е уредът М 1102/1, който е изработен в руднично
прахо-влагозащитено изпълнение. Предназначен е за измерване
изолацията на електрически уредби както в рудпици, така и на
новърхността.
Номиналното напрежение на уреда е 500 V, а измерителните
му обхвати: 1) 0—1000 kQ; 2) 0—200 МП.
10
Ред за извършване на измерванията
Прочерка на уреда. Уредът се изважда от кутията и се слага на
твърда хоризонтална основа. Ръкохватката се поставя в работпо
положение. Ако уредът е изправен, при въртене на ръкохватката
Фиг. 2. Измерване изоляционного съпротивление на вериги спрямо зе-
мята с мегаомметър М 4100, 2500 V
с номинална честота стрелката трябва да се спре на деление „оо“
по скалата на MQ.
Съединяват се накъсо клемите „Л“ (линия) и	(земя.)
Ако уредът е изправен, при въртене на ръкохватката стрелката
трябва да се спре на деление „0“ на скалата М£>.
Правила при измерване. Измерителните обхвати се превключ-
ват с помощта на съединителния мост, намиращ се на единия от
проводниците. При измерване на изолационно съпротивление на
обхват MQ измерваното съпротивление /?х се включва в клемите
При измерване на обхват КН измерваното съпротивление се
включва между накъсо съединените клеми ,.Л“ •—
«Фиг. 3. Измерване изолациодното съпротивление между вериги, изолирани
от земята, с мегаомметър^М4100, 2500 V
клематк КП.
Чрез въртеве на ръкохватката на индуктора се отчитат стой-
ностите по съответната скала.
Особсност при ?:егаомметри за 2500 V. При измерване с мега-
омметър от модификация М 4100/5 за 2500 V в условия, при конто
резултатите от нзмерването могатда бъдат изменени от повърхност-
ните токове на утечка по изолацията на обекта, трябва да се по-
стави токоотвеждащ електрод, конто се съединява с клемата „Э“
12
(екран) съгласно фиг. 2. При измерване съпротивление на изола-
ция между вериги, изолирани от земята, се използва схемата на
фиг. 3.
ВНИМАНИЕ! Когато се измерват капацитивни обекти (ка-
бели, намотки и др.), те могат да задържат подаденото от
уреда напрежение продължително време. Поради съществу-
ващата опасност за живота от капацитивните заряди е необ-
ходимо веднага след измерването те да се неутрализират чрез-
съединяване накъсо на проверяваните изводи. За разрежда-
нето може да се използуват проводницпте към уреда.
2. Мегаомметър „Metriso 5000“
Мегаомметър „Metriso 5000" (фиг. 4), производство на фирма-
та „ВВС GOERZ" — Австрия, е комбиниран уред с клас на точ-
ност 1,5, предназначен за измерване на изолационни съпротивле-
ния в три оохвата чрез четири стандартни напрежения, а така съ--
що на постоянно и променливо напрежение до 1000 V.
Фиг. 4. Мегаомметър „Metriso 5000“
13
Уредът има батерийно захранване и сумиращ преобразовател
на постоянно напрежение, който генерира 4 напрежения на празен
ход: 500 V, 1000 V, 2500 V и 5000 V. Високото напрежение се по-
лучава от каскадно съединяване на диоди с кондензатори. Изход-
ното напрежение се поддържа константно с регулиращо стъпало,
така че промяната на напрежението на батериите и натоварването
не оказват влияние.
Ред за извършване на измерван пята
Поставяне на батериите. Сваля се капакът на долната част
на уреда и се поставят шест неизтичащи батерии 1,5 V, R20 съ-
гласно знаците за полярност, след което капакът се затваря.
Установяване на механичната нулева точка. При изключено
положение на бутона 9 стрелката трябва да посочва положение
„оо“, В случай че има отклонение, корекцията се извършва с
винта 10.
Установяване на електрическата нулева точка. Съединяват се
накъсо гнездата +и — (1 и 3), превключвателят за напрежение 8
се включва на желаното напрежение, а превключвателят за из-
мерителните обхвати 7 — на положение MQI. При включване на
бутона 9 трябва да светне глимлампата 6 и стрелката да показ-
ва положение „0“. В случай че има отклонение, корекцията се из-
вършва с винта 11. Максималната грешка не трябва да е по-
голяма от ±1,5% от дължината на скалата, поради което елек-
трическата нулева точка се настройва за всяко измерително на-
преженне. Ако за измерването е достатъчен клас на точност 2,5,
може електрическата нулева точка да се настройва само за
напрежение 2500 V. В този случай максималната грешка ще бъде
до 1,5% при 2500 V и 2,5% —за останалите напрежения.
Проверка на батериите. Напрежението на батериите е достатъч-
но и позволява измерване в посочения клас на точност, ако след
настройката на електрическата нулева точка за напрежение 2500 V
отклонението за останалите три напреженови обхвата не е повече
от 1 % от дължината на скалата. Ако при контрола на електриче-
ската нулева точка показанията дават разлика повече от 1 % за
два последователни напреженови обхвата, това означава, че на-
прежението на батериите спада в обхвата на по-високото измери-
телно напрежение поради по-голямото натоварване и уредът не
отговаря на необходимата точност. В този случай електрическата
нулева точка не се коригира, тъй като ще възникнат грешки при
измерване на по-високо съпротивление в обхвати II и III, ае необ- С
ходимо да се подменят батериите.
14
Не се налага подмяла на батериите, ако се правят измервания в
обхватите с по-ниско напрежение и при проверката на батериите
се установи по-голям пад на напрежението само в най-големня из-
мерителен обхват. При измервания в ниските напреженови обхвати
батериите могат да се пзползват значително по-продължително,
отколкото във високите.
Проверка за отсъствие на напрежение върху обекта. Преди да
се извърши измерване на изолацията на електрическото съоръже-
ние (инсталация), се прави проверка за отсъствие на напрежение.
С уреда „Metriso 5000“ може да се нзмерват напрежения до 1000 V.
ВНИМАНИЕ! От гледна точка на бездпасността на труда за
външни напрежения се допускат стойкости max 1500 V.
Изключение се прави при разреждане на капацитивни обекти
след измерване съпротивлението на изолацията на обхвати
5000 и 2500 V с „Metriso 5000“. Преди измерване на въышно
напрежение да се обърне внимание капакът на батериите да
бъде добре затворен, тъй като контактите на батериите са
галванично свързани с буксите.
Измерването на напрежение става чрез поставяне на превключ-
вателя 7 на положение V~, което дава възможност за измерване
на постоянно и променливо напрежение до 1000 V, отчитано на една
обща скала. Чрез превключвателя 8 уредът се превключва на
обхвати 500 или 1000 V. При измерване на постоянно напрежение
стрелката се отклонява винаги иадясно независимо от полярността
на изводите.
Когато превключвателят 7 е на положение генераторът не
може да се включва с бутона 9. Наличието на външно напрежение
не вреди на уреда дори и когато превключвателят 7 е в положение
МП при условие, че то не превишава зададената стойност на на-
прежение с превключвателя 8.
Измерване съпротивлението на изолацията. Превключвателят
8 се включва на необходимого по ПТЕЕ или заводските инструк-
ции пзмерително напрежение. Превключвателят 7 се поставя на
обхват МП I (лампа 6), а обектът за измерване се включва към
гнездата 4~и—. За краткотрайни измервания се натиска бутонът
9, а за по-дълги включвателят 9 се поставив позиция „включено",
като се завъртва пръстенът около бутона.
Ако измерената стойност е ра.зположена в последната третина
на скала I, превключвателят 7 се поставя на обхват II (лампа 5)
или III (лампа 4). Отчетената стойност се умножавас коефициента,
отговарящ на подаденото напрежение.
ВНИМАНИЕ! Когато се измерват капацитивни обекти (ка-
бели, намотки и др.), те могат да задържат подаденото от уре-
15
да напрежение продължително време. Поради съществуваща--
та опасност за живота от капацитивните заряди е необходимо
веднага след измерването те да се неутрализират. За целта
превключвателят 7 се поставя на положение V ~ и стрелката
започва да показва как спада напреженпето. Когато то спад-
не до половината на стойностите върху скалата, превключва-
телят за напрежение 8 се поставя на следващия по-малък
обхват. По този начин се ускорява разреждането, като във
всичкп случаи се изчаква напреженпето да спадне до 50 V.
Безопасност на труда при измерването
В уредби с напрежение до 1000 V измерването на изолационно-
то съпротивление може да се извърши от едно лице с квалифика-
ция, не по-ниска от III трупа. Измерването на коя да е част от
уредбата се извършва само тогава, когато тази част е изключена
от всички страни, капацитивните заряди са неутрализирани и ли-
цето лично се е убедило в изпълнението на това изискване. Пре-
ди да започне измерването, лицето трябва да се убеди, че по измер-
ваната част на уредбата не работят хора и да забрани на намира-
щите се наблизо лица да се доближават до тоководещите части.
При извършването на измерването лицето трябва да заема та-
кова положение с мегаомметъра, че да бъде изключено случайного
допиране и опасного доближаване както на самия работник, така
и на проводниците на уреда до частите от уредбата, намиращи се
под напрежение.
След всяко измерване трябва да се провежда неутрализиране
на остатъчните капацитивни заряди по описаните за конкретните
уреди начини.
Проводниците на мегаомметъра трябва да имат здрава изола-
ция, съответстваща на максималисте напрежение на уреда, и да
са снабдени с изолирани клеми или ръкохватки.
ВНИМАНИЕ!
1. Забранява се измерването на изолационното съпротив-
ление по въздушни линии по време на гръмотевична буря
или ако има признаци за разразяването на буря.
2. Забранено е йзползването във взривоопасни зони на
мегаомметрите М 4100, М 1102/1 и „Metriso 5000“, тъй като
те не са изработени във взривозащитено изпълнение и съ-
ществува опасност от искрови разряди.
Измерването на изолационното съпротивление на електро-
съоръженията, работещи във взривоопасни зони с тези уреди,,
16
трябва да се извършва от разпределителното (захранващото)
табло, намиращо се извън взривоопасната зона.
Когато се налага да се извършва измерване във взриво-
опасни зони, предварително трябва да се проведат мероприя-
тия, конто да намалят концентрацията на горимите газове,
пари и прахове във въздуха до 20% от долната им граница
на взривяемост.
Протокол за измерване съпротивлението
на изолацията'
№ по ред	Наименование на уредбата (съоръженнето)	Ном ина л но напреже- ние на ме- гаомметъ- ра, V	Съпротивление на изолацията		Отгова- РЯ да/не
			минимално Допустимо М2*	измере- но MQ	
1	2	3	4	5	6
					
Измерителен уред................ тип........ф.
* Когато липсват норми в ПТЕЕ или заводските конструкции, приема
се, че съпротивлението на изолацията не трябва да е по-малко от 1 М2 на
1 kV.
За електрически машини с t/H^500 V съпротивлението на изолацията
не трябва да е по-малко от 0,5 м2, измерено с мегаомметър за 1000 V.
За кабелни линии до 1000 V проверката на съпротивлението и диелек-
тричната якост на изолацията може да се извърш ва одновременно с мегаом-
;метър за 2500 V.
II. ИЗМЕРВАНЕ СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА ЗАЗЕМИТЕЛИТЕ
Общи сведения
Защитного заземяване е основно мероприятие за изделия от
жлас I в мрежи с изолиран звезден център или изолирана средна
_2 Лаборатории измервания. . .
17
Таблица 2
Максимално допустими стойностн на преходното
съпротивление на заземителите в уредби до 1000 V
№		Максимално	1
	Наименование на уредбата	' допустимо	Нормативен
ред	(съоръжението)	I съпротивле- ние, £	документ
1	2	3	4
1	Звездни центрове на генератори и трансформатори		
	а) до 100 kVA	10	1—7—73 ПУЕУ-80
	б) над 100 kVA	4	1-7-73
2	Заземителна инсгалация в мрежа с изолиран звезден центьр или изо-		1-7-79
	лирана средна точка	2	
3	Защитен проводник и контактни връзки между всеки потреби, ел и		
	мястото на свързване към заземи-		
	телната инсталация	I	•—7—79
4	Повторно заземяване на нулевия проводник, на средний проводник или на занулеыи съоръжения (час- ти)		
	а)	в мрежи с трансформатори или генератори с мощност до 100 kVa б)	в мрежи с трансформатори или	30 10	1-7-80(5) „
	генератори с мощност над 100 kVa		1-7-80(4) .
5	Нуле в проводник и свързаните към него ест есть ени и изкуствени зазе- мители	2	1—7—80(7) .
6	Пръти и арматури на стоманобе- тонни стълбове	50	111-3—23(3) .
7	Носещи въжета и конструкции за пътни знаци при пресичане или ус- поредност с ВЛ	10	III—3—50
8	Заземители на неекранирани ВЛ	30	111—3—24(3) ,
9	Повдигателни съоръжения	10	44(11)(16) Наред- ба 31
18
Таблица 3
Максимално допустими стойности на им пулсното
преходно съпротивление на заземителите
в гръмозащитните инсталации
№ по ред	Вид на сградага (съорьжението)	Максимално допустимо импулсно съпротив- ление, 2	Норма- тивен Доку- мент
1	о	3	4
	А. СГРАДИ С НОРМАЛНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ		Г ръмо- отводни инстала- ции. Норми и правила —МССМ — 1972
1	Обикноаени сгради: тухлени с Дьрвен гредо- ред между етажите; тухлени със стоманобетонни плочи; тухлени със стоманорешетъчни покриви;	20 или До 40 при почви с	3.2,3.1
	със стоманобетонни елементи; панелни и други без Еръзка между отделимте елементи	psS500 2m	
2 3 4	Стоманобетонни сгради Сгради, пократи трибуни и покрити входове на стадиони и други открити площи, посеща- вани от много хора Метални прожекторни стълбове с височина до 20 т, мачти за знамена, метални сгради и ре- шетки и метални табла за надписи	»»	3.3.3 3.6.2 3.6.3 3.6.5
5 6 7	Строителни скелета Метални наДземни тртбопрозоди при влизане в сградата и на първата опора Въжени линии, пътнически, товарни и скиор- ски	п » >»	3.7.1 3.2.4 1 3.8.2
8	Прожекторни стълбове с височина над 20 ш	10	3.6.3
9	Комини, гоДохранителни кули и др	50	3.4.6
10	Метални паметници Б. СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ С ПОЖАРО- И ВЗРИВООПАСНИ ПРОИЗВОДСТВА	20 !	3.5-5
19
Т а б л и ц а 3 — продължение
	2	3	4
11	Сгради и съоръжении с пожароопасни произ-	10 или до	4.1.4.1
	водства	40 при почви с P>500Gm	
12	Метали и иадземни трьбопроводи при влизане в сградата	«	4.1.4.4
13	Сгради и съоръжения с взривоопасни произ-		
	водства	5	4.3.4.4
14	Метални надземии тръбопроводи при влизане		
	в сградата	5	4.2.5 4
точка и допълнително мероприятие, използвано съвместно със за*
нуляването в мрежи с директно заземен звезден център или сред-
на точка.
В гръмозащитните инсталации от всички видове заземяване-
то се прилага като основно защитно мероприятие.
Заземяването е също така едно от най-често прилаганите за -
щитни мероприятия в съоръженията и уредбите, където се образу-
ват заряди от статично електричество.
При защитного заземяване частите, подлежащи на защита,
се свързват посредством защитни клемм и защитим проводници
към заземител или заземителна инсталация.
Максимално допустимите стойности на преходното съпротивле-
ние на заземителите в електрическите уредби до 1000 V са посоче-
ни в табл. 2, а тези на преходното импулсно съпротивление в гръ-
мозащитните инсталации — в табл. 3.
Съгласно ПТЕЕ технического състояние на заземителните инета*
лации се контролира периодично, като се извършва следното:
а) външен оглед на видимите части на заземителната инстала-
ция;
б)	проверка за цялостта на веригите между заземителя и за-
земените съоръжения;
в)	проверка на пробивните предпазители на трансформаторите
при мрежи с изолиран звезден център;
г)	измерване на преходното съпротивление към земя на зазе-
мителната инсталация, което трябва да се прави един път в годи-
ната през най-сухия или най-студения период.
20
Измерителен уред М 416
Един от най-разпространените у нас съвременни уреди е изме-
рителях М416, производство на СССР (фиг. 5). Той има батсрий-
Фиг. 5. Измерител на заземители М 416
но захранване и е предназначен за измерване на заземители, спе-
цифично съпротивление на почвата и актизни съпротивления.
Измерителните обхвати на уреда са: 0,1—10 Q; 0,5—50 Q;
2—200 Q и 10—1000 Q.
Принципът на действие на уреда е основан на компенсационная
метод на измерване с употреба на спомагателен заземител и потен-
циален електрод (сонда). Измерителннят уред се състои от източ-
ник за постоянен ток (батерии), преобразувател на постоянния
ток в променлив (генератор) и измерителна система. Номиналното
изходно променливо напрежение при отворена външна верига е
не повече от 20 V.
Ред за извършваие на измерванията
Постазяне на батериите. Сваля се капакът на долната част на
уреда и в нишата се поставят три неизтичащи батерии 1,5 V, R 20
съгласно знаците за полярност.
Фиг. 6. Триирозодна схема за измерване съпрогивлснието на единичен зазе-
мител МД 16
Проверка на уреда. Уредът се поставя на равна повърхност. Ме-
ханичната нулева точка се настройва с винта 4. Превключвателят
се поставя в положение „контрол 5Й“. Натиска се бутонът 5 и се
завъртва ръкохватката 3 до установяване на стрелката в нулево
положение. На скалата на реохорда 6 стрелката трябва да показва
5=t0,3 £2, което е показател за изправността на батериите.
Нормалната работа на уреда е възможна при напрежение на
батериите от 3,8 до 4,8 V.
Подготовка за измерване. Уредът се поставя в близост до измер-
вания заземител Rx, тъй като при това положение съединител-
ните проводници не оказват влияние върху резултатите от измер-
ването.
Избира се мястото за забиване на помощния заземител и потен-
циалната сонда 7?з, като се проверява в близост до тези места да
няма тръбопроводни инсталации, кабели, релсиидруги, поставени
22
по дължина метални съоръжения, конто могат да внесат голяма
грешка при измерването.
Металните прътове от комплекта за помощния заземител и
потенциалната сонда се забиват в почвата на дълбочинаДне по-
фиг. 7. Трипроводна схема за измерване съпротивлението на контурен за-
земител с М416
малка от 500 mm, на разстояние един от друг съгласно фиг. 6—9
в зависимост от вида на заземителя. Трипроводните схеми (фиг. 6
и 7) се използват за измерване на заземителни съпротивления над
5 Q, а четирипроводните (фиг. 8 и 9) — за съпротивления, по-мал-
ки от 5Q. При четирипроводните схеми се изключва грешката, коя-
то се внася от съпротивлението на съединителните проводници.
При липса на оригиналните прътове от комплекта могат да
се използуват други метални прътове или тръби при условие, че
диаметърът им не е по-малък от 5 mm..
Измерване съпротивлението на помощния заземител Ra. По-
мощния заземител RB се присъединява към клемите 1 и 2, заземи-
телят /?х — към клема, 4, а потенциалната сонда /<, — към кле-
ма 3.
23
Измерване съпротивлението на потенциалната сонда R3- Сон-
дата R3 се присъединява към клемм 1 и 2, заземителят 7?х — към
клема 3, а помощният заземител /?„ — към клема 4.
При измерване на R3 и Ra превключвателят 2 се поставя на
положение „х100“, натиска се бутонът за включване на уреда 5
Фиг. 8. Четирипроводна схема за измерване съпротивлението на единичен
заземител с М 416
и се върти ръкохватката 3, докато стрелката на индикатора 6
максимално се доближи до положение „0“.
Стойността на измерваното съпротивление се получава от про-
изведението на скалата на реохорда и показанието на превключва-
теля 2.
Ако измерваното съпротивление има стойност под 200 £2, прев-
ключвателят 2 се поставя на положение „х20“, „х5“ или „хГ
и се повтарят посочените действия.
Основната грешка на уреда (5%) се запазва при положение,
че съпротивлението на помощник заземител и сондата не е по-го-
лямо от:
500 £2 на обхватх! (0,1—10 £2);
1000 £2 на обхватх 5 (0,5—50 £2);
2500 £2 на обхватХ20 (2—200 £2);
5000 £2 на обхватх 100 (10—1000 £2).
24
При превишаване на /?„ и ₽s над посочените стойности е не-
обходимо почвата да се овлажни или иомощният заземител да се
изпълни от няколко паралелно свързани заземителя, забити на
разстояние 2—3 ш един от друг с оглед да се достигне посочената
стойност.
Фиг. 9. Четирипроводна схема за измерване съпротивлението на контурен
заземител
След изпълнение на това условие може да се пристъпи към из-
мервапето на съпротивлението на заземителя.
Измерване съпротивлението на заземителя R*. Независимо от
избраната схема на присъединяване измерването се извършва по
следния ред.
Превключвателят 2 се поставя на положение „х1“, натиска
се бутонът 5 и се върти ръкохватката 3, докато стрелката на инди-
катора максимално се доближи до положение „0“.
Стойността на измерваното преходно съпротивление се получа-
ва от произведението на скалата на реохорда и показанието на
лревключвателя 2 (в случая xl).
Ако измерваното съпротивление се окаже над 10 £2, превключ-
25
вателят 2 се поставя на положение „х5“, „х20“ или „х100“ и се по-
втарят посочените действия.
Оценка на резултатите от измерването. За да се даде заклю-
чение за годността на заземителната инсталация, резултатите от
измерването се съпоставят с нормативните стойности, посочени в
табл. 2 и 3.
Табл и ц а 4
№ по ред	Вид на заземителя	Коефициент	
		измерването е извършено във:	
		влажен сезон |	сух сезон
1	2	3 1	4
1	Хоризонтални заземители, поставе- ни плитко до 0,5 m	1,8	1,4
2	Хоризонтални заземители, поста- вени на дълбочина 0,8—1 m	1,45	1,25
О	Вертикални заземители, поставени на дълбочина 1—3 m	1.3	1,15
4	Вертикални заземители, поставени на дълбочина 2,5—3 m 1	1,1	1,0
Трябва да се има предвид, че нормите определят максимал-
но допустимата стойност на съпротивлението на заземителя при
пълно замръзване или засушаване на провеждащия земен слой.
На практика измерването се извършва при влажна или суха поч-
ва, но много рядко при посочените условия, за конто важат
нормите. Тъй като влагата в почвата се изменя сезонно, измерена-
та стойност на съпротивлението трябва да се коригира с коефициен-
та q:, отчитащ увеличаването на съпротивлението при пълно за-
сушаване (замръзване) на почвата в зависимост от вида и дълбочи-
ната на полагане на заземителите. Стойностите на коефициента
са посочени в табл. 4.
ПРИМЕР. Измерване на работного заземяване на звездния
център на страна НН на трансформатор 560 kVA, 20/04 kV. Нор-
ма за стойността на заземяването — 4 й. Заземителната инстала-
ция е изпълнена с вертикални заземители, забити на дълбочина
1—3 гл, обхванати от шинен контур. Измерването е проведено в
сух сезон и е отчетена стойност 3 й. Съгласно табл. 4 резултатът
от измерването трябва да се умножи с коефициент <р= 1,15. Ко-
ригираната стойност /?кор =7?х.1,15=ЗХ 1,15=3,45 Й — този ре-
зултат се отразява в протокола.
Измерване специфичното съпротивление на почвата. На про-
верявания участък от земната повърхност по права линия се за-
биват четири метални пръта на разстояние „а“ съгласно фиг. 10.
Дълбочината на забиване не трябва да превишава 1/20 от разстоя-
нието „а“.
Фиг. 10. Схема за измерване специфичното съпротивление на почвата с
М 416
Измерването се извършва, като клемите 1 и 4 се присъединяват
към крайните прътове, а 2 и 3 — към средните.
Специфичното съпротивление на почвата се определи по фор-
мулата:
р=2лИа, Q;n,
където R е измерена стойност с уреда, й;
а — разстояние между прътовете, ш.
С приближение се приема, че потози начин се измерва средното
специфично съпротивление на почвата на дълбочина, равна на раз-
стояние „а“ между прътовете.
Измерване на активна съпротивления. Измерваното съпротив-
ление се присъединява към уреда съгласно фиг. 11 „а“ — без
изключване на грешката от съпротивлението на присъединител-
ните проводници, или по фиг. 11 „б“ — с изключване на грешката»
27
Фиг. И. Измерване на активни съпротивления с М416;
а — без изключване на грешката от съпротивлението на присъединителните
проводници; б — с изключване на грешката
Особености при измерването на преходното
съпротивление на заземителите
в гръмоотводните инсталации
При големи импулсни токове, каквито са токовете на мълнии-
те, съпротивлението на заземителите е 'значвтелно по-малко, от-
колкото при токове с промишлена честота. Това се дължи на поя-
вата на електрически искрови пробиви между почвените частици,
конто водят до рязко намаляване на съпротивлението на заземи-
теля.
Съотношението между импулсното съпротивление Rt и зазе-
мителното съпротивление 7?х при токове с честота 50 Hz се изра-
зява с т. нар. импулсен коефициент на заземителя съгласно след-
ната формула:
Q,
където с-.д е импулсен коефициент, който се движи от 0,25 до 0,9;
Rx — измерено съпротивление на заземителя, Q.
Коефициентът а,- завися обратно пропорционално от силата на
тока, скоростта на неговото изменение и специфичного съкротив-
ление на почвата.
При почви с pg 100 Qm импулсното съпротивление е равно на
заземителното. а, е винаги по-малък от единица за хоризонтални
заземители с дължина, по-малка от 20—30 ш.
Съотношението между импулсното съпротивление Rt и съпрстив-
лението при промишлена честота R* при различно специфично съ-
противление на почвата, изразено чрез коефициента а,, е посече-
но в табл. 5.
28
Таблица 5
Импулсно съпротив- ление, Ri а	Заземително съпротивление Rx при 50 Hz							
	р < 100 ат		| р= 100-500 ат		р=500 —1000 Зт		р> 1000 ат	
	“Z	«х а	а,-	а	а1	а	ai	R* а
5	1	5	1—0,67	5—7,5	0,67—0,5	7,5—10	0,50	10
10	1	10	1—0,67	10—15	0,67—0,5	15—20	0,33	30
20	1	20	1—0,67	20—30	0,67—0,5	30—40	0,33	60
30	1	30	1—0,67	30—45	0,67—0,5	45—60	0,33	90
40		40	1—0,67	40—60	0,67—0,5	60—80	0,33	120
50		50	1—0,67	50—75	0,67—0,5	75—100	0,33	150
Специфичного съпротивление р при 50 Hz на различимте почви
<е посочено в табл. 6.
Т аблица 6
Вид на почвата	Специфични съпротив- ления, 3:п
Чернозем, глина, глина и пясък, наситени с влага Льос, глина с пясък, глина с влага до 40% Пясък, пясък с чакъл, мокри Пясък, пясък с чакъл, сухи Почви, тънки Пластове под 1,5 m върху скална основа	103 100—300 300—500 500—1000 >1000
Определянето на импулсното съпротивление на гръмоотводни-
те заземители се извършва в следния ред:
1.	Измерва се съпротивлението на заземителя по описания на-
чин и се коригира с фактора гр.
2.	Измерва се специфичното съпротивление на почвата (за
юриентировъчни начисления при еднороден терен може да се полз-
ват данните от табл. 6).
3.	От получените данни по табл. 5 се определи коригираното
«импулсно съпротивление по формулата:
кор	£2.
29
ПРИМЕР. Измерване на гръмоотводен заземител, изпълнен с
хоризонтални шини, на дълбочина 0,8—I m в почва от пясък и
чакъл. Измерването е проведено в сух сезон и е отчетена стойност
20 £2.
От табл. 4 за посочения сезон и вид на заземителя отчитаме
коефициент <р=1,25.
От табл. 6 за посочената почва отчитаме р=500—1000 Qm.
От тази стойност по табл. 5 намираме, че импулсният коефи-
циент а, е в граничите 0,67—0,5. Избираме а, =0,67 и изчислява-
ме коригираната стойност на импулсното съпротивление.
Р- гор Px<p«i 20.1,25.0,67=16,7 £>— тази стойност се нане-
ся в протокола.
Безопасност на труда при измерването
Измерването на заземителите трябва да се извършва от две ли
ца с квалификация, не по-ниска от III трупа.
Измерването на работни и защитим заземители в електрически
уредби и самостоятелни трафопостове да се извършва при из клю-
чей© напрежение.
Измерването на повторяйте заземители в електрическите уредби
и стълбовете може да се извършва, когато те са под напрежение.
В този случай откачването и свързването на заземителните провод-
ници трябва да става с дислектрични ръкавици, като през време
на измерването е забранено допирането с голи ръце до съоръже-
нието.
Ако по време на откачването на повторимте заземители в мре-
жи със заземен звезден център се получи силно искрене, това е
признак, че нулевият проводник е прекъснат или има недопустимо
бисско съпротивление, вследствие на което голяма част от обрат-
ния ток на еднофазните консуматори се поема от заземителите. В
този случай измерването трябва да се извърши при изключено на-
прежение, като същевременно се предприемат мерки за отстраня-
ване на повредата.
ВНИМАНИЕ! Забранява се измерването на съпротивлението
на заземителите на електрическите уредби и гръмоотводните
инсталации по време на гръмотевична буря или ако има приз-
наци за разразяване на буря.
Тъй като уредите М 416 неса изработени във взривозащитено
изпълнение, забранява се използването им във взривоопас-
на среда.
Измерването на съпротивленията на заземителите в рудници-
те, оиасни по отношение на газ метан и въглищен прах, стези уре-
Протокол за измерване на заземителни инсталации
Вид нс заземителната ннсталация ................
Сезон на измерването..................... коефициент ф=
Вид на почвата....................импу.чсен	коефициент ai=
(отпася се само за гръмозащитии инсталации)
1. Скипа на заземителната инсталации
2. Измерване съпротивлението на заземителите
№ по ред	Заземители	Измерителни елек- троди		Съпротивление заземителя		на	Отгова- ря Да/не
		1 помещен заземи- тел Ra 2	сонда R3, о	изме- рено, о	кори- ги ра- но, 2	нор- ма, 2	
1	2	3	4	5	6	7	8
Из	мерителен уреД		ТИП . . .	ф	- № ...		
31
ди трябва да става съгласно Правилника по безопасността на тру-
да при разработване на въглищни находища по подземен начин
(В—01—01—01).
III. ИЗМЕРВАНЕ СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА КОНТУРА
ФАЗА-НУЛА ПРИ ЗАЩИТНО
МЕРОПРИЯТИЕ „ЗАНУЛЯВАНЕ**
Общи сведения
Защитного зануляване има предназначение да възпрепятства
задържането на опасно допирно напрежение върху непринадлежа-
щи към работния токов кръг части на електрическите уредби и
съоръжения. То е основно защитно мероприятие за изделия от
клас I в мрежи с директно заземен звезден център или средна точ-
ка и изведен нулев или среден проводник.
При защитного зануляване частите, подлежащи на защита,
се свързват посредством защитни клеми и защитим проводнини
към нулевия проводник на мрежата по следните два начина:
а.	Зануляване при мрежи с използване на работния нулев про-
водник и за защитен. Този начин намира най-често приложение
при еднофазни консуматори.
б.	Зануляване при мрежи с използване на отделен работен ну-
лев проводник и отделен защитен проводник. Прилага се в
помещения без повишена опасност за подвижни машини и съоръ-
жения и в помещения с временен характер на монтаж и експлоа-
тация, при конто съществуват условия за прекъсване на работния
нулев проводник. Прилага се също в изчислителната и медицин-
ската техника, когато напрежението на работния нулев проводник
спрямо земя, макар и безопасно, може да предизвика смущения
в работата на съоръженията и апаратите.
Изйсквания към зануляването
Нулевият проводник трябва да бъде повторно заземен най-
ма л ко на две места и да бъде свързан с подходящи естествени зазе-
мители (метални конструкции, водопроводни тръби и др.). Съедини-
телните проводници трябва да бъдат равностойни на нулевия про-
водник по отношение на тяхната проводимост.
Общото съпротивление на нулевия проводник и свързаните към
32
иего изкуствени и естествени заземители спрямо земя не трябва
да бъде по-голямо от 2 Q. Посочената стойност се проверява чрез
измерителни уреди за заземители.
Във веригата на нулевия проводник, който се използва и като
защитен, не трябва да има монтирани прекъсвачи или предпази-
тели.
При сечение на фазовите проводници до 16 mm2 сечението на
нулевия проводник трябва да бъде равно на това на фазовите.
Токът на еднофазно късо съединение (корпусно съединение)
на входа на всеки потребител трябва да предизвиква задействане
на максималнотоковата защита или специален, прекъсвач, който се
задейства от тока през нулевия защитен проводник. Токът на едно-
фазно късо съединение трябва да бъде по-голям от тока на задей-
стване на максималнотоковата защита със следната кратност:
/к>А’/н, А,
където: Д е токът на еднофазно късо съединение, А;
Д — номинален ток на патрона на стопяемия предпазител
Таблица 7
Вид на максималнотокоиата защита Коефициент на задействане k
Защити, конто са
включени непо-
средствен© пред
защитаваните
погреби гели
Защити, конто не
са включени не-
посредствено пред
защитаваните
потребители
Стспяеми предпазптели
— бързодействуващи и инертно
бързодействуващп
—инертни до 63 А
2,	Защитни мощностей прекъс-
вачи
3.	Мощностей прекъсвачи и пре-
късвачи за защита на елек-
тродвнгатели с магнитно
максималнотоково изключване
— изключване без закъснение
— изключване със закъснение
3,5
5,0
1,25
1,50
2,5
1,25
1,50
3 Лаборатории измервания. . .
или ток на настройка на прекъсвача за максимално-
токова защита, А;
k — коефициент за определяне тока на задействане на-
максималнотоковата защита съгласно табл. 7.
Токът на еднофазно късо съединение /к зависи от фазового на-
прежение на мрежата и пълното съпротивление на контура „фаза-
нула“, в който влизат: намотката на трансформатора, фазовият про-
водник, нулевият проводник и включените към него паралелнс
съпротивления на изкуствените и естествените заземители.
Посочената верига, по която протича токът на еднофазно къссь
съединение, се нарича защитен контур „фаза-нула“.
Контрол на занулявансто
В практиката, дори и при видомо добро състояние на присъе-
диняването на защитните нулеви и заземителни проводници,
в никои случаи на корпуса на даден потребител може да се полу-
чат опасни допирни напрежения. Причина за това може да бъде
или недопустимо високо съпротивление на защитния контур вслед-
ствие нагаряния, или окисления на съединенията, или преораз-
мерена защита по отношение сечението и дължината на кабелите и*
проводнипите.
Тъй като тезн фактори се изменят динамично в експлоатация-
та, необходимо е за осигуряване изправността на защитите да се
знае стойността на съпротивлението на защитния контур.
Съгласно ПТЕЕ ефективността на зануляването трябва да се
проверява чрез измерване съпротивлението на контура „фаза-
нула“ при приемането на електрическите уредби и периодично в
процеса на експлоатация един път годишно на всички потребители.
Измерителни уреди
Измерването се извършва със специални измерителни уреди,
конто директно, без да се изключва напрежението на мрежата,
отчитат съпротивлението на защитния контур.
В нашата страна се използват предимно комбинираните изме-
рителни уреди PU 130/QU 130, производство на ЧССР и „Revites-
ter 100“, производство на Австрия.
1. Измерителен уред PU 130
Уредът PU 130 (фиг. 12), производство на фирмата „Met г а.
Blansko" — ЧССР, се доставя самостоятелно или в комплект с
34
външен товарен резистор RU10 под общото наименование QU 130
(фиг. 13). Той е предназначен за измерване в силнотокови елек-
трически уредбн с фазово напрежение 220V±10%, 50 Hz.*? За
измерване на активни съпротивления в уредбн и съоръжения,!5'кои-
Фиг. 12. Измерителен уред PU 130
то не са под напрежение, уредът е предвиден да се изполчва като
омметър със собствено захранване от батерия 1,5 V, R6. Техниче-
ските данни на уреда са посочени в табл. 8.
Външният товарен резистор RU 10 със съпротивление 50 й е
вграден в пластмасов корпус с вентилационни отвори. На лице-»
вата страна е монтиран ключ за включване на резистора в измер-
ваната верига и глимлампа, сигнализираща положенията „вклю-.
чено-изключено“. При включен резистор глимлампата загасва.' В
дясната страна на корпуса са поставени клемите за свързване на
резистора към уреда и мрежата.
35
Резисторы е разчетен”за кратковременен работен режим и
неговата защита срещу претоварване се осъществява от биметален
термоограничител. Изключването^на термоограничителя се сиг-
нализира от^светването на глимлампата, а възобновяването на из-
Фиг. 13. I н. и; .. jml.iiki Qi 130, си гояц се от уред PU 130 и
товарен резистор RL 10	tJi
мерването е възможно само след охлаждане на резистора и включ-
ване на термоограничителя.
Максималното време, за коего товарният реезистор може да
бъде включен в измерваната верига при напрежение 220 V—10%
и съпротивление на защитная контур 0—20 О, е в гоаниците на
20-60 s.
36
Т а б ’л и ц а 8
Измервана величина	Обхват	Клас на точност
Напрежение на фазовия проводник	160—250 V	®1,5гот максим ал- нага стойност
Съпротивление на защитния контур (с външен товар 5А от резистор RU 10)	0—20 Q 1	2.5 за напреже- ние на мрежата 220 V
Съпротивление на защитния контур (с вътрешен товар 10 mA, създаден от уреда PU 130)	о-зо а	2.5
Напрежение на задействане на прекъевач за опасно напрежение	24. 42, 65 V	1,5 от стойността за 250 V
Активно съпротивление	0—50 а—1 ks	2,5 от дължината на скалата
Ред за извършване на измервания га
Поставяне на батерията. В долната част на уреда PU 130 се
поставя една неизтичаща батерия 1,5 V, R6 съгласно знаците за
полярност.
Установяване на механичната ну лева точка. При изключено
състояние на уреда с винта 9 стрелката се поставя в крайно ляво
деление на скалата 7
Измерване на напрежение. Уредът PU 130 е конструиран за из-
мерване само на фазово напрежение в граничите 160—250 V. С
него не може да се измерва линейного напрежение между фазите.
Измерването се извършва, като проводниците от комплекта се
присъединяват на букси 8 и 10, а трипозиционният превключвател
1 и двупознцноннпят превключвател 4 се поставя г на положение
,,V“ съгласно фиг. 14. Предварително с указател за напрежение
250 V се определят местата па фазовите и нулеввте изводи. Еди-
ният от проводниците към уреда се включва към нулевия извод,
а с другая последователно се допират трите фазовп извода, като
по този начин се измерва напрежението на всяка една от фазите
спрямо земя. Отчитането става на скала ,,V“.
37
Фиг 14. Измерване на напрежение с уред PU 1.30.
Измерване съпротивлението на защитная контур RK. В зави-
симост от вида на защитного мероприятие^измерването може да
се извърши с малък изпптвателен ток (около 10 mA), създаден от
уреда PU 130, или с голям изпптвателен ток (около 5 А), опреде-
лен от външния товарен резистор RU 10.
а. Измерване с вътрешен товар от уреда PU 130. Измерването
с малък изпптвателен ток се прилага само при защитно мероприя-
тие „зануляване*1. При защитно мероприятие „заземяване" измер-
ването става неточно поради поляризапията на заземителите и
резултатите трябва да се приемат като информативни.
При това измерване с вътрешния товарен резистор на уреда в
защитния контур се пропуска ток със стойност около 10 mA. Този
ток се смята за безопасен и позволява да се извършват измервания
в големи и силно разклонени електрически уредби, без да има опас-
ност от пренасянето на опасни допирни напрежения върху корпу-
сите на електросъоръженията и защитните клеми на контактите.
За провеждане на измерването прово 'чиците от комплекта се
38
включват в букси 8 и 10, трипозиционният превключвател 1 се
поставя в положение I	, а двупозиционният 4 — в по-
ложение R. Преди включването на уреда в мрежата с указател
за напрежение 250 V се определят изводите на фазовите и ну-
левия проводник. Когато се проверяват контакти за 220 и 380 V
първо се проверява дали фазовият проводник не е свързан по-
грешно на защитната клема. В случай че при допиране на указа
теля за напрежение до защитната клема глимлампата светне, това
означава, че тя се намира под напрежение спрямо земя и е не-
обходимо контактът да бъде незабавно спрян от експлоатация.
При правилно свързване на фазовите и нулевите проводници
на мрежата се пристъпва към измерването, като единият от провод-
ницпте на уреда се включва към нулевия проводник— фиг. 15 (за-
щитната клема на контакта или корпуса на зануленото съоръже-
ние), а другият се допира към един от фазовите. С включването
на уреда в мрежата глимлампата 3 светва, като показва наличието
на напрежение. По време на измерването трябва да се следи лам-
пата непрекъснато да свети. Измерването се извършва, като с по-
тенциометърът 5 стрелката на уреда се поставя на деление 30 Q
по скала £12. След това трипозиционният превключвател 1 се при-
движва в неаретирано положение при което протича изпитва-
телният ток и на скала Q2 се отчита съпротивлението на защитник
контур „фаза-нула“.
За правилната оценка на съпротивлението на защитник кон-
тур е необходимо измерването да се повтори при разменени кпат'-
ща на проводниците към уреда. Възможното несъвпадане ка
занията на уреда при двете измервания означава, че в мрежата
тече постояннотоков компонент, който влняе на измерването.
В този случай резултатът се изчислява като средноаритметично
от двете измервания.
Измерването съпротивление на защитник контур се проверява
дали отговаря на изискванията за зануляване при съществуваща-
та настройка на защитата, която може да бъде стопяеми предпа-
зители (бързодействуваши gF и бавнодействуващи gT) защитни
мощностей прекъсвачи срещу къси съединения или защитни мощ-
ностей прекъсвачи за електродвигатели с магнитно максимално-
токово изключване.
Проверката се извършва по следната зависимост:
-Rks; , Q, съответно /н< -гтг~, А,
- Я <и	*• *-Ки
39
380/220 V
’'pr. 15. Измерване съпротивлението на защитния контур с уред PU 130.
й — потребител 380 V; б,— трифазен контакт‘380 V; в — монофазен контакт 220 V
40
където RK е съпротивление на защитния контурД£2;
[7ф — фазово напрежение на мрежата, V;
7Н — номинален ток на патрона на стопяемия предпазител
или ток на настройка на прекъсвача за максимално-
токова защита;
k — коефиниент за определяне тока на задействане на
максималнотоковата защита съгласно табл. 7.
ПРИМЕР. Токов кръг, начислен по мощността на потребители-
те, се защитава от бързодействащи стопяеми предпазители с 1Я —
=20 А, конто не са включени непосредстрено към потребителя.
Измереното съпротивление на защитния контур 7?к=5,5£2. Отгова-
ря ли съпротивлението на контура на поставената защита?
Първо се изчислява какво трябва да бъде максимално допусти-
мого съпротивление на защитния контур за предпаз ител 1н=20 А..
р Дг* ; р < 220 < л д о
k.I„ ’	= 2,5.20
• н
Тъй като измереното съпротивление на контура /?к=5,5 £2 е
по-голямо от максимално допустимого /?тах=4,4 £2, проверяваният
кръг се смята за неотговарящ на изискванията за зануляване.
За удобство на проверките максимално допустимите съпротивле-
ния на защитните контури в зависимост от вида и номиналния ток
на защитата са посочени в табл. 9.
б. Измерване с външен товарен резистор RU10. Това измерва-
не може да се приложи за проверка както на защитно мероприя-
тие ' „зануляване" така и на защитно мероприятие „заземяване".
При измерване с външния товарен резистор в защитния контур се
пропуска изпитвателен ток със стойност около 5 А, което дава
възможност да се открият лоши контактен съединения и наранени
сечения на проводниците.
ВНИМАНИЕ! В случай на дефект в защитния контур при
това измерване има опасност да се пренесат недопустимо ви-
соки допирни напрежения на защитните клеми на останалите
контакти и корпусите на съоръженията.
За да се намали вероятността за поражение от електрически
ток, необходимо е преди измерването с външния товарен резистор
да се проведе информативно измерване само с уреда PU 130. С
това измерване трябва да се установи, че защитният контур не е
прекъснат и неговото съпротивление не е по-голямо от 10 £2, което
би довело до повишаване на напрежението на защитните клеми на
контактите и корпусите на съоръженията над 50 V.
Измерването с товарния резистор трябва да се извършва за
възможно най-кратко време, за да не се държи защитният провод-
_ 2 _ л
42

иик под опасно напрежение и да не се получи прегряване на
резистора.
Особено внимателно трябва да се пристъпва с това измерване
в животновъдни ферми, тъй като съществува опасност за живота
ла добитъка или след получаване на макар и безопасен токов удар
да се пгекъсне или намали млеконадоят.	к ]
«Фиг. 16. Измерване съпротивлението на зашитния коитур с комплекта
QU 130
За измерването уредът PU 130 и резисторът RU Юсе свързват
паралелно помежду си и към мрежата съгласно фиг. 16. Привключ-
.ване към мрежата светват глимлампите на уреда и товарния резис-
тор. Трипозиционният превключвател 1 (фиг. 12) се поставя в
положение,
| а двупозиционният 4 — в положение „Vй.
С потенциометъра 5 стрелката на уреда се регулира на положе-
43
ние „0“ на скала Ш. След това се натиска ключът на товарния
резистор, при което трябва да загасне неговата глимлампа, с кое-
то сигнализира, че той е включен към мрежата. Стойността на
съпротивлението на контура се отчита на скала Q1.
Ако след натискането на ключа глимлампата продължава да-
свети, това означава, че биметалният термоограничител е изклю-
чил товарния резистор вследствие прегряване от предишното из-
мерване. По тази причина резисторът трябва да се оставя под на-
прежение само до установяването на стрелката. Това трябва да се-
съблюдава при измерването на защитен контур с много изводи.
В случай на изключване трябва да се изчака биметалният термо-
ограничител да се охлади до температурата на включване.
Препоръчва се при измерването товарният резистор да се дър-
жи за пластмасовите части.
Класа на точност по скала Q1 е валидна за напрежение 220 V.
За други напрежения грешката достига до 3% за 10 V в граници-
те на 20 Q. Трябва да се има предвид, че при по-високи напреже-
ния грешката е отрицателна, а при по-ниски — положителна.
За елиминиране грешката от отклоненияга на напрежението'
измерването може да се проведе като се измерват напреженията
на мрежата без и с товарен резистор и съпротивлението на защит-
ния контур се изчислява по формулата:
/?к=/?тов(4г----4й.
У L/TOB )
където Rk е съпротивление на защитния контур, И;
Rios — съпротивление на товарния резистор, Q;
Uй — напрежение на мрежата без товарен резистор, V;
t/TOB — напрежение на мрежата с товарен резистор, V.
ПРИМЕР. Товарният резистор има съпротивление 50 Й. На-
прежението на мрежата без товар е 230 V, а след включването на
резистора спада на 190 V. Съпротивлението на защитния контур
ще бъде:
/?« = 5О(|до — 1) = Ю,5Я.
Измерване на активно съпротивление. Това измерване се при-
лага за установяване цялостта на защитните проводници или дру-
ги електрически вериги със съпротивление 1—50 Q — 1 kQ, кон-
то в момента на измерването не са под напрежение.
Измерването се провежда, като уредът се превключва да рабо-
та като омметър със собствена батерия чрез поставянето на провод-
ниците в буксата 6, означена (Q), и 8, означена (+)v Преди измер-
ването проводнииите се свързват накъсо и с погенциометъра 5
44
стрелката се довежда до положение „0“ на скала „Й3“. По този на-
чин същевременно се прави проверка на батерията. Ако стрелка-
та не може да се доведе до „0“, батерията се подменя и нулиране-
то се извършва отново. Измерването се извършва, като проводни-
ците на уреда се присъединяват към проверяваната верига и ней-
ното съпротивление се отчита директно на скала „Q3" (фиг. 17).
Фиг. 17. Иомерване на активни съпротивления PU 130
2. Измерителен уред „Revitester 100"
Уредът „Revitester 100“ (фиг. 18) е производствогна фирмага
„ВВС GOHRZ" — Австрия. Той е електронен, с интегрални схе-
ми. Предназначен е за контрол и измерване на ефективността на
защитните мероприятия „заземяване", „зануляване" и „защитно
изключване", изпълнено с прекъсвачи за ток на утечка FI и пре-
късвачи за опасно напрежение FU. С уреда може да се контроли-
рат всички мрежи за променлив еднофазен и трифазен ток с номи-
лално напрежение 220±10%, 50 Hz спрямо земя или среден (ну-
лев) проводник.
45
На всички измерителни обхвати уредът има защита от прето-
варване и лампова сигнализация за грешките на свързването. За
опростено и точно отчитане на измерваните величини има запаме-
тяващо устройство, захранвано с батерия 1,5 V, R6 с вграден кон-
трол. Продължителностт на работа на една батерия е око^ч-
10 000 h.
Фиг. 18. Измерителен уред „Revitester 100“
уреда могат да се извършват следните измервания и проверки:'
а) измерване на напрежение до 420 V~: фазов проводник спря-
мо нулев, спрямо защитен проводник или спрямо друг фазов про-
46
водник с грешка ±2,5% от показаната стойност. Под 200 V'
грешката нараства на ±5%;
б)	проверка за правилното свързване на фазовия, нулевия га
защитния проводник;
в)	измерване тока на задействане на прекъсвачите FI с Ijn—
=10 . . . 500 mA при грешка 10%;
г)	измерване на допирните напрежения при уредби, защита-
вани с прекъсвачи FI, съответно FU. Допирното напрежение се*
измерва на обхвати 24 или 50 V с грешка ±10% от избраната гра-
нична стойност. Измерването на тока на утечка и допирно напре-
жение може да се извършва одновременно; ।
д)	измерване на съпротивлението на контура „фазов провод-
ник — защитен проводник" при защитно заземяване и защитно
зануляване;
е)	измерване на вътрешното съпротивление на мрежата и за-
щитного заземително съпротивление. Обхват на измерването 0. . ..
0,5. . . 7Й. Изпитвателен ток — приблизително 10 А (пиково) за
три полупериода.
Фактор на мощността при измерването cos <р =1. . . 0,95.
Грешки при измерването: до	0,5Й±0,15£2
0,5. . . 2Q±30% от зададената
2. . . 7£2±20% стойност
ж)	температура на работната среда 0° . . .30° С;
з)	положение на измерване — хоризонтално ±30°.
Описание на конструкцията
1.	Винт за коригиране на нулевата точка. В изключено съ-
стояние може да се регулира механична нулева точка, като се
върти винтът.
2.	Прозорче на скалата. След почистване на прозорчето на
скалата може да се получи електростатичен заряд, който да за-
държи стрелката. Отвеждането му става, като прозорчето се до-
косне с пръсти или като се изтрие с влажна кърпа.
3.	Прог рамен превключвател. Възможно е превключването на
всички позиции и при включено напрежение без опасност от по-
вреда на уреда. Необходимо е обаче да бъде натиснат бутонът за.
изчистване 4, за да се избегне светването на червената сигнална.
лампа 9 при превключване от 24 на 50 V, или обратно.
4.	Бутон „LOSCHEN" (изчистване). Необходимо е да бъде за-
действан преди всяко измерване. С него се изчистват всички за-
ламетени стойности на предишното измерване.
5.	Бутон „START EN" (пускане) Включване на измерител-
477
проверка на
Fl
натискането
измерването
прекъсвачи.
на
на
яатаТавтоматика. След свързването на уреда към мрежата, чрез
натискане на батона се пуска избраният с помощта на програм-
мна превключвател вид на измерването: проверка FI (FU) или из-
мерване на съпротивлението на защитния контур.
Преди измерване е необходимо най-напред да се натисне буто-
нът за изчистване 4 и след това — бутон 5. Тези два бутона са бло-
кирани един спрямо друг, така че никога не могат да бъдат натис-
нати одновременно.
t 6. Бутон UB. Измерване на допирно напрежение. След на-
гискането на този бутон се отчита показанието на запаметената из-
мерена величина на допирного напрежение Ид при
(FU) прекъсвачи.
7.	Бутон 1Л. Измерване тока на утечка. Чрез
този бутон се отчита запаметената величина от
тока на изключване при проверката на FI(FU)
8.	Зелена сигнална лампа. Сигнализира след докосване с пръ-
сги на пластинката за измерителния обхват (сензорен контакт 15).
Показва правилното присъединяване на уреда към фазовия и ну-
левия проводник на мрежата и наличието на захранващо напре-
жение към измерителната електроника.
9.	Червена сигнална лампа. Показва иревишаването на допу-
стимо™ допирно напрежение от 24 V, съответно 50 V (в зависи-
мост от положение™ на програмния ключ 3) и свързаното с това
автоматично изключване на защитния проводник от уреда, а също
така и липсата, съответно прекъсването откъм мрежата на защит-
ния проводник. Проверката FI (FU) и измерването на защитния
контур в такъв случай не са възможни. При светването на черве-
ната лампа уредът трябва да се изключи за 1—2 секунди от мре-
жата за възстановяване на вътрешната му защита.
10.	Червена сигнална лампа W . Показва прекъсването на
веригата на изпитвателния ток при проверката на FI (FU) пре-
късвачи. Веригата прекъсва, когато транзисторите за регулиране
на тока в измерителната електроника се загреят прекомерно.
Всички останали измервания (U, Rsch , ВАТТ) могат да се из-
вършват.
11.	Сигнална лампа „81“. Светва, когато изгори предпазителят
на уреда, включен в нулевия проводник.
12.	Щекер на присъединшпелните проводница.
13.	Крепежен винт. Затваря плексигласовия капак на касета-
та за батерията, на контактпте за работния предпазител и на ре-
зервните предпазители.
ВНИМАНИЕ! Свалянето на капака да става само при из~
ключено напрежение\
48
14.	Люлков превключвател. Служи за измерване на вътрешното
(собственото) съпротивление на мрежата.
15.	Пластинка за измерителния обхват. Служи като сензорен
контакт за проверка на фазата. При правилно включване на фаза-
та и едновременно докосване на пластинката светва зелената сиг-
нална лампа 8.
16.	Уши. Служат за окачване на карабинерните куки на носе-
щия ремък.
Запаметяване на измерената величина. Когато при измерване
на уредби с FI, съответно FU защити провёряванпят защитен пре-
късвач след достигане на граничната стойност изключва мрежата,
токът в уреда се прекъсва. Измерените величини на допирното на-
прежение и токът на изключване се запаметяват. Необходимого
захранване за отчитащото устройство се осъществява със собстве-
ната батерия.
Времето за задържане на половината стойност от измерената
величина на запаметяващото устройство е около 2 min, така че
едва след 20 s може да се наблюдава сиадане на показаната стой-
ност с около 10%.
Защита от претоварване. Уредът е защитен със следните пред-
пазни устройства срещу претоварване от електрически и термичен
характер:
1.	Чувствителен предпазител „Si". За защита на мрежовия
трансформатор в уреда е вграден чувствителен предпазител (0,1 А,
бързодействащ), който при напрежение между фазовия и нулевия
проводник над 260 V се разтопява от запалителния ток на Триака.
Такова свръхнапрежение може да се получи, ако по грешка си-
ният и кафявият единични проводници бъдат свързани на напре-
жение 380 V. Задействането на предпазителя се отбелязва от сиг-
нална лампа 11. Предпазителят се намира зад прозрачния капак
на челната страна на уреда. Двата резервни предпазителя са поста
вени до него.
Измерването на напрежението между фазовия и нулевия про-
водник, съответно защитния проводник, както и. проверката на
батерията е възможно да се извършат и след като предпазителят
е свален. Всички сстанали измервания са блокирани.
2.	Защитно реле. Ако напрежението между фазовия и защитния
проводник при включен нулев проводник надвиши 280 V, задей-
ства се защитно реле, което изключва електронпката от веригата
за измерване на напрежението.
Задействането на релето се сигнализира със светване на черве-
ната сигнална лампа 9 — вдясно от пластинката за обхватите. Из-
мерването на напрежението между фазовия и нулевия проводник,
4 Лаборатории мвмервания, . .
49
съответно защитния проводник, както и проверката на батерията
са възможни и след задействане на релето. Всички останали из-
мервания са блокирани.
3.	Термична защита срещу претоварване. Когато при много-
кратни проверки на FI защити с ток до 500 mA (повече от 10 из-
мервания непосредствено едно след друго) температурата на охла-
дителите на високомощностните транзистори достигане критична
стойност, светва червена сигнална лампа ,,W“ 10 в полето на скала-
та. По-нататъшни измервания на FI прекъсвачи са възможни едва
след 4 минута.
Проверните в обхвата 50 mA могат на практика да се повтарят
произволен брой пъти.
Ред за извършваие на измерванията
Поставяне и проверка на батерията. За захранването на инди-
катор ното устройство за отчитане на запаметената измерена стой-
ност трябва да се пзползва неизтичаща батерия 1,5 V, R6. Батерия-
та се поставя съгласно значите за полярност в касетата, намираща
се на челната страна на уреда, след развинтване на винта 13 и сва-
ляне на плексигласовия канак.
Преди пускане на уреда в действие се извършва проверка на
напреженпето на батерията, като програмният превключвател 3
е поставя в положение „ВАТТ1. Показание™ трябва да бъде в
рамките на скалата „ВАТТ"; в противен случай батерията се под-
мени.
Избор на включение към уредбата. За измерване на еднофазни
контакта „шуко“ 220 V се пзползва шнурът от комплекта, който
има щепсел „шуко“.
За измерване на трифазни уредби и съоръжения се използва
присъедпнителнияг блок (набор ог проводницы, щекери, щифтове
и клеми за всяко едно от измерванията).
Установяване на механичната ну лева точка. При изключено
състояние на уреда с винта 1 стрелката се поставя на нулево
положение.
Проверка за правилността на свързване на фазовите и нулевите
проводница на уредбата
а.	С измерителния шнур.
Щепселът „шуко“ огкъм мрежата има маркировка за фазовия
проводник. Когато щепселът е поставен правилно, при докосване
с пръсти на пластинката за измерителния обхват светва зелената
сигнална лампа. В противен случай щепселът трябва да бъде
обърнат и отново да се направи проверката за фазовия проводник.
50
Таблица 10
.«единя вана
на
Свети само при допиргне с пръсти табелката с обхватите.
	га	С'/.г*,хЛ	
Cf		.{'	
СС	г1.	таГслка	1 - =
:днофа
	
	
о	о
о	^7
о	О
	0
Оценка
^съеди клването
. —	0 2'0	22 J	R	>	о— R Г'*	к.	С.	 N .11	С 	Э 311	- ц*-.- зил н'_. т -'рванет .. E’.3L4i;SHO
1 - ! V			Р С---О—-п 3..—<i	о— - зп	Непсавигно. 3?.х.ИТ! -мпг U^OBGPIIHX 0 прекъснгг;
О	с		ч —<к.	R N О"^О j.'J Зг  о О ЗП	Henpasr.fiHO или щепселът е ооърчат. Рэзменснм фаза и пула
о	- 2 ас.	0	R 	О	О—	R ».<	о	о—	N зп —<’	о—	зп	Непразилнс. Нулсвият проводчик с грек <нст
			Р	Гк >О	R N		N зп —У хЭ— зп	Нспр^вилно. Опасно за кивота! Рсзм^огл фаза и ЗП
о	120	loo	R	С-. О-	R М -—-О-Чг<	N 31: — -о X,'	31 i	Непра ,’ипчо. Опасно за живота! Защитнинт проводник е пр’уюъедилсн към фазовия
О	0	0	R —О	О	R *!	О	О	IJ зп —о—о— зп	Неправилно. Фазовият проводник е грекъснат
о	•0/	220	R	-О	-О	 R N 		-О	О	 N ЗП ОС	О	ЗП	Рэпр звилнс. Висико допирно напрежение
			R	С\ Х>	 R S	схч/о	S Т — • \чо— т N	</ \"О	М зп —о -о	зп	Н&прзвилко Опасно зз живота? 1 7/ЛЗВ МЯТ И ЗЗЩИТНИЯ1 л. C3O/VH4K са пригъ°ди- НСНИ КЪМ 4? 2СОВИ про- лсдни;ул ' • лГ?3'; г > рОЗОДНИ К в към нулезия
			'О.(Л К 20) 1 иш '•обоО; 14 |! Ill: сг. с: F- z - 1	. : > фазе).
	220		-S -	о— г		 х С-	г зп —о—о— зп	trtc i към фазов
	380	ЗбО	R —О	О	 R S 	СК о— s ЗП  О X)	зО	Нэпрэзилно. Опагио за живота? Нулэвият и. зещитният проводник са присъеди- нени към фазови проводници
е
51
Проверката на защитного мероприятие е възможна само тогава-,,
когато щепселът към мрежата е поставен правилно и освен зелена-
та сигнална лампа при докосване на металната пластинка за из-
мерителния обхват не свети друга сигнална лампа. Защитните кле-
ми в контакта трябва да включват изпреварващо, съгласно стан-
дарта, тъй като в противен случай ще светне червената сигнална
лампа 9 и ще сигнализира за прекъсване на защитния проводник.
Указания за неизправности в свързването са дадени в табл. 10.
б.	С присъединителния блок.
Присъединителният блок откъм страната на мрежата е изпълнен
с 3 отделяй проводника, в краищата на конто има защитени щеке-
ри. Най-напред в защитения щекер се завинтва желаният щифт,
съответстващ на контакта за трифазен ток. Ако искаме да работим
с токоснемащи клеми, най-напред завинтваме щифтовете и след то-
ва поставяме върху тях клемите.
Отделяйте проводници са с различен цвят, както следва:
„К“ — кафяв — свързване на фазовия проводник;
„С" — син — свързване на нулевия проводник;
„Ж3“ — жълто-зелен — свързване на защитния проводник.
При свързването на уреда към мрежата трябва да се включва-
защитният проводник, тъй каг?о в противен случай ще се получи,
сигнал за прекъсването му и по-нататъшното измерване няма да
бъде възможно.
При правилно включване, след докосване на металната пластин-
ка за обхвата на измерване 15, светва зелената сигнална лампа 8.
При положение че не светне друга сигнална лампа, уредът е
готов за работа. В противен случай трябва да се имат предвид ука-
занията в табл. 10 относно погрешното свързване.
Измерване на напрежение. Най-напред се натиска бутонът за
нзчистване 4. За измерване на напрежението между фазовия и
нулевия проводник програмният превключвател се поставя в по-
ложение „U—N“, а за напрежението между фазовия и защитния;
проводник — в положение „U—РЕ“.
Измерените стойкости се отчитат на скалата.
ВНИМАНИЕ! Измерването на напрежението между два фа-
зови проводника в трифазни мрежи да става с кафявия и
жълто-зеления проводник, като програмният превключвател
3 се поставя в положение „U—РЕ“. Синият проводник не
трябва да се използва за измерване между два фазови провод-
ника (380 V), тъй като ще се задейства предпазителят към за-
щитата на измерителната електроника. Ако кафявият про-
водник вече е включен към фазовия проводник на мрежата,.
62
покритият метален щифт на синия проводник повече не тряб-
ва да се докосва.
Преценка за правилността на свързване. С проверката на фазо-
<вия проводник, измерването на напрежението и показанията на
сигналните лампи могат да се направят заключения относно до-
пуснатите грешки при електромонтажните работи.
Зелената сигнална лампа 8 служи за проверка на фазовия
проводник, т. е. тя светва само при докосване на пластинката за
измерителния обхват и правилно свързване на фазовия проводник.
Други измервания са възможни само тогава, когато при докос-
«ване на пластинката за измерителния обхват освен зелената сиг-
нална лампа не светва никоя друга.
В табл. 10 са посочени схемите за бърза преценка на евентуал-
ните погрешни връзки.
Измерване на съпротивлението на защитния контур /?к. Пре-
ди да се. пристъпи към самого измерване по описания начин с уре-
да, прави се проверка на правилността на свързване на фазовите
и нулевите проводници. Измерването на защитния контур се про-
•вежда, като уредът се свързва по следните схеми:
Фиг. 19 — измерване на /?к при мрежи с използване на работ-
апш нулев проводник и за защитен;
Фиг. 20 — измерване на /?к при мрежи с използване на отде-
лен работен нулев проводник и отделен защитен проводник.
За провеждане на измерването програмният превключвател 3
се поставя в положение Z?sch- Натиска се бутонът за старт 5, при
което в продължение на 20—30 ms (2—3 полувълни) от фазовия
проводник през уреда към защитния проводник протича ток (пи-
ков) от 10 А. При протичане на тока уредът измерва и
ва стойността на съпротивлението на защитния контор, килю се
отчита директно в омове на скала /?§сн-
Ако в проверяваната уредба не е изведен нулевият проводник,
по принцип е възможно синият проводник на уреда да се свърже
към защитного заземяване. В случая трябва да се внимава да не
се пренесе напрежение върху корпусите на съоръженията. За
тази цел е необходимо предварително да се измери напрежението
с кафявия и жълто-зеления. проводник на уреда.
Оценката на защитното^зануляване се извършва съгласно
табл. 9.
Измерване на'защитното заземително съпротивление. Това из-
мерване се прилага при мрежи със защитно заземяване и изведен
нулев проводник.
Защитного заземително съпротивление е тази част от контура,
53
Фиг. 19. Измерване съпротивлението на защитиия^'контур с „Revifester 100“ при мрежи с използване на работ,
ния иулев проводник и за защитен:
а — потребите.! 380 V: б — трифазен контакт 380 V» в — монофазен контакт 220 V
Фиг, 20. Измерване съпротивлението на защитния контур с „Revitester 100“ при мрежи с използване на
отделен работен нулев проводник и отделен защитен проводник:
а — потребител 380/220 V; б — трифазен контакт380/220 V с работен нулев проводник и отделен защитен
проводник; s — монофазен контакт 220 V с работен нулев проводник и отделен защитен проводник.
конто се определи от заземителите, осигуряващи протичането на
дефектния ток по почвата до звездния център на мрежата.
Защитното заземително съпротивление се получава, като от
измереното съпротивление на контура се извади съпротивле-
нието на фазовия проводник.
При условие че фазовият и нулевият проводник имат еднакво
сечение, съпротивлението на фазовия ще бъде наполовина от вът-
решното съпротивление на мрежата RM (контур на фазовия и ну-
левия проводник).
Вътрешното съпротивление на мрежата се измерва, като
се натиснат люлковпят прекъсвач 14 и бутонът 5.
Защитното заземително съпротивление се изчпслява по форму-
лата:
, Q.
По същия начин се определи собственото съпротивление на
защитния проводник при мрежи с отделен работен нулев провод-
ник и отделен защитен проводник.
Протокол за проверка ефектнвността на зануляването
№ по
ред
Измерителен уред
тип
ф. № . . . .
8
56
IV. ПРОВЕРКА НА ПРЕКЪСВАЧИТЕ
ЗА ЗАЩИТНО ИЗКЛЮЧВАНЕ
Общи сведения
Мероприятието „защитно изключване'* има предназначение да
изключва всички фази на захранващото напрежение, когато съ-
противлението на изолацията на защитавания участии от мрежата
е по-малко от допустимого, при ток на утечка, по-голям от до-
пустимая, или при поява на опасно напрежение на корпуса на
защитавания потребител.
Защитното изключване се пр плата при електросъоръжения от-
клас I, за конто не може да се гарантира ефективност на зануля-
ването или заземяването в мрежи с директно заземен или изоли-
ран звезден център.
В мрежи с изолиран звезден център се употребив ат апарати
със схеми, осъществяващи изкуствена високоомна връзка между
мрежата и земята, конто изключват захранзането при влошаване
на изолацията.
В мрежи със заземен звезден център се прилагат схеми с пре-
късвачп за опасно допирно напрежение FU или прекъсвачи за
ток на утечка FI.
Мероприятието „защитно изключване" с прекъсвачи за опасно
напрежение поради редица недостатъци не е намерило приложение
у нас независимо от това, че е регламентираио от нормативните до-
кумент!!.
Най-голямо приложение има защитното изключване с прекъс-
вачи за ток на утечка FI. Този вид защитно изключване се харак-
теризира с висока чувствигелност и безотказност, гарантиращи
безопасността на труда и противопожарната охрана на уредбите.
Защитите прекъсвачи FI предпазват хора и животни от недо-
пустимо високи напрежения на допир чрез одновременно изключ-
ване на всички фази на захранващото напрежение на уредбата или
дъоръжението, чиято изолация е нарушена.
Изисквания към защитното изключване
с FI прекъсвачи
Корпусите на защитаваните потребители трябва да бъдат свър-
зани чрез защитим клеми и защитой проводници към заземители
или заземителна инсталации. Не се допуска използване на заземи-
телите от мълниезащитнте уредби. В обосновани случаи, когато
гпрекъсвачите имат необходпмата комутационна способност или ко-
57
мутационната способност и бързодействието на максима л нотоко-
вата защита са достатъчни, се допуска свързване на корпусите към
нулевия проводник преди прекъсвача.
В участька преди прекъсвача на ток на утечка защитният про-
водник трябва да бъде в обща обвивка с фазовите проводници.
Електрическото съпротивление на заземителя не трябва да бъ-
де по-голямо от определеното по формулата:
където /?3 е съпротивление на заземителя, Q;
U л —допустимо напрежение на допир, V;
Лк — номинален ток на утечка (задействане) на прекъсва-
ча, А.
Проверката на прекъсвачите за ток на утечка се извършва чрез,
измерване тока на задействие с уреда „Revitester 100“, описан в.
раздел III. С него може да се извършва проверка както на прекъс-
вачи за ток на утечка FI, така и на прекъсвачи за опасно напре-
жение FU.
Проверка на защитна прекъсвачи
за ток на утечка FI
и прекъсвачи за опасно напрежение FU
Процесът на проверката се състои в измерване тока (напреже-
нието) на задействане на защитния прекъсвач и се провежда в.
следната последователност:
1.	Проверка функционалността на защитния прекъсвач. При
натнскане на контролния бутон, намиращ се на защитния FI или
FU прекъсвач, последният трябва да изключва. Измервания се
провеждат само при условие, че се констатира функционална год-
ност на прекъсвача.
2.	Присъединясане на уреда към мрежата. Извършва се с шну-
ра или блока с присъединителните проводници в зависимост от
вида на съоръжението съгласно фиг. 21.
3.	Проверка правилността на свързване. При свързването на
уреда към мрежата трябва първо да се включва защитният
(жълто-зелен) проводник, тъй като в противен случай ще се полу-
чи сигнал за прекъсването му и по-нататъшното измерване няма
да бъде възможно. При правилко включване след докосване на
металната пластинка на обхвата за измерване 15 светва зеле-
ната сигнална лампа 8.
58
59
4.	Измерване на напрежението на мрежата. След проверката
ка^фазовия проводник уредът е готов за измерване. Най-напред
«се измерва напрежението между фазовия и нулевия проводник. За
«елта програмният превключвател се поставя в положение „U—N“
и се натиска бутонът за изчистване 4.
За проверката на защитни прекъсвачи е необходимо напреже-
нието да бъде в обхвата 220 V±10%, т. е. между 198 и 242 V. В
противен случай проверката ще бъде съпроводена с твърде голяма
грешка. Измененията в напрежението на мрежата по време и след
измерването в обхвата 220 V±10% се регулират автоматично и
не водят до грешки в измерването. Чрез поставяне на програмния
превключвател на U—РЕ може да се измери напрежението между
фазовия и защитния проводник.
5.	Превкдючване на измерителншпе обхвати. От табелката на
защитния прекъевач FI или FU се отчита: 1) настройката на макси-
мално допустимого допирно напрежение 50 или 24 V; 2) токът на
задействане на прекъевача 1Л.
Програмният превключвател 3 се поставя на следните положе-
ния в зависимост от данните на прекъевача: 50 mA — за прекъсва-
чи с ZjN от 10 до 50 mA; 500 mA — за прекъсвачи с /jn от 100
до 500 mA.
6.	Измерване. С натискане на бутона за старт 5 се включва
процесът за измерване, т. е. от фазовия проводник през уреда към
защитния проводник се подава непрекъснато нарастващ ток на
утечка.
При натиснат бутон 7 за определяне на тока на утечка или
бутон 6 за определяне на допирното напрежение на скалата се от-
чита нарастването на тока на утечка (допирното напрежение).
Когато заземителното съпротивление R3 е по-голямо от I кН и
при включване на уреда (начален ток /0=5 mA) се получи допирно
напрежение, то при натиснат бутон може да се отчете началното
напрежение. Уредът изключва автоматично, след като бъде достиг-
ните максимално допустимого допирно напрежение.
7.	Проверка за изключване на защитния прекъевач. При изправ-
ност защитният прекъевач трябва да изключва мрежата при про-
веждане на изпнтването.
Проверката за изключване на мрежата се извършва, като се
докосне пластинката за обхватите 15 и се следи зелената лампа 8.
Ако тя не свети, това означава, че мрежата е изключена. Светене-
то на лампата е сигнал, че прекъевачът не е задействал.
Стойностите на задействане 1а, съответно С7В, се запаметяват
също и при изключване на мрежата. Запаметените резултати не се
влияят от капанитивни или индуктивни потребители. Ако защит-
но
ният прекъевач не изключи мрежата, то при достпгане на макси-
мално допустимото допирно напрежение (24, съответно 50 V) уре-
дът се изключва автоматично и светва червената сигнална лампа 9.
8.	Отчитане на измерените стойности. При натиснат бутон 7
за определяне на 1А по означената с 1Л скала се отчита стойността-
на изключващия ток. При натиснат бутон 6 за определяне на (7В
по съответната скала се отчита допирното напрежение.
9.	Анализ на измерените стойности. Ако защитният прекъевач
FI или FU изключва преди достпгане на номиналния ток на задейст-
ване или на максимално допустимото допирно напрежение, инста-
лацията е в изправност. Ако уредът изключи поради твърде високо
допирно напрежение, налага се инсталацията да се провери (защит-
ният прекъевач не е изправен, лошо заземяване и пр.). Измерване-
то на допирното напрежение се извършва с помощта на нулевия
проводник в качеството на „сонда", като се предполага наличието*
на нискоомово свързване на нулевия проводник със звездния цен-
тър. Това предварително условие може да се провери чрез измерва-
не на вътрешното съпротивление на мрежата между нулевия и фа-
зовия проводник. В този случай трябва да се сиазва следната по-
следователност на измерването: 1) натиска се люлковият превключ-
вател 14; 2) програмният превключвател 3 се поставя на RschI
3) натиска се бутонът за старт 5; 4) измерваната стойност по ска-
лата на Rsch трябва да бъде в рамките на скалата; 5) [натиска се
бутонът за изчистване 4; 6) програмният превключвател се поста-
вя на желания обхват; 7) освобождава се люлковият превключва-
тел 14.
Ако нулевият проводник е високоомов или при трипроводнико-
ви трифазни мрежи не може да се достигне до него, синият присъе-
динителен проводник може да се използва и за свързване на сонда-
та. Това свързване на сондата обаче трябва да бъде извън напре-
женовия конус на защитното заземяване и не трябва да има пре-
ходно съпротивление, по-високо от 300 Q.
При трифазни мрежи за правилна оценка действието на защит-
ите прекъсвачи е необходимо да бъдат проверени и трите фазови
проводника. За целта при непроменящо се свързване на нулевия
и на защитния проводник се проверяват последователно трите фа-
зови проводника.
у Л
Безопасност на труда при измерване
съпротивлението на защитните контури
и тока на задействане на прекъсвачите
за защитно изключване
Описаните уреди PU 130 и „Revitester 100“ са конструирани за
директно измерване под напрежение. Измерването с тях се про-
вежда, като се използват само оригиналните или равностойни на
тях присъединителни проводници, снабдени с изолирани токоотне-
мащи остриета, клемни и щепселни устройства.
Измерванията трябва да се пзвършват от две лица с квалифи-
кация, не по-ниска от III трупа.
Тъй като уредите не са изработени във взривозащитено изпъл-
нение, забранява се използваието им във взривоопасни зони.
Когато се налага провеждането на измерване във взривоопас-
ни зони, предварително трябва да се проведат мероприятия, конто
да намалят концентрацията на взривоопасните газове, пари и пра-
хове във въздуха до 20% от долната им граница на взривяемост.
V.	ИЗМЕРВАНЕ НА БЕЗОПАСНО
СВРЪХНИСКО НАПРЕЖЕНИЕ
Общи сведения
Съгласно БДС 14308 -77 и ПУЕУ-80 номиналиата стойност на
безопасного свръхниско напрежение не трябва да бъде по-голяма
от: 42 V между проводниците при еднофазно напрежение; 24 V
между фазовите проводници и нулевия проводник при трифазно
напрежение; 48 V между проводниците при постоянно напрежение.
Напрежението на празен ход на източника за безопасно свръх-
ниско напрежение не трябва да бъде по-голямо от 50 V меж-
ду проводниците, съответно 29 V между фазовите проводници и
нулевия проводник.
Номиналната стойност на безопасного свръхниско напрежение
съгласно БДС 4709 се избира до посочените граници в съответ-
ствие с изискванията към изделията от клас III, като се взема
предвид характерът на средата по отношение опасностга от пора-
жения от електрически ток.
Токовите кръгове за безопасни свръхниски напрежения не
трябва да бъдат свързани към защитни проводници и не трябва
62
да бъдат заземявани. Изделията за безопасно свръхниско]напреже-
ние не трябва да имат защитив клеми.
Токовите кръгове за безопасно свръхниско напрежение трябва
да бъдат изпълнени така, че в тях да не могат да бъдат пренесени
по-високи напрежения. Те не трябва да се пблагат в един и същи
инсталационни тръби, канали, снопове или в общ шланг с други
гокови кръгове.
Щепселите, изиолзвани в гокови кръгове за безопасно свръх-
ниско напрежение, не трябва да могат да се включват в контакти-
те за по-високо напрежение.
Измерване на напрежението
Преди измерването визуално се проверява изпълнението на
съответната електрическа уредба по техническите дайни за вид
и стойност на напрежението. Измерването се извършва с волтме-
тър или мултицет с клас на точност, не по-нисък от 2,5, съответно
лревключен за променлив или постоянен ток.
VI.	ПРОВЕРКА НА ЗАЩИТНО ИЗОЛИРАНИ
СЪОРЪЖЕНИЯ ОТ КЛАС II
Проверката се извършва визуално, като обхваща следното:
1.	Наличие на маркировка I ["“)• съгласноБДС 5763.
2.	Досгьнните за допнраие части, конто нормално не се нами-
рат иод напрежение, не трябва да имаг защитни клеми и към
тях не трябва да се свързват защитни проводници.
3.	Повредените щепсели, шнурове, ключове, бутони или ча-
сти от конструкцията, конто осъществяват защитно изолиране,
трябва да бъдат подменени само с оригиналки резервни части или
в съответствпе с указанията на завода производител.
Втора глава
ИЗМЕРВАНЕ ИНТЕНЗИТЕТА
НА ЕЛЕКТРОСТАТИЧНИТЕ ПОЛЕТА
Общи сведения
Електростатични заряди възникват в резултат на допнр, по-
слсдван от разделяне или взаимно изместване на допиращнте се
тела, или при пронеси, свързани с промяна на взаимного разполо-
жение на молекулите на твърди тела, темности и газове, а така съ-
що при промяна на агрсгатното състояние или вследствие на ин-
дукция. Тези заряди в действителност не са неподвижни (статични,
а само са локализирани и тяхното положение може да бъде опреде-
лено по полето, което те създават.
Електростатично поле се нарича полето, възникващо скола
неподвижни и неизменни във времото електрически заряди, което
не изисква за съществуването си постоянно подаване на енергия.
Основен признак, конто характеризира електростатичното поле,
е силата, която действа върху разположен в него електрически за-
ряд. Отношението на силата, действаща върху елементарен заряд,
разположен в полето, към стойността на този заряд се^напича ин-
тензитет на електрическото поле и се означава
където F е силата, действаща върху елементарния заряд, N;
q0 [— точков елементарен заряд, който не съ здава собстве-
но електрическо поле, С.
Единицата за интензитет на полето е волт на метър, V/m. Интензи-
тетът на полето е основен параметър за оценка на електростатич-
ното зареждане на материалите.
Електростатичното поле се представя със силовите линии, по
конто би се движил положителен точков заряд, въведен в полето
(фиг. 22).
Посоката, напрегнатостта и формата на силовите линии зави-
сят от поляритета, колпчеството и разположението на електри-
ческите заряди, както и от геометричните размер и и свойствата на
64

гредата. На фиг. 23 е показана формата на силовите линии на два
точкови заряда.
Фнс. 22. Силови линии на електростатичио поле:
а — на положителен заряд: б — на отрицателен-заряд
Фиг. 23. Електростатичио поле на два точкови заряда:
а — едноименни; б — разноименни
В областите с еднакви свойства (изотропии области), например
между две успоредни плоскости, върху конто зарядът е разполо-
жен равномерно, възниква хомогенно електростатичио поле
(фиг. 24).
Възникването на статичного електричество предизвиква раз-
личии затруднения при производствените процеси, неблагоприят-
но въздействие върху човешкия организъм, а така също пред-
5 Лаборатории измервания...
65
ставлява голяма опасност като инициатор за пожари и експлозии.
За предприемането на правнлни и ефективни мероприятия в
борбата с вредното въздействие на статичного електричество важ-
но място заема дейността за иеговото откриване и измерване на
Фиг. 24. Хомогенно електростатично поле
зарядите или интензитета иатехните полета. Един от най-често при-
лаганите методи за изследване възникването на електростатични
заряди е измерването на интензитета на техните полета. Този ме-
тод дава възможност за сравнителна оценка на стойностите на ин-
тензитета преди и след прилагането на защитните мероприятия
или при различна относителна влажност на въздуха.
Измерителни уреди
Измерването на интензитета на електростатичните полета най-
често се извършва чрез въвеждане на измерителна сонда или уред
в полето. Тези уреди се наричат измерители на електростатични
полета.
1. Радиоизотопен измершпел на интензитета
на електростатични полета тип RMEL
Уредът RMEL, производство на ПНР, е предназначен за измер-
ване на интензитета на полето, предизвикан от заряди, конто се
намират върху метални или диелектрични плоскости, като опре-
66
деля средната повърхностна плътност на заряда и неговия поля-
ритет.
Принципът на действие се състои в измерване напрежението
на пробен кондензатор, разположен в измерителното простран-
ство. В пробния кондензатор се намира радиоактивен източник,
който, йонизпрайки въздуха в кондензатора, стабилизира неговото
напрежение на определено пиво. Под действие на външно електрп-
ческо поле кондензаторът се зарежда до напрежение, пропорцио-
нално на интензитета на това поле. Напрежението, измервано с
електронен усилвател, се нодава на стрелкови уред.
Измерителните обхвати на уреда са: за е^ектростатично поле —
от 10 V/cm до 30 kV/cm; за повърхностна плътност на заряда—
от 0,47 до 700 рС/ст2, в пет подобхвата. Грешка при измерването
2. Измерител на електростатични полета
„Elektrofeldmeter Q 475 А“
Уредът „Elektrofeldmeter Q 475 А“ (фиг. 25), производство на
фирмата „Kleinwacnter" — ФРГ, е предназначен за изследване
Фиг. 25. Измерител на електростатични полета „Elekirofeldirettr Q 476 / •
поляритета и интензитета на електрическото поле^в'произволни
точки, като измерването става, без да се отнеме енергия от полето.
Измервателният електрод има форма на звезда, като непосредстве-
но пред него има въртящ се звездообразен модулатор (перка). За-
рядите, конто се индуктират от електрическото поле, създаватпро-
673
менлив ток, пропорционален на интензитета на полето, който се
измерен чрез параметричен усилвател. При измерването едновре-
менно се отчитат поляритетът (знакът) и интензитетът на полето.
Настройката на уреда е проведена в хомогенно поле.
Измерителни обхвати: —2 kV/m; —20 kV7m; —200 kV/tn и
±20(Ю kV/m с бленда.
Ред^за изършване на измерванията
ВНИМАНИЕ! Не се позволява допирането на позлатената
|?.юдулираща система! Всички позлатени части да се предпаз-
ват от воден кондензат, прах, бои, лакове и лакови аерозоли.
Проверка на акумулатора. При затворен екран се натиска чер-
веният бутон ,,EIN“, който задейства модулатора. При натискане
на бутон ,,TEST“ стрелката на уреда трябва да се отклони в зеле-
ната част на скалата. В противен случай акумулаторът се включва
за зареждане.
Установяване на електрическагпа ну лева точка. При затворен
екран се натиска бутон ,,EIN“ и бутонът за обхват 2 kV/m, а с ре
гулатора под скалата стрелката се установява в нулево положение.
Правила при измерване %.
Измерването се провежда при свален екран. Наг.чскат се
^утоните ,,EIN“ и този за измерителния обхват, като се започва от
обхват 200 kV. tn.
2.	Измершелният уред трябва да бъде заземен при измерване-
то. Това се налага от обстоятелството, четой трябва да отрази как-
то интензитета на полето, така и неювият поляритет спрямо земя-
та. В кпотиж  случай, ако лицето, което измерва, носи обувки с
изолапяонно съпротивление над 10'-°Й и има потенциал около
+ 10 LV, а измерваният обект има повърхностен потенциал
—25 kV, го уредът ще покаже прнблизнтелно само разликата между
дяата потенциала, равняваща се на —15 kV. Заземлването към
каквато и да е машина, метален фундамент, водонроводиа инстала-
ция ц други ш лобни посредством проводник или човешкото тяло е
напълко достатъчно за измерването. В зависимост от вида на обек-
та уредът се иоднася в измерсаното пространство съгласно фиг. 26.
3.	При разстояние между уреда и измервания обект, ио-малко
от диаметъра на измерителната глава, се постига хомогенно поле
и най-висока точност за измерване. При разстояния, по-големи
от 0,1 ш, точността намалява и резултатите се използват само за
.сравнителна оценка.
68
I \„аВИЛ:.О
HenpdEiUlrtQ
мдове%екти°ДИ ™ Изыерване c УРед Q 475 A ПР« изследване на различии
69
При измерване на електрически полета от широкоплощни по-
върхносги, например транспортни ленти, фолия и други, уредът
се поднася до наелектризираната площ, като се държи близко до
тялото, съгласно фиг. 26 „а“. Тук заземеното човешко тяло (на-
пример чрез антистатични обувки) взаимодейства с наелектризира-
ната повърхност, като втора насрещна нлоскост, така че се полу-
чава едно приблизително хомогенно поле.
В хомогенното поле между интензитета на полего Е, напреже-
нието U и разстоянието между плоскостите „а“ действа ел щната
зависимост:
Е— съогветно U=E.a,
а
където: Е е интензитет на полето. V/m;
U - - напрежение между плоскостите, V;
а разстояние между плоскостите, т.
Това изисква при всяко измерване разстоянието между уреда
и обекта да се регистрира и при повторна измервания (например
след прилагане на някакво защитно мероприятие или друга влаж-
ност на въздуха) да се спазва, което е необходимо за правилка
оценка на резултатите.
Ако се подходи съгласно фиг. 26 „б“, грешката на измерване
може да достигне 60 до 90%, тъй като силовите линии биха се кон-
центрирали върху измерителната глава.
4.	Измерителното разстояние не трябва да се избира много
голямо, тъй като в противен случай съседни острови на заряди
с голяма напрегнатост на полето или друг поляритет могат да при-
чинят грешки при измерването. Такаможеда сеокаже, чес увели-
чаване на измерителното разстояние интензитетът на полето да
нарасне. Вредното влияние на съседните острови на заряди е
показано на фиг. 26 „в“.
5.	Никога не трябва да се избира мястото на измерване, къде-
то заземени метални предмета, валци и други машинни детайли
могат да разкъсат или изкривят чувствително електрическото поле,
както е показано на фиг. 26 „г“. При свободна траектория силовите
линии на полето са разположени перпендикулярно към повърхност-
та. Обаче при наличие в близост на заземени детайли голяма част
от силовите линии се насочват към тях. Освен това разстоянието
от наелектризнраните ремъци, транспортни ленти, фолия и др.
до заземените валци и шайби е винаги по-малко от това до заземе-
ния измерителен уред. Така в тези места ще се измерят многократ-
но по-малки стойности на интензитета, отколкото е в дейст -ител-
ност.
70
Безопасност на труда при измерването
Тъй като измерителят тип Q 475 А не е изработен във взриво-
ващитено изпълнение исъществува опасност от искров разряд меж-
ду него и обекта, забранява се използването му във взривоопасни
зони.
Когато се налага да се извърши измерване във взривоопасни
вони, предварително трябва да се проведат мероприятия, конто да
намалят концентрацията на взривоопасните газове, пари и прахо-
ве във въздуха до 20% от долната им граница на взривяёмост.
Изчисляване на потенциал и повърхностна
чплътност на заряда
Въз основа на измерения интензитет на електростатичното поле
може по изчислителен път да се получат следните данни за елек-
тростатичните заряди:
1. Потенциал на заредената повърхност (U)
U^E.a, V.
Така например, ако уредът показва интензитет 200 kV/m,
измерен отразстояние0,01 m (1 cm), това съответства на потенциал
t/=£'.a=200 kV/m х0,01 m=2 kV.
В този случай иотенциалът 2 kV на разстояние 0,01 m от уреда
създава такъв интензитет на полето, който би се получил от потен-
циал 200 kV на разстояние 1 ш.
2. Повърхностна плътност на заряда (о)
и=в0.£', С/т2,
където е0 е диелектрична проницаемост на вакуума =8,85 х
х 10-12F/m;
Е — интензитет на полето, V/m.
Протокол за измерване на интензитета
на електростатичното поле
№ по ред	Обект Място на из- мерването (скица)	Влажност на възду- ха, %	Разстояние между уре- да н обекта. го	Измерен интензитет, kV/m	Външно влияние на електростатвч- ния заряд
1	2	3	4	5	6
					
Измерителен уред
тип........ф. №........
Грета глава
ИЗМЕРВАНЕ ДЕБЕЛИНИТЕ
НА СТЕНИТЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ,
[РАБОТЕЩИ ПОД НАЛ Я ГАНЕ
Общи сведения
Един от съвременните методи за контрол на състоянието на съ-
ръженията, работещи под налягане, е измерването на дебелнните
на техните стена по метода на безразрушителния контрол.
Ронтролът без разрушаване се извърщва съгласно изисквания-
та на действагците наредби за устройство и безопасна експлоата-
ция на съдове, работещи под налягане, парни и водогрейни котли.
Съвременните уреди за измерване по метода на безразрушител-
ния контрол са изградени на принципа „предавател-приемник"
Предавателят възбужда трептения в пиезоелектричен преобрази
вател с ултразвукова честота в диапазона 2—6 MHz.
Повърхностите на един измерван ооект представл я ватгранични
повърхнини. Внесеният навътре ултразвук се рефлектира от гра-
ничните повърхнини към трептящия кристал и се превръща в
електрически импулс. Измерва се времето, през което се е дви-
жел звукът, и чрез вградения микропроцесор се правят директни
измервания на дебелината на материала (фиг. 27).
Измерителен уред „Echometer^l 070“
Уредът „Echometer 1070“, производство на'фирмата „Каг!
Deutsch" — ФРГ (фиг. 28), е предназначен да измерва дебелината
на материала и скоростта на разпространение на звука в него.
Този уред има необходимата разделителна способност, изисква»
ща се за извършването на контролни измервания съгласно дей-
стващите в НРБ нормативни документа, и необходимия брой из-
меоителни осезатели за различните дебелини на материала.
ПРИМЕР: Осезателят тип DSE 10/6Р4 с ехометър, имащ точ-
ност 0,1 mm, може да бъде използван за измерване на дебелини-
от 1,0 до 100 mm, а при ехометър с точност 0,01 mm — за дебели-
-ни от 1,0 до 99,99 mm.
Техническите данни на осезателите са посочени в табл. 11.
Измерителният блок на ехометъра е поместен в алуминиев кор-
пус със защита срещу прах и пръскаща вода IP54. Работната му
S — излъчвател
Е — приемник
d ___измервана дебелинг
Фи1. 27 Принципио устройство на пиезоелектричен ултразвуков осезател
за измерване на дебелини:
1 — кабел; 2 — акустичен разделящ слой; 3 — екран; 4 — вибратор; 5 —
върхов ъгъл; 6 — корпус; 7 — тръба от твърДа хартия; 8 — път на звука
температура е от —20 до +40° С. Уредът може да бъде окачван на
врата, като орган.чте за управление и екранът остават в обсега на
погледа. Носещият ремък има приспособления за окачване на
осезател и фенерче. Това дава възможност за провеждане на измер-
вания в помещения с тежки производствени условия, ярка слън-
чева светлина или тъмнина.
74
Риг. 28. Измерителен уред „Echometer 1070"
Таблица 11
Осезател	Echometer 1070		Указания за измерване 	
	с точност 0,1. mm	с точност 0,01, mm	
DSE 6/4 Рб	0,6- 60	0,06—60	за малки детайли н силни изкривяваиия
JDSE 10'6 Р4	1,0—100	1,0—99,99	малки габарити
DSE 10/20 PW4	2,0-25'0	2,0—99,99	със сменяемо защитно фолио
ESE 10/6НТ4	2,0—100	2,0—99,99	за кратковременна тем пература до 500°С
Ред за извьршване на измерванията
Поставяне на батериите. В дясната странична част на уреда се
«оставят две неизтичащи батерии 1,5 V, R6 съгласно знаците за
полярност. В уреда могат да се поставят никелово-кадмиеви аку-
мулаторни батерии, конто дават възможност за работа в продол-
жение на 10 000 измерителни процеса. Те се зареждат, без да бъ-
75
дат изваждани. При включване на зарядного устройство ключът
на уреда се поставя на положение ,,AUS“ (изключено). Времето на
зареждане за празни батерии е около 14 11.
Включване и автоматично калибриране. Към уреда се постав»'
щекерннят съединител на необходимия осезател. След това се
включва ключът на положение „1“ и на екрана се появява надпис
„◄! CAL“. Осезателят се закрепва към калибратора с помощта на
една капка от контактната смазка към комплекта. След около 3 s на
екрана трябва да се появи показание™ „5,0“. Сега уредът е готов
за измерване. Показание™ на екрана (' — —) или ('------) около
една минута след включването или калибрирането означава, че
уредът е в икономичен режим от около една минута. Възобновява-
нето на готовността на уреда за работа става, след като се натисне
бутонът ,,STRT“.
Измерване дебелината на стомана (WD). При измерване де-
белината на стомана не се изисква допълнителна подготовка на
уреда освен посочената. Осезателят се присъединява с помощта на-
една капка контактна смазка към подлежащо на измерване място.
За около една секунда се проявява дебелината на стената в min.
Възможно е да се извършат производно много измервания еднс
след друго, като стойността на последнего измерване сезапаметява.
Тук е възможно да се появи на екрана показанието, че уредът
е в икономичен режим от около една минута. Възобновяванетс-
готовността на уреда става по описания по-горе начин.
Измерване скоростта на звука в материал (VS). Предварител-
но се измерва дебелината на материала с помощта на шублер с
точност до 0,1 пип.
ПРИМЕР. Измерена е дебелина 21,5 mm, която се записва ка-
то четирицифрено число 0— 2—1 -5.
Така кодираната в четнри позиции дебелина на материала се
внася в измерителния уред в следната последователност: натиска
се бутон F, след него бутон VS и след това чрез съответните б уто-
ни — измерената дебелина — в случая 0—2—1—5.
Измерването се провежда, като осезателят се закрепва с помощ-
та на една капка контактна смазка на подлежащего за измерване
място. След няколко секунди се появява скоростта на звука в мет-
ри за секунди (m/'s).
Възможни са произволен брой измервания на материалы със
същата дебелина, като последнего измерване се запаметява.
Измерване дебелината на материал (WD). За целта е необхо-
димо да се знае скоростта на разпространение на звука в материа-
ла, чиято дебелина ще бъде измервана. Тази скорост се взема or
справочната литература или се измерва по описания начин. Та--
76
ка например за най-често срещаните материали за консгруктивни
елементн на съдове, работещи под налягане, скоростта на разпро-
странение на звука е, както следва: стомана — 5000 m/s; месинг—
3600 m/s; алуминий — 5105 m/s.
Измерената скорост на разпространение на звука в дадения
материал (например 4950 m/s) се внася в измерителния уред в
следната последователност: натиска се бутонът F, след него — бу-
тонът VVD и след това със съответнпте бутони — скоростта на зву-
ка 4 9 5—0.
След така извършената подготовка се пристъпва към измерва-
не дебелината на материала, като осезателят сё закрепва към съо-
ръженпето с една капка контактна смазка и в продолжение на
1 s на екрана се появява стойпостта в mm. Възможни са произво-
лен брой измервания на материали с еднаква скорост на звука.
Последнего показание на измерената дебелина на материала се
запаметява.
Измерване дебелината или скоростта на звука в някакъв
материал с преминаване на зададена гранична стойност надолу
или нагоре (C.L1M или >LIM). В уреда е вградена звукова сиг-
нализация, която нзпълнява предназначението си при преминаване
па определена гранична стойност надолу или нагоре, когато се
извършва даден вид измерване.
При задаване дакни за контрол на определена минималка гра-
нична стойност е необходимо да се натисне бутонът F, след това
< LIM и чрез съответнпте бутони — долната гранична стойност в
•четири позиции.
ПРИМЕР. При мкнимална гранична стойност на дебелината
21 mm в уреда се внасят числага 0—2—1—0. При иоставяне на
эСезателя на място с по-малка дебелина от зададената гранична
стойност уредът издана звуков сигнал със следната последовател-
ност: три звука - интервал — три звука. --------------—- 
Аналогично се посгъпва при контрол на определена лаксимал-
нс гранична стойност, само че в случая се натиска бутоны >LIM.
При поставяне на осезагеля на място с по-големи дебелини от за-
дадената уредът нздава звуков сигнал със следната последовател-
ност: четири звука — интервал — четири звука.................
Редът за задаване на граничната скорост на звука в даден ма-
териал е както при реда за задаване на гранична стойност за де-
бслина на материала.
При извършването на измервания със зададени граничив стой*
77
пости е важно да се знае, че може да се зададе само една от гра-
ничите стойкости, т. е. (<ЫМ) или (>LIM).
След извършване на необходимия бром измервания трябва да
се изчистят от паметта на уреда внесените дакни. Изчистването ce- I
извършва в следната последователност: натиска се бутонът F,
след това — бутонът на зададената гранична стойност (< LIM) или
(>LIM) и накрая бутонът „0“ се натиска 4 пъти последователно.
При работа с уреда е важно да се вземат под внимание и спаз-
ват следните особености:
1. Появата на знаците
/
означава, че липсва доста-
тъчно ехо в измервания материал норади недостатъчно закреп-
ване или порадн трудно проницаем материал. При първия случай
е необходимо осезателятда се закрепи наново по описания начин.
2.	Появата на знака „ВАТТ" означава, че батерията е изтоще-
на и трябва да се заредп наново или да се подмени.
3.	Появата на знаците ('-) или ('----') означава, че уредът
е в икономичен режим от около една минута след последнего из-
мерване. Необходимо е да се възобнови готовността му, като се на-
тиске бутонът ,,STRT“.
4.	Появата на показание „Егг“ показва, чеса подадени нелогич-
ни стойности (например долна гранична стойност, по-висока от
горната). При такива случаи е необходимо да се натисне бутонът
,,STRT““ и отново да се зададат необходимите стойности за измерь
ване.
5.	Уредът позволява да се извикат на екрана внесените (зада-
дените) стойности за дебелина WD, за скорост VS, за гранична де-
белина и гранична скорост L1M чрез натискане на съответните бу-
тони.
Протокол за измерване дебелината
на съдове работещи под налягане
РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗМЕРВАНЕТО
Наименование на съорьженнето:
№ по ред	Място на измерването на съда, работещ под налягане	Допустима Дебелина, mm	Измерена дебелина, mm	Отговаря да/не	Забележ- ка
1	2	3	4	5	6
					
Становище отпоено годността на съда, работещ под налягане...
Измерителен уред.............тип
ф. № . . . .
Четвърта глава
ИЗМЕРВАНЕ НА ОСВЕТЕНОСТ
Общи сведения
С помощта на зрителния орган (зрителния анализатор) човек
възпрнема светлината, излъчвана или отразена от заобикалищите
то предмета, и влиза в съприкосновенпе с тях при извършване на
трудовата си дейност. Точността на възпрпемане завпси отправил-
иостта на излъчване и отразяване на светлината в посока към на-
блюдаването.
Най-благоприятни са условията за работа, когато се осигурят
хигиенните нории за осветеност само от естествено осветление,
но то се характеризира с чести изменения в широки граници. Есте-
ственото осветление зависи в голяма степей от метеорологичните
фактори, от часа в денонощието, от годишното време, от облачност-
та и отразяващото свойство на облапите от земната повърхност и
др. Ето защо само чрез естественото осветление не може да се по-
стигне достаточна и постоянна осветеност на работайте места. То-
ва налага към естественото осветление да се предвижда и изкустве-
но осветление. Стремежът за постигане на оптимална осветеност на
работайте места се обуславя от изискванията за производителност
на труда, намаляване брака на продукцията и предотвратяване на
злополуките и професионалннге заболязания. По тези изисквания
осветеносгта на предметите и на околната среда е един от основни-
те параметра на работната среда. Правилното проектиране и из-
пълнение на естественото и изкусгвеяого осветление (ЕО и ИО)
и оцветяванего на рабогниге помещения влияят з голяма степей за
създаване на благоприятен комфорт на работната среда.
Изкуственото осветление определи постигането на оптимална
осветеност на работайте места. Двата вида осветление ЕО и ИО
представляват обща схема на смесено осветление с общи качестве-
ни и количествени показатели.
Осветителните уредби за изкуствено осветление се изпълняват
с електрически източнипи на светлина. Уредбите за изкуствено
осветление се състоят от две основан части: светотехнически и
електротехническа. Към светотехническата част спадат осзетнте-
лите, а към електротехническата — електрическите инсталации.
80
Естествено осветление
Естествена осветеност се нарича осветлението от небосвода,
•коего прониква през осветителните отвори на помещенията.
Прилагат се три системи за естествено осветление на помеще-
нията.
1.	Странично осветление— постига се с поставяне на прозореч-
ни конструкции по външните стени или светопрозрачни оградни
елементи.
2.	Покривно (горно) осветление — ностига се с поставяне на
прозоречни конструкции по покрива.
3.	Комбинирано осветление — постига се с поставяне на про-
зоречни конструкции по стенпте и покривите.
Естественото осветление се характеризира с коефициенга за
естествено осветление (КЕО).
КЕО—^Д- . 100%,
^вн
където £бТ е осветеносгта от вътрешното осветление, 1х;
£вн — осветеносгта от външното осветление, 1х.
Стойността на коефициента на естественото осветление от про-
центи в луксове се определи по формулата:
КЕО р .
-- JQQ • ^крит»
•к ъдето Е е осветеносгта, получена от естественото осветление;
Екрит — критична външна осветеност — долна граница на вън-
шното осветление, конто се ползва за осветяване на
помещенията (ЕкРит=5000 1х).
При различните системи на естествено осветление се нормират
—	миннмалната стойност на КЕО (КЕО min) за едностранно
осветление;
—	средната стойност на КЕО (КЕОср) за покривно (горно) и
комбинирано осветление.
Нормените стойности на коеф|ициснта на естественото осветле-
ние в зависимост от категорията на зрителната работа са дадени
в БДС 1786-84.
В зависимост от зрителните изискванпя за точност и големина
на детайла за помещения и открнти пространства са приети осей
категории на зрителна работа (I, II. . . . VIII).
S Лаборатории измервания...
81
Изкуствено осветление
Според мястото, където ще се монтират, осветителните уредби
могат да бъдат: уредби за помещения (вътрешни) и за открити те-
ритории (външни). Според ролята, коя го изпълняват, могат да
бъдат за работно, аварийно или евакуационно осветление.
Работно осветление — служи за осветление на рабогниге поме-
щения и работните повърхности за извършване на нормална про-
изводствена дейност.
Аварийно осветление — служи за създаване на условия за
продължаване на работата при непрекъсваеми пронеси до възста-
новяване на работаете осветление.
Евакуационно осветление — служи да осигури безопасна ева-
куация на хората при повреда на работното осветление.
За аварийно и евакуационно осветление се използват освети-
тели с нажежаеми лампи.
При изкуствено осветление приложение намират две системи:
общо и комбинирано осветление.
Общото осветление от своя страна може да бъде равномерно
или локализирано. При общо равномерно осветление осветители-
те се монтират равномерно в помещението, без да са съобразени с
разположението на технологичного обзавеждане, а при общо ло-
кализирано осветление се монтират над работните места в зависи-
мост от обзавеждането.
Комбинираното осветление се състои от общо и допълнително
местно осветление с концентриран в определена зона от работното
място светлинен поток.
Определяне иа светлотехническите
показатели на осветителните уредби
За определяне осветеността на работните места трябва да се
извършат измервания съгласно изискванията на БДС 1786—84
и „Методически указания 40—85. Методи за измерване и оценка
на изкуственото осветление". ГУС — ДКНТП.
А. Определяне на осветеността
I Минималната осветеност на работното място за дейност от
I до V категория зрителна работа.
82
2.	Минималната осветеност на хоризонталната изчислителна
повърхнина за VI, VII и VIII категория зрителна работа.
3.	Минималната осветеност от комбинирано осветление на ра-
ботно място, получена само от общото осветление.
За определяне на минималната осветеност на дадено работно,
място се извършват най-малко пет измервания във визуално опре
делени точки, където осветеността е най-ниска. За минимална
осветеност се приема средноаритметичната стойност от проведе-
ните измервания.
4.	Максималната осветеност на работно място от общо и ком-
бинирано осветление се определи по описаните по-горе начини,,
само че за работай места с максимална осветеност.
		о		ф		ф	ф		ф !
	&	•	•	ф	ф	ф	ф	ф	ф
•	©	•	•	ф	•	ф	ф	ф	&
ф	•	•	•	ф	ф	ф	ф	•	
ф	•	•	•	•	•	•	•	•	
Фиг. 29. Определяне местата за измерване на осветеност
Точки на
измерване
5.	Средната реализнрана осветеност на работните помещения от
общо осветление се определи, като измерваната площ се разделя
най-малко на 9 площови елементи съгласно фиг. 29. Площовите
елементи могат да бъдат квадрата със страни от I до 3 m или пра-
воъгълници с максимално отношение на страните 2:1. За освети-
телни уредби на откритн терптории максималният размер на стра-
ната може да бъде до 20 щ.
Измерва се осветеността Е в нентъра на всеки площов елемент
и се изчислява средноаритметичната осветеност Еср по формулата:
Е1-\-Е.1,+., -р£л,	.
Fcp = ——~п	~ I х
където Ег. . ,Еп е измерена осветеност на съответните площи, 1х;
п — брой на площовите елементи.
б.	Средната реализнрана осветеност на работните места от
83
комбинирую осветление се определи, като най-напред се измерва
осветеността от общите осветители и се изчислява Еср. След това
се включват и местните осветители и се определи сумарната освете-
ност. Положението на местните осветители се определи от самия
работник. Измерванията и изчисленията стават по описания на-
чин за общо осветление.
Б. Олрзделяне неравномерностга
на осветеността
За определяне неравномерностга на осветеността трябва да се
из мер ват;
1.	Максималната осветеност на рабогно място от комбинирано
осветление за дейности от I до V категория зрителна работа.
2	Минималната осветеност на работно място от общо осветле-
ние за дейност от I до V категория зрителна работа.
3.	Минималната осветеност на хоризонталната изчислигелна
иовърхнина за дейност от VI, VII и VIII категория зрителна ра-
бота.
4.	Реалнзираната средна осветеност на рабогните помещения
от общото осветление.
Отношение на минималната към реалнзираната средна освеге-
ност във всяка точка от работната повърхност, получена от систе-
ма на общо осветление, независимо от това, има или няма мест-
но осветление, трябва да бъде по-голямо или равно на 0,7.
Отношението на минималната осветеност на хоризонталната
изчислигелна повърхност за VI, VII и VIII категория зрителна
работа към максималната осветеност на работно място от комби-
нирано осветление за I до V категория зрителна работа не трябва
да бъде по-малко от 0,1. Осветеността от общото осветление не мо-
же да бъде по-малка от 150 1х за газоразрядни и от 50 1х за иаже-
жаеми лампи, а за помещения без естествено осветление — съот-
ветно 300 и 150 1х.
Минималната осветеност от аварийного осветление на работ-
ните места се определи по описания вече начин.
Евакуационното осветление се определи на пода по пътя за
евакуиране на хората от рабогните помещения.
Фактическата стойност на осветеността с отчитанего на откло-
нение™ на напрежението в захранващата мрежа се определи по
формул ата:
А7	£ср-ин	,
h —	н	IV
ии-Щ/н-Уср) -1Х’
84
където £\р е средноаритметична осветеност на есички площи;
UH — номпнално мрежсво напрежение, V;
Z7cp — средна стойност на напрежението, V (полусбора
от стойностите на напрежението в началото и в
края на измерването;)
/г — коефиииент на съетлшшия източник; за нажежае-
мн лампг к=4; за луминесцентнн лампи к=1;
за всички останали к=2.
Общи изисквания при извър'шване
на измерванията
1.	Измерването на осветеността от изкуственото осветление се
извършва в тъмната част от денонощието.
2.	Околната температура трябва да бъде от 10 до 35° С при от-
носьтелна влажност на въздуха, не по-висока от 80%. Отклонение
от тези стойности се допуска, ако уредът е предназначен за по-
тен; к и условия.
3.	По време на измерването светоизточниците трябва да рабо-
тяг при нсминални експлоатационни условия (да са почистени
светопрсвускащите елементи от прах и чужди тела; осветителите
да са комплектувани с необходимее по брой и мощност светликни
източници и др.).
4.	Включването на осветителите трябва да предхожда измерва-
нето с време, достагъчно за тяхното температурно стабилизпране,
както следва: за луминесцентнн лампи — 20 до 60 min, за метал-
халогенни и живачни лампи — 30 min; за нажежаемнте лампи не
е необходимо време. Когато са монтирани нови светоизточниии,
необходимо е преди измерването да са работали определено време
за стабилизиране на светлинния поток, както следва: за нажежае-
мп лампи — 6 й; за металхалогенни — 15 h; а за луминесцентнн
и живачни — 1и0 h.
5.	Напрежението на мрежата да бъде в допусгимяте граница
за съответната осветителна уредба.
6.	Фстоелементът на измерителния уред трябва да бъде поста-
вец в точките на измерване, посочени нафиг. 29. Ако па работното
място пада сянка от оборудването, архитектурно-строителни еле-
менти или от самия работещ, измерването се извършва при тези
условия, като всичко това се отбелязва в протокола.
7.	Не се допуска единовременно измерване на осветеност от осве-
тителни уредбн, имащи различии во спектрален състав светоизточ-
ници, освен ако това се прави с уреди с коригирана спектрална
светлочувствителнсст 1(A).
85
8.	Тялото на човека, конто извършва измерването, не трябва
да създава сянка върху фотоелемента.
9.	По време на измерването върху уреда не трябва да въздей-
стват електрически и магнитни полета, радиоактивни и йонизи-
ращи лъчения, лъчения в инфрачервената част на спектъра и дру-
ги фактори, ако са посочени в проспекта на уреда.
10.	Изводите на фотоелемента, когато има такива, се присъе-
диняват към измерителната част на уреда в момента на настройка-
та и измерването, като се спазва полярността.
11.	Фотоелементът трябва да се пази от удар и и вибрации и
да се съхранява с оригиналния предпазен канак.
Измерителям уреди
Измерването на осветеността се извършва с луксмегри. Най-
голямо приложение в нашата страна намират луксметрите тип
Ю 117,10 16, Pocket-Lux, В-250 — взривозащитен, Metrux К и
PU 150.
1.	Лукёметър 10^117
Луксметърът тип Ю 117 (фиг. 30), производство на СССР, е
предназначен за измерване на осветеността от нажежаеми лампи и
естествена светлина и може да се използва при температура на
околната среда от —10 до +35° С и относителна влажност до 80%
при температура 20—5° С.
Луксметърът се състои от измерител и отделен фотоелемент. На
лицевата страна на измерителя има бутони за контрол на захранва-
нето, електрическа настройка на нулата и превключване на при-
ставките.
Скалата на уреда е разграфена в деления с обхвати от 0 до 3.3
и от 0 до 100.
На скалата е отбелязано с точка началото на обхвата на измер-
ването: на скала от 0 до 100 точката се намира на деление 17, а на
скала от 0 до 30 — на деление 5.
За разширяване обхвата на луксметъра се използват пристав-
ки към фотоелемента. Те са означени с буквите К, М, Р и Т, катоК
в комбинация с М, Р и Т увеличава обхвата на уреда до 100 000
1х. Комбинациите за приставките са посочени в табл. 12.
86
Фиг. 30. Луксметър Ю 117
87
1 а б л и ц a 12*
Измерителен обхват, 1х	Условно означе- ние на пристав- ката	Коефициенти на приставите	Режим на работа на уреда
0,1—0,17 0,17—1 0,5—3 1,7—10 5—30 17—100	без приставка	1	включен изключен
1.7—10 5—30 17—100 50—300 170—1000 500—3000	КМ	10	в ключе н
1700 — 10000 5000—30000	КР	100	изключен
17000—100000	кт	1000	
Ред за извършване на измерванията
Поставяне на батериите. Сваля се капакът от долната част
на уреда и се поставят две батерии 9 V, 6F22 съгласно значите
за полярност. Изправността на захранването се проверява, като
се натиске бутон 10 „контрол на захранване“. При изправни ба-
терии стрелката на уреда трябва да се отклони от 21 до 25 деление,
както е означено на скалата. Ако стрелката не може да достигне
или не се задържи на тези деления, това означава, че батериите са
изтощени и трябва да се подменят. С натискане на бутон 2 се из-
ключва контролът на захранването и може да се пристъпи към
измерване.
Установяване на механичната нулева точка. При изключен
фотоелемент стрелката на уреда трябва да посочва положение „0“
В случай че има отклонение, корекцията се извършва с винт 1.
Правила при измерване. В зависимост от това, каква комбина-
ция от приставките е избрана, се натиска съответният бутон от
3 до 7 (фиг. 30) и отчетните деления от скалата се умножават с
коефициента на комбинацията, конто е даден в табл. 12.
За получаване на точни показания фотоелементът трябва
да се пази от силно осветяване, което не отговаря на избраните
88
приставки. Затова всяко измерване трябва да започва с най-голе-
мия обхват (комбинация от приставки К и Т).
Луксметърът трябва да се иренася в оригиналния калъф и да
се съхранява в помещение с температура от 10 до 35° С при влаж-
ност на въздуха, не по-висока от 80%.
Когато луксметърът от студен въздух се внесе в тепло поме-
щение, не трябва да се отваря калъфът в продолжение на 2—3 И.
2.	Луксиметър Ю 16
Луксметърът тип Ю 16 (фиг. 31), производство на СССР, е без-
батериен уред, състоящ се от измерител и отделен фотоелемент.
Предназначен е за измерване на естествена и изкуствена освете-
ност.
При измерване на осветеност от нажежаемм лампи отчетените
стойности от уреда директно се записват в протокола.
При измерване на осветеност от луминесцентни лампи отчете-
ните стойности се умножават с корекцпонен коефициент в зависи-
мост от цвета на излъчването съгласно табл. 13.
Таблица 13
Вид на луминесцентната лампа	Цветна темпера- тура, °К	Корекциоиен ко- ефициент
Лампа диевиа светлина (ЛДС)	от 6300 до 6700	0,87
Лампа топлобяла светлина (ЛТБС)	от 2700 до 3000	0,95
Лампа бяла светлина (ЛЕС)	от 3500 До 4200	1,15
Лампа студеиобяла светлина (Л СБ С)	от 4300 до 4700	1.20
Ред за извършване на измерванията
Установяване на механичната нулева точка. При изключен
фотоелемент стрелката на уреда трябва да посочва положение
„0“. В случай че има отклонение, корекция се извършва с винта 1.
Правила при измерване. Превключвателят 3 на уреда се поста-
вя на най-големия обхват (150 1х), без да се сваля приставката,
за да се избегне ударът на стрелката. След това се свързват провод-
ниците на фотоелемента към уреда, като се спазва полярността.
Поставя се фотоелементът хоризонтално върху повърхността, на
която ще се измерва осветеносгта. Изчаква се около 5 s и след това
превключвателят 3 се поставя последователно на по-ниските обхва-
ти или се сваля приставката, докато стрелката достатке максимал-
но отклонение.
89»
Фиг. 31. Луксметър Ю 16
50
3.	Цифров луксметър „Pocket-lux"
Луксметърът (фиг. 32), производство на фирмата LMT -
Зал. Берлин, е компа ктен уред с цифров индикатор с вграден
фотоелемент, давай; възможност за прецизни измервания. Фото-
Фиг. 32. Цифров луксметър „Pocket—Lux"
91
елементът е приспособен към светловъзприемчивостта на човешко-
то око н има косинусова приставка за правилна оценка на па-
дащата под ъгъл светлина.
Измерителнпят обхват на уреда е до 199 000 1х. Захранва-
нето му става от: електрическа мрежа; никел-кадмиева акумула-
торна батерия; или от неизтичащи батерии— от 1,5 V, R6.
При спадане на захранващото напрежение, когато уредът се
захранва от акумулаторни или сухи батерии, на цифровия екран
светва сигналът L 1888. Този сигнал означава, че направенмте
измервания вече не са гарантнрани срещу грешки, при което ба-
териите трябва да се сменят, респ. акумулаторите да се заредят.
Ред за извършване на измерванията
Постивяне на батериите. Свал я се капакът от дол нага част на
уреда и се поставят пет неизтичащи батерии 1,5 V, R6 съгласно
знаците за полярност, след което капакът се поставя отново.
ВНИМАНИЕ! Поставянето на батериите трябва да става
непосредствено преди започване на измерването и да се из-
важдат от уреда веднага след приключването му, за да се
предпази уредът от евентуално изтичане на батериите, кое-
го неминуемо ще го повреди. Всички батерии да се подменят
едновременно. Предпазният капак на фотоелемента да се
сваля само при измерване.
Ако уредът се захранва от електрическата мрежа, необходимо
е да се включи зарядного устройство в букса 6. При работа с аку-
мулатори зареждането им става за около 10 h. При зареждане на
акумулаторите уредът трябва да бъде изключен (ключът 1 се по-
ставя в горно положение).
Установяване на нулевата точка. Извършва се след 2-минутно
загряване на уреда (ключът 1 се поставя в долно положение) ври
затворен фотоелемент. При натиснат измерителен бутон 5 се за-
въртва винт 4, докато на екрана 3 се появят четири нули.
При правилна работа с уреда допълннтелни настройки не са
не обход и ми.
Правила при измерване. Сваля се предпазният капак от фото-
елемента и се поставя ключът 1 в долно положение. След това се
натиска бутон 5 и за около 10 s уредът автоматично избира необ-
ходимия обхват, след което на екрана се появяват показания, кон-
то, умножени по 100, дават стойността на осветеност в луксове.
След отпускането на бутона 5 на екрана се задържа за кратко
време измерената стойност.
92
4.	Цифров луксметър В 250
Луксметърът В 250 (фиг. 33), производство на фирмата LMT—-
Зап. Берлин, има измерителен обхват до 199 900 1х с характе-
Фиг 33. Цифров луксметър В 250 — взрмвозащитен
ристики на измерване както описания в т. 3 уред „Pocket— Lux".
Разликата се състои в това, че В 250 е изработен във взрпвозащи-
тено нзпълнение (Sch)is; (Ex)is и може да се използва за измерва-
не на осветеността в мини, опасни по отношение на газ метан и
въглищен прах, и във взривоопасни зони]на помещения и външни
уредби .
Ред за извършване на измерванията
Захранването на уреда става по два начина: от ел. мрежа по-
средством зарядного устройство, като при това се зарежда вгра-
деният никел-кадмиев акумулатор или само от акумулатора.
Захранването от ел. мрежа и зареждането на акумулатора става
посредством присъединяване на зарядного устройство към мрежа-
та и гнездото „Power", намиращо се на задната пансла на уреда.
Състоянието на зареждане на акумулатора се проверява в поло-
жение „Test" на превключвателя 5 чрез цифровая екран. Напълно
заредей акумулатор показва цифрите 104—107. Минималното на-
.прежение на акумулатора се достига, когато показание™ спадне
93
до 95. При показание, по-ниско от 95, каканитетът на акумулато-
ра е пред изчерпване и се нуждае от ново зареждане. Ако показа-
ние™ спадне до 80, в първата позиция на екрана]се появява знакът
,,L“. Това сигнализира, че акумулаторът е разреден и повече не
трябва да се извършват измервания. В този случай той трябва
незабавно да се включи за зареждане. Времетраенето на зарежда-
не е около 8 h при изключен уред. Ако по време на зареждане се
извършват и измервания, зареждането се удължава до 24 h.
ВНИМАНИЕ! Зареждането на акумулатора трябва да става
само в невзрнвооиасни зони.
Установяване на нулевата точка. При затворен фотоелемент
превключвателят 5 се поставя на положение „Оп“ (включено) и
се изчакват 5 min. След това винтът 1 (Null) се завъртва наляво
или надясно, докато на екрана се появят три нули „000“.
Правила при измерване. Сваля се предпазният капак на фото-
елемента и превключвателят 5 се поставя на положение „Оп“ (вклю-
чено), при което на екрана се появява стойността на измерваната
осветеност. В зависимост от силата на осветеността уредът автома-
тично превключва измерителните обхвати на „1х“ или „1<1х“.
Измерваната стойност може да се запамети чрез поставяне на
ключа 2 в положение „Hold". При необходимост запаметяването мо-
же да се командува от разстояние чрез включване в гнездо 3 на
специалния кабел с бутон за дистанционно запаметяване. При то-
зи начин запаметяването трае дотогова, докато се държи натис-
нат бутонът.
5,	Луксметър „М etrux
Луксметърът „Metrux К“ (фиг. 34), производство на фирмата
„ВВС GOERZ" — Австрия, е предназначен за измерване на есте-
ствена и изкуствена осветеност.
Уредът е безбатериен и има четири измерителни обхвата: 150,
500, 1500 и 5000 1х. Състои се от измерител и отделен фотоелемент.
Фотоелементът е приспособен към светловъзприемчивостта на чо-
вешкото око и има косинусова приставка за правилна оценка на
падащата под ъгъл светлина.
Само в случайте, когато светоизточниците са с екстремно раз-
пределение на спектъра, какъвто имат живачните и натриевите
лампи, отчетените стойности от уреда трябва да се умножат с ко
рекционен коефициент 1,1.
94
Фиг. 34. Луксметър „Metrux К“
Ред за извършване на измерванията
Установяване на механичната нулева точка. При изключен
фотоелемент стрелката на уреда трябва да посочва „0“. В случай
че има отклонение, корекцията се извършва с винта 2.
Правила при измерване. Поставя се превключвателят 1 на
обхват 5000 1х и се съединяват проводниците на фотоелемента към
букси 3 и 4, като се спазва полярността. Поставя се фотоелементът
хоризонтално върху повърхността, на която ще се измерва осве-
теността. След това се завъртва превключвателят 1 на по-ниските
обхвати, докато стрелката достигне максимално отклонение.
За измерване стойности, по-големи от 5000 1х, се използва до-
пълнителен филтър смножител хЮОиотново се избира подходящ
измерителен обхват.
6.	Луксметър PU 150
Луксметърът тип PU 150 (фиг. 35), производство на фирмата
„Metra Blansko“ — ЧССР, е предназначен за измерване на есте-
ствена и изкуствена осветеност при околна температура от 10 до
+40° С, при отсъствие на химически агресивни среди. Уредът се
95
състои от измерител и отделен фотоелемент, конто не е приспособен
към светловъзпрлемчивостта на човешкото око, поради което греш-
ката при измерване е от порядъка на 10%. Скалата на уреда е
^азграфена на четири эбхзата: 10, 200, 10<У) и 5000 1х. За измерва-
Фиг. 35. Луксметър PU 150
не на по-големи стойности сс използват два донълнителни филтъ-
ра: фнлтър х20 за фотоелемент 8 и филтър х4 за .^фотоелемент 9.
Ред за извършване на кзмерзанията
Поставяне на иатериите. Премества се капакът на задната
страна на уреда налявэ и се поставят три неизтичащи батерии
1,5 V, R6 съгласно знацпт; за полярност. След това капакът се
връща обратно. Изиравността на захранването се проверява, ка-
то превключвателят 1 со постави в положение „КВ“. При изправни
батерии стрелката трябза да се отклони в зоната „КВ“ по долната
скала на уреда.
Захранването на уреда с батерии е необходимо само при измер-
ване на осветеност до 10 1х, респ. до 40 1х.
Установление на механичната нулева точка. При изключен
фотоелемент стрелката на уреда трябва да посочва положение „0“.
В случай че има отклонение, корекцията се извършва с винт 5.
Правила при измерване. Поставя се превключвателят 1 на
96
обхват 5000 1х и се присъединява фотоелемент 7 към измерителя
посредством щепсел 6. Фотоелементът се поставя хоризонтално
върху повърхността, на която ще се измерва осветеността. Сваля
се черният кзпак от фотоелемента, изчаква се около 5 min и след
това превключвателят 1 последователно се превключва към по-
ниските обхвати, докато стрелката на уреда достигне максимално
отклонение.
При измерване осветеност до 40 1х с филтър \4 е необходимо
превключвателят 1 да се постави в положение 10.
Протокол за измерване на осветеност
К? по ред	Работно място (ши рър)	Осгетеност		Неравномерност		Отговаря да/не
		норма, 1х	измере- но, 1х	норма	начислена	
1	2	3	4	5	6	7
						
Напрежение на мрежата: в иачалото на измерването...................V.
в края на измерването . .	..........V.
Напрежение на мрежата: в иачалото на измерването...................V.
в края на измерването . .	..........V.
Измерителен у ред.........тип.........ф. № .
jT Лаборатории измервания. . .
Пета глава
ИЗМЕРВАНЕ НА МИКРОКЛИМАТ
Общи сведения
Съвкупността от физичните и метеорологичните фактори на-
въздушната среда, каквито са температурата, влажността и дви-
жението на въздуха, инфрачервената радиация идр.„ конто въздей-
стват върху тялото на човека в една или друга степей при трудо-
вата му дейност, се определят с понятието „микроклимат на про-
изводствените помещения**.
Тези фактори зависят от: 1) условията на дадено производство
или за определена трупа производство, обединени от специфич-
ните свойства на технологията; 2) броя на хората в производ-
ственото помещение; 3) вида, големината и устройството на работ-
ного помещение, както и от възможностите му за контакт с други
производства и външна среда.
Условията в работните помещения трябва да отговарят на
изискванията за нормални физиологични функции на човешкия
организъм чрез поддържане на температурата, влажността и дви-
жението на въздуха в съответствие с изискванията на БДС
14776—79.	___
Главно въздействие върху организма на човека оказва темпе-
ратурата на въздуха, докато неговата влажност и движение имат
косвено влияние върху интензивността на топливного въздей-
ствие, като го засилват или отслабват. Една от важните физиоло-
гични функции на човешкия организъм е терморегулацията, т. е.
да регулира топлообразуването и топлоотделяието в него — така
че да поддъожа една постоянна собствена температура от 36,5 до
36,8° С.
При отклонение на температурата от тези граници се получава
или повишаване на температурата на тялото, или нростудяване,
което и в двата случая води до болестно състояние.
Организмът на човека само до известии граници може да се
приспособява към изменения на климатичните фактори на окръ*
жаващата го среда и да запази топлинното си равновесие. При про*
98
дължително въздействие на висока околна температура и особено
при иовишена относителна влажност и неподвижност на въздуха
организмът не може да поддържа топлинно равновесие, което до-
вежда до прегряване на тялото, съпроводено с ускорено дишане,
повишаване пулса и обидно погоотделяне.
Санвтарно-хигиенните корми -а температура, относителна
влажнеет и скорост на движение на въздуха съгласно БДС 14776-79
следва да се прилагай в съответствие от физическите усилия
и максималисте топлоотделяке на човека в зависимост от катето-
рията на работа, конто може да бъде лека, средно тежка или теж-
ка физическа, както следва:
1.	Лека физическа работа (категория I) — работата, която се
извършва в седнало положение, изправено положение на тялото
или в движение, но не изисква системно физическо напрежение
или повдигане и пренасяне ка тежести — енергозагуба до 209,3
J/s (3 kcal min). Такива са прсфесиите в шивашкото производство,
точного приборостроене, електрониката и полиграфическата про-
мишленост, операторите от автоматизираните производства, ра-
ботегците в съобщенията (телефониста, телеписти), машиниста на
папиросни машини, пълначи на ампули в галеновото производ-
ство и други подобии.
2.	Физическа работа от средна тежест (категория II) — видо-
вете дейности, при конто разходът на енергия е от 209,3 до 348,9
J/s (3 до 5 kcal/min). Такава е работата, евързана с постоянно
ходене, пренасяне на неголеми тежести до 10 kg и дейности, конто
се извършват непрекъснато в стоящо положение. В тази катего-
рия спадат основните професии в предачното и тъкачното производ-
ство, работите по студената обработка на метали, монтаж на леки
машини, заваръчни и бояджийски дейности, механична обработ-
ка на дървен материал (без обработка на трупи) и други подобии.
3.	Тежка физическа работа (категория III) — работата, евър-
зана със системно физическо натоварване, с постоянно предвижга-
не и пренасяне на значителни (повече от 10 kg) тежести. Енерго-
загубата е повече от 348,9 J/s (5 kcal/min). Такива са основните
професии в доменното, мартеновото, леярното, ковашкото и вал-
цовото производство, дейностите по пренасянето (текелажните ра-
бота), котлярските работа, монтажните работи в корабостроенето,
монтажът на големи машини и агрегата, ръчните ковашки рабо-
ти и други подобии.
1. ИЗМЕРВАНЕ ТЕМПЕ2АТУРАТА НА ВЪЗДУХА
Измерите, ни уреди

Фиг. 36. Цифров термоме-
тър „THERM 2211—1“
ра на външния въздух от
За контрол на моментната стойност на температурата на въз-
духа се използват живачни, спиртни или електронни термометри,
разграфени в градуси по Целзий, с грешки при измерването, не
по-високи от =t0,5° С.
За контрол на динамиката на гем-
пературата на въздуха за определен
период от време (най-често 24 часа) се
използват регистриращи апарати— тер-
мографи, състоящи се от измерителна
система и пишещо устройство.
Цифров термометър
„THERM 2211—1“
Цифровият термометър „THERM
2211—1“ (фиг. 36), производство на фир-
мата ,,SAMMT“ — Австрия, е предназ-
начен за измерване на температуря в
обхват от —50 до ф 199и С. Притежава
запаметяващо устройство и изход за
регистриращи апарати.
Ред за извършване на измерванията
За провеждане на измерванията
трябва да се избират най-малко по 2
дни, съответно през топлия и студения
период на годината, конто се опреде-
лят по средноденонощната температу-
метеорологичните данни, както следва:
а) топъл период на годината — периодът, конто се характе-
ризира със средноденонОщна температура на външния въздух
10°С и повече;
б) студен период на годината — периодът, който се характе-
ризира със средноденонощна температура на външния въздух,
по-ниска от 10° С.
В производствените помещения температурата се измерва, ка-
то термометърът се окачва на статив на разстояние 2 ш от стените
100
и на височина 1,5 m от пода в средата на помещението или в про-
веряваната зона. При необходимост температурата може да се из-
мерва на различна височина в работното помещение.
Отчитането на спиртните и живачните термометри се прави
най-малко след 10 min от тяхното поставяне.
В производствен и помещения при равномерна работа, съглас-
но технологичния режим, температурата на въздуха се измерва
в началото, в средата и в края на работния ден.
II. ИЗМЕРВАНЕ ОТНОСИТЕЛНАТА ВЛАЖНОСТ
НА ВЪЗДУХА
Измерителни уреди
Уредите за измерване относитслната влажнеет на въздуха в за-
висимост от принципа на действие се делят на три вида:
1.	Влагомера тегловни. Основани са на принципа на поглъща-
нето на водните пари, намиращи се във въздуха, от хигроскопич-
но вещество. Масата на тръбичката с хигроскопичното вещество
се измерва преди и след опита и от разликата се определи количе-
ството на влагата в дадения обем въздух.
2.	Влагомера хигроскопични. Пзползва се свойството на хигро-
скопичните тела — например космите да променят дължината си
при поглъщане влага от въздуха, а именно да се удължават в по-
влажна атмосфера и да се скъсяват в по-суха. Тези промени се
предават с помощта на измерителната система на стрелка, отчитаща
директно относителната влажност. С хигроскопичните влагсмери
се извършват непретенциозни измервания.
На този принцип се изработват регистриращи апарати хигро-
графи, състоящи се от измерителна система и пишещо устрой-
ство.
3.	Влагомера психрометра. Основани са на принципа, че
при изпарението на влага от повърхността на тялото се губи топли-
на, като изпарението става толкова по-бързо, кол кото по-малко
пари се съдържат във въздуха. Състоят се от два еднакви термоме-
търа, закрепени на статив. Резервоарът на единия термометър
е сух, а на другия леко се навлажнява с помощта на специално ка-
лъфче. Търси се психрометричната разлика в градусите на су-
хия и влажния термометър. На този принцип е изработен нами-
ращият най-често приложение у нас психрометър на Асман.
101
1. Аспирационен психрометър на Асман
В иашата страна се доставят аспирационни психрометри „Ас-
ман“ (фиг. 37) от различии фирми. Всички те имат еднакво
устройство и се състоят от 2 термометъра с обхват от —30 до
+50° С и вентилатор, задвижван от Часовников механизъм или
електродвигател. Измерват относителна влажност от 10 до 100%
с грешка 1 %.
Ред за извършваие иа измерванията
Психрометърът се окачва на статив и се навлажнява калъфче-
то на влажния термометър. В зависимост от конструкцията се
навива часовниковият механизъм на вентилатора или се включва
шнурът към мрежата. След 5 min се отчитат показанията на двата
термометъра.
Относителната влажност на въздуха се определи от показания-
та на сухия и влажния термометър чрез табл. 14, 15, 16 и 17.
2. Цифров психрометър „THERM 2246“
Цифровият психрометър „THERM 2246“ (фиг. 38), производ-
ство на фирмата ,,SAMMT“— Австрия, е електронен уред, предназ-
начен за дпректно отчитане на относнтелната влажност на въз-
духа.
Измерителните му обхвати са: за температура от —5 до +100° С,
за относителна влажност от 10 до 100%.
111. ИЗМЕРВАНЕ СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО
НА ВЪЗДУХА
Оснивната причина, предизвикваща движението на въздуха, е
неравномерного нагряване на въздушните Пластове от различим-
те топлоизточници в работайте помещения, в това число и човеш-
ките тела. Друга характерна причина за предизвикване на въздуш-
ни течения е разликата между температурата на външния атмо-
сферен въздух и температурата в затворено помещение.
Движението на въздуха може да се извършва с една или дру-
га скорост и завися от топлинно-влажностното му състояние в раз-
личимте участъци на производствените помещения.
Фиг. 38. Цифров психрометър „THERM 2246“
•Фиг. 37. Психрометър
«на Асман
103
Определяне на относителната влажност по
IT* по сухий	_	T9 по сухия
.u.M4hs.TP.o.®.<{l.0!>.00.') термометър	^тто1сл*лишыи--оои®ооо5 термометър
ослослослослослосл oq	0слЬслЬслЬи'оа1оЬЬо1оо1Ьо|"о	°C
Температура по
Относителна влажност
29	34	40
25	20	35
21	26	31
17	22	27
14	19	24
16	20
17
14
45	51	57	63
41	46	52	58
36	42	47	53
32	38	43	48
29	34	39	44
25	30	35	40
22	26	31	36
19	23	28	32
16	20	24	29
17 21 26
14 18 23
16 20
17
14
69 75 81 87
63 69 75 81
58 64 70 76
54 59 65 70
49 54 60 65
45 50 55 60
41 46 51 56
37 42 47 52
33 38 43 48
30 ?5 39 44
27 31 36 40
24 28 32 37
21 25 29 33
18 22 26 30
16 20 23 27
13 17 21 25
15 18 22
12 16 20
14 17
94 100
87	94	100
82	88	94	100
76	82	88	94	100'
71	76	82	88	94
66	71	77	83	88
61	66	72	77	83.
57	62	67	72	78
53	57	62	68	73
49	53	58	63	68
45	49	54	59	64
41	46	50	55	60>
38	42	46	51	56
35	39	43	47	52
32	36	40	44	48
29	32	37	41	45.
26	30	34	37	42
23	27	31	34	38
21	24	28	32	36.
Определяне на относителната влажност па
Температура по
Относителна влажност
15	19	22	25	29	33	36	40	44	48	52	56	60	64	68	73
13	16	20	23	27	30	34	37	41	45	49	53	56	61	65	69
	14	17	21	24	28	31	35	38	42	46	49	53	57	61	65
		15	19	22	25	29	32	36	39	43	46	50	54	58	62
		13	17	20	23	26	30	33	36	40	43	47	51	54	58
			15	18	21	24	27	30	34	37	41	44	48	52	55.
				16	19	22	25	28	31	35	38	41	45	48	52
				14	17	20	23	26	29	32	26	39	42	46	49
					15	18	21	24	27	30	33	36	40	43	46
					13	16	19	22	25	28	31	34	37	40	44,
						14	17	20	23	26	29	32	35	38 41	
						13	16	18	21	24	27	30	33	36 391	
104
Таблица 14
аспирационния психрометър на Асман
влажния термометър, °C
в процента
100
94	100
88	94	100
83	89	94	100
78	83	88	94	100
73	78	84	89	94	К’0
69	74	79	84	89	95 100
64	69	74	79	84	8 9 95 100
60	65	70	74	79	84 90 95 100
56	61	65	70	75	80 85 90 95 100
52	57	61	66	71	75 80 85 90 95 100
49	53	58	62	66	71 76 80 85 90 95 100
46.	50	54	58	63	67 71 76 81 85 90 95 100
42	46	50	55	59	63 67 72 76 81 86 90 95 100
39-	43	47	51	55	59 64 68 72 77 81 86 90 95 100
аспирационния психрометър на Асман
влажния термометър, °C
Таблица 15
15,0	15,5	0*91	16,5	17,0	17,5	18,0	18,5	19,0	( 19,5	20,0	20,5	О	21,5	22,0	22,5	23,0 |
в процента																
77	81	86	91	95	100											
73	77	82	86	91	95	100										
69	73	78	82	86	91	95	100									
66	70	74	78	82	86	91	95 100									
62	66	70	74	78	82	87	91	95	100							
59	63	66	70	74	78	83	87	91	96	1С0						
56	59	63	67	71	75	79	83	87	91	96 100						
53	56	60	64	67	71	75	79	83	87	91	96	100				
50	53	57	60	64	68	71	75	79	83	87	92	96 100				
47	50	54	57	61	64	68	82	76	80	84	88	91	96 100			
44	48	51	54	58	61	65	68	72	76	80	84	88	92	96 100		
42	45	48	51	55	58	62	65	69	72	76	80	84	88	92	96 100	
105
Определяне на относителната влажност
Г По су !ия термо' г1етър, °С,|		—						Температура по влажния															
	10,5 11,0	11,5	12,0 12,5		13,0	13,5		I 14,0	1 14,5	15,0		15 5	16,0	16,5	17,0		1П	18,0	1П СО	о СП	
23,5	12	17	19	22	25	28 24,0	14	15	18	20	23	26 •24 5	13 16 19 21 24 25.0	И	17	19	22 •25,5	13	15	18	20 26,0	14 16 19 26,5	!3 15 17 27.0	14 16 27,5	12 14 28,0	3 28,5	2 29,0	11 .29,5	10 •30,0 30,5 31,0 31,5						Относителна влажное 30 33	36	39	42	46	49	52	55	59	62	66 28 31	34	37	40	43	46	49	53	58	59	63 27 29	32	35	38	41	44	47	50	53	56	60 25 27	30	33	36	38	41	44	47	50	54	57 23 96	28	31	34	36	39	42	45	48	51	54 21 2Д	26	29	32	34	37	40	43	46	48	52 20 22	25	27	30	32	35	38	40	43	46	49 18 21	23	25	28	30	33	36	38	41	44	47 17 19	21	24	26	29	31	34	36	39	42	44 15 18	20	22	25	27	29	32	34	37	40	4- 14 16	18	21	23	25	28	30	33	35	|8	40 13 15	17	19	22	24	26	2о	31	33	36	38 12 14	16	18	20	22	24	2’	29	31	34	36 11 13	15	17	19	21	23	25	27	-0	32	34 oil 13 15 17	19	22 24	26	28	30	33 9 W	12	14	16	Is	20	22	24	27	29	31 11 13 15	17	19 21	23	25	2/	29															
	Определяне на относителната влажност по																				
По су-’ :ия термо <етър, С											1емперагура пи										
	14 5 15,0			15.5 ,	16,0 	1		1П		17,0		17,5		18,0	18,5		19,0 19,5 20,0 20,5					21,0
3‘> 0	Ю	12	14	16 чок	12	13	15 qc л	10	12	14 33 5	1113 34.5	* 35 0	b 35,5 .36.0 36,5 37,0 37,5 38.0 38,5 39,0 39.5 40,0						Относителна влажност 18	20	22	24	26	28	30	32	34	37 16	18	20	22	24	26	29	31	оЗ	~5 15	>7	19	21	23	5	z7	-9	з!	33 14	|с	18	20	22	24	2о	^8	30	3Z t	5	7	19	21	22	24	26	28	30 S	15	|б	1S	19	21	23	25	27	29 И	13	15	16	18	20	22	24	2b	27 11	12	14	15	17	19	21	22	24	26 Ю	1!	13	14	13	18	20	21	23	25 Ю 12	14	15	17	18	20	22	24 11	13	14	16	1/	19	21	22 10	12	13	15	16	18	20	21 Ц	13	14	16	17	19	20 Ю	12	13	15	16	18	19 И	12	14	15	17	18 12	13	14	16	17 11	12	14	15	17															
106
Таблица 16
по аспирационния психрометър на Асман
термометър, °C
в процента
69	72	76	80	84	8.8	92 96	100
66	70	73	77	80	84	88 92	96
63	63	69	73	77	81	84 88	92
60	63	67	70	74	77	81 84	88
57	60	63	67	70	74	77 81	85
55	58	61	64	67	71	74 77	81
52	55	58	61	64	68	7! 44	78
50	52	55	58	62	5	63 71	75
47	50	53	56	59	62	65 68	72
45	48	50	53	56	59	b2 65	68
43	45	48	51	54	57	60 63	66
41	43	46	49	51	54	57 60	63
39	41	44	46	49	52	55 57	60
37	39	42	44	47	50	52 55	58
36	38	40	42	45	47	50 53	55
33	36	38	40	43	45	48 50	53
32	34	36	39	41	43	46 48	51
100
96 100
92 96 100
88 92 96 100'
35 88 99 93СС0
81	85	89	92	96	100
78	81	85	89	92	96	100
75	78	82	85	89	92	96	100
72	75	78	82	85	89	93	96	100
69 72 76 79 82 86 89 93 96 100
66	69	72	76	79	82	86	89	93	96100
64	66	70	73	76	79	82	86	89	93	96
61	64	67	70	73	7 6	79	83	8 6	8.9	93
58	61	64	67	70	73	76	79	83	86	80
56	59	62	6 4	67	70	73	77	80	83	86
54	56	59	62	65	68	71	74	77	80	83
Таблица 17
аспирационния психрометър на Асман
термометър, °C
в проценты															
39	41	44	46	49	51	54	57	60	62	65	68	71	74	77	80
37	40	42	44	47	49	52	55	57	60	63	65	68	71	74	77
36	38	40	42	45	47	50	52	55	58	60	63	66	69	71	74
34	36	38	41	43	45	48	50	53	55	58	61	63	66	69	71
32	34	37	39	41	43	46	48	51	53	56	58	61	64	66	69
31	33	35	37	39	42	44	46	49	51	54	56	59	61	64	66
29	31	33	36	38	40	42	44	47	49	51	54	56	59	61	64
28	30	32	34	36	38	40	43	45	47	49	52	54	57	59	61
27	29	30	32	34	37	39	41	43	45	48	50	52	55	57	59
25	27	29	31	33	35	37	39	41	44	46	48	50	53	55	57
24	26	28	30	32	34	35	38	40	42	44	46	48	51	53	55
23	25	27	28	30	32	34									
22	24	25	27	29	31	33									
21	22	24	26	28	29	31									
20	21	23	25	26	28	30									
19	20	22	24	25	27	29									
18	19	21	23	24	26	28									
107
Определянето на скоростта на движение на въздуха се извърш-
ва с анемометри (динамични и статични) и кататермометр и.
При динамлчните анемометри движение то на въздуха действа
върху лопатково колело (турбинка), задвижващо стрелката на
уреда, конто показва броя на метрите, конто изминава въздухът
по време на измерването. Измерената стойност се раздели на вре-
мето (в секунди) и от полученото число по диаграмата към уреда
се отчита скоростта на движение на въздуха. За получаване на
прецизни резултати е необходимо анемометърът да се поставя пер-
пендикулярно на въздушната струя.
У нас най-често прилаганият уред за измерване скоростта на
въздуха е кататермометърът на Хил.
1. Катите рмометър на Хил
Кататермометърът на Хил (фиг. 39) служи за определииз
охлаждащата спссобност на околния въздух с цел да се установи
при какви величини на охлаждането се получава у
човека усещане за топлинен комфорт.
Той представлява спиртен термометър с цилин-
дричен резервоар, дълъг 4 ст, и диаметър 1,6 ст.
Повърхността на резервоара е равна на 22,6 ст2.
Тръбичката на кататермометъра е градунрана с
две черти — горната на 38‘С и долната на 351С.
Горният край на тръбичката завършва с ампула.
Кататермометърът може да се употребява като „сух"1
или като „влажен", когато резервоарът му се по-
крие с навлажнено калъфче.
Фиг. 3 9. Кататермометър на Хил
На самия уред с буквата „К" е нанесен факторът на кататер-
мометъра, който е постоянна величина и представлява числсто
на джаулите (или калориите), конто той губи от 1 ст2 на своя-
та повърхност за цялото време на охлаждането му от 38 до 35СС..
108
Ред за извършване на измерванията
Резервоарът на кататермометъра се потапя в гореща вода
80’С, докато сииртът навлезе в ампулата на уреда и изпълни
една трета от обема й. След това уредът се избърсва внимателно
с кърпа и се закачва на мястото на измерване и със секундомер
се засича времето (в секунди) на спадане нивото на спирта от
38 на 35°С. За едно отчитане се прави най-малко едно измер-
ване.
По време на измерването кататермометърът трябва да се пред-
пазва от източници на лъчиста енергия.
Изчислението на охлаждащата сила на въздуха „Н“ става по
формулата:
р
Н—~ mcal/crns,
където F е фактор на кататермометъра, mcal/cm2;
а — време на спадането на спирта от 38 до 35°С, s.
Изчислението на скорости, по-малки от 1 ms"1, става по фор-
мул ата:
Q
\	0,40	/ ’
ms-1,
където Q е разликата между 36,5° (температурата на човешко-
то тяло и температурата на околния въздух, измерена със сух
термометър).
Изчислението на скорости, по-големи от 1 ms'1, става по фор-
мулата:
/А-о.13 V
М-- 0Т47— / ’ mS-1-
За бързо практическо определяне на скоростта на въздуха
се използват табл. 18 и 19, като предварително се изчислява са-
Н
мо отношението
мс
2. Измерител на въздушни скорости
„С—METER 65407“
Уредът „С —METER 65407“ (фиг. 40), производство на фир-
мата „Meopta" — ЧССР, е изработен във взривозащитено искробез-
опасно изпълнение Ех9/МШ. Предназначен еда измерва малки
109
О 60 I 0,981
по
Т а б лица 1S’
Ог.ределяне скоростта на движението
на въздуха, яоюляма от 1 m/s
1 р	Скорост, m/s	Н ~Q	Скорост, m/s	Н Q	Скорост. m/s
0,60	1,60	0,83	2.22	. 1.15	4,71
0,61	1,04	0,84	2,28	1,18	4,99
0,62	1,09	0,85	2,34	1,20	5,30
0,63	1,13	0,86	2,11	1,23	5,48
0,64	1,18	0,87	2,48	1,25	5,69
0,65	1.22	0,88	2,54	1,28	5,95
0,66	1 ,27	0,89	2,61	1,30	6,24
0,67	1,32	0,90	2,68	1,35	6,73
0,68	1,37	0,91	2,75	1,40	7,30
0,69	1,42	0,92	2,82	1.45	7,88
< ,70	1.47	0,93	2,90	1,50	8,49
0,71	1,52	0,94	2,97	1.55	9,13
0,72	1,58	0,95	3,04	1,60	9,78
0,73	1,63	0,96	3,12	1,65	10.5
0,74	1,68	0,97	3,19	1,70	11,2
0л5	1,74	0,98	3,26	1,75	11,9
0,76	1,80	0,99	3,35	1,80	12,6
0,77	1.85	1,00	3,43	1,85	13.4
0,78	1,91	1,03	3,66	1,90	14,2
о,79	1,97	1,05	3,84	1,95	15,0
0,80	2,03	1,08	4,08	2,00	15,8
0,81	2,09	1,10	4,26		
0.82	2,16	1,13	4,52		
скорости на движение на въздуха във взривоопасни зони на-
производство™ и мините, опасни по отношение на газ метан и
въглищен прах.
Състои се от измерителен уред и сонда. Принципът на измерва-
не се заключава в индикация на изменението на проводимостта
на въздуха, йонизиран с радиоактивен излъчвател.
Ред за извършване на измервания та
Поставяне и проверка на батериите. Отвинтват се кодираните
болтове на задния капак с помощта на ключа към уреда. Поста-
вят се две неизтичащи батерии 9 V, 6F22 съгласно знаците за
полярност и капакът се затваря в обратен ред. Превключвателят
1 се поставя в положение „К“, при което стрелката на уреда
111.
'Фиг 40. 'Из’мерител на нъздушни скорости „С—METER 65407“
трябва да застане в червената зона на скала 2. В противен случай
батериите се подменят.
Настройка на уреда. Превключвателят 1 се поставя в положе-
ние ,,N“ и с потенциометъра 3 (NULA) стрелката се довежда
до положение „0“ на скала 6. След това се натиска бутонът 4
на сондата и с потенциометъра 5 (МАХ) стрелката се довежда
на деление 100 на скала 6.
Измерване. Превключвателят 1 се поставя на положение 3 и
след като се свалят капачките 7, сондата се поднася в измерен-
ного пространство срещу носоката на въздушния поток съгласно
стрелката, намираща се върху нейния корпус.
Чрез въртене на сондата в хоризонтално или вертикалью на-
правление се намира областта на максимално отклонение на
уреда.
При отклоняване стрелката наляво от яулата е необходимо
•сондата да се обърне на 180°. Ако отклонение™ на стрелката
иадясно от нулата е незначително, превключвателят 1 се поставя
на положение 0,5 ms-1.
Приблизителната скорост на движение на въздуха се отчита
на скала 8 и 9, конто са разграфени директно в ms“l-
Точното значение на скоростта се отчита по таблицата, намира-
ща се на вътрешната страна на калъфа по данните от лпнейната
скала 6.
115
След завършване на измерването се слагат капачките 7 на сон-
дата и превключвателят 1 се поставя в положение 6.
Безэпасност на труда при измерването
Строго се забранява:
—	разглобяването на сондата;
—	поставянето във вътрешността на сондата на чужди предме-
та и чистенето н от неправоспособна лица;
—	по какъвто и да е начин да се манипулира с излъчвателя,
.да се докосва с пръсти или с други предмета;
—	да се ползва друг източник за захранването освен посоче-
ния от завода произволител;
—	да се правят измервания с напълно затворен заден капак;
—	да се извършзат работи по механизма на уреда.
При използване на уреда е необходимо да се спазват правилата
«по безопасността на труда и отчета при работа с радиоактивни из-
гочнпци.
*Фиг. 41. Ко.мбиниран уред „THERM 2253—2“
8 Лаборатории измервания...
113
2. Комбиниран уред „THERM 2253—2“
Уредът „THERM 2253—2“ (фиг. 41), производство на фир-
мата „SAMMT** — Австрия, е предназначен за измерване ско-
ростта на движение и температурата на въздуха. Той дава въз-
можност за директно отчитане на моментната стойност и средната
стойност за 20 s.
Измерителните му обхвати са: за скорост на движение на възду-
ха от 0,3 до 20 ms'1 или 0,4 до 40 ms-1; за температура от •—70
до + 1200° С с термоелементи.
ротокол за измерване на микроклимат
с

см со
Шеста глава
ИЗМЕРВАНЕ НИВОТО НА ШУМА
Общи сведения
Развнтието на мощни технологични пронеси в промишленост-
та, разрастването на урбанизацията и траиспортните системи под-
лагат човека на действието на интензивен шум, отразяващ се
неблагоприятно върху здравословното му състояние.
От физична гледна точка шумът представлява безиорядъчно
съчетание на звукове с различна сила и честота, а от физиологич-
на — звуков процес, който е неприятен и смугцаващ за човешкия
организъм. Ефектът на шума се проявява в отрицателно въздей-
ствие и увреждане на слуха, централната нервна система, сърдеч-
но-съдовата система и др.
Силният шум бързо нредизвиква главоболие, главозамайване и
отвличане на вниманието, довеждащо до намаляване на производи-
телността на труда и не на последно място — до трудови злопо-
лук и.
За целесъобразното насочване на средствата за борба с вредното
въздействие на шума чрез методите на измерването трябва да се
направи точна оценка на неговите характеристики като фактор
на работната среда.
Съгласно БДС 4768—62 при измерването и оценката на шума
се използва следната терминология.
Звуково трептение — възвратно-постъпателно движение на ча-
стиците на еластична среда около равновесно положение.
Звук — 1) слухово усещане, създадено от звуково трептение;
2) звуково трептение, способно да предизвиква слухово
усещане.
Чист тон — звук, създаден от синусоидално звуково трепте-
ние.
Сложен звук — всеки звук, който не е чист тон.
Шум — 1) всеки неприятен или нежелан звук; 2) звук,
имащ обикновено случаен характер и несъдържащ ясно изразени
честотни съставни.
116
Бял шум — сложен звук, чийто спектър, измерен с анализа-
тор, имащ постоянна широчина на лентата, се явява непрекъсната
и гладка функция на честотата в достатъчно широк обхват от че-
стоти.
Инфразвук — звуково трептение, чиято честота е толкова ни-
ска, че не предизвиква слухово усещане — под 20 Hz.
Ултразвук — звуково трептение, чиято честота е толкова ви-
сока, че не предизвиква слухово усещане — над 20 kHz.
Звуков спектър представяне на амплитудите, а понякога
и на фазите па съставните на сложен звук във функция от често-
тата.
Звуково поле — облает в пространство™, в конто съществу-
ват звукови вълни.
Свободно звуково поле — звуково поле, в което влиянието на
ограничаващите повърхности е незначително.
Отразено звуково поле — звуково трептение в звуково поле, в
което плътноегта на звуковата енергия навсякъде е еднаква и
средната звукова мощиост на единица площ е еднаква във всички
иосоки.
Статично налягане — налягане, което би съществувало в да-
дена точка при липса на звукови вълни.
Ниво на звуковото налягане L
Z. = 201g	, dB,
6 Ро
където р е ефективна стойност на звуковото налягане, Ра;
Ро — прагово звуково налягане, отговарящо на слуховия
праг за 1 kHz (р0=2.1СГ6 Ра).
Постоянен шум — шум, нивото на който с течение на време-
то се изменя с не повече от 5 dB.
Непостоянен шум — шум, нивото на който с течение на вре-
мето се изменя с повече от 5 dB.
Импулсен шум — 1) шумов сигнал във вид на отделни импул-
си с продължителност от 1 до 200 ms или импулси, следващи един
след друг в интервали повече от 10 ms и възприети от човешкото
ухо като следващи един след друг удари; 2) практически шумът
се счита за импулсен, ако измереното ниво на звука ЬА, в dB/А/,
при включен шумомер на „бавно“ и „импулс“ се различава с 4 dB
и повече.
Пиво на звука по (А) — ниво на звуковото налягане, измерено
с помощта на филтъра с честотна характеристика, съответстваща
на кривата (А).
Еквивалентно ниво на шума Бекв — усредненото ниво на непо-
117
стоянен широкоспектърен неимпулсен шум за определен интер-
вал от време, който оказва вредно въздействие 'върху човека
както постоянния шум, в dB(A).
Акустмчна скорост — скоростта, с която частиците на среда-
та се движат в ритъм със звукового налягане. Тя е равностойна
на звукового налягане и се използува за описание на звукового
поле.
Фиг. 42. Чувствителност на човешкото ухо към честотата на звука
Честота на звука — честотата се определи от броя на трепте-
нията за една секунда. Нейната рецлпрочна стойност се нарича
период (Т) и дава времето за едно трептение. Честотата се измерва
в херци (Hz), а физичната й размерност е (s-1). Съотношението меж-
ду честота и период се изразява с формулата:
където Т е период, s.
118
Чувствителността на човешкото ухо към честотата на звука се
изразява с величината „гръмкост на звука1'. Тя се дефинира
като величина, чиято числена стойност при честота 1000 Hz
съвпада с нивото на звуковата интензивност, изразено в dB. За
да се прави разлика между двете величини, гръмкостта на звука
се измерва в единината фон и се означава „Phon". На фиг. 42 са
дадени кривите, изразяващи чувствителността на човешкото ухо
към честотата на звука.
Вредного въздействие на нивото на звукового налягане върху
човека е различно за отделните честотни ленти, чиито гранични
стойности са отразени в кривата на Славин (фиг. 43).
Фиг. 43. Крива на Славин за граничните стойности на вредного въздействие
ма нивото на звуковото налягане (/) н огледалния вид на корекционната кри-
ва А (2)
119
На основата на тази крива са създадени система нормени кри-
ви (N) — фиг. 44, отразяващи еднаквото възприемане от човека
на различните нива на звукового налягане при отделните честоти.
Всяка крива носи номер, отразяващ нивото на звукового наляга-
не при средногеометрична честота 1000 Hz.
Дължина на звуковата вълна — дължината на звуковата въл-
на се изразява в отношението между скоростта на разпростране-
ние на звука в дадепа среда и неговата честота.
л = -у-, it,
където С е скорост на разпространсние на звука в дадена среда,.
ms'1;
f — честота на звуковите трептения, Hz.
Независимо в каква среда се разпространява звукът, от опре-
деленкето се вижда, че в ниските честоти вълната е по-дълга, от-
колкото във високите, което има първостепенно значение за раз-
пространението на вълната.
По вид звуковите вълни се разделят на сферични и цилин-
дрични.
Сферични вълни се наричат тези, конто се излъчват от малък
източник в свободно пространство. Малък е източникът, когато
неговите габарити са по-малки от дължината на вълната. Сферич-
ните вълни в свободного пространство без прегради губят от енер-
гията си. От измереното ниво на шума до даден източник може да.
се изчисли нивото в друга точка на желано разстояние по форму-
лата:
dB,
където Zj е измерен шум до източника, dB;
Lt — търсено ниво на шума, dB;
— разстояние, на което е извършено измерването, ш;;
а, — разстояние, за което се изчислява, т.
Когато сферичната вълна се отдалечава от източника, тя се:
преобразува постепенно в плоска.
Цилиндричните вълни се образуват от линейно разположени
източници на шум (например от транспортни средства по маги-
страла).
Деформация на вълната. В свободно звуково поле, ако се по-
стави преграда, звуковата вълна или я преодолява, или се отра-
зява (фиг. 45).
120
Нива на айучавртр ццлпгенв в ленгито. de
20. 32	63 ’.25. 25Э’ 600. l.1032,ia34.103S.1C?i6J02
-------- С ведна честота налентата^ НХ
♦иг. 44. N-криви в ектавните ленти
121
При плътни прегради, ако звуковата вълна се отразив;!
м нивото на звуковото налягане пред преградата се увеличава, а
зад нея се образува „акустична сянка“.
В зависимост от времето на падане на звуковата вълна и време-
то на отразяваие, когато това време е по-голямо от 0,1 s, звукът се
Фиг. 45. Прtграда в звуково поле;
А— дължина и а звуковата вгдна; L — разкер на , ,ег[ адата
възприема като ехо. Когато тсва време е в границите 0,06—0,1 s,
иастъпва смесване на двете вълни и значително се намалява раз-
бираемостта на говора.
При попадане на звукова вълна в стена с отвор през него ще
преминат тези вълни, чиито дължини са значително по-малки ог
размерите на отвора (фиг. 46).
Ако л е съизмерима с d, вълните ще преминат, но частичка
где се огънат около ръбовете на преградата. Ако X^>d, зад прегра-
дата ще се образува нова вълна, която се явява като че ли излъ-
чена от друг източник, намиращ се в мястото на отвора.
Честотни ленти. За оценка на шума най-често използваниге
в практиката честотни ленти са октавата и терцоктавата. Октав
ният филтър пропуска честоти в честотна лента, чиито граничнн
122
/г _ о
л
Сгойности са в отношение
като стойността на средната
кометрична на двете граничим честоти е fcp=^1./s.
Терцоктавният филгьр пропуска честота в честотна лента,
з
чиито граничил стойности са в отношение f2=^2=l,26.-
Фнг. 46. Преминаване на звука през отвор:
d — диаметър на отвора.
В табл. 20 са посочени граничните и средните честоти при ок-
тавните и терцоктавните филтри.
Звуково поле в закрито пространство. В закрито пространство
стеките и съоръженията представляват прегради, конто звуковите
вълни преодоляват или се отразяват от тях. Когато отразяването
на звуковите вълни става многократно, получава се смесване с
основния сигнал, при което полето става дифузно. Когато заглъх-
не основного звуково поле, а отразеното продължава да действа,
явлението се нарпча „реверберация1*.
Интензитет на звука „Г. При разпространение на звуковите
вълни в средата се пренася звукова енергия. ^Среднего количе-
ство енергия, което за единица време се пренася през единица
123
Т а б л и ц а 20
1 № по- рея	Октавии Hz	ленти.	Терцоктавни ленти Hz	
	средня честота	гранични честоти	средня честота	гранични честоти
1	31,5	22,4—45	50	45-56
2	63	45—90	63	56-71
3			80	71—90
4			100	90—112
5	125	90—180	125	112—140
6			160	140—180
7			200	180—224
8	250	180—355	250	224 —280
9			315	280—355
К)			400	355-450
11	500	355—710	500	450-5-0
12			сЗЭ	560—710
13	1		800	710—900
14	1000	710—1400	1000	900—1120
15			1250	1120—1400
16			1600	1400—1800
17	2000	1400—2800	2‘>00	1800—2240
18			2500	2240—2800
19			1	3150	28С0—3550
20	4000	2800-5600	4000	3550—4500
21			5000	4500—5600
22			6300	5600—7100
23	8000	5600—11200	8000	7100—9000
площ, перпендикулярна на посоката на разпространението на зву-
ковата вълна, се нарича интензитет на звука. За синусовдална
плоска вълна интензитетът на звука се изразява от произведението
на звуковото налягане и скоростта на разпространение на звука.
I=p.v, Win-2,
където р е звуково налягане, Ра;
v — скорост на трептение на звука, ms'1.
124
Видове измервания
Целта на измерването е да се получат характеристики, необхо
дими за оценка на шума, въздействащ върху човека в реални уело*
вия на работа и почивка.
Резултатите от измерването се използват:
—	за обща информация на шумовия режим;
-	за сравняване на измерените стойности на нивото на шума с
допустимите стойности съгласно санитарните норми;
—	за оценка на ефектнвността на проведените мероприятия;
-	за намаляване на шума в помещенията и околната’ среда.
Съгласно СТ на СИВ 541—77 в съответствие с прилаганите сред-
ства за измерване и получената информация методите за измерва-
не се подразделят на:
1.	Ориентировъчни измервания. За получаване на първична
информация за шума в местата, където има хора, като се изпол-
зват стандартни измерителни средства без сложни изчисления.
Използват се шумомери с октавни филтри, като се определят: за
постоянни шумове — пиво на звука „А“ и спектри на шума; за
непостоянны шумове — максимална и минимална стойност на
нивото на звука „А“.
2.	Контролни измервания. За получаване на по-голяма инфор-
мация за шума, например за неиостоянния шум, за сравняване
на резултатите от измерванията със санитарните норми. Използва
се по възможноет точен шумомер с лентови филтри, регисгриращи
уреди и уреди за измерване на еквивалентното ниво.
3.	Специални измервания. За определяне характеристиката на
шума в областта на инфразвуковите или ултразвуковите честоти
при употреба на специални измерителни уреди.
Общи изисквания при извършване
на измерванията по БДС 15204—80,
БДС 14478—82 и СТ на СИВ 541—77
Измерзаниягз се прозеждат при характерни режими на рабо
та на източниците на шум и в работните условия в местата, къ-
дето има хора.
Ако целта на измерването на шума в местата, където има хо-
ра, е да се определи най-шумният източник или трупа източници,
необходимо е подробно да се опишат техните типове, монтиране и
режим на работа.
Измерванията трябва да се извършват на работното място, на
нивото на ухото на работещия.
125
При присъствие на работещия разстоянието между микрофо-
на и неговото ухо не трябва да бъде повече от 0,5 т.
Минималното разстояние между микрофона и лицето, извърш-
ващо измерването, трябва да бъде 0,5 гл.
При измерване край стени микрофоны трябва да бъде разполо-
жен на разстояние, не по-малко от 1,2 m от стените при измерване
вътре в помещение, и на 3,5 т, когато е на открито.
При измерването микрофонът трябва да бъде насочен към мак-
сималисте ниво на шума.
Измерването се провежда при затворени или отворена врати
и прозорци, съобразено с нормалния режим на помещението.
Резултатите от измерванията трябва да характеризират шу-
мового въздействие за време една работна смяна с продължител-
ност 8 h.
При стационарен шум трябва да се нзмерват нивата на звука
,,А“ или нивата на звукового налягане в октавнн честотни ленти
със средногеометрични честоти: 63, 125, 250, 500, 1000, 2000,
4000 и 8000 Hz. Измерванията се провеждат най-малко три пъти,
като резултатите се усредняват.
При непостоянен шум трябва да се определят еквивалентните
нива на звука „А“. Общата продължителност на измерванията не
трябва да бъде по-малка от 15 пип и се състои от три цикъла, все-
ки с продължителност, не по-малка от 5 min.
Измерителни уреди
Измерването на шума се извършва със специални измерителни
уреди — шумомери, конто трябва да отговарят на БДС 9170—71.
Състоят се от микрофон, усилвател, честотнокоригиращи фнлтри
и индикатор със следното предназначение:
1.	Микрофон. Електроакустичен преобразувател на звуко-
вите трептения в електрически сигнал.
2.	Усилвател. Служи за коригиране нелинейната характе-
ристика на микрофона.
3.	Честотнокоригиращи филтри. В зависимост от класа на
апарата са включени филтрите А, В и С с възможност за допълни-
телно включване на октавни и терцоктавни филтри.
4,	Индикатор. Стрелкова или цифрова измерптелна система
за отчитане измерените стойности в dB.
По точност на измерване шумомерите се разделят на: прециз
ни — клас 1, и обикновени — клас 2.
За хпгиенна оценка на шума се изисква да бъдат от клас 1.
126
По функционалност са: 1) импулсни; 2) интегриращи и 3) до-
зиметра.
Шумомерите имат следните динамични характеристики
— F (бързо) — с тази характеристика шумомерът отчита сред-
него квадратично ниво на шума за 200 ms;
— S (бавно)—отчита среднего квадратично ниво на шума
за 1 s;
I (импулс) — отчитането на максималната стойност на им-
пулса се осъществява за 35 ms, а възвръщането към нула ста-
ва за около 2 s. В повечето прецизни шумомери (клас 1) евградена:
намет, която задържа индикатора на максималната стойност.
Импулсните шумомери измерват моментного ниво на шума.
Импулсните и интегриращите шумомери имат вграден вътре-
шен корекционен филтър „А“ с характеристика, близка до кри-
вата на Славин, съвпадаща с международно приетата крива за
клас на шума N 80. Интегриращите шумомери измерват директив»
еквивалентното ниво, което обхвата цялата шумова експозиция,
т. е. не само какви нива са действали върху човека, но и тях-
ната продължителност.
Дозиметрите са портативни джобни измерителни уреди, кон-
то се използват за общи измервания на еквивалентното ниво на
шума на дадено работно място и индивндуално — за лица с не-
постоянно работно място.
1. Импулсен шумомер 00014
Импулсният шумомер 00014 (фиг. 47), производство на фирма-
та ,,RFT“ — ГДР, е предназначен за измерване нивото на шума в
промишлеността, селското стопанство и транспорта. Уредът е кон-
струиран така, че позволява при измерване на импулсен шум да
запаметява (задържа) стойностите за известно време, което е о т
особена необходимост при измерване на транспортния шум. С
помощта на външен октавен филтър 01016 (производство на същата.
фирма) може да се извършва и честотен анализ на шума. Шумоме-
рът е стрелкови. Скалата му е разграфена от —10 до +10 dB, като
посредством превключвател на диапазоните позволява да се из-
мерва шум от 30 до 140 с!В на степени от по 10 dB. На лицевата
страна на уреда се намират бутони за включване, проверка на за-
хранването, за измерване на шума и изчистване на запаметената
стойност. Освен това на лицевата страна на уреда се намират вин-
ты за механичного нулиране, превключвателят на поддиапазо-
ните и тристепенният превключвател за линейно измерване на
шум, означен с ,,LIN“, за измерване на шума по кривите „А“ н за
измерване с октавен фнлтър, означен с „ЕХТ“.
127
Фиг. 47. Импулсен шумомер 00014
> >ч
Ред за нзвършван е на нзмерванията
Г Поставяне на батериите. Сваля се капакът от задната стра-
на на уреда и се поставят две неизтичащи батерии 9V, 6F22 съ-
гласно знаците за полярност; след което капакът се поставя отно-
so. За да се провери напрежението на батериите, първо се натиска
бутонът „0/1“, след това бутонът '_||_ . Стрелката на уреда
при изправни батерии трябва да се задържи в зоната, посолена на
скалата (съответно от 6 до 10 dB). Ако стрелката остане под тази
зона, батериите трябва да се подменят.
Установяване на механичната нулева точка. Преди започване
на всяко измерване трябва да се провери механичната нулева точ-
ка и при необходимост да се коригира посредством винт 5. Важно
едасезнае, че тази корекция трябва да се извършва, преди да се
включи уредът, тъй като неговата стрелка след приключване на
измерването остава за дълго време извън нулевата точка.
Калибр пране. Калибрирането на уреда става един до два пъти
годишно с помощта на пистонфон тип PF 101, производство на
същата фирма.
Пистонфонът се поставя внимателно върху микрофона на уреда
•и се задейства чрез намиращия се върху корпуса му ключ. Зву-
ковото налягане на пистонфона е около 118 dB (за по-голяма точ-
ност се взема стойността от изпитвателния му протокол). От тази
стойност трябва да се извади сборът от показанията на бароме-
търа и корекционната стойност от 1,0 dB. По този начин се опре-
дели стойността на настройката в dB. Поставя се превключвателят
на подобхватите на ПО dB и се натиска бутонът S/F. Ако отчете-
ната стойност от уреда съвпада със стойността на настройката,
приема се, че уредът е калибриран — допуска се отклонение до
0,5 dB. Ако стойностнте се отклоняват повече от допустимого,
необходимо е да се свали долната част на обвивката на уреда и
да се извърши настройка с корекционния винт.
Правила при измерване. В зависимост от това, какще се извърш-
ва измерването (линейно, по крива А или с октавен филтър),
превключвателят 3 се поставя в съответното положение. След това
превключвателят на подобхватите 4 се поставя на най-големия
обхват (130 dB), за да се избегне удрянето на стрелката. С бутони-
те S/F и I могат да се извършат следните време нни оценки;
-.9 Лаборатории измервания. . .
129
S/F натиснат; I отпуснат — FAST (бързо);
S/F отпуснат; I натиснат—IMPULS (импулс);
S/F отпуснат; I отпуснат —- SLOW (бавно),
S/F натиснат; I натиснат — IMPULS HALTEN (запаметен им-
пулс).
При запаметен импулс стрелката може да се възвърне в начал-
ното си положение, като се натиске бутон „LOSCHEN" (пзчист-
ване).
Измереното ниво на шума се получава като сума о г цифровата
стойност на включения поддиапазон и показание™ на индикатор-
ната стрелка.
При измерване на динамична характеристика „IMPULS" се
взема максималното показание на стрелката, а при „FAST"
или „SLOW" — средната стойност на нейното отклонение.
ПРИМЕР. При измерване на импулено ниво на шума с корек-
цпонен филтър А превключвателят на поддиапазоните е на 80 dB,
а максималното отклонение на стрелката е 6 dB.
Резултатът от измерването се записва Lai = 86 dB.
Октавен филтър 01016
Октавнпят филтър тип 01016 (фиг. 48), производство на фир-
мата „RFT" — ГДР, е предназначен за съвместна работа с нмнулс-
ния шумомер 00014 при извършване на честотен анализ на акустич-
ните пронеси.
Технически данни: средни честоти — от 31,5 Hz до 63 kHz;
линеен диапазон — 0—200 kHz; номинално затихване—0dB±0,5
dB за честота до 31,5 kHz; ±1 dB за честота от 31,5 kHz до 63 kHz.
Ред за извършване на измерванията
Поставяне на батериите. Отвинтват се двата винта на капака
от задната част на уреда и към контактните устройства се присъе-
диняват две батерии 9 V, 6F22. При това пружините на фиксира-
щата платка трябва да се намират между двете батерии.
Проверка на батериите. Превключвателят на обхватите се
завъртва в положение „включено", при което трябва да светне
индикаторният светодиод. След това фплтърът се изключва и ка-
пакът се завинтва.
Съединяване на уредите 00014 и 01016. С присъединителнит е
проводники входът на филтъра 01016	---> J се евързва с
130
взхода на шумомера „FILTER ЕХТ“ —
, а изходът
с входа на шумомера
на ф’. ърз
Пздгентвка на комплекта за измерване. Превключвателят 3
на шумомера (фиг. 47) се поставя на положение „ЕХТ“, прев-
Фиг. 48. Октавен филтър 01016
ключвателят 4 — наЧЗО ’ЛВ, а филтърът (фиг. 48) се включва на
желаната средна честота.
Измерване. При провеждане честотния анализ на шума са ва-
лидна всички правила при измерването с импулсния шумомер.
И тук измерено™ ново на шума се получава чрез сумирането
на цифровата стойност на поддиапазона и показание™ на1 инди-
катора.
xIPHj-iEP. При чесготен анализ за средна октавна честота
131'
500 Hz превключвателят на подобхватнте е ноставен на 70 dB и
при динамична характеристика ,,SLOW“, показанието на стрелка-
та се колебае между 6 и 8 dB.
Резултатът от измерването се записва LOKt5oo=77 dB.
Ако при поставяне превключвателя на подобхватнте на една
стелен по-ниско стрелката покаже пълно отклонение, независимо
от това, че преди тя е показвала по-малко от 0 dB, задейства ука-
зание за премодулация, сигнализиращо, че е превишен динамич-
ният обхват на уреда. Стрелката в този случай може да показва
по-малки стойности от 0 dB. Динамичният обхват на комплекта
„шумомер — филтър1* е 30 до 40 dB. Той е по-голям за ниво на
шума, по-малко от пълното отклонение на индикатора.
Измерване на еквивалентното ниво на шума
с импулсен шумомер
Измерването на еквивалентното ниво на шума е необходимо,
за да се направи обективна преценка на шума, който въздейства
върху хората през целия работен цикъл.
Преди започване на измерването е необходимо да се определи
характерът на шума — постоянен, непостоянен или импулсен.
Съобразно източниците на шум се определят точките, в конто ще
се направи измерването, както следва:
—	за помещения с еднотипно технологично обзавеждане — на
три работай места;
—	за помещения с групово разположение на еднотипно тех-
нологично обзавеждане — на едно работно място за всяка тру-
па и в средата на всяка трупа;
—	за помещения с единични машини и всяка от тях пред-
ставляваща отделно работно място — на всяко работно място.
При измерване на постоянен и импулсен шум измерването
се провежда не по-малко от три пъти във всяка точка.
Постоянен шум се измерва с динамична характеристика ,,S“
(бавно) и се отчита средното показание на уреда, dB(A).
Импулсен шум се измерва с динамична характеристика „Г*
.импулс) и се отчита максималното показание на уреда, dB(A).
’ Непостоянен шум се измерва с динамична характеристика ,,S“
(бавно) и отчитането се прави през 5—6 секунди. Измерването
трябва да продължи не по-малко от 30 min и броят на отчитания-
та — не по-малко от 120, в една точка съгласно БДС 15204—80.
Резултатите от измерванията в отделните интервали се на-
насят в табл. 21.
През време на измерването (всеки 5—6 s) се отчита показа-
132
нието на уреда и за всяко отчитане се отбелязва с чертичка в гра-
фа 2 на таблицата срещу интервала, с който съвпада отчитането.
Преброяват се отчитанията и се нанасят в колона 3.
Изчисляването на еквивалентното ниво на шума се извършва
по следните два метода.
Първи метод за изчисляване еквивалентното ниво на шума
I.	По табл. 22, срещу броя на отчитанията в интервала нами-
раме процента на отчитане в дадения интервал и го нанасяме в
колона 4 на табл. 21. В показания пример срещу 120 отчитания
намираме 33%, а за 240 отчитания чрез екстраполация получава-
ме 66%.
2.	По таблица 23 от процентната стойност и интервала на ни-
вото на звука намираме стойността на частнят индекс и го нанася-
ме в колона 5 на табл. 21.
Таблица 21
Интервал на нивото на шума, dB(A)	Отбелязване на отчитанията в даден интервал	Брой отчита- НИЯ	Отчит. към об- щий брой в %	Частей индекс
1	2	3	4	5
38—42				
43—47				
				
				
83—87				
88—92		240	66	214000
93-97		120	33	330000
133
Т аблица 22
Бро”: на отчитанияла в интервала
Отчитанията в ладен интервал кт м
общия брой отчитания в %
1	0,3 0,6
3 4 5 6 7 У 9 Г1 12 14 16 18 20 25 30 35 40 45 50 55 60 65 70 75 85 90 100 110 120	0,8 1.1 1,4 1,7 1,9 2,2 2,5 2,8 3,3 3,9 4.5 5,0 5,6 7,0 9,7 11,0 13 0 14.0 15,0 17,0 18,0 20,0 21.0 24,0 25.0 28,0 31,0 33,0
В случая за 66% в интервала 83—87 dB/А/ намираме най-
близката стойност 214 000, а за 33% в интервала 88—92 dB/А/ —
стойността 330 000.
3.	Двата частни индекса се сумират (214 000+330 000=
=544 000) и от получения сумарен индекс по табл. 24 намираме
стойността на AL.
В случая за 501 200 AL=57, а за 631 000 AL=58.
4.	Изчисляването на еквивалентното ниво на шума се извърш-
ва по формулата:
. LAeKF=30+AL=30+58=88 dB/А/.	1
Ако се вземе AL=57, тогава еквивалентното ниво ще се полу-
чи LAeKB=87 dB/А/.
134
135
Таблица 23 — продолжение
1	2	3	4	5	6	7	8 I	9	I 10	1	11
24	2	8	24	76	240	756	2400	7560	24 0 00	75600
25	3	8	25	79	250	790	2500	7910	25000	79100
28	3	9	28	88	280	882	2800	8820	28000	88200
31	3	10	31	98	310	977	3100	9770	31000	97700
33	3	10	33	104	330	1040	3300	10400	33000	104000
36	4	И	36	113	360	изо	3600	11300	36000	113000
39	4	12	39	123	390	1230	3900	12300	39000	123000
42	4	13	42	132	420	1320	4200	13200	42000	132000
45	5	14	45	142	450	1420	4500	14200	45000	142000
47	5	15	47	148	470	1480	4700	14800	47000	148000
50	5	16	50	158	500	1580	5000	15800	50000	158000
53	5	17	53	167	530	1670	5300	16700	53000	167000
56	6	18	56	176	560	1760	5600	17600	56000	176000
60	6	19	60	190	600	1900	6000	19000	60000	190000
64	6	20	64	202	640	2020	6400	20200	64000	202000
68	7	21	68	212	680	2140	6800	21400	68000	214000
72	7 ’	23	72	227	720	2270	7200	22700	72000	227000
76	8	24	76	239	760	2390	7600	23900	76000	239000
81	8	26	81	255	810	2550	8100	25500	81000	255000
85	9	27	85	268	850	2680	8500	26800	850ft)	268000
89	9	28	89	280	890	2800	8900	28000	89000	280000
93	9	29	93	293	930	2930	9300	29300	93000	293000
97	10	31	97	306	970	3060	9700	30600	97000	306000
100	10	32	100	316	1000	3160	10000	31600	100000	316000
Таблица 23 — продолжение
Отчитания	Интервал на нивото на звука, dB(A)						
в даден ин-	от 88	от 93	от 98	от ЮЗ	от 108	от 113	от 118
тервал към общия брой	До 92	До 97	до 102	До 107	до 112	до 117	до 122
отчитания,							
%				частни индекси			
							
•	2 1	з	4	5	6	7 1	8
0,3	3000	9500	30000	95000	300000	950000	3000000
0,6	6000	19000	60000	190000	600000	1900000	6000000
0,8	8000	25300	80000	253000	800000	2530000	8000000
1,1	11000	35000	110000	350000	1100000	3500000	11000000
1,4	14000	44500	140000	445000	1400000	4450000	14000000
1.7	17000	54000	170000	540000	1700000	5400000	17000000
1,9	19000	60000	190000	600000	1900000	6000000	19000000
2,2	22000	69000	220000	690000	2200000	6900000	22000000
2,5	25000	79000	250000	790000	2500000	7900000	25000000
2,8	28000	90000	280000	900000	2800000	9000000	28000000
3,3	33000	104000	330000	1040000	3300000	10400000	33000000
3,9	39000	123000	390000	1230000	3900000	12300000	39000000
4,5	45000	142000	450000	1420000	4500000	14200000	45000000
5,0	50000	158000	500000	1580000	5000000	15800000	50000000
5,6	56000	180000	560000	1800000	5600000	18000000	56000000
7,0	70000	222000	700000	2220000	7000000	22200000	70000000
8,3	83000	261000	880000	2610000	8300000	26100009	83000000
9,7	97000	306000	970000	3060000	9700000	30600000	97000000
п	110000	347000	1100000	3470000	11000000	34700000	110000000
13	130000	408000	1300000	4080000	13000000	40800000	130000000
14	140000	445000	1400000	4450000	14000000	44500000	140000000
15	150000	480000	1500000	4800000	15000000	48000000	150000000
17	170000	535000	1700000	5350000	17000000	53500000	170000000
137
138
Таблица 23 — продъМкеипе
1 !	2	3 i	4 1	5 1	6	7	8
18	180000	570000	1800000	5700000	18000000	57000000	180000000
19	190000	598000	1900000	5980000	19000000	59800000	190000000
21	210000	662000	2100000	6620000	21000000	66200000	210000000
24	240000	756000	2400000	7560000	24000000	75600000	240000000
25	250000	791000	2500000	7910000	25000000	79100000	250000000
28	280000	882000	2800000	8200000	28000000	82000000	280000000
31	310000	977000	3100000	9700000	31000000	97000000	310000000
33	330000	1040000	3300000	10400000	33000000	114000000	330000000
36	360000	изоооо	3600000	нзооооо	36000000	113000000	360000000
39	390000	1230000	3900000	12300000	39000000	123000000	390000000
42	420000	1320000	4200000	13200000	42000000	132000000	420000000
45	450000	1420000	4500000	14200000	45000000	142000000	450000000
47	470000	1480000	4700000	14800000	47000000	148000000	470000000
50	500000	1580000	5000000	15800000	50000000	158000000	500000000
53	530000	1670000	5300000	16700000	53000000	167000000	530000000
56	560000	1760000	5G00000	17600000	56000000	176000000	560000000
60	600000	1900000	6000000	19000000	60000000	190000000	600000000
64	640000	2020000	6400000	20900000	64000000	202000000	640000000
68	680000	2140000	6800000	21400000	68000000	214000000	680000000
72	720000	2270000	7200000	22700000	72000000	227000000	720000000
76	760000	2390000	7600000	23900000	76000000	239000000	760000000
81	810000	2550000	8100000	25500000	81000000	255000000	810000000
85	850000	2680000	8500000	26800000	85000000	268000000	850000000
89	890000	2800000	8900000	28000000	89000000	280000000	890000000
93	930000	2930000	9300000	29300000	93000000	293000000	930000000
97	970000	3060000	9700000	30600000	97000000	306000000	970000000
100	1000000	3160000	10000000	31600000	100000000	316000000	1000000000
Таблица 24
Сумарен индекс	ДЬа dBA	Сумарен индекс	ЛЬд dBA	Сумарен индекс	ДЬа dBA	Сумарен индекс	ДЬа dBA
6	8	3162	35	1585000	62	794300000	89
8	9	3981	36	1995000	63	1000000000	90
10	10	5012	37	2512000	64	1259000000	91
13	11	6310	38	3162000	65	1585000000	92
16	12	7943	39	3981000	66		
20	13	V 000	40	5012000	67		
25	14	12590	41	6310000	68		
32	15	15870	42	7943:100	69		
42	16	1‘950	43	юоооооо	70		
50	17	25120	44	125..0000	71		
63	18	31620	45	15850000	72		
79	19	3°810	46	19600000	73		
100	20	5 120	47	25120000	74		
126	21	63100	48	31620000	75		
169	22	79430	49	39810000	76		
200	23	ЮО('ОО	5и	50120000	77		
251	24	1251,00	51	63100000	78		
316	25	158500	52	79430000	79		
398	26	199500	53	100000000	80		
591	27	251200	54	125900000	81		
631	28	316200	55	15851.0000	82		
794	29	3 >8100	56	199590000	83		
1090	30	501200	57	251200000	84		
1259	31	631000	58	316200000	85		
1585	32	794300	59	398100000	86		
1995	33	1000000	60	501200000	87	/	
2512	34	1259000	61	631000000	88		
За краен резултат се взема среднего аритметично от двете
стойнссти, като се закръглява към по-голямото цяло число.
Вторя метод за изчисляваие еквивалентното пиво на шума
Определи се времетраенето на стделните нива на шума за ця-
лата работна смяна по един от следните два начина.
1. Чрез секундомер — определи се времето, за което се изме-
ни шумът от максимално до минимално ниво. След това се засича
времетраенето на отделяйте нива и се изчислява времетраенето
на всяко едно ниво за цялата работна смяна.
Този начин е трудопоглъщаем и не може да се прилага във
всички случаи.
2. От нанесените бройки на отчитане в отделяйте интервали
се определи времетраенето и на цялата работна смяна съгласно
следния пример:
Както беше посочено при първия метод, за определяне на
еквивалентното ниво на шума бяха направени 240 отчитания в
интервала 83—87 dB/А/ и 120 отчитания в интервала 88—92 dB/A
в продължение на 30 min. Обшо са направени 360 броя отчитания
средне през 5 s.
За база се вземат максималните стойности на двата интервала,,
съответно 87 и 92 dB/А/, и чрез тяхее изчислява времетраенето на
двете нива в работната смяна.
1. За Ц=87 dB/А/.
Направени са 240 отчитания през 5 s.
/1^ 240x5 s=1200 s=20 min. Отношението на времетраенето на
нивото 20 min към общото време на измерване 30 min се приема
за отношение на часовете, през конто е действало това ниво към
_	20 min	5 h
общия брой часове от работната смяна	—— а»—т-, което оп-
r	г	30 пип	8 h’
ределя /^ = 511.
2. За L2=92 dB/А/.
Направени са 120 отчитания през 5 s.
/,=120x5 s=600 s=10 min, което представлява 3 h от работ-
ната смяна (//,2=3 h).
От табл. 25 намираме поправките ALi в зависимост от вре-
мето ti в часове:
За /р1=5 h поправката AL1=—2,0 dB/А/.
За tf2=3 поправката АЦ=—4,2 dB/А/.
140
6,31	6,46	6,61	6,76	6,92	7,08	7,24	7,41	7,59	7,76
7,94	8,13	8,''2	8,51	8,71	8,91	9,12	9,33	9,55	9,77
Време (в часове), в про-
дълженне на което нн-
вото на шума L, dB (А)
остава постоянно
141
Таил. 2Ъ—Продължение
142
Определеннте поправки се сумират алгебрично с нивата на
шума, за конто съответствуват:
L1+AL1=87+(—2)=85 dB/А/';
L,+AL,=92+(—4,2)=87,8 dB/А/.
Еквивалентното ниво на шума се изчислява по формулата:
В случая за направените измервания на две шу/ и'нива
^Аекв -1С
£ДеКВ=101е(10ОЛ-85+10од-87'8>.
Изразът lC+lld се нампра от табл. 26, както следва.
Степенният показател 85 dB'A/ се представя като 80+5 dB/А/
и от таблицата намираме за 80 dB,A, числото 1.10', а за 5 dB/А/—
3,16.
По същия начин степенният показател 87,5 dB/А/ се предста-
вя като 80+7,8 dB/А, и от таблицата намираме за 80 dB/А. чи-
слото 1.108, а за 7,8 търсим в първата колонка числото 7, а в гор-
ния хорпзонтален ред — числото 0,8. В пресечната им точка от-
чнтаме числото 6,03. Като се замести във формулата, получава се:
LAeKE=10 1g(10^-85+10^-^fi) =
= 10 lg(l 08.3,16 +10+6,03) = 1 о 1g 10s.9,19.
Крайният резултат се получава от съшага таблица но обратен
ред. За 108 намираме 80 dB, а за 9,19 отчитаме хоризонтално в
първа колонка 9 и вертпкално 0,6, конто, като се сумират, дават
търсеното еквивалентно ниво Едекв =80+9+0,6=89,6 dB/А/.
Измерване екЕИвалентното ниво на шума с импулсен
шумомер и октавен или терцоктавен филтър
! За по-прецизно измерване, когато трябва да се определи че-
стогният обхват, където нивото на шума е над допустимите нор-
ми, и за вземаие на технически решения измерването се извърш-
ва в три точки на дадено помещение, като се използва октавен фил-
тър. Данните от измерванията се нанасят в табл. 27.
След провеждане на измерването еквивалентното ниво се из-
числява за всяка честотна лента по формулата:
Leo=10 1g (1001L«+100-iL-+ 10°1L-).
143
Стойностите на 10е'-1 Li се изчисляват или се вземат от табл. 26,
като се процедира, както беше посочено във втория метод. В
дадения случай нивата по октавните ленти се получават:
Ь6зекв=85,3 dB	L125eKB=82,5 dB
Ь250екв=82,9 dB	L500eKB=89,9 dB.
В[оооекв 89,1 dB	L2oOOeKB=82,5	dB.
L,4oooeKB==:74,8 dB	L8OooeKB=7O,8	dB.
Изчислените нива на шума се съпоставят с допустимите по
БДС 14478—82 съгласно табл. 28.
Т а б л и ц а 28
Средногеометрич- нм честоти на октавните ленти, Hz	Нива на шума в октавните честотни ленти		
	допустимо dB	измерено dB	превышение dB
63	99	85,3		
125	92	82,5	—
250	86	82,9	—.
560	83	89,9	6,9
1000	80	89,1	9.1
2000	78	82,5	4.5
4000	76	74,8	——
8000	74	70,8	—
2. Шумов дозиметър 4428!Wl10727
Шумовият дозиметър тип 4428/VVH0727 (фиг. 49), производ-
ство на фирмата „Вгйе! & Kjaer“ — Дания, е малогабаритен
уред, предназначен за измерване на натрупаната шумова доза
(шумът, на чието въздействие е бил подложен човекътза определе-
но време). За 100% е приета дозата, която въздействала в продъл-
жение на 8 h при ниво на шума 85 dB/А/. Уредът е балансиран за
работа в температурни граници от 0 до 40е С с изменения в харак-
теристиката, по-малки от 0,5 dB. Допуска се за експлоатация
в околна среда с относителна влажност до 90%.
Технически данни: честотен обхват—от 10 Hz до 10 kHz по
„А“; обхват на звуковото ниво: при режим „продължително измер-
ване“ — от 80 до 140 dB; при режим „калибровка.— краткотрай-
но измерване" — от 70 до 138 dB.
Детектор за превишаващ пик. Когато дозиметърът бъде подло-
жен на въздействието на шумов пик, превишаващ 140 dB/А/ за
време, по-голямо от 100 ps, на индикатора се появява сигнал Р.
Индикат.орът е четирицифрен, на течни кристали и работа в
непрекъснат режим, показващ процентите от допустимата шумова
144
доза от 0 до 9998%. Показан пето 100% съответства на еквива-
лентно шумово ниво от 85 dB/А/ за 8 h.
Показание™ 9998% съответства на еквивалентно шумово
ниво 105 dB/А/ за 8 h.
Микрофонът е 1/2", кондензаторен тип, който се завинтва
върху дозиметъра.
Фиг. 49. Шумов дозиметър 4428/WH0727
Шумовият дозиметър тип 4428 може да се използва:
—	за нродължително и краткотрайно измереане на натрупана
шумова доза, като процент от максимално допустимата;
—	за продължително и краткотрайно измерване на Le„.,
— за оценка риска от загубване на слуха и
— за указание изтичането на позволено™ време за подлагане
на шумовото въздействие и за отбелязване превишението на шу-
ма (предупреждение за случаи с г.родължителен шумов удар).
10 Лаборатории измеркания.. .
145
Ред за извършване на измерванията
Поставяне на батерията. Чрез плъзгане надолу се сваля ка -
пакът от предната страна на дозиметъра. Ключът ,,On/Off“ се по
ставя на положение „Off" (изключено) и към контактного устрой-
ство се присъедннява една неизтичаща батерия 9V, 6F22 съгласно
знаипте за полярност. Капакът се поставя обратно наполовнна,
така че да бъдат открити органите за управление и индикаторът.
Проверка на батерията. Ключът „Оп/Off" се поставя на поло-
жение On (включено). При изправна батерия на индикатора се
появява четирицифрено число, показващо, че уредът е в положе-
ние на отчитане. Ако на индикатора се появи буквата „В“ или той
остане празен, това означава, че батерията трябва да се подмени.
При непрекъсната работа 8 h на ден една батерия има срок за
експлоатация приблизително 60 h.
Калибриране. От микрофона на дозиметъра се сваля прахоза-
щитната капачка и се поставя калпбраторът за звуково налягане
тип 4230 от същата фирма. Ключът „Noise Dose" се поставя на по-
ложение „СаГ‘. Калибровката се състои в прилагането на еталонно
звуково налягане 94 с!В с честота 1 kHz. Настройването на дози-
метъра на еталонното показание 1 % за 1 s се извършва с потенцио-
метъра под знака Са! чрез отвертката от комплекта. За целта се
правят отчитания, като изминат точно 10 и 40 s след включване-
то. I ’зважда се първата стойност от втората и по този начин тряб-
ва да се получи номиналната стойност от 30% за тридесегсекунд-
ния I нтерзал от време. За точността от ±0,5 dB е приемлпво вся-
ко показание, намиращо се между 27 и 34%.
Второго важно приложение на режима „калибровка" е за из-
върш ' iac-ro на краткотрайнп измервания, продължаващп до 1 h
вкл:.>. годно. Тук се дава възможност за екстраполиране на до-
пусгпюто време на въздействие на шума върху лицето, намиращо
се на определено място. Това спомага sa рационално планиране
на работното време, тъй като не е необходимо да се изчакват ре-
зултатитв ог измерванията, иаправени в продължение па целия
рабоген ден.
Правила при измерване
А. Режим „продължително измерване".
Превключвателят „Noise Dose" (шумова доза) се поставя на по-
ложение „Metter", а ключът „Оп/Off" — на положение „Оп“. За-
тваря се предният капак на уреда и ако е необходимо, се запечат-
ва с помощта на залепваща лента. В иачалото на работната смяна
146
дозиметърът'‘се’окачва чрез носещата скоба върху подходяще мя-
сто от облеклото на работника (ревер, гръден или бедрен джоб).
В края на смяната уредът се снема от работника, отваря'се и
се записва отбелязаната на индикатора процента шумова доза,
както и времето, за което е направено отчитането.
Ако върху индикатора се е появила буквата „В“, това е сиг-
нал, че батерията е изтощена и измерването трябва да се повтори
с нова батерия. Появата на буквата „Р“ означава, че лицето е би-
ло подложено на въздействието на шумов пик, превишаващ
140 dB/А/.
Б. Режим „краткотрайно измерване*'	(
Превключвателят „Noise Dose“ се поставя на положение „СаГ*.
Записва се показанието на индикатора и след 5 min се прави по-
вторно отчитане. Първото показание се изважда от второто и раз-
ликата се записва като шумова доза.
Определяне еквивалентиото ниво на шума
с шумов дозиметър 4428/WH0727
След като се знаят процентното показание на шумовата доза
и продължителността на времето за измерване, от таблиците към
дозиметъра (фиг. 50) се отчита еквивалентиото ниво на шума,
като резултатите се закръгляват до най-близката стойност. Та-
блиците са разграфени за времена на измерване 5 min 15 min 1,
2, 4 п 8 h.
ПРИМЕР. Дозиметърът е бил използван в режим на продъл-
жително измерване с времетраене 4 h. На индикатора е отчетена
шумова доза 40%. Какво е LeKB? Като се изжолзва колонката 4 h
на таблица „Оп“, получава се:
4 часа; 40% =84 dB/А/, т. е. LeKB=84 dB/А/.
Процентното показание на шумовата доза при измерването с
продължителност, по-малка от една работна смяна, се изразява
в линейна зависимост от показанието, което би се получило за
целодневно измерване по формулата:
Г
Г _ см с
1 изм
където GCM е процентно показание за цялата смяна;
ТСм — продължителност на смяната, h;
Сизм — измерено процентно показание;
Тизм — продължителност на измерването, h.
В уравнението е прието, че времето Тизм е подходяще избрано
147
ООО 01	0001	001	ОС
(viep on	oot	Об
фиг. 50. Таблица за определяне еквивалентното' аиво иа шума в зависимой! от цтумовата доза
148
и е обхванат такъв интервал, който^даваУпълна информация за
шума през цялата работна смяна.
ПРИМЕР. Измерването е проведено за интервал 30 min (0,5 h)
и е отчетено 18%.
1.	Определяме процентното показание за цялата работна смя-
ла 8 h
GCM= —^CU3M=-^ . 18 = 288%.
1 изм
2.	От процентното показание на шумовата доза 288% потабли'
ца „Оп“ за 8 h определяме еквивалентното ниво на шума LeKB=
=89,5 dB/А/.
Сравнение на резултатите от измерването
на 1-екв с импулсен шумомер н дозиметър за шум
В посочените примери измерванията са правени на едно и съ
що работно място по едно и също време.
Както беше посочено, при измерването с импулсен шумомер
се получиха следните резултати: по първи метод (с таблици) —
88 dB/А/; по втори метод (чрез времетраенето на нивата) — 89,6
dB/А/; при измерването с дозиметър за шум — 89,5 dB/А/.
Разликата от 1,5 dB/А/, получена при метода с таблиците, се
явява вследствие на субективния фактор при отчитането по отно-
шение на бързината и точността за възприемане на показанията.
По тази причина, когато се налага да се измерва еквивалентно
ниво с импулсен шумомер, за предпочитане е резултатите да се
.изчисляват по описания втори метод чрез времетраенето на отдел-
ните нива.
3.	Интегриращ прецазен шумомер 2230
Интегриращият шумомер тип 2230 (фиг. 51), производство на
фирмата „Briiel & Kjaer“ — Дания, е прецизен звукоизмерителен
уред с универсална конструкция за всякакъв вид акустични из-
мервания.
В процеса на обработка на акустичния сигнал уредът автома-
тично и едновременно определи нивото на звука или на звуковото
налягане, максималното ниво, минималното ниво, еквивалентно-
то ниво и нивото на звуковата експозиция. Измерванията може да
се провеждат, като се отчитат средноквадратичните и пиковите
стойности. Уредът има три стандартни динамични характеристики
149
Фиг. 51. Интегриращ прецизен шумомер 2230

150
(импулс, бързо и бавно) и четири честотни корекции (А, С, ли-
нейна и широколентова).
Индикаторного устройство се състои от четирицифрена си-
стема на течни кристали с точност на отчитане 0,1 с!В и квазиана-
логов индикатор с динамичен диапазон 60 dB с точност на отчита-
не 2 dB, възобновяващ 64 пътн в секунда измерената стойност на
нивото на звука.
На цифровия екран се появяват допълнително индикатори,
имащи следното значение:
— претоварване или неправилна комбинация на органите
за управление;
— претоварването е преминало;
ВАТ _ елементите на батерията са почти разредени (възможност
за експлоатация приблнзително 30 min);
ВАТ	— елементите на батерията са напълно разредени
и е необходимо да се подменят.
Ред за извършване на измерванията
Поставяне на батериите. Изважда се батерийната касета*
намираща се от дясната страна на уреда, и в пея се поставят че'
тири неизтичащи батерии 1.5 V R6 съгласно знаиите за пслярност
Заредената касета се прибира обратно в корпуса до затвардне на
ключалката.
Проверка. Превключвателят 2 се поставя в положение „Test**,
а превключвателят 1 — в положение „Оп“. На индикатора трябва
да се покаже индикацнята, посочена на фиг. 51.
След това органите за управление се поставят на следните по-
ложения:
3—ПО;	8—Frontal;
5	АП или Max Min,	9—SPL;
6	— на каквото и да било положение;	10—Fast;
7	—Out;	11—RMS.
Проверка с базисен електрически сигнал. Превключвателят 2
се поставя в положение ,,Ref“ и се отчита показанието на цифровия
индикатор. В случай че се различава от 94+Ко (съгласно инди-
видуалния паспорт), необходимо е да се направи настройка с
потенциометъра 12.
Проверка с акустичен калибратор 4230. В калибратора се по-
ставя една нензтнчаща батерия 9V, 6F22. След това той се поставя
вннмателно на микрофона и се задейства чрез намиращия се върху
корпуса му бутон. Превключвателят 2 се поставя на положение
„Operate14, а превключвателят 1 — на положение „Оп“, при което
индикаторът трябва да покаже 93,8 '-0,1. В противен случай се
прави настройка с потенциометъра 12.
Акустичният калибратор изключва автоматично след около
1 min в зависимост от състоянието на батерията.
Подготовка за измерване. Органите за управление се поставят
в следните положения: 1—On; 2 — Operate; 3 - на иеобходимия
измерителен обхват, dB; 6 — А; 7 — Out; 8— Frontal.
Поставянето на превключвателя 5 в положение „Pause44 спомага
за изключването на смущения и шумове, конто не са свързани с
изследвания пронес.
Измерване нивото на шума. Превключвателиге 5, 9, 10 и 11 се
поставят в съответстващите за условията положения. Процесът
на измерване и индикация се включва с бутон 4.
Измерване максималното и минималното ниво на шума. Орга-
ните за управление се поставят в следните положения:
5 — Max/Min (или АП в случай, че не е необходимо определянето
на LeKB и нивото на звуковата експозиция;
9 — Мах или Min;
10— положение, съответстващо на необходимата динамична ха-
рактеристика Imp — импулс; Fast — бързо; Slow — бавно.
Процесът на измерване и индикация се включва с бутон 4.
Индикаторного устройство показва стойността на максимал-
ното или минималното ниво на шума в интервала, началото на
който съвпада с момента на последното възвръщане на шумомера
в изходно положение.
Измерване еквивалентното ниво на шума Ьекв. Органите за
управление се поставят в следните положения: 5 — АН 6 — А;
9 —Leq; 10 — Fast; 11 —RMS.
Процесът на измерване и индикация се включва с бутон 4.
Забележка.
1. Промяната на положението на превключвателя 3 автоматично
възвръща шумомера в изходно положение.
2. Превключвателят 9 дава възможност за поредно измерване на
всичките пет параметъра на изследвания акустичен сигнал. Отчитанет0
е възможно във всеки момент на развитие на процеса и след неговото
прекъсване при поставяието на превключвателя 5 на положение „Pause44.
152
За определяне времетраенето на еквивалентното ниво за дадеи
«шумов пронес се измерва нивото на звуковата експозиция, като
•превключвателят 9 се поставя на положение ,,SEL“. След изтича-
не на цикъла превключвателят се поставя на положение ,,Leq“
и се отчита еквивалентното ниво на шума. От разликата на пока-
занията (SEL — Leq) по таблицата на задната страна на уреда се
определи времето на въздействие на еквивалентното ниво.
ПРИМЕР. Отчетено SEL=83,5; Leq=81.
SEL—Leq=83,5—61=22,5 dB.
По таблицата срещу 22,5 dB отчитаме 3 min.
Набор терцоктавни и октавни филтри 1625
Набор от филтри тип 1625 (фиг. 52), производство на фирма-
га „Briiel & Kjaer“ — Дания, е малогабаритен уред, предназна-
чен за съвместна работа с интегриращия прецизен шумомер 2230.
Той дава възможност да се извършва терцоктавен и октавен че-
•стотен анализ на акустичните процеси. Октавният анализ може да
се провежда със стъпки 1/1 или 1/3 октави.
Технически данни: средни честоти — от 20 Hz до 20 kHz; ра-
боген честот&н диапазон: 18 Hz—22 kHz (терцоктавни ленти);
14 Hz — 28 kHz (октавни ленти); 3 Hz — 75 kHz (широка лен-
та); номинално затихване в лентите за пропускане — 0 dB. Уре-
дът е конструиран за директно механично и електрическо свърз-
ване с шумомера 2230. При използване на самопишещи уреди на
нивото са възможни полуавтоматичен или автоматичен честотен
анализ и синхронна графична регистрация на спектрите.
Филтрите се превключват с помощта на органите за управле-
ние, намиращи се на лицевата страна. Нивото на шума при отдел-
ните честотни ленти се отчита от индикатора на шумомера 2230.
Ред за извършване на измерванията
Съединяване на уредите 2230 и 1625. За да се създаде съответ-
ният комплект, необходимо е да се свали намиращата се на дол-
ната страна на корпуса на уред 2230 защитна капачка, да се на-
тиснат пружинените ключалки на уред 1625 и да се включат щеп-
селните устройства на двата уреда. Притискането на уредите един
към друг се извършва внимателно, до пълно захапване на ключал-
ките.
Поставяне на батериите. Извършва се по описания начин за
(шумомер 2230. Особеност на схемата за захранване е, че батерии-
153
те на уреда 1625 работят в паралел с тези на шумомера 2230. като
увеличават срока на тяхната експлоатация. Общият срок за екс-
плоатация на батериите, захранващи комплекта — шумомер 2230—
уред 1625, е от порядъка на 8 h.
Recorcfinq
B/indw id th
Reset
iPr^set Enablel
Фиг. 52. Набор терцоктавии и октавни филтри 1625
Briiel & Kjaer
Type 1625
Recording Speed
Захранването може да се осъществи само с батериите на еди-
ния от двата уреда, но при намален срок на експлоатация.
Проверка на батериите. Състоянието на батериите в уреда
1625 се проверява при извадена батерийна касета на шумомера
2230, като при включено положение се наблюдава индикаторного
устройство. Появяването на индикатора „ВАТ“ означава, че на-
154
миращите се батерии в уреда 1625 могат да подават ток в измери-
телния комплект в продължение на около 30 min. Едновременно-
то появяване на индикаторите ВАТ и и задържането на’по-
следния означава, че батериите трябва да се подменят.
Подготовка на комплекта за измерване
А. Шумомер 2230.
Органите за управление се поставят на следните положения:
1 — 0; 2 — Operate; 3 — на желания обхват; 5 — АП или Мах/
Min; 6 — Lin; 7 — In; 8 — Frontal; 9 — SPL; 10 —- Fast или Slow;
11 — RMS.
Б. Набор филтри 1625.
Органите за управление се поставят в следните положения:
превключвател „Step Size Bandwidth11 — 1/1 или 1/3 Oct; прев-
ключвател „Fast — SLOW" — на същото положение, на което е
поставен съответният превключвател на шумомера 2230. Чрез бу-
тони Up (увеличаване) и Down (намаляване) се избира необходи-
мата средна честота на октавната или терцоктавната лента, която
се появява на индикатора.	j J
Измерване. Комплекты се поднася в измерването простран-
ство и на индикатора на шумомера се появява стойността на ниво-
то на шума за съответната средна честота на октавния или терц--
октавния филтър.

s
_ С e C
S S S Я
x Ь ь b
4
Сед м а глава
ИЗМЕРВАНЕ НА ВИБРАЦИИ
Общи сведена я
Вибрациите представляват механични трептения на еластична
среда. Трептенията могат да бъдат прости или сложив. Прости са
тези трептения, конто съдържат само една съставляваща с една
честота. На практика вибрациите са сложни механични трепте-
ния с две или повече съставляващи, развиващи се одновременно
на различии честоти.
Независимо от това, дали вибрациите се преценяват като вред-
ни само за конструкциите или се използват за извършване на
полезна работа, тяхното въздействие върху човека във всички
случаи е нежелателно. Те предизвикват разстройване на нервната
система, намаляване на зрителната способност, загуби на концен-
трация, а в зависимост от тяхната честота и ниво стават причина
за трайни увреждания на човешкия организъм.
Вибрациите се характеризират със следните параметри: че-
стота на периодичното трептене (вибрация) — величина, обрат-
на на периода на трептенето. Изразява се с броя на пълните цикли
на трептене за време 1 s. Измерва се в Hz.
Вибропреместване и. Съставяща на преместване, описваща
вибрация. Стойността е пропорционална на вътрешните динамич-
ни напрежения в материала, предизвиканн от трептенията. Из-
мерва се в т.
Виброскорост v. Производна на вибропреместването по вре-
мето. Средноквадратичната стойност на виброскоростта е пропор-
ционална на вибрационната енергия. Измерва се в m.s"1.
Виброускорение а. Производна на виброскоростта по времето.
Стойността е пропорционална на динамичните сили, конто дей-
стват в точката на измерване. Измерва се в m-s"*.
Вибрациите се възприемат от човешкия организъм по разли-
чен начин в зависимост от неговата устойчивост, характера на
трептенията, начина на тяхното предаване и разпространение през
тялото и крайниците и времето на въздействието им.
157
В зависимост от опорните точки, чрез който вибрациите се
предават на човешквяо тяло, те се разделят на:
1. ОБЩИ — предават се посредством опорните повърхности
на тялото на седящия или стоящий човек (фиг. 53) и от своя стра-
на се подразделят на:
«Фиг. 53. Общи вибрации:
45 — в стояще работно положение; б — седящо работно положение; ос Z —
вертикална и перпендикулярна на опорната повърхннна; ос X — хо-
ризонтална от гърба към гърдите; ос У — коризонтална от лявото
към дясното рамо
Транспортам — селскосгопанскп машини, товарни коли,
строителнопътни машини, снегорини и други подобии.
Транспортнотехнологични — багери, кранове, машини за за-
реждане на мартенови пещи, рудни комбайни и товарьчни машини
самоходни пробивни карети, бетонобъркачкн, безрелсов промиш-
лен транспорт и други.
Технологична — металорежещи и дървоооработващи машини,
ковашко-пресовп машини, лэярски машини, помпеян агрегати и
вентилатори, ел. машини, сондажни кули и съоръжения, машини
за животновъдството, машини за очистване на зърно и други.
2. ЛОКАЛНИ — предават се посредством ръцете на човека:
ръчни инструмента (електрически и пневматични), ръчки за
управление на машини, волани на моторни превозни средства и
други (фиг. 54).
158
"Фиг. 54. Локални вибрации:
а — при работа с ръчви машини; б — на органи за управление
Общи изисквания при извършване
на измерванията по СТ на СИВ 1931—79
Програма за измерването. За извършване на измерванията се
изготвя програма, в която се посочват:
— обектът;
- работният режим на обекта (с постоянни или циклични виб-
рации);
— измерваните параметр!! (виброускорение, виброскорост, виб-
ропреместване);
— точките на измерване (местата на контакт на работника с
вибриращата повърхнина);
— начннът на закрепване на вибродатчика;
—	направленнята на измерване (координатни оси);
—	измерителната апаратура и нейната грешка;
- необходпмият брод измервания или времето за регистрация
на измерваните параметр!!.
Определяне местата на вибродатчиците. Осите на вибродат-
чиците се ориентират по избраните направления от ортогоналната
координатна система (фиг. 53 и 54).
При измерването на вибрациите на работайте места датчиците
се поставят в местата на контакт на оператора с вибриращата по-
върхнина. При невъзможност се допуска поставянето им в дру-
ги близки точки, в конто измереният параметър се отличава с не
повече от 1 dB от стойността му в местата на контакт.
При измерване на общи вибрации на работай места може да са
шолзва междинен диск от алуминий, стомана или дърво за поста-
159
П	ОЛЛ •}“ 100
вяне на датчика. Дискът трябва да има диаметър zUU _ 5 шт и?
дебелина 4 mm. В технически обосновани случаи се допуска из-
ползването на междинни дискове с други размера, ако с това не-
се внася допълнителна грешка в измерването.
Изисквания към закрепването на вибродатчика. Надеждността
на закрепването на датчика върху изследвания обект е едно от
най-важните условия за получаване на точни резултати при вибро-
измерванията. Неправилното или ненадеждното закрепване на
датчика предизвиква намаляване на неговата резонансна честота,
а оттам и намаляване на работния честотен диапазон. Вибродат-
чиците се закрепват към обекта чрез приспособленията към ком-
плекта по един от следните начини:
1.	Закрепване чрез шпилка или винт. При този начин идеа-
лен е случаят, когато датчикът е закрепен на гладка или плоска,
повърхност. Дълбочината на резбовия отвор трябва да бъде та-
кава, че шпилката (винтът) да не опира до дъното на отвора нада-
чика. Поставянето на тънък слой консистентна смазка върху кон-
тактуващите повърхности увеличава компактността на механич-
ного съединение на датчика и обекта. При този начин на закреп»
ване резонансната честота на закрепения датчик е почти равна на
резонансната честота при заводската калибровка. Така например,,
ако при заводската калибровка резонансната честота е 32 kHz, в.
този случай тя спада на ~31 kHz.
2.	Закрепване върху тънък слой пчелен восък. При този на-
чин се получава намаляване на резонансната честота на датчика до
—29 kHz. Трябва да се има предвид, че пчелният восък се размек-
ва с нарастването на температурата и не трябва да се прилага за
температур и над 40° С. Закрепването на датчика с пчелен восък на
гладка и чиста повърхност се смята за надеждно до ускоре-
ния с ниво 10 ms-2.
3.	Закрепване чрез шпилки, залепени към обекта. В случайте,,
когато е необходимо здраво закрепване на един или няколко дат-
чика, а нарушаването повърхността на обекта с резбови съедине-
ния е невъзможно или нежелателно, се използват специални шпил-
ки, конто се залепват към обекта с твърдо лепило или пимент.
За залепващи вещества се препоръчват епоксидна смола и циан-
акрилови лепила. При този начин резонансната честота на датчика,
спада до ~28 kHz.
4.	Закрепване с изолационна шпилка и слюдена шайба. Този,
начин се използва в местата, където е необходима електрическа
изолация на датчика спрямо обекта. Електрическата изолация пре-
дотвратява образуването на заземителни контур и през кабелните
1160
ширмовки и протичането на паразитни токове. Изолационната
шпилка и слюдената шайба намаляват резонансната честота на
датчика до 28 kHz.
5.	Закрепване с магнит. Този начин се пзползва за закрепване
«а датчика върху равни повърхности от магнитен материал. Сила-
та на постоянная магнит осигурява надеждна работа при ускоре-
ния 1000—2000 ms-2 в зависимост от собствената маса на датчика.
При този начин на закрепване на резонансната честота значител-
но намалява и стига до 7 kHz. По тази причина се пзползва за
виброизмервания в областта на ниските честоти до 2 kHz. о
6.	Закрепване с ръчна сонда. Сондата със завинтен към нея
датчик се мести и задържа на определените точки от изследваната
повърхност. Този начин се практикува за бързи ориентировъчни
измервания и проверки. Поради малката обща компактност на
съединението „сонда—обект" получаваните резултати не са доста-
тъчно точни и възпроизводими. Резонансната честота тук спада
до 2 kHz, поради което виброизмерителната система трябва да има
филтър на ниски честоти, ограничаващ общия работен честотен
диапазон до 1 kHz.
Свързване на вибродатчиците към виброметъра. Осъществява
се само с оригиналните кабели. За предпазване входното гнездо
на вибродатчика от счупване и предотвратяване на трпбоелектри-
ческия шум при измерването е необходимо кабелът да се фиксира
със закрепваща лента на възможно най-малко разстояние от виб-
родатчика.
Условия при измерване вибрациите на машини. Работайте редки-
ми трябва да съответстват или да имитират режимите с харак-
тер ни експлоатационни условия.
Изборът на характерни условия се извършва от най-разпростра-
нените (по време или брой на случайте) експлоатационни условия.
Измерването на вибрациите, конто въздействат върху чове-
ка, когато се контролират условията на труда при експлоа-
тация на машините, се провежда при извършването на конкретни
технологични операции.
За технологични операции с цикличен характер резултатите
от измерването трябва да характеризнрат един цикъл. За непре-
къснати технологични операции резултатите от всяко измерване
трябва да характеризнрат установения режим на работа на ма-
шината.
Измерване. Целта на измерването е да се получат характе-
ристики, необходими за оценка на вибрационните въздействия вър-
ху човека в реални) работай условия. Измерването на вибрации-
те се извършва в октавни ленти със следните средногеометрични
И Лаборатории измервания. . .
честоти: за общи вибрации — 1; 2; 4; 8; 16; 31,5; 63; 125; 250; 50CS
и 1000 Hz; за локални вибрации — 8; 16; 31,5; 63; 125; 250; 500
и 1000 Hz.
За хигиенна оценка изследванията се правят само по параме-
тър „виброскорост" и резултатите се сравняват с допустимите стой-
ности по БДС 12.1.012—80 за общи вибрации и БДС 16013—84
за локални вибрации.
Ако при започване на измерването се установи, че в едно от
направленията стойността на параметъра превишава съответните
стойности в другите направления с повече от 4 пъти (12 dB), до-
пуска се измерването на параметрите на вибрациите да се проведе
само в това направление.
При измерване на параметрите на периодични вибрации време-
то на измерване трябва да бъде: за обхват от 0,7 до 5,6 Hz —
не по-малко от 20 s; за обхват от 5,6 до 22,4 Hz — не по-малко от
2 s; за обхват над 22,4 Hz — не по-малко от 1 s.
При измерване на параметрите на случайни вибрации времето>
на измерване трябва да бъде не по-малко от 30 s.
Нивото на смущенията трябва да бъде с не по-малко от 4 dB-
по-ниско от нивото на измервания параметър. При разлика от-
4 до 5 dB от стойността на измереното сумарно ниво (с влияние-
то на смущенията) трябва да се извадят 2 dB, а при разлика от
6 до 9 dB — да се извади 1 dB. Ако тази разлика е от 10 dB и по-
вече, корекции за отчитане влиянието на смущенията не се пра-
вят.
Изходният брой измервания в избраните точки или направле-
ния трябва да бъде не по-малко от три. Отчитането се извършва
по средното показание на уреда.
При разлика в резултатите от измерванията с повече от 1,5-
пъти (3 dB) броят на измерванията се удвоява. Измерването пара-
метрите на случайните вибрации се извършва един път.
Обработка на резултатите от измерването. Като резултаг
от измерванията на параметрите на периодични, общи и локал-
ни вибрации се приемат:
—	при разлика в резултатите, по-малка или равна на 3 dB —
максималната стойност, получена при трите броя измерванияг
—	при разлика в резултатите над 3 dB стойността X за всяка
измерена лента се определи по формулата:
X=x-\-kst
където х^е средноаритметична стойност от всички измервания
в октавната лента:
162
s—среднеквадратично отклонение на измерените стойности
—резултати от измерванията;
п— брой на измерванията;
t — коефициент на Стюдънт.
Зависимостта на коефициента k от броя на измерванията е по-
бочен а в табл. 29.
Таблица 29
3
6
8
10
12
1,84
1,05
0,85
0,72
0,62
Като резултат от измерването на параметрите на периодични
и случайни вибрации се приемат средноквадратичните стойности.
Резултатът от измерванията на вибрациите по работай места в
дадена честотна лента и направление за една работна смяна при
технологични операции с цикличен характер Хсм се определи по
резултатите от измерванията на отделимте цикли по формулата
„ _ Х1 • 4+->$г+	....x2ptp
 с“ ~ ’б+*2+м-......+tp ’
асъдето xlt х,. . . ,хр са стойности на измервания параметър-
при отделните технологични цикли;
t2. . . .tp — продължителност на циклите;
163
Р — общ брой на циклите на работната смяна;.
Хсм — средна стойност на нивото на вибрации-
те, въздействащи върху оператора на
дадено работно място в съответната чес-
тотна лента и направление в продължение-
на работната смяна.
Получените резултати от измерванията на Хси се сравняват
със съответнпте допустими стойности по БДС 16013—84 и БДС
12. 1. 012—80.
Измерителни уреди
Измерването се извършва със специално предназначени уре-
ди — вибромери. Те трябва да отговарят на БДС 12.4.012—78
и да осигуряват определянето на осреднената за времето на из-
мерване средноквадратична (ефективна) стойност на виброскорост-
та ,,V“ в абсолютен (m.s-1) и относителни (dB) единици. Допуска
се и осигуряването на измерване на средноквадратичните стой-
ности на виброускорението „а.“ в абсолютен (m.s-2) и относителни
(dB) единици, както и на вибропреместването „и“ в абсолютни(ш)|
единици. При синусоидални трептения може да се направи пре-
изчисление на резултатите от виброускорение във виброскорост
ио формулата:
а
V =-----,
2st/c
където fc е средногеометрична честота на съответния октавен:
филтър.
Вибромерите трябва да осигуряват измерване на вибрационни-
те характеристики на работайте места (седалки, работни площад-
ки), включително и органите за управление в експлоатационни
условия. Основната грешка при измерване не трябва да преви-
шава 20%. Към уредите трябва да бъде предвидена възможност
за включване на външни филтри, конто да осигуряват опреде-
ляне на вибрациите в октавните 1/1 или терцоктавните 1/3 че-
стотни ленти.
Външните филтри трябва да осигуряват измервания в честот-
ните ленти, както следва:
ОКТАВИИ 1/1 — 0,5; 1; 2; 4; 8; 16; 31,5; 63; 125; 250; 500;.
1000; 2000 Hz.
ТЕРЦОКТАВНИ 1/3 —0,4; 0,5; 0,63; 0,8; 1; 1,25; 1,6; 2;
2,5; 3,15; 4 5; 6,3; 8; 10; 12,5; 16; 20; 25; 31,5; 40; 50; 63; 80; 100,.
164
125; 160; 200; 315; 400; 500; 630; 800; 1000; 1250; 1600; 2000;
2500 Hz.
Масата на вибропреобразователя при контактен метод не тряб-
ва да превишава:
—	при измерване на локални вибрации — 50 g;
—	при измерване на общи вибрации — 100 g.
В НРБ се използуват вибромери на фирмите RFT — ГДР, и
„Briiel & Kjaer“ — Дания.
За измерване на вибрации в dB могат да се използват прециз-
ните шумомери на посочените фирми с включване към-тях на
външни или вградени филтри, октавни или терцоктавни ленти и
възможност за поставяне на интегратор между вибродатчика и
уреда.
1. Вибромер 2511
Вибромерът тип 2511 (фиг. 55), производство на фирмата
„Briiel & Kjaer“ — Дания, е предназначен за измерване на вибро-
скорост и виброускорение при изследване на вибрациите по
пътища, мостове, язовири, сгради, кораби, влакове, самолета,
автомобили и др. Индикаторы на уреда е разграфен в метрична
и британска измерителна система.
Вибромерът тип 2511 е комплектуван с пиезоелектрични виб-
родатчици тип 4338, 4370 и 4371. Той може да работа самостоя-
телно или с външен филтър тип 1621.
Ред за извършване на измерванията
Поставяне на батериите. Уредът е комплектуван с 4 ни кел
кадмиеви акумулатори тип QB 008 и зарядно устройство тип
ZG 0113. Заредените акумулаторни батерии могат да поддържат
10-часова непрекъсната работа. Захранването може да се осъще-
стви и чрез четири неизтичащи батерии 1,5 V, R20 или външен
акумулатор 12 V. Годността на захранването се проверява, като
ключът Ext. Power на задната панела се поставя в положение
„Internal Battery", а ключът „Battery" на предната панела — в по-
ложение „Оп“ и се натиска бутонът „Check". При това стрелката
на индикатора трябва да застане в диапазон „Battery" на скалата.
Ако стрелката не се задържи в този диапазон, това означава
че батериите трябва да се заредят или съответно подменят.
За подмяната на батериите уредът се поставя в легнало поло-
жение на лявата страна, развива се застопоряващият винт на дяс-
ната панела, след което тя се издърпва. Изтощените батерии се
165
Фиг. 55. Вибромер 2511
изваждат и на тяхно място се поставят нови, като се спазват зна-
чите за полярност. Поставянето на панелата се извършва в обра-
тен ред.
Установяване на механичната нулева точка. При положение
„off" (изключено) на ключа „Battery" на предната панела стрелка-
та на индикатора трябва да посочва „0“. В случай че има отклоне-
ние, корекпията се извършва с винта под скалата.
Калибриране. Избира се необходимият вибродатчик и неговият
присъединителен кабел се включва към гнездо „Input" на пред-
ната панела.
Органите за управление се поставят на следните положения:
А. Задна панела: Ext Fillter — на Out; High Frequency — на
15 kHz; Ext Power — на Internal Battery.
Б. Предна панела: Metter Function RMC — десен лост —
на 1 s; Accel, Velocity, Displ — на 10 Hz; Battery — на On;
Range I — на Ref.
След това с регулатора „СаГ стрелката на индикатора се по-
ставя върху скала „СаГ‘ на стойността, отразена в паспорта
на вибродатчнка.
Правила при измерване. Вибродатчикът се закрепва върху
изследвания обект. Органите за управление се поставят на след-
ните положения:
1.	Range I — на обхват 1000.
2.	Metter Function (ляво лостче): на RMC — за измерване
на среднеквадратична стойност; на Peak — Peak — за измерване
на пикова стойност.
3.	Metter Function (дясно лостче) — на 1s — за средне екви-
валентно време 2 s; на 10 s — за средне еквивалентно време 20 s
на Max Hold — когато е необходимо задържането на измерената
максимална величина.
4.	Accel-Velocity-Displ: на Accel 3 Hz — за измерване на
виброускорение, mm s"a; на Velocity 10 Hz — за измерване на
виброскорост, mms-1; на Displ 10 Hz— за измерване на вибро-
преместване, mm.
5.	High Frequency Cut Off (задна панела) — на 15 kHz.
6.	Battery — на On.
Изчаква се успокояването на стрелката и превключвателят
„Range Г* се завъртва наляво до получаването на подходяща инди-
кация.	hr-
Ако лампичката „Overload", която сигнализира претоварване,
светне за повече от 5 s, превключвателят се връща обратно надяс-
но на по-голям обхват, докато тя престане да свети.
Действителната стойност на измерваната величина се опреде-
167!
ля от отклоненного на стрелката и избрания обхват, показващ се
на прозорчето над превключвателя „Range Г*.
Филтър 1621
Уредът 1621 (фиг. 56), производство на фирмата „Вгйе!
& ? Kjaer“, е пренастройващ се лентов филтър, предназначен за
съвместна работа с вибромер 2511. Относителната ширина на лен-
тата е 3 или 23%. Общият работен честотен диапазон на уреда е
от 0,2 Hz до 20 kHz.
Фиг. 56 Филтър 1621
168
Ред за извършване на измерванията
Поставяне на батериите. Уредът се захранва с шест неизти-
-чаьци батерии 1,5 V, R20. Той може да бъде захранван и от шест
никел-кадмиеви акумулаторни батерии. Заредените акумулатор-
ни батерии могат да поддържат 16—20 h непрекъсната работа.
За да се поставят батериите, отвива се винтът на горния край
на задната панела, издърпва се капакът назад и се поставят ба-
териите съгласно знаците за полярност. Затварянето на капака
се извършва в обратен ред.
Проверка на батериите. Ключът „Ext. Power", намиращ се на
задната панела, се поставя з положение „Internal Battery". Прев-
ключвателят „Filter" се поставя в положение „Linear" и се про-
верява дали свети индикаторы „Power". Светенето на индикатора
показва цзправността на батериите. Изключването на уреда става,
като се постави превключвателят „Filter" на предната панела в
положение „Off" и ключът „Ext. Power" — на задната панела —
в положение „Sypply".
Съединяване на уредите 2511 и 1621. С присъединителните
кабели се свързват входовете и изходите на двата уреда в следна-
та последователност:
Filter Output (1621) — към То Ext. Filter Output (2511);
Filter Input (1621) — към To Ext. Filter Input (2511).
Органите за управление се поставят в следните положения:
А. Вибромер 2511
задна панела
Ext. Filter — на In.
Б. Филтър 1621
задна панела
Ext. Power Supply
Max Voltage
предна панела
Filter
Sweep Control
Frequency Range
Frequency Tuning
—	на Internal Battery;
—	на 1 V RMS за силен сигнал;
—	на 0,2 V RMS за слаб сигнал;
—	на 23%;
на Manual;
— на необходимия честотеи обхват;
— чрез въртене се получава плавно
настройка на желаната честота.
Посочените от стрелката стойности,
се умножават по коефициента,
съответстващ на положение™ на
превключвателя „Frequency Range11.
169
2. Вибромер „Robotron 00042“
Уредът „Robotron 00042“ (фиг. 57), производство на фирмата
RFT“ — ГДР, е предназначен за измерване на механични уда^и
и вибрации. Той е комплектуван с пиезоелектрически вибродатчик
тип KS 50. Вибромерът може да работа самостоятелно или съв-
местно с октавен филтър 01016, терцоктавен филтър 01017 и
теснолентов филтър 01025, производство на същата фирма.
Ред за извършване на изглерванията
Поставяне на батериите. Развиват се двата винта па десния
ограничен капак и се изважда батерийната касета. В нея се поста-
вят две неизтичащи батерии 9 V, 6F22 съгласно знаците за поляр-
ност. Контактът на батериите се осигурява чрез притискащата пла-
стинка. След това се поставя капакът и се завиват винтовете.
Проверка на батериите. Включва се бутон 0/1 и се натиска
възвратнпят бутон — j 1— , при което стрелката на индикатор
трябва да се задържи в зоната, означена на скалата със знак
—[ [— . Ако стрелката не се задържи в тази зона, това оз-
начава, че батериите са изтощени и трябва да ее подменят.
Установяване на механичната нулева точка. Включва се бу-
тонът 0/1. В първия момент стрелката на индикатора се отклоня-
ва надясно и след няколко секунди тя трябва да се върне на „0“.
В случай че има отклонение, корекцията се извършва с винта на
скалата.
Калибриране. Извършва се с вътрешно еталоино напрежение
Ukai = 100 mV. От паспорта на вибродатчика КЗ 50 се вземат
следните данни:
Ва — коефициент на предаване, inV/ms-2;
С,-—капацитет на датчика с присъединителния кабел, nF;
С7, — капацитет на удължаващия кабел, nF. Ако не се из-
ползва удължителен кабел, Cv=0.
Еталонната стойност Е се изчислява по формулата:
с* Fkal / Cv )	_о
Е=-вЪ \1н“сГ7 ’ ms •
170
Фиг, 57. Виброомер „ROBOTRON11 00042
При Cv—0 формулата добива вида:
f/kal
:= Ва , ms <
ПРИМЕР. Вчбродатчик тип KS 50; Ва—2,15 mV/ms"2.
Еталоняата стойност ще бъде:
100	,
:= , ,-с- = 4г, >1 tn;
Вибродатчикът ,,KS 50“ с негозия присъединнтелен кабел
се включва към гнездо —от лявата страна на скалата.
Органите за управление се поставят в следните положения:
19 •— бутон 0/1 — натиснат (включен);
10 — режим на работа — на „а";
15 — бутону — натиснат (включен);
И — измерителен обхват — 100 ms-2;
8 — допълнително усилване на филтъра— Х1-
След това с регулятора 13 стрелката на индикатора се наглася-
ва до изчислената еталоина стойност Е.
Правила при измерване. Вибродатчикът се закрепва върху из-
следвания обект. Органите за управление се поставят в следните
положения:
А. Измерване на ненормирани вибрации.
11 — измерителен обхват — 300 ms’2;
19	— бутон 0/1 — натиснат (включен);
10	— режим на работа:
а — за измерване на внброускорение при честота 1 Hz;
v3 — за измерване на виброскорост при честота 3 Hz;
v30 — за измерване на виброскорост при честота до 30 Hz.
Б. Измерване на нормирани вибрации.
Нормираните вибропараметри се измерват с помощта на вгра-
дените в уреда филтри, както следва:
MS — вибрации при машинн;
TKS — локални вибрации, предадени върху човек;
GKSxy и GKSZ — общи вибрции, предавани върху човек по
посочените координатни оси.
В този случай органите за управление се поставят в следните
положения:
10 — режим на работа — на MS, TKS или GKS съгласно вида
на вибрациите;
8 — допълнително усилване на филтъра -—X 1;
19 — бутон 0/1 — натиснат (включен).
Измерването и в двата случая се провежда, като превключвате-
172
лят 11 се върти надясно, докато се получи максимално откло-
нение на индикатора. При отпуснат бутен 17 (1 s, 10 s) стрел-
ката за кратко време достига максималното значение на измер-
ваната величина. При бавни процеси колебанията на стрелката
стават по-силни и тогава е необходимо да се натисне (включи)
бутон 17, с коего времето на осредняване става 10 s и се получава
по-бавно достигане на максималното отклонение.
Съединяване на уредите 00042 и 01016. С октавен филтър 01016
описан в глава шеста, присъединен към вибромер 00042, може да
се извърши честотен анализ на вибрациите. Прпсъединяването
се извършва, като с присъедвнителните кабели входът на Филтъра
-—се евърже с Исхода FILTER EXT	на виб-
ромера, а изходат на филтъра ----> се евърже с входа
FILTER EXT —на вибромера. Натиска се бутон 14
ЕХТ на впбромера и превключвателят 10 се поставя на „а“ или
,,v3“. Ключът на филтъра се поставя на изеледваната честота.
ПРИМЕР. При честотен анализ на ускорението „а“ превключ-
вателя 11 „измерителен обхват*1 при октавна средна честота
от 500 Hz се поставя на 3 ms'2; допълннтелното усилване на фил-
търа е на положение ХЕОгчитаме по скалата на уреда 2,4 деле-
ния.
Резултатът от измерването се заппсва:
«окт 506=2,4 ms’2.
ПРИМЕР ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ВИБРХЦ11И
Обект: дървообработваща машина „Абрихг1*.
Режим на работа: празен ход.
Места за измерване:
1. Работно място на обслужващия (коопдинатна ос ,,Z“)
2. Работен плот на машпната (координатна ос ,,Z“).
Начин на закрепване на вибродатчиците:
1. Със сонда в пода на работното място.
2. С магнит към плота на машината.
Измерван параметър: виброскорост.
Измерителни уреди: Вибромер 2511, фабр. № 571 650; октавен
филтър 1621, фабр. № 881 494.
За избягване на субективни грешки при отчитането на резул-
татите измерванията започват ог най-ниската честотна лента и
носледователно се правят за всички средногеометрични честоти.
173
s:
w
hl
II
Резултати от измерванията на вибрациите
Таблица 30
1 Обект' Абрихт 1		Режим на работа: празен ход											
	Място на измерване,		Октав ни ленти със средногеометрични честоти в г									iz		'
Точка	координата, параметър	№ пе- ред	1	2 |	4	8	16	31,5	63	125	250	500	1000
															
1	2	3	4	_5 ।	6 ।	7	8	9	10 1	11 1	12	13 1	14
1	на пода координата Z виброскорост v, ms-1	1 2 3	1 1 1	—	0,048 0,048 0,048	0,1 0,16 0,1	0,144 0,144 0,144	0,44 0,44 0,44	0,8 0,8 0,8	0,24 0,24 0,26	0,28 0,29 0,28	0,26 0,26 0,27	0,2 0,2 0,2
	на машииата	1	—	—	—	0,14	0,2	0,56	| 0,6	0,7	0,85	0,9	j 1,0
2	координата Z виброскорост V, ms“1	2 3	—	—	—	0,12 0,23 0,13 0,23 1		0,54 0,52	0,6 0,62	0,68 0,68	0,86 0,86	0,9 0,88	1 0,8 0,78 1
-4
О>
Таблица 31
Място на изслед- ваието	Сравнение с БДС 12.1—012—80 и БДС 16013—84	Средноквадратични стойкости на виброскоростта в tns~>. 10~3 за октавните ленти със средногеометрични честоти, Hz									
		2	4	8	16	31,5	63	125	250	500	1000
1. На пода	измерено	—	0,05	0,15	0,14	0,44	0,8	0,25	0,29	0,27	0,22
	допустимо	—	4,5	2,2	2,0	2,0	2,0	2,0	2,0	2,0	2,0
2. На машииата	измерено	—	—	0,15	0,25	0,57	0,68	0,75	0,90	1,0	1,0 14
	допустимо	—	—	28	14	14	14	14	14	14	
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Измерените вибрации не превишават допустимите норми.
12 Лаборатории иаиериання.. >	177
Протокол за измерване на вибраци 1
Работно място (шифър)	Източ- ник на вибра- ции	Координати иа измер- ване	Сравнение с БДС . .	Средноквадратични стойкости иа виброскоростта в ок газ ните ленти сьс средногеометрични честоти, Hz									
				2	4	8	16	31,5	63	125	250	500	1000
			допустимо измерено превпшение	—	—	—	—	—	—	—		—	—
Използваии измерителни уреди
1......................тип *•	ф.	№.......
2. . .............тип .......	ф.	№.......
3.................тип .......	ф.	№.......
Приложение 1
ТЕРМИНН, УПОТРЕБЯВАНИ В УРЕДИТЕ
ЗА ВИБРОАКУСТИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ
Power Ext. Power Supply Internal Battery Batt Low Supply On Off Detector Peak Peak Excess RMS Time Weighting Imp. Fast Slow Display SEL Leq Max Min SPL	— Енергийно захранване — Външно зарядно устройство — Вътрешни акумулаторни батерии — Акумулаторната батерия изтощена — Зареждане — Включено — Изключено — Брояч (измерител) — Пикова (амплитудна) стойност — Пиково превишение — Среднеквадратична стойност —	Динамична характеристика —	Импулс —	Бързо —	Бавно — Индикатор — Ниво на звуковата експозиция — Еквивалентно ниво на звука — Максимално ниво на звука — Минимално ниво на звука — Максимално ниво на звукового налягане за всяка секунда
Sound Incidence	— Посока на нарастване нивото на звука
Frontal	— Фронтално—микрофонът науреда се насочва директно срещу източника на звука
Random	— Широчина — използва се при из- мерване на дифузно звуково поле, като микрофонът на уреда се раз- полага под ъгъл 70—80° спрямо зву- ковия източник
Ext. Filter Output Input Ext. Filter In	— Външен филтър — Из ход — Вход — Външен филтър включен
178
Ext. Filter Out Ref.	— Външен филтър изключен — Проверка със собствен базисен сиг-
Operate Test FSD Range Reset Preset Preset Enable A C Lin / \	нал — Работен режим (измерване) — Проверка за изправност — Доп устами измерителни стойности — Обхват -	— Пренастройка -	— Предварителна настройка —	Възможна предварителна йастройка — Измерване с филтър по крива А — Измерване с филтър по крива С — Линейно измерване с честотен обхват от 20 Hz до 20 kHz
Lin	— Линейно измерване в честотен обхват от 10 Hz до 50 kHz
Filter Step	— Честотни лента (степени) на фил-
Step Size Up Down All Recording Start Stop Pause	търа —	Размер на честотните ленти —	Увеличаване 	— Намаляване -	— Включени всички системи —	Запис —	Пускане —	Спиране —	Спиране на измерването за желано време със запаметяване на резул-
Noise Dose Owerlow Manual Cal Sweep Control Accel Velocity Displacement Frequence Tuning Frequence Weighting Frequence Range High Frequence Centre Frequency	тата от измерването — Шумова доза — Свръхпоток — Ръчно — Калибровка — Изчистващо устройство — Виброускорение — Виброскорост — Вибропреместване —	Честотна настройка —	Честотна корекция —	Честотен обхват — Висока честота — Средна честота
179
Приложение 2'
МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА ЕДИНИЦИ (СИ)
(СЪГЛАСНО БДС 3952—79)
Величина	Единица		
	име	означение	
		между- народно	бъл г ар- ско
ОСНОЕ	1НИ ЕДИНИЦИ		
Дължина	метър	m	м
Маса	килограм	kg	кг
Време	секунда	s	с
Големина на електричен ток	ампер	А	А
Термодинамична температура	келвин	К	К
Интензитет на светлината	кандела	cd	кд
Количество вещество	мол	mol	мол
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЕДИНИЦИ
Равнинен ъгъл	радиан	rad	рад.
П ространствен ъгъл	стерадиан	sr	|	ср
ПРОИЗВОЛ Повъ рхнина	НИ ЕДИНИЦИ квадратен метър	гпа	I	м2
Обем, вместнмсст	кубичен метър	m3 J	м3
Плътност	килограм на ку- бичен метър	kg/ m3	кг/м3
Скорост	метър в секунда	m/s	м/с
Ускорение	метър в секунда на квадрат	m/s2	м/с2
Ъглова скорост	радиан в секунда	rad/s	рад/с
Честота на въртене	секунда на минус първа степей	s-i	с-1
Честота на периодичен пронес	херц	Hz	Хц
Сила, тегло	нютон	N	Н
Налягане, механично напрежение	паскал	Pa	Па
Работа, енергия, колич. топлива	джаул	J	Дж.
Мощност	ват	W	Вт
Количество електричество	кулон	C	Кл
Електрично напрежение	БОЛТ	V	В
Електрично съпротивление	ом	Q	Ом
п.чек-рична проводимост	сименс	S	См
Ej~-к’ ричен капацитет	фарад	F	Ф
. дуктивност	хенри	H	Хн
Магнитен поток	вебер	Wb	Вб
Магнитна индукция	тесла	T	т
Светлинен лоток	лумен	Im	лм
Осветле ноет	луке	lx	лк
180
МНОЖИТЕЛИ И ПРЕДСТАВКИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ
НА КРАТНИ ЕДИНИЦИ
Мно- ! жител i	Пред- ставка	Означение		Множи- тел	Пред- ставка	Означение	
		между- народно	б ыл га р- ско			между- народно	българ- с ко
1018	екса	Е	Е	10—1	деци	d	д
101Г>	пета	Р	П	10-2	санти	С	с
ю12	те pa	Т	Т	Ю-з	мили '	m	м
10»	гига	G	Г	io—6	микро	в	мк
10»	мега	М	м	10-9	нано	п	1 н
103	кило	к	к	Ю-12	пико	р	п
102	хе кто	h	X	10-15	Лемто	f	ф
10	дека	da	да	Ю-18	ато	а	а
ЛИТЕРАТУРА
1.	БОГАТЕВ, К- — Ергономнчни изисквания към осветлението на
работайте помещения—С., Техника, 1979.
2.	ГРЪМООТВОДНИ пнсталации — норми и правила за проекти-
ране, изпълнение и приемане в експлоатация — С., Министерство на
строежите и строителните материали, 1972.
3.	ДЕЯ Н О В, Д. — Експлоатация на осветителпи уредби — С, Техника,
1980.
4.	К О N Z 1 G, Н. — Elektrostatick in der Praxis — Eliminieren und
Vermeiden elektrostatisher Aufladungen — Der Elektriker, Hefte 1 und
3, 1977, В RD).
5.	К У 3 M И Н, В. М. — Производствен микроклимат — С., Медицина
и физкултура, 1977.
6.	МЕТОДИКА за оценка на електрообезопасяването на машини и
съоръжения до 1000 V —С., ЦС на БПС, 1982.
7.	МЕТОДИЧЕСКИ указания 40—85 „Методи за измерване и оцен-
ка на изкуственото осветление" — С., Стандартзация, 1985.
8.	ПОПОВ, О. — Борба с шума в промишлеността — С., Профиздат,
9.	По някои нъпроси на безопасността на труда. Част I—С., МТСГ, 1970.
10.	П Р А В И Л Н И К за устройство на електрическите уредби — С.,
Техника, 1980.
11.	ПРАВИЛИ И К за техническа експлоатация на енергопотребители-
те — С., Техника, 1980.
12.	С Б О Р Н И К от нормативни документа по охрана на труда. Т. II с..
Медицина и физкултура, 1983.
13.	С Е Н Д О В, С. — Ръководство за лаборатории упражнения по отопле-
ние и вентилация — С., Техника, 1964.
'	197б' Е Т А Н А> Ц- — Измерване на шум и вибрации — С., Техника,
15.	СТРО И И И, Ян. — Статично електричество, въпроси и отговори
С., Техника, 1981.
16.	Г О И А .'I О В А, В., Д. Николаева — Инфра- и ултразвукът в про-
мишлеността — С., Профиздат, 1982.
ЗАБЕЛЕ Ж К А. За нагшсване на книгата са ползвани и инструкции-
те за работа с измерителните уреди от съответните фирми произнодителки.
НЕДЕРЖАНИЕ
Увод .	.	.	.	. .	......... 5
Първа глава. Измервания за оценка на електрообезопасяването на елек-
тричегките уредби с напрежение до 1000 V .	.......... 7
1.	Измерване съпротизлението на изолацията	...	7
2.	Мегаомметър М 4100 ...	. .	9
3.	Мегаомметър „Metriso 5000“........... ...	13
Ц. Измерване съпротивлението на заземителите	..'... 17
Измерителен уред М 416	...	....	21
III.	Измерване съпротивлението на контура „Фаза — нула“ при защитно
мероприятие „зануляване" ...	............................32
1.	Измерителен уред PU 130 ... .	................... .	.34
2.	Измерителен уред „Revitester 100“	.	...	45'
IV.	Проверка на прекъсвачите за защитно изключване	57
V.	Измерване на безопасно свръхниско напрежение ....	62
VI.	Проверка на защитно изолирани съоръжения от клас II . .	63
Втора глава. Измерване интензитета на електростатичните полета . . 64
1. Радиоизотопен измерител на елек гростатични полета тип RMEL 66
2. Измерител на електростатични полета „Elektrofeldmeter Q 475.А"	67
Трета глава. Измерване дебелините на съоръжения, работ гщи под на.чя-
гане .	.	.	.	. .	. .... 73
Измерителен уред „Echometer 1070“ .	.	....	73
Четвърта глава. Измерване на осветексст	80
1.	Луксме гър Ю 117	86
2.	Луксметър Ю 16.............................................   89
3.	Цифрой луксмеир „Pocket—lux'* .	.	91
4.	Цифров луксме!ьр В 250 .	.	.	... 93
5	Луксметгр „Metrnx К“	.94
6.	Луксметър PU 150“	. ... 95
Пета глава. Изяерване на микроклимат	98
I. Измерване температурата на въздуха ...	100
Цифров термометър „THERM 2211 — 1“ .	. .	. .	.100
II. Измерване О1носи1елна1а влажиост на въздуха	.	101
1. Аспирационеи нсихромегър на Асман .	.	. .	102
2. Цифров психромечър „THERM 2246“	.	...	. 102
III. Измерване скоростта на движение на въздуха . .	. .	. 102
1,	Кататермометър на Хил......................................108
2.	Измерител на въздушни скорости „С — METER 65407“	.... 109
3.	Комбиниран уред „THERM 2253 — 2“........... . .	114
Шеста глава. Измерване на нивото на пума ...	.116
1.	Импулсен шумомер 00014 ....	.	127
2.	Шумов дозиметър 4428 WHO727.	. .	144
3.	Интегриращ прецизеи шумомер 2230 . .	........ . 149
42едма глава Измерване на вибрации	.................157
1. Екбромер 25И............. . .	.	.	. 165
2. Вибромер .Robotron 00042“.	...	.................170
ЛАБОРАТОРИИ ИЗМЕРВАНИЯ
ПО ОХРАНАТА НА ТРУДА
Съставител инж. Николай Гърко в
Рецензента н.с. инж. Лилия Г орано в а
н. с. физ. Александър Иванов
Редактор Вяра Пецанова
Художник Петър Петров
Худож. редактор Петър Д о б рев
Техн. редактор Иван К а ц а р о в
Корекгор Сергей Станков
Дадена за набор на 31. III. 1987 г. Формат 16/60/84
Печатни коли 11,59 Издателски коли 10,72 УИК 11,63
Тираж 3660 Издателски № 39(1039)
ЛГ II КОД 26/95317/22311/3034—3—86
Подписана за печат м. декември 1987 г.
Излязла от печат м. януари 1987 г.
Цена 0,89 лв.
Профиздат —София, бул. „Дондуков" 82
ДП „Г. Димитров'1—Ям бол