Към въпроса за народността на старите македонци - Бешевлиевъ В.

Автор: Бешевлиевъ В.

Теги: история на българия древна история

Год: 1932

Похожие

Изъ старата българска книжнина. Том I. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство

Приносъ къмъ историята на градъ Стара Загора

Български старини из Македония

Изъ старата българска книжнина. Книга II. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство

Текст

ГОДИШНИКЪ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ
ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТЪ — КНИГА XXVIII. 8.
ANNUAIRE DE L’UNIVERSITE DE SOFIA FACULTE HISTORICO-PHILOLOGIQUE — ТОМЕ XXVIII. 8.
КЪДОЪ ВЪПРОСА 3fl НДРОДНОСТЬТА flfl СТАРИТЬ МАКЕДОНИИ
отъ В. БЕШЕВЛИЕВЪ ----------
ZUR RAGE flflGfl DEM VObRSTOM DER flETEfl MAKEDOflEfl
VON v. beSevliev
СОФИЯ — ПРИДВОРНА ПЕЧАТНИЦА — 1932

I. Уводни бе лежки.
Въпросътъ за народната принадлежность на старитЬ Македонии е билъ често разглежданъ, било въ особени изследвания, било мимоходомъ въ съчиненията за гръцка или македонска история. Но при все това до единъ окончателенъ и общоприетъ резултатъ още не е достигнато. Той е билъ разглежданъ отъ две становища: отъ историко-филологическо възъ основа на све-денията на древнигЬ писатели за стариrb Македонии и езико-ведско възъ основа на достигналитЪ до насъ македонски глоси.
Пръвъ, който е разглеждалъ въпроса отъ историко-фило-логическо становище, е билъ К. О. Mil Пег. Въ съчинението си Ueber die Wohnsitze, die Abstammung und die dltere Geschichte des Makedonischen Volks. Berlin 1825 той дойде до заключение (49): „dass die Makedoner, namlich der Volks-stamm, welcher eigentlich und urspriinglich so hiess, Illyrischen Stammes waren“. Нкколко години по-сетне на този възгледъ се противопостави О. Abel въ Makedonien vor Kbnig Philipp, Leipzig 1847. Споредъ него старитк Македонии сж били гърци (91 й.). Следъ Abel като най-горещъ защитникъ на гръцкия произходъ на македонцитк се яви К. Bel о ch.1 За този ученъ die Frage nach der Nationalitat der Makedonen e das Grundproblem der ganzen griechischen Geschichte seit Philipp,2 отъ отговора на конто зависи правилното разбиране на гръцката история отъ Филипа II насамъ. Споредъ В£1р£|г.не може да има никакво съмнениевърху това, че ста рит'йг5₽ВЯ'сж<принадле жали къмъ гръц-ката народность. Това мнение се поддържа и отъ историка Е d. Meyer, Geschichte des Altertums II I2. Berlin 1928, S. 273. Споредъ него македонцитк сж били дорийско племе. Мнението на Beloch и Meyer се възприе напоследъкъ безрезервно отъ Fr. Geyer, Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. Miinchen 1930 и RE XIV 697 ff., докато J. Kaerst го отхвърли решително въ Geschichte des Hellenismus I4. Leipzig 1918. Тамъ той пише дословно следното (157): „Dartiber kann also gar kein Zw4ifel obwalten, dass noch zur Zeit Philipps und Alexanders die Makedonen von den Hellenen nicht als zu ihnen gehorig angesehen worden sind. Ebenso ist es gewiss, dass das makedoniscbe Volk selbst in jener Periode sich nicht zu den Hellenen gerechnet, sondern in klarer und bestimmter Weise von
!) Histor. Zeitschrift N. F, 43, S. 198. Griech. Geschichte III 1 S. 1 ff
2) Einl. in die Altertumsw. v. Gercke—Norden III 156 f.
ihnen unterschieden hat. Man braucht nur einen Blick in die geschichtliche Ueberlieferung Uber die Zeit Philipps sowie na-mentlich die Alexanders and der Diadochen zu werfen; man wird iiberall das deutliche Bewusstsein der Makedonen finden, dass sie ein Volk fiir sich sind, das denBerufhat, als solches Ruhm und Macht in der Welt zu erwerben. Това мнение се въз-прие и подкрепи съ други доказателства оп> ученика на Kaerst W. Fellmann въ Antigonos Gonatasy K&nig der Makedonien^ und die Griechischen Staaten. Dissert. Wurzburg 1930, 4 ff.1 Въ Бъл гария съ македонский въпросъ се е занимавалъ до се га само Г. И. Кадаровъ, който въ редъ студии {Етнографиче-ското положение на стариттъ Македонии въ сп. „ Мина л о “ I,, 2 стр. 156—175 и 3 стр. 263—281, Observations sur la nationalite des anciens Macddoins въ Revue des 6tudes grecques XXIII (1910) 243 sqq., Царь Филипъ И Македонски. София 1922, стр. 1 и сл. особено стр. 8 и сл. и др.) се изказа смщо тъй про-тивъ гръцкия произходъ на старитЪ Македонии.
Книгата на G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897 представя съединително звено между историко-филологическото и езиковедското разглеждане на въпроса. Това е единствената работа, въ която македонскиятъ-въпросъ се разглежда едновремено отъ тЬзи две становища. Хаджидакисъ не само тукъ, но и въ други свои студии8 застхпва решително гръцкия произходъ на старитЬ македонци. Обаче първиятъ, който е разглеждалъ въпроса отъ езиково становище, е билъ Sturz, De dialecto Macedonica et Alexandria. Lipsiae 1808, Въ това съчинение e направенъ и първия опитъ да се събератъ и отчасти изтълкуватъ остатъцит'Ь отъ македонския езикъ. Споредъ него тЪ сх отчасти vocabula proprie Graeca et ad veterem Hellenum linguam referenda и отчасти заети ex alio-rum populorum linguis, imprimis Persarum, Syrorum, Hebraeo-rum, Aegyptiorum aliorumque. Работата на Sturz не стой на изискваната научна висота поради тогавашното състояние на езиковедската наука. Затова като първо сериозно езиково изслед-ване на македонскитЪ глоси трЪбва да се см'Ьта работата на A. Fick въ сп. Orient und Occident II 718—729. Десетина го-дини по-късно Fick разгледа на ново глоситЬ въ Zeitschrift ftir vergl, Sprachforschung XXII 193—235.8 Споредъ Fick отъ гло-ситЪ се виждало, че македонскиятъ езикъ билъ гръцки диа-
2) Вж. пристрасната рецензия за тази книга отъ Geyer въ Philol. Wochenschrift Bd. 52 (1932) 327 ff.
2) Hanp. Indogermanische Forschungen XI (1900) 313 ff.; Zeitschrift fur vergl. Sprachforschung XXXVII 150 ff.; ГХшааоХоу. Mskezac I 32 и сл.; ФсХо-Xoytxal MeXstai 87 и сл.; Ilepl тоб t©v Ap^aCtov Maxs$6v<ov. Атина
1925; ’Andvnqatg rcpd$ xdv x. SiSixxopa W. Beschewliew въ сп. ’Ato)vft XXXIX (1928) 181—187.
3) Вж. още G. Meyer въ Fleckeisens Jahrb. f. class. Philologie XX (1875) 185-192.
лектъ. Това мнение се възприе отъ О. Hoffmann, конто въ Die Makedonen, ihre Sprache and ihr Volkstum. Gottingen 1906 подложи на подробно изеледване не само македонскитЬ глоси, «о сжщо така и македонскитЬ лични имена и дойде до заключение, че das Makedonische ist . . . der Schwesterdialekt des Thessalischen (255, срв. още и RE XIV 681 ff.).1 Споредъ P. Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache. Gottingen 1896, 288 македонцигЬ сж заемали едно срЬдно положение. Th не сж чисти гърци, но сж близко сродни съ тЬхъ. А Н. Hirt въ Die Indogerтапеп. Strassburg 1905-7, I 149 ff. II 602 ff. (вж. сжщо Handbuch der griechischen Laut-und Formenlehre. Heidelberg 1912е, 29 f.) ги отдели съвършено отъ гърцигЬ ги причисли къмъ илиритЬ. Най-сетне V. Lesny въ Zeitschrift ftir vergl. Sprachforsch. XLII (1909) 297 ff. обяви македонцигЬ за смЬсенъ народъ.2 Напоследъкъ А. Керацб-тсоиХо? въ 'Н vexponoXtg тоб Tpsfurewre ларй Xt|ivr]v
ttJs ’AxpISo; въ ’Apx«w^- ’Ecpjp.. 1927-8 и MaxeSovta xal Maze-Sgvs;. Атина 1930 се опита да докаже гръцкия характаръ на етаритЬ македонци възъ основа на археологически находки.*
Отъ изложеного до тукъ се вижда, колко много се разли-чаватъ едно отъ друго мненията за народната принадлежность на македонцигЬ. Споредъ едни учени тЬ не сж били гърци, а споредъ други гЬ сж гърци и то дорийци (Meyer), тесалийци (Hoffmann) или нЬщо срЬдно между еолийци и западни гърци. Това именно разногласие изисква и оправдава едно ново изеледване на въпроса за нарэдностьта на старитЬ македонци. Освенъ това всички досегашни изеледвания съ изключение на Хаджидакисо-вото, иматъ една обща методична грЬшка: разглеждането на писменигЬ сведения за старитЬ македонци се отдкля отъ това на глосигк Въ сжщность тоза трЪбва да става едновремено, за да се види, дали до единъ и сжщи резултатъ биха довели двата вида извори, а въ случай, че се различаватъ, какъ би могла да се обясни тази разлика. Защэто безспорно не може да стоятъ на една и сжща линия гръцкигЬ етимологии на македонскитЬ думи съ известията на древнитЬ писатели за негръцкия харакгеръ на македонски езикъ или на самитЬ македонци или най-сетне съ македонски вЬрвания и обичаи, конто сж чужди на гърцигЬ, както е напр. случая съ пробния бракъ у македонцигЬ, за който изрично се казва, че не се е срЬщалъ у гърцигЬ. При налич-ноегьта насегаспная исторически и езиковъ матерйалъ само едно-вргменото разглежданз на двата вида извори би могло да хвърди евкглина върху нашия въпрэсъ. При това трЬбва да се
*) Споредъ F. Solms en, Berlin, phil. Wochenschr. 1907, 275 македон-цитЪ сж междииенъ членъ между еолийци н западни гърци.
!) Срв. и F. Kornemann въ „Vergangenheit and Gegenwart“ XX S. 499.
3) Срв. рецензиитЪ отъ В. Бешевлиевъ вь «Македонски прегледъ' VI 1 (1930) 136 и-сл.--и въ ИБАИ VI, 323 и сл., а сжщ> отъ Fr. Geyer въ Philol. Wochenschrift Bd 51 Sp. 882—885.
взематъ подъ внимание всичко писмени известия, а не да се постжпва еклектично, както е правено до сега.
Настоящата работа съобразно съ казаното по-горе разглежда най-напредъ сведенията на старитЬ писатели за вародностната принадлежность на македонцит'Ь. А остатъцитЪ отъ македонский езикъ ще бждатъ разгледани въ едно особено изследвание.
II. Родословието на епонима MaxeSwv.*
Хомеровиятъ епосъ не познава нито народъ „македонца* нито страна „Македония*. Само въ XIV пЬсень на Илиядата стихъ 225 и сл.:
"Нрт] 5’ Alpaca. kbrsv
IhspiTjV 5’елфйаа xal ’HpaO’^v SpareMjv asuar’ eq?’ ItwiottoXcov ©pr^zGiv 5pea йхрот^та? xopucpa;, yj^ova (xapitrs rroSotir се споменува страна ’ЛцаМт], която се отъждествява отъ по-сетнешнигЬ писатели съ Македония1 и е означивала наверно само крайморска Македония.2
Названието ’Н|ла{Нт] идва споредъ старогръцкитЪ предания било отъ името на етиопския(?) царь ’Hp.a9twv,3 било отъ това на македонский царь Emathius,4 * било отъ това на ’'Ар.аЭ’о:, синъ на епонима на македонцитЕ? Обаче това название, както се досЬща съ право Abel, произлиза отъ йр.аЭ’о; „крайбргьженъ пп>съкъ*6 и затова „Die Benennung hatte urspriinglich weder eine politische, noch eine stammliche Bedeutung, sondern eine rein physische, und schreibt sich von der Zeit her, da der ganze nordliche Landerstrich noch von Einer ungemischten griechi-schen Bevolkerung besetzt war.’ Последнего предположение на Abel не може да се смЬта за съвсемъ вЬрно. Защото гръцкото
За тази глава срв. работитЪ на Stoll въ Roschers Lexicon der griech, и, rom. Mythologie Bd. Il 2291 f. и Eitrem въ RE XIV 636—7.
2) Напр. P to lo m. Ill 12, 36 (13, 39).
2) O. Abel, Makedonien vor Konig Philipp. Leipzig 1847, 25 ff. REV 2480, XIV 648.
3) Вж. Hesiod. Theog. 984. Схолиятъ къмъ това мЪсто го евързва съ Македония. Сжщо Justin VII. 1. 1, срв. RE V 2480. Споредъ W. Aly, Hesiods Theogonie, Heidelberg 1913 S. 62: altes Marchen aus der Zeit, als die griech. Welt noch mit der Pierischen Kuste zu Ende war.
4) Вж. Solini collectanea etc. iter. rec. Th. Mommsen. Berlin 1895, p. 64, 19 (9, 10). Emathius qui primus in Emathia occepit principatum, seu quia indago originis eius aevo disperiit seu quia ita res est, genuinus terrae habetur.
5) Вж. RE I 1752 (Amathos 2.).
6) Op. cit. 25.
7) Op. cit. 26.
название не предполага непременно и гръцко население.1 2 Мор-скиятъ брЬгъ може да бжде нареченъ съ гръцко име и известенъ на гърцитЬ само отъ тЬкнитЬ мореплавания и случайни спирки по крайбр’Ьжието?
Много по-важенъ е въпросътъ, защо Хомеровиятъ епосъ не споменува македонцитЬ ? По ЕсЬка вероятность македонцитЬ още не сж се били спуснали на югъ, когато сж се създавали двете голыми поеми, нито пъкъ сж играли некаква роля въ гръцките епически борби. (
За пръвъ пжть името на македонците се среща въ целата старогръцка книжнина въ единъ откжслекъ отъ недостигна-лото до насъ генеалогично произведение на Хесиода Ка^алоуо; (КатаХоуа yuvatxfflv или ’Hoiai)3 приведенъ отъ Константинъ Порфир огенетъ въ de thematibusII р. 48 Bonn.: MaxeSovta- тд Х<Ьра (йусраа&т;) ало Maxe86vog тоб Atig xai 0u(ag rfjg Aeuxaktuvog, 6k (fTjaiv 'HatcSog 6 towns’
"H 8’ 6nozuaa[ifwj Au yefvaxo TEpmxepativtp ufe Зию, MayvTjxa MaxijSova ft’ Еллю/арр^у, о? nep: Псериду xai ’ОХир.тоу 8<Ь[лат’ evauiV
(fr. 5 ed. A. Rzach*).4,
MaxTjScva Lehmann, MaxsSova codd.
Споредъ този откткслекъ Македонъ, епонимътъ на македонцитЬ, е синъ на Зевса5 6 и Тюия, брать на Магнетъ, епо-нимъ на магнетитЬ и внукъ на ДевкалионъЛ А, понеже Хе-
х) Самъ Abel пише, че „Die Pelasger, die auch nach direkten Zeugnissen (Aelian. de nat anim. X 48 и Justin. VII 1} die urspriinglichen Bewohner Emathias waren. А, както e известно, пелазгитЪ не сж били гърци. Срв. за Халкидика Thukyd. IV 109. Вж. сжщо Aeschyli 'IxstiSsj 250 sqq. ed. U. de Wilamowitz — MOllendorff. За старото население на Македония вж. Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски. София, 1922, I и сл. На стр. 2, заб. 6 Кацаровъ пише за името Ематия следното: «обаче вероятно думата е илирийска; ср. албан. madi, mabeja (голЪмъ), и би могла да се тълкува въ сйи-сълъ на ширине (равнина)4*.
2) Срв. славянского название на германцитЪ и Германия „нЪмци“ и „нЪмско*, отъ което обаче не следва че германцитЬ сж славяни.
3) За името както и за целого произведение вж. A. Rzach, RE VIII 1202 ff.
4) Срв. К. О. Muller, Geschichte Hellenischer Sttimme und Stddte. Bd. II Die Dorier I Abt. 2 Aufl. v. F. W. Schneidewin. Breslau 1844, S. 3, Anm. 6. Die Stelle des Hesiod ist wohl aus den Ебеп, und kein Grund vor-handen, sie fur falsch zu halten. Man muss im zweiten verse uts 86w Miyvyjxa MctxsSvdv {Hnrctoxdppiqv lesen.
5) Срв. още Stephanus Byzant. s. v. MaxsSovfa и Eustath. Dion. Per. 427.бт(. Maxs8dvsg X^yovrai сслд MaxsSdvog xofl въ F. Jacoby, F. Gr. Hist. I 455.
6) Сжщото родословие проглежда и у Solinus р. 65, 2,9, II): sed Macedo Deucalionis maternus nepos, qui solus cum domus suae familia morti publicae superfuerat, vertit vocamen, Macedoniamque a se dixit.
л е н ъ ("ЕХЦуЬ родоначалникъ на елинитЬ, пакъ споредъ Хесиода1 е синь на Девкалиона, а Грайкъ (ГраГхо;),2 родоначалникъ на грайкитЬ (=гърцитЬ), е внукъ на Девкалиона, то споредъ това Македонъ е сестринъ синь на Хелена и братовчедъ на Грайка.
ДеихаХноу Пбрра
(9uta (-[-Zeu;) е'ЕХХу)у8 Пау5(Ьра4 (-|-Zeu;)
MaxeSwv Маууу); Дйро; Ез08-о; AtoXo; Fpalxo; Aariyo;5 * * Аурео;
Кривей; ’Afrap,a; SaXjiwysi; Персер?];
За да преценимъ правилно значението на това родословие за народностьта на старитЬ македонци трЪбва да разгледаме по-отблизо неговитЬ най-важни членове: Девкалионъ, Тюия и Магнетъ.
Споредъ гръцката митология, както е известно, следъ всемирная потопъ родоначалникъ на нового човЬчество (не само на гръцката народность, но изобщо на цЪлото човЪче-
х) Срв. Schol. Laar. Apoll. Rhod. Arg. Г 1036 .........'HaloSo;
7ipd)TW KazaZoycov cpiqaE, xal 5ri IsuxaZCtovo; xal Пэрра; *'t£ZZy]V. (fr. 2 ed. Rzach3).
2) fr. 4 ed. Rzach3: Кобру] 84v psydpoiow dyauoO leuxaZCtovo; / Па?8<ору] Дй яатрС, O'sSv ayjjidvTopc xctvitov, I p&tx$8ta’iv cptZixyjTt tsxsv Tpalxov psvsxdp^yjv. Споредъ В. Niese, Hermes ХП (1877) 415 ff. този фрагментъ не e Хесио-довъ. Срв. W. Dittenb е г ger, Hermes XLI (1906), 97 ff. F. Jacoby, Das M armor Par lam. Berlin 1904,36 f. По-сетнешнитЪ автор и отьждествяватъ племето грайки съ елиии, напр. Ar is tot. meteor. I 14 p, 352 a 33.
3) За този клонъ на родословието в ж. fr. 7 ed. Rzach3 отъ Хесиодовия каталогъ.
4) U. v, Wil am о w i t z-Мб 11 e n d о rf f, Hermes XXXIV (1899) 610 смЪта за наЙ-вЪроятно, че Пандора е била жена на Девкалиона или пъкъ иегова дъщеря. Сжщо Н, D’Arbois de Jubainville, Les premiers habitants de Г Europe, t. II. 2 ed. Paris 1894, p. 226 я смЪта за Девкалионова жеиа, докато F. Jacoby, Das Mar mor Parium, S. 36, за иегова дъщеря (das muss хобру] S’Sv peydpoiotv dyauoG AeuxaZltovo; doch wohl heissen). Последнего тълкуване ми се струва най-правилно, понеже то се подкрЪпя отъ па-ралелни мЪста изъ Theogonia като 979 хобру] 8’’2xeav&(5, 992 хобрур 8’A.bjrao, 1003 абтар Nyjpyjo; xofJpat и др. гдето хобру) въ съчетание съ геиетивъ зиачи безспорно „дъщеря**.
51 Споредъ Theogonia 1011—13 Латииъ и Агрий сж синове на
Кирке отъ Одйсея.
ст во)1 става Прометеевиятъ синъ Девкалионъ, който заедно съ жена си Пира се спасили единствени отъ потопа.2 3 4 * * * Сега като се вземе предъ видъ това предание, то съвсемъ естествено се явява рэдоначалницигЬ на отд%лнигЪ народи като напр. Хеленъ, Македонъ, Лагинъ и пр. да произлизатъ прЬко или непрЬко отъ общия прародитель Девкалионъ. Ето защо е много погрЬшно да се вадятъ заключения за гръцкия характеръ на македонцигЬ само възъ основа на обстоятелството, че Македонъ споредъ Хесиода е внукъ на Девкалиона, както е направилъ D’Arbois de Jubainville.8 Ако авторътъ на родословието бЬше чувствалъ наистина македонцигЬ за тЬсно сродни съ гърпигЬ, то тол щЬше да посгави сигурно епонима Македонъ въ много по-тЬсни родствени връзки съ Хелена и Грайка, като го напра-ви било тЬхенъ синъ било тЬхенъ внукъ. Защото родоначал-никътъ на гръцкитЬ племена не е Девкалионъ, а Хеленъ (resp. Грайкъ). Напротивъ факгътъ, че Македонъ е само братовчедъ на Грайка/ а сесгринъ синъ на Хелена показва достатъчно ясно, че авторътъ не е смЬталъ македонцигЬ за гЬсно сродни съ гърцигЬ.
Следователи© свързването на Македонъ съ Девкалиона се обяснява леко и непринудено съ прародителската роля на последняя въ гръцката митология и не предполага никакво тЬсно сродство между Македонии и гърци.
Много по-трудно може да се отговори на въпроса, защо Македонъ се явява синъ на Тюия въ Хесиодовото родословие? Тюия, споредъ приведеното по-горе мЬсто изъ Хесиодовия ка-
*) Срв. Apollodori Bibliotheca (ed. R. Wagner, Lipsiae 1926) I 48, 5 xal Atos staovros xsqpaXifc alptnv XfO'OU;, xal SjSaXs Деоха -
Xlcov, dcvSps; iysvovco, oft; Ss Пйрра, "pvaixs;, Sfrsv xal Xaol рета^орьхсб; wvopa-aftiqaav tq5 XScag 6
2) За този митъ вж. подробно Н. Use пег, Die Sintfluthsagen. Bonn 1899, особен© стр. 31 и сл.
3) Op. cit. 228: la plus ancienne tradition hellenique .... considerait les Macedoniens comme un rameau de la race grecque.
4) Срв. писмото HaUl. v. Wilamowitz-MoellendorffyA. A. KspapdrcotAXo;, Махе So via xal Maxs5 6vs;, Атина 1930 стр. 47 ... . Ueber die Makedonen selbst hatte man sich niemals gestritten, wenn Hesiod
den Glauben gefunden hatte, den er verdient. Bei ihm ist Makedon ein Vetter
des Hellen, was der Wahrheit ganz entspricht. Тукъ Hellen bm. Graikos e наверно lapsus calami. — Македонъ ще бжде братовчедъ на Грайкъ въ Хесиодовото родословие разбира се само, ако fr. 4 е Хесиодовъ, вж. стр. 8, заб. 2. — Срв. напоследъкъ сжщо Ul. v. Wilamowitz-Moellendorff, Der Glaube der Hellenen. I Berlin 1931, 53. „In historischer Zeit wohnen in Pierien die Makedonen, Vettern der Hellenen...Auch das Randgebirge,
das Thessalien vom Meere scheidet, war von Perrhaebern und Magneten besetzt, die wie die Makedonen nur als Vettern der Hellenen betrachtet werden
konnen“ и забележката къмъ това „Das viele Gerede uber die ethnische Stel-lung der Makedonen und ihrer Sprache hatte man sich sparen kOnnen, wenn man sich an die hesiodische Genealogie gehalten hatte, wie sich gebiihrt. Makedon und Magnes stehen nicht unter, sondern neben Hellen. Dazu stimmt, was die Sprache und die Sitten lehren*.
талогъ, е дъщеря на Девкалиона. Херодотъ обаче ни предава> че тя била дъщеря на Кефисосъ: VII 178, 2 |лета бе тайта oi ДеХсро^ тосас йуфокх {Зи)|лбу те аяёбеЕау ev т$ тсер тт)^ Кассой {>иуатрд$ 0ufy$ то те|леуб; ёатсх, ха: 6 Х^Р°£ ойто<; т^у ётиоуирлтр е^еи Павзаний пъкъ ни съобщава, че тя била дъщеря на Касталиосъ: X 6, 4 СИ 5ё' КрсотаХ:бу те бсубра aoTO^Owa ха: йиуатёра ёО’ёХоиасу абтф уеуёаО-а: 0и:аУ, %ocl кратка: те тт}у 0и:ау Д:оубоср гсрбгсоу ха£ бру:а ауауе:у тф О-еф' аяб табтт;; 5ё %ocl батероу боа: тф Д:оуба<р |ла:уоута: 0и:аба; хаХгйтЭ’а: сраа:у бяб ауЭ’ражюу. ’АтсбХХшуо; б’обу ка:ба ха: 0о:а^ уоц:^ооа:у slvac ДгХсрбу. ОЕ 5ё р^трод |лёу МеХасут;? cpaaly абтоу, йиуатрб? Кт)срсооб. Споредъ това Павза-ниево известие Тюия е почела първа Диониса и е въвела него-витЬ оргии, и затова всички жени, който се предаватъ на Дионисони оргии, биди наречени по-сетне {Илабе$ или xhiai.1 2
Името 0ша (resp. ibta:, Очлабес) се свързва съ глагола {№<0, коренъ dhus- s'elancer avec impetuosite, bondir, se prdci-piter avec fureur, se ruer? Следователно Огла:, {Клабе; сж. гЬзи,. който се втурватъ, впускатъ. изобщо който бгьснуватъ, луду-ватъ — менадигЬ, вакханкитЬ. Основниятъ белегь на Диони-совия оргиастиченъ култъ, както е известно, е било лудуването (liatveaO’ac, pay:a), чрезъ което се е предизвиквало състоянието „извънъ себе си* (ёхотао^) и въ това състояние почитателигЬ сж. ядЬли бога, т, е. животното, въ което се е в'Ьрвало, че богътъ е въплътенъ. По този начинъ почитательтъ се е изпълвалъ, при-общавалъ съ бога, т. е. ставалъ е еуО-ео;.3 Именно тъкмо пред-ставата за това лудуване, бЪснуване4 лежи въ основата на название™ 0о:а. 0о:а;. Но не само почитателкитЬ на Диониса се означаватъ като 0о:а:. Въ единъ стариненъ Дионисовъ култовъ химнъ отъ Елея се казва ёХ&есу, ^р<о Д:буоае .... тон [Зоёин. яоб: {kitty.5 6 Дионисовиятъ празникъ въ Елея се наричалъ 0o:ae. Имало е и месецъ 0о:о; или 0б:о;.7 Споредъ епическия поетъ
1) Срв. Sophokles Antig. 1151 sq. 6tHaco:v, al' as pat-vctisva: ttdvvt>xot XopsuGuoi tov tapiav ’Tax/cv. слицо S t г a b. 10, 468. Споредъ J. Schmidt въ W. H. Rose her, Ausfiihrliches Lexikon der griech. und rtimisch. My-thologie, Bd. 5. sp. 915 Th. ist selbst eine Thyiade, die ihr mythologisches Dasein lediglich einem ethymologischen Spiel verdankt, durch welches den Thy-riaden eine epony me Vertreterin; gleichsam eine Ahnfrau geschaffen werden sollte.
2) Вж. Boisacq, Dictionnaire dthymologique de la langue grecque. Paris — Heidelberg 1923, s. v.
3) За Дионисовия култъ вж. E. Rohde, Psyche Bd, 11 1 ff, Roscher op. cit. s. v. и RE V 1010 ff.
4) Срв. fttndda, срофаба, pawdSa, XuoodSa Timotheus fr. 1. (Anthologia Lyrica graeca ed. E. Diehl, vol. 11 p. 135. Lipsiae 1925) xqiaipo0vGv paivopsvav An th. Ра!. IX 774.
5) Anthol. Lyrica. Vol. II p. 206, № 46.
6) Pa u s a n. VI 26, 1.
') Вж. H. Usener, GQtternamen. Bonn 1896, 43. Usenerпредполага, че Дионисъ се е почиталъ въ Елея като 6uiog или бйо?. О. Hoffmann, Die Makedonen. Gottingen 1906, S. 106 особено Anm. 148.
Панюасисъ1 кърмачката на Диониса била ©uum;. У по-сет-нешнитЬ автори обаче ©uwvt; се явява като майка на Диониса или като друго име на Дионисовата майка Семеле.2 * Отъ тукъ идвать и Дионисовит'Ь прЬкори или 0uwvt6a;.8
И така името Тюия е било тЬсно свързано съ Диониса и неговия култъ, А понеже въ Гърпия този култъ е билъ особено силно застжпенъ въ Делфи,4 то Тюия е била локализирана въ това светилище.5
Дионисовиятъ оргиастиченъ култъ, следъ Тракия неговата родина6, е билъ най-силно развить въ Македония7. Това осо-
х) Вж. за това статията 7hyone у Roscher, Bd. 5. 926 ff.
2) Пакъ Roscher, Bd. IV 662 ff. Срв. напр. Th. W. Allen — E. E. Sikes, The Homeric hymns. London 1904, 1 20 sq.: xal ai> psv outw x°“P£ Accbvoa’slpacpidjTa, / obv pvjTpl XspsXxb rcsp xaXsouat, Buiovtjv ; Anth. Lyric a. vol. 11 p. 252 (Philodam. Scarph.) 5: sdol ai ’Idpax/, & Is Katav / Sv OV^ai; xqt* £v sulai; / Zvjvl ^slvaxo xaXXiTTai; Butova. Charax 14 (Jacoby F. Gr. Hist. Il S. 486) и др.
d) Hesych. BiKovCSa;' 6 Aidvoao^ xapa 'PoSloc;. Horat. carm. 1 17, 23 nec Semeleius cum Marte confundet Thyoneus proelia или Ovid, metam. IV 13 additur his Nyseus indetonsusque Thyoneus.
4) Вж, Rohde, Psyche 11 52 ff. REV 1017 ff. Roscher Bd I, 1032 ff. Срв. P lu ta r c h. de si 9: Aiovtacp t<5v AsXcpw oiSsv ^ttqv vj тф ’AitoXXom ^stsgtcv; Pausan. X. 32, 7. Ss vs^wv ts Sotcv avtorspco та £xpa (тоб Hapvaaou), xal ac BoidcSs; snl tgGtolg тф Aiovuatp xal тф ’АябХХот jiaivovTat.
5) За тиядитЬ въ Делфи вж.: L. Weniger. Ueber das Collegium der Thyiaden von Delphi. Programm Eisenach 1876. L. Weniger, Feralis exercitus въ Archiv f. Religionswissenschaft, Bd. IX 231 ff., X 61 ff., 229 ff. Срв. Г. И. Кацаровъ въ Период, списание LXIX (1908) 305 и сл.
Вж. Rohde, Psyche II 6 ff. О. Kern, Die Religion der Griechen I. Berlin 1926, 226. Es darf heute wohl a!s ausgemacht gelten, dass die Religion des Dionysos aus Thrakien stammt". He липсватъ обаче учени, конто смЬтатъ Дионисовия култъ за гръцки, напр : О. G г u р р е, Griechische Mythologie und Religionsgeschichte II. Munchen 1906, 1410, unzweifelhaft haben m. E. griechische Ansiedler den Dionysos nach Thrakien verpflanzt". Други учени взематъ едно срЬдно положение по въпроса: L. Р г е 11 е г. Griechische Mythologie. 4 Aufl. v. С. Robert. Berlin 1894, 660 „Dass dieser Dienst rein griechischen Ursprungs sei wird sich schwer behaupten lassen. Doch ist wohl zu unterscheiden zwischen den einfacheren und popularen Formen der Weinlese und des Fruhlings. . . und den ekstatischen und mystischen der trieterischen Dionysosfeier" Споредъ автора първото e грънко, а второто тракийско, ли-дийско и фригийско. Срв. отце М. Р Nilsson, 7 he Minoan-mycenaen Ri-ligon and its survival in Greek Religion, Lund 1927, 492 и сл. M. P, Nilsson Die Griechen (въ Chantepie de la Saussaye, Lehrbuch der Religionsgeschichte Bd. 11. Tubingen 1925). 320/ гдето авторътъ допуска предгръцка основа на Дионисовия култъ. Къмъ това A. A. KspapoxouXAo;, *Н Mtvtol'xTj-Mo-k^vacxi] ftpiqoxsla xal auTvfc £v -qj feXXiqvix-g fyqaxsl? (Extrait de Prak-
tika de FAcademie d’Ath&nes, 2, 1927, p. 423) 10. F r. Pfister, Die griechische und rOmische Religion въ C. Clemen, Die Religionen der Erde, Munchen 1927, 201 „Es ist wahrscheinlich, dass der Name Dionysos ursprung-lich einen griechischen Gott bezeichnete, mit dem sich spater nichtgriechische, von aussen, etwa von Thrakien eindringende Elemente, eben der Orgiasmus, verbanden*. За тракийския култъ на Диониса вж. Р. Perdrizet, Cultes et mythes du Pangee. Paris 1910, 36 и сл.
7) Вж. подробно W. Baege, De Macedonum sacris. Halis Saxonum
1913, 77 sqq. и A Reina ch въ Revue de 1’histoire des Religions LXIX (1914) 255.
бено добре личи отъ думий, конто трагикътъ Еврипидъ влага въ устата на хора въ трагедията си Вакханки (Bax^ai):
409 об xaXXcaTEVopiya
ПхерЕа [лобзесо; £8ря, сгер-уа хХстб; ’ОХбр-кои. exelj’ dcye [л’, (Ь Врбрхе Врбрхе, кронах/’, e6le байроу. ехей Харте;, ехей 56 кбВ*о;* 415 Ехей 5е Вахлак; гЬерх; dpyc^eiv.
565 рахар u) IhepEa ае^ЕтаЕ о’ Ебю;, ^ес те ^оребосоу £ра (Зах^еб-рал, тбу < т’шхорбау 5сара; ’А^бу elXu-
570 аореуа; Масуаба; dc^et, Au5Eav те, тбу еббаьроуЕа; [3 ротой; бХ(Зоббтау, катера те. тбу ехХиоу ебхкЪоу ycbpav ббаасу
575 хаХХЕотосас ХскаЕуесу.
Известно е, че Еврипидъ е прекаралъ последнитЪ дни отъ живота си въ македонский царски дворъ, гдето е написалъ и посмъртната си драма Вакханки.1 2 * Тамъ той е ималъ възмож-ность да види и да опознае отъ близо македонския Дионисовъ култъ. Това обстоятелство придава особена тЬжестЬ на приведений стихове изъ Вакханкий. Македонский вакханки носили името KXa)5tove; или MipaXXove; и се отличавали по своята буйность. Tfc нападали мирний села и плашели жителий имъ.8 Плутархъ въ животописа на Александра Велики (сар. 2) съобщава следното за йхъ: каоас рбу al т^бе уиуайхе; 6vo/oi той; ’Орсрсхой; обоас хас той; кер! тбу Atovuaov бруьазрой; 6х той кауэ каХаюб, КХа)5а>уб; те xal MipaXXove; SKtovopEay g^ovaai, коХХа тай; ’HStovljL xal тай; кер1 тбу Айроу ©р^зоас; броса 5рб)ху, йф’йу 5охей ха! тб {Ьртрхебесу буора тай; хатахброс; уеуесгЭш xal, керсеруос; lepoupyE-at;, 8г ’ОХирша; раХХоу ётерсоу £igXd)aaax та; хато^^? xal тоб; еуЭттаороб; е^ауоиза рарРарсхсЬтероУ бсрес; реуаХои; ^гсрот^Е^ icpelXxETo Tot$ ihaaoi£, о? uoXXdbag ix тоб хсттоб xal тб)У [лштсхйу Xlxywy карауа5иб[леуо1 xal керсеХХсттб^леуос той; В*брао^ та>у уоуасхйу xal той; arecpayot; есёкХ-^ттоУ тоб; есубра;. Срв. сжщо Лукиянъ, Alex, 1: 1утабВ*а (т. е. въ Пела) ISovts; брахоута; ка^еубВ-et;, ^[лерои; кауи xal тсгЬаооб;, w; xal бкб yuvacxftv трЕфЕаЭ’ас xal тсасбЕос;
г) Вж. за прибиваването на Еврипида въ Македония и за тамкашния Дионисовъ култъ Griechische Tragoedien ubersetzt v. U 1. v. Wi 1 a-mowitz — Moellendorff. Bd.IV 119fL иcn. L’Acropole VI (1931) 119—128.
2) Вж. Et. M. 588, 43 s. v. MipaXXovs;* . . . хаХоЛэс xal Гаушуохсйра;
Svcoc тф yeyawlaxsw, tjyouv &Q?o?elv, та; xcbpx;. Срв. Baege op. cit. p. 81 sqq-
suyxaiHuSeLy xal тсатоэреуоо? ауе^гаЭ-ai хаГ0,Хфоре7о,эс pi] ауауахтеГу-ха1 уаЛа тссуе^у tiled Вт]Х^ хата *тайт4 то% flpscpeai. , Отъ Плутархо-вото Micro се вижда,.че обичаятъ на македонскитЬ жени да се предавать на Дионисови оргии е билъ много старь (ех тоО Ыуо тсаХасоО) и тъй широко разпространенъ, та дори и О л и м п и я> жена на Филипа II и майка на Александра Велики, взимала живо участие въ тЪзи оргии. Че македонкигЬ били прочути съ вакхан-скигЬ си оргии личи още отъ едно Micro изъ Ате ней (Athen. 198 е),гдето народностното име македонки (Maxd-cai) означава вакханки: Maxd-cac, al хаХобреуас. MtpaXX6ye$. Срв. още Eustath ad. Il p. 989, 25: Шу тсерь exetyoy Aioyoaoy a? Baaaapai рёу ёХеуоуто^ xal AoSal xal Maxerai xal MtpaXXdye^, Satpoyid xiva, TiO^yai айтоО.
Отъ изнесеното до тукъ се вижда, че Македония е мина-вала за класическа страна на вакханкитЪ, което е било по всЬка BipouTHocTb вече добре известно на гърцигЬ въ времето на Хесиода.1 2 Затова и Хесиодъ въ своя каталогъ е представилъ една вакханка — Тюия, родоначалницата на вакханкитЪ въ Делфи — за майка на епонима Македонъ. Следователно свърз-ването на Македонъ съ Тюия у Хесиода се дължи на широко-разпространечия оргиастиченъ култъ на Диониса въ Македония, а не HinaKBa особена етнографска връзка между гърци и Македонии.8
Нека разгледаме сега Магнетъ (Мауут^), третия членъ въ Хесиодовото родословие. Магнетъ, който въ други родословия се явява като синъ на Еола и Айнарета или на Аргоса и Перимела,3 4 * * * е епонимъ на гръцкото племе магнети, resp. на полуострова Магнесия. Този полуостровъ граничи на северъ съ; планината Олимпъ, която го отдЪля отъ македонската область Пиерия. Споредъ Хесиодовия фрагментъ (fr. 5) Македонъ и Магнетъ иматъ жилищата си тъкмо на границата около Пиерия и Олимпъ (о? тсер£ Ihepfyy xal ’'ОХоркоу Stbpax’ eyaioy). Явно е следователно, че географското съседство на двегЬ страни Македония и Магнесия е дало поводъ да се поставить епонимигк Македонъ и Магнетъ въ гЬсни родствени (братски) връзки*
1) Въ Илиядата се срЪща вече понятието „вакханки" II. XXII 460 MaivdSi Хот). VI 130 sqq. вж. за всичко това Perdrizet op. cit 45 sqq.
2) Stephan. Byzant. s. v. Edpamog, uiXig MaxeSoviag, aito E6pdmot> tqO MaxeSdvo^ xal 'QpeiGuii; rifo Ksxpoxoe. Worn e г въ Rose her, Bd. Ill 954 предполага наверно съ право, че тукъ Орейтюия се явява съпруга на Македонъ поради Тюия въ Хесиодовото родословие. Друго яче Eitrem RE XIV 636,
3) За родословието на Магнетъ вж. RE XIV 452 f. и R о s с h е г s. v.
4) Срв. RE XIV 637. U. V. Wilamowitz-Moelendorff въ Grie-
chische Tragoedien Bd, IV 120 пище: Weil Pierien hellenisch gewesen war,
durften seine jetzigen makedohischen Bewohner wenigstens als Vettern der Hel-
lenen gelten, wie das bei Hesiod gestanden hat. Това мнимо сродство между
Македонии и магнети е било използвано за политически цели въ едно писмо на Филипа V, вж. W. Dittenberger, Sylloge Inscriptionum Graecarum II3 561, 2 sq. xspl Mayv^Tcov xfiv ixl MatavSpwt, oX auyysvsls Maxs56va)v.. Срв, Tarn, Antigonos Gonatas. Oxford 1913, 179.
Възможно е обаче въ случая да се е намЬсилъ и единъ чисто езиковъ елементъ — съзвучието (народна етимология?) между дветЪ имена1 2 3 Значи и свързването на Македонъ съ Магнета у Хесиода не предполага непременно сродство между македонци и гърци.
И така Хесиодъ, когато е създавалъ това родословие на Македона, е ималъ предъ видъ македонскитЬ вакханки и свър-зания съ тЪхъ Дионисовъ бргиастиченъ култъ и съседството на Македония съ Магнесия8, а не народностната принадлежность на македонцитЬ. Затова Хесиодовото родословие не може да служи като доказателство за гръцкия произходъ на македонцигЬ.
Изглежда, че и въ древностьта Хесиодовото родословие не се е смЬтало като доказателство за гръцкия характеръ на маке-донцитЬ. Защото, когато македонскиятъ царь Александъръ Филхеленъ пожелалъ да вземе участие въ ОлимпийскитЬ игри, хеланодикитЬ, конто сж познавали, сигурно много добре „каталога" на Хесиода — алманаха на благородницитЬ въ древностьта не му позволили, понеже не го смЬтали за гръкъ8. И затова той е билъ принуденъ да привежда за гръцкия си произходъ доказателство, което въ всЬки случай не е било Хесиодовото родословие, а измислениятъ произходъ отъ Аргосъ (АХё-Зё ew.Sfy efy ’АруеГ^, ёхрЙН) те etvat "EXXtjv).
Въ гръцката генеалогична книжнина следъ Хесиода се явя-ватъ и други родословия на Македона, конто обаче се различа-ватъ коренно отъ Хесиодовото. ТЬ сж създадени вече съ точно определена цель. Затова, докато Хесиодъ поставя за баща на Македона Зевса, който въ гръцката митология минава изобщо за баща на хората (срв. тсатт^р dvSpwv те B-swv те) и поради това не придава особено значение на родословието въ етнографски смисълъ или по отношение на благородство и произходъ, то
г) Това съзвучие е накарало н съвременнигЬ учени да дирятъ етнмо-логична връзка между MaxeSovsG н MdyvvjTE;. Вж. напр. A. Fick, Bezz. Beitr. XXIV (18^8) 298 „Der Name der MdyvvjTEc ist aus Маунте; durch weitere kiirzung von MaxeSv- zu MaxSv- entstanden**. Тазн етнмология обаче e неприем-лива, защото основата на MaxsScbv е paxeS- resp. рахет- (срв. Макету, Махет-тса), а не paxsSv . А освенъ това мучно може да се допуске, че една основа Maxe5v- ще се съкратн въ гръцки на MaxSv-. Много по-вЪроятна нзглежда етимологията на С. A n ge г m а п п, Curtins' Studien zur griech. и, lat. Gram-matik, Bd. IX 251, 5 „Der (Name) der MdyvrjTSG lasst sich mit Leichtigkeit auf einen vorauszusetzenden Stamm payvo- zuriickfiihren, der natiirlich mit dem lat. magnus in Bildung und Bedeutung identisch ist. Zu diesem vorauszusetzenden Stamm payvo-verhSlt sich nun MdyvTjTE; wie yupvijTEg zu yupvo^". Недоступно ми бЪше P г e 11 w i t z Bursians Jahresber. CV1 74.
2) Свързването на Македонъ съ Магнета показва, че въ времето, когато се е създавалъ каталогътъ на Хесиода, около VI в. пр. Хр., македонцигЬ су били достнгнали вече Олимпа. Срв. D’Arbois de Jubainville, op. cit. 229. Вж RE XIV 636.
3) Hero dot. V 22.
съставителит'Ь на по-сетнешнит'Ь родословия обръщатъ по-голЬмо внимание на бащината страна на Македоновия произходъ, а по-малко на майчината и приематъ за баща на Македона този или онзи митичень образъ споредъ това, кой най-добре приляга на тЬхнитЬ цЬли.
Най-старото отъ този новъ видъ родословия, което е до-стигнало до насъ, е това на Хеланикъ fEXXavtxo;1) отъ Лес-босъ. То гласи така (fr. 74 = Constantin. Рог ph. De temat. II p. 48 Bonn.):
dcXXot, S’dfod MaxeSovo; тоОАйХои w; cEXXavtxo; Tepecwv twv iv 5/Аруг: xod MaxsSovo; [той] АйХои, [deep’] ой vuv MaxeSdvs; xaXoOvrac, povot рета Muawv tote o?xouvte;“2 3.
xal; ёх? Meineke. es ist nur der Schluss eines Satzes [той] Meineke. acp’06 Jak обш Morelli:
Въ това родословие Македонъ е синъ на Еола (АйХо;). Гръцката митология различава трима Еоловци8: 1) Еолъ, синъ на Хеленъ и на нимфата Орсейсъ, 2) Еолъ, синъ на Посейдонъ и на Арна или Меланипа и 3) Еолъ, синъ на Хипотесъ и владетель на вЬтроветЬ. Отъ тЬзи трима Еоловци Хеланикъ е ималъ предъ видъ навЬрно първия, който се е смЬталъ за родо-началникъ на всички еолийски племена. Следователно споредъ новото родословие македонцигЬ се явяватъ като часть отъ еолий-скитЬ племена и по този начинъ се евързватъ съ гръцката народность.
Най-суарото предание за ЕоловитЬ синове запазено у Хе-сиода* познава обаче само петима сина: Крет ев с ъ (Kp^Owg), Атамасъ (’Afrapa;), Сисифъ (Itaucpo;), Салмоневсъ (XaXpw-veu;) и Периеръ (Пгр^рт]с). Въ по-къснигЬ предания къмъ тЬзи петь сина сж били прибавени още двама:6 Дейонъ (A^ttbv) и Магнетъ (MiyvTj;). Но не липсватъ предания, които приписватъ на Еола до десеть4 5 и повече синове.7 Въ достигналата до насъ родословна книжнина само Хеланикъ представя Македонъ като синъ на Еола. Като се вземе предъ видъ, че този генеалогъ е ималъ особена любовь да издирва родословията на разни митични образи, царе и пр. и да създава нови тамъ, гдето сж
г) Вж. RE VIII 104 ff. ФрагментитЬ сж събрани у Jacoby F. Gr. Hist. L 104-152
2) Срв. още Eustath. Dion. Per, 427 (F. Gr Hist I 455) . . . ol 8s jralBag AloXou Sexa rcapaSiSdaotv, div sig MaxsBwv, <paolv, об MaxsBovla.
3) Вж. подробно за всичко това Ro scher I 192 ff и RE I 1036 ff.
4) fr. 7 (Rzach): AloXIBat B’^y^vpvro Э-ерсатотсбХос paatX^sg/Kp7]^s6g ^8* 'AM-pag xal Xlopcpog aloX6p7]i:cg/Sa>.p(Dvs6g T^Bixog xal 6rc£pth)pog nspuqpiqg. Въ схолия къмъ Pin d. Pyth IV 190 (ed. Drachmann) сж дадени само трима: vj 8s ysvsa-Xoyla обш* Прор7]1Нш; AsuxaXlwv, об "EXXtjv, об AloXog, об Kp7]^s6g xal ’A&dpag xal SaXpwvedg. Срв. К. О. Muller, Geschichte Hellenischer Stttmme und Stftdte. Bd. I Breslau 1844 132 ff.
5) Apolod. btblioth. I 51 (AtoXog) y^pag ’Evap^ziqv ttjv Дтррахои rcatBag psv ^ysvviQosv ёлта, KpTj&ia Slop^ov ’A&dpavxa iaXpcovea Avpiva Mdyv^xa Пер^рт]у.
6) Срв. забележка 2.
7) Вж. Ros cher Bd. I 195 s. v. Aiolides. Сжщо RE I 1039.
липсвали стари (So Oder so musste alles stimrneri)^ то не ще сгрЪ-шимъ, ако приемемъ, че Хеланикъ е билъ този, конто е направить Македонъ Еоловъ синъ.8
Свързването на Македонъ съ Еола предполага, че Хеланикъ е см'Ьталъ македонцигЬ или поне часть отъ гЬхъ за гърци. Презъ V в. пр. Хр. македонскиятъ царь Александъръ Филхе-ленъ започналъ да изтъква много настойчиво предъ гърцит'Ь при всЬки удобенъ случай гръцкия произходъ на македонский царски родъ, понеже желаелъ да се приобщи къмъ гръцката култура и да играе важна политическа роля въ борбитЬ на гръцкигЬ градове — държави.3 За тази цель той създалъ дори особено родословие, споредъ което си водЬлъ потеклото отъ Аргосъ и се явявалъ потомъкъ на ХераклидигЬ Темениди.4 Това гъркофилство или по-право гърчеене на Александра, заради което той добилъ прозвището Филхеленъ (ФсХеХХ^у) — гръко-любецъ — нам'Ьрило отзвукъ и въ съвременната историографска книжнина. Така напр. Хе род отъ на н'Ьколко пжти5 споменува въ своигЬ истории Хераклидския (resp. гръцкия) произходъ на Александра и дори заявявява, че той самъ се е убедилъ въ това (абтб$ те об ко wy^avto ETCtara^Evo^ xal Si] xal ev rotat orctoB’E XSyotat inooeSw ch? ElaJ e'EXXiqvE(;).6 Трезвиятъ Тукидидъ приема сжщо7 Хераклидското потекло на македонскигЬ царе (отъ Херодота?).8 Сигурно и Хеланикъ е знаялъ сжщо тъй за гръцкия произходъ на македонский царски родъ било отъ историигЬ на Херодота, конто, както е известно9, той е използвалъ, било направо отъ царския домъ, понеже споредъ Суидасъ10 той е билъ въ Македония, било най-сетне по н^кой другъ пять. И като се има предъ видъ Хеланиковата склонность къмъ митология и генеалогия, то не ще сгр'Ьшимъ, ако приемемъ, че и той е по-вЬрвалъ въ гръцкия произходъ на македонскигЬ царе отъ Аргосъ. Това предположение изглежда да се потвърдява отъ факта, че споредъ изричното свидетелство на Константинъ Пор-
г) Вж. J. Geffcken, Griechische Literaturgeschichte Bd. I. Heidelberg 1926, 288, сжщо Jacoby въ RE VIII 125 ff.
2) Забележката на Евстат ИЙ: ol 8s xal8a$ AI6X00 8ixa itapaScSdaocv, div si; MaxsScbv xtZ. се отнася наверно до Хеланикъ. Следователно той е прие-малъ 10 сина. Отъ гЬхъ могатъ да се докажатъ само 7, вж. Jacoby F. Or. Hist. I 435.
3) Вижъ за това J. Kaerst, Geschichte des Hellenismus Is. Leipzig 1917, 168 ff.
4) Вж. за това подробно по-нататъкъ.
5) Herodot V 20; 22, VIII 137, IX 45.
6) Н е г о d о t V 22.
7) Thu kid II 99: 100, V 80.
8) Срв. W. Aly, Barbarika Nomiina въ сп. Philologus, Bd. LXXXV (1930) 44.
9) Вж. RE VIII 109, сжщо Geffcken 287. Anm. 219
10) Suid s. ‘EXXolvtxog ..... Зсётрсфе 8s 'EXMvtxos obv 'HpoWxan itapoc ’ApGvTat, тон MaxeSovcov pactXel, хата toE>s xpovot)5 EtipcnCSoo xal SocpoxXsoo; (456/5). Срв. Jacoby въ RE VIII 106. 108 и F. Gr. Hist. I 430 f„ сжщо W. Aly> Philologos LXXXV (1930) 43.
фирогенета Хеланикъ е говорилъ за Македона въ I-та книга на съчинението си ХеринитЬ жрици въ Аргосъ (Tepeat rfj; "Hpaj .sd ev “Ap-fei).1 Наистина, както се предполага, това съчи-нение по подобие на Пароската хроника (Marmor Parium) е разглеждало въ хронологиченъ видъ цЬлата гръцка история. Но като се вземе предъ видъ, че Хеланикъ е написалъ едно осо-бено съчинение AcoXtxa, гдето се разглеждали всички земи заети отъ потомцитЬ на ЕолидитЬ,2 то ние бихме очаквали Хеланикъ да говори за Еоловия синъ Македонъ именно въ това послед-ното съчинение. Споменуването на Македонъ въ 'lepeat стой наверно въ свръзка съ произхода на македонскитЬ царе отъ Аргосъ. Може би това извеждане на македонский царски родъ отъ Аргосъ е дало поводъ на Хеланика да свърже македонцитЬ съ гърцитЬ чрезъ Македона и Еола.
Споредъ гръцкитЬ предания Еолъ е билъ царь въ Тесал и я3 или Тесалийска Магнесия.4 Поради това и са-мата Тесалия се нарича понЬкогаотъ гръцкитЬ писатели Болида (AtoXi; yrj).5 * Въ свръзка съ Еоловото царуване въ Магнесия и Магнетъ, епонима на Магнесия, се явява сжщо така синъ на Еола. Отъ друга страна всички гръцки племена, конто не сж принадлежали къмъ дорийцитЬ или къмъ йонийцитЬ (resp. атин-цитЬ) сж били смЬтани за еолийци.® Ето защо, за тогова, който е искалъ да свърже македонцитЬ съ гърцитЬ и който е знаелъ, че Македония граничи съ Тесалия и че споредъ Хесиода Македонъ е брать на Магнета, за него най-естествено се е явявало да направитовачрезъ еолийцитЬпосрЬдствомъ Еола. Наистина притова свързване се явява едно противоречие между Хераклидския произходъ на македонскитЬ царе и подвластнитЬ македонци „еолийци*. Но това противоречие едва ли е играело нЬкаква особена роля за Хеланика, който е допущалъ лесно противоречия въ своитЬ съчинения.7 А освенъ това въ случая той е искалъ да докаже гръцкия характеръ на македонский народъ, а не единството между царския родъ и македонцитЬ, което единство самитЬ македонски царе сж отричали съ произхода си отъ Аргосъ. Отъ изложеното до тука се вижда, че и Хеланиковото родословие на Македона като синъ на Еола нЬма за предпо-ставка нЬкакви действителни родствени връзки между македонци и гърци (resp. еолийци), а се дължи на генеаложки комбинации.
!) Вж. RE VIII 144 ff. и Geffcken 287.
’) Вж. Jacoby въ F. Gr. Hist. I 446.
a 3)Appollodori Biblioth. I 51 AloZoj 8s (JaaiXsiitov тш? nspl
6s aaXlav t6ra»v zot>; ivoixotJv-rag AioXstj xpoaniyipsuas.
4) Вж. R os ch er I 192.
s) Напр. Herodot. VII 176 i?tsl OsaoaAol ^ХЭ-ov 4x Osanpurffiv olxijaovtsj r/]v AloXiSa, rtf» nep v5v Sx-rtatai. Вж. Ed. Meyer въ RE-1 1031.
«) Ed. Mayer въ RE 1 1032.
7) Срв. иапр. Thukid. I 97, 2 'EXXctvixo; ppaxico; та xal totj ойх ixpiflffis 4ns|ivijafh). Вж. сжщо Jacoby, R E-VIII 151.
Едно друго родословие предава схолиятъ къмъ стихъ 427 (QsooaXtTj 5*ётсГ Tofot, MaxTjSoynj? те k6Xtj£$.) на Дионисиовота описание на свгыпа (Д: со у и спои Ilepwjpjat; oSxGupiyyjc), който-гласи така1 2:
vOv MaxsSovla. Ttpcbrjv ’HfiaSta ёхаХеГто алб Т1|лаЭшуо; той Atd$ ха£ ’НХехтра;* батероу 8ё MaxeSovfa атсб МахеЗбуо^ той ASaxou.. o5v cod. vflv correxit V. Besevliev. Die verbesserung AloXoo bedenklich (Jacoby).
Тукъ Македонъ се явява синъ на Еака. Споредъ гръцвдтк предавия, както е известно, Еакъ (А?ахб$) е синъ на Зевса и Егина* и родоначалникъ на прочутия родъ на Еакидит'Ь, който броялъ изъ между членоветЬ си видни, имена, като: Пелей, Ахилъ, Неоптолемъ, Теламонъ, Аяксъ, Милтиядъ и др.3 Отличи-телна черта на този родъ е била силата,4 съ която Зевсъ го билъ надарилъ споредъ гръцкитЪ предания: ’AXxijv |йу уЗср eStoxey ’ОХиртю? Асахй^а.5 6 За потомъкъ на Еака се см'Ьталъ по майчина страна и Александъръ Велики: "AXe^aySpo^ бп. тф уеуес крб? тсатрб? |iey TJpaxX£t&gc dizd Kapdvoo, zpd$ pjrpoc; A Sax (8 7] $ drcd NeoTrcoXejiou, т<Ьу rcdvu тсетютеи|лбушу £cm'.G Майка му Олимпияда произхождала отъ рода на молоскитЪ царе въ Епиръ, конто твърдЪли, че си водили погеклото отъ единъ синъ на Пиръ и Андромаха.7 За да подчертаятъ тоя си произходъ,. членовегЬ на това царско семействр носили имена принадлежащи на прочути Еакиди. Така напр. ба1цата на Олимпия се казвалъ Неоптолемъ, другъ единъ членъ Ахилъ и пр.8 Последниятъ македонски царь Персей се см'Ьталъ слицо за Еакидъ вероятно като потомъкъ на Александра Велики.9 Александъръ Велики е от-давалъ, както изглежда, гол'Ьмо значение на произхода си отъ Еака. Защото таченето на Ахила отъ този македонски царь не се е дълж'Ьло само на голЪмото обаяние, което Хомеровия херой е оказвалъ на читателит'Ь на Илиядата, но е «мало много по-дълбоки причини. За него Ахилъ е билъ единъ прадЪдо, на когото той е трЬбвало да се покаже достоенъ потомъкъ. Александъръ Велики е окичилъ съ вЪнецъ гроба на
1) С. Miilleг, GGM. И р. 448 и Jacoby F. Gr. Hist. I 455.
2) или Европа вж. R о s с h е г I 109 ff. RE I 923 ff.
3) Ro s c he r I 114. RE I 922. F r. Pfister, Der Reliquienkult im Al-tertum, Giessen 1909, 22 f.
*) Roscher I 114 REI 923.
5) Hesiod, fr. 205 Rzach, сжщо P i n d, I s t h m. VI 24.
6) Pint. Alex, 2. Arrian. Anab. IV II, 6 ФсХСляоо pfev xat8l, 'НрахХвЙ^ 8s Ало xal Alax£8ig, 6-coo ol xpd^ovoi *Apyoos MaxsSovEav срв. сжщо I II, 8.
7) К a e r s t, op. cit. 175 f. и Anm. 2. O. G r up p e, Griechische Mytho-logic und Religionsgeschichte Bd. I 352 f. RE. I 924.
8) Името ‘AXxiTag, което носятъ двама молоски царе и единъ македонски царь, наверно стой пакъ въ връзка съ ЕакидитЬ, срв. приведения въ-текста стихъ на Хесиода.
9) Verg. Aen. VI 839. Sil. It. 1, 627.
Ахила въ Троада като неговъ потомъкъ,1 както малко преди това е принесалъ жертва на Прияма като потомъкъ на Неопто-лема: йбоас бе абтду xal Прсархр ёте1 той j3(op,o6 тоб Дй; тоб сЕрхеЕои Хоуо; хатёх£Ь plVLV Пр^Нои тсарастобр-еуоу тф NeoTcroXqjLoi) уёуес, 8 8i] ё; абтду* xaS^xev.2 3 Това изтъкване на Еакидския произходъ отъ страна на Александра Велики ще да е било извършвано и при други случай и то именно е дало поводъ на н^кой отъ съвременнит'Ь писатели8 да направи Македона синъ на Еака, наверно за да поласкае македонския царь или изобщо царския родъ и да ги евърже родствено съ македонского племе.
Schol. II. XIV 226 (Ven. В)4 5:
MaxeSwy б Д«оуо£ xal AlfluEa;, xaze/wy тт)У окт]У ©раху^у, aq? ёаитоб МахеЗоуЕау <Ь^6р,аае, yeyva 8ё кайа; 8бо, ’Ар.аЭ’ОУ ха; ПЕероу, depby тбяос тсуё; ёу MaxeSoyEa. ахро); 8ё токои; xal та; х^Р0^ хатоуо|га£ес.
Acwvo; xal AUh)£a;] Nomina corrupta. In Ven. A est Aid; xal A$*p£a;. Aid; xal во£а; L о b e c k, Agl. p. 325.
Schol. To w n 1.c:
MaxeStbv б Дй; xal AHhn'ac, хатёх^У х&Р^у тсерс 0paxyjy, MaxeSo-yEay аср’ёаитоб кроа^уореиоеу. й/ес тсайа; 8бо, ’'Ap.afroy xal ПЕероу, [arf’] (by ас кбкес; ёу МахеЗоуЕа;*
Aid; etiam A D Eust. Aicovo; В. ви£а; Lobeck. Al^pia; A D. [dhp’J addidit V, BeSevliev.
Ven. A 6:
MaxeStby 6 Дед; xal AlfrpEa;, xaraox^v ту;у x^Pav odoav ту); 0рахт;;, ^(р’ёаитоб MaxeSovEav лроа^убреиаеу* у^ра; 8ё p/ay tgjv ёух^Р^У техуобтас 8бо кайа; ПЕероу xal ’Aptafroy, d'/(by S6o кбХес; ПсерЕа xal ’АраЭ-Еа ёу МахебоуЕа. ЕаторЕа кара Мароба.
1) Arrian, anab. I 12, 1; Aelian. v. h. 12, 7; Plut. Alex. 15; Philo str. heroic 18. 15 и Diod. 17, 17. xal той; psv Tdbpoi>; tc5v ^pcdcov Хё<о; те xal Afavro; xal tc5v dcXXwv ^vayCqiaat xal то1; йХХос; toI; icpd; eSdo^iav avujxooaiv ^TipiQasv. Почитането на Аяксовия гробъ стой пакъ въ връзка съ Еакидския произходъ на Александра. Статията на С h. V е 11 а у, Alexandre еп Troade въ сп. L’Acropole VI (1931) 119—128 ми е известна само отъ из-вадката въ Philolog. Wochenschrift 52, 21.
2) Arrian, anab. I 11, 8.
3) Ядката иа ДионисовигЬ схолии принадлежи къмъ 4 или 5 в. сл. Хр„ вж. W. Christ, Geschichte der Griechischen Litteratur 6 Anti. v. W. Schmid и О. Stahlin II 2. Munchen 1925, 677. Обаче тЬ съдържатъ както извадки отъ по-стари съчииения, така и сведения отъ по-нови времена, срв. напр. схолия къмъ стихъ 322. navvdviot] ВобХуарос.
4) Scholia graeca in Homeri Iliadem ed. G. Dindorf. Oxford, 1875, t. IV.
5) Scholia etc. (Scholia Townley ana) ed. E. Maas. Oxford 1888, t. VI.
e) Scholia etc. t. II. Срв. Jacoby, F. Gr. Hist. II 739, fr. 13.
ПриведенитЪ три текста стоять безспорно въ гЬсна връзка помежду си. Очевидно тЬ предавать едва общо основа наверно нъ парафразиранъ видъ. Споредъ изричното указание въ последняя текстъ Еаторс'а. ляря Мярабя.) тази общо основа е било едно м^сто отъ едно съчинение на историка Марсиасъ. Старо-гръцката книжнина познава двама македонски историци съ име Марсиасъ (Мяробж;): единъ отъ Пела (около 307 г.)1 2 3 4 и другъ отъ Филшш (преди 168 г.)? Споредъ С. Miiller8 въ-просното мЪсто е взето отъ I книга на MaxeSoyix^ на Марсиасъ отъ Пела, а споредъ Phillipp* отъ съчиненйята на Марсиасъ отъ Филипп. Споредъ Jacoby5 обаче не може да се установи нито съчинението, нито на кого отъ двамата Марсиасовци принадлежи.
Докато тритЪ текста се схождатъ напълно по съдържание макаръ и съ малки отклонения въ отд’ЬлнитЪ изрази, то по отношение на имената на МакедоновитЪ родители тЬ се разиж-датъ значително. Споредъ Nenetus В бащата е носилъ името Atcbv, а споредъ Venetus А и Townleyanus — Ze6$. Споредъ Ven. В и Town, майката се назвала АКИла, а споредъ Ven. А — А?й-р(а. С. A. Lobeck въ Aglaophamus 325 е поправилъ, нав’Ьрно подъ влияние на Stephanas Byzantinus6, Допуск въ Ven. В на Ate;, а А?9-шя; въ Ven. В и Town, и А^р£я$ въ Ven. А на 0шя$. ТЬзи^ поправки сла били възприети почти отъ всички издатели7 Обаче въпроснигЬ поправки ми се виждатъ неум^стни поради следнитк съображения. Дкоу не е нищо друго освенъ една друга форма на божеското име Zs6;. Дпоу стой въ сжщото езиково отношение спрямо известното божеско име Aubvij, както ’HXexzpuwv къмъ ’НХехтро&ут], Лебхсоу къмъ Леохбу^, ПХобтоу къмъ, ПХов-Ttbyty Tptzwy къмъ Трстйут] и пр. Богинята ДсЛуг, пъкъ представя, както е известно, женската половина на Zs6;.8 Въ старата Додона тя се е почиталанаредъ съ Zeb;N^ta;9. R. Meister10 пише: Wir finden auf griechischem Boden die starke Form dieses -en
i) Jacoby, F. Gr. Hist. II Kommentar, 480 f. RE XIV 1995 ff.
2) Jacoby, n. t. 481. REX1V 1998 Jiinger als Didymos".
3) Scriptores rerum Alexandri Magni. Parisiis 1877, p. 42.
4) RE XIV 1999 «Aus diesem Grunde diirfte es sich auch empfehlen, an eine Versetzung der strittigen frg. 10, 13, 14 unter die des jiingeren zudenken".
5) n. t. 481, 43 и при фрагментигЬ стр. 739.
6) S. v. MaxsSovca' /сора MaxsSdvog той A tig xal Oulag -nfc Asu-xaXftovog.
7) У Muller, op cit. въ текста стой AlO-plag, обаче въ арр. crit. се за-белязва: Kai AlO-plag] fortasse corruptum ex xal 0t)lag и привежда като дока-зателство Steph. Byz.
8) Вж. REV 878 „D. 1st lautlich und sachlich das weibliche Gegenstiick zu Zeus“. Rose her s. v. 1028 ff. P. Kretschmer, Einleitung in die Ge-schichte der Griechischen Sprache. Gottingen 1896, 91 и 161. О. Kern, Die Religion der Grtechen I. Berlin 1926, 90, 182. Ul. v. Wilamowitz-Moel-lendorff, Der Glaube der Hellenen I. Berlin 1931, 227 f.
9) RE V 878.
l0) Ueber die Namen: „Ave&viq, Z^v, Zctv“ въ Ber. sdchs. Gesellsch. d. Wiss. Phill.-Hist. Classe 1894, 200.
Stammes vertreten mit о- Farbung des Suffixvocals in dii-n-: *Aiwv, Ai<bw], undmit e- FSrbung in di-Jn-: Zvjv. * *Aiwv, Atwvig waren die aItdodonaischenHimmelsg6tter;fur den Namen *Aiwv trat spater Zeb? Ndtog ein, der Name Aiwvrj erhielt sich. Освенътова отъ Ven. А и Town, ясно личи, че Aiwv e равно на Zeis. Поради това звез-дичката предъ Aitov у Meister трйбва да падне. Servius1 спо-мёнува единъ митиченъ лаконски царь Dion, който нав'Ьрво трЪбва да се отъждестви съ Зёвсъ. Формата Aitov се крие си-гурно и въ името на хероя DavSitov.2 И така Aitov представя едно друго название на бога Ze и; и затова Aitovo? въ Ven. В. вм. Aids въ Ven. А и Town, не измЪня сжществено текста. И въ двата случая Македонъ е синъ все на Зевса.
Явява се сега въпросъ, кое отъ двет-Ь имена, дали Aitov или Zeu; е стояло въ архетипа на схолиитЬ, resp. въ текста на Марсиасъ. Тукъ сж възможни четири предположения. 1. У Мар-сиасъ е стояло Ato;, а въ архетипа, отъ гдето е преписанъ прЪко или непрЬко схолиятъ Ven. В, е имало надъ или до Ate? (на бйлото поле) прибавено отъ втора ржка Aitovc?. Въ последствие преписвачитй сж възприели Aitovas, понеже сж мислили, че това име тр-Ьбва да стой въ текста. 2. У Марсиасъ или въ архетипа на Ven. В името Дю? е било написано така, че е давало възможность да се чете и като Aitovas. Но и въ двата случая остава необяснимо, защо преписвачътъ е предпочелъ да вмъкне въ текста много малко познатото име Aitov предъ всеизвестното Zeuc. 3. У Марсиасъ е стояло Aiwvcc, а въ архетипа на Ven. А, resp. Town, надъ или до името Aitovas е било прибавено отъ втора ржка At6c, за да обясни рЬдкото име Aitovas. Въ последствие преписвачитЬ сж вмъкнали въ текста по-известното за тйхъ име Aios. 4. У Марсиасъ или въ архетипа на Ven. В. resp. Town, името Aitovas е било написано така, че е давало възможность да се чете като At6g. ПреписвачитЬ сж възприели по-известното име Atos.
Мжчно може да се каже, коя отъ тйзи четири възмож-ности е най-вйроятна. Обикновено се приема, че схолиитй Ven. А. и Town, предавать по-добре първоначалвия текстъ отколкото схолиятъ Ven. В. Обаче изхождайки отъ принципа за lectio difficilior би трйбвало да се приеме като по-В’Ьроятно Aitovas. Въ вейки случай азъ смйтамъ за изключена възможностьта Aitovps,, да представлява една най-обикновена ржкописна грйшка на преписвача.
Както се изтъкна вече по-горе, майката на Македонъ се е назвала споредъ Ven. A Ai&pia, а споредъ Ven. В и Tovn. AiO-uta. И тукъ се поражда въпросътъ, какво точно е стояло въ първо-
1) Serv. in Verg. ecl. VIII 30 .Dion rex Laconiae fuit, qui habuit Iphi-team Prognai filium etc." Срв. RE V 834. Roscher s. v. 1028. H. Usener, GOttemamen. Bonn 1896, 36. A. B. Cook, Zeus, II 1 Cambridge 1925, 353.
*) Usener, op. cit. 61 ff. Wilamowitz, op. cit. 258 Anm. 2,
началния текстъ и въ какво отношение стоять тЬзи две имена по между си. Lobeck въ Aglaophamus 3251 2 е поправилъ Ай-pta resp. Afthna на 0uta, понеже е приемалъ навЪрно както Miiller,8 че въ архетипа на схолиигЬ е било написано xatat0utas вм. хасбиса^ т. е. дитография на at отъ xat. За съжаление текстовая история на ХомеровигЬ схолии не ни е никакъ позната, нито знаемъ въ какво точно отношение стоять по между си схолиигЬ Ven. A, Ven. В. и Town. Но въ всЬки случай, струва ми се, мжчно може да се допустне, че по отношение на въпрос-ното мЬсто и тритЪ схолии сж имали една и сжща подлога и че името @ota е било вече развалено въ тази обща подлога.
Противъ едно подобно схващане говорить преди всичко различнитЬ форми Ato; и Atwvoc, AJO-pta^ и АЙЫа$, а сжщо така и отдЬлнитЬ изрази, конто не се съвпадатъ въ отдЬлнитЬ схолии и конто очевидно сочатъ на две различии основи resp. редакции. Следователи© въпросното име ще е започвало по всЬка вероятность и въ дветЬ подлоги все съ сричката Al. А въ такъвъ случай трЬбва да се приеме, че и въ първоначалния текстъ — Марсиасъ, отъ гдето схолиигЬ сж почерпали сведенията си за Македонъ, името на Македонэвата майка ще да е започвало съ сричката Al. Но, докато дветЬ предадени имена Alfrpfa и Afthta се съвпадатъ напълно по отношение на първитЬ три букви А?В*-, то по отношение на четвъртата тЬ се разиждатъ.
Това различие може да се обясни по два начина. 1. Въ първоначалния текстъ въпросното име е гласЬло Atftpta (или АКкна). Обаче преписвачътъ resp. ексцерпторътъ е прочелъ по-грЬшно четвъртата буква и затова е написалъ въ преписа AtB-ota (или AlO-pta). Тази възможность е малко вероятна и може да се приеме само при липса на друга по-вероятна. 2. Aftbta е дублетна форма на AtJO-pta, както Atwv на Zeu;. Една отъ дветЬ форми е стояла въ архетипа на схолиигЬ, но въ единъ отъ по-сетнешнитЬ преписи е била замЬнена поради неизвестна причина съ другата. Това предположение обаче може да се приеме само, ако АКИиа е била наистина друга форма на AlO-pta.
Споредъ Eustathius (ad. Od. I 22. 1385 reaped rd aftko тЪ XajJLKW. icp’o6 xal 6 a^p Zs6$. xal alfrpta xar’ aikdv e65ta, xal to аЭД-ptov. xal 6 iar^p 5e. xal rd Karpov, xal aKbta w; elxd; кара Auxocppovt ’AOTjva, cpaiacpopo;)3 4 * * * Aftbta Значи cpwacpdpo; и има сж-щия коревъ както aKk), aftHjp, alO-pta. Това тълкуване Евстатий го е заелъ сигурно отъ по-старата гръцка книжнина? Името пъкъ AlO-pta произлиза очевидно отъ aftHjp. Следователи© за древ-
i) Това мЪсто ми е известно само по цитатъ.
2) Вж. заб. 7 на стр. 20.
3) Срв. Fг. Pfister, Reliquiencult itn Altertum. Giessen 1909, 17.
4) Че и древнитЬ сж схващали така името Atfrina може да се заключи
отъ епитета на Атина АОДка вж. заб. 6 на стр. 23. Този епитетъ едва ли
може да се отдели отъ представата за Атина като alO^p или dbjp и епитета
*AyXai)poG, вж. О. G г u р р е, Griechische Mythologie und Religionsgeschichte
Bd. II Mtinchen 1905, 11973
нитЬ1 2 3 4 тЬзи две имена сж били равнозначещи, т. е. А’йЬса е било дублетна форма на AJS-pta, както Actov на Zeu;.
Този изводъ ни дава право да направиме следнигЬ заключения. Въ архетипа на Ven. А е стояло Дед; xal A^pia;, а въ архетипа на Ven. В и Town? Диоуо; xal АЙкка;. Преписвачътъ на Town, е замЪнилъ Дйоуо; на подлогата съ Део; въ преписа. Мжчно може да се каже, какво точно е стояло въ общия изворъ на тритЬ вида схолии. Азъ съмъ наклоненъ да приема, че въ из-вора е стояло Дед; xal Айерса;. Въ архетипа на схолиитЪ Ven. В и Town, обаче тЬзи две имена сж били обяснени или замЪнени въ последствие съ дублетнитЬ форми Диоуо; и АЙкла;.
Въ старогръцката митология, до колкото тя е позната, името AJ&pta не се ср-Ьща.8 Но, като се изхожда отъ значението на думата аФре'а свтътло, ясно небе, може да се предположи съ гол'Ь^а вероятность, че въ гръцката или македонската* религия е сжгцествувала една богиня или персонификация на хубавото ясно небе подъ името Ай>р(а покрай Атина, конто обикновено се е сметала за богиня на ясного небе.5
Името пъкъ АЙкна е известно само като епитетъ на Атина.6 * Обикновено то се отъждествява съ айкла чайка,'1 обаче много по-вероятно изглежда мнението на Евстатий, че Айкня идва отъ айко и ОЗначава Alieva epwa^dpo;.8 Подъ ’Atfyva AKbia наверно требва да се разбира Атина като богиня на светлината, или по-добре на светлого ясно небе. Въ такъвъ случай АЙ>рс« и Айкля се схождатъ не само етимологично, но и по значение. Дори много вероятно е, че и A^pfa е било сжщо така единъ епитетъ или хипостаза на Атина.• Забележително е, че около сжщото време, когато Марсиасъ отъ Пела е писалъ, въ маке-донските монети особено отъ епохата на Антигонъ Гонатасъ
1) И модернитЬ сж наклоняй да виждатъ въАХЭчиа понятието alO-co вж. В о i s а с q. s. v. Н. Н i г t, Handbuch der griech. Laut- und Formenlehre II Aufl. Heidelberg. 1912, 277.
2) СхолиитЪ Ven. В и Town, сж преписани отъ една обща подлога, вж. RE s. v. Scholion, Sp. 635. „Dass aber beide (T. B ) auf ein gemeinsames Archetypon unmittelbar zuriickgehen, beweist das Fehlen der Scholion in B. T. zu I 266—299.
3i Д< бре известно e обаче името AlO-pa или Alfrpiq дъщеря на царь Питей, съпруга на Егей и майка на Тезей, нж. Ro scher s. v. Дали има нЪкаква връзка между AlfrpCa и АЮ-pa освенъ етимологическата поради липса на други даини не може да се установи.
4) Н е s у с h. &5paia* alfrpCa. Maxe5dve$. Може би тази глоса стой въ връзка съ македонската религия и трЪбва да се евържи съ горЬото божество.
5) Вж. L. Pre Не г. Griechische Mythologie 4 Aufl. v C. Robert I 1. {Berlin 1887) 184. G r u pp e op. cit. 1196, 3 f. Roscher I 675 ff.
6) Pausan. 1 5, 3; 41, 6 ... . ётафт] HavSkov iv Al^ufa^ *АаН]у&с xaXoo-psvcp ахояеХф. Lykophr 359. Срв. F. Pfister, op. cit. 17. Дали нЪма нЪ-каква връзка между UavSfcov и •ASHpfj Acquia отъ една страна и А (со? и AUhna -отъ друга страна?
<} Вж. G г u р р е op. cit. 8445 и 8 сжщо RE II 1969, но 1994.
8 Вж. заб. 3 иа стр. 22.
») Вж. G г u р р е op. cit. 834.
и неговитк приемници се явява Атина изобразена съ щитъ въ лЪвата ржка и съ свЪткавица въ дЬсната, т. е. като богиня на грамотевицата или изобщо на времето.1 Азъ съмъ наклоненъ да виждамъ въ случая нЪкаква връзка между родословието и монетнитЬ изображения. Но и извънъ това, както се вижда отъ сведенията на старите писатели, Атина е била на голЪма почить въ Пела, resp. Македония.2 * *
Наистина Атива като ПаХХас, Пар&ёуо? и др. е богиня девственица, обаче като ’AfXaupog, ’Аеротт), ’Аахиб^т;, Горуы и пр.8 тя е майка на много херои. Затова Атина като АКкиа или Al&pla е могла лесно да бжде представена и като майка на Македонъ. И така споредъ родословието на. Марсиасъ епонимътъ на ма-кедонцитЬ Македонъ е билъ синъ на Зевса и Айтрия, богиня на светло то, ясно небе.
Марсиасъ е създалъ това родословие безспорно съ определена цель. Както е известно, Деметрий Полиоркетъ синътъ на Антигонъ Монофталмосъ е изгонилъ презъ 307 г. Деметрия Фалеронски отъ Атина и е възстановилъ демокрацията. Заради това дело той и неговиятъ баща сж били поче-тени отъ страна на атинския народъ съ най-големи почести. Техните златни статуи сж били поставени до тези на Хармодий и Аристогитонъ, издигнати имъ били олтари като на „спасители" (Scox^peg) и две нови фили били наречени на техно име ’Avriyovig и Дтцл^тркж;? Наверно въ свръзка съ това събитие Марсиасъ е поставилъ въ родствени отношения македонците. съ атинците чрезъ AJO-pt'a, конто той, свързвалъ било съ Атина било съ АЮ-рт] майката на Тезея. Въ такъвъ случай авторътъ на това родословие може да бжде само Марсиасъ отъ Пела.5 * *
Едно друго родословие ни предава Di о dor. I 18. 1 хф S’cSv ’OatpiSi auvscxpaxeOa&ai S6o Xeyouatv ofoog ’'Avouje'v xs xal Ma-xsScva, 3ta<p6povxag avSpsIa. dpipoxspoug Si ^p^aaaS-ai xotg £txich]|1q-xaxoig SitXotg атгб xtwv obx ivotxeciov xvj ixspi abxobg eoxoXp/a-xdv [iiv yap ’’Avoufkv тгерс^езОш xuvfjv, xdv Si MaxsSova Xuxou ixpo-xojrrjv. 20, 3. xal MaxsS6va [iiv xdv uliv drcoXtrafv paatXea xrjg dx’ ixeCvou кроаауореи&гЕат;? MaxeSoviag.
Eitrem въ RE XIV 637 мисли, че zweifelsohne operiert die Erfindung des M. mit dem Pelasgersohne Lykaon „dem Wolfsmanne". Обаче това предположение e неприемливо. Защото е много съмнително, дали единъ такъвъ външенъ белегъ, как-
1) Preller-Robert op. cit. 215. Roscher I 677.
s) W В a e g e, De Macedonum sacris p. 27 sqq.
8) RE II 2004 f. и Fr. P f i s t e г въ Bursians Jahresb. Supplb. 229 (1930), 130.
*) Вж. D i о d о г. XX 46 и P1 u t. Demetr. 10.
5) S u i d. s. v. Mapcritag Uspidvipot) ПеЛХаГо;* laxopixdg (outo; npdrspov
7pappaxo8i8aaxaXog) xal ’Avriyivou xoS |isrd табта j}aaiXe6aavtoj, aOvxpocpoj
8e ’AXe£dv8pcu xofJ [iaaiX&og.
вото е украшението Абхои кроток, е могло да даде поводъ за една подобна връзка.1 За да се свърже Македонъ съ Осирисъ сж играли роля много по-дълбоки причини.
Въ текста, конто предхожда непоср^дствено приведеното Micro, както и въ този, конто следва следъ него, Диодоръ раз-казва почти изключително за. Осириса като Дионисъ, за неговия походъ изъ света и за атрибутит% на тЪзи два бога. Въ I 15, 6 той привежда доказателства, че родного Micro на Диониса Ниса е било въ Египетъ. А на I 11, 3 и 13, 5 сжщиятъ пише: twv бе тгар’ "ЕААтдас xaAaccov (шФоАбуту Ttyig тбу wOacpiy Дсбуиаау Ttpoaovafia^ouai и иду (лбу *Oacpiv pe&ep^yeoa^evav еГуас Дсбуиаау. Значи този Осирисъ, за който става дума въ въпросното Micro, не е никой другъ освенъ Дионисъ. Отъждествя-ването на Диониса съ Осириса е много старо. Вече Хе-родОтъ въ II 144, 2 казва, че *Oaipig бе боте Д^буиао^ хата 'ЕААссба yAtboaav, сжщо 42, 2.2 Следователно споредъ приведеното Micro отъ Диодора Македонъ е билъ синъ на Дионисъ-Осириса. А като се има предъ видъ гoлiмoтo разпространение на Дионисовия култъ въ Македония, гдето той изглежда да е билъ всенароденъ,3 то съвсемъ естествено се явява македонцигЬ, конто сж минавали за Дионисови поклоници хат’ е^о/тду, да бждатъ см^ани и за Дионисови потомци. Свързването на Македона съ Осириса е станало, както Baege4 съ право се досЬща, въ времето на ПтоломеевцитЬ, когато Дионисъ билъ обявенъ за: ^хенъ родоначалникъ, срв. Theophilus Ad Autolyc. II р. 94 ’AAAa xal Sawpog, Ьторфу тоб; ’ААе^аубресоу, ap^afuyog алд
ФсАотгаторо^ тоО xal ПтоАер-асаи храаауореи,Э,бутос. тобтаи {грубее Мб-уиаоу йр/тдуеттду yeyoyevac. Дед xal [suppl. т$]У Дюуиасау] сриАт^у б II та Aetata; icpurojy хатбаттреу. 5 * 7
Самото предание обаче, че Македонъ е синъ на Диониса, е навЬрно много по-старо. Плутархъ въ съчинението си IJepl ттр ’ААе^аубрао тб/тр г\ dperffc 10 I влага въ устата на Александра Велики думит'Ь: уОу 5ё обууущчк, Д^буеуес, TIpaxAsa jupoOpate xal Пераба £qA6\ xal та Дюубаои jieTi&v frecO Геу<£р/ои xal Про-
0 СпоменатитЬ отъ Eitrem Schol. Tzetz. х^- IV 333 въ Anecd. Охоп. Ill 357, 30 както и Ed. Meyer Aeg. Ztschr. XLI (1904) 100 ff ми 6txa недоетжпни. Вж. сжщо A. Wiedemann, Herodots zweites Buch. Leipzig 1890, 295.
2) Подробно за това отъждествяване вж. Gruppe 1419 ff.
3) Baege 77 sq. и Revue de I'histoire des Religions, t LXIX 225.
4) Op. cit 159: Aegyptii post Lagidarum imperium Macedonum sibi vin-dicasse videritur. Сжщо Abel, Makedonien u. s. w. 96, Anm. 4.
5) Вж. C. Muller FHG Ill 164, 21. Това мЪсто e останало неизвестно на Baege. Срв. Gruppe II 1516 Anm. 4. и H. Berve, Das Alexanderreich auj prosopographischer Grundlage IL Munchen 1926, 329 ff.
e) Срв. Strab. Ill 5 p, 171. *AXi£av8pog 86 TTjg ’Iv8ixTjg axpaxslag 8pia fcopoug eftsro £v xolg xonoeg, sig o[)g богатой^ icplxsxo Tfflv Ttpig xalg dtyaxoXalg ’1у8фу, ptpofipevog rdv 'HpaxXsa xal xdv Atoyuaov.
7) Срв. ArrPan. An. V 1, 1. ’Ey 86 t-Q x^P^ хайттд, ^vciya psua^l) той ts Kaxpjyog xal той *1у8о5 тастароб ёя^Х^еу ’АХё£ау8ро;, xal N’laay фхСа^ас
кагоре;, {touXopat xiaXtv iv TvSfijc vixwvTac "EXXiqvo; ёу^оребзае,1 Ad. Reinach въ рецензията върху дисертацията на W. Baege, de Macedonum sacris тълкува израза йгоб Геуархои xal Протай-торо; като (il <Dionysos> passe pour) Genarchos et Propatdr du roi.2 Това тълкуване може да се подкрепи съ 21 фрагментъ на перипатетика Sa tyros:3 Aeyet ©Sv 6 Zaxupo; обтог. „Atovuow xal ’AXWag rfj; Qearfou AiqLOcvetpav* Tfj$
Si xal 'HpaxXeou; тоб Д'.6$, oljiai, 'TXXov, той Si KXe68iq|jiov (1. KXe-oSatov), той Si ’AptTcSpaxov, той Si T^jievov, той Si Kefoov, тоб Si Mapcova, тоб Si Oecraov, тоб Si ’AxoSv, тоб Si ’АритгоЗарлЗау, тоб Si Kocpavovy тоб Si KotvSv, тоб Si TopQqAav, тоб Si IlepSlxxav, тоб Si Ф1Х'ктоу, тоб Si ’Aeporcov, тоб Si ’АХхетау. тоб Si ’A|i6vrav xtX.“
Обаче противъ това тълкуване говорить следнигЬ соображения. Съ изключение на приведеното мЬсто отъ Плутарха въ никой изворъ Александъръ Велики не се означава като пото-мъкъ на Диониса, а винаги като потомъкъ на Херакла или Еака, напр.: Arian. An, II 5, 9. абтд; Si (scil, ’AXi^avSpo;) dbf ’Apyou; twv UpaxXetSftv elvac ^tov. Ill 3, 2. ’AXe^vScp cpiXoTqua ijv яро; Пераеа xal cHpaxXea, аяо yevou; re Svtl тоб dcp^otv. VI 3, 2. iid Si 'HpaxXel те тф Прояаторс ояесаа; или Plat, de Alexandri M, fort, ant virt. II 2 (’AXeEavSpo;) eywv тёуу^у xpoyovixTjv dbf AlaxtSftv, dap’ cHpax-Xiou;. Отъ друга страна изразътъ т& Atovdaou jistcwv I'xviq (scil, iv TvSla) въ разглежданото Плутархово Micro съответства по-скоро на ^обХорас xiXiv iv TvSla . . . "EXXvjva; iyxope6oai. Всичко това навежда на мисъльта, че AtSvuao; въ нашия случай ще да е билъ {ted; TevapxTj? xal Прояатюр на "EXXvjve; = MaxeSove;, а не на Александра resp. на македонский царски родъ. На едно подобно тълкуване думата yevapx^ не противоречу понеже и тя може да има значението родоначалникъ на народъ както yivo; — на народъ, напр. Herodot. 1 56.
Ако това предположение е вЬрно, въ такъвъ случай свърз-ването на Македонъ съ Осирисъ — Диониса у Диодора нЪма да бткде нЬщо съвсемъ ново, а ще представя само едно видо-измЬнение на едно по-старо предание. Но, ако въпрЬки всичко Плутарховото мЬсто трЬбва да се разбира въ смисълъ, че Александъръ Велики се е означавалъ и като потомъкъ на бога Диониса, то и тука ще имаме сжщото явление както по-горе при Еака: родоначалникътъ на царския родъ да се смЬта вторично и за родонач?лникъ на самия народъ.
Xsyooof то 8s хтСара slvat Aiovuaoo. V 2, 5, ’AXs(;av5pov 8s Ttofro; SXapsv I8slv tov ytSpov, Stcou Tiva йлор.ут5рата той Atovfcaou ol Nuaalot £x6prca£ov, x. т. X. 3a локализирването на Ниса въ Индия вж. FHG И 4I621, Dio dor. II 38,111 63. Curt. VIII 10, 12 и др.
i) Moral. II р. 422. ed. Bernardakis.
2) Вж. Revue de I’histoire des Religions t. LX1X 255 sq. Срв. сжщо Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски, София 1922, 103.
3J С. Muller FHG. HI 164, 21.
Отъ разгледанигЬ до тукъ родословия рЬзко се отделять по значение и естество родословието, което ни е предадено въ Аполодоровата библиотека, и неговитЬ по-сетнешни видоизменения. Ето какъ гласятъ гЬзи родословия въ съчиненията, гдето ги намираме:
Ар oil odor i bibliotheca III 8, 1. тоитоо (scil. ПЕХаауоб) xal ’QxsayoO гк>уатро$ MsXtpacas, T[ ха&атсЕр diXXot Хёуоися yopcpjs КиХХ^ут^ тса% Auxdtoy ёуёуЕта, 8$ ратХебшу ’ApxaStov ёх гсаХХфу yuyacxwy тсЕУттрсаута кайа$ ёуЕУ7]<?Е* MsXaiy£a OssTcptircdv "EXtxa N6xtc|1qv Пеохетсоу, Кабхюуа M^xiaxea сОтсХёа Махарёа Md-хе5уоу, хтХ.
Aeliani de natur. anitn. X 48. Auxdoyt тф £аасХеГ rfjg •’’Hfiafrcas ytysTac raze;, Syopta MaxsSujy, ё^ об xal Vj xf^Pa jiETa таита, тд dp^acoy oyojia q^xetc cpoXd^aaa. Тобтдо 8ё dpa тса% dySpecog ^y xal xdXXec о^акрект^, IIIvSq; Svopta* т^зау 5e ol xal dXXot тсасЗе$, хтХ.
Stephan. Byzant. s. v. ’йрштсд^. . . хёхХтдтас drcd ’йрсотсои tqu МахЕ§буо$ той Аихаоуо$.
Следователи© споредъ Аполодоровата библиотека хероять епонимъ е носилъ името MdxsSyo; и е билъ синъ на Ликаонъ, царь на аркадцитЬ. А споредъ Елиянъ и Стефанъ Византийски той се е наричалъ МяхеЗсЬу, а баща му Ликаонъ само споредъ Елияна, е билъ царь на Ематия. Обаче едва ли може да става споръ върху това, че Аполодоровата библиотека предана най-точно първоначалния видъ на въпросното родословие. Споредъ най-старото предание запазено у Хесиода Ликаонъ е царь на Аркадия,1 2 а не на Ематия. И до колкото може да се заключи отъ достигналит'Ь до насъ извори Ликаонъ е билъ смЪ-танъ презъ цЪлата древность за аркадски царь. Единственъ Елиянъ го представя за царь на Ематия. За правотата пъкъ на името МяхеЗуо;, което не е нищо друго освенъ известного отъ Хомера прилагателно ptaxeSyo;/ говори обстоителството, че го-
1) Вж. S t г а b о V 2, 4. тф 8’ *Е<рбрф то5 ‘ApxaBla^ st vac тд <p6Xov тобто v;p£sv 'HatoBog. <y7]al yap
Tcssg ^sysvovTG Auxdovog dvxUHoio,
6v лоте xtxxs ПеХааубс (fr. 44 Rzach3).
срв. Ed. Meyer, Forschungen zur alten Geschichte I (Halle 1892) 53 ff. RE XIII 2248 ff.
2) Различието въ ударението не говори за две отделяй думи. Напро-тивъ то е едио доказателство въ повече, че се касае за една и сжща дума и че Mdxsavog е била първоаачалиата форма на името на Ликаоновия сииъ. Защото, както е известно, въ гръцки прилагателните, когато се употребить
като лични имена, променять местото на ударението, до колкото позволяв» закона за трисричието, напр. уХаохб?. но TXaOxog, вж. A. Debrunner, Griechischewortbildungslehre. Heidelberg 1916. §26. I. V endryes, ТгаИё d'accentuation grecque. Paris 1929, § 185. За Ликаоновите синове и за Ма-кедносъ сравни още U-l. -v. Wilamowitz-Moellendorff, Phere-kydes въ Sitzungsberichte der Preuss. Akademie der Wissenschaften. Jahrg. 1926 Phil.-hist. Klasse. Berlin 1926. 143 ff.
лЪма часть отъ имената на ЛикаоновитЪ синове сж произведени отъ прилагателни, напр.: МасуаХо^, Махареб^, MeXaweu^ Мщхютебс, Картершу и др. т. е. тЬ сж отъ вида на т. н. redende Namen^
Възъ основа на Аполодоровата библиотека и на Елияна може да се установи следната родословна верига: ПеХаоуб; — Auxdwv — MaxeSvo; — IIcvSoc. Това родословие стой въ тЬсна връзка съ втората половина на 56 глава въ I книга на Херодо-товитЬ истории, конто поради своята важноста заслужава да се приведе ИЗЦ'Ьло. (КроГзо^) сото решу 5ё euptoxe Aaxe8at|iQv[ou^ те xai ’AOrpafo ; кроё/оута?, тоб^ р£у тоб Дсорсхоб уёуео;, тоб; 5ё тоб Тшусхоб. табта yap та тсрохехрфбуа, ёоута тд dtp^acoy то |1ёу Пе* Хаоу:х6у, то 5ё сЕХлт]у:хду ё^уо;. ха£ тд р£у оббар^ хсо еЕе^сор^ае, тд 5ё тоХикХау^тсу харта. ёк1 |1ёу у&р ДеихаХиоуо; расяХёо? oixee ут]У тт]у ФОчашу? S7U 5ё Дшрои тоб "ЕХХт^уо^ тгр бяб т^у УОазау те xal тду *ОХиртоу х<Ьр^у, xaXeojifviqv 5ё Тсиха:6ту. ёх 5ё тт); eIoTiaaI)rt5oc <Ь<; ё^ауёотт] бкб Kadjietwy, осхее ёу BcvStp MaxeSydy хаХеоцеуоу. ёу&еб-теу 5ё абт1$ ё; тт^у Дриота'5а ретёрт], xal ёх т^; Дриолйо; обтш? ё$ ПеХокбуутроу ёХ^оу A сор lx бу ёхХ^От]. Срв. още Herod. VIII 43 Дсор:хбу те xal Махебуду eO’vo; ё£ ’Ерсуеоб те xal П£у8ои. Начинътъ, по който се опред’Ьля времето, когато сж станали тЬзи събития, показва, че ние се намираме тукъ не на историческа, а на мити-ческа почва. ДумигЬ пъкъ (оГхее) ёу П(у5ср MaxeSvov xaXe6|ievov стоятъ явно въ свръзка съ името на Ликаоновия синъ MdxeSvo^ и съ това на Макецновия синъ Шу5о;. Споредъ Павзаний1 всички Ликаонови синове сж основали градове и сж станали тЬхни херой-епоними. Въ такъвъ случай Mdxedyo; ще бжде епонима на Херодотовия MaxeSydy efryo; въ Пиндъ (ёу Шубсо), което пъкъ както се досЬща съ право Н. Stein,2 е градътъ IHvSo; на едно-имена рЪка при Парнасъ, а не планината Пиндъ въ Тесалия, както го тълкуватъ всички изследвачи. А споредъ запазеното у Елияна предание3 херэятъ-епонимъ на р-Ьката Пиндъ е билъ /Пака^новия синъ Шу£о;.
Явява се сега въпросъ, дали има нЪкаква връзка между Херодотовия MaxeSyoy ё^уо; и по-сетнешнитЬ Maxe56ve;. НЪкои4 отъ съвременитЬ учени сж наклоняй да см'Ьтатъ т-Ьзи два народа за единъ и сжщи. Обаче Херодотъ, който едничъкъ спо-менува Махебуду ё&уо;, не го отъждествява съ македонцигЬ. А едва ли може да се допуске, че той не е могълъ да знае или да съзре връзката между MaxeSvdy ё&уо$ и МахеЗбуе; при налич-ностьта на голЪмото, очевидно съзвучие между тЬзи две имена,
1) VIII 4, 1 NfixTtjiog piv т&р креаротатдс те xal sl/s то 7tav xpdxof, ol 5s AXXqi Traces тоб Auxdovog r.oXstg ёутабО*а £xtl£ov &vO*a ёхаатср pdXtora хата yvwjj^v.
2) Вж. Herodotos erkl. v. H. Stein I Bd. 6 Aufl. Berlin 1901, 64, 15 и V, 32. Срв. Strabo IX 4, 10.
3) A e 1 i a n. de nat. anim. X 48.
4) Hanp.: K. J. Belo ch, Griechische Geschichte Bd. IV 1. Berlin 1925,. S. 9. Ed. Meyer, Geschichte des Altertums 11 P. Berlin 1928 S. 273 и др.
ако наистина е имало такавд връзка. Противъ отъждествяването на двата народа говори сжщо така и;обстоятелството, че жили-щата на Махмуду еЭ-уо; сж били въ, сущность при Парнасъ, докато македонцитЬ по всЬка вероятность сж се спускали въ Македония отъ северъ resp. северозападъ къмъ югъ resp. югоизтокъ, а не обратно.1 Нахлуването на македонцитЬ е станало въ една срав-нително доста късна епоха, понеже Илиядата още не познава Македонии въ Македония, та споменътъ за едно евентуално преселение на македонцитЬ отъ срЬдна Гърция въ Македония би могълъ лесно да се запази у гъцитЬ.
Най-сетне и самата езикова анализа на дветЬ имена не говори въ полза на тЬхното сближаване или отъждествяване. Преди всичко MaxsSvov у Херодота и на двегЬ места, гдето се срЬща, о прилагателно,2 както това ясно личи отъ Дсоахба, съ което прилагателно то е съчетано въ израза Дсорсхбу ts xal МяхеЗуоу sfryot; или въ MaxsSvdv (scil. еЭ*уо<;) xaksojiEvoy .... Дтррсоу ехЦЗт). МахгЗуб; пъкъ като прилагателно не принадлежи къмъ MaxeStby, отъ което прилагателнитЬ гласить: MaxsSovcxo^ (Herod. VII 131, Xen. Hell. V 2, 43, Pint Pyrrh. 2), «MaxsSovto^ (Herod. VII 9, като име Anth. IX 275, MaxigSovco; Anth. IX 649), MaxeSovJ;
Herod. VII 127, Maxe8ovm; Aelian. de nat. anim. XV 20, MaxsStbv Anth. VII 45., a e едно и сжщо съ Хомеровото прилагателно |1ахе8у6; „високъ* срв. Homer. Od. VII 106 и N i-kandr. Th. 472. Следователи© jiaxsSydv s^yo; ще e означавало първоначално „високъ народъ* т. е. народъ отъ високи, снажни хора. Това значение съ течение, на времето, когато прилагател-ното [ляхеЗуо; е излЬзло отъ употреба отъ всЬкидневната речь, е <5ило забравено и |ляхеЗу6; е било смЬтнато за народности© име, на което е било създадено и особенъ херой-епонимъ МяхеЗуо;. Прилагателното |шхе8уо; е образувано отъ основа |лахв8- и су-фиксъ -уо;, срв. напр.: Seiyo?, yuP^j ласЗуб^, лат.
dignus и др.3 и принадлежи по корень къмъ групата рьахрб;, ]17)хо£, Л£рс-|1^хт];, л£рс-|1^Х£то?, рлдхеЗауб;.4 5 Коренътъ рьах- е билъ удълженъ съ суфикса -ет- както prjx- въ керс-^х-Ет-о^ който суфиксъ се явява въ думитЬ като: ipYTj; (у Хомера apYrpa, •dpY^Tt покрай ipYSTa, ^pystc), но <^py6;, тйутд;, но тиуса, и пр? Къмъ така удължената основа е билъ прибавенъ суфиксътъ -уо;, предъ който обаче -т- е минало въ -3 -, както е въ леХсЗуос срещу леХстуб;.
1) Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ IIМакедонски. София 1922,38 и сл.
2) Споредъ L. Heidemann, Zum ethnischen Problem Griechenlands, Programm. Berlin 1914, 17. „Е. Mass erklart ihn als Adjektivum mit der Endung -vog“, но где?
3) A. D e b r u n n e r, Griechtsche Wortbildungslehre. Heidelberg 1917, § 316,
4) Вж. сжщо Boisacq, blctio'nriaire etymologique de la langue grecque, Heidelberg — Paris 1907 ff. s. v.
5 Вж. H. Hirt, Handbuch der griech. Laut-und Formenlehre, II Aufl. Heidelberg 1912, 379 f. K. Brugmann, Griechische Grammatik, Aufl. v. A. Thumb. Munchen 1913, 233.
Споредъ H o f fm an и1 основата на прилагателното paxsSyoi; е paxsSv- и прёдставя по-низката степень на основата [laxeSov-^ отъ която е образувано народностно име MaxeSove;. Това мнение обаче, макаръ да е възприето отъ много учени,2 3 е явно погрЬшно по простата причина, че MaxsSdys; трЬбва да се раздали на Ма-хе8- и -6ve;, както това добре личи отъ голЪмия брой народностей имена образувани по сжщия начинъ, напр.: ’Antipovs;,. Breones, BuXXJgve^, K£xqve$, Matovec, Мир|ы8буес, llaJovs^, IlacpXa-y6ve;, 1Ъ]ХаубУЕ$, Xadvs; и др, Че това име наистина така трЬбва да се разчлени, се вижда още отъ страничната форма за маке-донецъ МахЕта^ МахЕТ7]$,а Тази форма съдържа сжщия еле-ментъ Махе?-, който се крие и въ Maxes—wv.Споредъ Kretschmer4 5 омекчаването на tenuis -t- въ media -d-въ MaxeScbv срещу MaxETag се дължи на промЬната на ударението и може да се сближи съ подобии явления въ месапийски: „ХопеШН1 (Fabretti и. 29954.5), Gen. Sg. des Patronymikons *Xonet$es = Xoneties Hsst einen von Xwv abgeleiteten Namen xXwv£i:a^ erschliessen, zu welchem sich mess. Xonedon (Gen. Xonedonas Fabr. 2c953) verhalt, wie MaxeSwv zu Maxsra^; vgl. ferner Bale-donas neben Balet$ihiu. Че действително съ илирийски трЪбва да се обясни тази промЪна, се вижда още отъ обстоятелството» че почти всички народностей имена образувани съ суфиксъ -wv, -ove; се намиратъ въ трако-илирийски области.6 Дали основата MaxsT- въ MaxsSwv има нЪкаква връзка съ основата |шхе- - въ ^axeSvo;, както миозина учени приематъ, не може да се каже. Защото ние не знаеме, какво означава точно името MaxsSovE^. Затова въпрЪки голЪмата звукова прилика между тЬзи две имена по-добре е да се остави за сега този въпросъ откритъ.
И така името на Ликаоновия синъ е гласило МосхеЗуос Този МйхеЗуо; е билъ херой-епонимъ на MaxsSvdv Ifh/o;, което племе е живЪело на рЪка Пиндъ при планината Парнасъ и не е било тъждествено съ народа MaxsSovE;. Следователно пър-воначално Ликаоновия синъ МахеЗуос не е стоялъ въ връзка съ
tyDie Makedonen. Gottingen 1906. 259, срв. сжщо A. Fick въ Bezz. Beitr. XXIV (1898) 298 и Vorgriechische Ortsnamen, Gottingen 1905, 150. Споредъ Кречмеръ MaxsSvo; е стариненъ род. падежъ отъ Maxs86v (срв. яаттдр, латро;) добилъ съ течение на времето значение на прилагателно (съоб-щено въ частенъ разговоръ).
2) Напр. F. Solms ей въ Glotta I 81, Н. Krahe п. т. XVII 159 и др.
3) Споредъ G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen. 1897, 20, това име e по- старинно.
4) Einleitung in die Geschichte der Griechischen Sprache. Gottingen 1896, 284.
5) За суфикса - ovta срв. Fr. Hommel, Grundriss der Geographic und Geschichte des Alten Orients. 1 Halfte. Munchen 1904, 30. H. Treidler, Alte
Volker der Balkanhalbinsel въ Archiv fur Anthropologic. Bd. XL (1913) 98. Г. И. Кацаровъ, Пеония. София 1921, 31. Споредъ мене въпросътъ е по-ставенъ погр^шно. Защото първичното е народностното название, а не на-именуванието на страната. Затова въ случая трЪбва да се нзхожда отъ на-родностнит'Ь имена на -cov, -ovo$, а не отъ това на страната.
македонцигЬ. Въ последствие обаче, когато споменътъ за Ма-хеЗуф Sfrvo? изчезналъ, а самого име на Ликаоновия синъ Md-xeSvo? станало неразбираемо, нЬкой късенъ писатель, навЬрно отъ императорската епоха (= Елианъ ? ’)> е свързалъ името Md-xeSyoj съ MaxsSove? и го е измЬнилъ съобразно съ това въ Ма-xeSwy. А за да се премахне противоречието, което се е появило съ тази пром'Ьна между MaxeSwy като епонимъ на МахеЗсуе? и Auxawy като царь на аркадцитЬ, навЪрно сжщиятъ писатель е направилъ Ликаона царь на Ематия. По този начинъ първоначал-ното предание, което не се е отнасяло до македонцигЬ, било приспособено за тЬхъ. Обаче въпрЬки направенитЬ поправки пър-воначалното предание е останало да проглежда и въ новата редакция* благодарение на Македновия синъ Пиндъ, епонима на рЬката Пиндъ при Парнасъ, който зле се съгласува съ лока-лизирването на Македносъ въ Македония.
Въ речника на Стефанъ Византийски името Maxeovo; се явява промЪнено сжщо въ MaxeSwy. Изглежда обаче, че Стефанъ Византийски е различавалъ две лица съ име MaxeSwv, а именно единия синъ на Зевса и Тюия, а другия синъ на Ликаона. Поне къмъ едно подобно схващане подтиква изтъкването на байтного име на Македонъ въ израза dxd ’йрикоб тоб Maxe86vo$ тоб Auxdoyoc.
Въ съчинението ПеротХои; E6pdm?j; на т. н. Ps. Skymnos* стихъ 618 и сл. гласятъ така:
Тлф та Тёрст) S’eaTtv тйу MaxeScywy y.wpa лара тоу ’ОХирлоу xetpevv; cpast раасХебоас MaxeSova ут]уеу^.
Тукъ изразътъ МахеЗ&у у^уеут]? означава очевидно, че Македонъ е староседЬлецъ, роденъ въ самата страна, а не при-шелецъ, дошелъ отъ вънъ. А, понеже споредъ AeschyL Suppl. 250 sqq.:
тоб утуреуоб; yap еф’ iyd) лаХаф^оуо?
Zyt; ИеХаоуф, т^а8е yfj; dp/^yerr^.
фоб 8’dvaxTO? еиХбуш? ^лбуироу убуо; ПеХаауйу т^уЗе харлобта: j'ttova. xal лаоау аГау, 7^ 8Г dyvdc ер/ета: ЕтрирЬу, то лрб; Зйуоутод lijXfou хратй.
i) RE I 486 f. W. v. Christ, Geschichte der griechischen LUteratur 6-Aufl. v. W. Schmid u. O. Stahlin. II 2 Miinchen 1924, 786 ff. Недостжпии ми 6txa студиитЪ на М. Wellmann въ Hermes 26 (1881) 321 ff, 481 ff.; 27' (1892) 389 rf.; 31 (1896) 221 ff., гдето се разглеждать изворитЬ на Елиана..
2) Вж. Aelian. de nat. anim. X 48.
s) C. Muller, GGM. I 230
староседЬлското население на Македония е било пеласгийско,1 2 то излиза, че и Мяхеош като е билъ сжщо пеласгъ. Въ свръзка съ това8 стоять наверно и думигЬ на Юстинъ (Justin. VII 1) Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.
Както e известно Псевдоскимносъ1 e използвалъ за напи-сването на своя Периплусъ съчиненията на Ефора.3 Затова Jacoby може би съ право предполага, че гореприведенитЬ сти-хове на Пев. Скимносъ сж написани подъ влияние на Ефора.4
Съ сжщото предание за произхода на епонима MaxeS&v, което срЬщаме у Псевдоскимноса, ще трЬбва да се свърже вероятно и това, което Страбонъ ни съобщава въ 11 fr. отъ VII книТа: 5 * "Оте ’HpafHa ехаХеГто гсротероу vuv MaxeSwa. sXa(3s Si TQ^vojia тобто атЛср/ас'ои twv 7}уе|х6у(ОУ MaxsSovo;.
РазгледанитЬ до тукъ предания за произхода на епонима Македонъ не могатъ да служатъ като сериозно доказателство за гръцкия характеръ на старитЬ македонци. Защото, както се вижда отъ изюженото по-горе, тЬ сж били създадёни въ различии времена и по разни поводи, конто не винаги сж имали за цель да изтъкнатъ народностната принадлежность на македонцитЬ. Въ всЬки случай най-старото предание, това на Хесиода, което стой далечъ отъ всЬкакви политически тенденции, отдЬля явно македонцитЬ отъ гърцитЬ. Сжщо така и преданието (народно?) за произхода на македонцитЬ отъ бога Дионисъ говори противъ евързването на македонци и гърци въ една народность. Най-сетне и преданието запазено у Псевдоскимноса отрича връзката между споменатитЬ два народа.
III. Преданията за произхода на македонския царски родъ.
Докато преданията за произхода на епонима Македонъ сж били само мимоходомъ споменувани въ научната книжнина и много на кжео и недостатъчно разгледани отъ Eitrem и отъ Stoll, то преданията за произхода на македонския царски родъ сж бивали често предметъ на по-пространни изеледвания. Като
г) За пеласги въ Македония вж. Г. И. К а ц а р о в ъ, Царь Филипъ II Македонски, София 1922, 3 и сл. и тамъ приведената литература. Сжщо О. Abel, Makedonien vor K&nig Philipp, Leipzig 1847, 25 ff.
2) Друго яче Ed. Meyer, Forschungen zur alten Geschichte I, Halle 1892, 55, 1.
3) Christ, op. cit. II 1, 171.
4) F. Gr. Hist. I 455.
5) Strabonis Geographlca cur. C. Muller et F. Diibner. Parisiis
1853, p. 275.
оставимъ на страна К. О. Mil Не г,1 който засЬга само на кжсо преданията за произхода на македонская царски родъ, О. Abel2 е първиятъ, който ги е разгледалъ подробно. Следъ него мдватъ A. Gutschmid3, О. Hoffmann4 5 и W. Aly6. На бъл-гарски тЪ сж разгледани отъ Г. И. Кацаровъ.6 Но въяр-Ьки досегашнитЬ изследвания въпроснитЬ предания тр^бва да се раз-гледатъ и тука, понеже тЬ представятъ една отъ съставнит'Ь части на предмета, съ който се занимава настоящата студия.
МакедонскитЬ царе още отъ рано сж забелязали, че за да могатъ да се намЬсятъ въ гръцкитЬ политически борби, за да се приобщатъ къмъ гръцката култура, необходимо нужно е било да се признае гръцкия произходъ, ако не на цЪлия македонски народъ, то поне на македонский царски родъ. За тази цель е било създадено особено родословие, споредъ което македонский царе се явявали потомци на Херакла и вод’Ьли потеклото си отъ Пелопонеския Аргосъ. Създательтъ на това родословие изглежда да е билъ македонскиятъ царь Александъръ I Гръколюбецъ. Защото за пръвъ пжть узнаваме за тЬзи предания въ свръзка съ този македонски царь.
Желанието да се свързва царския родъ съ нЬкое прочуто митично име, особено съ името на нЬкой херой изъ епоса, не представя единъ уединенъ случай у македонский царе. Все по сжщото време царегЬ на севернигЬ не гръцки племена, който сжщо тъй проявявали елинофилски стремежи, започватъ като по даденъ знакъ единъ по единъ да извеждатъ рода си отъ митични личности. Така царьтъ на молоситЬ Тарипасъ се опиталъ да въведе въ Епиръ презъ време на Пелопонеската война гръцка култура и обичаи и то по атински сбразецъ. Въ свръзка съ това той изкарвалъ рода си отъ Ахила. Арабай пъкъ, царь на линкеститЬ, племе подвластно на македонцигЬ, и съвременикъ на македонскигЬ царе Пердикасъ II и Архелай, свързвалъ рода си съ БакхиадитЬ прочута Коринтска фамилия. А царетЬ у евхе-литЬ, племе въ южна Илирия, се сметали за потомпи на митичния Кадмосъ и Хармония.
За политического положение на македонската държава спрямо Гърция, за влиянието й върху отношевията на гръпкитЬ държавици-градове това w родословие на македонский царски
i) Ueber die NIohnsitze, die Abstammung und die dltere Geschichte des Makedonischen Volks, Berlin 1825, 24 f.
2) Makedonien vor K6nig Philipp. Leipzig 1848, 90 ff. Тукъ сж разгледани и преданията за епонима Македонъ, стр. 95 L
3) Sy mb. philol. Bonn. 118 ff. = KI. Schriften IV 54 ff.
4) Die Makedonen, Hire Sprache und ihr Volkstum. Gottingen 1906, 122 ff. 256 ff.
5) Volksmdrchen, Sage und Novelle bei Herodot und seinen Zeitge-nossen. Gottingen 1921, 196 f., 203, 237, 251 f.
6) Етнографското положение на старитгь македонца въ сп. Ми нал о I 3 (1909) стр. 275 и сл. и Царь Филипъ II Македонски 34 и сл., вж. сжщо В. Бешевлиевъ, Народностьта на старитгь македонца въ БИБ. II 2 стр. 6 и сл.
родъ е било отъ голЬмо значение. То е означавало, както се изразява Kaerst,1 първоначално само една претенция, която обаче съ течение на времето е могла да придобие толкова погод Ьмо значение колкото по-вече се е удавало на македонскитЬ царе да наложатъ своето влияние върху гърцитЬ.
Най-старото предание за произхода на македонския царски родъ се намира у Херодота кн. VIII 137—139 и гласи така: vApyeo; ё-риуоу ё; ’IXXupcob; тйу TiQiievou ^тсоубушу трее; абеХсреос, Гайаут); те xal ’Аероко; xal ПербЕххт];, ёх бе ЧХХирсйу бгсер^аХбуте; ё; ttjv ауш Maxe6ovE7]v агсЕхоуто ё; A^atyv1 тсбХсу. ёуЭ-абта бе ё{Ц-теиоу ёте1 рлаЭ'ф тсара тф (ЗаосХес, 6 jxey foicou; уёрхоу, б бё ^об;, о бё уештато; абтшу ПербЕххт]; та Хетста тйу тсро^атоу. Vjoav бё то тсаХас xal аЕ тэраууЕбе; тй>у йуЭ’рйтссоу ioS’cVee; ^рт)|лаац ой jxouvov б 5т)|ло;. */; бё yi>VY] тоб ^аосХёо; айт^ та остЕа apt ётсеазе. бхсо; бе бтстфт], б арто; тоб тсасбд; тоб &х]тб;, тоб ИербЕххею, битХтрю; eytvero айтб; ёсоотоб. ётсе1 бё a?el тйитб тобто ёуЕуето, еГке zpo; тбу бЕубра тбу £(оутг;с. tqv бе ахойааута ёа^Х9*е айтЕха й; еГт; тера; xal срерос ё; [леуа тс. хаХеаа; бё той; -9-^та; кро^убреие sept аттаХХосоога^ас ex yyj; тт); есоитоб. oE бё тбу jjicafrdv ё'рааау бЕхасос etyai a rcoXa 8 буте; обтсо; e^evat. ёуВ-абта 6 jSaacXeb; тоб рссо^об тсерс ^хойаа;, yap хата Tyjv хатгуоббх7]У e; тбу olxov 6oe'/(ov 6 ^Xto;, efrre iteopXapj; yeyop-evo; „Mcofrov бё йрсу ёуй брешу a^cov тбуое аттобЕбшрс". бе^а; тбу vjXcoy. 6 [lev Sty Гаи^уг); те xal б ’Аеротсо; ос крео(3йтерос ёотаоау ехтсетсХ^уреуос, 6; ^хоиаау табта* 6 бё тс at;, етйу/ауе уар е/шу pa/aepav, еЕтса; табе „ДехбреЭ-а, Й раосХеб, та 61601;“, тсерсура'рес т^ jia/aEpTj е; тб еба^о; тоб otxou тбу ^Хюу, тсер^урафа; бе, ё; тбу хбХкоу тр1; apuaapisyo; тоб iqXEou, атсаХХаааето айтб; те xal о! |хет’ ёхеЕуои. о! |iey 6yj атст^аау, тф бе ^аасХеГ от^аЕуес тс; тйу тсарббрсоу осбу тс хрт)|ла тсостресе б nat; xal (b; абу убер хеЕуюу б уейтато; Xi^oc та бсбб[леуа. 6 бе табта ахойаа; xal д;иу9*£1; тсбртзс ек’айтоб; Ьстсба; атсоХёоута;. кота[лб; бе етсс еу т^ Х<Ьрт] тайтт], тф iHoux ol тойтсоу Ttov iy6pc5v атс’ *Аруео; акбуоуос <(Ь;> асот^рс. ойто;, екеЕте бсб^аау оЕ Тт^еуЕбас, [хеуа; обтсо; ёррйт] йоте тоб; Етстсеа; р] otou; те уеуезЭш бсар^уас. ос 56 атс1хб[леуос ё; ^XXiqv yrjv тт); МахебоуЕт;; otxiqoay тсеХа; twv x^wv тйу Хеуо|ЛёУ(ОУ etvac МЕбгсо тоб ГорбЕесо, ёу тойп срйетас автомата £бба, еу ехаотоУ 6х°У б^хоута срйХХа, бб|л?) те йтсер^ероvта twv aEXXtov. еу тойтосос xal 5 ScXiQyd; тоГос х^тсосос TjXco, 6; Хеуетас йтсб Махеббусоу. йтсёр бе тйу х^тссоу бро; хестас Веррлоу ouvojxa, бфатоу йтсб х^|хйуо;. ёуЭ’збтеу 5ё бо|Ш|леуос 6; тайтт^у 6oxovj ^атеатрёсроуто xal tt]V. dcXXvjv МахебоуЕт]У. атсб тбйтоо 5^ тоб ПербЕххеи) ’АХё^аубро; йбе ёуеуето* 5А|лйуте(о тсас; tJv ’АХё^аубро;, ’Ajxuvttj; бе ’АХхетесо, ’АХхёте(О бё тсат^р ’Аёротсо;, тоб бё ФЕХстттсо;, ФсХЕтатои 5ё ’Аруасо;, тоб бё ПербЕххт]; б хтт]аа|леуо; ttjv dpx^v.2 *
1) Geschichte des Hellenismus I2 168.
2) Текстътъ e взетъ отъизданието на C. Hude. Българскиятъ преводъ
се намира у Кацаровъ прив. съчинения и у Бешевлиевъ пр. съч.
Отъ всички учени, който сж разглеждали приведеното предание за произхода на македонския царски родъ, пръвъ В. Клинге ръ1 е забелязалъ, че то представя въ сущность една обикновена народна приказка. A W. Aly,2 който се съгласява съ Клингера, изтъкна следнитЬ приказни мотиви въ преданието. Трима братя, отъ конто най-малкиятъ е най-хитъръ, слугуватъ на единъ безимененъ царь, чиято жена сама мЪси и пече хлЪба за работницитЪ, понеже едно време царетЪ били бедни. Хл'Ь-бътъ на най-малкия става винаги най-гол'Ьмъ. Р-Ьката, презъ която бЪгатъ братята, приижда за да спре преследвачитЪ. Нито царьтъ, нито царицата, нито рЪката носятъ имена, т. е. точна тъй както е въ народнитЬ приказки.
Мотивътъ троица братя пжтунатъ по широкия св'Ьтъ и ди-рятъ щастието си, при което най-малкиятъ отъ тЬхъ усп^ва да го намЪри, се срЬща извънредно често въ приказкигЬ. Така напр. ние го намираме въ българскитЬ народни приказки,3 4 въ н^мскитЬ* и пр. Броятъ на братята — 3 — стой споредъ Abel5 въ свръзка съ тритЪ дорийски племена, а споредъ Gutschmid6 и Stahelin7 той сочи на тритЪ македонски царства (Елимея, Лин-косъ и долна Македония). Обаче както първото така и второго предположения сж малко в-Ьроятни. Защото тройниятъ брой на братята е единъ отъ най-честитЪ мотиви въ народнитЪ приказки.8 Хл"Ьбътъ да става по-гол'Ьмъ се срЪща у Аагпе9 типъ 751. Р-Ька да приижда следъ преминаването й отъ бЪгълци е известно и отъ други приказки.10 За съжаление македонската приказка не казва, защо най-малкиятъ отъ братята е обчърталъ и загребалъ слънчевата св'Ьтлина, което даяние е било, както се вижда, отъ такова голимо значение, че царьтъ, следъ като узналъ неговия смисълъ, изпратилъ конници подиръ братята за да ги погубятъ. Може би съ това дЬяние най-малкиятъ братъ е до-бивалъ известна нласть надъ царството и имота на царя11 или е
1) Сказочные мотивы въ ucmopiu Геродота, Киевъ 1903, § 6. Това съчинение ми бЬше недоступно
2) Op. cit. 197.
3) Срв. МСбНУК. I 117, III 208, 217, IV 123, 183, V 155, VI 147, VII 179, XII НО, XIV 131, XV 106.
4) Bruder Grim m № 63 и 97.
5) Op. cit. 109.
6) Op. cit 45 f. и 65.
7) RE VII 855 f. Тамъ приведеното съчинение Unger Philol. XXVIII 411 ff. ми бЬше недоступно.
8) Друго яче Aly 237,
9) Finische M&rchenvarianten. Hamina 1911.
10) Вж. H. Gunkel, Das Mdrchen im Alten Testament, 4uhingen 1921, 107 f. и Aly 197 Срв. библейския разказъ за преминаването на Червеното море отъ евреитЬ.
и) Срв. Stein въ коментара на кн. VIII S. 112, 26- „Mit dieser Ceretnonie ergreift Perdikkas zum ersten Besitz vom Herde, der featla des Hauses, auf den die Sonnenstrahlen fallen, und damit vom gan^en Eigen des Hausherrn; zum andern aber nimmt er die Sonne selber in Anspruch zum Zeugnis und Gewahr des erworbenen Rechtes an Haus und Land* и привежда Grimm, Rechtsalt. 278 f.
отнималъ слънчевата светлина на царя1 2 или пъкъ той я взималъ за да я обърне отпосле въ злато.* Сжщо така може би има нй-каква връзка между загребването на слънчевата светлина и гра-динитй на царь Мидаса. Въ вейки случай дйянието на най-малкия брать принадлежи въ областьта на магическитй кржгове3^
Покрай този чисто приказенъ характеръ на Херодотовото предание за произхода на македонския царски родъ забелязватъ се известии елементи, конто могатъ да иматъ една действителна историческа основа или да принадлежать на едно истинско предание за македонския царски родъ и конто първоначално не сж имали нищо общо съ въпросната приказка. Въ следващитй редове нека разгледаме по отдйлно тйзи вйроятни исторически елементи.
Началото на преданието гласи ё£ Аруге- eepuyov ё$ ’lAAuptobf; twv Тт^ёуои dicoyovtov трец; 48eX<peo£, ГаиоЕут;? те xal ’Аёротео^ xal IkpSJxxTjc, ёх 8ё ’IXXuptwv бтсерраХбутес; ё$ ttjv ауоз MaxeSoviiqv (Ыхоуто ё$ Ae[iab]v rciXtv. Първото изречение служи очевидно да установи връзката между македонскитй царе и Хераклидмй. Abel4 предположи, че тукъ подъ уАруо; трйбва да се разбира Орестийския Аргосъ. Обаче Gutschmid5 съ право забеляза, че понеже Херодотъ представя македонскитй царе като потомци на Теменосъ, то той е ималъ предъ видъ само Пелопонеския Аргосъ. Разбира се съвсемъ другъ е въпросътъ, дали въ действ и темность македонскитй царе сж произлизали отъ Пелопонеския или Орестийския Аргосъ. Мнението на Abel,6 че македонскитй царе, а може би и самото властващо племе, сж водили потеклото си отъ Орестийския Аргосъ, сигурно отговаря на истината и затова съ право се приема отъ мнозина учени. Защото явно е, че този произходъ е дало поводъ и възможность на македонскитй царе да извеждатъ рода си отъ Пелопонеския Аргосъ и Херакла. Следователи© въ първото изречение само името *Аруо$ има историческа основа. Както Spvyov ё; ’IXXvptob$ така и twv Т^р-ёуои бтоубуюу сж измислени. Първото, както се доейща Stein,7 е прибавено за да се оправдае идването на македонцитй отъ
и Auerbach, Dorfgeschichten IV 143 (1854). Обаче споредъ приказката бра-тята.завладяватъ м'Ьстностьта при градинитЪ на Мидаса, а не царството на царя отъ Лебея.
1) Срв. Аагпе типъ 1245, гдето слънчевата светлина се загребва за да се внесе светлина въ страда безъ прозорци.
2) Вж. Aly 197, гдето се посочва на Grimm № 153. Въ тази приказка звездит'Ь се обръщатъ на сребърни талери. За обчъртаването съ ножъ Aly привежда отъ 1001 нощь 1 173.
3) Aly 197.
4) Op. cit 95.
5) Op. cit. 54.
6) Op. cit. 95 f.
7) Вж. коментара къмъ това мЬсто. Abel 108 приема за вЪрно бъг-ството на македонцигЬ въ Илирия и предполага, че това е станало подъ натиска на елимиотигЬ.
западъ resp. Илирия, а второго — за да се свържатъ основа-телитЪ на македонската държава съ Херакла.1 2
Второ изречение 1х Зё ’DJupiwv бк£рРаХ6ут£$ е$ tJjv dcyco Ма-•xsSovfyv гЫхоу-со е$ A^afyy тйХсу не съдържа нищо, което би могло да има митиченъ характеръ.3 Напротивъ то като че ли противоречи на основната мисъль, че македонскигЬ царе сж дошли отъ Пелопонеския Аргосъ. Затова по-скоро би трЬбвало да се очаква, то да липсва съвършено, отъ колкото да бжде измислено за случая. Ето защо трЬбва да се приеме, че това изречение отражава истинско историческо събитие, което така здраво е било засЬднало въ съзнанието на македонский народъ, та не е могло да бжде премълчано дори въ едно предание, кж-дето то не е подхождало. Забележително е, че до сега на това известие за идването на македонцигЬ отъ Илирия не е билр обърнато никакво внимание, макаръ то да има грамадно почти решаващо значение по отношение на въпроса за произхода на старитЬ македонци.
Исторически основа има и края на преданието, който гласи така: ос 8ё <£жх6рьеуос yfjy МяхеЗоу^; otxijaav zeXac
тб)7 xiqtzwv t6)v Хеуо|1£У(ОУ £?yac Mi&w тоб ГорЗсею. . . бтсёр Зё twv xiqtcwv Зро£ хестас Beppxov o6yo|ia, dc^aTov Grcd ^v-iteOTev Зё
Зр|л6[1£уос 6>$ та6т?]У есг^оу, хат£атр£сроуто xal тт]У (ScXXtqv МяхеЗоу^у. Следователи© македонцитЬ, следъ като преминали въ Македония, се заселили най-напредъ въ областьта на планината Бер-мионъ, отъ гдето въ последствие завоювали и останалата Македония. ДостовЬрностьта на Херодотовото известие за из-ходната точка на по-сетнешвитЬ македонски завоювания се по-твърдява отъ разказа на Тукидида (II 99) тт]У Зё яар& -Э-аХаааау убу MaxsSoytav ’AX^avSpec 6 ШрЗсххои кат^р xal ol крбуоуос абтоб, Ттдряуйас тд dp^acoy 3vt£<; ’'Аруои^, тсрйтоу £хЦааУто xal ^aal-Jxuaay dya<mpavT£$ [ла^Я £x IBspfaS Ib'epa; x. т. X3
Отъ изложеното до тукъ се вижда, че Херодотовото предание за произхода на македонский царски родъ съдържа въ сжщность три различии по произходъ и естество съставни части: 1) една народна приказка, 2) спомени за действителни исторически събития и 3) кжсо споменуване на преданието за Херак-лидския произходъ на македонскитЬ царе отъ Аргосъ *Ар-у£О(; &риуоу. . . T(bv TiqpiyoD ятсоубусоу тр£с; <&ЗеХср£оС).
1) Споредъ Gutschmid67 Теменосъ стой на чело на родословието за да свърже македонскитЬ царе отъ една страна съ ХераклидитЬ, а отъ друга страна съ Пелопонеския Аргосъ.
2) Aly 237 изхождайки отъ това, че градътъ Лебея се споменува само тукъ, изглежда да се съмнява въ нЬкогашното му сжлцествуване. Обаче това не може да бжде вЬрно. Самиятъ факты че градътъ има име, показва, че той е сжществувалъ. Oberhummer RE Suppl. Bd. IV 1178 го локализирва въ Линкестисъ, а Abicht, Herodot V4 S. 106 — въ горното течение на Халиакмонъ.
3) Срв. О. Hoffmann, Die Makedonen 257, J. К a e r s t, Geschichte des Hellenismus P 167 и Г. И. Кацаров.ъ, Царь Филипъ II Македонски
38 и сл.
Въ началото на 22 глава на кн. V Херадотъ казва въ свръзка съ участието на Александра I въ ОлимпийскигЬ игри, че "ЕХХт]Уа$ еГуас тобтои^ тоб^ ITepSixxeu) уеуоубтх^, хата кер абто^ Xeyouot. абтб^ те обтю тиууаую ёжота[1еуо$ ха с Ц хаЕ 1у тойл Йкса-Э’е Хоуосас dtKoSe^to etal wEXXr]ve$. Изпълнението на това обещание етЬкои учени сж наклонни да виждатъ въ приведената по-горе приказка отъ VIII 137 и сл. Обаче Jacoby R Е Suppl. II 373 забелязва съ право, че (Auch VI 103 gegeniiber VI 39 und) VIII 137 ff. gegen V 22 sind mehr markierte, spater auszufiih-rende Stellen als wirkliche Ausfiihrung der Versprechungen.1 Затова остава въпросно, дали приказката е въ сжщность Херо-дотовиятъ resp. Александре в и ятъ акбЗе^^ за гръцкия произходъ на македонскитЬ царе или е имало н^какво друго предание, което е представало този ал65е§^?
Въ по-сетнешната гръцка историографска книжнина Хе-родотовото предание не се ср*Ьща. На негово лгЬсто се явяватъ други, който се схождатъ твърде много помежду си и сочатъ на единъ общъ изворъ. Едно отъ ткзи предания е било прера-ботено отъ Еврипида въ драма подъ надсловъ Архелай. Тази драма не е достигнала до насъ, но споредъ Hyginus 219 тя е имала следното съдържание: Archelaus Temeni filius exul a fratribus eiectus in Macedonian^3 * * ad regem Cisseum venit. qui cum a finitimis oppugnaretur, Archelao regnum et filiam dare pollicetur, si se ab hoste tutatus esset. Archelaus — hostes uno praelio fugavit et ab rege pollicita petit, ille ab amicis dissuasus fidem fraudavit eumque per dolum interficere voluit. itaque foveam iussit fieri et multes carbones eo ingeri et incendi et super virgulta tenuia poni, quo cum Archelaus venisset, ut de-cideret. hoc regis servus Archelao patefecit. qui re cognita dicit se cum rege conloqui velle secreto. arbitris semotis Archelaus regem abreptum in foveam coniecit atque ita eum perdidit. inde proiugit ex response Apollinis in Macedoniam capra duco oppidumque ex nomine caprae Aegas constituit.3
Едно подобно, ако не сжщото, предание проглежда въ ду-мигЬна Диогена, отправени къмъ Александра Велики Dio Chry-
9 Срв. W. v. Christs Geschichte der griechischen Liiteratur v. W. Schmid I6. Munchen (1912) S. 466 Anm. 3.
2) Gutschmid, KI. Schriften IV 54 Anm. 4 предлага да се чете in Myg-doniam. Тази поправка обаче не е задължителна.
3) Текстътъ е взетъ отъ A. Nauck, Тragicorum graecorum fragmenta
Lipsiae MCMXXVI2 p. 427. Тукъ поправката Mygdoniam e предложена отъ M. Schmidt За Еврипидовата драма вж. J. Geffcken, Griechische Lit era-
turgeschichte Bd. 1. Heidelberg 1926 S. 214 и Anm. S. 193 № 116, 117 и 118.
Приведено™ въ забележкитЬ съчинения на F. G. Weicker, Die griechi-schen Tragodien mit Riicksicht auf d n epischen Cyklus geordnet. Rh. Mus. Suppl. Il 2. S. 698—709, гдето e дадена реконструкцията на драмата Архелай» ми бкше недоступно.
sost. Orat. IV р. 71 ed. Emper.: tjv qux а1лбло; vjy о ’Ар/еХао;, оббё VjXB’SV s?c MaxeSoycay atya? sXauycoy;1
Споредъ историка Помпей Трогусъ (= Justinus VII 1. 7 sqq.) преданието за произхода на македонския царски родъ е гласило така: Caranus cum magna multitudine Graecorum sedes in Macedonia response oraculi iussus quaerere, cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter im-brium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugien-tium secutus occupavit; revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem sta-tuit; religioseque postea observavit, quocumque agmen moveret, ante signa easdem capras habere, coeptorum duces habiturus, quas regni habuerat auctores. Urbem Edessam ob memoriam muneris Aegaeas, populum Argeadas vocavit. Скщото предание се срЬща у Euphorion fr. 34 Meineke, Analecta Alexandrina p. 592 3 * * и у Solinus IX 12, гдето e предадено на кжео така: Ма-cedonem Caranus insequitur dux Peloponnesiae multitudinis, qui iuxta responsum dictum deo, ubi caprarium pecus resedisse ad-verterat, urbem condidit quam dixit Aegas, in qua sepeliri reges mos erat.
Малко по-друго яче гласи преданието у Диодора и у Синкелосъ. Diodor. VII 15 (= Euseb. Chron. I p. 227 Schone.): Karanus ante primam olimpiadem rerum cupiditaie motus collegit ab Argivis et ab altera (regione) Peloponesiaca, et cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suae-que regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus compositis; et rege fidem exsolvente Karanus re-gionem obtinuit regnavitque in ea annis XXX. — Sy nee 11. p. 261 D: KdpavG? 6 ’Apyelo? dSeXcpd? toy ФеЕбозуос, eye; тбу dep’ cHpax-Xsgus хатауоутсоу to yevo? xal ttJc ’Apyeca?1 paoueuGVTG?, слоиба^соу iotuTcp yebpay хатахт^оасгЭш Suvapty /В’роюе лара тоб dSe/срсб xal ex rffc ПеХслоуутрои, pstF&y той; блёр MaxsSoyEay толо:с ётотра-TEuoac, aupa/^aa; dpa xal tlvl тсоу ’Ореатсбу 7eyopey<oy биуаот^ ле pl TTjV /сЬрау хат& тейу лХтрю/сЬрсоу ^ap^dpcov, ttjv Optas', ay eXafk /copay xal лоХлу fjYEtps хата /prepay xal paatXelay ev абт^ ouvEO'rijoaTO, rjv cl хата 7 eve? ё^ абтоб xal рет' абтду Зсебё/оуто* Обто; 6 Kdpayo^ алд рёу 'НрахХеоис ta' ijy? dxo Se Т^ргуои тоб рета wy dAXcoy 'Hpax-Ze'Sfijy хатеХ-Э-буто? el? ПеХслсуу^осу ё^боро?.8 Къмъ т^зи текстове
г) Това мЪсто е приведено отъ Abel въ op. cit. 94 Anm. 4 и отъ Nauck op. cit. 427.
~) Това съчинение както и новото издание на ЕуфорионовитЪ фрагмент отъ F. Scheidweiller, Euphorionis Jrogmenta. Diss. Bonn 1908 ми (rfcxa недоетжпни.
3) C. Muller FHG 111 690. Въ Диндорфовото издание на Синкелъ
(Georgius Syncellus ex recensione G. Dindorfii, vol. I Bonnae 1829, p.
373 въ Corpus Script. Hist. Byzantinae) преданието гласи така: Kdfavog 6
трЬбва да се прибави още Павзаний IX 40, 8 sqq.: Агуетас 8S бтсд MaxeSovwv Kapavov (JaaiZstiovTa Sv MaxeSovia xpaTfjaat, jiaxu KtaaSw;, 8; SSovocffTeusv Sv y.tbpa T^j 6p,6pqr xa! 6 p,Sv трблхюу 6 Ksc-pavo; хата vopou; той; ’Apyeccov Sangaev SttZ t$ vtx^’ SnsKfl-ovTa 8e cpaaiv Sx тоб ’ОХйрлтои XSovra dcvarps^a: те rd Tporcatov [xal] d&zpavt-afrijvac** [auvefva: v{J yvAp-ij, Kapavov 8S ойх ей (ЗоиХебаазЭш, (iapjia-pou; то!; nsptoixoOatv S; e/B’pav SXftdvta dSiaXXaxTov xaTaanjvar XP^vat Y&p [Цте йкй айтоб Kapavoo [Цте twv Sarapov PaaiXsua6vTOV Ma-xeSovta; tporcata laraaS-at, e£ S; eOvoiav таэте той; лроах^рои; OrcagovTat.1
Огъ приведенитЬ текстове най-близко стоять единъ до други Диодорбвиятъ и Синкеловиягъ. Като изключимъ изрече-ниетэ xa! rcoXiv ^yetpe хата което липсва у Диодора
(= Евсебий), тЬзи два текста се покриватъ напълно, което по казва, че тЬ произлизать или единъ отъ други или отъ единъ общъ извэръ (навЬрно отъ оригинала на Диодора)? А ако сравниме преданието у Диодоръ — Синкела съ това на Юстина (= Помпей Трогусъ) ще намЬриме следната разлика. Докато Диодоръ — Синкеловэто предание разказва, че Каранъ подпомог-налъ царя на ОреститЬ въ войната му съ съседнигЬ племена и че получилъ като награда за тази помощь половина отъ-страната, Юсгинъ разправя, че Каранъ превзелъ града Едеса като преследвалъ едно стадо отъ кози съгласно предсказанието на единъ оракулъ. На пръвъ погледъ човЬкъ би билъ накло-ненъ да приеме, че въ случая се касае за две различии предания. Обаче едно подобно предположение ще бжде прибързано. Защото изречението xa! ™5Xtv rjx£'-p£ хата ХР'')®)1^ У Синкелъ по-казва, че и това предание е познавало или по-право е съдър-жало разказа за завземането на градъ съгласно предсказание. Затова въ сжщность и двата разказа Диодоръ — Синкеловиятъ и Юстиновиятъ въпрЬки приввднитЬ различия принадлежать къмъ едно и сжщо предание, при което Диодоръ — Синкелъ предава навЬрно първата часть, а Юстинъ втората часть на преданието. Вероятно всЬки единъ отъ нашитЬ разказвачи е смЪ-талъ за по-важна само една отъ дветЬ части и затова е преда-валъ само нея.
Възъ основа на Диодоръ — Синкеловото и Юстиновото
’Apyslo; Фосдюуо; той тбта paocXito; *Apyoug, ISlav xz^aaa^ai x^Pav
ansdScov 86vajitv Xapwv rcapdc <&s£S(ovg; to® dcSaXcpoff, та *Apyot>; xal ttJ; £XXy)£ ПвХояоуутдаоо то?; xardc MaxeSovlav тдгсос; fcnfjXSH, otippax^oag Se xal тф тйу ’Ораотшу paatXel xardc t&v лХтрсох/Ьрюу ’EopSayfiv Хеуорса)?, Tffc xaxaxTTQ^elaiQS X<&pa; тд xpoaXapcov Side Ti)V at)p,p,axlavt яараХара ri]v MaxaSovlav xal Ixztae ii6Xtv iv aix^J xaxi Spiubjisvoc аоуаат^аато *ri)v MaxeSovixvjv paoi-
Xslav, xa$HEfJ; ol айтоЗ ScsS^xovro. -Sjv Ss 6 Kclpavc^ £?5®хато; dexb ’Hpax-
X6ot)gt Sa dcTtd Тт)|1£уоо тоб р.ата t$v dXXcov ‘HpaxXecSSv хатеХОДуто^ sl$ ПаХо-Tzdvvrjoov.
^Pausaniae descriptio Graeciae rec. L. Dindorfius. Parisiis 1845 p. 486.
Споредъ C. Miiller op. cit. Синкелъ e заелъ преданието отъ Порфирий Тирски.
предание, като се вземе подъ внимание и текста на Павзания •би могло да се възстанови първоначалното предание по следния начинъ: Kapavog б ’АруеГо; ctSsXcpdg ®si'5wvog,iv8; twv <&р*'Нрах-Хёои? xarayovTcov rd yivog xal rvjg ’Apyeia; ^aocXeoovro;, anouSa^wvi iaur$ x<bpav хатахт^аастЭ-ас 5uvap.iv •JjO’potas rcapdc тоб йбеХсроб xai £x Tfj; SXtj? ПеХокоуу^аои? Sedes in Macedonia responso oracul-iussus quaerere8 cum exercitu expeditionem in partes Makedo-•niorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus compositis; et rege fidem exsol-vente Karanus* ttjv -fyuaetav gXajie /topav.4 xai 6 Kapavo; хатсс vo-p,oug тоб; ’Apyeitov Tpoira'.ov latTjaev iitl t^ vi'xt]’ iroXWvra 8e cpaa:v ix тоб ’OXupmou Xiovra Ауатрефас те тб трбтаиоу xai d^paviatHjvai** ouvetvai qj yvwp.'fi Kapavov 8fe обх eu pouXsuaaaS-a'., ^ар^йрос; то% лерсосхобасу ig §X^Pav ^Xfrovra dotciXXaxTov xaTaarrjvat.5Cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium se-cutus occupavit: revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit.®
Ако сравнимъ сега така възстановеното предание за Карана съ съдържанието на Еврипидовата драма Архелай, както ни е предадено у Хигияа, ще забележимъ, че отъ една страна тЬ се схождатъ много, а отъ друга страна тЬ се различаватъ сж.ществено. ДветЬ предания си приличатъ въ следното. И въ двата случая родоначалникътъ на македонския царски родъ идва на помощь на единъ царь, който води война съ съседитЬ си и който обещава да даде като отплата за това часть отъ цар-ството си.
Както въ Еврипидовата драма така и въ преданието за Карана родоначалникътъ превзема града Едеса подъ предводи-телствэто на кози съгласно указанието на оракула.
ДветЬ предания се различаватъ обаче въ следното. До-като Каранъ по свой починъ и съ помощьта на брата си Фей-донъ тръгва да дири селища въ Македония, Архелай идва при царя Кисеи изгоненъ отъ братята си. Докато у Еврипида на Архелая се обещава цЬлото царство и царската дъщеря, въ преданието на Карана се дава само половината отъ страната. Но най сжщеетвената разлика е, че докато въ Еврипидовата драма Кисеи, не само не дава на Архелай никаква награда, следъ като този побеждава неприятелигЬ му, но се опитва дори да го убие сь измама, обаче бива самъ убить отъ Архелая, то въ преда-
х) Syncellos.
2) Justinus.
3) Diodor. (~ Eusebius).
4) Syncellos.
5) Pausanias.
6) Justinus.
нието за Карана царьтъ на ОреститЬ изпълва напълно обеща-нието си. Най-сетне у Еврипида родоначалникътъ носи името Архелай, докато въ преданието той се нарича Каранъ. Тази разлика впрочемъ не е толкова сжществена.
Но въпрйки тйзи различия въ основата на Еврипидовата драма Архелай лежи безспорно преданието за Карана, разбира се много промйнено.1 Естествено Еврипвдъ като вейки поетъ е използвалъ свободно преданието. Той го е промйнилъ съобразно поетическата си фантазия и цели. Така напр. тойесмйнилъ царя Кисей съ безимения царь на Ореститй. Но най-голйма промйна е претърпялъ епизода за помощьта оказана отъ Карана на Оре-стийския царь. Този епизодъ е билъ промйненъ въ смисъль, че единъ царь отплаща съ черна неблагодарность на спасителя си отъ голйма беда. Както забелязва Geffcken2 този приказенъ мо-тивъ се ерйща и въ Андромеда, друга загубена драма на Еврипида, Освенъ това Еврипидъ е вмъкналъ още мотива „който копае гробъ другимо, самъ пада въ него/ За съжаление до насъ не сж достигнали, нито Андромеда нито Архелай. Затова не може да се установи, до колко фабулата на драмата Андромеда е оказала влияние върху тази на драмата Архелай.
Отъ друга страна между фабулата на драмата Архелай и разгледаната по-горе Херодотова приказка за Пердикъ и него-витЬ братя се забелязватъ ясно известии допирни точки. Както Архелай така и Пердикъ бйгатъ отъ Аргосъ въ Македония. Но вече въ тази точка дветй предания се различаватъ сжществено. Архелай идва самъ изгоненъ отъ братята си, а Пердикъ бйга заедно съ братята си поради неизвестни причини. Както Пердикъ така и Архелай служатъ на единъ царь, който не имъ дава никаква награда за службата. Но и тукъ разлика. Архелай се явява като войникъ и води война, а Пердикъ е простъ овчарь. Наистина споредъ Дионъ Хрисостомосъ Архелай билъ козарь (аЕлбХо^), обаче ние не знаеме до колко тйзи думи на Диона стоятъ въ връзка съ текста на Еврипидовата драма. Както Архелай така и Пердикъ отиватъ въ долна Македония, гдето се установяватъ. Обаче Архелай идва тукъ, следъ като е убилъ
1) Споредъ Abel 92 ff. както фабулата на драмата Архелай така и останалитЪ предания за произхода на македонския царски родъ стоятъ въ зависимость отъ Херодотовата приказка. Това Абелово мнение е възприето напълно отъ Gutschmid 54, който пише: Karanossage, die ich in noch ho-herem Grade wie Abel als blosse Verdoppelung der Perdikkassage auffassen zu miissen glaube. Gutschmid приема сжщо така, че Еврипидъ е заелъ отъ Херодота мотива за die Vorenthaltung des ausbedungenen Lohns durch einen BarbarenkOnig und die vereitelten Anschlage desselben gegen das Leben des Ahnherrn der Makedonier (58). Изобщо той смЪта, че Archelaosfabel eine Bear-beitung der Karanossage mit Einmischung mehrerer Ztige der Perdikkassage ist (73 срв. сжщо 63 ff.). Това мнение на Gutschmid приемамъ напълно. Само съ това не мога да се съглася, че преданието за Каранъ представя удвоение на приказката за Пердика.
2) Op. cit. Аптп. 117.
царя Кисей, а Пердикъ — понеже е загребалъ слънчевата свът-лина. Завземането пъкъ на градъ Едеса подъ предводителството на кози липсва съвършено у Херодота. Но въпр'Ьки изтъкна-тигЬ прилики фабулата на драмата Архелай трЪбва да се отдели отъ приказката за Пердика разказана у Херодота. ПриликитЬ между т^зи два разказа може би ще трЬбва да се обясвятъ по следния начинъ. Както е известно Еврипидъ е написалъ драмата Архелай въ честь на македонския царь Архелай и то въ неговия дворецъ, отъ гдето е научилъ и Херодотъ приказката за Пердика. Тукъ Еврипидъ е ималъ възможность да чуе сжщо тази приказка и може би подъ влияние йа самия царски дворъ той е използвалъ известии мотиви отъ нея за драмата си.
Явява се сега въпросъ, дали между Херодотовата приказка за Пердика и преданието за Карана — Архелай има нЪ-каква връзка? Споредъ Abel1 и Gutschmid2 въ основата на преданието за Каранъ—Архелай лежи въ сущность приказката за Пердика и неговит'Ь братя. Обаче двата разказа се различаватъ доста много, както по съдържание така и по отношение на подробностигЬ, за да могатъ да иматъ н±каква т'Ьсна връзка по между си. Осванъ това едва ли може да се допусне, че Херодотъ ще е пропусналъ да спомене разказа за завземането на града Едеса подъ предводителството на кози, който раз-казъ така добре би подхождалъ за неговитЪ истории. Най-сетне самиятъ фактъ, че на чело на новото предание стой н4кой си Каранъ, а не Пердикъ, както е у Херодота, показва, че въ случая се касае до едно съвсемъ друго предание, отдЪлно отъ Херодотовата приказка.
Другъ единъ любопитенъ въпросъ, който се повдига безъ да може да се разреши съ пълна сигурность е, кога се е поя-вило преданието за Карана? Ако изхождаме отъ факта, че Еврипидъ го е използвалъ за драмата си Архелай, то ще трЪбва да се приеме, че въ времето на македонския парь Архелай (413— 399), то ще е вече сжществувало и ще е имало официаленъ характера Но сигурно известии негови елементи ще сж сжществували много по-рано. Наверно въ времето на Архелая преданието ще е добило своята окончателна форма отъ тЬкой гръцки митологъ, който е прибивавалъ по това време при двора на този македонски царь.
Въ преданието за Карана най любопитното е самото име Карауо?. Най-старитЬ известия за това име, който сж достигнали до насъ, сж Theopompos fr. 3933 и Marsyos fr. 14.4 Споредъ Abel5 името Kapavo<; стой може би въ връзка съ думата
9 Op. cit. 92 f.
2) Op. cit 54.
3) Вж. Jacoby F Gr Hist. II 615 и коментара къмъ това мЪсто стр. 400 и сл., гдето се разглежда доста подробно въпроса.
4) Вж Jacoby F Gr Hist. II 740 и коментара стр. 483.
5) Op. cit. 101 ff.
Kapavw • rijv afya. KpTjreg (Hesych.), а самата личность Каранъ е въ сжщность известниятъ въ гръцкитЬ предания лапитъ Kopwva;, синъ на KaivsO;, който е билъ убить отъ Херакла. Въ последствие Коронъ — Каранъ е билъ въздигнатъ отъ македонцигЬ въ народенъ херой. О. Hoffmann1 възприе това отъждествяване на Карана съ лапита Коронъ и се опита дори да установи ети-мологическа връзка между дветЬ имена. Обаче Gutschmid от-хвърли съ право Абеловото отъждествяване на Карана съ Корона и прие само връзката между Kapavos съ Kapavcb. Напосле-дъкъ Ad. R е i п а с h2 * предположи, че нЬкога племената на древна Макетия сж почитали единъ богъ-козелъ подъ името Ка-pavos = рогатъ. За съжеление материалътъ, съ който днесь раз-полагаме за Карана, е толкова оскжденъ, та позволява да се правятъ само предположения за неговата сущность съ по-голЬма или по-малка вЬроятность.
Gutschmid* се опита да открие въ преданията за произхода на македонскитЬ царе отражения на исторически събития. Но този опить съ право се отхвърли отъ критикгта.4 Защото тЬзи предания сж. създадени съ единствената цель да докажатъ гръцкия resp. Хераклидския произходъ на македонский царски родъ, безъ да държатъ смЬтка за историческата истина.5 Затова тЬ не мо-гатъ да служатъ, нито като доказателство за гръцкия произходъ на старитЬ македонци, нито като сериозенъ исторически изворъ. Само въ едно отношение тЬ съдържатъ историческа ядка, а имено, че македонцитЬ сж дошли отъ Илирия,6 че люлката на македонската държава е била областьта Орестида7 и че градътъ Afyai' се е наричалъ първоначално ’ESeaaa.8
IV. Исторически известия за не гръцкия характеръ на македонцитЬ.
Най-старитЬ исторически известия за народностьта на древ-нит Ь македонци, конто стоять вьнъ отъ всЬкакви съмнителни митологически и генеалогически спекулации, сж сведенията, конто Херодотъ ни дава за македонския царь Александъръ I въ свръзка съ гръко-персийскитЬ войни. Александъръ I, синъ на царь Аминта I, е първиятъ македонски владЬтель, за когото
1) Die Makedonen 124 ff.
2) Trophies Macedoniens въ Revue des etudes grecques t. XXVI (1913) 347 sqq, Срв. Maiuri, Rendicontl del Lincei 1910, 343.
Op. cit.
4) Kaerst op. cit 166, 7.
5) Ed. Meyer, Geschichte des Altertums П 1, 274, 1. U1. v. Wila-mowitz-Moellendorf, Euripides Herakles P Berlin 1895, 24, сжщиятъ Aristoteles und Athen II 175.
6) Вж. стр.
7) Срв. eey e г RE XIV 698.
8) Hoffmann 124.
имаме сведения, че се е гърчеелъ. За своитЬ симпатии къмъ гърцитЬ той получилъ дори прозвището ФсХёХХтр/ — гръколю-бецъ, което не би било подходяще, ако е билъ истински гръкъ.1
Споредъ свидетелството на Херодота този македонски царь заявявалъ при всЬки удобенъ случай, че е чистъ гръкъ. Въ надвечерието на боя при Платея Александъръ отишелъ тайно въ лагера на атинцитЬ да върши предателство спрямо перситЬ, на която страна билъ, като оправдавалъ поетжпката си съ това, че абтб; те уар e'EXXiqv y£vo<; тгЬр/аГоу xal dvr’ еХгиО-ёр^^ 8е8ои-Xojpevqv обх Sv ёгНХосрх 6pSv r^v cEXXd8a (IX 45). На друго мЬсто Херо-дотъ разказва, че, когато пратеницитЬ на персийския пълководецъ Мегабазъ дошли при македонския царь Аминта I да искать земя и вода, било дадено въ тЬхна честь блЬскаво угощение, което завър-шило трагично съ избиването на пратеницитЬ. Въ разгара на уго-щението Александъръ I още престолонаследникъ станалъ и ка-залъ споредъ Херодота следнитЬ думи на царскитЬ пратеници: тгро; 8г xal (ЗаслХгс тф кгрфаутс. dbcayyet'XigTS (I); SvJjp TEXX^v, Махе-86у(оу бяархос, вб брга^ г§ё£ато xal тратй^ xal хосту (V 20). Това настойчиво изтъкване и подчертаване отъ страна на Александра I, че той е гръкъ, добива смисълъ само при предпоставка, че македонцитЬ въ негово време не сж били смЬтани за гърци. Че това наистина е било така, се вижда отъ едно друго мЬсто изъ ХеродотовитЬ истории. ’AXe^dvSpou yap deO’Xeuetv IXopivou xat xa-TafidtvcoQ £k’ аитб тобто ot dvTc{feua6[ievQt 'EXX^vtov ^epyov pxv, cpdp,evoi об |3ap{3dp(DV SywvcQTewv efvac t8v Syrova SXXa cEXX^vtov. ’AX££av8po<; 8ё fcutSi) efy ’Apysto^, Sxpt{hj те sfvat "EXX^v xal dyrovc-
£6[uvo; ardScov сгиуе^гжтгге тф тгрогар (V 22)* Явно е, че Александъръ I не е билъ допуснатъ да вземе участие въ Олимпий-скитЬ игри, понеже като представитель на македонцитЬ е билъ смЬтанъ за варваринъ. Той е билъ допуснатъ до игритЬ, едва следъ като е доказалъ, че само лично той, а не и македон-скиятъ народъ, е по произходъ гръкъ. Самиятъ Александъръ, както се вижда отъ думитЬ dvi)p "EXXtjv MaxeSovtov feap/o;, е от-дЬлялъ македонцитЬ отъ гърцитЬ. Това още по-добре личи отъ края на VIII Херодотова книга (глава 140—144). Тукъ Херо-дотъ разказва на кжео следното: Персийскиятъ пълководецъ Мардоний изпратилъ македонския царь Александъръ при атинцитЬ съ предложение да сключатъ миръ съ персийския царь на много износни условия. Александъръ следъ като съобщилъ мирного предложение на персийския царь въ атинското народно събрание, посъветвалъ отъ своя страна атинцитЬ да го прие-матъ, понеже тЬ едва ли биха могли да продължаватъ по-дълго
i) Harpocrat. {5т]т. s. v. Bekker an. gr. 375, 20. Schol. Demosth. Olynth. Ill 130 Dind. Срв. Kretschmer въ Glotta XVI 172, W. F e 11 m a nn, Antigonos Qonatas, К6nig der Makedonen, und die Griechischen Staaten. Dissert. Wurzburg 1932, 5. Друго яче G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier, Athen 1897, 55 ff. Geyer въ Philol. Wochenschrift 52, 328.
време тази война и освенъ това лоХХсб у&р б&а тайта, ef раасХеи^ уе б |Л£уа<; |io6vocac 6|Jitv cEXXtqvwv та^ £|ларта5а; dcmst; е&г-Хес србХое ysveaO’ac (cap. 140, 4). СпартанцитЬ, съюзници на атин-ците, като узнали съ каква цель се изпраща Александъръ Македонски отъ Мардония въ Атина, побояли се да не би да б ж дат ъ принудени да водятъ сами войната, ако атинците се помирятъ съ царя на перситЬ, и затова изпратили въ атинското народно събрание сжщо пратеници, конто да говорятъ противъ мирното предложение. Атинците следъ като изслушали и дветЬ страны отговорили най-напредъ на македонския царь. Персийското мирно предложение тЬ отхвърлили, а Александра посъветвали аи т£ той Xolkou Хбуои$ тоюбаЗе р] ^Ktcpatveo ’A^vatoiat, ooxstov ^pvjGTa UKopys&tv dcfrquara epdetv Kapatvss. об ydcp as ^ouXopfra oftSsv a^apt кро; ’AS’^vatwv, idvza кро^ехуоу те xal cpt'Xov (143, 3). A на спартанскитЬ пратеници заявили, че тЬ никога не ще изне-вЬрятъ на гръцката народность поради редъ причини, но най-вече понеже тб cEXX^vixov, edv б|т|лоу те xal б|лбуХо)ааоу, xal ikwv Е5рб|лата те xqlv& xal D-uofat vjS’ea те бр.отрока (144, 2). Отъ приведений гръцки текстове се вижда ясно, че: 1 Александъръ rfe е смЪталъ себе си за гръкъ или поне не се е смЬталъ за такъвъ като представитель на македонския народъ, понеже той, макаръ да е билъ приятель на перситЪ, както това личи преди всичко отъ мисията, съ която е билъ натоваренъ отъ Мардония, казва на атинцигЬ, че персийскиятъ царь iiouvoiai cEXXrj-vwv. . . ^eXet cpEXo; yevea^at. и 2. за атинцитЬ Александъръ е само крб;е?ло; и ср£Хо;, но не и едноплемененъ както спартанцитЬ. Следователно македонцигЬ сжбили см'Ьтани за варвари. Самото Хе-раклидско родословие на македонскитй царе, което изглежда да е било измислено въ времето на Александра I, добива смисълъ само при предпоставка, че македонскиятъ народъ не е билъ сро-денъ съ гръцкия1 или най-малкото не е билъ смЬтанъ отъ гър-цитЪ за гръцки.
Обикновено известията на древнигЬ писатели за народностьта на старигЬ македонци се отхвърлятъ отъ некой съвре-мени учени подъ предлогь, че тЬ не почивали на строго научни изследвания. Обаче приведения по-горе Херодотовъ текстъ отъ 144 глава VIII книга показва много добре, кое е било м'Ьрилото на древнигЬ, съ което тЪ сж определяли, кои сж гърци и кои сж варвари. А това мерило е сжщото, съ което и днесъ бихме определили народностната принадлежность на дадено племе. За-бележително е, че македонскиятъ царь Александъръ I, за да до-каже гръцкия си произходъ, не навежда като доказателства нито езика, нито верата, нито обичаитЬ македонски, а си служи съ едно родословие отъ съмнителна достоверность. Той е направилъ това, понеже въ гръцкия произходъ на македонскитй царе гърцитЬ сж могли лесно да пэверватъ, тъй като той не е мо-
1) К а erst op. cit. 157.
гълъ да бжде подложенъ на проверка, докато езикътъ, оби-чаитЬ и пр. на старитЬ македонци сж стояли виниги предъ очитЬ на тогавашнитЬ гърци и сж издавали негръцкия харак-теръ на македонский народъ.1
ТЬзи известия на Херодота се потвърждаватъ напълно отъ Тукидида. И този гръцки историкъ приема Хераклидския resp. гръцкия произходъ на македонский царски родъ.2 Обаче самитЬ македонци Тукидидъ отдЬля рЬзко отъ гърцитЬ и ги смЬта за варвари. Това се вижда ясно отъ следнитЬ мЬста изъ неговата история на Пелопонеската война. Тукидидъ като раз-казва за похода на спартанския пълководецъ Брасидъ, който походъ той предприелъ за втори пжть съ македонския царь Пердикъ срещу Арабай, царя на линкеститЬ, съобщава следното: ха! fjyov б реу (scil. б IlspStxxas) (by ёхрйтес MaxeSoycov ttjv ббуарсу xa! twv ёуосхобутсоу 'EXX^ywy orcXtTas. . . ^бркау Si то бтсХстсхбу twv CEX-Хтрлоу трсо/JXcoi, p,aXtara, Ircrcfjs S’oE reams ^xoXo69*ouy Махе Soy (ov £5v XaXxtSeOaiv SXcyou is /cXcous? *a£ ticXXov 8piXo; тшу papBapwv tcoX6s (IV 124). Въ приведения текстъ бие на очи отдЬлянето на маке-донцитЬ отъ гърцитЬ. Забележителенъ е сжщо така и изразътъ аХХо; орсХо; т&у [Jap^ptoy иоХб;. Че тукъ подъ „варвари* трЬбва да се разбира пакъ македонци, личи отъ 126 глава на сжщата книга, а имено отъ речьта на полководеца Брасидъ, която той произнесълъ предъ войницитЬ си за да ги насърчи, когато оста-нали хами срещу линкеститЬ следъ бЬгството на македонската войска: pappapou; 6i об; убу dtasepta SIScts, [laO-eiv yp^l is &v те про-TfftbvLsfrs tol; MaxeSSacy абтйу xa! a^’(by eytb efx^cov re xa! dcXXwv axo^ ё7тсатарас? об Sstvob; ioopevou;. Къмъ варваритЬ сж причи-слени македонцигЬ и въ П 80, 5 sqq.: ха! абтф rozpTjaav cEXXvj-ywy [lev ’A|xnpaxe6)Tat xa! AeuxaStoc xa! ’AvaxToptot xal go; абтоб; e/wv fjXfre x&tot ПеХогсоууг]а(юу, (Заррарос Si Xofcoves бфаоЕХеитос, tbv ^уобуто ёкет7)ас<|) гсроатааса ёх тоб бср^схоб yivou; ФсЬтсо; ха! Nc-xavwp. ёатратебоуто'8ё ретЗс XaSvtov ха! ©еакрсото! бфаас'Хеитос. Mo-Хоааоб; Si xa! ’Атсутауа; Sa^uXtyS’oe, infcponoQ tbv 0аритго; тоб paacXecos stl iratSds Svtos, xaS Ilapauafous *Opoc6os, pacnXebs &v. vOpe-атас 5ё /сХсоц (by ё^аасХеиеу ’Avtco^os» ПараиаСюу ^иуеатра-тебоуто ’OpotSq) ’Аутсб^оо ётсстрёфауто$. етсерлре 5ё xod Ikp5£xxas *рб:ра тсоу ’Ax^vatav /cXtoos MaxeSovcoy, al tiviepov ^XO-ov. Въ приведения текстъ македонцигЬ заедно съ други, не гръцки племена, се противопоставить явно като варвари на гръцката войска образувана отъ ампракийци, левкадци, анакторийци и пелопонесци.
1) Hatzidakis въ Abstammung usw. 57 дава едно съвсемъ несъстоятелно обяснение на въпроса, защо Александъръ си е послужилъ съ Хераклидското родословие за да докаже, че е гръкъ.
2) Срв. II 99 и V 86.
Още по-ясно и определено се изказва прочугиятъ реторъ Исократъ за негръцкия характеръ на македонците, който е билъ, както е известно, единъ отъ най-големите привърженици на идеята Гърция да се обедини подъ опеката на македонския царь Филипъ II Едва ли може да става дума върху това, че той, създательтъ на тази идея, не е ималъ добра представа заетнограф-ското положение на македонския народъ. Исократъ въ прочу-тата си речь-брошура ФсЪтстсо^, съ която е подканялъ македонския царь да обедени Елада и да предприеме наказателенъ по-ходъ срещу Персия, ясно дЪли отъ една страна царския родъ отъ македонския народъ, а отъ друга страна — гърдитЪ отъ македонците. Въ глава 107 и сл. той казва за родоначалника на македонския царски родъ следното: б ое rdv pi&v touqv tqv 'EXXtj-vixdv б'Хсо; гГаае, 'rijv S’ev MaxsSovia paaiXstav xaraa/stv ercsftupjaev* fjTcwrraro yap rob? piv "EXXvjvag odx elfl’ca^svous buopEVEcv povap-/fac, тоЬ$ S’dcXXcu^ об Suvapsvous dcvEo rffc touzutt^ Suvaarei'a; Stoixsfr rdv pfov tgv acpsrEpov aurtbv. xai yrfp tol guve^t; Sea rd yvfijvac rcepL toutgjv aurov xai rrjv рааелгеау ysyevijaOai лоХЬ twv deXXcov AayjiEVTjv* p,6vo; yap 'EXX^vwv ob^ 6(io<p6Xou yevou$ ap^eiv i^idxjac [lovoc xae SeacpuyElv robs xevSuvou; rob; rcspt та^ jicvap^ia;
yiyvopEVOu^.
Значението на това место като доказателство за негръцкия характеръ на македонците е много големо. Затова некой отъ заетжпниците на гръцкото гледище се опитаха да го обезеилятъ съ несъстоятелни доводи. Така споредъ Abel1 тукъ не ставало дума за тънки етнографски различия (An feine ethnographische Unterscheidungen wird dabei Niemand denken), а споредъ Meyer2 * тукъ проглеждало съставеното вече у Херодота мнение за не-гръция характеръ на македонците. Geyer8 пъкъ пише, че Исократъ hat sicher keine Sprachstudien getrieben, докато Хаджи-дакисъ съвсемъ го премълчава. Обаче тези доводи нематъ никаква убедителна сила. Защото абсурдно би било да се допусне, че Исократъ преповтаря едно погрешно мнение за народностьта на старите македонци безъ да се досеща, че съ това той самъ подронва основите на създадената отъ него идея. Напротивъ въ интереса на Исократа е било да се пред-ставятъ македонците за едноплеменни съ гърцигЬ. Разбира сех Исократъ не е правилъ езикови изеледвания за да установи, дали македонците принадлежатъ къмъ гърците или не. Защото това не е било нужно. Сжщо тъй както и сега никой немецъ не прави езикови изеледвания за да види, дали немци и французи сж единъ сжщъ народъ. Най-сетне съвсемъ погрешно би било да се мисли, че Македония е била отделена като съ китайски стени отъ Гърция, та никой не е могълъ да знае, какъвъ народъ сж македонците. Че Исократъ е държалъ строга сметка
1) Op. cit. 267.
2) Op. cit. 274 Anm 2.
3) Philol. Wochenschrift 52 (1932), 328.
за това, което е пишелъ, се вижда отъ самого заключение на речьта, което гласи така: Ф^р1 yip Xpvjvaf as той? piv "EXX^va? eSepyexefv, Maxe86v<ov Si paaiXeueiv, t®v Si pap^apcov <S? nXei'arwv dJpxeiv. *Hv y<ip табта праттэд? dlnavri? not /apiv i'fjouatv, 61 p,iv "EXXrjve? Snip div ей naa/ouat, MaxeSSve? S’^v paatXixwc; dXX& p.i) to-pavvixw? айтйу 1пютату(?, тй Si t©v. <JXX<ov yevo? rjv Sea ai pap^a-pextj? Зеапотоса? dnaXXayivxa? 'EXXtjvwSJ? inijieXei'a? тйх<оа1 (cap. 154). Въ приведения текстъ се вижда, колко близко е билъ Исо-кратъ да обяви македонцитЬ за гърци, но ельцинского положение на нЬщата не му е позволило да сгори това. Той не при-числява македонцитЬ къмъ варваритЬ, но не ги смЬсва и съ гърцитЬ. Той отдЬля македонцитЬ отъ варваритЬ навЬрно съ единствената цель за да поласкае както самитЬ македонци, така и тЬхния царь Филипъ И.1
ГръцкитЬ писатели Херодотъ, Тукидидъ и Исократъ, както се вижда отъ приведенитЬ по-горе текстове, сж признавали за гърци само македонскитЬ царе, докато самитЬ македонци тЬ сж смЬтали за народъ различенъ отъ гръцкия. При това положение на нЬщата отъ само себе си изниква въпросътъ, дали македон-скиятъ царски родъ не е билъ по произходъ наистина различенъ отъ македонския народъ. На този въпросъ трЪбва да се отговори отрицателно. Защото, както изтъкна отличниятъ позна-вачъ на хеленистическата епоха историкътъ Kaerst,2 ние не мо-жемъ да доловимъ въ историята на македонската държава, до колкото тя ни е позната, нигде никаква следа, която да издава македонския царски родъ като чуждъ по произходъ на стра-ната и народа македонски. Гръцкото resp. Хераклидското родословие на македонскитЬ царе е било измислено, както вече ви-дЬхме по-рано, по чисто политически съображения.
Обаче не винаги и не всички гърци сж признавали гръцкия произходъ на македонскитЬ царе. Ето що ни съобщава Климентъ Александрийски (Clem. Strom. VI 16 р. 746 Р) за софиста Трасимахъ отъХалкедонъ(около 427 г.пр.Хр.): xal p5]v iv T^Xitptot elnovTO? ESpenlSou „"EXXtjvs? 8vts? ^appapoc? SouXeSaop.ev;* 0paaS|iaxo? iv twi Snip Aapiaattnv Xiyer ,’ApxeXdwi 5ouXeSaop.ev "EXXrjve? 8vre? (Japflapwt ;• Споменатата тукъ речь на Трасимаха Snip Aapt-aalwv не e запазена. Обаче до насъ е достигнала една речь IleplnoXrrela? подъ името’ на прочутияреторъ Herodes Attikos (101—177), за която се допуска, че разглежда сжщия въпросъ както Трасимаховата речь или най-малко, че стой подъ нейно
1) Вж. оше Fellmann, op. cit. 6.
») Op. cit. 164.
8) За спора, който се подига откосно датата и автора на тази речь вж. W. Christs Geschichte der griech. Utteratur 6 Aufl. v. W. Schmied u. 0, StahHn П 2 (Miinchen) 1924, 695 Anm. 7.
влияние. Въ тази речь МакедонцигЬ се отдЬлятъ ясно отъ гърцитЬ и се наричатъ варвари: § 34 Ь p,iv o5v ipA; Хбуо; dp,tivs<3i)m piv xbv SStxoOvra xsXsisc, Ttp,wps?v 8ё то% axoO-avoQac, ^apl^safl-at 8ё то?; xaprjxouai. Si/saS-at ti)V тб/ijv, auppct/ouf re то?д "EXXijatv slvai xoXsplou; Si то?; ^ap|3dpoi; (scil. MaxsSSai), xal marsi-stv piv то?; d>cpeXoOatv, x. т. X. ... § 35 таОта piv o5v обрд; Хбуо; то?; 84vavTtoup£vot;, si; toOto ^^ouot тбХрт;;, TfltvavTta 8s? SivaaSiat t6v Хбуог Svs^safl-at pfev dStxoupevou; wcpeXetv 8£ той; dScxoOvra;, cpstiyeiv 8ё той; pouXopivou; <bcpsXs?v . . . клеста то?; "EXXtjoi pi) yfy-vsa&at auppaE/ou;, то?; Si ^apPipot; (scil. MaxeSoa’.) xal лрй; тойты то?; ё/О’ротатосс, x. т. X.1 2 3
Противъ гръцкия характеръ на македонцигЬ и гЬхния царь особено ясно и установено се изказва прочутиятъ атински ораторъ Демостенъ. На много мЬсга въ речитЬ си той на-рича както самигЬ македонци така и царя имъ Филипъ Л варвари. Примерно въ това отношение е следното мЪсто отъ Ш му речь противъ Филипа: § 31 si 5t уг SooXo; vj 6no^oXtp.a?o; t4 pi) xpoa^xovr’ flwwbXXue xal iXupawsTo, 'HpaxXetc, Sotp paXXov Sstvdv xal Spy!}; Sljtov itavrs; Sv Scpjoav slvat. SXX’ ol>x &яёр ФЛЬпсои xal 6v ixslvo; xpSTTSt vOv, o&x o5tw; i/ouatv, ой pSvov ойх "EXXtjvo; Svto; o65i npoa^xoVTo; o68iv to?; "EXXvpiv, SXX’ o58i Pap^olpou ivTeOfrev 8&sv xaXov slxscv, SAX’ SXiD-pou MaxeSovo;, SS-sv odS* dvSpdxoSov anouSalov o&8iv ijv npiTspov.8 Това мЪсго e забележително отце и поради сведението, че въ Атина е имало македонци роби. Сле-дователно атинскигЬ граждани сж имали възможность да узнаятъ добре, дали македонцитЪ сж били гърци или не. Обикновено изявленията на Демостена се отхвърлять или пъкъ никакъ не се взимать подъ внимание, когато се разглежда въпросътъ за на-родната принадлежность на старитЬ македонци, понеже неговигЬ думи се смЬтатъ за рожба на политическо заслЬпение и озло-бение.’ Но, както и да искаме да оценимъ и окачествимъ тЬзи прояви на омраза, все пакъ тЬ показватъ безспорно едно: гръцката народность на македонцигЬ и гЬхния царь не е била толкова очевидна за да бжде общопризната. Защото въ противень
1) Текстътъ е взетъ отъ Ed. Meyer, Theopomps Hellenika. Halle 1909, 207 f. Вж. сжщо E. Drerup, ['Hpd>5oo] IIspl rcoXiTsCa$. Paderborn 1908.
2) Това мЪсто e било подражавано, както вече е забелязалъ Abel 267, отъ ретора А ф т о н и й отъ Антиохия (4 в. сл. Хр. издание Rhetores graeci ed. Spengel II 11 sqq,) въ неговигЬ яроуоруйората cap. 9: ФСАстеяос пйутад noviqpob; 6тир4₽аХХ«. npoijXd’S pfev у&р S тсЬу papgtfpwv хад’Сата-сас xs^ptarov'
MaxsWvs; yip xcbv gappolpwv ot xs^Pto,co4 ПйХХт) 5s Tift MaxsMvwv yffc xi q>at)X6-xaxov, od5fe SooXsuipsvot xafPoootv ^vOptonoc' xal хосабх^д yijc ysyovcftc лро-yivoi^ ^хр^аато Демостенъ нарича Филипа и македонцигЬ
.открито варвари още въ следнитЬ мЬста: Ill 16 и 24, XIX 305 и 327. Иначе почти въ всЬка една иегова речь се чувства добре противоречие™ между македонци и гърци.
3) Abel 116, сжщо К. В е 1 о с h и др.
случай Демостенъ едва ли би ималъ смЬлостьта да повгаря на атинцитЬ постоянно, че Филипъ е варваринъ. Още по-вече, ко-гато неговитЬ политически противници много лесно биха могли да 'го оборатъ въ тази точка и да го злопосгавятъ предъ атинскитЬ граждани. Затова напълно прави сж думитЬ на Lenschau:1 „sicher hatte .Demosthenes, der es liebt seinen grossen Gegner und dessen Volk als Barbaren hinzustellen, das Geffihl der Zuhorer.auf seiner -Seite." За да се оценятъ обаче правилно ДемостеновигЬ думи, трЬбва да се вземе подъ внимание любопитниятъ факгъ, че неговиятъ най-гол^мъ политически противникъ иврагъ, водачътъ на македонофилската партия въ Атина,орат6рътъ Есхинъ не само не се противопоставя, но се съгласява напълно съ мнението на Демостена, че македонцигЬ сж варвари. Въ прочутата си речь Пер1 т^; паракрЕореса? Есхинъ заявява: 79 iyd) 8’iv piv тф тсоХгрср оиуЬтчду, xa{P ooov ^v 8иуатб;, ’Apxd8a? xal тоб; dXXou; "EXXrjva; fed ФШкяоу. Тукъ гърцитЬ явно се противопоставить на Филипа. На друго мЬсто въ сжщата речь, като изтьква заслугитЬ на атинцитЬ спрямо македонского царско семейство, казва: 27 Ilauaavlou S’ fed t)/v dpx$]V абтйу хатсбуто;, (puydSo; piv Svro;, тф хаьрф S’tayuovTOC,. rcoXXftv S’ абтф аиртсраттбутшу, ^ovto; 8i 'EXXtjvlx^v 86vaptv, eIXt)^6to; Si ’Av^e-робута xal 0£ppav xal Етрбфау xal dcrca xw^a> MaxeSovtov Si обх броуобутшу, dXXd twv ttXeiotwv та Ilauoavlou срроуобутшу x. т. X. Споменатиятъ тукъ Павзаний e билъ сродникъ на царското семейство.2 Следователи© 'EXX^vixi] 86vapt; се противополага на Павзания като македонецъ. Подобии мЬста се намиратъ и въ речьта му хата Кттрирбто?, напр.: 106 pdXXov 8’6 тсаутюу гахрбтато; xP^vo;, iv ф ATjpooO’ivT); dntbXsas т£; rftv 'ЕХЦуюу xal Tffc коХеш; itpd^Ei;. 128 обх Ет8т)робуто; iv Maxs8ov(a Фс-XtTOTou, 068’ fed t^v cEXXd8a тсарсбуто;, dXX’iv 2x60*ai; обш paxpdv ditovTo;- Забележително e, че и въ достигналитЬ до насъ подъ Есхиново име писма македонцитЬ се наричатъ варвари: XI 5. ituyfravopai yap ТЕХгит^оауто; ’AXd;dv8pou rcpoTpfetEtv Tiva? бра; хасуотбрсоу &ктеавш тграуратшу* iyd) S’ipouXopiqv dev табтА ouppouXEU-elv 6ptv рЕта тоб табта аирсргргсу. об уар ^уубоиу pd тбу Д[а xal тоб? dXXou? йгоб?, 8тс Харкрбу ioriv тб то1? piv pappdpoi? коХереГу, тоб; 8i "EXXrjva; ёХеиВ’Еробу. XII 11 хаутаб&а тсрсаргуо; xwP^a тоаобтшу таХаутшу, башу eIx6; ^v тбу ФсХлотои piv тербтгроу, efc’ ’AXe^dvSpou рюгкотбу батгроу уеубреуоу, xal ФсохеГ; тсро8бута xal t)jv тб)у eEXXilj-vtov ikEuS’Epiav Махе8бац xoMhjpai рей’ бтста Э^ратоутту ivra6S'a х.т.Х.
МакедонцигЬ се наричатъ варвари и отъ оратора Динархъ отъ Коринтъ, който е билъ сжщо така единъ отъ голЬмитЬ представители на македонската партия въ Атина. Въ речьта си хат£ Дт]роад*буои; като вини Демостена, че станалъ причина да бжде превзета и разрушена Тива отъ македонцитЬ казва: 24
х) Вж. Burs fans Jahresber. der klass. Altertumswissenschaft 1904,249.
2) Вж. Каца p о в ъ, Царь Филипъ И Македонски 85.
Sci Si тобтоу xiv KpoSSxov (— Демостенъ) iwtfSec xal yuvatxE; al 07$afo)V Ы xdc; gxtjv&g twv |3apj3aptov (= Македонии) SiEVEpTjihpay, тсбХс; dtaruyEfctoV xal aippax©? lx piaig; xfj; 'EXXdSo; dvyjpTcaaxai, dpoOxai xal отшретае xi @7)Paca)v йстхо tojv xoiv(ov7)odvx(ov 6pZv тоб тсрЬ; ФсХстстсои KoXipou?
Най-сетне и ораторътъ Хиперидъ отдЬля ясно македон-
цитЬ отъ гърцитЬ и ги смЬта за варвари както персигЬ и за
подтисници на Елада. Въ прочутата надгробна речь за Леостена,
полководеца на т. н. Ламийска война, той казва: 10 sqq. Аешо^еут/; yap брйу xi/v 'EXXdSa Tcdc[o]av TExaKEiV(opiv7)V xal .... . £тспд[хи]йсУ, xaTE^ S’apfi^VTjv бкд [xftv] S(opoSoxo6vx(ov reap ds Фс[Х1к]кои xal ’AXe^dySpou xaxd [tGjv] KaxpcSwy xGjv abxwv, [xal x]i}V piv тсбХсу ifticby [Seo(i6]v7)V dvSpS^, xi;v S’ eEXXd[Sa rcajaav koXecoj, tjt^ Kpoaxijfvai Suv]^0Exac xfj; ^yEpovca;, [1к18](охеу iauxiv piv xfjc [rcaxpc]6t, xijv Si koXsv то% wEXXt)o[iv] elc xijy IXEufl-Eplay x. x. X. 12 ivTEOfrEv S’ iXO,d)v efc ПбХа$ xal xaxaXa{3u>v та; [тса]рб8ои$, Si’&v xal тербтгроу i[rcl x]ou; "EXXtjvo^ ol pdp£apoc i[rco]p£6{h]aav, xfj; piv fed fxijvJ cEXXdSa тсореса; ’Аут1[к]атроу ixd)Xua£V? adxdv Si [xa]xaXapu)V iv xot; такое; тоб[тос]; xal pd^vji vex^oa; iKoXe[6p]x£i xaxaxXEiaa; eI; Aaplav 36 [x]dxefyoi (= ol &Й Трое ay атратебааутЕ;) piv ivexa [p]edc; Yuvaixi; бррюЭ’Е[[о}7)<; T^puvav, 5 Si яа[о]йу xwv 'EXXtjvIScov [т]а; iKi^spopEva; [б]£рЕ1$ ixd)Xuasy pe[xds] xwv аиу0-актор6[у](оу vOv абтан dvSpwv. [x]wv <Si> psx’ ixelvou; piv [у]ЕуЕуф6уа)у, i&a [S]i тт)$ ixelycov dp£[x]7j$ Зсагсетсраурбусоу, (X]iy(o Si] тоб$ кере MtX[x]idS7)v xal @Epio[x]oxXia xal xob; $XXou$, of xijv cEXXdS[a] iXEufrEpcbaavxEs ivxtpov piv xijv театрISa хатЕохтрау, evSo^ov <;Si> xdv абтйу £(ov iKOCTjaay, &v обто$ тоаобтоу бкерЕо^ЕУ iySpelac xal фроу^авс, Saov ol piv ёгсеХВ-обаау xij[v] xftv pappdptov (= Пграсоу) Suyapiv yjpuyavxo, 6 Si p)S’ irceXitev (scil. xfty MaxeSivtov Stivapiv) inotTjOEv.2 И у Павзания Леостенъ е представенъ като началникъ на гърцитЬ срещу македонцитЬ 1 1, 3 ’Еутаб-Э-а Ае(ооВ-6у7)у, 8$ ’AdTjvalotj xal то% к£оту "EXXTjatv ^уобрЕУо^ MaxeSSya^ iv те Boi(oxo% ixpdxTjoE xal a6{h$ i^co 0ер|лотшХбу, xal ptaadpeyoj Adpiav xaxixXeiaE xijv dKayxexpb xffc OFtt]$, x. x. X.
И така мнението на Демостена за не гръцкия характеръ на македонцитЬ не е било изключително негово лично, но е било напротивъ сподЬляно отъ всички негови съвременици атински оратори, безъ разлика на политически убеждения. Затова думи-тЬ на Демостена не трЬбва да се пренебрегватъ напълно, както
1) Въ единъ откжелекъ приписванъ на Аристобула отъ Ка-с а н д р и я, съвременикъ на Александра Велики, се предаватъ следнигЬ думи на тиванката Тимоклея (Jacoby fr. 2 b): rcavo xal те-
S’appTgxd'ccoc stray* „Spot OsayiVTft ijv iisXcpd^, 5^ &v Xatpcovslat <rcpaTYff&v xal pa-X^psvoc rapde 6pa£ ftnip ryfc тфу ’EXX^vcov &XsoO*sp£ac Sraasv, Sxco; ^pslc A&kv TOtofhov icoUhopsv. Следователи© и за тази тиванка македонцитЬ сж били подтисници на Елада.
а) Текстътъ е взетъ отъ изданието Н у р е г i d е s ed. Chr. Jensen. Lipsiae 1907.
е правено до сега, когато се разглежда въпросътъ за народ-ностната принадлежность на македонцигЬ. Въ пълно съгласие съ изявленията на Демостена и неговитЬ съвременици стой и хубавата епиграма, която е била поставена, споредъ Плутарха (Plut. Dem. 31), отъ признателното потомство подъ бронзовата статуя на този най-мощенъ гръцки ораторъ:
Ейгер fcnrjv £d>p)y уу<1»р.тд, ДтдрбаЭ-еуес, еГ%е$, Обттот’ £у 'EXX^vcov fjpSey ’’Apr;; MaxeStbv.
Отъ нсториографската книжнина, съвремена на македонскитЬ царе Филипъ II и Александъръ Велики, до насъ сж до-стигнали само отдЬлни откжслеци. За съжаление тЬзи откжслеци не даватъ никакви сведения за народностьта на македонцигЬ. Единствено изключение може би прави въ това отношение след-ниятъ откжслекъ отъ съчинението ФсХстапха на историка Тео-помпъХиоски (Jacoby fr. 224): SrcetTa 8’оЕ iralpot auroO ex гсоХХйу тотаоу ^aay auyeppuigx6Tes’ of p4y yip 4^ afrtfjs rijs X®Pa?> 84 4x BexTaZta;, of 84 4x r^s dcXXrjg 'EXXdSos, o8x dptarlvS^v 4?etXey-p,4vot, atXX’ ef rts Jjy 4v rols "EX/rjaty rot's fiapfiipots Xacrraupos ij pSeXupis Spaces т8у трбтгоу oSrot ау&ЪЪу arcavres e?s MaxeSoyfav clSpotaS-evTes 4ratpot ФсХЕтпгои проот^оребоуто. Споредъ приведения текстъ ФилиповигЬ 4ralpot сж били или 4§ aur^s tfjs x^PaS т. е-Македония или отъ Тесалия и отъ другитЬ земи на Ёлада. Очевидно варваритЪ — iratpot не ще да сж били отъ Елада (защото отъ тамъ сж били ol "EXX^ves), а ще сж произлизали отъ Македония. Следователно съ варвари Теопомпъ е означавалъ са-митЬ македонци.
Все пакъ съчиненията на историографитЬ съвремени на Филипа II и Александра Велики не сж изчезнали съвсемъ без-следно. Въ сжщность тЬ се криятъ преразказани въ произведе-нията на по-сетнешнитЬ писатели, който разглеждатъ историята на Филипа II и Александра Велики.
Тукъ старитЬ историографи се споменуватъ на мЬста из-рично като извори и то по именно, а на други мЬста разказътъ явно почива върху тЬхнитЬ писания, макаръ това да не се казва изрично. Това личи най-добре въ съчинението на Фл. Арианъ ’AXeljdvSpou йуа^аасс, гдето въ самото начало се казва, че авто-рътъ е почерпилъ сведенията си предимно отъ произведенията на Птоломей Лаговъ и Аристобулъ Аристобуловъ, а сжщо така и отъ други писатели, на конто обаче той не спо-менува имената. Отъ приведенигЬ по-долу мЬста изъ Ариано-вия Анабасисъ се вижда, че писателигЬ, отъ който Ариянъ е почерпилъ своитЪ сведения, сж отдЬляли сжщо така гърцитЬ отъ македонцигЬ. Ето какъ гласить тЬзи мЬста: II10, 7 xal тс xal rots y4veat тф те 'ЕХХтдусхф xal тф МахеЗоусхф tftXortpfas 4v4xeaev 4s йХ-
X^Xou;.1 III 22, 2. . . Stt (Даре1Ь;) броб piv ё; т^у paatXelav тсареХ-Wv, броб Si кроатиоХереГавш прбд те MaxeSovwv xal тюу cEXX^vtov i^yifhj. V 27, 4. абтб; yap tot брй^ ^oot Махеббушу те xal eEXX^va>v d'pa aol &pp^S7)pev, Soot Si 6zoXeXelpped,a. 8. SpovTat Si aot dUXot Махеббуе; xal dXXot "EXX^ve;, viot те ivrl уербутшу xal dbcpfjTe; dlvtl хехртдхбтшу VII 12, 7 . . . dXX’ абтбу ydp .d;to6v та гсрюта cpipead’at ёу tot; dXXot; Maxe56at те xal "EXXigat* 15, 4 <bv та те Зубчата xal т£; ахеиД; тбте zpwToy 6tp{H)vat терб; ‘ЕХХ^уоуу те xal Махеббуаду. МакедонцитЬ се отделять отъ гърцитЬ макаръ не тъй ясно и въ следнитЬ мЬста: V 25, 3 еОрйу брос;, й dvSpe; Махеббуе; те xal ^uppa^oi, обх 6pota 8тс т$ уvebpug izopivou; poo* ё; тоб; xtv56vou; х.т.Х. 28, 3. . . st 5^ Tt; тротй] tat; yv&pat; та)у Ma-хеббусоу те xal ^uppd^tnv. Тукъ съ £uppaxot се означаватъ очевидно гърцитЬ заедно съ другитЬ балкански народности, конто сж дошли съ Александра въ Персия. Сжщото това отдЬляне на гърци отъ македонци се забелязва и въ мненията на лицата, конто се изказватъ въ IV книга на Арияновия Анабасисъ за или противъ желанието .на Александра Велики за проскинеса (zpooxuvigat;): IV 10, 6 dtp^at Si тоб Хбуои ’Avd^apxov, 6; тоХб йхаебтероу dv fredv vopt£6pevov ’АЩауброу Дюубаои те xal еНрах-Хёои;, jri] Srt twv Ipywv tvexa баа xal ^Xtxa хатахёхрахтас ’AXe-^dySptp, dXXa xal 8ti At6vuao; piv 07$alb; Vjv, оббёу tl zpoarjxwv Maxe56at, xal 'HpaxXfj; ’Apyeto;, o6Si обто; zpoa^xcov Srt jrij хата yivoc тб ’AXsgdEvSpou* 'НрахХесбтду ydp efyat ’AXi^avSpoy Махеббуа; Si Sy tov афб)У ^aatXia бехаебтероу d’etat; Ttpa% хооробута;. Споредъ тЬзи думи на Анаксарха македонцитЬ (не гърцитЬ) мо-гатъ да отдавать справедливо божески почести на Александра, понеже нито Дионисъ нито Хераклесъ, тЬхнитЬ най-тачени богове, сж македонски. Първиятъ е тивански, а втори^гъ — аргивски богъ, т. е. и двата сж гръцки богове. Протувъ проскинесата се изказалъ олинтийскиятъ философъ Калистенъ, за което той по-късно, както е известно, заплатилъ съ живота си:1 IV 11, 6 sqq. обхоиу dpx^tv уе тоббе тоб Хбуои крглоу ^у, dXXa pepv^ad-at yip об KapPOaij o65i Еёр^ £иубута 5] £ирРоиХХ$боута, dXXdt ®tXXt?CT;ou piv rcatSt, сНрахХе15тд 5i dbei yivou; xal AtaxlSig, Stou ot rcp6yovot if; *Apyou; i; Maxe6ovtav т^ХВ-оу, o66i ptqc, £ХХб; v6p<p Махеббушу ipxovre; StetiXeoav. обхоиу o65i абтф тф 'HpaxXsJ ?6)VTt itt {telat ttpal zap’eEXX^vu)V iyivovro, dXX* o66i TeXeuTTjaayTC' zpoaO^v
zpi; тоб Э’еоб тоб iy ДеХ<ро1; iztd’eaztodijvat 6; d«bv Tlpdv eHpa-хХёа. st 8ё, 8Tt ёу т$ ^ap^depep y^j ot X6yot ylyvovTat, ^ap^aptxd xp$] ?Xstv фроу^рата. xal ёуб) т5); cEXXdSo; pepvijod’al as il;tu), ф *AXi^av5pe, ёуеха 6 za; атбХо;. aot ёуёуето, zpoadtlvax tijv ’Aatav t$ cEXXd6t. xal o6v ivlbp^ihjTt, ixetas ёкауеХЗчЬу dtpd ye xal тоб$ "EXXTjva; той; ёХеиВ^ротйтои;. zpoaavayxdaet; ё; tijv zpoax6v7jatv,
*) Срв, Г. И. Кац а ров г, Царь Филипъ // Македонски стр. 21, заб. 1.
2) Срв. J. Кае г st, Geschichte desHellenismus I 443 ff.
'EXXiljvtov piv 4^4^, МахеЗбас 84 яроа<Н)аесс Ti)y8e ttjv йтсрлау, v; Scaxexpcpiva ёатас аос абтф та тбу гербу 4е аяау, 6с ярде cEXXt]vwv p4v xal MaxeSdvwv dM’pam'ytoc те xal сЕХХт}усхбе терйаЭ’асс, ярде 84 тбу [3ap[3aptoy pdvtov ^ар^арехбе;1
Къмъ прйведенитЬ до тукъ мЬста изъ Арияновия Анабазисъ трЬбва да се прибавятъ и тЬзи случаи, гдето името македонци се споменува съ особено натъртване, напр.: VII 9, 1. Обх 8я4р тоб хатаяабаас брбУ 6 МахеЗбуе;, т^у оГхаЗе SpjrJjv Хех^аетас рос 68е б Хбуос, Sjeau Y^P Mv х. т. X. Тукъ макаръ да липсва едно явно изразено отдЬляне или противополагане на македонци и гърци, все пакъ особеното натъртване на името македонци, както и цЬлиятъ редъ на мисли показватъ, че тукъ македонцитЬ се смЬтатъ за народъ отдЬленъ отъ другитЬ.
Но не само въ Анабазиса, а и въ другитЬ съчинения на Арияна се намиратъ мЬста, въ конто македонцитЬ се отдЬлятъ отъ гърцитЬ. Ето какъ гласятъ тЬзи мЬста: ЧуЗсх^ 2, 8. та piv ярде peaTjpppfyc, хата ПИтаХа те xal тоб ’1уЗоО та£ 4хроХДс йкрЭт? ярбс те ’АХе^осуЗрои xal МахеЗбушу xal яоХХбу сЕХХтг)усоу 18, 3 sq. rpcrjpapxoc 84 а1тф ёяеатй^тдаау 4х МахеЗбушу р4у 'Hcpacarctov те ’Арбуторос . . . обтос p4v ol абряаутес МахеЗбуес • eEXX^ytoy 84 М^Зсос piv *О1^йЙрс8ос Аарсаасос х. т. X. T4xV7l тахтсх^ 3, 2. тд piv S*Jj ^арбтатоу [тд] бяХстсхду йбрахас ixet Э-иреойс яара-
p^xetc xal рахасрас xal Збрата, 6c "EXXvjvec, vj aapcaac, 6c el МахеЗбуес. 32, 2 т^Зе pev, баяер iv те^ущ, 8с ’ ЗХсушу iS^Xtoaa lxav& бя4р уе тбу яс1Хас еЕХХт]усхбу xal тбу МахеЗоусхбу тй1;е(оу, Загсе р?]84 тобтшу йяесрюс 484Ха ?xstv* Т & р е т & ’А X i ? а у 8 р о у fn 1 b. 3 ’Аут1яатрос 84 4я1 яаас МахеЗбас xal "EXXijac xal ТХХорсоГс xal Трс-paXXolc xal ’Aypcdcac xal Sa'a rfjc ’Няесрои 4£бтс ’AXe^dvSpou атратт]уде адто-хратсор Ытахто- ПриведенитЬ текстове очевидно не изразяватъ мне-нието на Арияна, понеже въ негово време македонцитЬ сж били напълно погърчени, но отражаватъ по-скоро мненията на по-стари писатели, отъ конто той е почерпилъ своитЬ сведения и конто той, както е напр. въ Индика, по име споменува.
Епохата на Александра Велики се описва и отъ Плутарха въ нЬкои отъ сравнителнитЬ животописи. И този гръцки писатель е почерпилъ сведенията си отъ по-стари йзвори, съвре-мени на епохата, която той разглежда.Въ животописа на Демостена Плутархъ съобщава следното: 27, 3 sq. ДфсхННу^с84 тоГд 4? бсатеос яреарейосюс xarajiec^ae iaurdy ^ушус^ето xal auvi-яраттеу, Зяме al ябХесс аиуеяс-Цаоутас role МахеЗбас xal auvex-PaXo.Oacv айтойс еЕХХ(£8ос, 4у 8”Apxa8cqc xal. ХосЗорсау тоО Пи-{Нои xal тоб Дфоа^буоис yeviaftac ярде iXXifjXouc eFp^xev 6 Фб-Хархос 4v ixxXijaca, тоб {i4v бя4р тбу МахеВбушу тоб З’бя4р тбу
*) Съ това Micro се схождатъ по мнелн при в еде нить по-горе пасажн отъ Исократовата речь ФЛсято;.
'EXX’qvtov kiyovtoc. А въ сравненного между Демостена и Цицерона казва: 4 (53.), 3 ouvaYwvt^Spavoc у&р dx; еГрдтас е'ЕХ-Xigot xal тои; MaxeSovwy wpiafletc ^Хабусоу ёл/р/ето та$ тоХесс, ттоХб РеХтЬоу ве|Ц0ТОхХ£ои; xal ’AXxtptaSou кара т4$ а5та$ тб^а$ Statpavelc icoXlnjc. Въ животописа пъкъ на Александра Велики се разказва, че Александъръ (47, 3) iirel Si xal rftv срIXwv id>pa tftv peytcrcwv 'H^atartcova piv ixatvoOvra xal aupp£raxoapo6p£vov абтф, Кратероу Si toc; warpfotc ippivovca, St’ ixeiyou piy ^piQpatt^e rol<; Pappipot^, 8t4 тобтои Si rote ^EXXgat xal rot£ Max£S6ot. Но особено забележително e следното мЬсто отъ Александровия животописъ: 51, 2. СО Si ’AXi^avSpoc акоатрасре^ крб; E£v66oxov тоу KapStavSv xal tdy KoXcxpdmov ’Apriptoy „05 SoxoOaiy, ebrev, 6pZv d wEXXt]V£; iv rot; Махеббасу брокер iy {hjpta; ^ptxteot ттеритатеГу;" ТЬзи думи, безразлично дали сж били Казани отъ Александра Велики или не, сж едно отъ най добригЬ доказателства, че македонцитЬ сж били смЪтани за народъ отдЬленъ отъ гърцигЬ, Срв. на стр. 45 изявленията на Александра I у Херодота. И въ двата случая самиятъ македонски царь отдЬля македонцигЬ отъ гърцитЬ/
Епохата на Александра Велики особено тази на диадохитЬ е разказанаи отъ Диодора Сицилийски въ неговата исто-рическа библиотека (книги 17—20). За написването на това съчинение Диодоръ е използвалъ писанията на по-стари исто-рици главно на Клитархъ и Хиеронимъ отъ Кардия. И въ библиотеката на Диодора не на едно мЬсто македонцигЬ се ОТдЬлятъ отъ гърцитЬ: XVII 113, 2 ix Si tfj; Edpdmgc af те тйу eEXX^vwv k6X£l; i^ixeptpav xal Max£S6y£$, XVIII, 7, 3 IkpStxxa; Si киг>6р,£Уо; rijy T(bv 'EXXTjVtoV dcxSaraaiv ixXgpu)5£y ix tfty MaxsSoywy тте^об; piv xptaxtXfouc x- ъ 7, 8 Ysvopivwv 8’ fod tootoi; Spxwv xal Ttbv 'EXX^vtDv dcvapix^ivrcov той; Max£S6otv 6. piy Ilfthov ттер^ар^С ^v, xardt voOv абтф кро^соробутсоу тб)У крауратшу, ol Si MaxeSSve; pvgo-{Hvre$ piv тт); toO IkpSlxxou карауу£Х(ас, o5Siv Si срроут£аауте$ twv yEyEVgpivwv Spxwv кареокбуо^аау тоб$ "EXXgva;. 8, 5 ... 6 piv AeojaO’eyrj; StaTreprcSpevoc крд<; те rob; Aoxpobc xal Фшхе^ xal robe £XXou$ кХтдаюх^роо^ карЕхаХес. a&TovopZac ^vr£)(£a^at xal rfi)V Max£S6v(ov 8£акоте£а$ iX£uO,£p6)aat 'rijv cEXXoJSa. 10, 3 ixidp,-фаь Si xal креар£с; ireXEusopiyous т4; cEXXT]VtSa$ tcSXslc xal St5cfci;ovta$ Sri xal крбтероУ piv 6 5f;po$, t^v cEXXdcSa xaaay xotv^y filvat KarpiSa xpivwv rftv 'EXXirjywy, rob; ixl SouXfily <ттратеизар£уои; j3apj3d£pot>£ i)puV£To xardt O'aXaaaav xal vOv ofetat Sfitv 6xip xotvije rftv 'EXXiqvtov awrvjpfa; xal otbpaac xal xal vaual KpoxuySuyEUEty.1
Вж. още XVIII 11. 12, 4; 13, 2; 15, 7; 17, 5 бЫО-avov 8Ъ
tG&v piv 'EXXiqvwv kXecqu; t6jv кеутахоасшу, r&v Si Max£66va>v ixardy xal rptaxovra. Негръцкиятъ характеръ на македонцигЬ се
*) Срв. сжщата мисъль у Хиперида стр. 52. Вж. още F е 11 ш а n п op. cit. 8. и 5 и W i 1 с k е п въ S. В. Вауег. Ак. 1917, 10 AbhdL S. 6. Anm.
подчертава много ясно въ XVII 100, гдето се разказва за дву-борството на македонеца КВрауо? съ атинянина : 4 xal
тйу рёу Maxe86va>v 6(j.oe&v6jv Bvrcov тф Kopaycp xal тоО paatXewg au|icptXQTt(iQU(i£vou, x<Sv 'EXXrpwv тф auvaywvtdjvTwv xpa-
fjX&ev el; tBv dfyffiva 6 (i£v MaxeBtbv zoXureXiatv BirXot? xexQop.rjii.evc?, 6 8’ ’Axhjvafo? yupvo? uxaXrjAippevQ?, Sywv ^BrcaXov айцретроу.. Забе-лежителна e и Полиперхоновата Btaypappa въ XVIII 56. И тукъ гърцитЬ се отдЬлятъ отъ македонцитЬ: xwv 'EXX^vwv Ttva? pr; BpS-й; YtvtbaxovTa? rcBXepov iJjeveyxetv тгро; MaxeBBva?. Срв. още и СледнитЬ мЬста изъ Диодоровата библиотека: XIX 35, 6. XX 106, XXI 2, 2.1
Следъ боя при Херонея (338 г.), а особено въ времето на Александра Велики Македония и Гърция образували въ поли-тическо отношение едно цЬло. Сега вратитЬ на Македония се разтворили широко за гръцкия езикъ и култура. Както нъ Александровата свЬтовна монархия и въ възникналитЬ отъ нея по-сетне хеленистически царства, а така сжщо и въ самата Македония гърцитЬ сж представлявали една привилегирована класа покрай самитЬ македонци и поради това сж имали всичката въз-можность да погърчватъ бавно, но сигурно окржжаващата ги срЬда. Още повече, когато самитЬ македонски владЬтели като Филипъ II, Александъръ Велики и др. не само не сж се противопоставили на това, но сж подпомагали по всЬкакъвъ начинъ проникването и разпространянането на гръцкия езикъ и култура всрЬдъ македонския народъ. Затова човЬкъ би билъ наклоненъ да се съгласи съ мнението на J fl th пег,8 че следъ Александра Велики македонцитЬ сж били погърчени, че сж загубили напълно своя народностенъ обликъ и че затова въпросътъ за тЬхния варварски произходъ заглъхналъ. Обаче това мнение, както вече посочи Fell шапп,8 е погрЬшно. Защото чакъ до покоряването на македонската държава отъ римлянитЬ не липсватъ въ исто-рическата книжнина известия, конто отдЬлятъ все още, по-нече или по-малко рЬзко, македонцитЬ отъ гърцитЬ. Въ следващитЬ редове ще приведа въ хронологиченъ редъ тЬзи известия. Плутархъ въ животописа на Пиръ казва, че той (12, 8) rcaXtv TretaO-el? блб Auotpayou ©ETcaXlav <хср£сттт} xal tai? 'EXXrjvixat? cppoupatg raporercoXipet, [leXrfoat ypcbpevo; MaxeBoat crtpareuopivoi? aya-Xd^ouat. Особено любопитенъ въ тона отношение е надписътъ, който ни предава договора за Сьюза между Спарта и Атина презъ т. н. Хремонидейска война (265 г.):
iretBrj rcporepov piv ’A&Tjvatoi xal AaxeBatpBvtai xal ol auppayac ol ixaxipwv cpiXtav xal ouppaytav xoiv^v irowjaapevot zpB? iauxou? itoXXob? xal xaXob? dyffivag ^ytovtaavTO per’ dXX^Xcov крд? rob? xaxa-6ouXo6aO,ai xa? TtBXetg ixiyetpoOvra?, <bv iaurot; те B6!jav ixtigaavTO
i) Срв. F e 11 m a n n 72 3.
*) Hellenen und Barbaren 32.
3) Op. cit. 8 ff.
xal то1? dcXX[o]c? TEXXijcfcv KapeaxeOaaav tijv iXeufrepcav, xal vuv 8i x[a]cp6>v ха^есХт^бтсоу 6p,occov ttjv cEXX(£8a Kaaav 8 ci to[5$ x]aTaXuecv 4ксхв&ройута? той? те уб^ои? xal та; катрЕои; ixdarcoc? коХстеса? . .. .l 2 He по-малко забележителни сл следнигЬ две мЬста изъ Плу-тарховия животописъ на Арата, единъ отъ стратезитЬ на Ахейския сырзъ: 16, 2 ’Еусаитф З’бзтероу ай^с? отрат^у&у (scil. 6 *Арато?)3 ёусстато тт]У кер1 тбу ’Ахрохбрсу&оу крй^су, ой Scxucovccoy о&5’ ’Axatiov хтдЗб^еуо?, аХХа xocv^v тсуа тт)? eEXXi8o? бХт;? TopavvESa, t))V MaxeS6vu)V ^poupdv, Ixel&ev e^eXdaac Scavooujxeyo?................табттду
8i t$]V кра^су ойх dev ip,ipToc тс? йЗеХф^у кроаески)у тт)? ПеХокЕ8ои той 0т$аЕои xal врааиРойХои той ’AxhqvaEou тираууохтоуЕа?, kX$]v Зтс тф крд? "EXXigya?, dfcXXdc екахтду dp%fy yeyovevac xal ЛХХбфиХоу айтт] Scigyeyxev. 38, 6 xal puij каХсу t^v ПеХотсбуутроу ёх^арРарйсас «ppoupal? Maxe86vcov.3
Най-важния изворъ за епохата на последнитЬ македонски царе е, както е известно, историята на Пол и бия. И въ това съчинение македонцитЬ на нЬколко мЬста се явяватъ като народъ отдЬленъ отъ гърцитЬ. Полибий въ IX 28 ни предава речьта на етолския пра-теникъ Хлайнеасъ противъ Филипа V държана предъ спартан-цитЬ. Тази речь започва съ следното изречение: бтс piv ойу, <Ь dcvSpe? АахеЗаср-бусос, t$]v MaxeSovtov SuvaareEav ipx>]v auve^Tj yeyo-vivac Toe? "EXXtjoc SouXeca?, o&8’ aXXco; еЕкесу odSeva кёяессрас ToXpjaat. Следователю македонского владичество e било за гърцитЬ робия. Забележително е, че самъ Полибий не смЬта македонцитЬ за гърци. Той ги отдЬля ясно едни отъ други въ след-нитЬ мЬста: XVIII 28, 2 еке1 yap piv Maxe86y<i)v айута^с? iv тос? крб той xP°votS> тб>у epytov ЗсЗойаа т^у кесрау, ёхратес т6)у
те хат& т4)у ’AaEav xal тйу еЕХХт)Усхб)у оиутос^есоу ... II 71, 2 ТЕуо? Зё X^PLV sTcocvjoocp-sO’a т^у hd кХесоу йкёр той KpoecpTjpivou коХёрюи р,у^рл)у; 8с6тс тб)у xacpftv тойтсоу аиуатгтбутшу то£? 6ф’ б^хйу ItjropelaO’ac |isXXouac XP^HOV ёЗфхес, p,aXXov 8’ dyayxafov efvac хат& т^у <£px^ тгрб^еасу тб яострас кассу syapy^ xal yyd)pip,oy ттр йк^рхоиаау xepl Maxe86va? xal той? "EXXigya? тбте хатйсатаасу. 8 . . . dcp,a 5i тойтос? xal Tijv кер1 той? "EXXigva? xal Maxe86va?, б^хоЕо)? 5i xal керЕ Kap-XtjSovEou? йкархооаау тбте хатаатаасу SeSigXt&xap.ey .... XXXVIII 5, 2 ... . хлеста цета£й тайттду бЬсоХскбуте? xal цезоХа^зауте? ^офЯ? айтой? р,ета£асуор£У, hd та; сЕХХт;усх&? х^утейЭ-еу hd т&? Махе-<8оусх&? Supcaxa? тсуа? ётёра? кра^ес?' Въ приведенитЬ мЬста ине бихме очаквали Полибий да изрази по нЬкакъвъ начинъ гръцкия характеръ на македонцитЬ, ако ги е смЬталъ за часть отъ гърцитЬ, напр. като пише оЕ йХХос "EXXigys?, а не само оЕ "EXXigye?. Противъ гръцкия характеръ на македонцитЬ говори още и следното мЪсто изъ Полибия XXXVIII 6, 3 sq. б (puiv) о5у Аихбрта? ^pueevey ёк1 TfJ? ё? ^PX^S крогНзесо?, хрЕуюу [хУ]те ПераеЕ
1) D i 11. Syll.3 434/35, Z. 9 sqq. Срв. сжщо F e 11 m а и и 8.
2) F e 11 m а и и 7, 3.
^(те) Tcopafocc ouvepyecv pigSev, бросюс pigS’ ^утстсрйттесу pigSeTipocc. ~zd piv ydcp cmvepyecv dXuotTeXic iv6pc£e u^acv etvac той; ''EXXrpcv....
He гръцкия характеръ на македонцитЬ поличава и отъ следнитЬ мЬста изъ ПлутарховитЬ живого писи на Т. Фламинъ и Е. Павелъ: Flam. V 7 . . . . rcavtdrcaacv ijSij тбте xal той; ^е-ратсебооос та той ФсХсккои тсареот^ 'Рюрасоис коХер^ооутас ^xetv обх "Ekkrptv, dXV 6wip ‘EXXiljvwv МахеЗбос. 'XII 3 . . . dyaXXdpevoc 8i тф тсеФесу xal ScaXXdaaetv тобс "EXX^vac обх '^ov т) тф xexpaTigxevac тйу Maxe56vcov. Comparatio Phil, et T. Flam. 1 sqq. Meye^ec piv o6v tSv efe robe tfEXX7]voc еберуеасйу обте ФсХотсосреуа Т1т<р гсара-PaXXstv обте кауи таэХХоЬ; тб>у ФсХотосреуос dpecv6vwv dvSpftv df§i6v iarc. то% piv ydp "EXXqat крд; "EXXTjvac of то5Херос3 тф 8t обх ^EXXtjvc xal urcip 'EXXvjvwv* xal 8те ФсХопосртду dp^xavwv то% ёаитоб тсоХстасс dp6vecv коХероиреуос;, ilc KpT/vqv dhcfjpe, тбте vtxiqaac Tito; iv peaig T^j ‘EXXdSc ФсХстшоу ^XeuDipou xal та iS-vig xal хоХес; £rcdaa<;. el Si -тсс ё^ет^ос т^с р^Ха$ ехатерои, тйесои; "ЕХХтдуад ФсХохосртду ’Axac&v атрат?]уб)у $] МахеЗбуас Т1то<; "EXXtjoc [Зог^юу dvscXe Paul. VII 2 ... ЗХсуф 8i rcpoafrev ev 0еаааХ1а аоутр1фауте; ФсХсяеоу xal тоб; "ЕХХ^уа; 4тй Maxe56vwv еХеи&ерсЬааутес . . . XXIX 1. Дсфхтдрбуюу Si иаутсоу абтф хаХйс dbicaodjuvo; той; "ЕХХту/а; xal парахаХеаа; той; Махе-«86vac |Up.vfjafrac Tfjc SsSop^VTjS бяй Twpacwv еХеи-Э^рсас ...
Къмъ тЬзи текстове могатъ да се приведятъ още следнитЬ : Dionys. На lie. 1(13 . . . . бтсох8^'07 5i Ха^обоа MaxeSovlav, fj тею; гЗбхес peytoTov tax^eev хата yrjv3 обЗеу ёт’ dlvTlwaXov е'хооаа обте ^apfiapov cpuXov обте ‘ЕХХтрдхбу . . . Appiani, Rom. histor. praef. 3 xal ev тф8е аб тф wapdnXtp ePwp,auov fjjnjxoa тоаабта* те cEXX&c ласа, xal ©saaaXla. xal Maxs86vec, xal боа крбаосха dcXXa ©paxwv xal ’IXXDpi&v xal Пасбуюу S{h/ig. de reb. Syr. 2 sylyvsTO y&p 8^ xal та Maxe86v(ov xal та ‘EXXiqvwv егсЕрлхта йЩХос? ivdc pipy; xal xp^“ vot>c, pot iv T^ 'EXhjVtx^ ураср^ 8е8?]Х(отас. 57. т&£ 8i dcXXa; ix TTjc ‘EXXaSoc MaxsSovla;. (bv6pa£8v5 ig stcI ipyot; iauToO Ttacv, ic Ttpijv ’AXs^ivSpou тоб [JaatXew;, 8&sv iarlv ev Tfi Xupla, xal то% 6rcip абт$)У tScvw pappdpocc, rcoXXa p&y ‘EXXvjvwVj коХла 8e MaxeSovcxtbv лоХсарйтсоу бубрата* de bell о Mithr. 41 S6XXac 8’ vjysv ’IiaXwbTac, xal ‘EXX7]Vtov MaxsSovwv 8aoc ^ртс тердс абтду ani ’ApxeXdou рете-TtB’evTO, el тс dXXo xeptoixov. 58 ДсапХебаас 8e5 MaxeSovlav те бре-терау o5aav ineTpexsc, xal тоб? "EXXvjva; t);v iXeuB’epcav ейртдроб* об терcv те ^p^w peTavostVj 068’ ’ApyiXaoc бкер аоб парахаХеЦ i) Ма--xe8ovcav piv ре dvaotbaaaS’ac t$jv 8i ‘EXXdSa Tffc afjc ixXOaac [Зса;. €ЖЩО 112.
Къмъ приведенитЬ до тукъ текстове могатъ да се прибавить още всички ония мЬста изъ гръцката историографска книжника, гдето македонского владичество надъ гърцитЬ се обявява за робство. Между приведенитЬ по-горе текстове нЬкои отъ тЬхъ съдържатъ тази мисъль. Други подобии мЬста сж напр. след-титЪ: Polyb. hist XVIII 11; 23 Plut Philop. XV 2, Flam. XI, □(Il и др. Обаче отъ всички тЬзи известия най-любопитна е след-
ната епиграма на Алкей Месенски, съвременикъ на Филипа V:1
'Ayays xal EipjjTjc Ilepaav arpazdv 'EXXaSo; yav
xal Tiro; edpslaj dcyay’ dbt’ ’IraXlag.
dXX’ 6 |iJv E'ipwxa SoOXov £uy6v ai5/cV’. {Mjacov
^X-ifev, 6 S’dpixauawv 'EXXaSa SouXoauvag.
Отъ изложеното до тукъ се вижда, че македонцитЬ отъ-самого имъ появяване на историческата сцена до загиването на държавата имъ сж били смЬтани винаги за народъ отдЬленъ. отъ гърцитЬ. Затова Fellmann2 3 съ право засгжпва противъ Be loch8 гледището, че гърцитЬ сж чувствували винаги македон-ската власть за робство и че римската власть е представила само една смЬна на гбсподаригЬ, както това ясно изказва самъ Полибий въ XVIII 45, 6 ёх toutwv ed&ec&pTjTov Oxap/etv xaatv 6tl {lexalajipavouat та; 'ЕХХтулха; пгЗа; xapa ®tXlxxou ТшраГос, xal ylviTat (leS-apiioats SeaxoTfiv, обх IXeuO-epwats twv ‘EXXigvcov.
При наличностьта на тЬзи изрични сведения за не гръцкиж обликъ на старитЬ македонци не могатъ да иматъ никаква убе-дителна стойность всички онЬзи разсъждения за народностьта на македонцигЬ, конто не държатъ смЬтка за поменатитЬ известия, както е напр. случая съ Fr. Geyer въ Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps П. Miinchen 1930, 30 ff. Затова и мне-нието на Geyer 33, че македонцитЬ трЬбва да сж били гърци понеже въ Пела, въ двореца, сж били повикани поети като Еврипидъ и Агатонъ, което предполага знанието на гръцки езикъ отъ страна на дворцовитЬ благородници, е съвсемъ несъстоя-телно. Защото въ такъвъ случай трЬбва да приеме мъ, че и пру-ситЬ въ времето на Фридрихъ Велики Сж били французи, понеже не само френскиятъ философъ Волтеръ е билъ желанъ гостъ въ двореца Санъ-Суси, но дори и самиятъ пруски краль е говорЬлъ и писалъ Съчиненията си на френски езикъ. А освенъ. това не трЬбва да се изпуска изъ предъ видъ и известието на Теопомпа, че между царскитЬ ixaTpot сж се намирали и много гърци..
V. Известията за гръцкия характеръ на старитЪ македонци.
Въ предходната глава видЬхме, че споредъ изричното сви-детелство, както на съвременнитЬ на Филипа II и Александра Велики писатели, така и на по-сетнешнигЬ, македонцитЬ не сж принадлежали къмъ гръцката народность. Обаче не липсватъ.
Срв. Е г. В е t h е, Die griechische Dichtung. Berlin. 1929, 338.
8) Op. cit. 8 ff.
3) Griechische Geschichte. IV 1 Berlin2, 1 ff.
известия отъ древностьта, конто обявяватъ направо македонцитЬ за гърци или поне давать да се подразбира това. ТЬзи именно известия се привеждатъ обикновено като доказателство за гръц-кия характеръ на македонцитЬ. Въ СледващитЬ редове ще раз-тледаме убедителната сила на всЬко едно отъ тЬхъ.
Хаджидакисъ въ съчинението си Znr Abstammung der •alten Makedonier привежда на стр. 42 и сл. следното мЬсто изъ Полибия VIII 11, 3 sq. . . . xaixoi ys ттоХХф <jsp.v6repov ^v кой 8t-□caiorspov iv Tcepl rij? 'ЕХХйЗо? OiroB-iasi та ranpaypiva ФсМпгар ouprepilapstv ^тер iv тэд ФЛсктои та rij? 'ЕХХ<£8о?, ОТЪ което за-ключава, че Полибии като кори по този начинъ Теопомпа hat also «die maked. Geschichte ebenfalls fiir griechische Geschichte gehalten. . Атинскиятъ ученъ обаче изпуска изъ предъ видъ, че тукъ става въпросъ, какъ трЬбва да се изложи историята на дадена епоха, з не дали македонската история принадлежи къмъ гръцката или дали македонцитЬ сж часть отъ гърцитЬ. А освенъ това не трЬбва да се забравя, че историята на Филипа II е била въ дейсгвителность въ политическо отношение, но не и въ расово, отчасти и история на Гърция. Отъ това обаче не следва още ни-какъ, че македонцитЬ сж били гърци. Пакъ въ сжщото съчи-'нение на стр. 42 Хаджидакисъ се спира на две мЬста изъ Полибия XXXVlII 3, 8 хата 8£ той? йтохесреуои? хасрой? S[ia
HeXoKovv^a'.Qt, ВоилтоЕ, ФшхгГ?, . ... el?, AoxpoE, tivI? tSv t6v ’16-vcov xaTQtxouvTtov xoZttov, ргта 8ё тойтои? sti Maxe86ve?- и IV 8, 11, •гдето, като се изреждатъ военнитЬ качества на отдЬлнитЬ гръцки племена, се казва ’Ayaiol Si xal MaxeSove? T^vavTia toStwv и мисли, че щомъ се споменуватъ тукъ македонцитЬ покрай гръцкитЬ племена, то трЬбва и македонцитЬ да сж били гърци. Обаче това схващане на въпроснитЬ мЬста е явно погрЬшно. Защото споменуването на македонцитЬ покрай гърцитЬ далечъ още не значи, че тЬ сж били сжщо така едно гръцко племе. Дори изра-зътъ psxdc 8i тойтои? Maxs86vs? въ първото мЬсто показва по-•скоро, че македонцитЬ сж били различии отъ изброенитЬ гръцки ।племена. И въ двата случая едновременото споменуване се дължи явно на обстоятелството, че македонцитЬ и гърцитЬ сж били еднакво засЬгани отъ събитията, конто Полибий описва, и сж •били едни отъ най-главнитЬ действуващи лица въ тЬхъ. За-това много естествено е македонцитЬ да се споменуватъ често заедно съ гърцитЬ. Напротивъ съвсемъ другъ би билъ въпро-сътъ, ако Полибий въ приведенитЪ мЬста изрично бЬше писалъ, че отъ гръцкитЬ племена тЬзи и тЬзи сж имали такива качества или такава сждба. Отъ приведенитЪ въ предходната глава мЬста се вижда ясно,' че Полибий нъ сжщность различава строго гърци и македонци. Като друго доказателство за гръцкия характеръ на македонцитЬ Хаджидакисъ привежда на стр. 41 Титъ Ливий XLII. 12, 8 (iam Aetolos quern ignorare in seditionibus suis non ab Romanis, sed a Perseo praesidium petisse?) his eum fultum societatibus atque amicitiis eos domesticos apparatus belli
habere, ut externis non egeat. Обаче, както се вижда, гръцкиятъ. ученъ не е разбралъ правилно текста. Тукъ подъ domesticos се разбирать неговитЬ (на Персея) домашни — македонски — вой-ски, а не гръцки — съюзнически.
Споредъ Хаджидакиса (стр. 43 и сл.) и Диодоръ билъ. смЬталъ македонцитЬ за гърци и като доказателство за това привежда следното мЪсто: D i о d о г. XVI 95, 2 Boxst 8’обто; 5-PaotXebc б ФЕХскко^ ёХа^Еата^ psv sfc тт)у pvapxEay d-popp/x; гсаресХт}-cpivai, |ieyfongv Si тйу кар’ "EXX^ac ptovap/jwv хатахт^ааадис. . . -Обаче Хаджидакисъ забравя, че Филипъ II като потомъкъ на ХераклидигЬ е могълъ да мине и за гръкъ. А Хераклидскиятъ-произходъ на македонския царски родъ е билъ признаванъ и отъ Диодора, вж. XVII 1, 5 ’AXs^aySpoc обу угуоусо; хата .театёрос. p.iv &р’сНрахХёоо$, хата 8i р^тёра тйу AlaxiSwy olxsEay Sax£ фиту xal T7)v dp£T>)y т% Tibv кроубусоу ебЗо^Еас. Срв. сжщо IS о с г t. Phil. 107 sq.
Споредъ Хаджидакиса и следнитЬ две мЬста изъ Плутар-ховия животописъ на Фламина свидетелствували за гръцкиж обликъ на македонцитЬ: II. 5. ‘Н 5’ ‘EXXd; ойгао xoXXd OTjysyiqysypivty TwfiaEoig, dXXd tots тсрштоу ётарлууо^ёут} Tafc xpd^saiy, si србаес ts XpTjord; ^y 6 dp/юу xal Хбуш (idcXXov rcoXipxp XP^H£VOS? ivwyxd-уоутЕ т£ кросну тийаубп^ xal крабттд^ ёутиухауоцёуф xal t6vog ffXstaro^ G-rcip тйу BixaEwy, обх dv обтш £аВЕ(о; dvTl тйу сюу^Эчоу dXXocpuXoV’ dpX^v vjydrcqas. XI 5 ol yip ’Ay^aEXaoc xal Абзауброс xal at Ntxlar* xal ’AXxipcocSai коХёрои; (iiv й SiiTcscv xal pdxa$ vcxdcy хата ts 7fjV' xal 0*dXaaaay dpxovTs;; ^кЕатауто, xp^a^aL Bi тсрб? x^pw soyevfj xal тб xaXdy ofc xaTibpSwy обх еууюаау. dcXX’ si тб МараОчЬусбу тс; spyoy &piXoc xal т^у iv SaXapXyc yaojiaxcay xal ПХатакЗсу xal Вер^отсбХа; xal rd крб; E5pufJii8ovTC xal rd xspl КбкрОу КЕркоуо; ёруа, ?wba£ та; {1<з&ха$ ‘EXXdc; ircl .SouXeE^ fi£fidxi]Tai rtpis afrcrjy xal xdcy трбкасоУ ' абтт]$ (JUficpopdc xai SystSo; ёк’ aGxijv ёатт)х£, та raXstara xaxla xal cptXovstxEa Tiby ^youpiyiov тиргсратсЕЕот);. (6) ’AXX&puXot Bi dy6p££: ёуабацата (iixpd xal yXEaxpa хосушу^рдта rcaXatoO yivov$ ix£LV xoOvtsc, dcp’ ibv xal Хбуф тс xal yvtbflig twv xP7]a^(Jt)V 6xdp?ac ‘EXXdSc O’aofiaariy ^y, обтос Tofc p,sy£atoc$ xtySivoic xal кбуосс ё^еХб-(1£vol cJjv ‘EXXdSa Зеатсотйу xa^£rccbv xal торосу toy iXsoO’spoGaiy. Че Хаджидакисъ не е правь по отношение на първото отъ приве-денитЬ мЬста, вече доказа Г. И. Кацаровъ,1 като забеляза съвсемъ правилно, че гърцитЬ порадй дългото владичество на македонцитЬ надъ Гърция били свикнали съ тази власть (£ут1 тйу* оиут]0ч1)у) и лесно могли да смЬтатъ всЬка друга власть за чужда^ Но Хаджидакисъ не е правь и по отношение на второто мЬсто. Това мЬсто свидетелствува въ сущность противъ мнението на Хаджидакиса (стр. 48): „mit Ausnahme der Persischen Kriege meinten also diese Leute in Bezag auf alle tibrigen Kriege, mithin auch auf die mit den Makedoniern, dass sie Griechenland mit
x) Минало I 2, 159 и сл.
sich selbst, die Griechen unter einander geffihrt hatten". Защото тукъ се споменуватъ само сражения, конто сж водили гърцитЬ, а не и македонцитЬ. Следователно последнитЬ явно се отделять отъ гърцитЬ.
Хаджидакисъ за да подкрепи своето становище привежда изъ съчинението Romanorum historiae на късния гръцки исто-рикъ Апианъ следнигЬ две мЬста: IX 2 Oi itptoftac aWtQ. auvfjXS-ov, xal тоХХог <pavepfi»g SXeyov, 8rt Ф1Хиггсо? xal AfwXol, Sea-cpsp6p.evGt, touj "EXX7]vag ig SouXefav ‘Ptofialot; &TO^aXouatv, iM^ovref a'5tol>$ vffi, ‘EkXaSoc Bap-ivdc rceipdra&zt. ’E<p’ ofj piv SouXrclxto? dva-Xi^wv dvlaraxo • xb Si xXij9«{ obx ^xouaev, dXX’ ixsxpaysaav, xob? rcpiajletj e5 Xiystv. IX 7, 1. dyvoelf 8’,bpij, xal тобЭ-’Зт: tol$ "EXX^atv ёВ-vr] rcoXXa, Saa (JapjJapa xi]V MaxeSoviav xeptxdSigTai, el i^iXot toI>£ MaxeS6vwv ^aatXia?, ixiSpapetrai ^aiSltoj. "OO-ev iy<b Soxtpd^w, xrjv piv dpX$]v lip) tSf/ Maxe66vtov, xponoXepelv bpibv xpd$ rob? ^ap^dpcu; • Ф1-Xcxtov Si ixaxrjvai той; "EXX^aiv, <bv хрбтероу dvxiXeye у&ум'). . . . Обаче и тЬзи мЬста не могатъ да служатъ като доказателства за гръцкия обликъ на македонцитЬ. Защото въ първия тексты мисъльта, че Филипъ и етолитЬ поради своитЬ взаимни спорове Ставали причина гърцитЬ да подпадать подъ римско робство, не предполага непременно, че македонцитЬ сж били гърци. Тя може да стой въ връзка съ различенъ редъ на мисли. Нима, ако се каже днесь, че несъгласието между балканскитЬ държави презъ 14 в. е усигурило властьта на турцитЬ надь Балканский пслу-островъ, би могло да се заключи отъ това, че балканскитЬ народи сж били едноплеменни? Освенъ това въ приведения текстъ се говори само за Филипа, а не и за македонцитЬ. А не трЬбва да се забравя, че ма кедонскиятъ царски родъ е минавалъ за гръцки. Гръцкиятъ характеръ на македонцитЬ не се доказва и отъ втория текстъ. Защото отъ обстоятелството, че македонската държава е служила като преграда срещу нахлуванията на варваритЬ въ Елада, не следва по необходимость, че и самитЬ македонци сж били гърци. Самъ Фламинъ, който изказва тази мисъль, добавя още, че Филипъ трЬбва да отстжпи на гърцитЬ известии мЬста. Явно е въ случая, че македонцитЬ не се включватъ въ поня-тието гърци.
РазгледанитЬ до тукъ мЬста следователно не могатъ да служатъ като сериозно доказателство за гръцкия обликъ на македонцитЬ и затова напълно прави сж думитЬ на J. Кае г st1 по отношение на Хаджидакиса, който единственъ отъ всички учени, конто сж се занимавали съ нашия въпросъ, се позовава на тЬзи мЬста, че der aber in der Wflrdigung der historischen Zeugnisse fiber die Makedonen, wie mir scheint, nicht immer kritiscb genug verfahren ist.
’) Op. cit. 155 Anm. 1.
Отъ съвсемъ друго естество е обаче следното мЬсто изъ историята на Полибия IX 37, 7 тбте [iiv ydcp бпёр ^уерлма; xal 56^т]; itpikoripefcfre хрб; ’Лхасой; xal MaxeSovag бро^икои; xal rov ro'JTtov ^y£[i6va Фс'кшгоу vbv 84 ftepl Soukefa; Ыатагас гсбкерю; rot; °Екктрт тирб; dkkotpOkou; йуОрЛхои;,- ой; 6p£t; Soxefte p£v ёхютааОш xardc Фсксххои, Лек^Я’атг Si xardc a(p6)v aftraiv бтиахаа[лбуос xal xardc хаат;; ‘ЕккйЗо;. ТЬзи думи сж часть отъ речьта на акарнанеца Ликискъ, която той произнесълъ предъ спартанцитЬ за да ги подтикне къмъ съюзъ съ македонский царь Филипъ V. Това мЬсто се привежда като ^доказателство за гръцкия характеръ на македонцигЬ не само отъ Хаджидакиса,1 но и отъ Белоха.2 На пръвъ погледъ човЬкъ би билъ наклоненъ да се съгласи съ двамата учени. Въ сущность обаче доказната сила на приведеното мЬсто е привидна. Защото въ случая се касае не за едно общоприето мнение, но до субективното схващане на оратора Ликискъ, което има за цель да подейства върху патриотичней чувства на слушателитЬ безъ да държи * смЬтка за истинското положение на нЬщата.3
Сжщото значение и сжщата стойкость иматъ и думигЬ на македонскитЬ пратеници, Казани предъ пратеницитЬ на атинцитЬ и римлянитЬ въ Етолия около 200 г. пр. Хр.:4 5 Т. Livi XXXI 29, 5. 1 Aetolos, Acarnanas, Macedonas, eiusdem linguae homines, leves ad tempus ortae causae diiungunt coniunguntque; cum alienigenis, cum barbaris aeternum omnibus Graecis bellum est eritque. И тукъ чрезъ изтъкването на мнимото сродство между гърци и македонци се цели да се привлекатъ слушателитЬ на македонска страна.
Къмъ тЬзи две мЬста може да се прибави още и Полибий V 104, гдето се привежда речьта на етолиеца Агелай, въ която речъ се изказватъ мисли подобии на горнитЬ?
Като особено важно доказателство за гърцизма на маке-донцитЬ Хаджидакисъ6 и Белохъ7 привеждатъ следнитЬ мЬста изъ съюзния договоръ сключенъ между Филипа V и Карта-генския пълководецъ Ханибалъ: Polyb. VII 9, 3. ivavrtov Owy xavrtoy, 8aot MaxeSovcav xal r^v dckkrjy eEkka5a хагб^оислу. 5. бтсб paatkiw; Фск(ххои xal MaxsSSvaiy xal бтсб rwv dekktov еЕкЦушу? 8aoc stolv абгф a6|i[iaxot* 7. ФСкишо; 6 {Jaotkeb; xal Maxe86ve; xal r6)V dkkcov 'ЕкЦушу ol a6fi{iaxot (обаче 1 Фсксххо; 6 paatkeb; Aijpjrptou бхбр aurou xal MaxeSoytov xal tojv aupipiaxwv). ПриведенитЬ мЬста обаче не могатъ да иматъ нЬкаква особено голЬма убедителна сила.8 Защото въ договора се е заетжпвало преди всичко офи-
0 Op. cit. 44 и сл.
2) Griech. Gesch. IV 1, 2 Anm. 3.
3) Г. И. К а ц а р о в ъ, Минало I 2, 160 и F е 11 m а n n, op. cit. 6 f.
4) Hatzidakis 40 f. и В eloch op. cit. 2. Anm. 3.
5) Вж. Hatzidakis и Be loch.
€) Op. cit. 43.
7) Op. cit. 4. Anm. 3.
8) J. Kaerst, op. cit. 157, Anm. 5.
циалното мнение на македонския царь, а имено, че той е гръкъ (по произходъ), че всичко се прави отъ името на гръцката народность, на която той е претендиралъ да бжде вождъ, и че македонцитЬ сж часть отъ тази народность безъ да се държи смЬтка, дали това отговаря на действителностьта или по-скоро на ФилиповитЬ политически домогвания. Отъ друга страна самитЬ картагенци, конто сж възприели и одобрили текста на договора, по всЬка вероятность не сж могли да знаятъ, въ какво етнографско отношение Стоятъ македонцитЬ спрямо гърцитЬ. А освенъ това за тЬхъ е било сигурно съвсемъ безразлично, дали македонцитЬ сж били действително гърци илине. За тЬхъе било важно, че македонцитЬ сж господаритЬ на Гърция. КартагенцитЬ впрэчемъ не сж имали никакъвъ интересъ да подигатъ въпросъ за народностьта на македонцитЬ дори, ако сж знаели, че тЬ не сж гърци, както сж правили това римлянитЬ за да използватъ различието между гърци и македонци за. своитЬ завоювателни цели. Най-сетне за правилната оценка на всички тЬзи известия не трЬбва да се изпуска изъ предъ видъ, че тЬ произлизатъ отъ едно късно време, когато може би особеноститЬ на маке-доццитЬ като отдЬленъ народъ сж били доста заличени. Така напр. по него време македонцитЬ отдавна сж били престанали да си служатъ съ своя майчинъ езикъ и сж говорили съвре-мения тЬмъ гръцки. Поради всичко това тЬ лесно сж могли да минатъ за гърци предъ самитЬ гърци, а още по-лесно предъ чужденцитЬ.
Отъ изложеното до тукъ се вижда, че едни отъ доказа-телствата приведени отъ засгжпницитЬ на гледището за гръцкия характеръ на македонцитЬ, не сж въ сжщность никакви дока-зателства, а други иматъ много малко, чисто субективно значение. Всички тЬзи доводи сравнени съ доводить за не гръцкия обликъ на македонцитЬ се явяватъ съвсемъ слаби, почти нищожни.
VI. Македония и Елада като географски понятия.
Настоящего изложение на известията за народната принадлежность на старитЬ македонци не би било достатъчно, ако се изоставятъ сведенията за севернитЬ граници на стара Елада, т. е. дали древнитЬ сж смЬтали Македония като принадлежаща къмъ Елада или не. Излагането на този видъ известия се налага отъ обстоятелството, че отдЬлянето или причисляването на Македония къмъ Елада стой въ тЬсна връзка съ схващането на древнитЬ за народната принадлежность на старитЬ македонци. Защото въ по-вечето случаи причисляването на Македония къмъ Елада е ставало не възъ основа на нЪкакъвъ географски принципъ, а възъ основа на това, дали македонцитЬ сж били смЬтани за гърци или не.
Херодотъ въ ИсториитЬ си не казва нигде изрично, че Македония представя отдЬлна географска единица отъ Елада.
Обаче отъ излагането на известии събития той дава да се раз-бере, че за него Македония не е часть отъ Елада. Така напр. въ кн. VI глава 45 той пише: 6 piv 8-Jj vauxtxdg axpaxdg g5xu> Ixprjae, MapSovtq) 61 xal хф хе£ф ахрахохвбЕиор^ф Iv MaxsSovfy vuxxdg Bptiyot Bpfyxsg а въ глава 48 на сжщата книга
разказва, че (6 Aapstog) бсехерхв div x^puxag йХХои; йХХ^ xa^ag iya. xijv 'ЕХХаба, xeXedtov alxlstv {iaatXlt y^jv xs xal 55wp. Реторътъ пъкъ Исократъ отдели ясно Македония отъ Елада: V 107 6 51 xdv piv xdxov xdv 'EXXigvtxdv 8X<og еГаве, xijv 6’ Iv Maxedovta. PaatXelav xaxaaxetv IxeWprjaev.
За Демостена, разбира се, Македония е страна отдЪлна отъ Елада. Сжщо и за Есхина, срв. xaxa KxTjattpwvxog: 128 оих Ixt6»jpo0vxog lv Maxs6ov(a Ф1к[ххои, odd’ Ixl xvjv ‘ЕХлссба xapcdvxog. Историкътъ Ариянъ отдели Македония отъ Елада на наколка места въ Александровия Анабазисъ: II 1 Ф; 1; Maxe6ovlav xs xal xijv ‘EXXaSa dxoaxpl^tov xdv xdXepov. Сжщо VII 9, 4. За персийския. царь Дарий обаче Македония е часть отъ Елада: II 14, 4. 01 dpexepot xpdyovot IX&dvxeg sig MaxeSovlav xal elg xijv SXXrjv ‘ЕХХаба. xaxtbg ixotyaav vjpag. Споредъ Хаджидакиса op. cit. 7 Полибий билъсмЪталъ Македония за часть отъ Гърция. Като доказателство за това той привежда следния изразъ отъ началото на съюзния договоръ сключенъ между Филипа V и Ханибала: VII 9, 1 Ivavxtov &£&v xavraiv Saot Maxsoovlav xal x$]V SXXtjv 'EXXaSa xaxe-xouatv . . . Обаче гръцкиятъ ученъ изпуска изъ предъ видъ, че въ случая не говори Полибий, а Ханибалъ resp. Филипъ V. За-бележително е, че самъ македонскиятъ царь Филипъ V, когато му било заповедано да напусне цела Елада (XVIII 5, 5 xeXeuovxeg lxx<opslv Maxeddvag йхйст]? хт]? 'EXX<£5og), не посмелъ да причисли Македония къмъ Елада, а само бспорилъ точните граници на понягието Елада: XVIII 5, 7 sqq. xolag 61 xeXsdsxl ps, cpjalv, ix/mpetv 'EXXadog xal xwg dtpopt^sxs xadxvjv; adxfijv yccp AlxtoXwv odx elalv "EXXijveg ol xXetoug’ xo yip xtov ’Aypawv eO-vog xal xd xtov ’Axo-5wxtbv, Ixt 51 xfflv ’AptpcXdxtov, odx eaxtv 'EXXa;- xodxwv piv xapa-X<opetxl pot;1 Наистина Полибий нигде не отдели изрично Македония отъ Елада, но> въпреки това по всичко изглежда, че той не е смГталъ Македония за часть отъ Елада. Така напр. Титъ Ливий, който, както е известно, е използвалъ Полибия за написването на своего съчинения, пише следното въ книга XXXIX 33, 3: aliatn deinde novatn legationem patres, cuius, princeps Ap. Claudius fuit, in Graeciam et Macedonian! decre-verunt ad visendum, redditaene civitates Thessalis et Perrhaebis essent. Срв. Polyb. XXII 12, 4. Македония представя отделно географско понятие и за следните историпи: Диодоръ Сицилийски споменува на много места Македония като- нещо отделно отъ Елада, напр.: XIX 65, 1. 'Hpstg 61 ха.
xpax&lvxa xtov 'EXX^vtov rfjg Ейрсохг^ xspl xijv 'ЕХХаба xal Махвбо-
’) Срв. сжщо К. В el о ch, op. cit. 9 Anm. 1.
vlav Sv {lepet SieEqiev nept xwv npi? Sandpav veuSyrcov [ispSv. 77, 6 xaxaXmibv Snl xfj; 'EXXdSog atpzTTtfbv ЕйпбХбрюу dhtfjXfrev elg Maxe-Sovlav. 105, 4 xi piv o5v xaxi x4jv ’Aalav xal xi;v EtipwnTjv xal та nepl vJjV 'EXXacSa xal MaxeSoviav Sv toutoi; fy. Срв. сжщо XII 50, 7; 51, 1. Въ Плутарховата биография на Пира Македония се отдЬля сжщо отъ Елада: 14, 11 SijXov ydtp 8xi xal MaxeSoviav dvaXa^eiv xal ttJ; 'EXXaSog dlpyecv Gnap^et pepala»; dnd TTjXixauxigg Suvapew;. Македония не e часть отъ Елада и за Дионисия Халикарнаски I 3 AaxeSaip6vioi 8S IleXonovv^aou xal йХХт)с xpaxoOvxe; 'EXXsiSoc, ew; MaxeSovla; rfyv dpySjv npoSpi^aaav. II 17, xal xtbv Sv MaxeSovla xal xax& xijv 'EXXaSa npaypolTWV SxnenoXepa)-pivtov npd; afrrfjv. Сжщото намираме и у Апиана: de bello Mithrid. CXVI1I xal xijv apyalav 'EXXdSa xal MaxeSoviav Mi-9-piSaxoi> nepiandaavxo;. de reb. Illyr. V xijv MaxeSoviav SitSSpapov 6po0 xal xi]V 'EXXaSa.
ИзброенитЬ до тукъ примЬри биха могли лесно да се уве-личатъ. Особено, ако се взематъ подъ внимание и такива мЬста, гдето отдЬлянето на Македония отъ Елада не се изтъква така рЬзко, но се подразбира отъ разказанитЬ събития. Обаче тдва не е нужно, понеже приведенитЪ примЬри показватъ достатъчно ясно, какъ сж схващали историцитЬ въпроса за принадлежностьта на Македония къмъ Елада.
Още по-ясна представа за разглеждания въпросъ се добива отъ съчиненията на древнитЬ географи. Въ случая тЬхното мнение може да се смЬта за по-мЬродавно, понеже тЬ не споменуватъ само мимоходомъ, а се занимаватъ нарочно съ.дветЬ географски понятия Македония и Елада. Нека разгледаме най-напредъ мнението на т. н. geographi minores. Споредъ Скилаксъ отъ Карианда1 2 Елада започвалаотъ града Амбракия (’Арфрах1а): 33 ’EvxeO&ev dUpyenat 'ЕХХ&; auveyj]; elvat peypt Ih)veio& тохароО xal 'OpoXlou Mayvigxcxi]; nSXeto;, Sort пара xov noxapdv, а отъ рЬката Пеней се простиралъ народа македонци: 66 Махе-Sovla. ’And SS IIt)v£IoO потарои MaxeS6ve; elal e&vcc, xal x6Xno; ©eppaicc. Притт; nSXi; MaxeSovla; 'HpaxXeiov' Atov, IE)Sva ncXij 'EXXrjvl;, MefttoVT) 'EXXtjvI? xxX. Заслужава да се отбележи на особено, че Скилаксъ различава ясно два вида градове въ Македония: македонски и гръцки. Това дЪлене на македонски и гръцки градове въ самата Македония добива смисълъ само при предпоставката, че македонцитЬ не сж били гърци. Съ Скилаксъ се съгласява и Дионисий,8 синъ на Калифонта:
24. Tf)5 'EXXdSoj Saxlv ’Aji^paxla прбхт) noXi;.
31 'H S’ 'EXXa; dnb xf]; ’Ap.jBpaxi'a; elvai. Soxet
*) C. Muller, G. Gr. M. I 35 sq. За всичко, което следва по-натагькъ срв. Hatzidakis, Zur Abstammung u. s. w. 7 ff.
2) C. Muller, G. Gr. M. I 239.
pdXtcna oov£X^“ xi кера; a&Tffc S’ ёрхетас ёк1 тбу котарЛу Ibjyetoy, 6; ФсХёа^ ypdEqpsc, 5po; те Мауу^тшу сОрбХт;у хехХтдрёуоу.
Географътъ Дикеархъ (или Ате ней)1 определи Еладатака: III 1 Т^у (хёу обу 'EXXdSa drcd ПеХокоуутрои тт)у <£px*Jv ^aP^y рёхрс тоб Мауу^тшу dcpopt^w- [cOp,oXtoD xal тсоу ©еттаХсоу] атас|шзи. Споредъ Псевдо-Скимноса2 Македовия лежи подъ Темпе: 618
ТГгсёр т& Тёртп; 5’ ёсгссу тйу МахеЗбушу Х&ра кар& тбу >ОХо|1коу iljfj; хесрёут;.
Отъ двамата голыми древни географи Страбонъ и Птолемей3 последниятъ смЬта Македония за страна отдЬлна отъ Елада: III 14, 1 Tfj; ’Axata; ptey ооутлфёут; таГ; еЕрфёуа:; ёкархсас; МХРС то^ ПеХокоуу^зои, vjv eEXXd8a хаХобзсу,
бр(£етас drcd рёу Збоеш; т^ 'Hnetptp, акб 8ё сЛрхтюу т$ те Махебоус'а хата та; elpTjfieya; кХеира; xal pepet той AEyatou KeXdyou; хтХ. Страбонъ обаче причислява Македония къмъ Елада наверно по отношение на политическата история, но я отдЬля въ гео-графско отношение: VII fr. 9. Aotrtf) 5’ ёот1 тт); ЕбрсЬти;; vj те Ма-хебоуса xal тт); ©рахт;; та зиуех^ табттд рёхре Ви^аутсоэ xal 7; 4EXXd; xal аЕ крозехес^ yyjaot. ёатс рёу обу cEXXd; xal MaxeSoyta* yuyl рёутос т$ србзес та>у тбкшу йхоХоиЭ-обуте; xal тф ox^part xwP'$ gyvwpev абт^у dbrd ttj; dXXrj; eEXXdSo; Td^at xal auyd^at крб; Tijv бро-poy абт$ ©paxigy pexpc T0^ отбратос тоб E6^etyou xal TfJ; Прогсоутйо;. Срв. сжщо VIII 1, 3. Че въ приведеното мЬсто не се касае само за едно разграничение въ чисто географски смисълъ се вижда отъ следнитЬ мЬста изъ Страбоновото съчинение, въ конто явно се изтъква чуждия етнографски характеръ на Македония Спрямо Елада: VII 7, 1 оЕ 8ё ©paxe; xal ’IXXupcol xal ’Hrc=tpa)Tat xal рёхре v^v кХеирас; eloty ётс piyrot p,dXXoy крбтероу у6у, бкои ye xal xij; ёу тф карбутс cEXXd8o; ауаутсХехты; ouoig; т^у noXX^y oE pdp^apot £xouat> MaxeSoytay |йу ©paxe; xal тсуа рбрт; Trj; ©еттаХса; хтХ. 8 xal 8-Sj xal тЗс кер1 Аиух^атбу xal ПеХауоусау xal ’OpeartdSa xal ’EXlp,etav yi]v dyco MaxeSoytay ёхзсХоиу, oE 8’ ботероУ xal ёХеи'Э’ёрау Svcot’ 8ё xal обркаоау т$]У pixpt Керхбра; MaxeSoyfav крозауоребоизсу, аЕтсоХоуобУте; d|ia, 8тс xal xoupa xal ЗсаХбхтср xal XXa|i68t xal dXXot; toloutoc; xp^VTat каракХтрип;* lytot 8ё xal бсуХшттоЕ eten. VIII 1, 1. TEksI 8ё ётбуте; drcd тйу ёокерйоу r?j; Еиражт;; р,ерб)У, боа тд йаХатттд керсёх^ас т$ ёутб; xal т^ ёхтбд, тзс те ^dp^apa ё&ут; KsptwSs’Joapey rcdyca ёу аит^ Н^ХР1 TaydtSo; xal TiJ; еЕХХа8о; об тсоХб pipe; rfj; MaxeSoyta;, йто86оо|леу хтХ* Следователи© споредъ
1) С. Muller, G. Gr. М. 1 108.
2) С. Muller, G. Gr. М. I 220.
3) Cl Ptolemaei, Geographia. Ed. C. Mullerus. Vol. 1. 1 p. 532 sq. (Parisiis 1883).
Страбона Македония е била населена отъ гърци и варвари (= Македонии ?).
Отъ всички достигнали до насъ древни географи едничъкъ късниятъ и многочетенъ Дионисий Периегетъ (заедно съ зависящитЬ отъ него Rufus Festus Avienus 551, Priscianus 396, Eustathios ad Dion. 321 и 398) изглежда да включва Македония въ предЬлитЬ на Елада:
398 Прд; v6tov, рлХа xoXXdv imkp QpigxTjv ёрфсоХоу ’fiptxwjv У Snip atav, ёреКета: 'EXXdSo; ccp/vj, raXXdv dvepyopevv], Siaafj ftaXocaa^.1
Обаче сведението на Диониса е безъ значение, понеже не-говото изложение е отъ много късно време, не почива на соб-ствени изеледвания и съдържа доста грЬшки.8
И тъй отъ изложеното до тукъ се вижда, че съ изклю-чение на Страбона и Дионисия Периегетъ всички останали стари географи сж сметали Македония за страна отдЬлна отъ Елада.
VII. Известия за сжществуването на особенъ македонски езикъ.
Езикътъ е най-очебийниятъ и най-важниятъ външенъ белегъ, който отдЬля една народность отъ друга и затова обикновено той служи и се привежда като доказателство, покрай бита, оби-чаитЬ и религията, за етнографското положение на даденъ народъ. За да се отдЬлятъ македонцитЬ отъ гърцитЬ една отъ най-главнитЬ причини за старитЬ писатели ще да е билъ наверно езикътъ, който сж говорили македонцитЬ, както това може да се заключи отъ Страбона (VII 326), който ни съобщава, че; нЬкои еждейки по езика и облЬклото смЬтали, че Македония се про* стара чакъ до Коркира. За съжеление отъ езика на старитЬ македонци до насъ сж достигнали само отдЬлни глоси и имена, лични и географски, конто наистина ни давать право да отдЬлимъ македонския езикъ отъ гръцкия, но не метать да ни дадатъ една ясна представа за този езикъ.8 Затова и тукъ по необходимость трЬбва да се вземе подъ внимание това, което ни съобщаватъ старитЬ писатели за македонски езикъ. ТЬзи сведения обаче сж много кратки и съвсемъ случайно. Но при все това отъ тЬхъ достатъчно ясно поличава, че македонцигЬ сж имали свой собственъ езикъ, различенъ отъ гръцкия.
Плутархъ въ животописа на Александра Велики съобщава, че този царь, когато се спрЪчкалъ съ пълководеца си Клитъ (51), MaxeSoviari xaXfiv Tot>j блаатиатоЕс,
2) С. Muller, G. Gr. М. II 127. Срв. Hatzidakis, op. cit. 7 f. г) Срв. W. Christ, Griech. Literaturgeschichte 6 Aufi. Il 2, 678.
3) ОстатьцитЬ отъ езика ва македонцитЬ ше бждатъ разгледани въ отдЪлна работа.
я въ животописа на Евмена разказва, че войницитЬ, когато срЪщнала Евмена, (14) оЕ Зё <Ь; elBov едЭ-й; dkncaadpevot Махебо-ytorl TJ cpti)V$ тсЕ; те ctaruBa; dvelXovro xal та£; aaptaat; ёшЗоитгграу-те; ^XdXaijay TrpoxaXodpsvo: той; тсоХгрЕои;. Споредъ гръцкия ученъ Хаджидакисъ „Das Maxe8ovtarE heisst so viel als dialectisch, nicht attisch“. Противъ едно подобно тълкуване обаче говорятъ след-нитЬ две известия, гдето споменуването на македонския езикъ наредъ съ други чужди езици го издава ясно като езикъ раз-личенъ отъ гръцки. Плутархъ въ животописа на Маркъ Антония ни предава за Клеопатра следното: 27,5 тоХХйу Вё Хёуета: xal йХХюу expa^etv уХбтта;, тйу прЪ aurfj; (Заа:Хё(йУодВё t?)V АЕуигстЕау dvaaxopevwv караХа^есу BcdXexTov, dvttov Вё xal тЗ paxsBovl^eiv ёхХс-jtovtojv. А писателътъ Атеней отъ Наукратисъ въ съчинението си Aeixyoao-ptaTot III 121е — 122в съобщава въ свръзка съ единъ разговоръ за употрЬбата на чуждици следното: ётс! тобтос; Хех-D-staiv 6 КиуоиХхо; тоеГу ^ttjoe BijxBxTay, 8eiy Хёушу йХрирой; Хбуои; yXoxiaiy йтохХд^еаЭ-а: vo8p,aat. трб; 8v 6. ОдХгаауб; xal
тбфа; т$ xetpl rrpoaxs-pdXaiov ёсртд* „рёхР1 к^те |Зар{ЗарЕ£аУТЕ; од ттабаеаЭ-е; 1) ito; dEv хатаХотйу т8 aopwroaiov oEx^pat, хёттегу дрб>у той; Xoyou; од 8uvd|ievo;“; xal 8;- ,,ev ‘Pcbpig T7j ^aaiXeuouav] З'атрфюу та УйУ, й Хфате, ёгахшр1ф хёхр?]Ца1 хата тт)У ayy^eiav cpwy^. xal yap тара toI; dpxaloi; ТО1У]таГ; xal аиуура^ейот тоГ; ОфбЗра iXXyjyl^ouatv еат’.у edpety xal Пера:ха Зубчата хе(|леуа 8ia t)jv “rtj; хР*Р£й)* avv^etay, чЬ; той; тараааууа; xal той; d<Tc(dv8a; i) <ёуу)ароо; xal t^jv axoivov i) тбу axotyov’ ретроу 8’ ё<зт1 тойто 68об рёхрг v^v обта); тара лоХХоЕ; халодреуоу. рахебоуЕ^оута; т’ о18а тоХХой; тйу ’Атпх&у Sid tvjv ёта-jii^'ay. И въ двата приведени текста думата paxeBovl^ew1 означава -очевидно .говоря македонски езикъи, а не .македонски диа-лектъ*. Въ първия текстъ paxeBoy^ety стой явно на една линия, съ ттоХХйу . . . xal <iXX<i>v . , . уХытта; и ttjv АЕуитттсау . . . BtaXex-тоу, а въ втория текстъ тази дума се противополага очевидно на eXXTjvl^etv, като нЪщо различно отъ него. Че действително въ всички тЪзи случаи се касае за македонски езикъ, а не за гръцки диалектъ въ Македония, се вижда най-добре отъ това, -което разказва римскиятъ историкъ Курций Руфъ въ •свръзка съ процеса на Филотасъ. Curtius VI 9, 34 sqq.: Jamque тех intuens eum: „Macedones*, inquit, „de te iudicaturi sunt: quaero, an patrio sermone sis apud eos usurus". Turn Philotas: „Praeter Macedonas", inquit, „plerique adsunt, quos facilius, quae -dicam, percepturos arbitror, si eadem lingua fuero usus, qua tu egisti, non ob aliud, credo, quam ut oratio tua intellegi posset a pluribus." Turn rex: „Ecquid videtis adeo etiam sermonis patrii Philotan taedere? Solus quippe fastidit eum discere. Sed dicat sane, utcumque ei cordi est, dum memineritis aeque ilium a nostro more quam sermone abhorrere". Това мЬсто отъ исто-
1) За значението и произхода на глаголитЪ на -!?siv вж. A. Debrunner, Griechische Wortbildungslehre, Heidelberg 1917, § 272.
*
рията на Курция Хаджидакисъ е привеждалъ често като доказателство за гръцкия характеръ на македонский езикъ.1 Его какъ той обосновава това си мнение въ Abstammung 28: Also nach dem Zeugnise Philotas’ waren im Heere viele (plerique) Manner anwesend, die, weil sie nicht aus Makedonien sondern wohl aus dem Ubrigen Griechenland gebiirtig waren, seine Rede leichter verstehen warden, wenn sie im gewOhnlichen Griechisch, als wenn sie im makedonischen Dialect gehalten wilrde. Dies wtirde aber, falls Makedonisch eine ganz fremde Sprache gewesen ware, durchaus absurd sein, denn eine wildfremde Sprache kann man weder leicht noch leichter verstehen, wohl aber einen Dialect". Следователно споредъ приведения текстъ единственото доказателство, на което се позовава Хаджидакисъ е наречието facilius. Сжщото мнение е застжпвалъ и К. В е 1 о с h,2 3 Zur griechischen Vorgeschichte H. Z. N. F. 43, 200. Обаче това тъл-куване на въпросното мЬсто отъ Курция е неприемливо поради следнитЬ съображения: 1. Наречието facilius се отнася не до сзика на говорящий, но до съдържанието на неговата речь: quos facilius, quae dicam, percepturos arbitror. 2. Ако споменатитЬ учени имаха право, то трЬбвашё да очакваме израза „ut oratio tua intellegi posset ab omnibus, а не a pluribus. Защото иначе се явява едно очевидно противоречие между facilius и a pluribus. Т. е. или всички сж разбирали гръцки езикъ и тогава трЬбваше да стой ab omnibus или само една часть е разбирала гръцки и тогава a pluribus стой правилно. 3. УпотрЬбата на компаративнитЬ изрази, както е напр. тукъ facilius и пр., не винаги предполагатъ едно усилване на позитивното понятие, а •означаватъ често едно явно или въображаемо сравнение и то много пжти съвсемъ слабо, което може да отиде до тамъ, че да загуби съвсемъ характера на сравнение, както е напр. случая съ латинского saepius.* А освенъ това тукъ наречието може да има и чисто реторично значение за да прикрие благовидно незнанието на македонский езикъ отъ страна на Филота. 4. Двамата учени сж допуснали една голЬма интерпретационна грЬшка, Имено тЬ не сж се опитали да обяснатъ въпросното мЬсто чрезъ самия Курций. Така тЬ не сж обърнали никакво внимание върхуслед-ното мЬсто отъ Курция: VI 10, 23 Mihi quidem obicitur, quod societatem patrii sermonis asperner, quod Macedonum mores fas-tidiam. Sic ego imperio, quod dedignor, immineol Jam pridem
*) Напр.: Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897, 28; IIspl -toO *EXXr]vta|iou zffiv ipxaiwv MaxaMvcov, Атина 1925, 6 и напоследъкъ ^AO-igva 39, 173.
2) Срв. сжщо Griechische Geschichte. 2. Aufl. IV 1, 3 Anm. I, къмъ това J. Kaerst, Geschichte des Hellenismus I2 156 Anm.
3) Срв. St о Iz-S ch m a 1 z, Lateinische Grammatlk. 5. Aufl. v. M. Leumann и J. Hofmann. Munchen 1928, 465 f. и W. Havers, Handbuch der erkldrenden Syntax. Heidelberg 1931, § 139 f. m. Anm. и § 165 m. Anm. и тамъ приведената литература.
nativus ille sermo comercio aliarum gentium exolevit: tarn victo-ribus, quam victis peregrina lingua discenda est Ако сравнимо сега дветЬ мЬста VI 9, 34 и 10, 23 помежду имъ, то ще забе-лежимъ не само, че тЬ принадлежать тЬсно едно къмъ друго, но сжщо, че тЬ съдържатъ едни и сжщи изрази, напр. и въ двата текста sermo patrius означава македонски езикъ. Изра-зътъ пъкъ peregrina lingua VI 10, 23 означава безспорно гръцки езикъ и отговаря на eadem lingua въ VI 9, 35. Сми-сълътъ на приведенитЬ мЬста изъ Курция става още по*ясенъ отъ следнитЬ думи въ VI 11, 4 qui non erubesceret, Macedo natus, homines linguae suae per interpretem audire, отпра-вени no адресъ на Филота. Beloch въ op. cit. 200 пише: „Wir horen denn auch niemals, dass die „Griechen”, um sich mit den Makedonen zu verstandigen, eines Dolmetschers bedurft hatten". Обаче току що приведеното мЬсто отъ Курция оборва думитЬ на Белоха. Защото това мЬсто, като се вземе подъ внимание Curt. VI, 10, 23, не може да значи друго освенъ, че говорящиятъ гръцки езикъ Филотасъ си е служилъ съ преводчикъ, когато е говорЬлъ съ македонци. Напоследъкъ изглежда Хаджидакисъ въ ’ABijva 39, 177 да тълкува това мЬсто въ смисълъ, че тукъ се касае за македонски диалектъ безъ да привежда каквито и да е било доводи въ полза на едно подобно тълку-ване. Отъ приведенитЬ по-горе три мЬста изъ историята на Курция могатъ да се направятъ следнитЬ заключения за македонски езикъ: 1. Македонскиятъ езикъ е изчезналъ (exolevit) поради сношенията на македонцитЬ съ други народи. 2. Една голЬма разлика е сжществувала между гръцки и македонски, въ следствия на която македонцитЬ, конто сж забранили родния си езикъ, е трЬбвало да го изучаватъ (discere) като чуждъ езикъ или да употрЬбятъ преводчици (per interpretem) въ разговорить си съ такива съотечественици, конто говорЬли само македонски. Отъ тукъ пъкъ следва, че думитЬ на Филотасъ VI 9, 35 Praeter Macedonas plerique adsunt, quos facilius, quae dicam, percepturos arbitror, si eadem lingua fuero usus, qua tu egisti . . . не сж нищо друго освенъ едно реторическо срЬдство, съ което той иска да прикрие незнанието си на македонски езикъ (срв. VI 9, 36 Solus quippe fastidit eum discere и VI 11, 4 qui non erubesceret, Macedo natus, homines linguae suae per interpretem audire). Така можемъ да си обяснимъ и факта, защо Филотасъ си е служилъ съ гръцки езикъ, когато се е защища-валъ, макаръ да се излагалъ на голЬмата опасность да бжде мъмренъ, за гдето не си служи съ родния си езикъ.1
Сведенията на Курция сж важни и въ това отношение, че ни запознаватъ и съ сждбата на стария македонски езикъ. Поради високата гръцка култура, поради съзнателнитЬ стремежи на
1) Вж. Г. И. К а ц аро в ъ въ Минало I, 2, 166 и сл. и W. В е s с h е" wliew въ Philol. Wochenschrift, 49 (1929) 652 ff.
македонскитй владетели да се погърчатъ, както и поради по-многобройния гръцки народъ, съ който македонцитЬ е трЬбвало да се смЬсятъ, когато образували една държава, македонскиятъ езикъ е билъ принуденъ да отстжпва лека по-лека мЬстото си на гръцкия, докато най-сетне той е изчезналъ и е билъ замЬ-ненъ съ гръцки. Съ езика на старитЬ македонци е станало еле-дователно сжщото, както съ този на първобългаритЬ, на фран-китЬ въ Франция, на варягитЬ руси въ Русия и пр. Т. е. всички тЬзи народи, макаръ и победители, възприели езика на подчинено™ население, понеже то ги е превъзхбждало, било по брой, било въ културно отношение.
Къмъ приведенитЬ по-горе известия за македонски езикъ могатъ да се прибавятъ още следнитЬ две: Arriani Anab. VI 28, 6 . . . табта ?8lqc dvaypdtpw абтф Neapxtp iftdpsvoc, <Ь; xal тт^8е elvat 6nip ’AXeljdvSpou ‘EXXrjvixrp xi)v оиуура<р^7. и Historia Alexandri Magni l ed. G. Kroll, Berolini 1926, p. 138, 14 MexaXa^v xJjv cpcovJjv MaxeSovraxl elitev (6 ПеихбХао?) Saxputov. „2д> tdv diw-XeW^S, diwXwXe MaxeSovla- Въ първото отъ приведенитЬ мЬста 4EXX>]vcxi] fj аиуура<р^ се противополага навЬрно на една неизка-зана MaxeSovcx^ стиуураср^. Второго мЬсто пъкъ макаръ да гфййадЯежи на едно съчинение отъ много късна епоха, е забе-лежително по това, че ни показва, какво споменътъ за единъ особенъ македонски езикъ се е запазилъ доста дълго време следъ окончателното погърчване на македонската народность. Разбира се тЬзи две мЬста добивать значение само, когато се разгледать заедно съ приведенитЬ по-горе известия за македонски езикъ.
НавЬрно съвсемъ друго значение иматъ думитЬ на Seneca въ cons. ad. Helv. 7, 1 Macedonicus sermo inter Indos Persasque. Може битукъ съ Macedonicus sermo се означава не македонскиятъ езикъ, а этического xow^ (другояче W. Christs Geschichte der griech. Litteratur 6 Aufl. v. W. Schmid. II 1, 2 Anm. 3).
Хаджидакисъ за да докаже, че македонцитЬ сж говорЬли гръцки езикъ, привежда (51) разказа на Павзания IV 29 за на-падението на Месена отъ македонцитЬ презъ 214/13 г. пр. Хр. МесенцитЪ помислили отначало, че нападателитЬ сж Македонии „ётсе1 5ё 5х те xffiv SxXwv xal xfj{ Maxe66vaj xal A?jp.^TptGV
xdv ФйЬслои yvwpl^ouacv Svxac . . . Хаджидакисъ заключава .ware die <fwfi attisch oder ganz barbarisch gewesen, so wtirde sie zur Erkennung der Makedonier nichts beigetragen haben.“ Обаче както забеляза съвсемъ правилно Г. И. Кацаровъ1 „той не взима предъ видъ, че описанието на Павсания е съвсемъ фантастично, тука е дума за нападение™ на Деметрия отъ Фаросъ, когато Павсаний фалшиво замЬства съ Деметрия, сина на Филипа V. (в. Niese, Gesch. d. griech. und Makedon. Statten, II 472; Pauly-Wissowa, Realencycl. I Supplement, стр. 344).*
Отъ изложено™ до тукъ се вижда достатъчно ясно, че старитЬ македонци сж имали свой собСтвенъ езикъ, който се е разли-чавалъ сжществено отъ този на гърцитЬ.
9 Сп. Минало I 2, 160 заб. 18 а.
6
Заключение.
Ако, следъ всичко казано до тукъ, хвърлимъ единъ общъ погледъ върху изложенитЬ писмени известия за народностьта на старитЬ македонци, ще видимъ, че съ изключение на Polyb. IX 37, 7 и Т. Li vi. XXXI 29, 15 всички останали, отъ каквото и естество да сж тЬ, свидетелствуватъ за не гръцкия обликъ на македонцитЬ. Наистина тЬзи известия не ни съобщаватъ обек-тивнитЬ причини, конто сж накарали нашитЬ извори да смЬтатъ македонцигЬ за не гърци, а ни предаватъ само субективното впечатление и схващане, че македонцитЬ не сж могли да бждатъ гърци. Това обстоятелство обаче не дава ни най-малко право да се отрече всЬкакво значение на този видъ извори и да се отхвър-лятъ като доказателство. Защото това би значило да се отрече преди всичко способностьта на древния гръкъ да наблюдава и да си състазя правилно мнение за наблюдаваното. Всички тЬзи известия почивать безспорно на лични наблюдения върху езика, обичаитЬ, изобщо върху народностния обликъ на македонцитЬ, който е билъ отъ такова естество, та е давалъ достатъчно по-водъ да се отдЬлятъ македонцитЬ отъ гръцката народность. Въ случая наблюдаваниятъ обектъ липсва. Обаче до насъ е дошло впечатление™, което той е оставалъ у наблюдателя. Разбира се, че никой отъ нашитЬ извори не е правилъ строго научни езикови и фолклорни изследвания за да установи народностната принадлежность на македонцитЬ Но това никакъ не ще рече, че нашитЬ извори не сж надежни, Защото и днесь не всички Членове на единъ народъ, напр. българския правятъ такива изследвания за да установить, дали българи и турци сж една народность или не. За това е достатъчно явного различие въ езикъ, обичай, религия и облЬкло. Ние имаме право да се съмняваме само въ ония известия, който гонять една явно преднамЬрена цель, к кто е напр. случая съ речьта на Ликиска у Полибия или съ речьта на македонскитЬ пратеници у Т. Ливия. Иначе съвсемъ не е научно да се отхвърлятъ разгледанитЬ до сега известия и да се вадятъ заключения за народностьта на старитЬ македонци само възъ основа на оспорими исторически принципи, конто могатъ да бждатъ погрЬшни, понеже не подлежать на провЬрка. Защото въ такъвъ случай много лесно може да се дойде до положение™ на petitio principle както сж дошли Б е-ло хъ и неговитЬ последователи.
Напротивъ впечатленията на старитЬ писатели могатъ да се подложатъ на провЬрка благодарение на това, което е достиг-нало до насъ отъ езика, обичаитЬ и вЬрата на македонцитЬ. Затова нашата най-близка задача трЬбва да бжде: да се разгле-датъ тЬзи остатъци и извода, който тЬ ще ни дадатъ, да се сравни съ заключение™ изведено отъ изложенитЬ до тукъ известия, а именно, че старитЬ македонци не сж принадлежали къмъ гръцката народность.
Zur Frage nach dem Volkstum der alten Makedonen.
InhaltsQbersicht
Der Verfasser der obengenannten Arbeit hat sich zur Auf-gabe gemacht, alle Stellen der antiken Schriftsteller zu sammeln und zu erklaren, die sich auf das Volkstum der alten Makedonen beziehen. Da die vorliegende Arbeit auch in deutscher Sprache erscheinen wird, so sei hier eine ganz kurze Inhaltsiibersicht gegeben.
Nach einigen einleitenden Bemerkungen Uber die bishe-rigen Untersuchungen behandelt der Verfasser die Genealogie des Eponyms Makedon. In dem folgenden Kapitel untersucht er die Sage der heraklidischen Abstammung des makedonischen KOnigsgeschlechtes. Das IV. Kapitel enthalt die geschichtlichen Nachrichten, die von dem nicht griechischen Charakter der alten Makedonen zeugen, das V. Kapitel dagegen diese von dem Grie-chentum der Makedonen. In dem VI. Kapitel bespricht der Verfasser diejenigen Stellen aus der antiken historischen und geo-graphischen Literatur, in denen das Land Makedonien als ein selbsstandiger geographischer Begriff neben Hellas erscheint. Das letzte Kapitel ist den Nachrichten von einer besonderen makedonischen Sprache gewidmet.
Auf Grund eingehender philologischer Interpretation alter diesen Stellen kommt der Verfasser zur Schlussfolgerung, dass die alien Makedonen keine Griechen gewesen sein konnen.
N. BeSevliev.