/
Автор: Джилизов Ц.В. Пиронков Т.И.
Теги: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника
Год: 1977
Текст
ЕКСПЛОАТАЦИЯ
И ПОДАЪРЖАНЕ
ВРЕ
АКИ
Скениране и обработка:
© 2010 Delta Systems, Inc. ARR.
4 $6, /м
Инж. ЦАНКО В. ДЖИЛИЗОВ /)
Инж. ТОДОР И. ПИРОНКОВ
ЕКСПАОАТА11ИЯ
И ПОДДЪРЖАНЕ
НА СЪВРЕМЕННА
ДОМАКИНСКА
ТЕХНИКА
СОФИЯ. 1977
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕПСТВО „ТЕХНИКА*
УДК 64
f
В книгата са дадени сведения за основните видове домакински електричв*
ски уреди, намерили по-широко приложение в бита на переменного българсКО
домакинство, включително и последните модели. Описани са конструкциите,
принципът на действие и начините за поддържане на уредите. Разгледшш
са праеилата за експлоатация на домакинските електрически уреди, Halt-
често срещаните неизправности при работа с тях и начините за откриванегр
и отСтраняването им. Изложена са основните технически изисквания, на
които трябва да отговарят ремонтираните домакински електрически уредц,
Описани са накратко мегабите за контролиране качеството на ремонтит^.
Книгата представлява полезно помогало за всяко домакинство и необходим
наръчник за работещите в предприятията за ремонт на битова домакинскА
техника. , X
Материалът e разработен от авторите, както следва:
Ц. Джи.мзов — предговор, гл. 1 до гл. 6 вкл. и от гл. 7 раздел 7.3;
Т. Пиронков — от гл. 7 раздел 7.1 и 7.2.
t.
г,
I
64
ПРЕДГОВО Р
През последните десетилетия настъпи голям прелом в органи-
зацията на домакинската работа. С развитието на научно-тех-
ническия прогрес в бита на съвременното българско домакин-
ство навлязоха много уреди и машини, конто замениха
тежката ръчна работа на домакинята. Съгласно редица пар-
тийни и правителствени решения и нормативи се предвижда
към 1980 г. домакинствата у нас да притежават около 20.млн.
уреди и машини с културно-битово предназначение.
Битовата домакинска техника обхваща голямо разйообра-
зие от уреди, машини и други предмети за дълготрайна упо-
треба, използувани в съвременното домакинство при подготов-
ката на храна, почистването на жилището, личната хигиена,
жилищното отопление и т. н. Независимо от значителния и не-
прекъснато растящ асортимент от видове, типове и модели
домакинските уреди се делят на пет основнн групи.
1. Уреди от кухиенския блок: домашни хладилници; гот-
варски електрически, газови и комбинирани печки; готварски
електрически фурни, скари, котлони, пържолници, грилове, су-
харници; електрически чайници; миксери; кафемелачки; карто-
фобелачки; машинки за рязане на хляб и колбаси; плодоиз-
стисдвачки и др.
2. Уреди за домашно и жилищно почистване: домашни
пераЛни и центрофуги, прахосмукачки, подочистачки, паркето-
лъскачки, електрически ютии, гладачни машини, електрически
бойлери, нагреватели и т. н.
3. Уреди за лична хигиена: сушоари, електрически само-
бръсначкй, уреди и апарати зЛ масаж и т. н.
4. Уреди за отопление и климатизиране на жилището: елек-
трически радиатори, топлоакумулиращи печки, нафтови печки,
малки отоплителни електрически уреди, кварцови лампи, стай-
ни вентилатори, йонизатори, климатизатори и т. н.
5. Други уреди с общо предназначение: градински електри-
1 чески помпи, настолни електрически лампи, електрически ма-
шинки за подрязване на трева и т. н.
С оглед на особеностите на възприетата организация за
техническо обслужване на битовата домакинска . техника в
3
страната домакинските уреди се разделят на две основни
групи:
а. Едрогабаритни домакински уреди, конто се поддърд<ат и
ремонтират в дома на клиента — домашни хладилници (абсорб-
ционни и компресорни), домашни перални машини и центро-
фуги за бельо, електрически готварски печки, електрически
радиатори и топлоакумулираши печки, електрически бойлери,
нафтови и газови печки.
б. Малогабаритны домакински електрически уреди, конто
се ремонтират в ремонтните бази и ателиета. Една част от тях
работят на динамичен принцип — електрически прахосмукачки,
паркетолъскачки, паркеточистачки, плодоизстисквачки, вентила-
тори, миксери, кафемелачки и др., а други представляват елек-
трически нагревателни уреди — котлони, скари, тенджери, су-
харници, ютии, водонагреватели, малки отонлителни печки и др.
В сравнение с уредите и апаратите с културно-битово пред-
назначение — радиоапарати, телевизионни приемници, фото-
апарати, магнетофони, пишещи машини и т. н., битовата дома-
кинска техника заем а особено място. Нейното поддържане в
непрекъсната експлоатационна годност е пряко свързано с об-
лекчаване на домакинския труд и увеличаване свободното време
на домакинята. Във връзка с битовата техника се очакват в
близко бъдеще значителни промени. Класическото обзавеждане
на кухнята ще се видоизмени и обогати с нови, по-мощни авто-
матични машини с такъв функционален обхват, че да се намали
до минимум времето, изразходвано за подготовка на храна,
домашио и жилищно почистване и т. н.
С по-нататъшното масово навлизане на автоматизацията в'
домакинската техника непрекъснато ще нарастват изисквания-
та относно нейното правилнэ използуване, техническо обслуж-
ване и ремонт. Във връзка с това ще нараства и броят на
съответно квалифицираните специалиста в областта на сер-
визного поддържане и ремонта на тази техника.
Книгата ще бъде ценно помагало както за всяка дома$синя,
така и за работещите в предприятията за ремонт на би*гова
домакинска техника. /
Поради ограничения й обем в нея не са разгледани никои
внесени от чужбина в малки количества твърде разнообразии
домакински електрически уреди, тъй като липсват сигурии
сведения за техническите и конструктивните им особености.
4
ГЛАВА 1
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ, ИЗПОЛЗУВАНИ В УРЕДИТЕ
И МАШИНИТЕ С БИТОВО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
1.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, КЛАСИФИКАЦИЯ
В електрозадвижванията на битовата домакинска техника са
намерили най-широко приложение главно два типа електродви-
гатели: еднофазни универсалии колекторни и еднофазни асин-
хронни електродвигатели. Отчасти приложение имат и едно-
фазните синхронии реактивни електродвигатели.
Еднофазните универсалии колекторни електродвигатели
намират приложение за задвижването на паркетолъскачките,
прахосмукачките, центрофугите за пране, шевните машини, до-
машните пералнй машини, кафемелачките, електрическите
самобръеначки и др.
Еднофазните асинхронна електродвигатели се използуват за
задвижване на домашните пералнй машини, компресора на
домашните хладилници, вентилаторите, помпите и др. 1
Еднофазните синхронна реактивни електродвигатели се из-
ползуват в звукозаписващата апаратура и сушоарите. -
Както е известно, жилищата се захранват с еднофазна елек-
трическа мрежа. Именно по тази причина еднофазните електро-
двигатели от трите типа са намерили най-голямо приложение.
Използуванитё в електрозадвижванията на електрическите
домакински уреди електродвигатели имат сравнително малка
мощност — от няколко десетки вата до около хиляда вата при
скорост на въртене от 1500 до 40 000 оборота в минута. С по-
мадки мощности са електродвигателите за електрическите само-
бръеначки, кафемелачките, магнетофоните и др., а с по-голяма
мощност — за домашните пералнй машини, центрофугите за
пране, паркетолъскачките, домашните водни помпи и др.
1.2. устройство и принцип на действие
1.2.1. Еднофазни универсалии колекторни електродвигатели
Еднофазните универсалии колекторни електродвигатели могат
да работят както в мрежа за променлив, така и в мрежа за
постоянен ток с еднаква скорост на въртеие при номинално
натоварване. По конструкция и принцип на действие ням а раз-
лика между един постояннотоков електродвигател с последова-
телно възбуждайе и един променливотоков електродвигател. Ня-
5
ма разлика и в изпълнението на котвената намотка на еднофаз-
ния универсален колекторен електродвигател и тази на постоин-
нотоковии електродвигател. Тя може да бъде или проста листова
(успоредна), или проста вълнова (последователна), но при
Фиг. 1.1. Универсален колекторен
е лектр о дв игател:
/ — статор; 2 ~ лагерей щит; 3 — легло
на четкодържателя; 4 — рамка с гнездо за
лагера; 5 — котва; 6 — възбудителна ста-
торна намотка
Г
последователно съединена с нея възбуждаща статорна намотка.
За разлика от постояннотоковите електродвигатели статорът
на еднофазните универсалии колекторни електродвигатели се
изработва от листова електротехническа стот^ана, за да се на-
малят загубите от вихровите токове, конто се появяват вслед-
ствие на променливото магнитно поле.
Еднофазният универсален колекторен електродвигател се
състои от две основни части — статор и ротор (фиг. 1.1). Ста-
торът на този тип електродвигатели може да се изработва
главно по три начина: а) статорен пакет, изработен от набор
листова електротехническа стомана с неявни полюси подобно
на пакета на асинхронния електродвигател; б) статорен пакет,
направен от листова електротехническа стомана с явни полюси,
при което полюсите са едно цяло с ярема; в) яремът се изра-
ботва отделно от плътна тръба, а полюсите са плътни или
шихтовани и са прикрепени към ярема с винтове (това4изпъл-
нение се прилага по-рядко и се използува главно при голедейтё
електродвигатели).
Обикновено този тип еднофазии универсалии колекторни
електродвигатели се израбОтват като двуполюсни. Статорът е
неподвижен. Върху полюсите му са поставени възбуждащите
намотки (боб'ини). Статорът се носи от тяло с най-разнообразни
конструкции, като видът му се определи конструктивно в зави-
сим ост от предназначението на електродвигатели. Лагерните
6
Щитове най-често са алуминиеви. В тях се монтират лагерите
на електродвигатели. Четкодържателите, предимно тръбеи тип,
са вградени също в алуминиеви щитове. Те се поставят в геомет-
ричната неутрална равнина между полюсите. Притискането на
Фиг. 1.2. Универсален колекторен елек-
тродвигател:
а — принципна схема; б — крива за измене-
ние на въртящия момент; К — котва с на-
мотка за постоянен ток с четки върху колек-
тора; В, и Ва — възбудителни намотки в
полюсите иа статора
четките към колектора се осигурява от пружини, положение™
на конто най-често се фиксира с пластмасови капачки на резба
с гнездата на четкодържателите.
Роторът се състои от вал, колектор, котвен пакет с намотка
и Вентилятор. Колекторът е основната отличителна част на този
вид електродвигатели. Изработва се чрез пресоване на колек-
торните пластини в пластмаса. Котвеният пакет е набран от
отделяй ламели от листова електротехническа стомана с щанцо-
вани в тях канали зй иамотките и отвор за вала.
На фиг. 1.2 е дадена принципната схема а) на универсалния
колекторен електродвигател. От нея се вижда, че възбуждащата
намотка на статорните полюси е включена последователно в кот-
вената намока и токовее в тях са еднакви: /к = /в . При включване
на електродвигатели в мрежата за променлив ток по възбуж-
дащата намотка и котвената намотка протича ток, който въз-
бужда пулсиращ магнитен поток Ф. В резултат на взаимодей-
ствието на този поток и токовете в котвената намотка възниква
въртящият момент М и електродвигателят започва да се върти.
И при променливия ток въртящият момент през цялото време
има една и съща посока, тъй като посоката на пулсиращия маг-
нитен поток на възбуждането Ф и посоката на тока в котвената
намотка се променят едновременно. Въпреки пулсиращият ха-
рактер на въртящия момент М под действието на инерцията на
котвата електродвигателят се върти с равномерна скорост. По-
соката на въртенето на котвата (реверсиране на електродвига-
теля) може да се измени както при посуояннотоковите електро-
двигатели чрез размяна на двата края нли на котвената, иди на
възбуждащата' иамотка. Това трябва да се прави само тогава,
когато електродвигателят е обявен фабрично за реверсивен. В
противен случай при промяна на посоката на въртенето се полу-
чава нестабилна работа на електродвигатели, увеличено искре-
не в колектора и прегряване.
Условията за комутация в еднофазните универсалии колек-
торни електродвигатели, работещи в мрежа с променлив ток, са
по-тежки (засилва се искренето), отколкото при постоянното-
ковите електродвигатели. ^ричината за това е, че освен реак-
тивиата е. д. н. (електродвижещо напрежение) и динамичного
е. д. н. в комутиращата секция възниква трансформаторио е. д. н.
Трансформаторната е. д. н. възниква вследствие на пулсирането
на магнитния поток на възбуждането, чиято ос съвпада с оста
на комутиращата секция. Тази секция се явява като за-
творена вторична намотка на трансформатор, за първична
намотка на който служи възбуждащата намотка. За ком-
пенсиране на трансформаторната и на реактивного е. д. н.
в електродвигателите с мощност над 10 киловата се из-
ползуват компенсираща намотка и намотка на допълнителни
полюси с пар алел но включено шунтиращо активно съпротив-
ление. Еднофазните универсалии колекторни електродвигатели,
конто се използуват в електрозадвижванията на битовата дома-
кинска техника, нямат нито компенсираща намотка, нито до-
пълнителни полюси, тъй като при тяхната малка мощност и
така се постига задоволителна комутация.
При еднофазните универсалии колекторни електродвигатели
с мощност, по-голяма от 70—80 вата, конто по предназначение
работят както на променлив, така и на постоянен ток, възбуж-
дащата намотка е снабдена с допълнителни изводи за превключ-
ване от постоянен ток на променлив. В противен случай не е
възможно да се запази същата скорост на въртене при същото
натоварване. Това е така, защото при захранване с променлив
ток броят на възбуждащите намотки е по-малък. Намаляването
броя на възбуждащите намотки предизвиква- намаляване на
магнитния поток и повишаване на скоростта на въртене, т, е. тя
ще бъде такава, както и при захранването с постоянен ток с по-
голям брой намотки. Скоростта на въртене се променя чрез
изменение на захранващото напрежение посредством трансфор-
матор.
Универсалните колекторни еднофазни електродвигатели,
както и постояннотоковите електродвигатели с последователно
възбуждане, трябва да се пускат в действие в натоварено съ-
стояние. При ненатоварен вал или при малки натоварвання (до
20% от номиналното) скоростта на електродвигатели се увели-
8
чава много и може да достигне стойкости, конто са опасни за
механичната якост на котвата. Скоростта на въртене на едно-
фазните универсалии колекторни електродвигатели при работа
с променлив ток може да се регулира в широки граници, както
и при постояннотоковите електродвигатели. Един от икономич-
ните начини е шунтирането на възбуждащата намотка.
Между колектора и четките на универсалните колекторни
електродвигатели и на всички постояннотокови електродвига-
тели при въртенето им се получава искрене, което създава сму-
щения в радиоприемниците и в телевизионните приемници. Ето
защо електродвигателите задължително се снабдяват с филтър
против тези смущения. Прил'аганите филтри биват капацитивни
и капацитивно-индукционнн.
В табл. 1 са дадени означенията на изводите на намотките
върху клемните табла на еднофазните универсалии колекторни
електродвигатели, конто се използуват в електрозадвижванията
на битовата домакинска техника в нашата страна.
Таблица 1
Означение на изводите иа намотките върху клемните табла
на еднофазните универсалии колекторни електродвигатели
Стандарт БДС 183—65 ГОСТ 1 183-55 DIN CSN
намотка начало край начало край начало край начало край
Котвена Ст с8 я. я* А в ' А
Парад едва /2 ш2 С D О,
Последователна Ki к2 с. сл Е F 5, 6’г
Еднофазните универсалии колекторни електродвигатели с
последователно възбуждане са най-разпространените. Произ-
веждат се масово и се употребяват извънредно много в битовата
домакинска техника, промишлеността, медицината и др. за за-
движване на малки металорежещи машини, шевни машини,
сметачни и касови апарати, ръчни електрически инструмента —
бормашини, резачки, шмиргели, гайковерти, зъболекарски бор-
машини, прахосмукачки, паркетолъскачки, центрофуги, месоме-
лачки, електрически самобръсначки, кафемелачки и много дру-
ги. Те имат мощност от няколко вата до един киловат и скорост
на въртене от 3000 до 30 000 и повече обороти в минута. Захран-
ващото напрежение в повечето случаи е 127 и 220 волта.
Универсалните еднофазнц колекторни електродвигатели са
предназначена за работа както с променлив, така и с постоянен
док (и затова те се наричат универсалии). За работа с постоя-
\
9
нен ток се включва цялата възбуждаща намотка, а за работа с
промёилив ток — само част от нея на специално поставен извод.
Това е напрарено с оглед да не се увелнчават много оборотите
при работа с’ постоянен ток.
В табл. 2, 3, 4 и 5 са даденн техническите и намотъчните
данни на еднофазиите универсалии колекторни електродвига-
тели, конто са използувани в електрозадвижванията на внос-
ните домакински уреди.
1.2^2. Еднофазни асинхронни електродвигатели
Трифазните и еднофазиите асинхронни електродвигатели с къ-
со съединен ротор са най-широко разпространените видове
електродвигатели за променлив ток. Особено широко приложе-
ние в битовата техника имат еднофазиите асинхронни електро-
двигатели за променлив ток, тъй като за тяхната нормална ра- -
бота е необходима еднофазна мрежа, каквато има всяко дома-
кииство. Голямото им разпространение се обяснява и с това, Че
имат редица предимства пред колекторните електродвигатели,-
като по-йроста конструкция, по-малка стойност, не създават
радиосмущения, издават по-малко шум при работа, по-голяма
простота и сигурност в експлоатация. Като техен недостатък
може да се посочи малкият пусков момент и невъзможността да
се регулират оборотите. Изключение правят специалните видове
асинхронни електродвигатели с кух немагнитен ротор и с феро-
магнитен ротор, късо съединен с повишено рогорно съпротпвле-
ние, при конто тези недостатъци са избягнати. Специалните
видове асинхронни електродвигатели имат по-малко приложение
в електрозадвижването на битовата домакинска техника.
Еднофазиите асинхронни електродвигатели, конто се изпол-
зуват в битовата техника, се произвеждат най-често за напре-
жение 127 и 220 волта променлив ток и с мощност от 10 до 700
вата. Еднофазният асинхронен електродвигател може Да се
получи от трифазния, акб една от фазите иа статора се изключи
от мрежата, а другите две се съединят последователно или па-
ралелно. Практически такъв електродвигател има на статора си
две намотки: работна и пускова. Намотката на ротора остава
такава, каквато е и в трифазния. Благодарение на това едно-
фазният асинхронен електродвигател при зададените параметри
е винаги с по-малка мощност от трифазния електродвигател с
около например 35%.
Асинхронните еднофазни електродвигатели (фиг. 1.3) се
състоят от две главки части: статор и ротор.
। Статорът се състои от тяло и статорен пакет, който се изра-
ботва от набор щанцовани листове електротехническа стомана.
В каналите на статора се полагат навивките. След бобиниранетО'
10
Таблица 2
Технически и намотъчни данни на електродвигателите, конто са използувани в електрозадвижването
на домашните подови прахосмукачки — производство на СССР
, | По марки уреди
11
Таблица 3
Технически и намотъчни данни на електродвигателите, конто
са използувани в електрозадвижването на бнтови уреди — производство
иа СССР
На имен о- ваане на уреда Тнп на уреда Напре- жеиие (волга), V Тип иа двигателя Мощ- иост (вата), W Ско- рост на вър- теие, об/mln Ток (ампе- ра), А Вакуум, N/m2
1 2 3 4 5 6 7 8
Ръчни ЭП-1 127 МЭ-206 60 8500 0,4 500
четки ЭП-62 127 эд-м 100 12000 — 600
Ветерок 220 эд-м 100 12000 0,5 1450
ЭЩП-1 220 ЭЩП-1 100 9000 — 1450
Ръчни Тонамгзеври 220 КВ-041 П 200 14000 1.1 6000
прахо- смукачки Ореол 220 эп 300 14000 — 7500
Пар кето- ЭПМ-2 127 ЭПМ-02-00 250 10000 3,2
лъскачки ЭПМ-2 220 ЭП М-02-00 250 10000 \ 1,62
П -2 127 ЭПТ-2 350 8500 ——
П -2 220 ЭПТ-2А 310 8000 \ —
Харков 220 УВ-062 270 8000 3,25 :
Центро- фуги за УВ—05Щ 127 УВ —051 Ц 125 7000 — —
пране 220 УВ —051 Ц 125 7000 0,67 —
Шевви Mill 127 МШ 70 6000 0,95
машини мш 220 мш 85 6000 0,50 —
УВ—041—Ша 127 УВ—041—Ш2 50 4500 0,52 —„
УВ—041—Ш2 220 УВ—041—Ша 50 4500 0,37 —
Електри- чески са- мобръо начки Харков 127 — 12 12000 0,06 —
12
Котва Статор (полюсиа бобина)
брой на колекторни- те пластики брой на накалите стопка на намотката стъпка на колектора | брой на навивките в сёкцията диаметър и марке на проводниците (гол и иволиран), mm Диаметър и марка иа проводниците (гол нзолнраи), mm брой на навивките в бобината
9 10 И 12 13 14 15 16
7 7 1—5 1—2 240 0,15/0,18 ПЭВ-2 0,23/0,26 ПЭВ-2 700
10 10 1—5 1—2 126 0,19/0,23 ЦЭВ-2 0,23/0 27 ПЭВ-1 459
10 10 1—6 1—2 202 0,15/0,19 ПЭВ-2 0,20/0,23 ПЭВ-1 800
22 11 1—2 50 0,20/0,27 ПЭЛШО 0,31/0,33 ПЭВ-1 350
27 9 1—5 1—2 34 0,20/0,24 ПЭВ-2 0,27/0,32 ПЭВ-2 440
24 12 1—6 1—2 40 0,25/0,29 ПЭВ-2 0,41/0,45 ПЭВ-1 283
24 12 1—6 1—2 30 0,31/0,33 ПЭЛШО 0,64/0,71 ПЭЛ 150
24 12 1—6 1—2 52 0,32/0,25 ПЭЛШО 0,51/0,58 ПЭЛ 260
28 14 1—7 1—2 32 0,41/0,47 ПЭВ-2 0,55/0,59 ПЭВ-2 100
28 14 1—7 1—2 33 0,31/0,37 ПЭВ-2 0,44/0,50 ПЭВ-2 216
39 13 1—7 1—2 14 0,49/0955 ПЭВТЛ2 0,83/0,92 ПЭВТЛ-2 142
— — 1—6 — 24 0,35/0,39 ПЭВ-2 0,59/0,64 ПЭВ-2 175
г— 1—6 — 37 0,27/0930 ПЭВ-2 0,38/042 ПЭВ-2 330
—. 1 — 43 0,23/0,26 ПЭВ-2 0,35/0,38 ПЭЛ 330
— — 1—5 50 0,18/0,21 ПЭВ-2 0,27/0,30 ПЭЛ 670
18 9 — 70 0,17/0,19 ПЭВ-2 0,23/0,26 ПЭВ-2 440+
. 18 9 - 70 0,17/0,19 ПЭВ-2 0,23/0,26 ПЭВ-2 + 130
3 3 1—2 — 1400 0,09/0,102 ПЭЛ 0,1/0,115 ПЭЛ 1300
is
Табл ица4
Технически и намотъчнн даини на колекторни двигатели, конто са нзволзуваии в електрозадвижването
иа битовн уреди — производство на ЧССР
Наиме- нование Марка на уредите Мошиост (вата), W Hanpe- жеиие (волта), Скорост на върте- не, об/мин Котва Статор
брой иа «анализе брой иа колектор- ните иластини стъпка на на- > мотката запояване към ко- лектора брой на проводим- ците в канала диаметър и марка на ге- лия проводник, mm съпротнвление при 20® С (ома), Q брой ца навивките в бобината диаметър и марка на голия провод- ник, mm СъпротивлеНие при| 20° С (ома), Q !
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Пра- „Pluto” 300 220 14000 12 24 1-6 1-2 128 0,28 PL 2Н — 280 0,45 PL 6,6
хосму- ,Standart 275 220 14000 12 24 1-6 1—5 дя- 160 0,25 PL -2Н — 265 0,45 PL —
качкн сио ai
„Jupiter “ 400 220 13300 12 24 1—6 1-0-1 120 0,315 PL 2Н — 230 0,45 PL —
CKD typ 250 42 1800 12 24 1-6 6-7—8 28 0,60 PLH 0,5 32 2X0,71 PL 0,31
след ре- дясно
EV 213 J 250 ПО дуктора 12 24 1-6 6—7—8 78 0,355 PLH 3,86 82 0,63 PL 8,02
дясно —
250 220 12 24 1-6 6-7-8 156 0,25 PLH 16,8 174 0,45 PL 8,2
дясно
250 240 12 24 1-6 6-7—8 168 0,25 PLH ' 17,2 190 0,425 PL - 0,31
CKD-typ дясно
640 НО 360 18 36 1-9 1—2 36 0,71 PL 2H — 52 2X0,85 PL —
640 220 след ре- 18 36 1-9 1-2 68 0,50 PL 2H — НО 0,85 PL —
EV 123 640 240 дуктора 18 36 1—9 1—2 72 0,435 PL 2H —• 120 0,80 PL —
ММ
Продолжение иа табл. 4
1 1 2 1 3 1 4 1 ' 5 1 6 7 8 9 16 И 12 13 14 15
Резач- МУ-202 CKD 200 120 20000 12 24 1-6 2—3—4 ляво ' 72 0,35 . PLH 4,1 120 0,56 PL z3,9
ка КУ-202 CKD 200 240 20000 12 24 1-6 2-3-4 ляво 144 0,20 PLH 24,0 230 0,40 PL 14,6
Гайко- eS-по Ckd 150 42 430 12 24 1-6 5-6-7 40 0,56 PLH 48 2X0,63 PL
верт eS-ho Ckd 150 . 110 след 12 24 1—6 5-6-7 112 0,315 PLH — 128 0,56 PL —
e^j-220 Ckd 150 220 редукто- ра 12 24 1—6 5—6—7 124 0,227 PLH — 200 0,375 PL
MEZ-K21I22 8 110 3000 9 18 1-5 1—2 на ляво 352 0,125 PLH 65 500 0,21 PL 63
MEZ-K3K8 160 220 — 13 20 1-7 1—2 на ляво 104 0,30 PLH’ 8,9 180 0,56 PL 6,52
Таблица 5
Технически и иамотъчии данни на колекторни двигатели, конто са
използуваии в електрозадвижването на битови уреди —
производство на ЧССР
Тип на двигателя Мощиост (вата), W Скорост на въртене, об/min Напрежеиие (волта), Ток при COS (р Коефициент на по- лезно действие к. п. д. Външеи диаметър на статора, mtn D отрешен диямегьр на статора» mm Дължима на статора, mm
промеиливо на- “ преженне (ампе ра). А постояно иапрв- женне (ампера)» А
КУ-041/5 80 5000 220 0,85 0,81 0,77 0,55 87 45 36
КУ-042/5 100 5000 220 0,97 0,9 0,82 0,61 87 45 43
КУ-043/5 125 5000 220 1,1 1,14 0,83 0,64 87 45 55
КУ-041/3 50 3000 220 0,60 0,45 0,785 0,49 87 45 36
КУ-042/3 «3 3000 220 0,69 0,55 0,75 0,58 87 45 43
КУ-043/3 80 3000 220 0,89 0,65 0,78 0,56 87 45 55
КУ-051/5 40 5000 220 0,47 0,40 0,85 0,50 79 39 25
КУ-052/5 50 5000 220 0,52 0,45 0,85 0,54 79 39,9 34
КУ-053/5 63 5000 220 0,63 0,51 0,84 0,59 79 39,9 42
КУ-061/5 20 5000 220 0,26 0,22 0,81 0,42 67 33 23
КУ-062/5 25 5000 220 0,29 0,25 0,80 0,46 67 33 28
КУ-063/5 32 5000 220 0,36 0,30 0,80 0,51 67 33 36
КУ-061/8 32 8000 220 0,34 0,31 0,93 0,44 67 33 23
КУ-062/8 40 8000 220 0,40 0,36 0,91 0,50 67 33 28
КУ-063/8 50 8000 220 0,44 0,41 0,91 0,54 67 33 36
КУ-061/12 50 12000 220 0,64 0,55 0,94 0,38 67 33 23
КУ-062/12 63 12000 220 0,73 0,60 0,97 0,40 67 33 28
КУ-063/12 80 12000 220 0,92 — 0,96 0,42 67 33 36
КУ-071/5 (КУ-072/5 КУ-073/5 1КУ-071/8 10 5000 220 0,19 0,17 0,77 0,28 54 27,5 21
12 5000 220 0,22 0,17 0,83 0,30 54 27,5 27
16 5000 220 0,25 .0,22 0,82 0,36 54 27,5 35
16 8000 220 0,30 0,30 0,92 0,30 54 27,5 21
[КУ-072/8 20 8000 220 0,31 0,30 0,92 0,34 54 27,5 27
1КУ-073/8 I 25 8000 220 0,35 0,34 0,92 0,37 54 27,5 35
в заводски условия готовият статорен пакет сё набива в ста-
торного тяло. Конструкцията на статорного тяло може да бъде
различна в зависимост от предназначение™ на електродвига-
теля и начина на закрепване към задвижвания механизъм. Из-
работват се статории тела ребрест тип, гладки, за закрепване на
собствени опори, фланцов тип и други.
Роторът се състои от вал, роторен пакет с късо съедйнена
(кафезна) намотка и центробежек прекъсвач за еднофазните
электродвигатели с пускова намотка или пусков кондензатор.
Пакетът му също се набира от щанцовани листове електротех-
ническа стомана. В каналите му чрез леене под налягане се
изработва късосъединена намотка — най-често от алуминий, а
по-рядко от сплави с повишено съпротивление. Каналите на рото-
16
J
| Дължина на кбтвата, mm Брой на каналите на котвата Брой на колекторни- I те пластики Стъпка на колек- тора 'Стъпка иа намотката Брой иа ирово*ници" те в канала Брой иа навивките в секцията на котвата Диаметър иа голия 'проводник на котва- та, mm Съпротивление на котвата при 20°С (ома), Q Брой на навивките в яодюсиата иииииа при променлив ток Брой на навивките в полюсиата бобина при постоянен ток Диаметър на голия проводник на полюс- ната бобина, mm Съпротивление на полюсиата бобина при 20°С (ома), Й
38 12 36 1-3 1-6 240 40 0,27 18,4 350 0,35 21,5
45 12 36 1—2 1—6 216 36 0,29 14,9 220 — 0,44 10,7
57 12 36 1—2' 1- 6 192 32 0,31 13,5 IZ0 — 0,49 7,6
31 12 48 1-2 1-6 464 58 0,13 76,2 150 300 0,29 14,1
45 12 48 1-2 1—6 312 39 0,23 38,4 200 400 0,29 22,0
57 12 48 1—2 1-6 264 33 0,25 28,2 150 300 0,29 17,1
27 12 36 1—2 1—6 372 62 0,20 47,2 400 550 0,29 32,4
36 12 36 1—2 1—6 324 54 0,21 .40,7 276 300 0,33 38,1
44 12 36 1—2 1-6 246 51 0,25 22,6 261 360 0,33 21,03
25 10 30 1—2 1—5 552 92 0,13 117,4)4 550 750 0,25 119,9
30 10 30 1г-2 1—5 486 81 0,14 94 ' 440 523 0,22 85,5
38 10 30 1-2 1-5 354 59 0,16 60,5 408 600 0,25 35,0
25 10 30 1-2 1—5 480 80 0,14 86,4 364 -—. 0,23 40,6
30 10 30 1—2 1—5 386 66 o;i5 63,1 320 — 0,25 30,8
38 10 30 1—2 1-5 324 54 0,16 55,0 300 — 0.29 24,6
25 10 30 1—2 1—5 324 54 0,16 93,9 280 — 0,25 41,7
30 10 30 1-2 1-5 300 50 0.16 49,3 220 — 0,27 6,5
38 10 24 1-2 1—5 276 46 0,20 24,5 200 .—- 0,31 10,1
23 8 24 1—2 1-5 840 140 0,10 113, 750 850 0,15 259,
29 8 24 1-2 1-4 720 120 0,11 134, 700 900 0,15 191,
37 8 24 1-2 1—4 606 101 0,12 114,9 430 600 0,15 131,2
23 8 24 1—2 1—4 732 122 0,11 134 430 — 0,18 73,7
29 8 24 1—2 1—4 612 102 0,12 102,8 410 — 0,20 56,2
37 8 24 1—2 1—4 540 90 0,13 93,9 310 — 0,21 41,7
pa обикновено се изработват скосени на еднополюсно деление
за отстраняване на възможното прилепване към статора и за
намаляване на магнитния шум. Роторният пакет се набива
на вала, след което на двата края на вала се набиват сачмени
лагери, конто заедно с ротора се монтират в лагерните щитове
и се закриват с капачки.
Ако в статора на електродвигатели се постави една намотка-,
при включване към мрежата с еднофазен променлив' ток тя
създава пулсираща електромагнитна сила. В този случай при
неподвижен късо съединен ротор в електродвигатели възниква
пулсиращо магнитно поле. То насочва токовете в намотката на
ротора така, както и във ,вторичната намотка на трансформа-
тора. На фиг. 1.4 са показани посоките на токовете в две късо
2 Експлоатацня и поддържанс на съврем. дом. т-ка 17
съсдинени навивки, разположени симетрично спрямо оста на
пулсиращото поле. Тъй като електромагнитните сили, възник-
нали от взаимодействието на полето и токовете, се стремят да
завъртят тезн навивки в противоположив посоки с еднаква си-
Фиг. 1.3. Статор и ротор на еднофаз-
ння асинхронен електродвигател:
а — статор; б — ротор;
1 — тяло; 2 — статорна намотка; 3 — ста-
торен пакет; 4 — клемно табло (кутия);
5 — изводи; 6 — основа; 7 — вал; 8 — ла-
гер; 9 — късосъедуняващ нръстен; 10 —
роторни пръчки; 11 вентнлаторни ло-
патки
Фиг. 1.4. Роторни намотки на
еднофазния асинхронен елек-
тродвигател в пулсиращото
магнитно поле
ла, пусковият момент на еднофазния асинхронен електрцдвига-
тел е равен на нула и електродвигателят няма да се зайърти.
До този извод се стига, ако се използува известната теория за
разлагането на пулсиращото магнитно поле, създавано от едно-
фазен ток, на две въртящи се магнитии полета. Съгласно тази
теория пулсиращото магнитно поле може да се разглежда като
сума от две въртящи се в обратни посоки с еднаква ъглова
\ скорост магнитни полета, конто насочват в неподвижната на-
мотка на ротора еднакви токове. Въртящите момента, създаде-
ни от взаимодействието на полето и насочените от него токове,
са равни помежду си, но са с обратни посоки. Резултантният мо-
мент в този случай е равен на нула и роторът остава непо-
движен.
Да наречем едното магнитно поле по произволен избор пра-
18
вовъртящо (I), а другого —обратновъртящо (II). Ако по ня-
какъв начин завъртим ротора в посоката. на правовъртящото
магнитно поле, то създава въртящ момент, който действува в
посоката на въртеното на ротора (както е и при трифазните
електродвигатели). При въртенето на ротора правовъртящото
магнитно поле се усилва, а обратновъртящото отслабва.
Това е така, защото е. д. н. и токът, насочени в ротор'а от пра-
вовъртящото поле, имат при скорост, близка до синхронната,
честота, например равна на честотата на мрёжата, а е. д. н. и
токът, насочени от обратновъртящото поле, имат почти два пъти
по-голяма честота от тази на мрежата. Доколкото индуктивно-
го съпротивление зависи от честотата, то няма да бъде еднакв<5
и при нейното изменение. Затова активната съставляваща на
тока в ротора, конто определи големината на въртящия момент
(М=К1Ф cos у), също няма да бъде еднаква. Активната съ-
ставляваща на тока от правовъртящото поле е много по-голяма
от активната съставляваща на тока от обратновъртящото поле.
Следователно и въртящият момент АР от правовъртящото маг-
нитно поле е много пъти по-голям от спиращия момент /И” от
обратновъртящото поле, който може да се счита равен на нула,
т. е. Мце^О.
, Естествено пускането на асиндронния еднофазен електро-
двигател с ръка или друго спирачно усилие е неудобен. Затова
на статора освен работната намотка се поставя и специална
пускова намотка, премёстена пространствено на ъгъл 90 елек-
трически гдадуса спрямо работната. След като роторът на
електродвигатели се завърти, пусковата намотка трябва да се
изключи от веригата, тъй като тя е ©размерена за кратковре-
менна работа. За да се получи фазово преместване на токовете,
към пусковата намотка се включва последователно активно
съпротивление или кондензатор.
Механичната характеристика на асинхронния електродви-
гател се дава със зависимостта между въртящия момент М и
скоростта на въртенето, съответно плъзгането 5 (фиг. 1.5).
Плъзгането представлява отношението между скоростта на
плъзгане и скоростта на въртящото се магнитно поле.
От фигурата се вижда, че при включване на електродвигатели,
т. е. когато роторът е неподвижен (п=0), плъзгането е равно
на 1 (5=1); имаме М=М и — пусков момент. С увеличаване на
оборотите плъзгането S намалява, моментът минава през своя
максимум Мт и в зависимост от натоварването се установява
в работната точка (А1„ —номинален въртящ момент). Необхо-
димо е електродвигателят да работа в лявата част на характе-
ристиката или в така наречената устойчива част.
Работната характеристика на електродвигатели се определи
със зависимостта на скоростта на въртенето п, момента М,
коефнциента на мощността cosy и коефициента на полезно дей-
19
ствие от полезната мощност Р% на електродвигатели при по-
стоянна честота и напрежение на заХранващата мрежа
(фиг. 1.6).
Най-често, се използуват еднофазните асинхронни електро-
двйгатели с малка мощност с пускова намотка (фиг. 1.7) и
Фиг. 1.5. Механична характеристика
на асинхррнния електродвигател
Фнг, 1.6. Работнн характеристики
на асинхронния електродвигател'
подобните на тях еднофазни асинхронни електродвигатели с
пусков кондензатор (фиг. 1.8). В схемата на тези 'електродви-
гатели задължително се включва центробежен прекъсвач (ЦП),
който при определена скорост на въртене на ротора изключва
пусковата (спомагателната) намотка.
Фиг. 1.7. Електрнческа
схема за свързване на
еднофразен асинхронен
електродвигател с пус-
кова намотка
Фиг. 1.8. Електрнческа
схема за свързване ня
еднофазен асинхронен
електродвигател с пус-
ков кондензатор
В някои конструкции и марки електрически домакински
уреди електродвигателят е снабден с пусково (токово) реле или
механичен прекъсвач (домащна перална машина Рига —СССР).
В конструктивно отношение разположението на изводите и
означението им върху клемното табло за<различните асинхрон-
ни електродвигатели, включително и за еднофазовите, са дадени
в следващата табл. 6.
В табл. 7, 8, 9 и 10 са дадени техническите и ьамотъчните
данни на еднофазните асинхронни електродвигатели, конто са
използувани в електрозадвижванията на битовата домакинска
техника — местно производство и внос от СССР и ЧССР.
1.2.3. Еднофазни синхронии реактивни електродвигатели
Еднофазните синхронии реактивни електродвигатели се произ-
веждат в най-разнообразно конструктивно изпълнение. В елек-
трозадвижванията на машините и уредите с битово предназна-
чение най-често. се използуват електродвигатели с явнополюсен
статор и явнополюсен с късо съединен ротор. Статорът се съ-
стои от тяло и статорен пакет. Статорният пакет се изготвя от
набор листова електротехническа стомана. На полюсите му се
поместват две намотки: работна и пусКова. Към пусковата
намотка е включен последователно кондензатор. Роторният
пакет се изработва от щанцовани листове електротехническа
стомана, образуващи след набора явно изразени полюси, и се
набива на вала. Късо съединената роторна намотка се обра-
зува от медни пръти, поставени в полюсните накрайници и два
накъсо свързани пръстена (фиг. 1.9).
Задвижването на еднофазния синхронен електродвигател се
осъществява с помощта на двете намотки в статорните канали:
пусковата и работната, поставени в пространството под ъгъл
90°. За фазово преместване на токовете на ъгъл, близък до
90°, в пусковата намотка е включен последователно конденза-
тор. Тези двигатели се наричат още кондензаторни реактивни.
Пусковата намотка с кондензатора остава включена и при рабо-
та на електродвигатели (фиг. 1.10). Токът Ц в работната на-
мотка Р, включена в мрежата, изостава спрямо напрежението
на ъгъл <£j поради наличието на електромагнитен ток и индук-
тивного съпротивление на на^отката. Токът /2 в пусковата на-
мотка П, включена чрез кондензатора С, изпреварва напреже-
нието на ъгъла % Кондензаторът трябва да бъде оразмерен
така, че максималните стойкости на електромагнитните сили в
двете намотки да бъдат равни и поместени под ъгъл 90°. По
този начин при включване в еднофазова мрежа възниква неси-
метрично въртящо магнитно поле, но създаденият от него мо-
мент при взаимодействие™ с токовете в накъсо съединената
роторна намотка е достаточен, за да завърти ротора.
21
ьз Таблица 6
Означение на нзвоДнте на намотките върху клемните табла
Схема на свър1ване на намотката Врой на изводите Наименование на изводите БДС 1S3-GG ГОСТ 183 55 CSN DIN
начало край начало край начало край начало край
. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 1 и
Отворена схема 6 първа фаза ¥ втора фаза трета фаза А 31 Ci А Зг ' С2 С1 с3 Ся С1 Cg А В С АО ВС со V V U7 X
Свързваие звезда 3 ил,! 4 първа фаза втора фаза' трета фаза нулева точка А В С N С1 с3 C-i 0 Cl . С3 Ся А В С 0 V V U7 0 V V
Свързване триъгълник 3 първа клема топа клема трета клема А В С А В С
Отворена схема Две намотки ~ 12 първ фаза I втора фаза трета фаза намаление първа фаза II втора фаза трета фаза намаление ,О> tc Os to it. i 1 1 ст ст ст сг «г ~ | I 1 1 : » 1G \а ic; 2С, 2CS 2Q 1Q 1(Д. 1С'В 2С, 2Сг, . 2С'; А В С Ai 31 С1 V V U7 V, А il’l
Продължение на табл. 6
* 2 3 4 | 5 6 7 8 ! 9 10 и
Секционни фена намотки за две скорости л . 6 4 първа фаза висока скорост втора фаза висока скорост трета фаза висока " z скорост първа фаза писка скорост втора фаза ниска скорост трета фаза виска скорост А В1 Сл ¥ АО ВО со 6С\ 6С2 6С3 12С, 12С2 12С3 С) to Ь. П to X 1—. _ , <3i Ci Ей ГС (•; U76 V12 V12 UZ12
Еднофазни двигатели работна фаза спомагателна фаза с\ П1 С2 А П2 В АО ВО A X В Y i
ьэ Таблица 7
Технически и намотъчни данни на асинхронни еднофазни двигатели от серията ЕО, ЕОПК и ЕОРК,
конто са използувани в електрозадвижването на уреди с битово предназначение — производство
на „Елпром" — Ловеч
№ по ред • Тип на двига- теля Мощ- ност (вата), W Напре- жение (волта), V Ток (ампе- ра), А COS ф Коефн- циент на по- лезно дейст- вие к. П, Дм о/ /о Вътре- щен диаме- тър на стато- ра, mm Външен диаме- тър на стато- ра, mm Дм- ж ин а иа статор- ния пакет, mm Брой на статор ните канали Работна намотка
брой на групи- те в Секции брой на секции- те в трупа стъпка на намот- катз брой на навив- ките в секция диаметър • н марка на годия провод- ник съпро- тивле- ние иа нзмот- ката (ома),
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
1 ЕО 031/4. 60 220 1,04 0,62 42 58 95 43 24 4 2 1-6 2-5 147 0.38/ПЕЛ-2 31,0
2 ЕО 032/4 00 220 1,47 0,62 44 58 95 55 24 4 2 1-6 2-5 ПО 0.44/ПЕЛ-2 23,2
3 ЕО 021/4 120 220 1,85 0,62 47 65,5 . 107 52 24 4 2 1-6 2-5 95 0,51/ПЕЛ-2 > 15,3
4 ЕО 022/4 180 220 2,47 ’ 0,67 ' 49 65,5 107 64 24 4 2 1-6 2-5 1—12 77 0.55/Г1ЕЛ-2 11,9
5 ЕО 031/2 90 220 0,92 0,73 60 53,5 95 38 24 2 4 2-11 3-10 4— 9 1-12 108 0.41/ПЕЛ-2 27,6
6 ЕО 032/2 120, 220 1,14 0,75 64 53,5 95 45 24 2 4 2—11 3-10 4- 9 93 . 0.47/ПЕЛ-2 ' 21,4
7 ЕОПК 021/4 120 220 1,84 0,62 47 65,5 107 52 24 4 2 1-6 2-5 . 95 0,5!/ПЕЛ-2 15,3
Продължение на т а б л. 7
1 2 з 4 5 6 7 8 9 10 п 12 13 14 15 , 16 17 ,
8 ЕОПК 032/4 90 220 1,47 0,62 44 58 95 55 .24 4 2 1-6 2-5 ПО 0.44/ПЕЛ-2 23,2
9 ЕОРК 041/4 40 220 0,51 0,87 А° 49 79 40 ‘ 24 4 2 1-6 2—5 218 109 0.23/ПЕЛ-2 108,5
10 ЕОРК 042/4 60, 220 0,63 0,91 48 49 79 48 24 - 4 2 1-6 2-5 182 91 0,25/ПЕЛ-2 80,4
11 ЕОРК 031/4 90 220 0,78 0,91 57 58 95 43 24 4 2 1-6 2—5 . 182 91 О.ЗЗ/ПЕЛ-2 47,2
12 ЕОРК 032/4 120 220 0,95 0,93 . 61 58 95 55 24 4 2 1—6 2-5 142 71 0.38/ПЕЛ-2 30,4
13 ЕОРК 021/4 180 220 1,10 0,96 61 65,5 107 52 24 4 2 1-7 2-6 120 60 0,41/ПЕЛ-2 23,4
14 ЕОРК 022/4 250 220 2,00 0,93 61 65,5 107 64 24 4 2 1-7 2-6 90 45 0.49/ПЕЛ-2 13,8
£3 Таблица 8
Технически и намотъчни данни на асинхроиин еднофазии двигатели, конто са използувани
в електрозадвижваието hi уредн с битово предназначение — производство на „Елпром"— Троян
I. Еднофазии двигатели с двойка пускова намотка
диаметър! ора, mm i ь Е « Е Й Е & Работна намотка Пускова намотка
4) тип на 1 двигателя га аэ ь V ? s 6 « . S Я (X л s' Ss а статс капали “ § gs диаметър и марка 4) К Ю _ _ 2.S § Д к га _ сх и 5 О s к диаметър н марка
& я й s ® 1 г * ф стъпка на проводника стъпка в И я ° га х на проводника
О Я =г| ’S ь на а» (юл и изолиран), на W Й щ Я w (гол и изолиран),
| • № 1 5 S О П а X (0 Я ю я 4) U £ s ю 2 в "§ СХ S ю намотката S.I 'О mm намотката брой ₽ на В ( ,sS = в. я mm
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
- 1-12 , 1 -12 2-11
1 Е01 — 11/2 180 220 122 66 40 24 2 — 11 3—10 4-9 1-12 84 0,69/0,74 ПЕЛ-1 108 31 0,49/6,53 ПЕЛ-1
1 12 2—11
2 Е01 - 12/2 250 220 122 66 50 24 2-11 3—10 4- 9 1-12 68 (',74/6,8 ПЕЛ-1 96 29 0,51/0,56 ПЕЛ-1
3 Е01 - 13/2 400 220 122 66 65 24 2—11 3-10 53 0,86/0,92 ПЕЛ-1 1 -12 ,2—11 69 21 0,59/0,64 ПЕЛ-1
4 — 9
1— 9 1—10 2 — 9
4 toi- 11/4 120 220 122 72 36 36 2— 8 3-7 90 0,59/0,64 ПЕЛ-1 108 32 0,41/0,45 ПЕЛ-1
5 Е01 — 12/4 180 220 122 72 50 36 1— 9 2— 8 3— 7 1— 9 68 0,67/0,72 ПЕЛ-1 1-10 2-9 1-10 2- 9 - 82 22 0,44/0,48 ПЕЛ-1
6 Е01- 13/4 .250 220 122- г'72 65 36 2— 8 3— 7 54 0,77/0,89 ПЕЛ-1 66 22 0,53/0,58 ПЕЛ-1
Продължение на табл. 8
1 2 | 3 4 5 6 7 8 'д ' ' 10 И 12 13 14 15
1-12
7 Е03-010/2 25' 220 121' 69 50 24 63 0,67/0,72 ПЕЛ-1 2’111 90 22 0,41/0,45 ПЕЛ-1
4— 9
1-12
8 Е03-011/2 370 220 121 69 65 24 |“}J у48 0,74/0,80 ПЕЛ-1 Л780 18 0,51/0,56 ПЕЛ-1 ?
! 4— 9 ' -
! 1— 9 9 Е03-010/4 180 220 121 ! 76 50 (-.6 2- 8 61 3- 7 0,57/0,62 ПЕЛ-1 2—'8 86 37 0,41/0,45 ПЕЛ-1
г 1- 9 * 10 ЕОЗ 011/4 250 220 121 76 65 36 2- 8 47 3- 7 0,64/0 69 ПЕЛЛ 66 25 0,44/0,48 ПЕЛ-1
II. Еднофазии двигатели с пусков кондензатор
h 1—12
✓ , 1 Е01К-11/2 180 220 122 66 40 24 , ? ’ 84 0 69/0,74 ПЕЛ-1 JTh 174 ~ 0,44/0,48 ПЕЛ-1
4— 9
. ! 1-12
2 Е01К-12/2 | 250 220 122 66 /0 24 . (Ml 68 0,74/0,80 ПЕЛ-1 137 “ 0,51/0,56 ПЕЛ-1
4- 9
1—12
3 Е01К—13/2 400 220 122 66 65 24 53 0.86/П92 ПЕЛ-1 2~ii 106 — 0,59/0,64 ПЕЛ-1
.4-9 -
1-12
4 Е01К-21/2 600 220 145 82 65 24 3^ 44 1,00/1,08 ПЕЛ-1 94 — 0,64/0,69 ПЕЛ-1
к . to . • 4—9
йй* —
—
* i
Продължение на табл. 8
1 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 и 12 13 14 15
1—12
5 Е01К-22/2Л 800 220 145 82 75 24 2—11 3—10 38 1,04/1,12 ПЕЛ-1 1—42 2-11 84 — 0,67/0,72 ПЕЛ-1
4- 9
1— 9
6 Е01К—11/4 120 220 122 72 36 36 2— 8 3- 7 90 0,59/0,64 ПЕЛ-1 1—10 2— 9 148 — 0,41/0,45 НЕЛ-1
- 1— 9 %. !
7 Е01К-12/4 180 220 122 72 50 36 2— 8 3— 7 68 0,67/0,72 ПЕЛ-1 1—10 2— 9 128 — 0,49/0,53 ПЕЛ-1
'’ч- 1— 9
8 -Е01К—13/4 250 220 122 72 65 36 2— 8 3- 7 54 0,77/0,83 ПЕЛ-1 1—10 2— 9 100 — 0,53/0,58 ПЕЛ-1
1- 9
9 Е01К-21/4 400 220 145 89 65 36 2— 8 3— 7 45 0,77/0,83 ПЕЛ-1 • 1-10 2- 9 90 — 0,53/0,58 ПЕЛ-1
1— 9 /
10 .Е01К 22/4 600 220 145 89 80 36 2— 8 3^- 7 32' 0,90/0,96 ПЕЛ-1 ' 1—10 2^- 9 64 — 0,62/0,67 ПГЛ-1 .
1-12 > - .V>
11 ЕОЗЬК -010/2 250 220 121 69 50 24 2-11 3-10 4- 9 63 0,67/0,72 ПЕЛ-1 1—12 2—11 116 — 0,44/0,48 ПЕЛ-1
1—12 ! л
2—11 Т 19 v - "й.
12 Е03ПК-011/2 370 220 121 69 65 24 3-10 4— 9 48 0,74/г,80 ПЕЛ-1 2-11 89 0,51/0,56 ПЕЛ-1 -; л
1—12
13 ЕОЗПК—012/2 550 220 121 69 '85 24 2-11 3—10 4— 9 37 0,86/0,92 ПЕЛ-1 1—12 2—11 68 — 0,59/0,64 ПЕЛ-1 ’Л
•
Продължение на табл. 8
1. 2 3 4 ! 5 6 7 8 9 '•*' 10 и 12 13 14 15
14 ЕОЗПК—010/4 180 220 121 76 50 36 1- 9 2- 8 3- 7 61 0,57.0,62 ПЕЛ-1 1 1—10 2— 9 118 — 0,35/0,39 ПЕЛ-1
-15 ЕОЗПК- 011/4 250 220 121 76 65 36 1— 9 2— 8 3- 7 47 0,64/0,69 ПЕЛ-1 1-10 2— 9 ’91 — 0,41/0,45 ПЕЛ 1
16 ЕОЗПК—012/4 370 220 121 76 80 36 1— 9 2— 8 3— 7 1—12 38 О,72/0;77 ПЕЛ-1 1-10 2— 9 74 . — 0,47/0,51 ПЕЛ-1
17 Е02ПК—11/2 600 220 121. 69 85 24 2—11 3—10 4— 9 1—12 37 0,86/0,92 ПЕЛ-1 1- 12 2-11 68 — 0,59/0,64 ПЁЛ-1
18 Е02ПК-12/2 800 220 121 69 105 24 2 -П 3—10 4- 9 30 0,96/1,02 ПЕЛ-1 1—12 2-11 59 — 0,69/0,74 ПЕЛ-1
19 Е02ПК—11/4 400 220 121 76 85 36 1— 9 2— 8 3— 7 36 0,74/0,80 ПЕЛ-1 1-10 2-9 74 — 0,47/0,51 ПЕЛ-1
20 Е02ПК—12/4 600. 220 121 76 105 36 1- 9 2- 8 3- 7 30 0,83/0,89 ПЕЛ-1 1-10 2— 9 60 — 0,55/0,60 ПЕЛЛ
III. Еднофазни двигатели с пускова съпротивителна намотка и пусков коидензатор (по-стара серия)
1 МП 30/4 250 220 145 89 44 36 1- 9 2— 8 3- 7 1—12 63 . 0,80/0,86 ПЕЛ-1 1-10 2— 9 60 — 0,70/0,79 МПЕЛ-2
ьэ 2 М 31/2 500 220 145 82 64 24 •2—11 3—10 4--0 25 0,90/0,96 ПЕЛ-1 1-12 2-11 36 0,50/0,59 МПЕЛ-2
Продължение на табл. 8
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
1-12 I
3 М 32/2 800 220 145 82 100 24' 2-11 3-10 4— 9 2Х ^<15 0,80/0,86 ПЕЛ-1 1-12 2—11 21 — 0,50/0,59 М ЕЛ-2
К 1— 9 52
4 М Зу4 350 220 145 89' 64 36 2 — 8 3- 7 0,75/0,80 ПЕЛ-1 1—10 2— 9 52 — 0,40/п,49 МПЕЛ-2
1- 9
5 М 31/4 370 220 145 89 64 36 2— 8 3- 7 47 0,96/1,02 ПЕЛ-1 1—10 2— 9 46 — 0,77/0,86 МПЕЛ-2
1- 9
6 М 32/4 500 220 145 .89 100 36 2- 8 3- 7 36 1,00/1,06 ПЕЛ-1 1-10 2— О 36 — 0,60/0,69 МПЕЛ-2
1—12 -
7 ЕОПК90 Lk-2 750 220 .133 78 75 24 2—11 3-10 4- 9 36 1,04/1,12 ПЕЛ-1 1-12 ' 2—11 71 — 0,/2/0,77 Г1ЕЛ-1
1 1-12
8 ЕОПК90 L-2 1100 220 138 78 100 24 2-1.1 3-10 л О 27 1,20/1,28 ПЕЛ-1 1-12 2-11 62 — 0,77/0,83 ПЕЛ-1
1- 9 X
9 ЕОПК90 Lk-4 550 220 138 87 75 36 СО Г- СТ» 1 1 1 34 0,83/0,89 ПЕЛ-1 1—10 2— 9 72 — 0,55/0,50 ПЕЛ-1
Hi ЕОПК90 L-4 750 220 138 87 95 36 2— 8 3- 7 28 0,96/1,02 ПЕЛ-1 1-10 2— 9 65 — 0,62/0,67 ПЕЛ-1
Таблица 9
Технически и намотъчни дан и па еднофазни асинхронни двигатели, Конто са използувани
в електрозадвижването га уреди с битово предназначение — производство на СССР
s Д Работна намотка’ Пускова намотка и
X
Тип на дви- гателя 4 Предназ- начений (бнтовн уреди) ост (вата) Напре- жение (волта) Я & О) С S И & S S и й итет иа кои, >а (микрофа а волт), дИ/ брой на на- внвките диаметър и марка на го- лия провод- ник, гивление на гката при I (ома), £2 ‘ брой на навивките, mm днчметър и марка на го- лия провод- гивление н; ката при 2 , £2
3 о а й я Х’Х Sg- mm о &SO Е ям ник, mm с м s
5 н - О о fi S W Iй Я 3,
ДАО Пералня ч 150 127/220 3,3/1,9 1420 496 1,04 ПЭВА 4,2 284 0,55 ПЭВА 8,5
Хладил- ЭД «...
ДХМ-3 НИК ’ 127 . 2,1 1440 —- 856 0,80 ПЭВА 4,7 400 0,38 ПЭВ-2 12,8
ДХМ-5 » 93 220 2,1 1440 — 716 0,86 ПЭВ-2 692 0,29 ПЭВ-2 36,5
КД-2 Магнето- 13,7
фон -- 6 127 0,36 1420 2,5/2,0 1848 0,23 ПЭВ-2 120 820 0,20 ПЭВ-2 250
ДСМ-1 Пералня 250 220 3,7 1445 — 512 0,69 ПЭВ-2 120 404 0,47 ПЭВ-2 —.
СМ-7 » 130 220 4,2 1320 — — 0,86 ПЭВ-2 —. екпанирани .полюси
СТА-1 Пералня 170 127 — — «— 50 в секция 0,38 ПЭВ-2 26 40 в секция 0,59 ПЭВ-2 17
СТА-2 180 220 2,0 1400 50 в секция 0,38 ПЭВ-2 26 40 в секция 0,59 ПЭВ-2 17
СТА-МО v 180 220 —— — — 50 в секция Ь,38 ПЭВ-2 26 <0 в секция 0,59 ПЭВ-2 17
АВЕ-071-4 - ff 180 127 2,08 1350 •7/500 12X64 ' 0,53 ПЭВ-2 — 12X98 0,41 ПЭВ-2 —
АВЕ-071-4 см » 180 220 1,20 1350 7/500 12X75 0,49 ПЭВ-2 — 12X81 0,47 ПЭВ-2 1 II
Изстиск- *350
АДЛ ДГХ-07 вачка Хладил- 220 1,8 2850 — 350 в бобина 0,64 ПЭВ-2 10 екраиира ни полюси
ннк 780 127 1М 1425 — 4X224 0,69 ПЭВ-2 1 4X404 0,80 ПЭВ-2 5
& Таблица 10
Технически и намотъчни данни на еднофазии асинхронни двигатели конто са използувани в
електрозадвижваието на уреди битово предназначенье — производство'иа ЧССР
<У
< S Брой иа навивките в отделяйте
- Напреже- я4 ч га X секции Брой на па- Диаметър на Съпротивление
о X ралелните голия провод- на намотките
=г а» о. о Тип на двигателя цност V S я ВИ работна намотка пускова намотка проводники ник, mm при 20°С (ома). 1
Moi W О X А Б в Г а 6 . г р п р п р 1 п "
1 REX 25 s-4 0,25 220 2,8 36 38 54 66 33 | 30 40 46 —— 2 1 0,56 0,37 7,1 18
2 REX 25 п-4 0,37 220 4,0 36 28 38 48 24 23 32 36 —» 2 1 0,63 0,45 4,3 12 1. -
3 REX 35 s-4 0,53 220 4,8 36 29 40 48 24 24 33 37 — 2 1 0,75 0,50 3,15 10
4 REX 35 п-4 0,74 220 6,6 36 22 30 37 19 21 29 33 -— 2 1 0,85 0,56 2,07 7,6
5 REX 45 s-4 - -1,10 220 9,3 36 18 24 32 16 17 23 25 — 2 1 0,85 0,75 1,54 3,91 --
6 REX 17S-4 0,09 220 1,6 36 •54 73 95 46 45 60 63 — 2 1 0,60 0,28 15,0 48 '
7 REX 27 s-4 0,25 220 2,8 36 35 49 62 31 33 44 51 — 1 1 0,60 0,-Ю 6,0 18
- 8 REX 27 п-4 0,36 220 3,6 36 29 39 48 25 26 36 40 —. 2 1 0,67 0,50 4,6 11,2
9 OREX 26 с-4 0,25 220 3,05 36 28 29 51 24 23 24 36 — 2 1 0,90 0,50 8,5. -10,6
10 LJ3T 24 0,125 220/110 1,7/3,4 36 24 46 62 71 32 38 24 — 1 1 0,70 0,80 9,6 4,2 .vS
11 LJ4T 44 0,160 220/110 2,4/4,8 36 20 37 50 57 31 . -33 19 — 1 1 0,80 0,80 6,6 ,3,86
12 LJ4T 84 0,25 220/110 3,4/6,8 36 15 28 38 43 25 30 19 — 1 1 0,90 0,90 4,6 3,06
13 LJ4T 64' 0,20 220/110 3/6 36 17 32 43 48 26 32 20 - 1 1 0,85 0,85 5,3 3,29
14 LJ4T 14 0,18 220/110 2,05/4 36 38 43 73 74 28 51 39 — 1 1 0,75 0,48 9,6 13,4 *». " <*
15 LJ4T 34 0,25 220/110 2,7/5,5 36 ’31 35 60 61 23 42 32 — 1 1 0,90 0,56 5,85 8,8
16 J3E54 V 0,06 220/110 0,9/1,8 24 1Ь4 164 — — 110 1 — — 1 1 0,40 0,50 40,0 36,0
17 W83 4Н 0,125, 120 3,4 36 4Ь 55 64 73 4 24 14 10 1 1 0,71 0,60 2,88 6,0 .
Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
1.3. ОСНОВНИ НЕЮПРАВНОСТИ, КОНТО СЁ СР6ЩАТ
В ЕДНОФАЗНИТЕ ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ, И МЕТОДИ
ЗА ТЯХНОТО ОТКРИВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ
1.3.1. Еднофазни колекторни електродвигатели
Неизправност Причини
1 2
Искрене на четките Искрят и двете или само едната четка; искренето е придруже- но със силно нагряване на колектора и четките * \ а. Четките са в лошо състояние и не са мон- тирани правилно в четкодържателя. Възмож- но е работната повърхност да е обгоряла и да има драскотини, запълнени с медей прах, лошо шлифованн, счупевд и обгорели б. Размерите на гнездата на четкодържателите не отговарят на размера на четките, вслед- ствие на което контакты между четките й арматурата им ё недосТаТъчеи в. Напречното сечение на тоководещите гъв- кави проводници към, арматурата на четките ё по-малко от необходимого г. Четкодържателите, са монтирани неправил- нр' — разстояинето между тях и колектора е много голямо, вследствие на което четката се зак^инва д. Налягането на четкиТе е слабо или силно; при нужда пружините на четкодържателите се скъсяват нли разтягат,’ но най-правилно е да бъдат заменени с нови, конто да оснгуря- Ъат. предписания натиск ' . е. .Поставени са четки от несъоТветствуваща марка; препоръчва се да. се-сменят одновре- менно вснчки четки независимо от степента на износването им, ж. Лош контакт в четковия апарат — замър- сенй или окислены контактни повърхности з. Пблярността на полюсиТе е неправилна
Искрене' на четките; електродвигателйт. се развърта ненормално н има ненормална ско- рост на въртене, кбтве- ната намоткЯ на място силно загрява а. Късо съедииенне в- съседни колекторнйнла- стинн — медните мустаии, образу ванн при престъргването на колектора, ,«е са почистени б. Късо съединение в Съседии колекторни пластинн от останал припой при спояването
Промеиливо и от време на време намаляващо искрене а. В четковия апарат има лош контакт /
Искрене на четките; наблюдав а се почер- няване само на никои колекторни пластики, отстоящи едка от друга на определено ра^стоя- а. В котвата има лош контакт — дефекты се появява обикновено в съединенията между иамотката н ушите иа колекторннте пластики поряди лоша и суха спойка б; Разместване на никои колекторни 'пласти- ки, издадени навън или хлътнали навътре
34
Продължейие
2
ние. След всяко почи- стване Или престьргване на колектора почерня- ват същите пластики в. Има прекъсване в котвената секция, конто qe намирамежду почериелите пластики на колектора — по-често прёкъсвайето е в спой-,, ката при колектора, а по-рядко в самата намотка
Искрене ра четките; наблюдава се почёрнява- не на всяка итога или трета колекторна пла- стина нлн изместващо се почерняване по ко- лектора а. Колекторът е разхлабен б. Изолацията между колекторните пластики се е издала навън Д в. Неизправен четкое апарат4 • 1
Искрене на четките при чист колектор, изправен чёткой апарат, подходя- щи и поавилно поставе- ни четки * —— а. Недопустимо голямо износване на ко- лектора б. Нагряването на котвата е превишено, елек- тродвигател ят е претоварен в. Електродвигателят е ненатоварен, не загрява. Това показва, че комутациЯта е настроена за номинално натоварване г. Междунавивково или късо съединение в котвата (при повнцгенб загряване на котвата се забелязва неравномерно загряване иа от- делки бобини от полюсцте) . д- Лота центровка на котвата, при което въз- душйата междина под отделните полюси не е еднаква. При ненатоварен електродвигател котвата загрява силио, Наблюдава се различ- но ио големина искрене в четките; дефектът може да се появи н от износване, на лагерите или при лоша центровка на котвата при мон- тажа на електродвигател»
Четките искрят, Вйбри- рат, колекторът е почер- нил и силно се нагрява; целият електродвига- тел вибрнра а. Колекторът е разхлабен и деформиран б. Разбити лагёри в. Неправилно поставени четки, поради кое- то настъпва неравномерно износване на колектора
Кръгово искрене; по повтфхността на колек- тора прескачат нскри от едната чётка към другата а. Повърхността на колектора е замърсена от обилно смазване или употреба на много меки четки б. Неизправност иа колектора, причинила бързото износване на четките и геговото замърсяване в. Неправилно поставени четки
35
Продължение
1 2
t \ г. Поставени неподходяща марка четки, от конто се отронват парченца и се наслояват между колекторните пластини и дават токо- проводимост
При въртене в една по- 1 сока четките искрят по- : силно, отколкото при въртене, в обратна по- сока; скоростта на вър- тене в двете посокй не е еднаква а. Комутацията е настроена за определена посока на въртене и не се препоръчва въртене в обратна посока б. При ремонт на котвената или възбужда- щата намотка не е спазена заводската схема
Прегряване на котвата Цялата намотка се пре- грява равномерно; на- блюдава се искрене; електродвнгателят кон- сумира по-голям ток от номиналния; скоростта е по-малка от номннал- ната а. Електродвнгателят е претоварен б. Влошено охлаждане на електродвнгателя поради замърсяванё -
Електродвнгателят се развърта -трудно или се задвижва с - тласъцн; котвата се нагрява мно- го бързо, при което от- деляй секции се нагряват неравномерно; от кот- вата се отделя дим;' пластините на колекто- ра, конто съеднняват прегря^ащата се секция, почерняват а. Късо съДинеиие на котвената намотка чрез колекторните пластини от мустаци, получени при престъргването на колектора н непочи- стени б. В една или няколко секции на котвата има- междунавивково или късо съединенне в. Поради съединенне на отделки уши на ко- лектора е станало късо съединенне ria на- мотката * г. Неправнлно изпълнение на котвената! нли възбуждащата намотка при ремонт V
Прегряване на възбудителната намотка / Всички бобнни прегря- ват равномерно а. Голям възбуднтелен тбк
Една от бобнните за- грява снлно, четките искрят, котвата се на- грява а. В тази полюсна бобина има. междунавив- ково или късо съединенне; увеличен е възбуж- дащият ток
36
Продължение
1 2
Прегряване на електродвигателя Цялата машина е пре- грята равномерно, а други призиаци за не- нормална работа няма 1 а. Електродвнгателят е претоварен б. Електродвнгателят е за кратковременеи режим на работа, а е в движение по-продъд- жително време в. Вентилационните пътища са запушени; стоманата и намотките са покрити с тепло- изоляционен слой от прах и влакна г. Посоката на въртене е избрана иеправил- ио за типа на електродвигателя, вследствие на което веитилаторът (с иаклоиеии перки) дава значително по-малко количество охлаж- дащ въздух д. Има пробйв в никой кондензатор на фил- търа против смущенията
Ненормална скорост на въртене Електродвнгателят не се задвижва под товар; развъртян с ръка, раз- вива висока скорост а. Дефектът се появява поради отслабване нли липса на магнитно поле б. В една или няколко бобини иа паралел- ната възбуждаща намотка има междуиавив- ксгво или късо съединенне в. Бобините на иолюсите са евързаии непра- вилно помежду си г. Паралелната възбуждаща намотка е съе- динена с тялото на електродвигателя или с други намотки, поради което се шунтира н§- пълно нли частично
Двигателят не се за- движва нлн работа с много малка скорост на въртене; четките Искрят силно к а. В котвената намотка има прекъеване или лош контакт б. В котвената намотка има междунавивково илн късо съединенне
Скоростта иа въртене; на’ електродвигателя при номинално захранва- що напреженне е по- висока от нормалната; електродвнгателят е със смесено възбуждане и развйва по-м:алък пу- сков момент ч а. Съпротивлението във вернгата на възбуж- дането е голямо б. В никоя бобина на паралелната възбужда- ща намотка има междунавивково или късо съединенне в. При електродвигателя със смесено възбуж- дане последователната намотка е включена противоположно на паралелната
/
37
йродълже ни е
1 2 s'
Електродвнгателят се задвижва и работа доб- ре при малък товар, но пои увеличаване на на- товарването насгьпват голема изменения в го- лемината на тока и ско- . ростта vaj въртене. Ако несензюирчи бързо, той може да развие недопу- стимо висока скорост и токът да добие недопу- стима големина за елек- I тродвнгателя а. Електродвнгателят работи със силно отсла- бено магнитно поле; при Повишаване иа на- товарването поради реакцията на котвата се . повишава също и скоростта на въртенето б. Последователната намотка е вкдючеиа про- тивоположно иа паралелната и при увелича- ване .на натоварването размагнитва електро- двигателя / <
Методи-за отКриване на най-често срещцните неизправности
в еднофазните колекторни електродвигатели
Междунавивковите и късите съединения или прекъсваиия в
котвата или иа колектора се откриват по следиите най-разпро-
странени начини: , • '
I. Без да се разглобява, електродвнгателят се включва към
регулируем токоизточник. Напрежението сё повишава, докато
котвата започне бавно да се развърта. Ако в котвата има меж-
дунавивково или късо съединенне, тя спира винаги в едно и
сыне положение спрямо цолюсите.
2. Чрез променливотоков електромагнит и тънка стоманена
пластинка (телефо^иа слушалка или чувствителен волтметър).
Създаденият от електромагнита магнитен поток прёсича сек-
циите на котвата и при наличие на междунавивково късо съе-
динение предизвиква протичане на ток в нея. Този тОк предиз-
виква трептене на пластинката (звук в телефонната слуйалка
или отклонение на волтметъра).
3. Посредством миливолтметър — по метода на пада на
напрежението. Този метод позволява да се открият междуна-
вивковн къси съединения, разпоявания, прекъсваиия и греодси
при навиването на намотката. През намотката се пуска постоя-
нен ток с големина 10—30% от .големината на номинаЛияяг
Токът се подава към две съседни колекторни пластини — при
листова намотка, или на всеки две пластини на разстояние една'
колекторна стъпка при вълновата намотка'. Миливолтметьрът
се присъединява към същите пластини. Неизправностите в кот-
вената намотка се отразяват в показанията на уреда по след-
ния начин:
38
а) късо съедикёнме между навввките на съседни Колекторни
пластини — той показва понижено иапрежение;
। б) при късо съединенне между нцвивките на горния и дол-
;ния слой уредът дава понижено показание върху, голям брой
’пластини; при обхождането на пластините на едно място при
^листовата или на няколко места при вълновата намотка се
{получава изменение иа показанието на уреда, което се запазва
jno-натдтък за голям брой • пластини;
! в) прекъсването или разпояването иа котвената намотка сё
;характеризира с увеличение на отклонение™ На уреда при пла-
стики, съединейи с НеизправНи секции; при вълновата намотка
прекъсването се характер.изира с отклонение при всички пла-
хтиии освен при една двойка пластини, което отклонение може
да достигне високи стойности;
। г) прекъсването на краищата на една секция се характери-
-зира с повишено отклонение между две пластини и обратно от-
клонение между с*ьсёднйте две;
• д) при късо съединенне върХу колектора или в сёкЦията
;липсва отклонение както върху захранейите пластини, така и
,върху съседните две пластини.
' 3 а б е я е ж к а. Открититите по този начин неизправности
се нуждаят от уточняване. За тази цел след първия обход по
i колектора и отбелязването им измерванйята се повтарят, но
се започва от колекториа пластина, изместена вляво или
вдясно от първоначалиата. Ако неизправностите съВпадат,
; определянето им е било правилно.
е) пробив към масата на котвената намотка или на колек-
тора се открива, като се присъедийи (допре) уредът до колек-
тора и вала; при късо съединенне уредът показва рязко откло-
нение (тази повреда може да се установи и с мегаоммётър,
конто при пробив показва нула).
При неизправности на спойките на намотката към колектора
те се презапояват. При къси съединения по колектора се из-
вършва внимателно почистваие и резиране. При междунавив-
кови и къси съединения, корпусни съединения и прекъсване на
проводник на котвата се пристъпва към цялостно пренавиване.
39
1.3.2. Еднофазни асинхронни електродвигатели
Неизправност Причин*
1 2
Прегряване на статорната 1 намотка Прегряването е общо и равномерно а. Електродвигателят е претоварен б. Нарушена е нормалната вентиляция в. Захранващото иапреженне е по-високо или по-ннско г. Намотката е свързана посрешно Г
Нагряването е силно рамо в отделив sMecTa. Електродвигателят1 раз- вива по-малък момент и бучи а. В намотката има ^еждунавивКови съе- динения б. Неправилио свързваие на някри от сек- циите в. Никои секции са свързани накъсо г. Има заземяване в две точки на една от фазнте
Прегряване на роторната намотка Нагряването е общо и равномерно. ' Електро- двигателят се върти с понижена скорост а. Електродвигателят е претоварен б. Нарушена е нормалната вентилация в. Захранващото напрежение е по-високо или по-ннско »
Роторът се прегрява; електродвигателят бучи; токът в статора силно пулсира; въртящият мо- мент ё малък; електро- двигателят е претоварен и не развива нормална- та си скорост J а. Лош контакт между роторните пръпки и късосъединяващите пръстенн б. Прекъсване на роторните пръчки нд едно или две места % В. Прекъсване на късосъединяващите пръ- стени
I / Прегряване стоманата на статора Леко йагряванепри пра- зен ход на електродви- гателя и номинално за- хранващо иапреженне 1 "" а. Между -отделяйте ламели став ат къси съе- динення, преднзвикани от мустаците, остана- ли прн щаицоването на отделяйте ламели б. Има заднране между ротора и статора Л
,40
Продължение
/
1 2
• в. Има съединенне между стягащнте болтове и активната стомана г. Късо съединенне в статорната намотка или пробив на изолацията към корпуса, вслед- ствие на което на отделяй места зъбите на стоманата са изгорели или стопенн
Прилепване на ротора Повредата се нзразява И едностранио магнит- но привличане на рото- ра към статора по в ре- ме на въртене • а, Лошо балансиран ротор б. Износени лагери в. Изместване на лагерните щитове г. Има междунавнвково късо съединеиие или пробив на изолацията към корпуса; в този случай прилепването на статора е противо- положно на мястото на повредата
Голям шум в електродвигателя Двнгателят бучи снлно, нагряването на статор- ната намотка е равно- мерно а. Късо съединенне в статорната намотка б. Неправилно свързване на намотайте в. Броят на навнвкнте на отделяйте секции не е еднакъв
Електродвигателят . ра боти нормално, но се чува бучене а. Секционните групн са разпределенн непра- вилно илн несиметрично при наличие па'пара- лелни клонове на статорната намотка
Ниска или ненормална • скорост на въртене Електродвигателят не се завърта а. В статора не протнча ток порадн изключ- ване на топлннната защита (повредена то- плннна защита) б. Силно износенн лагери; роторът се прилеп- ва към статора в. Лагерите са нзместени
Електродвигателят се върти с понижената ско- рост при нормално на- товараване а, Захранващото напрежение е ниско ' б. В роторната намотка нма лош контакт в. Свързването на намотката е неправилно
41
Продължение
Електродвигателят се
въртн с понижена ско-
рост, конто снлно се ко-
лебав и при малко на-
товарване токът в на-
мотката силно се коле-
бае
а. Във веригата на ротора има лош контакт
Електродвигателят се
задвижва след завърта-
не с ръка
а. Има прекъсване на пусковата намотка
б. Центробежният прекъсвач (респ. пусково-
го реле) е иеизправен и не включва — по-
вреди в контактите, .тостовете, пружини-
те и т. н. ' ,
в. Нензправеи пусков кондензатор (пробив
или прекъсване на изводите)
I
1.4. ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, МЕТОДИ ЗА ИЗЦИТВАНЕ
И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕМОНТИРАНИТЕ
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ ОТ ЕЛЕКТРОЗАДВИЖВАНИЯТА
НА БИТОВАТА ДОМАКИНСКА ТЕХНИКА
Едва от слабостите в сервизйата практика йа предприятията
за ремонт на битова домакинска техника в нащата страна е ка-
чество™ на изпълняваните ремонта и услуги на електрозадвиж-
ванията на електродомакинските уреди. Сега (с малки изклю-
чения в гр. Пловдив) у нас няма специализирани ремонтни
предприятия за извършване йа основни ремонта на електро-
двигатели с малки мощности. Обикновено те се изпълняват в
смесени ателиета и бази без строго спазване на технологичните
изискйания. Няма изготвени инструкции за тази цел и не са
създадени условия за» импрегнацията на ремонтираните електро-
двигатели съгласно изискванията на БДС. Не са създадени
условия за проверяване качеството на извършените ремонти и
осигуряване гаранциите на ремонтираните електродвигатели.
Не трябва да се забравя, че всички електродвигатели,-конто '
се използуват в електрозадвижванията на битовата домакинска
техника, трябва да отговарят на общи и специални технически '
изисквания. Общите технически изисквания се отнасят за
всички електродвигатели, а специалните — за даден тип елек-
тродвигатели в зависимост от тяхното предназначение.
Основните технически изисквания са сЛедните:1
1 Д. А. Лепаев, Ю. М. Корхов. Электрические аппараты бытового на-
значения.
42
Е НаДеЖДна работа при всички условия на експлоатацията.
2. Добра комутация на колекторните електродвигатели при
всички режими на работа.
3, Осигуряване йа по-голяма кратност на пусковия момент
на електродвигатели по отношение към номиналния.
4. Наличие на фиЛтьр против радиосмущенията при колек-
торните електродвигатели.
5. Надеждна работа на електродвигатели при отклонения
на напрежението в граници от +10% до —10% от номиналното
(освен а ко производителят не е предписал други условия) и
изменения на температурата от — 40° до +40°С при относителна
влажност 604-70%.
6. При продължителна работа на електродвигатели с номи-
нално натоварване температурата на намотките (измерена по
метода На съпротивлението) не трябва да превишава темпера-
турата на околната среда, както следва: при работа в среда
с температура +40°С да не превишава +65°С; при работа в сре-
дах температура +50°С — +55°С; за електродвигатели, работе-
ади в среда с температура +60°С — +40°С.
7. Съпротивлението на изолацията между всички тоководи-
ми час*ги и На всяка от лях спрямо корпуса на електродвигатели,
измерено в студено състоянйе (при температура +20°С и отно-
сителна влажност на околната среда 604-70%), Трибва да бъде
ле цо-малко от 100, мегаома., а при нагрято състоянйе (работна
температура) — не по-малко от 50 мегаома (1 мегаом =
= 100 000 ома).
8. Изолацията на вснчки тоководими части спрямо корпуса
зна електродвигатели трябва да издържа без пробив изпитва- '
телно напрежение 1000 волта променлив ток с промищлена
честота в продължение на 1 минута при температура +20°С
и относителна влажност 604-70%.
9. Електродвигателите трябва да работят безотказно при
тръскаие с ускорение 70 m/s2 и честота до 80 удара в минута,
а също при вибрации с честота 10 херца при амплитуда
1,4 ±0,2 mm.
10. Шумът на електродвигателите, конто работят в помеще-
ние, не трябва да превишава 80 децибела.
Проверката на качеството на извършените ремонта на елек-
трод.>игателите се извършва по следната протрама:
— външёи преглед на електродвигатели като цяло;
— проверка на качеството на извършения монтаж;
— контролни изпитвания на електродвигатели съгласно
изискванията на БДС 5756—65 и БДС 180—55.
Контролните изпитвания се извършват в изложената по-
долу последователност.
1. Без включване на електродвигатели към захранващото
Напрежение:
43
а) външен преглед иа електродвигателя като пяло;
б) проверка на основната електрическа схема, изводите и
свързването на клемното табло;
в) измерване съпротивлението на намотката в студено съ-
стояние с волтметър и амперметър, мултицет или Уитстонов
мост; при колекторните електродвигатели съпротивлението се
измерва при колекторните пластини, лежащи под четките (при
вдигнати или извадени четки);
г) измерването на изолационното съпротивление на намот-
ките спрямо корпуса на електродвигателя и помежду им се
извършва в студено състояние посредством мегаомметър за иа-
прежение 1000 волта в продължение на 1 минута;
д) изпитване на електрическата якост на изолацията на
намотките спрямо корпуса и помежду им с повишено напре-
жение
СЛямерй — 500 —2£7НОМин
в продължение на 1 минута; в процеса на изпитването неизме-
рените намотки се съединяват електрически с корпуса; измери-
телното напряжение се прилага между един от изводите на
измёрваната намотка и корпуса.
2. Електродвигателят се включва към захранващото на-
прежение:
а) рзпитване на електрическата якост на изолацията между
намотките с напрежение (7изтрв = 1,3 67н0„ин в продължение на
5 минути на Празен ход;
б) измерване скоростта на въртене и тока на празен ход на
електродвигателя или в натоварено състояние (ако има въз-
мбжност); при кодекторните електродвигатели се проверява
степента на искрене с оценка съгласно БДС 180—55;
в) измерване на загряването на електродвигателя на пра-
зен ход или при товар по метода на съпротивлението; измерва
се съпротивлението на студената и загрята намотка, след което
се определи температурата или средното прегряване на палата
намотка по формулата
4Р = (ЛтуД +235)-235 [°C];
^студ
средното загряване QCp = 4P—4туд[°С], където
/?загР в омове е съпротивлението На електродвигател^ след
загряване; ’
/?стУд в омове — съпротивлението на електродвигателя преди
включването.
44
ГЛАВА;. 2
ДОМАКИНСКИ ЕЛЕКТРОНАГРЕВАТЕЛНИ УРЕДИ
2.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, КЛАСИФИКАЦИЯ
Към домакинските електронагревателни уреди спадат всички
уреди, чиято работа се основава на свойството на проводниците
да се нагряват при протичане на електрически ток по тях. Та-
кива са: електрическите чайници, ютии, котлони, електрически
тенджери, кафеничета, готварски печки, отоплителни печки,
електрически водонагреватели, бързовари и др.
Работната част на всеки електронагревателен уред, в която
електрическата енергия се преобразува в топлинна, е неговата
нагревателна система. В зависимост от конструкцията на елек-
тронагревателния уред тази система се състои от един или по-
веч"е нагревателни елементи, свързани помежду си по определе-
на схема. Нагревателната система включва в себе си още
носещата част на нагревателните елементи и устройство™ за
включване и регулиране.
В зависимост от предназначение™ си домакинските електро-
нагревателни уреди се подразделят на уреди за готвене, за
отопление, за гладене, за затопляне на вода.
Електронагревателните уреди облекчават домакинския труд
значително и съкращават времето на различните домакински
работа. Те имат висок коефициент на пблезно действие
(к. п. д.) — между 50—70%, а в някои случаи и до 95%, докато
при нагревателните уреди, работещи с твърдо гориво, к. п. д.
не превишава 12—20%, с течно гориво — 20—40%, и с газооб-
разно гориво — 50—60%. Други техни предимства са: осигуря-
ване на по-равномерно нагряване, възможност за леко регули-
ране на температурата на нагряване в широк диапазон чрез
изменяне силата на тока в нагревателните елементи и авто-
матично включване и изключване в зададено време. Електрона-
гревателните уреди осигуряват по-добри хигиенни условия за
работа в жилището, тъй като при тях няма открит пламък, дим,
вредни газове и сажди.
Широйото използуване на домакинските електронагревател-
ни уреди със спиралробразни или лентови нагревателни еле-
менти стана възможно едва след създаването на специални
сплави. Тези сплави трябва да отговарят на слёдните изисква-
ния: а) да имат по-голямо относителнб съпротивление оттована
медта и другите проводники и одновременно много малък кое-
фициент на линейно разширение, за да се осигури компактност
на конструкцията; б) да издържат продължително време на
висока температура, без да се разтопяват и окисляват. Сега за
45
изработване на електронагревателни елементи с успех се изпол-
зуват сплавите константан, нихром и фехрал. Широко прило-
жение за направа на нагревателни елементи за домакийскй
уреди у нас е намерила и н£елязо-хром-алуминиевата сплав на
< шведската фирма „Кантал" (кантал DJ за максимална работ-
ка температура 1150°С и DS — за 1200°С на повърхността на
проводника).
Във всички електронагревателни елементи тоководещийт
, проводник или лента задължително се изолира от корпуса. От
това зависят надеждността и качествЪто на самия уред, а също
и безопасного му използуване. Електроизолацирнните материа-
ли, конто се иэползуват за тази цел, трябва да притежават
висока електрическа якост, да издържат На Нести температурки
промену без нонижаване качеството на изолацията при йро-
дължителна експлоатация, да имат малка хигроскопичност,
добра топлопроводимост и висока механична якост. За нагре-
вателни елементи с температура на нагряване до ’,800°С като
изолационни материали се използуват- азбестов' кдртбн, пор-
целан, миканит и флагбпитна слюда. При по-висоКи температури
на нагряване се изпблзува електротехнйческа керамика, шамот,
периклаз и Кварцов ’ пясък. • - ;
За постигането на добра компактност при направата на на- -
гревателните елементи кръглият проводник с дйаметър от 0,3
до 0,6 mm се навива на спирала, а лентовият се намотава
на плосък елек£роизолационен носач. ТоплннаТа нН електро-
нагревателния елемент може да се предана на нагряваното тядб
по три начина:
а) чрез топлопроводимост, като натревателниЯт елемент и
студеного тяло. се намират в непосредствен допйр (напр. в
електрическите ютии); '
г б) чрез конвекция — топлината се пренася чрез движение
на частйццте на въздуха, газовете и течностите (напр. в бойле-
рите по-лекият загрят воден слой се издига кагоре, а на него-
вото място пада по-тежкият студен воден слой);
, в) чрез лъчеизпускане. 4
В електронагревателните домакински Уреди се използува
само един от посочените начини или комбинация от два от тях,
или и трите заедно. (
С оглед на предназиачението им нагревателнйте елементи
се йзработват в два варианта — открити и закритн. ОТсвоя
страна закритите биват нехерметично и херметично затворени.
' Сега у нас не се произвеждат уреди с открити нагревателни
елементи, въпреки че имат редица неоспорими преднмства —
опростела конструкция, бързо нагряване (предаването 'на топ-
лината при тях се оеыцёствява по пътя на коивекцията и
лъчеизпускането), лек ремонт и ниска цена!, защото те са опаснн
при експлоатация. При тях е възможно лесно н иезабелязанб
46
I
да сё хполучи късо съединенне в навивките на спиралата (рео-
тана) от външни предмета, механично повреждане на .самата
спирала, поражение на човек от електрическия ток при допир
с реотана.
Закритите нагревателни елементи се йзработват от спирала
или лента (фиг. 2.1), разположена в защитна облицовка от
Фиг. 2Л. Нагревателни елементи закрит тип:
а — в гердан от нзола1|ионни керамични мъниста; б — плосък;
/ — проводник от нихром нлй фехрал; 2 — плосък миканит; 3 контактни.
изведи на нагревателйия елемент; 4 — керамичнн мъниста
електроизолационен Материал, конто ги предпазва от механик-
пи повреди, но не спйра достъпа иа въздух. Като защитна об-
вийка песто се изпблзуват керамични мъниста, конто се наниз-
ват рърху спиралата на реотана като гердан. Нагревателни
елементи от този тип намират употреба в електрическите теи-
джери, чайници и ютии. Устройство™ им е просто, но те имат
малка механична якост и прй счупване на изолациониите мъ-
ниста моЖе да се получи късо съединенне на цъпротивителната
спирала с корпуса на уреда.
Нагревателните елементи от закрит тип могат да се изработ-
ват и във формата на пластини. Върху тънка пластина от
огнеупорен миканит се намотава объл или лентов проводник,
след което над и под нагревателния елемент се поставя изола-
ционен 'огнеупорен материал. Такива нагревателни елементи
се отличават с голяма дълготрайност и безопасност при екс-
плоа+ация, но, разбира се, при тях е влошено топлопредаването.
Съществуват много и най-разноо'бразни конструкции на за-
крити нагревателни елементи. Но най-усъвършенствувани са
херметично затворените нагревателни елементи в тръбно изпъл-
нение пли така наречёните тръбни нагреватели. При тях съпро-
тивйтелната спирала с външен диаметър 4—5 mm се поставя
и запресува с електроизолационен материал концентрично на
тръба с вътрешен светъл отвор около 8—10 mm. Тръбите на
нагревателите се йзработват от месинговй сплави, неръждяс-
ваща или хромникелова стомана, конто издържат температура
47
на нагряване на повърхността от 400 до 800сС. Тръбните нагре-
вателни елементи, изработени от никротал и фекротал, не са
чувствителни.към плодови киселини, млечни продукта и други,
което позволява употребата им непосредствено в муфела. Сво-
бодного пространство между съпротивИтелната спирала и сте-
ките на тръбата се изпълва с кварцов пясък или периклаз.
Пълнителят служи както за електрическа изолация, така и за
провеждане на топлината. Доброго набиване на електроизола-
ционния материал и последващото му уплътняване чрез реду-
циране на тръбата осигурява добро топлопредаване и значител-
на дълготрайност на нагревателния елемент.
Използуваният електроизолационен материал притежава
известна хигроскопичност. Ето защо от голямо значение за
предпазване на съпротивителната спирала от въздействието на
въздуха и влагата е крашцата на тръбата ]да бъдат уплътнени
добре. Не трябва да се забравя, че при увеЛичаване на влагата
през изолационния материал може да премине електрически
ток, който е опасен при докосване до нагревателния елемент.
Опасни са също и вещества, като окиси, соли, газове, конто
могат да предизвикат понижаване на изолационните качества
или корозия на тръбата и съпротивителната спирала. За пред-
пазването на спиралата от тези външни въздействия краищата
на тръбата се затварят с навити на резба електроизолационни
втулки и се заливат със стъкловидна глазура. Като основен
материал за херметизацията на тръбния нагревателен елемент
се използува епоксидната смола. Така изработени, електрона-
гревателните елементи от този тип се отличават с добро топло-
предаванё, дълготрайност и повишена устойчивост към меха- '
ничните и химичните въз действия^ на околната среда. Краи-
щата на нагревателната спирала в тръбните нагрёвателни
елементи се закрепват към контактните щифтове, монтирани в
корпуса на уреда и изолирани от него посредством специални
втулки от електроизолационен материал.
Електронагревателните елементи в херметично затвррени
тръби намират все по-голямо приложение в домакинските Уреди
за готвене, гладене, отопление, затопляне на вода и други.
Устройство™ им осигурява дълъг експлоатационен живот и
сравнително лек монтаж, демонтаж и ремонт на уредите! Ос-
новните им предимства са: а) осигурена е пълна безодаснрст,
тъй като съпротивителната спирала е центрирана в тръбата и
лежи на разстояние 1,5 до 2,5 mm от вътрешиаТа и цилиндрич-
ната повърхнина, с което се изключва възможността от случаен
допир до тоководещите части; б) добро отвеждане ла топли-
ната, тъй като външната топлоотдаваща повърхност на тръба-
та е по-голяма от тази на откритата спирала. Херметичните ;
електронагревателни елементи не подлежат на ремонт, а се
заменят с нови.
48
2.2. УСТРОЙСТВО НА ЕЛЕКТРОНАГРЕВАТЕЛ НИТЕ УРЕДИ.
УКАЗАНИЯ ЗА ПРАВИЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ. МЕСТО СРЕЩАНИ
НЕИЗПРАВНОСТИ
2.2.1. Електронагревателни уреди за приготвяне' на храня
Електрически нагревателни плочи. Те се нроизвеждат изклю-
чително със закрит нагревателен елемент със упирали —
впресувани в керамична маса към самите теда на плочите. В
зависимост от конструкцията и материала на телата нагрева-
телните плочи биват чугунени и дамаринени капсуловани. Чу-
гунените нагревателни илочи са отлети във формата на диск
със странична периферия. Във вътрешната част на плочата са
оформени спираловидни канали, в конто нагревателните съпро-
тивителни спирали се впресуват с керамична маса. Добрите тер-
мички качества на чугуна и херметизацията на съпротивител-
ната спирала осигуряватДълъг живот и надеждност на нагрева-
телната плоча при правилна експлоатация.
При капсулованите ламаринени нагревателни плочи нагре-
вателният елемент е изготвен от шамотна маса, в конто е впре-
сувана нагревателната съпротивителна спирала. След изпичане
нагревателният елемент се поставя в два ламаринени капака,
от конто горният е с шпилка и се зввалцува. Ламаринените
капсуловани нагревателни плочи имат малка маса и значително
по-малка топлинна инерция от чугунените плочи, по-евтини са
от тях и притежават всичките предимства на херметично закри-
тите нагревателни елементи.
В зависимост от конструкцията и предназначение™ им елек-
трическите нагревателни плочи се произвеждат с различии
мощностей групи, с една или няколко степени на нагряване при
номинално напрежение на електрическата мрежа 220 волта за
променлив ток с честота 50 херца.
Правилната експлоатация има голямо значение за дълго-
трайността на електрическите нагревателни плочи. Да вземем
за пример чугунените нагревателни плочи. Много са случайте
в практиката, когато те се използуват не само като елементи за
готвене, но и за отопление. При такъв тежък режим на работа,
когато няма полезно топлоотдаване, животът на нагревателната
плоча се скъсява и в крайна сметка нагревателната съпротиви-'
телна спирала изгаря. При този неправилен начин на използу-
ване температурата на чугунената плоча се повишава значи-
телно и тя обикновено се деформира. А веднъж получила
деформация, чугунената нагревателна плоча не може да има
вече добро Топлоотдаване дори и тогава, когато на нея се постави
съд с вода или ястие. Най-често неизправностите в чугунените
нагревателни плочи са именно резултат на влошеното топлоот-
немане. Рязкото променяне на температурата на топлоотдава-
4 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
49
щата част на плочата при заливането й в нагрято състояние
със студена течност (вода и др.) води до деформация и до на-
пукването й. •
Сега произвежданите електрически нагревателни плочи,
предназначени за приготвяне на ястия, се свързват към захран-
Фиг. 2.2. Електрически котлон сьс
закрита плоча — общ вид, модел
71010 — 630 вата
ващите проводници, конто идват от пакетния превключвател
или от уредния щепсел, с помощта на винтове, шайби и гайки.
Когато винтовете не са добре затегнати, се получават големи
преходни съпротивления. Температурата в мястото на контакт-
ната връзка се повишава твърде много, изводният проводник
прегаря и веригата на електрическия ток се прекъсва. Ето защо
при монтаж или при ремонт трябва непременно да се рсигурява
здраво и качествено затягане на контактните връзки. Клемите
трябва да бъдат осигурени против самоотвинтване. Това може
да се постигне чрез поставянето на пружиниращи шайби.
Електрически котлоии. Те са предназначени за домакински
нужди и за стерилизиране при домашни условия. На фиг.' 2.2 е
показан електрическият контлон модел 71010 с мощност 630 вата.
Състои се от тяло с двущифтова кутийка и плоча за едностепен-
но нагряване. Тялото се изработва от листова стомана. Чрез
езичета към тялото се закрепват 3 дистанционни планки, върху
конто се поставя нагревателната плоча. От този тип котлони са
и моделите 71011, 71013 и 71015 с мощност 800 вата, конто се
произвеждат в три варианта — с емайлираии, бронзирани и
никелирани тела.
На фиг. 2.3 е показан електрическият котлои модел 71005 с
мощност 1250 вата. Състои се от тяло, нагревателиа плоча и пре-
включвател. Тялото е изработено от листова стомана и е емай-
лирано. Зз разлика от модел 71010 (фиг. 2.2) нагревателната му
плоча е чугунена с впресовани в керамична маса съпротиви-
телни спирали. Снабдена е с хромирана гривна, която предпаз-
ва от проникване във вътрешността на котлона на евентуално
прелели течности. Монтираният електрически превключвател
осигурява четиристепенно регулиране на мощността (0 — из-
Фиг. 2.3. Общ вид на електрически
котлон сйс закрита плоча, модел
71005 — 1250 вата
ключено, 1 — 300 вата, 2 — 450 вата, 3 — 800 вата и 4 — 1250
вата).,
На фиг. 2.4 и 2.5 са показани два модела на електрически'
котлон с две нагревателни плочи. Двойният електрически котлон
модел 71004 с мощност 2000 вата се състои от тяло, две нагрева-
телни плочи, два електрически превключвателя и капак. Тялото
и капакът са израбо^еии от листова стомана и са емайлираии.
Фиг. 2.4. Двоен електрически котлон сьс эа-
крити плочи, модел 71004 — 2000 вата
Нагревателните плочи са чугунени с впресуваии в керамична ма-
са съпротивителни спирали. Снабдени са с по една предпазна
хромирана гривна. Монтйраните в котлона електрически пре-
50
51
I
включватели позволяват четиристепенно регулиране мощността
на нагревателните плочи.
За да се дзползува правилно произвежданата топлина, съ-
довете, конто се поставят на електрическия котлон, трябва да
Фиг.. 2.5. Двоен електрически котлон тиН DKV 11 — 2200 вага —
ГДР
Неправилно
Неправилно
Правилно
Фиг. 2.6. Избор на под-
ходящ ' съд за работа с
електрическа нагревател-
иа плочд
Фиг. 2.7. Електрическа готварска
печка Мечта с програмно устройство,.
модел 71211 — общ вид
52
бъдат с диаметър, равен или малко по-голям от диаметъра на
нагревателната плоча. Необходимо е също, дъната на съдовете
да. бъдат р.авни, т. е. нито-вдлъбнати, нито изпъкнали (фиг. 2.6).
Последното дава особено лошо отражение върху използуването
на топлината. Не се допуска включването на електрическия
котлон без поставен на нёго съд. Използуването му за отопле-
ние води до прегряване на нагревателната плоча.
Таблица 11
Технически давни за електрическите котлони
1 Електрически котлони
- с едиа нагреватели» < плоча с две нагрева- телии плочи
Показатели модел
71010 71012 71014 71011 71013 71015 71005 71004
Номинално Напрежение, волта Маса, kg Габарнтни размере, шт: височина тирочина диаметър дължииа' диаметър на плочата Мощиост според положението иа елек- трическия превключвател, вата: 0 — изключеко ~ 1 — 2 — 3 — 4—- Помииална мощност, вата 220 1,15 100 181 145 630 220 1,35 100 181 165 800 220 4,0 122 220 220 180 300 450 800 1250 i 1250 2 8.S 4 2 145 200 300 300 800 2000 20 30 70 50 180 ЗСО 450 800 1250 2000
Електрически готварски печки (фиг. 2.7, 2.8, 2,9). Една
такава печка има три или четири нагревателни плочи, фурна
и отделение за подгряване, съответно за сушене на съдо-
ве. Електрическите готварски печки са предназначена за готве-
не, печене иа ястия и за задоволяване на други нужди на едно
домакинство. На фиг. 2.8 е показано схематично устройство на
готварската печка Металургия, модел 101 на ЗГТ* в гр. Горна
Оряховица. Тя е с четири чугунени нагревателни плочи. Нагре-
вателните спирали са впресувани в каналите на плочите с ке-
рамична маса. Плочите са монтирани върху работен плот 4.
* Завод за горнвна техника.
53
Конструкцията на печката осигуява повдигането на работння
плот чрез завъртане на 90°, което дава възможност за извън-
редно лесен ремонт и поддържане на уреда. Фурната 6 пред-
ставлява камера от листова стомана, която е топлинио изоли-
Фиг. 2.8. Схема на електриче-
ска готварска печка Металур-
гня, модел 101 — с четири пло-
чи, фуриа, грнл, терморегуля-
тор t стъклр:
I — горен капак; 2 — сигналка лам-
па; 3 — ключ за включване елек-
трическия двигател на грила; 4 —
работен плот; 5 •— арматурно таб-
ло; 6 — фурма; 7 — сушилна ка-
мера
Фиг. 2.9. Електрически готвар-
ска печка Sloboda, тип Е-637 —
общ вид
рана. Тя е снабдена със система от тръбни нагреватели и врата
с двойни стени. Показаните модели електрически печки са. снаб-
дени с терморегулатор, конто позволява да се поддържа жела-
на температура в граници от 50 до 36О°С при работа с фурната.
Електрическата печка е снабдена с шиш и грил. Задвижването
на шиша се включва посредством ключа 3. То се осъществява
чрез електродвигател и редуктор. Скоростта на въртенето е 2
оборота в минута. Корпусът на печката се състои от емайлира-
ни страници и горен капак. В горната част на печката на спе-
циално арматурно табло 5 са поставени превключвателите на
Фиг. 2.10. Прннцнпна електрнческа схема иа го^варска-
та печка Металургия, модел 101
съответните нагревателни елементи. Електрическата печка
Sloboda (фиг. 2.9) е снабдена с бързо нагряваща плоча „екс-
прес“, която има мощност 1500 вата.
В табл. 12 са дадени технйческите данни за най-разпростра-
нените модели и марки електрически готварски печки, а на
фиг. 2.10 и 2.11 — принципните електрически схеми на моде-
лите Металургия 101 и югославската печка Sloboda — Елек-
трик 637.
Свързването на готварските електрически печки към елек-
трическата мрежа трябва да се извърши задължително от
правоспособен електротехник. Тя може да бъде свързана както
към еднофазна мрежа с номинално напрежение 220 волта, така
и към трифазна мрежа с номинално напрежение 380 волта с
нулев проводник. Електрическата готварска печка се свързва
към електрическата мрежа посредством контакт и щепсел тип
шуко с лредпазни контакти. Към клемното табло на готварската
електрическа печка има специална зануляваща клема (има
знаК-L), която трябва да бъде свързана със зануляващия про-
водник на захранващия шнур. Възможно е готварската електри-
ческа печка да бъде свързана и с неподвижни проводници със се-
чение не по-малко от 4 mm2 към стандартна изводна разклонител-
на кутия. Необходимо е да се запомни, че за свързването към
еднофазна електрическа мрежа трябва да се използува трижилен
шнур ШКПЛ 3X4 mm2 съгласно БДС 5098—70 и щепсел с пло-
ски щифтове 2Р+0 по БДС -3683—59 за номинален ток 25А. При
55
54
Та б л и на 12
Технически данни за готварските електрически печки
Показатели Модел
Чайка Мечта Металургяя Slobo- da
71201 71210 i 71111 100 101 102 Е637
Номинално иайрежение, волта Номинална мощност — обща, вата; । в това число: — голяма нагревателни пло- ча, /220 пип — средня нагревателни пло- ча, /180 mm (Sloboda — /145 mm) — средне нагревателна пло- ча, /145 шш — малка нагревателна пло- ча, /НО mm(Sloboda — /80 mm) — фу рн а — камера за затопляне — нагревател за лъчисто пёчеие Габаритии размери, mm: — на печката: внсочина широчина дълбочнна — на фурната: внсочина широчина дълбочнна — иа камерата: внсочина широчина дълбочииа Маса, kg 220 3950 1250 800 1600 300 800 530 420 220 420 330 150 410 315 58 220 или 380 6365 1800 1250 800 2195 320 2000 860 550 550 290 400 470 200 400 345 65 220 или ' 380 6415 1800 1250 800 2245 320 860 550 550 290 400 470 200 400 345 67 220 или 380 6000 1800 1250 800 500 1630 870 520 530 300 380 380 53 220 или 380 6350 1800 1250 800 500 1815 2000 870 520 530 300 380 380 54 220 или 380 6000 1800 1250 800 500 1630 870 520 530 300 380 380 53 220 6750 2000 1500 1000 450 1800 860 „ 580 ' 530 260 420 335
Фиг. 2.11. Електрическа схема на готварската печка Sloboda, тип Е-637. Превключватели:
Р — за 7 положения на регулиране; — за 4 положения на регулиране; Р^— за терморегулятора; Р, — за осветление на
фуриата; Рг_ за мотора на грнла; б' — лампа за осветление на фурната; Z — клема за заземяване; М — електродвигател за грила
56
57
свързване към трифазна мрежа с нула трябва да се използува
четирижилен шнур ШКПЛ ЗХ 1,5+1 mm2.
При използуването на готварските електрически печки се
получават неизправности в пакетните превключватели, в нагре-
вателната система, в сигналната осветителна система, в индика-
тора и терморегулатора и повреди на емайлираните повърх-
ностн. Преди да се пристъпи към непосредственото извършване
на ремонтните работи или техническо обслужване, свързано с
демонтажа на уреда, готварската електрическа печка непремен-
но трябва да се изключи от електрическата мрежа чрез изваж-
дане на щепсела от контакта. Вннаги след приключване на ре-
монт по уреда трябва да се направи проверка на зануляването
и дали има напрежение в корпуса на готварската печка (изпол-
зува се пробна лампа). Необходимо'е всички ремонта, конто
са свързани с отстраняването на повреди в електрическата част
на готварската печка, да се извършват непременно от квалифи-
цирани и правоспособни специалисти.
В резултат на неправилно използуване и монтаж или
по причина на фабрични дефекти най-често неизправностите в
нагревателната система на готварските електрически печки се
изразяват в повреди на чугунените нагревателни плочи, тръб-
ните и пакетните нагреватели, осветителната система на му-
фела, индикаторите и терморегул аторите. Неизправностите по
чугунените нагревателни плочи са разгледани в т. 2.2.1.
Нагряването на фурната (муфела) на готварската електри-
ческа печка се осъществява с помощта на две нагревателни
системи: долна и горна. Долната нагревателна система се състои
от три броя пакетни нагреватели, конто в същност представля-
ват пресоЬани в ламаринена кутия съпротивителни спирали с
шамотна маса. Те трябва да бъдат плътно поставени по долна-
та пОвърхност на муфела. В противен случай топлопредаването
се нарушава и се получават повреди. Ето защо трябва скобите
за закрепването на пакетните нагреватели да се притягат добре.
В условията на редуващите се топлинни режими на нагряване
и изстиване всяка недобре затегната контактна връзка мо-
же да причини прекъсване на електрическата верига. При
монтаж или ремонт трябва непременно да се проверява
и осъществява здраво и качествено затягане на контактните
връзки и осигуряването им против саморазвинтване.
Горната нагревателна система е съставена от два тръбни
нагреватела. По качество и дълготрайност този вид нагревател-
ни елементи са на много по-високо ниво от пакетните. Неиз-
правности при тях могат да се получат вследствие на механични
повреди на херметизацията или от нарушаване на контактната
връзка.
Повредените нагрев,ателни елементи не се ремонтират, а се
заменят с нови. При замяната дори на един от нагревателните
58
елементи (пакетни или тръбни) трябва да се има пред вид, че
всяко увреждане целостта на топлоизолационния материал
(алуминиево фолио) измени топлинния режим на работата на
фурната, като топлинните загуби се увеличават и процесът на
изпичане намалява интензивността си. Фолиото е гофрирано
(направено вълнообразно) за увеличаване на повърхността му,
а оттук и за подобряване на неговите екранизнращи свойства.
Ето защо при ремонт ие' се разрешава замяна на гофрираното
фолио с гладко. Допустимите по БДС 63—65 топлинни загуби
са разчетени именно с еднопластово гофрирано фолио. .Друго
важно условие, което трябва да се спазва при замяната на на-
гревателните елементи в муфела, е дистанцията между алуми-
ниевия отражател и топлоотдаващата стена на муфела. Въздуш-
ната възглавница, която трябва да се получи, служи като топли-
нен изолатор от въздух. Практически това се осъществява чрез
навиване на азбестово въже около муфела в редове през 60 mm
всеки. По този начни топлинните загуби остават в определените
според стандарта граници, а именно 10 вата на квадратен де-
циметър.
При неизправност на сигналната осветителна система и ин-
дикаторите се проверява дали не са изгорели електрическите
лампи. Неизправните части се заменят с нови. Ако системата
не работи поради прекъсване на никой от проводниците. (обик-
новено в местата на контактните връзки поради недобро затя-
гане), повредата се отстранява чрез възстановяване на съответ-
ния нзвод на изгорелия проводник и възстановяване на
контактната връзка. При повреда на терморегулатора той се
замени с нов с подходяща настройка.
Друга често повтаряща се неизправност вследствие на непра-
вилно използуване или монтаж на готварските електрически
печки е повредата на пакетните превключватели. Те могат да
бъдат във врътката за превключване на степените, в контакт-
ната система на ключа или в предавателния механизъм. Обик-
новено повредата във врътката се дължи на изпадането на
пружиниращата пластинка от нейното каналче или по причина
на лоша термична обработка тя не може да осигури превключ-
ването на отделяйте степени на ключа. При тези случаи трябва
да се .постави годна пружинираща пластинка. Много чести
повреди показва контактната система, ако болтчетата на кле-
мите не са добре затегнати. В резултат на големите преходни
съпротивления и повишени температури контактните пъпки за-
лепват и контактната система става негрдна. В тези случаи и
при счупване на тюрцелановия барабан повредите се отстраня-
ват само чрез замяна на превключвателя с нов. При замяната
на пакетния превключвател непременно трябва да се осигури
съосие на эста на превключвателя и оста на преводната щанга.
Ако не се спази това условие и при работа, и в покой ще се за-
59
пазят вътрешните напрежения върху цялата контактна система,
барабана и порцелановите носачи на ключа, вследствие на
което ще се получи бързо износване и последваихи повреди на
пакетния превключвател. х
Използуването на готварските електрически печки е съпро-
водено и с повреди на емайлираните повърхности — най-често
напукване и падане на части от емайла. Тези повреди се дъл-
жат или на скрити фабрични дефекти (скрити вътрешни напре-
жения в материала обикновено в мястото на заварките), или на
механични увреждания и наранявания и др. От значение е да
се знаят никои изисквания на БДС, за да се имат пред вид при
работа с емайлирани плоскости. Така например повърхностите
трябва да бъдат равни, гладки и с гланц, без олющвания на
емайла. Не се допускат пукнатини, Шупли, наслоявания на
емайл с друг цвят и капкови оттичания. Едноцветно емайлира-
ните детайли трябва да имат еднакъв оттенък. Допускат се
наранявания и отскачания ца емайл без откриване на метал
само,.по отворите при монтажа на места, конто се покриват с
друг детайл или метална арматура, при директен емайл (иглен
бод) и при затопени риси и паяжиии, но само около отворите,
конто се закривят при монтажа с други детайли.
За да бъде осигурена пълна безопасност при използуването
на електрическите готварски печки, необходимо е да се следи
контактната връзка на заземителната клема да бъде от бронз
или месинг, означена ясно, и да бъде достатъчно. близо до
захранващата клема. Когато едно от жилата на захранващий
шнур е жълтозелен, той е заземителният 'проводник. При лнпса
на такава оцветка за заземителен проводник се използува за-
дължитедно жилото със сивата оцветка на изолацията.
При свързване на контактнте на захранващия съединителен
шнур и контакта на заземителната клема необходимо е кон-
тактните повърхности да са метално чисти и уотойчиви на коро-
зия. Не трябва да се допуска непосредствено допиране на
проводници, конто имат само работна изоляция, с достъпни
метялни чясти. При тяковя допиряне и при липся ня друга
изоляция след наряняване на работнцта изоляция е сигурно
получаването на електрически пробив и офазяване на метал-
ните части. Възможно е и се допуска използуването на провод-
ници само с работна изоляция, когато при монтажа те се по-
ставят в изолационни тръбички или друга допълийтелна
изоляция. '
Правилното използуване е сигурна гаранция за постигане
на надеждна и дълготрайна работа с готварските електрически
печки. Това може Да бъде постигнато само при задължителното
спазване на инструкциите на заводите-производители за мон-
таж и експлоатация на уредите. Ще припомним и подчертаем.
две важни условия.
60
Правилната работа с електрическите нагревателни плочи е
свързана с избора на съдовете. По възможност трябва да бъдат
с диаметър, равен или малко по-голям от този на нагревател-
ната плоча (фиг. 2.6). Дъното ня съда трябва да бъде равно.
Фиг. £.12. Нафтова комбиниранй
готварска печка Албена - общ
ВИД
т. е. нито вдлъбнато, нито изпъкнало. В никакъв случай нагре-
вателните плочи не трябва да се включват без поставен на тях
съд. Това води до тяхното прегряване и евентуално повреждане.
Второго условие се състои в редовно и правилно почистване
и поддържане на готварската електрическа печка. Това и оси-
гурява безотказна работа и запазване на добър външен вид.
Изкипелите и разлети храни трябва да се почистват ведиага.
Е^айлираните части да се мият с мека сапунена вода и да се
подсушават с кърпа. Трябва да се помни, че препаратите за
чистене повреждат гланда на емайловото покритие. Една капка
машинно масло, разтрито по плочата, е добра защита против
корозията. След всяка употреба фурната трябва да се почиства
с влажна кърпа, докато е още топла.
Нафтова готварска печка, комбинирана с електричество, мо-
дел Албена (фиг. 2.12).<Тя е предназначена за готвене и нечене
на ястия и хлебни изделия при домашни условия.
61
Продължение
Гехнически данни за комбинираиата готварска печка Албена *-
• Показатели Мярка Албена
Топлинна мощност Развод на гориво: минимален максимален Максимална температура без топлоотнемането: — подгряване иа нафтовата фурна — време за подгряване Номиналио напрежение Номиналиа мощност — обща в, т. ч. иа: електрическата плоча електрическата фуриа Максимална температура без топлоотнемането на електрическата фуриа — време за подгряване Габаритни размери: височина широчина дълбочнна kcal/h 1/h 1/h °C минути водта вата вата вата °C минут тт тт тт 5000 0,240 0,760 280 45 220 2680 1250 1430 320 50 770 840 540
z 1 ' г Най-често срещаните неизправности в нафтовите готварски комбинирани печки и начините за тяхното отстраняване са:
Неизправности Причина, начин на откриване и отстраняване
1 2
Ч При работа нафтовата печка отдели неприятна миризма - Изгаряне на салииковото азбестово уплътне- ние иа чистача на дюзата. Развива се сални- ковата гайка в се изважда чистачът. След почистваието на старото азбестово уплътне- иие около чистача се навива ново и той се поставя
При работа на печката горенето е слабо и е придружено с отделя- не на сажди а. Печката не е нивелирана добре. Ниве- лира се б. Няма достатъчно гориво. Долива се го- риво в. Тягата е много силна. Регулира се с по- могать на шибъра г, Блокнрана въздушна клапа. Клапата се освобождава д. Въздухоплътността между работната пло- ча н корпуса на печката е нарушена. Тази неизправиост се отстранява, като най-напред се свалят двете страннчни вентилациоинн ка- пачета заедно с предното, а след това — •
62
1 2
1 горният неподвижен емайлиран капак и чугу- неното капаче за почистване. Неподвижният емайлнран капак се сваля, като през отвора на кюнеца се достига и отвива гайката. През откритите отвори се държи контра с гаечен ключ на гайката, а с отвертка се затягат болт- четата. По този начин се подобрява уплътне- нието между работната плоча и корпуса на печката, а с това — и нейните горивни ка- чества. Свалените капачета се поставят в об- ратна последователност е. Запушени отвори на горивното гърне. По- чистването трябва да се извърши с телена четка. (Внимание! Не и с парцал за сваляне нагара от стеките и освобождаване на от- ворите) ж. Намалено сечение за преминаване на из- ходящите газове около фурната вследствие на голямо натрупване на сажди. За отстра- няване на тази неизправиост трябва да се свали дясното странично вентилационно капа- че, да се открие достъпъд до второго капаче. С помощта на лопатка (тази за запалване на печката) се отстраняват саждите. При обратного затваряне на отвора за почистване трябва да се внимава той да бъде добре уплътнен
Г оривото в горивното гърне не се запалва । а. В горивното гърне е пуснато голямо коли- 1 честно нафта. Трябва да се отнеме част от го- | ривото б. Голяма тяга на комина. С помощта на ши- | бъра се регулира тягата, за да не се получи : откъсване на пламъка
Теч на гориво а. Теч на нафта от резбовите съединения. ; Отстранява се чрез затягане иа холендровите гайки б. Теч иа иафта от резервоара. Отстранява се чрез газова заварка на резервоара при задъл- жително спазване ииструкцията за ^безопасна работа при сварки иа съдове с лекозапали- телни течиости (непременно в сервизни усло- вия!)
Ннвопоказателят не по- казва правилно Нарушена е фуикцнята на нивопоказателя. Трябва да бъде заменен с нов
63
Продължение
1 2
Нарушен приток на го- риво в горивното гърне '' i i I Трябва да се установи защо е нарушен при- токи на нафта в горивното гърне. Това ста- ва, като се проследи пътят на горивото от резервоара до него. Най-напред след резер- воара се намира спирателният кран. Следва- щото устройство е дозаторът
Неизправност в спира- тел пата система а. Пропускане на нафта при затворен кран. В повечето случаи това се дължн на корозия ’ на сачмата или нарушаване на леглото. По- вредата се отстранява чрез замяна на повре- дената част \ б. Повредена пружина (прекъсната или за- губила еластичните си свойства). Дори прн отворено положение на крана може да няма приток на иафта, защото вследствие на не- изправната пружина сачмата притваря отво- ра. За отстранявшие на повредата се налага замяна на пружината с нова в. Замърсяване на крана с влакнести и други натрупвания по пружината и около отвора. Тези натрупвания се отстраняват чрез почист- ване г. Пропускане на нафта между резервоара и крана. В този случай имаме негодно каучу- ково уплътнение. Повредата се отстранява чрез заменяване на уплътнението с ново ।
Неизправност на доза- тора а. Замърсяване на дозатора. За да се почи- чисти дозаторът, необходимо е той да се раз- глоби. Най-напред се развиват четирите винта от закрепването на фирмената плочка и тя се сваля. След това чрез развиването на други три болтчета се сваля капакът. Той се о<;во- бождава от закрепването си и се сваля лосТо- во-поплавковата система на дозатора. Послё- дователно се лзваждат нгленият клапан и пружината, седлото на клапана и дозиращата вложка. При свалянето на дозиращата влож- ка трябва да се влимава да не се повреди седлото. Дозиращата вложка се повдига, сре- щу пружината, докато премине спирача, след това се завърта по посока на часовниковата стрелка и се освобождава. Накрая се изважда филтриращото устройство след развиване на гайката от закрепването му. С четка и нафта се почиства вътрешнаТа повърхност на доза- тора. Филтърът (ситото) сш почиства, кадо най-напред се потопи във вряла вода, а след
Продължение
1 , 2
« това с твърда четка се премахва наслоената утаййа. Седлото на игления 'клапан и дози- ращата вложка се почиствйт чрез прбдухвайё (в никакъв случай с твърд предмет!). Игле- ният клапан се почиства с мека хартня, но не н с парцал. Сглобяването на дозатора се извършва в обратна последователност. Препо- ръчва се да се постави ново уплътнение прн слагането на филтъра б. Нарушена регулировка на дозатора. На- стрбйката на дозатора се извършва само в сервизни условия на стенд, съоръжен с устрой- . ство за поддържане на температура на наф- тата 25±2°С, хрономётър, мензура и либела в. Неизправни части : и възли на дозатора. Остраняването на тавдва неизправности по дозатора се извършва чрез замяна на повре- дените части с последваща настройка на съ- щия, ако замененият. възел или част влияе върху нея
1 • Наличие на воздушна възглавница между до- затора и дюзата Ако след развиването’ на холендърната гайка на нзходното коляно към дозатора се окаже наличие на нафта, а на входа на горивното гьрне няма такава, ;това показва, че има въздушна възглаВницр, която не позволява ga горивото да пронйква в горивното гьрне. Тази неизправност сё отстранява, като се развие холендърната .гайка към дюзата, а откъм дозатора само се разхлаби и тръбопро- водът се наведе надблу. При това регулира-. щият диск трябва да се постави в положение „гпах“. След няколко. минута тръбопровод-рт се напълва с нафта, холендърната гайка се завива към дюзата, а след това и към доза- тора. Следващото устройство, което би могло да предизвика спиране на притока на нафта в горивното гьрне, е дюзата с чнстача. В такъв случай достатъчно е той да^се завърти неколкократно за почистване на отвора
Вратите на фурните не се задържат в затворено положение а. Износване на пантйте на вратата. Необхо- димо е те да се заменят с нови б. Счупена или износена ос. Замени се с нова в. Неизправна пружина (счупена или изгуби- ла еластичните ей свойства). Необходимо е да се замени с нова ,
<
64
5 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
-65
Продолжение
I 1 2
НеизправноСт на нагре- вателните елементи а. Изгоряла електронагревателна плоча. Тя трябва да се замени с нова. За таЗи цел най- напред се свалй задннят предпазватц канак на печката. Освобождават се изводите на пло- чата от междинните шйилкови клемн н се от- вари капачето й, поместена пред котлона. Отвива се гайката Мб от шпилката, след кое- то се издърпва нагоре. При това се обрыла внимание да не се повредят/ съединнтелните проводница. Изгорялата плоча се замена с нова. Сглобяването се извършва в последо- вателност. обратна на разглобяването б. Изгорели пакетни нагреватели на фурната. Сваля се задният капак на печката и се осво- бождават изводите на пакетния нагревател. ИзШравят се прегънатите крепежни скобн н се издърпва нагревателях яавън от леглото. При замяната на изгорелия пакетеи нагрева- тел с нов трябва да се следи за здравого прн- тягане на контактните връзки в. Изгорели тръбни нагреватели на фурната. Те трябва да се заменят с иови. Най-напред се сваля задннят капак на печката. Освобож- дават се съединнтелните проводницн от изво- дите на иагревателите н се свалят двете план- ки, конто закрепват тръбните нагреватели към пода и тавана на фурната. Тръбните на- греватели се изтеглят напред црез фурната. След замяната им сглобяването се извършва в обратен ред. При замяната нц нагревателните елементи на фурната трябва да се следи да не се наруши нелостта иа изолацията (алуми- ниевото фолио н стъклената вата, зашото това може да доведе до увелнчаване на топ- лннните загуби, а оттук и понижаване ефек- тивността на процсеа печене
Неизправност- иа пакет- ння превключвател ‘ г Повредите тук могат да бъдат: скъсана пру- жина, счупеии гърбици, нагорели коитактий пъпки, счупено порцеланово тяло н други. Всяка от тезн неизправности се отстранява чрез замяна на целия пакетен •— четиристе- пенен превключвател. При това трябва Непре- менно да се обърне внимание върху качест- вото на контактните връзки, съответио на контактная , натиск върху проводниците. По- вредите по монтажните проводницн се отстра- няват чрез 'замяната им с иови, като се сла- зят видът, сечеиието и изолацията нм
66
Готварски газови печки, комбинирани с елеИтричество, тип
Терма, Предназначеинето на произвежданите в Терма — Тутра-
кан, комбинирани готварски печки на газ и електричество без
и с преграда за бутилка (фиг. 2.13 и. 2.14) е за готвене и печене
на истин и хлебни изделия в домашни условия. Това са срйвни-
телно нов тип Домакински уреди, чието масово приложение в
домакинския бит у нас е предстояща Отличават се с леко
и хигиенично обслужване и относително внсока дълготрайност
при използуване.
Използуването на комбинираните газови готварски печки се
отличава по никои особености од останалите домакински уреди.
^Гези особености трябва да се имат пред вид. Въпреки че отго-
варят на всички изисквания за безопасна работа, монтираните
към газовите огнища термоелектрически предпазители гарантн-
рат сигурността при употреба само когато монтажът, техни-
ческого обслужване и ремонты се йзвършват от специализира-
ни за целта сервизни организации.
При монтажа на готварската комбинирана печка с преграда
за бутилката с газ се обръща особено внимание на три момен-
та: а) правилното хоризонтиране на работник плот; б) свързва-
нето на газовата инсталация с бутилката и осигуряване плът-
Техническн данни за комбинираната газова печка Терма
Показатели ч Мярка Без преграда за бутылка С преграда за бутилка
Газови огнища брой ' 2 2
Електрически нагревателни плочи 0 1 1 2
Топлинно натоварваие:
— голямо огнище kcal/h 1500 1500
— средно огнище 0 — 1000
! —малко огнище 500 500
— фурна 2000 2000
Разход на газ: — голямо огнище nl/h 57,8 57,8
— средно огинще — 38,6
। * — малко огнище а. 19,2 19,2
Номинално напрежение волта 220 220
Номиналиа мощност на електрически-
те нагревателни тела: в. ч. вата 3300 3930
— голнма нагревателна плоча 1 » 1250 • 1250
— малка нагредотелна плоча • — 630
— голям нагревател във фурната » 1250 1250
— малък нагревател във фурната я 800 800
Максимална температура във фурната •с
— от газовата горелка 0 ' 285—300 285—300
— от електрическите нагреватели 200 200
Габаритни размери: — височнна mm 895 895
— широчнна * 530 900
— дълбочина 4 575 575
67
Фиг. 2.13. Газова комбинирава го-
тварска печка Терма без преграда
за бутилката — общ вид
68
ността на връзките чрез последващо изпробване й притягане и
в) включване на готварската печка към електрическата мрежа
с. напрежение 220 волта (сечение на проводниците — 2,5 mm2).
Включването към електрическата мрежа се извършва задъл-
Фиг. 2.14. Газова комбинирава готвар-
ска печка Терма с преграда за бутилка-
та — общ вид
жително с несменяем трижилен шнур посредством щепсел
шуко или контакт шуко, чиято клема за зануляването трябва да
бъде задължително свързана с нулевия проводник.
Надеждната и безотказна работа на газовите комбинирани
готварски печки е пряко свързана с технического им обслужване
и постоянен надзор от .страна на специализираните сервизни
организации. В конструкцията им обикновено се износват само
крановете, някои части на горелките и пантите на вратите на
фурната. На текущ ремонт и постоянно внимание подлежат
именно крановете, горелките и съединенията на газопровода.
Често срещани неизправности при използуването на газовите
комбинирани готварски печки и начините за тйхното откриване
и ртстраняване са:
69
Продължение
Неизправност -с: J ч —т *- Причини, начини за откриване и отстракнване
1 2
Горелките работят с ви- соки лениви экълти пла- мъци с отделяне на саждн , 1 а. Пропуски на газ от уплътненнето на дю- аата или други части на газопровода. Неиз- лравността се установява след проверката на печката на специален за целта стенд. Ме- сТата на пропуските се уплътняват б. Пропуски на газ от арматурата. Неизправ- ността се установява и отстранява, както в т. а в. Недостатъчно подаване на първичен въз- дух (само при гррелки тип Терма). Нейз- правността се отстранява чрез регулиране посредством специалиа гайка (Придвнжва се назад по тялото на дюзата) и изменяне на сечението на днфузора с помощта на вннт г. Недостатъчно пода(ване да първичен въз- дух поради неосъосност между дюзата и ди- фузора (при горелки тип Терма). Повре- дата се отстранява след премахване иа несъосносттд д. Неправилен монтаж на пламъкоразпреде- лителната капачка към дифуЗора. Вследствие на това се намалява достъпът на вторичен въздух. Капачката трябва да се постави да определеното й място -
Горелката работи с шум, има къс пламък с остри в. основата сн езици (откъсване на пламъка) Много първичен въздух. Нензправността се отстранява по начин, посочен по-горе в т. в, само че при обратно действие,- като специал- ната гайка се придвижва напред по тялото на дюзата (прн горелки . тнп Терма) и чрез промяна на сечеиието на днфузора ’ посред- ' ством спецналния винт, с което се постига бптймално вкарване на първичен въздух /
Прн > нзгаснал пламък продължава изтичане- то иа нензгорял газ от горелката а. Повредена е термодвойката на термоелек- трнческня предпазител (ТЕП). НеизправноСтта се отстранява, след като тялото на термр- двойката ср сваля от прнкрепващата я планка към горелката ‘ н след развиваце на гай- ката за закрепването и към ТЕП. Правилна- та работа на термодвойката се проверява, като „студеннте** й краища се свържат с миливолтметър, а „топлият" й край се.- за- грее. Ако за контролното време (за даДёния тип термодвойки) уредът не покаже напря- жение, по-малко 25 миливолта, счита се, че термодвойката е неизправна и трябва' да се замени с нова. При замяната н поставянето на новата термодвойка трябва да се следи • за спазване на оптималното разстояние от пламъкоразпределителните отвОри за нормал- ната й работа б. Неизправен електромагнит на ТЕП. В по-
1 1 2
- голямата си част повредите на електромагннта 'са от механичен характер (изкрнвена ос на клапана, заседнало ябълковидно съединенне между клапана и шпинделя и др.). Електрн- ческите повреди са по-редки. Например вслед- ствие на превншаване иа околната темпера- тура за нормална работа иа ТЕП се размест- ват изводите на електромагнита. Повреденият електромагнит се заменя с нов в. Неизправен ТЕП. При повреда на уплът- нителния пръстеи на оста на бутона за пър- воначално задействуване или друга установе- на механична повреда, която нарушава нор- малното действие на ТЕП, той трябва да се замени с нов. Замяната иа ТЕП се извършва само в краен случай, защото при това сыцест- вува реална опасност за промяна на, на- стройката на горивння процес и на останалите горелки. Настройката на новия ТЕП е свър- зана с изйолзуването на сложна апаратура. При замяната на ТЕП е необходимо: 1) свалянето на всички врътки на крановете, 2) освобождаване и сваляне на всичкн фа- * сонни гайки, прикрепващи ТЕП към арматур- ного табло, 3) разглобяваие на свързочните елементи от закрепването на крановете към арматурного табло,-4) след свалянето на газо- вого огнище, обслужвано от повредения ТЕП, н на термодвойката от ТЕП се сваля арматур- ного табло. Повреденият ТЕП се сваля от колею торния газопровод. Сглобяването се извършва в обратен на разглобяването ред, като се сла- зят условията за уплътняване на свръзките. Накрая трябва да се провери за газоплът- ността На печката. Максималната нехерме- тичност на цялата готварска комбийирана печка не трябва да бъде по-голяма от 2.10—6 за 300 секунди при ппевматично налягане. 15 000 нютона на квадратен метър (N/m2)
Вратата и а фурната не се задържа затворена а. Износване на пантите. • Необходимо е да ' се заменят с нови [б. Счупена или нзносена ос. Трябва да се сме- ни с нова в. Неизправна пружина (счупеиа или загуби- ла еластичните си свойства). Заменя се с нова
Неизправност на нагре- вателннте електрически елементи а. Изгоряла електронагревателна плоча. Замя- •ната на старата с нова чугунена плоча става след освобдждаването на работния плот от
70
71
Продължение
1 2 '
f щифтовите пружинни ключалки. Освобождават се н се свалят задранващите проводницн. Развива се гайката ,М6, придържаща скоба- та, чрез конто се закреДва плочата към пла- та. Поставляете на новата плоча става в обратен ред. При това се обръща внимание на здравото притягане на монтажните връзки б. Изгорял тръбен нагревател (нагреватели) на '’’фурната. Заменят се с нови. За целта е необходимо да се свали задният капак на печката след развнване на скрепителните елементи. Долният ръб на капака се повдига така, че да заеме перпендикулярно положе- ние спрямо основата на печката, за да може да премине лулата на газопровода. Освобож- дават се елементите, конто закрепват нагре- вателите в простраиството на фурната, и се изваждат изгорелите нагреватели. Поставя- нето на новите тръбни нагреватели се из- вършва в обратна последователност, като се следи за здравото притягане на контактните връзки. За газовите печки тип ЗКО иагрева- телите се изваждат напред през вратата. Те са на щепселно съединенне
i Неизп равност на пакет- ная превключвател Неизправният пакеТен превключвател се за- мени с нов. Повредите по мвнта ж ните про-! водници се отстраняват чрез замяната им с новн, като се спазят видът, еёчението н изолацията* им
Правилната,работа и съхраняване на газовата комбинирана
печка е също много важно условие за надеждно и безопасно
използуване на уреда. Това се пестига, като се спазват строго
и точно всички указания на завода-производител, изложёйи в
прилаганото към всеки уред „Ръководство за експлоатация".
По-важните от тях са:
1. При запалване на .горелките най-напред трябва да се под*
несе огънят към тях, а след това да се натиска бутонът на
термоелектрнческия предпазйтел. Необходимо е преди работа
с газовата част на печката да се проветри помещението, в кое-
/ то тя се намира. Трва важи особено при запалване на газовата
горелка на фурната. Тя трябва да се проветри преди това в
продължение на 2—3 мннути.'
2. При загасване на газовите огнища най-напред се затваря
редуцир-вёнтилът, изчаква се догарянето на газовете в газопро-
вода и едва тогава се и^ключват огнищата чрез кранчетата.
3. Не се допуска отварянето на работния капак поради опас-
ност от сйъсване на газопроводите.
4. Не се допуска под никакъв предлог работа’ на две и по-
вече газови печки с един редуцир-вентил и една бутилкй, както
и изменение на налягането му.
5. Почистването на печката да става само при нзваден мон-
тажей щепсел, като се обръща внимание да не се овлажни елек-
трическата й инсталация.
2.2.2. Електрически съдове
Към електрическите съдове, произвеждани в завод „Елпром" —
гр. Варна, спадат: електрическите тенджери със стъкло и без
стъкло, електрическите кани и електрическите чайници и кафе-
начета. I
Електрическата тенджера (фиг. 2.15) е предназначена за
изпичйне на тестёни изделия, месни ястия, риби и овощни про-
дукти. Произвежданите модели електрически тенджери са из-
работени от алуминиева ламарина. Те имат две основни части:
тенджера и капак с встроен в него електрически нагревателен
елемент. Показаниях на фиг. 2.15 модел е снабден с кръгло
Фиг. 2.15. Електрическа тенджера, модел
71305 — общ вид '
стъкло, поставено в средата на капака, и топлинно изолирана
дръжка за по-удобно сваляне и поставяне с една ръка.
Технически Дании за електрическите тенджери
i Показатели Мярка ДОодел 7130I Модел 71305
Номиналиа мощност Поминали© напрежение МаСа иа уреда н принадлежностите: — електрическа тенджера — скара- — тиган, комбиниран вата волта kg 630 220 1,300 630 220 1,300 0,160 0,880
72
73
Включването на тенджерата към електрическата мрежа
става с помощта на сменяем трижилен шнур ШКПЛ по БДС
5089—63, снйбден с щекер по БДС 3687—55 и щепсел по
БДС 3679—59 със защитен контакта шуко. На канака е по-
ставен уреден щепсел по БДС 3679—59.
Главните повреди в електрическата тенджера са: прегаряне
на нагревателния елемент — вътрешно в съпротцвителната спи-
рала нли в мястото на накрайника, счупване на порцелановите
изолаторчета и счупване на дръжката. Изгорялата нагревателна
сйирала или се заменя, като първо се освободи болтовото за-
крепване, което придържа двете части на капака. След това се
освобождават накрайниците на 'повредената спирала от щиф-
товете и тя се сваля. При замяната на нагревателния елемент
трябва да се спази едно изискване — вйимателното разтегляне
на спиралата. Тя трябва да е разтеглена равномерно по цялата
дължина, като в.дватакрая близко до накрайниците на разстоя-
ние 10 mm се разтегли малко повече от останалата част. Това
е необходимо, за да се осигурн равномерност и еднаквост при
нагряване и охлаждане, защото вероятността да прегори съ-
прогивнтелната спирала е най-голяма в мястото на най-голя-
мото и на най-малкото разтегляне. При възможност добре е
спиралата да се разтегли* при протичане на електрически ток.
По този начин освен равномерно разтегляне се постига и пре-
махване на всички остатъчни вътрешни напрежения. Препоръч-
ва се дължината на ръчно разтеглената спирала да бъде по-
малка от дължината на канала, в който ^я се полага, за да се
използуват пружициращцте свойства на спиралата.
При счупване на изолационните мъниста на нагревателя в
капака сглобяванетО трябва да се извършй с помощта на бол-
тове и гайки. При ремонта на капака трябва да се обръща осо-
бено внимание както на качеството на накрайника на съпроти-
вителната спирала, така и на последващото здраво притягане
на гайката. От това, как е осъществена контактната връзка
(накрайник, пружинна шайба и гайка), зависи дълготрайнрст-
та на уреда.
След всяко използуване електрическата тенджера трябва да
се измие добре и да се подсуши. Не се препоръчва употребата
на пепел и сода, защото те повреждат алуминия, от който е
изработена електрическата тенджера. Разбира се, при почист-
ването капакът не трябва да се потопява във вода, защото в
електронагревателния елемент може да проннкне вода и впо-
следствие той да прегори.
Електрически кани, ел. чайници и ел. кафеничета. Те са пред-
назнач/ени, за бързо затопляне на вода, приготвяне на чай,
кафе и други. На фиг. 2.16 е показан общият вид на електри-
ческа кана — модел 7201 с вместимост 1,5 литра, а' в табл. 13
са дадени техническите данни на уредите, производство На за-
! ' ' ч ,
А
вод „Елпром“ — гр. Варна. Йзработват се от алуминиева лама-
рина и са снабдени с бакелитова дръжка. Електрическите кани
Й чайницн имат алуминиеви капаци. Нагревателният елемент
на тези уреди се състои от съпротивителна спирала, впресована
Фиг. 2.16. Електрическа кана, мо-
дел 72001; 1,5 литра — общ вид
:в керамична изолационна маса (шамот) и има формата на кръг--
ла плочка. Той е поставен в основата на уреда и е свързан с
контактните щифтове на уредния щепсел. Нагревателният еле-
ьщнт е сменяем. Сравнително малката мощност на тези уреди
позволява те да се включват към всяка домашна електрическа
инсталация. Свързването им към мрежата става чрез сменяем
трижилен шнур, снабден с щекер и щепсел шуко с предпазни
контакта (вж. „Електрически тенджери“!).
Както и при електрическите тенджерй, повредите при тези
уреди са преди вснчко прегаряне на нагревателния елемент,
счупване на дръжка и отделяне на основата от тялото. Замя-
ната на нагревателния елемент с нов става, като се снеме
дъното на основата след освобождаване на придържащата го
гайка. Разхлабва се винтовата свръзка, скобата, подложката и
•се освобождава накрайникът на съпротивителната спирала от
месинговите щифтове. Замяната на стария нагревателен елемент
с нов и последващото сглобяване на уреда се извършва в об-
ратна последователност, като се внимава за здравото затягане
на контактната връзка. Замяната на счупената дръжка с нова
става чрез поставяне на последната в съответните гнезда на
тялото. Когато вследствие н^ повтарящите се режими на нагря-
ване и охлаждане и на съответните на тях линейни разширявЗ-
75
ния и свивания се получи отделяне на тялото от основата, не е
възможно ремонтиране на уреда. Такъв уред трябва да се
изхвърли от „употреба, тъй като при евентуално преместйане
на тялото спрямо основата, в която е поставен нагревателният
елемент, може да се получи късо съединение.
Таблица 13
Технически даини за «лектрическите кани и кафеничета,
производство на завод „Елпром" — гр. Варна
Показатели Мярка Електрически кани Електрически ка- фениЧета
модел
72003 72001 72004 72007
Номинално на- прежение Номиналиа мощност Вместимост Размери: височина широчина диаметър Маса волта вата : ЛИТрИ mm kg 220 600 1 200 125 0,820 220 63Q 1,5 200 150 1,060 220 800 2 210 160 1,210 220 250 0,3 157 160 40,00
Недопустимо е включването на тези уреди в електрическата
мрежа, преди те да бъдат напълнени с течността, която се
загрява. В противен случай нагревателният елемент прегаря.
Почистването нм се извършва по същия начин, както и при
електрическите тенджери — с топла вода и сапун, като се вни-
ма’ва да не попадне вода в нагревателния елемент. Не се препо-
ръчва употребата на пепел и сода, защото те повреждат алу-
миния, от конто са изработени уредите.
2.2.3. Електрическа скара
Електрическата домакинска скара модел 71304 на Завод „Ел-
пром“ — гр. Варна, служи за печене на месо, риба и др. Съ-
стои се от емайлирана тава с дръжка. В нея се поставя скарата»
с тръбен Нагревател и отражател. Номиналната мощнЬст на.
тръбния нагрёвател е 1000 вата с допустимо отклонение ±5%.
Свързването на уреда' към електрическата мрежа става чрез
сменяем трижнлен шнур ШКЛП по БДС 5098—63, снабден с
щекер по БДС 3687—55 и щепсел по БДС 3679—59 със защитни
контакти шуко. Уредният щепсел е фабрично заварен към на-
гревателния елемент.
Като неизправност тук се получава изключително изгаря-
76
нето на тръбния нагревателен елемент. В този случай се
замени целнят тръбен нагревател заедно с двущифтовата
кутийка. Практически тръбният нагревател има дълъг живот —
не по-малко от 4—5 годиии. Това се постига чрез правилна
употреба, като електрическата скара се използува само с топло-
отнемане.
2.2.4. Електрически бързовари
Електрическите бързовари са предназначени за бързо затопля-
не на вода във всякакви съдове. С най-проста конструкция и
наработка са електрическите бързовари с открита съпротивн-
телна спирала, навита върху керамична основа. Тяхното изпол-
зуване на домакински нужди е недопустимо, особено при
приготвянето на храна..Нагревателната спирала учаетвува вчелек-
тролизата на водата и дава вредни окиси. Освен това използу-
ването на електрическите бързовари с открита спирала е свър-
зано с възможността за неволен
допир с ръка до мокрия съд и с;
поражение на човеК от електри-
чески ток.
Висока степей на безопасност
предлагат електрическите бързо-
вари с херметичен тръбен нагре-
вателен елемент. На> фиг. 2.17 са
показани електрически бързова-
ри, производство на завод
„Елпром". — гр. Варна, а в
табл. 14 са дадени технйЧеските
даннй за тях. Тънкостенната
тръба на нагревателния елемент
се изработва от мед, месинг, не-
ръждясваща или хромирана сто-
мана. Ако тръбата е медиа,
външната й повърхност се нике-
лира и хромира матово. За на-
маляване на размерите сред-
ната част на нагревателния
елемент се свива в спирала от
Две-трй навивки. Тъй като тръб-
ният нагрёвател на едектриче-
ския бързовар работа при срав-
нително ниски температури, за
изолационен пълнителен мате-
риал се използува шамотен прах,
Фиг. 2,17. Електрически бързо-
вари — общ вид
който при тези условия осигу-
рява достатъчна изолация на разположената концентрично в
тръбата нагревателна съпротивйтелна спирала. Доброго наби-
77
ване на електроизолацибнния материал и последващото му
уплътняване чрез редуциране на тръбата осигурява добро топ-
лопредаване и дълготрайност на нагревателния елемент.
Свързването на бързовара с електрическата мрежа става
чрез несменяем трижилен шнур ШКПЛ по БДС 5098—63 с
щепсел по БДС 3679—59 със защитна контакта шуко. На-
крайниците на съпротивителиата спирала са свързани с жилата
на съединителния шнур чрез клеми в пластмасовата дръжка
на бързовара.
Върху правите части на тръбния нагревател има два белега,
конто показват допустимото най-голямо потопяване на бързо-
ч.вара и минималното ниво на водата, при което уредът може да
работа без опасност от прегаряне.
Преди да бъде включен електрическият бързовар в мрежата,
трябва да се провери дали, нивото иа водата се намира между
двата белега. Ако това ниво се остави по-високо от горния бе-
лег, има опасност водата да навлезе в дръжката, да причини
повреди и в крайна сметка' при допир с ръка до мократа
дръжка да бъде нанесено поражение иа човека от електриче-
ки ток. Не е допустимо също включването на електрическия
бързовар щри ниво на водата, по-ниско от долния белег, тъй
като под него започва работната част на нагревателния елемент.
След спазването на тези условия бързоварът може да се включи
към електрическата мрежа. В противен случай включенйят на
сухо нагревателен елемент повишава недопустимо своята тем-
пература и се разрушава.
Електрическите бързовари, производство на завод „Ел-
пром“ — гр. Варна, работят при напрежение 220 волта и се
произвеждат с мощност от 315 до 3150 вата. Икономични са;
тёхният к. п. д. достига до 95°/о- При правилна упот^еба и
съхранение имат значителна дълготрайност — до 2000 часа. Не
трябва да he-допуска наслояване на Дебел слой котлен камък
по повърхността на тръбата. Котленият камък затруднява
топлопредаването й може да стане причина за съкращдване
живота на уреда. Затова сё налага да бъде почистван перио-
дично. Почистването може да стане, като бързоварът се, потопи
в съд с оцет, така че да се покрият всички варовити наслойки,
и се включи към мрежата, докато оцетът се стоили до темпе-
ратура 50—60°С. След изключването той се оставя в оцета още
15—20 минута и накрая се изтрива с парче плат под струя
студена вода.
Най-често срещаната неизправиост при електрическите бързо-
вари е прекъсване на връзката между изводите на нагревател-|
ния елемент и шнура. Тази повреда се отстранява лесно. От-
варя се дръжката и се възстановява добрият контакт чрез •
почистване и съответно притягане. При прегаряне нагревател-
ният елемент се замени с нов.
78
Таблица 14
Технически данни иа електрически бързовари, производство на завод
„Елпром" — гр, Варна
Показатели на бързовари, модели Марка 72102 72103. 72109 72Й0
Номинална мощност Номинално напрежение Предназначен за затопляне на средне количество вода Време за затопляне на водата i до 60°С Време за затопляне на водата до 85°С Маса вата волта литри минутн минутн kg 2000 220 5—20 10—15 15—20 1,1 3000 220 20 15 40z 1,2 630 220 1-3 3—10 10-15 0,55 1000 220 5—10 15 2С 0,9
2.2.5. Електрически уреди за гладене
Те са предназначени за гладене' на различии тькани. От тях
най-широко разпространение са намерили електрическите ютии
в различии форми, тегло и размери. Напоследък в съвременния
домакински бит започнаха да си пробиват път електрическите'
гладачни доашини, конто се отличават като удобни уреди с го-
ляма производителност.
Домакински електрически ютии. Конструктивно те се под-
разделят на три типа: електрически ютии без терморегулятор,
автоматични ютии и парни автоматични ютии.
Използуваните в домакинските електрически юти И нагрева-
телни елементи биват: плоски; спирални, йзолирани с керамич-
ни мъниста;* .спирални, пресовани в керамична електроизола-
ционна маса; тръбни.
Електрическите ютии с плоски нагревателни елементи се
отличават с просТотата на конструкцията си, но много по-често
се повреждат поради прегаряне на миканитовата пластина,
върху която е навит реотанът. По-широко приложение наме-
рйха -съпротивителните нагревателни елементи, макар че през
последните години вниманието е насочено към по-надежднцте
и дълготрайни (2000 часа) тръбни нагревателни елементи.
Електрическите ютии без терморегулятор се състоят от осно-
ва, нагревателен елемент, капак от листова. сто*м ан а, дръжка
и съединителен шнур (фиг. 2.18).. Основата на ютиите се отли-
ва от чугун, стомана, или алуминий. Външната част на капака
и основата са никелйрани и хромирани, както всички други
външни метални части. Алуминиевата основа се полира. Дръж-
ката на ютията се изработва от материал с нис'ка топлопрово-
тимост — дърво или пластмаса. Тя е посгавена върху. капака
;ака, че да изключва възможността от изгаряне на ръката. На
риг. 2.18 е показана електрическа ютия „Народен тип“ без-
•ерморегулатор.
7$
Плоският нагревателен елемент е изолиран отгоре и отделу
с миканитови пластини и се поставя рърху основата. За подоб-
ряване на топлопроводимостта се притиска отгоре с чугунен
натискач. Много по-често за нагревателен елемент в електриче-
Т а блица 15
ските ютии се използува съпротивителна спирала, пресована в
керамична електроизолационна маса в каналите на основата.
Изблираните с мъниста изводи на спиралата сасъединени с
изолирани контактни щифтове, закрепени в задната част на
тялото на ютията — при сменяем съединителен шнур, или към
клеми — при неподвижен ^съединителен шнур. Електрическите
ютии без терморегулятор са прости по устройство, но притежа-
ват редица съществени недостатъци. За да не се получи голямо
прегряване на основата, мощността им обикновено не превиша-
ва 300 до 400 вата .От една страна, при продължително нагря-
ване температурата може да достигне 400°С' което води до
изгаряне и подпалване иа тъканите при гЛаде’не, а от друга
страна, относително малката Мощност изисква увеличаване на
времето за нагряване. При гладене на влажно бельо основата
на ютията бързо изстива, което в тези случаи налага тя да се
изработва по-масивна за увеличаване на топлинната й инер-
ция. Техническите данни на произвежданите у нас и нйкои
типове внасяни електрически ютии са даденй в табл. 15.
Електрическите ютии с терморегулатор са по-икономични,
въпреки че мощността при тях достига до 1000 вата, а и повече.
Те са много по-удобни при работа и по-малко позйароопасни.
По-голям ата мощност позволява бързо да се достига и йзменя
температурата, определена чрез терморегулятора Лрр тях' окла-
да необходймостта от допълнителни акумулиращи натискачи и
значителната маса на основата, тъй като голямата мощност
осигурява силен топлинен поток, който е основен фактор при
гладенето. Ето защо ютиите с терморегулатор са по-леки от.
обикновените, особено тазй с тръбен нагревател и алуминиева
основа.
80
Те хкнческй /егнии га гльск модели електрически ютии.
И З ползуванн у нас
Тип ("модел) Страна- произ- водител Напрежение, волта Мощ- ност, вата Маса, kg Време за за- rpsfcik не, tnin Тип на электро- цагрева- телния елемент " Вмести мост ш увлаж- нителя, ст8 » /
Без Терморегу- -латор 74009 УЭ-2А ЭУ ЭУ-5 УЭ-54 ЭУ-59 УЗ-59 ЭУ-11 У-51 Ракета Комета НР ₽ . . сСср, CCtP СССР СССР СССР СССР СССР ссср НРБ' . НРБ 220 220 127/220 127/220. 127/2?О 220 127/220. 127/220 127/220 220 220 350 400 400 360 360 320 375 360 310 450 400 1,2 3.0 2,55 2,4 2,1 3,0 3,0 2,1 3,0 2,5 2,5 1 7 15 15 15 15 15 15 15 15 20 20 Съпр, спирала в в в » в в » в в в L-
С терморегулатор Лысьва ЭУ-14 Т-5 У-бОБ У-50 УЭ48 УЭТ-2 УТ-59-2М УЭТ-12 ВА-01 ВА-01 ВА-01 ВА-01 BA-U2 Рубин-автоматик Рубйн-айтбматик Рубин-автоматик Тбпаз-аитоматик Т ойаз-автоматик Т бпаз-автоматнк •1 СССР СССР СССР СССР СССР СССР СССР СССР СССР ГДР. ГДР . ГДР ГДР, ГДР ГДР ГДР ГДР ГДР ‘ ГДР ГДР , 220 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220 110/125/220 110/125/220 110/125/220 110/125/220 220 110/125/220, 110/125/220 110/125/220 110/125/2^0 110/125/220' 110/125/220' 500 600 750 750, 600 500 600 750 1000 . 650 800 1000 1250 100(1 660 750 1000 660 750 июь 2,0 1,8 1,5 1,5 3,0 2,55 2,0 1,5 1,3 1,0 1,0 1,0 1,0 0,9 1,7 1,3 0,9 0,9 0,9 0,9 6 6 3,5 3,5 11 5 6 4 1,5 4 3,5 2,5 1,5 1,5 5 3,5 1,5 Съпр. ептфала Тръбен Съпр. спирала Я» » м Търбен • я и 1 в , 9 я 9 i Я Я 1 L 1 1 [ 1 1 1 1 1 1 1 К 1 | | | | | |
С терморегулатор. ч увлажнител Тип 64 Тип 64 УЭ-10 Ленинград Лыскбво Киев ГДР ГДР СССР СССР СССР СССР 127/220 .127/220 127/220 120/220 220 220 700 1000 1100 750. 800 1000 1,2 1.2 1,5 2,0 1,55 1,5 0,7 12 12 2+4 Тръбен в я я я 180 180 150 150 150 120
6 Експлоатация ц поддържане на съврем. дом. т.ка 81 ' • * 7-* •
Масовото използуване на синтетичиите тъкани, коиго са
чувствителни към температуря, по-високи от 85—100°С, наложи
по необходимост регулирането на температурата при гладене.
Терморегулаторът; вграден в ютията, позволява автоматичното
4 5
Фиг. 2.19. Електрическа ютия У-60 Б:
1 — основа; 2 — капак; 3 — дръжка; 4 — врътка на терморегулятора; 5 — винт; 6 —
ладен капак; 7 — лампа; 8 — винт М3^8; 9 — винт МЗХ10; >0 — терморегулятор; 11 —
гайка; 12 — винт МЗХ6; /3. !4 — пластина
поддържане на необходимата за гладене температура на осно-
вата в зависимост от вида на тъканите. Той е снабден С врътка
за настройка и скала, на която са означени температурите или
наименованието на тъканите. С помощта на терморегулатора
могат да се получат 5 до 6 степени на нагряване, което правя
възможно получаването на нужната температура на основата
на ютията при гладене. Терморегулаторите, конто се използу-
ват в ютиите, имат различии конструкции, но принципът на
действие на всичките се основава на свойствата на. биметалните
пластини.
Никои модели електрически ютии (Рубин, Топаз, ВА-01,
ВА-02, Т-5, У-60Б и други) са снабдени с червени сигнални
лампички, конто при включване на ютйята в електрическата
мрежа светват. Сигналната лампичка сигнализира, че врригата
на нагревателния елемент е затворена. При нагряване на4 осно-
вата на ютията .до необходимата температура терморегулаторът
прекъсва веригата и лампичката загасва. По този начин тя показ-
- ва, че ютията е готова за гладене. След изстиването на ютията
терморегулаторът включва веригата отново, ютията започва
да се нагрява и лампичката светва.
Електрическата ютия с терморегулатор марка У<-60 Б
(фиг. 2.19) се състои от следните основнп части: основа 1, тя-
ло (капак) 2, дръжка 3, терморегулатор 10.
Основата на ютйята е изработена от алуминиева сплав със
залят в нея тръбен нагревателен елемент 21 (фиг- 2-20), капакът
на ютията свързва основата и дръжката и закрива токо-
проводимите и вътрешните механични части. Дръжката 3 е пласт\
82
масова. Тя се сваля лесно, без да се нарушая при това
регулпровката на ютията. В нея е поставена сигналната лампич-
ка 7 — 3,5 вата, която светва в момента на включване на кон-
тактите на терморегулатора 10 (фиг. 2.19) и изгасва при тяхното
прекъсване. В средната част на основата на дръжката
Фиг. 2.20. Основа на електрическата ютия У-60 Б с
терморегулятора:
1 — конзола; 2 — азбестова шайба; 3 — порцеланова втулка;
4 — мнкани^ева шайба; 5 — горна контактна пластина;
6 — долна контактна пластина; 7 — специална гайка; S —
вннт за регулираяе; 9 — палец; 10 — спирала на палена;
И — втулка; 12 — винт; 13 — биметална пластина; 14 —
винт М4\'6; 15 — контра гайка; 16 — проводник; 17 — лява
контактна пластина; 18 — винт М4^18; 19 — стоманена шай-
ба; 20 — дясна контактна пластина; 21 — нагревателен
елемент
има отвор, в който се помества степенният регулятор 4 на тер-
морегулятора.
Терморегулаторът на ютията се състои от следните ос-
новни части (фиг. 2.20): конзолата 1, закрепена към основата
на ютията с два винта, към която чрез винта 18 с контрагайка-
та 15 в последователност са сглобени азбестовата шайба 2,
порцелановата изолационна втулка 3, лявата контактна пла-
стинка 6, миканитовата шайба 4, горната контактна пластин-'
ка 5, дясната контактна пластинка 20 и стоманената шайба 19.
Лявата контактйа пластинка 17 е съединена с тръбния на-
гревателен елемент 21 посредством проводника 16. Дясната
/ 83
контактна пластинка 20 е съединена в клема съС съедийитеЛ-
ния шнур,
Биметалн§та пластина 13 е основна работна част на тер-
морегулатора. Тя е закрепена към основата на ютията чрез
винта 14. Нагласена е по такъв начин, че металът, който има i
по-малък коефициент на линейно разширение, да е обърнат
към страната на коптайтните пластини. При нагряване на осно-
вата на ютията нейната тОплица се предава на биметалната
пластина. Като се нагрява, тя се извива нагоре, и заедно с вин-
та 12 повдига долната й' горната контактна пластина 6 и 5.
Долната контактна пластина се опйра в спиралата 10 иа пале-
на 9, горната контактна Пластина 5 прёкъсва контактите’на
терморегулатора и изключва нагревателният елемент 21. При
охлаждане на основата на ютията целият пронес протича в
, обратен ' ред..
Автоматичната електрическа ютия Юела има устройство
за автоматично регулир'ане на температур’ата за различните ,
видове тъкани. При нея основата (долницата) по конструкция
се различава От другйте модели електрически ютии. Тя пред-
ставлява отливка от алуминиева сплав, в конто е положена
нагревателнэта спирала. Впресовката* на съпротивителната
спирала създава възможност за добро топлопрёдаване, вслед-
ствие на което се удължава животът на самата ютия. Тъй като
/ впрёсовката е извършена фабрично, при изгаряне на нагрева-
телния елемент не може да се заменя само съпротивителната .
' спирала, а се заменя цялата основа (отливка — съпротивителна
спирала — керамична смес).
И при тази ютия терморегулаторът работи на принципа на
линейно разширение на биметална пластина при повишение
на температурата. При нёизправност или разстрбйване на тер-
морегулатора се налага той да се замени с нов. Не е възможно
да се заменят отделни негови части.
В дръжката на електрическата ютия Юела е монтирана
светлинна сигнална система, която работи при вюнрчен.-,,нагре-
вателен елемент (също при включен терморегулятор). Сйгнал-
ната лампичка угасва, когато терморегулаторът изклЮчи нагре-
вателния елемент.
При ремонта на ютията трябва да се спазват. правил дга за
монтиране на вътрешнйте проводники, конто имат само работна
изолация. Те не трябва да се доппрат до тялото на урёда. Това
правило се отнася до всйчкй електройагревателнй уреДи. В
противен случай има опасност при пробив на изолацията елек-
трическата юТия-да стане опасна за живота на работещия
с нея.
Електрическите ютии с Терморегулятор и пароуйлажнител
са най-съвършени (фиг. 2.21). Те имат специални резервоар-
чёта за вода, разположени вътре под капака или извъя него.
84
При гладене водата от резервоарчето попада в лабиринтнИте
капали на основата на ютията и се изпарява. През отвор в косо-
вата част на основата парата преминава в тъканта и я навлаж-
нява. В прекъсванията при гладенето, когато ютията е поставена
Фиг. 2.21. Електрическа ютия с терморегулатор и пароувлаж-
нител:
1 — основа; 2 — 'капак; 3 казаиче; 4 — стебло на лоста на паро-
увлажнителпрто устройство; 5 и 15 — пружини; 6 — пластинка; 7 —
включнател на пароувлажнителя; 8 и 10 — винтове; 9 —- капачка^
11 терморегулатор; 12 — naj/ец; 13 — шайба; 14 — биметална пла-
стина; 16 — капачка на гутатора; 17 — проводнику 18 — шунт на
сигналната лампа; 19 — сигнална лампа; 20 — съединителен шнур;
21 — клеми яа шнура; 22 — скоба
85
I
във вертикално положение (на задната опора), отделянето иа
пара спира. Съдържанието на резервоарчето за вода 3 трябва
да осигури хнормално гладене в продължение на 20 минута.,
Показаната на фиг. 2.21 автоматична електрическа ютия с
пароувлажнител марка УЭ-10 се състои от основата 1, капа-
ка 2, казан^ето за вода 3, терморегулятора 11, нагревателний
елемент, съединителния шнур 20 с щепсел, дръжка и сигнална
лампа 19. Преди включване на ютията за работа превключва-
телят 7 се поставя на положение „затворено11 и през отвора на
предната част йа дръжката се налива 150 ст3 вода в казанче-
то 3. За да се ограничи до минимум наслояването на котлен
камък в казанчето, препоръчва се използуването на преварена
вода. Подаването на пара при гладене става, като превключва-
телят 7 се постави в положение „отворено”.
Най-честО срещаните неизправности в електрическите ютии
са свързани с механични повреди на съединителния шнур, нару-
шаване на контактните съединения в Ыепселната кутия, клем-
йата кутия, прегаряне на нагревателния елемент, лошо кон-/
тактно съединение в терморегулятора, механична иди електри-
ческа повреда в терморегулятора и др. При повреда нагревател-
ният елемент се замени с, нов. При повреда на терморегулятора
за прейоръчване е да се потърси съдействието на специализира-
ните ремонтни ателиета. Обикновено за отстраняване на лошото
контактно съединение в терморегулятора е достатъчцо да се по-
чистят контактните пъпки» без обаче да се наруши профилът им.
Надеждната и дълготрайна работа на електрическите ютии
е свързана с тяхното правилно съхранение и употреба. Важно
е да се избягват рязкото прегъване и усукване на съединител-
ния шнур, прищипва'нето и допирането му до нагрятата част
на основата на ютията. Много често повредите в терморегула-
'•иг. 2.22. Електрическа гладачна машина Лдда-2 —
общ вид
тора се получават в резултат на неспазване изискването при
гладене да се започва с тъканите, изискващи по-ниска темпе-
ратура на нагряване, и постепенен преход към тъкани с по-
86
220
2000
60
650
150
2,3
2.3
24
е за-
висока температура. Завъртването на врътката на терморегу
латора при вдгрята ютия примерно от положение „лен“ ка-
пвложение „найлон“ не се препоръчва, защото довежда до по-
, вреждането му.
Електрическа гладачна машина Лада-2 (фиг. 2.22Y. Тя е пред-
назначена за гладене на тъкани в домакинството, в комунадно-
битовите заведения и другаде.
Състои се от плот, редукторна кутия с двигател, валяк и
гладеща плоча. В гладещата плоча са монтирани два отделяй
нагревателни елемента с по един терморегулатор за всяка на-
гревателна зона. На страната на редукторната кутия има трц
гумени крачета за поставяне на машината при съхранение.
Технически даням
за гладачната машина Лада-2, модел 74017
Номинално напрежение, волта ................ ....
Номиналиа мощност на нагревателя, вата...........
Номиналиа мощност на електродвигатели, вата........... .
Дължина на валяка, mm.......................... • • •
Диаметър на валяка, mm.....................
.Пернферна скорост I скорост, m/min ...................
II скорост, m/min .................
Маса, kg .....................
Валякът, облицован с дунапрен, американ и калъфка,
крепен конзолно. Той е лагеруван на неподвижна конзолна
тръба, а получава движение чрез силова тръба, която / минава
през конзолната тръба. Краят на силовата тръба завършва с
вътрешна резба, която се навива върху резбата на изходящия
вал на редуктора.
Валякът се задвижва от електродвигател тип ЕОРГК 042/2.
Електродвигателят, монтиран под плота, е еднофазен асинхро-
нен с работен кондензатор 3,5 милифарада.
Гладещата плоча се притиска към валяка с помощта на пру-
жинно притискащо устройство и се освобождава от него (валя-
ка) с помощта на педал. Връзкцта между рамото на притиска-
щото устройство и гладещата плоча се осъществяиа с
ябълковидно съединение, което позволява да се нагажда плоча-
та към валяка във всички посоки.
Върху гладещата плоча са монтирани два плоски микани-
тови нагревателни елемента, конто имат две секции. Лявата
секция е включена към левия терморегулатор, а дясната — към
, десиия терморегулатор. Върху врътките на терморегулаторите
има надписи, конто посочват характера на материята за гладене
при настройваната температура. Работата на всеки терморегу-
латор /иоже да се следи от отделна сигнална лампа.
На фиг. 2.23 е показана електрическата схема на гладачната
машина Лада-2.
87
Фиг. 2.23; Електрическа схема на гладачна машина Лада-2
88
2.2.6. Електрически домакински отоплителни печки
Според конструкцията и начина на предаване на топлината
електрическите отоплителни пачки могат да се подразделят на
отдаващи топлината па околната среда' чрез лъчедзпускане
Фиг. 2.24. Електрически отоплителни печки — общ ви;
а — Лъч-1; б — Лъч-2
(отражателни печки) и чрез конвекция на нагретая въздух
(електрически радиатори и печки).
За безспорните удобства, конто предлйга отоплёнието на
помещенията с такива уреди, говорят хигиеничността, простота-
та на обслужването им и др. При отоплението с тях не се изпол-
зува кислородът от въздуха и не се отделят продукта на горене.
Коефициентът на полезного им действие е много висок, защото
практически цялата електрическа енергия се превръща в топ-
лина. За дирёктно електрическо отопление се произвеждат у нас
И врасят различии видове отоплителни печки: отражателни,
кбнвекционни, вентилаторни, акумулиращи и Др. За нелосред-
ственрто затопляне на човешкото тяло се произвеждат електри--
чески грейки, електрически одеяла, възглавници и др.
Електрическите отражателни печки Лъч-1 и Лъч-2 (фиг. 2.24)
се обстоят от кожух със страници, ключове, отражател,
нагревателни елементи и решетка. Кожухът със страни-
дите е направен от листова стомана, подходяще лакирана. Към
отражателя, чиято вътрешна повърхност е полирана, на специ-
ални носачи са прикрепейи два нагревателя с мощност по 1000
вата. Желаната температура се постига чрез превключвател за
500, 1000 и 2000 вата. Краката са прикрепени чрез две дръжки,
конто позволяват леко й удобно преместване на уреда.
При този вид уреди обикновено сё повреждат нагрёвател-
ните спирали и контактните щифтове. Замяната на изгорял
нагревателен елемент се извършва, като се освободят винтовите
свръзки и се свали решетката. Освобождава се проводникът от
щифтовете. Нагревателният елемент се изважда след отвиване
на винтчетата, конто евързват проводниците и месинговите ско-
89
би, и сваляне на съответния керамичен калек.. Поставянето на
новия нагревателен елемент се извършва по обратен ред.
Конвекционната стенна отоплителиа печка Тропик (фиг. 2.25)
се състои от външио тяло-капак и основа. Осровата е изработена
Фиг. 2.25. Електрическа отоплител-
на иечка Тропик — общ вид
от- листова стомана и боядисана в подходящ цвят. Входящият
и изходящият отвор се затварят посредством решетки от не- '
ръждясваща лиётова стомана. В тялото има поместена тръба, ,
която направлява нагретия въздух. В долния край на керамични
носещи плочки е разположеиа нагревателната спирала. Вдясно
на направляващата тръба има камера, в която ба поместени
таблото, сигналната лампа, топлинният ограничител и четири-
тактовият превключвател.
Конвекцията, която се осъществяв^ в уреда и проЬгран-
ството над него, позволява равномерно и бързо разпределение
на топлината в цялото отоплявано пространство. Температурата
на изходящия въздух 115°С намалява до минимум изгарянето
на органичните вещества във въздуха и опушването на. пред-
метите близо до електрическата печка.. С помощта на -четири-
степенен превключвател се осигурява регулирането на включе-
ната мощност в зависимост от нуждите на отоплението. Вгра-
деният в електрическата печка температурен ограничител я прави
напълно пожаробезопасна дори в случайте на неправилна упо-
треба.' В лицевата част е поместена сигнална лампа, която
показва нормалната работа на уреда. Ниското топлинно нато-
варване на нагрёвателните спирали осигурява техния по-дъ-
лъг живот. 1
90
Уредът може да се използува без крака — като стенен, и с
крака — като поДов. Когато се използува като стенен, той се окач-
ва на стената посредством отворите на задната страница. Це-
лесъобразно е в електрическата инсталация да бъде поставена
изводна разклонителна кутия (двуполюсиа № 932043) на
мястото на окачването. В такъв случай шнурът се откачва. Из-
важда се задното капаче и през отвора с изводи се свързва
печката непосредствено с разпределителната кутия. Капачето
се поставя отново.
Когато електрическата печка се използува като подова, не-
обходимо е нейното място да се избере близо до стената, тъй
като в този случай степента да конвекция се увеличава с
10 до 15%.
Нормалното работно положение на уреда във всички случаи
е вертикално, като отворът на изходящия въздух е винаги на-
горе. Всяко отклонение от него води до изключване на термоог-
раничителя. В никакъв случай не трябва да се допуска запуш-
ването на отворите за входящия и изходящия въздух с каквито
й да е предмети.
Най-често срещаните повреди са изгарянето на нагревател-
ния елемент, изгарянето на сйгналната лампа и в термоограни-
чителя. При тези случаи, както и след всяко задействуване на
термоограничителя в случаи на неправилна употреба се пре^
поръчва уредът да бъде занесен за ремонт в специализирано
ремонтно ателие.
Електрическите радиатора предават топдината по пътя на
конвекцията на нагретая въздух. Електрическият автоматичен
радиатор Смядово се състои от кух металичен кожух, направен
от 20 глидера, нагревателен елемент, терморегулатор, контролна
лампа, две ръкохватки, декоративна лайстни и крачета с ко-
лелца за придвижване на уреда^ Нагревателният елемент осигу-
рява дълготрайиа работа на радиатора и се състои от два пара-
лелно свързани нагревателя — всеки един с мощн'ост 1250 вата.
Те са изработени от кантал с дебелина 0,8 шт. Регулирането
на температурата е безстепенно и се извършва от терморегула-
тора' чрез автоматично вклкУчване и изключване на токовата
верига, което се контролира с контролна лампа. Температурата
може да се регулира-в граници от 120°С до 200°С, мерена по
чувствителния елемент на терморегулятора, съответно от 85 до
150°С на кожуха. То се извършва чрез завъртване ключа на
терморегулатора в желаната посока. Радиаторът може да бъде
поставен нн различии места в помещението. Не се зарежда с
никакви течности (прдаването на топлината от нагревателя до
корпуса става чрез затворения' вътре въздух), поради което
няма никаква опасност от протичане на вода, масло и др.
Най-често срещаните неизправности са: изгаряне на нагре-
вателен елемент, повреден терморегулатор (прегоряд или за-
91
лепнали контакта, счупени или загубили еластичността си
пластини на контактната система, нарушена настройка), не-
вреден прекъевач, прегоряла контролна лампа, повредени мои- .
тажни и захранващи проведници. В тези случаи рсмонтът на
електрйческия радиатор се извършва задължително от специа-
лизираните ремонтни ателиета. Свалянето и поставянето на
нагревателния елемент се извършва, като Се снема лайстната на
предния глидер,. отвива се ръкохватката, под конто се намира
прикрепващата гайка и се отвива послеДната. При това предният1
капак излиза свободно и се открива скобата, конто чрез два
винта закрепва.нагревателния елемент. След отвиване на вин-
товете, конто евързват проводьщците и закрепващата скоба, се
изважда повреденият нагревателен елемент. Новият нагревател
се сглобява в обратен на посочения ред. При повреди в пре-
къевача, терморегулятора и сигналната лампа последните не се
поправят, а се заменят с нови.
По-различна конструкция има трипанелният радиатор тип
Стражица (фиг. 2.26) с терморегулятор и електрически нагре-
ватели 2000 вата. Радиаторът се пълни с течяост (химически
очистена вода 16,6 литра), конто се загрява с два електрически
нагревателя с единична мощност 1000 вата. Той е затворен
херметично и не се нуждае от доливане на течност. С помощта
на превключвател радиаторът се включва и работи на три’мощ-
ности — 500 вата, 1000 вата и 2000 вата. Терморегулаторъг
осигурява нормална работа на уреда в дадените граница. Ра-
диаторът е снабден с четири колела, което позволява леко и
удобно цреместване на уреда. >
Електрическите радиатори се включват към електрическата
мрежа чрез несменяем трижилен шнур само в редовнр евързан
контакт „шуко".
Технически давни за пронзвеоданите у нас електрически печки
и радиаторн
Показатели Мярка Отра^ятелви ед. печки Лъч Конвенцией, на ел, печ- ка Тропик Електрическа радиатори
модел 73202 модел 73207
Смядово Стражица
Максимална мощност вата 2000 2000 . 2000 2500 2000
Номинално напряжение волта 220 220 220 220 2£0
Температура на тялото “С — —— 85—150°С — ч
Номинален ток ампера 9,1 9,1 9,1 11,4 9,1
Маса kg 2,6 2,6 7,1 1 24.0, 56,5
92
2.2.7. Електрически споялници =*
Електрическите споялници са предназначени за запояване
с калаев прииой йа подходящи тънкостенни и малогабаритни
метални части. Те намират широко приложение в домакинство-
Фиг. 2.27. Електрически споялници —
общ вид:
а — модел 74204; б — модел 74207
то, в слаботоковата техника, във фината механика, в тенеке-
джийството и в машиностроенето. > Ч
Електрическите споялници се състоят от меден накрай-
ник, нагревателен елемент, метален кожух, дървена или пласт-
масова дръжка и'съединителен шнур. На фиг. 2.27 са показдни
два модела електрически споялници, пройзвеждани у нас. При
тях нагревателният елемент е сменяем.
Значителната широчина на медния накрайник на споялника
(фиг. 2.27 б) и неговата форма позволяват работа с него в зна-
чително тесни места. Той е снабден с терморегулатор. Възмож-
ността за регулиране.на максималнатз температура позволява
работа с припои, конто имат различна температура иа топеце.
Ниският обхват на температурата позволява да се заваряват
пластмасови части.
94
Загряването на медния накрайник се осъществява от два
нагревателя, закрепени към накрайника чрез две пластики от
неръждясваща ламарина. Самите нагреватели са запресовани в
керамична маса върху основа от неръждясваща ламарина.
Медният накрайник с монтираните върху него нагревателни
елементи е закрепен към черупките с помощта на винтове.
Терморегулаторът е биметален" с отскачащи контакта и е
закрепен върху дясната черупка. За подобряване на чувстви-
телността му топлината се отвежда от нагревателя, към него
с една медиа пластина. Краят на винта за регулиране на тем-
пературата е изведен навън и има прорез за отвертка. При вър-
тенето му под изпъкналата част на лявата черупка се върти
указателният диск. Върху него са нанесени стойностите на тем-
пере турите, конто се отчитат през прозорчето срещу цоказалеца.
Краят на образувания от двете черупки външен кожух е
обхванат от две полудръжки. Те са изработени от бакелит и
оформят дръжката на споялника. Дръжката има правоъгълно
сечение, което не позволява превъртането на споялника в ръка
при работа.
Най-често срещаните неизправности в електрическите спо-
ялници са: прекъсване или нарушаване на контактного съеди-
нение в шнура, щепсела или ръкохватката и изгаряне на нагре-
вателния елемент. При повреда нагревателният елемент се
заменя с нов. За отстраняване на повредите в щепсела, шнура
или връзката му в ръкохватката на уреда се постъпва така,
както и при останалите електронагревателни уреди.
В табл. 1,7 са дадени техническите данни на три от най^
разпространенщге у нас модели електрически споялници, произ-
водство на завод „Елпром“ — гр. Варна.
Таблица 17
Технически данни за никои електрически споялници
Показатели Марка Модели
74205 74207 74212
Номинална мощност вата 100 250 50
Номинално напрежеине волта 220 220 220
Време за достигане на работнцта температура min 3 5 3
Маса J— — £ 220 - 650 290
; /
2.2.8. Електрически домакински бързодействуващи нагреватели
и бойлери
Електрическите домакински бързодействуващи нагреватели и
бойлери са предназначени за затопляне на вода за кухненски
95
и битови нуждет. През прследните години особено разпростра*
некие у нас получиха бьрзодействуващите нагреватели за течд^
ща вода Юнга, модел 72304 (фиг. 2,28) и електрическите бой-
лери за 10, 50’и 80 литра с терморегулатор,, производство на
'авод „Елпром“ — гр. Варна.
Фиг. 2.28. Автомати-
чен водонагревател
Юнга, модел 72304 —
общ вид
Фиг. 2.29. Схема на автоматичен ьодо-
нагревател Юйра, модел 72304s
1 — резервоар; 2 —'нагревателен елемент;
3 — тръба на Вентурн; 4 — входяща тръба;
5 — сигналка лампа тип СН 121; 6 — Команд-’
Но устройство; 7 — микронрекъсвач тип S 804.
380 волта, 16 ампера; 8 — еднопроводиа съе-
динителна клема; 9 —- нзходяща тръба; 10 —
шнур (ШВПЛ 3^1,5 W ) с щепсел щуко
Автоматичният водонагревател Юнга за течаща вода
(фиг. 2.28) е предназначен за нагряване на течаща вода от
водопроводната мрежа за кухненски нужди. Принципното му
устройство е показано на фиг. 2.29. Светой 1 се от смеейтедна
батерия (фиг. 2.30), резервоар 1, нагревателен елемент 2,
тръба на Вентури 3, микропрекъевач тип 3804 за 380 ВОлта и
16 ампера 7, командно устройство 6, сигнална лампа 5, входяща
и нзходяща тръба 4 и 9 и съединителен захранващ шнур 10.
На входа на преливната смесителна батерия откъм страната
на водопровода е поместен дросел 4 (0 3 пип), който гарантира
нормалното налягане и дебит на водонагревателя при налягане
на водопроводната мрежа от ,2 до 8 kg — сила на сгр2. Смеси-
телната батерия е отливка от медно-цинкова или алумиииева
96
сплав със съответните канали, два спирателни краца за топла и
студена вода 5 и 7 и лебедка. Разположението на каналите и
краиовете е такова, че смесителната батерия работа като пре-
ливна, т. е. резервоарът, в който се затопля водата, не е подло-
жен иа налягане.
Командного устройство 6 представлява
хидравличен блок с мембрана (фиг. 2,29),
която действува на принципа на разликата
в наляганията. Микропрекъсвачът 7 включ-
ва пълната' мощност на тръбния нагревате-
лен елемент 2 с мощност 3150 вата. Сиг-
Фиг. 2.30. Принципна
схема на преливната
смесителна батерия
на водонагревател
Юнга:
1 — вода от водопро-
вод» ата вдрежа; 2 — сту-
дена вода, влйзаща в ре-
зервоара; 3 — топла во-
да: 4 — дросел; 5 —
спирателен кран за сту-
дена вода; 6 — смесей а
вода; 7 — спирателен
кран за топла вода
6.1 на БДС 2-01-76.
налната лампа 5 показва включеното
положение на нагревателния елемент. Во-
донагревателят е снабден с тръба на Венту-
ри 3, която позволява включването на на-
гревателя само при протичане на вода през
резервоара.
Монтажът и свързването на автоматич-
ння водонагревател 10нга се извършва за-
дължително от спецйализирана сервизна
организация съгласно дадената от заво-
да-производител инструкция и правилни-
ка за електрически и водопроводни инста-
лации. Това изискване е регулирдно и отт.
Нормалната работа на уреда се гарантира само тогава, когато
свързването му към водопроводната инсталация е 'осъществено
задължително с комплектуваната към него смесителна батерия
и той е поставен във вертикално положение при монтажа.
Включването на водонагревателя към електрическата мрежа
се извършва само при наличието на електрическа инсталация,
електромер и предпазители, оразме'рени за~номинален ток не
ио-малко от 16 ампера, с нормално свързан контакт шуко. След
свързването на уреда към водопроводната инсталация и преди
включването му в електрическата мрежа задължително се про-
веряват отвесного му положение (с нивелир) и водните пътнща.
Неспазването на тези условия обикновено е причина за бързо
изгаряне на нагревателния елемент, повреда на хидравличния
блок, на микропрекъсвача и др.
Най-често неизправностите в електрическия водонагревател
Юнга са в хидравличния контактор и в термоограничителя.
Неизправностите в хидравличния контактор най-често се свеж-
дат до спукване на мембраната или тялото на самия контактор.
В такива случаи контакторът се сваля от тялото и след разви-
ване на капачката се освобождава самата мембрана. При за-
мяната на мембраната с нова трябва да се внимава за послед-
ващото добро притягане на капачката за осигуряване на
необходимата водоплътност. Друг такъв момент е монтирането
7 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка z
97
на микропрекъсвача. Изисква се повишено внимание шифтът-
водач, който задействува микропрекъсвача, да попаДйё на опре-
делено™ му "място. При неизправност на микропрекъсвача той
трябва да се замени с нов.
При установяване на повреда в термоограничителя най-на-
пред трябва да бъдат изяснени причините, довели до това
състояние. Само в случайте, когато след огледа се окаже, че
микропрекъсвачът ё изправен, но изключил, причината трябва
да се потърсй в хидравличция контактор. Термопрекъсвачът
може да изпълнява функциите си само ако Г-образната планка
не е прилепйала плътио към фланеца, с което се нарушава
топлопредаването. При такива положения термоограничителят
(биметална пластина) няма да реагира на действителната тем-
пература.
При изкъртване на закрепващия винт термоограничителят
може да се закрепи към фланеца с помощта на калаен припой,
което няма да се отрази на функционалните му качества, но ше
намали последващата ремонтопригодност на възела.
При всеки ремонт на водонагревателя трябва да сё прове-
ряват внимателно крнтактните връзки и състоянието на изола-
цията на провоДниците. Уредът работа при голяма мощност и
ако контактните съединения са лоши, възникват големи пре-
ходни съпротивления, конто довеждат до прегарянето им.
За добрата работа на електрическия водонагревател спо-
собствува и изправността на лебедката за вода и по-конкрётно
отворът на дросела. Не трябва да се допуска промяна на сече-
нието на дросела и каквото и да е огъване на лебедката за вода,
защото по този начин може да се стигне д!о увеличаване на на-
лягането на водата в резервоара на водонагревателя и хиДрав-
личния му блок. В резултат на това увеличено налягане може
да се стигне до нарушаване водоплътността на резервоараи
хидравличния блок. Ето защо не е допустимо поставянето на
удължители, филтри и др. на изхода на батерията. Трябва' да
се следи също и за отлагането на котелнйя камък във всички
изходящи канали. Той също намалява сёчението и преднзвиква
увеличаване на налягането във водосъдържателя и в хидрав-
личния блок.
Безопасного използуване' на автоматичния воДонагрейател
Юнга завися от спазването на определена задължителни пра-
вила, конто са посочени в ртделен раздел „Задължителни пра-
вила за електробезопасна работа с домакински електроиагрева-
телни уреди“. Техннческите Дании са дадени в табл. 18 в края
на тази точка.
Електрическите бойлери под налягане (фиг. 2.31) са Предна-
значай да доставят топла вода за домакински и други нужди.
Принципното устройство На произвежданите у нас еледтрически
домакински бойлери под налягане е показно на фиг. 2.32. Глав-
98
Таблица 18
Технически данни за бързодействуващи домакински електрически
нагреватели и електрически бойлери
।
Показатели t Мярка Бързодейству- ващ водона- гревател (ав- томатичен) Електрически мало- литражки преливни бойлери за кухня Електрически бойлери под налягане
модели 72304 72208—А 72208—В 72215 72212
Вместимост литра 10 10 50 80
Максимална мощиост вата 3150 2000 2000 3000 3000
Номинално напрежение Максимална темпер? гура волта 220 220 220 220 220
на кводата Времё за загряване от °C 65 85 85 85 85
10 до 85°С min — 30 30 90 150
Маса Максимално работно на- ч 2.1 10 7,5 40 57
лягане kg/crn* -— — — 8 8
Иапитателно налягане kg/cm2 — — — 16 16
ните им части са: резервоар 1, изработен от горещо поцинкована
стоманена ламарнна с дебелина 3 mm; Нагревателна система,
състояЩа се от комплект от два тръбни нагревателя с мощност
съответно 1000 вата и 2000 вата; терморегулатор — дилатацио-
нен тип ТР-2; предпазен температурен термоограничител ПТО
и топлинна изолацйя с вънщен кожух.
При химично активните води устойчивостта на покритието на
резервоара 1 се намалява (електрическите бойлери модели
72215 и 72212 не са пригодени за работа присилно агресивни
води). Входящата тръба 5 е по-къса, задънена и с радиални
отвори в горния й край. Това устройство на входящата тръба
осигурява хоризонтално разпределение на навлизащата в ре-
зервоара студена вода по дъното му. Входящата тръба 2 е
дълга и завършва при горното дъно на резервоара. По перифе-
рията на резервоара в горната м$ част има наварени уши, с
конто той се прикрепва във външния кожух.
Към фланеца 7 са сглобени комплектът тръбни нагреватели 3
и 4, терморегулаторът в тръбата 6 и предпазният температурен
ограничител. Последният изключва нагревателните ёлементи
при цеправилна работа на терморегулатора, като предпазва по
този начин електрическия бойлер от прекомерно налягане.
Резервоарът 1 е поместен в кожух и е топлинно изолиран от
околната среда. Топлинната изолация на електрическите бой-
лери е от подходящ материал (стъклена вата) и е така оразме-
рена, че топлата вода се охлажда съвсем бавно при липса на
99
консумация. Кожухът се състои от цилиндър с два носача, горен
и долей капак, изработени от листова стомана. Свързването на
цилиндъра с /опаците става с помощта иа винтовё. Долният
капак има гърловина, прикрепена към него с помощта на две
Фиг. 2.31. Електриче-
ски домакински бой-
лер под налягане (50
и 80 литра) — общ
вид
Фиг. 2.32. Принципиа
схема на електриче-
ски домакински бой-
лер’под налягане:
/ —-ревервоар; 2 — из-
ходяхца тръба; 3 — на-
гревател 1000 вата;' 4 —
нагревател 2000 вата/
100 вата; 5 — входяща
тръба; 6 — тръба за
терморегулатор; 7 — фла-
нец; 8 — предпазна ку
тия
винтчета и предпазен капак за електрическата система.На гър-
ловината е поставена заземителна клема, която токопроводно
е съединена с фланеца на нагревателните елементи и кожуха,г
конто евентуално биха могли да попаднат под напрежение.
Кожухът има декоративно антикорозионно покритие.
Включването и избирането на желаната мощност се’ извър-
шва посредствем вградения в гърловината на долния Капак
петтактов превкл/очйател, което се сигнализира чрез сигнална
лампа. \
Монтажът и свързването на електрическите домакински
бойлери под налягане се извършва задължително от специали-
зирана за целта сервизна организация съгласно дадената от
завода-производител инструкция и правилника за електрически
и водопроводни инеталации. От друга страна, с изискванията
в т. 6.1 от БДС 2-01—76 е регламентираио това да се извършва
при самата покупка на този вид уреди. Това обаче за съжаление
изобщо не се спазва.
Електрическите домакински бойлери
под налягане модели 72212 и 72215 са
предназначени само за работа във вер-
тикално положение. Електрическата схе-
ма, по която се свързват нагревателните
елементи към електрическата мрежа, е
показана на фиг. 2.33 при дилатационен
терморегулатор.
При поставянето на електрическите
бойлери от този тип трябва да се осигу-
ри точно вертикално положение на тер-
морегулатура, за да се запазят условия-
та, при конто е реГулиран последният и
за конто е гарантирана правилната му
работа. Затова се сваля предпазната
кутия, отвива се и се изтегля надолу
терморегулаторът. В предпазната тръба
6 (фиг. 2.32) на терморегулятора се по-
ставя една права метална пръчка с диа-
метър 1,0-5-10,5 mm и дължина 500-^-600
mm. С помощта на обикновен нивелир
бойлерът трябва да се постави така, че
пръчката и предпазната тръба на тер-
морегулятора да бъдат точно -във вер-
тикално положение. Терморегулаторът
отново се сглобява и свързва със съот-.
ветните клеми, но вече е сигурно, че той
ще бъде във вертикално положение.
Свързването на електрическия бой-
лер към водопроводната мрежа става
съгласно фиг. 2.34 е-или фиг. 2.34 б, ко-
гато бойлерите са снабдени с комбини-
ран предпазен клапан. Тъй като те работят под налягане, за-
дължително е поставянето на предпазен и възвратен вентил, а
когато налягането на водопроводната мрежа е по-високо от до-
пустимого максимално работно налягане на бойлера, поставя се
и редукционен вентил.
Свързването на електрическия бойлер към електрическата
мрежа трябва да става посредством влагоустойчив трижилен
шнур 3X2,5 mm2, снабден с щепсел шуко, който се включва в,
редовно сцързан шуко контакт. При това предпазните. кон-,
такти на шуко контакта трябва да са свързани с нулевия про-
водник на мреЖата, като са спазени местата, означени за фазо-
Фиг. 2.33. Електриче-
ска схема на свързва-
нето на нагревателни-
те елементи на елек-
трически домакински
бойлер под налягане
(модел 72215 и
72212) при дилата-
ционен терморегула-
тор:
Р, — тръбен нагревател
1000 вата; Ръ — тръбен
нагревател 2000/1000 ва-
та; Сл — сигнална лам-
па; Пр — петтакЪов пре-
включвател; ТР-2 — ди-
латационен терморегула-
тор: ПТО — предпазен
температурен ограничи-
тел
100
101
вия, нулевия и зануляващия проводник. Едно много основно
изискване е зануляването на електрическйя бойлер. Както вече >
беше посочено", за целта има специална зануляваща клема на
таблото иа бойлера. След монтажа на бойлера и след всяка
а ____________
3
2
I
Ж. 4 .у e 7 в t
Tofwz вода
Хм смеытелната батерия
Студена
вода
э
Студена вода.
Фиг. 2.34. Схема на свързването на електрическите
домакински бойлери към водопроводната мрежа.
а — комплектуваии с предпазен вентил; б — комплекту- ,
вами с комбиниран предпазен клапан; 4
/ — резервоар; 2 — входяща тръба;, 3 — нзходяща тръ-
ба; 4 — предпазен вентил; 5 — прав тройнйк; 6 — прав
тройник с пробка 1/2* — изпитателно отклонение за ма-
нометър; 7 — възвратен вентил; 8 — редуцир-веитиЛ;
9 — спирателен вентил за студена вода; 10 — комбики*
ран предпазен възвратен клапан
работа по ремонта на електрическата му инсталация и принад-
лежностите по обратен ред трябва да се монтира задължително
предпазнатд кутия. Винтовете непременно да се затягат добре,
тъй йато посредством тях се занулява предпазната кутия.
102
Сигурйо средство за постигане на надеждна и дълготрайИа
работа с посочените модели електрически домакински бойлери
е технияТ правилен^ монтаж и използуване. Това може да се
постигне само при задължително спазване иа дадената от за
вода-производйтел инструкция за тази цел. Особеното място,
което Заемат електрическите домакински бойлери под налягане
в групата на електронагревателните домакински уреди, налага
да бъдат припомнени някои особено важни правила за монтажа
и използуването им.
1. Задължително е поставянето на предпазен вентил винаги
на входа за студена вода. Между предпазния вентил и бойлера
не трябва да има абсолютно никаква арматура. След като се
монтира предпазният вентил, трябва да се постави изпълните-
лен манометър с обхват до 10 атмосфери на предвиденото за
това място (изпитателно отклонение за манометър), за да се
изпита действието на предпазния вентил. Едва след това зарочва
пълненето на бойлера при отворен през това време спирателен
кран за топла вода към смесителната батерия и той се включва
посредством петтактов превключвател за нагряване. След ня-
колко минути налягането в бойлера трябва да се повиши. Ако
това не се случи, тогава или възвратният клапан (вентил) не
затваря плътно, или пропуска спирателният кран за топла вода.
Когато се окаже, че кранът затваря плътно и въпреки това не
се получава повишаване на налягането, трябва да се затвори
спирателният кран«за студена вода пред бойлера. Ако разши-
рената от нагряването вода не може да излиза, налягането тряб-
ва да нараства. При 8 атмосфери предпазният вентил трябва да
капе и пробният манометър повече да не се вдига. След като
тези изпитания'са потвърдили безупречно действие на пред-
пазния вентил, те трябва да се повторят най-малко още един
път. ’ ‘
След това посредством проверен термометър с измерва-
телен обхват до 100°С е необходимо да се направи проверка на
температурата на водата. Терморегулаторите, монтирани в елек-
трическите бойлери^ се настройват в завода-производител на
максимална температура на изключване 85°С. Самата контрол-
на проверка се извършва по следния начин.
Термометърът се оставя и след йзключването на терморегу-
лятора, докато спре покачването на температурата. След това
от бойлера се източва водата, докато терморегулаторът включи
пак, и тогава се измерва температурата на включване. Едва
тогава, ако налягането и температурата са измерени по горе-
посочениЯ начин и отговарят на техническите данни на бойле-
ра (вж. табл. 18), той може да се счита годен за работа.
Йзправността на електрическия домакински бойлер, работещ
под налягане, и правилната работа на предпазния вентил трябва
103
да се проверяват периодично (поне веднъж в годината) от
специализираната за целта сервизна организация;
2. Задължително е също поставянето на изправен възвратен
вентил, който да изключи възможността бойлерът да остане
празен при спиране на водата във водопроводната мрежа.
3. За препоръчване е поставянето на спирателен вентил за
студената вода, тъй като е необходим при почистване и ремонт
на бойлера. При тези случаи спррателният вентил се затваря и
чрез отваряне (отвиване) на пробката, завинтена към фланеца
на бойлера, се източва всичката вода от резервоара.
4. При работа на бойлера с варовита вода трябва периодич-
но (поне веднъж в годината) да се проверяла дали има
отложен камък (котлен камък) върху нагревателните елементи,
тръбата на терморегулатора и изходящата тръба. Отложеният
върху нагревателите и тръбата на терморегулатора котлен ка-
мък вдошава топлопредаването, а отлагането на котлен камък
върху изходящата тръба води до намаляване на пропускател-
ната й способност. Почиствапето на котления камък става чрез
внимателно очукване. При монтаж след такава проверка и по-
чистване трябва да се внимава за правилното - поставяНе на
уплътнителната каучукова гарнитура, за'да се избягнат течове
на вода от фланеца. След всяко почистване на бойлера да се
извършва проверка за теч, като се повиши налягането посред-
ством загряване на водатд в него до задействието на предпаз-
ция вентил.
5. Не се допуска ремонтирането на резервоара. При неиз-
правност той се заменя с нов.
6. Преди включване на бойлера за загряване винаги трябва
да се отваря за кратко време кранът за изтичане на топлата
вода към смесителната батерия, за да се провери дали резерво-
арът е напълнен с вода. Трябва да се провери също дали спира-
телният вентил за студената вода към бойлера не е затворен.
7. Електрическите бойлери, конто са съоръжени с комбини-
ран предпазен възвратен клапан (предпазният вентил и въз-
вратният вентил са комбинирани в едно общо тяло), трябва да
се свързват към водопроводната мрежа съгласно схемата,
дадена на фиг. 2.34 б, като се имат пред вид и указанията, да-
дени в инструкцията за монтаж и използуване на предпазен
възвратен клапан производство на ТПК „Мадара* — София-
104/
Най-често срещани неизправности в електрическите домакински бойлери
под налягане, причини и • методи за тяхиото откриваие и отстраняваие
Неизправности Причини, начини за отстраняваие
1 2
При включване бойлерът не загрява (остава сту- ден) i а. Не е осигурен вертикален монтаж на бой- лера б. Лошо контактно съединенне в. Терморегулаторът е повреден г. Изгорял нагревател д. Повреден петтактов превключвател Проверката се извършва, като предварително се изключи бойлерът от електрическата мрежа и се свали предпазният капак. Проверява се • вертикалният монтаж на бойлера и на термо- регулатора. Проверява се още дали контактна- та система на терморегулатора не е под някак- ви външни напрежения (най-често от шпилка- та на закрепването му). Проверява се качест- вото на контактните съединення. Проверява се изправността на нагревателните елементи, ка- то паралелно на нагревателните елементи се включи и извёде навън контролна лампа. Тем- пературата на включване и изключване се кон- тролира с помощта на измерителен термометър до 100’С. Повредените части се заменят, след което се извършва контролна проверка в т. ч. и на действието на предпазния вентил
При включване бойлерът не загрява достатъчно а. Лошо контактно съединенне б. Терморегулаторът не действува правилно Най-напред причината трябва да се потърси в състояниетО на контактните съединення, а по- сле' в самия терморегулатор. Най-честа причи- на е преждевременного нзключване на термо- регулатора при по-ниска температура, Прове- ' рява се за отвесния монтаж на бойлера и на терморегулатора и при нужда се коригира по- ложението му. Извършва се контролна провер- ка за правилната работа на терморегулатора в т. ч. и на действието на предпазния вентил
Водата в бойлера сё пре- грява / а. Терморегулаторът не работи правилно б. Предпазният температурен ограничится не работи При нарушаване вертикалното положение на бойлера и на терморегулатора и повреда на температурния ограничится се постъпва по ука- зания по-rope начин, а ограничителят се заме- ня с нов. Извършва се контролна проверка на действието на терморегулатора и общо изпроб- ване на бойлера за изправността на осигурнте- телните арматури
IOS
;fl
I** Id
Продължение
' 1 ; 2
При включен бойлер те- че вода от предпазния вентил ч а. Водата във водопроводиата мрежа е по-ви- соко от .максималцото работно налягане б. Неправилна работа на терморегулятора (не рзключва нагревателите при достигане на мак- спмалната работая температура) в. Повреден температурен ограничител г. Повреден предпазен вентил Бойлерът се изключва (както и при всички други случаи на ремонт) от електрическата мрежа. Източва се от него малко вода и пак се спира. Ако капането от предпазния веитил сак продължава. причнната трябва да се по- търси в предпазния вентил, като предварител- но се провери с мапометър налягането на во- допровэдната мрежа. Когато то е по-високо от максималното работно налягане, за което е регулираи предпазния вентил, поставя се ре- дукционен вентил. В случай че предпазният вентнл се окаже повреден, той се замени с нов. или'се рбмонтира и пломбира от опредеде- 1 ната за тази цел организация. При неправилна работа ца терморегулатора и повреда в тем- пературния ограничител той се замени с нов. а терморегулаторът се привежда в нормално действие. В никакъв случай не трябва да се изолнра терморегулаторът. След ремонта за- дЪлжително се извъртпва проверка на правил- ната работа на терморегулатора и иа предпаз- ния вентил по описания’ по-горе начин* а _—-——— ...
От фланцовите уплътне- ' ния на бойлера тече вода Пропуски на гарнитурата. Към замина па гу- мения 'уплътнител Се пристъпва, след като са отстранени електрическите връзки. Отвиват се гайките. конто притягат фланеца към резерве?. - ра (разбира се, след като резервоарът предва- рително е бил изпразйен), ночиства се легло- то на гарнитурата и се поставя нова каучукова гарнитура ,.
2.3. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРАВИЛА ЗА ЕЛЕКТРОБЕЗОПАСНА РАБОТА
С ДОМАКИНСКИ ЕЛЕКТРОНАГРЕВАТЕЛНИ УРЕДИ
За безопасна работа на електронагревателните домакински уре-
ди и особено на електрическите бойлери е необходимо преди
всичко лицата, конто използуват уреди, да са запознати с
* Когато водата в електрическия бойлер под налягане се затопля от сту-
дено състояние до 85°С, нейният обем. се увеличава. което предйзвиква едно
нормално слабо капене от предпазния вентил. Това именно показва, че пред-
пазиият вентил работа нормално.
106
описанията и инструкциите на завбдите-производитёли, където
седават указания за правилен монтаж и експлоатация.
Задължителните правила за електробезопасна работа с
домакинскйте електронагревателни уреди са:
1, Още при закупуването на електронагревателний уред
трябва да се обърне внимание на това, дали данните за вида на
тока и напрежението, написани на фабричната табеЛка, отгова-
рят на вида на тока и напрежението на електрическата мрежа
в жилището. При покупката на избрания електронагревателен
уред да се изисква на всяка цена той да бъде изпробван още на
място в магазина. За домакински уреди, при конто това е свър-
зано с техния предварителен монтаж в жилището, търговската
орагнизация е длъжна да осигури техния монтаж и да предаде
на клиента изпробван годен за употреба уред (съгласно
БДС 2-01-76). ,
2. Свързването на електронагревателните уреди към електри-
ческата мрежа трябва да става чрез трижиЛен шнур (при ел.
бойлери — влагоустоййив), снабден с шуко щепсел, който се
включва в редовно свързан шуко контакт (предпазните кон-
такта да са свърз'ани с нулевия проводник на мрежата, като се
спазват означеннте места за фазовия, нулевия и зануляващия
проводник). Електрическите бойлери и електрическите готварски
печки трябва непременно да се занулят. За целта в тях има
предвидена специална зануляваща клема.
3. Преди включване на електронагревателния уред към
електрическата мрежа трябва да се провери дали съществува-
щата изолация е оразмерена за предстоящото натоварване, като
се има пред вид, че може да има включени едновременно и
други консуматори.
4. Не се допуска удължаването на съединителния захранващ
шнур. При нужда той трябва да се замени с по-дълъг.
5. При повреда на изолацията на захранващия шнур, на
щепсела и на други проводници от електрическата инсталация
трябва да се заменят.
6. Недопустимо е включването и изключването на електро-
нагревателния уред чрез превключвателя или чрез щепсела с
мокри ръце. . /
7. При повреда и ремонт на електронагревателния уред той
трябва да се изключи предварително от електрическата мрежа
чрез изваждане на щепсела от контакта. Изключването чрез
•електрическите превключватели не е гаранция за безопасен
ремонт. 1
8. Недопустимо е отвйрянето, или частичното разглобяване
на електронагревателен уред, когато той е включен към елек-
трическата мрежа.
9. Свързването на електрическия бойлер към- електрическа-
та мрежа трябва да става, като се свърже захранващото табло
107
на бойлера към командного табло (състоящо се от прекъсвач иг
сигналка лампа) изв1н банското помещение.
10. При всяка неизпраадост на електронагревателния уред е
' необходимо той да се изключи от електрическата мрежа
(вж. т. 7) и да се потърси помощта на правоспособен специалист
или сервизна организация.
Спазването на всички условия, конто гарантират правилния
монтаж и включване на електронагревателните уредй в елек-
трическата мрежа с безусловно, зануляване, е предпоставка за
безопасного им използуване.
2.4. ОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
ПРИ ЕЛЕКТРОНАГРЕВАТЕЛНИТЕ ДОМАКИНСКИ УРЕДИ
Електронагревателните домакински уреди показват нормална
работа при изменение на напряжение™ в мрежата в граничите
от +5% до —10% от номиналното.
Всички части на електронагревателните домакински уреди,
коиТо се намиратлпод напрежение, трябва да са изолирани едва
от друга и от тялото на уреда. Електрическото съпротивление на
изолацията на уредите при максимална температура трябва да
бъде не по-малко от 1 мегаом (1 мегаом = 1 000 000 ома). Тях-
ната изолация трябва да издържа в продължение на 1 минута
променлив ток с напрежение 1000 волта и честота! 50 херца.
Електронагревателните домакински уреди с несменяем захран-
ващ шнур трябва да имат в местата на излаза му от уреда
по-добра изолация и защита от меканични повреждания. Съеди-
ненията между токопрбводимите части трябва да осигуряват
надежден електрически контакт и да притежават дрстатъчна
механична якост. Контактните Щ1?фтове трябва да бъдат много-
добре изолирани от тялото на уреда и да имат предпазна кутия
(козирка) за защита от повреждане или случайно съприкрсно-
вение при включено състоянйе. Електрическата жилищна инЙЕТа-
лация, електромерът и предпазителите трябва да са оразме-
рени и да съответствуват на консумираната от електронагрева-
телните уреди мощност.
За да не се получи пожар, повърхността, на' която са поста-
вени електронагревателните уреди, не трябва да се нагрява
повече от 65°С. Затова при котлоните виседината на носещата
основа се избира не по-малка от 50 mm, а при други уреди на-
гревателният елемент по отношение на основата (с изключение
на ютинте) е осигурен с надеждна тойлинна изолация.
ГЛАВА 3
ДРЕВНИ ЕЛЕКТРОУРЕДИ С БИТОВО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
3.1. ВЕНТИЛАТОРИ
Вентилаторите с битово предназначение спадат към групата
домакински уреди за подобряване на микроклимата в жилище-
то. У нас те са разпространени преди всичко при обзавеждане-
то на работни места, канцеларии, приемни, проектднтски орга-
низации, административни учреждения и организации и др., но
твърде ограничено в жилищата.
ВентилаторъТ се състои от електродвигател, вентилаторна
перка, стойка и съединителен шнур с щейсел. Във вентилаторите
•се използуват еднофазни универсалии колекторни й еднофазни
асинхронни електродвигатели с ротор накъсо. Тялото е изра-
ботено от метал или пластмаса с най-различна форма и е
закрепено на стойка с винтове, статно или посредством държа-
чи. В зависимост от конструкцията основата и стойката се
изработват от метал или пластмаса. Обикновено на основата
има поставени гумени амортизатори за поглъщане на вибрации-
*fe и за предпазване на повърхността, върху която стоят или към
която са закрепени. Валът на ротора на електродвигателя се
върти на самонагаждащи се бронзовографитни или металоке-
рамични плъзгащи лагери, конто осигуряват безшумнатд работа
на вентилятора. На вала е поставена три- или четирилопаткова
перка или вентилатбрна турбинка в зависимост от конструк-
цията. Вентйлаторната перка се изработва от гума, полиетилен
или метал. Металните вентилаторни перки имат предпазна
решеткова кутия (щит).
По принцип на действие вентилаторите с битово предназна-
чение спадат към осовите, т. е. при въртенето на перката въз-
дущният поток се движи по посока на оста на перката. По
предназначение венталаторите биват изсйукващи и обдухващи,
а по начина на поставяне — настолни (подови — вентилаторните
отоплителни печки), настолно-настенни и настенни. По-голямата
част от внасяните отвън модели вентилатори имат ставни устрой-
ства за ръчно изменяне посоката на въздушния поток в хоризон-
тална и вертикална равнина. Има и такива модели, конто са
снабдени с устройства за автоматично изменяне посоката на
въздушния поток в хоризонтално направление. Сравнително по-
малко са моделите без приспособление за изменяне посоката на
въздушния поток спрямо основата.
От внасяните модели вентилатори по-голямо разпростране-
ние са получили: Пингвин, ВЭ-1, Орбита —СССР, Зефир —
Полша, QL-1; QL-2, стенните - тип 611, 612 — ГДР и др.
109
108
Според конструкцията им вентилаторите се включват в мре-
жата с помощта на включвател или непосредствено чрез щеп-
селна вилда. Към настолните вентилатори спадат ВЭ-1, Пинг-
вин, Орбита, QL-1, QL-2 и др. От този_ тип вентилатори по-ши-
ррко приложений е получил
Фиг. 3.1. Вентилатор ВЭ-1:
I -* стойка; 2 — включвател; 3 — винт
от закрепването на капака с гумените
лопатки; 4 — вентнлаторна перка с гу-
менн лопатки; 5 — електродвигател;
6 —- върток на стопорння вал; 7 —
винт от закрепването на кожуха на
електродвигателя; 8 — червячен редук-
тор; 9 — фасоне» виит; 10 — гумена
подложка (амортизатор)
ВЭ-1 {фиг. 3.1), а по-късно
и вентилаторът Пингвин с
аналогично устройство, но с
по-малки размера и тегло (тя-
лото на електродвигателя и
стойката са изработени от по-
лимерии 'материала).
Вентилаторът ВЭ-1 има
гумена трираменна перка, за-
крепена в алум'йниев полусфе-
ричен капак, надянат на силу-
минен държач. От своя страна
държачът е закрепен към
вала на ротора с помощта ца
йинт. Тялото на електродвига-
теля, стойката и основата ,са
метални. При работа на вен-
тилятора въздушният поток
се изменя във вертикалната
равнина чрез завъртане на
тялото ' на електродвигателя
под ъгъл 60°. За тази цел се
отвива винтът 9, нагласява се
тялото на веитилатора в же-
ланата посока и се затяга
винтът. При затягане на вър-
тока 6 . на застопоряващия
вал посредством червячна пре-
давка, цапфа и лост се осъще-
ствява движение на тялото на
веитилатора в хоризонтална-
та равнина на ъгли от 60 до
180°. Редукторната кутия се на-
мира в задния капак на електродвигателя 5. През Нея прецинава
валът на електродвигателя, който има винтообразно \(черйячнб)
нарязване. От вала на ротора движението се предана на хори-
зонтален вал, който от своя страна предана движението на за-
стопоряващия вал. При желание въздушният поток може да се
установи само в една посока, като се освободи застопоря-
ващият вал.
Лагерите на веитилатора трябва да се смазват от един до
110
два пъти грдишно. За тази цел се сваля пластмасовият върток б
заедно със'стопорния вал, отвиват се винтовете 3 и 7, свалят се
кожухът на електродвигателя и капака. През отворите на пред-
ния и задния лагерей щит се капват по 3 до 5 капки машинно
масло.
При повреди в съединителния захранващ шнур или във
включвателя най-напред се отвиват трите $инта от закрепването
на долния капак на основата на вентилятора, катотой се сваля
заедно с гумените подложки (амортизатори) 10. Отвиват се два
винта, сваля се тежестта и се отдели основата от стойката 1.
Освобождала се включвателят 2 от проводниците и закрепва-
нето си и се заменя. При нужда се заменя и съединителният
шнур. Сглобяването се извършва в обратен ред.
При неизправности в двигателната част вентилаторът се
демонтира, като се спазва следният ред. Отвива се винтът 3 и
се сваля капакът заедно с вентилационните перки. Освобождава
се винтът 9 и се сваля двигателят от стойката 1. Отвива се вър-
токът 6 и се сваля от стопорния вал. След отвиване на застопо-
ряващия винт от закрепването ца алуминиевия държач капакът
се сваля. Отвива се вйнтът 7 и се сваля кожухът от електродви-
гателя 5. По-нататък последователно се отвиват винтовете от
цластмасовия капак на редукторната кутия, освобождават се
от зацепването червякът, цапфата, стопорният вал и се почист-
ват от смазка. От страната на вентилаторната перка се отвиват
четири винта от закрепването на статора, предния и задния щит
на електродвигателя, сваля се задният лагерей щит. Изважда
се роторът от тялото на двигателя. Отвиват се четири винта на
задния щит и се сваля лагерът. Отдели се предният щит от
статора. Вътре в статора се свалят металните пластинки от
закрепването на статорните бобини и се свалят. Отстранява се
смазката и се промива в бензин тялото на редуктора. Повреде-
ните части се заменят с нови.
Сглобяването на веитилатора се извършва, като най-напред
се нагласява предният лагерей щит на статора на електродви-
гателя. Вкарва се роторът, като на свободния край на вала на
ротора на електродвигателя се поставя задният лагерей щит.
Нагласява се металната пластина и в отворите му се завиват
четирите винта, конто закрепват задния и предния щит така, че
отворите на задния щит да съвпадат с отворите на предния щит. ,
Препоръчва се винтовете да се затягат равномерно, за да не
се получи разместване на лагерните щитове. След като винтовете1
се затегнат, трябва да се провери дали роторът на електродви-
гателя се върти свободно. Той трябва свободно да се върти в
лагерите. В обратен на разглобяването ред се поставя и редук-
торът, като в него се поставя технически вазелин или друга
гъста смазка. Към контактите на капака на редуктора се запоя-
ват изводите на статорните бобини и от съединителния шнур.
111
По-нататък се сглобяват кожухът, капакът с вентйлатбрните
лерки и държачът, й то така, че при въртенето на ротора дър-
жачът да не спира в кожуха на вентилатора. Накрал се прове-
рява правилната работа на вентилатора. >
Фиг. 3.2. Вентилатор ВО-1:
/ — кожух; 2 — соединителен шнур; 3 — пръстен; 4 — фланец;
5 — капак; 6 — конзола; 7 — втулка-амортизатор; 8 — лопатка
(вентилаторца перка); 9 — електродвигател; 10 — капроново
влакно, задържащо капака
ДругИте типове настолни вентилатори се различават поме-
жду си по формата на тялото на електродвигателя, основата и
стойката, формата на перката, големината и материала за из-
работване. Така например вентилаторът ВН-1 Орбита има ци-
линдрйчен корпус.
От настенните вентилатори по-широко приложение намират
моделите от типа ВО-1 производство на СССР, а също N 611 и
N 612 — ГДР и др., конто спадат към групата на изсмукващите
вентилатори. Обикновено те се поставят във вентилационни от-
душници, на прозоречни и витринни плоскости.
Вентилаторът ВО-1 (фиг. 3.2) се състои от еднофазния елек-
тродвигател 9 с ротор накъсо, поместен в алуминиев цилиндри-
чен кожух 1, вентйлаторната перка 8, състояща се от осей
пластмасови лопатки, надяната на вала на електродвигателя 9,
и подвижния капак 5, сглобен към кожуха. Отвътре електродви-
гателят е закрепен към кожуха 1 посредством три конзоли 6 и
пръстена 3, конто стяга тялото на електродвигателя.
При ремонт на вентилатора най-напред е необходимо да се
отвори капакът на кожуха и чрез издърпване напред да се свали
вентйлаторната нерка. След като ср отвият трите винта с гай-
ката на кожуха на вентилатора, се сваля електродвигателяг
заедно с трите конзоли. Освобждава се винтът от закрепването
на пръстена, който се сваля заедно с конзолите. Свалят се капа-
112
ците на статора, сраля се роторът, отпоява сё съединителрнят
шнур от изводите да статорните бобини. Повредените части се
заменят с нови, отстраняват се нензправностите и вентилато-
рът Се сглобява в обратен рёд. Препоръчва се лагерите да се
смазват с вретенно масло периодично 5—6 пъти годишно.
Техническите данни на някои от разпространените у нас вен-
тилатори с битово .предназначение са дадени в табл. 19.
Таблица 19' .г
Технически данни за някои електрически вентилатори
Модели Показатели Настолви Прозоречни
ВЭ-1 ,ВН-1 « Пин- гвин Орби- та QL-2 QL-4 ВО-1 N-611 N-612
1 2 3 4 S 6 7 8 is 10
Номинално на- прежеНие, вблта Ц Номииална МОЩНОСТ, вата ) Пронзводител- ност, m8/min Скорост на вър- тене, об/min Маса, kg Материал на" вёнтилаторна- та пёрка 220 55 17 1200 4,7 гума 220 21 7 2600 2,2 метал 220 55 17 1500 3,5 пластг маса 220 45 17 1150: плас'т- маса 220 25 1,0 пласт- маса. 220 95 2,4 пласг- маса ‘ ч 220 35 10 1000 1,97 Пласт- маса 220 30 8,5 1400 пласт- маса 4 220 50 18,3 1250 пласт- маса
3.1.1. Основни технически изисквания към ремонтираните
вентилатори с битово предназначение
1. При номинално напрежёние на тока допустимото намале-
ние на производителнбстта на вентилаторите не трябва да бъде
повече от 10%.
2. Електрическите двигатели на вентилаторите трябва да
показват нормална работа и при отклонение на напрежението
в електрическата мрежа, в границите до + 10 и —1;5% от номи-
налното.
3. Вентилаторите трйбва да изДържат в продължение на
2 минути превишение на скоростта на въртене на електродвйга-
теля с 25% от номиналната.
4. Шумът при работа на вентилатора не трябва да преви-
шава установената норма.
5. Ставното съедйнение на електродвигателя със стойката
8 Експлоатация и подцържане на съврем. дом. т-ка
ИЗ
на вентилятора трябва да осигурява плавно въртене и надежднб
закрепване във всяко желано положение, при което ъгълът на
завъртането във вертикалната равнина не трябва да бъде по1
малък от 60° , ; , '
6. Латерите на електродвигателя, трябва да осигуряват нор-
мална работа на вейтилатора без допълнитёяносмазване в про-
дължение на 250 часа.
7. Изолацията на намотката на електродвигател^ трябва да
издърж'а в продължение на 1 минуса променлив ток с йапреже-
ние 1000 волта и честота 50 херца.
8. Съпротйвлението на изолацията на. намотките на електро-
двигателя спрямо тялото не трябва да бъде по-малко от 1 ме-
гаом.
9. Основата на вентилятора трябва !да бъ!де снабдена с амор-
тизатори за поглъщане на вибрациите и за предпазване на носе-
щата повърхност от поврежДанё.
3.2. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ САМОБРЪСНАЧКИ
По устройство и принцип на действие електрйческите само-
бръсначки могат да се разделят на две основни групи: а) само-
бръсначки с възвратно-постъпатейно и б) самобръсначки-с вър-
теЛиво движение на подвижнйте Ножове. 'По отношение на
електрозадвижването те бива^ с електровибратори, с импулсни
електродвигатели, с колекторни електродвигатели и микродви-
гатели, работещи с постоянен ток чрез токойзправител и транс-
форматор. У нас урёдите от този вид Са получили значително
разпррСтранение. Внесени са широк асортимёнт от най-различни
марки и модели електрически самобръсначки, но най-богата е
номенклатурата на самобръсначките с внос от СССР. Ето защо
в този раздел са разгледани само никои характерни техни пред-
ставители.
Всички електрически самобръсначки са предвидени за работа
с променлив ток в мрежа с напрежение 220 волта, 127 ролта и
125 волта в зависимост от страната-производител, като имат
специално устройство за превключване в желаното напрежение
у нас на 220 волта. \
Електрйческите самобръсначки с въртеливо движение на
ножовете от своя страна се подразделят на: а) самобръсначки с
кръгли. ножове на една ос (един подвижен и един- неподвижен
с колектррен двигател със захранванеот електрическата мрежа
с променлив ток или от батерия) и б) самобръсначки с кръгли
ножове. на две оси (всеки нож е на самостоятелна’ ос с един
неподвижен нож),.с колекторен двигател за захранване от мре-
жата с променлив ток.
Електрическите самобръсначки с възвратно-постъпателно
114
'ХУ <, *
движение на ножовете се подразделят на: а) самобръсначки С
гребеновидни ножове ( с един или С два гребёновидни ножа,
задвижване с електровибратор; с три гребеновидни ножа, за-
движване с импулсен електродвигател; с решетъчни ножове и
електровибратор) и б) самобръсначки с комбинирани ножОве
(един гребеновиден и един решетъчен нож, задвджване от ко-
лекторен електродвигател).
В табл. 20, 21 и 22 са дадени техническите данни за елек-
трическите самобръсначки, произведени в СССР, а в табл. 23,
24 —. намотъчните данни за електродвигателите и трансформа-
торните блокове от елёктрозадвижването на самобръсначките.
3.2.1. Електрически самобръсначки с колекторен двигател.
Принципио устройство, характерни неизправности
и начини за тяхното откриване и отстраняване. Никои '
указания за правилно използуване
От тёзи трупа електрически самобръсначки най-голямо раз-
п рост ранен веса получили модел ите с два въртящи ножа Хар-
ков, Харков-2, Харков-5, Москва, Агцдел и други. Всички те
имат по принцип еднаква конструкция с незначитёлни особе-
ности. ‘ —
Електрическата самобръсначки Харкав (фиг. 3.3) се състои
от разглобяемото пластмасово тяло 2 и капачето 1, колекторния
електродвигател 5, ножовия блок 10. Самобръсначката има не-
сменяем съединителен шнур 24, свързан от едната страна със
стйторните бобини на електродвигатели чрез дроселн, а от дру-
гата страна има специално армиран щепсел с вклюйвател. Вътре
в тялото на включвателя 16 е сглобено съпротивление от 1600
ома, което сё включва при работа на електрическата само-
бръсначка с напрежение 220 волта.
Тялото на самобръсначката е изработено от пластмаса и се
състои от две половини 1 и 2, скрепени с три винта 3 и букси с
резба, запресувани в пластмаса. Самобръсначката е снабдена с
противосмутителен филтър, който се състои от четири конден-
затора, поставени в електродвигателя.
Ножовият блок (фиг. 3.4) има два подвижни ножа 4, конто
се въртят вътре в блока в непосредствено допиране с неподвиж-
ните ножрве 3, изработени като дискове във формата на решет-
ка с прорези и с дебелина 0,12 mm. Подвижните ножове се
допират непосредствено до неподвижните и се придържат със
специалиста планка 6. Неподвижните ноЖове са поставени в
пожовия блок и се притискат към него посредством държачите
5 чрез винтовете 7 и 8.
Електрическата самобръсначка Харков трябва! да отгрваря
на следнйте повйшени изисквания: а) електрическата изолация,
115
Технически данни за електрическите самобръсначки с колекторен електродвигател» произведена в СССР
Модели електрически самобръсначки
Показатели Марка Бердск Юбилейная Москва ИП-6, ИП-16 харков Киянка . -, ' ХаркоМ Агндел
Номинално напрежение волта . 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220
Работно напрежение иа елек- тродвигателя волта 127 127 127 127 127/220 127/220 •
Консумирана мощност вата 16 15 16 15 12 15
Големнна на добавъчното съ- противление при работа на електрическата самобръсначка при 220 волта ома 1600 1600 1600 1600 «Г я—
Дебелина на-неподвижните но- жове Vi. . -1EWU Размери mm mm 0,12.. . 115X42X85 0»8—*0Д 2 98X43X83 0,12 98X43X83 042 ’98X43x 83 0,11— гребено-.. виден 0,05—решетъче.: 81X64X62 0,06—0,10 110X37X80
Маса g ' 370 340 370 330 380 380
Брой на ножовете брой 2 2 , / ' 2 2 1 — гребеноввдеи 1 — решетъче н • 2
Таблица 21
Технически данни за електрическите самобръсначки л електромагнитен вибратор и импулсен двкгател,
произведени в СССР
Показатели Марка Модели електрическиеамобръсиачки
ВЭ-2 Б 501 Б-5М Днепър Рита Б-57 Нева Нева-3
Номинално напрежение волта. 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220
Консумирана мощност вата 10 10 ; 15 10 15 15
Раэмери mm 128X52X40 115X50X40 88 X75X42 98X67X38 80X37X72 80X39X72
Маса g 260 400 390 300 280 305
Брой на ножовете брой - 1 2 2 2 2 3
Дебелина на неподвижния нож mm 0,15 0,15 1,4 —Требецо- виден 0,06—решетъче н / 0,05 0.1 0,1
Ход на ножа mm 1,15—1,4 1,2—1,4 1,2 1,15—1,4 3—3,5 3-3,5
Брой на двойннте ходове на подвижните ножоае за 1 ми- нута брой 3000 3000 ' 8000 3000 - 10000 8000
Таблица 22
Технически даини за електрическите самобръсначки с микродвигатели
Показатели Марка Модели електрически самобръсначки
Утро-1 Раяица Молодость Молния Ленинград Электроника
Консумирана мощност вата 15 ' V 8 ’ 8 10 15‘
Раэмери mm 140X45 80X45X67 77X56X35 80X45X70 115X45 135 X43,5
Маса е 340 150 150 150 200 135,5
Дебелииа на неподвнжння нож ил 0,1 0,1 0,12 0,1 0,05 . 0,1
Работно напрежение на елек- тродвигателя волта 1,6 3,2 3,5 12 3,5 х 1,6
Скорост иа въртене на ротора на електродвигателя об/min 6900 , 2800 3300 6300 6000 6900
Та.блица 23 * i
Намотъчни данни на електродвигателите за самобръсначки, произведени в СССР » _____
Тип на самобръсначката Тип иа електродвигателя .... - » — Статор Ротор (котва)
брой на бо- бините брой иа навив- ките в 1 бобина марка и диа- матър на про- водника брой на секции- те брой на навивки- те в една секция, бр. марка и диа- метър на про- водника, mm
Москва Харков Харков-21 Юбилейная Киянка Бердск Агидел г' Харков-5 Молодость Утро-1 Раница Нева Нева-3 БЭ-2 Б-53 Б-54 Б-501 Днепр Б-504 Рига Б-57 Б-56 Б-502 Колекторен я я я я • » Микродвигател я Импулсен двигател с прекъсвач Я Вибратор я я я я » я • 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 1 1 ' 2 2 2 1 2 1300 1300 1300 1300 2900 1300 1000 1-800 1200 1800 1760 1760 4600 4000 4300 4300 3200 4000 4400 4000 4000 3600 НЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭЛ ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-2 ПЭВ-2 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 НЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 0,1 од 0,1 0,1 0,08 ; 0*1 0,07 0,09 0,06 - 0,1 0,1 0,1 0,1 0,09 0,1 0,09 0,11 0,12 0,11 0,11 0,09 3 3 3 - 3 7 3 3 3 3 3 3 — 1300 1400 1300 1300 780 1300 1700 1200 или 1300 200 200 200 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-2 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 ПЭВ-1 Л ЭВ-2 ПЭВ-1 ПЭВ-2 11ЭВ-2 ПЭВ-2. 0,09 0,09 0,08 0,09 0,07 0,09 0,07 0,08 0,08 0,2 0,2 0,2
’T’-Vj.: -к w y*; V-WS ЯЦ Wb '
; ’;' v . > .• *'<« ; ;-7'с7>;7? *:'•' }л<:%Л:'‘/;'>
120
.трябва да не е тю-малка от 20 мегаома и б) якостта на изола-
цията да се изпитва с напреЖение ,1500 волта при мощност на
източника за захранване ие. по-малко от 5Q0 волтампера.
* Електродвигателят на самобръсначката Харков е цолекторен
Фиг. 3.3. Електрйческа самобръснаЧка Харков:
/ капачка; 2 — корпус; 3, 12, 15 винтове; 4 — екран; 5 — електродвига-
тел; 6 — зъбно колело; 7, 18 — пружинн; 8, if — подложки; S>, 21 конден-
затори; 10 — ножов блок; 13 — шайби; 14 — планка; 16 — превклк)Ч₽ател на
напрежението; 17 фиксатор; 19 — дросел; 20, 23 — тръбички; 22 — ос на
зъбното колело с шайби за регул Иране; 24 — захранващ съедИннтелен шнур;
25 — долей салник; 26 — горен Салник
(фиг. 3.5). Той има статор с бобина 5, котва 4, графитни четки
10 — тип ЭГ-14, лагер 13 и ложа 8. Натискът на пружините
върху графитните четки е 16—20 g. Намотъчните данни на елек-
тродвигателя са даДени в табл. 23.
За да сё осигури нормалната работа на електрическата само-
бръсначка Харков, необходимо е най-малко два пъти в годинат,а
да се почиства колекторът, да се смазват салниците 25 и'26
(фиг. 3.3) и да се регулира налягането на пружините. Профи-
лактиката се извършва по следния начин. Най-напред се раз-
виват Трите винта 3 (фиг. 3.3) от закрепването на тялото и се
отйаря самобръсначката. Развива се винтът 12 и се свалят
металните и гумените шайби. Обръща се самобръсначката с
121
Н 2 >'
Фиг. 3.4. Ножов блок на електрическата самобръсначка Харков:
1 _ кожух; 2 — капачка; 3 — неподвижен нож; 4 — подвижен нож; 5 — дър-
жач; 6 — планка; Z; 8 — винтаве
Фиг. 3.5. Електродвигател на самобръсначката Харков:
/, 7, 9, II — винтове; 2 — зъбно колело; 3‘— конзола; 4 —
котва; 5 — статор с бобина; в — шайба; 8 — ложа; 10 — гра-
фитна четка; 12, 15 — подложки; 13 — лагер; 14 — държач
?" v, 'X , • г ---------------------
ножовете кагоре и като се придържа електродвигателят с една
" ръка, се сваля горната част на тялото с ножовия блок, с което
се освобождена двигателят. Внимателно се свалят зъбните ко-
лела 6. Вкарва се в горния салник 26 масло, смазват се осичките
на зъбните колела 22 и се поставят на място. Сдага се електро-
двигателят в горната част на тялото и се закрепва с винтовете
12. Под тях трябва предварително да са поставени металните и
гумените шаДби. Вкарва се масло в долния салник 25. Смазва-
нето на електрическата самобръсначка трябва да се извършва
много внимателно. П(зи изобилно смазване част от излишното
масло може да попадне върху колектора на котвата и да я из-
, кара от действие. С мека шкурка № 00 трябва да се зачистят
ламелите на котвата, а след това да се отстранят чрез продух-
ване остатъците от това и от графитния прах. Графитните четки
се изваждат от леглата им и се проверява дали върху тях няма
масло. При всички случаи се препоръчва те да се загреят с
поялник или друг източник на топлина до пълното отстраняване
на маслото по тях, пбпаднало при смазването или при самата
работа на електродвигателя. Четките се загряват дотогава,
докато изчезне димът и мирисът на масло. Проверява се наля-
гането на пружините и при нужда те се стягат. Като се спазват
правилата на техниката за безопасна работа, проверява се са-
мобръсначката и след това тя се сглббява напълно. Ако при
работа ножовете издават метален стържещ звук, достатъчно е в
прорезите на неподвижния нож да се капне капка масло.
Често срещаните неизправности и начините за тяхното от-
криване и отстраняван^ са дадени в табл, на стр. 126.
Електрическата самобръсначка Агидел (фиг. 3.6) се състои
от разглобяемото пластмасово тяло /, в което е поместен колек-
торният електродвигател 15, превключвателят на напрежението
(127 или 220 волта) 18, включвателят 19 на самобръсначката и
превключвателят 4 на подвижните ножове 29 за подстригване.
В горната част на основата 8 на тялото се намира главата 9 с
плаващите ножове 12, в конто се въртят подвижните ножове.
Отгоре главата 9 се затваря с капачката 11. При натискане на
фиксатора 26 главата 9 се отдели от основата 8 с помощта на
пружини. Подвижните ножове се задвижват от вала на електро-
двигателя, на който е поставено водещото зъбно колело, постоян-
но зацепено със зъбните колела 13. Ножовете за стригане се
привеждат в движение също от вала на котвата посредством
ексцентрика на зъбното колело 13 и кулиса, която придава на
ножовете възвратно-постъпателно движение.
Сменяемият съединителен шнур на самобръсначката се
включва към нея посредством щепселната ложа 21. Самобръ-
сначката е снабдена с противосмутителен филтър, който се съ-
стои от шест кондензатора и два дросела. За тази цел има мон-
123
122
1
тиран металей екран. Намотъчните данни на електродвигателя
са дадёни в табл 23. " )
Електрическата самобръсначка Харков-5 се отличава от са-
мрбръсиачката Агидел само по това, че тя няма превключвател
30 j/
Фиг. 3.6. Електрическа самобръсйачка Агидел:
1 <— тало; 2, 25, 28 — винтове; 3 — котва; 4 — превключвател на по*
движните ножове за стригане; 5 г- Подложка; 6 —* кулиса; 7 — пружи-
на; 8 — основа; 9 — режёща глава за бръсиене; 10 — амортизатор;
11 — капачка; 12 нож; 13 — зъбно колело с ексцецтрик; 14 — шаДби
за регулиране; 15 — електродвигател; 16 — статорна бобина; /7у-
процеп; 18 — превключвател На налрежението; 19 — включватрл; 20'
щепсел; 21 — щепселна ложа; 22 — дросел на противбсмутителиия
филтьр; 23 — картонена подложка; 24 — скоба; 26— копче-фиксатор
на? режёщата глада; 27 — пружина, фиксйрахца рёжещата глава за
бръснене; 29 — ножове за стрижене; 30 — затулка с винт; 3/ — пру-
жина за закрепване на режёщата глава . ♦ '
на напрежението. При нея това се постига посредством завър-
тане на щепселната ложа и включвайе на захранващото напре-
жение към съответните клеми /—2 или 2—3 в зависимост от
номиналното напрежение на електрическата мрежа. Електриче-
124
ската схема на самобръсначката Харков-5 (ф|<г. 3.7) се отлича-
ва от електрическата схема на самобръсначката Агидел
(фиг. 3.8) и по отношение на противосмутителния филтър, а съ-
що и по това, че всяка статорна бобина на самобръсначката
Фиг. 3.7. Елейт^чсска схема на самобръсначката Хар-
кой-5: i !
щ, — съедииителен захраиващ шнур; К,, К»— коитактйи~щиф-
тове; В, — двуполюсен включвател; К — котва; Др, , Др,,
Дря — ферйтов дросел; Дг0,182 — 100 микроХеири; С, -г кон-
дензатрр БМ-2 0.01 микрофарада — 200 волта или К4017-2Д —
0,01 микрофарада; С» и Сг — кондензатор ХЛ4О.450 — 5100 пи-
кофарада; £„ Li, Lt, Lt — статорни бобиин, навити на една
, основа (активно съпротйвление на секция Z, и Z<== 200 ома
всяка,.a Z, и Zs=« 600 ома); 1, 2, 3 — щифтове (1 микрохен-
' _6 —6
ри “ 1.10 хенри; 1 микрофарад =1.10 фарада; 1 пикофа-
рад «= 1.10~ фарада)
Фиг. 3.8. Електрическа схема на самобръсначката Агидел:
Ш съедииителен шнур; Д,, К, — контактны крачета; В, — двуполю-
. сен включвател; В, — триполюсен включвател; К — котва; JLpt, Др, —
ферйтов дросел Д-0. 1 91 — 100 миКрохенри; Z,, Z,. Li, Lt — статорни
бобинн, навити, на една основа; Ct — кондензатор (5800 пикофарада; С, —
кондензатор КТ-2а — 4700 пикофарада; Ci — кондензатор ДТ-2а — 1000
пикофарада; 1, 2 — щифтове
Харков-5 има четири извода, а самобръсначката Агидел три,
Тъй като двете самобръсначки се отличават малко една от дру*
га, тук е дадено описание на устройството само за самобръснач-
ката Агидел. ,
125
НеизпрпиЮСТн ч f Причини, иачмнн на юткримпк и Втстрмшвмае
2
При включване в елек- трическата мрежа само- бръсначката не работи * а. Прекъсване в съединителния „шнур. Най- често тази повреда се явява в мястото на изхода м;у от щепсела-включвател или от тяло- то на самобръсначката. Обикновено за отстра- няване иа повредата се скъсява шнурът, зачистват се крамщата му и се запояват съ- 'ответно с местата на евързване. След поправ- ката ее проверява изправността на уреда б. Прекъсване в дросела. Неизправността на дросела се установява с омметър. При нали- чие на прекъсване в намотката омметърът показва безкрайио голямо съпротивление. Предо замяната на дросела трябва да се про- верят кондензаторите и в случай на неизправ- ност (пробив) те даасе заменят с нови. Прн липса на резервнй дросели и крндензатори може временно шнурът да се запои към изво- дите на статорните бобини,, но при всички случаи впоследствие е необходимо да се въз- станови схемата на противосмутителиия фил- тър. Изправността на дроселите може да , бъде установена и с помощта на волтщетьр за променлив ток. Самобръсначката се включ- ва в мрежата и щифтовете (двата) на волт- метъра се допират в мястото на епояваие на съединителния шнур с дроселите. Уредът трябва да показва напрежение 220 вол- та ± 15%. След това единият от щифтовете на волтметъра се допира след дросела, а другият остава на предишното си място; уредът тряб- ва да показва същото напрежение. Като се убедим в изправността на проверенна дросел, преместваме (връщаме) щифта на уреда в точката на съединяваието на шпура и Дросела, а втория щифт на уреда допираме след вто- рия дросел. Ако няма напрежение, ’ това означава, че има прекъсване в намотката па дросела в. Прекъсване в намотката на статорната бо- бина. За да се определи неизправността, на статорните бобини, налага се да се отвори самобръсначката и да се включат изводите (щифтовете) на омметъра към изводите, на статорните бобиии. Уредът трябва да показва съпротивление 145 ± 8 ома. При прекъсване в намотките се пристъпва към ремонт. Не- изправността на статорните бобини може да Се установи и с волтметър. За целта самобръс- начката се включва в електрическата мрежа. Изводите на волтметъра се включват към на- чалото па намотките иа статорните бобиии Л 1 « 1
Продолжение
1 2
(след дроселите) и се измерва напрежението.
След това се измерва перед напрежението в
графитните четки спрямо един от проводници-
те па съединителния шнур. Липсата на на-
прежение на една от графитните четки озиа-
чава, че има прекъсване в намотката иа
дадената статорна бобина. За извършване
на ремонта самобръсначката се отваря и се
разглобява по описания по-горе начин (за про-
филактика). След свалянето на зъбните коле-
ла 6 заедно х пружините 7 (фиг. 3.3) и под-
ложките 8 се отвива планката 12, разпоява се
съединителният шнур 24 заедно с дроселите 19
от изводите на статорните бобини. От същите
изводи се разпояват н кондензаторите 21.
Отвиват се винтовете 9 (фиг. 3.2), разпояват
се двата изходящи края на статорните бобини
от ложата 8 и тя се сваля. Отвива се вин-
тът 1, сваля се колелото 2 и се изважда кот-
вата 4. За да ие се получи счупване на винта,
работи се със специална отвертка. Преди сва-
лянето на ложата 8 и котвата 4 (фиг. 3.5)
трябва да се освободят пружините и да се
извадят графитните четки 10. За да се свали
статорът, необходимо е да се отвият четирите
винта 7. След това се изважда иитът от ста-
торния пакет и той се разглобява. Бобината
се сваля и се пренавива. След пренавиването
иа статорната бобина статорните листове се
събират в пакет, стягат се със стиски (стеги
н др.) и се заиитва пакетът. Статорът се по-
ставя на мястото му и се закрепва с четирите
винта 7. Вкарва се котвата, на нея се притяга
ложата 8 посредством двата винта 9, намест-
ва се колелото 2 и то се закрепва с иинта 1.
Центровката на котвата се извършва така, че
тя да може да се върти свободно в статора.
След това се поставят на местата им графит-
ните четки и се нритискат с пружините. За-
появат се изводите на статорните бобини и
се проверява как работи електродвигателят.
След проверката иа електродвигателя се по-
ставят на местата им кондензаторите 21
(фиг. 3.3) и се запояват към изводите на ста-
торните бобини. Към същите изводи се запоя-
ват и дроселите 19. Закрепва се съединнтел-
ният шнур с плаиката 14 и винтовете 15.
След това се нагласяват зъбните колела 6 с
пружините 7 и подложките 8, слагат се гуме-
ните подложки И, тялото 2 и двйгателят се
закрепва с винтовете 12. При сглобяването иа
самобръсначката в салниците 25 и 26 се кап-
ва масло, а също се смазват с масло и осите
126
127
i
• •• ' ’ '< - " :л> • Г'5м <‘ >r-.i‘! iV,,-^. Л-' -r c ! G4t f1’
' • ' •' ’- <% С/ •’ xl^.« >; ’
Продължениe
1 1 2 \ 1
'# / f' \ . на зъбните колела. Затваря се капачката /, завиват се трите винта 3 и самобръсначката се йзпробиа г. Прекъсваие в намотката на котвата иа електродвигателя, Тази иеизправносТ може да бъде открита по два начина. Първи начин: при включена към електрическата мрежа са- мобръсначка q волтметър за променлив ток се проверява дали на графитните четки, кон- то имат сигуреи контакт с колектора на котва- та, има напрежение Ако се нодава напреже- ние на колектора, котвата ие се завърта; това озиачава, че намотката на котвата е повреДе- на (прекъсваие в едва от секцийте, прекъсва- не в точката на съединяваие на секцията или прекъсваие в точката на запояване към колек- ' тора) . Вторн Начин; измерването се извърШва с омметър. За целта неговите изводи се включ- ват порёд към ламелите на колектора, при което производно избраиата двойка ламели трябва да показва съпротивлеиие в две пО- следователио съединени секции на намотката, равно на 330 ± 30 ома. При наличие на пре- късване омМетьрът показва безкрайност. За дасепренавие котвата, трябва да се разглоби електродвигателят по описания по-горе начин и да се извади Котвата от статора. Сваля се повредеиата намотка. Ако е необходимо, смё- нява се пресшпановата изолация и на котвата ) се навива нова намотка. Всички секции на кот- вата се навиват в една посока, Като началото на намотките се запоява към ламелите на ко- лектора с прёместване на 120° (всичко три намотки), а краищата на намотките на сек- циите се закрепват с лак. След като намот- ките се импрегнйрат н изсушат, с мека шкур- ка се зачистват ламелите на колектора и каналите между ламелите. Електродвигателят се сглобява и изпробва
При рключване на са- мобръсначката на на- прежение 220 врата тя не работа > Изгоряло е съпротивлеиието 1600 ома. При това положение ',иай-иапред се сваля капая- ката от, щепсела-включвател и с помощта на омметър се проверява съпротивлеиието 1600 ома, моитирано вътре в щепсела-включ- вател. При показания на уреда, конто са по- големи от иоминалната стойност на съпротив- лението, то трябва да се разпои и да се замени с ново. Под съпротивлеиието трябва да се постави изолация от азбестова подлож- ка. След извършване иа замяната се проверя- ва работата на самобръсначката при напре-
128
Продължение
1 2
i жение 220 волта и се затваря капачката па щепсела. За да не се прегрява пластмасовата капачка, под нея се поставя двойка азбестова подложка
При работа на самобръ- сначката в различии по- ложения спира • да ра- бота електродвигателят а. Прекъсваие па съединителния шнур в мя- стото на нзлаза му от тялото на самобръснач- ката. Тази неизправност се отстрапява по начина, посочен в началото на тази таблица, б. Блокиране на графитннте четки в четко- държателнте. , Тази повреда може да се уста- нови при включена в мрежата самобръ- сначка чрез натискане върху четките или пружините с помощта на отвертка с изолира- на дръжка. За отстраняване блокирането на графитните четки (увисването им) трябва да се извадят и да се провери вътрешният размер на четкодържателя, да се почисти от нагар (може и да се промие с бензин), а също да се загреят графитните четки с поялник. Да се прогонят с мека шкурка така, че да влизат свободно в четкодържателите, но без голям луфт. След поставянето на четките в четкодържателите се проверява прогонваието в челната им част. Ако причината за увисва- нето им е в отслабване иа пружините, трябва да се притегнат за увеличаване на натисиа им
При включване само- бръсначката бучи, но не работа а. Пробит кондензатор. Неизправността се определи посредством омметър. При пробит кондензатор уредът показва съпротивление, равно па нула. При това положение конденза- торът трябва да се замени с нов б. Разрушено зъбно колело. Замяната на зъб- ното колело 6 с ново се извършва след разгло- бяване на самобръсначката по описания по- горе начин, като подложката 8 (фнг. 3.3) и конусните пружини 7 се вземат от старото зъбно колело. Най-напред се поставя едната подложка 8, след това — пружината 7 с по-, големия й днаметър към нагласената вече подложка и отгоре втората подложка в. Междунавивково късо съединение или късо съединение в ламелите на колектора. С омме- тър се проверява актнвното съпротивление между ламелите иа колектора, което трябва да е равно на 330 ± 30 ома. Ако уредът по- казва по-малко съпротивление или късо съе- динепие, котвата е нензправна. При късо съединение трябва да се разпоят от колектор-
9 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
129'
родължен и е
2
ните пластики изходящите краища на съответ-
пите секции и отново да се провери съпротив-
лението. Лко късото съединеиие не се е
отстранило, трябва да се почистят каналите
между ламелите на колектора. Ако и след
това късото съединенне не се отстрани, котва-
та трябва да се замени с нова. Когато омме-
търът показва по-малко съпротивление, това
значи, че в намотките на котвата има между-
навивково късо съединенне. Разпояват се краи-
щата от колекторните пластини. Уредът
трябва да показва при две последователио
свързани секции на котвата съпротйвле-
ние 330 ± 30 ома. След извършване на три
измервания може да се установи в коя от
секциите има междуиавивково късо съедине-
ние. Тази секция трябва да'се пренавие, но
за препоръчване е да се пренавият всичките
три секции или да се замени котвата с нова
г. Блокиране (заклинване) на котвата иа
електродвигателя. То може да се получи в ре-
зултат на: 1) несмазвани салници 25 и 26
(фиг. 3.3); 2) разхлабени винтове 9 (фиг. 3.5)
от закрепването на ложата, вследствие иа кое-
то се е нарушила центровката на котвата (за
отстраияване на тази иензпранност трябва да
. се изрърши центровка на котвата и да се за-
крепи ложата); 3) нарушено закрепване
на лагерите в горния държач 14\ или в ложа-
та '8 (намества се горният държач така, че
той да придържа лагера плътно; във" втория
случай се налага ложата 8 да бъде замене-,
на с нова)
При включване само-
бръсначката работи, но
лошо бръсне
а. . Намалеин са оборотите на котвата. Тази
неизправност може да се получи при ме'жду-
навивкото късо съединенне в намотките на
котвата. Методът за нейиото откриваие и от-
страияваие е изложен по-горе
б. Износване на режещите части иа подвиж-
ните ножове. Необходимо е подвижните но-
жове да се заменят с ирви. За целта се сваля
нржовият блок от самобръсначката (фиг. .3.4).
Повдига се пданката 6 и надясно или наляво
се изважда нецзправиият нож 4. По същия
начин се замеця и вторият нож. След замяна-
та планката 6 трябва да се иагласи в средно
положение
в. Дощо притиснатн подвижии ножове към
иеподвнжпите. За отстраияването иа тази не-
>30
Продължение
1 2
изправност трябва да се разглоби самобръ- сиачката, да се извади електродвигателят 5 (фиг. 3.3), да се свалят зъбните колела 6 и на оста им да се поставят регулиращи подложни шайби 22 така, че зъбното колело да се по- вдигне и със своята водеща ос да притисне плътно подвижния нож към неподвижния
Често срещаните неизправности в самобръсначките Агидел
и Харков-5, причините за тяхното получаване и начините за
откриването и отстраняването им са:
Неизправности Причини, начини за откриване и отстраняване
« 2 2
Прн включцане в елек-
i трическата мрежа само-
бръспачката не работи
а. Прекъсване в съединителния шнур. За да
се провери шиурът, трябва иай-иапред да се
извади щепселът 20 (фиг. 3.6) от контакта, а
също и щепселната ложа 21 от самобръсиач-
ката. С омметър ее проверява всеки провод-
ник на шнура портделно. Това става, като се
допре единият извод (щифт) иа омметъра
към щепселния шифт, а вторият — в гнездото
на щепселната ложа 21. Уредът трябва да по-
казва съпротивление, равно на нула. Ако уре-
дът при проверката иа единия от проводници-
те покаже безкрайно голямо. съпротивление,
това озиачава, че шнурът има прекъсване и
трябва да се замени с иов
б. Не работи включвателят 19 (фиг.- 3.6). За
да се провери той, трябва да се свали реже-
щата глава 9 за бръсиене, да се свали ножът
за стрижене 29 и да се извади пружината,
която закрепва ножа за стрижене и стяга
двете половини иа тялото 1. Отвиват се чети-
рите винта вътре в основата 8, освобождена
се винтът 25 от закрепването на скобата 24 и
се открива (сваля) тялото на самобръсначка-
та. Включвателят 19 се поставя в положение
„включено" и се включва. самобръсначката в
електрическата мрежа. В самобръсначката
Агидел с помощта иа волтметър за променлив
ток се измерва напрежението в местата на
съединяване иа дросела Дрх с извода иа
включвателя 19 (фиг. 3.8) и дросела Др2 с
втория извод на включвателя Уредът тряб-
ва да показва напрежението на захранваща-
та мрежа
131
Продължение
В електрическата ' самобръсйачка Харков-5
към включвателя са запоени дроселите Др\ и
Др2 (фиг. 3.7). За да се провери включвате-
лят, трябва да се измери напрежението между
средиото стебло 2 иа щепселиата ложа, към
което е запоеи Др?, и точката иа съединява-
нето па дросела Др, с включвателя ако
самобръсначката е включена в мрежа с на-
прежеиие 127 волта, а при напрежение 220
волта — между същото стеблото 2 и точката,
иа съедиияваие иа дросела Дрз с включвате-
ля. Когато в тези точки ияма напрежение, са-
мобръсначката трябва да се изключи от елек-
трическата мрежа, да се огъие с пинцета
настрана капроновата стена на включвате-
ля 19 (фиг. 3.6) и внимателно, за да ' ие се
изгуби пружината, притискаща подвижная
контакт^ да се нзвадят каретката, пружината
и подвижният контакт. С потопен в бензин
парцал се отстранява иагарът от неподвиж-
ните и подвижните контакта, след това се
сглобява включвателят и се проверява него-
вата работа. Освен с волтметър включвателят
може да се провери и с помощта на оммётър
г в. Прекъсване в дросела Др\ или Др2. За 'про-
верка на дроселите (фиг. 3.8) електрическата
самобръсйачка Агидел трябва да се_ разглоби
в същата последователност, както и при про-
верката иа включвателя. Дроселите могат да
бъдат провереии с волтметър за променлив
ток, чиито изводи трябва да се включат кьм
изводите па кондензатора Сз, запоеи към дро-
селите Др\ и Др2. Ако има напрежение само
до дроселите, а след тях няма, това е признак
за иеизпр^вност в тях. Изправиостта иа дро-
селите може да се провери и с омметър. За
да се нзвърши тази проверка, електрическата
самобръсйачка се изключва от електрическата
мрежа. Изводите на омметъра се допират в
точката на съедиияването иа дросела ’ Др\
или Др2 с включвателя и към точката на съе-
диняваието иа същия дросел към кондензато-
ра Ся. Всеки дросел се проверява поотделно.
Дроселът има малко активно съпротивлениё,
затова, когато той е изправен, омметърът йо-
казва съпротивление, близко до нулата. Но
ако омметърът покаже безкрайио голямо
съпротивление, това означава, че дроселът е
повредеи и трябва да се замени с нов
Проверката иа дроселите на електрическата
самобръсйачка Харков-5 се извършва по ана-
132
Продължение
1 2
логичен начни. Показанията на измерителии-
те уреди трябва да бъдат такива, както и при
проверката иа дроселите иа самобръсначката
Агидел
г. Прекъсване в намотката на статорната бо-
бина. Прекъсването на статорната бобина L2
или Z-4 на самобръсначката Агидел може
да се установи, след като същата се разглоби
по гореописания начни. Изводите иа волтме-
търа (с наставки тип „крокодил11) се включ-
ват в точките на съедипяваието на бобините L2
и £4 (фиг. 3.8) и към контактите иа превключ-
вателя, означени с цифрата 220. Включва се
самобръсначката в мрежа с напрежение 220
волта. Поставя се включвателят 19 в положе-
ние „включено" (фиг. 3.6), а превключвателят
иа напрежението 18 — в положение „220“
Вблтметърът трябва да показва напрежеиие-
то на захранващата мрежа, т. е. близко до 215
волта. След това единпият от изводите иа
волтметъра се поставя в точката иа съедиия-
ването извода на бобината Lt с превключвате-
ля 18, а вторият се включвр в точката на
съединяването на извода иа статорната боби-
на L2 към четкодържателя (кондензатора С2).
Ако статорната бобина няма прекъсване, уре-
дът показва сыцоТо напрежение. След провер-
ката иа бобината L2 изводът иа волтметъра
се включва обратно в точката на съедииява-
ието на бобината Ь2 с превключвателя 18, а
вторият извод — в точката на съединяването
на извода иа статорната бобина Lt с четко-
държателя. Ако бобината Lt е изправна, уре-
дът отново показва същото напрежение. Лип-
сата н<| напрежение на четкодържателя след
статорната бобина означава, че има прекъсва-
не в намотката й. Статорните бобини могат
да се проверят и с омметър, както следва.
Изключва се съединнтелният шнур от елек-
трическата мрежа. След това единият извод
на омметъра се включва към точката на съе-
диняването иа извода иа статорната боби-
на £2 с превключвателя иа напрежението, а
вторият извод — към точката иа съедииява-
нето на втория извод иа същата статорна бо-
бина с четкодържателя. Уредът трябва да
показва съпротивлението на бобината. Анало-
гично се проверява и втората статорна боби-
на Lt. При прекъсване на намотката иа ста-
торната бобина омметърът показва безкрайио
голямо съпротивление. Статорните бобини,
конто имат прекъсване в намотката, трябва
133
родължение
Фиг. 3.9. Схема па на-
мотката иа котвата (по-
глед откъм страиата иа
колектора):
/, 2,' 3 — колекторин пла-
стин и
да се пренавият или да се заменят с нови.
За да се свали неизправиата статориа бобина
(фиг. 3.6), трябва да се извадят от основа-
та 8 двете хлорвинилови подложки (тали) 30
и да се отвият иамиращите се под тях винто-
ве. Сваля се осиовата 8 заедно с електродви-
г^ателя 15, а след това —> зъбиите колела 13 и
регнлиращпте шайби 14. Графитните четки се
изваждат от четкодържателите, като пружи-
ните се повдигат и поотместят встрани. След
това се отвиват разположеиите по диагонал
два винта 2 от закрепването иа статора към
тялото и същото се сваля заедно с котвата 3.
Отвиват се другите два виита 2 с гайки, раз-
положеии по втория диагоиал, и се освобож-
дава ложата. Сваля се статорът заедно с бо-
бината 16 и се поставя иовата бобина (или
пренавитата). Сглобяването се извършва съ- !
гласно схемата, показана иа фиг. 3.8. Електро- !
двигателят и самобръсначката се сглобяват в
обратна последователност
При прекъсваие на намотката иа статориата
бобина Li, или Li на самобръсначката Хар-
ков-5 тя се разглобява в същата последов,ч-
телиост, както и самобръсначката Агидел.
По аналогичен начни се нзвършва също про-
верката за изправността па бобииите. След
замяиата па иеизправната статорна бобина
(или след преиавиваието й) сглобяването се
извършва съгласио схемата иа фиг. 3.7. Сгло-
бяваие на електродвигателя и па самобрь-
сиачката става в обратна на разглобяването
последователност.
д. Прекъсваие в намотката на котвата 3
(фиг. 3.6). .Тази иеизправност може да бъде
установеиа също по два иачииа. Разглобява-
нето на самобръсначката се извършва така,
както е описано по-горе при проверката за i
изправността на включвателя 19. При еди-
ипя иачии самобръсначката се включва към I
електрическата мрежа и включвателят 19. се ;
поставя в положение „включено". Самобръ- ,
сиачката се слага на работната маса да лежи I
иа осиовата 8. С волтметъра за промеийив !
ток се проверява напрежението в графитните
четки на електродвигателя 15, като при Това
леко се натискат с накрайнипите на изводите
на волтметъра графитните четки по посока на
котвата 3 (фиг. 3.9). Ако в графитните четки
има напрежение и котвата не се върти, това
показва, че в намотката иа котвата има пре-
късване. За замяна или' за преиавиване на
котвата самобръсначката се разглобява в |
последователност, описана по-горе в т. г)
134
П р одъл жение
1
„Прекъсваие в намотката на статорната бо-
бина" до това място, където е написано. . .
и същото се сваля заедно с котвата 3“. След
изваждаие на статора заедио с ротора се отви-
ва винтът 3 от закрепваието. Неизправната
котва се сваля и иа рейио мястр се поставя
нова или преиавитата. Самобръсначката се
сглобява в обратна последователност.
При втория иачин проверката се извършва с
омметър. Той не е така удобен, ио в замяиа
'на това позволява с точност да се определи
повредената секция. За да се провери котвата,
необходимо е тя да се извади навън от елек-
тродвигателя, т. е. електродвигателят трябва
да бъде разглобен. Изводите па омметъра се
включват към две колектории пластинн иа
котвата. Уредът трябва да показва съпротив-
леиие на две последователно включени секции,
равно на 400 ± 30 ома. Ако той показва без-
крайно голямо съпротивление, това означава,
че едиа от проверяваиите секции има прекъс-
ване. Котвата трябва да се замени с нова
или да се пренавие
При включване в елек-
трИческата мрежа само-
бръсначката бучи, но не
работи
а. Счупено зъбно колело. За да се замени
зъбното колело 13 (фиг. 3.6), трябва да се
свали режещата глава 9 за бръсиене, да се
снемат ножовете 29 за стригане и да се изтег-
ли пружината, която държи двете половини
на тялото 1 и едиовремеино закрепва ножове-
те за стригаие. Отвиват се четирите впита
вътрс в осиовата 8. След това се освобожда-
ват винтът 25 от закрепваието на скобата 24
и стеблото 17. Сваля се тялото на самобръс-
начката. От осиовата 8 се изваждат двете
хлорвинилови запушалки (тапи) 30 и се отви-
ват намиращите се под тях винтове. Сваля се
осиовата 8 заедно с електродвигателя, заме-
ни се иеизправиото зъбно колело и самобръ-
сначката се сглобява в обратна последо-
вателност
б. Междуиавивково късо съединение в намот-
ката на котвата или късо съедииеиие между
колекторните пластиии (фиг. 3.7). Разглобя-
ват се електродвигателят и самобръсначката
(вж. по-горе т. д) „Прекъсваие в намотката
на котвата — втори начин“). Изводите на
омметъра се включват към колекторните пла-
стини 1 и 2. При изправност на котвата уре-
дът трябва да показва съпротивлеиието иа
две последователно свързани намотки, равно
на 400 ома. Точно такова трябва да бъде и
135
Продължение '
. 1 I 1
съпротивлението, измерено между колектор-
ните пластини 2 и 3, а също и между 1 и 3.
Ако при измерване на съпротивлението между
колекторните пластини, например / и 2 и т. в.,
уредът покаже съпротивление, зиачителио по-
малко от номиналиото, тогава се разпояват
от колекторните пластинн изводите на намот-.
ките. Отново се проверява съпротивлението
между колекторните пластини. При разпоени
секции то трябва да бъде безкрайно голямо.
Когато омметърът показва неголямо съпро-
тивлеиие или съпротивление, равно на пула,
това озиачава, че между колекторните пласти-
ни има пробив или натрупване на графитеи
прах от четките. Такъв колектор трябва да се
почисти /от графитиия прах, включително и
колекторните канали. Ако с това ие може да
се отстрани късото съединенне, котвата тряб-
ва да се замени с нова. В случай че след
проверката колекторът се окаже изправен,
проверяват се секциите, разпоени от колекто-
ра. Уредът трябва да показва приблизително
400 ома съпротивление при проверка на изво-
дите, разпоени от колекторните пластини 1 и 2\
2 и 3; 3 и 1 (фиг.'3.9). Ако например омметъ-
рът показва съпротивление 320 ома между
изводите на колекторните пластини 1 и 2, то-
ва означава, че в едиа от двете последовател-
но свързани секции има междупавивково късо
, съединеиие. Проверява се и съпротивлението
между изводите от колекторните пластини 1
и 3 и при съпротивление 320 ома озиачава, че
късото съединенне е в секцията, чийто извод
, завършва в колекторната пластина 1. Тази сек-
ция трябва да се преиавие или котвата да бъ-
де заменена с нова
в. Заклииваие иа котвата иа електродвигате-
ля (фиг. 3.6). Това може да се случи, когато
ияма смазваие в салииците иа горния и Дол-
ния лагер. Разглобява се самобръсначката’ и
се изважда електродвигателят 15 от тялото 1.
Смазват се салииците с чисто машинно масло,
изпробва се електродвигателят и се сглобява
самобръсначката
г. Пробит коидеизатор С! в самобръсначката
Харков-5 (фиг. 3.7). Изключва се самобръ-
сиачката от електрическата мрежа чрез изваж-
дане иа щепсела от контакта. След свалянето
на тялото 1 се разпоява единият извод иа кон-
дензатора Ct от четкодържателя • и се включ-
ват изводите иа омметъра: едииият на четко-
държателя, от който изводът иа кондензатора
не е разпоен, а вторият — към разпоения
136
TI родъ л жение
1 2 ' *
извод на кондеизатора. При пробит конденза- тор уредът показва съпротивление, близко до нулата. Такъв кондензатор трябва да’ се за- мени с нов
При работа на само- бръсначката в различ- ии положения двигате- лят спира да работн а. Прекъсване в съедииителиия шнур. Само- бръсначката се включва в мрежата, без да се измени положението й. Съедииителиият шиур се огъва и премества в различии поло- жения — най-напред близо до щепселната ложа, а след това — близко до самия щеп- сел 20 (фиг. 3.6). Ако самобръсначката спдра да работи при огъването и преместването иа съединителния шиур, това озиачава, че повре- дата е в него и той трябва да се замени с нов. При прекъсване в непосредствеиа близост до щепсела шнурът може да се скъси б. Запречваие и а графитните четки в четко- държателите. За откриваие на тази неизправ- ! ноет е необходимо иай-иапред да се свали тялото 1, самобръсначката да се постави да легие на основата 8 (върху работиата маса) и да се включи в електрическата мрежа. С помощта иа отвертка с изолирана дръжка се натиска пружинката на единия,, а после и йа другия четкодържател (възможио е да се на- тисие и самата графитна четка). Ако при това електродвигателят започие да работи иормал- но, след изключваието на самобръсначката от електрическата мрежа се изваждат графита и- те четки от леглата им. С поялник се нагря- ват графитните четки до пълното изчезваие на миризмата иа изгоряло масло и иа дпма. С чист ларцал и беизии се почнетват от нагар вътрешните повърхности на двата четкодър- жателя. Графитната четка’ трябва да влиза свободно в четкодържателя
При включване в елек- трическата мрежа само- бръсначката работи, ио не бръсне добре а. Износваие на режещите части иа подвиж- ните ножове. Сваля се режещата глава 9 за бръеиеие. Натиска се навътре пружинката, придържаща ножа от изпадане. Неизправният нож се изважда и се замени с иов . б. Лош допир между неподвижните и подвиж- ните ножове. Самобръсначката се разглобява по начииа, описан по_-горе в т. а) „Счупено зъбно колело". Зъбното колело се сваля и иа иеговата ос се подлагат едва-две шайби за регулиране 14 в. Електродвигателят се върти с понижена скорост. Скоростта на въртене на котвата мо-
137
П р о д ъ л жен и е
1 ’ 2 • ;
же рязко да се намали» когато в нейните сек- j ции има междунавивково късо съединение. ’ Начинът за откриване и отстраняване на тази i неизправност е описан по-горе в т. б) „Меж- 1 дунавивково късо съединение в намотката • на котвата“
Ножът за стригане ра- бот» лошо 1 Тази неизправйост обикновено настъпва, ко- гато подвижният нож 29 от ножовия блок за стрнжене не приляга плътно към неподвиж- ния. Възможно е ножовете за стригане да работят лошо и от изнреването на ексцентри- ка на зъбното колело. В такъв случай само- бръсначката трябва да се разглоби, както то- ва е описано по-горе в т. а) „Счупено зъбно колело". Ако подвижният нож приляга добре към неподвижния, а ексцентрикът на зъбното колело не е изиосен, трябва да се провери и да се замени механизмът на кулисата 6
3.2.2. Електрти'с. ки самобръсначки с импулсен двигател.
Принципно устройство, характерни неизправности и начийи
за тяхното откриване и отстраняване. Някои указания
за нравилно използуване
°т тази трупа електрически самобръсначки характерна е кон-
струкцията на моделите Нева и Нева-3. Електрическата само-
бръсначка Нева (фиг. 3.10) се състои от пластмасовото тяло
8, бръснещия блок 4, защитната капачка 1 и електродвигател^
10, поставен в тялото на самобръсначката. Тя има сменяем
съедииителен захранващ шнур с армиран щепсел за включване
в електрическата мрежа и специална щепселна ложа’ за
включване в самобръсначката и за превключване на напреже-
нието от 127 на 220 волта. Електродвигателят се пуска -в дей-
ствие с включване на съединителния шнур в електрическата
мрежа. Ако при това той не започне работа, трябва да се задви-
жи посредством пускащия механизъм 6. Със завъртането на
пускащия механизъм се измени положението на ротора в ста-
тора и електродвигателят започва работа. Спирането на елек-
тродвигателя става чрез изключване на щепсела от електриче-
ската мрежа. Той може да работа в мрежа и за променлив, и за
постоянен ток. Намотъчните данни за него са дадени в табл. 24.
Консумираната мощност от електродвигателя е 15 вата. За да
се избегне прегряването на електродвигателя, самобръсначкат.ч
138
трябва да се оставя включена в електрическата мрежа не
по-продължително от 8—10 минути. 1
Бръснещият блок на самобръсначката {Зева се състои от
два ножа, а този на Нева-3 — от три ножа. Всеки нож се състои
от две части: един подвижен нож 15 и един неподвижен нож /6
Фиг. 3.10. Електрическа самобръсйачка Нева:
1 — предпазна капачка; 2 — планка; 3 — пружина (държач)
на ножовия блок; 4 — капак; 5 — пружина; 6 — пускач; 7 —
ос на пускача; 8 — тяло; 9 — изолационна лента; 10 — елек-
тродвигател; 11 — кондензатор К.БГЦ — 0.05 микрофарада;
12 — гумеиа подложка; 13 — пружина; 14 — сачма; 15 — по-
движен. нож; 16 — неподвижен нож
I
(фиг. 3.10). За предпазване на ножовете от счупване само-
бръсначката е снабдена с капачката 1 от прозрачна пластмаса.
Препоръчва сё периодичного почистване на ножовия блок. За
целта се свалят предпазната капачка 1 и капакът 4 на бръсне-
щия блок, освобождават се скопчаващите пружини 3 и се сваля
ножовият блок. С края на четчицата за почистване внимателно
се избутва малко навън подвижният нож, а след това той се
изважда изцяло и се промива със спирт или с бензин. Остана-
лите подвижни и неподвижии ножове също се почистват и про-
миват. За да не се допуске разместване на местата им, ножовете
трябва да се почистват поотделно и по ред. След почистването
долната част да подвижните ножове се намазва с машинно
масло. За осигуряване нормалната работа на самобръсначката
и за намаляване на прегряването иа електродвигателя трябва
всеки три месеца той да се регулира и смазва. За тази цел се
139
сваля ножовият блок; отвиват се четирите винта, конто съединя-
ват тялото на самобръсначката, снема се този блок, изваждат се
пускащият механизъм 6 и електродвигателят 10. Към открива-
нето и свалянето1 на тялото трябва да се пристъпва с повишено
Фиг. 3.11. Електродвигател на самобръсначката Нела:
1 — статорни бобиии; 2 — статорио желязо; 3 — ограничители а
шайба; 4 — кулиса; 5 — пружина (държач) иа горния контакт;
6 — виит; 7 — горен контакт; 8 — ос на ротора; 9 — коитакти; /
10 — гореи лагер; 11 — долей контакт; 12 — линоксинова тръ-
бичка; 13 — горна плочка; 14 — заземителен извод; 15 — щеп-
селна ложа на превключвателя на напрежението; 16 — долпа
плочка; 17 — спойка иа съпротивлението; 18 — делен лагер;
19 — ексцеитрик; 20 — съпротивлеиие; 21 — изводив проводи и-
ци иа статорните бобиии; 22 — съпротивление; 23 — лагер на
оста на кулиса та; 24 — шайба на кулисата; 25 — пружина;
26 — ннт
внимание, за да не се загубят гумените амортизйтори. При вече
свален електродвигател най-напред трябва да се проверят и по-
чистят чукчетата на контактите 9 от блока на прекъсвача в
местата на допирането (фиг. 3.11). Това става, като се превърти
роторът на двигателя, за да се допрат чукчетатй (контактните
пъпки), и с фина шкурка се почисти нагарът в местата на допн-
рането. Слёд почистването на контактните повърхнини на чук-
140
четата се проверява разстоянието между тях, което . трябва да
бъде в граничите 0,3—0,5 mm. При профилактичните прегледи
освен луфта и паралелността на контактите се проверява и
натискът им върху оста 8 на ротора. При самобръсначката Нева
той. трябва да бъде 60—70 g, а при самобръсначката Нева-3 —
100—120 g. Нёобходимият натиск се получава чрез огъване на
държачите 5. След регулировката се смазват лагерите на вала
на електродвигателя, като се капват по 2—3 капки чисто масло
в горния 10 и долния 18 лагер. След като дтрофилактиката на
електродвигателя е извършена, почиства се много грижливо
тялото на самобръсначката от прах ИГ попаднали косми и тя се
сглобява. При самобръсначките Нева-3 електродвцгателят се
поставя в тялото така, че краищата на винтовете 6 до влизат в
отворите на гумените амортизатори (фиг. 3.11). При сглобява-
нето не трябва да се допуска изкривяване на електродвигателя
и късо съединенне в/ изводите на щепселната ложа 15.
Често срещаните неизправности, причините за тяхното въз-
никване и начините за отстраняването им в електрическите само-
бръсначки Нева са:
Неизправности Причини, начини за откриване и отстраняване
1 2
При включване в елек- трическата мрежа само- бръсначката не работи- I ч а. Прекъсване в съедийителния шнур. С омме- i тър се проверява всеки един проводник поот- , делно. При прекъсване уредът показва без- ! крайно голямо съпротивление. Обикновено • повредата се отстранява чрез скъсяване на ' шнура с повредения участък, отваряне на , щепсела или щепселната ложа, разпояваие i краищата на проводниците към кондензатора, * почистване на повите краища, запояване към | кондензатора и сглобяване на щепсела или щепселната ложа. След ремонта на шнура трябва да се провери с омметъра за наличие ! на прекъсване и иа късо съединенне. 1 б. Прекъсване на проводниците в щепселната । ложа на превключвателя на напрежението 1 (127 или 220 волта) на самобръсначката. Ако самобръсначката ие работи при включване в електрическата мрежа с напрежение 220 , волта, прекъсването трябва да се търси в проводника, който идва от средняя щифт на | котакта или от долния за 220 волта в-. Прекъсване в съпротивлеиията, разположе- i ни между статорните бобини и котвата на i електродвигателя. Повредата се открива с по- i мощта на омметър. Повредеиите съпротивле- 1 ния се заменят с нови съгласно съществува- г щата схема г. Няма контакт и блока на прекъсвача. За- върта се котвата на електродвигателя така
141
Пррдължение
V | 2
че да се съединят контактите на блока на
прекъсвача (фиг. 3.11). Включва се само-
бръсначката в електрическата мрежа. С по-
мощта на отвертка с добре изолираиа дръЖкд
се затваря веригата между горния контакт /
и долния контакт 11 от блока на прекъсвача.
Ако при това роторът на електродвигателя
започне да се върти, това означава, че между
чукчетата (пъпките) на контактите има нагар
или въздушна възглавиица. Остраняването на
нагара и регулираието на контактите се извър-
шва по начина, описан по-горе в „извършване
профилактичен ремонт на електрическата са-
мобръсначка". Когато въздушната възглав-
иица е станала вследствие на откъртването на
контактната пъпка в мястото на заварката,
след освобождаване на закрепването на кон-
тактния блок трябва да се замени горният
или долният контактен блок. След такава
замяна във всички случаи трябва да се регу-
лира луфтьт между контактните пъпки, а
също и натискът на двата контактни блока
върху оста на ротора иа електродвигателя.
д. Прекъсване в намотката на статорните бо-
бини. Проверката на бобините се извършва с
омметър. За изпробваие на едната статорна
бобина изводите на омметъра се включват
към горното и долното стебло на контактната
(щепселната) ложа 15 на превключвателя на
напрежението (фиг. 3.11), а за проверка на
другата бобина — към средното стебло на
превключвателя на напрежението и извода на
съпротивлението. При повреда на една от
.бобините трябва да се разглоби електродвига-
телят. За тази цел се отвиват двата винта 6,
сваля се ограничителната шайба 3 от оста на
кулнсата 4 и като се придържа пружината
25, се изваждат кулисата 4 и лагерът 23 (кап-
ронова втулка и подложка} на оста на кули-
сата. Статорът се изважда, след като се раз-
поят кондензаторът, контактната (щепселната)
ложа 15 на превключвателя на напрежението
на мрежата и двете съпротнвления. Сваля се
от бобината на статора изолационната лента
и се проверява дали прекъсВането не ,е в гор-
инте изводи на статорните бобини. Ако се
установи такова прекъсване, трябва да се
отстрани повредата, да се лакира съответни-
ят проводник, да се поставя обратно изола-
цйята иа намотките и да се сглоби електро-
двигателят. Ако обаче прекъсваието е стенало
вътре в намотката или в долния извод, тряб-
ва да се замени статорът с нов. След взвър-
шената замяна на статора при сглобяването
142
Продължени е
на електродвигателя трябва да се обърне осо-
бено внимание на това роторът да бъде добре
центрован й да се върти свободно в статора
Повишено искрене меж-
ду контактите
При включване в елек-
трическата мрежа само-
бръсначката бучи, но
не работи
а. Попадане на масло в контактните пъпки
(чукчетата). Това масло трябва да се отстра-
ни със сух парцал или хартия. Необходимо е
контактните пъпки (чукчета) да се почистят
от нагар с фина шкурка и да се проминт с
бензин
б. Изгаряне или прекъсване на съпротивление.
Проверката се извършва с омметър. Ако той
покаже отклонение от нормата 22 000 ома ±
± 10%. повреденото съпротивление трябва да
се замени с ново
в. Прекъсване в изводните краища на кон-
денсатора 11 (фиг. 3.10). Тази повреда се от-
странява, като се зачисти съединителният
проводник и се извърши запояване в мястото
на прекъсване. Ако проводникът има малка
дължина, той се замени с нов
г. Голяма въздушна междина между контак-
тите. Тази повреда се отстранява. като се
регулира разстоянието между контактните
пъпки в гранините 0,3—0,S mm посредством
известно огъване на контактните държачи 9
(фиг. 3.11). Едновременно се проверяват' пара-
лелността на чукчетата и натискът на контак-
тите върху оста на ротора
!
а. Пробит кондензатор. Отваря се тялото' ча
самобръсначката и се изважда електродвп-
гателят. Роторът на двигателя се поставя в
такова положение, при което контактните
чукчета (пъпки) от блока на прекъснача са в
отворено състоянйе. С омметър се проверява
кондензаторът 11 (фиг. 3.10). Ако уредът по-
казва късо съединение (тогава съпротивлението
е равно на нула),тора означава, че конден-
заторът е пробит; той трябва да се разпон и
да се замени с нов
б. Много малко разстояние между контактни-
те пъпки (чукчета). При това положение въз-
душната междина между контактните пъпки се
регулира по начина, описан по-горе в т. г. „Го-
ляма въздушна междина между контактите"
143
П р о дъл ж е и и е
1 2
При включване ,в елек- трическата мрежа само- бръсначката работи, ио бръсне лошо а. Недостатъчен ход на ножовете. Получава се при износване лоста на кулисата 4 (фиг. 3.11) или при нарушено укрепване на оста й. По- вредата се отстранява, както следва. Изваж- да се електродвигателят от тялото на само- бръсначката. Свалят се ограничителиата шайба 3 и пружината 25 от оста на кулисата 4 и се изважда последната от лагера 23. В обратна последователност се поставя новата кулиса и се сглобява самобръсначката. Ако няма ре- зервна кулиса, може да се навари в мястото. на износване старата кулиса б. Междунавивково късо съединение в намот- ката на статорните бобини. При включване на самобръсначката в електрическата мрежа статорните бобини бързо се нагряват и броят на оборотите на ротора на двигателя нама- ляват. За отстраняването на тази неизцравност трябва да Се замени статора с иов.; Редът на работата е описан по-грре в. Голяма въздушна междииа между контакт- ните пъпки (чукчета). Виж по-горе „Пови- шено искрене между контактите", т. г.) г. Подвижните и иеподвижиите ножове ие прилягат плътно един към други. Причина Отслабване на плоската пружина 13, която притиска сачмите 14 към подвижния нож 15 (фиг. 3.10): Тази неизправност се отстранява, както следва. Сваля се блокът на ножовете, сваля се пвдвижният нож от пл.анката 2, из- важдат се двете сачмн и се подвиват краи- щата на пружината 13 в страната на отвора за сачмите 14 с оглед на това след поставя- нето на последимте те плътно да притискат подвижния нож 15 към неподвижния нож 16
3.2.3. Електрически самобръсначки с микродвигател. Принципно
устройство, характерни неизправности и начини за тяхното
откриване и отстраняване. Указания за правилно използуване
Електрическата самобръсначка Раница (фиг. 3.12) се състои от
разглобяемо пластмасово тяло 1, вътре в което е разплоЖен
електродвигателят 7 и режещата глава 2 с ножове. Самобръснач-
ката може да работа в мрежа за променлив ток към 127 и 220
волта напрежение, а така също и с батерии (2 бр) тип Сатурн.
За включване на самобръсначката се използува несменяем
шнур, конто от едната страна е свързан към електродвигателя,
а от другата страна — чрез специален армиран щепсел се
144
включва към контакта ите гнезда на сухите елементи или към
токоизправителното устройство.
Токоизправителното устройство .представлява пластмасово
тяло, в което' са развел ожени понижаващ трансформатор, пре-
Фиг. 3.12. Електрически самобръсначка Раиица:
1 — тяло; 2 — режеща глава; 3 — предпазна капачка; 4 — накрайинк; 6 —
винт от закрепваието на иакрайннка (ограничителя); &—мрежичка; 7 —
електродвигател; 8 <— винт M2V12; 9 — капак на тялото; 10 — ротор; 11 —
планка; 12 — винт М2^6; 13,— гумен възглавница; 14 — гумена втулка
включвател на напрежението от мрежата и два германиеви диода.
За включване в елекрическата мрежа на тялото на токоизпра-
витёлното устрбйство има два щифта, към конто е свързана
първичната намотка на трансформатора. Във веригата на пър-
вичната намотка е включен превключвателят на напрежението
на мрежата. На другата страна на тялото се намира щепселна
розетка за включване на съединителния шнур на самобръснач-
ката. Към тази розетка постъпва с намалено напрежение изпра-
веният ток от вторичната намотка на трансформатора.
Тялото на електрическата самобръсначка Раница се съ-
стои от две половини — горно тяло 1 и капак 9, скрепени един към
друг с помощта на три винта 8. Вътре в самобръсначката има
поставен противосмутителен филтър, конто се състои от четири
кондензатора и два дросёла. Режещата глава 2 представлява
в същност решетъчна глава 6, в конто е пресувано перфорирано
стоманено сито с дебел ин а 0,1 mm, което служи като неподви-
10 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
145
жен нож. В неподвижния нож е поместен пластмасов пръстен
със специална конструкция, към конто с помогцта на кръстачки
и две пружннни шайби са закрепени четири плаващи поДвижни
ножа. Капачката 3 служи да предпазва неподвижния нож от
Фиг. 3.13. Електродвигател иа самобръсначката Раница:
/ — тяло в събраи вид; 2 — котва; 3 — накрайник (ограничител); 4 — шайба;
5 — винт М2Х6; 6 — планка с четкодържател; 7 — съедииителен шиур; 3 —
филтър; 9 — магнит
замърсяване и механични повреди. Скоростта на въртенёто на
подвижните ножове е 2800 об/min.
Електрозадвижването на самобръсначката се осъществява
от колекторен двйгател (фиг. 3.13), който се състои от. тялото 1,
котвата 2, постоянния магнит 9 и планката 6 с четкодържателя
и филтъра 8. На четкодържателите има сглобени две медни
четки. Котвата На електродвигателя се върти в бронзовогра*
фитни лагери (горният пресуван в тялото /, а долният — в план-j
ката 6). ;
По-често срещаните неизправности в електрическата само*
бръсначка Раница и начините за тяхното откриване и отстра*
няване са:
146
Неизправности | Причини, начини за оТкриване и отстраияваие
1 I 2
При включване в елек-
трическата мрежа само-
бръсначката не работи
а. Прекъсване или кратко съединенне в съе-
динителния шнур. Повредата се установява с
помощта на омметър. Прекъсваието в съеди-
иителния шнур става най-често в мястото иа
излаза на шнура от тялото на самобръсначка-
та или в щепсела. За да се провери шнурът,
най-напред се отвиват трите винта 8 и се
сваля капакът 9 на тялото (фиг. 3.12). С ом-
метъра се проверява всеки проводник поот-
делно. Ако уредът показва съпротивление,
близко до безкрайност, това означава, че в
шнура има прекъсване. За да се ремонтира
шнурът откъм страиата иа щепсела, отвива
се вннтът, който закрепва двете му половинки,
и те се отделят едиа от друга. При това тряб-
ва непременно да се запомни всеки проводник,
към кой от щифтовете на щепсела е включен
(плюсов и минусов). Шнурът се разпоява от
щифтовете, скъсява се до мястото ша пре-
късването, подготвят се краищата му и се
запояват към щифтовете в предишпия поря-
дък и щепселът ее сглобява. При прекъсване
на шнура в мястото на излаза му от тялото
на самобръсначката той трябва да се разпои
от дроселите, да се избута защитната гумеиа
втулка навътре по дължината му и да се
ск-ьси от мястото на прекъсваието. Запоява
се отиово шнурът към дроселите, като се
спазва полярността; самобръсначката се сгло-
бява 1
б. Неизправен захранващ блок. С помощта иа
волтметър или пробна лампа, конто се включ-
ват към изходящите клеми на захранващия
блок, се проверява дали има напрежение. Ако
няма напрежение, захранващият блок се раз-
глобява и ремонтира
в. Няма контакт в превключвателя на напре-
жението в трансформатора. С помощта иа
волтметър или пробна лампа, конто се включ-
ват към изходящите клеми На захранващия
блок, се проверява контактът в превключва-
теля чрез леко завъртане. Ако няма контакт,
превключвателят се почиства
г. Няма контакт 'между щепсела и щепселиа-
та розетка в захранващия блок. Проверява се
положението на щепселиите щифтове. С фина
шкурка се зачистват гиездата на щепселната
розетка в захранващия блок. Отново се про-
верява качеството на контакта
д, Нагар върху раббтната повърхност на ко-
лектора. Разглобява се електрическата само-
бръсначка. Проверява се чистотата на работ-
ната повърхност на колектора. При--'аамърся-
вапе тя се почиства с шкурка.
НТ
П родължение
1 2
е. Прекъсваие в намотките йа котвата. Раз- глобява се електрическата самобръсначка и се изважда иавън електродвигателят. С волт- метър се проверява напрежението на четките. Ако на колектора се подава напрежение, но котвата не се върти, това означава, че има прекъсваие в намотката на котвата. Ненз- правната котва се пренавнва или заменя с нова
При включване в елек- трическата мрежа само- бръсначката бучи, но не работа а. Режещата глава не е регулирана правилно по височината на ножовете. Без да се изключ- ва самобръсначката, се отвърта решетъчиата глава 6 на половин оборот (фиг. 3.12). След това режещата глава трябва да се върти свободно б. Блокиране на котвата на електродвигате- ля. Сваля се режещата глава, проверява се въртепето на котвата чрез завъртане на на- крайиика му. Разглобява се електрическата самобръсначка и се изважда двигателят. Чрез очно преглеЖдане се определи причината за блокнрането и в съответствие с това се от- странява неизправиостта.
При включване в елек- трическата мрежа само- бръсначката работа, но лошо бръсне а. Износване на режещнте части на режеща- та глава'. Проверява се състоянието на реже- щите части на режещата глава. При нужда се заменя или решетъчиата глава, или ножът б. В режещата глава ножовете не прилягат плътио към решетъчиата глава. Най-напред се проверява регулировката на режещата глава спрямо височината на ножовете. Отвива се винтът и се повдига ножът на - внсочина, която осигурява нормалната работа на само- бръсначката
* Голям шум при работа на самобръсначката Лагерите не са смазани. Разглобява се елек- трическата самобръсначка и се изважда елек- тродвигателят. Сваля се планката 11 (фиг. 3.12). Проверява се смазването ₽ лаге- рите. Те се смазват, като се вкарват две-три капки часовиикарско масло 1
148
3.2.4. Проверка на качеството, методи на изпитване
и технически изисквания към ремонтирание електрически
самобръсначки, дроизведени в СССР
*
У нас няма специализирано сервизное звено за ремонт на елек-
трически самобръсначки. Затова те се поправят в смесени рабо-
тилници и ателиета за ремонт на битова техника или фина
механика. В тях ремонтите на електрическите самобръсначки се
извършват без спазване на технологичная процес и без изпол-
зуване на необходимите уреди и съоръжения, с което практи-
чески се съкращава обемът на ремонтните раб.оти и значително
се понижава тяхното качество. Подценяването на коцтролните .
изпитвания за проверка на качеството на ремонтцраните уреди
е съществена слабост и се отразява отрицателно върху на-
дежната работа на самобръсначките в последващото им изпол-
зуване.
Контролните изпитвания, на конто трябва да се подложи
всяка ремонтирана самобръсначка, се извършват в следната за-
дължителна последователност:
а) външен оглед;
б) проверка на съпротивлеиието на изолацията;
в) проверка на консумираната мощност;
г) изпитване на електрическата якост на изолацията.
Техническите и качественйте изисквания, предявявани към
ремонтираните електрически самобръсначки, и методите за тях-
ната проверка са:
1. В продължение на 15 минути електрическите самобръснач-
ки трябва да показват норманна работа и при отклонение на
напрежението в електрическата мрежа в границите ± 15% от
нормалното напрежение. Метод на изпитване: с волтметър.
2. Съпротивлеиието на изолацията на тоководещите части
спрямо тялото на електрическата самобръсначка (включително
и ножовете), към конто е възможен допир, трябва да бъде не
по-малко от 10 мегаома. Метод на изпитване: с мёгаомметър;
проверката се извършва между включения накъсо щепсел и
ножовия блок на самобръсачката.
3. Електрическата самобръсначка трябва да има противо-
смутителен филтър, монтиран по схема, отговаряща на съответ-
ния тип самобръсначки. Метод на изпитване: с наблюдение се-
проверява правилното изпълнение на схемата на противосму-
тителния филтър. Изправността на кондензаторите се проверява
с амперволтметър.
4. Дължината на съединителния шнур трябва да бъде не
по-малка от 1,4 гп. Не се допускат повредена изолация и оголенн
проводници. Метод на изпитване: метър; външен оглед.
5. Лагерите на електрическата самобръсначка трябва да
149
I
бъдат смазани счйсррникдрско уасло иди „Велосит". Месод на
изпитване:, вънщен оглед.
6. Спойките. трябва да .бъдат качествени.без следи от неиз-
парен флюс и лакирани. Метод на изпитване: външен оглед.
7. Контактните съединения между токрводещите части тряб-
ва да осигуряват надежден електрически контакт и не трябва
да се иЗместват и разклдщат при работа на самобръсначката.
Метод на изпитване: външен оглеД.
8. Изолацията' на самобръсначката трябва да издържи на-
прежение 2000 волта на променлив ток с честота 50 херца в про-
дължение на една минута. Метод' на изпитване: проверката се
извършва между включения накъсо Щепсел и ножовия блок
, (при изключени кондензатори) в продължение на 1 минута при
йапреЖение 2000 волта на променлив ток с честота 50 херца и
мощост йа захранващия изтояник 500 волампера.
9. Нёсменяемият шнур в мястото на излаза от самобръснач-
ката трябва да бъде добре защитен от претриване и пречупване
и закрепен към самобръсначката така, че да се изключи как-
вото и да ё обтяГане Jia тоководимите проводницн в местата на
свързването им. Метод на Изпитване: външен оглед.
10. Повърхността на колекторите в самобръсначки с колек-
торен електродвигател трябва да бъде чиста, без следи от гра-
фитен прах. Метод на изпитване: външен рглед.
11. Искрёнето в блока на прекъсвача или на графитните
четки трябва да бъде минимално. Метод йа изпитване: външен
оглед.
12. Всички заменени при ремонта съединйтелни части тряб-
ва да отговарят на изнскванйята на БДС или на 1ехическите
условия йа завоДа-производитёл и да бъдат защитени от коро-
зия. Метод' на изпитване: външен оглед.
13. Консумираната мощност не трябва да превишава мощ-
ността, посочена в паспорта на електрическата самобръсйачка.
Метод на изпитване: посредством ватметър или волтметър и
амперметър. Консумираната. мощност се проверява с посочените
уреди; Препоръчва се използуването на трансформатор тип
„Латр", волтметър за измёрване от 0 до 250 волта, милиампер-
метър за измерване от 0 до 250 милиампера. С получените от
волтметъра н милиамперметъра данни се пресмята мощността във
ватове по формулата Р— вата (тук U' е измереното напре-
жение във волтове, а / — силата на тока, измерена в мйли-
ампера).
14. Недопустимо е предаването на ремонтирани самобръс-
начки със счупени ножове, с откъртени места и пукнатини по
тялото, с повредена резба на винтовете, |Э също и без противо-
смутителен филтър. Метод на изпитване: външен оглед.
15. Самобръсначки, конто са конструирани за комбинирано
150
захранване (от .електрическата мрежа и от батерии), трябва да
показват еднакво добра работа и прн единия, и при другия
случай.
ГЛАВА 4 ч
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДОМАКИНСКИ ПАРКЕТОЛЪСКАЧКИ
4.К ОБЩИ ^ВЕДЕНИЯ, КЛАССИФИКАЦИЯ И ПРИНЦИП
НА ДЕЙСТВИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ПАРКЕТОЛЪСКАЧКИ
Електрическите паркетолъскачки са предназначена за лъскане-
то на под и паркет. Те облекчават работата на домакинята н
съкращават значително времето за почистване на жилището.
Изчислено е, че ръчното изпълнение на тази операция отнема
2—3 и повече минута на 1 т2, а с използуването на домакинската
електрическа паркетолъскачка (напр. с производителност 100
m2/h) същата работа може да се извърши за 0,5 минута. Като
предимстао на този вид уреди може да се изтъкне бързата и
лека работа с тях и простоте им обслужване. При работа с ма-
шината за лъскане на под и паркет не е необходима употре-
бата на физическа сила, понеже тежестта на машината оснгу-
рява достатъчно налягане.
Електрическите домакински паркетолъскачки се произвеж-
дат в три основнц типа: без събиране на праха (без изсмук-
ване) — с една четка; с прахосъбиращо устройство — с две нли
три четки; комбинирани паркетолъскачки — с две или три четки.
В зависимост от типа и марката електрическите паркетолъскач- '
кн са снабдени с принадлежности и йриспособления, конто раз-
шнряват областта на тяхното използуване (чистене, шлифоване
на паркета, намазването му и неговото лъскане).
Този вид домакински уреди още не е намерил широко раз-
пространение у нас, въпрекй че е необходимост за вёяко добре
обзаведено домакинство. От внесените досега модели елек-
трически домакински паркетолъскачки заслужават внимание
двучетковите и тричетковите типове, внесени от СССР и ГДР.
Домакинската електрическа паркетолъскачка се състои от
следните основни възли: колекторен високооборотен електро-
двигател, предавателно устройство, работай органн (четки, дис-
кове), тяло, лост с дръжка й ръкохватка за управление и при-
надлежности.
Принципното действие на електрическата домакинска пар-
кетолъскачка може да се представи в следната схема. Електро-
двигателят посредством фрикционна или ремъчна предавка
привежда в движение четките. По време на работа с помощта
151
на лоста и дръжката за управление паркетолъскачката извършва
възв^атно-постъпателно движение, а четките — въртеливо дви-
жение.
4.2. УСТРОЙСТВО НА ДОМАШНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ПАРКЕТОЛЪСКАЧКА ЭПМ-2 — ПРОИЗВОДСТВО НА СССР
Домакинската електрическа паркетолъскачка ЭПМ-2 се състои
от следните основни възли (фиг. 4.1): лост за управление, елек-
42 4344 45 46
тродвигател и конзола с прикрепени три четки на иея. Коизо-
лата 24 на паркетолъскачката е закрепена към кожуха 20 с
помощта на винтове. Четкодържателите 21 на работайте четки
заедно с пресуваните в тяхч лагери 22 са поставени на оста 23,
която е закрепена към конзолата 24 посредством винта 12 и
гайката 11. На четкодържателите 21 чрез двата фиксатора 19 и
закопчалката 18 са закрепени самите четки. Дъното 7 се крепи
към конзолата 24 с помощта на три винта и колонки. Кожухът 20
на електрическата паркетолъскачка е снабден с прикрепен по
периметъра й гумен амортизатор 16. Вътре в кожуха 20 е поста-
вен електродвигателят на паркетолъскачката. Отвън на тялото
на електродвигателя е поставен калъфът 58, а отгоре — пред-
пазният капак 52 с капачката 35. Вътре в тялото на електродви-
гателя е запресуван статорният пакет*56 със статорните бобини
54. В долната част на тялото се намират салникът 8 и лагерът 9.
Лагерът 9 е пресуван в гнездото на фланеца 1 и се притиска
отгоре от сепаратора 2. Фланецът 1 е закрепен към тялото с по-
мбщта на два винта 10.
В предпазния капак 52 е пресуван лагерът 34. В него е по-
ставен и салникът 33. На лагерите 9 и 34 лежи оста на котвата
53. На тази ос е пресувана и вентилаторната перка 31 за при-
нудително охлаждане на електродвигателя по време на работа.
На другая край на оста е поставена ремъчната шайба 4, закре-
пена посредством гайката 6 и пружинената шайба 5. В диамет-
рално противоположив странични отвори на тялото 57 на
електродвигателя са поставенн два пластмасови четкодържателя
28 на графитните четки 30, фиксирани с двата винта 26. Пружи-
ната 27 притиска графнтната четка 30 към колектора 59 на
котвата 53. Натискът на пружините 27 се регулира с помощта
на пластмасовите капачки 25 с резба.
Вътре в тялото на електродвигателя между неговата стена
н статорния пакет 56 са поместени кондензаторният блок и про-
тивосмутителният филтър.
Фиг. 4.1. Електрическа паркетолъскачка тип ЭПМ-2:
1 — фланец; 2 — сепаратор; 3 — вал на котвата; 4 — ремъчна шайба — заДвижваща; 5, 13 —
пружинени шайби; 6, 11 — гайки; 7— дъио; 8 — салник; 9 — сачмен лагер; 10, 12, 26, 40
46, 50, 60— винтове; 14 — четка; 15— легло на четката; 16—гумен амортизатор; 17— ре-
мък; 18— закопчалка; 19— фиксатор; 20 — кожух; $1 — четкодържател (работии четки
за лъскане); 22 — сачмен лагер; 23 — ос иа лагера; 24— конзола; 25— капачка; 27 — пру-
жина; 2# — четкодържател иа графитните четки; 29— контакт иа графитните четки; 30—
графитна четка; 31—вентилаторна перка; 32, 41— втулка; 33 — салник; 34 — сачмен ла-
гер; 35 — капачка; 36 — съедннителен шнур; 37 — втулка; 38 — щепсел; 39 — кука; 42—
гумена ръкохватка; 43 —? подложка; 44 — планка на включвателя; 45 — включвател; 47 —
блок на ръкохватката; 48 — дръжка; 49 — вилка на дръжката за управление; 51 — запън-
ка; 52 — капак; 53 — котва; 54 — статорна бобина; 55 — подложка; 56 — статорен пакет;
57 — тяло на електродвигателя; 58 — калъф; 59— колектор; 60 — болт
153
152
Фиг. 4.2. Схема на противосмука-
телния филтър на паркетолъскач-
ката ЭПМ-2:
1 — корпус на електродвигателя; 2 —
ложа; 3 — проводник; 4 — коиденза-
тор тип МБГП-1; 5 — коидеизаторен
блок тип ЗБ
( Противосмутителният филтър (фиг. 4.2) се състои от кондеи*
затора 4 тип МБГП-1 — 0,5 микрофарада и кондензаторния
блок 5. тип 35 (С2 — 0,025 микрофарада и Сз — 0,005 микрофа-
рада). Електрическата схема на Домакннската паркетолъскачка
ЭПМ-2 ё показана на фиг. 4.3.
Фиг. 4.3. Електрическа схема на паркетолъ-
скачката ЭПМ-2:
1. 2 — статорна бобина; 3.— котва на електродвй-
гателя
Фиг. 4.4. .Електродвигател на парке-
толъскачката ЭПМ-2:
1 — гайка; 2 — пружинна шайба; 3 — вал
на котвата; 4 — ремъчна шайба — за-
двнжваща; 5, 12 — садиици; 6 — сачмеи
лагер; 7 — сепаратор; 8 — фабрнчна та-
белка; 9 — корпус; 10 — калъф; 11 —
статор; 13 — сачмеи лагер; 14 — капачка;
15 — втулка;* 16 — вентилаторна перка;
17 — капак; 18 — подложка; 19 — проти-
восмутителен филтър; 20 — статорна боби-
на; 21 — котва; 22 — колектор; 23 — фла-
нец
. Двете статорни бобини са закрепени кг!м статорния пакет с
помощта на две шпилки и картонена подложка вътре в тялото 9
на електродвигателя (фиг. 4.4).
Котвата 21 на електродвигателя се състои от пакет пласти-
ни, изработёни от електротехническа ламарина, котвена намот-
ка, вентилаторна перка 16 и колектор 22, поставен на вала 3.
В дванадесет канала на котвата е навита котвената намотка.
154
155
Колекторът е изработен от 24 броя медни пластини (ламели)г
изолирани помежду си с миканит.
Към тялото на електродвигателя 57 (фиг. 4.1) е закренена с
винтовете 60 вилката 49, и то така, че да осигурява добро управ-
ление на паркетолъскачката посредством лоста 48 (свободно
вдигане и сваляие). Лостът 48 е фиксиран към вилката 49 с
винта 50. Вилката има фиксиращо устройство (резе с пружина),
което служи за застопоряването й във вертнкално положение. С
помощта на винта 40 в горния край на лоста е закрепена дръж-
ката 47 с гумени ръкохватки 42. В кухината на дръжката 47
' на планката 44 е поставен включвателят 45. Планката 44 на
включвателя е закрепена посредством два винта 46.
Технически Дании
Номинално напрежение, волта .................................... 220
Номиналиа копсумирана мощност, вата............................. 250
Тип на електродвигателя .................................. ЭПМ-02-0&
Брой на оборотите иа котвата, об/min.......................... 4000
Брой на оборотите на работайте четки, рб/min.................... 650
Производителност на паркетолъскачката' m2/h...................... 50
Маса, kg....................................................... <>
За да се разглоби електрическата паркетолъскачка ЭПМ-2,
най-напред тя трябва да се изключи от електрическата мрежа,
като се извади щепселът от контакта. Отвиват се двата винта 60
(фиг. 4.1) от закрепването на вилката 49 към корпуса 57 на
електродвигателя и се сваля лостът за управление 48. След това
се свалят работните четки, отвиват се трите винта от закрепва-
нето на дъното 7, то се сваля, а след това и ремъкът 11. Осво-
бождават се двата винта от закрепването на електродвигателя
към тялото на паркетолъскачката, снема се електродвигателят
заедно с конзолата 24. Отвива се гайката 11 и се свалят шай-
бата 13 и четкодържателите 21 от конзолата 24.
При разглобяването на електродвигателя най-напред се ос-
вобождава от закрепването си и се сваля пластмасовото тяло
заедно с противосмутителния филтър. Разпояват се изводите на
статора от кондензаторите на противосмутителния филтър
(фиг. 4.1i), отвиват се капачките 25 и се изваждат графитните
йетки заедно с пружините. Отвиват се ограничителните винтове
от закрепването на четкодържателите и те се изваждат. Отвива
се гайката 1 (фиг. 4.4), свалят се шайбата 2 и ремъчната шайба
4 от вала 3 на електродвигателя. След освобождаване от винто-
вите закрепвания се свалят фланецът 23, капакът 17 заедно с
котвата 21 и капачката 14. С помощта на приспособление
(скоба) се изваждат лагерът 6 и фланецът 23, котвата и лагерът
13 от капака 17. Отвиват се винтовете от закрепването на ста-
торнйя пакет и се сваля статорът заедно със статорните бобини
156
от тялото на електродвигателя. След свалянето на вентилатор-
ната перка и на салниците електродвигателят е разглобен на-
пълно.
При разглобяването на лоста за управление на паркетолъс-
качката най-напред се свалят гумените ръкохватки 42 (фиг. 4.1),
отвиват се двата винта 46 и се сваля планката 44 заедно с
включвателя 45. Отделят се проводниците от рключвателя и се
отвиват гайките от закрепването му към планката 44. Сваля се
щепселът 38 от шнура и се из'тегля последният от лоста 48.
Отвива се винтът 40 и се сваля от лоста дръжката 47.
За преглед или замяна на графитните четки се отвиват двете
пластмасови капачки 25 (фиг. 4.1), изваждат се неизправните
графитни четки и се заменят с нови. За проверка и почистване
на колектора се отвиват двата винта, конто закрепват фабрич-
ната табелка, и през отвора се извършва прегледът на колектора.
Най-често срещаните неизправности при използуването на
електрическите домакински паркетолъскачки, начините за тях-
ното откриване и отстраняване са:
Неизправности Причини, начини за откриване и отстраняване
1 2
Паркетолъскачката не работы — при включва' не не постъпва ток в електродвигателя а. Неизправен контакт. Изправността на кон- такта се проверява с пробна лампа или волт- метър. Ако е необходимо, контактът се заме- ни с нов ' б. Неизправен щепсел. Разглобява се щепсе- лът и се проверява състоянието на контакт- ното съединение. При неотстранима повреда той се замени с нов в. Лошо контактно съединение във влючва- теля. Трябва -да се зачистят г. Прекъсване на никой от проводниците към включвателя. Той трябва да се замени с нов д. Прекъсване на съединителния шнур. Из- правността на шнура се проверява с пробна лампа или омметър. Когато мястото на пре- късването не може да се установи точно или има обгоряла изолация, шпурът се замени с нов
Електродвигателят йе ра- бота а. Изиосени графитни четки или няма контакт между четките и колектора. Ако след при- тягането на капачкнте на четкодържателите ие се получи контакт, трябва да се заменят графитните четки с нови. б. Прекъсране в статорната бобина. Ако е на достъпно място, трябва да се запои провод- ннкът в мястото на прекъсване и- изолира; в противен случай бобината се пренавива или се замени с нова ,
157
Продължение
1 1 2
Електродвигателят рабо- ти с диски обороти . / а. Силно замърсен колектор. Трябв» да се почисти колекторът с шкурка, да се почистят каналите между ламелите и да се промие в спирт целият колектор. Ако колекторът е за- мърсен вследствие на силно искрене на чет; ките, трябва да се заменят графитните четки с нови б. Лошо прилигат графитните четки към ко- лектора. Четките трябва да се нзвадят от гнездата на четкодържателите и да се зачи- стят леко страничните им повърхниии със ситна шкурка. За да се избегне попадането на прах върху колектора, графитните четки се изтриват внимателно с парцал. При силно изиосване иа четките те трябва да се заменят с нови в. Отслабнали притискателни пружнни в чет- кодържателите. Пружините трябва Да се заме- нят с нови
Намалена мощност на електродвигателя, увели- чена консумация на ток Изгоряла намотка на котвата. Трябва да се огледа котвата. Ако се е изменил пветът на изолацията или са се появили протячания и има характерен мирис на нзгоряло, това озна- чава, че е изгоряла котвената намотка. Тя тряб- ва да се- пренавие или да се замени котвата
При работа на електро- двигателя се наблюдава недоп”стимо искрене < а. Лошо прнлягат графитните четки. Трябва да се притрият графитните четки по колек- тора. С парцал, потопен в спирт, да се почисти колекторът б. Замърсен и окислен колектор. Почиства се колекторът с шкурка и се изтрива със спирт в. Силно износване на колектора в местата иа контакта с графитните четки. Износването се отстранява чрез престъргване на струг с последващо почистване на междупластинковв- те канали
Тялото на паркетолъ- скачката е под напре- жение Неизправен противосмутителен фнлтър; по- вредена изолация и допиране на проводник или кондензатор до тялото на паркетолъскач- ката. Проверява се изправността на конден- заторите и при пробив иа никой от тях той се заменя с нов; открива се мястото на допи- рането на оголения проводник до тялото и се отстранява; изолирва се проводннкът с повре- деиата изолация или той се заменя с нов
Продължение
1 2
Прн включена паркето- лъскачка не работят чет- ките Няма сцепление между електродвигателя н четкодържачите на работайте четки поради паднал или скъсан ремък. Поставя се падна- лият ремък, а при скъсване той се заменя с НОВ '>
При включена паркето- лъскачка пада ремъкът а, Едиа oft четките не работи поради разбит лагер или неправилно моитирано дъно. Трябва да се замени разбитият лагер с нов. Прн вто- рия случай трябва да се регулира правилното положение на дъното на основать б. Счупеи четкодържател. Трябва да се заме- ни четкодържателят с нов
При работа на паркето- лъскачката се чува си- лен шум / Изкривила се е вентилаторната перка. Трябва да се изправи вентилаторната перка (лопат- ките) или при нужда да се замени с нова
‘ * При работа на паркето- лъскачката има силии радиосмущения Неизправен противосмутителен фнлтър. Тряб- ва да се разпоят кондензаторите и да се про- верят с омметър. Повредените кондензатори трябва да се заменят с нови и да се включат в схемата иа филтъра
4.3. ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЁ
И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕМОНТИРАНИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ДОМАКИНСКИ ПАРКЕТОЛЪСКАЧКИ
Всяка ремонтирана електрическа домакинска паркетолъскачка
трябва да се подлага на контролни изпитвания по следната
програма:
а) външен оглед;
б) проверка на съпротивлението и качеството на изолацията;
в) проверка на качеството на извършения монтаж;
г) проверка на консумираната мощност и ток;
д) проверка на паркетолъскачката при работа с полезно
натоварване.
Техническите и качествените изисквания, на конто трябва да
отговарят ремонтираните електрически паркетолъскачки, са
следните:
1. Електрическите домакински паркетолъскачки трябва да
показват нормална работа и при отклонение на напрежението в
159
158
електрическата мрежа в границите от +10 до —15% от номи-
налното.
Проверява се с. лабораторен автотрансформатор тип
ЛАТРА-1М или .А-2500 с обхват 0^-250 волта 10 ампера и
волтметър.
2. Съпротивлеиието на изолацията на тоководещите части на
паркетолъскачката спрямо тялото й трябва да бъде не по-малко
от 1 мегаом. Проверява се с мегаомметър.
3. Паркетолъскачката трябва да има противосмутителеи
филтър за погасяване на електрическите смущения, монтиран по
схема, отговаряща за съответния Тип електрически паркетолъ-
скачки.
Правилността на електрическата схема на противосмутител-
ния филтър се проверява с оглеждане. Изправността на кон-
дензаторите се проверява с амперволтметър.
' 4: Съединителният шнур трябва да бъде с гумена изолация
и да отговаря на изискванията на БДС 5098—63 или на БДС
5099—63. Оголени проводници не се допускат. Проверката се из-
вършва с външен оглед.
\ 5. За избягване на допиране на токопроводими части (дори
случайно) до тялото на електрическата паркетолъскачка трябва
да бъде изолирано от тях. Проверкатр се извършва чрез вън-
шен оглед.
6. Контактните съединения между токопроводещите части
трябва да осигуряват надежден електрически контакт. Проверя-
ва се чрез външен оглед и изпробване.
7. Включвателят на електрическата паркетолъскачка трябва
да осигурявй включването и изключването на електродвигателя
без заяждане и повторни включвания. Проверява се чрез некол-
кократни включвания и изключвания.
8. Колекторните пластини трябва да бъдат почистени от прах
и нагар и при необходимост с почистени междупластинкови
канали. Графитните четки трябва да бъдат поставени правилно.
Проверката се извършва с външен оглед и изпробване с ръка.
9. След извъ’ршено пренавиване на котвените или статорните
намотки по своите параметри (показатели) електродвигателят
трябва да отговаря на техническите условия на завода-произво-
дител. Проверката се извършва в следната последователност:
а) Качеството на съпротивлеиието на изолацията (електри-
ческата якост) се изпитва чрез включване към източник на про-
менлив ток с напрежение 1000 волта в продължение на 1 мину-
та. Проверката се извършва при откачени кондензатори на
, противосмутителния филтър.
б) Съпротивлеиието на секциите на котвената намотка меж-
ду, две срещулежащи пластини на колектора се измерва с ом-
метър.
160
в) Междунавивковото късо съединение в котвените намотки
се изпитва с индикатор за навивково късо съединение.
10. Недопустимо е предаването на паркетолъскачка, излиза-
ща от ремонт, без щепсел, без разглобяем щекер и с неизправен
включвател. 'Проверката се извършва чрез външен оглед и из-
пробване.
11. Консумираната мощност не трябва да превишава тази,
дадена от завода-производител. Проверява се с ватметър.
12. Местата на запояване трябва да имат лаково покритие.
Проверката се извършва чрез външен оглед.
13. Лостът за управление трябва свободно да се движи на-
горе и надолу, без заяждане в ставното съединение на вилката.
Проверката се извършва чрез външен оглед и изпробване с
ръка.
Проверката на електрическата паркетолъскачка след ремонт
в напълно сглобен вид се извършва в продължение на 30 мину-
та на специален стенд или участък от пода с площ 1 т2. През
време на изпитването тя не трябва да показва роле ми вибрации,
чукания и други дефекта, понижаващи нейното качество. Едно-
временно с това се проверрва и консумираният ток от електро-
двигателя на паркетолъскачката. ।
ГЛАВА 5
ПРАХОСМУКАЧКИ
5.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ
НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ПРАХОСМУКАЧКИ
Електрическите домакински прахосмукачки са предназначени
за почистване на подови настилки, килими, мебели, дрехи и др.,
както и за пулверизиране на дезинфекциращи разтвори, бои и
ароматизиращи течности. Произвеждат се в три основни вида:
електрически четки, ръчни и подови прахосмукачки. От тях
най-широко разпространение у нас са получили подовите прахо-
смукачки, внесени от СССР, ГДР, ЧССР, УНР и др.
Тези, конто постоянно трябва да поддържат чистота в жи-
лищните, служебните и обществените помещения, знаят колко
важни са предимствата на прахосмукачката. Изчислено е, че
при почистване на жилището с ръчни прахосмукачки загубите
на време на домакинята се намаляват близо 1,5 пъти, а при
модерните универсалии прахосмукачки — с около 2 до 2,5 пъти.
Електрическите домакински прахосмукачки се съоръжават
с различии принадлежности (табл. 25), конто дават възможност
11 Експлоатация и поддържане на съврем, дом. т-ка 161
за извършване на различии работа. Освен посочените в табл. 25
към тях се дават и допълнителни принадлежности, свързани с
използуването на разреждането, и сгъстяването на въздуха, катр
напр. приспособления за миене и лъскане на пода щ ДР-
Таблица 25
Основнн данни за електрическите домакински прахосмукачки
Показатели Прахосмукачки Номиналиа мощност на електродвнга- теля, вата 500 300 100 Смукателна способност (при затворен смукателен от- пор) не по-мал- ко от, mm воден стълб Маса приняв стнте) вече о (без лежно- не по- ’t» kg 8 3 1
Подови; Буран, Сатурн, Чайка, Ра- кета, Юпитер, Омега, По- рекс и др. Рьчии: Циклон, Ореол, Космос, ЭИ-1 и т. н. ектрически четки: Ветерок, ЭП-64 и т. н. 1100 600 100
Принадлежности към електрическите домакински прахосмукачки
Наименование на прииадлежностите Прахосмукачки
подови ръчни елек- трнче- скн четки
Смукателен накрайник за килими Смукателен накрайник за дрехи Четка голяма комбинирана за подови и други настилки Кры та четка Пулверизатор за разпръскване на течности и бои Гъв.,ав смукателен шланг (маркуч) с дължнна 1 m Удължителни тръби с обита дължина не по-малко от 1 m Комплект графитни четки Гъвкав смукателен шланг (маркуч) с дължина, не по- малка от 2 га да да да да да не да да 1 да да не да да не да да да не не не не не не не не да не
Принципфт на работа на прахосмукачката се състои в след- ното При включването й към електрическата мрежа електри- ческият двигател привежда в движение центробежен вентилатор. Под неговото действие въздухът заедно с праха и дребните от- падъци се всмуква през гъвкав шланг (маркуч) в прахосъбира- тел. Когато преминава през прахосъбирателя — филтър, замър- сеният въздух се пречиства, а дребните частици и прахът се
задържат в него.
В тялото на прахосмукачката на гумени амортизатори е по-
/
ставен колекторен двигател с монтиран на вала му центробежен
вентилатор. Обикновено това е двустепенен вентилатор, състоящ
се от две подвижни и една неподвижна турбинка. Всяка турбин-
ка има два метални диска, конто са съединени помежду си. При
работа на вентилатора постъпващият през входящото отвърстие
на диска на турбинката въздух се завихря и изтласква от лопат-
ките й към стените.на тялото на прахосмукачката. Вследствие
на високите обороти на двигателя и работата на вентилатора в
тялото на прахосмукачката се създава разреждане и въздухът
се всмуква през входящото отвърстие със скорост 20—40 m/s'
В електрическите домакински прахосмукачки се използуват
колекторни двигатели с мощност от 40 до 600 вата. При колек-
торните двигатели за разлика от асинхронните токът се подава
както в намотките на статора, така и в намотките на ротора. В
ротора токът преминава през графитните четки и колектора.
Колекторът представлява барабан, закрепен към вала на рото-
ра. Той се състои от медни пластини, изолирани една от друга.
Към пластините са запоени краищата на роторните намотки.
За неутрализиране на електрическите смущения и за намалява-
не обгарянето на колекторните пластини вследствие на искре-
нето в колектора към двигателя се монтират и свързват конден-
заторй по определена схема. Двигателят работи на кратковреме-
нен режим с максимално допустимо време на работа без
прекъсване от 30 до 50 минута и следваща пауза не по-малка
от 10 минута.
В конструктивно отношение подовите прахосмукачки се под-
разделят на поточно осови и на вихрови. При пото'чно-осовите
прахосмукачки праховъздушната смес постъпва в прахосъбира-
теля по неговата ос, а при вихровите — по допирателната.
Към основните технико-икономически и експлоатационни по-
казатели на прахосмукачките спадат: смукателната способност,
производителността, номиналната мощност, коефициентът на
полезно действие и теглото.
Смукателната способност на прахосмукачките е един от
основните технически показатели, който определи нейното функ-
ционално предназначение. При оценка на качеството на електри-
ческите домакински прахосмукачки се измерва тяхната' макси-
мална смукателна способност, т. е. максималното разреждане
при затворено смукателно отвърстие. Степента на разреждане
се определи от големината на статичното налягане, т. е. наляга-
нето на въздугйния поток върху Стените на аеродинамична каме-
ра при скорост, равна на нула. Статичното налягане се измерва
в милиметри воден стълб.
Под производителност на прахосмукачката се разбира коли-
чество™ праховъздушна смес в литри, която преминава за една
минута през почистеното филтриращо устройство на прахосму-
качката. Производителността на една прахосмукачка зависи от
163
162
нейните геометрични размери, скоростта на въртене на турбин-
ката и степента на запрашеност на въздуха.
За ефективното използуване на енергията при прахосмукач-
ките се съди по техния коефициент на полезно действие (к. п. д.).
Той се определя като отношение между мощността на въздуш-
ния поток и мощността на вала на прахосмукачката.
Номиналната ефективна мощност на прахосмукачката се
определя като средна аритметична величина на потребната
мощност на прахосмукачката при затворен и отворен смукате-
лен отвор.
5.2. УСТРОЙСТВО НА ПРАХОСМУКАЧКАТА
5.2.1. Ръчни електрически четки
Ръчните електрически четки са лекопреносими прахосмукачки.
Предназначени са преди всичко за сваляне на праха от повърх-
ността на дрехите, от меката и полирана мебел и други домакин-
Фиг. 5.1. Домакннска електрическа четка Ветерок:
1 — капак в събран вид; 2 — филтър-ложа; 3 — филтър-прахоулови-
тел; 4 — гайка; 5 — гумен пръстен; 6, 9, 18, 19 — винт; 7 — турбинка;
8 — включвател; 10 — коидензатор на противосмутителния фнлтър;
11 — съединителеи шнур; 12 — ограничнтел; 13 — електродвигател;
14 — подложка; 15 — тя1ло на електрическата домакннска четка; 16 —
четка (космена); 17 — предпазна гумена втулка на съединителния
шнур
164
ски предмета, с изключение на килими и други дълговлакнести
предмета. У нас тези уреди още не са получили разпростране-
ние, поради което тук се разглежда само един техен представи-
тел — електрическата четка „Ветерок" — СССР (фиг. 51). Тя се
Af 4x0,7
Фиг. 5.2. Електродвигател тип ЭД на електрическата дома-
кннска четка Ветерок:
1 — котва в събран вид; 2 — лагер; 3 — вал; 4 — шайби (пружи-
нени и фибърни); 5 — конзола в събран вид; 6 — статор в събран
вид; 7 — скоба; 8 — графитна четка; 9 — колектор; 10 — капачка
на четкодържателя; 11’— предел фланец; 12 — заден фланец
състои от алуминиево тяло с продълговата форма 15, капак 1,
електродвигател 13 с турбинка на вала на ротора, космена чет-
ка 16 и съединителеи шнур 11. Капакът 1 се закрепва към тяло-
то 15 посредством три винта. На капака е поставен ключът 8.
Посредством странични закопчалки четката’ 16 е закрепена не-
подвижно към тялото на прахосмукачката. В центъра на основа-
165
та на четката има отвор, през конто се всмуква въздухът. Пре-
чистен във филтьра — прахоуловител 3, въздухът излиза през
прорезите на капака 1. Филтърът е закрепен към тялото посред-
ством гумен пръстен 5.
Фиг. 5.3. Принципна и монтажна схе-
ма на електрическата домакинска
четка Ветерок:
К — котва (ротор); L — статорна бобина;
С — кондензатор КБГИ; 1 — включвател;
2 — съединителен шнур
Електродвигателят на ръчната електрическа четка Вете-
рок-ЭД се състои от ротор 1, статор 6 и конзола 5 (фиг. 5.2).
Роторът се върти в два лагера 2, поставени в конзолата 5 и фик-
сирани с преден 11 и заден 12 фланец. За неутрализиране на
електрическите смущения към електродвигателя е сглобен кон-
дензатор КВГИ. Електрическата схема на ръчната електрическа
четка Ветерок е дадена на фиг. 5.3.
5.2.2. Ръчни електрически прахосмукачки
В зависимост от разположението на електродвигателя, вентила-
тора и прахоуловителя ръчните електрически прахосмукачки се
подразделят на:
а) прахосмукачки, при конто прахоуловителят е разположен
между смукателната тръба и електродвигателя-вентилатор
(Урал ПР-56, Космос и Ореол — производство на СССР);
б) прахосмукачки с непосредствено съединена смукателна
166
тръба, вентилатор и незащитен от механични повреди прахоуло-
вител’(Циклон — производство на СССР).
Макар че и тези прахосмукачки не са намерили особено раз-
пространение у нас, в книгата е разгледано принципното им
устройство.
Техническите данни на ръчните електрически прахосмукачки
са дадени в табл. 26.
Таблица 26
Технически данни за ръчните електрически прахосмукачки
Показатели Марка на прахосмукачката
Ореол Циклон Урал ПР-56 Космос Омега 1 7000.6 Омега 7000.8
Номинално напрежение, волта 127/220 127/220 127 220 220 220
Немииална мощност, вата 300 100 280 200 250 300
Скорост на въртене на - котвата на електродвигате- ля, об/tnin 14000 13800 14 000 14 000 — —•
Смукателна способност, mm воден стълб 750 500 600 600 900 900
Маса, kg 3,0 1 3,4 3,3 2,4 2,7 2,6
Фиг. 5.4. Ръчна електрическа прахосмукачка Ци-
клон:
1 — съединителен шнур; 2 — дръжка; 3 — включвател;
4 — тяло на прахосмукачката; 5 — електродвигател;
6 _ турбинка; 7 — всмукателен отвор; 8 — удължител-
на тръба; Р — метален накрайник; 10 — притегателен
виит; 11 — четкодържач; 12 — капачка-екран; 13 — пра-
хосъбирател
Намотъчните данни на електродвигателите за ръчни прахо-
смукачки са дадени в табл. 3.
Ръчната електрическа прахосмукачка Циклон (фиг. 5.4) се
167
3
състои от цилиндрично тяло 4 с монтирани на него ръкохватка 2
и ключ 3. Ръкохватката е закрепена към тялото посредством
три^винта. От едната страна на тялото на прахосмукачката се
намира прахосъбирателят 13, а от другата — смукателната на-
Фиг, 5.5. Ръчна електрическа прахосмукачка Космос:
/ — тръба; 2 — шайба; 3 — дръжка; 4 — ограиичителна шайба; 5 — кожух на вев-
тилацисиного устройство; 6 — дистанциониа втулка; 7 — турбинка; 8 — капак; 9 —
специална шайба; 10, 22 — гайка; 11 — гумен клапан; 12 — резервоар; 13 — прахосъ-
бирател; 14 — скелет; 15 — стяга; 16 — гумеи пръстен; 17 — гумена възглавница;
18 — електродвигател; 19 — тяло; 20 — гумеи буфер; 21 — включвател; 23 — гумена
шайба; 24 — втулка; 25 — тръба; 26 — винт; 27 — гумена втулка; 28 — скоба
ставка 7, удължителната тръба и наустникът. Удължителната
тръба е прикрепена към смукателната наставка посредством
винт. Вътре в тялото на прахосмукачката е монтиран електро-
двигатлят 5 с вентилятор.
За недопускане на електрически смущения двигателят е
снабден с кондензатор 0„15 микрофарада, 400 волта — тип КВГИ.
Електрическата ръчна прахосмукачка Космос (фиг. 5.5) има
разглобяемо цилиндрично тяло 19, в чиято лява част е монтиран
електродвигател 18 с турбина (двустепенен центробежен венти-
лятор) 7. ?
Електродвигателят 18, тип КВ-041, е монтиран в тялото 19
на гумен амортизатор 20, придържан от пръстените 15 на осно-
вата 14. Пръстените са поставени в гумени легла 17, конто се ;
явяват като амортизатори. Тялото на електродвигателя и четко-
държателите са изработени от алуминиева сплав. Прахоулови-
телят е поставен в резервоара 12 и се състои от основата 14 и
прахосъбирателя. Двете половини на тялото се съединяват по-
средством две закопчалки. Прахосмукачката има ръкохватка 3,
която може да се върти около оста си. Ръкохватката е закрепе-
на към тялото с гайка. Електродвигателят е снабден с монтиран
към него филтър против електрически смущения, който се съ-
168
стой от четири кондензатора — 0,05; 0,01; 0,01 и 0,05 микро-
фарада.
Електрическата прахосмукачка Урал ПР-56 (фиг. 5.6) се
състои от пластмасово цилиндрично тяло, електродвигател 5 с
Фиг. 5.6. Ръчна електрическа прахосмукачка Урал:
t — включвател; 2 — дръжка; 3 — капак; 4 — филтър; 5 — електродвигател;
6 — уплътнителеи пръстен; 7 — турбинка
вентилаторно устройство и прахоуловител 4. Тялото е израбо-
тено от две части, между конто е поставен гумен уплътнителеи
пръстен 6. Тялото и капакът 3 са скачени посредством две за-
копчалки. В разглобяемото тяло е монтиран електродвигате-
лят 5 с вентилаторно устройство- На електродвигателя от стра-
ната на колектора е поставен прахоуловителят 4.
Ръкохватката 2 служи за пренасяне на прахосмукачката. В
нея са монтирани ключ и шнур. Електродвигателят тип ЭД се
състои от тяло, котва, статор и вентилатор. Вентилаторното
устройство е съставено от две турбинки с втулки, средна чашка
с неподвижна турбинка 7 и гумен уплътнителеи пръстен 6. Пра-
хосмукачката е снабдена с филтър за погасяване на електриче-
ските смущения.
Ръчната електрическа прахосмукачка Ореол (фиг. 5.7) е по-
точно-осов тип с правоъгълно мукавено тяло, повърхностно
подлепено с цветен текстовинит. Прахосмукачката се състои от
тяло 6, електродвигател 11с вентилаторно устройство, шнур и
прахоуловител 25. Двете челни страни на тялото се затварят с
пластмасови капаци 2 и 15. Капаците имат алуминиеви грив-
169
Фиг. 5.7. Ръчна електрическа прахосмукачка Ореол:
/ _ закопчалка на еластичния шланг (маркуч); 2 — преден капак; 3 — уплътните-
лен пръстен; 4 — предка гривна; 5 — пръстен на прахосъбирателя; 6 — тяло; 7 —
дръжка; 8 — заглушится при всмукваието; 9 — ограничителен пръстен на тялото;
10 — ср ед ей амортизатор; 11 — електродвигател; 12 — графи тиа четка на електро-
двигателя; 13 — задеи амортизатор; 14 — задна гривна; 15 — заден капак; '16 —
предпазна втулка на съединителния шнур; 17 — включвател; 18 — държач на включ-
вателя; 19, 20 — втулка на заглушителя; 21, 23 — ос на закопчалката; 22 закоп-
чалка на предння капак; 24, 26 — винт; 25 — прахосъбирател
ни 4 и 14, завинтени към тях. Прахосъбирателят 25 с уплътни-
телния пръстен 3 е монтиран между предння капак и тялото на
прахосмукачката. На задния капак 15 са монтирани клЮчът 17
и шнур с втулка 16.
Вътре в тялото на прахосмукачката между гумените амор-
тизатори — пръстените 10 и 13, е монтиран колекторният двигател
ЭП за променлив ток с последователно възбуждане. Електро-
двигателят (фиг. 5.8) се състои от корпус 15, кожух 14, кот-
ва 12, статор 13, четкодържатели 9, основа 8 и вентилаторно
устройство.
Филтърното устройство за погасяване на електрическите сму-
щения е разположено откъм страната на колектора и е закрепе-
но със скоби и винтовё към капака на предния лагер. То се съ-
стои от кондензатор МБГПС 0,05 микрофарада, 0,025
микрофарада, С2 0,05 микрофарада.
Фиг. 5.8. Електродвигател ЭП:
1 — шплент; 2 — семеринг; 3 — капачка; 4 — пружина; 5 - шайба; 6 —
.лагер; 7 — винт; 8 — кспзола; 9 — четкодържател; 10 — графитна четка;
11 — винт; 12 — котва; 13 — статор; 14 — кожух; 15 — тяло; 16 — пружи-
нена шайба; 17 — пръстен; 18 — неподвижна турбина; 19 — ограничител-
на втулка; 20 — подвижна турбинка: 21 — междинна втулка; 22 — кожух
era вентилатора; 23 — съединителна гайка; 24 — сачмен лагер; 25 — по-
движна туроинка
5.2.3. Домашни подови електрически прахосмукачки
Преносимите подови електрически прахосмукачки се подразде-
лят на поточно-осови и вихрови. Обикновено тяхната номиналиа
мощност не надвишава 500 вата, а смукателната им способност
при затворен смукателен отвор е не по-малка от 1100 mm во-
ден стълб.
А. Поточно-осови прахосмукачки
Електрическите прахосмукачки от този вид имат метал но цилин-
дрично тяло, разположено хоризоитал'но. В него са монтирани
електродвигателят, центробежният вентилатор и прахоуловите-
.лят. От този вид домашни електрически прахосмукачки по-широ-
ко разп-ространение у нас са намерили марките: Чайка, Чай-
ка М3, Ракета, Ракета-7, Уралец-2 — производство на СССР;
и отчасти: Юпитер 102 — ЧССР; Омега-7000.3, Омега-7000.6,
0мега-7000.8 и Емка — ГДР; Електрон и Алфа К2 — ПНР;
Практик — СР Румъния, и др.
Техническите характеристики на поточно-осовите домашни
170
171
прахосмукачка са дадени в табл. 27, а намотъчните данни на
електродвигателите им — в табл. 2 и 4.
Електрическата домашна прахосмукачка Чайка (фиг. 5.9) се
състои от цилиндрично метално тяло, преден и заден капак,
фиг. 5.9. Електрическа домашна прахосмукачка Чайка:
; — тръба-накрайник на гьвкавия шланг (маркуч); 2 — пръстен; 3, 19 ~ уплътните-
ли- 4 — основа; 5 — преден капак; 6 — втулка; 7 — гъвкав шланг; 8 закопчалка,
9 — палец; 10 — пружина; И — гривна; 12 — филтър; 13 тяло; 14, 20 вийт;
15, 16, П _ турбинка; 18 — дръжка; 21 — включвател; 22 — заден амортизатор;
23 — заден капак; 24 ~~ ограиичителна пружина; 25 — скоба; 26 — плъзгачи; 27 —
фибърна подложка; 28 — стяга; 29 — шпилка; 30 — съединителен шнур; 31 — елек-
тродвигател; 32 — предеи капак на електродвигателя
електродвигател с центробежен вентилатор, прахоуловител с
гумен уплътнителен пръстен и съединителен шнур. Предният
Таблица 27
Технически данни за никои подови поточно-осови прахосмукачки
— М-арка иа прахосмукачката
Показатели Ура- лец-2 Чайка Чайка-3 Ракета Раке- та-3 Юпитер Плуто Омега
Номинално напреже- 127/ 127/ Л27/ 220 127/ 127/ 220 220 220
ние, волта 220 220 220 220
Консумирана мощ- ност, вата Скорост на въртене 400 400 400 350 360 400 300 550
на котвата на елек- 13 300 14 000
трсдвигателя. об/min 12 200 12 200 12 200 12 200 12 200 —
Смукателна способ- ност, mm воден стълб Ма а (без прннад- 1200 1100 1200 1100 6,5 1100 6,0 1200 — 1400 6,0
лежности), kg 7.0 7,5 6,9
капак 5 е метален, а задният 8 — пластмасов. Входящиятсмукате-
лен отвор е разположен в предния капак, а изходящият отвор —
в задния капак, който има решетъчна преградка за предпазване
от попадане на странички предмета в поахосмукачката. В тя-
лото на прахосмукачката е приварена тарелка, която служи за
направляваща на предния капак и за основа на прахоулови-
теля. Вътре в предния капак е разположено прихващащото
устройство за закрепване на гъвкавия шланг. Това устройство
се състои от заключалка, палец и пружини. При натискане на
палеца! езичето на заключалката потъва и шлангът се осво-
бождава. -• ,
В тялото на прахосмукачката на два гумени амортизатора е
поставен електродвигател с вентилатор, който е монтиран на
вала на ротора му. Центробежният вентилатор се състои от две
подвижни и една неподвижна турбинка. Задният капак на елек-
тродвигателя е затворен с картонен капак за предпазване от
механични повреди и прах. В задния амортизатор 22 е прокар’а-
на шпилката 29, която влиза в резбовия отвор на задния капак
на електродвигателя, като от другата страна с помощта на ско-
бата 25 тя го закрепва към тялото на прахосмукачката. Двига-
телят е снабден с устройство за погасяване на електрическите
смущения, състоящо се от три кондензатора с постоянен капаци-
тет — 2 бр. по 5100 микрофарада и 1 бр. 0,2 микрофарада.
Разглобяването на прахосмукачката става в следния ред:
освобождава се и се сваля гъвкавият шланг 7; отвиват се винто-
вете 14 и 20 и се сваля дръжката; отвива се винтът на фпбърна-
та подложка, която закрива контактите; отвиват се винтовете
на контактите и се откачва шнурът от прахосмукачката; осво-
бождават се закопчалките и се сваля предният капак, за да се
извади прахоуловителят; отвиват се четирите винта от закреп-
ването на задния \<anaK и той се сваля; снема се скобата 25 и се
разединява връзката към ключа 21 \ изважда се’електродвигате-
лят от тялото на прахосмукачката.
Електрическата домашна прахосмукачка Чайка-МЗ
(фиг. 5.10) е по-усъвършенствуван модел на прахосмукачката
Чайка. Състои се от цилиндрично тяло, преден капак с входящ
отвор за въздуха, заден капак, електродвигател с двустепенен
центробежен вентилатор и прахоуловител. За ограничаване на
електрическите смущения в тялото на електродвигателя с мон-
тирано устройство, състоящо се от четири кондензатора с постоя-
нен капацитет — 2 бр. по 0,1 микрофарада, 1 бр. 0,05 микрофара-
да, 1 бр. 0,5 микрофарада. За намаляване на шума електродви-
гателят е монтиран в тялото на прахосмукачката на гумени
амортизатори.
Прахосмукачката се разглобява в следния ред: освобожда-
ват се закопчалките 21 и се сваля предният капак 17, изважда
се от тялото 26 прахоуловителното устройство 22\ след отвива-
' 173
172
нето на двата винта от скобата на задния гумен амортизатор 3
и свалянето на скобата и гумения амортизатор се отвиват двата
винта, конто, закрепват ключа 27 към тялото на прахосмукачка-
та, и се сваля ключът. Електродвигателят 25 се изважда от
поят изводите на съединителния шнур от кондензаторите на
устройството за погасяване на електрическите смущения, да се
отвпят четирите винта от закрепването на задния капак и той
да се свали заедно с предния капак на електродвигателя. След
(
Фиг. 5.10. Електрическа домашна прахосмукачка Чайка-3:
1 — скоба; 2, 7, 12, 19, 40 — шайба; 3 — заден амортизатор; 4 — гривна; 5, 11,
36, 39, 41, 45 — винт; 6, 13 — {пружинена шайба; 8 — заден капак; 9, 20 — нит;
10 — фабрична табелка; 14, 32, 42 — гайка; 15 — предай крыса; 16 — ограничи-
тся; 17 — предел капак; 18 — гъвкав шланг; 21 — закопчалка; 22 — ф-илтър:
23 — дръжка; 24 — уплътнителеи пръстен; 25 — електродвигател; 26 — тяло на
прахосмукачката; 27 — включвател; 28 — шпилка; 29 — съединителеи шнур;
30 — щепсел; 31 — десен обтекател; 33 — монтажен впит; 34 — пластинка; 35 —
втулка; 37 — декоративна шайба; 38 — тръба; 43 — ляв обтекател; 44 — шаси
Фиг. 5.11. Електрическа домашна прахосмукачка Ракета:
I — тяло на прахосмукачката; 2 — електродвигател; 3 — преден капак;
4 — уплътнителеи пръстен на филтъра; 5 — прахосъбираТел; 6 — закоп-
чалка; 7 — гайка; 8 — пружинена шайба; 9 — шайба; 10 — дръжка; 11 —
уплътнителеи пръстен; 12, 14, 29 — винт; 13 — ролка; 15 — пружина;
16 — плъзгач; 17 — ос; 18 — ограничител; 19 — подложка; 20 — венец;
21 — уплътнителеи пръстен на задния\капак; 22 — тръба; 23 — подлож-
ка; 24 — съединителеи проводник; 25 — чаша; 26 — съединителеи шнур;
27 — ограничител; 28 — заден капак; 29 — винт
тялото на прахосмукачката заедно с гумения амортизатор 24.
Решетъчният капак на вентилаторното устройство се сваля след
освобождаването и изваждането на ссем винта от закрепването
му. Отвиват се гайките от закрепването на турбинките към вала
на ротора, свалят се шайбата, втулката и подвпжната турбинка.
След това се снемат картонената уплътнителна вложка, непо-
двпжната турбинка и втората картонена вложка, дистанцпонната
втулка и втората подвижна турбинка.
Електродвигателят 25 с гумения амортизатор 24 е монтиран
в тялото на прахосмукачката и фиксиран със заварен към тяло-
то ограничител посредством шпилката 28, която се намира в рез-
бовия отвор на вала на електродвигателя. На шпилката 28 е
надянат задният амортизатор 3 с шайоата 2. При разглоояване-
то на електродвигателя е необходимо да се свалят шплентовеге
с четкодържателите, да се извадят графитните четки, да се от-
174
това се свалят последователи^ предният капак на електродвига-
теля, лагерът, шайбата, пружината и накрая роторът от статора
на електродвигателя.
Електрическата домашна прахосмукачка Ракета (фиг. 5.11)
има металпо тяло с конусна форма. Вътре в него от едната стра-
на е монтиран двустепенен центробежен вентилатор с турбинки
и електродвигател 2, а от др^гата страна е поставен прахоулови-
телят 5, закрит от капака 3. Предният капак 3 се закрепва към
тялото на прахосмукачката посредством две специалнп закоп-
чалкв 6. За закрепване на гъвкавия шланг към прахосмукачката
на предния и на задния капак има резбови втулки, а на единпя
край на шланга — специална резбова муфа. На тялото на пра-
хосмукачката се намира дръжка 10 за нейното пренасяне. В
дръжката е монтиран ключ, който се състои от пружината 15,
плъзгача 16, оста 17, ограничителя 18 и накладката 19. Наклад-
$
175
Фиг. 5.12. Предел капак на електрическа прахосмукач-
ка Ракета:
/ — кожух: 2 — гайка; 3, 11 — втулка; 4 — уплътнптелеп пръ-
стен; 5 — основа; 6 — фикснращо устройство в събран вид;
7 — пластина; 8 — фиксатор (палец); 9 — основа па закопчал-
ката; 10 — пружина: И — пружина; 12 — шайба; 13 — ннт
Фиг. 5.13. Зад^н капак на електрическата прахосмукачка Ра-
кета: *
1 — тяло; 2 — кожух (чаша); 3 — съедииителен шнур-; 4 — нзолациоп-
на втулка; 5 — фабричка табелка; 6 — нит; 7, 11 — винт; 8 — пру-
жинена шайба; 9 — гайка; 10 — скоба
176
ката е закрепена към дръжката посредством два винта 14
(фиг. 5.12 н 5.13).
Електродвигателят Д2-03 (фиг. 5.14) се намира на един вал
с вентилатора. Те образуват заедно вентилаторното устройство.
Фиг. 5.14. Електродвигател Д2-03:
1 ~ котва; 2 — гайка; 3» 8, 15 — шайба; 4 — турбинка; 5 — капак; 6 — Дифу-
зор; 7 — преден щит; 9 — пружинена шайба; 10, 28 — винт; И — пружина; 12 —.
фасонив шайба; 13, 16 — лагери; 14 — статор; 17, 18 — втулка; 19 — пластинка;
20 — заден щит; 21 — графитна четка; 22 — специален винт; 23 — тръба; 24 —
противосмутнтелен • филтър; 25 — ограничителен винт; 26 — промба; 27 — тел
Електродвигателят Д2-03 се състои от ротора 1, на чийто вал са
разположени турбинките 4 и статорът 14, закрепен към предния
капак с два винта. Роторът се върти в два лагера 13 и 16, поста-
вени съответно в ограничителя 27 и в предния капак 7 на елек-
тродвигателя.
За погасяване на електрическите смущения електродвигате-
лят е снабден с устройство, състоящо се от три кондензатора с
постоянен капацйтет съгласно схемата на фиг. 5.15 — 2 бр. по
5000 микрофарада и 1 бр. 0,2 микрофарада.
Електрическата домашна прахосмукачка Ракета-7 (фиг. 5.16)
има тяло 1 с конусна форма. Вътре в него от едната ^страна е
монтиран двустепенен центробежен вентилатор и електродвигз-
тел, а от другата страна е поставен прахоуловителят 4 с преден
капак 2, закрепеи към тялото посредством две специални за-
копчалки. На тялото на прахосмукачката е поставена дръжка,
предназначена за пренасянето й. На задния капак (горе) е мон-
12 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
177
тиран ключът за пускане в действие и спиране нд прахосмукач-
ката, а в долния му край е закрепен съединителният шиур
(фиг, 5.17). Прахосмукачката лежи в хоризонтално положение
върху три неподвижни пластмасови опори, като на предната
Фиг. 5.15. Схема на противосмутйтелпйя филтър
на електрическата прахосмукачка Ракета:
К — котва; Ct, Сз — кондензатор КС05; Св— кондеиза-
тор БГМТ-I а
опора с помощта на пружинена запънка е закрепена скоба, с
която при нужда прахосмукачката може да се окачи на стената.
Фиг. 5.16. Електрическа домашна прахосмукачка Ракста-7:
j — тяло на прахосмукачката; 2 — преден капак; 3 —. уплътнителен пръстен на
филтъра; 4 — прахЪсъбирател; 5 — уплътнителен пръстен; 6 — електродвигател;
7 — шайба; 8 — уплътнителен пръстен на задння капак; 9 — шайба; 10 — огра-
ничител; 11 — съединителен шнур; 12 — винт; 13 — заден капак в събран вид
Прахосмукачката Ракета-7 работа също с електродвигател
Д2-03 (фиг. 5.14), съединен на един вал с вентилатора. Елек-
тродвигателят е снабден с устройство за ограничаване на елек-
трическите смущения, състоящо се от три кондензатора с по-
178
стоянен капацитет — 2 бр. по 5500 микрофарада и 1 бр. 0,2
микрофарада.
При разглобяване на прахосмукачката най-напред се сваля
предният капак 2, отвиват се четирите винта и се сваля задният
Фиг. 5.17. Заден капак в събран вид на електрическата
прахосмукачка Ракета-7:
1 — заден капак; 2, 10, 12, 23 — винт; 3 — втулка; 4 — плъзгач;
5 — ос; 6 — пружина; 7 — лост; 8 — ролка; 9 — подложка; 11 —.
планка; 12 — изолационна втулка; 13 — съединителен шнур; /-
нит; 15 — фабрична табелка за 127 волта; 16 — фабрнчна табелка
за 220 волта; 17 — ограничителна шайба; 18 — съединителен про-
водник; 19 — тяло на включвателя; 20 — подложка; 21 — гайка;
22 — скоба 1
капак 13, сваля се картоненият предпазен капак на вентилатор-
ното устройство 7 и то се изважда заедно с електродвигателя.
След освобождаването на ключа може да се пристъпи към сва-
лянето на задния капак на вентилаторното устройство 20, да се
отвие гайката 2 и да се свалят специалната шайба 3 и турбинка-
та 4, след което да се отворят двете скоби и свалят последова-
телно предният капак, втулката 18, втората турбинка на венти-
ляторного устройство и втулката 17.
За да се разглбби електродвигателят, необходимо е да се
отвият винтовете от четкодържателите и да се извадят графит-
ните четки; от страната на колектора да се отвият четирите вин-
та от закрепването на предния капак на електродвигателя и той
да се свали; след това да се снемат лагерът, шайбата и пружи-
179
ната, да се извади роторът и да се свали от нёго другият лагер;
да се отвият двата винта от закрепването на статора към корпу-
са и да се свали статорът; да се отпоят проводниците от четко-
държателите.
риг. 5.18. Електрическа домашна прахосмукачка Ура-
лец-2: (
1 — тяло; 2 — заден капак; 3 — фланец; 4 — включвател; 5 —
електродвигател; 6 — дръжка; 7 — филтър; 8 — прахосъбира-
тел; 9 — закопчалка; 10 — предеи капак; 11 — колело
'Електрическата домашна прахосмукачка Уралец-2 (фиг. 5.18)
се състои от тяло с правоъгълна форма, затворено от двете стра-
на с капаци: заден 2 от страната на ключа 4, закрепен към тя-
лото посредством винтове, и преден 10, конто заедно с прахоуло-
вителя се придържа към тялото на’прахосмукачката чрез
ключалката 9. Вътре 7 в тялото 1 между гумени уплътнители е
монтиран колекторен електродвигател с двустепенно вентила-
торно устройство. Той има филтър за погасяване на електриче-
ските смущения.
При разглобяване прахосмукачката се поставя във вертикал-
но положение на задния капак. Предният капак се освобожда-
ва от заключалката 9 и се сваля. Йзваждат се прахоуловителят
и филтърът, след което прахосмукачката се поставя в хоризон-
тално положение. Отвиват се двата винта от закрейването на
задния капак и той се сваля. Отвиват се четирите винта и се
сваля фланецът. Електродвигателят се повдига, свалят се пред-
пазните капачета, с помощта на отвертка' се снемат фиксиращи-
те пружинки, а след това и графитните четки; разединява се
връзката от съединителния шнур и ключа и се сваля електро-
двигателят. След смяната на повредените части сглобяването се
извършва в обратен ред. При поставянето на задния капак
трябва да се внимава неговата изпъкнала част да бъде вкарана
в правоъгълния отвор в горйата част на тялото.
180
%
Б. В и х р о в и прахосмукачкн
Домашните електрически прахосмукачкн от този вид се произ-
веждат с вертикално разположено разглобяемо метално тяло,
което се състои от две части, съединени посредством специални
закопчалки и уплътнени \в мястото на съединяване с гумен
пръстен (пръстени). )
В горната част на тялото на прахосмукачката се намира
електродвигателят с центробежния вентилатор. Той се състои от
две или три турбинки, закрепени неподвижно на вала на елек-
тродвигателя. Снемаемият памучен филтър се намира между
горната част на тялото и неговата долна част — прахоуловите-
ля. Прй работа на прахосмукачката почистеният втздух минава
през филтъра и веитилатора, охлажда електродвигателя и се
издухва навън през изходния отвор,
В долната част на тялото се намира входящият отвор, към
който се скачва гъвкавият шланг. На вътрешната страна на то-
зи отвор е монтирана направляваща тръба за насочване на
постъпващия в прахосмукачката въздух към вихрово движение.
От вихровите домашни прахосмукачкн по-широко разпро- '
странение у нас са намерили марките Буран, Вихър, Уралец,
Вента и Сатурн — производство на СССР, и отчасти Фикс и
Омега-Пурпмикс — ГДР; Порекс — УНР, и др.
Техническите характеристики на вихровите домашни елек-
трически прахосмукачкн са дадени в табл. 28, а намотъчните дан-
ни на електродвигателите им — в табл. 2 и 4.
Таблица 28
Технически данни за никои подови вихрови прахосмукачкн
Показатели Марки прахосмукачкн
Уралец Буран Вихър-ЭП2 Вихър-ЭП5 Сатурн
Номинално напрежение, волта 127/220 127/220 127/220 127/220 127/220
Консумирана мощност, вата 600 500 500 500 500
Скорост на въртене на котвата на електромот о- ра, об /шт 15000 13 500 13 500 15000 14 000
Смукателна способност, mm воден стълб 1220 1100 1250 1360 1250
Маса без принадлежно- стнте, kg 9,0 8,0 9,0 8.0 7,0
Електрическата прахосмукачка Буран (фиг. 5.19) се състои
от горно тяло 26, средне тяло 19 и прахосъбирател 22, в който е
помёстен филтър от „американ“ 2$. Горното тяло е съединено
181
t
със средното посредством винтовете 17', а средното тяло с пра->
хосъбирателя — чрез подвижни закопчалки 21 и гумено уплът-
нейие 20. Вертикално в тялото върху гумен амортизатор е мон-
тиран заедно с вёйтилаторното устройство електродвигателят /,
тип УД.
Фнг. 5.19. Електрическа домашнд прахосмукачка Буран:,
1 — електродвигател; 2 — горно тяло на прахосмукачката;
3 — гумена подложка; 4 — дръжка; 5, 16, 17 — винт; f —
вложка; 7 — включвател; 8, 10 — изолационна лента; 9 — Под-
ложка; 11 — щепсел; 12 — скоба; 13 — съедииителен шнур;
14 — картон: 15 — втулка; 18 — мрежа; 19 — средно тяло;
20 — уплътнителен пръстен; 21 — закопчалка; 22 — прахосъби.
рател; 23 — амортизатор; 24 — филтър
Електродвигателят УД (фиг. 5.21) е събран от две разглобяе-
ми дуралуминиеви части: горен щит 1 и долей щит 16, съедине-
ни помежду си чрез винтовете 12 и шайбите 13 и 14. В долния
щит е запресуван метален статор 23, а в основата му са поставе-
ни търкалящият лагер 20 и салникът 21. Котвата на електродви-
гателя УД е показана на фиг. 5.22.
Лагерът е надянат на свободния край на роторния вал 22 и
зафиксиран с органичителната шайба 19. Откъм страната на
182
колектора вър^у eajia е пресован вторият лагер 3, който влиза
в гнездото на горния щит на електродвигателя.
В горния щит в четкрдържачите 5 са поставени графитните
четки 6. Електродвигателят е снабден с устройство за погасява-
Фнг. 5.20. Електродвигател УД с вентилаторно ус-
тройство:
1 — електродвигател; 2 — четкодържател; 3 — кондензатор;
4 — виит; 5, 14 — гайки; б — чаша; 7 — ограиичителна втул-
ка; 13, 15 — шайба; 9 — втулка; 10, 11 — турбинка;
12 — капак
не на електрическите смущения (фиг. 5.23), състоящо се от три
кондензатора с постоянен капацитет: С! = 0,5 микрофарада и
2 бр. С2 и С3=0,1 микрофарада (тип ЗБ). На вала на електро-
двигателя са закрепени две турбинки 10 и 11 на вентилаторното
устройство (фиг. 5.20), изработени от лека и здрава дуралуми-
ниева сплав. Към горния корпус 2 на прахосмукачката е монти-
рана посредством винтове дръжката 4 с ключа 7 (фиг. 5.19).
Електрическата прахосмукачка Вента (фиг. 5.24) се състои
от две разглобяеми тела 1 и 16, конто са съединени с пружинни
закопчалки 19 и уплътнени с гумен пръстен 4, в който е монти-
ран филтърът 3. В горного тяло на прахосмукачката е монти-
ран колекторен електродвигател 17 за променлив ток тип
183
Фиг. 5.21. Електродвигател УД:
1, 16 — лагерей щит; 2 — колектор; 3. 20 — лагер; 4, 7, 11,
12, 17 — виит; 5 — четкодържач; 6 — графитни четки; 8, 9,
13, 14 — шайба; 10 — гайка; 15 — статор; 18 — диск; 19 —
ограмичителиа шайба; 21 — салник; 22 — котва; 23 — ста-
тории бобини
Фиг, 5.22, Котва на електродвигателя УД:
1 — колектор; 2 — памучни коици; 3 — изолационна лента;
4 — памучен шнур; 5 — котвено желязо; Б — клин; 7 — изола-
ция; 8 — пресшнаи; 9 — медиа жица
184
Фиг. 5.23. Електрическа схема на прахосмукачка-
та Буран:
К — котва; 1 — статорна бобина; Ct. Сг, С«— конден-
ватори
Фиг. 5.24. Електрическа домашна прахосмукачка Вента:
1 — доляо тяло; 2 — разпределител; 3 — филтър-J ч 4, 12г — гу-
мен пръстен; 5 — ограничител; 6, 14 — винт; 7 -+-\piafi6a; 8 —
гумеи уплътнител; 9 — пръстен; 10 — колектор; 1 А— щуце
13 _ педал; 15 — включвател; 16 — горио тяло; 17 у- електро-
двигател; 18 — дръжка; 19 — закопчалка \
185
\
'•/ X
Фиг. 5.25. Долно тяло на електрическата прахосмукачка Вента:
/ — корпус; 2 — пружина; 3 — ос; 4 — лост
J
Фиг. 5.26. Електродвигател УВ-051ПС с веитила-
ционио устройство:
кондензатора; 3 —
6 — турбинка; 8 —
12 — фланец; 13 —
15 — капак; 16 —
18 — четкодържател;
винт; 4,
втулка;
котва;
колектс
19 —
1 — електродвигател; 2 — панел на
Р — шайба; 5, 7 — кожух;
//у — шайба; 11 — гайка;
'14 — бграничителна втулка;
р; 17 — графитнн четки;
аториа бобина; 20 — капачка
186
Фиг. 5.27. Котва на електродвигател УВ-05ШС:
1 — вал; 2 — колектор;, 3 — шнур; 4 — пружинена шайба;
7 — изолирана жица; 8 — жица; 9 — изолация
УВ-051ПС с колектора 10. На фиг. 5.25 е показано долното тяло
на прахосмукачката.
Електродвигателят УВ-051ПС се състои от ста'гтгщ на който
са закрепени статорните намотки 19 (фиг. 5.26). Статорът е
изработен в едно цяло с тялото на електродвигателя. На ротор-
ния вал 13 са закрепени две турбинки 6 на вентилаторното
устройство. На фиг. 5.27 е показан роторът на електродвигателя.
Електродвигателят е снабден с устройство за погасяване на .
електрическите смущения (фиг. 5.28), състоящо се от конденза-
тора ЗЬ (три кондензатора в едно тяло. — li бр. 0,5 микрофарада
п 2 бр. по 0,1 микрофарада). За органичаване на вибрациите. и
частично на шума, а също и за постигане на по-добра изолация
на горното тяло от електродвигателя последният е монтиран на
гумения пръстен 12 и на гумени втулки (фиг. 5.24). Спирането и
включването на прахосмукачката се осъществява с натискане
на педала на включвателя (фиг. 5.29).
Електрическата прахосмукачка Вихър-ЭП-2 (фиг. 5.30) се
състои от три части: горна, средна и долна. Горната част се съе-
динява със средната с помощта на три закопчалки 3 и уплътни-
телния пръстен на филтъра-прахосъбирател. Електродвигателят,
сглобен с вентилаторното устройство, е монтиран във вертикал-
но положение в горната част на тялдго. Дръжката 9 с монтира-
187
188
Фиг. 5.29. Включвател на електрическата домаш-
ня прахосмукачка Вента:
/ — капачка; 2, 6 — пружина; 3 — избутвач; 4 — ос;
5 — подвижен контакт; 6 — дръжка; 7 — пета; 9 —
корпус
Фиг. 5.28.
Вента:
К — котва;
включвател
Електрическа схема на прахосмукачката
/ — статорна бобина; Ct * С9 — кондензатора; В
ния на нея ключ (фиг. 5.30) е закрепена към горната част на
тялото чрез винтове. На фиг. 5.32 и 5.33 са изобразени в
общ вид дръжката на прахосмукачката и вграденият в нея ключ.
Електродвигателят ЭП-2 (фиг. 5.34) се състои от два разгло-
Фиг. 5.32. Дръжка на електрическата прахосмукачка
Внхър:
1 — гумена втулка; 2 — шайба; 3 — дръжка; 4, 6, 7 — тръбич-
ка; 5 — проводник; 8 —^подложка; 9 — армиран шнур; 10 —.
включвател
бяеми лагерни щита. На вала му са закрепени турбинките 16,
17 и 18. За погасяване на шума и намаляване на вибрациите в
прахосмукачката електродвигателят е поставен на гумени амор-
тизатори 14. Освен това той е снабден с устройство за ограни-
чаване на електрическите смущения, което се състои от три кон-
дензатора с постоянен капацитет: 2 бр. по 0,001 микрофарада и
1 бр. 0,5 микрофарада. В долната част на тялото на прахосъби-
рателя е разположен платненият филтър 1 (фиг. 5.30).
При разглобяването на прахосмукачката най-напред се отва-
рят закопчалките 3 и се снема долната част на тялото на прахо-
смукачката. Сваля се филтт/рът-прахоуловител заедно с гумения
уплътнителен пръстен 17, отвиват се винтовете от закрепваието
на фабричната табелка на дръжката 9 на прахосмукачката. От-
вива се винтът 15, който се намира под долната част на фабрич-
ната табелка, и винтовете от закрепваието на дръжката към гор-
ната част на тялото, разединява се връзката към ключа 11 и се
сваля дръжката 9. Отвиват се трите винта от закрепваието на
горната част на тялото и винтовете от закрепваието на електро-
двигателя. Разединяват се проводниците, конто отиват към ста-
тора, и се сваля електродвигателят заедно с вентилаторното
устройство. Отвива се гайката от закрепваието на турбинките
190
на вентилаторното устройство и те се свалят. Заменят се или се
ремонтират повредените части и прахосмукачката се сглобява в
обратен ред.
Електрическата прахосмукачка Вихър ЭП-5 (фиг. 5.35) се
Фнг. 5.33. Включвател на електрическата прахосмукачка Вихър:
1 — скоб а г-2 — ролка; 3 — нит; 5, 7 — тяло; 8 — лостче
различава от модела ЭП-2 по формата на тялото. Двата моДела
на прахосмукачката Вихър имат еднакви взаимозаменяеми
двигатели, вентилаторни устройства, филтри, ключ, шланг, пра-
хосъбирателни принадлежности и арматура.
Тялото на прахосмукачката се състои от две части: долна
част 1, която е прахосъбирател, и горна част 5, в която е монти-
ран електродвигателят 7 с вентилаторно устройство 6. Между
горната и долната част на тялото има гумен уплътнителен пръ-
стен 4 с филтър 2. Двете части се съединяват помежду си по-
средством закопчалките 12. В долната част на тялото е разполо-
жен входящият смукателен отвор 3 с втулка за скачване на
гъвкавия шланг. Към нея са закрепени и колелата, конто служат
за по-леко преместване на прахосмукачката. В горната част на
тялото има изходящ отвор за въздуха 8 с отражател, ключ 9,
разположен под дръжката 10, и пГнур И. При включване на пра-
хосмукачката роторът на електродвигателя се завърта и при-
вежда в движение центробежния вентилатор, който посредством
турбинките засмуква въздух през входящая отвор на прахоуло-
вителя вътре в тялото на прахосмукачката и създава необходи-
мого разреждане. Засмуканият прах отсяда в прахоуловителя и
филтъра. Очистеният въздух обтича електродвигателя, охлажда
го и излиза пагоре през изходящия отвор. За регулиране степен-
та на разреждането на неподвижната тръба на шланга на пра-
хосмукачката. има прозорче с подвижно капаче. С увеличаване /
отвора в прозорчето се постига намаляване на разреждането.
( I
Фиг. 5.34. Електродвигател ЭП-2 с вснтилационно устройство:
1 — гайка; 2 — шайба; 3 — кожух; 4, 6 — втулка; 5 — чашка; 7 —
чашка с филтър; 8 — ограиичителиа втулка; S — капачка; 10 — елек-
тродвигател; 11 — маркуч; 12 — кондензатор; 13 — гайка; 14 — гумеи
пръстен; 15 — винт; 15, 17, 18 — турбиика
Разглобяването на прахосмукачката ЭП-5 е аналогично с то-
ва на прахосмукачката ЭП-2.
Електрическа прахосмукачка Сатурн (фиг. 5.36). Нейното
тяло се състои от две разглобяеми части 1 и 6, конто са съедине-
ни помежду си посредством пружинени закопчалки 13 и уплът-
нени с гумен пръстен 2, на който е монтиран филтърът. В
горното тяло на прахосмукачката е монтиран колекторен елек-
192
Фиг. 5.35. Електрическа домашна прахосмукачка Впхьр
ЭП-5:
/ — долно тяло; 2 — фнлтър; 3 — долей тръбен накрайник;
4 — уплътнителеи пръстен; 5 — горно тяло; 6 — вентилацион-
уо устройство; 7 — електродвигател; 8 — разпрашвач; 9 —
включвател; 10 — дръжка; 11 — Съединителеи шнур; 12 — за-
КС1ПЧЯ.ПКЯ
тродвигател 11 за променлив ток тип УВ-051ПС с компресор. В
същото тяло се нампрат и ключът 7, дръжката 9 и съединител-
ният шнур 4. За по-удобно придвижване на прахосмукачката
при работа към долната част на тялото е закрепено шаси с три
ролкови колела (фиг. 5.37).
За погасяване на електрическите смущения електродвигате-
лят (фиг. 5.38) е снабден с филтърно устройство, състоящо се
от два кондензатора с постоянен капацитет: 1 бр. 0,1 микрофа-
рада и 1 бр. 0,5 микрофарада. За ограничаване на вибрациите и
за по-добрата изолация на горното тяло електродвигателят е
монтиран на гумен пръстен.
13 Експлоатацня и поддържане на съврем. дом. т-ка
193
194
Електрическа прахосмукачка Уралец (фиг. 5.39) се състои
от три външни части и вътрешно стоманено полутяло 13, в което
е монтиран електродвигателят 16 заедно с вентилаторното
устройство. Тук са монтирани и устройството за погасяване на
Фиг. 5.38. Електродвигател УВ-051ПС в събрано състояние с вен-
тил ациониото устройство:
/ — кожух; 2 — пръстен; 3, 17 — втулка; 4, 19 — гайка; 5, 10 —, винт; 6,
18 — шайба; 7 — турбинка; 8 — неподвижна турбинка; 9 — фланец; 11 —
електродвигател; 12 — капак; 13 — котва; 14 — графитна четка; 15 — капач-
ча; 16 — ограничителна втулка; 20 — основа
електрически смущения, което се състои от 3 кондензатора с
постоянен капацитет: 0,01; 0,2 и 0,1 микрофарада (фиг. 5.40). В
стоманеното полутяло са монтирани също частите на педалния
прекъсвач 24 и 25, филтърът за фино пречистване 4, решетъч-
ният пръстен 5 и ребрената гривна 7 на изходящия въздухопро-
вод. В горната част 3 на прахосмукачката се намира и изходя-
щият отвор с щифтове за присъединяване на гъвкавия шланг.
Снемаемото капаче 1 служи за закриване на кухината над изхо-
дящия отвор и за насочване на издухвания въздух през филтъра
за фино пречистване 4. Капакът 1 се закрепва посредством два
щифта. На него е монтирана дръжката за пренасяне на прахо-
смукачката. Долната част 19 представлява в действителност
прахосъбирател. Той има смукателен отвор с четири щифта за
скачване на гъвкавия шланг и две закопчалки 12 за съединяване
с горната част на прахосмукачката. В долната част срещу всму-
195
го
Фиг. 5.39. Електрическа прахосмукачка Уралец:
1 — капак иа прахосмукачката; 2, 8, 15 — винт; 3, 13 — гор-
но тяло; 4 — филтър за фино почистване; 5 — решетъчен
пръстен; 6 — вложка; 7 — пръстен; 9 — среден корпус;
10 — уплътиителен пръстен; 11 — гумен амортизатор; 12 —
закопчалка; 14 — пружинена шайба; 16 — електродвигател;
17 — фланец; 18 — филтър; 19 — долно тяло (прахосъбира-
тел); 20 — всмукателен отвор; 21 — щепсел; 22 — съединн-
телен шнур; 23 — изолационна втулка; 24 педал; 25 —
включвател
Фиг. 5.40. Електрическа схема на прахосмукачката
Уралец:
К — котва; I — статорна бобина; С, , С* Сг — кондензатор;
к — включвател
196
Фиг. 5.41. Електродвигател ЭПС с вибрационно устройство:
1 — котва; 2 — статорни бобини; 3 — гайка; 4, И, 16, 20 — шайба; 5, 7 —
турбинка; 6 — втулка; 8 — ограничителна втулка; 9, 22 — вложка; 10, 17,
21 — пружинена шайба; 12, 18, 27 — винт; 13 — кожух; 14 — статор;
15 — тяло на електродвигателя; 19 — щит; 23 — скоби; 24 — пружина; 25 —
четкодържател; 26 — капачка; 28 — графитна четка; 29 — филтър; 30 —
капак
кателния отвор е монтирана специална преградка за насочване
на встъпващия въздушен поток в кръгово движение. Плътното
прилягане на горната и долната част на прахосмукачката се
осигурява с гуменото уплътнение 10. !
Електродвигателят ЭПС (фиг. 5.41) се състои от тялото 15,
ротора 1, щита 19, който се закрепва към тялото с помощта
на винтовете 18 с шайбите 16 и 17. В тялото на електродвигате-
ля е пресуван метален статор 14 с бобини 2. На вала на ротора
(фиг. 5.42) са закрепени две турбинки 5 и 7 (фиг. 5.41) на вен-
тилаторното устройство. За намаляване на шума и вибрациите
електродвигателят е поставен на гумен амортизатор И
(фиг. 5.39) и е закрепен чрез фланеца 17 с чашки и гумени
подложки.
При разглобяването на прахосмукачката е необходимо да се
спазва следната последователност. Завърта се дръжката вляво
и се снема капакът 1 (фиг. 5.39), отвиват се четирите винта 2,
конто закрепват горната част 3 със средната част 9, и се сваля
горната част заедно с филтъра за фино почистване 4. Отварят
се закопчалките 12 и се сваля средната част. Отпояват се краи-
щата на проводниците, конто идват от статора на електродвига-
теля към съединителния шнур. Сваля се стоманеното полутя-
197
ло 13 с електродвигателя 16, отвиват се четирите винта 15 и се
сваля фланецът 17, който закрепва електродвигателя. Изважда
се последпият от гнездото на стомапепото полутяло 13.
Фиг. 5.42. Котва на електродвигателя ЭПС:
1,3 — лагер; 2 — котва
5.3. УКАЗАНИЯ ЗА ПРАВИЛНОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ,
РЕМОНТ И ПРОФИЛАКТИКА НА ДОМАШНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ПРАХОСМУКАЧКН
При използуване и съхраняване домашните електирчески пра-
хосмукачки са подложени на стареене и износване, в резултат
на което се получават повреди. Освен това при неправилпата им
експлоатацня процесът па физическото им изхабяване се уско-
рява и става причина за намалявапе на тяхпата експлоатацион-
на дълготрайност и надеждност за безотказна работа. Бихме
желали да помогаем на притежателите на домашна електриче-
ска прахосмукачка, като дадем някои указания за правилното
използуване, съхраняване, профилактично обслужване и ремонт
на този извънредно целесъобразен и сигурен апарат, за да може
той да служи безотказно в продължение на дълги години.
При работа с домашната електрическа прахосмукачка е не-
обходимо да се спазват изложепите по-долу правила.
1. Недопустимо е включването па електрическата прахосму-
качка, оразмерена за 127 волта, в мрежа с напрежение 220 вол-
та, тъй като това довежда до изгаряне на намотките на елек-
тродвигателя. Не се препоръчва използуването на уреди за
регулиране на напрежението, като реостата, трансформа-
тори и пр.
2. Преди започване на работа с прахосмукачката трябва да
се провери плътното съеднняване на гъвкавия шланг и остана-
лите използувани принадлежности от комплекта към прахо-
смукачката.
3. Трябва да се спазва строго режимът на работа на прахо-
смукачката, даден в техническата характеристика от завода-
198
производится в . Инструкцията (паспорт, ръководство) по
експлоатацня и обслужване на уреда. Не трябва да се забравя,
че за различните модели прахосмукачкн продължителността на
работа и прекъсванията са различии. Препоръчва се след всеки
два работни цикъла прекъсваието да продължи до пълното
охлаждапе на електродвигателя. През време на прекъсванията,
без да е изключен електродвигателят, всмукателният отвор на
накрайника на шланга трябва да бъде напълно открит.
4. За преместване на прахосмукачката по време па работа
да се използувд само дръжката. Не се допуска тегленето чрез
съединителния шнур.
5. При рязко намаляване на тягата трябва да се провери
дали шлангът не е запушен от никой едър отпадък или хартия.
Ако има такива, те трябва да се извадят.
6. Не се допуска прекрмерно замърсяване на филтъра, тъй
като това намалява потока на всмукателния въздух. При това
работата на прахосмукачката рязко се влошава, а електродви-
гателят се прегрява и може да се повреди. За предпазване на
електродвигателя от прах, а следователно и от прегряване е не-
обходимо да се следи за правилното поставяне и плътно приля-
гане на филтъра.
7. След завършване на работата се препоръчва продухване
на гъвкавия шланг за премахване на полепнала по стените му
прах. За целта той се съедипява с изходящия отвор на прахо-
смукачката.
8. Почистването па филтъра и на прахосъбирателя след ра-
бота да се извършва задължително само след пълното изключ-
ване па прахосмукачката от електрическата мрежа, т. е. след
изваждането на щепсела от контакта.
9. След почистването на прахосмукачката и нейните принад-
лежности те трябва да се съхрапяват в дадената фабрична опа-
ковка, и то в сухо помещение.
1.0. Основного предназначение на профилактичното обслужва-
не на домашните електрически прахосмукачкн се състои в на-
временното откриване и отстраняване на всякакви откази и
повреди, конто възникват през цялото време на тяхната експлоа-
тация. Трябва да се спазват изискванията на заводите-производи-
тели относно периодичността на проверните на състоянието на
графитните четки на електродвигателя. Годността за различни-
те марки и модели прахосмукачкн се определя по височината на
тяхното износване.
Профилактичното обслужвапе на домашните електрически
прахосмукачкн се изразява в периодичната проверка на общото
състояние на уреда и неговите основни части и обхваща следни-
те операции:
а) Външен оглед
199
При външния оглед се проверява еъстоянието на повърхност-
та на тялото, капаците, филтъра, електродвигателя и иа други
достъпни за оглеждане части и въэли.
б) Проверка на контактните съединения
Проверява се надеждността на контактните съединения на
шнура в щепсела, шнура и клемната кутия, ключа и неговото
състояние. Проверката на контактното съединение на графит-
ните четки се извършва след разглобяването на прахо-
смукачката.
в) Разглобяване на прахосмукачката
Извършва се оглед на колектора, състоянието на графитни-
те четки и смазването на лагерите. Ако на повърхността на ко-
лектора има нагар (матов отенък), необходимо е тя да се про-
трие с чиста безвлакнеста тъкан, леко потопена в бензин или
спирт. При това се проверява смазването на лагерите и при нуж-
да се попълва смазката. Ако графитните четки са износени до
размери, отговарящи на посочените от завода-производител раз-
мери за гранично състояние, трябва да се заменят с нови.
г) Сглобяване на прахосмукачката
Прахосмукачката се сглобява в последователност, обратна
на разглобяването.
11. По своята конструкция домашпите електрически прахо-
смукачки представляват сложни агрегати. Ето защо тёхният
демонтаж и монтаж трябва да се извършва само от специалист!!,
конто са добре запознати с устройството им и имат опит в прак-
тического извършване на тези операции. Нашата препоръка
към притежателите на електрически прахосмукачки е да изпол-.
зуват за нуждите на профилактичното и ремонтно обслужвапе на
своите уреди само специализираните сервизни бази и ателиета
в страната, конто освеп това имат възможност за извършване
на частични и пълни контролни измервания за:
— проверка на съпротивлеиието и качеството на изолацията;
— проверка на консумираната мощност и номинален ток;
— проверка на смукателната сиособност на прахосму-
качката;
— изпитване изолацията на електрическа якост.
200
5.3.1. Основни неизправности, конто се срещат в домашните
електрически прахосмукачки, и методи за тяхиото откриване
и отстраняване
А. Прахосмукачката не работа или работа с прекъсвания
Причина Начин за откриване и отстраняване Уреди и ивструмеити
1 2 3
Лошо контактно съединение иа е^ек- трическия шнур с щепсела Разглобява се щепселът, проверя- ва се контактного съединение на електрическия шнур с контактите на щепсела. Отстранява се неиз- правността Отвертка
Скъсване в електри- ческия шнур Разединява се електрическият шнур от монтажните клеми от- към страната на тялото на пра- хосмукачката и се проверява за наличие на скъсване. За тази цел изводите на омметъра се скачват последователно към кра- четата на щепсела и жнлата на шнура. Омметърът трябва да по- казва съпротивление. Отстранява се нензправността в електрнче- ския шнур илн той се заменя снов Омметър, отвертка
Неизправен контакт Проверява се коитактът с кон- тролна лампа илн с волтметър. Отстранява се неизправйостта нли се заменя коитактът Волтметър, кон- тролна лампа
Не работа ключът Изважда се ключът н се прове- рява качеството на съедннението между клемнте му и проводнн- ците. Разглобява се ключът и се поправят частите му. Илн се от- странява нензправността, или се замени ключът Отвертка
Лошо контактно съединение в елек- трическата схема на прахосмукачката Проверяват се контактного съеди- нение в за поен иге места н це- лостта на проводницнте. Провер- ката се извършва, без да се раз- глобява . прахосмукачката, като омметърът се включва към изво- дите на щепсела на електриче- ския шнур; ключът се поставя в положение „изключено" Омметър
201
Продължение
1 2 3
/ 1 За да се определи далн прекъсва- нето е в шнура или в електрн- ческата схема на двигателя, раз- единява се шнурът от прахосму- качката и се включва омметърът към клемните носачи в тялото на прахосмукачката. Ако при положение на ключа „включёно“ стрелката на омметъра показва безкрайност, това означава, че има прекъсване в електрическата схема на двигателя Отвертка
Графитните четки не прилягат плътно към колектора Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Проверява се за плътно прнляга- не на графитните четки към ко- лектора. При необходимост четки- те се изваждат от гнездата на четкодържателите и леко се зачи- стват страничните повърхнини със ситна стъклен^ шкурка. При това, за да се избегне попадане- то на праха върху колектора, графитните четки трябва да се пзтрият внимателно с парцал Отвертка, гаечен ключ, електрически поялник, плоски клещи
Замърсяваде иа ко- лектора Разглобява се прахосмукачката, изважда се електродвигателят и се проверява повърхността на колектора. В случай на замърся- ване тя се почиства с чист пар-, цал, леко натопен в бензин или спирт. Ако замърсяванията са такива, че не могат да се из- трият, те се отстраняват със сит- на стъклеиа шкурка Отвертка, гаечен ключ, електрически поялник, плоски клещи
Пзносени четки, слабо контактно на- лягане Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Свалят се шплентчетата, закреп- ващи четките в четкодържатели- те. Разпояват се проводниците, конто отиват към бобините, и ее изваждат четкнте от четкодържа- телнте. Ако четките са износепи, те се заменят с нови, след което прахосмукачката се сглобява Отвертка, гаечен ключ, електрически поялник, плоски кле- щи
202
Продължение
. > 2 3
Късо съединение в намотките иа кот- вата Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Разглобява сё последният и се изважда, котвата. Проверява се за наличие на късо съединение в намотките на котвата чрез про- меиливотоков електромагнит Променливотоков електромагнит, от- вертка, гаечен ключ, плоски кле- щи, електрически поллнгк
i
Прекъсване в на- мотката на котвата I 1 Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Прекъсването в намотките на кот- вата може да се провери по два начина: а. Свързват се изводите на омме- търа поредно към съответствува- щйте двойки пластини на колек- тора. Която и да е двойка пла- стнни при измерването трябва да показва съпротивление. При на- личпето на прекъсване стрелката на уреда застава в положение .,безкрайност“ б. Проверява се с волтметър на- прежението в четките. Ако на ко- лектора се подаде напрежение и котвата не се върти, това озна- чава, че има прекъсване в намот- ката на котвата. Трябва да се пренавие намотката или да се за- мени котвата с нова Огвертка, електри- чески псшлник, гае- чен клкч. плоски клены, оммегър Вол’.метър
Междупластинково късо съединение на котвата от по- пал на л графитен прах между пла- стин ите на кслек- тора Разглобяват се прахосмукачката и електродвигателят и се изважда котвата. Наличието на графитен прах между пластините на колек- тора може да се установи и с не- въоръжечи око. С помощта на метална пластина, а след това чрез изтьркване със спирт и под- сушаване се отстранява графит- ният прах. С променливотоков електромагнит се проверява за наличието на междупластинково късо съединение Проверката за наличие на между- пластинково късо съединение мо- же да се извърши с омметър, като неговите изводи се свързват поредно към двойка пластини. Омметърът показва „нулам при Отвертка, гаечен ключ, електрически п< ял ник, метална пластина, промен- ливотоков електро- магнит Омметър
203
Продължение
1 2 пластинково късо съединенне и „съпротивление" при чисто меж- дупластинково отстояние а
Междунавивково съединенне в кот- вата 1 | Междунавивковите съединення । се проверяват с променливотоков I електромагнит н тънка стоманена пластина. Междунавивковото съ- единеняе в котвата се открива по характерното трептене на метал- ната пластинка, която прокарва- ме периодично по външния кон- тур на котвата, и въртим на ръка. Създаденнят от електромаг- нита магнитен поток пресича сек- цинте на котвата и при наличието па междунавивково късо съедине- 1ние предизвиква протичане на ток 1 в нея. Този ток предизвиква треп- тенето на пластинката Неизправната котва се предава за пренавив’ане на секцията Променливотоков електромагнит, тъйка стоманена пластина
Прекъсване в ста- торните бсбини на електродвигателя Проверката на статорните бобн- ии се извършва, като за целта изводите на омметъра се свър- зват с изводите на статора. Ако бобината е изправна, приборът показва съпротивление в секция- та. Това може да се определи и с помощта на контролна лампа, ка- то тя се свърже с изводите на статора Омметър или кон- тролиа лампа
Б. Намолена мощност на прахосмукачката, увеличена консумация на ток
Изгоряла е намот- ката на електро- двигателя Разглобяват се прахосмукачката и електродвигателят. Оглежда се котвата. Ако се е изменил цве- тът на изолационния лак, появн- ли са се протичания и има характерен мирис на изгоряло, то- ва означава, че е цзгоряла намот- ка на котвата. Тя трябва да се отстрани и да се пренавие нова Отверт ка, гаече н ключ
Изгоряла статорна Разглобяват се прахосмукачката Отвертка, гаечен j ключ
204
Продължение
1 2 | 3
бобина на електро- двигател и електродвигателят. Оглеждат се статорните бобини. Ако има изменение в цвета на изолацнон- ния материал или характерен мирис на изгоряло, това значн, че е изгоряла статорна бобина. Отстранява се изгорялата ста- торна бобина и се поставя нова
Разбит лагер Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Ако котвата се превърта на ръка с мъка, това озиачава, че има повреден лагер. Голямата хла- бина в котвата е признак за не- допустима отработка на лагера. Разглобява се електродвигателят и се заменя повреденият лагер с нов. Отвертка, гаечен ключ
В. При работа на прахосмукачката се наблюдав а недопустимо искрене на четките
Недобро претрива- не на графитните четки Графитните четки не прилягат към колектора с цялата си ра- ботна повърхност. Разглобява се прахосмукачката, изваждат се графитните четки, определя се мястото на лошия нм контакт и те се притриват на шмиргелов камък Отвертка, гаечен ключ, плоски кле- щи
Замърсен" и окис- лен колектор Недопустимо е наличието на на- гар и замърсяване на колекторни- те пластийи. Ако нма такива, по- чиства се колекторът с парцал, натопен в спирт, йлн с шмиргело- ва хартия Отвертка, гаечен ключ, плоски' кле- щи
Силно износване иа колектора в местата на контак- та с графитните четки i Разглобяват се прахосмукачката и електродвигателят и се оглеж- да колекторът. Отстранява се чрез престъргване на струг, след което се почистват междупла- стинковнте канали Отвертка, гаечен ключ, метални пла- стина, струг
205
Продължение
1 2 3
Г. При работа прахосмукачката преерява
Голямо искрепе на четките Разглобява се прахосмукачката п се изважда електродвигателят. Завърта се задният капак на електродвигателя наляво или на- дясно, докато се постигне по- малко искрепе иа четките Отвертка, електри- чески поялник, плоски клещи
.Много голямо за- мърсяваве на фил- търа Ссвобождават се закопчалките, конто придържат предния капак към тялото или в зависимост от конструкцията и модела — дол- ната към горната част на тялото на прахосмукачката. Почиства се филтърЪт или се подмена с нов
Голямо износване на колектора (на колектора се е об- . разувало стъпало от четките) Разглобява се прахосмукачката н се изважда електродвигателят. Разглобява се електродвигателят. Престъргва се на струг колекто- р,ът, след което се почистват ме- ждупластинковите канали с ме- тал на пластина Отвертка, електри- чески поялник, гаечен ключ, плос- ки клещи, струг, метална пластина
Д. Големи радиосмущения при работа на прахосмукачката
Пробив на конден- заторите —(проти- восмутителния филтър) Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Разпояват се кондензаторите н се проверяват за пробив. В слу- чай на пробив съответният кон- дензатор се заменя с нов Омметър, отвертка, гаечен ключ, елек- трически поялник, плоски клещи
Е. Повишен шум при работа на прахосмукачката
Допиране на тур- бинките в тялото на венгнлаторното устройство 1 Разглобява се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Проверява qe дали турбинките са поставени правилйо върху ва- ла на котвата. Отстранява се по- вредата или се заменят неизправ- ните тубинки с нови Отвертка, гаечен ключ, плоски кле- щи, електрически поялник j
206
Продължение
1 1 2 3
1 Ж. Понижена смукателна способност на прахосмукачката
Слабо уплътнение между частите на тялото. съответно канака и тялото или четката (при ръчните електрн- чески четки) Разглобява се частично прахо- смукачката и се проверява хер- метичността на уплътнението на системата, съответно уплътнение- то на четката в ръчните електри- чески четки
'Отслабиали пружи- | ни и заключалки 1 (при ръчните елек- 1 трически четки) илн неизправност в закопчалките (в прахосмукачките) I Проверяват се закопчалките ч
1 3. Частите на тялото на прахосмукачката при работа се намират под напрежение
В контактните ме- ста има токовопро- дими частички (ме- тални стружки), повредена изо- лация Разглобява, се прахосмукачката и се изважда електродвигателят. Определи се мястото на повреда- та. Почистват се и се продухват контактните места. Проверява се с мегаомметър якостта на изола- цията Отвертка, гаечен ключ, магаом- метър
5.3.2. Проверка на качеството, методи за изпитване
и технически изисквания към ремонтираните електрически
домашни прахосмукачки .
Засега (с .малки изключения в София) в нашата страна няма
специализирани предприятия или бази за ремонт на прахосму-
качки, затова те се възстановяват в смесените работилници и
ателиета за ремонт на битова техника. Обикновено в тези рабо-
тилници ремонтите на прахосмукачките се извършват без строго
спазване на технологичния процес и без използуване на необходи-
мите специалпи измерителни прибори, поради което в значителна
степей се съкращава обемът на ремонтните работа и се пони-
жава тяхното качество. Подценяването на контролните изпит-
вания след ремонта на уредите е съществена слабост в нашата
207
ремонтна практика. Задължително всеки сервиз за ремонт на
прахосмукачки трябва да бъде снабден в необходимите кон-
тролно-измерителни прибори и съоръжения, за да може всички
рёмонтирани ‘електрически прахосмукачки да бъдат подлагани
на контролни изпитвания за проверка на качеството. Проверка-
та се извършва по следната програма:
— външен оглед,
— проверка на качеството на извършения монтаж,
— проверка на съпротивлението и качеството на изолацията,
— проверка на смукателната способност.
Техническите изисквания, предявявани към ремонтираните
електрически прахосмукачки, може да се изложат в следния
ред:
а. Електрическите прахосмукачки трябва да показват нор-
мална работа и при отклонение на напрежението в електриче-
ската мрежа в граничите от +10 до —15% от нормалното.
Метод на изпитване. Прахосмукачката се включва на по-
вишено и понижено напрежение чрез лабораторен автотранс-
форматор. Включването се извършва плавно.
б. Разреждането (съответно смукателната способност), съз-
давано в прахосмукачката, не трябва да бъде по-малко от посо-
ченото в таблицата на техническите данни в паспорта на прахо-
смукачката.
Метод на изпитване. Смукателната способност на прахосму-
качката се проверява с манометър.
в. Общите загуби, предизвиквани от неплътните съединения
на гъвкавия шланг, удължителните тръби и тялото на прахосму-
качката не трябва да превишават 10 до 12% от създаването в
прахосмукачката номинално разреждане.
Метод на изпитване. Херметйчността и плътността на съеди-
няването на шланга се проверяват преди и след поставянето
му. Разликата, отчетена на манометъра, не трябва да преви-
шава 10 до 12% от установената стойност.
г. Консумираната мощност при ефективно натоварване на
прахосмукачката не трябва да бъде повече от 10% над номи-
налната.
- Метод на изпитване. Консумираната от прахосмукачката
Мощност се проверява при номинално напрежение в мрежата.
Големината на ефективното натоварване се определи по след-
ния начин. При номинално напрежение в мрежата и включена
прахосмукачка смукателният край на шланга или входящият
отвор за въздуха в тялото се затваря плътно. Мощността се
t определи като средноаритметично от две измервания.
I д. След пренавиване намотките на електрическия двигател
трябва да издържат изпитване на електрическа якост на изола-
цията спрямо тялото на прахосмукачката с ток 1000 волта на-
прежение в продължение на една минута. Изолацията на ръч-
208
ните и подовите прахосмукачки трябва да издържи в
продължение на една минута напрежение 2500 волта, а на елек-
трическите четки-прахосмукачки — 1500 волта при променлив
ток.
Метод на изпитване. Якостта на електрическата изолация
се проверяв'а с високоволтова уредба с мощност, не по-малка
от 0,5 киловолта. Измерителното напрежение се подава между
клемите и външната метална обвивка, като се увеличава посте-
пенно. При изпитването на пластмасово тяло, към което се
подава напрежение, трябва да бъде обвито с фолио. По време
на измерването ключът трябва да бъде в положение „вклю-
чено". Прахосмукачката е издържала изпитването, когато няма
пробив или прескачане на искри.
е. Изолационното съпротивление на токопроводимите части
спрямо тялото на електрическата прахосмукачка трябва да бъде
не по-малк от 2 мегаома.
Метод на изпитване. Изолационното съпротивление на токо-
проводимите части се измерва с мегаомметър.
ж. Прахосмукачката трябва да има противосмутителен фил-
тър за погасяване на електрическите, смущения, монтиран по
схема, която отговаря на съотвения тип прахосмукачки.
Метод на изпитване. Проверката за правилното изпълнение
на електрическата схема на противосмукателния филтър се из-
вършва с оглед. Изправпостта на кондензаторите се проверява
с амперволтметър.
з. Свързването нй прахосмукачката към електрическата мре-
жа трябва да бъде осигурено от съедииителен шнур и щепсел.
Недопустимо е наличието на оголени проводницн.
Метод на изпитване. Външен оглед
и. Проводниците, йамиращн се вътре в прахосмукачката,
трябва да бъдат'така закрепени, че да е изключено допирането
им с метални части.
'Метод на на проверка. Външен оглед
й. Съединенията между токопроводещите части трябва да
създават сигурен електрически контакт.
Метод на проверка. Външен оглед и изпробване
. к. Ключът трябва да осигурява включването и изключването
на електродвигателя без заяждане й без повторни включвания.
Метод на проверка. Опитване с ръка
л. Температурата на тялото по време на работа на прахосму-
качката в мястото на допира не трябва да превишава темпера-
турата на околния въздух с повече от 30°С.
Метод на проверка. Опитване с ръка
м. Пластините на колектора трябва да бъдат почистени от
прах и нагар и при необходимост с почистени междупластинко-
вите каналчета. Графитните четки трябва да бъдат поставени
правилно.
14 Експлоатация и поддържане на съврем. дом, т-ка
209
Метод на проверка. Външен оглед, изпробване с ръка
н) Турбиките на веитилатора не трябва да бъдат изкривени.
Недопустимо.е биенето или допирането на турбинките до тялото
на прахосмукачката.
Метод на проверка. Външен оглед, изпробване
о. Местата на запояване трябва да имат лаково покритне.
Метод на проверка. Външен оглед
ГЛАВА 6
ДОМАШНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПЕРАЛНИ МАШИНИ
6.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ
НА ДОМАШНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПЕРАЛНИ МАШИНИ
Домашните електрически перални машини са предназначени за
изпиране на дрехи и са едни от най разпространените изделия
на едрогабаритната битова домакинска техника у нас. Произ-
веждат се в три основни типа:
а) домашни електрически перални машини, при конто про-
несите на изпиране и изплакване са механизирани, а пзстисква-
'нето на прането се извършва ръчно или с помощта на гумени
валци;
б) полуавтоматични домашни перални машини с автоматич-
но устройство за регулиране времето на изпиране, при конто
изстискването на прането е механизирано на принципа на цен-
трофугирането; *
в) автоматични домашни перални машини с програмно уп-
равление, при конто всички основни пронеси на изпирането, са
механизирани и се извърщват без участието на човека.
Във всички домашни перални машини изпирането на прането
се осъществява на принципа на циркулацията. Под нейното
действие изпиращият разтвор минава през тъканта на прането
и отдели от него замърсяването, което се е получило при упо-
требата му. Начините за привеждане на изпиращия разтвор в
циркулационно движение може да бъдат различии, но най-широ-
ко приложение е намерил начинът с помощта на въртяща се
перка. Иегов недостатък е, че при еднопосочното въртене на
перката се получава усукване на прането и неговото по-бързо
износване. За избягването на този недостатък в някои модели
перални машини циркулацията на изпиращия разтвор се осъ-
ществява с по-сложни движения на специално конструирана
перка, (например винтова и др.). Последният начин не е намерил
210
разпространение поради значителните загуби на енергия и. по-
сложната конструкция на перилната машина.
В съвременните модели автоматични перални машини изпи-
рането на прането става чрез премятането му от вътрешните
лопатки на въртящ се перфориран барабан. Той е разположен
хсрнзонтално във ваната с изпиращия разтвор и при • въртели-
вото си движение го привежда в циркуляция. За предотвратя-
ване на усукването на прането периодично се променя посоката
на движението на барабана.
Дадената класификация на домашните електрически перал-
ти машини според степента на механизацията на изпълнявани-
те операции и методи на изпиране не може да се приеме за
пълна, тъй като всеки тип перална машина има свои конструк-
тивни особеноСти.
В табл. 29 са дадени основните параметри на домашните
електрически перални машини, конто са намерили най-широко
разпространение в съвременното българско домакинство. От тях
предимствено място заемат пералните машини от местно про-
изводство ЕП-64Т и ЕП-65. Това се обяснява с опростената им
конструкция и ниската производствена себестойпост, което е
дало възможност да се удовлетворят потребпостите на населе-
ние™ със сравнително евтини перални машини.
Към основните технически и технологични параметри на до-
машните електрически перални машини спадат: количество™
сухо пране в килограми, което може да се изпере с едно зареж-
дане; консумираната мощност; отпосителпият разход па елек-
троенергия за изпирането на 1 kg сухо пране; коефициентът на
запълване на ваната на пералната с пране; количество™ изпи-
ращ разтвор, който се' изразходва за 1 kg изпрано пране; оста-
тъчната влага в прането след окончателното му изстискване;
износванетр на прането и т. н.
Количество™ сухо пране, което може да се изпере с едно
зареждане, е основен параметър, тъй като е определящ за необ-
ходимите размери на казана и на другите конструктивна пара-
метри на машината. От изложената класификация и данните,
дадени в табл. 29, се вижда, че домашните автоматични перални
машини се произвеждат с работен обем за едно зареждане от
3,5 до 8 kg, полуавтоматнчните — от 2 до 2,5 kg — всички оста-
нали — от 1 до 1,5 kg сухо пране. Необходимостта от увелича-
ване количество™ сухо пране за едно зареждане в домашните
перални машини с по-висока степей на механизация на изпълня-
ваните пронеси се обуславя и от икономически съображения.
Употребяваната от пералната машина мощност и относител-
ният разход на електроенёргия за един пълен цикъл на изпи-
ране, отнесени за 1 kg сухо пране, са енергетични показатели
па перилните4 машини и характеризират тяхната икономичност.
Тъй като употребяваната мощност е пропорциналпа на номи-
Таблица 29
Технически данни на никои от типовете домашни пералии машиии и центрофугн за иране,
намерили_разпростраиение у нас
Наименование — модели к» Страна-производител Работен обем на казанчето за пране, | лнтри ! Максимално количество сухо пране, което може да се из- । перс \цен х рсдру 1 njaaj на едки । зареждане j Консумнрана мощибст, вата Номйнал- но напре- йсение волта' Тип на електродвигателя Скорост на въртене Брой на помпите, бр. Размери, mm Маса (без опаковката), kg
на перката (за иэпиране^ на центро- фу гата иа перката, об/min • hi центро- фужния (перфори- раи) бара- бан
казаиче, kg | барабан, kg за пране, об/min за центрофу- гиране, об/tnin
1 3 4 5 6 7 8 ^ 7i э 10 11 “12“ 13 14 15'
1. Пералии машини • v‘y,
с ръчно изстиск-
ване на бельото
ЕП-64Т НРБ 30 1,5 — 300 220 ЕПФ-12/4С 900 г — ж — 712X465 30
ЕП-65 'НРБ 30 1,5 — 2300 220 ЕПФ2М-12/4 — 900 —— — 712X465 30 *1 л
ЗВИ—Москва СССР. 28 1,5 — 300 127/220 ДАО _ 800 — — 750Х&0 35
Рига-8 СССР 30 1,5 — 350 127/220 ДАО 820 — 1 690X470 30
Тула-6 СССР 38 2,0 —— 350 127/220 ДАО-Г 820 — — 1 750X450X435 37 л X
2. Центрофугн за
бельо Рубнн , НРБ — — 1,5 90 220 2750 14
TS-66 ГДР — —— 2,0 100 220 — .. — — 1480 — 380X370 13/15 1
Продължение иа т а б л. 29
* । 2 1 3 1 4 5 1 6 1 7 1 8 ! 9 10 1 111 12 | 13 1 14 —1-
3. Полуавтоматични пералии машини Нистру-5 СССР 35 2,0 2,0 500 220 АВЕ-071-4С УВ-051Ц 615 2000 1 680X418X690 42,5
Аурика-70 СССР 35 2,0 2,0 500 220 АВЕ-071-4С ДАО-Ц 615 — 2800 1 675X425X700 44
Аурика-71П СССР 35 2,0 2,0 2500 220 ABE-071-4С ДАО-Ц 615 — 2800 1 680 X 430 X 700 45
Тула-4 СССР 35 2,0 2,0 500 127/220 АОЛГ-22-УС УВ-05Ш 540 — 1800 2 725X460X780 45
POMO-R241-1 ЧССР 30 1,5 1,5 2000 220 — 2 670Х400Х7Ю 48
4. Автоматнчнн пе- рални машини Перла-73-био НРБ — 5,0 5,0 2290 220 2/18 полюсен — S3 — 46 460 1 850 X 620 X510 90
213
налното натоварване със сухо пране, съпоставянето на тези
показатели е възможно само за пералнй машини от един тип и
еднакво натоварване със сухо пране за един цикъл.
Коефициентът на запълване на ваната на пералната машина
с пране се определи от отношениёто на работния обем в dm3 към
номиналното натоварване със сухо пране в kg. От големината
на този коефициент лри отделяйте типове пералнй- магшини зави-
сят крайните резултати на пронесите на изпирапето и износва-
нето на прапето. Установено е, например*, че в автоматичните
домашни пералнй машини оптималпият коефициент на запълва-
не на перфорирания барабан, при който се осигурява доброто
изпиране при минимално износване на прането, се намира, в
границите от 12 до 16 dm3/kg. При коефициент на запълване на
барабана, по-малък от 10 dm3/kg, не се осигурява достатъчно
добро изпиране на прането дори ако времето на изпиране се
увеличи. Оптималната стойноет на коефициента на запълване
на ваната на пералната машина зависи и от начииа на изпиране.
При изпиране с циркулация на изпиращия разтвор, създадена от
въртенето на перка, за 1 kg сухо пране е необходимо значително
по-голямо количество вода, отколкото при изпирането по метода
на циркулацията, създавана при въртенето на перфорирания
барабан на автоматичната домашна пералпа машина, а оттук и
по-големи стойкости на коефициента на запълване.
Количеството на необходимия изпиращ разтвор за 1 kg сухо
пране завися от начина на изпирането. В общия случай това
количество се нарича модул на водния разтвор, означава се с М
и се определи по формулата
където
Ув е количеството на изпиращия раз твор в литри, нами-
ращ се във ваната на пералнята по време на из-
пирането или изплакването на прането;
Ge —номиналното натоварване на ваната на пералната
Мишина със сухо пране в kg.
При ниски стойности.на модула М на изпиращия разтвор или
водата се повншава икономичността на процеса на изпиране и
най-целесъобразно е приложение™ на автоматиката. Така на-
пример за автоматичните домашни пералнй машини с перфо-
рйран барабан модулът М па водния разтвор е в границите от
1:5 до 1:7, докато при остапалите типове пералнй машини с
въртяща се перка стойностите му са от 1:20 до 1:22.
За да се добие ясна представа за всички основни типове
' А. М. П е т р о в, Б. Е. Ф и ш м а н — Бытовые машины и приборы.
214
домашни електрически пералнй машини,. намерили по-широко
разпространение у нас, в книгата са разгледани пай-характерни-
те им представители.
62. УСТРОЙСТВО НА ДОМАШНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ПЕРАЛНЙ МАШИНИ
6.2.1. Домашни електрически пералнй машини и уреди
за механизирано изпиране и изплакване на пране. Малки
домакински центрофуги за пране
Домашни електрически пералнй машини от този тип се произ-
веждат у нас отдавна. Поради техните малки размери и тегло,
опростена конструкция и не на последно място ниската им и до-
стъпна цена те са достигнали пай-широко приложение в бита
на съвременното българско домакинство. За разлика от пред-
шествуващите ги модели пералнй машини ЕП-57 и ЕП-60 сега
произвежданите два модела ЕП-64Т и ЕП-65 са без изстисква-
що устройство. При работа с тях прането се изстисква ръчно
или с помощта на отделна домакинска електрическа центрофуга.
От внасяните домашни електрически пералнй машини от
този тип разпространение у нас са получили моделите:
СМР-1,5 — ЗИВ, Ревтруд, Рига-8, Тула-6 — от СССР, Франя-Ф1
или ФА5 — от ПНР и др. — всички с ръчни изстискващи устрой-
ства.
Ломашната електрическа перална машина ЕП-64Т (фиг. 6.1 а
и б — вж. стр. 314) се състои от кожуха 1, към който с болтова
връзка чрез три затягащи планки е закрепена ваната 3 заедно с
прикрепения към нея фланцов електродвигател 16 Ваната 3 е из-
работена от полирана неръждясваща стомана с валцуван върху
стената й жлеб, показващ пормалното ниво па изпиращия раствор.
На дъното на ваната е скачен на отточната тръба гумен маркуч за
изливане на изпиращия разтвор след работа с пералнята. Кога-
то пералнята е пусната в действие, маркучът се окачва с
кукичка към специална скоба близо до горния ръбхна ваната,
Перката И, разположена в дъното на ваната 3, е монтираиа
направо върху вала на електродвигателя чрез лява резба. Елек-
тродвигателят 16 е еднофазен асинхронен със съпротивителна
пускова намотка и центробежен пусков изключвател, който
изключва автоматично пусковата намотка след задействуване
на електродвигателя. За предпазване на електродвигателя от
проникване в него на изпиращ разтвор на флапеца е поставено
салниково уплътнение. Лоената набивка се притиска от специ-
ална салникова гайка.
Всички метални нетоководещи части на пералната машина
са съединепи помежду си и със заземителната клема токопро-
215
водно. Заземителната клема се намира на долния край на
кожуха 1. С електрическата мрежа пералната машина се свързва
чрез трижилен шнур и щепсел с предпазни контакта шуко. За
пускане и спиране на електродвигателя на кожуха /чна перал-
Фиг. 6.1с. Домашна електрическа п'е-
рална машина ЕП-64Т:
а — общ вид
ната машипа е монтиран електрически прекьсвач. Пералната
машина е снабдена с топлинно защитно реле тип РТП-6 за
защита на електродвигателя от претоварване пли понижено
напрежение. Релето има бутон за включване, когато то е из-
ключено поради претоварване на електродвигателя или поради
други причини. Електрическата схема на домашната електри-
ческа .перална машина ЕП-64Т е показана на фиг. 6.2.
При разглобяване на пералната машина най-напред тя се
обръща и се поставя с крачетата нагоре. Откачват се съедини-
216
телните проводници към електродвигателя 16. Развиват се
трите болта Мб, конто свързват затягащите планки на ваната 3,
и се изваждат последимте. След като се свали маркучът 2, из-
важда се кожухът 1 на пералната машина. Развиват се трите
Фиг 6 2. Електрическа схема на домашната перална машина
ЕП-64Т:
П — електрически прекъсвач; РТП-Ь — реле топлинно за пералията:
Р___ работна намотка; П — пускова намотка; ЦП — центробежек пре-
къспач
(четирите) болта на предпазния капак на електродвигателя 16.
След сваляпето на, предпазния капак с гаечен ключ се освобож-
дава болтът, стягащ вентилаторната перка на електродвигателя;
тя се сваля. Ваната 3 заедно със закрепения към нея електро-
двигател 16 се поставя в хоризонтално положение. С гаечеи
ключ се законтря валът на електродвигателя за профилираната
част над мястото на вентилаторната перка и се развива работ-
ната перка 11, която има лява резба. Със специален ключ се
развива салниковата гайка и се изважда старата лоена набивка.
Ваната се обръща и поставя отново с електродвигателя нагоре.
Развиват се двата болта М3 и се сваля центробежният пре-
късвач. С гаечен ключ се развиват шестте (осемте) болта Мб
на горния и долния капак на електродвигателя 16. След това с
малка щанга се отдели внимателно единият от капаците, като
се почуква равномерно от всички страни, за да се избегне раз-
биването на лагерите; изважда се заедно с ротора и другият
капак. Лагерите се снемат от вала на ротора с помощта на спе-
циална скоба. На ваната на пералната машина остават закре-
пени горният капак на електродвигателя и фланецът. Фланецът
на пералната машина се демонтира, като горният капак на
електродвигателя се затегне на голямо менгеме напречно, в
отворите на фланеца се вкарват щифтовете на специално кон-
струирано за целта приспособление и фланецът се завърта. Ако
той не може да се развие по този начин, се прибягва до нагря-
217
ване на горния капак на електродвигателя с бензинова лампа.
След това отново горният капак на електродвигателя се затяга
на голямото менгеме и с помощта на приспособлейието се раз-
върта фланецът до пълното му освобождаване. След замяната
Фиг. 6.3 а. Домашна електри-
ческа пералиа машина ЕП-65—
общ вид
нр повредените части или след техния ремонт пералната машина
се сглобява в обратна последователност. В табл. 29 са дадени
техническите характеристики на домашните електрически пе-
рални машини за механизирано изпиране и изплакване на пра-
нето.
Домашната електрическа перална машина ЕП-65 (фиг. 6.3 а
и б) има същото устройство, както моделът ЕП-64Т, с тази раз-
лика, че има вграден тръбен електрически нагревател, предна-
значен за загряване на изпиращия разтвор. Тръбният нагревател
с мощност 2000 вата е монтиран на дъното на ваната 2 в специ-
ално оформено легло. Върху нагревателя е поставено перфори-
рано калаче, което го отдели от вътрешността на ваната и
позволява свободната конвекция на зртопления изпиращ раз-
твор.
Пускането и управлението на електрическата перална маши-
на става с помощта на четиристепенен електрически превключ-
вател, изведен върху специално табло, монтирано на кожуха
на пералнята.
i + ibU
Фиг. 6.3 б. Домащра електрическа пералиа машина ЕП-65 — схема:
; _ кожух; 2 — вана; 3 — маркуч; 4 — накрайник;* 5 — капак; К — дръжка; 7, 9,' 12 — пинт; 8 — затягаща планка;
10, 13 — гайка; II — ключ', 14, 15 — шайби
218
219
Техническите характеристики на домашната електрическа
Иерална машина ЕП-65 са дадени в табл. 29, а електрическата
й схема е показана на фиг. 6.4.
Фиг. 6.4. Електрическа схема на домашната
перална машина ЕП-65
Домашната електрическа перална машина ЗИВ СМР-1,5
(фиг. 6.5) се състои от кръгъл 'метален кожух 11, в който е за-
крепена неподвижно ваната 13. В наклоненото дъно на ваната
в специално оформена вдлъбнатина е монтирана перката на
пералната машина, застопорена на .ос със самосмазващи се
лагери. Перката се върти под действието на еднофазен асин-
хронен електродвигател 21 посредством ремъка 10. Ваната 13 е
изработена от неръждясваща стомана. На вътрешната й стена
е валцуван жлеб за показване нормалното ниво на изпиращия
разтвор. На дъното на ваната 13 към отточната тръбичка 20 е
надянат маркучът 19 за източване на отпадъчната изпираща
течност.
Работната перка на пералната машина се състои от диск с
пресована в него ос, лагерей носач с гайка и бронзовб-графитни
втулки, ремъчна шайба, две уплътнения и две шайби. Перката
се монтира в специално оформена вдлъбнатина на дъното на
ваната, като в отвора най-напред се поставя лагерният носач и
се застопорява с гайка, а след това — перката с оста. На оста е
монтирана ремъчна шайба, фиксирана със застопоряващ винт.
Пералната машина се задвижва от асинхронен електродви-
гател 21 тип ДАО, монтиран върху наклонената р&ма 22 с
220
Фиг. 6.5. Домашна електрическа перална ма-
шина ЗВИ СМР-1,5:
1 — болт M8V15; 2 — пружинна шайба; 3 — гайка
________ винт М5^35; 5 — ложа; 6 — съединйте.ш
шнур; 7 — щепсел; 8, 20 — втулки; 9 — електрически
прекъсвач; 10 ремък; 11 — тяло; 12 — скоба за
навпване на съединителния шнур на пералната ма-
шина; 13 — вана; 14 — гумеи предпазен кант; 1о —
изстискващо устройство; 16 — валяци за изстисква-
не на бельо; 17 — дръжки за пренасяне на перална-
та машина; 13 — накрайник на маркуча; 19 мар-
куч; 21 — електродвигател; 22 — рама; 23 — нет
движиа опора; 24 — ходово колело; 25 — пръстен; 26 —
капак; 27 — ръкохватка иа пзстиващото устрД:
ство; 28 — работна перка; 29 — капак
221
помощта на болтове, гайки и шайби 1, 2 и 3. Електродвигателят
е снабден с топлинно защитно реле тип РТ-10 за предпазване
- от иретоварване или понижено напрежение. За включване на
електродвигателят 21 на кожуха на пералната машине е монти-
ран електрически прекъсвач тип ПНВС-10.
Фиг. 6.6. Изстискващо устройство на домашната перална машина ЗВИ
СМР-1,5:
/ — тяло; 2 — горен валяк; 3 — шайба; 4 — делен валяк; 5 — планка; 6 — осно-
ва; 7 — специална гайка; 8, 11 — вложка; 9 — скоба; 10 — пружнйа; 12 — винт;
13 — конзола; 14, 20 — втулки; 15 — ос; 16 — подложка; 17 — прихватка; 18 —
щифт; 19 — дръжка
Ваната е снабдена с капак 26, една част от който е непо-
движна. На нея с помощта на шарнири е закрепено изстисква-
щото устройство (фиг. 6.6). Валците 16 (фиг. 6.5) са изработени
от бяла гума върху стоманени оси и се задвижват посредством
сглобяемата ръкохатка 27. В горната част на тялото„на изстйск-
ващото устройство са поставени вложките 8 (фиг. 6.6), на конто
лежи горният валяк 2. Долният валяк 4 стой върху вложките И
и скобата 9. Разстоянието между горния и долния валяк се
регулира посредством виртовете- 12 с пружините 10. Сглобяе-
мата ръкохватка 19 задвижва долния валяк. Тя е закрепена към
него с втулката 20 и щифта 18. Конзолата 13 на изстискващото
устройство е закрепена ставно чрез оста 15 и втулката 14 с
капака на пералната машина 26 (фиг. 6.5).
При разглобяване на пералната машина най-напред се орво-
бождава ставната връзка и се свалят изстискващото устрой-
ство и подвижната част на капака 26. След това пералната
машина се обръща с дъното нагоре. Сваля се ремъчната шайба
на перката и електродвигателя. Освобождават се проводниците
към електродвигателя и след развиване на гайките от закреп-
ването му към наклонената рама той се сваля. Откачва се съеди-
нителният шнур; разглобява се електрическият прекъсвач 9.
След това, като се снеме ремъчната шайба от сота на перката,
222
се отвива застопорявагцата гайка на лагерния носач и се сваля
целпят възел на перката. След замяната на повредените чаёти
сглобяването се извършва в обратна последователност.
Домашната електрическа перална машина Рига-8 (фиг. 6.7)
се състои от ваната 2, изработена от неръждясвагца стомана и
Фиг. 6.7. Домашна електрическа
перална машина Рнга-8:
/ — ръкохватка на изстнкващото ус-
тройство: 2 — вана; 3 — дръжки за
пренасяне на пералната машина; 4 —
кожух; 5 — работна перка; 6 — цен-
тробежка помпа; 9 — скоба; 10 — ко-
лело; 11 — автоматично пусково за-
щитно устройство РТК-С-, 12 — проб-
ка; 13 — тръба; 14 — съединителен
шпур; /5 — решетка; 16 — скоба за
невиване на съединителния шнур;
17 — шланг; 18 — маркуч; 19 — ка-
нак; 20 — долей валяк; 21 - горек ва-
ляк; 22 — плоска пружина; 23 — врътка
монтирана в цилиндричция кожух 4. Изпирането и изплакването
на прането се извършва под действието на циркулиращия изпи-
ращ разтвор с помощта на перката 5, разположена на наклоне-
ноте дъно на ваната 2. Перката 5 и центробежната помпа 6 са
монтирани на един вал. Изпиращата течност преминава през
отливния отвор в дъното на ваната и по шланга 17 в помпата 6,
223
а след това през маркуча 18 се източва от пералната машина в
канализацията. Отливният отвор е покрит с перфорираното
капаче 15. Задвижването на перката 5 и на центробежната
помпа 6 се осъществява от електродвигателя 7 чрез ремъчна
Щепсел
в ел.
мрежа.
Вял червей
Реле за бреме
Черен
Раб. намотка
на електродйигагеля
Пу сноба намотка
Електродвигател
г ДЛЯ
. Автоматично
‘ >пускоба у-во
/ ртн-с
Фиг. 6.8. Електрическа схема на пералната
машина Рига-8
предавка. Електродвигателят е монтиран върху наклонеиата
рама 8, чдито надлъжни канали позволяват преместването’ му
за регулнране натегнатостта на ремъка. Тръбйчката 13, затво-
рена с пробката 12, е предназначена за източване на остатъците
от изпиращия разтвор вън от пералната машина. На вътрешната
страна на ваната 2 е валцуван издатъкът „у“, който показва
нормалното ниво на изпиращия разтвор.
Включването на пералната машина става чрез завъртане на
указателя на релето за време. Електродвигателят се иЗКлючва
автоматично след изтичане на оиределеното по този начин време
за изпиране. Той е снабден с автоматично-пусково-защитно
устройство 11 тип РТК-С за включване и предиазване от прё-
товарване.
Техническите характеристики на домашната електрическа
перална машина Рига-8 са дадени в табл. 29, а електрическата
й схема е показна на фиг. 6.8.
224
I
Изстискващб устройство с двата гумирани валяка 20 и 21
се установява и закрепва с вйнтове на конзолите на ваната.
Плоската пружина 22 прнтиска горния валяк 21 към долния
валяк 20. Силата на притискане се регулира посредством врът-
Фиг. 6.9. Електрическа домашиа перална машина Тула-6:
/, 2‘— изолатори; 3 — помпа; 4 — тяло; 5 — ремък; 6 — вана; 7 — указател за нормаЛ-
ното ниво ;.на изпиращия разтвор; 8 •— врътка на включвателя на помпата; 9 — фикса-
тор; 10 врътка на регулиращйя винт; 11 — изстискващо устройство; 12 — валяци;
/3 — врътка на включвателя; 14 — дръжка на изстискващото устройство; 15 — решет-
ка; 16 — електродвигател; 17 — съедииителен шнур; 18 — гайка; 19 — ходово колело:
20 — горек капак; 21 — допълнителен капак; 22 — работна перка; 23 — маркуч с на- ’
крайним; 24 — капачка; 25 — тръба
* I
ката 23. Валяците се въртят с помощта на ръкохватка'5'Э /,
поставена на оста на долния валяк 20.
Пералната машина има капак 19 и тя се придвижва с по-
мощта на две колела 10. Скобата 9 служи за осигуряване на
устойчиво положение на пералната .машина при работа.
Домашната електрическа перална машина Тула-6 (фиг. 6.9) се
състои от кожуха 4 с Иравоъгълна форма и неподвижно монти-
рана в него вана 6. На вътрешната стена на ваната 6 цмр ука-
зател 7, който показва нормалното ниво на изпиращия разтвор.
На страничната й стена е разположена перката 22, която пред-
ставлява оребрен пластмасов Диск. На дъното на ваната. 6 се
намира отливен отвор, покрит с предпазно перфорирано капаче,
през което изпиращият разтвор постъпва в центробежка та
15 Експлоатация и поддържане иа съврем. дом. т-ка
225
помпа 3, която според нуждата гб връща във ваната или излива
през маркуча 23.
Перката 22 се привежда в движение през ремъчната предав-
ка 5 от електродвигателя 16, тип ДАО-Г, изолиран от кожуха на
пералната машина посредством изолаторите 1 и 2. Налягането
на ремъка се регулира чрез преместване на електродвигателя
нагоре-надолу около ставна ос в лявата част на основата, а в
дясната част той се закрепва в исканото положение с гайката 18.
Центробежната помпа 3 се задвижва .също от електродвигателя
16. Лагерите на перката и помпата имат "специални отвори за
смазване. Източването на остатъците от изпиращия разтвор, ос-
танали на дъното на ваната и в хидросистемата на пералната
машина, се извършва с помощта на тръбата 25, която има ка-
пачка 24. Помпата 3 се включва и изключва от работа чрез пре-
включвателя 8, намиращ се на командного табло в горната, част
на кожуха на пералната машина. На това табло е разполо^ен
и превключвателят 13 на релехо за време, с помощта на което
се осъществява пускането и спирането на пералната машина.
В горната част на пералната машина е разположено изсти-
скващото устройство, което се установява в работно или нера-
ботно положение с помощта на фиксатора 9. Разстоянието
между изстискващите валяци се регулира с ръкохватката 10.
Валяците се задвижват рт ръкохватката 14. Пералната машина
лежи върху четири колелца 19, кои^р улесняват нейното преме-
стване. . • 7
Технйческите характеристики на домашната.перална маши-
на Тула-6 са дадени в табл. 29.
Домашните електрически центрофуги за пране (табл. 29)
са предназначени за изцеждане на изпрани дрехи и бельо, за да
се съкрати времето за изсушаването им. Прането се изцежда
благодарение на центробежната сила, възникнала при вътренето
на барабана на центрофугата. Под нейното действие прането се
притиска към перфорираните му стени така, че водата от него се
изцежда и стича по стената на кожуха на, центрофугата. ..
Като необходима комплектовка към домашните електрически
перални машини без изстискващи устройства, например към
моделите ЕП-64Т и ЕП-65, сега намират приложение дома-
кинските електрически центрофуги за пране Рубин — наше про-
изводство, TS66 — производство на ГДР, с вместимост съот-
ветно 1,5 и 2 kg сухо пране.
Бдрабавгьт (роторът) на центрофугата е поместен в метален
или пластмасов кожух. Горният му край завършва с гърловина,
на която е монтиран капак. В долния край на кожуха има улей
или специално пригоден тръбен накрайник за закрепването нр
маркуч, през който изцедената вода да изтича извън центрофу-
гата. Под бррабана и пояса-преградка, която заедно с вътреш-
ната стена на кожуха служи за събиране и отвеждане на отделе-
226
ната течност, са монтирани еднофазен асинхронен електродви-
гател, работен кондензатор и двуполюсен електрически
прекъсвач. В зависимост от конструкцията на отделните модели
домашни центрофуги нрекъсвачът се задействува с лост и под-
Фиг. 6.11. Домашна електрическа
центрофуга за пране TS;66,
ГДР — общ вид
Фиг. 6.10. Домашна електрическа цен-
трофуга за пране Рубин — общ вид
ходящо оформена дръжка над капака, цоято ограничава отва-
рянето му при работа или не позволява пускането на центрофуга-
та в действие при отворен капак. За да не може изцежданата
течност да попадне през пояса-преградка върху електродвигате-
ля и останалите електрически части, горният лагер на барабана
се упЛътнява херметично.
На фиг. 6.10 и 6.11 са показани в рбщ вид домашните
електрическите центрофуги за пране Рубин и TS-66.
6.2.2. Полуавтоматични домашни перални машини с автоматично
устройство за регулиране времето на изпиране
Този тип домашни електрически перални машини са значително
по-усъвършенствувани от пералните машини с ръчно изстисква-
227
ненапрането. Разликата се изразява в увеличаване ефективност-
та на основните процеси на изпиране чрез тяхната комплексна
механизация. Главна особеност при тях е прилагането на цен*
трофужния метод за изпеждане на прането, с който остатъчната
влажност се намалява почти два пъти в сравнение с ръчните
изстпсквателни устройства, а времето за изцеждане се съкраща-
ва| от 4 до 5 пъти. . '
Полуавтоматачните домашни електрически перални машини
са снабдени със спомагателни и командни устройства, който мо-
же да видим и в пералните машини с ръчно изстискване на пра-
нето, като реле за време, центробежна помпа, електронагрева-
тел и др. Всички перални машини от този тип са снабден^ с
устройства за автоматично регулиране на времето за изпиране,
което се определи според желанието на отделния потребител.
След изтичане на времето релето изключва електрическата ве-
рига на захранването на електродвигателя.
Полуавтоматичните домашни перални машини още не еа на-
мерили широко разпространение в нашата страна. От внесените
досега перални машини от този тип заслужават внимание моде-
лите Аурика и Нистру — СССР, Алба цигнус и Ромо — ЧССР,
Алба луке — Румъния, и др. От табл. 29, където са дадени тёхни*
ческите характеристики на полуавтоматичните перални машини,
се вижда, че те се произвеждат за номинално натоварване от 2
до 4 kg сухо пране. Изпирането и изплакването при тях се осъ-
ществява чрез циркулацията на изпиращия разтвор, като харак-
терът и интензивността й зависи от конструкцията На перката и
скоростта на въртене.
Полуавтоматичните домашни електрически перални машини
се произвеждат с правоъгълно или с овално тяло, монтирано вър-
ху шаси с четири пластмасови или гумирани ходови колелца.
Тялото се изработва от листова стомана. В него са монтирани
ваната, перката и казанчето на центрофугата с .перфорирания
барабан (ротор). Ваната се изработва от неръждясваща листова
стомана или от листова алуминиева сплав с последващо без-
цветно анодиране. Отгоре ваната има снемаем капак. На въ-
трешната й стена се намира указател за нормалното ниво на
изпиращия разтвор. Казанчето на центрофугата се изработва
от листова стомана — фосфатирана и боядисана. В него върху
лежаща на радиални или бронзово-графитни лагери ос е мон-
тиран центротужннят ротор. Дъното и стените му са перфори-
рани, за да може изцедената при центрофугирането течност да
се стече в казанчето. Изпиращият разтвор след работа се от-
странява с помощта на една или две центробеЖни помпи.
Домашната полуавтоматична перална машина Аурика-70
(фиг. 6.12) се състои от следните основни възли: тяло 4, рама с
четири свободно направляващи се ходови колелца, вана 6, ка-
228
занче 9, два електродвигателя 17 и 13, центробежна помпа 15 и
устройства за управление 5 и 6 (фиг. 6.13).
Тялото 4 на пералната машина се състои от четири страници,
свързани помежду си и към рамата с болтове, винтове и гайки.
Фиг. 6.12. Домашна полуавтоматична пе-
рална машина Аурика-70:
1 — рама със самонаправляващи ходовн колела;
2 — гайки; 3 — обтя?кка; 4 — тяло; 5 — работна
перка; 6 — вана за изпиране; 7 — горна рамка;
8 — капак; 9 — казанче на центрофуга; 10—
центрофужен барабан; // — гайка; 12 — тръба;
13 — електродвигател; 14 — еластична муфа; 15 —
центробежна помпа; 16 — тръбопровод; 17 — еле’<
тродвигател за задвижване иа работната перка
Фиг. 6.13. Домашна полуавто-
матична, перална машина Аурп-
ка-70 — поглед отпред:
I — капак па ваната за пране; 2 —
маркуч; 3 — горец капак на перал-
нята; 4 — капак на центрофугата;
5, 6 — устройство за пуска не в дей-
ствие н управление на пералната
машина
Ваната заедно с казанчето 9 на центрофугата и горната рамка 7
представляват неподвижно свързана носеща заваръчна кон-
струкция, която за по-голяма устойчивост се крепи към чрамата 1
посредством специалните обтяжки 3. Те се връзват към рамата /
с гайките 2, а с носещата конструкция — ка^о са прокарани
в отвори на конзолите, заварени съответно към ваната и казан-
чёто на центрофугата . При работа на пералната машина капа-
кът / (фиг. 6.13) не позволява излизането на пяна от ваната.
В него има прорез за маркуча 2. В неработно състояние маши-
ната се покрива с общия капак 3. . ,
На една от вътрешните стени на ваната 6 (фиг., 6.12) в спе-
циално оформена вдлъбнатина е .монтйрана шестлопаткова
пластмасова перка 5. Дискът 19 (фиг. 6.14) на перката е пресу-
ван неподвижно на ос с лагер 21, на другия край на която е за-
крепена ремъчната шайба 15 с болта 17.
Задвижването на перката се осъществява от асинхронния
229
Ж.
електродвигател 13 (фиг. 6.14) марка ABE-071-4СМ посредством
ремъка 12. На-фиг. 6.15 се вижда, че електродвигателят 12 е за-,
крепен на конзолата 5 чрез оста 7. поставена на гумени аморти-
затори 9. На вала му чрез шпонката 10 е закрепена ремъчна-
та шайба 11.
Роторът 4 на центрофугата (фиг. 6.14), изработен от алуми-
ниева сплав и закрепен на вала посредством гайката 5, е монти-
ран вътре в казанчето 3. От вътрешната страна на горната рам-
ка 1 посредством шпилка е монтиран капакът 2 на центрофуж-
ния ротор 4. Задвижването му се осъществява'от асинхронния
електродвигател 7, тип ДАО-Ц, който е закрепен към дъното на
казанчето 3 чрез гумен носач. Предназначението на този носач
е да поглъща вибрациите и да намали шума при работа на цен-
трофугата. Валът на центрофужния ротор е свързан совала на
електродвигателя с преходна муфа, закрепена към вала на
електродвигателя с шпонка и застопоряващ винт. Към долната
част на тялото на електродвигателя 7 е закрепена центробежна-
та помпа 8. Валът на помпата има бронзово-графитни лагери и
е съединен с вала на електродвигателя 7 посредством гумена
муфа. Тя от своя страна се задържа на електродвигателя със
застопоряващ винт. Оста на електродвигателя е уплътнена, за
да не попада в него изпиращ разтвор.
В електрическата верига на двата . электродвигателя са
включени топлннните защитни релета Рз и Pt за предпазване от
претоварване. На фиг. 6.16 е показана принципната електриче-
ска схема на пералната машина.
На предната страница на тялото на пералната машина се на-
мира командното табло (фиг. 6.13), на което са нзведени орга-
ните за управление: релето за време 6 и пакетнйят прекъсвач 5.
Релето за време 6 служи за включване на електродвигателя за
задвижването на работната перка и го изключва след изтичане
на определеното време за изпиране. Пакетнйят прекъсвач 5 е
предназначен да включва и изключва задвижването на центро-
фугата. По такъв начин е възможно да се извършва разделно
или едновременно изпиране и центрофугиране на прането.
Разновидност на този модел е полуавтоматичната перална
машина Аурика-71 П с вграден електрически нагревател с мощ-
ност 2000 вата.
При разглобяването на полуавтоматичната домашна перал-
на машина Аурика-70 най-напред се снемат горният капак 3 и
капакът 1 на ваната (фиг. 6.13). Отвива се гайката 5 (фиг. 6.14)
от закрепването на центрофужния ротор 4 към вала и се снема
роторът. Освобождават се винтовете от закрепването на команд-
анте устройства 5 и 6 (фиг. 6.13) на предната страница на тя-
лото на пералната машина. Освоббждават се от закрепването и
се свалят врътките на релето за време и на пакетния прекъсвач
на центрофугата.
230
231
К2[дясно)
232
Пералната машина се обръща с дъното нагоре, Отвиват се
двата винта от закрепването на тръбния накрайник за изтбчва-
не на изпиращата течност към рамата 1 (фиг. 6.12). Освобож-
дават се гайките, конто свързват обтяжките 3, и се снемат, като
' • Фиг. 6.16. Електрическа схема на перална машина
Аурика-70:
ВЩ — щепсел; Pi, Р,—реле; Р», Р, — топ^иино защитно
реле РТ-Ю; Ci — кондевзатор КВГ-МН; Сг — кондензатор
МВГП, М, — електродвигател ABE 07I-4C; Ms — електро-
дввгател ДАОЦ 1
се откачват от заварените към ваната конзоли и казанчето на
центрофугата. Сваля се тялото на ^ералната машина 4 заедно с
рамата 1. Разединяват се съединителните проводници към елек-
тродйигателите 17 и 13. Отвиват се винтовете 14 (фиг. 6.15) и
се освобождават скобите 13. Изважда се блок-кондензаторът 4
заедно с картонената му подложка. Откачват се проводниците
и се освобождава напълно пакетният прекъсвач 5 (фиг. 6.13).
Отвива . се винтът 2 от закрепването на топлинното реле 3
(фиг. 6.15) към конзолата и сё сваля релето. Откачва се съеди-
нителният захранващ шнур. По същия начин се разглобяват
блок-кондензаторът и топлинното реле на двигателя за цен-
трофугата.
Сваля се ремъкът 12 (фиг. 6.1,4) от ремъчнйте шайби на
електродвигателя 13 и перката. Изваждат се двата шплента 6
(фиг. 6.15) от оста 7 и тя се снема от страната на конзолата 5, а
също и двете втулки 8 заедно с амортизаторите 9. Като се при-
държа с лявата ръка- се сваля електродвигателят 13.
Освобождава се скобката за закрепването на шланга към на-
крайника на клапана 10 (фиг. 6.14) и тази от страната на вана-
233
та 14 и се снема шлангът. По същия начин се раздлабва скобата
9 на тръбата //на казанчето 3 и клапана 10 и се сваля шлангът
с тръбата.
Отвива се застопоряващият болт 17 (фиг. 6.14) и се сваля ре-
Фиг. 6.17 Домашиа полуавтоматичиа
перална машина Нистру-5:
а — общ вид
мъчната шайба 15 от оста на перката, която се избу/тва във ва-
ната 14. Освобождава се гайката 16 и се сваля опората на перка-
та към стената на ваната. Отвиват се болтовете от закрепването
на електродвигателя 7 към дъното на казанчето 3 на центрофу-
гата и той сваля заедно с центробежната помпа 8 и неговия
гумен носач към казанчето 3. Отвиват се четирите винта от за-
крепването на центробежната помпа заедно с фланеца на елек-
тродвигателя 7. Освобождава се винтът от закрепването на пред-
пазния капак на помпажа, а след това — и винтът от закрепването
на турбинката на помпата към вала. Изважда е уплътнението
от тялото на помпата и след като се освободи застопоряващият
винт, който крепи гумената муфа към вала на електродвигателя
7, се отдели валът на помпата от този на електродвигателя. От-
виват се гайките и се свалят от шпилките на електродвигателя 7
гуменият носач и предпазният капак от страната на казанчето 3
на центрофугата. С приспособление се сваля лагерът 6 от вала на
центрофужния ротор (фиг. 6.14). След освобождаване на засто-
поряващия винт от закрепването на преходната муфа към вала
на електровдигателя 7 той се сваля. Пералната машина се сгло-
бява в обратна последователност.
234
Домашната полуавтоматичиа перална машина Нистру-5 (фиг.
6.17 а и б) е почти еднаква с Аурика (вж. табл. 29) и се различа-
ва от нея главно по конструктивного решение на задвижването
на центрофугата.
о — схема
/ __ ^ана за изпиране; 2 — работна перка; 3 — казанке на цен-
трофугата за пране; 4 — цен-трофужен барабан; 5 — центробеж-
ка помпа; 6 — клапан; 7 — горна рамка; 8 — тяло; 9 — долна
рама с ходови колола; 10 — обтяжки; 11 — електродвигател за
задвижване на работната перка тип АВЕ; 12 — електродвига-
тел тнп УВ за задвижване на центрофугата за пране
Пералната машина се състои от ваната 1 с перката 2, разполо-
жена на страничната стена на ваната, казанчето 3 на центрофу-
гата с вертикално разположен центрофужен ротор 4, центробеж-
на помпа 5 за връщане във ваната и за изливане на изпиращата
течност от ваната и казанчето, клапанного устройство 6 за свърз-
ване на ваната и казанчето на центрофугата с центробежната
помпа 5, електродвигателя 11 за задвижване на работната перка
2 и устройството за управление на пералната машина.
Ваната 1 и казанчето 3 заедно с горната рамка 7 са заварени
и представляват носещата конструкция на пералната машина,
устойчивостта на която се осигурява от обтяжките 10. Към рама-
та на пералната машина има четири свободно направляващи се
ходови колела 9. Обтяжките 10 са монтирани по същия начин,
както-И при полуавтоматичната перална машина Аурика.
За разлика от пералната машина Аурика задвижването на
центрофугата и центробежната помпа на Нистру-5 се осъществя-
•
235
ва посредством ремъчна предавка. Използуван е колекгорният
електродвигател 7, тип УВ (фиг. 6.18). От ремъчната шайба 5,
монтирана на вала на електродвигателя 7, движещата сила се
предава чрез трапецовидния ремък 3 на ремъчната шайба на >.
Фиг, 6.18. Възел — задвижваие на центрофугата за пране при пе-
рална машина Нистру-5:
1 — винт; 2 — носач; 3 — ремък; 4 — гайка; 5 — ремъчна шайба; 6 — винт;
7 — електродвигател УВ 051Ц; 8 — подложка нзолацнониа; 9 — шайба
вала на центрофужния ротор и осигурява скорост на въртене
2000 об/min. Центробежната помпа 5 и центрофужният ротор 4
са монтирани на един вал (фиг. 6.176).
Конструктивного решение на задвижващця възел на работ-
ната перка на пералната машина е идентичен с това на перална-
та машина Аурика. Всички части са унифицирани напълно и за
двата модела. На фиг. 6.17 се вижда схемата на задвижване.
Еднофазният асинхронен електродвигател 11, тип АВЕ, посред-
ством ремъчна шайба и трапецевиден ремък предава движещата
ейла на вала на помпата 2, монтирана във ваната 1.
Хидравличният възел е принципно еднакъв с този на перална-
та машина Аурика.
Органите на управление на пералната машина са монтирани
на предната страница на корпуса 8 (фиг. 6.17 6) в отделен пулт
за управление. Релето за време (с часовников механизъм) слу-
жи за вкгЛочване задвижването на работната перка 2, а пакет-
236
ният прекъсвач *- зд включване на центрофугата. Това позволя-
ва .да 1 се извършва разделно или одновременно изпиране и
центрофугиране на прането.
6.2.3. Автоматични домашни перални машини с програмно
управление ।
Прй автоматичните домашни перални машини всички основни
процеси.на изпирането са механизирани и се извършват без уча-
стието на човека но предварително зададена програмд с помощ-
та на специален команден апарат.
Според начина на изпирането автоматичните перални машини
се разделят на три групи: а) стерка, б) със специална винтова
бъркалка и в) барабанна. Общото за трите групи е разпрложе-
нието на перфбрирания барабан в работната вана на пералната
машина.
При режима „изпиране" автоматичните перални машини с
перка ра'ботят, като конусният перфориран барабан, който е раз-
положен под ъгъл върху наклоненото дъно на ваната, извършва
въртеливо движение със скорост около 50 об/min, а перката,
монтирана в дъното на същия барабан, се върти в обратна посо-
ка със скорост £00—700 об/min. На този принцип работи напри-
мер автомйтичната перална машина Кейматик — англинско
производство.
Автоматичните перални машини с бъркалка работят на същия
принцип,’но при тях перфорираният барабан е разположен вер-
тикално и в дъното му е монтирана, конусна с винтообразни или
вертикални праволинейни ребра бъркалка. В режима „изпиране"
при неподвижен барабан бъркалката извършва възвратно-вър-
теливо движение под ъгъл например 210° със скорост, близка ДО'
60 об/min-
Третият тип автоматични домашни перални' машини с перфо-
риран барабан, който се върти на хоризонтална ос, в режима
„изпиране" извършва реверсивно въртеливо движение със ско-
рост около 60 об/min. Според начина на пълнене на перфорира-
ния барабан с пране са познати два варианта на конструктивна
изпълнение: пълнене отгоре и челно пълнене. И за двата вариан-
,та автоматични перални машини от този тип принципите на кон-
струиране са еднакви. При първия вариант барабанът работи
върху две конзолни подпори, което повишава неговата надежд-
ност, но за сметка на това пълненето е неудобно и не дава добра
възможност за наблюдаване на процеса на изпиране- В автома-
тичните .перални машини с челно пълнене барабанът има само
една конзолна опора, като другата му челна страна остава откри-
та. На тази страна се Памира откритият капак за пълнене на
прането, който от външната си страна има само една стъклена
вратичка с кръгло прозорче. Челното пълнене' се оказва . много
по-удобно, а стъкленото прозорче дава възможност да се наблю-
237
дава процесът на изпиране. Общего устройство и конструктивно-
го изпълнение на отделните възли в автоматичните домашни пе-
рални машини от този тип, конто по своята компактйост и опро-
с-йена конструкция са намерили най-широко разпространение, са
разгледани на автоматичната перална машина Перла-73 — наше
производство.
Автоматичната перална машина Перла-73-био (фиг. 6.19)
е ©размерена за едновременното изпиране на 5 kg сухо пране. В
зависимбст от вида на тъканта и от степента на нейното замър-
сяване предвидени са два режима на изпиране: пълен и съкрйтен.
Пералната машина се евързва с водопроводната инсталация чрез
шланга за вода. На мястото на евързване на машината с шланга
За вода 35 (фиг. 6.20), т’ е. на входа на електромагнитния вентил
33, е поставен филтър за недопускане на нечисти примеси в пе-
ралнята заедно с водата. Ваната 20 (фиг. 6.21) на пералната
машина се пълни с вода с помощта на електромагнитния вентил
38 (фиг. 6.20), докато нейното ниво достигне определения обем,
контролиран от пресостата 18. Тогава подвижният контакт на
цресостата изключва електрическата верига на електрбмагнит-
ния вентил, вследствие на което той спира незабзвно притока на
вода във ваната.
Изпразването на ваната 20 (фиг. 6.21) се извършва чрез елек-
трическата помпа 4 (фнг. 6.20), която изпраща изпиращата теч-
ност посредством шланг в канализацията.
За загряването на водата до необходимата температура във
ваната е монтиран тръбен нагревател 42 (фиг. 6.20) с мощност
2000 вата.
Автоматичната перална машина Перла-73 се състои от след-
ните основни възли и агрегати: основа 36 (фиг. 6.19), шаси 31,
вана 20 (фиг. 6.21), перфориран барабан 1 (фиг. 6.22), задвижва-
що устройство с електродвигателя 36 (фиг. 6.21), система за
пълнене на ваната с вода и за източването й навън, програматор
27 (фиг. 6.20) и други спомагателни устройства и мёханизми.
Основата 47 (фиг. 6.20) на пералната машина представлява
метална рама, лежаща върху четири крачета 45 и 49, регули-
руеми за нивелиране на' машината. На основата 47 са приварени
държачпте на амортизаторите 33 (фиг. 6.21) и носачът 53 (фиг.
6.20) йа кожуха 52.
Шасито 31 (фиг. 6.19) има правоъгълна форма и представля-
ва метална конструкция с три неподвижно закрепени страйици.
На задцата страна към шасито се закрепва снемаем задей’капак
30 посредством четири винта 29. Шасито 31 е главната носеща
част на пералната машина. На заварените към горната му част
държачи 17 (фиг. 6.21) посредством четири пружини 18 е окаче-
на ваната 20, която се крепи към основата 36 (фиг. 6.19) на
амортизаторите 33. На предната страница на шасито 31 е монти-
рана остъклената врата 39 на пералната машина. Нейното за-
творено положение през времетраенето на програмата е осигуре-
238 •
но от палеца 5 и лостова система с двойно придвижване. При
натискане на палеца 5 надясно и иадолу прозорчето 39 сё отваря,
а машината автоматично се изключва под действието на блокираШ.
механизыА — микропрекъсвача 8. Отгоре на шасито е монтиран
Фиг. 6.19. Автоматична перална машина Перла-73-био:
I, 9, 22, 26, 29. 35, 37 — винт; 2 — държач; 3 — пружина; 4 — носач; 5 — палец;
6 — пластина; 7 — шайба за болт; 8 — ынкропрекъсвач; 10 — колче; 11 — ограничи-
тся; 12 — ограничител; 13 — пластина; капак; 15 — декоративно украшение;
16 — държач; 17 — вана; 17 а — държач; /7 6 — затварач; 18 — преливвпк; 18 а —
декоративен бутои; 19 —..капак; 20 — декоративна плоча; 21 — командно табло;
23 — гайка; 24 — шайба; 25 — ограничител; 27 — подложка за винта; 28 — държач;
30 — капак; 31 — шаси; 32 — пластина; 33 — държач; 34 — носач; 36 — основа;
38 — подложка за винт; 39 — капак; 40 — подложка за винт: 41 — рамка за прозор-
чето; 42 — капак на филтъра
239
Фиг. 6.20. Автоматична перална машина Перла-73-био — обо-
рудване:
/, 2, 7, 15, 39, 41, 50 — скоба; 3, 6, 10, 11, 35, 40, 51 — шланг; 4 —
електроина помпа с капак; 5 — лагер; 8, 36 36 а, 48 — гайка? 9 *— ко-
ляно; 12, 14, 46 — кондензатор; 13 — сплит от кабели; 16 — ъгъл; 17,
19, 25, 28, 30, 32, 37, 54 — винт; 18 — пресостат; 20 — копче; 21 — из-
бореи прекъсвач; 22 — носач на команда; 23, 23 а. — втулка; 24 — коп-
че; 26 — мрежест гайтан; 27 — програ матор; 29 — поредно клемо;
31 — мрежови клёми; 33 — електрическа втулка; 34 — плочка; 38 —
електровеитнл; 42 — нагрёвател за вода; 43, 44 — термостат; 45, 49 —
краче; 47 — основа; 52 — кожух; 53 — държач; 55 — шайба; 56 — фнл-
тър; 57 — ос; 58 — пластина; 59 — ръчка; 60 — гумен уплътнител!
/
240
Фиг. 6.21. Автоматична пералиа'машина Перла-73-био —вала
ва праие:
1 — капак; 2 — гумен маншон; 3, 4, 5, 13 а, 15, 40 — скоба; 6 — ба-
лансьор; 7 — носач; 8, 11, 28 — шайба; 9 — федер-шайба; 10,' 13, 21. 24,
29, 31, 32, 39, 43 — винт; 12 — пръстеновндна шайба; 14, 22, 34’ 35~ 3 ’
41. 42 — гайка; 14 а — шланг за ваната; 16 — шланг; 17 — държач;
18 — пружина; 19 — трапецовиден ремък; 20 — вана; 23 — подложка
за винт; 24, 25 — втулка; 27 — ремъчпа шайба; 30 — носач; 33, 37 —
амортизатор; 36 — електродвигател; 44 — шланг
горният капак 14 на пералната машина, върху конто са разполо-
жени ваничката 17, командното табло 21 с носача си и органите
за управление.
Ваната 20 (фиг.. 6.21) на пералната машина е разположена
хоризонтално в шасито и се крепи към него и към основата по-
средством пружините 18 и амортизаторите 33. На нея са закре-
пени: електродвигателят 36 чрез носача 30 и амортизаторите 37;
балансьорът 6 и електрическата помпа 4 (фиг. 6.20) посредством
конзолка и винтова връзка. На предната челна страна на ваната
20 се намира капакът 1 за пълнене на перфорирания барабан с
пране. В горната част на ваната има отвори с накрайници за за-
крепване на шланговете от ваничката за детергента и за пълне-
'16 Ексцлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
241
нето й с вода 15 и 16. В долната част на ваната има отвори за
монтиране на биметалните термостата 43 и 44 (фиг. 6.20), елек-
тродвигателят 42 и накрайик за закрепване на шланга 44
(фиг. 6.21) за отвеждане на изпиращата течност през филтъра 53
(фиг. 6.20), помпата 4 и шланга 11 в канализацията.
Фиг. 6.22. Автоматична перална машина Перла-73-био — центрофу-
жен барабан: I
1 — перфориран барабан; 2 — болт; 3. 19 — подложка за винт; 4 — носач на
барабана; 5. 22 — гайка; 6. 3, 9, 14. 23 — втулка; 7 — държач; 10 — носач;
11, 13 — лагер; 12 — кожух (втулка за лагера>; 15 — ремъчна шайба; 16 —
лява гайка; П — федер-шайба; 13, 20 — винт; 21 — подложна плочка
Перфорираният барабан 1 (фиг. 6.22) е изработен от неръж-
дясваща стомана. Вътрешната му повърхност е полирана. По-
средством винтовете 2 и гайките 5 той е монтиран към носача 4„
чийто вал премииава през дъното на ваната 20 (фиг. 6.21) и лига
в носача 10 (фиг. 6.21), който е закренен към дъното на ваната
С винтовете 20 с подложни плочки 21 и гайките 22 върху лагери-
те 11 и 13. На другия край на вала е монтирана ремъчната шай-
ба 15 посредством гайката 16 (с лява резба) и пружиниращата
шайба 17 (фиг. 6.22).
242
Задвижването на перфорирания барабан се осъществява чрез
ремъчната предавка 19 (фиг. 6.21) от ремъчната шайба 27, която
е закрепена на вала на електродвигателя 36. Електродвигателят е
двускоростен — с две независими намотки или конто работят не-
зависимо. Едната е 18-полюсна и елек-
тродвигателят работи с нея при главного
пране. Втората намотка е двуполюсна.
Двигателят работи с нея при центрофу-
гиране. Фактически имаме два електро-
двигателя в общ кожух и с общ ротор.
Техническата характеристика е дадена
в табл. 29.
Системата за пълнене на ваната с во-
да (фиг. 6.20) се състои от шланга 35,
блок-електровентила 38 с филтър за пре-
чистване на водата, шланговете 10 и 40
и пресостата 18 с шланга 3. Блок-елек-
тровентилът 38 е закрепен посредством
конзолка и два винта към шасито на
пералната машина. Има работно наля- ,
гане 0,34-8 kg/cm2. Принципът на дейст-
вие на електровентила се състои в това,
че при преминаването на ток през
бобината се образува магнитно поле,
което повдига и освобождава мем-
браната. Налягането на водата повдига
мембраната и навлиза във ваната на пе-
ралната машина. След достигане на не-
обходимого ниво по избраната програма,
Фиг. 6.23. Схема на
електровентила тип
EV
контролирано от пресостата, той прекъсва
електрическата верига и под действието на пружината котвата
притиска мембраната и прекратява притока на вода във вана-
та. На фиг. 6.23 е даден общият вид и електрическата схема на
блок-електровентила.
Пресостата 18 (фиг. 6.20) служи за контрол на нивото на во-
дата във ваната. Когато водата достигне необходимого ниво,
налягането на водата действува така на мембраната на пресоста-
та, че тя изключва притока на електрически ток в електровенти-
лите. В случая този пресостат е двоен, защото той работи на две
нива. Това се вижда от електрическата схема на фиг. 6.24. Ниво-
то на водата може да се регулира с помощта на винтове. При
завиване на винта нивото на водата се повишава, а при отвиване»
то се понижава. За всяко ниво на водата (тук имаме „ниско“ и
„високо“ ниво) в пресостата има отделен отвор, който е свързан
с въздушната възглавница, образувана между тялото и мебрана-
та. При това въздухът преминава през капилярен отвор с диаме-
тър Q,3 mm, който служи за демпреф. По-големият отвор контро-
243
лира притока на вода и го цзключва чрез прекъсваие на
електрическата верига на блок-електровентила, когато нивото
достигне необ\одимата височина. По-малкият отвор, т. е. за „нис-
Ко ниво“, включва електрическата верига на блок-електровенти-
Фиг. 6.24. Електрическа схема на пресостата Елби
Техмическа характеристика: номинално напрежение 220
волта, 50 херца; 1—2 ... 10 литра (3 литра); 1—3 . . .
16 литра (4 литра)
ла, когато нивото спадне под определената граница. Разликата
между изключването и включването може да Се намалява и уве-
личава чрез отворите. Докато пералната машина се пълни с
вода, пресостата не позволява да работи електрическия нагре-
вател 42 (фиг. 6.20).
Автоматизацията на технологичния процес на изпирането се
изразява в автоматичного напълване на ваната на пералната
машина с вода до определено™ ниво; нагряването на водата и
поддържането на определената температура; изливането на из-
пиращата течност след всеки междинен и краен процес; подава-
нето на определено™ количество перилни средства в необходи-
мия момент; изпирането е различно механично въздействие в
зависимост от вида на тъканите и степента на замърсяването;
реда на изплакването и центрофугирането на прането в опреде-
лената последователност; окончателното изцеждане и т. н. За
управляване и регулиране на процесите автоматичната перална
машина Перла-73 е снабдена с програмно устройство, което
осигурява изпълнението на 19 програми, от конто 5 са биопрогра-
244
ми и 14 — нормални. Програматорът 27 (фиг. 6-20) е найважна-
та съставна част на автоматичната перална машина. Той коорди-
нира работата на всички агрегати и механизма, като включва и
изключва контактите на електрическата верига в необходимия
момент от времето. Механизмът на програмата се състои от
микроелектродвигател (тимер), бърз барабан, програмен барабан
и термостоп-реле. Тимерът задвижва бързия барабан, чиято зада-
ча се състои в регулиране на оборотите с оглед даването на по-
Фиг. 6.25. Схема на контактора
иа барабана на програматора
кратки или по-дълги импулси и време за програмиране. При
всяко завъртане на 360° на бързия барабан на програматора про-
грамният барабан се завърта на една стъпка. Термостоп-релето
служи за отделяне на барабана от програмния барабан, и то
винаги когато това се изисква от програмата. Всеки зъб (изда-
тък) на програмния барабан (фиг. 6.25) при въртенето премества
лостчето в едко от трите положения ,,-В“, „Т“ и изключено. Вся-
ко включване е означено с буква или число. Числата винаги оз-
начават единият бряг и главния контакт, а буквите ,,Т“ и „В“
представляват два контакта, конто с помощта на тези брегове
могат да се включват и изключват от токовия кръг на уреда.
Задачата на термостоп-релето е да не позволява продължава-
нето на програмата на изпиране на прането, докато водата не
достигне необходимата температура за изпиране. Избирането на
температурата на изпиране и за биопрограмата се извършва от
изборния прекъсвач 21 (фиг. 6.20). Изборният прекъсвач избира
необходимата подходяща температура за всяка програма чрез
самовключването на един от термостатите 43 и 44. Термостатите
245
изключват термостоп-релето тогава, когато водата достигне она-
зи температура, която е избрана от изборния прекъсвач. Термо-
стоп-релето ее състои от две части: една клема и една пластина.
Когато през клемата протече електрически ток, в него се създа-
Фиг. 6.26. Електрическа схема:
а) Биметален' термостат за писки температуря (вълиа и синтетичны
материали) — техническа характеристика: 15 ампера, 220 волта; кон-
такти 3 и 4— лимонов цвят, контакта / и 2— синею означение.
б) Биметален термостат за всички биопрограми и за високи темпепэ-
тури — техническа характеристика: 15 ампера, 220 волта; контакта
/ и 2 — бял цвят, контакта 3 и 4 —червей цвят
ва магнитно поле, което действува на пластинката така, че тя
спира програмата за работа. То е свързано серийно с термоста-
тите, чрез конто получава електрическа енергия за придвижване
на лостчето, спиращо работата на програмата за определено
време, докато водата достигне определената температура.
В автоматичната перална машина са монтирани два термо-
стата 43 и 44 (фиг. 6.20), конто отчиуат четири температури. И
двата термостата имат по два биметаЛа, конто са независими един
от друг. Термостатът на фиг. 6.26 а е за температура от 30 до
60°С. С единия си биметал (контакти № 3 и 4) той регулира
ниската температура, необходима з'а накисването и прането на
вълна, а другият биметал с контакти № 1 и 2 е за температу-
ра 60° С за пране на синтетични материали, цветно бельо и всич-
кото пране от цветни тъкани. Термостатът на фиг. 6.26 б е за тем-
пература от 40 до 92°С. С единия си биметал (контакти № 3 и
4) той регулира температурата на водата за всички биопрогра-
ми, а другият биметал с контакти Л» 1 и 2 (92°С) е за изпиране
на силно замърсено и нечувствително към температурата пране.
Термостатите трябва да се монтират така, че да има максимален
контакт с ваната. Включването им в токовия кръг се извършва
съгласно схемите, дадени във фиг. 6.26.
246
Електрическата схема на автоматичната перална машина
Перла-73 е показана на фиг. 6.27.
При разглобяването на автоматичната перална машина тряб-
ва flf. се спази следната последователност. Най-напред пералната
машина се изключва от електрическата мрежа, като се извади
щепселът от контакта. Затваря се кранът за вода и се снема
присъединителният шланг от машината. Демонтира се задннят
капак 30 (фиг. 6.19), като се отвиват четирите винтчета 29, конто
го закрепват към шасйто 31. Хваща се капакът в долната му част
и се повдига, докато заемё хоризонтално положение, и се снема.
Изваждат се врътките 20 на изборния прекъсвач 21 за избиране
на биопрограма (съответствуващи на копчетата А и Б от упът-
ването за експлоатация). Внимателно се снема копчето на про-
граматора 23, а след това и 24, като се внимава да не се повреди
надписът по тях. Отвиват се четирите винта от закрепването на
командното табло 21 (фиг. 6.19) и същото се сваля, като се изва-
ди вертикално нагоре. Носачът на командното табло 22 (фиг.6.20.)
се демонтира, след като се откачат проводниците от: работайте
клеми, от електровентила, от пресостата 18 и от тръбата 3, която
го съединява с филтъра 56, от микропрекъсвача 8 (фиг. 6.19), от
електройомпата 4 (фиг. 6.20), от термостатите 43 и 44, от нагре-
вателя за вода 42, от електродвигателя 36 (фиг. 6.21), от кабел-
ния сплит 13 (фиг. 6.20) с прикачвателите му от омотача на ша-
сито. След отвиването на четирите винта, с конто носачът на
командното табло е свързан с омотача на шасито, той се изваж-
да нагоре внимателно заедно с всички елементи, с конто е свър-
зан. Отвиват се и се изваждат винтовете от закрепването на
горния капак. Горният капак 14 (фиг. 6.19) се повдига и с ръка
в процепа под капака се изваждат двата държача, конто го при-
държат към ваната на пералната машина. Капакът се връща в
предишното му положение. Ваната за детергента 17 (фиг. 6.19)
се избутва назад, като при това задната й част се повдига и до-
вежда в диагонално положение на отвора на капака, за да може
да се извади. Горният капак 14, вече освободен, се изважда.
След неговото снемане ваничката 17 е освободена и може да се
извади, като преди това се освободят осигурителните скоби й се
свалят шланговете към нея. Електрическата помпа 4 (фиг. 6.20)
се демонтира, като се разхлаби осигурителната скоба и се сва-
лят шлангът за ваната и шлангът 6 за източване на изпиращата
течност навън. След това се отвиват винтовете от закрепването
на помпата към ваната и се сваля помпата. Освобождават се
винтовете от закрепването на електродвигателя 36 (фиг. 6.21),
снема се ремъкът за ваната от ремъчната шайба, сваля се разцеп-
ката и се движи електродвигателят наляво и надясно до изваж-
дането му. Отвива се гайката от закрепването на електрическия
тръбен нагревател 42 (фиг. 6.20) към ваната и след откачването
на електрическата връзка той се изважда навън.
Програматорът 27 (фиг. 6.20) се сваля от носача 22 на ко-
247
248
мандното табло, след като се откачат проводниците, конто водят
до микропрекъсвача и се развият двата винта от закрепваието
му към носача 22. Изборният прекъсвач 21 е също закрепен към
носача 22 на командното табло. Снема се от него след разхлаб-
ването и изваждането на двата винта от закрепваието му. Отви-
ват се винтовете от закрепваието на пресостата 18 към носача 22,
откачват се проводниците и шлангът 3 и се сваля пресостатът.
Електровентилът 38 (фиг. 6.20) се демонтира, след като се
освободи от шланговете 26, 10 и 40, от електрическата връзка и
се отвият двата винта от закрупването му към шасито на перал-
ната на пералната машина заедно с перфорирания барабан из-
44 и се свалят от ваната на пералната машина заедно с гумените
лагери. Освобождават се осигурителните скоби и се свалят шлан-
говете към ваната на пералната машина.
Демонтира се горният капак 39 (фиг. 6.19) на пералната ма-
шина заедно чс целия комплект и се изважда микропрекъсвачът
8. Откачват се четирите пружини 18 (фиг. 6.21) от ушите на при-
варените към ваната на пералната машина конзоли. Отвиват се
винтовете 32 с гайки 34 и се изваждат. Внимателно се снема ва-
ната на пералната машина заедно с перфорирания барабан из-
вън шасито. Сваля се долният капак 1 (фиг. 6.21) на ваната
заедно с целия комплект от скобите 3, 4 и 5 и гумения ман-
шон 2. Отвиват се трите винта 2 от закрепваието на перфорира-
ния барабан към носача 4 (фиг. 6.22) и той се сваля. Отвива се
гайката 16 с федер-шайба 17 и се изважда ремъчната шайба 15.
Носачът 4 се издърпва навън от ваната. Сглобяването на перал-
ната машина се извършва в обратен ред.
1
I
6.3. УКАЗАНИЯ ЗА ПРАВИЛНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ, СЪХРАНЯВАНЕ,
РЕМОНТ И ПРОФИЛАКТИКА НА ДОМАШНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ПЕРАЛНИ МАШИНИ
Осигуряването на висока надеждност при експлоатация на елек-
трическите перални машинн е възможно при условие, че техните
притежатели спазват строго указанията на заводите-производи-
тели за правилното'Съхраняване и работа с тях и при съдейст-
вието на специализцраните сервизни предприятия в страната
осигуряват необходймото техническо обслужване на уредите си.
Правнлната експлоатация на домашните електрически перал-
ни машини е свързана със спазването на определени общи и спе-
циални изисквания от страна на притежателите им и сервизните
организации. Общите изисквания се отнасят за всички видове пе-
рални машини, а специалните са определени в зависимост от
конструктивните и функицонални особености на отделяйте типо-
ве и марки перални машини.
Основните изисквания за правилната експлоатация на домаш-
249
ните електрически перални машини, предявявани към притежа-
телите им, се изразяват в изпълнение на пзложените по-долу
указания.
6.3.1. Указания за безопасна работа с електрическите домашни
перални машини
Първо. Още при купуването на електрическата перална машина
трябва да се убедите, че данните за вида на тока и напрежението,
маркирани на табелката на машината, отговарят на вида на то-
ка и напрежението на електрическата мрежа в жил ищете ви.
Нёщо повече, при закупуване на вносна перална машина, а това
се отнася н за тези от местно производство, трябва да разберете
при какви отклонения на напрежението от номиналната му стой-
ност 220 волта пералната машина работи нормално. Ако откло-
неният'а са по-големи от ±10%, трябва да се замис ште при по-
купката. В сервизните бази в страната ежедневно иостъпват за
ремонт десетки електрически перални с повреден електродвига-
тел именно порадн спадане на напрежението. Във ваш интерес
е да знаете големината на тези отклонения на напрежението
във вашето жилище и в кои части на деня то достига недопусти-
мы за нормалната работа на машината стойкости.
Второ. С електрическата мрежа пералната машина трябва да
се съединява само чрез трижилен шнур и шуко-щепсел с пред-
пазни контакта. Безопасного ползуване на уреда се постига само
прн включването му в редовно свързан шуко-контакт. Ако инста-
лацията ви е с шуко-контакт, трябва да бъде проверено дали
наистина предпазните контакты са съединени със съответния за-
нуляващ проводник. Ако контактът, към който ще се включи
пералната машина, няма предпазни контакта, той трябва да се
замени с шуко-контакт със занулени предпазни контакта. Макар
и занулена, за още по-голяма сигурност пералната машина тряб-
ва да се свърже токопроводно със заземителната инсталация.
При това съпротивлението на заземителната инсталация не
трябва да надвишава 4 ома. При съединяването трябва да се
осигури добър контакт на заземителните връзки. Заземителният
проводник трябва да бъде меден със сечение, не по-малко от
1,5 шт2.
Обръщаме специално внимание върху важността от заземя-
ванетб на пералната машина, тъй като то е едно от нап-важните
изисквания за безопасна работа с електрически консуматори.
При нормална работа електрическият ток в пералната машина
не представлява никаква опасност за човека, който я обслужва.
Възможно е обаче да се случи така, че вследствие на износване
или механична повреда никой от проводниците да се допре до
тялото на пералната машина. Ако тя не е заземена и се докосне
от човека, той изпитва токов удар, защото електрическата верига
се затваря към земята през тялото му. Но ако има заземителен
250
/
проводник, той съединява машината със земята само при поло-
жение, че съпротивлението му е по-малко от това на човешкото
тяло, което е приблизително 5000 ома. Ерэ защо заземителният
проводник трябва да бъде меден със сейение, не по-малко от
1,5 mm2.
Заземяването и зануляването са абсолютно задължителни.
Трето. Недопустимо е удължаването на съединителния шнур
с други шнурове.
Четвърто. При повреда на щепсела, контакта или изолацията
на шнура те трябва да се заменят с нови и след това да се при-
стъпва към работа с пералната машина.
Пето. За да се предиазят електродвигателят и останалите
електрически механизми от токовете на къси съединення, елек-
трическата инсталация, предпазителите и електромерът трябва
да са разчетени така, че да понесат товара на пералнатй машина
и вклюЧените едновременно с нея уреди.
Шесто. Недопустимо е да се отваря капакът на центрофуга-
та през време на въртене на центрофужния барабан. Пълненето
и изпразването му трябва да се извършва само след окончател-
ното‘ спиране.,
Седмо. Недопустимо е изваждането на щепсела от контакта
•с мокрй ръце, както и включването или изключването на релето
за време в домашната електрическа перална машина Рига.
Осмо. При повреда в пералната машина тя трябва да се из-
ключи първо от контакта и заземителната инсталация и след то-
ва да се пристъпи към отстраняване на повредата.
<5.3.2. Указания за правилна работа с електрическите перални
машини
В зависимост от типа, конструкцията и функционалните й въз-
можности всяка марка перална машина има свой строго опреде-
лен режим на работа. Ето защо заводите-нроизводители в специ-
ални за целта „Ръководства за експлоатацня" дават указания за
използуването на произвежданите от тях машини, правилата за
работа и съхранение. Преди да се пристъпи към работа с перал-
ната машина, нейният притежател трябва задължнтелно да из-
учи тези правила и, което е по-важно, да ги спазва. В настоящите
указания се спираме на някои особености при работа с перални-
те машини, конто не винаги се отразяват в придружителните ръ-
ководства, но конто имат отношение към правилната експлоата-
ция на тези машини.
1. Преди включване на пералната машина в електрическата
мрежа (щепсела в контакта) главният прекъсвач на машината
трябва да бъде в положение „изключено".
. 2. Не включвайте електрическия нагревател на пералната
машина, преди да сте напълнили ваната с вода. Оставен да ра-
боти на сухо, той бързо изгаря.
251
3. При зареждане на пералната машина с пране спазвайте
предписания капацитет. Всяко претоварване причинява ненор-
мална работа на машината, влошава качеството на изпирането
- и води до повреди в електродвигателя.
4. Пералната машина се претоварва, когато се остави да ра-
боти повече от предписаното време. Това се отнася за електри-
чески пералнй, конто нямат реле за време.
5. За да работят нормално пералнята и центрофугата, необ-
ходимо е при зареждането им прането да се слага равномерно.
В противен случай ^ашината може да се повреди.
6. Трябва да се внимава при зареждане на пералнята с пра-
не в нея да не попаднат метални предмети, пясък и др. заедно с
бельото. Попадането на пясък под перката може да предизвика
бързо износване на ваната и лагерите, а след време и теч.
7. При полуавтоматичните и автоматичните пераЛни машнни
филтърът трябва да се почиства периодично.
8. Преди пускане на пералната машина (за работещите с
перка) трябва с ръка да се провери дали перката се върти леко.
Ако тя не се върти леко, препоръчва се да се развърти с ръка,
докато движението й се облеКчи.
9. Препоръчваме ви за техническото обслужване на перална-
та машина да се обръщате към специализирания сервиз.
6.3.3. Указания за съхраняване на пералната машина
между работните периоди
1. След свършване на работа пералната машина трябва да се
изключи най-напред чрез главния прекъсвач (копчето на про-
граматора на автоматичната перална машина Перла-73 задъл-
жително да се натисне надолу), а след това да се извади щепсе-
лът от контакта.
2. Ваната на пералната машина и казанчето на центрофуга-
та трябва да се изплакнат добре (при чистене да не се използу-
ват абразивни материали, метални четки и др.) и да се изтрият'
със сухо чисто парче плат, докато изчёзне всякаква влага. За да
се продължи животът на пералната машина, трябва да се пола-
гат грижи тя да се поддържа чиста и суха.
3. Пералната машина трябва да се съхранява'в сухо .поме-
щение. Ако машината се съхранява при ниски температуря
(зимно време), има опасност от замръзване на водата, коятсг
остава в помпата (при полуавтоматичните пералнй машини) и<
долния тръбопровод. За да се избегне това, водата трябва да се
източи през определната за целта пробка.
4. При пералнй машини с електрически нагревател се препо-
ръчва да се избърсват достъпните части на нагревателя, като ш>
този начин той се почиства *от прясно наслоения котлен камък.
Основного предназначение на профилактичното обслужване
252
на домашните електрически пералнй машини се състои в навре-
менното предотвратяване появата на откази, конто могат да
възникнат през цялото време на тяхната експлоатация. Изразя-
ва се в периодичната проверка на общото състоянйе на уреда и
неговите основнй части и съдържа следните операции:
а) Външен оглед
При външния оглед се проверява състоянието на повърхност-
та на тялото, ваната, казанчето на центрофугата, центрофужния
барабан и на други достъпни за оглеждане части и възли-
б) Проверка на контактните съединения
Проверява се надеждностТа на контактните съединения на
съединителния шнур в щепсела, вкл. зануляването на шнура в
клемната кутия, на главния прекъсвач и неговото състоянйе и
на останалите устройства от електрооборудването на машината,
като за целта според нужда се сваля капак, страница, табло, но
без разглобяване на .машината.
в) Пускане на пералната машина на празен ход
Проверява се състоянието на перката и центрофужния бара-
бан за наличие на биене или чукане в тях". Проверява се изправ-
ността на уплътненията и хидросистемата като цяло. Проверява
се изправността на електрозадвижването.
г) Частично разглобяване на перадната машина
Извършва се преглед на състоянието; почистват се и се смаз-
ват всички възли от задвижванията на перката и центрофугата,
помпата и др.; проверява се изправността на уплътненията и
на цялата хидросистема; почистват се и се смазват всички лаге-
ри и триещи се повърхности. При откриване на зараждащи се
откази се вземат мерки за тяхното незабавно отстраняване.
д) Сглобяване на пералната маШина
Правят се контролни прегледи за съответствие на техниче-
ските параметри на пералната машина.
253
6.4. ОСНОВНИ НЕИЗПРАВНОСТИ, КОНТО СЕ СРЕЩАТ В ДОМАШНИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПЕРАЛНИ МАШИНИ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО
ОТКРИВАНЕ И.ОТСТРАНЯВАНЕ
6.4.1. Домашни електрически перални машини със или без.
изстискващо устройство — иай-често срещани неизправности,.
начини за откриване и отстраняване
Неизпраяност
| Причина 1 Начин за откриване и отстраняване ч ч 2
। При включване на ма- шината електродвигате- I лят не работи ' /
| Скъсване на съединител- ! ния електрически шнур I Откачва се електрическият шкур от монтажии-. те клеми откъм страната на тялото на перал- ната машина и се проверява за наличието на скъсване. За тази цел изводите на омметъра последователно се допират към крачетата иа щепселните клеми и ж плата на електрическия шнур. Омметърът трябва да показва съпро- тивление. Отстранява се неизправиостта в елек- трическия шнур или той се заменя с нов
Лошо контактно съеди- неине на електрическия шнур с щепсела Разглобява се щепселът, проверява се контакт- ного съединение на електрическия шнур с контактните клеми на щепсела. Отстранява се
неизправиостта
Неизправна шепселна ро- зетка ? Проверява се коитактът за наличие на напре- жение с помощта на волтметър или пробна лампа. Отстранява се неизправиостта илн кон- тактът се -заменя с нов
Лошо контактно съеди- нение в електрическата схема на пералната ма- шина Проверява се контактного съединение в запое- ните места и целостта -иа проводниците. Про- верката се извършва, без да се разглобява ма- шината, като омметърът се включва към изво- дите на щепсела на електрическия шнур. Врът- ката на ключа се поставя в положение „изклю- чено". За да се определи къде е прекъсването (в електрическия шнур или в електрическата схема на задвижйането), електрическият шнур се откачва от корпусните клеми, омметърът се
254
Продължение
1 2
включва към клемните носачи в тялото на пе- ралната машина. Ако при положение на ключа „включено" стрелката на омметъра показва безкрайност, това означава, че има прекъсваие в електрическата схема на електрозадвижване- то. За да се определи източннкът на прекъсва- нето, налага се частично (пълно) разглобяване на пералната машина
Не работи ключът Изважда се ключът и се проверява качеството на съедннението между клемите му и провод- ниците. Отстранява се неизправиостта или клю- чът се заменя с нов
Изключено защитно реле След всяко изключване иа защитното реле трябва да се потърсят причините и след от- страняваието им, но не по-рано от 3—4 минути (нужни за изстнваие на намотките на електро- двигателя и релето) се натиска бутонът на ре- лето. Чак тогава е възможна по-нататъшна работа на пералната машина
Повреден електродвига- тел, изгоряло защитно реле Електродвигателят се ремонтира или се заме- ня с нов. Заменя се релето
При включване електро- двигателят бучи, завърта се за късо време и спнра Изключване на електро- двигателя от защитното реле поради претоварва- не с пране i Изважда се прането от ваната и отпово се пус- ка пералнята чрез бутона на защитного р&че (ио не по-рано от 3—4 минути след изключва- нето). Ако сега пералнята работи нормално, тя трябва да се зареди с по-малко пране, т. е. толкова, колкото е указаният в табедката ка- пацитет (1,5 или 2 kg)
Изключване на електро- двигателя от защитното реле поради спадаие на напрежението Проверява се с волтметър напрежението на шепселиата розетка. Ако то е спаднало повече от допустимата норма, пералнята трябва да се включи през новишаващ трансформатор или да се преустанови работата с нея
255
Продължение
1 2
•Изключване на електро- двигателя от -защитното реле поради неизправен центробежек прекъсвач Заменя се центробежният прекъсвач с нов
Изключване на електро двигателя от защитното реле поради междувит- ково късо съединенне Ремонтира се електродвигателят или се заменя с нов
Интензивността на изпи- рането е спаднала Спадаие на напрежението в мрежата Хлабав ремък Включва се пералнята през повишаващ транс- форматор или се преустаиовява работата с нея Изключва се пералната машина и посредством преместване на електродвигателя по рамата се регулира стегнатостта иа ремъка
Претоварване на перал- нята с пране Пералната машина се зарежда съобразно капа- цитета си, посочен в табличката
Електродвигателят рабо- ти, но перката не се вър- ти Паднал ремък Изключва се пералната машина и се поставя ремъкът. Той трябва да се регулира посред- ством преместване на електродвигателя по ра- мата
При включване електро- двигателят бучи, но пер- ката ие се върти и след няколко секунди изключ- ва Перката е затисната с бельо Изключва се пералната машина, освобождава се перката от бельото и след 5—8 минута ма- шината се включва отново. Зареждането на пе_ ралиата машина трябва да се извърши при включен електродвигател
256
Продължение
1 2
Ремъкът е стегнат Г Изключва се пералната машина и се регулира стегнатостта на ремъка
Спадане на напрежение- то в мрежата Изпирането на бельото трябва да се извърши в друго време или пералната машина да се включи през повишаващ трансформатор
Перката заяжда и се върти трудно Изключва се пералната машина и се разглобя- ва възелът на перката. Почиства се възелът и негодните часта се заменят с нови
Чува се чукане и несвой ствен шум । Разбита лагери Изключва се пералната машина и се демонуи- ра електродвигателят. Разглобява се и разби- тнте лагери се заменят с нови
Биене на ротора Изключва се пералната машина, демонтира се електродвигателят, разглобява се и се заменя пли ремонтира роторът
Меж дун а в ивко во къ^ э съединенне Затегната лоена набивка Пренавива се намотката Изключва се пералната машина, демонтира се възелът на перката и лоената набивка и се за- мен я с нова
Изкривена парка Замени се изкривената перка с нова
Под пералната машина тече вода От фланеца тече вода — износено е уплътие- пиет-о Разглобява се възелът на перката и се заменя лоената набивка (или семерингът) с нова
От фланеца те*’е вода — износепа е шпнката па Демонтира се електродвигателят, престъргва се роторът в мястото на уплътнението и се на- ’
17 Експлоатация и поддържане на съврсм. дом. т-ка
257
Продължение
1 2
ротора в областта на уп- лътнението бива втулка. Така набитата втулка се престърг- ва до определения размер и се шлайфва. Бие- нето на ротора (измерва се чрез индикатор) не трябва да бъде повече от 0,1 пип
При свръзката маркучът е надскочил / Вкарва се маркучът и се притяга връзката
/ Повреден (пробит) мар- куч Замена се маркучът с нов
Опорната гайка на пер- ката е поотвита Притяга се гайката ,
Казанът е пробит Свадя се казанът, установява се мястото на теча и се запоява или се заменя казанът с нов
При работа на пералната машина перката захвата бельото и го къса f Казаньт- е натоварен с б'ельо преди пускане на пералнята Изключва се пералната машина и се изважда от казана бельото. Пуска се машината в движе- ние и тогава се слага бельото (при ЗВИ, Рига, Тула — СССР)
Увеличена хлабина меж- ду диска на перката и дъното на казана Разглобява се възелът на перката и се нама- лява .хлабиката между диска на перката н дъ- ното на казана. Хлабипата трябва да бъде в границите от,1,0 до 1,5 mm (ЗВИ, Тула, Рига и др.)
Количеството на изпира- щия разтвор в казана е недостатъчно Допълня се казанът на пералнята с вода до указаното , нпео
Дискът на перката и ос- та са изкрнвднн / Разглобява се възелът на перката, заменя се дискът с оста
258
Продължение
1 1 2
Електродвигателят рабо- та, но загрява много Понижено захранващо напрежение ( Измерва се с волтметър напрежението в щеп- селната розетка. При спадане пералната ма- шина трябва да се включи през повишаващ трансформатор или изпирането на бельото да се извърши в друго време
Претоварване на перал- ната машина с бельо 1 Изключва се пералната машина и се поставя бельо не повече от указания на табелката ка- пацитет на пералнята
Силно натегнат ремък i Изключва се пералната машина и се регулира натегнатостта на ремъка »
Електрическият нагрева- тел не нагрява Прекъснат проводник във веригата на електрона- гревателя Установява се с омметър мястото на прекъс- вггнето и се отстранява. Когато нагревателят е изгорял, ’заменя се с нов
Неизправен ключ Разглобява се ключът и се проверява качест- вото на съединението между клемите му и про- водниците. Отстранява се повредата или се за- меня ключът с нов
Тялото на пералната ма- шина е под напрежение Късо съединение към тя- лото от електрнческия нагревател 1 Развива се гайката от закрепването на нагре- вателя към казана на пералната машина. За- мени се нагревателят с нов. Трябва да се про- вери и якостта на изолацията
Късо съединение към тя- лото от електродвигателя Сваля се електродвигателят от пералната ма- шина и се разглобява. Определи се мястото на повредата и се етстранява. Проверява се якостта на изолациятд с мегаомметър
Вода в центробежния прекъсвач / - I Сваля се електродвигателят, проверява се уп- лътнението на вала н се заменя с, ново. Заме- ня се центробежният прекъсвач с нов. Прове- рява се изолацията с мегаомметър
259
Продължение
I
1 * 2
Валяците на изстнсква- телното утройство са изкривени Обърнала се е опорната вложка Разглобява се изстискващото устройство и се поставят опор ните в ложки на място или се за- менят с нови
Горният валяк на изсти- сквателното устройство не се върти Деформирана — негодна горна спорна вложка Разглобява се изстикващото устройство и се заменя горната опорна вложка с нова
Горната опорна вложка се е обърнала Разглобява се изстискващото устройство и се поставя намясто горната опорна вложка
Валяците на ' изстисква- щото устройство са леп- кави и раздърпанн отго- ре Гумата на валяпите е не- качествена или е била в съприкосновение с раз- творител Разглобява се изстискващото устройство и се заменят валяците с нови
260
6.4.2. Полуавтоматични перални машини — най-често срещани
неизправности, начини за откриване и отстраняване
Причини Неизправности J Начини 31 откриване и о ол ранят е
I 2
Прн включване на маши- ната в режим „изпиране*' или „центрофугираие" асйнхронният електродви. гател не работи Лошо контактно съеди- нунне на електрическия шнур с щепсела Разглобява се шепселът и се проверява кон- тактного съединение на електрическия шнур с контактните клеми на щепсела. Отстранява се неизправиостта или се заменя комплектът шнур — щепсел
Скъсване на съединител- ния шнур С помощта на омметър се установява наличие- то на прекъсваие в съединителния шнур и той се заменя с нов-
1 Неизправна контактна розетка С помощта на волтметър или пробна лампа се проверява за наличието на напрежение в щеп- селната‘розетка (контакта). Отстранява се не- изправността или коитактът се заменя с нов
Прекъсваие в електриче- ската схема С помощта на омметър се проверява и уста- новява мястото на прекъсваие на електриче- ската схема. Отстранява се неизправиостта' или се заменя прекъснатият ‘ проводник с нов
Нензправно реле за вре- ме Неизправното реле за време се заменя с ново
Неизправен пакетен пре- късвач Разглобява се н се проверява качеството на съединеннето между клемите му и проводни- ците; ремонтира се или се заменя с нов
Неизправен пусков бутон Разглобява се н се отстранява неизправиостта илн той се заменя с нов
Изгоряла работна намот- ка на електродвигателя Сваля се и се разглобява електродвигателят. С помощта на омметър се установява наличие-
j
26 k
Продължение
1 1 , 2
то на прекъсване в намотката (или по външен признак —- изменение в цвета на изолацион- ння лак, характерен мирис на изгоряло). От- странява се изгорялата намотка н се пренави- ва нова J
Прн включване на ма- шината в режим „нзпи- ране“ електродвигателят бучи, но не се върти *
Електродвигателят е пре- товарен (днскът на пер- ката е затиснат с пране) Изключва се пералната машина и се изважда част от прането от ваната; машината се включ- ва отново
Възелът на перката е из- кривен (днскът на перка- та задира в решетката илн в дъното на ваната) Разглобява се възелът на перката н се ремон- тира илн при нужда се замеия с нов; изправя се дъното на ваната
Много натегнат ремък от задвижването на перката .. L Регулира се натегнатостта на ремъка
Пробит пусков конден- затор (за електродвига- телн с пусков конденза- тор) Заменя се кондензаторът с нов
Неизправен центробежек прекъсвач Сваля се електродвигателят (задвижваие на перката) от рамата на пералната машина. Сва- ля се лагерният щит. Регулира се центробеж- ният прекъсвач или се заменя с иов
Изгоряла е една от на- мотките (пускова или работна) Г Сваля се електродвигателя'т от рамата и се разглобява. С помощта на омметър се устано- вява в коя от намотките има прекъсване (мо- же и в двете). Това може да се установи и по външнн признаци — изменение цвета на изола- цнонння лак с характерен мирис на изгоряло. Отстраняват се старите намотки и се пренави- ват нови
Неизправно пусково реле Заменя се неизправното реле с ново
262
Яродължени е
т 1 2
Прн включване на маши- ната в режим „изпиране" електродвигателят бучн, прегрява и спира по вре- мс на работа
Междунавивково съеди- нение илн късо съедмне- ние между пусковата и работната намотка Установява се с помощта на омметър харак- терът на неизправността. Отстраняват се ста- рите намотки и се пренавнват нови
Попаднало е пране под диска на перката Разглобява се възелът на перката и се изваж- да затиснатото пране; сглобява се възелът и се регулира разстоянието между диска на пер- ката и дъното на ваната пли решетката
При включване на ма- шнната в режим „изпй- ране“ електродвигателят работи, но перката не се ’въртн \ /
Ремъкът от задвижваие- то на перката е излязъл от ремъчннте шайби Поставя се ремъкът на ремъчните шайби на перката и електродвигателя и се регулира не- говата натегнатост , '
Хлабав ремък Изключва се пералната машина и чрез премест, ване'на електродвигателя по рамата се регули- ра стегнатостта на ремъка
Преплъзва ремъчната шайба на оста на перка- та или на вала на елек- тродвнгателя Закрепва се и се фиксира ремъчната шайба на оста на перката или на вала на електродвига- 'теля. Повредените ремъчни шайби трябва да се заменят с нови
При включване на маши-
ната в режим „центрофу-
гиране“ колекторният
електродвигател не ра-
боти*
* Д. А. Депаев — Справочник слесаря по ремонту електробытовых
приборов.
263
Продъл же ни е
1 ' ' 2
Износване на графитнн- те четки Откриват се и се свалят капачките на четко-, държ-ателите и се заменят графитните четки с нови '
Неизправен електродви- гател Ремонтира се или се замена електродвигателят с нов
Изгорял предпазител (ЗВИ — СССР) Заменя се пфедпазителят с нов
Неизправен понижаващ трансформатор , (ЗВИ — СССР) Пренавнва се трансформаторът или се заменя с нов
Неизправен пакетен пре- късвач или превключва- тел Разглобява се прекъсвачът и се устанэвява причината на повредата; ремонтира се пакет- ният прекъсвач или превключвател ят или се за- меня с нов
Неизправен микропре- включвател от блокиров- ката на центрофугата Сваля се мнкропревключвателят н се заменя с нов
Неизправно реле за' вре- ме (Тула-4, Батуми) Сваля се релето за време и се заменя с ново
При включване на перал ната машина в режим „центрофугиране“ елек- тродвнгателят бучи, но не се върти Електродвигателят е пре-' товарея — казанчето на центрофугата е препъл- неио с вода Спуска се колкото се може по-ниско марку- чът, за да се нзлее част от нзпиращата течност
Снлно затегнат ремък от задвижването на цен- тррфугата Регулира се стегнатостта на ремъка
264
Jinn л ъ л ж «• чме
1 г 1 2
Попаднало е пране в ка- занчето на центр'офугата Изваждат се центрофужният ротор (барабан) и прането от казанчето, след което барабанът се’ поставя на мястото му
При включване на перал- ната машина в режим „центрофугиране** елек- тродвигателят работи, центруфужннят барабан не се върти Хлабав ремък от за- движването на центрофу- гата Регулира се стегнатостта на ремъка
Ремъкът е пятнал от ре- мъчните шайби на вала на електродвигателя н вала на центрофугата Поставя се ремъкът на ремъчннте шайби и се рёгулнра стегнатостта му 1
Преплъзва ремъчната шайба на вала на цен- трофугата илн електро- двигателя Закрепва се ремъчната шайба на вала на цен- трофугата или на вала на електродвигателя. Неизпрагната шайба се заменя с нова. Регули- ра се стегнатостта на ремъка
При включване на перал- ната машина в режила „центрофугиране1*, цен- трофужннят барабан при • въртенето сн се люлее силно и бие по стеннте на казанчето Прането е сложено не- правилно в центрофуж- ния барабан Изключва се пералната машина, изважда се прането от центрофужния барабан и се слага обратно, но равномерно
Втулките на гумената диафрагма са износенн i Заменят се втулките с нови
Перката на пералната машина къса прането
265
1 1 2
Голяма радиална хла- бина между диска на перката и дъното или решетката на ваната Разглобява се възелът на перката, проверява се и се регулира хлабината с помощта на ре- гулиращи шайби. При нужда дискът на пер- ката се заменя с нов
( Голяма осова хлабина на перката Регулира се осовата хлабина с помощта на регулиращи шайби
От заваръчння шев на ваната нлн от казанче- •го на цетрофугата тече изпираща течност Неизправна е ваната нлн казанчето на цеп- трофугата Ремонтира се ваната на пералната машина или казанчето на центрофугата или се заменят с нови
По оста на перката се стича изпираща течност Износено уплътпение на оста на перката и брон- зово-графитните втулки на лагерната опора (носач) Сваля се и се разглобява възелът на перката. Заменят се уплътненнето и бронзово-графит- ните втулки с нови
През уплътненнето на възела ра перката към ваната на пералната ма- шина се стича изпираща течност Разхлабено закрепване на възела на перката към дъното на ваната на пералната машина илн повредена парони- това вложка Затяга се закрепваието на възела на перката към дъното на ваната на пералната машина. Негодната паронитова (азбестова) уплътни- телна вложка се заменя с нова
В местата на съедине- нията на шланговете с тръбните накрайници на помпата, ваната или клапана тече изпираща течност
266
Продължение
1 1
Разхлабени оснгурител- ни скоби от закрепване- то на шланговете към тръбните накрайници « или повреденн шлан- * гове Затягат се осигурителннте скоби от закрепва- нето на шланговете към тръбните накрайници илн се заменят негодните шлангове с нови
; В съедннението на диа- ' фрагмата към дъното на казанчето на центрофу- гата тече изпираща теч- пост Разхлабено е закрепва- нето на гумената диа- фрагма (фланцова свръз- ка) към дъното на ка- занчето на центрофуга- та или е цовредена диа- фрагмата Притяга се закрепваието на днафрагмата към дъното на казйнчето илн се заменя диафраг- мата с нова
По оста на вала на цен- трофугата тече вода Износепо уплътнение на вала на центрофугата и ! и бронзово-графитните втулки в лагерния щит Сваля се гумената диафрагма заедно с лагер- ния щит'от дъното на казанчето на центрофу- гата и се разглобява. Заменят се уплътне- нието и бронзово-графнтните втулки с нови
От капака на помпата тече вода ; Разхлабено е закрепва- нето на капака към тя- . лото на помпата, повре- дено е гуменото уплът- нение между тях Затяга се закрепваието на калька' към тялото. Повреденото уплътнение се заменя с ново >
От клапана за източва- не капе вода Износен гумен маншон Сваля се и се разглобява клапанът. Заменя се маншонът с нов
267
Продължение
Помпата не нзпомпва
Запушена помпа или
счупена турбинка
Сваля се и се разглсбява помпата, почиства
се и се промива от замърсяванията. Счупен'а-
та турбинка се замейя с нова
Клапанът за източване
пропуска
Неизправен клапан
Сваля се й се заменя с нов клапанът
»
6.4.3. Автоматична пералн^ машина Перла-73 — най-често
срещани неизправности, начини за откриванеи отстраняване
Неизправности
Причйни Начини за откриване и отстр няване
Включена, пералната ма- шина не работн Не е правилно инстали- рана Проверява се дали са подходящи съедйнения- та'на пералната машина с електрическата и водопроводната инсталация. При устйновява- не на несъответствия те трябва да се отстра- нят
В пералната машина не постъпва ток Проверяват се предпазителят на жилищната инсталация (тон трябва да бъде за 16 ампера) - и контакты- за наличие на напрежение (с •• волтметър или пробна лампа). Проверява се контактното съединенне па шнура с клемното ’ табло (клемите) към' тялото на машината. ; Отстраняват се установените повреди
Главният включвател не е включен Включва се чрез издърпване на копчето, с кое- то се набира програмата
Програматорът е в по- ложение „изключено" Завърта се командното копче йадясно и се на- гласява на едно От Прогремите
Микропрекъсвачът не е включен Затваря се добре вратата па пералната ма- шина и се проверява действието на микро- $ прекъсвача ' * - 'L. ___
268
Продължение
1 2
18-полният двигател за прането не работи Двигателят не е вклю- чен точно Проверява се прн несъответствие той се включва по схемата
Прекъсване в електри- ческата схема С волтметър или пробна лампа най-напред се проверява дали има напрежение между изход- ните съединення 41 (червепа), 43 (сипя) н 39 (бяла) спрямо положението, па което се нами- рат връзките. Ако в момента на измерването няма напрежение, възможпо е сьедииението (връзката) да е в положение „празен ход"; в този случай трябва да се почака. докато кон- такты- се осъшестви. При положение, че- дви- гателят по отнешеиие па друсите елементи не получава напрежение, трябва да се провери самият двигател. За да се установи- мястото на прекъсваието, необходимо е да се просле- ди потокът на електрическата епергня от стра- ната на двигателя по цялата схема
Неизправен кондензатор Предн да се пристъпи към преглед на конден- затора, той трябва да се изключи и изпразпи, като на мястото на прикачвапнята (между тях) ее поставн гайка с изслнрапа дръжка и да се провери дали прикачвапнята са изправ- ни. При неизправен кондензатор той трябва да се замени с нов. Ако двигателят работи добре с новия кондензатор. може да се при- стъпи към монтажа му Проверката се извър- шва с омметър за устаповяване дали има късо съединенне
Междунавивково съеди- нение С омметър се проверява за съответствието на вътрешното съпротивление на намотката с нормалното. Ако то се окаже под нормалното, трябва да се замени или ремонтира двигателят
18-полннят двигател за пране работи без пре- късване, но не променя посоката сн на въртене Тнмерът е неизправен Проверява се дали работи двигателят иа ти- кера и дали се обрыпа бързият барабан за включване на двигателя з.ч пране. В случай че няма спойка в токовня крьг, тнмерът трябва да се замени с нов t
269
Продължение
1 2 -I
Програматорът не ра- боти При положение, че двигателят работи и бър- зият барабан се обръща, трябва да се прове- ри за налнчието на напрежение в проводници- те 4/ (чер'вена) и 43 (синя) — пробната лам- па трябва да светва и да загасва. Ако някой от контактите за включване на двигателя не е залепен или получава постоянно напрежение поради неправилно свързване, повредата се установява и отстранява
18-полннят двигател за пране работи с намале- на мощност и бучи Междунавивково съеди- нение в намотката • С омметър се проверява за наличието на меж- дунавивково съединение. Ако вътрешното съ- противленне се окаже под нормалното, двига- тёлят се ремонтира или се заменя с нов
Силно натегнат ремък Регулира се стегнатостта на ремъка
Работното напрежение е нзвън нормалннте гра- ници С волтметър се проверява дали напрежението на мрежата е в допустимте граници за нор- мална работа на пералната машина. Пералня- та може да работи правилно, когато отклоне- нията на напрежението не са по-големи от + 10% и —15% от номиналната му стойност 220 волта. Ако се установи, че напрежението е нзвън тезн граница, трябва да се преустано- ви работата с пералната машина и да се по- чака, докато напрежението на мрежата влезе в тези граници
Пресостатът не работы правнлно Установява се далн пресостатът е в положе- ние „празно", когато ваната на пералната ма- шина е празна. Ако се окаже неизправен, той се сваля от носача на командното табло, ус- тановява се дали повредата е в механичната или електрическата част и се отстранява. Ако няма такава повреда, пресостатът се регулира
Двуполният двигател за центрофугиране не ра- боти Повредата е в кабелите н контактните им съе- динения г С волтметър се проверява за наличието на на- прежение между кабелнте 44 (сива), 25 (жъл- та) н 24 (черна). В лучаите, когато на посо-
270
Продължение
1 2
• чените места не се установи напрежение, не- обходимо е да се провер и цел пят токов кръг по схемата и да се намери мястото на прекъсването
Неправилно изхвърляне на водата Най-напред се проверява изправността на пресостата, а след това — на помпата за вода. Възможно е тя да е блокирал^. Отваря се ка- пакът на помпата и се отстранява повредата в нея
Неизправен 'кондензатор Изключва се кондензаторът и се изпразва Проверява се изправността на контактните съединения. С омметър се проверява дали ня- ма прекъсваие. Неизправннят кондензатор се заменя с нов
Неизправен двигател за uei ггрофугирането Проверява се за междунавивково късо съеди- нение в намотката. При повреда старияТ дви- гател се ремонтира или се заменя с нов
Двуполиият двигател за центрофугиране работи с намалена мощност и бучи Променени стойкости на напрежението Проверява се в контакта с волтметър какви са отклоненията на напрежението от номинал-' ната му стойност 220 волта. Ако се установи, че то превишава 242 волта илн е по-ниско от 187 волта, пералната машина трябва да ее изключн от работа
Повреда в механнчната част от задвижването на перфорирания бара- бан на пералната ма- шина Сваля се двигателят и се разглобява „ЗВ“. Отстраняват се установените неизправности в лагерите н другнте части на възела на задвиж- ването на перфорирания барабан
Неизправен кондензатор Проверява се изправността на кондензатора н прн нужда се замена с нов. С омметър се проверява за наличието на късо съединение
Неизправен двигател Проверяват се намотките за наличие на меж- дунавнвково съединение (с омметър), лагери- те, клемното табло и др. Ако се установи, че вътрешното съпротивление на намотките е под нормалното, трябва да се пренавият или да се замени двигателят с нов
271
Продължение
1 • 2
Няма приток на вода в машината Не е включен главният прекъсвач i Проверява се дали главният прекъсвач е включен, т, е. дали е поставен на съответното положение (издърпано е копчето, с което се- избира програмата)
Прегънати или запуше- ни шлангове за подвеж- дане на вода в маши- ната Проверяват се състоянието и положението на съеднняващите шлаигове за Вода и се нагла- сяват правилно или се отпушват '
Запушен е филтърът на електровентила Изважда се изцяло и се промива с чиста вода
В клемите на електро- вентила няма напреже- ние С пробна лампа или волтметър те се проверя- ват за наличие на напрежение. Ако няма та- кова, про'верката продължава по-нататък- до установяване на мястото на прекъсване на веригата
Неизправност в контакт- «ите съединения По електрическата схема се извършва преглед па контактните, съединения за откриване мя- стото на прекъсване
Неизправен пресостат Проверява се състоянието му и при нужда той се заменя с нов
Повреда на единия от веитилите на ваничката за детергенти Сваля се ваничката за детергенти и се извър- шва оглед на състоянието и а вентила. Ако топ е негоден, сваля се н се замени с нов. За да се свали вентилът, нала га се да се пресече тялото му, което при всички случаи изисква поставянето на нов вентнл >
Притокът на вода е без прекъсване Електровентилът не дей- ствува добре Проверява се дали това не се дължи иа влн- зайе на пясък в него или на друг механичен замърсител. Проверяват се клемните съедипе- ния н подвижните контакти
Пресостатът не действу- ва правилно Ако след определеното ннво водата продъл- жава да постъпва в машината, проверява се пресостатът — да не е повредепа гумата на цластмасовня шланг. Проверява се дали се
272
П родължение
1 2
чува характерен шум — звукът на включване- то. При запуШване на пластмасовия шланг той може да се почисти с тел или игла
Затруднен приток на вода
Недостатъчно налягане на водата Винтнлнте са оразмерени за налягане от 0,3 до 8 kg/cm2. Ето защо трябва да се провери дали налягането на водата в мрёжата не е под допустимата граница • 1
Филтърът на' елекхро- ЬВнтнла е запушен , ~ Сваля се и се почиства филтърът на електро- веитнла с хладка чиста зода
Вентилът на ваната за детергенти е неизправен Преглсжда се вентилът и при нужда се заме- ня с нов
Ваната 1а пакисване на прането не се изпразва j 1
Сифонът е задръстен Почиства се сифонът на ваната за детергенти
Много- ниско или много внсоко ниво на водата
Неправилна работа на пресостата За да се получи по-високо или съответно по- ниско ниво, трябва да се затяга или отвива вннтът на пресостата, като се внимава за хода на вннта. При тоЬи случай пресостатът се нуждае от регулиране
Водата не се загрява до необходимата темпера- тура
Вода'та не е стигнала до определеното ниво и пресостдтът не е за дей- ству вал Проверява се защо в машината не е влязло необходимого количество вода — входящ шланг за вода, филтър, електровеитцл и т. н.
Нагревателят не подхож- да на напрежението Проверява се нагревателят н при нужда ^е смени с нов
18 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
273
Продължение
J 1 2
Нагревателят не е сгло- бен правилно Проверява се дали до клемите на нагревателя постъпва напрежение, когато машината се намира в положение на затопляне на водата (тимерът е в нормално положение). Провер- ката може да се извърши с пробна лампа. Ако в клемите няма напрежение, се търси мя- стото на прекъсваието и се отстранява повре- дата
Спнралата на нагрева- теля е лрекъсната Проверява се непрекъснатостта на спнралата. Ако има прекъсване, нагревателят се сменя с нов
Тнмерът е неизправен Проверява се дали тимерът в токовия кръг има спойка. Ако няма, той се замеий с нов
Нагревателят не из- клюва Биметалиите термостата не работят, поради което релето (термостоп-релето) не изключва. Барабанът на тимера се върти и поради то- ва нагревателят не изключва. Проверява се дали температурата на водата не се различа- ва с няколко градуса от теоретично предвиде- ната (в зависимост от температурата на окол- ната среда: по-висока 60°С; 90°С; средня — 40°С; по-ниска — 30°С). Проверява се дали термостатът има добър контакт с регулатора' на температурата н дали включва клаксона за средни температури вместо за високи при онези програми, при конто е необходима тем- пература за синтетични материали
Помпата не изхвърля илн доста трудно из- хвърля вода Запушен е филтърът или шлангът за изпуска- не на водата Преглеждат се и се почистват шлангът и фнлтърът от замърсяване
Помпата е запушена За да се проверн и почисти помпата от замър- сяване, отвиват се винтовете, конто прикреп- ват тялото й към тялото на нейния електро- двигател; сваля се електродвигателят. След това се почистват лрпатките на помпата под , налягането' на струя 7>т затоплена вода
274
Продължение
Механична повреда на помпйта ' 2 След като капакът на помпата е свален и са почнстени лопатките, се завъртат с ръка, за да се установи какво е състоянието на лагера. В случай че същият е разбит, помпата се за- меня 1
Помпата ие е свързана правилно i Проверява се схемата на свързването на пом- пата и се отстранява нензправиостта
Двигателят на помпата е повреден С омметър се проверяват намотките за нали- чие на прекъсване. Ако се установи такова, дви- гателят се заменя с иов
t Машината губи от во- дата си Раахлабеии болтове и скоби по шланг'овете Проверяват се и се притягат всички болтове и скоби
Гуменият маншон на филтъра е повреден Преглежда се основно, намества се правилно и при нужда се заменя повредената част
Капакът на помпата е поставен неправилно Проверява се далн помпата е уплътнена доб- ре и дали гуменият уплътиител е изправен. При случай на повреда тон се заменя с нов
Неизправност в конден- затора на протнвосмути- j телния филтър 1 Кондензаторът е пробит ] (мрежовият предпазител 1 изгаря) С омметър се проверява изправността на кон- дензатора. Ако той е пробит, заменя се с нов
Вътрешна неизправност , на кондензатора (радио- и телевизионни смуще- ния) С омметър се проверява за наличие на пре- късване в кондензатора. Ако има такова, той се заменя с нов
Неизправности в обща- ' та работа на машината
275
Продълже н ие
I 2
Командного копче на програматора не е доб- ре нагласено Проверява се дали механизмът на командно- го копче на програмата действува добре
Закрепваието на кабе- лите и контактните съе- дннения са разхлабени 1 Проверяват се закрепванията на кабелите и контактните съединения и ако са хлабави, се притягат
Регулаторът на темпе- ратурата не регуЯира в положение за висока температура Поставя се подложка; между ламарийата на носача на командного табло и главния пре- късвач (регулатора), защото е възможно да не в състояние да се преобръща докрай ,
Програматорът е неиз- правен Проверяват се всички контактни съединения и се отстраняват неизправностите
6.5. ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, МЕТОДА НА ИЗПИТВАНЕ
И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕМОНТИРАНИТЕ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПЕРАЛНИ МАШИНИ
По конструкция и обхват Ца действие домашните. електрически 1
перални машини вече представляват сложни агрегата. Технйче- ?
ското им обслужване поставя високи изисквания към сервизните
предприятия в страната ио отношение материално-техническата '
база, квалификацията на изпълнителските кадри и преди всичко $
формите и организацията на неговото ировеждане. Възниква .ч
нуждата от разработването на нови технологични процеси, конто
да повдигнат нивото на сервизната практика у нас и преди всичко 1
качеството на ремрнтите. Това неминуемо ще окаже влияние '
върху повишаване надеждността при експлоатация на този вид !
домакински уреди.
Засега огромната част от домашните електрически перални
машини у нас се ремонтират в смесени ателиета и бази без стро-
го спазване на технологичния процес и без изнолзуваНе на необ-
ходимото обзавеждане. Много от тези ателиета и бази не разпола-
гат с необходимите контролно-измерителни уреди и апарати, <
което дава своето отражение върху качеството на извършваните <
ремонти и е показателно за липсата на условия за проверяване
качеството на ремонтираните уреди и осигуряване на гаранциите
за надеждна експлоатация.
Проверката на качеството на ремонтираните домашни елек- ;
трически перални машини трябва да се извършва по следната '
програма:
а) външен оглед;
276 .
б) проверка на качеството на извършения монтаж;
в) проверка на съпротивлението и качеството на изолацията;
г) проверка наконсумираната .мощност и сила на тока;
д) Проверка на съответствието на специалните технически
параметри, свързани с функционалния обхват на пералната ма-
шина — за полуавтоматичните и автоматичните перални машини
съгласно указанията на производителя.
Оснойните технически изирквания, предявявани към ремонти-
раните/ домашни електрически перални машини, са изложени
по-доЛу:
. 1. Електрическите перални машийи трябва да показват нор-
малиа работа и при отклонение на напрежението в електрическа-
та мрежа в границите от +10% до —15% от нормалното 220
волта. ч 1
Метод на изпитване. Якостта на електрическата изолация се
включва на повишено и понижено напрежение чрез лабораторен
автотрансформатор. Включването се извършва плавно.
2. След прена^иване намотките на електродвигателя трябва
да издържат изпитване на електрическа якост на Изолацията
спрямо тялото с ток при 1000 волта напрежение в продължение
на една минута.
2 , Метод на изпитване. Якостта иа .електрическата изолацйя се
проверява на високоволтова уредба с мощност, не по-малка от
0,5 киловата. Измерителното напрежение се подава между кле-
мите на външната метална обвивка и се увеличава постепенно.
По време на изпитанието главният прекъсвач трябва да бъде в
положение „включено". Пералната машина е издържала изпит-
ването, когато няма пробив или прескачане на искри.
3.. Изолационното съпротивление на токопроводимите части
спрямо тялото на електрическата перална машина трябва да бъ-
де не по-малко от 5 мегаома.
Метод на изпитване. То (диелектричната якост на изолация-
та) се измерва с мегаомметър. При напрежение 1500 волта изо-
лацнята трябва да издържи без пробив в продължение на 10 се-
кунди.
4. Всички уплътнения в пералната машина трябва да осигу-
ряват цадеждна херметичност и плътност и да не позволяват
проникването на вода (изпираща течност) извън водосъдърЖа-
телните казанчета и хидросистемата за изливане.
Метод на изпитване. Пералната машина се пълни с вода и се
проследява за наличието на пропуски в системата.
5. При номинално натоварване на пералната машина консу-
мираната мощност не трябва да превиЩава номиналната (цосо-
чеиа на табелката на тялото на пералната), а токът да не преви-
шава номиналния с повече от 5%.
Метод на изпитване. Напълнената до указателя на казанчето
с вода перална машина се включва към стенда,през амперметър
' и ватметър. След като е работила 4 до 5 цикъла (около 20 мину-
277
ти), пералната машина се изключва и проверява още веднъж за
пропуски в уплътненияуа. Извършва се повторно изпитване за
диелёктрична якост на изолацията съгласно т. 3, като показания-
та на мегаомметъра не трябва да отчитат съпротивление, по-
малко от 5 мегаома.
6. Пералнй машини, конто имат в електрозадвижването си
колекторен електродвигател, трябва да имат противоемутителен
филтър за погасяване на радиотелевизионните смущеция, монти-
ран по схема, дадена от завода-производител.
Метод на изпитване. За правилното изпълпение на електриче-
скдта схема на противосмутителния филтър проверката се из-
вършва с оглед. Изправността на кондензаторите се проверява с
амперволтметър.
7. Свързването на пералната машина към електрическата
мрежа трябва Да бъде осигурено от трижилен шнур с щепсел тип
шуко1 Недопустимо е наличието на оголен проводник или с
механични повреди по изолацията. Задължително към занули-
телния блок на тялото на пералната машина трябва да има
свързан меден проводник със сечение, не по-малко от 1,5 mm2.
Метод на изпитване. Външен оглед.
8. Проводниците, конто се намират в тялото на пералната
машина, трябва да бъдат сигурно закрепени, и то така, че да е
изключено допирането им до металните части при прекъсване.
Метод на проверка. Външен оглед.
9. Съединенията между токопроводещите части (контактни-
те съединения) трябва да осигуряват надежден електрически
контакт.
Метод на проверка. Външен оглед и изпробване.
10- Пластините на колектора (при пералнй с колекторни елек-
тродвигатели) трябва да бъдат почистени от прах и нагар и при
необходимост с почистени междупластинкови каналчета. Графит-
ните четки трябва да бъдат поставени правилно.
Метод на проверка. Външен оглед, изпробване с ръка. v
11. Главният прекъсвач и всички останали органи на управ-
ление трябва да осигуряват сигурно включване, изключване и
позиционно (на определено положение) нагласяване без заяжда-
не и повторни включвания.
Метод на проверка. Опитване с ръка.
278
ГЛАВА 7
ДОМАШНИ ХЛАДИЛНИЦИ
7.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДОМАШНИТЕ
ХЛАДИЛНИЦИ
Домашният хладилник е необходимост за всяко съвременно до-
макинство и създава големи удобства в неговия бит. Непрекъс-
натият ръст на реалните доходи на населението в нашата страна
-определи все по-увеличаващото се търсене иа домашните хла-
дилници. Тяхното производство от година на година бързо на-
раства. Така например броят на употребяваните у нас домашни
хладилници през 1971 г. е бил 880хиляди, а през 1973 г. — 930
хиляди. Въз основа на прираста на населението и на средната
дълготрайност от 15^години за използуване на един домашен
хладилник Научният център по вътрешна търговия, услугите и
местната промишленост при Министерство™ на вътрешната тър-
говия и услугите (МВТУ) предвижда необхоДимия брой домаш-
ни хладилници вносни и от уместно производство, както следва:
в края на 1980 г. — 2300 хиляди, а в края на 1990 г. — 3200
хиляди. '
За задоволяваие на потребителските нужди на населението
се изисква непрекъснато увеличаване на броя на произвеждани- .
те у нас домашни хладилници и повишаваие на техните техниче-
ски и експлоатационни качества. Във връзка с това е необходи-
мо да се подобрява подготовката на квалифицираните специали-
ста по ремонта на домашните хладилници и да се повишава
техническата култура на техните притежатели. Само по такъв
начин може да се осъществи правилната и иормалната им екс-
. плоатация.
Домашните хладилници служат за съхраняване на бързораз-
валящи се хранителни продукта в охладено или замразено състоя-
ние и за получаване на* малки количества лед. Следователно при
тях трябва да се осъществяват два процеса — охлаждане и за-
мразяване. Границата’между тези процеси е температурата 0°С,
при конто започва замразяването на намиращата се в продукти-
те водна влага.
Домашните хладилници осигуряват охлаждане на хранител-
ните продукта в границите 0°С до 8°С. Охладените продукта
запазват своите качества в продолжение на задоволителен пери-
од от време, например: месото до 30 дена, рибата до 10 дена,
плодовете и яйцата — няколко месеца и т. н. Установено е, че за
по-доброто съхраняване на продуктите скоростта на охлаждане-
то им трябва да бъде възможно най-голяма.
Универсална охлаждаща среда в домашни условия е въздуш-
ната среда на хладилната камера в домашния хладилник. При
279
Фиг. 7.1. Зависимост на
количество™ замръзва-
ща вода от температу-
рата
охлаждането на продуктите в студения въздух топлообменът се J
извършва по пътя на коНвекццята, лъчейзпускането и изпарява- J
нето на влагата от повърхността на самите продукта. Изпарява- ;
нею на влагата води до изсушаване и влошаване качествата на '
повечето продукта. С увеличаване 1
на скоростта на охлаждането изсу- i
шаването намалява. Недостатък на '
охлаждането във въздушна среда е
именно малката скорост на проти-
чането на този Процес. Той може да ’•
бъде намален, като се увеличи цир- ,
кулацията на въздуха в хладйлна- ;
та камера. С тази цел никои фирми
проектират и произвеждат домаш- ;
ни хладилници с принудителна си-;
стема за циркуляция на въздуха в
хладилните камери.
Охлаждането в течна среда — ,
студена вода или колени разтвори, :
протича в по-голяма скорост, от-'
колкото във въздуха, но за много
видове продукта го е неприложимо
и не се препоръчва. За увеличаване i
на охлаждането на продуктите могат
да се използуват лед и ледено-солени разтвори.
Замразяването е процес, при който температурата Па продук-
та се понижава повече или по-малко под 0°С, в резултат на кое-
то съдържащата се в него влага се превръща напълно или ча-
стично в лёд. Продуктите, конто ще се съхраняват за по-дълго
време, се замразяват при температура на охлаждащата среда
-12°С и значително по-ниска („дълбоко замразяване"). От графи-
ката на фиг. 7.1 се вижда, че при повечето продукта още'при
температура —4°С до —6°С над 60% от водата в>тях замръзва.
При по-нататъшното понижаване на температурата количество-
то замръзваща вода рязко намалява. Затова от икономическа
гледна точка в домашните хладилници замразяването се извърш-
ва при температура от —6°С до — 18°С. Установено е, че качест-
вата на хранителните продукта след замразяването им се въз-
становяват напълно, ако те са били замразеПи с голяма скорост.
Повишаването на скоростта на замразяване се постига Чрез по-
нижаване на температурата при повишена интензивност на цир-
кулацията на охлаждащата среда.
Изкуствено охлаждане може да се осъществи по различии
начини, като например:
а) Вкарване в хладилната камера на студено работно веще-
ство или вещество, което при топенето си поглъща топлина и
охлажда въздуха в кймерата. С обнкновен воден лед може да се
280
постигне охлаждане до 0°С, а със ледено-солен разтвор — до
—21,2°С при концентрация на сол 23,1%-
б) Поставяне в хладилната камера на вещество, което суб-
лимира, т. е. цреминава от твърдо състояние направо в парооб-
разно, без да се втечнява, при което поглъща топлина. При
ня кои вещества по този начин може да се достигне до —78,9°С.
При двата посочени начин в а) и б) е необходимо голямо
количество вещество от даден вид. Те не са икономични, затова
имат твърде ограничено приложение.'
в) Най-широко разпространение в битовата хладилна техника
са получили паровите хладилни машини (агрегата) с абсорбцион-
но (поглъщащо). или компресорно действие. За работно веще-
ство (хладилен агрегат) в тях се използуват течности, конто
кипят при ниски отрицателни температури.
Принципът на действие на тези хладилници е следният. Топ-
лината на охлажданата камера се‘ предава на течния хладилен
агент за изпаряването му при отрицателна температура. След
това парите постъпват в топлообменен апарат, разположен извън
охлаждащата среда, където те отдават погълнатата топлина и се
втечняват. Течният хладилен агент се връща отново в охлажда-
ната камера и така кръговият процес се повтаря. По този начин
работнбто вещество в хладйлника не се изразходва, а само цир-
куляра в херметично затворена система, като измени само агре-
гатноТо си състояние. Това позволява охладителният процес да
се извършва в продължителен период от време с малко количе-
ство работно вещество.
Принципната разлика между компресорните парови машини
и абсорбционните е, че при първите циркулацията на работното
вещество се осъществява посредством компресор, а при втори-
те — чрез абсорбция (поглъщане) и работата на термосифон.
г) Напоследък все по-широко приложение намира термоелек-
трическото охлаждане. Принципът на работата при него е след-
ният. При протичане на постоянен електрически ток през верига
от термоелементи един спойки се охлаждат и поглъщат топлина
от окръжаващата га среда, а други се нагряват, като отдават
топлина на окръжаващата ги среда. По такъв начин ролята на
хладилен агент в термоелектрическите хладилници се изпълнява
от електрическия ток, който пренася топлината от студените към
горещите спойки.
В зависимост от начина на охлаждането (вида на хладилния
агент) домашните хладилници биват: компресорни, абсорбцион-
ни и термоелектрически. Абсорбционните хладилници могат да
бъдат с електрически или с газов нагревател.
По обема на хладилните камери домашните хладилници би-
ват: малки — с обем от 40 до 160 литра, средни — с обем от 160
дб 200 литра, и големи — с обем от 200 до 350 литра.
281 •
7.2. АБСОРБЦИОННИ ДОМАШНИ ХЛАДИЛНИЦИ
7.2.1. Общи сведения и принцип на действие на абсорбционните
домашни хладилници и на абсорбционния хладилен агент
У нас се произвеждат абсорбционно-дифузйонни домашни хла-
дилници Мраз-80. Освен тях в страната се използуват и много
вносни абсорбционни хладилници, като: Електролукс, Игло-бар,
Игло-лукс, Север-3, Украйна, Украйна-70, Полар и -др. В след-
ващата табл. 30 са дадени техническите характеристики на
никои от тях.
Таблица 30
Технически данни за никои абсорбционни домашни хладилници"
Показатели Марка Модели
Mpas-80 НРБ Иглолукс ПНР Иети ПНР ' Север-3 СССР Украйна-70 СССР Украйна СССР
Полезен обем на хладилнага камера литри 80 40 80 100 87£~ 45
Размери на хла- дилния шкаф: — височина шго 860 552(761) 835 1100 9ю: 970
— широчина 545 538 553 600 618 550
— дълбочина 600 560 7с0 670 £ 870' 590
Мощност на електрическия нагревател вата 90+10 75 85 60—80 60—100 85—120
Номинално на- прежение волта 220 220 220 127/220 127/220 127/220
Площ на пода, заемана о г хладилника ш2 0,324 0,2 0,46 0,35 0,4 0,3
Обща маса на хладилника kg 46 35 47 70 70 61
Принципът на действие на абсорбционно-дифузионния хлади-
лен агрегат се състои в поглъщането на образувалите се в изпа-
рителя пари на хладилния агент от течния абсорбент. За хлади-
лен агент служи амоняк, а за абсорбент — водоамонячен разтвор.
Освен това в агрегата се вкарват водород и натриев хромат. Во-
282
дородът служи за изравняване на налягането в системата на
хладилния агрегат, а натриевият хромат — за предпазване на
вътрешните м'У повърхности от корозия.
Абсорбционно-дифузионният агрегат работи по следния на-
чин (фиг. 7.2).
Фиг. 7.2. Схема за работата на хладилния агрегат:
а, б, в — местата за разрязване на хладилния агрегат;
/ — резервоар за водород; 2 — ректификатор; 3, 19 — изравнител-
на тръба; 4 — тръба за течния амрняк; 5 — изпарител; 6 — &ьт-
решна тръба на газовия теплообменник; 7 — въишна тръба на га-
зовия теплообменник; 8 — водородна трЪба; 9 — ресивер; 10 — вът-
решна тръба на течностния теплообмен ник; 11 — въишна тръба
на течностния теплообменник; 12 — електронагревател; 13 — тер-
мосифон; 14 генератор; 15 — тръба на бедния амонячен разтвор;
16 — парна тръба; 17 — абсорбер; 18 — кондензатор; 20 — паро-
отвеждаща тръба
Условии означения; - - - богат водоамонячен разтвор
. . беден водоамонячен разтвор
.......... амонячни пари
ооооооооо.течем амоняк
4* 4- + -4- + + 4- + + водород
Сгъстеният водоамонячен разтвор се намира в цилиндъра на
ресивера 9, който е съединен посредством вътрешната тръбичка
10 на течностния теплообменник с термосифона 13. Електриче-
ският нагревател 12, разположен в долната част н$ парната тръ-
ба 16, загрява термосифона. При нагряване водоамонячният
разтвор кипи интензивно и образувалите се амонячни пари пре-
минават в пароотвеждащата тръба 20. Заедно с тях постъпват и
водни пари, конто коидензират (втечняват се) при много по-ви-
сока температура, откойкото амонячните пари. Затова при ох-
лаждането в пароотвеждащата тръба 20 и ректификатора 2 па-
рите на водата се втечняват и във вид на капки се стичат в гене-
ратора 14, наситени частично с амонячни пари.
283
След като премииат през ректификатора 2, амонячните пари
постълват в кондензатора 18, където кондензират, като отдават
топлииата ей на околната среда. За усилване (интенсификация)
на процеса охлаждане допрйнася ребрестата повърхност на тръ-
бите на кондензатора.
Течният амоняк постъпва по тръбата 4 в горната част на '
оребрения изпарител 5, където се изпарява и прониква в бедната
на амоняк смес, която постъпва в изпарителя по вътрешната
тръбичка 6 на газовия 'теплообменник. При изпаряването си
амонякът поглъща топлината от въздуха в хдадилната камера,
в резултат на което температурата в нея се понижава. Богатата
на амоняк амонячно-водородна парогаЗова смес от изпарителя 5
постъпва по външната тръба 7 на газовия топлообменник, водо-
родната тръба 8 над повърхността на течността в цйлиндъра на
ресивера 9 и се изкачва по навивките на абсорбера /7.
Бедният водоамонячен разтвор, остаиал в генератора 14 след
изпаряването на амоняка, постъпва по външната тръба 11 на
течностиия топлообменник и тръбата 15 в горната навивка на
абсорбера 17. В навивките на абсорбера се извършва насищйне ,
на стичащия се по серпантината отгоре надолу беден водоамоня- 1
чен разтвор с амоняк от парогазовата смес, която се изкачва по
серпантината на абсорбера отдолу нагоре. Наситеният с амоняк
водоамонячен разтвор се стича в ресивера, а бедната иа амоняк
парогазова смес постъпва през вътрешната страна на газовия
топлообменник в изпарителя. При поглъщането на амонякд във
водоамонячния разтвор от парогазовата смес в абсорбера се от-
дели топлината на парообразуването. Абсорберът се охлажда от
охлаждаЩия го въздух.
В хладилния агрегат има два теплообменника: течностен и
газов. В течностния топлообменник се извършва загряването на
сияния водоамонячен разтвор за сметка на топлината на бедния
амонячен разтвор, подгрян В генератора 14 и идващ по външната
тръба на теплообменника в навивките на абсорбера 17. В газо-
вия топлообменник бедната амонячно-водородна парогазова
смес, която идва в изпарителя по вътрешната страна на тепло-
обменника, се охлажда от богатата на .амоняк парогазова смес,
излизаща от изпарителя по вътрешната страна на теплообмен-
ника.
Водородът в системата на агрегата изравнява налягането.
Кондензацията на амоняка се извършва в кондензатора при ви-
соко частично (парциално) налягане, което съответствува на тем-
пературата на околния въздух, а изпарението на амоняйа в
изпарителя — при йиско налягане, което съответствува на ниска-
та температура. Температурата в изпарителя е пропорционална
на парциалното налягане на амонячните пари в парогазовата
смес. Затова в горната част на изпарителя температурата е по-
висока от тази в долната му част. За осигуряване на нормална
284
работа на агреГата при повншена температура на околната сре-
да (околния в*ьздух) в горната част на изпарителя в никои мо-
дели на чуждестранни хладилници се поставя резервоарче за
водород 1 (фиг. 7.2), съединено с две изравнитёлни тръбички 3
Фиг. 7.3. Схема иа абсорбционно-
дифузионен хладилен агрегат:
1 — иагревател; 2 >— термосифон; 3 —
генератор; 4 — ректификатор; 5 — кон-
дензатор; 6 — подоХладителна тръба;
7 — изпарител; 8 —. абсорбер; 9 — ре-
сивер; 10 -х- точностей теплообменник;
11 — изравиителна тръба; 12 газов
топлообменник
и 19 съответно с кондензатора и навивките на абсорбера. По из-
равнителните тръбички амонячните пари се преместват от кон-
дензатора в резервоарчето, изместват водорода от него, като
поришават общото налягане в агрегата в граници, конто съот-
ветствуват на температурата на кондензацията.
В произвежданите у нас хладилни агрегати няма резервоар-
ч.е за водород (фиг. 7.3). Общото налягане в изпарителя е равно
на деиствуващото в кондензатора налягане. Горната част на из-
парителя 7 е постоянно запълнена с водород, идващ от абсор-
бера 8 през външната тръба на газовия топлообменик 12. Полу-
чените при изпарението пари дифундират (проникват) във
водорода, като образуват богата водородо-амонячна смес, която
като по-тежка от чистИя водород напуска изпарителя отделу и
като минава през вътрешната тръба на газовия топлообменник,
постъпва в ресивера 9, след това — в абсорбера 8. Тук в проти-
воток на богатата водородо-амонячна смес се стиЧа бедният
разтвор, охладен предварително във външната тръба на течност-
пия топлообменник 10, който идва от генератора 3. Бедният
разтвор абсорбира (поглъща) амонячните пари, обогатява се и
285
•се събира в ресивера 9, а освободеният водород се отправя на-
право към газовйя теплообменник 12, където се охлажда и по-
'стъпва в гсхрата част на изпарителя 7.
За да се интензифицират пронесите на теплообмена, т. е. да
се увеличи скоростта на протичането им, конденза'торът, изпари-
телят, абсорберът и ректификаторът се оребряват, >'
7.2.2. Устройство на абсорбционния домашен хладилник Мраз-80
и на хладилния агрегат АДД-25
На фиг. 7.4 е показан външният вид на домашния хладилник
Мраз-80, а на фиг. 7.5 — неговият общ вид.
Шкафът на хладилника Мраз-8б представлява винкелова кон-
•струкиця,чв която е поставена изолация от стиропор. Отвън хла-
дилникът е облицован от две страници от двойне декапирана
Фиг. 7.4. Домашен хладилник
Мраз 80 — външен вид
.ламарина, боядисана с печена карбамидно-меламинова бяла боя.
Горната част на хладилния шкаф е оформена като помещай маса,
покрита с влагоустойчив гетинакс. Към задната страна посред-
ством винтове е закрепен хладилният агрегат. Вътрешната част
на хладил’ника представлява хладилна камера, изработена от
удароустойчив полистирол. Хладйлната камера се затваря плът-
но с врата посредством магнитен уплътнител (или механична
брава в старите модели). Вратата е винкелова конструкция, в
286
която също е поставена изолация от стиропор. От външната
страна тя е облицована с двойно декапирана ламарина, боядиса-
на с печена бяла карбамидно-меламинова боя. От вътрешната
страна вратата е. с капак от удароустойчнв полистирол. Вътреш-
Фиг. 7.5, Домашён хладилник Мраз-80,
общ вид:
1 — шкаф; 2 — хладнлна камера; 3 — термо-
стат; 4 — нзиарител; 5 — пластмасова венич-
ка; 6 — алуминиева ваничка; 7 — скарн; 8 —
вратичка за масло; 9 —> прегради
ният й капак е оформен с гнезда за яйца, отделения за масло и
бутилки. В хладилния шкаф има монтирана осветителна инста-
лация, която се състои от осветително тяло, бутон и проводници.
При отваряне и затваряне на вратата осветлението се включва
и изключва автоматично.
Домашният хладилник Мраз-80 с агрегат АДД-25 е модерни-
зиран и малко с разлпчава от описания по-горе хладилник
Мраз-80 (фиг. 7.5). Той представлява негово по-нататъшно
развитие и усъвършенствуване на технико-икономическите и
експлоатационите качества.
Произведените след 1966 г. домашни абсорбционни хладилни-
ци Мраз-80 се комплектуват с хладилен агрегат АДД-25, а пре-
ди това те се комплектуваха с агрегат АГ-75. И двата агрегата
представляват тръбна конструкция от стоманени прецизно
калибровани тръби, образуващи една херметично затворена
система, в която циркуляра хладилният агент. Той се състои
287
от следните основни части (фиг. 7.3): кондензатор 5, абсорбер 8,
ресивер 9, изпарител 7 и генератор З с термосифон 2 (вж. фиг. .
7.6)« За увеличаване на повърхността на топлинния обем- кон-
дензаторът ъ оребрен.
Фиг. 7.6. Хладилен агрегат АДД-25 —
външен вид
Абсорберът 8 е направен във вид на спирална тръба, завърш-
ваща с цилиндричен съд — ресивер 9. Зареждането на агрегата,
продухването и изпробването на плътност става през тръбичка с
диаметрн % mm с помощта на специален технологичен кран
(заряден щуцер). Тази'тръбичка е заварена на удобно място на
ресивера на абсорбера. След зареждането тръбйчката се при-
щипва, зарядният щуцер се отстранява и тръбата се заварява.
Генераторът и течностният теплообменник са вкарани в, кутия,
изолирана със стъклена вата. На долната капачка на ку.тията
се закрепва електрическият нагревател. Изпарителят е израбо-
тен във вид на спирална тръба с ребра. От всички страни той е
заграден със стоманена ламарина, а отпред има монтирана
пластмасова вратичка. По този начин вътре в него е оформено
нискотемпературно отделение, в което се поставя ваничка с пре-
града за получаване на лед.
Хладилникът Мраз-80 сё комплектува с електрически нагре-
288
вател с мощност 90 вата при напрежение 220 волта (фиг. 7.7) и
термостат (фиг. 7.8), който служи за регулиране на температу-
рата в хладилната камера. Термостатът се състои от три основни
възела: регулиращо устройство 1, контактен блок 2 и термоси-
стема 3.
Фиг. 7.7. Електрически нагревател:
1 — основа на нагревателя; 2 — нагревателен патрон; 3 — об-
тегач; 4 — подложна шайб?; 5 — гайка; 6 — шайба; 7 — гайка;
8— редтаи
Фиг. 7.8. Схема на работата на терморегуля-
тора (термостата):
1 — регулиращо устройство; 2 — контактен блок;
3 — термоснстема
I
Тъй като у нас се използуват сравнително малък брой вносни
абсорбционни хладилници, а от друга страна, в бъдеще ще се
1
19 Експлоатация и поддържане на съврем. дом. т-ка
289
произвеждат предимно компресорни хладилници, в книрата не са
разгледани вносни абсорбциойни домашни хладилници.
7.2.3. Указания за правилка есплоатация, съхраняване, ремонт
и профилактика на домашния абсорбциоиен хладилник. Основ-
ни неизправности и методн за тяхното отстраняване
При използуването и съхраняването им домашните абсорбционни
хладилници са подложени на стареене и износване. При непра-
вилната им експлоатацня процесът на физическото износване се
ускорява. В резултат на изложените причини вероятността да се
получат откази в работата на хладилниците се увеличава, тях-
ната експлоатационна дълготрайност и надеждност за безотказна
раббта се намаляват. За да се избягнат откази и иежелателни
явления при използуването на тези необходйми и полезли уреди,
в т. 7.3.3 са дадени никои указания за правилната експлоацатия,
съхраняване, ремонт и профилактично обслужване на компресор-
ните домашни хладилници. Те важат и за абсорбционните до-
махни хладилници и зйтова в тази точка не са разгледани.
За нормалната работа на хладилника може да се съди само
след 9^12 часа от включването му в електрическата мрежа. Нор-
малнбработ'ещият хладилник се отличава с равномерно заскре-
жаване на горната и долната навивка на изпарителя, а също и с
образуване на лед във формичките за тази цел след 10—12 часа
от момента иа поставянё на ключа на термостата в положение 7.
При нормална работа на хладилния агрегат неговите части
се затеплят до следнмте температуря:
а) кондензаторът и абсорберът — до температура, която е с
15—20°С по-ниска от температурата на околния въздух;
б) ректнфикаторът при изхода от кожуха на генератора —
приблизително 100 до 120°С.
Устойчива работа на хладилника се гарантира при стайна
температура 20—30°С-
При включен нагревател на максимална мощност и темпера-
тура на околния въздух в помещението от 20 до 30°С средната
температурна разлика не трябва да бъде по-малка от 21°С. Това
е разликата между температурата в помещението и средната
температура в хладилната камера.
290
Неизправност Причина Начин за отстраиававе
1 2 ... 3
Хладилникът е включен в елек- трическага мрежа, но не работи и не дава студ (тръ- бите на хладил- иня агрегат са стуленн) Претория електриче- ски нагревател Заменя се електрическият нагрева- тел с нов
Неизправност в елек- трическата част: в щепсела, в контакта или проводниците на хладилника Проверява се с волтметър или пробна лампа наличието на иапре- жение в контактните клеми. Прн- , вежда се в изправност електриче- ската част (отстранява се прекъс- ваието на проводниците н др.) ‘ t
Хладилникът не дава студ, елек- трическата част е' в изправност (ге- нераторът е то- пъл, останалите тръби са студеня) Прегряване на агрегата в резултат на повишено иапре- жение в електрнче- ската мрежа Изключва се хладилникът за едно денонощие, проверява се напреже- иието в електрическата мрежа с волтметър. Ако напрежението е повишено, хладилникът се включва през стабилизатор
От прегряване на агрегата в термоси- фона иа генератора има парни и кри- стални натрупвания, конто го залу шват Изключва се хладилникът от елек- трнческата мрежа, наклонява се1 дясната страна и под отдалечена- та от нзпарителя страна се подда- та предмет с височина 100—200 mm. Оставя се хладилникът в то- ва положение в продължение на 2—3 деноиощия, след което се на- гласява в първоначалното сн поло- жение и се нивелира. Включва се в електрическата мрежа през ста- билизатор на напрежението
Хладилникът не е нивелиран Като се използуват четирите регу- лировъчни винта, нивелира се хла- дилникът
При работа иа хладилника на мак- сималиа мощност слабо се заскре- жават навивките на изпарителя, във ваннчката за лед водата ие замръз- ва (тръбите иа хладилния агрегат са тощи) Понижено напреже- ние в електрическа- та мрежа Проверява се напрежението в електрическата мрежа. При спада- не с повече от 5% хладилникът се включва през стабилизатор на напрежението.
Прегорял електриче- ски нагревател 1 Заменя се електрическият нагре- вател с нов 1
291
i
Продължение
1 2 3
Хладилникане да- ва необходимата температур на раз- лика (изпарнтелят се покрива бързо със снежна шуба) Лошо уплътнение на хладилната камера Чрез регулировка се отстранява евентуалната хлабина между вра- татв и шкафа, за да се осигури плътно прилягане на гумення уп- лътнител към плОскостта на шка- фа. Проверява се с лист плътна хартия; тя не трябва да премина- ва между гуменото уплътнение и плоскостта на шкафа
При включен хла- дилник хладилният агрегат не под- държа постоянна 1 температура в хла- дилната камера. Силна миризма на амоняк Неизправиост в тер- мостата Нарушаване на хер- метичността на агре- гата Изключва се хладилникът от елек- трическата мрежа и се заменя термостатът с нов С появяването на мирнс на амо- няк хладилннят агрегат се заменя. Допуска се уплътняване н ново зареждане на хладилния агрегат само при условията на спецйали- зирана сервизна база
Нарушаване на нормалиия режим на работа на хладилния
агрегат може да се получи от изпускане на амоняк и водород от
системата, замърсяване и запушване на агрегата и отклонения
в геометрията на агрегата от установените размери. Изпускане
(теч) на амоняк и водород в повечето случаи се установява в
местата иа заваряване или в зарядния (пълнителен) щуцер. В
Мяетото на изпускането на повърхността на агрегата се появява
кафяво петно. При теч се нарушава херметичността на цялата
система на хладилния агрегат, силно се нагряват всички негови
части, в помещението се появява силна миризма на амоняк.
Запушването на хладилния агрегат е следствие на отся^ането
на твърди частици, конто попадат във водоамонячния разтвор в
момента на зареждане, а също и от попадане . на обгар, люспи,
отделили се от вътрешните повърхности на тръбите. При недо-
статъчно пясъко-струйно почистване на тръбите след заваряване :
без газова защита или от недостатъчно вакуумиране на хладил- i
ния агрегат преди зареждане може да се получи частично или ’
пълно запушване иа хладилния агрегат.
От замърсяването се намалява циркулацията на водоамоняч- ;
ния разтвор. Той не прониква в кондензатора и топлината, която
.идва от електрическия нагревател, се изразходва за нагряване
на генератора и пароотводещата тръба. Вследствие на значител-
ното прегряване на генератора в него може да се получи кипене
на разтвора, което' довежда до нежелателна кристализация по
вътрешните повърхности на тръбите.
292
7.2.4. Технически и качественн изисквания към абсорбцирнните
хладилни агрегати след ремонт
Следремонт абсорбционните хладилни агрегати трябва да отго-
варят на следните механически и качественн изисквания:
1. Термостатът трябва да бъде добре закрепен. Ключът на
термостата трябва да се върти пдавно и без заяждане.
2. Хдадилният агрегат трябва да бъде правилно нагласен и
закрепен към хладилния шкаф. Изпарителят в хладилната каме-
ра трябва да бъде нивелиран.
! 3. СЛёД зареждане на хладилния агрегат на зарядния щуцер
(за тези хладилници, конто имат постоянно такъв) трябва да се
поставй защитно капаче и то да се пломбира.
4. Рем^нтираният хладилен агрегат трябва да бъде боядисан.
5. ПрН нагласена стрелка на термостата на максимално ох-
лаждане Й при включване на максимална мощност и температу-
ра в помещението (+20°С до +30°С) температурнатв разлика
трябва да бъде не по-малка от 22°С.
6. Изходящите краища на електрическия нагревател трябва
да бъдйт изолирани с порцеланови цветни маниста.
7. Работата на хладилника не трябва да се нарушава при
изменение на напрежението в мрежата в границите от 5 до 10%
от номиналното.
8; Потребната мощност на ремонтирания хладилник трябва
да не цадвишава техническите данни от паспорта.
7.3. КОМП РЕСОР НИ ДОМАШНИ ХЛАДИЛНИЦИ
7.3.1. Общи сведения, класифнкация и принцип на действие
на компресорните домашни хладилници
В сравнение с абсорбционните домашни хладилници компресор-
ните притежават редица предимства, конто определят тяхното
масово навлизане в съвременния домакински бит. По-главните
от тях са:
а) при еднакъв обем на хладилната камера те изразходват
близо два пъти по-малко електрическа енергия от абсорбцион-
ните;
б) по-добрата компактност на хлаДилния агрегат подобрява
използуването на обема на хладилната камера без увеличаване
на заеманата площ от хладилника върху пода;
в) получаване на ниски температури за късо време;
г) получаване на по-големи количества лед за значително по-
малко време и др. '
В хладилния завод „Антон Иванов*1 — София, се произвеждат
компресорни хладилници Мраз-140, Мраз-150 и Мраз-120, а
предстои производство™ и на Мраз-200 и Мраз-220. Оцвен това
в страната ни се внасят и различии марки компресорни хладил-
293
ници, като Саратов, Зил, Ока, Бирюса, Калеке, Силезия, Лехел
и др.
В съвременните модели компресорни домашни хладилници
хладилната камера заема изцяло предната част на шкафа чак
до пода, а отделението на компресора заема незначително място
в задната му част. Вратдта е разположена по цялата.височина
на шкафа и е снабдена със секторни и Магнитки уплътнители.
В съвременните домашни хладилници изпарителите заемат гор-
ната част на хладилната камера по цялата нейна широчина.
Всички компресорни домашни хладилници се зареждат с хла-
дилен агент фреон-12 — газ, който е напълно безвреден за чо-
века и хранителните продукта и безопасен при експлоатацията
на уреда, С тези си благоприятна физиологични качества той
измества амоняка, който има по-добри термични и производстве-
ни качеств^. Фреон-12 прониква много лесно през порите на ма-
териалцте, поради което използуваните материали трябва да
имат достатъчно висока плътност. При наличие на открит пла-
мък и температура над 400°С фреон-12 се разлага на флоурово-
дород със следи от много отровция газ фосген. За избягването
на евентуални отравяния в помешенията, в конто се работи с
Него, не трябва да се пали излишке- огън и особено да се пушат
цигари.
Компресорните хладилни агрегати се състоят от компресор,
кондензатор, регулиращо устройство и изпарител, който са съе-
динени с тръбопроводи и образуват херметично затворена систе-
ма, запълнена с хладилен агент (фреон-12) и смазочно масло.
Компресорът заеднр с електродвигателя са монтирани в общ ко-
жух, като роторът на електродвигателя е поставен непосредстве-
но на вала, на компресора. За да се избегнё предаването на виб-
рациите, възникнали при работа на компресора, кожухът, в кой-
то са поместени компресорът и електродвигателят, е поставен на
две цилиндрични пружини (такъв е случаят с компресора бъл-
гарско производство КХ-0,13). Така е при компресорите с външ-
на амортизация.^
Принципът на действие на хладилния агрегат е еднакъв за
всичкй видове компресорни хладилници. Той може да се просле-
ди на показаната на фиг. 7.9 работна схема на хладилния агре-
гат с компресор КХ-0,13 — българско производство. Когато до-
машният хладилник е включен да работи, компресорът засмуква
фреонови пори от кожуха си, сгьстява ги в цилиндъра ц силно
прегрети, ги изтласква по нагнетателната тръбичка в конденза-
тора. В него се осъществява охлаждането на фреоновите пари
при налягане 6 до 8 kg/cm2 и при температура на околната среда
от 20 до 25°С до температурата на кондензацията им и тяхното
постепенно втечняване. Течният фреон, който в края на кондеи-
затора се доохлажда до температура, с 3 до 5°С по-висока от
температурата на околция въздух, мннава през филтър-дехидра-
294
торб и постъпва в капилярната тръбичка*, където налягането и
температурата му се понижават. Фактически капилярната тръ-
бичка служи като регулиращ вентил и има такова проходно се-
Изсушител
P7VT] Фреоноби. пари
Нис но налягане
Фиг. 7..9. Работна схема на хладилния агрегат с ком-
пресор КХ-0,13
I
чснйе и съответствуваща дължина, че при преминаване на течния
фреон през нея налягането се понижава до налягането на нзпа-
* Капилярната тръбичка се тарира предварително съобразно мощността
иа компресора.
295
I
рение в изпарителя. Попаднал в каналите на изпарителя, теч-
ният фреон се изпарява интензивно, при което се отнема топлина
от околната среда (в случая от въздуха в хладилната камера) и
тя се охлажда. Другият край на капилярната тръбичка е заварен
към изпарителя, което подобрява топлообмена. Образуваните
фреонови пари постъпват през смукателната тръба в компресо-
ра. Описаният процес се извършва многократно, което/бсигурява
поддържане на сравнително ниска температура в хладилната
камера.
Домашните компресорни хладилници се характеризират със
следните показатели: полезен обем, форма на шкафа, тегло,
енергетични данни, коефициент на работното време на хладил-
ния агрегат. Но основните величини, конто характеризират хла-
дилния агрегат, са студопроизводството и разходът на електро-
енергия. у
Студопроизводството на хладилния агрегат се определя от
количество™ топлина, която той е в състояние да отнеме от ох-
лаждащата среда в продължение на 1 час (kcal/h). Студопроиз-
водството зависи от условията на работа, за,това и неговата
сравнителна оценка може да се прави само при определени усло-
вия. Хладилните агрегати за компресорни домашни хладилници
имат студопроизводство от около 100 до 200 kcal/h, а в
отделни случаи до около 400 kcal/h.
Експлоатационните условия на работа на хладилните агрега-
ти на компресорните домашни хладилници, а също икономиче-
ски и технологични съображения при масовото им производство
налагат високи изисквания, а именно:
а) висока износоустойчивост' на детайлите и работоспособ-
ност на хладилния агрегат в продължение на не по-малко от
10—13 години;
б) надеждиа и дълготрайна раббта на хладилния агрегат в
домашни условия през целия експлоатационен период без техни-
чески надзор (изключва се необходимостта от провеждане на
какъвто и да е планов ремонт в процеса на нормалната експлоа-
тация на хладилния агрегат, замяна на смазка и добавяне на
хладилен агрегат и т. н.); ,
в) голяма сигурност срещу повреждане на движещите се ча-
сти на агрегата, неговите механизми и тръбопроводи при работа
на хладилника;
г) малки стойности на шума на работа на компресора и елек-
тродвигателя и др.
7.3.2. Устройство на компресорните домашни хладилници
Компресорният домашен хладилник Мраз-140 (фиг. 7.10 б) се съ-
стои от хладилен шкаф 1, направен от двойно декапирана лама-
рина с дебелина 0,8 mm с вграден в него хладилен агрегат 2 (на
296
схемата се вижда само изпарителят на агрегата). В шкафа се
намира хладилната камера с полички, съдове ванички и балкон-
чета за различните видове хранителни продукта. Изработена е
от полистирол с дебелина 5 mm на вакуумформовъчна машина.
След вакуумформоването се изрязват отворите за тялото на тер-
мостата 5 и изпарителя 2. Отпред хладилнтаа камера се затваря
с врата, изработена от двойно декапирана ламарина с дебелина
0,8 гит. Към ламаринения капак се монтират последователно
стиропорова изолация и полистиролов капак с магнитен уплът-
нител. Вратата се окачва на две панти, закрепени към тялото
външно.
В хладилния шкаф е монтирана осветителна инсталация, като
лампата се включва при отваряне на вратата и се изключва при
нейното затваряне автоматично. Температурата на хладилната
камера се‘регулира с помощта на термостата 5. Термостатът и
фасуйгата се монтират към пластмасовото тяло, закрепено към
камерата с четири винта. Термостатът включва и изключва токо-
вата верига съобразно температурата на стената на изпарителя
и желанието на използуващия хладилника. Температурата на
297
изпарение при термостатите за домашните хладилници Мраз-140
е от —2°С до —21°С.
В компресорните домашни хладилннци Мраз-140 и Мраз-Г50
се използуват различии видове компресори: български —
б — схема:
/ — хладилен шкаф; 2 — хладилеи агрегат; 3 — ваничка с пре-
гради за получаване на лед; 4 — скарн за поставяне на продукта -
те; 5 — термостат; 7 — стъклена полица; 8 — съд за плодове;
9 — ваничка за масло; 10 — балкончета за отделенията за бутил-
ки и яйца; 11 — съд за събираие иа водата от разскрежаването
КХ-0,13; немски К-0,63, N 90,2; румънски — CF0 1/8—220 V и др.
Елементите на хладилния агрегат А-120, комплектуван с компре-
сор КХ-0,13, са дадени на фиг. 7.11, а с немски компресор К-0,63
N 90,2 - на фиг. 7.12.
Компресорът КХ-0,13 и електродвигателят са монтирани в
общ херметично затворен кожух от тръба или ламарина, от две-
те страни на която са заварени капаци. На единия капак на ко-
жуха се намират изходящите контакти, с помощта на конто се
захранват електродвигателят и технологичната тръбичка за за-
реждане на хладилния агрегат. Компресорът е едноцилйндров с
диаметър на цилиндъра 27 mm и ход на буталото 16 mm. При-
вежда се в движение от асинхронен електродвигател тип
АЕЕ-93/4, чийто ротор е монтиран Непосредствено на вала на
компресора.
За предотвратяване на вибрациите, възникващи при работа
на компресора, неговият кожух и електродвигателят са окачени
на пружини, конто се опират на рамката на хладилния шкаф. За
298
Жлта на диата капака на кожуха на компресора има поставенй
•Ъпори. При този начин на външно окачване компресорът и елек-
тоодвигателят са закрепени твърдо в кожуха. Като недостатък
авъншното окачване може да се посочи отнбсително сложната
Ш-
•
и
Фиг. 7.11. Схема на хладилния агрегат с български ком-
пресор КХ-0,13:
1 — херметичен компресор тип КХ-0,13; 2 — носеща конструк-
ция; 3 — кондензатор; 4 — изпарител; 5 — смукателна тръба,
6 — нагиетателна тръба; 7 — каннляриа тръба
конструкция на рамката, удължаването на тръбопроводите и
трудността при центровката на ротора и статора. От друга стра-
на непосредственият контакт на тялото на компресора и статора
с кожуха подобрява условията на охлаждане.
Освен с българския херметичен компресор КХ-0,13 компре-
сорните домашни хладилници Мраз се комплектуват и с немски
компресори, производство на ДКК Шарфенщайн — ГДР (фиг.
7.12), като К 0,52 N 63,2; К 0,63 N 90,2; К-0,63 N 63,2/90,2. При
този тип компресори имаме вътрешно окачване. Статорът се за-
крепва в кожуха на компресора и заедно с него се окачват на
.-пружини вътре в кожуха. Това окачване опростява конструкция-
та на рамката и намалява габаритите на агрегата.
299
При комплектуването на компресорния домашен хладилник
Мраз-150 се използува и румънският компресор тип CF 1/8 220 V,
който по външен вид и устройство наподобява немските.
Кондензаторът 3 (фиг. 7.12) се изработва от стоманена помед-
нена тръба „Бундироор**, чиито отделни навивки са закрепени
Фиг. 7.12. Схема на хладилен агрегат с немски ком-
пресор:
1 — херметичеи компесор К-0,52 N 63,2; 2 — носеща конструк-
ция; 3 — кондензатор; 4 — изпарител; 5, 7 — нагнетателна
тръба; 6 — смукателна тръба
към специално перфорирани ленти с възможен въздушен поток
за охлаждане на кондензатора.
Изпарителят на произвежданите в ХЗ „Антон Иванов41 хла-
дилни агрегата служи за отвеждане на топлината на охлаждана-
та среда от хладилния агент. Използуват се три вида изпарители;
италиански, френски и съветски. Характерното при комплектов-
ката с тях се състои в различната дозировка фреон. Така напри-
мер при комплектовката с италиански и френски изпарители и
К.Х-0,13 дозата на фреон-12 е 110±5 g, а с немски компресори —
85±5 g. За всички видове компресори, комплектувани със съвет-
ски изпарители, дозата е 85±5 грама фреон.
300
S' КаПИЛЯрматн тръба 7 (фиг. 7.11), която служи като регул ира-
' ‘'ццп устройство, се изработва от медиа тръба с вътрешеи диаме-
Йгьр ОТ 0,6 ДО 0,8 mm. За осъществяването на теплообмен тя се
'УЙпоява КЪМ смукателния тръбопровод 6 (фиг. 7.12), който се
Изработва от медиа ламарина и осъществява връзката между
' ^дарителя и компресора.
Герметичен хлад,
компресор кхо, 13
Фиг. 7.13. Принципна и монтажна схема на компресо-
рен домашен хладилник Мраз-140, комплектуван с бъл-
гарски компресор К^О, 13:
Кл — клеми; ДР. — двигател на компресора; PH — работна на-
мотка; ПН — пускова намотка; Т — термостат; РПТ — реле
пусково термично; Л -— лампа; Б — бутон
Преди влизане на хладилния агент в капилярната тръба той
минава през филтър-дехидратор, ^ойто предпазва капилярата от
замъреяване. Филтърът представлява медиа тръба, запълнена с
301
цеолитови зърна, като в двата й края има залепени мрежи, конто
не позволяват да преминат в капилярната Тръба механични
примеси. • .
Нагнетателиият тръбопровод 6 (фиг. 7.11) се изработва от
медиа тръба и осъществява връзката между компресора и кон-
Фиг. 7.14. Принципна и монтажна схема на
компресореи домашен хладилник М.раз-140,
комплектуван с немски компресор К-0,52
N 68,2
дензатора. Смукателният и нагнетателният тръбопровод имат
компенсационни колена, предназначени за поемането и отнема-
нето на вибрациите, създадени от компресора.
Пускового реле е електромагнитно и служи за автоматично
включване на допълнитедната пускова намотка на електродвига-
теля за създаване на лървоначален пусков момент.
Термичното токово реле служи за предпазване на електродви-
гателя от топлинно-токовите претоварвания на статорната на-
мотка. Хладилните агрегати се комплектуват с комбинираио пу-
сково и термично токово реле тип РПЗ-1.
Принципната и монтажната схема на компресорнйя домашен
хладилник Мраз-140, комплектуван с български компресор
КХ-0,13, е показана на фиг. 7.13, а с немски компресор — на
фиг. 7.14.
302
Технические данни на никои от по-разпространените у нас
компресорни домашни хладилници са дадени на табл. 31.
Особености на някои модели компресорни домашни хладилници
Компресорният домашен хладилник ЗИЛ-240 КШ има право-
ъгьлна форма и е изработен като метален шкаф с вграден в него
: хладилен агрегат. Между стените на шкафа и камерата е поста-
. вена топлинна изолация. Отпред хладилната камера се затваря с
врата, която има двойни стени с топлинна изолация помежду
тях. В затворено състояние вратата плътно приляга към шкафа
благодарение на магнитни уплътнители. Кондензаторът и изпа-
.'( рителят на хладилния агрегат са алуминиеви. На задиата стена
на изпарителя е поставен филтър-дехидратор. Компресорът е на
външно окачване към рамата на хладилния шкаф.
Кмпресорният домашен хладилник Ока има изпарител, раз-
положен по цйлата широчина на хладилния щкаф. Компресорът
заема голямо място, което увеличава значително габаритните
размери на шкафа.
Компресориият домашен хладилник Саратов-2 има шкаф с
правбъгМна форма. Вътрешната страна на вратата няма полици
за съхраняване на продукта. Хладилната камера е без осветле-
ние. В долната част на шкафа има отделение за компресора, кое-
то в значителна степей е причина за увеличените размери на Хла-
дилрия шкаф. Изпарителят е от неръждясваща стомана.
i?« i • ‘
7.3.3. Указания за правилна експлоатацня, съхраняване, ремонт
й профилактика на компресорните домашни хладилници.
Основни неизправности и методи за тяхното откриване
И отстраняване
/
?Преди да се включи новозакупеният домашен хладилник,
необходимо е грижливо да се изучат упътванията на завода-про-
изводптел, придружаваШи уреда. Но и в процеса на експлоата-
ция на уреда е добре те да се припомнят. По-долу са дадени някои
пб-важни указания.
Условията на експлоатацня на домашния компресорен хла-
дилник оказват съществено влияние върху нормалната и безот-
казна работа на уреда през целия експлоатационен период. До-
машните хладилници не трябва да се поставят във влажни
нежилшцни помещения. Преди да се поставят/на избраното мя-
сто, трябва да се извадят скарите, фррмите за лед, тавите и дру-
гите принадлежности. Уредът трябва да лежи стабилно на пода.
Домашните хладилници може да се включват към електриче-
ската мрежа само при условие, че напрежението на елект^одви-
гателят отговаря на напрежението на мрежата. Фабрична^га та-
303
304
белка, закрепена към кожуха на компресора, посочва номинално*
то напрежение на уреда.
Всеки 10—15 дни задължително трябва да се отстраняват ле-
дените натрупвания, конто се образуват върху изпарителя. Това
се извършва при изключен термостат. След обезскрежаването
на хладилната камера изпарителят, скарите и всички други съ-
дове трябва да се избърсват с мокра насапунисана кърпа или
разтвор от сода бикарбонат, след което да се подсушат със суха
кърпа. Препоръчва се след това да се проветри хладилникът при
отворена врата в продължение на 30-5-40 минути.
Не трябва да се забравя, че преди да се пусне в действие но-
возакупеният домашен компресорен хладилник от типа на
КХ-0,13, трябва да се провери дали компресорът (респ. кожухът
на компресора) не е закрепен неподвижно към рамата на хла-
дилния шкаф. При такъв случай той се освобождава до положе-
ние свободно да виси на амортизационное пружини. При
домашни хладилници, комплектувани с немски или румънски
компресори, това не е необходимо.
Тръбопроводите на х-ладилния агрегат трябва също да бъдат
добре закрепени и при работа да не се допират до никакви де-
тайли. Това се отнася и за релето. Недобре закрепеното реле
може да стане причина за незадоволителното пускане на аг-
регата.
, Често напрежението на мрежата причинява големи неприят-
ности. Необходимо е да се помни, че то се колебав в доста широ-
ки граници, а при хладилниците от този тип се допускат откло-
нения по-малко от +10% и —15% от номиналното.
Често срещаните неизправности при експлоатацията на ком-
пре.сорните домашни хладилници, причините за тяхното настъп-
ване и методите за откриването и отстраняването им са изложе-
ни по-долу.
Неизправност
При работа на хладилни-
ка се чуват шум, чукане,
вибрации и дрънчене
Причина, иачнин за откриване и отстраняваие
а. Чукането. шумът, вибрациите или дрънче-
ието сс свързват с откачане иа кожуха на ком-
пресора от рамата иа хладилния шкаф. В за-
висимост от монтирания към хладилния агре-
гат компресор чрез външен оглед се установява
състоянието на укрепването и при необходи-
мост се отстранява неизправиостта. Например
чрез регулиране разстоянието между опората И
долната плоскост па главата на носещия болт
(това разстояние пе трябва да бъде по-малко
от 8-^-10 mm)
б. Чукането и необичайиият шум са свързани
с нарушената конфигурация на тръбопроводн-
те. При този случай се оглежда много внима-
телио разположението на пагнетателната и
смукателиите тръби, конто излнзат от кожуха
20
Експлоатация н поддържане
на съврем, дом. т-ка
305
Продължение
1 2
на компресора. Поклаща се с ръка кожухът на компресора и се проверява има ли допиране между тръбата и кожуха със стената на шка- фа. При откриване на такова допиране внима- телно се огъват тръбите до отстраняване на съприкосновението им със стената на шкафа. Ако кожухът на компресора се допира до ра- мата на хладилния агрегат, в мястото на допи- ра се поставя парче пореста гума. Когато има допир на капилярната тръбичка (в мястото на запоявапето й с филтър-дехидратора) с конден- затора тя се огъва много внимателно и леко до отстраняване на съприкосновението и т. н. в. Чукане в релето (чукане на сърцевината в тялото на бобината). Тази повреда се отстра- нява, като се подложи парче мек картон в мя- стото на чукането г. Силен шум в кожуха иа хладилния компре- сор. Признак — повишаване на температурата в хладилната камера. Появата на шума свиде- телствува за замрЪзване на капилярната тръ- бичка. За да се убедим в това, необходимо е да загреем с клечка кибрнт или свещ капиляр- ната тръба в мястото на влизането н в изпа- рителя при включен хладилен агрегат. В резул- тат на загряването на капилярната тръба ле- дът се разтопява и се чува характерно бълбу- кане на влизащия в изпарителя фреон. С това се прекратява шумът в компресора, кондензато- рът започва да загрява, а изпарителят да за- скрежава При случай на повторно замразяване на капи- лярната тръбичка загряването трябва да се извърши в продължение на 15-ь 20 мннути в мястото на запояването и към изпарителя. При загряването влагата се поглъща от филтър- дехидратора и неизправността се отстранява. През време на загряването на капилярата тряб- ва да се q/южи азбестов картон между нея и стена'та йа шкафа. ж д. Чукането е вътре в кожуха на компресора. Неизправността се отстранява, като се разгло- а5и хладилният агрегат и според случая се ре- моптира или заменя компресорът с нов
Вратата не е уплътнена добре а. Хлабина между шкафа и уплътнителя. Про- верява се с шаблон 0,1-ь0,08 mm или с лист тънка хартия. При затварянето на вратата шаблоиът или хартията трябва да бъдат доб- ре стегнати между гумения уплътнител и целия периметър на вратата б. Хлабина на лявата страна на вратата. Полу- чава се най-често като следствие на разрегули- рането на заключалката. Повредата се отстра-
306
Пред ъл ж е н и е
1 1 2
нява, като се отвие леко регулировъчният винт и заключилката се придвижва малко към шка- фа, след което винтът отново се завива, Про- верката се извършва с лист тънка хартия в. Има хлабина на отделки места на уплътни- теля. В този случай се одвиват малко вннтове- те, конто закрепват вътрешния капак на вра- тата и в края на панела се цодлага парче кар- тон, широко не по-малко от 10 mm и дебело 2 гпгп г. Деформация на гумения уплътнител. В то- зи случай гуменият уплътнител се заменя с нов
При отваряне на вратата на хладилника лампата не свети а. Изгоряла е лампата. Повредата може да се установи с пробна лампа. Извършва се замяна на изгорялата лампа с нова б. Неизправност на изключвателя. Проверява се контактната система на изключвателя. При необходимост той се сваля и разглобява. Пре- късването на веригата или проводника се от- странява, като последният се заменя с нов. При случай на счупване или прегаряне на кон- тактите се заменя изключвателят в. Прекъсване на проводника при електрическа- та лампа. Фасунгата се освобождава и след това се запоява прекъснатият проводник. Сгло- бяването се извършва в обратен ред г. Неизправна фасунга; заменя се с нова
Частично разскрежаване на изпарителя к । а. Образуване на коричка лед върху предната част на изпарителя. Най-напред се нагласява термостатът на по-студен режим. Ако процесът на разскрежаване не престава, демонтира се хладилният агрегат и се заменя с нов или се ремонтира. Проверява се също уплътнението на вратата и при нужда се оправя б. Големи паузи между циклите (малко цик- ли за 1 час) в. Бързо нарастване на снежното покрытие по стените на изпарителя. Най-напред се прове- рява уплътнението на вратата и при нужда се поправя. Проверява се състоянието на изола- цията па хладилната камера и на вратата. При необходимост изолацията се заменя с нова
Недобро заскрежаваие на изпарителя а. Частично изпускане на фреон. Не се заскре- жават изходящите части на изпрителя; конден- заторът се загрява много слабо. Температурата
307
Продължение
Увеличен разход на елек-
троенергия
2 '
в горната секция на кондензатора и тялото иа
филтър-дехидратора е еднакво
б. Частично запушване на филтър-дехндратора.
С ръка се проверява температурата на горната
секция на кондензатора и на филтър-дехидра-
тора. При частичного запушване на филтъра i
той се превръща в своеобразен дросел. При то- ,;
ва изпарението н течния фреон на изхода от j
филтър-дехидратора е незначително и темпера-
турата на патрона е много по-ниска, отколкото ,
в долната спирала иа кондензатора. В случая .;
фнлтър-дехидраторът се заменя с нов
в. Наличие на масло в изпарителя. Тази непз- )
правност се характеризира с частично разскре-
жаване на изпарителя в долннте или странич-
ни повърхности
а. Неправилна експлоатация на хладилника или ;
хладилникът е разположен близко до отопли-
телни прибори. Няма циркуляция на въздуха '
около хладилния агрегат
б. Осветителяата лампа при затваряне на вра- ’;
тата не изключва. Причина за това може да е ;•
появила се значителна хлабина между бутон- 1j
чего на изключвателя и панела на вратата. Па-
нелът на вратата в мястото срещу бутончето
се намазва и заленва с пластина от полистирол
в. Повредено пусково реле. При този случай '
чрез външен оглед се проверява как е закрепено
релето и се проверява неговата работа ;
г Повишено напрежение в мрежата. При по- i
вишено напрежение в мрежата се повишава и
консумираната мощност на електродвигателя. j
а следователно и разходът от електроеиергия. ;
При превишаване на допустимите граници от J
номиналното напрежение хладилникът трябва ;;
да се включи в електрическата мрежа през ав-
тотрансформатор
д. Недостатъчно количество па фреон в систе- !
мата на хладилния агрегат. Установява се при- '
чината и мястото на пропускане на фреона. Ако
течът е в резултат от нарушаване херметич- '
ността на системата от отваряне на зарядния
щуцер (технологичната тръбичка), тогава в
хладилния агрегат се добавя такова количество ,
фреон, което осигурява нормалната работа на '
изпарителя. При нарушване херметичността на
хладилния агрегат в друго място той се демон-
тира и се ремонтира в сервиза
е. Недостатъчно студопроизводство на хладил-
нпя агрегат. Тази неизправност може да се по-
лучи при повреда на компресора. В този слу-
чай хладилният агрегат се демонтира и изпра-
ша за ремонт в сервизната организация
308
Продължение
« 2
При частично изпускане на фреон хладилникът се демонтира н изпраща в сервнзната база за ремонт и презареждане ж. Повишено триене' на движещите се части на хладилния компресор. С ръка се проверява нагряването на кожуха на компресора. След това се измерва с ватметър мощността на елек- тродвигателя, При повишена температура (по- вече от 80°С) и повишена мощност на електро- двигателя хладилният агрегат трябва да се де- монтира и изпрати в сервизната база за ремонт з. Неизправен електродвигател. Признацитеса; повишен разход на електроеиергия и силно на- гряване на кожуха на компресора. Хладилният агрегат се демонтира и изпраща за ремонт
Има ток в тялото на хла- дилника Хладилникът се изключва от електрическата мрежа чрез изваждане на щепсела от контакта. Пристъпва се към проверка за причината и мя- стото на изтичане па електрическия ток. С ме- гаомметър се проверява съпротивлението на изолацията на отделните участъци. За целта проводникът от клемата „земя“ се съединява с тялото на хладилника. Проводникът от клема- та „линия" се съединява последователно към всеки щифт на щепсела и проверяваните про- водиици. Термостатът трябва да се намира в работно положение. При проверка на намотки- те на електродвигателя проводникът от клема- та „линия" трябва да се присъедини последо- вателно към всеки изход от кожуха на компре- сора. В изправния хладилник съпротивлението на изолацията трябва да бъде по-голямо от 1 мегаом. Когато съпротивлението е по-малко от 1 мегаом, агрегатът подлежи на ремонт
Често изключване на за- щнтното токово реле ( а. Нарушено е закрепването на релето. При неправилно закрепване на релето контактите на пускового реле са в изключено положение и електродвигателят работи с включена пуско- ва намотка. По веригата преминава сумарен ток, който довежда до изключване на защит- ного реле. Трябва да се провери също с общ оглед закрепването на релето в държача, него- вото правилно нагласяване и регулиране, както и състоянието на гнездата. При откриване на неизправности то трябва да се укрепи и ре- рулира б. Параметрите на релето не съответствуват на параметрите на електродвигателя. При този случай пускового реле трябва да се замени с
309
i
Продължение
2
ново, което нма съответствуващи технически
данни
в. Неизправност на пускового реле. Най-папред
се сваля релето, сваля се капакът му и се про-
верява състоянието на подвижния контакт.
Вследствие на това електродвигателят не се
задействува и по веригата на защитното реле
протича голям ток. Заменя се релето. Когато
имаме само прилепване на контактите на пус-
кового реле, електродвигателят работн с вклю-
чена пускова намотка и по веригата протича
сумарен ток по двете намотки.
Включваемост на електродвигателя без пус-
ково реле, но с включено във веригата защит-
но реле. За целта .хладилникът се изключва от
електрическата верига, а стрелката на термо-
стата се пагласява па работно положение. Ако
пускането на хладилния агрегат е нормално и
защитното реле не изключва електрическия
двигател, това означава, че има неизправност в
пускового реле.
г. Неизправност на компресора. При случай па
блокирапе па компресора електродвигателят
не работи и защитною реле работи (изключва).
Трябва хладилният агрегат да бъде демонтпран
и изпратен в базата за ремонт
д. Неизправност в намотките иа електродвнга-
теля. Ако в намотките на електродвигателя има
, късо съединение, повишава се потребната мощ-
ност и сила на тока. Защитното реле често из-
ключва. Трябва да се провери нарреженнето в
мрежата и при нормално напрежение да се
измери потребната (консумираната) мошдост
на електродвигателя без реле. Ако се установи.
| че тя е повишеиа с повече от 15 : 20% над
указапата в паспорта, трябва да се демонтира
хладилният агрегат и да се изпрати на ремонт *
Няма добро охлаждане
в хладилната камера
а. Не се спазват правилата за експлоатация
па хладилника. При неизменно положение на
термостата се наблюдава отслабване на охлаж-
дането на хладилната камера
б. Повишеиа температура на околната среда.
При това положение термостатът трябва да се
премести в положение за по-голямо охлаждане
в. Лошо уплътнение на вратата
г. Електрическата лампа свети при затворена
врата на хладилника
д. Недостиг на фреон в хладилната система
е. Недостатъчно студопроизводство на хладил-
ния агрегат
310
Продължение
2
Ниска температура в
хладилната камера, съ-
проводена с увеличаване
на коефициента на работ,
ното време или непрекъс-
ната работа на хладил-
ния агрегат
Хладилната камера не се
охлажда; при работа па
компресора се чува го-
лям шум
I
Не работи компресорът !
а. Няма подложка между стената на изпарите-
ля и тръбичката на силфона. В този случай
трябва да се провери за наличието на подлож-
ка между стената на изпарителя и силфона.
Краят на подложката (на дължина 604-80 mm)
трябва да бъде притиснат към стената на из-
парителя и не трябва да се мести при изтегля-
не с ръка. Трябва да се осигури достатъчпо
добро укрепване на тръбичката
б. Неизправност на термостата (неправилна ре-
гулировка или заяждане в механизма). За от-
страияване на неизправиостта трябва да се
свали термостатът и да се замени с нов
а. Има изпускане на фреон от системат.а на
хладилния агрегат. При това положение хла-
дилникът трябва да се включи и провери с ръ-
ка дали изпарителят и кондензаторът имат
температурата на околиата среда (на помеше-
нието, където е поставен хладилникът). Чрез
външен оглед се проверява за мястото на из-
пускане евентуално и вследствие на механично
повреждане, корозня и т. н. Проверява се кон-
сумираната мощност на електродвигателя. При
работа без фреон тя е 70% от мощността, по-
казана в паспорта на хладилника. В' случай
на изпускане на фреона се налага дозареждапе,
ремонт или замяиа на хладилния агрегат
б. Замръзване на капилярната тръбичка
в. Замърсяване на филтър-дехидратора, което
пречи за премицаването иа фреон в изпарителя.
Най-напред се прави проверка дали не е за-
мръзнала капилярата. Ако причината е във
филтъра, трябва да се демонтира хладилният
агрегат и да се изврати за ремонт в базата
а. Писко напрежение в мрежата
б. Нарушено е закрепваието на релето
в. Неизправно пусково реле
г. Неизправност на електрическата инсталация
на хладилника. Ако в кожуха на компресора
не се чува шум от работа, необходимо е да се
провери работата на термостата. За целта хла-
дилникът се изключва от мрежата. Проверяват
се всички контактов връзки и съединения па
проводниците към термостата. 1\Ъм щепсела на
хладилника (съединителпия шнур) трябва да
се включи суха батерия и без да се свалят
проводниците от клемите от релето, се прове-
рява с помощта иа пробна лампа при включен
термостат (стрелката му се поставя на произ-
водно положение). Ако пробната лампа не свет-
ив. трябва да се свали и провери релето, като
311
продължение
2
се включи батерийката с пробната лампа. Ако
релето е изправно, търси се прекъсване в елек-
трическата верига и се отстранява
д. Неизправност в термостата. Това може да
се получи главно при теч на фреон от тръбич-
ката на силфона пли в резултат на механично
повреждане на контактната система на термо-
стата. Проверява се състоянието на клемните
връзки на проводниците в термостата. При
липса на повреда в съединенията откачат се
проводниците от клемите, свързват се накъсо
и се включва хладилникът. По принцип рабо-
тата на електродвигателя свидетелствува за
неизправността на термостата. В такъв случай
той трябва да се замени с нов
е. Непзправно защитно реле. Най-напред хла-
дилникът се освобождава от статическите ел.
товари и се сваля релето. Извършва се провер-
ка и ако се установи прекъсване във веригата
<на релето (пробната лампа не светва!), то да се
заменя с ново
ж. Неизправност в компресора. Електродвига-
телят бучи и не работи вследствие на блокира-
не на компресора. Най-напред се проверява за
нормалното включване на електродвигателя в
мрежата без реле и термостат. Ако електро-
двигателят не работи, проверява се веригата на
пусковата намотка. Ако тя е в изправност, това
озиачава, че има блокиране в компресора. По-
вредата може да бъде отстранена, ако на елек-
тродвигателя се подаде мигновено повишено
иапреженне (иа електродвигател с номинално
напрежение 220 волта се подават 380 волта).
Електродвигателят се включва без реле и се
държи под напрежение I до 2 секунди. При
положение, че електродвигателят не заработи,
същата операция се повтаря още 2 до 3 пъти
с прекъсване (паузи) не по-малко от 2 до 3 ми-
нута. Ако няма ефект. трябва да се разглоби
хладилният агрегат и да се ремонтира или за-
мени с нов
з. Неизправност в електродвигателя. Най-иа-
пред се проверява задействуването на електро-
двигателят без реле и термоста т. Ако той не
започне да работи, проверява се с пробна лам-
па или уред състоянието на пусковата и работ-
ната намотки. При установяването на каквото
и да е прекъсване трябва да сс замени или
ремонтира хладилният агрегат
312
7.3.4. Технически изисквания към хладилния агрегат
след ремонт
След ремонт хладилният агрегат трябва да отговаря на следни-
те технически изисквания:
1. Запояването на тръбните съединення трябва да осигурява
херметичност и да е без груби наслоявания на припой.
2. Заваръчните шевове на кожуха и капаците трябва да ми-
нават по линията на съединяването между кожуха и капаците.
Местата на заварките трябва да бъдат очистени от масло, нечи-
стотии, кал и т. н.
3. Местата на запояване трябва да се боядисват с черна
емайлова боя.
4. По повърхността на частите, конто са заменени по време
на ремонта на хладилния агрегат, не трябва да има следи от
корозия, кал, механични неравности и пр. Всички възли и части
иа хладилния агрегат да бъдат добре закрепени. Не се допуска
допирането на тръбопроводите един към друг, а също с конден-
затора и кожуха на компресора. Недопустимо е прегъването на
тръбите и тяхното механично повреждане.
5. С изключение на изпарителя, смукателната и капилярна-
та тръба, възлите и частите на хладилния агрегат трябва да
бъдат боядисани с черна боя. Краищата на тръбите, конто
влизат в изпарителя, трябва да бъдат боядисани с алуминиева
боя. На боядисаните повърхнини не трябва да има напливи и
дефекти.
6. Главичките на регулнровъчните винТове на топлинното и
пускового реле трябва да бъдат боядисани.
7. Зареден с фреон, хладилният агрегат трябва да бъде хер-
метичен.. Не се допуска теч на фреон.
8. Консумираната мощност на хладилния агрегат не трябва
да превишава предписаната мощност (вж. табл. 31).
9. Съпротивлението на изолацията на тоководещите части
спрямо тялото (изпарителя) трябва да бъде не по-малко от
10 мегаома'.
10. Хладилният агрегат трябва да се пуска в действие прн по-
нижено напрежение (—15%) от номйналното. Времето за залей-
ствуване на релето не трябва да бъде повече от 2 секунди.
11. При проверка на хладилния агрегат за студопропзводство
и правилна дозировка на фреона смукателната тръбичка на из-
парителя трябва да се заскрежава на дължина 150—200 mm.
12. Ремонтираният хладилен агрегат трябва да се разработва
в продължение на 1 ‘/г часа. След ремонта на компресора него-
вото разработване трябва да продължи не по-малко от 6 часа.
313
Ъ56±3
ЛЛТЕРАТУ РА
Цапков, И. Електрически машини Техника С., 19.
Кузнецов, Б В., Н. П. Вахреньков. Справочник електрнка по ремонту бы
товой техники. М., 1971.
Винников, II. М. Технология и разчеты при ремонте двнсателей переменного
тока. М., 19.. .
Лепаев Д. А. Справочник слесаря по ремонту электробыровых приборов. Изд
Легкая индустрия. М., 1971.
Кругляк, И. Н. Справочная книга механика по ремонту домашних холодиль-
ников: Изд Легкая индустрия. М., 1971.
Петров, А. М., Б. Е. Фишман. Бытовые машины и приборы. Изд. Легкая
индустрия. М„ 1973.
Лепаев Д. А., Ю. М Корхов. Электрические аппараты бытового назначения
Изд. Высшая школа. М., 1970.
Канторович, В. И. Надежность малых холодильных машин. Изд. Пищевая
промышленность. М., 1972.
Завилашин, Д. А., С. Н. Бардинский. Электрические машины малой мощ-
ности. Госэеиергоиздат 1963.
Лепаев, Д. А., Г. А. Марков, А. Я. Гуревич, И. К- Зизирным. В. A f Сучи
лин ц В, А. Леденев, Типовой технологический процес ремонта электрических
пылесосов, ЦБНТИ. М, 1970.
Лепаев, Д. А., Н. Я. Щехман. Бытовые электроприборы. Изд. Легкая ин-
дустрия. М , 1968.
Лепаев' Д. А., Л. Д. Зайцев, Т. II. Ступонина, С. И. Марков. Технология
капитально-восстановительного ремонта холодильных агрегатов компре> чин-
ных домашних холодильников. Изд. Легкая индустрия. М., 1967.
Лопатин, Г. Г., Г. П. Шульгина, Т. И. Супонина. Сборник технологических
процесов ремонта мотор-компрессоров холодильных агрегатов домашних
холодилннков, издание НИТХИБ М., 1971
Легшее, Д. А., Н. И. Савлюкова, Т. И. Супонина. Г. Г. ЛФгатин. Методика
ремонта домашних холодильников новых марок Полюс, Океан, Агарац,
Лига, Ярка, Мннск-3. Издание НИТХИБ. М., 1969.
Лепаев, Д. А., С. И. Борисова. М Н. Шахова, А. Л. Бучумова Ю. В. Айра-
петян. Сборник технологических процесов ремонта бытовых стирали ы\
машин новых марок Сибир-5, Пчелка, Аурика и ЗВИ. Издание НИТХИБ
М._ 1971.
Лепте, Д. А., Т. И. Супонина, Ю. В. Щукарев, В. Я. Якушев. Типовой тех-
нологический процес ремонта электрический полотерных машин. Издание
ЦБНТИ. М, 1970.
Лепаев, Д. А.. Н. Я. Штехман. Ремонт электрических механических бритв и
машинок для стрижки волос. Изд Легкая индустрия. М., 1970.
315
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР ...... 3
Глава 1
Електродвигатели, пзползувани в уредите и машииите с битово
предназначение
1.1. Общи сведения, класификация . . ' 5
1.2. Устройство и принцип на действие . . 5
1.2.1. Еднофазии колекторни електродвигатели . , 5
1.2.2. Еднофазии асинхронни електродвигатели .... 10
1.2.3. Еднофазии асинхронни рсактивни електродвигатели..............21
1.3. Основни неизправности, конто се срещат в едиофазните електро-
двигатели и методи за тяхното откриване и отстраняване . . 34
1.3.1. Еднофазии колекторни електродвигатели.........................34
1.3.2. Еднофазии асинхронни електродвигатели.........................40
1.4. Проверка иа качеството, методи за изпитване и технически изиск-
вания към ремонтираните електродвигатели от електрозадвижва-
нията на битовата домакннска техника ..............................42
Глава 2
Домакински електронагревателни уреди
2.1. Общи сведения, класификация........................ „ . . . 45
2.2. Устройство на електропагреЬателиите уреди. Указания за правил-
па експлоатацня. Често срещани неизправности....................'. 49
2.2.1. Електронагревателни уреди за приготвяпе иа храпа ... . . 49
2.2.2. Електрически съдове.......................................... 73
2.2.3. Електрическа скара............'...............................76
2.2.4. Електрически бързовари........ . . . . . . 77
2.2.5. Електрически уреди за гладеие.................................79
2.2.6. Електрически домакински отоплителни печки ... . 89
2.2.7. Електрически споялници....................................... 94
2.2.8. Електрически домакински бързодействуващи нагреватели и бойлери 95
2.3. Задължителни правила за електробезопасна работа с домакниски-
те електронагревателни уреди.............................. . . 106
2.4. Основни технически изисквания към електронагревателпите дома-
кински уреди......................................................108
1
«
Глава 3
Дрсбни елсктроуреди с битово предназначение «
3.1. Вентилатори..................................................109
3.1.1. Основни технически изисквания към ремонтираните вентилатори
316
с битово предназначение.................. . ............113
3.2. Електрически самобръсначки ................................ 114
3.2.1. Електрически самобръсначки с колекторен двигател. Принципно
устройство, характерни неизправности и начини за тяхното откри-
ване и отстраняване. Някои указания за правилно използуване 115
3.2.2. Електрически самобръсначки с импулсен двигател. Принципно
устройство, характерни неизправности и начини за тяхното откри-
ване и отстраняване. Някои указания за правилно използуване . 138
3.2.3. Електрически самобръсначки с микродвигател. Принципно устрой-
ство, характерни неизправности и начини за тяхното откриване
и отстраняване. Указания за правилно използуване...............144
3.2.4. Проверка па качеството, методи за изпитване и технически изиск-
вания към ремонтираните електрически самобръсначки, произ-
ведени в СССР . 149
Глава 4
Електрически домакински паркетолъскачки
4.1. Общи сведения, класификация и принцип ла действие на елек-
трическите паркетолъскачки.........................................151
4.2. Устройство на домашната електрическа паркетолъскачка ЭПЛ1-2 —
производство на СССР...............................................152
4.3. Проверка на качеството, методи за изпитване и технически
изисквания към ремонтираните електрически домакински пар-
кетолъскачки . . ... 159
Глава 5
Прахосмукачкн
5.1. Общи сведения, класификация и принцип на действие на елек-
трическите прахосмукачкн . . 161
5.2. Устройство на прахосмукачката ..... 164
5.2.1. Ръчни електрически четки .... 164
5.2.2. Ръчни електрически прахосмукачкн .... . 166
5.2.3. Домашни подови електрически прахосмукачкн....................171
5.3. Указания за правилното използуване, съхраняване, ремонт и про-
филактика на домакинските електрически прахосмукачкн . 198
5.3.1. Основни неизправности, конто се срещат в домашните електри-
чески прахосмукачкн и методи за тяхното откриване и отстраняване 201
5.3.2. Проверка на качеството, методи за изпитване и технически из-
исквания към ремонтираните електрически прахосмукачкн . . . 207
Г л а в а 6
Домашни електрически перални маш»ни
6.1. Общи сведения, класификация и принцип на действие на домаш-
ните електрически перални ........................................ 210
6.2. Устройство на домашните електрически перални машини . 215
6.2.1. Домашни електрически перални машини и уреди за механизирано
изпиране и изплаквапе на прането. Малки домакински цептро-
фуги за пране.......................................................215
6.2.2. Полуавтоматични перални машини с автоматично устройство
за регулиране времето на изпиране . . ... ... 227
I
317
6.2.3. Автоматични домашни перални машини с програмно управление . 237
6.3. Указания за правилната експлоатация, съхраняване, ремонт и про-
филактика па домашните електрически перални машини .... 249
6.3.1. Указания за безопасна работа с електрическите домашни пе-
рални машини........................................................250
6.3.2. Указания за правилна работа с електрическите перални машини . 251
6.3.3. Указания за съхраняване на пералната машина между работиите
периода.............................................................252
6.4. Основни неизправности, конто се срещат в домашните електриче-
ски пералии машини и методи за тяхното откриване и отстраняване 254
6.4.1. Домашни електрически перални машини със или без изстискващо
устройство — най-често срещани неизправности, начини за открива-
не и отстраняване...................................................254
6.4.2. Полуавтоматична перални машини — най-често срещани неизправ-
ности, начини на откриване и отстраняване ..........................261
6.4.3. Автоматична пералн амашина Перла-73 — най-често срещани ценз- *
привнести, начини за откриване и отстраняване ..................... 268
6.5. Проверка на качеството, методи на изпитване и технически
изисквания към ремонтираните перални машини . ..........276
Глава 7
Домашни хладилници
7.1. Общи сведения и класификация на домашните хладилници . . 279
7.2. Абсорбционпи домашни хладилници..............................282
7.2.1. Общи сведения и принцип па действие па абсорбционните домаш-
ни хладилници и на абсорбционная хладилен агрегат...................282
7.2.2. Устройство на абсорбционная домашен хладилник Мраз-80
и на хладилния агрегат АДД-25.................................s . . 286
7.2.3. Указания за правилна експлоатация, съхраняване, ремонт и про-
филактика иа домашпия абсорбционен хладилник. Основни не-
изправности и методи за тяхното отстраняване ....... 290
7.2.4. Технически и качественн изисквания към абсорбционните хла-
дилни агрегати след ремонт........................................ 293
7.3. Компресорни домашни хладилници . ......................... . 293
7.3.1. Общи сведения н класификация н- принцип на действие на ком-
пресорпите домашни хладилници.......................................293
7.3.2. Устройство па компресорните домашни хладилници . .... 296
7.3.3. Указания за правилна експлоатация, съхраняване, ремонт и про-
филактика на компресорните домашни хладилници. Основни не-
изправности и методи за тяхното откриване и отстраняване . . 303
7.3.4. Технически изисквания към хладилния агрегат след ремонт . . . 313
Литература......................................................... 315
318
ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОДДЪРЖАН-Е НА СЪВРЕМЕННА
ДОМАКИНСКА ТЕХНИКА
П ъ.;р во издание
Автор»: инж. Ц а н к о Ж е л е в Д ж и л и з о в, п. с. инж. Тодор И лиев Пи-
рон ков Рецензент и: прсЯф. инж. Иван Дафинов К и с ь о в,' ннж. Илия
Симеонов Ангелов Научен редактор проф. инж. Иван Дафинов К нс ьо в
Стилов редактор Милка Маринова Великова Художник Красимир а
Коцева Худ. редактор Георги Га дел ев Технически редактор Е л. Дюлге-
р о в а Коректор М е р и я н а Т о г е в а
Дадена за набор за .20. IV. 1977 г. Подписана за печат на 19. IX. 1977 г. Излязла от печат
през м. септември 1977 г. Формат 60/90/16
м 9533321411
Печатни коли 20,00 Издателски коли 20.00 Литературиа трупа III-2 Код 03——
Издателеки № 9459 Тираж 20 089 Цена 0,78 лв.
Дър?кавно издателство „Техник а“ — бул. „Руски" 6, София
Държавна печатница „Г. Димитров" — Шумен, пор. № 697
Цена 0,78 лв.