/
Текст
шип
in
СВЪРЗВШЕ
II
EAEKTPOTEXlIllhATA
Звони мир Вистричка* Иван Уремович
ПЕНИ
НА
СВЪРЗВАНЕ
ЛЕ Ki ТЕХНИ А
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ
ТРАНСФОРМАТОР!!
ИЗПРАВИТЕЛИ
ПРЕОБРАЗОВ А ТЕЛИ
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ ЗА СИГНАЛНАТА ТЕХНИКА
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ ЗА АВТОМОБИЛИТЕ
ЕЛЕНТРИЧЕСКИ ИЗМЕРВАНИЯ
ЗАЩИТА ОТ ТОК ПРИ ДОПИРАНЕ
ЗАЩИТА от радиосмущения
ДОГГЬЛНЕНИЕ
ЧЕТВЕРТО ДО ПЪЛИЕИО ИЗДАНИЕ
Превел от сърбо-хърватски инж. Георги Ст. Ковалев
ТЕХНИКА СОФИД 1961
ПРЕДГОВОР
Нашето желание бете ба разширим материала „Схеми на свързване“ с нсеи
раздели и да разделим книгата на дне части (книги). Въпреки увеличения тираж
на третото издание книгата е разпродадена, преди ръкописът за разширеното
издание да бъде готов, а търсеието на книгата е все ои/е значително.
По тази причина попълнихме (изгладихме) ръкониса на третото издание и
така го приготвихме за печат, a c.iedeauiomo издание те из.’.езе в две книги
( части ).
Благодарим на всички, конто със своите забе ижки ни иомогнаха, щсто из-
даването да бъде колкото се меже по-издържано.
Загреб, февруари 1961
3. В. и И. У.
5
ПРЕЛГОВОР КЪМ ПЕРВОГО Hi I tllllF
Подтикнати от честите молби за съеети, конто посредством ръкэводството
на списание „Електротехник" ни се отправяха от тсхнищипе в пршпводството.
пристъпихме към съставянето на този наръчник.
Материальт е подбран въз основа на анализа на потребноститс за тех/ищите,
извършващи електрически инсталации, монтьорите и остаиалзипе технически
лица, които боравят с електрическите уредби и с изпълнението на иисталациите.
Вярваме, че този нарьчник може да послужи и на преподавателите, както и
на учениците от средпите снециални (технически) и професионалио-техниче-
ски училища — специалности електротехника.
При разясняването на отделяйте схеми сме изхождали от гледището, че на
читателите са познати осиовните понятия и закона на електротехииката.
породи което не излагаме теоретични разглеждания. Това не е и необходимо
за целта, конто се желае да се постигне с този наръчник.
Областтч на рад-латгхникатз и озптичи спгциалиостч от слабите по-
кове не обхващаме, защото този материал ще бьде обрлботен в други на-
ръчници от сыците авторы.
Всички препоръки и забележки. конто могат да допринесат за подобряване
на този наръчник, ще приемом с благодарност.
Загреб, март 1957
3. В. и И. У.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
Със задоволство сме приели прзпорьките на издателствапю в това трето
издание на паръчиика да .допълиим материала така, че практиците да получат
колкото е възможно най-характериите електрически схеми из областта на сил-
пите токове и сигналната техника. Породи това сме допълнили областта от
електрическите измервания и по начало всички съществуваи/и раздели са значи-
телно разширени.
Стремили сме се да дадем само оиези схеми, от които читателят ще има най-
голяма полза.
В края на наръчннка сме включили нова глава „ДопълнениеР, в конто пакратко
вме описали „класификацията на апарапште" и сме дали „Преглед на елекп р зче-
.'•'.тпе измереателии апарати скаред подразделението им". За нуждите на прак-
тика, конто често пи моли за съеети, сме дали списък „Повреди, причини за по-
вредите и начини за отстраняваието на тези повреди в електрическите машины,
трансформаторите и флуоресцеитните лампи."
Благодарим на колектива на печатшщата „Борба", конто с много труд и
старание изпълни графически наръчннка.
С благодарност ще приемем и следващите препоручи, които, ако бьдат по-
лезны, с удоволствие ще ги приемем в едно следващо издание.
Загреб, (fieepvapu I960
3. В. и И. У.
6
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
Електрическите елементи (двигателите, трансформаторите, прекъсчачите.
токоизправителите и други) никога не работящ самостояте.шо, а винаги
„задруж/ о“. При качествено изпълнение на споменатите елементи нормалната
им работа зависи почти изключително от тяхното правилно свързване за задруж-
на работа, а това се определи от добре съставената е зектрическа схема и от
нейното правил,чо реализиране. Аеторите на настотцата книга-справочник
са си поставили задачата да изберат, обработят и систематизират разпръсна-
тите в сбшнрпата и разнообразна литература най-важнн схеми на свързване
на електрическите елементи от силнотокооата елекпостехника. Тази задача
е изпълиена с голямо старание и с необходимата веирша. коетз и:е бъде от голя-
ма полза за катите електрстехиически кадри. Краткшг.е бележки,конто съпът-
ствуват всяка схема, са важна не толкова за разчитане на самата схема, кол-
кото каша цепни сг.вети за кравилно реализиране на схем.ите и за прави.шата
експлоатация на елемешпите им. В това отношение ценен принос имат допълне-
нието и библиографията, дадеи-л в крал на книгата-справочник „Схеми на свърз-
ване в електрстехниката". Може да се очаква, че българскопю издание на тази
книга ше бъде посретнато от читателите с б загсдарпост към аеторите и към
рздате.зство „Техника", което им нрсолага това пенно помогало за улесненне в
тяхнаш.а всекидневна работа.
София,
май 1967 От нреводача: Г. Ст. К.
7
УВОД
За озг.ачаване на отделимте елементи на евързването на никои слектрически
съоръжения или уредби за опростяване се употребяват графически знаци, на-
речени «символи», конто са международно прнети. При създаването на симвс-
лите е желателно да се употребяват такива означения, конто картинно да пред-
ставят определен елемент от евързването (съединението) и значително да се
различават от никои други знаци, с конто вследствие на подобиего биха могли
да се заменят. Желателно е в символитс колкото с възможно по-нагледно да
се покаже и посоката на електрическия ток, така че веднага да се разбере и дей-
ствието на този елемент в съединението (евързването). Наред с всичко това се
хелае символы' да се избере колкото е възможно по-прост за графично прсдста-
дяне на никоя електрическа величина, инструмент, анарат, уред (уредба) или
на цялото съоръжение, така че да е удобен за чертане и да заема по възможпост
::ай-малко мисто.
Предназначението на гези символи и знаци е чрез тихното подходяще евърз-
ване да се получи електрическата схема на отделимте инструмента, апарати,
среди и уредби. С помощта пък на евързването се получават съответните то-
кови кръгове и по този начин посредством чертежа-схема може, като се познана
физического действие на отделяйте видове токове, да се разбере принципы на
действие на тези уредби.
В електрическата практика схемите и познаването на тихното разчитане облек-
чават работата на технический персонал if дават възможност никои технически
проблеми да се решават много бързо. Разбирапето на схемите е възможно само
тотава, котато познаваме добре техните символи и знаци и ако сме усвоили от
основите на електротехниката нач-елементарните знания. В противен случай
схемата за нас ше представлява куп от линии и знаци и нейното физическо дей-
ствие няма да ни бъде ясно, а оттук в практическата работа от схемата няма да
имаме никаква полза.
Често пъти в практиката електрическата схема, показана в чертеж, се отъжде-
ствява с конструктивен чертеж. Такова разглеждане на електрическата схема в
основата си е погрешно. По-рано, в началото на развитието на електротехщ -
ката, отделимте елементи на електрическите уредби са чертами приблизително
така, както изглеждат в действителност. Оттук вероятно и произтича при никои
от нашите практици грешната представа за електрическите схеми.
Развитието па електротехниката започва с въвеждането на знаците, конто в
много проста форма представят така да се каже всички уредби от нейната об-
лает. Естествено е, че конструкцията на символите и знаците не е завърщена,
непрекъснато се подобрява и с развитието на електротехниката се въвеждат
нови знаци. В тази книга са дадени главно онези символи и знаци, конто у нас
и в повечето страни са въведени.
На добрите познавали на четенето на схемите, а те са и добри практици-
специалисти, е достатъчно да се даде схемата с няколко характерни забележки.
Тази книга има по-широко значение. Тенденцията с да се дадат всички онези
характерни схеми, коиго ше помогнат на практиците като хора с опит и на мла-
дите хора в известна степей като помещен учебник, Поради това всяка схема
е детайлно описана, така че може при внимателпо следене на текста и на чер-
тежа напълио ца се разбере. Схемите са описани в такъв вид, в какъвто са на-
9
чергани. Съвсем е ясно, че като прехвърлим пякой нреннлючн.» гол, включватсл,
автомат или друг елемснт от схемата в друго положение, пдваме до по-друго
действие на уредбата, която схемата представя, но тона друк» действие ще се
разбере лесно, ако последователи© се следи чсртсжьт.
За разлика от никои подобии публикации в чужбина сме сс стремили винаги
покрай описанисто на схемата да дадем и технически данин, г. с. елекарическите
стойкости на съставните елементи на схемата. Това се прави с отдел при изпьл-
нение на някои инсталации или уредби практики да получи колкого е възмож-
но по-прецизна и детайлна ориентация.
ИЗПОЛЗУВАНИ символи
Символ Значение на символа
^\>50Hz ГТ с /' Ток постоянен (напряжение постоянно) Ток про.менлив (напряжение променливо) Ток променяла с означение на чесготата (53 Hz) Ток промедлив с означение на броя на фазите (трифазен) Ток променлив и постоянен Ток пулсиращ Електропровод елекгрически проводник, общ знак Твърца (неразглобяема) проводима сврьзка между про- водницизс Разедиаяема проводима свръзка между проводниците t (клеми и подобии) Пльзгащэ се проводимо свързване (например по пльз- гащия се проводник в електрическите железнициз Електропровод с означали- на броя на проводниците & (2 проводника) Кръстосване на проводниците (електропроводите) с озна- чение на броя на проводниците (без свързване в мястото на кръстосването) Проводимо свързване па два или повече проводници и разклонения с означение на броя на провод шците в отделни те разклонения Вертикален електропровод, идващ отдолу (развит нагоре) Вертикален електропровод за довеждане на енергия нагоре (отдолу )
12
Символ Значение на символа
т Z Z ф хш ,1111, (/• Вертикален електропровод )а довеждане на енергия надолу (отторг) Вертикален електропровод (отиващ) надолу (развит надолу) Вертикален електропровод за отвеждане на енергия надолу Вертикален електропровод за довеждане на енергия отдолу Захранване на страда Разпределително табло Капселован разпределител (табло) Електромер Еднополюсен ключ (ирекъспач) Двуполюсен ключ Триполюсен ключ Трупов ключ Серией ключ Дивиаторен ключ Кръстат ключ Ключ с връвчица (изолационна), например за баня
13
Символ Значение на символа
® А Л & £ >1 & 3 6 ё А Бутон Кутия контактна Кутия контактна със защитен контакт (заземление) шуко Кутия контактна силова Кутия контактна силова триполюсна Кутия контактна с ключ (еднополюсен) Лампа, общ знак Лампа с ключ Осветително тяло с повече лампи —- общ знак — лампион Осветително тяло с три лампи Осветително тяло с повече лампи — с отделни токови кръгове Лампа за стена (стенна лампа) Г1 Подвижна стенна лампа Лампа при необходимост Лампа при пеобходимост (паника) Осветително тяло с едва лампа при необходимост
14
Символ Значение на символа
do Осветително тяло с една лампа при тревога
Рефлектор
сю Флуоресцентна лампа
w 5*^ Зумер (бръмчило) Електрически зньнец, общ знак
Електрически звънец с един удар
Електрическа тръба
Електрическа сирена
Бутон с работен контакт (пуск)
Бутон с мирен контакт (стоп)
Бутон превключващ
о Електрически часовник
НТК!— Топлинен консуматор (нагревател)
4г Свързване със земята (заземление — знак)
Заземление (нарочно направена уредба за добро зазе-
мяванс)
± С&ьрзване с кожуха (с масата)
IS
Символ Значение на символа
Г 1 Рамка, с която се означава, че елсмснтите на уредбата
<— ! са съединени заедно
*-сгн Омово съпротивление — общ знак
Омово съпро.ивление със степенно регулиране
Омово съпротивление с непрекъснаго (плавно) регулиране
Омово съпротивление с отклонения (изводи)
МВ Дроссл, индуктивно съпротивление, намотка (бобина), общ знак
<-нт- Високочестотен дросел
Намотка на електромагнит
SBt- Дросел със стоманено ядро (реактор)
-ПГР- Високочестотен дросел със е > сманено ядро
Дросел с отклонения (изводи)
II ][ Трансформатор — общ знак
Ж * Трансформатор със стоманено ядро
-'ТЛЯПГ- -nmr- Високочестотен трансформат ор
—OV&Q ч— -mnv Високочестотен трансформатор със сгоманено ядро
Автотрансформатор (трансформатор в икономическо
свързване)
16
Символ Значение на символа
—1|— Кондензатор — канацитивно съпротивление
/ Кондензатор с променлив капаиигег
•н Галваничен елеметп
21L* Акумулаторна батерия, съставена от п елемента с озна-
ЧГмИг чение на големината на напрежението
-Н— Електрически вентил (токоизправител)
‘l Катод от живак Място на пробив или пропълзяване (късо сьедннение,
земно съединение)
/ Възможност за нагласяванс (настройване)
/* Възможност за степенна регу лация
/ Възможност за ненрекьспата ретулация
Възможност за автоматична степенна ретулация
/ Възможност за нспрекъсната ретулация
ф Токов прсдназител
V Прскьсвач — общ знак
\] И зключвател
к i: Включвател
2 Схе.ми на свързване
17
Символ Значение на символа
wc С Ш A $ 42)- (E) (?) ® (D ©4 ©4 О Иревключвател Автоматичен прекьсвач (стрелката означава посоката на възвръшането) .Постов (ножов) триполюсен прекьсвач
Трифазни променливи съпротивления със степенна ре- гулация (трифазен пускател) Превключвател триъгьлник — звезда Волтметър Амперметър Електрически генератор — общ знак Електрически двигател — общ знак Постояннотоков електрически двигател
Постояннотоков електрически генератор Електрически генератор за про.менлив ток — общ знак Електрически двигател за про.менлив ток — общ знак
Трифазен електрически двигател за променлив ток Трифазен електрически двигател за променлив ток с контактни пръстени (с навит ротор) Механично свързване на две машини
It
мт
Символ Значение на символа
* 1 Еднофазна система
Г II Двуфазна система (лъчева)
Г III Трифазна система (лъчева)
I" n-фазна система (лъчева)
i V Двуфазна система във V-свързване
в X Двуфазна система в Х-свързване
. Л Трифазна система в свързване триъгълник
/ \ Трифазна система в свързване отворен триъгълиик
1 Трифазна система в свързване звезда
Трифазна система в свързване звезда с изведена звездна точка
'rz Трифазна система в свързване зиг-заг
х^х Шестофазна система в свързване два триъгълника
Шестофазна система в свързване шестоъгьлник
-д Шестофазна система в свързване две звезди
А n-фазна система всвъртване триъгълник
n-фазна система в свързване звезда
19
Символ Значение на символа
Реле за минимално напрежение с изключвател
Бухолдцово реле с включвагел за сигнализация и из- ключвател за изключване
Работ на час г на изключвател (реле)
Изключвател (реле), което измерва
Максималнотоков изключвател (реле)
Ръчно задвижване за две посоки
Ръчно задвижване за четири посоки
Ръчно задвижване за всички посоки
& Механично задвижване
Магнитно задвижване
(м)- Задвижване с електродвитател
Задвижване с часовни к
(Ж~'3 Задвижване с течности или тазовс
Задвижване с измервателен механизьм
Електрически нагревател за вода (бойлер)
|вш|- Елекгрическа печка
Символ Значение на символа
о d{и?и [J v Tермодвойка (гсрмоелемен г) Инду кт ор Дирсктно загряван катод Индиректно затряван катод Искрище Напреженов (пробивсн; предпазител Отводител на нренапрежения Реле Поляризовано реле Реле с две намотки, които действуват в една и сына посока (сыюсочно) Реле с две намот ки, които действуват в две противни посоки (противопосочно) Реле, коего не измерва Реле, което измерва Рзботна част на релето Работна част на реле с включвател Работ на част на реле с включвател и сигналка пломка
21
Символ Значение на символа
}И1 Електрически асансьор S
Тсмпературоприемник (датчик,
Токов трансформатор
я 9 ш п Напреженов трансформатор
Измервателен апарат с нулево положение в средата
Омметър
Ватметър
ф Честотомер
ф cos ф-мер
| Ah 1 Амперчасов електромер за измерваие на количеството
електричество
ОЗНАЧЕНИЯ ВЪРХУ АПАРАТИТЕ
***Vllf< Апарат за трифазен ток с една обща измервателиа
система
Апарат за трифазен ток с две измервателни системи
Апарат за трифазен ток с три измервателни системи
Използуване на апарата във вертикално положение
Използуване на апарата в лежашо (хоризоптално) по-
ложение
^/fia’ Използуване на апарата в косо положение с означение
• на ъгьла на наклона
За означенията (символите), конто се прилагат у нас, вижте:
БДС 1599—62 — Означения условии трафични в електрическите схеми —
общи положения и означения, проводници, кабели, шини и свързванията им.
Част 1.
БДС 1599—62 — Означения условии трафични в електрическите схеми—-
машини, въртящи се, електрически. Част 2.
БДС 1599—62 — Означения условии трафични в електрическите схеми —
токоизточници електрохимични и термични, апарати измервателни, разряд-
ници и предпазители. Част 3.
БДС 1599—62 — Означения условии трафични в електрическите схеми —
Комутационни устройства. Част 4.
БДС 1599—62 — Означения условии трафични в електрическите схеми —
съпротивления, кондензатори, бобиии индукционни, дросели, трансформатори
и автотрансформатори. Част 5.
БДС 1599—62 — Означения условии трафични в електрическите схеми —
Апарати електровакуумни, апарати полупроводникови. Част 6.
БДС 1599—62—Означения условии трафични в електрическите схеми —
Линии за свръхвисоки честоти и елементите им, антенн. Част 7.
БДС 1599-62-—Означения условии трафични в електрическите схеми —
Елементи на тслефонна апаратура, апарати телефонии и комутационни уреди,
акустични уреди за звукова сигнализация, разни означения. Част 8.
Голямата част от знаците (означенията, символите) за трафично представяне
на елементите в електрическите схеми, използувани в книгата, не се различа-
ват от тези, прсдвидени в БДС, тъй като и едните, и другите са съгласувани в
голямата си част с международните стандарта (горните бележки и допълнения
са направени от преводача).
ИНСТАЛАЦИИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ
ТАЗИ ГЛАВА С Ъ Д Ъ РЖ А:
( вързванс на контактните кутин .................................. 27
Свързване на лампа с еднополюсен ключ .............................28
Свързване на контактна кутия и лампа с еднополюсен ключ ...........29
Свързване на лампа с двуполюсен ключ ..............................30
Свързване на лампи с трупов ключ.................................. 31
Свързване на лампи със серией ключ................................ 32
Икономично свързване на лампите....................................33
Икономично свързване на ламгрг посредством трупов ключ . . 34
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа..........................35
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа в комбинация със свързването
на контактна кутия.................................................38
Икономично свързване на лампи с два дивиаторни ключа ..... 41
Свързване на лампи с два кръстати ключа............................42
Свързвйне на лампи с два дивиаторни и един кръстат ключ............43
Свързване за осветление на стълбишата ..... ..................44
Свързване на стълбищен автомат с мпнутно реле......................50
Свързване на стълбищен автомат с живачеа прекъсвач и часовников механи-
зъм................................................................51
Свързване за сигурно осветление ...................................52
Свързване на единична инсталация за сигурно осветление на киносалон 55
Предпазители .................................................... 56
А. Стопяеми предпазители . .........................56
В. Автоматичнм предпазители ..................................57
Свързване на предпазители в жилишната инсталация...................58
Свързвания в жилищпата инсталация .... 59
Свързване на флуоресцентнитс тръби............................ .... 61
Паралелно свързване на две флуоресцеитни лампи . ..... 62
Тандем-свързване на флусрссцентиите лампи .... 63
Дуосвързване па флуоресцентните лампи . . .... 64
Свързване за промина на инзензитета на осветлението при флуоресцентните
лампи..............................................................65
Свързване на флуоресцентните лампи с дефектен електрод.............66
Свързване на трупа флуоресцентнч лампи с грунова компенсация.......68
Свързване на светсщите реклами с последователно (постепенно) запалване
на буквите.........................................................69
Свързване на светещите реклами . . 70
Свързване на лампите с живачни пари . ..........72
Свързване на лампите с натриеви пари . . . 73
Свързване на дъгсви’е лампи..................................... .74
А. Серийно свъозване на дътовите лампи..........................74
В. Паралелно свързване на дътовите лампи ..................... .75
С. Диференцкално свърззаис на дътовите лампи . ..............76
Схема за свързване на гювече дьгови лампи..........................77
Свързване на серийни ключовс, употребени като регулационед ключ . 78
Схе.з а на свързване на сушсарн за коса и на калоркфзри........... 79
Схема на свързване на пагревателно тяло с тристепенпа регулация 80
Свързване на ренттеновигс електронни тръби..................... ... 81
Свързване на рентгенов’.: ге апараги . 82
26
СВЪРЗВАНЕ НА КОНТАКТНИТЕ КУТИИ
За да не се греши при различаването на фазовия проводник от нулевия, спо-
ред сыцествуващите стандарти в практиката трябва естествено те да се разли-
чават по цвета на изолацията. Прието е изолацията на фазовия проводник да
бъде черно боядисана, а тази на нулевия проводник да бъде боядисана сиво.
Електрическите инсталапии в сградите според югоглавските стандарти (JUS —
югославски стандарти за електрически инсталации в сградите) трябва да имат
фазов и нулев проводник с еднакво сечение и еднакъв вид изолация. За да се
предотвратят грешни свързвания, при извършването на инсталациите трябва
да се придържаме към тези предписания. Подобно е предписанието и на нашите
стандарти и правилници--вижте приложенпето (от прево дача).
В контактната кутия директив довеждаме фазовия и нулевия проводник така,
че при включваие на консуматора (приемника) в контактната кутия консумато-
рът директив да се свързва с токовия кръг на елсктрическата мрежа.
От разклонителната кутия до всяка контактна кутия водим фазовия и нуле-
вия проводник, както е показано на чертежа.
Горната част на чертежа представлява начина, по конто се изпълнява свърз-
ването в инсталацията, а долната част показва по какъв начин електрическата
инсталация се прсдставя в чертежите.
27
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПА С ЕДНОПОЛЮСЕН КЛЮЧ
С еднополюсния ключ се извършва еднополюсно включване или изключ-
ванг на никой консуматор. Съгласно сыцествуващите предписания в инстала-
циите това еднополюсно включване или изключване трябва да се извьршва на
фазовия проводник, а при постоянен ток — на положителния проводник. Във
всеки токов кръг ключът е свързан последователно с консуматора.
Поради гова довеждаме фазовия проводник or разклонигелната кутия на
едната клема на ключа и от другата му клема проз разпределителната кутия
го водим на консуматора. Нулевая проводник от електрическата мрежа през
разклонителната кутия довеждаме директно на консуматора.
Следователно инсталацията извършваме така, че от разпределителната
кутия водим до ключа два черни проводника, а до консуматора —- един черен
проводник (и то този, конто идва от ключа) и един сив (нулев) проводник.
28
СВЪРЗВАНЕ НА КОНТАКТНА КУТИЯ И ЛАМПА
С ЕДНОПОЛЮСЕН КЛЮЧ
На фигурата долу е показан начин на свързване на лампа с еднололюсен
ключ в паралелно свързване с контактна кутия.
Свързването е показано така, че да се изтъкне начинът, по конто трябва да
се присъедини контактната кутия на фазовия и нулевия проводник, когато съ-
щите проводници се използуват за присъединяване и на лампата. Трябва да се
внимава контактната кутия да не бъде присоединена на онзи фазов проводник,
конто води от ключа към лампата, зашото в този случай контактната кутия
не би била включена към напрежение, когато този фазов проводник е прекъснат
от ключа.
Влнаги когато това е възможно, препоръчваме да се избягва гова свързване
по чисто практически съображения. При такова свързване, когато лампата
и контактната кутия са в едно помещение и са присъединени паралелно към
един и сыц токов кръг, електрическият ток изчезва и в лампата, и в коптакт-
иата кутия, ако се дойде до прекъеване на този токов кръг (когато «прегори»
стопяемият предпазител ипи «изключи» автоматичният предпазител, конто
>ащищаваг тсэи токов кръе). Поради това трябва да се стремим лампата да се
включи в един, а контакте! тта кутия — в друг токов кръг.
29
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПА С ДВУНОЛЮСЕН КЛЮЧ
С двуполюсния ключ се извършва двуполюсно включване и изключване на
един консуматор. За разлика от еднополюсния ключ чрез двуполюсния ключ
прекъсваме одновременно и фазовия, и нулевия проводник. Поради това от
разпределителната кутия до съответните клемм на ключа водим фазовия и ну-
левия проводник, конто след това водим от другите д ic клемм през разпределя-
гелната кутия до консуматора, както това е показано на чертежа.
Много важно е на клемите на чвуполюения ключ пооводнициге ла се присъ-
единяват последователно, както е показано на чертежа, за тот о трешнэто р.'ду-
ване на проводниците води до кьсо съедииеиис между фазовия и нулевия про-
водник в самия ключ.
От разпределителната кутия до ключа воднм два черни и два сиви проводника
а до консуматора — един сив и един черен проводник.
30
СВЪРЗВАНЕ НА’ЛАМПИ С ТРУПОВ КЛЮЧ
Посредством груповия ключ е възможно «запалваие» и «изгасяване» на дге
лампи или на две групп лампи, но двете лампи (групп) не могат одновременно
да се палят и да се гасят.
Поради тази своя особенсст груповите кгючове са намерили широко прило-
жение в хотелите. понеже не гагат възможно ,т едновременно да се запалят
лампата на гавана и ношиаза лампа край леглото и по юз л начин предогвр;.-
тяват прекаленото изразходване на електрическа енергия.
, От разклонитслната кутия довеждаме фазовия проводник на ключа, а от
ключа този проводник се разделя на два проводника, всеки от конто водим пре
разклонитслната кутия до сьответната лампа. Нулевия проводник довеждаме
лиректпо до лампите през разпределителната кутия.
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ СЪС СЕРИЕН КЛЮЧ
С помощта на серийния ключ е възможно одновременно да се палят и гасят дче
лампи (реслективно групи лампи), както и всяка лампа (груда) отделив (сама
за себе си).
От разклонителната кутия довеждаме до ключа фазовия проводник, а от ключа
този проводник се дели на два проводника, всеки от конто водим през разпреде-
лителната кутия на съответната лампа. Нулевия проводник водим от слектри-
ческата мрежа през разпределителната кутия директно на лампите.
В еднополюсната схема край означениею на лампата е написана и цифрата 2.
Тя означава, че осветигслното тяло има две лампи. Такива означения са осо-
бено важни за изпълнителя на инсталацията, зашото го предупреждхваг, че
осветителното тяло е предвидено със съответиия брой лампи.
От разпределителната кутия до ключа водим три черни проводника, а до
лампите — по един чер и един сив проводник.
32
ИКОНОМИЧНО СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИТЕ
В помещенията, в конто е желателно лампите да горят през цялото време,
за да се реализира икономия на енергия или да се спази предписаниях род (в
болниците през определено време на нощта, в хотелите и концертните зали през
времето на прогремите и в подобии случаи), се използува превключване на лам-
пите от паралелно в последователно свързване. Когато лампите са свързани
последователно, тогава поради намаленото напрсжение се намалява и интен-
зитетът (силата) на светлината, конто те отдават. Превключването от паралелно
в последователно свързване на лампите и обратно се извършва чрез превключ-
вател.
Положението на превключвателя в горния чертеж показва комбинацията,
когато лампите са свързани паралелно, следователно на пълно напрежение.
За преевързване на лампите в серийно свързване долпата част на превключ-
вателя се измсства наляво, така че превключвателят евързва горната дясна и
доплата лява клема.
От разклонителната кутия до лампите водим два черни проводника. До пре-
включвателя водим три черни проводника и един сив, а евързването извършвамс
съгласно чертежа.
3 Схеми на свързване
33
ИКОНОМИЧНО СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ
ПОСРЕДСТВОМ ТРУПОВ КЛЮЧ
В болниците нощно време се оставя само намалено осветление в ония части
на сградата, през които премипават дежурният персонал или бодните. Със
свързването, показано на чертежа, е възможно едни и сыци лампи да се изпол-
зуват за силно и за слабо осветление. За такава комбинация е употребен трупов
ключ във връзка с две лампи: в едното положение на ключа е включена в токо-
вия кръг само едната лампа и тъй като тя е включена на пълно напрежение.
дава силна светлина. В другою положение на ключа са включени на пълно
напрежение две последователно свързани лампи, така че на всяка от тях се пада
половин напрежение и лампите светят по-слабо.
На фигурата е показано как трябва да се изпълни свързването на проводни-
ците с ключа и лампите, затова при практическото изпълненис на инсталацията
трябва да се придържаме точно към този чертеж.
34
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
КЛЮЧА I
С дивиаторните ключове можем да палим и гасим лампи от две отделив места
(пространствено отделени места).
Упо требяват се в помещения, които имат два входа, или в спални помеще-
ния с един вход, така че единият ключ се поставя при входната врата, а другият —
край леглото. Тези ключове могат да се употребят още в дългите коридори
и като стьлбищни ключове.
От раэклонителната кутия до съответната клема на ключа водим фазовия
проводник, а от ключа той се раздели на два проводника, конто през разклони-
геляата кутия водим до другия ключ и ги свързваме на сьогветниге клеми точно
по чертежа. От другия ключ водим от съответнитс клеми през разпределител-
ната кутия фазовия проводник до лампата. Нулевият проводник цовеждаме
директно на лампата.
От разпределитслната кутия до всеки ключ водим три черни проводника,
а до лампата - един черен и един сив проводник.
35
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
КЛЮЧА II
Освен описаното по-горе свързване на лампи с два дивиаторнн ключа има и
други комбинации, конто по начин на действие са идентични.
Свързването, показано на следващия чертеж, се различава ог предишното
по това, че в разклонителната кутия фазата се дели и се води на съответните
клеми от единия и другая дивиаторен ключ.
Лампата е свързана посредством фазовия проводник с проводника, конто
директно свързва другите две клеми от двата дивиаторни ключа, а с другия
(нулевия) проводник през разпределителната кутия е свързан директно с нуле-
вия проводник.
Останалите (в ключа накъсо съсдинени) клеми от ключовете се свързват ди-
ректно през разпределителната кутия.
Следователно ключовете са свързани помежду си с 3 директни проводника,
от конто единият се присъединява в разпределителната кутия на фазовия про-
водник, а от другия се води сврьзка с лампата.
При работа трябва точно да се спазва показаната схема, зашото леспо може
да се дойде до грешно свързване.
36
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
КЛЮЧА Ш
И тази трета комбинация дава сидите резултати, така че решението за из-
бора на една от тези три комбинации зависи само от желанието на изпълнителя
на инсталацията.
Накъсо сьединсните клеми на дивиаторните ключове се свързват с освети-
тслното тяло (помсжду си са свързани през лампите).
По една от осганалитс клеми от дивиаторните ключове директно "се
свързват през разклонителната кутия, а съединителнитс проводници
се включват единият с фазата, а другият с нулевия проводник на инста-
лацията.
При свързването на проводниците трябва да се проверяват отделяйте клеми
на ключовете, защото при невнимание може да се дойде до грешки, а от това
и до неправилно действие на инсталацията.
37
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
КЛЮЧА В КОМБИНАЦИЯ СЪС СВЪРЗВАНЕТО
НА КОНТАКТНА КУТИЯ I
Свързването, коего е показано на чертежа, е подобно на това от стр. 37.
Тук край вески ключ е включена и контактна кутия Поради това от разклони-
телната кутия на ключа водим три черни проводника, както и в предишпите
примери, но в същата тръба водим и един сив проводник, конто продължаваме
до едната клема на контактната кутия. На другата клема на контактната кутия
довеждаме от ключа онзи черен проводник, конто през разпределителната ку-
тия е евързан директно с мрежата.
За да бъде контактната кутия вина!и под напрежение, евързването трябва да
е изпълнено точно съгласно чертежа.
С такова свързване е възможно лампата да се пали от две отдалечени места,
което е особено удобно в помещения с два входа. Предимство на това евърз-
ванг е още, че имаме възможност да включваме преносими електрически кон-
суматори (напр. нощни лампи, прахосмукачки и подобии) на две места в поме-
щението.
38
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
КЛЮЧА В КОМБИНАЦИЯ СЪС СВЪРЗВАНЕТО
НА КОНТАКТНА КУТИЯ П
Ако за свързването на контактните кутин искаме да използуваме и провод-
ниците, конто са съставна част от токовия кръг на лампата с два дивиаторни
ключа и по този начин да спестим материал, това може да изпълним така
както е показано на чертежа.
По този начин е възможно да палим и гасим лампите от две отдалечени
места, което е особено удобно в помещенията с два входа. Шредгмстгсто на
това свързване се състои в това, че покрай н эрмалното осветление чрез к нгакт-
ната кутия може да включим и преносими електрически консуматори, като пра-
хосмукачки, вснтилатори, калорифери, лампи за маса, хладилници и подобии.
Този чертеж показва свьрзванего на лампа с два дивиаторни ключа и е опи-
сан на страница 38; към свързването са придадени две (може и повече) кон-
тактни кутни.
Как се извьршва свързването най-ясно се разбира от чертежа. Ще отбе-
лежим, че неправилното свързване води до късо съединение или пък в кон-
гактните кутии няма да има напрежение, ако фазовият проводник е прекъс-
нат в ключа.
39
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
КЛЮЧА В КОМБИНАЦИЯ СЪС СВЪРЗВАНЕТО
НА КОНТАКТНА КУТИЯ III
Също както и в предишните два примера и тази комбинация ни дава възмож-
ност за свързването на контактната кутия да използуваме инсталацията на лам-
пата с два дивиаторни ключа и по този начин да спестим проводници.
Комбинацията, показана на този чертеж, в действителност е свързването,
показано на стр. 37, като към това свързване са допълнени контактни кутии.
От чертежа се вижда на кои проводници в разпределителната кутия се включ-
ват проводниците от контактната кутия.
Трябва да имаме грижата свързването да се извърши грижливо съгласно чер-
тежа, зашото в противен случай може да се дойде до неправилно действие на
показаната тук схема.
Комбинациите от стр. 38 и 39 са равностойни, така че изпълнителят на ин-
сталацията може да реши по собствено желание кой от тези 3 примера да из-
бере.
40
и
I
ИКОНОМИЧНО СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ КЛЮЧА
о
В
я
о га
я ©
ц- о
X |т'
Я I
О 1
со о
к
о
Я
й
Я
Я
Я
2
Я
I
я
я
к я
я л
И
я
я-Й л га
rrt «
а « а д
° В g g
га га Й сх
W
я
Я
§
&
Я
Я
СО
о
са
Я
О
и
Я
Я
8
Я
Я
О
X
ю
с
г>
я
& Э
я я
« S
о я
га к
S «
я
к
в
сЗ
я
о
Я
с
5
Я
8
Я
СО
g
Я
я
Я
сз
со
»я
Я
2
§
о
я
(1>
Я
к
о
S
2
я
о
Я
О
я
я
Я
Я
со
о
2
Я
со
я
о
со
- га
° °
5 S
S Я
S чи
Q, Я
я
о
I
Я
Я
К
К
Я
2
я
я
к
О
5
м
Я Я
И Я
*п Я
га я t—
со Я л
8°Й
ОсЗ
ей
2
§
и
я
41
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА КРЪСТАТИ КЛЮЧА
Паленето и гасенето на лампите от две отделни места може да се извърши
чрез употребата на два дивиаторни ключа, а при липса на такива се употребя-
ват два кръстати ключа.
От разклонителната кутия до съответната клема на ключа водим фазовия
проводник, от ключа той се разделя на два проводника, които през разпреде-
лителната кутия водим до другия ключ и ги свързваме на съответиите клеми
точно към чертежа. На другия прекъсвач от съответната клема водим фазовия
п юводник дэ лампата, а от лампата — нулевия проводник през разпределител-
ната кутия на нулевия проводник на мрежата.
От разпределителната кутия следователно се водят по три черни проводника
за всеки ключ, а към лампата —един черен и един сив проводник.
42
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИ С ДВА ДИВИАТОРНИ
И ЕДИН КРЪСГАТ КЛЮЧ
Чрез тази комбинация е възможно да се палят и гасят лампи оз три отделим
-места.
Крзэстатите ключове намират голямо приложение в многое гажните сграли
за осветление на стълбищата им. При съответно свързване като еднополюсни
могат да се употребят и дивиаторни ключове (както на стр. 41).
От разпределителната кутия на съответната клема на дивиаторния ключ
довеждаме фазовия проводник, а от ключа той се дели на два проводника,
които през разклонителната кутия довеждаме на двете клеми на кръстатия
клюз. От другите две клеми на кръстатия ключ през разпределителната кутия
отвеждаме два проводника до онределени клеми на друтя дивиатореи ключ,
а от дивиаторния ключ водим един проводник през разпределителната кутия
до лампата. Нулевият проводник се свързва директно с лампата.
От разпределителната кутия към вески дивиаторен ключ водим три черни
проводника, кьм кръстатия ключ —четири черни проводника, а до лампата
•един черен и един сив проводник.
43
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТЪЛБИЩАТА — I
На стълбищата в многоетажните сгради трябва да има възможност за палене
и гасене на лампите от всеки етаж. Ако се касае за три отделяй места (етажа),
тогава прилагаме свързването, показано на чертежа — с употребата на два ди-
виаторни и един кръстат ключ.
Необходимо е свързването да се извърши точно ио чертежа и да не се за-
мени последователността на клемите на ключовете.
44
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТЪЛБИЩАТА — II
Ако паленето и гасенето трябва да се извършва от четири отделяй места,
можем да използуваме два кръстати и два дивиаторни ключа.
Кръстати те ключове се поставят в средната част на схемата, а дивиаторните •—
на краищата. Свързването се извършва по чертежа.
45
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТЪЛБИЩАТА — III
В това свьр.чване са уиогребени три кръстати и един дивиаюрсн ключ. И тази
схема няма нвкакви предимства пред иредишната и се различава от нея само по
това, че има само един дивиатореи ключ. Разходът на материал е сыният като
този от предмшните схеми.
46
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТЪЛБИЩАТА — IV
Топа свързване е еднакво с предишните, но тук са унотребени четири кръстати
ключа.
Решението за избора на това или никое от предишните свързвания зависи
само от наличните ключовг, тъй като разходът на останалите инсталанионни
материали в трите случая е един и сыц.
47
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТЪЛБИЩАТА — V
Ш77/777//7///7, 777777777777Л
Към свързванията от стран идите 45 и 46 може да се предвиди трупов ключ,
с конто денем се изключва, а нощем се включва инсталацията за осветление на
стълбищата.
48
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТЪЛБИЩАТА — VI
Съвременният начин на осветление на стълбищата, особено при сградите,
в конто лампите трябва да се палят от повече от четири отделки места, се из-
исква да се поставят стълбищни автомати. Пред автомата в инсталацията на
осветлението се поставя трупов ключ, посредством конто можем да извършим
следното:
I) да палим лампите без врьзка с автомата (привечер);
2) да палим лампите проз автомата чрез притискане на бутоните в отделимте
етажи (нощно време);
3) напълно да изключим стълбищното осветление (денем — положенного
на ключа, дадено на чертежа).
4 Схеми на свързване
49
СВЪРЗВАНЕ НА СТЬЛБИЩЕН АВТОМАТ С МИНУТНО
РЕЛЕ
При смрачаване затваряме чрез ключа d токовая кръг на минутнэто реле.
В такова състояние чрез притискане на бутона в конто и да било етаж можем
да възбудим котвата, която те се повдигне, и с това ключът с свързва клемите
на автомата 2 и 3. По този начин се затваря токовият кръг за осветление на стъл-
бището.
При това релето държи ключа с затворен толкова дълго, на колкото автома-
тът е настроен.
Правилното действие на автомата от това свързване за осветление на стъл-
бищата се проверява съгласно десния чертеж. Като се свържат опитните лампи
с клемите на автомата / и 2, може да се установи дали всички бутони за включ-
Означенията на чертежа значат:
а — електромагнит (електрическо „навиваиё”) ;
b — минутно реле;
с — прекъсвач;
d — прекъсвач за нощно време;
1, 2, 3 и 4 — к кми на автомата
ване са правилно свързани. При натискане на бутона от кой да е етаж опитната
лампа трябва да свети с пълна сила. Ако не е така, това е признак, че бутопът
е неправилно свързан.
Когато свържем накъсо клемите 2 и 3, може да проверим правилността на
свързването на лампите за осветление на сгьлбището. Ако през времето на това
късо съединение лампите горя,, свързването е правилно извършсно.
50
СВЪРЗВАНЕ НА СТЬЛБИЩЕН АВТОМАТ С ЖИВАЧЕН
ПРЕКЪСВАЧ И ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ
Свързването извьршваме сьгласно горния чертеж. На левия чертеж е по-
казан автоматах в сьстоянието, преди да са заналени лампите. При нагискане
на бутона на кой да е етаж електромагнитьт а получава пълно напрежение, въз-
бужда се и привлича котвата си. Привличансто на котвата довежда до завърт-
ване на живачния прекъсвач и до включване на часовниковия механизъм, което
Означенията на черюжа '.начат:
а - електромагнит (включен па напреженис са ио в момента па притискането
върху един от бут-.шите);
b часо-тиков механизъм (с възможност за регулиране па изкяючването за
време от 3 до 5 минуты):
с пружина (за аръщапе на механизма к начилно наложение 1,
d - живачен прекъсвач;
1, 2, 3 и 4 клеми на автомата
е показано иа десния чертеж. В този момент през живакг» се за! варя токовият
кръг на лампите, конто светят, докато часовниковият механизъм не освободи
пружичата с, която със своето действие връща цялата лостова система в първо-
началпото положение, показано на левия чертеж.
На страница 49 опиеахме уногрсбата на трупов ключ в сгълбищните авто-
мат и.
51
СВЪРЗВАНИЯ ЗА СИГУРНО ОСВЕТЛЕНИЕ
В обществените зали, в които се събират много хора (кинозали, театри, крн-
цертни зали, зали за лекции, зали за изложби, кафенета и подобии), трябва
да се осигури постоянна «дсставха» на електрически тск за осветление. Това
се отнася при евентуални повреди в глатната разпределителна електрическа
мрежа или пък при повреди в самата сграда. Ако отпадне токът в главния елек-
тропровод, встъпва в действие резервният (помогцният) източник на електри-
ческа енергия, конто за тези случаи обикновено е акумулаторна батерия, защото
тя, когато е добре поддържана и пълпена, може веднага да даде електрически
ток, том за това се появи нужда.
Изпълнението на инсталацията и свързването на токовите вериги за сигурно
осветление може да бъде проведено по два начина.
Ако за трайно и за резервно (сигурно) осветление се използуват едки и сыки
лампи и инсталацията може да бъде обща, с помощта на превключвател тя се
преевързва на градската мрежа или на резервния източник на електрически
52
ток (акумулаторната батерия). Поради това, че инсталацията е обща, тя се на-
рича единична.
Двойна инсталация е според това в случая, ако за нормално осветление се
употребяват едни, а за помощно осветление —други лампи, включени към от-
делен източник ла ток. Инсталацията на помощного осветление обикновено е
изградена за по-ниско напрежение на източника на ток от онази, която град-
ската електрическа мрежа има (например 24 V).
В двата случая в инсталация щ е включен и автомат за присъслиняване към
сьответния източник на ток. Този автомат действува на превключвателя, когато
се нарушат нормалните условия на работа, и пресвързва резервната токова
верига на резервния източник на ток.
На първия чертеж е показано i ринципното свързване на резервно осветле-
ние, чиято инсталация е пригодена за напрежение от 24 V. Тъй като това е
пример на единична инсталация, а напрежението на градската мрежа има 220 V,
употребен е електрически трансформатор, конто напрежението на мрежата
трансформира от 220 на 24 V, защото са употрсбени лампи, изградени за това
напрежение.
53
Двата източника на електрически ток трансформа горьт и акумулатор-
иата батерия, са отделени от токовата верига за осветление с автоматичния
прекъсвач Д. Намотката на електромагнита на автоматичния прекъсвач е вклю-
чена на вторичната страна на трансформатора пред прекъсвача. По този начин
през него постоянно тече електрически ток по веригата дотогава, чокатб в
мрежата се прекъсне токът и за цялото това време електромагнитьт държи
затворен прекъсвача, конто свързва токовата верига на осветлението с вторич-
ната страна на трансформатора, а държи отворен прекъсвача, който свързва
токовата верига на осветлението с акумулаторната батерия,
Когато се прекъсне токът в мрежата. елек громагнитът престава да държи
котвата, отваря прекъсвача на трансформатора и затваря прекъсвача на аку-
мулатора, който веднага продължава снабдяването на токовата верш а на
осветлението с електрически ток. По този начин лампите угасват само в мо-
мента на превключвапето на прекъсвача от единая на другия източник
на ток.
В токовата верига на осветлението е вграден еднополюсен обикновен ключ
с който съединяваме (включваме) или разединяваме (изключвамс) токовата
верига, следователно палим или гасим лампите според нуждата.
В токовата верига на намотката на електромагнита на автоматичния пре-
късвач (превключвател) А е вграден също обикновен ключ 77а с който можем да
прекьснем токовата верига и така да включим токовата верига на осветлението
на акумулаторната батерия и в случай, когато не е постигнато прекъсване на
градската мрежа.
На другия чертеж е показан пример на иринципно свързване на резервного
осветление с единична инсталация, когато за осветлението ее работи с иормал-
ното напрежение на градската мрежа. В този случай не ни е необходим транс-
форматор.
Акумулаторната батерия трябва да има такова напрежение, каквото е на-
прежението на градската мрежа, а това е обикповено 220 V. Това условие из-
исква пространствено по-голям и по-скъп акумулатор.
Докато чрез автоматичния прекъсвач токовата верига на осветлението
е включена на напрежепието на гралската мрежа, за осветлението се използува
електрически ток от градската мрежа. Когато в градската мрежа се прекъсне
токът, автоматичният прекъсвач изключва токовата верига на осветлението от
мрежата и заедно с това поставя в действие другия автоматичен прекъсвач Л8,
който със своите кочтакги включва токовата верига па осветлението на акуму-
латорната батерия.
За контрол на работала на [ окован! верига на освеглението в гоковаза ве-
рига е включена и контролна лампа /, която свети през цялото време, докато
токовата верига на осветлението е включена на изгочника на електрически ток.
Когато осветлението се включи на акумулаторната батерия,затваря се токовата
верига на друга контролна лампа 2, която ни освсдомява, че токовата верига на
осветлението се снабдява с електрически ток от акумулаторната батерия.
С прекъсвача 771може да прекьснем юкоуата верша на автоматичния пре-
късвач
За да действува безупречно това сигурносзно осветление, необходимо е пе-
прекъснаго да ге изпизва акумулаторната батерия и да се пьяни тогава, когато
изпитването покаже, че нс е достатъчно напълнена. Само когато акумулатор-
ната батерия е изправна, можем да бъдем сигурни, че в залата с изпълнена ин-
сталация за резервно осветление те има осветление и при прекъсване на тока
в градската мрежа.
Съгласно същесзвуващите предписания и трансформаторьт, и всяка токова
верша за двуполюсно осветление трябва да се осигури с предпазители.
54
СВЪРЗВАНЕ НА ЕДИНИЧНА ИНСТАЛАЦИЯ ЗА
СИГУРНО ОСВЕТЛЕНИЕ НА КИНОСАЛОН
На чертежа е показано изпълнението на ннсталацията за осветление на кино-
салон с единична инсталация за нормално и помощно осветление. На изход-
ните врати са поставени знаци за внимание, че тук е изходът.
55
ПРЕДПАЗИТЕЛИ
Всички съоръжения. кош о се включват в известен токов кръг, се защищават
от прегаряне, което може да настъпи вследствие на повреда в самото съоръже-
ние. В токовия кръг се свързва предпазител, конто позволява през този токов
кръг да потече електрически ток само до определена стойност. Щом големината
на електрическия ток надхвърли определена стойност, предпазителят изключва
този токов кръг от електрическата мрежа.
Съществуват два вида предпазители. Едните са така наречени стопяеми, в
които токопровеждащата жица се разтапя, когато стойността на електрическия
ток, който преминава през нея, надхвърли стойността на онзи ток, за конто
съответният предпазител е изграден. Вследствие на прегарянето на жицата се
прекъсва връзката в токовия кръг. Другите са така наречените автоматични
прекъсвачи, конто електромагнитно или топлинно действуват на система от
лоетове, с които токовмят кръг се изключва от електрическата мрежа.
А. СТОПЯЕМИ ПРЕДПАЗИТЕЛИ
В жилишните инсталации се употребяват най-често стопяеми предпазители
Съставните части на такъв предпазител се виждат от приложения чертеж.
Означенията на чертежа значат:
/ глава на предпазителя;
2— вложка (разтапяща се вложка, патрон) ;
.? — контактен пръстен;
4 — тяло (основа) на предпазители
Стопяемата вложка представлява кух порцеланов
цилиндър, затворен от двете челни страни с метални
капачки. През празнината на цилипдъра преминава
разтопяемата жица, която със свопте краища е за-
поена за капачките. Останалата част на празнината
е изпълнена със ситен пясък, който поема топлината,
наставала вследствие на топенето на стопяемата
жица, когато токът надхвърли допустимата стой-
\ ноет. Горната металла капачка има в средата си
вдлъбнатина, в която е поставена така наречената
маркировъчна плочка, която в случай на прегаряне
на стопяемата жица на предпазителя пада и с това
известява, че предпазителят е прегорял. Цветьт и оз-
мачението на плочката са одновременно и означе-
ние за разпознаване до коя стойност на номинал-
ния ток предпазителят може да се употреби.
Цветьт на означеиите плочки означава, че номи-
налният ток на разтопяемия предпазител е
зелен
червей
сив
син
жълт
6 А
10 А
15 А
20 А
25 А
56
В. АВТОМАТИЧНИ ПРЕДПАЗИТЕЛИ
На долните фигури е показан автоматичен предпазител в разрез.
Означенията на чертежа значат:
I — копче за включване;
2 — биметал;
3 — намотка на електромагнита ;
4 — керамична част на предпазитем:
5 — копче за изключване;
6 — лоспюеа система;
7 — керамична камерка;
8 — подвижен контакт
Когато по каквато и да било причина се дойде до увеличаване на гока над
номиналната стойност на предпазителя, електромагнитът се възбужда и лри-
влича котвата си, като по този начин се прекъсва токовият кръг.
Термичната уредба в автоматичния предпазител реатира при слабо прс-
товарвапс, което продължава дълго време, т. е. в случайте, когато токът на прс-
товарване не е толкова, че да може да доведе до дсйствието на електромагнита.
Тук биметалът изпълнява функциите на прекъсвач на токовия кръг.
Автоматичните предпазители имат оше едно предимство. Освен възможност-
та за бързо включване на токовия кръг в електрическата мрежа след изключ-
ването на предпазителя не е необходимо да се заменят части, както е в случайте
със замяната на стопяемите вложки при стопяемите предпазители. Те могат
да служат и като прекъсвач за отделяне на токовия кръг от електрическата
мрежа винаги когато е необходимо. Това постигаме чрез просто притискане на
бутона за изключване или чрез изместване на ръчката.
57
СВЪРЗВАНЕ НА ПРЕДПАЗИТЕЛИ В ЖИЛИЩНАТА
ИНСТАЛАЦИИ
Предназначението иа предпазителя е при надхвърляие на допустимата сила
на тока, която в някои токови кръгове протича, да изключи този токов кръг
от електрическата мрежа и по този начин да защити от прегаряне всички съоръ-
жения в този токов кръг.
Предпазителите в електрическите инсталации, в инсталациите за осветление
и в тези за задвижване на електрическите машини при променливите токове се
включват във фазовия проводник, а при постоянните токове — в положителния
проводник. Трябва да се отбел:жа, че всяка страда сесвъэзва към електри е-
ската мрежа през главните жилищни предпазители. Всяко жилище или стълбище
има предпазители, свързани към инсталацията след електромера. Главните
жилищни предпазители се намират или във входа на жилището (ако довежда-
нето на електрическата енергия се извършва посредством подземен електриче-
I
ски кабел), или са ш радели на норцеланови изолатори, иосгавени на стълбове
(ако пренасянсто иа електрическата енергия се извършва посредством въздушни
електропроводи).
Поставянето иа предпазители във фазогия проводник е необходимо поради
това. че при извършване на някаква поправка в инсталацията или при свързване
на нови проводници може посредством предпазителя онази част на инстала-
цията, която се намира след електромера, да се отдели от мрсжата, на която
инсталацията е включена, т. е. да се отдели инсталацията от слектрическото
напрежение. С това лицата, конто извършват инсталационни работи, са вън
от опасност от токови удари. Лко погрешно се свърже предпазителят в нуле-
вия проводник, тогава, ако настъпи разтапяне на предпазителя, консуматорът
ще остане под фазово напрежение спрямо земята, което е недопустимо.
58
СВЪРЗВАНИЯ В ЖИЛИЩНАТА ИНСТАЛАЦИЯ
Вески отделен консуматор в жилигцето трябва или директив. или заодно с
другите консуматори да бъде свързан с електрическата мрежа през предпази-
теля. Това е необходимо, тъй като предназначението на предпазителя е да за-
щищава консуматора и в случай на повреда да го отдели от електрическата
мрежа.
59
Ако цялата електрическа инсталация се изпълни така, че да се включи в елек-
трическата мрежа само през един предпазител, тогава в случай на повреда ця-
лото жилище ще остане без електрическа енергия. За да се избегне това, в го-
лемите жилища консуматорите се групират в отделни групи, конто образуват
отделяй токови кръгове и се свързват през отделни предпазители в електриче-
ската мрежа.
Съществувашмте предписания точно определят колко консуматора могат
заедно да се евържат в електрическата мрежа през един предпазител. Съгласно
предписанията един предпазител може да защищава най-много седем консу-
матора.
В строителните чертежи еднофазната електрическа инсталация се чертае с
червен цвят. Ако жилищната инсталация ше бъде трифазна, тя се чертае със
зелен цвят. Инсталацията за слаби токовс, звънците и останалите сигнални уред-
би се изчертават със син или виолетов цвят. Важно е да се отбележи, че слабото-
ковите уредби не трябва да бъдат включени в електрическата мрежа през от-
делни предпазители. Те се включват през общия електромер, а трансформато-
рът, който намалява напрежението на мрежата до напреженисто, необходимо
за задвижване на слаботоковите апарати, се поставя на една и съща плоча с
електромера и предпазителитс.
За инсталании в жилищата се употребяват NG медни проводници (у нас
ПКИ проводници — от прсводача) със сечение 1,5, респективно 2,5 mm2. Та-
кова сечение на медта допуска натоварване от 10, респективно 15 А. Спомсна-
тите сечения на проводниците са напълно достатъчно за жилищата. Имаме
по-голяма приключна (инсталирана) мощност и се смята с така наречения фак-
тор на едновременност, т. е. приема се, че практически не всички консуматори
са одновременно включени в електрическата мрежа.
Препоръчва се в помещенията освен вградено осветително тяло да имаме
и контактна кугия, като свързването на контактната кутия да с на отделен то-
ков кръг. Ако се прекъсне единият токов кръг в съответното помещение, в този
случай имаме възможност да използуваме електрическа енергия през другия
токов кръг, докато се оправи грешката.
Свързването на проводниците в инсталацията се допуска да се извършва
само в разпределтелните (разклонителните) кутии. Следоватслно свързването
и отклоняването на проводниците вътре в тръбите не е позволено. Трябва да се
спомене също, че в разпределителните кутии проводниците трябва да се свърз-
ват със специални клеми и съединители с винтове на изолационни подложки
Запояваие на проводниците трябва да се избягва.
Довеждащият и отвеждащият проводник от един и същ токов кръг трябва
да бъдат положени винаги в една тръба. Проводниците в тръбите трябва така
да се полагат (изтеглят), че да могат лесно да се заменят. Предписанията опре-
делят точно колко проводника и с какво сечение е допустимо да се изтеглят
в тръбата с определен диаметьр. Тези данни се съдържат в правилника за въ-
трешни инсталации, даден в допълненисто на края на книгата.
На предишната страница е показан еднополюсен чертеж на електрическа
инсталация в едно жилище. Цялата инсталация е разделена на шест токови кръга,
от конто един се използува за слаботоковите уредби, каквито са електрическите
звънци, и елек1 ричсската брава на главната входна врата.
От чертежа се вижда стремежът електрическата енергия във всяко помещение
да се доведе с два отделни електрически кръга.
60
СВЪРЗВАНЕ НА ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ ТРЪБИ
Флуоресцентните тръби са напълнени със смес от аргон и живачни пари при
писко налягане и тръбите от вътрешната страна са намазани с флуоресцираща
материя. Те работят на принципа на електрическото изпразване през газове.
Флуоресцентните тръби в електрическата мрежа се включват, както е по-
казано на фигурата. Когато с включвателя П включим токовия кръг на флуорес-
центната тръба в електрическата мрежа, стартерът, който се съсгои от глимка,
попала под напрежението на електрическата мрежа от 220 V, а това е напре-
жението, при което глимката глее (запалва се). Вследствие на това се загряват
биметалните контакги в глимката, те се евързват накъсо и в токовия кръг про-
тича силен ток. Този ток загрява електродита на флуоресцентната грьба.
Загретите електроди изпаряват живака в тръбата и биметалният електрод през
това време се е охладил и неговият контакт се разкъева. Прекъсването на то-
ковия кръг в глимката предизвиква индуцирано напрежение в дросела 3, така
че в този момент електродите са включени на достатъчно впеоко напрежение,
необходимо за изпразването в тръбата и вследствие на изпразването се появява
излъчване на флуоресцентна светлина. В по-нататъшната работа дроселът 3
създава определено падение на напрежението до стойността, която е достатъчна
флуоресцентната тръба да бъде в действие, но това намалено напрежение не
е достатъчно да предизвика в глимката, изградена за 220 V, тлеещо изпразване.
Паралелно с биметалните контакти на глимката е евързан кондензатор.
Този общ елемент наричаме стартер. Задачата на конзензатора е да премахне
радиосмущенията. Кондензаторът 4 е включен паралелно с лампата и зада-
чата му е да увеличи също фактора на мощността (cos <р) на електрическата
мрежа.
61
ПАРАЛЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА ДВЕ ФЛУОРЕСЦЕН ГНИ
ЛАМПИ »
Работата на две флуореенентни лампи не е вьчможна поради това. че при
включването в електрическата мрежа тлеепюто изпразване в двата стартера
не е едиакво и те не затварят едновременно контактите си. Следователно в един
и сын момент не може да стане запалването на двете флуоресцентна лампи, а
ще се запаяй тази, в чийто стартер по-рано се е появил контакт. В изложението
на страница 61 видяхме. че едновременно със затварянето на контактите в стар-
тера се запалва лампата, а и на прежен нет о на нейните електроди, което е пред-
извикано от дросела Др. се понижава. Това понижено напрежение не може
повсче да създаде тлеете изпразвапе в стартера на другата флуоресцентна
лампа, така че без О1лед на товз, че нейните електроди са свързани с напреже-
яеето на електрическата мрежа, остават в бездействие.
Практически това свързване се прилата само в случай, когато желаем да
имаме 1. нар. «сигурностно свързване», т. е. когато желаем стайте да не останат
без светлина, ако едната от лампите се окаже дефектна. При повреда в лампата,
която дотогава е била в експлоатация, настава момснтно прекъсване на токовия
кръг, така че през дросела престава да тече ток. Едновременно с това престава
и нейното дроселно действие, така че на електродите на другата редовна лампа
действува по-голямо напрежение, което лава възможност за нейното заналване.
62
Това паралелно свързване е особено благоприятно там, където е затруднено
сменяването на дефектните лампи, тъй като сигурността е увеличена с двойно
по-дълто траене на лампите.
В такова резервно свързване няма опасност, че в експлоатацията ще светят
едновременно двете паралелно съедипени флуоресцентни лампи, тъй като елек-
трическото състояние на такова паралелно свързване е много лабилно (неус-
тойчиво), цялата система се стреми към това да се уравновеси, дори едната лам-
па поради това да остане без ток.
ТАИДЕМ-СВЪРЗВАНЕ НА ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ
ЛАМПИ
Това свързване се прилага тогава, когато трябва да включим в електриче-
ската мрежа две къси флуоресцентни лампи. В действителност тсва е последо-
вателпо свързване, което позволява включване на две лампи на двойно по-го-
.лямо напрежение от тяхното иоминалио напрежение.
Означенията на фигура!а значаi:
И — главен еднополюсен прекъсвач (ключ),
Др -— дросели;
I и 2 — флуоресцентни лампи;
С — кондензатор за поправке на cos на мремсатц.
Ст — стартери
63
Всяка флуоресцентна лампа има свой стартер. Тъй като при флуоресцентните
лампи трябва да се подобри факторы на мощността, след главния прекъсвач
и пред дросела Др трябва паралелно да се свърже кондензатор С със съответен
капацитет.
В практиката за действието на две къси флуоресцентни лампи се употрсбя-
ват различии свързвания. Свързването, показано на чертежа — с два стар-
тера, често се прилага, но ионякога поради това,че стартерите не работят «син-
хронно», може да се дойде до известии затруднения. Затова препоръчваме да се
измени поляритеты на единия от стартерите. Еднаквите полюси на някои стар-
тери са означени с червено, така че това може много лесно да се извърши.
ДУОСВЪРЗВАНЕ НА ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ
При дуосвьрзването е постигната най-добра компенсация на двете флуорес-
центни лампи съгласно свързването по фигурата. Вижда се, че лампата I е свър-
зана на напрежение през серийного свързване на кондензатора С, и дросела
ДРрКапацитетът на кондензатора С,и индуктивитетът на дросела Црдл избрани
така, че капацитивният ток на кондензатора и индуктивния! ток на дросела
са сднакви по стойност, затова компенсирането е почти пълно. Вторичната на-
мотка на дросела ДР1 служи за запалване на лампата.
Всяка лампа има свой стартер.
С това свързване се постига фактор на мощността около 0,95.
64
Тъй като с това свързване е постигната значителиа компенсация на фактора
на мощността в електрическата мрежа, възможно е с помощта на фазовото
нрсместване на работайте токове на цвете флуоресцентен лампи да се постигне
осветление, удобно за очите, защото с това свързване не настъпва одновременно
<апалване и гасене на двете лампи, а изместено по фаза, така че силата на дветс
флуоресцентен лампи в един момент при дуосвързването малко трепери и прак-
тически не може да се забележи стробоскопиинвят ефект на въртящите се пред-
мети.
По-нататьшното предимство на това свързване се състои в това, че светлин-
ният поток много малко зависи от напрежението на мрежата спрямо остана-
лите свързвания. При падение на напрежението от 20% светлинният поток на
ебикиовените лампи спада до 45%, на флуоресцентните тръби, които имат само
дросел — до 80°и при дуосвързването — до около 90%.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ПРОМЯНА НА ИНТЕНЗИТЕТА НА
ОСВЕТЛЕНИЕТО ПРИ ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ
Напоследък флуоресцентните лампи все повече се използуват за осветление
на помещения. Поради тяхната неподвижна светлина, която дава естествени
Цветове, те все повече се използуват в архитектурно-декоративного осветяване
па обществени помещения. При това в театрите и кииозалите трябва да се по
ститее възможносг за ретулиране на интензитета на осветенисто, което при
нормални обстоятелства не е възможно да се постигне с флуоресцентните лампи.
Тази регулация се усложнява толкова повече, колкото е необходимо тя да се
изпълнява постепенно (плавно) и в широки граници (от пълна сила на светли-
ната до по-малко от 1%).
5 Схеми на евърззане
65
При лампиге с нажежаема нишка такава регулация с успех се осъщеовява
и не представлява в същност никакви затруднения. За целта се използуват рсту-
лационни предсъпротивлсния, но те предизвикват загуба на мошност. Регула-
ция без загуби се извтршва посредством регулируем дросел или пс средством
регулационен трансформатор. В този случай се изменя големината на напреже-
нието, на което лампата се включва, а с изменение на напрежението се изменя
и токът на лампата.
За рабстата на флусреспентните лампи е необходимо напрежението да бъде
почти постоянно и според това интензитетът на светлината на лампата не може
да се регулира с изменение на напрежението. Напрежението безусловно трябва
да бъде постоянно, а регулацията на светлината трябва да се постигне само като
се изменя силата на тока на лампата.
Най-важният съставен елемент в тази схема е трансформаторы Т, който
има три намотки. Първичната намотка през прекъсвача Пл е евързана с пъл-
ното напрежение на електрическата мрежа. На вторичната страна на трансфор-
матора има две намотки. Както се вижда от фигурата, тези намотки са съ-
единени в токовия кръг на електродите и по този начин позволяват тяхното за-
гряваье. В главния токов кръг на флуоресцентните лампи са свързани последо-
вателно променливото съпротивление R и дроселът Др. С променливото съпро-
тивление може да изменяме силата на светлината на флуоресцентните лампи,
СВЪРЗВАНЕ НА ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ
С ДЕФЕКТЕН ЕЛЕКТРОД
Флуоресцентна лампа, на която е изгоряла едната нажежена жичка, не
трябва да се изхвьрля, тъй като тя може да се използува, като се употреби спе-
циално удобно за случая свързване.
66
В нормалното свързване, когато в експлоатацията прегори единият електрод
на флуоресцентната лампа, тази лампа не може да се запали отново, защото е
прекъснат токовият кръг на стартирането. За да стане възможно стартирането,
е необходимо да се установи връзка в мястото на прекъсването на токовия кръг.
Това се постига чрез шунтиране на мястото на прекъсването. Това значи, че
трябва да свържем накъсо приключните контакта на лампата па този електрод,
който е прегорял. Практически това може да се извърши по два начина:
а) чрез свързване на клемите накъсо на онова приключно гърло, в което се
втикват контактите на дефектните електроди;
б) Чрез накъсо съсдиняване на контактите на изгорелия електрод.
Първият начин не е удобен поради това, че същесгвува възможност да се за-
блудим и да обърнем флуоресцентната лампа и в накъсо съединените клеми да
вкараме -контактите на здравите електроди.
Вторият начин е сигурен и се изпълнява чрез шунтиране на контактите на
електродите с проводеща жица и чрез запояването й за контактите.
Запалването на така свързаната дефектна лампа малко закъснява, а трай-
ността на лампата е малко намалена поради това, че в такова свързване лам-
пата е по-силно натоварена.
Всичко това се отнася само за лампите, на конто все още е запазен електроди,
налягансто на пълнежния газ е достатъчно и флуорссциращата маса има още
пълното си действие.
На чертежа е показан начин на изпълненисто на това свързване.
Ако на флуоресцентната лампа прегорят и двата електрода, тогава гореони-
саното свързване не може да се употреби, защото в евързващата схема трябва
да има включен трансформатор с разсейно поле, а разходите за такова из-
ггьлнепие не се оправдават.
67
СВЪРЗВАНЕ НА ТРУПА ФЛУОРЕСЦЕНТНИ ЛАМПИ С ГРУПОВА КОМПЕНСАЦИЯ
с;
а а
3 о
Ы £
Й
Й
к
S
о
й
О
5
g 5
с о
С
S
о с
н й
та
И дЗ
О Е
о л
я) к
Е
8 Q
о
сс К
EJ (D
И
й 2
о к
ЕО £
И К К
68
СВЪРЗВАНЕ НА СВЕТЕЩИТЕ РЕКЛАМИ С
ПОСЛЕДОВАТЕЛНО (ПОСТЕПЕННО) ЗАП А Л ВАНЕ
НА БУКВИТЕ
Светешите реклами все повече се срещат върху фасадите на сградите в нашите
1 радове.Такива реклами се включват за работа най-често посредством часоввик
за включваке в определено време, който същевременно изключва рекламата във
време, на което е настроен.!? междинното време рекраламата е постоянно за-
палена. Ефектни реклами са оиези, конто периодично се палят и гасят, тъй като
привличат вниманието върху себе си. За такива реклами е необходима и уредба
>а регулиране на паленето на отделимте групп на рекламните надписи или на
отделимте букви в определен ритъм. Това е специален прекъсвач с толкова кон-
такта, кол кото групп рекламни надписи има рекламата или пък колкото са
самите букви. Този прекъсвач се движи от електродвигател така, че роторы
на лрекъсвача е включен непосредствено на ротора на двигателя. През вре-
мето на въртенето роторьт на прекъсвача създава контакт с отделните свеге-
щи тръби в състава на рекламата. З ака че буквите се палят последователно,
докато се изпише цялата дума или изречение, и след това всичките се изгасява г,
за да се изпише след това отново същата дума, и т. н.
Принципната схема на свързването на такава светеща реклама е показана
на чертежа. Ротиращияг (въртящнят се) прекъсвач, който се задвижва от електро-
двигателя Д, пали една след друга буквите на рекламата SPOJ, след което
веичке се гаси.
69
СВЪРЗВАНЕ НА СВЕТЕЩИТЕ РЕКЛАМИ
70
За запалване на светещите тръби, които използуваме най-вече за рекламни
цели, е необходимо високо напрежение. Когато тръбата се запали, тогава за по-
нататыината работа е не >б> о шмо значително по-ниско, т. нар. експлоатационно
напрежение. Тева се постиг а с дросела 4, който е включен последователно в
токовия кръг на вторичната страна на трансформатора. Различните отношения
ла употребените светегци тръби имат и различна големина на необходимою
напрежение за запалване на метър. Дължината на тръбите, свьрзани в един
токов кръг, трябва да е така избрана, че за запалването да е достатъчно напре-
жението от 6 kV. По-голямо напрежение на вторичната страна на трансформа-
тора не е допустимо от стандартите. В свързването може да бъде включен и
часовник, който регулира включването и изключването, а също и автомат,
който регулира с времето палеието и гасенето на рекламата. С прекъевача 2,
който има три положения, може да палим и гасим рекламата и да включваме
или изключваме регулационния часовник.
Трансформаторът е поместен в метален кожух, в който са направени ка-
пали за вентиляция, защото при експлоатация трансформаторът доста се за-
грява. В този метален кожух са вградени също и останалите уредби, необходими
за работата на светещите тръби. На стоманената врата на кожуха са монтирани
прекъевачите. Когато вратата се отвори, те отделят инсталацията от електри-
ческата мрежа. За отваряне на вратата служи специален ключ, така че достъ-
пьт на неквалифицираии лица е невъзможен.
В практическите изпълнения на светлинните реклами дължината на тръбите
в метри обикновено е значително по-голяма от тази, за която е достатъчно
напрежението от 6 kV. За да може да се използува напрежение само до 6 kV,
трябва цялата реклама да се раздели на ня ко л ко токови кръга, за които е доста-
тъчно допустимого напрежение.
Токовите кръгове в тези случаи се евързват паралелно помежду си, така че
вы! всеки токов кръг да се включи отделна дроселна намотка.
Друг начин за решаване на този проблем е отделянето на повече токови кръга,
но така, че всеки токов кръг да има отделен трансформатор. Разбира се, този
начин на изпълнение на инсталацията на светлинната реклама увеличава капи-
таловложенията.
Важно е да се отбележи, че среднитс точки на вторичнитс намотки на всички
трансформатори трябва да се заземят.
Новите уредби със светещи тръби в съединитепната схема имат вграден
трансформатор с разсеяно поле. Тези трансформатори са така конструктивно
изпълнени, че за експлоатацията на тръбите не е необходимо да се вгражда
дросел. Мощността на тези трансформатори е до 3 kVA.
За поправяне на фактора на мощността в съединителната схема се включват
също и кондензатори с капацитет до 15 jiF.
Вторичната страна на трансформатора със светещите реклами се евързва
с помощта на кабели за по-високи напрежения. Металната обвивка на кабела
съгласно предписанпята също трябва да бъде правилно съединена със земята.
71
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИТЕ С ЖИВАЧНИ ПАРИ
За съвременно осветление на пазари и улици, железопьтни и автомобилю,
гари, за автсмобилни пътища все повече се използуват лампи с живачни пари.
Те дават три пъти по-добро използуване на светлината от обикновените лампи
и не са особсио чувствителни към колебанията на напрежението на мрежата.
Основен недостатък на тези лампи е липсата на червен цвят в техния светлинен
спектьр, поради което обикновено се комбинират с лампи, който излъчват много
червени льчи на светлината. Това са най-често обикновените лампи с наже-
жаема жичка. Ако комбинацията е такава, че светлинният поток на живачните
лампи и светлинният поток на обикновените лампи с нажежаеми жички се от-
насят 1:1, тогава получаваме светлина, много сходна с дневната. Такива лампи
могат да се използуват в търговията, ателиетата и в други случаи, където е не-
обходимо да се различават цветовете. Напоследък тази комбинация на живач-
ните лампи се изпълнява в общ корпус.
При запалването на живачните лампи между главните електроди ТЕ и помощ-
ните електроди /Жсеполучаватлеещо изпразване. За това време живакът се из-
парява, след ксето тлеещото изпразване преминава и в живачните лари. Вследст-
вие на.изпаряването на жигака в лампата налягането се увеличава до една ат-
мосфера. Когато угасим лампата, не можем веднага след това да я запалим
отново, защото вследствие наувеличепого наля!ане вбаяона(колбага) за глееи о
изпразване е необходимо значително по-голямо напрежение за запалване, от-
колкою в случайте на първото запалване. Поради това е необходимо да се из-
чака живачните пари да се втечнят (кондензират) и да се намали вътрешиото
налягане в лампата.
72
Напрежението на запалване на лампите е значително по-високо от напре-
жението в експлоатацията (при работа), поради което пред лампата трябва да
се свьрже трансформатор с разсейване Др, който в този случай действува по
същия начин, както дроселът.
На чертежа е показана схемата на свързването на лампа с живачни пари
Л Ж в комбинация с лампа с нажежаема нишка Л, за да се получи комбинирана
светлина;
СВЪРЗВАНЕ НА ЛАМПИТЕ С НАТРИЕВИ ПАРИ
Лампите с натриеви пари работят на принципа на тлеещото изпразване.
Тези лампи са с продълговата форма и имат двойни стъклени стени, между
конто пространството е вакуумирано. По този начин е подобрена топлинната
изолация. В тръбите има малко натрий, но тъй като той се изпарява тежко в
тръбите, обикновено се поставя смес от назовете аргон и неон. За запалването
служи смес на газовете неон и аргон, в конто най-напред става изпразването,
а когато натрият се изпари, изпразването се извършва в натриевите пари.
Натриевите лампи излъчват жълта светлина, поради което могат да се из-
ползуваг само там, където не е необходимо да различаваме цветовете. Особено
са удобни за осветяване на прашни и замъглени помещения.
Тези лампи се ичраждат за напрежение от 220 V и се включват в мрежата
през дросел Др или през трансформатор с разсейно поле, чиято вторична на-
мотка дава напрежение от 470 V.
За загряване на електрода е вграден малък трансформатор с вторично напре-
жение 5 V при сила на тока 1,5 А.
73
На чертежа е показано принципното свързване на лампи с натриеви пари.
С Др са означсни дроселите (конто могат да се заменят с трансформатор с раз-
сейно поле). С Т е означен трансформаторът за загряване на електродите.
Лампите с натриеви пари са най-икономични, защото дават до 60 лумена на W.
За да се избегав тяхната жълта светлина, тези лампи се комбинират с други и
по този начин се получава смесена светлина.
СВЪРЗВАНЕ НА ДЪГОВИТЕ ЛАМПИ
В кинопрожекционните апарати, в цинкографните фотоелементи и за други
дели се употрсбяват дъгови лампи. Тъй като при работата въгленовитс елек-
троди изгарят, необходимо е при работата по някакъв начин да се регулира раз-
стоянието между електродите, за да не се стигне до промяна в интензитета на
осветлението или чак до прекъсване на електрическата дъга. Тази регулация
се постига с описаните по-долу свързвания.
А. СЕРИЙНО СВЪРЗВАНЕ НА ДЪГОВИТЕ ЛАМПИ
Означснияк! на чертежа значат:
1 — положителен електрод;
2 — отрицателен електрод;
3 — електромагнит;
4 — пружина
При серийните дъгови лампи намогкага на електромагнига 3 е свьрзана в
серия с електродите 1 и 2. Чрез серийното свързване на напрежение токс-
вият кръг е затворен вследствие на допирането на електродите. Когато
електродите поради преминаването на голям ток през електромагнита 3 ее от-
далечават, между тях се създава електрическа дъга, която дава интензивна са„
лина. Тъй като през времс на работа положителният електрод / изгаря, раз-
стоянието между електродите е все по-голямо, а с това се увеличава и съпротив-
74
лението на токовия кръг. Увеличеното съпрогивление предизвиква намаленис
на тока, който протича през намотката на електромагнита 3,и тогава пружината
4 преодолява електромагнита и приближава електродите дотогава, докато не
се постигне равновесие между магнитного действие на електромагнита 3 и си-
лата на пружината 4. Пружината трябва да е оразмерена така, че да бъде в равно-
весие с електромагнита 3 в положението, което за осветлението е най-благо-
приятно.
В. ПАРАЛЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА ДЪГОВИТЕ ЛАМПИ
От чертежа се вижда, че при този вид лампи електромагнитът 3 е свързан
паралелно с електродите 7 и 2. В момента на включването на клемите на напре-
жение през електромагнита 3 протича електрически ток и електромагнитът при-
влича когвата, свързана с рамото, на което е свързан помощният електрод 1.
Електродите се свързват и през тях се затваря токовият кръг, като при това елек-
тродите шунтира г намотката на електромагнита, който в момента губи магнит-
Означенията на чертежа значат:
7 -— положителен електрод;
2 — отрицателен електрод;
3 — електромагнит;
4 — пружина
ното действие. В този момент преобладава силата на пружината 4 и отдели елек-
тродите. С отдалечаването ла електродите се получава електрическа дъга.
Това отдалечаване на електродите трае дотогава, докато падението на напре-
жението в токовия кръг създаде в краищата на електромагнита напрежение с
такава стойност, че през него да протече тъкмо онзи ток, който ще държи равно-
весие със силата на пружината 4. Това равновесно отношение се нагласява така,
че интензитетът на електрическата дъга да отговаря най-добре.
75
В предищния пример споменахме, че между електродите се създава електри-
ческа дьга и че така се появява светлина. При дъговите лампи за постоянен ток
по-голямата част от светлината се създава от положителния електрод (до 85%)
и затова той се износва по-силно и поради това се прави по-дебел от отрица-
телния.
Електродите в дъговите лампи обикновено са покрити с мед.
При променлив ток двата електрода са с еднаква дебелина и еднакво се из-
разходваг, тъй като всеки електрод за момент е положителен, за момент отри-
цателен.
С. ДИФЕРЕНЦИ АЛНО СВЪРЗВАНЕ НА ДЪГОВИТЕ ЛАМПИ
В това свързване електромагнитът 3 има две намотки: едната е свързана
последователно с електрическата дъга, а другата — паралелно с електриче-
ската дьга.
В момента на включването на клемите под напрежение електродите са свър-
зани така, че през серийния електромагнит 3 протича силен ток. Вследствие на
това електромагнитът притегля котвата (котвата е обща за двата електромаг-
нита) и тя посредством лоста отдели подвижния електрод 7, вследствие иа
което се появява електрическа дьга. Електродите се отдалечават дотогава.
Означенията на чертежа значат:
/ — ттситем електрод;
2— отрицателен електрод;
3 — електромагнити
докато се установи равновесие между електромагнитното действие на токовия
и напреженовия (долния и горния) електромагнит, а това равновесие е нагла-
сепо така, че в този момент да получаваме най-благоприятната сила на освет-
лснието.
Тъй като магнитного действие практически е без инертност, окото не забе-
лязва промените в интензитета на електрическата дъга, конто се извършват
през времето на установяване на равновесие.
76
Малките уредби за осветление все още се произвеждат с ръчно регулиране.
При прожекционните лампи не се препоръчва да се употребяват дъгови
лампи за променлив ток, понеже дъгата гори много неравномерно.
В началото споменахме, че дъговите лампи все още намират приложение в
различии уредби. Това са най-старите електрически източници на светлина и
следователно, изглежда, че в недалечно бъдеще напълно ще бъдат изместени
от по-модерни източници на светлина.
СХЕМА ЗА СВЪРЗВАНЕ НА ПОВЕЧЕ ДЪГОВИ ЛАМПИ
В предишните страници на тази книга описахме дьговиге лампи. Показани
бяха само принципите на работа на отделните видове дъгови лампи.
За да се увеличи интензитетът на осветлението, получавано от дъговите лампи,
в мрежата включваме ловече такива лампи и тогава не трябва да извършваме
поединично включване на лампите в мрежата. Това обикновено се извършва
чрез последователно или чрез паралелно свързване на повече дъгови лампи
чрез общ прекъсвач в мрежата.
Такова свързване е особено целесъобразно в случайте, в конто е необходимо
интензитетът на осветлението да се измени в широки граници Тогава в токовия
кръг на дъговите лампи се вграждат регулациониипредсъпротивления.с п >мощта
на конто може да се влияе върху силата на тока, а следователно и на силата на
електрическата дъга на отделните лампи.
На чертежа е показана схемата на свързването на три дъгови лампи за пара-
лелна работа с възможност за регулиране на осветлението посредством регу-
лационни съпротивления. С регулационните съпротивления се регулира сила, а
на електрическата дъга, а възможно е напълно да се прекъсне токовият кръг
на дъговитс лампи. На чертежа дъговитс лампи са показали схематично като
лампи.
Серийното свързване на дьговите лампи е показано на фиг. 4S. Посредством
това свързване е възможно всяка лампа да се включва отделно или двете заедно.
Това превключване се извършва с прекъевачите П1 и П2. Всеки от тези прекъс-
вачи има две положения. В положение I в серийния кръг се включва съпротжв-
л знието R, което е така пригодено, че предизвиква същото падение на напреже-
нчето, както и едната дьгова лампа. В положението 2 прекъевачът включва
в токовия кръг дъговата лампа. Чрез превключване на прекъевачите следова-
тглно е възможно да се изпълни комбинацията и да се постави в действие ед-
ната, двете или нито едната от дъговитс лампи.
СВЪРЗВАНЕ НА СЕРИЙНИ КЛЮЧОВЕ, УПОТРЕБЕНИ
КАТО РЕГУЛАЦИОНЕН КЛЮЧ
Серийният ключ може да се използува и като регулационен ключ за различна
електросъпротивителни отоплители. Както и при осветителна инсталация, и
тук със серийния ключ може да се превключва натоварването на един или
друг консуматор, респективно на два консуматора одновременно.
78
В нулево положение двата консуматора (представени чрез съпротивление)
са изключени. В положение 1 е включен само единият консуматор, докато в
положение 2 е включен също един консуматор, но не този, който е бил включен
в положение 1. В положение 3 са включени двата консуматора, така че са свър-
зани паралелно, следоватслно и двата са на пьлно напрежение.
При свързването обръщаме внимание на последователността на свързването
на отделните проводници с клемите на ключа, защото свързването ше действува
правилно само тогава, когато е правилно извьршено.
На лявата страна на чертежа е показана схемата на изпьлнението на свърз-
ването, дзкато в дясната част е показано положението на ключа с отговарящите
му комбинации на съпротивлението, с конто съпротивлението се регулира.
СХЕМА НА СВЪРЗВАНЕ НА СУШОАРИ ЗА КОСА
И НА КАЛОРИФЕРЫ
Сушоарът за коса има два основни елемснта, за действието на конто изпол-
зуваме електрически ток. Един от тези елементи е вентилаторът, който се за-
движва с малък електродвигател. Другият елемент е нагревателят, а това е
жична спирала — съпротивление, което се загрява от електрическия ток, ко-
гато той протича през тази жица. Това нагревателно тяло е направено да се
пусне в действие само тогава, когато през него вдухваме въздух, който се движи
от споменатия по-горс вентилятор, при което потокът на въздуха отнема съз-
дадената топлина. Ако нагревателят работи и тогава, когато през него не пре-
минава потокът от въздух, той ще се прегрее и ще прегорп.
В съединителната схема този нагревател трябва да бъде гака свързан, че да
е включен към напрежението само тогава, когато работи и електродвигател ст,
съответно вентилаторът. Самият вентилятор трябва да работи самостоятелно
или заедно с нагревателя, така че от сушоара да можем да получим хладен или
загрят въздушен поток.
Сьшяя случай има и при калорифера. Калориферите служат за загряване
на въздух или за провстряване на въздуха в помещенията. И при калориферите
79
нагревателите са оразмерени 1ака, че през време на работа трябва да км се от-
вежда топлината, която произвеждат. Това «разхлаждане» на нагревателя по-
вишава тяхната трайност.
На чертежа схематично е показано свързването на сушоар за коса или кало-
рифер.Включването към мрежата и превключването топло—хладно се извършва
с помогцта на сериен ключ. Елементите трябва така да са свързани помежду
си, че да е изключена възможността нагревателят да рабоги самостоятелно.
докато вентилаторът може да работа и самостоятелно, и заедно с нагревателя.
Гова тце се постигне чрез свързване на проводниците така, както е показано на
чертежа. Положението на серийния ключ на чертежа дава възможност за одно-
временна работа на вентилатора и на нагревателя, при което уредбата дава
топъл въздух. Останалите положения на ключа са показани под схемата и под
тях е означено кои елементи са включени в токовия кръг, съогветно какво се
постига с това положение на ключа.
СХЕМА НА СВЪРЗВАНЕ НА НАГРЕВАТЕЛНО ГЯЛО
С ТРИСТЕПЕННА РЕГУЛАЦИЯ
ЕлектрическиIе отеплители и печки имат вградени нагревателни тела, коню
се загряват с електрически ток. В тези нагревателни тела са поставени жични
спирали с голямо активно съпротивление, конто при преминаването на електри-
чески ток оказват голямо съпротивление и по този начин предизвикват отделя-
нето на Джаулова топлина. Простите нагревателни тела имат само една спирала
за загряване. С нея може да се регулира температурата на нагревателната плоча
само като се включва под напрежение, респективно като се изключва. Друг
вариант няма и следователно спиралата дава определено количество топлина
без оглед на това, дали е необходима тя или не.
80
Г1о-добри на) ревателни тела са тези, при конто с възможно да се регулира
нроизвежданата топлина в няколко степени според това, дали е необходима
топлина за бързо загряване или само за поддържане на вече постигнатата тем-
пература. Такива нагреватели имат в нагревателното тяло вградени две (или
повече) спирали за загряване, конто се включват в мрежата поотделно, после -
дователио или паралелно.
Тези нагревателни спирали се превключваз в отделил комбинации със спе-
пиално конструиран превключвател, който е комбинация от серией и трупов
ключ, свързани на обща ос, въртяща се с копче за регулиране. Ключът има
четири положения.
В положснието 0 нагревателното тяло с изключено от мрежата.
В положение 3 нагревателните спирали са включени помежду си паралелно
и са свързани в мрежата. В това положение нагревателят консумира най-голям
ток и дава най-голямо количество топлина.
В положение 2 в мрежата е включена само едната лагревателна спирала,
като произведената топлина е толкова ггьти по-малка, с колкото се е увеличило
съпротивлепието на спиралата (по отношение на положение 3).
В положение 7 двете спирали са включени помежду си последователно и така
са присьединсни към мрежата. При това положение на прекъевача нагревател-
пото тяло се загрява най-малко.
Отделните елементи трябва да се евържат точно съгласно чертежа, защото
при грешно свързване може да се получи късо съединеиие.
СВЪРЗВАНЕ НА РЕНТГЕНОВИТЕ ЕЛЕКТРОННИ ТРЪБИ
На схема|а е показано свързване на рентгенова уредба, при кеязо е употре-
бена рентгенова електронна лампа от нов тип.
Тази електронна лампа се различава от по-старите по това, че е вакуумирдна
до най-голямата възможна степей и има само два електрода — катод 2 и анод 7,
локато електронните лампи от по-стар тип имат и т. нар. антикатод.
6 Сяеми на свьозване
81
За катод се употребява обикновено волфрамова спирала, загрявана чрез
ток от акумулаторна батерия. В отделен трансформатор срешу катода е поме-
стен анодът, който в действителност при този нов вид електронна лампа пред-
ставлява и анод, и антикатод. Анодът се изработва от мед и на страната, върху
която пада елсктронният поток, има волфрамова плочка. За концентрация на
потока от елсктрони около катода е разположен т. нар. маншет 3. Това е цилин-
дър от молибден, конто обхвата катода и е свързан с него. Анодното напре-
жение обикновено е много високо — от 40 до 220 kV. При напрежение 220 kV
анодният ток е около 15 mA. Електронна лампа с такива характеристики се упо-
требява за дълбока терапия. Анодът обикновено се охлажда с масло, което е
под налягане. Такива високи напрежения при електронните уредби са нсобхо-
дими, защото на слектрона, който е изхвърлен от катода и произвежда рентге-
ново излъчване, трябва да се придаде голяма кинстична енергия и голяма ско-
рост, която да се постигне в електрическото поле с голяма потепциална разлика.
Дължината на вьяната на употребяваните рептгеновп лъчи се движи в грани-
ците от 10 до 91 Ангшрьома, като достига дори до 0,005 Ангщрьома
(1/100 0С0 СО) сп — от лреводача).
Ренггеповите лъчи освен в модерната медицина намират все ло-голямо
приложение и в промишлеността, където се употребяват при изпитване на ма-
териалите.
СВЪРЗВАНЕ НА РЕНТГЕНОВИТЕ АПАРАТИ
На първия чертеж е показано свързването с четири токоизправителя. Тези
токоизправители (диоди) се употребява г, за да не се получи обратно излъчване
на електрони от анода.
На другия чергеж е показано свързване с употреба на кондензатор. Такива
големи уредби обикновено не се употребяват за изпитване на материали, по-
неже е необходимо да се работи с високи анодни напрежения, конто да бъдат
82
колкото е възможно по-постоянни. За мзглаждане на пулсиращото напреже-
ние служат кондензаторите.
На третия чертеж е показано просто свързване с два вентиля (токоизправи-
теля). Йнтензитетът на излъчване от катода във всички случаи се регулира чрез
промелливо съпротивление.
Обшо взето, рентгеновите апарати се употребяват така:
]. Тези, които работят с напрежение от 60 до 100 kV и ток от 2 до 4 mA, се
използуват за нормални рентгенови прегледи с плоча. а тези. които работят
с ток нал 100 mA — за снимки.
2. Тези, които работят с напрежение от 100 до 220 kV, се използуват за лече-
ние чрез излъчване. Токът при тези уредби е до 10 mA.
3. С най-високо напрежение работят уредбите за изпитване на материалите.
Специално трябва да се изтъкне, че посредством рентгена могат да се про-
веряват много лесно местата на заварките, отливките, изкуствените мате-
рии и т. н.
83
ПОСТОЯННОТОКОВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА;
Основни свързвания при постояннотоковите електрически машини без
допълнителни полюси ...............................................87
Означения на клемите на постояннотоковите електрически машини . . 89
Свързванпя върху приключната клемма плочка ........................89
Свързвания в постояннотоковите електрически машини, при конто намот-
ката на допълнителните полюси не е разделена.......................94
Свързвания в постояннотоковите електрически машини, при конто намот-
ката на допълнителните полюси е резделена.........................100
Свързване на постояплотоков генератор за константен ток ...... 105
Свързвания при постояннотоковите геяератори за паралелна работа . . . 106
А. Два паралелни генератора .....................................106
В. Два серийни генератора ... . . . .... 107
С. Два компаундни генератора . . .... 108
Д. Паралелен и сериен генератор ... 109
Е. Паралелен и компаунден генератор . 110
Свързване за пълнепе на акумулатори I . . . . 111
Свързване за пълнене на акумулатори И ... .... 112
Свързване за пълнене на акумулатори Ш........................... .113
Свързване за автоматично пълнене на акумулаторна батерия I . . .115
Свързване за автоматично пълнене на акумулаторна батерия II . 116
Схема на Мика — свързване на акумулаторни батерии............117
Свързване на паралелен постояннотоков генератор и акумулаторна ба-
терия на обща електрическа мрежа................................. 119
Свързвания на електрически постояннотокови двигатели, конто се употре-
бяват в електрическата тяга................................... ..122
Свързвания за захранване на електропровода на електрическите желез-
ници ........................................................ - 127
А. За постоянен ток . ...... 127
В. За променлив ток..............................................128
Свързвания за съпротивително спиране на постояннотоковите електродвига-
тели .............................................................129
Принцип на Леопардового свързване ................................131
Леонардово свързване за константен брой обороти при голямо натоварване 132
Леонардово свързване .............................................133
Свързване на галванично съорьжение ... 135
А. С независим източник за захранване . ..................135
В. С обод източник за захранване ................................136
Э6
ОСНОВНИ СВЪРЗВАНИЯ ПРИ ПОСТОЯННОТОКОВИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛЮСИ
А. Гснератори
Паралелен генератор
Серией генератор
Комтунден генератор
Генератор с независимо
(.ъзэуждаме
87
В. Двигатели
Пара гелем деигате i
Серией двигапгел
Компаунден двигател
£8
ОЗНАЧЕНИЯ НА КЛЕМИТЕ НА ПОСТОЯМИОТОКОВИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ
За по-лесно ориентиране и за да се изключи всяка възможна замяна на иа-
чалата и краишата на намотката при електрическите машини, необходимо е
тези начала и краиша да бьдат осначени със съответни знаци (означения).
Югославските и D1N предписания (норми, стандарти) (съответно Българските
лържавни стандарти) определят следните знаци (означения):
АВ — намотка на ротора (Сп, G? по БДС 6520—68).
CD — паралелна намотка на главните полюси (Li, L® - - БДС).
EF — серийна намотка на главните полюси (Кг, К»-- БДС).
GH — намотка па допълнителните полюси, когато тя нс е разделена (НгН«
БДС), а ако се намира от двеге страни на ротора, тогава има озпаче-
нието GA, НА (Hi. Н2) за пьрвата половина и GB, НВ (Н5, Ц) за
втората половина.
Ж намотка на главните магнитя на машините с независимо възбужданс
(Mj, Mj — БДС 6520—68).
Всяка постояннотокова елсктрическа машина (генератор или двитател) трябва
да има горните знаци (означения), видимо озпачени (изписани) на приктюч-
иата клемова плочипа. Свързването трябва да се извърши точно според съедн-
пителните схеми. За да улесним и в това отношение нашите практици, покаь
вамс означенията па клемите и свързването, както трябва да се изпыши на прм-
съединителните кле.мни плочки, и то за различимте видове постояннотокови
електрически машини и за двеге посоки на въртене.
СВЪРЗВАНИЯ ВЪРХУ ПРИКЛЮЧНАТА КЛЕМНА
ПЛОЧКА
1. ГЕНЕРАТОРЫ БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНН ПОЛЮСИ
А. Пара делен генератор
89
В. Серией генератор
С. Комнаундсн генератор
На израбн.
пробод!
Въртене наляво
D. Гейера гор с независимо възбуждлне
битера и
Въртепе наляво
90
2 ГЕНЕРЛТОРИ С ДОПЪЛНИТЕЛНН ПОЛЮСИ
А. Паралелеи генератор
Въртепе надясно
С. Комнаупден генератор
Въртене надясно
Въртене наляво
91
3. ДВИГАТЕЛИ БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛЮСИ
А. Параделии двигатели
Въртеие надясно
А П В С
о—о р о
G, 1г G2 Г,,
N ИМ
Въртеие наяяео
Въртеие гкмяео
С. Комнаундни двиган ели
Въртеие надясно
Въртеие налчво
92
4. ДВИГАТЕЛИ С ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛЮСИ
А. Паралелен двигател
Въртеие надясно
Въртеие па.тво
В. Серией двигател
Въртеие надясно
Въртеие наляво
С. Комнаунден двигател
Въртене надясно Въртеие наяява
93
СВЪРЗВАНИЯ В ПОСТОЯННОТОКОВИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ, ПРИ КОНТО
НАМОТКАТА НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПОЛЮСИ
НЕ Е РАЗДЕЛЕНА
А. ПАРАЛЕЛЕН ГЕНЕРАТОР
При паралелните генератори намот-
ката на главните магнити (полюси) е
свързана паралелно с ротора. Тъй като
тази намотка е поставена под пълното
напрежение на електрическата мрежа,
трябва да има голям брой навивки от
тънък проводник. Токът на вьзбужда-
нето на такпва машини възлиза на около
5% (за машини с малка мошност) и до
1% (за машини с голяма мошност) от
стойността на тока на ротора.
Напрежението на паралелния постоян-
нотоков генератор се регулира посред-
ством съпротивление, което е свързано
последователно с възбудителната на-
мотка. Увеличаването на съпротивле-
нието, наричано в практиката ларалелен
регулатор (t, q, s), намалява силата па
тока в намотката на главните магнити
(полюси), което предизвиква намаля-
ване на магннтния поток. Поради на-
маления магнитен поток е по-малко и
иадуктираното напрежение, което по-
ст ояннотоковият паралелен генератор
дава на електрическата мрежа.
При обратната манипуляция се у ве-
личава възбуждането и вследствие на
това генераторы дава най-голямо на-
прежение тогава, когато цялото сьпротив-
ление е изключено от токовата верига на
възбуждането.
Основна характеристика на постоянно-
I оковнте паралелни генератори е практи-
ческата стабилност на напрежението,
което почти не зависи от натоварването
на генератора.
Паралелните генератори са намерили
широко приложение, зашото с натовар-
ването напрежението мм намалява много
малко и много лесио може да се поддър-
жа постоянно чрез регулиране на вьз-
буждането.
Въртене надясно
94
В. СЕРИЕН ГЕНЕРАТОР
Въртене надясно
Въртене на гяео
Намотката на главните магнити (по-
люси) при серийните постояннотокови
генератори е свързана в серия с ротора.
Следователя о през тази намотка течс
пълният ток на ротора. Тъй като този
ток се изменя с натоварването, през
време на работата на генератора сс из-
мени и възбуждането.
Поради това такъв генератор се упо-
требява само в задвижванията, при конто
се очаква постоянно натоварване. Освсн
това ccpniiHiiTc генератори имат още
един недостатък — при обратен ток глав-
ните магнити (полюси) се размагнеги-
зирват и в поляритета на главните по-
люси настъпва промяна. Поради това
паралелната работа на повече такива
генератори в обща електрическа мрежа
се лзбягва.
В празен ход сернйният генератор ие
дава никакво напрежение. Едва когато
го натоварим, т. е. когато на неговите
клеми включим някакъв консуматор
(приемник), през пеговите магнити (по-
люси) проги ча ток, който ше създаде
магнитно поле и по този начин ше се
дойде и до индуктиране на напрежение.
В началото споменахме, че с иатовар-
вансто се изменя и възбуждането. Сле-
дователно изменя се н напрежението, и
то така, че при малки натоварвания на-
прежението на серий ния генератор с
малко, а при голямо натоварване е го-
лямо. Тази голяма нестабилност е и
причина серпйните постояннотокови ге-
нератори да се срещат рядко и обикно-
вено не сс уногребяват като източници
на електрическа енергия, зашото с из-
вестно свойството, че консуматорите
изискват постоянно напрежение с опре-
делена големина.
95
С. КОМПАУНДЕН (СМЕСЕЙ) ГЕНЕРАТОР
Компаундния! генератор има две на-
мотки: серийна с малко навивки от дебел
проводник, която е свързана последо-
вателно с ротора, и паралелна, с много
навивки от тънък проводник, която е
свързана паралелно с ротора. Напреже-
нието на компаундния генератор се из-
мена посредством тшралелен регулятор,
който е съедицен (свързан) последова-
телно в токовата верига на паралелната
н а мотка.
Съществуват три изпьпнеиия па ком-
паундни генсраторн:
I. Надкомпаувдиран, при който пре-
обладава последователноте вьзбуж-
дане.
2. Нормално компаундирая.
3. Подкомпаундиран постоя» шотоко в
генератор. При този генератор пре-
обладава паралелното възбуждане.
Тъй като и двеге намотки — нар тлен-
на га и серийната, са на една и съща
сърцевина на магнита (полюса), трябва
ца обьрнем внимание на това, че посо-
ката на навиването и на едната, и на
другата намотка трябва да е такава, че
посоката на магнит ните потоци, конго
те произвеждат, да се подпомагат.
По-рано при описанието на паралсл-
ния генератор казахме, че с натоварва-
нгто му неговото напрежение малко
спада. Казахме също, че при серийните
геператори е обратно, т. е. че с увелича-
ване на натоварването напрежението
расте. При пра видно избран брой на
навивките на серийната намотка може
при компаундния »енератор да се по-
с I игле напрежението да се увеличи с
толкова, с колкото то се намалява от
паралелната намотка. По този начин
напрежението на компаундния генератор
може при пай-гол я мото патоварване да
бъде равно на това в правей ход.
96
D. ПАРАЛЕЛЕН ДВИГАТЕЛ
Въртене надясно
Въртене наяяео
Р
N
Паралелният постояннотоков двига"
тел е изпълнен принципно еднакво, както
и паралелният генератор, с тази разлика,
че в токовата верига на ротора на дви-
гателя е необходимо да се включи пу-
скател (пусково съпротивление — рео-
стат). Пускателят има три клеми L.
М. R. Клемата L се свързва на положи-
телния полюс на електрическата мрежа.
Клемата М се свързва с точката С на
паралелната намотка, докато клемата В
е съединена дгрекгно на четката А.
При задвижването на двигателя магнит-
ният поток, който се създава от глав-
ните полюси, трябва да има максимална
стойност, защото това е н условие за
създаване на достатъчен пусков момент.
Следователно пускателят на двигателя
трябва да е в такова положение, че па-
ралелната намотка да получава пълно
напрежение.
Броят на оборотите на паралелния по-
стояннотоков двигател практически не
зависи от натоварването; затова той се
прилага в тези задвижвания (случаи),
при които е необходимо скоростта на
въртене да се поддържа постоянна.
Покрай това този двигател има и въз-
можност лесио да се регулира скоростта
му на въртене. Като се включи промен-
пиво съпротивление във веригата на
магнитите (полюсите), лесно се измени
възбуждашииг ток, а това означава,
че се изменя и скоростта на въртене.
Това свойство се използува много
широко в практиката на различимте
задвижвания, където е важно регупира-
нето на скоростта.
7 Схеми на свързване
97
Е. СЕРИЕН ДВИГАТЕЛ
Особеност на серийния постоянно-
токов двигател е тази, че той развива
голям пусков момент. Освен това такъв
двигател при слабо натоварване се върти
по-бързо, отколкото при по-голямо на-
товарване, защото броят на оборотите
на серийния постояннотоков двигател е
обратно пропорционален на големината
на главния магнитен поток. От това
следва заключението, че двигателяг в
празен ход — когато през възбужда-
щата му намотка тече само токът на
празен ход, може да получи много го-
лям брой обороти, което може да до-
веде до тежки повреди и до негодност
на машината за по-нататъшна улотреба.
Поради голямата зависимост на броя
на оборотите от натоварването употре-
бата на постояннотоковите двигатели е
много ограничена, но поради техния
голям пусков момент се употребяват в
електрическия транспорт и в крановете
(асансьорите).
За да покажем това нагледно, ще при-
ведем само едно сравнение. Ако една
тежест се повдигне с паралелен дви-
гател. той ще черни от мрежата опреде-
лен ток. Ако поставим двойно по-голяма
тежсст, паралелният двигател ще тегли
от мрежата двойно по-голям ток. При
серийния двигател това не е така. При
двойна тежест той ще тегли с около
20" •„ по-голям ток от мрежата, откъдето
се вижда, че много добре се нагажда
към натоварването и натоварва много
по-малко Електрическата мрежа, която
го захранва, в сравнение с другите^дви-
гатели.
Въртеие надясно
98
F. КОМПАУНДЕН ДВИГАТЕЛ
Въртеие надясно
Въртеие маляво
За никой електродвигателни задвижва-
ния (тежки скари, преси, валцрвъчнн
машини и др.) е необходимо да се из-
лолзуват добрите характеристики на
постояннотоковите електрически двига-
тели с вьзможности за работа на двига-
теля н при малки натоварвания, чак и
ненатоварени. Това се постига чрез така
наречените компаундни двигатели. Тези
двигатели имат две възбудителни на-
мотки: едната с мальк брой навивки от
дебел проводник, съединена последова-
телно с ротора, и другата с голям брой
навивки от тънък проводник, съединенн
паралелно с ротора. Ако се постави усло-
вието двигателят силно да тегли в мо-
мента на задвижването, а в по-нататъш-
ната работа да има постоянен брой
на оборотите, тогава последователната
намотка се включва само в условията
на задвижването (развъртането) и ко-
гато двигателят постигне пълния си
брой обороти, тогава се изключва от
токовата верига.
При компаувдните двигатели има въз-
можност за два варианта: първо, двете
намотки да са така съединени помежду
си, че да се подпомагат, и второ, да са
съединени така, че да дейсгвуват проти-
воположно. За първия случай е установе-
но, че характеристиката на скоростта
се намира (лежи) между характеристи-
ките на серийния и паралелния двигател,
докато в другия случай показва осо-
беността, че скоростта му остава постоян-
на при нарастване на натоварването,
даже може да се случи с увеличаване на
натоварването скоростта да нарасне.
В другия случай трябва да се внимава
да не се дойде до размагнетизирване на
машината.
99
СВЪРЗВАНИЯ В ПОСТОЯННОТОКОВИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ, ПРИ КОНТО НАМОТКАТА
НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПОЛЮСИ Е РАЗДЕЛЕНА
А. ПАРАЛЕЛЕН ГЕНЕРАТОР
Предназначение на допълнител-
ните полки и
Възбудителната намотка създа-
ва главного магнитно поле на
машината. Когато машината се
натовари, по проводниците на
ротора започва да тече електри-
чески ток. Той създава около тези
проводници магнитно поле, поле
на ротора, което деформира глав-
ного поле на машината. В този
случай, когато по проводниците
на ротора тече ток, в действитсл-
ност гой става соленоид, чиято
магнитна ос съвпада с оста на
четките.
Четките, конто отвеждат тока
от ламелите (пластинките) на ко-
лектора, трябва да се намират в
т. нар. неутрална зона, следова-
тели© в положепието, в което тях-
ното накъсо съединяване между
две съседни ламели от колектора
не довежда до появяване на искри.
Когато машината е натоварена,
полете на ротора изкривява глав-
ного магнитно поле на машината
и като следствие на това неутрал-
ната ос се завърта на определен
ъгъл от оста на четките. Това
завъртане е толкова по-голямо,
колкото по-голямо е натоварва-
нсто на машината. Сега твърдо
вьрзаните четки остават в такава
зона, в която се извършва късото
съединепие под определено на-
прежение между съседните тамели
на колектора, и това предизвиква
мскрене (появяване на искри)
на четките. При голямо изкривя-
ване (деформиране) на главного
магнитно поле и при маши ните за
ниско напрежение това искрене
може да приеме таКива размери,
че да се говори за огъи на колек-
Въртене надясно
100
В. СЕРИЕН ГЕНЕРАТОР
Въртеие надясно
Въртеие нсмяво
тора. Тези прояви на пашите прак-
тики са добре известии.
Вредного действие на противо-
действието на ротора в практи-
ката се отстранява главно по три
начина:
J) чрез завъртане на четките;
2) чрез компеисационна намотка:
Г
3) посредством доггьлнителни
(спомагателти) полюси.
Първият начин се състои в това
да се завъртят четките толкова,
че оста на четките да се покрие с
магнитната ос на полето на рото-
ра. Целта на това завъртане с
четките отново да дойдат в не-
утралната зона, в която съединява-
нето накъсо на ламелите от колек-
тора да се извършва без напреже-
ние, следователно и без вредного
действие на искренето.
Противодействието на ротора
чрез завъртане на четките практи-
чески се компенсира в случайте (за-
движванията),при конто машината
работи с приблизително констан-
тно натоварване. В случайте, когато
натоварването рязко се изменя,
този начин не е приемлив, защото
не е възможно завъртането на
четките да следи всички промен и
на натоварването.
Другият начин на компенсиране
на противодействието на ротора
се състои във вграждането на до-
пълнителни полюси в машината.
Тези полюси се поставят на ста-
тора на машината, и то в простран-
101
С. КОМПАУНДЕН ГЕНЕРАТОР
ството между главните полюси,
така че пространствената и маг-
нитиата им ос да падат в оста на
четките.
Намотките на допълнителните
полюси се свързват последовател-
но с ротора така, че през тях да
тече пълният ток на ротора. По-
соката на иавиване на допълнител-
ните полюси се извършва така,
че магнитното поле, което те съз-
дават, да действува противопо-
ложно'на полото на ротора. Това,
с други думи, значи, че заедно с
натоварването се изменя и си-
лата (интензитетът) на магнитното
поле на допълнителните полюси,
така че те почти напълно компен-
сират (уравновесяват) полето, съз-
дадено от ротора па маши нага.
Правилното редуване на глав-
жите и допълнителните полюси се
свежда до слсдното: в генерато-
рите едноименният допълнителен
полюс трябва да стой пред глав-
ния полюс, а при двигателите —
след едноименния главен полюс,
като се гледа по посока на върте-
мето на машината.
Ако означим поляритета на
главните полюси с N и S, а поля-
ритета на допълнителните полюси
с я и s, редуването при генерато-
рите трябва да бъде N-s-S-n, при
двигателите — N-n-S-s.
При машините, при конто мош.
посла иадхвърля 150 kW, често
пъти действие™ на помощните
полюси не е само да предотврати
Въртене надясно
4
Въртене паляео
Р
102
D. ПАРАЛЕЛЕН ДВИГАТЕЛ
Въртене надясно
Въртене наляво
противодействието на ротора. Де-
формацията на главното магнитно
поле ври такие а машини предиз-
виква голямо увеличаване на на-
прежението между съседните ла-
мели на колектора (поляк ога до
40 V, а и повече), което може да
доведе до създаването на електри-
ческа дъга между ламелите, а след
гова и между четките с различен
поляритет и в крайна сметка до
тежка повреда на машината.
За компенсация на протмводей-
ствието на ротора по цялата пери-
ферия се използува свойството, че
магнитният поток на ротора е не-
подвижен по отношение на ста-
тора на машината. Магнитната
ос на ротора може да се завърти
само като се завъртят четките
на машината. Това положение се
използува, за да се компенсира
магнитният поток на ротора с
противоположного действие на ед-
на намотка, която се помества в
канали на статора. Такава компен-
сираща намотка трябва да се
вгради колкого е възможно не-
близко до ротора. Тя се поставя
обикновено в канали на статора»
конто специално за тази цел са из-
рязани в челата на главните по-
люси. Тъй като против одейству-
вашото магнитно поле на тази
компенсираща намотка трябва да
следи промепите на натоварването
на машината, тази намотка се
евързва последователно с намот-
ката на ротора по същия начин,
както вече споменахме за намот-
ката на допълнителните полюси-
103
Е. СЕРИЕН ДВИГАТЕЛ
Въртене надясно
F. КОМПАУНДЕН ДВИГАТЕЛ
Въртене надясно
Въртене на мео
104
СВЪРЗВАНЕ НА ПОСТОЯННОТОКОВ ГЕНЕРАТОР
ЗА КОНСТАНТЕН ТОК
Някои съоръжения се нуждаят от константен постоянен електрически ток,
защото всяко колебание на силата на тока значително влияе върху правилното
функциониране на съоръженията. Такъв случай има при уредбите за електро-
дъгово заваряване, при рефпекторите, фаровете и т. н. Източникът на ток за
такива съоръжения трябва да има регулятор за силата на тока, а ако за дей-
ствието на такива уредби са необходими голем и мощности, тогава като източ-
ници на постояннотокова енергия се използува генератор за константен ток
/4jB — намотка на ротора (G\Gz — БДС7 ;
CD — паралелно намотка на главните полюси (L1L2 — БДС7 ;
EF — серийна намотка на главните полюси (К1К2 — БДС7;
GH—намотка на сномагате.тите полюси (неразделена НуНг)\
IK —намотка на главните магнаты за тмино възбуждане
1г Sig — означение на клемите на регулационните съпротивления
Такъв постояннотоков генератор има серийна намотка, означена на чер-
тежа с EF, и паралелна намотка CD. Освен това има и намотка за независимо
(външио) възбуждане IK. Това конструктивно изпълнение дава възможност гене
раторът в широка облает на напрежението (от номиналното напрежение почти
до късото съединение) без отделни регуляции да дава константна сила на елек-
трическия ток.
105
СВЪРЗВАНИЯ НА ПОСТОЯННОТОКОВИТЕ ГЕНЕРАТОРИ
ЗА ПАРАЛЕЛНА РАБОТА
А. ДВА ПАРАЛЕЛНИ ГЕНЕРАТОРА
В практиката паралелните генератори най-често се срещат свързани за пара-
лелна работа.
За да се включи генератор за паралелна работа, трябва възбуждането на гене-
ратора да се регулира дотогава, докато електродвижещата сила, ицдуктирана
в генератора, приеме стойността на напрежението на електрическата мрежа,
в която ще се включва генераторьт за да работи паралелно с генератора Гъ
Когато това условие е изпълнено, свързваме едниия полюс на генератора Г %
на мрежата и посредством волтметъра Га проверяваме правилността на поля-
ритета на генератора по отношение на електрическата мрежа. Ако този волт-
метър показва нула, може да се включи включвателят П. Сега генерагорът е
присъединсн кьм електрическата мрежа, но той иито дава, нито взема ток от
електрическата мрежа, понеже електродвижешата сила на генератора е в равно-
весие с напрежението на електрическата мрежа.
Ако искаме генераторът да поеме натоварване, увеличаваме възбуждането
му или броя на оборотите на задвижвашата го машина.
Поляритетьт на генератора може да се установи и с помошта на пробни лампи.
При това може да се употребят две свързвания: а) тъмно и в) светло.
106
В. ДВА СЕРПЙНИ ГЕНЕРАТОРА
Начиньт на включването на серийвите генератори за паралелна работа е
еднакъв с този, който описахме при паралелните генератори.
При това свързване не е позволено да се намали броят на оборотите на еди-
нив от генераторите за паралелна работа. Когато се допуске да се намали броят
на оборотите на единия от генераторите, този генератор ще индуктира слаба
електродвижеща сила и тогава вследствие на разликата между напрежението
на мрежата и индуктираната електродвижеша сила от електрическата мрежа ще
потече електрически ток в генератора. Тьй като този електрически ток има об-
ратна посоха спрямо тока, който генераторы обикновено дава, той ще дейст-
вува размагнитвашо на главния магнит. Поради това такъв генератор не е вече
способен за по-нататъшна работа в мрежата.
Това условие с причина да се избягва паралелната работа на серийните по-
стоянни генератори в електрическата мрежа, така че в практиката рядко ще се
срещнат два пссгояннотокови серий ни генератори да работяг в паралел, защото
колкото и голямо внимание да се обръща на условисто, често се идва до раз-
магнетизирване на главните магнити, а това е повреда, която трябва да се по-
правя в специални работилници.
На дадения по-горе чертеж е показано свързване на два постояннотокови
серийни генератора за паралелна работа. Отбелязваме последиците, конто мо-
гат да настъпят при употребата му.
107
С. ДВА КОМПАУНДНИ ГЕНЕРАТОРА
Свързването на постояннотоковите генератори за паралелна работа е обяс-
лело на стр. 106. Тъй като компаундираните генератори имат и паралелна, и
серийна намотка, и при тях вследствие на намаляването на оборотите на единия
генератор може да се стигне до размагнитизирване на главните магнити, чиято
намотка е свързана последователно в токовата верига на ротора, както при се-
рийните постояннотокови генератори. За да се избегне това, двата посгоянно-
токови компаундни генератора са свързани в точките F чрез т. нар. проводник
за изравияване, който е показан на фигурата с прекъсната линия.
Тьй като с проводника за изравняваие може да се избягнат последствията от
размагнитизирването, в експлоатанията може да се използува свързването на
два компаундни генератора за паралелна работа съгласцо чертежа.
При паралелната работа на генераторите изобщо е благоприятно разпреде-
лението на натоварването да се регулира съгласно отношението на техните
мощности, я то така, че генераторите, изградени за одна и сына мощност, да
дават и еднакви токове. Това може да сс регулира чрез възбуждането на отдел-
ните генср'атори, като възбуждането се увеличи тогава, когато се желае този
генератор по-силно да се натовари, и се намали на този генератор, който е бил
по-силио натоварен. Натоварването се контролира с амперметри, конто за
опростяване са изпуснати в схемата, показана на чертежа.
108
D. ПАРАЛЕЛЕН И СЕРИЕН ГЕНЕРАТОР
Ако е необходимо за паралелна работа да се включат два постояннотокови
генератора, който не са от една и съша трупа и следователно ня мат еднаквн
характеристики, тогава включването им за паралелна работа изисква голямо
внимание при събирането на това свързване.
На чертежа е показана схема на свързване на един сериен (ляво) и един пара-
лелен (дяспо) постояннотоков генератор за паралелна работа. Както се вижда
от чертежа, двата генератора са свързани с мрежата през включвател, но са
във връзка помежду си, която се извършва посредством превключвател (в сре-
Дата).
Ако всеки от тези два постояннотокови генератора трябва да работи сам на
мрежата, необходимо е превключвателят да бъде в дясното положение (на чер-
тежа). Тогава чрез левия прекъсвач включваме на мрежата серийния постоянно-
токов генератор, респективно с десния прекъсвач паралелния постояннотоков
генератор. В това положение на превключвателя не е допустимо да се включват
двата прекъевача, зашото свързването не оттоваря на паралелната работа на
серийния и паралелния постояннотоков генератор.
Следователно, ако трябва двата генератора да работят паралелно, едноврс-
менно превключвателят се прехвърля наляво и включвателите на двата генера-
тора се включват. При тази комбинация пъгят на тока през отделните провод-
ници значително се изменя. Токовияг кръг на паралелния генератор се затваря
през поста N на десния прекъсвач, през клемите В и А на паралелния гене-
ратор, след това през превключвателя (в ляво положение) и през възбудител-
ната намотка на серийния генератор и поста Р ла левия включвател до мрежата.
Както се вижда, паралелният генератор възбужда със своя ток и магнитната
намотка на серийния генератор. Другата токова верига се затваря през поста А
на левия включвател, през клемата В и клемата А на серийния генератор, през
превключвателя и лоста Р на десния включвател. Левият и десният включвател
не спадат изпяло към отделните генератори, а единият пост спада към единия,
а другият пост към другия генератор и обратно.
109
Е. ПАРАЛЕЛЕН И КОМПАУНДЕН ГЕНЕРАТОР
Както при предишния пример,и тук случаях на паралелна работа е на два неед-
нотипни постояннотокови генератори. Следователно свързването изисква спе-
циално внимание.
Превключвателяг в средаза на чертежа дава възможност всеки от тези дня
постояннотокови генератора да се включи самостоятелно на мрежата (в дяспо-
положение) или пък и двата едновременно (в ляво положение).
Ако желаем всеки от генераторите да работи сам на мрежата, тогава пре-
хвърляме превключвателя в дясно положение и включваме включвателя на онзи
генератор, който свързваме към мрежата. Това положение на превключвателя
дава възможност за работа само на един от генераторите, а не на двата заедно.
За едновременна паралелна работа трябва превключвателят да се прехвърли
наляво. Тогава токовата верига е затворена през лоста на десния включвател,
клемите В мА на паралелния постояннотоков генератор, след това през превключ-
вателя, през клемите Е и F на серийната намотка на компаундния генератор
и лоста Р на левия включвател. По този начни през клемите на серийната намот-
ка на компаундния генератор протича токът на паралелния генератор,fa регу-
лацията на възбуждащия ток през намотката EF се извършва чрез регулацион-
ното съпротивление, което е паралелно свързано с тази намотка.
НО
Другата токова верига се затваря през лоста N на левия включвател, клемите
В и А на компаундния генератор, след това през превключвателя и лоста Р на
десния включвател. През паралелната намотка на компаундния генератор CD
протича токът на компаундния генератор, а регуданията на тока му се извършва
чрез регулационното съпротивление, включено паралелно с тази намотка.
Едновременно с паралелната намотка на паралелния генератор е включено
и регулационното съпротивление, с което се регулира силата на тока на въз-
•буждаието на този генератор.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ПЪЛНЕНЕ НА АКУМУЛАТОРИ I
Основният елемент на това свързване е сухяят токоизправител в схемата
Грец. Като сух токоизправител може да послужи меднооксиден токоизправи-
тел. Напоследьк се употребяват селенови токоизправителни колонки.
На чертежа е показано свързване на токоизправителя към еднофазна мрежа.
•Разнообразието в токовете на пълнене се постига чрез свързване на изправител-
ния елемент към различите отклонения на вторичната намотка на трансфор-
матора Т.
111
Такива токоизправителни свързвания се употребяват най-много за пъчяе.че
на малки батерни, но могат да се употребят за пълнене на акумулатори за авто-
мобили, а съшо за батерии от далскосъобщителната техника.
Както се вижда от чертежа, свързването трябва да се осигури от първичната
и вторичната страна двуполюсно. Прсвключванего на различимте отклонения
на трансформатора, а оттук и включването на токоизправителния елемент /
на различии напрежения се извършва, разбира се, със съответен превключвател.
Ако нямаме такъв превключвател, можем да работам с грижливо изпьлнени
клеми (сьгласно предписанията — стандартитс).
СВЪРЗВАНЕ ЗА ПЪЛНЕНЕ НА АКУМУЛАТОРИ П
На чертежа е показано свързване за пълнене на акумулатори, когато изпра-
вителният елемент е сьързан през трифазния трансформатор Т към трифаз-
ната електрическа мрежа.
112
Със свързванията, в конто се употребяват сухи изправителни елементи,
може да се извършва пълнене на акумулаторни батерни по който и да било мЬ*
тод на пълнене.
Тьй като трайността на сухите токоизправители в сравнение с онези с елек-
трическа дъга е практически неограниченно, с тях може да се работи много
добре в свързването за «продължително пълнене». Под това се разбират такива
свързвания, при конто се работи с толкова малки токове на пълнене, че не се
идва до’ развиване на газове в акумудаторниге батерии. Този метод особено
много се употребява за акумулаторни батерии, конто работят с прекьенат ток
и трябва да са винаги свързани за действие.
Свързването на чертежа има и дросел Др, който служи за изглаждане на из-
прйвеното напрежение. Напрежението на изправителя, а с това и силата на тока
на пълненето се регулира, като се избира съответното отклонение от вторичната
намотка на трансформатора Т.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ПЪЛНЕНЕ НА АКУМУЛАТОРИ Ш
На страниците 29 и 30 са пок азани свързвания за пълнене на акумулаторни
батерии с ток, който се черпи от мрежа за променлив ток, но този ток се из-
правя, преди да сс доведе на акумулаторите.
От останалите видове тук показваме схема ла свързване за пълнене на акуму-
латорни батерии с помощта на дампов изправител.
С това свързване е възможно:
а) да се лълнят акумулаторни батерии с ток от 5 А;
Ъ) да се пълняг акумулаторни батерии с еднакъв, респективно различен ток
на пълнене;
с) да се лълнят три акумулаторни батерни с различен ток на пълнене.
Трансфер маторът, който се използува в тази схема, е изпълнеп с няколко от-
клонения, с конто може да се извършва груба регулация на напрежението с
помощта на превключвателя 2 от фигурата. Освен тези отклонения трансформа-
торът има изведсни отклонения, с помощта на който чрез превключвателя 9
се извършва фина регулация на напреженпето, необходимо за пълнене на аку-
мулаторните батерии.
Токът на пълнене на отделните акумулаторни батерии се контролира с ам-
перметъра А, който се вгражда в токовата верига на пълненето.
8 Схеми на свързване
ИЗ
«Означенията на фигурата значат:
1 — прекъсвач за много голям ток;
2 — прекъсвач за груба регулация на напрежението;
3 — сънротивления във веригата на ..отоплениетв” ;
4 — трансформатор;
5 — прекъсвач за прекъсване на запалването;
б — намотка на трансформатора за отоплението на лампата;
7 — съпротивление във веригата на запалването;
8 — дросел в анодната верига;
9 — превключватели за фина регулация на напрежението;
I, П и Ш — контакт и кутии за включване на акумулаторните батерии
114
СВЪРЗВАНЕ ЗА АВТОМАТИЧНО ПЪЛНЕНЕ
НА АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ 1
В отделенията с резервно осветление, айв тези, в които се намират батерилте
за управление, пълненето на акумулаторните батерни се извършва съгласно-
схемата от чертежа.
N
Означенията на чертежа значат:
R1—регулатор за изключване на пълненето:
Rz-—регулятор за трайно пълнене;
Rs—регулатор за бързо пълнене;
П — прекъсвач за шуптиране на регулатора
115
Когато напрежението на батерията спадне на 1,3 V, тогава превключвателят
се поставя в дяско положение (на клемите 1,8 V/e). В това положение се идва
до бързо пълнене. Акумулаторната батерия сега се пълни бързо, а при напре-
жение 1,35V върху електродите започват да се явяват мехурчета. Тогава пре-
включвателят се прехвърля на положението 2,35 V/e и трайното пълнене продъл-
жава при по-слаб ток (е=елемент).
СВЪРЗВАНЕ ЗА АВТОМАТИЧНО ПЪЛНЕНЕ НА
АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ И
Автоматичного пълнене сьгласно схемата от чертежа се постига със сухи
мзправители свързани по схемата Грец, и с дросел с подмагнитваие Дрч.
116
Двунамотъчните дросели Др> са съединени така, че през вторичиата им на-
мотка протича токът на батерията, респективно постоянният ток на мрежата.
При незначително натоварване тази втора намотка практически не действува,
гака че дроселът толкова намалява напрежението на пълнене, че през токовата
верига гече само незначителпият ток на пълнене.
KoiaTo натоварването силно се увеличи, дроселът се насиша, така че и индук-
тивного му съпротивление се увеличава. При това напрежението на пълнене и
токът иа пълненето също се увеличават, откъдето и пълненето става бързо.
Комбинацията Ri, Rz н Др* представлява филтър, а ДрА е дросел за израв-
ияване.
СХЕМА НА МИКА-СВЪРЗВАНЕ НА’ АКУМУЛАТОРНН
БАТЕРИИ
Мика-свързването е съединяване на три групи акумулаторни батерии, конто
се свързват комбинирано с мрежата.
В комбинация!а А групите II и 111 са съединени помежду си паралелно и с
групата I последователно и на мрежата.
В комбинацията В групите 11 и III са съединени помежду си последователно
и са приключени директно на мрежата, докато групата I с изключена от дей-
ствие.
В комбинацията С всичките три групи са постедователЕо съединени към
Мрежата.
117
Както се вижда, комбинациите А и В дават възможност едната трупа от акуму-
латори да се извади от действие.
Самата трупа А дава възможност да се дава силен ток в мрежата, а самата
трупа С позволява да се увеличава напрежението на мрежата.
118
СВЪРЗВАНЕ НА ПАРАЛЕЛЕН ПОСТОЯННОТОКОВ
ГЕНЕРАТОР И АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ НА ОБЩА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА МРЕЖА
А. БАТЕРИЯ С ОТКЛОНЕНИЯ НА ЕДНАТА СТРАНА
Такова свързване се прилага само за паралелни генератори. С него може да
се постигне: 1) генераторът да работи сам на мрежата, 2) акумулаторната ба-
терия да работи сама на мрежата, 3) генераторът да пьяни батерията и 4) па-
ралелна работа на генератора и акумулаторната батерия в електрическата
мрежа.
За да се включи генераторът в електрическата мрежа, е необходимо включва-
телят П да бъде в положението 1, докато включвателите 77» и 773 трябва да бъ-
дат отворени.
За включване на батерията към електрическата мрежа трябва да се затворят
прекъевачите 77» и Пя, а прекъевачът на генератора да остане отворен.
При пълнене на батерията прекъевачът П се прехвърпя в положение 2, а пре-
къевачът 773 се затваря.
За паралелна работа в електрическата мрежа з рябва прекъевачът П да бъде
на контакта 7, а останалите прекъевачи да са затворени. При паралелна работа
трябва да се обърне особено внимание на посоката на тока. Това се усгановява
посредством индикатора за посоката на тока 1S, включен последователно с аку-
мулаторната батерия. Този измервателен апарат е изпълнен така, че има ну-
лево положение в средата, а отклонението на стрелката му може да стане на-
ляво или надясно в зависимост от посоката на тока, който протича през него.
119
В. БАТЕРИЯ С ОТКЛОНЕНИЯ НА ДВЕТЕ СТРАНЫ
Това свързване с сыцото, както и предишното,с тази разлика, че в този слу-
чай акумулаторната батерия има отклонения от двете страви. С това свързване
може да се постигне също:
1. Генераторы да работа сам на мрежата.
2. Акумулаторната батерия да работа сама на мрежата.
3. Генераторы да пълни батерията.
4. Паралелна работа на генератора и акумулаторната батерия в електриче-
ската мрежа.
За работа на акумулаторната батерия в електрическата мрежа прекъсвачът П
се прехвърля в положение /, а прекъсвачите Пя и П4 са изключени.
При работа на акумулаторната батерия на мрежата прекъсвачът П трябва
да бъде отворен, докато прекъсвачите Л* и /74 трябва да бъдат затворени.
При пълнене на акумулаторната батерия прекъсвачът Л трябва да бъде в
положението 2, прекъсвачът П4 да е отворен, /7з да е затворен.
Работата на генератора в електрическата мрежа при одновременно пълнене
па атумулаторната батерия се постига, като прекъсвачът Л се поставя в поло-
жение 2, а останалмте прекъевачи са затворени. Трябва да се внимава токът на
генератора при това свързване да не надхвърля стойността 1,2 оз стойността
на тока на пълненето на батерията.
За паралелна работа на генератора и акумулаторната батерия в електри-
ческата мрежа прекъсвачът П ее прехвърля в положение 2, а прекъсвачите Пи
и П4 са затворени. При това прекъсвачите (превключвателите) Hi и Пг трябва
да бъдат на едно и също отклонение на батерията.
120
С. ДВА ПАРАЛЕЛНИ ГЕНЕРАТОРА И АКУМУЛАТОРНЛ БАТЕРИЯ
мрежа ?а паралелна работа. Друга една комбинация по- Толките, означепи с цифри на превключвателя на волт-
зволява работа на единил генератор в мрежата, а с дру- метъра, са съединени с еднакво озпачсните точки в схе-
гия генератор да се пълни акумулаторна батерия. мата на свързването. За опростяване на схемата съе-
Напрежението в отделимте точки на това и на различии диняването не е показано с линии.
други свързвания се контролира с волтметър.
121
СВЪРЗВАНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОСТОЯННОТОКОВИ
ДВИГАТЕЛИ, КОНТО СЕ УПОТРЕБЯВАТ В
ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ТЯГА
За електрическата тяга се употребяват постояннотокови серийни двигатели,
зашото характеристиката им е такава, че в момента на задвижването (пускането)
на трамвая или на локомотива те развиват голям момент на развъртане. За тя-
гата това с от особено значение поради бързото преодоляване на инертността
иа композицията.
Трамваите, конто се използуват в нашия градски транспорт, на всяка колоос
имат по един задвижващ сериен постояннотоков двигател. В следващото из-
ложение ще опишем различимте фази на задвижване, движение и спиране на
трамвая.
А. СЕРИЙНО СВЪРЗВАНЕ НА СЕРИЙНИТЕ
ПОСТОЯННОТОКОВИ ДВИГАТЕЛИ БЕЗ РЕГУЛАЦИЯ
НА ВЪЗБУЖДАНЕТО (РЕ1УЛИР АНЕГО.уГРЪГВА ПЕТО)
При тръгването в токовата верига е включено цялото активно съпротивле-
ние на пускателя К. След тръгването чрез ръчката на пускателя изключваме
постепенно отделните части на съпротлвлението, с което двигателите получа-
ват по-голямо напрежение и вследствие на това развиват по-голяма скоросг.
Когато плъзгащият контакт на пускателя домде до лоследното отклонение
съгласно горната фигура (прекъснатата линия), тогава съпротивленнето на пу-
скателя R с напълно мзключено и двигателите са включени на пълното лапреже-
ние на линията (мрежата). Тъй като двата двигателя са съединени последова-
телно, на всеки от тях се лада половината от напрежението на тракционния
електропровод (мрежата).
122
В. СЕРИЙНО СВЪРЗВАНЕ НА СЕРИЙНИТЕ ПОСТОЯННОТОКОВИ
ДВИГАТЕЛИ С РЕГУЛИРАНЕ НА ВЪЗБУЖДАНЕТО
За по-нататьшно увеличаване на броя на оборотите на двигателя се прилага
принципът на регулиране на възбуждането. Това се извършва, като на клемите
Е и F на намотката на главните магнити от двата двигателя паралелно на на-
мотайте присъединяваме регулационното съпротивление Ri. Броят на оборотите
на двигателя ще бъде толкова по-голям, колкото магнитният поток е по-малък,
Като намаляваме сълротивлението на паралелно съединения регулатор Ri,
можем съвсем да отслабим полето на главните магнити и с това да увеличим,
броя на оборотите на двигателя.
Известно е, че броят на оборотите на двигателя може принпилно да се уве-
личи по два начина:
1. Чрез промяла на магнитния поток.
3. Чрез изменение на напрежението.
Тези констатации са изразени с уравнението п=к . ф . Регулацията в пре-
дишния пример е регуляция чрез изменение на напрежението, докато схемата
на горняя чертеж показва, както беше казано, регуляция на броя на оборотите
чрез изменение на магнитния поток. Съществува още един по-малко практичен
начин за регулиране на броя на оборотите, който изисква специално изпълне-
ние на машината — на самата намотка EF се правят изводи (отклонения), по
конто се плъзга контакт така, че в токовата верига се включват повече или по-
малко навивки от намотката.
123
С. ПАРАЛЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА СЕРИЙНИТЕ ПОСТОЯННОТОКОВИ
ДВИГАТЕЛИ БЕЗ РЕГУЛАЦИЯ НА ВЪЗБУЖДАНЕТО
Слсдваща фаза за уве.тичаване на броя на оборотите на постояннотоковите
серийни двигатели в транспортните средства е гяхното пресвързване за пара-
лелна работа. В такова свързване двата двигателя получават пьяного напре-
жение на тракционния с.текгропровод.
Пресвързването на двмгателите от комбинацията на серийного свързване в
комбинацията на ларалелното свързване трябва да се извършва така, че при
движението да не се усети сътресенис. Това сс постига, като при пресвързването
от серийното съсдиненис в паралелното в токовата верига последователно се
включва цялото сопротивление на пускателя Л. Чрез включването на цялото
съпротивление в токовата верига на така съединените двигатели ударът на елек-
трическия ток се умъртвява (вследствие на голямото увеличаване на налреже-
нието на клемите на двата двигателя), а с това и сьтресението на колата (компо-
зицията).
Чрез постепенно изключване на частите на пускателя Л от токовата верига
се увеличава напрежението на клемите на двигателите и по този начин те полу-
чават постепенно все по-голям брой обороти, докато най-после в момента- на
напълмо изключен пускател от токовата верига не се постигне най-големият
возможен брой па оборотите в тази комбинация.
124
D. ПАРАЛЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА СЕРИЙНИТЕ ПОСТОЯННОТОКОВИ
ДВИГАТЕЛИ С РЕГУЛИВАНЕ НА ВЪЗБУЖДАНЕТО
И тази скорост, която постигат двигателите, съединени паралелно на пъл-
ното напрежение на тракционния електропровод, в сьобщенията (транспорта)
е достатъчно икономична. Поради това се практикува шунтиране на възбудител-
ните намотки на серийните постояннотокови елсктродвигатели със съпротив-
ления jRi. Чрез съпротивленията Ry се намалява възбуждането на магнитите и
с това се увеличава скоростта на въртене на двигателя. На фигурата е показана
тази комбинация.
Пускателят (контролерът), който се мзползува (прилага) в трамваите, е из-
пълнен така, че всички тези пресвързваиия, а съшо вклн>вачията и изключва-
нията на шунтовете Ri в гоковата верига на двигателя се извършват чрез про-
стого преместване на ръката, като при това през време на движението не настъп-
ват значителни сътресения.
Както се вижда ог досегашните обяснения на евързванията, за електриче-
ската тяга в нашите схеми се използуват двата начина за постягане на брОя на
оборотите, следователно този, чрез който регулацията се извършва посред-
ством напрежението и чрез възбуждането. В практиката се срешат именно та-
кива свързвания, зашото те са много икономични. Сьвременните уредби за
пускане (задвижване) не притежават съпротивления с отклонения (изводи), а се
прилага непрекъсната регулация, която дава възможност движение го да се оси-
гурява с още по-малки сътресения.
125
Е. ПАРАЛЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА СЕРИЙНИТЕ ПОСТОЯННОТОКОВИ
ДВИГАТЕЛИ ЗА СПИРАНЕ
Принципы- на електрическото спиране на трамвая се състои във включването
на двата двигателя за паралелна работа, така че те да работят като постоянно-
токови генератори. При това двигателите са изключени от гракционния елек-
тропровод. Тъй като трамваят вследствие на инертността се движи и по-ната-
тък, в котвата се индуктира електродвижеща сила, така че в токовата верига на
елекгродвигателя сега тече ток, който двигателите сами произвеждат. Този
електрически ток сега създава обратно действие спрямо оня ток, който протича
през ротора,когато двигателят е присъединен към тракционния електропровод,
и следователно той има тенденция да спре въртенето на ротора. Спирането на
ротора ще последва толкова по-рано, колкото в токовата верига на така съ-
единенитс помежду си постояннотокови серппни двигатели е включено по-малко
«съпротивление на пускателя. Електрическият ток, който в този случай електро-
двмгателите създават (в действителност те са производители на ток — генера-
тори), цялостно се изразходва за преодоляване на електрическото съпротивле-
ние в токовата верига. Поради това зимно време в тази токова верига се включ-
•ват електрическите отеплители (печки) за загряване на вагона, за да се изпол-
зува полезно енергията.
Свързването за спиране трябва да бъде изпълнено точно съгласно чертежа,
защото при грешно свързване може да се дойде до размагнетизирване на глав-
ните магнита на двигателя.
127
СВЪРЗВАННЯ ЗА СЪПРОТИВИТЕЛНО СПИРАНЕ
НА ПОСТОЯННОТОКОВИТЕ ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ
От основите на електротехниката е известно, че всяка постояклотокова слек-
трическа машина може да се употреби и като генератор, и като двигател. Ко-
яато в та кава електрическа машина се пусне ток, тогава роторът на машината
Въртене иадясно
Въртене наляво
ротира и е в състояние да заавижва никоя друга приключена (работна) машина.
Когато пък такава електрическа машина се завърти механически, тогава тя про-
извежда електрически ток, който се използува за съответии цели.
9 Схеми на свързване
129
Ако такъв електродвигател задвижва големи ротиращи маси, вследствие на
инериията на масите той се върти дълго, след като е изключен от мрежата и
не получава ток за задвижваие. През това време този електродвигател произ-
вежда напрежение, респективно ток, и тъкмо този ток може да се използува за
Въртеие надясно
Въртеие иамгсо
спиране на електродвигателя, като се изразходва за преодоляване на съпротив-
лението на електрическия реостат, който се включва в токовата верига на този
електродвигател. За тази цел прекъевачът на електродвигателя е нзпълнен така,
че действува като превключвател. Когато с такъв прекъсвач се изключи двигате-
лят от мрежата, тогава в токовата верига на електродвигателя се включва съ-
противлението за спиране.
130
ПРИНЦИП НА ЛЕОНАРДОВОТО СВЪРЗВАНЕ
При паралелните постояннотокови двигатели с допьлнителии полюси регу-
лацмята на броя на оборотите е ограничена от 1:1 до малко над 1:10. В някои
задвижвания се изисква броят на оборотите да се регулира в по-широки гранили,
като и серийните двигатели със своиге характеристики не са задоволителни,
макар чс имат свойство почти за неограничено изменение на броя на оборотите.
В такива случаи се използува Леонардовото свързване.
За Леонардовото свързване е необходимо да имаме на разположение два из-
точиика на електрически ток. Паралелният постояннотоков двигател се включва
на единия източник на ток, а паралелната намотка на неговите магнити (по-
люси) на другия изгочник на ток. За един от източиините на ток служи мрежа
за постоянен ток, в която обикновено се включват лвигателите. В Леонардо-
вото свързване в мрежа га включваме само намоткмте на магнитите с регулятора
на напрежението. Роторът па електродвигателя се захранва от постоянното-
ков генератор с външно възбуждане, а възбудителната намотка на генератора
с включена също в мрежата през регулатора на напрежението. В тази комби-
нация областта на регулацията на броя на оборотите на двигателя значително
се разширява, защото съществува възможност за регулация на магнитния
поток на двигателя и за регулация на напрежението, с което двигателят се
«ахранва.
Гакова свързване изисква да се увеличат инвестициите (капиталовложе-
ния! а), защото покрай двигателя трябва да имаме и генератор, но свойствата
па юва свързване за специални цели са ненадминати, поради което въпреки
но-юлемите капиталовложения то много се употребява.
11а приложения чертеж е показана схемата в принцип на Леонардовото свър-
имне.
131
ЛЕОНАРДОВО СВЪРЗВАНЕ ЗА КОНСТАНТЕН БРОЙ
ОБОРОТИ ПРИ ГОЛЯМО НАТОВАРВАНЕ
Промяната на натоварването на двигателя значително влияе на броя на обо-
ротите на съответния двигател. За специални условия на работа, когато нато-
варването на двигателя се измени непрекъснато в широки граници и при това
ые е допустима промяна на броя на оборотите на двигателя, се използува Лео-
пардового свързване. Принципы на Леонардовото свързване е обяснен в по-
горната точка. За тези условия на работа трябва да се употреби компаунден
генератор. Паралелната му намотка се захранва от мрежата, а по главната се-
рийна намотка теле ток, който двигателят тегли от генератора. При увеличено
натоварване двигателят тегли по-голям ток, токът в серийната намотка уве-
личава магнитного поле, което автоматично действува върху напрежението на
генератора и така не допуска да се намали броят на оборотите на двигателя,
тъй като в противен случай при намаляване на напрежението, предизвикано от
протичането на по-силен ток, би се стигнало и до намаляване на броя на оборо-
тите. Следователно компаундният генератор ще дава на двигателя константно
напрежение без оглед на колсбанието на натоварването на двигателя.
На чертежа е показано Леонардово свързване, което се употребява при колеб-
ливо натоварване.
С Г е означен компаундният генератор, на който EF е серийната намотка,
a JK е паралелната намотка, включена на външен източник на ток (мрежа).
С Д е означен двигател ят,чиято паралелна намотка/Ксе включва на външен
източник на ток (мрежа).
132
ЛЕОНАРДОВО СВЪРЗВАНЕ
133
В. ЗАДВИЖВАНЕ НА ГЕНЕРАТОРА Г С ПАРАЛЕЛЕН
ПОСТОЯННОТОКОВ ДВИГАТЕЛ
Там, къцето разполагаме само с постоялнотокова електрическа мрежа и
желаем да употребим Леопардового свързване за регулиране на броя на оборо-
тите на постояннотоковия двигател Де, използуваме свързването по чертежа.
За задвижваща машина служи постояннотоков паралелен двигател, който е
механически евързан с генератора за постоянен ток Г. Този генератор има не-
зависимо възбуждане, и то от същата мрежа, която захранва и задвижващия
двигател Д?. Генераторът е електрически евързан с двигателя Д->, на конто же-
лаем да измсняме броя на оборотите в широки граници. Този двигател има не-
зависимо възбуждане от общата постояинотокова електрическа мрежа. С пре-
включвателя според нуждата може да се изменя посоката на тока на двигателя
Д;_ По този пачин, като се заменят краищата на възбуждащата намотка, се из-
меня и посоката на тока, който се произвежда от генератора, а знае се, че с про-
мяната на посоката на тока в ротора се изменя и неговата посока на въртене.
От предишната, както и от тази схема се вижда, че броят на оборотите се
регулира с променливи сопротивления в магннтната верига на машината, ето
защо регулацията на броя на оборотите при Леонардовото свързване е много
экономична.
При свързването е необходимо точно да се придържаме в последователността,
показана в схемата.
134
СВЪРЗВАНЕ НА ГАЛВАНИЧНО СЪОРЪЖЕНИЕ
А. С НЕЗАВИСИМ ИЗТОЧНИК ЗА ЗАХРАНВАНЕ
R
т
В съоръженията за галванизация (галванични покрытия), за да се получат
много големи постоянни токове, се употребява свързването, показано на чер-
тежа.
Трифазен двигател задвижва постояннотоков генератор, който през регуля-
ционного съпротивление (водно) /?к прекъсвача и предпазителя дава напреже-
ние на електродите А и К. За тази цел постояннотоковите генератори са спе-
циално изградени, зашото лонякога е необходим ток дори до 1000 А. Такива
машини имат широки колектори, дори и по два помежду си свързани колектори,
за да се разпредели токът в четките правилно и да не се дойде до много голямо
искрене.
135
В съоръженията за галванизация с ияколко ваяй место сеизползува постоянно
токов генератор за силен гок като общ източник на енергия за всички ванн
Схемата на свързване е показана на приложения чертеж.
136
ПРОМЕНЛИВОТОКОВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
МАШИНИ
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА:
Схема на свързване на еднофазния генератор........ 139
Пускане за паралелна работа на еднофазните генератори . . . . 141
Свързвания на трифазните генератори............... . . 144
Свързвания на трифазните двигатели..............................
Свързвания за пускане на трифазен асинхронен двигател с накъсо съепи- 147
вен (кафезен) ротор посредством пускател........................
Свързваме за пускане на трифазен асинхронен двигател с накъсо съединен 151
(кафезен) ротор посредством превключвател звезда — триьгълник . .
Свързване за пускаие на трифазен асинхронен двигател с контактни пръ- 153
стени (с навит ротор) с възможност за измени не на посоката на въртене
Свързване на трифазен асинхронен двигател за две скорости на въртене . . 154
Каскад но' свързване на асинхронен двигател I...................155
Каскад!ю свързване II ......................................... 156
Каскадно свързване Ш ...........................................158
Свързване на трифазен електродвигател с кафезен ротор с превключвател 159
звезда—триъгълник и с кондензатори за поправяне на фактора на мощ-
ността ....................................................... 160
Свързване на трифазен електродвигател в еднофазна електрическа мрежа 161
Свързване на паралелен постояннотоков двигател с малка мощност в елек-
трическата мрежа посредством кръетат ключ.......................165
Свързване на паралелен постояннотоков двигател с малка мошност в елек-
трическата мрежа посредством кръетат прекъсвач..................166
Свързване за включване на трифазен електродвигател в трифазна елек-
трическа мрежа, управляван отдалече (дистанционно) ... . 167
Свързване на генератора за заваряване от типа Розенберг . . 168
Жнлищни асансьори с електрическо задвижване................... .169
Регулиране на напрежението на трифазните генератори .... .172
А. Бьрз регулатор на Тирил............ . ......................172
В. Бърз регулатор на Броун—Бовери..............................174
Свързвания за защита на трифазните генератори .... .... 175
А. Свръхтокова (макси малнотокова) защита .....................176
В. Защита от къси сведи нения между две фази...................177
С. Защита от къси съединения между навивките па една и съша фаза . . 178
D. Защита на генераторите (статора) от кьео съединение с масата (кор-
пуса) ..........................................................179
138
СХЕМА НА СВЪРЗВАНЕ НА
ЕДНОФАЗНИЯ ГЕНЕРАТОР
За разлика от постояннотоковнте генератори, чисто захранване на намот-
ката на магнитите се извършва от собственна ток, генераторите за променяй»
ток освсн задвижващата машина трябва да има! отделен източник за постоя-
нен ток за захранванс на течните мапшти.
Намотката на магнита на машииата 1К се включва към източника на постоя-
нен ток. Този източник може да бьде иостояинотокова електричсска мрежа,
•акумулаторна батерия или постояннотоков генератор.
139
Ако се използува постояннотоков генератор, тогава роторы му механически
се свързва с ротора на постояннотоковия генератор, така че двата (заедно се
въртят. В този случай постояннотоковият възбуждащ генератор е съставна част
от променливотоковия генератор, така че този начин на възбуждане на електро-
магнвтите се нарича собствено възбуждане.
Ако източникът на постоянен електрически ток е електрическа мрежа за по-
стоянен ток или акумулаторна батерия, тогава те не са механически свързани
с променливотоковия генератор и такова възбуждане на магнитите се нарича
външно (чуждо).
Лявата част на приложения чертеж представлява схемата на свързването на
еднофазен променливотоков генератор със собствено възбуждане. Силата на
тока, с който се захранва намотката на магнитите IK, се регулира посредством
регулационно съпротивление <?, 5, t. По съидия начин се регулира и токът през
параделната намотка на възбудителния генератор. Силата на тока и голем ината
на напрежението на възбудителния генератор се контролират с амперметър и
волтметър. По същия начин се контролират силата на тока, напрежението и раз-
ходът на енергия, конто променливият генератор изпраща в мрежата.
На десния чертеж е показан променливотоков генератор с външно възбуж-
дане. В този случай за източник на постояннотоково напрежение е използувана
постояннотокова мрежа.
140
ПУСКАНЕ ЗА ПАРАЛЕЛНА РАБОТА НА ЕДНОФАЗНИТЕ
ГЕНЕРАТОРИ
Включването на генератора за променлив ток за паралелна работа с други
такива генератори не е така лесно, както включването за паралелна работа на
постоявнотоковите генератори. Причината се състои в това, че освен големи-
ната на напрежението (какъвто е случаят при постоянния ток) трябва да се
съгласува и честотата на произвеждания електрически ток, а това е невъзможыо
без сьответни измервателни апарати за честота.
Контролирането на броя на оборотите на генератора не е достатъчио си-
гурно, тъй като и незначителна, незабележима разлика в броя на оборотите
предизвиква разлика в честотата. В известии моменти честотите на двата гене-
ратора се покриват, но след това вследствие на тези разлики в броя на оборо-
тите това покриване все повече се нарушава до известен максимум, когато кри-
вите на честотите получават обратно положение и след това отново все повече
се приближават към съвпадането на двете криви.
Ако включим генератора за паралелна работа в момента, когато кривите на
честотите са противоположим, ще имаме случай на късо съединение с двойно
напрежение. Поради това включването за паралелна работа може да се извърши
само при покриване на честотите.
Споменатият ло-горе случай на «люшкане» на фазата много лесно може да
се следи посредством лампи. За тази цел се използуват схемите на чертежите.
Първата схема представлява така нареченото тъмно свързване, другата
схема — светло свързване, а третата показва употребата на тези свързвания
яри генераторите за високо напрежение.
141
Принципы на включване на генератора за паралелна работа посредством
тьмното, респективно светлою свързване е следният:
Да си представим, че в мрежата RT е вече включен един променливотоков
генератор, така че в мрежата имаме известно напрежение с определена голе-
мина и честота. Този генератор, който желаем да включим за паралелна работа
в мрежата, най-напред трябва да доведем в синхронен брой обороти и да регу-
лираме възбуждането му така, че на клемите му да се създаде такова напреже-
ние, каквото е напрежението на мрежата. Сега включваме контролната лампа
на фазата Т от мрежата и на фазата Т на този генератор. Ако при това евърз-
ванс лампата не свети, това е знак, че сме постигнали синхронизьм и съвпадаю
на фазите в генератора и мрежата. Ако честотата малко се различава от често-
тата на мрежата, тогава лампата ше свети или те тлсе и интензитегьт на лей-
ната светлина ще се изменя постепенно. Когато лампите напълцо се из1асят.
може да се включи генераторът в мрежата, но това включване трябва да се из-
върщи точно в точи момент. Вместо лампи могат да се употребят и иулсви волт-
метри, конто показват разликата в напрежеиията, конто същсствуват между
фазата Г на мрежата и фазата Т на генератора. Тези две фази имат еднаква го-
лемина на напрежението. Ако и фазите съвпадат, волтметърът ще покаже пула.
Обратно, ако те не се памират в противофаза, т. е. ако в двете едноименни фази
напрежението нс преминава в един и същ момент през нулата или в един и същ
момент нямат максималца стойност, тогава нс е псстигната съгласуваност на
фазите и волтметърът ще показва разлика в напрежепията. Тази разлика се ко-
лебас постепенно от нула до максимума ту в едната, ту в другата посока. Мо-
менты на включването е моменты, когато волтметърът показва пула.
Много по-удобно е така напеченото светло (за разлика от тьмното свърз-
ване, което нарекохме така поради това, че моменты на включването е то зи,
в кой го лампата не свети, респективно когато волтметърът показва нула),
което евързваме така, чс лампата се сьедипява с единия край на фазата R на
142
генератора, а с другия край на фазата Т на мрежата или обратно. Вследствие
на разликата в честотите лампата ше гасне в известен ритъм и ше се пали с
постепенно лреминаване (промепяне) в интензитета на светлината. Моменты
на включването на генератора е тогава, когато лампата свети най-интеизивно.
Ако при такова свързване се употреби волтметър, тогава включването се из-
вършва в момента, когато волтметърът показва най-голяма разлика в напре-
женията между фазата Т да генератора и фазата R на мрежата или обратно.
Ако в мрежата имаме високо напрежение, тогава измерването на напреже-
нието и включването на контролна лампа не е възможно директно, а посред-
ством измерватешти напреженови трансформатори.
Когато по този начин се постигне синхронизъм и съвпадане на фазите и чрез
прекъсвача сме включили генератора за паралелна работа с мрежата, генера-
торът остава ненатоварен. За да дава генераторът ток в електрическата мрежа,
с необходимо задвижващата генератора машина да усили своята работа, т. е.
да увеличи мошността, респективно броя на оборотите. По този начни се уве-
личава напрежението на генератора и той започва да изпраша ток в мрежата.
Увеличаването на броя на оборотите на генератора, респективно честотата,
няма да настъпи поради това, че честотата на мрежата не допуска промяна на
честотата на генератора, който работи в паралел с тази мрежа. Следователно
броят на оборотите на генератора ще остане и по-нататък същият, само че за-
движващата генератора машина ще изразходва повече енергия.
Натоварването на отделните генератори в паралелно свързване се раздели
между тях съобразно тяхната конструктивна мощност.
Когато се желае някой генератор да се изключи от паралелна работа, мош-
ността му се намалява до нула посредством довеждането на енергия от задвиж-
ващата го машина на съответния генератор. Когато мощността на този гене-
ратор е нула, тогава чрез регулационното съпротивление и токът на генератора
се намалява до нула. Тогава може да се изключи главният прекъсвач и по този
начин да се изключи генераторът от мрежата.
143
СВЪРЗВАНИЯ НА ТРИФАЗНИТЕ ГЕНЕРАТОРИ
Намотката на магнитите на променливотоковия генератор трябва да бъде
захранвана с постоянен електрически ток, защото само по този начин може
да се произведе магнитен поток с непроменлив поляритет. За тази цел не може
да се употреби електрически ток, който самият генератор произвежда, защото
7 рифизен генератор в свързване звезда със собствен а выоулсдаи/а машина
той е промедлив. Той може да се използува само ако преминава през изправитсл
и така изправенияг ток да захранва намотката на магнита.
В повечето случаи се използуват отделяй източнипи на постоянен ток, конто
могат да бъдат или акумулаторни батерни, или при по-голе мите единпни по-
стояннотоков генератор, който се върти заедно и одновременно с променливо-
токовия генератор. В първия случай имаме така нареченото външно възбуждане,
а в другия — собствено възбуждане.
Токът на възбуждането се регулира с помощта на променливо съпротивле-
ние (реостат), който е последователно свързан в сервйния кръг на магнитите на
144
генератора за променлив ток. Ако източникът на постоянен ток е постоянно-
токов генератор, тогава може да се употреби двойка pei улация, като с регуля-
тора Q, s, t, свързан последовагелно с паралелната намотка на магнитите CD
(L1L2) па постоянно! оковия генератор, се регулира напрежението па постоянная
ток и така инднректно се действува на тока на възбуждането на променливия
генератор. С другия реостат, който се включва последователно с възбудител-
ната намотка на променливотоковия генератор, действуваме директно на си-
лата на възбуждащия ток. В приложепите чертежи е начертан само реостатьт
в токовия кръг на намотката на магнита на постояннотоковия генератор, т. е-
този за индиректна регулация, докато реостатьт за директна регулация на въз-
будителния ток не е начертан в схемата.
На горния чертеж е показана схемата на трифазния генератор в свързването
триъгьлник със собствено възбуждане. UW са намотайте на статора, съеди-
нени в триъгьлник, a ГК е намотката на магнитите на гози генератор. Всички
останали означения се огласят до постоянногоковия генератор. АВ (GiGe) е
намотката на ротора, CD е паралелната намотка на главните полюси, докато с
q, s. t е означено регулационното съпротивление.
10 Схеми на свързване
145
На първия чертеж е показана схема на трифазен променливотоков генератор
® съединение звезда, докато на втория чертеж е показана схема на свързването на
трифазен генератор в съединение звезда с нулев проводник.
146
СВЪРЗВАНИЯ НА ТРИФАЗНИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Има две основни групи променливотокови двигатели. Към първата трупа
спадат синхронните двигатели. Тс се изпълняват конструктивно така, че рото-
ръг трябва да има постоянно магнитно поле поради това, че е направся от по-
стоянен (перманентен) магнит (машини с много малка мошност), или поради
това, че магнитът се възбужда от външен източник за постоянен електрически
ток (машини с голяма мошност). Статорьт е изльлнен с три фа зови намотки,
конто, включени в електрическата мрежа, сьздаваг въртящо сс магнитно поле.
Ако желаем да поставим синхронция двигател в работа, необходимо е по ня-
какъв начни да завъртим ротора до синхропния брей на оборотите на двигателя,.
след което двигателят по-иататък сам се върти. Напредъкът на е.тектромашино-
строенсто е довел до подобрени конструкции синхронии двигатели в полюс-
ните чела на ротора, като ее поставят медни прьчки. Тези медни пръчки са на-
късо съединени с пръетени от мед, зака че в действителпост представляват
накъсо съединена намотка за пусканс. Когато статорната трифазна намотка се
включи в трифа зната електрическа мрежа, в намотката за пускане се ивдукт ира
електродвижеща сила, вследствие на която през тази намотка протича електри-
чески ток. Магнитното поле на този ток заодно с вьртяшото се магнитно поле
на статора създава въртящ момент. По този начин роторът сс завьрга до асин-
147
жронния брой обороти и в този момент магнитът на ротора се включва на външ-
ния източник за постоянен ток. С това двигателят сам влиза в синхронизъм и
по-вататък работи със синхронен брой обороти.
Важни особености на синхронния двигател са:
много добър фактор на мощността и добър коефициепт на полезно действие;
възможност за значително претоварване на двигателя;
нечувствителен е към изменението на големината на напрежението.
Недостатъците му пък са:
за задвижване (пускане) трябва да има или от делен двигател, който да доведе
ротора до синхронния брой на оборотите, или в ротора трябва да бъде вгра-
дена специална намотка за пускане.
Двигателят изисква и постоянен, и трифазен променлив ток, следователно два
източника на енергия.
Няма възможност за изменение на броя на оборотите, а постоянно се върти
синхронно, като при големи претоварвания спира.
Освен трифазните в практиката се срещат и еднофазните синхронии двигатели,
като принципът на работа на двата двигателя е един и същ.
148
Едно от най-важпите свойства на синхронните двигатели е следното. Ако
магнитът на ротора на синхронния двигател е слабо възбуден, тогава двигате-
лят взема от мрежата индуктивен ток и факторът на мощността му е по-малък
от единица. Когато магнитът на ротора е нормално възбуден, тогава факто-
рът на мощността на двигателя е равен на единица, като двигателят нито взема,
нито дава ток на мрежата. Когато обаче магнитът на ротора се превъзбуди,
тогава синхронният двигател взема от мрежата капацитивен ток. В последний
случай двигателят действува като кондензатор. В по-големите задвижвания
синхронният двигател се включва в електрическата мрежа и работи ненатова-
рен и с превъзбудени магнити на ротора. По този начин той поправя фактора
на мощността на електрическата мрежа, което, с други думи, означава, че през
електропровода може да се пренася значително повече работна (ватна) елек-
трическа енергия.
Другата трупа са така наречените асинхронни двигатели, конто от своя
страна се делят на двигатели с ротор, притежаващ накъсо съединена намотка
(клетка),и на двигатели с навит ротор. Трифазните асинхронни двигатели с ро-
тор с клетка имат в каналите на статора си система от трифазна намотка (три
фазови намотки). Статорът на машината е изпълнен от ламелни стоманени ла-
марини. Роторът на трифазния асинхронен двигател от този вид е изпълнен
също от ламелна стомана, а в каналите на периферията му се намират медни
или алуминиевп пръчки, конто от двете страпи на ротора са накъсо съединени
с медни или алуминиеви пръетени. Тъй като това изпълнение прилича на клетка
(кафез),наричат се кафезни двигатели или двигатели с роторна клетка. Изпълне-
нието на този вид двигатели е най-лесно и поради това и най-икономично.
В тях само лагерите са подложени на износване, докато останалите части на
машината практически въобще не се износват през време на нормална работа.
Поради това асинхронният трифазен двигател с кафезен ротор е намерил най-
широко приложение в практиката.
Недостатък на трифазните асинхронни двигатели с кафезен ротор е това,
че при пускането те теглят от електрическата мрежа сравнително силен електри-
чески ток или,както е прието да се казва, електрическата линия е принудена да
понесе токовия удар, който предизвиква колебания в силата на електрическото
осветление. Поради това трифазните асинхронни двигатели с кафезен ротор
могат да се включват директно в електрическата мрежа до мощност от 2,2 kW.
Ако в електрическата мрежа желаем да включим такъв двигател с кафезен ротор
и с по-голяма мощност, но не и над 7,5 kW, трябва за пускането му да употребим
превключвател звезда—триъгълник.
За приложение на асинхронните кафезни двигатели с мощност, по-голяма от
7,5 kW, трябва да се търси специално разрешение от енергийните органи. Та-
кива разрешения могат да бъдат издадени, когато задвижването, в което двига-
телят ще работи, има възможност за включване в разпределителната мрежа
през собствена трансформаторна станция.
За задвижвания, при конто асинхронният кафезен двигател се включва по-
вече от петнадесет пъти в един час, същесгвуват още по-строги предписания.
Те разрешават директното включване на двигатели в мрежата само до 1,1 kW,
а с превключвател звезда—триъгълник—от 1,1 kW до 2,2 kW. По-големи мощ-
ности изобщо не са разрешени.
Трифазните асинхронни двигатели с навит ротор конструктивно се изпълня-
ват така, че в статора имат трифазна статорна намотка, а в ротора също три-
фазна намотка, чиито краища са изведени на три пръетена (гривни), изградени
от твърда електролитна мед и добре изолирани от оста на ротора, върху която
са иабити. Трифазните асинхронни двигатели с навит ротор се пускач с пуска-
149
чел. който е свързан с намотките на ротора посредством графитни, медни или
бронзови четки, опиращи се на спомеиатите контактни пръстени на ротора.
В момента на включвансто на статорната намотка в електрическата мрежа
трябва във веригата на ротора да бъде включено пълното сьпротивление на
пускателя, който отслабва силата на индуктирания чок и с това облекчава то-
ковия удар в електрическата мрежа. След това големината на съпротивлението
на пускателя постепенно се намалява до така нареченото работно положение.
Следвашата степей на пускането е да се свържат накъсо и трите контактни пръ-'
стена и да се повдигнат четките от пръстените. След съединяването накъсо на
контактните пръстени четките се повдигат, за да не се износват в експлоатацията
и за да не предизвикват искрене. Двигателите с навит ротор (фазов ротор), при
които се желае ла се регулира броят на оборотите през време на работа, трябва
да имат постоянно допрени четки върху контактните пръстени, зашото тази
регулация се извърщва чрез намаляване или чрез увеличаване на съпротивле-
нието в токовата верига на ротора.
Пускателите на тези двигатели не i рябва да се изключват от токовата верига
на ротора, докато предн това нс са съединени накъсо контактните пръстени,
зашото в такъв случай двигателят ше спре и намотката на статора ше изгори.
Поради тсва устройството за повдигане на четките от контактните пръстени е
изпълнено така, че най-напред се евързват накъсо контактните пръстени и едва
тога!К| се повдигат четките.
Трифазните асинхронни двигатели с навит ротор се спират така, че най-
напред се изключва главният прекъсвач, с който статорът на двигателя е вклю-
чен в електрическата мрежа. Ръчката на пускателя се завърта до началното по-
ложение, и то пспосредствено след изключванего на главния прекъсвач. След
това чрез лоста от уредбата за съедипяване накъсо и за. повдигане на четките
върху контактните пръстени се спускал четките и сьединениего накъсо на пръ-
стените се разединява.
15Э
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ПУСКАНЕ НА ТРИФАЗЕН АСИНХРОНЕН
ДВИГАТЕЛ С НАКЪСО СЪЕДИНЕН (КАФЕЗЕН) РОТОР
ПОСРЕДСТВОМ ПУСКАТЕЛ
А. НАМОТКИТЕ НА СТАТОРА СА СЪЕДИНЕНИ В ЗВЕЗДА
151
В. НАМОТКИТЕ НА СТАТОРА СА СЪЕДИНЕНИ В ТРИЪГЪЛНИК
Въртене надясно
Въртене наляво
152
СВЪРЗВАНЕ ЗА ПУСКАНЕ НА ТРИФАЗЕН АСИНХРОНЕН
ДВИГАТЕЛ С НАКЪСО СЪЕДИНЕН (КАФЕЗЕН) РОТОР
ПОСРЕДСТВОМ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ ЗВЕЗДА—ТРИЪГЪЛНИК
На чертежа схематично е показан превключвател звезда—триъгълник, който
се употребява при пускането на трифазни асинхронни двигатели с кафезен ротор
за по-големи мощности. Този превключвател е изиьлнен така, че в първия мо-
мент при пускането статорната намотка е свързана в звезда. Съгласно фигу-
рата чрез просто завъртане на волана, монтиран върху оста, която носи контак-
тите, конто спрямо оста и помежду си са добре изолирани, сс постига другата
степей на пускането, а тя е пресвързването на статорните намотки от звезда в
триъгълник.
153
СВЪРЗВАНЕ ЗА ПУСКАНЕ НА ТРИФАЗЕН АСИНХРОНЕН ДВИГАТЕЛ С КОНТАКТНИ
ПРЪСТЕНИ (С НАВИТ РОТОР) С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗМЕНЯНЕ
НА ПОСОКАТА НА ВЪРТЕНЕ
Пасока на въртене
на двигателя
На горния чертеж е показан схематично пускателят
за асинхронен двигател с контактни пръстени (с навит
ротор). С помошта на пускателя в електрическата мре-
жа най-напред се включва статорната намотка, а чрез
озтаналите степени се изключва съпротивлението в то-
ковата верига на роторната намотка. С този пускател
(контролер) може да се изменя и посоката на въртене на
двигателя, като ръчката (воланът) на контактора се за-
върти в желаната посока.
w
>
СЭ
W
еН
Я
w
W
>
д
я
И
S
о
53
О
О
Я
w
ся
>
э:
и
и
tn
Г>
к
о
я
о
п
Н
Д
д
Н
Я
Д
е
£
я
д
п
ее
Я
-е
я
я
Д
я
д
И
Я
о
д
я
д
ее
Ч
£
я
За да може асинхронният двигател да изменя скоростта си на въртеие, стато-
рът на двигателя се навива така, че да може намотката да се пресвързва на пълен
или на половин чифт полюси. С това пресвързване се получава и пълната, рес-
пективно псловината скорост на въртене.
Пресвързването се извършва с валцов прекъсвач (превключвател) с три по-
ложения. В първото положение двигателят е изключен от мрежата, в другото
положение статорът е свързан в триъгълник с нормален брой чифта полюси,
докато в третото положение статорът е пресвързан в звезда с двойно повече
чифта полюси.
КАСКАДНО СВЪРЗВАНЕ НА АСИНХРОНЕН ДВИГАТЕЛ
(ЗА ПРОМЯНА НА БРОЯ НА ОБОРОТИТЕ) I
В каскадного свързване роторите на двата двигателя са механично свързани
чрез съединител, така че двата двигателя се въртят едновременно.
На левая пример на чертежа е показана комбинация, в която рсторът на пър-
вия двигател е електрически свързан с ротора на другия двигател. Статорът на
първия двжгател е включен в трифазната електрическа мрежа, а статорът на дру-
гия двигател от тази комбинация получава затваряне на токовата си верига през
регулационното съпротивление.
На дясиата част на чертежа е представена друга комбинация. Статорът на
първия асинхронен двигател е включен в трифазната електрическа мрежа така,
че въртящото се магнитно поле на статора да върти ротора на този двигател.
Роторът иа първия двигател електрически е свързан със статора на другия дви-
гател (а не с ротора, както беше в предишния случай). Роторът на този втори
двигател затваря токовата си верига през регулационните съпротивления.
Посредством регулапионните съпротивления в двата споменати примера се
увеличава или намалява електрическото съпротивление иа токовата верига и
по този начин се влияе върху промяната на броя на оборотите (скоростта).
156
157
КАСКЛДНО СВЪРЗВАНЕ II
На чертежа е показана схемата на каскадното свързване на два асинхронни
двигателя. В първия токов кръг е включен прекъсвач, с помощта на който е въз-
можно да работи само главният двигател, а за това време другият двигател да
не е натоварен (лявото положение на прекъсвача) или пък двата двигателя да са
натоварени (дясното положение на прекъсвача).
158
КАСКАДНО СВЪРЗВАНЕ Ш
На този чертеж е показана схемата на съединяване на два асинхронни двига-
теля в каскадно свързване, когато двата двигателя нямат еднакъв брой чифтове
полюси. В такава комбинация е възможно да се посгигнат три различии ско-
4 полюса || || []
1500 оборота
б полюса
D 1000-оборота
дбиг. 1
дбиг. и
дЬиг. 1,п
т
юоо
600
роста на въртене. В този пример са свързани четириполюсен и шестполюсен
двигател. Като се прехвърлят прекъсвачите 1 и 2 в положенията, показани в
таблицата край схемата, може да се постигнат 600, 1000 или 1500 оборота в
минута.
159
СВЪРЗВАНЕ НА ТРИФАЗЕН ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛ С
КАФЕЗЕН РОТОР С ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ ЗВЕЗДА —
ТРИЪГЪЛНИК И С КОНДЕНЗАТОРИ ЗА ПОПРАВЯНЕ
НА ФАКТОРА НА МОЩНОСТТА
Принципното свързване на трифазния електродвигател с кафезен ротор в
трифазната електрическа мрежа посредством превключвател звезда—триъгъл-
ник е показано на този чертеж. Когато превключвателят е в положението 7,
двигателят е изключен от електрическата мрежа. Когато превключвателят е
в положението 2, статорните намотки са свързани в звезда, а в положението 3
статорните намотки са в триъгълник.
На същия чертеж е показано свързването на уредбата за подобряване на
фактора на мощността на трифазния двигател. Това свързване представлява
т. нар. единична компенсация, т. е. единично подобряване на фактора на мощ-
ността. Там, където искаме да извършим групова компенсация, употребяваме
свързване, в което кондензаторната батерия е съставена от кондензатори с опре-
делен капацитет в свързване триъгълник, директно включен в електрическата
мрежа. Такава батерия служи за подобряване на фактора на мощността на ця-
лото съоръжение.
160
СВЪРЗВАНЕ НА ТРИФАЗЕН ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛ
В ЕДНОФАЗНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МРЕЖА
А. ПОСРЕДСТВОМ ДРОСЕЛ
Понякога се налага да се включи трифазен електрически двигател в едно-
фазна електрическа мрежа. В такива случаи грифазният електрически двига-
тел не може да се завърти без специално изградена уредба, с която да се иосгигне
изместване вьв фазите. Тази уредба е съставена така, че в момента на включ-
ването на електродвигателя в еднофазната мрежа фазата се дели (раздели);
едното разклонение се води през дросел на едната клема на двигателя (например
С),а другого разклонение -през активно съпротивление на другата клема (напр.
И7). Третата клема на двигателя се свързва директно с електрическата мрежа.
Дроселът със своя индуктивитет създава изместване по фаза в статорната на-
мотка, чрез което общото действие предизвиква въртящо се магнитно поле и
с това задвижване на двигателя. Когато двигателят се задвижи, се извършва
превключване,както е показано на чертежа, и работата на двигателя продължава
само през двете клеми. Днес този начин на задвижване на трифазния електро-
двигател с еднофазен електрически ток се срегца рядко, защото съществува много
ефикасен начин, показан в следващия пример.
11 Схеми на свързване
161
В. ПОСРЕДСТВОМ КОНДЕНЗАТОР
Включване на трифазния електрически двигател в свързване звезда в еднофазна мрежа
Включван h а трифазния електрически двигател в свързване триъгьлник в едпофазна мрежа
162
Ако в практиката стане нужда да се включи трифазен двигател в еднофазна
мрежа, тогава освен описания пс-горе пример с дросел и активно съпротивле-
ние се употребява кондензатср. Днес, когато е постигнат напредък в изгражда-
нето на кондензатори за такива цели и за икономичност и сигурност в експлоа-
тацията, такива кондензатори се употребяват най-често.
За да се задвижи двигател, чиито статорни намотки са свързани в триъгьлник
и той е включен в еднофазна мрежа, трябва в краищата на една от намотките
(съгласно чертежа) да се свърже кондензатср. При двигателя със статорни на-
мотки, свързани в звезда, кондензаторът трябва да се включи в началото на две
«I фазовите намотки, както е показано на чертежа. В мрежата свързваме нача-
ло । о на онази намотка, която не е свързана с кондензатора, и една от тези клеми
на която е извършено свързването на кондензатора и края на едната фаза.
В лвата разгледани примера въртящият пусков момент на така свързания дви-
laicji в еднофазната електрическа мрежа възлиза на около 40—50% от онзи
нкрзящ момент, който същият двигател развива, ако се включи в трифазната
слекфическа мрежа.
Унсличаване на този пусков момент с няколко процента е възможно да се
iiociHiiie само с трифазен двигател, статорната намотка на който е свързана в
теща. За това използуваме свързване съгласно горната фигура.
В юва свързване кондензаторът е сьединен с единия си край с клемата U,
дока го с другия си край е съединен с клемата V. При това краят на намотката
163
на тази фаза у не се свързва в звездната точка, както това обикновено се правя
ври свързването в звезда, а директно с мрежата през клемата W. Тъй като в този
случай кондензаторът е включен на по-голямо напрежение от онова, което опи-
сахме по-горе, и пусковият момент на двигателя е по-голям.
При променливотоковите трифазни двигатели, конто имат ротор с кон-
тактни пръстени и се включват в еднофазна електрическа мрежа, чрез правилен
избор на кондензатора може да се постигне задвижване при пълно натоварване.
В практиката широка употреба имат електролитните кондензатори, защото
при един и същ капацитет размерите им са по-малки в сравнение със сухите
кондензатори.
Данните, дадени в таблицата, могат да ни послужат за ориентиране при из-
бирането на необходимия капацитет на кондензатора за съответната мощност
на двигателя.
Таблица
Капацитет на кондензатора в \iF за напрежение на еднофазната мрежа от Мощност на дви- гателя в к. с.
ПО V 220 V 380 V
14 5 2,5 0,1
28 10 4 0,2
43 15 6 0,3
58 20 8 0,4
72 24 9 0,5
88 29 10 0,6
100 33 12 0,7
118 39 14 0,8
130 44 16 0,9
145 48 18 1,0
158 53 19 1,1
172 59 20 1,2
186 63 22 1,3
202 69 23 1,4
218 73 1 25 1,5
164
СВЪРЗВАНЕ НА ПАРАЛЕЛЕН ПОСТОЯННОТОК ОВ
ДВИГАТЕЛ С МАЛКА МОЩНОСТ В ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА
МРЕЖА ПОСРЕДСТВОМ КРЪСТАТ КЛЮЧ
Постояннотоковите двигатели с малка мощност се включват в мрежата с
двуполюсен прекъсвач (ключ). Там, където в експлоатацията е необходимо да
се променя посоката на въртене на двигателя, това може да се постигне лесно
чрез вграждането на кръстат ключ във веригата на електрическия двигател.
В този случай двуполюснияг ключ служи за включване и мзключване на двига-
теля, а крьстатият ключ — за промяна на посоката на въртене.
Свързването на отделните проводници трябва да се изпълни, както е озна-
чено на чертежа.
165
СВЪРЗВАНЕ НА ТРИФАЗЕН ДВИГАТЕЛ С МАЛКА
МОЩНОСТ В ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МРЕЖА
ПОСРЕДСТВОМ КРЪСТАТ ПРЕКЪСВАЧ
Трифазните електрически двигатели с малка мощност може да се включат в
токовата верига иа електрическата мрежа с трмполюсен прекъсвач (ключ).
Ако е необходимо да се създаде възможност за промяна на посоката на въртене
на двигателя, това може да се постигне чрез вгракдането иа още един крьстат
ключ, който се поставя само в двете фази. С крьстатия ключ може да се заме-
нят двете фази, а с това да се изменя посоката на въртене на двигателя.
Трябва да се внимава да не се сгрегии при свързването на проводниците.
конто се отнасят до отделните фази, затова е целесъобразно да се спазват дан-
ните от чертежа.
166
Със свързването, показано на чертежа, е възможно да тегля котвата и с това прекъевачът свързва електродви-
се управлява работала на двигателя отдалече. Като се гателя с електрическата мрежа. За да може електродви-
натиска копчето на елиния бутон, се затваря токовата гателят да се върти по желание в едната или в другата
верига, в чийто състав е електромагыитът, който при- страна, се поставени два бутона.
167
СВЪРЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТОРА ЗА ЗАВАРЯВАНЕ
ОТ ТИПА РОЗЕНБЕРГ
Постоянен ток, необходим за заваряване с електрически ток, в практика! а най-
често се получава от Розенберговите генератори.
Розенберговите генератори са серийни генератори с два магнитни полюса,
които завьршват с големи полюсни накрайници, така че да обхващат колкого
е възможно по-голяма част от ротора. За разлика от нормалните генератори
тук има два чифта четки. Четките Яг, Б\ са накъсо съединени и са поместени
в неутралната зона на тока. Те се наричат помошни четки. Четките Я», Вг са
поместени (разположени) по правата на магнината ос и от тях се отвежда то-
кът за заваряване.
Задвижваща машина най-често е асинхронен двигател.
На горния чертеж е показано принципното свързване, а на долния — конструк-
цията на Розенберговия генератор. Като се завърти воланът 1, се измени поло-
жението на металното тяло 2. С това се изменят магнитният поток на машината,
индуктираното напрежение и токът на заваряването.
168
ЖИЛИЩНИ АСАНСЬОРИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКО ЗАДВИЖВАНЕ
169
В съвременните многоетажни сгради се поставя асансьор с електрическо
задвижване. Управление™ на асансьора е напълно автоматично — чрез прити-
скане на бутоните в кабината на асансьора. Бутоните за управление са вградени
в обща командна плоча. Край всеки бутон има означение, за да се разпознае за
какво служат отделните бутони.
Освен командната плоча в кабината на асансьора съшествува и отдел на ко-
мандна плоча на всеки етаж при входната врата на асансьора. В тези външни
командна плочи са вградени оптически индикатора (лампи), по конто се по-
знала на кой етаж се намира асансьорът, респективно дали асансьорът е заст.
В повечето видове асансьори на външната командна плоча има два бутона,
от конто единият служи за «повикване» на асансьора, а другият — за изпрашане
на асансьора на приземния етаж.
На чертежа е показано прпнципното свързване на електрическата инсталации
на жилишния асансьор за четириетажна страда. На чертежа е показан асан-
сьорът в третия етаж на сградата. Ако искаме с асансьора да се спуснем от тре-
тий ет аж в приземния етаж, притискаме бутона върху командната плоча в каби-
ната на асансьора с сзначснлето «приземен етаж». В нашия случай това е най-
долният бутон на кабината. С това сме затворили токовата верига на фазата Т
през първия електромагнит (в дясната долна част на чертежа) и левия електро-
магнит в горната част на чертежа с фазата S. Вследствие на преминавансто на
електрически ток се възбужда и долният, и горния i електромагнит и тс привли-
чат котвите си. Долният електромагнит с контактите си затваря клемите и така
дава възможност фазата Т да затвори токовата верига с фазата 5 и след прекъс-
ването на токовата верига, която се е затваряла през бутона с означеиието «при-
земен етаж». Горният електромагнит включва в трифазната електрическа мрежа
елсктродвигателя, който вследствие на това започва да спуска асансьора. През
времето на спускането издатькът от кабината на асансьора среща превключва-
телите на етажите и ги прехвърля в другого положение, а когато срещне
превключвателя вприземния етаж, тогава с нреобръщането му в другого положе-
ние се прекъева токовата верига на електромагнита и той изпуска своята котва,
а това довежда до изключване на електромагнита от електрическата мрежа и
до спиране на асансьора.
Ако след това искаме да се изкачим с асансьора например на четвъртия
етаж, тогава в асансьора натискаме върху бутона с означеиието «IV етаж» и
токовият кръг на фазата S' се затваря през долния краен десен електромагнит,
през долния десен електромагнит и във фазата Т. С това електромагнитите се
задействуват и привличат котвите си. Долният електромагнит дава възможност
да се затвори токовата верига и след преставането да се натиска върху бутона
в кабината, а горният електромагнит включва електродвигателя в електриче-
ската мрежа, но сега с променена последовазелносз иа фазите, така че се изменя
и посоката на въртене на двигателя, който сега тегли асансьора в посока нагоре.
По своя път издатъкьт от кабината на всеки етаж преобрыца превключвателите
и като попадне на превключвателя на IV етаж, прекъева токовата верига и с това
спира електродвигателя, а и самия асансьор. Както се вижда от чертежа, всеки
бутон в кабината е включен в токовата верига на един съответен електромагнит,
а всеки превключвател в етажите с електромагнитите за включване на електро-
двигателя в мрежата. Когато някой от превключвателите е в долно положе-
ние, тогава е евързан в серия с левия електромагнит, който включва електро-
двигателя в посока на въртене за спускане на асансьора, а когато превключва-
телят е в горно положение, тогава е евързан в серия с долния електромагнит,
който включва електродвигателя в посока на въртене за изкачване на асансьора.
Във всеки момент по един от горните и по един от долните електромагнити са
свързани последователно през съответния превключвател в етажа и когато из-
датъкът на кабината на асансьора попадне тъкмо на този превключвател, с този
170
превключвател се прекъева токовата верига на тези електромагнити, а с това
се прекъева и по-нататъшната работа на електродвигателя.
За улеснение на чертежа е показано свързването само на тези проводници,
с конто се управлява от кабината на асансьора и конто служат само за задвиж-
ване на асансьора. При това в асансьора има и инсталации за осветление на са-
мата кабина и бутон за аларма, с който се съобшава за евентуална повреда в
асансьора, вследствие на която кабината е останала между етажите, така че
лицата, конто се возят, не могат да излязат, или за подобии случаи. Има още
бутон, който дава възможност да се спре асансьорът на което и да е място и т. н.,
като всичко това зависи от вида на асансьора, който се употребява, защото раз-
личните фирми имат и различии специфични уредби за техните типове асан-
сьори. На чертежа не са псказани евързванията с външните командни плочи за
отделните етажи, защото и за тях различите изпълнители имат различии ре-
шения.
171
РЕГУЛИРАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО НА ТРИФАЗНИТЕ
ГЕНЕРАТОРИ
А. БЪРЗ РЕГУЛАТОР НА ТИРИЛ
Генераторите в електрическите централи, конто служат за производство
на електрическа енергия, трябва да създават постоянно напрежение. Тъй като
това напрежение е подложено на бързи и чести промени, предизвиквани от на-
товарването, необходимо е в съединителните схеми на генератора да се вградят
устройства, конто ще поддържат това напрежение постоянно.
Съществуват два вида бързи регулатори. Регулаторът на Тирил реагира и
на най-незначителни промени на големината на напрежението и е постоянно в
движение. Регулаторът тип Броун— Бовери реагира само тогава, когато на-
прежението премине допустимого отклонение, а иначе е неподвижен.
172
Главните елементи на регулатора на Тирил са електромагнитьт 1, който
е включен във възбудителния генератор 7), и електромагнитьт 2. свьрзан в
трифазния генератор Г« през регулационното съпротивление 7?г (виж чертежа).
Електромагнитьт 1 действува на поста (рамото), на края на който има контакт
ki. Електромагнитьт 2 действува на поста (рамото), на което има контакт
к.,. Когато напрежението на възбудителния генератор / ) се увеличи, електро-
магнитът 7 увлича котвата си, като преодолява силата на пружината Р и раз-
тваря контакта ki от контакта к2. В обратния случай, когато напрежението на
възбудителния генератор се намали, контакты к\ се приближава към контакта
к 2. Когато се стигне до по-голямо намаляване на напрежението, пружината Р
ще преодолява електромагнита 1 и контактите к\ и /с 2 ще се съединят. Това на-
късо съединяване на контактите довежда до шунтиране на съпротивлението Ri.
Шунтирането на съпротивлението предизвиква изравняване на действието на
левия и десния стълб на диференциалното реле ДР. Сега повече левият стълб на
електромагнита няма повишено действие и пружината Pi възобновява свръз-
ката на контакта К.
Последица от разтварянето на контакта К е шунтирането на съпротивле-
нието 7?3 във възбудителната верига, което довежда до по-силно възбуждане на
генератора /Т и до увеличаване на напрежението му. С това се усилва токът в
намотката на електромагнита 7, вследствие на което той притегля котвата си,
преодолява силата на пружината Р и разделя контактите ki и к 2. Поради това
отново настъпва несиметрия в електромагнитното действие на диференциал-
ното реле DR<UJP), и то поради това, че сега в дясната му страна отново е вклю-
чено съпротивлението Ri. Затова тази страна в електромагнитно отношение е
ло-слаба, преодолява лявата страна, която притегля поста, и с това разделя
контакта К. Това пък означава, че е прекъснато шунтирането на съпротивле-
нието във възбудителната верига на възбудителния генератор, макар че генера-
торът има по-малко възбуждане и с това и по-:малко напрежение на клемите.
Описаният по-горе цикъл на регулиране се повтаря непрекъснато при рабо-
тата на генератора.
Чрез регулационното съпротивление Д съпротивлението в токовата верига
на електромагнита 2 се нагласява според онова напрежение, което желаем да
получаваме константно върху клемите на трифазния генератор.
Съгласно описаното досега може да заключим, че в това свързване за регу-
лиране на напрежението на трифазния генератор двете електромагнитни системи
са в непрекъснато действие дори и тогава, когато регулирането не се извършва.
Задачата на диференциалното реле DR (ДР), употребено в това свързване
е да посредничи при свързването на контактите к\ и к.2, защото, ако го няма,
те прекомерно ще се загряват поради малките им размери и чувствителността
им бързо ще се унищожи, а това ще доведе регулатора до неспособност да служи
за целта, за която е предназначен.
Според вида на трифазните променливотокови генератори имаме и различии
изпълнения на бързите регулатори на Тирил. Принципното свързване е винаги
едно и също и е показано на чертежа.
173
В. БЪРЗ РЕГУЛАТОР НА БРОУН — БОВЕРИ
За разлика от бързия регулатор на Тирил регулаторът за бърза регулация
на напрежението в трифазните генератори, който се произвежда от фирмата
„Броун—Бовери“, влиза в действие само тогава, когато напрежението на генера-
тора надхвърля допустимите граници.
Регулаторът е съставен от алуминиева котва А, която на всяка страна свързва
установен брой ламели, свързани със съпротивленията Pi и /?->. Върху котвата
е прикрепена и стрелка, която показва големината на завъртането на котвата.
Напрежението на генератора, което искаме да регулираме, се довежда на
напреженовата система N, която създава въртящ момент за алуминиевата котва.
Когато големината на напрежението на трифазния генератор не е нормална,
алуминиевата котва се завърта наляво или надясно. Според това, дали напре-
жението на трифазния генератор се е намалило или се е увеличило, във веригата
на възбуждането на възбудителния генератор се включва по-голямо, респек-
тивно по-малко съпротивление, вьзбуждането се увеличава или намалява, а с
това се регулира и вьзбуждането на трифазния генератор.
Бързият регулатор за напрежението на Броун—Бовери има една отдел на дро-
селна система Р, която пречи да се получат много бързи завъртания на алуми-
ниевата котва.
174
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ТРИФАЗНИТЕ ГЕНЕРАТОРИ
Генераторите са скъпи единици в електроенергийната система, поради което
трябва предварително да се стремим да предотвратим всяка евентуална по-
вреда, която може да ги разруши.
Тъй като към защитата на генератора се поставят определени условия, които
не са еднакви във всички случаи, тук ще покажем най-напред три основни прин-
ципа, с помощта на които генераторът се отдели от мрежата за зашита.
При първичната защита намотката на електромагнита £ е свързана в серия с
едната фаза на генератора. Ако настане късо съединение, например върху ши-
ните, през намотката на генератора, а също и през намотката на електромагнита
Е ще протсче определен силен електрически гок. Електромагнитът £ се въз-
бужда до такава степей, че призегля своята котва, която през лостова система е
свързана с главния прекъсвач. Котвата освобождава лоста, а пружината О от-
варя прекъсвача.
Пьрвична защита
Вторична защита Защита посредством реле
При вторичната зашита за разлика от първичната електромагнитът £ не е
свързан последователно с фазата, а с клемите на вторичного напрежение на то-
ковия трансформатор. Иначе действието в основата си е, както преди.
Релейната защита се различава от двете описани по това, че електромагни-
тът £, с който се разединява прекъсвачът, се захранва от отделен източник на
постоянен ток. При тази зашита вторичната намотка на токовия трансформатор
е свързана с релето, чиято задача е при по-голям ток да затвори токовата верига
на електромагнита £ и по този начин да изключи прекъсвача.
175
А. СВР'ЬХТОКОВА (МАКСИМАЛНОТОКОВА) ЗАЩИТА
Ако стане късо съединение между две фази или ако насгъпи късо съединение
в самия генератор, през вторичните намотки на токовите трансформатори про-
тича голям ток, който възбужда релетата. Според времето, на което сме ги
настроили, те затварят контактите си, а с това се затваря и токовата верига на
електромагнитите Ег и Е->, конто действу зат на своите котви. Задачата на електро-
магнита Ei с да изключи трифазния генератор о г мрежата, докато задача га
на електромагнита Е> е да включи съпротивлението във възбуждащата верига
на възбуждащия генератор и с това да на.мали напрежениего на възбуждането.
Това намаляване на напрежениет о на възбуждането е особено важно в случайте,
когато стане късо съединение в самия трифазен генератор. Тогава въпреки
изклточването на главпия прекъсвач късото съединение действува разрушители©
чак до пълното спиране на генератора. Поради това напрежението на възбуж-
дането на трифазния генератор трябва колкого е възможно по-рано да се намали
поради ограничаването на тока на късото съединение.
176
В. ЗАЩИТА ОТ К'ЬСИ СЬЕДИНЕНИЯ МЕЖДУ ДВЕ ФАЗИ
ДИФЕРЕНЦ ИАЛНА ЗАЩИТА
В експлоатационни условия токовете, конто текат пред и зад намотката иа:
трифазния генератор, са еднакви. Диференциалната защита се извършва така,
че пред и след намотката на трифазния генератор във всяка фаза се поставя
по един токов трансформатор, както е показано на чертежа. Следователно при
нормални условия през проводниците, конто отиват на диференциалното
реле DR(flP), няма да тече никакьв ток. Когато обаче между две фази настане
късо съединение, условията в електрическата картина на такова равновесно
свързване сс изменят. Тогава през проводниците, конто отиват на дпфсрсн-
циалното реле, протича ток, рслсто затваря токовите вериги на електромагнита
£1 и Ei и те действуват по начни, както описахме в предишния пример.
Не се допуска в гова свързване диференциалното реле DR(ДР) за защита на
трифазния генератор от кт со съединение между две фази да се регулира много
чувствително,защото то ще действува и на краткотрайпи удари от претоварване,
а трябва да се настрои така, че изключването на главния прекъсвач да последва
наистина, когато се появи късо съединение.
12 Схеми на свързване
177
С. ЗАЩИТА ОТ КЪСИ СОЕДИНЕНИЯ МЕЖДУ НАВИВКИТЕ
ОТ ЕДНА И СЪЩА ФАЗА
Диференциалната защита на генератора не реагира и не защишава генератора,
ако се дойде до късо съединение между навивките от една и съща фаза.
За защита в закива случаи се използува условието, че поради късото съеди-
нение между навивките на никоя от фазите се идва до намаляване на напреже-
нието на тази фаза. Това е изяснсно на чертежа.
Напреженовият трансформатор Т е включен в трите фази на генератора, до-
жато звездната му точка е свързана със звездната точка на генератора. При
нормални условия, когато напрежението и на трите фази на генератора е еднакво,
съществува равновесие и геометричната сума на напреженията на напреже-
новия трансформатор е равна на нула. Когато се дойде до късо съединение между
навивките на една и съща фаза, напрежението на тази фаза се намалява, гео-
метричната сума на напрежението повече не е равна на нула, а се получава из-
178
вестно малко разултиращо напрежение, което е достатъчно, за да постави в
действие зашитното реле ZR, макар че това действува на главния прекъсвач
и на магнитната верига на възбудителната машина, както това е показано на
чертежа.
В схемата на свързването виждаме и един допълнителеп елемент — фил-
търа F. Той пречи да се дойде до грешно действие на релето ZR вследствие на
висшите хармонични, конто могат да се появят във фазового напрежение на
генератора.
D. ЗАЩИТА НА ГЕНЕРАТОРИТЕ (СТАТОРА) ОТ КЪСО
СЪЕДИНЕНИЕ С МАСАТА (КОРПУСА)
1-79'
На схемата от фигурата е показана ефикасна защита на статора от късо съ-
единение с масата (земно съединение — от преводача). Виждасе, че тук защитата
-от късо съединение с масата е отделена от диференциалната защита. Когато
никоя тоководеща част се свърже с масата през трансформаторите ТТ и TTi,
протича ток в една и съща посока и се задейсгвува релето за земно съединение,
а това значи, че генераторът се отдели от мрежата (прекъсвач Ei) и се намалява
вьзбуждането (прекъсвач Е?). Релето за земно съединение има две намотки.
При късо съединение през релето за земно съединение и през вторичната на-
мотка на напреженовия трансформатор НТ протича ток, който се отвежда през
сьпротивлението R.
180
ТРАНСФОРМАТОРИ
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА:
Свързвания на намотайте на еднофазния трансформатор ... .... 183
А. Нормално свързване .......................................183
В. Икономично свързване (автотрансформатор)..................184
Свързване на еднофазните трансформатори за паралелна работа .... 185
Свързване на намотайте на трифазните трансформатори.............186
Трифазен трансформатор в икономично свързване (автотрансформатор) . . 187
Свързвания за регулиране на напрежението на мощностните (силовите)
трансформатори ................................................188
А. Регулация посредством изводи..............................188
В. Степенна регулация........................................189
С. Янсеново свързване .......................................190
D. . Регулация с дросел......................................191
Означения на свързванията на намотайте на трифазните трансформатори 192
Свързвания в трансферматорите заелектрическо заваряване.........194
А. Трансформатор с отклонения................................194
В. Трансформатор с разсейване.................................[95
Свързвания за защита на трансформатора..........................]96
А. Бухолдцова защита.........................................196
В. Диференциална защита ......................................197
182
СВЪРЗВАНИЯ НА НАМОТКИТЕ НА ЕДНОФАЗНИЯ
ТРАНСФОРМАТОР
А. НОРМАЛНО СВЪРЗВАНЕ
Електрическите трансформатори служат за трансформация (преобразуване)
на напрежението. Различават се от сстапалите електрически машини по това,
че нямат въртящи се части, а следователно нямат и тези неудобства, които съ-
пътствуват въртяшите се машини.
Трансформаторите имат първична и вторична намотка. Когато през пър-
вичната намотка протече електрически ток с променлива големина (интензитет),
във вторичната намотка се индуктира електрическо напрежение. Големината
на това индуктирано напрежение във вторичната намотка зависи покрай дру-
гого от отношението на броя на навивките на първичната и на вторичната на-
мотка и от използуваемостта на магнитния поток, създаден от електрическия
ток, който тече през първичната намотка. За да се получи колкого е възможно
най-голямо използуване на магнитния поток, в практиката се прилагат затво-
рени магнитопроводи, които насочват (канализират) протичането на магнитния
поток и намаляват «загубите», защото стоманата е добър проводник за маг-
нитния поток. Самите бобини (намотки) се навиват върху магнитопровода.
Ако този магнитопровод има формата на рамка и ако първичната бобина е
навита върху един от стълбовете (ядрата), а вторичната — на другия противо-
положен стълб, тогава такъв трансформатор се нарича «трансформатор със
стоманено ядро» (ядрен трансформатор — бел. пр.). Ако такава рамка в средата
е съединена с още едно ядро (стълб) и на това ядро се навият двете намотки, та-
къв трансформатор се нарича «трансформатор със стоманен плащ» (мантиен
трансформатор — бел. пр.).
183
В. ИКОНОМИЧНО СВЪРЗВАНЕ (АВТОТРАНСФОРМАТОР)
Докато в нормалното свързване на трансформатора първичната и вторич-
ната намотка са само магнитно свързани, в така наречения автотрансформатор
те са свързани и галванично. В такива трансформат ори първичната намотка се
използува или цялостно, или само частично и като вторична намотка.
В автотрансформаторите, в конто първичното напрежение е по-голямо от
вторичното, за вторична намотка се използува само съответната част от пьрвич-
ната намотка. Тази част на намотката може да има по-малко сечение на про-
водниците, зашото в нея тече само разликата от първичния и вторичния ток.
Ако преводното отношение на автотрансформатора е 1:1, тогава цялата пър-
вична намотка се използува и като вторична намотка.
Доколкото пък първичното напрежение е по-малко от вторичното, тогава
цяла.га пьрвична намотка се използува и като вторична, като към тази намотка
се добавя съответен бром навивки, необходимы за вторичната намотка, опре-
делен от преводното отношение.
Поради това условие, че една и съща намотка се използува и като първична,
и като вторична, трансформаторът се нарича ош.е «икономичен трансформа-
тор», зашото при него се икономисва материал за проводниците.
На фигурата е показано как се свързват такива грансформатори в мрежата
(първична страна) и как към тях се присъединяват консумат орите (вторична
страна). Горчите шипи представляват мрежата, а долните са шипите на консу-
маторите.
184
СВЪРЗВАНЕ НА ЕДНОФАЗНИТЕ ТРАНСФОРМАТОРЫ
ЗА ПАРАЛЕЛНА РАБОТА
За да могат два трансформатора да работят паралелно на мрежата, необхо-
димо е да задоволяват следните условия:
1. Преводното отношение на двата трансформатора трябва да бъде еднакво.
2. Обшото падение на напрежението в двата трансформатора трябва да е
еднакво, защото в противния случай т рангформаторът с по-малкото па-
дение на напрежението трябва да дава толкова по-силен ток, че напреже-
нията на клемите на двата трансформатора да са сднакви.
3. Трансформаторите трябва да са от една и сына трупа, респективно мощно-
стите им да се отнасяг най-много в отношение 1:3.
При включването на трансформаторите за паралелна работа трябва да се
постъпи така:
1. Трансформаторът, който се включва за паралелна работа, се включва с
първичната си страна в мрежата.
2. Вторичната страна се включва на шипите през изпитвагелни лампи или
волтметър. Ако лампите светнат или волтметърът покаже отклонение,
това означава, че съществува разлика в напреженията между вторичната
страна на трансформатора и вторичната мрежа (шипите). В този случай
вторичните краища на прекъсвача трябва да се заменят и отново да се из-
пробва с лампите. Ако лампите повече не светят, това означава, че по-
ляритетът е правилен и че може да се затвори прекъсвачът и с това да
се включи и другият трансформатор в мрежата.
185
СВЪРЗВАНЕ НА НЛМОТКИТЕ НА ТРИФАЗНИТЕ
ТРАНСФОРМАТОРИ (БДС 3067—66)
А. Свързване в звезда
На горните свързвания е показана само едната напреженова страна. Другата
напреженова страна може също да има една от тези комбинации на свързвания.
186
На стр.192 и 193 са разгледани означенията за свьрзванията на трифазните
трансформатора. При напълно симетрично натоварване на вторичната страна
се приема обикновено свързването Са. При по-малко симетрично натоварване
се взема свързването А*, при което токът в нулевая проводник може да нал-
хвърли 10% от фазовия ток. За толеми несиметрии при големи мощности се
взема свързването Ci, а при малки мощности С3. Свързванията са важни поради
това, че паралелно могат да работят само траисформаз орите от една и съща
трупа. Трансформаторите от групата С могат с доста прости пресвързвания
да се превърнаг в трупа D и обратно.
ТРИФАЗЕН ТРАНСФОРМАТОР В ИКОНОМИЧНО
СВЪРЗВАНЕ (АВТОТРАНСФОРМАТОР)
Както еднофазните, така и многофазниге трансформатори могат да бъдат
свързани като автотрансформатори. На приложения чертеж е показана схе-
мата на свързване на трифазен трансформатор в съединение звезда.
187
СВЪРЗВАНИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
НА МОЩНОСТНИТЕ (СИЛОВИТЕ) ТРАНСФОРМАТОРИ
А. РЕГУЛАЦИЯ ПОСРЕДСТВОМ ИЗВОДИ (ОТКЛОНЕНИЯ)
Регуланията на напрежението на трифазните трансформатори, която се из-
вършва с помогцга на отклонения (изводи), спада към най-простите начини за
регулация. Тя се прилага там, където е необходимо напрежението да се регу-
лира в малки граници, напр. ± 5%.
В свързването по фигурата с превключвателя ПВ според нуждата включваме
по-голям, респективно по-малък брой навивки. В свързването, което е показано
на долния чертеж, имаме регулация от — 5%.
Отклоненията се извършват обикновено на високонапреженовата страна на
трансформатора. Отклоненията на малките трансформатори, които на страна га
на високото напрежение са свързани в звезда, обикновено са извсдени откъм
нулевата точка. Големите трансформатори имат отклонения в среда!а на на-
мотката, и то за да се отстрани несиметрията в намотка!а, която настава при
превключването.
С намаляването, респективно уведичаването на броя на навивките се увели-
чава, респективно намалява магнитният поток съгласно познатата формула:
4,44.z. / ’
а с това на вторичната страна се увели чава или намалява напрежението.
Величините във формулата означават:
Ф — магнитен поток (Vs);
U — напрежение, (V);
z — брой навивки;
f—честота (1/s);
188
В. СТЕПЕННА РЕГУЛАЦИЯ
В свързването, показано на чертежа, имаме регулация с активно съпротивле-
ние. Комутаторът (превключвателят) се състои от две плъзгащи се четки Ki и Кг,
свързани помежду си през активного съпротивление R. Преминаването от ед-
ната степей на другата се извършва по следния начин.
В нормалио положение съпротивлениего R е накъсо съединено. При преми-
наването на съседната степей най-напред се премества плъзгащата се четка Кг.
Сега частта на намотката, която е обхваната от двете степени, е съединена на-
късо. Това късо съединение не е опасно за трансформатора, зашото сега в тази
токова верига се намира и активного съпротивление R, чиято стойност се опре-
дели чрез пресмятане за съответния вид трансформатор. Късото съединение
е толкова малко опасно и за самата намотка, и за съпротивлението поради това,
че процесът на прехода, който се извършва одновременно и на трите ядра, се
извършва за твърде малко време.
С такова съединение може да се регулира напрежението под товар в експлоа-
тацията, което в предишния случай не е възможно. По този начин може да се
регулира също напрежението в широки граници — чак до 20%.
Отклоненията при такава регулация се извършват почти винаги в средата на
намотката, така че вредного действие на атмосферните и останалите пренапре-
жения, които могат значително да повлияят на регулационната част, да се сведе
доколкото е възможно на по-малка степей.
18У
С. ЯНСЕНОВО СВЪРЗВАНЕ
Янсеновото свързване е една от най-разпространените системи за регулиране
на трифазните трансформатори. То се основава на принципа на ограничаването
на тока при преминаването на пльзгащия контакт през степените чрез включване
на съпротивление. На горната фигура е показано принципно свързване за тази
регулацпя, и то за положението, в което главният ток тече през левия плъзгащ
се контакт. В това положение имаме включване във всичките трифазни на-
мотки — онези навивки, конто спадат в областта Х-6. Ако желаем да преминем
на следващата степей, с помощта на която получаваме по-малко навивки (в
нашия случай на контакта 5), преместваме главния прекъсвач /71 надясно. В
един момент той ше свърже двете съпротивления A‘i и /?•>. Сега през едното и
през другото съпротивление ще тече определен ток, чиято стойност не може
да бъде такава, че да действува вредно на трансформатора. Като се премества
още повече надясно, прекъевачът /71 идва в положение, когато главният ток
тече само през съпротивлението и накрая се идва до положението, в което пре-
къевачът /71 шунтира съпротивлението /?> и главният ток ше тече само през
проводниците. Ако е необходимо да се извърши и по-нататък превключване,
поставяме прекъевача Пл в положението, показано с прекъсната линия на кон-
такта 4. Пресвързването се извършва по същия начин както и преди, но сега
чрез преместване на прекъевача /71 наляво.
Всички тези премествания на прекъевача се извършват чрез специална меха-
нична уредба за много кратки интервали — в стотни от секундата, така че през
съпротивленията /?1 и К-> текат токове за много късо време и това не е опасно.
За да се осигури прекъевачът П\ да не остане в някое междинно положение
и поради това съпротивленията да не останат дълго време под ток, е предви-
ден механизъм с пружина, конто след преместването на плъзгашия се контакт
задвижва прекъевача /Л, ако по каквато и да било причина откаже нормалното
задвижване, което обикновено се извършва с помощта на малък електродви-
гател.
190
D. РЕГУЛАЦИЯ С ДРОСЕЛ
В това свързване означенията са :
771 и П-2 — трифазии прекъсвачи;
П. и ni — трифазни превк.иочвате.т;
Др—• дросел, който има отклонение точно в средата
Свързването на фитурата показва само едната фаза.
На фигурата двата превключвателя са на контактите 5. Ако желаем да пре-
минем от контакта 5 на контакта 4, следователно когато стане нужда да се
включат по-малък брой навивки, изключваме прекъевача /71 и за много малко
време с превключвателя П.л преминаваме на контакта 4. Тогава включваме пре-
къевача hi и по този начин извършваме превключването в дясната страна.
В това свързване за превключване трябва да различаваме две положения.
В едното и двата контакта лежат на едно и също отклонение. Дроселът е евър-
зан накъсо и токът е равномерно разпределен на двата контакта (7/2). В дру-
гого работно положение двата плъзгатци се контакта лежат на две съседни
отклонения. В този случай дроселът работи като делител на напрежение.
191
ОЗНАЧЕНИЯ НА СВЬРЗВАНИЯТА НА НАМОТКИТЕ
НА ТРИФАЗНИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ
Свързване съгласно Векторна диаграма
напреженова
IEC VDE страна
горна допна
I
Фазен ъгъл Свързване
напреженова страна
горна долна
192
Свързване съгласио Векторна диа1рама Свързване
IEC VDE напреженова] страна Фазен ъгъл ^напреженова страна '
горна долна - горна _ долна _
Dd6 Yy6 Dz6 Bl B2 B3 V W и и w v V 1 V WI V it W~V 180° 18C’ 180° и К IV пн и V W й и v W ЙЙ и Й V W И W
Dy 11 Ydll Yzll DI D2 D3 >' > =V^~< ’ * * 4 —30 (+33C°1 —30 ' (4-33c°J —зо* (—330°) ’ UV и 1 Т 1 17 i ' W и i г W и i О V W и V ии io-fflf®
3 Схеми на свързване
193
СВЪРЗВАНИЯ В ТРАНСФОРМАТОРИТЕ
ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКО ЗАВАРЯВАНЕ
А. ТРАНСФОРМАТОР С ОТКЛОНЕНИЯ
На доплата фигура е показано свързване, на което като източник на електри-
ческа енергия за згваряване служи трансформатор с отклонения. Тъй като раз-
личии е материгти изискват различен ток за заваряване, трябва да съществува
възможност да се измени големината на електрическия тск за заваряване. Това
се псстига посредством превключвателя П.
Трансформаторите с откгочения обикновено са изгратети за гатежения
15 до 50 V, но поради малксто съпротивление на токовата верига токовете са
много големи, откъдето и превключвателят П трябва да бъде прагилно ораз*
мерен, за да не се прсгряват контактите му.
194
В. ТРАНСФОРМАТОР С РАЗСЕЙВАНЕ
На схемата на свързване от долния чертеж е показан однофазен трансформа-
тор за електрическо заваряване, който има една неподвижна и една подвижна
намотка. Вторичната намотка е неподвижна, докато първичната е подвижна и
е свързана в електрическата мрежа чрез прекъсвач. Двете намотки са поставени
върху общ магнитопровод, както е показано на фигурата.
Тъй като при заваряване се работи с големи токове и малки напрежения,
вторичната намотка tMi малсо навивки от дебел проводник, докато първич-
ната има много навивки от тънък проводник. Напрежението на клемите и и
v на вторичната намотка се регулира, като се премести първичната намотка.
Това преместване се извършва с помощта на червячен (винтов) механизъм,
за който е закрепена първичната намотка. Това е показано схематично на дол-
иия^чертеж.
Такъв трансформатор се нарича още трансформатор с разсейване, защото
работи на принципа на магнитното разсейване.
Когато първичната намотка се отдалечава от вторичната, тогава все по-малък
брой силови линии обхвашат и секат вторичната намотка, което значи, че в
нея се индуктира все по-ниско напрежение и следователно на клеми ге и и v,
на които се включзат електродът и предметьт, който ще се заварява, се получава
напрежезие, кэето следи гсзчки промени при преместването на първичната на-
мотка. Обратно, когато първичната намотка се приближава към вторичната,
вторичната намэтка се обхваща от все пс-силеи магнитен поток и в нея се ин-
дуктира все по-високо напрежение.
Трансформаторите с разсейване обикновено се изграждат за мощност до
15 kVA.
195
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ТРАНСФОРМАТОРА
А. БУХОЛДЦОВА ЗАЩИТА
Бухолдцовото реле се включва в маслената тръба, която води от казана на
трансформатора в резервоара над него (в консерватора — бел. пр.). Във вътреш-
нс с та на релето има два контакта във формата на плавоци, както е показано на
фигурата.
Когато състоянието в експлоатацията е нормално, релето е напълнено с масло
и плавоците стоят в положението, показано на чертежа. Ако стане повреда в
трансформатора, известно количество от м^слото се изпарява и мехурите (от
изпареното масло) идват в релето и изтикват маслото към резервоара (консер-
ватора). Вследствие на това подемната сила в релето се намалява и горният
плавок дава възможност на стъклената топка да се премести чрез преобръгцане
до положението да падне над контакта и да го затвори. С това се осъществява
връзка в токовата верига за сигнализация, с която обслужвашият персонал се
осведомява, че в трансформатора е настъпила повреда.
Ако в трансформатора настъпи късо съединение, тогава поради голямото
развитие на газове в релето протича голямо количество масло. Долният плавок
идва в положението на описаното преди горно реле с тази разлика, че не свързва
токовата верига на сигнализацията, а токовата верига на електромагнитите Ei и
£2, конто изключват прекъевача на страната на високото и ниското напрежение,
196
В. ДИФЕРЕНЦИАЛНЛ ЗАЩИТА
Диференциалната зашита при трансформаторите се осъщсствява с така наре-
чсното диференциално реле. Самото диференциално реле не се включва директно
в токовите трансформатори, включени в трите фази на страната на високото и
ниското напрежение, а през измервателния трансформатор с три намотки,
както е показано на фигурата. Третата намотка в този измервателен трансфор-
матор е свързана t диференциалното реле. Измервателният трансформатор е
нагласен за симетрично електрическо състояние на страната на високото и нис-
кото'-напрежекиз на защитявания трансформатор. Когато по каквато и да било
причина, например късо съединение на пишите или подобно, тази симметрия се
пару ши, в третата (средната) намотка на измервателния трансформатор се ин-
д^кгира напрежение, което задействува диференциалното реле.
Диференциалното реле затваря токовата верига на електромагнитите Ei и
Ez, конто изключват трансформатора от страната на високото и ниското на-
прежение. Тъй като при експлоатацията на силовия трансформатор трябва да
очакваме и нормалии несимстрични натоварвания, конто трансформаторът
трябва да понася, диференциалната защита не трябва да е настроена така, че
да е много чувствителна. В практиката тя се нагласява така, че да действува
едва тогава, когато несимётрията прехвърли стойност от 30% спрямо нормал-
ните токове.
197
ИЗПРАВИТЕЛИ И ПРЕО5РАЗУВАТЕЛИ
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА:
Схема на свързване на живачен изправител със стъклен балон..........201
Свързване на живачен иг и за ви ге л с управляла ща решетка.........202
Свързванз на живачен изправител с 3 и повзче главки аноди...........203
Свързване за автоматично запалване на живачни изправители за големи
мощности............................................................206
Означэния на свързванията на изправителите според DIN 41761 ....... 207
Свързване на еднокотвения (едноарматурния) преобразувател ..........208
Свързване на двигател-генератора .................................. 209
200
СХЕМА НА СВЪРЗВАНЕ НА ЖИВАЧЕН ИЗПРАВИТЕЛ
СЪС СТЪКЛЕН БАЛОН
За изправяне на силни токове се употребяват живачни изправители. На чер-
тежа е показано пълновълново изправяне на променлив ток с помощта на жи-
вачен прекъсвач със стъклен балоп (колба). Изправителят има два главни анода
Ах и Аг и един помешен анод а, който се нарича отце анод за запалване. Катодът
К се изпълнява от живака, поставен на дъното на стъкления балон.
Ако трябва да се пуспе в действие изправителят, трябва да се завърти стъкле-
ният балон около точката О така, че живакът да направи късо съединение
между анода а и катода К. За да не се дойде до силно късо съединение, между
анода а и вторичната страна на трансформатора се поставя активно съпротив-
ление R. Чрез връщанс на балона в първоначалното му положение се прекъева
токовата верига, между анода а и катода К настава електрическа дъга, която
изпарява една част от живака. Тъй като главните аноди са под напрежение,
чрез посредничеството на живачните пари се идва до йонизация, а с тсва и до
преминаване на ток през изправитедд.
Когато едната от крайните точки на вторичната намотка на трансформа-
тора, например точката 5i, е положителна, електрическият ток тече от анода
Ах, който се нарича работен ток, проз изправители, през катода, дросела Др и
през консуматорите обратно в средата на вторичната намотка на трансформа-
тора. През слсдващия полупериод казаният край на намотката става отрицате-
лен, докато другият й край Sa става положителен, вследствие на което сега
токът гее тече през анода Аг, катода, дросела и през консуматорите обратно във
вторичната намотка.
Задачата на дросела Др е да изглажда (изравнява) изправения ток, така че
да не се получи пулсиращ ток, а ток с колкото е възможно по-константна стой-
ност.
201
СВЪРЗВАНЕ НА ЖИВАЧЕН ИЗПРАВИТЕЛ
С УПРАВЛЯВАЩА РЕШЕТКА
В практиката, например в електрическата тяга, в електрометалургията, в
чглектрохимичните комбината и в подобии случаи трябва да има възможност
за регулиране на псстояннотоковото напрежение, произведено от живачните
изправители. За тази цел се използува изправител с управляваша решетка,
при който регулацизта на напрежението е възможна от нула до най-голямата
средна стойност почти без загуби и се постига чрез действието на електриче-
•ското му поле.
Решетката се поставя между ансда и гнодната сбвивка и е предназначена да
промени момента на запалването на анода. Решеткитс се захранват през вторич-
иата страна на трансформатора, чиято първична страна през главния прекъсвач
® евързана с променливотоковата мрежа.
Недостатък на регулирането на изправеното напрежение с управляваща ре-
шетка е това, че намаляването на напрежението почти пропориионално до-
вежда до намаляване на фактора на мощността на първичната променливо-
токова мрежа.
На фигурата е показано свързване на управляем еднофазен изправител, управ-
лението на който се извършва с променливо напрежение.
202
СВЪРЗВАНЕ НА ЖИВАЧЕН ИЗПРАВИТЕЛ
С ТРИ И ПОВЕЧЕ ГЛАВНИ АИОДИ
За по-големи мощности се употребяват живачни изправители за трифазен
ток. Изработват се изправители в метални и стьклени съдове с три, шест и по-
вече главни аноди.
В изправителите с повече аноди електрическата дъга се свързва винаги с опзи
главен анод, който в определения разглеждан момент от времето се намира
при най-голямо напрежение.
На стр. 204 е показана схемата на живачеп токоизправител с три главки анода,
а на стр. 205 — с шест главки анода.
Като се затваря главният прекъсвач 77, напрежението се довежда на първич-
ната страна на трансформатора Т. Във вторичната страна се индуктира напре-
жение с определена големина и на това напрежение са включени главните
аноди на токоизправителя.
В момента на затварянето на прекъсвача, както се вижда от схемата, напре-
жение е получила и първичната намотка на трансформатора Ti. Във вторич-
ната му намотка, която е разделена на две намотки, се индуктира напрежение.
Последствието от това е:
1) че възбуждащите аподи попадат под напрежение с определена големина;
2) че дългата вторична намотка действува на релето Ei и то привлича котвата
си (а това е анодът за запалване 7), която се потапя в живака.
В съшия момент, в който този анод се е потопил в живака, настъпва късо съ-
единение на токовата верига на релето Ei. Това реле губи магнитного си дей-
ствие, отпуска анода за запалване 7, който поради това се връща в първоначал-
ното си положение. Когато анодът за запалване се измъкне от живака, по-
явява се искрене, вследствие на което част от живака се изпарява.
В момента, когато анодът 1 е дошъл в допир с живака на катода, се затваря
токовата верига на релето Е", което действува на прекъсвача U и той прекъева
токовата верига.
Развилите се живачни пари изпълват вътрешността на съда на изправителя
и така се идва до електрическа дъга между възбуждащите аноди и катода. Ре-
зултатьт от това е по-нататыпното силно изпаряване на живака и накрая, ко-
гато целият съд е изпълнен с пари, се идва до запалването на главните аноди..
1Цом описаният пропес на запалване не се извърши, той ее повтаря, докато
не се запалят гйавните аноди. j
И при изправителя с шест главни анода начинът на запалването и на рабо-
тата е приблизително същияг, както при изправителя с три главни анода, но
за запалването схемата е малко по-усложнена. Една уредба за 'запалване на шест-
анодния изправител, който има три вьзбуждащи анода и аноди за запалване във
формата на нръчка, е показана на схемата на стр. 206.
Живачните изправители, общо взето, имат добра използуваемост. Тя зависи
от напрежението и е толкова по-голяма, колкото напрежението е по-високо.
Като пример ще посочим, че при напрежение от 60 V к.п.д. възлиза на 70%,
докато при напрежение от 550 V — на над 91%. Сгъклените токоизправителя
се изработват за напрежения до 550 V, Докато за по-големи токове повече та-
кива се евързват в паралел или пък се използуват изправители с метални съдове.
Големите живачни стълбове, конто се използуват в химичната промишленост,
при електролизата и електрическата тяга, се изработват за токове до 10 000 А
и повече. Могат да се изграждат и с повече от шест анода, така че често се
срещат изправители с дванадесет и с двадесет и четири анода.
2Q3
Свързване на живачпия изправител с три главки анода
204
Свързване на живачния
нзнравптел с шест главки анода
205
СВЪРЗВАНЕ ЗА АВТОМАТИЧНО ЗАПАЛВАНЕ НА
ЖИВАЧНИ ИЗПРАВИТЕЛИ ЗА ГОЛЕМИ МОЩНОСТИ
Възбуждащите аноди I, II, III получават напрежение от трифазния трансфор-
матор, чиято вторична страна с свързана в звезда. Запалването на изправителя
е автоматично и се извършва с помощта на електромагнит, който се захранва
с ток чрез еднофазсн трансформатор (съгласно чертежа). Когато уредбата за
запалване не работи, т. е. когато главният прекъсвач е изключен, включени са
мостовете Bi, В2 и и са изключени мостовете Ai, А 2 и А3. Ако желаем да пу-
снем изправителя, трябва да затворим главния прекъсвач. В момента на затва-
рянето през соленоида А протича ток и той чрез своето магнитно действие за-
тваря мостовете А1, А 2 и А3, докато със закъснение във времето изключва
моста /14. Когато горнитс мостове се затворят, електромагнитът Е получава
ток и потапя в живака на катода К своята котва — анода за запалване. Щом
анодът е направил контакт с живака, той е съединил накъсо соленоида А, и
то през мостовете Въ и /14. Резултатът от това е, че соленоидът А е останал
без ток, той отпуска своите когви А\, А? и /43, които прекьсват съответните
токови вериги. Анодът за запалване се изтегля от катода от пружината О. В
момента, когато този анод излезе от живака, между него и живака настава
електрическа дъга, която се пре гася на помощните аноди I, II и III и най-накрая
на главните аноди, и изправителят заработва. Целият описан провес се по-
втаря, докато не се извърши зЕпхпването.
206
“ ОЗНАЧЕНИЯ НА СВЪРЗВАНИЯТА НА ИЗПРАВИТЕЛИТЕ СПОРЕД DIN 41761
Едноеълново изправяне Двуиълново изправяне Мостово свързване Свързване звезда
Означение Е Означение М Означение В Означение S
207
СВЪРЗВАНЕ НА ЕДНОКСТВЕНИЯ (ЕДНОАРМАТУРНИЯ)
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ
Естественото развитие на идеята за преобразуване на променливия ток в
постоянен е довело до заключението, чс променливият ток може директно в
една машина да се преобразува в постоянен. Това конструктивно е решено
чрез изграждането на еднокотвения преобразувател, който в практиката често
се нарича «преобразувател» ши «конврт р». В дей твителност тази машина
е паралелен г. перетер за постоянен ток, на чияо ос са помсстени контактни
пръстени, и то на другата страна спрямэ колектора.
Въртяшите се пръстени (кснтгктнитс г ръ стент) са съедипени с намотката на
машината, а върху тях прилятат четки, на конто се довежда променлив ток
208
Броят на контактните пръстени зависи от броя на фазите на променливия
ток. Съгласно това при еднофазен ток имаме два прьстена, при трифазния
ток три и при шестфазния ток — шест контактни пръстена.
На чертежа (стр. 208) е показана схемата на преобразувател за трифазен про-
меилив ток.
Еднокотвеиият преобразувател се прилага и за преобразуване на постоянния
ток в променлив. Тогава той се нарича «инвертор». В този случай той работи
в мрежата за постоянен ток като паралелен двигател, а по отношение на
мрежата за променлив ток — като асинхронен генератор.
СВЪРЗВАНЕ НА ДВИГАТЕЛ-ГЕНЕРАТОРА
При получаване на постоянен ток от променливия ток в практиката често
срещаме агрегата двигател-генератор. Енергията на променливия ток посред-
ством двигателя за променлив ток най-напред се преобразува в механична и
след това с помощта на генератора за постоянен ток отново се преобразува в
електрическа.
Пълната електрическа независимост на мрежата за постоянен ток от мрежата
за променлив ток е значително предимство на тази система за преобразуване
за много практически нужда е важна възможността за широко регулиране на
напрежението на постоянния ток, който двигател-генераторът дава.
Задвижващият двигател за малки мощности обикновено е асинхронен дви-
гател. За задвижващ двигател при големи мощности обикновено се прилага
Синхронен двигател, който има по-голяма използуваемсст (к. п. д.).
Недостатькът на двигател-генератора се състои в това, че има малък коефи-
циент на полезно действие, защото загубите в агрегата се състоят от загубите
в двете машини. Ако например к. п. д. на двигателя е 0,9 и к. п. д. на генератора
сыто е 0,9, тогава к.п.д. на преобразувателя двигател-генератор е 0,9 X 0,9 —
=0,81, респективно 81%. В големите единици той може да достигне максимал-
исте 91%.
На чертежа на стр. 210 е показана електрическата схема на преобразувател-
иата уредба двигател-генератор.
14 Схеми на свързване
209
210
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ ЗА СИГНАЛНАТА
ТЕХНИКА
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА:
Бутон...............................................................213
Плъзгащ се контакт за врата ........................................213
Рслета за защита ...................................................214
Уредби за известяване...............................................215
Зумер.............................................................215
Електрически звънци ..............................................216
Електрическа тръба ...............................................219
Електрическа брава . ...............................................220
Индикатор (псказвач) на повикващото място...........................221
Свързване на електрически звънсц с бутон ...........................225
Свързване на звънец за променлив ток към източника на ток...........226
Свързване на електрически звънсц с плъзгащ се контакт на вратата .... 227
Свързване на електрически звънец с два или повече бутони ...........228
Свързване на електрически звънец с превключвател....................229
Свързване на електрически звънец за однократен удар и по-пататъшно
звънене с два бутона................................................ 230 ,
Свързване на електрически звънги с повече бутони....................231
Свързване за взаимно сигнализирзне от две помещения.................233
Свързване на електрически звънци за взаимно повикване от две отдалечени
помещения ..........................................................235
Свързване на електрически звънци в оградите с повече апартамента . . . 337
Свързване на електрически звънци и електрическа брава на входната врата на
страда с повече апартамента.........................................238
Свързване на електрически звънсц с показвача на повикването за две по-
викващи места.......................................................239
Свързване на електрически звънци и показвача на повикването за повече по-
викващи места.......................................................241
Свързване на електрически звънци и показвача на повикващите места в
многостажните сгради ...............................................212
Свързване за известяване на пожар I............................... 244
Свързване за известяване на пожар II................................245
Свързвания за контролиране на температурата.........................246
Свързване на термоелектричния термометър (пирометър)................248
Свързване за известяване на прсгрявапсто на латерите от валовете (осите) 249
Свързва io за измерване на налягането от разстоянис.................250
Свързване за измерване съдържанието на СО» в путска (дима)..........251
Свързване за измерване на съдържанието на COs +На...................252
Свързване за определяне съдържанието на соли в ларните уредби.......253
Свъгззгн 1я за защита от злонамерени действия.......................255
Свързва ie за измерване на скоростта на вятьра......................258
Свързване за сигнализиране чрез светлина на разстояние..............259
Свързване за известяване на нивото на точности I....................260
Свързване за известяване па нивото на точности II...................261
Свтрзване за известяване на нивото на точности III.................262
Свързване за автоматично пълнене на резервоари......................263
Свързване за известяване на нивото на течности на разстоянис........264
212
БУТОН
Означенията па фигурата значат:
1 — коте:
2 — капак;
3 — пружина плоска — подвижен контакт, който одновременно държи коп
чето в горно положение;
4 — неподвижен контакт;
5 и 6 — клеми
Бутоны е устройство, с което се свързва, респективно прекъсва, известна
токова верига. За разлика от прекъсвача (ключа) с бутона се включва или из-
ключва контакты само за времето на натискането върху копчето на бутона.
Принципы на действие на бутона е показан па чертежа. С притискането на
бутона (копчето) подвижният контакт допира неподвижния и така се осъще-
ствява връзката в токовата верига. Такъв бутон се нарича бутон с работен кон-
такт.
В експлоатация са и бутони, конто създават свързване, когато копчето е в
горно положение, и свързването се прекъсва при притискането на копчето.
Това са т. нар. бутони с неподвижен контакт.
Трети вид бутони създават връзка и в крайното горно, и в крайното долно
положение на копчето, така че посредством тях може да преевързваме две то-
кови вериги. Поради това такъв бутон се нарича превключващ бутон.
ПЛЪЗГАЩ СЕ КОНТАКТ ЗА ВРАТА
Означенията на фигурата значат:
1 — неподвижен контакт;
2 — пружина с хълмовидно допълкелие — подвижен контакт;
3 и 4 — клеми
Контакта от този тип се поставят над вратата така, че когато вратата се
отваря или затваря, се натъква на хълмовидния издатък от подвижния кон-
такт, който тя повдига, и през неподвижния контакт затваря токовата верига.
213
РЕЛЕТА ЗА ЗАЩИТА
За защита посредством релета имаме два вида основни свързвания, и то с
релета за работен и траен ток.
Такива свързвания се прилагат в дълги елсктропроводи, при които е необхо-
дим силен сигнал. Когато при малко напрежение се извърши защита без релето,
вследствие на дългите проводници ще има голямо падение на напрежението,.
така че силата на известяването на апарата няма да бъде голяма.
Реле за работен ток
На горния чертеж е показана схема с реле за рабо ген ток. С притискането върху
бутона Б се затваря токовата верига на релето и то привлича котвата К. При това
се затварят контактите 1 и 2 и звънецьт влиза в действие.
Реле за траен (мирен) ток
Обратен е случаят на другия чертеж, който показва реле с траен ток. В този
случай токовата верига на релето вингги е затворена. Действието настьпва то-
гава, когато с притискането на бутона Б се прекъсие токовата верига на релето;
тогава магнитът отпуска котвата К, контактите 2 и / се затварят и така се за-
действува звънецьт.
214
УРЕДБИ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ
Действията за повикване или внимание при някои случки се извършват най-
често с оптична (свзтлинна) или акустична (звукова) сигнализация.
При оптичната сигнализация, основана на използуването на електричэството,
като източник на светлина се употребява запалването или изгасването на източ-
ника на светлина или на светлината с определен цвят спор ед договарянето (при-
емането) или според сыцесгвуващите предписания, като по този начин се дей-
ствува на органите на зрението.
За акустична сигнализация служат уредби, които произвеждат звук с опре-
делена сила и интензитет. И в тези уредби електрическият ток може да служи
за тяхното активизиране. По-долу е описано как работят отделните уредби.
ЗУМЕР
По самото наименование на тази електрическа уредба може да се разборе»
че за целта на сигнализацията се използува бръмченето.
Принципните съставни частина такава уредба са показали на чертежа.
Означенията на фигурата значат:
1 и 2 — клеми;
3 — електромагнит;
4 — котва върху пружина;
5 — контактен винт
Като се включват клемите към напрежение, през намотката на електромагнита
протича електрически ток, електромагнитът се възбужда, привлича се котвата
и тя прекъсва токовата верига. Прекъсването на токовата верига довежда до
преустановяваие на действието на електромагнита и силата на пружината връща
котвата в първоначалното положение. По този начин отново се осъществява
контакт и се повтаря описаното по-горе. Вследствие на постоянного трептене
на котвата настават механичнн трептения, които се схващат като звук. Височи-
ната на тона на зумера може да се регулира с контактнля винт 5.
Гласността на зумерите не е заглушителна, ето защо те се прилагат вместо
електрическите звьнци в помещенията, в които искаме да избегнем дразнещото
звънспе.
215
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ
а) За постоянен ток
Принципы на действие на слектрическия звънец за постоянен ток е сьщият,
както и при зумера. В ритъма на вибрациите на котвата чукчею удря в звънеца
(камбанката — бел. пр.) и така прсдизвмква звънене. Такъв звънец звъни само
дотогава, докато с притискането върху копчето на бутона се създава връзка в
токовата верига.
Означенията на фигурата значат:
1 и 2 — клеми;
3 — електромагнит;
4 — котва върху пружина
5 — контактен винт;
6 — чукче; 7 — звънец (комбанка)
Употребяват се и такива електрически звънпи, конто могат да звънят и еле
като не се действува върху кепчето на бутона, но тяхното изпъл пение е малк
по-друго. Показами са на стр. 217.
Чрез притискане върху копчето на бутона се възбужда електромагнитът,
който привлича котвата, вследствие на което се стключва (откопчава) рамою 6.
Пружината 8 привлича рамото битое другия си край осыцествява връзка с не-
подвижния контакт 7, с което сс затваря токовата верига на слектрическия звъ-
нец през клемите 1 и 3. Електрическият звънец следователно тце звъни и след
престагането да се натиска гтр ;у ксп его на б)тонг, дскато чрез издърпване
на езика лостът 6 не се върне в нървоначалното си положение
216
На горната фигура с показан електрически звънец прсди притискането на
копчето на бутона, а на долната фигура — след притискането на копчето.
1
217
в) За променлив ток
Електрическият звънец, който за своего задвижване използува променлив
ток, конструктивно се различава от описания по-горе електрически звънец за
постоянен ток. Осповпата разлика се състои в това, че звънсцът за променлив
ток има в своя състав два перманептни магнита, които звънецьт за постоянен
ток няма. Освен това котвата с чукчето няма пружина, защото задвижването
на котвата в едната и в другата посока извършва самият магнит.
Означенията на фигурата значат:
1 и 2 — клеми;
3 -— постоянны магниты;
4 — намотка па електромагнита;
5 — котва па електромагнита с чукче;
6-— звънец (камбанка)
Принципы на действие е следният. Докато електрическият звънец пе с вклю-
чен в токовата верига, котвата е в неподвижно положение, защото двата пер-
манентни магнита я привличат еднакго силго. Когато клемите се включтг на
напрежение, през намотайте на електромагнита протича ток, който в единия
от перманентпите магнити усилва, а в другия отслабва магнитного действие
върху котвата, вследствие на което котвата се наклонява и чукчето удря в кам-
банката. Тъй като през намотката протича променлив ток, в ритъма на него-
вите промени се идва до ударите на чукчето в камбанките.
218
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ТРЪБА
а) За постоянен ток
Означенията на фигурата значат:
1 и 2 — клеми; 4 — метална мембрана;
3 — електромагнит; 5 — неподвижен контакт
През контакта 5 и металната мембрана 4 е затворена електрическата верша
в момента на изключвансто на клемите па напрежението. Вследствие ла това
през намотката на електромагнита 3 протича електрически ток, електромаг-
нитът се възбужда, притегля металната мембрана 4, поради ксето се идва до
прекъеване на токовата верига. Прекъсването на токовата верига предизвиква
преставане на действието на електромагнита. Металната мембрана поради
своята еластичност се връша в първоначалното си положение, в което отново
възстаковява връзката с контакта 5. Така се идва до непрекъснато вибриране
на мембраната за цялото време, докато върху клемите има напрежение. Това
вибриране пашите слухови органи регистрират като звук.
в) За променлив ток
Означенията на фигурата значат:
1 и 2 — клеми;
3 — електромагнит;
4 —метална мембрана с котва
Когато на клемите приложим напрежение на променливия ток, възбужда
се електромагнитът, който притегля котвата, а заедно с нея и мембраната.
В ритъма на промяната на силата и посоката на електрическия ток се промсня
и действието на електромагнита върху котвата, а спсред това мембраната
вибрира с този ритъм.
219
ЕЛЕКТРИЧЕСКА БРАВА
Електрическата брава е уред, който има големи предимства в сравнение с
механичната брава. Най-голямото й предимство е сигурността и удобството,
което тя предлага на собственика. Отварянето на електрическата брава може
да се извьрши и от по-големи разстояния, така че не е необходимо да се отива
до вратата, а това се извършва с притискането на бутон в самото жилище.
Означенията на чертежа значат:
1 и 2 — клеми;
3 — електромагнит;
4 — резец;
5 — лост;
6 — пружина
Пружината държи резето (ключалката, езика) постоянно затворено. Когато
върху клемите се прилежи напрежение, през електромагнита протича електри-
чески тек. Тскът възбужра електромг гнита и той привлича котвите си, който
преетоляват силата на пружината и така отварят ключалката (резето).
Котвите са удобно свързани с лоста 5 и действието им е такова, че помежду
си те педпомагат ствгрянето на резето.
Ксгато токовата верига се прекъсне, престава действието па електромагнита
и пружината връща резето в първопачалното му положение.
220
ИНДИКАТОР (ПОКАЗВАЧ) НА ПОВИКВАЩОТО МЯСТО
А. С МЕХАНИЧНО ВЪЗВРЪЩАНЕ
ГГоказвачите на повикващото място (индикатори) се свързват с токовата
верига в серия с електрическите звънци. Като се включат клемите на напреже-
ние, през намотката на електромагнита протича ток. Електромагнитът се вьз-
Означенийта на чертежа значат:
1 и 2 — клеми;
3 — електромагнит;
4 — лост с котва;
5 — лост с означение на повикващото място;
6 — механизъм за възеръщапе на лоста с означеиието на повикващопо
място в първоиачалио положение;
7 — пружина
бужда и привлича котвата, която освобождала лостовата система 5. От собстве-
ното си тегло лостът сс завьрта около орта и маркираната плочка идва в поло-
жение, от което може да се вида кой ни търси (вика).
На горния чертеж е показан уредът в момента преди действието на електро-
магнита върху котвата, а на долния — след активизирането на електромагнита.
Като се притиска па лостовата система 6, лостовете 5 и 4 се врыцат в изходно
положение.
-221
Уредът за показване на повикващите места има в своя състав толкова електро-
магнитни система, колкото помещения, от конто се желае да се повиква. Вьрху
всяка маркировъчна плочица има знак (означение) на съответното повикващо
място. Всяко повикващо място има собствена токова верига, в чийто състав
са: повикващ бутон, електрически звънец и съответен електромагнитен меха-
---------_о
Изтпочник на
тпок
низъм в показвача на повикващите места. Принципното свързване се извършва
съгласно горния чертеж.
Със споменатата по-горе лостова система б може да върнем в първоначал-
ното положение всяка марка (маркировачна плочка), която вследствие на акти-
визирането на магнита е паднала в долно положение.
В никои уредби този вид лостова система б има издатък с гърбица, която,като
се натиске ктм лоста, попада на плъзгащия се контакт, вграден в кутията на
показвача на повикващите места, както е показано на чертежа.
С този плъзгащ се контакт се затваря токовата верига, която се използува
за никои определени цели, както това може да се вида на стр. 221.
222
В. С ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ВЪЗВРЪЩАНЕ
Принципът на действие на този показвач на повикващите места е подобен
на предишния и основната разлика се състои в това, че маркировачната плочица
за връщапе в началното положение не става по механичен път, а чрез актави-
зиране на електромагнита 6, който завърта котвата с маркировачната клочка
и я връща в началното положение.
Означенията на чертежа значат:
1, 2, 3 и 4 — клеми;
5 и 6 — електромагнита;
7 — котва на електромагнитите
И уредбата па показвача на повикващите места от тази система може да има
тслкота Магнитки си .'теми, колкото пи е необходимо. Тьй i ато за всяко повик-
ващо място е необходим но един повикващ и един връшащ електромагнит,
в тази уредба са ьтрадени двойно повече електромагнита от броя на повикващите
места.
223
Отделните електромагнити в токовите верити на показвача се свързват прин-
адшно, както е показано на чертежа.
о
Источник
на ток
Всички електромагнити, конто служат за възврыцапе на котвата с маркиро-
вачната плочка в първоначално положение, се свързват помежду си последова-
tcj но. За да се затвори токовата верига, е необходимо следователно само един
бутон, какъвто е случаят от горняя чертеж, или един плъзгащ контакт, както
на чертежа от стр. 221.
224
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ С БУТОН
Токовата верига на електрическия звънец е прекъсната от вградения бутон
и се затваря с натискането върху копчето на бутона. Тъй като електрическата
верига на електрическия звънец е затворена само през времето, докато е нати-
снато копчето на бутона, звьнецът ще звъни само през това време.
От разпределителната кутия до бутона водим един проводник, а провод-
никът от бутона през разпределителната кутия се води по-нататък до електри-
ческия звънец. От електрическия звънец в разпределителната кутия се връща
един проводник.
35 Схеми на свързване
225
СВЪРЗВАНЕ НА ЗВЪНЕЦ ЗА ПРОМЕНЛИВ ТОК
КЪМ ИЗТОЧНИКА НА ТОК
В инсталациите за жилищно осволение захранващого напрежение е 220 V.
Електрическите звънци за сигнализация се изграждат за напрежения най-много
6 V. Следователно електрическите звънци не е допустимо да се включват ди-
ректно в токовата верига на жилищната инсталация за осветление, защото ще
изгори намотката на електромагнита. Поради това токовата верига на елек-
трическия звънец се включва в инсталацията за осветление посредством елек-
трически трансформатор за звънци, чието преводно отношение е 220/4 V.
226
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ
С ПЛЪЗГАЩ СЕ КОНТАКТ НА ВРАТАТА
Често е необходимо да се предупреди домакина за влизането на никои други
лица в определени помещения. За тази цел на горната част на рамката над вра-
тата се поставя плъзгащ се контакт. Когато вратата преминава под плъзгащия
се контакт, среща издатъка с гърбица, който се преплъзва по вратата,и в този
момент осьществява контакт в токовата верига на електрическия звънец и звъ-
нецът известява идването (влизането).
Бутоны, който на чертежа е свързан паралелно с плъзгащия се контакт,
можй да послужи като бутон за повикване, поставен пред входната врата, или
само за контрола на правилността на действието на токовата верига.
227
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ
С ДВА ИЛИ ПОВЕЧЕ БУТОНИ
Ако се желае електрическият звънец да се включи в токовата верига на две
или повече отделни места, на тези места се поставят бутони. Свързването се
извършва така, че всичките бутони се съединяват помежду си паралелно и при
натискането на копчето на който и да е бутон токовата верига на звънеца се
затваря. Ако бутоните се свържат последователно, токовата верига на електри-
ческия звънец ще се затвори само тогава, когато са натиснати копчетата на
всички бутони, което практически означава, че от такова свързване няма да има
никаква полза. Затова свързването на звънеца с бутоните трябва да се изпълни,
както е показано на чертежа.
228
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ
С ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ
Ако лицето, на което се дава сигнал с електрическия звънец, не се намира
постоянно в едно помещение, а преминава и в друго и не желаем в двете поме-
щения да даваме едновременно сигнал със звънец, трябва да съществува въз-
можност за превключване на звънеца на всяка токова верига.
Свързването трябва да се извърши според чертежа.
229
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ ЗА ЕДНОКРАТЕН
УДАР И ПО-НАТАТЪШНО ЗВЪНЕНЕ С ДВА БУТОНА
Ако желаем с един електрически звънец да постигнем два различии сигнала,
свързваме звънеца с два бутона, както е показано на чертежа. От източника на
ток през разпределителната кутия водим положителния проводник на клемите
на бутона, конто са накъсо съединени с клемата на съседния бутон. От другата
клема на бутона водим проводник през разпределителната кутия на котвата на
електрическия звънец 4 (виж. стр. 216 и 217). Като натискаме върху копчето,
ще последва само еднократен удар върху камбанката, а от другата клема на
съседния бутон на клемата 2, като натиснем копчето, звънецъг ще звъни
през цялото време, докато копчето е натиснато. От клемата 1 на електрическия
звънец през разпределителната кутия водим проводник обратно на отрицател-
ния полюс на източника на ток.
230
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ С ПОВЕЧЕ
БУТОНИ
А. ПАРАЛЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ
Ако е необходимо сигналниге звънци да са поставени на повече отделни
места и да можем да ги включваме в токовата верига с бутони от повече места,
свързването извършваме, както е показано на чертежа. В този пример звънците
са включени паралелно в токовата верига и ше звънят и двата едновременно.
Тъй като и бутоните са включени паралелно в токовата верига, можем да по-
викваме с който и да е бутон.
231
В. ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ
Електрическите звънци могат да се включват и последователно. Това се пре-
поръчва в случайте, когато напрежението на източника на ток е по-голямо от
иормалното напрежение, предвидено за звънците.
Лошата страна на това свързване е, че при по вреда в единия от електриче-
ските звънци не може да се използува и другият, защото токовата верига е
прекъсната от повредения звънец.
232
СВЪРЗВАНЕ ЗА ВЗАИМНО СИГНАЛИЗИРАНЕ ОТ ДВЕ
ПОМЕЩЕНИЯ
А. С ДВА БУТОНА С ДВА РАБОТНИ КОНТАКТА
Ако е необходимо от двете помещения да могат да си сигнализират помежду
си (да могат да се повикват и да бъдат повиквани две лица), не е необходимо да
се извършват две напълно отделени токови вериги, а свързването се извършва
по показания на чертежа начин. С това свързване се спестява един проводник
Свързването на бутона с електрическия звънец в лявата страна е еднакво с
това в дясната страна с тази разлика, че на дясната страна бутонът е отдалечен
от електрическия звънец, поради което е необходимо и свързването да се извърши
по друг начин.
233
В. С ПОМОЩТА НА ДВА ПРЕВКЛЮЧВАЩИ СЕ БУТОНА
Това свързване, показано на чертежа, се покрива с предишното, но при него
се използуват два превключнащи се бутона. В нормално положение бутоните
са включени в токовата верига последователно със звънците, но тъй като тази
верига няма връзка с изгочника на ток, няма никакво действие.
Когато обаче един от бутоните се притисне, затваря се токовата верига на
противоположния електрически звънец с източника на ток и звънецът звъни.
При притискане на другия бутон се затваря токовата верига на другия звънец.
По този начин с това свързване е възможно взаимно повикване.
234
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ ЗА
ВЗАИМНО ПОВИКВАНЕ ОТ ДВЕ ОТДАЛЕЧЕНИ
ПОМЕЩЕНИЯ
А С ПОМОЩТА НА ЕДИН ИЗТОЧНИК НА ТОК И ЕДИН ПРОВОДНИК
Това свързване може да се употреби само когато в две1с крайни ратклони-
т^лни кутии са доведени двата проводника PhN (отрипателнияз N и положител-
иият Р бел. пр.) от сыция изгочник но известен страничсн път. В този пример
връзкага се осъществява само с един проводник, който със своя край се евързва
с превключвателя на бутона и при двата повиквача.
В. С ПОМОЩТА НА ДВА ОТДЕЛЯЙ ИСТОЧНИКА ПА ТОК
235
Свързването е изпълнено така, че токовнте вериги на електрическите звънци
могат да се прсвключват с превключващите бутони към два отделяй източника
на електрически ток. Взаимната връзка е изпълнена с два проводника и следо-
вателно за цялата дължина между крайните разпределителнй кутии е спестен
един проводник.
Свързването се извършва по начина, показан на чертежа на стр. 235 долу.
С. С ПОМОЩТА НА ДВА ОТДЕЛИМ ИХИЗОЛИРАНИ
ИЗТОЧНИКА НА ТОК
Това свързване е сходно с прсдишното с тази разлика, че в този пример
двата източника са изолирани (самостоятелни). Земята замесгва единия провод-
ник и с този начин на свързване е спестен оше един проводник за цялата дължина
между двата източника на ток. Връзката между двете повикващи места се осъ-
щсствява с един проводник, който с краищата си е свързан с превключващите
бутони.
236
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ В
СГРАДИТЕ С ПОВЕЧЕ АПАРТАМЕНТИ
Г/////////////////7771
И////////777 ////////////
Г/////////г7/7////7771
Ако в сградата имаме повече апартаменти, трябва да сыцествува възмож-
ностга за повикване във всеки апартамент със звънец пред жилишната входна
врата, а също и за повикване от вратата на всеки апартамент, за да може дома-
кинът да отвори вратата за посетителя.
Свързването трябва да се извърши точно както е показано на чертежа.
237
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ И
ЕЛЕКТРИЧЕСКА БРАВА НА ВХОДНАТА ВРАТА НА
СГРАДА С ПОВЕЧЕ АПАРТАМЕНТИ
И////////777/7/ /777 ZZ2
С това свързване е възможно да се съединяг повикващите електрически
звънци във всеки апарщмент на сградата чрез натискане на копчщата на буто-
ните пред главната входна врата и пред вратата иа всеки апартамент. В ннста-
лацията е включена и електрическа брава на главната входна врата, която може
да се отваря с натискане на съответното копче в някой от апартамента те.
238
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ С
ПОКАЗВАЧА НА ПОВИКВАНЕТО ЗА ДВЕ ПОВИКВАЩИ
МЕСТА
Там, където има нужда да бъде повикано никое лице от повече отделни места,
но така, че повикваното лице знае откъде го викат, в инсталацията трябва да
се вградн показвач на повикващите места. Показвачнте на повикващите места
работят на електромагнитния принцип и са описани на страници 217 до 220.
239
На следвашите ияколко чертежа са показали свързванията на показвачите с
повиквашите места в токовите вериги на електрическия звънец.
Инсталацията на показвача на повиквашите места с механично възвръщане
иа индикаторите е малко по-проста и изисква по-малко инсталационен материал
от показвача на повикващите места с електромагнитно възвръщане на индика-
торите.Първите две свързвания на чертежи ге показват само принципа на свързва-
нето на бутоните й звъниите с показвачите. За опростяване в токовите вериги са
включени само две повикващи места, въпреки че в практиката винаги имаме
повече такива. Обикновено от всеки бутон се води проводник до съответния
електромагнит в показвача, след което всички проводници се свързват и като
един продължават към електрическия звънец. Източникът на ток се включва
с единия си край на бутона, а с другия си край на електрическия звънец.
При използуването на показвачи с електромагнитно възвръщане всички елек-
тромагнити за възвръщане на индикаторите се свързват помежду си последо-
вателно, така че в токовата верига да е включен и един бутон, с който се затваря
токовата верига, и с това се евързва с източника на ток, което довежда до въз-
буждане на всички електромагнити за връщане на индикаторите.
240
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ
И ПОКАЗВАЧА НА ПОВИКВАНЕТО ЗА ПОВЕЧЕ
ПОВИКВАЩИ МЕСТА
От източника на ток през разпределителна кутия водим един проводник ди-
ректно на електрическия звънец. От другата клема на електрическия звънец се
отделя по един проводник към бутона за всяко помещение. От другата клема
на всеки бутон се води по един проводник на съответната електромагнитна си
стема в уредбата за показвача на повиквашите места, а от тях един общ провод
ник се свързва през разпределителната кутия с източника на ток.
16 Схеми на свързване
241
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЦИ
И ПОКАЗВАЧИ НА ПОВИКВАЩИТЕ МЕСТА
В МНОГОЕТАЖНИТЕ СГРАДИ
А. 1ЮКАЗВАЧ С МЕХАНИЧНО ВЪЗВРЪЩАНЕ
Такова свързване е необходимо, особено в хотелите с много етажи. С това
свързване има възможност да се повиква от всяко помещение, така че показва-
чът в стажа регистрира от кое място е последвало повикването, а същевременно
това повикване се регистрира и на показвача за повикващите етажи в централ-
ното помещение за обслужване (или при Портиера).
242
В НОКАЗВАЧ С ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ВЪЗВРЪЩАНЕ
В този пример са улотребени показвачи с електромагнитно възвръщане на
индикаторите, а показвачът на повикващите места в цептралното помещение
за обслужване показва маркировката на всяко помещение, от което се повиква
Тъй като гази система изисква много инсталационен материал, начертани са
само по две повикващи места във всеки етаж. Включването на повече пови-
кваши места би нарушило прегледността на чертежа. Важно е при свързването
да се придържаме към чертежа и към сниська на стр.223 и 224.
243
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА ПОЖАР Г
В складовете, във фабриките и в други подобии помещения пожарите често
предизвикват големи материални щети поради закъсняването на пожарникарите.
Калиталовложенията за вграждане на уредбите, които своевременно известя-
ват за появата на пожар, винаги се оправдават. Вьв всяко помещение, което
трябва да се защити от пожар, се помества уредба с биметал, който вследствие
на увеличаването на температурата, предизвикано от пожара, осъществява
свързване на токовата верига, в която е включен и електрически звънец за тре-
вога. Всички тези уредби се свързват помежду си паралелно в токовата верига
за тревога, а също и с контролен бутон, с който често може да се провери из-
правността на действието на токовата верига за тревога. Свързването е пока-
зано на чертежа.
244
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА ПОЖАР II
Големите строежи или складовете с много помещения трябва да имат инста-
лации, с помощта на които да се ситнализира за пожара. Такива уредби са мон-
тирани и на всички параходи.
Свързването съгласно чертежа показва принципната схема на една такава
известяваша уредба.
Тук е реализирана принципната схема с възможност да се сигнализира от две
помещения. Действието се сьстои в това. Когато стане пожар, с помощта на
специална уредба се натиска бутонът. Действието е извършено напр. на бутона
71. Съпротивлението на токовата верига веднага ще се увеличи с 1000 2 и сле-
дователно през токовата верига ще протече много по-слаб ток, отколкото ко-
гато всичко е било в изправност. Електромагнитите I и II, чиито намотки са
съсдинени последователно в токовата вери1а, се изпълняват с различен брой
навивки. Например намотката на електромагнита I се изпълиява с 200
навивки, а намотката на електромагнита 11 — с 1000 навивки. За магнитного
действие са важни ампернавивките. Следователно в нашия случай електромагни-
тът 1 няма магнитна способност да държи притеглена котвата, докато броят
на ампернавивките на електромагнита II и след намаляването на тока е доста-
тъчен, за да държи котвата притеглена. Резултатът от това ще бъде, че алар-
мвният звънец / ще сигнализира за пожара. Ако се стигне до прекъеване на про-
водника, тогава и двата електромагнита ще останат без ток, ше отпуснат кот-
вите си и тогава ще звъни само звънецьт 2 и с това ще сигнализира повредата в
инсталацията.
Такива уредби обикновено се извършва г с бутони, с така наречения непо-
движен контакт. Във веригата на електромагнита обикновено тече ток със сила
40—50 mA.
245
СВЪРЗВАНИЯ ЗА КОНТРОЛИРАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА
А. ПОСРЕДСТВОМ СЪПРОТИВИТЕЛЕН ТЕРМОМЕТЪР
Контролирането на температурата в експлоатацията е необходимо, за да се
знае във всяко време при какви условия работят отделните машини или част от
уредбите. Особено важно е да се знае температурата в големите силози, напри-
мер тези, в който се складира житото, за да не се дойде до недопустимо загря-
ване и повреждане.
Свързването на чертежа показва съпро i ивителен термометър за температура,
в който като регистриращ апарат е употрсбен апарат с кръстосани бобини в
полето на перманентен магнит (т. нар. магнитоелектричен логомстричен из-
мервателен апарат — бел. пр.).
Сьпротивителният термометър СТ се поставя в мястото, където искаме да
знаем каква е температурата. Този съпро iивителен термометър е направен от
платинова или никелова жица и е награфен за промяна на температурата за
всеки градус, а цялата комбинация е нагласена така, че стрелката на апарата да
СТ
(
следи всички промени на температурата в облао ia. Когато гемпература1а се
увеличи над допустимата, се изменя съпротивлението на термомстъра СТ, а
с това и токът в токовата верига. Апаратът отбелязва гази промяна и обрыца
внимание върху големина та на температурата.
Регулационното съпротивление /?, се използува в тати схема поради това,
че с него може да се постигне сила на тока в токовата верига, която грябва да
бъде такава, че стрелката на апарата при нормални условия на температурата
да бьдс в нулево положение.
Скала га на тези апарати е награфсна в Целзисви традуси. Апарагът реат ира
и на по-ниска, и иа по-висока температура от определсната според това, дали
съпротивлението на термомстъра СТ намалява или се увеличава.
246
В. ПОСРЕДСТВрм УИТСТОНОВ мост
За измерване на температурата от разстоянис, особено гам, където е необ-
ходимо да се получи колкото е възможно по-точно измерване, се прилагат
схеми, чиито съставни части са измервателни мостове.
Свързването на приложения чертеж показва измерването на температурата
от разстояние чрез приложенного на съпротивителен термометър, свързан с
Уитстонов измервателен мост и с апарат с кръстосани бобинки, в който 1 е
главната бобинка и 2 — подвижната бобинка.
Цялата комбинация е нагласена така, че при най-ниска температура на окол-
ната среда, в която се намира съпротивителният термометър СТ, съществува
равновесие на моста.
Когато температурата на околната среда, в която се намира термометьрьт
СТ, има най-ниска стойност, през главната бобина не преминава ток и стрел-
ката стой в нулево положение. Ако температурата на околната среда се увели-
чава, заедно с нея се увеличава и съпротивлението на термометъра ОТ, което
предизвиква нарушаванс на равновесието на моста, което е толкова по-голямо,
колкото е по-висока температурата.
Тъй като отношението на промяната на температурата и промяната на съ-
противлението на съпротивителната верига СТ може точно да се нагласи, ска-
лата на апарата се натрафява в градуси, така че в зависимост от отклонението
на стрелката може директно да се отчита тази температура, в която е поместен
термометьрьт СТ.
247
СВЪРЗВАНЕ НА ТЕРМОЕ Л ЕКТРИЧ НИЯ ТЕРМОМЕТЬР
(ПИРОМЕТЪР)
За измерване на много високи температуря (1600* С), както е например при
измерването на температурите в леярните за метал, в керамичните пещи и т. н.»
се използуват термоелектричните термометри. На чертежа е показано свързва-
нето на такъв апарат.
Основната част на зермоелектричния термометър е термоелементьт (термо-
двойката), на който с включен чувствителен миливолтметър (апарат със завър-
таща се бобинка и перманентен магнит). Термодвойките са съставени от две
жици от различен метал, които са заварсни в едииия край. Ако това място се
загрява, а свободните краиша остават при ниска температура, появява се напре-
жение от няколко миливолта. Големината на напрежението зависи от разли-
ката в температурите на горешия и студения край на термодвойката. Произве-
деното напрежение се довежда на бобинката на измервателния апарат и стрел-
Означенията на фигурата значат:
1 — апарат с въртяща се бобина и постоянен магнит (магнитоелектричен
апарат);
2 — проводницы за включване на ичмервате.ишя апарат (съставна част са на
а парата);
3 — компенсационни проводница;
4 — студени крашца на термодвойката;
5 — термодвойка;
6 — горещи крашца (точка, в която двата метала са заварена)
ката се отклонява в зависимост от големината му. Скалата е нагласена така,
че темпсратурата може да се отчита директно. На всяка скала е записана кон-
стантата, с която трябва да се умножи отчитаната стойност, за да се получи
дейсгвителна температура.
Термодвойките, които се изработват за тези цели, са изброени в таблицата.
248
Таблица
Материал Трайна тем- перах ура, ('С Най-голяма допустима температура, °C Означение за разпознаване
Желязо—константан 600 900 синьо
X ромникел—ни кел 900 1200 зелено
П латинародий— платина 1200 1600 бяло
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА ПРЕГРЯВАНЕТО
НА ЛАТЕРИТЕ ОТ ВАЛОВЕТЕ (ОСИТЕ)
В лагерите от осите (валовете) на машините се вграждат уредби, подобии ла
термометъра с живак. Долната част на уредбата се свързва с единия полное
на източника на ток. Горният край на уредбата се свързва през сигнална лампа
и сигнален звънец на другия полюс на източника на ток.
Коха го вследствие на неправилното смазване или по други причини се дойде
до прекомерно загрявапе на лагерите, живакът в защитната уредба се повдига
и осъществява контакт с горната част на уредбата. Тогава се затваря токовата
верига на сигналните лампи и на електрическия звънец, което известява за опас-
ността от уиищожавапето на лагерите.
249
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО
ОТ РАЗСТОЯНИЕ
Свързването, показано на чертежа, спада към така наречените схеми с дистан-
ционен апарат (апарат за разстояние — бел. пр.). Целта на такова свързване
е да регистрира и покаже налягането, което съществува (действува) в никоя
уредба, като можем да бъдем отдалечени от ней, например да бъдем в команд-
ного или контролното помещение.
Това свързване, което днес все повече се среша в уредбите, в конто прониква
автомеханизацията, се състои от механичен манометър, на оста на конто е
съединсн твърдо плъзгащ се контакт на съпротивлението R (обикновено изпъл-
нено от съпротивителен проводник). Апаратът, който регистрира данннте, при-
ети от манометъра, е апарат с кръстосани бобинки.
Принципът на работа е следният. Когато под действие!о на налягането, на-
пример на парата, газа или на някой друг медиум (вещество), оста на механич-
ния манометър се завърта, в нашия случай на датчика, тогава се завърта и плъз-
гашият се контакт по съпротивлението R. В токовата верига на регистриращия
апарат (приемника) тогава е включена част от съпротивлението му, което про-
пуска точно определен ток. При преминаването на тока през регистриращия
апарат се завърта стрелката му и на скалата се отчита стойността на наля-
гането, зашото скалата на такива регистриращи апарати е награфена в единици
1за измерване на налягането.
За изт очник на енергия в такива свьрзваши схеми се упшребява постоянен гок
чието напрежение възлиза на 4 6 V.
Употребяват се и такива апарати за регистриране, конто освен скала има! и
хартиена лента, върху кож о стрелката записва кривата на данните.
Връзката между манометъра и плъзгашия се контакт върху съпротивлеиие-
то R обикновено ее изпълнява посредством плъзгач.
На фигурата е показано само едно принципно свързване на уредбата за из-
мерване на налягането от разстояние.
Никои системи на тези уредби имат на оста на манометъра съпротивление във
формата на ротор, върху който е допряна четка, от която се вадят проводници
до апарата за регистриране
250
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО
НА СО2 В ПУШЕКА (ДИМА)
В уредби те, конто за получаване на енергия за задвижване нзползуват топлин -
ната енергия на каменните въглища, особено важна с конгролата при измерва-
нето на съдържанието на СО> в излазимте газове на пушека. Причината за това
е, защото изгарянето е правилно само тогава, когато в пушека се намира кол-
кото е възможно повече СО» и по-малко С и Н->.
Уредбата за контролиране на съдържанието на СО> се основава в действител-
ност на принципа на Уитстоновия измервателен мост и на измерването на то-
плиннача проводи мост на газовата смес. При това се използува условието, че
различимте газове различно провеждат топлина. Ако с индекса 100 означим
топлинната проводимост на въздуха, тогава този индекс за Н» възлиза на 700,
за СО» на 59, за СО -на 96. Тези газове са главните съставни части на пушека,
който се създава при изгарянето.
Големината на топлинната проводимост зависи в значителна степей от тем-
пературата. Температурният коефициент на топлинната проводимост за раз-
личите газове е различен.
Съдържанието на газовете най-практично се установява чрез електрическите
методи За тази цел се сравняват топлинните проводимости на газа, който се
анализира чрез топлинната проводимост на въздуха, и то при еднаква темпе-
ратура. Както споменахме, това най-лесно се извършва с измервателен Уит-
стонов мост. Рамото на моста, означено с Pi, изпълнено от много тънка плати-
нова жица, се поставя в камерата, в която се намира газът, който искаме да
подло жим на анализа. Рамото Р«, изпълнено от същата жица, се поставя в ка-
мера. в която има въздух. Ri и R> са съпротивления с Константин стойкости.
Раменете на моста Pi и Р» се загряват ориентировъчно до около 10С°С с електри-
чески ток, който протича през тях. Големината на съпротивлението се избира
гоикова, че когато съпротивленията Р, и Р» се поставят в камерите с въздух,
мостът е в равновесие, т. е. Рг=Р»=Pi =/?•.>. Когато рамото Рг се постави в
газа, кой го се анализира, т. е. който има друга топлинна проводимост от въз-
духа, взет за равновесието, тогава поради отвеждането на толлината темпера-
турата на рамото Р, се изменя, а естествено се изменя и съпротивлението й.
В диагонала вследствие на нарушението на равновесието при това протича ток.
Този ток следователно е функция на увеличението или на намалението на съпро-
тивлението Pi по отношение на съпротивлението Р» или, общо казано, той е
функция на топлинната проводимост на газа, който обкръжава Рг.
251
Конструкцията на камерата за газ трябва да бъде такава, че колсбанието на
скоростта на газа да не влияе съществено на температурата на жицата.
На долния чертеж е показано сечението на камерата на анализатора на газ
за СО». Въздухът е сместен в долната камера, а газът тече през горната камера,
както това е показано на чертежа. Платиновата жица обикновено е със сечение
0,04 mm. За да се намали отвеждането на топлината, камерите се поставят вер-
тикално. В старите уредби камерите са изпълнени в хоризонтално положение.
Големината на тока, който протича през токовата верига, обикновено възлиза
на 0,4 А.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО
НА СО2 + Н2
В тези аиализатори съдържанието на CO-J-H» се определя обикновено с по-
мошта на термоелемента и с т. нар. катализатор. Катализаторът е обикновено
жица от платинова сплав, затрата на 400—45С°С. Това загряване се извършва
252
от помещен източник на тока. Жицата е едновременно и рамо на неуравновесе-
ния Уитстонов мост. Двете други рамена са изпълнени от манганин, който прак-
тически има нулев температурен коефициент на проводимостта. Четвъртото
рамо е изпълнено аналогично на първото, т. е. от платина, загрява се от ток със
сила, както и катализаторът.и е поставено в камера с въздух. По този начин се
постига, че известии колебания на температурата на околната среда не предиз-
викват преместване на нулевата точка на измервателния апарат.
Тук е постигната по-голяма разлика в температурите в сравнение с уредбите,
конто работят на принципа на топлинната проводимост, което дава възмож-
ност да се използуват по-малко чувствителни апарати.
Затова двете камери — газовата и въздушната, трябва да бъдат симетрично
поставени и да се намират в топлинно равновесие.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО
НА СОЛИ В ПАРНИТЕ УРЕДБИ
Наситената пара излиза от парния котел с по-голямо или по-малко съдържа-
ние на влага, която се състои от малки капки вода. Концентрацията на соли в
тези капки може да възлезе на значително количество. Тези соли заедно с парата
идват в допир с прегревателите, арматурите и турбините, отлагат се върху
работайте повърхнинн и предизвикват прегряване на тръбопровода, нагриз-
ват каналите, предизвикват загуба на мощност и намаляват икономичността на
турбините.
От казаното е ясно, че е много важно в практиката да се приложат свързва-
ния за контрол на качеството на парата, а заедно с това и на съдържанието на
солите. От голямо значение е и определянето на количеството на солите в за-
хранващата вода, кондензата и т. н.
Аналитичният метод, който се прилага в лабораториите, отнема много
време и не може да се приложи за непрекъснат контрол. Поради това в експлоа-
тацията се употребяват спецйални апарати, конто се наричат солометри.
На чертежа е показана принципната схема на такъв апарат. В действителност
това е Уитстонов измервателен мост с автоматично уравновееяване. Той се
състои от две манганинови рамена с константно електрическо съпротивление.
Тези рамена на чертежа са означени с и R. и от две други рамена Аг и Аг,
конто в действителност са електролитни съпротивления между електродите
Ei и Е>. Електродът Е\ и съдът с електродите Еч се поставят в общ кожух, както
е показано на чертежа.
При всички апарати специално трябва да бъде отделено внимание на темпе-
рагурата, зашото е известно, че електрическата проводимост на електролита
зависи в значителна степей от температурата. Поради това е съвсем ясно, че в
апаратите, предвидени за контрол на солите, в кондензата, в парата и в захран-
вашата вода трябва да се извършва температурка компенсация, която ще от-
страни влиянието на колебанието на температурата на електролита върху по-
казанията на апарата. Ако такава температурка компенсация не може да се
извърши, трябва в електролита, с който се извършва изпитването, да се под-
държа постоянна температура.
Един от най-елементарните начини да се избегне влиянието на температу-
рата върху показващия апарат е чрез поправка по таблица или диаграма при
едновременно измерване на температурата на електролита.За по-голямо удоб-
ство едновременно с измерването на съдържанието на солите се измерва и
253'
температурата. За улеснение на изпълнението на поправките на грешките много
производители нанасяз кривите на поправките непосредствено на скалата на
апарата. Това обстоятелство не изключва условието едновременно с тези из-
мервания да се извършва редовно и измерването на температурата на електро-
лита. Това пък затруднява регистрацията на солите напълно автоматично.
Усъвьршенствуването на всички измервателни апарати и техните помощни
части е довело до нови конструкции и схеми. Една такава приниипна схема е
показана на приложения чертеж.
Според схемата от чертежа температурната компенсация, която трябва да се
провежда при измерването, се осъществява с помощта на електродите £>, сме-
стени в съда, изпълнен със стандартен електролит, чийто температурен коефи-
циент е еднакъв с температурния коефициент на измервания електролит. Про-
мяната на температурата на електролита, в който са потопени електродите Ei,
влияе на промяната на съпротивленията Ri и R>. Такава схема осигурява задо-
воляваща автоматизация на температурата на компенсация !а, и то в граничите
от 20 до 30°С. Недостатък ът на тази схема е, че стандарти ите елек гролити срав-
нително бързо и качествено се изменят и грябва често да се заменят с неизпол-
зувани. Като нулев апарат се използува апарат за променлив ток, като при от-
клонението на стрелката от нулевого положение се включва специален механи-
зъм за уравновесяване, който мести плъзгащия се контакт К върху съпротивле
нието R. Посоката на това преместване отговаря на посоката на отклонението
на стрелката на апарата и i олемината му е пропорционална на ъгъла на откло-
нението на стрелката.
Чрез преместването на контакта К се регулира съпротивлението на рамената
на този измервателен мост, което довежда до това, че мостът се уравновесява.
Механизмът е свързан с пружината и със стрелката за записване на показанията.
Положението на стрелката едновременно показва съдържанието на солите в
mg/1 и не са необходими никакви поправки или пресмятания.
254
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ЗЛОНАМЕРЕН И
ДЕЙСТВИЯ
А. ЗЛОНАМЕРЕНИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕЗ РАЗБИТО СТЪКЛО
Един от често употребяваннтс начини за защита от злонамерени действия
през прозореца е показан на този чертеж. На всеки прозорец се вгражда уредба,
която е във връзка с прозоречното стъкло. Когато се разбие стъклото, в тази
уредба се осъществява контакт и той затваря токовата верига на електрически
звънец за тревога, като с това се привлича вниманието на пазачите към неже
лания пришелец. Всички защити за прозорци се свързват паралелно в токовата
верига на електрическия звънеч за тревога, така чес всяка защита е възможно
да се установи контакт и да се затвори токовата верига за тревога. В тб-
ковата верига на звънеца се свързват паралелно защитни уредби и един контак-
тен бутон Т, с помощта на който може често да се изпитва изправността на лей
ствието на токовата верига на електрическия звънец за тревога.
255
В. ЗЛОНАМЕРЕНИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕЗ ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ
Най-обикновената зашита от злонамерени действия през прозорците, особено
за големи прозорци, се изпълнява, както е показано на следващия чертеж.
С два кръстосани изолирани проводника се свързват клемите 1—4 и 2—3.
Свръзката на проводниците в клемите не е твърдо стегната, а такава, че провод-
ниците сравнително лесно могат да се изтеглят от клемите, когато прозорецът
се отваря от външно лице. Клемите I и 2 се свързват към източника на ток. На
клемите 3 и 4 се свързва електромагнитът. На същия източник на ток е свързана
и друга токова верига, в която последователно са свързани тръба за тревога
{или електрически звънец) и прекъсвач, който едновременно е и котва на електро-
магнита от съседната токова верига. В нормално състояние токовата верига иа
прозореца е затворена през клемите 1 и 4, през електромагнита, през клемите
2 и 3 и източника. Тъй като в това време електромагнитът е възбуден, той е при-
влякъл котвата си и с това държи озворени клемите на съседната алармена
токова верига. Когато при отваряне на прозореца изолираната жица се измъкне
от никоя от клемите, токовата верига на електромагнита се прекъева и той от-
пуска котвата си, която затваря токовата верига на тръбата за тревога и съоб-
тцава за злонамерените действия.
256
С. СВЪРЗВАНЕ ЗА СИГНАЛИЗАЦИЯ С НЕВИДИМ!!
ИНФРАЧЕРВЕНИ ЛЪЧИ
Един от съврсменните начини за защита от злонамерени действия е защи-
тата с помощта на невидимите инфрачервени лъчи.
Принципът на такава защита е показан на чертежа и се състои в следното.
Лампата 7 излъчва светлинни льчи върху параболичното огледало 2. От това
огледало лъчите се отразяват и преминават през филтьра 10, след това през
пространството, което се защищава (пази от провал), през филтьра на противо-
положната страна на пространството и на параболичното огледало 3. Парабо-
личното огледало 3 концентрира отразените лъчи и ги изпраща във фотоклет-
ката 4. Във фотоклегката вследствие на фотоелектричния ефект се създава елек-
трически ток, който захранва първичната страна на трансформатора 5. Вторич-
ната страна на този трансформатор е свързана през усилвателя 6 и през комби-
нацията за изправяне (Грецово свързване) 7 на електромагнита Е, който държи
отворен прекъевача на токовата верига на тревогата.
Около лампата 1 се вьрти (ротира) специална уредба, кояго закрива лам-
иата в определен ритъм с няколко десетица херца, като на тази честота е нагла-
сена и цялата уредба за сигнализация. Следователно, ако предмет или лице
премине през пространството и по този начин пргкъсне невидимия светлинен
сноп лъчи, електрическото състояние на цялата система се нарушава, електро-
магнитът остава без ток и пружината затваря прекъевача К, а с това и токовата
верига на тревогата.
Филтърът 10 тук служи да пропуска само невидимите инфрачервени лъчи.
В долната част на чертежа схематично е показан принципът на кръстосването
на невидимите инфрачервени льчи в пространството, което се защищава.
J7 Сксми на свързване
257
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СКОРОСТТА
НА ВЯТЪРА
За измерение на скоростта на вятъра съигествуват различии уредби. Тези от
ттх, изпслзувани като индикатори за скоростта на вятъра, конто изпслзуват
електрически тек, се оснсвават на принципа, показан на чертежа.
Четирикракото ветрило с увеличени ударни повърхнини се поставя на из-
дадено място тгка, че вятьрът от която и да било пссока да меже да денег: ува
втрху него с пълна сила. Ьа сета на ветрилото е закрепен здраво г ерманл.тен
магнит N — S, кейто г следствие на въртенето на ветрилото се върти в г р..стран-
ствсто на псдксвосбразния маг нитспрсвод, върху конто е навита оооина.
Вследствие на въртенето в намотката се индуктира променливо електрическо
Сзтаченията на фигурата значат:
L — четирикрако ветрило с увеличени ударни повърхнини;
J — измервателен апарат, награфен в скоростта на вятъра;
П — прекъсвач на сигналната токоеа верига за тревога;
Т — електрическа тръба
напрежение, което се отвежда до комбинирания изправител за пълновълново из-
правяне (схема Грец— мостова). Тук това напрежение се изправя и се включва
върху клемите на чувствителния измервателен апарат, върху скалата на който
се отчита скоростта на вятъра в m/s.
В цбластите, в конто настьпват бързи и опасни промени във времето и в конто
се очакват големи и опасни скорости на вятъра, в уредбата, в скоростометъра
се вгражда и специална токова верига за сигнализация с известяване на опас-
ността. За тази цел паралелно на измервателния апарат се включва електромаг-
нит, кейто при опасни скорости на вятъра привлича прекъсвача П на токовата
верига за сигнализация на тревог ата.
258
СВЪРЗВАНЕ ЗА СИГНАЛИЗИРАНЕ ЧРЕЗ СВЕТЛИНА
НА РАЗСТОЯНИЕ
Ако със светлинна сигнализация се управлява на големи разстояния, не е
препоръчителио токовата верига на високото напрежение (на което е включена
сигналната лампа'' ца се води до мястото, от което се сигнализира. Най-често
такава сигнализация сс извършва с помощта на две отделни токови вериги,
от конто тази със сигналните лампи е включена на осветителната електрическа
мрежа (220 V), а другата — на управляваща токова верига — на напрежение
само няколко волта (например 6 V).
Принципът на работа на таказа сигнализация е показан на чертеж i. С нати-
скането на бутона в управляващгта токова верига се затваря контактьт в токо-
вата верига на електромагнита, който привлича котвата.Тази котва в действи-
телност е прекъсвач в сигналната токова верига. С този прекъсвач се затваря
токовата верига на съответните сигнални лампи и те светят така продължително,
докато прекъевачът установява контакт в тази токова верига. След като се от-
пулге копчето на бутона, се прекъсва токовата верига на управлението и електрс-
мтгнитът пресгава да действува върху котвата си — прекъевачът в токовата
верига за сигнализация се изключва, а с това се прекъсва и токэвата верига
на сигналните лампи.
259
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА НИВОТО
НА ТЕЧНОСТИ I
Ако пълненето на резервоарите не е авгоматизирано, необходимо е да се
вгради уредба за известяване на нивото на во дата в резервоарите. Такава уредба
е показана на чертежа.
Плавокът е закрепен твърдо за пост, единият край на който извършва функ-
циите на прекъсвач. Когато плавокът е в най-горното си възможно положение,
той осъществява контакт в токовата верига за известяване чрез сигнална лампа
и тръба и така съобщава, че резервоарът е пълен. Ако плавокът е в долно крайно
положение, осъществява контакт в долпата токена верша и сигналигира, че
резервоарът е празен и че е необходимо да се напълни.
Разбира се, превключвателят, който е механически свързан с лоста на пла-
вока, трябва да е добре електрически изолиран от него и от металните части
на резервоара. Идващият от електрическата мрежа електропровод трябва да
е с добра изоляция и да е отделен от металната конструкция.
260
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА НИВОТО
НА ТЕЧНОСТИ II
Схемата на чертежа показва свързване, което известява за нивото на течно-
стите между две положения (нива).
Конструкцията на тази уредба е доста проста. Изпълнепа е от една ролка 7,
подвижната част на контактната уредба <5, контактната уредба 3, плавока 1,
балансьсра 2 и два метални издагъка 5.
Действието е следното: плавокът / следи всички промени на течността в
резергсгра. Ксгато ниесто на течнсстта падне до допустимия минимум, то-
гава металният издатък 5 се зацепва с подвижната част на контактната уредба 6
и я ноглига нагоре. Сбръщаието на подвижната част б предизвиква контакт
върху клемите на инсталацията за известяване. В същия момент светва сиг-
Р -
N —
нална лампа и обръща внимание, че резервоарът е в състояниего «празно», сиг-
нализира сьшо и тръбата.
В другого положение, т.е. когато нивото на течността е на допустимия мак-
симум, левият издатък 5 натиска нагоре частта б, осъществява се контакт и
лампата сигнализира и обръша внимание, че резервоарът е в състояние «пълно»,
сигнализира и електрическата тръба.
261
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА НИВОТО
НА ТЕЧНОСТИ III
На чертежа е показана схема за свързването на уредба за известяване на
нивото на течностите при употребата на уредба, която действува по следния
начин.
При придвижването на плавока / лостът 2, който е твърдо евързан с плавока
чрез свръзката 3, действува върху частта от лостовата система 4, чиято друга
част е свързана с лоста 5. Този лост 5 може свободно да се движи в отвора на
контактния лост 6. Върху лоста 5 на сьответните му части са твърдо закрепени
металните издатьци 7, коиго при максимално ниво на течноегта в резервоара
действуват върху контак1ния лост 6 и осъществяват контакта за известяване.
За да не дойде лостът 6 в допир с тсчността, той е защитен с гъвкавата защита
8 (мях), както е показано на чертежа.
Контактите на релето за известяване често са изпълнени така, че да могат
да се регулират и да може да се измерва и максималното, и минималното ниво
на течността. На фигурата е показано свързването за извзетяванз на голямото
ниво на течността в резервоара, така че когато контактният лост 6 затвори ксн-
тактите, светва лампата и известява, че резервоарът е в състояние «пълно» и
електрическата тръба се активизира.
262
СВЪРЗВАНЕ ЗА АВТОМАТИЧНО ПЪЛНЕНЕ
НА РЕЕЕРВОАРИ
За нагълно автоматизирано напъпгазе на резгрвоарите < е използзв! свързга-
нето, показано на чсрп-жа. Koia.o резерв аръг е напълнен (сьстояшетэ на че. -
тежа), главният прекъсвач е изключен. През време,о на изгразва! его на резер-
воара плавокът се спуска и повдига тежестта. В определен момент изтагькът 1
задвижва лоста 3 и той затваря контакта К, а сьщо и токовата герига на електро-
магнита, който се възбужда и привлича котвата. Тъй като котвата е свързана
с главния прекъ'вач П, прекъевачът се затваря и включва електродвигателя,
а той задвижва помпата за пълнене на резервоара. Пълненето се извършва до
момента, когато издатъкьг 2 повдига лосга 3, той прекъева токовата верига на
електромагнита Е и той изпуска главния прекъегач П, който се изключва от
пружината Р. С това пълненето на резервоара престава. По този начин пълне-
нето на резервоара сс извършва напълно автоматично.
Напоследък са въвсдени в практиката нови типови уредби, с конто се из-
вършва напълно автоматично пълнене на котлите и резервоарите. Това са елек-
тронни уредби, конто в съединителната схема освен задвижваща част имат и
сигнални токови вериги — звукови и оптични. Визэчигата на нивото в ре-
зервоарите се отчига от електрически измервателни апарати, чиято скала е
награфена в единици за обем.
263
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗВЕСТЯВАНЕ НА НИВОТО
НА ТЕЧНОСГИ НА РАЗСТОЯНИЕ
Един вариант на урздбите за известяване на нивэтэ на течности.» на разстоя-
ние е пэказан на схзмата от чертежа. »
Прзцаващчтз и приямащите апарати са идентична и се състояг от статора /.
изпълнен във формата на стоманено ядро с два полюса и две възбуждаши бо-
бины, конто са последователно съединени и включени в мрежата за променлив
ток, и от ротор 2 с три бобини, разместени помежду си за 120°. Кэаищата на рам-
ките (бобините) на ротора са свързани с пръстените (гривните) 3. Променли-
вият ток, който преминава през възбудителните бобини, индуктира в тези бо-
бини напрежение. Ако двата ротора 2 са разположени пространствено еднакво.
тогава и индуктираните напряжения са еднакви и в съединителните електропро-
води не тече ток. Ако роторът чрез предавките под действисто на плавока се
задвижи, по проводниците ще протече известен ток, под чието действие роторът
на приемника (регистриращият апарат) ще покаже точно такова отклонение,
каквото има и предавката. От това отклонение ще се извади заключение за ни-
вото на течността в резсрвоара.
Напрежението, честотата и съпротивлението на проводниците не влияя г
върху резултатите на измерванията и известяването, а само върху мощността
за отклоняване на предавките.
264
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ
В АВТОМОБИЛИТЕ
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА:
•Свързвания за електри геско тапалва е га автомоЭилните двигатели .... 267
А. Батерийно запалване .......................................267
В. Магнитно запалване ........................................268
'Свързване на регулатора за обратен ток ...........................269
Принципно свързване на регулатсра за напрежение..................270
•Свързване за контрол н г пъг.н:нсто га акумулаторната батерия.....271
Свързване на електромагнитния г.охазвач на посоката на колата при вземане
на завой ..........................................................272
Свързване на пока:вача за посоката на колала при промяна на посоката с
импулсно палене (мигач) ...........................................273
А. Система Бош..................................................273
В. Система Тунг—Зол............................................ 274
Свързване за електрически бензинометър.............................275
Свързвания за управление на електрическото задвижване..............276
Свързване на автомобилната електричзска инсталация (6 или 12 V) с двига-
телите Ото (система Бош)...........................................278
Свързване на автомобилната е> ект.гическа инсталация (12 или 24 V) с дви-
гател Дизел (система Бош)...................................... 280
Свързване на електрическата инсталация за личния автомобил ЗАСТА-
ВА-600 ........................................................... 282
Свързване на електрическата инсталация на товарния автомобил ЗАСГА-
ВА-615В............................................................284
Свързване на електрическата инсталация на междуградския автобус
FAP5GVF-U..........................................................286
Свъргвзнз на електрическата инсталация на товарния автомобил ТАМ
Пионер (Pi 52).................................................. 288
Свързване на електрическата инсталация на междуградския автобус ТАМ
4500 ............................................................. 290
•Свързване на електрическата инсталация в мотоциклета ТОМОС мопед
със сирена.........................................................292
Свързване на електрическата инсталация на мотоциклета ТОМОС SG-259 293
Свьозване на електрическата инсталация на скутера ВЕСПА-150 SG/59 294
Свьрзване на електрическата инсталация на скутера ЛАМБРЕТА-125 LD 295
Свьрзване на електрическата инсталация на скутера ЛАМБРЕТА 150 LD 296
266
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКО ЗАПАЛВАНЕ
НА АВТОМОБИЛНИТЕ ДВИГАТЕЛИ
Запалването на задвижващата смес, впрьсквана в цилиндъра на автомобил-
ния двигател, се извършва по електрически път в точно определен момент.
Моментът на запалването се избира нспос; е ул вено преди горната мъртва
точка на буталото. Напрежението на запалването според вида на двигателя до-
стига и до 20 000 V. В практиката за запалване на бензиновите двигатели се
употребяват два основни типа на запалване, а именно:
А. БАТЕРИЙНО ЗАПАЛВАНЕ
Прекъсвачът за запалване Z в началното положение е затворен през контак-
гите 1 и 2, направени от плагина. В такова състояние през първичната намотка
на бобината за запалване Z тече ток от акумулаторната батерия В или от дина-
мото. Вследствие на преминаването на електрическия ток през първичната бо-
бина Рее, идва до силно намагнетизирване на стоманеното ядро на бобината за
запалване Z. Ексцентриковата ос 3, която задвижва двигателя, в един момент
раздела контактите 1 и 2 и така прекъева токовата верига. Вследствие на това
прекьеване се идва до бърза промяна на магнитното поле, което във вторич-
ната част на намотката на бобината за запалване Z индуктира толкова високо
напрежение,че върху свещта за запалване на сместа—тази,с която завърташияз
се контакт па разпределителя на тока затваря токовата верига, се идва до пре-
скачането на искра и по този начин до запалване на сместа.
Запалването се извършва в ритъма на хода на буталата на отделяйте ци-
линдри на двигателя. Контактите 1 и 2 шунтират кондензаторите С. Свързва-
нето се извършва съгласно чертежа.
267
В. МАГНИТНО ЗАПАЛВАНЕ
Двигателят на автомобила задвижва ротора М в магнитного поле на пер-
манентен магнит. Намотката на ротора в действителност е първична и вторична
част на бобината за запалгане. Началото на зап i лнапето е сг щ .то, кахто и при
батерийното запалване, с тази разлика, че в този случай през пьрвичната токова
верига на бобината за запалване тече ток, индуктиран вследствие на въртенето
на ротора М в магнитното поле на перманентния магнит.
Прекъевачът за запалване SZ, както и при батерийното запгл гане, затваря
контактите 1 и 2 в тези момента от времето, когато гърбицата на ексцентри-
ковата ос стой на противоположна га страна от лоста на прекъсвача. Когато тази
гърбица 3 повдигне прекъсвача, следователно когато се дойде до разделяне на
контактите / и 2, първичната токова верига на бобината за запалване (намот-
ката на ротора) се прекъсва и вследствие на силно магне тазираното ядро в този
случай се идва до индуктиране на много високо напрежение във вторичната част
на намотката. Това напрежение е тъкмо толкова по стойност, че предизвиква
прескачане на искра между контактите на тази свегц, на която се намира завър-
тащият се контакт на разпределителя на тока.
Прескачането на искрата предизвиква запалване на сместа в цилиндьра на
двигателя, която вследствие на това се разширява и натиска вьрху буталото на
двигателя, което е евързано с рабэтната ос (вала) на двигателя.
Важно е да се отбележи, че светите трябва да са винаги чисти и разстоя-
нието между контактите им да е точно толкова, колкото е определено за съот-
ветния вид свети от фабриката, която ги е произвела.
268
СВЪРЗВАНЕ НА РЕГУЛАТОРА ЗА ОБРАТЕН ТОК
Със започване на работа на автомобилния двигател се завьрта динамото,
създава се напрежение върху неговите клеми и в определени моменти се пт-л 'и
акумулаторната батерия. Голгмината на тока на пълнгнето на акумулатори та
батерия зависи от регулатора на напрежението (обикновено тоза е опр..ссн
регулатор на Тирил), и то така, че с увеличаването на напрежението се увели-
чена и токът на пълненето и обратно.
Ако в схемата за пълнене на батерията не същесгвуваше някаква уредба,
която в определени моменти да прекъсва токовата верига на пълненето (в мо-
мента, когато динамото престава да създава напрежение, т. е. при спиране на
автомобилния двигател, или пък, когато внезапно изгуби броя на оборотите),
батерията бързо ще започне да се изпразва през намотката на ротора на дина-
мото. Това, от една страна, може да предизвика повревдане на акумулаторната
батерия (изкривяване на плочите, сулфатизиране), докато, от друга страна,
може да се стигне до силно загряване на намотката на динамото, последствието
от което може да бъде з гачително повреждане на изолацията, чак и неговото
(на динамото) прегаряне.
За да се предотврати това, в електрическата схема за пълненето се свързна
така наречсният регулатор за обратен ток, който работи на следния принцип.
Върху ядрото на електромагнита са поставени две намотки. Намотката 1 е
включена на пълното напрежение на динамото и затова има много навивки
от тънка жица. Намотката 2 е свързана последователно в токовата веэига и има
малко навивки от дебел проводник. Електромагнитьт е поставен срещуположно
на котвата, която върху себе си има подвижен контакт 3. Задачата на пружината
5 е да държи котвата в положението, в което контактите 3 и 4 са | ааделзни.
Когато роторьт на динамото не се върти, тогава електромагнитьт няма
свойството да привлича стоманената котва и в този случай контактите 3 и 4
са огворени, а с това и акумулаторната батерия е отделена от динамото.
При това, когато генераторът се завърти до определен брой обороти и когато
напрежението му се увеличи до определена големина, тогава през магнлта 1
протича определен ток, който намагнитва ядрото на електромагнита и то при-
тегля котвата, контактите 3 и 4 се затварят и през серийната бобина 2 започва
да тече ток в посоката, която е означена на фигурата. Вижда се, че в този случай,
когато динамото работи с определено напрежение, намотката 1 и намотката 2
заедно действуват върху котвата. Когато вследствие спирането на автомобил-
ния двигател престава да се върти роторът на динамото или когато във време
269
на движение при спиране изведнъж се намали броят на оборотите му, тогава
скокообразно спада и напрежението. То повече не е достатъчно, за да прекара
през акумулаторната батерия тока на пълненето и поради това, че сега акуму-
латорната батерия представлява източник с по-високо напрежение, прекарва
ток в обратна посока, която действува обратно (сега посоката на тока е обратна,
т. е. от «-(-» пслюса на батерията — генератора — контактите — намотката 2
и «—» полюса на батерията) на маг нетизиращия ток, който преминава през
намотката 7. Това размагнитизирващо действие на тока в намотката 2 толкова
отслабва магнитното действие на електромагнита върху котвата, че се стига до
отделяне на контактите 3 и 4, а с това и до отделяне на динамото от бате-
рията, което е и задача на този регулатор. Това разделяне настъпва тъкмо в.
момента, когато и едното, и другото поле са приблизителпо с еднакви мощ-
ности, но с обратна посока, така че силата на пружината 5 отмества котвата
и раздели контактите 1 и 2.
ПРИНЦИПНО СВЪРЗВАНЕ НА РЕГУЛАТОРА
ЗА НАПРЕЖЕНИЕ
Регуляторы на напрежение, който се употребява в автомобилните електри-
чески инсталации, е конструиран най-често съгласно известното свързване на
Тирил, показано на фигурата.
Динамото трябва да дава константно напрежение с определена стсйност.
Ако напрежението на генератора се увеличи над допустимата граница (най-
често вследствие на много големия брей обороти на задвижващия двигател).
електромагнитът 7, който притегля котвата с подвижния контакт 3 към себе си
и раздела контактите 2 и 3, се активизира. С това във възбуждащата верига на
динамото се евързва съпротивлението К и по този начин се идва до отслабванс
на тока на намагнитване и до намаляване на напрежението на динамото.
Повторно затваряне на контактите 2 и 3 ще последва едва тогава, когато на-
прежението спадне до такава степей, че силата на електромагнита стане по-
мадка от силата на пружината 4, която привлича котвата обратно и с това свьр-
зва контактите 2 и 3, вследствие на което съпротивлението се шунтира и
намотката се поставя за ново възбуждане на директното напрежение на гене-
ратора. В ритьма на порастване и спадане на напрежението на динамото се
идва до периодично отваряне и затваряне на контактите 2 и 3, а с това до регу-
лиране на напрежението, респективно до поддържане на напрежение с констан-
тна стойност.
270
СВЪРЗВАНЕ ЗА КОНТРОЛ НА ПЪЛНЕНЕТО
НА АКУМУЛАТОРНАТА БАТЕРИЯ
Правилното действие на електрическите уредби в автомобилите се свежда
главно върху работата 1 а рзгулатора на напрежение и регулатооа за обратен
ток. За да може във всеки момент да се извърши контрол на рабэтата на тези
•елементи в токовата верига, се включва или амперметър, или така нарзчената
контролпа лампа. Предимствоао на апарата пред лампата се сьсгои в това,
че ссвен показанията на изправпостта дава възмэжнэст да се пэлучат и стойнэ-
стни данни, а недостатъкът му е, че не е дэстатъчнэ очзбизн. Пэедимствэто на
лампата е, че обикновено със своята ярка чзрвеча свзтлича н эизляча внама-
нието на шофьора върху изчравността в рабэтата на спэмечатите елзмзнти; ето
защо се срзща почти във всяка кола, понякэга и в тези с вграчзн ампзрмзтъэ.
Когато генераторът не рабэти, слздователнэ контактите на рзгулатора за
обратен ток са разтворени, контролната лампа свзти, за п это токът от полюса
плюс на акумулаторната батерия минава през контролната лампа и динамото
до масата, респективно до полюса минус на батерията.
Ако сега напрежението иа генератора започне да се увзличава, слздэвателно
ако ротор ьт му се завърти, това напрежение ще действува прэтизолэлэжно на
напрежението на акумулаторната батерия. Това щз се отрази в зрху показанията
на контролната лампа по такъв начин, че тя посгепенно ще губи своята светлина,
която ше се изгуби съвсем в момента, когато двете напрзжения се из разнят по
стсйност, респективно когато електромагнитът на релето за обрате.i ток при-
тегли своята котва и затвори контактите, като с това свързва накъсэ козтрол-
ната лампа, която изгасва.
Ако тази контролна лампа свети постоянно и тогава когато през врз.метэ на
пътуването сме постигнали скорост на колата, това е знак, че в сиете.мата за
задвижване на генератора или в самата електрическа схема е наствпила по-
вреда, която лесно и бързо се намира, като се изпита всеки елеменг на схемата
лоотделно.
271
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯ ПОКАЗВАЧ
НА ПОСОКАТА НА КОЛАТА ПРИ ВЗЕМАНЕ
НА ЗАВОЙ
Показвачът на посоката при вземане на завой от колата се състои от елек-
тромагнита Е, котвата 1, системата от лостове 2, стрелката 3 и лампата J/ (Z).
В състояние на бездействие котвата 1 само частично е във вътреюността на
бобината на електромагнита, а стрелката е спусната в кутията на показвача
на посоката за промяна на посоката на колата. Когато с превключвателя за
посоката се затвори токовата верига на електромагнита Е, електромагнитът
се възбужда и всмуква във вътрешността с котвата си 1. Тъй като тази котва е
свързана със системата от лостове 2, те се задвижват заедно с котвата и повди-
гат стрелката в положението, показано в дясната страна на чертежа. В тоз»
момент, както се вижда от чертежа, се осъществява контакт на токовата верига
на лампата и тя светва.
Когато чрез превключвателя за посоката се прекъсне токовата верига на по-
казвача, електромагнитът отпуска котвата и лостовата система спуска стрел-
ката в положението, показано в лявата страна на чертежа, а с това се прскъсва
токовата верига на лампата и тя изгасва.
Съгласно предписанията показвачът за посоката на движението трябва да
бъде поставен на всяка от страните на колата на добре видими места, и то така,
че стрелката да се вижда пене 8 ст извън линията на автомобила, респективно
около 8 до 10% извън ширината на колата.
172
СВЪРЗВАНЕ НА ПОКАЗВАЧА ЗА ПОСОКАТА НА КОЛАТА
ПРИ ПРОМЯНА НА ПОСОКАТА С ИМПУЛСНО ПАЛЕНЕ
(МИГАЧ)
А. СИСТЕМА БОШ
Когато превключвателят за включване на показвача на посоката се поставя
в желаното положение, тогава токовата верига на батерията се затваря през
главная прекъсвач 1, през предпазителя, през намотката за загряване 8 и в
Означенията на фигурата значат:
1 — главен прекъсвач;
2 —- предпазител;
3 — контролна лампа;
4 — превключвател за включване на показвача на посоката на завиване на
колата;
5 — лампа в показвача на посоката;
6 и 7 — контакта
масата. Вследствие на това намотката за загряване (нагревателя) загрява би-
металл 7 и под действието на пружината се идва до свързването с контакта 6.
С това сигналните лампи попадат под пълно напрежение и дават сигнал. В про-
междутъка от време биметалът се охлажда и разделя контактите и се идва до
преминаването на ток през намотката за загряване, която отново възстановява
свръзката на контактите 6 и 7. Тази игра продължава непрекъснато, докато с
превключвателя 4 се прекъсна токовата верига на лампата в показвача на по-
соката.
18 Схема на свързване
273
В. СИСТЕМА ТУНГ-ЗОЛ
Като се гатваря прегклтсчвателят 11 (според нуждата на лявата или на дяс-
ната страна), се затваря тсковата верша на акумулаторната батерия през пре-
късвача 4, съпротивителния проводник 5, намотката на електромагнита 2 и
лампата в г.оказ.ачд на поджата га промяна на посоката на колата в онази
Означенията на фигурата значат:
/ — клема;
2 — намотка на електромагнита;
3 — стоманено ядро на електромагнита;
4 — прекъсвач;
5 — съпротивителен проводник;
6 — контакта на прекъсвача (сребърни);
7 — к онтакти;
8 — рабэтен контакт за контролната лампа;
9 — к ттролна лзм ш;
10 — лашги в показвачите на посоката;
11 — превключвател за включване на показвачите
посока, в която е обърнат превключвателят. Поради сравнително малкия ток
(скзло 0,8 А), която се определи от голямото съпротивление на съпротивитсл-
ния проводник 5, лампите 10 не дават необходим™ интензитет на светлината
за сигнализация. Той обаче е достатъчно голям да загрее съпротивителния про-
водник 5 толкова, че удължението му да предизвика разтваряне на контактите
на прекъсвача б. В този момент лампите получават пълното напрежение на ба-
терията и дават сигнал. Едновременно поради увели ченото магнитно действие
274
на стоманеното ядро 3 се привлича работният контакт на контролната лампа
и контролната лампа светва. Тъй като сета съпротивителният проводник се е
охладил, той действува върху прекъсвача така, че контактите б се разделят.
С това цялата уредба е доведена в начално състояние. Тази игра се повтаря,.
докато превключвателят за включване на показвача затвори токовата верига.
По този начин чрез показвачите на посоката се получава прекъснат, повтарящ
се светлинен сигнал, който се забелязва много добре.
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ БЕНЗИНОМЕТЪР
Ако резервоарьт за бензин е поместен в задната част на автомобила, най-
добре количеството на бензина да се измерва с електрическите бгнзинометри.
Те се състоят от реостата R, поместен на резервоара за бензин, и от електриче-
ския измервателен апарат. Подвижният контакт (плъзгачът) на реостата е меха-
нически свързан с плавока и изменя положението си в зависимост от нивото на
бензина в резервоара.
За да не влияе промяна!а на напрежението иа батерията върху точността на
показанията на бензиномера, конструктивно той се изггьлнява съгласно схемата
на омметъра. В този случай стоманената котва К се завърта в зависимост от
взаимното действие на магнитното поле на двете бобини и Zi. Бобината Z\
е включена на пълното напрежение на батерията, а токът, който преминава през
нея, а следователно и създаденото от него магнитно поле са константни. То-
кът и магнитното поле на бобината Z% зависят ст положението на плавока,
275
ре :пективно от нивото на бензина в резервоара. От схемата се вижда, че като
сс стига до промяна в напре-кенизто на източника на ток, в същия момент си-
лага на тока се изменя в еднакъв процент в двете бобини Z\ и Zt, така чг апара-
та г не изменя псказанията си.
Долното свързване мялко се различава от горного, но принципы на рабо-
та а му е сьщият, както за гористо свързване. И в това свързване показания) а
нс са зависими от напрежението на източника на ток.
Бензинометрите обикновено се включват едновременно с включването за
за алване на двигателя. Мощността, която изискват, е малка, работата им е
стабилна, но показанията им не са съвсем точни.
СВЪРЗВАНИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО
ЗАДВИЖВАНЕ
За включването на електрическото задвижване от типа Бгндикс, фиг. 1а,
обикновено се употребява кръстат ключ, евързан във веригата на проводника,
конто идва от батерията до прекъевача. Такъв начин на включване се нарича
Фигура I
непосредствено или директно задвижване. Той има предимство само в този
случай, когато батерията и задвижването са сместени в непосредствена близост
на водача на колата. Когато пък електрическото задвижване и акумулатор-
ната бгтерия се намират далече от задвижването на колата, както при автомо-
билите, в конто автомобилният двигател се намира в задната част на колата,
трябва значително да се увеличи дължината на проводниците на токовата верига
276
за задвижването, зашото от акумулатора трябва да се води проводник до пре-
къевача, който се намира при водача на колата, и оттук обратно — до задвижва-
нето в задната част на колата. Увеличаването на проводниците не е желателно
по много сьображения. Първо, затова, че по-голямата дължина на проводниците
дсвежда до значително по-голямо падение на напрежението, след това по този
на чин се намалява мощността на задвижването и накрая такъв начин из к ква
значително голям разход на проводник. В такива случаи задвижването и акуму-
латорната батерия се поставят близко една до друга, а за включването се упо-
Фигура 3
гребява далечно задвижване (фиг. 16). което се състои в това, че в токовата
верига се поставя един електромагнитен сьединител или както често се нарича
реле за задвижване. Предназначението на това реле е в момента, когато вода-
чът на колата желае да включи задвижването, затваря главната токова верига
на задвижването. В този случай следователно до това реле се поставя така на-
речената помощна инсталации, за която е необходимо много по-малко сече-
ние на проводника, а за главната токова верига дължината на проводниците
значително се намалява.
Друго свързване за управление с електрическо задвижване се базира на елек-
громагнитния принцип. Нарича се още система на Бош (фиг. 2а}. Принципът на
действието му е такъв, че токъг на акумулатора протича най-напред през
горната бобина, задвижва ротора и го евързва със зъбното колело на маховика.
Преди електромагнитното всмукване на котвата наляво четките не са били
върху колектора. Едва след преместването на котвата наляво четките лягат
върху колектора и едва тогава през котвата протича ток и задвижва колектора.
На фигура 2в е показан същият принцип, само че колок горы тук е толкова
широк, че допуска аксиално изместване на ротора и четките са постоянно
върху него.
На фигура 1а и в е показана така наречената система Делко, в която електри-
ческото задвижване се включва по механичен начин. В тази система има съшо
свързване за директно и далечно задвижване. На фигура За е показана уредба
за директно задвижване, която се употребява в случайте, когато задвижването
е монтирано непосредствено при командуването за управление. Когато задвиж-
ването е поставено в задната част на колата, тогава свързването се управлява
съгласно фиг. Зе. Електромагнитът от фиг. Зе трябва да е по-точно оразмерен,
защото предназначението му не с само да включи главната токова верига за
задвижване, а да задвижи и лоста за включване на задвижването от зъбното
колело на маховика.
277
СВЪРЗВАНЕ НА АВТОМОБИЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ИНСТАЛАЦИЯ (6 ИЛИ 12 V) С ДВИГАТЕЛИТЕ ОТО
(СИСТЕМА БОШ)
278
Означенията на фигурата значат:
AL — задвижване (апласер): 57/11 — кръетат ключ за изгасява-
ВА — акумулатор; не на светлипата;
НО1 — електрическа тръба; SH\2 — прекъсвач;
— свеи/и на двигателя; SH13 — еяектромагнитен прекъс-
КЕ вач за изгасяьане на свет-
ЕЕ — главна рефлектора; лина та;
LE5 — лампа на тавана; SHi4 — бу тон за електрически
LE6 — широка Светлана; тръба;
LE1 — далечна светлина; SH 16 прекъсвач за спирачката
за „стоп”-сигналка
ЕЕ9> — лампа на тавана;
светлина;
ЛЕИ — светлина за движение 57/17 — прекъсвач за задвижва-
назад; нето;
LE15 — лампа върху пулта (таб- 57/18 — главен прекъсвач за акуму-
лото) с апаратите; латора;
SH2D — прекъсвач за лампа за
ЕЕ\6 — контролна лампа за дина- движение назад;
мото; SHAO— кутия (контактна) ;
LEV7 — ръчна преиосима лампа; SHA\ — щепсел;
LE19 — контролна лампа за далеч- 57/45 — предпазители ;
SHA6 — кутия (контактна) за
на светлина;
главен кабел;
LJ — динамо; WK — показвач на посоката;
М — маса; ws — бърсач нс нреднопю стъкло;
— разпределителна кутия; XI — електрически запалки зи
SH
цигари;
SH\0 — прекъсвач за показвача на zs — бобина за запалване;
посоката; ZV — разделител за запалване
За обратен проводник на електрическата инсталация служи металната маса
на автомобила. Всяко свързване с масата, означено на чертежа, трябва да бъде
много грижливо изпълнено. Шом това не е изпълнено, случва се, че не работят
електрическата тръба, бърсалката на стъклото, динамото не пъ. н i достатъчно
акумулатора, задвижването няма добро включване и не се нолучава тази сила
на тока, която е необходима за задвижването на двигателя, и т. н.
В токовата верига на електрическото запалване трябва да има предпазител
40 А, защото контактът работи на силен ток.
279
СВЪРЗВАНЕ НА АВТОМОБИЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ИНСТАЛАЦИЯ (12 ИЛИ 24 V) С ДВИГАТЕЛ ДИЗЕЛ
(СИСТЕМА БОШ)
280
Означенията на фигурата значат:
AL —задвижване fannacepj;
В А — акумулапюр ;
НО! — електрическа тръби:
КЕЮ — лампа;
КЕ11 — контролна съпротив геиие
за лампа;
КЕ12 — съпротивление за лампа;
ЛЕ — главен рефлектор;
LEA — лампи отстрани;
LE5 — таванска лампа;
LEE — широка светлина;
LE7 — лампа „стоп";
LE14 — лампа за движение назад
LE15 — лампа върху пулта (таб-
лото) за управление ;
LE\~1 — ръчна преносима шмпа;
ЕЕ 19 — контролна лампа за далеч-
на светлина;
LE20 — триъгълен светлинен знак;
LJ — динамо;
М - маса;
RS — кутия за регулация;
SH — разпределителна кутин.
SH10— прекъсвач за показвача на
посоката с контролна
лампа;
SH11 — гостов прекъсвач за прекъс-
ване на свет гината;
SH12 — прекъсвач;
SH14 — бутон за електрическата
тръба;
SH16— прекъсвач за лампата
„стоп" ;
SH18— главен прекъсвач за акуму-
латор;
SHV) — прекъсвач
SH20 — прекъсвач за лампати при
движение назад;
SH40 - кутия (контактна) .
SH41 — щепсея;
SH45 — предпазител;
SH46 кутия (контактна) за ка-
бела на ремаркето;
WK — показвач на посоката;
WS бърсалка на преднопю стъкло
Както и в предишния пример, всички свръзки с маса га грябва да се изпълняг
грижливо.
В автомобилните пнсгалации е желателно всички проводници да бъдат по
възможност къси. При промяна на инсталацията трябва да се внимава да се
употребят проводници със съответните сечения. Тъй като при автомобилите се
използува ниско напрежение, но затова пък силни токове, кабелите и свръз-
ките трябва да бъдат правилно оразмерени.
281
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
282
ЗА ЛИЧНИЯ АВТОМОБИЛ
1 — предка позиционна светлина и
предка светлина на мигача;
2 — главки рефлектора;
3 — електрическа тръба;
ЗАСТАВА-600
4 — уредба за показване на горивото,
5 — акумулапюрна батерия;
6 — ластов прекъсвач за „стоп"
светлина;
7 — контролна лампа за пълнене
на акумулаторната батерия;
8 предпазители f8Aj;
9 — прекъсвач за далечна и ниска
светлина ;
10 — прекъсвач за бъреалката на
стъклото;
Л — двигател за бъреалката на
предното стъкло;
12 — контролна лампа за мигача;
13 —главен пргкъевач (с ключ);
14 — прекъсвач за лампата за ос-
ветление на пулта с апара-
тите;
15 — уредба за мигача;
16 — прекъсвач :авъишната светлина;
17 — контролна лампа (темпера-
тура на водата);
18 контролна лампа за количест-
вото на горивото в резервоара:
19 - лампа за осветление на таб-
лопо с апарлтите;
20 — бутон за сигналната тръба;
21 — превключвател за вышлю освет-
ление и зз сигнализация на
осветлението ;
22 — контролна лампа за налягане-
то иа мае лото;
23 — задвижване;
21 — прекъсвач за задвижването:
25 — лампа за вътрзшпзтз осветле-
ние ни огледалэто с превключ-
вател
25 — прекъсвач на врапгата за въ-
тргшно осветление:
27 — бобина за запалване;
28 — разпределител за запалване;
29 — лампа за осветление на двига-
теля;
30 — подавач на налягането на мае-
лото в двигателя;
31 — термоелгктричеп пргкъевач в
радиатора;
32 — задпа светлина, светлина
„стоп” и светлина на мигача;
33 — регулатлр на напрежението ;
34 — динамо;
Зз — свети за запалване;
36 — осветление на пюбелката с
номера
283
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА ТОВАРНИЯ АВТОМОБИЛ ЗАСТАВА-615-В
284
1 — позиционно светлина;
2 — лампа за показване на посоката
на колата;
3 — главна рефлектора;
4 — електрически тръба;
5 — променливо съпротивление за елек-
трическото отопление;
б — електрическо отопление;
7 — прекъсвач за бърсалката на стък-
ло то;
8 — листов прекъсвач за вътрешно
осветление ;
9 — прекъсвач за спирачката за
„стоп" сигналната свитлина;
10 — лампа за вътрешно осветление ;
11 — контролна лампа за позиционно
светлина;
12 — контролна лампа за показвача на
посоката;
13 — уредба-показвач иа посоката;
14 — осветление на манометъра;
15 — осветление на скороспюмера;
16 — показвач на количеството гориво;
17 — листов прекъсвач за выиино освет-
ление;
18 — ластов прекъсвач за осветление
на апаратите;
19 — главен прекъсвач;
20 — контролна лампа на динамото;
21 — двигател за бърсалката на отк-
лоню;
22 — прекъсвач под задвижването;
23 — прекъсвач за показвача па посо-
ката ;
24 — прекъсвач за далечно и ниско
осветление ;
25 — бутон за сигнал на далечното
осветление ;
26 — бутон за сигнал с електрическа-
та тръба;
27 — група за регулация;
28 — динамо;
29 — задвижване ;
30 — акумулаторна батерия;
31 — бобина за запалване;
32 — разпределител на запалаването;
33 — свеи/и за запалване;
34 — позиционна светлина, светлина
„стоп", светлина на показвача за
посоката на изменение на посо-
ката на колата вдясно и „ко-
тешкопю око" ;
35 — позиционна светлина, светлина
„стоп", светлина на показвача за
посоката на изменение на посока-
та на колата вляво, осветление
на номера на колата и мо-
тете ото око"
36 — уредба-показвач на горивото в
резервоара
285
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА МЕЖДУГРАДСКИЯ АВТОБУС FAP 5GVF-V
286
1 — лампа за показване на посоката
на движението (предно) ;
2—рефлектор за мъгпа;
3 — главен рефле1 тор;
4 — бърсач на предно то стъкло;
5 — електрическа сирена;
6 — лампа върху пулта (таблото) с
апаратите;
7 — лампа за вгггрсшно осветление;
8 — контролна лампа синя;
9 — реле за сирената;
10 — бутон за сирената:
11 —позиционно осветление;
12 — прекъсвач за релето на показвача
на посоката (мигача);
13 — кутия (контактна) ;
14 — реле за показвача на посоката
(мигача);
15 — измерител на количеството го-
риво в резервоара;
16 — датчик на показвача на количе-
ството гориво в резервоара;
17 — осветление на стъпалата;
18 — главен прекъсвач;
19 — контролна лампа зелена;
20 — ампер метър;
21 — регулатор ;
22 — динамо;
23 — главен прекъсвач за акумулатор-
ната батерия;
24 — задвижване;
25 — акумулаторна батерия;
26 — осветление на номера на табел-
ката;
27 — задна позиционна светлина, свет-
лина „стоп" и светлина на показ-
вача на посоката на завиването
на колата ;
28 — бутон на задвижването;
29 — предпазители;
30 — ножов прекъсвач за далечно и
ниско осветление
287
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА ТОВАРНИЯ АВТОМОБИЛ ПИОНЕР (PI 52)
288
1 — лампа за показване на посоката
на завиване на колата;
2 — главны рефлекторы;
3 позиционно осветление;
4 - бърсач на предното стъкло;
5 — електрическа тръба;
6 — лампа за пулта с апаратите;
7 — преносима лампа;
8 контролна лампа зсГдалечна свет-
лина;
9 - кутия (контактна);
10 - контролна лампа за показвача на
посоката;
И - контролна лампа за динамото
(чернена);
12 — уредба-ноказвач за посоката
мигач;
13 лампа при апаратите; термоме-
тр, манометър, амперметър, ско-
ростемер и измервател на коли-
чеството гориво;
14 — уредба за измерване на количе-
ството гориво с контролна лампа;
15 контро та лампа за налягането
иа мае/ото в двигателя;
16 - прекъсвач за задвижването;
17 — прекъсвач за лампата при апа-
ратите;
18 — прекъсвач за далечно и писка
светлина;
19 — главен прекъсвач;
20 — прекъсвач па спирачката за сиг-
пална светлина „стоп";
21 — прекъсвач за показване на посака-
та - мигача;
22 —' пред пазители ;
23 —[прекъсвач на уредбата за из пер-
соне;
24 — свети за зала звоне;
25 - разпределител иа запалването ;
26 — бобина за запалване „Искра-
АТ 12102-;
27 — амперметър ± 30 А;
28 - регулапюр „Искра-NR-
130112-02";
29 акумулапюрна батерия
12 V, 75 Ah;
30— задвижване „Искра- Z1";
31— дшаио ,.HcKpa-SD2-
130j 12/2000";
32 лампа „стоп"
19 Схеми на cbbpibdFfc
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
ЗА МЕЖДУГРАДСКИЯ АВТОБУС ТАМ-4500
290
1 лампа за показване на тюсоката
на завиване на колата;
2 позиционна светлина;
3 г тыщ рефлектора ;
4 електрически сирена;
5 бърсач на преднопю стъкло,
6 уредба-показвач на посоката
.мигач с контролна шмна;
7 — таванска лампа;
8 — уредби за измерение на количе-
ствопю на горивоню в резер-
воара;
9 кутия (контактна);
10 лампа при анаратите; маноме
тър, термометър, скоростомер и
измериател на количесшвото го-
риво;
II — контролна лампа за далечно ов-
еет ieiiue;
12 — индикатор DO 152-51-1502;
13 главен прекъсвач;
14 — предпазители ;
15 — загревач на двигателя;
16 — прекъсвач на задвижването;
17 прекъсвач за далечно и писка
осветление;
18 прекъсвач за показвача на посока-
та — мигача;
19 прекъсвач за спнрачката за сиг-
налка осветление „стоп";
20 — акумулаториа батерия 12К
105 Ah;
21 акул улатирни батерия 12 I
105 Ah;
22 динамо „Бот LljGK
300112Ц400 ARi^;
23 — регулатор ..Бот RS[ VA
300112/ Г;
24 задвижване ;
25—превключвател „Бош SH/8/б",
26 приключна кутия ta осветление и
сигнализация на ремаркето;
27 светлина ..стоп"
291
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА МОТОЦИКЛЕТА — ТОМОС МОПЕД СЪС СИРЕНА
/ — електрически тръба,
2 — рефлектор :
3 — билукс-лампа,
4 — бутон за сигнал-тръба,
5 — прекъсвач за далечпо и писка осветление.
6 — свей) и за запалване;
7 — главен прекъсвач;
8 — динамо;
9 — задна светлина
292
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА МОТОЦИКЛЕТА ТОМОС SG-250
/ билукс - лампа 6 V, 35/35 IV;
2 — лампа за градска светлина 6 И, 15 И7;
3 — електрическа тръба;
4 — прекъсвач за празен ход;
5 — копче за сигнал-трьба;
6 — прекъсвач за дааечна и имена светлина;
7 — бобина за запалване;
8 — бобина за контролна светлина 6 V, 2 W;
9 — лампа за осветление на скоростемера (суфитна 12 V. 3 IV) ;
10 — свищи за запалване;
11 — главен контакт с ключ;
12 — прекъсвач за светлина „стоп";
13 — лампа за празен ход б V, 2 IV;
14 — акумулаторна батерия 6V, 7 Ah;
15 — динамо;
16 — лампа „стоп" 6 V, 15 IV;
17 — лампа за задно осветление 6 V, 5 W
293
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИИ
НА СКУТЕРА ВЕСПА 150/59
А копче за спиране работами иа двигателя ;
Н — включена позиционно светлина и осветление на екороспюмери;
С — всичко е изключено ;
D — включен рефлектор, задна светлина и осветление на скоростемера;
Е—далечно осветление;
F — ниско осветление;
G - нонче за сигнал-тръба;
I инерционен магнит;
2 — главен прекъсвач;
.? - рефлектор;
4 — лампа за градско осветление 6 I , 2,5 W,
5 — билукс-лампа б V — 25/25 И';
б — електрическа тръба;
7 — изправител и предпазител;
8 — лампа за задпо осветление б I 3 И';
9 — лампа „стоп" 6 V — 5 W;
/0 — прекъсвач за „стоп“-светлииа;
11 — акумулапюрна батерия б И — 7 Ah;
12 — бобииа за запалване;
13 — свей/ за запалване;
14 — лампа за осветление ни скоростомера
294
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА СКУТЕРА ЛАМБРЕТА 125 LD
1 — инертен магнит;
2 — главен прекъсвач.
3 — рефлектор;
4 — лампа за паркиране.
5 — билукс-лампа;
6 — електрическа тръба;
7 —копче за сигнал-тръба;
8 забпа светлина;
9 — бобина за запалване,
10 — лампа за запалване;
11 — лампа за осветление на скорое то мера
Означения на главния прекъсвач:
О всичко изключено;
I градска светлина;
2 — далечна и писка светлина;
М - копче за спиране на рабитита на двигателя
295
СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ
НА СКУТЕРА ЛАМБРЕТА 150 LD
1 инертен магнит;
2 — главен прекъсвач;
3 — рефлектор •
4 — лампа за паркиране,
5 — билукс-лампа
6 — електрическа тръба;
7 — копче за сигнал с тръбата;
8 — задиа светлина;
9 — изправител;
10 — предпазител;
11 —акумулаторна батерия;
12 — бобина за запалване;
13 — свети за запалване;
14 — лампа за скороспюмера
Означения на главная прекъсвач:
О — всички изключено;
1 — градски светлина;
2 — далечна и ниска светлина;
М — копче за спиране работата на двигателя
296
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗМЕРВАНИЯ
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА:
Свързване на амперметъра при измерване на постояини токове . 300
А. Директно измерване .........................................300
В. С употребата на шунт........................................301
С. С употребата на шунт с отклонения .... ..................302
Свързване на амперметъра и шунта ................................ 303
Свързване на амперметъра при измерване на променливи токове . . . 304
А. Директно измерване .........................................304
В. Свързване посредством токов трансформатор...................305
С. Свързване посредством токов трансформатор с отклонения .... 306
Свързване на амперметъра за измерване на трифазни променливи токове
Свързване на волтмстъра при измерване на постоянни токове.........307
А. Директно измерване .........................................308
В. С използуване на предсъпротивление .........................309
С. С използуване на предсъпротивление с превключвател..........310
Свързване на волтметьра при измерване на напрежението при променлив
ток ..............................................................311
А. Директно измерване .........................................311
В. Свързване посредством измервателен трансформатор ...........312
С. В трифазна система посредством два напреженови измервателни
трансформатора във V-свързване.................................314
D. В трифазна система посредством три измервателни трансформа-
тора в свързване звезда........................................315
Свързвания за измерване на електрическото съпротивление...........316
А. С употребата на амперметър и волтметър......................316
В. С апарати за директно отчитане .............................317
С. С Уитстонов мост ...........................................318
D. С Томсонов мост.............................................319
Свързване на ватмстьра за измерване на мощността при посгоянните
електрически токове
А. Директно измерване .........................................321
В. Индиректно измерване........................................322
Свързване за измерване на мощността на постоянния електрически ток
чрез употребата на амперметър и волтметър.........................323
А. Без предсъпротивление ......................................323
В. С предсъпротивление ........................................324
Свързване на ватметъра за измерване на електрическата мощност на про-
менливите електрически токове
А. Директно измерване .................................... ... 325
В. С употребата на токов трансформатор ........................326
С. С употребата на токов и напреженов трансформатор............327
Свързвания за имерване на мощността при трифазните токове.........328
А. Случай на симетрично натоварване на фазите с достъпна ну лева точка 328
В. Случай на симетрично натоварване на фазите с недостъпна нулева точка 329
С. Случай на симетрично натоварване с употребата на измервателни
трансформатори 330
D. Случай на несиметрично натоварване ........................331
Е. Случай на несиметрично натоварване..........................333
Свързвания за измерване на електрическата енергия.................334
А. За постоянен ток с употребата на електролитен електромер .... 334
В. За постоянен ток с употребата на електродинамичен електромер . . 335
С. За еднофазен променлив ток с употребата на еднофазен електромер 336
298
D. За трифазен електрически ток с употребата на трифазен електромер
за симетричнонатоварване.....................................337
Е. За трифазен електрически ток с употребата на трифазен електромер
за несиметрично натоварване .................................338
Свързване за измерване капацитета на акумулаторна батерия . . 339
Свързване на честотомера..................... . 340
Свързвания за измерване на сънротивлението на изолацията........342
Свързване за измерване на изолацията през времето на експлоатацията 344
Свьрзване за измерване на изолацията в трифазните системи.......345
Свързване за измерване на изолацията с един волтметър с превключ-
вател при постоянен ток ..........................................346
Свързвания за измерване на изолацията в уредбите за постоянен ток през
времето, когато уредбите не са в сксплоатация ... . 347
А. Спрямо земята .... 347
В. Между проводниците .... ........... 348
Свързвания за измерване на съпротивлението на изолацията, когато уред-
бата не е в експлоатацня, с приложение на мегаомметьра . . . 349
А. Спрямо земята ... ....... . 349
В. Между проводниците...................................... . 351
С. Измерване на съпротивлението на изолацията на положителния и
на отрицателния проводник спрямо земята .... . 353
Свързвания за измерване на съпротивлението на заземявансто ... 354
А. Чрез използуване на амперметъра и волтметъра . ... 355
В. Чрез прилагане на измервагелен мост ... . . 356
С. Бееренов метод — чрез компенсация . . . . . 357
Свързвания за откриване на грешките (повредите) в кабелните мрежи
А. Характерни повреди в кабелите............................. ... 359
В. Установяване на видовете повреди в кабелите .... . 360
С. Установяване на повредата чрез употребата на Уитстонов мост . . 361
Свързване за определяне мгсгото на пробива на изолацията на кабела спря-
мо земята . . ................... ....................361
Свързване за определяне мястото на пробиването на изолацията на ка-
бела между две жила ..............................................362
D. Намиране на повредата чрез прилагане на метода на контура (Мю-
рай) ............... . . . . 363
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията на кабела
спрямо земята . . ..............363
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията на кабела меж-
ду две жила ............................................. . . 364
F. Откриване на повредата с употребата на Томсонов мост.......366
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията па кабелите
към земята 366
F. Откриване на повредата с употребата на метода на падение на напре-
жепието ......... 367
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията в кабела . . . 367
G. Откриване на повредата чрез употребата на метода на индукцията 368
Свързване за определяне мястото на пробива в изолацията на кабела към зе-
мята ....... . . . . . 368
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията между две жила 369
Н. Свързване за определяне мястото на прекъеването на едно от жилата на
кабела .........................................................370
299
СВЪРЗВАНЕ НА АМПЕРМЕТЪРА ПРИ ИЗМЕРВАНЕ
НА ПОСТОЯННИ ТОКОВЕ
А. ДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
Амперметърът за измерване на постоянни токове трябва да бъде включен
в токовата верига на консуматора така, че през него да протече пълният ток,
който консуматорът тегли от мрежата. Следователно амперметърът трябва
винаги да се свързва последователно с консуматора, чийто ток ще се игмгрва.
Когато се работи с апаратите със завъртаща се бобина, каквито най-често се
употребяват за измерване на постоянни токове, трябва да се обръща внимание
на поляритета на клемите на апаратите. Апаратьт ще покаже правилно измер-
ваната величина само когато правилно се включи. Правилно е включването на
амперметъра с отклоняваща се бобинка тогава, когато положителиата (-)-)
клема на апарата е евързана с положителния проводник на източника на ток
и отрицателната (—) клема — на единия край на консуматора и през него на
отрицателния проводник на източника на ток.
Следователно, ако апаратьт се включи към отрицателния проводник на из-
точийка на постоянен ток, тогава амперметърът трябва да се евърже гака, че
неговата отрицателна (—) клема да бъде включена на този проводник и положи-
Т-'лната < + ) клема на амперметъра към единия край на консуматора. Само в
този случай измерването ше бъде правилно.
От чертежа се виждат двете вьзможности за комбиниране свързването на
амперметъра с отклоняваща се бобинка в токовата верига на консуматора.
Левият амперметър е свързан дирсктно на положителния проводник, а десният
амперметър — директив на отрицателния проводник на източника на ток.
Амперметрите, с конто могат да се измерват и постоянни, и променливи то-
ков; (а това не са такива с отместваща се бобинка), могат да се включват в токо-
вата верига на консуматора без оглед на поляритета на източник за ток и на
клемите.
300
В. С УПОТРЕБАТА НА ШУНТ
Конструктивного изпълнение на амперметъра не допуска през него да проти-
чат сипни токове и особсно нрез завърташите се бобинки, защото поради сип-
ните токове размерите на бобината, а с това и на самите апарати биха получили
непрактични размери.
Ако искаме да увеличим измервателния обхват на никой апарат, тогава през
апарата пропускаме само една част от общия ток, който искаме да измерим.
Практически това се извършва така, че паралелно на клемите на амперметъра
се поставя съпротивление, наречено шунт. Обшият ток тогава се дели на част,
която преминава през шунта, и иа част, която преминава през апарата в точно
определено отношение, което зависи от проводимостите, респективно от сьпро-
тивлснията на отделяйте разклонення.
Ако желаем да увеличим измервателния обхват на амперметъра п пъти,
тогава съпротивлението на шунта (при познато съпротивление на нащия апа-
рат Ла) получава следното уравнение:
7?а е стойността на съпротивлението на амперметъра, в която е включено и
съпротивлението на свьрзващите проводници, а величината п представпява от-
ношение на максималния ток, който искаме да измерваме, спрямо максималния
ток, който е допустимо да премине през апарата, а това е максималната стой-
ност, която е означена върху скалата на апарата за директно измерване без шунт.
От описаната по-горе формула получаваме следного правило за определянс
на съпротивлението на шунта:
Ако искаме да увеличим измервателния обхват на амперметъра, тогава
трябва паралелно на клемите на амперметъра да включим шунт, чието съпротив-
ление е (и—1) пъти по-малко от стойността на съпротивлението на амперме-
търа и на неговите сьединителни проводници.
От чертежа се вижда как трябва да включим амперметъра и неговия шунт в
токовата верига.
301
С. С У1ЮТРЕБАТА НА ШУНТ С ОТКЛОНЕНИЯ
Шунт свете се включват изключително кьм амперметрите за постоянни електри-
чески токове. За измерване на променливите електрически токове шунтовете не
могат да се употребят, зашото шунтът представлява чисто активно съпротивле-
ние.Поради своята бобина апарагьт предсгавлява индуктивно съпротивление,та-
ка,че тази комбинация на различии съпротивления няма еднакво зг.ачсн ie при по-
стоянните и променливите токове. Поради това при променливите токове вместо
шунта се употребяват токови трансформатори, през първичната бобина на конто
протича токът, който искаме да измерваме, а на вторичната намотка е включен
амперметър, през който протича слаб гок, определен от преносното отноше-
ние на измервателния трансформатор.
На предишната страница е показана схема на свързването за измерване на
постоянния ток в комбинация с шунт. Това са така наречените прости шунтове,
защото с помошта на тях амнерметърът се пригажда само за една определена
облает. За да се направи апаратът универсален, в практиката често се употребява
така нареченият комбиниран шунт за повече измервателни области. Този шунз
конструктивно е изпълнен така, че е разделен на секции с различна големина на
съпротивлението, от конто водят изводи. Ако искаме да увеличим, респективно
да намалим измервателната облает на апарата, чрез превключвателя избираме
оня извод от шунта, който отговаря на необходимата големина на съпротивле-
нието на цГунта за съотвегната измервателиа облает. По този начин с един и
сыц aiiapai е вьзможно да се посгигиат повече измервагелпи обхвати и гака да
направим апарата по-прецизен за отчитане на измерваната величина.
На чертежа е показана схемата на свързването на амперметър за измерване
на постоянен ток при употребата на комбиниран шунт. Както се вижда, с пс-
мотцта на превключвателя може да се избере необходимата големина на шунта
и така амперметър ьт да се наго ди към тази измервателиа облает, която най-
добре отговаря.
302
СВЪРЗВАНЕ НА АМПЕРМЕТЪРА И ШУНТА
Правилно
Неправилно
Проводниците, но конто тече
измервателният ток, се включ-
ват на големите клеми, а апа-
ратът се включва на малките
клеми
Неправилно е да се свързват на
големите клеми и проводниците,
конто провеждат електрическия
ток и на апарата
Шунт с повече големи при-
ключни клеми трябва да има
едновременно използуване на
в гички тези клеми
Неправилно е да се включва
шунтът па клемите на апарата,
който е включен директно в то-
ковата верига
Шунтовете се изпълняват изоб-
Шо от повече съпротивителни про-
водници, свързани паралелно, в
краищата съединени с плочите, на
конто са вградени и големите, и
малките кран та.
ВНИМАНИЕ! Проводници-
те, конто свързват амперметъра с
шунта, трябва да имат точно опре-
делено съпротивление, поради кое-
то оригиналните фабрични при-
ключни проводници, конто придру-
жават апаратите, не трябва пито да
се скъсяват, нито да се удължават. I
Неправилно е при шунта с по-
вече големи клеми да се използу-
ват само две клеми
303
СВЪРЗВАНЕ НА АМПЕРМЕТЪРА ПРИ ИЗМЕРВАНЕ
НА ПРОМЕНЛИВИ ТОКОВЕ
А. ДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
Всеки амперметър трябва да е включен така в токовата верша, че през него
да тече пълният ток, който консуматорът тегли от мрежата. Това значи, че ам-
перметърът трябва да се свърже последователно с консуматора или със систе-
мата от консуматори, на конто измерваме тока.
За измерване силата на променливия ток се употребяват амперметри с мека
стомана (електромагнитни амперметри — бел. пр.), електродинамични и
феродинамични амперметри, индукционни амперметри, амперметри с горещ.
проводник (топлинни амперметри — бел. пр.) и тези, конто се основават на
принципа на термодвойката. Изброените апарати директно показват ефектив-
ната стойност на измервания електрически ток.
Освен тези апарати възможно е да се употребят и апаратите с постоянен маг-
нит и отклоняваща се бобинка (магнитоелектричните апарати — бел. пр.),
но в тозй случай трябва да се употребят и из1 равители (обикновено свързани
в мостовата схема на Грец), защото конструктивного изпълнение на тези апа-
рати е такова, че те могат да се употребяват само за измерване на постоянен ток.
Ако апаратите с отклоняваща се бобинка и постоянен магнит се включат
директно в токовата верига на променливия ток, стрелката на апарата само ще
трепти около нулевого положение и няма да показва големината на ефектив
ната стойност на променливия ток, която искаме да измерим.
Анарагизе с отклоняваща се (завъртаща се) бобинка и с постоянен магнит,
конто са предназначен!! за измерване на постоянен ток, имат вече вградени из-
правители и скалата им е награфсна така, че показва ефективната стойност на
променливия ток и ако в действителност самият апарат измерва средната стой-
ност на силата на тока.
На фигурата е показана схемата на свързването на амперметъра в токовата
верига на променливия ток, и го така, че е свързан във фазовия проводник пред
консуматора, респективно във фазовия проводник непосредствено при източ-
ника на електрическа енергия, когато искаме да измерваме силата на тока на
натоварването на този извод.
304
В. СВЪРЗВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ТОКОВ ТРАНСФОРМАТОР
Когато в практиката трябва да се измерват по-големи стойности на електри-
ческия ток, тогава включваме амперметъра в гоковата верига индиректно.
Индиректното свързване се състои в това, че в токовата верига последователно
се свързва първичната намотка на измервателния токов трансформатор, докато
на клемите на вторичната намотка се свързва амперметърът. Малките измерва-
телни токови трансформатори се изработват така, че първичната им намотка
има малък брой навивки с голямо сечение (за много големи токове тази намотка
се изпълнява във формата на равна шина). Вторичната намотка на такива из-
мервателни трансформатори се изпълнява с по-голям брой навивки и в дейст-
вителносг тя се свързва накъсо през включения амперметър, защото вътреш-
ното съпротивление на амперметъра е много малко. Из.мервателният транс-
форматор, към който се включва амперметърът, практически работи в режим на
късо съединение, поради което важи следното отношение:
/, Z,
/ 2 ~Z\ '
в коего /1 представлява иьрвичнияг юк (юкы, който искаме да нзмервамс),
/г — вторичпият ток (кой го протича през амперметьра\ zi броят на навив-
киге на първичната намотка и броят на навивките на вторичната намотка
на трансформатора.
Съгласно международните стандарта броят на навивките се избира така,
чс при пълно отклонение на стрелката на амперметъра вторичният ток да е 5 А.
На чертежа е показано свързването на амперметъра за измерване на промен-
лив ток с употрсбата на измервателен токов трансформатор. С К и L са озна-
чени клемите на първичната намотка, а с к и / — клемите на вторичната намотка
на измервателния гоков трансформатор.
Упътване за включване на измервателните трансформатори е дадено
по-долу.
20 Схеми на св ьр шане
305
С С ВЬРЗВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ТОКОВ ТРАНСФОРМАТОР
С ОТКЛОНЕНИЯ
Понякога за измерване на променливите токове се употребяват токови i ранс-
форматори с отклонения на първичната страна. Такива трансформатори се
наричат и лаборатории измервателни трансформатори и са изградени така,
че с тях могат да се измерват първични токове със сила в по-големи граиици,
защото с превключването на по-голям или по-малък брой първични навивки
се измени в широки граници измервателната облает на амперметъра на вторич-
ната страна и с това апаратът може да извършва по-прецизни измервания.
Амперметърът, който се употребява в това свързване, е изграден за измерва-
телна облает от 5 А.
Отклоненията (изводите) на първичната страна на измервателния токов транс-
форматор са изпьлнени така, че преносното отношение на трансформатора да
е 5/5; 10/5; 15/5; . . .; 100/5.
R Г
При прилаганего на измервателниie зокови трансформатори трябва да се
сиазват следните упьтвания:
1. Вторичната токова верига на токовия трансформатор винаги трябва да
бъде затворена. Ако трябва да се отдели амперметърът от токовия транс-
форматор, тогава вторичната намотка на трансформатора трябва прсд-
варител! о дтсесвърже накьео.
2. Ако измерването се извършва при високо напрежение, тогава едната от
вторичните клеми на измервателния трансформатор трябва да се заземи.
3. Докато измервателният трансформатор е включен на напрежение, опасно
е той да се докосва.
Принципната схема на измервателния токов трансформатор с отклонения на
пзрвтчната страна е показана на чертежа. С превключвателя може да се избира
одна от клемите Lt, Li или L3 и така гоковият измервателен трансформатор
да се пригажда към тази измервателна облает на амперметъра, в която се на-
мира големината на измервания електрически ток.
306
СВЪРЗВАНЕ НА АМПЕРМЕТЪРА ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА ТРИФАЗНИ ПРОМЕНЛИВИ ТОКОВЕ
Сьщесгвуват два случая на натоварване на грифачната електрическа система
Те са:
I. Система с равномерно натоварени фази, с така нареченото симетрично
натоварване (случай на натоварване от двигател).
2. Система с несиметрично натоварени фази, с така нареченото несиметрично
натоварване.
Ако вьпросът се касае до симетрично на говарване на фазите, тогава не е не-
обходимо да имаме във всяка фаза по един измсрвателен токов трансформатор.
Правилно измерване може да се постит не и с употребата само на два измерва-
телни токови трансформатора и гри амперметъра, ако те са съединени така,
както е показано на чертежа.
В този случай вгоричнше страна на токовите измервателни трансформатори
са свързани последователно (което се вижда от чертежа) прет два последова-
телно свързани амперметъра, докато гретият амиермегър е свързан с единая
си край за клемата на съединениего на вторичиите страни на измервателните
трансформатори, а с другия към клемата на средата на сьединението на ам-
перметрите.
Ако трябва амперметрите да се отделят от токовите трансформатори, вто-
ричните клеми на тези трансформатори трябва да се свьржат накъсо. Причи-
ната за това е, че при отворена вторична верига на измервателния трансфор-
матор на клемите му може да се появи високо напрежение, опасно за живота.
Освен това магнитонроводът на трансформатора може да се загрес толкова,
че да прегори намотката. Прекомерното загряване настала поради това, че мат -
нитопроводът при отворена вторични клеми се ттасища силно магнитно и пс-
ради това голямо наситцане се появява високо напрежение на вторичните клеми,
коего може ла достигне и повече от хиляда волта.
307
Огворенитс вторични клеми на измервателния трансформатор освен юза
водят до голямо падение на напрежението в онзи проводник, в който е включена
пьрвичната намотка на трансформатора, поради това, че тогава пьрвичната
намотка действува като дросел, който предизвиква голямо проткв з напреже-
ние, за чието преодоляване се изразходва значителна част от напрежението на
мрежата.
СВЪРЗВАНЕ НА ВОЛТМЕТЪРА ПРИ ИЗМЕРВАНЕ
НА ПОСТОЯННИ ТОКОВЕ
А. ДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
За измерване на електрическото напрежение служат измервателни апарати,
наргчени вэлтметря. Тези апарати могат да бьдат с постоянни магнити (маг-
нг.тэелектрични), с мека стомана (електромагнитни), слектродииамични, елек-
тростатични и топлинни.
За разлика от амперметъра, с който се измерва силата на електрическия ток,
вэлтметрите винаги се гключват паралелно към източника па тока или към кон-
суматора.
Тъй като и самият волтметър пргдетавлява в действителност консуматор
с определена съпротивление, той ще предизвика определена загуба на мощност.
Загубата при това ще бъде тол сова по-малка, колко го по-слаб ток протича през
волтметъра.Това намгление на тока въз волтметъра се постига,като се у величава
вътрешното му съпротивление колкого е възможно повече. Поради това магнит-
ната бобина на волтметъра се изпълнява с много навивки от тънък проводник.
При апаратите с отклоняваща се бобина и перманентен магнит (магнито-
електричните апарати) трябва да сс има пред вид поляритетът на клемите на
апарата. Апаратьт ще показва правилно измерваната величина само тогава,
когато е включен правилно. Включването на волтметъра е правилно тогава,
когато положителната му (+) клема е свързана с положителния проводник,
а отрицателната му (—) клема — с отрицателния проводник.
308
Ако по невнимание се допуске грешка и волтметьрът с отклоняваща се бо-
бинка и постоянен магнит се включи в токовата верига така, че на положител-
ния проводник на източника за постоянен електрически ток се свърже отрица-
телната (—) клема на волтметъра и положителната (-J-) клема с отрипателния
проводник, стрелката на апарата ше се отклони на обратната страна и няма да
покаже правилно измерваната величина.
На чертежа е показана схемата на свързването на волтметъра за измерване
на напрежението, което действува между двата проводника, на конто са вклю-
чени консуматорите. По същия начин се измерва и напрежението на източника
на ток или напрежението между който и да било точки на никоя токова верига.
В. С ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ПРЕДСЪПРОТИВЛЕ51ИЕ
За да може един волтметър с определен измервателен обхват да се използува
га гзмзрване и на по-високи напрежения от тези, за конто този апарат е изгра-
дей, т. е. ако на този апарат искаме да увеличим измервателния му обхват,
тогава трябва да го пригодим към тези нови условия. Апаратите са изградени
така, че при максимално отклонение на стрелката през тях протича възможния
най-силен допустим ток. Този ток не е допустимо да се превишава даже и то
гава, когато искаме да измерваме по-високи напрежения, за който апаратът е
предвиден. Съгласно познатия закон на Ом за този най-голям допустим ток в
апарата при напрежението, което е необходимо да се измерва, трябва да се
увеличи съпротивлението на апарата.
Увеличаването на съпротивлението на измервателния апарат се извършва
практически така, че последователно на апарата се включва активно съпротив-
ление Л. Ако искаме да увеличим п пъти измервателния обхват на един волт-
309
метър със собствен© вьтрешно съпротивление Rv, трябва да му включим после-
дователно съпротивление R, чиято стойност на съпрогивлението се получава
чрет пресмятане по формулата
К — Rv(n—V)
или с други думи, ако искаме да увеличим измервателния обхваг п пъти, грябва
към апарата да свържем последователно предсъпротивление, чието съпротив-
ление е (я 1) по-голямо от собственото вътрешно съпротивление Rv на апа-
рата.
За лабора горни цели се изграждат волгметри, в конто са вградени повече
предсъпротивления, свързани помежду си последователно, като при всяка меж-
динна връзка е осьщеетвсн извод върху отделна клема с означение за кой из-
мервателен обхват може да се употреби апараз ът, когато включването е из-
вьршено на тази клема.
На чертежа е показана схемата за свързване на волтметър за постоянен ток
с употребата на предсъпротивление R за увеличаване на измервателния обхват.
От чертежа се вижда. че предсъпротивлението се свързва последователно с
измервателния апарат.
Ако за измерване на постоянного напрежение се използува волтметър със
завърташа.се бобинка и с перманентен магнит (магнитоелскгричен волтметър),
тогава трябва да се обърне внимание върху поляритета на клемите на волт-
метърэ.
С. С ИЗИОЛЗУВАНЕ НА ПРЕДСЪПРОТИВЛЕНИЕ
С ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ
Измервателния! обхва! на волтмегьра се увеличава чрез свързване на съот-
ветното предсъпротивление последователно с измервателния апарат. Това
е описано по-подробно в точка В.
Ако искаме да направим вол!мегьра универсален, а. е. да разширим употре-
бата му така, че да можем да го използуваме за измерване в повече измерва-
те гни области, тогава в кожуха му вграждаме последователно предсъпротив-
ление с изводи, конто извеждаме върху контактите на специален превключва-
310
тел. Предстпрстивлението трябва да е изпълнено така, че върху контакт!"", да
има иезначитслно преходно съпротивление, за да може това преходно съпро-
тиглзниз практически да не влияе върху промяната на съпротивлението на то-
ковата верига на волтметъра, а с това и на точността на измерването. Чрез
пресвързване на превключвателя върху отделните контакти на отклонеиията
се изменя измсрватслната облает (обхватът) на волтметъра в точно опредслеии
граници. В зависимост от положението на копчето на превключвателя, което има
означения за измервателните обхвати, може да разберем за кой измервателен
обхват в съответното положение е пригоден волтметърът.
Прсдсъпротивлението се изработва от материал с малък температуре)! кое-
фициент (манганин, константан), защото предсьпротивлепието от такъв мате-
риал намалява температурния коефициент на цялата токова верига.
На чертежа е показана схемата на свързването на волтметъра с последовател
ното предсъпротивление, при което е възможно да се изменя предсъпротивле
нието чрез превключване на превключвателя на контактите на отделните от-
клонения. В показания случай предсъпротивлението има 5 отклонения и следо-
вателно с предвидено за употребата в 5 различии измервателни обхвата на из-
мервателния волтметър.
Колко пъти се увеличава измервателният обхват чрез превключването на едно
предсъпротивление и как се определи големината на съпротивлението на необ-
ходимого предсъпротивление за волтметъра, предназначен за известен опре-
делен обхват, е изяснено по-горе.
СВЪРЗВАНЕ НА ВОЛТМЕТЪРА ПРИ ИЗМЕРВАНЕ
НА НАПРЕЖЕНИЕТО ПРИ ПРОМЕНЛИВ ТОК
А. ДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
Както и при измерването на напрежението при постоянен ток, така и при
измерването на напрежението при променлив ток волтметърът се включва
паралелно или с консуматора, ако искаме да узнаем на какво напрежение е вклю-
чен консуматорьт, или с източника на променлива електрическа енергия, ако
искаме да узнаем какво напрежение произвежда този източник на ток.
За малкитс напреженияна променливия ток съотвегният волтметър се включва
директно в тези точки от токовата верига, за конто искаме да узнаем какво
напрежение има между тях. При измерването на напрежението при променлив
ток в действителност се измерва ефективната стойнсст и тази ефсктивна стой-
ност показват всичките апарати, чиято моментна стойност на въртящия момент
е пропорционална на средната стойност иа квадрата на напрежението, а това
са следните апарати:
1. Волтметри с мска стомана (електромагнитни).
2. Електродипамични волтметри.
3. Феродинамични волтметри.
4. Индукционни волтметри.
5. Топлинни волтметри с нажежаема жица.
6. Волтметри с термодвойки.
7. Електростатични волтметри.
311
Волтметрите, които не показват ефективната стойност на измерваното на-
прежение на променпивия електрически ток, са разгледани по-долу.
На чертежа е показана схемата на свързването на волтметъра за измерване
на напрежението на променпивия ток в случая, когато се включва директно в
две точки на токовата верига между които искаме да измерим напрежението.
Волтметърът е включен паралелно на консуматора, чиею напрежение измерваме
и на което той е включен, респективно паралелно на източника на ток, чието
напрежение искаме да измерим и което напрежение той промзвежда — следова-
телно волтметъръз с включен на пълното напрежение.
В. СВЪРЗВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ 1ВМЕРВАТЕЛЕН ТРАНСФОРМАТОР
Когато в пракзиката е необходимо да се измерва по-високо напрежение оз
това, за което е предвиден волтметъръз, тогава волтметърьт не се включва
директно, а чрез напреженов измерзателеи трансформатор. Това е така наре-
ченото нндиректно свьрзване. Индиректното свързване се.състои в това, че на
напрежението, което искаме да измерваме, включваме първичната намотка на
измервателния напреженов трансформатор, а волтметъра на клемите на
вторичната намотка на трансформатора.
По-горе описахме волтметрите, които измерваз ефективните стойкости на
напрежението. Ако за измерване на напрежението употребяваме волтметър (си-
стема с отклоняваша се бобинка и перманентен магнит) със сух или електронен
312
изправител, чийю въртящ момент зависи от средната сила на изправения
ток, който протича през волтметъра, тогава волтметърът за измерване на на-
прежението може да се еталонира за ефективна стойност само в случая, когато
съществува определено постоянно отношение между ефсктивното напрежение
и средната сила на тока, която протича през волтметъра, Това е най-често слу-
чаят при синусоидално напрежение, респективно ток.
Тъй като волтметърът има голямо собствено вътрешно съпротивление. из-
мервателният напреженов трансформатор, на който се включва такъв волтмс-
тьр, има поведение на трансформатор в празен ход. От основите на електро-
техниката знаем, че преводното отношение на трансформатора е право пропор-
ционалпо на отношението на иавивките на първичната и на вторичната страна
на трансформатора и важи уравнението
U, : U.~ZV : Z.,
в което
171 е първичното напрежение, т. е. напрежението, което измерваме:
— вторичного напрежение, т. е. напрежението на апарата (волтметъра);
Zi —- броят на навивките на първичната страна и
Zs - броят на навивките па вторичната страна на измервателния трансфор
матор.
Съгласно международните предписания за пълно отклонение на стрелката
на волтметъра вторичного напрежение на измервателния трансформатор трябва
да бъде 100 V.
На чертежа е показана схемата на свързването на волтметъра чрез измерва-
телния трансформатор. Вижда се, че се осигуряват (предпазват) и двата при-
ключни проводника на трансформатора, а вторично само единият, докато дру-
гият трябва да се заземи.
313
С. В ТРИФАЗНА СИСТЕМА ПОСРЕДСТВОМ ДВА НАПРЕЖЕНОВИ
ИЗМЕРВАТЕЛНИ ТРАНСФОРМАТОРА ВЪВ V (ФАУ) СВЪРЗВАНЕ
При измерване на напрсженията при трифазните променливи токове се из-
ползува схемата на свързване с два волтметъра и два напреженови измервателни
трансформатора или пък с комбинация от три волтметъра и съответно три из-
мервателни напреженови трансформатора.
В първия случай са необходими само два измервателни трансформатора в така
нареченото V (фау) свързване и два волтметъра.
Както се вижда от чертежа, това е в действитепност свързване на два едно-
фазни трансформатора, изолирани двуполюсно.
Трансформаторите и техните волтметри се свързват по следния начин.
Първичната клема U на първия напрежеиов измервателен трансформатор се
включва през предпазител във фазовия проводник R на трифазната система.
Клемата V на първия трансформатор и клемата на другия трансформатор се
свързват накъсо и място го на късото съединение се включва през предпазител
във фазата S. Първата клема V на другия напреженов измервателен трансфор-
матор се свързва през предпазител с фазата Т. На вторичната страна свърз-
ването иа трансформатора е изпълнено така, чс клемата и от вторичната страна
на първия трансформатор се свързва през предпазител с едната клема на пър-
ия волтметър, а клемата я директно на другата клема на волтметъра. Кле-
мага и на вюрична1а страна на другия измервателен > раксформатор се свързва
непосредствено на клемата г от първия трансформатор и свързвагцото място
се заземява. Другата клема v на вторичната страна на другия измервателен
трансформатор се свързва чрез предпазител на другата клема от другия волт-
метър, докато първата клема на този волтметър се свързва директно с другата
клема на първия волтметър.
314
D. В ТРИФАЗНА СИСТЕМА ПОСРЕДСТВОМ ТРИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ
ТРАНСФОРМАТОРА В СВЪРЗВАНЕ ЗВЕЗДА
В по-горния пример е показано свързване за измерване на напрежението в
трифазната система с помощта на така нареченото V-свързване. В горного
свързване за разлика от това, което ще опишем ссга, спестяваме един измерва-
телен трансформатор, един волтметър и един предпазител.
Това, както в практиката често се нарича звезда-свързване на измервателните
напреженови трансформатори за измерване на напрежението в трифазната
система, се извършва по следния начин.
Клемата U на първичната намотка от първия измервателен трансформатор
се свързва през предпазител на фазата R от трифазната система. Клемата I'
от първичната намотка на другия измервателен трансформатор се свързва през
предпазител на фазата А, докато клемата W на първичната страна на третий из-
мервателен трансформатор се свързва проз предпазител па фазата Т. Другите
клеми от първичната страна на измервателния трансформатор се съединяват
накъсо, така че образуват звездното съединение.
Подобно са свързани и вторичните страни на измервателните трансформа-
тори. Клемата и е свързана през предпазител на първата клема на първия волт-
метър, а клемата ж е свързана през предпазител на първата клема на третия
волтметър. Останалите всичко три клеми на волтметрите са свързани помежду
си накъсо, останалиге три клеми от вторичната страна на трансформатора също
са свързани помежду си накъсо, така че образуват звездното свързване и звезд-
ната точка е заземена.
Както се вижда ог чертежа, високо напреженовият измервателен трансфор-
матор, който служи за измерване на напрежението, във всички полюси (фази)
е предиазеи на високонапреженовата страна, докато нисконапрежсновата
страна се предпазва (защитява) във всичките проводници, конто не са заземени.
Това, което беше казано, е определено и от стандартнее, поради което в прак-
тиката трябва да се придържаме към него.
315
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО
СЪПРОТИВЛЕНИЕ
А. С УПОТРЕБАТА НА АМПЕРМЕТЪР И ВОЛТМЕТЪР
Съпротивлението с употребата на амперметъра и волтметъра се измерва
по така наречения С—/-метод. Това е много практичен метод, но често пъти
в самия метод се появяват грешки, защото по-голямата част от апаратите при
измергането изразходват електрически ток, респективно енергия, а това пред-
извиква падение на напрежението и въздействува върху показанията на другите
апарати. Това действие може да се определи доста точно, а съгласно него да
се коригират и резултатите от измерването.
Съгласно закона на Ом /' = следователно от напрежението и тока, който
протича през съпротивлението, може да се пресметне самото съпротивление.
Измерването може да се извьрши съгласно една от ноказаните схеми. Когато
измерваме по първата схема, токът, който измерваме с амперметъра, е равен
на сумата ют токовете през съпротивлението , през волтметъра. Да получим
точен резутпа! на измерването, >рябва or юка, който О1читаме на амнерме-
гьра, да извадим тока във волтметъра, който е равен на напрежението, което
лежи върху клеми ге на волтметъра, разделено на съпротивлението на волт-
метъра.
Съпротивлението Л. в този случай ще бъде
{.'(на клемите на волтмегьра)
{/(напрежение на клемите на волтметъра)
Л(волтметър)
/(амперметър)
Това свързване се прила! а в практиката в случайте, когато измерваме малки
електрически съпроч явления. Грешката при,измерването ще се получи толкова
по-малка, колкото съпротивлението на волтметъра е по-голямо.
По-големи електрически съпротивления се измерват съгласно втората схема.
316
На тази схема волгмегьрьт е свьрзан гака, че показва сумага от падението
на напрежението върху съпротивлението Rx, което се измерва, и това в амперме-
тьра. Търсеното съпротивление Rx се получава от уравнението
[/(волтметър)
л /(амперметър)
/?(амперметър).
Тук трябва да обьрнем внимание вьрху обетоятелствето, че"всички свръзки
на апаратите, източника на ток, регуляционного съпротивление Rr и съпротив-
лението Rx, чието съпротивление тьреим, трябва грижпиво да се изпълнят, за-
щото в противен случай имаме известии преходни съпротивления, които особено
при измерването на малки съпротивления имат много голямо значение.
В. С АПАРАТИ ЛА ДИРЕКТНО ОТЧИТАЯЕ
Най-простого измерване на сьдрогивлеиието е това чрхгз употребата на
апарат с директно отчитане. В групата на такива апарати спадат омметрите,
които в действителност са волтметри с постоянен магнит и откноняваща се
317
бобинка, и мегаоммстритс, конго обикновено се изпълнява! като апарати с
кръстосани бобинки.
При оммегьра, който е покатан на фигурата, апаратьт като волтметър е
свързан паралелно със съпротивлението, което се измерва, или последователно
с него. Ако измерването съпротивление е равно на нула, апаратьт не дава
никакво отклонение и стрелката му стой на нулевого положение. Когато сьпро-
тивлениего /-?х е безкрайно голямо, стрелката дава нълно отклонение. Скалата
е еталонирана в омове. а самите апарати са по-малко точки от мегаомметрите.
Мегаом мет ьрьт. показан на горняя чер1еж, може да се употреби за измер-
ване на стойността на големи съпротивления, поради което се упот ребява много
за измерване на сьпротивленисто на изолапията. Обикновено при тези апарати
за източник на ток служи индуктор с дръжка. Индукторът създава напрежения
от 110, 220, 500 или 1000 V. следователно 1акива, конто са необходими за измер-
ване на изо.чацията.
С. С УИТСТОНОВ мост
Koiaio в практикам искаме да извършим точно измерване на елекгрическото
сьпротивление, употребяваме уредба. която се нарича Уитстонов измервателен
мост. Принципната схема на измервателния Уитстонов мосг е показана на при-
ложения чертеж.
Между двете точки на разклонения А и В са включени в първото рамо после-
дователно сьпротивленията от 0,1 до 1000 S и съпротивлението Лх, а в дру-
гого рамо частите на съпротивителвия проводник, озиачени в схемата с 1:1 и /4.
Точката С, която е евързваша точка за сьпротивленията от първото рамо, е
съединена с точката D, която е евързваша точка за другого рамо, и то през
много чувствителен галванометър. Ако този апарат е много чувствителен гал-
ванометър с огледалце (със свстлинно петно), тогава можем да измерваме съ-
противления с толеранс само от 0.05%.
318
При Уитсюнсвия измервателен моет- уравнението за пресмятане на съпро-
тивлението се получава от следния израз:
Rx : R = /4 : /3,
огкъдего следва. че RK е
Гук трябва да се отбележи, че проводникы !В е калибриран, зака че раз-
делянето му по дължина показва точно големинага на съпротивлението.
Съпротивлението К е изпълиено така, че е разделено декадно на стойностите
0,1 й, 1 Й, 10 Й, 1С0 й и 1С00 Й, така че обхватът на измервателната облает се из-
бира чрез поставяне, респективно чрез изваждане на сьответните чепове («клю-
чове»).
D. С ТОМСОНОВ МОСТ
Принципната схема на такьв апарат е показана на чертежа. Източникът на
ток за тези апарати се образ}ва от няколко (сухи) елемента или от акумулатор.
Токът преминава през амперметъра А за контрола на силата на тока и през
променливото съпротивление Rt, с което токът може да се нагласи в токовата
верига на задоволителиа стойност.
7?х е съпротивлението, което се измерва. С Томсоновия мост може да се из-
мерват съпротивления и до 10 ьй. Принципът на измерването почива на израв-
няването на падението на напрежението в нспознатото съпротивление Rx и на
едно познато съпротивление Ли.
319
Когато съпротивленията R, и /?, са така нагласетш, че през талванометъра
да не тече ток, т. е. че апаратът да не показва никакво отклонение, тогава важи
уравнение™
/?д . : /?.,=Л3 : /?4.
От този израэ получаваме търсеното съпротивление Rx:
За да бъде измерването колкого е вьзможно по-точно, съединиюлните про-
водница между съпротивленията /?v и Rn трябва да имат колкото е възможно
по-малко съпротивление.
Измервателните мостове имат голямо практически значение при измерва-
ието на електропроводите на машините и апаратите.
Много малките сопротивления се измерват много точно с помощта на Том-
соновия измервателен мост.
320
СВЪРЗВАНЕ НА ВАТМЕТЪРА ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА М ОЩНОСТТА ПРИ ПОСТОЯННИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ТОКОВЕ
А. ДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
За измерване на мощностга на електрическия ток служат най-често измер-
вгтелни апарати, конто се наричат ватметри. Конструктивисте изпълнение на
тези апарати е такова, че те винаги имат две намотки — една напреженова и
една токова.
За практическите цели на измерването е особено удобен електродинамич-
ният ватметър. Неподвижната бобина на такъв апарат, която е изпълнена от
дебел проводник, служи като токова бобина и тя се свързва последователно с
консуматора. Другата - подвигжната, бобина е направена от много навивки
от тънък проводник и при измерването на могцността се свързва с консуматора
паралелно като волтметър (и при постоянен, и при променлив ток).
При директното измерване на мошнсстта на постоянния електрически ток
ватметърът се свързва гака, както е показано на чертежа. Особено внимание
трябва да се обърне на свързването на клемите на ватметъра, защото не е все
«дно дали ватметърът се употребява за измерване на електрическата мощност,
която ни дава един източник на електрически ток, или се употребява за измер-
ване на могцността, която един консуматор тегли от постояннотоковата верига
на източника на ток.
Електродинамичните ватметри са конструирани така, че отклонението на
стрелката зависи от посоката на протичането на електрическия ток през токо-
вата бобина на ватметъра. Ако са означени с 1 и 3 входящата отпоено изходя-
•щата клема на токовата бобина на ватметъра, а с 2 и 4 — напреженовата бобина
на ватметъра, тогава при свързването на ватметъра за измерване на могцността
трябва да се постъпи така, че посоката на тока в токовата бобина на ватметъра
да бъде от клемата / към клемата 3.
2l Схеми на «свързване
321
Тъй като от източника на електрически ток излиза електрически ток, за ма-
шин случай ще бъде необходимо директно на положителната клема на източника
на ток да се включи клемата 1 на ватметъра. Консуматорът пък тегли ток от
мрежата, поради което на положителния проводник на консуматора трябва да
бъде включена клемата 3 на ватметъра.
В. ИНДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
Токовата бобина на ватметъра е изпълнена конструктивно така, че през нея
нс могат ла протичат силни токове. Поради това при големи токове трябва па-
ралелно на токовата бобина на ватметъра да се включи шунт (както при ампер-
метъра за измерване на постоянен електрически ток). По този начин се разши-
рява измервателния! обхват на измервателния апарат. Ако този апарат трябва
да служи и за измерване на по-високи напрежения от тези, за които е изграден
ватметърът, тогава той се нагажда към това по-голямо напрежение, като после-
дователно на напреженовата бобина се включва активно съпротивление Я
Големината на съпротивлението на шунта и на съпротивлението R се опре-
дели чрез пресмятане, както това беше обяснено при разглеждането на свързва-
нето на стр. 301 и 310.
Ако с п означим отношението на силата на тока в токовата верига и тока в
токовата бобина на ватметъра, а с т — отношението на напрежението v, на
което се включва ватметърът, и напрежението, за което е изградена напреже-
новата бобина, тогава отчитането на скалата трябва да се умножи с коефициента
к=п . т.
322
Отношението между съпротивлението на шунта АЛ. и съпротивлението на го-
ковата бобина А(, респективно между предсъпротивлението А и съпротивле-
нието на напреженовата бобина А,., трабва да бъде
респективно
От чертежа се вижда как се свързва ватметър за измерване на мощността при
високо напрежение и силен ток.
При употребата на това свързване е важно съпротивлението да се свърже пред
или след напреженовата бобина на ватметъра, защото само при такова свър-
зване се получават правилни резултати от измерването.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА МОЩНОСТТА НА
ПОСТОЯННИЯ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК ЧРЕЗ УПОТРЕБАТА
НА АМПЕРМЕТЪР И ВОЛТМЕТЪР
А. БЕЗ ПРЕДСЪПРОТИВЛЕНИЕ
В практиката често ггьти мощността на постоянния ток се измерва чрез волт-
метър и амперметър.
Какю е известно от основите на електротехниката, мощността на постоян'
тия ток се получава, ако силата на тока се умножи с големината на напрежението-
Следователно достатъчно е в схемата на свързването да се включат амперме-
тър и волтметър по описания по-рано начин и отчетените стойкости от тех-
ните екали да се умножат, за да се получи мощността, която консуматорът тегли
ют мрежата. *
323
Важно е да се обърне внимание на обстоятелството, че при такъв начин на
измерване на мошиостта на постоянния електрически ток се употребяват апа-
рати — амперметри или волтметри, оразмерени така, че при свързването им
в съответната инсталации да не се повредят апаратите. С други думи, апара-
тите трябва да са изградени за определен обхват.
Амперметърът при това се свързва последователно в проводника на електри-
ческата инсталация, докато волтметърът се свързва паралелно.
При свързването трябва да се придържаме към показаната схема.
Ако искаме да се постигне прецизно измерване на мошността при постоянен
ток, трябва да се употребят прецизни апарати. Прецизните апарати за тези
измервания са апаратите с подвижна бобинка и перманентен магнит, конто
често се наричат магнитоелекгрични. В условията на експлоатацията може да
се употребят и апарати с подвижна стомана (апарати с мека стомана — елек-
тромагнитни апарати).
В. С НРЕДСЪЦРОТИВЛЕНИЕ
В инСталациите за постоянен ток, в конто искаме да измерим мошността,
може да се употребят и електрически измервателни апарати — амперметри и
волтметри, конто не са изградени за съответната измервателиа облает. Волт-
метър за по-ниско напрежение, отколкото е напрежението на инсталацията,
в която ще се извършва измерването, а сыцо и амперметър за по-слаб тек
от този, който се очаква в съответната инсталация, може да се употребят,
като се използуват съпротивления.
За тази цел се избира последователно предсъпротивление за волтметрите и;
съответен шунт за токовата верига на амперметъра.
324
Нека при напрежение 220 V токът е до 40 А. Ако има волтметър за НО V и
амперметър за облает само от 5 А, тогава трябва да се употребят предсъпротив-
ления (съпротивления).
За шунта ще имаме съпротивление съгласно уравнението
/<, /?а 1
7? = = = = /?
' n —1 8—1 7 7 ‘
докато за предсъпротивлението на волтметъра ше вземем съпротивление със
стойност
R=Rr. (п — !)=/?, (2 — 1)=/?,..
Това означава, че за шунта ще вземем съпротивление, еднакво на една седма
от съпротивлението на амперметъра, а за предсъпротивлението на волтметъра —
съпротивление, еднакво на съпротивлението на волтметъра.
СВЪРЗВАНЕ НА ВАТМЕТЪРА ЗА ИЗМЕРВАНЕ
НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МОЩНОСТ НА ПРОМЕНЛИВИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОКОВЕ
А. ДИРЕКТНО ИЗМЕРВАНЕ
Мощност та на променливия електрически ток най-често и пай-лесно се из-
мерва с апарати, конто се наричат ватметри. Това са апарати, конто имат една
напреженэва и едва токова бобина. Напреженовата бобина в слектродинамич-
ните апарати обикновено е подвижна бобина, докато токовата бобина, вклю-
чена на ток, е неподвижна. Като ватметри за променлив ток редовно се
употребяват и апарати с въртящо се поле — така наречените индук-
ционни апарати.
325
Когато измерваме директно мощността на променливия юк, ватметърът
се свързва съгласно приложена! а схема. Известно е, че мощността на еднофаз-
ния елек:рич:ски ток е определена от напрежението U, силата на тока I и фактора
ла мощността cos т. е.
Л = U . /. cos ср.
Според това апаратите за измерване на мощността трябва да имат тйкава
система, че задвижващият им момент да е пропорционален на напрежението U,
на тока / и на действителния фактор на мощността cos ср. На тези условия по
начало отговарят споменатите потере електродипамични ватметри и за работа
в лабораториите и като контролниапарати сеупотребяват феродинамичните
апарати за измервания в експлоатацията и индукционните ватметри, конто
още се намират в старите уредби.
Когато искаме да извършим особен© препизни измервания на мощността,
тогава се прилагат така наречешпе астатични електродинамични измерва-
телни системи. Тези системи имат две така съединени бобини, че всички външни
влияния от магнитни полета се унищожават помежду си и нямат практически
никакво влияние върху точността на показанията. Електродинамичните и ин-
дукциощщте ватметри имат равномерно разпределена скала.
В. С УПОТРЕБАТА НА ТОКОВ ТРАНСФОРМАТОР
Когато в практиката трябва да се измерват по-големи мощности, употребява
се свързването, показано на схемата.
От фигурата се вижда, че токовата част на ватметъра, следователно токо-
вата намотка, не се свързва директно в серия с консуматорите, а през измерва-
телен токов трансформатор. Тук на вторичните клеми на измервателния транс-
форматор, означени с к, I, се свързва токовата бобина на ватметъра.
326
И при това свързване, както и при описаното по-горе, кетато разглеждахме
свързването на амперметъра с токов трансформатор, за токовата намотка
важи изразът
Z1=Z.
Л Z/
където 71 е първичният ток (токът, който искаме да измерваме),
1-2 — вторичният ток (който протича през токовата бобина на ватме-
гьра),
Z, — брой на навивките на първичната намотка иа токовия трансфор-
матор,
Z. — брой на навивките на вторичната намотка на трансформатора.
Интернационално е прието броят па навивките да се избира така, че през
токовата намотка на ватметъра в своего свързване, а то значи през вторичната
намотка на трансформатора, да тече ток от 5 А.
Не се допуска вторичните клеми на измервателния трансформатор да останат
отворени, защото тогава се стига до унищожаването му. Ако на вторичната
намотка не е включена токовата бобина на ватметъра, клемите му к и I трябва
да са съединени помежду си накъсо.
С. С УПОТРЕБАТА НА ТОКОВ И НАПРЕЖЕНОВ ТРАНСФОРМАТОР
Това свързване представлява индиректно измерване на мощността, т. е.
чрез употребата на ватметър, чиято токова бобина е включена към токов транс-
форматор, а напреженовата бобина — към напреженов трансформатор.
Индирсктни измервания в техниката изобщо се наричат начини, чрез конто
силата на тока, напрежението, мощността, работата и другите величини не дей-
ствуват непосредствсно на съответния апарат, а на първичната намотка на спе-
327
циални измервателни трансформатори, на тяхцата вторична намотка, на които
се включва г апаратите.
Индиректното измерване се употребява:
1. Когато е необходимо да се измерват електрическите величини в такива
области, за които е технически невьзможно да се Нзгралят подходящи
апарати за директно измерване, например волтметри за високо напреже-
ние, амперметри за много сллни токове.
2. Когато е необходимо да се защитят хората от високото напрежение през
време на работа. Защитата се постига с пьлно отделяне (в трансформатор-
ните станции) на токовите вериги с високо напрежение от измергагелните
апарати и намаляване на напрежението за апаратите на вторички те на-
мотки на трансформаторите до едно напрежение от 100 V при напрете-
новите и само няколко волта при токовите.
Общият магнитен поток в първичната и във вторичната намотка на транс-
форматорите осигурява пропорционалност на напрежението, респективно на
тока, в първичните токови вериги и създава възможност за индиректното из-
мерване.
От схемата се вижда, че напреженовият трансформатор първично двуполюсно
и вторично еднополюсно се осигурява и че вторичната страна на токовия и на
напреженсзвия трансформатор е добре заземена.
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА МОЩНОСТТА
ПРИ ТРИФАЗНИТЕ ТОКОВЕ
А. СЛУЧАЙ НА СИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ НА ФАЗИТЕ
С ДОСТЪПНА НУЛЕВА ТОЧКА
328
При симетрично натоварване на трнфазната система напреженията, силата
на тока и фазовите измествания във всички Лази са слнакви.
От това заключение следва, че и мощиостчте във всичките три фази също
трябва да са едпакви.
Оттук следва, че общата мошност на трифазния ток на симетричната система
възлиза в действителност на трикратна стойност на мощността на една фаза,
т. е.
N—3 . V .1. cos <р.
Измерването на мощността в такава система е особено просто, ако е достъпна
в електрическата схема на свързването нулевата точка, т. е. ако генераторът или
консуматорът е свързан в звезда.
В този случай е необходимо мошпостта да се измерва само на една фаза,
например на фазата R, и полученият резултат да се умножи с 3.
За нулева точка за включване на напреженовата бобина на ватметъра в прак-
тиката може да се вземе и нулевият проводник, но само в този случай, когато
иапреженияга между фазовите проводники и нулевия проводник са еднакви.
В. СЛУЧАЙ НА СИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ НА ФАЗИТЕ
С НЕДОСТЪПНА НУЛЕВА ТОЧКА
R S Т
Ако нулевата точка не е достъпна или изобщо я няма, какъвто е случаят в
си.темата триъгълник, трябва да се създаде изкуствена нулева точка, ако трябва
с един ватметър да се измерва мощността на цялата система. Нулевата точка
се създава със съпротивления съгласно показаната схема.
329
Всяко от спомагателните съпротивления Rs. и трябва да бъде еднакво на
сумата от съпротивлението на напреженовата бобина на ватметъра и неговото
предсъпротивление При електродинамичния и феродинамичния ватметър
напреженовата бобина има много малък индуктивитет спрямо голямото общо
активно съпротивление на бобината и предсъпротивлението. Поради това за
технически измервания е достатъчно спомагателните съпротивления и Rm
да бъдат изпълнени само с активни съпротивления, като индуктивного съпротив-
ление се пренсбрегне. Това естествено не важи за индукционните ватметри, за-
щото при тях трябва да се държи сметка, че допълнителните съпротивления
R' и /?„, имат стойност, равна на сумата от привидното съпротивление на напре-
женовата бобина на ватметъра и неговото предсъпротивление.
За да не се умножава отчитаната стойност по три, често скалата иа ватметъра,
с който се измерва могцността в симетричната трифазна система, е еталонирана
гака, че се получава директно отчитане.
С. СЛУЧАЙ НА СИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ С УНОТРЕБАТА
НА ИЗМЕРВАТЕЛНИ ТРАНСФОРМАТОР! I
Р И
3B0V
За да се разшири измервателната облает на ватметъра и с това да се
направи той способен да измерва мощност в такава обща симетрична си-
стема, в коя го напрежението е по-високо и токът е по-силен, се употребява
приложената схема.
330
Рижда се, че са употребени два измервателни напреженови трансформа гора
и нулевата точка е постигната чрез използуването на три предсъпротивления,
свързани в звезда.
Иначе в своята същност схемата е съшата, както тази, описана в точка В.
Специално внимание трябва да се обърне на предпазването на това свързване.
Напреженовите трансформат ори на първичната страна трябва да се осигурят
с три предпазителя, а вторичяите—с два. Както напреженовата вторична стра-
на. така и вторичната страна на тсковия трансформатор трябва да се евържат
със земята с добре проводима свръзка. Обикновено тези две точки се свързват
с един общ проводник и заедно се заземяват.
Тъй като в това свързване се работ и с високо напрежение, трябва особено
да се държи за правилното свързване. Трябва да сс внимава и в това вторичната
намотка на токовия трансформатор да бъде винаги съединена накъсо или с
проводник за съединявапе накъсо, или чрез токовата бобина на ватметъра.
D. СЛУЧАТ! ИЛ НЕСИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ
1. Директно измерваве
Мошност га на трифазната система с четири проводника, която е неравно-
мерно патоварена, може да се измери с помошта на три ватметъра, като се
включи по един ватметър във всяка фаза съгласно схемата. Напреженовата
бобина на ватметъра се включва между съответния фазов проводник и нулевия
проводник.
331
Обшата мощност ще бъде равна на сумата о г мощное гите, конто отделните
ватметри показват, т. е.
N=Nr + N&+NT,
където
Ar/; е мощността, която показва ватметърът, включен във фазата R,
Ns — мощността, която показва ватметърът, включен във фазата S,
NT — мощността, която показва ватметърът, включен във фазата Т.
Вместо три ватметъра, конто включваме в съответните фазови проводници,
може да се вземе и един ватметър с три измервателни системи, поместени на
една ос, защото в този случай въртящите им моменти ще се събират и на скалата
ще се получи директно отчитане.
Това свързване може да се употреби и за измерване на мощността в несиме-
тричните системи с три проводника, разбира се, ако е достъпна нулевата точка.
В този случай тези клеми на напреженовите намотки, конто съгласно чертежа
се евързват на нулевия проводник, се евързват с тази нулева точка. Ако нуле-
вата точка не е достъпна, създава се изкуствена нулева точка с помощта на пред-
съпротивлсния, както това вече описахме в предишните съединения.
332
Е. СЛУЧАЙ НА НЕСИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ
2. С употребата на токови трансформатори
Това свързване е подобно на свързването, описано в точка D. Разликата се
състои в това, че тук имаме разширена токова измервателна облает чрез измер-
вателните токови трансформатори.
Вторичните клеми на всички трансформатори се евързват и съединителното
място се свързва със земята с добре проводима свръзка.
Ако желаем да измерваме мощността в трифазните системи, където не само
токовеТе са силни, а системата има и високо напрежение, напреженовите намотки
на ватметрите трябва да се евържат през измервателни напреженови трансфор-
матори.
За измерване на несиметричното натоварване в трипроводниковата система
е разпространена много така наречената Аронова схема с два ватметъра. Ос-
новно при тази схема е, че ватметрите се евързват само в двете фази, например
във фазите R и Т. Началата на напреженовите бобини на ватметрите се включ-
ват на фазата R, респективно на фазата Т, а краищата на напреженовите бобини
на ватметрите се евързват накъсо и съединителният проводник се включва в
третата фаза А. Мощността с помощта на Ароновата схема може да се измерва
три синусоидални токове чрез ватметри от всички системи.
333
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА
ЕНЕРГИЯ
А. ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК ЧРЕЗ УПОТРЕБАТА
НА ЕЛЕКТРОЛНТЕН ЕЛЕКТРОМЕР
Тъй като електрическата енергия при постоянните токове е изразена с N=
=г,. /. r(k\Vh), следователно нямафазово изместваяе, както при променпивия
ток достатъчно е да се измерват само амперчасовете, които след това да се ум-
ножат с постоянного напрежение. Електромерите се еталонират директно в ки-
ловатчасове.
Електромерите работят па принципа за измерването на количеството живак
(или водород), който се от деля от съответния електролит, което е пропор-
ционално на протеклото количество електричество. Количеството отделен
течен живак се измерва с обема, който той заема в калибрираната стъклена
тръбичка. така че, както при термомсгьра, достатъчно е само да се отчете висо-
чнната на стълба живак.
Означенията на фигурата значат;
1 — диафрагма;
2 — електролит;
3 — анод;
4 — катод;
5 — шунт -— служи за ограничаване на тока през електролита (обик-
новено си.юта на тэка е 0,02 А) ;
R — съпротивление за изравняване на температурата
334
На чертежа е показан схематично такъв електромер. Електролитът обикно-
вено е воден разтвор от живачен йодид (HgJa) при добавка на кадиев йодид
(KJ). Катодът е изпълнен от въглерод (въглен).
Когато през електромера преминава ток, на катода 4 се отдела живак и пада
в тръбичката като ситни капки. За анод служи живак в сьда със специално из-
пълнение. Когато тръбичката се напълни или когато състоянието на електро-
мера е отчетено, частта на електромера с тръбичката се преобръща и събраният
живак се излива в сьда с аноден живак. По такъв начни в този електромер ко-
личеството живак остава винаги едно и също, той няма части, които да се из-
носват, и няма триене, което да действува неблагоприятно, както при двигател-
ните електромери.
В. ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК С У ПОТРЕБАТА НА ЕЛЕКТРОДИНАМИЧЕН
ЕЛЕКТРОМЕР
Означенията на фигурата значат:
/ — главна намотка;
2 — ротор на електромера;
3 — ламели на колектора;
4 — плъзгащи се четки;
5 -— компенсационно намотка;
6 — съпротивление;
Р — спирачен магнит ;
К —’алуминиева копию
335
Преминаването на електрическия ток през навивките на главната намотка I
създава вътре в намотката главного магнитно поле. В това поле е поставен
роторът на електромера, изпълнен от бобина с много навивки, която посред-
ством ламелите на колектора 3 и плъзгащите се четки 4, съпротивлението 6
и компенсационната намотка 5 е свързана към напрежението на електрическата
мрежа. Действието на магнитното поле на намотката на ротора предизвиква
въртящ момент на ротора. Въртенето на ротора се пренася през чсрвячна пре-
давка на циферблата на брояча.
Роторът ще се върти дотогава, докато е затворена главната верига на глав-
ната намотка, т. е. докато консуматорите са свързани в електрическата мрежа.
С прекъсването на тази токова верига роторът на електромера се спира вед-
н.тга, а с това се спира и броячът, зашото магнитът Р спира котвата К.
С. ЗА ЕДНОФАЗЕН ПРОМЕНЛИВ ТОК С УПОТРЕБАТА
НА ЕДНОФАЗЕН ЕЛЕКТРОМЕР
Електромерът за еднофазен променлив ток се състои от една напреженова
бобина' й, поставена върху средната колона на ламелираното стоманено Е-
образко ядро и токова бобина в, разделена на две половини, всяка от конто сс
намира иа едната колона на ламелираното стоманено [/-образно ядро.
В процепа между двете стоманени ядра е поставена алуминиевата крыла
плоча, така че част от нея влиза в този процеп, а друга част — в процепа на гер-
манентния магнит d. Котвата е закрепена на оста и тази ос влиза в лагери,
336
коиго трябва да бьдат от особено добър и гладък материал, така че триенето
да бъде колкото е възможно по-малко, Когато в токовата верига се включи
консуматорът, в бобината протича електрически ток и той със своето магнитно
действие заедно с магнитното действие на намотката а произвежда въртящ
момент върху алуминиевия ротор с, защото напреженовата бобина а епостоянно
включена към напрежението на мрежата.
Електромерът има четири клеми. Върху първата клема довеждамс фазовия
проводник от електрическата мрежа, докато нулевия проводник от елекгриче-
ската мрежа довеждаме на третата клема. От клемата 2 водим фазовия провод-
ник върху консуматора и от четвъртата клема—нулевия проводник.
От фигурата сс вижда, че клемите 3 и 4 са съединени накъсо помежду си и че
са съединени с нулевия проводник, който от електрическата мрежа през електро-
мера отива на консуматора.
D. ЗА ТРИФАЗЕН ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК С УПОТРЕБАТА НА ТРИФАЗЕН
ЕЛЕКТРОМЕР ЗА СИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ
В инсталациите за осветление чрез трифазен електрически ток, конто са
съ. симетрично натоварване, и особено в инсталациите за задвижвания с двига-
тели се употребява трифазен електромер за симетрично натоварване. Основна
22 Схеми на свързване
337
разлика между този електромер и електромера за несиметрично натоварване
е това, че в електромера за симетрично натоварване не се включва нулевнят
проводник. В този случай имаме само две Магнитки системи, конто през две
алуминиеви котви действуват на една и съша ос.
Трифазният електромер за симетрично натоварване има 6 клеми и свързва-
нето трябва да се извърши точно съгласно чертежа.
На дясната част на чертежа е показан начинът, по който се чертае такъв елек-
тромер в изпълняваните чертежи на електрическата инсталация.
Е. ЗА ТРИФАЗЕН ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК С УПОТРЕБАТА НА ТРИФАЗЕН
ЕЛЕКТРОМЕР ЗА НЕСИМЕТРИЧНО НАТОВАРВАНЕ
В сградите с много апартаменти се полага трифазна инсталация и отделните
фази се разделят еднакво между апартаментите, така че всяка фаза да бъде
колкото е възможно по-равномерио натоварена. Тъй като^в такива огради не
338
е възможно да се постигне напълно еднакво натоварване, за измерване на елек-
трическата енергия на всяка отлелна фаза трябва да се употреби трифазен елек-
тромер за несиметрично натоварване. Този електромер по принцип работи също
както и еднофазният електромер с тази разлика, че тук имаме три отделни маг-
нитим системи, конто посредством своите алуминиеви котви действуват на обша
ос, и общ брояч за регистриране на консумацията.
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ КАПАЦИТЕТА
НА АКУМУЛАТОРНА БАТЕРИЯ
Акумулаторните батерии трябва да се пълнят с точно определен ток на пъл-
нене. Продължителността на пълненето при известна сила на тока и известен
капацитет, за който батерията е изградена, се определи с часовщик. За капацитета,
както е познато, е меродавнен броят на амперчасовете.
За да се определи какъв капацитет има една акумулаторна батерия, се изпол-
зува схемата. показана на чертежа. На чертежа виждаме генератор за постоянен
ток, чнито клеми завършват с означенията 2. Ако искаме да напълним батерията,
прехвърляме прекъсвача от положението 1 ! в положението 2—2. Когато ба-
терията се напълни, прехвърляме прекъсвача в положението 3—3 и сета започва
контролнрането на нейния капацитет, и го по следния начин: посредством
регулационното съпротивление Rf нагласяваме така, че през токовата верига
да тече определен ток, който батерията дава. Силата на тока контролираме с
амперметър. Измерваме времего от момента на прехвърлянето на прекъсвача
в положението 3—3 и чак докато батерията се изпразни до допустимата
граница.
Произведението от времето за изпразването на акумулаторната батерия и
тока, с който сме изпразнили батерията, т. е. получените амперчасове, нн дават
големината на капацитета на батерията.
Обръщаме внимание, че при гакъв начин на излит ване на капацитета на
акумулаторната батерия трябва да се държи строга сметка за пълненето. Бате-
рията трябва да се пълни до точно определена граница, и то с ток, който не е
339-
много голям и изпразването трае до определена допустима граница съшо с
ток с определена сила. В противен случай, ако той надхвърли силата на тока на
пълненето или на изпразването, може да се стигне до сулфатизиране на плодите
и до тяхното изкривяване, следователно до значително повреждане на батерията.
СВЪРЗВАНЕ НА ЧЕСТОТОМЕРА
Свързването, показано на чертежа, представлява принципна схема на изпълне-
нието на апаратите за измерване на честотата. На кламите на апарата е вклю-
чена главната «трептяща» токова верига. Вернгата се състои от неподвижната
бобина D, която създава главного магнитно поле на измервателната система,
самоиндукгивигета L и капацитета С. Индуктивността и капацитетът на тази
токова верига са избрани така, че във веригата настъпва резонанс при средната
честота в измервателната облает. Паралелно с трептящия кръг е включена по-
движната бобина Di със стрелка и последователно е включен кондензаторът Ci.
Поради присъствието на капацитета токът е изместен фазово в подвижната
бобина Di за 90° напред от тока в бобината D на главното магнитно поле.
Въртящият момент на бобината Di се противопоставя на противомомента
.340
на другата подвижна бобина Dz, която е твърдо механически свързана и елект ри-
чески паралелно свързана с първата. Бобината Dz е свързана накъсо през само-
индуктивност Li и съпротивлението R. В бобината се индуктира ток от глав-
ното магнитно поле на бобината D и от магнитното поле на бобината Di. Токо-
вата верига на бобината D* е нагласена така, че бобинпте £>i и D-> се уравно-
весяват в среднего положение при резонанс, намалява се стойността на капа-
цитивното съпротивление 1/ю. Ci в токова га верига на бобината Dr и се увели-
чава стойността на съпротивлението на индуктпвитета со Lr в токовата верига
на бобината ТК. Поради това действието на бобината Di става по-силно и на-
мотайте заедно със стрелката се отклоняват в избраната посока. Напротив,
ако честотата е по-малка от резонансната (средната), действието на бобината
става по-силно и бобините се отклоняват в противоположна посока.
Апаратът реагира само на честота в сравнително малка облает около резо-
нансната, например от 48 до 52 Hz. Той се изпълнява като апарат с магнитен
поток, затворен през желязо (феродинамичен апарат), и има голям задвижващ
момент. Апаратът е сравнително скъп.
Най-разпространени апарати за директно отчитане на технически и звукови
честоти от поряцъка на 1500 Hz са вибрационните честотомери. Вибрационният
честотомер или,както често се нарича още, честотомер с езици се състои от елек-
тромагнит, през който са поставени езици — пружини, изработени от стоманена
ламарина с дебелина от 0,5 mm и ширина от 3,5 до 7 mm. Свободният край
на езиците е извит и покрит с бял емайл. Всеки език е нагласен за собствена че-
стота, така че в ритъма на честотата на променливия ток, на която честотоме-
рът е включен, трети най-силно този език, чиято собствена честота е най-
близка до измерваната честота на електрическата мрежа.
Сыцествуват още апарати за измерване на честотата, например тези, конто
са конструирани на принципа на логометъра, но в практиката се прилагат
рядко.
341
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО
НА ИЗОЛАЦИЯТА
Несъвършенството на изолационните материали, които се употребяват при
изпълнение на електрическите инсталапии, уредбите и машипите, довежда до
това, че между отделяйте проводници, както и между проводниците и земята,
текат токове с известна големина. Колкото тези токове са по-малки, естествено
толкова изолацията е по-добра. Те не трябва да превишават определена стойност
(1 mA при експлоатационно напрежение), зашото поради нередовна изолапия
на електрическите машини, инсталапии и уредби се стига до въпроса за сигур-
ността на електрическата експлоатапия и за защитата на персонала, конто ръ-
ководи тази експлоатапия, и на тези, които ползуват електрическата енергия.
Сьстоянието на изолацията се оценява според електрическото съпротивление.
което изолацията оказва на електрическия ток. Това съпротивление практически
не е постоянно. То записи от влагата на околната среда, в която е изпълнена
инсталацията, от напрежението, коего действува между проводниците на ин-
сгалацията, както и от напрежението, което действува между отделните провод-
ници на инсталацията и земята. За оценка на изправпостта на изолацията заедно
със съпротивлението е меродавен оше един фактор: това е определеното от пред-
писанията напрежение, което по стойност е много по-високо от експлоатацион-
ното напрежение. Това напрежение изолацията трябва да издържа, т. е. не трябга
да се стигне до пробив в нпто едно място, ако урепбата се включи на това из-
питателно напрежение.
При изпитването и измерването на инсталацията изобщо трябва да се при-
държаме към тези предписания (стандарт»).
]. Измерване на изолацията с постоянен ток
Когато изолацията се изпитва с постоянен ток, тогава отрлцателният полюс
на източника на ток се включва на проводника, а положителният полюс —
на земята.
В такова свързване и при малки токове на измерване на слабите и влажно места
на изолацията се идва до електролитно пренасяне на метални частици. По този
начин проводимостта на повредената изолация сс увеличава и така по-лесно се
намира повреденого място.
Ако свързването се извършп обратно на описания начин, на повоедеиого място
ще се появят соли, които имат слаба електрическа провочимост. Това пък ще
повлияв отрицателно на резулгатите от измерването, т. е. ше се получи отчи-
тано, което ше показва, че състоянието изолацията е по-добро, отколкою е в
действителност.
2. Измерване на изолацията с променлив ток
Ко:ато изолацията се измерва чрез прилагането на променлив ток, трябва да
се взема пред вид и влияиието на капацитета на уредбата на резултатите от
измерването.
Поради обстоятелството, че в експлоатацията при пресмятането с капаци-
тета проводимостта през работного съпротивление трудно се различава от това
през капацитета, препоръчва се съпротивлението на изолацията да се измерва
с употребата на постоянен ток.
342
3. Измерване на изолацията спрямо земя
Измерването на изолацията на уредбите спрямо земя се извършва така, че
инсталацията се отделя от мрежата, в която е включена от всички проводници,
докато вснчки уредби остават свързани, предпазителите завити, а прекъсвачите
включени.
4. Измерване на изолацията между проводниците
Изолацията на уредбата между фазите се измерва така, че инсталацията се
изключва от мрежата, на която е включена от всичките проводници, всички
лампи се изваждат от инсталацията и всички останали консуматори съшо се из-
ключват от приключните клеми. Всички предпазители трябва да бъдат завити
(поставени), прекъсвачите включени, всички лампи (без тези с нажежаема жица)
са включени.
5. Изпитвателно напрежение
Напрежението, с което се изпитва изолацията, не трябва да е по-писко от екс-
,.лоатационното напрежение, но не и по-ниско от 100 V.
6. Сопротивление на изолацията
Ако съпротивлението на изолацията на обшата инсталация е прекомерно
малко, при изпитването инсталацията трябва да се раздели на повече части.
Сънроти влението на изолацията на онази част на инсталацията за силни токове,
която се намира между два последователни предпазителя или след последния
предпазител, трябва да възлиза най-малко на,
= 1000 [12].
където V е напрежението в експлоатационни условия. За инсталапии с напре-
жение 220 V това съпрот ивление съгласно гористо трябва да бъде 220 000 2.
За влажни помещения съшествуват спепиални предписания. За инсталациите
за слаби г скове важат други предписания. Инсталацията за сигнализация със
звънци е в изнравност, ако съпротивлението й при изпитвателно напрежение
12 V възлиза най-малко на 0,3 М2. За телефонии инсталапии в една сграда се
изисква най-малко 6 М2 при изпитвателно напрежение 110 V. В двата случая
при измерването трябва да се изключи източникът на ток (батерията) и всички
апарати, т. е. звънци, показвачи на повикващите места (индикаторите), респек-
тивно тел ефоните и телефонната централа.
Същото правило важи и за инсталациите на измервателните уредби с електри-
чески ток, каквито са електрическите термометри, апаратите за измерване на
съдържанието на СО, СОг, в газовете на пушека и подобии, лошата изолация
при конто може да предизвика грешни показания.
7. 11змерванс на нзолацият а на електрическите машини
В електрическите машини и апарати са важни изпитванията на якостта на
изолацията с определено високо напрежение или измерването на съпротивле-
нието на изолацията. И при такова изпитване е полезно да се извърши измерване
на съпротивлението на изолацията, ако то се предприеме преди и след изпитва-
него с високо напрежение, евентуалната промяна в съпротивлението ще даде въз-
можност да се извади заключение за качеството на изолацията, макар тя да е
издържала изпитването с изпитвателното напрежение.
343
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗОЛАЦИЯТА
ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА
Във важните уредби се вграждат постоянни уредби за измерване и контрол
на изолацията през времето на експлоатацията. Когато тези уредби се поставят,
вземат се необходимите мерки за сигурност от гледище на защитата на скспчоа-
тацията и на лицата, конто боравят с уредбите.
Импровизирано изградените измервателни уредби и боравенето с тях през
времето на експлоатацията изискват особено внимание и предпазливост, защото
в определена случаи съществува опасност за лицата и е много по-добре да се
предприемат измервания на изолацията, когато експлоатацията е прекъсната,
т. е. когато няма експлоатационно напрежение.
Ако искаме в експлоатацията да контролираме качеството на изолацията на
системата продължително съгласно показаната схема, достатъчни са два воти-
метъра. Те се евързват последователно, а ироводникът, с който са сьединени
помежду си, се свързва със земята с добре проводима свръзка. Ако инстала-
цията е в изправност, така съединените волтметри ше показват в експлоатацията
половината от експлоатационаото напрежение. Ако пямаме такъв случай, т. е.
ако една от фазите по каквато и да било причина отслаби изолацията, волтме-
търът, който е свързан на тази фаза, ще показва много по-малко напрежение.
Такова свързване на два волтметъра се използува и за контрол на изолацията
в инсталациите за постоянен ток. При това двата апарата показват също полови-
ната от експлоатационното напрежение, ако инсталацията е в изправност.
344
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗОЛАЦИЯТА
В ТРИФАЗНИТЕ СИСТЕМИ
В трифазната система с изолиран звезден център (проводник) можем да кон-
гролираме дали изолацията е в изправност ирез времето на експлоатацията
съгласно приложената система.
Както се вижда от чертежа, измерването се извършва с помощта на три волт-
метъра, конто са в свързване звезда и са включени във фазовите проводници
на трифазната система. Общата им евързваша точка «звездището» се свързва
със земята посредством много проводима свръзка. В нормални условия, когато
инсталацията има добра изолация спрямо земята, всеки волтметър показва
фазовото напрежение.Ако се отслаби изолацията на една от фазите респективно
когато някоя от фазите се евърже със земята, тогава съответният волтметър
е съединен накъсо и той не показва никакво отклонение. Ако съединението не е
директно, а изолацията с само отслабнала, това ше се отчете от показания га на
волтметъра така, че той ше регистрира по-ниско напрежение от фазовото.
Общо взето, в такова свтрзванс ще има най-лоша изолация този фазов прсвэд-
ник, чийто съответствуващ волтметър показва най-малко отклонение. В мре-
жите за високо напрежение измерването се извършва чрез употребата на измер-
вателни трансформатори. В такова свързване звездишата на първичната страна,
на вторичната страна и на волтметрите трябва да са добре заземени.
345
СВЪРЗВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗОЛАЦИЯТА С ЕДИН
ВОЛТМЕТЪР С ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ
ПРИ ПОСТОЯНЕН ТОК
През време на експлоатацията и при постоянните и променливите токове конт-
ролата на изолацията може да се извършва само с един волтметър.
В такъв случай освен волтметъра трябва да имаме и превключвател, както е
показано на фигурата.
Превключвателят има три положения — I, П и III.
В положение I се измерва изолацияза на положителпия проводник. Ако изо-
лацията е напълно в изправност, волтметърът в това свързване няма да покаже
никакво отклонение.
В положение II се измерва напрежението между положителния и отрицателния
проводник.
В положение III се измерва изолацията на отрицателния проводник. Ако изо-
лацията е напълно в изправност, волтметърът в този случай няма да показва
никакво отклонение.
При това трябва да внимаваме да включваме волтметъра, който е изградеи
най-малко за стойност на експлоатационното напрежение така, че при включва-
нето да не се повреди.
346
СВЪРЗВА НИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИЗОЛАЦИЯТА
В УРЕДБИТЕ ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК ЗА ВРЕМЕТО,
КОГАТО УРЕДБИТЕ НЕ СА В ЕКСПЛОАТАЦИЯ
А. СПРЯГ.Ю ЗЕМЯТА
347
Още по-горе беше казано, че при изпитването на изолацията за постоянен ток
положителният проводник се свързва със земята. В свързването, както е пока-
зано на чертежите, свързваме положителния проводник посредством лампа
със земята, а апарата свързваме между отрицателния проводник и мястото, в
което сме свързали положителния проводник. По този начин получаваме из-
вестно отклонение в апарата, което ще означим например с Oi.
Сега съгласно долния чертеж свързваме апарата между отрицателния провод-
ник и нашата инсталация. Получаваме отклонението Ог. Съпротивлението на
изолацията на инсталацията спрямо земята се получава от уравнението
където Rj е съпротивлението на апарата.
Ако отрицателният полюс има директно свързване със земята, лампата ще
свети интензивно. Според интензитета на светлината можем веднага да заклю-
чим дали имаме директно свързване със земята или това е свързване през из-
вестно преходно съпротивление.
В. МЕЖДУ ПРОВОДНИЦИТЕ
Измерване го на изолацията между проводниците е показано на следващите
два чертежа
Инсталацията се изключва от мрежата и с волтметъра се измерва напреже-
нието съгласно първия чертеж. Ще означим отклонението на волтметъра в този
случай с О1.
348
След това се измерва изолацията чрез включване на волтметъра съгласно вто-
рата фигура. Ще означим отклонението на волтметъра в този случай с О г.
Съпротивлението на изолацияга на инсталацията между двата проводника
се получава съгласно уравнението
където R. е съпротивлението на апарата.
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО
НА ИЗОЛАЦИЯТА, КОГАТО УРЕДБАТА НЕЕВ
ЕКСПЛОАТАЦИЯ С ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕГАОММЕТЪРА,
А. СПРЯМО ЗЕМЯТА
Съпротивлението на изолацията в практиката се измерва с мегаомметри. Това;
в действителност са индуктори с ръчка и с измервателен апарат, чиято скала е
егалонирана в мегаомове, така че стойността иа измерваната величина се-
отчита директно и не са необходими никакви пресмятания съгласно ня-
какви уравнения.
349’
Когато се жслае да се измери сьнротивлението на изолацията на цялата уредба
спрямо земята, свързването на мегаомметъра се извършва съгласно схемата,
показана на чертежа.
Инсталацията се отдели от мрежата. Това може да се извърши чрез сваляне
ка главните предпазители или пък, както е показано на схемата, чрез отделяне
на цялата инсталация от мрежата чрез отваряне на двуполюсния прекъсвач.
Трябва да се обърне внимание върху това, че вътре в инсталацията на уредбата
всички предпазители трябва да бъдат поставени, всички лампи да бъдат завити
и всички остаиали консуматори, двигатели, пещи и т. н. да бъдат включени.
Апаратът се свързва, както това се вижда от чертежа,така, че едната му клема
се свързва в инсталацията (обикновено там, където е най-лесио да се извърши
включването), докато другата му клема се свързва със земята чрез добре про-
водима свръзка.
Като се завърта дръжката на индуктора, т. е. чрез произвеждане на напреже-
ние, мегаомметърът с достатъчно практически точност дава отчитане, от което
директно се заключава колко е съпротивлението на изолацията на инстала-
цията на уредбата.
.350
В. МЕЖДУ ПРОВОДНИЦИТЕ
Съпротивлението на изолацията в инсталацията между проводниците се из
мерва съшо чрез прилагане на мегаомметъра, което дава бързи и задоволителни
резултати.
Свързването на мегаомметъра, когато се желае да се измерва съпротивлението
на изолацията между проводниците на цялата уредба, се извършва съгласно
приложената схема.
Инсталацията се отдели от мрежата. Това може да се осъшестви по два на-
чина: чрез отделяне на инсталацията, като се извадят главните предпазители
на уредбата, или чрез отваряне на двуполюсния прекъсвач, както е показано на
чертежа.
В този случай е необходимо да се отбележи, че всички лампи в инсталацията
трябва да се извадят и всички осганали консуматори да се отделят от клемите.
заприсьединяване. Всички предпазители трябва да са завити и всички прекъс-
вачи вътре в инсталацията да са включени.
Мегаомметърът се свързва така, че едната му клема се съединява с проводника
на инсталацията, докато другата му клема се свързва с другия проводник на
инсталацията, както е показано на чертежа. Това свързване с проводниците
се извършва в онази част на инсталацията, която е най-удобна за това и която
дава възможност без големи затруднения да се извърши твърдо и солидно
свързване.
Като се завърта дръжката на индуктора, се дава напрежение на проводниците
от инсталацията, а с това и на мегаомметъра и съгласно показанията му се уста-
новява, че съпротивлението на изолацията в инсталацията е в изправност.
351!
352
С. ИЗМЕРВАНЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА ИЗОЛАЦИЯТА
НА 11ОЛОЖ11ТЕЛНИЯ И НА ОТРИЦАТЕЛНИЯ ПРОВОДНИК СПРЯМО
ЗЕМЯТА
Това измерване се извършва по схемата на свързване, показана на чертежите.
Цялата инсталация на уредбата се отдела от електрическата мрежа, която я
захранва. Това се извършва или чрез изваждане на главните предпазители на
инсталацията на уредбата, или чрез отваряне на главния двуполюсен прекъсвач.
В практиката е по-удобен вторият начин, затова е показан на схемата.
В инсталацията трябва всички тези елементи, конто образуват нейния постоя-
нен състав, а това са: предпазители, прекъсвачи, автомата и т. н., да бъдат свър-
зани така, че предпазителиге да са завита, прекъсвачите и автоматиге да са за-
творени, докато, напротив, всички консуматори, като се започне от лампите до
големите приемници (двигатели и подобии), трябва да са изключени от инстала-
цията в мястото на клемите. На фигурите символично е означено, че лампите са
изключени.
Мегаомметърът се свързва така, че едната му клема се съединява с единия
от проводниците, на който искаме да измерваме съпротивлението на изолацията
спрямо земята, докато другата клема се свързва със земята чрез добре прово-
дима свръзка. Ще напомним, че върху мегаомметъра е означена клемата, която
се свързва със земята.
Съюият начин се прилага при определяне на съпротивлението на изолацията
и на другия проводник от инсталацията. Според получените стойкости, който сме
измерили, съдим колко е съпротивлението на изолацията и какво е нейното ка-
чество от електрическо гледише.
25 Схеми иг гвързване
353
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО
НА ЗАЗЕМЯВАНЕТО
Заземяването на електрическите уредби се извършва с оглед да се защити жи-
вим на хората, защото хората биха могли да дойдат в допир с опасни напре-
жения чрез металните части на уредбите, конто нормално не се намират под
напрежение, но вследствие на повреди могат да се окажат под напрежение, за
ускорено изключване на частите от уредбата, конто не са в изправност, и за огра-
ничаване на увеличението на напрежението между проводниците и земята.
Всички тези заземявания се извършват по предписан начин със съответпата
уредба.
Заземяванията са разделени на три главни групп, конто имат и свои опреде-
лени наименования:
а) заземявания за защита на хората (защитни заземявания);
б) експлоатационни заземявания (работни заземявания);
в) заземявания за отвеждане на атмосферного електричество в земята.
Зеземяванията служат за защита на хората (персонала), конто при обслужва-
нето идват в допир с частите на електрическите уредби, конто не служат за во-
дсне на електрическия ток и нормално не са под напрежение, когато уредбата не
е повредена (ръкохватки на прекъсвачи, волани на регулатори и пускатели,
лостове за обслужване на разединители и т. н.). Тази защита от токов удар при
повреда на уредбата се постига, като на частите през добро заземяване се дава
нулевото напрежение на земята.
Заземявани трябва да бъдат всички метални части на електрическите уредби,
конто са достъпни за допир, зашото тези части вследствие на гробив на изола-
цията могат да попаднат под напрежение. Такива са стоманените станоци,
плочите, вратите и защитните мрежи в разпределителните уредби, кожусите иа
електрическите машини и уредби, включително и всички уредби, конто се употре-
бяват в домакинството. Заземяването се извършва чрез закопаване на метални
плочи, мрежи, въжета, тръби или профилни железа във влажна пре водима земя.
При всички видове заземявания трябва да се стремим съпротивлението, което се
противопоставя на преминаването на тока от заземителния проводник в земята,
да бъде колкото е възможно по-малко, защото от това зависи сигурната работа
на уредбата и осигуряването на хората. Всяко увеличение на съпротивлението
на заземяването над стойността на пресмятането може да доведе уредбата до
значителни повреди (например вследствие на закъснението или ненавременното
задействуване на релейната зашита или ненавременното намаляване на противо-
действието към ударите от мълния).
Преди да преминем към описване иа свръзките, с помощта на конто можем
да измерваме съпротивлението на заземяването, ще обясним какво трябва да
разбираме под съпротивление на заземяването и от какво зависи това съпро-
тивление.
Съпротивлението на заземяването се състои от:
1. Съпротивлението на проводниците, конто заземяваме.
2. Съпротивлението на металните части на самите заземители.
3. Преходното ш противление между заземителя и земята.
4. Съпротивлението, което земята оказва на преминаването на тока.
Съпротивлението на проводниците, конто заземяваме, и това на самите зазе-
мители обикновено е много малко спрямо съпротивлението, което земята оказва
на преминаването на тока. Преходното съпротивление между заземителя и зе-
354
мята при стандартно изпълнено заземяване е незначително. От всичко това
заключаваме, че съпротивлението на заземягането зависи най-много от съпро-
тивлението на земята, която сбгрьжава заземителя. Поради промяната на ка-
чествата на почвата с течение на времето заземяването може да приеме съвсем
друге съпротивление (изеушаване на почвата, замръзване и т. н.) от това, което
е определено чрез пресмятане и чрез измерване при извършване на заземяването.
За да не се стигне поради това до неприятности в експлоатацията,необходимо е
често и най-малко един път годишно да се проверява големината на съпротив-
лението на заземяването.
Начинът, по който се извършва измерването и проверяването, е даден в
следващите страници.
А. ЧРЕЗ ИЗПОЛЗУВАНЕ НА АМПЕРМЕТЪРА И ВОЛТМЕТЪРА
Съпротивлението на заземяването може да се измерва с амперметър и волтме-
тьр съгласно схемата,показана на чертежа.Спорец тази схема са необходим!! две
помощни плочи — Pi и Ра, конто служат като помощни заземявания. Тези сонди
се забиват в земята на разстояние от 20 т, респективно 40 ш, от заземяването
X. По-отдалечената сонца Ра е така наречената токова, зашото през нея и през
заземителя X, както и през земята, протича променлив ток, чиято стойност
възлиза от 2,5 до 3 А. Захранването се извършва от трансформатора. Този гок
се измерва от амперметъра А. С волтметъра, свързан върху напреженовтга сонда
Pi, която се намира точно в неутралното напреженово положение, се измерва
напрежението на заземителя, при което е необходимо да се използува волтметър
с колкото е възможно по-голямо вътрешно съпротивление, защото през непре-
женовата сонда поради точността на измерването трябва да протича само малък
ток.
355
Съпротивлението на заземяванего се изчислява от следното отношение:
където
U2 е пълното напрежение на заземителя,
I — силата на тока, който протича през заземителя.
При измерване на съпротивлението на заземяването трябва предвари тел но
да се осведомим дали заземителният проводник А не е под напрежение. опасно
за живота. До такова опасно напрежение може да се стигне при:
а) малка повърхнина на проводника в земята;
Ь) суха земя и
с) прекъснат проводник за включване на заземителя X.
В. ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ИЗМЕРВАТЕЛЕН МОСТ
За този начин на измерване е необходимо да се извършават три измервания
на съпротивлението:
а) между заземителя на иървото помощно заземяване Pi и второто помощно
заземяване Рз;
Ь) между първото и второто (Pi и РД заземяване;
356
с) между за тем я ва исто X, на коею искаме да измерваме сьпрогивлението на
заземяване, и първия помещен заземител Ру.
Разположението на сондите трябва да е такова, че да осигурява пене малка
част земя, на която има нуЛев потенциал.
Измерването се извършва с помощта на мост, показан на чертежа, който се
захранва с ток със.звукова честота (800—1000 Hz) през зумера.
Индикатор, с който се определи равновесието иа моста, е чувствителната слу-
шалка 5. Равновесието на моста се постига тогава, когато звукът се изгуби или
спадне до минимум.
След извършване на измерванията съгласно описаниего получаваме край-
него уравнение за пресмятане на съпротивление го на заземяването Х\
R = /?,- л+/г.,
където
Pi с съпротивлението съгласно а;
— съпротивлението съгласно Ь,
Л3 — съпротивлението съгласно <
С. БЕЕРЕНОВ МЕТОД — ЧРЕЗ КОМПЕНСАЦИЯ
На чертежа е показана схема на свьрзване, която се упозребява много често
в практиката. Съществуват специални апарати, изпълнени за слаби и силни то-
кове, които работят съгласно Беереновия метод.
357
Измерването съгласно този метод се извършва на принципа на компенсацията
на падог лето на напрежението при променливите токове. Предварителннте ус-
ловия за такава компенсация са:
а) променливите токове в двете токови вериги да имат еднаква честота;
в) даняматизместванепофаза.
Това се осъщзствява с прилтгането на токовия трансформатор Тг с преводно
отношение 1:1 и чистото активно съпротивление Rn. Генераторът Г за промен-
лив ток (обикновено индуктор с ръкохватка) изпраща ток през първичната на-
мотка на трансформатора, заземителя X, земята и помощното заземяване Рг-
Във вторичната токова верига се индуктира ток със съшата сила и той протича
през съпротивлението Rn. Слушалката е свързана с единия си край със сондата
Pi, а с другия — с плъзгащия се контакт К. Когато нагласим слушалката (с
подвижная контакт К) така, че през нея да не протича ток, трябва да съще-
ствува изравняване на падението на напрежението:
7, .Ял = 72. Rv.
Тъй ка'го 71 => Г>, получаваме, че
R> = Ry
и тази стойност се отчита върху съпротивлението Rn, което е калибрирано.
358
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ГРЕШКИТЕ
(ПОВРЕДИТЕ) В КАБЕЛНИТЕ ЛИНИИ
А ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ В НАБЕЛИТЕ
Koiaio в електрическата мрежа се появи повреда, много е важно тази повреда
да се открие колкото е възможио по-рано и да се поправи.
В мрежите за нпско и високо напрежение, конто са изпълнени над земята, по-
вредите много лесно се откриват чрез оглеждане. Повредите в кабелните мрежи
не мотат да се открият по този начин, защото те са положечи в земята. а жи-
лата, както е известно, са обвити в обща обвивка (плащ). Този начин не може
да се приложи и към онези електрспроводн, конто са положени под мазилката.
За кабелни мрежи и електропроводи, полои.еии под мазилката, са необхо-
дими специални методи за откриване мястото на поврсдата и нейния характер.
Тези мстоди трябва да дадат колкото се може пс-точни резултати, конто да не
надхвърлят допустимите отклонения. Това е необходимо, за да се разкопава
по възможност по-малко и консуматорите да бъдат колкото е възможно по-
малко време без електрическа енергия.
В кабели ie настъпват три най-характерни i решки (повреди), конто са показана
на чертежа.
1. Грзбиване на изолацията на едно жило към земята (случай а).
2. Пробиване на изолацията между две жила на кабела (случай Ь),
3. Прекъсване на едно жило на кабела (случай с).
Допустимите отклонения за спзеделяне на течността на мястото на псвре-
дата, за която беше вече споменато, са следните:
За пробиваие па изолацията:
На кабел с дължина L до 1000 метра ±3 т.
На кабел с дължина, по-голяма от 1000 т:
л=± [1,3+9,002(1— 1000)) т.
359
За прекъсване на жило:
На кабел с дължина L до 500 ±5 т.
На кабел с дължина L, по-голяма от 500 m:
х= ± [5-|-9,12 (L — 500)] in.
Оттук се вижда, че при откриването на прекъсването на жилото допустимого
отклонение е по-голямо, отколкото при откриването на мястото на пробив,
тъй като, както ще видим но-късно, при прекъсване на жила се прилагат измер-
вателни методи, от конто не може да се очакват точни резултати.
В. УСТАНОВЯВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ПОВРЕДИ В КАБЕЛИТЕ
За да се установи мястото на грешката в кабела, се използуват много методи.
Преди да се избере съответният метод, трябва да се знае за какви грешки става
дума. Трябва да се отбележи, че точността на измерването зависи значително
от това, дали правилно е открита грешката (повредата).
Схемата на чертежа показва как се извършва това предварително изпитване.
Необходимо е да се направи следното:
1. Жилата на края на кабела трябва да се свържат накъсо и мястото на свърз-
ването да се свьрже със земята с добре проводима свръзка. В началото
на кабела трябва де се нзвършат измервания с измервателен апарат за всяко
жило. С това се контролира дали не се е стигнало до прекъсване на някое
жило. Ако някое жило е прекъснато, апаратът ще покаже неограничено
голямо съпротивление.
2. Мястою на късо съединение трябва да се разкъса и всяко жило поотделно
да се изпита с апарата, който ще покаже изолацията спрямо земя. С това се
контролира дали не се е стигнало до пробиване на някое от жилата спрямо
земята. Ако някое от жилата е свьрзано със земята, апаратът ще покаже
известна много малка стойност на съпротивлението.
3. Отвореният кабел в началото и в края трябва да се излитва между жилото.
С това се контролира дали не се е стигнало до пробив между отделните жила.
Ако съпротивлението между две жила е много малко, тогава с настъпил
пробив между тях. В този случай естествено апаратът трябва да се евърже
така, че едната му клема да се присъедини с едното, а другата с другото
жило.
360
С. УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОВРЕДАТА ЧРЕЗ УПОТРЕБАТА
НА УИТСТОНОВ МОСТ
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията на кабела
спрямо земята
Специална облает на приложение на Уитстоновия измервателен мост, който
описахме по-рано при схемите за измерване на съпротивлението, е определя-
нето на мястото на грешките при кабелите.
Известно е, че този мост има четири рамена. На чертежа рамепата са:
а) част от калибрираната плъзгаща се жица, означена с п,
b) част от калибрираната плъзгаща се жица, означена с Г2,
с) г (дължина на кабела от точката А до точката Р на земното съединение),
d) гу (дължина на кабела от точката В цр точката Р на късото съединение.
На чертежа означението г не се вижда).
Като се мести плъзгащият се контакт К по калибрираната жица, в известно
положение ще се получи равновесие на моста.
Ако кабелът по цялата дължина е хомогенен, тогава уравнението за опреде-
ляне на мястото на грешката (повредата) ще изглежда така:
/ = Гт £к!Г1-
Г1 + Г2
В това уравнение LK означава дължината на целия кабел в мегри. Тъй като ка-
либрираната жица е точно егалонирана, лесно ще се отчетат стойностите и
и гч, след като се установи равновесието на моста.
Дължината на кабела LK е известна величина, откъдето се вижда, че от това
уравнение чрез просто изчисляване се получават данни за стойнсстта 1Х. Ако се
знае тази стойност, измерват се от началото на кабела 1Х метра и се идва на мя-
стото на грешката.
361
Оетаналите означения на чертежа означават.’
В — батерия, направена от сухи елементи или аку мула гор . Тя се свързва в
схемата така, че с положителния полюс се включва на земя, за да не на-
стъпи в мястото на повредата на кабела оксидация, която може да пре-
дизвика преходно съпротивление.
Kt — бутон за включване на батерията.
Я, — допълнително регулационно съпротивление,което в схемата се свързва.
за да се намали силата на тока, ако преходното съпротивление в мя-
стото на земното съединение е малко.
С, D — клеми на галванометъра.
Е, F —начало, респ. край на калибрираната жица.
Ki — бутон за включване на галванометъра.
Р — мясго на повредата па кабела.
At и В,— точки, в които галванометърът се включва към кабела.
FAnFB — свързващи проводници, с помощта на които калибрираната жица
се включва към кабела .
I —дължина на кабела от началото, респ. от края, до мястото на греш
ката (/,+/=LK).
Я(, преходно съпротивление.
Свьрзване за определяне мястого на пробиването на изолацията на кабела
между две жила
В предишния пример, в който е описано свързване за определяне мястото
иа пробива на изолацията на кабела спрямо земята, е дадено уравнение, съ-
гласно което се определи отдалечеността от началото до мястото на поврс-
362
дата. Това уравнение дава практически задоволителни резултати на измерва-
него само в този случай, ако съпротивленията на сведи ните лните проводници
ЕА и FB са малки в сравнение със съпротивленията на частите на калибрира-
ната жица /у и Г2, в чийто обсег естествено те влизат. Поради това съпротивле-
нията на частите на тази жица п и г2 се вземат доста големи (от 8 до 10 й),
често пъти и за сметка на намаление на чувствителността на свързването.
Ако съединителните проводници ЕА и FB са приблизително с еднакво съпро-
тивление, както и раменага на плъзгащите се жици и и г->, тогава безусловно
по тази причина трябва да се извърши пресмятаве и да се включат в уравнението
за пресмятане. В този случай уравнението, с което се определи отдалечеността
на мястото на повредата до началото на кабела, изглежда така:
/=_ r.-f-R^______[n]
Г1+г2+К£л+КРД
В горното уравнение Rf-л ,респ, Rf₽ означават съпротивлението на отделяйте
сьединителни проводници.
Ако този начин за определяне мястото на повредата в кабелите дава практи-
чески задоволителни резултати на измерването, той има този недостатък, че
за проводниците DBi и ГВ трябва да се употребяват проводници с такава дъл-
жина, колкото е дължината на кабела. В градските кабелни мрежи изтеглянето
на тези два проводника при надземното им полагане ще пречи на съобшенията
(транспорта). Това може да се избегне, ако на този сектор има паралелен ка-
бел. Ако няма такъв, тогава се използуват здравите жили на нашия кабел. Спо-
ред това този измервателен метод се използува практически при тези кабелни
мрежи, чиито кабели имат най-малко 3 жила (за случая при определяне на зем-
ного свързване), респективно 4 жила (за случая при определяне на пробива ме-
жду две от жилите на кабела). Поради този недостатък този метод в практиката
рядко се придала.
D. НАМИРАНЕ НА ПОВРЕДАТА С ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА
НА КОНТУРА (МЮРАЙ)
Свързнане за определяне мястото на пробива на изолацията
на кабела спрямо земята
Този метод за определяне мястото на пробива на изолацията спрямо земя
се употребява много при телефонните к бели. В тези кабели често се случва
изолацията на една от многобройните жила на кабела да се повреди и жилото
да се свърже с оловната обвивка на кабела и чрез нея със земята.
От чертежа се вижда, че за определяне на земното съединение по този метод
се използуват две жила на кабела, и то така, че се събират едно здраво жило н
жилата със земно съединение, а краишата им се свързват накъсо. В началото
на кабела тези жила се свързват с измервателния мост, както това е показано
на схемата на приложения чертеж. От чертежа се вижда, че заедно с моста двете
жила в такъв случай образуват затворен контур, откъдето този метод е получил
и името си.
Ако сравним това свързване за определяне мястото на пробива на изолацията
на кабела към земята със свързването от точка С, ще видим, че този метод изи-
363
сква само един спомагателен проводник със същата дължина, както повреденият
кабел, вместо два проводника според свързването от С, а за този проводник се
използува здравото жило на кабела. Това обстоятелство е твърде важно, защото
е възможно да се намери мястото на повредата и при тези трижилни кабели,
конто имат само едно здраво жило.
В това свързване чрез преместване на контакта К по калибрираната жица се
идва до равновесието на моста, а това е в този момент, когато стрелката на
галванометъра не показва никакво отклонение.
Уравнението за пресмя>ане па разстоянието до мястото на повредата от на-
чалото на кабела е
[mf.
В това уравнение £р означава дължината на контура,!. е. практически двой-
ната дължина на кабела £к: (£р=2£к).
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията
на кабела между две жила
В това свързване трябва да се употребят три проводника с дължина на кабела
(обикновено трите жила на кабела). Контурът се образува, както и в предишния
пример, чрез накъсо съединяване на края иа жилата с повредата и едно здраво
жило. За разлика от схемата за определяне мястото на пробива на изолацията
на кабела към земята тази схема се различава само по това, че измерваният
ток не се довежда до мястото на повредата през земята, а през другого повре-
дено жило.
Тази схема също дава възможност да се определи мястото на пробива на изо
лацията на кабела между двете жила с употребата на трите жила на трижилння
364
кабел и да не се прибягва до употребата на отце един вьншен проводник по ця-
лата дължина на кабела, както това е при метода с Уитстоновия мост, който
вече описахме.
Уравнението за пресмятане за този случай е еднакво с това от предишния
пример, т. е.
Съединителните проводници ЕА и ЕС, конто свързват калибрираната жица
със контура, обикновено имат дължина от 1 до 2 т. Тъй като съпротивлението
иа калибрираната жица е много по-голямо от това на тези проводници, влия-
нието на съпротивлението им върху измерването се пренебрегва. Ако при това
искаме да постигнем напълно точно измерване с колкото е възможно по-малко
отклонение в определянето на повредата, тогава уравнението за пресмятане
изглежда така:
, ____Г1 + КТ?Л _
х 4+^+rea+rfc ₽[m]'
Важно е още да се спомене, че свързването накъсо в точкиге D и В трябва да
се изпълни с меден проводник със сечение 50 mm2, и то много внимателно, за да
се избягнат влиянията на преходните съпротивления върху точността на измер-
ваието.
Е. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДАТА С УПОТРЕБАТА
НА ТОМПСОНОВ МОСТ
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията
на кабелите към земята
Кабели, конто са сравнително много кьси и сечението им е голямо, а според
това и активного им съпротивление на жилата е много малко, с измерва елния
метод на Уитстоновия измервателен мост не дават практически задоволи-
телни резултати и не може да се приложат .за опргдгл те мяетото на повредата.
В такива случаи се прилага измервателият метод на Томпсоновия мост,
който е конструиран за точно измерване на много малки съпротивления и е
описан по-горе.
За получаване на отдалечеността на мястото на повредата от началото на
кабела важно е да се измери онази част от съпротивлението на кабела ЕР,
което е означено с г .
Тази стойност се получава от уравнението
при условие, че съпротивлението на рамото AF е равно на съпротивлението на
рамото АС и съпротивлението на рамото АС е равно на съпротивлението на
рамото BD. Като намерихме по този начин г , елгд като пи е известно специ-
фичного съпротивление и сечението на кабела, можем да намерим отдалече-
ността до мястото на повредата с помошта на уравнението
7 =г — [пр.
Р
Ако поради температурата на кабела не можем да измерим неговото специ-
фично съпротивление, тогава същото измерваме повтаряме от другия край на
кабела и определяме гу. Когато ни е познато съпротивлението гу, уравнението
за пресмятане гласи:
^=ГхХ^.£к[т].
366
Схемата на чертежа показва определянего на повредата на пробива на изо-
лацията към земята. За определяне мястото на пробива на изолацията между
две жила се прилага същата схема с тази разлика, че за съединителен провод-
ник от съпротивлението Rr до мястото Крняма да употребим земята, а това жило
ла кабела, което е в късо съединение с жилото, чието начало е означено с Е
F. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДАТА С УПОТРЕБАТА НА МЕТОДА
НА ПАДЕНИЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията в кабела
При изпитвансто на известии инсталации често пъти се употребяват тези
методи,конто са най-достъпни.За да се определи мястото на пробива на изолаци-
ята,понякога може да се приложи много простоте свързване съгласно фигурата и
за апаратите не са необходими специални мостове, а амперметър и волтметър.
Както се вижда от фигурата, токът тече (когато затворим токовата верига
чрез натискане на бутона Б) от батерията В през амперметъра А и жилото на
кабела, като в това жило се създава падение на напрежението. Амперметърът А
и волтметърът V, съединени съгласно чертежа, ще покажат стойността на тока
и пацението на напрежението в частта на кабела АР. Когато познаваме този ток
и това падение на напрежението, лесно намираме гх съгласно закона на Ом:
Сега, когато сме определили съпротивлението гх, намираме огстоянието до
мястото на повредата от началото на кабела съгласно уравнението
[in].
Тук тоябва да отбележим, че ще получим точен резултат само ако съпротив-
лението на волтметъра е безкрайно голямо. Тъй като в практиката в действител-
ност няма волтметър с голямо съпротивление, трябва в пресмятането да се от-
чете грешката, чиято сравнителна стойност се определи от уравнението
^+(W100l%1
Тук са означени със:
цр — преходното съпротивление в мястото на повредата на кабела,
Rz — преходното съпротивление в мястото на включването на едната клема
на волтметъра към земята,
Rv — съпротивлението на волтметъра.
От формулата за определяне на разстоянието до повредата се вижда, че тря-
бва да се пресмята и със специфичного съпротивление на жилого на кабела.
Поради това пресмятането с това уравнение ше ладе точен резултат само в
този случай, ако със сигурност познаваме специфичного съпротивление, върху
което обръщаме внимание на практиците, зашото в противен случай може да
се получат грешни резултати при пресмятането.
Много производители на измервателни апарати днес произвеждат комплектна
апаратура за изпитване на грешките (повредите) в кабелите посредством методи
на падението на напрежението. Тези апаратури имат подобрена схема с употре-
бата па още един проводник, който се разполага до края на кабела. Употре-
бата на този проводник отстранява възможността за грешка в пресмятането.
която съществува съгласно принципната схема по чертежа.
G. ОТКРИВАНЕ НА ПОВРЕДАТА ЧРЕЗ УПОТРЕБАТА
НА МЕТОДА НА ИНДУКЦИЯТА
Свързване за определяне мястото на пробива в изолацията
на кабела към земята
От свързването, което е показано на чертежа, се вижда, че в затворената то-
кова верига, следователно когато бутонът Б е натиснат, токът тече от генера-
тора Г през амперметъра А, през тази част на кабела, която е означена с АР,
и през земята обратно в източника на ток.
Като преминава през част от проводника АР, токът създава около него маг-
нитно поле. Определянето на мястото на повредата в кабела се състои в това
да се изтегли по дължината на кабела (над зечята) проводникът CD. В краи-
шата на този проводник са свързани чувствителни слушалки. Като се пре-
мества проводникът CD от точка ,А към точка Р, вследствие на промен-
ливото магнитно поле в проводника CD се индуктира напрежение и в слу-
шалките се появява звук. Този звук ше се чува до точката Р, където той рязко
ше изчеуне, понеже след тази точка в кабела не тече ток, няма променливо
магнитно поле около неговото жило и според това няма и индуктирано напре-
жение в проводника CD.
368
Колкото и този метод за определяне мястото на повредата в кабелите да из-
глежда много прост и като че ли най-практичен от всички досега опи сани ме
тоди, той има и някои слаби страни, на който трябва да се обрыца внимание
при измерването.
Преди всичко големи трудности се появяват в кабелите, конто се намират
в оловна обвивка Тези трудности насгават главно по следните причини:
1. Вследствие на капацитета между жилата на кабела и между жилата и зе-
мята, защото променливнят ток ще тече и след мястото на повредата.
Само опитният практик може точно да установи мястото на повредата,
защото на това място звукът рязко намалява, но не изчезва напълно.
2. Токът, който служи за измерване и преминава през мястото на повредата
заедно с калацитивния ток, който се връща в генератора главно през олов-
ната обвивка на кабела, има посока, обратна на тока в жилата.
3. Токът, който тече през оловната обвивка, се разпределя на голяма площ
чак и след мястото на повредата.
4. В оловните и стоманените обвивки вследствие на протичането на тока се
създават нови Магнитки полета, конто смущават измерването.
5. Стоманената обвивка на кабела създава магнитна обвивка, която отсла-
бва силата на магнитното поле над земята. Поради това при земно съеди-
нение този метод се употребява рядко в практиката.
Свързване за определяне мястото на нробнва на изолацията
между две жила
Схемата на свьрзгачето за определяне мястото на повредата в каб ла, когато
кастъпва пробив на изолаци т: и къс : съединение между две жила на изолапията
на кабела, е подобна на схег ата на стьрзване за определяне мястото на проби. а
на изолацията на кабела към .емята с тази разлика, че за обратен проводник
служи едно от жилата на кабела.
24 Схеми на евързиане
369
В този случай мапштните полета, сьздадени от преминаването на токове
през жилата АР и ВР', дзйствуват обратно, за да се компенсират (уравновесят)
но благодарение на това, че жилата не са съвсем едно до друго, до пълна компен-
сация не се стига. В проводника CD въпреки това се стига до индуктиране на
наппежение и в слушалката се чува звук. Този звук също както и в описаното по-
горе измерване ще бые отбелязван, докато се дойде до точката Р, т. е. до точ-
кага на повредата на кабела. Тук звукът рязко ше престане (ще се изгуби) и това
е знак за опитния практик, че той се намира над мястото на повредата в кабела.
На чертежа е показана диаграма на звука, който се регистрира от слушалката.
Вижда се, че силата на звука в мястото на повредата рязко спада на нула.
Тъй като проводники CD се намира в много слабо магнитно поле, необхо-
димо е апаратът за такова изпитване вместо него да има бобина с много на-
вивки и отделна уредба за усилване на сигнала.
Методы, основан на индукцията, има много предимства, но и недостатъци.
Предимствата са:
1. Не е необходим спомагателен проводник и това обстоятелство значително
разширява областта на употреба на метода, основан на индукцията.
2. Не е необходимо предварително да се знае общата дьлжина на кабела
която при всички досега описани методи трябва да се знае.
3. Точнэстта на определянето на мястото на повредата практически е пълна,
разбира се, при малки преходни съпротивления Rp
4. Много лесно се осъществява при работа и за определяне на резултатите
не е необходимо да се извършват никакви пресмятания.
Недостатъците са:
1. Точността-е осигурена само при пробив между жилата.
Уредбата за измерване е много сложна и според това скьпа.
3. Голяма загуба на време, зато: о е необходимо за се обхожда трасето на
кабела до мястото на повредата.
Н. СВЪРЗВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ МЯСТОТО НА ПРЕКЪСВАНЕТО
НА ЕДНО ОТ ЖИЛАТА НА КАБЕЛА
С методите, които по-горе описахме и които се основават на измерването
с помощга на Уитстоновия мост или на Томпсоновия мост, както и на принципа
на падение на напрежението, не може да се установи мястото на прекъсването
на жило в кабела.
В този случай трябва да се прибегне към нови начини, които се основават
на определянето на капацитета на обратного жило спрямо земята или спрямо
другите жила.
На чертежа е показан принципы на определянето на мястото на прекъсването
въз основа на измерениге капацитети Сх и Су. Капацитетите, измерени в нача-
лото А па кабела, респективно в края В на кабела, могат да се изразят със
следните съотношеаия:
С =с . / : С=с.1
XX У У->
където с е специфичният капацитет на кабела, т. е. капацитеты на частта от ка-
бела с дължина 1 километър. Обикновено този специфичен капацитет се намира
в техническите данни на производителя иа кабела, които заедно с кабела се до-
ставят на клиента.
За определяне на мястото на повредата според това е достатъчно да се знаяг
капацитетите С’ С„ и специфичният капацитет с.
л у
370
Koi ат о се познават тези величини (получават се чрез измерване), изчислява се
мястото на повредата от преди поставените уравнения:
/ = Сх;
А с
1у^ [кт].
В случай че не се познава специфичният капацитет на жилата на кабела. из-
ползува се следното съотношение:
Сх
1Л= с A-f <А+О |kml-
Величииата lx+ly представлява цялата дължина на кабела/к. Това уравнение
естествено важи само в случая, ако спет фичният капацитет е едиакъв по цялата
дължина на кабела. Ако това не е така, толила пресмятаме с уравнлшяга, които
дадохме преди.
Принципната схема на измерването на капацитета на прекъснатото жило на
кабела е показана на следвашия чертеж.
На фигурата (чертежа) имаме означенията:
Сх — капацитетып, който се измерва',
Rz — защитно съпроп.ивлсние, което се включва, за да се даде възможност
за сеързваие на жилата със земята;
Р — превключвател :
BG — балистичен галванометър
Когато поставим превключвателя на контакта /, кабелът се зарежда. Като се
иревклгсчи превключвателят от положението / на положение 2, се идва до из-
бнване <разреждане), което се отчита с отклоняване на стрелката на галвансмера
371
Според това измерваният капацитет Cv, респективно Су, ше бьде
С =____-1__ С = “__
А кс. U ’ у кс.U
където
at, а.2 са отклонен ията на стрелката на галваномера;
кс е константата на галваномера;
U— напрежението на батерията.
Като се постави решението на тези уравнения в израза за 1Л, който дадохме
преди, получаваме
[тЬ
където ai и «2 са отклоненията на стрелката на галванометъра при измерването
на С, респективно на С .
л у
Освен по този метод мястото на прекъсването на жилата на кабела може да
се определи и по метода чрез индукцията, който описахме по-рано, и то отдели*
за случая, когато освен прекъсване се дойде и до пробив между жилата и земята
или между две жила.
В този случай индукционният метор е напълно точен, тъй като в този случай
капацитивният ток може да тече по повреденото жило само до мястото на пре-
късването. Вследствие на това на мястото на прекъсването се идва до скоко-
образен спад на тока — практически до нула, което довежда до рязко намаля-
ване на силата на звука в слушалката.
Значително по-слаби резултати с индукционния метод се получават в случая,
когато се прекъсне жилото без пробив спрямо земята или между жилата, защото
тогава съществува само капацитивен ток, който е много малък и даже доста-
тъчно чувствителната индукционна уредба едвам го регистрира. Звукът в този
случай, разбира се, е много слаб и съществува вероятност да се получат (за-
бележат) напълно неточни резултати.
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ТОК ПРИ ДОПИР
ТАЗИ ГЛАВА СЪДЪРЖА'
Свьрзвания за зашита от ток при допир.............................. 375
А. Защита чрез правилно свързване ...............................375
В. Зашита чрез ниско (намалено) напрежение .......................376
С. Защита чрез заземяване ........................................377
D. Зап ита чрез зануляване .......................................378
Е. Зашита чрез зашитни проводници ................................379
1. Свързгания на близко псставени нс между си протодници .... 379
2. Защита на цялата уредба ....................................380
F. Свъ1 зьане на зашитния автомат (зашитно свързване) ............382
Свързване за ксн,рсл на изправността на съързването на зашитния автомат 384
Свързване за занулясане и заземяване ................................385
Свързв'ане на зану лянтн.то и заземя.ането в едва и сына електрическа мрежа 386
Защитно свързване за електрическа печка и ютия ......................387
Защитно свързване на електрическа пералня .388
Защитно свързване на помпа за вода ........389
Защитно свързване за помпа и електрически бойлер.....................390
Защитно свързване за електрически двигател ..........................391
Зашитно свързване за електрически бойлер ..........................392
Нередовно свързване за защита от ток при допир.......................393
А. Водспроводна инсталация с изолационна спойка ................ 393
В. Водопроводна инсталация с голямо съпротивление на заземяването . 394
374
СВЪРЗВА! Н1Я ЗА ЗАЩИТА ОТ ТОК ПРИ ДОПИР
А. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ПРАВИЛНО СВЪРЗВАНЕ
В правилно свързаната жилишна електрическа инсталация вески елемент трябв»
да бъде евързан съгласно стандартите. Ключи (прекъевачът) винаги се свързва
в електрическата инсталация така, че с него се прекъева фазовият проводник.
По-нататък фазовият проводник винаги трябва да се свързва в гърлото на лам-
пата на горната (задната) клема. Това е, защото при прегаряпе на лампата
(когато фазовият проводник е евързан с винта на гърлото н когато искаме да
я заменим с нова, а сме забравили да прекъснем фазовия проводник чрез
ключа), може да се стигне до съприкосновение с винта под напрежение и ако
при това стоим на влажна или каменна подставка, може да се получи токов
удар, който най-често е смъртоносен. Ако пък ключът се евърже по погрешка с
нулевия проводник без оглед на това, че бихме прекъснали токовата верига
гърлото също ще остане под фазового напрежение и за този, който трябва
да извършва около него известии манипулации, има опасност да попадне
под напрежение при допир и да получи токов удар.
Фазовият проводник в правилно свързаната електрическа инсталация обик-
новзно е прието да се свързва с лявага клема на контактната кутия.
Праъилното свързване е показано на схемата на горнил чертеж и към него
трябва да се придържаме в нрактиката.
375
В. ЗАЩИТА ЧРЕЗ НИСКО (НАМАЛЕНО) НАПРЕЖЕНИЕ
Друг характерен случай на защита от ток при допиране е употребата на т. нар.
ниско напрежение. Именно посредством трансформатор напрежението на мре-
жата се трансформира(преобразува)до съответната ниска стойност например на
24 V (което не е опасно за живота) и такова напрежение тогава се използува за
захранване на отделните електрически уредби, с конто манипулацията е ръчна.
При това е важно да се спомене, че като трансформатор трябва да се употреби
двунамотъчен трансформатор, при който първичната намотка с добра изолация
е отделена от вторичната. Това значи, че при този начин не е допустимо за полу-
чаването на ниско напрежение да се употреби автотрансформатор, защото,
както вече е известно, първичната и вторичната намотка в него са галваничнс
свързани н в този случай едната от клемите може да получи спрямо земята на-
прежение от 220 V, което при допиране на обслужващото лице, преди-
звиква токов удар.
Кожухът (казанът) на трансформатора и магпитопровода трябва добре да се
свържат със земята.
Защитата с ниско напрежение, получавана чрез горната схема, се употребява
като източник на ток за ръчни преносими лампи за осветление при ремонт на
котли, за влажни помещения и изобщо за преносими електрически уредби.
Според влажността на помещенията или според останалите условия може да се
работи с напрежения от 42 V, 24 V и 12 V. При постоянен ток експлоатацион-
ното напрежение се намалява на ниско напрежение посредством двигател-
генератори.
376
С. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ЗАЗЕМЯВАНЕ
Основага на това свързване е съпротивлението на заземяването Ло, което
трябва да бъде правилно оразмерено.
Когато се случи повреда, напр. в електрическата печка, тогава през токогата
верига на защитата (удебелената верига) трябва да протече такъв ток от повре-
дата /к, че да може да се разтопи предпазителят или да въздействува върху авто-
матичния прекъсвач той да изключи, т. е. трябва да бъде такъв, че да предизвика
лрекъсване на токовата верига и изобгцо да о<дели уредбата от електрическата
мрежа, в която е включена.
Гокът /к сс получава от уравнението
= .. । р ! » 1^1’
къдего
U е фазовою напрежение във волтове,
А’ть — електрическото съпротивление на участька на мрежата в омове;
/\’() — електрическото съпротивление на защитного заземяване в омове;
/?г — електрическото съпротивление на работното заземяване в омове.
377
D. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ЗАНУЛЯВАНЕ
Защшата чрез зануляване в основата си е подобна на защитата чрез заземя-
ваие. Разликата се състои в това, че металният кожух на отделните електрически
уредби, които искаме да защитяваме тук при зануляването, се свързват с нуле-
вия проводник на електрическата мрежа, докато при заземяването се свързва
със земята.
Електрическата инсталация за защита чрез зануляване трябва да бъде изпъл-
неиа така, че контактните кутии да имат три клеми. На лявата клема се довежда
фазата, на дясната — нулевият проводник и предвидената за зашита метална
издатина в контактната кутия се свързва също с нулевия проводник. Разбгра с?,
и приключният шнур за уредбата трябва да има такъв шекер. Такива щекери и
коттактни кутии се намират в магазините под наименэванието «шуко» (от нем-
ската дума «Шутцконтакт» — защитен контакт), шекер и контактна кутия.
Когато например се стигне до свързване на нагревателната жица на ютията
с металкия кожух, тогава протича силен ток от фазата Тпрез предпазителя —
металния кожух на третий контакт, и в нулевия проводник на ел ктрическата
инсталация. Този ток трябва да бъде толкова силен, че да предизвика разта-
пяне на предпазителя, който изключва токовата верига на консума гора от елек-
трическата мрежт, нт която той е свързан, ксето значи, че се постига же;кнага
цел, а това е зашитата от ток при допиране — зануляване.
Свързванията трябва да се изпълнят съгласно принципната схема от горния
чертеж. Свързването между нулевия проводник и трстата клема в контактната
кутия се извършва в самата кутия. То трябва да се изпълни внимателно и сведи-
Трансформатор
нителною мясю добре да се изолира с изолационна лента (изолирбанд). Стан-
дартните кутии и щекери са изпълнени така, че третата клема осигурява плъз-
гане по ограничен мотален издатък.
Важно е да се отбележи, че зануляването може да се приложи само в мрежите,
чиито ну лев проводник има добро заземяване,и в никакъв случай в онези мрежи,
средният (нугевият) проводник i а коиго е изолиран от земята. Трябва да се вни-
мава също предпазителят да бъде вьв фазовия проводник, защото ако по по-
грешка той е свързан в нулевия проводник без оглед на това, че тей ще се раз-
гони, консуматорите и инсталацията сстават под фазового напрежение спрямо
земята.
378
Е. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ЗАЩИТНИ ПРОВОДНИЦИ
1. Свързвания на близко поставени помежду си проводница
В никои уредби, например във фабриките със собствен трансформатор или със
собствен генератор, често защитата от ток при допиране се, извършва с т. нар.
защитни проводници.
Защитата от този вид по същество е такава, че металните части на маши ните,
апаратите, прекъсвачите, инсталацията за ц-лгралио отопление и т. н.|се свьр-
зват помежду си с правилно свързани защитни проводници, които са свързани
със земята чрез добре проводима свръзка. Принципното свързване е показано на
чертежа. Както се вижда от чертежа, всички метални части се свързват после-
дователно помежду си със защитни проводници и отделно всеки от тях ще се
свързва със защитния проводник. Цялата така изпълнена защитна мрежа меже
да се евърже с нулевия проводник, ако в уредбата се използува зануляване, така
че цялата защитна система става още по-ефикасна.
Главного предназначение на защитата със защитни проводници е да не со
стигне до разлики в напреженията на металните части на уредбата, които са
близко една до друга и човек може едновременно за докосне две от тях, ксето
е опасно за живота. Ако защитните проводници са редовно изпълнени, при по-
вреди в уредбата всички метални части имат еднакво напрежение, което при
добро изпълнено заземяване се намалява до стойност, безопасна за живота.
79
2 Защита на цялата уредба
На схемащ е показана защита със защитен проводник на една уредба (инста-
лация), на коят о не е заземена нулевата точка иа трансформатора.
Както се вижда от чертежа, всички месални части, конзолите и кожуситс на
електрическите двигатели, инсталацията на цснтралното отопление, както и
водопроводната инсталация са свързани с метални проводници. Всички тези
защитни проводници са свързани добре проводимо със земята посредством за-
земяването /?0.
При изпълненисто на заземяването важно е да се обърне внимание иа об-
стоите лството, че съпротивлението на заземяването на електрическите уредби
(инсталации), на конто нулевата точка е заземена, трябва да има стойност
фазово напрежение TV]
2 X изключвателсн ток на най-големия консуматор[А]
[Й].
В електрическите уредби (инсталации), в конто нулевата точка не е заземена,
сьпроги'влеиието на заземяването трябва да има стойност (съгласно VDE:
по предписания га на JUS 50 V)
65 [Vj
обш ток на най-големия консуматор [А[
R-
Съпротивлението на заземяването не трябва да надминава стойността
20. . . 30 Q и трябва периодично да се проверява.
Ст чертежа се вижда, че когато съпротивлението на заземяването не отговаря
на посочените уравнения, при повреда в изолацията на един от консуматорите
може да сс стигне до опасни напрежения в цялата система. По този начин ще се
увеличи опасността о г допирането на металните части. Поради това в експлоа-
тасията с изолирана нулева точка изолацията трябва да се контролира.
Тази контрола най-лесно се извършва с три волтметъра в свързването звезда.
Всеки от трите волтметъра се свързва със съошетния фазов проводник, а об-
щата нулева точка се свързва сьс земята. Ако изолацията е добра, волтметрите
показват еднакви напрежения.
Акт изолацията на проводника от някоя ог фазите се повреди, волтметърът,
който е евързан към тази фаза, показва по-малко отклонение, а отклоненисто
на остапалите волтметри се увсличава. По този начин мох® постоянно да се
кентролира изолацията на електрическата уредба. За да не се влошава изола-
цията на уредбата, волтметрите трябва да имат много голямо вътрешно съпро-
тивлггиг. За тази цел най-подходящи са елсктростатичпите волтметри.
Зашитата със защитни проводници сьздава почти пълиа сигурност на човека,
разбира сс, ако е оразмерена съгласно казаните упътвания. Такава система на
защита в мрежите без заземена нулева точка се употребява много в големите
фабрики, работилници и т. и., където броят на неудобствата от електрическия
ток е особено голям. Недостат ькът на тази електрическа система е единствено
този, че в мрежата не могат да се включват еднофазии консуматори и са необ-
ходими специалии трачеформатори (особено в рудниците), конто памаляват
напрежението до фазового, необходимо за осветление и за ръчни прибери
380
Защитата със защитни проводници често се принята и в домакинс! вотс
Употребява се специално в баните, където бойлерът се свързва добре прово-
димо с ваната и със системата арматура, както и с канализацията. По този на-
чин се постига необходимата сигурност при употребата на електрическите уреди
в баните.
Стпоманена кон-
Още нещо, на коею трябва да се обьрне внимание! Това защитно свьрзваис
ще бъде сигурно тогава, когато всички свързвания са грижливо изпълнени с
колкото е възможио по-малко преходни съпротивления. Това особено изтък-
ваме народ с дадепите вече упътвания.
381
F. СВЪРЗВАНЕ НА ЗАЩИТНИЯ 'АВТОМАТ
(ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ)
В електрическите уредби много место се употребява т. нар. защитно свързване
с помощта на защитен автомат, показано на чертежа.
Защитният автомат в основата си е автоматичен прекьсвач, конто отдели ог
електрическата мрежа ej ектрическата уредба или инсталация, в която е изтшр-
шено включването, когато в тази уредба или инсталация се случи частично
382
или пълно свързване на фазата с кожуха. Защитата с този автомат е подобна на
защитата със заземяването с тази разлика, че в този случай ксжухът на уреда
или уредбата не е свързан със земята директно, а през релето иа защитния ав-
томат, което на чертежа е означено с 5. Ако е необходимо електрическия! уред
или уредба да бъдат комплектувани с необходимите защитни средств!, не е
допустимо при новреда в изолацията металните части на уредбата, конто в
редовно състояние нямат електрическа връзка с напрежението, да пспаднат
под напрежение, което може да застраши човешкия живот.
В началото на развитието на автоматичната защита се е мислило тя да се
изпълни така, че между кожуха и земята да се евърже волтметър, за да може,
когато стрелката му показва напрежение ст 50 V, да действува на щекъевача
да изключи и с това да отдели цялата уредба от слекгрическата мрежа, на която
е включен. От тези замисли е произлязла конструкцията на днешните защитни
автомата, конто с помощта на малко електрсмагнитно реле, което действува
на лостовата система, отдела двуполюсно, триполюсно или четириполюсно
(сп ред системата) консуматсрнте от мрежата в случай на повреда от тях.
В норм алии условия елсктрическият тек тече от електрическата мрежа през
предпазители. прекъсвача и защитния автомат до двигателя, респ. до консу-
матора.
Ако в експлоатацията се повреди изолацията на намотката на двигателя и
по този начин се стигне до свързване на едната фаза с кожуха (в нашия пример
с фазата 7), преминава силен ток през кожуха и проводника 7, през прекъсвача
6 и релето 5 в земята и се връща през земята и заземяването на трансформатора.
По този начин токът задействува релето 5, което действува на лостовата система
и отдели двигателя от мрежата. При такъв случай трябва да се отвори главният
прекъсвач и да се отстрани повредата. Когато повредата е направена, тогава
чрез притискане на колчето 1 отново се включва автоматът. С копчето 2 може да
се отдели двигателят от мрежата. когато това е необходимо.
Изправността на защитния автомат от този тип и неговата го говност в екс-
плоатацията трябва да се контролират от време на време. За таза цел в токо-
вата верига на релето 5 е включен превключвателят 6, който има три положе-
ния. На чертежа е показан случаят, когато електромагнитьт на релето 5 е готов
за действие. Изправността се изпитва, като се прехвърлп превключвателят в
горно или в долно положение, т. е. като се включи последователно с релето
съпротивлението или съпротивлението R». Сьпротивленията са оразмерени
така, че през намотката на релето 5 да протече ток, който е достатъчен със своего
действие да изключи автомата.
На схемата с по-дебела линия е означен токът на повредата от мрежата,
през довеждането до двигателя, през защитния прекъсвач и другого заземяване.
На чертежа всичко, което е заградгно с прекъсната линия, спада към защитния
автомат.
Трябва да се държи сметка за едно важно обстоятелство. Проводникът за
заземяване, означен със 7, трябва да има сечение най-малко от 1,5 mm2, ако е
положен в тръба с фазовия проводник, 4 гоп.2, ако е положен самостоятелно,
пене 6 mm2, ако е изложен на механични натоварвания.
383
СВЪРЗВАНЕ ЗА КОНТРОЛ НА ИЗПРАВНОСТТА
НА СВЪРЗВАНЕТО НА ЗАЩИТНИЯ АВТОМАТ
Често е необходимо да се контролира дали свързването на автомата е сьо-
динено със земята с добре проводима свръзка и дали през него правилно тече
ток. Този контрол се извършва, както е показано на схемата.
С 1 е означена намотката на електромагнита на защитния автомат. Контро-
лата се извършва така, че защитният проводник се отдели от металния кожух
на двигателя, а между него и една от фазите се свързва изпитвателна лампа.
Тя обикновено има мощност 15 W и трябва да е нзградена за напрежение от
220 V, понеже между фазата и 4емяга (a in също е свързана 1ака) сьщесгвува
напрежение от 220 V. В тази комбинация силата на тска, ki йто протича пр.з
токовата верига, възлиза на около 70 mA. Това е достатьчен ток, за да предл-
звика задействувапето на електромагнита на релето па зашит ния автомат и
заедно с това лампата да свегне с пълен интензитет.
С това изпитване се убеждаваме също, че проводникът на заземяването не
е прекъснат никъде и че е пэавилно заземен. Когато свършим контролата,
свързваме проводника на заземяването с кожуха на двигателя.
384
СВЪРЗВАНЕ ЗА ЗАНУЛЯВАНЕ И ЗА ЗАЗЕМЯВАНЕ
В електрическите мрежи, в които се извършва зануляване, не се допуска кон-
суматорите само да се заземят и да не се направи зануляване, защото при свър-
зването на една от фазите със земята лесно може да се случи консуматорьт,
свързан със зануляването, да получи високо напрежение спрямо земята, опа-
сно за живота.
В мнсгалациите, които използуват големи консуматори — електродвига-
тели или други уредби, е за препоръчване да се направи и зануляване, и зазе-
мяване, както е показано на приложената схема. Сечението на проводника,
с който се занулява, трябва да възлиза поне на 4 mm2. Проводникът трябва да
бъде направен от мед, когато се посзавя незащитен, респ. 1,5 mm2, когато се
поставя защитен.
На Заземяването на консуматорите трябва да се отдели спепиално внимание
ж то да се изпълни така, както казахме в параграфа за защитни зазсмявания.
5 Схеми на свъ пзване
385
СВЪРЗВАНЕ НА ЗАНУЛЯВАНЕТО И ЗАЗЕМЯВАНЕТО
В ЕДНА И СЪЩА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МРЕЖА
В електрическите мрежи, в конто се извършва защита чрез зануляване, не се
допуска да се извърши защита чрез заземяване и заедно с нея да не се проведе
и зануляване.
Това най-добре се разбира, ако се разгледа внимателно показаната схема,
като се спазва следното.
Ако в експлоатацията се случи да се повреди изолацията на фазата, в която
е включен нагревателят на елекгрическия бойлер и когато тази фаза се съедини
с кожуха на бойлера, зануляването на електрическата печка ще остане без-
предметно, зашото консуматорът, който е само занулен, може да получи опа-
сно напрежение спрямо земята. Човешкият живот в този случай ё в опасност,
защото през тялото на човека преминава достатъчно опасен ток, както това
е показано на чертежа със стрелки. Опасността е толкова по-голяма, колкото
зануляването и заземяването са извършени в по-малко пространство, защото
тогава се идва до по-големи напрежения на занулените консуматори. Напре-
жението спада, когато консуматорът, в който се е стигнало до повреда и който
е само заземен, е по-далече от консуматора, на който е изпълнено зануляване.
386
ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ПЕЧКА И ЮТИЯ
На чертежа е показано защитно свързване на електрическа печка и електри-
ческа ютия, което осигурява защита от ток при допиране. Такова свързване,
което може да бъде общо за всички електрически уреди, конто се използуват в
домакинството, се нарнча икоиомично свързване, понеже всички включени
уреди използуват общия автоматичен прекъсвач Е.
Всяка добре изпълнена електрическа инсталация трябва да бъде проекги-
рана, както е показано на фигурата, за да бъдат напълно защигенн хората,конто
употребяват електрическите уредби в домакинството и да не се стигме до допир
с електрическото напрежение вследствие на поврсда в уредите.
Ако например в случая, показан на чертежа, се случи свързване между фа-
зата и металния кожух на ютията, токът от фазата ще протсче през кожуха и
през проводника за заземяване в земята, вследствие на което ще се възбуди
електроматнитното реле на автоматичния прекъсвач, който ще притегли своята
котва и с това ще изключи цялата токова верига. С това е прекъсната връзката
с електрическата мрежа и тогава няма опасност за лицето, което работи с
ютията.
387
ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ПЕРАЛНЯ
Пералните обикновено имат вградени нагревателни тела за загряване на
водата. И задвижването на електродвигателя, и захраиването на нагревател-
ните тела се извършва от една и съща електрическа мрежа. Тъй като тук се
касае до уредби, конто имат редовно голяма мошност, те се включват обикно-
вено в трифазна електрическа мрежа.
Свързването за защита от ток при допир на този домакински уред трябва
да се извърши, както е показано на чертежа.
R
S
т
Когато една от фазше се свърже с металния кожух, електрическото реле на
автоматичная прекъсвач влиза в действие и привлича своята котва, като.из-
ключва токовата верига. По този начин прекъевачът отдели електрическата
мрежа от проводниците, конто я свързват с уредбата, и с това се избягва опас-
ността лицата, конто обслужват уреда, да попаднат под напрежение.
Ако не е възможно да се изпълни отделно заземяване, тогава може дц се упо-
треби заземяване чрез включване към водопроводната инсталация, както това
е означено на фигурата с прекъсната линия.
388
ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ НА ПОМПА ЗА ВОДА
На чертежа е показан принципът на автоматична защита от свързването
с металния кожух, а с това и защита от допир. Особено важно е свързването със
земята (заземяването) да бъде изпълнено съгласно предписанията (стандар-
тите). Погрешно е да се извършва заземяване по пътя на водопроводните тръби,
кэито снабдяват с вода уредбата, която искаме да защитим. В този случай елек-
тромагнитното реле на автоматичния прекъсвач не получава достатъчно на
прежение за своето изключване. Ако заземяването въпреки това се изпълни по
пътя на водопроводните тръби, тръбата трябва да се отдели на едно място с
изолационна вложка от уредбата, която защишаваме, както това е означено на
чертежа.
На горния чертеж са показани два правплни начина на заземяване. При ав-
томатичната защита, както в горния пример, се заземява единпят край на елек-
тромагнита за изключване на прекъевача.
389
ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ НА ПОМПА
И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ БОЙЛЕР
Съгласно свързването, показано на чертежа, трифазният електродвигател
задвижва помпата и тя пълни бойлера с вода.
Автоматичната защита от свързването с масата на цялата уредба се осъще-
ствява ио начин, показан на чертежа. При появяванс на свързване с металния
кожух прекъсвачът автоматично се отваря и изключва бойлера и електродви-
гателя. Единият край на електромагнигното реле се води директно на отдел-
ното заземяване. Неправилно е да се извършва заземяване чрез захранвашата
водопроводна тръба. Тогава краищата на електромагнитното реле Е се намират
под много малко напрежение, в случай че се свърже някоя от фазите с кожуха
(масата) и електромагнитът не е в състояние да изключи прекъсвача. Ако не
сме в състояние да изпълним отделно заземяване и непременно трябва да си
послужим с водопроводната тръба, тогава тази тръба трябва да бъде електри-
чески изолирана от металните части на бойлера и двигателя чрез поставяне
на една изолационна вложка в захранвашата водопроводна тръба.
390
ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ДВИГАТЕЛ
Автоматичната защита от допир за електрическите машини се извършва по
много начини. Тъй като всички тези начини на защита в основата си са еднакви,
тук сме избрали едно характерно свързване, което може да се употреби и в оста-
на лите случаи.
Трифазният прекъсвач на машината е свързан с котвата на електромагнита
Е, който се свързва между две фази, както е показано на чертежа. Ако например
се случи свързване на фазата 5 с кожуха на машината, ще протече ток през на-
мотката на електромагнита £i, вследствие на което се идва до привличане на
неговата котва, която затваря токовата верига на електромагнита Е. Послед-
ствието от това е отваряне на прекъсвача и с това изключване на машината
от мрежата.
В нашия случай показахме свързване на фазата 5 с кожуха на машината,
но при това защитата действува не само за тази фаза, а за която и да било,
ако се случи свързване с кожуха на машината.
И това свързване за защита, както и това от предната страница, спада в гру-
пата на защита, която се изпълнява със защитен автомат. Тази уредба е под-
робно описана на страница 382 и насочваме читателя да се запознае с нея г.о-
детайлно.
391
ЗАЩИТНО СВЪРЗВАНЕ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ БОЙЛЕР
За да извършва правилно своята функция зашитният автомат, електромаг-
нитното му реле трябва да бъде правилно заземено. С това не се мисли само,
че би трябвало да бъде правилно и добре проводимо свързан със земята, но и
на кои места трябва да се изпълни това заземяване.
На чертежа е дадена защита на електрически бойлер. Бойлерът 2 чрез самото
включване към водопроводната инсталация е добре съединен със земята, но
при това, ако тази връзка има определено съпротивление, тогава не е съвсем
сигурно, че защитата на заземяването ще действува правилно. В такива случаи
се използува защитен автомат, но с определени забележки.
Единият край на намотката на електромагнигното реле 3 се свързва с ме-
талния кожух на електрическия бойлер 2 с добре проводима свръзка. Другияг
край се свързва със земята 1 с добре проводима свръзка. Това заземяване тря-
392
бва да се изпълни грижливо и да е отдалечено най-малко 10 метра от водо-
проводната инсталация. Ако това заземяване е извърщено по-близко, електро-
магнитното реле няма да получи никакво напрежение и защитният автомат
изобщо няма да действува. Ако съпротивлението на заземяването на трансфор-
матора е много по-голямо от съпротивлението на заземяването на водопро-
водната инсталация, може да се стигне също до незаработване на защитата
чрез защитного заземяване. Това значи, че преди неговото поставяне трябва
да се държи сметка за всички тези елементи, защото в известии случаи защи-
тата на заземяване или зануляване може да бъде по-ефикасна от защитата с
автомат.
НЕИЗПРАВНО СВЪРЗВАНЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ТОК
ПРИ ДОПИР
А. ВОДОПРОВОДНА ИНСТАЛАЦИЯ С ИЗОЛАЦИОННА СПОЙКА
В сградите, в конто водопроводната инсталация на жилищата е свързана с
градската водопроводна мрежа през изолационни свръзки, при изпълнение
на защитного свързване за защита от ток при допир трябва да бъдем внима-
телни.
393
Когато в такива инсталации се употреби зануляване и заземяване, както това
е показано в схемата на чертежа, може да се дойде до тежки последствия и до
смъртни случаи.
Касае се за това, че ако например на радиоприемника се случи свързване ме-
жду фазата Т и проводника, с който радиоприемникът е евързан със земята,
водопроводната инсталация ше попадне под напрежението на фазата Т. През
нея напрежението ше се пренесе на всички водопроводни уредби в сградата.
Прсдпазителяг О няма да реагира, защото няма директно късо съединение,
тъй като водопроводната мрежа е отделена от земята със спойката от изола-
ционен материал.
Случайного допиране на човека между водопроводните уредби и зануления
консуматор води до това, че се излага директно на удара на фазовото напре-
жение и с това на опасност за живота.
От този пример се вижда, че не е достатъчно да се извърши правилно само
електрическата инсталация на апартамента, а че трябва да бъде изпълнена така
и инсталацията в цялата сграда. Свързването в радиоприемника може да се
случи в партера, а да пострада лице например в петия етаж.
Поради това при нзбирането на защитата е много важно преди нейното из-
пълнение да се осведомим как е изпълнена водопроводната инсталация и колко
е нейното съпротивление на заземяване.
В. ВОДОПРОВОДНА ИНСТАЛАЦИЯ С ГОЛЯМО
СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА ЗАЗЕМЯВАНЕТО
Електрическата инсталация, в която се извършва защита от ток при допиране,
трябва да бъде правилно изпълнена, така че във всички случаи в практиката
да осигури защита на липата, конто си служат с нея.
На схемата на приложения чертеж е показано как лицето може да попадне
под напрежение, опасно за живота му, чрез погрешно изпълнена система на
защитного заземяване, когато водопроводната инсталация е изпълнена така,
че нейното съпротивление на заземяване е недопустимо високо.
Ако в такава електрическа инсталация се стигне до повреда в електрическия
бойлер, например свързване на нагревателната спирала с металния кожух, то"
гава тръбите на водопроводната инсталация (ако тяхното съпротивление на
заземяване е много голямо) попадат под напрежение, което може да е опасно
за живота на човека.
Когато в една каква да е инсталация човек докосне например батерията (виж
чертежа) и стой на добре проводима подложка, изложен е на опасно напреже-
ние и ще получи толкова по-силен токов удар, колкото съпротивлението между
него и земята е по-малко.
Как в този случай ще тече ток през човешкото тяло, е означено на чертежа
със стрелки.
Ясно е следователно, че при изпълнението на защитите свьрзвания трябва
да се провери съпротивлението на заземяване на водопроводната инсталация
394
и като се установи, че то е прекомерно голямо, трябва електрическите уредби,
например бойлерите, добре да се свържат със земята с добре проводимо свърз-
ване с отделен!заземител, който ще осигури правилно действие на защигата-
И в този случай на токов удар са изложени всички лица, конто живеят в сгра*
дата с водопроводната инсталация, която има голямо съпротивление на зазе-
мяването без оглед в кое помещение на сградата се е стигнало до повреда в
електрическата уредба (уред).
395
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ РАДИО-
СМУЩЕНИЯ
ТАЗИ ГЛАВА ОБХВАЩА:
Свързвания за зашита от радиосмущения.............................399
А. Електрически двигатели......................................399
В. Електрически двигател с пускател 1..........................400
С. Електрически двигател с пускател II.........................401
D. Прекьсвачи за напрежения до 50 V............................402
Е. Прекьсвачи за напрежения, по-високи от 50 V.................403
F. Електрически звънец.........................................404
G. Високочестотни медицински апарати...........................405
Н. Живачни изправители.........................................406
I. Вибрационен изправител.......................................407
J. Светещи реклами..............................................408
К. Трифазни електрически двигатели.............................409
L. Изправител с електронна лампа...............................410
М. Дъгови лампи.............................................. 411
N. Завивки с електрическо загряване............................412
О. Флуоресцентни лампи.........................................413
Р. Прекьсвачи..................................................414
R. Електрофилтър за чистене на газ.............................415
S4 Автомобили.................................................. 416
398
А. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДВИГАТЕЛИ
На чертежа, даден по-долу,са показани четири принципам комбинации как се
изпълнява защитата от радиосмущенията на електрическия двигател. Ако се
касае до малки източници на радиосмущения, се използуват кондензатори, а
ако се касае за по-големи смущения -— кондензатори в комбинация с дроселж.
Върху подвижните контакта на електрическите машини сепоявяват електри-
чески искри, а всяка електрическа искра е смущение за радиоприемането. Ра-
диоапараты приема тези искри като неприятно скърцане, което прави невъз-
можно приемането на нормал нага радиопрограма.
Големината на електрическите стойности на съставните елементи на защи-
тата от радиосмущения, показани в горните чертежи, е дадена в долната та-
блица.
Т а б л’и ц а
Мощност на двигателя, kW (Л cv tiF с3, -1F L, mH
До 0,25 0.15—0,25 0,05—0,10 2,5—5 0,1—0,3
0,25—1 0,25—0,5 0,05—0,10 2,5—5 0,2—0,5
1—3 0,5 0,05 5 —
3—10 — 2 25 —
Над 10 — 4 — —
399
В. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДВИГАТЕЛ С ПУСКАТЕЛ I
Смущенията от електрическите двигатели с пускател са особено характерни
за двигателите за зъбни бургии, шивашки машини, асансьори, едноарматурни
преобразуватели и други подобии.
Връзката между пускателя и двигателя трябва да се изпълни така, че да е
по възможност най-къса и проводниците да са ширмовани (покрити с метална
оплетка). В този случай ширмовката се свързва с кожуха на двигателя с добре
проводима свръзка. Кожухът на пускателя сьщо грябва да бъде мною до-
бре свързан с кожуха на двигателя.
Защитата от радиосмущения може да се изпълни чрез ефикасно свързване в
електрическата схема на два кондензатора съгласно схемата. При това конден-
заторите С, и Сз имат еднакви капацитети, конто възлизат на 0,1 до I tiF.
Големината на капацитета зависи от мощността на двигателя. В таблицата,
дадена в началото на тази глава, са посочени големините на капацитета на кон-
дензаторите за защита от радиосмущения в зависимост от мощността на дви-
гателя. При избирането на съответния кондензатор трябва да използуваме
тези данни.
400
С. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДВИГАТЕЛ С ПУСКАТЕЛ II
Схемата на свързването, която показваме, лава почти пълна зашита от радио-
смущения при всички двигатели, конто се използуват за зъбни бургии и шива-
шки машини. при слноарматурни преобразуватели и т. н. За разлика от описа-
ното по-горе свързване тук се постига подобрено действие на защитата от. ра-
диосмущения чрез вграждането на допълнителни кондензатори.
Върху контактите на пускателя се свързва кондензаторът Ст, чийто капацитет
е 0,1 ... 1 jiF. Кондензаторите С>, С4 и С5 също имат капацитет 0,1. .. 1 ;iF,
докато кондензаторите С3 и С„ имат капипитст 5 nF.
Кондензаторите С3 и Св са защитни и осигуряват при евентуална повреда
в кондензаторите Ст, Сг, С4 и Cs кожухът на пускателя и този на двигателя да
не попалнат под напрежение и с това да се създаде опасност за живота на ли-
цата, конто обслужват машините. Тези кондензатори трябва да се намират
предимно в тези уредби, в конто двигателите не са заземени.
Това свързване е по-скъпо от предишното, но ако предишното не задоволява
защитата, изпълнява се по това свързване.
26 Схеми за свързване
401
D. ПРЕКЪСВАЧИ ЗА НАПРЕЖЕНИЯ ДО 50 V
При прекъсвачи с мирен контакт, иисталирани в токови вериги, напрежението
на конто не е по-високо от 50 V, за отстраняване на радиосмущенията се упо-
требява така пареченото свързване за гасене на искрите съгласно чертежа.
На фигурата се вижда, че елементът за гасене се сьстои от кондензатора С
и активного съпротивление R. Съединени последователно, те се включват в
инсталацията така, че да свързват накъсо контактите на прекъевача. При от-
деляне иа прекъевача в мястото на прекъеването на контакта се появява искра;
тази искра съзлава високочестотна енергия, която се натрупва в кондензатора С.
Целта на това натрупване на енергията е високочестотната енергия да се кон-
центрира на едно място и така да се избегне нейното разпространение през
електрическата мрежа. При затварянето на прекъевача, за да не се разпространи
тази енергия по мрежата в радиоприемнипите, последователно с кондензатора
се свързва активного съпротивление R, в което тази енергия почти напълно се
преобразува в топлина.
Електрическите стойности на съставните елементи, употребени в това свърз-
ване, са:
С — 0,1 до 2 |iF,
R = 5 до 100 2.
402
Е. ПРЕКЪСВАЧИ ЗА НАПРЕЖЕНИЯ, ПО-ВИСОКИ ОТ 50 V
За прекъсвачи, конто са инсталирани в токовите вериги за напрежения, по-
високи от 50 V, се употребяват т. нар. Ларсеново защитно свързване съгласно
чертежа.
Това свързване е подобрено изпълнение на даденото преди свързване за за-
щита от искри. При него в проводника на прекъевача последователно с контак-
тите се свързва още и дроселна бобина Р, чиято задача е да увеличи вътреш
ното съпротивление на високочс;стотния източник на смущения. С това до го-
ляма степей се подобрява действието на кондензатора С и високочестотните
трептения, предизвикани от искрата, се убиват в тези бобини и не могат да про-
никнат по-нататък в инсталацията на електрическата мрежа. Кондезаторът Сг
не е необходим, но с неговото включване в елементите на защитата се постига
значително подобряване.
Електрическите стойкости на съставните елементи, употребени в това свърз-
ване, са:
С = 0,1 до 2 pF,
Ci = 0,1 до 4 pF,
R -- 5 до 100 2,
Др •= 0,1 до 1 mH.
403
F. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗВЪНЕЦ
Звънци за постоянен ток
В електрическите звънци за постоянен ток се употребява нормално свърз-
ване за гасене на искрата, както това се вижда от чертежа. Последователно съ-
едипените кондензатори и съпротивление се включват така, че се свързва
накъсо винтът, който е източник на създаването на електрическа искра.
Звънци за променлив ток
В електрическите звънци за променлив ток се употребява Ларсеновото свърз-
ване, допълнено с високочестотен спиращ филтър. Неговата задача е да не по-
звс!ли Да се появят високочестотни трептения, които имат тенденция да се раз-
пространят по проводниците на електрическата инсталация.
Електрическите стойности на съставните елементи за този чертеж са следните:
С я= 0,1 до 2 pF,
Ст = 5000 pF,
Са = 0,5 до 1 pF,
Я — 5 до 100 2,
Др «= 0,1 до 1 mH.
404
G. ВИСОКОЧЕСТОТНИ МЕДИЦИНСКИ АПАРАТИ
Високочестотният трансформатор на Тесла е сьставна част на високочестот-
ните медицински апарати. Този трансформатор е директен производител на
високочестотни трептения, които могат да бъдат причина за радиосмущения.
Освен високочестотния трансформатор на Тесла производител на радио-
смущения е и електромагнитният прекъсвач, който е сьставна част на всеки апа-
рат от този вид. Този прекъсвач се блокира в самия високочестотен апарат съ-
гласно описаните по-рано свързвания, следователно така, че на. контактите
му се включва комбинация от кондснзатор и активно съпротивление.
За да се отстранят тези радиосмущения, които се предизвикват от високоче-
стотния трансформатор на Тесла, извършва се блокировка съгласно чертежа.
При това последователно съединените кондензатор С, и дросел Р образуват
високочестотен спиращ филтър, който не позводява на високочестотните треп-
тения да проникнат в електрическите мрежи, докато задачата на кондензатора
Сз е да блокира смущенията от трансформатора на Тесла. С единия си край
той е включен в съединителния проводник на кондензатора Ci, а с другия край —
в кожуха на трансформатора.
Съвременните медицински високочестотни апарати имат вграден защитен
елемент за радиосмущения, а по-старите конструкции, които нямат такъв, мо-
гат лесно да се приспособят към необходимите условия чрез вграждане на висо-
кочестотен спиращ филтър.
Електрическите стойности на съставните елементи са:
С = 0,1 до 0,2 pF,
С2 = 2,5 — 5 nF,
Др — 0,1 до 0,3 mH.
405
Н. ЖИВАЧНИ ИЗПРАВИТЕЛИ
Радиосмушенията, конто живачните токоизправители предизвикват,, се от-
страняват по начина, показан на чертежа по-долу. От този чертеж се вижда, че
елементите на защитата а, b и с поставят в свързването на изправителя в три
различии места.
На първичната страна на главния трансформатор Ту се включва елементът
който се състои от три кондензатора С3, свързани в звезда. Кондензаторите в
нул-точката са заземени, а с другите си краища са свързани със сьотве гните
фази на трифазната електрическа мрежа. Големинатана тези кондензатори е
0,1 pF.
Зашитният елемент Ь се състои от последователното свързване на две акти-
вни съпротивления със стойности от 20 до 50 2 и два кондензатора С, чиито
стойкости са от 0,1 до 0,5 pF. От фигурата се вижда, че краищата на съпротив-
ленията се евързват към помощните аноди на живачния изправител, докато из-
водът от средата се свързва с катода.
Елементът с се състои от 5 кондензатора. Кондензаторите Су, конто са свър-
зани между главните аноди и катода, имат стойности 0,2 pF, а кондензаторите
Со, който са сьединени последователно помежду си и имат стойности до 1 pF,
се евързват върху шините на изправеното напрежение, докато изводът от сре-
дата се заземява.
406.
I. ВИБРАЦИОНЕН ИЗПРАВИТЕЛ
Източник на смущения при вибрационния изправител, показан на долния
чертеж, са неговите контакта. На тези контакта спопрсд това, как е изпълнен
вибраторът, се образуват по-силни или по-слаби искри, конто са директсн из-
точник на радиосмущения. Тези контакта трябва да се блокират грижливо, сто
защо в практиката трябва точно да се придържаме към начина на свързването,
което е означено на приложения чертеж. Това още повече се налага, тъй като
почти винаги вибрационните изправители са източници за захранване на бате-
рийните радиоуредби.
За да се притъпят смущенията, конто се създават на контактите, евързват се
последователно два кондензатора С и две активни съпротивления R, както е
показано на чертежа.
За да се притъпи остатъкът от смущенията, конто не са притъпени съвсем
от тази комбинация, присъединяването на частта към мрежата се извършва
така, че във всеки проводник да се включва по един дросел Р и защитен елемент,
който се състои от два кондензатора Ci и от кондензатора Се. Кондензаторът
Сг се включва с единия си край на съединителния проводник между конденза-
торите Ci, а с другия си край със земята.
Електрическите стойности на съставните елементи, използувани в това свърз-
ване, са:
С = 1 (1F,
Л = 10 до 50 ii,
Ст = 0,1 до 0,5 [iF,
Са = 5 nF,
Др = 0,1 цо 0,3 mH.
407
J. СВЕТЕЩИ РЕКЛАМИ
Свързването за защита от радиосмущения, конто светешите реклами предиз-
викват, е показано на фигурата.
В първичната страна на трансформатора обикновено се включват два кон-
дензатора Ci, конто се свързват последователно и чиято големина е 0,05 |iF.
В тази първична токова верига на трансформатора се включва също двунамо-
тъчен дросел Р. Ако смущенията, конто се предизвикват от светещите реклами,
са много интензивни, не са достатъчни само тези елементи за защита, а се
включват и два кондензатора С, конто са свързани последователно и чиято го-
лемина възлиза на 0,03 [iF.
408
К. ТРИФАЗНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДВИГАТЕЛИ
При трифазните електрически двигатели, особено при комутаторните, конто
имат. колектор, свързването за защита от радиосмущения се изпълнява съгла-
сно схемата.
Ако колекторните двигатели не създават прекалено много искри, достать-
чно е във веригата на статора да се вгради защитен елемент а, който се състои
от 4 кондензатора, чиято големина е от 0,2 до 1 gF.
г 0»
Ако смущенията са по-силни, към колектора се свързва защитен елемент Ь
който се състои от 3 кондензатора, свързани в звезда. Големината на тези кон-
дензатори е от 0,2 до 1 gF.
По-нататъшното подобряване на това свързване се постига чрез вгражда-
нето на дросели във всеки фазов проводник.
409
L. ИЗПРАВИТЕЛ С ЕЛЕКТРОННА ЛАМПА
Свързването за защита от радиосмущения, които се предичвикват от изпра-
вителите с електронна лампа, се изпълняват съгласно чертежа,
Защитният елемент, който се състои от два последователно съединени конден-
затора, се включва на три различии места. Защитният елемент а се втражда в
анода на електронната лампа, елементът b — в изправеното напрежение, до-
като за по-големи смущения или за отстраняване на остатъците от смущенията
се втражда в първичната част на трансформатора защитният елемент с. При
защитните елементи с и b проводниците на двата кондензатора се свързват със
земята с добре проводима свръзка или с масата. докато при елемента а свърз-
ващото двата кондензатора място се съединява със средата на намотката за
отоплението на електронната лампа, с единия извод на защитния елемент b и
със съпротивлението R.
Електрическите стойности на съставните елементи, употребени в това свърз-
ване, са:
За защитния елемент я:
С = 0,1 цБ.
За защитния елемент Ь:
С = 0,5 до 2 pF.
За защитния елемент с:
С - 5 nF.
410
М. ДЪГОВИ ЛАМПИ
При експлоатацията на дъговите лампи настават радиосмущения, които се
отстраняват чрез свързването, показано на чертежа.
Два последователно съединени кондензатора С със стойности 0,1 до 2 |iF
се свързват паралелно на въгленовите електроди, докато изводът от средната
точка се свързва с металната маса на дъговата лампа.
По описания дотук нфшн се извършва защита от радиосмущения при всички
видове лампи и диференциални дъгови лампи.
Защитните елементи за всичките три вида лампи имат стойностите, които
споменахме по-горе.
Ако електрическите дъгови лампи са силни източници на радиосмушения,
тогава трябва да се прибегне към никои други свързвания, например пъм Лар-
сеновото свързване или към подобно свързване. При такива свързвания няма
да бъдат достатъчни кондензаторите, които са показани на чертежа, а ще бъдат
необходими и други кондензатори и специални дросели.
Важно е да се спомене, че при всеки причинител на радиосмущения могат да
се правят комбинации от описаните по-рано свързвания за защита от радио-
смущения. Практиката показва кое свързване за съответния апарат е най-ефи-
касно.
411
N ЗАВИВКИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКО ЗАГРЯВАНЕ
Завивките и дюшеците с електрическо загряване подобно на електрическите
ютии, пещите и подобните на тях имат вградено нагревателно сьпротивле-
ние. За да не получи завивката много висока температура, която е вредна за
лицата, на конто служи а и за самия уред, редовно в уреда се вгражда автома-
тичен биметален прекъсвач. Биметалният прекъсвач В се състои от метални сте-
пени плочки, около конто е поставена намотката N. В нормалния случай кон-
тактът К на топлинния регулятор е отворен така, че през намотката N протича
целият ток. Този ток загрява биметала В, който постепенно се огъва и свързва
контакта К. С това намотката е съединена накъсо и токът повече не я загрява
толкова и вследствие на охлаждането й се отваря контакты- А-. Това се повтаря
така, докато завивката е включена в електрическата мрежа.
412
Вследствие на отварянето и затварянето на контакта К настава електри-
ческа искра, която е причина за радиосмущения. Защитата от радиосмущенията
най-често се извършва чрез свързването, показано на чертежа — така наре-
ченото Ларсеново свързване. Стойността на дроселите Р е от 0,1 до 1 mH, а
на кондензатора С —от 0,05 до 0,5 |iF.
По-просто свързване за зашита с употребата само на един кондензатор е
показано на другия чертеж. Стойността на кондензатора се избира също от
0,05 до 0,5 |iF.
О. ФЛУОРЕСЦЕНТНИ ЛАМПИ
Флуоресцентните лампи, конто се изработват за напрежение 220 V и чиято
мощност е от 25 до 60 W, се използуват най-често за осветление на помещения.
Такива лампи предизвикват радиосмущения конто високоговорителят на ра-
диоприемника регистрира като неприятно пращене. Тези смущения настават
поради многократните повтарящи се превключвания от тока на подгряване» >
в експлоатационното състояние на флуоресцентната лампа.
Съшествуват няколко начина на изпълнение на свързванията за защита, от
радиосмущения, конто се предизвикват от флуоресцентните лампи. Ние сме
4.1,3
избрали най-ефикасния начин, за да дадем на практиците, конто изпълняват
инсталациите за флуоресцентно осветление, и особено на ония, конто изпълня-
ват такива инсталации в помещения, където се използуват радиоуредби, упът-
вания за успешна защита от смущения.
От чертежа се вижда, че това свързване за защита е изпълнено с помощта на
пет кондензатора и един двунамотков дросел със стоманено ядро. Конденза-
торите Ci, Сг и С3 са свързани помежду си в триъгълник. Самого свързване
е изпълнено така, че свързващите места на кондензаторите Ci и С~>, респ. на Сх
и С3, са включени на проводниците на електрическата мрежа, докато свърз-
ващото място на кондензаторите Са и С3 е свързано със стоманеното ядро на
дросела и ядрото е заземено с добре проводима свръзка.
Всяка от двете намотки на дроселите Р е свързана последователно със съот-
ветния проводник на електрическата мрежа.
Кондензаторите С4 и С6 са свързани последователно и техният съедините-
лен проводник е включен към металния кожух и металния растер на флуорес-
цеитната лампа и всичко заедно е заземено.
Електрическите стойности на сьставните елементи, употребени в това свърз-
ване, са:
Ci = 0,1 (1F,
С2 = С3= 2500 pF,
С4 = С5= 2500 pF,
Др = 1,5 mH.
Р. ПРЕКЪСВАЧИ
Автоматичните прекъсвачи, нагласени за периодично включване, респ. из-
ключване на една уредба, например светлинната нсонова реклама и подобии,
със своего искренс на контактите предизвикват радиссмушения. За да се предот-
врати това, необходимо е мястото на прекъсванията да се шунтира с един кон-
дензатор, чийто капацитет има стойност от 0,1 до 1 |iF. Необходимо е също
Др
последователно с автоматичния прекъсвач да се свържат от едната и от другата
страна дроселни намотки, чиито стойности на индуктивитета трябва да възли-
зат на 0,1 до 1 mH. Свързването на този защитен елемент трябва да се изпълни
съгласно чертежа. Когато е необходимо свързването за зашита от радиосмуще-
ния да се направи още по-ефикасно, може последователно с кондензатора С да
се свърже още и съпротивление R. Неговата стойност ще бъде от 5 до 100 2.
414
R ЕЛЕКТРОФИЛТЬР ЗА ЧИСТЕНЕ НА ГАЗ
Електрофилтьрът работи през трансформатор и изправител 1 с високо на-
прежение от 50 000 V. Защитата от радиосмущения се изпълнява на първич-
ната страна с помощта на кондензаторите Ci и С« и с дросела Р, а във вторич-
ната страна — с помощта на сьпротивленията Ri, Кг. Р3 и R, и с дроселите Р.
В рамките на цялата уредба производителя! изпраша и тези елементи с точно
определени стойности според отделните типове електрофилтри.
415
S АВТОМОБИЛИ
Означенията на фигурата значат:
АА — ширмован ашпеиен кабел, чиято метална част е свързана с масата:
AL — пускател (анласер);
В А — акумулаторна батерия;
ЕК — кондензатор за защита от радиосмущения, поставен на бобината за
' запалване;
ЕКЧ — кондензатор за защита от радиосмущения, поставен на положителния
' полюс на акумулатора ;
ЕК2 — кондензатор за защита от радиосмущения, поставен на динамомаши-
ната;
ЕМ — защитна свръзка с вградено високоомово съпротивление;
416
ES — капачка за свещите за запалване с вградено високоомово съпротивление;
КЕ — свещи за запалване;
LE — контролна лампа за пълнене на акумулатора;
LJ — динамомаишна;
М — маса (земя) ;
RE — радиоприемник;
SA — пръчковидна антена;
SH — главен прекъсвач;
SH45—кутия с предпазшпе /и;
ZS — бобина за запалване:
ZV — разпргделител за запояване
Източниците на радиосмущения в автомобилите са: свещите за запалване,
разделителях за запалване, колекторът на динамомашината, контактите в ку-
тията за регулация, колекторът на двигателя за бърсачката на стъклото и вси-
чки онези места, в които с прекъсването на токовата верига се появява електри-
ческа искра.
В защитните шапчици (капачки) на свещите за запалване са вградени високо-
активни съпротивления, които в тези случаи са защитни елементи против ра-
диосмущения във високочестотт ата верига за запалване. Големината на тези
съпротивлени 1 възлиза на 5—10 к2.
Средният високонапреженов кабел, който свързва бобината за запалване
ZS с разделителя за запалване ZM, е съединен през съпротивителния защитен
•елзмент ЕМ. Големината на съпротивлението на елгмента е 5—10 к!2.
Нисконапреженовата страна на бобината за запалване ZS има вграден кон-
дензатор ЕК като защитен елемент против радиосмущения. Този кондензатор
с единия си край е свързан с клемата 15, докато другият му край трябва да бъде
колкото е възможно по-къс проводник, свързан с масата. Големината на капа-
цитета на този кондензатор е 3 [1F. Важно е да се отбележи, че свързването с
масата се извършва така, че единият край на кондензатора ЕК се свързва добре
с металния кожух на бобината за запалване ZS. Разбнра се, този кожух трябва
ца бъде съединен със земята с добре проводима свръзка.
В електрическите уредби без разпределителя за запалване трябва в проводни-
ците, които идват от вторичната страна на бобината за запалване, последова-
телно да се свърже индуктивно съпротивление от 5 до 10 к2.
Уредбата за осветление трябва да бъде защитена на самата динамомашина,
и то с един или два кондензатора, респективно с елемент за защита, който се
състои от кондензатор и дросел, свързани съгласно схемата, показана в точка
А от тази глава.
Малките причинители на радиосмущения, като например бърсачът за стък-
лото, нагревателите за стъклата и подобии, се блокират само с един кон-
дензатор.
Ако така зашитената електрическа инсталация на автомобила и по-нататък
пропуска радиосмущения в радиоприемника в автомобила, тогава се вгражда
един защитен елемент на самия акумулатор. Това е кондензаторът EKi, който
с единия си край е свързан с положителния полюс на акумулатора, а с другия
си край — с масата.
За да бьде пригмането на радиопрограмата в автомобилите добро и несму-
шавано, освен досега описаните мерки за защита против радиосмущения, които
се предизвикват от самите електрически уредби в автомобилите, много важно
е довгждането на радиосигналите от ангеиата на радиоприемника да бъде из-
пълнено съгласно стандартите, със съответно ширмован антенен кабел. Шир-
мэваната част на антенния кабел трябва да се свърже с масата с добре прово-
дима свръзка.
77 Схеми на свърчвзне
417
ДОПЪЛНЕНИЕ
ТАЗИ ГЛАВАСЪДЪРЖА:
Повреди, причини за повредите и начин за отстраняване на повредите в елек-
трическитс машини, трансформаторите и флуоресцентните лампи .... 421
I. Обща част — ротационни електрически машини.....................522
1. Грижи за колектора и плъзгашите се(ротирашите) пръстени. Престьрг-
ване и шлайфване на колектора и на плъзгащите се пръстени. Зачиства-
не на слюдата на колектора .....................................422
2. Появяване на петна върху колектора и върху плъзгащите се пръстени на
машините през време на дълъг престой............................422
З. Появяване на петна върху плъзгащите се пръстени па машините в експлоа-
тация...........................................................423
4. Носач на четките в машините за постоянен ток.................424
5. Определяне на неутралната зона на машините за постоянен ток. . . 425
6. Правилпа последователност на главните и спомагателните полюси. . 427
7. Данни за четките.............................................428
8. Намагнитване на машините за постоянен ток....................434
9. Регулгция на интснзитета на полето на спомагателните полюси. . . . 434
10. Правилно свързване на компаундната намотка на постояннотоковите
ман ши...........................................................^35
11. Намаляванс на съпротивлението на изолацията на земното съединение 435
12. Загряване на латерите.........................................437
13. Токове в ссите и лагерите.....................................438
14. Разпръсквапе и изтичане на масло от лагерите..................439
15. Вибрации на машините..........................................441
16. Сушене и контрол на сушенето на електрическите машини.........443
II. Генератори и двигатели за постоянен електрически ток..........445
Ш. Еднофазни и трифазни асинхронни двигатели......................463
IV. Синхронии машини.............................................474
V. Трансформатори................................................479
VI. Флуоресцентни лампи..........................................483
Електрически измервателни апарати.................................488
Класификация на измервателните апарати............................488
Преглед на електрическите измервателни апарати според вида им с описа-
ние на техните особености.........................................489
Правилник за извършване и приемане на строителните работи.........496
Електрически инсталации...........................................496
Общи указания.....................................................496
Силнотокови инсталации............................................496
Общи положения....................................................496
Предпазно заземяване и зануляване.................................501
Съединения с уличната електроразпределителна мрежа................505
Разпределителни и командпи табла..................................508
Извършване на открито положени електрически инсталации............512
Извършване на скрито положени електрически инсталации.............520
Специални инсталации..............................................524
Полагане на кабели................................................529
Инсталации в дворове..............................................530
Слаботокови инсталации в сгради...................................531
Изпитване, приемане и измерване...................................532
Литература........................................................535
420
ПОВРЕДИ, ПРИЧИНИ ЗА ПОВРЕДИТЕ И НАЧИН НА
ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПОВРЕДИТЕ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ
МАШИНИ, ТРАНСФОРМАТОРИТЕ И
ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ
Електрическата енергия все повече се използува като енер1 ия за задвижване
в различимте стопански отрасли : промишлеността, занаят чийството, земеде-
лието, строителството, съобщенията, даже и домакинството използува елек-
трическите машини, трансформаторите и флуоресцентните лампи. Тяхното при-
ложение бързо се разширява и броят на електрическите машини падхвърля в'
различните отрасли всички останали задвижващи машини.
Флуоресцентните лампи поради своите предимства пред обикновеиите лампи’
с нажежаема жичка напоследък получаьат все по-голямо приложение. Тези лампи
все по-често се срешат като освстителни тела в жилищнитс и фабричните по-
мещения, а имат още специално значение в архитектурно-декоративните ефе-
кти със светлина. / \
Въпреки че работата с електрическите /иашини е най-практична поради тях-
ната уняв рсалнсст в приложението иМ, лесното им управление, че работят без
удари и не бучат, не замьреяват помещеиЩпа, въпрекн това и електрическите
машини псняксга при работа се псвреждат' Причините за смущенията или за
спирането на електрическите машини поради иовреда могат да бъдат разли-
чии, вследствие на което понякога е иеобходимо 'да се изразходва много време
и да се положи много т руд, за да се установи и отйрие причината за повредата.
В глава I са сбработени характерните повреди за всички видовс ротационни
електрически машини и са дадепи упътвания за правилното им поддържане и
грижите към тези машини.
В глава II са описани повредите, конто могат да настаиат в постояннотоко-
вите електрически машини.
В глава III са описани повредите в асинхронните и в глава IV на синхроннкте
електрически машини.
Повредите и отстрапяването па повредите в трансформаторите са описани
в глава V, а във флуоресцентните лампи — в глава VI.
За да може употребата на тези упътвания да бъде колкото се може по-лесна
и бърза, е направена детайлна систематизация за намиране на причината на
повредата и за отстраняване на повредата по начин, показан в главите II, III,
IV и V. I
J
Едната трупа числа означава основната повреда, която сс забслязва.
Двете групи числа означават всички съпътствуващи нсизправности.
Трите групи числа означават причината на повредата.
Четирите групи числа означават начина на отстранявансто на повредата.!
В глава VI >
Едната груиа числа означава вида на повредата. •
Двете групи числа — причината на повредата.
Трите групи числа — начина па отстрапяването на повредата
Групите числа помежду си са отделени с точки.
421х
I. ОБЩА ЧАСТ — РОТАЦИОННИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
МАШИНИ
1. ГРИЖИ ЗА КОЛЕКТОРА И ПЛЪЗГАЩИТЕ СЕ (РОТИРАЩИТЕ)
ПРЪСТЕНИ. ПРЕСТЪРГВАНЕ И ШЛАЙФВАНЕ НА КОЛЕКТОРА
И НА ПЛЪЗГАЩИТЕ СЕ ПРЪСТЕНИ. ЗАЧИСТВАНЕ НА СЛЮДАТА
НА КОЛЕКТОРА
Копекторът, плъзгащите се (контактните) пръстени и четките трябва винаги
да бъдат чисти и в изправност. От време на време колекторът и плъзгащите се
пръстени трябва да се избърсват с платно, което не пуска нишки. Ако върху
плъзгащите се пръстени се забелязва слой нечистотия, тогава е добре платною
деко да се овлажни с бензин и тогава да се избъргпат прьстените.
Дървен шаблон за шланфване на
колектора, върху шаблона е за-
крещена здраво шкурка, която след
износване се замен» с нова
Колекторът и плъзгащите се пръстени не трябва да се смазват, защото са-
мите четки имат достатъчно материал, който смазва. Само при използуване
на много твърди четки и тогава, когато плъзгането на четките предизвиква
силе:! шум, колекторът може леко да се смаже с парафин и с аптекарски вазе-
лин. Освен това в случайте, когато се употребяват четки от графит и мед (или
бронз), плъзгащите се пръстени могат леко да се смажат с чисто минерално
масло.
Плъзгащите се повърхности на колектора, тези на плъзгащите се пръстени
и на четките трябва да бъдат съвъртсно гладки. Грапавите повърхнини пред-
извикват искрене, ето защо трябва колкото е възможно по-рано да се изгла-
дят. Това се извършва така.
Прави се дървен шаблон, който е нагоден към изкривената повърхност, която
ще се шлайфва. На шаблона се закрепва стьклена шкурка и с нея се минава по
повърхността на колектора. При това четките трябва да са повдигнати. Когато
шлайфването е завършено, колекторът и четките трябва внимателно да се по-
чистят от стърготини и прах най-добре чрез издухване с помощта на компри-
миран въздух под налягане от 2 атмосфери.
422
Ако грапавините върху плъзгащите се повърхнини са големи, така че не сме
в състояние да ги премахнем само с помощта на шкурка, колекторът (или плъз-
гащите се пръстени) трябва да се престърже. Прели престъргването на колектора
той трябга да се загрее до ]0С°С и винтовете добре да се затегнат. Когато се
охлади отнсвэ, винтовете се затягат или само тези, конто са разхлабени. Пре-
стъргването може да се извърши на металорежеща машина или още по-често
на собствените лагери на машината. Супортът трябва да бъде сигурно закре-
пен, така че да не се даде възможност за преместване на ножа през времето на
престъргването. Броят на оборотите на машината трябва да бъде такъв, че
скоростта на рязането да не надхвърля ЮС4-120 m/min. Преплъзването за един
оборот на ротора не трябва да надхвърля 0,05 до 0,1 mm.
Понякога шлайфването на повърхнината на плъзгащите се пръстени се из*
вършва с помощта на шайби от карборунд. Шайбата се върти от електродви-
гател с мошкост от 0,3 до 1 kW, който е закрепен на супорта. Втргенето на шай-
бата трябва да бъде обратно на въртенето на колектора и налягането върху ко-
лектора трябва да бъде много леко (малко). *
При престъргването и шлайфването е добре намотките на машината да са
защитени с платно или хартия.
Обработена изолация върху ко-
лектора: правилно (вляво) и не-
правилно (вдясно)
Ако между ламелите на колектора пробив изолапичта, тя тргбза внимателно
да се отстрани до дълбочина от 1 до 2 mm под повърхнината на колскторй.
Когато изолацията е очистена, трябва от ръбовете на колектора да се снемат
острите краища (да се заоблят) и след това колекторът отново да се шлайфв'а
със стъклена шкурка.
2. ПОЯВЯВАНЕ НА ПЕТНА ВЪРХУ КОЛЕКТОРА И
ВЪРХУ ПЛЪЗГАЩИТЕ СЕ ПРЪСТЕНИ ОТ МАШИНИТЕ
ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ДЪЛЪГ ПРЕСТОЙ
Когато машината дълго време не е в експлоатация — когато е на склад,
при транспортиране или временно е спряна работата на машината през времето
на нейната експлоатация, забелязва се понякога появяването на петна върху
колектора, респ. на плъзгащите се пръстени на тези машини. Това появяване е
по-често, ако околната среда е влажна.
Появяването на петна има химически характер. Графитните четки, медният
колектор (респ. плъзгащите се пръстени) и влажният въздух създават галвани-
чен елемент, чиято токова верига е затворена през намотката на машината.
423
Върху мздните електроди (колектора или плъзгашите се пръстени) на този
галваничен елемен > ее появява изгризано място — петно (с цвят на мръсотия).
Когато машината с петната върху колектора или плъзгашите се пръстени
се пусне в ексилоатация (без предварителна обработка на нагризаните плъзгащи
се ^^върхнини), върху нагризаните повърхниви се появява искрене, вследствие
на което тези места се нагряват и грапавостта им се увеличава. От това искре-
нето още повече се усилва. което увеличава грапавостта.
За да не излезе машината от- строя, необходимо е такъв колектор (прьстен)
колкото е възможно по-рано да се престьрже върху металорежеща машина и
по тези начин да се отстрани искренето, което унищожава плъзгащата се по-
върхнина.
За да се избегав появяването на петна на колектора или на плъзгашите се
пръстени на мащините, които дълго време не са в експлоатапия, поставя се кар-
тон (или по-добре престпан) между четките и плъзгашите се повърхнини (ко-
дектор-плъзгаши се пръстени). С това се прекъсва електрическата връзка между
«електродите» и «галваничният елемент» е неактивен и не унищожава плъзга-
нцзте се повърхнини.
3. ПОЯВЯВАНЕ НА ПЕТНА ВЪРХУ ПЛЪЗГАЩИТЕ СЕ ПРЪСТЕНИ
НА МАШИНИТЕ В ЕКСПЛОАТАПИЯ
Причините за появ^ване на петна върху плъзгашите се пръстени на електри-
ческите машини, конто работят, зависят от вида на машината.
Еднофазен генератор. Еднофазното магнитно поле се състои от две проти-
воположно въртящи се Магнитки полета. Едното поле ротира заедно и син-
хронно с индуктора. Другого поле ротира в противоположна посока и пресича
намотките на индуктора с двойка честота. Второто поле индуктира в индуктора
ток, който, събран с постоянния ток на машината, създава в намотката на ин-
дуктора пулсиращ ток. Този пулсиращ ток протича през токовата верига, която
се затваря през плъзгашите се пръстени и през котвата на възбуждащата машина.
Тези места, в които повтарящо се действува с максимума на пулсиращия
ток, електрически са претоварени, нагарят и се износват по-силно от останалите.
. Вследствие на това те прсдизвикват искрене, което отново усилва по-нататъш-
ното нагаряие на плъзгашите се повърхнини.
За да се избегне нагарянето на плъзгашите се пръстени в еднс^азпите гене-
ратори, трябва от време на време да се преместват четките.
Трифазен генератор. При несиметрично натоварените синхронии генера-
тори върху плъзгашите се пръстени се появяват петна.
V пиита няма да се ксяеяват, ако се избегне несимсп ричксто натозарване.
4. НОСАЧ НА ЧЕТКИТЕ В МАШИНИТЕ ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК
Нсредовиите четки или нередсвният носач на четките най-често са причина
за искрене между четките и колектора. Искренето нагаря повърхнината на ко-
лектора. Вследствие на това тя става неравна и неравнсстта еще повече усилва
искренето, което все по-дълбоко изгаря повърхнината. Това изгаряне може да
направи машината да не работи, поради което трябва своевременно да се от-
странят и повредата, и причииата на повредата.
За да се защити машината от споменатата повреда, трябва да се държи сметка
•за следното:
1. Четките трябва да са псставени паралелно с ламелите на колектора и
разстоянието между съседните четки на отделните групи трябва да бъде
•424
еднакво. Разстоянието се измерва върху плъзгащата се периферия на ко-
лектора. Не v нрепоръчва това разстояние да се определи чрез броя на
ламелите на колектора, защото дебелината на ламелите и разстоянието
между тях не са чинаги еднакви. Виж за това и във 11-1,1.2.2.
2. Четките трябва да бъдат разположени така върху носача, че в него да мо-
гат лесно да се придвижват нагоре-надолу. Нормалният луфт между чет-
ките и носача на четките 1 (I 6 * * 9 до 0,3 mm и ако този луфт е по-голям, тогава
четките са хлабаво захванаги изкривяват се и не могат добре да се наго-
дят по кривилата на повърхнината на колектора,
3. Проводниците, с които се довежда ток на четките, трябва да бъдат гьв-
кави и достатъчно дълги, за да не памаляват подвижността на четките в
носача иа четките.
4. Специфичного налягане на въгленовите четки върху колектора завися от
вида на четките и възлиза на 150 до 250- g cm2 (виж на сгр 428 до ..чр 4’32),
Гъстотата на тока в отделяйте четки не е допустимо да се различава С по-
вече от 10%, а поради това и иалягането на четките от отделниге разкло-
нения трябва дабъпе еднакво. Ог време на време (периодично, трябва да
*се извършва коитрол на специфичного налягане Когато иалягането на.
четките спадне вследсгвие на износването на четките, то грябва да се уве-.
личи.
5. Ако нормално четките прилягат към колектора радиално, т. е. ако с рав-
нинага на колектора образуват прав ьгьл. гогава такава машина може да
се върти в двете посоки Ако четките са носгавени косо спрямо равниназ а.
на конек гора тогава машината може да се използува правилно само за
една лосока на въртене В този случай правилна е тазипосока иа вьртепе
н т машината, при която четките с колектора образуват ъгъл, по-маль к от
90"' ако този ъгьл загваря идвашата равнина на колектора.
6. Четките с положителен и тези с отрицателен поляритет не износват едт
накво повърхнината на колектора. Разположението им трябва да бъде та-
кова, че да покриват цялата повърхнина па колектора през времето, ко-,
гато машината работи. Четките от две съседни групп (-1- и —) трябва да
бъдат поставени така, че за времето на работа да се плъзгат по една и скща"
425
нръстеновидна част на колектора, четките от друга! а Трупа (чифт) — по
друга част. Крайните четки не е допустимо да излизат извън колектора.
Правил ното разпределение на четките е начертано върху приложения
чертеж.
Т. Четките върху дспирната псвьрхнина трябва да бъдат нагсдени към кри-
вив 1та на колектора. За да се постигне това, те трябва да се притрият върху
повърхнината на колектора.
Между четките и кслектора се поставя шкурка (за дърво) или платно.
Тази шкурка или платно се мести само в посока на въртенето на машината,
а ако машините са изградени за две посоки на въртене, препоръчва се
шкурката да се мести в двете посоки.
8. Когато шлайфванего е зазършено, трябва добре да се очистят четките,
уредбата на носачите на четките и колектора посредством сгъстен въздух
От около 2 атмосфери налягане. Трябва да се внимава прахът да не се вкара
във вътрешнэстта на машина_,а.
9. Ьинаги трябва да се употребяват четки, конто са предписани от произво-
дителя за съответната машина.
Не се допуска едновременно да се употребяват различии видове четки, за-
шото такива четки нямат еднаква електрическа проводимост и според това ня-
мат -и еднакво преходно съпротивление, вследствие на ксето натоварването
не сс разпределя равномерно иа всички чета и Четките, който са повече нато-
гарени, се загряват по-силно, започват да искрят и да напарят, като влошават
комутацията и догеждат до псвреда на машината Коптз с износят отделните
четки и трябва да се заменят с нови, ловите трябва да бъдат от сьщия вид,
к кто и ост тал пе, конто иге- iara ткщ:останат да ее използуват. Ai о HHva
ч тли от С1Щ. я вгд, тег ва трябга / а >.е подменят bci ч и четки в машината.
Щсм няма достатъчно четки от същия вид, четките трябва да се разпределят
така, «е във всяко разклонение да се употребят четки от един и сын вид. Ако
сме принудени да употребим четки от различен вид, тогава е желателно да се
ламали натоварването.
! 5. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕУТРАЛНАТА ЗОНА НА МАШИНИТЕ
ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК
I Неправялното положение на четките най-често е причина за много повреди
в електрическите машини. Поради това е необходимо непрекъснато да се кон-
тролира положението на четките съгласно упътванията, конто са дадени от
; производителя. Ако няма такива упътвания, тоггва тряб> а да се паправи кон-
<трол на неутралната зона на машината. Неутралната зона на машината се оп-
jipc геля чрез т. нар. метод на най-голямото напрежение на генератора, чрез ме-
!тод на двигателя или чрез индукционния метод.
1. Метод иа най-голямото напрежение на генератора
Генераторът се върти с постоянен брой обороти в празен ход. Силата на
тоха на пезависимсто възбуждане не трябва да се изменя. Ако генераторът
шяма независимо възбуждане, тогава то се извършва чрез самовъзбуждане,
като не се изменя големината на съпротивлението на паралелния регулатор.
На клемите на котвата се включва волтметър. През време на работата на ге-
нератора четките се преместват (завъртат се), докато на вслтметъра не се от-
чете най-голямо напрежение. Това положение на четките, при което върху кле-
гмите на коз вата се получава най-голямо напрежение, отговаря на положението
на пеутралната зона на машината.
Този метод не дава напълно задоволителни (сигурни) резултати.
426
f
2. Метод на двигателя
Двигателят се пуска да работы без натоварване и се измерва броят на оборо-
тите му. След това се променя посоката на въртене на двигателя (променя се
посоката на тока в котвата и в спомагателните полюси или в паралелната намот-
ка) и отново се измерва броят на оборотите на двигателя. Ако броят на оборо-
тите при същите условия в двете посоки на въртене не е еднакъв, това е признак,
че четките не са в неутралната зона. Чрез изместване на четките и измерван^
на броя на оборотите се търси такова положение на четките, в което броят нк
оборотите на двигателя за двете посоки на вьртсн» где бъде еднакъв.
Когато се употребява този метод, четките трябва да бъдат престьргани так^,
че да отговарят и за двете посоки на въртене.
Ако двигателят има компаундна намотка, при изпитването тя .трябва да се
изключи. И този метод не е съвсем сигурен.
3. Индукциоиен метод
Машината трябва да бъде неподвижна. Акумулаторна батерия рт 8 дб 12 У
или някакьв друг източник на постоянен ток се включва във въВбудителната
намотка на машината. Чувствителен миливолтметър от 45 до 60 тУ (желателн©
е да имй нулево положение в средата, за да може да показва.стойндстите в двете
посоки) с допълнително съпротивление за напрежение от 1,5 до 3 V се вклю*
чва на клемите на котвата. Контактът в токовата верига на въВбудителната
намотка се осъществява и се прекъева (периодично) И в тези момента в котватф
се индуктира напрежение, което отклонява миливолтметъра в едната или В
другата посока в зависимост от положението на четките. Ако се забелязва отг
клонение на стрелката на миливолтметъра, тогава трябва да се йзместят (зу-
въртят) четките и да се повтори осъществяването и прекъеванет© на контакт^
и измерването на напрежението в котвата. Четките трябва да се йзместват дог
тогава, докато не им се намери такова положение, р което при оЬыцествяванЬ
или ври прекъсванс на контактите на възбудителната намотка не.се индуктирр
напрежение и според това и стрелката на миливолтметъра не 4е отклоняват
Това положение на четките отговаря на неутралната зона.
За да бъде миливолтметърът колкото се може по-чувствителен, може след
няколко опита, при конто е установено, че отклоненисто все повече! се намалявф
да се изключи допълнителното съпротивление. i i i
Препоръчва се това изпитване да се извършва за Две или повече [различии по-
ложения на котвата, защото по този начин се noct и га по-голяма сигурност (в
правилността на измерването. Индукционният метод е най-точен 1метод за oii-
ределяне на неутралната зона в постояннотоковите машини.
6. ПРАВИЛНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ГЛАВНИТЕ
И СПОМАГАТЕЛНИТЕ ПОЛЮСИ
Полюсите на главните магнити се означават с S и N, а спома гателните п<
люси — спив. Ако гледаме в посоката на въртенр на машипат 1, тогава пр
да стой тред
генератора едноименният спомагателен
полюс, а при двигателя е обратно.
полюс трябва
главн
Последователност на полюсите
За генератор
N—s—S—и
За двигател
N^n—|S—s
I
Посока на въртене на машината
•&7
7. ДАННИ ЗА
ВИДОВЕ И ТЕХНИЧЕСКИ СВОЙСТВА
(Съгласно данните на фабриката за
Груиа четки Означение на вида Употреба
Въгле- нови четки и. За универсалии малки двигатели ПО и 220 V, за машини по-стари конструкции без спомага- телни полюси ПО—440 V
• и, За малки двигатели за електроинструмент^ за канцелярски и домакински машини, за по- стояннотокови машини, конто при к'чиутацията изискват голямо активно съпротивление, за машини, при конто сию цата между ла мелите на колектора не е пр^стьргана, за постоянно- токови машини за високо напрежение
Въг ле- нов о- гра- UG1 За динамомашини за автомобилно осветление, за постояннотокови генератори и двигатели със средна големина
фигни четки UG2 Както и UG1, за машини без затруднения в комутапията
Гра- фитни четки G1 За постояннотокови машини над 40 V, особено за постояннотокови машини със средна големина, за посгояннотокови машини над 100 kW за всички нагрсжсьия, за псстояннотокови машини за гслеми тсксве, за еднокотвсни преобразу- вате ли, за теглсши машини и витла, за групи и въобще за постояннотокови машини с по-тежка комутация
- G2 За гслсми псстояннотскови машини и за възбу- дителки на турбсгенераторите
G3 За стоманени възбудителни пръстени на турбо- генераторите А
428
ЧЕТКИТЕ
НА ВЪГЛЕНОВИТЕ ЧЕТКИ
въглено-графитни изделия, Дубровник)
Специ- фично сопротив- ление Специ- фично натовар- ване Максимал- на перифер- ии скорост Твърдост по Шору Коефициент на триене при 15 m/s, не по-голям от Налягане на чет- ките
4000—8000 * 4—7 12 40—80 0,2—0,4 200—250
SO00—15001 3—7 12 50—90 0,25—0,4
3800—4500 6,5—7 15 45—60 0,2—0,3 200—250
3000—3900 7 —8,5 15 30—80 0,25—0,3
1500—3000 10—11 40 15—30 0,25 175—250
1000—2500 8—10 45 10—25 0,2—0,25
1800—2600 9,5 50 10—30 0,2—0,25
429
Трупа на четките Означение на вида Употреба
Електро- графитни четки EG0 За постояннотокови машини за големи токове» до 220 V, за постояннотокови двигатели с малка и средн а мощност, за малки универ- салии двигатели, за генератори за вагонно осветление
EG1 За променливи колекторни двигатели, за бързо- ходни постояннотокови машини с .тежка кому- тация — например за валцови пътирца, за извоз- ващи машини и витла, за възбудителки на тур- богенератора, за преобразуватели
EG2 Подобно както EG1, за бързоходнй реверсивни колекторни двигатели и за ностояьИотокови ма- шини с тежка комутация (промёнливо нато- варване)
EG3 За локомотивни и трамвайни двигатели, за за- варъчни генератори
Медно- графитни четки BG60 За постояннотокови машцни до 60 пените пръстени на турбогенерато ферна скорост до 30 m/s, за машин лиза 'V, за стома- тите с пери- и за електро-
BG75 За постояннотокови машини до 25 тели, за броьзови пръстени с мал скорост V, за пуска- са периферна
BG85 За. медните и бронзовите' пръстенй на индук- ционните двигатели, за постояннотоковите ма- шини до 12 V, за пускатели
BG88 NG90 За пръс ените на индукционните еднокотвените преобра' уватели, з; токовите машини за осветление мер за бърсалките на прозорците билиге), за пускателите, за някои к двигатели и 1 постоянно- 12 V (напри- при автомо- энтакти
За много <илно натоварени пръстл ционните двигатели и пускатели и на индук-
Бронз- графитни четки BzG88 За твърди бронзови пръстени на индукционните двигатели (силно натоварени) 1
Забел е ж к а . кр=килопонд — измервателна единица за сила (тежест)
равен на грам-сила (1 р=1 Г) ; 1 кр=1000 Г=Э,81 N (нютона).
'430
Специфично съпро- тивление Специ- фично натовар- ване Максимална перифзрна скорост Твьрдост по Шору Коефициент на тризне при 15° С, не по-голям от Налягане на четките
1800—3000 9—11,5 45 20—40 0,2 150—250
2000—3500, 4—10 40 25—50 0,2—0,25
3000-4000 9—10 40 30—60 0,2
3000—5500 9 40 40—80 0,2—0,25
200-400 10—15 25 15—35 0,25 150—210
25—30 10—20 25 ,, 13—30 0,25
20—33 10—20 20 12—40 0,2—0,25
15—20 10—22 20 20 0,2—0,25
16—20 15—25 20 18—30 0,2—0,25
25—45 15—25 23 18—25 0,25 170—220
от тсхническата система, равна на килограм-сила (1 kp= 1 кГ) : pond —
431
432 *^8 Схеми иа «вързване
СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ЗА ПОДОБИИ ЧЕТКИ ОТ РАЗЛИЧИИ ФАБРИКИ
Според данни на фабриката „Ради Кончар"
TUP* SDW Швеция Карбон Морган Монте Мар- тини Конради Сименс— Планиа Ринген- дорф Др. А. Лесинг
U1 QS, Р1 C4, C 2C, 3C, 4C, 3C Кроне- гекстра гекстра 3,5 KG, NK III, 135 438, DK1 8640 HW3 Т
U2 — QS4, QS5 C8, AO 1C Кроне- гекстра 5 К III, SS WP
UG1 К28 D450, Т4 FB твърди A,A5 21CG GLTF GV, GUI BS, WS S2, S1 DN GR10
UG2 В, GS, В3529 ВВ77, ВВ5 B,BC 22CG 23 CG GLT5 GB4, BL7 119, 126 8584, 65 GR
G1 NG5 LFC, LFC4 H,M3 31G GLC2 G323 — AL2
G2 NG2 LFC3. AS LFC3, BS HM5S HM5 32G 33G GLC HGF NRC2 GRB, МН5, GW19
G3 .„LEC.3576. HM6 CM9 - .. „340 GLM19—21_ . -G189 RV5 EL2V
; EGO EL3, EL ELA EG, Z, EGOA EY, EG2 EG30, EG60 EG, EGO 44E ЕВК XS, EKG 8611 RP54 7134, AL3
EG1 EL 12 EG97 EG10 42E EGII E87 860, W EL3U
EG2 EG96 EGII EG8101 43E Кристал I EGB, E149, E451 8618, 8620 8601 F.u 1
EG3 — EG99 EG3548 EG12K EG12 40E 41E Кристал II J314S HK6, RE1 RP5H EL5
BG60 Cu35M CG50, CG3 CM6 61R 62R 63R WO, w графит M604 EN75 PN43
BG75 Cu25M CG65, CG4 CM 5 65R V, KI, K10 K50 M500 M584 ENGO EN150 PN25
BG85 Cul5M CG75 СМ3 66R Sch M510 EN135 PN15
BG88 — MK85 СМ2 68R N — 3095 PN20 PN17N
Г - | BG‘0 — MC CM CVi 69R N2 — EN10 PN11
I BzGSR 1 — MCI 1 CMIS 70R Бронз кол, W BK1 EN19 PG
*Г1Р — фабрика за въгленографитни изделия, Дубровник. У нас такава фабрика имаме в Карнобат
(бел на "Реводача).
8. НАМАГНИТВАНЕ НА МАШИНИТЕ ЗА ПОСТОЯНЕН ТОК
Генераторите със собствено възбуждане при ггьрвото пускане обикновено
нямат достатъчен остатьчен магнетизъм. И през време на работа никои ма-
шини изгубват постоянния магнетизъм на своите магнити. Такива машини
трябва да бъдат намагнитени. Това се извършва по слгдния начин.
Паралелен генератор. Машината трябва да е неподвижна. Пара-
лелната намотка на генератора се включва към външен източник за постоянен
ток, и то директно, ако напрежението не надминава няколко десетки волта, и
през регулационно предсъпрстивление, ако е използуван високонапреженов
източник на ток. Чрез преминаване на ток през паралелната намотка магнитите
се намагнетизират.
Серией генератор. Генераторът трябва да е неподвижен. Серий-
ната намотка се отделя (изключва) от котвата и се включва към външен източ-
ник на постоянен ток. Поради много малкото съпротивление на серийната на-
мотка след нея трябва последователно да сс включи реостат, с който се дава
гвъзможност да се ограничи силата на тока за намагнитване.
9. РЕГУЛАЦИЯ НА ИНТЕНЗИТЕТА НА ПОЛЕТО
НА СПОМАГАТЕЛНИТЕ ПОЛЮСИ
Интензитетът на попето на спомагателните полюси е предписан от произво-
дителя. Ако интензитетът нс е достатъчен, комутацията иа машината е лоша.
Това се коригира чрез изменение на въздушната междина между котвата и
полюса с помощта на подложки, конто се поставят между ярема на машината
м ядрото на полюса. Ако спомагателните полюси са много силни, тогава в то-
ковата им верига се включва паралелно съпротивление, с което се намалява
и.чтензитетът на попето на магнитите.
Ако вследствие на нсредовности в интензитета на спомагателните полюси
се появи искрене на четките, тогава четките трябва да се изместяг от ноутрал-
ната зона.
Когато спомагателните полюси са много силни, тогава четките на двигателя
трябва да се изместят напред в посоката на въртене, а при генератора — в об-
ратна посока от посоката на въртене.
Ако спомагателните полюси са много слабя, тогава четките в двигателя
трябва да се завъргят обратно спрямо посоката на вьртенз, а при генера-
тора — в посоката на въртене. Големината на измесгването зависи от искре-
нето. Искренето престава в правилно положение.
Изместването на четките от неутралната зона в постояннотоковите генера-
тори има и своите последствия. Ако четките са изместсни в посоката на въртене
на машината, увеличава се падението па напрежезие на генератора, а ако чет-
ките са изместени в обратната посока спрямо посоката на въртене, падението
на напрежение се намалява.
434
10. ПРАВИЛНО СВЪРЗВАНЕ НА КОМПАУНДНАТА НАМОТКА
В ПССТОЯННОТОКОВИТЕ МАШИНИ
Всички бобини на компаундната намотка трябва да имат еднакво разполо-
жение на поляритета. Поляритетът на полюсите трябва да се редува правилно
по цялата машина (N—S—N—S и т. н.). Това се проверява така.
Машината е неподвижна. Паралелната намотка се свързва и изключва от
външен източник за постоянен ток (по съшия начин, както при определянето
на неутралната зона на машината с помощта на индукпиенния метод — виж
1-5), и с миливслтметър се измерва създаденото индуктирано напрежение в от-
делните бобини на компаундната намотка. Ако свързването е правилно, всички
бобини трябва да показват еднакъв поляритет.
Поляритетът на магнитнитс полюси се проверява с помощта на магнитна
стрелка, която се приближава до полюсите. Компаундната намотка се свързва
последователно с регулационно съпротивление и сс включва към източник на
постоянен ток. При правилно редуване на полюсите магнитната стрелка под
два съседни йагнитни полюса не трябва да показва.едно и също положение.
Необходимо е да се проверява и правилността на компаундната намотка по
отношение на паралелната намотка. Трябва да се избереедин от следните два
начина:
1. Машината се завъртва като двигател в ненатоварепо състояние (в празен
ход) и се отбелязва посоката на въртепе на машината. Четките при това
трябва да бъдат в неутралната зона.
След това двигателят се спира, изключва се (отдели се) паралелната му на-
мотка и машината отново се пуска в ненатоварено състоянг.с посредством
пускател, но бързо трябва да се изключи ст мрежата, защото двигателят
може да «избяга». Ако и в този случай посоката на въртене на двигателя
с същата, значи, че компаундната намотка е правилно свързана. В противен
случай трябва в свързването взаимно да се заменят краищата на компаунд-
ната намотка.
2. Правилността на свързването на компаундната намотка може да се про-
вери и чрез наблюдаване на работа! а на машината в празен ход и при но-
минално натоварване. Падението на напрежение в генератора с малко при
натоварване с правилно свързване па компаундната намотка и двигателят
увеличава броя на оборотите си с натоварването, ако свързването на ком-
паундната намотка е правилно.
11. НАМАЛЯВАНЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА ИЗОЛАЦИЯТА И
НА ЗЕМНОГО СЪЕДИНЕНИЕ
Основните причини за намаляване на съпротивлението на изолацията или
на земното съединение могат да бъдат:
Навлажняване на намотката на машината
Замърсяване на машината
Га зовете или парите на кисепините
Прегряване на машината
Пренапрежения от мрежата
Природно (естествено) износвапс и остаряване на изолацията.
Намоткитс на машината могат да получат влага по много начини: при транс-
портирапето, при държането на склад във влажни помещения, ако машината
43.5
работи във влажно годишно време, ако работи в неогоплявани и слабо вен-
тилирани помещения или ако върху нгя пада вода.
Всички изброени причини може да се отстранят, без да се обръща спсциално
внимание по какъв начин. Въпреки това няма да бьде излишно да се обърне вни-
мание, че помещепията, в конто се складират електрическите машини, трябва
добре да се провстряват, а когато времето през годината е хлапчэ, да ее отоп-
ляват така, че да не се допуске температурата да спадне под + ° С.
Ако намэтките на машината са влажни, не трябва да се пуска т в експлоа-
тация, пред и предварително да са изеушзни. В 1-16 е разгледанэ как се извършва
това сушена.
От износването на четките от колекторите и плъзгащите се пръстени се об-
разува въгленов и меден прах, който замъреява машината. Ако четките не са
от съответния вид и ако колекторът (или плъзгащите се пръстени) или уред-
бата за носача на четките не е в изправност, тогава се образува много повече
прах.
В машината може да се провре ситен прах и отвън, особзнэ ако машипата не
•е добре упльтнена (и'опираиа) и ако филтригс за въздух не са рздовни. Когато
машината работи в помещения, в конто се образуват много прах, дьрвзни или
метални стърготини, необходимо е въздухът за охлаждане на машината да се
довежда чрез специални тръби отвън.
Освен редовното всекидневно чистене на машината външно необходимо е
ионе един път годишно машината да се очисти и отвътре. Това се извършва
чрез продухванз на машината с компримиран (сгьстгн) въздух (от понс две
атмосфсри), който трябва да бъде напълно чист и без масла. Компримираният
въздух се довежда в машината с помощта на гумени маркучи (да се избягват
метални удължйтели на гумените маркучи, защото чрез тях може да се повреди
изолацията на намотката) и машината се продухва дотогава, докато не е си-
гурно, че прахът напълно с издухан от нея, а не само е преместсп от едно място
•на друго в самата машина. Ако машината е толкова прешна, че прахът да не
може да се издуха напълно, изважда се роторът на машината и тогава се извър-
шва чистенето.
Ако машината работи в помещения, в конто има пари на киселини или га-
зове. конто нагризват изолацията па намотката, тогава в такива помещения
трябва да работят херметически затворени машини с проточна вентиляция и
въздухът да се довежда отвън от улицата или от помещения, в конто няма пари
на киселини и газэвз.
Прггрязането иа машините може да бъде предизвикано от различии причини
Това ще бъде описано по-късно.
Пренапреженията могат да настанат от увсличаванс па напрежението в мре-
жата или вследствие на моментно изключване на възбудителната намотка.
Дгл I исогац я а е в рсд моте j а ее про е; и чрез псриодичн > измергапе па
съпротив. е и..о иг изолацията на намотките спрямо кожуха на машината, а
също и между електрически независимите намотки.
436
12. ЗАГРЯВАНЕ НА ЛАГЕРИТЕ
Сыцествуват много причини, конто предизвикчат загряване на лагеритс.
•Един от тях зависят от качеството на маслото за смазване, други от механич
ните свойства на осите и лагерите, а трети от паразитнитс токове.
1. Една от най-често срещаннтс причини е намаляването на притока на ма
ело вследствие на задръетване на филтъра или на леглото за довеждане
на масло към лагерите или пък вследствие на нередовната работа на ма-
слената помпа.
Във всички случаи трябва да се контролират филтърът и водещите капали за
маслото и да се очистят, докато маслената помпа трябва да се поправи.
Аю в лагерите чдва много малко масло вследствие на недостиг на масло в
резервоара, тогава ретервоарът трябва да се допълни до необходима! а
височина.
В машините, конто се емазват с пръстени за смазване, нсдостатъчното смаз-
ване може да бъде предизвикано от много ниското ниво на маслото в к<-
мерат^а и вследствие на много бавното въртене на пръетените за смазване.
Нормалного въртене на пръетените за смазване може да бъде нарушено
от магнитното действие на машината върху пръетените, вследствие на което
те се въртят по-бавно или въобще не се въртят. Ако се установи, че маг-
нитното действге върху пръетените е причина за тяхното бавно движение
и според това смазването с непостатъчно, тогава вместо стоманени трябва
да се поставят медни пръстени, магнитното поле на конто нс действува.
2. До маслото понякога достигат нечистотии (прах, стърготини, ръжда и
т. н.), конто прочат за нормално влизане иа маслото. Ако това е причина
за загряване на лагерите, тогава се изпуска маслото и ръэкдата се очи-
ства от всички входни места. След това маслената камера се боядисьд с
блажна боя и едва тогава се налива ново масло.
3. Понякога и качеството на маслото оказва съществено влияние, поради
което за смазване трябва да се употребява масло, което е предписано от
производителя.
4. При голсмите машини, конто имат хладилник за охлаждало на маслото
с вода, водата може да проникне в маслената камера и така да достигпе
и до лагерите. В такива случаи колкото е възможно по-рано трябва да се
отстрани грешката в охлаждането.
Загряването в лагерите на такива машини може да настъпи и вследствие на
недостатъчно охлаждане на маслото поради недостиг на охлаждащата вода в
хладилника или пък поради много внеоката температура на охлаждащата вода.
Поради това често трябва да се контрилират количсството и температурата на
охлаждащата вода и да се долива хладка вода.
Между механичните причини за прегряването на лагерите спадат:
1. Малка междина между оста и черупките на лагера. В този случай трябва
да се увеличи междината от нормалната стойност, кояго е предписана от
производителя.
2. Грапава повърхнина на оста. Грапавата повърхнина се шлайфва с хар-
тия за шлайфване (шкурка).
Ако загряването на лагерите е настъпило от паразитни токове, конто прото-
чат през оста и лагерите, тогава се псстъпва съгласно инструкциите, описани
в 1-13.
437
13. ТОКОВЕ В ОСИТЕ И ЛАГЕРИТЕ
Вследствие на паразитните токове, които се появяват в никои електрически
машини, се забелязват следи от изяжданс на осите и лагерите. Тези паразитни
токове могат да достигнат сила от няколкостотин ампера въпреки сравнителио
ниските напрежения зашото съпротивлението на токовите вериги за тези па-
разитни токове е много малко.
Причината за появяването на паразитните токове не е винаги една и сына.
Поняксга те се дължат на несиметрия на магнитного поле на електрическата
машина или на магнитния поток, който се затваря през оста и статора.
Несиметрията в магнитного поле настава;
— вследствие на неравномерната въздушна междина между статора и ротора;
— вследствие на връзката между навивките в намотката на ротора на сип-
хронните машини;
— вследствие на късото(еднофазного)свързване във вьншната верига и създа-
ването на магнитен поток, който преминава през оста и се затваря през
статора, предизвиква неравномерна въздушна междина между статора и
ротора или пък неравномерно магнитно съпротивление в желязото на ста-
тора. При машините за променлив ток това може да се дължи на несиме-
трията в намотката на статора или ротора.
Паразитните токове могат да иастанат и така, че намотката на ротора да
дойде в късо съединение с оста и едновременно да настъпи и земно съединение
във външната токова верига (в асинхронннте машини в пускателя или в свръз-
ките между ротора и пускателя; в синхроините машини във веригата на възбуж-
дането; в съпротивлението на паралелната верига или в свръзкитс между ма-
шината и разпредслителното табло). Така предизвиканите паразитни токове
обикновено силно повреждат лагерите и осите, поради което е необходимо
веднага да се поправи машината.
Заедно с казаните причини понякога и електростатични пълнежи в ротора
на електрическата машина могат да предизвикат паразитни токове. Тези пъл-
нежи могат да настанат по следния начин:
1. Чрез триене на ремъка и шайбата се предизвиква статично електричество.
Триенето на ротора с въздуха също може да предизвика сгатическо елек-
тричество. Между осите и лагерите вследствие на това могат да се появят
потенциали, които са значително по-високи от потенциалите на земята.
Когато такъв потенциал надмине определена стойност, може да се стигне
до разреждапс (изпразванс) през слоя масло в лагерите. Ако искрите на
разреждането се появяват често, тогава токът на изпразването разяжда
лагерите и оста.
2. При непостоянно земно съединение на намотката на ротора на оста могат
да се появят сравнителио високи напрежения (по отношение на статора).
При това желязото на статора може да се смята като една плоча на конден-
затор, а медната намотка — като друга плоча на кондензатора и изола-
цията на намотката — като диелектрик (изолация) на този кондензатор.
Така представеният кондензатор е свързан последователно с друг конден-
затор, съставен от сста на машината (като една плоча), лагерите (като
друга плеча) и маслото в лагерите (като диелектрик на кондензатора).
Когато се случи ненадейно земно съединение на намотката от ротора,
между коидензаторите се разпредепя напрежение; пробив настава през
масления слей в лагерите и през сста и през лагерите протича ток, който
при чести гсвтсревия на изпразванията може да повреди лагерите
и оста.
438
За да не се създават паразитни токове, машината трябва често да се прегле-
жда и при несбхсдимсст стново да се центрира, така че отклонението във въз-
душната междина между статора и ротора да не надхвърли 5%. Трябва да се
извърши центриране на оста и лагерите, а при това да се постави изолация
между основната плоча и лагерите. Изолацията трябва да бъде дебела 3 до
5 mm, да с направена от фибър и пресшпанът да е изварен в масло. Дървен
фурнир не се употребява, защото не издържа налягане. Носачите на лагерите в
никакъв случай не бива да бъдат заземени.
Добре е да се изолират и всички винтове в лагерите помощта на слюда (ми-
канит) от пресшпана, а и всички канали, които водят маслото.
Изолацията на носачите на лагерите трябва поне един път в годината да се
проверява с мегасмметър и ако се забележи ненормално прегряванз на лагерите
или че маслото е потъмняло, да се извърши контрол иа изолацията.
Когато се измерва изолацията. трябва да се повдигне роторът и между оста
и лагерите да се постави пресшпан или картон, за да се получи допир между
лагерите и оста. Всички винтове и канали за довеждане на масло трябва да се
поставят иа’Мястото си. Ако измерването покаже, че съпротивлението на изо-
лацията е под 100 000 S, това означава, че изолацията на някое място е отсла-
бена. Това място трябва да се открие и да се отстрани.
14. РАЗПРЪСКВАНЕ И ИЗТИЧАНЕ НА МАСЛО ОТ ЛАГЕРИТЕ
Не трябва да се дспусне маслото да се дсбере до намотката на машината
защото то разрушава изолацията и така предизвиква повреди. Не сё допуска
също то да се дсбере до колектора, респективно до плъзгащите се пръстени,
защото предизвиква искрене на колектора.
Маслото се разпръсква поради довежданэ на повече масло вследствие на ви-
сокото налягане в тръбопровода под налягане за маслото или поради малкото
съпротивление за протичането на маслото в долиата част на лагера.
В тези случаи довеждането на маслото трябва да се регулира чрез намаляване
на отвора на тръбата под налягане толкова, че температурата на маслото на
излаза от лагера ла не е повече от 7с ° С, ако маслото преди входа в лагерите е
имало от 35 до 4з°С. Заедно с това трябва да се капали иалягането на маслото,
което съгласно предписанията на производителя трябва да бъде около 0,26
до 0,5 атмосфери, и да се увеличат отворите за изтичане на маслото от лагерите.
Ако и след така регулираното довеждане и отвеждане на маслото се забе-
лязва разпръскване на маслото, причините за това тогава са други:
Уплътняеане на лагер с г.омощта
на допълнителен пръстен
439
1. Най-често причината за това са филцовите уплътнители, който трябва до-
бре да се нагодят към оста, а ако са износени, да се заменят с нови. Ако
и добрите лабиринтни филцови уплътнители все още пропускат, тогава от
двете страни на лагера се поставят допълнителни пръстеновидни уплътни-
тели от мед, както това е показано например на фигурата на страница 439.
2. Причина за това могат да бъдат и парите на маслото, конто се образуват
в лагерите. На тези пари трябва да се даде безпрепятствена възможност да-
излязат от вьтрешността на лагерите. За тази цел на горния край на лаге -
ра се пробива отвор и в него се нарязва резба, така че в отвора да може да
се завие тръбичка с диаметър 25 дв 40 mm, през която парите да излизат
от лагера (виж фигурата).
Лагер
Кожух (черупка) ла лагер с отвор
за отвеждане па масленшпе пари
от лагера
Ако през време на работа на машината (машини, коитс се смазват с помощта
на пръстени за смазване) трябва да се налее масло в камер та или ако се допьл-
ва над допустимого (означеното) ниво, маслената к: мера се пренапълва и
маслото изтича през оста от лагерите. Затова е нужно да се долива масло само
тогава, когато машината не работа и когато може точно да се установи нивото
на маслото.
И малките размери на отвора за оттичане на маслото в долнага част на
лагера могат да бъдат причина за изтичаие на масло ю от лагера. Попади това
трябва да се увеличат отворите за оттичане на маслото и всички да се свържат
в един.
Ротиращите части на машината могат да предизвикат вентилация, която из-
духва маслото от лагерите и го изпраша по осга Поради това на лагерите тря-
бва да се закрепи с винтовете плочка от стоманена ламарина (1 до 2 rnm де-
бела) така, че хлабината между ламаринката и оста да е 0,5 mm, а между плоч-
ката и лагерите се поставя кожей уилътнител.
15. ВИБРАЦИИ НА МАШИНИТЕ
Различии механични грешки или магнитна асиметрия предизвикват вибра-
ции в електрическите машини.
Вибрациите, т. е. двойка га амплитуда на трептенията на машината. изме-
рена на лагера чрез който и да било виброметър, е в три посоки: вертикална,
хоризонтална и »оризонтално-напречна (на височината на оста). При нормална
скорост на ротора или на котвата и при всички допустими условия на работа не
е допустимо те да надхвърлят стойностите, дадени в таблицата на стр. 441
440
Механични причини ja вибрации на машина га
1. Лош монтаж на машината върху основната плоча. Трябва да се установи
грешката и машината да се монтира правилно.
2. Ако няколко машини са свързани помежду си така, че осовите линии на
осите им не се покриват, съединителят не е в ред или осите са огънати,
тогава броят на трептенията е равен на двойния брой на оборотите на
агрегата.
Нормален брой обороти Допустима стойност на
в минута вибрации в минута
500 , 0,20
600 0,16
750 0,12
1000 0,10
1500 0,08
3000 0,05
Ако трептенето е предизвикано от голяма хлабина между оста и горната по-
ловина на лагера, тогава броят на оборотите ще бъде по-малък от броя
на оборотите на агрегата.
3. Неуравновесеността на ротиращите маси предизвиква трептене, равно
на двойния брой на оборотите на машината.
Ротиращите части трябва да се балансират. Големите съединители трябва
да се свалят и отделно да се балансират, защото и те могат да предизвикат
вибрации.
Ако не е възможно да се определи причината за вибрациите, тогава се от-
пускат всички съединители и машината се пуска да работа само като дви-
гател. Ако работа плавно, тогава е сигурно, че причината за вибрациите
е вън от машината.
4. Оста опира в лабиринта или в пръстените, конто служат за уплътнение
спрямо маслото. В този случай лабиринтите и пръстените трябва да се
пригодят (напасват) към оста.
5. Ако намотката на машината е слабо бандажирана или недостатъчно
укрепена, след известно време на работа на машината се измества намот-
ката на ротора.
Хко това изместване не се увеличава по-нататьк, тогава се извършва само
допълнителн балан Иране а ротора.
Ако изместването на ротора се увеличава, тогава трябва да се свалят бан-
дажике от намотката и намотката отново по-твърдо да се бандажира.
Намотката може да се измести и вследствие на сушенето. Такава намотка
трябва да се укрепи с плочки за допьлнителна изолация и ако е необходимо,
да се балансира машината.
б. Счупваиия в крайните части на намотката на ротора или прекъсване на
контактните пръстени за съединяване накъсо на ротора на асинхронния
двигател.
Скъсване на крайните части на демпферната намотка при синхронните ма-
шини.
Ако се установят такива грешки, тогава:
При асинхронните двигатели трябва да се заменят крайни ге (завършващите)
части на намотката, а прекъснатите пръстени да се запоят с мед или със
сребро. Ако са силно повредени, трябва да се заменят с нови (редовни).
441
При синхронните машини с явни полюси повредената част на демпфсрната
намотка трябва да се замени.
7. Причината за вибрациите на машината може да произтича и от основата
(фундамента). Ако твърдостта на основата или на основната плоча не е
достатъчна, трябва да се предприемат мерки да се увеличи твърдссгга
на основата.
Ако фундаментът на машината подава неравномерно в различните страни,
машината трябва да се постави отново в правилното положение.
Ако вибрациите на сьседните машини чрез основата се пренасят и иа друга
машина, тогава е необходимо да се отстранят вибрациите на съседната
машина.
Магнитната несиметрия като причина за вибрации на машините
При псстояннотоковите електрически машини магнитната несиметрия обик-
новено не предизвиква вибрации на машините. При машините за променлив
ток това явление се проявява.
Магнитната несиметрия може да бъде предизвикана от ексцентричното раз-
местванс на ротора по отношение на статора. Причина за това може да бъде и
деформацията на ротора или статора, а също и късото съединение в част от на-
вивките или земното съединение в две части на намстката на ротора или статора.
За да се установи дали вибрацията е предизвикана от механични или маг-
питни грешки, трябва да се извършват следните изпитвания:
Ако вибрациите са в двигателя, тогава трябва да се изпита (провери) дали
тези вибргции продължават и когато двигателят е изключеи от мрежата, но
докато тей еще има голям брей сбсроти. Ако вибрациите при изключен дви-
гател постепенно се изгубват, това значи, че са предизвикани от магнитната
несиметрия.
При генераторите това изпитване се извършва така: Довежда се генерато-
рът чрез завъртане до нормален брой обороти. След това се изключва възбуж-
дането на генератора и тогава вибрациите изчезват, което означава, че причи-
ната за вибрациите е магнитната асиметрия.
Тази магнитна асиметрия се отстранява така: Ако въздушната междина ме-
жду статора и ротора не навсякъде е еднаква (отклонението между най-голя-
мото и най-малкото разстоянис може да бъде най-мнэго 5% при асинхронните
двигатели и бавноходните синхронии машини и пай-много 10% при постоянно-
токовите машини), тази междина трябва да се изравни (обикновено чрез под-
лагане на лагерите).
Ако стомгната е дсформирана, трябва да се прсстьрже роторът на метало-
режеща мгшина.
Ако се установи късо съединение в никои части на бобината, това късо съеди-
нсш.с трябва да се отстрани.
442
16. СУИ1ЕНЕ И КОНТРОЛ ВЪРХУ СУШЕНЕТО
НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ МАШИНИ
Новите машини, машините, в конто е лравеи ремонт или е сменена намот-
ката им, и машините, конто дълго време не са употребявани, трябва да се сушат,
преди да се пуснат в нормална работа. Преди изсушаването машината трябва
добре да се почисти, най-добре чрез издухванс'сьс сгьстен въздух (2 атмосфери),
който трябва да бъде чист, сух и лишен от масло.
През време на сушенето кожухът трябва да бъде заземен.
Вентилацията ускоряла сушенето, поради което е добре машината да се
върти, докато се суши, но броят на оборотите не трябва да бъде голям, за-
щото машината ще се охлади много.
Сушенето на намотката на машината се извършва в условията на празен
ход на машината, но без възбуждане, а ако това е невъзможно — тогава чрез
късото съединение или посредством външеи източник на електрически постоя-
нен или променлив ток.
През времето на сушенето пай-много запретите места в стоманата или в на-
мотката на машините не е допустимо да имат температура повече от 65*С.
В първите два до три часа температурата на машината не се допуска да над-
хвърли 5v®C, като 7G°С могат да се постигнат едва след 5 до 6 часа на сушене.
За изеушаване могат да се употребят различии източници на топлина; за-
творени пещи с твърдо гориво, електрически съпротивителни нагреватели, то-
пъл въздух и подобии. Нагревателите се поставят близко до маши пита или в
пейната вътрешносг. В последний случай нагревателят трябва да се покрие с
азбест, за да не получат съседните места много висока температура.
Ако сушенето се извършва с продухване на загрят въздух през машината,
температурата на въздуха не се допуска да превиши 9С°С.
През време на сушенето трябва през вески час да се измерва съпротивлението
на изолацията на намотката на статора с помощта на мегаомметър. При тези
измервания се забелязва постепенно увеличаване на съпротивлението на изо-
лацията до определена установена стойност. Когато стойността на съпротив-
лението се установи така, че то да е константно през 5—6 часа, сушенето може
да се преустанови.
С постоянен ток могат да се сушат намотайте на статора и намотайте на ро-
тора било поотделно или и двете заедно, ио роторът трябва да е в покой. В то-
ковата верига трябва да е включено и регулациопно съпротивление, чрез което
да се регулира силата на тока.
С променлив ток може да се суши само намотката на статора.
Ако рогорът е в машината, намотайте на статора трябва да бъдат свързани
последователно, така че да образуват отворен триъгълник.
Акэ рогорът е изваден от машината, тогава сушенето може да се извърши
и с трифазен ток.
Сушене на асинхронннте двигатели
Асинхрониите двигатели могат да се сушаг или чрез тока на късото съеди-
нение, или с постоянен ток.
Когато сушенето се извършва с тока на късото съединение, двигателят тря-
бва да бъде застопорен. Напрежението, върху което се включва статорът, нс се
допуска да бъде по-голямо от 1/6 до 1/5 от номииалното напрежение на маши-
ната.
Токовата верига на ротора е евързана през пускателя. При споменатите
условия обикновено се постига сила на тока, която отговаря на сушенето.
443
В момента на включването на статора под напрежение в токовата верига на
ротора трябва да бъде включено общото съпротивление на ггу <. кателя. С помощта
на амперметър трябва постоянно да се контролира силата на тока в статора и
ако той е по-силен (по-голям от тока, за който двигателят е изграден), тогава
трябва да се намали напрежението, на което е включена намотката на статора.
Ако се забележи, че температурата на двигателя се увеличава, добре е ог
време на време да се контролира температурата на бандажите на ротора, защото
вследствие на прегряването те могат да се развият и в случая, когато двигателят
се пуска в работа, да предизвикат повреда. Температурата на бандажа не е до-
пустимо да надмине стойността 95СС, а ако се забележи повишаванс, добре е
машината да се пусне да работи известно време, така че той сам да се охлади.
Сушенето може да се извърши и отделно, като роторьт се извади от статора
и всяка част се суши самостоятелно. И в този случай напрежението, на което
се включва роторьт, респ. статорът, не се допуска да надхвърли стойността
1/6 до 1/5 от големината па номиналното напрежение на машината.
Когато сушенето се и вършва с променлив ток, роторът сыю не се допуска
да се върти. Всички свръзки на трифазвата система трябва да се отделят от
клемите и намотките на всички фази трябва да се свържат последователно.
444
II. ГЕНЕРАТОРИ И ДВИГАТЕЛИ ЗА ПОСТОЯНЕН
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
1. Искрене (появиванс на искри) на четките
1.1. През време на работа на машината се появяват искри между
четките и колектора (само на една или на повече от тях едно-
временно).
1.1.1. Неправилно е положението на четките, респ. на носача на чет-
ките.
Колекторът и четките, които искрят, поради това силно се за-
гряват.
1.1.1.1. Потърсете за машината фабричните данни за разпредслението
на четките и спрямо тях проверетс дали четките са правилно
разположени и разпределени по периферия га на колектора
(виж 1-4).
1.1.1.2. Установете неутралната зона (виж 1-5).
1.1.2. Разстоянието между четките не е еднакво (от отделните тру пи)
по протежение на периферията на колектора.
1.1.2.1. Незначителното искрене отстранете чрез малко завъртане на
държача на четките.
1.1.2.2. Разполагането на четките по периферията на колектора и тях-
ното разстояние една от друга не се определи от броя на ко-
лекторните ламели! Вземете хартиена лента и я увийте около
колектора, тогава отбележете върху лентата единичната дъл-
жина за обхвата на колектора и след това тази дължина разде-
нете на толкова отделяй части, колкото четки са разположени
по периферията на колектора. Така означената лента отново
увийте около колектора и ггроконтроли раите дали всички че-
тки помежду си са еднакво отдалечени.
1.1.3. Четките са в много лошо състояние.
Размерите на носачите на четките не отговарят на размерите
на употребените четки.
Контактът между четките и носача в мястото на закреп ването
е слаб.
Неправилно са поставени четките в носача на четките.
Въгленовите четки са станали грапави вследствие на изгаряне
и в триещата сс повърхнина са се набили с мед от ламелите на
колектора, поради което триещата се повърхнина на четките
е много лоша.
Триещата се повърхнина не е добре обработена и поради това
не слсдете кривината на периферията на колектора.
Металните четки са нагорели, замазани или повредени в краи-
шата.
1.1.3.1. Проверете дали разположението на четките е правилно, дали
четките са добре захванати в носачите.
445
1.1.3.2.
1.1.3.3.
1.1.4.
1.1.4.1.
1.1.4.2.
1.1.5.
1.1.5.1.
1.1.5.2.
1.1.6.
1.1.6.1.
1.1.7.
1.1.7.1.
1.1.8.
1.1.8.1.
1.2.
1.2.1.
Със стъклена шлифовьчна хартия обработете триещата се
повърхнина на четките така, че да се нагоди тя към повърхни-
ната па колектора (виж 1-4).
Металните четки измийте с бензин. Ако са трошливи, изпи-
лете краищата, конто се трошат, и чрез обработване ги приго-
дете добре да прилягат към колектора.
Четките слабо прилягат кьм колектора.
Вследствие на искренето носачът на четките се загрява, от което
се е отслабило еластичното действие на пружината. Поради
това е необходимо пружината да се замени с нова.
Ако чрез носача на четката има възможност да се регулира
налягането на четките, тогава това налягане се нагажда към
налягането, което е предписано за тази машина. Специфич-
ного налягане за въгленовите четки се движи в граннците от
150 до 250 грама за квадратен сантиметър (виж за това в 1-7).
Четките силно притискат към колектора.
Пружината трябва да се отслаби или да се замени с нова.
Чрез регулатора на носача на четките да се пригони наляга-
нето на четките до предписаната стойност (виж П-1.1.4.2).
Сечението или бролт на употребените четки са много малки,
поради което гъстотата на тока в четките е увеличена.
Четките са много широки или много тесни, поради което по-
криват много малко или много повече ламели от колектора.
Употребените четки не са еднакви, когато само отделни четки
са износени и заменени с нови.
Заменете четките с нови, конто по качество на материала и
размерите отговарят на предоисанията за тази машина. Ако
няма достатъчно четки от един и същ вид, тогава пене в от-
деляйте групи четки употребете четки от един и съгц вид и па-
товаретс машината с по-малко натоварване, защото иначе няма
да избегнете искренето.
Налягагего ш четките в отделните групи (разклонения) не е
еднакво.
Изравнете налягането на четките във всички разклонения
(виж II-1.1.4.1, П-1.1.4.2, П-1.1.5.1 и П-1.1.5.2).
Контактът в четките за събиране на тока е лош.
Повърхнината в местата на свързването на носача на четките
и частите за събирането на тока и между четките и носача на
четките е оксидирана или запрашена. Поради лошия контакт
разпределението на тока в отделните разклонения на намот-
ката не е изравнено, особено при машините със силни токове.
Четките, конто спадат към по-иатоварените разклонения на
намотката, силно искрят (виж П-3.1).
Изпитайте отново, очистете и доведете в ред всички контакта
от системата за довеждане и събиране на тока. Местата с лош
контакт силно се загряват, поради което обикновено те лесно
могат да се открият. Ако това не се осъществи, тогава с преци-
зен волтмегър изпитайте паденията на напрежение във всички
контакта в схемата за довеждане и събиране на тока.
Искрене между четките и колектора се забелязва само при на-
товарване на машината и се увеличава с увеличаване на нато-
варването, като достига недопустими размери.
Положението на четките е неправилно.
Носачът на четките не е в ред.
446
1.2.1.1.
1.2.2.
1.2.2.1.
1.2.3.
1.2.2.1.
1.2.4.
1.2.4.1.
1.3.
1.3.1.
1.3.1.1.
1.З.1.2.
1.4.
1.4.1.
1.4.1.1
1.4.1.2 .
1.5.
1.5.1.
1.5.1.1.
1.5.2.
1.5.2.1.
1.5.2.2.
1.6.
1.6.1.
1.6.1.1.
Виж П-1.1.1 и П-1.1.8.
Редуването на главните и спомагателните полюси е непра-
вилно.
Изпитайте отново редуването на главните и спомагателните
полюси (виж 1-6).
Поляритетът в отделните полюси на главните и спомагател-
ните магнити е неправилен.
Изпитайте отново редуването на главните и спомагателните
полюси (виж 1-6).
Между паралелната и компаундната намотка и помощните
магнити има късо съединение.
С контролна лампа или с измервателен апарат за измерване на
съпротивлението на изолацията намерете късото съединение
между намотайте и го отстранете.
Искренето е равномерно (понякога силно) при натоварване;
машината не искри при късо съединение.
Спомагателните полюси са много слаби или много силни.
Въздушната междина между котвата и отделните или всички
спомагателни полюси е много малка или много голяма.
Смелете четките и изпитайте дали спомагателните полюси не
са много силни или много слаби (ввж 1-6). Ако установите,
че спомагателните полюси са много слаби, намалете въздуш-
ната междина или паралелно на спомагателните полюси вклю-
четс съпротивление (шунт).
Чрез изпитвапе установете дали под всички полюси същест-
вува предписаната въздущна междина. Ако тя не е правилна,
я поправете.
Искренето между четките и колектора в машините за високо
напрежение обикновено е незначително. Други неизправности
не са забелязани.
Четките не съответствуват на машината.
Ако искренето не действува неблагоприятно на машината, не
трябва да се прсдприемат никакви мерки.
Заменете четките със съответните за машината.
Искренето между четките и колектора се забелязва силно при
четките от единия полюс, а под останалиге полюси е по-слабо.
Неравномерно е разстоянието между четките по колектора.
Не е в изправност носачът на четките.
Виж П-1.1.2, П-1.1.3, П-1.1.6, П-1.1.7 и П-1.1.8.
Има свързвагс между навивките.
Когато намо’: к гга на магнитите е в изправност, през време на
работа се загрява по-силно от намотката, когато не е в изправ-
ност. Ако по такъв начин се установи нередовност, навийте
наново или сменете с нова намотката, която е в неизправност.
Измерете напрежението в отделните намотки на главните и
спомагателните намотки. В намотката, която има свързване
между навивките, напрежението е по-малко, а ако в намотката
има късо съединение, тогава напрежението на намотката е нула.
Намотката трябва да се пренавие или да се замени с редовна.
Искрене между четките и колектора се забелязва само през
време на натоварването на машината и то е с променлив ин-
тензитет.
Контактът в носачите на четките е лош.
Виж П-1.1.3, П-1.1.4 и 11-2.1.8.
447
51.7.
1.7.1
1.7.1.1.
1.7.1.2.
,1.8.
1.8.1.
1.8.1.1.
1.8.2.
1.8.2.1
1.8.3.
1.8.З.1.
1.9.
1.9.1.
Между четките и колектора се забелязва искрене само от време
на време. На отделни ламели на колектора се появява почер-
няване.
Нагоряла е изолацията между две или няколко ламели на ко-
лектора. Искри се появяват в момента на преминаването през
нагорелите места под четките.
Свързването между колектора и намотката на котвата (на-
мотката на котвата, която се намира между почернелите ла-
мели на колектора) е прекъснато. Това прекъсване рядко на-
стъпва в самата бобина.
Ако прекъсването на свръзката е между колектора и намот-
ката, тогава внимателно изпитайте отново мястото на всички
свръзки между намотката на котвата и почернелите ламели на
колектора.
Разпоете неизправните свръзки, очистете и отново запоете мя-
стото.
Ако няма възможност чрез измерване да се зт>рси прекъсва-
нето на свръзката, тогава разпоете всички свръзки между по-
чернелите ламели и намотката (поотделно), очистете ги и добре
ги запоете.
Почернелите ламели означете, така че при неуспех да може
лесно да се контролира неизправното място.
Обработете колектора на металзрзжещ струг и изрежете вни-
мателно изолацията между ламелите (виж 1-1).
Ако прекъсването на свръзката е в самата намотка, тогава
заменете неизправната намотка с нова.
Ако не е възможно веднага да се прибави нова намотка, то-
гава до замяната на неизправната намотка с нова може маши-
ната да се използува така, като неизправната намотка се от-
пои от колектора, а ламелите, които са отпоени, свържетс на-
късо със съседните ламели. Запомнете, че това е само нужна
и временна мярка, докато набавите нова намотка, и че трябва
да се погрижите колкото е възможно по-скоро да доведете ма-
шината в изправно състояние.
Искри прескачат по повърхнината на колектора от четките на
единия полюс върху четките на другия полюс (кръгово сла-
бо искрене).
Поради изобилното смазваие колекторът е омаслен.
Избършете колектора с чиста кърпа, която е само малко
овлажнена с бензин. След това изтъркайте четките със стъклена
хартия за шлайфванс (виж 1-4).
Поради много меките четки колекторът е замърсен.
Постъпете, както във П-1.8.1.1, и след това заменете употребя-
ваните дотогава четки с нови от по-твърд въглен съгласно пред-
писание™ на производителя на машината.
Поради силно похабяване ва четките колекторът е замърсен.
Колекторът не е равномерно и правилно затворен.
Изравнете колектора чрез лека обработка на струг или със стък-
лена хартия за шлайфване. След обработването издухайте до-
бре колектора и уредбата на носача на четките със сгъстен
въздух.
На колектора се появява кръгов огън.
Неправилно е сместването на четлите.
448
1.9.1.1. Внимателно изпитайте отново сместването (разполагането) на
четките (виж П-1.1.1.1).
1.9.2. Неправилна е последователността на главните и спомагател-
ните полюси.
Спомагателните полюси са неправилно съединени с котвата
на машината.
1.9.2.1. Виж 11-1.2.2 и постыли според това.
1.9.3. Непредписан е видът на употребените четки. От четките се от-
късват частици и по периферията на колектора се образува про-
водим слой.
1.9.3.1. Непредписаните четки заменете с нови с по-голяма твърдост.
Механичната якост на електрографитните четки е голяма и
противодействувашите влияния за късите съединения между
съседиите ламели вследствие на частиците, откъснати от чет-
ките, не са значителни.
1.9.4. Кьсо съединение в машината. Вследствие на това четките силно
се загряват и въздухът под тях се йонизира. В момента, когато
ламелата на колектора напуска четката, вследствие на йониза-
цията се създава дъга, а ако късото съединение е трайно, то-
гава дъгата се разпростира и иа останалите ламели на колек-
тора и по колектора се създава кръгов огън.
1.9.4.1. Защитете машината с автоматичен прекъсвач, който в момента
на настъпвапето на късото съединение изключва машината от
мрежата и предотвратява поврсждането й.
Ако в някоя машина често настъпва късо съединение, подме-
лете съществуващите четки с електрографитни (виж 11-1.9.3.1),
защото от неподходяшия вид четките само увеличават ефек-
тите, конто прелизвикват късото съединение.
1.10. Силно искрене на четките в момента на промяната на посо-
ката на въртене на машината.
1.10.1. Промяната по посоката на въртене на машината е много
бърза.
1.10.1.1. Избягвайге бързата промяна на посоката на въртене на ма-
шината.
Ако условията на работа изискват често и бързо да се променя
посоката на въртене на машината, употребете машина с по-
голяма мощност.
1.11. Искренето на четките в една га посока на въртене на маши-
ната е по-силно, откол кото в обратната посока.
Броят на оборотите при различните посоки на въртене на ма-
шината е различен.
1.11.1. Четките не са пеставенн в неутралната ос иа машините.
1.11.1.1. Проверетс положението на четките и ги поставетс в неутрач-
ната ос (виж 1-5).
1.11.2. Машината няма спомагателни полюси.
1.11.2.1. Ако съществува възможност за вграждане, вградете спомага-
телни полюси. Ако нс съществува възможност за вграждане,
тогава заменете машината с друга, която има спомагателни
полюси, защото само машина със спомагателни полюси може
да се използува за двупосочно движение.
1.12. Върху колектора се забелязва искрене.
Ако е двигател, той работи с ненормален брой обороти и пус-
кането в работа е ненормалио тсжко (усложнено).
Ако е генератор, забелязва се, че има лошо възбуждане.
Намотката на котвата локално се загрява много.
29 Схеми на свързване
449
1.12.1. Никои от съседните ламели ог колектора са накъсо съединени.
Късото съединение вероятно произтича от невнимание при об-
работването на колектора на струга.
1.12.1.1. С остър инструмент внимателно отст ранете всички остатъци
от стърготини, който са се задържали на колектора още от об-
работването на струга.
Ако е необходимо, изгладете колектора със стъклена хартия
за гплайфване.
Като забележите неравности на колектора, обработете ги на
струга, но след това очистете остатъците от стърготини.
1.12.2. Изводите or колекторните ламели са съединени накъсо. До
късото съединение се е стигнало вероятно при запояването на
изводите върху ламелите на колектора.
1.12.2.1. Внимателно изпитайте отново всички изводи от колектор-
питс ламели. Намереге късото съединение и го отстранете.
1.12.3. Късото съединение е между навивките.
Късото съединение е между една или няколко секции в намот-
ката на котвата.
1.12.3.1. Повредените секции на намотката навийте отново или ги за-
' менсте с нови.
Ако веднага не можете да извършите пренавиването или за-
менянето на намотката, а е необходимо машината и по-нататък
да лродължи работа, тогава допустимо е машината до поправ-
ката и по-нататък да работи, но при необходимиге прсобразу-
вания, конто можете сами веднага да извършите. За тази цел
намерсте повредеиата секция и я отделсте от ламелите на ко-
лектора или пресечете проводниците до ламелите на колек-
тора. Ламелите на колектора, на конто е била включена по-
вредената секция, съедннете накъсо.
Не поправяйте изолацията на повредепото място в секцията,
а подменете цялата секция. Това е недопустимо, гъй като вслед-
ствие на 1!рскомерното загряване на повредеиата секция е от-
слабена изолацията й, така че при по-пататъшното й използу-
ване в нся отново би се стигнало до пробив на изолацията
между отделните навивки.
1.13. Върху колектора се забелязва искрсне.
Загряването на машината е нормално.
Носачите на четките са в ред.
Положението на четките е в, ред.
Колекторът е чист.
Изолацията между ламелите на колектора не избива.
1.13.1. Колекторът е износен под допустимата граница.
1.13.1.1. Извадете колектора и поставетс нов.
1 14. Върху колектора се забелязва искрсне.
Котвата се загрява много.
Носачите на четките са в ред (изправни).
Положението на четките е изправпо.
Колекторът е чист.
1.14.1. Машината е претоварсна.
1.14.1.1. Премахнете претоварванего.
1.15. Върху колектора се забелязва искрене.
Загряването на котвата е много голямо.
Някои секции на главните полюси на магнита се загряват
неравномерно.
450
Носачите иа четките са изпрагни.
Положението на четките е изправно.
Колекторът е чист.
1.15.1. Между навивките има свързване или късо съединение в една
или няколко секции на главните полюси.
1.15.1.1. Виж П-1.5.2.1.
1.16. Четките, конто принадлежат към единия полюс, искрят по-
вече, отколкото четките, конто принадлежат към другия или
към другите полюси.
Котвата се загрява силно даже в непатоварено сьстояние.
Котвата е лошо центрирана и въздушиата междина между ко-
твата и отделните полюси не е еднаква.
1.16.1. Черупките на лагерите са износени.
1.16.1.6. Поставете нови черупки.
1.16.2. Монтажът на машината е лот.
Основната плоча при голсмите машини с лагери върху основ-
ната плоча не е поставена правилно.
1.16.2.1. С подложната плоча, която поставите под лагерите на осно-
вата илн кожуха на машината, регулирайте въздушиата меж-
дина между котвата и полюсите. Внимавайте оста да запази
хоризонталното си положение.
При монтаж на нова машини обикновено се оставя малко по-
голяма въздушна междина между котвата и долните полюси,
отколкото между котвата и горните полюси, защото се взема
под внимание нормалното износване, вследствие на което това
разстоянис се намалява. Най-голямата разлика между горис-
то и долното разстояние е 10%.
2. Колекторът оставя черни следи по плъзгаща! а се иовърхннна
2.1. Почернели са само някои ламели на колектора на определено
разстояния помежду си, конто отговарят на броя на полюсите
или на броя на чифтовете полюси.
2.1.1. Контакты на намотката в котвата или на ламелите на колек-
тора е лот.
2.1.1.1. Внимателно изпитайте отново всички споени места на по
чернелите места (виж 11-1.7.1.Г).
2.1.2. Повърхнината на колектора не е гладка. Някои ламели са по-
дигнати, а някои са ниско.
2.1.2.1. Обработете колектора на струг (виж 1-1).
2.1.3. Късо съединение в котвата.
2.1.3.1. Изпитайте отново дали между отделните ламели на колек-
тора съществува късо съединение вследствие на стърготини,
иатрупани между ламелите на колектора. Внимателно от-
странете всички остатъци от стьрготините. Ако е необходимо,
леко престържете колектора и го изгладете с шкурка, като
добре почистите колект ора от стърготини.
2.1.3.2. Изпитайте отново дали няма късо съединение между на-
вивките или късо съединение в една, респективно няколко
секции на намотката на котвата. Не поправяйте повредеиата
изолация, защото вследствие на прегряването гя е отслабнала
в другите места на тази секция, така че частичната поправка
би предизвикала нови къси съединения между отделните на-
451
вивки на повредената секция. Повредените секции навийте
отново или ги заменете с нови. При спешност преди оконча-
телната поправка на машината можете да я използувате вре-
менно, като отделите повредената секция от колектора (или
я пресечете) и евържете накъсо двете ламели на колектора.
Това е възможно само ако броят на ламелите в колектора е
достатъчно голям.
2.1.4. Проводниците за изравняване са разпоени.
2.1.4.1. Когато след запояваието и обработването на колектора от-
ново почерняват същите ламели от колектора, конто и по-рано
са почернявали, трябва отново да се проверят проводниците
за изравняване.
2.1.5. Липсват проводници за изравняване.
2.1.5.1. Според данните на производителя посгавете нови проводници
за изравняване.
2.1.6. Броят на проводниците за изравняване е недостатъчен.
2.1.6.1. Според данните на производителя поставете проводници за
изравняване.
2.2, Всяка втора или трета ламела е почерняла.
2 2.1. Колекторът се е разхлабил.
2.2.1.1. Стегнете колектора.
Ако колекторът след 11-2.2.1 се е износил, трябва да се обра-
боти на струг (виж 1-1).
2.2.2. Избивайте изолацията между ламелите.
2.2.2.1. Намалете изолацията между ламел те толкова, че 1я да е с
0,5 до 1 mm по-дълбоко от повърхността на ламелите на колек-
тора. След това обработете колектора със стъклена хартия за
шлайфвале, а при необходимост го обработете чрез пресгърг-
ване. Как се обработва колекторът чрез прсстъргваие виж 1-1.
2.3. Почерняването на колектора е преходно. След чистенето не по-
черняват прсдишните, а други ламели.
2.3.2. Избиването иа изолацията между отделните ламели на колек-
тора е незначително.
2.3.1.1. Постъпетс съгласно П-2.2.1.1.
2.4. Целият колектор почернява и силно се загрява.
2 .4.1. Между всички ламели на колектора изолацията силно пробива.
2.4.1.1. Постъпете съгласно 11-2.2.2.1.
2 5. Колекторът почернява по цялата си повърхнипа или на по-го-
лямата част от повърхнината си.
Колекторът и четките силно се загряват.
Четките трептят
Четките силно шумят.
Колекторът изгаря и повърчнината вследствие на това е гра-
пава.
2.5.7. Колекторът е отслабен (хлабав).
Отделните ламели на колектора са повдигнати.
Колекторът е деформираи вследствие на действието на центро-
фугалните сили.
2.5.1.1. Обработете колектора на струг и посгавете в ред изолацията!
между ламелите на колектора. За това виж 1-1.
2.5.2. Стържете изолацията между отделните ламели на колектора..
2.5.2.1. Виж 11-2.2.2.1.
2.5.3. Неправилно е положението на четките.
2.5.3.1. Поставете четките в правилно положение (виж 1-4).
452
3. Загряване на колектора и на четките
3.1. Краишата на четките се загряват и изгарят.
Носачмтс на четките силно се загряват, поняксга и изгарят.
Забелязва се искрене на колектора.
3.1.1. Свързването с носача на четките и с частите за довеждане на
тока е лошо (виж П-1.2.8.).
3.1.1.1. Виж П-1.1.8.1.
3.2. Четките трептят и шумят.
Забелязва се искрсне при четките.
Повъпхнината на колектора не е равна.
3.2.1. Виж. П-2.5.1 и П-2.5.3.
3.3. Колекторът почернява.
Четките не чернсят.
Повърхнината на колектора е равна.
3.3.1. Четките са много твърди.
3.3.1.1. Заменете четките с по-меки.
3.3.2. Налшането на четките е много голимо.
3.3.2.1. Виж П-2.2.5.1.
3.3 3. Броят на четките е много мальк.
Сечен него на четките е много малко.
3.3.3.1. Замегете четките. Упстребеге такива четки, конто отговарят на
предписанията на производителя (виж 1-7).
4. Намотката иа котвата се загрява
4.1.
4.1.1.
4.2.
4.2.1.
4.2.1.1.
4.3.
4.3.1.
4.3.1.1.
Четките от единия полюс се загрява т повече от четки ге от дру-
гите полтсси.
Въздушната междина между котвата и отделните полюси не
с еднаква.
Виж П-1.16.1 и П-1.16.2.
Намотката на котвата се загрява неравномерно.
Генератор - дава силен ток (по-голям от нормалния).
Двигател — гегли силен ток (ио-силен от нормалния).
Броя г на оборотите на двигателя е по-малък от иормалния.
Поняксга иа колектора се появява искрене.
Машината е претоварена.
Отстранете претоварването.
Придържайте се към предписанията да производителя за най-
голямото трайно натоварване на машината. Ако могцността на
машината с нспозната, установете я чрез изпитване. Ако мош-
ността на машината е много малка, заменете машината с друга
с по-голяма мощност.
Намотката на котвата се зафява равномерно.
При нормално натоварване машината има по-мальк брой обо-
роти, отколкото са нормалните.
Охлаждапето е недостатъчно вследствие иа намаляването на
вентилационния въздух, предизвикано от намаляването на броя
на оборотите.
Доведете броя на оборотите до нормалния.
При двигателя това ще се постигне чрез регулационното съ-
противление. Като се увеличава съпротивлението, отслабва то-
кът в паралелната намотка, респективно отслабва магнитното
453
4.1.
4.4.1.
4.4.1.I.
4.4.2.
4.4.2.1.
4.4.3.
4.4.3.1.
5, Прегряваие
5.1.
5.1.1.
5.1.1.1.
5.2.2.
5.1.2.1.
5 2.
5.2.1.
5.2.1.1.
поле. При генератора ще постигнете това чрез увеличаване иа
броя на оборотите па задвижващата машина или чрез съгла-
суване в преводното отношение, ако задвижването нес дирек-
тно (посредством ремъчната предавка).
При задвижването отделимте навивки се загряват неравномер-
но.
От котвата излиза пушек.
Отдслните ламели на колектора нагарят.
Генераторът ума лошо възбуждане.
Двигателя! се задвижва понякога с ударн.
Има свързване между навивките или късо съединение в един
или няколко секции в котвата. Вследствие на това се идва до
нагаряне на ламелите, към конто е съсдинена повредената бо-
бина. Ако котвата има проводници за изравняване, тогава на-
гарят и ламелите, които се намират на двойно разстояние, от-
колкото е полюсната стъпка за тези ламели.
Виж П-2.1.3.2.
Има късо съединение в намотката чрез ламелите на колек-
тора. Това късо съединение произтича от обработката на ко-
лектора на струга.
Виж 1(!-2.1.3.1.
Късо съединение вследствие на свьрзване между отделните из-
води.
Контролирайте отново всички изводи от колекторнитс ламели
и отстранете късото съединение.
на намотката на магнитите
Никои секции от намотката на магнитите силно се загряват.
Някои части на бобината задържат нормалната си темпера-
тура.
Загрява се и котвата.
При четките се появяват искри.
Свързване между навивките.
Късо съединение в една или няколко секции oi бобината на
магнитите.
Токът на магнитите се увеличава (поради намаляването на съ-
противлението в накъсо съсдинената бобина).
Виж П-1.5.2.
Възбуждащага намотка има свързване с намотката на спома-
гателните полюси или с компаундната бобина.
Отпойте краищата на възбудителната и серийната намотка.
Изпитайте с изпитвателен апарат за изолацията или с изпиг-
вателна лампа в кое място се е стигнало до пробив в изолацията.
Ако достъпът е свободен, усилете отслабената изолация.
В противен случай пренавийте неизправната секция или я за-
менете с нова.
При нормално напрежение двигателят се върти бавно.
Възбудителният ток е много силен.
Намотките на магнитите са свързани паралелно вместо после-
дователно.
Регулирайте допълнителното съпротивление така, че двига-
телят при нормално напрежение и нормално натоварване да
454
5.3.
5.3.1.
5.3.1.1.
5.4.
5.4.1.
5.4.1.1.
5.5.
5.5.1.
5.5.1 1.
има толкова на брой обороти, колкото са означени на табелка-
та (фабрично означение).
Ако се съмнявате, че свързването на магнитнитс намотки е
грешно, обърнете се към производителя за съвет.
При нормален брой обороти генераторът има много високо
напрежение.
Токът на магнитите е много силен.
Съпро, лвлението на регулационното съпротивление е много
малко. Заменете го с по-голямо.
Ако големината на регулационното съпротивление е доста-
тъчна, това означава, че регулационното съпротивление не е
в изправност.
Проверете свързването в намотката па магнита.
Намоткитс на магнитите ее загряват равномерно.
Четките на единия полюс искрят по-силно от четките на другия
полюс.
Забелязва се, че генераторът дава нормално напрежение само
при увеличен брой на оборотите.
Забелязва се, че при нормално напрежение и правилно сьпро-
тивление на реостата двигателят се върти много бьрзо.
Неправилно са свързани секциите на магнитите и последова-
телността на полюсите не е редовна.
Изпитайте отново поляритета на главните полюси на маг-
нитите (виж 1-6).
Намоткитс на магнитите се загряват неравномерно.
Четките от единия полюс искрят по-силно от четките на дру-
гите полюси.
Останалото, както под II-5.4.
Има свързавне между навивките в една или няколко секции в
главните магнитя.
Виж П-3.2.1 и П-2.5.2.2.
Машината се зчгрява
6.1. Машината се загрява много във всички свои части.
Друт п признаци няма.
6.1.1. Машината е претоварена.
6.1.1.1. Отстранете претоварването.
Придържайте се към предписанията на производителя за най-
голямото трайно натоварване на машината. Ако мощността
на машината е много малка, заменете я с друга с по-голяма
мощност.
6.1.2. Ако не се забелязва искрене при четките, охлаждането не с
достатъчно.
6.1.2.1. Чрез вептилатора, респекгивно чрез вентила горните крила
(перки), усилете вентиланчонното охлаждане. Ако не успеете,
потърсете съвет от производителя. Ако след увеличаването на
вентилацията не успеете да намалите загряването, заменете
машината с нова с по-голяма мощност.
6.3.3. Удължено е времето, предвидено за работа на машината, из-
градена за краткотрайна или за периодична краткотрайна ра-
бота (кранови двигатели или двигатели за тяга).
455
6.1.3.1. Придържайте се към нормалните условия, за конто машината
е изградена. Не удължавайте времето на работа извън допу-
стима ie границы.
6.1.4. Машината с деформирани перки на вентилатора се върги в
обратна посока и охлаждането е недостатъчно.
6.1.4.1. Променсте посоката на въртене на машината или нзменете
кривината на перките на вентилатора така, че вентилаторът
да изпраща повече разхлаждащ възлух в машината.
6.1.5. Недостатъчно е сечението па охлаждащите канали или е много
голям броят на колената, през конто преминава въздухът за
охлаждане.
6.1.5.1. Увеличете сечението на каналите.
Отстраиете големия брой колена в довеждането на въздуха за
охлаждане.
6.1.6. Филтърът за въздуха е задръетен.
6.1.6.1. Чрез всмукване очисгете филтрите за пърди тела от стърго-
тини и друга нечистотия.
Маслените филтри за въздуха измийге най-напред с петрол
след това добре ги измийте в силен разтвор от сода и едва то-
гава ги напълнете с прясно масло.
6.7.6. Вентилационпите канали в машината са задрьстени.
Активного желязо и иамотките са покричи с материя, която
задържа (не пропуска) топлината (фабрики за текстил, цимент
хартия, преработка на дьрво и подобии).
6.1.7.1. Продухайте машината със сгъстен въздух (с около 2 атмосфери).
Сгъстеният въздух трябва да бъде сух и чист.
Не се допуска тръбата, с която се довежда сгъстеният въздух,
да има метален край от страната на машината, зашого с нея
може да се повреди изолацията на иамотките. Уверетс се, че
чрез нродухването сте издухали нечистотията от машината,
а не сте я само преместили от едно на друго място в машината.
6.1.8. Охладителят на въздуха с водно охлаждане има много загрята
вода. В хладилника няма достатъчно вода.
Задръстени са охладителните спирали на хладилника.
6.1.8.1. Основно очистете хладилника от всички нечистотии, конто са
се натрупали в него.
Очистете тръбите на спиралната част на хладилника.
Доливайте в хладилника опрсделеното количество вода със съ-
ответната температура.
7. Напрежението па генератора е нередовно
7.1. Генераторът има лошо възбуждане.
7.1.1. Магнитът иа генератора е изгубил остатьчния си магнетизъм.
Проверете това с магнитна игла. Ако двете полюсни наставки
привличат и северния, и южния полюс на иглата, това озна
чава, че в магнита няма остатъчен магнетизъм.
7.1.1.1. Необходимо е да се намагнитят магнитите на машината. Как
се извършва това виж в 1-8.
7.2. Генераторът Има лошо възбуждане.
С магнитната игла е възможно да се установи поляритеты
на машината.
И след повторного магнетизираие машината няма правилно
възбуждане.
456
7.2.1.
7.1.2.1.
7.2.2.
7.2.2.1.
7.2.3.
7.2.3.1.
7.2.4.
7.2.4.1.
7.2.5.
7.2.5.1.
7.2.6.
7.2.6.1.
7.2.7.
7.2.7.I.
7.2.8.
7.2.8.1.
7.2.9.
7.2.9.1.
7.3.
7.3.1.
7.3.1.I.
7.3.2.
7.З.2.1.
7.4.
7.4.1.
7.4.1.1.
Положението на четките не е изправно, те са изместени от не
утралната зона.
Намерете неутралната зона на машината и закрепете четките
в предписаното им място. За това виж в 1-5.
Посоката на въртене на машината е неправилна.
Свързването на паралелиаза намотка с котвата е неправилио.
Променете посоката на въртене на генератора.
Проверете дали свьрзваието на паралелната намотка е пра-
вилно изпълнено съгласно схемата на производителя.
Паралелната намотка има земно съединение в две места.
Отстранете земното съединение.
Има свързване на навивки в паралелната намотка.
Късо съединение в една или няколко секции в паралелната на-
мотка.
Виж упътванетэ в П-1.5.2.
Късо съединение на ламелите от колектора.
Късо съединение на изводите от колекторните ламели.
Късо съединение в намотката на ротора.
Виж П-4.4.1, П-4.4.3.
Лош е контакты или е прекъсназа намотката в котвата.
Виж П-2.1.1.
Свързването на регулационното съпротивление в токовата ве-
рига на паралелната намотка не е в изправност.
Според данните от схемата на машината проверете изправност-
та на свързването на съпротивлението. Вик схемата на стр. 90.
Лош е контактът или е прекъсната възбудителната верига иа
възбуждането.
С контролна лампа или с измервателен апарат за измерване
на изолацията намерете мястото на лошия контакт и попра-
вете намерената грешка. Тази грешка най-често е в регулациои-
ното съпротивление и по-рядко в самата намотка на машината.
Добре очистете контактите на регулационното съпротивление.
Ако прекъсването е настанало в намотката, тогава пренавийте
повредеиата бобина или я заменете с нова.
Паралелната намотка е евързана с намотката на спомагател-
ните полюси.
Паралелната намотка е евързана с компаундната намотка.
За това виж в 11-5.1.2.
Генераторът се възбужда само при много силно налягане вър-
ху четките на колектора.
Вследствие на нечистотиите на колектора преходното съпро-
тивление между четките и колектора е много голямо.
Постъпете съгласно П-1.8 и когато машината работи в поме-
щение с много пари и газове, което предизвиква оксидация на
медта на колектора, иай-добре е да се употреби херметически
затворена машина.
Изолацията от слюда между ламелите на колектора е много
издадена и не позволява на четките да допират ламелите
на колектора.
В този случай постъпете съгласно П-2.2.2.
Генераторът произвежда напрежение, по-ниско от номииалното.
Броят на оборотите на генератора е по-малък от номиналния.
Проверете броя на оборотите на задвижващия двигател и дали
при ремъчно предаване (пренасяне) размерите и качеството на
ремъците отговарят иа предписаните.
457
7.5. В ненатоварено състояние генераторът дава номинално напре-
жение, но при натоварване това напрежение рязко намалява.
7.5.1. С натоварването се е намалил броят на оборотите на задвиж-
вашата машина или преносният ремък преплъзва.
7.5.1.1. Намерсте грешката и я отстранете.
7.5.2. Поляритетът на спомагателните полюси е неправилен.
Компаундната намотка не е включена правилно.
Забелязва се искрене на четките.
7.5.2.1. Виж 11-1.2.2.
7.5.3. При компаундните генератори свьрзването на серийната на-
мотка не е правилно.
7.5.3.1. Действието иа магнитното поле на серийния магнит е проти-
воположно на действието на паралелната намотка.
Проверете поляритета на магнитните полюси по слсдните на-
чини:
1. Като свьржете единствено паралелната намотка.
2. Като свържете само серийната намотка.
7.6. Когато генераторът не е включен в мрежата, тогава той про-
извежда нормално напрежение и няма искрене на четките.
Като се включва генераторът в мрежата, напрежението му бързо
спада (без оглед на броя на оборотите) и на четките обикно-
вено се появява искрене.
7.6.1. Паралелната намотка или регулационното съпротивление на
паралелната токова верига се е свързала с масата.
7.6.1.1. С помощта на изпитвателна лампа или с измервателен апарат
за измерване на изолацията намерете мястото, в което е наста-
нало свързването с масата, и го отстранете.
7.7. В натоварено и в ненатоварено състояние генераторът произ-
вежда напрежение, по-голямо от нормалното.
Не се забелязват никакви други грешки.
7.7.1. Броят на оборотите е много голям.
7.7.1.1. Намалете броя на оборотите до номпналния.
7.7.2. Регулационното съпротивление в паралелната верига има мно-
го малка стойност.
7.7.2.1. Заменете регулационното съпротивленгс с друго с по-голяма
стойност или последователно с регулационното съпротивление
допълнете още едно съпротивление.
7.7.3. Секциите на магнитите са свързани паралелно вместо после-
дователно.
7.7.3.1. Ако се съмнявате в правилността на свързването на секциите
от магнитите, обърнете се към производителя за съвет.
7.8. Ако генераторът не е евързан с мрежата, тогава той произве-
жда нормално напрежение и регулационното съпротивление в
паралелната верига действува правилно.
Когато генераторът се включи в мрежата, напрежението му
се увеличава и регулационното съпротивление не действува вър-
ху промяната на напрежението.
7.8.1. Регулационното съпротивление се е евързало с масата или про-
водникът, който свързва регулационното съпротивление с па-
ралелната намотка на генератора, се е евързал с масата.
7.8.1.1. Намерете мястото на свързването с масата и го отстранете.
458
8. Собствено размагнетазиране и преиамагнетазирване на генератора
8.1. Паралелният генератор не се възбужда или е настъпил; при
мяна в поляритета на четките.
8.1.1. Генераторът се е размагиетизирал или се е пренама; иетизирал
(иамагнетизирал в противоположна посока).
Поняксга се забелязва премествапе на четките в посока на вър-
тенето па машината.
8.1.1.1. С помошта на отделен източник на ток отново намагнетизи-
райте магнитите. При това внимавайте за правилния поляри-
тет на свързването. За това виж в 1-8.
Поставете четките в неутралната ос на машината (виж 1-5).
8.2. Компаундният генератор е променил поляритета на четките си.
8.2.1. Между компаундните намотки на генератора в паралелна ра-
бота няма изравнителен проводчик.
8.2.1.1. Поставете изравнителен проводник (виж в 11-10.3).
С помошта на външен източник на ток отново намагнетизи-
райте секциите на магнита.
8.2.2. През компаундната намотка на генератора е протекъл ток в
обратна посока.
8.2.2.1. В токовата верига на котвата посгавете автоматичен прекъс-
вач за обратен ток.
Отново намагнетизирайте магнитите на генератора (виж 1-7)
9. Тренчене на натсварвапето на 1енератора
9.1. При преглед на генератора не са забелязани никакви грешки.
9.1.1. Ако трете пето на натоварването не е предазвикано от консу-
матора, тогава това трептене произтича от неизправности в
задвижвашия двигател и от преплъзване на задвижващия ре-
мък.
9.1.1.1. Отстранете грсшката в задвижващата машина или в задвиж-
вашия ремък. За това вижте в 11-7.5.1.
Проконтролирайте токовата верига на възбуждането на гене-
ратора. За това вижте в П-7.2.8.
10. Неравномерно разпределение на натоварването и нестабилна работа на гене-
ратора, който работа в параден
10.1. Паралелна работа на паралелни генератори.
Натоварването и промяната на натоварването не се разпреде-
лят равномерно и не така, както съответствува на мощностите
на отделните генератори.
Единият от генераторите поема върху себе си по-голямата част
от върховото натоварване.
10.1.1. Броят на оборотите на задвижващите машиии е различен.
Външните характеристики на отделните генератори не са ед-
накви. За да се разпредели равномерно натоварването върху
отделните генератори съгласно техиите мощности, трябва да
се изпълнят следните условия.
Генераторите трябва да имат елнакви промени на напреже-
нията.
459
Задвижващите машини трябва да имат еднакъв спад иа броя
на оборотите в областта от празен ход до пълното натовар-
ване.
Ако тези условия не са изпълнени, равномерното разпределе-
нне на натоварването върху отделните генератори може да се
постигне чрез регулиране на техните възбуждения.
10.1.1.1. Ако чрез регулиране на възбуждането на генераторите нс дей-
ствуваме на разпределението на тяхното натоварване, тогава
това разпределение може да се постигне чрез увеличаване на
падението на напрежението на този генератор, който трябва
да приеме върху себе си по-голямата част от натоварването.
Ако четките са изместени напрел от неутралната ос на маши-
ната (по отношение на посоката на вьртенето на машината),
тогава падението на напрежение на генератора се увеличава, а
ако те се преместят назад, падението на напрежение на генера-
тора се намалява. Ако и с изместванс на четките не може да
се постигне равномерно разпределение на натоварването, то-
гава в токовата верига на генератора с малко падение на на-
преженисто трябва да се включи допълнително (не много го-
лямо) съпротивление.
10.2. Паралелна работа на генератора с два колектора.
При работата натоварването се измени без видими причини.
10.2.1. Причините за това са различии преходим съпротивления ме-
жду колекторите и четките или в контактите на системата за
отвеждане на тока (респ. за довеждане на тока).
10.2.1.1. Когато чистите колекторите, не чистете само единия, а и двата.
На двата колектора употребете четки от един вид.
Всички довеждащи проводници трябва да са разпределени така,
че съпротивлението им във веригата на двата колектора да е
еднакво.
Проверете всички контакти в систсмите за довеждане и за от-
веждане на тока За това виж в П-1.1.6.
Разлика в токовете в Двата колектора до 10% обикновено не
влияе на работата в паралелното съединение.
10.3. Паралелна работа на компаундни генератори.
Трептенето на натоварването на единия генератор е голямо.
Понякога магнитите на единия от генераторите се пренамаг-
нитват, което е съпроводено със силно искрене на четките.
10.3.1. Изравнителен проводник между компаундните намотки на ге-
нераторите за паралелна работа не съществува.
10.3.1.1. Поставете изравнителен проводник с достатъчно голямо се-
чение, защото без него не е възможно стабилна работа на ком-
паундните генератори за паралелна работа. Сьпротивлсниего
на изравнителния проводник трябва да бъде по-малко от об-
щото съпротивление на компаундните намотки на двата гене-
ратора, а най-благоприятно е, ако юс по-малко от съпротив-
лението на компаундната намотка само на единия генератор.
11. Двигателят трудно се задвпжва (тръгва) — броят на оборотите е по-голям
или no-малък от поминалния
11.1. Двигателят не се задвижва (не тръгва).
При изключен пускател в котвата няма ток.
11.1.1. Предпазителят е изгорял.
460
11.1.1.1. Поставете нови предпазители.
11.12. Прекъсване в пускателя или в проводниците.
11.1.1.1. С помощта на контролна лампа или апарат за съпротивление
на изолаппята намерете мястото на прекъсването и го от-
странете.
11.1.3. Прекъсване в намотката на котвага.
11.1.3.1. Виж в 11-1.7.1.
11.2. В котвата тече ток.
Натовареният двигател не се върти (не тръгва).
Ненатоварената машина може да се задвижи с ръка и тогава
развива много голям брой обороти и може да «избяга».
11.2.1. Няма магнитно поле или е отслабено вследствие на прекъсване
или от лош контакт във веригата на възбуждането.
11.2.1.1. Виж в П-7.1.2.8.
11.2.2. Няма магнитно поле или е отслабено вследствие на свързване
между навивките или от късо съединение в една или няколко
паралелни секции.
11.2.2.1. Виж в П-1.5.2.
11.2.3. Няма магнитно поле или е отслабено вследствие на неправилно
редуване на магнитнпте полюси.
И.2.3.1.Виж в П-1.2.3.
11.2.4. Няма магнитно поле или е отслабено вследствие на свързване
на паралелната намогка с масата или с другите намотки, по-
ради което е част ично или напълно шунтирано.
11.2.4.1. Виж в П-5.1.8.1.
И 1.3. Натовареният двигател не се завърта.
Ненатовареният двигател позволява да се задвижи, а когато
пускателят се постави в работно положение (на последний кон-
такт), тогава двигателят работи нормално.
11.3.1. Паралелната намотка на двигателя е свързана неправилно след
пускателя, поради което през време на пускането през пара-
лелната намотка тече много слаб ток и полюсите слабо се маг-
нетизират, затова не са в състояние да развият достатъчеи пус-
ков момент. С постепенного намаляване на съпротивлението
на пускателя токът се увеличава и в последното положение на
пускателя двигателят работи нормално.
11.3.1.1. Свържете правилно паралелната намотка на двигателя съгла-
сно чертежа на стр. 99.
11.4. В котвата и в паралелната намотка има ток.
Двигателят не се задвижва или работи с много намален брой
на оборотите.
Силно искрене на колектора.
11.4.1. Прекъсване или лош контакт в намотката на котвата.
11.4.1.1. Виж в 11-2.1.1 и П-1.7.1.
11.4.2. Свързване между навивките, късо съединение или свързване с
масата в котвата.
11.4.2.1. Виж в П-2.1.3.1 и П-2.1.3.2.
11.5. При нормално напрежение броят на оборотите на двигателя
е по-голям от номиналния.
Освен това компаундният двигател развива слаб пусков момент.
11.5.1. Четките са изместени от неутралната зона (ос) в посока, проти-
воположна на посоката на въртене на двигателя.
11.5.1.1. Поставете четките в неутралната зона. Виж за това 1-5.
11.5.2. Регулационното съпротивление в паралелната верига е много
голямо.
461
11.5.2.1.
11.5.3.
11.5.3.1.
11.5.4.
11.5.4.1.
11.6.
11.6.1.
11.6.1.1.
11.6.2.
11.6.2.1.
11.6.3.
11 6.3.1.
Намалете съпротивлението на регулационното съпротивление,.
а при необходимост напълно го изключете.
Свързване между навивките или късо съединение в една или
няколко секции на паралелната намотка.
Виж в 11-1.5.2.
Компаундната намотка на компаундння двигател е евързана
противоположно на паралелната намотка.
Виж в П-7.5.2.
При нормално напрежение броят на оборотите на двигателя
е гю-малък от номиналния.
Четките са изместени от неутралната ос в посока на върте-
нето на двигателя.
Поставете четките в неутралната ос. Виж за това 1-5.
Съпротивлението на регулационното съпротивление в пара-
лелната верига е много малко.
Увеличете съпротивлението на регулационното съпротивление.
Секциите на магнитите са свързани паралелно вместо последо-
вателно.
Когато се съмняваме в неизправното свързване на секциите на
магнитите, искаме съвет от производителя.
12. Люлееие на двигателя
12.1. Двигателят добре се задвижва и работи плавно при малки на-
товарвания.
При увеличено натоварване и намалена сила на магнитното
поле (полете, с което се регулира броят на оборотите на двига-
теля) двигателят започва да се люлее — изменя се силата на
тока и броят на оборотите.
ВНИМАНИЕ! В този случай трябва веднага да се изключи дви-
гателят, защото силата на тока може да нарасне до опасна
стойност и двигателят може да «избягач.
12.1.1. Ако двигателят работи с много отслабено поле, което наро-
чно сме намалили поради регулирането на броя на оборотите,
а натоварването на двигателя се е увеличило, тогава поради
противодействието на котвата броят на оборотите на двигате-
ля се увеличава.
12.1.1.1. Завъртете четките в посоката на въртене на двигателя от не-
утралната ос. При компаундння двигател е добре освен преме-
стването на четките да се усили и магнитното поле, така че на
главните полюси да се прибавят още 2 до 3 навивки (върху
всеки полюс) от спомагателните компенсационни намотки.
Ако компаундната машина работи като двигател за две по-
соки на въртене, тогава едновременно с прэмяната на посоката
на въртене трябва да се преевърже и компаундната намотка.
За това виж в II-7.5.3.
12.1.2. Четките са изместени от неутралната ос в посока, обратна на
посоката на въртене на машината.
Четките лягат върху колектора само с предната си част.
12.1.2.1. Виж П-12.1.1.
12.1.3. Компаундната намотка на компаундння двигател е евързана
така, че действува обратно на паралелната намотка.
12.1.3.1. Виж в П-7.5.3.
462
ш.
1. Искрсне на
1.1.
1.1.1.
1.1.1.1.
1.1.2.
1.1.2.1.
1.2.3.
1.2.3.1.
1.1.4.1.
1.1.5.
1.1.5.1.
1.1.6.
1.1.6.1.
1.1.7.
1.1.7.1.
1.1.8.
1.1.8.1.
ЕДНОФАЗНИ И ТРИФАЗНИ АСИНХРОННИ
ДВИГАТЕЛИ
четките и изгарине иа плъзгащите се пръстени
Искрене на всички или на една част от четките.
Меките четки силно се загряват и изгарят.
Четките не лежат правилно върху плъзгащите се пръстени и
са обработени лошо.
С шкурка обработете четките така, че да се пригодят към до-
пирните повърхнин;; в?, плъзгащите се пръстени.
Четките в носачите с а много стегнати, така че не могат сво-
бодно да се преместват, поради което се стига до лош контакт
между плъзгащите се пръстени и четките.
Вземете такива четки, който могат свободно да се движат във
вътрешността на носачите. Въздушиата междина между чет-
ките и носача им трябва да бъде от 0,2 до 0,3 mm и ако няма че-
тки с необходпмите размери, обработете ги до необходимите
размери.
Плъзгащите се пръстени и четките са замърсени.
Чиста кърпа, която не изпуска косми, намокрете в бензин и с
нея избършете плъзгащите се пръстени и четките.
Ако замъреяването произтича от изтичане на масло от лаге-
рите, отстранете тази причина чрез средство за обезмасляване.
Грапавите пръстени изгладете с шкурка.
Ексцентричните пръстени лрестържете на струг.
Налягането на четките е недостатъчно.
Регулирайте налягането на четките според инструкцията на
производителя за съответния вид четки.
Броят на четките е малък.
Сечението на четките е малко.
Увеличете броя на четките.
Увеличете сечението на четките.
Допустимата гъстота на тока в четките е предписана от произ-
водителя и трябва да се спазва (виж 1-7).
Материалы на четките не съответствува.
Употребете само такива четки, каквито е предписал произво-
дителят (виж 1-7).
Разпределението на тока в отделните четки е неравномерно
вследствие на лошия контакт в носачите на четките и в довеж-
дащите тока части, а също от неравномерного налягане на от-
делните четки или от употребата на четки от различен вид.
Проверете и поправете всички контакти в носачите на чет-
ките и в довеждащите ток части.
Налягането на четките изравнете съгласно предписанията.
Употребете само един вид четки, а ако такива няма достатъчно,
тогава поне четките, конто спадат към един плъзгащ пръетен,
трябва да са еднакви.
463
2. Плъзгащите се пръстени са обхваиати от електрическа дъга
2.1. През време на пускането на двигателя плъзгащите се пръстени са обхваиати от електрическа дъга. При двигателите с регулация на броя на оборотите, при конто четките трайно са допрени до плъзгащите се пръстени, елек- трическата дъга покрива пръстените и през времето на работа на двигателя.
2.1.1. Плъзгащите се пръстени и носачите на четките са замазани с въгленов прах или с друга прашна среда или пък са омаслени.. Възможно е свързването на отвеждащите тока от четките про- водници да е грешно, така че се допират проводници от съсе- дни фази. В помещението има много влажен въздух, наситен с оксидни пари. В пускателя на мястото на свръзките между ротора и пуска-
2.1.1.1. теля има прекъсване. По-често почиствайте плъзгащите се пръстени и носачите на четките. Ако четките силно се износват, проверете дали наля- гането на четките е изправно. Омаслените плъзгащи се пръ- стени очистете и направете невъзможен достъпа на масло вър- ху плъзгащите се пръстени. Ако плъзгащите се пръстени не са равни или са ексцентрични, престържете ги. Проконтролирайте изправността на свръз- ките между ротора и пускателя. Ако в помещението има вла- жен въздух и роторът на двигателя има високо напрежение, увеличете изолацията (бандажирайте с изолационйа лента или изолирайте с лак) в участъците, конто провеждат ток до чет- ките.
3. Прегряване на плъзгащите се пръстени и иа четките
3.1. Заедно с прегряването на плъзгащите се пръстени и на четките се забелязва искрене на четките.
3.1.1. 3.1.2. За това виж в Ш-1.1. Налягането на четките върху плъзгащше се пръстени е много силно.
3.1.2.1. 3.2. Регулирайте налягането, както е предписано за този вид четки, Прегряването на плъзгащите се пръстени и на четките не е съ-
3.2.1. 3.2.1.1. проводено с други явления. При двигателите с капсуловани пръстени вентилацията е слаба. Увеличете вентилацията на плъзгащите се пръстени чрез пре- работка на вентилатора или чрез увеличаване на броя и сече- нието на вентилационните отвори в кожуха на двигателя.
4. Прекомерио загряване на намотката иа ротора
4.1. Цялата намотка се загрява равномерно. Двигателят се върти много бавно. Други признаци няма.
4.1.1. Виж също в Ш-5.1.1 и Ш-5.1.3.
464
4.2. Роторът, а поняксга и статорът се прегрява.
Двигателят бучи.
Токът в статора силно пулсира.
Натовареният двигател тежко се върти и не развива нормален
брой обороти.
4.2.1. Контактът в нул-точката или в запоените места при изводите
на намотката е лош.
4.2.1.1. Изпитайте всички запоени места в намотката на ротора и вси-
чки неизправни свръзки запоете отново.
4.2.2. Контактът в свързването на намотката с плъзгащите се пръ-
стени е лош.
4.2.2.1. Изпитайте свръзките при плъзгащите се пръстени.
4.2.3. Контактът в носачите на четките или в механизма за съеди-
няване накъсо на ротора е лош вследствие на замърсяване и
омасляване, предизвикано от прекомерно смазване или от ме-
ханични грешки.
4.2.З.1. Виж за това в Ш-1.1.1, и Ш-1 1.4.
4.2.4. Контактът в свръзките на плъзгащите се пръстени с пуска-
теля е лош.
4.2.4.1. Проверете изправността на тези контакти.
4.2.5. Контактът на пускателя е лош.
4.2.5.1. Изпитайте и очистете контактите и четките на пускателя.
5. Прекомерио загряване на намотката на статора
5.1. Цялата статорна намотка се загрява равномерно.
5.1.1. Двигателят е претоварен.
Вентилацията не е правилно изпълнена.
5.1.1.1. Виж за това И-6.1.7. до П-6.1.8.
5.1.2. Напрежението на клемите на двигателя е по-ниско от номинал-
ното за двигателя, поради което двигателят тегли по-силен ток.
5.1.2.1. Увеличете напрежението. Ако това не е възможно, намалете
натоварването на двигателя, така че токът, който двигателят
тегли от мрежата, да не превъзхожда номиналния ток.
5 1.3 Намотката на статора е свързана грешно в триъгълник вместо
в звезда.
5.1.3.1. Пресвържезе намотката на статора от триъгълник в звезда.
5.2. Намотката на статора зонално се загрява силно.
Силата на тока във всички фази не е еднаква.
Пусковият момент на двигателя е по-малък.
Чува се двигателят да бучи.
5.2.1. Настъпило е късо съединение между навивките в намотката на
статора.
Повреденото място силно се загрява и лесно се открива чрез
пи пане.
Напрежението на късо съединените секции е много по-ниско от
редовното и по този начин повредата в секциите съшо се от-
крива лесно.
5.2.1.1. Повреденитс секции пренавинте или ги заменете с нови. В из-
ключителни случаи се допуска да се отдели повредената част
на секцията, ако броят на отделните навивки не надминава
10% от навивките в едната фаза. Това може да се извърши само
в този случай, ако секциите в едната фаза са свързани после-
30 Схеми на свързване
465
дователно, и то в звезда. При паралелно свързване и в свърз- ването триъгьлник отделянето на навивките не е допустимо. Отделените (извадените) навивки трябва да се изрежат и да се отстранят от каналите и каналите да се запълнят с дървени клинове.
5.2.2. Свързването на секциите от една и съша фаза е нередовно. Една или повече секции неправилно са положени и грешно са свързани. Виж за това 1П-8.9.1.
5.2.2.1. 5.2.3. 5.2.З.1. Свържете намотката правилно. Виж за това в I1I-8.9.1. Намотката от едната фаза на две места се е свързала с масата . С контролна лампа или с апарат за измерване на съпротивле- нието на изолацията намерете мястото на свързването с масата и го отстранете и пренавийте повредената секция.
5.2.4. 5.2.4.1. Настьпило е късо съединение между две фази. Ако свързването е в звезда, запоете нул-точката. Ако свързването е в триъгьлник, тогава отделете всичките три фази една от друга. С изпитвателна лампа или с апарат за измерване на съпротив- лсниею на изолацията намерете мясгото на свързването между двете фази и поправете повредата.
6. Нрскомерио загряване иа активната стомана на статора
6.1. Активната стомана на статора се загрява прекомерно. Натоварването на машината при това не надмйнава номинал- ната стойност.
6.1.1. 6.1.1.1. Напрежението на мрежата е по-високо от номиналното. Намалете напрежението на мрежата до номиналното. Ако това не може да извършите, тогава увеличете вснтилацията на дви- гателя. Ако и след това активната стомана на статора се пре- грява, тогава не можете да използувате този двигател.
6.2. Активната стомана на статора само зонално се прегрява даже и в празен ход. Напрежението на мрежата е равно на номиналното.
6.2.1. Вследствие на неправилната обработка зонално се е стигнало до късо съединение между отделните ламарини. Вследствие на износване на лагерите стоманата на ротора за- дира в пакета на статора през времето на въртене, вследствие на което се е стигнало до късо съединение между отделните ла- марини.
6.2.1.1. Обработете с остро длето мястото на късото съединение. Ако е ьъзможно, отделете отделните ламарини на желязото, които са били свързани, и ги покрийте с изолационен лак. Това на-
6.2.2. правете, докато машината е още загрята. Между съседните винтове и активного желязо е настъпило свър- зване.
6.2.2.1. Поправете изолацията на стягашите винтове. Ако винтовете са износени, заменете ги с нови.
6.2.3. Желязото е изгорено или разтопено, предизвикано от късо съ- единение в намотката на статора или от съединение между на- мотката и масата.
466
6.2.3.1. Изсечете всички тези повредени места, между отделните ла-
марини вмъкнете тънка хартия или пресшпан и локрийте лама-
рините с изолационен лак.
Силното изгаряне изисква подмяна па отделните ламарини и
в този случай трябва да се пренавие машината.
7. Цялата машина се загрява прекомерно
7.1. Забелязва се само загряване на цялото желязо. Други признаци
на повреда няма.
7.1.1. Машината е претоварена.
7.1.1.1. Премахнете претоварването.
За това виж в П-6.1. до П-6.1.8., защото същото може да се
приложи и към машините за променлив ток.
8. Грешки при въртене иа двигателя
8.1. Двигателят не се върти.
В статора няма ток.
8.1.1. Прегорели са предпазителите или е изключил автоматичпияз
прекъсвач.
8.1.1.1. Поставете нови предпазители или включсте автоматичния пре-
късвач.
8.2. Двигателят не се върти.
Когато го завъртим с ръка, работи с импулси и ръмжи.
В една от фазите на статора няма ток.
8.2.1. Едната фаза от мрежата няма ток.
Прекъсната е намотка от статора при свързване в звезда.
8.2.1.1. Проверете с волтметър напрежението на клемите на двига-
теля. Ако всички фази от мрежата са изправни, тогава прекъс-
ването е в намотките на статора. С изпитвателна лампа или с
апарат за измерване на съпротивлението на изолацията намс-
рете мястото на прекъсването. Ако в една от фазите на мре-
жата се прекъсне токът през времето, когато двигателят вече
работи, тогава той продължава да работи. като броят на обо-
ротите му се намалява и консумира от мрежата по-силен ток.
Ако няма сигурна защита, това може да предизвика изгаряне
на намотките в статора или в ротора.
8.3. Двигателят не се завърта.
На клемите на статора действува нормалното номинално на-
прежение.
Силата на тока във всичките три фази е еднаква.
Напрежението, което действува върху плъзгащите се пръстени
на отделения ротор в покой, не е еднакво.
8.3.1. Има прекъсване в двете или и в трите фази на пускателя и в.
съединителните проводници между ротора и пускателя.
8.3.1.1. С помощта на изпитвателна лампа или с измервателен апарат
за измерване на съпротивлението на изолацията намерете мя-
стото на прекъсването и поправете повредата.
8.3.2. Настъпило е късо съединение между активного желязо и стя-
гащите винтове (шпилки).
Роторът се привлича към едната страна вследствие на износе-
ност на лагерите.
467
8.3.2.1.
-8.4.
8.4.1.
8.4.1.1.
8.5.
8.5.1.
8.5.1.1.
8.5.2.
8.5.2.1.
8.5.3.
8.5.З.1.
8.5.4.
8.5.4.1.
8.6.
8.6.1.
8.7.
8.7.1.
8.7.1.1
8.8.
8.8.1.
Виж за гова в Ш-9.1.
Двигателят с накъсо съединена котва без натоварване добре
набира обороти
Натовареният двигател не може да се завърти.
При пускането двигателят е много претоварен.
Намалете началното натоварване.
Броят на оборотите на нормално натоварения двигател е под
нормалния.
Върху клемите на двигателя напрежението е много високо.
Увеличете напрежението на клемите, а ако не можете, нама-
лете натоварването ва двигателя, за да не се прегрее или по-
вреди двигателят.
Във веригата на ротора има лош контакт. Виж за това в Ш-4.2
до 111-4.2.5.
Виж за това в III-4.2.
Съпротивлението във веригата на ротора е голямо.
Проводниците между ротора и пускателя са много дълги.
Сечението на проводниците между ротора и пускателя е много
малко.
Пускателят не е в ред.
Увеличете сечението на проводниците.
Преместете пускателя по-близо до двигателя и скъсете провод-
ниците.
Изпитайте изправността на пускателя и го поправете.
Иамотките на статора са в звезда вместо в триъгълник.
Пресвържете статорните намотки от звезда в триъгълник.
Броят на оборотите варира (изменя се), а и при малко натовар-
ване е по-малък от номиналния. Токът в статора пулсира.
Контакты във веригата на ротора е лош. Виж за това в Ш-4.2.1.
При пускане двигателят бръмчи и се върти с половина та обо-
роти.
Когато се развърти до номиналния си брой обороти, продъл-
жава да работи така.
Когато натоварването се увеличава, броят на оборотите се на-
малява отново на половината.
Едната фаза на ротора е прекьснага.
Прекъсването може да настане във вътрешността на ротора,
в носачите на четките, в пускателя или в свръзките между ро-
тора и пускателя.
С помощта на омметър или изпитвателна лампа намерете мя*
стото на прекъсването и възстановете свръзката. Виж за това
в Ш-4.2.
Двигателят се развърта добре и добре работи с нормално на-
товарване.
Силата на тока в една от фазите е 70% от тока в другите две
фази.
Броят на оборотите е под номиналния.
Намотката от едната фаза на ротора остава хладна.
Намотката на статора е евързана в триъгълник, но е наст fa-
пило прекъсване в едната фаза и триъгълникът е отворен. Ра-
ботят само две фази на двигателя, поради което мощността
е намалена до 1/3, а загряването на двигателя остава в допусти-
мите граници.
468
8.8.1.1.
8.9.
8.9.1.
С помощта на омметър или с изпитвателна лампа намерете
мястото на прекъсването на фазата и го отстранете. Ако е
необходимо, заменете секцията с нова или я пренавийте.
Двигателят се задвижва лошо.
Двигателят ръмжи.
Силата на тока и в празен ход надвишава стойността на номи-
налния ток.
Силата на тока в отделните фази се различава.
Намотайте на фазите не са правилно свързани (една от фазите
е преобървата).
Свързване на фазите в звезда: прави.то (взяво)
и неправилно (вдясно)
6 1
8.9.1.1.
Свързване на фазите в триъгъ.тик: прави.то (вляво)
и неправилно (вдясно)
Изпитайте отново изправността на свързването по следния на-
чин.
Разкъсайте изводите на намотайте от отделните фази и в краи-
щата на изводите прикачете означения извод (например единия
извод от първата фаза означете с 1, а другия извод на същата
тази фаза с 2; изводите на другите фази означете с 3 и 4, а на
третата фаза с 5 и 6). След означаването свържете в звезди-
лището изводите на фазите (например 2, 4 и 6), конто сте
означили като начала, а краищата (/, 3 и 5) на иамотките вклю-
чете към напрежение, което е малко по-ниско от предвиденото
за експлоатация на машината. Двигателят ще се завърти, но
ако и тогава забелсжите същите признаци, конто са изложени
в Ш-8.9, това показва, че свързването и сега не е нормално.
469
Опитайте сега да замените само изводите на първата фата (в
звездната точка са съединени изводите 1, 4 и 6) и опитайте раз-
въртането (пускането). Ако забележите и сега съшите признаци,
както в I1I-8.9., трябва да продължите търсенето.
Изводите на първата фаза върнете в началното положение, за-
менете изводите на втората фаза (в звездната точка ще бъдат
Пресвързваие на намотайте на статора >а кон-
трол на правилността на свързването на (Пазите
8.9.2.
8.9.2.1.
свързани краищата 2, 3 и 6) и опитайте да задвчжите двигателя.
Ако и сега грешката не е отстранена, тогава върнете обратно
изводите на втората фаза, пресвържете изволите на третата фа-
за един спрямо друг (в звездната точка са свързани изводите
2, 4 и 5) и задвижете двигателя.
Ако във всяка от тези четири комбинации не се е появил при-
знак, посочен в III-8.9, това означава, че не е обърната цялата
фаза, а само една или няколко секции на една фаза. В такъв
случай трябва да проверите (изпитате) отцово вътрешното свър-
зване на намотките на статора.
Асинхронният двигател с накъсо съединена котва има пре-
включвател звезда-триъгълник, неправилно евързан с двига-
теля.
Проконтролирайте и правилно евържете превключвателя с дви-
гателя.
470
9. Роторът привлича едната страна на статора
9.1. През време на работа роторът допира стоманата на статора.
9.1.1. Лагерите са износени.
Носачите на лагерите не са изправни.
Стоманата на статора или на ротора е деформирана.
Оста на ротора е осукана.
9.1.1.1. Измерете изправносгта на въздушната междина между оста и
черупките на лагера.
Нормалната допустима междина трябва да се движи в грани-
ните, дадени в следната таблица:
Диаметър на оста Въздушна междина при брой обороти, об/мин
до 1000 1000 до 1500 1500 и повече
18 до 30 I 0,040 до 0,093 0,060 до 0,130 0 140 до 0,280
30 до 50 0,050 до 0 112 0,075 до 0.160 0 170 до 0 340
50 до 80 0,065 до 0,135 0,095 до 0,195 0,200 до 0,400
80 до 120 0,080 до 0,160 0,120 до 0,235 0,230 до 0,460
120 до 180 0,100 до 0,195 0,150 до 0,285 0,260 до 0,530
9.1.2.
9.1.2.1.
9.1.3.
9.1.3.1.
Ако установите, че черупките на лагерите са износени, отлейте
ги наново. Проверете едновременно и междината между ро-
тора и статора. Измерена в различии места, тя не трябва да
е по-голяма от 10% спрямо нормалната.
Ако е деформирана стоманата на статора, тази деформация
трябва да се премахне с помощта на ос гър инструмент, но вни-
мавайте да не правите засечки (откъртвания). Деформациите
на ротора се премахват чрез престъргване или чрез шлайф-
ване. Проверете и оста.
Роторът е лошо уравновесен.
Точно уравновесете (балансирайте) ротора.
Има връзка между навивките или късо съединение в намот-
ката на статора, вследствие на което намотката локално се
загрява силно (виж за това и в 111-5.2).
Неправилно са свързани някои секции (виж Ш-8.9.) и е нару-
шена симетрията на магнитния поток, вследствие на което маг-
нитните сили привличат ротора в една посока.
Виж за това в Ш-5.2, и 1П-3.9.
В дефектного място е отслабен магнитният поток, поради което
роторът се привлича на другата страна. По това лесно ще уста-
новите на кос място се е получило късото съединение.
10. Машината се тресе (трепери)
10.1. Лагерите или кожухът на двигателя треперят. Трептенията
(тръсканията) продължават и тогава, когато двигателят се из-
ключи от мрежата, и престават едва тогава, когато броят на
оборотите значително се намали.
Силата на тока във всичките три фази е една и съща.
471
.10.1.1. Двигателят е неправилно поставен върху фундаментната плоча. Въздушиата междина между оста и лагерните черупки е много малка. Роторът или съединителят не са добре балансирани, В отделните разклонения в ротора е настъпило прекъсване. Плъзгашият се пръстен за свързване накъсо на двигателя с на- късо съединена котва е прекъснат.
10.1.1.1. 10.2. Виж в 1-1.5. Лагерите или кожухът треперят. Когато двигателят се изключи от мрежата, треперенето престава веднага. Силата на тока във всичките три фази е еднаква.
10.2.1. Въздушиата междина между оста и черупките на лагерите е много малка.
10.2.1.1. 10.2.2. Намалете междината съгласно упътването в 1П-9.1.1.1. Стоманата на ротора е деформирана. Поради това при върте- нето междината между ротора и статора постоянно се изменя и това предизвиква несиметрия на магнитния поток, вслед- ствие на което той е привлечен кьм едната страна и оста се огъва или роторът се тресе (трепсри) поради слабата му кон- струкция.
10.2.2.1. 10.3. Трябва да се престърже и шлайфва роторът. Лагерите или кожухът се тресат, но треперенето настава вед- нага след изключването на двигателя от мрежата. Силата на тока не е еднаква във всичките три фази.
10.3.1. В ротора има късо съединение. В намотката на статора има късо съединение или иамотките на статора не са правилно свързани.
10.3.1.1. Виж за това в III-5.2.
11. Двигателят ръмжи или шуми
11.1. Двигателят ръмжи (издава звук). Силата на тока не е еднаква във всичките три фази. Иамотките на статора не се загряват еднакво.
11.1.1. 11.1.1.1. 11.1.2. 11.1.2.1. 11.1.3. В намотката на статора има късо съединение. Виж за това в т. 2. Намотката на статора е евързана неправилно. Виж за това в т. 3. Броят на навивките в отделните секции на намотката на ста- тора не е еднакъв. Ако свързването на секциите е последова- телно и фазите са свързани в звезда, двигателят не издава звук и по това може да се познае грешката (повредата).
11.1.3.1. Разпоете всичките три фази, а също и паралелните разкло- нения, конто образуват намотката. Отделете всяка фаза отделно (при последователно свързани секции) или всяко разклонение (в паралелното свързване на секциите) и ги включете към източник на променлив ток, като при това измерите с волтметър напрежението на отделните групи секции. Разликата в големината на напрежението в от- делните разклонения не трябва да бъде по-голяма от 5%. Ако в някое разклонение напрежението е значително по-малко, това е признак, че тази трупа има по-малко навивки.
472
11.2.
11.2.1.
11.2.1.1.
11.2.2.
11.2.2.1.
11.3.
11.3.1.
11.3.1.1.
11.4.
11.4.1.
11.4.1.1.
11.5.
11.5.1
11.5.1.1
11.6.
11.6.1.
11.6.1.1.
Двигателя г ръмжи с дълбок тон.
Двигателя! работи нормално.
Във всичките три фази на машината токъг има еднаква голе-
мина.
Стоманеният пакет на статора не е добре затегнат.
Затегнете пакета на статора (трябва да пренавиете двигателя).
Групите секции от паралелните разклонения в намотката на
статора са разположени несиметрично. Това особено силно е
изразено, когато междината между статора и ротора не е рав-
номерна.
Изравнете междината между ста юра и ротора.
Увеличете междината с 10% чрез струг река обработка на ро-
тора (но с това се влошава факторы на мошне стта cos <р).
Ако намотката на статора е евързана, както на левия чертеж,
направете преевързване, както е показано на чертежа вдясно.
Разпо.южеиие па гр у пата сек-
ции от едната физа на иамот-
ката иа шестполюсен три-
фазен двигател при две па-
роле.ши разклонения: несиме-
тричпо (вляво) и си.иетр ч-
но (вдясно)
Двигателят ръмжи с висок тон.
Когато двигателят се изключи от мрежата гой престава да
ръмжи.
Грешката е конструктивна. Броят иа каналите на статора и на
ротора е избран неправилно и стоманата вибрира (магнитен
шум).
Описайте чрез прсстъргване да увеличите междината между ро-
тора и статора. Ако това не помогне, трябва да се нзработи
нов ротор с друг брой канали.
Двигателят издава звук (ръмжи) с висок тон.
Когато двигателят се изключи от мрежата, ръмженесо продьл-
жава и престава тогава, когато броят на оборотите значите-
лно се намали.
Вентилациоините канали нс са в изправност, поради което се
чува шумът на въздуха.
Необходимо е да се преобразува система! а на охлаждане, но
това трябва да се провсри и да се направи от производителя
на машината.
Сачмените лагери шумят.
Сачмените лагери са износени.
Заменете сачмените лагери с нови.
През време на работа на машина!а се чува шум
Клиноветс или изолацията са избиги от каналите.
Клиновете в каналите са отслабени и изолацията е излязла из
канала.
Заменете клиновете с нови и направете изолацията.
473
IV. СИНХРОНИИ МАШИНИ
1. Искрене па четките и изгаряне на плъзгащите се пръстени
1.1. Потърсете в Ш-1.
2. Четките и плъзгащите се пръстени се прегряват
2.1. Четките и плъзгащите се пръстени се прегряват и върху чет-
ките се забелязва искрене.
2.1.1. За това виж в 1П-3.
За препоръчване е на триещата се повърхнина на четките да
се изрежат няколко надлъжни и напречни каналчета с дълбо-
• чина около 3 mm и широчина 1 mm. През тези каналчета ле-
сно се охлаждат четките и едновременно се създава възмож-
ност за получаване на вакуум по четките, а газовете, които се
образуват под четките, лесно се отвеждат.
Капа 1чета върху nibi aufumu се
повърхнина на четките
3. Възбудптелиата намотка се нрсгрява
3.1.
3.1.1.
3.1.1.1
3.1.2.
З.1.2.1.
Възбудителната намотка се прегрява.
Токът на вьзбуждането е по-голям от номиналния.
Генераторът произвежда напрежение, ио-голямо от номинал-
ното.
Честотата на мрежата е много ниска.
За това виж в IV-5.2.1 и IV-3.1.2.
Генераторът работи с лош фактор на мощността и поради това
токът на вьзбуждането е увеличен.
Вземете мерки за подобряване фактора на мощността: увели-
чете натоварването на слабо натоварените двигатели или ги
заменете с такива с по-малка мощност; не допускайте двига-
телите да работят в празен ход. Ако повече трансформатори
работят паралелно, стремете се да бъдат пълно натоварени, а
излишните изключете; поставете синхронен компенсатор за
индуктивната (празната) мошпост.
474
4. Намотката на статора сс прегрява
4.1. Цялата намотка на машината се прегрява равномерно.
4.1.1. Машината е претоварена.
Прегрява се стоманата в статора. За това виж в П-6.1, или в
IV-5.I.
4.2. Само част от намотката в статора се прегрява.
От генератора излиза пушек.
Генераторът силно ръмжи (бръмчи).
Междуфазовите напрежения не са сднакви.
4.2.1. Колкото е възможно по-бързо изключете генератора от мре-
жага п прекъснете вьзбуждането па машината, зашото може
да се сгигне до запалване.
В генератора е настъпило късо съединение между навивките.
Има късо съединение между две фази или земно съединение
едновременно на две места в намотката на статора.
4.2.1.1. За това виж в Ш-5.2.1. и Ш-5.2.2.
5. Прсгриванс иа активната стомана на статора
5.1. При нормално натоварване се прегрява цялата стомана на ста-
тора.
5.1.1. Генераторът произвежда напрежение, по-високо от номинал-
ното. Увеличеното напрежение увеличава загубите в стома-
ната, вследствие на което стоманата сс загрява повече от нор-
малното загряване.
5.1.1.1. Намалете напрежението на генератора до номиналното.
5.1.2. Поради повреда (грешка) в задвижващия двигател или вслед-
ствие на намаляване на честотата в електрическата мрежа
броят на оборотите на генератора с под номиналния.
5.1.2.1. Отстранете повредата (грешката) в задвижвашата машина и
установете номиналния брой обороти на генератора.
5.2. Активната стомана частично сс загрява силно дори и при пра-
зен ход на генератора.
Напрежението на генератора е нормално.
5.2.1. Виж за това в Ш-6.2.
6. Машината се прегрява
6.1. Цялата машина равномерно се прегрява.
Други признаци няма.
6.1.1. За това виж в главата за постоянного швизг машини в 11-6.1.
6.2. В машините със затворен кры на вент нация липсва топлинна
изолация на тръбите на изходящия вьзлух.
6.2.1. Върху тръбите на излизане на въздуха поставете топлиниа изо-
линия.
7. Напрежението иа генератора не е изиравно
7.1. В празед ход генераторът не прс.ивежда напрежение.
Възбуждащата машина също не произвежда напрежение.
7.1.1. Грешката е във възбуждащата машина.
7.1.1.1. За това виж в II-7.
475
7.2.
7.2.1.
7.2.1.1.
7.2.2.
7.2.2.1.
7.2.3.
7.2.З.1.
7.2.4.
7.2.4.1.
7.2.5. '
7.2.5.1.
7.2.6.
7.2.6.1.
7.3.
7.3.1.
7.3.1.1.
7.4.
7.4.1.
7.4.1.1.
В празен ход генераторът не произвежда напрежение.
Възбуждащата машина произвежда напрежение, но във въз-
будителната верига на генератора няма ток.
Регулационното съпротивление в магнитната намотка е свьр-
зано лото.
Проверете и поставете в ред регулационното съпротивление.
Свързването във възбудителпата верига, във връзките между
полюсите (машини с изразени полюси) е лошо.
Проверете връзките между секциите на полюсите.
Изводът на една или на няколко секции на полюсите (машини
с изразени полюси) е прекъснат.
Възстановете прекъснатата свръзка.Ако не можете да я попра-
вите, заменете нередовната секция с нова.
Свързването на съединигелните проводници между възбуди-
телната машина и плъзгащите се пръстени е лошо.
С помощта на изпитвателните лампи или с апарат за съпроти-
влението на изолацията изпитайте изправността на съедини-
тслните проводници. Ако намерите някой проводник прекъс-
нат, трябва да го поправите.
Свързването между четките и плъзгащите се пръстени е лошо.
Износсиите четки заменете с нови (виж 1-7).
Внимателно очистете плъзгашиге се (контактните) пръстени, че-
тките и носачите на четките. Ако повърхнините са намаслени,
извършете чистенето с плат, малко навлажнен с чист бензин.
В секциите на някой от полюсите е настъпило прекъсване.
Повредената секция заменете с нова.
Генераторът в празен ход не произвежда напрежение.
Когато сс включи веригата на възбуждането, възбуждашияг
генератор дава много силен ток. Поняксга на четките на въз-
бужлащия генератор се появява и искрене.
По съединителните проводници между възбуждащата машина
и плъзгащите се (контактните) пръстени има късо съединение.
Късо съединение между плъзгашите се пръстени.
Късо съединение в една или няколко възбуждащи намотки.
С помошта на изпитвателна лампа или с апарат за измер-
ване на съпротивлението на изолацията намерете мястото на
късото съединение и го отстранете.
В празен ход напрежение дават само двете фази на генератора.
Възбуждането е редовно.
Ако статорът е евързан в звезда, настъпило е прекъсване в ед-
ната фаза.
Ако статорът е евързан в триъгълник, настъпило е прекъсване
в двете фази
С изпитвателна лампа или с апарат за измерване на съпротив-
лението на изолацията намерете мястото на прекъеването на
фазата. Ако прекъеването е във външната част на намотката,
възстановете връзката, а ако е във вътрешността на сскцията,
пренавийте секцията или я заменете с нова.
Ако статорът е евързан в звезда, в прекъснатата фаза няма на-
прежение.
При свързването в триъгълник, ако е прекъсната едната фаза,
тогава в празен ход междуфазните напрежения на генератора
остават почти еднакви.
476
7.5.
7.5.1.
7.5.1.1.
7.6.
7.6.1.
7.7.
7.7.1.
7.7.1.1.
7.7.2.
7.7.2.1
7.7.3.
7.7.З.1.
7.7.4.
7.7.4.1.
7.8.
7.8.1.
7.9.
7.9.1.
7.9.1.1.
7.10.
7.10.1.
7.10.1.1.
7.11.
7.11.1.
7.11.1.1.
В празен ход генераторът дава намалено напрежение.
И напрежението на възбуждашата машина е намалено.
Грешката (повредата) е в машината за възбуждане.
Виж за това в II-7.
В празен ход генераторът дава намалено напрежение.
Броят на оборотите на генератора е по-нисък от номиналния
Виж за това в IV-5.1.2.
В празен ход генераторът дава по-ниско напрежение.
И натовареният генератор при номинален брой обороти и но-
минален възбуждаш ток произвежда но-ниско напрежение.
Намотката на статора е свързана в триъгълник вместо в звезда
Пресвържете намотайте от триъгълник в звезда.
Една или няколко секции във всяка фаза действуват обратно
вследствие на неправилното им свързване.
Свържете намоткат а в статора правилно.
Възбудителната намотка не е свързана правилно.
Проверете поляритета на секциите и ги евържете правилно
Втз възбудителната намотка има свързване между навивките.
Във възбудителната намотка или в две места има земно съ-
единение.
Намерете мястото на късото съединение или на земното съ-
единенис п гл отстранете.
В празен ход генераторът дава намалено напрежение.
В намотката на статора съгцествува напрежение само между
две фази.
Виж за това в 1V-7.4.
В празен ход междуфазните напрежения не са еднакви. *
Намоткам на статор;: не се прегрява.
Една или няколко секци т не са правилно свързани и деиству-
ват обратно. Броят на неправилно евързапите секции не е една-
къв във всички фази.
Свържете намотките на статора правилно.
Междуфазнкте напрежения не са еднакви.
Генераторът силно ръмжи (издава звук).
Част от намотката на статора се прегрява.
В намотката на статора има късо съединение.
За това виж в IV-4.2.
Напрежението на генератора в празен ход и при натоварване
постоянно трепти. Броят на оборотите на генератора е кон-
стантен.
Контактът във възбудителната верига е лош.
За това виж в IV-7.2.
8. Нередовна работа на генератора в празен ход
8.1. Разпределението на натоварването между генераторите, конто-
работят в паралел, е неравномерно.
8.1.1. Има повреда (грешка) в регулатора на задвижващата машина.
8.1.1.1. Поправете регулатора от залвижвашата машина.
8.2. Факторите на мошността на всички генератори, конто работят
в паралел, не са еднакви.
8.2.1. Възбуждането на генераторите не е съгласувано с тяхното на-
товарване.
477'
8.2.1.1. Регулирайге възбуждането на генераторите в съответствие с натоварването.
8.3. Паралелната работа на генераторите не е стабилна (има лю- леене на генераторите), когато задвижващите машини са дви- гатели с вътрешно горене или парни машини. Това люлеене понякога е толкова голямо, че генераторът при значително увеличаване на силата на тока изпада от синхрон и-
8.3.1. Грешката е в регулатора на задвижващата машина. Задвиж- ващите машини на отделните генератори имат голяма разлика в степента на неравномерността на хода.
8.3.1.1. 8.4. Поправете или заменете регулатора на задвижващата машина. Между генераторите, конто работят паралелно, текат израв- нитслни токове. Ако генераторите имат нулев проводник, из- равнителните токове могат да текат и по него.
8.4.1. 8.4.1 1. Магнитнитс криви на отделните генератори не съвпадаг. Включете нндукционни дросели между шипите и генераторите и в нулевия проводник. Измервайте изравнителните токове с апарат сьс загряваша се жица (топлииен), който не зависи от честотата, защото израв- лителннят ток има по-висока честота.
'9. Сипхроннияг двигател при асинхронно пускане не може да се задвнжи или не
постига нормалния си брой обороти
9.1. 9.1.1. 9.2. Двигателят не може да се задвижи. За това виж в П1-8 1. Двигателят не може да се задвижи. В една от фазите в статора няма ток.
9.2.1. 9.3. За това виж в П1-8.2. Двигателят не може да се задвижи или нс постига нормалния си брой обороти. Силата на тока във всичките три фази е еднаква. В ротора понякога се появява искрене.
9.3.1. 9.3.3.1. Напрежението на мрежата е намалено. Измерсте напрежението на мрежата. Ако го е по-ниеко с 10 до 15% от номиналното напрежение на двигателя, тогава това е причина двигателят да не може ла се задвижи
9.4. Двигателят не може да се задвижи. При задвижването ръмжи (свири). Силата на тока не е еднаква във всичките зри фази.
9.4.1. 9.4.1.1. 9.4.2. 9.4.2.1. Част от намотката на статора се прсгрява. Контакты в намотката за пускане е лош. Изпитайте отново контактите и поправете грешката. Между навивките в статора има свързване. Виж за това в 1II-5.2.1. III-5.2.3 и 111-5.2.4.
:10. Грешка (поврсда) в машина га за вьзбуждане
10.1. Потърсете в II, където са описями повредите, причините за по- вредите и отстраниването на тези повреди в машините за по- стоянен ток.
-478
V. ТРАНСФОРМАТОРИ
1. Силви шумаве
За да определим в коя част на трансформатора се създава шум,,
е необходимо да поставим ухото върху казана на трансформа-
тора. Преди да направим това прослушване, е необходимо да
се осведомим дали трансформаторът е правилно заземен.
В противен случай може да получим токов удар.
1.1. Силно бръмчене се чува, когато трансформаторът е патова рен.
1.1.1. Причината за това може да бъде, чс намотайте на трансформа-
тора са хлабаво надянати върху ядрото на трансформатора.
При поставянето на иамотките под напрежение, респективно
под натоварване, се идва до механични сили между иамотките
и ядрото и до бръмчене.
1.1.1.1. О гстраняването на тази повреда извършваме така, като че при-
тягаме по-силно иамотките към ядрото. Обикновено ше бъде
необходимо между иамотките и ядрото да се постави някакъв
междинен слой. Естествено, че при поправката на грешката
трансформаторът трябва да се извади от казана и едва тогава
да се извърши тази работа. Ако не сме в състояние да попра-
вим сами повредата, трябва да се обърнем към фабриката, която
е произвела трансформатора, да отстрани повредата, респек-
тивно към колектив от спедлалисти, конто се занимават с та-
кива поправки. Ако не премахнем тази повреда, тя може да до-
веде до значигелно иовреждане на трансформатора.
1.2. Силно бръмчене, което се случва, когато трансформаторът не
е много нетоварен.
1.2.1. Причината за това явление може да бъде тази, че яремите на
трансформатора са слабо притегнати към ядрата, т. е. че хла-
баво прилягат към ядрата. И малкото натоварване на транс-
форматора в този случай довежда до бръмчене поради намаг-
нигване на ярема и ядрото.
1.2.1.1. Отстраняването на тази повреда извършваме, като притягаме
по-силно яремите на трансформатора към ядрата на транс-
форматора. В този случай е необходимо да се извади транс-
форматорът от казана. За разлика от повредата под 1.1. тази
повреда сигурно може да се отстрани качествено от лицата на
експлоатацията, в която трансформаторът работи, но ако не
сме сигурни в това, тогава безусловно трябва да потьрсим съ-
ветите на производителя.
1.3. Дрънкане на или в трансформатора.
Това дрънкане и ръмжене забелязваме чрез слушане или чрез
допиране с ръка до всички части, конто са притегнати с вин-
тове (шпилки). Особено внимание трябва да обърнем на из-
питването на капака на трансформатора и на термометъра,
тьй като тук най-често се крият причините за тази грешка (по-
вреда).
479
1.3.1. До това явление се стига най-често, понеже някои от винто-
вете на капака или на термометъра са се разхлабили.
1.3.1.1. Поправката се извършва чрез просто притягане на винтовете,
които са се разхлабили. Винаги, когато се извършва външно
преглеждане, прослушване или допиране на трансформатора
под напряжение, трябва да бьдем внимателни и да извършваме
горного, ако всички метални части на трансформатора са свър-
зани със земята с добре проводима свръзка.
1.4. Появява се шум, подобен на гаргарене (клокочене).
1.4.1. Поради магнитните вибрации задържаните мехурчета въздух
се издигат (в маслото).
1.4.1.1. Премахването на тази повреда извършваме, като държим транс-
форматора в празен ход, докато пресганат тези шумове.
1.4.2. Причината може да бъде и от статически пълнежи или малки
пробиви вътре в трансформатора, които предизвикват създа-
ването иа мехурчетата.
1.4.2.1. Ако при изпитването констатирамс. че въпросът се касае до
статически пълнежи, тогава трябва да премахнем съответните
части и с това да избегнем вредното действие на статического
елект ричество. Ако пък се касае до леко пробиване на изола-
цията, повреденото място трябва веднага да се изолира добре
със съответния вид изолация.
2. Течове (изнускане па масло)
.2.1.
2.1.1.
2.1.1.1.
2.2.
2.2.1.
2.2.1.1.
От външната страна на казана се забелязва про.никване на транс-
форматорно мясло от казана.
Някои от заварките са лошо направени.
Мястото на пропускането трябва добре да се завари.
Никое от уплътненията пропуска масло.
Уплътнението може да е остаряло (износено) или пък е слабо
стегнато.
Необходимо е остарялото уплътнение да се замени с ново, а
когато се отнася до слабо стегнатото уплътнение, трябва да
се стегне с гайките, респективно с уплътнителния пръстен.
3. Много силио загряване
3.1. Чрез изпитване е установсно, че се получава локално или общо
загряване на целия трансформа гор и при гова трансформаторът
силно бръмчи. Токовете в отделните фази на трансформатора
не са еднакви и но стойност са значително по-големи от номи-
налните токове на празен ход. В някои случаи големината на
токовете на празен ход може да достигне от 5 до 15% от токо-
вете на натоварването.
3.1.1. Причината за това явление може да бъде тази, че навивки на
намотките на трансформатора са сс свързали накъсо или се е
свързала накъсо стоманата на трансформатора посредством
винтовете (шпилките).
3.1.1.1. Необходимо е да се извади активната част и внимателно да
се прегледат намотките и стоманата. Свързването в стоманата
се открива трудно, поради което се препоръчва трансформа-
торът да се предаде за преглед на специалния сервиз.
480
3.2. Силно загряване без останалите признаци.
3.2.1. Нивото на маслото е много ниско. Въздушната вентилация,
циркулацията на маслото или охлаждането с вода не са в ред.
3.2.1.1. ( В казана на трансформатора трябва да има масло до нивото,
което е предписано от фабриката-производител. Ако маслото
е по-ниско, казанът трябва да се допълни със същэто качество
и вид масло до предписаното ниво. При грешка вьв вентила-
цията, в циркулацията на маслото или в охпаждащата вода
трябва да се открие повредата и да се отстрани. Ако причи-
ната е в помещението, което има лоша вентилация, тогава с
необходимо трансформаторът да се промести в друго помеще-
ние с подходяща вентиляция.
3.3. Силно загряване на едната клема на трансформатора.
3.3.1. Контактьт на клемата не е добре изпълнан. Огвътре или от-
вън той е много хлабав и няма добър електрически контакт,
преходното контактно съпротивление с увеличено, а оттук про-
изтича и значителното загряване.
3.3.1.1. Най-напред трябва да се постави в род выппният контакт на
съответнага клема. Ако по този начин не се получи резултат,
т. е. ако не отстраним загряването на тази клема, необходимо
е да се отвори трансформаторът и да се извърши правилно
спояване на клемата от вьтрешната страна.
3.4. Загряването на целия трансформатор е голямо.
3.4.1. Голямо загряване на целия трансформатор освен по причи-
ните, посочени в 3.1, може да настъпи и тогава, когато транс-
форматорът е претоварен.
3.4.1.1. Претоварването на трансформатора се установява най-лесно
посредством употребата на амперметър, и то така, като из-
мерването се извършва в продвижение на 10 до 24 часа. Когато
се установи, че причината за много голямото загряване е пре-
товарването, то трябва да се намали (евентуално могат да се
доставят кондензатори за поправка на фактора на мощността).
Ако нямаме възможност по такъв начин да отстраним повре-
дата и да си помогнем, тогава най-целесъобразно е да заменим
трансформатора с по-мощен трансформатор.
Ако двата трансформатора работят в паралел, тогава до много
високо загряване може да се дойде от изравнителния ток. Това
се случва при трансформаторите, които имат различии напре-
жения на късо съединение. Ако грешката се състои в това,
единияг от трансформаторите трябва да се замени с друг,
чиито електрически данни отговарят за паралелна работа на
два трансформатора.
4. Електрически смущения
4.1. Предпазителите, които защищават трансформатора от прегря-
ване, прегарят, а прекъсвачите изключват сами (самоизключ-
ват). При предишните изпитвания установихме, че причината
за това е вътре в трансформатора, а не късо съединение извън
него в електрическата мрежа или земно съединение на мрежата.
4.1.1. В намотката на трансформатора някои навивки са в късо съе-
динение.
4.1.1.1. За да установим това, най-напред ще изпитаме дали се касае
до късо съединение на навивките в намотката на трансформа-
31 Схеми на свързване
481-
4.1.2.
4.1.2.1.
4.2.
4.2.1.
4.2.1.1.
4.2.2.
4.2.2.1.
4.3.
4.3.1.
4.3.1.1.
4.3.2.
4.З.2.1.
тора чре) ишитване на намотката му посредством апарат за
изпитЕан: на изолацията. Когато това изпитване не дава ре-
зултат, трябва да постъпим по следния начин.
Изключвиме трансформатора от страната на високото напре-
жение. Включваме го от страната на ниското напрежение и
измерваме разхода на ток в отделните фази, като употребя-
ваме амперк етьр. Ако навивките на някой от фазите на намот-
ката са в късо съединение, токовете не са еднакви и са много
по-големи от номиналните токове в празен ход. Това откло-
нение може да бъде от 5 до 15% по-голямо, отколкото когато
трансформаторът е в изправност.
Проходният изолатор е пробил, респекгивно настъпило е късо
съединение със стоманата във вътрешността на трансформа-
тора.
Изпитването се извършва с помощта на апарат за изпитване
на изолацията. Ако това изпитване не дава резултат, тогава
пробива в проходния изолатор, респективно свързването със
стоманата в трансформатора, ще установим, като заземяваме
последователно една по една високонапреженовите клеми. По
този начин ще узнаем в коя фаза е грешката, респективно на
коя клема и в кой проходен изолатор.
Вторичните напрежения на трансформатора са съвсем разли-
чии дори и в празен ход.
Причината може да бъде прекъсване в една от първичнитс
фази, и то при трансформатора в свързването звезда—звезда.
Грешката се установява с помощта на изпитвателна лампа.
Когато установите прекъсване, опитайте да го премахнете, а
ако повредата е по-голяма, изпратете трансформатора за по-
правка в сервиза.
В една от вторичните фази има прекъсване, и то при транс-
форматора в свързването звезда—звезда и триъгълник—звезда.
С помощта на изпитвателна лампа намерете мястото на пре-
къеването, отстранете го или предайте трансформатора в сер-
виза.
Вторичните напрежения на трансформатора са еднакви в пра-
зен ход, а при натоварване съществено се различават.
Причината може да бъде в лошия контакт на някой места в
проходните изолатори или на някой места вътре в трансфор-
матора.
Чрез измерване с помощта на апарат установете нередовната
фаза и отстранете нередовния контакт. Ако грешката е по-го-
ляма, изпратете трансформатора на поправка в сервиза.
В първична фаза в трансформаторите със свързване звезда—
звезда има прекъсване.
С изпитвателна лампа или с галваноскоп трябва да се уста-
нови в коя фаза е грешката. Когато установите това, трябва
да прегледате дали правилно е изпълнено включването на про-
ходния изолатор. Отстранете прекъеването или ако е от тежко
естество, изпратете трансформатора за поправка в съответния
сервиз.
482
VI. ФЛУОРЕСЦЕНТНИ ЛАМПИ
8. Флуоресцентната лампа не може да се запали.
Нажежаемата жичка на електрода не се грее
1.1. Токовата верига на флуоресцентната лампа с прекъсната.
1.1.1. В този случай трябва да се проверят предпазителите, към конто
е свързана флуоресцентната лампа, след това да се проверят
контактите на лампата и да се уверим дали лампата е правилно
втикната в гърлото (леглото). Най-лесно узнаваме къде е греш-
ката чрез употребата на изпитвателна лампа, с която изпитваме
отделните елементи на токовата верига на лампата.
1.2. Напрежението на мрежата, в която е включена флуоресцент-
ната лампа, е по-ниско от номиналното напрежение.
1.2.1. В този случай трябва да се провери големината на напреже-
Н1 ето нт мрежата, в ксято е включена флуоресцентната лампа.
Тази контрола се извършва чрез употребата на волтметър.
Лампите, изградени за 220 V, обикновено още светят при напре-
жение от 180 V. Ако пък напрежението е постоянно под номи-
налното напрежение за действието на флуоресцентните лампи,
трябва да се употреби автотрансформатор, който да увеличи
напрежението до стойността, за която са изградени лампите.
1.3. Нажежаемата жичка на електродите на флуоресцентната лампа
е прегоряла.
1.3.1. Когато е прегоряла само едната нажежаема жичка на флуо-
ресцентната лампа, тази лампа не трябва да се хвърля, тъй
като чрез съответно свързване, тя и по-нататък може да
работа.
Ако са прегорели и двата електрода, лампата трябва да се за-
мени с нова.
2. Когато включим лампата в мрежата, нажежаемнте жички на електродите на
флуоресцентната лампа непрекъснато се нажежават. При това лампата не
може да трепти, нито да се запали
2.1. Свързването на лампата в инсталацията е изпълнено погрешно.
2.1.1. В този случай грешката се намира, като се изключат старте-
рът на лампата и кондензаторът за защита от радиосмущения.
Когато това се направи, нажежаването трябва да престане.
След това е необходимо да се извърши правилно свързване съ-
гласно показаното преди това при използуване на редовни
елементи на свързването.
2.2. Стартерът на флуоресцентната лампа не е редовен.
2.2.1. Когато стартерът се изключи от мрежата, нажежаването на
жиците трябва да престане. Тъй като конструкцията на стар-
тера е чувствителна и прецизна, обикновено трябва да се на-
483
бави нов и правилно да се свърже в инсталацията и по този
начин горната грешка няма да се повтори.
2.3. Кондензаторът за защита от радиосмущения не е редовен.
2.3.1. Когато се изключи кондензаторът за защита от радиосмуще-
ния, нажежаването на електродите трябва да престане. Причи-
ната за това е, че обикновено се случва този кондензатор да
пробив, така че той затваря главната токова верига на лам-
па га, нажежаемите жички от електродите са постоянно под на-
прежение, през тях тече ток и те се нажежават,
3. Фабричио нова флуоресцентна лампа дава трептяща светлина. Когато нзвадим
лампата от гнездата н я поставим на друго легло, тя свети нормално
3.1. Елементите на токовата верига на флуоресцентната лампа
не са правилно електрически оразмерени.
3.1.1. Върху табелката съгласно стандартите трябва да бъдат озна-
чени електрическите стойности на отделните елементи на то-
ковата верига на флуоресцентната лампа. Ако се уверим, че
тези елементи не отговарят на монтираните, елементите тря-
бва да се заменят с редовни.
3.2. • Свързването на лампата в инсталацията е изпълнено грешно.
3.2.1. При тези конструкции флуоресцентните лампи, при конто гър-
лото на стартера е вградсно в гърлото (леглото) на лампата,
трябва да се осведомим дали свързването е извършено пра-
вилно. Место пъти се случва по заблуждение да се замени про-
водникьт за захранване с проводника за стартера. С други думи,
стартерът по заблуждение може да бъде свързан между дро-
села 3 и електродите на флуоресцентната лампа, вместо да
бъде правилно свързан, както това е означено в спомена-
тата схема.
3.2.2. 11ри дуосвързването трябва да се внимава и да се провери из"
правността на стартеровата намотка.
3.3. Температурата на лампата е много ниска.
3.3.1. Когато лампата работи неправилно поради това, че темпера-
турата й е много ниска, причината ще установим така: щедър-
жим лампата известно време в топло помещение и след това
я поставяме бързо в гърлото (леглото).
3.3.2. Ако сме инсталирали флуоресцентно осветление в помещение
с ниска температура, тогава трябва да употребяваме и лампи,
конто са изпълнеии за работа при ниски температури.
3.4. Напрежението на инсталацията, в която е евързана флуорес-
центната лампа, е много ниско.
3.4.1. Дали напрежението иа инсталацията има необходимого на-
прежение ще проверим с волтметър. Ако установим, че иапре-
жението на инсталацията отстъпва транно от определеното
мрежово напрежение, трябва да употребим автостраисформа-
тор.
3.5. В свързването на флуоресцентната лампа е употребен стар-
тер, който не е предписан за съответната лампа или е дефектен.
3.5.1. Върху всеки стартер съгласно стандартите трябва да има знака
на производителя. Според този знак намираме техническите
данни в каталога на фабриката, която го е произвела, от конто
се вижда за коя лампа той може да се използува. Ако пък стар-
терът е дефектен, трябва да се замени с нов.
484
4. Употребявана флуоресцентна лампа дава трептяща светлина или се пали и
гаси. В сыцнте легла дотогава лампата е светила нормално
4.1. Ламгата е в края на своя експлсатационен срок.
4.1.1. Лампата трябва да се замени с нова.
4.2. Стартерът на лампата е дефектен.
с 4.2.1. Ако стартерът е дефектен, трябва да се замени с нов
* 4.3. Температурата на лампата е много ниска.
4.3.1. За това виж в 3.3.
4.4. Напрежението на лампата, на което флуоресцентната лампа е евързана, е много ниско.
4.4.1. За това виж в 3.4.
5. Краищата на лампата са почернели
5.1. Лампата е в края на своя експлсатационен срок.
5.1.1. Лампата трябва да се замени с нова.
5.2. Лампата е включвана и изключвана много често.
5.2.1. Ако сме инсталирали лампата в помещение, в което светли-
ната трябва да се пали и гаси много често, тогава е за препо-
ръчване в такова помещение да се инсталира осветление с
лампи с нажежаема жица за краткотрайна употреба. Във всеки
[случай трябва да се държи сметка за това, че включването и
игклгсчгането т а флусресцентните лампи трябва да се извър-
шва колкото е възможно по-рядко.
5.3. Причината за явлението може да бъде и стартеры, който
дефектен или не отговаря за съответната лампа.
5.3.1. Стартерът трябва да се изпита и проконтролира съгласно
3.1.5 и ако се установи, че е дефектен, трябва да се замени с
нов. Когато техническите данни на стартера не отговарят,
тей трябва да се замени с нов.
5.4. Предварителното загряване на електродите не е достатъчно-
Много голям е експлоатационният ток поради грешки в свър-
зването («лампата хладно стартира»), Много голям може да
(бъде токът и поради пробив в кондензатора в дуосвързването.
5.4.1. Трябва да се преглсда свързването и да се отстранят забеля-
, заните неправилности. Изпитайте кондензатора при дуосвър-
|зването и когато е необходимо, той може за се замени с нов.
5.5. Напрежението на електрическата мрежа, в която е включена
флуоресцентната лампа, варира (изменя се) в широки граници.
5.5.1. В този случай е необходимо да се изпитат експлоатационните
условия, при конто работи флуоресцентната лампа.
5.6. Елементите на токовата верига на флуоресцентната лампа са
неправилно оразмерени.
5.6.1. В дуосвързването на флуоресцентните лампи трябва да обър-
нете внимание върху правилността на поляритета иа намот-
ката за стартиране. Според данните на токовата верига трябва
да изпитате дали те отговарят за експлоатацията на съответ-
ната лампа.
5.7. Стеката на флуоресцентната тръба е почерняла в долната
част поради кондензацията на живачните пари.
485
5.7.7. Това почсрняване на долната част на флуоресцентната лампа
поради кондензацията на живачните пари ще се загуби след
кратко време на горене. Почерняването може да се отстрани,
като се завъртн лампата на 18С° — то се загубва след няколко
часа експлоатация.
5.8. На флуоресцентната лампа се забелязва почерняване с раз-
пределенисто на растера на основата. Причината за това по-
черняване е неравномерного охлаждане на лампата.
5.8.1. За да се избегне това почерняване, е необходимо да се уве-
личи разстоянието между флуоресцентната лампа и растера.
Практически е установено, че почерняването на флуоресцент-
ните лампи с метален растер настава обикновено близо до на-
пречните ламаринени петви (напречници), докато при употре-
бата на растери, изработсни от изкуствена маса, се появява в
пространство™ между стените на растера, и го поради от-
веждансто на топлинага.
6. Лампата дава трептяща светлина и сниралнзира, т. е. изпразването (разреж-
дапето) в лампата не се извършва ио права, а във формата иа спирала
6.1. Обикновено това се случва при тези флуоресцснтни лампи,
които не са били дълго време в експлоатация.
6.1.1. Трептенето престава след 20 часа употреба на лампата. Пре-
поръчва се през това време лампата пс-чссто да се пали и гаси.
6.2. Лампата е дефектна.
6.2.1. Дефектната лампа трябва да се замени с нова.
6.3. Напрежението на мрежата, иа което е включена лампата, ва-
рира в широки граници и бьрзо.
6.3.7. Необходимо е да се изпитат експлоатационните условия на
съответната инсталация.
6.4. Контактът в гърлото (леглото) на лампата или в някои от еле-
мгнтите на токовата верига е слаб.
6.4.1. Необходимо е да се изпита отново как стой лампата в своего
легло и дали контактите в елементите на токовата верига са
изпълнени прецизно.
7. Лампата се пали със значително закоснение. Закъепението трае 30 секунди,
а понякога н повече
7.1. Напрежението, на което е включена лампата, е много ниско.
7.1.1. Необходимо е да се провери посредством волтметър напре-
жението на електрическата мрежа, в която е включена лам-
пата. Когато това напрежение е много ниско, грябва да се по-
стъпи, както в точка 1.2.1 от тези упътвания.
7.2. Стартерът е дефектен или технически! с му данни не отгова-
рят за употреба при съответната лампа.
7.2.1. Ако стартерът е дефектен, трябва да се замени с нов. Трябва
да се провери също дали стартерът съгласно предписанията
отговаря за работа в съответната лампа и ако не отговаря,
трябва да се замени с такъв, който е за тази лампа, предписан
от производителя.
7.3. При флуоресцентните осветителни тела с две лампи винаги
едната лампа се пали по-рано от другата.
486
7.3.1. При дуосвързването стар герьт трае капацитивно, т. е. лампи-
те са се прекомпенсирали по-дълго, и то от 5 до 40 секунди.
Когато такова стартиране не е благоприятно, трябва да
се употреби термостартер. Термостартерът обикновено се из-
пълнява с удължаваща се жица. Конструкцията му е такава,
че контакгът в него се отваря почти моментално след включ-
ването на лампата под напрежението на мрежата.
8. Лампата дава забележимо много малка сила иа светлипата
8.1. Напрежението на мрежата, в която е включена лампата, е
много малко (ниско).
8.1.1. Ако напрежението на мрежата продължително време е много
ниско, тогава трябва да се постъпи съгласно точка 1.2.7 на
тези упътвания.
8.2. Елементите в токовата верига на флуоресцентната лампа са
неправилно оразмерени.
8.2.1. Според данните за елементите на токовата верига на флуорес-
центните лампи трябва г а се изпита дачи те отговарят за екс-
плоатация на съответните флуоресцентни лампи.
8.3 Ако лампата е частично почерняла или ако се забелязва, че
краищата й пс-силно светят, отколкою лампата като цяло,
тогава трябва да се мисли дали причината за тези явления не е
температурата.
8.3.1. Необходимо е в този случай лампата да се защити от движе-
нието на хладния въздух.
9. Лампите на една и сыца уредба дават различна светлина
9.1. Лампите, употребени в тази инсталация, са различно стари.
9.1.1. В едно и също осветително тяло винаги трябва да се стремим
да употребяваме еднакво стари лампи. Отделно трябва да се
държи сметка за цвета на светлипата на флуоресцентните лампи.
Различите производители на флуоресцентни лампи произ-
веждат различии типове лампи, които дават и различен цвят
светлина. Поради това при избирането на лампите трябва да
се държи сметка, за това, че по възможност в една и сыца ин-
сталация да се употребят еднакво стари лампи и само опреде-
лена типове, които дават определен цвят светлина.
9.2. Елементите на токовата верига на флуоресцентните лампи
частично са неправилно оразмерени.
9.2.1. За да се уверим в това, препоръчва се лампите да се заменят
псмзжду си. По такъв начин ще видим дали вината е в никоя
лампа или пък в никой елемент от токовата верига, конто са
частично неправилно оразмерени.
9.3. Ако в определено помещение лампите са монтирани в зони с
различии температури, това може да бъде причина за казаното
явление. Много ниската температура на лампите, а и много
високата температура на лампите дават по-малък светлинен
поток от тези лампи, чиято температура е в граничите на пред-
писаните стойкости за съответния тип лампи.
9.3.1. В този случай някои от лампите трябва да се защитят от те-
чението на хладния въздух, респективно на някои да се оси-
гури по-добра вентилация на въздуха около тях.
487
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ АПАРАТИ
КЛАССИФИКАЦИЯ НА ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ АПАРАТИ
Амперметър
Амперметърът е апарат за измерване на силата на електрическия ток.
Върху него директно се отчита големината на измерения ток.
Волтметър
Волтметърът е апараг за измерване на електрическото напрежение.
Върху него директно се измерва големината на измерването напрежение.
Оммстьр
Омметърът е апарат за измерване на електрическото съпротивление.
Върху него директно се отчита големината на измерването съпротивле-
ние.
Омметърът в схемата на неуравновесения мост
Омметърът в схемата на неуравновесения мост е оммегьр, при който
електрическото съпротивление, което искаме да измерваме, се свързва
в един от диагоналите на Уитсгоновия измервателен мост, а отчитането
се извършва с апарат, който е евързан в диагонала на моста или в съшото
раме, в което е евързано електрическото съпротивление, което се из-
мерва.
Ватметър
Ватметърът е апарат за измерване на елекфическата мощност. Върху
него директно се отчита големината на мощностга, която се измерва.
Електромер
Електромерът е измервателен апарат, който служи за измерване па коли-
чество™ електричество, електрическата енергия или на други слектри-
чески величины, от конто един от множителите е времето.
Честотомер
Честотомерът е апарат за измерване на честотата на електрическия ток.
Върху него се отчита големината на честотата, която се измерва.
Галванометър
Галванометьрът е апарат за измерване на електрически величини с много
голяма чувствителност.
488
Синхроноскоп
Синхроноскоп ьт е апарат, който показва синхронизма на два i енератора
за променлив ток, т. е. апарат, конто показва покриване на фазовите на-
прежения на двата генератора.
Поляризирани апарати
Поляризиранияг апарат е апараг, чиято стрелка се отклонява в опреде-
лена посока само тогава, когато на клемите е извършено включване с
правилки полюси на проводниците.
Феродинамнчси апарат
Феродинамичен е юзи апараг, чийто фсродинамичен материал е употре-
бен за това, за да се увсличи значително завъртащият (задвижващият)
момент на апарата.
Днференциалсп апарат
Диференциален е юзи апарат, чието показание зависи от разликата в
силата на два електрически тока, конто преминават през него в двс то-
кови вериги.
Нулев апарат
Нулев е този апарат, който показва дали в някоя електрическа схема
има ток или някоя друга величина, която искаме да измерваме. Прилага
се в схемите на измервателните мостове.
Астатнчни апарати
Астатичен е този апарат, конто има две еднакви части, двете твърдо
свързани на обща ос, върху конто вьншните Магнитки полета действуват
така, че в тези завъртащи се части се предизвикват моменти, обратив
един на друг.
ПРЕГЛЕД НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ИЗМЕРВАТЕЛНИ АПАРАТИ
СПОРЕД ВИДА С ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИТЕ ОСОБЕНОСТИ
Апарат с подвижна бобина и постоянен магпит (магнитоелектрпчен-апарат)
маг-
Апарат ът с подвижна бобина и перманентен магнит, който
често се нарича и магнитоелектричен апарат, се основава
на принципа .на взаимного действие на магнитното поле на
измервания ток и магнитното поле на перма-нентния
нит. i ।
Апаратът служи за измерване на постоянен 1ок и напреже-
ние. С употребата на изправител той служи (г за измерване
на променлив ток (тогава измерва среднатЦ'стойност на
тока).
Скалата на апарата е с равномерно распределен^ деления
Апаратът се употребява за измерване на силата на постоян-
48%
ните токове от 5 А до103А и на напрежения от 5mV до103У.
В практиката тези апарати се изработват като най-преци-
зни за еталониране на другите апарати или за най-преци-
зни измервания. Класът на точност на тези апарати е 0,1
и 0,2. Разходът на енергия при тях е много малък и измер-
вателната им облает може да се разшири в широки граиици
чрез употребата на шунтове и пэсдсъпротивления.
Тези апарати се изработват и като чувствителни галвано-
метри согледалце (светло петно), ксито служат за измерване
на много малки токове и напрежения (балистични галвано-
метри, вибрационни галванометри, флуксметри и т. н.).
Апарат с подвижна бобина и постоянен магнит с изправител
м
Апаратът с подвижна бобина и перманентен магнит и с
изправител се основава на сыдия принцип,както и апаратът
с подвижна бобина и перманентен магнит. Разликата се
състои в това, че в този апарат е встроен изправител, така
че с него могат да се измерват променливи токове и напре-
жения. Променливият ток, който искаме да измерваме, се
изправя с помощта на изправител и така изправеният ток
действува на самия апарат. Апаратът измерва средните
стойности на променливия ток и на на грежението.
Скалата на апарата има приблизително равномерно раз-
пределение на деленията. Апаратът се употребява за из-
мерване на променливи напрежения от 40 до 1000 V (рядко
и по-високи). При малките напрежения от 40 V може да се
постигне линейна скала чрез употребата на трансформа-
тор. Променливите токове могат да се измерват с тези апа-
рати в областта от 10—3 до 103 А. За токове, по-големи от
няколко mA, измерването се извършва с употребата на то-
кови трансформатори.
В практиката се употребяват като лаборатории и експлоа-
тационни апарати с много широка измервателна облает.
С точност измерват токове и напрежения с честоти от 15
до 10 000 Hz, а в специално изпълнение и повече. Разходът
им е много малък. Измерват средната стойност на промен-
ливите величини, но скалите им са еталонирани така, че
се отчитат ефективните стойности.
Апарат с подвижна бобина и постоянен магнит и с термопреобразувател
Имаме две изпълнения на този вид апарати:
а) с неизолиран термопреобразувател,
б) с изолиран термопреобразувател.
Апаратът с подвижна бобина и постоянен магнит и с тер-
мопреобразувател в действителност е апарат с подвижна
бобина и постоянен магнит, който измерва напрежението
на термоелектрическия елемент, загряван от тока, който
искаме да измерваме.
Апаратите от този тип измерват ефективната стойност на
тока, респективно на напрежението, и скалата им не е ли-
нейна.
490
Анаратите с неизолиран термопреобразувател се изработ-
ват като амперметри за измерване на променливи токове
с високи честоти — от 1 ш до 100 А (за по-големи токове
с употребата на токови трансформатори). Като волтметри
се изработват за измерване на променливи напрежения от
няколко волта (без предсьпротивлсния). Рядко се изработ-
ват за измерване на по-високи напрежения с употребата на
предсьпротивлсния.
В практиката се употребяват като лаборатории и експлоа-
тационни апарати за измерване на високи честоти до 10е
и до 10ч Hz. Точността им е 1,5 до 2,5%; при високите че-
стоти точността им е по-малка.
Недостатъкьт им е, че не понасят големи претоварвания.
Апаратите с изслиран термопреобразувател се изработват
като термоелектрични галванометри и термоелектрични
волтметри и могат да се еталоиират с постоянен ток.
Логометрични апарати с кръстосани бобинки н постоянен магнит'
Тези апарати, конто често наричат и магнитоелектрични
логометрични апарати, са изпьлнени с две подвижци, но
твърдо свързани бобинки, по конто протича ток. Стрел-
ката се спира в равновесного положение, т.е. когато се стиг-
не до взаимно рависгссге в завъртащите моменти на двете
бобинки (защото те действуват един срещу друг). Следо-
вателно измерва отношението на двата тока.
Скалата на апарата е нелинейна.
Употребяват се като омметри, мегаоммегри, апара и за из-
мерване на температури и апарати за сигнализация на раз-
стояние.
Апарати с подвижна стоглава (елск громам нитни апарати)
Тези апарати често се наричат електромагнитни и апарати с
меха стомана. Основават се на принципа на магнитното дей-
ствие па тска, който се измерва и който протича през боби-
ната на апарата вьр'-у феромагнитно тяло, което се намира
във вм реч и нс,ст та на бобината.
С апаратите се измерва сфективната стойност на тока и на
напрежението. Скалата на апарата е нелинейна. Служат като
амперметри за измерване на тока, и то от 0,1 до 200 А. По-
големи сили на тока може да се измерват чрез употре-
бата на измервателни токови трансформатори.
Като волтметри с тези апарати се измерват напрежения от
20 до 600 V. По-големи напрежения от носочените може да
се измерват посредством употребата на измервателни на-
преженови трансформатори. В практиката тези апарати най-
често се използуват като експлоатационни апарати с клас
на точност от 0,1 до 2,5%.
Като лаборатории апарати се използуват с точност 0,5%.
Като много прецизни апарати се използуват с точнаст 0,2%,
и го га измерване на променливи и г.огтоянни токове и на-
прежения.
Разходът им е 0,5 до 1,5 VA при амперметрите и 5 до 15 W
при волтметрите.
49 J
В тази трупа спадат и поляризираните апарати с подвижна
стомана. Принципът на тези апарати е този, че токът, който
искаме да измерваме и който тече през бобината на апа-
рата, магнитно действува на ферсмагнитното тяло, което
е поляризирано с поляризован магнит, Такива апарати се
изработват за измерване на постоянна и променливи то-
кове. При постоянните токове се изработват като ампер-
метри за измерване на токове от 10 до 50 А. Най-много се
употребяват като апарати за превозни средства.
При измерването на променливи токове, респективно на-
прежения, се изработват като вибрационни галванометри.
Означенисто на този вид апарати из е определено.
Jioi ометричнц апарати с подвижна стомана
Тези апарати, които често се наричат електромагнитни ло-
_ гометрични апарати, се основават на принципа на равно-
весиите момента, които се предизвикват от двата тока,
jf i които измерваме. В тези апарати мекото желязо, напра-
е,---® ~-о вено във формата на непълен пръетен, се движи под влияние
па магнитного действие на двете бобини, през които проз и-
чат противоположит токове.
В практиката се изработват като фазометри (апарати за
измерване на фактора на мощността), чсстотомстрн и апа-
рати за измерване па капацитета.
Електродянамични апарати без стомана
р, Тези апарати се основават на принципа на действие на си-
11 лите на проводниците на подвижиите бобинки, които се
I; j намират в полете на магнитного поле на една и две непо-
движна бобини. При волтметрите обикновено подвижната
бобина е свързана с напрежението, а неподвижната е вклю-
чена във веригата на тока.
С тези апарати се измерва мощнэстта на електрическия ток.
С апаратите със специална конструкция може да се измерва
също и предната мощност на променливия ток.
Скалата на апарата е приблизително линейна. Употребяват
се и като апарати за измерване на силата на тока и напре-
женисто. В този случай скалата им не е линейна. Като ват-
метри се употребяват за токова облает от 0,5 до 100 А, а
за напрежеиова облает—от 30 до 6С0 V. За по-големи токоге
и по-високи напрежения се употребяват през токови и на-
преженови измервателни трансформатори. Като ампер-
метри се изработват за измерване на променливи и по-
стоянни токове със сила от 30 до 100 А, най-чесго от 0,5 до
15 А.
Като волтметри се изработват за измерване на променливи
и постояннотокови напрежения от 10 до 600 V.
В практиката се изработват като прецизни лаборатории
апарати с клас на точност 0,5 и 0,2%, както и като специални
ватметри за измерване на много малки мощности.
492
Електрически апарати, капсуловани със стоптана
, Тези апарати, които често се наричат и фероцинампчни
f р._ч, ’ апарати, се основават на същия принцип, както и електро-
/ II \ динамичните апарати без стомана,с тази разлика, че са кон-
I I И структивно изпълнени със стомапсна обвивка.
\ [] J Както и апаратите без желязо, електродииамичните апа-
рати,обвити със стомана, служат за измерване на мощността
на електрическия ток, за измерване на празната мощност на
променпивия ток — тогава имат линейна скала, а се изра-
ботват и като апарати за измерване на ефективните стой-
ности на тока и напрежението — тогава имат неравномерна
скала. Пзградени са за измервателни области, както и елек-
тродинамичните апарати без стомана, а в практиката ре-
довио се употребяват като прецизни лаборатории апарати.
С определена конструкция е възможно практически да се
отстранят впиянията на външните магнитни полета върху
действието на апаратите.
Електродинамични агсратл, затворени със стемана
Тези апарати, конто чесго се наричат и феродинамични
апарати, са основани на същия принцип, както и електро-
динамичните апарати без желязо, с тази разлика, че желя-
зото им е така конструктивно изпълнено, че то представ-
лява една част от магнитната верига, което ловежда до усил-
ване на въртящия момент.
С апаратите се измерва електрическата мощност. При спе-
циални свързвания могат да се употребят като измерва-
телни бобини за празната мошиост на променпивия ток".
Еатметрите от този тип се изпълняват за измерване на про-
менливи токове от 0,5 до 100 А и за измерване на промен-
ливи напрежения от 30 до 600 V. За no-силни тскзве и по-
високи напрежения апаратите се употребяват с измерва-
телни напреженови и токови трансформатори.
Апаратите се изпълняват и с няколко системи в обща ку-
тия за измерване на мощността на трифазните системи.
Тези апарати са по-малко точни като лаборатории апарати,
затова обикновено се използуват като експлоатационни
апарати. Не се прилагат за измерване в системите за постоя-
нен ток, нито за измерване на малки мощности.
Като амперметри и волтметри много рядко се употребяват.
493
Електро дивамичпи логомстрични апарати
а) без стомана,
в) обвити със стомана,
с) затворени със стомана.
Тези апарати се основават на принципа на апаратите с
кръстосани бобинки и постоянен магнит, само че тук по-
пето не се създава от постоянен магнит, а от една или две
неподвижна бобини, обточени от променлив ток. Употре-
бяват се за измерване на фазовото изместване на промен-
ливите токове, като измервателни апарати на фактора на
мощността и като апарати за измерване на честотат..
Обикновено се използуват като апараги в експлоатапиятаа
Индукцнонни апарати
Тези апарати, кои. о често се наричат ферарисови апара ги и
апарати с въртящо се поле, конструктивно са изпълнени по-
добно на електромерите. Под действието на бобината в ме-
тален диск се индуктират вихрови токове, конто действуват
върху т ози диск и вследствие иа това дискът се завърта.У по-
требяват се за измерване на работала и на празиата мошност
на променливия ток. Употребяват се и за измерване на
променливия ток,респективно на напрежението при постоян-
на честота. При апаратите за мощност скалата им не е ли-
нейна. Ватметрите обикновено се изработват с облает от 5 А
и 100 V при прилагането на измервателния трансформатор.
Изработват се също ватметри с повече системи за измер-
ване на мошността в трифазните системи. Като амперметри
се изработват с измервателен обхват от 5 А, а като волт-
метри — за измервателен обхват от 110 , респективно 100 V.
В практиката се срещат почти изключително като апарати
в експлоатанията с клас на точност от 1,5 до 2,5%. По на-
чало са конструирани за измерване при честота от 50 Hz.
Те зависят значително от честотата, от формата на кривата
на тока, респективно на напрежението, и от температурата.
Индукционните апарати, като ватметри, амперметри и волт-
метри, се употребяват много рядко. Индукционните си-
стеми се употребяват при електромерите за променлив ток,.
494
Германии апарати
Тези апарати, конто се наричат още апарати с гореща жица
ш и апарати със загрявана жица, се основават на принципа
на удължението вследствие на загряването на платана-
иридиева жица или жица от сплав платина-сребро. Удъл-
жеаието на жицата действува върху стрелка, която се откло-
нена (завърта).
Апаратите измерват ефективната стойност на тока и на
напрежението. Скалата на тези апарати не е линейна. Като
амперметри се употребяват за измерване на токове от 30
до 10 А без шунтове, а с шунтове и с измервателни токови
трансформатори—до няколкостотин ампера. Понякога се
употребяват като волтметри с измервателиа облает до ня-
колко десетки волта без прелсьпротивления.
Особено приложение тези апарати са намерили за измер-
ване в областта на високите честоти, и то от 106 чак до
107 Hz. Те не могат силно да се претоварват. Освен за из-
мервания при високите честоти термичните апарати днес се
прилагат още и за измерване на нссинусоидални промен-
ливи токове.
Електростатнчни апарати
Тези агарати работят на принципа на електрсстатичного
действие между твърдите и пене една подвижна част. Из-
мерват ефективните стойкости на напрежението и скалата
им за тази цел не е линейна. Изграждат се за напрежения
от 20 до няколко хиляди волта. За по-големите напре-
жения трябва да се употребят свързване с допълнителен
кондензатор или специални волтметри за напрежение до
1 MV. Класата на апаратите е 2,5 до 1%. Разходът им
практически може да се пренебрегне. Апаратите от този тип,
конто измерват ефективните стойносги на малките напре-
жения и електрическите пълне.ки, се изпълняват като еяек-
троскопи с пластинки и като електрометри без поляриза-
ционно напрежение. В такова изпълнение се изработват
като специални лаборатории апарати. Апаратите могат
да измерват и постоянни напрежения (постоянните компо-
нента на променливите напрежения), и езектрическитс пъл-
нежи. При тях скалата е линейна. Изпълняват се като еле-
ктрометри с поляризационно напрежение и работят като
специални лаборатории апарати.
Вибрациопии апарати
Тези апарати се наричат и резонансни апарати, а конструк-
тивно са изпълнени така, че имат резонансни езичета, чиято
/ собст вена честота е в областта на измерваната честота, и
/ изпълняват резонансни трептения под влияние на магни-
\ I тио поле. Апаратите са предвидели да измерват честотата
на променливия ток, респективно напрежението. Практи-
чески се изпълняват като фреквенуметри с измервателиа
облает от 10 до няколкостотин херца и като скоро-
сюметри (апарати за измерване скоростта на въртене).
495
ПРАВИЛНИК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
СТРОИТЕЛНИТЕ РАБОТИ (ИЗВАДКА)
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ1
ОБЩИ УКАЗАНИЯ ,
Чл. 114. Тук се дават указания за извършване и приемане на електрически ин
сталации, уредби и съоръжения за постоянен и променлив ток в сгради
и дворове, конто имат работно напрежение до 500 У.Мълниеотводните
инсталании се третират в отделен правилник.
Чл. 115. Споменаваните в правилника величини като «номинални» (номинално
напрежение, номииална сила на тока, номинална мощност и др.) са
всличините, за конто са прсизведени апаратите, машините и материа-
лите. Номиналните величини се означават задължително върху всяка
електрическа машина, апарат или материали.
СИЛНОТОКОВИ ИНСТАЛАЦИИ
Общи положения
Чл. 116. Металните тръби и о ловите обвивки на кабелите, употребявани при
направа на електрически инсталации, не тряЗгада се използуват като-
обратни проводници. Тия, конто се използуват като заземителпи про-
водници, трябва да са добре съединени (механически и електрически)
както помежду си, така и с другите заземители.
Проводникът, поставен непосредствеио под метална обвивка на тръб-
ните и кабелоподобните проводници и кабели, се използува само за
защитно заземяване или зануляване на обвивката. Сыцият не се упо-
требява вместо нулев проводник. Металните части на кутиите трябва
да се съединяват с този допълнителен проводник.
Чл. 117. За свързването на заземителните проводници с апаратите и инстала-
ционните принадлежности се предвиждат специални заземителни вин-
тове, маркирани с обичайния знак «земя».
Чл. 118. По правило в сградите се упстребяпат изелирани проводници. Само в
помещения, в ксито изолацията им подлежи на бързо разрушаване,
се допуска употребата и на гели проводници, но при условие, че те
бъдат недссегаеми. Ее се допуска употребата на голи проводници
за електрически инсталации в жилишни сгради.
Чл. 119. Изолираните-проводници се полагат или в тръби, или открито върху
подходящи изслатсри. Изключение се прави за проводници с гумена
изолация или такава от пластмаса за директно полагане под мазил-
ката от типа ПВВМ.
Чл. 120. Не се допускат за извършване на неподвижни инсталации шнурове
с отделна или обща гумена изолация.
1 Извлечение от «Правилник за извършване и приемане на строителните ра-
боти". Техника, 1959.
496
Чл. 121. Открито положениге изолирани проводници в сгради трябва да са
отдалечени от стената най-малко на 10 mm, а при инсталации на от-
крито, но код покрив — най-малко на 20 mm.
Чл. 122. Допуска се заземителиите проводници да се полагат непосредствено
върху стени или в земята. Повреда или прекъсване на сыците при при-
крепителните приспособления или от външни влияния трябва да са
невьзможни.
Чл. 123. В една тръба се допуска да бъдат положен и проводници, принадле-
жаши само към един токов кръг. Изключение се прави за проводници,
конто служат за електрическо командуване на апарати или за сигна-
лизация (за командни бутони, сигнални лампи и други).
Чл. 124. Единични (еднопроводникови) кабели или проводници, защитени със
стоманени тръби или покрити със стоманени облицовки, е желателно
да не се използуват за променлив ток за избягване на загуби на енер-
гия в стоманената тръба или облицовка от индуктирани в тях токове
освен ако.. .
Чл. 125. При съединение или разклонение на изолирани проводници оголе-
ните места трябва да бъдат изолирани равностойно с останалага изо-
лация.
Свързването и разклоняването на проводници във всякакъв вид елек-
трически инсталации се извършва само чрез разклонители, клеми,
пресоване или запояване.
Чл. 126. На всички места, където напречното сечение иа проводниците се
намалява, се поставят предпазители, и то в случай че по-малкото се-
чение не е предпазено от предшествуващия предпазител.
Предпазителите се поставят на места, достьпни само за опитни лица,
и то в началото на линията. Като изключение и ако се намери за целе-
съобразно по експлоатационни причини, се допуска да не се поставят
предпазители в следните случаи:
а) в места, където се намалява сечението на главната линия по нейната
дължина, или в местата на отклонение от нея, когато сечението
на отклонителните проводници е такова, че те имат допустимо дъл-
готрайно натоварване, не по-малко от половината на главната
линия;
б) в места на отклонения от главната линия към потребители с малка
мощност (осветителни лампи, домакински уреди и др.), ако глав-
ната линия, захранваща гези потребители, има предпазители с
вложка, не по-голяма от 15 А;
в) в места на включване към захранващата линия на измерителни,
сигнализационни или командни вериги, ако те не продължават
след машините или таблата, конто обслужват;
г) в места на включване към захранващата линия на защитни апарати,
сигнализации и командуване, изключването на конто представлява
опасност (напр. изключване на пожарни помпи, вентилагори, пред-
отвратяващи образуването на избухливи газове или смеси във
взрйвоопасни помещения и др. п.). Такива вериги се поставят ви-
наги в тръби или в непрекъсната метална обвивка. Сечението на
проводниците им трябва да е такова, че да имат максимално до-
пустимого дълготрайно натоварване — най-малко 20% от това на
линията, от която са отклонени.
Чл. 127. Отклоненията от главните проводници с по-малки сечения се разре-
шава да бъдат предпазени и на разстояние до 1 m при откритс пла-
тане на отклонените проводници, а при полагане на проводниците
противопожарно — в метални тръби — до 3 т.
32 Схеми на свързване
497
Чл. 128. Ако в едно разклонение се поставят непосредствено едно след друго
прекъсвач и предпазител, входящите проводници се свързват към че-
люстите на прекъсвача.
Чл. 129. Нулевият проводник при многофазни линии не се предпазва.
Чл. 130. Не се предпазва нулевият проводник и на еднофазните системи, не-
зависимо дали сс използува или не за предпазно зануляване на нетоко-
водещите части на захранващия електрически консуматор.
Чл. 131. Изолацията на нулевия проводник не трябва да е по-слаба, отколкото
тая на фазовите проводници.
Чл. 132. Не се поставя предпазител на нулевия проводник пред и след елек-
тромерите (или измерителните системи).
Нулевият проводник трябва да се различава от фазовия и да бъде боя-
дисан със сив цвят.
Чл. 133. Сьединенията с въздушна мрежа, ако не са предпазени на самото
място на отклонението, трябва да бъдат предпазени веднага след вли-
зането в зданието посредством пломбирани предпазители.
Чл. 134. Под «токов кръг» към дадена инсталация сс разбира линия, към която
са прикачени няколко консуматора, предпазени с предпазители в на-
чалото на линията.
Чл. 135. Под «излаз към осветителната инсталация» се разбира всяко разкло-
нение от токовия кръг към контактно или лампено гнездо. То може
да бъде контакт, към който се включват разни консуматори, или гне-
здо за осветление, към които се прикачва електрическа лампа със или
без осветително тяло. Осветителните тела са с една или повече елек-
трически лампи.
Чл. 136. Ктм ссгетителсн токов кръг се допуска включването максимум на
15 лампени и контактни излази с обща максимална сила на тока
10 А (2200 W при 220 V).
Чл. 137. За отделни излази с по-голяма мощност и за такива, макар и с по-
мадка, но в които се очакват чести претоварвания и къси съединения,
се прокарват отделни токови крьгове.
Чл. 138. Ако от един токов кръг излизат няколко разклонения, водещи към
отделни токовзематели, които се включват с общ прекъсвач, всяко
разклонение се смята за отделен излаз.
j От гнездо на осветително тяло, респективно от таванската розетка на
съшото, се разрешава отклонение към други осветителни тела само в
случайте, когато се командуват от същия прекъсвач.
Чл. 139. Контактните излази се пресмятат по номиналната мошност на кон-
t» . . L. суматорите, които ще бъдат прикачвани към тях, когато мощността им
е известна.
foft £3. Усреднената мощност, по която се пресмятат контактите в админи-
, ч стративни и културно-битови сгради, когато мощността на консума-
'торите, които ще ги използуват, е неизвестна, сс пресмятат по 250 W
на контакт.
Чл. 140. Ако мощността на консуматора, който се включва към даден контакт,
е по-голяма от 600 W (от 2 до 3 А), контактът се поставя на отделен
токов кръг. При няколко мощни контакта се допуска групирането им
в един токов кръг с обща мощност до 5—6 kW. Например допуска со
да се комбинират в един токов кръг излази за бойлери, печки, хладил-
ници и други електродомакински апарати.
Чл. 141. Инсталацията за всяко жилище независимо от броя на помещенията
му трябва да има жилищно табло с най-малко 2 токови кръга, като
към единия се прикачват елсктродомакинските уреди, а на другия
осветлението.
498
Чл. 142. Допускат се в жилищни сгради следните минималки сечения на про-
водниците:
а) изходяща от електромера линия до жилищното табло 4 mm2.
Тази линия по изключение се поставя в тръба с диаметьр 23 mm
вместо 16 mm (за 2 проводника по 2,5 тп,2);
б) линиите на токовите кръгове за домакински контакт (за бойлер,
за кухненска печка, за фурна и др.) 4 шт!;
в) линиите за обикновените контакта 2,5 и 1,5 mm2;
г) линиите за токовите кръгове за осветителни инсталации от пред-
пазителите до предпоследнего лампено разклонение 1,5 mm2;
д) отклонение™ към прекьсвачлте на ламиените излази и тия към
самите излази (гнезда) се допускат и с 1 mm2 сечение.
Забележка. Текстовете по т. «в», «1» и «д» се отнасят за вся-
какъв вид сгради.
Чл. 143. В главни електроразпределигелни табла се поставят прекъевачи за
изключване на цялата инсталация при нужда. За жилищни сгради и
сгради с малка инсталирана мощност — до 35 А, поставянето на пре-
късвач не е задължи гелио. Препоръчва се в такива случаи да се употре-
бяват епредпазители-прекъевачи».
Чл. 144. Прекъевачи и контакти се слагат само към неподвижно закренени про-
водники. Прекъсвачите и контактите се прикрепват също неподвижно.
На края на подвижни проводници се допуска поставянето на прекъе-
вачи само ако местата на съединснието на проводниците с прекъева-
чите не са подложени на опъвателни усилия. Такива проводници не
трябва да са в соприкосновение с лесио запалителни вещества.
Чл. 145. Консуматоръг на електроенергия се свързва направо с отрнцателния
полюс на токовия кръг, ако захранваисто става с постоянен ток, и с
н; левия проводник, ако захранването става с еднофазен променлив ток.
Положит елният, реег.ективно фазовият, проводник се свързва с прскъс-
вача. При променлив ток без нулев проводник свързването става про-
изводно.
При свързване на фасунги фазовият проводник се скачва с вьтрешната
клема, а нулевият — с външните контактни части на фасунгата.
Чл. 146. Прекъсвачите към осветителните инсталации се поставят на височина
от 1,30 до 1,60 пт, мерено от готовия под на помещениего, и винаги
върху страната, към която се намира бравата на вратат а. Разстоя-
нието от касата на вратата до прекъсвача трябва да не е повече от 15—
20 ст.
Чл. 147. Разклонения към контакти, лампени излази и други консуматори се
извършват само посредством разклонители (за скрита или открита
инсталация, за куло, за мостови проводници, за ПКОМ и други спо-
ред вида на инсталацията).
Чл. 148. Контактите трябва да издържат на механичните усилия, които се поя-
вяват при манипулиране с щепсел, без при това да отслабва прикреп-
ването им или да се откачват проводниците към тях.
Чл. 149. Височината от пода, на която се поставят контактите към осветител-
ните инсталации, е 50—60 ст. При иякои случаи, съответно обосно-
вали в проекта, тази височина може да е различна. Например в дет-
ските домове тя е 1,50—1,60 т.
Чл. 150. Контактите, предназначсни за домакински нужда (за електрически
котлони,печки хладилници, псрални машини, бойлери и други), трябва
да са от тип със заземителна клема. При мрежи с директно заземяване
499
на нгутралага трябва да се извърши предпазно зануляванс, а при
мрежи, непритежаващи директно заземяване на неутралата, трябва
да се извърши предпазно заземяване.
Домакинските засилени контакта трябва ла са най-малко за 10 А.
Кухненските контакти и тия за електродомакински уреди се поставят
на такава височина от пода, каквато е необходима за уреда, ко Что ще
обслужват, а излазите в баните за бойлери—на не пс-малко от 2 т.
Прекъсвачите за бойлери, както и тия за осветителната инсталация
в баните трябва да са вьн от банското помещение. Осветитсл.гите тела
в баните трябва да са недосегаеми.Тс трябва да са на височина от
пода, не по-малка от 2 т.
Чл. 151. При извършване на електроосветнтелни инсталации по изключение
се разрешава:
1) да се изведе контактен излаз (само един) от клемите на прекъсвач,
и то само ако контактът обслужва консуматори до 250 W;
2) от клеми на контакт се допуска вземане отклонение за захранване
най-много на още един контакт при условие, че и дзата контакта
обслужват консуматори, не по-мещни от 250 W, и че контактът, от
който се взема отклонението, е най-малко за 10 А.
Чл. 152. Не се допуска захранването на какъвто и да е консумагор или скачва-
нето на контактен излаз чрез разклонение от розетка па осветително
тяло, фасунга или клема (лустърклема) и прокарването на трети про-
водник.
Чл. 153. Нулевия г проводник при вътрешните инсталации трябва задължи-
телно да се различава от ф гзовяя. Той се оцветява със сив цвят.
Чл. 154. Прекьсгаште за осветителни инсталации трябва да отговарят на
БДС 6S7—51. Те се бглзжат със елздните арабски цифри:
а) обикновзн еднсполюсен— 1;
б) обикновен двуполюсен — 2;
в) обикновен триполюсен — 3;
•') трупов хотелски — 4;
д) сериен — 5;
е) девиаторен 6;
ж) кръстат — 7.
Чл. 155. Комзндните бутони за стълбищио осветление трябва да са силното-
кови (осветителни), а не обикновени слаботокови.
Употребяванпте автоматична стълбищни прекъсвачи трябва да имат
приспособление за регулиране на времетраенето на включването ст
2 до 5 минуги.
Стълбищните автомата трябва да са комбинирани и с прекъсвачи за
изключване на стълбищното осветление денем и за постоянно включ-
ване вечер.
Чл. 156. Електрическите инсталации в сгради и дворове се извьршват по на-
чини и с материали, указани в настоящий правилник. Ако междувре-
менно бъдат произведени у нас или внесени други видове електроин-
сталационени материали, те ще сс допускат за употреба при строеж
на електрически инсталации в сгради и дворове при спазване на прг-
вилата за употреба на тия материали, валидни в страната, в която са
произведени.
500
Предпазно заземяване и зануляване
Чл. 157. Предпазно заземяване се нарича свързването със земята на металните
части на електрически уредби, машини или съоръжения, конто нор-
мално не се намират под напрежение, но могат да попаднат под та-
кова при повреда на изолацията или други причини. То се прави за
предпазване на хората от опасни напрежения.
Чл. 158. Предпазно зануляване се нарича свързването с нулевия заземен про-
водник на металните части на електрическите уредби, машини и уреди,
конто нормално не се намират под напрежение, но могат да попаднат
под такова. Занулявансто служи за бързо изключване на занулената
уредба или машина при корпусни съединсния и се прави за предпаз-
ване . на хората от опасни напрежения.
Чл. 159. Работно заземяване се нарича заземяването на коя да е част от елек-
трическата мрежа, необходимо за осигуряване рабоуата на уредбата
при нормални или аварийни условия. То се извършва чрез непссред-
ствено скачване със земята или като toi а скгчга. е се прави чрез спе-
циални апарати (пробивки предпазители, отводители и съпро-
тивления).
Чл. 160. На предпазно заземяване или зануляване подлежат всички метални
нетоководещи части от електрически мащини, съоръжения и други с
номинално напрежение над 65 V (по отношение на земята), а също и
такива, конто се намират в помещения с повишена сптсност (със зна-
чително количество метални части, машини, тръбопроводи, кабели и
проводници с метални обвивки, тоководеща прах, токопроводещ под,
влажни помещения и други) с напрежение над 40 V (виж чл. 175).
Чл. 161. В жиливши, канцелярски и търговски отоплявани помещения със
сухи, лошо проводещи подове (дървени, покрити с линолеум и други)
при напрежение до 380/220 V не е задължителна употребата на пред-
пазно заземяване или зануляване.
Чл. 162. В жилищни помещения и сгради с повишена опаснэст (котелни, ма-
шинни помещения за асансьори, перални, бани, кухни и др. подобии,
трябва да бъдат занулявани или заземявани вспч1 и метални нетоково-
дещи части на електрическите съоръжения, машинни, електродома-
кински прибори и др. подобии.
На заземяване или зануляване подлежат металните обвивки на тръби
и проводници, положени в дървени каси и табла в помещения с про-
водещ под.
Чл. 163. Заземяващи и зануляваши магистрални проводници трябва да имат
сечение, оразмерено най-малко за 50% от проводимостта на фазовите
проводници на токозахранващите магистрали.
Разклонителните проводники от заземителната или занулителната ма-
гистрала се оразмеряват със сечение, не по-малко от това, отговарящо
на 1/3 от работния ток на предпазното електрическо съоръжение.
Ссченията на занулявашите проводници трябва да са така подбрани,
че токът на късо съединение, който протича между занулената част
на дадена машина или съоръжение и нулевия проводник в момента,
когато се появи съединение на някоя от фазите с корпуса,да е със сила,
най-малко 2,5 пъти по-голяма от номиналния ток на най-близкия
предпазител или 1,2 пъти повече от тока на изключване на съотвегния
автоматичен прекъсвач.
Чл. 164. Най-малките допустими сечения на заземяващите, на зануляващите и
на нулевите проводници са:
а) стоманени проводници, прокарани на открито — 12 mm2;
501
б) стоманени проводници, недостънни за наблюдение, особено та-
кива, полагани под земята; стоманени ленти с дебелина, не по-мал-
ка от 4 mm — 48 mm2 и стоманени проводници с диаметър 6 mm —
28 mm2.
в) медни толи проводници при открита инсталация — 4 mm2;
г) медни голи проводници, прокарани в канали или притежаващи за-
щитна покривка — 1,5 mm2;
д) медни заземяващи жила на кабелите или кабелопсдсбните провод-
ници в обща обвивка — 1 mm2;
е) медни изолирани проводници, прокарани на открито 2,5 mm2;
ж) медни изолирани проводници за заземяване на осветителни арма-
тури, осветителни и съединителни кутии— 1,5 mm2.
Преносими медни проводници със сечение на фазните жила повече
от 4 mm2 трябва да имат нулева жила със сечение, равно на 1/3 от се-
чението на фазните жила, но не по-малко от 4 mm2. Препосимите про-
водници със сечение, по-малко от 2,5 mm2, трябва да имат нулеви жила
със сечение, равно на сечението на токопроводните жила.
Чл. 165. Всички съединения на зануляващи и заземяващи проводници трябва
да бъдат трайнм и металически плътно направени посредством споя-
ване, занитване или завинтване. Съединителните места трябва да бъ-
дат достъпни за наблюдение и изпитване.
Заземяващитс и зануляващите проводници трябва да бъдат запазени
от механични и химични повреди.
Не се допуска поставяне на прекъсвач или предпазител по пр отежение
на заземяващи или зануляващи проводници.
Чл. 166. За предпазване от допирно или крачно напрежение на нетоководзщи
метални части от електрически съоръжения се допуска прилагането и
на защитно изключване. Защитнс то 1 зк. ючва1 е о< шурява и: ключ-
ване на защитяваното съоръжение, щом нетоксводещите части от
него попаднат под напрежение. То се извършва със спсциални автомати.
Чл. 167. Нулевият проводник на една елсктроразпределителна мрежа със за-
земена неутрала се свързва със земята и с така наречените вторични
работни заземявания. Вторични работни заземявания се извършват
ссвен в краищата и разклоненията на вьздушните електроразпреде-
лителни мрежи, но често и в самите сгради.
При сгради с голям брой консуматори и уредби, подлежащи на зану-
ляване, се извършва вторично работно заземяване на нулевия про-
водник. Това заземяване се правя при главното елсктроразпредели-
телно табло. Когато близо до сградата нулевият проводник иа електро-
разпрсдслителната мрежа е вторично заземен или захранващият мре-
жата трансформатор е близко до сградата (до 100 т), не е необходимо
да се прави вторично заземяване. Вторични рабэтни заземявания не
се правят още и при следните случаи:
а) при входящи линии в сгради, в конто няма да има занулявания на
уредби, машини и други, и
б) при кабелни свързвания между трансформатор и главно табло.
В такъв случай съединението на нулевата шина на главното табло с
нулевата шина на трансформатора се осъшествява чрез използу-
ването на оловните обвивки и бронята на кабелите (независимо
дали са за осветление или силови). При това трябва да бъдат из-
ползувани обвивкитс на всички кабели, като броят им трябва да
бъде 2 и повече.
Чл. 168. Съпротивлението на всяко от вторичните работки заземявания на ну-
левия проводник не трябва да надвишава 10 Q.
502
Чл. 169. Предпазното заземяване се прави в системи:
а) Със заземена нула на трансформатора (генератора), но с неизве-
ден нулев проводник по начин, даден във фиг. 1, където Т означава
трансформатор; xi, х3, х4 — предпазни заземявания; хг — работно
заземяване; Mi, М2— двигатели.
Фиг. 1
Пробивът на коя и да е от фазите към тялото на мотора ще доведе
до изключване на вевигата mv, ако размерите на съпротивленията
хг, х3 и х4 не бъдат по-големи от:
. _ половината от номиналното напрежение спрямо земята
х.) < ----- ;
v изключвателния ток на предпазителя
40
Х2 < --------
изключвателния ток на наи-мощния токоприемник
б) С незаземена нула на трансформатора (генератора) или заземена,
но чрез пробивен предпазител по начин, даден във фиг. 2 (вж.
стр. 174),
където
Xi, х3, х4 означават предпазни заземявания;
Х2 означава изведена и заземена нула през пробивен предпазител;
40
изключвателния ток на предпазителя
503
Чл. 170. Предпазно зануляване се прилага винаги когато системата е с директ-
но заземен нулев центьр на трансформатора (генератора) и изведен
ну лев проводник (фиг. 3).
т
6.Я. 1~--------- —-------~1
Чл. 171. От формулиге се вижда, че колкою е по-юлям изключвателният юк
на предпазителите (автоматите), толкова съпротивленията на пред-
пазните заземявания трябва да са по-малки. При по-големи консума-
тори с номинален ток от порядъка на 150—200 А и повече се получа-
ват много малки стойкости за съпротивленията- на предпазните за-
земявания. От това следва, че за да се получат такива предпазни съ-
противления, в ззмята трябва да се положат много заземители (тръби,
плочи, ленти и други), с което се оскъпява инсталацията. Затова при
заземяваиията се правят връзки Haj частите, които ще се предпазват
освен със закопаните за тази цел метални проводници, но още и
с лежащи в земята проводници с голчма повьрхност (водопроводни
мрежи, стоманени конструкции, разни тръбопроводи, ако не са за за-
палителни течности и газове, и други).
При свързване с водопровода трябва да се шунтират с подходящи про-
водници съединителните муфи, водомерите, колената и др., тъй като
те често имат големи съпротивления.
Освен измерване на съпротивлението на предпазното заземяване жела-
телно е ефикасността на всяко заземяване да бъде проверена и опитно
чрез поставяне под напрежение на корпуса на предпазното съоръжецис.
Чл. 172. Съпротивлението на предпазното заземяване не трябва да надвищава
4 й.
Чл. 173. Предпазното зануляване се извършва по начин, указан във фиг. 3.
Зануляването се извършва само при изведен и заземен нулев проводник.
Във веригата на нулевия проводник не се включват предпазители и
прекъевачи.
Отделяй потребители, подтабла и др. могат да бъдат заземени, ако
не са занулени.
Не се допуска едни от машините или съоръженията да бъдат само за-
нулени, а други само заземени.
В помещения с повишена опасност (с добре провсдими подове, с mi:o o
метални конструкции и влага) електрическите съоръжения, машини
и др. за по-голяма сигурност трябва да бъдат едновременно занулени
и заземени.
504
Чл. 174. Не се допуска последователно скачване па електрически машини, съ-
оръжения и др. към заземяването или към нулевия проводник. Това
се прави само чрез паралелно скачване.
Чл. 175. Според степента на опасност от електрически ток помещенията се
делят на слелните категории:
1. Нормални помещения, когато са с непроводими подове (дървсни,
покрити с линолеум, асфалтови и други), сухи, отоплявани, без
влага под пода и стените, в които металните предмета заемат не
повече от 20% от цялата площ на пода. В такива помещения се взе-
мат предпазни мерки, когато напрежението е по-високо от 65 V.
2. Помещения с повишена опасност, когато са сухи, но с токопрово-
дим под (земен, тухлен, пиментов и др.); или с нетокопроводим,
но влажен и силно замърсен под, в който металните предмети
заемат повече от 20% от цялата площ. В такива помещения се взе-
мат предпазни мерки, когато напрежението е по-високо от 40 V.
3. Особено опасни помещения, когато са с много голяма относителна
влажност на въздуха (около 100%), от която подът, стените и пред-
метите са винаги влажни; в които се отделят разяждащи изолацията
на проводниците изпарения и газове, в които се работи в резервоари
или други метални съдове и работата е съпроводена с изобилие из-
потяване и изморяване. В такива помещения се вземат предпазни
мерки, когато напрежението е по-високо от 12 V.
Съединения с уличната електроразпределителна мрежа
Обща част
Чл. 176. Сьединенията (връзките) на вътрешните електрически инсталации в
сградите с електрическата разпределителна мрежа са въздушни, под-
земни (кабелни) и смесени.
Чл. 177. Електрическата разпределителна мрежа евършва пред парпела, в който
е сградата, която се електроснабдява, или минава край него по улич-
ното платно. Построяването на мрежата не е задължение на абона-
тите, а на ведомството, което я ег.сплоатира.
Чл. 178. Сьединенията с уличната електричсска разпределителна мрежа се из-
вършват за сметка на инвеститора на обекта, който се елзктроснаб-
дява.
Чл. 174. Вътрешната електричсска инсталация започва от главните предпа-
зители след съединението с уличната мрежа.
Чл. 180. Тук се разглеждат само съединения с уличната електрическа разпре-
делителна мрежа, извършвани с медли проводници.
Въздушни съединения
Чл. 181. Въздушни съединения са тези, при които свързването на вътрешните
електрически инсталации с уличната въздушна електроразпредели-
телна мрежа се извършва чрез съединителни (ракордеманни) провод-
ници.
Чл. 182. Проводниците за въздушни съединения трябва да са устойчиви на ат-
мосферни влияния и да са от типа «облицовани». Те не трябва да се
допират до части на сградите, стълбовете, дърветата и др. подобии,
а само до изолираните си опори-изолатори. Голи проводници не се
допускат за съединение.
505
Чл. 183. Частта от съединението, която образува разклонението от уличната
мрежа до сградата, не трябва да бъде подложена на усилия на опъ-
ване. Затова се допусках и допьлнителни изолирани опорни точки.
Допустимою максимално опъвателно напрежение за медни сдножилни
проводници е 12 Kg/mm2, а за медни вьжета— 19 kg/mm2.
Чл. 184. Ако разстоянието между опорните точки на съединителните провод-
ници е до 5 т, сечението на проводниците е най-малко 4 пип2. Ако раз-
стоянието е по-голямо от 5 т, сечението е най-малко 6 mm2. Не <е до-
пусках опорни точки на отстояние повече от 30 т. Живи дървета не се
допускат за подпори или за носачи на подпори. Ако разстоянието
между отделните подпори е по-дълго от 30 т, прави се допьлнително
укрепване.
Чл. 185. За сьединителни проводници до 35 mm2 се вземат изолатори Н 80, а
за проводници с по-големи сечения — изолатори Н 95. Куките за изо-
латорите се вземат съотвегно с диаметри 16 и 19 mm.
Чл. 186. Разстоянието на съединителните проводници помежду им по проте-
жение на въздушния им път — от стълба до сградата, не може да е по-
малко от 30 ст. Разстоянието между тези проводници по фасадите
на сградите се определи от размера на посетите ги специални (ти-
тонни и др.) изолатори.
Чл. 187. Свързването на съединителните проводници с тия на електрическата
разпределителна мрежа се извършва чрез специални съединители или
чрез увиване на проводниците.
Чл. 188. При пресичане на улици съединителните проводници се прокарват на
височина, не по-малка от 4,5 m над тротоарите и 6,5 m над уличното
платно, по което минават коли и други превозни средства.
По сградите съединителните проводници се прикрепват чрез изо-
латори.
Съединителните проводници трябва да са недосегаеми с ръка от про-
зорпи, балкони, тераси, козирки и други. Те не трябва да се допират до
стрехи, водосточни тръби, балкони, еркери, корнизи и други части на
сградите.
Чл. 189. По фасадите на сградите съединителните проводници трябва да са
прокарани така, че да са недосегаеми с ръка. Разстоянието от земята
до проводниците не трябва да е по-малко от 2,5 т. Разстоянието на
проводниците от прозорци, балкони и други достъпни места за хо-
рата трябва да е най-малко 1,25 т.
Чл. 190. Когато при преминаването край балкони и прозорци е невъзможно
спазването на разстоянието по горния член и няма друг път за прокар-
ване на съединителните проводници, по изключение се допускат и
по-малки разстояния (над 70 ст), но при условие, че проводниците
бъдат защитсни с подходяща изоляция, издръжлива на атмосферни
влияния. В такъв случай проводникът трябва да бъде изолиран по про-
тежението си така, че разстоянието между крайните части на прозо-
реца и балкона да отстоят от незащитените части на проводниците
най-малко на 1,25 т. Изолирането се прави, като съединителните про-
водници се покривят с каучуков маркуч, с камъшово стъбло или по
друг подходящ начин.
Чл. 191. Разстоянието между съединителните проводници и клоните надър-
ветата, храсти и други, конто се намират наблизо, не трябва да е по-
малко от 1,25 т.
Чл. 192. При кръстосване на сьединителни линии с проводници за високо на-
прежение, пощенски, телеграфии, телефонии, радиофикационни и други
линии трябва да се спазват предписанията на съответните правилници.
506
Чл. 193. Вкарването на проводниците в сградите през степи се извършва по-
средством изолирани тръби. На краищата на тръбите се поставят под-
ходящи изолационни крайщници — лули. Тръбите трябва така да се
прокарат през стената, че да с невъзможно проникването в тях на из-
ливаша се или капеща вола. При вкарване на проволници в сгради на-
клоны на тръбите в стените трябва да е отвътре навън,
Чл. 194. При писки сгради, при конто е невъзможно съединителните провод-
ници да се поставят на минамалното отстояние от земята (2,5 т) и
да са нздэсегаеми с ръка, се упогребяват прикрепени към покрива на
сградите стомаисни тръби, защитени от проникване на вода в тях.
Към тия тръби се заваряват юд'чте за изолаторпте. Диаметърът на
трьб гте трябва да с най-малко 1". За предпаззане на проводниците от
нараняване в края на тръбите сс поставя крайщиик от изолационсн ма-
териал.
Чл. 195. При въздушно скачване не сс допуска опиране на проводниците по
стълба. Минималното разстояние на проводници ге до стълба е 5 ст.
Чл. 195. Нулевият проводник при въздушно скачване се дскарва непрскъснат
до шипите на главною табло иа сградата или до електромера, а фа-
зовите проводници (ОПВлХ) се заменят с ПКИВ от изолаторите върху
фасадата до пломбираняте предпазители.
Чл. 197. За стълбэвгте, свръзките, проводниците, начина на изпълнението и др.
на вьздушните отклонения от електроразпределителната мрежа до
сградата важат и предписанията на Правилпика заустройството на слек-
трически уредби и други, доколкото те не противоречат на настоящий
правилиик.
Подземни кабелни съединения
Чл. 198. Подземните съединения с уличната кабелна електроразпределизедна
мрежа се извършват със сьединителни кабели, като свързването става
посредствсм разклонителни муфи без включване на предпазители.
Чл. 199. Съединенията в муфата сс извършват посредством съединители и
дистанционни изолациенни парчета. Оголването на кабелните краища
се извършва непосредствен о прсди извършване на самою съединение.
В противен случай те се покривит с оловни капачки така, че да е нсвьз-
можно проникването на влага в кабел.
Чл. 200. Съединителяият кабел се полага на сыцага дълбочина и по същия
начин, както кабельт на уличната разпределителна мрежа. Премина-
ването на съединителния кабел през стените на сградата се извършва
чрез тръби, а при пресичане на уличною трасе — чрез каменинови,
циментни, азбестоциментни или друг вид тръби според налягането,
което се очаква.
Обикновено съединителният кабел завършва в сградата на главното
табло с кабелей крайщник, след който следват главният прекъсвач и
предпазителите.
Чл. 201. Преди и след полагане на кабела се измерва изолационнэто му сьпро-
тивление.
Чл. 202. При пресичане (кръстосване) на сьединителни кабели с канализацион-
ни, водопроводни, паропроводни, газопроводни и други подземшг
съоръжения трябва да се спазват предписанията на Правилника за
подземните и надземните улични съоръжения.
Забслежка. Допълнителни указания по полагане на кабелите са
дадени в чл. 361—371 вкл.
507
Смесени съединения
Чл. 203. Смесени съединения се употребяват при въздушни електрически раз-
пределителни мрежи, при конто условията за въздушни съединения не
могат да бъдат спазени или където това се налага по сстетични съ-
ображенпя.
Чл. 204. Смесените съединения се извършват посредством подзсмни кабели,
включени към въздушиата улична електрическа разпределителна мре-
жа, или на близък стълб чрез кабелей крайщник за монтаж па открито.
Чл. 205. При слизане по стълба на височина 2 гп от нивото на земята и на 25 ст
под това ниво кабелът се прокарва през стоманена тръба, която го
предпазва от нараняваис.
Чл. 206. Преди влизането на подземния кабел в сградата се прави запас под
форма на буква «5» или на кръг, след което кабелът се прокарва през
тръбата, която е положена през стената на сградата. Такъв запас се
оставя и в случай на кабслии подзсмни съединения.
Разиределтелни и командни табла
Чл. 207. Под разпределително табло се разбира устройство, в което съвместно
са инсталирани предпазители, прекъсвачи, измсритслни и други уреди
върху обща конструкция, чрез която се цели разклонение на захран-
ваща главна линия в няколко изходящи линии. Командни табла са
ония, от конто се командуват консуматорите. Разпредслителните та-
бла могат да служат съшевременно и за командни.
Чл. 208. Подложките на таблата трябва да са направени от естсственн или от
изкуствени изолационни материали и да имат необходимите физиче-
ски и електрически свойства. Подложки от метал се допускат, ако са
подходяще изолирани от токоносещите части и са предпазени от по-
падане под опасно напрежение.
Чл. 209. Таблата според предназпачението и защитноегта си от външни въз-
действия се делят на незашитени, защитени и херметически.
Незащитените табла се монтират в непосредствено сьприкосновение
със средата на помещенного и не са особено защитени ст механични
повреди. Такива табла се употребяват във всякакъв вид помещения, но
не и в наситено влажни, прашни, пожароопасни и взривоопасни места.
Защитените табла се монтират в шкафове, ниши или се закриват със
защитни покривки. Защитите устройства да таблата предпазват от
механични повреди, от възможност за допиране с тоководещите им
части и от напрашване. Тези табла се употребяват във всякакъв вид
помещения освен в наситено влажни, взривоопасни и с разяждаши пари
и газове.
Херметически уплътнени табла се монтират в шкафове, шипи и други
подобии и са снабдени с херметизиращ уплътнител (наир, от каучук).
Такива табла се поставят във влажни и прашни помещения.
Употребяват се ошс и херметически табла (капсуловани), съставени от
отделни чугунепи или пластмасови кутии (елементи), конто съдържат
различии електрически уредби и се комбинират по най-различии на-
чини според схемата на таблото, коего трябва да се реализира.
Чл. 210. Бъв взривоопасни, наситено влажни и с разяждаши пари и газове по-
мещения не се допуска инсталиране на табла. В такива случаи таб-
лата се монтират в съседни, подходяще избрани безопасни поме-
щения.
508
Чл. 211. Таблата трябва да са защитени срещу пол а дане на чужди тела в тях
или зад тях.
Чл. 212. Всички намираши се на таблата части, конто са под напрежение, тря-
бва да са предпазни от случайно допиране. Несбходимите за целта
предпазни капаци и защитни прегради трябва да се свалят само с ин-
струменти.
Чл. 213. Всяка възприета конструкция за таблата трябва да позволява лесно и
безопасно манипулиране с апаратите, а също лек, бърз и безопасен де-
монтаж за ремонт, контрол и други подобии.
Чл. 214. Като нссещи стрсителни материя ли за табла и скели за тях се употре-
бяват само материали, конто могат да издържат на появявашите се
при работа механични, магнитни и електрически усилия.
Дървото се допуска само като материал за рамки, облицовки и пред-
пазни огради, а при някои случаи - и за подлагане под електроуреди,
но само ако е импрегнираио с химикал, който го прави огнеустой-
чиво.
Чл. 215. Неполираните повърхности на камеини плочи (мрамор, гетинаксови
плочи и др.) трябва да Сътаг предпазени чрез подходящи средства
срещу проникванс на влага (напр. чрез боядисване с блажна боя, ла-
киране и др.).
Чл. 216. Всички метални части на таблата, включи гслно металните тръби и
кабелните обвивки, конто нормално не се намираг под напрежение,
но може да попаднат под такова, трябва да бъдат заземени или за-
нулени съгласно предписанията на настеящия правилник.
Чл. 217. Табла, поставени направо върху стена или в ниша, трябва да отстоят
от стенага на такова разстояние, че всички намиращи се под напреже-
ние части да са най-малко на 20 mm от нея или от закрепени на нея съ-
оръжения.
Чл. 218. На всяко табло трябва да бъде означено за какво ще служи монтира-
ната апаратура. Това се прави от строителя с надписи, поставили под
или над всеки апарат или съоръжение.
Чл. 219. Таблата, предназначени едносременно за обслужване на различии ви-
дове инсталации (напр. за осветление или за двигателна сила), се съ-
стоят от отделни части или полета за всеки вид инсталация. Същото
се отнася и за табла, обслужваши инсталации с различии напрежения
(24, 36, 220 V и други) или с различен ток (постоянен и променлив).
Отделните полета или части на таблата трябва да са ясно разграни-
чени и да имат надписи.
Чл. 220. При табла, конто нормално са достъини отзад, събирателпите пгини и
другите главни проводници трябва да са различно оцветени с въз-
приетите за това Цветове (БД С 1212—53) за фазите: жълт (А), зелен
(В), червен (С) и за ну лата (О) — виолстов заедно с черни н; пречни
ивици.
Чл. 221. При избиране на мясго за главни табла се взема пред вид следното:
1) да бъде най-близко до големите консуматори;
2) да е близо до мястото, където е въводът на връзката с уличната
електроразпределителна мрежа;
3) да е леснодостъпно за обслужващите го лица;
4) да е удобно за манипулиране, надзор, ремонт и други.
Другите разпределителни и командни табла в сградите се поставят
близо до обслужваните консуматори.
Чл. 222. Местомонтажът на таблата не трябва да бъде в непосредствсна бли-
зост до водопроводни и канализационни съоръжения.
509
Пред и зад таблата трябва да има не по-малко от 0,8 ш свободно място
за леко и удобно манипулиране с монтираните върху тях уреди. Най-
малкото отстояние между две табла, монтирани едно срещу друго,
трябва да е 1,5 т.
Чл. 223. В големите жилищни сгради главните габла се монтират в ниши, из-
градени в стените (електромерни ниши). Те грябва да са затворени с
дървени или от друг материал заключваеми врати. Дъното на пишите
може да бъде и дървено за по-лесно и удобно закрспване на електро-
мерите. предпазителите и други те съоръжения. Дървеното дъно,
както и останалите дървени части, които заграждат нишата на таб-
лото, трябва да са импрегнирани с химикал, даващ на дървого огне-
устойчиви свойства. При ниши без дървено дъно електромерите и
другите съоръжения се закрепват чрез винтове за дърво в загипси-
рани в стената дървени трупчета или по друг начин. Дъното на та-
кива електромерни ниши трябва да е шпаклевано. Освен дърво за
дъно на електромерни ниши се допуска използуване и на други изо-
лационни огнеупорни материали, като мрамор, гетинакс на плочи
др. подобии. Вратите на електромерните ниши трябва да имат вснти-
лационни отвори. Не се допуска боядисване с блажни бои на въ-
трешните дървени части на електромерните каси. Те се байцват с под-
ходящ байц.
Чл. 224. Шипите в електромерните ниши трябва да са изолиоани и се правят
от кръгъл или профилен метал (мел, месинг, стомана и др.). Те се
поставят върху изолационни подложки (ролки и др.), като размерите
на шипите се определят от общия електрически товар на сградата.
Отклоненията кьм отделните електромери се правят с изолиран про-
водник (ПКИ) със сечение, отговарящо на инсталираната мощност.
Чл. 225. Ако съединителната връзка на сградата с електроразпределителната
мрежа е кабелна, кабелният крайщник, главният прекъсвач и предпа-
зителите се монтират колкото е възможно по-близо до шините. Глав-
ните предпазители и главният прекъсвач трябва да са монтирани върху
изолационни подложки и да са снабдени с предпазителни нзолиращи
капаци.
Инсталацията в електромерните ниши между шините, електромерите,
предпазителите и други съоръжения в жилищните сгради се извършва
с открито положени бели бергманови тръби. Металната обвивка на
тръбите трябва да се боядисва или асфалтира.
Чл. 226. Приблизителното оразмеряване на електромерните ниши при опре-
делен брой електромери се извършва съгласно данните от табл. 1.
Таблица 1
Заединред електромери
Електромери Брой 4 6 8 W 12
Светла ширина ст ПО 165 220 250 290
Забележка. Светлата височина в този случай е 70 ст.
510
Задвареда електромери
Електромери Брой 4 6 8 10 12 14 16 18 20 22 24
Светла ширина ст 75 90 110 130 150 ,70 200 220 240 255 270
Забележка. Светлата височина в този случаи е ПО ст.
Затриреда електромери
Електромери Брой 6 9 12 15 18 21 241 27 30 33 3€
Светла ширина ст 1 55 75 □ i 110^145 165 180 200 220 240 255 270
Забележка. Светлата височина в гози случаи е 150 ст.
Етажните електромерни ниши при магистрално захранване и три-
фазни електромери трябва да имат следните размери:
Електромери Брой 1 2 3 4
Светла ширина ст 38 63 88 113
Забележка. Светлата височина в тоя случай е 75 см.
Светлата дълбочина на електромерните ниши не трябва да е по-малка.
от 18—20 ст. Долният ръб на нишата трябва да е на 125—150 ст от
пода. При определяне на окончателните размери на електромерните
ниши се държи сметка и за други апарати, които ше се монтират в
тях (токоизправител за домофони, звънчев трансформатор, стълби-
щен автомат и други).
Чл. 227. Освен предпазителите за захранващите линии на отделните жилища,
етажи, магазини, работилнипи и други допуска се в партерните елек-
тромерни ниши да се монтират и предпазители за линиите, обслуж-
ващи общите помещения и уредби на сградата, като сутеренг, гавани,
стълбища, перални, котелни помещения, асансьорни помещения, дво-
рове и други.
Чл. 228. По изключение се допуска монтирането в електромерните ниши и на
други командни или разпределителни табла. Под всяка трупа пред-
пазители в електромерните ниши се псставя етикет с името на обслуж-
вания апартамент, магазин и други. Това се прави и за осганалите
съоръжения. Етикетите се доставят, монтират и надписват от строи-
телната организация.
511
Чл. 229. Нормалната сила на тока на предпазителите на осветителните инста-
лации се избира с оглед на предполагаемия товар в линията, която
предпазителите предпазват. Силата на тока не трябва да е по-голяма
от стойността на допустимого дълготрайно натоварване на провод-
ника. При инсталации за двигателна сила се държи сметка и за токо-
вите удари.
Извършване на открито положени електрически инсталации
Общи положения
'Чл. 230. Открито положени трьбни инсталации се инсталират във второсте-
пенните жилищни помещения, като тавани, зимници и др. п., а също
и в селскостопански и промишлени сгради.
Чл. 231. Открито полагане на проводници без тръби в много влажни помеще-
ния (обществени бани, перални и други и такива с разяждащи хими-
чески влияния) се допуска само ако те са недосегаеми и работата в по-
мещенията, където са инсталирани, е от такова естество, че няма
опасной от скъсване или нараняване на проводниците.
Не се допуска инсталиране на открито положени проводници в поме-
щения към жилищни сгради независимо дали са със или без изоляция.
Чл. 232. Открито полаганите проводници са изолирани и неизолирани (голи).
При открито полагане проводниците трябва да бъдат добре опънати
върху изолиращите подпорки, така че да не провисват. Прекаленото
опъване, което би упражиило излишне тсглене на изолираните под-
пори, се избягва.
Открыты инсталации с неизолирани (голи) проводници
Чл. 233. Извършване на електрическите инсталации с неизолирани проводници
в сгради се прави по изключение там, където употребата на изолирани
е несигурна и скъпа. Не се допуска инсталирането на неизолирани
проводници в сгради, в конто се складират, работят и преработват
лесно запалителни материали.
Голи проводници се полагат в акумулаторни и машинни помещения,
когато те са достъпни само за обслужващия персонал, и във всички.
помещения, в конто изолацията на проводниците е изложена на силно
химическо разяждащо влияние или влага.
Чл. 234. Инсталираните голи проводници трябва да са защитени от оксиди-
ране чрез боядисванс с блажна боя или противокорозионна боя или
асфалтов лак. Случайно допиране до проводниците трябва да е из-
ключено. Голи проводници се допускат с най-малко напречно сече-
ние от 2,5 mm2. Нулевият и фазовият проводник трябва да бъдат
оцветеяи съгласно БДС.
Чл. 235. Голите проводници се прикрепват към изолатори посредством под-
ходящи неръждясващи телени връзки.
Разстоянието между отделните голи проводници трябва да бъде:
а) при разстояние между закрепителните изолатори над 6 m — най-
малко 20 ст;
б) при разстояние от 4—6 m — 15 cm:
в) при по-малко разстояние — 10 ст.
Отстоянието от стените трябва да бъде във всички случаи най-малко
5 ст.
512
При nonaiane на голи проводници в много влажни иомещения,наситени
с во дни пари, разстоянията се увеличават сьогветно с увеличаване
стелента на влажностга.
Чл. 236. При прокарване на голи проводници през сгени и гавани трябва да
се спазват разстоянията, посочени в предшествуващия член, като за
целта се употребяват устойчиви на влага тръби (порцелапови, стък-
ленн, пластмасови, каучукови и други). Тръбите трябва да стърчат
от двете странн на стсната или тавана по около 2 ст.
Чл. 237. Прскъсвачите, контактите, предпазителите, фасунгите и други, конто
се употребяват при инсталации с голи проводници, трябва да са спе-
циално пригодени за целта — протнвовлажни, издръжливи на хими-
чески влияния и т. н. Ключовете за тия инсталации трябва да бъдат
поставени вън от влажните помещения.
Чл. 238. Полагане на голи проводници и принадлежащи към тях материали се
извършва след измазване на стените.
При прокарване на няколко голи проводници успоредно към стените
прикрепването на изолаторите трябва да става чрез стоманени кон-
золи, конто се боядисват против ръждясване.
Чл. 239. При кръстосване на голи проводници, при което мястото на кръето-
сването не служи за разклонение, непосредствено до мястото на кръ-
сгосването се поставят изолатори и ла двата проводника. При това
предписаното разстояние между проводниците се спазва.
Непосредствено до чупките, кръстосванията и разклоненията на про-
водниците те се укрепват и от двете страни с изолатори.
Разклоненията и снажданията на голите проводници се извършват
чрез разклонители и муфи, като прикрепването на проводниците се
извършва чрез завинтване.
Чл. 240. Голи проводници се употребяват и за реализиране на заземителни
устройства. В такъв случай се допуска полагането на голи проводници
и в обикновени помещения, като условието да са недосегаеми в слу-
чая не е задължително. Задължително е обаче предпазването на зазе-
мителните проводници от прекъсване и нараняване.
Отпкрити инсталации с изолирани проводници
Чл. 241. Изолирани проводници се полагат над мазилката в слабо влажни по-
мещения. За тази цел се употребяват изолирани проводници марка
ПКИВ (БДС 1891—54).
Чл. 242. Изолираните проводници се прикрепват към стените посредством
изолирани подпорки (ролки). За подпорки се употребяват обикновени
изолатори, двойни и тройни изолирани клеми и други подобии. Про-
водниците се завързват към подпорките чрез тънки изолирани жици,
а при клемите се затягат чрез капаците им. Подпорките се прикреп-
ват към стените посредством дюбели или винтове за дърво, завинтени
в трупчета, встроени в сгената или по друг начин. Не се допуска при-
крепване с гвоздей.
При прокарване на няколко изолирани проводници успоредно към
стените и таваните те се прикрепят и върху стоманени конзоли с мон-
тирани върху тях ролки или изолатори.
Разстоянието между подпорите по дължината на проводниците не
трябва да е по-голямо от 1 m за стените и 1,5 m — за таваните. През
стените проводниците се прокарват през изолирани тръби, снабдени
в двата си края с изолирани крайщници.
33 Схеми на евързвлне
513
Проводниците във влажни помещения 1рябва да отстоят от стените
на около 5 ст, а при по-малко влажниге — на около 1 ст.
Чл. 243. Прекъевачи ге, контактите, предпазителите, фасунгите и други ин-
сталаписнни материали, употреблении при тоя вид инсталации, гря-
бва да са пригодсни към условията, при които ще работят с оглед на
обезопасяването им.
Чл. 244. Не се допуска употребата на шнурове за открито полагапе при слек-
трическй осЕетнтслни или други силнотокови инсталации. Допуска се
употребата на шнурове в сухи помещения само за свързване на по-
движни токовзематсли с неподвижно положени проводници чрез кон-
такта (ШКИ, ШКИО, ШКИОК, ШКИКО). За влажни помещения се
употребяват проводниците ПКИГ. IUKMA.
Открыты емкгцрнчески нпстимцин с нръбиы провионици (кум)
и с мостови проводници
Чл. 245. Тръбни проводници се полагат при извършване на инсталации в сь
ществуващи сгради за избягване иа голямо разкъртване на мазил-
ките и за гю-добър външен вид. Инсталират се също и във временни
сгради, като бараки, разт лсбясми дървени жилища и др. Тръбните про-
водници се боядисват с цвета на стените, но не с бои, съдържащи вар.
Чл. 246. Тръбни проводници се полагат само па цели парчета между две съ-
седни разклонителни кутии или от разклонеяията към апаратите
През стените и таваните се прокарват през предварително зазидани
тръби.
След развиване на рулага тръбните проводници се изправят със спе-
циалан ролков уред.
Чл. 247. Тръбните проводници се прикрепват непосредствено върху мазил-
ката чрез поцинкованн сксби. Огъването на проводниците се извършва
с клещи, подобии на тия, с които се огъват бергмановите тръби, но
с подходящ диаметър на отвора.
Чл. 248. Прекъсвачите, разклс нителите, розетките и други инсталационни ма-
териали за тоя гид инсталации трябва да са със специални размери
и отвори за трьбен проводник.
Чл. 249. Проводникът, ксйто е пспосредствево под металната обвивка на тръб-
ните проводници, се употребява за предпазно заземяване или зану-
ляване на металната обвивка на проводника. Този заземителен про-
воднт к не трябва да се прекъсва и затова в съедипителните кутии
той трябва да бъде снаден чрез клема. ,
Чл. 250. Тръбните проводники се употребяват за електрически инсталации с
работно напрежение най-много до 250 V спрямо земята. Те се произ-
геждат единична, двойни, тройни и четворни със сечения от 1—6 ram3.
Едножилните проводници не се употребяват за променлив ток.
Не се допуска полагапе на тръбни проводници под или в мазилка,
както и в земя.
Чл. 251. Вместо тръбни проводници (куле) се допускат и мостови проводници
от типа ПКМ и ПВВМ. Улотребгват се при инсталации със сечение
на проводниците, не по-голямо от 2,5 ran 2.
Чл. 252. Разклонителитс, прекъсвачите и контактите при открито лолагане
на проводниците ПКМ и ПВМ са специални за открита инсталация
и са плоски.
Временно, до пускане на пазара на българско производство такива
инсталационни материали, този вид инсталации се правят с материали
за кулопроводници (разклонители, ключови контакти и други).
514
Чл. 253. Мостовите проводници може да се полагат открито върху степи ie,
като се закрепват за тях с пирон чета с $ 1,50 до 1,75 mm и дължина 22—
25 mm. Главата на пирончетата тряива да не е по-голяма от 3 mm.
Закрепването става на разстояиие от 15 до 20 ст по продвижение на
проводника, като пирончетата се забиват точно в средата на мосто-
вото съединение. Този вид проводници се слагат по такъв начин, че
най-малко да са видими. По дърво не се прокарват, освен ако под тях
се подложи азбестова лента с дебслина 2 mm.
Открыли електрически инета.шции с кабелопододии провидници
ПКОМ, ПВГ. СКВГ, СВВГ, СВГ, СКГ
Чя. 254. Кабелоподобните проводници се употребяват за електрически инста-
лации с напрежение до 500 волта.
Кабелите СВВГ, СВВБ и други се произвеждат в три вида за работно
напрежение до 6000 V. Настоящият правилник разглежда случая за
проводници с работно напрежение до 500 волта.
Проводниците и кабелите се полагаг открито върху стените, като се
закрепват със специални държатели или скоби, които поддържат из-
пънат проводника на известно разстояиие от стената. Скобите за за-
крепване на този вид проводници и кабели при правите участъци се
поставят една от друга иа разстояиие до 40 ст, а при и твитите уча-
стъци — и на по-къси разстояния.
Инсталират се: в производствени, влажни, прашни, пожароопасни
помещения, както и такива, наситени с разяждащи пари. Разклоня-
ването и снаждзнето става чрез разклонителни кутии с пълно уплът-
няване. Разклонителните кутии трябва да имат нипели и всеки нипел —
гумени упльтнители за входящите и изходящите провод тици. П[и не-
достатъчно уплътняване посредством гумения уплътнител въводиге
на проводниците в кутните се уплътняват допълнително и чрез засмо-
ляване.
Силнотоковите кабели с винилитова изолация се инсталират по съ-
шия начин, както и кабелоподобните проводници. Те не издържат
нито високи (при които изолацията им се размеква), нито много ниски
температури (при които изолацията им става крехка и трошлива). При
инсталирането им трябва да се държи сметка за това тяхно качество.
Чл. 255. Прекъсвачите и ко нтактите за инзталации, изпьгне ти с кабелопэдоз-
ни проводници, проводници с винилитова изолация и кабели и др.,
се поставят в кутии с противовлажна конструкция. Тия кутии се пра-
вят ог чугун, силомин, бакелит, лек метал и др. Въводиге за провод-
ниците трябва да са снабдгни с упльтнители.
Осветителните тела за електрически инсталации, изработени с таки-
ва проводници и кабели, трябва да са протизовлажни, упльтнени с
гумени или други упльтнители.
Чл. 256. Препоръчва сз за инстанции в модзрни бани, кухни, хладилни поме-
щения и др. противовлажните проводници иди кабзли да се поставят
в тръби, положени под мазилката. В такъв случай разклонителните
кутии, прекъсвачите и контактите трябва да са противовтажни, както
при откритите инсталации, и се поставят по такъв начин в мазил-
ката, че само капачките им да са над нея.
Чл. 257. Кабелоподобните проводници със специална обвивка, на които ме-
талната част не е оловна, а е от цинк, от поцинкована ламарина или
друг метал, трябва да са снабдени с допълнителен—заземителен, про-
515
водник. Тон вид проводници се употребила в умерено влажни поме
щения. Инсталацията с тях се извършва по сыция начин, както и с ка-
белоподобните проводници, със същия вид разклонителни кутии,
прекъсвачи, осветителни тела и др.
Чл. 258. Не се допуска полагане направо в земята или в мазилката на кабело-
подобните проводници, както и на кабелите СКГ, СКЕГ, САВВГ и
други.
Общо за открити електрически инсталации с проводници в тръби
Чл. 259. Тръбите, който се употребяват масово при направа на вътрешни ел.
инсталации, са:
а) бергманови тръби (Б) с метална облицовка и с картонена изола-
ция, импрегнирана със смола и други изолапионни вещества;
б) пешелови тръби (П) — стоманени лакирани тръби. Произвеждат се
с шев и без шев. Безшевните са с процеп и без процсп;
в) стоманено-панцсрови тръби (СП) — заварени, с картонена изола-
ция, импрегнирана като тая па бергмановите тръби;
г) газови тръби (ГТ) — стоманени неизолирани и фабрично небоя-
дисани;
д) хлорвинилитови тръби.
Чл. 260. Възприето е да се наричат «бели» бергмановите тръби, конто са об-
вити с метална мантия, и «черни» — когато са без та кава.
Не се допускат черни бергманови тръби (картонени) за направа на
открито положени електрически инсталации.
Чл. 261. Тръбите, употребявани при направата на електрическите инсталации,
се полагат открито върху стените или конструкциите на постройките
или скрито под мазилката.
Прокарване на електрическите инсталации в тръби, положени открито,
се прави, когато инсталациите им трябва да бъдат предпазени от ме-
ханически повреди и не се държи на външния вид на помещснисто. При
откритите електрически инсталации кснтролирането и поддържане-
то им е по-леко. Затова в индустриалните предприятия се предно-
чита елктрическите инсталации ла са положени в тръби открито
върху стените и конструкциите.
Чл. 262. Тръбите се прикрепват нспссредствено над мазилката на стената или
конструкцията посредством псцивковани скоби за едносгранно или
двустранно закрепване. Когато броят на тръбите, минаваши успоре-
дно една до друга, е по-голям от две, закрепването им се прави вме-
сто със скоби със стоманени конзоли. Скобите се прикрепват чрез
стоманени дюбели, роолпльк, винтове или по друг начин. Закрепва-
нето на скобите върху стоманени конструкции става с болтчета.
Скобите се поставят с винта от долната страна на тръбата при хо-
ризонтално разположени тръби и шахматно— при вертикално поста-
вени тръби. Скобите се поставят най-много на 0.5 m разстоянис една
от друга и на 10 ст отвсеки прекъсвач, разклонителна кутия, коля-
но или свободен край на тръбата. За прикрепване към стената ско-
бите трябва да подпират тръбата, а не тръбата да виси на тях.
Двойно прикрепени скоби се употребяват при грапави стени и кога-
то тръбите са изложени на механични усилия.
Чл. 263. При открито положени тръби прокарването на проводниците става
преди полагането на тръбите върху стените или след това. Изтегля-
нето на проводниците се извършва посредством стоманени пружини
516
или i слове. Проводниците в*' трябва да бьдаг снаждани в тръби ie.
Снажданетс става само с разклопители.
Поставяие иа ргиклонителни йли контролни кутии при прокарване
на тръби се прави, като те се поставят винаги на еднакво разстоя-
ние от гавана. Това разстоянис обикновено е 30—50 ст.
Чл. 264. Употребяваните разклонителни кутии. колена, дъги и други принад-
лежности трябва да са от сыция вид, ст който са тръбите (бергма-
нови, пешелови и др.). Части, в който би могло да се събере вода,
трябва да имат отвори за оттичането й.
Чл. 265. Не се допуска в едни и същи тръби да се прокарват проводници за
силиотокови и слаботокови инстадапии. Това се отпася и за разкло-
нителни те и контролните кутин, освен ако са разделени на части чрез
изолационни прегради.
Чл. 266. В краищата на всякакъв вид тръби, полагани открито, се поставят изо-
лирани крайщнипи (порцеланови, бакелитови и др.).
Осветителните тела не трябва да висят към тръбите, а се прикрепват
към тавански кутии-розетки или към куки, закрепени па тавана.
Свързването на проводниците or инсталацията с проводниците на
осветителните тела се прави само чрез съсдинителни клеми (лустър-
клеми) от изолационен материал.
Чл. 267. Прекъевачите, контактите и другите части на инсталацията се съеди-
няват с тръбите по такъв начин, че проводниците да са напълно за-
крити и недоест асми.
Проводниците се прокарват в тръби с различии диаметри в зависимост
от броя им и размера на сечекията им. В табл. 2 са дадени данни за
прокарване на проводници, когато тръбите са положени открито.
Открити електрически инсталации с бергманови тръби
с метална обвивка (бели)
Чл. 268. Тоя вид тръби се употребява при открити инсталации там. където не
се очакват особени механични повреди, както и в помещения, на
конто външният им вид не е от съществено значение.
Чл. 269. Нагодяването на тръбите към чупките на помещението става чрез
огьване с бергманови клещи или чрез готови фабрични колена. За
разклонения се употребяват разклопители за открита бергманова ин-
сталация. Допуска се разклонението на проводниците да се, извършва
и в бергманови, облицовани с ламарина разклонителни кутии. В та-
къв случай разклонението или снаждането на проводниците се извър-
шва с разклонители за скрита инсталация, поставени в кутиите, а са-
мите кутии, ако има възможност, се вкопават и зазиждат в стените,
за да не стърчат над тях.
Чл. 270. Съединението на бергмановите тръби помежду им се извършва със
съединителни муфи, изготвени от материала, о г който е и металната
мантия на тръбите. Муфите са без изолация.
Чл. 271. Преди да се постави съединителна муфа на двата края на съединява-
ните тръби, се снема металическата мантия по протежение на
2—3 ст според дължината на муфата. Краищата иа тръбите трябва
да прилепват плътно и равно един към друг, за да не остава свободно
пространство между тях, което би пречило при прокарване на про-
водниците.
Чл. 272. Счупени, смачкани, запушени със смола или други вещества тръби
не трябва да се употребяват. Изправността на всяка тръба преди пола-
гането й трябва да бъде проверена.
517
Чл. 273. Белите бергманови грьби, положени открито в помещения, в конто
има опасност от ръждясване на мсгалната им обвивка, се асфалти-
рат или боядисват с блажна боя.
Открити електрически иисталиции с лакирани стоманени
(пешелови тръбп)
Чл. 274. Лакираните стоманени тръби се употребяват за полагане вьрху ма-
зилка, конструкции и др. в случайте, когато се шисква по-голяма усгой-
чивост спрямо механични удари или се държи на по-добър външен
вид на инсталацията.
Не се допуска полаганетс на пешеловите тръби във влажни помещения
и в такива, насите.чи с експлозивни пари, независимо дали тръбите
са затворени (с шев) или безшевни (с процеп или без процеп).
Пгшшовите тръби вътрешно и външно трябва да са лакирани. Лакът
има значение само за предпазванс на гръбата от ръждясване и нсговите
изолационни качества не се вземат под внимание.
Чл. 275. Съединенията на пешеловите тръби се извършват с фабрични съеди-
нителни муфи. Извивките се правят с фабрични колена и полуколена.
Огъване на пешеловите тръби не се допуска.
За комплектуване на пешеловите инсталации се употребяват фабрично
приготвени Т-образни и кръетообразни парчета, колена, полуколена,
метални маркучи, разклонителни и контролни кутии и други. Разкло-
нителните кутии се изработват от чугун, от ламарина или от изо-
лационен материал. Когато те са метални, вътрешно трябва да са
изолирани.
Разрязването на пешеловите тръби сс извършва с ножовка или с три-
ъгълн.т пила. След разрязването на тръбата внимателно се почистват
краищата от стружки, за да не се поврежда изолацията на проводни-
ците при прокарванего им през тръбите.
Чл. 276. Прекъсвачите, контактите и други инсталационни части трябва да са
пригодени за плътно съединение с тръбите.
Чл. 277. В прашни помещения се употребяват само плътно затворени тръби, но
не и такива с процеп.
Чл. 278. Винтовете за закрспване на капачкитс на разклонителните кутии, пре-
късвачите и контактите трябва да са от неръждясващ материал (ме-
синг и др.).
Открити електрически инсталации със стоманеио-naiuiepaeu тръби
Чл. 279. Стоманено-панцеровите тръби са вътрешно изолирани с импрсгниран
картон по същия начин, както са изолирани белите бэргманови тръби.
Употребяват се за такава открыта инсталация, прч която се изисква
голяма механична устойчивост, плътност и добра изоляция (за инста-
лиране на работилници, машинни помещения, складове и други по-
добии).
Чл. 280. Сьединението на стоманено-панцеровите тръби се извършва чрез за-
виване на сьединителни муфи. По същия начин стават и съединенията
към разклонителните кутии, прекъсвачите, контактите, чиито отвори
вътрешно са нарязани. Съединенията се извършват направо или псс,чер-
ством редукционни парчета. Чрез иамазване с миниум на съединител-
те места на тоя вид т ръби може да се постигне пълна плътност против
проникване на влага, газове и др.
518
Чл. 281. II а годя ване то на стоманено-панцеровше тръби към чупки1е на поме-
щен ията сс извършва посредством огьванс в студено състояние с по-
мошта на специални приспособления. При остри и место повтарящи
се колена сс употребяват готовя фабрични ъглови парчета. При огь-
ване на панцеровнте тръби не трябва да бъдат превишавани ра-
диусите. дадени в табл. 3.
Таблица 3
Вырешен диамегър на । j 13 5 16 21 29 1 36 ' 4^
тръбата в милиметри | ’ ' | |
Радиус на огъване I цц ! 110 [40 । 140 160 200'250 320
В милиметри 1 I I 1
Фабричната дължина на тръбите е 3 in. Разклонителните кутии трябва
да са метални и да имат изолационна обвивка отзыре.
Чл. 282. Закрелване на панцеровчте тръби към стените с.; извършва със скоби,
прикрепени от двете стран».
Чл. 283. Прекъсвачите, контактите и други части за панцерови инсталации
трябва да са механически издръжливч и ла са приснособени за
здраво и плътно прикрепванэ (съсднияване).
Чл. 284. Когато се палата да се от реже тръбата, за да се пагоди нейната дъл-
жииа към инсталацията, на отрязаннте краища се нарязват нарези
с дължина, р„вна прнблизително на ноловината дължина иа съеди-
нптелната муф>а. Когато се извършва сьединяване иа части от ин-
сталацията, в конто и двете тръби, поцлежащи на съединение, са вече
положени, съсдинението се извършва с помощта на съединително меж-
динно парче. В такъв случай нарезите от едната страна се нарязват
колкото е дължината па муфата.
Открити електрически инсталации с газови тръби
Чл. 285. Г азовите тръби, положени открито върху стените, конструкциите и др.,
се употребяват в случайте,когато е необходимо инсталацията да е ме-
ханически издръжлива, противовлажна и херметическа (производ-
ствен!! складове и помещения, помещения за взривни вещества, скла-
дове с избухлвви пари и други подобии).
Чл. 286. Липните във фабрично-заводски помещения, евързваши отделайте мт-
шини с липните, минаващи по стените на помегценията или в ин-
сталационните канали, се правят с панцерови или с газови тръби.
Чл. 287. Назовите тръби се извиват чрез специални приспособления — «тръбо-
гибки», или чрез напълването с пясък и в нагрято състояние.
Снаждания на тръбите се извършват чрез сьединителни муфи на винт.
Разклонение при газовите тръби се извършва чрез чугунени или же-
лезни кутии. Свръзката на тръбите с кутиите се извършва чрез на-
виване на тръбите към отворите на кутиите, конто са нарязани вътре-
шно. Затварянето (затапянето) на отворите на разклонителните кутни
и други отвори, конто не се използуват, се прави със специално вън-
шно нарязани запушалки, наричани «каш:».
Чл. 288. Радиусы на извиване на тръбите трябва да е най-малко 6 пъти по-го-
лям от въишния диамегър на извнвната тръба.
При полагане на газови тръби в бетон и когато извивките са повече
от 3, раднусът на извиването на тръбите трябва да е най-малко 10 пъти
по-голям от диаметъра на пзвиваната тръба.
519
Чл. 289. Преди да сс иисталират, газовите тръби се почистват от евенгуални
издатьдя (стружки и др.), за да не се ловрежда изолацията на провод-
ниците при прокарването им през тръбите. Преди полагане газовите
тръби трябва да бъдат почистени от вътрешната им страна от ръжда
и да се асфалтират или да се боядисат с миниум против ръж-
дясване.
Чл. 290. Когато газовите тръби се използуват за заземителен проводник, при
съединението им една с друга чрез муфи трябва да се слага долълни-
телно заварена метална връзка между сьединяваните тръби (шунт).
Извършване на скрито положени електричес .'и инсталации
Общи предписания
Чл. 291. Скритите електрически инсталации се монтират в админисгративни,
културно-битови и представителни сгради и помещения, за който се
изисква да имат естетичен вид. Проводниците при скритите инстала-
ции се поставят в тръби, конто се полагат (скриват) под мазилките, по-
дсвете и други.
Проводниците се прокарват в тръби с различии диаметри в зависи-
мост от броя и размера на сеченията им. В табл. 4 са дадени данни
за прокарване на проводници, когато тръбите са скрито положени.
Чл. 292. Редът за извършване на работите при скрито полагане на електри-
ческите инсталации е следният:
Приготовляват се канали в стените, в конто се полагат тръбите. Тръ-
бите се прикрепват с гьнки гвоздей, конто се забиват между тухлите,
а не в самите тухли. След това тръбите се гипсират и гвоздеите се из-
важдат. След измазване на каналите с мазилка се фиксират кутните
и конзолите, а след изсъхване на мазилките се прокарват проводни-
ците, поставят се разклонителите, затварят се капачките на кутиите
и накрал се поставят прекъсвачи, коитакти, табла и др.
Чл. 293. Леглата на тръбите се приготовляват с дълбочина в зависимост от
диаметъра им, и то така, че тръбите по цялото си протежение по въз-
можност да лежат под, а не в мазилката.
Чл. 294. При праволинейно полагане на тръбите прикрепването им към сте-
ните и таваните се извършва чрез гипсиране, на интервали между
0,5 и 1,00 т. При колена прикрепването се извършва от двете страни
на същите, а при кутии и конзоли — на 10 ст от тях. Гипсирането на
кутии и конзоли се извършва наравно с мазилката — «под мас-
тар» — и на еднакво отстояние от тавана.
Чл. 295. При полагане на тръби в стоманобетонни плочи преди изливането им
в съгласие с инженера-конструктор — автор на проекта, върху коф-
ража се поставят букови летви, оразмерени съобразно размерите на
тръбите.
Когато тръбите се поставят върху плоча, те се покриват с циментова
замазка по такъв начин, че смачкването им и проникването на вода в
тях да е изключено. Замазката се извършва в съотношение на пимента
и пясъка 1:3. Преди да се постави циментовата замазка, мястото, къ-
дето ще бъде положена тръбата, се почиства и измива добре с вода,
за да може замазката да прилепне пльтно към плочата. Минималните
размери на замазката са 2 m над тръбата и по 3 ст от двете й страни.
Не се допуска полагане на черни бергманови тръби върху стоманобе-
тонни плочи.
520
Чл. 296. Прокарване на трьби по стоманобегонни колони или среди (трегери)
се прави, като преди изливаието им върху кофража се поставят под-
ходящи букови летви, отговарящи на размера на тръбите. След сва-
лянето на кофража в образуваните канали се поставят тръбите.
Преминаваие на тръби през стоманнобетонни колони или греди се
швьршва чрез газсви или панперови тръби, поставени в кофража
преди изливаието па бетона. Поставените тръби трябва да имат
печение (напречно), по-голямо с една степей, отколкото тръбите на ли-
нията съгласно табл. 4.
За преминаваие на тръби по или в стоманобстонни колони и тре-
1ери чрез предварително полагане на летви или тръби трябва да се
взема предварително сьгласието иа проектната иа стоманобетонните
кон струкнии Ако не се получи съгласие, електрическите инсталации
се прокарват по други начини и пътища.
Не ее допуска разкъргване и пробиване на стоманобетонни конструк-
ции Когато това пе наложи, трябва да се вземе съгласие и указание
от проектанта-конструктор.
Не се допуска полагане го на бергманови и пешелови тръби в стомано-
бетона при отливаието му.
Пробиване на отвори в стоманобетонни плочи се извършва отделу
нагоре.
Не се допуска поставяне на разклонителни и контролни кутии по га-
вани и подове. Това се отнася и за откритите инсталации.
Чл. 297. Прокарванего на тръби по стените се извършва на около 30 ст от та-
вана При прави участъци на всеки 8—10 m или след всеки две чупки
се поставят спомагателни (контролнп) кутии, който служат за улесня-
ване изтеглянето на проводниците през тръбите.
Чл. 298. След измазването и боядисването на мазилките излазът на проводни-
ците на лампените гнезда трябва да бъде закрит с розетка от изоли-
ращ материал или с розетка на самого осветително тяло.
Чл. 299. Измазването на каналите, в конто са положени тръбите, се извършва
по такъв начин, че да не личи мястото, к вдето са прокарани.
Капачките на разклонителните и контролните кутии се поставят на-
равне с мазилката. За да се избегне ръждясването на капачките на
кутиите, когато помещението се боядисва с постна боя, те трябва пред-
варително да бъдат боядисани с блажна боя или безир.
Капапите на разклонителните кутии се правят от изолациопен мате-
риал или от ламарина. Металните капаци трябва да са изолирани
от вътрешната страна.
Чл. 300. Когато стените имат облицовки (ламиерия от дърво, мрамор, фаянс
и др.), конзолите на прекъевачите и контактите трябва да бъдат
подравнени наравне с повърхността на облпцовките.
Чл. 301. В помещения с неизмазани стени поставянето на тръби в канали, из-
дълбани в зидарията, се допуска съгласно правилата за направа на
скрита инсталация. Тези капали се измазват с мазилка с дебелина, не
по-малка от 2 ст.
Чл. 302. Прокарването на тръби по стени на комини се допуска само когато
дебелината на стената на комина е най-малко 25 cm (1 тухла) Ако
няма друга възможност, допуска се полагане на електрически линии
по тухлени стени на комини с дебелина, не по-малка от 12,5 ст. В та-
къв случай тръбата се полага в предварително измазан с гипс канал и
то върху азбестова подложка, осигуряваща добра топлинна изола-
ция на линията.
Не се допуска поставянето на кутии и конзоли за прекъсвачи,контакта
и др. по стените на комини.
521
К5
У
5
VO
й
Е-
Прокарване иа изолирани проводници в гръби, положени под мазилка (скрито)
В
g Р-0
в
в
в
в
в
в
в
гшш я 01И11ИН
-tfoaodn ин эин
-ЭЬЭЭ OHbOdHEJI
s ч
ч я
и й
2 £•
К
и
S
1-
С
в
в
в
в
в
в
в
в
в
в
522
Скрити електрически инсталации с бергманови тръби
Чл. 303. Скрити електрически инсталации с бели бергманови тртби се мснги-
рат в големи обществени сгради с голям брой вътрешни инсталации,
ко. ато условията иг налагат да се употребят друг вид материали.
Чл. 304. Скрити електрически инсталации с черни бергманови тръби се монти-
рат в обществени. жилищни и други сгради с нормална среда.
Чл. 305. Скритите електрически инсталации с бели или черни бергманови тръ-
би се извършват съгласно общите предписания на членове 291—301
от настоящата глава.
Скрити електрически инсталации в пешелови (лакирани стоманени)
тръби
Чл. 306. Лакираните тръби се употребяват за скрити инсталации там, където
се изисква по-голяма здравина на инсталацията. Не се допуска по-
лагането им във влажни стени и подове. Под мазилката се полагат
само лакирани тръби без процеп — затворени.
Чл. 307. Тръбите се полагат в канали на дълбочина, която се определи от раз-
мера (дебелината) на разклонителните кутии, за да се избегне огъва
нето на краищата на тръбите.
Чл. 308. Не се допуска поставянето на Т-образни и кръетообразни парчета при
скрити инсталации с пешелови тръби. Вместо тях се поставят разкло-
нителни кутии. Разклонителните кутии, както и конзолите за прекъе-
вачи и контакти трябва да са чугунени или ламаринени. Конзолите и
кутиите за пешеловите инсталации от вътрешната си страна трябва
да са изолирани подобно на бергмановите кутии и конзоли.
Чл. 309. Преди изтегляне на проводниците се проверява състоянието на тръ-
бите. Когато те са влажни и изеушаването им с обикновено вентили-
ране е недостатъчно, през тях се прокарват парчета от плат или те се
продухват с вентилатори.
Чл. 310. Скритите пешелови инсталации се извършват съгласно общите пред-
писания на членове 291—302 от настоящата глава.
Скрити електрически инсталации в стол1анено-панцерови тръби
Чл. 311. Стомапено-панцеровите тръби се употребяват за скрити инсталации
там, където се изисква голяма механически здравина, добра изола-
ция, пълна противовлажност и същевременно се държи на хубавия
външен вид на помещението.
Чл. 312. Полагането на тръбите под мазилка става на дълбочина, определена
от разклонителните кутии и конзолите за прекъсвачите и контак-
титс, за да се избегне огъването на тръбите.
Чл. 313. Прекъсвачите и контактите за инсталациите с панцерови тръби тря-
бва да са специални — капссловани, подобии на тези за кабелопо-
добните проводници, с метални кутии. При скрити инсталации кутиите
и конзолите за ключовете се зазиждат в стената, като се оставят да
стърчат само капачките им.
Скрити електрически инсталации в газови тръби
Чл. 314. Газовите тръби се употребяват за скрити електрически инсталации в
случайте, когато инсталацията трябва да е механически издръ-
523
жлива, противовлажна, хермегическа и същевременно да има хубав
въпшен вид (лаборатории и др.).
Частите от инсталациите във фабрично-заводскиге сгради, свьрзващи
отделяйте електродвигатели и други консуматори със захрапващите
ги линии и минаващи по стените. под подовите настилки или в ин-
сталационните канали, се правят по преценка на проектанта с назови
или паицерови тръби.
Специален! инсталации
Електрически инсталации във влажни помещения и в помещения с
разяждащи газове и пари
Чл. 215. Влажни помещения и помещения, наситени с изпарения от разяждащи
газове и пари, са такива, в конто поради влага, топлива, химически
и други влияния е затруднено дълготрайното поддържане на нормал-
ната изолация на проводниците. Такива помещения се намират в хи-
мически заводи, бсяджяйски цехове, кожарски работилници, захарни
заводи, млекопреработвателни комбината, кланици, перални, обще-
ствени бани, винарски изби, содо-лимонадсни пивоварни и други за-
води и работал нчци, в конто се работи с много вода и атмосферата е
наситена с изпарения.
Чл. 316. За електричес'-.иге инсталгщи в такива помещения се употребяват
голи или изолирани проводници.
Голи проводници се допускат с най-малко сечение 2,5 тп 2 и се монти-
рат само на недосеюеми места. Разстоянието между проводниците и
стената не трябва да е по-малко от 5 ст. При извършване на инста-
лациите с голи проводници се спазват предписанията на членове
233 -240 от настояшата глава.
Чл. 317. И 3OJ и рани проводници П КИ 3 се допускат с най-малко сечение 2,5mm2.
Те се прикрепеат чрез изолагорм с куки тип ИПНН-80 или чрез ролки
тип РП с пай-малък размер 42 mm. При по-голям брой на успоре-
дно положени проводници изолаторкте или ролките се закрепват пре-
дварително върху стоманени конзоли, а скобите се закрепват в
стената. Инсталации с ПКИВ се извършват в по-малко влажни поме-
щения и там, където вьншнизг вид на инсталацията е без особено
значение.
Чл. 318. Кабслоподобни проводници и кабели ПКОМ, СКГ и други се инста-
лират съгласно членове 254—258 от настоящата глава.
Чл. 319. Електрическите съоръжения във влажни помещения трябва да имат
противовлажна конструкция. Линиите и прекъевачите трябва да сс
монтират по възможност извън помещението, а само отклоненията за
токовземателите да влизат в него.
Чл. 320. Осветителните тела в бани не трябва да са достигаеми ст ванпте и
мивките. Те трябва да са на височина, не по-малка от 2 ш от пода.
Прекъевачите се поставят извън банското помещение. За жилищни
бани се преперъчват осветителни тела с порцеланова основа и стъкла
на винт с гумен уплътнител, а за обшествени — напълно противо-
влажни.
Чл. 321. Фасунги с ключ не се допускат за инсталации във влажни помещения
и помещения с разяждащи газове и пари.
Чл. 322. Във влажни и мокри помещения трябва да се избягва монтирането на
електродвигатели и други апарати. Когато се наложи монтирането
524
на такива, те трябва да имат специална конструкция, непозволяваща
проникването на влага и разяждащи газове или пари в самия дви-
гател или апарат. Металните конструкции на такива машини и апа-
рати трябва да са съответно занулени или заземени.
Чл. 323. Контактите трябва да са противовлажна конструкция, да имат капак
и заземителна клема. Тс се монтират по възможност на недосегаеми
места — на височина, не по-малка от 2 пт, или извън влажните по-
мещения.
Чл. 324. Преносими лампи се допускат във влажни помещения с напрежение
до 24 V. Трансформаторът, който захранва преносимите лампи,
трябва да е поставен в сухо помещение или ако е монтиран във влажно
помещение, да има противовлажна конструкция.
‘Чл. 325. В конюшни, обори, свинарници и други селскостопански сгради, къ-
дето има изпарения с разяждащо действие върху изолацията на про-
водниците и оксидиращо върху металните части на прекъевачите, се
монтират противовлажни прекъсвачи. Прекъевачите в тези помеще-
ния се монтират на недостигаема от животните височина.
Чл. 326. Във влажни помещения, изградени със стоманени конструкции, ин-
сгалациите трябва да се изработват особено грижливо, а конструк-
циите да се заземяват или зануляват. В такива помещения се при-
бягва и до използувапе на намалено напрежение до 36 V.
Чл. 327. В химически заводи и други, в конто се образуват разяждащ i изола-
цията на проводниците пари или газове, се вземат специални предпа-
зни мерки, конто са различии и зависят от вида на разяждащите га-
зове или пари. В такива помещения инсталацията се изпълнява, както
във влажни помещения, само че всички съоръжепия, включително и
проводниците, се намазват с различна бои и лакове спсрзд есгеството
на разяждащия газ или пара.
Чл. 328. Всички електродомакински уреди, използувани в бански, перални и
други влажни помещения, трябва задължьтелно да бъдат заземени
или занулени.
Чл. 329. Електроразпределителните и командните табла се поставят извън по-
мещения с разяждащи газове или пари.
Електрически инсталации в пожароопасна помещения
Чл. 330. Пожароопасни се считат онези помещения, в конто има лесно запа-
лими вещества във вид на пари, влакна или прах, като дърводелски
работилници, мелници, работиллчци, в конто се преработва памук,
обикновени маслобойни, складове за минерални масла, екладове за
сено, слама и други.
Чл. 331. Пожароопасните помещения съобразно изискваиията за електричес-
китс уредби се делят на категории. Спорни въпроси по причисляване
на пожароопасните помещения или техни отделни части към една или
друга категория се разрешават от органиге на противопожарната
защита към Министсрството на вътрещните работи, конто съгласуват
проектите.
Пожароопасните помещения се делят на:
1. Помещения от категория П-1
Към тази категория спадат:
а) помещения, сьдържащи горивни вещества във вид на прах или вла-
кна, конто при проникване във вътрешността на машините и съ-
5в$
оръженията създават опасност от пожар. Тази опасност е ограни-
чена, тъй като съдържанието във въздуха на горивните вещества
не достига взривоопасни ко гцентрации. Такива помещения са дър~
вообработвателни цехове, по-малко прашни помещения на мел-
нипи, елеватори и др. п.;
б) помещения, в конто се пазят или преработват горивни течнссти с
мелка подвижност на парите и с температура на зпалванс над 45и
(по уреда на Мартенс-Пенски), като помещение за минерални ма
ела и др.
2. Помещения от категорията П-2
Към тази категория спадат помещения, съдържащи горивни вещества,,
като дървени материали и предмети, текстилни материали, складове
за сено, спама и други подобии.
Чл, 332. При инсталиргне на електрически уредби в пожаросптсни помещения
се вземат под внимание съшествувашите експлоатационни условия
с цел при извършване на електрическите инсталации и уредби да
бъдат отстранени или обезопасени всички части, конто представляват
опасност за пожар (електродвигатсли с искрообразуващи контакта,
прекъсвачи и др.).
Чл. 333. Съставните часта на електрическите уредби и инсталации трябва да
са предпазени от механични удари и химични въздействия.
Чл. 334. В пожароопасни помещения не се препоръчва инсталирането на раз-
пределителни уредби. Когато по експлоатациенни или други отображе-
ния се налага разпределителните уреди да бъдат в помещението, те
трябва да имат зашитена конструкция или да са поставсни в спе-
циални камери.
Чл. 335. В пожароопасни помещения от категорията П-1 конструкциите на таб-
лата трябва да са прахонепроиицаеми. Апаратите, контактите, пре-
носимите и други уреди трябва да са с напълно закрита и прахонепро-
ницаема конструкция.
Чл. 336. Проводниците, употребявани в пожароопасни помещения, трябва да
имат изолация за работно напрежение, не по-малко от 500 V.
Чл. 337. В местата, където има опасност от механични удари и наранявания на
защитните обвивки на проводниците и кабелите, те се защищават с
дспълнителни защитни покривки. Когато проводниците са поставени
в газови, панцерови или пешелсви тръби, не са нсобходими допълни-
телни защитни покривки.
Чл. 338. В зависимсст от експлоатационните условия в пожароопасните поме-
щения се допускат следните видове електрически инсталации:
а) с ПКИ в бели бергманови тръби, положени под или над мазил-
ката, в сухи и непрашни помещения, или ако помещенията са сухи
и прашни, но прахът в присъствие на вода не образува съединение,
което оказва разрушително влияние върху мсталната обвивка на
тръбите;
б) със силови кабели с каучукова изолация и оловна обвивка (СКГ
и други) в производствени помещения, където няма опасност от
механични повреди върху инсталацията;
в) с ПКИ в газови или панцерови тръби, положени открито или скри-
то във всякакъв вид производствени помещения;
г) с бронирани кабели във всякакъв вид производствени помеще-
ния, с изключение на такива, в конто има голяма опасност от ме-
ханични повреди.
526
Чл, 339. В пожароопасните помещения се допуска! преносими електрически
апарати, лзмпи и др. само ако са свързани с преносни кабели от типа
ШКПС и ШКПТ.
Чл. 340. Разклонителните и конгролните кутии трябва да са прахонепрони-
цаеми във всички видове пожароопасни електрически инсталации.
Чл. 341. Кабели, прокарани през пожароопасни помещения, не трябва да при-
тежават ютена обвивка.
Чл. 342. В помещения от категорията П-1 освегителните арматури (подвижни
и стабилни) трябва да са с прахонепроницаемо изпълиение.
Чл. 343. За всеки отделен случай при извършване на електрическите инстала-
ции в пожароопасни помещения се прави основио нроучваие на ха-
рактера на работата, стспента на запрашването, количествотв на
запалителните изпарения, степента на вентилирането и др., съобразно
което се избират матер иалите и уредбите, с конто ще се извършват
инсталациите.
Чл.®344. Електрически машини, трансформатори, съпротивления, прекъсвачи,
предпазители, кентакти и други, в конто при нормална робота става
прекъсване на тока или се иагряват от пего, се употребяват само ко-
гато са така построени или са взети такива мерки, че запалителните
прахове, изпарения и други подобии не могат да дойдат в съприкос-
новение с частите им, представляващи опасност за пожар.
Чл. 345. Употребата на контакти в пожароопасни помещения трябва да се
избягва или когато се палата да има такива, трябва да е невьзможно
изключването им под товар, при ксето изключване може да се обра-
зува искра. Електрическите съоръжения и иисталагии в пожароопас-
ните помещения от категория П-1 трябва да се подблрат с оглед да е
невъзможно соприкосновение между искрообразуващите им части
и атмосферата в помещенията.
Чл. 346. В помещенията от категория П-2 се допускат голи контактни провод-
ници на подвижни повдигателни механизми (кранов?, монорелси и
др.) при условие, че тези проводници не са разположени над части от
помещенията, където се складират леснозапалими матер гали, конто
евентуално биха се запалили от случайно попадане върху тях на на-
жежени части от тролея.
Чл. 347. Осветителните тела, конто се намират близо до леснозапалителни
материали, трябва да имат приспособления, който не позволяват не-
посредствено сьприкосновение на тези материали с лампите. Те тря-
бва да имат уплътнение на стъклените части, а там, къдзто иада опас-
ност от счупване на стъклзните части, се поставят и предпазни мрежи.
Чл. 348. Електрическите инсталации, извършени в пожароопасни помещения,
а трябва да отговарят оевгн на изискванията на настоящий правилник
още и на Правилника за устройство на електрическите уредби,на Пра-
вилника за противопожарните норми относно устройството на електри-
ческите инсталации и уредби и на други правилници, третиращи ма-
терията дотолкова, доколкото те не противоречат на настоящий пра-
вилник.
Електрическите инсталации в/в взривоописии помещения
Чл. 34S. При изграждане на електрическите инсталации в помещения, в коию
се изработват, преработват или пазят взривни вещества, с задьлжи-
телно спазването на предписания та на сьответните специални правил-
ници, както и на противопожарните иорми за устройство на електри-
чески инсталации и уредби.
Други специални инсталации
Чл. 350. Електрическите инсталации в театри и кинотеатри, инсталациите ь
специалните помещения на МПВХО, инсталациите за рентгетови апа-
рати, за акумулаторни батерии и други подобии се извършват по прец-
писанията на настоящим правилник, доколкото те не противоречат
на специалните правилнипи, издадени за тези видове инсталации.
Скрити електрически инсталации с мостови пооводиици ПВВ\1
Чл. 351. В сухи помещения за консуматори с номинални токове до 15 А се до-
пуска употребата на проводници от типа ПКМ или ПВМ, които се
инсталират във или под мазилка, без да са поставени в тръби. Про-
извеждат се със сечения 2 X 1,2 X 1,5, 2 X 2,5, 3 X 1, 3 X 1,5 и
3 X 2,5 mm2.
Чл. 352. В хоризонтална посока проводниците се инсталират на около 30 ст
от тавана. Трасето на линиите се очертава от разположението на раз-
клонителните кутии. Отклоненията от разклонителните кутии за пре-
къевачи или контакти се извършват само във вертикална посока. Не
се допускат наклонени линии.
Чл. 833. Закрепване към неизмазаните стени на. проводниците се извършва
със специални скобички от стоманена лента, покрита от вътрешната
страна с изолация. Скобичките се заковават предварително към неиз-
мазаната страна с тьнки стоманени гвоздейчета на разстояиие от
около 0,5 ги. Освен със скобички закрепването се допуска и с гипс и
с други строителни материали. Не се допуска закрепване направо с
гвоздей, забити през мостчето на проводника при скритите инстала-
ции.
Чл. 354. При направа на колена мостчето между проводниците се разрязва
по продължението им така, че без да се надебелява проводникът от
нагъването, да се дава възможност за образуване на коляно. При вли-
зане на проводника в разклонигелните кутии или конзоли мостчето
се разрязва н се прави дъга на всеки проводник поотделно, позволя-
ваша при нужда да се удължи проводникът в кутията след съотвст-
ното малко разкъртване на мазилката. В кутиите или конзолите про-
водникът се оставя също колкого е възможно по-дълъг — за резерва.
Чл. 355. Свързването на проводнипите в разклонитедните кутии се извършва
преди измазването. След свързване на проводниците преди измазва-
нето капаците на разклонителните кутии се затварят. Проводниците
се закрепват на разсюяние около !0 ст от кутията или конзолата.
Това дава възможност да се поставят кутиите наравно с мазилката,
т. е. могат да се издърпат напред или да се избутат към стената сно-
ред нуждата.
Чл. 356. Разклонителните кутии, конзолите за прекъсвачите и контактите тря-
бва да са плитки (2—3 ст), тъй като те не се взиждат във вкопани
дупки в с гените, а се закрепват върху неизмазаните стени. Прекъс-
вачите и контактите трябва да са с плоска конструкция, за да могат да
се псберат в плитката конзола.
Чл. 357. Временно, докато се произведат у нас специални инсталационни ма-
териали за мостови проводници, се допуска тези инсталапии да се
изработват с обикновени бергманови кутии, конзоли, прекъевачи и
контакти за скрита инсталация. Закрепването на кутиите и конзолите
в такъв случай се извършва, както при скритите инсталации с берг-
манови тръби.
528
Чл. 358. Допуска се полагапе на мостови проводници по дървени повьрхно-
сти при условие, че по цялата дължина се поставя плат от азбестов
картон с дебелина 3 mm. Не се допуска полагането на проводниците
открито — направо върху дървени повърхности.
Чл. 359. При инсталиране на жилищни инсталации с мостови проводници глав-
ните линии от електромоторите до жилишните табла се правят с
ПКИ в бергманови тръби вместо с мостови проводници.
Чл. 360. Изпитването на инсталации с мостови проводници се извършва преди
измазването.
Полагаие в кабели
Чл. 361. В сгради кабелите се употребяват предимно за главни захранващи ли-
нии. Употребяват се и в дворове, когато местните условия не позволя-
ват прокарване на въздушна мрежа или по други причини.
Чл. 362. В сгради кабелите се закрепват по стените чрез стоманени конзоли или
скоби. Допуска се разстоянието между конзолите във вертикално
положение да е максимум 2 m, а в хоризонтално — до 0,5 ш. При
кабели с по-големи сечения разстоянията са по-малки.
На открито положени кабели в сгради трябва да се премахне горната
ютена обвивка и кабелът да се лакира.
Чл. 363. В сгради кабелите могат да се поставят под мазилката в специални,
подготвени за целта канали, в които се прикрепват неподвижно. Ка-
налите отгоре се покриват с ламарина, рабиц или друга покривка.
Кабелните канали в такъв случай не се изпьлват със зидария.
Чл. 364. В промишлени предприятия кабелите се полагат и в канали, изгра-
дени в пода и покрити отгоре с бетонни плочи или плочи от рифс-
лова ламарина. Капаците се поставят на равно с нивото на пода. В ка-
налите кабелите се закрепват върху стоманени скоби или конзоли
към вертикалните им стени. Когато кабелите са малко на брой. те
се полагат и свободно в хоризонталната част на канала при мини-
мално отстояние един от друг на 19 ст. Каналите трябва да имат из-
вестен наклон за оттичане на проникнали в тях води.
Чл. 365. След изтегляне от барабана, на който са навити, кабелите се изпра-
вят чрез дървени чукове. При разнасяне и монтаж не се допуска кабе-
лите да се подлагат на усилия на онъване над пределно допустимого,
нито да се влачат по земята, ако има опасност от нараняване.
При прокарване през стени и тавани и междуетажни покрития кабе-
лите не трябва да се зазиждат, а се прокарват през отвори или пред-
варитело зазидани тръби с диамстър, не по-малък от 1,5 пъти диа-
метьра на кабела. Отворите и тръбите се запушват с коноп, насмо-
лено въже и др. под, за да се предотврати проникването на влага в
сградата.
Чл. 366. Направата на извлеките на кабелите е в зависимост от вида на кабела.
Във всеки случай при огъването им трябва да се спазват радиусите за
сгъване, дадени от завода-производител. Когато липсват дании за
това. радиусът на огъване не трябва да е по-малък от 15 пъти вън-
шния диаметър на кабела при многожилни силови кабели.
При ниска околна температура съсбразно марката на кабела се спаз-
ват предписанията на завода-ппоизводител за полагапе на кабели.
При околна температура под С°С кабели не се полагат, освен ако са
предварително затоплени. Изправността на всеки кабел се проверява
преди полагането му.
34 Схеми на свързване
529
При групово полагане иа кабели в канал или в земя на всеки 15 m по
протежение на кабелите, както и при кабелните муфи трябва да се
поставят неръждясващи марки, на конто да с написано сечението на
кабела, работното му напрежение, номерът му по работния чертеж
и други данни. След лолагането и зариването на кабелите в земята
се поставят трайни знаци (репери), по конто да се познава место-
нахождението им.
В дворове кабелите се поставят по същия начин, както и по улиците.
Каналите трябва да са най-малко 70 ст дълбоки, а широчината им
се определи от броя на кабелите, но не трябва да е по-малка от 30 ст.
Кабелите могат да се поставят най-много в 3 пласта един над друг. От
всички страни кабелите трябва да лежат в пласт пясък или ситна
пръет с дебелина, не по-малка от 10 ст. Оп оре кабелите се покриват
с един ред напречно поставени тухли. Земята над кабели, полагани
по улици, дворове и др., се трамбува внимателно, за да се избегне
улягане на почвата впоследствие и деформиране мястото на пола-
гането.
Чл. 368. Разклонението па кабелите сс извършва само чрез кабелни разклони-
телни муфи. Краищата на кабелите трябва да завършват с кабелни
краищници (глави) за монтаж на закрнто или открито според това,
къде се монтират.
След направа на разклоненията и съединенията муфите се зацьлват
с разтопена кабелна маса по такъв начин, че в тях да не остава
въздух. След изстиване на муфата запуталката на отвора, кабелни-
те изходи и всички болтове се заливат с кабелна маса. Преди иалива-
не на кабелната маса чугунените части на му фа га трябва да се почи-
стят и изеушат добре и леко да се нагреят.
Чл. 369. Когато кабелите са изложени на механични усилия, трябва да бъдат
защитени чрез поставянето им в трьби или по друг начин.
Чл. 370. При вертикално полагане на кабели, особено когато денивелацията
между кабелните краищници на даден кабел е по-голяма от тая, до-
пустима от завода-производител за тоя вид кабели, трябва да се пола-
гат специални кабели с намалена масленост.
Чл. 371. Изискванията при полагане на кабели по конструкции, в тупели, в
бетонни блокове, по мосгове и др. под., както и за начините за пола-
гане на кабели в близост до теплопровода, водопровода газопро-
води и др. са дадени в Правилника за устройство на слектриче-
ските уредби.
Инсталчции в дворове
Чл. 372. Инсталации на открито по здания, в дворове, I радини и др.под., при
конто разстоянието между точките на прикрепването на провздни-
ците не надминава 20 пт, не се смятат за въздушни мрежи и се иэ-
вършват по предписанията на настоящий правилник под названието
«дворни».
Чл. 373. Линиите, захранващи дворни обекти, в иачалото си трябва да имат
прекъсвачи.
Чл. 374. За направа на дворни въздушни инсталации се употребяват облицо-
вани проводници (ОПВлХ).
Разстоянието между точките на закрепвансто на проводниците, про-
карани по стеки, не трябва да нацвшнава 2 т. Проводниците трябва
536
да са разположени или оградени така, че да са недосегаеми, където е
възможно пребиваване на хора (напр. балкони, външни входове и др.)
Въшпни инсталации по стени към улици не се препорьчват, а върху
покриви не се допускат.
Чл. 375. Извеждгне и въвеждане на проводници в отделни сгради се извьршга
по съшия начин, по който това се прави за съединение с уличните
мрежи (рекордеманни връзки).
Чл. 376. Проводници в дворове трябва да отстоят от земята най-малко на
3,5 т, а там, където минават коли и други превозни средства — най-
малко на 6 т.
Закрепването на проводниците става чрез изолатори, закрепени на
куки по стените на сградите или по стълбове. При полагане на ин-
сталации в дворове важат и предписанията за съединение с уличните
мрежи.
Чл. 377. За нагртва на дворни инета/ацт се употребяват и подземни кабели,
монтажи на конто се извършва по обшите правила за полагане на
кабели.
Слаботокови инсталации в сради
Чл. 378. Слаботокови (съобшителни) инсталации се наричат опия, конто слу-
жат за предаване чрез слаб електрически ток на сигнали, разго-
вори, музика и др. под.
Захранване с енергия на слаботоковите електрически инсталации се
извършва от източници за електрическа енергия с напрежение, не
по високо от 60 V за постоянен ток и 75 V за променлив ток.
Чл. 379. Използуване на силнотокови електроизточници за подхранване на ин-
сталации чрез токопроводни съединения се допуска само ако еди-
ният проводник на силнотоковата инсталация е заземен.
Необходимого редуцирано напрежение трябва да се получава с по-
мошта на такива средства, конто при включена и отворена сьобщи-
телна верига да дават едно и сыцо напрежение. Този начин на под-
хранване се прилага предимно при постоянния ток, и то само в слу-
чайте. когато липсва възможност за подхранване на сьобшителната
инсталация от силнотоков източник без токопроводни съединения.
Чл. 380. При угогреба на променлив ток не се допуска токопрсвэдно съедине-
ние със силнотоковия източник, т. е. пе се допускат автотрансфор-
матори, потенциометри, съпротивления и др. под.
Всички апарати и уреди, който създават връзка на силнотоковата със
слаботоковата инсталация, трябва да са електрически и простран-
ствсно отделени.
Чл. 381. Апарати, конто са изложени на влиянието на високоволтови инстала-
ции, трябва да бъдат така направени, че всяка опасност за лицата,
конто се ползуват от тях, да бъде изключена.
Чл. 382. Трансформаторите, предн"значени за обслужване на слаботокови ин-
сталации, трябва да имат изолирана първична намотка от вторичната,
т. е. връзката между двата вида намотки да е само магнитна, но не
и токопроводна.
Чл. 383. Кснтактиге и щепселите за слаботоковите инсталации трябва да се
различават от силнотоковите. Не се допуска употребата на силно-
токови контакта и щепсели за слаботокови инсталации и обратно.
Чл. 384. Проводниците и кабелите за слаботоковите инсталации по устрой-
ство и предназначение трябва да оттоварят на предписанията, по
531
който се извършват отделните видове слаботокови инсталации. Вьв
всички случаи те трябва да бъдат предпазени от навлажняване и от
механични повреди.
Чл. 385. При полагане на изолирани проводници непосредственс върху мазил-
ката прикрепянето им се извършва така, че да не се поврежда изола-
ционната им обвивка.
Чл. 386. Вкарването и изваждането на проводниците в тръби и капали трябва
да се извършва леко. Съединението на проводниците помежду им
се извършва чрез започганс или посредством специални клеен, но ви-
наги само в разклонителни кутии.
Чл. 387. През стени, тавани и подове проводниците се прокарват така, че да
са напълно предпазени от влага, механични и химични повреди.
Тръбите се полагат по такъв начин, че да е невьзможно събирането
на вода в тях.
Не се допуска в една тръба полагане на проводници от силпотокови
и слаботокови инсталации.
Допуска се прокарване на силнотокови и слаботокови проводници в
обши разклонителни и контролни кутии, ако те са преградени с изола-
ционни преградки на отделения за всеки вид инсталация.
Чл. 388. При паралелно полагане на слаботокови линии със силнотокови ли-
нии за променлив ток тръбите на двете инсталации се отдалечават
една от друга най-малко на 10 ст.
За избягване на индукционно влияние между телефонии и високого-
ворителни инсталации, когато линиите им са успоредни и отдале-
чеии една от друга на разстоянис, по-малко от 15 ст, едната от двете
линии се поставя в тръба с метална обвивка, която се заземява.
Чл. 389. Вътрсшни инсталации, включени към въздушни мрежи, трябва да бъ-
дат предпазени от гръм и преминаваие на силни токов чрзз грък оот-
води и предпазители. Това се прави близо до мястото, където се
вкарват проводниците в сградата.
Чл. 390. За предпазване на проводниците от навлажняване оловната мангия
на кабелите не трябва да се смачква в края на кабела, а да се пред-
пазва със специални кабелии оловпи краишници — «капи».
Чл. 391. Кабели с противовлажни или противоводни мантии, чиито отделни
проводници не са противовлажно изолирани, при разклонения трябва
да бъдат предпазени от овлажняване чрез съответно бандажиране и па-
рафиниране. Увиването само с изолашюнна лента не е достатъчно.
Вкарване иа кабелиге в противовлажни апарати и разпредели гел-
ии кутии трябва да бъде противовлажно чрез подходяще уплът-
няване.
Чл. 392. За полагане направо в земята се допускат само армирани кабели. 11е-
армирани кабели се полагат в земята, ако са подходяще защитени от
механични и химични повреди (бетоини блокове, тръби и други)
ИЗПИТВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ
Чл. 393. Двустранни констативни актове по време на строителството се сьста-
вят за:
а) доставените на местостроителството електрически материали, апа-
рати и др. преди инсталирането им и
б) за подлежащите на закриване работи, като заземителни съоръже-
ния, подземни кабелни работи и др. под.
532
Чл- 394. При приемане на електрическите инсталации се проверява:
— сигурността иа контактните съединения и правилната работа на
включвател.чите апарати (автомати, обикновени прекъсвачи и дру-
ги);
— сигурността на защитного заземление или зануление със съответно
измерване;
— оравилнсстта на монтажа на габлага, апаратурите и съоръженията;
— размерит на спадане на напрежението и на загубите на енергия в
отделните инсталации по възможност при нормални условия за ра-
бота. Спадането на напрежението и загубите на енергията трябва
да са в рамкитс на допустимите гранили.
Чл. 395. Не се пристъпва към приемане на електрически инсталации в сгради,
ако не е представен планът на инстапациите в два екземпляра с нане-
ссни на него всички изменения, станали проз време на строежа (при
малки изменения). Когато измененията от ггьрвоначалкия план са зна-
чителни, изготвя се наново екзекутивен план на инсталаниите и се пред-
ставя на приемателната комисия в два екземпляра. Единият от тези ск-
земпляри е за инвеститора или ссбственика (ако сградата е частна), а
вторият остава за препискага към техническата служба на съответния
народен съвет, когато се отнася за сгради по планово изгражданс на
населените места. За останалите сгради (промишлени и други) вторият
екземпляр се предава в отдела за капиталпото строителство на висше-
стоящата организация. За големи сбществени, както и за промиш-
лени сгради планът се представя: единият екземпляр (на платно)—на
инвеститора и вторият (хелиографно копие) — на народния съвет, респ.
на висшестоящата организация.
Чл. 396. При сложим инсталации на комисията сс представя инструкция за
правилната експлоатация и поддържане на инсталациите. Тази ин-
струкция остава за инвеститора и по нея се ръководи персоиалът при
експлоатацията и поддържането на инсталациите. Задължение за из-
готвяне на инструкциите, както и подготовката на персонала, обслу-
жващ инсталациите, е на проектанта и строителя. Инструкцията се
подписва от техническая ръководител на изпълнителнага организа-
ция и от проектанта.
Чл. 397. Изслациониото измерване на всяка силнотокова инсталация трябва
да се извършва по възможност с напрежението, с което работи ин-
сталацията, но не по-малко от 100 V.
Чл. 398. Изолапионното съпротивление на една проводникова част, както и
на всяко разпределително табло, на силнотоковите инсталации по от-
ношение на земята, изразено в омове, трябва да възлиза най-малко
на числото 1000, умножено с работното напрежение. Например, ако
линията се захранва с напрежение 220 V, минималното допустимо изо-
ляционно съпротивление на тази линия т рябва да е 220 хиляди ома.
Чл. 399. За силнотоковите инсталации се извършват следните нзпитвания:
1) изпитване на изолацията между проводниците и земята и
2) изпитване на изолацията между проводниците един към друг.
При изпитване на изолацията между проводниците трябва всички лам-
пи, електродвигатели, трансформатори и апарати. включени към тях,
да се откачат и да се включат всички осветителни тела (без лампите),
предпазители и прекъсвачи.
Чл. 400. Инсталациите се проверяват и под напрежение по възможност при
нормален режим на работа.
Чл. 401. Съпротивлението на слаботоковите инсталации на готово положени
съобщитслни съоръжения и проводници трябва да е;
533
1) с включени всички апараги — не по-малко от 200 хил. ома спрямо
земята и
2) с еднополюсно включени апарати между проводниците — 400 хил.
ома.
Напрежението за измерване трябва да не е по-малко от 100 V.
Прави се основно изпробване на функционирането при работни ус-
ловия на обектите, а също и всички предвидени по проектосметнага до-
кументация изпитвания.
Чл. 462. Измерването на отделните видове електроинсталационни работи се
извъ[ шва «на бройки», «на метър», «на киломегьр» и др. съгласно сред-
ните единни цени за силногокови и слаботокови електрически инста-
лации.
За видовете работи, за които няма одобрени средни единни цени, из-
мерването се извършва по измерителните единици.за които е съставена
анализната цена (бройки, килограм, метри и др.).
534
ЛИТЕРАТУРА
За читателите, коЬто желаят да имат по-обширно описание на материала,
който се обработав в този наръчник, прилагаме извадка от избрани трудове и
монографии, с които сме си служили при писането на този наръчник или които
са полезни, затова обръщаме вниманието на читателите към тях. Цялата
посолена литература е от последно време и поради това е достъпна за чита-
телите.
А Е G, Hilfsbuch fur elektrische Licht- und Kraftanlagen, 7 Auflage, Verlag W.
Girardet, Essen 1956.
A n d e, Die Schaltung der Leistungstransformatoren, Springer-Verlag, Berlin
(Gottingen) — Heidelberg 1959.
Aufgabensammlung Starkstromtechnik, Volk und Wissen, Volkseiggner Verlag, Ber-
lin 1959.
В e e t z, Elektrizitatszahler, Friedr. Vievveg & Sohn, Braunschweig 1958.
В 1 a s c h k e, Motorschutz, VEB Verlag Technik, Berlin 1954.
В 1 a t z h e i m, Fachkunde fur Ferumeldetechnik, Tcil 2, B. G. Teubner Ver-
lagsgesellschaft, Leinzig 1953.
В 1 a t z h e i m, Elektt c ie instaiaeije jake struje, III dio, prijevod s njemtccog,
Nakladni zavod Hnatske, Zagreb 1949.
Blatzheim, Elektt c it strojevi i mjerila, II dio, prijevod s njetntc cog, Na-
kladni zavod Hrvatske, Zagreb 1948.
Bosch, Kraftfahrtechnisches Taschenbuch, Robert Bosch, GMBH, Stuttgart
1957.
Bremser, Elektrische Leitungen und Leitungsnetze fur Niederspannungsan-
lagen und ihre Ber."chnung, Fachbuchverlag, Leipzig 1956.
В u c h h о 1 d, Eiektr c.ie centrale i mrt 2 •, Na< c la knjiga, Beograd 1949.
В u s s i e n, Automobittechnisches Handbuch, 17. Auflage, 1. und 2. Band,~Tech-
nischer Verlag Herbert Cram, Berlin 1953.
Croft, American Electricians’ Handbook, McGraw-Hill Book Company, Inc.,
New York — Toronto — London 1953.
Crouse, Automotive Electrical Equipment, McGraw-Hill Book Company, Inc.,
New York 1959.
D 6 hl, Fachkunde fur Kraftfahrzeugschlosser, Teil 2, B. G. Teubner Verlagsge-
sellschaft, Leipzig 1955.
D г о g e, Der Stahlwerker, Band I, Fachbuchverlag, Leipzig, 1955.
Fachzeichnen Starkstromtechnik, Volk und Wissen Volkseigener Verlag, Berlin 1958.
Francis, Electrical Installation Work, Longmanss, Green and Co., London —
New York —• Toronto 1950.
Frazee — Bedeil, Automotive Electrical Systems, American Technical So-
siety, Chicago 1958.
Friedrich, Elektroenergie in Landwirtschaftlichen Betrieben, VEB Verlag Tech-
nik, Berlin 1959.
Friedrich, Tabellenbuch file die Elektrotechnik, Fachbuchverlag, Leipzig 1958.
Friedrich- Jess-Kohn e. Elektrotechnisches Schaltungsbuch, Ford.
Diimmlers Verlag, Boon 1954.
535
G a I e t о v i t, Elektr ё ii strojevi, StrvCji odjel NSO-a Tehn ёке skole, Zagreb
1948.
Galkin, Avtotraktornoe elektrooborudovanie, M.sjiz, Moskva 1948.
G e m к e, Neispravnosti elektr i .skih m; s.n, Gosenergoizdat, Moskva — Lenjin-
grad 1947.
Grave, Gieichrichter — Messtechnik, 2. Auflage, Akademische Verlagsgcseli-
schaft Geest & Portig K. G., Leipzig 1957.
Grundwissen des Ingenieurs, Fachbuchverlag, Leipzig 1959.
Hadbuch Galvanotechnik. VEB Verlag Technik, Berlin 1958.
Handbucb Lichtbogenschweissen, VEB Verlag Technik, Berlin 1958.
Handbuch Transformatoren und Wandler, VEB Verlag Technik, Berlin 1958.
Haskovec-Kotek, Mala automatisace, Statni nakladatelstvi technicke li-
teratury, Praha 1958.
Henze, Blindstrom und Leistungsfaktor, Fachbuchverlag, Leipzig 1958.
Henze, Einfiihrung in die Elektrotechnik, Fachbuchverlag, Leipzig 1953.
Henze, Mehrfarbige Mess-schaltungcn, Fachbuchverlag, Leipzig 1956.
Henze, Relaisschaltungen, Fachbuchverlag, Leipzig 1958.
Henze, Steuer und Regelschaltungen, Fachbuchverlag Leipzig 1958.
H n i I i c a, Ochrana > f d nebesp c iym dotykem, Statni nakladatelstvi technicke
literatury, Praha 1955.
H r b e k, Instalace, provoz a udi z ?a transformatoru, Statni nakladatelstvi techni-
cke literatury, Praba 1957.
Kaiser, Elektrotehr. £ i priri c lik, 2. izdanje, Tehn c a knjiga, Zagreb 1958.
Kasatkin i Perekalin, Elekrotehnika, 3. izdanje, Gosenergoizdat.
Moskva — Lenjinnrad 1947.
Kasatkin, Elekti .c skije izmerenija, Gosenergoizdat. Moskva — Lenjingrad
1946.
Kaspar, Dvojkovy v elektrotechnice, Statni nakladatelstvi technicke literatury,
Praha 1958.
Knesaurek, Smetnje kod elektr.’caih strojeva, Strojarsko-tehnc.i vjesnik,
Zagreb 1951.
Kostenko i Piotrovskij, Elektric ;skije tn; sini, Gosenergoizdat, Mos-
kva — Lenjingrad 1958.
К о 11 h a u s, Betriebs-Technisches Taschenbuch, Carl Hauser Verlag, Munchen
1959.
К 6 s s 1 e r, Uzemi ё ii v energetic! у ch z; f.zenich, Statni nakladatelstvi technicke
literatury, Praha 1955.
Kiimmet-Rauch, Die Auto-Elektrik, Fachbuchverlag, Leipzig 1956.
L a p p e, Stromrichter, Verlag Technik, Berlin 1958.
Lehman n, Die Elektrotechnik und die elektrischen Antriebe, 5. Auflage Sprin-
ger Verlag, Berlin Rottingen) Heidelberg 1957.
List, Elektrotehnika, C ska ma'tica technicka, Praha 1946.
L i s t i kolektiv, Elektrotechnika V. — Elektricke teplo, Statni nakladatelstvi tech-
nicke literatury, Praha 1958. g.
L or car, Osnovi elektrotehnike, knjiga prva, ё tvrto izdanje, Tehn c .a knjiga,
Zagreb 1956.
Lone ar, Osnovi elektrotehnike, knjiga druga, cctvrtoizdanje,Technic;a knjiga,
Zagreb 1958.
L о n c ar, Uvod u elektr'c<a mjerenja, trede izdanje, Tehn c.a knjiga, Zagreb
19(i0.
Luce, Elektricni uredaji na motornim vozilima, Tehn cca knjiga, Beograd 1957.
L u r j e, Elektriceskije izmerenija v setjah silnogo toka, Gosenergoizdat, Moskva—-
Lenjingrad 1948.
MachaCek, Elektromery, Elektrotechnicky Svaz Ceskoslovensky, Praha 1946.
536
VI a c h а ё е к, Uzemreii a jeho kontrola, 2. izdanje, Statni nakladatelstvi tech-
nicke literatury, Praha 1958.
Man zke, Autoempfanger, Franzis-Verlag, Munchen 1959.
Mar c h gra be r Messlechnik, Technischer Verlag „Das Elektron", Linza. d. D.
M a г e у e m, TechnisJic Messkunde, Fachbuchverlag, Leipzig 1958.
M a ta no v i c, Zs^.itne mjere u elektr ё Jm uredajima, Tehn c .a knjiga, Zag-
reb 1960.
M ierdel-Kroczek, Seleno ve usn e.’novtc:, Statni nakladatelstvi techni-
cke literatury, Praha 1955.
Mini n, Eksplcatacija elektroizmeritelnih priborov, Gosenergoizdat, Moskva—Le-
niingrad 1959.
VI о e 1 1 e r, Taschenbuch fiir Elektrotechnicker, Band I. B. G. Teubner Verlags-
gesellschaft, Stuttgart 1953.
Moeller, Taschenbuch fiir Elektrotechnicker, Band II, B. G. Teubner Verlags-
gesellschaft, Stuttgart 1955.
Nell, Starkstromtechnik, Band I, Fachbuchverlag, Leipzig 1956.
Nell, Starkstromtechnik, Band II, Fachbuchverlag, Leipzig 1954.
Nell, Starkstromtechnik, Band III, Fachbuchverlag, Leipzig 1959.
Nell, Starksrtom technik, Band IV, Fachbuchverlag, Leipzig 1954.
Obuhov, Elektr c ta mjerenja, I. dio, Odjel izdavt с re djelatnosti NSO-a Tehn c ее
§ .ole, Zagreb 1948.
Obuhov, Elektr c ta mjerenja II. dio, Tehn ё ;a knjiga, Zagreb 1950.
P a 1 m, Registrierinstrumente,Springer Verlag, Berlin (Gottingen)—Heidelberg 1959.
P e r m e, Elektr c te instalacije i rasvjeta, Elektrotehn s ;a prosveta, Ljubljana 1959.
P f 1 i e r, Elektrische Messgerate und Messverfahren, Sptinger-Verlag, Berlin
(Gottingen)—Heidelberg 1957.
'Pokorny, Transformator v f f amyslu, Elektrotechnicky Svaz Csskoslovensky,
Praha 1947.
P о s 11 e r, Sam< ё nnc pfistroje pro generatory, Elektrotechnicky Svaz Cisko-
slovenskv, Praha 1945.
Preobra2enskij, Teplotehrim;skie izmerenija i pribori, Gosenergoizdat,
Moskva — Lenjingrad 1946.
Purvis, Automotive Encyclopedia, The Goodheart — Willcox CO., Inc. Chicago
1958.
Recknagel — Sprenger. Taschenbuch fiir Heizung, Luftung und Klima-
technik, R. Oldenburg, Munchen 1959.
Reinhardt, Die Elektrotechnik, Fachbuchverlag, Leipzig 1955.
R e t h, Grundlagen der Elektrotechnik ,Volk und Wissen Volkseigener Verlag, Ber-
lin 1959.
R e у e n d a m, Radio — Ontstoringstechniek, Radio Bulletin, Hilversum 1953.
Rozenfeld-Cebotarev-Sidorov-Boldov, Osnovi elektr ё s-
koj tjagi, Gosenergoizdat, Moskva — Lenjingrad 1957.
Rudakov-Ko mpaneec-Prozorov-MerkuJev, Eicktnё ;skije
mts.ni autotraktornoje elektrooborudovanije. Seljhozgis, Moskva—Lenjin-
grad 1957.
Schaltungsbuch, Klockner-Moeller, Bonn 1953.
Schmidt, Beleuchtungstechnik im Betrieb, VEB Verlag Technik, Berlin 1956.
Schroter und Ritter, Der praktische Schwachstrom-installateur, Berli-
liner Union, Stuttgart 1955.
Schwenkhagen-Schnell, Gefahrenschutz in elektrischen Anlagen, Ver-
lag W. Girardet, Essen 1957.
Siemens, Formel und Tabellenbuch fur Starkstrom-Ingenieure, Siemens Schu-
ckertwerke Aktiengesellschaft, Erlangen 1953.
Skala, Transformatory na velmi wysoka napeti, Statni nakladatelstvi technicke
literatury, Praha 1958.
537
Soluvjev, Spraviciik elektromontera, Gosenergoizdat, Moskva - Lenjin-
grad 1957.
S t a 1 z e r, Grundlagen des elektromotorisehen Antriebs, Fachbuchverlag Leip-
zig 1958.
Stiller, Die Starkstromteehnik. Heinrich Killinger, Verlagsgescllschaft m. b H.
Nordhausen (godina izdanja nije nazni c na).
Stur ni. Vorsclialtgerate und Schaltungen fur Leuchtstofflampen, Brown, Boveu
&C1E, AG., Mannheim 1957.
Skurin, Elektrcizmeritelnije nribori, Mis ds, Moskva 1948.
§ t e p i n a, Jednofazove indul c ii motory, Statni nakladatelstvi tcchnicke liiera
tiny, Praha 1957.
Taschcnbuch Kabel und Leitungen, Siiddeutsche Kabelwerke, Mannheim 1951.
Technik, Kleine Enzyklopadie, Verlag Enzyklopadie, Leipzig 1957.
Tomic, Primjenjena elektrotehnika, I dio, Sin c ii odjel NSO-a, Tehn'c »c s юК
Zagreb, 1948.
Г о m i i Primjenjena elektrotehnika, 11 dio, IzdavaCka djelatnost pri Tehn c coj
s ..oil, Zagreb 1949.
T r i s к a. Zemi ё i a ntlovani v elektrarnacb a transformovndch, Statni nakladi
tclstvi tccl n cKe literatury, Praha 1957.
T riska-Jicha-Grof, Navrhovani prumyslovych transformoven a elek-
traren, I. Dil, Statni nakladatelstvi technicke literatury, Praha 1955.
Trnka-Dufek, Elektricke n e ici pristroje, Statni nakladatelstvi technickd
Jiteratury, Praha 1958.
Тгипеёек, Elektrotechnika, Nakladatel Josef Hokr, Praha 1946.
T s c h e к a n о w, Bergbau-Elektrotcchnik, Fachbuchverlag, Leipzig 1956.
Uremovic. Osnovi elektretehnike, Mladi elektrotehn c r, br. 1—f/1947 Zagreb
Ur em о v i d, Olovni aknmulatori, Mladaelektrotehn c .r,br. 3—4/1947, Zagreb
Lire mo vic, Uvod и elektromagnetsku indukeiju, Elektrotehn ё ir 5/1948.
Zagreb.
Vehrenkamp, Starkstrom- Installationstechnik, Volk und Wissen, Volks-
eigener Verlag, Berlin 1959.
Vistricka, Daljinsko mjerenje temperature, Elektrotclin'Cn, broj 4/1949,
Zagreb.
Vistricka, Grij s .e kod elektr'Ciih strojeva i njihovo otklanjanje, prilog
c isopisu „Etektrotechn ёлг“ god. 1954/1955, Zagreb.
Vistricka, Komutacija kod istosrnjernih strojeva, Elektrotehn ё ir, 5/1948.
Zagreb.
V i s t r i ё к a, Sistemi regulacije napona, Elektrotehn cir, br. 3/1949, Zagreb.
V i s t r i ё .< a, Strujni transformator, Elektrotehn c r, br. 5/1949.
V i s t r i ё к a, r'tuh s.ii automat, Mladi elektrctibi dir, 3—4/1947, Zagreb.
Vist r idka. 2 vini ispravljaci, Mladi elektrotehr ё ,r, br. 5—(/1947, Zagreb.
Vizek a kolektiv, Elek Ironton ter, Dil II, Statni nakladatelstvi technicke h-
teratury, Praha 1955.
W e i с к e r t, Hochspannungsanlagen, Fahrbuchverlag, L eipzig 1955.
W e i с к e r t, Krankheiten elektiischer Maschinen und Transformatoren, Fach-
buchverlag, Leipzig 1959.
W e i s s e r, Jansa, J a г о 1 i m, I. z ti elektricke energije, Statni nakiadateis-
tvi technicke literatury, Praha 1956.
Wiehle-Nell, Vorbereitung zur Facharbeikr und Meisterpriifung, Fach
buchvcrlag, Leipzig 1957.
Witte — Baldes, Blei- und Stahl- Akumulaioren, Krausskopf-Verlag,
Wiesbaden 1957.
Z w i к к e r, Fluoreszenzbeleuchtung, NV. Philips’ Gloeiiampenfabrickzn, Eind-
hoven 1951.
538
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР . . . . ..........5
ПРЕД ГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ .7
УВОД.......................................................... . . 9
ИЗПОЛЗУВАНИ СИМВОЛИ . .........................11
ИНСТАЛАЦИИ И СЪОРЪЖЕИИЯ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ . . 25
Свързване на контактните кутии . . . , 27
Свъ >зване на лампа с еднополюсен ключ ...... .28
Свьрзване на контактна кутия и лампа с еднополюсен ключ . 29
Свързване на лампа с двуполюсен ключ ............................. 30
Свързване на лампи с трупов ключ ... .31
Свързване на лампи със сериен ключ . . . ........32
Икономично свъпзване на лампите................................... 33
Икономично свързване на лампи посредством трупов ключ . 34
Свързване на лампи с дза дивиаторни ключа I . . . . . 35
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа II . . .36
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа III .....................37
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа в комбинация със свързването
на контактна кутия I ........................................... 38
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа в комбинация със свързването
на контактна кутия II .......................................... 39
Свързване на лампи с два дивиаторни ключа в комбинация със свързването
на контактна кутия III....................................... . 40
Икономично свързване на лампи с два дивиаторни ключа.............. 41
Свързване на лампи с два кръстати ключа...........................42
Свързване на лампи с два дивиаторни и един кръстат ключ .... 43
Свързване за осветление на стълбищата — I .... . 44
Свързване за осветление на стълбищата — II 45
Свързване за осветление на стълбищата — III . 46
Свързване за осветление на стълбищата — IV . . . 47
Свързване за осветление на стълбищата — V . 48
Свързване за осветление на стълбищата — VI . . . 49
Свързване на стьлбищен автомат с минутно реле . . 50
Свързване на стьлбищен автомат с живачен прекъсвач и часовников меха-
низьм............................ .... .........51
Свързване за сигурно осветление............................. ... 52
Свързване на единична инсталация за сигурно осветление на киносалон 55
Предпазители ............................................... ... 56
А. Стопяеми предпазители........... ... 56
В. Автоматични предпазители .................................. .57
Свързване на предпазители в жилищната инсталация . . 58
Свързвания в жилищната инсталация ................................ 59
Свързване на флуоресцентните тръби .............................. .61
Паралелно свързване на две флуоресцентни лампи . . 62
539
Тандем-свързване на флуоресцентните лампи .... 63
Дуосвтрзване на флуоресцентните лампи . ...... 64
Свързване за промяна на интензитета на осветлението при флуоресцентнк-
те лампи .........................................................65
Свързване на флуоресцентните лампи с дефектен електрод........... 66
Свързване на трупа Флуоресцентни лампи с групова компенсация......68
Свързване на светещите реклами с последователно (постепенно) запалване
на буквите....................................................... 69
Свързване на светещите реклами................................... 70
Свързване на лампите с живачни пари . ... 72
Свързване на лампите с натриеви пари . . . 73
Свьрзване на дъговите лампи ..................................... 74
А. Серийно свързване на дъгови лампи 74
В. Паралелно свързване на дъгови лампи . . 75
С. Диференциално свързване на дъгови лампи . . . 76
Схема за свързване на повече дъгови лампи ....................... 77
Свързване насерийни ключове, употребени като рсгулационен ключ . . 78
Схеми на свързване на сушоарп за коса и на калорифери.............79
Схеми за свързване на нагревателно тяло с тристепенна регулация 80
Свързване на рентгеновите електронни тръби . . 81
Свързване на рентгеновите апарати ............................... 82
ПОСТОЯННОТОКОВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ...................85
Основни свързвания при постояннотсковитс електрически машини без до-
пълнителни полюси ............................................... 87
А. Генератори , . . ............................. 87
В. Двигатели ................................................. 88
Означения на клемите на постояннотоковите електрически машини . . 89
Свързвания върху приключната клемна плочка .......................89
I. Генератори без допълнителни полюси ... 89
2. Генератори с допълнителни полюси . . . .91
3. Двигатели без допълнителни полюси ... 92
4. Двигатели с допълнителни полюси ............................ 93
Свързвания в постояннотоковите електрически машини, при които намотката
на доггьлнителпите полюси не е разделена..........................94
А. Паралелен генератор ............................... . .94
В. Серией генератор...................................... . 95
С. Компаунден (смесен) генератор ..................... 96
D. Паралелен двигател ....................................... 97
Е. Сериен двигател .... . ................ 98
F. Компаунден двигател . ...................99
Свързвания в постояннотоковите електрически машини, при които намот-
ката на допълнителните полюси е разделена . . ..........100
А. Паралелен генератор ... . . 100
В. Сериен генератор ... ......................... .101
С. Компаунден генератор . ... . 102
D. Паралелен двигател 103
Е. Сериен двигател ... . . 104
F. Компаунден двигател . . .......................... .104
Свързване на постояннотоков генератор за константен ток......... 105
Свързвания на постояннотоковите генератори за паралелна работа 106
А. Два паралелни генератора...................... ... 106
В. Два серийни генератора....... ................. 107
С. Два компаундпи генератора ...................... . . . J08
540
D. Паралелен и сериен генераюр 109
Е. Паралелен и компаунден генератор ...............110
Свързване за пълнене на акумулатори I 111
Свързване за пълнене на акумулатори II 112
Свьрзване за пълнене на акумулатори III . 113
Свързване за автоматично пълнене на акумулаторна батерия I . , . . 115
Свързване за автоматично пълнене на акумулаторна батерия II . . 116
Схема на Мика-свързване на акумулаторни батерии ...................117
Свързване на паралелен постояннотоков генератор и акумулаторна батерия
на обща електрическа мрежа .... ......................119
А. Батерия с отклонения на едната страна........................119
В. Батерия с отклонения на двете страни.........................120
С. Два паралелни генератора и акумулаторна батерия..............121
Свързвания на електрически постояннотокови двигатели, които се упо-
требяват в електрическата тяга............................... 122
А. Серийно свързване на серийните постояннотокови двигатели без регу-
лация на възбуждането (регулирането, тръгването)............122
В. Серийно свързване на серийните постояннотокови двигатели с регу-
лиране на възбуждането .....................................123
С. Паралелно свързване на серийните постояннотокови двигатели без
регулация на възбуждането ..................................124
D. Паралелно свързване на серийните постояннотокови двигатели с регу-
лиране на възбуждането.................................... 125
Е. Паралелно свързване на серийните постояннотокови двигатели за спи-
ране .......................................................126
Свързвания за захранване на електропровода на електрическите железници 127
А. За постоянен ток............................................ 127
В. За променлив ток ....... 128
Свързвания за съпротивително спиране на постояннотоковите електродви-
гатели....................................... ... .........129
Принцип на Леонардовою свързване ..................................131
Леонардово свързване за константен брой обороти при голямо натоварване 132
Леонардово свързване ..............................................133
А. Задвижване на генератора Г с асинхронен двигател.............133
В. Задвижване на генератора Г с паралелен постояннотоков двигател 134
Свързване на галванично съоръжение ................................135
А. С независим източник за захранване ..........................135
В. С общ източник за захранване............................... 136
ПРОМЕНЛИВОТОКОВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ ..............................137
Схема на свързване на еднофазния генератор........................ 139
Пускане за паралелна работа на еднофазните генератори . , 141
Свързвания на трифазните генератори............................... 144
Свързвания на трифазните двигатели . . ................ 147
Свързвания за пускане на трифазена синхронен двигател с накъсо съединен
(кафезен) ротор посредством пускател......................... 151
А. Намотките на статора са съединени в звезда.................. 151
В. Намотките на статора са съединени в триъгьлник.............. 152
Свързване за пускане на трифазен асинхронен двигател с накъсо съе-
динен (кафезен) ротор посредством превключвател звезда—триъгьлник . 153
Свързване за пускане на трифазен асинхронен двигател с контактни пръстени
(с навит ротор) с възможност за изменяне на посоката на въртене ... 154
Свързване на трифазен асинхронен електродвигател за две скорости на вър-
тене .................... 155
541
Каскадно свьрзване на асинхронен двшазел (за промина на броя на
оборотите) (...............................................156
Каскадно свързване II ........................................ 158
Каскадно свързване III ........................................ 159
Свързване на трифазен елсктродвшагел с кафезен ротор с превключвател
звезда -триъгьлник и с кондензатори за поправяне на фактора на
мощността........................................................160
Свързване на трифазен електродвигател в еднофазна електрическа
мрежа.................. .................. .... .161
А. Посредством дросел .......................................161
В. Посредством кондензатор....................................162
Свързване на паралелен постоянно гоков двигател с малка мощност в елек-
трическата мрежа посредством кръетат ключ........................165
Свързване на трифазен двигател с малка мощност в електрическата мрежа
посредством кръетат прекъсвач....................................166
Свързване за включване на трифазен електродвигател в трифазна електриче-
ска мрежа, управляван отдалече (дистанционно)....................167
Свързване на генератора за заваряване от типа Розенберг..........168
Жилищни асансьори с електрическо задвижване..................... 169
Регулиране на напрежението на трифазните генератори .............172
А. Бърз регулатор на Тирил.................. . 172
В. Бърз регулатор на Броун—Бовери .............. . 174
Свързвания за защита на трифазните генератори . 175
А. Свръхтокова (максималнотокова) зашита .................... 176
В. Защита от къси съединения между две фази...................177
С. Защита от къси съединения между навивките на едва и сына фаза 178
D. Защита на генераторите (статора) от късо съединение с масата
(корпуса).............................. ... ...............179
ТРАНСФОРМАТОРИ..................................... . 181
Свързвания на намотките при еднофазния трансформатор 183
А. Нормално свързване ....................................... 183
В. Икономично свързване (автотрансформатор)........ . 184
Свързване на еднофазните трансформатори за паралелна работа .... 185
Свързване на намотките на трифазните трансформатори (БДС 3067—65) . 186
Трифазен трансформатор в икономично свързване (автотрансформатор) 187
Свързвания за регулиране на напрежението па мощностните (силовите)
трансформатори............................................... .188
А. Регулация посредством изводи ... . . . 188
В. Степенна регулация . . 189
С. Янссиово свързване . 190
D. Регулаиия с дросел.................................. . . . 191
Означения на евързванията на намотките на трифазнигс трансформатори 192
Свързвания в трансформаторите за електрическо заваряване .... . . 194
А. Трансформатор с отклонения ..................... . 194
В. Трансформатор с разсейване .... . . 195
Свързвания за защита на трансформатора 196
А. Бухолдцова защита . . . .. 196
В. Диференциална защита 197
ИЗПРАВИТЕЛИ И ПРЕОБРАЗУ ВАЗ ЕЛИ 199
Схема на свързване на живачен изправител със стъклен балон 201
Свързване на живачен изправител с управляваща решетка ... . 202
Свързване на живачен изправител с три и повече главни аноди..... 203
542
Свързване за автоматично запалване на живачни изправители за големи
мощности.................................................... • • 206
Означения на свързванията на изправителите според DIN 41761 . 207
Свьрзване на еднокотвения (едноарматурния) преобразувател . . 208
Сзързване на двигател-генератора........................ • • 219
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ ЗА СИГНАЛНАТА ТЕХНИКА . .211
Бутон , ................... 213
Плъзгащ се контакт за врата 213
Релета за защита . . ........ . . . 214
Уредби за известяване 215
Зумер 215
Електрически звънци 216
Електрическа тръба 219
Електрическа брава..................... . . 220
Индикатор (показвач) на повикващото мясю 221
А. С механично възвръщане .221
В. С електромагнит но възвръщане ... 223
Свързване на електрически звьнец с бутон.......................... 225
Свьрзване на звънец за променлив ток към източника на ток 226
Свързване на електрически звънец с плъзгащ се контакт на вратата 227
Свързване на електрически звънец с два и повече бутони......... . . 228
Свързване на електрически звьнец с превключвател...................229
Свързване на електрически звънец за однократен удар и по-натъшно звъ-
нсн2 с два бутона ................. ... - 230
Свързване на електрически звънци с повече бутони 231
А. Паралелно свързване на електрически звънци .... 231
В. Последователно свързване на електрически звънци . 232
Свьртване за взаимно сигнализиране от две помещения 233
А. С два бутана с два работай контакта .........................233
В. С помощта на два превключващи се бутона .....................234
Свързване па електрически звънци за взаимно повикване от две отдалечени
помещения ............................................. .... . 235
А. С помощта на един източник на ток и един проводник . 235
В. С помощта на два отделни източника на ток................... 235
С. С помощта на два отделни и изолирани източника на ток ... 236
Свързване на електрически звънци в сградите с повече апартаменти . . 237
Свързване на електрически звънци и електрическа брава на входната врата на
страда с повече апартаменти.........................................238
Свързване на електрически звънец с показвача за повикване за две повиква-
щи места .......................................................... 239
Свързване на електрически звънци и показвачи на повикването за повече
повикващи места ................................................. 241
Свързване на електрически звънци и показвача на показващите места в
многоегажиите сгради ............................................ . 242
А. Псказвач с механично възвръщане.......................... ... 242
В. Показвач с електромагнитно възвръщане . . 243
Свързване за известяване иа пожар I 244
Свързване за известяване на пожар II ... . 245
Свързвания за коитролиране на температурата....................... 246
А. Посредством съпротивителен термомстър .......................246
В. Посредством Уитстонов мост...................................247
Свързване на термоелектрическия термометър (пирометър) 248
541
Свързване за известяване на прегряването на лагерите от валовете (осите) 249
Свързване за измерване на налягането от разстояние.................250
Свързване за измерване на съдържанието на СС, в пушека (дима) . . 251
Свързване за измерване на съдържанието наСО,-|-1’2............... . . 252
Свързване за определяне съдържанието на соли в парни те уредби . . . 253
Свързвания за защита от злонамерени действия.......................255
А. Злонамерени действия през разбито стъкло . ... 255
В. Злонамерени действия през отворен прозорец................. . 256
С. Свързване за сигнализация с невидими инфрачервени лъчи . 257
Свързване за измерване на скоростта на вятъра..................... 258
Свързване за сигнализиране чрез светлина на разстояние . 259
Свързване за известяване на нивото на точности I . . . 260
Свързване за известяване иа нивото на точности И ..............26)
Свързване за известяване на нивото на течности III 262
Свързване за автоматично пълнене на резервоари.................... 263
Свързване за известяване на нивото на течности на разстояние 264
ИНСТАЛАЦИИ И УРЕДБИ В АВТОМОБИЛИТЕ . . 265
Свързвания за електрическо запалване на автомобилните двигатели . . 267
А. Батерийно запалване ............................................267
В. Магнитно запалване ................................. . 268
Свързване на регулатора за обратен ток............................... 269
Принципно свързване на регулатора за напрежение...................... 270
Свързване за контрол на пълненето на акумулаторната батерия...........271
Свързване на електромагнитния показвач на посоката на колата при взе-
мане на завой.....................................................272
Свързване на показвача за посоката на колата при промяна на посоката с им-
пулсно палене (мигач) .......................................... 273
А. Система Бош ......................................... . . . 273
В. Система Тунг—Зол............................................. . 274
Свързване на електрическия бензинометър ............... . . 275
Свързвания за управление на електрическото задвижване . . . 276
Свързване иа автомобилната електрическа инсталация (6 и 12 V) с двигате-
лите Ото (система Бош)..............................................278
Свързване на автомобилната електрическа инсталация (12 или 24 V) с дви-
гател дизел (система Бэш)...........................................280
Свързване на електрическата инсталация за личния авгомобил ЗА-
СТАВА-600 ..........................................................283
Свързване на електрическата инсталация на товарния автомобил ЗАСТА-
ВА-615-В ......................................................284
Свързване на електрическата инсталация на междуградския автобус
FAP5GVF-V ..........................................................286
Свързване на електрическата инсталация на товарния автомобил ТАМ Пио-
нер (PI52)....................................................... 288
Свързване на електрическата инсталация на междуградския автобус ТАМ-
4500 ............................................................ 290
Свързване на електрическата инсталация на мотоциклета ТОМОС мопед
със сирена........................................................292
Свързване на електрическата инсталация на мотоциклета ТОМОС SG-250 293
Свързване на електрическата инсталация на скутера ВЕСПА 150/59 . . . 294
Свързване на електрическата инсталация на скутера ЛАМБРЕТА 125 ED 295
Свързване на електрическата инсталация на скутера ЛАМБРЕТА 150 LD 296
544
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗМЕРВАНИЯ ........................................... 297
Свързване на амперметъра при измерване на постоянни токове . . 300
А. Директно измерване .... 300
В. С употребата на шунт . . . 301
С. С употребата на шунт е огклонения 302
Свързване на амперметъра и шунта ...................... . . . 303
Свързване на амперметъра при измерване на гтроменливи токове 304
А. Директно измерване .......................................... 304
В. Свързване посредством токов трансформатор ................ . 305
С. Свързване посредством токов трансформатор с огклонения . . 306
Свързване на амперметъра за измерване на грифазни променливи токове 307
Свързване на волтметъра при измерване на постоянни токове . 308
А. Директно измерване ....... . 308
В. С използуване на предсъпротивление ..... 309
С. С използуване на предсъпротивление с превключвател . .310
Свързване на волтметъра при измерване на напрежението при променлив
юк ................................ .... .311
А. Директно измерване ... 311
В. Свързване посредством измервателен трансформатор . . . 312
С. В трифазна система посредством два напреженови измервателни транс-
форматора във V (фау) свързване.............................. 314
1) . В трифазна система посредством три измервателни трансформатора
в свързване звезда . . ..................... . 315
Свързвания за измерване на електрическото съпротивление 316
А. С употребата наамперметър и волтметър ... . 316
В. С апарати та директно отчитане 317
С. С Уитстонов мост 318
D. С Томсонов мост ........................ ... 319
Свързване на ватметъра за измерване на мощността при ностоянниге елек-
трически токове ... .... 321
А. Директно измерване 321
В. Индиректно измерване...................................... . 322
Свързване за измерване на мошност та на постоянния електрически ток чрез
употребата на амперметър и вол т мет ьр.......................... 323
А. Без предсъпротивление . . . 323
В. С предсытрот явление ... ............. ... 324
Свързване на ватметъра за измерване на електрическата мощное, на нре»
менливите електрически токове ....... 325
А. Директно измерване .......................................... 325
В. С употребата на токов трансформатор ......................... 326
С. С употребата на токов и наиреженов трансформатор . 327
Свързвания за измерване на мощнсстта при трифазните токове 328
А. Случай на симетрично натоварване на фазите е доетытна нулева
точка......................................................... 328
В. Случай на симетрично натоварване на фазите с недостытна нулева
точка ... . . ................................ . 329
С. Случай на симетрично натоварване с употребата на измервателни
трансформат ори ............................................... 330
I). Случай на несиметрично натоварване 331
Е. Случай на несиметрично натоварване .... . 333
Свързвания за итмерване на електрическата енерт ия . . 334
А. За постоянен ток чрез употребата на електролитен електромер . . 334
В. За постоянен ток с употребата на електродинамичен електромер 335
сми ><<> сньр ша*<с
54
С. За еднофазен променлив ток с употребата на однофазен електромер 336
D. За трифазен електрически ток с употребата на трифазен електромер
за симетрично натоварване .......................................337
Е. За трифазен електрически ток с употребата на трифазен електромер
за несиметрично натоварване ....................................338-
Свързване за измерване капацитета на акумулаторна батерия..........339
Свързване на честотомера ..........................................340
Сзързвания за измерва.зе на съпротивлението иа изолацията..........342
Свързване за измерване на изолацията през времето на експлоатацията 344
Свързване за измерване на изолацията в трифазните системи 345
Свързване за измерване на изолацията с един волтметър с превключвател
при постоянен ток .................................................346
Свързвания за измерване на изолацията в уредбите за постоянен ток за
времето, когато уредбите не са в експлоатация......................347
А. Спрямо земята................................................347
В. Между проводниците............................................348
Свързвания за измерване на съпротивлението на изолацията, когато уред-
бата не е в експлоатация с приложение на мегаомметъра..............349
А. Спрямо земята................................................349
В. Между проводниците ....................................351
С. Измерване на съпротивлението на изолацията на положителния и на
отрицателния проводник спрямо земята..........................353
Свързвания за измерване на съпротивлението на заземяването.........354
А. Чрез използуване на амперметъра и волтметъра................355
В. Чрез прилагане на измервателен мост..........................356
С. Бееренов метод — чрез компенсация ...........................357
Свързвания за откризане на грешките (повредите) в кабелните линии 359
А. Характерни повреди в кабелите................................359
В. Установяванс на видовете повреди в кабелите..................360
С. Установяванс на повредата чрез употребата на Уитстонов мост 361
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията на кабела
спрямо земтта......................................................361
Свързване за определяне мястото на пробиването иа изолацията на кабела
между две жила.....................................................362
D. Намиранс на повредата с прилагане на метода на контура (Мю-
рай) .................................................. , . . . . 363
Свързване за определяне място го на пробива на изолацията на кабела
спрямо земята......................................................ЗбА
Свързване за определяне мястото за пробива на изолацията на кабела
между две жила.....................................................364
Е. Откриване на повредата с употребата на Томпсонов мост . . . ... 366
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията на кабелите
към земята ........................................................366
F. Откриване на повредата с употребата на метода на падение на на-
прежението ......................................................367
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията в кабела , . . 367
Откриване на повредата чрез употребата на метода на индукцията . . 368
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията на кабела към
земята ............................................................368
Свързване за определяне мястото на пробива на изолацията между две
жила ..............................................................369
Н. Свързване за определяне мястото на прекъсването на едно от жилата
на кабела .......................................................370
546
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ТОК ПРИ ДОПИР . 375
А. Защита чрез правилно свързване........... . . 375
В. Зашита чрез ниско (намалено) напрежение . . . . . . 376
С. Зашита чрез заземяване ..... ... 377
D. Зашита чрез зануляване ................................. 378
Е. Защита чрез защитни проводници ............................379
1. Свързвания на близко поставепи помежду си проводници . . 379
2. Зашита на цялата уредба .................................380
F. Свързване на защитния автомат (защитно свързване)..........382
Свързване за контрол на изправността на свързването на защитния автомат 384
Свързване за зануляване и за заземяване..........................385
Свързване на зануляването и заземяването в една и съща електрическа мре» а 386
Защитно свързване за електрическа печка и ютия...................387
Защитно свързване на електрическа пералня........................388
Защитно свързване на помпа за вода........................... ... 389
Защитно свързване за помпа и електрически бойлер . ... 390
Защитно свързване за електрически двигател .... . 391
Защитно свързване за електрически бойлер............... . . . . 392
Неизправно свързване за защита от ток при допир.............. . . 393
А. Водопроводна инсталация с изолационна спойка ..............393
В. Водопроводна инсталация с голямо съпротивление на заземяването 394
СВЪРЗВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ РАДИОСМУЩЕНИЯ 397
А. Електрически двигатели .................. . 399
В. Електрически двигател с пускател I .............. . 400
С. Електрически двигател с пускател II ................ . 401
D. Прекъсвачи за напрежения до 50 V ............... . . . . 402
Е. Прекъсвачи за напрежения, по-високи от 50 V . 403
F. Електрически звънец.................. .... . . 404
G. Високочестотни медицински апарати . . . . . 405
Н. Живачни изправители..................... . . ... , 406
1. Вибрационен изправител 407
J. Светещи реклами......................................... ... 408
К. Трифазни електрически двигатели ....................... ... 409
L. Изправител с електронна лампа .............................410
М. Дъгови лампи ............................. .... .411
N. Завивки с електрическо загряване . . . 412
О. Флуоресцентни лампи.......................... . . . 413
Р. Прекъсвачи................................................ .414
R. Електрофилтър за чистене на газ . 415
S. Автомобили ..................................... . . 416
ДОПЪЛНЕНИЕ (ПРИТУРКА) ............... .419
ПОВРЕДИ, ПРИЧИНИ ЗА ПОВРЕДИТЕ И НАЧИН НА ОТСТРАНЯ-
ВАНЕ НА ПОВРЕДИТЕ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ МАШИНИ, ТРАНС-
ФОРМАТОРИТЕ И ФЛУОРЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ .421
1 Обща част — ротационни електрически машини.....................422
1. Грижи за колектора и за плъзгащите се (ротиращите) пръстени.
Престъргване и шлайфване на колектора и на плъзгащите се пръстени
Зачистване на слюдата на колектора.........................422
2. Появяване на петна върху колектора и на плъзгащите се пръстени
на машините през време на дълъг престой . . ..... 423
547
3. Появяване на петна върху пльз>аигите се примени на машини ie в
експлоатация .............................................. 424
4. Носач на четки ге на машините за постоянен ток.............424
5. Определяне на неутралната зона на машиниге за постоянен ток . . 426
6. Правилна последователност на главните и спомагателните полюси 427
7. Данни за четките . . . . ..... \ 428
8. Намагнитване на машините за постоянен юк.................. 434
9. Регулация на интензитета на полето на спомагателните полюси . . 434
10. Правилно свьрзване на компаупдиата намотка в иостояшютоковите
машини ... . . . ...........435
II. Намаляване на сьпротивлениею на изолацията и на земного сьеди-
нение ................. . . 435
12. Загряване на лагерите 437
13. Токове в осите и лагери ie . . 438
14 Разпръскване и изтичане на масло oi лагерите . 439
15. Вибрации на машините...................................... 441
16. Сушене и контрол върху сушенето на електрическите машини 443
И. Генератори и двигатели за постоянен електрически ток 445
III. Еднофазни и трифазни асинхронни двигатели . <63
IV. Синхронии машини . 474
V. Трансформатори . . 479
VI. Флуоресцентни лампи .... 483
Електрически измервателни апарат . . 488
Класификация на измервателните апарати ...........................488
Преглед на електрическите измервателни апараги според вида с описание
на техните особеносги . . 489
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ 496
Общи указания................................................. - 496
Силнотокови инсталации ........... . 496
Обши положения 496
Предпазно заземяване и зануляване ............................ 501
Съединения с уличната електроразпределителна мрежа . . 505
Разпределителни и командни табла ............................. . 508
Извършване иа открито положени електрически инсгалации . . 512
Извършване на скрито положени електрг'Г'ХИ инсталации . . 520
Специални инсталации .... 524
Полагане на кабели . . . .... 529
Инсталации в дворове........... ..... 530
Слаботокови инсталации в сгради ... 531
Изпитване, ириемане и измерване 532
Литература 535
548
ЗНАК: 304 P
Издание:
ЗВОНИМИР ВИСТРМЧКА ИВАН УРЕМОВИЧ
СХЕМИ НА СВЪРЗВАНЕ В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА
III значително разили рено и допълнено издание
И здатсл с г в о:
ТЕХНИ ЧЕСКА КНИГА -ЗАГРЕБ, ул. Юршиичева 10
За и зд аз елс т во то о г г о в а г я:
ИНЖ. КУЗМАН РАЖНЕВИЧ
К о р е к т ор
МИЛЕН КО БОЛИЧ
П е ч а т:
ПЕЧ41НИЦА ЬОРБА,,, ЗАГРЕБ, ул Прсрадоничева 21 23
Печагенето зав ь р i п е н о:
Април 1961 г.
Предел от х ъ р в a i с к и:
ИНЖ ГЕОРГИ СТЕФАНОВ КОВАЧI В
ЗВОНИМИР ВИСТРИЧКА — ИВАН УРЕМОВИЧ
СХЕМИ НА СВЪРЗВАНЕ В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА
Преподан инж. ГЕ ЭРГИ СТЕФАНОВ KOBA4F.B
Стилов редактор МИЛКА КРЪСТЕВА
Художник на кэрицата СТЕФАН ШЕШЕВ
Художествен редактор Л ИЛЯ НА БАСАРЕВА
Технически редактор БОРИС ВЪЖАРОВ
Коректор РАДОСТ ДРЪНДАРОВА
Дадена за набор на 24. VII. 1968 г., подписана за печат на 25. XII. 1968г.
Печатни коли 34,50, издателски коли 28,64
Формат 59ХГ/16, тираж 10075
Тематичен № 28, издателски № 566Г/Т1-1, цена 7,95 лв.
Държавио издателство „Техника*4. София, бул.Руски № б
Печатница ,,Т. Димитров", кл. № I,
ул, Авдея Кънчев № 1, поръчка № 14507