Текст
ТРУДОВЕ ПО Б Ъ Л Г А Р С К А ДИАЛЕКТОЛОГИЯ, КН. 6
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУК И ТЕ
Институт за български език
ТРУДОВ Е
ПО БЪЛГАРСКА
ДИАЛЕКТОЛОГИЯ
Книга шеста
София • 1969
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
Б Ъ Л Г А Р СК А АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
Институт за български език
МАКСИМ С Л. МЛАДЕНОВ
ТОВОРЪТ
НА НОВО СЕЛО
ВИДИНСНО
ПРИНОС К'ЬМ ПРОБЛЕМА ЗА СМЕСЕНИТЕ ГОВОРИ
София- 1969
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯНА НАУКИТЕ
808 Б
Отговорен редактор
чл.-кор. КИРИ Л МИРЧ ЕВ
ПРЕДГОВОР
Говорът на с. Ново село, Видинско, е проучван в началото на нашия
век от Стефан Младенов. В своя труд „Към въпроса за езика и
националната принадлежност на Ново село (Видинско)", публикуван в
Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. XVIII, 1901,
стр. 471—506, той разглежда основните фонетични и морфологични
черти наговори, дава представа и занякои от лексикалните му особености.
Връщането отново към говора на с. Ново село, Видинско, сега, почти
70 години след неговото първо изследване, се оправдава по няколко
причини. Преди всичко трудът на Ст. Младенов все пак дава откъслечна,
непълна представа за говора и в него не са засегнати редица важни по-
общи въпроси. Освен това на новоселския говор са присъщи редица
черти, конто го обособяват като уникален сред българските говори.
Една част от тях са останали нёзабелязани от Ст. Младенов, а друга
част се нуждаят от по-всестранно проучване. Изследването на един по
същината си смесен в далечното минало говор дава възможност да
се правят интересни наблюдения във връзка с проблема за кръстосване
на говори от един език. Тъй като новоселският говор се е развивал
дълго време в непосредствен контакт с чуждоезично, румънско население,
неговото съвременно изследване позволява да се хвърли известна свет-
лина върху въпроса за езиковите контакта, и то конкретно върху българско-
румънското езиково взаимодействие. Като се сравнява днешното състояние
на новоселския говор със състоянието му, отразеноот Ст. Младенов, може
да се види какви са промените, конто е претърпял говорът в продължение
на 3/4 век, т. е. при смяната на 2—3 поколения в условия на бързи културни
изменения. Тези наблюдения може да имат значение за българската исто-
рическа диалектология. При изследването на говора се открива възмож-
ност да се използуват конкретни езикови данни, за да се установи произ-
ходът на новоселското население.
Локализирането на част от чертите на новоселския говор по българ-
ското езиково землище освен това разкрива пътищата за създаване на
съвременната система на говора.
Посочената по-горе проблематика дава отражение и върху структу-
рата на самото изследване. В него се разглеждат фонетичните, морфологич-
ните, акцентните и синтактичните особености на говора. В отделен дял се
проследява въздействието на румънския език върху говора. Обособяването
на такъв дял има свое оправдание поради особените условия, при конто
е живяло новоселското население и конто са дали силно отражение върху
5
говора му. Не се отдели изчерпателно внимание на лексикалните и на
словообразователните черти на говора, а се прави само кратка лексико-
словообразователна характеристика на представената лексика в диференци-
алния по същината си речник. Привеждат се и няколко образеца от говора.
В друг дял по сега съществуващите и известии данни от българските
говори се прави опит да бъдат локализирани никои от особеностйте на
новоселския говор.
Говорът на Ново село е мой роден говор и винаги в съзнанието ми
са изпъквали неговите специфични особености и ярките различия, конто го
открояват като неповторим и строго индивидуализиран говор. Материали
за неговото проучване започнах да записвам още преди 14—15 години
като студент по българска филология, а в последните няколко години
специално насочих вниманието си към него и засилих събирателската си
дейност. Бях значително улеснен от обстоятелството, че и аз самият сво-
бодно си служа с говора. Основният материал за проучването обаче е
събран от други лица, а голяма част от него е зарегистрирана и с маг-
нетофонни записи. Така смятам, че съм се предпазил от евентуално „виж-
дане“ на повече неща в говора.
Дължа да изкажа сърдечната си благодрност на проф. Ст. Стой-
кое за многобройните съвети, конто щедро ми даваше в процеса на рабо-
тата, на колегите В. Кювлиева, Ив. Кочев, М. Чалъков, конто с рецензиите
си ме подпомогнаха в изясняването нанякои моменти от изследването, на
колегата Г. Еолокан (Букуреш), който прочете речника име улесни да уста-
нови произхода на редица думи. Най-сетне отправим своята сър-
дечна признателност на всички свои съселяни, конто ми съдействуваха
при събирането на материалите за проучването.
София, 1967 г. М Сл. Младенов
6
УВОД
КРАТКИ ДЕМОГРАФСКО-ЕТНОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ
1.1, Село Ново село, Видинско, е разположено на брега нар. Дунав,
на 24 км северозападно от гр. Видин и на 6—7 км източно от устието
на р. Тимок, и се намира в най-северозападния ъгъл на България. То е
едно от най-големите села в този край. Сега има над 3000 жители, а в
миналото те са били повече, както показват данните от предишни пре-
броявания на населението.
Около Освобождението с. Ново селое било голямо селище — с 2218
жители,1 а по-късно броят им се движи така: 1910 г. — 4166, 1926 г. —
4416, 1934 г, —4535, 1947 г, —4318, 1956 г. —3393 и 1965 г. — 3157? Уве-
личаването броя на населението не е свързано със заселвания от други
селища, а е от естествен прираст, а намаляването му през последните
2—3 десетилетия се дължи на засилена миграция към градските цен-
трове. Населението в с. Ново село се занимава със земеделие и лозар-
ство, а по-малко с риболов. Селото е културно-просветен център — до
1948 г. имаше гимназия, а доскоро и специално професионално училище
по лозарство, в което се учеха младежи от целия район.
Няма сигурни данни за основаването на селото. Ако се съди от името му,
може да се допусне, че е сравнително ново. Въпреки това обаче то не е
много ново. Има предание, че непосредствено на изток от сегашното се-
лище е имало друго село на име Просънъц1 2 3, което е било изоставено
поради чумна епидемия или поради стихиен пожар. Някои турски доку-
мента от XVII в. потвърждават наличието на село с такова име, от което
и досега се откриват следи.4
Сегашните жители на Ново село не са потомци на много старо местно,
автохтонно население. Ст. Младенов в своето изследване върху говора
и националната принадлежност на Ново село установява, че първите за-
1 Вж. М. К. С а р а ф о в, Народностите в западната част на Княжеството, Периоди-
ческо списание, кн. VIII, 1884, стр. 62.
2 Данните за броя на населението са извлечени от публикувани списъци на населе-
ните места в България.
3 Вж. Ж. Ч анков, Географски речник на България, София, 1958, стр. 321.
4 Село Просънъц (ио турски П у р с и н ч а) се споменава в турски документ-
регистър за събран данък дисизие във вилает Видин от 2. V. 1644 год. (сигн. — Вд. 124/ 4).
Тези сведения дължа на Руси Стойко в, научен сътрудник в Института за балкани-
стика при БАН, за което му изказвам сърдечна благодарност.
7
селници тук са дошли от Тетовско (Македония), от Софий-
ско и Станкедимитровско (Югозападна България), от Чипров-
ско (Северозападна България) и евентуално от Габровско (Източна
България).1
При първото преброяване на населението след освобождение™ от
турско робство в селото е имало малка махала с румънско население1 2.
Днес обаче от това румънско население няма никакви остатъци. Само
старите хора си спомнят да са слушали, че около сегашното пристанище
(к’ей) има родове, конто имат влашки произход, но техните потомци сега
говорят новоселски говор. Според проф. Л. Милетич жителите на
Ново село са преселници от Тетовско, Кумановско, Кратовско
(Македония), конто първоначално са живели в Копиловец (сега Чи-
п р о в ц и), а по време на Чипровското въстание през 1688 г. забягват в Б а н а т
(Румъния) и след това се връщат в България и се заселват на сегашното
1 По-подробни сведения за заселването на Ново село вж. у Ст. М л ад е но в, Към
въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско), Сборник за
нар. умотворения, кн. XVIII, 1901, стр. 493—499.
2 „На дунавския бряг само Ново село може да се земе като българско (2044 д. бъл-
гари, 174 д. власи)“, вж. М. К. Сарафов, посоч. статия, стр. 62.
8
си място.1 От изнесените досега данни се вижда, че населението на Ново
село (заселено според Ст. Младенов преди повече от 500 години1 2) е било
смесено, дошло от твърде различии в етнографско и говорно отношение
области и при това по-късно примесено с малко румънско население. От
авторите, писали по един или друг повод за Ново село, единствен
проф. Г. Вайганд смята (при това, без да привежда никакви езикови,
исторически или етнографски доказателства), че говорът и населението
на Ново село са сръбски.3 Това мнение на проф. Г. Вайганд днес не се
нуждае от опровергаване.
Говорът на Ново село сега е напълно единен. С течение на времето
в него е настъпило пълно изравняване и консолидация и само при спе-
циални сравнителни проучвания може да се установи произходът на не-
говите структурни елементи (за тях вж. тук т. 7.1—7.41).
1.2. Освен приведените от Ст. Младенов сведения за произхода на
новоселското население, събрани от него преди 70 години от възрастни
и стари хора (а това ще рече, че тези сведения отразяват знанията за
основаването на селото поне от преди 150—200 години), представя интерес
изтъкването на някои етнографски особености и обичаи, конто разкриват
до известна степей връзките на новоселяни с определени етнографски
области.
Старата мъжка носия е била бяла, от бело клашм’е, и се състояла
от брънъвёци, опънцак, глучё, олйна. Такава носия е имало населението
от Белоградчишко-Берковско4 5.
Празнуването на свътй ’светец’, определен и предавай по наследство
за всекирод, е живо и до днес. Този обичай също така свързва Ново село
с Белоградчишко-Берковско.6
Споменатото от Ст. Младенов и Л. Милетич предание за латинци,
латини— име, с което са билинаричани новоселяни от съседите си, сега
в Ново село е напълно заглъхнало. През последните няколко години
обаче имах възможност да установи, че това предание и това имеса все още
живи за населението от Белоградчик на юг до Трън — в съзнанието на
местните жители има запазени много легенди за латинци. Срещат се и
много следи в топонимията: в Копиловци (Михайловградско) има Латин-
ска чешма, в Заножене (Берковско) има Латински кладенец, в Г. Се-
кирна (Брезнишко) казват, че има една маала — латинци ги дкайу, в
Стойчовци (Трънско) има Латински грдбишта. За латинци се говори в
с. Витановци, Лесковец (Пернишко) и на много други места — изобщо това
предание е разпространено във Видинско, Софийско, Брезнишко, Трън-
ско, Битолско и много често то е със значение ’католик’.6
1 Вж. Л. Милетич, „Арнаутите" в Силистренско и следи от носовки в техния
език, Периодическо списание, кн. LXI, 1901, стр. 638—640;а също у Ст. Младенов,
посоч. съч., стр. 406 и сл.
2 Вж. посоч. съч., стр. 496.
3 Вж. G. Weigand, Dialectele romine§ti ale Valahiei mici, ale Serbiei §i ale Btil-
gariei, В сб. Romtnii din Timoc. Culegere de izvoare ingrijita de C. Constante §i A. Golo-
penta, Bucure$ti, 1943, стр. 84—87.
4 Вж. Д. Маринов, Жива Старина, кн. II, Русе, 1892, стр. 8—22.
5 Пак там, кн. III, Русе, 1892, стр. 285—305.
6 Вж. А. Т. Или ев, Българските предания за исполним, наречени елини, жидове
и латини, СбНУ, кн. IV, 1891, стр. 254—255.
9
В Ново село и до днес се поддържа общоселски курбан на Петров*
ден—в двора на църквата се коли едър рогат добитък и се устройва
обща трапеза. Освен това всеки си взема от варената в общия казан
чорба за в къщи. Точно такъв курбан съществува например и в Копи-
ловци (Михайловградско). Там също, както в Ново село, общоселският
събор е на Спасовден. Впрочем на този празник се устройват събори в
много селища в Брезнишко, Трънско и Белоградчишко.
Трябва да се отбележат някои етнографски черти на Ново село, конто
значително го отделят от зоната на посочените области и изобщо от За-
падна България. Така например женската двупрестилчена носия от Ново село
е напълно идентична с носията на старото население в Разградско.1 Освен
това свиването на косите на кок в Ново село е еднакво с подобен начин
у украинките1 2, а видът на расучал ’вид забрадка’ е сходен с подобна за-
брадка в Трансилвания3.
Населението на Ново село открай време се е смятало за българско,
но то също така е разбирало много специфичния характер на своя про-
изход и преди всичко на своя говор, чрез който се отделя от околното
население.
Друга важна особеност, която също трябва да бъде изтъкната, е,
че новоселяни сега нямат свой песенен фолклор — особеност, присъща и
на други групи българско население, което дълго време е живяло откъс-
нато и в чуждо езиково окръжение — например банатските българи.4
Населението на Ново село в миналото е било доста будно. Училище
е било открито още през 1862 год. През последимте тридесетина години
почти няма младежи, конто да не продължават образованието си в гим-
назия. Има много хора с висше образование. На селото открай време е
присъща и висока материална култура. Плодородната земя, отглеждането
на лозя са давали добри доходи на населението. Това е създавало въз-
можност за сравнително сносен живот. Така селото естествено става ико-
номически и културен център на целия район, за което свидетелствува
големият всекиседмичен пазар в миналото, който събираше хора от
всички околни и от по-далечни села.
1.3. Населението на Ново село живее повече от два века в непосредствен
контакт с говорещо румънски език население. Трябва да се каже, че
въпреки тесните роднински връзки, конто са се установявали в продъл-
жение на много години, на населението в Ново село не е присъщо дву-
езичието като редовно явление. Обикновено децата от смесени бракове
не владеят активно румънски език, а знаят отделни думи и изрази. Ни-
кога на улицата и изобщо извън семейството няма да се чуе румънска
реч. Обикновено твърде скоро съпругите-румънки научават новоселския
говор и в редица случаи е трудно по говора те да бъдат отличени от
останалите новоселянки. В селото масово са известии само ругатни и
псувни от румънски произход, но и при тях не се знае дословното им
съдържание, а се долавя само най-общият им ругателен и пейоративен дух.
1 Вж. М. Be ле ва, Българската двупрестилчена носия, особено приложената към
изследването карта.
2 Вж. М. В е л е в а, посоч. съч., стр. 135.
3 Пак там, стр. 139.
4 Вж. Ст. Стойко в, Банатският говор, стр. 17.
10
ДОСЕГАШНИ ПРОУЧВАНИЯ НА НОВОСЕЛСКИЯ ГОВОР
1.4. Пръв изследва по-системно говора на Ново село Ст. Мл а де-
fl о в. В статията си „Към въпроса за езика и националната принадлеж-
ност на Ново село (Видинско)01 той единствен изнася по-обширни сведе-
ния за него. Когато се прави преценка на това проучване на Ст. Младе-
нов, трябва да се каже, че то е много сполучливо, още повече като се
има пред вид и времето, когато е било писано. Авторът е доловил доста
точно и е обяснил задоволително редица характерни за говора явления.
Нещо повече — той обръща внимание върху разнообразии езикови явле-
ния от областта на фонетиката, ударението, морфологията, синтаксиса и
по-специално се спира и на лексикални въпроси. Всичко това показва
широтата от проблеми, засегнати в неговото изследване. Със съжаление
трябва да констатираме, че Ст. Младенов може би би дал по-разгърната
картина на новоселския говор от края на XIX в., ако не си е бил поставил
съзнателно една друга задача — да покаже въз основа на езиковите данни
българската национална принадлежност на новоселското население. Наис-
тина той нашироко решава и редица чисто лингвистични въпроси, но ма-
териалът, с който е разполагал, не е бил достатъчен да разкрие някои
важни и интересни говорни черти, конто са намерили място в това мое
изследване. Все пак трябва да се изтъкне, че работата на Ст. Младенов
е едно съдържателно и богато с проблеми изследване. В него се срещат
и отделки неточности и погрешни отбелязвания на говорни черти. Така се
отбелязва бълога вм. белого (стр. 475), формите ръза и Въсъл'а (стр. 479)
се обясняват с фонетична промяна и > ъ, а теса в същност заемки от ру-
мънски език и в тях има правилно застъпване на румънско I с гласна ъ;
дават се форми козъ, мн. ч. вм. козё, угл’ев, вм. угл’ов, мойа вм. мдиа,
пгвойа вм. твойа, зъмл’а (зёмл’а) вм. само зёмл’а, пътнайъс вм. пет-
наес; въчёру вм. вечеру, узе вм. $зъ свёчъ вм. свъчё; форми нам, вам
(стр. 448), чътёл, каквито няма (поне сега) в говора и пр. Други пропу-
ски и неточности се посочват на съответните места.
1.5. Въз основа на това изследване на Ст. Младенов редица автори
се спират на проблеми, свързани с някои черти на говора. Те из-
ползуват само материали от труда на Ст. Младенов и почти не изнасят
нито една неизвестна черта на говора. На отделяй форми и думи се спира
Л. Милетич1 2, а Цв. Тодоров3 и Ал. Белич4 правят критичен преглед на
проучването на Ст. Младенов. Първият го оценява положително и бегло
засяга въпроса за новоселския имперфект. Ал. Белич обаче смята (в духа
на неговите националистически възгледи), че новоселският говор е от косов-
ско-ресавски тип, макар че признава и редица негови македонизми. В
последно време с някои морфологични особености на новоселския говор
1 Вж. Сборник за пародии умотворения, наука и книжнина, кн. XVIII, 1901, стр. 471—506.
2 Вж. Л. Милетич, „Арнаутите* в Силистренско и следи от носовки в техния
език, Периодическо списание, кн. LXI, 1901, стр. 638—639.
3 Вж. Цв. Тодоров, Северозападните български говори, Сборник за нар. умотво-
рения, кн. XLI, 1936, стр. 24—25.
4 Вж. Ал. Бели И, Ди1алекти Источне и Зужне Cp6nje, Београд, 1905, стр. CVIII—СХ.
11
се занимава М. Сл. Младенов1, а Ив. Гълъбов1 2 разгледа характера на чле-
нуването в него.
Румънското влияние върху говора на Ново село въз основа на изне-
сените от Ст. Младенов материала е предмет на проучване от А. С. Хо-
гаш3, И.л. Бърбулеску4 5, Т. Капидан6, Ст, Стойкое6, Ив. Гълъбов7. Те раз-
глеждат някои лексикални заемки от румънски език, а Ил. Бърбулеску
обръща внимание и на евентуално синтактично и фонетично въздействие
от страна на румънския език върху новоселския говор. Тъй като тези
автори са разполагали все пак с ограничения* особено в лексикално отно-
шение материал на Ст. Младенов, естествено не са могли да разкрият
степента и многостранния характер на това влияние. С румънските еле-
менти в говора напоследък въз основа на нови данни се занима
М. Сл. Младенов8.
1.6. От Ново село са известии и малко фолклорни материали. Трябва
да бъдат споменати няколко песни, придружени от кратка бележка за
населението и за говора в края на миналия век от П. Иванов9.
Д. Маринов публикува една приказка и една песен10 11, в по-ново време
няколко песни публикува и В. Стоин11. Известии са и 3 гатанки, записани
в Ново село, а сведения за материалната култура и някои названия, свързани
с нея, има в изследването на Д. Маринов за Северозападна България12.
Трябва изрично да се посочи, че публикуваните песни не са типично
новоселски,защото, както вече се посочи, в Ново село няма запазен фолклор
и те са негодни за езиково изследване, защото не отразяват вярно нито
фонетиката, нито морфологията на говора.
В архива на Етнографския институт при БАН има архивни материали,
предадени от Л. Ницолов преди около 30 години, в конто има събрана ин-
тересна лексика от говора. Общо взето, тези материали точно предават
особеностите на говора, но на редица места събирачът не е доловил
някои негови специфични черти.
1 Вж. М. С л. Младенов, Числителните дбъйца (рбёйца), дбъдвъ в говора на
с. Ново село, Видинско, Известия на Института за български език, кн. VIII, 1962, стр. 293—
297. Вероятностно наклонение в говора на с. Ново село, Видинско, Български език, XVIII,
1968, кн. 6, стр. 526—531.
2 Вж. Ив. Гълъбов, Проблемът за члена в български и румънски език, С.»
1962, стр. 109.
3 А. С. Н о g а §, Notice despre raportul lexical daco-romin $i neobulgar, Arhiva, XVI
[Яш], стр. 362—371.
4 Вж. I. Bar bu 1 es cu, Elementele romine^ti in limba slava din satul Novo-Selo
(Bulgaria), Arhiva, XXVIII, стр. 97—101.
5 Вж. T. C a p i d a n, Raporturile lingvistice slavo-romine, Dacoromania, III, 1924,
стр. 129—238.
6 Вж. Ст. Стойко в, Румънски влияния в лексиката на българския банатски говор,
Omagiu lui lorgu Iordan cu prilejul implinirii a 70 de ani, 1958, стр. 820.
7 Вж. Ив. Гълъбов, пос. съч., стр. 13, 108.
8. Вж. М. S 1. М laden о v, Influenza romaneasca asupra graiului bulgar din Novo
Selo (R'aionul Vidin, R. P. Bulgaria), Romanoslavica, XIV, 1967, c p. 77—96.
9 Вж. П. Иванов, Ново село (Видински окръг), Периодическо списание, кн. XXXVI,
1891, стр. 969—976.
10 Вж. Д. Маринов, Жива Старина, кн. II, Русе, 1892, стр. 132—135.
11 Вж. В. Стоин, Народни песни от Тимок до Вита, София, 1928, стр. 2, 52, 89,
102, 165, 173, 180, 200, 418, 599, 757, 821, 960, 1034.
12 Вж. Д. Маринов, Градиво за веществената култура на Западна България, Сбор-
ник за нар. умотворения, кн. XVIII, 1901, стр. 1—201.
12
МЕТОД НА РАБОТА
1.7. Основен метод в това изследване е описателният. При раз-
криване на сегашното състояние на говора съм търсил да изясня законо-
мерностите, конто регулират функционирането на отделните негови звена
и равнища. Обръщано е повече внимание на онези черти на говора, конто
му придават специфичен характер. На редица места в текста се правят
уточнявания и поправки на някои особености, представени неточно от
Ст. Младенов.
Поради смесения характер на говора в много случаи се правят срав-
нения с други говори, за да се установят генетичните връзки на ново-
селския говор. Сумарна представа за тези връзки дава специалният дял
от проучването, в който се показва отношението на говора към остана-
лите български говори.
Във фонетиката е показано и отношението на говора към старобъл-
гарския език чрез съпоставяне, което дава възможност да се видят ре-
зултатите от развоя предимно на старобългарския вокализъм в новосел-
ския говор.
Използуването на някои елементи на дистрибутивен анализ в мор-
фологията позволява да се покаже същината и функционирането на някои
морфологични варианти. Направен е опит да се разкрие не само структу-
рата на словоформите, но също така и тяхното граматическо значение.
13
2. ФОНЕТИКА
I. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ФОНЕТИЧНАТА СИСТЕМА
Гласни
2.1. В новоселския говор има 7 гласни фонеми и, е, а, ъ,о, оа, у Глас-
ните и, е, а, ъ, о, у в слухово и в учленително отношение са напълно
еднакви със съответните гласни в българския книжовен език. Специфичен
за говора е дифтонгът оа. Особеностите на говора във фонетиката про-
личават най-вече в дистрибуцията на вокалния инвентар. Тази дистрибуция
се обуславя както от фонетични, така и от морфологични фактори.
В зависимост от ударението и от по^ицията гласните фонеми в ново-
селския говор са два типа:
а) неограничени в позиционно отношение и независещи от ударението
са гласните и, ъ, о, у.
б) позиционно ограничени и зависещи от ударението са гласните
е, а, оа.
Независимо от тази характерна особеност в дистрибуцията на глас-
ните новоселската вокална система има следния вид:1
и ъ у
/Т
е а оа*—>о
Съществуването на известна зависимост на някои от широките гласни
от ударението е много важна черта на новоселския говор, която го
свързва (типологично, а като че ли и генетично) с говори от източната
половина на българското езиково землище.
Твърде колоритна особеност на говора е гласната оа (коада, оага,
своара, съ пързоал’ем).
2.2. Трябва да се изтъкне още сложната зависимост на гласните в
новоселския говор и от редица морфологични фактори, конто въздействуват
върху сферата на разпространение на някои фонетични закономерности.
1 Знак <—> означава съответни вокални редувания в зависимост от преместването на
ударението и от някои морфологични условия.
14
Тук специално трябва да бъде посочено, че законът за редукцията на
неударените -гласни а и е не се проявява, когато тези гласни са само-
стоятелни морфеми. Тогава те влизат в различии противопоставяния, конто
обезсилват редукцията. Освен това трябва да се посочи, че редукцията
на гласна е има ограничено действие в зависимост от консонантното об-
кръжение, в което се намира : след мека съгласна гласна е се среща и извън
ударение. Трябва да се предположи известно заглъхване на редукцията
на гласна е и превръщането й в исторически закон, тъй като голяма
част от новите думи, а също и част от заетата румънска лексика не й
се подчиняват. Изобщо в говора се забелязва сложна взаимозависимост
на фонетични и морфологични явления (за редукцията на гласни а и е
вж. т. т. 2.64. — 2.79.)
Позиционно частично ограничени гласни
2.3. Гласна а. Гласната а в новоселския говор има своеобразна упо-
треба. В средисловие и в абсолютен край на дума тя се среща само под
ударение, а без ударение се среща само в абсолютен край надума, и то в
определени морфеми и при определен тип думи.
Гласна а под ударение: ала, Анка, баба, глава, канта, капа, ла-
вица, начнъм, пастрим, скратим, у раним, настам, с вин’а, змийа, жъна
и др.
Гласна а извън ударение се среща само в абсолютен край на
дума: зёмн’а, кола, к’индййа, капл'а, трънка, гладна, стара, кросна,
рёбра, дёда, mama, глъвдн’а; дънъска, зимуска; мънула, тёкла, ударла;
самого, н’ёга, наша, твойа; има, нёма и др. (По-подробно за случайте,
в конто се среща неударена гласна а в абсолютен край на дума вж.
тук т. 2.64—2.69).
2.4. Гласна е. Гласната е, както и гласната а, има доста своеобразна
употреба в новоселския говор. Тя има ограничено разпространение, което
не винаги се подчинява на определени закономерности. Общо взето, може
да се каже, че тази гласна в средисловие има ограничена употреба само
под ударение. Извън ударение тя се редува с гласна ъ.
Гласна е под ударение се среща в начало на дума, в средисловие
и в краесловие: ёсън, ёдън’е, ёфтин; бёл, бёч, врёвим, глёдъм, дрёнка,
жётва, зет, зёл’е, лёча, мётлъ, мёсо, обёйца, полёвник, пъздёр, тёгл’ем,
цёл; бойё, двё, жънё, кудё, мътё, орё, смё и др.
Гласна е извън ударение се среща в следните позиции.
а) В начало на дума — етърва, език, ечмён, едём, еръм, елёк, едън,
есъндвина, еднък и др.
б) В средисловие след мека и твърда съгласна или след гласна в
отделяй нови и заети думи, а съш.о така и в някои словообразователни
и морфологични модели — бръбинек, кутн’ек, лёшн’ек, клештёва, пе-
сто тин, бекрййа, бъг’ева, кебаци, пдйес, бйем, жнёем, терезййа, бур-
теф’ате, нецёл, фетйка и др.
в) В краесловие в завършека на редица групи думи след мека и твърда съ-
гласна — дуг’е, вЪшк’е, дЪск'е, лозйн’е, муйе; понишалче, съндале, снопе,
кълйште, куруште, нймъре, удъре, бъжайче, отодёйче и др. (по-подробно
за случайте, в конто се среща неударена гласна гвж. тук, т. 2.70—2.79).
15
2.5. Гласна оа. Наличието на гласна оа в новоселския говор е една
от неговите интересни фонетични черти. Тя се среща само под ударение
и в отворена и в затворена сричка, но най-често в отворена сричка, както
личи от приведения материал. Освен това тя е лексикално ограничена
преди всичко и главно в заети от румънски език думи. Гласна оа с*
учленява с един учленителен акт и има монофонематичен характер, тъл
като съставните й елементи не могат да бъдат отделени един от друг.
По учленителните си качества гласна оа напълно съвпада с румънския
дифтонг оа. Гласна оа в новоселския говор се употребява само след
твърда съгласна в следните позиции.
1. В абсолютно начало на думата — 6oasa.A
2. В средислевие след следните съгласни:
а) След съгласна в — своара
б) След съгласна б — боата, добоаръм, избоадъ, сърбоайка, чобоатъ
и др.
в) След съгласна г — гоанга, гогоаша
г) След съгласна з—,зоайе, съ пързоал'ем
д) След съгласна к — коада, коама, кокоаша, търкоал’ем, скоарца,
чикоар’а, ишкоала
е) След съгласна м— моак’е, Моак’ини
ж) След съгласна// — мичиноайка, руциноаса, стъноага
з) След съгласна п — непоата, поарка
и) След съгласна р — Бороаг’ини, нъроада, роаба
й) След съгласна с — сойрта, соакра, урсоайка
к) След съгласна т — вълтойре, липатойр’а, лергътоаре, пъкътоаса,
стоарчъм, тоарта
л) След съгласна ф — фоййа
м) След съгласна ц — къотицоайа, цоанцор
н) След съгласна ч — бричоага, чоара, чоанта
о) След съгласна ш — питишоарка
2.6. В говора съществува особено словообразователно редуване в
еднокоренни думи на гласна оа с гласна о: непоата— непдтул, нъроада —
нърадул, пъкътоаса — пькътдсул, чоанта — чдн’а, добоаръм — доборам,
съ пързоал’ем — съ пърздлам, избодё — избоадъ, окоал’ем — окдлим и пр.
Извънредно важен е въпросът за фонологичната стойност и функ-
цията на гласна оа. В румънския език според акад. Е. Петрович дифтонг
оа е вариант на фонема а след лабиовеларизирана съгласна.* 2 За ново-
селския говор обаче трябва да се приеме, че гласна оа има самостоя-
телно фонологично значение, въпреки че няма думи и форми, конто да
се различават само по противопоставянето а — оа. Изговорът обаче на
посочените по-горе думи без дифтонг оа неминуемо би довел до разру-
шаването на техния смисъл, което е косвено доказателство за фонологичната
функция и стойност на дифтонга. Освен това опозицията о — оа служи
хПо технически причини гласна оа се отбелязва по два начина: с оа и с оа. Двата
знака имат напълно еднаква фонетична стойност.
2Вж Е. Pet го vici, Interpen6tration d’une phonologie slave et d’une morphologic
romane, Melanges linguistiques й 1’occasion du VIIIе Congr6s international des linguites й
Oslo, du 5 au 9 aout, 1957, стр. 85.
16
ЗШ различавшие на ойределейи двойки глШголй — от неёвършён виД ёй
глаголи с корённа гласна оа (съ пързоал'ем), а от свършен вид са гла-
голи с коренна гласна о (съ пърздлим) и др.
Позиционно неограниченй гласи И
2J. Гласна о. Гласна о не е ограничена от никакви фонетиМнй й
морфологични условия — под ударение и извън ударение се среща в
начало на дума, в средисловие и в краесловие, след гласна и след съ^
гласна — одам, дчъм, око, дсъм; образ, обор, офца, отёл; Г*дрг’а, по-
годам, лдбода, кдсир, голуб, к’дрово, чдкъм, прдцоп, копдн; Божйч>
бойдшъм, двоица, заоде, зовём, коза, кокдшка, коло, кобйлка, лйповина,
чутора, показ; койд, сълд, винд, вашо, нашо, мдйо, нёбо и т. н.
2.8. Гласна и. Гласна и не е ограничена от никакви фонетичйи и
морфологични условия — среща се под ударение и извън ударение в на-
чало на дума, в средисловие и в краесловие, след гласна и след съг-
ласна — йма, ймъ, йдъм, игрйште, ил’адо, искамо; паем, глъвйна, cnuMi
лйко, линована, сръдйна, пъснйца, двоица, троица; синъц, ълимдн, жъ-
гажница, кълиддр; пойдй, смърдй, дълмщ зима, лети, нови и т. н.
2.9. Гласна ъ. Гласная е най-разпространената гласна в говора. Тя
не е ограничена от никакви фонетични и морфологични условия — среща
се под ударение и извън ударение в начало на дума, в средисловие и
в краесловие, след гласна и след съгласна — ъцкъм, ъктига, ъстал, ъкдй,
ърънг, ърцар, ъпаше; дън, сън, лъсно, лЪко, късно, къкъф, момък, пътък;
въдрд, ръбрд) мътла, глъдал, упръгнувъм, скърлъднц, съчём, гърчйне, гър-
бйна, дърндвина, мълчйм, йабълка, жълтд; ймъ, сёмъ, дфцъ, слйвъ,
кравъ, ддлъ, гдръ, тёбъ, мёнъ, бёшъ, умръ, глёдъ и т. н.
За гласна ъ трябва да се изтъкне, че са малко случайте в начало
на дума с ударена гласна ъ. В краесловие тя се среща само извън уда-
рение. Изобщо преобладават думи, в конто тя е извън ударение. Заси-
лената честота на гласна ъ в новоселския говор е била забелязана още
от П. Иванов, който изрично подчертава, че тя се среща много често.1
2.10. По-специално внимание заслужава мястото на гласна ъ край
съгласните р и л между съгласни. Край съгласна р гласна ъ няма твърдо
установено място, но все пак може да се каже, че се съзира подчер-
тана тенденция да е пред съгласната както в едносрични, така и в мно-
госрични думи редовно пред една съгласна, а в няколко думи и пред
две съгласни — вър, държ, згърч, кърт, кърн, пърч, сърп, търн, фърг,
шмърк, штърб; бързим, бърдила, бърдо, върба, въртёж, гърчане, гърбйна,
гърбов, гърнъ, дървд, збърнувъм, зърнд, кърмаци, кърчаг, къртица, пър-
жън, съкЪрва, смързъл, сърцъ, търчйм, търкълд, търнъкдп; вършн’ек,
църква, шмъркнъ и т. н.
Пред две съгласни обаче обикновено гласна ъ е след съгласна р —
бръстим, бръдлар, връчканица, връпца, дръвник, дрънчйм, зъмръзнут,
кръстйнъ, мръсна, пръстън, трънка и др. Срещат се и няколко думи, в
конто съчетание ръ е пред една съгласна — дбръте, ръскръсе и др.
В няколко случая има дублетни форми с групи ър)ръ — върс-връс,
кърс-кръс. Веднокоренни думи гласна ъ мени мястото си в зависимост от
гВж. П. Иванов, Ново село (Видински окръг), с. 969.
2 Говорът на Ново село, Видннско
17
гфомяната във фонетичното обкръжение: бъркъм— бръкнъм, човъркъм—
човръкнъм, сърбъм — сръбнъм и т. н.
2.11. Както вече бе посочено, не може да се определи строго правило
относно мястото на гласна ъ край съгласна р. По тази си особеност, общо
взето, новоселският говор не се различава съществено от книжовния език.
Интерес представят редица случаи, в конто няма изконни сочетания
1ър1. Те са резултат от различии вторични фонетични промени на гласни
а, е, и край съгласна р или пък на метатеза — пърлйчъм 'лриличам', дър-
новина ’дреновина, дрян’. Това явление е известно на източните български
говори. Случайте със съчетание ръ-ър в новоселския говор се увеличават
и с многобройни заемки от румънски език. Румънските съчетания и в
новоселския говор се субституират със съчетания ър-ръ — гъргърица<%м-
girija, кърним<з cirni, търла<Х^%, търъй1и<Лаг11$, чокърлан<ciocirlan,
/Z5/7yZC>2<pirlog И др.
2.12. Гласна ъ край съгласна л има едно определено и установено
място — само в антепозиция, т. е. в новоселския говор съществува само
съчетание ъл независимо от броя на сричките в думата и от броя на
съгласните след него — жълт, жълч, пълн; вълна, гълтъло, гълка,
дълго, дълъг, жълтд, жълтък, зълва, йабълка, кълвач, кълчйна, кълнём,
мълзём, нъпълним, стълчём, тълчём и др. Изключение прави думата
млъзнйца ’овца, на която е отделено агнето и се дои’.
По групите ър, ъл между съгласни новоселският говор мъчно се
свързва с други говори от западните райони на българското езиково зем-
лище. В тези говори преобладава сонантично р (вж. Д. Петричев, с. 44—
45, Берберска, с. 92). Най-вероятно е тази особеност на говора да е ре-
зултат от по-късно самостоятелно развитие под въздействие на източ-
нобългарски модел в застъпването на тези групи звукове.
Вокални противопоставяния
2.13. Фонологичната стойност на гласните в новоселския говор про-
личава от следните противопоставяния, по конто се различават думи и
форми в позиция под ударение и извън ударение.
е — ъ : бела — бъла, ’бълха’
е — и: бела — била, сёла — сила
а — ъ: има — ймъ, крива — кравъ, глава — главъ
е~ у: сед / — суд, пет — пут, рука — река, тёръм — туръм
ъ— и: бъла — била, нъистд — ншипго, нъкд — никд, мъ — ми, олу-
пъм — олупим
е-о: бел- бол
е — а: прёиа ~ праиа, сед ! — сад, мёчка — мачка, врёчъ - - врачъ
о ~ у: бола — бу ла, Горан — гуран
и—у: дун’а — дйн’а, си — су, стрижём — стружём
и—а: бйем — баем, маем — маем, чистим — частим, зуби~(уря)
зуба
о — а: съ фл’дснъм— фл’аснъм, есён’о — есён’а
у — ъ: муйа — мъйа
Противопоставляете о — оа личи в срички, като напр. кожа — коада,
мой моак’е, водим — своара и т. н.
18
Съгласни
2.14. В новоселския говор има
хово и в учленително отношение са
книжовния език:
следните 34 съгласни, конто в слу-
еднакви със съответните съгласни в
2.15. Характерна черта на говора при
основни корелативни единици :
съгласните е наличието на две
а) Звучни — беззвучии
г б д в ж з ц s г’ б’ д’
к п т ф ш с ч ц к’ п’ т’
Съгласните м — м', н — н’, л — л’, р — р’, й са само звучни (сонорни)
и не влизат в корелативни отношения с други съгласни по признака
звучност — беззвучност. Съгласните ф\ш’ нямат свое звучно съответствие,
а съгласна / пък няма свое беззвучно съответствие.
В корелацията звучност —беззвучност участвуват 11 двойки
съгласни, 10 съгласни са само звучни и нямат беззвучии съответствия,
а две съгласни са само беззвучии — нямат звучни съответствия.
б) Твърди — меки
м н л р ц
м* н’ л’ р’ ц*
Съгласна й няма свое твърдо съответствие, т. е. тя не влиза в ко-
релативни отношения с- друга съгласна по признака мекост — твърдост, а
съгласните в, ж, з, с, ч, s, ц нямат свои меки съответствия.
В корелацията твърдост — мекост участвуват 13 двойки съгласни,
а 7 съгласни нямат меки съответствия, една съгласна е само мека, т. е.
няма твърдо съответствие. В новоселския говор следователно има 20
твърди съгласни и 14 меки.
Някои от съгласните в новоселския говор по признаците звучност —
беззвучност, мекост — твърдост цмат единична фонологична съотнесеност,
Други — двойна, а трети — тройна.
19
Например: л-----л* в г
/к
ф----ф Г —у -к и т. н.
к
2.16. В областта на консонантизма новоселският говор се характе-
ризира и с някои особености в инвентара. В него не се среща твърда съг-
ласна х и меки съгласни в’, з', с', ц'. По-съществени са различията на
говора в сравнение с книжовния език в сферата на разпределението
(дистрибуцията) на консонантния инвентар. Тезй въпроси се разглеждат
по-подробно, тъй като те най-добре разкриват спецификата на говора в
областта на фонетиката. Измежду въпросите, свързани с новоселския
консонантизъм, особен интерес представят дистрибуцията на звучните
съгласни, характерът и употребата на някои от звучните съгласни, разпреде-
лението на меките съгласни и др.
Звучни съгласни
2.17. Характерна черта на новоселския говор е наличието на звучни
шумови съгласни в абсолютен край на дума. Тези съгласни се срещат
само след гласна или след сонорна съгласна. Трябва обаче да се отбе-
лежи, че има случаи, при конто се срещат и техни съответни беззвучии
съгласни. Това става само в някои думи. Така се получават варианти
като леб — леп, орйз — орйс и някои други.
В краесловие се срещат следните звучни съгласни:
Съгласна б: леб, чоб и др.
Съгласна в: зев, чърв и др.
Съгласна г : виг, залог, кърчаг, круг, кдвчъг, колчаг, къртдг, минчдг,
ожёг, однатръг, полог, рапонг, свойаг, тъфъл'дг, фърг, исумайаг, ърънг и др.
Съгласна д: дуд, нъвдд, страд, сад, сед, суд, смрад, шолд и др.
Съгласнаи; умъи, чей, йеи.
Съгласна ж: беж, вреж, въртёж, кдструж.
Съгласна з: гломдз, кукуруз, мез, нъказ, образ, пл'авез, пърлаз,
ръмътйз, слез, слуз, топуз и др.
От звучните съгласни само съгласна s не се среща в абсолютно
краесловие, което се дължи изобщо на нейната позиционна ограниченост
(вж. и т. 2.20).
От фонологично гледище в същност в новоселския говор са увели-
чени позициите, в конто се проявява опозицията звучност — беззвуч-
ност. Докато в другите български говори и в книжовния език съглас-
ните се противопоставят по признака звучност/беззвучност само пред
гласна и пред сонорна съгласна, то в новоселския говор и в абсолютно
краесловие признакът звучност /беззвучност функционира.
Африкати ц, s
2.18. Съгласна ц. Съгласна и има ограничена употреба предимно
в лексикално отношение. В позиционно отношение тя се среща на след-
ните места: -
20
а) В начало на думата пред гласна и пред съгласна в\ цам, цанта,
циг'ёр, църан, панка, цеп, цине, Цаца, ЦЪлини, цъндарин, цирйк, цогл"ан,
цибан, цйтнъМ, иуфка, иаенъм, цйискъ; цвденъм, цвецдё и др.
б) В средисловие между гласни: бъцънак, въцй, врацъм., глдцъм,
госпоццн, дрицййа, дъмъцана, коцй, кърчъцёл, мъцарин, ноцак, нецёл,
оцак, дцеце, праца, прёиа, пъпглицан, пауцина, пйлица, съ раиъ, руийна,
ребецйшън, еацъ, супу к, своецйшън, скоръщииън, тофлдца, филицан,
ъцилък; бандъцийа, бъръбънцййа, к'ирицййа, турмъцийа и др.
в) В средисловие между сонорна съгласна и гласна: Цурцовдън,
ланца, къръкднца, мърцан, мънцъл&к, опънцак, тинцира, филиал, фу-
лиовъ и др.
г) В краесловие: виц, пирйнц, умъц, чец и др.
Интересна е употребата на съгласна ц в случаи като цвецдё и по-
цилшпнъм.
2.19. Съгласна ц има различен произход. В домашни думи тя се
среща на мястото на различии (от историческо гледище) звукове.
1) На мястото на праславянско съчетание* dj: въца, глдиъм, прёца,
съ рацъ, сацъ, умъц и др.
2) На мястото на съгласна ж: виц, госпоцйн, ноцак, дцеце, па-
уцина и др.
3) На мястото на съгласна ч: врацъм.
4) На мястото на съгласна г': Цурцовдън, кърчъцёл.
Най-много са случайте със съгласна ц в заети от турски или от ру-
мънски език думи.
1) В турски думи : цам, циг’ёр, цанка, цеп, цине, цвецдё, бъцънак,
дъмъцана, коца, пътлицан, суцук, филицан, Също така и в наставка
-цийа: бандъцийа, турмъщша и др.
2) В румънски думи: цанта, нецёл, руцйна, ребецйшън, своецйшън,
скоръцчшън, тинцйра, фулцовъ и др.
2.20. Съгласна S/ Съгласна s има ограничена употреба и в лекси-
кално, и в позиционно отношение. Среща се в ограничен брой думи
само в начало на дума и в средисловие между гласни.
1) В начало на дума съгласна 5 се среща пред гласна и пред
съгласна в: вадън, вънгълаш, въмбйк, въвнй, въвъм, вурлат, вурлица;
Зёнини, Зйкулови; ввйска, ввенд, ввенарка, ввъзда и др.
2) В средисловие между гласни: ducasu, колчави, кърчави, двъм,
въвъм, ововнй съ и др.
Меки съгласни
2.21. Съгласна н", Съгласна н" в новоселския говор се среща пред
всички гласни.
1) Пред ударено средисловно и краесловно а и пред неударено
краесловно а, Наличието на съгласна н" в тази позиция е евързано с
определени словообразователни, морфологични и фонетични модели. Пред
окончание -а на съществителни имена от женски и от мъжки род:
вйшн'а, влан’а, гран"а, голотйн’а, дин'а, дун’а, куман"а, копан"а;
кърн"а, мормдн"а, млъдожён"а, пдтпрън"а, пёсн"а, рън"а, чърёи1н"а, чдн"а,
глъвн"а, ръдн"а, евин’а, еиротин"а и др,
21
Пред окончание -а на прилагателни имена от женски род: син'а,
ддлн'а, горна, sadria, прёдн’а, есён’а и др.
Пред наставка -ак на съществителни имена от мъжки род : бъднак,
горн’ак, долн’ак, половДак, сръдДак; чобърДак и др.
Пред основна гласна а в основата за минало свършено време на
някои повторителни глаголи: съ клън’а, съ съпиДа и др. Съгласна Д се
запазва и при отглаголни съществителни от тези глаголи: клъДане, съ-
виДане, съпиДане и др.
Пред завършек -ан на думите ДъмДан, тъмДан.
Съгласна Д се среща и в средисловие на някои думи: гн’авим,
кун’аем, гогон’ат, Дам, помДата, порДала, сиДале, румен’ало, чокъД-
але и др.
2) Пред ударена и неударена средисловна и краесловна гласна о:
гдрДо, ддлн’о, есёДо, лётДо; Дон, Ддйе, ръжн’двъ и др.
3) Пред неударена гласна ъ се среща много рядко: коДърё.
4) Пред ударена средисловна гласна у се среща много рядко: Ду,
тъДур.
5) Пред ударена и неударена предна гласна е съгласна Д се среща
в следните случаи: бан’е, дрдбъДе, клашДе, лозйДе, мд Де, пръскаДе;
дъДём, дърдъДек, опин’ек, нъчйДем, опйДем, пъдйДем; Дёга, Дёму,
Дегдф, сДёг и др.
6) Пред предна гласна и съгласна Д се среща много рядко: Дини.
2.22. Съгласна л’. Съгласна л’ се среща пред всички гласни освен
пред гласна оа.
1) Пред ударено и неударено средисловно и краесловно а.
Пред окончание неударено а на съществителни имена от мъжки и
от женски род: Бурду Да, буф Да, зуб Да, мук Да, пръдл’а, пйшДа, ръп-
Да, су Да, чуДа, шмдкл’а, шугДа; вдДа, зёмДа, кошул’а, къцёДа,
капДа, пёкДа, пуДа и др.
Пред основна гласна а за минало свършено време на някои глаголи:
зъкоДа—зъкоДамо,мъДа,скъДа, стръДа, търкоДа, фърДа, ко Да и др.
Пред завършек -ан, -ак на съществителни имена от мъжки род:
гръкДан, иогл’ан; дошДак, дреорДак, мутурДак, огърДак и др.
Пред завършек -аф на прилагателни имена: цигуДаф.
Пред окончанието за бройна множествена форма на някои съществи-
телни имена от мъжки род: (два) курдъДа.
При някои глаголи, съществителни и прилагателни винаги пред уда-
рена гласна а: въДае, мДашкъм, смДачим, офДанкъм, фуфДае, фДас-
към, кДанца, ДаДа, Дарпина, пДавез, фДакуре, цъпл’анка, чорофДака,
въДавица; сДаен и др.
2) Пред ударена и неударена средисловна гласна о: бъдДовъ, гДон-
цан, мДого, пл’оштат, тъфъДог, угл’овъ, съ фДошнъм и др.
3) Пред ударена и неударена гласна у в средисловие и пред неуда-
рена гласна у в краесловие.
В средисловие на съществителни, глаголи и прилагателни: буДук,
бДуоч, кДуч, кДучанка, кДупса, кДупчъ, ДулДа, Дутъница, Дуспинъ,
съ зъкоДувъ, Дунам, откл'учим, оДутнм; Дут Дуцк'и и др.
Пред окончание у за винителен падеж на някои съществителни имена
от женски род: воДу, зёмДу, кудёДу, нъдёДу и др.
22
4) Пред не ударена гласна ъ в редки случаи: иоглъ'нё, стрёл’ъ, мё-
л’ъ, йл’ъдницъ и др.
5) Пред неударена и ударена (рядко) гласна е: вал’ена, дърл’е, зёл’е,
кднопл’е, мъл’е, нъвйл’ек, съ очёшл’ем, мёл’ем, пол’ёвъм, пдл'е, чучу-
л’ёц и др.
6) Пред гласна и в много редки случаи: гл’йва.
2.23. Съгласна к'. Съгласна к’ се среща пред гласните а, о, у, е, и
и при това винаги между гласни или между сонорна съгласна и гласна.
1) Пред неударена краесловна и ударена средисловна (рядко) гласна а.
Пред окончание -а на съществителни имена от женски и мъжки
род: бът ънк’а, дъдк’а, здупънк’а, къцёлк’а, нъвъстулк’а, пулк’а, сдвънк’а,
су её лк’а, скдлк’а, стружалк’а,; стърдк’а, у к’а и др.
В средисловие — щук’апга.
2) Пред неударена и ударена средисловна гласна о: к’опчё, к’офпгё,
к’ошё, съ к^орыиъм, к’дрсълийа, к’дрча, шк’дп, шк’дпча, шкдпъм и др.
3) Пред ударена и неударена средисловна и краесловна гласна у:
куп, купи к’унъПн к’утук, к’ушкъм; сёнк’у, дъдк’у, сдвънк’у и др.
4) Пред предните гласни е и и: к’ёба, к’есёр, брак’е, цвёк’е, мак’е,
К’еранови; tfiiiua, мек’йца, К’йра и др.
2.24. Съгласна г’. Съгласна г’ се среща пред всички гласни.
1) Пред ударена и неударена средисловна и краесловна гласна а:
г’аол, г’аръ, г’атъ, лаг’а, обг’ала, пгезг’а и др.
2) Пред ударена и неударена средисловна гласна о: г’ордан, г’ддъло,
г’дз, ръг'ов и др.
3) Пред неударена средисловна гласна у: г’урук, г’улуш, г’у лё, г’у-
рунтййа и др.
4) Пред ударена и неударена средисловна гласна и: г’издафка,
г'йжа, бург’ййа, фрънг’ййа, зънг’ййа, г’ибаница, г’ипчй, г’инддк, г’иг’и-
лйч и др.
5) Пред ударена средисловна гласна е: бъг’ева, Г’ёра.
2.25. Съгласна б\ Съгласна б" се среща само пред ударена крае-
словна гласна а в думата деб’а.
2.26. Съгласна ф’. Съгласна ф’ се среща само пред ударена среди-
словна а: буртеф’ате, фоф’аза.
2.27. Съгласна ш’. Съгласна ш’ се среща само пред ударена среди-
словна гласна а: манили’але, зъпуш’ала.
2.28. Съгласна ф. Съгласна ф се среща само пред ударена крае-
словна гласна а: кофа.
2.29. Съгласна Съгласна п’ се среща само в начало на дума пред
ударена гласна а: п’адега, п’апгек, п’ардеваре.
2.30. Съгласна т’. Съгласна пг’ се среща пред ударена средисловна
и пред неударена краесловна гласна а : върпг’алница, сокот’ала, спет’аза,
т’ака ; нъпаст’а, Piicm’a, чднт’а.
Пред гласна о в думата т’дк.
2.31. Съгласна д’. Съгласна д’ се среща пред ударена средисловна
гласна а: буд’ак, къд’алница, од’ало.
2.32. Съгласна м’. Съгласна м’ се среща само пред ударена среди-
словна гласна а: кошм’ате, м’а лъц, м’адеш, мом’ала.
2.33. Съгласна р’. Съгласна р’ се среща само пред ударена и неу-
дарена средисловна и краесловна гласна а: вивор’але, др’апта, кр’ака,
23
кутку р'ак, кр'аста, куфмр'ала, мир'аса, тр'алща, ур'авина, шир'авана;
пр'а, чакоар'а.
2.34. Съгласна й. Съгласна й се среща само пред задна гласна или
след гласна в начало на дума, в средисловие и в краесловие.
1) В начало на дума пред гласните а, о, у: йагънци, йалъ га; Йор-
дан; йужъ, йулар и др.
2. В средисловие между гласни: мдйа, твдйа, Стойан, бойа, мъйа;
бойыиъм, мдйу, твдйу, бону и т. н.
3) В краесловие след гласна: нъкай, тъгай, тъкой, писдй, туй, онуй,
глёдъй, кдпъй и т. н.
Изводи
2.35. Меките съгласни в новоселския говор са 14: н', л', к', г', б',
ф', iu', а’, п', т', д', м', р', й. Само първите четири имат по-широка
употреба и се срещат освен пред задните гласни и пред предните гласни
е, и. Останалите са лексикално и позиционно ограничени и поради това
може да се приеме, че те са на периферията на фонетичната система по-
ради ограничената сфера на своето функциониране.1
Меките съгласни, както личи от приведения материал, особено л', н',
са свързани с определени словообразователни и морфологични модели. Те
сами в същност са едни от белезите на тези модели.
В преобладаващото число на случайте (на лексикалните единици)и на
позициите, в конто се срещат меки съгласни, причината за наличието им
се крие в чуждия произход (турски или румънски) на лексикалния мате-
риал. Така напр. извънредно е любопитен начинът, по конто в ново-
селския говор се адаптират румънски думи, в конто се среща румън-
ският дифтонг еа. Винаги на негово място има мека съгласна и гласна а
(вж. и т. 6.46).
Почти липсват двойки думи, конто да се различават само по проти-
вопоставянето на твърда/мека съгласна и поради това меките съгласни
са били определяни по абсолютно положение и по слухово-учленителни
белези.
Редуване на звукове
2.36. В новоселския говор има редувания на звукове в словофор-
мите на една и съща дума или на определени сродни думи. Тези редувания
придават особена окраска на говора. В повечето случаи те са отражение
на действували в миналото фонетични закономерности. В явленията, свър-
зани със звуковите редувания, се вижда сложно преплитане на фонетични
и на морфологични фактори, конто обуславят съвременната фонетична
структура на думите в говора. Редуванията на звукове имат съществено
значение за оформянето на морфемите в говора. Поради това разглеж-
даните тук редувания имат както фонетичен, така и морфологичен ха-
рактер.
1 По-подробно за фонемни Пластове във фонологичните системи вж. у Ив. Леков,
Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици, стр. 20.
24
Редуване на гласни
2.37. Редуването на гласни не обхваща всички гласни, а само гласните
а, ъ, е. В същност гласните а, е се редуват с гласна ъ в зависимост от
местенето на ударението в определени типове думи и словоформи. Този
тип редуване се проявява само в средисловие. Под ударение има гласни
а, £, а при преместване на ударението на тяхно място има гласна ъ,
2.38. Редуване есоъ. В говора се очертават няколко групи думи, в
конто средисловна ударена гласна е се редува със средисловна неуда-
рена гласна ъ.
При съществителни имена: във формата за множествено число
на някои съществителни от женски и среден род има коренна гласна е,а
във формата за единствено число има гласна &•
вёиъоэвъца вёдрасовъдрд
явёздъоэзвъзда рёбраыръбрд
мёгплъ^мътла сёлаозсълд
грёдъыгръдй тёлциоэтълё
При прилагателни имена: във формата за мъжки род има уда-
рена гласна е, а в останалите форми има неударена гласна &. зълёнызъ-
лъна, студёно^студъна, чървёнс^чървъна и др.
При глаголи редуването на гласните еыъ се проявява във връзка
с образуването на темпорални или видови форми.
Във формата за сегашно време има ударена коренна гласна е, а
във формите за минало свършено време има гласна ъ: врёвимсо
ввъзй, глёдъм^глъда, съ шётъмсосъ шъта, дёръмсодъра, бёръмсобъра,
тръпёръм~гпръпъра, тёръм^лпърй, нёчъмо^нътъйа и др.
Във формата на минало свършено време има ударена коренна
гласна е, а във формите за сегашно време има неударенакоренна гла-
сна ъ: мётооэмътём, сёкососъчём, тпёко^гпъчём, чёто^чътйм, пёкосо
пъчём, сёдооэсъдйм, плётоо^плътём, прёдогопръдём и др.
Във формата на свършения вид има ударена коренна гласна е, а
във формата на н е св ъ р ш е н и я вид има неударена коренна гласная:
омёкнъ^оомъкнувъ, удёнъмсоудънувъм, упрёгнъмооупръгнувъм, утрё-
пъмоо^тръпувъм, лёгнъмсолъгнувъм, сёднъм^съднувъм, испёръм^ис-
пърувъм,, исцёдим^исцъдувъм, измёримсоизмърувъм и мн. др.
Освен посочените групи думи с редуване има и някои единични
случаи, в конто е налице горното редуване: курдёл^курдълй.
При ч ис л ит е л н и имена има няколко случая на редуване, конто
също са свързани с преместване на ударението. При тях обаче редува-
нето е малко по-особено, тъй като основната форма е с неударена гла-
сна ъу а производната форма е с ударена гласна е: дёвът^девёгпи, дё-
сът^десёти. При числителните могат да сесрещнат още и следните ре-
дува ния : дёвът^дъвътнаес, шёс^шъснаес, сёдъм^съдъмнаес, чётири^г
чъпгърнаес, обаче — пётоэпетнаес, педесё, пестдтин, дёвътоэдеведесё (но
дъвъстдтин), сёдъмсоседемдесё (но съдъмстдтин), шесогшеесё (но шъс-
тдтин) и др.
Заслужава внимание и редуване есоъ, което се наблюдава между еднс-
коренни думи, при конто има условия за такова редуване: вёсъл^въсъл-
ба, жёнскиыжъна и др.
25
Разглежданият тук тип редуване есоъ няма съгцествено фонологично
значение. Алтернацията есоъ е обусловена от алтернацията на ударението.
В известен смисъл може да се каже, че това редуване има морфологи-
ческо значение. Формите с гласна е от дадена трупа думи се противопо-
ставят на други форми с неударена гласна ъ в съгцата трупа думи. Ето
защо съответните гласни е и ъ са белег за дадено морфологическо съ-
държание на дадените форми. Това редуване има морфонологичен
характер порадисвоето редовно провеждане.
2.39. Редуване асоъ. В говора се очертават няколко групи думи,
в конто средисловна ударена гласна а се редува със средисловна неуда-
рена гласна ъ.
При съществителни имена: във формата за единствено число на
съществителни имена от мъжки род има ударена гласна а в завършеци
-ан, -ар, а във формата за множествено число има неударена гласна ъ:
къзано^къзънё, дук'аныдук’ънё, шоболан^шоболънё, гурангогурънё, ти-
ган^тигънё, мъртанымъртънё; козар^козърё, къруцар^къруцърё,
офчароэофчърё, рибаро^рибърё и др.
Във формата на свършения вид има ударена коренна гласна а,
а във формата на несвършения вид има неударена коренна гласна ъ:
кажъмыкъжувъм, рапнъмыръпнувъм, сташъмо^стъшувъм, манъм^мъ-
нувъм, нъвалимо^нъвълувъм, пасгпрамыспъструвъм, сплатимсосплъту-
въм., скратим^скрътувъм, съ ураним^осъ урънувъу и др.
Във формата за минало свършено време има ударена коренна
гласна а, а във формата за сегашно време има неударена коренна гла-
сна ъ: пасоыпъсём, да,досодъдём и др.
Съществува и обратного: във формата за сегашно време има уда-
рена коренна гласна а, а във формата за минало свършено време
има неударена коренна гласна ъ\ съ бавимсосъ бъвй, варимсовърй, баемло
бъйа, съ лаемо^съ лъйа и др.
При една трупа свършени глаголи, с корен без гласна, ударе-
нието пада върху гласна а от представката, конто се редува с неу-
дарена гласна ъ при образуване на несвършени глаголи: здлгнъмлозъ-
пйн’ем, напнъмынъпйн’ ем, начнъмсонъчйн’ ем и др.
Във формата за2иЗ лице, единствено число, минало свършено време,
всички глаголи, образувани с представка, съдържаща гласна а, са с уда-
рение върху гласна а, която в останалите лица на минало свършено време
се редува с неударена гласна ъ\ зъспа (1 л.у>эзаспа (2 и 3 л.), нъмъ-
рй^намъре, зъвйоозави, зъбйоэзаби, съ съгнисосъ сагни, нъпълнйына-
пълне, нъмокршузнамокре, нъпювърй^нагповъре, ръстовърй^орастовъре,
прътовърйыпратовъре и т. н.
2.40. При образуване на форми от префигирани глаголи има слу-
чаи и на по-сложно редуване. Така например някои глаголи, образувани с
представките за-, на-, пра-> рас- освен посоченото по-горе редуване аыъ,
могат да имат и още едно редуване, което се обуславя от фонетичната
структура на корена. В едни и същи глаголи следователно е възможно
да има редуване аыъ и еоэъ'. между формите за 2 и 3 л. единствено
число, минало свършено време и останалите форми за минало свършено
време има редуване на префиксната гласна във вид асоъ, а между формите за
сегашно време и формите за минало свършено време има редуване на ко-,
ренната гласна във вид е?оъ:
26
нъмърй^онамъре
нъмъстйо^намъсте
нъръдй^онаръде
нътъгнуо^натъгну
зъмъстйо^замъсте
зъгпъгну^затъгну
пръмънйыпрамъне
пръмъстйсопрамъсте
ръздълй^раздъле
ръцъпйырацъпе
ръзръжаоэразръжа
нъмёримынъмърй
нъмёстимо^нъмъстй
нърёдимынъръдй
нътёгнъмоонътъгну
зъмёстимсозъмъстй
зътёгнъмызътъгну
пръмёнимыпръмънй
пръмёсттшм^пръмъстй
ръздёлимсоръздълй
ръцёпим^ръи/ъпй
ръзрёжъм~ръзръжа
2.41. В друга трупа префигирани глаголи също има сложно ре-
дуване. Освен редуване асоъ на префиксната гласна съответно между
формите за 2 и 3 лице, единствено число, минало свършено времеиоста-
налите форми за минало свършено време, има още едно редуване на ко-
ренните гласни аооъ между формите за сегашно време и формите за ми-
нало свършено време :
нътовъригонатовъре
нъсъдйо^насъде
зъвърйсозавъре
съ зъбъвйсосъ забъве
прътовърй^прапювъре
пръвърй^правъре
ръстовърй^растовъре
съ ръзлъдйсосъ разлъде
нътоварим^нътовъри
нъсадимс^нъсъдй
зъваримсозъвърй
съ зъбавимсосъ зъбъвй
прътоварим^прътовърй
пръварим^пръвърй
ръстоваримогръстовърй
съ ръзладимсосъ ръзлъдй
При съществителни имена от среден род също има няколко
имена, в конто се среща редуване аоэъ — във формата за множествено
число има ударена коренна гласна а, а във формата за единствено число
и ла неударена коренна гласна Ъ' плати а^плътнд и др.
2.42. Редуването както добре личи, се среща само в средисло-
вие и няма съществено фонологично значение. Алтернацията аоэъ е обу-
словена от алтернацията на ударението. Противопоставянето асоъ има мор-
фологично значение. Формите с ударена гласна а от дадена трупа думи
се противопоставят на други форми с неударена гласна ъ в същата трупа
думи. Ето защо съответните гласни а и ъ са белег за дадено морфоло-
гично съдържание на определени форми. Поради редовното си провеж-
дане редуването има морфонологичен характер.
При средисловни редувания ео^ъ, аооъ се преплитат по особен начин
акцентни с морфонологични явления, което създава особен облик на опре-
делени категории думи.
Редуване на съгласни
2.43. Редуването на съгласни в новоселския говор е характерно не
толкова с обема си, колкото с разнообразието си. Съществуват няколко
вида редувания в зависимост от техния характер. Трябва да се отбележи като
съществена черта на говора липсата на редуване на беззвучна краесловна
съгласна със съответна звучна в друга позиция (пред гласна) поради въз-
можността в говора да съществуват краесловни звучни съгласни (вж.
27
т. 2.17). Като се има пред вид, че този тип редуване има общобългарски
характер, то проличава ярката самобитност на новоселския говор в това
отношение.
Редуванията на съгласни са два основни вида: п р о с т и исложни.
2.44. При простого редуване на съгласни има заместване на съ-
гласни, различаващи се само по един диференциален признак. Такива са
например редуванията:
гсог’: ндгаоэндг’е, кнйга^скнйге, цйга^цйг’е, белёгагобелёг’е, дъл-
гасодЪлг’е и др.
aW: рукаозрук’е, гускаоогуск’е, кокбшкагококдшк'е.плдфка^плд-
фк’е, фалкасофалк'е; мёка^мёк’е, кратка^кратк’е, слаткас^слат-
ке’ и др.
Този тип редуване се обуславя от характера на фонетичната система:
пред предна гласна е може да съществува само мека средноезична съг-
ласна к*> г\ Поради това този вид редуване има само фонетично значение.
Вариантите на корен от типа ру—, зависят от позицията, пред конто ще
к
попадне крайната коренна съгласна — пред задна гласна ше има твърда
съгласна г, к, а пред предна гласна ще има мека съгласна г', к\
2.45. При сложного редуване има заместване на разнородни съг-
ласни, конто се различават по повече от един диференциален признак.
Този тип редуване не зависи от фонетичната позиция на съгласната. Той
се среща предимно при съществителни имена, но в редки случаи и при
глаголи.
При съществителни имена има следните редувания:
: войнйк^войншщ, вълксовълци, душёк^душёци, кожукоэко-
жуци, ноцакыноиаци, празник^празници, човёкогчовёци и др. В някои
случаи редуване ксоц се съчетава и с изпадане на гласната от крайната
сричка: бръбйн’екыбръбйнци, дърдън'екыдЬрдънци,, чвърък<>эчвърцй, тё-
повъко^тёповци и др.
zoos; кдвчъгогкбвчъзи, колчагыколчали, кърчаггокърчази, ър&нг^о
ърънзи и др.
коэч: дкосодчи,
#oozzz; yoozyiuu
#сос; влаоэвласе, орёоэорёси
При глаголи има следните редувания:
коэч: пёкоо^пъчём, сёкоогсъчём, тёкоо^тъчём, съ облёкоо^съ облъ-
чём, рёкскоръчём и др. Както се вижда, този тип редуване съвпада с ре-
дуването есоъ, т. е. в основата на минало свършено време има ударена
коренна гласна е и крайна коренна съгласна /с, а във огновата за сегашно
време има неударена коренна гласна ъ и крайна коренна съгласна ч. Така
се оформя доста своеобразен глаголен тип. Към тази характеристика може
да се прибави и особеното в алтернацията на ударението, което е допъл-
нителен белег на този глаголен тип.
гсож: могдсомджъм, избёгосоизбёжъ и др.
; сёем^съйа, вёемоэвъйа, пъёмсопъйа, съ смъёмсосъ смъйа,
баемсобъйа и др.
2.46. Освен разгледаните дотук типове консонантни редувания, конто
се проявяват в рамките на различии словоформи, т. е. конто са израз на
съществуващото в говора вариране на отделяй морфеми и се характерц-
28
Зйра почти с автоматичния ей характер, има й някои редувания, конто се
проявяват като'резултат на словообразователни процеси. От съвременно
фонетично гледище тези редувания не са мотивирани. Такива редувания
са следните:
гсож: брёгоабръжък, сн’ёгозсн’ёжна, белёгаообелёжим и др.
гъи: кърчагожърчъиёл, свойаг ~ своецйшън и др.
ксоч; момъксомомъчёл, войнйк^войничёл, сокаксосокъчёл, рукасо
ручно.
тсоч: прутлхлгручка и др.
Описаните звукови редувания разкриват вариативността на някои ка-
тегории морфеми. Във всички случаи личи, че редуващите се звукове се
намират в положение на допълнително разпределение (дистрибуция) и се
намират в морфеми, конто имат едно и също значение. Най-сетне редува-
нията не са изолирани само в рамките на една двойка думи или форми.1
Всичко това е достатъчно основание да се сметне, че разгледаните по
същината си фонетични явления са в същност от съвременно фонетично
гледище само реликти на по-рано действували в говора фонетични за-
кономерности и сега служат само като фонетична характеристика на
определени групи думи при тяхното морфологично и словообразователно
преобразуване.
Подвижни гласни
2.47. В новоселския говор има подвижни гласни ъ и е, конто в една
от формите на някои съществителни, прилагателни и числителни имена
се срещат, а в останалите форми изпадат. Подвижните гласни могат да
бъдат под ударение или извън ударение.
При съществителни имена се срещат следните подвижни гласни:
2.48. Гласна ъ: старъц—старца, тёповък—тёповци, лакът-лак-
товъ, ддър—одрдвъ, чёшъл—чёшл’овъ, ндкът—ндкти и др.; въпър—въп
рдвъ, вънъц—вънцдвъ, зубъц—зубца, колЬц—кдлца, кунъц—к'унцщконъц —
конца, овън—овнбвъ, пътъл - пътлдвъ, ръжън—ръжн’двъ, чъбър—чъбрдвъ;
живЪц—живца, синъц —синца, спирЬк—спирцй, чвърък-чвърца и др.
2.49. Гласна е: вълёк—вълцй, крътулёк — крътулцй; бръбйн’ек—
бръбйнци, гърволек—гърволци, дърдън’ек-—<дърдънци, млъдён’ек-млъдёнци,
нъвйл’ ек—нъвйлци, опйн’ек—опанци, пуфъл’ек—пуфълци, папон’ек—
папонци и др.
2.50. Както се вижда, гласните ъ и е изпадат, само когато са между
две съгласни. В случаи като кутн’ек-кутн’еци, лёшн’ек—лёшн’еци гла-
сна е не изпада, защото е след две съгласни, т. е. явява се пречка от
фонетично естество да се осъществи правилото за подвижните гласни.
2.51. При прилагателни имена подвижна е само гласна ъ: врё-
дън—врёдна, гладън—гладна, лъсън—лъсна, кратък—кратка, гдрън—
гдрн’а, послёдън—послёдна, памътън—памътна, тдпъл—тбпла, жё~
шък—жёиька, добър—добра и т. н.
1 Вж. по-подробно у О. С. Ахманова, Фонология, морфонология, морфология,
стр. 54 и сл., а също Основы построения описательной грамматики современного русского
литературного языка, стр. 45 и сл.
29
2.52. При причастия подвижна е само гласна ъ : падъл—падла, стй-
гъл-стйгла, пёкъл—пекла, сёкъл—сёкла, съ облёкъл—съ облёкла, пй-
съл-пасла и др.
2.53. При числителни имена подвижна е само гласна»: едън—
една, сёдъм—сёдми, дсъм — дсми. Само в случая чътйри—чъпгръес има
подвижна гласна и.
П. ПРОМЕНИ ВЪВ ФОНЕТИЧНАТА СИСТЕМА
Промени на гласни
2.54. При проучването на един български говор наред с разкрива-
нето на неговите живи, съвременни фонетични закономерности има важно
значение също така установяването и на неговото отношение към едно
минало, засвидетелствувано писмено състояние на българския език, как-
вото е старобългарският език. Старобългарският език и особено неговата
фонетична система е удобен еталон за описание на фонетичните системи
на съвременните български говори. Особеното, специфичного тяхно съот-
насяне с вокалната старобългарска система в същност е основа, върху
която може да се прави класификация на съвременните български го-
вори. Това, разбира се, не изключва и необходимостта от чисто съвре-
менна, типологична класификация на тези говори.
Съвременната дистрибуция на вокалния инвентар във всеки български
говор не може да бъде задълбочено разкрита, ако не се покаже начинът,
по който се проецират в сегашните съотношения на гласните различните
исторически процеси, извършили се със старобългарските вокали.
В това изследване се посочва отношение™ на новоселските гласни
към старобългарските, като, макар и схематично, се показва отноше-
ние™ им и към гласните в книжовния език. По този начин чрез двойна
съпоставка пълно и всестранно изпъкват особеностите на новоселския
вокализъм.
Застъпници на старобългарските гласни
2.55. Задна Носова гласна (стб. ж). Редовен и единствен за-
стъпник на старобългарската задна Носова гласна ж е гласна у незави^
симо от позицията в думата и от отношение™ към ударението: угл'ов,
удица, ун^тръ, йужъ; зуб, гуска, густо, съ купъм, муж, мука, мутна,
мучна, прут, пут, скуп, субота; кудё, кудёла, рукав, голуб, обруч,
пудар, рукъвйца; воду, жъну, ногу, водънйцу, състру, чъту, мъту, съду,
дъду; лёгоу, мётоу, глёдъйу, тииъиу и др.
Единствен случай с гласна о вм. стб. ж е думата копйн’е ’къпини’
от стб. кжпннх. Мъчно може да се обясни такова застъпване, но то едва
ли се дължи на непосредствен фонетичен развой.
2.56. Предна Носова гласна (стб. а). Предната Носова старо-
българска гласна а има два застъпника — гласна е и гласна ъ. Гласна е
се среща под ударение и в началото на дума без ударение — глёдъм,
30
девёти, десёти, жёпгва, зет, клётва, лёча, мек, мёсо, пет, ред, тёшкд
тёгл'ем, съ шётъм; дъпгё, тълё; етърва, език, ечмён и др.
Понякога и в средисловие без ударение се среща гласна е от стб.
д — заек, петнаес, деведесё и др.
Гласна ъ от стб. а се среща извън ударение — дёвът, дёсът, мёсъц,
пътък, прдклът, памът, врёмъ, ймъ, пйлъ, працъ, сёмъ, тёмъ и др.
2.57. Единствен случай, в който има гласна ъ под ударение на мястото
на стб. а, е в думата въч ’вече’ (от стб. кдште). На този случай по-
дробно се спира и Ст. Младенов (стр. 475, 477—479). Въз основа на фо-
нетичния облик на наречието въч (стб. а>&) той прави изводи забанат-
ското потекло на новоселяните. Обаче трябва да се отбележи, че в ба-
натския говор наречието има облик век4. Ето защо аз съм склонен да
мисля, че при наречието въч има някаква нефонетична промяна, може би
аналогия по наречието съг ’сега’. Изобщо при наречията аналогиите не са
рядко явление. Във форма въч не може да има и вторично преместване
на ударението, за да попадне стб. а извън ударение.
2.58. Задна ерова гласна (стб. ъ). Основен застъпник на зад-
ната ерова гласна ъ в новоселския говор е гласна ъ независимо от пози-
цията в думата и от отношение™ към ударението: бъчва, зъл, зълва*
дЪск’е, лъжъм, сън, късно, нъчва, бъл’е; белтък, жълтък, къкЪф, тъкЪф,
момък, пътък, пъсЪк, чътвъртък; въшка, дъска, лъжа, мълчйм, рътта;
дббър, бйстър, вётър, вдсък, мдкър, мбзък, дстър, пасъл, рёкъл, сёкъл,
тдпъл, улёзъл и др.
Гласна о като застъпник на стб. ъ се среща само в следните случаи:
ложйца, съ соблъчём, съ собуем, съ сопашъм.
В няколко думи коренната задна ерова гласна е изпаднала: дно,
снйем.
2.59. Пре дна ерова гласна (стб. ь). Единствен застъпник на
старобългарската предна ерова гласна ье гласна ъ независимо от позицията
в думата и от отношение™ към ударението: зъд, дошъл, отшиъл, тъмно
тънко, мънъцък, дън, лъсно, лъко, съ, съвнъ; конъц, котъл, овъс, пътъл,
остън, оцът; бдлън, гладън, златън; лышпй, чътйм и др.
В говора има и няколко случая с гласна и, която обаче, както е из-
вестно, нее пряк застъпник на стб. к, а иегова стара отгласна степей:
опин’ем, съ съпйн’ем, узймъм.
В думата жнёем коренна предна ерова гласна е изпаднала.
По гласна ъ на мястото на стб. ь новэселският говор е напълно сходен
с говорите в Брезнишко-Трънско-Белоградчишко. По класификацията на
българските говори по застъпниците на стб. ь той се отнася изцяло към
групата на северозападните български говори.1 2
2.60. Гласна ят (стб. ъ). Старобългарската гласна ъ има два ос-
новни застъпника — гласна е и гласна ъ. Гласна е се среща под ударение
и в някои случаи извън ударение — бел, вётър, врёмъ, вёем, голём, две,
колёно, лёто, леб, мёсто, мёсъц, нъдёл’а, понъдёлник, прёсна, рёжъм,
1 Вж. Ст. Стойкое, Банатският говор, стр. 254.
2 Вж. Б. Цоне в, Български старики, кн. I, стр. 28—30; Ив. К о ч е в, Застъпници
на меката ерова гласна в българския език, стр. 71.
31
Сенк’а, усёчъм, цвёк*е, цёдим, цел, цёпим, чърёии^а, врёва, вёдра, брес,
тесто и др. Извън ударение има гласна е от стб. ъ —бела, съ белее, ле-
бъцък, месъчар, пешак и др.
Гласна ъ се среща извън ударение — връвйл, голъма, дъца, млъкд,
сръда, свъча, цълйвъм, съ смъйа, поръжал, въйал, пъйал, пътъл, нъмърйл,
нъмъстйл; гдръ, йутръ, пдслъ и др.
В няколко случая има гласна а на мястото на неударено стб. ъ —
лёта "лете", зима ’зиме’, ник’й ’някои*, ншитд ’нещо’. Местоимението
ник’й има и вариант нък’й, който повече е в съгласие с редовното за-
стъпването на недарения ят в говора.
В думите трава ’трева’, свак ’всеки’ има особено застъпване на стб. ъ.
В думата трава има старо редуване на срички Тази форма има
ясно и точно локализиране в югозападни български земи в Кюстендилско,
Благоевградско.
2.61. Застъпник &<ъ в новоселския говор е една от неговите много
характерни черти. Трябва да се отбележи, че съгласната пред гласна ъ
винаги е твърда. Следователно може да се допусне, че говорът е пре-
търпял източния (напр. габровския) развой на стб. ъ извън ударение, в
който също има гласна ъ, както допуща Ст. Младенов, стр. 475 (гн’ъздд,
тр'ъвъ), но винаги с мека съгласна пред ъ. Както се посочи, в новосел-
ския говор съгласната пред ъ е само твърда, което може да бъде вто-
рично в духа на по-сетнешно развитие на консонантизма към затвърдя-
ване. Но защо няма следи от източно застъпване на стб. ъ под ударение ?
Очевидно това противоречие навежда на мисълта да се търси друго обя-
снение на този тип застъпване на стб. ъ. Развитието на стб. ъ извън
ударение не се различава съществено изобщо от развитието на гласната
е от различен произход извън ударение (вж. т. 2.70—2.77), така че по-ве-
роятно е в говора да е имало само застъпник е от стб. % който после
се е подложил на по-нататъшна промяна към гласна s. Не са обаче ясни
причините за тази промяна, но не ще е било без значение, че сред насе-
лението е имало и преселници от източнобългарски области, в конто се
среща подобно явление.
Тук трябва да се поправи категоричното твърдение на Ст. Младенов
че „в Ново село всяко неударено ъ в каквото и положение да се на-
мира, винаги е редуцирано в ъ“ (стр. 475), защото, както се видя, има ре-
дица изключения. За някои от тях е мъчно да се намери фонетично обя-
снение. Напр. бел — бела, белдга (а не както сочи Младенов бълдга,
стр. 475), но побълёе, Както личи, фонетичната позиция е една и съща,
а резултатите са различии. Специално в случая бела може да се каже,
че в говора има дума бъла ’бълха’ и може би омонимията да е
била пречка да се осъществи редукцията В глагола побълёе, из-
бълёе положението е по-друго: той влиза в определен тип глаголи с
характерни редувания на коренната гласна — нъмёрамоэ нъмърй, избёлимсо
избълёе и др. (за тях вж. т. 2.38.)
1 Вж. Ив. Леков, Взаимна замяна на сричкира и pi в българския език, Българ-
ски преглед, I, 1930, кн. 3, стр. 336—344.
32
Общ преглед на застъпниците на старобългарските гласни
система по пътя на нейното опростяване
Таблица 1
Старобъл- гарски език Новоселски говор j Съвременен български език
Под ударение Извън ударение
Ъ Ъ ъ (а, е) ъ
ь ъ, е
д (оа) а а
е е
а, е
А е
ft У У ъ
’У У
0 о О и о
и и
н
2.62. От прегледа на застъпниците на най-характерните старобъл-
гарски гласни прави впечатление по-особеното им проециране в новосел-
ския говор. Многообразните промени, конто са настъпили с многочлен-
ната старобългарска вокална
дават облик на съвременните
български говори, включ. и
на новоселския говор. Прило-
жената таблица дава нагледна
представа за съотношенията,
конто се очертават между
вокалните системи на ново-
селския гонор и системите
на старобългарския и на съ-
временния книжовен език.
Така по-ярко се разкрива мя-
стото на новоселския говор.
2.63. От таблицата до-
бре личи, че в новоселския
говор разпределението на во-
калния инвентар зависи в го-
ляма степей от ударението.
Най-широко разпространение
извън ударение има гласна
ъ, която исторически се свърз-
ва с най-различни старобъл-
гарски гласни. Тя се явява на
мястото на старобългарскнте
звукове ъ, ь, ъ, а, \ е.
Освен това нейната честота
се засилва и поради това, че
с нея се субституират редица
гласни от чужди езици, като
напр. турското t в думи като
съндък, чъдър и др. или пък
румънски гласни като й(клъ-
тйта<с\&\№9 пупъза<лрир&-
za), I (кържа<сщ^ пърг<
ptrg, 3Mfd/>£<zinibre), I (бъ-
шъка<Уж$\£Ъ и др.
Под ударение личи пълното съвпадане при застъпниците на двата
старобългарски ера в един s-застъпник, което също придава особена
окраска на говора.
Редукция на неударени гласни
2.64. Както вече беше посочвано неколкократно, в новоселския говор
съществува известна зависимост на някои от гласните от ударението.
Гласните а и е са частично ограничени, защото в редица случаи не се
3 Говорът на Ново село, Видииско
33
срещат под ударение, а на тяхно място има гласна ъ. Това явление —
застъпването на двете неударени широки гласни а, е с единствена гласна
ъ — наричам редукция. Резултатът от промяната на двете неударени гласни
е единствен в българските говори и поради това представя специален
интерес.
Поради особените резултати и специфичния обхват на редукцията
спрямо гласните а и е тя трябва да бъде показана всестранно.
2.65. Редукция на неударена гласна а. Промененият изговор на
гласна а извън ударение е привлякъл вниманието още на първите запис-
вачи на новоселския говор. Така още П. Иванов отбелязва, че ж-то се
чува много повече, отколкото в други български говори“ (Псп., XXXVI,
стр. 969). Ст. Младенов е забелязал доста съществени особености в ре-
дукцията на гласната а и прави опит да ги обясни по чисто фонетичен
път. На него му е направило впечатление, че гласната а редовно се ре-
дуцира в гласна ъ винаги и пълно в предударена сричка. След ударение
„редукцията е двояка. Наистина вместо това а се чува пак тъмен вокал,
но той не е винаги идентичен с вокала, що се чува вместо неударено а
пред ударение. Вместо такова а се вестява ту s, идентично с ъ от а пред
ударена сричка, ту едно слабо редуцирано а, което ще означавам с
а. Първият застъпник, сир. ъ, се явява, когато следударното а стой в
затворена сричка и в отворена сричка, но в средата на думата. Вторият
застъпник — а, се явява само на края на думите в отворена сричка* (стр. 473).
По-нататък той вижда прилика с редукцията в московския руски говор,
където също има два застъпника на неударено а в различии фонетични
условия.
2.66. Трябва да се подчертае, че аз не забелязвам никаква разлика
в характера на звука, който се явява на мястото на гласна- а както в
предударена, така и в следударена сричка. И в двата случая има гласна s,
която прилича напълно на ударена гласна ъ: глъвйна, къчъмёлка^ къмара,
кътрънйца, къзан, пъсём, ъмут, ъкдй, ърцар— пдклъде, пшпъм, угръд,
убъва, нёзнъм, укаръм и др.
В края на думата обаче положението е по-особено. Там действуват
други фактори, конто възпрепятствуват редукцията и тя не може да
се проявява (вж. по-долу).
2.67. В средисловие всяко неударено а се редуцира в гласна б. При
това там може да се набележат два случая. В единия от тях има реду-
ване на ударена гласна а с неударена гласна ъ в зависимост от движе-
нието на ударението. Това ре дуване се проявява при определени морфо-
логически категории и поради това то има морфонологичен характер (вж.
т. 2.39.--2.41). Има обаче и друг случай, при който няма движение на
ударението, а поради етимологическа отнесеност на звуковете се уста-
новява, че на мястото на етимологическо а в неударена позиция сега в
говора има гласна ъ\ бъръктар, бръдичка, гарвън, къзмсц къзан, цъфара,
фъсул, убъвйло, пгълъсъм, тъкдй, пъпуци, пъунйца, мъсур, ърцар, ърмъ-
сарин, ъкой, ъбурйшън, ърпъцък, бълдъза, кълъч, ръдъква и др. Вижда се
следователно, че редукцията в първия случай е в тясна зависимост от
преместването на ударението и е придобила морфонологично значение, а
във втория случай е израз на един жив и досега фонетичен закон, според
34
конто гласна а не може да се среща в началото на дума и в средисловие
извън ударение.
И в двата случая явлението е едно и също както по подтиците си,
така и по резултатите, т. е. в неударена позиция задължително се поя-
вява гласна ъ и тази позиция е забранена за гласна а. Само че една част
от случайте днес се ръководят от механизма на ударението.
2.68. Краят на думата е позиция, в конто фонетичните явления се
проявяват по-особено. Крайна гласна а, когато има морфологична функция
(когато е окончание, самостоятелна морфема), в говора винаги остава не-
променена, т. е. тя не се подлага на никакви качествени промени. Поради
това не е точно твърдението на Ст. Младенов (стр. 474), че в краесловие
се изговаря гласна а. Краят на думата е позиция, в която се проявяват
морфологичните особености на говора. В новоселския говор в краесловие
съществува опозиция а-ъ с определено морфологическо съдържание.
Така например съотношението краса — кравъ е израз на отношението
единствено — множествено число на съществителните имена от женски
род. Гласна а е окончание за единствено число, а гласна ъ е окончание
за множествено число. По тази причина не е възможна редукция на не-
ударена краесловна гласна а. Само в един единствен случай това проти-
вопоставяне има определено фонологично съдържание : има (гл. л. ед. ч.)—
ймъ ’име’. Морфологично значение има противопоставянето асоъ при съ-
ществителни имена от женски род: глава — главъ, трава — травъ,
слива — слйвъ, йжа — йжъ, баба — бабъ, капа — капъ, канта — кантъ,
корана —корйчъ, лубънйца — лубънйцъ, литра — лйтръ, фурна — фурнъ
и др. Същото се наблюдава и при прилагателни имена от женски
род единствено и множествено число: бблна — бдлнъ, глад на ~~ глад нъ,
жёдна — жёднъ, златна — златнъ, ддлна — ддлнъ, срёдна — срёднъ,
памътна— памътнъ и др. Аналогично е положението и при прича-
стията от женски род единствено и множествено число: рёкла —
рёклъ, падла — падлъ, съ стурла — съ стурлъ, чёла — чёлъ, мёла — мёлъ,
сёкла — сёклъ, къжала — къжалъ, глъдала — глъдалъ, съ смъйала — съ
смъйалъ, бъйала — бъйалъ и др.
2.69. Неударено краесловно а, което не се подлага на редукция, се
среща още в следните типове думи. В множествено число на съществи-
телни имена от среден род: йайца, крйла, кросна, повёсма, рёбра, цъкла,
цёцъла; сёмъта, йурупчъта, връбчёта, пйлъта, тълёта и др. Като за-
вършек на много наречия също се среща краесловна гласна а: дънЪска,
зиму ска, лётоска, пролётоска, есънъска, сума и др. В окончание юга
за винителен падеж на прилагателни имена и местоимения: белого, чър-
ндга, чървъндга, горнога, шарънога, син'бга, самого, тога и др.
2.70. Редукция на неударена гласна в. Промененият изговор на
гласна е извън ударението също е привлякъл вниманието на Ст. Мла-
денов, който отбелязва: „Няма друго българско наречие, в което тъй
своеобразно и строго последовно да е прокарана редукцията на е и ъ
в един тъмен вокал (э)“ (стр. 475). След като разглежда подробно за-
стъпниците на стб. ъ, той добавя: „Всяко неударено е гласи като ъ, а
ударено като е. Когато неудареният вокал е йотуван или стой след мека
съгласна, редукцията никак не става, пък не е последовно прокарана**
(стр. 476). Трябва да се изтъкне, че тези наблюдения на Ст. Младенов
35
съдържат най-съществените особеностй на редукцията на неударената
гласна е, но все пак е необходимо това явление да се разгледа пълно и
всестранно.
Както отбелязва и Ст. Младенов, в новоселския говор всяка неуда-
рена гласна е (независимо от нейния произход — от стб. е, а) се е ре-
дуцирала в гласна ъ. И при тази промяна (както при гласна а) се очер-
тават два случая. При първия случай има редовно редуване на ударена
гласна е с неударена гласна ъ в зависимост от движението на ударението. Това
редуване също така се проявява при определени морфологически
категории и поради това има морфонологичен характер. Трябва
в същност да се отбележи, че редукцията на средисловно е>ъ се извършва
главно и предимно в думи (и в типове думи), в конто има преместване
на ударението.1 Много малко са случайте, в конто настава редукция
извън посоченото условие. Редки са и случайте, в конто има преместване
на ударението, но без да се осъществява редукция: пет — пестдтин—
петнаес, дёвът — девёти (но дъвъстдтин), обаче тес — тъстдтин (но
шеесё). Има обаче други случаи, конто не могат да бъдат свързани с дви-
жение на ударението. При тях поради етимологическа отнесеност на зву-
ковете се установява, че на мястото на етимологично е в неударена по-
зиция сега в говора има гласна ъ. Важно е също така да се разкрият и
всички възможни случаи и позиции, в конто се пази неударена гласна е.
Морфонологичното редуване се осъществява само в средисловие. В на-
чалото на дума и в краесловие това явление не е познато. В краесловие
се преплитат фонетични с морфологични явления, но трябва да се отбе-
лежи, че фонетичните условия влияят върху начина, по конто се реали-
зират морфологичните явления. Така напр. гласна е като окончание за
множествено число, женски род при съществителни и прилагателни имена
остава непроменена само след меки съгласни к', г’, й: нога— ндг'е,
рука — руке, муйа — муйе, стрёйа — стрёйе; лъка — лък'е, кратка —
кратк’е, дълга — дълг'е и др.
2.71. В началото на дума неударена гласна е винаги се пази: едём,
еръм, едёк, ечмён, ечмёнка, елёк, евён’ек, есёнче, есъндвина, ерендё, етърва,
език, едън, еднЪк, ек’ё и др. В някои случаи горните думи се изговарят
с начална съгласна й: йедёмо, йеръм.йечмён, йевён’ек, йесъндвина и др.
2.72. В средисловие неударена гласна е се пази винаги след мека
съгласна и много често след твърда съгласна. След твърда съгласна:
бела, белёжън, мързелйф, педесё, пестдтин, суферйшън, жёнен, блей,
кле1итёва,цепелйга,терезййа, севлййа, текнефёс, темёл, черкёзе, чен-
г’ёл, чекмеиз, черёпн’а, бербёрин, белчуг, бекрййа, вечёра, ведрйца, ве-
рига, ее рёв, цвеклд, куфер, фен’ёр, фелййа, суферйна, пгек’езё, оцепе,
звено, плавез и др. След мека съгласна и след гласна: к’ебсщи, к’езап,
к’ефлййа, к’есёр, бъг’евиййа, г’ергйнка, к’есййа, йак'ета, пдйес, съ вал’ем,
кдл’ем, кръкл'ем, лул’ем, мёл’ем, нъпйн’ем, пъдйн’ем, пЪнкем, съпйн’ем,
скал'ем, тёгл’ем; бйем, жнёем, знаем, кун’аем, съ маем, паем, н’ден,
сл’аен, чътръес, трйес и др.
1 Тъкмо обратна зависимост има редукцията на гласна е в банатския говор — там ако
е свързана с ударение, тя не се редуцира, а ако не е свързана с ударението, се редуцира:
свёкър — свекъръ, но свикърва (вж. Ст. Стойкое, Банатският говор,(стр. 106).
36
2.73. В краесловие неударена гласна е се среща в думи, конто имат
форми само за множествено число: бог’йн’е, дърл’е, зал’е, кднопл’е,
луг’е, пддвъл’ё.
Като окончание за среден род, единствено число: държал’е, зёл’е,
йагне, клашн’е, поншиалче, тутунарче, цвёк’е, бунйште, гдрншите, къ-
л йште, куруште, фъсул’йште, йёдън'е, пиён’е, иман’е, копане, тро-
шёне, отодён’е и др.
Като окончание за множествено число на съществителни имена
от мъжки род: гръиан’е, осйл’е, кдмпир’е, лътйн’е, снопе, сърбе, съндале,
бйволе, гарвъне, голубе и др.
Като окончание за 3 л., ед. ч., сегашно време на някои глаголи
кдл’е, спгён’е, пъдйн’е, тёгл’е, съ смрък’йн’е и др.
Като окончание за 2 и 3 л., ед. ч., мин. свършено време на лове-
чето префигирани глаголи: йзбъле, удъре, съ уплъше, съ прамъне, пра-
мъсте, натобъре и др.
В наречия и деепричастия: упол’е, ддглъде, бъжайче, търапче,
отодёйче, носёйче, искайче и др.
В частили и междуметия: айде, доке.
2.74. Неударена гласна е се среща и в заети от румънски език
думи: бълегар, буртеф’ате, довлечдр, довлекан, к’илерай, лергъпюар’е,
мепгерйз, неиёл, н’епдтул, п’атек, фетйко, фелетйк, фгрмекатул, фел-
дикдс и др.
2.75. От приведения обилен материал в същност става ясно, че неу-
дарена гласна е се редуцира в гласна ъ предимно в средисловие, и то в
типове думи, в конто има преместване на ударението в различии слово-
форми или преместване на ударението във връзка с различии словообра-
зователни модели. Интересно е обаче да се посочат случаи, когато въ-
преки наличието на редуване на ударена гласна е с неударена редукцията
на неударената гласна е не се осъществява автоматически: бел — бела,
но побълёл ; вёсъл — въсълба, но съ веселим; вёдра — въдрд, но ведрйца;
дёвът — дъвъстдтин, дъвътнаес, но девёти, деведесё; пет — пътък, но
петнаес, педесё, пестдтин; шее — шъснаес, шъстбтин, но шеесё;
сёдъм — съдъмнаес,съдъмспгдтин, но седемдесё. Всичко това показва, че
редукцията на неударената гласна е се е извършвала в извънредно сложна
зависимост от подвижност на ударението, от позицията в думата, от мор-
фологичната обвързаност (вж. напр. числителните), от характера на лек-
сиката и т. н.
2.76. Има редица словоизменителни морфеми, в който се осъществява
редукцията на неударена гласна е. Такива са следните случаи:
1. В окончание -овъ {-евъ) за мн. число на съществителни имена от
мъжки род: волбвЪу градовъ, даровъ, сърповъ, зётовъ\ кл’учёвъ, грошёвъ,
кошёвъ; овндвъ, пътлдвъ и др. В тези случаи крайна гласна е е могла да
се редуцира в гласна ъ, защото не е срещала никакви фонологични пречки,
тъй като окончанието като цяло изпълнява морфологичната си служба
и неговото фонетично вариране не затруднява функционирането му.
2. В окончание за множествено число на съществителни имена от
женски род, чиято основа завършва на твърда съгласна: кравъ (от краве),
гддинъ, гръдйнъ, ижъ, капъ, грёдъ, мётлъ, елйвъ, лубънйцъ, тйквъ и др.
Окончание ъ (<£) е само адоморфа на окончание 2, с което се образуват
37
форми за множествено число за женски род под ударение и след мека
съгласна: жъна— жънё, коза — козё, нога — ндг’е, муйа— муйе и т. н.
3. В окончание за дателен падеж, ед. число на роднински и соб-
ствени имена от женски и мъжки род: бабъ (от бабе), мумъ, Вънуцъ,
Грдздъ; дёдъ, татъ, Ванчъ, Мърйнчъ и др. Ив този случай окончание
ъ е аломорфа на окончание е след твърда съгласна за дателен падеж:
Срв. Дай, е жънё. Помогнй е Мърушк’е и Смо е турла бабъ та поману.
Му испрътйли дёдъ та ндвъ дрёйе и др.
4. В окончание за звателна форма при съществителни имена от мъжки
род, завършващи на съгласна: Станкул- Станкулъ, Млъдёнъ, Пътруцъ,
Сгшридднъ, Цветанъ и др.
5. При формите мёнъ, тёбъ, мъ, тъ, съ на личните местоимения.
6. При частиците чъ ’ще, нъ ’не’.
7. При наречия гдръ, йутръ, зайтръ, пдслъ и др.
8. При числителни чътйри (но има и читйри, чатиристдпшн\ чът-
вдрица, чътръес, чътърнаес, шъснаес, съдъмнаес, осъмнаес, дъвътнаес.
2.77. Ст. Младенов свързва редукцията на неударено е (от стб. е,
ъ, а) с произхода на една част от новоселското население от Източна
България и по-специално с павликянския говор, в който има редовно
застъпване на стб. а под ударение и извън ударение с гласна *ъ (стр.
476—477). Той добавя: “И така под влияние на католишкия български
език, донесен от Влашко, а може би и от Банат, в Ново село почват да
изговарят ъ не само вм. неударено а, както е било в тоя език и както
е и днес, ами разширили тая редукция и върху случайте, гдето в стб.
има ъ и С (стр. 478). Той допуща и евентуално румънско влияние, ако
се приеме, че редукцията а>ъ е румънско влияние (стр. 478). Според
Младенов (стр. 478—479) е възможно още редукцията да е донесена от
Македония и най-сетне той не изключва евентуалната възможност да е
донесена от източнобългарските преселници от Габровско и Търновско,
за конто говорят преданията (стр. 479).
Някои от съображенияга на Ст. Младенов заслужават най-сериозно
внимание. Така например от съществуващото в павликянския банатски
говор разцепване на стб. а на ъ и ё : глъдем, углъдалу, мёсу, пётх не
би било трудно да се обобщи единият тип изговор в един смесен говор,
какъвто е новоселският. Такав същност се създава възможност да се
оформи един устойчив фонетичен модел, по който да се подведат и за-
стъпниците на стб. ъ и на стб. още повече като се има пред вид, че
навярно и ятовите застъпници не са били така устойчиви и лесно е могло
да бъдат подведени към един друг образец. Прави впечатление, че пре-
обладават случаи, в който има неударена гласная от стб. във връзка
с местенето на ударението. Не ще да е без значение и евентуална връзка
и с източнобългарскч говори и по-специално с централните балкански
говори, в конто се забелязва тенденция към абсолютна промяна а>ъ9
еу>ъ извън ударение.1 2 * * Така сегашната типологична близост на новоселския
1 Вж. Ст. Стойкое, Банатският говор, стр. 110.
2 Вж. Български диалектен атлас, т. II, Североизточна България, к. 39—46 и
коментариите към тях, в конто се разкрива застъпване на стб. гласни А 5
неударена позиция с
39
говор с централните балкански говори по отношение на редукцията на
неударените гласни а, е не е напълно лишена от генетични основания.
Трябва да се отбележи, че дори на говорите в Белоградчишко-Чипровско,
откъдето е несъмнено една част от новоселското население, е присъща
редукция от типа е>ъ, което отбелязва Анг. Берберска: „В говора на
с. Ошане се срещат единични случаи, когато неударено е, а и о слабо
се редуцират и се приближават до гласеж към &, та ги бележа със знака
а*. сало, жана, давдче, раман’е, воданйца, кукавица. . ,‘(1 Така онова,
което в този говор (с който новоселският има сигурна генетична връзка)
се оказва изключение и едва забележима тенденция, в новоселския говор
се оказва правило, доста последователно прокарано. Смесването на го-
вори, конто имат общи развойни тенденции, очевидно засилва тези тен-
денции и ги превръща в почти безизключително правило, което се регу-
лира от разнообразии фонетични и морфологични условия.
Следователно общият извод за редукцията на неударените гласни
а и е в новоселския говор се оформя в следния вид: редукцията се е
развила в новоселския говор на неговото сегашно място като жива тен-
денция, обединила отделни случаи и тенденции на съставящите го говори.
Тук трябва да споменем, че поне в редукцията на неударена гласна
е>ъ влиянието на румънския език трябва да бъде изключено, защото,
както се видя по-горе, в румънските заемки няма случаи неударено е да
се застъпва от гласна ъ,
2.78. Би могло да се допуске, че редукцията на гласна a>s се дължи
на румънско влияние, както се опитва да твърди Ил. Бърбулеску, без
обаче да обоснове твърдението си.1 2 Както се видя редукцията и на не-
ударена гласна е, и на неударена гласна а, има строго закономерен мор-
фонологичен характер и нейното настаняване в новоселския говор би
могло да се извърши напълно самостоятелно, а румънският език, особе-
но що се отнася до редукцията на гласна а, може да е въздействувал
като катализатор при извършване на промяната. В новоселския говор
навярно е станало дълбоко преустройване на вокалната система и сход-
ни тенденции са се обединилив силноиярко проявяващасе закономерност,
която е дала доста последователни и устойчиви съвременни резултати.
2.79. Средисловната редукция на гласните а и е, както вече бе по-
сочвано, няма съществено фонологично значение. Тя е само фонетична
особеност на морфемите, конто във всички случаи запазват своята иден-
тичност. Ив. Кочев разглежда редукцията в новоселския говор като.осо-
бено „преразпределение" на неударените вокали. Той използува данните,
изнесени от Ст. Младенов, но те, от една страна, не дават възможност
да се види в пълнота явлението, а от друга — не показват, че редук-
цията на гласна а и на гласна е не се подчинява на еднакви правила.
Самият термин „преразпределение" насочва към едно априорно състоя-
ние на вокализма в говора, конто е бил разпределен по някакъв начин,
а след това вече „се преразпределя“ (при това неизвестно по какви при-
1 Вж. Анг. Берберска, Говорът на с. Ошане (Белоградчишко), Известия на се-
минара по Славянска филология, кн. VII, 1931, стр. 93.
2 Вж. II. Barbulescu, Elemente romane§ti in limba slava din satul Novo-Selo (Bul-
garia), Archiva, XXVIII, 1921, кн. 1, стр. 100.
39
чини).1 Впрочем непоследователна и нееднопосочна редукция се среща и
в други български говори, за конто няма абсолютно никакви сведения за
смесване на разнотипно по говор население. Дори няма нито един говор,
познаващ редукцията, в който тя да е така последователна, както е в
новоселския говор.
Прегласи
2.80. В новоселския говор съществуват и разнообразии прегласи,
конто имат различен обхват на проявление. Повечето от тях се срещат
обикновено в единични думи и имат лексикализиран характер. Те са ин-
тересни именно поради единичния си характер, защото в тях са съсредо-
точени не само фонетични по своята същина въздействия, но също така
семантични и психологични.
2.81. Преглас а>£. В няколко думи след мека согласна има преглас
на гласна а в гласна е: стойёчка ’подпорка на процеп’, йедём ’ям’, изёл
’изял’, йед ’яд’, съ йеддвим ’ядосвам се’, пдйес ’пояс, дъга’.
2.82. Преглас 0>е. Прегласът който е много стар, се среща
само под ударение, и то в окончание -евъ за мн. число при трупа едно-
срични съществителни имена от мъжки род: грошёвъ, ножёвъ, кошёвъ,
църёвъ, плотёвъ, путёвъ. В други случаи този преглас не се среща: койд,
чийд, наию, вайю, мдйо, твдйо (а не мойд, твойд, както ги бележи
Ст. Младенов, стр. 487).
2.83. Преглас о>ф. Прегласът о>ъ се среща в различии типове думи
извън ударение; валъга ’долина’, кърнйз ’корниз’, кълиддр, мътйка (нои
мотйка), къда ’кога’ пътрёт ’портрет’, пръздрец ’прозорец’, покръвйца
’вид голяма черта’, набъд ’вид вила’, мъръпутина ’урва, пороище’, дъддим
’дохождам’, нъчъска ’нощеска’. Интересно е да се отбележи, че преглас
о>5 почти редовно е проведен в представка про-'. пръдъдём — пръдавъм,
пръчътйм—пръчътувъм, мъ пръбддъ—мъ пръбодувъ. Възможно е в този
случай прегласът да се дължи на аналогия от представка пре-;>пръ-
(пра~), която е широко разпространена в говора: йа пръмъстй, но он
прамъсте. В парадигмата на глаголите с представка пръ-<^про- обаче
няма такова преместване на ударението.
Прегласът о>ъ навярно е минал през един междинен акавски етап, в
който е имало о>а, а после вече е настанала редукция а>ъ.
2.84. Преглас у>Ъ. Прегласът у>ъ се среща в думите чёл’ъс ’че-
люст’, к у къ вица ’кукувица’. Той се е извършил навярно чрез намаляване на
лабиализацията на гласна у>о и после о ('>ау>ъ, както в по-горните
случаи.
2.85. Промени в отделки думи. В отделни думи се среща замяна на
едни гласни с други: о>у— суда ’сода каустик’; а>у—фушк’ййе ; -
лътург’ййа, иу>у~думитрдфчъ', о>у—Тудорка, Тудор,рабуш (и работ');
е>у~чумбёр; еу>ъ купъчк’и, мрътвъчк’и, тйквъчк’и,. Възможно е в
този случай промяната е>ъ първо да се е извършила в неударена пози-
ция (срв. тйквъчк’и, а после да се е преместило ударението); у'>о—к’о-
1 Вж. Ив. К о че в, За преразпределението на фонемите в българските говори, Славис-
тичен сборник, По случая VJ Международен конгрес на славистите в Прага, стр. 250—251.
40
спё навярно по аналогия на к'офтё (от тур. kofte). Не е ясна промяната
на гласна ъ>е в думата тёко ’тъках’ може да се допу сне, че е по ана-
логия на глагоЛи от същия тип: сёко, пёко, тъй като формите за сегашно
време са напълно съвпаднали — тъчём, съчём, пъчём; същото е ста-
нало и при формите за минало свършено време.
Промени на съгласни
2.86. Промените на съгласни в новоселския говор се отнасят до из-
чезване на съгласни или пък до своеобразно развитие на някои съгласни.
Някои от промените на съгласните имат по-закономерен характер, а други
са с по-ограничен обхват и се проявяват само в отделяй категории думи или
дори в отделни думи.
2.87. Застъпници на праславянско *//. Праславянското съчетание *tj
в новоселския говор има основен застъпник съгласна ч: врёча, врйчъм,
вдчка, гачъ, лёча, нёчъм, ноч, нъчва, ночём, дчъм, обрачъм, прачъм, плё-
нка, поврачъм, свъча, съ сёчъм, сйночка, фачъм и др. Само в думите
бъшта, д'ыитър има съчетание шт.
2.88, В говора обаче има цяла редица думи, в конто се среща съче-
тание шт, което не е от праславянско *tj: браниште, гуштър, гунёшпгър,
зътуиипъно, клешпгёва, крыипгёне, нйшта, ншитд, нъвёшита, пдшта,
плештат, пуштало, ръшта, струштим, съ тйшпш, фуштёл, човёш-
тина, штулъ, штукнъм, штом, штуцъм и др. В горните случаи съ-
четание шт е станало възможно, след като промяната на праславянско
съчетание е била напълно извършена. За съвременния говор наличието
на съгласна ^<*tj е резултат от минали закономерности, конто днес се
установяват само по своите резултати. По застъпника на праславянско
*tj новоселският говор се отнася изцяло към групата на най-западните
говори.
2.89. Застъпници на праславянско *dj. Праславянското съчетание *dj
в новоселския говор има застъпник съгласна и: въиа, умъи, прёца, праца,
саиъ и др. В думата нужда има съчетание жд, обаче тяе нова за го-
вора. В думата руийна няма пряко застъпване на праславянско *dj, тъй
като думата е заета с този си фонетичен облик от румънския език
рум. ruginS).
Промени на съгласните в и х
2.90. Съгласна в има особено разпределение в новоселския говор.
Пред гласните а, о, е в начало на дума тя редовно се пази: вода, вол,
водънйца, ватра, вал’ем, вёрно, вёиъ и т. н. В средата на дума тя също
така се пази: пл’авез, плёвим, глава и др., но има случаи, когато в по-
зиция между гласни тя изпада: глау ’главу’, глъдчка ’главина лозова’,
прао ’право’ и др. Съгласна в не се среща и в думата ачёр ’вчера’. Пред
беззвучната съгласна т съгласна в се обеззвучава: фтдрник, фтора. Имя.
редица случаи, в конто в книжовния език има начална съгласна в, а в
новоселския говор има гласна у. Такива са напр. укаръм ’вкарзм’, у лазим
’влизам’, узймъм ’взимам’, т. е., както личи, това е в същност замяна на
представка в- от представка у-. Предлог у също е заменил предлог в:
отддим у йжу, улазим у собу и др. Няколко думи, конто в книжовния
41
език и в другите български говори имат начално протетично 5, в ново-
селския говор са без начално в: унутръ ’вътре’, удица ’въдица’, угл’ов
’въглен’. В думата йужъ вм. съгласна в има протетична съгласна й.
2.91. Съгласна х. Изпадането и изчезването на съгласна х е най-
характерната особеност в консонантизма на новоселския говор. В нача-
лото на дума, в средисловие и в краесловие, общо взето, съгласна х е
изчезнала напълно: дро, убъва, йжа, ала, арчим, Рйст’а, лёп, льдина,
р'ыпка^ раним, зар, мъла, сна, изарчим, бъла, съ олади, уо, пъръдд, иса-
бън; стра,вър,вла, оре, сме, ни, пойдд, опшдд, спа, ора и др.
В някои случаи обаче съгласна х се е прегласила в друга съгласна.
Преглас х>й се среща между гласни в няколко думи: дрёйа, лъйа
’леха’, муйа, стрёйа.
Преглас х>ф се среща в няколко думи: куф, куфа, пуфало, ’духа-
ло’, буфнъм ’бухна’, потпуфнупг ’подпухнал’, пифтйе ’пихтия’.
Преглас x>tu се среща в няколко думи: ъшчийа ’готвач’, мыинйца
’мех на гайда; гайда’, пгрошка троха’.
Преглас х>5 се среща предимно в средисловие в няколко думи:
дувъ ’духа’, дувало ’духало’, бувъм ’бухам’ (жива) дува ’жива душа’,
глув, глува, оглувувъм ’оглушавам’, су в, сува.
Преглас х>с, който отразява стари фонетични закономерности, се
среща в окончанието за 2 лице, множ, число на минало свършено и ми-
нало несвършено време: имастъ, чётоспгъ, плётостъ; ймыиъстъ, чыпё-
игъстъ, плътёшъспгъ и др. При съществителни имена този преглас се
среща във формата орёси ’орехи’.
2.92. Твърде любопитни са промените, конто са настанали със съг-
ласна х. Дали съгласна х направо се е прегласила в съгласните й>
в, ф или това е станало през различии степени. Така например може да
се сметне, че съгласна й на мястото на съгласна х може да е резултат
от вторично запълване на получения интервокален зев след изчезването
на съгласна х: дрёха>дрёа>дрёйа. Същото може да се каже и за съг-
ласните в, ф. Те навярно са се появили в интервокално положение, а
после са се разпространили и в абсолютно краесловие: суха>суа'>сува,
сув и т. н. За такъв предполагаем процес свидетелствува фактът, че пре-
глас %>5, ф почти не се среща в думи и форми, в конто няма редуване
на позициите интервокална и краесловна. Такива са например някои ме-
стоимения и глаголи.
Прегласи на съгласни
2.93. Преглас д’, т’уг’, к\ В няколко думи този преглас се е про-
вел предимно пред задна гласна а и пред предна гласна е: лаг’а ’лодка,
ладия’, г’авол, бъг’ева ’бадева, напразно’, луг’е ’люде’; брак’е, цвёк’е. В
думата чок’ина ’четина’ прегласът е пред предна гласна и, а в думата
връкнйца ’порта, вратница’ има преглас тё>к.
2.94. Преглас р>л. В няколко думи има преглас р>ль което е
в същност неконтактна дисимилация: Глигдрийа, кълиддр, съклёпгна ’сек-
ретна (игла)’,
1 Така например смята, че е станало в нишавскня говор Б. Симеонов, Една фо-
нетико-морфологична особеност на нишавскня говор, Български език, VJII, 1958, кн, 3,
стр. 259.
42
2.95. Преглас м>н се среща в няколко думи: дъдён та, ранк’е,
’презрамки’, доранчъ ’дорамче, кожухче’, Максин и др.
2.96. Обратният преглас н>м се среща в краесловие на няколко думи:
освём, Мъдам ’гр. Мадан’.
2.97. Преглас c>ui се среща в няколко думи: uiytua ’шосе’, шу-
мим ’суша’ и както личи, той е в същност неконтактна асимилация. Този
преглас е широко проведен в крайната основна съгласна на редица гла-
голи, където би трябвало да се очаква съгласна с: брйшъм, бойдшъм,
върдшъм, жогръфшиъм и др. Твърде е възможно в тези случаи да има
не фонетично явление, а морфологично-словообразователно, тъй като се
проявява само в определен морфологичен и словообразователен тип.
2.98. Преглас д>/и, ж>ш. Той се среща в думите рётък, сла-
тък, тёшъК' жёшък и няма чисто фонетичен характер. В тези случаи има
обобщаване на една основа с крайна беззвучна съгласна за всичкислово-
форми, така че се отстранява като последица от изравняване на аломор-
фите алтернацията звучна/беззвучна съгласна, т. е. тёшка^тёшък, сла-
тка^слатък и т. н.
Други промени на звукове
2.99. Метатеза. В думите грдйзъ, лдйзъ има особено премятане от
първични форми *грозйе, *лдзйе. Окончание -йе, което е характерно за съ-
бирателни форми, чрез тази фонетична промяна се е изравнило с оконча-
ние в, което по-нататък вече се е редуцирало в ъ.
2.100. В редица думи по разни причини се извършвало разместване
предимно на съгласни:
дб>бд: вършйбда, свабда
вр>рв: Гървил Таврил’
рлин>рнил: върнйла ’върлина’
коч>чок: чокан ’кочан’
гъв>въг: въган Таванка’
йр>рий: бърий&к от байр’йк
рив>ърв: тървдн от тривдн ’трион’
ре>ър: дърнбвина от дреновина, търпёръм от треперя
ра>ър: гърмада от грамада
ри>ър: пърлйчъм от приличам
В последните три случая промяната е станала поради изравняването
на съчетанията ре, ра, ри с първично съчетание ър. Това явление има
широко разпространение предимно в източни български говори.1
върд>ръдв: тръдво от ’твърдо’
лер>рел: к’ирёл от ’к’илер’
ритл^литр: литра от ’ритла’
коп>пок: покрйва от ’коприва’
ро>ор: коркодйл от ’крокодил’
вс^св: сви от ’вси’ свак’и от ’всеки’ съсвём от ’съвсем’
нами>мини: минигоч от ’намигоч’
1 Вж. по-подробно за това явление у К. Костов, Един случай на вторично съчета-
ние трът—търт от първоначална сричка ра между съгласни в някои български диа-
лекти, Български език, Xf I960, кн. 1, стр. 51—55»
43
Вмъкване и изпадане на звукове и срички
2.101. В м ъ к в а н е на г л а с н и. В няколко думи има вмъкнати гласни
между две съгласни: кумёт ’кмет’, пгерезййа ’терзия, вид кантар’, чъръвд
’черво’, пйсък ’от рум. pise’, ланъц ’от рум. larf.
2.102. Вмъкване на съгласни. Съгласни н, н’ са вмъкнати в
думите: Дъмн’ан, тъмн’ан, зёмн’ен, нджници.
Съгласна в е вмъкната на мястото на съгласна й в думата товага
’тояга’. Вмъкването на съгласна в в съчетание ойа е известно на редица
източни български говори.
Съгласни д, пг се вмъкват в съгласковите групи зр, жр, ср: здрёе,
ждрёбна, стръмота, епгрекмё, струтъна, стрет.
Съчетание вр се вмъква на мястото на л в думата сврънчоглёдъло,
сврънчдг.
2.103. Из па да н е на срички. Изпадането на срички не се среща
като закономерно явление, но за отбелязване е, че то е присъщо на думи,
в конто има редубликация на никоя сричка. Така чрез отстраняване на
едната от повтарящите се срички при по-бързо и по-небрежно изговаряне
се получават дублетни форми: чъСчйка, тъ<тап1ъ, куруиипе <кукуру-
шпге ’царевичак’, тулузина<^тутулузина ’оглозгано царевично стъбло’
и др.
Промени в отделни думи
2.104. В отделни думи се срещат промени, конто не могат да се
евържат с фонетичните закономерности в говора. По различии причини
(често нефонетични) имазамяна на една съгласна с друга: в>б—гужба,
с^з—пёнзийа, с>ц—прсщъ ’прасе’, п>ф~прдцоф ’процеп’, к>ф- ддф-
тор, з>ж—жогръфшиъм ’боядисвам стена’, ку>г гурбййа, полъгъчка,
н>л’—мл'ого, л~лумър ’номер’ навярно от румънско пшвйг.
Промени са претърпели и някои нови думи, влезли в говора през по-
следните десетилетия: търномётър ’термометър’, фърпгйла ’квартира’, та-
лифдн ’дирек, стълб’ и др.
2.105. Освен това може да бъдат отбелязани и следните промени като
д е к о м п о з и ц и я — тасън^фтасън, поява на двойни съгласни — бёллук
(наред с бёлилук) ’чесън’, опростяване на съгласкова трупа зн>н: унъм
<узнъм, излёнъм<излёзнъм, улёнъм<улёзнъм.
Групи звукове
2,106. Трупа чър. Извънредно важна черта на новоселския говор е
наличието на начална звукова трупа чър- на мястото на стб. чрк-,чръ-;
чърв, чърн, чървён, чървънйца, чъръвд, чърёшн’а. Срещат се още и случайте
чрънк?е, чёрпим.
Тази особеност на новоселския говор е необичайна, защото тя се
среща предимно в източни български говори и не е присъща на гово-
рите, с конто новоселският говор е в генетична връзка. Тя не е присъща
на говорите в Източна Сърбия,1 а на територията на днешна Македония
1 Вж. Ал. Белич, Ди^’алекти Источне и Лужне Срби]’е, стр. 226—227,
44
се наблюдава трупа ^/?<стб. ч|Ж само в най-югозападните български
земи (Дебърскб, Стружко, Охридско, Костурско),1 конто имат и други из-
точнобългарски особености, но с конто новоселският говор очевидно няма
връзка. Тук нарочно трябва да се посочи, че в говора на карашовените в
Югозападна Румъния (около гр. Караш) и в говора на с. Свиница около
гр. Оршова (Югозападна Румъния) също се среща трупа чр- чей Ем. Пет-
рович определи тази черта на карашовенския говор като архаична.1 2
Той смята, че говорът на карашовените се е откъснал от метрополията
преди ХШ—XIV в., когато се е развил преходът ^>цр в сръб-
ския език.
За обяснение следователно на новоселската трупа чър- съществуват
две възможности: а) или населението на Ново село е дошло от Северна
Македония и от Чипровско, преди процесът чуь>цр* да се е провел в
тази облает на българското езиково землище и по този начин в новосел-
ския говор се е залазило архаично положение; б) или тази черта на ю-
вора е донесена от изгочнобългарски преселници, каквито се допуща, че
са вземали съществено участие във формирането на днешния новосел-
ски говор.
Аз съм наклонен да смятам, че втората възможност е по-вероятна
тъй като има и други черти, който насочват със своя произход извън
зоната на чисто западните български езикови области (за тях вж.
т. 7.30 — 7.32).
2.107. Трупа ъл. Новоселският говор се характеризира с почти пълно
единство по отношение на застъпването на старобългарските съчетания
ъл, лъ между съгласни. Навсякъде без оглед на фонетичното обкръже-
ние в говора се среща съчетание ъл: вълк> жълт, жълч, пълн; бъла
’бълха’, вълна, вълнъник, гълтъм, гълка, дълго, жълтд, жълтък, з&лва,
йабълка, кълвач, кълчйна, кълнём, мълзём, нъпйлшм, пълним, стълчём,
тълчник, тълчём, мълчйм, сълза и др.
Съчетание лъ има само в думата млъзнйца ’овца, на която е отде-
лено агнето и се дои’.
Пълна асимилация на съчетание лъ има в думата сънцъ ’слънце’ и в
думата бугърин ’българин’. Форма сънцъ несъмнено сочи към югозападни
български земи, което отбелязва и Ст. Младенов (стр. 481).
Застъпването на старобългарските съчетания лъ, ъл само с ъл без-
спорно евързва новоселския говор с източнобългарското езиково землище
и тази черта е един от несъмнените източнобългаризми на новоселския
говор (вж. и т. 7.30—7.32).
2.108. Трупа ър. В новоселския говор изговорът на старобългар-
ското съчетание ъ^ |»ъ между съгласни зависи от броя на съгласните
след съчетанието. В едносрични думи и в многосрични думи пред една
съгласна се изговаря съчетание ър: вър ’връх’, пърч, сърп, смърт; върба,
дървд, гЪрнъ, зърнб, гърчаннн, държал’е, етърва, държйм, държава, бърдо,
вършём, кърпа, мърдъм, сърцъ, съ смрък’йне и др. Има обаче няколко
случая, в който съчетанието се изговаря като в едносрични думи ръ:кръв>
1 Вж. Б. Видоески, Македонските дЩалекти во светлината на лингвистичката гео-
графи]а, Македонски ]азик, ХШ—XIV, 1962/1963, стр. 94.
2 Вж. Е. Petrovici, Graiul cara§ovenilor, стр. 115—116.
45
ПрЪс. В многосрични думи пред две СъглаСнй сё изгойоря съчетание ръ:
дръфцё, мрътва, смрЪзнъм, мрЪднъм, дръшка, крЪчма, пръстън, прЪс-
към и др.
Трябва да се отбележи редуването ъроэръ, което съществува в едно-
коренни думи: бЪркъм—бръкнъм, дЪрпъм—дръпнъм, човъркъм—човръкнъм,
тмъркъм—шмръкнъм и т. н. Това редуване има морфонологично значе-
ние, въпреки че зависи от фонетичната позиция на съчетанието. Съчета-
ние ър винаги съпровожда несвтршения вид на глагола, а съчетание ръ
винаги е свързано със свършения вид на глагола.
Фонетични промени в заети думи
2.109. Най-голям брой заемки в новоселския говор са от румънския
език. ,Начинът, по-който се нагаждат към фонетичната система на говора,
свидетелствува за известна устойчивост на новоселската фонетична си-
стема, но също така се забелязва известен натиск върху фонетичната
структура на говора чрез въвеждането в нея на гласна оа, чрез поя-
вата на меки съгласни и чрез укрепване на звучните съгласни в крае-
словие. Подробно този въпрос е разгледан в дела за румънското влияние
върху говора (вж. тук т. 6.37—6.53).
Някои чужди думи от други езици също са претърпели известии
промени, но при тях не може да се очертаят някакви закономерности и
за това те саразгледани като изменения в единични думи.
46
3. МОРФОЛОГИЯ
СЫЦЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
3.1. Съществителните имена в новоселския говор имат следните гра-
матически категории: род, число, падеж, звателна форма. При тях не се
среща категорията определеност* неопределеност. Липсата на тази кате-
гория прави парадигмата на съществителните имена доста опростена, а при
някои типове имена тя е ограничена в рамките на една-две словоформи.
Важно е да се отбележи, че на известна част съществителни имена
в говора е присъща и категорията одушевеност-неодушевеност.
3.2. Категорията род на съществителните имена се характеризира с
много голяма сила на формалния признак, по който се групират отдел-
яйте граматични родове. Така например всички съществителни, завърш-
ващи на съгласна, са от мъжки род, почти всички съществителни, завър-
шващи на гласна а, са от женски род, а съществителни с окончания -ъ,
-е, -о са от среден род.
3.3. По признака одушевеност-неодушевеност съществи-
телните имена в новоселския говор принадлежат към два основни класа.
Признака одушевеност притежават названията на животни и на лица.
Морфологичните белези на тази категория са следните: 1) Наличие на
родително-винителна форма при съществителни имена от мъжки род.
2) Наличие на дателни форми при съществителните имена от женски род.
3) Възможност да бъдат употребявани край тях винителни форми на по-
казателните местоимения от мъжки род — тога, ондга, овдга.
3.4. По отношение на категорията падеж съществителните имена
от новоселския говор се делят на две основни групи: 1) Съществителни
имена, конто нямат падежни форми. Такива са всички съществителни
имена от мъжки род, конто са от класа на неодушевените, и всички съ-
ществителни имена от среден род. 2) Съществителни имена, конто имат па-
дежни форми. Такива са съществителните имена от мъжки род, конто влизат
в класа на одушевените, и всички съществителни имена от женски род.
Род на съществителните имена
3.5. Мъжки род. От мъжки род в говора са всички съществи-
телни имена, конто завършват на съгласна: брег, вол, вётър, глас, дън,
дёвър, кръв, кон, козар, лук, лой, мъгдан, нож, ноч, овън, оцът, офчар,
пътъл, пёпъл, човёк, чирак и др.
47
Има трупа съществителни имена, ПрёдИмно названия на лица, конто
завършват на гласна а и са от мъжки род: дёда, mama, чйка, ук'а, лъ-
жла, шугл’а, ръпл’а, мормдн’а, тофлдиа и др.
В говора се е очертала и ярко се е изразила интересна законо-
мерност: всички имена, завършващи на съгласна, са от мъжки род, а всички,
завършващи на гласна а, са от женски род по форма, т. е. притежават
всички формални показатели и категории на съществителните имена от
женски род. Контекстовата им употреба обаче свидетелствува за тяхната
принадлежност към имената от мъжки род. Така напр. съществителното
деда има винителна форма деду, дателна форма дёдъ, звателна форма
дёдо (както е при съществителните имена от женски род), обаче в кон-
текст то се разкрива като съществително от мъжки род: Кликни гадёду
mu. Е ддшъл с ед нога дёду и с ед ну бйбу и т. н.
Отклонение от това правило правят няколко съществителни, който
също завършват на гласна а: ела ’влах’, сирома ’сиромах’, стра ’страх’.
Тези съществителни имат други парадигматични особености, различии от
имената, завършващи на гласна а. По формалните си белези те са една-
кви със съществителните, завършващи на съгласна, тъй като тяхната съ-
временна звукова форма е резултат от изпадането на краесловна съг-
ласна х.
Личните имена на лица от мъжки пол имат същите особености на
нарицателните имена. И те завършват на съгласна или на гласна а: Иван,
Млъдён, Йонйц, Йон, Станку л, Пътруц, Гървйл, Тудор; Ванна, Кира,
Паска, Нйца, Слафча, Г’дрга, Луца, Борака, Креста, Пётка, Сёрг’а,
Вача и др.
3.6. Женски род. От женски род в говора са повечетосъществи-
телни, конто имат в единствено число окончание -а: глава, крива, вода,
рука, нога, трава, мёдъница, връкнйца, бръдйчка, гърбина, зёмл’а, лаг'а,
вола, нъдёл’а, дйн’а, пёсн’а, къцёл’а; бъла, върба, гръда, жъна, игла,
мътла, офца, коза, състра, торба, бона, змийа, мъйа, бел’а, глъвн’а,
ръдн’а, свин а; кисълта, мъспга,' оста, угърта, цъфта и др. Личните
имена на лица от женски пол също окончават на окончание -а: Вънуца,
Вёска, Станка, Пёрка, Мърутка, Мърййа и др.
3.7. Среден род. От среден род в говора са всички съществи-
телни имена, конто имат в единствено число окончания -ъ, -о, -е: врёмъ,
гърнъ, йужъ, паль, працъ, сёмъ, сьрцъ; браисно, жито, злато, масло,
мёсо, нёбо, око, дро, сёно, уо, въдрд, винд, дървд, кросно, млъкд, плътнд,
сълд, чълд; дътё, тълё, държал’е, копан’е, оран’е, съйан’е, пъйан’е и др.
Съществителни имена с променен род
3.8. Както вече бе споменато, в говора всички съществителни имена,
завършващи на съгласна, са от мъжки родг^йт®^ сдл, чървён кръв,овъй
ёсън, бёл вар, бёл лдй, голём пйкос, лот пймът и мн. др. Повечето от
този тип имена имат една единствена словоформа — тяхната парадигма е
крайно бедна.
3.9. Има няколко съществителни имена, конто имат по-друга грама-
тическа характеристика. Така например следните съществителни в говора
са от женски род, а в книжовния език са от мъжки род: белёга (кн. б е л е г),
глиста (кн. глист), глёзна (кн. глезен).
48
Има същестёителнй, който в книжойния език са от среден род, а в
новоселския говор са от женски род : кдпча (кн. копче), къфа (кн.кафе),
uiyiua (кн. ш о с е).
Съществителните свъча (кн. свет), пёсн’а (кн. песен) са от женски
род, както съответните книжовни съществителни, но имат друга струк-
турна оформеност.
Съществителното нъчва (кн. нощови) е от женски род, а в книжов-
ния език то е с форма само за множ, число.
Съществителните имена сме (кн. с м я х), орё (кн. орех) са от среден
род. При тях има интересно нагаждане към средния род поради съвпа-
дане на техния завършък (след изпадане на съгласна х) с окончанието за
среден род. Съществителното орё обаче има две форми за множествено
число: орёта ’дървета орех и бройна форма за плодове орех’ и орёси
’плодове орех’. Първата форма е по-нова, получена, след като форма орё
е започнала да се схваща като форма от среден род, а форма орёси е
по-стара, за което свидетелствува и промяната х>г.
Съществителното име пед (кн. п е д я) е от мъжки род.
Съществителни имена тип мъстй, ocmd
ЗЛО. В новоселския говор има няколко съществителни имена, конто
представляват особен интерес по структурните си особености и по своя
произход. Те са зълънта ’зеленина’ мъста ’мае’, кисълта ’лимонтозу',
оста ’ос’, рыита ’ръж’, огърта ’угар’, пдетъта ’чакъм, постат’, слъзън-
та ’вид цвете’, стрънта ’стърнище’, цъфта ’цев’. Всички тези съществи-
телни са от женски род и с изключение на пдетъта са с крайно
ударение. Както се вижда, те имат завършък -та, който по произход е
членно окончание за съществителни от женски род на съгласна. В ново-
селския говор горните съществителни не се схващат като членувани. Едни
от тях са били едносрични (мае, ос, ръж, цев} и чрез членното оконча-
Т а блица 2
Ед. ч. Им. Вин. оста осту 1 пдетъта | пдетъту
мн. ч. остё | пдетътъ
ние -та са станали двусрични и се изравнили напълно със съществителни
имена от типажй/ш, коза по всички граматически белези. Другите сега
са трисрични и по структура напълно приличат на думи като работа, гръо-
та ’грехота’ и др. Този тип съществителни имат още косвена форма,
образувана с окончание -у, и някои от тях форма за множествено число, об-
разувана с окончание -е (-й).
3.11. Днес в новоселския
говор няма членна форма -ът,
-та, -то, -те при съществи-
телните имена. Ето защо на
горните съществителни тряб-
ва да се гледа като на остатък
от време, когато в говора се
е употребявала тази членна
форма. Тези съществителни
всички други имена: Оста
има двё остё. Дънъска чъ жнёемо ръшту и т. н., както Жъну и търау
упол’е. Тури лёб у торбу и др.
Разглежданият тук тип съществителни напълно се е изравнил с оста-
налите съществителни от женски род. Членното окончание следователно
сега не се схващат като определени, както
съ с тротила. Тури коло нъ осту. Кола
4 Говорът на Ново село, Видинско
49
в този случай има само словообразоватёлно значение. Тази особеност на
новоселския говор е забелязал и Ст. Младенов и тсй в общи линии е
изяснил нейната същност, но не е точно неговото твърдение, че жи-
телят на Ново село, ако „иска да употреби членни форми по обра-
зец на литературния български език, той ще каже без друго остата,
мъстата* (стр. 484). Носителят на новоселски говор никога не употребява
. членувани форми и това проличава тъкмо тогава, когато той се опитва
да говори на книжовен език.
3.12. Напоследък с посочения тук тип съществителни, конто се
срещат и в трънския говор и особено с тяхната особеност да удвояват
членното си окончание, се занимала Ив. Гълъбов и Р. Божков.1 Първият
сполучливо набеляза причините за удвояването в особеното положение
на тази малка трупа имена сред съществителните от женски род: само
при тях не може да се постави отчетлива морфемна граница между ду-
мата и членното окончание и поради това към един комплекс, оформен
като останалите имена, се е добавило още едно членно окончание (сол-
ту -солтуту)1 2. Наистина като се има пред вид произходът на новосел-
ския говор от райони, конто познават това явление, едно такова тълку-
ване на появата на формите от типа оста и др. е приемливо, обаче остава
открит въпросът: защо са се лексикализирали тъкмо форми, образувани
с членно окончание -та> след като новоселският говор е’познавал и други
членни окончания. Отговорът на този въпрос е крайно труден. Трябва да
се има пред вид, че в сегашния новоселски говор няма абсолютно никакви
колебания в рода на съществителните имена, а има категорично обосо-
бяване по формален признак на съществителните имена по родове. Сега-
шните имена от типа оста са влезли в говора от онези негови носители,
за конто те са били от женски род, тъй като всички останали имена на
съгласна сега в говора са от мъжки род. Когато са се смесили различии
говори, което е довело и до изчезване на членуването, тези имена от жен-
ски род, конто навярно са имали членувани форми като *остата „пра-
вилно“ са били декомпозирани като оста и т. н. и са се изравнили с
останалите съществителни от женски род. Днес в тяхното значение не
се съзира абсолютно никаква следа от детерминираност.
Число на съществителните имена
Множествено число
3.13. Съществителните имена в говора имат главно две форми за
изразяване на категорията число: за единствено и за множествено число.
Разнообразието в начините за образуване на формите за множ,
число се определи от принадлежността на съществителните имена
към различии родове, а в някои случаи от тяхната фонетична и сло-
1 Вж. Ив. Гъл ъбов, Проблемът за члена в български и румънски език, 1962,
стр. 57—58; Р. Божков, Двойната членна форма в трънския говор, Известия на Инсти-
тута за български език, кн. XI, 1964, стр. 423—426. Не е ясно какво възразява Р. Божков
на Ив. Гълъбов.
2 Подобно изравняване на малка трупа форми към друга по-многобройна трупа има в
родопските говори с причастия от гтипа дошлала (за тях вж. по-подробно у Г. К. Вене-
диктов, Причастия прошедшегоvвремени с удвоенным суффиксом в родопских говорах,
Статьи и материалы по болгарской диалектологии, зып. 10, стр. 104—124).
50
вообразоватслна структура. Ёсички съществителни имена от мъжки
род, конто имат нулево окончание (т. е. завършват на съгласна),
имат и бройна форма за множествено число. Известна, немногобройна
трупа съществителни имена са дефективни по отношение на категорията
число: едни от тях имат форма, конто по контекстови признаци се смята,
че е форма за единствено число, а други съществителни пак по такива
признаци се смята, че са с форма само за множествено число.
3.14. Мъжки род. За образуване на форми за множествено число
на съществителните имена от мъжки род се използуват следните окон-
чания и техни варианти (аломорфи): -овъ {-евъ), е (~ъ), -и1. Спецификата
на новоселския говор, както ще се види, не се проявява в състава на
словооформителния инвентар, а в неговэто своеобразно разпределение
(дистрибуция).
3.15. С окончание -овъ образуват форми за мн. число голям брой
едносрични съществителни имена от мъжки род: бёч— бёчовъ, врёж—
врёжовъ, зев — зёвовъ, леп — лёбовъ, ступ — ступовъ. Тук се отнасят
съществителните кланц, сак, сан, сват, трак, трок, фел, фус, чвор, чир,
tuun и мн. др. С различно ударение в сравнение с горната трупа са само
съществителните вол — волдвъ, сом — сомбвъ. С варианта (аломорфата)
-евъ образуват мн. число само няколко съществителни, конто завършват
на ж, ч, in или са завършвали в миналото на мека съгласна. Ударението
е винаги върху окончанието : кош — кошёвъ, кум — кумёвъ, муж — му-
жёвъ, нож — ножёвъ. Тук се отнасят съществителни като кл’уч, ноч,
пут, цар. Вариантът -евъ при едносрични съществителни имена следова-
телно се среща само под ударение.
3.16. С окончание -овъ (-евъ) образуват форми за множествено число
и редица двусрични съществителни, конто имат подвижна гласна ъ в своя
завършък: въпър — въпрдвъ, вънъц — вънцбвъ, вётър — вётровъ, котъл —
котлдвъ, лакът — лактовъ, момЪк, бдър, пътъл, шанъц и др. Тук се
отнасят и няколко съществителни, конто имат по-различна структура:
г'иг’илйч — г’иг’илйчовъ, гъйнсщ — гъйнацовъ, зъвийач — зъвийачовъ, кук-
лёц — куклёцовъ, кутуй — кутуйовъ, чёшъл — чёшл’овъ; боболдй — бо-
бо лбе въ, обычай обичаевъ. Трисричното съществително пътличък има
форма за множ, число пътличкбвъ, а съществителните быита, дёда —
быитёвЪу дёдовъ.
3.17. С окончание -е образуват форми за множествено число няколко
групи съществителни от мъжки род.
1. Няколко едносрични съществителни: сноп — снопе, вер 'братов-
чед’ — вёре, чърв — чЪрве.
2. Многосрични съществителни, конто запазват ударението на основ*
ната форма : бамбур — бамбуре, бибйл — бибйле, ббтур — бдтуре, гар-
вън — гарвъне, дулум — дулуме, клондйр — клондйре, кбмпир — кбмпире,
съпё.т- съпёте. Тук се отнасят съществителни като бърйш, дукът, зъ-
тискан, костру ж, къстрбн, камън, кътЬр, кбтур, к’есёр, мбрков, мош-
1 Смитам, че едно окончание е вариант (аломорфа) на друго окончание, ако имат с
него едно и съшо значение (в случая граматическо) и се намират в положение на допъл-
нително разпределение (дистрибуция) спрямо него, т. е. ако двете окончания са взаимно
заменяеми при различии условия и ако не са ограничени само в рамките на една-две сло-
воформи и думи, а образуват цяла редица от имена и словоформи.
51
мдн, откос, остров, олан, осил, пп’авез, пътрёт, съндал, търнъкбп,
тъйн, тървдн, чършаф, чамбар, шопрбн, бригъдар, пааач, кдцкър, ку-
мъшйн, звенар и др.
3. Многосрични съществителни, конто преместват ударението върху
окончанието за множествено число: болован— боловънё, гуран — гуръне,
горун — горунё, гропан — гропънё, другар — другърё, рабар — рибърё,
тоботар — тобошърё. Тук се отнасят съществителни като бъарътар
гломотар, дуеар, аогл’ан, зъбун, колъчар, кълцун, къфтан, кочан, къзан
лъутар, лъздр, лаппгар, лъстар, мъртан, мълин, морун, офчар, про-
стор, потпътач, пътлааан, фусар, шъран, шоболан, ъстал а др. Вижда
се ,четози тип имена имат ударени завършъци -ар, -ан, -ач, -ал, -ан, -ар,
-ор, -ун.
3.18. С окончание -ъ, което е вариант на окончание -е, образуват
форми за множествено число само съществителните чорап — чорапъ, уг-
л’ов ~ угл’овъ.
3 19. С окончание -и образуват форми за множествено число няколко
групи съществителни от мъжки род.
I. Едносрични съществителни като зуб - зуба, кон — кбн'а, лас —
ласа, маш — маша, рус — руса, рог — роза, плуг — плуза.
2. Многосрични съществителни, конто завършват в единствено число
на съгласните к, г, ц, ч: бърайак—бъраааца, булбук — булбуци, лас-
нак — лиснаа,а, пъпук — пъпуци. Тук се отнасят съществителни като бо-
бок, бутук, бундрук, бурак, вълнънйк, дулёк, дудук, жулёк, крътулёк,
зъмббк, кушак, лълааак, млъдбк, оаак, скраанак, сокак, улук, умнак,
човёк, шанйк; кърчаг — кърчава, кбфчъг — кбфчъва, полог — полоза, тъ-
фъл’бг, ърънг; талоц — талдза; колач — кдлъча и др.
3. Многосрични съществителни, конто имат подвижна гласна в завър-
шъка си: тёповък - тёпова^, ндкът — ндкта, кйлца и др.
4. Многосрични съществителни, конто имат ударена подвижна гласна в
завършъка си и преместват ударението си върху окончание -а за мн. число:
бръговъц — бръговцй, молъц — молца, шалек — иаища, курдёл — курдъла
и др.
3.20. Няколко съществителни имена образуват по особен начин форми
за мн. число : непдтул — непбц, нърддул — нърдж, кумнатул — кум-
нате. В същност този начин на образуване е зает от румънския език. Това
е рядък случай на заемане не само на лексикални единици, но и на па-
радигматични особености.
3.21. Има и единични случаи, конто не могат да бъдат отнесени към
нито една от горните групи съществителни имена от мъжки род. Съще-
ствителното клан има форма за мн. число клйнца, съществителното пут
има събирателна множествена форма путан"е, съществителното брат
има форма за множествено число брак’е, а съществителните ела ’влах’
и сирома 'сиромах’ — власе, саромаса.
3.22. Женски род. За образуване на форми за множествено число
на съществителните имена от женски род в говора се използуват само
окончание -е и неговият вариант (аломорфа) -ъ. Двете окончания се на-
мират в отношение на допълнителна дистрибуция. Окончание -е се среща
само под ударение и след мека съгласна, а окончание -ъ се среща извън
ударение и след твърда съгласна.
52
3.23. С окончание -е образуват форми за множествено число няколко
групи съществителни имена.
1. С неподвижно коренно ударение са всички съществителни, конто
пред окончанието за ед. число завършват на мека съгласна или на съг-
ласните к, г: гуска — гуск’еу мука — муке, нога — ндг’е, нъдёл’а— нъ-
дёл’е. Тук се отнасят съществителни като дъдк’а, кокдшка, плдфка и др.
2. С неподвижно крайно ударение: жъна— жънё, коза — козе, съ-
стра — състрё, свъча — свъчё, торба — торбё, чорба - чорбё и др.
3. С подвижно ударение: в основната форма върху окончанието, а
във формата за мн. число на коренната гласна. Тук се отнасят съще-
ствителни, конто имат съгласни к, г или мека съгласна пред оконча-
нието : бъла — бъл’е, въшка — въшк’е, дъска — дъск’е, свин’а — свйн’е,
змийа — змйе и др.
3.24. С окончание -ъ образуват форми за мн. число две основни
групи съществителни имена.
1. С неподвижно коренно ударение: глава — главъ, крива — кравъ,
кошара — кошаръ, ложйца — ложйцъ. Тук се отнасят съществителни
като кора, трава, слама, година, лисада, гръдйна, падъртина, полу-
тона и др.
2. С подвижно ударение: в основната форма върху окончанието, а
във формата за мн. число върху коренната гласна: въца — вёиъ, върба —
върбъ, гръда — грёдъ. Тук се отнасят съществителни като игла, мътла,
офца и др.
3.25. Среден род. За образуване на форми за мн. число на съще-
ствителните имена от среден род в говора се използуват окончанията -а,
-та, -ъта, -ичи.
3.26. С окончание -а образуват форми за множествено число съще-
ствителни имена, конто имат в ед. число окончание -о: въдрд — вёдра,
ръбрд — рёбра, сълд — сёла, жълёзо — жълёза. Тук се отнасят съще-
ствителни като цъклд, кдкъло, ловило, платило, рёзъло, сёдъло, цёцъло,
чЪртъло, чёрчиво, оглъдало, мотовило, сварило, чъшало, колёно, чъ-
ръвд и др.
3.27. С окончание -та, което се прибавя направо към формата за
ед. число, образуват форми за мн. число съществителни имена, конто
имат в ед. число окончания -ъ и -е: буръ — буръта, йужъ — йужъта,
кучъ— кучъта. Тук се отнасят съществителни като брёмъ, гунчъ, дупъ,
йаръ, кл’упчъ, лдйзъ, мачъ, працъ, сёмъ; глучё — глучёта, к’опчё — к’оп-
чёта, лълё, окцё, сънцё, пърчё и др. цвёк’е — цвёк’епга, шиле — шйл’ета,
държал’е, зёл'е и др.
3.28. С окончание -ъта образуват форми за множествено число ня-
колко съществителни имена, конто имат в ед. число окончание -о.* гув-
но — гувнъта, дро -дръта. Тук се отнасят съществителни като брашно,
жито, мёсто, масло, сито, око, уо и др.
3.29. С окончание -ичи образуват форми за мн. число с подчертано
умалително значение някои съществителни имена като бйбъ — бйбичи,
кучъ — кучичи, йаръ — йаричи. Тук се отнасят съществителни като йагън-
чичи, мачичи, счичи, прачичи, пйличи и др. Това са преди всичко назва-
ния на млади същества и тези форми за множествено число навярно би
следвало да се съотнасят с една несъществуваща при тези съществителни
имена умалителна форма, образувана с умалителна наставка -ич.
53
3.30. Няколко съществителни имена имат по-особени форми за мно-
жествено число: дътё— дъца, тълё — тёлци, коло — колёта, дно —
дндта, око — очи, уо—ути, рамо - - рамън’е, дъдчъ— дочътййа, йагне —
йагънци.
Някои съществителни имена имат повече от една форма за множе-
ствено число: пърцё— пёрца и пърцёта; търкълд— търкалъта и тър-
кълёта; пърчё — пърчёта и пърчътййа; йаръ — йаръта и йаричи, кучъ —
кучъта и кучичи; мачъ — мачъпга и мачичи; працъ — праци и прачичи;
орё ’орех’ — орёта ’дърва орехи’ и орёси ’плодове орехи’. Вижда се, че
в някои случаи наличието на повече от една мн. форма се дължи на
известна семантична диференциация между тях — най-често едната форма
съдържа деминутивна или събирателна отсянка.
Събирателни форми за множествено число
3.31. Няколко съществителни имена имат особени форми, в конто е
налице елемент на събирателност и са образувани с окончания -ийа,
-тийа,-ор: воловййа,колййа, дочътййа, пърчътййа, ъпыидр, пунгашдр. Фор-
мите воловййа, колййа са образувани по аглутинативен начин : към ед-
ната форма за мн. число се поставя още едно окончание, което е носител
на събирателност.
Бройна множествена форма
3.32. Съществителните от мъжки род, които завършват на съгласна,
имат още една форма за множествено число, която се употребява край
числителни имена. Тя се образува с окончание -а, което при едни съще-
ствителни е под ударение, а при други не е под ударение.
С ударено окончание -а са образувани бройни множествени форми на
съществителни имена като три вола, три дънй, пёт кон’а, чътйри
пътла, пёт маша, пёт мълина, два котла, читйри чортъна, тёс шъ~
ръна и др.
С неударено окончание ~а образуват бройна множествена форма съ-
ществителни имена като три дулума, сёдъм човёка, пёт къзана, три
гарвъна, два долапа, тёс мошмдна, два пл’авеза и др.
3.33. Когато се назовават определен брой лица (названия, възникнали
по жителски признак), не се употребява бройна мн. форма. В такива случаи
се използува конструкция, в която съществителното от мъжки род не е
непосредно до числителното: пёд душъ вършане, сёдъм лушъ бръговцй,
дсъм душъ гръиане, дёвът дуть власе, шёз душъ сербе и т. н.
Съществителното име пут със значение ’кратност’ няма бройна мно-
жествена форма: едън пут, два пут, сёдъм пут, дёсът пут и т. н.
При някои съществителни имена от среден род, които имат повече
от една множествена форма, се забелязва, че едната от формите се упо-
требява обикновено край числително име: Три працъта—Свин’а йма
праци (или прачичи), Чътйри мачъта — Нёмъмо мачичи и др.
54
Съществителни имена с форма само за единствено число
3.34. В говора има малка трупа съществителни имена, конто имат
само форма за единствено число, т. е. те нямат никакви парадигматични
особености. Те дори могат да бъдат разглеждани като неизменяеми думи.
Само по начин на синтактично съгласуване се установява, че те са от
ед. число. Тези съществителни са предимно названия на храни или на
други вещества: бёлилук ’чесън', вино, вар, зной, зар ’захар’ орйз, напёр,
грдйзъ, зёле, фасул, млъкд, мёсо, пёпъл, злато, гной, спуза ’жа-
рава’, пъсък, оцът и др.
Тук се отнасят и редица названия на лица с експресивно значение:
зубл’а, лЪжл’а, лъжла, ръпл’а ’мръсен човек’, пръдл’а и др.
Съществителни имена с форма само за множествено число
3.35. В говора има известен брой съществителни имена, конто имат
форма само за множествено число, т. е. те нямат никакви парадигматични
особености. По начина на синтактичното съгласуване се установява, че
формата на тин съществителни е множествена. По значение тези съще-
ствителни са няколко вида.
1. Названия на части на облеклото и украшения: бърнъвёци ’бели
потури’, гачъ, кондуре, дбъцъ, подвъшк’е ’вид тесен пояс’, флутуре ’лъс-
кави парички за украса на престилка’, чукуре ’ресни, пискюли’ и др.
2. Названия на предмети, за който има представа за многосъстав-
ност: букъг’йе ’окови за спъване на кон’, валпъле ’набърдила на тъкачен
стан’, дървила ’тринога за детска люлка’, жълёза ’капан за лисици, вълци’,
заоде ’рибарско приспособление', зънг’ае ’юзда’, занк’е ’примка за враб-
чета от конски косми’, зъструзи ’похлупци’, зал’е ’синджир’, зъмци 'нап-
рузци’, клеигтёва ’клещи’, лйтршшпа ’дъсчена част на ритли’, нож наци,
нити ’нищелки’, огърлие ’яка’, пиростйе ’саджак’, поврътала, пддвъле
’поставка под буре, каца’, ставила и др.
3. Названия на предмети, съставени от множество еднакви части:
бёлк’е ’вид коноп’, болботйнъ ’разни неща, нещо смесено’, г’йбуре ’от-
падъци от вълна’, кълчйна ’кълчища’, конопл’е ’коноп’, колйва ’жито за
помен’, йн’е ’скреж’, лозйн’е ’лозови пръчки’, мъкърдн'е, сърбидупци
’плод на шипки’, трйцъ, чрънк’е ’вид коноп’ и др.
4. Названия на части на тялото и на болести: бал’е ’лиги’, бог’йн’е
’болеет шарка’, вёнци ’зъбен венец’, д'ьрл’е ’гурели’, жмърцй ’тръпки’,
зъмбре ’дремане’, кръетйнъ ’кръет на тяло’, крйци ’бедра’, мустъчй, ма-
цъле ’черва, вътрешности’, пйнтъле ’крака-презрително’, сърдомасе ’слън-
часване’, тървъле 'плетени женски коси’, тъмпле ’слепоочие’ и др.
5. Названия на празници и обичаи: Водйцъ ’Богоявление’, пдклъде
’Заговезни’, Петйкости ’Св. Дух’, Русалницъ и др.
6. Умалителни названия от типа кдли,а ’количка, колесарка на плуг’,
кучънца ’вид цвете’, дчичи ’вид цвете’, пёрца ’листа на зелен лук’ и др.
7. Производни от притежателни прилагателни, употребявани субстанти-
вирано и означаващи дома и семейството на някои роднини: бабини ’до-
мът и семейството на баба ми’, дадини ’какини’, татини, дёдини, убъфк’ини
’домът и семейството на зълва ми’ и др.
55
8. Названия на места: Ьбръте ’малък път между две ниви, който
служи да се обръща плугът при оране’ и др.
9. Разни други названия: луг’е ’хора, люде’, мЪл'е ’мълния, светка-
вица’ и др.
Падежи
3.36. Категорията падеж в новоселския говор се среща само в единст-
вено число и има различен обхват при различните типове съществителни
имена. Те са присъщи само на имената от мъжки и от женски род, а съще-
ствителните имена от среден род нямат никакви падежни форми. При съ-
ществителните имена от мъжки род падежни форми имат само одуше-
вените и имената, конто по форма са еднакви със съществителните от
женски род. Съществителните имена от женски род пък изцяло са об-
хванати в категорията на падежа.
3.37. Мъжки род. При съществителните имена от мъжки род па-
дежни форми имат само названията на лица и на животни, конто завър-
шват на съгласна (имат нулево окончание). Те имат две форми, който се
противопоставят в синтактичен аспект: едната е форма за субекта на
действието, а другата — е за обекта на действието. Втората форма по
произход е старата родително-винителна форма за мъжки род. Тя се об-
разува с окончание -а. Така в новоселския говор съществителните от
мъжки род названия на лица и на животни имат две форми — имени-
телна и винителна1.
Таблица 3
Им. вол кон рибар човёк сйн
Вин. вола кон’а рибъра човёка сйна
Примери: Вол е улёзъл у куруз — Испудй волй из куруз. Дай на
вола зоб. Вържй кон’а. Рибар фачъ рйбу — Овай жъгажяица е нъ
ондга рибъра. Съм видел еднога рибъра. Човёк улази у йжу — Кликни
га тога човёка. Дай му и нъ тога човека. Сйн ми съ върнул — Съдй
при сйна си и т. н.
3.38. Съществителните собствени имат три форми: именителна, ви-
нителна и дателна. Същите форми имат ироднинските названия. Винителната
форма се образува с окончание -а, а дателната с окончание -ъ.
Таблица 4
Им. Пътруц Тудор тътйн
Вин. Пътруца Тудора тътйна
Дат. Пътруцъ Тудоръ тътйнъ
1 Винителната форма може да бъде употребявана и предложно и безцредложно, пд
което тя се отличава същественр от именителната и от дателната форма,
56
Примери: Пътруц съ върнул из упол’е — Кликни га Пътруца дъ
ддйдъ — Дай му Пътруцъ дъ еде. Тътйн кдпъ у лдйзъ—Съм бил
код тътйна— Тътйнъ ти му строшйли кола и т. н.
Винителната форма може да се употребява и предложно, и безпред-
ложно, а дателната форма има само безпредложна употреба.
3.39. Женски род. Всички съществителни имена от женски род
имат падежни форми в единствено число. Преобладаващата част съще-
ствителни имат една именителна и една винителна форма, а наз-
ванията на лица и собствените имена имат още и дателна форма. Към
този тип имена се отнасят и редица съществителни нарицателни и соб-
ствени имена от мъжки род, който по форма напълно съвпадат с тях и
споделят техните формални черти. Винителната падежна форма се обра-
зува с окончание -у, а дателната — с окончание -е (под ударение и след
мека съгласна), което има вариант (аломорфа) окончание -ъ.
Общите названия от женски род имат следната парадигма:
Таблица 5
Им. глава рука мыла МЪЙЙ свин’а
Вин. главу руку мылу мъйу свин’у
Примери: Мъ боли глава — Мъ удъре у главу. Рука му съ нъпёла —
Чъ си омйем руку. Зъкол’амо свин’у зъ Божйч. Си сёдъл нъ мът-
лу и др.
3.40. Названията на лица и собствените имена имат следната пара
дигма:
Таблица 6
Им.
Вин.
Дат.
жъна
жъну
жънё
Вънуца
Вънуцу
Вънуцъ
Мърййа
Мърййу
Мърййе
Фйка
Фику
Фйк’е
Примери: Жъна пойдё ynoi’e— Кликни жъну. Су стоварли дърва
проко жъну — Дай е жънё лёп. Вънуца е дома — Вънуцу чъ и тё-
ръйу зъ воду — Вънуцъ е падъл едън зуб. Фйка гдтви — Дъ йдъмо код
Фику — Фик’ё е търйли дрёшку и т. н.
3.41. Същите формални особености, както бе посочено по-горе, при-
тежават роднински и собствени имена от мъжки род:
Таблица 7
Им. дёда ук’а Ванча Пётка
Вин. дёду ук’у Ванчу Пётку
Дат. дёдъ ук’е Ванчъ Пётк’е
Примери: Дёда е ддшъл —Кликни га деду ти. Съ мътну/i нъ
дёду си. — Дай му дёдъ ти. Га испрътйли Ванну. — Ванчъ му прайу
операцийу. — У к’а съ върнул. — Ук’у га узду войнйк — Ук’е му испръ-
щйлц пърё оттам кудё е ръботйл и т. н.
57
Звателни форми на съществителните имена
3.42. Звателни форми имат съществителни собствени и роднински
имена от мъжки и от женски род.
Съществителните от мъжки род образуват звателни форми с
окончания -о и -ъ.
С окончание -о образуват звателни форми имена, на които основната
форма (именителната) е с окончание -а: дёда — дёдо, ук’а— у к’о ; Ван-
на — Ванчо, Пётка — Пётко, Слафча — Слафчо, Пёйча — Пёйчо,
Флор'а — Флор"о и т. н.
С окончание -ъ образуват звателни форми имена от мъжки род, на които
основната форма (именителната) е с нулево окончание (завършва на
съгласна) и малка част е с окончание -а: тътйн — тътйнъ, кумъшйн —
кумъшйнъ, Пътруц — Пътруцъ, Тудор — Тудоръ ; нана — нанъ, mama —
татъ, мошу л — мдшулъ и др.
3.43. Съществителните имена от женски род образуват звателни
форми с окончания -о и -ъ, С окончание -о: муйка — муйко, майка —
м&йко, тёйка — тёйко, убъфко ; Вънуца — Вънуцо, Вёска ~ Вёско, Мъ-
рушка — Мърушко, Евдонйца - Евдонйцо, Рина — Рино и др.
С окончание -ъ образуват звателни форми малко съществителни от
женски род: дада — дадъ, Дона — Дднъ, Вана — Ванъ и др.
Общ преглед на формите при съществителните имена
3.44. Цялото разнообразие от словоизменителни форманти и тяхната
съчетаемост с различии морфологични основи в новоселския говор наг-
ледно проличава в обобщителната таблица 8.
3.45. При анализа на таблицата се вижда, че новоселският говор при
съществителните имена се характеризира със следните особености в срав-
нение с книжовния език:
1. Наличие на словоизменителни форманти, които не са присъщи
на книжовния език, като ~ъ (окончание за мн. ч., женски род), -ёвъ (окон-
чание за мн. ч. при някои съществителни от мъжки род), -ийа (окончание
на няколко събирателни), -ичи (окончание за множ, ч., среден род) и др.
2. Наличие на надежна флексия, изразявана с окончанията -у, -а,
при всички съществителни от женски род и при някои съществителни
от мъжки род.
3. Наличие на съчетаемост на основи и окончания, каквато не съ-
ществува в книжовния език. Напр. окончание -ъта се съчетава с ос-
нови на съществителни от среден род, завършващи в единствено число
на окончание -о: дкъта и т. н.
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
3.46. Прилагателните имена в новоселския говор заемат особено място
в морфологичната му система, защото имат редица много характерни
черти. На тях именно тук се обръща повече внимание.
Прилагателните имена в новоселския говор имат следните грамати-
чески категории: род, число, падеж, степей за сравнение, определеност.
58
Таблица 8
Число Окончания ' Единствено число Множествено число
Мъжки род Женски род Ср. род М. обикн. ф. р- бр. ф. ! Ж. р. Ср. р-
I им. II ВИН. • IV ЗВ. v им. VI вин. VII д. VIII зв. ф. IX X XI XII ХШ
1 + —
2 -а — + — — + — — — — + — — —
3 -а + + __ — + — — — — — + — —
4 -с — — — — — — — — + + — + —
5 -е — — + — — — — — + — + —
__ 6 -й — — — — — — — — + — — —
7 -и — — — — — — — — -— + — — —
8 -у — + — — — + — — — — — — —
9 -о — — — + — — — + + — — —
10 -ъ — — - + — — + — + + — + —
11 -овъ — — — — — — — — + — — —
12 -ёвъ — — — — — — — — — + — — —
13 -ийа — +
14 -тийа — +
15 | -та — 1- i +
16 -ъта 1- — +
59
Характерного за говора проличава във формите за множествено число, в
падежните форми и в определените форми.
Няколко прилагателни имена имат по-особени форми за мъжки род,
единствено число, конто са в същност стари дълги форми на прилагател-
ните имена. Те се употребяват обикновено в определено словосъчетание
и в този вид не се срещат извън него: бели лук, син’й пътлицан, коза
рог, сини камън, други пут, пърни пут и някои др.
3.47. По своето основно значение прилагателните в говора са два
основни типа: относителни и качествен и. Това деление обаче
има не само семантична, но и важна морфологична мотивираност.
Всички относителни прилагателни имат граматическите категории род
и число, а някои от тях и падеж. Те имат пет словоформи: три за един-
ствено число и две за множествено число. Трябва да се отбележи, че в
говора липсват някои относителни прилагателни за произход и за мате-
риал, от който е направено нещо. Така в говора съществуват прилага-
телни като вдлск’и, дфчо, кдз’о, конски и др., но липсва прилагателно от
съществително крава: млъкд от краву. По-обикновено е да се каже
каца от дървд, отколкото дърьъна каца, зъд от камън’е и др. Тази
черта навярно се дължи на влияние от страна на румънския език, в
който този аналитичен начин за означаване на произход и материал е
основен.
От относителните прилагателни представляват интерес и притежател-
ните прилагателни, образувани от роднински имена и притежателни при-
лагателни, образувани от собствени имена.
Качествените прилагателни имат граматическите категории род,
число, определеност, падеж, степей за сравнение. От тях особено вни-
мание заслужава категорията определеност и нейното морфологическо
изразяване.
Род на прилагателните имена
3.48. Прилагателните имена в ед. число имат форми за три рода:
мъжки, женски и среден, а в мн. число имат форми за м. и ср. род и за
ж. род. Формите за женски и за среден род., ед. ч. се образуват от съот-
ветните форми за мъжки род с окончания -а, -о, както е в книжовния
език и в другите български говори: бел — бела — бело ; зълён — зъ-
лъна — зълънд; жълёзън - жълёзна — жълёзно и т. н. В мн. ч. формите
се образуват с окончанията -и (за м. и ср. р.) и -е (-&) (за ж. р.): бели —
белё, жълёзни — жълёзнъ и т. н.
Число на прилагателните имена
3.49. Любопитна черта на прилагателните в говора е наличието на
две форми за мн. число: едната за мъжки и за среден род, образувана
с окончание -и (добрй човёци, добра дъца; бели волдвъ, бели тёлци),
а другата за женски род, образувана с окончание -е (-ъ) (добрё жънё,
сламенъ йжъ). Тази особеност на говора не е била забелязана от
Ст. Младенов.
60
За отбелязване е, че този морфологичен тип е твърде рядък в други
български говори,атака също и в сръбския език.1 Сравнително по-разпро-
странена е тричленна корелация при прилагателни имена в мн. число,
която се среща в Кюстендилско.1 2 Няма никакви податки новоселската
двучленна корелация да се подлага на по-нататъшно опростяване. Съще-
ствуването на особена двучленна корелация е явление, което е несвой-
ствено за славянските езици.3
По тази своя черта новоселският говор се отдели от големия масив
на северните западни говори и се свързва тясно с определен район на
южните западни говори. Тя отразява една общобългарска тенденция
към опростяване на тричленната родова корелация в мн. число при при-
лагателните имена. Обаче в новоселския говор тази тенденция не е до-
ведена докрай, а е пресекнала наполовина.
Падежи на прилагателните имена
3.50. Качествените прилагателни имена, когато се употребяват край
одушевени съществителни имена от мъжки род и край съществителни
имена от женски род, могат да имат и падежни форми. Този тип прила-
гателни имат форми за именителен падеж, за винителен падеж, а в мъжки
род и за дателен падеж. Тяхната падежна парадигма е следната:
Таблица 9
Падеж м. р- Ж. р.
Имен. бел стар бела стара
Вин. белдга старого белу стару
Дат. белому старому беле старъ
3.51. Формите за винителен падеж се употребяват редовно, а фор-
мите за дателен падеж имат крайно ограничена употреба, когато прила-
гателното е определение на съществително, което е пряко или непряко до-
пълнение: Испудй тога белдга вола. — Съм съ уйънул нъ чЪрнънога
кон’а. — Нъкай дъ врёвиш нъ старого човёка тъкдй.Треба дъ дъдё и
нъ младога, и нъ старого по равно. — Нъкай дъ врёвши старому чо-
веку тъкдй. — Он улёзъ у белу йжу. — Кликни е онёй старъ жънё дъ съ
спрё и т. н.
Много живи са формите за винителен и дателен падеж при съще-
ствителни собствени, които по произход също са от притежателни при-
лагателни : Борйка е бил нъ оране. — Нъ Борйку Късапинога състра.
Овдй дътё е Стати Бёниному. Овдй мёсто нъ ё нашо, а е Борйк’е Бър-
чиному. Кликни га Борйку Бърчинога. Дай е Вънуцъ Цйцинъ. Чъ йдъм
код Вънуцу Даиину. Овай йжа е Цавъ Крёцулому. Бимо код Саву Крё-
цуловога. Га срътну К’йру Бизъраноога и т. н.
1 Ив. Умленски посочва подобна двучленна корелация в областта Краище (вж
Кюстендилският говор, стр. 182 под черта), също така вж. Ст. Стойкое, Българска диа-
лектология, 1968, стр. 117. Б.5В и д о е с к и, Кумановскиот говор, 1962, стр. 157.
2 Вж. Ст. Стойкое, Българска диалектология, 1968, стр. 117.
3 Вж. Вл. Георгиев, [Изказване], Славянска филология, т. VII, Езикознание, 1965,
стр. 149.
61
3.52. Някои притежателни прилагателни имена, конто по произход са
от собствени имена от мъжки род, имат форма и за дателен падеж, мн.
число. Тези форми винаги се употребяват субстантивирано, например:
Вёлковцам, Бизърановцам, Пйвинцам, Мйк’инцам; Чйй е овъй?~Вёл-
ковцам. Овей ливадъ су Мйк’инцам. ОвЪй рибарник е Пйвинцам и т. н.
Както личи в този случай, прилагателното име винаги е в постпо-
зиция по отношение на съществителното име.
Притежателни прилагателни от роднински имена
3.53. Особено интересни в новоселския говор със структурните си
белези са малка трупа притежателни прилагателни, образувани от род-
нински съществителни имена с наставка -ин: деда — дедин, mama —
тапшн, мума — мумин, баба — бабин и др.
Най-характерна черта на този тип прилагателни е наличието на от-
делим, синтетични форми за 1, 2 и 3 лице, единствено число. Освен
това те имат и падежни форми за винителен и за дателен падеж край
съществителни одушевени от мъжки род, за винителен падеж край съще-
ствителни от женски род и за дателен падеж край съществителни соб-
ствени от женски род:
ОвЪй вол е дедин = Този вол е дядов (на моя дядо, на дядо ми).
Овъй въл е дёдинтин^Този вол е на твоя дядо (на дядо ти).
Овъй вол е дёдинсинъ Този вол е на неговия дядо (на дядо му).
Формите на тези прилагателни добре личат на следната таблица:
Таблица 10
Лице Падеж Единствено число Множествено число
мъж. р. | жен. р. ср. р. мъж. н ср. р. жен. р.
1 И ' в д дедин дёдинога дёдиному дедина дедину дёдинъ дёдино дёдини дёдинъ
2 и в д дёдинтин дёдинтинога дёдинтиному дёдинтина дёдинтину дёдинтинъ дёдинтино дёдинтини дёдиинтинъ
3 и в д дёдинсин дёдинсинога дёдинсиному дёдинсина дёдинсину дёдинсинъ дёдинсино дёдинсини дёдинсинъ
3.54. Формите за именителен падеж се употребяват изключително
като сказуемно определение: Овай йжа е дёдинтина. Овдй тълё е ба-
бинтино. Рядко се употребяват формите за именителен падеж и атрибу-
тивно : Зъкол’амо ук’интино тълё. Формите за косвените падежи обаче
се употребяват само атрибутивно: Къд ддиш нъкдй сто метра, чъ стйг-
нъш дёдинтину йжу. Узй и дёдинтинога кон’й с тёбъ. Съм бйл код
дёдинога брата. Он съ фали с ук’инсинога въпра и т. н.
62
£.55. Този тип притежателни прилагателни имена не е известен на
нито един български говор. Това е една от характерните, уникалните
черти на новоселския говор, която навярно се е получила при неговото
самостоятелно развитие.1 Специално внимание заслужават формите за 2
и за 3 лице. Те са образувани от формите за 1 лице, като към тях се
прибавят кратките дателни неударени форми на личното местоимение
ти, си и част от членното окончание -w. В същност това е един случай
на образуване на форми чрез инкорпориране, което се среща многорядко
в българския език. Сливането на две думи (прилагателно + местоимение)
и допълнителното оформяне на този комплекс с формообразуващ елемент
(в случая с членно окончание и с надежно окончание) показва, че гово-
рителите схващат този комплекс като една цялост. Този тип прилагателни
свидетелствуват за тенденция към силен синтетизъм, чрез създаването
на специални синтетични форми за трите лица. По семантика тези форми
са винаги определени. Това се предопредели не само от структурата
им, тъй като съдържат членно окончание, но също така от значението
на самите изходни основи. Те произхождат от роднински имена, който
означават винаги определен обект.
Определени форми на прилагателните имена
3.56. Една от най-интересните и най-трудните за обяснение черти
на новоселския говор е членуването на прилагателните имена. Опреде-
лени (членувани) форми в говора имат само качествените прилагателни,
числителните редни и притежателните местоимения, и то за означаване на
Таблица 11
Число Род Падеж Неопределени форми Определени форми
И голем стар голёмън старън
МЪЖКИ голёминъ старинъ
М D/n [\П в голъмога старого голёмънога старънога
о к 0J д голъмому старому голёмъному старъному
ЕС и голъма стара голёмъна старъна
S3 d женски в голъму стару голёмъну старъну
Ш д — — голёмънъ старънъ
среден голъмо старо голёмъно старъно
о я а> g мъж. и ср. р. голъмй стйри голёмъни сгаръни
К О X жен. р. голъмё старъ голёмънъ старънъ
£
1 Подобии макар и не напълно идентични форми се срещат в говора на галипол-
ските сърби—деидиномига двора и някои други. Те са много редки и необичайни.
П. И в и ч ги обяснява като образувани по турски модел (вж. О говору галипол>ских Срба,
стр. 152, 345).
63
конкретна определеност. Освен това, понеже има запазени и падежи, при
някои типове прилагателни имена редовно се срещат и склонявани опре-
делени форми. За мъжки род склонявани определени форми имат само
прилагателни, които се отнасят за одушевени съществителни имена. За
женски род склонявани определени форми за винителен падеж имат всички
прилагателни имена, а за дателен падеж само прилагателни, които при-
дружават собствени имена. Прилагателните от среден род и всички при-
лагателни в множествено число нямат склонявани определени форми. За
определените форми вж. таблица И.
3.57. Характерна особеност на новоселските определени форми е тях-
ното морфологическо изразяване. Окончанието за определеност, както
добре личи от таблицата, е само -ън (-инь), -ъна, -ъно, -ъни, -ънъ, т. е. то
по произход е от старото показателно местоимение онъ. По тази черта
новоселският говор е наистина единствен сред българските говори, за-
щото няма друг български говор, конто да познава този начин за обра-
зуване на определени форми.1 Окончание -ън за определеност, доколкото
се среща в родопските говори, в Трънско и Кумановско, съществува само
като елемент на тройна корелация при определените форми, а в новосел-
ския говор то е единствено.
3.58. Засега е мъчно да се обясни произходът на новоселските опре-
делени форми. Може обаче да се посочи начинът, по конто те функцио-
нират в говора.
1. Определените форми имат предимно „нагледен“ характер, т. е. с
тях се назовават само непосредно съществуващи пред говорителя или
известии му обекти. В определените форми се проявява на преден план
не толкова определеност (детерминираност), колкото показател-
но с т (деиктичност): Испудй бёлънога вола. Иди конто бёлъну йжу.
Смо исёкли голёмъно дървд у Коиишовци. Зъколй бёлъну кокотку. Тура
воду у голёминъ котъл и др.
2. Много често край конструкции, които съдържат определени форми,
се употребяват и показателни местоимения, които като че ли повторно
изразяват показателността на определените форми: Испудй тога бёлъ-
нога вола или Испудй тога вола бёлънога. Збързй съ конто онуй бё-
лъну йжу, а може и Збързй съ конто онуй белу йжу.
3. За мъжки род има две определени форми. Едната е с членно окон-
чание -ън, което се прибавя към кратка форма на прилагателното име —
бёл-\-ън. Другата е с окончание -нъ, което се прибавя към дълга (опре-
делена) форма на прилагателното име — бёли-\-нъ . От съвременно гле-
дище може да се приеме, че втората форма се образува с окончание -инъ,
тъй като сега в говора няма дълги форми на прилагателните имена, и
за това реално съществува съотношението бёл-\-инъ. В редки случаи
окончание -инъ се опростява в окончание -ин: бёл-^ин.
1 Единственият говор, който има абсолютно аналогичен начин за морфологическо из-
разяване на определеността, е говорът на с. Свиницав Банат (Румънска социалисти-
ческа република), проучван напоследък от румънския славист М. Томич. В този говор, опре-
делен от Томич като сръбски, се срещат форми като бёлийен, бёлана, бдсийен, бдсана
и др. (вж. М. То mi ci, Unele observant in legatura cu adjectivul calificativ in graiul sir-
besc din localitatea Svinija, regiunea Banat, Studii cercetari, lingvistice, ап. XV1I1, 1967,
2, стр. 220—230).
64
4. Според Ив. Гълъбов членуването на имената в новоселския говор
е изчезнало под „силното влияние на сръбската среда, сред която този
диалект някога се е намирал"1. Остава обаче неясен въпросът, защо в
говора се запазва единствено окончание -ън само при прилагателните, и
то не при всички от тях.
Влиянието на сръбската среда върху говора на Ново село не може
да бъде причина за изчезването на члена, защото това влияние е ни-
щожно. Новоселският говор притежава извънредно много черти на за-
падните говори от Белоградчишко — Трънско — Кумановско, обаче в тези
говори няма сериозни податки за изчезване на членуването1 2. В съсед-
ните говори на сръбска територия също се среща като нормално явление
членуването3. Новоселският говор не се е развивал в непосреден допир
със сръбския език. Може да има отделни лица или семейства, който да
са дошли от Сръбско в Ново село, но това не може да бъде указание
за силно въздействие върху говора. Новоселският говор обаче се е раз-
вивал в продължение на повече от 200 години в обкръжение от селища,
в конто се говори румънски език. Както е известно, в румънския език
членуването и сега е твърде характерна и жива черта — би следвало да
се допусне, че с нея румънският език би могъл да въздействува върху
новоселския говор. Такова нещо обаче не се забелязва въпреки голямо-
то влияние, което е изпитал говорът от страна на румънския език (за
това вж. т. 6.1—6.87).
5. Изчезването на членуването в новоселския говор трябва да се тъл-
кува като самостоятелно явление, чието начало е далече в миналото при
смесване на говори, конто са имали различна система на членуване или
по-точно на конкретно морфологично изразяване на категорията опреде-
леност. Известно е от теорията на смесването на езици и на диалекти,
че една от най-непосредствените последний от смесване е опростяване в
областта на морфологията. Съприкосновението на няколко диалекта води
до опростявания, до изчезване на някои граматически форми. Говорите,
конто са залегнали в основата на новоселския говор, са имали разно-
типно членуване — само с едно членно окончание -ът (от Чипровско и
от Изт. България) и с тройно членно окончание -ът, -ън} -ъв (от Трънско
и Кумановско). Тъкмо тази разнотипност може би е довела до макси-
мално опростяване на членуването. Това се е извършило в далечното ми-
нало, когато членуването не е било добре стабилизирано. Общобългар-
ската тенденция към развиване на категорията определеност чрез члену-
ване в говора е дала известии резултати, за което свидетелствуват
членувани форми при прилагателни с членно окончание -ън, което навярно
е било с най-голяма фреквенция, и формите, образувани с него, имат не
посредно, нагледно, показателно значение. Така в морфологията смесва-
нето на разнотипни говори е предизвикало най-съществени промени. Не-
проницаемостта на морфологичната система не я предпазва от опростяване4 5.
1 Вж. Ив. Гълъбов, Проблемът за члена в български и румънски език, стр.
108-109.
2 Наистина в куманоЕСкия говор се забелязва днес изоставяне на членуването, и то
под влияние на сръбския език (вж. Б. Видоески, Кумановскиот говор, стр. 151).
3 Вж. А л. Б е л и h, Ди]*алекти Источне и Лужне Cp6nje, стр. 293, 442 и сл.
4 Вж. В. Ю. Р о з е н ц в е й г, О языковых контактах, Вопросы языкознания, 1963, кн. 1,
стр. 65. Там се привежда в същност мисъл на L. Т е s n i ё г е, Phonologic et melange des
langues, TCLP, 8, 1939.,
5 Говорът па Ново село, Видинско
65
Много трудно е да се отговори защо в новоселския говор се е залазило
членуването само при качествените прилагателни имена. Членът и в но-
воселския говор е следвал правилото за енклитиката и се е свързвал
винаги с първия член на именната трупа1 и това е важело за всички при-
лагателни. Няма никакви следи от лексикализирани членувани форми при
прилагателни имена. Въпросът за реликтното състояние при членуването
в новоселския говор се нуждае от по-нататъшни издирвания.
Степенуване на прилагателни имена
3.59. За изразяване на сравнение в говора се използуват същите сред-
ства, както и в другите български говори, а именно частиците по и най:
добър - пд-добър, найдобЪр; бел — пд-бёл, най бёл; добра, пд-добра;
най-добра ; бела — пд-белй, най-бе ла и т. н. Степени за сравнение могат
да имат и членуваните и другите падежни форми на качествените при-
лагателни имена: Йа чъ найдъм еднога пд-добрдга човёка, Чъ си нъп-
раем пд-жълту фънёлу, Ка кликнули и най-голёмънога брата и най-
голёмъну състру и т. н.
Аналитичният начин за образуване на степените за сравнение е важна
черта на новоселския говор. Тя е съществено свидетелство и за произ-
хода на говора.
Общ преглед на синтетичните форми
на прилагателните имена
3.60. Новоселският говор се характеризира с максимално различаване
на словоформите при прилагателните имена. При тях има 14 окончания,
с който се образуват 19 словоформи. Почти за всяка словоформа има
самостоятелно окончание. При анализа на словоформите на прилагател-
ните имена се установява, че в същност при по-друго тяхно разпределение
би могло да се говори за по-голяма морфологическа натовареност на
някои от окончанията, ако определените и неопределените словоформи се
групират поотделно. Членното окончание в различните падежи функцио-
нира като склонено, та може би по-целесъобразно е да се разглежда
заедно с падежното окончание като едно единствено окончание.
От таблица 12 ясно личи, че чрез окончанията (флексията) има пълно
разграничаване на отделните словоформи. Дори там, където падежните
окончания съвпадат, това става само при прилагателни в един и същи
падеж, но при тях пък съществува само единство на флексията, а про-
тивопоставянето се осъществява чрез различията в основата — едната е
неопределена, а другата е определена, сравни бел-a и бёл-ъна и т. н.
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ
3.61. Числителни бройни. В новоселския говор се срещат след-
ните типове числителни бройни:
а) Непроизводни от 1 до 10, 100, 1000, 1000000: едън (м. р.), една
(ж. р.), едно (ср. р.), еднй (мъжки и среден род, множ, ч.), еднё (ж. р.,
1 Вж. Ив. Гълъбов, посоч. съч., стр. 51 и сл.
66
Таблица 12
множ, ч.); два (мъжки и ср. р.), две (ж. р.); три, чътйри, пет, шее, сёдъм,
дсъм, дёвът, дёсът, сто, ил’адо, милидн. Измежду тях трябва да бъдат
изтъкнати формите за м ножествено число еднй (за мъжки и за среден
род), еднё (за женски род) и числителното чътйри (читйри) с по-особе-
ното си ударение.
67
б) Производим са всички останали числителни бройни: идинаес, двъ-
наес, тринаес, чътърнаес, петнаес, шъснаес, съдъмнаес, осъмнаес, дъвът-
наес, дваес, трйес, чыпръес, педесё, шеесё, седемдесё, осемдесё, деведесё,
двёста, триста, читиристдтин, пестдтин, шъстдтин, съдъмстдтин,
осъмстдпшн, дъвъстдпшн; дваес и еднд, дваес и пёт, трйес и сёдъм,
седемдесё и чътйри; сто трйес и сёдъм, триста и пет и т. н.
3.62. Числителни редни. В говора числителните редни имат
морфологични особености на прилагателните имена: първи, първа, първо
(за ед. число), първи (м. и ср. р., множ, ч.), първъ (жен. р., множ. ч.). Това
числително има вариант прЪвни, прЪвн’а (пр'ъвна), пръвн’о (пръвно)— за
ед. число и пръвни (мъж. и ср. р.), пръвн’е (прЪвнъ) (жен. р.) — за множ,
число. По нататък следват (ртдри, трёти, чътвърти, пёти, шёсти, сёдми,
дсми, девёти, десёти, идинаести, двънаести, тринаести, съдъмнаести,
дъвътнаести, дваести, трйести; трйес и трёти, читйрес и сёдми, пе-
десё и девёти и т. н.
3.63. Числителни за лица от мъжки пол. В новоселския
говор се употребяват числителните двоица, тройца, чътвдрица за озна-
чаване само на лица от мъжки пол: Дойдду двоица рибърё. Они су били
само чътвдрица нъ жётву. Тройца бандъиие ймъмо у сълд и т. н.
3.64. Освен тези „събирателни“ числителни в говора се срещат и чи-
слителните двдйа, трдйа най-често в съчетание със съществителното
кола: Докърамо двдйа кола куруз. Съмо нъбърали трдйа кдла тур-
бънсьчъ.
Числителни дбъйца (обёйца), дбъдвъ
3.65. Една от характерните черти на новоселския говор е наличието
на събирателните числителни дбъйца (обёйца) за мъжки и за среден род
и дбъдвъ за женски род. Ст. Младенов (стр. 487, 499) също привежда
примери за тези числителни: дбъйца да врёвимо; дбъйца и сед сълд;
Г’авол и светй Пётър отйшли да съ купъй дбъйца. Той обаче не раз-
крива тяхното значение, а погрешно сочи, че дбъйца е форма за мъжки,
женски и среден род, а дбъдвъ — за мъжки и среден род (стр. 504).
Ст. Младенов не посочва форма обёйца. защото тя е много рядка и на-
вярно не я е забелязал. Числителните дбъйца (обёйца), дбъдвъ имат
събирателно значение и функционират доста своеобразно, както личи от
долните примери:
Двойца човёци су пошли у шйбу.
По пут нъшлй едну товагу и и
узёли. Добро амъ пръд ни излёзла
мёчка. ббъйца здраво съ уплъшйли
и съ турли нъ бъжане.
ббъйца чъ учимо од овей кнйг’е.
ббъйца пойдоу конто поле.
Имъм двё рук’е. Мъ болу дбъдвъ
рук’е.
Жънё пойдоу упол’е. Двё жънё фъ-
тйу по едън пут и стрътнуу една
Двама души тръгнали към гората.
По пътя намерили една тояга и я
взели. Хубаво, но пред тях излязла
мечка. Двамата силно се уплати-
ли и побегнали.
Двамата ще учим от тези книги.
Двамата тръгнаха към полето.
Имам две ръце. Болят ме двете
ръце.
Жени тръгнаха към полето. Две
жени хванаха по един път и срещ-
68
кола, йбъдвъ съ укъчйу нъ тйй
кола.
Обёйца дъца отидоу.
У дбъйца има зар.
Даскълица фйну двоица душъ коко
пръпишувъйу из книгу и им пиша
единйцъ. Объйца си дйдоу тетрйтк'е
и излёзоу.
наха една кола. И двете се качиха
на тази кола.
Двете деца отидоха.
И в двете има захар.
Учителката хвана двама души, че
преписват от учебника и им писа
единици. Двамата си дадоха тет-
радките и излязоха.
3.66. Приведените примери доста ясно показват функцията на съби-
рателните числителни дбъйца (обёйца), дбъдвъ като граматически, фор-
малин показатели на категорията определеност. От тях добре личи семан-
тичната и граматическата разлика между двоица — дбъйца (обёйца), дне-
дбъдвъ. Формите дбъйца (обёйца), дбъдвъ конкретизират, индивидуализират,
сочат два познати вече предмета, за които е говорено или мислено. С тях
почти не е възможно да се започне разказ. Така е ив книжовния език —
не може да се членува име, ако то се споменава за първи път, ако кон-
текстът не е позволил да се разкрие определеността на съответните пред-
мети, за които става дума. Самият характер на числителните дбъйца.
(обёйца), дбъдвъ по изключение допуска да се започне разказ с тях, ко-
гато говорещото лице включва и себе си в числото дбъйца. От логическо
гледище естествено е за говорещото лице, когато говори за себе си, да
има пред вид определени неща. Субективното — за говорещия и за втория
член, включен в числителното — се представя като обективно определено
и за другите. В такъв случай дбъйца (обёйца), дбъдвъ се употребяват
субстантивирано: дбъйца, [т. е. аз и ти, аз и той, или ние двамата] чъ
йдъмо угръд. За говорещия дбъйца означават ’аз и ти (той), т. е. ние’, а
за другите означава ’те, двамата’.
3.67. Особен интерес представят и самите форми дбъйца (обёйца),
дбъдвъ, които са застъпници на стб. обх, объ в новоселския говор.
Засилването на граматикализацията на обх, объ навярно е предиз-
викало известна реакция и необходимост от повторно подчертаване на него-
вата семантика като числително, която вероятно все повече се е изтривала и
избледнявала. Поради това се е явила нужда да се разшири и да се за-
сили, за което е използуван суфикс аща, както при съществуващите вече
в говора числителни събирателни като двоица, тройца, чътвдрица. По
този начин словообразователните форми дбъйца, обёйца са били включени
в системата на числителните за мъжки род. Промяната на гласна и>й
край друга гласна (консонантизация) в неударено положение е обикно-
вено явление на българската фонетика. Форма обёйца с отметнато уда-
рение навярно е по аналогия с форми двоица, тройца, които са с уда-
рение върху втората сричка, а форма дбъйца може да е получена от объ
със суфикс -ица (за което свидетелствува форма обёйца), а може да е и
от изходна форма оба и суфикса -ица. Неударени средисловни а, е в
говора съвпадат в гласна ъ. Формата за женски род дбъдвъ е интересен
композитум, който е много стар и се е запазил като архаична черта в но-
воселския говор.1 Фонетичните промени в нея — тя е получена от слива^
1 Такива форми се срещат във всички славянски езици и в редица неславянски като
италиански, румънски, литовски и др.
69
нето на окх и — са редовни за говора. Вижда се следователно, че
в говора са се запазили само разширени форми на стб. окх, объ.
Форми като обаица, обедве се срещат предимно в народни песни от
Македония. В някои тамошни говори се употребяват само техни чле-
нувани облици: обайцата, обедвете.
3.68. Противопоставянето два, двоица — дбъйца (обёйца), две —дбъдвъ
за изразяване на неопределеност — определеност е причина в
говора да се запази стб. числително обх, общ макар и в променен вид.
Тази корелация има функционално оправдание поради това/ че в ново-
селския говор не е напълно развита категорията определеност. В съзна-
нието на носителите на говора формите дбъйца, дбъдвъ винаги се свързват
с определени предмета и затова могат да бъдат смятани като средство
за изразяване на определеност.
Тази черта на новоселския говор е един от многобройните македо-
низми, донесен от преселници от Македония, за конто говори Ст. Мла-
денов, но с много самобитни функции и с напълно жива съвременна
употреба. Сыцествуването на разгледаните тук числителни е обусловено.
както вече бе посочено, от тези именно функции.1
МЕСТОИМЕНИЕ
3.69. Новоселският говор има интересни и своеобразии черти в ме-
стоименната система. На тях Ст. Младенов отдели твърде малко внимание
(стр. 486—487) и не ги разкрива в пълнота. Особеностите на местоиме-
нията дават възможност да се търсят връзки на говора с други говори,
а някои от тях са много удобни да се локализира относително по-точно
произходът на новоселяни.
Обща особеност на местоименията е наличието при повечето от тях
на падежна флексия за мъжки и женски род.. При част от местоиме-
нията за мъжки род се срещат форми за косвени падежи, когато те за-
местват названия на лица или на одушевени предмета. Следователно
може да се говори, че при формите на местоименията в новоселския
говор категорията одушевеност-неодушевеност е залазила своя
характер. Различаването на одушевен-неодушевен предмет при съществи-
телните от мъжки род се е отразило и върху местоименията.
Лични местоимения
3.70. Личните местоимения в новоселския говор имат форми, конто
са дадени на таблица 13.
371. При тях трябва да бъдат отбелязани следните особености.
Личното местоимение за 1 л., ед. ч. йа се среща само в тази форма
за разлика от други говори, където то получава различии разширения.
Личното местоимение за 1 л. множ. ч. ми е характерна особеност на
новоселския говор. Местоимението ми се среща рядко в други български
1 По-подробно за ролята на числителните дбъйца (обёйца), дбъдвъ в новоселския говор
вж. у М. С л. Мл’аденов, Числителните дбъйца (обёйца), дбъдвъ в говора на с. Ново
село, Видинско, Известия на Института за български език, кн. VIII, 1962, стр. 293—297,
70
Таблица 13
ч. х. Падеж Лице Им. п. Вин. п. Дат. п.
Ед. ч. 1 Л. 2 л. 3 л. м. ж. с. дълга ф. кратка ф. дълга ф. кратка ф.
йа ти он она оно мен, мёнъ теп, тёбъ н’ек, н’ёга н’у н’ек, н’ёга мъ тъ га и, йу га мен, мёнъ теп, тёбъ н’ёму н’ое н’ёму ми ти му йе, е; йо му
а £ 1 л. 2 л. 3 л. м.,с. ж. ми ВИ они онё нас вас ни ни ви и нас вас ним ни ви им
говори. Засега е известно, че се среща в някои села от Белоградчишко и
е обикновено и единствено в северните македонски говори (вж. Б. Видоески,
Заменските форми к. № 5). Местоимение ми е архаична черта на ново-
селския говор, защото е наследник на старото местоимение за мн. ч., им. п.
мы (вж. К. Мирчев, Ист. граматика, с. 165).
Личното местоимение за 2 л., мн. ч. ви е също архаична черта на
говора, която е много рядка на българската езикова територия (вж. Б.
Видоески Заменските форми, к. № 7)
3.72. За личните местоимения трябва още да бъде посочено:
1. Пълно съвпадане на дългите форми за 1 и 2 л., ед. ч. и множ, ч.,
винит, и дателен падеж.
2. Честа и почти редовна употреба на две форми за косвените падежи
Винителен падеж
3.73. Дългите форми за ед. ч. мен — мёнъ, теп — тёбъ, н'ек — н’ёга
са напълно равностойни: Мен мъ клйкъйу упол’е. Мъ кликали и мёнъ
дъ пдйдъм и т. н.
Форма н’ёга, присъща и на някои говори в Белоградчишко (вж. Бер-
берска, с. 99), има ограничено разпространение в северните македонски
говори (Кумановско-Кратовско, вж. Б. Видоески, Заменските форми, с. 32, к
№ 14).
3.74. Кратките форми. мъ, тъ и когато са под ударение имат този
фонетичен облик: Нъ мъ мън'увъйу дъ йдъм. Нъ тъ бййу зъ лдшо. Това
свидетелствува, че форми мъ, тъ свързват новоселския говор с говори,
конто имат особено застъпване на стб. а това са източни бъл-
гарски говори.1
3.75. Кратката форма за мъжки и за среден род е га. Тя има абсо-
лютно същото териториално разпространение, както и формата н’ёга (вж.
1 Вж. Ст. Стой ков, Три местоимении изоглоси в български език, Славистични сту-
дии, 1963, с. 154, к. № 3; също Б- В и д о е с к и, Заменските форми, с. 30. к. № И.
71
Берберска, с. 99, Б. Видосски, Заменските форми, с. 32, к. № 15). Очевидное,
че и форма н’ёга, и форма га отразяват старого местоименно склонение.
3.76. Дългата форма за женски род н’у е характерна черта на ново-
селския говор, която го свързва с говорите в Годечко, Белоградчишко
и Кумановско-Тетовско. Тази форма е пряк наследник на стб. Н1Ж и е
архаична в сравнение с общобългарската нейаУ
За женски род има две кратки неударени форми за винителен падеж -
и, йу. В семантично отношение те са напълно равнозначни, но се разли-
чават по синтактичната си дистрибуция. Местоимение и в приглаголна
употреба винаги е проклитично: И тёръйу нъ Въриищ. Нёчъ дъ и
манъ дъ ода. Муйа и нёмъ у врёчу. Свана бдлка къд и ^знъш из пресно
съ излъкуеш. Чъ и клйкнъ и н’у. Овуй и нъмъриу под къд онуй другу.
Местоимение йу има само приглаголна употреба и винаги е енкли-
т и ч н о. Кликни йу тётъ Ёсу. Удърй йу здраво. Строиш йу туй тик-
ву и т. н.
Вижда се следователно, че двете местоимения се намират в поло-
жение на допълнителна дистрибуция, т. е. всяко едно от тях се среща
в строго определена позиция: местоимение и е само проклитично, а ме-
стоимение йу е само енклитично. Не е възможна взаимна заменяемост
между тях и поради това те трябва да бъдат определени като равно-
правии, но дистрибутивни варианти.
3.77. Трябва още да се отбележи, че местоимение и ’я’ за женски
род засега не е известно да се употребява другаде в български говори.
Не се среща и в предполагаеми области, от които е дошло новоселското
население. Очевидно местоимение и ’я’ възхожда към старобългарското
местоимение н за мъжки род,1 2 което е лридобило ново родово значение
в новоселския говор. Вероятно старобългарската местоименна форма за сре-
ден род, винителен падеж е3 пък е придобила дателно значение. Това на-
вярно ще да е станало, когато се е появила форма га за мъжки и среден
род, винителен падеж, та по този начин местоименията н, с са се осво-
бодили и при тях са настанали морфологически трансформации, които
са така чести при местоименията изобщо. Този процес може би е съв-
паднал с момента на смесване на населението в Ново село.
3.78. Интерес представя и кратката неударена форма за множествено
число, винителен падеж и Ти’. Тя е омонимична с разгледаната по-горе
форма и ’я’ за женски род, ед. ч. Такова необичайно, общо взето, съвпа-
дане на форми за винителен падеж не е съвсем изолирано явление в бъл-
гарския език. Така налр. в югоизточни говори е познато съвпадане между
форма хи за ж. р., дателен падеж и форма хи Ти’ за множ, ч., винителен
падеж.4 Местоимение и Ти’ освен това има повсеместно разпространение
в Югозападна България и в Западна Македония (вж. Б. Видоески, Заменските
форми, с. 34, к. № 19).
1 Вж. К. М и р ч е в, За една руско-българска успорелица в развоя на местоименията,
Славистичен сборник, т. 1, Езикознание, 1958, с. 77.
2 Вж. К. Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1958,
стр. 167.
3 Пак там, стр. 167.
4 Вж. Г. Г о р о в, Странджанският говор, Българска диалектология. Проучвания и
материалу 1962, . кн. I, стр. 51,
72
3.79. Дългата форма за 3 л., множ. ч. ни е позната само в северните,
и централните български говорив Македония(вж.Б. Видоески, Заменските
форми, с. 33, к. № 18).
Дателен падеж
3.80. Най-характерна черта на формите за дателен падеж е тяхното
пълно запазване и липсата на аналитични форми, образувани с предлог на.
Много рядка е новоселската дълга форма за женски род, ед. ч. н*де.
В този вид тя не се среща другаде по българско-македонската езикова
територия (вж. за различии форми у Б. Видоески, Заменските форми, с. 34, к.
№ 22. В Белоградчишко местоимението има облик н’ой— вж. Берберска,
с. 100).
3.81. Кратките неударени форми за женски род, ед. ч. също са две
е (йе) и йо. Тези две форми са напълно равнозначни, но имат различна
дистрибуция, т. е. те са дистрибутивни варианта. Местоимение е (йе)
има предимно проклитична и приглаголна употреба: Дъ йе дъдёш
и воду нъ свинку уплъднъ. Е жал дъ и ръзбуди. Чъ е ръсправъ н’де.
Бёшъ е ск’инула дбъцу из уо. В енклитична употреба това местои-
мение се употребява само в заповедни конструкции: Къжй е дъ ддйдъ.
Дай е и ное чърёшн'е. Енклитична употреба местоимение е има в някои
клетви и псувни след глагола дъдём: Дъдём е му му си г'аолу. ТЦе й
дам майка й на дявола’.
3.82. Местоимение йо има много ограничена, и то само приименна
енклитична употреба след съществителното муж: Муж йо е кьжал.
Муж йо и испудйл и т. н. Интересно е, че в горните конструкции ме-
стоимение йо се среща край други кратки неударени дателни и винителни
местоимения от женски род, конто са проклитични. Тази употреба на ме-
стоимение йо е единствен случай на употреба на кратка неударена да-
телна форма за 3 л. с притежателно значение. Изобщо кратките неуда-
рени форми на личните местоимения в дателен падеж в новоселския
говор нямат приименна (с притежателно значение) употреба, а само при-
глаголна. За изразяване на притежание за 3 л. се употребява само въз-
вратното притежателно местоимение си: Тата си е ддтъл. Они су къ-
жали дёдъ си. Муж си нълй свършувъ. Подду сей: млъдожёнёа, mama
си, мума си и сей свъбдърё и т. н.
Местоимение йо обаче за винителен падеж, ж. р. се среща само в
говора на с. Бобощица(вж. Б. Видоески, Заменските форми, с. 33, 40). С да-
телно значение то не е известно другаде по българската езикова тери-
тория с изключение на няколко села в Крумовградско (вж. БДА, т. I,
к. № 165).
Възвратни местоимения
3.83. В новоселския говор има едно възвратно лично местоимение
си. То има, общо взето, проклитична приглаголна употреба : Он си узъ
капу и пойдё. Йа чъ си пдйдъм. Тй си ддти свак’и дън. Мй си знаемо
тъкдй. Вй си купйстъ зар? Онй си ймъйу дъца и т. н. То има енкли-
тична употреба само след повелителна глаголна форма: Пойди си дома!
Купйтъ си штд чъ си купитъ и бёиипъ! Узй си мърку лёп и т. н.
73
3.84. Като възвратни притежателни местоимения за 1 и 2 л., ед.
и множ, число се употребяват кратките неударени дателни форми на
личните местоимения: Матър ми е била угръд. Сйн ми съ ожънйл. Тата
ти съ върнул из уполе. Га убйли бъшту ни и т. н. Трябва да се отбе-
лежи, че такава употреба на дателните форми с притежателно значение
е твърде рядка. Предпочитат се формите на притежателните местоимения.
За 3 л., ед. и множ, число се използува личното възвратно местоимение
си: Нъ той дътё е умърл mama си. Она е била с му му си на нопйне.
Дъцй отдду код бабу си и т. н.
3.85. С възвратно значение понякога се използуват и дългите форми
на личните местоимения: Зъ н’ёг е узёл свё. Зъ н'ёга си узймъ. Зъ н’у
чъ си прае свё. Много често дългата форма е отделена от личното въз-
вратно местоимение, което свидетелствува, че възвратното местоимение
се свързва по-тясно с глагола, отколкото с дългата форма на личното
местоимение.
Притежателни местоимения
3.86. В новоселския говор се срещат следните притежателни местои-
мения;
Таблица 14
Единствено число Множествено число
Падеж Мъжки род Женски род Среден род Мъжки и среден род Женски род
1 Един притежател И В МОЙ, МОН ТВОЙ, твои н’егоф н’он мбнога твднога н’егдвога н’онога мдйа, мдна твойа,твдна н'егдва н’дна мдйу, мдну твдйу,твдну н’егдву н’дну мдйо, мдно твдйо, твдно н’егдво н’дно мди, мдни твди, твдни н’егдви н’дни мдйе, мднъ твдйе, твднъ н’егдвъ н’днъ
Много прите- жател и и в наш ваш н’ин нашога вашога н’йнога наша ваша н'йна нашу вашу н’йну нашо вашо н’йно наши ваши н’йни нашъ вашъ н’йнъ ।
Притежателните прилагателни се членуват, както качествените при-
лагателни: н’егдвън, н’егдвънога, н’егдвъна, н’еговъну, н!егдвъно\ мн. ч.:
н’егдвъна, н’егдвънъ и т. н.
- 3.87. Особен интерес представят местоименията мон — мднога, мдна —
мдну и т. н., конто по форма очевидно са членувани форми с членно
окончание -на, -но, -ни, -нъ. Тяхното съществуване и функциониране
се обуславя изобщо от състоянието на категорията определеност в но-
воселския говор. При тях може да се говори за известна лексикализация
на членуваните форми, защото в българския език съществува тенденция
74
пълните форми на притежателните местоимения, когато са край съ-
ществително ‘име (т. е. като прилагателни), да се употребяват пре-
димно членувани.1 И в новоселския говор преобладава употребата на
членуваните форми: Нъ мдну свабду што смо играли. Първо чъ по-
жнёемо твдно место. Зъкол’амо твднога волй. Дъ е твдно дътё е
пд-лъсно, Мони дъца су пошли угръд. Нъ е твдна,а Слафчина. Дай ми
мдну тйкву.
Твърде любопитно е, че подобии членувани форми е забелязал в ти-
хомирския говор Ст. Кабасанов.2
3.88. Формите за винителен падеж, мъжки род се употребяват само
за одушевени предмети: Фанъ онъй нашога Гоши, па га докаръ овдё.
Зъкол’ау вашога вола и т. н. Но: Чъ йдъмо нъ вашо место. Дънъска
бърамо ваш кукуруз и др.
3.89. От притежателното местоимение н’ин се образува особено при-
тежателно прилагателно: м. р.— н’йнинсин, н’йнинсинога, ж. р. — н’йнин-
сина, н’йнинсину, с. р. — н’йнинсино, мн. ч., м. и ср. р. — н'йнинсини,
ж. р. — нйнинсинъ. Значението на това прилагателно е ’техният, тяхната’
и т. н. Овай е н’йнинсина йжа. Су зъкол’йли н’йнинсинога вола и др.
(за този тип прилагателни вж. и т. 3.53—3.55).
Показателям местоимения
3.90. В новоселския говор се употребяват следните показателни ме-
стоимения за посочване на предмети и лица:
Таблица 15
Число Единствено число Множествено число
Падеж
Род И. п. В. п. Д. П.
ТЪЙ тога тому тййа
Мъжки род онъй ондга оному онййа
овъй овдга овдму овййа
тай туй тей тей
Женски род онай онуй онёй онёй
овай онуй овей овей
той —. тййа
Среден род оной — — онййа
овдй — овййа
3.91. Показателните местоимения в новоселския говор са доста раз-
нообразии. Най-характерната тяхна черта е наличието на тричленна си-
стема: за близък предмет — овъй, за далечен предмет — онъй и изобщо
1 Вж. Ю. С. Маслов, Очерк болгарской грамматики, М., 1956, стр. 149.
* В. Ст. Кабасанов, Един старинен български говор, Тихомирският говор, 1963,
стр. 63.
75
за посочване — тъй. Освен това трябва да бъде отбелязано и наличието
на две различии форми в множ. ч. за мъжки, среден род и за женски
род. Заслужават внимание и формите за винителен и дателен падеж в
ед. ч. (за мъжки род само за одушевени названия).
3.92. Системата на показателните местоимения е интересна със слож-
ните отношения, който съществуват между нейните членове. Така напр.
ясно личи, че тройното противопоставяне в същност съществува и в хо-
ризонтален, и във вертикален план. Във вертикален план то е родово:
има специални форми за трите рода, а също така и семантично — има
специални форми за общо посочване [тъй, тай, той), а за посочване на
близък предмет [овЪй, овай, овдй), за посочване на отдалечен предмет
[онъй, онай, оной). Тройно противопоставяне съществува и в хоризон-
тален план—чрез наличието на отделим форми за три падежа — име-
нителен [тъй, онъй, овЪй), винителен [тога, ондга, овога, туй, онуй,
овуй), дателен [тому, оному, оедму, тей, онёй, овей).
Освен тройното противопоставяне личи и д в о й н о противопоставяне,
което се проявява в следното: в ед. ч., мъжки и женски род заедно се
противопоставят на среден род с наличие на форми за три падежа, а
при среден род - само една форма. В множ, число мъжки и среден род
имат обща форма, с която се противопоставят на женски род.
Няма никакви признаци за изчезване на тройната опозиция въпреки
твърдението на някои изследователи, че съществува обща тенденция за
опростяване на тройната показателна система в езици, в конто тя се
среща.1 Сложното преплитане на тройни и двойни противопоставяния в
семантично и морфологично отношение очевидно дълго още ще крепят
тройния аспект на опозициите при показателните местоимения.
3.93. За новоселския говор е важна и локализацията на неговата пока-
зателна система, тъй като тя със своята специфична обагреност има доста
точно географско разпространение. Показателната система на новоселския
говор е може би един от неговите най-характерни македонизми. Той
е донесен от онова население, което е дошло от северните македонски
области: Кумановско, Тетовско, Кратовско, Кривопаланско (вж. Б. Ви-
доески, Заменските форми, к. № 25, 26, 27, 29, 30,31,32, 33, 34, 35, 36,37).
3.94. В новоселския говор съществуват освен това показателни ме-
стоимения за сравняване на предмет:
Таблица 16
Единствено число Множествено число
\ Р Мъжки род Женски род Среден род Мъжки И i сред, род Жен. род
Падеж И. п. В. п. И. п. В. п. 1
толк’и оволк’и онолк’и толкога оволкога онолкога толка оволка околка толку оволку околку тблко оволко онолко толк’и оволк’и онолк’и толк!е оволк’е онблк’е
1 Вж. по-подробно и с обширна библиография по този въпрос у Б. Белчева-
Бояджиева, За изчезването на тричленната показателна система в български език, Сла-
вистичен сборник (по случай V Международен конгрес на славистите в София), 1963,
стр. 129—139.
76
Формите на показателните местоимения за признаци служат за срав-
няване на даден признак или на даден предмет. И при тях е налице
тройната пространствена ориентираност, което внася много точност и яс-
нота в изразяване на миелите: Овдлк’и клин му съ зъбйл у пъту. Чъ
узныи ондлку врёчу дъ туримо лубънйцъ у н’у. Е порасла толка го-
лъма крутка. Ймайче он тдлко дътё и дъ прав тъквё работъ.
3.95. За посочване на признаци съществуват следните показателни
местоимения:
Таблица 17
Единствено число Множествено число
\^Род| Мъжки род Женски род Сред, род Мъжки и ср. род Женски род
Падеж] И. п. I В. п. | Д. п. И. п. | В. и. | Д. П.
1 1 ТЪКЪ£ тъквога тъквому тъква тъкву тъквё тъкво тъквй тъкве
овакъф оваквога оваквому оваква овакву оваквъ овакво овакви оваквъ
онакъф онаквога онаквому онаква онакву онаквъ онакво онакви онаквъ
Както личи от таблицата, и при този тип показателни местоимения
има тройна пространствена проекция.
3.97. В новоселския говор се употребяват и следните показателни
местоимения за количество и брой: тдлко, ондлко, овдлко. Те
служат да се изразява количество или брой в сравнение с друго, извест-
но вече количество или брой: Он има тдлко пърё, колко тй нъ си
снйл. Дай ми овдлко лёт Дъ узнъ дн ондлко грдйзъ и дъ га усаби
сед !? и т. н.
3.98. Наред с формалното разнообразие при показателните местои-
мения говорът представя интерес и с тяхната употреба.
И именителните, и косвените падежни форми на новоселските пока-
зателни местоимения имат само препозитивна употреба. Особено
важно е това за косвените форми и по-специално за винителните: Ис-
пудй тдга вола. Жъна нъ тдга човёка узёла дъ кдпъ скдро. Ровни по
тдга попа. Упръгнй овдга вола. Йа чъ тёръм овдга вола, а тй тёръй
ондга вола. Кликни га тдга въртанина. Уйънй съ нъ тдга кона. Чийд
е овдй дътё? — Нъ овдга човёка и т. н.
3.99. Формите за винителен падеж, мъжки род се употребяват само
за одушевени названия. Трябва обаче изрично да се посочи, че тяхното
значение не е чисто показателно (демонстративно), а има и елементи на
определеност (детерминираност). Конструкцията Испудй тдга волй е на-
пълно равностойна на книжовното Испъдй вдла. В новоселския говор
определеността се изразява единствено с показателното местоимение.
Интересно е да се изтъкне, че Б. Видоески е наблюдавал като съвременно
явление в кумановския говор отслабване (под влияние на сръбския език)
на категорията определеност и замяна на определени (членувани) форми
с конструкции с показателни местоимения: Д'ржи овдга кон>а. Искарай
тдга петла надвор1.
1 Вж. Б. Видоески, Кумановскиот говор, стр. 153.
77
3.100. При анализа на формите на показателните местоимения трябва
нарочно да се изтъкне тяхната пълна словообразователна унификация:
генерализирал се е начинът на тяхното образуване със старото анафо-
рично местоимение й за трите рода — явление съвсем рядко за българ-
ските говори.1 Това показва, че новоселската демонстративна система
въпреки смесения характер на говора се отличава с абсолютно единство,
каквото не е присъщо почти на нито един български говор. Както вече
бе посочено, тя е внесена в говора от преселници от Северна Македония
и е един от най-ярките и добре засвидетелствувани македонизми в
него.1 2 3 Състоянието на новоселската показателна система позволява да
се направят изводи с по-общо теоретическо значение: при смесване на
говори от един език в новия говор от отделните говори се възприемат
цели микросистеми, особено такива, в които отделните елементи действи-
телно имат системен и парадигматичен характер. Тъкмо тех-
ният системен характер ги запазва като цяло, тъй като е трудно да
бъдат изместени отделни членове на системата. Словообразователният
модел при показателните местоимения и при наречия чрез унификацията
на показателната частица -й наистина свидетелствува за ярко изявена
тенденция, която е засилвала всеки един от членовете на системата, пра-
вейки го участник в силни кооелативни родово-семантични отношения,
Това единство проличава и при показателните наречия — туй ’тук’, тъгай
’тогава’, тъкдй ’така* и др.
3.101. Както бе посочено, новоселската демонстративна система доста
точно се локализира като цяло в Кумановско, Кратовско, Тетовско.
Отделни членове на показателната система се срещат в Трънско и Бе-
лоградчишко. Например в Белоградчишко показателната система има
следния вид: тда, таа (тай), той, тиа; овйа, овай, овдй, овйа; дн’а,
онаа (онай), ондй, ониа6,
Трябва още да се отбележи, че местоимение той 'това’ за среден
род е архаизъм, появил се доста рано в българския език, но с ограни-
чено териториално разпространение.4 *
Въпросителни местоимения
3.102. В новоселския говор има следните въпросителни местоимения.
1. За предмети: къквд, што,
2. За лица и предмети (вж. таблица 18).
Формата за винителен падеж м. р. се употребява само за одушевени
названия: Кога вола чъ упрёгнъш ?
1 Вж. по-подробно по този въпрос у Б. Велчева, Показателям местоимения и на-
речия в новобългарските паметнини от XVII и XVIII в., Известия на Института за бъл-
гарски език, X, 1964, стр. 220.
2 Заслужава внимание наблюдение™ на Ц в. Т о д о р о в, че овъй е чуждо на севе-
розападните щ — жд говори, а се среща само в белоградчишко-трънския говор и в Дуп-
нишко като македонско (?) влияние (вж. СбНУ, XLI, стр. 302).
3 Данните са взети от дипломната работа на П. И в. Тодорова, Говорът на с. Ста-
кевни, Видински окръг, 1967, стр, 37 (Диалектоложки архив на Катедрата по български
език в Соф. университет).
4 Вж. Б. Велчева, Показателни местоимения и наречия в новобългарските памет-
ници от XVII и XVIII в., стр. 183, 186.
78
Таблица 18
* Единств. ЧИСЛО Множ, число
Род Падеж мъж. род жен. род сред, род мъж. и сред, род жен. род
И. п. В. п. Д. п. КОЙ кога кому койа койу койо КОЙ кое
Формата за дателен падеж, м. р. кому се употребява само за лица.
Кому чъ му дъдёш, чърёшн’е ?
Формата за винителен падеж, ж. р. койу се употребява за лица и
за предмети : Койу жъну дъ клйкнъм? Койу дъску су строшйли ? и т. н.
3. За признаци:
Таблица 19
Единств. число Множ. ЧИСЛО
Род Падеж мъж. род | жен. род сред, род мъж. и сред, род жен. род
И. п. В. п. къкъф къквдга къква къкву къкво къквй къквё
Формата за винителен падеж, м. р. къквдга се употребява само за
признаци на одушевени предмети: Къквдга пътла си зъкол'ал —чървъ-
нога или бёлънога.
Формата за винителен падеж, ж. р. се употребява за признаци на
лица и на предмети: Къкву жъну си видел ? Къкву рйбу си докърал ?
Къкву чорбу си свърйла? и т. н.
4. За притежание:
Формата за винителен падеж, м. р. се употребява рядко и само за оду-
шевени предмети: Чийдга непдтула си срътнул ? Конто чийдга пърчй
си съ фърл’ал с камъне? и др.
Формата за винителен падеж, ж. р. се употребява за означаване на
притежание на лица и на предмети: Чийу жъну ей кликал ? Чийу йжу
су с урину ли? и др.
5. За количество, брой и размер на признаци, предмети и лица:
79
Таблица 21
Единств, число Множ, число
Род 1 Падеж 1 мъж. род | _____ J жен. род сред, род мъж. и сред, род жен. род
И. П. колк’и колка КОЛКО колк’й колк’ё
В. П. j колкдга колку — — —
Формата за винителен падеж, м. р. се употребява само за размер,
количество и брой на одушевени предмети и за лица: Колкдга шъръна
съм фътйл. Колкдга голъмдга човёка си срътнул ? и др.
Формата за винителен падеж, ж. р. се употребява за размер, коли-
чество и брой на лица и на предмети: Колку рйбу съ фътйл ? Глёдъй
га колку йжу е нъпръйл ! и др.
В говора има и следните въпросителни местоимении наречия.
1. За начин: кокд ’как’ — Кокоса га нъпръйл? Коко съ кдпъ с ко-
панку ? Кокд си ддшъл ? и т. н.
2. За време: къда ’кога’ — Къда чъ пдйдыи ? Къда праетъ Божйч ?
Къда чъ ддйдъиг пак? и т. н.
3. За място: кудё ’къде’ — Кудё стъ турли млъкд? Кудё чъ рабо-
тать дънЪска? Кудё отддит? и т. н.
4. За количество и брой: кдлко — Кдлко пърё ти узёли ? Кдлко
дфцъ ймътъ? Кдлко душъ стъ у йжу? и т. н.
Определителни местоимения
3.103. В новоселския говор се среща следното определително ме-
стоимение, което се отнася само за лица:
Таблица 22
Определителното местоимение сам има приименна и самостоятелна
употреба: Ичёр дойдд сам. Она сама си работа. Мъ мънули сами у
йжу. Къд клйкнъ самога старца. Видд едну саму бйбу и т. н.
Неопределителни местоимения
3.104. В новоселския говор се среща следното неопределително ме-
стоимение (вж. таблица 23).
Формите за винителен и за дателен падеж, м. р се употребяват
само за лица: Чи клйкныи никога рдднину нъ свътй. Дай нъкому пърё
дъ ти купи из угръд.
80
Таблица 23
-г- Единств. число Множ. число
Род Падеж мъж. род | жен род сред, род мъж. и сред, род жен. род
И. П. ник’й, нък’й никой, нъкдй ника, нъка НИКО, НЪКО ник’й, нък’й ник’ё, нък’ё
В. п. нйкога, нъкога нику, нъку — — — — — —
Д. п. никому, нъкому ник’ё, нък’ё
Формите нък’й — ник’й и т. н. са напълно равноправии. Същото се
отнася и за формите никой, нъкдй.
Формата за винителен падеж, ж. р. се употребява за предмети и за
лица: Кликни нъку жъну дъ ти жнёйе. Докйр нъку лйповину из
шйбу и т. н.
Формата за дателен падеж, ж. р. се употребява само за лица: Дай
нък’ё жътварк’е дъ ти пожнёйу и т. н.
Отрицателни местоимения
3.105. В новоселския говор се срещат следните отрицателни местои-
мения:
1. За лица и предмети: никой (им. п.), нйкога (в. п.), никому (д. п.).
Това местоимение има само самостоятелна употреба: Никой нема дъ
ддйдъ. Нъ съм видел нйкога. Нйкому нема дъ давыи пърё и т. н.
2. За признаци и качества на предмети и на лица:
Таблица 24
Единств, число Множ, число
Род Падеж мъж. род жен. род сред, род мъж. и сред, род жен. род
И. п. В. п. Д П. нйкъкъф нйкъквога нйкъквому нйкъква нйкъкву НЙКЪКВО НЙКЪКВИ нйкъквъ
Формата за винителен падеж, м. р. се употребява само за одуше-
вени названия и за лица: Нъ мй дали нйкъквога кон’а. Нъ су пошли
конто нйкъквога човёка, а су съдёли сё овдё и т. н.
Формата за дателен падеж, м. р. се употребява само за лица: Нъ
сЪм дал нйшта нйкъквому човёку и т. н.
Формата за винителен падеж, ж. р. се употребява за предмети илица:
Нъ съм видёл нйкъкву дъдк’у овдё. Съм узёл едну нйшта и нйкъкву
дрёйу и т. н.
6 Говоры на Ново село, Видинско
81
Обобщителни местоимения
3.106. В новоселския говор се употребяват следните обобщителни
местоимения.
1. За предмет или лице:
Таблица 25
Единств, число Множ, число
Падеж Род мъж. род жен. род сред, род 1 мъж. и сред, род жен. род
И. п. свак, свак’и свака свако свак’и свак’е
В. п. свакога сваку — — ' —
д. п. свАкому свак’е — — i —
Формите за винителен падеж, м. р. се употребяват само за одушевени
названия и за лица: Бог е голем и носи грйжу на свакога. Нъ мджъш
дъ йскъш от свакога пгъкдй. Нъ мджъш .дъ тёръш свакога вола тъкдй.
Формите за дателен падеж, м. и ж. р. се употребяват само за лица,
а по-често и самостоятелно: Свакому лъ дъдёш по едън колол. Свак’е
жънё чъ дъдёш по еднд доранчъ и т. н
2. За признаци на предмети и на лица:
Таблица 26
Единств, чнсло Множ, чнсло
Падеж РоД । мъж. род жен. род сред, род мъж. и сред, род жен. род
И. п. свакъкъф свакъква свАкъкво свакъкви свАкъквъ
В. п. свакъквога свакъкву — — —
Д. п. свакъквому свакъквъ — — —
Формата за винителен падеж, м. р. се употребява само за одушевени
названия и за лица: Мджъш дъ срётнъш свакъквога човёка—и добрдга
и лдшога. Нъ свакъквога кон’а нъ мджъш дъ съ уйанъш и др.
Формата за дателен падеж, м. р. се употребява само за лица: Сва-
къквому човёку нъ мджъш дъ кажъш и др.
Формата за винителен падеж, ж. р. се употребява за предмети и
лица: Свакъкву пътуру нъ мджъш дъ и пёрыи. Свакъкву бабу чъ и пй-
тъш и др.
3. Към обобщителните местоимения се отнасят и неизменяемите по
род, падеж и число: свак, свак’и (за лица), све, свашто (за предмети),
свако-йако (за обстоятелства), свак’е-йдк’е (за предмети). Те са местоиме-
ния-съществителни и се употребяват предимно самостоятелно: Свак би
га нъпръйлгако зное кокд. Свё съ строшйло. Трёба дъ ймъш от свдшто
ддма. Съ прае свако-йако. Ймъмо свак’е-йак'е и т^н.
82
ГЛАГОЛ
3.107. Глаголът в новоселския говор представлява особен интерес
главно в морфологичен аспект. В него са се развили редица нови, неиз-
вестны за други български говори форми. Освен това в говора има и ре-
дица форми, които не са присъщи на сегашните му съседни говори.
Новоселският говор представя интерес и с употребата на някои гла-
голни времена (главно на минало свършено, минало несвършено и минало
неопределено време), по която рязко се отдели от крайните западни
говори, с които е извънредно тясно свързан. При разглеждане на гла-
гола се обръща повече внимание на онези явления от сложната му пара-
дигма, които са по-особени и присъщи най-вече на новоселския говор.
Други по-общи въпроси само се засягат, доколкото допълват общата кар-
тина на състоянието на глагола в говора.
Измежду по-особените проблеми, свързани с глагола в новоселския
говор, трябва да споменем следните: наличие на няколко глаголни основи
при всички глаголи; наличие на особени форми за минало несвършено
време; наличие на особено, вероятностно наклонение със свои форми за
три времена; наличие на деепричастие; пълна граматикализация на частица
пгёшъ ’щях’ за образуване на бъдеще предварително време; почти пълна
унификация в начина на образуване на вторично несвършени глаголи с
наставка -увълг, наличие на известен брой видово дефективни глаголи
и др.
Вид на глагола
3.108. Категорията вид в новоселския говор в основни линии не се
отличава от съответната категория в другите български говори и в кни-
жовния език. Различията, доколкото ги има, не се отнасят до същината,
до семантиката на категорията, а до нейното формално изразяване. В го-
вора се забелязва широко развита тенденция към унифициране на на-
чините за имперфективация,1 която почти е достигнала крайния си предел.
Извънредно широко разпространени са вторични имперфективни глаголи,
образувани с наставка -увъм. Тази типично б ъ л г а р с к а тенденция като че
ли се реализира в най-чист вид в говор, който по редица свои черти се
отделя значително от останалите български говори.
3.109. В говора има голям брой глаголи, които са имперфектива
тантум, т. е, имат форма само за несвършен вид и не са развили свое
съответствие от свършен вид. Такива са например бёръм; бойдшъм, въ-
рдшъм, вйкъм, вражъм, глёдъм, съ грйжъм, думъм, драпъм, йдъм, ймъм,
йскъм, к’йнъм, кутъм, мджъм, мажъм, пйшъм, поликрйшъм, пёръм, рё-
жъм, сйсъм, слушъм, тёръм и мн. др.
3.110. Особено място сред тях имат заетите от румънски език гла-
голи със завършек -ишъм, които почти винаги са видово дефективни, т.е.
имат форма само за несвършен вид: булдушйшъм, гушишъм, дърнуйшъм,
съ доспйшъ, изворйшъ, клочйшъм, съ кънунйшъм, копилйшъм, съ нъмо-
л1ш1Ъ) мошмшъм, поликришъм, припонйшъм, пръпъдйшъм, съ руменшиъм,
1 Вж. Л. А н дреЙ чин, Към морфологичната характеристика на видовата система в
съвременния български език, Славистичен сборник, т. I, Езикознание, стр. 259.
83
съ реОещииъм, съ скоколйшъм, съ стъфидйшъ, судомйшъм, туртйлиъм,
съ фъсулйшъм, чугулйшъм и др. За характера на тези глаголи има и
доста сигурен фонетичен показател—съгласна iu в завършек -шиъм, конто
може да служи почти като сигурен белег за йесвършения им вид и
за техния румънски произход.
Особеното положение на тези глаголи като имперфектива тантум, а
също така и на редица други глаголи от румънски произход, несъмнено
не е без въздействие от страна на румънския език, в който, както е из-
вестно, глаголите нямат категорията вид. Интересного е, че повечето
заети от румънски език глаголи са само от несвършен вид — няма случай
на зает глагол само от свършен вид. Посоченото тук явление е много съще-
ствено за новоселския говор, защото показва, че морфологичната адаптация
на част от заетата в говора лексика не е пълна. Това по безспорен начин
разкрива как, макар и частично, под влияние на чужд език се променя сла-
вянската природа на част от морфлогичната система на новоселския говор.
3.111. Много малко глаголив говора може да бъдат определени са-
мо като перфектива тантум, т. е. с форма само за свършен вид.
Такива са дъдём, чуем, збёръм, зъбдвъм съ, ддйдъм.
Образуване на глаголи от свършен вид
3.112. Вторични глаголи от свършен вид, конто са винаги от Шспре-
жение, се образуват от съответните първични несвършени глаголи почти
по един единствен начин — с наставка -нъм, която най-често обаче видо-
измени отчасти и лексикалното значение на глагола. Получените глаголи
придават на глаголното действие характер на еднократност. Перфективи-
ращата и словообразователната функция на наставка -нъмг в този случай
са напълно съвпаднали. По такъв начин са получени глаголни двойки
като бутъм — бутнъм, здупъм — здупнъм, клйкъм — клйкнъм’, чукъм —
чукнъм, съдйм — сёднъм, бъркъм — бръкнъм, съ грувъм — съ грувнъм, кеа-
гиъм — квашнъм, кракъм — кракнъм, к’ймъм — к’ймнъм, съ лупъм — съ
лупнъм, ншиъм — нйшнъм, пйпъм — пйпнъм, пл’увъм — пл’увнъм, спгу-
към — стукнъм, съ сдвъм — съ сдвнъм, спгръфйгъм — стръфйгнъм, пгопъм —
тдпнъм, цдпъм — цдпнъм и др.
3.113. При някои глаголи се забелязват известии трансформации във
фонетичната структура на новообразувания глагол. Така например любо-
питно е редуването /<оо0, което се извършва при следните условия: ако
основала на несвършения глагол завършва на съгласна +яг, то в свър-
шения глагол съгласна л* изпада: пъцкъм — пъцнъм, гъдъчкъм — гъдьчнъм,
пгйткъм — тйтнъм, пгрёскъ — трёснъ, фъскъм—фъснъм, бучкъм — бучнъм,
ъцкъм— ъцнъм и др. Не е ли налице условието (съгласна+я*), редуването
я*со0 не се осъществява: клйкъм — клйкнъм, стукъм — стукнъм и др.
Не се осъществява редуването я*со0 и когато в завършека на основата
има съгласково съчетание рк (предшествувано от гласна з). Тогава се из-
вършва друг тип редуване (ър со ръу. бъркъм — бръкнъм, човъркъм — чо-
връкнъм, тмъркъм — шмръкнъм и др.
1 Тук и павсякъде за удобство глаголното окончание -м се дава заедно с наставката,
без да се смята, че то е част от нея.
84
Образуваните по този начин свършени глаголи имат вече свои не-
свършени съотвётствия със същото лексикално значение, образувани с
имперфективиращата наставка -увъм (за тях вж. т. 3.124).
3.114. В говора има няколко свършени глагола, конто са несъмнено
вторични по произход, образувани с наставка -нъм. Обаче съвременните
съотношения между видовите двойки глаголи показват, че те сега трябва
да се смятат като първично свършени, тъй като вече не съществуват съответ-
ните първични несвършени, от който да са произведени. Такива са на-
пример глаголите: паднъм, срётнъм, узнъм, напнъм, съ питнъм, измък-
нъм, начнъм, съ слёгнъ, съ съвнъ, съпнъм, смъкнъм, спаднъм, съ смрЪ-
кнъ и др.
3.115. При няколко глагола има по-особено редуване при образуване
на свършения вид с наставка -нъм: врачъм— върнъм, обрачъм— обЪр-
нъм, изврачъм — извърнъм. Близък до тях е и глаголът фачъм — фанъм.
Редуване на коренните гласни а ос е има при глаголните двойки
у лазим —улёзнъм, излазим — излёзнъм.
Редуване 0 ос а има в глаголната двойка удрим—ударим.
Без особени промени на изходната основа, а само с промяна на основ-
ната гласна чрез замяна на наставката се образуват глаголните двойки
туръм — турим, фърл’ем— фърлим, стуръм — стурим.
Фълуъгме и со 0 има в глаголната двойка узймъм — узнъм.
Образуване на глаголи от несвършен вид
Първична имперфективация
3.116. Първичната имперфективация в новоселския говор не е широко
разпространена. Засега са известии няколко непрефигирани основни свър-
шени глагола от II спрежение, от конто без специална имперфективираща
наставка се образуват съответни глаголи от несвършен вид. Признак за
имперфективация е само наличие на друга основна гласна която въ-
вежда новопроизведения несвършен глагол към най-продуктивното 5-спре-
жение (а след мека съгласна към ^-спрежение)1. За отбелязване е, че в
някои глаголи има редувания на крайни коренни съгласни и на коренни
гласни:
т: ч съ сётим — съ сёчъм, пратим — прачъм, трутим — тру-
чъм, фатим — фачъм
ч: к, о : а скдчим — скакъм
л: л’ фЪрлим — фърл’ем
д:и, о: а родим—раиъм
В единични случаи образуването на глаголните двойки не е свързано
с редувания: турим — туръм, пуиипим — пуштъм.
3.117. Има първични свършени глаголи, от който с помощта на имперфек-
тивиращи наставки се образуват несвършени глаголи. Такива са напр. гла-
голите кажъм (III спр.) — къжувъм, купим (II спр.) — купувъм, съ соблъ-
1 Вж. Т. Н. М о л о ш н а я, О морфологических средствах глагольной имперфектива-
ции в русском языке в сопоставлении с болгарским, Структурная типология языков, 1966,
стр. 147.
85
чём (I спр.) — съ соблъчувъм.1 Тук се отнасят и редица глаголи от II спре-
жение: доборам — доборувъм, съ зъёзим— съ зъезувъм, зглобим — згло-
бувъм, зъклдпим — зъклопувъм, нъвалим— нъвълувъм, оплатим — сплъ-
тувъм, скопим — скопувъм, струштим — струштувъм, углдбим — угло-
бувъм и др.
Към тази трупа глаголи се отнасят и редица глаголи от III спреже-
ние: вържъм — вържувъм, съ зъгЪрнъм - съ зъгърнувъм, згЬрнъм — згър-
нувъм, манъм — мънувъм, онддъм •— онодувъм, посгпанъм — постънувъм,
прйпнъ — припнувъ, пдгнъм, — погнувъм, рапнъм — ръпнувъм, сйпъм —
сипувъм, спърнъм — спърнувъм, ми утърнъ — ми утърнувъ, цълйвъм — цъ-
ливувъм, клёкнъм — клъкнувъм, пдкнъм — покнувъм, ръгнъм — ръгнувъм,
пгръгнъм — тръгнувъм и др. В глаголите прйпнъм, пдгнъм ударението е
върху представката, тъй като това са глаголи, които нямат гласна в
коре на.
В горните случаи има редовно преместване на ударението върху им-
перфективиращата наставка -увъм и всички получени глаголи са от
Ш спрежение.
3.118. От първичния свършен глагол дъдём с имперфективираща на-
ставка -въм се образува несвършен глагол давъм с преместване на уда-
рението върху коренната гласна и с изпускане на съгласна д. Тук се от-
нася и видовата двойка съ обуем — съ обувъм.
3.119. Има няколко първични свършени глаголи, чиято основа съ-
държа елемент -н- пред основната гласна. Те образуват съответните не-
свършени глаголи по няколко начина.
Чрез вмъкване на гласна и между съгласковите съчетания гн, зн,дн,
кн, пн, пгн, вн, чн: лёгнъм — лъг’йн’ем,, съ слёгнъм — съ слъг’йн’ем; уз-
нъм — узймъм; паднъм — пъдйн'ем, спаднъм — спъдйн’ем, измъкнъм —
измък’ин’ем, смъкнъм — смък’йн’ем, съ смръкнъ —съ смрък'йн’е, съ напнъч —
съ нъпйн'ем, сЪпнъм — съпйн’ем, съ пйтнъм — съ питан ем, срётнъм —
срътйн’ем; съ съвнъ — съ съвйн’е; начнъм — нъчйн’ем.
3.120. По-особено редуване ърсора, нсоч има в двойката глаголи обЪр-
нъм — обрачъм, върнъм — врачъм.
Извънредно интересно и рядко редуване о^оа има в няколко двойки
глаголи : добдрим — добоаръм, окдлим — окоал’ем, обикдлим —обикоал'-
ем, съ пърздлим — съ пързоал’ем, търкдлим — търкоал’ем; избодём-
избоадъм, Този тип редуване на гласна о с дифтонг оа разкрива дълбо-
кото проникване на румънски фонетични особености в говора посредством
тази устойчива морфологична категория.
3.121. Различните типове отношения между видовите глаголни двойки
при първична имперфективация личат на следната таблица:
1 Възможно е в този случай да има вторична имперфективация не само от историче-
ско гледище, но и от съвременно, защото е налице (макар и рядко) съртношението мъ
блъчё — мъ соблъчё — мъ соблъчувъ.
86
Таблица 27
Основна наставка за св. вид Основна настав- ка за несв. вид Наставка за имперфектива- ция Редуване Ударение Пример
И Ъ — турим — туръм
И Ъ т: ч 1 фатим — фачъм
и ъ — ч : к о : а — скочим — скакъм
и ъ — д :ц о: а — родим — рацъм
и е — л : л’ 1 — 1 фърлим — фърл’ем
и ъ — о: оа — доборим — добоаръм
el и( ъ] ъ -увъм — премества се съ соблъчём — съ соблъ- чувъм; купим — купу- въм ; кажъм — къжувъм
е ъ -въм — премества се дъдём — давъм
е ъ -въм — — съ обуем — с обувъм
ъ е -ем pH %’ г г премества се сёднъм — съдйн’ем, пад- нъм — пъдйн’ем, лёг- нъм — лъг’йн’ем
ъ зн: з е: а — излёзнъм — излазим
ъ ъ 1 — ърн : арч — върнъм — врачъм
ъ ъ н: ч — фанъм — фачъм
Вторична имперфективация
3.122. Вторичната имперфективация се състои в образуване на вто-
рични несвършени глаголи от съответни свършени глаголи (образувани с
представка или пък с наставка -нъм). Видовата трансформация се извър-
шва с помощта на имперфективиращи наставки. Характерна е за новосел-
ския говор почти пълната унификация в начина на вторичната имперфекти-
вация почти само с наставка -увъм, конто е винаги под ударение. Само
87
няколко глагола са образувани с наставка Наставка -увъм се свърз-
ва със свършени глаголи от трите спрежения.
3.123. С глаголи от I спрежение: съмёл’ем — съмъл’увъм, зъстрёл’ем-
зъстръл’увъм, изорём— изорувъм, съ измълзё— съ измълзувъ, остъ-
рёем— остърувъм, помътём— помътувъм, исплътём— исплътувъм, по-
съчём — посъчувъм, помълзём — помълзувъм и др.
3.124. С глаголи от II спрежение: исабим — исъбувъм, смлатим —
смлътувьм, потопим — потопувъм, опрудим — опрудувъм, съ упали —
съ упълувъ, съ у раним — съ урънувъм, ис цедим — исцъдувъм, нъсадим —
нъсъдувъм, нърёдим — нъръдувъм, нъмёрим — нъмърувъм, омёсим — омъ-
сувъм; изгорим — изгорувъм, избежим — избъжувъм, пръчътйм — пръчъ-
тувъм, одвоим — одвойувъм, съ позндим — съ познойувъм и др.
3.125. С глаголи от III спрежение: зъпуцъм— зъпуцувъм, зъвърнъм —
зъвърнувъм, зъкдпъм— зъкопувъм, зъкаръм— зъкърувъм, съ зъигръм — съ
зъцгрувъм, нъпшиъм — нъпшиувъм, нъбёръм — нъбърувъм, офъкъм — офъ-
кувъм, овйкъм — овикувъм, овържъм — овържувъм, помажъм — помъжу-
въм, порйнъм — поринувъм, слёгнъм — слъгнувъм, упаднъм —упъднувъм,
ск’йнъм — ск’инувъм ; бръкнъм — бръкнувъм, блйвнъм — бливнувъм, буч-
нъм —бучнувъм, бутнъм — бутнувъм, бръкнъм — бръкнувъм, здупнъм —
здупнувъм, квашнъм — квъшнувъм, клйкнъм — кликнувъм, кракнъм —
кръкнувъм, лупнъм — лупнувъм, нйшнъм— ниишувъм, стукнъм — стук-
ну въм, съ сдвнъм — съ совнувъм, тдпнъм — топнувъм, тйтнъм — ти-
тнувъм, трёснъ — тръснувъ, цоинъм — цопну въм, чушнъм — чушнувъм,
човръкнъм — човръкнувъм, шмръкнъм — шмръкнувъм, ъцнъм — ъцнувъм и
мн. др.
3.126. Много рядко наставка -увъм има вариант -уйем: кажъм — къ-
жуйем (и къжувъм), пйпнъм — пипнуйем (и пипнувъм), купим — купуйем
(и купувъм), лъкуйем и др.
3.127. Няколко глагола образуват вторични несвършени глаголи по два
начина: сёднъм — съдйн’ем и съдн^въм, търкдлим — търкоал ем и търко-
лувъм, зъспйм — зъспйвъм и зъспувъм. Забелязва се известна семантична
диференциация между двата глагола от несвършен вид — първият глагол съ-
държа елемент на еднократност, а образуваният с наставка -увъм е с
подчертано повторително значение: Кът едёмо йа съдйн’ем нъ скъмлййу
и Свак’и пут съднувъм нъ еднд и cUumo мёсто.
3.128. Много ограничен брой глаголи образуват вторично имперфек-
тивирани глаголи с наставка -въм. Такива савторичните префигирани гла-
голи от I спрежение, чиято основа завършва на гласна: добйем— добй-
въм, съ опйем — съ опйвъм, зътйем — зъшйвъм, омйем — омйвъм, съ съ-
гнйе — съ съгнйвъ, убйем — убйвъм и др. Новообразуваните несвършени
глаголи са от III спрежение и при тях няма никакви особени акцента и
фонетични промени в сравнение с изходните глаголи.
3.129. Всички глаголи от типа паднъм — пъдйн’ем, съ напнъм — съ
нъпйн’ем образуват още по един несвършен глагол (с първична имперфек-
тивация) с наставка -увъм : измъкнъм — измъкнувъм и измък’йн’ем, съ смръ-
кнъ — съ смръкнувъ и съ смрък’йн’е, смъкнъм — смъкнувъм и смък’йн’ем,
лёгнъм — лъгнувъм и лъг’йн’ем, съ слёгнъм — съ слъгнувъм и съ слъг'й-
нем, паднъм — пъднувъм и пъдйн’ем, съ пйтнъм — съ питнувъмм. съ пи-
тин’ем, срётнъм — срътнувъм и срътйн'ем, съ съвнъ — съ съвнувъ и съ
88
съвйн’е, съ напнъм— съ нъпнувъм и съ нъпйн'ем, съпнъм — съпнувъм и
съпйн’ем, начнъм — нъчнувъм и нъчйн’ем и др. И между тях се забеля-
зва известна семантична диференциация, при конто единият глагол изра-
зява повече еднократност (Кът съ нъедём, си лъгнувъм), а другият из-
разява повторителност (Свану вечеру си лъг’йн’ем у дёвът чъса). Не може
обаче да се посочи сигурен белег за повторителност или за еднократност,
защото, както се вижда, тези особености на семантиката твърде често се
доизразяват по лексикален път.
3.130. Трябва да се изтъкне, че посоченият тук почти универсален
начин за вторична имперфективация е крайно опростен и във фономор-
фологично отношение. Ударението винаги се премества от коренната
гласна (при глаголите с коренно ударение) върху наставката -увъм. На-
блюдават се известии редувания на ударените коренни гласни а, е от
свършения вид с гласна ъ в несвършения вид, но тези редувания не може
да се каже, че имат строго морфонологичен характер, въпреки че могат
да служат като фонетична характеристика на единия или на другия вид.
Фонетичен характер има редуването zzoozz, когато гласна и попадне между
гласните о и у: съ позндим — съ познойувъм.
Както вече бе казано, по начина на вторичната имперфективация но-
воселският говор е крайно самобитен сред другите български говори и
в сравнение с книжовния език. Само една незначителна част глаголи е
останала извън обсега на тази мощна тенденция. В книжовния език на-
ставка -увам се използува в единични случаи за образуване на вторично
несвършени глаголи1.
По-особени случаи на видообразуване
3.131. При образуване на видови двойки глаголи в говора има слу-
чаи, конто заслужават самостоятелно внимание. Срещат се редица глаголи
от свършен вид, конто са оформени с представка, но не могат да бъдат
съотнесени с нито един непрефигиран глагол от несвършен вид. Ето защо
такива глаголи трябва да се смятат за първични свършени глаголи. Те
образуват свои съответни несвършени глаголи по посочените вече начини.
Такива са например глаголите зъмалинъм— зъмыинувъм, оплатим—
сплътувъм, понлдпим — поклопувъм, съ отёгнъм — съ отъгнувъм и др.
Такива са още почти всички глаголи, който са образувани от съществи-
телни, прилагателни или наречия. Те най-често се оформят едновременно
с наставка и с представка и са от свършен вид: зъндпчъм— зънопчувъм,
згуснъм — згу сну въм, съ опашъм — съ опъшувъм, одънъм — одънувъм, зъу-
ишм — зъушувъм, збързим — збързувъм, съ згърчим — съ згърчувъм, съ
ол’утим — съ ол'утувъм, потрётим — потрътувъм, подразним — под-
ръвнувъм и др.
В новоселския говор следователно може да се набележат две основ-
ни групи глаголи по отношение на последователността при образуване
на видовите двойки.
3.132. В едната трупа им двучленни отношения — от свършения
вид се образуват глаголи от несвършен вид чрез първична имперфекти-
вация.
1 Вж. Ю. С. Маслов, Очерк болгарской грамматики, стр. 191.
89
Такива са например посочените по-горе глаголи, чийто брой е значи-
телен. В другата трупа има тричленни отношения — от първични не-
свършени глаголи чрез префиксация (и по-рядко чрез суфиксация) се
образуват вторични свършени глаголи, от които вече чрез вторична им-
перфективация се образуват вторични несвършени глаголи от типа кд-
пъм — зъкдпъм — зъкопувъм, рйнъм — порйнъм — поринувъм; бутъм —
бутнъм — бутнувъм, тдпъм — тдпнъм — пгопнувъм и др.
При глагола нъддим има следните отношения: нъддим — изнъддим
(св. в.) — изнайдъм (несв. в.).
Глаголите чуем и чувъм не са във видови взаимоотношения, защото
имат различно лексикално значение. И двата са имперфектива тантум.
Глаголът чуем е със значение ’възприемам със слуха си’, а глаголът чу-
въм ’отглеждам, пазя, съхранявам’.
Глаголни основи
3.133. Въпросът за характера и за броя на глаголните основи1 на но-
воселския говор е извънредно важен, защото чрез изясняването му сераз-
крива възможност да се видят взаимоотношенията между отделните ча-
стни парадигми в общата парадигматика на отделните глаголни типове.
Веднага трябва да се отбележи, че глаголите в новоселския говор се ха-
рактеризират с повече основи, докато в книжовния език и в другите бъл-
гарски говори те имат по две основи: сегашна и аористна, от които се
образуват всички глаголни форми.
3.134. Коренът на глагола обикновено се дооформя с още един до-
пълнителен елемент, който е основообразуващ. Този допълнителен еле-
мент освен служебна роля (да оформя основата) има още и известно,
определено морфологично значение. Това личи в следния пример. В па-
радигмите на глагола бъжйм се очертават следните основи:
I II III IV V
бъж-й-м бъж-й-ш бъж-й бъж-й-мо бъж-й-тъ бъж-у бъж-й бъж-й бъж-й бъж-й-мо бъж-й-стъ бъж-й-у бъж-ёшъ-м бъж-йчъ-м бъж-ёшъ-ш бъж-йчъ-ш бъж-ёшъ бъж-йчъ бъж-ёшъ-мо бъж-йчъ-мо бъж-ёшъ-стъ бъж-йчъ-тъ бъж-ёшъ-у бъж-^чъ-йу беж бёж-тъ
В I парадигма основооформящият елемент й, който липсва само при
последната форма, има същевременно темпорален характер — той е белег
за сегашно време; във II парадигма основообразуващият елемент а също
има темпорален характер — той е белег за минало свършено време; в
III парадигма основообразуващият елемент -ешъ- също има темпорален
характер — той е белег за минало несвършено време; в IV парадигма
основообразуващият елемент -ачъ- има същевременно модален характер —
той е белег за вероятностно наклонение, в V парадигма няма основоофор-
1 Глаголна основа е онази неизменяема част на глагола в определена парадигма (група
словоформи с еднакво морфологично значение), която остава, след като се отделят формо-
образуващите (модифиниращите в морфологичен аспект основата) елементц от всички ча-
стни парадигми на отделния глагол.
90
мящ елемент — основата е равна на корена. Може да се сметне, чеосно-
вооформящият’ елемент е нулев (0) и че също има модален характер —
той е белег за повелително наклонение. При такива операции, когато се
разглежда функцията на всяка една от съставните части на определена
трупа словоформи, разкриват се и взаимните отношения между тези сло-
воформи като цяло и на техните съставни части поотделно. Вижда
се следователно, че обединително звено в дадена трупа словоформи
е основата, а модифициращи елементи са окончанията. За глаголите от
типа бъжйм са присъщи 5 основи, от конто се образуват всички оста-
нали форми.
От II основа се образуват мин. свършено действително причастие
бъжа’л, деепричастието бъжа-йче, отглаголното съществително бъжа-не.
3.135. Глаголите от II спрежение от типа бдим имат следните
основи.
I II III IV V
од-и-м од-й од-ъшъ-м од-ёчъ-м од-ё-н’е
од-и-ш од-й од-ъшъ-ш од-ёчъ-ш од-ё-йче
од и од-й од-ъшъ од-ёчъ
ОД-И'МО од-й-мо од-ъшъ-мо од-ёчъ-мо
од-и-тъ од-й-стъ од-ъшъ-стъ од-ёчъ-тъ
од-у од-й-у од-ъшъ-у од-ёчъ-йу
От I основа се образува и минало свършено време од-й, од-й,
од-й, од-й-мо, од-й-стъ, од-й-у, и минало свършено действително прича-
стие од-й-л. Вижда се, че I основа в същност има два акцентни варианта:
в първия основообразуващият елемент и е белег за сегашно време, а във
втория вариант основообразуващият елемент й е белег за минало свър-
шено време. Към този тип глаголи се отнасят всички глаголи от II спре-
жение, конто са с коренно ударение в сегашно време.
Глаголите от I спрежение от типа кол’ем имат следните основи.
I II III IV V
кол’-е-м кол’-й кол’-ешъ-м кол’-йчъ-м кол’й
кол’-е-ш кол’-ё кол’-ешъ-ш кол’-ачъ-ш кол-й-тъ
кол’-е кол’-а кол’ешъ кол’-ачъ
кол*-е-мо кол’-а-мо кол’-ешъ-мо кол’-йчъ-мо
кол’-е-тъ кол’-й-стъ кол’-ешъ-стъ кол’-ачъ-тъ
кол’-е-йу кол’-а-у кол’-ешъ-у кол’-ачъ-йу
От II основа се образуват още минало свършено действително при-
частие — кол’-й-л, деепричастието — кол’-а-йче, отглаголното съществи-
телно — ко л’-а-не. Към този тип глаголи се отнасят още и мёл’ем, пъйём,
съ смъйём, ковём и др. При глаголи, конто имат ударена коренна гласна
е, сыцествува редуване с неударена коренна гласна ъ: мёл’ем — мъл’й.
При глаголи, чийто корен завършва на задноезичната съгласна к, г,
в I основа има само съгласна к, а във II основа има редуване к со к —
пёко — пёчъ.
3.136. Глаголи от I спрежение, чийто корен завършва на гласна, имат
следните основи ;
91.
I п III IV V
бй-е-м бй бй-ешъ-м би-ёчъ-м бй
бй-е-ш бй бй-ешъ-ш би-ёчъ-ш бй-тъ
бй-е бй бй-ешъ би-ёчъ
бй-е-мо бй-мо бй-ешъ-мо би-ёчъ-мо
бй-е-тъ бй-стъ бй-ешъ-стъ би-ёчъ-тъ
бй-йу бй-у бй-ешъ-у би-ёчъ-йу
Вижда се, че II основа и V основа са еднакви и фактически съвпа-
дат с корена. От нея се образуват още и минало действително прича-
стие— б и-л, страдателно причастие — би-т,& от I основа се образуват
деепричастието — би-ё-йче и отглаголното съществително — би-ё-не, но при
тях I основав същност има акцентен вариант с ударение върху основната
гласна. Вижда се фактически, че този тип глаголи имат 4 основи. Тук се
отнасят глаголи като паем, ищем, гнием и др.
3.137. Глаголите от III спрежение имат следните основи:
I II III IV
глёд-ъ-м глъд-а глёд-ъшъ-м глъд-ачъ-м
глёд-ъ-ш глъд-й глёд-ъшъ-ш глъдйчъ-ш
глёд-ъ глъд-а глёд-ъшъ глъд-ачъ
глёд-ъ-мо глъд-й-мо глёд-ъшъ-мо глъд-йчъ-мо
глёд-ъ-тъ глъд-й-стъ глёд-ъшъ-стъ глъд-ачъ-тъ
глёд-ъ-йу глъд-й-у глёд-ъшъ-у глъд-ачъ-йу
От I основа се образуват още формите за повелително наклонение —
глёд-ъ-й, глёд-ъ-йтъ, и страдателно причастие — глёд-ъ-н; а от II основа—
формите на минало действително причастие — глъд-а-л, деепричастието —
глъд-а-йче, отглаголното съществително - глъд-а-не. Би могло да се до-
пуске, че основата, от която се образуват личните глаголни форми за по-
велително наклонение, е самостоятелна, тъй като елементът ъ има мода-
лен характер и в случая има омонимия на основите. От тяхната съчетае-
мост с различии формообразуващи елементи личи и тяхната самостоя-
телност.
3.138. Глаголи от III спрежение, които са образувани с наставка -нъм
или пък са изконен завършек -нъм, имат следните основи:
I II III IV
мйн-ъ-м мин-у мин-учъ-м мин-й
мйн-ъ-ш мин-у мин-учъ-ш мин-й-тъ
мйн-ъ мин-у мин-учъ
мйн-ъ-мо мин-у-мо мин-учъ-мо
мйн-ъ-тъ мин-у-стъ мин-учъ-тъ
мйн-ъ-йу мин-у-у мин-учъ-йу
Тъй като това са глаголи от свършен вид, от тях не се образуват
форми за минало несвършено време и за това няма основа за това време.
От II основа се образуват още формите за минало действително прича-
стие — мин-у-л и на страдателно причастие — мйн-у-т.
92
3.139. Има няколко глагола със завършек -нъму конто притежават
форми за минало несвършено време и за това освен горните 4 основи те
имат и основа за минало несвършено време. Такива са например глаголи
като напнъм, начнъм, съпнъм, съ смрЪкнъ, съ лёгнъ, паднъм, съ слёгнъм,
срётнъм, съ пйтнъм, съ съвнъ и др., т. е. глаголи, конто са първично
свършени и не могат да се изведат от други несвършени глаголи в го-
вора. Техните основи са следните:
I II III IV V
нйпн-ъ-м нъпн-у напн-ъшъ-м нъпн-учъ-м нъпн-й
напн-ъ-ш напн-ъ НЙПН-Ъ-МО нйпн-ъ-тъ напн-ъ-йу напн-у напн-ъшъ-ш напн-у нйпн-ъшъ нъпн-у-мо нйпн-ъшъ-мо нъпн-у-стъ нйпн-ъшъ-тъ нъпн-у-у нйпн-ъшъ-у нъпн-учъ-ш нъпн-учъ нъпн-учъ-мо нъпн-учъ-тъ нъпн-учъ-йу нъпн-й-тъ
Както се вижда, този тип глаголи се различават от горните по ак-
центните варианти, конто имат II основа.
3.140. Сред глаголите от I спрежение има някои, конто се характе-
ризират допълнително с редица свои особености при оформяне на основите.
I II III
пъч-ё-м мът-ё-м пёк-о мёт-о пъч-ёшъ-м мът-ёшъ-м
пъч-ё-ш мът-ё-ш пёч-ъ мёт-ъ пъч-ёшъ-ш мът-ёшъ-ш
пъч-ё мът-ё пёч-ъ мёт-ъ пъч-ёшъ мът-ёшъ
пъч-ё-мо мът-ё-мо пёк-о-мо мёт-о-мо пъч-ёшъ-мо мът-ёшъ-мо
пъч-ё-тъ мът-ё-тъ пёк-о-стъ мёт-о-стъ пъч-ёшъ-стъ мът-ёшъ-стъ
пъч-у мът-у пёк-о-у мёт-о-у пъч-ёшъ-у мът-ёшъ-у
IV V
пъч- -ёчъ-м мът-ёчъ-м пъч-й мът-й
пъч-ёчъ-ш мът-ёчъ-ш пъч-й-тъ мът-й-тъ
пъч-ёчъ мът-ёчъ
пъч-ёчъ-мо мът-ёчъ-мо
пъч-ёчъ-тъ мът-ёчъ-тъ
пъч-ёчъ-йу мът-ёчъ-йу
Глаголите, чийто корен завършва на съгласна к, в I основа имат във
всички словоформи съгласна ч, а във II основа има два варианта — със
съгласна к и със съгласна ч. От варианта със съгласна к се образуват
формите на минало действително причастие — пёк-ъ-л, а от варианта със
съгласна ч образуват миналото страдателно причастие — пёч-ъ-н. От
I основа се образуват деепричастието — пъч-ё-йче и отглаголното съще-
ствително — пъч-ё-не. Тук се отнасят глаголи като съчём, ръчём, тъ-
чём и др.
Глаголите, чийто корен завършва на съгласните т, д, при образуване
на минало действително причастие от II основа претърпяват фонетични
опростявания — ме-л (от*мепг+л). И те образуват от I основа дееприча-
стието — мът-ё-йче и отглаголното съществително — мът-ё-не, а страда-
телното причастие образуват от II основа—мёт-ъ-н. Тук се отнасят гла-
голи като пръдём, плътём.
93
бъв 11 основа на разглежданйте тука глаголи има вариант и по от-
ношение на основообразуващия темпорален елемент (за този тип глаголи
вж. табл. 28).
3.141. Глаголи от II спрежение от типа въртйм имат следните основи
I II III IV V
върт-й-м върт-о върт-ёшъ-м върт-ёчъ-м върт-й
върт-й-ш върт-ё върт-ёшъ-ш върт-ёчъ-ш върт-й-тъ
върт-й върт-ё върт-ёшъ върт-ёчъ
върт-й-мо върт-о-мо върт-ешъ-мо върт-ёчъ-мо
върт-й-тъ върт-о-стъ върт-ёшъ-стъ върт-ёчъ-тъ
върт-у върт-о-у върт-ешъ-у върт-ёчъ-у
От II основа се образуват формите за минало действително прича-
стие— върпг-ё-л, на деепричастието — върт-ё-йче, на отглаголното съще-
ствително — върт-ё-не.
Във II основа има варианти по отношение на основообразуващия тем-
порален елемент (за този тип глаголи вж. табл. 28). Към този тип гла-
голи се отнасят глаголите съдйм, изгорим.
3.142. От общия преглед на видовете глаголи с оглед към техните
основи може да се установи, че в зависимост от основообразуващия тем-
порален елемент на I основа образуват три основни групи (спрежения):
I спрежение с основообразуващ елемент е, II спрежение с основообразу-
ващ елемент и и III спрежение с основообразуващ елемент ъ.
В зависимост от характера на основообразуващия темпорален еле-
мент във II основа (от която се образуват формите за минало свършено
време) в новоселския говор се очертават 7 групи глаголи. Интересно е,
че тези 7 групи глаголи се попълват от посочените по-горе три новосел-
ски спрежения. Отношенията между тези 7 групи глаголи и трите спреже-
ния личат на таблица 28.
3.143. Както се вижда на табл. 28 от 1-ва 2-ра и 3-та трупа могат да
бъдат глаголи от трите спрежения, от 4-та трупа са глаголи (непрефигирани)
от II спрежение. от 5-а трупа са само префигирани глаголи от I и II спрежение,
от 6-а трупа пък са само глаголи от III спрежение със завършекили наставка
-нъм> от 7-а трупа са само глаголи от I спрежение, на конто коренът завършва
на гласна. Тази най-обща схема не разкрива в детайли отношенията вътре
в отделните групи глаголи, който са показани на други таблици.
Извънредно ярък е основообразуващият темпорален елемент на
III основа. При глаголите от I спрежение той е -ешь-, а за глаголите от
II и III спрежение е неговият вариант -ъшъ-.
Същото трябва да бъде отбелязано и за IV основа, като при това
се посочи, че основообразуващият елемент по семантика е синкре-
тичен — има модален характер, а съдържа в себе си и елементи на тем-
поралност. При различните глаголи той има различен облик: -ечъ- за гла-
голите от I и II спрежение; -ачъ- -учъ- за глаголите от III спрежение.
При V основа всички глаголи от1и II спрежение и някои от III спреже-
ние са в една трупа по основообразуващия модален елемент, по-голямата
част от глаголите от III спрежение образуват друга трупа, а малка част
глаголи от трите спрежения имат нулев основообразуващ модален елемент.
94
Т а б л и ц a 28
Трупа Спрежение Основообразу- ват елемент — X. II основа I спрежение 11 спрежение III спрежение
1. о\ъ дъдём — да до — дадъ чътйм — чёто — чётъ избъжйм — избёго — избёжъ дйгъм — дйго — дйжъ паднъм — падо — падъ
2. ole закъснёем — за- късно — закъсне жнёем — жно — ж не въртйм — върго — въртё изгорйм — изго- ро — йзгоре спйръм — спро — спрё
3. а ковём — нова 1 баем — бъйа । бъжйм — бъжа спйм — спа кажъм — къжа вйкъм — вика
4. и — носим — носи —
5. и/е ньпраем — нъ- пръй — напръе нъмокрим — нъмо- крй — намокре
6. У — — мйнъм — мину ск’йнъм — ск’ину
7. бйем — бй съ отруем — съ о гру чуем — чу зъбйем — зъбй I _ I
Спрежение
3.144. Както вече бе посочено, в зависимост от характера на осново-
образуващия темпорален елемент на I основа, глаголите от новоселския
говор се групират в три спрежения.
I спрежение
3.145. От I спрежение са всички глаголи, на които основообразува-
щият темпорален елемент е е. По отношение на ударението те са
два типа:
1. С ударение върху основообразуващия елемент: бодём,— бодёш,
влъчём, вършём, дъдём, гн’етём, едём, мътём, мълзём, облъчём, орём,
пъсём, пъчём, пръдём, плътём, посъчём, помълзём, ръчём, ръстём, ровём,
съчём, стрижём, скубём, стружём, стълчём, съ смъём, тъчём, тръсём
и др.
2. С ударение върху коренната гласна. В този тип има две групи
глаголи:
95
а) Глаголи, на конто коренът завършва на гласна: баем, веем, жнёем,
зъишем, зъпълуем, съ каем, къжуем, съ лаем, съ маем, нъдвйем, оздръ-
веем, остърёем, съ опием, паем, пръпраем, пръбйем, ръгушёем, ръзбйем,
сеем, съвйем, съ съгнйем, сл’аем, труем, чуем, шйем и др."
б) Глаголи, на конто коренът завършва на мека съгласна л’ или н\
дёл’ем, кр^кл’ем, колем, л’ул’ем, мёл’ем, тёгл’ем, фърл’ем, пъдйн’ем,
съдйн’ем, съ съвин’е, съ смрък’йн’е, съ нъпйн'е.
11 спрежение
3.146. От II спрежение са всички глаголи, на конто основообразува-
щият темпорален елемент е и. По отношение на ударението те също са
два типа:
1. С ударение върху основообразуващия елемент: бъжйм, горим,
изгорим, избъжйм, търпйм, спим, мотрйм, съдйм, търпйм и др.
2. С ударение върху коренната гласна: съ бързим, бдим, носим, ло-
мотам, пърлим, врёвим, белёжим, съ ёжим, лупим, бёлим и др.
Ш спрежение
3.147. От III спрежение са всички глаголи, на конто основообразува-
щият темпорален елемент е ъ. По отношение на ударението те са само
един тип, защото ударението никога не е върху основообразуващия еле-
мент, а е винаги на коренната гласна. Тук се отнасят както първични,
непроизводни глаголи, така също и вторични, производни глаголи. Гла-
голите, образувани с имперфективиращата наставка -увъм, винаги са с
ударение върху наставката. Глаголите от III спрежение са най-продуктив-
ният и най-многобройният тип глаголи. Към него се отнасят глаголи като
бёръм, вражъм, бутъм, мджъм, пйшъм, глёдъм, вйкъм, кажъм, каръм,
нъкаръм, зъвйкъм, нъбёръм, избутъм; бутнъм, паднъм, напнъм, съпнъм,
начнъм, грувнъм, кракнъм, ръчнъм; измълзувъм, нъбърувъм, посъчувъм,
нъвълувъм, нъпръйувъм, доборувъм, скрътувъм, поринувъм, зъушувъм,
зъкопчувъм; избоадъм, добоаръм; съ опйвъм, зъспйвъм и мн. др.
Наклонение
3.148. В новоселския говор има четири наклонения: изявително, ве-
роятностно, условной повелително.Всяко от тях има свои форми, който са
морфологически изразени. Най-богато на форми и най-употребимо е изя-
вителното наклонение. В говора няма специални форми за преизказно на-
клонение.
Изявително наклонение
3.149. Изявителното наклонение в новоселския говор е неутрално по
отношение на модалността наклонение. То е най-разпространено и с най-
голямо формално разнообразие, което се дължи на наличието на специал-
ни форми за следните времена: сегашно, минало свършено, минало не-
свършено, бъдеще, бъдеще предварително, бъдеще в миналото, минало
96
предварително и минало неопределено. От тях първите три времена са
прости (с и нт е т и ч ни), а останалите пет глаголни времена са с л о ж н и
(а н а л и т и ч н и).
Прости глаголни времена
Сегашно време
3.150. Формите за сегашно време се образуват от I основа с ед ни и
същи окончания за трите спрежения, което личи от следната таблица.
Таблица 29
Лице 1 Окончания I спрежение । II спрежение III спрежение
1 -М мътём мёл’ем бъжйм ддим бёръм глёдъм
2 -ш мътёш мёл’еш бъжйш ОДИШ бёръш глёдъш
3 мътё мёл’е бъжй бди бёръ глёдъ
1 -МО мътёмо мёл’емо бъжймо одимо бёръмо глёдъмо
2 -тъ мътётъ мёл’етъ бъжйтъ одитъ бёрътъ глёдътъ
3 -у, -йу мъту мёл’ейу бъжу оду бёръйу глёдъйу
3.151. От формите за сегашно време заслужават по-специално вни-
мание следните:
За 1 лице, ед. число има едно окончание -м за трите спрежения.
За 1 лице, множ, число има окончание -мо.
За 3 лице, множ, число липсва съгласна т в окончанието. Двете раз-
новидности на окончанието -у и -йу са дистрибуционни варианти: окон-
чание -у се среща след съгласна, а окончание -йу — след гласна. Освен
това окончание -у се свързва направо с атематична основа, а окончание
-йу се свързва с оформена основа.
И по трите разгледани окончания новоселският говор е крайно
западен. Тези окончания са присъщи на говорите в Трънско, Бел огра д-
чишко, Кюстендилско.
3.152. Като обща особеност на говора трябва да се отбележи, че съ-
гласните пред окончанията за 1 лице, ед. число и 3 лице, множ, число
са винаги твърди: спим, спу, ддим, оду, горим, гору и т. н.
Глаголи, на които коренът завършва на съгласните к, г в книжовния
език, в новоселския говор в сегашно време имат съответно ч, ж пред
основообразуващия темпорален елемент: пъчём, пъчёш. . . пъчу, мджъм,
мджъш. . . мджъйу и т. н. Следователно настъпило е пълно изравняване
на аломорфите в рамките на парадигмата, образувана от I основа.
В употребите на сегашно време няма различия между новоселския
говор и другите български говори и книжовния език. В единични случаи
от някои глаголи се употребяват форми за сегашно време със значение
на бъдеще време в клетви и псувни: Дъдём ти му му ти г'аолу. Дъдём
ти лопйту г'аолу и т. н. Глаголът дъдём е от свършен вид и в такива
изрази е налице известна фразеологичност. В други случаи този глагол
не може да бъде употребен в самостоятелно изречение в сегашно време.
7 Говорът на Ново село» Видинско
97
Минало свършено време
3.153. Формите за минало свършено време (аорист) се образуват от
II основа с едни и същи окончания за трите спрежения, което личи от -
следната таблица.
Таблица 30
Лице 1 Окончание I спрежение II спрежение III спрежение
1 1 -# мето мъл’а бъжа одй бъра глъда
2 -# мётъ мъл’а бъжа одй бъра глъда
3 мётъ мъл’а бъжа одй бъра глъда
1 -МО мётомо мъл’амо бъжамо одймо бърамо глъдамо
2 -стъ мётостъ мъл’астъ бъжастъ одйстъ бърастъ глъдастъ
3 -у мётоу мъл’ау бъжау одну бъра у глъдау
При мин. свършено време в 1, 2 и 3 лице, ед. число, както добре
личи и в таблицата, има пълна омонимия на формите. Само контекстът
е средство за тяхното диференциране по лице. Исключение правят само
глаголите от I и II трупа, при конто има алтернация на основообразува-
щия темпорален елемент о/ъ и о/е (за тях вж. тук таблици 28, 30, 31).
3.154. Глаголите в парадигмата на минало свършено време се харак-
теризират и с единство на ударението. Исключение правят само префи-
тираните глаголи от трите спрежения, конто имат преместено върху пред-
ставката ударение във формите за 2 и 3, лице ед. число:
I спрежение II спрежение III спрежение
1 л. остъро нъмърй нъмъжа
2 л. остъре намъре намъжа
3 л. остъре намъре нймъжа
1 л. остъромо нъмърймо нъмъж&мо
2 л. остъростъ нъмърйстъ нъмъж^стъ
3 л. остъроу нъмърйу нъмъж&у
Глаголни разреди в минало свършено време
3.155. Според основообразуващия темпорален елемент на II основа
глаголите в новоселския говор се разделят на седем групи (вж. таблица
28). Образуването на парадигмите в седемте групи и съществуващите в
тях морфонологични процеси се разкриват в следните таблици (31—37).
3.156. От I трупа — глаголи, на конто основообразуващият елемент
е о/ъ, т. е. II основа има два варианта — единият с елемент о (в 1 л., ед.
число и в множествено число), а другият вариант с елемент ъ (във 2 и
3 лице, ед. число).
98
Таблица 31
Спре- жение Разред Образец Редувания Ударение
I спрежение 1. 2. 3. пъчём — пёко — пёчъ стружём — струго — стружъ мътём — мето — мётъ г * 1 i * 1 върху основообразуващия елемент в 1 сег. време и с коренно ударение в ми- нало свършено време
II спре- жение 1. 2. избъжйм — избёго — из- бёжъ чътйм — чёто — чётъ г~ж
(D 1. 2. 3. 4. дйгъм — дйго — дйжъ зъмръкнъм — зъмърко — зъмърчъ паднъм — падо — падъ улёзнъм — улёзо— улёзъ г~ж кн~к~ч ДН~ д зн~з неподвижно върху коренната гласна в I и във II основа
III спрежени ю СО допръм — допрб — допръ узнъм — узо — узъ i i 1 зн~з върху префиксната гласна в сег. време и във 2 и 3 л., мин. св. вр., а в остана- лите лица на мин. св. вр. с ударение върху основообразуващия елемент
Към 5 и 6 разред от III спрежение (от табл. 31) се отнасят само
няколко префигирани глагола, които не може да бъдат изведени от други
основни глаголи и коренът им не съдържа гласна.
3.157. ОтII трупа — глаголи,на коитоосновообразуващиятелемент е
о/е(табл. 32), т.е. II основа има два варианта— единият с елемент о (в 1 лице,
ед. число и в множествено число), а другият вариант е с елемент е (във
Таблица 32
Спре- жение Разред Образец Редувания Ударение
I спрежение 1. остърёем — остъро — бстъре __ върху гласната пред основообразуващия елемент в сег. време, в мин. св. вр. върху основообразуващия елемент, а само във 2 и 3 л. ед. ч. върху префикса
II спрежение 1. 2. 3. въртйм — въртб — върт ё зъвъртйм — зъвъртб — завърте отбдим — отидб — отидё — върху основообразуващия елемент а и на 11 основа с ударение върху основообр. елемент на I основа и на 11 основа, а само във 2 и 3 л. ед. ч. върху префикса
спйръм — спро — спрё
пир~пр
върху коренната гласна на I основа и
и с ударение върху основообразув.еле-
мент на II основа
99
2 и 3 лице, ед. число). Както се вижда, глаголите от I и II трупа са много
близки и дори може да се сметне, че II трупа е само разновидност на
I трупа.
Към 1 разред, I спрежение и 2 разред, II спрежение се отнасят само
префигирани глаголи.
Към 3 разред, II спрежение се отнасят само префигирани глаголи от
този корен като пойдъм, найдъм.
Към 1 разред, III спрежение се отнася само посоченият глагол.
3.158. От III трупа — глаголи, на конто основообразуващият елемент
е а, т. е. II основа е единна. Тези глаголи личат ясно на таблица 33.
Таблица 33
Спре- жение Разред Образец Редувания Ударение
1. ковём — кова — неподвижно върху основообразуващия
2. пъём — пъйа е~й елемент в I и във II основа
s к £ 3. дёл’ем — дъл’а — върху коренната гласна в I основа и
сх, 4. издёл’ем — издъл’а — върху основообразуващата гласна във
с йздъл’а — II основа с изкл. на 4 разред, 2, 3 лице,
5. баем — бъйа е~й ед. ч. с ударение върху префикса
Е S 1. бъжйм — бъжа .— неподвижно върху основообразуващия
U Е о Д * 2. спйм — спа — елемент в 1 и във II основа
о S 1. вйкъм — вика кажъм — къжа — върху коренната гласна в I основа и върху основообразув. елемент във II основа
я о * 2. останъм — оста — оста ан~# върху коренната гласна в I основа и
9- 3. нъпйшъм — нъпиша — върху основообразуващия елемент във
III с напиша i II основа, а във 2 и 3 лице, ед. ч. вър- ху префикса
Всички производни (префигирани) глаголи от трите спрежения във
2 и 3 лице, ед. ч. местят ударението си върху представката. С това се
създават акцентни варианти на съответните подтруни : зъковём — зъкова —
закова, зъпъём — зъпъйа — запъйа, зъпйм — зъспй — заспа, зъвйкъм — зъ-
вика — зйвака, ръскажъм — ръскъжа — рйскъжа.
3.159. От IV трупа — глаголи, на конто основообразуващиятелемент
е zz, т. е. II основа е напълно единна. Тук влизат само основни глаголи
от II спрежение, конто са с коренно ударение в I основа.
Таблица 34
с Спрежение | Образец 1 Реду- ване Ударение
11 спре- варим — върй — върху коренната гласна в I основа и върху осново-
жение носим — носи — образуващия елемент във II основа
100
3.160. От V трупа — глаголи, на конто основообразуващият елемент
е н/е, т. е. II основа има два варианта — единият с елемент и (в 1 лице,
ед. число и в Мн. число), а другият вариант е с елемент е (във 2 и в
3 лице, ед. число). Тази трупа е в същност вариант на IV трупа. Към нея
се отнасят всички префигирани глаголи от II спрежение и малко префи-
гирани глаголи от I спрежение (вж. табл. 35).
Таблица 35
Спрежение Разред
Образец
Реду-
ване
Ударение
I спреже-
ние
нъпраем — нъпръй —
напръе
II спреже-
ние
нъмёрим — нъмърй —
намъре
върху коренната гласна в I основа;
върху основообразуващия елемент във
II основа в 1 лице, ед. число в мн. число и
върху представката във 2 и в 3 лице
ед. число
3.161. От VI трупа — глаголи, на конто основообразуващият елемент
е у, т. е. II основа е единна. Тук влизат само свършени глаголи от III
спрежение (вж. табл. 36).
Таблица 36
Спрежение Разред
Образец
Ударение
мйнъм — мину — мйну
ръск’йнъм — ръск’ину —
раск’ину
върху коренната гласна в I основа и
във 2 и 3 л. и върху основообразува-
щия елемент в останалите лица
върху коренната гласна в I основа ;
върху представката във 2 и 3 лице
ед. ч. и върху основообразуващия
елемент в останалите лица
3.162. От VII трупа — глаголи, на конто основообразуващият еле-
мент е нула(4£)> т. е. II основа е единна. Тук се отнасят малък брой глаголи,
от I спрежение с корен, завършващ на гласна, и техни префигирани про-
изводни глаголи (вж. табл. 37).
Таблица 37
Спре- жение Разред Образец Редуване Ударение
I спрежение 1. бйем — бй e~# неподвижно върху коренната гласна в I и във II основа
2. зъвиём — зъвй — зави e~# върху коренната гласна в I основа и в 1 л. ед. ч. и в мн. число на II основа и с ударение върху представката във 2 и 3 л. ед. ч. на II основа
101
3.163. Формите за мин. свършено време имат най-обикновена упо-
треба в говора: Ичёр бй у табу и докъра една кола дърва. Измёто и
тъгай пойдд упол’е. Они нъпръйу убъву йжу. У сълд въч посъйау куруз
и съга съ стёгъйу дъ кдпъйу лдйзъта и т. н.
Забелязва се обаче понякога употреба на форми на мин. неопреде-
лено време вместо мин. свършено време: Дънъска съм съдёл цёл дън
нъ Дунов. И йа пд-рйнд съм съ купйл свак’и дън и т. н.
Минало несвършено време
3.164. Извънредно характерна и самобитна черта на новоселския говор
са формите за минало несвършено време (имперфект).
Формите за това време се образуват от специална основа (III основа),
която се оформя с особен основообразуващ елемент -ешъ- за глаголите
от 1 спрежение и за някои глаголи от II спрежение и елемент -ъшъ- за
всички глаголи от III спрежение и за някои глаголи от II спрежение. Така
за всички глаголи се оформя своеобразна, ярко обссобена основа, от която
се образуват имперфектните форми. Формите за трите спрежения се обра-
зуват с едни и същи окончания, което личи от следната таблица.
Таблица 38
Лице Окончание I спрежение | II спрежение | III спрежение
1 -М мътёшъм мёл’ешъм бъжёшъм ОДЪШЪМ 1 бёръшъм глёдъшъм
2 -ш мътёшъш мёл’ешъш бъжёшъш одъшъш бёръшъш глёдъшъш
3 -# мътёшъ мёл’ешъ бъжёшъ одъшъ беръшъ глёдъшъ
1 -МО мътёшъмо мёл’ешъмо бъжёшъмо одъшъмо бёръшъмо глёдъшъмо
2 -стъ мътёшъстъ мёл’ешъстъ бъжёшъстъ одъшъстъ бёръшъстъ глёдъшъстъ
3 -у мътёшъу мёл’ешъу бъжёшъу одъшъу бёръшъу глёдъшъу
Окончанията за ед. число съвпадат със съответните окончания за
сегашно време, а окончанията за мн. число са идентични със съответ-
ните окончания за минало свършено време.
Ударението на всички словоформи от трите спрежения е винаги върху
коренната гласна при основните глаголи, а вторичните несвършени гла-
голи, образувани с имперфективираща наставка -у въм, са винаги с уда-
рение върху наставката (измътувъшъм, измътувъшыи, измътувъшъ, из-
мътувъшъмо, измътувъшъстъ, измътувъшъу).
3.165. На начина, по който се образува минало несвършено време,
обръща внимание още Ст. Младенов (стр. 489). По-късно и други автори,
като използуват изнесените от него данни, се опитват да обяснят въз-
никването на подобии форми. Тенденцията да се обобщава формата за
3 лице, ед. число като основа (особено за другите лица в единствено
число)1 е позната и за други български говори, който нямат тясна тери-
ториална и генетична връзка с новоселския говор. Обаче в новоселския
1 Вж. Я. Седла чек, Об особых диалектных формах южнославянского имперфекта,
Балканско езикознание, V, 2, 1962, стр. 49—55.
102
говор посочената тенденция е достигнала до своето пълно реализиране,
защото формата за 3 лице, ед. число се е обобщила като основа за всички
лица в единствено и множествено число. Така в говора се е появила още
една, III основа, конто се използува за формиране на минало несвършено
време. Важна особеност на новоселския говор, както вече беше посочено,
е, че в ед. число се използуват личните окончания за сегашно време, а
за множествено число — личните окончания за минало свършено време.
Получава се една хибридна парадигма с много специфични белези, най-
важният от конто е особеният основообразуващ темпорален елемент.
По парадигмата за минало несвършено време новоселският говор
действително е уникален. Подобии форми посочва Ол. Брок в един южно-
моравски говор, но както изтъква Я. Седлачек, възможно е между ново-
селския говор и моравския говор да няма генетична общност, а само късно
създало се единство благодарение на потенциално съществуващите (и реа-
лизирани вече в двата говора) възможности за получаване на подобна пара-
дигма. Според Б. Видоески причините за появата на новите форми за
минало несвършено време се криели в стремежа да се избегне омони-
мията с формите за минало свършено време.1 Без да се отрича напълно
такава една причина, трябва да се каже, че в минало свършено време в
новоселския говор (пък и в много други говори) има пълно съвпадение
на формите за 1, 2 и 3 лице, единствено число и въпреки това с тях не
стават, пък и няма никакви податки, че ще станат някакви промени, конто
евентуално биха разрушили здраво установилата се омонимия.
3.166. По отношение на употребата на формите за минало несвър-
шено време в новоселския говор трябва да се посочи неговото взаимо-
отношение с минало неопределено време. В новоселския говор се забе-
лязва известно засилване, известно учестяване^в употребата на минало
неопределено време. Нормално е да се каже Йа къд съм бил мънъцък
вм. Йа къд бёшъм мънъцък, Това навярно се дължи на известна специа-
лизация в употребата на глаголните времена, а не на тенденция към из-
чезване на минало несвършено време. Минало несвършено време в го-
вора се употребява с конкретно значение за назоваване на конкретни
действия (Йа съ йгрыиъм, тй къд дойдё), докато минало неопределено
време има за цел да назовава по-общо минало действие, което се е раз-
вивало в определен минал момент (Йа съм съ играл мл"ого, къд съм бил
мънъчък). На въпрос — Какво работехте миналата година през март
месец? — нормално ще се получи отговор: Пръз март съмо копали,
съмо ръжали лдйзъта, а дома съмо пёкли козин’ак зъ Вълйгдън.
3.167. Смята се, че в западните български говори, съседни на сър-
бохърватския език, „имперфектът губи предишната си устойчивост като
строго определена формална категория. В повечето западнобългарски го-
вори аористът и имперфектът се влияят взаимно"1 2. Това обаче едва ли
важи за новоселския говор, защото в него минало несвършено време и
минало свършено време не само не са се сближили формално, а, напротив —
извънредно много са се раздалечили. За минало несвършено време има
съвършено самостоятелна основа (III основа), която, както вече бе пока-
1 Вж. Б. Видоески, Кумановскиот говор, стр. 207.
2 Вж. Ив. Леков, Праславянските глаголни форми и отраженията им в днешните
славянски езици, Списание на БАН, кн. L, 1934, стр. 151.
103
зано, е много ярко обособена. Много ясно е разграничена и семантиката
на двете синтетични минали времена в говора — те нйкога не се смесват
или не се употребяват едно вместо друго. Това п оказва, че новоселският
говор не споделя никак евентуалната тенденция към изчезване на минало
несвършено време и на минало свършено време. Иначе не би същест-
вувала необходимост от такова ярко подновяване (очевидно в сравни-
телно ново време) на имперфектните форми. Очевидно жизнеността на
минало несвършено време и неговото формално укрепване се дължат на
оная част от населението на Ново село, която е дошла от области, в
които простите (синтетичните) минали времена са съвършено живи мор-
фологични категории.
ЗЛ68. Нормална и обикновена употреба в новоселския говор в ми-
нало несвършено време имат преди всичко глаголи от несвършен вид:
Вёдра и котЪл бел ймъшъ. Коко съ фйръшъ шйра пд-рано. Йа тъгай
баш фачъшъм рабу у Камън, Бёръшъмо куруз по панъир, Къд бёшъ мъ-
нъчък, сё га тёръшъу с волдвъ.
Макар и по-рядко, среща се употреба на минало несвършено време
и от свършени глаголи: Къд потёръшъм волдвъ нъ Дунов — бёшъ чудо
работа, Йа му нъбёръшъм мЪрку грдйзъ дъ едё, а йа работъшъм у
той врёмъ и др.
Сложни глаголни времена
Бъдеще време
3.169. Формите за бъдеще време в новоселския говор не се разли-
чават структурно от формите за бъдеще време в другите български
говори. Те се образуват с частица чъ и формите за сегашно време на
глагола.
единствено число
-I спреж. II спреж. III спреж.
1 л. чъ мътем чъ носим чъ глёдъм
2 л. чъ мътёш чъ носиш чъ глёдъш
3 л. чъ мътё чъ носи чъ глёдъ
множествено число
1 л. чъ мътёмо чъ носимо чъ глёдъмо
2 л. чъ мътётъ чъ носитъ чъ глёдътъ
3. л. чъ мъту чъ носу чъ глёдъйу
3.170. Отрицателната форма за бъдеще време се образува по
два начина. Първият начин е с отрицателна частица не ? (която е винаги
ударена) i а формата за положително бъдеще време.
единствено число
I спреж. II спреж. III спреж.
1 л. не чъ мътем нё чъ носим не чъ гледъм
2 л. не чъ мътёш нё чъ носиш нё чъ глёдъш
3 л. не чъ мътё нё чъ носи нё чъ глёдъ
104
множествено число
1 л. не чъ мътёмо
2 л. нё чъ мътётъ
3 л. нё чъ мъту
нё чъ носимо
нё чъ носитъ
нё чъ носу
нё чъ глёдъмо
нё чъ глёдътъ
нё чъ глёдъйу
При втория начин за образуване на формите за отрицателно бъдеще
време се използува частица нема и формите за сегашно време. Двата ком-
понента се свързват със съюза дъ.
единствено число
I спреж.
1 л. нёма дъ мътём
2 л. нёма дъ мътёш
3 л. нёма дъ мътё
II спреж.
нёма дъ носим
нёма дъ носит
нёма дъ носи
III спреж.
нёма дъ глёдъм
нёма дъ глёдъш
нёма дъ глёдъ
множествено число
1 л. нёма дъ мътёмо
2 л. нёма дъ мътётъ
3 л. нёма дъ мъту
нёма дъ носимо
нёма дъ носитъ
нёма дъ носу
нёма дъ глёдъмо
нёма дъ глёдътъ
нёма дъ глёдъйу
Между двете форми за отрицателно бъдеще време не може да се
видят съществени отсенки в употребата и в значенията. Наблюдава се
само по-засилена употреба на вторите форми.
Може все пак да се изтъкне, че вторите форми изказват като че ли
по-пълна увереност в извършването на бъдното действие, отколкото пър-
вите форми, в конто се долавя известна предположителност и несигур-
ност: Нёма дъ мътё мъгдан свак и дън и Нё чъ мътё мъгдан свак’и
дйн се различават тъкмо в такъв аспект.
3.171. Особен случай на бъдеще време има с глагола дъдём: Да чъ
бог и тй дъ ймът тъкдй. Значението на формата да чъ повече я при-
ближава към вероятностното наклонение — тя изразява пожелание. Обаче
вероятностното наклонение от глагола дъдём е дъдёчъм, т. е. то се обра-
зува от нова основа, която свързва този глагол с тематичните глаголи.
Формата да чъ се употребява в този вид за всички лица и очевидно е
вкаменена само в изрази като горния и елементът да е в същност от ста-
рата инфинитивна основа на глагола дам, какъвто вече не съществува в
говора.
Бъдеще време в миналото
3.172. Формите за бъдеще време в миналото се различават съще-
ствено от формите на това време в другите български говори и в кни-
жовния език главно по това, че те се образуват с напълно граматикали-
зирания компонент — частицата тёшъ. Тази частица има чисто темпорална
функция: тя се свързва чрез съюза дъ с формите за сегашно време на
глагола.
единствено число
I спреж.
1 л. тёшъ дъ мътём
2 л. тёшъ дъ мътёш
3 л. тёшъ дъ мътё
II спреж.
тёшъ дъ носим
тёшъ дъ носиш
тёшъ дъ носи
III спреж.
тёшъ дъ глёдъм
тёшъ дъ глёдъш
тёшъ дъ глёдъ
10S
множествено число
1 л. тёшъ дъ мътёмо
2 л. тёшъ дъ мътётъ
3 л. тёшъ дъ мъту
тёшъ дъ носимо
тёшъ дъ носитъ
тёшъ дъ носу
3.173. О три цат ел ните форми за бъдеще
образуват по два начина.
При първия начин се използува отрицателната
телните форми.
ед
тёшъ дъ глёдъмо
тёшъ дъ глёдътъ
тёшъ дъ глёдъйу
време в миналото се
частица нъ и положи-
I спреж.
1 л. нъ тёшъ дъ мътём
2 л. нъ тёшъ дъ мътёш
3 л. нъ тёшъ дъ мътё
инствено число
II спреж.
нъ тёшъ дъ носим
нъ тёшъ дъ носит
нъ тёшъ дъ носи
число
нъ тёшъ дъ носимо
нъ тёшъ дъ носитъ
нъ тёшъ дъ носу
множествено
1 л. нъ тёшъ
2 л. нъ тёшъ
3 л. нъ тёшъ
дъ мътёмо
дъ мътётъ
дъ мъту
III спреж.
нъ тёшъ дъ глёдъм
нъ тёшъ дъ глёдъш
нъ тёшъ дъ глёдъ
нъ тёшъ дъ глёдъмо
нъ тёшъ дъ глёдътъ
нъ тёшъ дъ глёдъйу
При втория начин се използува частицата нёмъшъ, която също така
е напълно граматикализирана. Тя се свързва чрез съюза дъ с формите за
сегашно време на глагола.
единствено число
I спреж.
1 л. нёмъшъ дъ мътём
2 л. нёмъшъ дъ мътёш
3 л. нёмъшъ дъ мътё
II спреж.
нёмъшъ дъ носим
нёмъшъ дъ носиш
нёмъшъ дъ носи
III спреж.
нёмъшъ дъ глёдъм
нёмъшъ дъ глёдъш
нёмъшъ дъ глёдъ
множествено число
1 л. нёмъшъ дъ мътёмо
2 л. нёмъшъ дъ мътётъ
3 л. нёмъшъ дъ мъту
нёмъшъ дъ носимо
нёмъшъ дъ носитъ
нёмъшъ дъ носу
нёмъшъ дъ глёдъмо
нёмъшъ дъ глёдътъ
нёмъшъ дъ глёдъйу
Между двете форми на отрицателно бъдеще време в миналото
няма разлика в употребата и значението им.
Трябва нарочно да бъдеизтъкнатапълната граматикализация на спо-
магателния глагол. Само вътрешният съюз дъ все още напомня за съще-
ствуващата в миналото връзка между формите за минало несвършено
време на спомагателния глагол и сегашно време на глагола.
3.174. Заслужава внимание и фонетичният облик на частицата тёшъ,
която възхожда към старобългарския глагол ^ътътн, ^отъхшс (3 лице,
ед. число). От същия старобългарски глагол в новоселския говор има
форма дчъм ’искам, желая’, частица за бъдеще време чъ, конто са с фо-
нетичен облик, отговарящ на фонетиката на говора, който е в основата
си от ч — и-тип. Обаче облик тёшъ е явно, че е дошъл от области,
в конто има друго застъпване на праславянско * tj, но здраво се е вплело
в морфологичната система на говора и сега никак не се чувствува като
чужд елемент в него.
406
3.175. Формите за бъдеще време в миналото имат най-обикновена
употреба в говора: Тёйка тёшъ дъ умръ. Тёшъ дъ йдъм ичёр угръд.
Тёшъ дъ ти кажъм, къ тъ клйкъ мума ти» ама зъбовърй. Они тёшъ
дъ окдпъйу лдйзъ, ако нъ бёшъ зъидала к’йша. Без малко тёшъ дъ
паднъм и др.
Както личи от примерите, бъдеще време в миналото се употребява
и в условии, и в неусловни изречения.
Минало неопределено време
3.176. Формите за минало неопределено време (перфект) се образуват
от сегашно време на спомагателния глагол съм и минало свършено дей-
ствително причастие.
единствено число
I спрежение II спрежение III спрежение
1 л. съм мёл съм носил съм глъдйл
2 л. си мёл си носил си глъдал
3 л. е мёл е носил е глъдал
множествено число
1 л. смо (съмо) мёли смо (съмо) носили смо (съмо) глъд&ли
2 л. стъ мёли стъ носили стъ глъд&ли
3 л. су мёли су носили су глъдали
Характерна черта на формите за минало неопределено време е по-
стоянного място на спомагателния глагол само в препозиция, т. е. той е
винаги проклитика, дори и в начало на изречение. Тази особеност е във
връзка изобщо с положението на неударените думи в новоселския говор.
3.177. Във функционирането на минало неопределено време трябва
да се отбележи неговата засилена употреба вместо минало свършено и
минало несвършено време: Ми нъбърал едну трънку с чърёшн’е — съ
убй едёйче. Мъ фънула една мърза колко сей дни. Су потърали ала
овдлк’и мЪнъчк’и. Си му къжал н’ёму дъ ml повестишь свудём. Съмо
отодйли код н’й. Съм съдёл цёл д1н наног’е. Што съм пътйл с еднога
майстора ?! Смо били кълъбълък у йжу. Нъ съм била добро едън мёсъц.
Съм тёкла пд-рано.
Говорещият съобщава за действия преди момента на говоренето, но
само като факт, като резултат на един процес, а не като негово непо-
средствено наблюдавано протичане. Намесва се дори и момент на несви-
детелско положение на говорещия спрямо факта, за който съобщава или
пък неговото желание да представи този факт просто като свързан с
миналото. Напр. Съм съдёл цёл дън наног’е ясно показва този стремеж
на говорещия да подчертае факта, а не процеса.
В клетви се използува минало неопределено време за изказване на
бъдещи действия. В такива случаи се изпуска спомагателният глагол в
3 л., ед. число: Изёл тъ Ьгън. и пълйн / Нъёла тъ зёмн’а / Дъ нъ останъш
у рук’е нъ пофтдрку къ тъ убйл бог ! и т. н.
107
Минало предварително време
3.178. Формите за минало предварително време се образуват от ми*
нало несвършено време на спомагателния глагол съм и от минало свър-
шено действително причастие.
единствено число
I спрежение
II спрежение
1 л. бёшъм мёл
2 л. бёшъш мёл
3 л. бёшъ мёл
бёшъм носил
бёшъш носил
бёшъ носил
III спрежение
бёшъм глъдал
бёшъш глъдал
бёшъ глъдал
множествено число
1 л. бёшъмо мёли
2 л. бёшъстъ мёли
3 л. бёшъу мёли
бёшъмо носили
бёшъстъ носили
бёшъу носили
бёшъмо глъдйли
бёшъстъ глъдйли
бёшъу глъд&ли
Отрицателната форма за минало предварително време се образува с
отрицателната частица нъ: нъ бёшъм мёл и т. н.
Бъдеще предварително време
3.179. Много рядко в новоселския говор се употребява и бъдеще
предварително време. То се образува от формата за бъдеще време на
спомагателния глагол съм и минало свършено действително или страда-
телно причастие на глагола.
единствено число
I спрежение
1 л. чъ будъм мёл
2 л. чъ будъш мёл
3 л. чъ будъ мёл
II спрежение
чъ будъм носил
чъ будъш носил
чъ будъ носил
III спрежение
чъ будъм глъдал
чъ будъш глъдйл
чъ будъ глъдйл
множествено число
1 л. чъ будъмо мёли чъ будъмо носили чъ будъмо глъдали
2 л. чъ будътъ мёли чъ будътъ носили чъ будътъ глъдали
3 л. чъ будъйу мёли чъ будъйу носили чъ будъйу глъдали
Бъдеще предварително време се употребява много рядко \ Онё чъ
будъйу окопалъ лдйзъ, ддкър йдътъ ей дъ им зъкарътъ ёдън’е.
Вероятностно наклонение
3.180. В новоселския говор има още едно наклонение, което не се
среща в нито един български говор, нито в българския книжовен език.
То не е познато също така и на съседния сърбохърватски език1 2 3 1.
1 Подобии форми, но със значение на бъдеще време в говора на галиполските сърби
посочва П. И в и h. Оговору галипол>ских Срба, стр. 253). Той сочи паралел от
песни на тимошките сърби : бркнучем, и посочва, че тази общност между галиполския
говор и тимошкия говор се дължи не на генетична общност, а на развоен паралелизъм.
Интересно е, че ив галиполския говор започват да се явяват форми като йа Нем купиНем,
конто П. Ивич определи като плеонастични към редовните форми като купиНем.
108
Форми
Вероятностно наклонение в новоселския говор има три времена:
сегашно, минало и бъдеще.
3.181. Сегашно време. Форми за сегашно вероятностно време имат
само несвършени глаголи. Те се образуват от специална основа (IV ос-
нова), която има основообразуващ модален елемент -ечъ- за глаголи от
I спрежение и за част от глаголите от II спрежение; -ичъ- за част от
глаголите от II спрежение; елемент -ачъ- за глаголите от III спрежение
и за част от глаголите от I и II спрежение; и -учъ- за част от глаголите
от III спрежение, конто завършват на -нъм. Към тази основа се прибавят
окончанията за сегашно време (както личи от долната таблица). Ударе-
нието на всички форми остава непроменено: в цялата парадигма, винаги е
върху първата гласна на основообразуващия модален елемент.
Таблица 39
Лице j Окончание I спрежение | II спрежение III спрежение
1. 2. 3. 1. 2. 3. 3 образ мало , —м —ш -# —МО —тъ —йу .182. Mt уват от действит мътёчъм мъл’ачъм мътёчъш мъл’ачъш мътёчъ мъл’йчъ мътёчъмо мъл’ачъмо мътёчътъ мъл’ачътъ мътёчъйу мъл’ачъйу ьнало време. Формите з сегашно вероятностно вр елно причастие носйчъм бъжачъм носйчъш бъжачъш носйчъ бъжачъ носйчъмо бъжачъмо носйчътъ бъжачътъ носйчъйу бъжачъйу а минало вероятностно >еме на спомагателния г. т глъдачъм глъдачъш глъдачъ глъдачъмо глъдачътъ глъдачъйу време се нагол и ми- а б л и ц а 40
1 л. будачъм будъм бйчъм 1 2 л. будачъш будъш бйчъш г 3 л. будачъ будъ бйчъ J 1 л. будачъмо будъмо бйчъмо 2 л. будачътъ будътъ бйчътъ 1 3 л. будачъйу будъйу бйчъйу J Не може да се забележи някакво пр мите на спомогателния глагол. 3.183. Бъдеще време. Формите за б образуват с частицата чъ и сегашно веро5 мел мъл’ал носйл бъжал глъдйл мели мъл’али, носйли бъжйли глъда л и едпочитание на някоя от фор- ъдеще вероятностно време се ттностно време. Таблица 41
Лице I спрежение | II спрежение 111 спрежение
1. 1 2. 3. 1. 2. 3. j чъ мътёчъм чъ мъл’ачъм чъ мътёчъш чъ мъл’ачъш ' чъ мътёчъ чъ мъл'ачъ 1 чъ мътёчъмо чъ мъл’ачъмо ! чъ мътёчътъ чъ мъл’ачътъ | чъ мътёчъйу чъ мъл’ачъйу 1 чъ носйчъм чъ бъжачъм чъ носйчъш чъ бажачъш чъ носйчъ чъ бъжачъ чъ носйчъмо чъ бъжачъмо чъ носйчътъ чъ бъжачътъ чъ носйчъйу чъ бъжачъйу чъ глъдачъм чъ глъдачъш чъ глъдачъ чъ глъдачъмо чъ глъдачътъ чъ глъдачъйу
109
Отрицателните форми за бъдеще вероятностно време се образуват
по два начина: с частица не, която е винаги под ударение (нё чъ мътё-
чъм, нё чъ мъл’ачъм, нё чъ бъжачыи, нё чъ глъдачъ и др.) и с частица
нёма, съюз дъ и формата за сегашно вероятностно време (нёма дъ мъ-
тёчыи, нёма дъ носйчътъ, нёма дъ мъл’ачъйу, нёма дъ глъдачъмо и др.).
Както се вижда, формите за различните времена на вероятностного
наклонение се характеризират с много ясна морфологическа обособеност.
Те се отделят от всички останали глаголни форми преди всичко с обо*
собената си и специфична изходна основа.
Значения
3.184. Основного значение на вероятностного наклонение е да изра-
зява вероятност на глаголното действие независимо от никакви условия.
Употребява се (особено формите за бъдеще време) предимно във въпро-
сителни изречения. Тези въпросителни изречения обаче имат нещо много
специфично, много особено и се различават съществено от въпросител-
ните изречения, в които сказуемого е в изявително наклонение. Така в
новоселския говор може да се каже : Чъ йдъш йутръ угръд ? и Чъ идачыи
йутръ угръд ? Първото изречение съдържа само въпрос, а второто освен въп-
рос съдържа и още нешо, което изявителното наклонение не може да пре*
даде, а именно — вероятността, възможността да се извърши действието.
Трябва да се изтъкне, че това значение на вероятностного на-
клонение е общо за трите времена и те го модифицират само в тем-
порален план.
3.185. Така в новоселския говор се очертава една основна морфоло-
гична опозиция: изявително наклонение — вероятностно наклонение, която
по своя характер е привативна. Маркираният член на тази опозиция е
вероятностного наклонение, тъй като то съдържа нещо повече, което
липсва на изявителното наклонение.
Освен посоченото основно значение вероятностного наклонение има
и редица други значения. С него може да се изразяват и следните отсенки.
1. Известно съмнение във вероятността да се извърши или че се
е извършило действието: Кой знае — будачъ па лъжа. Е па нъ га едё-
чътъ дъ га свършитъ тдлко скоро. Будачъш га пол’евал той цвёк’е.
И он будъ отйшъл и др.
2. Вероятност, възможност, произтичаща от наличните условия да се
извърши действието: Сёвъйу мъл’е— чъ идачъ к’йша. Дъ вйдим— спёчъ-
фурисъта. Тй тражши заека, а он будачъ ча у къртдг. Както се вижда,
тази употреба е в подчинени изречения, но има случаи, когато това зна-
чение личи и в самостоятелни изречения: Лёб га дъвачъйу нигдъм. Чъ
отйчътъ заедно. Там нъ дувачъ овак и др.
3. Увереност, сигурност, че нещо е именно така, но пред слушащия
то се представя като съмнително: Къда будачъм имал йа тдлко пърё.
Думъм къ чъ съ опръвйчъм нъкокд. Имачъм и йа дёл у туй работу.
Сё чъ ми съ пъднйчъ ншшпд. Нъ сто баръм една чъ улъзнучъ у главу.
Йа думъшъм къ будачътъ отшили нигдъм и др.
4. Възможност да се осъществи действието в главното изречение^
ако е налице условието, изразено от сказуемого в подчиненото изречение:
Чъ му кажъму ако нъ будачъ пдшъл. Рдвнъ колко га носйчъ глас.
110
5. Учудване от характера на действието: Къквд ъцкйне будачъ билд
дъ стрдши вдл,еръм. Лёле,што думачъ съга. Коко пиёчъ тдлко мл’ого.
Што чъ ни питувачыи тй нйс штд дъ гдтвиш. Къкъв будъ тъй бдлъс.
Бджъ, будъ узел ник’й камън у рук’е и др.
6. Несигурност във възможността да се осъществи действието: Бу-
дйчътъ билй и ей тймо. Коко бйчъ стънуло нёзнъм. Ръботёчъ нйгдъм.
Нёзнъм кудё га дъвачъйу. Копйчъйу съга лдйзъ и др.
7. Особено честа е употребата на вероятностно наклонение в преки
въпросителни изречения. При задаване на въпроса, в който има сказуемо
във вероятностно наклонение като че ли предварително се знае отговорът
или пък не се предполага отговор на зададения въпрос, защото от об-
щата ситуация той е ясен: Дълй бйчъ минуло по овдё никд голъмд
дътё. Будачъш га узёл из Русййу. Ймачъш ник'й лёв дъ ми дъдёш. Там
имачътъ при вас нъштд? Будачыи бйл конто лдйзъ ичёр? Вйгаедё-
чътъ тдй нъштд ? Имачъш куруз у кдш ? Дадъ, дъ имачъш нъку кдтърицу
мънъчку дъ туръмо грдйзъ у н’у ? Чъ идачъш у сълд зъ първи ? Чъ дой-
дйчъш и тй код нй? Чъ пътувачътъ заедно? Чъ минучъш покръй ни
дъ га клйкнъш и н’ёга? Чъ имачъш врёмъ йутръ дъ ддйдъш? Чъ му
пишачъш писмд ? Йутръ чъ копачъш лдйзъ ? Она будачъ овдё ? и др.
3.186. Както се вижда от приведения материал, вероятностното накло-
нение може да изразява твърде разнообразии значения, което зависи не
само от обективното състояние и протичане на действието, а и от жела-
нието на говорещия да представи действието не обективистично, а с
определено намерение, чрез своего виждане, което той представя като
че ли е единствено възможно. Изобщо употребата на трите времена
на вероятностно наклонение зависи почти изцяло от отношението на го-
ворещото лице към фактите, конто съобщава, т. е. изцяло може да се
сметне, че вероятностното наклонение има експресивен характер — нещо,
което липсва на изявителното наклонение.
Произход на вероятностно наклонение
3.187. Произходът на формите за сегашно вероятностно време е
доста прозрачен. Те се образуват от старата инфинитивна основа, към
която се прибавя спомагателният глагол ща за сегашно време. Спомага-
телният глагол носи белезите на новоселската фонетика — вместо шт —
ч и на новоселската морфология — вм. окончание -а има окончание м
(за 1 л. ед. ч.), вм. окончание -м окончание ~мо (за 1 л. множ, ч.) и вм.
окончание -ът окончание -_у, -йу (за 3 л. множ. ч.). Това ясно личи:
глъда-чъм, глъда-чъмо, глъда-чъйу. Ударението на сегашно вероятностно
време съвпада с ударението в минало свършено време, което също се
образува от старата инфинитивна основа. Получената от сливането на
тези два елемента форма сега се чувствува като напълно единна, за което
свидетелствува както ударението, така и нейното граматическо значение.
Такива инкорпорирани форми има и при прилагателните в новоселския
говор (вж. т. 3.53), което показва някаква по-обща тенденция.
3.188. В българския книжовен език има особено бъдеще време с
инфинитив, което не се смята за самостоятелно време, а като стилистична
особеност на обикновеното бъдеще време. При него спомагателният
глагол винаги е в постпозиция видя ща, видя щеш и т. н. Ст. Стойков
111
Характерного за говора проличава във формите за множествено число, в
падежните форми и в определените форми.
Няколко прилагателни имена имат по-особени форми за мъжки род,
единствено число, конто са в същност стари дълги форми на прилагател-
ните имена. Те се употребяват обикновено в определено словосъчетание
и в този вид не се срещат извън него: бели лук, син’й пътлицан, коза
рог, сини камън, други пут, пърни пут и някои др.
3.47. По своето основно значение прилагателните в говора са два
основни типа: относителни и качествен и. Това деление обаче
има не само семантична, но и важна морфологична мотивираност.
Всички относителни прилагателни имат граматическите категории род
и число, а някои от тях и падеж. Те имат пет словоформи: три за един-
ствено число и две за множествено число. Трябва да се отбележи, че в
говора липсват някои относителни прилагателни за произход и за мате-
риал, от който е направено нещо. Така в говора съществуват прилага-
телни като вдлск’и, дфчо, кдз’о, конски и др., но липсва прилагателно от
съществително крава: млъкд от краву. По-обикновено е да се каже
каца от дървд, отколкото дърьъна каца, зъд от камън’е и др. Тази
черта навярно се дължи на влияние от страна на румънския език, в
който този аналитичен начин за означаване на произход и материал е
основен.
От относителните прилагателни представляват интерес и притежател-
ните прилагателни, образувани от роднински имена и притежателни при-
лагателни, образувани от собствени имена.
Качествените прилагателни имат граматическите категории род,
число, определеност, падеж, степей за сравнение. От тях особено вни-
мание заслужава категорията определеност и нейното морфологическо
изразяване.
Род на прилагателните имена
3.48. Прилагателните имена в ед. число имат форми за три рода:
мъжки, женски и среден, а в мн. число имат форми за м. и ср. род и за
ж. род. Формите за женски и за среден род., ед. ч. се образуват от съот-
ветните форми за мъжки род с окончания -а, -о, както е в книжовния
език и в другите български говори: бел — бела — бело ; зълён — зъ-
лъна — зълънд; жълёзън - жълёзна — жълёзно и т. н. В мн. ч. формите
се образуват с окончанията -и (за м. и ср. р.) и -е (-&) (за ж. р.): бели —
белё, жълёзни — жълёзнъ и т. н.
Число на прилагателните имена
3.49. Любопитна черта на прилагателните в говора е наличието на
две форми за мн. число: едната за мъжки и за среден род, образувана
с окончание -и (добрй човёци, добра дъца; бели волдвъ, бели тёлци),
а другата за женски род, образувана с окончание -е (-ъ) (добрё жънё,
сламенъ йжъ). Тази особеност на говора не е била забелязана от
Ст. Младенов.
60
изрично подчертава, че този тип бъдеще време „е характерно само за
източните говори. В западните, общо взето, то не се среща"1. И наистина
в редица източни български говори такива конструкции са съвършено
живи и по своя строеж са напълно еднакви с новоселските. В говора
на с. Смолско, Пирдопско, са известии конструкции от типа Ота штём
и на воденйца, ама жатото е дште на нйвата; Ддште време и за
това? и др. В говора на с. Момчиловци, Смолянско, се срещат форми
като заспа иипши, на имам, до ште и др., които според Ст. Кабасанов
се различават и по значение от обикновените форми за бъдеще време,
защото чрез тях се изразява „по-несигурно, по-неопределено" бъдеще
време1 2 3. Аналогични форми Ст. Кабасанов нарича бъдеще неопределено
време в говора на с. Тихомир, Крумовградско: работа л те тё вы,е?
Той посочва още, че тези форми се употребяват само във въпросителни
изречения4 5. Не е трудно да се види, че новоселските форми и посоче-
ните от Ст. Кабасанов родопски форми са образувани по един и същи
модел, обаче с различна степей на инкорпорация. Родопските форми все
още не са напълно единни — между тях може да се вмъкват други думи
(въпросителната частица ли), а новоселските форми са достигнали до
абсолютна инкорпорация. Между тях обаче се съзира съществена семан-
тична разлика: родопските форми са за назоваване на бъдещи действия,
новоселските форми назовават сегашни действия. Следователно в ново-
селските форми една тенденция е доведена до абсолютния й завършек:
две съсъществуващи една край друга граматични форми са се слели на-
пълно и се е образувала една единна форма, която има вече свои гра-
матически белези и свое граматично значение, различно от отделните зна-
чения на съставящите я елементи. Нещо повече — новообразуваната ново-
селска форма за сегашно вероятностно време е станала основа за офор-
мяне на нова граматична категория — вероятностно наклонение.
3.189. Както вече бе посочено, и в някои сръбски говори има наченки
на подобно явление само във формален смисъл, защото според П. Ивич
•форми като ja 1)ем ти купалем са напълно равнозначни на формата ку-
палем и дори ги смята за плеонастични.6 В новоселския говор, както
вече бе посочено, форми глъдачъм и чъ глъдачъм са с различно грама-
тично съдържание.
Следователно може да се сметне, че новоселските форми за вероят-
ностно наклонение не са напълно изолирани като форми на българското
езиково землище, обаче по значение те са напълно уникални и навярно
това значение се е създало тук, на сегашното място на новоселския
говор. Фонетичният облик на формите свидетелствува, че навярно голя-
мата част от новоселското население е „преправило" източнобългарските
форми от типа гледа ща на своя говор в гледа-\-чем> глъдачъм и те
1 Вж. С т. С т о й к о в, Българска диалектология, Второ поправено издание, 1968,
стр. 161.
2 Вж. Ив. К ъ н ч е в, Говорът на с. Смолско, Пирдопско, Българска диалектология.
Проучвания и материали, кн. IV, 1968, стр. 47.
3 Вж. Ст. Кабасанов, Говорът на с. Момчиловци, Смолянско, Известия на Ин-
ститута за български език, кн. IV, 1956, стр. 54.
4 Вж. Ст. Кабасанов, Един старинен български говор, тихомирският говор,
1963, стр. 78—79.
5 Вж. П. ИвиК. О говору галипоъских Срба, стр. 253.
112
сега само моделно са общи с източнобългарските форми, а фонетично и
семантично са се отдалечили от тях в резултат на самостоен няколкове-
ковен развой.1
Условно наклонение
3.190. В новоселския говор формите за условно наклонение се обра-
зуват с частица би и минало действително причастие на глагола:
единствено число
I спреж. II спреж. III спреж.
1 л. би мёл би носил би глъд&л
2 л. би мёл би носил би глъд&л
3 л. би мёл би носил множествено число би глъд&л
1 л. би мёли би носили би глъд&ли
2 л. би мёли би носили би глъд&ли
3 л. би мёли би носили би глъдйли
С формите за условно наклонение се изразяват действия, чието осъ-
ществяване зависи от наличието на някакво условие (обикновено изразя-
вано лексикално или синтактично): Ако ми прачътъ по мърку, би ми
фътйло рёд добро, Пъвлина би искала па дъ и прибёръ, Ако ми га
дъдёиг, би га глътнул сед. И йа би тъ ударла, ама айде от мён дъ
минь. Зъ кдлко мётлъ би ти стигнул овъй тътар ? Онё би га нъпръйлъ
дъ ймыиъ йайца. Би оплевйла лъйу, ама нёмъм цепелйгу и т. н.
Трябва да се отбележи пълната граматикализация на глаголната
форма би, която се е превърнала в частица — необходим компонент за
образуване на сложна глаголна форма — и вече няма собствено лексикално
значение.
Повелително наклонение
3.191. Специални форми за повелително наклонение има само за
2 лице, единствено и множествено число. Те се образуват от специална
основа (V основа). За глаголите от I и II спрежение и за част от глаго-
лите от III спрежение тази основа е оформена със специален основообра-
зуващ модален елемент -к-, а за останалата част от глаголите от III спре-
жение и някои глаголи от I спрежение този елемент е -Й-. Има няколко
глагола, чиято основа не е оформена със специален основообразуващ
модален елемент, а завършва на съгласна. Окончанията, с конто се обра-
зуват двете форми за повелително наклонение от всички глаголи са 4Ф за
2 л., ед. число и -тъ за 2 л., множ, число.
1 Други подробности относно вероятностното наклонение в новоселския говор вж. у
М. С л. Младенов, Вероятностно наклонение в говора на с. Ново село, Видинско, Бъл-
гарски език, XVIII, 1968, кн. 6, стр. 526—531.
8 Говорът на Ново село, Видинско
113
Таблица 42
I спрежение II спрежение III спрежение
мътй КОВИ 1 носй търпй къжй
мътйтъ КОВЙТЪ | носйтъ търпйтъ къжйтъ върнйтъ
3.192. От основа с основообразуващ модален елемент -zz-, както бе
посочено, образуват повелителни форми глаголи от III спрежение, конто
са първични несвършени или пък са получени в резултат на вторична
имперфективация с наставка -увъм: бёръй — бёръйтъ, брйшъй — бршиъйтъ,
тёръй — тёръшпъ, чувъй — чувъйтъ ; нъвълувъй — нъвълувъшпъ, стовъ-
рувъй — стовърувъйтъ и др.
3.193. Няколко вторични несвършени глагола от I спрежение от
типа пъдйн’ем, съдйн’ем образуват по следния начин форми за повелително
наклонение : пъдйн’ей — пъдйн’ейтъ, съдйн’ей — съдйн’ейтъ, нъпйн’ей —
нъпйн'ейтъ и т. н.
3.194. Глаголи от I спрежение, чийто корен завършва на гласна,
също образуват по този начин повелителни форми: жнёй — жнёйтъ,
бай — байтъ, сей — сёйтъ, посёй — посёйтъ и т. н.
3.195. Свършени вторични глаголи, образувани с представка, имат
форми за повелително наклонение с основа на -и: нъбърй — нъбършпъ,
избришйтъ, потърй — потърйтъ и т. н. Напр. Тёръй волдвъ дъ пййу воду
но Потърй волдвъ дъ йдъйу дъ пъсу.
3.196. Особен интерес представят споменатите глаголи, конто обра-
зуват повелителни форми от основа без основообразуващ модален еле-
мент (атематично). Такива са глаголи от I, II и III спрежение: беж —
бёжтъ, виц — вшрпъ, дйг съ — дйгпгъ съ, глёц, — глёитъ, поглёи — пог-
лёитъ, збёр — збёртъ, дърш — дЪрштъ, излёс — излёстъ, лёг съ — лёгтъ
съ, улёс—улёстъ, сед — сёдтъ, мълч— мълчтъ, търч— търчтъ и др.
Смята се, че тези форми са по-архаични от останалите и са полу-
чени от формите на атематичните глаголи.1
3.197. Малка трупа глаголи от I спрежение, чийто корен завършва
на гласна и, образуват по следния начин повелителни форми: бй — бйтъ,
пй — пйтъ, мй съ — мйтъ съ и др.
По-особено образуват повелителни форми глаголи като узнъм:
узй—узйтъ.
3.198. Срещат се и глаголи, конто по два начина образуват повели-
телни форми: стурй съ — стур съ, стурйпгъ съ — стуртъ съ ; нъбърй —
нъбёр, нъбърйтъ — нъбёртъ; пйтъй — пита, пйтъйтъ, питйтъ и др.
В употребата на дублетните повелителни форми се забелязва известно
съвсем тънко семантично разграничаване. Форми като палий, пшийтъ из-
разяват настойчива заповед, изискват незабавно да бъде изпълнена запо-
ведта, а форми като пйшъй, пйтъйтъ изразяват известна молба, увеща-
ване да бъде изпълнено действието.
3.199. Някои глаголи в заповедната си форма променят категорията
си преходност. От непряко преходни те се превръщат в пряко преходни:
Сёд тъ г’аол мёрно. Мълч тъ г’аол, къ чъ узнъм товагу. Както личи>
1 Вж. К. М и р ч е в, Историческа граматика на българския език, стр. 208.
114
налице е известна фразеологизация, при която като че ли има субект на
действието, от 4чието име излиза заповедта.
3.200. В новоселския говор има и няколко заповедни частици, конто
са много специфични за говора: од, ддъ, одам ’ела\ одамтъ ’елате’:
Од при бабу овдёка, ддъ вймо! Одамтъ сей нйпол’е / Вййо, одам къ съ
нъпръййу угловъ !
По същия начин от някои наречия се образуват заповедни форми
за 2 лице, множествено число : полък ’полека’ — полъктъ, скоро — скд-
ротъ и др.
3.201. По отношение на ударението повелителните форми в ново-
селски говор образуват две основни групи.
1. С ударение върху основообразуващия модален елемент -и- са всички
глаголи, конто имат I основа, оформена по този начин: носи — носитъ,
мъпгй — мътйгпъ, къжй — къжйтъ, избришй — избришйтъ, поглъднй —
поглъднйтъ и т. н.
2. С ударение върху коренна или суфиксна гласна са всички глаголи,
конто имат основообразуващ модален елемент -и- или пък са с основа,
завършваща на съгласна (атематични): бёръй — бёръшпъ, брйшъй — брй-
шъйтъ, пъдйн’ей— пъдйн’ейтъ, сёд — сёдтъ, мълч — мълчтъ, стур съ~
стуртъ съ и др.
3.202. Глаголите, конто имат дублетни повелителни форми, са в същ-
ност и в акцентно отношение дублетни: пиши — пйшъй, пишйтъ— пй-
шъйтъ, стурй съ — стур съ, стурйтъ съ — стуртъ съ и др.
Няколко глагола се отклоняват в акцентно отношение от групите
глаголи, към конто се отнасят: иди и иди, йдипгъ и идйтъ; мани — мънй
но мънйтъ: Иди кликни га дъ ддйдъ. Мани бе туй работу. Мънй га
дъ ддйдъ нъвам и т. н.
3.203. По ударението в повелителните форми новоселският говор се
свързва повече с източните говори, в конто има ударение почти винаги
върху основообразуващия елемент. В Белоградчишко също се среща
ударение, подобно на новоселското.1 което показва очевидната връзка на
новоселския говор с този район. Тук обаче възниква друго различие,
което показва, че в новоселския говор се е запазил белоградчишкият
акцентен модел (сипй — сипйпгъ), но в него има нещо, което не е при-
също на говорите в Белоградчишко — основообразуващият елемент в
тези говори е е (или както е прието да се смята в граматичната литера-
тура, двата говора се различават по окончанията за мн. число: в ново-
селският говор -шпъ, а в белоградчишкия говор —ете).
3.204. По окончание -итъ новоселският говор се свързва или с того-
източни български говори,1 2 или с говорите в Полог.3 Най-тясна е връз-
ката с подобии форми в Полог, защото само там това окончание е под
ударение (както е в Ново село), докато в югоизточните говори то не е
под ударение. В цяла Северозападна България няма нито един случай с
окончание -итъзз повелително наклонение.4 В източните сръбски говори
1 Вж. А. Б е р б е р с к а, Говорът на с. Ошане (Белоградчишко), ИССФ, кн. VII,
стр. 104.
2 Вж. Български диалектен атлас, т. I, Югоизточна България, С., 1964, к. № 129,
131 и коментарите към тях.
3 Вж. А. М. Селищев, Полог и его болгарское население, С., 1929, стр. 365.
4 Вж. Цв. Тодоров, Северозападните български говори, СбНУ, кн. XLI, стр. 374.
115
се срещат единичны случаи с окончание -ипгъ, но то нйкога не е под
ударение.1
В исторический развой на повелително наклонение старобългарското
окончание -ъте е изместило окончание -нте. В новоселския говор е ста-
нало обратного— окончание -итъ се е обобщило като единствено окон-
чание за повелително наклонение в множ, число»1 2
3.205. Разпределението на структурните елементи на формите за по-
велително наклонение личи на следната таблица. Отделните елементи се
обособяват в зависимост от тяхната морфологична функция и с оглед
към връзката им с една изходна основа, която, освен че е носител на
лексикално значение, отнася тези форми към определена парадигма.
Таблица 43
Модел Спрежение Образец Основа Модален елемент Окончания
2 л. ед. 2 л. мн.
I мътём мът- -И -ТЪ
т II НОСИМ нос* -и -ТЪ
1 III кажъм каж- -и -тъ
избрйшъм избрйш- -и -тъ
1 I жнёем жне- -й -тъ
II пъдйн’ем пъдйн’е- -й -тъ
1П глёдъм гл ёдъ- -й it -тъ
I едем ец- # -тъ
III II бъжйм беж- -тъ
П1 улёзнъм улёз- -тъ
Форма за забрана
3.206. Наред с посочените вече синтетични форми на повелително
наклонение в новоселския говор се среща и друга описателна, аналитична
форма за забрана, която се образува с твърде рядката за българските
говори частица нъкай, нъкайтъ ’недей, недейте’ и сегашно време на гла-
гола. Такава форма имат само глаголи от несвършен вид: Нъкай дъ
врёвит тъкдй. Нъкййтъ дъ ддитъ тамо, къ чъ станъ лото. Нъ-
кай дъ отддит у наоду. Нъкайтъ дъ удрать. Нъкйй дъ съ молит зъ
н’ёга и др.
Конструкцията за забрана е характерна още и със спрегнат глагол
за разлика от много говори, в които има съкратен инфинитив.
1 Вж. Ал. Б е л и h, пос. съч., стр. 543.
2 Вж. К. М и р ч е в, Историческа граматика на българския език, стр. 208.
116
Частицата нъкай, както показва Ст. Стойков1, има крайно ограничена
употреба. Тя <;е среща в говора на няколко селища в Белоградчишко
(селата Раяновци, Праужда, Средогрив, Белоградчик и др.). Много рядка
е тя и в говора на гр. Видин.1 2
Някои други особености при глаголите
Възвратни глаголи
3.207. В новоселския говор има два вида възвратни глаголи.
1. Глаголи, които съществуват предимно като възвратни (за разлика
от други говори и от книжовния език), от което произтичат и някои
особености в тяхната рекция: съ йгръм ’играя’ (Съ йгръм зъ топку);
съ мочъм ’пикая’, съ фърл’ем ’хвърлям’, съ олъдувъ ’охлажда се’, съ пръп-
ръйувъм ’маскирам се’, съ лъг'йн’ем ’лягам’ и др.
2. Глаголи, които може да се употребяват и като възвратни, и като
невъзвратни. Възвратните форми са свързани с ново лексикално значение:
съ мънувъ ’оставя се, развежда се’, съ млапгим, сыиётъм ’разхождам се’ и
някои др.
Възвратната частица съ във всички форми на парадигмите на глаго-
лите (с изключение на повелителните форми) винаги е в препозиция,
т. е. тя е винаги проклитична.
Преходност
3.208. Категорията преходност, а изобщо и рекцията на глаголите
се засяга само мимоходом в настоящата работа. В новоселския говор се
срещат някои по-особени случаи (с оглед на книжовния език). Глаголът
мъ смъё е пряко преходен: мъ смъё ’присмива ми се, подиграва ми се’,
Жака мъ смъаё зъ овуй рдк’ийу. Глаголът поръстём ’отгледам, отхраня’
също е пряко преходен: Она мъ порасла.
Глаголи с ограничены форми
3-209. Има редица глаголи, които поради значението си нямат пълна
парадигма, т. е. не е възможно да се употребяват в теоретически въз-
можните си форми. Тези глаголи са от няколко групи.
1. Третолични глаголи, които се употребяват само с форма за 3 лице,
ед. или множ, число: блъё ’блее’, съ букари ’намира се в състояние на
оплождане (за свиня’,’ вриштй ’цвили (за конУ, клдцъ издава звукове
като знак, че иска да стане квачка’, съ мура ’заоблачава се, има признаци
да се развали (за време)’, мъ гръбё ’сърби ме’, мъ мързй, ма бёръ ’гноя-
сало ми е’, прдйдъ ’зарасне (за рана)’, съ пъсё ’намира се в момент на
оплождане’, ма утърнувъ ’изтръпва ми’.
2. Безличии глаголи: съ съван’е, съ смрък’йн’ е, ма прайае ’върви ми
добре’, ма тъкнуеъ ’хрумва ми’, ма съ скуцкъ ’иска ми се, ще ми се’,
съ сёвъ, съ сёвъйу ’святка се’, прапнувъ ’пекне (за слънце)’ и др.
1 Вж. Ст. Стойков, Българска диалектология, 1962, стр. 152 и приложената карта.
2 Вж. П. К. Гъбюв, По говора в гр. Видин, СбНУ, кн. XIX, стр. 28. Там се при-
вежда примерът Не кай да прайм така.
117
Вижда се, че в повечето случаи това са глаголи, конто означават
природни действия или пък действия, чиито субект е „ извън “ човека.
Обикновено дефективността на тези глаголи се проявява в невъз-
можността да имат форми за всички лица или пък форми за всички вре-
мена. Напр. глаголът ми прийае не може да се употреби в минало свър-
шено време. Същото се отнася и за съ съвйн’е, съ смрък’йн’е, конто също
нямат форми за минало свършено време.
Този тип глаголи обикновено се придружават от кратки, неударени
местоимении форми, конто посочват обсега и насочеността на глагол-
ното действие.
Липса на атематични глаголи
3.210. В новоселския говор няма атематични глаголи. Двата стари
атематични глагола дам, ям са станали тематични. При тях е настанало
изравняване на аломорфите, като се е унифицирала тематичната основа
от останалите лица и за 1 лице, ед. число. Така двата глагола имат
следната парадигма в сегашно време. единств, число множ, число 1 л. дъдём едем 1 л. дъдёмо едёмо 2 л. дъдёш едёш 2 л. дъдётъ едётъ 3 л. дъдё едё 3 л. дъду еду Минало свършено действително причастие от двата глагола е дал, ел.
Модални глаголи
3.211. В новоселския говор се употребяват следните модални гла-
голи : въл’а, въл’ае и треба ’необходимо е, трябва’. По-широка и по-обик-
новена е употребата на първия глагол: Въл’а дъ има дома пддпрън’а.
Въл’ае дъ йдыи йутръ упол’е. Напълно еднакъв по значение с него е
вторият глагол: Треба дъ нъпдит волдвъ.
И двата глагола могат да се употребяват самостоятелно и тогава те
проявяват собственото си лексикално значение: Одйм, къ ми въл’аеш зъ
Huuimo. Зъштд ти трёбъм и т. н.
Глаголът въл’а, въл’ае се среща и в Полог и според А. М. Селищев
той е сърбизъм в тези говори.1
Итеративни глаголи
3.212. Характерна особеност на новоселския говор е, че всички ите-
ративни (повторителни) глаголи се образуват единствено с вторично им-
перфективиращата наставка -увъм (за нея вж. т. 3.122.—3.127.): нъсъчём—
нъсъчувъм, облъчём — облъчувъм, истъчё — истъчувъ, зъвлъчём — зъвлъ-
чувъм; купим — купувъм, мйнъм — минувъм и др.
Итеративни са и глаголите от типа паднъм — пъдйн’ем, съ лёгнъм —
съ лъг’йн’ем, напнъм — нъпйн’ем, съ смръкнъ — съ смрък’йн’е, съ съвнъ —
съ съвйн’е и т. н.
Повторителни са и глаголите живим ’живея’, удрим ’удрям’.
Глаголът нйцъ ’никне, пониква’ е стар повторителей глагол (стб.
ннцхтн).
1 Вж. А. М. Селищев, Полог и его болгарское население, стр. 367.
118
Нелични глаголни форми
Минало действително причастие
3.213. В новоселския говор има само едно минало действително при-
частие, което се образува от съответната II основа на всеки глагол, на-
ставка -л и съответните родови окончания -ф|=, -а, -о (за ед. число) и -и
(за мъжки и среден род, множ, число), -е, -ъ (за женски род, множ, число).
Това причастие е един от компонентите на сложните глаголни времена.
3.214. В говора съществуват два основни модела минало причастие:
1. Модел с ударение върху основообразуващия елемент:
единствено число
м. р. узёл носил къжал минул
ж. р. узёла носила къжйла минула
с. р. узёло носило къжйло минуло
множествено число
м., с. р. узёли носили къжйли минули
ж. р. узёлъ носйлъ къжалъ минулъ
Към този модел се отнасят всички глаголи, конто са с ударение
върху основообразуващия елемент в минало свършено време: допрёл,
остърёл, готвил, глъдал, ск’инул и мн. др.
2. Модел с коренно ударение:
единствено число
м. р. стругъл избёгъл зъмъркъл падъл
ж. р. стругла избегла зъмъркла падла
с. р. стругло избёгло зъмъркло падло
множествено число
м., с. р. стругли избегли зъмъркли падли
ж. р. струглъ избёглъ зъмърклъ пйдлъ
За този модел е характерна подвижната гласна, която се пази във
формата за мъж. род, ед. ч., а изпада в останалите форми. Към този модел
се отнасят всички глаголи от I спрежение, III спрежение — I трупа о/ъ,
конто са с коренно ударение в минало свършено време.
Както личи от приведените примери, това са глаголи, чийто корен
завършва на съгласните г, к, д. Изключение правят глаголи като мъ-
тём, пръдём, плъпгём, в конто не се търпи съгласково съчетание тлу
дл и поради това техните форми съответно са: мел, мёла, мёло, мёли,
мёлъ; прел, прёла, прёло, прёли, прёлъ и т. н.
3.215. Глаголът йдъм няма минало действително причастие, но него-
вите производни като ддйдъ м, пдйдъм, найдъм имат съответно причастия
от друга основа: пдшъл — пошла, пошло, пошли, пдшлъ; нашъл, — нашла,
нашло, нашли, нашлъ. Причастие отйшъл — отшила, отйшло, отйшли,
отйшлъ не може да се свърже с глагол, защото в говора няма глагол
о т и в ам.
Само причастието на спомагателния глагол съм понякога е с крайно
ударение върху родовото окончание: бил, била, билд, били, билё.
119
Минало страдателно причастие
3.216. Страдателни причастия в новоселския говор се образуват от
различии основи за различии типове глаголи с наставка -//или-т и с ро-
дови окончания. За отбелязване е, че всички страдателни причастия имат
коренно ударение, т. е. акцентно се свързват почти винаги със сегашно
време (изключенията са малко).
3.217. С наставка -н образуват страдателно причастие няколко типа
глаголи, конто и акцентно се групират в няколко групи.
Глаголите от I спрежение от I трупа о/ъ образуват по следния начин
минало страдателно причастие: мътём — мётън, пъчём — пёчън, съчём ~
сёчън, пъсём — пасън и т. н. Както се вижда, те се свързват с II основа.
Ударението им съвпада с ударението в минало свършено време. По този
начин образуват и техните производни глаголи: изпёчън, измётън, нъ-
сёчън и т. н.
Глаголите от I спрежение от III и V трупа образуват страдателни
причастия от I основа: баем — баен, сёем — сёен, нъпрйем — нъпраен и
т. н. От тях се отклоняват глаголите от типа ковём - кдвън, тъй като
и акцентно и по отношение на основата те не се свързват с нито една
основа на глагола.
Глаголите от II спрежение от I трупа о)ъ образуват страдателно
причастие от II основа: чътйм— чётън. Останалите глаголи от II спре-
жение (oje), IV трупа (д), V трупа (и!ё) образуват страдателно причастие
от специална основа с основообразуващ елемент ъ (по подобие на гла-
голите от трупа о/#) и винаги са с коренно ударение: въртйм— въртън,
изгорим — горън, носим —ндсън, нъмдкрим — нъмдкрън и т. н.
Глаголите от III спрежение от II трупа (о-^) образуват страдателно
причастие от II основа: спйръм — спрён, а глаголите от III трупа —
от I основа: кажъм — кажън, тииъм — пйшън, нъпйшъм— нъ пйшън, чу-
въм — чувън, апъм — апън, уапъм — уапън и др.
С ударение върху префиксната гласна са няколко страдателни при-
частия от глаголи като зъспйм — заспън, нъбёръм — набрън, найдъм —
найдън и др.
3.218. С наставка -т образуват страдателно причастие следните
групи глаголи.
Глаголи от I спрежение от V трупа, на конто коренът завършва на
гласна: бйем — бит, маем — мит и др. Префигираните глаголи от тази
трупа са с ударение върху префиксната гласна: зъбйем — забит, омйем —
дмит, зъвйем — завит, съгнйе — сагнит, съвйем — савит, отруем —
отрут и др.
Всички глаголи от III спрежение, образувани с наставка -нъм, и от
IV трупа образуват страдателно причастие от II основа, обаче ударе-
нието е винаги върху коренната гласна, т. е. както е в сегашно време:
паднъм — паднупг, мйнъм — минут, лёгнъм — лёгнут, зъмръзнъм — зъм-
ръзнут, дйгнъм — дйгнут, иаснъм — иаснут, манъм — минут, останъм —
останут ; поглёднъм — поглёднут, сёднъм — сёднут, ск’йнъм — ск’йнут,
упрёгнъм—упрёгнут, чукнъм — чукнут и т. н.
Първични свършени глаголи, конто нямат в корена си гласна в стра-
дателно причастие, са с ударение върху префиксната гласна: напнъм —
120
напнут, начнъм— начнут, узнът—узът, съ съвнъ— съвнуто, съпнъм—
съпнут и др.
3.219. Характерно за тази трупа свършени глаголи е, че някои от
тях са непреходни и образуват страдателни причастия, които се упот-
ребяват със значение на минало действително причастие: Га зъвърй
сёднут нъ скъмлййу. Га нъмърй лёгнут по бурту нъ ддър. Цёл съм
зъмръзнут. Ймъшъ мл"ого паднутъ крушк’е (но може и Под дървд ймъшъ
мл'дго крушк’е падлъ по зёмл’у} и г. н.
Както се вижда, страдателни причастия от непреходни глаголи се
употребяват и в атрибутивна функция и в минало неопределено време.
Тази черта на новоселския говор много тясно го свързва с македонските
и изобщо с южните български говори. Би било възможно тя да се появи
и на сегашното място на новоселския говор и под влияние на съседните
румънски говори. Произходът на този тип страдателни причастия е за-
сяган многократно в различии изследвания, но все още не може да се
каже, че е разкрит напълно.
В западните български говори, в това число и в македонските, пре-
обладават страдателни причастия, образувани с наставка -я. В куманов-
ския говор спорадично се срещат причастия, образувани с наставка -rzz1.
Същото е и в източните сръбски говори.1 2 Наличието на причастия с
наставка -т в новоселския говор го свързва повече с източните бъл-
гарски говори, отколкото със западните и македонските.
Деепричастие
3.220. Характерна, интересна и много жива черта на новоселския
говор е наличието на деепричастия. Те се образуват от първични, основни
несвършени глаголи. Всички глаголи от всички спрежения образуват дее-
причастия с окончание -йче, което се свързва при едни глаголи с I, а при
други с II основа. В деепричастните форми от всички глаголи ударе-
нието е върху основообразуващия елемент, т. е. пред окончанието.
Глаголите от I спрежение, I трупа и V трупа (о-з) образуват деепри-
частие от I основа: мътём — мътёйче, пръдём — пръдёйче, плътём —
плътёйче, баем — биёаче и др.
Глаголите от I спрежение от III трупа (а), от II спрежение, II трупа
(о-е), III трупа (а), от III спрежение, III трупа (я), образуват деепричастие
от II основа: ковём — ковайче, баем — бъйайче, въртйм — въртёйче, го-
рим — горёйче, бъжим — бъжййче, вйкъм — викайче, клйкъм — кликайче
и др.
Глаголи от II спрежение, I трупа (р-ъ\ IV трупа (и) образуват дее-
причастие от отделна, специална основа (която не е свързана нито с I, нито с II
основа), оформена с основообразуващ елемент е: чътйм — чътёйче, но-
сим — носёйче, мдкрим — мокрёйче и др.
3.221. Важна особеност в употребата на новоселското деепричастие
е неговата постпозиция, т. е. то обикновено е на второ място в изречението
(по отношение на сказуемото): У брънё лдйзъ съ отушувъм едёйче грбйзъ.
С купала и съ одрала купайче. Чъ а с^йнъйу кдкъла биёаче, Йа поста
1 Вж. Б. Видоески, Кумановскиот говор, стр. 214.
2 Вж. Ал. Б е л и h, Дщалекти Источне и 7ужне Србще, стр. 619.
121:
одёйче. Онай йдыиъ сё викайче, а сё она крива. Па постънуеш удрёйче
и др. Понякога то е в препозиция: Имайче тй тдлко сйску дъ съ одбйе
она сама.
Понякога деепричастието се употребява самостоятелно, без да съпро-
вожда друго сказуемо: Море имайче ондлк’и бёч. Такива изречения обаче
може да бъдат разбрани само при познаване на ситуацията, в която са
употребени.
Деепричастието от спомагателния глагол съм е будайче: Чъ дойдъш
и тй будайче там.
Деепричастието в новоселския говор има както морфологично, така
и синтактично значение, защото като морфологичен факт то е свързано
със системата на глагола, а в синтактичната му употреба има особено
изразяване на сказуемото със специфичен оттенък.1
3,222, Твърде интересен е въпросът за произхода на тази черта в
новоселския говор. В този фонетичен вид тя не е позната на македон-
ските говори — в Кратовско и Кумановско се срещат деепричастия с
окончание -ек’е (бегаек’ё)? На говорите в Белоградчишко, Брезнишко и
Трънско деепричастието изобщо не е присъщо. В Кюстендилско1 2 3 4 и в
източносръбските говори се срещат деепричастия с облик тражёечи.1
Това свидетелствува за известна самобитност по отношение на облика на
новоселското деепричастие.
Отглаголно сыцествително
3,223. Отглаголното съществително в новоселския говор е съвършено
жива глаголна форма. Тя е присъща само на глаголи от несвършен вид
и се образува с наставка -не (-не) за всички глаголи от трите спрежения.
Ударението на всички отглаголни съществителни е върху основообразу-
ващия елемент, т. е. винаги пред наставката.
Глаголите от I спрежение, I трупа и VII трупа (о-ъ) образуват отгла-
голни съществителни от I основа: мътём — мътёне, пъчём — пъчёне,
плътём — плътёне, пръдём — пръдёне, пъсём — пъсёне, биём — биёне и др.
Глаголите от I спрежение, III трупа (а), Л спрежение, II трупа (о-е),
III трупа (а), III спрежение, III трупа (а) образуват отглаголно съществи-
телно от II основа: ковём — коване, баем — бъйан’е, въртйм — въртён'е,
горим — горён’е, бъжйм — бъжан'е, вйкъм — викйн’е, купувъм — купу-
ван*е, съднувъм — съднуван’е, нъпойувъм — нъпойуван'е, поглъднувъм —
поглъднуване и др.
Глаголите от II спрежение, I трупа (о-s), и IV трупа (и) образуват от-
глаголни съществителни от особена основа, оформена с основообразуващ
елемент е: чътйм—чътён’е, носим—носён’е, мдкрим—мокрён’е, трдшим—
трошён'е, цёпим — цъпён’е, брдим — броён’е, поим — поён’е, брйтим —
бритён’е и др.
Глаголите спим, дёръм бёръм имат следните отглаголни съществи-
телни: спан’ё, дрен’ё (и дъран’е), брън’ё (и бъран’ё).
1 Вж. Вопросы теории лингвистической географии, М., 1962, стр. 140.
2 В. Б. Видоески, Кумановскиот говор, стр. 215—216.
3 Вж. Ив. Умленски, Кюстендилският говор, стр. 119.
4 Вж. Ал. Б е л и h, Ди^’алекти Источне и Лужне Срби]е, стр. 581—582.
J22
Вижда се, че новоселските отглаголни съществителни, от една страна,
се характеризират с единен начин на образуване с наставка -н’е, а, от
друга страна, с единна акцентна характеристика.
По-особени глаголи
Спомагателен глагол съм
3.224. Спомагателният глагол съм в новоселския говор има следните
форми за всички времена:
Таблица 44
Време сег. вр. МИН. несв. вр. мин. СВ. вр. бъд. вр. мин. неопр. вр. мин. пр ед в. Вр. бъд. в мин.
лице
1. СЪМ бёшъм би чъ будъм 1 съм бйл бёшъм бйл тёшъ дъ съм
2. СИ бёшъ би чъ будъш си бйл бёшъш бйл тёшъ дъ си
3. е бёшъ би чъ будъ е бйл бёшъ бйл тёшъ дъ е
1. съмо бёшъмо бймо чъ будъмо смо билй бёшъмо билй тёшъ дъ смо
2. стъ бёшъстъ бйстъ чъ будътъ стъ билй бёшъстъ билй тёшъ дъ стъ
3. су бёшъу : бйу чъ будъйу су билй бёшъйу билй тёшъ дъ су
Време бъд. предв, вр. усл. накл. вероятностно наклонение
лице сег. вр. МИИ. вр.
1. тёшъ дъ съм бйл би бйл бйчъм будачъм будъм будачъмо бйл
2. тёшъ дъ си бйл би бйл бйчъш будачъш будъш будачътъ бйл
3. тёшъ дъ е бйл би бйл бйчъ будачъ будъ б удачъ бйл
1. тёшъ дъ смо билй би билй бйчъмо будачъмъ будъмо будачъмо билй
2. тёшъ дъ стъ билй би билй бйчътъ будачътъ будътъ будачътъ билй
3. тёшъ дъ су билй би билй бйчъйу будачъйу будъйу будачъйу билй
време вероят. накл. повелит, накл.
лице бъд. вр.
1- 1 чъ будачъм
2. j чъ будачъш будй
3. 1 чъ будачъ
1. i чъ будачъмо
2- i чъ будачътъ будйтъ
з. ; ча будачъйу
3.225. Нелични форми на спомагателния глагол са:
а) минало действително причастие — ед. ч. бил, била, билд, мн. ч.
били (мъжки и ср. род) и биле (женски род).
123
б) деепричастие — будайче.
3.226. При прегледа на формите на спомагателния глагол трябва да
бъдат посочени следните особености.
1. Формите на синтетичните времена и на бъдеще време се обра-
зуват от самостоятелни, суплетивни основи.
2. Формите за 1 л., множ, число, сегашно време смо, съмо са напълно
равностойни по значение и не може да се установи някакво правило в
тяхната употреба: Мй съмо од овдё. Мй смо добро с грдйзъ. Нъ съмо
искали дъ пдйдъмо. Нъ смо съ купали овуй годину и т. н. По произход
двете форми са различии. Първата смо е аналогична на общобългарската
и представя развитие на стб. кшъ, а форма съмо е навярно вторично обра-
зувана от формата за 1 лице, ед. число съм съмо.
3. Формите за сегашно време, когато се използуват за образуване
на минало неопределено време, винаги са проклитични, т. е. те винаги
са в препозиция дори в абсолютно начало на изречение. Сложного гла-
голно време представя в акцентно отношение неразкъсваемо цяло, което
несъмнено е крачка към по-нататъшна пълна граматикализация на фор-
мите на спомагателния глагол: Е украл пърё из тату си. Га били къ
е украл пърё. Ичёр смо копали лдйзъ. Смо копали куруз на Чобанку.
Дори във въпросителни изречения те също могат да стоят в абсолютно
начало: Стъ пръдали тълё ? Су пошли или нъ су ? Си съ омйл по дчи ?
4. Формите за минало несвършено време са в духа изобщо на но-
воселския говор — от специална основа, равна на формата за 3 л., ед.
число, се образуват формите за всички лица.
5. Формите за минало свършено време са в същност стари, архаични
форми.1 Изобщо налице е голямо формално различие между формите на
минало свършено и минало несвършено време. Няма никаква предпоставка за
смесване. Това навярно се дължи на разликата в значението и употре-
бата им. Формите за минало свършено време се употребяват почти само-
стоятелно, а формите за минало несвършено време се използуват и за’
образуване на сложни глаголни времена.
Новоселският говор е доста самобитен по отношение на парадигмата
на минало свършено време. В кумановския говор тези форми не се
срещат.1 2 3 От трънските форми се различават по формата за 3 лице, множ,
число; новоселска — они бйу, трънска — они бйше? Нищо общо новосел-
ските аористни форми нямат с белоградчишките,4 където има парадигма:
бе, бе, бе, бёме, бёсте, бёше.
6. Както вече бе посочено, извънредно важна черта на говора е въз-
можността формите за минало свършено време да бъдат използувани у
самостоятелно: Мй бймо зайчър угръд. Бимо там, чъкамо, чъкамо и си
пойддмо. Бймо дъ съ исповёдъмо. Година бй лдша. Къд бймо пърни пут
нъ могд дъ га узнъм. Със фъсул бйу убъви. Тй бй ичёр упол’е — будачъ
имало к’йша там. Вй бйстъ нъ той мёсто къд дойдё он и т. н. Както
1 Вж. К. М и рч ев, Историческа граматика на българския език, стр. 200.
2 Вж. Б. Видоески, Кумановскиот говор, стр. 204.
3 Вж. Д. Петричев, Принос към изучаване на трънския говор, стр. 54.
4 Вж. А. Берберска, Говорът на с. Ошане (Белоградчишко), стр. 104—105.
124
посочва К. Мирчев, тази употреба е доста старинна и според него сега
се среща в югоизточни български говори, а също така и в Солунско.1
7. Двете форми за сегашно време на вероятностно наклонение са на-
пълно равностойни, обаче имат крайно ограничена самостойна употреба.
Като помощни форми за образуване на минало време на вероятностно
наклонение те също са равнозначни.
Глагол очъм
3.227. Глагол очъм ’искам, желая’ в новоселския говор има следните
форми:
Таблица 45
Лице Сег. вр. Мин. несв. вр. Бъд. вр.
1. ОЧЪМ очъшъм чъ очъм
2. очъш очъшъш чъ очъш
3. 1 очъ очъшъ чъ очъ
1. очъмо очъшъмо чъ очъмо
2. очътъ очъшъстъ чъ очътъ
3. очъйу бчъшъу чъ очъйу
Глаголът очъм е дефективен по отношение на останалите времена. Тем-
поралните значения, които липсват при него, се изразяват с глагола йскъм,
който има пълна парадигма. В съществуващата конкуренция между двата
глагола очъм и йскъм последният глагол е по-жизнен и по-конкурентно-
способен. Подобно съотношение между два глагола със значение ’желая’
{дчем — за сег. време и сака — за мин. св. време) има и в белоградчишкия
говор.2 Б. Видоески отбелязва, че в кумановския говор се срещат и двата
глагола: иска и сака и посочва като по-архаичен глагола иска? В ново-
селския говор липсва глагол сакам и това е любопитна подробност, за-
щото той лежи изцяло в ареала на глагол сакам.
Глагол нёчъм
3.228. Глагол нёчъм ’не искам, не желая’ в новоселския говор има
следните форми :
Таблица 46
Лице Сег. вр. Мин. несв. вр. Мин. св. вр.
1. нёчъм нёчъшъм НЪТЪЙ^
2. нёчъш нёчъшъш нътъйа
3. нёчъ нёчъшъ нътъйа
1. нёчъмо нёчъшъмо нътъйамо
2. нёчътъ нёчъшъстъ нътъЙАстъ
3. нёчъйу нёчъшъу нътъйау
1 Вж. К. Мирчев, За някои от формите на новобългарския помощен глагол „съм“,
ГСУ, ИФФ, кн. XXXII, 1936, стр. 10—11 ; Глаголните форми къ и више в развоя на бъл-
гарския език, Македонски преглед, XII, 1940, кн. 1, стр. 75.
2 Вж. А. Берберска, посоч. съч., стр. 105.
3 В ж. Б. Видоески, посоч. съч., стр. 248, 260.
125
Глаголът нёчъм няма форми за всички времена. А формите за трите
времена (сегашно, мин. несвършено и мин. свършено) се образуват от
три различии основи. Ако все пак между сегашно и минало несвършено
време личи съвременна връзка, то основата за минало свършено време е
доста отдалечена и от съвременно гледище е почти суплетивна. И форма
нёчъм, и форма нътъйа, възхождат към старобългарския глагол
но с различно застъпване на праславянското *tj — в единия случай „пра-
вилно“ (съобразно кормите на говора) със съгласна ч, а в другая случай
със съгласна т (което е необичайно за говора). Трябва нарочно да се
изтъкне, че конкретно подобно разделяне на формите не е познато дру-
гаде по българската езикова територия с изключение на Трънско, където
съществува подобно съотношение: нёчу (сег. вр.) — нейто (мин. св. вр.).1
От основата за мин. свършено време се образува и мин. свършено
действително причастие — нътъйал.
СИНТЕТИЧНИ ФОРМИ НА ГЛАГОЛА
3.229. Разпределението на флексията на синтетичните глаголни форми
личи на табл. 47.
За глаголната флексия при синтетичните глаголни форми в ново-
селския говор е характерно, че 8 окончания образуват 27 словоформи.
За отбелязване е, че важна черта на тези словоформи е силно различи-
телната способност на глаголните основи. За всеки тип словоформи в същ-
ност има самостоятелни основи, конто имат ярки основообразуващи елементи.
Окончанията за сегашно време и за минало свършено време са се
разпространили (както личи от таблицата) и при минало несвършено време,
и при сегашно вероятностно време. Това показва, че еднотипните в
темпорален аспект времена са придобили и еднакви структурни белези,
което води до максимална формална унификация и до опростяване на фор-
мообразуващия инвентар.
3.230. В говора обаче ясно се очертават две основни и противопо-
ложни тенденции в глаголното формообразуване: от една страна, стремеж
към максимално разграничаване на глаголните основи, а, от друга страна —
стремеж към унификация и опростяване на глаголната флексия. Първата
тенденция разграничава глаголните времена (тук е от значение и стре-
межът към акцентно разграничаване на глаголните форми, което обаче
не е така съществено), а втората тенденция ги сближава.
НАРЕЧИЕ
3.231. Наречията в новоселския говор по своята словообразователна
структура са три основни типа: прости (основни), съставни (производни)
и сложни. По значение пък са няколко вида: за място, за време, за коли-
чество, за логическо уточняване, за причина, за цел. Наречията нямат ни-
какви граматически форми, а само някои от тях имат степени за срав-
нение, който се образуват по аналитичен начин с помощта на частиците
по и най: пд-скдро, най-скдро, пд-блйзу, най-блйзу пд-ддлъ> най-ддлъ и т. н.
1 Вж. Д. Петричев, посоч. съч., стр. 54.
126
ГО
Наклонение
Време
сег. време
Окончание
Лице
-М
-ш
-МО
-тъ
у
-йу
-стъ
Изявително наклонение
мин. несв. вр.
мин. св. вр.
2
2
3
2
3
2
3
2
3
2
3
Вероят. наклонение
сег. време
2
3
2
3
Таблица 47
Повел, накл.
2
2а
2
'Ь
3.232. Наречията в новоселския говор са образувани по няколко
начина.
а) От съществителни имена в стари падежни форми, които сега са
напълно адвербиализирани: зима ’зиме’, лёта ’лете*, гдръ, ддлъ (местен
падеж), дънём, ночём (твор. падеж), кндчи (дат. падеж), сйночка (род.
падеж), лётоска, есънъска, пролётоска, зимуска (винителен падеж) и др.
б) От прилагателни качествени имена с окончание -о: добро, убъво,
таръно и др.
в) От числителни: двдйно, трдйно, чътвдрно и др.
г) От местоимения: овдё, ондё, кудё, къд а, нигдъм, никъда и др.
д) Чрез префиксация и суфиксация на наречия: нъгдръ, одозддлъ
нъвам, нътам и др.
Съществуващите в говора деепричастия, въпреки че имат подчертани
белези на наречията, не се разглеждат тука, защото при тях преобладава
глаголният елемент и защото ясно се чувствува връзката им с глаголите,
от които се образуват (за тях вж. т. 3.220—3.222).
Наречия за място
3.233. Прости наречия за място са следните: гдръ1, ддлъ, дълёк, туй,
там, овдё, ондё, кудё, унутръ, натръг, вам, свудём ’навсякъде’.
Производните наречия са получени по няколко начина.
а) От основни наречия с помощта на словообразователни — пре-
фиксни или суфиксни — елементи: нъддл, нъддлъ, нъгдр, нъгдръ, озддл,
озддлъ, одозддлъ, одгдръ, одозгдръ, озгдр, туйа, тамо, овдёка, ондёка,
повдё, нигдъм, унутръг, нъкудё, однатръг, нъвам, нътам, о вам, нъсвудём, од-
нъгдъм ’от някъде’ и др.
б) От слива не на съществително с предлог чрез адвербиализация на
предложно съчетание. Сигурен белег за адвербиализация е преместването
на ударението върху предлога, чрез което се получава една акцентна
цялост: усвът ’много далече’, напол’е ’навън’, упол’е ’на полето’, угръд,
унаоду ’набътре във водата’ и др.
Сложните наречия за място са малко: нъвам-нътам, у гура вЬй
много далече’.
Наречия за време
3.234. Прости наречия за време са следните: ичёр ’вчера’, къда ’кога’,
кЪснО) йутръ ’утре’, лънй, отдчка, ’преди малко’, пдслъ, съг, съга, тутък
веднага’, еднък ’веднага’, тъгай ’тогава’, одавна, рано и др.
Производните наречия са получени по няколко начина.
а) От основни наречия с помощта на словообразователни — пре-
фиксни и суфиксни—елементи: съчка и съгъчка ’сегичка’, никъда ’нйкога’,
откъд ’откогато, откакто’, одотдчка ’отпреди малко’, нъкъда ’някога’, по-
нъкъда ’понякога’ и др.
б) От стари падежни форми на съществителни имена, някои от които
допълнително са оформени с наставка: дънЪска, нъчъска, есънъска, лё-
1 Исторически някои от простите наречия може да се изведат от други части на
речта, но за съвременния новоселски говор тази връзка мъчно се усеща и затова ги раз-
глеждам като основна, непродуктивна категория наречия.
128
тоска, зимуска, пролётоска, лети ’през лятото’, зйми ’през зимата’,
дънём, ночём, сйночка ’снощи’ и др.
в) От сливане на съществително име с предлог: кночи ’довечера’,
прйкночи ’надвечер’, зайчър по-миналият ден', зайтръ ’в други ден’, упро-
лът, уесън, налъто, назиму, догддинъ, дтплъднъ, наочър ’вечер’, оцутра
’сутринта’, наноч и др.
г) От сравнителна степей: пб-зайтръ ’след два дена’, пд-лънй ’по-ми-
налата година’, пд-късно, пд-рано и др.
д) Чрез образуване на сложни наречия: катадън, зъдтсънцъ ’при-
вечер, на мръкване’ и др.
е) Чрез редубликация на едно и също наречие: къд и къд ’понякога’
Наречия за количество и за степей
3,235. Сред наречията за количествена характеристика на явленията
и действията преобладават простите наречия: баш ’тъкмо’ бишаг ’много,
в голямо количество’, мл’ого, малко, мърку ’малко’, ддста, йдштъ, кратко,
сума ’много’, свашто ’всичко’, оцвё ’съвсем’, въч ’вече’, сйгур, уж къ,
пак, едва, дълмй ’нали’ и др.
Производните наречия са малко: поочъ ’повече’, скупо, кратко, нй-
къко ’никак’, овдлко и ондлко ’толкова’, йако ’твърде’, непремёно и др.
Наречия за логическо уточняване
3.236. Наречията за логическо уточняване изразяват категоричност,
привидност, предположение. Сред тях преобладават простите наречия:
дупла ’хубаво, екстра’, съктига ’точно така’, тйкъ ’само’, баш ’тъкмо’,
мъкар ’поне’, мъй ’вече’, нъдйнс ’нарочно’, тъмън, коно ’сякаш, като че
ли’, н’ам ’никак’, нъкдй ’около, приблизително’ и др.
Производните наречия са няколко: свако-йако (свак’е-йак’е) ’всякакво’,
конокъд ’като че ли’, кйле-вале ’горе-долу, приблизително’, шдло-мдло
’какво да е’, нйкъко ’никак’ и др.
Наречия за начин
3.237. Простите наречия за начин са много малко: тъкдй ’така’,
питйш ’снишавайки се’, търъйш ’с влачене, влачейки’, нъвъзЪн ’замаяно,
неочаквано, изведнъж’, скоро ’бързо’, кокд ’как’ и др.
Производните наречия за начин са много: добро, лдшо, овак, онак,
лъко ’бавно’, никокд ’някак’, никоко ’никак’, одбйшегу ’на шега’, отри,
ддва, дчътири, полъгъчка, гръианск’и ’градски’, бдтъръчк’и ’залитайки’, тйк-
въчк’и ’с особен възел’, крадом ’крадешком’, понапъко ’наопъки’, напръко,
’пряко, направо’, нъгърш ’на гръб’, нъверёв ’изкривено на една страна’, ургу-
лушк’и ’небрежно’, другойач, зъчас ’за малко’, наног’е, ’изправено’, нъ-
силу и др.
Някои наречия са получени чрез редубликация: урду-б^рду 'небрежно’,
шонтрък-шонтрък ’накуцвайки’, андъра-мандъра ’небрежно’ и др.
9 Говорът на Ново село, Видинско
129
Наречия за причина и цел
3.238. Наречията за причина и цел са много малко: ддглъде ’от глад’,
диеие ’от жажда', се ’все’, зъштд, зътдй ’за това, поради това’ и др.
ПРЕДЛОГ
3.239. Въпреки наличието на падежни форми при някои от съществи-
телните имена в новоселския говор предлозите нямат ограничена употреба,
а се използуват също така, както и в говори, в който няма падежни
форми при имената. Ето защо може да се мисли, че падежните форми
представят едно реликтно състояние, което до голяма степей е получило
известна лексикализация. Отношенията, изразявани от падежната флексия,
се изразяват втори път и от предлозите, което наистина свидетелствува
за голямо избледняване в значенията на падежните форми.
В новоселския говор се употребяват следните предлози: без, до, зъ,
зъръд, из, код, коно, конто, нъ, нъсрёд, освен, от, по, подйру, пръд, пръз,
посрёд, при, проко, под, покрай, пдйзъ, със, у, умъи, умёсто, усрёд.
Както се вижда, повечето предлози са прости, а няколко са производни —
образувани са от сливането на прост предлог с наречие или съществи-
телно име: окръщ нъсрёд, подйру посрёд, покрай, умёсто, усрёд. Пред-
логът пдйзъ е образуван от сливането на два предлога. В новоселския
говор се срещат и следните двойни предлози: из конто, из под, из по,
из пръз, из у, из при, из проко, зъ по, до у.
3.240. Някои от предлозите в говора по форма и по значение не се
различават от съответните предлози в книжовния език или в другите го-
вори. Има обаче някои предлози, конто са диалектни било като лекси-
кални единици, било с някои свои значения. На такива предлози се обръща
повече внимание, тъй като те придават своеобразие на говора. Нарочно
е отделено значително място на редица напълно граматикализирани пред-
лози (като предлога на\ за да проличи тяхното проникване в говор със
значителни следи от падежи. Между някои от предлозите в новоселския
говор съществуват отношения, който не са присъщи на съответните пред-
лози в книжовния език. И това е характерна черта на говора. Дори тъкмо
в сферата на значенията им трябва да се търси особеното в употребата
на българските синтактични предлози. Най-сетне трябва да се посочи,
че в някои конструкции новоселските предлози са претърпели въздействие
на румънския език, което ще бъде посочвано на съответните места.
3.241. Чрез предлозите в новоселския говор се изразяват следните
отношения: пространствени (локални и финални), временни, причинни,
притежателни, асоциативни, целеви и др.
Пространствени отношения в новоселския говор се изразяват
с помощта на следните предлози: из, из конто, нъ, код, конто, от, под,
покрай, окръй, пръз, при, у и др.
Временни отношения се изразяват с предлозите без, зъ, конто, от,
по, пръз и др.
Причинни отношения се изразяват с предлога от.
Притежателни отношения се изразяват с предлозите от, нъ~
130
Ц е л е в и отношения се изразяват с предлозите зъ, зъръд, по, конто и др.
Асоциативни отношения се изразяват с предлога със.
Значенията на отделните предлози в новоселския говор се разкриват
на базата на съответния контекст. В някои случаи мъчно се долавят от-
сенки в значенията. Специално се разглеждат съчетания на предлози.
3.242. Предлог без означава:
1. Липса на нещо или на някого: Остънул без ндг’е от войну. Къкъв
дунг’ёрин си тй без мистрййу. Упол’е спймо и без зглавницу. Ночём
без товагу дъ нъ излазили. Бъг’ева отддиш дъ фачъш рйбу без минчдг и т. н.
2. Извършване на едно действие, преди да е извършено друго пред-
варително действие: Е пдшъл нъ ишкоалу без дъ дъдё нъ пйличи дъ еду.
Нъ су почнували дъ еду нънъвёчър без дъ пъйу славу. Нъкай дъ йдъил
у лдйзъ без дъ си узныи мътйку и т. н. Както личи в този случай, предлог
без винаги свързва глаголи с da-конструкция.
3. Лишеност от нещо: Оро без дъдк’е нъ ё дро. Мъ мънуу овуй го-
дину без пйличи и др.
4. В съчетание с някои съществителни образува наречия: Матър ти
без врёмъ чъ умръ и др.
3.243. Предлог до означава:
1. Крайна точка за достигане: Отидё до румЪнск’и брёг пливайче.
Чъ тъ фйрим ча до дома и др.
2. Окончателно изчерпване, краен предел : Дъ ucniieui чашу с вино
до дно. Съм изёл свё до къпъц и др.
3. Разстояние между два предмета или явления (в съчетание с пред-
лога от)'. Мъ пънк’ал од овдё ча до у Камън.От съло до угръдъ съ дди
зъ чътйри часа. От съло до Вър су пёт к’иломётра и др.
4. Време като предел, до който протича действието: Той дървд чъ
държй дгън до йутръ. Чъ оздръвёеш до тъгай. Ако нъ га нъмёритъ до
дёвът дъна, чъ съ зъгуби оцве. До брънё лдйзъ свършувъмо сву ра-
боту и др.
5. Цел, към която е насочено действието: Къд съ пйпнъм до чупгору
нъ кладънъц, чъ съ отушим от пиёне. Бёж зъчас до дук’ан дъ купит
зар. Дъ нъ съ доблйжили до фурну, къ чъ съ изгорши и т. н.
6. Достигане до определено състояние: Дъ нъ съм стйгъл от добро
до овакъв кънун и др.
3.244. Предлог зъ означава:
1. Място за залавяне, за връзване, стягане на нещо: Вържй краву
зъ рдзи с овдй йужъ. Чъ съ уфатимо зъ рук?е. Си фънул лубънйцу зъ
кодърййу и чъ съ ск’йнъ. Бёж од овдё — конокъд си вържън зъ мёнъ и др.
2. Време, за което е предназначено нещо: Зъ Вълйгдън чъ си нъ-
праем ндвъ г’атъ. Събра чубър зъ зиму. Дъ напраемо чорбйцу зъ ручък.
Чъ докаръмо дърва зъ нйноч и др.
3. Време, за което се извършва определено действие: Зъ два-три
дъна окопувъмо. Е отшиъл угръд зъ едну годину и др.
4. Предназначение на един предмет: С)фцъ, козё и кравъ су зъ млъкд,
волдвъ —зъ работу с нй. Лёса зъ кукуруз. Мълйца зъ прънё. Чыиало
зъ волдвъ. Съм докърал двё трънк’е штйр зъ свин’у. Йма главу коно
зъ отар. Торба кднска зъ кон’а. Нъ с мд въл’алини дбъдвъ зъ работу.
Йма два шинйка уруйала зъ волдвъ. Чъ стоакъм гралиицу зъ плоф-
131
чёта. Съм купил стдмнъ зъ туртййу. Дакар дълг’енъ лйшръ зъ носёне
снопе. Покръвйца зъ спънё и др.
5. Предназначение на действие: Нема дъ га държй зъ убъвйло. Чъ
смёнимо лйповину зъ ложйцъ. Съ носи шурша зъ бог’йн’е. Съм и сто-
кала коно зъ бйбичи. Пастрим зъ дъца. Чъ си купим еднд-друго зъ
свабду и др.
6. Обект на действие след някои глаголи и съчетания:
а) след глагола съ женим: Ошкдлко дъ съ ожёнит зъ тъквдга
мормону, пд-добрд дъ си съдйш дома.
б) след глагола видим: Пдслъ си видим зъ другу работу. Съ дйгнъм
дъ видим зъ стоку. Виц зъ н’ёга и др.
в) след глаголите съ молим и мотрйм (конто се проявяват като не-
пряко преходни): Чъ съ молим зъ н’ёга дъ ми дъдё пёт лёва. Чъ мотрйт
овдё зъ овъй лук и т. н.
г) след съчетанията ми падъ жал, бёръм грйжу: Нъ бёръй грйжу
зъ Данчу, он чъ съ управи. Ми падъ жал зъ тёбъ и др.
д) след глагола съ йгръм: Съ йгръм зъ пйлииу. Чъ съ йгръмо зъ
масу. Айде дъ съ йгръмо зъ ос. Дъца у нйто сълд съ йгръйу зъ мл’дго
игрё. Нёчъм дъ съ йгръм зъ бдву, къ нёмъм товагу убъву. Ичёр къд бймо
с кравъ цёл дън съ играмо зъ сдвънк’у и др.
ж) след глаголите кълнём и пцуем (и производните им): Мъ кьлнё
зъ майку. Га зъпцул зъ майку и др.
з) след глаголите сшрувъм, ймъм, нёмъм, прием, съ зъкачъм, каръм:
Нъ мъй струвъ зъ ншита. Никой нъ мъ бъкари въч зъ ншита. Он тъ
йма зъ прдсту. Нёмъм зъ мйсъл къ тъкдй чъ станъ. Чъ тъ нъпрае зъ
смё пръд сей. Дъ нъ съ зъкачът зъ нйкога. Нъ мъй мъ каръйу зъ лёб тто
га едём.
7. За кой път се върши действието: Ж нее м о зъ пърни пут зътдй
мъ болу кръстйнъ. Зъ пърни пут и чуем овуй думу. Зъ трёти пут
ошддим код доктора и др.
8. Количество: Зъ кдлко лёва чъ купит пучдс. Зъ трй сёла е мър-
зелйв и др.
9. Преминаване в друго състояние след глагола турим: Къд съ
ожёниш мён чъ мъ турит зъ бърътар, а Ванчу зъ стърдк’у.
10. Обвързване, свързване с някого: Што съ държйт сё зъ мён,
конокЪд нёма друг’и човёци овдёка.
3.245. Предлог зъръд означава:
1. Причина, поради която се извършва действието: Нъ могд зъръд
тёбъ дъ йдъм угръд. Зъръд н’ёга чъ ни млату съга. Зъръд Лили съ зъ-
бъвймо сей и др.
2. Обект след глагола вйдим: Дъ си вйдим зъръд работу.
3.246. Предлог из означава:
1. Движение от вътре навън: Излёз из йжу. Извъдй зёл’е из кацу.
Чъ извадимо вдду из кланц. Ми потёчъ кръв из ндс. Вадим вдду из
Дунов. Узёл тинийру из бёч. Узй ожёг па исфърлй пёпъл из фурну.
Из овуй кджу нёма кудё дъ излёнът. Шоболан с коаду ръпову излёзъ
из овййа камъне. Съг чъ излёзнъм из ръзбдй и т. н.
2. Движение за от деляне от някакво място: Йдъм из нас. Дойдд из
угръд пръз к’йту. Къд ддйдътъ Вънуца из упол’е, зъспётъ у брацу.
132
Дойдё к’ефлййа из Ванну. Му тъну сълзъ из они. Йдъйу нътоваръни
из Чунгуруз. Докърамо дърва из шйбу и т. н.
3. Движение за отделяне на нещо, което се намира в друго нещо:
Мърйнна е извъдйл врата из бъглъмё. Зъкъчй крптЪл нъ веригу дъ нъ
пае манка воду из н’ёга. Пием воду из въдрд. Йедём из тепсййу. Узд
едън кус из тулумбу и т. н.
4. Място, откъдето се отделя нещо: Ми съ измълзъ из рук’е и ми
падъ нъ ндг’е. Дыпё е падло из л’улк’у. Што бъжши тъкдй коно си
истёкъл из кручу. Голъмй работа къ съм ск’инул едЪн кърн из лдйзъ
и т. н.
5. Един измежду еднакви предмети: Само йа съм остал из тйй
врЬс. Узй еднд дървд из овййа дърва и др.
6. Произходот селище: ОвЪй новёк е из Брёгово. Вдди жъну из
Чунгуруз. Е узёл жъну из Орътйн и др.
7. Състояние на нещо: Дъ йскъ дн из сиротин’у татинсину !
8. Постоянна връзка между предметите: Винд из бънву. Пёпъл из
ватру. Чорба из ксщу. Винд из комйну. Рус из главу и т. н.
9. Място за нещо: Мъ болу ндг’е изглёзне.
10. Отделяне отчасти от нещо: Съм прёла из кудёл’у. Тъгай дъ
едёш къд вйдиш из мдйу руку и др.
11. Място, откъдето се започва нещо: Из назъд дйгъйу йжу.
12. Вземане на нещо от друго място: Благодарън съм зъ тъй ступ,
што га узд из Сёрг’у и др.
14. Свързване с пряк обект: Стйскъм из дни дъ зъспйм. Съ дтъгну
у рук’е дъ умръ, йзбъле из дни. Тёгл’е из душу и т. н.
15. Предмет, инструмент, с който се извършва действието: К’ймъм,
из главу. Йонйц дъ ти удари еднд из лъуту па дъ ти останъ сърцъ
нъ мёсто. Нъ мл’ашкъйтъ из уста. Свири из уста. ПъпгЪл бйе из
крйла. Г’аосък ъдёт ймъш дъ мйгъш из трёпърицъ и т. н.
3.247. Както личи, предлог из в новоселския говор има разнообразии
значения, конто го отдалечават съществено от употребата и значенията
на същия предлог в книжовния език. Тук особено трябва да бъде под-
чертана неговата безизключителна употреба със значение на ’движение
отвътре навън’ (излёз из йжу). В книжовния език в такива конструкции
се употребява предлог от.
3.248. Значение ’предмет, инструмент, с който се извършва действие’
на предлог из е калка на румънския предлог din. Така напр. конструкции
от типа клатим из главу, свари из уста имат съответствия в румънски
cintS din gura и др.
За предлог из още е характерно, че се употребява предимно с гла-
голи за движение.
3.249. Предлог код означава:
1. Дома на лицето, за което става дума (само край съществителни
имена, означаващи лица, край собствени имена и край дългите форми на
личните местоимения в косвен падеж): Чъ йдъйу код момка. Чъ йдъм
код бабинтини. Отидд нъ Въсълёвдън код мошйку. Отддим код Ван-
нини. Винд е код Пётку Титил’анцинога. Съм била код Илййу Еди-
ного. Чъ йдъмо код Хёру Цаиинога. Пёл дън е бил се код тёбъ. Къд
сташъш работу дд код нас дъ пуцъмо банк’е. Нъ Въсълёвдън дъ ддй-
дъш код нас нъ връжйн’е, къ нъ има дъдк’е. Нъ връчан’е чъ съ одбйем
133
код вас. Што чъ праеш код нй. Тй чъ дойдйчъш код нй ? Одамтъ код
мёнъ дъ пйемо по едно винд и др.
2. Достигане, отиваие до определено лице след глаголи за движение :
Отидё код муму си. Е пдшъл код бабу си. Тей дрёе и шййу код ши-
вачку. Га нъпътйлъ бубъ, чъ йдъ код цйгън’е дъ га излёчу. Иди код док-
тора дъ ти рёжъ бог’йн’е. Къда чъ йдъш код въруйку ти дъ пдйдътъ
нъ дро. Е отйшъл код другого човёка и т. н.
3. Лице, на което се дава нещо или към което се обръщат (в редки
случаи): Га пръдадъ код Вйчу. Тй клйкъш код н’у, а она нъ тъ чуе.
Както се вижда, предлог код има доста своеобразна употреба и е
един от специфичнпте за говора предлози.
3.250. Предлог коно означава:
1. Съпоставяне на две явления или два предмета: Йма главу коно
лубънйцу. И тй си носит йжичку коно жёлбаба нъ гърбйну. Еднё вёиъ
йма коно ластовица. Му тъчу бал’е коно нъ бёснога. Чъ нъедёт во-
лдвъ коно бъшъка. Дъ срётнъм човёка коно луг’е и др.
2. Посочване на начин, по който се извършва действието: Съдйт
коно ставило усрёд мъгдан. Одиш, ночём коно пЪлтъник. Тордчъ коно
водънйца. Одиш коно шйлъ въртоглаво. Ми йдъ дъ търпёръм коно прут.
Ломдтиш коно водънйца. Съ кънунйшъ коно грёшън г’аол. Съ урънйл
коно свин’а. Ръмжйш коно кучъ. Мълчйш коно тънъц. Съ крйви коно
мъймуца и т. н.
3. Превръгцане в друго състояние: Ми смръзнулъ ндг’е — стънулъ
коно г’ецдй. Овъй лёб съ нъпръйл коно крёмън — чъ си стрдшим зуба и др.
3.251. Предлог конто означава:
1. Посока, обект, към който се насочва действието: Съ обърнула конто
тату си. Дадъ бёг конто полё. Отйшъл конто ондга вола. Чъ пружим
руку конто тёбъ п яр.
2. Навъртане, заобикаляне около нещо: Чъ окдлиш конто нас. Йутръ
чъ ддйдъш конто нас дъ ти ръздъдём колач. Си мъй бйл конто нй и др.
3. Приблизително време, около което се извършва действието: Конто
Пътрдвдън съ жнёе жйто. Конто Госпоийндън вЪч йма грдйзъ. Чъ ддй-
дъш конто пладнъ и др.
3.252. Предлог нъ означава:
1. Място, където се отправя или се намира нещо: Офцъ блъйу нъ
връкнйцу; Къд бёшъ Пътруц мЪнъцък йа съм га турла под дървд нъ
сёнк’у. Йди нъ пол’ану па припонйшъй кдни дъ пъсу. Чъ ндсимо тдр нъ
край. Нъ вър Зълёну видд еднд сёдъло от чокърлййу. Зъкар нйшога
кон’а нъ пол’ану. У послёднинъ дън съм нъ шикоалу, и т. н.
2. Място, в пределите на коетосе извършва действието: Гаизбйудъца
нъ пут. Дънъска поорамо нъ Голём брёг. Къд съ купъш нъ прунд нъкай
дъ улазиш у наоду. Жнёемо нъ Голём брёг. Сваку вечёру съ прйе дро
нъ ръскръсе. Дъ нъ тй съ помдчъ жаба нъ рук’е, къ чъ ти излёзнъйу
неиёле и др.
3. Място, около което се извършва действието: Два часа чёкъ нъ
удицу, ама нйшта нъ пъцкъ.
4. Предмет, върху което се поставя нещо: Дънъска чъ опъчёмо мёсо
нъ пиростййе. Тур кот&л нъ пиростййе. Йскъш дъ „фърлиш орёси нъ
пдд. Тёшъ дъ нъпраем плдт нъ гръдйну при Ду нов. Йе вържъшъм пън-
тълдне татинсини нъ дупъ. Ми съ тури згърч нъ ндгу. Му съ спрёл
134
залог нъ гъркълдд. Си туръл и он грудач нъ груди. Му излёзъл кукуй
нъ чълд. Ми<съ искъл’ал огърл’ак нъ гуту. Нёма котул’у нъ гърбй-
нут.к.
5. Място като крайни цел на действие: Дъ нъ си уъбйл нъ бй тъ
докърали нъ обор. Алъ га тъклйч иди дъ тъ клйкъ нъ дбиипину. Пойди
нъ рйботу. Тур жшпо у врёчу и иди нъ водънйцу дъ съмёл'еш. Чъ йдъмо
пЪрни пут нъ голёмъно место, пдслъ нъ мънъчкъно и т. н.
6. Място, върху което се намира нещо: Йутръ чъ йдъмоу лойзъ —
тур трънк’е нъ кола. Турй пддвъл’е нъ кола па турй и кацу нъ кола.
Чъ дйгныи врыин'ек нъ попоевъ дъ нъпраемо прдйу. Дъ нъ съ зъсмудй
тинийра нъ дгън. Турй чършаф нъ ъстал дъ едёмо. Чъ пгуръш, нъруковъ
нъ йужъ йа дъ вържъм по тёбъ и др.
7. Състояние на даден предмет: Дъ съ опъчё той брсиино добро дъ
нъ миршиъ нъ сйрово. Бёж натръг къ миршиыи нъ бёллук. Ударъ нъ
ръзвалъно. Овъй плат бйе нъ лилиййк. Он чъ умръ — с!>га е нъ тъг-
л’ане. Коса ми е нъ путЪц и др.
8. Време, през което се извършва действието: Ако работали нъ Бо-
г’йне стънувъш, шдров. Къд съ събёръйу сей йжнини нъ нънъвёчър тъгай
пъйу славу. Клътйпгъ съ прайу нъ мънуване пос. Чъ тъ бйе нъ старъ
гддинъ. Нъ съвин&ло чъ съ дйгнъш и чъ ддйдыи по нас нъ место. Нъ
свътдга Николу едёмо рйбу. Нъ Цуриовдън кдл’емо йагне и др.
9. Начин, по конто се извършва действието: Съ турим нъ бъжане.
Съду нъ гърмаду. Оди нъ бЪтънк’е. Чъ носимо чобърнак нъ пофйрицу.
Йа съм одйл нъ патърицъ. Чъ ми ддеш ти мён нъ згдду. Съ туримо нъ
викйн’е. Тъ узъ нъ бдтърицъ. Чъ тъ фатим нъ сокот’алу. Пицигдй съ
фачъ само нъ тйкву. Чувъй съ дъ нъ тъ пйпнъм къ чъ oduui нъ кържу.
Нёма дъ мъ носу нъ гърбйну. Работимо нъ йсполицу. Кндчи чъ доем
мърку нъ брънтън и др.
10. Посока на движение: Фърл’е око нъ другу страну. Уплъднъ чъ
поглёдныи нъ онЪй иам с трй окцёта и др.
II. Обект на глаголното действие: Дай зар нъ дъчйца дъ еду. Дъ
истоакъм нъ плофчёта. Чъ турим г’аръ нъ нёга. Дъ фърли пёпъл у
очи нъ сей у съло и др.
12. Съпоставяне: Очи му склипу коно нъ мъртан. Къдачъсъ обрй-
тиш, къ пърлйчыи нъ попа. Пърлйчъ нъ тату си и др.
13. Разпределение на части: Зъколй лубънйцу нъ чътйри ръжн’а.Съ
пъдйн’е нъ йжу по едън дулум и др.
14. Преминаване в друго състояние: Съ нъпръйл нъ мордин. Си но-
сйл туй дрёйу докър е стънула нъ пърцълй. Дрёе съ скоръцъшълъ, су
стънулъ нъ кдкъл и др.
15. Принадлежност, свързаност на един предмет към друг: Куклицъ
нъ нити. Клйнци нъ полйцу. Овуй годину омйдъ изёдоу лйси нъ дър-
вёта. Нъ овуй глъдчку клйцъ су дълбокд увъм. Съ строишл иъран нъ
клйнц. Занк'е съ прайу от коаду нъ кон’а. Чвдр нъ дървд. Нъ Борйку
Късапинога състра. Кожа нъ млъкд и т. н.
16. Средство, с което се извършва действие: Ножёвъ си и остримо
нъ точйло.
17. Цел на движение: Чъ йдъмо нъ сёно. Ичёр смо били нъ копанё,
Съ збйръмо нъ вечёру. Узй котлдвъ и бёж нъ воду и др.
135
18. В конструкции с преносно значение: Мидъддинъ ум. Дъ нъпйеш
воду нъ гладко сърцъ. Дъ съдй нъ баштану йжу. Е отйшъл зет нъ йжу
И др.
19. С косвен падеж на съществителни имена от женски и от мъжки
род: Кликни нъ жъну ти дъ ддйдъ. Дай нъ нраву дъ едё. Дай нъкона
дъ пае воду. Му къжали нъ тога рибъра, къ съ ск’инул нъвдд и др.
Очевидно е, че падежната форма в тези и в подобии случаи недо-
статъчно изразява граматическото значение на съответния глагол при об-
хващане обекта на действието и затова предлогът е вече сигурен указа-
тел за връзката на глагола с обекта на действието.
20. Въвеждане на обстоятелствени пояснения за време, изразени с на-
званията на годишните времена. В такива случаи в същност се получават
адвербиални изрази. Предлогът много тясно се свързва с името и дори
ударението се премества върху него: Напролът чъ йдъмо нъ пъзар. На-
лъто чъ вършёмо нъпол’ану. Чъ съ върнъм назиму. Наесън чъ обё-
ръмо лдйзъ и т. н.
3.253. Предлог нъсрёд означава положение в средата на нещо:
Съм га нашъл нъсрёд сълд. Нъсрёд пут мъ ману самога и др.
3.254. Предлог окръй означава място, около което се извършва
действие или около което се намира нещо: Чъ мйнъш окръй Дунов. Оду
едън окръй друг. Има миродййа окръй зъд и др.
3.255. Предлог от означава:
1. Начална точка на отделяне. Съ търколе од брёг нъ валъгу. Йа
мдйо дътё съм га одбйла от сйску нъ двё гддинъ.
2. Начална точка при определено разстояние: Дъ му кажъм от вър
до конъц.
3. Място, от което се взема или се отдели нещо: Си украл овуй
дрёйу от нигдъм. Дадъ бёг от овдё. Бёж от туйа. Съ врдмъм от гувно.
Откудёуздстъ скумпййу. Чъ мъ испуду от ввенд. Чъ зъкъснёем от ра-
боту. Она си къжуйе от ддма къ има и др.
4. Място на допиране или извършване на действието: Чъ тъ мла-
там коно мачъ от дирёк. Съ млата коно вдда от мал. Бътрй съ кудё
ддиш дъ нъ съ съпнъш от ник’й иогл’ан.
5. Място отвъд определена граница: Къд съ купъм, чъ йдъм пд у
наоду от заоде. Чъ мйнъш от онуй страну от пут и др.
6. Отделяне на един предмет от друг: Остружй си опйнци от чо~
к’йне. Тъ обърау от пърё. Нечаста бёллук от л’арпинъ. Мъ фътйл овЪй
бдлъс и нъ мдм дъ съ отървём от нёга и др.
7. Обхващане от всички страни: Съ млату вётровъ отсвё странъ.
Бйе вётърот свё странъ и др.
8. Движение от горе на долу: Йа къд узнъм дъ врёвим капа ти пъ-
дйн’е от главу. Падъ от крушку. Чъ съ стури от дървд. Е имало фър-
туна и су падли сей мъгаръта от кърци и др.
9. Преминаване в друго състояние: Нёма дъ станъ човёк от нега—
га едё дфтика под груди.
10. Причина за предизвикване на определено действие или състояние:
Нъ мджъм дъ зъепйм от муйе. Съ нъпръйл нъ клупчъ от зиму. Му съ
скоръцйшала кошу л* а от зндй. Ми съ згрозйло от овдй мёсо ран’ено. Нъ
мъй мджъм от ёд. Чъ съ урйнъм от работу. Съм бдлън от бог’йне. Му
съ нъпёл мдчник от муиищъ. Чъ съ зъдушам от пушълек. Нъпръйл с пуму
136
от ёд. Дъ нъ съ споразу очи от чътён'е. Г’ипчй от нърдд. Къд удара
смрад от кошаву. Напол’е е крЪв от зиму и т. н.
11. Средство, с което се извършва действие: Съ нъёдо от фъсул. Чъ
тъ утрёпъм от бой. Чъ тъ смлатим от бой.
12. Начин, по който се извършва действие: Кола съ строшйу от
едън пут.
13. Предназначение на даден предмет: Туръш мъйу от лёп прёсън.
Мал от кднопл’е. Буръ от сини камън. Помана от живота и др.
14. Сравняване на еднородни или сродни предмети : От сей дъца мдйо
е най-добрд. Смо остали натръг от човёци. По збърночан’е съ познава
връпчё от ластовицу. Он е nb-голём от Слафчу и т. н.
15. Време, от което започва или от коетое дошло нещо: От мънъчко
га ръзглизйли. Тъй умръ — от сто гддинъ и пдочъ мджъ дъ е имал. Йагнъ
нъ сЪ мъркало, оспгало от лънй и др.
16. Материал, от който е направено нещо: Офчърё носу дрёе от кла-
шн’е. Чъ нъпраемо чорбу от жито със зар. Еднй оду с кошул’е от
пъртъно. Нёма дъ тъ ранимо сё със лёб от поспал. Вата бъчва е от
горун. Чъ йгръм с шйр от чушк’е нъ гуту. Фелййа от лёб. Смо нъ-
пръйли дёсът глуг'е от куруште. Чаша от трок. Чорба от кокотку.
Лйко съ крае от лйповину. Чъ сварит пйлъ и от чорбу чъ нъпраеш бу-
лумач. Евёнек е нъпраен от вийалу. Зъд е нъпраен от цимёнт и от
камъне и т. н.
17. Част от цяло. Нёмъм от нйшта. Дъ си ддйдъ налъто,къ йма от
свашто. От сто Дила сврънчоглёдъло излазу дваес и пёт Дила зъйтйн.
Дай ми мърку от фъсул. Къд едёш от овуй чорбу, дъ нъ бъркъш с овуй
ложйцу и т. н.
18. Принадлежност на част от цяло с по-сложно устройство: Кр’а-
ста што е от турбъначу. Мъ зъболду, бурйци от пръсти. Испърй си
плънтйку от пърълййу. Събёр лйси от куруз. Докърамо лиси от лдйзъ.
Фърл’амо капъ от сврънчдг. Дойдду нъ врата от църкву. Рог от йжу.
Рън’е от нос. Рози от плуг. Цъклд от ламбу. Куклучё от падикос и др.
19. Принадлежност на някого или на нещо: Нъмърй еднд сёдъло от
питпълаку. Непдтул от сйна ми. Врата от напол’е.
20. Свързване на прозвище със собствено име: Йдъ нъроада от Дё-
дицу дъ и излъжъ. Дойдё мормона от Ванчу. Съ намъре там само
збънг'ййа от Пётку.
21. Косвен обект след глаголи: Нъ одбйръм от думу. Вол съ чувъот
муйе с коаду. Върдй съ от омйдъ дъ нъ тъ опруду. Тата съ смъйё от
мён. Вържй си пъкл’у дъ нъ съ смъйё свёт от тёбъ. Чёкъ ъбёр от тату
си. Нъ мдм дъ утъчём от нърддику. Нёма дъ вйдиш ъйр от нй и др.
22. Косвен обект след прилагателни: Съкат от едну руку. Е к’дров
от дбъйца дкъта и др.
3.256. Важна особеност на новоселския говор е, че предлог от ни-
кога не се употребява със значение ’движение от вътре на вън’. Това зна-
чение изцяло се изразява от съотносителния му предлог из1 (вж. т. 3.246/1)..
1 Вж. Т. Костова, Значения на предлог от в българските народни говори. Изве-
стия на Института за български език, кн. XII, 1965, стр. 148.
1-37
Като калка от румънския език трябва да бъде отбелязано и необи-
чайното за българския език значение на предлог от ’принадлежност на
част от цяло с по-сложно устройство’1 (вж. повече при т. 6.86).
3.257. Предлог по означава:
1. Движение или разпръснато състояние по повърхност: Што сё
ддиш по путине. Га тръснуло коко е одйл по пут. Штомспрё пу-
шълек по кош — знай къ су турли, синййу дъ еду. Што ймъш по гър-
бйну. Стърви жйто по мъгдан. Мл’дго голъмё шайк'е оду по Дунов.
Чъ пуштимо волдвъ по шир'авину. Лаза по тёбъ бел паук — чъ ймъш
пасмо и др.
2. Движение около или по протежение на дадено място: Глёдъй га
какъф гъмъданин е, а цёл д&н съ шл'ае по Дунов.
3. Положение във или из дадена местност: Освён по Гору №ё нъ друго
мёсто нёма чикоаре. По Зълёну йма турицъ. По Ръвънйк трава колко
йскъш, а тй съ въртши с волдвъ сё по Горун'ё. Ичёр е идал град по
Камънску шуму и др.
4. Движение по определено място: Дълй бйчъ минуло по овдё никд
голъмд дътё. Съм просну ла пътуръ по ддлъ. Питпълака збърндчъ по
гдръ. Е съ търъйшкъ къцёл’а по ддлъ и др.
5. Движение след нещо: Съ йури по липтирё с мътлу. Нъ мъй из-
лазим по тёбъ. Сё дди по мёнъ — нъ м& мънувъ нйкъко. Ровём по нёга.
Чъ съ узнъм по нёга. Вържй си трак, къ съ влачи коно мацъле по
тёбъ и др.
6. Цел на дейност след глагола йдъм: Ублъчй съ къ чъйдъш със нану
ти по рйбу. Муша чъ йдъ по траву. И тй чъ йдъш по дъдке.
7. Цел след глагола фЪрл’ем: Съ фърл'ем по кучъ с камън'е.
8. Залавяне, прикрепване към него: Лдша зёмл’а чървънйца - съ лёпи
по мотйку.
9. Начин за установяване на нещо: Вдл съ познавъ дълй е ран'енпо
шдлдовъ.
10. Причина за действие: И н’ёга га судйу по кражбу. Еднд дъ нъ
нъпрайу по вдл’у н’дну.
И. Степей, състояние на облеченост: Пръз лёто цёло сълд дди по
гачъ. Чъ излёзнъм по фънёлу. Дъдк'е съга дду по рдк'ие.
12. Разпределение по равни части: Дъ му дръпнъмо по еднд цъклд
винд. Туръш еднд по еднд докър съ нъпълни тинийра. Дёда си и дадъ
по два лева.
13. Количество: Праемо по стд чъбра винд сваку гддину.
14. Време като предел, след който се извършва нещо: По Вълйгдън
съ мънувъ пдс. Съ върнул по брънё лдйзъ. По жётву съ прае вънъц от
класовъ. Дойдё по вечёру голёмъну. По свътдга Ивана нёма въчсвътдви.
15. Обект след глагола съ ожёним: Съ ожънйл по н’у. Съ ожънйл
по Цветанку БЪрчину.
16. Части на човешко тяло, върху които се извършва някакво дей-
ствие : Ми съ пързоал’е по гущу. Што съ цвакъш по дчи. Ймъш кЪлйште
по дчи. Чъ съ обрйшъм по рук’е. Мъ удъре по жйлъ. Съ маем по pytfe.
Нъ пъдйнем по гърбйну. Съ испружйл по бурту.
1 Вж. А. М. Селищев, Очерки по македонской диалектологии, Казань, 1918,
•стр. 242—246.
138
17. Обект след глагола ддим (в същност това са фразеологични съ-
четания): Oduui.no товагу. Одиш по н’у ’заслуживай! си го’. Одиш по
бдй. Оди по г’аола.
Като калка от румънския език трябва да бъде отбелязано значение
’движение след нещо’ на предлог по. Има някои конструкции в новосел-
ския говор, конто напълно се покриват със съответни румънски констру-
кции: Чъ съ узнъм по нега — рум. ma iau dupa cineva.
3.258. Предлог при означава :
1. Място в непосредствена близост, до което се намира нещо: Оага
при Стойана Коларинога. Чъ сёднъм при тёбъ. Е турла едън бобок
при уо колко сей дни. Крушка е при лъздр, а йабълка — при дбръте.
2. Място като крайна точка на движение: Отидд при н’ёга. Иди при
бабу ти. Беж при йжу. Пойдё при тёбъ и т. н.
3.259. Предлог пръд означава:
1. Положение откъм лицевата страна: Пръд йжу ймъмо вдчк’е. Съ
строшйл плот пръд гръдйну. Чъ тъ зъкаръм пръд н’ёга.
2. Присъствие на някого: Чъ тъ нъпрае зъ смё пръд сей.
3. Момент от време, непосредствено пред който става нещо: Дойдё
баш пръд Божия код нас. Той съ случи пръд брънё куруз.
3.260. Предлог пръз означава:
1. Движение без посока през дадено затворено място: Вършём коно
кон пръз йжу. Дъца пъйу ст’аву пръз сълд нъ Божйч. Йма дъ тъйурим
пръз собу.
2. Наличие на нещо на определено място: Нёма нйшта пръз йжу.
Пръз овдй лдйзъ има мл’дго трава.
3. Наличие на нещо, размесено с друго: Пръз жито йма мл’дго бо-
клук. Тедйо жйто е пд-ёфтино, къ йма гръдр пръз н’ёга.
4. Движение през еднородна материя: Працъ бълълйкъ пръз едду и
нъ едё нйшта. Омит пръз едду. Плдфк’е бълълйкъйу пръз блато.
5. Прекарване отвъд: Удърй серънчоглёдъло пръз дърмдн. Чъ мйнъм
пръз зъд от онуй страну.
6. Преминаване през човешко тяло: Ми бувну едЪн крЪе пръз ндс.
Дор чъка мину у ндг’е пръз мён.
7. Време, през което се извършва действие: Ичёр пръз д&н ймъшъм
мл’дго работу. Пръз лёто цёло сълд дди по гачъ.
8. Време, когато се извършва природно явление: Дойдд баш пръз
най-сйлну к’йшу. Пръз фъртуну едва дойддмо.
3.261. Предлог проко означава:
1. Повърхност, място, в рамките на което се извършва действие: Цёл
дън смо одйли проко пдл'е. Малко тъ пъчё сънцъ проко пдл’е.
2. Движение над предмет или повърхност: Мйнъ бръна проко тёбъ.
Съду еднд проко друго. Чъ ръгнъм проко н’ёга. Чъ ръгнъм проко ништд.
Чъ мйнъ проко рёку и др.
3. Време, през което се извършва нещо: Дойдё проко дън код нас.
Сё проко ндч йдъшо у сълд.
4. Място на удар по тяло: Чъ тъ фл’йснъм проко уста. Чъ тъ
ударим проко дчи. Тй чъ мъ изгръбёш ама йа чъ тъ рапнъм проко тйл.
5. Връхлитане на беда върху човек: Што ми дойдё проко главу.
3.262. Предлог под означава:
139
1. Положение отделу под нещо: Под камън'е нёма трава. Си туръ
ндг’е под ъстал. Под врыин’ек съ пъчё прдйа.
2. Положение по-ниско: Чъ тъ фатам под мишку. Му улезла муйа
подкоаду. Съ познойл под език. Съ суринул мал и убил дёсът свйн'е
што су биле под н’ёга.
3.263. Предлог покръй означава:
1. Място на движение по протежение на нещо: Минувъм покръй
Дунов. Чъ мйнъш покръй тушу.
2. Движение в непосредствена близост с нещо: Йа мину покръй
тёбъ. Чъ мйнъш покръй нй дъ га клйкнъш и н'ёга. Мини покръй ду-
к’ан и купи сдл.
3. Наобикаляне, навъртане около нещо: Покрйва е имйло покръй
плот. Йма дъ гуйкъш покръй врата. Нъкай дъ окоал'еш покръй мутку.
4. Насочване към даден обект: Ук’а ти нёма дъца—увй съ покръй
нега дъ тъ усиновй.
5. Обхващане от всички страни: Што си нъвйл тдлко пърцълй по-
кръй ндг’е.
3.264. Предлог пдйзъ означава:
1. Място откъм задната страна на нещо, където се извършва дей-
ствие : Скутй съ пдйзъ врата. Чъ мйнъш пдйзъ йжу. Йди лъко пдйзъ
н’ёга. Бёж пдйзъ клъкъну дъ вйдаш што йма.
2. Място откъм задната страна на нещо, където се намира друго
нещо: Мътла е пдйзъ врата. Пдйзъ тёбъ йма ныитд.
3. Място като предел, отвъд който се извършва действие: Пдйзъ Ган-
цини е падла от кола. Йутръ чъ орёмо пдйзъ Зълёну.
3.265. Предлог посрёд означава:
1. Време в средата, на което се извършва действие: Посрёд лето
кдпъмо йдштъ едън пут лдйзъ. Съ върну тъгай посрёд ндч. Посрёд го-
дину съ мънул от шикоалу. Овуй годину посрёд зйму би тдпло.
2. Разполовяване на повърхност: Тръгнумо бръзду посрёд мёсто.Пъ-
ръдд минувъ посрёд Дунов.
3.266. Предлог с, със’означава.
1. Оръдие, средство за действие: Съ йуриш по липпшрё с мътлу.
Съ фЪрл’ем с камън’е по кучъ. Нъ съйане съ отдди със шинйк или с
тъгарчъ. Вържй здраво кола с фрънг’ййу. Със клештёва съ бъркъ у
фурну. Съм зъгръдйл гръдйну със тутулузинъ. Фачъйу рйбу с нъвдд.
Дъ ударим едън пут с мъшйну. Кдпъ с мътйку. Вържй крав у зъ рдзи
с овдй йурупчъ.
2. Наличие на връзка между два предмета: Чъ съдйш при овъй кла-
дънъц със иъран. Зъкъчуйе сърпарницу със сърповъ. Видд еднд връпчё с
чдк голём. Глучё със рукъвй.
3. Съдържание на предмет: Поштд си ддшъл дай кану с вдду. Йма
у кацу със зёл’е.
4. Събеседване с друго лице: Чйко е връвйл с еднога ддктора. Нъ
мджъ дъ врёви човёк с н’ёга.
5. Обект на дейност след възвратни глаголи: Йа съм съ глумил със
н’ёга. Што съ еддвиш със н’у. Он съ зънимавъ с тъквё работъ. Съ вра-
чъм със дътё из угръд и др.
140
6. Количество: Нъ мдш дъ съ зъйазиш със два три пърчёта лёб. Су
ямали пърё със 'йл’ъдници. Ваша лергъпгойр’а с колко пручк’е е? п др.
7. Начин на действие: Отддим със рук’е го лё. Отддимо с рёд дъ и
пъсёмо. Къд му турим п’атек, чъ съ зъбовърчи с главу двъм. Вода съ
вари с клокоте. С мдц съ напълне овдй буръ и др.
8. Облекло, покривки: Нъ мъй оду човёци със зъбун’ё. Сей оду съга
с пънтълдне. Съ зъвйвъмо с покръвйцу.
9. Разделяне: Она съ мънула с тога. Бёшъ съ мънул със жъну си.
Съ мънул със н’у.
10. Състояние (заедно с показателно местоимение): Што чъ прае с
тёй рук’е. Тъкдй га тёръш с туй йазву. Коко чъ орёш с тййа волдвъ.
11. Едновременно действие с друго действие: Рано йдъ — йдштъ с
тъмнину.
12. Съвместност: Дойддмо с майку. Дъ съм знала дъ съм турла и
йа двё жйцъ с тёбъ. Коно си спал с кучул’ёта. Ала тай жъна ръспра-
въшъ што е ръботйла с н’у. Узй лёб и тъгай пойди с волдвъ. Е бйл с
дфцъ у порн’алу. Смо учйли със Ванчу обёйца у еднд оделёние и др.
3.267. Предлог у означава:
1. Място, където се извършва нещо: Нашъ дфцъ нъ еду у тъгарчъ.
Пдп чътй у цръкву. У бёч си държйтъ буръта. Чувъй дъ нъ срётнъш
ника кдла баш у мъръпутину. Чъ му съ изгнййу кочйнъ у турму. Съ
мдчъ у дрёе. Лёти съ отушувъм купайче у Дунов.
2. Място, където се намира нещо: Нёмъм нити струк у гръдйну.
Иди купи тъмн’ан.къ нёмау тъмн’ънйцу. Нёма нйшта у йжу. Смобилй
кълъбълък у йжу. Он е пдтпрън’а у йжу. Ймъшъм куруз у кош и др.
3. Място, към което се насочва действието: Улёзъл заек у къртдг.
У лазим у йжу. Тур типсййу у тумбъло дъ съ пъчё. Жйто съ туръ у
ъмбърё, а кукуруз у кошёвъ. Фърл’ем лёб у фурну. Ми улази у главу.
Бъгнй дърва у фурну. Пёл улазиш у овуй бЪчву.
4. Населено място, в което става нещо или към което е насочено
движение: У сълд съ сади лдйзъ. Дъца у нашо сълд съ йгръйу зъ мл’дго
игрё. Мйта е дал бёг у Сдфийу. Знаеш што бъг’евъийе йма у град. У
Кдсово и у Рък’йтницу йма мл’дго зёл’е. У Къпитановци су убйла
еднога човёка и др.
5. Местност, към която е насочено движение или в граничите на
която се намира нещо: У Връшко бёръйу куруз. Лдйзъ у валъгу нъ мджъ
дъ съ нъпрйе. Наша йжа е овдё у брёг. Ймъмо мёстоу Камън. Чъорё-
мо у Камънску шуму. Отддимо у Поповайку. Мънул удило у Дунов и
си пдшъл ддма.
6. Състояние, в което се намира нещо: Улазимо у пдс. Чъ туримо
дфцъ у сйрън’е. Чъ будъш добра дъ съ чувъ у тайну. Съ отъгнул коно
у чифур. Сей лдйзъта остънуу у пърлдг. Орёси дъбълй у кдру. Съгъчка
йабълк’е тъмън су у п$>рг.
7. Сдобиване с нещо: Чъсъ урйнъм у пърё. НиИйсъ уръдувъу пърё
Съ уръдйл у пърё.
8. Определена цел на действие: Е бйл с дфцъ у порн’йлу.
9. Място, към което е насочено движение : Отидё у наоду. Дай лй-
г’у у наоду и др.
10. Движение до определен обект: Иди у бёстръга от овдёка. Иди
у Чум пула дъ купиш рйбу.
141
11. Свързаност на предмети: Нёма дчи у главу. Нёма памът у главу.
Чукъм камън^е и нёмъм душу у мён.
12. Човек, животно, растение и др. като среда, в която ,става нещо:
Бёлинъ вол е улёзъл у куруз. Тёшъ дъ бувнъм къфу умёсто соду у
брашно. Кобъц живи у камън’е. Стънумо зъ смё у кор. Иди там у чо-
вёци. Пдшъл с тёй чобоатъ у луг’е и др.
13. Посока на действие: Врёви у пофйду мдйу. Глёдъ у мёнъ, глёдъ
у н’ёга.
14. Средство за действие: Нёмадъ тёгл’е у плуг.Упрёгнъмо волдвъ
у бръну. Тъквд пъдин’йне нъ мъй съм видёла у дчи. Тъчёшъмо плат-
ка у ръзбдй. Влачимо кълчйнъ у дърак. Рйба голъма у цётку нъ съ
фачъ и др.
15. Положение: Ймъмо еднд убъво мёсто у прйпък.
16. Снабденост с нещо: Одавна нъ съм видел жъну с бончдг у тър-
въле. Богата съ отёгъйу у йоргйн, а сиромаси съ вал'ейу цёл ндч у пъ-
туръ. Нашъ бабъ су одйлъ у вълнънйци. Съм съ обул у чорапъ. Чъ съ
обуем у пъпуци. Дъдк’е с тЪрвъле су пд-убъвъ од дъдк’е у коаду и др.
17. Повърхност, над която има нещо или се извършва действие:
Камън удъре у пръчанку и нъ можё дъ стрдши окцё. Съ ск’инули пън-
тълдне у тур. Му съ сгинуло доранчъ у гърбйну. Дътё койд йма два
въртёжа у главу умйръ мума си.
18. Време, когато се извършва действие: Чъ пдйдъмо у вечёру голё-
мъну. У дёвът чъса дъ съ йави. У какъв дън съ пъдйн’е. Нъ ё лдшо у
йутру дъ йдъш у лдйзъ дъ докаръш мърку грдйзъ. Он тъгай съ върнул
у сред ндч. Съ мънувъ пдс у пръскан’е лдйзъ. У суботу у вечёру дъ съ
обаду.
19. Части на тяло, които са засегнати от болеет: Ръмътйз ймъм у
ндг'е. Ми улёзъл тЪрн у пъту. Га ударли с камън у дко. Чувъй съ дъ
нъ тъ удари у тъмпле, къ чъ ти притъмнёе у дчи. Мъ боли ништд у
груди и др.
20. Отделяне: Ми съ мълзё у рук’е.
21. Попадане между нещо: Ми съ мдтъ у ндг’е. Чъ тъ узнъм у
шак'е. Дъ нъ останъш у рук’е нъ повтдрку, къ тъ убил бдг.
22. Свързване на обект след глаголи, употребени преносно: Нёчъ дъ
узнъ у главу. Улазим у ръзндск’е. У лазим у грйжъ. Сё стъ рус у дчи
нъ човёци. Ми пошлд у добрд. Съга му пуцъ у главу дъ учи. Нъкай дъ
бйеш дътё къ чъ улёзнъ у друг’е. Съм кратък у коаду. Чъ ударим у
к’дрово. Винд мъ удъре у главу. Улёзо у чудо. Му улёзли бамбуре у
главу. Му газам у диру и др.
23. При отвлечени понятия за означаване на обект, към който се на-
сочва действие: Нёмъм вёру у тёб. Ча у сЬрцъ мъ заболе. Съ бъркъ у
чуждъ работъ и др.
3.268. Пр е д л о г умёсто означава заместване на едно нещо с друго
нещо: Иди тй умёсто мдйо. Драче, тёшъ дъ бувнъм къфу у мёсто едду
у брашно. Е отйшъл Ванча умёсто Мйту нъ жётву и др.
3.269. Предлог умъи означава положение между два предмета:
Съм съ посёкъл умъи пръети нъ стънгъну ндгу. Фурна е умъи врата
и дувар.
142
Двойни предлози
3.270. В новоселския говор има няколко съчетания от два предлога,
конто до голяма степей запазват своето значение. Обикновено по този
начин се изразяват пространствени отношения. Единият (вторият) предлог
означава най-често място, а първият предлог показва движение от това място.
3.271. Съчетание до у означава: 1. Движение до определена ме-
стност : Мъ пънк'ал од овдё до у Камън. Смо одйли дбъйца до у сълд.
Чъ избъжйм малко до у собу. 2.Предел до определен момент: Тдйдървд
чъ държй дгън до у йутру.
3.272. Съчетание из конто означава посока, откъм която се из-
вършва движение: Бйе вётър из конто Дунов. Из конто пол'ё чъ йдъ-
мо. Пойдд из конто врата нъвам.
3.273. Съчетание из под означава движение от долу на горе: Из
под къръмйдъ спърнуу два връпчёта. Узёл жъну из под корт.
3.274. Съчетание из по означава:
1. Предмет, взет след някаква дейност: Събърамо чърве из по оран’е.
2. Отделяне на част от цяло, което се намира в пръснато състояние:
Чъ тъ бййу дъца из по мълу. Дъ събёръмо йайца из по мълу.
3.275. Съчетание из пръз означава отделяне на неща от обект, в
който са разпръснати: Дъ збёръм траву из пръз лдйзъ.
3.276. Съчетание из при означава:
1. Движение откъм определен обект: Йдъм ча из при убъфк’ини.
Дойдё из при нега. Га носим ча из при избу.
2. Място, около което има нещо: Си мънулъ мотйк’е упол’е из при
кукуруз.
3.277. Съчетание зъ по означава предназначение на предмет за из-
ползуване върху дадена повърхност: Овёй пътуръ су зъ по ддлъ.
3.278. Съчетание из проко означава отделяне от нещо, което се на-
мира пръснато в голямо количество: Чъ съ обёръ куруз из проко пол'е.
3.279. Съчетание из пдйзъ означава движение за отделяне от
място, което се намира зад даден предмет: Узй мътлу из пдйзъ врата
Дай миродййу из гръдйну из пдйзъ йжу.
съюз
3.280. В говора се употребяват следните съюзи.
Съчинителни: а) съединителни — щ,1 или, па \ б) съотносителни —
нити-нити, ем-ем, ту-ту, ор~ор (йор-йорф в) противоположни —а, ама.
Подчинителни: а) допълнителни — къ; б) определителни съюзи в
говора няма, а се употребява местоименното наречие што\ в) обстоятел-
ствени — употребяват се някои наречия и местоимении наречия — докър,
коно, ако, къд, откъд, што, фйнкъ.
ЧАСТИЦА
3.281. В говора се употребяват следните видове частици.
Звателн и (вокативни): бе, бре, мдре, муре —за мъжки род;ва
(фа), фатицъ, вато (фато), ек’ё, ддк’е — за женски род.
1 За значенията на съюзите, частиците и междуметията вж. по-подробно в речника.
143
Показателна — ала, Нала.
Въпросителни — нълй, дълмй мож кокд.
П о дк а н ит ел н и — айде, од, одам, одамтъ, полъктъ, скд-
ротъ и др.
Отрицателна — нъ, ба.
Утвърдителни — мож, мош, дано, ба.
Формообразуващи — нъ, нёма, нёмъш (за образуване на от-
рицателни глаголни форми), би, чъ, тел, тёшъ, нъкай, нъкайтъ (за
образуване на форми на глаголни времена); по, най, пр"а (за образу-
ване на степени за сравнение); съ, си (за образуване на възвратни гла-
голни форми) и др.
МЕЖДУ МЕТИЕ
3.282. В говора се употребяват следните видове междуметия:
Възклицателни — брей, оф, вайде мине, олеле, лёле, мак’е,мумъ.
Звукоподражателни — здронк ’за падане’, здуп ’за друсане’,
звък ’за означаване на постоянно движение’ и др.
Запримамване, отпъждане, спиране и подкарване на
животни:
Котка — пйс-пйс (примамване), зъпг-зъпг (отпъждане),
Куче — къци-кЪци (примамване) ни, нй-фа, чйба, чйби-фа (отпъждане).
Коза—цйцика, luu-iuii (примамване), ца, ца-фа (отпъждане).
Овца — бърцйкъ, бърцйкъ (примамване), чър, гоае-фа (отпъждане).
Свиня-—гЪци-гъци (примамване), стърж-стърж (отпъждане).
Вол, к р а в а — на, на (примамване), д-фа (отпъждане), ча (да завие на-
дясно), ъйс (да завие наляво), сту, сту-фа (да отстъпи назад), бразда
(да влезе в браздата), дйй-фа (тръгване).
Кокошка — пй-пй (примамване), уш, yui-фа (отпъждане).
П ати ца — мъни, мъни (примамване), мани-фа (отпъждане).
144
4. УДАРЕНИЕ
4.1. Ударението в новоселския говор е разноместно. При това,
общо взето, преобладават думите с неподвижно ударение, защото думите
с подвижно ударение са много малко. Съществителните имена не се от-
личават с голямо разнообразие в акцентно отношение, което е в несъм-
нена връзка и с по-бедната в парадигматично отношение новоселска
именна система. По общите тенденции в движението на ударението но-
воселският говор не споделя акцентните черти на говорите, с които е
най-тясно генетично свързан.
В новоселския говор има някои думи, които се различават акцентно
от съответните думи в книжовния език, и това различие не може да
бъде свързано с някаква особена категория думи. Такива са напр. думи
като момък (книж. мдмък), пъсЪк (книж. пясък), пътък (книж. пётък\
разбрън (книж. разбрйн), ръцъфтън (книж. разцъфтян} и др.
В тази работа ударението не се описва изцяло и изчерпателно, а се
посочват само най-характерните случаи в сравнение с книжовния език и
с други български говори.
Тук се разглеждат само думи, които имат подвижно ударение в
различните си форми. Останалите думи, които са с неподвижно ударение,
може да се видят в дадения речник.
Трябва да се отбележи, че между думите с подвижно ударение пре-
обладават непроизводните, простите от словообразователно гледище думи.
Тъй като в говора не са се развили особено широко собствените слово-
образователни възможности, понеже той е попълвал и заменил до голяма
степей речниковия си запас предимно със заета от румънски лексика, то
е очевидно, че не са се развили и акцентни особености, свързани с никой
определен словообразователен модел.
ДУМИ С ПОДВИЖНО УДАРЕНИЕ
Съществителни имена
4.2. Мъжки род. Съществителните от мъжки род по строежа на
основната форма са два вида: едносрични и многосрични. За проследя-
ване на движението на ударението в говора, обикновено се вземат пред
вид три форми: формата за един, число, формата за множ, число и
10 Говорът на Ново село, Видинско
145
бройната множествена форма, а при съществителните от мъжки род, конто са
одушевени названия, се взема и четвърта — формата за винителен падеж.
4.3. Е д н о с ри ч н и т е съществителни с подвижно ударение са
много малко. При тях се очертават следните акцентни модели.
1. Модел /—/—т. е. с отметнато на средната сричка уда-
рение във формата за множ, число и със запазено коренно ударение във
формата за ед. число и във формата за бройно множествено число или
във формата за винителен падеж: кум — кумёвъ— кума, нож — ноже-
въ — ножа, цар— църёвъ — цара. Тук се отнасят още и съществителните
имена кл’уч, кош, муж, ноч, пут, т. е. такива едносрични съществителни,
от мъжки род, конто образуват формата за множествено число с окон-
чание -евъ.
2. Модел /—/—-—/—-/, т. е. с отметнато на средната сричка (върху
първата сричка на окончанието) ударение във формата за мн. число, с
ударение върху флексията за винителен падеж и върху флексията за
бройно мн. число: вол — волдвъ — вола вола, сом — сомдвъ — сома-
сома, пърч — пърчёвъ — пърча— пърча. Както се вижда, тук се отнасят
само одушевени названия.
3. Модел /—/-—/—-/, т. е. със запазено коренно ударение във
формата за мн. число и с отметнато върху флексията ударение във фор-
мата за винителен падеж и в бройно множествено число: кон — кон’а—
кон’а — кона, мши — маши — маша— маша,
Към този модел може да се отнесе съществително дЪн — дни — дъна,
но то е с фонетични промени в корена, който правят формата за мно-
жествено число едносрична.
4.4. При многосричните съществителни с подвижно ударение
се очертават следните акцентни модели.
1. Модел /—-]—'—/—т. е. привидно в този модел няма пре-
местване на ударението, но поради наличие на подвижна гласна във вто-
рата сричка на формата за мн. число в същност има преместване на уда-
рението върху флексията за мн. число и върху флексията за винителен
падеж и за бройно мн. число: пътъл — пътлдвъ — пътла — пътла, овън —
овндвъ — овна — овна; котъл— котловъ — котла и др.
2. Модел —-]---I-----/, т. е. с ударение върху последната
сричка в основната форма и с ударение върху флексията в множествено
число, във винителен падеж и в бройно мн. число: рибар—рибърё — ри~
бъоа — рибъра ; другар — другърё — другъра — другъра; офчар — офчъ-
рё — офчъра — офчъра; гропан — гропънё ~ гропъна ; иогл’ан — иогл’ъ-
нё — иогл’ъна; курдёл — курдълй — курдъл’а. Тук се отнасят редица съ-
ществителни от мъжки род, названия на лица или животни като лъутар>
мъртан, морун, шъран, гуран др.
3. Модел /—-/-'- /—1—/, т. е. със запазено ударение в ед. число
и във формата за бройно мн. число и с отметнато върху флексията във
формата за мн. число : дувар — дувърё — дувара, зъбун — зъбунё — зъбуна,
кълцун — кълцунё — кълцуна. Тук се отнасят редица двусрични съще-
ствителни от мъжки род, предимно общи названия като кочан, къзан,
лъстар, простор, ъстал, къфтан и др.
4. Модел /——-j-----/----'—/, т. е. със запазено ударение
в ед. число и във формата за бройно множествено число и с отмет-
нато върху флексията във формата за мн. число: болован—боловънё —
146
болована; потпътач — потпътъчё — потпътача. Тук се отнасят някои
трисрични съществителни от мъжки род, предимно общи названия като
гломотар, бъръбан, довлекан и др.
5. Модел /--/--------/—------'-/> т. е с отметнато върху флек-
сията ударение във формата за мн. число, в бройното множествено число
или формата за винителен падеж : бъйръпгар — бъйрътърё — бъйрътъра.
Тук се отнасят някои трисрични съществителни от мъжки род, предимно
названия на лица или на живи същества със завършек -ар или -ан, като
колъчар, июболан.
6. Модел /—-/ --/—-—/, т. е. с отметнато върху началната
сричка във формата за мн. число и със запазено ударение в бройно мно-
жествено число: колач — кдлъчи — колача, дукат — дукъте — дуката.
7. Модел /—-— /—-/, т. е. с отметнато върху началната сричка
във формата за мн. число и с ударение върху флексията в бройно мн.
число: колец— кдлци— колца. Тук се отнася и двусричното съществи-
телно конец.
8. Модел /-------~/------т. е. с отметнато върху флексията
ударение във формата за мн. число и във формата винителен падеж:
бръгов&ц — бръговцй— бръговца.
9. Модел /—-/—-/—т. е. с отмегнатото върху флексията уда-
рение във формата за мн. число и във формата за бройно мн. число:
молЪц— молцй— молца.Чуксе, отнасят и съществителните шилёк» вълёк.
4.5. Женски род. По строежа на основната форма съществител-
ните от женски род са два вида: двусрични и многосрични. Всички мно-
госрични съществителни са с неподвижно ударение на основната форма.
С подвижно ударение са само част от двусричните съществителни имена.
За проследяване на движението на ударението се вземат пред вид освен
основната форма още и формата за мн. число. Не се взема пред вид фор-
мата за винителен и дателен падеж, защото по ударение тя винаги е
еднаква с основната (именителната) форма. При двусричните съществи.
телни от женски род има само един акцентен модел с подвижно уда
рение: /——/, т. е. с ударение върху флексията в ед. число и с от-
метнато ударение върху коренната гласна в мн. число: въиа-вёиъ,
гръда — грёдъ, метла — мётлъ, офца — офце, змийа — змйе, муйа —
муке. Тук се отнасят още и съществителните бела, с вин’а, звезда, верба,
жеглй, деска, ветка, селза.
Останалите двусрични съществителни от женски род са или с не-
подвижно коренно ударение като глава, кора, коса, нога, рука, тоава,
вода, и др., или пък с неподвижно ударение върху флексията като жена,
сестра, коса, свеча, оса, оста, места, коза, торба, чорба война, къвга,
росй и др.
4.6. Среден род. По строежа на основната си форма съществител-
ните от среден род са два вида: двусрични и многосрични. Всички мно-
госрични съществителни са с неподвижно ударение на основната форма.
С подвижно ударение са малък брой двусрични съществителни имена.
За проследяване на движението в тях се вземат пред вид две форми —
за единствено и множествено число. При двусричните съществителни от
среден род с подвижно ударение има само един акцентен модел: /—-/
J—Д т. е. с ударение върху флексията в ед. число и с отметнато
ударение върху коренната гласна в мн. число: ведро — вёдра, мудд —
147
муда, плътнд — платно, ръбрд—рёбра, сълд — сёла, йъйцё— йайца,
тълё— тёлци, перо — пёрийа, кросно — кросна, зърнд — зърна, дървд —
дърва, крало — крала.
Останалите съществителни от среден род са с неподвижно ударение
или върху коренната гласна като аагнъ, йаръ, бърдо, сърцъ, клупчъ, мё-
сто9 вймъ, ймъ, сёмъ, жато, злато, око, уо и др., или пък върху флек-
сията дътё, коло.
Прилагателни имена
4.7. Голямата част от прилагателните имена в новоселския говор са
с неподвижно ударение. Само малка част непроизводни качествени при-
лагателни имат подвижно ударение. За проследяване на ударението при
тях се вземат пред вид неопределените форми за единствено и за множе-
ствено число от мъжки, женски и среден род, а също така и съответ-
ните определени форми. Така при тях съществуват следните акцентни
модели.
1. Модел /—-/------/, т. е. с ударение върху втората сричка в ос-
новната, неопределената форма за мъжки род и във всички определени
форми и с отметнато ударение върху флексията в неопределените форми
за женски род, среден род, за винителен и дателен падеж, мъжки род
за множествено число: голём, голёмън, голёмънога, голёмъному, голё-
мъна, голёмъно, голёмъна, голёмънъ — голъма, голъмд, голъма, голъмё,
голъму, голъмдга, голъмдму. Тук се отнасят и следните двусрични ка-
чествени прилагателни като зълён, чървён, висок, дъбёл, широк.
2. Модел т. е. с коренно ударение при едносрични прилага-
телни в неопределената форма за мъжки род и във всички определени
форми и с ударение върху флексията в неопределената форма за женски
род, среден род и за множествено число за винителен и дателен падеж,
мъжки род: бел, бёлън, бёлънога, бёлъному, бёлъна, бёлъно, бёлъна, бё-
лънъ — белёс, бело, бели, беле, белдга, белому, белу. Тук се отнасят
още качествените прилагателни като гол, жав, сан, жълт, чърн, шк’оп,
шут.
3. Модел /—/—-/, т. е. с ударение върху коренната гласна в нео-
пределените форми и с отметнато ударение върху втората сричка в опре-
делените форми (който имат варианти и без отметнато ударение): стар,
старого, старому, стара, стару, старо, стсьри, стйръ — стъранън,
стъранънога, стърйнъному, стърйнъна, стъранъну, стърйнъно, стъра-
нъна, стърйнънъ. Тук се отнася още прилагателното млад.
Глаголи
Сегашно време
4.8. Всички глаголи в сегашно време в новоселския говор са с непод-
вижно ударение. По отношение на мястото му те са две основни групи.
Едни са с ударение върху основата (корена), а други са с ударение
върху основообразуващия елемент.
С неподвижно ударение върху основата са преобладаващият брой
прости непроизводни глаголи от I, II, и III спрежение: мёл’еем, мёл’еш,
148
мёл’е, мёл’емо, мел’етъ, мёл’ейу; варим, варит, вари, варимо, варить,
вару; глёдъм, глёдъш, глёдъ, глёдъмо, глёдътъ, глёдъйу. Тук се отнасят
глаголи като баем, вёем, сёем, чуем, кдл'ем; ддим, мйслим, носим, съ
рёпчим; дёръм, кажъм, кдпъм, съ йгръм, съ мдчъм и много др.
Към този акцентен модел се отнасят и всички съответни префиги-
рани глаголи от I, II и III спрежение, т. е. префиксацията не влияе върху
мястото на ударението в сегашно време: зъкдл’ем, съмёл’ем, посёем;
изварим, поддам, дъддим; поглёдъм искажъм, нъбёръм и др.
2. С неподвижно ударение върху основообразуващия елемент са из-
вестен брой основни, прости, непроизводни глаголи от I и II спрежение:
мътём, мътёш, мътё, мътёмо, мътётъ, мъту; бъжйм, бъжйш, бъжй,
бъжймо, бъжйтъ, бъжу. Тук се отнасят глаголи като дъдём, едём, плъ-
тём, пръдём, пъсём, съ смъём, съчём, ръчём; държам, съдйм, чътйм,
гърмйм, пърдйм, смърдйм и много др.
Към този акцентен модел се отнасят и всички префигирани глаголи от I
и II спрежение, т. е. префиксацията не влияе върху мястото на ударе-
нието в сегашно време: по мътём, испръдём, избъжйм, посъдйм, пръчъ-
тйм и др.
3. С неподвижно ударение върху вторичната имперфективираща на-
ставка -у въм са всички вторично имперфективирани глаголи, образувани от
свършени глаголи: къжувъм, къжувъш, къжувъ, къжувъмо, къжувътъ,
къжувъйу; остърувъм, исипувъм, испръдувъм, исплътувъм, покъжувъм,
посрътнувъм, съмъл’увъм, помътувъм, пръчътувъм и много др.
Останалите случаи на суфиксация не влияят върху мястото на уда-
рението в сегашно време, т. е. то остава такова, каквото е в производя-
щата основа.
4. Заетите от румънски език глаголи, конто съдържат фонетичния
завършек -иш- като правило са с неподвижно ударение върху него :
судомйшъм, судомйшъш, судомйшъ, судомйшъмо, судомйшътъ, судомй-
шъйу; жогръфйшъм, съ фъсулйшъм, съ пъргуйшъ и др.
Както се вижда от приведените типове глаголи, по отношение на
ударението в сегашно време новоселският говор се разкрива като доста
единен и монолитен. Акцентната парадигматика в него се оказва много
устойчива, както не е в почти никой друг български дори несмесен
говор.
5. Интерес представя отношението на ударението в производните
отименни глаголи към ударението на думите, от конто са произведени
Тук съществена -роля играят основообразуващите и словообразуващите
елементи. Очертават се следните типове отношения.
а) При новополучени глаголи от I спрежение отношенията на ударе-
нието между произвеждаща и производна дума са следните: бёл — по-
бълёем, стар — остърёем, жълт—пожълтёем, Такива са още глаго-
лите оголёем, оглувёем, омутёем, зъбогътёем, съ ръзболёем, ослъбёем
поскупёе, посинёем и мн. др.
б) При новополучени глаголи от II спрежение отношенията между
ударението в произвеждаща и произведена дума са следните: млад—
съ по млад им, час — почистим. Такива са още глаголите потсладим, съ
ол’утим, подновим, съ нъсйтим, стёсним, згуснъм и др.
Същото отношение съществува при глаголи от III спрежение: мек —
омёкнъм, лък — олъкнъм и др.
149
в) Глаголи, образувани с наставка -увъм, имат следните акцентни
отношения към ударението на произвеждащата дума: другар— другъ-
рувъм, лък — олъкнувъм, кратък — скрът^въм и др.
г) От съществителното име дървд се образува глагол съ удървим.
Минало несвършено време
4.9. Ударението в минало несвършено време не се различава по
нищо от ударението в парадигмата на сегашно време, т. е. те са напълно
еднакви при всички типове глаголи: мёл’ем — мёл’ешъм; варим — ва-
ръшъм; глёдъм — глёдъшъм; мътём — мътёшъм; бъжйм — бъжёшъм;
къжувъм — къжувъшъм и т. н.
Минало свършено време
4.10. По ударението в минало свършено време глаголите в ново-
селския говор са два основни типа в зависимост от словообразователната
им структура.
С неподвижно ударение
4.11. С неподвижно ударение върху основообразуващия елемент
са всички основни, непроизведени от други глаголи от трите спрежения:
мъл’а, мъл’а, мъл’а, мъл'амо, мъл’астъ, мъл’ау; върй, върй, върй, въ-
рймо, върйстъ, върйу; глъда, глъда, глъда, глъдамо, глъдастъ, глъдау.
Такива са още всички глаголи, конто в сегашно време са с неподвижно
ударение върху корена, и глаголи, конто в сегашно време са с уда-
рение върху основообразуващия елемент: кдл’ем, баем, сёем, кажъм,
къжувъм, срътнувъм, бъжйм, търпйм и др.
4.12. С неподвижно ударение върху основата са някои глаголи
от групи -o-i-ъ-, -о-!-е- от I и II спрежение: дъдём — дадо, дадъ, дадъ.
дадомо, дадостъ, дадоу; съдйм — сёдо, сёдъ, сёдъ, сёдомо, сёдостъ, сёдоу,
Тук се отнасят глаголи като едём, мътём, пъсём, ръчём, съчём, плътём,
пръдём, тъчём; чътйм, избъжйм.
С подвижно ударение
4.13. Акцентен тип с подвижно ударение в парадигмата за минало
свършено време образуват всички префигирани глаголи (без вторично
имперфективираните с имперфективната наставка -увъм). Ударението във
формата за 1 лице, ед. число и за 1, 2 и 3 лице, множ, число е върху
основообразуващия елемент, а във 2 и 3 лице, ед. число се отмята върху
представката: съмёл’ем - съмъл’а — самъл’а, самъл’а — съмъл’амо, съ-
мъл’астъ, съмъл’ау ; изварим — извъри — йзвъре, йзвъре — извърймо, извъ-
рйстъ, извърйу; поглёдъм — поглъда — пдглъда, пдглъда — поглъдамо,
поглъдастъ, поглъдау ; истърпйм — истърпд — йстърпе, йстърпе — истър-
пдмо, истърпдстъ, истърпду; остърёем — остърд — дстъре, дстъре —
остърдмо, остърдстъ, остърду; подйгнъм — подигну — пддигну, пддиг-
ну — подигнумо, подигнустъ, подигнуу и т. н.
150
Изключение правят само префигирани глаголи от трупа -о-)ъ- като
пръдъдём — пръдадо, пръдадъ, пръдадъ, пръдадо мо, пръдадостъ, пръда-
доу; измътём, исплътём, испръдём, избъжйм и др.
За разпределението на глаголите по разреди в минало свършено
време и за ударението в тях вж. таблици 31—37.
4.14. Проличава ярката зависимост в минало свършено време от сло-
вообразователната структура, която почти никъде не се проявява във
връзка с ударението. При тази трупа глаголи може би единствено се нару-
шава тенденцията към абсолютна стабилност на неподвижного ударение
в сложната глаголна парадигматика и на неговата независимост от фоне-
тични, морфологични и словообразователни фактори.
Сегашните ни знания за ударението в българските говори не дава
възможност да се види къде другаде на българското езиково землище
се среща посочената по-горе акцентна особеност на новоселския говор,
но очевидно тя е една от неговите редки и крайно специфични особености.
Повелително наклонение
4.15. В повелително наклонение има два акцентни модела.
1. Модел с ударение върху основообразуващия елемент: дигнй—
дигнйтъ, скочй — скочйтъ, исипй — исипйтъ, мътй — мътйтъ, сипи —
сипитъ, зъколй — зъколйтъ. Към него се отнасят преобладаващата част
от глаголите от I, II спрежение, част от глаголите от III спрежение:
влъчём, мълзём, облъчём, орём, пъсём, пъчём, пръдём, посъчём, по мъл-
зём, ровём, съчём; изгорим, търпйм, бдим, носим, врёвим, белёжим,
бёлим; кажъм, пйшъм, нъбёръм, паднъм, напнъм, рЪчнъм и др.
2. Модел с ударение върху основата: глёдъй — глёдъйтъ, бёръй —
бёръйтъ, нъвълувъй — нъвълувъйтъ; бёж — бёжтъ, вйи — вйитъ, сёд —
сёдтъ. Тук се отнасят почти всички глаголи от III спрежение и известно
число глаголи от I и от II спрежение, които образуват повелително на-
клонение от основа без основообразуващ модален елемент (за тях вж.
т. 3.136).
Минало действително причастие
4.16. Миналите действителни причастия от всички глаголи са с уда-
рение върху основообразуващия темпорален елемент, както формите за
минало свършено време: къжал, бърал, чистил, въдйл, носил, нъвълувал
търпёл, съдёл и т. н.
Само миналото действително причастие на глагола съм е с ударение
върху родовата флексия: бил — билй, билд, били, билё.
С коренно ударение са причастия, които имат съгласни т, д пред
основообразуващия темпорален елемент: мътём - мел, пръдём — прел,
плътём — плел, а също така и причастия, които имат подвижна гласна,
която се пази във формата за мъжки род: избёгъл — избёгла, избёгло,
избёгли, избёглъ; падъл — падла, падло, падли, падлъ и др.
Миналите действителни причастия от глаголите пдйдъм, найдъм са
с ударение върху префиксната гласна: пдшъл, пошла, пошло, пошли,
пдшлъ; нашъл, нашла, нашло, нашли, нашлъ и др.
151
Минало страдателно причастие
4.17. Преобладаващата част минали страдателни причастия са с ко-
ренно ударение, т. е. акцентно те се свързват със сегашно време при
глаголи с коренно ударение в сегашно време : пйшъм — пйшън, кажъм —
кажън, жёнам — жён'ен, ранам — ран’ен и мн. др.
С коренно ударение са и миналите страдателни причастия от глаго-
лите от група Те се свързват акцентно с минало свършено време:
дъдём — дадо — дадън, чътам — чёто — чётън и др.
Миналите страдателни причастия от група имат коренно уда-
рение и не се свързват акцентно с нито едно глаголно време: горам —
горд — гдрън; въртйм — въртд — въртън ; изгорим — азгорд — изгд-
рън и др.
4.18. С ударение върху префиксната гласна са няколко минали стра-
дателни причастия, образувани от глаголи, който или са едносрични
(зъспим— заспън, зъпрём — запрън),ялн са с изпаднала коренна гласна в
причастието (нъбёръм — набрън), или са с основа, която не съдържа гласна
и която може да бъде -ш/-, -зн-, -чн~, -вн-, -гн- (съпнъм— съпнут, нап-
нъм — напнут, узнъм—узът, начнъм— начнут, съвнъ — съвнут, пдг-
нъм — погнут), или са с едносричен корен, който завършва на гласна,
(рмаем — дмат, зъбйем — забит, зъвием — завит, съ съгние — сагнит,
съедем — савит, отру ем — отрут).
Деепричастие
4.19. Ударението на деепричастията от всички видове глаголи е върху
основообразуващия елемент пред окончанието -иче\ мътём — мътёйче,
горим — горёйче, вйкъм — вакайче, къжувъм— къжувайче и т. н.
Ударение при други части на речта
4.20. Ч и с л и т е л н и имена. При числителните имена ударението
не се характеризира с особено разнообразие. То се проследява в едноко-
ренните числителни бройни и числителни редни, тъй като там се проя-
вява неговата подвижност. Подвижно ударение има в следните случаи :
едън — една, еднд, една, еднё — идинаес; еднога;
двё — двънаес — дваес — двёста
три — тринаес — трое с — триста — трети
чътари — чътърнаес — чатарес (чътръес) — читаристдтан — чът-
върта
пет — петнаес — педесё — пестдтан — пета
шее — шъснаес — шеесё — шъстдтин — шеста
сёдъм — съдъмнаес — седемдесё — съдъмстдтин — сёдми
дсъм — осъмнаес — осемдесё — осъмстэтин — дема
дёвът — дъвътнаес — деведесё — дъвъетдтин — девёти
дёсът — десёта
Вижда се следователно, че в различайте типове числителни имат
своя установена акцентна характеристика.
4,21. Наречия. Измежду наречията в акцентно отношение пред-
ставят интерес случайте, при който има адвербиализация на комплекс от
съществително и предлог. Най-същественият формален белег за адвер-
152
биализация е преместването на ударението върху предлога и по този
начин в същнбет се е получила нова акцентна цялост, нова дума. Такива
наречия са напол’е, упол'е, усвът, угръд, ддглъде, дцеие, зайчър, зайтръ,.
дтплъднъ, наочър и др.
Така в новоселския говор има разлика между конструкции от типа
Они пойдоу угръд и Они съду у град.
Ударението и отрицателната частица нъ
4.22. Общо взето, отрицателната частица е неударена, но има няколко
случая, при който ударението пада върху нея. Те са при глаголите нёзнъм,
нёчъм и формите на отрицателно бъдеще време — нё чъ пдйдъм сам;
нё чъ бёръш лдйзъ йутръ и т. н.
СМИСЛОРАЗЛИЧИТЕЛНА РОЛЯ НА УДАРЕНИЕТО
4.23. Макар и рядко, в новоселския говор ударението може да служи
за диференциращ белег при някои думи или морфологични форми.
Ударението е единствен диференциращ белег между 1 л. ед. число,,
от една страна, и 2 и 3 лице, ед. число, от друга страна, в минало свър-
шено време при редица глаголи: оста ’останах’ и оста ’остана’, издъл’а
’издялах’ и йздъл’а ’издяла’, искъра ’изкарах’ и искъра ’изкара’, искъжа
’изказах’ и искъжа ’изказа’ и мн. др.
По ударение се различават следните местоимении форми никому ’на
някого’ и нйкому ’никому’, нйкъкъв ’никакъв’ и никъкъв ’някакъв’, никогй
’някого’ и нйкога ’никого’ никой ’никой’ и никой ’някой’ и следните наре-
чия нйкъда ’нйкога’ никъда ’някога’ и др.
Преместването на ударението в някои думи може да служи като
средство за изразяване на учудване: Колка голъма чъ будъ йжа? и
Колка голъма йжа! — Колк’й талоц йдъ нъвам ! но Кдлк’и си га нъ<
пръйл? и т. н.
153
5. СИНТАКСИС
5.1. При описание на синтактичните особености на новоселския говор
не се поставя задача да се изчерпи синтактичната проблематика на го-
вора, а да се представят негови характерни особености. Затова се обръща
внимание главно на онези черти, които са специфични за говора и които
го отделят от другите говори и от книжовния език. Тези черти се от-
насят както до структурата на изречението и на неговите части, така
също и до лексикалното изразяване на някои от частите на изречението.
ВЪПРОСИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ И ИНТОНАЦИЯ
5.2. В говора има два типа въпросителни изречения. При едните
липсва въпросителна дума и въпросителна частица ли, а при другите
има въпросителна дума.
Особен интерес представя първият тип въпросителни изречения.
Липсата на въпросителна частица ли им придава своеобразен характер
и облик: Мъркута ти съ уйъгнйла ? Чъ Вёлко, едёт ейцё голо, ай ? Ти
въЛае вода ?, Га опёкостъ сйночка ? Пъцкъм си зъпитйл ? Лдйзъ объ-
растъ ? Стъ съ вйдли ? Га запита ? Съ стурйстъ? Си га фърлйл винд ?
Стъ получили пърё ? Га виддстъ къд дойдё из упол'е ? и т. н.
5.3. Вторият тип въпросителни изречения са с въпросителна дума,
която естествено изразява техния въпросителен характер: Колко нъпръ-
йстъ? Къда чъ ддйдътъ код нас? Кудё бётъстъ ичёр? и т. н.
По-голям интерес представят първият тип въпросителни изречения, тъй
като при тях се разкрива особеното в новоселския говор. Тези изречения
се обособяват само интонационно. Интонацията и по-скоро проме-
ните в интонацията има много важна сми с л о раз личите л н а. роля, т. е.
тя в системата на новоселския говор има релевантно, а не прозоди-
ческо значение. Също така тя има не факултативен, стилистичен, а задъл-
жителен характер. Така напр. двете изречения Тй напита пасмо и Тй
напита пасмо! се различават съществено само по промяната на тона.
Първото изречение е с изявителна интонация, а второто — с въпросителна,
която се проявява в повишаване на тона в първата сричка на сказуемото.
В говора следователно се създава известно противопоставяне на изяви-
телни и въпросителни изречения с един единствен диференциален белег:
154
наличие—отсъствие на особена интонация. В това двучленно противопо-
ставяне въпросителното изречение е маркираният член, защото то съдържа
диференциалния белег — промяна на интонацията, от което е лишено изя-
вителното изречение. Трябва още да се отбележи, че има съществена
разлика между въпросителното изречение в книжовния език и в новосел-
ския говор. В книжовния език последната ударена сричка в изречението има
най-висок тон1, а в новоселския говор най-висок тон е присъщ на ударе-
ната сричка на сказуемото.
5.4. Особената засилена роля на интонацията в новоселския говор се
крие в изчезването на въпросителната частица ли. Може дори да се
сметне, че ролята на интонацията е компенсираща1 2. Така интонацията в
новоселския говор има и съществено морфологично значение, доколкото
тя е свързана винаги с глагола и служи да различи положителни
от въпросителни глаголни форми3. Интонацията в новоселския говор не
може да различава една дума от друга, но доста успешно различава
една форма от друга.
Изчезването на частицата ли навярно се дължи на румънско влияние,
както е изтъкнал още И. Бърбулеску4 5, обаче трябва да се посочи, че между
новоселската и румънската въпросителна интонация има съществена
разлика, която е преди всичко в това, че новоселската интонация винаги
е свързана с глагола (сказуемото), а румънската въпросителна интона-
ция не е свързана с определена морфологична категория6.
Наистина има и други български говори, в които не се употребява
въпросителната частица ли (напр. някои родопски)6, а само интонационно
се различават въпросителни от изявителни изречения, обаче и с тях но-
воселският говор не е напълно идентичен поради посочената по-горе осо-
беност — промяната на тона да е свързана винаги със сказуемото.
Интонацията в новоселския говор следователно отстранява много-
значността на граматическата структура, т. е. тя е единствен показател
за въпросително значение при липса на негово лексикално изразяване.
В някои случаи чрез интонацията може да се придава особено зна-
чение на цялото изречение.
Така напр. в изречения като Тйкъ едън пут съм одйл бос? не е
толкова съществено въпросителното звучене на изречението, колкото не-
говият особен смисъл, който е тъкмо обратен на въпроса—’много пъти
съм ходил бос’. Отговорът се съдържа във въпроса. Същото може да
се каже и за изречения, които са оформени като отрицателни: Па нъ йё
истровйла ек’ё мджъ милидн (т. е. тъкмо така е направила). Пъ нъ сЪм
бил и йа там и нъ сЪм видел свё ? (т. е. и аз бях там и всичко видях)
и т. н.
1 Вж. Ст. Стойков, Увод във фонетиката на българския език, с. 157.
2 Вж. Ю. С. Степанов, Основы языкознания, стр. 212.
3 Вж. за руския език у Ю. С. Степанов, посоч. съч., стр. 38.
4 Вж. I. Barbulescu, Elemente romane§ti in limba slava din satul Novo-Selo (Bul-
garia), Arhiva, XXVIII, 1921, стр. 100.
5 Вж. Gramatica limbii romane, vol. al II-lea. Edijia a Il-a, 1963, стр. 473, 477.
Вж. Ст. Кабасанов, Един старинен български говор. Тихомирският говор,
стр. 84.
155
ИЗРЕЧЕНИЯ С НАРЕЧИЕ МЪЙ
5.5. В новоселския говор значение ’вече’ се изразява с две наречия
въч и мъй. Наречие въч се употребява най-често след отрицателната ча-
стица нема или самостоятелно: Нёма въч да адъмо нъ шикоалу. Нёма
въч пърё. Въч смо га пол’евали и т. н.
Много по-широка употреба има наречие мъй, което е с четири зна-
чения: ’вече’, повече’, ’още’, ’и друг път’.
1. Значение ’вече’ се изразява само след отрицателната частица нъ:
Нъ мъй смъйа дъ мъй йдъм. Цветан нъ мъй носи. Нъ мъй държу нъ
диёту. Ед ни нъ мъй туръйу циг’ёр. Нъ мъй паем. Нъ мъй струвъ зъ
нйшта. Нъ мъй оду човёци със зъбуне. Нъ мъйизлазимо по тёбъ. Тййа
нёчъйу дъ мъй ваду пъсък и др.
2. Значение ’повече’ се изразява пак в подобии конструкции: Съг нъ
мъй прайу той. Нъ мъй мъ каръйу зъ лёб. Он бй два-три дъна нъ ра-
боту ама нъ мъй отдди. Нъ мъй и съ йгръ. Нъ мъй съдйш? и т. н.
3. Значение ’още’ се изразява без отрицателна частица нъ и твърде
често във въпросителни изречения: Мъй йма нъкдй? Мъй йдъ к’йша?
Мъй съ мдчъ у дрёе ? Мъй ймъмо едну козу и еднд йаръ. Мъй пйтъмо
нйкога па тъгай пдйдъмо. Кой мъй бёшъ с вас ? и т. н.
4. Значение ’и друг път, още веднъж’ се изразява в следните случаи:
Къда чъ мъй съ вйдимо? Чъ мъй зъпйшъм йдштъ.
5.6. Наречие мъй е от румънски произход. Особено интересна е упо-
требата му след отрицание. Домашното по произход наречие въч не
може да се употребява след отрицателна частица нъ. Среща се осо-
бена паралелна, до голяма степей плеонастична употреба на двете на-
речия едно край друго: Нъ мъй паем въч. Нъ мъй отддим въч код ни.
Конструкции, в който се употребява наречие мъй, извънредно много при-
личат на съответните румънски конструкции, дори до известна степей
новоселските, конструкции може и трябва да бъдат разглеждани като
полукалкирани от съответните румънски конструкции: нъ мъй паем от
рум. пи mai beau; нъ мъй отодим от рум. пи mai merg и т. н. Вижда
се, че в новоселската конструкция една част е заета (наречието мъй), а
другата част е преведена — отрицателната частица и глаголът (вж. и
т. 6.30.)
УДВОЯВАНЕ НА ДОПЪЛНЕНИЕТО
5.7. Много редовно в говора се срещат синтактични конструкции, в
който има удвояване на допълнението. Най-често едното допълнение е
изразено със съществително име, а другото—с кратка местоименна
форма. Среща се удвояване на допълнението, когато то е изразено с
дълга и кратка форма на местоимение: От мйлост къ ти га убили
сйна. Дайтъ кон’й дъ га упрёгнъмо. Кликни га Гоши нйшога. Къжй йе
тёйк’е ти. Къжй му Метддийе къ га клйкъйу. Ровнй йе тёйк’е ти къ
поддимо. Дай е уйнъ ти. Си га мънула самога. Йа му къжуем н’ёму~
Пшпй га ти йёга. Дай йе и н’де мърку слйвъ и т. н.
5.8. Особен случай на удвояване на допълнение има в следните кон-
струкции: Сънцъ е ручък, а она йдштъ и нёма. Дойдду свй тик дн га.
156
нёма нйкъкъв. Тези случаи са доста редки, но личи, че след отрица
телния глагол нёмъм може да се употреби дълга форма на личното ме-
стоимение в именителен падеж, а кратка форма — във винителен падеж.
Получава се особена контаминирана конструкция, която е присъща повече
на източните, отколкото на западните говори.
5.9. Макар и по-рядко, в говора се употребяват и синтактични кон-
струкции, в конто липсва очакваното удвояване на допълнението: Дъ
манъм и н’де ни^й пътлшшн. Дай бе и мён малко попойаш,. Чъ йдъм
дъ дъдём дътёту вдду. Дай дътёту дъ едё. Дай дъдчъту пърё зъ път-
личък. Такива конструкции се срещат, както личи, когато има непряко
допълнение.
Важна синтактична особеност на новоселския говор е наличието на
удвоено допълнение, без да има членувано име или пък показателно ме-
стоимение със съществително име във функция на допълнение. Тази
черта на говора придобива особено значение, като се има пред вид, че
според някои изследвачи удвояване на допълнението в българския език
има само детерминираното (определеното) допълнение (Кравата я на'
пасох).1 В новоселския говор обаче положението е съвсем друго: Дървд
га исёкомо. Жъну и мънули, а дътё га узёли. Краву чъ и пъсёш, по
лъзорё. Сено га докърамо йдштъ ичёр. Кола и нътовърйли здрдво и съ
спгрошйла и т. н.
Личи, че говорът напълно и безизключително се е подчинил на бал-
канистичната тенденция за .удвояване на допълнението, въпреки че няма
налице другите условия за осъществяването на това явление. Тогава пък
възниква въпросът, дали членуването не е само съпровождащо, но не и
необходимо условие за удвояване на допълнението.
НЕПРЯКО ДОПЪЛНЕНИЕ ВМЕСТО ПРЯКО
5.10. В новоселския говор има няколко безличии глагола и израза,
в конто вместо очакваното пряко допълнение се употребява непряко до-
пълнение : Ми е гроза. Ми е ёд. Му е cmpcL Н’де йе смё. Н’ёму му е
грозд, от той ёдън’е и др.
Това е един от синтактичните македонизми в новоселския говор, за-
хцото се среща сега в много македонски говори.
СИНТАКТИЧНО ИЗРАЗЯВАНЕ НА НЕПРЯКО ДОПЪЛНЕНИЕ
И НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
5.11. При съществителни имена от мъжки род — роднински и лични —
и при няколко съществителни от среден род е възможно синтетично
изразяване на непрякото допълнение с дателни форми: Пътруцъ нъ му давъйу.
Дёдъ ти му отпуиипйли малко. Ьн му дал пгатъ си пърё. Му сва-
рили и Дръгднъ данъц. Дъ мъ дъду човёку три рёда. Дай дътёту вдду
дъ пйе. Дъдчъту му падлъ гачъ.
1 Вж. Л. Милетич, Удвояването на обекта в българския език не е „балканизъм*
Списание на БАН, кн. LVI, 1937, а също така иу А. Минчева, Опит за интерпретация
на модела на удвоеното допълнение в българския език, Известия на Института за български
език, кн. XVII, 1969.
157
Редовно определението за притежателност в горните случаи се изра-
зява по синтетичен начин чрез дателна падежна форма: Овай йжа е
Метддийе Бйтиному. Овай е Пика Дръганъ Бибйк’иному жъна. Овдй
дъдчъ е Лйлке Мърцарому. Дойдё и зет Мърйнчъ Бибаному. Овай жъна
е Гдрг’е Папиному мума си. Е узел другому човёку дрёйу и т. н.
Синтетично изразяване на определението за притежателност се среща
и когато собственото име-допълнение е във винителен падеж : Га кликнуу
и Хёру Цацинога. Лёксу Гацинога га спрду нъ шушу. Гогу Йолдалиоога
га смлатйли оцвё и т. н.
5.12. Ако непрякото допълнение е съществително нарицателно име
от женски род, то връзката се осъществява чрез предлога нъ. Само пред-
логът е сигурно указание за разпознаване на пряко от косвено допъл-
нение: Тёръй краву дъ пйе воду но Дай нъ нраву дъ едё и т. н.
Непряко допълнение, което е съществително собствено име’ се изра-
зява синтетично с дателна форма: Дай е Вънуцъ кобйлку, къ чъ йдъ зъ
воду. Евдок’йе е съ ск'инул шдрц и т. н.
Атрибутът към такова допълнение също се изразява синтетично с
дателна форма: Овдй дътё е Мърушк’е Котърцаровъ. Чъ клйкнъш и
дЪистър Вёск'е Цълинъ.
Несъгласувано определение също се изразява синтетично особено за
притежателност: Суду Г’енадину муму си (а не *нъ Г’енади мума си).
Она е Мйтк’е Путканиному д'ъшлпър и т. н.
5.13. Особено внимание заслужават случайте, когато несъгласуваното
определение е съществително собствено и то с форма за дателен падеж»
множествено число: Ливадъ голёмънъ су Мйк’инцам. Овдй мёсто е Ли-
вийцам. Лдйзъ е Бибшдинцам и др. Подобен тип несъгласувано опреде-
ление Л. Милетич е отбелязал в източни български говори.1
5.14. Синтетично се изразява притежание и с особените синтетични
форми на притежателни прилагателни на -ин, произведени от роднински
имена: Су обрали бабинтину гръдйну. Дёдинтин вдл е умрёл.Упръгнй
дёдинтинога вола. Дъ нъ ё татинсина тай лаг’а, къ нъ мънувъ дъ
йдъш при няу. Овай забрйтка е муминсина и т. н.
УПОТРЕБА НА СЪЮЗИ
5.15. В структурата на сложното изречение в новоселския говор пред-
ставя интерес наличието на редица съюзи, които са много редки или
не се употребяват в книжовния език или в другите български говори.
Освен това в говора не се срещат съюзи като та (характерен за запад-
ните български говори), че (заменен с румънския съюз къ). Не се упо-
требяват и относителни местоимения и относителни местоимении наречия»
тъй като такива не съществуват в говора, и т. н.
5.16. Съчинителни съюзи в говора има няколко: и, па, и — zz>
нити — нйти; или, или — или, йор — йор, ту — ту; а, ама.
5.17. Съединителна връзка се осъществява чрез съюзите и,
па, и — и, нйти — нйти. Тя може да има най-разнообразен характер —
1 Вж. Л. Милетич, Няколко синтактични и морфологични особености на българ-
сяите народна говори, СпБАН, кн. LV1, 1937, стр. 21—22.
158
едновременност на действията в двете изречения, последователност във
времето, противопоставяне на еднородни изречения и т. и.
Съюз и: Му съ сгинула жъгажницаи съ върнул дома. Съм купил
мёсо и йскъм дъ га угдтимо. Чъ съ пърздлим едън пут и тъгйй чъ
пдйдъм дома, Докар чъкър и узй дъ праеш малко цъфтё. Сед овдё и
почни дъ работам и т. н.
Съюз па : Свак’и знае дъ съдй па дъ врёви. Чъ одънъм мърку па
чъ пдчнъм дъ кдпъм. Цело лето к’йнъм па пй удйръ. Дйгъй съ па пй
вдду. Узй па обуй си опйнци. Къд съ дйго си измёто па седо дъ пръдём
нъ ддър. Су дошли цйгън’е па чъ ни обёрйу дом и т. н.
Съюз и - и: Пътлииан свак’и пут е ддбър: а зима, и лёта. Съг
съмо изгубили а кола, и волдвъ, и свё.
Съюз нити - нити: Нити йа, нити тй нъ смо билй там. Нёма дъ
узнъш нити пърё, нити жито. Нъ сЪм га видёл нити н’ёга, нити ну.
Съюз или: Чъ ддйдъш с мён или чъ останъш овдё? Си бйл нъ
шикоалу дънъска или нъ съ бйл1 Узймъ сък’йру или търнъкдп и подди.
5.18. Разделителна връзка се осъществява от съюзите или-или,
ор-ор, ту-ту.
Съюз или — или: Къд пдйдъмо, чъ видимо куде чъ идъмо: или у
лдйзъ, или у гръдйну.
Съюз йор-йор (ор-ор, йери-йери): Съ дйгнъм дъ вйдим зъ стоку
йор еднд, йор друго. Дай ор мотйку, ор къзму. Вйди къ е йерй човёк
йерй мътериал и др.
Съюз ту- ту: Ту сёднъ, ту съ дйгнъ — нъ съдй нйкъко нъ еднд
мёсто. Ту съ фата зъ н’ёга, ту съ пушти и др.
5.19. Противоположна връзка се осъществява от съюзите а, ама.
Съюз а: Свё съ свършйло, а н’ёга га нёма. Йма въч дро, а дъдк’е
и нёма. Онйй сё викайче йдъшъ, а сё она крйва. СЪнцъ е ручЪк, а она
йдштъ и нёма. Съг нёмъм врёмъ, а йа бй тъ научил тёбъ и др.
С ъ ю з~ ама: Добрд е дъ ймъш ндву кошул’у, ама къд нёмъш ндсиш
старъну. Йа би му къжал, ама ми е стра. Дъ съ йгръмо зъ сдвънк’у,
ама нёмъмо товаг’е. Свё дъ изгорим, ама дъ мйнъш мърку зъ зйму. Ми
въл'айу клйнци, ама нёмъм пърё дъ купим. Йскъ дъ съ купъ у Дунов,
ама е бдлън и нъ мджъ и т. н.
5.20. Подчинителни съюзи в новоселския говор има няколко: дъ,
къ, што, къд, докъд, пошто, коно, ако, коко, фйнкъ.
С тях се осъществяват различии типове подчинителни връзки.
5.21. Допълнителна връзка изразяват съюзите дъ и къ, опре-
делителна връзка изразява съюз што, различии видове обстоите л-
с т в е н и връзки се изразяват от съюзите къд, докъд, поштд, коно, ако,
коко, фйнкъ, къ.
Съюз дъ: Онй отидду обёйца дъ ору у Поповайку. Уздмо дъ
пъчёмо лёб у фурду- Йскъ дъ прйе туглъ, ама нёма кълйште.
Съюз къ: Йа дъ вйдим, къ чъ е дъдёш колач дъ му праеш смётку.
Къжй му, къ смо ддшли. Ровнй му, къ йдъмо сей. Онй су знали, къ
ей нёма дъ будътъ там.
Съюз што: Овдй е нашо мачънцъ, што си га украл. Трава што
съ укръкл’увъ. Тдга што чъ га вёнчъш е кумъшйн, а жъна му е куман’а.
Онай жънй што е ддшла сама. Тдлко мёд што е излёзло! Га вйдъ
ондга, што дойдё из угръд и др.
159--
Съю з къд: Што нъ съ оздвнъш, къд тъ клйкъм. Кой ти бйл
мартор, къд си носила едду почём, Чъ си нъпраешопйнци, къд съ скй-
нъйу старъни. Съ едё к’индййа, къд слёгнъ сънцъ едън остън. Съ ръзвъ-
лувъ врёмъ, къд дувнъ кошава. Лоис ъдёт йма къд съ опйе — си бйе
жъну и дъца, Мъ зъдушувъ, къд узнъм дъ кашл’ем. Чъ кажъш, къд
ддйдъш и др.
С ъ ю з откъд: Тёръ двё гддинъ, откъд е зъградъно овак. Йма чътйри
гддинъ, откъд е умрёл дёда ти. Колко врёмъ откъд си ддшъл.
Съюз докъд: Мърдъ докъд зайдъ сънцъ. Нёчъм дъ съ лёгнъм,
докъд нъ мй дъдётъ пътуру. Чъ съдйш, докъд съ вЪрнъм.
Съюз куде: Йма по пиша бълкане, къде су онй. Чъ йдъш кудё
смо били мй. Чъ га найдеш кудё и дъ ё и др.
Съюз пошто ’след като’: Поштд съ посёе, съ влачи с бръну. Поштд
си ддшъл, дай кану с воду. Поштд истъчёмо плътнд, чъ туримо дъ тъ-
чёмо просторё. Чъ ми кйжъш, поштд съ нъедёш. Чъ свършиш туй рй-
боту, поштд съ върнъш от оран’е. Онй га нъпръйу, поштд им къжастъ
и др.
Съюз коно\ Нъ мъй съ носу дрёйе коно пд-рано. Оди със ск’йнутъ
дрейе коно е цйгънин. Одиш права коно си мир’аса. Съ млати коно
вода от мал. Бёж од овдёка — коно си припонйшън зъ мёнъ.
Съюз ако: Чъ ддйдъм ако ймъм згдду. Нёма дъ йдъ к’йша, ако
дувнъ горн’йк. Ако ддйдъш с мёнъ, чъ мъ слушъш добро и др.
Съюз коко'. Съ сёчъш, коко бёшъ тъгай. Мй чъ праемо коко
знаемо, а ей што йскътъ прайтъ. Дънъска смо копали, коко смо ко-
пали лётоска.
Съюз финкъ ’тъй като’: Гълуцъ, фйнкъ си там, дай туй бъклу
дъ нъ мЪй ддйдъм йа.
Съюз къ със значение ’понеже, защото’: ДънЪска нъ сЬм упол’е,
къ дъдчъ ми е бдлно. Дъ нъ тъ убодё кдструж, къ чъ тъ боли три
дъна. Дъ мълчйш, къ чъ съ върнъм натръг и чъ тъ нъучим. Нъ съм бйл
у шйбу, къ нъ могд дъ нййдъм кдла. Нёма дъ йдъмо нъ копан’е, къ
идала голъма к’йша. Нъкай дъ праеш тъкдй, къчъ тъ млату —
Йутръ нё чъ йдъмо нъ копане, къ чъ праемо свътй. Овдй лёто нйкъко
нъ су билй по рабу, къ нъ й мънувъйу войнйци от пдст и т. н.
5.22. От приведените по-горе съюзи в новоселския говор се срещат
няколко, заети от румънския език: къ, финкъ, йор (йери, ор). Съюз къ
има най-обикновена и извънредно широка употреба. Той има две значе-
ния ’че’ и ’понеже, защото, тъй като’. Другите два съюза фйнкъ и йор
се употребяват по-рядко, и то от най-старите хора. Едва ли някой от по-
младото поколение ще ги употреби, докато съюз къ е характерен за
речта на всички носители на говора (вж. и т. 6.31).
БЕЗСЪЮЗНО СВЪРЗВАНЕ
5.23. На новоселския говор не е чуждо и безсъюзното свързване на
няколко съединителни изречения, конто показват едновременност или по-
следователност на действията: Овцъ йдъйу, йди дъ и посрётнъш. Кудё
е гломотърйца, там су свё двцъ. Дънъска бёшъ голъма жёга — чъ йдъ
к?йша. Дъ съ лёгнъш дъ спйш, дъ нъ кун’аеш пдслъ. Дъ вёе, дъ трёскъ.
160
он чъ ддйдъ. Йдйгтъ ci зъбълуван’е отнъддл, бабъ съ дйглъ, су зготвйлъ
вариво. Овъй бундрук е гнйл, нъкай дъ га туръш и др.
5.24. Срещат се случаи, в които само последнего изречение се при-
бавя със съединителен съюз: Съг дъ йдъм, пделъ дъ йдъм и врёмъ отидё.
Скрипи двё-трй грйн’е од брйд, малко плънтйк’е, уза малко чъмшйр,
па йдъ дъ га зъкдпъш у гръдйну. Чъ докаръш воду, чъ зъпйлиш дгън и
ча тъгай чъ туриш кокотку дъ съ вари, Овдё съ спрёш, ондё поглёднъш
а вйдиш къ си зъкъснёл и др.
СЛОВОРЕД
5.25. Измежду словоредните особености на новоселския говор се
изтъкват онези, които са най-характерни. А те са: място на съгласува-
ното определение, място на приглаголната клитика, място на спомага-
телния глагол в сегашно време, място на обстоятелственото пояснение.
По тези свои черти новоселският говор действително се отдели от пове-
чето български говори и навярно повечето от тях той е развил в много-
годишния си контакт с румънски език.
Място на съгласуваното определение
5.26. Съгласуваното определение може да бъде и в препозиция, и
в постпозиция. В препозиция то се среща значително рядко: Ймъмо
белдга волй. Мй новосел’ане съмо съ нъучйли дъ рёжъмо лдйзъ стару
г’йжу мндго добрд. Глйва съ случила от лакомога човёка. По цёлу
нъдёл’у смо жнёли, Видд еднога ран’енога човёка. Съ ск’йнуту ълйну
нъ свабду нъ съ отдди.
5.27. Най-често съгласуваното определение е в постпозиция: Йма
зуби голъмй. Овай работа е кънун г’йосък. Чъ унъм котъл голёминъ.
Вайде шъпган’е твдйо. У сълд су осталъ само бабъ старъ. Сё дди с
к’ёбу ск’йнуту. Чудо голъмд е дъ ддйдъ ник’й овдё. Нъ ё дътё мънъчко.
Му бёшъ мука голъма. Нймъре човёка добрдга, богатого. Йма дъдчъ
голъмд. Дъска голй што чъ тъжй. Дънъска пй eddy студъну. Йа вйи
къкву мачку голъму йма. Дъ нъ съдй дъдчъ голд. Сърцъ ймъш сла-
бо и др.
Когато има две определения и едното от тях е числителното едЪн, те
ограждат определяемого от двете страни: Съмо купили йедну бъклу го-
лъму (Младенов, стр. 474). Су нашли йеднога змёйула шк’опдга1 11 (Мла-
денов, стр. 500). Ддкъра воду у едън котъл голём. Видд еднё жънё
старъ нъ пут и др.
Както се видя от представения материал, посгпозицията на съгласу-
ваното определение няма стилистичен характер, а е напълно обикновено
явление. Подобно явление е присъщо и на други български говори, но
разширяването му в новоселския говор навярно се дължи на въздействие
1 Неправилно Р. Ницолова смята, че в този случай има обособено определение.
Тя се е подвела по запетаята след змейула, а там няма никаква пауза (вж. Обособяване
в българските народни говори, Език и литература, XXII, 1967, кн. 4, стр. 59).
11 Говорът на Ново село, Видииско
161
от страна на румънския език. В кумановския говор, с който говорът на
Ново село е в генетична връзка, може да се срещне определение и в
препозиция, и в постпозиция.1
Място на кратките местоименни форми
5.28. В приглаголна употреба кратките местоименни форми образуват
два акцентни модели: единия, когато са в препозиция, и другия, ко-
гато са в постпозиция. В приименна употреба те са винаги в пост-
позиция, т. е. са енклитики.
В препозиция кратките местоименни форми са дори в абсолютно на-
чало на изречението: Га боле цел ндч рука. Му съ нъпёло око, къ га
уъпала мёдъница. Ми къжйли дъ йдъм йутръ. И клйкъйу код нй. Мъ
млату свак’и дън. Ти съ еду гурбйе? Им давъйу жйто сейму годину.
В препозиция е кратката местоименни форма и ^вътре в изречението:
Йа и брой сей овдё. Га кликйу дъ му дъду лёб. Йа бй дъ им зъкаръм
гърнъ с фъсул. Дёда^йма имен дън и чъ ни чёрпи и т. н.
Местоимението и глаголът образуват една постоянна акцентна група,
в която отделяйте компоненти никога не менят местата си. Трябва още
да се изтъкне, че между клитиката и глагола не може да се вмъква
друга част на изречението, което потвърждава извода за една цялостна
акцентна група.
5.29. Кратките местоименни форми в приглаголна употреба са в пост-
позиция само когато сказуемого е в повелително наклонение: Спогодйтъ
съ што чъ праетъ йутръ. Кликнй йу дъ ддйдъ скоро овдё. Фл’еснй му
шаку пдйзъ врат. Връвйтъ си ей йа съгъчкй чъ ддйдъм. Вържй га с
едЪн конъц. Испрътй га скдро ддма.
Същото положение има кратката местоименна форма и в някои клетви,
в който сказуемого не е в заповедно наклонение, но има заповедно зна-
чение: Узёл тъ марън. Убил тъ марън. Дъдём ти муму ти г’аолу.
Дъдём ти паштиле г’аолу. Дъдём му план татинсин г’аолу. Чйби,
удърйло тъ сърцъ нёмско.
5.30. Когато кратките дателни местоименни форми се употребяват
край имена като притежателни, те са винаги в постпозиция: Овай е мума
си Бдръ Дивйтому. Кокд съкърва ти тъ пуштала упол’е. Кдй знае
кудё съ слун’е уйна ти. Дай му татъ ти едну столйцу.
Ст. Младенов (стр. 491) отбелязва, че кратката местоименна форма
може да стой пред глагола, и посочва, че тази особеност „напомня много
македонските говори", а Ил. Бърбулеску по този повод отбелязва, че
тази черта е резултат на румънско въздействие.1 2 Очевидно трябва да се
вземат пред вид и двата фактора — вероятно тази черта е била присъща
на част от новоселското население и под румънско влияние е била
закрепена в наново преустроения говор като черта, присъща на це-
лияговор. Двете тенденции са съвпаднали в една обща и силна тен-
денция.
1 Вж. Б. В-и д оеск и, Кумановскиот говор, стр. 236,
2 Вж. И. Бърбулеску, посоч. статия, стр. 100.
162
Място на спомагателния глагол в сегашно време
5.31. Формите на спомагателния глагол съм като част на сложно
глаголно време винаги са в препозиция по отношение на прича-
стието. Помощната глаголна форма и причастието образуват една ак-
центна цялост, която е неразкъсваема и устойчива ацентна структура:
Е отйшъл код другого, човёка. Съм прела ас кудёл’у. Си пошла нъ
Дунов* дъ пёръш покръвйцу. Си бйл ичёо дома ? Су фъчали рйбу нъ
фунййу Динкину. Както се вижда, помощната глаголна форма може да
стой в абсолютно начало на изречението, което е много специфична черта
на говора (вж. и Младенов, стр. 491).
5.32. Ако в изречението има кратка дателна или винителна место-
именна форма и помощна глаголна форма в абсолютно начало на изре-
чение, глаголната форма винаги е на предно място: Съм. га копал два
пут. Смо му ту роли тор упролът. Си и кликал дъ ддйдъ? Стъ му
пръдали тълё зъ сто лёва.
5.33. Ако обаче помощният глагол се употребява самостоятелно, ме-
стоименната форма е пред него и в абсолютно начало на изречението:
Ми е ёд. Ми е стра. Ми е смё. Ми е гроза. Същото положение съще-
ствува и при възвратни глаголи: Му съ смъйу сей нъ пут. Ми съ ръз-
вържалъ връчканицъ нъ опйнци. Му съ спрёл залог нъ гъркълдд.
Място на обстоятелственото пояснение
5.34. Твърде често обстоятелственото пояснение, изразено с наречие,
се намира в края на изречението: Нъ тй пърлйчъ дъ праеш тъкдй.
Друг’и пут дъ нъ съ учиш тъкдй. Су расли тъкдй. Сё дди по мён —
нъ мъ мънувъ нйкъко. Чъ съ върнъм скдро. Съ събърау туйа. Нъ свътй
праемо ёдън’епга бишаг. Нъ покръвйцу туриш жйто одозддл.
Място на отрицателната частица нъ
5.35. Отрицателната частица, когато е употребена край наречия като
баш, мъй и др., винаги е пред наречията. Наречието отдели отрицателната
частица нъ от глагола: Нъ баш вйдим наочър. И йа нъ баш вйдйм. Тй
нъ баш отддиш конто бабу ти. И дн нъ мъй съдй у сълд. Луца нъ
мъй е ддшъл нъ игрйште.
Отрицателната частица нъ е отделена от сказуемото и от кратка ме-
стоименна форма, изразяваща пряко или непряко допълнение: Йа йдъм
конто нёга, а дн нъ мъ вйди. Нълй нъ тъ мънувъйу дъ йдъш дъ съ купъш.
Нъ сей су дали жйто, само нйс нъ нй дали и т. н.
5.36. Отрицателната частица нъ край сложни глаголни форми стой
непосредно пред спомагателния глагол: Мй бёшъмо овдё ама нъ смд
еидёли къд си улёзъл. Ичёр нъ волдвъ нъ смд и дали сёно и т. н.
163
6. РУМЪНСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ГОВОРА
6.1. Както бе вече посочено (вж. тук т. 1.3.—1.5), новоселският говор
дълго време се е развивал в досег с румънски говори и поради това за-
служават нарочно внимание резултатите от този продължителен досег. Ана-
лизът на последиците от един толкова очевиден езиков контакт има и
теоретическо значение. За това е необходимо да бъдат разкрити и усло-
вията, и хронологията на този контакт.
Един интересен въпрос, който се налага при изследване на румън-
ското влияние върху говора на Ново село, е дали жителите му за пръв
път влизат в досег с румънско население на юг от Дунава или те са жи-
вели известно време и на север от Дунава, както посочва Л. Милетич1.
Изследванията върху лексиката на говора ще помогнат да се локализира
евентуалният първи контакт на новоселяни с румънско население. Не е
безинтересно напр. да се спомене, че в говора на Ново село се сре-
щат някои от така наречените от Ст. Стойков „банатизми", които са
лексикални единици, присъщи на говорите от различии национални мал-
цинства, живеещи в Банат (Румъния).1 2 Такива са напр. кдтърица ’вид ко-
шница’, вама ’уем’, малпгър ’хоросан’ и др. Някои от изоглосите на Ру-
мънския лингвистичен атлас показват, че новоселският говор е свързан с
румънски говори, които са разположени далече на север от Дунав. Такива
са напр. изоглосите на думи като опгар ’граница на землища на две села’3,
зале ’синджир’4 5, пдпгъка ’пътека’6, заоа ’суроватка’ и др.
Въпросът за мястото на първия контакт на новоселяни с румънско
население може да бъде решен окончателно при конкретно и детайлно
по-нататъшно изследване произхода на редица елементи от говорната си-
стема, като се установи точно кои от къде са внесени в говора на Ново
село. Нуждае се от изясняване също така и въпросът за мястото, откъ-
дето е дошло румънското население край Ново село, тъй като е оче-
видно, че има редица фонетични и лексикални различия в говора на румън-
ското население (за тях вж. т. 6.33—6.35). Забелязват се и различия между
лексикалните елементи от румънски произход и съответните лексикални
елементи в румънските говори, с които новоселяни поне днес са в непо-
средствен контакт.
1 Вж. Л. Милетич, посоч. статия, стр. 638 и сл.
2 Вж. Ст. Стойков, Говорът на с. Бешеное в Банат, Български език, X, 1960,
кн. 5, стр 388.
3 Вж. Micul Atlas lingvistic iomin, serie noua, vol. I, 1956, k. 1.
4 Вж. пак там, k. 18'
5 Вж. пак там, к. 266.
164
6.2. С румънското влияние върху говора на Ново село се занимават
Т. Капидан, А. С. Хогаш, Ил. Бърбулеску, Ив. Гълъбов,
Ст. Стойкое.1
Един от най-съществените, най-важните аспекти при изследване на
новоселския говор естествено е да се установят характерът, силата,
размерът и хронологията на румънското езиково влияние, което
е резултат на продължителен контакт на говора с румънски говори при
разнообразии исторически условия.
Повечето от посочените по-горе автори се занимават с тези въпроси,
но само въз основа на данни, известии от работата на Ст. Младенов,
конто далеч не са изчерпателни, но конто все пак дават известна пред-
става за характера на румънските елементи в говора на Ново село.
Ето защо трябва въз основа на грижливо и внимателно събран нов
и пълен материал да се посочи и разкрие румънското влияние върху него.
Трябва да се надникне в ония сфери на говорната система, конто са се
оказали най-податливи, най-проницаеми за чуждоезиковото въздействие, като
се покаже същевременно и механизмът на включване на румънските еле-
менти в системата на говора.
ЛЕКСИКАЛНО ВЛИЯНИЕ
6.3. Както е известно, лексикалният състав на езиците е най-пода-
тлива на изменение, най-проницаема част от тяхната система. Естествено
е в общуването между езиците най-силно, най-чувствително да е взаимо-
действието на техните лексикални системи.1 2 3 Това се определи от самата
природа на лексикалната система, която по самата си същина е открита
както за външно, чуждо въздействие, така също и за отразяване на про-
мените, конто се извършват в обективната действителност.
И в говора на Ново село най-отчетливо, най-ясно и най-силно е ру-
мънското лексикално влияние. Румънските лексикални елементи са про-
никнали в най-различни семантични области.
Съществителни имена
6.4. Човек, части на човешкото тял о, болести: буба? ’рана’
рум. bubS: бурта ’стомах, корем’ рум, burtS; бъшЪка ’пришка, мехур’,
рум. bajicS; бале ’лиги’ рум. bale; бръбунка ’пъпчица’ рум. zgrabunJS;
бурак ’1. пъп, 2. връх на пръст’ рум. buric; букгща ’бузичка’ рум. Ьисй;
брац ’1. прегръдка, 2. наръч (дърва). Чъ тъ узнъм у брацу’вземам в обя-
тията’ рум. Ьга^; глёзна Тлезен’ рум. gleznS; зъмбре ’скомина’ рум. zimbre
куфур'ала ’диария, дрисък’ рум. cufurealS; коада' 1_. опашка, 2. вид за-
брадка’ рум. coadS; мацъле ’черва, вътрешности’ рум. ша|, ша$е1е; муч
’сопол’ рум. тис; нецел ’брадавица’ рум. neg, negel; пулпа ’прасец на
крак’ рум. ри!рй; ръп ’кир, нечистотия’ рум. rip; ронц ’хрущял’ рум. rojai;
сплина ’далак’рум. splinS; слан ’мазол’ рум. slin; талпа ’ходило’ рум.
1 Пълни библиографски дании за техните трудове вж. тук (т. 1.5).
2 Вж. В. А. Звегинцев, Очерки по общему языкознанию, 1962, стр. 241.
3 По-пълни сведения за значенията на отделните думи и илюстративен материал за
тяхната употреба може да се намери тук в приложения към изследването речник.
165
talpa; гогоаша ’очна ябълка’ рум. gogoa^a ноада ’опашна кост на човек’
рум. noada; тъмпле ’слепоочия’ рум. timpla; фалка ’буза’ рум. fale3; шолд
’бедро, хълбок’ рум. gold и др.
6.5. Характеристика на човека, професи и, з а н а я т и :
руйка ’приятелка, дружка’ рум. varuja; гъмъданин ’дангалак’ рум. maga-
dan; голан ’бедняк, голтак’ рум. golan; гузан ’плашилище, грозотия’ рум.
guz, guzan; дракул ’хитрец, дявол’ рум drac; жбймърица ’самодива’рум.
joimarita; жигддийа ’злоядо и слабовато дете’ рум. jigodie; згърчйтул
’скъперник, скръндза* рум. zgirci; збънгййа ’скитник, немирник, палавник’
рум. a zbengui; кръкъндца ’дългокрак човек’ рум. сгйсйпа!; кйцул ’прякор
на лице’ рум. a chi^i; къкъча ’страхливец’ рум. c^cScios; лунгул ’прякор'
на човек’ рум. lung; мишълул ’палавник’ рум. mi^el; мутул ’прякор на
ням човек’ рум. mut; мънзул ’човек, който се влачи след някого’ рум.
minz; мормдн'а ’тромав човек, мърморко’ рум. a morniai; мъцул ’прякор
на много едър човек’ рум. maj; морой, мороин ’палавник, лудетина’ рум.
moroi; нърддул ’пакостник, палавник’ рум. narod; нароада нърддика ’па-
костница, палавница’ рум. n3road£, nSrodica; нелъута ’неспретната жена’
рум. nelSuta; пъкътосул ’палавник, лудетина’ рум. pac^tos; полйкра ’пря-
кор’ рум. porecla; пунгаш, пунгашдр ’разбойник, нечестен човек’рум. pun-
ga^; пуцъ ’обръщение към момче или към мъж’ (а пуцъ си видел нъвам
едну белу нраву) рум. pu|oi; св^нтул ’светец’ (главно в клетви чъ ти
дъдём свЪнтула г'аолу) рум. sfint; службам ’чиновник, служащ’ рум.
slujba?; тйзул ’едноимец, адаш’, тизуйка ’едноименица, адашка’ рум. tiz;
торторака ’бърборко, дърдорко’ рум. & torSi; фетйко ’интимно обръще-
ние към жена или момиче’ рум. fetica; фурисътул ’палавник, хитрец,
дявол’ рум. firosit; фурисъта ’палавница, немирница’ рум. firosita ферме-
кало ’скитник, палавник’ рум. fermec; фермекатул ’немирник’ рум. fer-
ine cat; фъръматул ’лудетина, палавник’ рум. terimat; фато, вато ’обръ-
щение към жена или момиче’ рум. fata; чумпул ’прякор на човек, който
е сакат и накуцва’ рум. ciump; чоку л ’човек, дете, което много се закача’
рум. cioc; шк’дпча ’куц, сакат човек’ рум. schop; штрънгйр ’уличник, ва-
габонтин’ рум. jtrengar; урсоайка ’орисница’ рум. ursoaicS и др.
6.6. Роднински отношения: върул ’братовчед’ рум. vSr; вера-
шоара ’братовчедка’ рум. verijoara; кускра ’сватя’ рум. cuscrS; кумнатул
’шурей’ рум. cumnat; кускрул ’сват’ рум. cuscru; мошйка ’роднинска жена,
която бабува при раждане’ рум. шо^сй; мошу л ’мъж на мошйка’ рум.
moj; мума ’майка, баба’ рум. титй; муйка ’баба’ рум. muicS; найка
’обръщение на зет към тъет’ рум. naicS; непдтул ’внук’ рум. nepot;
непоата ’внучка’ рум. nepoatS; mama ’дядо’ рум. tata; тайка ’баща,
татко’ рум. taicS; витрйг, витрйга ’втори баща и майка’ рум. vitreg,
vitrega и др.
6.7. Облекло и приготвянето му: акдй ’голяма игла’ рум. ас;
бърйш ’копринена триъгълна забрадка’ рум. barij; бибйл ’дантела’ рум.
bibil; върт’алница ’въртежка, мотовилка за навиване на прежда’ рум.
virtelnija; г’ата ’висока мъжка обувка, чепик’ рум. gheatS; зъмц напрус-
ци’ рум. ziin(; кън’але ’боя за обувки’ рум. сйпеа1й; къпута ’вид къс
вълнен чорап’ рум. caputs; лергътойре ’снователка’ рум. alergatoare;
166
мопгка 'кълбо преждаг чиле’ рум. motc£; натра ’основа при тъкане’рум.
natr£; ръза ’дрипа, парцал за чинии’ рум. rizd; рдкийа ’рокля’ рум. го-
chie; фуштёл ’пръчка за нанизване на нити’ рум. fujtel; чукуре ’ресни’
рум. ciucure; лац ’бримка’ рум. 1а|; пътура ’черта’ рум. p£tur&; фоф’аза
’задна престилка’ рум. fofeaza; тур ’дъно на панталони’ рум. tur; скоарца
’вид черта' рум. scoarfa; спет"аза ’част от тъкачен стан’ рум. speteaza;
су рта ’вид дреха’ рум. surta; помн’ата . ’бяла кърпа, която се слага при
мъртвец’ рум. pomenetS; пат ’първобитен чекрък’ рум. pat; фоайа ’едини-
чен плат от черта’ рум. foaie; флутуре ’лъскави металически люспички,
конто се нашиват на женска дреха’ рум. fluture; чобоата ’преголяма, груба
обувка’рум. ciubotS; шорц ’престилка’рум. sor|; шир ’наниз’ рум. $и\шик
’станиол’ рум. ?ic и др.
6.8. Храни и хранене: боболой ’топче от царевично брашно’ рум.
bobolo?; зъйтйн ’зехтин, олио’ рум. zSitin; зър ’суроватка’ рум. zer; зара
’мътеница’ рум. zara; клътйта ’вид мекица’ рум. clStita; пържитура
’ядене от пържени яйца’ рум. prajiturS; урда ’извара’ рум. urda; пъсат
’каша от царевично брашно’ рум. pasat и др.
6.9. Устройство на дома, покъщнина, инструменти: беч
’мазе, зимник’ рум. beci; ватра ’огнище’ рум. vatrS; въртёж ’канелка’рум.
virtej; ианта ’чанта’ рум. geanU; зурлаш ’чучур’ рум. surla?; зале ’син-
джир’ рум. za, \ кържа ’бастуй’ рум. cirjS; корт ’цигански катун’рум.
cort; кош ’1. комин, 2. хамбар за царевица’ рум. со?; пйвница ’мазе, зим-
ник, изба’ рум. pivnija; покръвйца ’черта, завивка’ рум. росгоуЦа; полата
’навес, сушина’ рум. polaU; подвъле ’дървета-подложка под каца или бъчва’
рум. podval; под ’таван’рум. pod; писдй ’чукало за чукане на чесън, орехи’
рум. pisoi; роаба ’ръчна Голичка с едно колело’ рум. гоаЬй; син’але ’синка
за пране’ рум. sineala; сула ’шило’рум. sula; страт 'утайка, мътилка при
варене на сапун’ рум. st rat; стужън ’мярка за дължина’ рум. stinjen; со-
бица ’малка стаичка’ рум. sobija; т’ака ’ножница, кания’ рум. teacSj/wpoK
’чаша от кратуна’ рум. troc; тинийра ’тенджера, рум. tingire; улан, олан
’водосточна тръба’ рум. olan; фрънгййа 'конопено купешко въже’ рум.
frenghie; шмърк ’маркуч, гумено черво за източване на течност’ рум. sinirc;
шопрдн ’навес’ рум. ?оргоп; мъчука ’заоблен крайна тояга’ рум. шйсшсй.
6.10. Селскостопанска дейност: боцъка, боцълййа ’тояга с
топка на единия край’ рум. bof; бъц ’кол, дърво’ рум. Ьй^; бътдза ’вър-
шачка’ рум. batozS; глуга 'куп изправени снопи от царевични стебла’рум.
glugS; гигилйч ’малък неразвит царевичен кочан’ рум. gigilice; мушурдй'
’1. къртичина, 2. куп земя около царевично стебло’рум. mu?uroi; пърг’ мо-
мент на узряване на плод, реколта’ рум. pirg; пърлдг ’необработена, изо-
ставена нива’ рум. pirloagS; ступ ’кошер’ рум. stup; тЪрла ’кошара за
овце извън селото’ рум. tirla и др.
6.11. Животновъдство: г'ара ’нокти; лапа на животно, което има
нокти’ рум. gheara; гъйнац 'изпражнение на кокошка’ рум. gainat; пор-
вала ’пасене овцете на Георгьовден’ рум. рогпеа1й; пйпота ’воденичка на
кокошка’ рум. pipotM; раца ’патица’ рум. га|й; стъна ’стадо’ рум. stin£;
търтица 'трътка на кокошка’ рум. tirtij&; уруйала ’ярма’ рум. uruiala;
куркан ’пуяк’ рум. сигсап и др.
167
6.12. Природни явления: вижулййа ’вихрушка’ рум. vijulie;
гропан ’дупка, яма’ рум. gropan; зоайа ’вадичка, браздулица’ рум. zoaie;
мъзърйка ’зърнест сняг’ рум. mazarica; мал ’стръмен склон, бряг на Ду-
нав’ рум. mal; нъмдл ’наносна речна кал, тиня’ рум. namol; пър'ъу ’място
на брега на Дунава, където водата тече спокойно’ рум. pirau; питишоарка
’плоско камъче, което, като се подхвърли по повърхността на водата, под-
скача" рум. piti$oar3; плъута ’боклук, който бива влачен от Дунава, като
придойдат водите му’ рум. pluta; оага ’урва, дере’ рум. hoaga, oaga и др.
6.13. Животни; ария ’таралеж’ рум. arici; борза ’щъркел’ рум.
barza; гайа ’ястреб’ рум. gaie; гайца ’сойка’рум. gaija; гоанга ’бубулечка’
рум. goanga; гъргърица ’житоядец, гъгрица’ рум. gargarifa; змёйул ’змей’
рум. zmeu; липитоар’а ’пиявица’ рум. lipitoare; мелч ’охлюв’ рум. melc;
мъртан ’котарак’ рум. martan; мъймуца ’маймуна’ рум. maimufa; пшщгдй
’синигер’ рум. pip'goi; ръкънёл ’голяма полска жаба’ рум. гйсапе!; омйда
’гъсеница’ рум. omida; тъун ’голяма муха, овод’ рум. taun; фъца ’риба
змиорка’ рум. fa|a; фусар ’вид риба’ рум. fusar; чокърлан ’чучулига’ рум.
ciocirlan; чок ’човка’ рум. cioc; шопърла ’малък сив гущер’ рум. sopirla;
шуйца ’суяк’ рум. $ui{a; ърмъсарин ’жребец’ рум. armasar; лилийак ’при-
леп’ рум. liliac; шоболан ’плъх’ рум. ^obolan и др.
6.14. Растения и частите им; булбук ’1. средна част на диня,
която няма семки, 2. воден мехур’ рум. bulbuc; бутук ’дънер, пън, кю-
тук’ (в израз като дъ дъдё бог дъ носили бутуци нъ ног’в — клетва)’ рум.
butuc; влалиица ’вид тлъста трева’ рум. vla^ifa; довлечдр ’тиквичка’ рум.
dovleac; дръгъвёй ’лападец’ рум. dragavei; котур ’част от стебло на ра-
стение, която остава в земята, след като е отрязана горната част, рум.
cotor; кр’аста ’горна част на диня, която се изрязва и се хвърля’ рум.
creasta; кърч ’грозд, чепка’ рум. circel; кр’ака ’чатал, чаталест клон’ рум.
сгасй; мошмдн ’мушмула’ рум. mormon; пълнййка ’цвете телефонче’ рум.
pilnie; пуфълек ’гъба прахавица’ рум. pufai; пир ’пирей, троскот’ рум. pir;
ръздъкййа ’вид грозде с продълговати зърна’ рум. razachie; туфа ’храст
рум. tufa; тъфъл’дг ’бурен, трък, който, като изсъхне, се търкаля от вя-
търа’ рум. tafalog; скумпййа ’смрадлика’ рум. scumpie; лилийак ’люляк’
рум. liliac; тулпйна ’стъбло, дънер на дърво’ рум. tulpina; турица ’вид
леплив трън’ рум. turifa; мез ’вътрешност на плод (орех), ядка’ рум.
miez; тйква ’кратуна’рум. tigva; фус ’мъжки лук’ рум. fus; ърцар ’явор’
рум. аг{аг и др.
6-15. Думи, свързани с риболов; мом’ала ’стръв, примамка
за риба’ рум. momeala; минчдк ’рибарска мрежа във вид на торба’ рум.
mincioc; нъвдд ’голяма рибарска мрежа' рум. navod; бпъчина ’гребло, ве-
сло’ рум. opacina; своара 'канал за въдица’ рум. sfoara; сетка ’голяма
плаваща риболовна мрежа’ рум. setca; шайка ’голяма лодка, гемия’ рум.
jaiса ; кърма ’кормило’ рум. cirma; дрийа ’вид рибарска мрежа’ рум. orie.
6.16. Обществени отношения и прояви; бълуца ’вид хоро’
рум. baluja; банда ’музика, оркестър’ рум. banda; бъпгута ’вид хоро’ рум.
ba tut а; вама ’уем’ рум. vama; койнак ’кокалче за игра’ рум. coinac; лъута
’цигулка’ рум. lauta; лъутар ’цигулар’ рум. lautar; пол ’наполеон, 20 ст.’
рум. pol; Сънтоадър ’Тодоровден’ рум. Sin Toader: сърбоайка ’сръбкиня’
168
рум. sirboaicS; тдба ’тъпан’ рум. toba; тобошар ’тъпанджия’ рум. tobo-
$аг; цъгън’аска ’вид хоро’ рум. |iganeasca; трейпазёште ’вид хоро’ рум.
trei paze^te; тира ’вид бързо и лудо хоро' рум. ; шикоала ’училище’
рум. $соа1й; ърънг ’камбана’ рум. aring; дйжма ’изполица, десятък’ рум.
dijmS; попйч ’вид детска игра’ рум. popic; помана ’задушница, помен’
рум. ротапй; скърцоайка' вид детска играчка, която скърца’рум. scirfaiala ;
содом ’тълпа, множество, калабалък’ рум. sodom; укол ’вид детска игра’*
рум. ocol и др.
6.17. Абстрактни и някои други: бътънк’а ’препъване’ рум.
bita; бот ’1. заострен връх на предмет, 2. муцуна на животно’ рум. bot;
гъмълййа ’главичка, топчица’ (гъмълййа на кърфйцу) рум. gamSlie; гъръ-
йала1 ’караница, гюрюлтия’ рум. giriialS; гломоз ’шум, врява’ р5гм. glo-
moz; гогоаша Търбица’ рум. gogoa^S; зъмбре ’скомина’ (праем зЪмбре)
рум. zimbru, fac zimbru; згърч ’I. ластик, 2. мустачки на боба за увиване
около притка’ рум. zgirci; здупънк'а ’дупка по път, по която се тръска
кола’ рум. zdup; коколош ’топка, кълбо, смачкано нещо’ рум. cocolo^jjfo^
’връх, качул’ рум. mot; оминййа ’човещина, разбраност’ рум. omenie; пъкура
’петролен катран’ рум. рйсига; пйнтъле ’в изрази като си млати пйнтъле
къд дди — удря си краката един от друг при ходене’ рум. pinten; пали-
тиле ’ядене’ (в клетва дъдём ти паилтиле г’аолу) рум. pa^ti; руийна
’ръжда’ рум. ruginS; спуза ’гореща пепел с въглени’ рум. spuza; соарта
’участ, съдба’ рум. soart3; сокот'ала ’теснотия, безизходица’ (чъ тъ фа-
тим йа тёбъ нъ сокот’алу) рум. socoteala; своййг ’плесен, мухъл’ рум.
sfoaiag; фл'акуре, флъкурййе ’глупости, несмислени приказки’ рум. fleac;
фел ’вид, сорт’ рум. fel; л’ан'а ’мързел, леност’ рум. lene; илумайаг ’при
коситба очертаване на права граница’ рум. $omoiag и др.
Прилагателни имена
6.18. Докато съществителните имена, конто са заети от румънски
език, съставят огромната част от всички заемки, то количеството на зае-
тите прилагателни е сравнително много малко. Те могат да бъдат групи-
рани най-общо в следните семантични групи.1
6.19. Физически качества на живи същества: мут ’ням’
рум. mut; ок’ешйкъс ’мургав, черноок’ рум. oche^el; порумбакъс Тълъбово-
сив (за кокотка)’ рум. porumbac; чонт ’с отрязана опашка (за животно)’
рум. ciont; кърн ’със счупен рог (за вол, крава)’ рум. cirn; шк’оп ’куц,
сакат’ рум. $chiop и др.
6.20. Конкретни качества на предмети: гогонат ’заоблен,
закръглен’ рум. gogonat; боркънат ’дебел, голям, надут’ рум. borcSnat;
клочит ’развален (за яйце)’ рум. clocit; моцат ’островърх’ рум. motat; ру-
шшиоаса ’жълта’с ръждив цвят (за диня)’ рум. ruginoasS; фарбъс ’който
е на шарки’ рум. farbS; чивйт ’тъмносин’ рум. civit и др.
6.21. Абстрактни качества: др’аптън ’десният’ рум.drept; стън-
гън ’левият’ рум. sting; фермекашън ’замаян, омагьосан’ рум. fermecat и др.
1 При семантичната класификация на прилагателните и глаголите тук е възприета схе-
мата на Г. Михъила в неговия труд tmprumuturi vechi sud-slave tn limba romina, 1960.
169
Глаголи
6.22. Трябва да се обърне специално внимание на факта, че в говора
има заети доста голям брой румънски глаголи — над 70. Те се разпреде-
лят в следните семантични групи.
6.23. Трудови и технически производствени процеси:
поклатим ’изплаквам дрехи при пране’ рум. a clati; припоншиъм ’връзвам
добитък в ливада да пасе’ рум. a priponi; ълтушиъм ’облагородявам’рум.
a altoi; ънголцишъ съ ’пораства стрък (за растение) и др.
6.24. Други конкретни действия: багъм ’пъхам, вкарвам’рум.
a baga; гуйкъ ’издава звукове (за свиня, прасе)’ рум. a guita; съ доспшиъ
’втасва (за хляб)’ рум. se dospejte; дуддчъ ’ехти’ рум. a dudui; доборувъм
(доборам) ’повалям, свалям’ рум. a dobori; збърндчъм (збърнъм) ’летя, •
хвърча’ рум. a zbirnii; ввъкъм ’многократно отварям и затварям врата, вли-
зам навън-навътре’ рум. a zvicni; здупъм ’тропам чрез удряне’ рум. zdup;
съ лаем ’мия си главата’ рум. а 1а; офрйштим ’опарвам с нещо (с коп-
рива)’ рум. a ; очднтим ’отрязвам нещо така, че става смешно и не-
прилично’ рум. ciont; пдкнъм ’удрям силно’ рум. a pocni; съ свойецйшъ
’мухлясва’ рум. se sfoigi; склипйм ’блестя, лъщя—обикн. в 3 лице’ рум.
a sclipi; съ скоръийшъ ’втвърдява се’ (за пране зимно време или за теч-
ност, която хваща кора) рум. a scoroji; съ спузъшъм ’изприщвам се’ рум.
a spuzi; спърндчъм (спърнъм) ’летя, хвърча’ рум. a zbirni; стоарчъм ’изстис-
квам дрехи (при пране)’ рум. a stoarce; слъйшъм почиствам (кладенец)’ рум.
a slei; тоакъм ’кълцам (месо и др. неща)’ рум. a toca; туртйшъм (тур-
пгашъм) ’правя на пита’ рум. a turti; търъйшкъм ’влача, тътразя’ рум. а
tirii; чдкъм ’чукам’ рум. a ciocni; чугулишъм ’отчупвам, начупвам (за хляб
или др. нещо)’ рум. a ciguli; ъбурйшъм Тъбосвам (за ръце, като се държат
дълго във вода при пране)’ рум. a aburi и др.
6.25. Д е й с т в и я, свързани с физическо и психическо
състояние у човека: гъфъм ’пъшкам, дишам шумно, задъхвам се’
рум. a gifii; кдбим ’предсказвам, предричам нещо лошо’ рум. a cobi; съ
к’орыиъм ’мъча се при слаба светлина да работя нещо’ рум. a chiori; мо-
шйшъм ’бабу вам при раж дане’ рум. a mosi; о му ту въм ’онемявам’ рум.
mat; мовестйсаъм эдж a поликрйигьм’каа&а^ amiq
на прякор’ рум. a porecli; постанъм (постънувъм) ’уморявам се’ рум. а
osteni; съ руменйшъм ’начервявам се’ рум. a rumeni; ръгушувъм ’пресипвам,
преграквам’ рум. a rSguji; съ слутим ’шегувам се, лудувам’ рум. a sluti;
стръфйгъм ’кихам’ рум.a strafiga; тордчъм (търъочъм) ’говоря много’рум.
a torsi; урсоашъм ’орисвам, предричам’ рум. a ursi; шк’дпъм ’куцам’ рум.
a schiopa; фл’аскъм (фл’аснъм) ’пляскам, удрям шамар’ рум. a flesni;
цдпъм ’подскачам при игра на хоро’ рум. a topSi и др.
6.26. Реакция и действия на човека спрямо външнйя
свят, съ бънтдрам ’блъскам се с необмислена работа’ рум. a bintui;
съ кънунйшъм ’измъчвам се с някаква непосилна работа’ рум. a canoni;
мурдарим ’мъмря някого’ рум. a murdSri; ми плачъ .харесва ми’ рум. а
placea; съ потолувъм (съ потдлам) ’утихвам, примирявам се’ рум. а ро-
toli; примам ’приемам’ рум. a primi; съ ребеишиъм ’репчя се, дърпам се’
рум. a rebegi; скинчйм ’скимтя’рум. a scinci; судумйшъм ’поразявам, уни-
щожавам’ рум. a sodomi и др.
J70
6.27. При прегледа на заетите глаголи е важно да се посочи, че го-
ляма част от тях са за действия, свързани с поддържане на дома, за
къщна работа. Тева свидетелствува, че семейството е езиковият колектив,
мястото, където са съществували в миналото двете езикови системи —
българската и румънската — и там е станало тяхното взаимодействие и
проникването на румънските елементи в системата на новоселския говор.
Заемането на глаголи (и на нетерминологична лексика) свидетелствува за
много тесни езикови връзки. Една част от глаголите, който не са дено-
минативни, са непосредствено, пряко заети,докато за друга част (деноми-
нативните) може да се предположи, че са образувани в говора от заето
съществително и прилагателно име. Наличието обаче на такива глаголи и
в румънски език е основание да се допусне, че и деноминативният глагол
е зает успоредно със заемане на името. По този начин са създадени
групи думи, свързани с ясно осъзнавани словообразователни връзки, което
много здраво ги вмества в лексикалната система на говора.1
Други части на речта
6.28. Наречие. В говора на Ново село има няколко наречия, заети от
румънски. Те са:
а) наречия за начин: деб’а ’едва’ рум. de-abia; нъдйнс ’нарочно’ рум.
dinadins; numiiiu ’клякайки, клечешком’ рум. piti$; търъйш ’влачешком’
рум. tiri$; шонтрЪк-шонтрък ’куцук-куцук, накуцвайки’ рум. pontic-pontic.
б) наречия за време: къд и къд ’понякога’ рум. clnd in cind.
в) наречия за количество: н*ам ’никак’рум. пеат.
6.29. Междуметия. Прави впечатление сравнително големият брой
заети междуметия, което очевидно е свързано с техния експресивен ха-
рактер. Те са няколко типа.
За отпъждане и подкар ване на животни: ни-ни ’за отпъждане
на куче’ рум. ni-ni; зът-зът за отпъждане на котка’; фа в изрази
като дйй фа, д фа ’при подкарване и отпъждане на добитък’ рум. fa;
ча ’при подкарване на впрегнати волове да вървят надясно’ рум. сеа; ца
*за отпъждане на коза’ рум. {а; ъйс ’при подкарване на впрегнати волове
да вървят наляво’ рум. hSis.
Звукоподражателни и други: здронк ’при падане на предмет,
който е вдигнал шум’ рум. zdronc; здуп ’при тропане’ рум. zdup; поок
’при силно удряне’ рум. рос; айт ’хайде — с особена подканяща интона-
ция’ рум. halt; драче ’за изразяване на учудване (драче, кокд е нъпръйла
овдё комбайна, свё е згъзйла\у рум. drqc.
6.30. Частица. От румънски произход в говора е частицата-наре-
чие мъй рум. mai. (За нейната употреба вж. тук, т. 5.6). За изразяване
на голямо количество, а също и за степенуване на някои прилагателни и
количествени наречия се употребява, макар и рядко, частицата пр’а рум.
ргеа: пр'а зрёл ’много узрял’, пр"а мл'дго ’извънредно много*.
Трябва да се отбележи, че частицата мъй е проникнала и в други сла-
вянски говори, конто са в контакт с румънски език.1 2
1 Вж. А. И. Смирницкий, Лексикология английского языка, стр. 249.
2 Вж. напр. Ем. В р а б и е, Observafii asupra unui grai de pe teritoriul R. P. R„ Ro-
inanoslavica, IV, 1960, c. 121—122; si A p. Врачу, Note de dialectologic slavo-romina, Ro-
manoslavica, VII, 1963, c. 141.
171
6.31. Съюзи. Интересно е да се посочи, че в новоселския говор са
заети от румънски и съюзи. Такива са съюзите: къ ’че’ рум. ей (за него-
вата употреба вж. ту кт. 5.20—5.22) и ор (йор) ’или’ рум. or. Дай ор мотйку,
ор къзму; Кой вол ти йе бъжал, бёлин (й)ор ейвин?1 Мяъго рядко се
употребява и съюзът фйнкъ ’понеже, защото, тъй като’ рум. fiindcS: Гъ-
луцъ, фйнкъ си там, дйй туй б&клу дъ нъ мЪй дъйдъм и йа.
6.32. От приведените по-горе лексикални материали се вижда, че ру-
мънското влияние върху лексиката на Новоселския говор е значително.
Обаче трябва да се изтъкне, че общият облик на новоселския говор не-
зависимо от многобройните чужди елементи не престава да бъде бъл-
гарски, тъй като най-важните негови структурни особености го свързват
с българския език.
Семантична характеристика на заемките
6.33. За семантичната характеристика на заетите румънски лексикални
елементи е важно да се сравнява с румънски диалектен материал, тъй като
заемането е резултат на непосредствен контакт със съседното румънско
население. Такива материали обаче не са събирани от румънските говори
в България (поне на мене не са ми известии и достъпни). Отчасти аз на-
направих опит да сравня заетата румънска лексика в говора на Ново село
с говора на селата Флорентин и Брегово (Видинско), конто са разполо-
жени съответно на изток и на запад от Ново село. Трябва да се отбе-
лежи, че румънските говори във Видинско не са единни. Например на
изток от с. Ново село се намира румънска говорна група, в която се
среща замяна на мека съгласна п’ с к/ в думата п’атръу>к’атръ. Подобна
замяна не става в румънските говори на запад. Може да бъде посочена
и разликата фтер ’желязо’, фёрбе ’ври, кипи’, бешйкь ’мехур’ в западната
група села срещу съответните скер, скёрбе, бъиьйкъ в източните села.
Тези разлики може да бъдат увеличени, но е достатъчно да се посочат
и следните: лё нет ’мързел’, лъздр ’синур’, беч ’мазе, зимник’, г’йж’ур ’не-
развит царевичен кочан’, примар ’кмет’, тъун ’голяма зелена муха’, шайкъ
'гемия’ характерни за Флорентин и източните села и съответно л’ан’а,
пърч, друм, гигилйч, кинёз, стрекййа, гемййе, характерни за Брегово и
западните румънски села. Това показва, че румънското население на юг
от Дунава е дошло от различии диалектни области. Промяната п’^к’
свързва тукашните говори с молдавските.1 2
6.34. Трудно е да са покаже какви семантични промени са претър-
пели заетите румънски думи, а също така какви нови, типично местни
значения, отсъствуващи в румънските говори, са се развили, но все пак
от някои случаи, конто са характерни, може да се види как румънските
заемки са се включили в лексикалната система на говора. Много често
заетата дума получава известна специализация в значението. Така напр. в
новоселския говор съществува думата зъбратка ’забрадка изобщо’, но край
нея има още няколко думи за означаване на видове забрадки: бърйш ’ко-
1 На тия съюзи като румънски заемки обръща внимание и Ст. Младенов, посоч.
съч., стр. 490.
2 Вж. Д. М а к р я, Probleme de fonetica, с. 44.
172
принена триъгълна забрадка’, мърама ’по-голяма басмяна забрадка’, коада
’малка забрадка за връзване на прибрана коса’. Заетата дума под означава
само ’таван’, а в говора на съседното румънско население тя означава ’1.
мост, 2. таван’. Заетата дума тдба има едно значение ’тъпан’, а в говора
на съседните села означава’1. тъпан, 2. барабан, 3. част от печка, в която
се пече; фурна’. В говора на Ново село има глагол съ маем ’изобщо мия
се\ а в същото време има и румънска заемка съ лаем (от рум. а 1а) със
значение само ’мия си главата’. Особено характерна е думата сокот'ала
’безизходица, теснотия’ в изрази като чъ тъ фйтим нъ сокат'йлу. В ру-
мънските говори около Видин и в румънския литературен език тая дума
има основно значение ’сметка’, а също така и няколко други значения.
Специализирано е значение™ и на думата ръпусатул ’недоносено дете’, а
в говора на румънското население в този край означава ’убит, пребит’ и
липсва посоченото по-горе в новоселския говор значение. Ето и още ня-
колко характерни примера:
В Ново село В румънските говори
варга ’драсканица, резка по
кожа’
глуга ’куп, изправени царе-
вични стебла’
’нисък дебел чо-
век, дебелан’
фоайа ’плат от черга’
звъкъм ’често излизам, от-
варям и затварям врата’
минчиноайка ’пръчка, която
се слага на кросното и за
която се залавя платът’
пйвница ’мазе, изба’
пъкура ’петролен катран’
краста ’горна част на
диня, която се изразява
и се хвърля’
доп ’изрязка във вид на
тапа на диня, за да се
види дали е узряла’
писдй 'тлъчник, чукало’
1. омотани в едно 3 нишки,
2. драсканица по кожа
1. качулка, 2. купа сено, 3. куп-
чина царевични стъбла
дупка на чутура
1. лист от дърво, 2. плат от
черга
тупти, за рана, като набере
минчиноасъ ’лъжкиня’
стая
нещо много черно или мътно
1. гребен на птица, 2. горна част
на диня
1. тапа, чеп, 2. прен. нисък и де-
бел човек, шишко
1. котак, 2. котенце, 3. чук,
чукало
6.35. Има случаи на промяна на значения, за конто е трудно да се
установи на каква почва са се извършили. Така напр. гузйн в новосел-
ския говор означава ’платило, грозотия’, а в румънския книжовен език
тази дума има съвсем други значения: ’1. къртица, 2. плъх’. В говора на
съседните села с румънско население изобщо думата е неизвестна. Само
семантичен анализ може да установи далечна семантична връзка между
значенията, присъщи на румънския книжовен език и новото значение, с
което думата съществува в говора на Ново село. Думата мошйка ’жена,
173
обйкновено роднинска, която бабува при раждане’ в румънски език озна-
чава изобщо ’баба, стара жена, бабичка’. Ето и други примери: найка
’бате, тъст по отношение на зетя’, а в румънски език е със значение
’стринка, стрина’; пуцъ ’галено, фамилиарно обръщение към мъж или
момче’, а в румънски език означава ’хлапе, момченце’; mama ’дядо’, а в
румънски език няма това значение; пържатура ’пържени яйца’, а в ру-
мънския книжовен език означава ’паста, сладкиш или изобщо нещо пър-
жено’ (както е в съседните румънски говори). Примерите биха могли да
бъдаг увеличени, но и призедените са достатъчни да илюстрират безспор-
ното положение, че вместването на румънската лексика в говора е ставало
по доста сложни начини.
6.36. Трябва да се обърне внимание, без да се простираме наши-
роко в тази насока, на синонимичните връзки, в които влиза заетата ру-
мънска лексика. Една голяма част от нея няма местни, домашни сино-
ними, но има редица случаи на синонимични отношения, които обаче са
резултат предимно на трансформация или специализация в значенията на
домашните и заетите думи. Не са отбелязани случаи на абсолютна сино-
нимика. Тук може да се споменат такива случаи: цвёк’е ’цвете’ и бобок
’цвете, с което се кичи мома’; грудва ’не много голяма буца земя’ и бо-
лован ’голяма буца земя’; вър ’връх (нъ вър главу}' и бот ’връх на
игла, муцуна на животно’; дупка ’дупка на дреха, на колан’ и гропан
’яма, трап’; ръцка ’резка, черта’ и варга ’резка от одраскване’; мекица
’мекица’ и клътйта ’мекица, направена с яйца’; мука ’мъка, душевни
терзания’ и кънун ’физически усилия, мъчения’; брег ’изобщо бряг’ и мал
’стръмен бряг на Дунава, урва’ и мн. др.
Фонетична характеристика на заемките
6.37. Тъй като засега е трудно да се определят точно характерът
и специфичните фонетични особености на румънските говори, от конто
са заети румънските лексикални елементи в новоселския говор, то тук
ще бъдат направени общи наблюдения над най-съществените фонетични
промени, които са претърпели заемките при тяхната фонетична адаптация
в говора на Ново село. Едни от фонетичните промени се дължат на суб-
ституционни причини, а други от тях са предизвикани от фономорфоло-
гични условия и ще бъдат посочвани на съответното място.
6.38. Една от най-характерните черти на румънската фонетична си-
стема, която остава непроменена в румънските заемки, е гласна оа. Почти
във всички случаи тя се пази под ударение и не зависи от другите фо-
нетични условия, при които се намира: вершиоара,гоанга, коада, лергъ-
пгоар’а, минчиноайка, ноада, непоата, пъкътоаса, нъроада, роаба^
соарта, скоарца, скърцоайка, тоакъм и др. Дори нещо повече — в някои
домашни думи също се появява гласна оа като елемент на словообразу-
ване: бодё, но избоадъ (итеративен глагол). Настаняването на гласна оа
в говора изглежда, че трябва да се свърже с установяване на тесен кон-
такт с румънско население в момент, когато поради това, че говорът е
смесен, е настъпило разколебаване на цялата фонетична ‘ система и тя
174
напълно се е преустройвала. Така може да се обясни наличието на един
чужд елемент във фонетичната система. Консолидацията на корелатив-
ните връзки очевидно е била повлияна от голямото количество на заети
думи с гласна оа. А фонетичното влияние се извършва преди всичко въз
основа на заета лексика.1 Може определено да се смята, че гласна оа
влиза в говора на Ново село чрез големия брой лексикални единици, в
конто се среща. Този факт придобива и по-важно общотеоретическо зна-
чение, защото показва как историята на определен езиков колектив кос-
вено въздействува върху фонетичната система на този езиков колектив.1 2
Във връзка с гласна оа е интересно още да се посочи, че в руските
липовански говори на територията на Румънската народна република,3 в
българския банатски говор4 и в българските говори около Букурещ5
гласна оа никога не се запазва в румънските заемки. А в тези говори
има продължителен билингвизъм, който прэдължава и до днес.6
6.39. Румънската гласна I под ударение и извън ударение се субсти-
туира с гласна &.
а) под ударение: зъмбре рум. zimbre; згърч рум. zgirci; збърнъм
рум. zbirnit; кърн, рум. cirn; кържа рум. cirja; орънда orinda; ръп rip;
ръза рум. rizS;рЪшница рум. п$ш|й; с/и&шгрум. stina; стънгъна рум. sting;
пърг рум. pirg; тъмпле timpl£; търпища рум. tirtija; т&рла рум. tirla;
шмърк рум. smirc; шопърла рум. $opirl£.
б) извън ударение: въртёж рум. virtej; вълтоаре рум. viltoare;
зънгълйш, рум. zing; кърма рум. cirma; пълнййа, рум. pilnie; пърлдг
рум. pirloagS; стънгач рум. stingaci, пгъръши рум. tiris; Сънтоадър, рум. Sin
Toader; чокърлан рум. ciocirlan.
6.40. Румънската гласна а под ударение и извън ударение също се
заменя с гласна ъ:
а) под ударение: бъц рум. Ьй|; върул рум. уйг; пъкура рум. рйсига;
пърьу рум. ркйи; фЪца рум. fa|S; ъйс рум. hais.
б) извън ударение: бълуца рум. baluJS; бътута рум. batuta; зъй-
тин рум. zSitin; зъбун рум. zSbun; клътйта рум. clatitS; лъута рум.
1йи1й; моцъйала рум.тпо|Ша!й; нъмдл рум. пйгпо!; нъвдд pyM.navod; пъкъ-
тдсул рум. pacStos; пупъза рум. рирйгй; ръкънёл рум. гйсапе!; тътар
рум. Шаг; /п&^«рум. tSun; ърцар рум. йг|аг; дръгъвёй рум. dragavei; мъй-
муца рум. тйппи|а; тъйн рум. tain; фърфурййа рум. farfurie; ърмъ-
сйрин рум. armasar. Тази промяна е в духа на цялата фонетична система
на говора, тъй като неударена гласна а в него се среща само в опре-
делени морфеми баба, но зъкъчалка.
1 Вж. В. Г. Орлова, [Изказване] Дискусия о проблемах субстрата, Вопросы
языкознания, 1955, кн. 5, стр. 173.
2 Вж Б. Т р н к а, К дискуссии по вопросам структурализма, Вопросы языкознания,
1957, кн. 3, стр. 52.
3 Вж. Ем. Врабие, посоч. статия, стр. 107—129.
4 Вж. Ст. Стойкое, Румънски влияния в лексиката на българския банатски говор,
Omagiu lui I. Iordan, стр. 827.
5 Вж. Ем. Петрович и Ем. Врабие, Българският говор в с. Попещ-Леорден
(Букурещка облает), Български език, XIII, '1963, кн. 2, стр. 110—122.
6 Вж. Ст. Стойко в, посоч. статия, стр. 827.
17S
6.41. Има единични случаи, в конто румънската гласна I се замени
•с гласна и: гигилйч рум. gigilici; скинчйм рум. a scinci.
Гласна I се заменя с гласна о в думата шомолддк jomildoc.
6.42. В следните думи румънската гласна I се заменя от гласна ъ:
бъш&ка рум. Mjica; зъмбйл рум. zimbil.
6.43. Гласна о под и извън ударение се заменя с гласна у в думите : ку-
туй, рум. cotoi; судумшиъм рум. a sodomi; кънун рум. canon; съ кънунйшъм
рум. a canoni. В последните два случая е възможно промяната да се е
извършила първо в глаголната форма, където преходът о>-у е напълно
възможен в неударено положение, а след това и в съществителното,
което може да е резултат и на декомпозиция: кънуншиъм: кънун.
6.44. Гласная се заменя с гласна о в думата коластра рум. culastrS.
6.45. Румънската гласна е под ударение и извън ударение, общо
взето, се пази непроменена, но има няколко случая, в конто тя се заменя
с гласна ъ : зър<zer; штрънгар<$1гещгат.
Една от интересните фонетични промени е замяна на румънската
гласна е с гласна а и мека предходна съгласна: буртеф’апге рум.
burtefete; върт’алница рум. virtelnitS; къд’алница рум. c3delni|2; липо-
тоар’а рум. lipitoare; л’ан’а рум. lene; п’атек рум. petec; п’ардеваре
рум. pierdevara.
Някои от случайте може да са заети направо с такава форма, като
напр. липшпоар'а, л’ан’а, при конто членуваните форми в румънски език
са lipitoarea, lerea, а дифтонг еа от румънските заемки винаги се суб-
ституира с гласна а и предходна мека съгласна. В тоя случай има и
морфологични причини, който спомагат за такава промяна: съществител-
ните имена от женски род, за да бъдат вместени в морфологичната си-
стема, се заемат с членувана форма. Горните съществителни липитоара
и л'ан’а в румънски език окончават на гласна е. lipitoare, lene, която в
говора на Ново село не може да бъде показател за женски род.
6.46. Твърде интересна и любопитна фонетична промяна, която се
извършва в румънските лексикални заемки, е начинът, по който се пре-
дана румънският дифтонг еа. Този факт има важно значение, тъй като
показва как носителите на новоселския говор „чуват" този дифтонг. В го-
вора на негово място съответствува гласна а с мека предходна съгласна.
В собствената фонетична система на говора отсъствува алтернацията
'aje на мястото на стб. ъ (както е в източните български говори), която
би могла да подкрепи евентуалната субституция еа>а. Това свидетел-
ствува, че жителите на Ново село „чуват" румънския дифтонг еа именно
като ’я. Този материал може да хвърли известна светлина върху спора
за характера на румънските дифтонги. Застъпването на дифтонг еа с ’а
става винаги под ударение и не зависи от фонетичната среда: г’ара<
gheaM; 2'd7?Z6Z<gheata; куфур’ала<с\Л\нъа\&\ кз/ЛЬгг<сапеа, canele;
K//dc/na<creasU; мом'ала<^тотеа1^; Mup'dca<mifeasa; н’ам <neam;
дул£^«'ало<гип1егеа1й; c/z£/n'd3a<speteaz3; сия'але<ыпеаИ; сокот’ала<^
socotealS; т’ака<\.ъас&; j//ae«W6Z<;ureavina; лор«'яла<рогпеа1Я; фл’аку-
pe<fleacuri; фл’аснъм< flejc; цъгън’аска<\^п^а^\ ча<Ссеа и др.
176
6.47. В някои случаи след съгласна с румънската съгласна f се за-
мени със съгласна в: ceoapa<sfoar&} ceoudz<Zsfoiag; св$>нтул<^11п1.
6.48. В отделни думи румънски твърди съгласни се заменят с меки
съгласни: —zozo«'d/n<gogonat; л>л’— гл’онцйн glonfan; кл'йнца
clanja.
6.49. В началото на думата съгласна х винаги изпада, но това е при-
също и на румънските говори, та е възможно да не се е извършило в
новоселския говор: ozmz/?<Chotar; p&Hd4<Chranaci; &£c<h£is.
6.50. Интерес представят и случаи с метатеза: полнкра<рогес1а
(явлението е присъщо и на румънските говори около Ново село и на-
вярно е заета готова метатизирана форма); ишкоала от шикоала (в го-
вора на с. Брегово); пържитура<лрта]11\н%.; л&р&лгша<ра1апе; гъмъда-
/«zw<magadan; 2&/?^&3dzz<gramada-grainezi; 0&ea//<gavan.
6.51. Спроменено ударение са няколко думи: вин wsp<vintir
Kdmyp<cotor; дпъчина<ораста; пддвъле<podv&l; Kodu«a<c6dina; со-
6una<sobita-; сулй<$и\а (промяната на ударението в думата сула на-
вярно е станала по аналогия на нейния синоним шило).
6.52. Промени на съгласни в отделни думи: c>s — вурлши^surlaj;
c>iu — и1мърк<$хг№-, г>к — Ke5a<gheba; — co/m<sorit;
Неконтактна дисимилация има в думата Л5зор<гагог.
Като резултат на контаминация трябва да бъде разглеждана
думата обг’ала от рум. obiala, ogheal.
Своеобразна декомпозиция има в думата H&dzirtc<dinadins.
6.53. Характерна особеност на фонетичния облик на заетите румънски
думи е липсата на редукция на неударената гласна е: довлечдр, едёк,
непотул, Пердутул, вершиоара, неиёл и мн. др.
Морфологична характеристика на заемките
6.54. Морфологичните промени със заетите румънски лексикални
елементи не са така значителни, както фонетичните. Все пак трябва да
се посочат ония преобразования в морфологичния строеж на думите,
които са настъпили, за да се нагодят те към морфологичната система на
говора. От тях по-съществени са следните.
6.55. Окончание е на думите от женски род се заменя с окончание
а: вижулййа<у\}У1\1ъ; z&4/57zwua<gamalie ; adua<gaie; npuzopuua<ypr\gQ-
rie ; рдкииа<госЫе; тинийра<Л^^^ ; фудулййа<Л\1й\Л\ъ; фърфурййа<
farfurie и др. По тоя начин посочените по-горе думи влизат в категорията
на съществителните имена от женски род, защото в говора няма окон-
чание е за женски род.
6.56. Съществителните имена от среден род, завършващи на съгласна,
минават в категорията на съществителните имена от мъжки род, тъй
като в говора няма съществителни имена от среден род, които да окон-
чават на съгласна: кърч, м. р. — circel; свойаг м. р. — sfoiag; фел м. р. —
fel; шолд м. р. — $old.
6.57. Интересни са случайте, когато се заемат от румънски форми
за мн. число, някои от които в говора оставит множествени, а други се
схващат като форми за единствено число.
12 Говорът на Ново село, Видинско
177
а) със заета форма за мн. число, която в говора остава множествена —
зале (а в говора на съседното румънско население zala, zale); мацъле —
в румънски членувана форма за мн. число mafele; /wdz?s./Z£<Cpodva]e;
фл’акуре— рум. мн. ч. fleacuri и др.
б) със заета форма за мн. число, която в говора се е превърнала
във форма за единствено число: гигилйч— gigilici; гъйнац — g&inaji (в го-
вора на съседното румънско население); муч— rnuci; мелч— melci;
попйч— popice; виор’але — viorele; бурёц— ЬигеЦ. Формата гръдёл е ин-
тересна, тъй като е получена по обратен път: от формата за множест-
вено число gradele, в която гласна е се чувствува като окончание за
мн. число.
6.58. Думата флутуре (рум. fluture) в румънски език е от ед. число,
а в говора е множествена, а думата пйнтъле (рум. pinten) на местна
почва е станала форма за мн. число.
6.59. Думата неиёл по произход е деминутивна neg — negel, но гово-
рителите не чувствуват нейната деминутивност.
6.60. Има заети и звателни форми, който съществуват само като
звателни и до голяма степей са се трансформирали във вокативни ча-
стици, като са претърпели почти пълна десемантизация: вато, фато ’об-
ръщение към жена или момиче, ма’-—рум. fata; фетйко ’по-мило и га-
льовно обръщение към жена или момиче’ - рум. fetica; пуцъ, пуцикъ ’об-
ръщение към мъж или момче, бе’ — рум. pufoi.
6.61. Думата пучдс ’сяра’ рум. pucios е преминала направо от кате-
горията на прилагателните имена към съществителните без никакви фо-
нетични и морфологични промени.
6.62. При морфологичен и словообразователен анализ може да се
установи и наличие на румънски морфологични елементи, като напр. -ор
като окончание за множествено число: пунгъшдр ’разбойници, нехрани-
майковци’, чървдр, ъпъшдр. Редовната множествена форма от чърв е чЪрве,
обаче формата чървдр има подчертано пейоративен характер, срв. нърдд
коно чървдр ’навалица; тълпа, блъсканица’. Явлението е присъщо и на
други български говори, както отбелязва Вл. Георгиев1. В няколко думи
елемент -ор не се схваща като показател за множествено число, а съще-
ствува като неотделима част на основна дума довлечдр ’тиквичка’ — рум.
dovleac, dovleci, бур'ачдр ’вид гъба’ — рум. buret, bureji; вълншидр ’ку-
пешка вълнена прежда’, навярно свързана с домашната дума в'Ьлна. Тук
-ор има словообразователка функция.
6.63, Интересно е да се посочи, че в говора на Ново село може да
се отдели деминутивният суфикс -ел, с който предимно от домашни
думи се образуват умалителни имена: войничёл от войнйкУ ел; момъчёл
от мом&к-уел; сокъчёл от сокак-уел; трънчёл от трЪнка ’кошница*
-Уел; кожучёл от кожу х-у ел; кърчъиёл от кърчйг-уел и др.
6.64. Особен интерес представя начинът, по който се заемат члену-
вани форми за ед. число при имената от женски и мъжки род.
Съществителните имена от женски род, конто в румънски език имат
неударено окочание -а, безизключително в говора са влезли с членува-
ната си форма. Причините са от формален характер. Показател за ед.
j 1 Вж. Вл. Георгиев, Заемане на морфологични елементи, Сборник в чест на ака-
демик Александър Теодоров-Балан по случай деветдесет и петата му годишнина, София,,
1955, стр. 199—201.
178
число на съществителните имена от женски род в говора на Ново село
е -6/, а показаТел за мн. число е -ъ.
За да бъдат приобщени към категорията на женски род, румънските
съществителни се заемат с членуваната си форма. Този процес се улес-
нява от обстоятелството, че в говора няма членуване на съществител-
ните имена, та затова румънските членувани форми не се схващат от
носителите на новоселския говор като определени. Съвпадането на тия
два фактора несъмнено е придало на това явление стойност на фономор-
фологичен закон. Заема се само една форма (както се посочи членува-
ната форма за единствено число), а след това тази форма се нагажда
към морфологичните особености на говора. Например като крава— кравъ
са съществителните от румънски произход: бурта — буртъ, банда —
бандъ, буба — бубъ, а като рука — рук’е са съществителните гЪлка—
гЪлк’е, фалка — фалк’е, варга — варг’е. Такива са още думите бар за — Ьаг-
z3; ватра— vatrS; глёзна — glezna; глуга — glug2; лъута — lautS; мот-
ка — motcS; мума — шита: мошйка — то^сй; муйка — muicS: помана —
ротапй; рогожина — rogojina; nimorna — pipota; спума — spurns; скара —
scarS; у pda — urdS и мн. др.
6.65. Заетите членувани форми от мъжки род, ед. число имат твърде
важно значение, тъй като дават възможност да се направят някои изводи
относно хронологията на контакта между новоселския говор и румън-
ските говори.
Заетите румънски членувани форми от мъжки род, както се видя,
са предимно названия на лица или роднински наименования: ей рул ’бра-
товчед’ — рум. varul; дракул ’дявол, хитрец’ — рум. dracul; згърчйтул
’скъперник’ рум. zgircitul; змёйул ’змей, ламя’ — рум. zmeul; кускрул
’сват’ — рум. cuscrul; кумнатул ’шурей’~ рум. cumnatul; лунгул ’прякор
на човек’ — рум. lungul; мишйлул ’лудетина, палавник’ — рум. mi^elul;
мензул ’човек, който се влачи след някого постоянно’ — рум. minzul;
му ту л ’прякор на ням човек’ — рум. mutul; мощу л ’мъж на мошйка’ —
рум. mo^ul; мъмърйцул ’палавник, лудетина’ — рум. шатЗгЦи!; нърддул
’палавник, лудетина’ — рум. nSrodul; непдтул ’внук’ — рум. nepotul; пъ-
кътдсул ’палавник, лудетина’ — рум. pScatosul; ръпусйтул ’недоносено
дете’ — рум. rSpusatul; тйзул ’едноименик, адаш’ — рум. tizul; фурисй-
тул ’хитрец, немирник’ — рум. firositul; фермекатул’ немирник’ — рум. fer-
mecatul; фъръматул 'лудетина, палавник’ — рум. farimatul; чдкул ’човек,
който много се закача’ — рум. ciocul; чумпул ’прякор на сакат човек’ —
рум. ciumpul; ъмърйтул ’нещастник, клетник’— рум. amSritul и др.
6.66. Необходимо е да се посочи, че една част от горните названия
са образувани от прилагателни или причастия (напр. мутул, ръпусатул,
фурией ту л, фъръматул, фермекйтул, лунгул, чумпул, згърчйтул) и
членно окончание -ул, което ги субстантивира.
6.67. Твърде често за основа на образуване на роднински фамилии
имена са послужили членувани съществителни или прилагателни, конто
свободно не се употребяват в говора. Такива са напр. Бузатулови—
рум. Ьигй; Крёцулови — рум. сге|; Логофету лови — рум. logofat; Мйцу-
лови — рум. ша|; Пдркулови — рум. роге; Пълйтулови — рум. palit; Сур-
дулови — рум. surd; Пердутулови — рум. pierdut и мн. др.
6.68. Със суфикс -ул са образувани някои от домашните фамилии
имена като Владулови, Радулови, Н’агулови и др., та е възможно да се
179
допуске, че в говора са се кръстосали посочените заети членувани форми
с присъщите на българската антропонимична система форми със суфикс
-у/г.1 Трябва да се добави, че в съвременния новоселски антропонимичен
материал има извънредно силно румънско влияние, тъй като антропони-
мията е сравнително много лесно проницаема облает от езиковата система
наред с роднинската терминология.1 2 В най-обикновена употреба са лични
имена като Луца, Ънг’елуц, Пътруц, Пътруйка, Пътручйка, Йон, Йонйц,
Иоана, Нйца, Вънуца, Цаца и др.
6-69. Заемането на румънски членувани форми от мъжки род с крайно
л, което се произнася, прави възможно разглеждането и на някои
други въпроси.
1. Тъй като в говора на Ново село, както бе посочено, няма члену-
ване на съществителни имена, то и заетите членувани форми не са се
възприели като членувани, детерминирани по семантика, защото за носи-
телите на новоселския говор не е ясна морфемната граница, за да извър-
шат сами декомпозиция и да „възстановят" основната, нечленуваната
форма. Този факт също така свидетелствува, че в Ново село не е съще-
ствувал истински българско-румънски билингвизъм, а има направо зае-
мане на румънски членувани имена.
2. В румънски език крайно л в членното окончание не се произнася
и това е вече книжовна норма, а за румънските говори изпадането е
обикновено явление. Само далече на северозапад, в Кришана в говора
на отделни села крайното л се произнася.3
6.70. Изпадането на крайно л в говорима реч в румънски език води
началото си от XVI в. и по-рано,4 5 а това положение е доказателство, че
в говора на Ново село посочените по-горе форми са заети доста рано,
т. е. може да се допуске, че населението на Ново село е било в досег
с румънския език много по-рано от идването на румънското насе-
ление на юг от Дунава. Сегашното румънско население, както бе вече
изтъкнато, идва в българските земи масово през XVIII в. и към края на
века се завършва с румънската колонизация на южния бряг на Дунава.
Когато е дошло отсам, румънското население вече не е изговаряло край-
ното л в членното окончание от мъжки род. Съществуват предания,
както отбелязват Ст. Младенов6 и Л. Милетич6, че жителите на Ново село
известно време са живели на север от Дунава. Преди 2—3 века контактът
между населението по двата бряга на Дунава е бил значително по-тесен.
Разглежданите тука факти от езиков характер позволяват горното пред-
положение да се приеме засега, като му се придаде и голяма истинна
1 Вж. Ст. Младенов, Има ли нещо румънско в имена като Радул, Драгул, Тихол
и под.?, Родна реч, IX, 1936, кн. 3, стр. 128—135.
2 За това свидетелствува антропонимичната система и роднинската терминология на
който и да е език. Това се вижда например от турските и гръцките елементи в бълг. род-
нинска терминология като бацанак, балдъза, кали мана, калтата, а също така и от самия
румънски език, в който преобладават славянски роднински названия (вж. Г. Михъила, Наз-
вания родства и термины обращения славянского происхождения в румынском языке, Ro-
manoslavica ], 1958, с. 52—62).
8 Вж. I. Coteanu, Elemente de dialectologic a limbii romine, 1961, c. 107.
4 Вж. Ov. Densusianu, Istoria limbii romine, vol. II, sec. al XVI-lea, 1961, c. 190.
5 Вж. Ст. Младенов, посоч. съч., стр. 495 и сл.
6 Вж. Л. Милетич, „Арнаутите** в Силистренско и следи от носовки в техния
език, Периодическо списание, кн. LXI, 1901, стр. 638 и сл.
180
стойност. По-детайлното изследване на румънските заемки в говора на
Ново село и тяхното по-точно локализиране ще позволи доста по-точно
да се определи хронологическата и географската граница на първия кон-
такт с румънско население. Очевидно е, че в заемките от румънски език
в говора на Ново село трябва да се отделят два пласта. Един — от преди
идването на румънското население на юг от Дунава и втори — след тях-
ното идване отсам Дунава. За това свидетелствуват и някои топоними
като Д'алу мъгарулуй, конто са дадени от жителите на съседни румънски
села, конто не произнасят крайно л в членното окончание. Този топоним
съществува и в говора на Ново село. В българската топонимия обаче
съществуват немалко случаи, в конто има лексикализирани румънски чле-
нувани форми като Мёрул (Панагюрско)1, Чёрбул, Крёцул, Манзул (Пир-
допско)1 2 и те отразяват един по-стар период на контакт между българи
и румъни.
За потвърждение на мисълта, че жителите на Ново село е възможно
да са имали контакт и с друго румънско население, тук се привеждат
някои лексикални елементи от румънски произход. конто не се срещат
в говора на съседното румънско население. Такива са напр. бур’ъчор
’вид гъба’ — рум. buret3; гломоз ’шум, гюрултия*—рум. glomotoc; гръдёл
’воище на рало’ (в съседните румънски села се срещат под форма грин-
дёй, гръндёй)\ гузан ’страшилище, грозотия’ (в съседните села думата е
непозната). нада ’част от плуг’, дпъчина ’весло, гребло на лодка’ (в съ-
седните румънски села лопёи^ покръвйца ’покривка, завивка’ (в съсед-
ните села чёргъ), тъйн ’самун хляб’ (в съседните села сумун), чобоата
’прекалено голяма обувка’ — в съседните села думата е непозната, а е
разпространена в молдовските говори като заемка от украински.4
Тези факти показват, че трябва много внимателно да се търсят ареа-
лите на румънските заемки в говора на Ново село, за да може успешно
да се реши въпросът относно хронологията и мястото на първия кон-
такт между жителите на Ново село и румънския език.
Трябва да се отбележи най-сетне и още една особеност на зае-
тите членувани форми от мъжки род: повечето от тях имат допълни-
телна стилистична натовареност — извънредно ярък е пейоративният от-
тенък, който те притежават.
* * *
6.71. За да проличи по-пълно ролята и характерът на румънския
лексикален елемент на говора, трябва да се види какво място заема той
в лексикалната система на говора.
За разкриване на този аспект на румънското влияние е необходимо
да се изтъкне, че то се е осъществявало по пътя на непосредственото
общуване, а не чрез културно въздействие. И румънското население във
Видинско, и населението на Ново село до 1878 г., а и след това са били
1 Вж. К. Иречек, Княжество България, I, 1889, стр. 144.
2 Вж. Й. Займов, Местните имена от Пирдопско, София, 1959, с. 91, а също така
М. Radulescu, Note privitoare le raporturile lingvistlce bulgaro-romTne, Omagiu lui
1. Iordan, c. 718.
3 Това название e известно от Трансилвания (вж. Materiale 51 cercetari dialectale, h
I960, c. 250).
4 Вж. 1. Robci uc, Etimologii (ciubota), Limba romina, 1963, 3, c. 627—628.
181
в еднакви политически, икономически и социални условия. След Освобо-
ждение™ от турско робство, както изрично изтъква Г. Вайганд1, румън-
ското население има същите права, каквито има и българското население.
Тъй че проникването на румънските елементи в говора на Ново село е
станало без никакво насилие, а напълно спонтанно, стихийно. Самото гео-
графско положение на Ново село, разположено сред компактно румънско
население, без непосредствен допир с друго българско население е съ-
действувало за това езиково въздействие.
6.72. Сред румънските заемки преобладават думи, конто са изме-
стили домашни названия като непдтул, върул, фалка, коада, мир’аса,
стйнгъна, шолд, кускрул, спЪрнъм, бурта и мн. др.
Трябва изрично да се посочи, че една голяма част от заетите думи
са свързани с местния поминък (напр. почти цялата рибарска термино-
логия), с местния растителен и животински свят или с елементи на об-
леклото и устройството на дома. Това са все семантични области, конто
са сравнително по-лесно проницаеми за чуждо езиково въздействие.
Може би големият брой румънски лексикални единици в говора
на Ново село се дължи и на факта, че значителна част от тях са от
славянски произход. Навярно се е долавял техният славянски характер
и това е улеснило те да не се чувствуват напълно чужди в лексикалния
строй на говора. Сегашният облик на заемките, а също и някои отсенки
в значенията им свидетелствуват за тяхното дълго пребиваване в румън-
ския език, откъдето те повторно са влезли в говора на Ново село. Та-
кива са напр. балован, ватра, глума, нъказ 'наказание, мъка’ — рум. пе-
caz; нъвдд, сетка и мн. др.
6.73. Характерна черта на една част от заетата лексика е нейната
експресивност. При нея има голямо натрупване на синоними. Семантиката
на тая трупа думи не може ясно да бъде очертана. Често говорещият
не може да обясни значението на много думи от тая трупа. Той само
чувствува техния експресивен (най-вече ругателен) смисъл. Тая лексика е
маркирана само с най-общо значение. Експресивният и емоционален еле-
мент преобладава над семантичния. Така напр. думи като мшиълул, фер-
мекатул, фурисътул са много близки по значение (което е доста общо)
и по еднаквата експресивна натовареност, която съдържат. Носителят на
говора трудно или почти не може да разкрие конкретного съдържание
на много такива думи. В тая тяхна особеност се крие възможност за
лесното им проникване в друг език. Нейната природа обуславя и бога-
тата синонимика, която се наблюдава по-специално в говора на Ново
село. Такива са и голямата част от думите от мъжки род, заети с чле-
нуваната им форма.
СИНТАКТИЧНО ВЛИЯНИЕ
6.74. Синтаксисът наред с лексиката е друга страна от езиковата
система, която сравнително лесно се поддава на чуждо езиково въздей-
ствие.1 2 Румънското влияние върху говора на Ново село се е разпростра-
нило отчасти и върху неговия синтаксис.
1 Вж. Г. Вайганд, посоч. съч.
2 Вж. В. А. Звегинцев, посоч. съч., стр. 241.
182
6.75. Много рядко при езикови взаимодействия проникват от един
език в друг служебни, граматични елементи, обаче в говора на Ново село
може да се отб’ележи заемането на подчинителния съюз къ 'че' рум. ей:
Тъгай евътй Пётър му съ пофълйл, ка чъ мджъ да га украднъ? Дойдду
дъ ми кажъйу; къ нёма дъ йдъйу уполе. Ти чъ ддйдъш с нас, къ ми
поддимо и т. н. Интересно е да се изтъкне, че съюзът къ е изместил съюза че
(в говора той би имал фонетичен облик чъ\ който напълно съвпадал с
частицата за образуване на бъдеще време чъ.
6.76. Извънредно широко разпространени и най-обикновени в говора
на Ново село са синтактични конструкции, в които се употребява румън-
ското наречие мъй— рум. mai. Тези конструкции в голямата си част са
отрицателни: Нъ мъй е ддшъл у съло. Цветан нъ мъй носи. Нъ мъй
държу нъ диёту. Нъ мъй йе съ йгръ. Нъ мъй пйем.. В горните кон-
струкции мъй е със значение ’вече’.
В отделни случаи мъй се употребява и в положителни конструкции,
но със значение ’още, повече’: Штпо чъ ти мъй спаднъйу. Кой мъй
бёшъ с вас. Они нёчъйу дъ мъй ваду пъсЪк. Мъй йма нъкдй? Йа съм
мъй бйл при нёга. Мъй збёртъ ник'й грош! и т. н.
Словоредът в подобии конструкции много прилича на съответните
румънски изрази: нъ мъй съдйм — рум. nu mai stau; нъ мъй пйем —
рум. пи mai beau; кой мъй бёшъ? — рум. cine mai era и др. Това сви-
детелствува, че са налице конструкции, които са резултат на полукалки-
ране, защото личи непромененото място на мъй (за синтактичната фун-
кция на мъй вж. и тук т. 5.6).
6.77. Друга синтактична особеност на новоселския говор, която също
навярно се дължи на румънско въздействие, е отсъствие на частица ли
при въпросителни изречения: Чъ мъ клйкъш? ’Ще ме извикаш ли?’; Тй
чётъ онёй кнйг'е? ’Ти чете ли ония книги?’; Си га узёл? ’Взе ли го?’ и
т. н. На тая особеност в говора на Ново село обръща внимание още и
Ил. Бърбулеску1 2.
6.78. В говора на Ново село е възможно в началото на изречение
да стой кратка енклитична местоименна форма или неударена глаголна
форма на спомагателния глагол съм. Ето някои примери: Йе имало еднд
врёмъ йед1н човёк. Су одйли пръз свё йжъ, па нъ су нёшлй нйшта;
Га тёръйу уполе. И узоу дъ им работи. Им дадоу свё што ймъшъу.
Ил. Бърбулеску също се спира на тая страна от румънското влияние
върху новоселския говор,3 но тука трябва да се има пред вид и следното.
Подобно явление е присъщо и на говорите в Македония, та затова е
напълно възможно то да е един от многобройните „македонизми“ в го-
вора на Ново село, донесен от оная част от жителите на селото, които
са дошли от Македония, и запазен чак до днес. Навярно за неговото за-
пазване е играло известна роля и румънското въздействие, което го е
подкрепило в сложното преустройство на говорната система, която днес
е резултат от смесване.
6.79. Румънско влияние трябва да съзираме и в синтактични кон-
струкции, в които се употребява минало страдателно причастие вместо
1 Вж. Ст. Младенов, посоч. съч., стр. 499.
2 Вж. Ил. Бърбулеску, посоч. статия, стр. 100
3 Вж. пак там.
183
очакваното минало действително причастие : Съм лёгнут по бурту, Съм
сёднут нъ столицу и др. (За възможността за друго обяснение вж.
тук т. 7.28, 7.29).
6.80. Някои словоредни особености и главно поставянето на опреде-
ление™ след определяемого също можедаседължи нарумънско влияние:
А само у йедну су нъшлй йеднога змёйула шк’опдга. Нъ ё дътё мъ-
нъчко дъ му съ каръш. Тъгай свътй Пётър съ ръсърдйл и рёкъл, къкд
чъ будъ само дн тъкдй със ногу ск’йнуту; Одиш коно шйлъ върто-
главо. Имачъш нъку кдтърицу мънъчку дъ туримо грдйзъ. Дъ pb~
чёш къ смо нъ никвд мёсто скрйшно и мн. др.
6.81. Интерес представят и следните случаи: Чъ узнъм котъл голё-
минъ. Дъ докаръм овдёка котъл голёминъ. Пойди конто йжу чър-
вёнъну и др. При тях определението е членувано и неговото място след
определяемого нарушава общобългарския закон за мястото на енклити-
ката, по който винаги се членува само първата част на съчетание от
определение и определяемо (срвн. кон— копят, но бял кон — белият
кону Приведените по-горе случаи показват, че явлението е вторично и е
навлязло в говора в по-ново време. Ив. Гълъбов, който е видял в при-
ведените от Ст. Младенов текстове само един единствен пример с по-
добен словоред, се изненадва,1 но от казаното по-горе става ясно, че не
става дума за изолирани случаи, а за напълно редовно явление.
6.82. С румънско влияние Ив. Гълъбов2 обяснява учестената упот-
реба на показателни местоимения, конто са на границата на прехода към
член и са близки по употреба с румънския препозитивен член cel. Той
има пред вид следната употреба: Сълд от кудё йе била тай жъна къд
йе видёло, къ той дътё им нъпръйло тъкву добрину, искали да га
нъпрайу голъмЪц у той сълд.
КАЛКИРАНЕ
6.83. При анализа на румънското влияние върху говора на Ново село
възниква и проблемът за характера на калкиранията. Установяването на
случайте, при конто има калкиране, е доста сложна и трудна задача. Тук
ще бъдат посочени някои безспорни случаи, при който има калкиране. В
това отношение предстои да се направят специални проучвания, но още
сега може да се посочи сравнително малкият брой калкиране. Това на-
вярно е свързано със спецификата на контакта между новоселския говор
и румънските говори и най-вече на отсъствие на „класически" билингви-
зъм, при който еднакво добре се говорят двата езика, което е основа за
създаване на калки. Мъчно допустимо е в Ново село да е имало масов
билингвизъм, когато жителите на селото свободно да са преминавали от
един език на друг.
6.84. Има няколко характерни примера на калкиране на цели изрази
от румънски език: бйе вётър — -рум. bate vintul; мъ бйе мйсъл ’възнаме-
рявам’— рум. ma bate gindul;e^«d мъ удъре у главу — рум. bauturS та
batut la cap; съ млати коно вода од мал ’измъчва се, хаби напразно
усилия’— рум. se bate са ара de rnaluri; ддим по ддлъ ’вървя пета’ —
1 Вж. Ив. Гълъбов, Проблемът за члена в български и румънски език, София,
1962, стр. 109.
2 Пак там.
184
рум. merg ре jos. Тук може да бъдат посочени и случаи на тъй нарече-
ното полукалкиране, при конто има заемане на един от елементите, а.
другият се превежда: прием зЪмбре ’скомина ми е’ — рум. fac zimbre, а
също и посочените по-горе случаи с наречие мъй: кой мъй бёшъ — рум.
cine mai era; нъ мЪй пйем — рум. nu mai beau и т. н.
6.85. Има няколко случая, в конто са калкирани значения. Въпросът
за тъй нареченото семантично калкиране в новоселския говор от ру-
мънски език заслужава по-специално внимание, но засега можем да се
спрем само на следните примери. В говора не се употребява общобългар-
ската дума нива. Вместо нея има дума место, която е развила и зна-
чение ’нива’. Аз предполагай, че това е станало чрез превеждане на едно
от значенията на румънската дума 1ос в съчетанието palma de 1ос. Кал-
кирани са и значенията на глагола съ узнъм ’оженвам се и тръгвам след
някого — чъ съ узнъм по нега' — рум. ma iau dupa cineva. Значението на
думата рог ’ъгъл, кът’ също трябва да се свърже с едно от значенията:
на румънската дума corn.
6.86. С калкиране трябва да се обясни и притежателното значение
на предлога от: дойдду на врата от цЪркву — рум. u$a de biserica;
непдтулот сйна му — рум. nepotul de fiu; буръ от винд— рум. un buroi
de vin; зърнд от гройзъ — о boaba de strugure; съ подигравъ от тёбъ —
рум. batjocuresc de tine; рдзи от плуг и др.
6.87. Проблемите за влиянието, което е претърпял говорът от страна
на румънския език в течение на продължителното си развитие в тесен
досег с румънските говори, се нуждае и от по-нататъшно детайлизиране.
Отсъствието на диалектни лексикални материали от съседните румънски
говори, с конто да се правят сравнения, затруднява разкриването на кар-
тината на румънското влияние в нейните пълни подробности.
От цялата съществуваща в говора лексика (около 8000 думи) по-
малко от 10% са от румънски произход (около 700 думи). Тъй като в реч-
ника са включени само различаващите се от книжовната лексика в лек-
сико-семантично отношение думи на говора, то естествено почти полови-
ната от домашните думи са останали извън речника. Соотношение то
между домашни и заети думи показва извънредно голямата устойчивост
на говора по отношение на чуждоезиковото въздействие. Многогодишното
взаимодействие с румънския език не се е отразило съществено върху грама-
тичната структура на говора, а, както се вижда, то е засегнало един отно-
сително малък дял от неговата лексика.
Румънското влияние върху говора, както се видя по-горе, е преди
всичко субстанциално, т. е. в говора са се вместили много мате-
риални румънски елементи (включително и фонетични). Румънският език
е оказал обаче върху новоселския говор и друг тип влияние — м о д е л н о.
То по-мъчно се забелязва, но въпреки това съществува и се изразява в
наличието на редица конструкции, конто явно не са домашни и изобщо
нямат славянски характер. Такива са напр. конструкции от типа лиси от
зеле ’зелеви листа’, лиси от лдйзъ ’лозови листа’, зЪд от камъне ’камен
зид’ и др. Липсата на видови двойки при редица глаголи и тяхната упо-
треба като двувидови също се дължи на въздействие на румънския език.
Редица характерни словоредни модели също са породени от взаимодей-
ствието с румънски.
185,
7. НОВОСЕЛСКИЯТ ГОВОР И ДРУГИТЕ
БЪЛГАРСКИ ГОВОРИ
7.1. Новоселският говор има несъмнено смесей характер. На тази
черта на говора Ст. Младенов специалню се спира и посочва някои черти,
които свързват новоселския говор с българските говори в Белоград-
чишко — Берковско, и други черти, които го свързват с македонските
говори (Младенов, стр. 497—499). Смесеният характер на говора се доказва
както от досегашните сведения за произхода на населението в Ново село,
така и по най-съществените му черти, които нямат по-точна локализа-
ция. На българската езикова територия няма нито един говор, в който
да съществува съчетаване на структурните му елементи, както това е в
новоселския говор. Съвременното състояние на знанията ни за българ-
ските говори дава (макар и непълна) възможност да се издирят и лока-
лизират някои от чертите на новоселския говор.
7.2. Предварително трябва да се отбележи, че днес новоселският
говор е напълно единен и че в него липсват многобройни варианти, както
е в наскоро смесили се говори. Смесването на говора в с. Ново село е
станало много отдавна и само специален анализ може да посочи разно-
системния произход на неговите черти. В теоретично отношение представя
особен интерес фактът, че от смесването на няколко говора в далечното
минало в течение на продължително взаимодействие се е получил съвър-
шено нов, непознат никъде другаде говор, т. е. такъв комплекс от
черти, който именно като комплекс е напълно оригинален.
7.3. За новоселския говор е важно да се изтъкне, че отделни
негови по-частни системи (напр. имена, местоимения, глагол) имат много
единен, цялостен характер. Те като цяло са се вливали от различните
говори, които са участвували във формирането на новоселския говор.
Този говор обаче трябва да бъде разглеждан не само като сбор, сплав
от различии говори. Той самият се е развивал, докато стигне до оконча-
телното си оформяне. Това развитие се е извършвало в сложна обста-
новка на взаимодействие с румънския език. Успоредно с изглаждането
на различията между говорите, легнали в основата на новоселския говор,
са се зараждали и са се развивали нови черти. Тези черти не могат да
се локализират другаде по езиковата ни територия, те са тъй наречените
л о к а л и з м и. Мъчно е засега да се разкрие пълният репертоар на
явленията, развили се в новоселския говор на новото му място във
Видинско.
186
7.4. Когато се прави опит да се локализират някои от особеностите
на сегашния новоселски говор, трябва да се изтъкне, че той се свежда
-не към абсолютно точно посочване на селищата, а към набелязване на
ло-широк район, от който евентуално може да е дошла част от ново-
селското население. Ще се посочват три основни диалектни ареала, с
които новоселският говор е тясно свързан: северномакедонски (заедно с
трънско-брезнишко), чипровско-белоградчишки и източнобългарски. Пър-
вите два ареала имат по-ясно очертание, а третият е твърде обширен.
При търсене произхода на новоселските особености е удобно боравенето
и с отрицателни характеристика, т. е. чрез изключване дадена черта от
даден ареал, което естествено насочва към друг ареал.
7.5. Единството, устойчивостта на съвременния новоселски говор са
извънредно големи. Днес той дори е непоклатим. Като се изключат някои
естествени лексикални промени, трябва да се изтъкне, че през последните
стотина години този говор не е претърпял особено развитие. Нещо
повече — може да се твърди, че той сега е лишен от възможност за
собствено, вътрешно развитие. Новоселският говор не се развива, за да
се приближава до книжовния език, в него не проникват интердиалектни
елементи, които евентуално биха го разрушили. Той просто ще бъде
изоставен или известно време ще съществува пасивно у говорителите.
Носителите на новоселски говор, усвоявайки книжовния език чрез учи-
лището, печата, радиото, обществения живот, практически усвояват една
нова система за общуване. Това личи, когато се наблюдава как ново-
селянинът говори на книжовен език — той не запазва почти нищо от родния си
говор в своята реч. При носители на друг диалект, които се стараят да
говорят книжовно, личи как те си служат с полудиалект, с полукнижовен
език, своего рода койне. Сред носителите на новоселския говор това
не личи.1 Новоселянинът или изцяло говори на книжовен език, или говори
на новоселски говор с тук-таме някои фонетично преобразени по книжо-
вен образец думи.
Варианти в новоселския говор не са присъщи нито на отделни лица,
нито на говора като цяло. Доколкото има варианти, те са добили свое
значение - лексикално или морфологично — и вече са престанали да се
чувствуват като варианти (вж. напр. при личните местоимения за ж. род,
вин. падеж).
7.6. Естествено интересът на първите изследвачи на новоселския говор
е бил насочен и към произхода на неговите структурниелементи. Притона
те са разполагали със сравнително ограничени материали както за самия
говор, така и за останалите български говори. Ала въпреки това те вярно
посочват произхода на неговите характерни черти.
Така Ст. Младенов (стр. 496—499) доста точно определи произхода
на някои от чертите на новоселския говор. Правилно той смята, че основа
на говора са онези негови черти, които го отнасят към „берковско-бело-
градчишкото наречие", в което включва Трънско, Босилеградско, Пиротско,
Царибродско, Берковско, Белоградчишко, Нишко, Вранско, Кумановско и
Паланечко (стр. 496).
1 Вж. подобна ситуация у 3. Тополиньска, Диалектологические исследования
.для атласа в многоязычной среде, Общеславянский лингвистический атлас (Материалы
и исследования), М., 1965, стр. 61—62.
187
Трябва обаче да се каже, че за целите на нашето проучване е целе-
съобразно посочената от Ст. Младенов облает да бъде разделена на
няколко по-малки зони, тъй като между тях наред със съществуващите
общи черти има и редица различителни черти, конто ги обособяват в
самостоятелни говорни области. А и по този начин се постига по-точно
отбелязване на евентуалните зони, от конто произхожда новоселското
население.
7.7. Сегашните ни знания за българските говори позволяват да се
локализират сравнително точно някои черти на новоселския говор. С оглед
на тези възможности чертите на новоселския говор са три основни вида..
а) Черти, конто са общобългарски и нямат ограничен териториален
характер в българския език. За нашата цел те не представят интерес и
поради това тук с тях не се занимаваме.
б) Черти, конто имат определено териториално разпространение. С
оглед на издирване произхода на новоселския говор и на населението те
представят най-голям интерес. На тях се обръща най-голямо внимание.
в) Черти, конто не са известии на други български говори и конто
представят собствено новоселски говорен инвентар. Някои от тях са
получени от особеното вътрешно развитие на говора в специфични условия
на кръстосване или пък са заимствувани от румънския език. На тях също
се обръща внимание, тъй като те придават особен, неповторим облик на
новоселския говор.
7.8. Няма никакво съмнение, че основната част от новоселското
население е дошла от западните български земи, както посочва Ст. Мла-
денов. Тъй като тази облает не е единна в говорно отношение (това
посочва и Ст. Младенов, стр. 497), то за удобство, по практически съо-
бражения и заради по-голяма точност ще разделим предполагаемата облает,
откъдето са дошли новоселяни, на зони.
I зона е в областта около днешната северна част на българско-югослав-
ската граница: Белоградчишко-Берковско на юг до Стара планина (зона
на чипровизмите).
И зона е на юг от Стара планина около днешната българско-юго-
славска граница в Годечко-Трънско-Брезнишко.
Па зона е от другата страна на днешната българско-югославска
граница в Македония: Кумановско-Кратовско-Тетовско.
III зона се разполага на юг от II и Па зона в Кюстендилско, Станке-
димитровско, Благоевградско и в Македония.
IV зона обхваща Източна България.
7.9. Тук сега последователно се разглеждат различии черти на ново-
селския говор, конто го свързват с различните зони. В някои случаи от-
насянето на известии черти е безусловно и се подкрепя от съществуващите
на наше разположение материали от различии говори.1 Има случаи, конто
не може да се смятат за безспорни — досегашните материали само час-
тично подкрепят подобно отнасяне. Издирват се черти от различии страни
1 Използувани са следните видове източници за сравняване на чертите на новоселския
говор с други говори : а) публикации по диалектология за съответните зони ; б) Архива за
Българския диалектен речник в Института за бълг. език и Диалектният архив при Катед-
рата по български език в Соф. университет; б) лични наблюдения на терена през послед-
ните години.
188
на говора — фонетични, акцентни, морфологични, синтактични, лексикални.
Някои от тях имат ясно очертани ареали, а други (каквито са лексикал-
ните) само се набелязват най-общо в дадената зона.
ЧЕРТИ ОТ БЕЛОГРАДЧИШКО-БЕРКОВСКО (I ЗОНА)
7.10. Чертите, конто свързват новоселския говор с говорите в Бело-
градчишко-Берковско, можем да наречем чипровизми, тъй като онова,
което се знае за миналия католицизъм на новоселското население, не е
без връзка с разселването на населението от района на Чипровци. Не е
без основание мнението на Л. Милетич, че една част от новоселяните е
дошла от Чипровско.1
Освен посочените от Ст. Младенов чипровизми (стр. 497) тук се
привеждат и редица други, конто допълват картината на относителния
дял на тези елементи в сегашния новоселски говор.
7.11. Фонетични чипровизми. Малко фонетични черти може
да бъдат отнесени само като присъщи на говорите в Белоградчишко-
Берковско. Почти всички от тях се срещат и на юг от Стара планина и
обхващат всъщност иПа зона. Такива са например следните много важни
фонетични черти.
1. Застъпване на стб. ж с гласна у: рука, кудёл’а, дъду. .
2. Пълно изравняване между застъпниците на стб ъ, ь: бъчва, пътък*
дън, остън.
3. Застъпници ч, и на праславянски *tj, *dj: леча, гачъ, вёцъ, рацъ,
4. Фонетичен облик грдйзъ, лдйзъ на съществителните грозде, лозе.
7.12. Морфологични чипровизми. Измежду морфологичните
особености, конто са безспорно чипровизми, трябва да бъдат споменати.
1. Образуване на формата за забрана с частица нъкай? Нъкай дъ
отддиш сам упол’е. Нъкайтъ дъ съ йгрътъ и др.
2. Образуване на формата за отрицателно бъдеще време с отрица-
телна частица не: Нё чъ умръ. Нё чъ йдътъ сами угръд и т. н.
3. Липса на бройна множествена форма от съществителното име пут :
два пут, сёдъм пут и т. н.
4. Липса на членуване в конструкции като : О пинала у гръдйну. Излази
нъ пут. Одам код нас у йжу.
5. Употреба на винителни форми на показателни местоимения от типа:
Върнй тдга вола. Зъкаръй тдга кона у кошару и т. н.
6. Окончание -мо за 1 лице, множ, число, сегашно време: ддимо, съ
йгръмо, млатимо и др. Тази черта продължава на юг от Стара планина
в Годечко-Трънско-Брезнишко и минава в Македония в Кратовско-Те-
товско.1 2 3
1 Вж. Л. Милетич, „Арнаутите“ в Силистренско и следи gt носовки в техния
*език, ПСп, кн. LXI, 1901, стр. 639.
2 Вж. картата към статията на С т. Стойкое, Rozkaznikowe formy zaprzeczone w
jezyku bulgarskim, Prace filologiczne, t. XVIII, cz. 2, стр. 435—438.
3 Вж. картата към статията на С т. С т о й к о в, Глаголното окончание -ме в българския
книжовен език (употреба на окончанието -ме за 1 лице, множ, число, сег. време при гла-
голите от I и II спрежение), Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан по
случай деветдесет и петата му годишнина, С., 1955, стр. 365—374.
189
7. Частица за образуване на бъдеще време чъ, която е разпростра-
нена и на юг от Стара планина в Годечко-Трънско-Брезнишко1.
8. Наличие на две форми на прилагателните имена за множествено
число—едната за мъжки и за среден род, а другата за женски род:
бели волдвъ, бели йагънци— беле дфце. Подобно явление се среща и на
юг от Ст. планина в някои селища на Трънско.
7.13. Словообразователни чипровизми. Характерна черта
на новоселския говор, която го свързва с говорите в Белоградчишко-Бер-
ковско, е наличието на особени умалителни имена от някои съществи-
телни, образувани с наставка -ич, -ичи: пйличи, йаричи, дудачи, мачичи,
попйч, камънчич и др.
Тук може да бъде отнесена и друга умалителна наставка ък, която
обаче се среща и на юг от Ст. планина в Трънско-Брезнишко: снопък, медЪк,
пиперък и др.
7.14. Лексика л ни чипровизми. Тук се привеждат една част от
установените чипровизми. Както вече бе посочено, някои от тях са без-
спорни, а за други посочването е условно. Лексикалните чипровизми са
от най-различни семантични области. Срещат се и доста общи наречия,
глаголи, но преобладават съществителните имена: бёстръга ’далече’, бъцкъ
’боде’, вреж ’стъбло на тиква и др.’, вал ем ’търкалям’, гъдъчкъм Тъде-
личкам’, гмёчка ’специално дърво за смачкване на грозде’, глучё ’дълга,
бяла мъжка дреха без ръкави’, дйн’а? ’пъпеш’, жёлбаба ’костенурка’,
иибан Толям дървен съд’, зъклопач ’капак на съд’, заврън ’теглич от ярем
на кола’, йурим Тоня’, съ кривим Тлезя се’, кутъм ’крия’, комина 'джибри’,
кобйлка ’кобилица’, клашн’е ’шаяк’, как’ичка ’минзухар’, клештёва ’дилаф’,
косица ’рукан, оберъчка’, кърчаг ’стомна’, куп&чки ’купешки’, лала ’батко’,
л’уцк’и ’чужд’, липтйр ’пеперуда’, мъръпутина ’път, издълбан от порой*,
мотрйм Тледам’, мълйца ’приспособление за чукане на коноп’, м’адеис
’бемка’, мънъцък ’малък’, малтър ’хоросан’, нёчъм ’не искам’, нъвалим
’наведа’, нъвдтка ’вид тъкан’, ддър ’легло, креват’, отодим ’отивам’, съ
отушувъм* ’насищам се’, падъртина ’кора с лико от липа’, плдвка ’па-
тица’, пйвница ’мазе’, поддим ’тръгвам’, пъснйца ’юмрук’, пулк'а ’ярка’,
под ’таван’, пЪртън ’конопен’, пружим ’протегна’, пёга ’луничка’, пЪлтъник
’мъртвец’, пъпунка ’малка лютива чушчица’, пърашка ’червено великденско
яйце’, погацъм ’устройвам’, пъкл’а ’илик’, правка ’праскова’, съ ръзбукари
’разгони се (за свиня)’, рус ’прашинка’, рог ’ъгъл’, ровём ’викам, рева’, съ
сёвъ ’святка се’, сйсъм ’бозая’, стомна ’делва’, столица ’стол’, спастрим
’запазвам, спестя’, сурёвъм ’сривам’, стънйца ’дървеница’, скдмина ’изтръп-
ване на зъби’, суферйна ’жълтица от наниз’, трак ’връзка на чорап’,
турлд ’облак прах’, тън’ур ’малки захлупци за сол и пипер’, тиква ’кра-
туна’, усница ’устна’, фърг ’кратунена чаша’, цукъм ’целуна’, цъцарка ’вид
малка тиквичка’, цъпл’анка ’малка треска’, чавка ’врана’, чуткъм ’бутам’,
чобърн’йк ’прът за носене на чебри’, чобЪр ’чебър’, штулъ ’кокили’, чир
’цирей\ июрц ’престилка’, матър ’майка’, пристав ’ратай’.
1 Вж. картата към статията на С т. Стойкое, Образуване на бъдеще време (фу-
ту рум) в съвременния български език, Езиковедско-етнографски изслелвания в намет на
акад.( Ст,-Романски, С., 1960, стр. 239—256.
- Вж. картата към статията на Ст. Ст ойков, Названията на две културни растения
в български език, Език и литература, XVIII, 1963, кн. 5, стр. 23—34.
190
Тясно свързани с Берковско-Белоградчишко са и следните наречия
дако ’при все това’, затдй ’затова’, бъг’евй ’напразно’, ичёр ’вчера’, зайчър'
'завчера’, кндчи ’довечера’, къда ’кога’, овдё ’тук’, ондё ’там’, оцутра ’от
сутринта’, овам ’насам’, нъвам ’насам’, туй ’тук’, зайтръ ’след един ден’.
Интересна подробност представят двете думи кърчаг ’стомна’ и
стдмна ’делва’. Двете думи поотделно със значение ’стомна’ се срещат
доста нашироко, но такова съчетание като горното се среща самовБелоград-
чишко-Берковско.
7.15. В Белоградчишко-Берковско има редица лексикални единици,
които са непознати за новоселския говор. Такива са напр. братенец
’братов син’, бучка ’висок съд за биене на масло’, варкам ’бързам’, гад
ми е ’гнус ме е’, дърт ’стар’, ексёр ’пирон’, затискдл ’тапа, запушалка’,
кл’унйцъ ’човка’, кръстдвшите ’кръстопът’, кукулашка ’царевичен кочан’,
манара ’брадва’, бкам ’викам’, плуж 'охлюв’, погача ’пита’, псёта ’ку-
чета’, ручам ’ям’, сакам ’искам’, слог ’синур’, страна, уруглица ’сватбено
знаме’, чиним ’правя’, чёрка ’дъщеря’ и някои др.
В новоселския говор на тях съответствуват думи, заети от румън-
ския език, или думи, влезли в говора от други зони.
ЧЕРТИ ОТ ТРЪНСКО-БРЕЗНИШКО (II ЗОНА)
7.16. Фонетични. Малко черти от фонетиката на новоселския говор
може да бъдат отнесени само към II зона. Посочените под т. 1, 2, 3
при чипровизмите до голяма степей се отнасят и за II зона. Тук може да
бъдат посочени черти като следните.
1. Спорадично застъпване на стб. ъ с гласна о: ложйца, соблъчувъм
собувъм.
2. Застъпване на стб. ж с гласна о в думата копйн’е.
3. Съгласна в на мястото на съгласна х в случаи като глув, сув.
7.17. Акцентни. Има няколко случая на обща акцентна характе-
ристика при някои групп думи.
1. Крайно, суфиксно ударение в думи като пътЪк, момЪк, пъсЪк.
2. Прилагателни с подвижно ударение от типа бел — бела — бё-
линъ; голём — голъма — голёминъ и др.
7.18. Морфологични. Измежду морфологичните черти, които на-
сочват към зоната на Трънско-Брезнишко, може да бъдат споменати
следните.
1. Деепричастия от типа одёйче, съдёйче (в Трънско — одёйечи, се-
дёйечи).
2. Последователно различаване на именителна от винителна форма при
съществителни имена от женски род: жъна — жъну, крива — краву.1 Тази
черта се среща и в други говори, обаче най-последователно е проведена
във II зона.
1 Вж. картата към статията на Г. П. Клепикова, К вопросу о происхождение
формы casus generalis существительных женского рода единственного числа д-основ в бол-
гарском языке, Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 9, М., 1959, стр..
91—126.
191
3. В някои райони на II зона се среща и наличие на две форми на
прилагателните имена за множ, число: бели волдвъ, бели йагънци —
беле дфцъ.
4. Важна черта, която свързва новоселския говор със зоната на го-
ворите в Трънско-Брезнишко, е наличието на предлог код ’при', у: Одам
код нас. Съм бйл код Банку и т. н.
5. В Трънско-Брезнишко се среща употреба на показателни место-
имения от типа Испудй тдга вола, но там се срещат още и конструкции
от типа Напуди волатога, който са невъзможни за новоселския говор.
6. В новоселския говор има „заповедни“ форми от наречия от типа
полЪктъ, овамтъ, скдротъ, който са присъщи на говорите в Трънско-
Брезнишко.
7.19. Лексикални. Има редица лексикални единици, конто свързват
новоселския говор с II зона. Такива са например следните: врёвим ’го-
воря’, вйкъм ’плача’, въпЪр ’шипар’, грознйцъ ’малария, треска’, дада ’кака',
брёмъ ’вързоп, товар’, гроза ми е ’гнус ме е', гран’а ’клон’, гн’авим ’мачкам,
натискам’, зътискач ’запушалка, тапа’, заод ’залез’, курдёл ’царевичен
кочан’, кумыийн ’кумец’, кун’аем ’стоя омърлушен’, омълакшъм ’преуморя
се’, мотка, мал ’дървен чук’, миш ’мишка’, нъддим ’намирам’, натръг
’назад’, нёслън ’несолен’, ман’е ’прежда’, окънйца ’кана’ огърл’ач ’яка’,
поочъ ’повече’, покрйва ’коприва’, пружим ’протегна’, пдклъде ’заговезни’,
пддвъсик’е ’вид пояс’, прокодЪн ’през деня’, прокондч ’през нощта’, пЪнк’ем
’одумвам’, pin1 а ’ноздра’, растъга ’стърчишка на кола’, ръмён ’каиш,
ремък’, ръскрЪсе ’кръстопът’, съ слутим ’правя се глупав’, спъруиьън
’увехнал’, тйрсим ’тесам трева’, търчйм ’тичам’, тйк’е ’само’, тйтора
’детска игра’, утЪрнъ ’изтръпне’, утъчём ’избягам’, цигулав ’източен’, цър-
цдри ’едва капе’, штучъм ’щукна, изчезна’ и др.
7.20. На говорите от II зона са присъщи някои лексикални единици
и други особености, конто са непознати за новоселския говор. Така на-
пример в Трънско-Брезнишко съчетание ъл след устнена съгласна се за-
стъпва от гласна у (вуна, вук), ударението при съществителни от женски
род е жена — жене, коза — козе и т. н., в повелително наклонение е
дойди, седи, метете, тёглете; дателни форми на собствени имена с
окончание -у: Кажи Рангелу Стойановому (в Ново село са с окончание
Къжй му Ранг’елъ), наставка -уем (къжуем, а в Ново село — къ-
жувъм), лични местоимения нам, вам; лексикални единици като блак
’сладък’, бунар ’кладенец’, варкам ’бързам’, вЪрчва ’делва’, жужел’ ’охлюв’,
извара, канун ’минзухар’, лозин*ё и лостйн’е ’стебло на тиква и др.’, дкам
’викам’, пупеш, сакам, товарййа ’бъклица’, шатица ’патица’ и др.
ЧЕРТИ, ОБЩИ ЗА БЕЛОГРАДЧИШКО-БЕРКОВСКО-ТРЪНСКО-БРЕЗНИШКО
7.21* Има редица черти, конто, както вече на няколко пъти беше по-
мочено, са присъщи на всички говори около северната част на границата
с Югославия (I и II зона). Тук може да бъдат споменати такива особе-
ности като: застъпване на стб. ж с гласная (рука, мъту); звучни съгласни
в краесловие; ч, и на мястото на праславянски *tj, *dj; частица за бъ-
деще време чъ. Към тях може да се прибавят още:
192
1. Форми рук’е, ндг’е срещу по-източните раце, ндзе.
2. Крайно ударение на многосрични съществителни от мъжки род в
множествено число: другърё, боловънё и др.
3. Окончание -мо за 1 лице, множ, число сегашно време на всички
глаголи: мътёмо, ддимо, глёдъмо.
4. Обобщително местоимение сви ’всички’.
5. Лексикални единици: врёча ’чувал’, зъструзи ’похлупци’, йдъ ’вали’,
клупа ’скамейка’, очъм ’искам’, опъниак ’ямурлук’, плот ’плет’, съ пружим
’нротегна се’, пл’авез ’молив’, ровём ’рева, викам’, съ сёвъ ’святка се’,
сйсъм ’бозая’, столица ’стол’, стукъм ’връщам назад впрегнати волове’,
трёпк’е ’клепачи’, трава ’трева’ и др.
ЧЕРТИ ОТ КУМАНОВСКО-КРАТОВСКО
7.22. Чертите, които със сигурност може да свържат новоселския
говор с Па зона в Кратовско-Кумановско, не са така много, но някои от
тях са много важни за разкриване на начина, по който при кръстосване
се възприемат черти от определен говор.
7.23. Пофонетичните си белези новоселският говор има редица
общи черти с говорите в Кумановско-Кратовско, повечето от които са
характерни изобщо за говорите от зоната между българския и сърбо-
хърватския език. Не може да се отбележи нито една черта, която да се
свързва само с тези говори. Напротив, в тези говори има много фоне-
тични особености, които са съвсем непознати за новоселския говор. Така
напр. там застъпниците на праславянските *tj, *dj са к’ г’ (к’ёрка, вёг’а),
изпадането на съгласна х е довело до появата на дълги гласни и др.
В акцентно отношение може да се каже, че новоселският говор не е взел
нито една характерна особеност от посочените говори. Там се среща
ударение като воденичари, зелёна, бёла, носи — ндсете, жёна, сёстра
и т. н.
7.24. В морфологично отношение обаче новоселският говор при-
тежава редица черти, които го свързват само с говорите в Кумановско-
Кратовско. Тези черти са следните:
I. Напълно идентична система на показателните местоимения: тЪй,
онЪй, овЪй; тай, онай, овай; той, оной, овдй; тййа, онййа; овййа; тёй,
онёй, овёй. Тази система има абсолютно компактно разпространение в
Кумановско-Кратовско, както показва изследването на Б. Видоески1.
2. Голяма част от личните местоимения от новоселския говор също
могат да бъдат отнесени към района на Кумановско-Кратовско. Такива
са местоименията ми ’ние’, ни, ви, н’ёга ’него’, га То’, ни ’тях’, и ’ги’.2
3. Еднакво образуване на бъдеще предварително време с частица
тёшъ: тёшъ дъ носим, тёшъ дъ йдъм и т. н.3
1 Вж. карти № 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 34, 35, 37, 38, 47, 49, към изследването
на Б. Видоески, Заменските форми во македонските диалекти, Македонски азик, XVI,
1965, стр. 25-71.
2 Пак там, карти № 5, 13, 14, 15, 18
3 Вж. карта № 3 към изследването на В. К о п е s k 1, В. V i d о е s к i, О. J a s a r-N a s-
t е v a, Distribution des balkanismes en Macedonien, Scopje, 1966.
13 Говорът на Ново село, Видннско
193
4. Местоимение съв ’всичкият, целият’.1
5. Форма за мн. число кдн’и.
6. Две форми на прилагателни имена в множ, число: бели волдвъ
бели йагънци — беле дфцъ,
7. Съществителни като ёсън, пед, нон са от мъжки род.
8. Предлог пдйзъ 'зад'; Съ скушал пдйзъ врата, Съмо ръскопали
гръдйну пдйзъ йжу и т. н.
9. Наличие на много конструкции без членуване. В Кумановско-Кра-
товско е жива тенденция към отстраняването на членуването,1 2 а в Ново
село тази тенденция е доведена до крайния й предел.
В Кумановско-Кратовско се забелязва твърде честа постпозиция на
съгласуваното определение, както това е в новоселския говор.3
7.25. Малко лексикални единици може да бъдат отнесени към
зоната на Кумановско-Кратовско. Такива са напр. тражим ’търся’ и тёръм
’карам, пращам’. Двата глагола имат доста широко разпространение по
българското езиково землище и най-често със значение ’търся’. Горното
съчетаване на двата глагола с различно значение е присъщо обаче само
на говорите в Кратовско и Кривопаланечко. Там се среща и глаголът
думъм ’мисля’.
Вижда се как с областта на кумановския говор новоселският говор
се свързва не с отделни единици, а с цели по-малки системи, конто са
се оказали много устойчиви и са се вместили като цяло в новообразу-
вания говор.
ЧЕРТИ ОТ Ш ЗОНА
7.26. Към тази трупа черти отнасям редица особености, конто за-
сега не може с точност да бъдат фиксирани, но конто безспорно се от-
насят към зоната на македонските говори. Още Ст. Младенов (стр. 498)
посочва редица белези на новоселския говор, конто той смята за доне-
сени от македонските преселници в Ново село. Такива са следните осо-
бености :
1. Членно окончание -ин, -на,-но-ни, -нъ. )
, 2. Фонетичен облик сЪнцъ,
3. Причастия от типа къжал, питал.
4. Ударение в числителното чътйри.
5. Глагол клйкъм.
6. Наречие мЪрку < м ъ р в а ’малко’.
7. Глагол врёвим,
8. Кратко лично местоимение в начало на изречение от типа Си га
видёл?
9. Употреба на предлог от вм. предлог на: рдзи от плуг.
7.27. Някои от приведените черти действително може да бъдат от-
несени към проникналите от Македония черти в Ново село, но както се
видя, по-горе, глаголите клйкъм, врёвим имат цо-широко разпространение
1 Вж. карта № 51 към посоч. статия на Б. Видоески.
г. Вж. Б. В и д о е с к и, Кумановскиот говор, стр. 151.
3 Вж. пак там, стр. 236.
.194
и поради това мъчно може да се свържат само с тази зона. Употребата
на кратко лично местоимение в начало на изречение и притежателното
значение на предлог от могат да бъдат развити в говора и под въздей-
ствието на румънския език.
7.28. Има обаче други черти в новоселския говор, които несъмнено
са проникнали от българския диалект в Македония.
1. Числителните събирателни дбъйца (обёйца), дбъдвъ.
2. Конструкции от типа мъ смъйё (с винително кратко лично место-
имение) и му е стра, ми е гроза (с дателно кратко лично местоимение)
се отнасят към македонските говори.
3. Употреба на минали страдателни причастия от непреходни глаголи
вместо минали действителни причастия: Га нъмърй лёгнут по бурту.
Што сё съдйш сёднут, а нъ сЬ дйгнъш?1 Тази черта може да се дължи
и на силното румънско влияние.
4. Наличие на предлог конто ’към’: Бёшъ овдё, ама пойдё конто поле?
5. Самостоятелна употреба на спомагателния глагол в минало свър-
шено време: Овуй гддину зима бй тдпла?
6. Образуване на форми за мн. число на някои съществителни имена
от среден род: врёмъта, сёмъта.
7. Някои лексикални единици като рЪза ’кърпа, пачавра’ (в Кукушко
има дума рйза ’пешкир’), която може да бъде заета и от румънски —
riza; пика ’чичо’; полата ’навес’; сплина ’далак’, сёдъло ’гнездо’, макъм
’потапям’, кумыийн ’кръщелник’, ми тёкнъ ’хрумне ми’, и някои др.
8. Интересно е да се отбележи, че редукция на неударена гласна
е > ъ е широко разпространена в дойранския говор: пътък ’петък’, жъ~
лёзо, нъдъбълёло, пътъл? Тя е напълно идентична с новоселската ре-
дукция на неударено е. Много важно е да се отбележи, че съгласната
пред ъ < е е винаги твърда.
9. Въпросителна частица дълмй ’нали’.
7.29. Много важно е да се каже, че издирването на проникналите от
Македония черти трябва да продължи, особено в областта на лексиката.
От посочените тук примери случайте като лёгнут, сёднут несъмнено
отвеждат към южнобългарските райони, защото са известии и на тра-
кийски говори,1 2 3 4 5 6 и на родопски.6 За тази черта обаче би могло да се до-
пуске и евентуално въздействие от страна на румънския език, доколкото
изобщо употребата на страдателни причастия от непреходни глаголи
вместо действителни причастия, както се смята, е възникнала под въздей-
ствие на румънския език. Твърде е възможно румънското влияние да е
съвпаднало с вече съществуващата в говора черта, донесена от югоза-
падните преселници.
1 Вж. Вл. Георгиев, Езикът на „Български народни песни* отБратя Миладинови
Български език, XI, 1961, кн. 5—6, стр. 397.
2 Вж. А. М. С е л и ще в, Полог и его болгарское население, стр. 376, 380.
3 Вж. К. Мирч ер, За някои от формите на новобългарския помощен глагол „съм“,
Годишник на Соф. университет, ИФФ, кн. XXXII, 1936, стр. 10—11; Глаголните форми
бъ и Б'ьше в развоя на българския език, Македонски преглед, XII, 1940, кн. 1, стр. 75
4 Вж. Г. п. Христов, По-забележителни особености на кукушко-дойранския говор
Македонски преглед, X, 1936, кн. 1 и 2, стр. 109.
5 Вж. Т. Бояджиев, Някои синтактични особености в говора на с. Съчанли, Гю-
мюрджинско, Език и литература, XIX, 1964, кн. 3, стр. 88—89.
6 Вж. Ст. Стойков, Говорът на с. Настан, Девинско, Известия на Института за
български език, кн. XI, 1964, стр. 373—374.
195
ЧЕРТИ ОТ ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ (IV ЗОНА)
7,30. Ст. Младенов неколкократно казва, че във формирането на но-
воселския говор са взели участие и преселници от Източна България,
обаче той не привежда безспорни черти от говора, конто да го свързват
с източнобългарската езикова облает. Той допуска, че редукцията на
е>ъ (стр. 476) има източнобългарски характер, обаче в Габровско и
Ловешко редукцията на е>з винаги е евързана с предходна мека
съгласна. В Ново село липсва напълно редукция е > и, а съществува
само редукция е>ъ: при това съгласната пред гласна ъ е винаги твърда,
млъкд, жъна, зълънд, а няма нито един източен говор, който да познава
само редукция е>ъ, и доколкото тя е позната, винаги е евързана с мека
съгласна пред ъ. За застъпването на група ръ Ст. Младенов отбелязва,
че новоселският говор „напълно прилича на известии източни наречия"
(стр. 480).
В Югоизточна България обаче се срещат единични селища, в говора
на конто има редукция е > ъ, а, £. В говора на с. Розово, Пещерско, има
бърём, ейръне, ж$на, с$ла, зелёно, egepa, а в с.Татарево, Първомайско —
залён, сала, сасра, кдлва, кл’учва?
7.31. Ст. Младенов сочи, че и ударението в новоселския говор има
източнобългарски характер (стр. 491) и привежда само ударение на съще-
ствителни имена от типа гръда — грёдъ, млъкд, винд, нож — ножёвъ, Из-
точнобългарски характер има ударението на глаголната парадигматика.
Така напр. никога ударението в новоселския говор не е върху представ-
ката в префигирани глаголи в сегашно време: нъпраем, зъепим, нъбёръм,
зъкаръм, опъчём и т. н. Освен това ударението в повелително наклонение
винаги е върху основообразуващия елемент (и пред окончанието): пиши —
пшийтъ, сипи — сипйтъ, нъпший — нъпшийтъ, посипи — посипшпъ. По уда-
рението в повелително наклонение новоселският говор се свързва със се-
вероизточните български говори.1 2 3
7.32. Тук трябва да бъдат споменати и други особености на ново-
селския говор, конто се отнасят към източнобългарските му черти.
1. Окончание -итъ на 2 лице, множ, число на повелително накло-
нение: къжйтъ, турйтъ и др.
2. Формите за сегашно време на вероятностното наклонение много
напомнят по структурата си подобии форми от източни български говори:
имачъм, носйчъм и др., са напълно сходни напр. с тихомирските рабо-
та л ate те?
3. Кратките винителни местоименни форми мъ, тъ: Нъ т/Ь кликали
дъ ддйдыи? Нъ мЬ мънувъйу дъ йдъм, конто с този фонетичен облик са
присъщи на източни български говори.4
1 Вж. Български диалектен атлас, т. I, Югоизточна България, 1964, к. № 15 и комен-
тара към нея.
2 Вж. Б. Цоне в, Към историята на български език. А. Преглед върху българските
говори, Сборник за нар. умотворения, кн. XIX, 1903, стр. 12, 19—20;:а също така Ст.
Стойкое, Българска диалектология, 1968, стр. 145.
3 Вж. Ст. Кабасанов, Един старинен български говор, Тихомирският говор, С.,
1963, стр. 78—79.
4 Вж. картата към статията на Ст. Стойкое, Три местоименни изоглоси в бъл-
гарски език, Славистични студии, Сборник по случай V международен славистичен конгрес
в София, С., 1963, стр. 154—156.
196
4. Страдателни причастия, образувани с наставка -пт, бит, дмит,
пдкрит.
5. Наличие на трупа чър-: чърн, чървён, чърёва, чърёшн’а.
6. Източнобългарски характер имат и някои лексикални единици в
новоселския говор. Безспорно тук най-голямо внимание заслужава гла-
голът йскъм, Новоселският говор лежи изцяло в ареала на глагола са-
кам, обаче в него този глагол не се употребява. Глаголът йскъм в ново-
селския говор не е с дефективна парадигматика, а неговият дублет дчъм
няма пълна парадигма. Думите нъвёищта 'преспи' и скратим ’скъся’ на-
помнят родопскиге думи навей и крата се, Същото се отнася и
за думата мраз ’студ’. В говора съществува и думата запъртък
’човек, малък на ръст’, която в източните говори означава преди всичко
’развалено яйце’.
6. Гласна о в думата чобър (и чобърн’ак) от стб. чьвр също на-
помни източнобългарското „застъпване* на стб. ь в думи като дошол.
НОВОСЕЛСКИЯТ ГОВОР И ГОВОРЪТ НА С. СВИНИЦА
7.33. Напоследък станаха известии някои черти от говора на с. Сви-
ница (в Банат — Румъния).1 Той е обект на системно и всестранно про-
учване от румънския славист Миле Томич. В този говор има извънредно
много и важчи черти, който поразително съвпадат със съответни черти
от новоселския говор. Засега можем да споменем само някои от тях?
1. Наличие на определени форми само при прилагателни имена, и то
образувани с членно окончание -нъ, -на, -но, ни.
2. Две форми за мн. число при прилагателни имена — едната за
мъжки и за среден род, а другата — за женски род.
3. Наличие на предлози код, коно,
4. Числително дбъдвъ,
5. Кратка местоименна форма и Ти\
6. Конструкции от типа Сей съ смъйу од н’ёга. Нёмыи ти другога
нйкога, Йма нужда за лаг’е и др.
7. Заповедни форми за 2 лице, множ, число: носйте,
8. Трупа чер-: ч’ърно, чрвён, чирёва,
9. Наличие на случаи на редукция е>ъ: смъйу, вънъц и др.
10. Трупа ъл: мълзу.
И. Форми от типа кажал.
12. Окончание -ове: шлёпове, дарове, судове.
13. Наличие на бройна множествена форма съществителни имена от
мъжки род: трй шлёпа, трй сата, дваес човёка.
14. Аналитично образуване на степени за сравнение с частиците
по и най. 1 2
1 Вж. М. Т о m i с i, Unele observap’i in legatura cu adjectivul calificativ in grauil
sirbesc din localitatea Sviniia, reghinea Banat, Studii cercetari lingvistice, XVIII, 1967
2, стр. 220—230.
2 Колегата M. Томич ми даде възможност да слушан през август 1967 г. магнето-
фонни записи от с. Свиница, от коити извлякох посочените тук черти на свиницкия говор.
Използувам случая да му изкажа сърдечната си благодарност.
197
15. Лексикални единици като натръг ’назад’, врёви ’говори’, брийак
’сватбено знаме’, тёрам 'каня, пращам’, тражим 'търся', ч’ъртало ’че-
рясло’, дро ’хоро’, дйн'а ’пъпеш’ и др.
7.34. Това малко и бегло сравнение между говорите на Ново село
и на Свиница показва значителни прилики, което свидетелствува навярно
за генетична общност. М. Томич смята свиницкия говор за сръбски, но
жителите на селото не са единни по въпроса за своя произход— едни
мислят, че са сърби, други — че са българи или Македонии.1 Твърде е
възможно новоселяни и свиничани да са произлезли от едни и същи об-
ласти, а по-късно да са се разделили и по този начин да са развили и
различия в резултат на дълго самостоятелно развитие. Това впрочем
може да бъде предмет на самостоятелно проучване, след като излезе
изследването на М. Томич.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
7.35. От сравнително големия списък на инвентара от новоселския
говор, който може да има локализация по българската езикова терито-
рия, става ясно, че този говор не прилича на нито един от останалите
български говори. В неговото формиране са участвували разнородни го-
вори и всеки от тях е допринесъл с някои свои черти за създаване на
днешната му физиономия. Ако към този инвентар се прибавят и собст-
вено новоселските особености, които може да се дължат или на вът-
решно развитие, или на въздействие от страна на румънския език, то
ще се получи пълна представа за новоселския говор като цяло.
7.36. На вниманието ни се налага един твърде ьажен теоретически
извод: при създаването на новоселския говор действително участвуват
различии по произход конститутивни елементи, но те така са се раз-
пределили, че се е получила една сравнително цялостна, единна и хомо-
генна система. Прави впечатление, че редица исторически явления от фо-
нетиката и от морфологията са се развили абсолютно последователно и
много рядко' тук-там може да съществува раздвояване в развоя на явле-
нието. Това показва, че в новоселския говор влизат от съставящите го
говори не отделни думи, носители на определени явления, а явления като
цяло. Тази особеност навярно се дължи на факта, че смесването е
станало много отдавна, и то в момент, когато се е формирал сегашният
облик на българските говори, когато редица исторически процеси са
били още живи и поради това с действуващата си сила са обхващали
всички случаи. По този начин са били отстранявани дублетите. Само там,
където са се запазили все пак дублетни форми, е започвала семантична
диференциация, която постепенно ги е обособила като самостоятелни еле-
менти в говора.
7.37. Както се вижда, фонетичната основа на говора е свързана със
зоната на говорите в Белоградчишко-Трънско-Брезнишко. Това личи най-
вече от застъпването на някои от старобългарските вокали. Има обаче
елементи като редукцията на гласни а, е>ъ или трупа чър-, които се от-
насят към други говори.
1 Вж. М. Том и-ч, посоч. статия, стр. 224.
198
Общо взето, консонантизмът споделя съществените особености на го-
ворите от Северозападна България, обаче в него има голям брой меки
съгласни като, резултат най-вече на особеното застъпване предимно на
румънския дифтонг еа.
7.38. В областта на морфология та говорът има най-много черти,
който го отличават от другите български говори. Тези черти имат раз-
личен характер. В говора няма определени форми при съществителните
имена и тази е най-важната особеност на именната система. Определе-
ните форми на качествените прилагателни пък са с членно окончание -ьн/
-инъ. Както вече бе посочено, опростяването на новоселската именна си-
стема е пряк резултат от кръстосването на разнотипни говори. Запазва-
нето на определени форми с окончание -ън се дължи повече на тяхното
показателно (деиктивно), отколкото на определително (детерминативно)
значение. При глагола новоселският говор носи белезите на Трънско,
Брезнишко, Белоградчишко само привидно — във фонетичния облик на
глаголните морфеми. Духът, същината на цялата глаголна система обаче
е друг. В него извънредно силно се пазят двете прости глаголни вре-
мена имперфект и аорист без никакви следи от изравнявания между тях
или пък от изчезване. Говорът е развил очевидно на базата на източно-
български материал свое, ново наклонение. Опростяването в сферата на
глаголната система се проявява при глаголната флексия — там има стре-
меж към уеднаквяване на флексията за всички прости глаголни времена
при налична тенденция към максимално различаване на изходните основи.
Като цяло местоименната система на новоселския говор се отнася към
говорите в Кумановско-Кратовско. Отделни нейни елементи се срещат и
в другите зони и навярно те именно са подкрепили утвърждаването на
кумановско-кратовската система.
7.39. В лексикално отношение говорът най-тясно се свързва с трън-
ско-брезнишките говори, но има, както се видя, елементи и от другите
говори. Най-характеристичните лексикални черти на новоселския говор
обаче са придобити на сегашното му място в резултат на взаимодействие
с румънския език. Новоселската лексика е по начало словообразователно
немотивирана. Говорът малко е образувал свои думи, с конто да отрази
промените в материалния свят, а повече е заемал наготово от румън-
ския език. При това взаимодействие са били изтласкани редица думи,
конто са общобългарски, като внук, внучка, баджанак, сват и др. Това
свидетелствува, че говорът е претърпял развите, при което горните думи
са изпаднали, а техните значения или са били поети от други думи, или
пък на тяхно място са се появили други, нови думи (рядко новосъзда-
дени и по-често заети от други езици).
7.40. Малко черти от новоселския синтаксис със сигурност може
да бъдат отнесени към някоя говорна облает. В тази сфера говорът е
претърпял най-силно въздействие от страна на румънския език. Все пак
за някои от синтактичните особености (както вече бе казано) може да
се сметне, че са донесени от югозападните земи. Тяхното наличие и за-
крепване в новосформирания говор се дължи вече и на съпътствуващото
влияние на румънския език.
7.41. Така от взаимодействието и от кръстосването на много и раз-
нообразии фактори се е създал един говор, напълно самобитен по основ-
ните си белези и същевременно с достатъчно елементи, който го опре-
делят като български.
199
8. ЛЕКСИКА
НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ЛЕКСИКАЛНИ ЧЕРТИ НА ГОВОРА
8.1. Преобладаващата, основната част от лексиката на новоселския
говор има домашен произход. Тя заедно с граматичната структура и с
фонетичната система дават облик на говора. Тази лексика, макар и не-
пълно, проличава от приложения тук речник. Разбира се, в говора съще-
ствува и друг тип лексика, която той е развил или придобил, както
всеки български говор. Условията за живот на новоселското население
са дали отражение и върху неговата лексика. Постоянният контакт с
румънския език е въздействувал върху говора и това въздействие се из-
разява в наличието на няколко стотин заети от румънския език лекси-
кални елементи в най-различни семантични области (за тях вж. тук, т.
6.3—6.36). В говора съществуват и ограничено количество думи от
турски и гръцки произход, както е при всеки български говор. От
тур ски произход в говора са думи като амбър,х апса, бекрййа, бойа,
бул'ук, бурёк, бъг’ева, бълдъза, г’улё, гурук, г’урунтййа, дувар, зъмбйл,
мъла, пъланца, пъштъмал, рат, ръчёл,симйт, синййа, сокак, суцук, сурййа,
суфёр, съкапг, съпёт, трампа, тугла, туфёк, туч, тъбун, тъйн, тъмън,
търаба и др. От гръцки произход в говора са думи като босйл’ек,
дърмон, ко мат, к’илёр, к’ирййа, пиростййе, попаз, пъйтдн, пъспал,
пъръстас, сплина, стъфйда, тиган, тъмн’ан, фенёр, фелййа, фитил,
цифун, ъгурйда и др.
8.2. Тъй като говорът има смесен характер, неговата лексика го
свързва с различии български говори. Някои думи имат по-ограничена и
по-точна локализация, а други са присъщи на по-големи български диа-
лектни области (за лексикалните връзки на говора с други български
говори вж. тук, т. 7.14, 7.19, 7.21, 7.25, 7.28, 7.32).
8.3, Интересно е да се изтъкне, че в говора не се срещат редица
думи, който имат много широко териториално разпространение и пове-
чето от конто се смятат за общобългарски. Така в говора няма глаголи
като вървя, донеса, слизам, съхна, ела, елате, търся, чупя; съществи-
? \ т е л н и като булка, гора, дъжд, мома, момиче, момче, маса, река, стена,
нива; прилагателни като беден, наречия като бързо, бавно, вън, назад,
отзад\ предлозикато във, низ. Тези данни свидетелствуват, че говорът
е претърпял развитие, при което горните и други думи са изпаднали и
1 За значенията на споменаваните тук лексикални единици вж. в речника.
200
техните значения или са били поети от други лексикални единици, или*
пък на тяхно място са се появили други думи: създадени или заети от
други езици. ,
8.4. В говора съществуват и думи, които имат ограничено разпро-
етранение и очевидно може да се смятат за характерни за него: глъ-
вочка ’надебелена месеста част на стъбло на дърво, която е в земята’,
голешё ’семка от жълта тиква, която няма люспи’, зъвийач ’сарма’, л’ар-
пинъ ’черупки от яйце, орехи’, мёдъница ’пчела’, млёчница ’мляко с ориз,
сутлияш’, мушка ’съд за преработване на мляко, буталка’, мъшнйца
’гайда’, носвица ’риба чига’, полёвник ’кърпа за лице, пешкир’, пулк’а
’ярка, още не пронесло пиле’, пушица ’насекомо калинка-малинка’, пу-
фало ’ковашки мех’, старка ’кокошка, която вече носи яйца’, тъклйч
'разсилен в община’, фунййа ’стръмна улица към Дунава’, чей ’пепелива
вода, лишия’ и др.
8.5. В някои семантични полета говорът има развита много богата
лексика. Освен общите названия напр. дёвър и зълва, в говора същест-
вуват още следните названия: браца ’първи девер’, злаца ’втори девер’,.
голуб ’трети девер’; г’издафка ’първа зълва’, убъфка 'втора зълва’, трън-
чица 'четвърта зълва’, нъвёнка 'пета зълва’, пъунйца ’шеста зълва’, гос-
подйца ’най-малката зълва’.
8.6. Има интересни случаи на съсъществуване и специализация на
лексикални единици, които в други говори не съществуват заедно. Такива
са съотношенията между думите кърчаг ’стомна’ — сшдмна ’делва’ —
к'уп ’саксия’; къжувъм ’разказвам, съобщавам’ — врёвим ’говоря, бесед-
вам’ — думъм ’мисля, предполагай’; гуштър ’само голям зелен гущер’ —
шопърла гмалък сив гущер’, образ ’лице’ — фалка ’буза’; йужъ ’въже от
липово лико’ — фрънг’ййа ’купешко конопено въже’ и др. В говора
липсва дума със значение ’тиква’. Думата тиква е със значения ’кра-
ту на'. Има обаче названия на отделните видове тикви — турбънача ’бяла
J тиква’ и корана ’жълта тиква’. Вижда се следователно, че в говора са
настанали семантични преобразования, които са разпределили по особен
начин значенията между съществуващите лексикални единици. Забелязва
се също, че домашната дума обикновено „преотстъпва" свое значение на
чужда дума и така се преодолява многозначността на част от предмет-
ната лексика в говора.
8.7^ Важна черта на новоселската лексика е наличието на голям
брой лексикални единици с експресивно значение при съществителните
имена, свързани с характеристика на човека по неговите прояви и каче-
ства. Тази лексика има предимно чужд произход и при нея като че ли
преобладала експресивният елемент пред смисловта, защото в някои случаи
е трудно да бъде обяснена от носителите на говора (за този тип лек-
сика вж. тук, в дял VI).
8.8. Сред най-старите носители на говора се забелязва употреба на
думи, които вече са почти неизвестни за по-младите. Така се очертава
един пласт лексика, която явно придобива архаично значение. Тук може
да бъдат споменати думи като витрйг ’втори баща’, витрйга ’мащеха’,
дйжма ’данък десетък’, винерйч ’данък върху лозята’, вистовой ’часо-
вой’, крёвът 'покрито място пред къща, чардак’, куруйак ’възглавница
за сядане’, къръул сграда на граничната застава’ и др.
201
8.9. Има и редица нови думи, конто отразяват промените в бита и
в обществените отношения, като звенар ’звеновод’, звенарка ’звеноводка’,
decetnap ’отговорник за 10 души във ОФ-организация’, къридк’е ’сан-
дали’ и др.
НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЛОВООБРАЗУВАНЕТО В ГОВОРА
8.10. В словообразователно отношение новоселската лексика е два
основни типа: немотивирана и мотивирана. Преобладаващата част е не-
мотивирана лексика. Сред съществителните и прилагателните имена
повече са такива, конто са с непрозрачна словообразователна структура.
Малка част от тях влизат в живи, съвременни словообразователни връзки
помежду си. Това особено положение на новоселската лексика в слово-
образователно отношение се дължи както на смесения характер на го-
вора, така също и на продължително общуване с румънския език, който
активно е участвувал във формирането на съвременната новоселска лек-
сика със свои лексикални единици.
Сред преобладаващия брой глаголи се съзират по-ясни словообразо-
вателни отношения, макар че и при тях има известно количество, конто
са заети от румънски език и имат затъмнен словообразователен строеж.
8.11. Така измежду тази част от лексиката на говора, която има от
съвременно гледище прозрачен словообразователен строеж, може да бъдат
споменати следните типове думи, конто се групират както по своето
значение, така също и по словообразователния формант.
8.12. С наставка -овина са образувани редица названия на дървета:
гйбровина Табер’, дръндвина ’дрян’, есъновина ’ясен’, клъндвина ’клен’,
лйповина ’липа’, лъскдвина ’леска’ и др.
8.13. С наставка -ица от основи на съществителни са образувани
названия на лица от женски род по тяхно значение или по тяхно каче-
ство : господйца ’най малката зълва’, другърйца ’другарка’, дъок’йца ’мома,
момичка’, козърйца ’козарка’, лебърйца ’хлебарка', офчърйца ’овчарка’, пи-
сърйца ’орисница, предсказвачка на бъдещето’, спъърок’йца ’помощница
на кумата по време на сватба’ и др.
8.14. С наставка -ица от основи на съществителни са образувани и
редица названия на предмети и животни: бъклица ’бъкел’, ведрйца ’дър-
вен съд за доене’, връкнйца ’дворна или градин ска врата’, гломотърйца
’овца със звънец, която води стадото’, качица ’каца’, куклица 'скрипец
на тъкачен стан’, кук’ица ’игла за плетене’, млъзнйца ’овца, на която е
отделено агнето и се дои’, млёчница ’мляко с ориз’, пгъмн'енйца ’малък
съд от кратуна, в който се пази тамян’, половница ’шише с вместимост
половин литър’ и др.
8.15. С наставка -ало от глаголни основи са образувани названия на
предмети за действие : бонкало ’специален уред за примамване на Со-
мове’, дръпйло ’чакмак за сякане на огън’, повръпгало ’част от тъкачен
стан за превъртване на кросното’, пуфало ’ковашки мех’, пуцало ’детска
играчка от хартия, която пука’, пуштало ’детско хвърчило’ свирало
’свирка’, чъшало ’чесало’ и др.
816. С наставка -л'а от основи на съществителни са образувани на-
звания на лица по характерен техен признак: зубл'а ’мъж с големи и
202
изпъкнали напред зъби’, лъжл’а ’лъжец' рЪпл'а ’нечист, мръсен човек’,
шугл’а ’крастав човек’ и др.
8.17. С наставка -ъц от основи на съществителни са образувани на-
звания на предмети и животни: живъц ’живец около нокти’г зубъц ’зъб
на гребен или на дарак’, квъсъц ’квас’, колЪц ’кол’, комъръц ’комар’,
путъц ’черта, която раздели косата при сресване’, син&ц ’риба платика’,
скъкЪц ’скакалец’ и др.
8.18. С наставка -ък от основи на съществителни са образувани на-
звания на мъжки животни: гусък ’мъжкото на гъска’, масирък ’пуяк’,
пловък ’мъжко на патица' и др.
8.19. С наставка -ъска (-у ска, -оска) от основи на съществителни са
образувани наречия за време дънъска ’днес’, есънъска ’есенес’, зимуска
’зимъс’, нъчъска ’нощес’, пролёпгоска ’пролетес’.
8.20. С наставка -ен (-ън) са образувани названия, принадлежавши към
старите cw-основи: камън ’камък’, крёмън ’кремък’, ечмён ’ечемик’, ръ-
мён ’ремък’.
8.21. Особено внимание в говора заслужават умалителните имена.
С наставка -ел се образуват умалителни от съществителни от мъжки
род, завършващи на съгласна к\ войничёл, къчъмъчёл, момъчёл, сокъчёл,
ъйдучёл. От съществителното от женски род трънка умалителното е
трънчёл.
8.22. С наставка -ък предимно от едносрични съществителни от мъжки
род се образуват умалителни като ботък ’връхче’, бръжЪк ’хълмче’,
дънък, иепък ’джобче’, зърък ’захарчица’, медък ’медец’, пътличък ’пет-
ленце’, тутунЪк ’тютюнец’ и др.
8.23. С наставка -ич -чич, {-ичи} се образуват умалителни като гро-
панчич ’ямичка’, дудич ’плод на черница’, камънчич, капич ’шапчица’,
клйнчач ’гвоздейче’, колчйч ’колче’, мълинчич ’малка акация’, опйнчич,
пръздрчич, ’прозорче’, йаричи, палачи, кучичи, бчичи, мачичи и др.
8.24. С наставка -йка от роднински названия се образуват умали-
телни като байка, дёйка, дайка, пгайка, тёйка.
8.25. Сред умалителните има редица названия, конто само по фор-
ма са умалителни, но при тях е наставала лексикализация и те са
станали основни названия: кърпица ’носна кърпа’, уснаца ’уст-
на’ и др.
8.26. Интересна черта на говора (присъща и на други български за-
падни говори) е наличие на думи, конто в сравнение с книжовния език
и с други говори са словообразователно оформени. Повечето са едно-
срични и не са били словообразователно мотивирани, а после в говора
допълнително са били оформени с наставки. Такива са напр. думи като
кръстйнъ ’кръст на човешко тяло\ гърбйна ’гръб’, кълйште ’кал’, ко-
мъръц ’комар’, колЪц ’кол’, квъсъц ’квас’, столъц ’стол на волска кола’
и др. Тук навярно трябва да бъдат отнесени и съществителни като
мъста ’мае’, оста ’ос’, цъфта ’цев’, рыита ’ръж’ и др., при конто членно
окончание -та има словообразователна функция (за тях вж. по-подробно тук,
в морфологията, т. 3.10, 3.12).
8.27. Въпреки липсата на разгърнато словообразуване в говора съще-
ствуват интересни от словообразователно гледище думи. Липсата на място
не позволява те да бъдат споменати специално, но могат да бъдат на-
мерени в приложения тук речник.
203
ХАРАКТЕР НА РЕЧНИКА
8.28. В речника на новоселския говор са включени около 3800 думи..
Ос н о в е н принцип при съставяне на речника е п о д б о р н и я т, т. е. внего е
обхваната преди всичко лексика, която има различия в лексико-семанти-
чен смисъл от думите в книжовния език. Това означава, че включените
в речника думи или не се срещат в книжовния език, или пък се разли-
чават от съответните книжовни думи по своята смислова структура. Има.
думи, еднакви с книжовните, обаче с различии значения или с различен
брой значения. Такива са напр. думи като студён, рука, сме, апъм,
варим и др. Трябва да се отбележи, че такива случаи не са много.
Освен това има думи, които са еднакви с книжовни думи, но имат раз-
лична от тях фразеологична свързаност. Много малка част думи се дават
заради особени лексикализирани фонетични особености, като напр. ду-
мите чок'йна ’четина’, чок'ййа ’чекия’, кланц ’кладенец’ и др. Лексикали-
зираните морфологични белези на някои думи също е причина за тяхното
включване: орё ср. р., белёга ж. р. и др. В речника се дават и някои
думи, които съвпадат със съответни книжовни думи, защото те, макар
че са книжовни, имат свое ограничено териториално разпространение и
показват връзките на говора с други диалектни области, а това е доста
съществено за новоселския говор. Всяка дума, която има изогласа на
нашата територия, е диалектна, т. е. не е общобългарска изатова на-
мира място в един диалектен речник от този тип.
В речника има и думи, които участвуват в затворен семантичен
кръг (напр. роднинската терминология) и затова (те са съвсем малко)
се дават, за да се добие представа за лексикалната същност на такъв се-
мантичен кръг. Думата уина ’вуйна’ е само фонегичен вариант на книжов-
ната дума, но свързаната с нея ук'а ’вуйчо’ е диалектна. Дават се и
двете думи. Така диалектниге речници могат да сганат изгочник за най-
разнообразии лексиколожки изследвания.
8.29. Основен начин за тълкуване на думите е чрез описание.
В редки случаи се приз area до прявджцаче на кяижозен дублет на диа-
лектната дума, но много рядко има пълно смислово съвпадение между
диалектна и книжовна дума. Поради това се предпочита по-разгърнато
тълкуване, тъй като то е по-точно. Ако има значения на -думите (най-
често при глаголи), които са свързани с определена граматична форма,
това се отбелязва преди тълкуването. Ако никое значение се отнася пре-
дймно за определена семантична сфера, това се посочва в скоби след
тълкуването, напр. мръсков прил. — ситен, дребен (за зърно). Има огра-
ничен брой думи, предимно названия на растения и някои лексикални
единици с експресивен характер, за които е трудно да бъдат по-точно
изтълкувани.
8.30. Като самостоятелни заглавии думи се привеждат и всички
съставки на съчетания, които не се употребяват самостоятелно и се по-
сочват с бележка само в съчет.
8.3L Думите се представят обикновено в приетата в нашата лексико-
графия „основна* форма, но в редица случаи се посочват отделно зна-
чения, свързани с дадена словоформа, вж. напр. цъклд, но цъкла ’очила’.
8.32. Видовите двойки (и тройки) глаголи се дават и се тълкуват на
едно място. Възвратните глаголи, произведени от съответните невъз-
204
вратни, се привеждат след знака □ в същата речникова статия. В ня-
колко случая възвратната частица съ е в скоби, защото съответният
глагол се употребява без промяна в значението ту като възвратен, ту
като невъзвратен. Когато възвратният глагол е отдалечен значително в
смислово отношение от невъзвратния, той се дава самостоятелно. Въз-
вратната частица съ се пише след глагола за удобство в азбучния ред, въ-
преки че тя в речта винаги е в препозиция.
8.33. Всяка дума има граматическа характеристика, а при някои
думи и допълнителни бележки за стилистична употреба, за честота
или за съвременната й жизненост.
8.34. На повечето от чуждите думи е посочен произходът. В този
случай се има пред вид езикът, от който думата според направените
-справки е влязла в говора, а не крайният й произход, така напр. думата
тинийра е турска по произход, но в новоселския говор тя е посочена
като румънска, защото носи белезите на румънската фонетика и уда-
рение, думата тръндъфйр е гръцка, но се дава като румънска и т. н.
В няколко случая при някои фразеологични единици се отбелязва,
че те са калки от румънски език.
8.35. При подреждането на отделяйте значения на многозначните
думи е правей опит да се установи известна последователност на тях-
ното възникване, но тъй като въпросът е много сложен, това не е пра-
вено навсякъде. Все пак спазван е редът за подреждане от по-конкретни
към по-абстрактни значения (особено при глаголите).
8.36. При по-голямата част от думите се привежда илюстративен
материал — по-малко или повече обширен, — който подпомага тълкуването
на значението и особено някои негови отсенки, а също така разкрива и
употребата на думите и на нейните словоформи. Фразеологичният мате-
риал— сложни названия, фразеологически съчетания, клетви — се при^
вежда след знак • при всеки от компонентите. В някои случаи се дава
•илюстративен материал и за значението и употребата на отделни фразео-
логични единици.
8.37. В речника са включени около 2300 съществителни, 860 гла-
гола, 290 прилагателни, 180 наречия, 50 междуметия, 15 числителни,
*25 частици, 35 местоимения, 12 съюза. Предлозите не се дават, тъй като
подробно и изчерпателно са разкрити техните значения в дела морфо-
.логия.
8.38. Словообразователните и фонетичните варианти на думите се
дават на едно място.
205
РЕЧНИК
а сз. — за противопоставяне. дро съ нъ-
пръйло, а дъдк’е и нёма. Тй беж по н’ёга,
а йа чъ ддйдъм после.
а междум. — за изразяване на учудване.
А ек’ё, тй съ в'ърну из угръд. А, тй думъш
къ тъкдй чъ будь ?
йбим гл. несв.— 1. унищожавам посеви,
като пускам добитък в тях. Чувъй волдвъ дъ
нъ улёзнъйу у куруз, къ чъ абу. 2. разпи-
лявам, правя нещо негодно. Бъг’ева абиш
дрёе кът работаю. с нй. Нъкай дъ абиш
жёшку воду.
аЙ междум. — за подканване, хайде. Ай
дъ йдъмо по рйбу. Ай дъ прштимо волдвъ
дъ пъсу.
ййде междум. — за подканване. Айде дъ
съ йгръмо зъ пйлйцу. Айде дъ пдйдъмо
упол’е.
аЙт междум. — за изразяване на готов-
ност, хайде. Айт къ съ свърши.
йко нареч. — за изразяване на утвържда-
ване ; нищо, че е така. Ако си ддшъл — ми
нълй смо овдё. Съм гъ нъпръйл здраво. —
Ако.
йла, й^ла част, (рум.) — за посочване на
нещо, което е наоколо; ето. Ала тай жъна
ръсправъшъ, што е ръботйла с н’у. Ала га
бе пръд тёбъ, нъ га вйдиш! Ала коно овдга
непдтула ти.
А
йла ж. — някакво митическо сьщество.
Он е коно ала къд узнъ дъ работа. Оно
е коно ала — нъ мджъ дъ съ нъсйти с ед ну
пънйцу фъсул.
ама сз. — за противопоставяне ; но, обаче.
Два часа чёкъм при удицу, ама нъ пъцкъ.
Добро е дъ йма и сйръне, ама нёма. Чъ
праеш пакос, ама чъ тъ смлатим од бой.
Рёко и йа дъ спйм, ама нъ могд дъ зъ-
спйм. Тёшъ дъ нъпраем плот нъ гръдйну
при Дунов, ама нъ могд къ съ смръкну.
ам м. — хамут. Кон ск’йну ам и побёжъ
конто полё.
ймбър м. (тур.)—хамбар, житница. Смо
турли жйто у амбър и съмо добро.
йндъра-мйндъра нареч. — разбъркано,
утъпкано (за посеви). Драче, коко е нъп-
ръйла комбайна овдё — андъра-мандъра.
йпл’а м. — глупчо.
&пса ж. (тур.) — общински обор, в който
се затваря добитък, уловен в чужда нива.
Су зъкърали волдвъ у апсу и съга чъ га
глдбу.
Апъм гл. несв. — 1. хващам с уста, за да
нараня. Апъ коно кучъ. 2. боде, жили (за
муха). Лёти муе апъйу цёл дън.
йтовън прил. — питомен.
йу междум. — за изразяване на учуд-
ване. Ау пъкътдсулъ и тй си пдшъл по
дъдк’е.
Б
ба1 част. — за отрицание. Иди дъ зъвър-
нъш волдвъ! Ба, нёчъм, сё йа чъ отддим!?
ба2 част. — за утвърждаване : добре е така,
нищо, че е така. Ба нъ ё лдшо, къ дъца су
пдшли уполе.
бйба ж. — I. майка на един от родите-
лите. Си бйл скдро конто бабу ти дъ и
вйдиш ? И мала бабу си от мънъчка. 2.
стара жена, старица. У сълд су остънулъ
само бабъ старъ, пд-голёмъни дъца и жънё
със мънъчк’и. Съг баба кокд чъ прае ? 3.
само мн. денят след празник, патерица. 4.
голям хляб във вид на кравай, който се
опича на такъв ден. 5. крайна хоризонтална
207
летвица на бърдо на тъкаченстан. • бёба и
деда —телени копчета : едното се закачва
за другою.
бйбин прил. — който принадлежи на моята
баба. Овай гръдйна е бабина. Съм пасъл и
бабину нраву • бйбини зуби — вид трън с
’влачсшо се стъбло и малки като зърна тръни ;
бёбина душица — растение мащерка ; бё-
бино уо — керино ухо.
бёбини мн. - домът и семейството на
баба ми. Нъ Вълйгдън отддим код бабини.
Нъ съм бил код бабини от лънй.
бёбинсин прил. — който принадлежи на
бабата на трето лице. Су украли бабинсину
офцу. Су зъкол’али бабинсинога вола.
бёбинтин прил. — който принадлежи на
твоята баба, на бабата на второ липе. Овай
гръдйна е бабинтина. Ичёр съмо бърали
Дабинтино лдйзъ.
бёбинсини мн. — домът и семейството на
неговата баба, на бабата на трето лице. Къд
е бйл мънъчък е съдёл сё код бабинсини.
бёбинтини мн. — домът и семейството
на бабата на второ лице. Чъ йдъм код ба-
бинтини. Бабинтини су зъкол’али свин’у —
нёма дъ йдъш дъ едёш мёсо ?
бёбица ж. — подсечено на долната част
на пръст на крак.
бавим съ гл. несв. възвр. — оставам за по-
дълго време на едно място. Нъкай дъ съ
бавиш мл’дго къд йдъш там. Йа там съ
бъвй нъкдй два дъна.
багрина ж. — вид грозде с белочервени
зърна.
бёгъм гл. несв. (рум.)—1. вкарвам, въ-
вирам. Бъгнй дърва у фур ну, къ чъ пъчёмо
лёб. 2. вдявам. На, бъгнй ми конъц у иглу,
къ нъ баш вйдим.
бёца м. — баджанак. Със бацу пймо по
еднд винд.
баем гл. несв. — бая, правя магия. Чъ
. йдъмо код вършанку дъ му бае нъ дътё,
! къ съ уплъшйло. □ бёем си гл. възвр. —
приказвам си. И дн нёзнъ што сё си бае.
бёйка ж. — бабичка, бабка. Байка съ-
гъчка чъ га узнъ. Байка дънъска чъ пъсё
дфцъ.
бёл’е мн. (рум.) — лиги. Ми потёкоу
бал’е. Къд врёви му тъчу бал’е из уста.
бёмбур м. — бръмбар. Глёдъй колк’й бам-
<бур лази по дувар. • Му улезли бём-
буре у глёву— натрапчива мисъл.
бёнда ж. (рум.) — медей духов инстру-
мент. Шпйр’а свйри нъ банду. У нашо
сълд съг свйру само с бандъ.
бёндацийа м. — музикант, който свири на
меден духов инструмент. Бандъцие су пдшли
дъ събйръйу жито пръз сълд.
бёнк’е мн. — пуканки. Дънъска чъ пу-
цъмо банк’е. Съмо бърйли куруз зъ банк’е.
бён’е мн. — минералки бани, на които се
отива за лекуване. Жънё отвдду сваку гд-
дину нъ бан’е у Вършёц Пору К’остендйл.
.208
бёрза ж. (рум.) — щъркел. Барзъ су
ддшлъ — скдро чъ ддйдъ лёто.
бёто с. (нов.) — батко. Бато съм га ис-
токам коно зъ бйбичи,
баш нареч. (тур.)—1. тъкмо, именно. Нё-
знъм баш къква е тай трава. Чувъй дъ нъ
пдйдъш баш у брънё лдйзъ. 2. с отриц. не
съвсем, в малка степей. И йа нъ баш вй-
дим. Она нъ й к’йнъ баш влалик’и. Он нъ
ё баш добрд.
баштин прил. — който принадлежи на моя
баща. Овай йжа ми е баштина, ми е ос-
тала от бъшту ми.
бёштино с. — бащиния. Дъ съдй нъ баш-
тино, па тъгай чъ вйдимо.
бёштинсин прил. — Който принадлежи на
бащата на трето липе. Он дъ.ожй баштин-
сино мёсто нъ Голём брёг.
бёштинтин прил. — който принадлежи на
твоя баща. Чъ узнъш од баштинтино лдйзъ.
бе част. — за обръщение към мъж. Дай
бё и мён малко попойаш. Мънй га бё дн
нъ слушъ нйкъко.
бег м.— бягство, побягване ; самов съ-
ч е т. дъдём бёг, Дадъ бёг конто полё. Дадъ
бёг од овдё. Дана е дала бёг усвът. Што
е дал бёг у Сдфийу.
без предл. — вж. в морфологията, т. 3.242.
бекрййа м. (тур.) — пияница. Га опудйл
тату си, къ е бекрййа. Мънй га тдга бе-
крййу бё.
белёга ж. — белег. Съм мънул белёгу
до кудё смо стйгли.
белёжим гл. несв. — слагам знак на нещо,
за да го отлича. Ичёр бележй дфцъ, къ чъ
и пратимо код офчъра.
белййа ж. — вид бяло жито.
бёлилук м. — чесън. Бёж од овдё къ ми-
рйшъш нъ бёлилук. Съмо посъдйли цёлу
лъйу с бёлилук.
бёлк’е мн. — бял коноп.
белтък м. — белтък на яйце.
белчуг м. — халка. Съ ск’ину л ед'ън бел-
чуг нъ зале од плуг. Чъ туримо белчуг нъ
бдт нъ свин’у дъ нъ ръчкъ.
бенбён прил. — светлочервен.
бербёрин м. — бръснар.
бербёрница ж. — бръснарница.
бёръм гл. несв. — 1. събирам плодове или
родитба от други растения. Йутръ чъ бё-
ръмо куруз у Царину. Су бърали йабълке
у съпёт. Айде дъ бёръмо грдйзъ. 2. при-
бирам. Дънъска чъ бёръмо кднопл’е и чъ и
потдпимо у Ду нов. 3. натрупвам. Што
стра съм брал докър га чъка. Тй дъ му
бёръш грйотъ, къ си га нъкърал дъ йдъ дъ
съ купъ у Дунов. Нъ бёръй грйжу зъ туй
работу. 4. обикн. 3 л. загноясва. Ми бёри
ндкът. Съм съ ударъл у пътйцу и съг мъ
бёръ.
бёстръга парен. — далеч, безследно. Иди
бёстръга. Е отйшъл бёстръга, га нёма нй-
къкъв.
бесърйбина ж. ряд. — вид игла за укра-
шение. Къквё су тёй бесърабинъ по гър-
бйну ти?
беч м. (рум.) — зимник, мазе. У бёч си
държймо винд у буръта. Стурй съ у бён
дъ узнъш м'ърку зёл’е.
би спом. гл. аор. — бях. Йа ичёр бй
угръд. Бймо там, чъкамо, чъкамо и си
пойддмо. Кдкъла със фъсул бйу убъви.
бибйл м. (рум.) — дантела. Съм пригот-
вйла едну покръвйцу със бибйл. Туръмо и
нъ полёвници бибйле.
/ бйбичи мн. — патета. Одам дъ вйдиш
штдте бйбичи йма у блато.
бйбъ с. — пате. Съ умокрйл коно бйбъ.
биволйрница ж. — растение татул.
бйем гл. несв. — 1. удрям, нанасям побой.
Га бййу свак’и дън и па нъ съ ръзбйръ.
Чъ и ск’йнъйу кдкъла биёйче. Чъ тъ бййу
дъца из по мълу. 2. удрям, чукам. Нъкай
дъ бйеш сйлно с мочуку, къ чъ ск’йнъш
тдбу. Нъ мъгдан бйе тдба, дро е почнуло.
3. пляскам. Пътъл бйе ис крйла. 4. прера-
ботвам мляко за масло. Бйем млъкду мутку.
5. влача вълна. Бймо дбъдвъ дъ бйемо вълну
нъ дърак код Владулови. 6. приличам, из-
глеждам. Овъй плат бйе нъ лилийак. □ бйем
съ гл. възвр. — взаимно се удряме. Дъца
съ бййу нъ пут. Наши съ бйли с вършане
зъ шйбу. • си бйем шёгу — шегувам се.
Нъкай дъ си бйеш шёгу със стари човёци.
бйе вётър — духа вятър. Овдё бйе вётър
от свё странъ. мъ бйе мйсъл — намислил
съм, наумил съм. Мъ бйе мйсъл дъ пдйдъм
сам угръд: мъ бййу пърё, мъ бйе жълёзо
у цёп — имам пари, богат съм.
бинл^к м. (тур.) — дамаджана.
бит прич. — утъпкан, смазан (за посеви).
Жито е бйто коно пут гръцк’й.
битйнга м. (рум.) — скитник, хаймана. Цёл
дън бди коно битанга пръз сълд. Мънй га
тога битангу.
битва ж. — част от пристанището във вид
на иззидана от камъни пресечена пирамида,
за която се връзват параходите. На к’ёйе
йма двё бйтвъ.
бич м. — камшик. Чъ тъ рапнъм ед'ън
пут с бйч.
бишйг нареч. (рум.) — премного, в изо-
билие, в голямо количество. Нъ свътй праемо
ёдън’ета бишаг. Ймъмо грдйзъ бишйг. Што
е сёно бишаг.
блйжим гл. несв. — ям месо или млечни
яденета по време на пости. У сръду нъ бла-
жимо. □ блйжи съ гл. възвр. — яде се
блажно по време на пости. Пръд Вълйгдън
нъ съ блажи.
блйто с. — 1. застояла вода, блато. Плдвк'е
бълълйкъйу пръз блато. 2. локва на път
след валеж. Къд ддиш по пут, глёдъй дъ
нъ газиш у блато.
блйтск’и прил. — мръсен, нечист. Едё
коно свин’а блатска.
блёи гл. обикн. 3 л. — блей, издава глас
(за овца). дфцъ блъйу нъ връкнйцу.
бливнувъм гл. несв., блйвнъм гл. св. —
1. изсипвам течност изведнъж. Бливну лег’ён
с воду проко нёга. 2. бликне, шурти. Му
бливну кр'ъв из нос.
блид м. (рум.) — дървен съд за ядене като
паница.
близнйца ж. — стомана.
блъчём гл. несв. — обличам. Он мъ блъчё
и мъ рани.
бл’уоч м. — лоша, блудкава храна.
бл’уем гл. несв. — повръщам.
боата ж. (рум.)—1. тояга с надебелен
като юмрук край. Узй боату и б ёж дъ зъ-
върнъш волдвъ. 2. прен. добро нахранване
на добитък. Съм пасъл волдвъ по лъзорё и
су стънули боата.
бобок м. (рум.)—китка цвете. Е турла
ед'ън бобок при у о кдлко сей днй.
боболбй м. (рум.)—\. Топче качамак,
което се слага на въдица като примамка.
От прдйу праемо боболдевъ зъштд е пд-
тръдва. 2. прен. примамка, уловка. Чъ ддй-
дъш тй нъ боболдй — тъгай чъ ти кажъм
йа тёбъ.
ббва ж. — детска игра с тояга, която се
удря с единия край в земята и се за-
силва, за да направи Скокове, като се пре-
въртва. Трёба дъ ймъш убъву товагу дъ съ
йгръш зъ бдву.
бог м — господ, бог, най-често в поже-
лания и клетви. Дъ дъдё бог дъ ндсиш бу-
т^ци нъ ндг’е. Дачъ бог и тй дъ стйгнъш
тъкдй.
богйт прил. — който има имане. Су бо-
гата чокде. дн е богйт човек. Намъре чо-
вёка добрдга и богйтога.
бог’йн'е мн. — 1 шарка. Съм бдлън од
бог’йн’е. Съ ндси тур та зъ бог’йн’е. 2. праз-
ник на 17 и 18 декември, посветен на шар-
ката. Ако работиш нъ бог’йн’е, стънуъъш
шдров. • рёжъм бог’йн’е — правя вакси-
нация против шарка. Йди код ддктора дъ
ти рёжъ бог’йн’е.
бодём гл. несв. — 1. мушкам с нещо остро.
Бддо лубънйцу с ндж. 2. има бодли и е
опасно при докосване. Чувъй съ од бабини
зуби къ боду. 3. имам болки. Мъ бодё под
груди.
Божйч м. — Коледа. Нъ Божйч кдл’емо
свин’у.
бой м. — бой, побой. • ОДИШ по бой —
търсиш си белята, предизвикваш да те бият.
бойй ж. (тур.) — боя за боядисване на
тъкани. Купй мърку жълту бой$ дъ бой-
14 Говорът на Ново село, Видинско
209
дтъмо вълну. • пъчй бойй — червен пипер.
Ту pit пъчу бойу нъ фъсул.
бдим съ обикн. отриц. гл. несв. възвр. —
страхувам се. Къд ймът пърё у цёб нъ бой
съ. Нъ бой съ од кучъ, къ нъ апъ.
бойдшъм гл. несв. — боядисвам. Чъ бойд-
шъмо врата с чървъну бойу.
бок м. — горна четвъртита дупка с капак
на бъчва.
боклук м. (тур.)— 1. смет. Пръз йжу стъ
нъпръйли боклук. 2. примеси. Пръз жйто
йма мл*дго боклук
болботйнъ мн. (рум). — нещо смесено, раз-
ни смеси. Пръз сламу йма разнъ болбо-
тйнъ.
болка ж. — болеет. Свака бдлка къд и
узнъш из пресно съ излъкует.
болй гл. несв. обикн. 3 л. — причинява
болка. Га боле йот едън пут онай друга
рука. Мъ болй сърцъ • мъ болй у мо-
чуку — за нищо не ме е грижа.
болован м. (рум.) — голяма буца земя.
Смо орали нъ Голём брёг, ама е стънуло
нъ боловънё.
бондрук м. (тур.) — голяма и дебела греда
за строеж. Зъ йжу ми въл’айу нъкдлко
бондрука.
бонкйло с. — специален уред: тръба,
която се удря с единия си отвор във во-
дата, а другият е затиснат с палеца и по
този начин издава особен звук, който при-
мамва Сомове. Нъддлъ съ чуе бонкало.
бонкъм гл. несв. — примамвам Сомове, като
удрям с бонкало. Узй дъ бднкъш. дъ съ-
бёрът рйбу покръй лаг*у.
бонкърё мн. — прекалено големи обувки.
бончог м. — игла за украса, която же-
ните забождат в косите си. Пд-рано жънё
ндсъшъу бончог нъ главу.
борболош м. (рум.) — зърно, топче от
градушка. Съ тури из конто Зълёну кита
с борболдтовъ.
борим съ гл. несв. възвр.— Емъчасе да
надвия противника си. Дъца съ бору нъ пут.
2. дави се (за куче). Кучъта съ бору с
вълци.
боркънйт прил. (рум.) — заоблен, валчест.
Глёдъй га къкъв нос боркънат йма. • чушка
боркънйта — сорт големи чушки за пъл-
нене. Съм посъдйл едну лъйу с чутк’е
боркънатъ.
боейл’ек м. (гр.) — растение босилек. Съ
зък’итйла с босйл*ек при уо.
бот м. (рум.)— 1, заострен край на пред-
мет, връх. Съ стротйл бот нъ иглу. Съг
съ носу пъпуци с остри ботов. 2. муцуна
на животно. Турй белчуг нъ бот нъ свин*$!
дъ нъ ръчкъ.
ботур м. — пън, дънер. Съм докърал зъ
назиму бдтуре. .
ботък м. — връхче. Дай ми малко — нъ
ботък од иглу.
ботърица ж. — нещо остро ; в съчет. узй-
мъм нъ ботърицъ — подгонвам. Йдттъ од'
врата мъ узъ нъ ботърицъ.
ботъръчк’и нареч. — препъвайки се. Къд
съ опйе дди мърку бдтъръчк’и.
боцул м. (рум.) — човек с рязък характер.
боцъка ж. (рум.) — тояга с надебелен като
юмрук край.
боцълййа ж. — тояга с надебелен като
юмрук край.
боцъло с. — острие. Търълёж йма мл*ого
бдцъла.
брад м. (рум.) — растение божо дръвце.
брйдва ж. -- малка кацарска брадва с
крива дръжка.
брйзда междум. — за подвикване на впрег-
нати волове да влязат в браздата. Бразда, де !
брйздим гл. несв. — правя бразди при
оране. □ съ брйзди гл. възвр. — правят се
бразди при оране. Първо мёсто съ бразди,
па тъгай съ сёе.
брййна, брййно м. — байрактар, знаме-
носец на сватба. Йа чъ будъм брайна нъ
твдйу свабду.
брйниште с. — горичка от редки големи
дървета.
брац м. (рум.) — наръч. Йди дъ докарът
едън брац дърва. Зъ кндчи ймъм два браца
сено зъ волдвъ. • у брйцу — в обятията, в
прегръдките. Къд ддйдыиъ Вънуца из у пол* е
е зъепйвътъ у брацу. Едън момък узел у
брацу едну дъдк’у и га видёли.
брйца м. (рум.) — най-големият от братята
на съпруга, най-големият девер. Браца е
бйл нъ оране и съ върнул йдттъ по пладнъ.
брйцин прил. — който принадлежи на най-
големия девер.
брйшно с. — брашно. Дъ съ опъчё той
братно добро дъ нъ мирйтъ нъ ейрово.
• курузно брашно — царевично брашно.
Чъ праемо прдйу от курузно братно; чисто
брйшно — пшенично брашно. Дёб от чйсто-
братно съ праетъ само нъ празник.
бре част. — за подвикване към мъж. Брё,
конокъд ми мйну малко. А брё тй што
нъ чувът волдвъ дъ нъ абу у куруз ?
брей междум. — за изразяване на учуд-
ване. Брей, йа съм съ искъл’ал здрйво пръз
овдй кълйтте.
брег м. — 1. високо място, хълм. Нато
лдйзъ е у брёг нъ с'ънцъ. 2. високо място
край река. Нйна йжа е овдё право у брёг.
брез прил. — който е с белег на челото
(за домашно животно). Брёз вол. Брёз кон.
брёмъ с. — вързоп, сноп от 10—12 малки
снопчета коноп или от лико, който се
потапя в Дунава да кисне. Смо турли трй
брёмъта кднопл*е и чътйри брёмъта па-
дъртинъ у Дунов.
брёцъм съ гл. несв., брёцнъм съ гл. св. —
възразявам, репча се. Што сё ми съ брёцът
къд ти кажъм ниттд? Нъкай дъ съ брёцът*
къ чъ тъ смлатим с бой.
210
брита ж. — джобно ножче. Овуй бриту
и фътйла руийна.' Съм си купил брйту
от панъир.
брйтим съ гл, несв, възвр, — бръсна се.
Съ брйтим едън пут у нъдёл’у.
брйч* л/. — бръснач. Брйта ми рёжъ коно
брйч. Съ брйтим със брйч.
бричоага ж. (рум.) — голямо джобно нож-
че. Лёле колку бричоагу ймъш. ?!
брйшъм гл. несв. — бърша. Свак’и дън
брйшъм ъстал. □ брйшъм съ гл. възвр. —
бърша се. Нъкай дъ съ брйшъш с тъй по-
лёвник.
броим гл. несв. — установявам число чрез
изреждане. Йа и брой сей овдё. Си броим
пърё и сё малко съду. • ми съ бройу
рёбра — много съм измършавял, отслабнал
съм.
брука ж. — продълговата подутина от
удар.
брус м. — камък, с който се точи коса,
бръбйн’екл/.—мравка. Бръбйнци събйръйу
жйто зъ назиму. Мъ уъпа едън бръбйн’ек.
бръбунка ж. (рум.). — пъпчица по тяло.
Ми излёзлъ бръбунк’е по дчи.
бръглйр, бъглйр, бръдлар м. (рум.) —
част от тъкачен стан, на която се привързват
бърдото и скрипните.
бръговъц м. — мъж от с. Брегово. Е връ-
вйл с еднога бръгъвца.
бръгофкй ж. — жена от с. Брегово. Съ
ожънйл по едну бръгофку.
бръдйчка ж. — 1. брада, част от лицето.
Съ удърй здраво по бръдйчку. 2. косми по
лицето. Бръдйчка ми ръстё мл’дго скдро.
3. косми, които покриват брадата. Нъ съ
брйти и си мънул бръдйчку.
х/бръжък м. — хълмче.
бръздй ж. — бразда при оране. Куруз
га сёемо по бръзду. • тёгл’ем бръзду —
изоравам бразда. Чъ тёгл’еш бръзду блйзо
покръй лъздр.
брънй ж. — уред, направен от клони или
от тръни за завличане на изораното. Упрёг-
нъмо волдвъ у бръну. Поштд съ посёе съ
влачи с бръну.
брънё с. — прибиране на реколта. • брънё
лдйзъ — гроздобер. У брънё лдйзъ съ оту-
шувъм едёйче грдйзъ. Дъ торимо кацу нъ
кдла, къ йутръ чъ йдъмо нъ брънё лдйзъ.
брънё куруз — кукурозобер, прибиране на
царевицата през есента. Дойдё из Сдфийу
по брънё куруз.
брънтън м. (рум.) в с ъ ч е т. нъ брън-
тън — пийнал, в добро настроение. Кндчи
чъ ддем мърку нъ брънтън.
бръстим гл. несв. — кастря дърво. Дъ-
нъска чъ бръстимо топдлъ покръй Дунов.
буба ж. (рум.) — рана. Ймъм бубу нъ
ндгу и нъ мджъм дъ ддим. Мъ нъпадлъ
бубъ по дчи.
бубица ж. — копринена буба. Лънй ръ-
нймо бубицъ ама што здр виддмо.
бубрег м. — бъбрек. Мъ-болу бубрези
од лънй.
бувъм гл. несв., бувнъм гл. св. — 1. удрям.
Чъ тъ бувнъм по гърбйну. 2. укор, кашлям
силно. Цёлу зиму и бувъ туй кашлицу.
3. бликне. Ми бувну едън кръв пръз нос.
буд’йк м. — шубрак, храсти, треви в изо-
ставена нива. дфцъ тражу ништд пръз
буд’ак.
буду рой м. презр. (рум.) — нисък, трът-
лесг човек.
, будъм, будйчъм, бйчъм гл. — съм,бъда.
Он чъ ти будъ прйстов. Вй къжйтъ коко
чъ будъ ймъ. Къквд ъцкане будйчъ билд дъ
стрдши вдл мйчъницу. Чъ ддйдъш и тй
будайче там.
бука ж. (рум.) — буза.
букйри гл. несв. обикн. 3 л. — опложда
(за шипар). Въпър букари свин’у. обук^ри
съ гл. възвр. обикн. 3 л. — намира се в пе-
риод на заплождане (за свиня). Свин а съ
бу кари упролът.
бук’ица ж. (рум.) — бузичка.
буковйрка ж. — буквар. Мй смо учйли
само по буковарку.
букъг’йе мн. (тур.). — окови за спъване
на кон да пасе.
була ж. (тур.) — 1. жена на по-стар брат
по отношение на по-млад. Була дънъска чъ
йдъ уполе. Булъ, дай ми дъ едём. 2. име-
нуване на по-възрастна жена. Була Вънуца
дълй чъ ддйдъ дъ вършёмо.
булбук м. (рум.) — 1. средна част на
диня, която няма семки. Дъца търчу дъ
узнъйу булбук нъ лубънйцу, къ е най ела-
тък. 2. мехур във вода. Къд йдъ к’йша у
блато съ прайу булбуци.
булбучйшъм, булгучйшъм, булдушй-
шъм гл. — разбърквам, развалям ред. Нъкай
дъ булбучйшыи пръз вдду, къ чъ съ нъ-
мокр ши.
булк’ин, булчин прил. само в съчет.
булк’ин вънъц — вид храстовидно цвете с
големи топчести цветя.
булмйч, булумйч м. (тур.) — гозба каша,
направена от кокоша чорба. Къд сварит
кокдшку от чорбу чъ нъпраеш булумач,
бул'ук м. (тур.) — стадо овце.
бундрук м (тур.) — 1. дирек, стълб; 2. де-
бело и късо дърво.
бунйште с. — торище. Въл’ае дъ иска-
ръмо с'ъв тдр од бунйште.
бур’ачор м. (рум.) — вид гъба.
бург’ййа ж. (тур.) — свредел.
бурдёл м (рум.) — ниска къща в земята.
бурёк м, (тур.) —вид купешка баница
със сирене, дн е богат — сваку йутру еде
бурёк код Шпйр’у.
бурёц м. (рум.) — вид гъба, която расте
през трева.
211
бурйк м. (рум.) — 1. пъп. Вържй си пън-
тълдне, къ ти съ вйди бурйк. 2. връх (на
пръст). Л1& болу бурйци нъ пръсти и нъ
мджъм, дъ пръдём.
бурмй ж, (тур.) — винт, болт. Е падла
бурма от коло.
бурмйрка ж. — тояга на единия край на
която има сложена бурма.
бурта ж. (рум.)— 1. стомах. Цел ндч мъ
боле бурта. 2. предна част на човешко тяло.
Съ испрутйл по бурту и ровё колко мджъ.
Съм лёгнут по бурту.
буртйн м. (рум.) — стомах на свиня, на-
пълнен с дреболии. Буртан га изёдомо нъ
едън пут.
буртеф’йте с. (рум.) — стомах на свиня,
напълнен с дреболии.
буртикйн м. (рум.) — стомах на свиня,
напълнен с дреболии.
буртбн’а м. (рум.) — човек, който има
голям стомах, шкембелия.
буртулйн м. (рум.) — стомах на свиня,
напълнен с дреболии.
бурунцук м. (тур.) — копринени нишки в
тъкан.
бутувйн м. — нещо, което е надуто, на-
бъбнало. Съдй напът коно бутуван.
бутунёл м. (рум.) — вид хоро.
бутурлйчъ с. (рум.) — 1. малко бурение
за вино. Наши ми прътйли бутурлачъ с
винд. 2. прен. пълно и набито дете.
бутъм гл. несв., бутнъм гл. св. — 1. блъс-
кам. Мъ бутну и мъ доборе ддлъ. 2. пипам,
докосвам. Нъ мджъш дъ мъ бутнъш.
буфла ж. (рум.) — жена с разрешена
коса.
буфл’а м. (рум.) — мъж с разрешена коса.
буфница ж. (рум.) — бухал.
буфнъм гл. св. — струполя се. Коко тър-
чёшъ и буфну ддлъ.
бучнъм гл. несв. — обработвам мляко в
буталка, за да извадя масло. Дънъска буч-
камо млъкд и ймъмо масло.
бучнъм гл. св. — забода, пъхна. Овдё
бучнъм, ондё бучнъм по едън струк от лук.
бъг’евё нареч. (тур.) — 1. напразно. Съга
стану ама бъг’ева. 2. безплатно. Му га
дадо бъг’ева тъй йулар. Бъг’ева ръботй,
бъг’ева нъкай дъ съдйш. 3. без работа, без
да върша нещо. Съдйм бъг’ева овдё и си
губим врёмъ.
бъг’евъцййа м. — безделник. Знаеш што
бъг’евъцйе йма у град.
бъглъмй ж. (тур.) — пакта за закачване
на врата или прозорец. Мърйнча съ опйл и
извъдйл врата из бъглъмё. Съ строшйла
бъглъма нъ връкнйцу.
бъдл’овъ, бътл'овъ мн. (рум.)—1. пов-
торно поникнали пера на заклана кокошка;
2. космала ци по тяло.
ч бъдн’йк м. — дебело дърво, което гори
на огнището на Бъдни вечер.
бъцънйк м. — съпруг на бълдъза. Онй
су бъцънаци — държу двё състрё.
бъжйне с. — бягане, тичане. Чъ съ отёг-
нъм нъ бъжане и тутък чъ стйгнъм. • съ
туръм нъ бъжйне — побягвам. Съ тури
нъ бъжане и отидё уевът.
бъжйм гл. несв. — 1. бягам. Бъжйм колко
ймъм ейлъ. 2. махам се. Бёж од овдё къ
ми прёчиш.
бъз м. — растение бъз.
бъкйрим гл. несв. отриц. — зачитам, по-
читам. Ийкой нъ мъ бъкари зъ нйшта.
бъкла ж. — бъклица, голям дървен съд за
вода. Турй б'ъклу нъ кдла дъ узнъмо
едду от чъшму.
бъклица ж. — бъклица, голям дървен съд
за вода.
бъкЪрън прил. — който е направен от
метала мед. Овай тинцйра е бъкърна.
бълй ж. — бълха. Съм съ нъпълнйл с
бъл’е. У кошару йма мЛдго б'ъЛе.
бълбътййа ж. (рум.)—буен пламък. Дъ
вйдиш къквй бълбътайа съ дйжъ от фурну.
бълббчъм гл. несв. — издавам глух, тът-
нещ звук.
бълдъза ж. (тур.) — сестра на съпругата.
бълегйр м. (рум.) — торище.
бълкйне мн. — планини, бедни места. По
тййа бълкане кудё съду онй нъ съ раиъ
жйто.
бълкбн м. нов. — балкон, тераса. Съ укъ-
чйл онъй мънъчк’инъ нъ бълкдн.
бълтъм гл. несв. (рум.)— 1. клатушкам се,
като ходя. Глёц га коко бклтъ. 2. криви се,
мята се настрани (за колело на кола). Коло
бълтъ чувъй дъ нъ паднъ.
бълтък м. — белтък.
бълур м. (рум.) — вид висока трева от
рода на метлите.
бълуца ж. (рум.) — вид хоро.
бълцо с. (рум.) — петно на око. Ймъш
бълцд нъ око.
бълъ ж. — буля (обръщение към по-въз-
растна жена). Бълъ Йоана и нёма ддма.
бълълнкъм гл. несв. — бъркам през теч-
ност. Працъ бълълйкъ пръз едду и нъ едё
нйшта.
бъмбурйка ж. (рум.) — птица кадънка.
бънтбрим съ гл. несв. възвр. (рум.) —
1. работя безцелно. Што съ бънтдриш тй
с тдй копане. 2. блъекам се, измъчвам се
с някаква работа. Съ бънтбри коно грёшън
с тййа волдвъ.
бърббрим гл. несв. — говоря неевързано,
бърборя. Што сё си бърбдриш и нъ мджъм
дъ ти ръзбёръм.
бърдила мн. — част от тъкачния стан, на
която се прикрепва бърдото. Йди код тёйку
ти дъ Узнъш бърдила къ чъ тъчёмо.
бърек’ёт м. (тур.) — плодородие.
бързим гл. несв. — 1. карам да върви
бързо, гоня. Нъкай дъ бързиш тдлко тдга
кон’а. 2 шегов. задирям, мома. Овуй вечеру
212
nd чъ бързимо дъдк’е. □ съ бързим гл.
възвр. — 1. тичам. Нъкай дъ съ бързиш къ
чъ съ позндиш. 2. надбягвам се. Нъ Сън-
тоадър съ бързу със кон’а.
бъриййк м. — сватбено знаме. Нъ свабду
съ носи и бърийак.
бърйш м. (рум.) — 1. триъгълна копри-
нена забрадка; 2. забрадка от рядка въл-
нена тъкан.
бъркбрим гл. несв. — разбърквам, раз-
валам.
бъркъм гл. несв., бръкнъм гл. св. — 1. пи-
пам с ръка. Кой будачъ ми бъркал у цанту ?
2. докосвам. Къд едет од овуй чорбу дъ нъ
б'ъркыи с овуй ложйцу. □ съ бъркъм гл.
възвр.— 1. меся се, намесвам се. Нъкай дъ
съ б'ъркыи у чуждъ работы 2. разравям.
С клештёва съ бъркъ у фурну.
бърнъвёци мн, остар. — бели мъжки по-
тури от домашен вълнен плат. Одавна нъ
мъй съ носу бърнъвёци.
бърцйкъ, бърцйкъ междум. — за при-
мамване на овце.
бърча ж. — вид неголяма бяла дунавска
риба. Ичёр фътймо само двё б'ърчъ и трй
кдстружа.
бъръбйн м. — барабан.
бъръбънцййа м. — липе, което удря ба-
рабана, барабанчик.
бърътйр, бъйрътйр м. — знаменосец на
сватбено знаме. Млъдожён’а си избйръ
измъц другърё еднога зъ бърътар.
бъстбн м. — къса тояга за игра на детска
игра свинкя.
бъта ж. (рум.) — вид хоро.
бътййа ж. (рум.) - - вид хоро.
бътбза ж. (рум.) — вършачка.
бътрйм гл. несв. обикн. отриц.— 1. за-
читам, почитам. От мънъчко га ръзглизйли
и зътдй нъ й бътрй нйкоко. Нъ мъ бътрй
зъ нйшта. 2. пазя, запазвам за по-дълго.
Нъ смо и бътрёли къ ймъшъмо мл’ого.
□ съ бътрйм гл. възвр. — съобразявам се,
внимавам. Бътрй съ къд ддиш дъ нъ съ
скал’еш. Тй нъ съ бътрйш што врёвиш.
бътута ж. (рум.)— вид бързо хоро.
бътъкчййа м. (тур.)— 1. човек, който не
си урежда дълговете ; 2. несериозен човек.
Мънй га тдга бътъкчййу бё.
бътънк’е мн. в съчет. нъ бътънк’е —
препъвайки се. дди нъ бътънк’е къд съ опйе.
бъц м. (рум.)—1. кол; 2. прът за чис-
тене на пещ.
бъцул м. (рум.)— прозвище на висок
човек. Си га вйдъл бё бъцула.
бъшлък м. (тур.) — качулка на ямурлук.
бъшъка ж. (рум.)—1. пришка с вол-
ниста течност в нея. Съмръботйлзъ пърни
пут и ми излёзоу быиък’е по рук’е. Ми съ
дйжъ быиъка нъ пътйцу, къ мъ стйскъ
пъпук. 2. свински пикочен мехур. Къд зъ-
кдл’емо свин’у, давъмо бъиТъку нъ дъца дъ
съ йгръйу. 3. прен. мех. Докър нъ нъпъсёш
краву дъ станъ коно бъшъка нёма дъ съ
върнъш.
вйдим гл. несв.— 1. изнасям нещо от съд
или помещение. Вадим сйръне из кацу. Ва-
дим буръта из бёч. 2. вземам. Вадим вдду
из Дунов. 3. добивам. Тййа нёчъйу дъ мъй
ваду пъсък. Чъ видимо камъне из къриёру.
□ съ вйдим гл. възвр. — снимам се. Съ ва-
дим нъ пътрёт.
вййде междум. — за изразяване на съжа-
ление. Вайде кджа наша. Вайде майка
н’дна. Вайде шътане твдйо.
вййкъм съ гл. несв. възвр.— 1. оплаквам
се. Сё съ вайкъйу къ нёмъйу. 2. тюхкам се.
Узёли дъ съ вайкъйу тъкдй. Нъкай сё дъ
съ вайкыи, къ нйшта нъ съ случйло.
вйл’е гл. обикн. 3 л., отриц. — струва,
става. Нъ вал’е зъ нйшта.
вйл’ем гл. несв.— 1. търкалям ; 2. тепам
на тепавица. □ съ вйл’ем гл. възвр. — тър-
калям се, върдалям се. Нъкай дъ съ вал’еш
пръз пёпъл.
вйл’ен прил. — 1. който е минат на те-
павица, тепан; 2. ватиран. Съм си купила
вал’енъ гачъ и вал’ену фънёлу.
вйлъга ж. (рум)— 1. долина, низина.
Лдйзъ мучно съ прае у валъгу. 2. низко
място, надолнище. Търколй съ лубънйцо од
брёг нъ валъгу.
вам, вймо нареч. — тук. ддъ вам при мён.
вйма ж. (рум.) — уем. Чъ му дъдёш заму
дъ ти съмёл’е жйто.
вйрдим гл. несв. — пазя, предпазвам. Вър-
дй кучъ дъ нъ мъ уапъ. □ съ вйрдим гл.
възвр. — 1. пазя се. Дъ съ вардиш къд съ
купъш нъ дълбокд. 2. избягвам. Мл’дго съ
вардиш от работу.
вйрга ж. (рум.) — драскотина с кръв. Глё-
дъй твдй вдл кокд е тръгнул варгу нъ нашу
краву.
вйриво с. — ястие, манджа. Овдй вариво
е мл’дго слатко. Дънъска съмо нъпръйли
нъкдлко варива.
вйрим гл. несв. — приготвям гозба на огън
във вода. И жйто пд-рано варъшъмо. □ съ
вйри гл. възвр. обикн. 3 л. — ври на огън.
Къчъмак съ вари с клдкоте.
213
ватра ж. (рум.). — огнище. Узй пёпъл из
ватру и фърлй га у гръдйну. • пёпъл из
вйтру — дървесна пепел.
вато, фйто част, (рум.) — за обръщение
към жена. Дай, вато майко, малко дъ
едем.
вйтъле мн. — част от тъкачен стан, на
която се слага бърдото.
вйши мн. — домът и семейството на ли-
цето, с което разговаряш. Ваши дълй чъ
будъйу йутръ дома. Си била конто ваши
дъ и вйдиш ?
ведрйца ж. — дървен съд за доене на
мляко.
вёдро прил. — ясно, безоблачно. Вёдро
нёбо.
вёем гл. несв. — 1. духа силно (за вятър).
Дъ вёе, дъ трёскъ, дн па чъ ддйдъ. 2. от-
вявам зърно от боклук. Дънъска чъ вёем
фъсул. Въйамо жйто и зътдй нъ могд дъ
ддйдъм.
вёнци мн. — месна обвивка на челюст
край зъбите. Мъ болу вёнци и нъ мджъм
дъ едём.
вёнчъм гл. несв. — 1. извършвам брако-
съчетание. У църкву чъ и вёнчъ поп. 2. ку-
мувам на сватба. Тога што чъ га вёнчъш е
кумыийн, а жъна му е куман'а.
вёр м. (рум.) — братовчед. Ми с нёга смо
вере. Вёре, кудё ч йдъш.
вёра ж. — доверие. Нёмъм веру у тёбъ.
вёра нареч. — наистина, действително.
Вёра ти къжувъм къ тъкдй бёшъ, нёма
зъштд дъ тъ лъжъм.
верёв нареч. в съчет. нъ верёв — диаго-
нално, накриво. Узй га нъ верёв тъй ъстал.
верига ж. — 1. синджир, който виси над
огнището за закачване на котел да се грее.
Зъкъчй котъл нъ верйгу, къ чъ праемо къ-
чъмак. 2. желязна дръжка на котел.
веришоара ж. (рум.) —братовчедка. Ймъм
едну веришоару у Гърци.
вет прил. — стар, износен. Нёмъм нити
едну ндву дрёйу, свё ми су вётъ.
вёто нареч. в съчет. нъ вёто — на старо.
Нъ вёто е купъно.
вётър м. — вятър. Из конто Дунов дувъ
студён вётър. • бйе вётър — духа. Бйе
вётър от свё странъ. съ млйту вётровъ —
духа бурно.
вечёра ж. — вечер. Бандъцие сваку ве-
чёру свйру нъ бунйште. Овуй вечёру чъ
будъ бъйа зима. • вечёра голёмъна —
късно вечерта след 10 часа. Дойдё по ве-
чёру голёмъну.
вечёру нареч. — вечерта, по време на ве-
черта. У суботу у вечёру дъ съ обаду.
вёшълка ж. --сплит от царевица, свесло.
Дъ дйгнъмо малко вёшълк’е под стрёйу,
къ чъ ни въл’айу зъ сёмъ.
ви мест. — вие. Вй къжйтъ кокд чъ
будъ ймъ.
вивор’йле, виор’але с. (рум.) — зюмбюл.
Поглъднй у гръдйну дъ вйдиш вивор'але
дълй съ ръцъфтёло.
виг м. (рум.)—руло плат. Плътнд е навито
нъ вйг.
вйдим гл. несв.— 1. възприемам със зрение.
Ночём нъ баш вйдим. Видд едногаране-
нога човёка. Бёжтъ муре нъ мъгдан дъ
вйдитъ мъймуцъ. 2. грижа се. Съ дйгнъм
дъ вйдим зъ стоку. После си вйдим зъ
другу работу. 3. срещам, намирам. Кудё си
вйдъл свйбду без бърийак ? Скдро нъ съм
вйдъл жъну с вълнънйк. 4. получавам. Ъйр
дъ нъ вйдиш, штом праеш лдшо. • двё нъ
вйдим — уморен съм много. Чъ съ лёгнъм
тутък, къ двё нъ вйдим. кудё ми вйду
очи — далеко. Чъ избъжйм кудё ми вйду дчи.
вйдъло с. — светлина, разсъмване. Айде
дйгъйтъ съ, къ е вйдъло в'ъч.
вижулййа ж. (рум.)—вихрушка. Дувну
една вижулййа и дйгну турлд пёпъл.
виййла ж. (рум.) — вид ароматично грозде
с твърда обвивка на зърното. Имъмо мърку
вийалу у Камънску шуму.
викйн’е с. — плач, рев. Къквд е тдй ви-
кан’е от тёбъ. • съ т^ръм нъ викйн’е —
започвам да плача. Съ турйу жънё нъ ви-
кан’е и нъ мджъмо дъ и запръмо.
вйкъм гл. несв.— 1. плача с глас. Нъкай
дъ вйкъш, къ дн чъ съ върнъ. 2. оплаквам.
Мй съ млатимо, вйкъмо, къ е убит — она
пёт пърё нъ давъ.
вииерйч м. остар. (рум.) — данък за ло-
зята и за виното.
вино с. — вино. • вино из комйну —
вино, което не е отделено от джибрите; нъ
туръм вино у уста — не пия, въздържа-
тел съм.
вирйн прил. неизм. (тур.) — паянтов, раз-
рушен. Овай йжа е виран.
вистовой м.ряд. остар. (рум.) — часовой.
вистрййа ж. остар. (рум.) — място, къ-
дето има заровено имане.
вйтка ж. — пръчка с навита на нея преж-
да за тъкане на черги, която служи за со-
валка. Нъпрай ми йдштъ читйри-пёт
вйтк’е, къ ми въЛайу дъ свършим овуй пъ-
туру.
витрйг м, остар. (рум.) — втори баща,
пастрок.
внтрйга ж. остар. (рум.) — мащеха.
вйтъл м. — уред за навиване на прежда
• йдъйу вйтъл — извънредно много. Лу-
бънйцъ йдъйу вйтъл налъто.
вйца ж. остар. (рум.) — родство, роднин-
ство.
вйшн’а ж. — 1. плодно дърво вишна. У
лдйзъ ймъмо едну убъву вйшн’у. 2. обикн.
мн. плод на вишна. Айде дъ бёръмо вйшн’е.
вла м., влйсе мн. — влах. Мънй га тога
ела бё. Коно къд е никнул у власе.
214
влйн’а ж. — влахиня. Съ ожънйл по влан’у
из Гънзово.
влйчим гл. несв. — 1. подравнявам изорано
с брана. Нъкрай влачимо с бръну. 2. раз-
чепквам на дарак. Влачыиъм кълчйна у дъ-
ак, къд пойдоу онй упол’е. Чъ влачимо
вълну код Владулови. □ съ влйчи гл. възвр.
обикн. 3 л. — 1. подравнява се с брана.
Поштд съ посёе куруз, съ влачи с бръну.
2. разчепква се. Вълна съ влачи къд съ
опёръ. 3. стой неприбран. Трак съ влачи
по тёбъ.
влйшица ж. (рум.) — вид дребен, ситен
лук. Влалиица е лук с мл’дго пёрца и м'ъ-
нъчк? е глъвйчк’е.
вода ж. — 1. вода. Пием воду из въдрд.
2. повърхност на водна площ. Къд умръ
йба излази нъ воду. • по воду — на-
изуст. Си знаем урок по воду. млъчкй во-
да — хладка вода ; съ млйти коно вода од
мёл — напразно се измъчва.
водйка ж. — водица. Чъ си нъпраем по-
пару с водйку слатку.
водим гл. несв. — 1. предвождам. Чъ ддй-
дъш с мёнъ нъ оране дъ вддиш волдвъ.
2. имам за съпруг или за съпруга. Води
жъну из Чунгуруз.
водина ж. — вид воднист пъпеш.
Водйцъ мн. — празник Богоявление на
19 януари.
водник м. остар. ряд. — място, където
се държат съдовете с вода.
водънйца ж. — 1. мелница на вода. При
В'ър пд-рано ймъшъ една водънйца. 2. мел-
ница. С'ъг йма водънйцъ с мотдр. 3. прен.
човек, който е много приказлив. Ломдти
коно водънйцъ. Тордчъ коно водънйца.
водъничйр м. —мелничар. Младёнча съг
е водъничар.
водънйчка ж. — стомах на птица. Водъ-
нйчка нъ кокдшку съ едё.
воз м. — превозно средство. С къкъв вдз
си ддшъл. Си си нашъл вдз ?
возим гл. несв. — прекарвам с кола. Трй
дъна чъ вдзимо сндпе нъ вършачку. □ съ
возим гл. възвр. — придвижвам се с кола.
Лазър съ вдзи нъ златна кола.
войничёл м. — войниче. Йа глёц га къ-
къв войничёл е.
воловйр м. — лице, което пасе волове,
пастир. Дънъска чъ будъм воловар.
воловййа мн. събир. — волове. Нъ пол'а-
ну йма сума воловййа.
вол’а ж. — желание, настояване. Свё га
прайу по нигдву вдл’у.
вочка ж. — овощно дърво. Пръд йжу
ймъмо вдчк’е. Вдчк’е овуй гддину нъмау
,род.
враг м. — 1. дявол, най-често в клетви.
Чъ тъ дъдём врагу. 2. палавник. Врагъ, нъ-
кай дъ съ фйриш тдлко.
врёжъм, врйцъм гл. несв. — врачувам.
Нъ Въсълёвдън дъдк’е си вражъйу.
вран м. — капак за страничен отвор на
бъчва.
врйта ж.— 1. врата на сграда. Дойдду
нъ врата от църкву. Мърйнча е извъдйл
врата из бъглъмё. 2. отвор на бъчва. Чъ
улёзнъш пръз врата у б'ъчву. 3. прен. дом,
къща. Съдй коно сирачъ пръд врата. П
тръгнъм врата по мёнъ — затворя врата
след себе си при излизане.
врйчъм гл. несв., върнъм гл. св. - 1. да-
вам нещо обратно. Му врачъм свак’и мёсъц
по дёсът лёва. 2. докарвам на друго място.
Врачъм волдвъ дъ будйу покръй мёнъ. G
съ врйчъм гл. възвр. несв. съ върнъм
св. — отивам, където съм бил. Съ врачъм од
оране.
врёва ж. — 1 дума, приказка. Кдлко
врёвъ съмо извръвйли само! Знаеш къквд
дътё е: ти краднъ врёвъ из уста. 2. при-
казване, говорене. Айде, мл’дго врёвъ нъ
водънйцу. 3. говор. По врёву мй съ позна-
въмо.
врёвим гл. несв.— 1. приказвам, говоря.
Тй нъ съ бътрйш што врёвиш. Е връвйл с
еднога бръговца. Връвйтъ си ей — йа съгъч-
ка чъ ддйдъм. 2. казвам. Тй тдй што ми
га врёвиш, йа га знам. 3. уговарям с няко-
го нещо. Чйко е връвйл с еднога ддктора
дъ му дъдё рецёпку. 4. злословя. Тй си връ-
вйл у пофйду мдйу, ама йа чъ тъ нъучим
тёбъ. 5. разговарям. Нъ мджъ човек дъ
врёви с нёга, къ съ държй нъ голъмд.
врёдън прил. — сръчен, пъргав, работ-
лив. Она е врёдна — свё чъ свърши йдштъ
дънъска.
вреж м. — стъбло на тиква, диня, кра-
ставица. Врёжовъ нъ лубънйцъ ако нъ су
ошушъни и събйръмо за дфцъ.
врёмъ с, — 1. астрономическо време. От
кдлко врёмъ стъ ддшли ? Сёд малко — чъ
ймъш врёмъ дъ съ върнъш. 2. известен пре-
дел. Од еднд врёмъ нъвам нъ мъй съ ндсу
капъ. 3. метеорологическо време. Къд дувнъ
кошава и врёмъ съ ръзвълувъ. Чъ ймъмо у
нъдёл’у добрд врёмъ. 4. определен момент.
По тдй врёмъ тй кудё бёшъш ? • без
врёмъ—в неподходящ момент. Тата ти
без врёмъ умръ од муку.
врёча ж. — чувал. Чъ туримо куруз у
врёчу и чъ йдъмо дъ га съмёл’емо. Врёчъ
су пълнъ с траву.
вриштй гл. несв. обикн. 3. л. — цвили
(за кон).
връвлйв прил. — 1. приказлив, разговор-
лив ; 2. отворен, нестеснителен. Имъйу еднд
дътё връвлйво.
връжане с. — врачуване, предсказване.
Отддимо нъ връжане нъ Въсълёвдън. Цй-
гънк’е си искърувъйу лёб с връжане.
връжълйца ж. — врачка, гледачка. Свё
што ми къжала връжълйца е билд верно.
215
връзмо €. — голяма мрежа, в която се
носи слама или сено. Докърамо пет връзма
сламу зъ под волдвъ.
връкнйца ж. — дворца или градинска
врата. Тури чивййу нъ връкнйцу. Къд ддиш
йдттъ малко чъ стйгнъш до мдну врък-
чйцу.
врънк’ем гл. несв. — закачам, залисвам.
Нъкай дъ мъ вр'ънк’еш.
връпцй ж. — връв. Съм си приготвйл
връпцъ зъ опйнци.
връпчё с. — изобщо птиче. Чъ нъпраемо
занк’е дъ фачъмо врапци.
връс м. — възраст. Само йа съм остал
из тъй връс. Она е мой връс.
врътйка ж. — вид полско цвете с широ-
ки листа.
врътка ж. — дупка в ухо за влизане на
обица.
връчйне с. — връщане. Нъ връчане чъ съ
одбйемо код вас.
връчкйница ж. — петелка от връв за
цървул, през която се прекарват вървите.
Ми съ ск’инулъ връчканицъ нъ опйнци.
връчкъм гл. несв. — правя петелки от
връв за цървули.
връшк’и прил. — 1. който се отнася до
съседното с. Връв. 2. прен. влашки. Она
нъ й к’йнъ баш връшки.
Връшко с. — землището на съседното
с. Връв. У Връшко бёръйу въч куруз. Ми-
нумо пръз Връшко и виддмо убъви пътли-
иънё.
връшн'ек м.— железен похлупак за под-
нипа. Под врыин’ек пъчёмо прдйу. Врыин’ек
га дйгъмо с голъмд дървд.
въган м. — дървена паница, гаванка. Ту-
ри бёлилук у въган дъ га стълчёмо.
въдро c,t—дървен съд за вода, подобен
на котел. Иди пй вдду из въдро. Ндсъшъмо
вдду с вёдра и с котъл бёл.
въй в съчет. у гура в’ьй — много дале-
ко. Съдй у гура въй: трёба дъ ддиш два
часа до там.
въййла, ж. — вихру шка. Мин^въ коно
въйала. Оди коно въйала.
въл’й, въл’йе гл. безл. — 1. трябва. Въл’а
дъ йдъш йутръ угръд къ ймъш работу
там. 2. необходимо е, нужно е. Въл'а до-
ма пдтпрън’а. Ти въл'ае вдда? Ми въл’айу
клйнци дъ потковём волдвъ. Тй ми въл’аеш.
въл’йшни прил. — годни, способни. Нъ
смо въл’ашни дбъдвъ зъ работу.
вълёк м. — снежна топка. Дъца съ бййу
зйми с вълцй.
Вълйгдън1 м. — празник Великден.
вълйгдън2 м. — цвете глухарче.
вълна ж. — вълна. • бйем вълну —
разбивам вълна. Чъ бйемо вълну нъ дърак.
вълнишор м. (рум.) — вид купешка въл-
нена прежда. Ми исплёли шал од вълни-
шдр.
вълнънйк м. — вид набръчкана фуста от
вълнен плат. По рано жънё су одйлъ у
вълнънйци.
вълтоаре мн. (рум.) — водовъртеж.
вънтул м. ряд. (рум.) — вятър.
вънъц м. — 1. венец от цветя. Дъдк’а си
плътё вънъц зъ свабду. 2. китка от послед-
имте житни класове при жетва. Вънцдвъ од
жйто и давъйу нъ стърану, она и узймъ
и и зъкъч^въ под стрёйу до другъну жёт-
ву. 3. сплитка лук. • булк’ин вънъц, б^л-
чин вънЪц— вид храстовидно цвете с го-
леми топчести Цветове.
въпЪр м. — ши пар, нерез. Зъкол’амо зъ
Божйч голёмънога въпра.
вър м. — връх. Чъ йдъм ча нъ вър Зъ-
лёну. • от вър до конъц — от начало до
край. Дъ му кажъм од вър до конъц.
вържувъм гл. несв., вържъм гл. св. —
1. прикрепвам нещо да бъде неподвижно.
Вържй кучъ, къ чъ мъ уапъ. Чъ вържъм
волдвъ зъ кдла дъ нъ уабу у куруз. Йе
вържъшъм пънтълдне татинсини нъ дупъ
дъ нъ съ смъкнувъйу. 2. съединявам краища
на връв, въже. Вържй си трак къ съ вла-
чи по тёбъ. Си вържувъм бърйш пдйзъ
врат. 3. стягам с въже или нещо друго, за
да не се разпилява. Йа чъ вържъм снопе,
а тй чъ т^ръш нъруковъ. 4. прен. спестя-
вам. Нъ мджъйу дъ вържъйу грошъц.
вързъл м. ряд. — възел.
върколйк м. — митическо животно, кое-
то според вярването изяжда луната при лун-
но затъмнение.
върлйна, върнйла ж. — 1. голям прът;
' 2. вързан хоризонтално прът, на който се
простира пране. Съм искърала покръвйцъ
нъ вър ли ну.
върошъм гл. несв. — варосвам, боядисвам
с вар. Зъ Вълйгдън чъ върдшъмо йжу.
върт’йлница ж. (рум.). — въртележка за
навиване на прежда. Иди код бабу ти дъ
узнъш върт’алницу. С върт’алницу праемо
цъфтё.
въртёж м.— 1. канелка на бъчва. Смо^
зъбоварли въртёж отвдрън и е истёкло
сума винд. 2. водовъртеж ; 3. особено за-
виване на коса на върха на главата.
въртйм гл. несв. ~ привеждам нещо в
кръгово движение. Нъкай дъ въртйш тъ-
кдй трънку, къ чъ исйпъш грдйзъ. □ съ
въртйм гл. възвр. — навъртам се, обикалям.
По Ръвънйк трава кдлко йскъш, а тй съ
въртйш сё по Горунё.
въртоглйв прил. — замаян. Одиш коно
шйлъ въртоглаво.
въруйка ж, (рум.) — приятелка, дружка.
Чъ пдйдъмо с въруйк’е нъ дро.
в^рул м. /рум.) — братовчед. Мй с нега
смо въруле. Имъм два върула. Чъ йдъмо
код върула нъ свабду.
216
вършйнин .и. — жител на съседното
с. Връв. Кликни га тога вършанина. Су
дошли вършане.
вършйнка ж. — жителка на съседното
с. Връв. Съ ожънйл по вършанку.
вършйнчъ с. — дете от съседното с. Връв.
вършём гл. несв,— 1. вършея. Снопе съ
прайу нъ къмару и пдслъ и вършёмо с вър-
шачку. 2. ходя из къщи, като разхвърлям.
Вършём коно кон пръз йжу. □ съ вършё
гл. възвр. обикн. 3. л. — прибира се рекол-
тата от житни култури. Пд-рано съ върло
с волдвъ и кони, а съга съ вършё с вър-
шачк’е.
вършйбда ж. — вършитба.
въсълбй ж. — 1. увеселение. Нъ Сънпюа-
дър съ правше голъма въсълба. 2. гуляй.
Сйночка код нас ймъшъ въсълба.
Въсълёвден м. — празник Василовден на
14 януари. Нъ Въсълёвдън дъдк’е съ съ-
бйръйу нъ връжане.
въч нареч. — 1. в този момент. Жито е
стънуло въч зъ жнъйане. 2. от този момент
нататък. Нёма въч к’йша. Нъ мъй му съ
дъскълувъ въч.
v гйбровина ж. — дърво габър.
гйзда м. (рум.) — чорбаджия, стопанин.
гйздърица ж. (рум.) — чорбаджийка, сто-
панка.
гйзим гл. несв. — 1. ходя из вода, по тре-
ва и др. Нъкай дъ газиш по траву. Тй га-
зиш пръз вдду, ама чъ нъстйнъш. 2. прен.
следя, вървя след някого. Йа газим по
нёга мънй га тй.
гай м. (рум.) — част от нива или от друга
плот. Пйр пръз лдйзъ съдй нъ гайовъ, нъ
гайовъ.
гййа ж. (рум.) — хищна птица ястреб.
Гайа чъ украднъ нъкд пйлъ.
гййца ж. (рум.) — 1. ястреб ; 2. прен. хи-
щен човек. Знаеш къква гайца е она —
йскъ дъ узнъ съв татинсин имдт.
гйрвън м. — 1. птица гарван ; 2. вид гроз-
де с черни твърди зърна.
гйсим гл. несв. — 1. гася огън, свещ, лам-
па. Нъкай дъ гасиш ламбу. 2. заливам с
малко вода врящ зехтин. Пръд дъ испържиш
фъсул трёбъ дъ гасиш зъйтйн.
гйчъ мн. — долни гащи. Пръз лёто цёло
сълд ддъшъ по гачъ. о мълчй коно пър-
дёш у гйчъ — спотайва се, не смее да се
обади.
глйва ж. — глава на живо същество. М&
удъре по главу и съга мъ болй. • ми пъ-
дйн’е кйпа од глйву — учудвам се силно.
Йа къд узнъм дъ врёвим, ти пъдйн’е капа
од главу, ми съ мйе глйва — вне ми се
свят, ми п^цъ у глйву — досещам се. Ча
съг мён ми пуцъ у главу кокд е билд.
трйцъ у глйву — пърхот; мъ удъре у
глйву — хвана ме (за питие), напих се. Ви-
нд тутък мъ удъре у главу, узймъм у
глйву — възприемам това, което ми се каз-
на, разбирам. Нёчъ нйкоко дъ узнъ у главу
тдй што му га къжувъмо. ми улйзи у
глйву — възприемам ; ми улйзу бймбуре
у глйву — наумя си нещо и реша на всяка
цена да го постигна. Н’де е улезли бамбу-
ре у глйву и сама пойдё угръд.
г
глйда ж. (рум.) — извито дърво за детска
игра.
гладън прил. — гладей, усещащ глад. •
нъ глйдно сърцъ — гладей. Дъ нъ пйеш
вдду нъ гладко сърцъ, къ чъ съ разболёеш.
глёдъло с. — зеница.
глёдъм гл. несв. — 1. насочвам поглед.
Глёдъ у мёнъ, глёдъ у нёга. 2. стремя се.
Глёдъй дъ йдъш кудё ймъ сънцъ. 3. мая се,
залисвам се. Што глёдъш, а нъ узнъш дъ
кдпъш. □ съ глёдъ гл. възвр. обикн. 3 л.
отриц. — одобрява се. Нъ ё съ глёдъ баш
нъ рйбу.
глёзна ж. (рум.) — глезен. Мъ болу ндг’е
из глёзнъ.
глйва ж. — вид малка ядивна гъба. -
глйзим гл. несв. — глезя. Нъ ё убъво дъ
и глйзиш.
глйзън прил. — глезен. Н’йно дътё е
мл’дго глйзъно и е лудо.
глистй ж. — дъждовен червей. Събйръмо
глйстъ къ чъ йдъмо дъ фачъмо рйбу. Зъ-
къчй глисту нъ удицу.
глобувъм гл. несв., глобим гл. св. —
1. налагам глоба. Ни фътйли волдвъ у чужд
куруз и съга чъ ни глдбу. 2. прен. шегов.
наказвам. Съг чъ тъ глдбим с еднд к’илд
винд.
глог м. — дърво глог.
глог’йнка ж. — плод на глог.
глдцъм гл. несв. — глождя. Чъ га глдцъм
овъй кдкъл до кндчи.
глдмоз м. (рум.) — 1. тълпа, купчина.
Човёци глдмоз съ събрали нъ мъгдан.
2. грамада.
гломотйр м. — голям звънец на животно,
хлопотар. Съ познавъ къ йдъйу дфцъ— съ
чуе гломотар.
гломотърйца ж. — овца, която има голям
звънец и води стадото. Кудё йдъ гломотъ-
рйца, там отдду свё дфцъ.
гл’онцйн м. (рум.) — неравно място със
замръзнали буци.
217
глуга ж. (рум.) — купчина от изправени
царевични стъбла. Глуг’е от куруште ни
съду у по ле.
глума ж, — шега. Он си прае глуму с
нега.
глумим съ гл. несв. възвр. — 1. шегувам
се. Стйгъ си съ глумйл със човёци. 2. по-
дигравам се. Съ глуми със старъ жънё, ама
чъ га млату ник’й пут.
глупое прил. — неумен, ограничен. Што
съ праеш нъ глупое — нълй тъ знаемо
кой си.
глучё с. — дълга мъжка горна бяла дреха
без ръкави от домашен вълнен плат. Йй
помним стари човёци къд ндсъшъу глу-
чё та.
глъвйна ж. — част от колело, в която
влиза оста. Съ пукнула глъвйна на прёдн’о
коло.
глъвйца ж. — глава от лук, чесън. Чъ
турит едну глъвйцу лук нъ лечу.
глъвнйца ж. — главна на царевица, жито.
глъвбн’а м. — мъж с голяма глава. Мънй
га тога глъвдн’у бё.
глъдълцё с. — зеница на око.
глъочка, глъвочка ж.— 1. главина на
лоза; 2. надебелена месеста част на стъбло,
на дърво, която е в земята. Чъ идачътъ у
шйбу дъ вадитъ глъдчк'е зъ назиму. Овуй
годину докърамо бъйа глъдчк’е.
гмёчка ж. — тояга, чепата в единия край,
с която се мачка грозде при гроздобер. Ту-
рйтъ гмёчку у чобър, къ чъ йдъмо у лдйзъ.
гн’йвим гл. несв. — мачкам, натискам. Нъ-
кай дъ га гн’авиш тъкдй тдй дътё, къ
мл’дго съ гъдъчкъ.
гоанга ж. (рум.) — бубулечка. Нъкай дъ
съдйш там къ имачъ гоанг’е.
говъдърйчка ж. — вид малка дунавска
риба.
гогоаша ж. (рум.) — месеста обвивка око-
ло око. Ти съ нъпёлъ гогоашъ сйгур нъ ей
спал.
гоголййа ж. — 1. стъклено или желязно
топче за игра. Чъ съ йгръмо зъ гоголййе.
2. пашкул на копринена буба.
гогон’йт прил. (рум.) — объл, забблен.
З'ърна от фъсул су гогон’ати.
година ж. — 1. време от 12 месеца. Мъ
мънуу овуй годину без пйличи. 2. прен.
плодородие, берекет. Година бй лота и нъ-
мамо лубънйцъ.
гоцймите нареч. — твърде много. Дадомо
гоцамите пърё зъ гръдйну.
гои съ гл. несв. възвр. — охранва се.
Працъ мънъчко нъ съ гои.
гол прил. — 1. без облекло, необлечен.
Дъца оду голи окръй Дрнов. 2. досущ та-
къв. Пърлйчъ нъ муму си — мума си гола.
3. който е без нищо друго. Дъска гола што
чъ тъжй. Ч'ъ Вёлко. едёш ейцё голо ай ?
• с рук’е голё — с празни ръце, без нищо.
Отодим с р^ук’е голё код нй.
голём прил. — 1. със значителни размери,
едър. Овуй годину ймъмо голъмё лубънй-
цъ. У за два котла голъмй. Бёж до голё-
мъну йжу. 2. повъзрастен. Съдй код голё-
мънога ейна. 3. велик, всемогъщ. Бог е го-
лём — носи грйжу нъ свакога. 4. нищожен
(със съответна интонация). Чудо голъмд къ
ймъш ндвъ дрёе. • вечёра голёмъна —
късно вечерта след 10 часа. Съ ерътнули
по вечёру голёмъну.
голешё, голишё. с. — семка без люспи от
жълта тиква. Цёлу зйму смо ёли голешёта.
голйчовина ж. — дъбово дърво.
голишат прил. — съвсем гол.
гол’а м. в съчет. ръйа гол’а — презри-
телно прозвище на жител на съседното
с. Гъмзово ; страхливец.
голАн м. презр. (рум.) — бедняк, голтак.
Съ ожънйла по еднога голана.
голАна ж. презр. — беднячка, голтачка.
Она е голана — нёма нйкъкъв мираз.
голотйн’а ж.— 1. голота; 2. беднотия.
Брё глёдъй си твдну голотйн’у, а мён мъ-
нй мъ.
голуб1 м. — гълъб.
голуб2 м.— третият девер. Гдлубъ, нана
ти къжа дъ докаръш дърва.
голубАр м. — човек, който отглежда гъ-
лъби.
горим гл. несв. — 1. имам температура.
Пипнй га — цёл горй. 2. запалвам нещо.
Овуй зйму чъ горймо цогл’ънё.
горн’Ак м. — западен вятър. Узъ дъ дувъ
от ичёр горн’ак.
горниште с. — горна част от чорап.
горува ж. — парене от киселини по гър-
лото и по хранопровода. Лёле ми дойдё
една ейлна горува по гуту. Ми е горува.
горун м. — дъб. Смо си нъпръйли б'ъчву
от горун.
гдръ нареч. — 1. на по-високо място. Онй
съду пд-гдръ от нас. 2. на запазено място.
Дигнй си кошул’у гдръ дъ ти съ найдъ.
3. във въздуха. Йала еднд връпчё збърндчъ
по гдръ,
гдрък прил. — горчив.
господйца ж. — най малката от зълвите.
Госпоцйндън — празникът св. Богоро-
дица на 28 август. Нъ Госпоцйндън съ
ръздавъ грдйзъ зъ умрёли.
готвён’е с. — приготвяне на храна. Ми съ
омързёло свак’и дън готвён’е.
готвим гл. несв. — приготвям храна. □ съ
готви гл. възвр. безл. — приготвя се храна.
Нъ празник съ гдтву убъви ёдън’ета.
грабим гл. несв. — бързам, стремя се.
Грабу, бъжу дъ съ укйчу.
грйбника ж. (рум.) — митическо съще-
ство, което грабва някого като смъртта.
грйбовина ж. — вид дърво, габер.
218
грйн’а ж. — клон на дърво. Скършй двё-
трй гран’е од чърёшн'у.
грапа ж, (рум.) — желязна брана. Със
грапу ръзбйвъмо боловънё.
грйшица ж. (рум.) — вид пълзяща тлъста
трева. Чъ стоакъм мърку граишцу зъ бй-
бичи. Къд йдъш у лдйзъ чъ нъбърачъш гра-
шицу ?
грёшън прил. — който има Грехове. •
коно грёшън г’аол — извънредно много.
Съ мучи коно грёшън г’аол.
гриб м. — голяма рибарска мрежа.
грйвица ж. (рум.) — преддверие на мазе.
:Пръд грйвицу зъкъчувъмо лук и бёлилук.
грижа ж. — безпокойство за извършване
на някоя работа. Будачъш имал и тй нъ-
к’й пут грйжу зъ муму си. • бёръм
грйжу — грижа се. Нъ бёръй грйжу зъ
той. ндсим грйжу — загрижа се. Тй чъ ми
ндсиш грйжу мёнъ !? улйзим у грйжу —
създавам си безспокойство. Нъкай дъ ула-
зиш у грйжу зъ чу жди човёци.
грйжъм съ гл. несв. възвр. — трудя се,
полагам грижа. Сна съ грйжъ дъ купуе
еднд друго зъ дома.
грйотъ мн. — мъки, тежки изживявания.
Лёле къквё грйотъ бёшъу.
гроза ж. — гнус. Нёма дъ едё, къ му е
падла гроза. Ми е гроза.
грознйцъ мн. — малария, треска. Мъ фъ-
тйлъ грознйцъ.
грозън прил.— 1. който не е хубав, Нё-
ма дъ и узнъш, къ е грозна, е мукова, е
.мръсна. 2. прен. страшен. Бй там дъ вй-
дим кудё е падъл — грозна работа ти
къжувъм!
гропйн м. (рум.)—1. яма, трап. Слива е
при гропан със вар. 2. дупка по пътища.
По шушу йма мл’дго гропънё. 3. гроб.
.Дъдём ти гропан г’аолу.
гропйнчич м. — малка яма, дупчица. Дъ-
.ца си прайу гропанчичи у пъсък дъ съ йг-
ръйу.
грош м. — 1. стара монета от 20 стотинки.
.Зъ едну крйну жйто узймъшъмо по два-
три грдша. 2. изобщо пари. Мъй збёртъ
.ник’й грдш — стъ двойца нъ зъплату.
грошъц м. — пара, стотинка. Нъ мджъ
дъ вържъ грошъц.
грувъм гл. несв., грувнъм гл. св. — по-
талям нещо във вода. □ грувъм съ гл.
несв. възвр., грувнъм съ гл. св. възвр. —
1. потапям се с шум във вода. Съ грувъм
у Дунов. 2. пускам съд във вода, за да се
напълни с вода. Съ грувъ чу тора у кланц
дъ съ нъпълни добрд с вдду.
грудйч м. — нагръдник, лигавче. Има
грудач ама е искал’ен.
грудва ж. — буца земя. Пръз куруз йма
голъмё грудвъ и мучно съ кдпъ.
груди мн. — 1. предна част на тяло. Жъ-
нё си зъкъчувъйу суферйнъ нъ груди. 2. бе-
ли дробове. Мъ болу груди.
гръбё гл. несв. обикн. 3 л. безл. — сър-
би ме, иска ми се все да се чеша. Нёзнъм
што сё мъ гръбё по гърбйну.
гръбна ж. — вид параход с два кумина
и с издигната нагоре средна част. Од нъ-
ддлъ съ зъдава гръбна с мл’дго шлёповъ.
гръбънъц м. — вид ръчен дарак за вълна.
гръдёл м. (рум.) — воище на плуг.
гръдйна ж. — 1. място край къща, заса-
дено със зеленчук или цветя. Гръдйна ти
съ синй от вивор’але. Имъмо малко лук
у гръдйну. 2. дворно място край селото,
което се засажда. Отддим нъ гръдйну, къ
чъ и копъмо.
гръдовё мн. — вид детска игра : бутат се
железни или стъклени топчета, конто трябва
да се вкарат в малки дупки. Нъкай дъ съ
йгръш зъ гръдовё, къ чъ си ск’йнъш пънтъ-
лоне.
гръцйнин м. — гражданин.
гръцйнка ж. — гражданка.
гръцйнск’и прил. — градски, който се
различава от селското. Нъумъ дъ врёви гръ-
цанск’и.
гръцйнчъ с. — дете от град, гражданче.
Су ддшли двё гръцанчъта.
грънйца ж. — вид дъбово дърво.
гръовън прил. — грешен. Нёма дъ йдъм
у църкву, къ съм гръдвна.
гръбр м. — плевел из жито, подобен на
фий, къклица. Овуй годину пръз мёсто на
Голём брёг ймъшъ мл’дго гръдр.
гръота ж. — грях. Нъкай дъ праеш тъ-
кдй, къ е гръота. Е гръота дъ абиш чужд
куруз.
гръцк’й прил. в съчет. пут гръцк’й —
който се отнася до с. Гърци (сега с. Гра-
дец). Е бйт коно пут гръцк’й.
губёрка ж. — голяма игла. Съм си зъ-
губйла губёрку и нъ мджъм дъ зъкърпим
врёчу.
гувно с. остар. — място за вършитба,
харман. Чъ йдъм нъ гувно къ чъ вършёмо.
гугла ж. ряд. — качулка.
гужба ж. — гъжва, обръч, направен от
пръчки.
гузйн м. (рум.) — плашилище, страшили-
ще, с което плашат малките деца. Мълч, къ
чъ клйкнъм гузънё дъ тъ узнъйу.
гузйца ж. — дума в детска скоропого-
ворка. Мйш „дди по полйцу, фътй Йдрду
по гузйцу. Йдрда чичй, тйква фучй.
гуйкъм гл. несв. — 1. квичи (за прасе).
Працъ гуйкъ, къ е гладно. 2. прен. скимтя.
Йма дъ гуйкъш покръй врата.
гуйба ж. ряд. — пуйка.
гумул’ек м. (рум.) — купчинка пръст във
вид на топка.
гунёштър м. (рум.) — попово прасе. Гу-
нёштър е изёл лук оцвё.
гунчъ с. — мъжка бяла къса дреха от шаяк,
гура в съчет у гура въй — много дале-
че. Йди кудё е отйшъл дёда у гура въй.
219
^гуран м. (рум.)—малка хищна риба с
голяма уста. Дойдё гуран окръй мом’алу
и уклйе избёгоу рсвът.
гурна ж. — дълъг улей, който съеди-
нява кладенеца с коритото, в което се на-
лива вода да пие добитъкът. Сипй воду у
гурну.
гурбййа ж. — сладкиш корабия. Дънъска
чъ праемо гурбйе.
гусък м.— мъжкото на гъска. Гусък съ
макну у воду.
г^та ж. (рум.) — скрофули.
гутунйр м. (рум.) — болеет по коне, бу-
турач.
гута ж. (рум.)— 1. шия, врат. А пд-мла-
дънъ жънё си зъкъчувъйу суферйнъ нъ гу-
ту. Ми съ искъл'ал огърл'ак окръй гуту,
2. гърло. Пй студъну воду и съга мъ бо-
лй гута. 3. хранопровод. Къд пйем винд
добро ми съ пързоал’е по гуту. 4. разши-
рен хранопровод на кокошка, където се съ-
бира храната.
гушйшъм, гушуйшъм гл. несв. — мил-
вам, прегръщам.
гуштър м. — зелен гущер.
гьбролёт м. — кабриолет.
гъвйн м. — дървена паница.
гъдъчкъм гл. несв., гъдъчнъм гл. св.—
гъделичкам. Нъкай дъ мъ гъд'ъчкът, къ ми
е лото.
гъйнац м. (рум.)—изпражнение от ко-
кошка, курешка. Полък дъ нъ згазит нъ
гъйнац.
гълка ж. обикн. мн. гълк’е (рум.) —
сливици. Му съ нъпёлъ гълк’е и съга га бо-
лу мл’дго.
г!>лтъло с. — глътка.
гъмъдйнин укор, (рум.) — дангалак. Мъ-
нй га тога гъмъданина.
гъмълййа ж. (рум.) — главичка, топчица
на някакъв предмет. Съ смл’ъчйла гъмъ-
лййа нъ клйн.
гънгочъм гл. несв. — говоря гъгниво.
Връвй по разбръно, ттд сё гънгдчът.
гънзофка ж. — жителка на съседното
с. Гъмзово. Жъна му е гънздфка.
гънзофчънин м. — жител на съседното
с. Гъмзово. Гънздфчъне су власе.
гънфйшън прил. (рум.) — подпухнал. Он
е ран’ен, ама е гънфатън.
гърбйна ж. — 1. задна част на тяло. Съм
лёгнут по гърбйну. Нёма дъ га ндсу нъ
гърбйну. 2. задна част на дреха. Котул’а
ти съ ск’инрла нъ гърбйну. • нъ пъдйн’ем
по гърбйну — винаги се смятам прав, чъ
ти дувъ кон у гърбйну — ще те споле-
ти нещо лошо.
гърбов прил. — който има гърбица, гър-
бав. Мума си е малко гърбова.
гърволек м. — замръзнала буца кал. Нъ
мджъ дъ съ дди, къ по пут су само гър-
волци
гъргърица ж. (рум.) — малка бубулечка
в жито, житояд, гъгрица. Овуй годину жй-
то йма гъргърицу.
гърдёл м. — голям разлат дървен съд за
претакане на вино.
гъркълдд м. (рум.) — гърло, гръклян.
Му съ спрёл залог нъ гъркълдд. Мъ задъве
нъ гъркълдд.
гърмйда ж. — купчина, грамада, Имъм
пърё гърмаду. Съ напръе гърмада кудё тъ-
чё жито. Съду нъ гърмаду.
гърмъзой м. (рум.) — купчинка пръет в
нива.
гърнъ с. — гърне, Пд рано варътъмо фъ-
сул у гърнъ и бётъ слатък.
гърчйнин м. — жител на съседното с. Гра-
дец (старо име Гърци). Нат кумъшйн е
гърчанин. Гърчане су бугъре.
гърчйнка ж. — жителка на съседното
с. Градец (старо име Гърци).
гърчим съ гл. несв. възвр.— 1.проявявам
се скъпернически. Он сё съ гърчи и зътдй
е събрал тдлко пърё. 2. изтръпва ми (за
крайник). Му йдъ поникъда и му съ гърчи
една ндга.
гърш в съчет. нъ гърш — на гръб, на
чуш. Чъ тъ узнъм нъ гърт дъ мйнъмо пръз
блато. Дъца йскъйу дъ и носимо сё нъ
гърт.
гъръййла ж. (рум.) — шум, кавга. Къква
е тай гъръйала по мълу.
гъфъм гл. несв. (рум.) — дишам тежко,
задъхвам се. Вдл къд съ нъпъсё добрд деб’а
гъфъ.
г’йра ж. (рум.)—1. нокът на граблива
птица. Гайца съ спуттъ с г’аръ нъ пйличи.
2. лапа на животно с нокти. Мачка чъ тъ
изгръбё със г’аръ. • чъ турим г’йру нъ
тёбъ — ще ми паднеш и ще ти отмъстя.
г’йрица ж. — лапа с нокти.
г’йол м. — 1. дявол, хитър човек. 2. нищо.
Нёма нй чутк'е нй г’аола. • кдй г’йол —
защо. Кдй г’аол си съ обул у чорапъ, нё
ч йет у цр'ъкву. мълчтъ г’йол — мълчи,
сёдтъ г’йол— стой на едно място. бди по
г’йола — търси си белята ; дъдём ти . . .
г’йолу — клетва. Дъдём тй жйвот г’долу.
Чъ ти дъдём евънтулаг’аолу.
г’йолица, г’йволица ж. — 1. дяволита же-
на. Што тъчё убъво овай г’аолица. 2. на-
халница. Нъ мджъм дъ зъепйм от овёй
г’аолицъ муе.
220
г’йосък прил. — нечовешки. Какъв бй тъй
кънун г’аосък. 2. неразбираем. Йма тъкъв
бдлъс г’аосък. 3. лош, неприличен. Добрд
дътё а йма ъдёт г’аосък дъ съ ръчкъ у нос.
4. необикновен. Тдй бёшъ г’аоска работа.
г’йта ж. (рум.)—вис ока обувка. Съм си
купйл от панъир г’атъ.
г’ерг’ёл м. — голям и широк чебър за пре-
такане на вино.
г’ерг’ёф м. (тур.) — дървен уред за бро-
диране.
г’ерг’йнка, г’орг’йнка ж. — цвете гер-
гина.
г’ецой м. ряд. (рум.) — лед. Ми смръзнулъ
ндг’е стънулъ коно г’ецЬй.
г’ибйница ж. — баница. Сваку нъдёл’у
праемо г’ибаницу със урду.
г*йбуре мн. (рум.)—1.дребна вълна, коя-
то остава при влачене. 2. отпадъци при обра-
ботване на коноп.
г’ивйч м. (рум.)— 1. глинен съд гювеч.
2. ядене, приготвено в такъв съд от зелен-
чуци. Чъ зъкаръм уполе г’ивйч и мърку фъ-
сулёк.
г’ивичък м. — малък съд гювеч.
г’иг’илйч м. (рум.) — малък неразвит ца-
ревичен кочан, който обикновено се дава на
добитъка. Събрамо г'иг’илйчовъ и нъёдомо
здраво волдвъ.
г’идйо ж. в съчет. олилйо г’идйо — част
от скоропоговорка, която се изрича срещу
заговезни. Олилйо г’идйо, търколй съ лу-
бънйцо от брёг нъ валъгу и га удърй......
(името на момъка и девойката).
г’йжа ж. — 1. една лоза. Нъ едну г’йжу
ймъмо грдйзъ, што зрёе рдно. 2. гнездо боб,
царевида.
г’йжица ж. — стайно цвете бегония.
г’издйфка ж. — най-голямата зълва. Г’из-
дафка Вънуца съ джъне.
г’индок м. ряд. (рум.) — дребосък човек.
г’ипчй гл. несв. обикн. 3 л.—претъпкано
е. Г’ипчй от нърдд коно чървдр. Нъ прунд
г’ипчй од рйбу.
г’одъло с. шег. — око. Съг чъ ти извадим
г’ддъла.
г’оз м. (тур). — джоджун.
г’ордйн м. (тур.) — гердан.
г’улё с. (тур.)—топчест снаряд. Ддшъл
пъръдд блйзу и фърлйл два трй г’улёта.
г’улуш м. остар. ряд. (тур.) — късно хоро,
което става след вечеря и в него участвуват
само моми и ергени.
г’урук м. (тур.) — подвижен покрив на
файтон. Бёшъм сёдъл нъ г’урук от сълд до
угръд.
г’урунтййа ж. (тур.) — кавга, караница.
Знаеш къква г’урунтййа съ дйжъ сйночкъ
пръз мълу.
г’ъолък м. — дяволия, хитрост. Нёзнъм
кък'ъв будачъ тъй г’ъолък.
г’ъочё с., г’ъолчёл м. ряд. (рум.)— кокиче
дйвъм гл. несв., дъдём гл. св. — предо-
ставим, отпускам някому нещо. Пътруцу нъ
му дъвйу пёнзийу. Чъ е дъдёш и воду нъ
свин’у уплъднъ. Дай дътёту дъ едё.* чъ
дйвъш пиён’е — ще черпиш. Чъ давъш пиё-
н’е къ смо свършйли работу, нъ дйвъм
двё — не оставим на мира. Лйли нъ му дйвъ
двё нъ овдй рддио. пёт пърё нъ дйвъм —
не ме е грижа, не се безпокоя. Мй вйкъмо
къ е убит, а она пёт пърё нъ давъ. дъдём
ти м£му ти г’йолу —проклинане (може да
се замества допълнението); дъдём ти......
нйлу — проклинане. Дъдём ти човёци налу.
дъдём тъ врйгу — върви по дяволите;
дйдъ бёг — избяга, махна се. Дадъ бёг кон-
то полё.
дйда ж. — кака. Дай йе дадъ ти слйвъ.
Дада ти съ върнула из ^поле. Дадъ, одам
овам.
дййка ж. — кака. Мънй и зъ дайку ти
млъкд.
дйдин, дййк’ин прил. — какин, който при-
надлежи на кака. Овдй йжа е дадина.
дйдини, дййк’ини мн. — домът и семей-
ството на кака. Сйночка съм спала код дай-
к’ини.
д
дйдинсин, дййк’инсин прил. — който при-
надлежи на каката на трето лице. Е бйлсъс
нйну и със дадинсину козу.
дйдинсини, дййк’инисини мн. — домът и
семейството на каката на трето лице, дн е
бйл код дадинсини къд си га тръжйл.
дйдинтин, дййк’интин прил. — който при-
надлежи на твоята кака. Узй дъ нъпъсёш и
дадинтини волдвъ.
дйдинтини, дййк’интини мн. — домът и
семейството на твоята кака. Дайк’интини чъ
прайу свабду и тражу бърътъра.
дйко нареч. — за изразяване на съгласие,
нищо че. Дако си ддшъл, па чъ съ върнъш.
дйко част. — за утвърждаване, употребя-
ва се самостоятелно. Нъкай дъ отддиш у
наоду, къ чъ тъ бйем! — Дако.
дйнъц м. (рум.) — хоро, което не, е за-
творено, а заловените са в редица. Айде дъ
съ уфатимо нъ данъц и мй, • шётъм дй-
нъц — водя хоро.
дйскъл м. — учител. Даскъл ни къжал
дъ узнъмо мотйк’е, къ чъ ймъмо трудову.
дйскълица ж. — учителка. Дйскълица
фану двойца душъ коко пръпишувъйу.
двйес числ. — двадесет. • конок^д е сно-
вйн у двйес — много висок човек.
221
две числ. — две. • две нъ вйдим — много
съм уморен. Чъ съ лёгнъм веднага, къ две
нъ вйдим. нъ дйвъм две — не оставим на
мира. Две нъ е давъш нъ туй краву сё и
ъцкъш.
двоа, двойа числ.—един чифт, две, Смо до-
кърали деда кола сёно.
двоица числ. — двама мъже. Су билй
двойца човёци. Има двойца сйновъ. Двоица
чъ едётъ од овуй пънйцу.
двойшка ж. — двойка слепена слива.
деб’й нареч. (рум.) — едва. Деб’а дойдд
до овдё.
дёда м.~ 1. баща на родител. Чъ си пдйдъм
къ дёда мъ чёкъ. Дай му дёдъ ти столицу
дъ сёднъ. 2. стар човек. Дёдъ Ванча еумрёл.
бйба и дёда — телени копчета : едното
влиза в другою.
дёдин прил. — който принадлежи на моя
дядо. Чъ съ ублъчём у дёдин кожук.
дёдини мн. — домът и семейството на дядо
ми. Дёдини си нъпръйли ндву клъкъну.
дёдинсин прил. — който принадлежи на
дядото на трето лице.
дёдинсини мн. — домът и семейството на
дядото на трето лице. Дёдинсини су отйшли
нъ копане и зътдй нёма нйкой дома.
дёдинтин прил. — който принадлежи на
твоя дядо. Дёдинтин кдн е улёзъл у дете-
лйну.
дёдинтини мн. — домът и семейството на
твоя дядо. Чъ идачъш у нъдёл’у конто дё-
динтини. Йа би код, дёдинтини.
дёйка м. — дядо. Айде дйгъй съ къ чъ йдъш.
с дёйку ти зъ грдйзъ.
дёкъ част. — изразява съмнение, нима.
Дёкъ дъ е тъкдй йа чъ будъм спокоен. Дёкъ
е нъпръйла тъкдй.
дел м. — дял от наследство. Къд съ дълй-
мо. йа съ откъжа от мдй дёл. Твдй дёл
от ливаду е нъгдр.
делицак м. (тур.) — палавник, лудетина.
дёлница ж. ~ част от гора.
дёрнъм гл. св., дърнувъм гл. несв. —
тръшкам, удрям от земята. Нъкай дъ съ зъ-
качъш, къ чъ тъ дёрнъм дзъм и чъ вйдиш
г’аола по пладнъ. Г а фътйл зъ г рису и га
дърнул дзъм.
дёръм гл. несв. — отделим кожа от закла-
но животно. Пд рано свйн'е и дёръшъмо зъ
кожу.
десетйр м. нов. — отговорник на десетина
души в Оф-организация. Дойдё десетар дъ
ни клйкъ дъ йдъмо нъ трудову.
див прил. — който не е облагороден. Дивд
орё. Дива пъчурка.
дйгъм гл. несв., дйгнъм гл. св, — 1. пре-
мествам нещо, което е по-ниско, като го поста-
вим на по-високо. Узй б'ъц дъ дйгнъш вр'ыи-
н’ек. 2. предизвиквам. Нъкай дъ бъжйш тъ-
кдй къ дйгъш турло. 3. прибирам нещо, за
да го имам. Дигнй овдй гдръ дъ ти съ найдъ.
4. събуждам. Дйгъм дъца ночём дъ съ по-
мдчъйу. □ съ дйгъм гл. несв, възвр., съ
дйгнъм гл. св. възвр. — 1. ставам от сън.
Чъ съ дйгнъм уйутру и чъ пдйдъм. 2. от-
дели се. Од нёк съ дйгъ йара. 3. запътя се.
Съ дйгнъм дъ вйдим зъ стдку, зъ еднд дру-
го. 4. подува се, появява се. М& убйвъ пъ-
пук и ми съ дйглъ бъшък’е. 4. ставам, нади-
гам се. Дигнй съ от столйцу.
дйжма ж. остар. (рум.) — данък десетък.
дйй фа междум. — за подкарване на жи-
вотно.
дйн’а ж. — пъпеш. Овуй годину ймамо
мл’дго лубънйцъ и дйне.
дйра ж. — следа, диря. Крава е минула
и е мънула дйръ. • му гйзим у дйру -
следя го отблизо.
дирёк м. (тур.) — стълб. С овъй дирёк чъ
пдтпръмо дувар. • чъ тъ млатим коно
мйчъ од . дирёк — ще те бия много.
дисйв!^ мн. (гр.) — дисаги. Пдп дди със
ducdsu и събйръ лёб.
дискос м. (гр.) — поднос. Турй колач нъ
дискос и бёж дъ ръздъдёш код тёйк’ин-
тини.
дифйн м. (рум.) — голяма риболовна
мрежа.
длан м. — длан на ръка. Мъ едё др’ап-
тинъ длан — чъ давъм пърё.
длъто с. — длето.
дно с. — дъно. Бъчва йма два дндта. Чъ
испйеш чашу до днд.
до предл. — вж. в морфологията т. 3.243.
добйвъм гл. несв„ добйем гл. св. — 1.по-
лучавам. Съ уплъше и ддби едън стра. 2.
раждам (за жена). Она ддби дъдчъ.
доближувъм съ гл. несв. вэзв/?.,доблйжим
съ гл. св. възвр. — придвижвам се към нещо,
за да бъда близо до него. Дъ нъ съ доблй-
жиш до фурну, къ чъ съ изгорйш.
ддбо с. — време (обикновено късно и нощ-
но). Чъ ддйдъм по никд ддбо. По овдй ддбо
съ врачъшъм од работу къд бёшъм млад.
доборувъм гл. несв., доббрим гл. св.
(рум.)—повалим, свалим. Полък пйпъй къчъ
добдриш цъклд и чъ га стрдшиш. Чъ добо-
рйчъш туй гръду ддлъ, къ ми въл’ае.
доборън прил. — повален, свален. Там
ймъшъ мл’дго добдръни дървёта окръй лъздр
добро нареч. - добре, не е зле. Добрд е,
къ съ узёли дъца с милое. Дъ съ опъчё тъй
лёб добрд къ ми съ дмързе дъ едёмо сё сй-
ров лёб. Със сък’йру съ чукъ добрд.
добро с. — сполука. Од добрд нъ е стиг-
нул до тъй кън^н. • ми е пдшло у добро—
провървяло ми е.
добър, добър прил.— 1. който е с поло-
жителни качества. Узъ добрд дътё. Намъре
човёка добрдга. Чъ будъш добра дъ съ чувъ
у тайну. 2, здрав, не болен. Нъ съм била
добра едън мёсъц. Нъ ё добрд от едну двё
гддинъ. 3. който е в приятелски отношения.
Ми съмо добрй с Гърл’анови. • дън до-
222
бър — празник. Кдл’ршъмо пйлъ нъ дън дд-
бър: Госпоцйндън, Пътрдвдън.
довлекйн м, (рум.) — цвете мушкато. У
сдбу ймъмо само довлекан.
довлечор м. (рум.) — тиквички за готве-
не. Съмо посъдйли у гръдйну и м'ърку доз-
лечдр.
догоар’а ж. (рум.)—мараня. Дънъска бёшъ
страшна догоар’а.
догддинъ нареч. — през идната година.
Догддинъ чъ сеемо нъ той место куруз.
доддча м. — обиден прякор за мъж.
ддйдъм гл. св. — 1. пристигна на опреде-
лено място. Дойдё и она там по мён. У ве-
чёру голёмъну дойдё. 2. тръгна. Ако ддйдъш
с мён нъ сламу узй връзмд. 3. връщам се.
Връвйтъ си ей — йа чъ йдъм до дук’ан и съ-
гъчка чъ ддйдъм.
ддйко ж. (рум.) — обръщение на дъщеря
към майка.
ддк’е част. * - за обръщение между жени,
ма. Съкърва ми йдъ и думъ: што ддк’е нъ
ей уполе?
докъд нареч. — докато, до времето, когато.
Докъд нъ мй дъдётъ дъ едём, нёма дъ зи
манъм. Докъд зайдъ сънцъ, чъ съ върнъм.
докър нареч. — докато, до времето, кога-
то. Йа си работам докър съм могла. Туръш
еднд по еднд докър съ нъпълни тинцйра.
Добрд къ удъре снёг докър нъ съ помомйу
вдчк’е.
докърувъм гл. несв., докйръм гл. св. —
1. карам, пренасям от едно място на друго с
превозно средство. Докърамо дърва ис шйбу
и съга смо добрд. 2. доставим. Докърау зар
и орйз нъ дук’ан. 3. довеждам, отвеждам. Г а
фънули нашога Гоши па га докърали овдё.
Йди дъ докарыи волдвъ дъ и упрёгнъмо. 4.
донеса, пренеса с носене. Докаръй куруз дъ
пуцъмо банке, Узй котъл дъ докарыи едду
от кланц. Съ збйръмо нъ вечеру, докаръмо
сламу, туръмо под ъстал, тъгай съ кла-
н’емо. 5. оженя се. Е докърал мир’асу ча
ис конто Плёвен.
долйп м. (тур.) — шкаф за домакински
прибори.
долн’йк м. — вятър, който духа от севе-
роизток.
ддлъ нареч. — на по-ниско място. Стур
съ ддлъ од дърво. • по ддлъ — 1. пеша. Ко-
кд дойдё из угръд? — По ддлъ. 2. под. Чъ
истъчёмо пътуръ зъ по ддлъ.
долъпчййа м. ряд. — лакомник, нечестен
човек. Мънй га тдга долъпчййу, къ чъ тъ
изъдё цёл.
дом м. — семейство. А муре, тй нёмъш
ддм, а съдйш се овдё ?
дома нареч. — в къщи, в семейството. Дд-
ма свак’и пут въл’ае дъ йма ништд зъ
ёдън’е.
домйшни мн. — членовете на семейството.
Съ качу сей домашни къдрй зъ работу.
домързувъ мъ гл. несв. безл., домързёе
мъ гл. св. безл. — обхваща ме мързел, ста-
вам ленив. Мъ ддмързе дъ йдъм зъ едду и
съга нёмъмо капл’у у въдрд.
доп м. (рум.)— 1. изрезка в диня във вид
на тапа, за да се провери дали динята е
узряла. Е нъпръйл ддповъ нъ свё пд-голъмё
лубънйцъ и зътдй га млътйли. 2. чвор на
дърво. Овёй д'ъек’е ймъйу мл’дго ддповъ.
3. топчета от коноп, конто се пъхат в тръба
от бъз и децата стрелят с тях.
допйръм съ гл. несв. възвр., допръм съ
гл. св. възвр. — докосвам, пипам. Йа само съ
допрд до нега — нйшта нъ съм му пръйл.
дор нареч. — докато. Ддр чъка дъ мйнъ
рёйс, минуу ндг’е пръз мён.
дорйнчъ с. — кожухче без ръкави, дорам-
че. Пд-рано жънё су одйлъ и зйми, и лети
със доранчъта.
доропйн м. (рум.) — комат хляб. Дъца из-
лазу със доропан нъ пут и съ др'ънчу.
доспйшъ съ гл. несв. възвр, обикн. 3 л.
ед. (рум.) — втасва, шупва (за хляб). Трёбъ
дъ чёкъм лёб дъ съ доспйшъ.
ддспън прил. — втасал, който е с квас.
Къкъв лёб йскъш дъ едёш — ддспън или
прёсън.
достынувъм гл. несв., достйшъм гл. св.—
довършвам започната работа. Почёкъй мъ дъ
досташъм копан’е.
дошл’йк м. — преселник. У нашо сълд нё-
ма дошл’аци.
дрйкул, дрйку м. (рум.) — хитрец, дя-
вол. Ай тй дракулъ, пак си съ купал. • фй-
цар мума та а дрйку— клетва (рум.).
дрйпъм съ гл. несв. възвр. — чеша се. Нъ-
кдй дъ съ драпъш по дчи, къ чъ тъ смудй
къд съ омйеш.
др’йптън прил. само члену в. (рум.) — де-
сният. Мъ удъре у др’аптъно дко и съга мъ
болй страшно. Работа само със др’аптъну
руку.
дрйче междум. (рум.) — за израз на учуд-.
ване. Драче, тёшъ дъ бувнъм къфу умёсто
едду у брашно. Драче, коко е нъпръйла ком-
байна овдё андъра-мандъра. Драче, си га
мънул самога!
дрёйа ж. — 1. пал то, сако. Ми съ ск’инуло
гдрно кдпчъ нъ дрёйу. Мл’дго ти отдди
овай дрёйа. 2. премяна. Ймъм ндвъ дрёе зъ
Вълйгдън. 3. мн. постели. Дътё йдштъ съ
мдчъ у дрёе.
дрёнка ж. — дрямка. • мъ фйну дрён-
ка — доспа ми се.
дреорл’йк м. — вехтории, много дрехи на
едно място.
дрёшка ж. — дамска блуза. Дйьнё ндсу
дрёшк’е, фустъ, полйчк’е.
дрицййа ж. — утайка от вино, тригия, ви-
нен камък. У овуй б'ъчву нъ днд йма коца-
мите дрицййа.
дробън’е с. — пълнеж с ориз за сарми^
чушки, пиле.
223
друг прил, — 1. друг. Дай ми другу ра-
боту, къ овуй и свършй. 2. чужд. Е узел
другому дрёйу. • улёзо у друг’е — побе-
снях, ядосах се.
другёр м. — 1. другар, приятел. Н'егдви
другърё съ ожънйу сей. 2. спътник. Кой чъ
ти будъ другар по пут.
другойёчъ нареч. — по друг начин. Тдй
ништд нъ мджъ дъ съ нъпрае другойачъ.
другърйцаж. — дружка, приятелка. Н’днъ
другърйцъ пойдду нъ дро.
дръвник м. — място в двора, където са на-
трупани дърва за огрев.
дръгъвёй м. (рум.) — лопуш, лапад. Чъ
нъбърачъш малко дръгъвёй, къд йдъш дънъ-
ска у лдйзъ.
дрън м. — лък за разбиване на памук.
дръндёрин м.—лице, което ходи от къ-
ща на къща да разбива памук.
дръновина ж. — дърво дрян. Съм исёкъл
едну убъву дръндвину.
дрънчим гл. несв.— 1. дразня. Нъкай дъ
дрънчиш кучъ, къ чъ тъ уапъ. 2. закачам.
Тй га дрънчиш, ама дн чъ тъ бйе.
дръпёло с. — чакмак за сякане на огън,
огнило.
's дуба ж. остар. — малък турски параход,
катер.
дубим гл. несв. — 1. едва стоя изправен.
Деб'а дуби, къ съ опйл. 2. опитвам се да се
изправя на крака (за дете).
дува ж. в съчет. нёма жива дува—
няма никого. Отидд там ама нёмъшъ
жйва дува.
дувйло с. — ковашки мех. Чъ узнъм из
Дйнчу дувало.
дувёр м. (тур.) — стена. Съумокрйли ду-
върё нъ кошару, къ е стрдшън пдкрив. Дътё
падъ и съ удъре у дувар.
дувъм гл. несв., дувнъм гл. св. — 1.с уста
охлаждай нещо горещо. Дувъй у чорбу къ
чъ съ изгорйш. 2. разпалвам с духане огън.
Дувнй у фурну къ нёчъ дъ горй. 3. вее (за
вятър). Из конто Дунов дувъ сйлно. Чъ съ
ръзвали врёмъ къд дувъ кошава. • чъ ти
дувъ кон у гърбйну — ще те сполети зло.
дуд м. (тур.) — дърво черница. Смо посъ-
дйли у мъгдан два дуда.
дУдич м, обикн. мн. дудичи — плод на
черница, бобонка. Съ нъёдо дънъска с ду-
дичи.
дудочъ гл. несв. обикн. 3 л. (рум.) — ечи,
бучи.
дудук м. (тур.) — кавал.
дудулой м. (рум.)—1. стрък на лук, кой-
то е за семе. 2. комин на параход. Минувъ
гръбна със два дудулдйа по Дунов.
дук’йн м. (тур.)—1. магазин за стока. Ку-
пи зар од дук'ан. 2. ряд. кръчма. Су отво-
рйли дукан и пръдавъйу винд. 3. цепка на
панталон. Зътвдри си дук'ан.
дукйт м. (рум.) — стара златна монета. Къд
су бъжали, мънули сей дукъте ддма.
дулёк м. — вид жълт твърд пъпеш. Смо
мънули у амбър трй-чътйри дулёка зъ на-
зиму.
дулум м. (тур.) — марка за повърхнина
около един декар. Е дали дёсът дулума
мираз.
дума ж. — дума, слово. Туй думу и знаеш?
Тй нъ ей и чул туй думу. Йй нёзнъм свё
думъ, што и врёву стари човёци.
думйтрофчъ с. — цвете димитровче.
думъм гл. несв.— 1, казвам, говоря. Она
ми думъшъ докър бёшъ жйва. 2. съветвам.
Йа му врёвим, му думъм ама дн нъ мъ
слушъ. 3. назовавам. Мй~ и думъмо чвърцй.
4. мисля, предполагай. Йа улёзо лъко — ду-
мъшъм къ си зъепал. Думъм къ си га пръ-
дал тдй мёсто.
дун’а ж. — дърво и плодчдюля.
дунга ж. (рум.) — ръб. Убъву дунгу си
нъпръйл нъ пънтълдне.
дунг'ёрин м. (тур.)—майстор строител
Свак’и дунг'ёрин си ндси тървдн.
Дунов в съчет., конто Дунов — на север.
Дувъ сйлно из конто Дунов.
дунг'ерлЪк м. (тур.) — занаят на майстор
строител.
дупкй ж.—1. пробито или прокъсано място.
Турй си руку на туй дупку дъ вйдиш коко
дувъ. Нъ опйн’ек ймъм дупку. 2. с кр и вали-
ще на диво животно. Твдр е излёзъл из
дупку.
дупла прил. неизм. (рум.) — хубав. Дупла
мёсто си узёл. Купйлеб дупла.
дупъ с. — задник. Йе вържъшъм пънътъ-
лдне татинсини нъ дупъ. • дупъ од лйм-
бу — долна дънеста част на газена лампа, в
която се налива газ.
душа ж. — според вярването нематериал-
но същество, което е независимо от тялото.
Къд умйръ човёк му излази душа. • си
уфйнъм д^шу — съвземам се; нёмъм д^шу
у мён — съсипан съм, уморен съм. Чукъм
камъне и нёмъм душу у мён.
душёк м. (тур.) — дюшек за легло.
душица ж. в съчет. бйбина душица —
растение мащерка.
душъ мн. само след числ. — бройка хора.
Йма пёд душъ ейновъ.
дъбёл прил.— 1. който е с по-голямаде-
белина. Узй едну пд дъбълу дъеку. Смо
сёкли дъбълй дърва. 2. нисък, прегракнал
(за глас). Врёви с дъбёл глас. • дъбёл нъ
койду — който е добре материално. Он е дъ-
бёл нъ коаду и чъ нъпрде голъму йжу.
дъбелоокъс, -ста прил. — дебелоок.
дъбёлъца ж. — вид виещо се растение.
дъзлък м. (тур.) — терлик, направен от
шаяк.
дъл’йн м. (тур.) — голяма риболовна
мрежа.
дълёк нареч. — далече. Нъкай дъ отддиш
дълёк.
224
дълмй част, (тур.) — нали. Дълмй сей
ймъмо имдт там. Дълмй е працъ мънъч-
ко — нъ съ гои.
дълъг прил. — който има по-голяма дъл-
жина. Ч'ъпр'ъскъмо дългъно место и тъгай
краткъно. • дълго мъгйръ — вид детска
игра на прескачане. Айде дъ съ йгръмо зъ
дълго мъгаръ.
дъмъцйна ж. (тур.) — голям стъклен съд,
изплетен отвън. Дай ми твдну дъмъцану,
къ мдйа съ с тротила.
дън м. — ден. Той съ случи у послёд-
нинъ дън нъ шикоалу. • дЪн добър —
празник. Гдтвъшъмо мёсо само нъ дън дд-
бър — Пътрдвдън, Въсълёвдън.
дън’ём нареч. — денем, през деня. Дън’ём
отдди нъ работу.
дън!>к м. — денят, в който се празнува
светец. Нъ дънък узймъшъмо и бандъцие.
дънъска наречл — днес, в този ден. Дъ-
нъска чъ будъм воловар. Дънъска поорамо
нъ Голём брёг. Къда чъ йдъш. — дънъска или
йутръ ?
дъодим гл. несв. — дохождам, идвам. Сва-
к’и дън дъодим ча из Камън. • ми дъоди
нъ ум — сещам се.
дъодён’е с. — идване. Нъ дъодён’е узй
малко д'ърва зъ фурну.
дъок’а ж. — девойка, мома. Сёд дъ ни
сёднъйу ъмпецът къ ймъмо дъдк’у. Дъдк’е
отдду нъ дро.
дъок’йца ж. — момичка, поотраснало мо-
миче. Йа глёц къквё дъок’йцъ йма пръз
сълд.
дъдчъ ж..— момиче, дете от женски пол.
Afy съ родйло дъдчъ. Дай дъдчъту дъ едё.
Йма дъдчъ голъмд.
дърйк м. — 1. работилница за разбиване
на вълна. Чъ йдъмо дбъдвъ нъ дърак код
Владулови. 2. ръчен уред за разбиване на
вълна. Узй дърак па влъчй вълну.
дървйрка ж. в съчет. лёса дървйрка —
специаляа ритла, с която се карат дърва.
дървила мн, — триножник за бебешка
люлка: носи се обикновено на полето.
дърдън’ек м. — ситно топчесто изпраж-
нение от коза, овца. Пръз гръдйну видд сума
дърдънци от козу.
цам м. (тур.)—стъкло на прозорец. Съм
строшйл цам нъ сдбу.
цйнка ж. — вид възкисела слива със зао-
блен плод. У гръдйну ймъмо едну цанку.
цйнкос м. в съчет. нъ цйнкос— дума в
детска игра на прескачане. Турй капу нъ
цанкос.
цйнкъм гл. несв. — настойчиво и нахално
настоявам. Два часа мъ цънка зъ дваес
стотйнк’е.
държйл’е с. — дървена дръжка на сечиво.
Ми съ строшйло държал’е нъ мотйку.
държ междум. — за изразяване на го-
товност да се направи нещо. Държ викане
мдйо. Държ, Шаро, фътй га!
държйм гл. несв. — 1. не изпускам. Държ
малко кон’а докър га нъпдим. 2. съхраня-
вам. У бёч си държймо буръта и б'ъчвъ.
Нёма дъ га държймъ зъ убъвйло. 3. запаз-
ва, трае. Тдй дървд чъ държй дгън до у
йутру. 4. водя жена. Онй су бъцънйци —
държу двё състрё. 5. спазвам. Нъмъй държу
нъдиёту. □ съ държйм гл. възвр. — 1. хва-
нал съм се и не се пускам. Съ държйм здра-
во зъ гран’у, ама дъ нъ съ скърши. 2. дру-
жа. Нъкай дъ съ държйш с н’ёга, къ е бд-
лън од дфтику. 3. досаждам. Што съ дър-
жйш сё зъ мён. • съ държй нъ мом1ьц—
крепи се едва-едва.
дърл’е мн. — гурели. Йди дъ съ омйеш,
къ ти съду дърл’е по дчи.
дърлогйн м. — обиден прякор на човек.
дърмон м. (гр.) — вид едро кожено сито
за пресяване на боб, царевица. Пръд дъ га
сёеш, ударй фъсул пръз дърмдн.
дърновина ж. — дърво дрян. • чётка ’
дърновина, дърновина чиста — видове
дрян.
дърнуйшъм съ гл. несв. възвр. — карам се,
коря.
дърпъм гл. несв., дръпнъм гл. св. — 1.
тегля към себе си. Дръпкй столйцу конто
тёбъ. 2. пийна. Дъ му дръпнъмо йдштъ по
еднд цъклд.
дъскълувъ ми съ гл. възвр. — учителству-
вам. Нъмъй му съ дъскълувъ въч.
дътё с. — 1. момче, мъжка рожба. Му съ
родйло дътё и га кръстйли Иван. 2. съп-
руг. А она е добрд — намъре добрд дъте.
3. мн. общо юноши и девойки. От сей дъца
мдйо е най убъво. Чъ тъ бййу дъца из по
мълу.
дъчйца мн. — дечица.
дъчътййа, дочътййаж«. — девойки, мб-
мичета. Дъчътййа съ йгръйу зъ даму и зъ
друг’е игрё.
дъштър ж. — дъщеря. Тай дъштър си е
жёнена. Съ случи там овай Анг’елъ Дрё-
ниному дъштър.
ц
цйнта ж. (рум.)— чанта. Турй си кнйг’е у
цанту.
цйскъм гл. несв., цйснъм гл. несв. — блъ-
скам, бутам. Га цъсну здраво по гърбйну.
цвецдё с. (тур.) — джезве, кафениче.
цвоскъм гл. несв., цвоснъм гл. св. — бу-
там с удар. Чъ га цвдснъш однйтръг дъ
улёзнъ.
цепък м. — джобче. Ймъм нъ кошул’у
едън цепък.
15 Говорът на Ново село, Видинско
225
цибйн м. — голям разлат дървен съд.
цивгйр м. ряд. — врабче.
циг’ёр м. (тур.) — дроб. Чъ изъдём циг’ёр
нъ йагнъ.
цине м. (тур.)—род, потекло.
цирйк м. — прозвище на мързелив човек,
мързеливец. Знает къкъв цирйк е — нъ пйпъ
нйшта дома.
цйтнъм гл. св. — подхвърля. Цитнй туй
тдпку нъвам.
цйшкъ гл. несв., цйшнъ гл. св. обикн.
3 л. — блика изведнъж. Ми цйшну кр'ъв из
нёс.
цогл’ан м. — малък дънер на отсечено
дърво, кютук. Йа съ съпну од цогл’ънё по
пут.
цурцовдън м. — празник Георгьовден. Нъ
Цурцовдън съ кдл’е йагнъ.
цуфка ж. — завързана на клуп кордела.
Дъдк’е си туръшъу цуфк'е нъ главу.
цъмлък м. (тур.) — остъклен шкаф.
цъндйрин м. — стражар, полицай. Га фъ-
тйу цъндаре и га зътворйу.
църйн м.—1. един от няколкото прави дъл-
ги прътове, на който е закачена кофата на
кладенец. 2. кладенец, на който кофата е за
качена на синджир от прави дълги пръти.
S
явенйр м. нов. — звеновод. Ввенар клйкъ
дъ пдйдъмо уполе.
ввенйрка ж. нов. — звеноводка.
ввено с. нов. — звено в ТКЗС. Дънъска
нашо звено чъ кдпъ нъ Голём брёг.
явйска ж. — овца, която за пръв път се
е обягнила.
ввйсък м. — овен на една година.
8вък междум. — за изразяване на по-
стоянно ходене. Сёд нъ еднд место, а нё
звък нъвам, звък нътам.
вёмн’ем гл. несв. — студувам, измръзвам.
Цёл дън её мн’ем покръй волдвъ. У опйнци
ми зёмн’ейу ндг’е.
вивгйш м. — птица стърчиопашка.
вурлйш м. (рум.)—1. чучур на чешма.
2. чучурка на стомна, от която се пие вода.
вурлица ж. — чучур на чешма, от който
водата блика.
въвнй гл. обикн. 3 л. — издава приятен
звън. Кдла къд су нъмажънъ въвну, зъвну
къд оду.
въвъм гл. - в критично състояние съм.
Йма дъ зъзъш, къд нъ мъ слитый.
вънгълаш м. (рум.) — меден звънец за
добитък. Съ чуе зънгълаш нъ йагънци.
вънгъм несв. гл. — звънтя, жужа. Што
зънгъш тъкдй коно комъръц.
евён’ек м. — сплитка грозде, която се
закачва на тавана за през зимата. Овуй гд-
дину нъпръймо дёсът евён’ека од вийалу.
едвйм, едвй нареч. нов. — с усилие, с
мъка. Свин’а съ нъёдъ и едва дди.
едёк м. (тур.) — влачене на лодка срещу
течение с въже, буксир. Уздмо лаг’у нъ
едёк.
едём гл. несв.— 1. храня се. Чъ Вёлко
едёш ейцё голо, ай ? Нъкай дъ едёш тдл-
ко, къ чъ тъ зъболй бурта. Съ утръпувъ-
мо едёйче грдйзъ уесън. 2. измъчва ме бо-
леет. Е бдлън — га едё дфтика под груди.
3. сърби ме. Мъ едё по гърбйну. □ съ едё
гл. възвр. обикн. 3 л. — годно е за хранене.
Тдй грдйзъ нъ съ едё, къ нъ ё убъво.
еднък нареч. — веднага, тутакси. Чъ съ
върнъм еднък. Вдда попйвъ еднък, къ е су-
ва зёмл’а.
едовим съ гл. възвр. — ядосвам се, яд
ме е. Нъкай дъ съ еддвиш — свё чъ мйнъ
и чъ съ зъбовари.
едън числ. — 1. един. Прачъмо дфцъ код
еднога офчъра. Зъ едън лёв купи зар. 2. са-
Е
мо мн. някои. Еднй нъмъй чувъй пдет. 3.
само ср. нещо. Еднд дъ нъ нъпрайу по
вдл’у н’дну и она съ сърди. • едно по ед-
нд — подред. Туръш еднд по еднд докър
нъпълниш. качицу. едно врёмъ — 1. опреде-
лен момент. От еднд врёмъ нъ мъй съ ндсут
глучёта. 2. в миналото. Еднд врёмъ човё-
ци нъ су ръботйли тъкдй.
ёдън’е с. — ястие, гозба. Нъ евътй прае-
мо ёдън’ета бишаг.
едён’е с. — хранене. Нъ евътй пъдйн’е
голъмд едён’е.
езък нареч. (тур.) — жалко. Езък — бёшъ
ддбър човёк.
ек’ё, йек’ё част. — за обръщение към
жена, ма. Кудё ч йеш ек’ё ? Бёж ек’ё от
тамо! А ек’ё тй съ върну из угръд ?
елетрйкаж. нов. — 1. електрическо освет-
ление. 2. електрическа лампа. Зъпълй елет-
рйку, къ е тъмно въч. 3. улично електри-
ческо осветление. По наш сокак нъ евъту
елетрйк'е.
ербйп прил. неизм. (тур.) — годен, спосо-
бен. Ако си ербап, чъ евършиш работу до
226
кндчи. Она бёшъ ербап жъна — свё рабо-
тъшъ.
ерендё с. (тур.) — дърводелски инстру-
мент за изглаждане.
еръм м. — ярем, хомот. Дай ер'ъм дъ га
туримо нъ кола.
есён прил. — който е свързан с есента,
есенен. Овдй жито е есён’о.
есёнчъ с. — пиле, излюпено през есента.
Су остали нъкдй трй-чътйри есёнчъта.
есётър м. (рум.) — риба есетра.
есъновина, йесъновина ж. — дърво ясен. V
От есъндвину праемо вёдра.
есънъска нареч. — през миналата есен.
Есънъска бймо код доктора.
ёфтин прил. — който не е скъп. Зар е
стънул пд-ёфтин.
ечмён м. — ечемик.
ечмёнка ж. — вид круша с неголеми
жълти плодове, която зрее, когато се жъне
ечемикът.
ешлйв прил. — който има апетит и се
храни добре. Дътё ни е ешлйво.
жйба1 ж. — земноводно животно жаба.
Къд ти съ помочъ жаба нъ руку, ти из-
лазу нецёле.
жйба2, жйпка ж. — 1. приспособление-
спирачка за спиране на кола по нанадолни-
ще. Къд стйгнъш нъ Мочи брёг, дъ туриш
жабу нъ кола. 2. част от процеп, на коя-
то се закачва яремът. 3. част от плуг.
жйбица ж. — болеет по овце, волове, при
която се подуват.
жал м. — милост, състрадание. Много ми
е жал зъ нёга. Е жал дъ и ръзбуди.
• ми пйдъ жйл — стана ми жално.
жйлим гл. несв. — в траур съм, нося бе-
лег, че е умрял близък човек. Кога жалиш,
кой е умрёл ?
ждрёбие с. — начин за разрешаване на
спор. Чъ тёгл’емо ждрёбие дъ вйдимо што
чъ ни съ паднъ.
ждрёбна прил. само жен.— бременна
<за кобила).
жёга ж. — горе щи на. И дънъска чъ будъ
жёга голъма.
жёлбаба ж. — костенурка. Жёлбаба си
носи йжу нъ гърбйну.
жерпелйга ж. (рум.) — крадла.
жётва ж.— 1. прибиране на житните
култури. Почйн’емо жётву пръд Пътрдв-
дън. 2. времето, сезонът на жътвата. Он
дойдё баш по жётву.
жеч м. — жажда. Къкъв бй тъй жёч от
тёбъ!?
жёшък прил. — топъл, горещ. Нъ ё доб-
ро дъ едёш лёб жёшък.
жив прил. — който живее. Дёда е йоштъ
жив. • нёма жйва дува — тихо е, няма
никого.
жйвим гл* несв. — съществувам, прехран-
вам се. Живим, със што нъмёрим.
жйво с. — свят, хора. Сед живо е излёз-
ло упол’е.
жйвот м. — живот (най-често в клетви).
Дъдём му жйвот г’аолу.
живъц м. — кожичка покрай ноктите.
жиг м. (рум.) — острие за ронене на ца-
ревица.
Ж
жигодийа ж. (рум.) — недоразвит човек.
Йа глёдъй къква жигодийа си — кокд ддиш
чъ паднъш.
жигод’йла ж. (рум.) — гадост, втръеване.
Къд едёш салоту и пйеш вдду чъ тъ уда-
ри една жигод’ала и чъ съ чудили откудё е.
жик’ёт м. нов. — късо дамско палто.
жйла ж. — кръвоносен съд, вена. Мъ
удъре по жйлъ. Му съ вйду жйлъ по чълд.
жито с.—1. зърно пшеница. У чу тору тъ-
лчём едл, пипёр, жйто. 2. растение пшени-
ца. Жито е стънуло въч зъ жнъйане.
жйца ж. — 1. нитка при тъкане. 2. мар-
ка при тъкане. Дъ съм знала дъ съм турла
и йа двё жйцъ с тёбъ дъ тъчёмо дбъдвъ.
жлеб м. — каменно корито за поене на
добитък. Извъдй вдду у жлёб дъ нъпдимо
волдвъ.
жмърцй мн. — тръпки. Мъ фачъйу
жмърцй.
жнёем гл. несв. — жъна. Еднд врёмъ съ
жнёешъ само със сърповъ.
жнъййне с. — жънене. Нёмъмо въч зъ
жнъйане.
жнъййч м. — добър жетвар. Глей онъй
къкъв е жнъйач.
жоймърика, жбймърица ж. (рум.) —
грозотия.
ж^лим гл. несв. — търкам.
жугръфйшъм гл. несв. (рум.) — боядисвам
стена с валяк.
жумйтка ж. — детска игра на криеница.
Чъ съ йгръмо зъ жумйтку.
журйта ж. ряд. (рум.) — клетва.
жъгйжница ж. — малка до 4—5 метра ри-
боловна мрежа. Чъ фачъмо рйбу съ жъ-
гажницу.
жъглй ж. — жегъл, най-крайната от на-
пречните пръчки на ярема. Вол е искривйл
жъглу и съ сопръгнул.
жълёзо с. — 1. метал желязо. Остё нъ
кдла съга съ прайу од жълёзо. 2. ютия.
Узй жълёзо дъ си угладиш рдк’ийу. 3. мн.
железен капан за лисици, вълци. 4. палеш-
ник на плуг, който е подвижен — може да
227
се сваля и да се подостря. Си зъкърал жъ-
лёзо код Кдст’у дъ га нъдстри ?
\ жълтък м. — жълтък на яйце.
жълч м. — жлъчка. Дъ нъ га уплашши,
къ чъ му съ пукнъ жълч. Жълч нъ кокот-
ку га фърл’емо.
жълътйн м. ряд. (рум.) — телешка кожа
за обувки. Си нъпръйл пъпуци од жълътйн.
зйврън м. — железна клечка, с която се
закрепва яремът на процепа. Съмо зъбовар-
ли заврън и нъ можъмо дъ упрёгнъмо во-
лдвъ.
зйвът м. — място, защитено от вятър,
завет. Одам овдё нъ завът дъ нъ тъ дувъ
вётър.
зййдъ гл. 3 л. ед. ч. — залезе. ДойдЬмо
къд зайдъ с'ънцъ.
зййтръ нареч. — след утре, в други ден.
Дънъска чъ пдйдъмо и чъ съ върнъмо зйй-
тръ. Чъ му туръйу пйтицъ зайтръ. • по
зййтръ нареч. — в други ден, след два дни.
Чъ ти кажъм nb зайтръ кокд чъ будъ.
зййчър нареч. — преди два дни, преди
вчера. Тдй цвёк’е съм га пол’евала зайчър.
Ичёр и зайчър сё смо копали.
зал’е мн. (рум.) — синджир. Турй си брй-
ту нъ зал’е, къ чъ а зъгубиш. Узйтъ зал’е
дъ съпнътъ кдла нъ валъгу.
зйлог м.— 1. залък. Му съ спрёл залог
нъ гъркълдд. Тй ми прдкобе и ми падъ
залог из уста. 2. малко количество. Чъ му
дъдёш барем едън залог дъ едё.
зйнк’е мн.—примка от конски косми за
птици. Занк’е съ прайу от коаду нъ кон’а.
Смо турйли у сламъ занк’е дъ фачъмо
врапци зъ Божйч.
зйоде мн. — въдици, закотвени на дъно-
то на Дунава чрез празна кратуна. Ичёр
фътй нъ заоде еднога голъмдга шъръна.
Къд съ купъм свак’и дън отддам до заоде.
зйпърчина ж. — мараня, сльнчево при-
пичане преди дъжд. Уплъднъ бёшъ запър-
чина и съ тури к’йша.
зар м. — захар. Докърау зар и орйз нъ
дук’ан. Посолй са със зар.
зйра ж. (рум.) — мътеница. Од зару
праемо урду ила и пйемо.
зйтка, зйтра ж. — част от тъкачен стан,
която не позволява на кросното да се пре-
въртва.
збйнъц м. (рум.) — долна желязна част
на левка.
збёръм гл. св. — събера, натрупам. Мъй
збёртъ ник?й грдш — стъ двойца нъ зъпла-
ту. □ съ збёръмо, съ збйръмо гл. възвр.
1 л. мн. — натрупаме се, събереме се. Съ
збйръмо нъ вечёру, докаръмо слйму, тъ-
гай съ клан’емо.
жънй ж. — 1. жена. Нъ й познавъм овуй
жъну. 2. съпруга. Е узёл жъну из под
кЬрт. Бёшъ съ мънул съз жъну си.
жъръгйй м. (рум ) — жарава. Съ нъпръйл
жъръгай у фурну дъ опъчёмо г’ивйч.
жътвйрин м. — жетвар.
жътвйрка ж. — жена жетвар.
3
збънг’ййа м. (рум.) — вагабонтин, немир-
ник. Мънй га тдга збънг’ййу.
збъндйшъ съ гл. възвр. безл, (рум.) —
сбъдне се. Свё што ми е къжала цйгънка
ми съ збъндишало.
збръчкувъм съ гл. несв. възвр., збръч-
към съ гл. св. възвр. — по лицето ми се
явяват бръчки, състарявам се. Си и вйдъл
скдро бабу ти — съ збръчкала оцвё.
збръчкън прил. — смачкан, който е с
много гънки. Овъй плат збръчкън въл’а дъ
съ углади.
збързувъм гл. несв., збързим гл. св. —
1. подгонвам. Збързй кон’а дъ узнъ дъ бъ-
жй. 2. започвам да задирям мома. Кндчи
чъ збързимо нику дъдк’у. □ съ збързувъм
гл. несв. възвр., съ збързим гл. св. възвр.—
затичвам се. Збързй съ малко дё.
збъркувъм гл. несв., збъркъм гл. св.—
греша, направя грешка. Еднё шарк’е нъ
пътуру съм и збъркала. □ съ збъркувъм
гл. несв. възвр., съ збъркъм гл. св. възвр.—
изпадам в паника, обърквам се. Мънй га, къ
съ збъркал оцвё — му у мрела жъна.
збърночйне с. — хвърчене, летене. Връп-
чё съ познавъ по збърночане.
збърночъм гл. несв. (рум.) — хвърча, ле-
тя. Гайе збърндчъйу по овдё мджъ и дъ
узнъйу никд пйлъ.
збърнувъм гл. несв., збърнъм гл. св.
(рум.) — летя, хвърча. Чъ збърнъм коно
връпчё и чъ йдъм усвът.
звък междум. (рум.) в съчет. звък нъ-
вйм — звЪк нътйм — постоянно движение
навън и навътре. Што нъ съдйш нъ еднд
место тйкъ звък нъвам-звък нътйм.
звъкъм, звъкъм гл. несв. (рум.) — изли-
зам често и тропам с вратата. Што сё звъ-
къш нъгдр-нъддл.
згйрда ж. (рум.) — нашийник, гердан на
куче, който го пази, когато се дави с вълци.
Нйшо кучъ е имало згарду и нйшта му
нёма.
зглйвница ж. — възглавница.
зглоб м. — става на пръст. Мъ болу зглд-
бовъ нъ пръсти.
зглобувъм гл, несв., зглобим гл. св.—
съединявам части на нещо. Кдла бёшъу раз-
глдбъна, ама и зглобймо.
228
згдда ж. — удобство, възможност. Чъ ддй-
дъм, ако ймъм згдду. Къд им ддйдъ ним
згбда, тъгай чъ га нъпрайу. • чъ ми доЙ-
дъш нъ згдду, чъ ми пйднъш нъ згдду —
ще те намеря в затруднение и тогава ще
ти отмъстя.
згддън прил. — здрав, неразстроен. Нъ съм
згддън нйкъко — ми е лото.
згрозувъ ми съ гл. несв. възвр., згрози ми
съ гл. св. възвр. обикн. 3 л. безл. — става ми
тежко от някакво ядене, втръсва ми. Ми съ
згрозувъ од ран’ено мёсо. Ми съ згрози
ичёр и цёл ндч съм бл’уйал.
згурдй гл. несв. обикн. 3 л.— грухти (за
свиня). Свин’а згурдй, къ е гладна.
згуснувъм гл. несв., згуснъм гл. св. —
1. зачестявам. дн бъйа згусну дъ отдди
угръд. 2. сгъстявам. Къчъмак въл’а дъ га
зг^сныи дъ станъ слатък. □ съ згуснувъ
гл. несв. възвр., съ згуснъ гл. св. възвр.
обикн. 3 л. — сгъстява се (за течносг). Фъ-
сул съ згуснул и е стънул слатък.
згъзувъм гл. несв., згйзим гл. св. —
1. настъпвам. Чувъй съ дъ нъ тъ згазим нъ
пръсти. 2. отъпквам. Волдвъ су згъзйли
пръз жито,
згърнувъм гл. несв., згърнъм гл. св. —
подгонвам. Згърнй гуск’е конто блато.
згърч м. (рум.) — ластик. Ми съ ск’йну
згърч нъ гачъ докър съ купа. • съ туръ
зг£рч — получава схващане на някои от
крайниците. Нъ отодй у наоду, къ чъ ти
съ тури згърч нъ ногу и чъ съ удавит.
згърчйтул м. (рум.) —’ скъперник. дн е
згърчйтул — нйшта нъ дава.
згърчувъм съ гл. несв. възвр., згърчим
съ гл. св. възвр. — 1. свивам се. Што си съ
згърчйл тъкдй, дъ нъ тъ болй ништд.
2. проявявам се като скъперник. Съ згърчйл
и нйшта нъ дава.
згърчън прил. — 1. свит, превит. Овай згъ-
рчъна нога га болй. 2. скъпернически. Нъ-
кай дъ га потсёчъш зъ пърё, къ нълй знаеш
кдлко е згърчън.
згъцнут прил. — сбутан, стегнат. Овдй
плътнд съдй згъцнуто.
здрав прил. — 1. не болен, здрав. Тата
ти нълй е здрдв ? 2. който не е скъсан.
Овай дрёйа ми е йдштъ здрава.
здрйво нареч. — силно. Мъ удъре здраво
однатръг по гърбйну.
здрйсте в съчет. дъ прйемо здрйсте —
ръкувам се.
здрёе гл. несв. обикн. 3 л. — става го-
тов (за плод). Йабълк’е здрёйу по свако
врёмъ.
здригдшъл прил. — пресечен, развален
(за мляко). Здригдшъло млъкд.
з дрон к междум. (рум.) — за възпроиз-
веждане на шум от удряне на един предмет
от друг. Цадъ ддлъ и глава — здрднк /
здуп междум. (рум.) - за изразяване на
тропане.
здупънк’а ж. — трапчинка, дупка по пъ-
тя, от която се друса колата. Нъкай дъ
ддиш с кдла по шушу, къ йма мл’дго
здупънк’у. Строшй колд у едну дълбоку
здупънк’у.
здупъм гл. несв., здупнъмгл. св. (рум.)—
1. тропам. Иди дъ отвдриш къ нъкдй здупъ
нъ врата. 2. друса се (за кола). Кдла здуп-
нуу от едън пут и тёшъ дъ паднъм.
здъчкувъм съ гл. несв. възвр., съ здъч-
към гл. св. възвр. — скарвам се с някого.
Дънъска съ здъчкамо с н’у зъ нйшта.
зев м.— 1. междина, отвор между ниш-
ките при тъкане. Къд нъпраеш зёв, мину-
въш със сувёлк’у пръз нега. 2. мн. пръчки
в основата при тъкане, конто отделят ниш-
ките, цепове.
зёвъм гл. несв. — зяпам, отварям си уста-
та. Нъкйй дъ зёвъш тъкдй, къ чъ ти
улёзнъ муйа у уста.
зёл’ес. — 1. зеленчук зеле; 2. туршия'/
зеле. • попйръно зёл’е — ситно Нарязано
зеле, за да се вкисне бързо.
зёмл’а зёмн’а ж. — 1. твърда повърх-
ност, по която стъпваме. Съ угдъре от зёмл’у
къд падъ. 2. почва. Нъ е торовйта зёмл’а. !
Лдша зёмл’а съ лепи по мотйку. • нъё-
ла тъ зёмн’а — лека безобидна клетва.
зёмл’ен, зёмн’ен прил. — който е напра-
вен от пръст. Пд рано едёшъмо само у
зёмн’енъ пънйцъ.
зет м. — мъж на дъщеря или сестра, зет.
• зёт нъ йжу — приведен зет. Чъ йдъм
зёт нъ йжу, къ ймъйу мл’дго имдт.
зйма ж. — зима. Овуй зйму нъмамо
мндго снег.
зимй ж. — студ, мраэ. Ми е зима и тър-
пёръм коно прут. • мъ фйчъ зимй —
става ми студено.
зйми нареч. — през зимата, зимно време.
Пътлицан свак’и пут е ддбър — и зйми,
и лёти. Зйми дъца съ пързоал’ейу със сана.
зимуска нареч. — през изминалата зима.
Зимрска нъмамо мл’дго дърва и виддмо
здр. Съ върнул йдштъ зимуска из угръд.
злйца м. -- вторият по големина девер.
змёйул м. ряд. (рум.) — змей. У едну
крайну йжицу су нашли еднога змёйула
шк’опдга
знам гл. несв. — 1. известно ми е. Знаеш
што бъг’евъцйе йма у град. 2. умея. Свак
знае дъ съдй и дъ врёви. Свак знае дъ ра-
бота.
зной м. — пот. Ми съ скинула кошул’а
од зндй.
зоайа ж. (рум.) — вадичка, браздулица,
вода, която тече по тяло. Тъчу зоайе по
тёбъ. Ти тъчу зоайу по рук’е.
зовём гл. несв., здвнъм гл. св. — 1. каз-
нам, именувам. КокЬ га зовёшъйу тдй дъ-
тё ? 2. извикам, повикам. Зовнй га дъ ддй-
229
дъ пд-блйзо. □ съ зовём гл. несв. възвр.—
казвам се, именувам се.
зогръфйшъм, жогръфйшъм гл. несв.
(рум.) — боядисвам стени, като слагам шарки
с валяк.
зор м. (тур.) — принуда. Видд здр и
отидди йа там. • нъ зор — в положение
на принуда. Съ видд нъ здр. Мъ узъ нъ здр.
, Зорнйца ж.~ звезда, която изгрява при-
зори.
зуб м. — зъб. Ми съ строшйл едън зуб.
• бйбини зуби — вид трън с влачещо се
стъбло и с малки като зърна тръни. Згъзй
у бабини зуб и и съ убддо.
зубл’а м.— човек с големи и изпъкнали
напрел зъби.
зубъц м, — зъб на гребен или на дарак.
зулуф м. (тур.) — къдрина. Чъ npaeiu
белу, ама чъ ти ск’йнъм зулуфе.
зъ предл. — вж. в морфологията т. 3.244.
зъбовъм съ гл. св. — превъртя се, завър-
тя се. Къд га удърй и дн съ забова трй-
чътйри пут.
зъбовърувъм, гл. несв., зъбовйрим гл.
св. — забравям. Он забовъре штд бёшъмо
връвйли пръд тдй. И тдй што га знам га
зъбоварим.
зъбовърчувъм съ гл. несв. възвр., зъ-
бовърчим съ гл. св. възвр. — превъртя се,
завъртя се и от удара па дна. Чъ му турим
Катек и дн чъ съ зъбовърчи с главу дьъм.
зъболувъгл. несв., зъболй гл. св. обикн.
3 л. — 1. почва да ме боли. Га заболе ру-
ка, къ и стйсну нъ врата. Нёзнъм што
будачъм ёл и мъ заболе бурта. 2. става
ми жал. Мъ зъболувъ къд вйдим мънъчки
дъца гладни, 3. уморявам се. Дъца мънъчк’и
и зъболувъйу ндг’е одёйче по ддлъ.
зъбрйтка ж. — басмяна кърпа за глава.
Бй код Йдна и си купи едну ндву зъб-
ратку.
зъбун м. — антерия, горна зимна вати-
рана дреха. Одавна човёци нъ мъй дду със
зъбунё. Йа къд бёшъм мънъчък ймъшъм
зъбун.
зъбълувъ съ гл. несв. възвр. безл., съ
зъбёли гл. св. възвр. безл. — разсъмва се.
Съ подди рано нъ оране — къд узнъ дъ съ
зъбълувъ.
зъбълувйне с. — разсъмване. Йдштъ със
зъбълуване однъддл бабъ съ дйглъ и су
зготвйлъ еариво.
зъбърувъм гл. несв., зъбёръм гл. св.—
1. започвам, подхватам. Од март чъ зъбё-
ръм педесё гддинъ. Йутръ зъбърувъ гддину.
2. загноясва. Му зъбърала пътйца и нъ
мджъ дъ дди.
, зъвёйън прил, — лекомислен, налудничав.
Ала тъй човёк е малко зъвёйън. Зъвёйъна
жъна — нёзнъ што прае.
зъвйвъм гл. несв., зъвйем гл. св. — уви-
вам, покривам. Зъвй добрд лёб дъ нъ съ
ошуши. Зъвй дъца с покръвйцу. □ съ зъ-
вйвъм гл. несв. възвр. съ зъвйем *гл. св.
възвр. — покривам се със завивка. Къд спё-
шъмо съ зъвйвъшъмо с покръвйцу.
зъвиййч м. — сарма. Смо зготвйли зъ
дънъска зъвийачовъ със мёсо.
зъвлъчувъм гл. несв., зъвлйчим гл. св.—
подравнявам изорана нива, като влача брана.
Ни оста само дъ зъвлачимо и си поодимо.
зъвнй, зъвнй гл. несв. обикн. 3 л. —
издава приятии звуци при движение (за ху-
бава, нова кола). Ми е нъпръйл кдла къд
дду зъвну, зъвну.
зъвръвувъм гл. несв. зъврёвим гл. св.—
заговоря някого, започна разговор. Га срът-
ну нъ пут и га зъвръвй.
зъвъртувъм гл. несв., зъвъртйм гл. св.—
1. почвам да въртя. Зъвъртй ручку на чъ-
кър. 2. с въртене спирам нещо. Зъвъртй
чъшму дъ нъ тъчё. □ съ зъвъртувъм гл.
несв. възвр., съ зъвъртйм гл. св. възвр. —
1. наобикалям, навъртам се някъде. Съ за-
върте по овдё и штучъ. 2. започва да се
върти. Колд съ завърте и нъсмалко тёшъ
дъ мъ згази.
зъвърнувъм зъврйчъм гл. несв., зъвър-
нъм гл. св.— 1. връщам нещо там, където
е било. Бёж дъ зъвърнъш волдвъ, къ чъ
улёзнъйу у куруз. 2. залязва (за слънне).
Зъвърнувъ сънцъ дтплъднъ.
зъглобувъм съ гл. несв., зъглобим съ
гл. св. — затъвам, хлътвам. Ичёр съ зъглобй
у еднд кълйште. Кдла съ зъглобйу у бла-
то и нъ мджъмо дъ и извадимо.
зъгръдувъм гл. несв., зъгрйдим гл. св.—
1. правя ограда. Зъгръдймо мъгдан с търабъ.
2. обкръжавам. Га зъгръдйу от свё странъ
и нёма кудё дъ бъжй.
зъгърлес прил. — който е с прищипнато
месо на китките (за малко пълно бебе).
зъгърнувъм съ гл. несв. възвр., зъгър-
нъм съ гл. св. възвр, — намятам се с дреха.
Зъгърнй съ добрд къ дувъ здраво однъддл.
зъд м. — зид, зидана ограда на двор или
градина. Чъ съ укачим нъ зъд и чъ скдчим
у гръдйну.
зъёдън’е с. — закуска, ядене. Стану
к'ъсну а н’у и нёма със зъёдън’е.
зъезувъм съ гл. несв. възвр., зъййзим
съ гл. св. възвр. — насищам се. Нъ мджъш
дъ га зъйазиш нёга с едну тинцйру фъ-
сул.
зъйрё с. (тур.) — храна, запазена за през
зимата.
зъйтйн м. (рум.) — зехтин, олио. Бймо
нъ мъслобдйну дъ видимо зъйтйн. Нъп-
ръймо три тулумбъ зъйтйн.
зъклопйч м. — похлупак, капак за съд.
Турй зъклопач нъ гърнъ дъ съ свари фъсул
пд-скдро.
зъклопувъм гл. несв., зъклопим гл. св. —
похлупя, захлупя. Зъклопй качицу дъ нъ
паднъ ниКй шоболан у н’у.
230
зъков^въм гл. несв., зъковём гл. св. —
закрепвам с гвоздей. Зъковй търабъ, къ су
падлъ оцвё.
зъкол’увъм г'л. несв., зъкол’ем гл. св.—
1. умъртвявам с нож. Зъкол’амо свин’у зъ
Божйч. 2. срязвам. Узй нож дъ зъкдл’еш
лубънйцу и дъ дъдёш нъ сей по едън ръ-
жън.
зъкоп^въм гл. несв., зъкопъм гл. св.—
1. заравям нещо в земята. Чъ зъкдпъш гърнъ
у зёмл’у. 2. погребвам. У суботу умръ, а
у нъдёл'у га зъкопау.
зъкопчувъм гл. несв., зъкопчъм гл. св.—
прибирам две страни на дреха, като вкар-
вам копчета в илици. Зъкопчй дрёйу нъ дъ-
тё, къ е зима. □ съ зъкопчувъм гл. несв.,
възвр., съ зъкопчъм гл. св. възвр. — при-
бирам си двете страни на дрехата, като
вкарвам копчетата в илиците.
зъкърпувъм гл. несв., зъкърпим гл.
св.— 1. зашивам скъсано място на дреха.
Зъкърпй кошу л’у, къ ми съ с к" ину ла нъ
гърбйну. 2. съшивам две части на предмет
от плат. Зъкърпй душёк дъ нъ излази сла-
ма од нёга. 3. поправим пробит съд. Узй
тиган и носи га нъ цйгъне дъ га зъкърпу.
зъкърувъм гл. несв., зъкйръм гл. св.—
1. отвеждам. Зъкар нашога кон’а нъ пол’ану.
Дъ зъкаръш дфцъ дъ пъсу. 2. занасям. Е
зъкърала лёб и едън’е упол’е нъ жътваре.
зъкъснувъм гл. несв., зъкъснёем гл.
св. — 1. отивъм някъде по-късно. Зъкъснд
зъ шикоалу. 2. правя нещо по-къенс Зъ-
късндмо дъ обёръмо лдйзъ.
зъкъчувъм гл. несв., зъкйчим гл. св.—
1. слагам нещо да виси. Она зъкъчуе едън
вънъц под стрёйу. Зъкъчй котъл нъ вера-
гу дъ нъ пйе мачка вдду из нёга. 2. свър-
звам два предмета. Пръвъц е оной што зъ-
къчувъш чътвёрку нъ нёга. 3. обвесвам. А
пд-младънъ жънё си зъкъчувъйу суферйнъ
нъ гущу.
зъкйчъм съ гл. св. възвр. — дразня няко-
го със закачки. Штдм съ зъкачъ зъ н’у чъ
и млату.
зък’итувъм съ гл. несв. възвр.у зък’йтим
съ гл. св. възвр. — украсявам се с цвете.
Дай ми еднд вивор’але из твдйу гръдйну
дъ съ зък’йтим. Съ зък’итувъ с довлекан
при уо.
зък’ъушън прил. — разсеян, смахнат.
зълога ж. — подлога на цървул. Ми съ
с к’ ину л опйн’ек, въл’а дъ му турим зълдгу.
зълъно нареч. в съчет. нъ зълъно—
още неузряло, още на нивата. Нашо слъна
га уби йоштъ нъ зълъно.
зълъснувъм съ гл. несв. възвр., зълй-
снъм съ гл. св. възвр. — засилвам се и не
мога да спра. Къд узнъ дъ кашл’е съ зълъ-
снувъ.
зъл’ул’увъм (съ) гл. несв., зъл'ул’ем
(съ) гл. св. — почвам да люлея. Зъл’ул'ъй
дътё, къ узъ дъ вйкъ.
зъмйиште с. — маене на глава. Ймъм
малко зъмаиште.
зъмбйк, зъмбйк м. (рум.) — вид ядене :
надробен и пържен в мае просеник.
зъмбйл м. (тур). — чанта, изплетена от
папур. Дунг’ёре си туръйу к’есёр, чук, свё
у зъмбйл.
зъмбок1 м. (рум.)—1. уред, с който се
правят дупки в цървули ; 2. закривена част
на въдица.
зъмбок2 м. (рум.) — цвете крем. Си тур-
ла зъмбок при уо и отдди нъ дро.
зъмбре мн. (рум.) в съчет. прйем зъм-
бре — 1. особено усещане в устата, когато
се яде нещо кисело, скомина. 2. прен. губя
си времето напразно. Он дди нъвам-нътам,
а тй овдё праеш зъмбре.
зъмръзнувъм гл. несв., зъмръзнъм гл.
св. — 1. става на лед. Ёдо грдйзъ зъмр'ъз-
нуто. Вдда е зъмръзнула у канту. 2. по-
крива с лед. Дунов е зъмръзнул. 3. изпит-
вам голям студ. Зъмръзну чъкайче наполе
дъ излёзнъш. □ съ зъмръзнувъ гл. несв.
възвр. обикн. 3 л. — замръзва, саава на лед.
Съ зъмръзнувъ вдда у котъл.
зъмръкнувъм гл. несв., зъмръкнъм гл.
св. — намирам се в момента на мръкване,
замръквам. Зъмърко у Камън сам и ми
бй бъйа стра.
зъмци мн. (рум.)—желязна пръчка, на-
зъбена от двата края, за обтягане на плат-
ното при тъкане; напрухци. Е добрд дъ
ймъш и зъмци къд тъчёш дъ отёгъш
плътно.
зъмлътувъм гл. несв., зъмлйтим гл. св.—
1. започвам да бия. Къд тъ зъмлатим йма
дъ съ чудиш откудё ти йдъ. 2. тръгвам в
някаква посока. Бёшъ овдё и замлъте нъ
нигд'ъм.
зъмъшнувъм гл. несв., зъмйшнъм гл.
св.— 1. замахвам да ударя. дн замъшну
дъ мъ удара ама нъ можё. 2. замахвам с
ръка, за да се засиля да хвърля нещо. Йа
зъмъшну и ча тъгай га фърлй.
зънг’ййа ж. (тур.) — стреме на седло на
кон.
заокърчувъм гл. несв., заокърчим гл.
св.— 1. заобикалям, избягвам при ходене. Зъо-
кърчй га тъй гропан къд отддиш нътам.
2. извивам нещо. Зъокърчй тъй рёд нъвам.
зъокърчън прил. — извит, изкривен. Йма
зъокърчънъ ндг’е.
зъоблъчувъ съ гл. несв. възвр., зъоб-
лъче съ гл. св. възвр. обикн. 3 л. — пок-
рива се с облаци. Съ заоблъче однъддл и
чъ йдъ к’йша.
зъодён’е с. — залез. С'ънцъ е нъ зъодён’е
и съгъчка чъ съ смр'ъкнъ.
зъбди гл. несв. обикн. 3 л. — залязва.
С'ънцъ зъдди зйми право конто Зълёну.
зъодсънцъ в съчет. нъ зъодсънцъ —
залез, на мръкване, привечер. Чъ съ върнъм
нъ зъддсънцъ.
231
зъпйн’ем, зъпнувъм гл. несв., зйпнъм
гл. св. — залоствам врата. Иди дъ запнъш
връкнйцу, къ чъ улёзнъ нъкд кучъ наноч.
зъпйръм гл. несв., зйпръм ги. св. —за-
държам, спирам. Йа зъпрд вдду дъ нъ отпа-
ди нъвалъгу.
зъпишУвъм гл. несв., зъпйшъм гл. св.—
пиша нещо, за да го имам записано. Си зъ-
пишал свё што къжа ? □ зъпишувъм съ
гл. несв. възвр., зъпйшъм съ гл. св. възвр.—
включвам се в нещо, като записвам името
си. И йа съ зъпиша дъ йдъм у лозарску
бригаду.
зъпръждувъм гл. несв. — слагам куку-
ряк в ухо на овца, за да я лекувам от вър-
тоглавие.
зъпуц£въм гл. несв., зъпуцъм гл. св.—
започвам да коря с думи. Нъкай дъ отддиш
при н’ёга, къ чъ тъ зъпуцъ йдштъ од врата,
зъпуш’йла ж. (рум.) — горещина, мараня.
зъпцуем гл. св. — изпсувам. Он мъ зай-
цу зъ майку, ама йа чъ гъ фатим н’ёга.
О зъпцуем съ гл. възвр. — кълна се, за да
уверя в нещо. Зъпцуй съ, къ е билд баш
тъкдй.
зъпълувъм гл. несв., зъпалим гл. св —
1. правя да гори. Зъпълй фурну къ чъ пъ-
чёмо лёб. 2. правя да свети. Зъпълй ламбу,
къ е т'ъмно.
зъпърчувъм гл. несв., зъпърчим гл. св,—
запазвам за дълго огън в огнище, като го
покривам с пепел. Зъпърчй дървд у с пузу
и дъ вйдиш кокд чъ горй до йутру.
зър м. (рум.) - суроватка. Праемо урду
од зър.
зързълййа ж. (тур.)— 1. дърво зарзала ;
2. плод па зарзала. Дай ми ничу зързъ-
лййу.
зърно с.— 1. единица от плод, който има
много такива единици. Зърна од грдйзъ съ
шару окръй Госпоцйндън. 2. песъчинка.
Овййа зърна от пъсък къквй су гогон’ати.
зъръд предл. — вж. в морфологията,
т. 3.245.
зърък м. — захарчица. Узй си и зърък
па ёи.
зъслъбувъм гл. несв., зъслъбёем гл.
св, — отслабвам. Бёшъм зъслъбёла пръз едну
гддину здраво.
зъсмудувъ съ гл. несв. възвр., зъсм£-
ди съ гл. св. възвр. обикн. 3 л. — 1. зага-
ря (за ядене). Фъсул съ зъсмудйл и нъ
мджъ дъ съ еде. 2. обгар я (за съд с ядене).
Чувъй ди нъ съ зъсмудй тинийра, къ нъ
мджъ дъ съ измйе.
зъспйвъм, зъспувъм гл. несв., зъспйм
гл. св. — 1. започвам да спя. Нъ мджъм дъ
зъспйм од муйе. 2. нзмирам се в състояние
на сън, спя. Къд съ върну, нъмърй дътё
заспъно.
зъструзи мн. — похлупци, захлупци. Дъ
нъ зъбзвариш дъ туриш сйръне у зъструзи.
зъступйч м. ряд. — тапа, запушалка.
зът-зът междум. (рум.) — за отпъждане
на котка.
зътискйч м. — тапа, запушалка. Съ зъгу-
бйл зътискач од цъклд.
зътйскъм гл. несв., зътйснъм гл. св. —
1. затулям отвор, затъквам. Узй зътискач
и зътиснй тдй цъклд. Зътиснй бъчву със
бдк. 2. притискам с тежест. Зътиснй сла-
му със прут дъ нъ й дувнъ вётър. 3. при-
клещвам. Си зътисну пръст нъ врата.
зъткъм гл. несв. — тъка.
зътбй сз. — за означаване причина, по-
ради това. Жнёем зъ пърни пут и зътдй
мъ болу кръстйнъ. Праеш лдшо и зътдй
чъ тъ млатам.
зътуштъно прил. — заоблачено, облачно?,
Глёдъй кокд е зътуштъно нёбо.
зътърнувъм гл. несв., зътърним гл. св.—
загради с тръни.
зъушувъм гл. несв., зъушим гл. св. —
1. правя завой, завивам, като ходя. Къд йдъш
до бёлъну йжу чъ зъушиш покръй н’у.
2. прен. зашлевя плеснипа, Чъ ти зъушим
едну шаку и чъ вйдиш г’аола по пладнъ.
зъфйчъм гл. несв., зъфйнъм гл. св. —
започвам. Зъфачъ дъ ма е стра дълй чъ
свършимо с копан’ё.
зъцъкнувъм гл. несв., зъцйкнъм гл.
св. — изблешвам очи. Мъ уплъше — штд
тъ зъцъкнул г'аол тъкдй.
зъчйс нареч. — 1. веднага. Бёж зъчас до
дук’ан дъ купит зар. 2. набързо. Зъчас чъ
йдъм и чъ съ върнъм.
зъчйн’ек м. — вид грозде със сиви зърна.
зъшйвъм гл. несв., зъшйем гл. св. —
1. шия нещо, закърпвам. Зъшй ми пънтъ-
лдне, къ съ ск’инули. 2. прен. удрям плес-
ница. Чъ ти зъшйем едну шаку.
зъънк’увъм гл. несв., зъънк’ем гл. св.—
мърморя и настоятелно искам. Мъ зъънк’ал
ча до мъгдйн и нъ мъ мдну докър нъ му
дадо педесё стотйнк’е.
И
йберфр'анк м. — вид черно грозде.
ибрйк м. ряд. (тур.) — стомна.
иглй ж. — игла за шиене. • съклётна
иглй — безопасна игла.
иглица ж. — една от петте игли за плетене.
232
иглйчка ж. — фиба за коса.
игрй ж. — детско развлечение, игра. Игрй
зъ пйлицу. Игра нъ питйш.
йгръм гл. несв. — участвувам в игра на
хоро. Нъ твдйу свабду чъ йгръм данъц
със шйр нъ гуту. □ съ йгръм гл. възвр.—
участвувам в някаква игра. Чъ съ йгръм зъ
топку. Дъца у нашо сълд съ йгръйу зъ
мл'ого игре. Айде1 дъ съ йгръмо зъ дс. •
съ йгръмо зъ дййк’е-кййк’е — занимаваме
се с несериозни работи, играем на ши-
калки.
идййа ж. (рум.) — диета. Съга баш чувъм
идййу.
йдъм гл. несв.— I. посещавам. Йа ида
пет пут угръд. Чъ йдъм пърни пут нъ
голёмъно место, после нъ мънъчкъно. Чъ
йдыи код нй дом. 2. връщам се. Крава йдъ
из уполе склдпъна ддглъде. Бйе гломотар—
йдъйу дфцъ. 3. ставам. Чъ йдъм зёт нъ
йжу. Чъ йдъм прйстов. 4. навлизам. Чъ
съ купъм и чъ йдъм у наоду. 5. б ягам.
Йди у бёстръга от овдёка. Йди дъ зъвър-
нъш волдвъ, къ чъ улёзнъйуу куруз. 6. оти-
вам някъде с определена цел. Чъ йдъмо по
рйбу. Йди дъ докарыи едду. Муша чъ йдъ
по траву. 7. задирям моми. И тй чъ йдыи
по дъдк'е? 8. влачат се. Мл'ого голъмё
цйг'е йдъйу по Дунов. 9. отивам до опре-
делено място. Чъ йдъм до у Камън. Зъчас
чъ йдъм и чъ съ върнъм. □ съ йдъ гл.
възвр. безл. — отива се. Въл'а дъ съ йдъ
угръд нъ пъзар. ми йдъ — обзема ме
желание. Ми йдъ дъ търпёръм. Ми йдъ дъ
съ побл’уем. си йдъм — отивам си в къщи.
Зъбоварлъ дъ си йдъйу ддма. • йдъйу вй-
тъл — извънредно много, в голямо количе-
ство. Нъ евътй ёдън'ета йдъйу вйтъл. йдъ
снёг, йдъ к’йша — вали сняг, дъжд. Цёл
ндч ида к’йша и нъ мджъ дъ съ йдъ упол'е.
Йутръ чъ идачъ снёг и чъ будъ зима, чъ
йдъм ъмпецът — отивам като сват. Чъ
йдъмо ъмпецът код Свъчйцини.
йжа ж.— I. къща. Наша йжа е овдё у
брёг. У лё зим у йжу. Минй пдйзъ йжу.
Пръд йжу ймъмо вдчк’е. 2. семейство. Съ
пъдйн'е нъ йжу по едън дулум. Смо билй
кълъбълък у йжу. • зёт нъ йжу — при-
веден зет; йжа плотйрка—къща с пле-
тени стени.
ижица ж.— I. къщичка. У едну крайну
ижицу су нашли еднога змёйула. 2. колиб-
ка на куче. Кучъ улёзъ у йжицу.
йжни мн. — членовете на семейството.
Сей йжни съ събйръйу нъ евътй. Овдёка
смо сей йжни.
из предл. — вж. в морфологията т. 3.246.
избйвъм гл. несв., избйем гл. св. — I. на-
насям побой. Га избйвъйу дъцй нъ пут дъ
му узнъйу тдпку. 2. преработвам мляко в
буталка, за да получа масло. Од уйутру
пръд дъ пдйдъмо уполе чъ избйем едну
му тку млъкд.
избоадъм гл. несв., избодём гл. ев. —
I. правя дупки с нещо остро. Крава га из-
бддъ вашога вола оцвё. 2. пониква (за ра-
стение). Лук упролът избоадъ.
избъжувъм гл. несв., избъжйм гл. св.—
I. отстранявам се с бягане. Дътё избёжъ*
од нёга. 2. прёселвам се. Сей избёгоу у град
избришувъм гл. несв., избрйшъм гл. св.—
I. подсушавам с бърсане, обърсвам. Из-
бришй си рук'е с овъй полёвник. 2. почи-
ствам. Избришувъм ъепгал с ръзу.
избройувъм гл. несв., избрбим гл. св.—
установявам количество, като броя. Избрдй
ми дваес пручк'е од овёй лозйне.
избълувъм гл. несв., избёлим гл. св. —
ставам бял. Овдй плыпнд йзбъле оцвё. • из-
бълувъм из очи — показвам бялото на очи-
те си. Йзбъле из дчи и умръ.
извёйън прил. — смахнат, изкуфял, мало-
умен. Прае тъкдй конокъд е извёйън.
йзвит прил. — изкривен.
изворйшъ гл. несв. обикн. 3 л. — I. извира
(за вода). Йала туйа у валъгу изворйшъ вода.
У бёч ни изворйшъ вдда. 2. намира се в голя-
мо количество. Пърё код нёга изворйшъйу.
изврачъм гл. несв., извърнъм гл. св. —
I. преобрыцам. Извърнй гърнъ. 2. прекатур-
вам. Чъ извърнъмо кдла у овуй мъръпути-
ну. □ съ извр^чъм гл. несв. възвр., съ из-
върнъм гл. св. възвр.— I. обръщам се. Съ
извърну конто нёга дъ га рапнъм ама дн
утёчъ. 2. прекатурвам. Кола съ изврачъйу
поникъда и нъ равно.
нзвръвУвъм гл. несв., изврёвим гл. св.—
изприказвам, наговарям. Кдлко врёвъ смъ-
извръвйли ама бъг’ева.
извъдувъм гл. несв., извйдим гл. св. —
]. изнасям навън. Йзвъде из цёб орёси и
му дадъ. 2. откачвам. Мърйнча извъдйл вра-
та из бъглъмё. 3. наливам. Чъ извадим во-
ду из кланцъ. 4. изкарвам от съд. Извъдй
зёл’е из кацу дъ нъпраемо зъвийач. 5. осле-
пявам някого. Съг чъ ти извадим г’ддъла.
□ съ извъдувъм гл. несв. възвр., съ из-
водим гл. св. възвр. — снимам се. Чъ съ
извадим нъ пътрёт къд йдъмо нъ панъир.
извърнут прил. — I. вирнат. Цёл дън
съдй с краци извърнути — нъ туръ руку
нъ нйшта. 2. прекатурен. Кдла су изв'ър-
нута у оагу.
изгнйвъм (съ) гл. несв. възвр., изгнйем
(съ) гл. св. възвр. — I. става на тор, изгни-
ва. 2. прен. оставам дълго. Чъ му съ изгнййу
кочйнъ у турме.
изгорувъм гл. несв., изгорйм гл. св. —
I. довършвам с горене. Изгордмо дърва сей.
2. прен. загубвам, претърпявам загуба. Из-
горд здраво с овёй свйн'е.
изгръбувъм гл. несв., изгръбём гл. св.—
одрасквам. Мачка га изгрёбла по дчи.
изгубувъм гл. несв., изгубим гл. св. —
преставай да имам. Съг смо изгубйли и
кдла, и волдвъ, и свё. □ съ изгубувъм гл.
несв. възвр. съ изгубим гл. св. възвр. —
изчезвам, обърквам се. Офца съ изгубйла'
пръз шйбу.
233
издуле гл. се. обикн. 3 л. — бозае. Пуш-
тй йагне дъ издуле офцу.
издъпнувъм съ гл. несв. възвр., издъп-
нъм съ гл. св. възвр. — изпускам нещо при
движение. Камън му съ издъпнул из руку
и е страшил цам.
изжъпнувъм гл. несв., изжъпнъм гл.
св. — удрям силно. Га изжъпну с прут по
гърбйну и му пуцоу кдкъла.
изйстина ж. — истина. Йа съ глумим, а
он га узймъ зъ изйстину.
излазим гл. несв., излёзнъм гл. св.—
1. отивам отвътре навън. Излёз из собу нъ
с'ънцъ. 2. отивам някъде. Сед жйво е излёз-
ло уполе. Конод су излёзли нъ въсълбу.
3. изпращам. Нъ мъй излазимо по тёбъ.
4. появявам се, Съ удърйл нъ врата и му
излёзъл кукуй нъ чълд. Риба излази нъ
воду къд е съ пукнъ бъшъка. 5. пуска, дава.
От сто к’ила сврънчоглёдъло излазу дваес
и пёт к'ила зъйтйн. Тдлко мёд што е
из лё зло!
излечим съ гл. св. възвр.—изцеря се, изле-
кувам се. Йма дъ ддиш по ддкторе докър
съ излёчиш.
измъкнувъм гл. несв., измъкнъм гл-
се.—1. извадя навън нещо, което е вътре.
Измъкнй мъркч дърва из шйбу. 2. излизам
незабелязано. дн лъко изм'ъчъ конто полё.
измутнувъм гл. несв., измутним гл. св.—
размътвам, правя мътна. Нъкай дъ бъркъш
пръз блато къ чъ измутниш вдду и волдвъ
нёма дъ пййу.
измълзувъм гл. несв., измълзём гл. св.—
издоявам. Къда чъ измълзёш краву. Сйноч-
ка късно измълзо дфцъ.
измълзувъ съ гл. несв. възвр., измълзё
съ гл. св. възвр. обикн. 3 л. — изплъзва се.
Товага ми съ измълзъ из рук’е и пйдъ ддлъ.
измъстувъм гл. несв., измёстим гл. св.—
премествам, отмествам. Измъстй столйцу
дъ нъ съ с'ъпнъм од н’у. □ измъстувъм съ
гл. несв. възвр., измёстим съ гл. св. възвр.—
преместя ,се, отдръпна се. Измъстй съ дъ
мйнъм. Он съ йзмъсте нъ другу работу.
изнайдъм гл. несв., изнъодим гл. св. —
измислям, изнамирам. Што се изнъддиш
тй зъ мёнъ.
изръдувъ съ гл. несв. възвр., изрёди съ
гл. св. възвр. обикн. 3 л. — пониква, раззе-
ленява се (за посеви). Жйто нъ Голём
брёг съ изръдйло.
изъдувъм гл. несв., изъдём гл. св. —
изяждам. Чъ изъдёш свё што съм ти га
сипала у пънйцу. > си изъдУвъм пръсти—
харесва ми за ядене. Чъ нъпрйем г’ибани-
цу дъ си изъдёш пръсти. изёл тъ огън и
пълйн — клетва. съ изёл мёсъц — месечи-
ната почва да намалява.
изърчувъм гл. несв., изарчим гл. св. —
изразходвам. Изърчувъ свё пърё къд йдъ нъ
пъзйр.
ил’йдо числ. (гр.) — хиляда. Ми узду
ил’адо лёва старъ пърё.
йл'ъдницъ мн. — голямо количество. Су
имали пърё със йл’ъдницъ.
имйн’е с. — имот, богатство. Тдлко иман'г \
што ймъшъу и нйшта дъ нъ останъ.
имот м. — ниви. Наш имдт бёшъ сё по
Зълёну. Сей ймъшъмо имдт пд-рано.
ймъм гл. несв.— 1. притежавам, разпо-
лагам с нещо. Мй ймъмо едну козу и
еднд йаръ. Ймъм ндвъ дрёе. 2. намира се
в наличност. Пръз жйто йма мл’дго бок-
лук. Овуй гддину ступовъ имау мёд.
3. смятам, мисля. дн тъ йма зъ прдсту.
4. дойде. Збърндчъйу гарвъне — чъ йма снёг.
5. случва се. Йма дъ гуйкъш покръй вра-
та. • ймъм згоду — удобно ми е. Чъ
ддйдъм, ако ймъм згдду.
имотън прил. — който притежава ниви.
Съ ожънйл по н’у къ бёшъ имдтна и му
докърйла дёсът дулума.
йн’е мн. — скреж. Нъч'ъска бёшъ зима и Л
йутръ чъ йма йн’е.
иск’ипувъ гл. несв., иск’ипй гл. св.—
прелива през съд при варе не. Глёдъй дъ нъ
иск’апйш млъкд.
исклъсувъ гл. несв. — пуска клас (за
житно растение). Жйто исклъсувъ по Цур-
цовдън.
искуфурйшъм съ гл. възвр. — хване ме
диария, имам разстройство. Пй мъз, пй вд-
ду и чъ съ искуфурйшъм съв.
искъл’увъм гл. несв., искйл’ем гл. св.—
изцапвам. Съм искъл’ал дрёе въргол’айче
по ддлъ. о искъл’увъм съ гл. несв. възвр.,
съ искал’ем гл. св. възвр. — изцапвам се.
Одй пръс кълйште и съ искъЛа оцвё,
йскъм гл. несв.— 1. желая, имам жела-
ние. Кък'ъв лёб йскъш — прёсън или ддс-
пън. 2. съществува колкото трябва. По Ръ-
вънйк трава кдлко йскъш, а тй съ въртйш
по овдё със волдвъ.
искърувъм гл. несв., искйръм гл. св. —
1. премествам с превозно средство. Искъ-
рамо тдр съв од бунйште. 2. изваждам
от вътре на вън. Искаръйте волдве из ко-
шару дъ порйнъмо. 3. изливам си яда. Си
искърувъ нъ мён къд съ еддви.
ископувъм гл. несв., ископъм гл. св. —
\. с копаене откривам. Йскдпъй овдё дъ най-
дъш гунёштъра. 2. копая и правя дупка.
Ископамо едън голём гропйн зъ вар. 3. раз-
равям. Чу въй дъ нъ искдпъш ватру.
искривувъм гл. несв., искрйвим гл. св,—
правя нещо да стане криво. Пдтъку си и
искривйл. Полък къ искривувъш руб на
рдк’ийу. □ искривувъм съ гл. несв. възвр.
искрйвим съ гл. св. възвр.— 1. превивам
се. Съ искривйл оцвё къ га болу кръстйнъ.
2. става криво. Търабъ съ искривйлъ от с'ънцъ.
исмъйувъм съ гл. несв. възвр., исмъём
съ гл. св. възвр. — 1. засмивам се гласно ;
234
2. присмивам се. Он ми съ йсмъйа къд му
къжа кокд е билд свё.
испйвъм гл. не^в.. испйем гл. св. — пия
до край. Чи испйеш чашу с винд до дно.
О испйвъ съ гл. несв. възвр., съ испйе
гл. св. възвр. безл. — пие се много. Што
винд съ испйвъ покръй свътй и покръй
свабдъ.
испитйч м. — тесто, което се слага на
печка, за да се опита дали е втасало.
исплътувъм гл. несв., исплътём гл. св.—
1. довършвам с плетене. Фънёлу и исплёто
и съга почну чорапъ. 2. направя нещо с
плетене. Чъ ми исплътёш дъбълй чорапъ зъ
назиму.
исповёдъм съ гл. св. възвр. — разкривам
си тайните, за да ми бъдат опростени гре-
ховете. Бймо при попа дъ съ исповёдъмо.
испод предл.—вж. в морфологията, т. 3.347.
испознойувъм съ гл. несв., испознбим
съ гл. св. възвр. — изпотя се много. Съ ис-
позной од здр и од жёгу.
йспол м. — лопатка с къса дръжка за
гребане на брашно.
йспола ж. — украшение, плетен орнамент
на чорапи.
йсполица ж.— 1. половината от добива
при обработване на чужда нива; 2. начин
на вземане нива под наем. Од къд съ знам
йа съм ръботйл сё нъ йсполицу.
испрйчъм гл. несв., испрйтим гл. св. —
1. пращам някому нещо. Ми испрътйли
еднд бурънцъ с винд. 2. провождам. Га ис-
прачъм свак’и пут код бабу си. 3. съпро-
вождам. Е гръота дъ нъ ей испрати бъшту.
испрутувъм съ гл. несв. възвр., испру-
тим съ гл. св. възвр. — протягам се по ця-
лата си дължина. Га нъмърй съ испрутйл
по бурту нъ траву.
испръдувъм гл. несв., испръдём гл. св.—
1. преда докрай. Испрёдо сву вълну. 2. из-
работвам с предене. Чъ ми испръдёш къл-
чйна и вълну, къ чъ праемо пътуръ.
испръснувъ гл. несв., испръснъ гл. св,
еъзвр. обикн. 3 л. — изтича, извади (за коо).
Нъкай дъ съ нъпйн’еш тдлко къ чъ ти ис-
пръенъйу дчи.
испуцъм гл. св. — напукам. Айде дъ ис-
пуцъмо малко банк’е.
испудувъм гл. несв., испудим гл. св. —
1. изгонвам. Муж йо и испудйл. Чъ мъ ис-
пуду од звенд. 2. пропъдя, подгоня, за да
се отстрани. Испудй тдга бёлъного вола.
испъчувъм гл. несв., испъчём гл. св. —
приготвям с печене. Испъчй ми липййу нъ
жъръгай. Мёсо га испёко нъ угл’овъ.
иссисувъм гл. несв., иссйсъм гл. св. —
иземуквам. Иссйсъй овуй кочйну къ ймъ
мъдува у н’у.
истойкъм гл. св. — накълцам на дребно.
Дъ истоакъм малко граишцу нъ плоф-
чёта дъ еду.
истровувъм гл. несв., истрбвим гл. св.—
умъртвя с отрова. Е истровйла йма ми~
лидн пйлъта.
исфърфорън прил.—леко опечен, обго-
рян. Пъпунк’е само су исфърфдрънъ.
исцъдувъм гл. несв., нзцёдим гл. св. —
цедя докрай. Исцъдй млъкд добрд. □ ис-
цъдувъ съ гл. несв. възвр., съ исцёди гл.
св. възвр. обикн. 3 л. — оцежда се, обезвод-
нява се. Зъкъчй ейръне у торбйчку и съ
исцъдйло оцвё.
исчистувъм гл. несв., исчйстим гл. св.—
отделим боклук от нещо. Исчистй бёлилук
от л’арпинъ.
исъбувъм гл. несв., исабим гл. св. —
1. похабявам, развалям. Полък дъ нъ иса-
биш плътнд. 2. става тъп (за сечиво).
Сък’йра е исабъна и нёчъ дъ съчё.
исъчувъм гл. несв., исъчём гл. св. —
1. сека докрай. Исёко шйбу у Камън. 2. от-
сичам. Исёко крушку, къ нъ мъй рйцъ. □
исъчувъм съ гл. несв. възвр., исъчём съ
гл. св. възвр. — порязвам се. Съ исёко нъ
руку и съга мъ болй страшно. Къд съ
исъчёш, помочй съ нъ бубу и чъ ти мйнъ.
ичёр нареч. — вчера. Ичёр съмо билй нъ
копан’е. Йчёр пръз дън ймъшъм мл'дго
рйботу.
йа мест. —аз. Къд съ върнъм йа, тъгай
чъ га нъпраемо.
ййбълка ж. — 1. дърво ябълка. 2. плод
< ябълка. Дай дътёту едну йабълку. 3. тре-
тэта по ред зълва. Йабълка е отйшла нъ
копан’е. • ййбълка пътровъчка — ябълка,
която зрее около Петровден; петровка.
ййвим съ гл. св., йъвувъм съ гл. несв.
възвр. — представя се, покажа се. У дёвът
чъса дъ съ йави у дпштину. Йа чъ ти съ
йавим нъ иам.
ййгънци, ййгънчичи мн,— агънца. Йдштъ
од март ймъмо йагънци.
йййка ж. — вид висока каруца с ресори.
йййовъ мн. (тур.) — пружини, ресори на
вид висока каруца.
йак прил. — здрав, силен. Тай кобйла е
мл’дго йака.
ййко нареч. — твърде. Йако нъ съ пога-
цъм с н’ёга. Е имало йако мл’дго.
ййла част, — за посочване, ето,ето на. Йа-
ла и йа дойдд. Йала туйа под главу тй йма.
235
ййпе мн, ряд (рум.) — подножки на стан.
ййра ж. — пара, изпарения. Од нёк съ
дйгъ Пара.
ййричи мн, — яренца. Ймъмо и йаричи,
и йагънчичи.
ййсла ж. — ясли. Туръ нъ волдвъ ку-
руште у йаслъ.
ййшъм гл. несв, — якам, яздя. Свак’и дън,
йашъм наш па кон’а. Нъкай дъ га йашъш
къ чъ тъ трута.
йед м. — яд. Ми е йёд къд врёвиш фл’а-
куре. • ми стйнъ йёд — ядосвам се. ми
прае нъ йед — дразни ме.
йедём гл. несв. — 1. храня се. Айде дйг
съ дъ йедёмо. 2. хапя, нападам (за паразити).
В'ъшк’е у лазу дъ и йеду под пёрийа. •йе-
дёмо плйднъ — обядваме.
йек’ё, ек’ё част. — обръщение към жена,
ма.Дя# йен?ё едну ложйцу.
йесёнка ж. — жителка на съседното
с. Ясен.
йесёнчънин м. — жител на съседното
с. Ясен.
sj йесъновина ж. — дърво ясен. Пръз нашъ
шйбъ нёма йесъндвинъ.
йо мест.—нейният, й. Муж йо и испудйл.
йоргйн м. (тур.) — юрган. Отскдро съ
зъвйвъмо със йоргънё.
йдштъ нареч.— 1. повече от това, което
е налице. Къд ддиш йдштъ малко, чъ вй-
диш едну белу връкнйцу. Чъ мъй зъпйшъм
йдштъ. 2. още, в повече. Г а болё йдштъ
едън пут. 3. момент, при който се извършва
действие. Нашо слъна га убп йдштъ нъ
зълънд. Йдштъ със зъбълуване однъддл
бйбъ съ дйглъ, су зготвйлъ вариво.
йужъ с. — 1. въже, направено само от
ли ко. Дай йужъ дъ вържъмо кдла. 2. въже,
направено от стебла на жито, ечемик и др.
за връзване на снопи. Туръ еднд бурънцъ,
пълно със едду зъ мокрёне йужъта.
йулйр м. (тур.) — оглавник. Typii йулар’
на вола, къ чъ га упрёгнъмо.
йурим гл. несв. — гоня. Чъ тъ йурим ча
до ддма и къд тъ стйгнъм дъ му мйслиш.
□ йурим съ гл. възвр. — тичам, б ягам. Нъ-
кай дъ съ йуриш, къ чъ съ позндиш.
йурупчъ с. — късо въженце за връзване
на рогат добитък. Вържй краву с овдй
йурупчъ, къ чъ утъчё у куруз.
йутръ нареч. —утре,на другия ден. Йутръ
чъ йдъмо нъ пръскане.
йутру нареч. в съчет. у й^тру — сут-
ринта. Тдйдървд чъ държй дгън до у йутру
У йутру чъ пдйдъмо угръд.
йъловйна ж. — ялова, неоягнена овца.
кйбур м. (тур.)— габърче. Дай кабур дъ
зъкачим лис нъ дувар.
кйем съ гл. несв. възвр. — съжалявам. Тй
отддиш дъ съ купъш, ама после дъ нъ съ
каеш. После съ къйа ама бъг’ева.
кййк’е в съчет. дййк’е-кййк’е — празни
работи. Съ йгръмо зъ дайк’е-кайк’е.
кйле-вйле нареч. (рум.) — приблизително,
горе-доле. Чъ га управимо кале-вале.
кйл’ем съ гл. несв. възвр. — изцапвам се,
калям се. Нъкай дъ съ кал'еш с кътран.
кйлци мн. (гр.) — терлици.
кам нареч.—къде, где е. Кам дъ га видим.
кймън м. — камък. Съ ф'ърли с камън и
стрдши цам, • сини кймън — препарат за
пръскане на лозя. Турймо буръ от сини ка-
мън нъ кдла, къ йутръ чъ йдъмо нъ пръскане.
кймънчич м. — камъче. Турй камънчич
нъ удицу дъ вйдимо къд узнъ дъ пъцкъ.
Дътё е пуштало камънчичи у котъл със
едду.
кйна ж. — пръстен или стъклен съд за
вода или за вино. Поштд си ддшъл дай
кану със едду.
кйним гл. несв. — 1. предлагам. Нъкай дъ
га каниш къ му е гроза и нёма дъ едё.
2. повиквам. Дочътййа чъ кану сей из по
мълу нъ свабду,
кйнта ж. (рум.) —кофа. Нъпълнймо канту
със зъйтйн. Вода е замръзнула наполе у
канту.
кантица ж. — кофичка. Дътё узъ кач
тицу дъ съ йгръ.
кйпа ж. — 1. кожен калпак. Си удъре
капу дзъм. Бака прае кожуци и капъ.
2. слънчогледова пита. Капъ од свърнчдг и
давъмо нъ волдвъ. • турй кйпу нъ цйнкос —
детска игра на прескачане.
кйпич1 м. — детска плетена шапчица.
кйпич- м. — желъд.
кйпл’а ж. — капка. Нъ съм туръл нити
едну капл’у винд у уста.
кйпъзмие ж. — вид гъба или печурка,,
която наподобява глава на змия.
кар, кърёц м. (рум.) — дървесен чер-
вей.
кйръм гл. несв — мъмря, хокам. Га каръм
къ нъ ё йёл. Нъ мъй мъ каръйу зъ лёб,.
што га едём. Га каръм, къ дди свак’и дън
нъ Дунов.
кат м. (тур.) — комплект. Ймъм два ката
ндвъ дрёе.
кйтадън нареч. — всеки ден. Катадън
отдди с краву.
кйца ж. — висок дървен съд без ка-
пай.
Турймо кацу нъ кдла, къ йутръ чъ бёръмо
лдйзъ. Извъдй зёл’е из кацу. • чорбй из
кйцу — зелева чорба, зелев сок. Ичёр пйма
чорбу из кацу — бёшъ убъва.
кйчим съ гл. несв. възвр. — повдигам
се иа по-високо. Нъ кдла съ качу сей йжни
236
къдрй зъ работу. Къчй съ нъ пдддъ узнъш.
орёси.
кйчичка, кйк’ийка ж. — минзухар. У
Камън има една пол’ана със кдчичк’е.
кйчица ж. — каче. Туримо сиръне у ка-
чицу.
кйшл’ем съ гл. несв. възвр. — страдам от
кашлица и издавам звуци от дразнене в гър-
лото. Съ чуе къ йдъ — од дълёк съ кйшл’е.
квашъм, квъшнувъм гл. несв., квйшнъм
гл. св. — топя с хляб в ядене. Чъ квашнъм
малко у ёдън’е. Булумач нёма дъ га едёш
със вйлицу, а чъ га квашъш □ съ квйшъ
гл. възвр. — яде се, като се топи. Овъй фъсул
е густ и съ квйшъ, а нъ съ сърбъ.
квйчка ж. — 1. кокошка, която има пи-
лета. 2. сьзвездието Плеяди.
квъсъц м. — квас за хляб. • подмлйднм
квъсъц — сложа квас във вода да се на-
кис не.
клйда ж. — вид детска игра.
клйн’ем съ гл. несв. възвр. — правя по-
клони в навечерието на домашния празник
светец, моля се. Съ збёръмо нъ вечеру, до-
каръмо сламу, туръмо под ъстйл и тъгай
съ клан’емо.
кланц, клйдънъц м. — дълбоко изкопан
източник за вода, кладенец. Чъ извадимо
вдду из кланц. Е падла чутора у кладъ-
нъц и чъ и тражу със кук’е.
клас м.—цвят или плод на житно растение.
По жётву съ прае вънЬц от класовъ.
клйшн’е с. — домашно изработен вълнен
плат, щаяк. Глучёта съ прдешъу от клашн’е.
клёкъница ж. — болеет в краката на ко-
кошките.
кленч м. (рум.) — клечка, треска. Нёмъйу
клёнч пръд врата — чъ умръйу од зиму.
клештёва мн.— 1. клещи. Еднд врёмъ
су въдйли зуби със клештёва. Узй клеш-
тёва дъ извйдиш едън kaUh. 2. маши, дилаф.
Дай клештёва дъ извадим угЛовъ из фурну.
клйкъм, кликнувъм гл. несв., клйкнъм
гл. св. — 1. повиквам. Кликни Uy тётъ ти
Есу. Кликнй га Гоши нашога. 2. викам ви-
соко. Йа чёкъй дъ видим кдй клйкъ нъ
зръкнйцу. 3. викам някого да дойде. Пътра
тъ клйкъ. 4. призовавам някого, някъде.
Тъклйч тъ клйкъ нъ дпштину. Звенар чъ
ни клйкъ нъ работу. 5. каня. Чъ клйкъмо
сей рдднинъ нъ евътй. Клйкъм нъ свабду.
клин м. — гвоздей. Купймо клинци от
пъзар, къ чъ праемо кдчину зъ свин’у.
клйнчич м. — гвоздейче. Чъ въл’айу клйн-
чичи дъ зъковёмо дъекр нъ столйцу.
клйца ж. — 1. корен. Клйцъ нъ дървд су
дълбоко, 2. произход. Клйца ми съ чйни
къ им е из Вър.
клокоте мн. (рум.) — клокочене. Вдда съ
зари с клдкоте.
клондйр м. (рум.) — плетено шише, да-
маджана. Докърамо два клондйра винд.
клоцъ гл. несв. обикн. 3 л. — квачи, из-
дава звукове като признак, че ще се раз-
квачи (за кокошка).
, клочйт прил. (рум.) — развален (за яйце).
Ймъшъм едмо еднд клочйто ейцё.
клочйшъ съ гл. несв. възвр. обикн. 3 л.
(рум.) — разваля се (за яйце, ядене). Овдй
ёдън’е е от ичёр съ клочйшъло.
кл^па ж.—скамейка, пейка. Нъ евътй
туръмо и кл^пу покръй дувар, къ нёмъмо
мёсто зъ съдин’йне.
клъкн^въм гл. несв., клёкнъм гл. св. —
клякам.
клъкънй ж. (тур.)—горен етаж на сто-
панска постройка, където се прибира сено,
слама и друг фураж, а отдолу се затваря
добитък. Докърймо сламу от край и и ту-
римо у клъкъну.
клън’йне с. — обичай на правене поклони
на домашен празник светец. Съ прае турта
зъ клън’ане.
клънё с. — кларинет. Пд рано Серафин
свйръшъ с клънё.
клъновина ж. — дърво клен. /
клъсоч м. — сперма.
клътйта ж. (рум.) — мекица с яйца и си-
рене. Клътйтъ съ прайу нъ мънуване пос.
Изёдо пет клътйтъ.
кл’йнца ж. (рум.) — дръжка, резе на врата.
Турй кл’йнцу, къ чъ улёзнъ нъкдй.
клипса ж. — железен капан за мишки.
Чъ турим кл’упсу у бёч,къ йма шоболънё.
кл’упчъ с. — кълбо. Плътём из овдй
кл’упчъ ама скдро чъ га евършим.
кл’учйнка ж. — подвижно и хлъзгащо се
дърво за заключване на врата. Бутии
кл’учанку дъ съ зътвдру врата.
кнез м. остар. — кмет. Стари луг'е ду-
мъшъу нъ кмёта кнёз.
кндчи нареч. — довечера. Кндчи дъ съ
върнъш рйно, къ чъ ймъмо рдботу. Кудё
чъ будъш кндчи?
коада ж. (рум.)—1. опашка. Занк’е съ
прайу от коаду нъ кон’а. Вдл съ чувъ од
муйе с коаду. 2. триъгълна забрадка. Дъдк'е
с тървъле су пд-убъвъ откдлко у коадъ.
• дъбёл нъ койду — заможен, който има
средства да направи нещо. съм крйтък нъ
койду — беден съм и не ми стигат средствата
за нещо. фйнъм бога зъ койду—чувствувам
се силен. Конокъд е фънул бога зъ койду.
коарда ж. (рум.) — жица, струна. Му съ
ск’ин^лъ коардъ нъ лъуту.
кобийа ж. (рум.) — вещица, предсказ-
вачка. Знаеш къквй си кобийа.
кобйлка ж. — кобилица. Със кобйлку нд-
симо вдду чй од Дунов.
кдбим гл. несв. — предричам лошо. Нъкдй
дъ ми кдбиш.
кобЪц м. (рум.) — ястреб. Коб'ъц спър-
ндчъ и чъ фати никд пйлъ.
237
ковём гл. несв. — 1. със забиване на гвоз-
дей прикрепвам нещо. Ковёмо търабъ, къ съ
ръсковалъ. 2. подковавам добить к. Волдвъ
и ковамо зайчър угръд.
ковдр м. (рум.) — килим, ковьор.
кдвчъг м. — сандък, ракла за дрехи.
Дрёе ни съду у кдвчъг.
код предл. — вж. в морфологията, т. 3.249.
кодйна ж. (рум.) — вълна от краката и
от опашката на овцата.
кодърййа ж. (рум.)— 1. дръжка на съд.
фънй кодърййу нъ трънку. 2. дръжка на
диня, тиква. Фътй лубънйцу зъ кодърййу и
она съ ск’йну.
коц’й нареч. (тур.) — твърде много. Коц’а
здр видд.
кожа ж. — кожа на тяло. Из овуй кожу
нёма кудё дъ излёнъш. • кожа нъ млъкд —
каймак, вййде кожа наша — олеле,
зле е.
кожук м. (рум.) — кожух.
кожучёл м. (рум.) — кожухче.
кози прил. — който е свързан с коза.
Кдзо млъко. • кози рог — вид пипер с
дълги жълти чушки.
Козина ж. — вълна от коза.
козърйца ж. — козарка. Дънъска съм
козърйца.
койнйк м. (рум.) — кокалче от агнешки
крак за игра.
коко нареч. — 1. как, по какъв начин. Вй
къжйтъ коко чъ будъ ймъ. Moul тй коко
йскъш ? 2. както. Чъ тъ срётнъ ника козй
и кокд си съ зък’итйла чъ ти изъдё бобок
из при уо. Чъ кажъш свё кокд е билд.
кокоана ж. (рум.) ирон. — господарка.
кокоаша ж. (рум.) — гърбица. Му излёз-
ла кокоаша ‘къд съ удърйл по гърбйну.
кокдл м. — къклица.
коколош м. (рум.) — нещо смачкано като
топка. Кошул’а съ нъпръйла коколдш ко-
нокъд е била у гачъ.
коконйца ж. (рум.) — вид хоро.
кокоре мн. (рум.) — жерави. Кокдре отд-
ду конто полё — съ свършувъ лёто.
кокошйнци мн. — паразити по кокошките.
кокошка ж. — 1. домашна птица кокошка.
2. четирите ядки на орех, отделени заедно.
кдкъла мн. — кости. Чъ и ск’йнъйу кд-
къла биёйче. Мъ болу кдкъла.
кдла ж. — волска кола. Кдла съ извър-
нули у мъръп^тину.
колак м. (рум.) — кравай — само в съчет.
здау колаку ту а драку (клетва).
колйстра ж. (рум.) — първо мляко след
раждане на животно. Айде дъ едёмо ко-
лас тру, къ ни съ отълйла крава.
колач м. (тур.)—1. геврек. Тата съ върнул
из угръд и ми докърйл колйч. 2. хлебче, което
се прави за помен на мъртви. Нъ Пътрдвдън
ръздавъмо кдлъчи.
238
колёдо с. — тояга, на която се нанизват
краваите при коледуване. Съм си нъпръйл
колёдо од дуд.
колелд с. нов. — велосипед.
кдл’ем гл. несв.— 1. умъртвявам с нож.
Къд кдл’еш свин’$ си дстрши нож добрд..
2. разрязвам. Нёма дъ и кдл’еш туй лу-
бънйцу ?
колено с.— 1. част на крак, коляно. Съ
удърй и съг мъ болй колёно. 2. част от
панталон. Ми съ ск’инули пънтълдне нъ
колёна. 3. крив кюнец.
колйбица ж. — 1. малка колиба. 2. къ-
щичка на куче. Кучъ съ скутау колйбицу.
колйва мн. (гр.)—варена пшеница за по-
мен на умрял. Въл'а дъ сваримо жито за
колйва, къ чъ праемо поману.
колййа мн. — натрупани на едно място
коли. Нъ водънйцк има коц’й колййа.
кдлко нареч.— 1. какво количество, какъв
брой. Кдлко пърё ти узду. 2. голямо коли-
чество. Кдлко врёвъ съмо извръвйли ама
бъг’ева. 3. колкото, в какъв размер. По Ръ-
вънйк трава кдлко йскъш, а тй съ въртйис
сё по овдё. Е турла едън бобдк при уо
кдлко сей дни.
колд с. — колело на кола. Колд бълтъ и
чъ паднъ. Колд съ туръ нъ осту.
кдлца ж — 1. колесар на плуг. Турй и
кдлца нъ кдла, къ йутръ чъ орёмо. 2. дет-
ска играчка, количка. Ми купйли от па-
нъир кдлца.
колцё с. — малко колело. Имыиъ еднд
колцё ама съ стрдши.
колчйг м. обикн. МН. КОЛЧЙБИ — ръка-
вели, конто се слагат на ръцете по време
на жетва. Узй турй си колчази, къ йма
турицъ пръз жито и чъ тъ избоду
оцвё.
колчйч м. — колче. Чъ зъбйемо кдлчичи
у лъйу дъ белёжимо до кудё смо стйгли.
колъц м. — кол. Узй колъц дъ припонй-
шъмо волдвъ у ливаду. Чъ туръмо кдлци
нъ пътлицънё.
колъчйр м. — название на един от сват-
барите, който извежда булката, преди да
отидат да се венчаят.
кдлъчичи мн. — кравайчета, конто се
дават на коледарите при коледуване и конто
те нанизват на една тояга.
кдма, коама ж. (рум.)—конски косъм.
комйт м. (гр.) — голямо парче хляб. Граб-
ну комат и побёжъ дъ съ йгръ.
комбййна ж. нов. — комбайн. Комбайна
е минула и е пожнёла свё.
комёндийа ж. нов. — преструвки, прев-
земки. Къквё бёшъу тёй комёндие.
комйна ж. — джибри, пращтини. От ко-
мйну варимо рък’ййу. Пйемо винЬ и из
комйну.
кдмпир м. — картоф. Кдмпире съ саду
у нашо сълд одйвна.
комшййа м. (тур.) — съсед. Мй съмо ком-
шйе със н’ёга.
комъръц м.— комар. Кдмърци нъ мъ
мънуу дъ спйм нйкъко.
кон м. — 1. Домашно животно кон. Съ
върло с волдвъ и кдн’и. 2. предна, гръдна
кост на кокошка. • йй съм нъ кон’й —
много съм добре. Тй мёнъ нъ мъ глёдъй —
йй съм нъ кон’а. съ укъчй нъ кон’й —
минах трудностите и сега съм добре, чъ ти
дувъ кон у гърбйну — ще те сполети не-
що лошо.
кона ж. (гр J — икона.
кондоре мн. (тур.) — вид стари обувки.
Нъ мъй съ носу кондуре коно по рано.
коно предл.—вж. в морфологията, 3.250.
конд нареч. — като че ли, сякаш. Што
бъжйш тъкдй конд си истекъл из кручу.
Йма зуби голъмй конд чъ съ дави с ку-
чъта. Конд си припонйшън зъ мён - сё овдё
съдйш.
конод, конокъд нареч. — сякаш, като че
ли. Конод су излёзли нъ въсълбу. Конокъд
е никнул у власе тъкой съ ръзбйръ със нй.
Брё, конокъд ми мйну малко. Глёда ко-
нокъд е чалнут.
кднопл’е мн. — коноп. Кднопл’е и пото-
пу въмо у Дунов.
конто предл. — вж вморфологията, т.3.251.
копан’а ж. — издълбан дървен съд, в
който се забърква храна за прасе.
копйн’е с. — обработване на посеви с мо-
тика. Ичёр смо билй нъ копан’е. Ида сйлна
к’йша и нёма дъ йдъмо нъ копйн’е.
копйчка ж. — 1. вид ренде ; 2. уред за
прекопаване на царевица и слънчоглед, лозе :
прилича на рало, но е с 5—7 железни мотики.
копилйшъм гл. несв. (рум.) — изскубвам
ялова царевица.
кдпило с. (рум.)— 1. израстък на царевица,
който се изскубва, тъй като е в повече в гнез-
дото. 2. мн. фуражна царевица, засята след
жътва. Чъ докаръмо кдпила зъ волдвъ. Да-
въй по малко кдпила нъ краву, къ чъ съ
искуфурйшъ сва.
коп’йне мн. — 1. къпина. По наш. лъздр
нъ Голём брёг йма копйн’е. 2. плод на къ-
пината. Съ нъёдо с копйн’е ичёр къд бй у
Камън.
копка ж. — дупка, изсечена в лед на Ду-
нава, в която се хвърля кръстът на Бого-
явление.
копён м. нов. — купон за получаване на
продукта.
копча ж. (тур.) — копче. Ми съ ск’ин^ла
кдпча нъ кошул’у.
копъм гл. несв. — обработвам земя с мо-
тика, лопата. Ичёр копамо лдйзъ. Йа кд-
пъшъм къд дойдду човёци.
кор м. в съчет. зъ смё у кор — хората,
народа. Стънумо зъ смё у кдр.
кора ж. — 1. обвивка на дърво. 2. обвивка
на плод. 3. обикн. мн. чирен на нож. Нъ
овъй нож му съ строшйлъ кдръ.
корйча ж. — особен вид тиква с оранжева
твърда кора. Корачъ и давъмо нъ свйн’е..
корйчка ж. — кора на хляб. • чъ дой-
дъм нъ корйчку — няма къде да бягам,
така или иначе ще бъда принуден да ида
при някого.
корнйца ж. — плитка на момиче.
корт м. (рум.) — цигански катун. Цйгъне
па су ддшли с кдртовъ нъ край.
коса ж.— 1. косми по глава и потяло на
човек. Съ ръзболёла и е падла кдса од
главу. 2. косми на царевичен кочан.
коса ж. — земеделско сечиво коса.
косир м. остар. — едновремешна кука
за рязане на лозе. Еднд врёмъ съмо ръжа-
ли лдйзъта с кдсир.
косйца ж. — дърводелски инструмент обе-
ръчка.
коструж м. — вид риба, с много остри
бодли по гърба, гулеш. Бймо дъ фачъмо
рйбу и фътймо само три кдстружа.
костура ж. ирон, (рум.) — изхабено джоб-
но ножче.
кётица ж. — рибарско съоръжение : прът
с кука, с който се закачва голяма риба.
котличък м. — котле.
кбтур м. (рум.) — стъбло на растение,
което остава в земята, след като се отреже
горната част. Бймо дъ събйръмо кдтуре
от куруз зъ назиму.
котъл м. — меден съд за вода. Съ зъм-
ръзнувъ вдда у котъл • котъл бёл — ко-
тел, който не се слага на огън, а в него се
носи вода за пиене.
кётърица ж. (рум.) — кошница, изплетена
от широки лескови пръчки. У кдтърицу чъ
бёръмо грдйзъ.
кофърца ж. (рум.) - женска плитка.
коцкър м. (рум.) — развратник, мошеник.
кочан м. — част от стебло на царевица,
която остава в земята, като се отреже гор-
ната част. Чъ видимо кочънё зъ назиму.
кочина ж. — курник. Бёж дъ зътвдриш
кокдшк’е у кдчину.
кочйна ж.— 1. кост, кокал. Чъ му съ из-
гнййу кочйнъ у турме. На дъ олйжъш овуй
кочйну. 2. кокълче за детска игра. Чъ съ
йгръмо зъ кочйнъ.
кочйчка ж. — 1. костилка. Йа едём чъ-
рёшн’е със кочйчк’е. 2. прен. малко бяло
копче за риза.
кош1 м. (рум.) — комин. Нашъ йжъ и
прайу с висок'й кошёвъ. Барза си нъпръйла
сёдъло баш нъ кдш.
кош2 м. (рум.) — хамбар за царевица. Ку-
руз къд га очйстимо га туръмо у кдш.
Зъ тек’езё су нъпръйли голъмй кошёвъ.
кошйва ж. — източен вятър. Къд дувнъ
кошава врёмъ чъ съ ръзвали. Къд у дари ко-
шава поникъда йдъ киша.
кошар м. (рум.) — работник на вършачка,.
който я захранва с жито. Мй бймо с Кйру
обёйца кошърё лётоска нъ коперътйвну
вършачку.
239
кошйра ж. — 1. помещение за затваряне
на едър рогат добитък. Зъкйръй тдга вола
у кошару. 2. постройка извън селото, която
има егрек. У Кошйновци йма кошйръ.
кошйло с. — изграденото над огнището,
оджак.
кошкоц’ймите нареч. (тур.) — извънредно
много, твърде голям. Е стънрл кошкоц’йми-
те гъмъдйнин, а нъ съ фйчъ нъ работу.
кошм’йте с. (рум.) — голям къс месо.
коштънък м. — костелив орех. Орёси
коштънцй су дъбълй у кдру.
кошул’а ж. — риза. Узй кошу Л у па об-
лъчй съ. Нъ свабду дйвъйу свйлъну кошул'у
нъ кума.
крйднъм гл. несв. —1. присвоявам чуж-
до, крада. Крйднъ грдйзъ и га фътйл пудйр.
2. вземам думата от устата на някого. Знйеш
къквд дътё ё — ти крйднъ врёвъ.
крйдом нареч. — тайно, скришом. Крйдом
га узд.
\ ч край м. — 1. място, където свършва нещо.
Едъне га мън^мо нъ край нъ мёсто. Нъ
свършувйне жётву нъ край нъ послёднъно
мёсто мънувъйу малко жйто нъпджнето.
2. мера извън селото, поляна. Чъ туримо
тдр нъ край. Сламъ ни су нъ край.
крйен прил. — който се намира на най-
отдалеченото място. У едну крййну йжицу
су нашли ед нога змёйула шк’опдга.
J кр’йка ж. (рум.) — клон, клечка с чатал.
7 Чъ турим кр’йку под къръмйдъ дъ фачъм
ярйпци.
крйкъм, кръкнувъм гл. несв., крйкнъм
гл. св. — 1. правя крачка. Дътё крйкъ по
малко. 2. прекрачвам. Кръкнул проко гръду
и съ съпнул.
крйнта ж. ирон. — прозвище на много
висок човек.
кр’йста ж. (рум.)—горна част на диня,
която се изрязва и се хвърля. Въл’й дъ съ
чувъйу волдвъ дъ нъ глътнъйу кр’йсту, къ
чъ съ зъдйву. Кр'йста нъ лубънйцу нъ
съ едё.
крйтък прил. — къс. Чъ пръскъмо дъл-
гъно мёсто и тъгай краткъно. Нъ глучё
рукъвй су по крйтк’и. • съм крйтък у
койду — беден съм и не могат да ми стиг-
нат средствата за нещо.
крйци мн.— 1. бедра, частите на краката
над колената. Цёл дън съдй с крйци извър-
нути — нъ туръ руку нъ нйшта. Съ ис-
пръскй с овдй кълйште ча по краци. 2. при-
способление от две дървета във вид на чатал,
което замества колесар на плуг.
крёвът м. остар. — покрито място пред
къща, чардак.
крекйна ж. (рум.) — чаталовидно дърво,
с което се крепи съдът, в който се вари
качамак. Узй крекйну дъ държйш котъл
докър варимо къчъмак.
крёкъло с. — дълбока и рядка кал.
крёмън м.— кремък. С крёмъне си пй-
лъшъмо дгън пд-рйно.
крив1 прил. — виновен. Кдй ти е крйв
къ е стънуло тъкдй. Онйй сё викййче
йдъшъ дома от пут, а сё онй бёшъ крйва.
крив2 прил. — извит. Чъ исъчёш йала
овдй крйво дървд.
кривим съ гл. несв. възвр. — плезя се.
Съ крйви коно мъймуца. Нъкйй дъ съ крй-
виш, къ чъ тъ млатим.
крило с. — крило на птица. Пътъл бйе
ис крйла. х j
крина ж.— 1. дървен съд за зърнени 7
храни. Узй крйну дъ мёримо жйто. 2. мар-
ка за зърнени храни около 15 кг. Съмо нъ-
пръйли нъкдй стд крйнъ куруз овуй гд-
дину.
круг м. — кръгладъска, на която се слага
омесен хляб. Лёб чъ съ доспйшъ нъ круг.
Ймъмо голём круг зъ прдйу.
крупън прил. — едър. Купй малко кру-
пън сдл.
крут прил. — остър. Нйпръе едън крут
зъвдй.
круто нареч. — здраво, силно. Държ кру-
то плуг зъ рдзи.
круча ж. (рум.) — част от каруца, за която
се закачва хамутът на коня. • к'йнъм кру-
чу — бягам, побягвам. Айде к’йнъй кручу
дъ нъ тъ пдгнъм.
крушка ж.— 1. дърво, круша. Надо от
крошку и съ удърй по главу. 2. плод круша.
Айде дъ нъбёръмо крушк’е.
кръв м. — кръв. Ми потёчъ кръв из ндс.
• нйпол’е е кръв од зиму — навън е силен
студ.
кръкл’ем гл. несв. — разбърквам, омотавам
(за конци). Нъкай дъ кръкл'еш кднци.
кръкъноца м. (рум.) — човек с много
дълги крака.
кръс м. — кръст на гроб. Кръстовъ и
прайу од мламор. • кръс плйднъ — време
точно по обед. Дойдё из уполе у кръс
плйднъ. С'ънцъ е кръс плйднъ. одим по
кръсте — участвувам в процесия на Велик-
ден, при която се посещават с поп и хо-
ругви оброчища в землището на селото.
кръстим гл. несв. — установи, дам име
на дете с религиозен обред. Чъ кръстимо
дътё у нъдёл’у. □ кръстим съ гл. възвр. —
правя с ръка кръст пред себе си. Пръд дъ
еду по рйно съ кръстъшъу.
кръстйнъ мн. — кръст на човешко тяло.
Мъ болу кръстйнъ къ жнёем зъ пърни
пут. Га удъре пръз кръстйнъ.
кръстъвичоара ж. (рум.) — полска дете-
лина. Волдвъ съ нъедувъйу къд нййдъйу
кръстъвичойру.
крътулёк м. — късо отрязано дърво за
горене. Ймъмо гоц'й t къртулцй зъ фурну.
240
кръштёне с. — кръщение на малко дете.
Чъ праемо кръштёне.
ку ряд. (рум.) саМо в съчет. ку тойтиле —
нормално, добро. Нъ ё баш. ку тоатиле
овдй грдйзъ.
кудё нареч. — 1. къде, на кое място. Нё-
знъйу кудё< дъ лёгнъйу. До кудё стйгостъ ?
2. където. Има по тййа бълкане кудё су
онй. Чъ йдъм усвът кудё ми вйду дчи. Кудё
е гломотърйца там су свё дфцъ. 3. никъ-
де — с особена интонация. Кудё си вйдъл
свабду без бърийак. Кудё съ чуло и видёло
дунг’ёрин без тървдн. * до кудё — докато.
Чъ мъ пдмниш до кудё си жйв.
кудёл’а ж. — къдел я. Съм прела из ку-
дё л’у. Узй кудё Л у и йди при жънё нъ пут.
кудёлк’а ж. — приспособление™, на което
се вързва вълната за предене. Ми нъпръйл
убъву к уде лк"у — шаръну.
кук’ица ж. — 1. игла за плетене ; 2. за-
кривено ножче за бране на грозде. Турй
кук’ицъ, къ йутръ чъ йдъмо нъ брънё лдйзъ.
куклъц, куклёц м. (рум.) — бримка на
плетка. Ми съ убъркау куклёцовъ нъ фънёлу.
куклица ж. — скрипец на тъкачен стан.
Йди код бабу ти дъ узнъш н’йнъ крклицъ,
къ чъ тъчёмо.
куклучё с. — цвете мак. • куклучё от
пйдикос — пъпка на мак.
кукуй м. (рум.) — оток, подутина на глава
от удряне. Съ удърй от врата и ми из-
лёзъ кукуй нъ чълд.
кукумйу м.—кукумявка. Къд пъё кукумау
ночём, чъ умръ ник’й човёк от туй йжу.
кукута, кускута ж. (рум.) — вид плевел
из ниви, кукувича прежда.
кукъвица ж. — птица кукувица.
кум м. — лицето, което венчава някого.
У Гърци ймъмо кумёвъ.
кумйн’а ж. — жената, която е била вен-
чавана от кумицата.
кумёт м. ряд. — кмет.
кумйца ж. — жената, която венчава или
кръщава някого. Пд-рано само кумйца е
знала ймъ.
кумнйтул м. (рум.) — шурей. Afu със
Ванну смо кумнате. Кумнатул ми чъ
жёни дъдчъ и чъ йдъм нъ свабду.
кумъшйн м. — лицето, което е било вен-
чано от кума и кумицата. Тдга, штд чъ га
вёнчъш е кумъшйн, а жъна му е куман’а.
кун’йем гл. несв. — омърлушвам се, клю-
мам. Дъ съ лёгнъш дъ спйш дъ нъ кун’аеш
пдслъ.
купъм съ гл. несв. възвр. — къпя се в
река. Съ купала и съ одрйла купайче.
Йутръ чъ съ купъм и чъ йдъм у наоду.
купъчк’и прил. — 1. купешки. Ймъмо лёб
купъчк’и. 2. градски. Штд сё врёвиш еднё
врёвъ купъчк^е конокЬд нъ ей из Ндво сълд.
курдёл м.— 1. царевичен кочан със и
без зърна. Скършй два-трй курдъл’а дъ и
опъчёмо. Турй курдълй у фурну, къ е зима.
2. тапа, запушалка на съд от кочан. Зътиснй
с курдёл бъклицу.
куркйн м. ряд. (рум.) — пуяк.
куруз, кукуруз м. — 1. растение царе-
вица. Бймо ичёр дъ кдпъмо куруз нъ Ръ-
вънйк. 2. зърна от царевица. Айде дъ сва-
римо куруз. Куруз га туръмоу кдш. • ку-
руз зъ бйнк’е — царевица за пукане. брънё
куруз— 1. кукурузобер. Сей отдду нъ
брънё куруз. 2. време, когато се бере царе-
ви цата. Съ върну по брънё куруз. куруз
осмйк — вид царевица с осем реда едри и
гладки зърна на кочана.
курузън прил. — царевичен. Курузно
брашно е зъ къчъмак и зъ прдйу.
куруййк м. остар. — възглавница за ся-
дане.
куруште, кукуруште с. — царевичак. Ку-
руште га нъпръймо нъ глуг'е. Кукуруште
сед га докърамо нъ край и нъпръймо
едну голъму глугу.
кус м. — хапка месо. Узд едън кус из
тулумбу. Дай едън кус мёсо.
кускра ж. (рум.)—сватя. Кускрае била
угръд и е купйла колач нъ дътё.
кускрин прил. — който принадлежи на
сватята. Кдн нъ ё наш, е кускрин. Кус-
кринъ чърёшн’е зрёйу пд-рано.
кускрини мн. — домът и семейството на
моята сватя. Бй конто кускрини дъ вйдим
што прайу.
кускринсин прил. — който принадлежи
на сватята натрето лице. Она пойдё конто
кускринсину гръдйну, къ и кликали там
йдштъ ичёр.
кускринсини мн. — домът и семейството
на сватята на трето лице. Къд га тръжйли
дн е бйл код кускринсини.
кускринтин прил. — който принадлежи
на твоята сватя. Кускринтинъ конопл’е су
готдвъ — въл’а дъ и ваду.
кускринтини мн. — домът и семейството
на твоята сватя. Кускринтини су нъ копане
у Камънску шуму.
кускрул м. (рум.) — сват. Йалъ га кус-
крул ти йдъ нъвам.
кускута ж. — вид жълта трева, кукувича
прежда.
куткумйш м. — вид цвете.
куткур’йк м.— цвете кукуряк.
кутн’ек м. — зъб кътник. Ми йзвъде сей
кутн’еци.
кутофка ж. — жена от с. Кутово.
кутофчънин м. — жител на с. Кутово.
кутуй м. (рум.) — кълка на птица, копан.
Нъ дъца давъш само кутуйовъ дъ еду.
кутъл м. — мярка за зърнени храни от
1,5 кг или 1/10 от крина.
кутъм (съ) гл. несв. възвр. — крия (се). Нъ-
кай дъ съ кутъш, къ чъ тъ найдъм.
16 Говорът на Ново село, Видинско
241
куф прил. — 1. кух. Овай тиква е куфа.
2. празен. Глава ти е куфа — нёма нйшта
У
куфер м. нов. — куфар за багаж.
куфур’йла ж. (рум.) — диария, стомашно
разстройство. Ёдо чърёшн’е и мъ фати една
ку фур’ала.
куфурйшъм съ гл. несв. възвр. (рум.) —
имам разстройство. Вол съ куфурйшъ — сй-
гур си га рънйл със зълънд куруште.
куцузлййа прил. неизм. (тур.) — който
носи неуспех.
кучешк’е прил. — 1. кучешки. 2. лют (за
пипер). Кучешк’е чушк’е.
кучичи мн. — кученца. Наша кучка йма
к^чичи.
кучулё с. — кученце. Еднд кучулё съ
узъ по мёнъ.
кучънца мн. — 1. кученца; 2. вид цвете
с Цветове, които приличат на кучешка уста.
кушак м. (тур.) — напречно дърво на
врата.
къ сз. (рум.) — означава : 1. че. Он къжа,
къ чъ ддйдъ йутръ. Голъма работа, къ съм
ск’инул едън кърч грдйзъ. 2. понеже. Нъ
съм зъкърпйла пънтълдне, къ нъ могд дъ
найдъм иглу. Га опудйл тату си, къ е бе-
крййа. 3. защото. Дъ нъпраемо кдлъчи, къ
чъ ръздавъмо. Нъкай дъ абиш, къ тъй човёк
нъ тй е нъпръйл нйшта лдшо.
къбрйн м. — сандък за брашно. Йа вйц
дълй мъй йма брашно у къбран.
къбролёт м. — кабриолет, кола с две ко-
лелета, теглена от кон.
къвълё с. (рум.) — подставка, магаре за
скеля. Докърамо къвълёта, къ чъ мажъмо
йжу.
къд нареч. — 1. като. Йа къд узнъм дъ
врёвим, капаг ти пъдйн’е од главу. Лдш
ъдёт йма къд съ опйе — си бйе жъну и
дъца. 2. когато. Къд бймо пърни пут нъ
могд дъ га узнъм. Штд нъ съ оздвнъш къд
тъ клйкъм. Къд им ддйдъ нйм згдда.
3. след като. Къд нёмъш ндву кошул’у, нд-
сиш старъну. Свака бдлка къд и узнъш
из пресно съ излъкуеш. 4. щом. Къд нёма
друг’и и мй смо добрй. 5. че наистина. Кдй
ти е бйл мартор къд си носйл вдду но-
чём. • къд и къд (рум.) — понякога, от
време на време. Отддим къд и къд по
рйбу. под къд - по-добро, повече. Овуй и
нъмърйу пдд къд онуй другу.
къдй нареч. — кога. Къдй чъ ддйдъш ?
Къда чъ мъй съ вйдимо ?
къд’йлница ж. (рум.) — кадилница, на-
правена от глина, в която се слага жар и
върху нея тамян. Турй тъмн’ан у къд’ал-
ницу, къ ндноч чъ йдъм нъ грдбишта.
къдър прил. (тур.) — способен, годен. Нъ
ей къдър зъ нйшта. Нъ жётву йдъйу сей
къдрй зъ работу.
йъжувъм гл. несв., кйжъм гл. св. — раз-
казвам, разправям. Чъ ти кажъм свё што
ми е къжала цйгънка. Дъ му кажъм от
вър дъ конъц. 2. известявам, съобщавам.
Кумйца га къжувъ нъ фтдри д'ън. Къжй
му Метддие дъ. ддйдъ. Къжй е тёйк’е ти
къ отддимо нъ пръекане лдйзъ. 3. предричам,
предсказвам. Цйгънка ми е къжала, къ чъ
съ ожёним уесън. 4. заплашвам с наказание.
Чъ ддйдъш тй нъ боболдй — тъгай йа чъ
ти кажъм тёбъ. □ къжувъм съ гл. несв.
възвр. — именувам се, наричам се. Тй кокд
съ къжрвъш брё ? Нъ тдй нъштд кокд съ
къжувъ ?
къзйн м. (тур.)— 1. голям котел за топ-
лене на вода. Турй вдду у къзан, къ чъ съ
купъмо. 2. приспособление за изваряване на
ракия. Отддим нъ къзан дъ пъчёмо рък’ййу.
къзмй ж. (тур.) — права лопата за ко-
паене. У гръдйну кдпъмо с къзму. Къзмё
съ купувъйу от цйгъне.
къзовно прил. ряд. — военно. Ймъмо
дома еднд къзовно од’ало.
къкъвйнин м. (тур.) — глупак. А брё къ-
къванинъ, тъкдй съ тёръйу волдвъ нъ оране.
къкълъу м. (рум.) — много рядка кал.
къкъча м. (рум.) — страхливец, никаквец.
Къкъчо, нъ мджъш дъ си дйгнъш гачъ, а си
пдшъл дъ съ жёниш.
кълйште с.— 1. кал. Пръд нас съ прав
голъмд кълйште къд йдъ к’йша. 2. изцап-
ване. Ймъш кълйште по дчи.
кълнём гл. несв. — гласно пожелавам не-
щастие. Йжу и дъца дъ нъ кълнёш, къ е
гръота. Мъ кълнё зъ майку. □ кълнём съ
гл. възвр. — уверявам някого в нещо, като
си пожелавам нещастие. Нъкай дъ съ къл-
нёш, къ нъ ё добрд тъкдй.
кълцун м. (гр.) — къс вълнен чорап. Ми
съ ск’инули кълцун’е.
кълчйна мн. — кълчища. Влачъшъм къл-
чйна у дърак.
кълъбйкъ гл. несв. обикн. 3 л. — под-
скача. Глёй тдпка кокд кълъбйкъ.
кълъбълък м. (тур.)—1. навалица. У
кр'ъчму ймъшъ кълъбълък. 2. много хора.
Смо билй кълъбълък у йжу.
кълъстйрка ж. — зидарски инструмент
за грубо размазване на хоросан по стена.
Узй си мистрййу и кълъстйрку и дъ йдъмо
нъ работу.
кълъфйтнм гл. несв. — натъпквам кълчи-
ща в процеп на лодка, за да не тече вода.
Йутръ чъ кълъфатимо лаг’у.
кълъч м. (тур.) — вид детска игра. Айде
дъ съ йгръмо зъ кълъч.
къмйра ж. — снопи, складирани за вър-
шитба, купен. Жато га ндсимо нъ край и
га праемо нъ къмару. Съ зъпълйлъ къмаръ
при вършачку.
кън’йле с. (рум.) — боя за обувки, вакса.
Имачътъ чърнд кън’але ?
кънйчич м. (рум.) — цвете червенушка.
къндйлница ж. — попска кадилница.
242
кънк’йе мн, нов, — кънки. Отидё дъ съ
пързоал’е с кънк?йе.
кънун м. (рум.)—1. мъка в работа, на-
прегнати усилия. Овай работа е кънун г’ао-
сък. Къкъв е тъй кънун од тёбъ. 2 тежко
състояние. Га вйдиш нъ къкъв кънун е стй-
гъл — нъ ё од добрд.
кънунйшъм съ гл. несв. (рум.) — измъч-
вам се, вършейки някаква тежка работа,
мъча се, блъскам се. Што съ кънунйшъш
коно грёшън г’аол с той лдйзъу брёг.
къпиййшън прил. (рум.) — побъркан, вър-
тоглав. Овай офца е къпийашъна.
къпута ж. (рум.) — терлик, плетен къс
чорап. Ймъм шарънъ къпутъ.
къпъц м. — капка, последен остатък. Съм
изёл свё до къпъц.
кържа ж. (рум.) — бастуй. Дёда мъ фирй
ичёр с кържу ама йа утёко. Чъ тъ пйп-
нъм и тъгай чъ ддиш нъ кържу.
кържица ж. — бастунче. Ми купили от
панъир кържицу.
къриок’е мн. нов, — вид силно изрязани
сандали.
кърмй м. (рум.)—1. гребло, което се из-
ползува за кормуване на лодка ; 2. кормило
на лодка. Йа чъ сёднъм нъ кърму а ей обёй-
ца сёдтъ нъ дпъчинъ. 3. ряд. кормило на ве-
лосипед.
кърмйк м. — вид голяма въдица за лове-
не на моруни.
кърмйло с. — кормило на велосипед. По-
лък къ ти съ искривило кърмйло и чъ пад-
нъш нъгдъм.
кърмим гл. несв. (рум.) — управлявам пре-
возно средство, което има кормило. Он нъумъ
дъ кърми добрд колелд и чъ нъпрае бел'у.
кърн прил. (рум.) — шут, който е без рога.
Крава си стрдши рдг и дета кърна.
кърн’а м. — прозвище на вол със счупен
рог.
кърним гл. несв. (рум.) — кърша върхове
на избуяла лоза. Пръд дъ пръекъмо чъ кър-
нимо.
кърпица ж. — носна кърпа. Ти падла
кърпица из цёб.
кърт м. — животно къртица. Кърт е изёл
лук оцвё.
къртицоайа ж. (рум.) — къртичина. У
нашу ливаду йма къртицоайе.
къртог м. (рум.) — дупка на животно в
земя. Заек улёзъл у къртдг.
къруцйр м. — човек, който има каруца и
вози стока срещу заплащане. У сълд нёмъшъ
баш къруцърё.
кърфйца ж. — топлийка.
кърци мн. — натрупани на фигури от по
11 снопа дълги редици житни снопи. Сндпе
съ рёду нъ кърци. Дувъшъ ейлън вётър и
бйчъйу падли кърци.
кърч м. (рум.) — чепка грозде. Си узд
едън голём кърч ръздъкййу.
кърчйг м. — стомна. Беж дъ докаръш
едън кърчаг студъну вдду.
кърчич м. — малка чепка грозде. У лдйзъ
су остали само кърчичи.
кърчъцёл м. — малка детска стомничка.
Нъ панъир ми купйу едън кърчъцёл што
свйри.
къръкйтица ж. (рум.) ряд. — вид водна
жаба.
къръконца м. — прозвище на много ви-
сок човек.
къръмёл м. — вид бонбони. Дёда ми дадъ
дёсът стотйнк’е дъ си купим къръмёле.
къръмйда ж. (тур.)—1. турска керемида.
2. прен. покрив, стряха. Дъ нъ вйдиш нй-
къда къръмйду нъ главу. -
къръул м. остар. — сграда на гранична-
та застава. Кланица е блйзу до къръул.
къстрон м. (рум.) — дълбока порцелайова
паница.
кътйнъц м. (гр.) — катинар. Турй къта-
нъц нъ врата од бёч.
кътрънйца ж. — малък съд за катран.
кътър м. — чехъл. Од овййа пъпуци чъ
си нъпраем кътъре.
кътърйма ж. (рум.) — тока на колан.
къук м. (рум.) — голяма дървена лъжица
за гребане на брашно, когато се месн хляб,
черпак.
къфй ж. — кафе. Драче, тёшъ дъ бувнъм
къфу умёсто едду у брашно.
къфтйн м. (рум.) — парцалчета, с конто
си играят момичета. Одам, къ чъ ти дъдём
къфтънё дъ съ йгръш. Къд си шйем рдк’ийу
остънувъйу къфтънё дъ съ йгръйу дочъ-
тййа.
къфтълйн м. (рум.). — трън във вид на
топка, който децата хвърлят в косите на мо-
мичета и той се заплита в тях.
къцёл’а ж. (рум.) — задна престилка. Ти
съ смъкнула къцёл’а — дигнй си йу. Е съ
търъйшкъ къцёл’а по ддлъ.
къцёлк’а ж. — малка задна престилка. Чъ
ти нъпраем къцёлк’у къд будъш лазърка.
къчувъм съ гл. несв. възвр., кйчим съ
гл. св. възвр.— 1. повдигам се на по-високо
място. Нъкай дъ съ къчувъш нъ елйву, къ чъ
съ скърши ника гран’а. 2. влизам в превоз-
но средство. Къчй съ у рёйс.
къчъмйк м. — варена каша от царевично
брашно. Едёшъмо пд-рано сваку йутру къ-
чъмак със млъкд.
къчъмйлник, къчъмёлник м. — дърво, с
което се разбърква качамакът, докато се
вари.
къчъмёлка ж. — дърво, с което се раз-
бърква качамакът, докато се вари.
къчъмъчёл м. — качамачец. Узй си къ-
чъмъчёл и мърку ейръне.
243
к’ёба ж. (рум.) — полушубка. Облъчй си
к’ёбу къ наполе е зима.
к’ебйк м. (тур.) — кебапче. Съ нъёдо със
к’ебаци.
к’езйп м. (тур.) — солна киселина, вит-
риол.
к’ёйе с. — пристанище. Нъ нашо к’ёйе е
спрёла една гръбна.
к’ёса ж. (тур.) — кесия, торбичка за пари.
На, тй дъдържйш к’ёсу.
к’есйпул м. — голямнож.
к’есёр м. — тесла. Узъ дъ вади клйнци
със к’есёр.
к’есълуца ж. — кесийка, пликче. Дай к’е-
сълуцу със зар.
к’ефлййа м. (тур.) — човек с повишено
настроение. Е бйл код Ванну и дойдё к’еф-
лййа от там.
, к’ец м. (рум.) ~ вид карта за игра, бирЛик.
Ймъм тъмън трй к’ёца.
к’ибрйк м. к’ирбйк м. ряд. — кибрит.
Нъкай дъ съ йгръш с к’ибрйк.
к’илерйй м. (рум.) — кръчмарски тезгях.
к’илимййа ж. — климия на кола. Съ стро-
шйла задна к’илимййа.
к’имнувъм, к’ймъм гл. несв., к’ймнъм
гл. св. — движа си главата, за да дам знак.
М.и к’ймъ из главу дъ йдъм при н’ёга.
к’индййа ж. (тур.) — времето около 4—
5 часа след обед. Конто к’индййу чъ нъ-
пдиш волдвъ. • к’индййа мънъчкъна —
времето около 6 часа след обед. Конто к’ин-
дййу мънъчкъну пръд дъ зайдъ сънцъ съ
врачъйу у сълд, нъ друг’инъ дън.
к’йнъм гл. несв. — късам. Нъкай дъ си
к’йнъш кошу л'у. • к’йнъм кручу — побяг-
вам. К’йнъй кручу докър нъ съм тъ згър-
нул. нъ и к’йнъм бйш — твърде не ми се
отдава. Она нъ й к’йнъ баш, врыик’и.
к’ипёл прил. — горещ, врящ. Дай малко
кипёлу едду.
к’ирёл м. (гр.) — килер, стаичка за багаж,
к’ирицййа м. — наемател, квартирант.
к’ирййа ж. (гр.)—1. наем. Съдй под к’и-
рййу, къ нёма йжу. 2. возене на стока сре-
щу заплащане. Чъ йдъ със к’ирййу угръд.
К’
к’ис м. — вкиснато ядсне. Нёмъм нйшта—
йма само малко к’йс.
к’йсълка ж. -- дива ябълка киселица.
к’исълтй ж. — лимонтозу. Смо свършйли
к’исълт^.
к’йцул м. (рум.) — прозвище на човек.
к’йша ж. — дъжд. • йдъ к’йша — вали
дъжд. Има дблъци, чъ йдъ к’йша. Чъ идачъ
к’йша йутръ и нёма дъ кдпъмо.
к’йшица ж. — дъждец. Чъ у дари к’йши-
ца и чъ съ ръзлади.
к'ишовйт прил. — дъждовит. К’ишовйто
врёмъ.
к’опчё с. — 1. кутийка, чаша от тенеке ;
2. чекмедже за пепел на печка; 3. вид мре-
жа за ловене на риба.
к оров прил. (тур.) — сляп. Е к’дров с
дбъйца дкъта. • удйрим у к’орово —
спечеля без усилия,
к’орсълийа м. — кьосе.
к’орча м. — слепец.
к’оръшъм съ гл. несв. възвр. (рум.) —
мъча се да работя, без да се вижда. Нъкай
дъ съ к’оръшъш къ е тъмно.
к’ос прил, (тур.) — кьосав.
к’офтё с. (тур.) — кюфте. Изёдо два к’о-
фтёта голй.
к’ошё с. (тур.) — ъгъл. К’ошё од йжу съ
ръзвълйло.
к’ук’улйте с. ряд. — ъгъл.
к’унЪц м. — тръба на печка, кюнец.
к’уп м. (тур.)—саксия.
к’ускъ гл. несв., к’уснъ гл. св. — удря с
рога (за рогато животно). Нйш вдл к’усну
вашу краву.
к'успё, к’оспё с. (тур.) — останки от из-
тискано за олио слънчогледово семе, Давъмо
зйми и к’оспё нъ волдвъ.
к’ут прил. (тур.) — който е със счупен
рог. К’ут вдл.
к’утук м. (тур.). — пън, на който се се-
нат дърва.
к’ушкъм гл. несв., к'ушнъм гл. св. — 1.
с пръсти на ръка леко чукам топче при дет-
ска игра. Твдй рёд е дъ к’ушкъш. 2. ритам.
Нъкай дъ мъ к’ушкъш.
лаг*а ж. — лодка, ладия. Отддимо с лаг’у
по рйбу, Тёгл’ем лаг’у нъ едёк.
лаём съ гл. несв. възвр. (рум.) — мия си
главата. Турй воду дъ съ згрёе, къ чъ съ
лае мо.
лйзим гл. несв. — пълзя. По тёбъ лази
омйда — чъ тъ опруди.
Л
лййка м. — бате, батко. Лайка чъ мъ бйе,
къ съм строшйла молив.
лййкучъ с. — цвете лайкучка.
лййк’ин прил. — който принадлежи на
батко ми. Дрёйа е лайк9ина.
лййк’ини мн.—домът е семейството на бат-
ко ми. Бикодлайк’инидъ ивйдимштопрайу.
244
лййк’инсин прил. — койтошэинадлежи на
баткото на трето лице. Таикрава е лай-
к’инсина,
лййк’инсини мн. — домът и семейството
на баткото на трето лице Е бйл скоро кон-
то лайк’инсини, къ су зъкол’али свин’у.
лййк’интин прил. — който принадлежи на
баткото на второ лице. Лайкинтина свин’а
е умрёла ама нёзнъмо от штд.
лййк’интини мн. — домът и семейството
на баткото на второ лице. Лайк’интини
прайу свътй нъ свътдга Николу.
лакът м.— 1. част от ръка ; лакът. 2.
мярка за дължина при тъкане.
лйла м. — название на мъжа на сестра по
отношение на шурея.
лймба ж. (гр.) — газова лампа. Излёзо йа
и зъпълй ламбу.
лйнца ж. ряд. остар. — копие.
лйнчица ж. ряд.— стрела.
лйнъц м. (рум.)—верижка на часовник.
лаптебоулу с. (рум.) ряд. — вид ядене :
вода със сол и царевичен хляб.
лац м. (рум.)—1. възел, бримка. Вържй
конъц нъ лац. 1. примка.
лебйрин м. — хлебар.
лебърйца ж. — жена хлебарка.
лебъцък ж. — хлебец. Дай ми мърку ле-
бъцък дъ си фатим душу.
лёгъло с. (рум.) само в клетей — мляко.
Чъ ти дъдём лёгъло г’аолу.
лёле междум. — за изразяване на учуд-
ване. Лёле штотё трава йма по овдё.
лёнг’ер м. ряд. — котва.
лергътоар’а ж. (рум.)—приспособление
за сноване, снователка. Наша лергътоар’а
йма дёсът пручк’е.
лёса ж. — плетена от лико илиотпръчки
ритла. Турй лёсъ, къ чъ бёръмо куруз.
• лёса дървйрка— плетена от лико ритла,
която служи за сядане при каране на дърва.
лёти нареч. — през лятото, лятно време.
Лёти съ отушувъмо купайче у Дунов.
Пътлицан свак’и пут е ддбър — и лёти,
и зйми.
лётка ж. — летва. Кошёвъ съ прайу од
лётк’е. Лётк’е ковёмо нъ под и после ма-
жъмо с малтър.
лётоска нареч. — през миналото лято. Лё-
тоска бй нъ работу нъ друго мёсто.
лёфка ж. — криво желязо, което съеди-
нява върха на климията с края на оста. Съ
искривйла лёфка на задн’о колб.
лёшнек м. — 1. дърво леска. Пръз нашу
шйбицу йма лёшнеци. 2. плод на леска. Дай
ми два лёшнека.
ливйда ж. (гр.) — място с естествено по-
расла трева, която се коси. Ливадъ голё-
мънъ су Мйк’инцам.
лйжъм гл. несв. — докосвам нещо с езика
си, ближа. Нъкай дъ лйжъш ложйцу, къ нъ
ё чйста.
лйко с. — връв, която се прави от липа,
Лйко съ прав од лйпованъ. С лйко вържъ-
мо лдйзъта.
лйкъм гл. несв.— 1. сйлно желая нещо и
не мога да го постигна. Лйкъ душа у н’ёга
дъ йдъ нъ дро ама нъ мджъ, къ е бдлън од
дфтику. 2. блика, нахлува (за вода). У опйн-
ци лйкъ вдда.
лилиййк1 м. (рум.) — прилеп. У Камън
йма лилийаци.
лилийак2 м. — цвете люляк. Лилийак у
гръдйну съ ръцъфтёл. • бйе нъ лилийАк —
има виолетова окраска.
лилийАков прил. — виолетов (за цвят).
лймба ж. (рум.) — чупка на косата, къд-
рица.
лимбурАш м. (рум.)—мъжец в устата.
лйота ж. — мързелана, мързелива жена.
липАк м. — място с липови дървета.
липййа ж. (рум.) — малка питка от тесто,
която се опича на жар или на фурна. Ис-
пъчй ми липййу нъ жъръгай.
липйе1 с. — вид растение, което се лепи.
липйе2 с. — липова горичка.
липитоар’а ж. (рум.) — пиявица. Мъ уъпа
една липитоар’а.
лйповина ж. — дърво лцпа. Ймъмо едну
лйповину ддма и си бёръмо чай од н’у.
лйпса ж. (гр.) — изчезване, само в съчет.
мъ фАнъ лйпса — изчезвам. Чувъй съ дъ нъ
тъ фанъ лйпса.
липтйр м. (срхр.) — пеперуда. Дъца бъжу
по липтирё с мётлъ.
лисица ж. — 1. животно лисица. Лисйца чъ
изъдё кокдшк’е. 2. прен. хитър и зъл човек.
Гдши чъ ти докаръ нъку лисйцу — йма дъ
тъ йури пръз йжу.
лйсник м. — куп с изсушена шума на
клонки, приготвена за добитъка през зима-
та и складиран край селото. Йа бёшъм до-
кърал кдла със дърва и съм и стовърйл нъ
пол’ану зъ лйсник.
лито прил. — тъкано по особен начин с
две нищелки. Овдй плътнд е литд — смо
тёкли у два нйта.
лйтра1 ж. — ритла. Турй лйтръ зъ носё-
не сндпе.
лйтра2 ж. — литър, мярка за течност. Дай
едну лйтру винд.
лйтрица ж. — шишенце, което побира
250 г. Бймо у кръчму и испймо по едну
лйтрицу винд и ни дойдё добрд.
лйтриште с.—дъсчената част на ритлите.
лита ж. — екзема, лишеЙ. Ми излёзла
една лйша нъ чълд нёзнъм што дъ прием.
лишййа ж. — пепелява вода, която се из-
ползува за варене на сапун.
лоандра ж. (рум.) — мързелива, неуредна
жена.
лдбода ж. — див бурен лобода, с който
хранят свинете.
245
ловило с. — риболовен уред.
ложйца ж. — лъжица. Пд-рано едёшъмо
само с дървенъ ложйцъ.
ложнйчър м. — дървен съд за лъжици,
лъжичник.
лозйн’а ж. — лозова пръчка, отрязана
вече от стъблата, използува се за горене.
Докърамо лозин"е дъ пъчёмо т^глъ.
лдйзъ с. — лозе. Копамо лдйзъ ичёр у
КаМън. • у пръскйн’е лдйзъ — времето,
когато се пръскат лозята. Дойдё у пръскан'е
лдйзъ. т^ръм лдйзъ — садя лозе. Турамо
лдйзъ нъ Мочи брёг и мъ болу ндг’е от
одёне по бръзду.
локйло с. — ядене за прасе, забъркано с
трици и помия.
локот м. — риболовна кука за закачване
на голяма риба.
локъм гл. несв. — лоча. Кучъ лдкъ у
жлёб.
ломотим гл. несв.—бъбря, бърборя. Стйгъ
си ломотйл, къ нйкой нъ мъй тъ слушъ.
лопйта ж. — 1. лопата за риене. Узй ло-
пату дъ порйнъш кошару. 2. весло на лод-
ка. Тй чъ будъш нъ лопатъ а йа нъ кърму.
лопъв прил. — мързелив.
лопъцъка ж. (рум.) — лопатка. Узй ло-
пъцъку дъ събёръш боклук.
лош прил.— 1. зъл, проклет. Мънй га он
е лдш човёк. 2. неплодороден. Гддина бй
лдша. 3. нехубава, лошокачествена. Лдша
зёмл’а е чървънйца— съ лёпи по мотйку.
лубънйцаж.— 1. диня, любеница. Докъра-
мо една кдла лубънйцъ. 2. нива, засадена с
дини. Ёц скдро къ чъ йдъмо нъ лубънйцъ.
лубъничё с. — малка диня. Обърамо свё—
остау само лубъничёта.
луг’е мн. — хора, човепн. Стари луг’е
само ндсъшъу глучёта. • коно л£г’е — нор-
мален, изправен като хората. Дъ срётнъм и
йа човёка коно луг'е.
луковичка ж. — цвете гладиола.
л^мър м. нов. (рум.) — номер. Кдй лумър
ймъш тй ?
лупим гл. несв. — беля, обелвам от люспи.
Стйгъ стъ лупили сёмъта.
л^пъм съ гл. несв. възвр. лупнъм съ гл.
св. възвр. — мятам се. Нъкай дъ съ л^пъш
/пъкдй, къ нёма дъ ти дъдём йабълк’е.
лупън прил. — обелен, очистен от люспи.
Одам дъ ти дъдём лупъни сёмъта.
луцк’и прил. — чужд. Овдй тълёе луцко.
лъг’йн’ем (съ) гл. несв. възвр., лёгнъм (съ)
гл. св. възвр. — 1. заемам положение заспа-
не. Дъца су билй лёгнути. 2. прибирим се
да спя. Нёчъм дъ съ лёгнъм, къ нъ мй съ
спи. 3. поляга, навежда се (за растение). Жй-
то е лёгло оцвё.
лъдйна ж. — хладовина. Дувну вётър и
стйну лъдйна.
лъдънйца ж. — дълбоко мазе, в което се
пази лед за през лятото, ледница. У лъдънй-
цу държймо мърку винд.
лъёц м. (рум.) — циганин-катунар. Едън
лъёц съ въртёшъ нъвам — чъукраднъ ншптд.
лъжла ж. — лъжкиня.
лъжл'а м. — лъжец.
лъжна ж. — лъжкиня.
лъзор м. (рум.) — синор, граница между
ниви. Чъ пъсёш волдвъ по лъзорё, къ там
йма убъва трава.
лъйА ж. — леха. Ако ймъшъм цепелйгу
би оплевйла овуй лъйу.
лъйно с. — волски или конски изпражне-
ния. Бамбуре съ събйръйу нъ лъйнд.
лъйнушка ж. — вид гъба, която расте в
трева.
лЪко нареч. — 1. леко, не силно. Мъ удъ-
ре лъко по гърбйну. 2. бавно. Одй лъко, къ
нёма нйкой по тёбъ.
лъкдвна прил. - - лековита. Тай вдда тък-
ва дъ е лъкдвна Р/
лъкувъм съ, лъкуйем съ, лёчим съ гл.
несв. възвр. — леку вам се. Въл’а дъ съ ле-
кувъш нъврёмъ. Съ лечи с'ъга по ддкторе.
лънй нареч. — миналата година. Од лънй
ни дета малко укуруз. • пд-лънй— по-ми-
налата година. Йдштъ пд-лънй га пръдадо-
мо тдй тълё.
лъпсъшъм гл. несв. — прималявам. Мънй
мъ къ чъ лъпсъшъм ддглъде.
лъекдвина ж. — дърво леска.
лъстАр м. (гр.) — филиз на лозе. Дънъска
к’инумо лъстърё у лдйзъ нъ Мочи брёг.
лъстун м. (рум.) — врабче, което живее в
дупка в земята, а не си вие гнездо.
лътйн’е мн. — название на жителите на
Ново село във връзка с техния предполагаем
католнцизъм.
лътург’ййа ж. (гр.) — литургия.
лътурдй м. (рум.) — начин на тъкане,
четворно тъкане.
лъута ж. (рум.) — цигулка. Нъ свабдъ
свйру със лъутъ.
лъутАр м. (рум.) — цигулар. Лъутърё йма
и у нашо сълд, ама йдъйу и из друг’и
сёла.
л’Ан’а ж. (рум.) — мързел, леност. Мъ фъ-
тйла л’ан’а и нъ мй съ рдботи.
л’Ан’ов прил. — мързелив, ленив.
Л’
л’Арпинъ мн. — 1. люспи от семки. Имъ
мо сёмъта без л’арпинъ. 2. черупки от яйца
ореъп. Л’арпинъ од йъйцё и давъмо нъ бйбичи
246
л’очък м. — неизлюпено яйце. У съпёт
су остали само л’очкдвъ.
л’улка ж. — 1. приспособление от въже за
люлеене. Вържамо л’улку нъ клъкъну. 2.
въртележка. Зъ Цурцовдън съ прае л’у лк а
нъ Бунйште.
л’упим гл. несв. — беля, очиствам от лю-
спи. Нъкайтъ дъ л’упитъ сёмъта /
л’успинъ мн. — люспи на лук.
л’ут прил.— 1.лютив. Пъпунк’е су л’утъ.
2. остър, резлив. Овъй страт е мл’дго л’ут.
_ л’Уцк’и прил. — чужд, хорски. Дъ нъузй-
мъш л’уцко, къ чъ тъ зъкдл’ем.
мАем гл. несв. — преда коноп. Чъ маем
мърку кднопл’е нъ пут.
мАем съ гл. несв. възвр. — чудя се, изпа-
дам в недоумение. Йа съ маем што дъ
праем. • ми съ мАе глАва — вие ми се
свят, прилошава ми. Къд глёдъм од високд
ми съ мае глава.
мАжъм гл. несв.— 1. смазвам да не скър-
ца. Кдла и мажъмо с кътран. 2. покривам
с тънък слой. Мажъм фелййу с мъсту
мАзни съ гл. несв. възвр. обикн. 3 л. —
хлъзга се, пързаля се. Товага ми съ мазни
пръз рук’е.
мАйка ж. нов. — 1. родна майка. Майка
ти съ върнула из уполе. 2. свекърва (като
обръщение).
майк’ин прил. — който принадлежи на
моята майка. Овъй шал е майк’ин.
мАйк’ини мн.—домът и семейството на
майка ми (за омъжена жена). Нъ съм гладна
къ ёдо код майк’ини.
мАйк’инсин прил. — който принадлежи на
майката на трето лице.
майк’инсини мн. - домът и семейството
на майката на трето лице. Е бйл код мйй-
к’инсини къд си га тръжйл.
мАйк’интин прил. — който принадлежи на
твоята майка. Майк’интина крива съ отъ~
лила.
мАйк’интини мн. — домът и семейството
на твоята майка. Търч до майк’интина дъ
узнъш. нйти.
мАйо ж.—глезено обръщение към майка.
Нъкай дъ отддиш фато майо.
мАйстор м. — лице, което владее даден
занаят. Лёле лётоска што съм пътйл с
еднога майстора.
мАк’е междум. — за изразяване на съм-
нение и на учудване, нима. Мак’е е бйл и
дн там ?
мАл1 м. — голям дървен чук. Къд пдй-
дътъ нъ Дунов узйтъ мал од кднопл’е.
мал2 м. (рум.) — висок стръмен бряг. Чъ
съ сурйнъ мал и чъ тъ у дари. Вдда е блй-
зо до мал.
мАлка ж. — вид вретено, махалка за пре-
дене на коноп.
мАлко нареч. — в ограничен размер или
количество. Тъгай е бёшъ малко стра, ама
е мйну. Узд малко лёб и пойдд.
мАло прил. — мъничко, само в съчет. ма-
ло и голъмо — всички. Мало и голъмд
знае тъкдй.
мАлтър м. (рум.) — хоросан. Нъпръймо
малтър и чёкъмо дъ ддйдъйу дунг’ёре.
мАма ж. ряд. — майка. напръе
пройу—ама дъ си изъдёш пръсти.
мАн’е с. — прежда. Ман’е са га бойоша-
ла чървънд, а въл’а дъ будъ чърнд.
мАндъра нареч. в съчет. Андъра-мАндъ-
ра — разбъркано, разхвърляно.
мАни фА междум. — за отпъждане на па-
тици.
мАртор м. (рум.)—1. дете, момиче, кое-
то носи вода за помен на мъртвец. Тдй дъ-
тё, што ндси едду, съ къжувъ мар тор.
2. свидетел. Кдй ти е бйл мартор къд си
носйла едду ночём ?
мАрън м. — митическо същество, което
има свръхестествена сила (само в клетва).
Убйл тъ марън. Узёл тъ марън.
мАса ж. (рум.) — вид детска игра. Чъ съ
йгръм зъ масу.
мАтър ж. ряд. — майка. Матър ти умръ
од дфтику. Од другу матър е.
мАцъле мн. (рум.) —1. черва, вътреш-
ности. Удъре еднд пйлъ и му потёкоу ма-
цъле. 2. вътрешност на тиква. Мацъле нъ
турбъначъ и давъмо нъ праци.
мАчичи мн. — малки котета. Наша мачка
йма мачичи.
мАчка1 ж. — котка. Зъкъчй кот'ъл с млъ-
кд нъ верйгу дъ нъ пйе мачка од нёга. •
спи мАчка с мишА — много е студено.
мАчка2 ж. — котва. Пъръдд у пуштйл
мачку нъ Бечину фунййу.
мАчъ с. — коте.
мАчънцъ с. — котенце. Нашо мачънцъ съ
зъгубйло.
медък м. — медец. Дай и мён мърку
мвд'ък.
мёдъница ж. — пчела. Мъ уъпала мёдъ-
ница и ми съ нъпёла фалка.
мез м. (рум.)—ядка на орех, лешник.
мёк’ица ж. (тур.) — мекица. Изёдо трй
мёк’ицъ и съ нъёдо.
мелч м. (рум.) — охлюв. Мёлчовъ излазу
по к’йшу.
247
мера ж.—мярка, размери. Иди код Илййу
Бдинога дъ ти узнъ меру зъ пънтълдне.
• узймъм меру — заканвам се. Йа чъ ти
узнъм меру тёбъ, чъ вйдиш тй.
мерйк м. (тур.) — сйлно желание. Бёшъ
турла мерак дъ и строши.
мерим гл. несв. — определим размер. Чъ
меримо кой колко е скочйл □ мерим съ
гл. възвр. — 1. установявам дължина. Места
съ меру с йужъта. 2. сам о 1 л. мн. уста-
новява се при детска игра кой ще пази или
ще жуми, като последователно хващаме тоя-
га. Айде дъ съ меримо кой чъ будъ татар.
мерно нареч. — спокойно, тихо. Сёдтъ
мерно, къ чъ ви испудим.
мёсо с. — месо. Купи два к’ила мёсо. •
поено мёсо — месо без тлъстина.
мёсто с. — 1. определено пространство. Чъ
мъ чёкъш докър съ върнъм нъ овдй мёсто.
2. нива. Остау мёста у пърлдг. Чъ зъвла-
чимо мёсто със бръну. Чъ йдъм пърни пут
нъ голёмъно мёсто, после нъ мънъчкъно.
мёсъц ж.- 1, време от 30 дни. Нъ съм
била добра едън мёсъц. 2. луна, месечина.
Тъмън къд бёшъ мёсъц ръеипък. С'ънцъ и
мёсъц. • съ изёл мёсъц — луната започва
да навлиза в последна четвърт.
месъчар м. нов. — човек, който получава
възнаграждение като месечна заплата.
мёсъчина ж. — луна. Мёсъчина евътй и
съ вйди коно дън’ём.
мёшъм гл. несв. — разбърквам. Мёшъй
къчъмак скоро, къ чъ съ зъемудй. □ мё-
шъм съ гл. несв. възвр. — вземам участие.
Нъ тй съ мёшъм што дъ праеш — тдй си е
твдйа работа,
ми мест. — ние. Къд нёма друг’и и мй
смо добра. Мй съ млатимо, вйкъмо, къ е
убит — она-пёт пърё нъ давъ.
мйем гл. несв. — почиствам с вода. Чъ га
мйем йутръ тъй котъл. □ мйем съ гл.
несв. възвр. — почиствам се с вода. Съ мйем
по рук’е. Нъкай дъ съ мйеш по дчи два
дъна къ ймъш бубъ.
милое м. — 1. обич, любов. Добрд е къ съ
узёли дъца със мйлос. 2. радост. Си съ об-
лёкла у ндвъ дрёе от мйлос, къ ти га
убйли ейна.
милостива ж. ряд. — самодива. Узёла тъ
милостива, дъ тъ узнъ.
минигоч м. (рум.) — ечемик на око. Ти
излёзъл минигдч нъ др’аптъно дко.
минувъм гл. несв., мйнъм гл. св,— 1.
преминавам. Една гръбна минувъ по Дунов.
2. прегазвам. Чъ мйнъ бръна проко тёбъ.
Минуло колд проко ногу. 3. отивам отвъд.
нещо. Пръз зъд чъ мйнъм и чъ узнъм йа-
бълк'е. 4. махва се (за болеет). Брё конокъд
ми мйну малко. Бёшъ бдлън ама му мй-
ну. 5. пробождам. Дор чъка мину у ндг’е
пръз мён. 6. с успех завършвам учебна го-
дина. С кдлко си минул зъ трёти клас.
минчиноайка ж, (рум.) — пръчка, коя-
то се слага до кросното и за която се за-
лавя платът. Къд тъчёш туръш едну пруч-
ку най-пръвну до кросно — она съ къжувъ
минчиноайка.
минчбг м. (рум.) — риболовна мрежа във
вид на торба. Дай минчдг, къ съ фътйл
едън голём сом.
мираз м (тур.) — 1. зестра. Е докърала дё-
сът дулума мираз. 2. наследство за омъ-
жена жена от баща й. Тдй мёсто она га
йма мираз.
мир’йса ж. (рум.) — булка в навечерието
на венчавката и по време на самата венчав-
кн. Е докърал мир’асу ча из конто Плё-
вен. Што съдйш коно мир’аса. Лъутърё
воду мир’асу у цръкву.
мирйшъм гл. несв. — 1. издавам миризма.
Дъ съ опъчё тдй брашно добрд дъ нъ ми-
рйшъ нъ ейрово. 2. усещам миризма. Дай
тдй цвёк’е овдё дъ га мирйшъмо.
мирка ж. ное. — спокойствие. Лйли цёл
дън нъ му давъ мйрку.
миродййа ж. (гр.) — магданос. • син*й
миродййа - - копър.
миейрка ж. — пуйка.
мисирчё с. — пуйче.
мисирък м. — пуяк.
мйслим гл. несв. нов. — предполагай. Нъ-
кай дъ мйслиш, къ е ран’ен — дн е само
напът.
мистрййа ж. — зидарски инструмент за
измазване.
мйсъл м. -- намерение, кроеж. Нёмъм зъ
мйсъл., къ тъкдй чъ станъ. • мъ бйе мй-
съл (кал. рум.) — вьзнамерявам. Мъ бйе мй-
съл дъ пдйдъм пёши.
мйте нареч. — камо ли, даже. Мите йа
бёшъм там.
мйчъница ж. — дървена или желязна
клечка от вътрешната страна на ярема. Кък-
вд ъцкане будачъ билд дъ строши вдл мй-
чъницу.
миш м.— мишка. У амбър йма мйши.
Убй тдга миша, къ едё куруз, • спй мй-
чка с миша — много е студено.
мйшина ж.— 1. гнездо на мишка в хам-
бар ; 2. купчина земя над дупка на полска ми-
шка ; 3. прен. имане. Йма стара мйшина
йдштъ.
мишка ж. — мишница. Чъ тъ фатим под
мйшку.
мишълул м. (рум.) — пакостник, палавник.
Бёж от туйа бе мишълулъ.
млад прил. — който не е с голяма въз-
раст. А по младънъ жънё и зъкъчувъйу нъ
гушу.
млйди мн. — младежи. Сей млади отдду
нъ дро.
млйтим гл. несв. — 1. бия. Нъкай дъ лу-
ду въш, къ чъ тъ млатим. 2. бруля. Узй
прут дъ млатимо орёси. 3. чукам коноп*
248
□ млйтим съ гл. възвр. — блъскам се, трудя
се безцелно. Съ млати коно -вдда од мал.
С млату вётровъ^т свё странъ.
мл’Ачи съ гл. несв. възвр. обикн. 3 л. —
смачква се. Нъ той жйто му съ мл’ачи
зърнд.
мл’йшкъм гл. несв. — мляскам. Стйгъ стъ
мл’ъшкали из уста.
млез м. (рум.) — среднина. Овдй дървд
нёма млёз — е куфд.
млек м. — едно доене на овцете, конто
пасе, такса, която се заплаща на овчаря.
млеч м.— растение млечка, което се из-
ползува за боядисване на великденски яйца.
млёчница ж. — мляко с ориз, сутлияш.
Зъ пладнъ ймъмо млёчницу.
мл’дго нареч. — 1, в голямо количество.
Дъца у налио сълд съ йгръйу зъ мл'дго
игре. 2. твърде. Мл’дго ти отдди овай
дрёйа.
млъдён’ек м. — кравай, намазан с мед,
който се дава на 22 март по случай първия
ден на пролетта. Йутръ чи ти дъдём млъ-
дён’ек.
Млъдёнци мн. — празник на 22 март по
случай първия ден на пролетта. Нъ Млъдён-
ци mama ти йма имен дън.
млъдожён’а м. — човек, който се жени,
младоженец. Подду сей : млъдожён’а, mama
си, мума си, състрё и сей свъбдърё.
млъдок м. — младо, новопоникнало
дръвче.
млъзнйца ж. — овца, на която е отделе-
но агнето и която се дои.
млъкнувъм, млък’йн’ем гл. несв., млък-
нъм гл. св. — преставам да говоря. Дътё е
мънъчко, ама нъ млък’йн’е нйкъко.
млъкд с. — мляко. • кожа нъ млъкд —
каймак ; бйем млъкд — обработвам мляко да
получа масло ; бито млъкд —събрано много
мляко, за да бъде обработено за масло;
здригдшъло млъкд — пресечено, развалено
мляко.
млъчкй прил. — хладка, топличка. Докар
мърку вдду млъчку. *
мойк’е мн. (рум.) — корени на слънчогле-
дово стъбло, след като се отреже стъблото.
мджъм гл. несв. — 1. имам възможност
да направя нещо. Овуй гддину грдйзъ нъ
можё дъ узрёе. Тёшъ дъ нъпрйем плдт нъ
гръдйну при Д^нов, ама нъ могд къ съ
смръкну. 2. трябва. Па нъ ё истровйла ек’ё
мджъ и милидн. Мджъ дъ су билй нъкдй
дваес душъ.
можъм съ гл. несв. възвр. — изливам си
яда на някого. Съ еддви зъ г'аола и съ мд-
жъ нъ тёбъ.
мокйнин м. (рум.) — презрително обидна
дума за мъж.
молим съ гл. несв. възвр. — искам няко-
го да го склоня да направи нещо. Нъкай дъ
съ мдлиш зъ нёга къ нёма дъ нъпрае нйш-
та.
мдл'ов прил. — разпуснат, ленив. Лдшо е-
дъ ймъш мдл’овога вола.
молъц м. — 1. червей в брашно ; 2. малка
гъсеничка, която прояжда дрехи.
мом’йла ж. (рум.)— 1. примамка за риба-
от парче качамак, закрепено на пръчка,коя-
то се забива във водата. Чъ нъпраемо мо-
м’алу тръдву дъ нъ й измие вдда. 2. пръч-
ката и качамакът заодно. Турй мом’алу по
у наоду дъ вйдиш што рйбу чъ фатиш. 3.
прен. примамка за човек. Чъ ддйдъш тй нъ-
мом’алу — тъгай чъ тъ нъучим йа тёбъ.
момин прил. — само в съчет. мдмино
дро — хоро, което се играе в навечерието
на сватбата в двора на момата.
момък м. — ерген. Къд узнъйу кума тъ-
гай отдду код момка.
момъц м. -- подвижна металическа част
около фитил на газена лампа. Узй момъц и
изръжй фитил, къ нёчъ дъ горй ламба. >
съ държй нъ момъц — едва се крепи.
момъчёл м. — младо ергенче. Йа глёфга
къкъв момъчёл е стънул.
мордъсъл м. (рум.) — утайка, мътилка.
мдре междум. — за изразяване на учуд-
ване и закана. Мдре чъ ти ударим едну
шаку. Мдре, имайче ондлк’и бёч дъ дър-
жйш бъчвъ наполе.
мордин м. (рум.)— 1. вампир. Къд умръ
човёк поникъда съ нъпръйфвъ нъ мордин.
2. прозвище на дете или мъж с изцапано
лице. Си стънул нъ мордин по очи.
мдрков м. — 1. морков ; 2. гулия.
мормдн’а м. (рум.) — 1. човек, който все
мърмори; 2. човек, който е много тромав.
Айде одй скдро мънй га тдга мормдн’у.
мормоне мн. (рум.) — тъмни, буреносни
облаци. Глёдъй къквй мормонё йдъйу от
нъгдр.
мормън м, (рум.) ряд. — живот, съдба.
мортй ж. — вид висока трева с широки
листа.
моруга ж. (рум.) — нещо много солено,
мдрун м. (рум.) — риба моруна.
морънйк м. — вид набрана фуста от въл-
нен плат.
мосур м. (тур.) — голяма дървена цев за
навиване прежда при тъкане. Ймъмо голъмй
мосурё зъ ман’е.
мосурчё с. — 1. макара с конци. Зъгубй-
мо мосурчё с чърнй кднци. 2. самата праз-
на макара. Мосурчёта и събйръмо дъ съ йг-
ръйу дъца.
мотйка, мътйка ж. — 1. уред за преко-
паване, мотйка. Овай е мдйа мотйка. Дой-
ддмо със сёдъм мътйк’е. 2. острие на ко-
пачка.
мотка ж. (рум.) — чиле прежда. Ми съ
търколе мдтка под ддър.
мотовило с. — дървена пръчка на единия
край с чатал за навиване на прежда.
249’
мотрйм гл. несв. — 1. гледам, наблюдавам.
Мотрй га дъ нъ узнъ ншитд. Мотрй га
што чъ прае, 2. грижа се. Мотрй зъ нёга.
Чъ мотрши овдё зъ овъй лук. □ мотрйм
съ гл. несв. възвр. — съобразявам се, внима-
вам. Мотрй съ што врёвиш, къ овдё йма
и дъца.
мотъм съ гл. несв, възвр. — въртя се и
преча някому. Ми съ мдтъ у ндг’е и нъ
мджъм дъ работам.
моц м. (рум.)— 1. кичур коса. Ймъш едън
мдц нъ главу. 2. връх. Овдй буръ съ на-
пълне със мдц. • ми узймъйу из моц-
засрамват ме. Ти е стра дъ йдыи конокъд
чъ ти узнъйу из мдц.
, моцйт прил. (рум.) — остър, продълговат.
Йма главу моцату. • слйва моцйта —
синя кюстендилска слива.
моцуркйн м. ряд. (рум.) — кичур перу-
шина, която стърчи на глава на пуяк.
моцъййла ж. (рум.) — дрямка. Мъ фътй-
ла моцъйала.
мочйн’е с. —1. пикаене. Волдвъ съ спрду нъ
мочан’е. 2. напикаване при спане. Стйгъ
тд чко мочан’е у дрёе — съ сагни туфёк.
мочка ж. — пикоч.
мочник м. — външен пикочен орган на
вол.
мочъм съ гл. несв. възвр.— 1. пикая. Нъ-
кай дъ съ мдчъш пръд врата. 2. напикавам
се, като спя. Съ мдчъ у дрёе.
мош, мож част. — 1. за утвърждаване.
Си билу лдйзъ ичёр?—Мдш. 2. за учуд-
ване. Мдш ти кокд йскъш дъ стань тдй?
мошйка ж. (рум.) — баба, която е бабува-
ла при раждане. Нъ Въсълёвдън съ отдди
код мошйку с колач.
мошкоко нареч. — ами как. Мошкокд чъ
ти кажъ къд нъ съ одбйръш од думу.
мош мбн 36. (рум.)—1. дърво мушмула.
У гръдйну пдйзъ йжу ймъмо два мошмд-
на. 2. плод мушмула. Мошмдне су тръдви
и нъ мджъ дъ съ еду.
мбшул м. (рум.) — съпругът на бабата,
която е бабувала при раждане. Чъ йдътъ с
мдшула ти дъ докарътъ една кдла сламу.
мошйшъм гл. несв. „(рум.) — режа пъпа
със сърп при раждане. Йа съм га моши-
шала къд съ родил.
мраз м. — студ. Наполе е мраз од зиму.
• мъ фачъ мрйз — става ми студено.
мрйзим гл. несв. — ненавиждам. Мразим
га дъ нъ га вйдим у дчи.
мръсков прил. — ситен, дребен (за зърно).
Мръсково жйто.
мрътвъчк’и прил. в съчет. мрътвъчк’и
клйн — най-голям клин.
мудо с. — тестикул.
мудър прил. — неразположен, умислен.
Дътё съдй мудро — въл’а дъ е бдлно.
музыка ж. — селска духова музика. Нъ
мъгдан сваку нъдёлу йма дро къ свйри му-
зика.
муйй ж. — муха. Фътй муйе, къ чъ йдъ-
мо по рйбу. Нъ мджъм дъ спйм от муйе.
м^йка ж. (рум.) —баба. Муйка ти е
зготвйла фъсул — дъ си изъдёш пръсти.
муйк'ин прил. — който принадлежи на
баба ми. Овдй доранчъ е муйк’ино.
муйк’ини мн. — домът и семейството на
баба ми.
мАйк’инсин прил. — който принадлежи на
бабата на трето лице. Муйк’инсину краву и
докърал а нйну и търал нъ Дунов.
муйк’инсини мн. — домът и семейството
на бабата на трето лице. Съ одбйла код
муйк'инсини къд е узёла дъ йдъ к’йша.
муйк’интин прил. — който принадлежи на
твоята баба. Бёж дъ узнъш муйк’интини
мосурё къ чъ тъчёмо и ни въл’айу.
муйк’интини мн. — домът и семейството
на твоята баба. Муйк’интини чъ йдъйу нь
пръскане и чъ йдъмо и мй дъ им помагъмо.
мук м. (рум.) — цвят на царевица. Ку-
руз е фърлйл муковъ.
мука ж. — 1. душевна болка. Му бёшъ
мука голъма. Од муку умръ 2. усилие, на-
прежение. Чъ вйдиш мук'е докър нъпраеш
йжу. • мука рйбота — мъчна работа.
м^кл’а м. — сополанко. Мънй го тдга му-
кл’у.
муков прил. — сополив. И нёчъм къ е
грдзна, е мукова.
мума ж. (рум.) — 1. майка. Мума ти пой-
дё нъ работу. Суду Г’енадину му му си дъ
и глёдъ. Овай жъна е Г’дрг’е Папиному
мума си. 2. баба.
мумин прил. — който принадлежи на май-
ка или на баба.
мумини мн. — домът и семейството на
майка ми или на баба ми.
муминсин прил. — който принадлежи на
майката или на бабата на трето лице. Рд-
к’ийа нъ ё н’дна — е муминсина.
мумннсинн мн. — домът и семейството
на майката или бабата на трето лице. Е спа-
ла код муминсини, къ мй нъ съмо билй у
сълд.
муминтин прил. — който принадлежи на
твоята майка или на твоята баба. Мумин-
тинъ дрёе нъ тй съ фачъйу дъ и ублъчёш.
муминтини мн. — домът и семейството
на твоята майка или на твоята баба. Мумин-
тини овуй гддину нёмъйу працъ.
м^мъ междум. — за изразяване на учуд-
ване. Мумъ, што е рйба йма овдё.
муочъ гл. несв. обикн. 3. л. — мучи (за
едър рогат добитък). Волдвъ мудчъйу къ
су гладки.
мурдйр м. (рум.) — мръсник, човек, който
е изцапан с нещо.
мурдйрим гл. (рум.) — хокам, коря. Дъ
га мурдариш къд съ върнъ.
муре част. — за обръщане към мъж или
дете. Бёжтъ, муре, нъ мъгдан дъ вйдшпъ
250
мъймущъ. Нъкай дъ отддиш там, муре
Ванчо.
мури съ гл, несв. възвр. обикн. 3 л. —
променя се към разваляне. Врёмъ съ
мури.
м^сим съ гл. несв. възвр. — с изражение
на лицето изразявам неодобрение ; цупя се.
Нъкай дъ съ мусиш, къ нёма дъ будъ сё
по вдл’у твдйу.
мустъчй мн. — мустаци. Си мънул му-
стъчй.
мут прил. (рум.) — ням. Нъ и вйдиш. къ
е мута — нъумъ дъ врёви.
мутвак м. (тур.) — помещение, обикно-
вено пристроено към къщата, в което се
готви, кухня. У мутвйк е фурна и там
пъчёмо лёб.
мутим гл. несв. — обработвам мляко, за
да получа масло. Чъ мутимо млъкд и тъ-
гай чъ пйемо зару.
мутка ж. — висок дървен цилиндричен
съд за преработване на мляко за масло, бу-
талка. Бйемо млъкд у мутку.
мутул м. (рум.) — прозвище на ням човек.
мутурл’йк м. — мътни отпадъциот джибри.
мутъло с. — бутало за буталка.
муч м. (рум.) — сопол. Избришй си муч,
къ чъ ти улёзнъ у уста.
мучно нареч. — трудно, с усилие. Глъ-
дчк’е мучно съ цёпу. Мучно чъ стйгнъш
до там.
муштерййа м. (тур.) — клиент.
мушурой м. (рум.) — купчина пръст око-
ло царевично гнездо. Къд кдпъш въл'а дъ
праеш по голъмй мушурдевъ.
мъгйръ с. (гр.)—1. животно магаре. У
нашо съло нёма баш мъгаръта. 2. най-го-
рен сноп на кръстец. Цёл ндч дува вётър
и е доборйл мъгаръта от кърци. 3. мн.
подпорки, на които се поставя корито за
пране. • дълго мъгйръ — вид детска игра
на прескачане.
мъгдан м. (тур.)—1. двор. У мъгдан
държймо дърва а там е клъкъна. 2. сел-
ски площад. Нъ мъгдан съ прае дро.
мъглй ж. — водна пара като облак. •
вётър и мъглй — нищо
мъгуре мн. ряд. (рум.)—облаци. Съ дй-
гъйу мъгуре.
мъгъзййа ж. (рум.) — склад за зърнени
храни. Жито га събйръйу нъ Дун°& У -ws-
гъзййу.
мъгърйца ж. — женското на магаре.
мъдУва ж. (рум.) — костен мозък. Узй
дъ иссйсъш мъдуву нъ туй кочану.
мъцйрин м. — западен вятър. Къд дувнъ
мъцарин врёмъ съ упръвувъ.
мъз м. — шира, гроздов сок. Нъкай дъ
пйеш мл’дго мъз, къ чъ съ искуфурйшыи.
мъзгурица ж. — човек, който много заб-
равя, забраван.
мъзърйка ж. (рум.) — суграшица, сняг
на зрънца. Нъчъска удъре мъзърйка.
мъй нареч. (рум.) —1. още. Трёбъ дъ
мъй пйшъмо нйкога. Кой мъй бёшъ с вас.
Мъй ймъмо едну козу и еднд йаръ. Мъй
збёртъ ник’й грош. Дълй мъй йдъ к’йша ?
2. вече. Тййа нёчъйу дъ мъй ваду пъсък.
Нёзнъ дъ мъй йдъ там — съ прав глупово.
3. повече. Што чъ ти мъй спаднъйу ? Си
мъй бйл конто нй и друг'и пут ? 4. пак.
Йа съм мъй бйл при н’ёга. 5. отриц. по-
вече. Нъ мъй съдйш ? Съг нъ мъй прайу
тдй. Нъ мъй пйем. Нъ мъй е ддшъл у съ-
лд. Нъ работу нъ мъй отдду. Нъ мъй му
съ дъскълувъ въч.
мъйй ж. — мая. • мъйй за лёб — расте-
ние хмел.
мъйкуца ж. (рум.) — дете, което много
прилича на майка си.
мъймуца ж. (рум.) — маймуна. Съ крйви
коно мъймуца.
мъймучё с. — маймунче.
мък’йн’ем съ, макъм съ гл. несв. възвр.,
мйкнъм съ гл. св. възвр. — гмуркам се. Чъ
съ макнъм под вдду. Глёдъй плофчёта ко-
ко съ макъйу.
мъкър нареч. (гр.) — поне. Мъкър и тй
дъ ддйдъш йа съм съгласън.
мълй ж. (тур.) — махала. Чъ тъ бййу
дъца из по мълу. Дъ събёръм жънё из по
мълу.
мъл’е мн. — мълния, светкавица. Нъгдръ
сёвйу мъл’е.
мълзём гл. несв. — доя. Йа чъ останъм
дъ мълзём краву, а тй йди дъ зъпалиш
фурну.
мълзё съ гл. несв. възвр. обикн. 3 л. —
плъзга се, пързаля се. Ми съ мълзё у рук'е.
мълйн м. (рум.) — акания. Съм посъйал
два рёда мълинё у Царину.
мълйнчич м. — младо акациево дърво.
Нъкай дъ пуштъш козё пръз мълйнчичи.
мълйца ж. — бухалка за пране. Узй мъ-
лйцу и дъ пдйдъмо нъ Дунов дъ пёръмо
пътуръ.
мълчйм гл. несв. — не проговарям, мълча.
Мълчтъ г’аол, къ чъ узнъм товагу. • мъл-
чй коно пърдёш у гйчъ — спотайва се ви-
новно.
мъмудййа ж. остар. (тур.) — стара тур-
ска монета, махмудия.
мъмъръцул м. (рум.) — прозвище на чо-
век, който има страшен поглед.
мънй ж. (тур.) — недостатък, кусур. Тй
сё нъддиш мъну.
мънцълък м. (тур.) — лост. Узй мънцъ-
лък дъ пдтпръш овдё.
мънзул м. (рум.) — човек, който все се
влачи след ня кого. Штд сё одиш по мёнъ
коно мънзул.
мънйста мн. — пробити зърна от стъкло
и нанизани за гердан, маниста.
мънк’ем гл. несв. — говоря неясно. Нъ-
кай дъ мънк’еш, а връвй добрд дъ тъ ръз-
бёръмо.
251
мънтййа ж. (рум.) — съсипия (само в
клетви). У зела тъ мънтййа. Мънтййа чъ
тъ узнъ.
мънувъм гл. несв., мйнъм гл. св.— 1. оста-
вим. Мънй лёб нъ круг дъ съ доспишь. Си
га мънула самога. 2. разрешавам, Нёчъ дъ
и манъ дъ дди. 3. махна. Дъ мйнъш дрёе
от там, къ нъ йм е мёсто там. 4. изо-
ставям. Мънуу дъ носу глучёта въч. 5. за-
рязвам. Мънул рдило у Дунов и си пдшъл
у брёг. 6. не ми дава мира. Сё дди по
мёнъ — нъ мъ мънувъ нйкъко. 7. обричам
в дадено състояние. Мъ мънуу овуй годину
без пйличи. □ мънувъм съ гл. несв. възвр.,
мйнъм съ гл. св. въЗвр.— 1. развеждам се.
Съ мънул със н'у. Она съ мънула с тдга.
Бёшъ съ мънул със жънр си. 2. оставя се.
Къд съ кдпъ съ мънувъйу по три кдпила.
3. започва се (за пост). По Вълйгдън съ
мънувъ пдс. • мънуване пос — започване
на пост. Клътйтъ съ праешъу само нъ мъ-
нуване пдс.
мънушйле, минишале с. (рум.) — цвете
мушкато.
мънъцък прил. — 1. малък по размер.
Овййа бонбдне су мънъцк’и конокъд су
дърдънци. 2. по-млад на години. Думъш къ
си мънъцка, а йскъш дъ съ жёниш. Съ
ожънйла зъ мънъцкънога брата. • мъ-
нъцк’инъ пръс — най-малкият пръст на ръ-
ката, кутле.
мънъчък прил.— 1. който е с малки
размери. У мънъчкъно буръ нёма винд.
2. който е по-млад. Имала бабу си от мъ-
нъчка. Нъ ё мънъчък дъ га бйеш. • мъ-
нъчк’инъ пръс — най-малкият пръст на ръ-
ката, кутле.
мънъчко с. — бебе, малко дете. Ймъйу
мънъчко од зимуска. Су осталъ бабъ
старъ и жънё със мънъчки.
мърйма ж. (тур.) — по-голяма забрадка.
Узй бёлъну мъраму къд поддиш упол'е.
мърдй ж. (тур.) — нещо долнокачествено.
мърцйн м. (тур.) — дълго червено мъни-
сто.
Мързй ж. — мързел, леност. • мъ фйчъ
мързй — мързи ме, започва да ме мързи.
мързелив прил. — ленив, на когото не
му се работи. Зъ трй сёла е мързелив.
мързи мъ гл. несв. безл. — обхваща ме
леност, не ми се работи. Тъ мързёчъ дъ съ
сп^штиш до кланц и дъ докаръш вдду
студъну ?
мърку нареч, — 1. в малко количество,
малко. Ако ми прачътъ по мърку би ми
фътйло рёд добрд. Чъ нъбёръм мърку и
зъ у цёб. Дай мърку лёб. 2. до известна
стелен. Кндчи чъ ддйдъм мърку нъ брънтън.
Чъ одънъм мърку пъ па чъ пдчнъм дъ кд-
пъ м.
мърк^ч м. (тур.) — гумена тръба. Што
е ск'йнут овъй мъркуч ?
мъркуша ж. — овца, шарена на челото.
Мъркуша ти съ уйъгнйла.
мъркушйкъс, -ста прил. рум.)— шареш
Ймъмо едну офцу мъркушйкъсту.
мъркъ съ гл. несв. възвр.обикн. 3 л, —
запложда се (за животно). Йагнъ, койд нъ
съ мъркало, остало од лънй е шйле.
мъртйн м. (рум.) — котарак. Ймъмо ед-
нога мъртънй с овдлку главу голъму. Мър-
тан е фътйл еднога шоболъна.
мъртёк м. (тур.) — цигански гвоздей.
мъртърисътул м. (рум.) — палавник, лу-
детина. Сёд мёрно тй, мъртърисътулъ !
мърунцъка ж. остар. (рум.) — дребни
данъци.
мърчъ (съ) гл. несв. безл. — мръкне се.
Айде скдро къ мърчъ.
мъръпутина, мороп^тина ж. — дълбок
коларски път, направен от порой. Чъ извър-
нъмо кдла у овуй мъръпутину.
мъейл м. (гр.) — 1. кърпа за лице ; 2. пок-
ривка за маса.
мъста ж. — свинска мае. Овуй гддину
нъпръймо двё пгулумбъ мъсту. Мъста е
добра зйми зъ ддма.
мъунка ж. — малка люта пиперка.
мъцул м. (рум.) — прозвище на нестег-
нат, развлечен човек.
мъцъм гл. несв. — пъшкам, издавам мъ-
чителни звуци. Чуеш кокд мъцъ ?
мъчкъдъу м. — празник на мечките.
мъч^ка, мочука ж. (рум.)—1. чукало
на тъпан. Полък удрй с мъчуку, къ чъ
ск’йнъш тдбу. 2. надебелен край на тояга.
• мъ болй у мочуку — за нищо не ме
е грижа.
мъчулййа ж. (рум.) — тояга с надебелен
край.
мъшйна ж. нов. — 1. шевна машина;
2. вършачка ; 3. машина за пръекане на ло-
зя. Дъ ударим едън пут с мъшйну. Цёло
лёто съм с мъшйну нъ гърбйну пръз лдйзъ.
• мъшйна роийчка—кукурузотрошачка.
Напролът куруз съ трдши с мъшйнъ ро-
начк’е.
мъшкъм гл. несв. — ровя, разбърквам.
Стйгъ си мъшкал пръз сламу.
мъшнйца ж. — гайда. У нашо сълд съга
нёма мъшнйцъ. Волдвъ съ нъпёли коно
мъшнйца.
мъшъййла ж, (рум.) — разбъркване, су-
матоха. Кдй мджъ дъ кажъ коко е билд-
пръз туй мъшъйалу.
252
М’
м’адеш м. — бенка, голяма и изпъкнала
луничка. Ймъш. два голъма м’адеша нъ
гърбйну,
м’йлъц м. — бяла риба с голям и изпък-
нал стомах. Нйштъ нъ фътй — само трй
м'алъца.
м’ъочъм гл, несв.— 1. мяука (за котка)-
Едън мъртан съ укъчйл нъ под и цёл ндч
м'ъдчъ. 2. издавам звукове като котка. Съ
скушал пдйзъ кош и м'ъдчъ дъ плдши
дъца.
набъд м. — вила с два рога за носене на
царевичак.
нйда1 ж. — надежда. Ймъм наду къ чъ
станъ. • тёгл’ем нйду — надявам се.
нада2 ж. (рум.)—част от плуг, която е
зад лемежа и се влачи водоравно на земята
като опашка.
надъм съ гл. несв. възвр. — имам надеж-
да, надявам се. Съ надъм къ чъ будь гдръ.
Надъй съ тй, къ чъ ти плату /
наесън нареч. — през идващата есен.
Наесън чъ туръмо лдйзъ нъ Мдчи брег.
Чъ съ върнъ наесън из къзарму.
назиму нареч. — през идващата зима.
Назиму чъ ни будъ тдпло, къ ймъмо дър-
ва коц’а.
нйзъд м. — част на стена, от която за-
почва покрив.
найка м. (рум.) — тъст, бабалък.
налъто нареч. — през идващото лято. Дъ
си ддйдъ налъто, къ йма свашто. Налъто
чъ съ одёръм купайче нъ Дунов.
нана м.— 1. по-голям брат, батко. Нана
ти съ върнул от оран’е. 2. обръщение към
по-възрастен.
нйника м. — батко, батенце. Наникъ, узй
мъ и мёнъ.
нанин прил. — който принадлежи на
батко ми. Овдй ножлёнцъ е нанино.
нднини мн. — домът и семейството на
батко ми. Нанини су ддма — дънъска нёма
дъ йдъйу упол’е.
нанинсин прил. — който принадлежи на
баткото на трето лице.
нанинсини мн. — домът и семейството на
баткото на трето лице. Га нашли къ съ
скушал код нанинсини.
нднинтин прил, — който принадлежи на
твоя батко Нанинтинъ чърёшн’е су узрёлъ,
Узй и нанинтинога вола дъ га пъсёш,
нанинтини мн, — домът и семейството на
твоя батко. Нанинтини чъ прайу помйну
и чъ едёмо код нй,
наног’е нареч. — изправено, на крака.
Съм съдёл цёл дън наног’е.
ндноч нареч. — през идващата нощ. Едёш
лубънйцу, ама наноч чъ съ помдчъш у дрёе,
н£оду нареч. в съчет. у наоду — навът-
ре в Дунава. Нъкай дъ бтддиш у наоду, къ
н
чъ ти съ тури згърч и ча съ удавиш. Оти-
дё със лаг'у у наоду.
наочър, нйвъчър нареч, — 1. вечерта,
вечерно време. Нъ баш вйдим наочър, У
йутру излази и наочър съ врачъ. 2. над-
вечер. Тъкдй съ прае наочър къд дъ зайдъ
сънцъ.
наплъта ж. — част от колело на кола,
наплат.
напол’е нареч. — навън. Нъкай дъ вйкъш
къ чъ тъ искаръм напол’е. • врата од
напол’е — врата на къща за излизане на-
вън. излазим по напол’е — излизам по
нужда.
напролът нареч. — през пролетта. Куруз
съ сёе напролът. Напролът съ врачъйу из
угръд у сълд.
напръко нареч. — без заобикаляне. Чъ
ударитъ напръко и чъ стйгнътъ пд скоро.
нарук м. — ръкойка. Тй чъ събйръш на-
руци, а йа чъ вържъм.
напъко нареч. в съчет. по напъко —
обратно, наопаки. Обърнй си фънёлу по
напъко.
напът прил. — подут, надут. Тдпка е на-
пъта мл’дго и чъ съ пукнъ.
натра ж. (рум.) — основа при тъкане.
натръг нареч. — 1. назад. Тръгнй съ мал-
ко натръг. 2. прен. на по-ниско място, на
по-ниско равнище. Смо встали натръг от
човёци.
наши мн. — домът и семейството на ро-
дителите на омъжена жена. Отддим код
наши дъ узнъм нйн чъкър.
не част. — за образуване на отрицателно
бъдеще време. Нё чъ съдёчъш тйм цёлу
нъдёл’у. Сед овдё, онй нё чъ пдйдъйу тутък.
нёбо с. — небе. Нёбо е вёдро — нёма дъ
йдъ к’йша.
негде, н’егдв мест. — 1. негов. ТЬй си
е негдва работа. 2. свой. Што нъ ей глёдъ
негдву работу, а тйк’е съ мёшъ у чужду.
нецел м. (рум.) — бралавица. Къд ти съ
помдчъ жаба по рук’е чъ ти излёзнъйу
нецёле.
нёзнъм гл. несв. — не ми е известно, не
зная. Нёзнъм баш къкву траву дъ бёръм.
Нёзнъм чиё будачъйу овёй гуск’е.
253
нелъута ж. (рум.) — неспретната, развле-
чена жена. Страшна нелъута си—узй дъ
съ стёгнъш мърку.
нёмско прил. — проклет (в клетва). Чйби,
удърйло тъ с'ърцъ нёмско.
нему мест. — на него. Си му къжал
нёму дъ тъ повестишь свудём.
нёмъм гл. несв. — 1. не притежавам, не
разполагам. Сё съ вайкъйу къ нёмъйу што
дъ еду. Тй връвй ако нёмъш работу. 2. от-
съствувам, липсвам. Муйа и нёмъ у врё-
чу. Туфа дъ тъ нёма овдё. • нёмъм си-
лу — ограничени са ми възможностите. Нё-
мъм силу дъ к^пим еднд-друго зъ свабду.
нёмъм вёру у тёб — не ти вярвам. нёмъм
зъ мйсъл—не предполагай. Нёмъшъм зъ
мйсъл, къ тъкдй чъ стань, нёмъм стрй —
не се страхувам. Нёма стра од нйшта —
нйти от тату си, нйти од дёду си.
нёнта м. — неспособен човек, некадър-
ник.
непоата ж. (рум.) — внучка. Ймъм три
непоатъ од дъштър ми.
непотул м., непоц мн. (рум.) — внук. Чъ
ддйдъ бабинтин непотул, Мди непоц су
голъмй.
нёчъм гл. несв. — не искам. Онй нёчъйу
дъ мъй ваду пъсък. Нёчъ дъ пушти волдвъ
дъ пъсу. Нътъйау дъ йдъйу ичёр нъ пръс-
кане.
ни мест. — тях. Си мъй бйл конто нй.
Чъ тъ тёръм код нй.
нй, нй, фй междум. (рум.) — за отпъж-
дане на куче.
ни — ни сз. — ниго. Нёма нй чушк’е, нй
нйшта.
нйгдъм нареч. — никъде. Тъквдга човёка
нъ съм вйдъл нйгдъм. Нйгдъм нёма смётка
дъ съ работа.
нигдъм нареч. — някъде. Будачъш видёл
дъ пръдавъйу нигдъм синй камън. Туй дрёйу
тъй цйгънин будь и украл од нигдъм.
ник’й, нък’й, нъкдй мест. — някой. Чудо
голъмд е дъ ддйдъ ник’й овдё. Чъ зъкдл’е-
мо нъкд пйлъу нъдёл’у. Узй нъку ръзу дъ из-
брйшыи пънйцу. Мъй збёртъ ник’й грош —
стъ двойца нъ зъплату.
нйкога, нйкому мест. — никого, никому.
Дъ нъ съ зъкачъш зъ нйкога. Нйкому нё-
ма дъ давъш пърё.
никогй, никому мест. — някого, някому.
Дъ манъмо нйкога овдё дъ чёкъ онййа
друг’и. Чъ пйтъм нйкога рибъра.
нйкой мест. — никой. Одй лъко къ нй-
кой нёма по тёбъ.
никой мест. — някой. Дълй будачъ идал
никдй овдё?
нйкъда нареч. — нйкога. Нйкъда нёма
дъ събёрътъ тдлко пърё.
никъда нареч. — някога. По никъда гдт-
вимо мёсо, ама пдочъ гдтвимо фъсул.
нйкъко, нйкоко нареч. — никак. Нйкъко
нъ мджъм дъ съ управам.
никокд нареч. — някак, никак си. Сё чъ
съ упръвйчъм никокд.
нйкъкъв мест. — никакъв. Рёкоу къ чъ
ддйдъйу пъ и нёма нйкъква.
никъв, нйкъкъв мест. ~ някакъв. Дъ
ръчёш къ смо нъ никвд мёсто скрйшно. Е
дошла нйкъква жъна ама нъ й познавъм.
ним мест. — на тях. Къд им ддйдъ нйм
згдда тъгай йдъйу.
нин, н’ин мест. — Техен. Овай йжа е
наша а онай е нйна.
нйнинсин прил. — който е техен, на дру-
ги лица, най-често на родителите на омъ-
жена жена. Волдвъ су нйнинсини — она и
узёла дъ орё.
нйнинсини мн.—домът и семейството на
трето лице, на родителите на омъжена же-
на. Е побёгла код нйнинсини.
нйти мн. — нишелки.
нйти сз. — нито. Нйти йа, нйти тй нъ
смо били там.
нйцъм гл. несв., нйкнъм гл. св. — 1. поя-
вява се над земята. Йма нъкдлко сврънчо-
глёдъла нйкли сами. Кднопле нйцъйу скд-
ро. 2. раста. Коно къд е никнул у власе
тъкдй съ ръзбйръ със нй.
нишнувъм, нйшъм гл. несв., нйшнъм
нйшкъм гл. св. — люлея. Нишнй л’улку
пръд дъ излёзнъш.
нйшта с. — нишо. Нёмъйу од нйшта.
Нъ вал’е нйшта. Нйкой нъ мъ бъкари зъ
нйшта. Нъ ей къдър зъ нйшта.
ништо с. — нещо. Мотрй га дъ нъ узнъ
ништд. Ми съ чуе къ ништо ровё.
ноада ж. (рум.) — опашна кост у човек.
ндв-новишйт прил. — съвсем нов. Ми съ
ск’йну ндва~новишата кошул’а.
нога ж. — к рак. Мъ болу ндг’е из глёзнъ.
Ми съ мдтъу ндг’е. > остйнъм без ндг’е.—
много се изморявам. Цёл дън съм одйл и
оста без ндг’е.
ноцйк м. — малка брадва.
ноцАчъ с. — брадвичка. Узй и ноцачъ, къ
чъ брйетимо мълинё.
нож м. — нож. • вадим ндж — нападам
с нож.
ножйчка ж. — ивица от свинска кожа,
навита за цървули.
ножлёнцъ с. — малък нож, който воло-
варчета носят на пояса си.
нджницъ мн. — ножици.
ндсвица ж. — риба чига. У нъвдд ймъшъ
само нъкдлко ндсвицъ.
нос м. — нос на човек. Йди дъ съ урък-
нъш, къ ти е пълн ндс със муч. • съ по-
зндим под ндс ирон. — уж много ми е
топло.
носёне с. — пренасяне. Лёсъ зъ носёне
куруз. Лйтръ зъ носёне снопе.
254
носим гл. несв.— 1. държа нещо, за да
го пренеса някъде.( Чъ ндсимо чобърн’ак нъ
пофйрицч. Га ндсим ча из при йзбу. 2. пре-
возвам. Йутръ чъ носу снопе ча из Цари-
ну. Чъ ндсимо тор нъ край. 3. занасям.
Узй тиган и носи га дъ га зъкърпу. 4. об-
личаю, обувам. Къд нёмът ндву котул’у
ндсит стйръну. Опйнци ти съ ск’инули,
ама и носит йдттъ. Жънё ндсу дрётк’е,
фустъ, фънёлъ. 5. държа винаги при себе
си. И ти си ндсит йжу на гърбйну коно
жёлбаба. 6. живея паразитно. Нёма дъ мъ
ндсу нъ гърбйну — въл’а и йа дъ работам
ниттд. 7. имам, притежавам. Рдвнъ кдлко
га носйчъ глйс. □ носи съ гл. възвр. обикн.
3 л. — 1. обуват се, обличат се, защото е
модно. Нъ мъй съ ндсу глучёта. Пд рано
съ ндсътъу пъпуци с остри бдтовъ. 2. пре-
нася се, превозва се. Сндпе съ ндсу нъ край.
3. занася се. Съ ндси турта зъ бог’йн’е.
• носим грйжу, бёръм грйжу — имам гри-
жа, грижа се. Бдг е голём — ндси грйжу
нъ свакога. Тй нъкай дъ ми бёрът грйжу
зъ тдй, носим нъ гърш — пренасям човек,
който ме е яхнал.
ночём нареч. — ношем, през нощта. По-
чём дъ нъ излазит без товагу къ йма
кучъта.
ночник м. — топъл, южен, пролетен вятър.
нъ предл. — вж. в морфологията, т. 3.252.
нъ част. — за отрицание. Йа нъ тъ поз-
навъм. Он нъ вйди бат.
нъбой м. — рана от набито и забрало на
крак.
нъбонцъно нареч. — троснато. Нъкай дъ
врёвит нъбднцъно.
нъбърувъм гл. несв., нъбёръм гл. св. —
с бране натрупвам. Чъ нъбёръм мърку и зъ
у цёб. Ми нъбърал едну трънку чърётне —
съ убй едёйче.
нъбъцкън прил. — натъпкан, набит с не-
що. Нъбъцкъно с осйл’е. Пътура е нъбъц-
къна със пёпъл.
нъвйм нареч. — насам. Одамтъ нъвам.
Чъ мъй ддйдътъ нъвам?
нъвйм-нътйм нареч. — насам-натам. Штд
прает ? — Одим нъвам-нътам.
нъвймтъ част. — за подканване за тръг-
ване към лицето, което дава поканата. Нъ-
вймтъ, нъвамтъ, пойдйтъ!
нъвёнка ж. — петата по ред зълва.
нъвёишта мн. — преспи. По туту йма
голъмй нъвёитта.
нъвйл’ек м. — купчина сено, колкото може
да се вземе наведнъж с вила.
нъвод м. (рум.) — голяма риболовна мре-
жа. Чъ фачъмо рйбу със нъвод.
нъводар м. — рибар, който лови риба с
нъвдд.
нъвотка ж. — тъкан тънък плат с фи-
гури по него.
нъвръчкувъм гл. несв., нъвръчкъм гл.
св. — вкарвам вървите в специални дупки на
цървулите. Узй дъ си нъвръчкът опйнци.
нъвъзън прил. — замаян, захласнат. Нъ-
възън пойдд, къ матър ми е падла и си
стротйла ндгу. дди нъвъзън.
нъвълувъм гл. несв., нъвйлим гл. св. —
навеждам. Нъвълй ми туй грану дъ ск'й-
нъм нъку чърётн’у. □ нъвълувъм съ
гл. несв. възвр., нъвйлим съ гл. св. възвр.—
1. навеждам се. Нъвълувъй съ къд улазиш
у йжу къ врата су нйска. 2. натегва от
плод (за дърво). Йабълка съ нъвълйла оцвё.
3. прегърбвам се. Е остърёла и съ нъвъ-
лйла сва.
нъвърнъ (съ) гл. св. безл. — случи се, по-
падне. Съ мдчъйу кдй кудё нъвърнъ. Кдй
съ нъвърнъ по овдё он и бёръ тёй крутк’е.
нъвъстулк’а ж. — животно невестулка.
нъгдр нареч. — 1. нагоре, към високото.
2. в западна посока, в западния край на се-
лото. Чъ пдйдъм нъгдр. Йа съдйм нъгдр.
Съ дйгъйу дблъци од нъгдр.
нъгдъм нареч. — някъде. Чъ ддйдъ он
од нъгдъм и чъ вйдит г’аола по пладнъ.
нъдвйвъм гл. несв., нъдвйем гл. св. —
1. побеждавам. Съ борймо ut йа га нъдвй.
2. изпреварвам. А дъ бъжймо дъ вйдимо
кдй чъ нъдвйе.
нъдёл’а ж.— 1. седмият, почивният ден
на седмицата. Нъ мъгдан сваку нъдёл’у йма
дро. 2. седмица. Чъ съдйм едну нъдёл’у там.
нъдйнс нареч. (рум.) — нарочно, Он ти
прае нъдйнс тъкдй дъ тъ еддзи.
нъдол, нъддлъ нареч. — 1. на изток, към
източния край на селото. Ми съдймо нъддл.
2. по течението на реката. Чъ спаднъм нъ-
ддлъ ча нъ фунййу Бёчину.
нъедём гл. св. — нахраня. Къд клйкът
майсторе, въл’а дъ и нъедёт и дъ и нъ-
пдит. Йма трава добра и чъ нъедёт во-
лдвъ добрд. □ нъедувъм съ гл. несв. възвр.
нъедём съ гл. св. възвр. — нахранвам се до-
бре. Съ нъёл коно свин’а. Нъ евътй съ нъе-
дувъмо здраво. • нъёла тъ зёмн’а — клет-
ва, която не е особено силна.
нъкйз м. (рум.) — наказание.
нъкай, нъкййте част. — за образуване
на описателна форма за забрана, недей. Нъ-
кай дъ мъ врънк’ет. Бъг’ева ръботй, бъг
ева нъкай дъ съдйт. Нъкай дъ га бйет.
Нъкайтъ дъ отддите у нйоду.
нък’й, ник’й, нъкой мест. — някой. Дай
ми нък’й лёв. Имачът нък’й пътлицан дъ
ми дъдёт.
нъкогй мест. — някого. Тй сё съ нъмй-
рът дъ ддит по нъкога.
нъкой нареч. — приблизително, около. Съ-
дё там нъкдй двё нъдёле. Зъ туй работу
узд нъкдй педесё лёва.
нъколко числ. — няколко, неопределено
количество. Узд нъкдлко кърча грдйзъ.
255
нъкрйй м. — мера край селото. Тор га
искърувъмо нъкрай. Глуг’е със куруште ни
су нъкрай.
нъкудё нареч. — в каква посока, накъде.
Нъкуеё чъ пдйдъш.
нъкъдй нареч. — някога, понякога. Нъ-
къда и онй си плъту фънёлъ и друг’е дрёе.
нъкъдУвъм гл. несв., нъкйдим гл. св. —
опушвам. Купй пучдс дъ нъкадимо б'ъчву.
нъкърувъм гл. несв,, нъкйръм гл. св. —
поисквам от някого да извърши нещо. Га
нъкъра дъ съ омйе по дчи, къ бёшъ скал’ен.
нълокувъм съ гл. несв. възвр., нъло-
към съ гл. св. възвр. — напивам се. Свак’и
пут, къд йдъ код Мърйнчу, съ нълокувъ
здраво.
нъмйръм съ гл. несв. възвр. — прекарвам
някъде. Кудё съ нъмйръ дн съга.
нъмокрувъм (съ) гл. несв., нъмокрим
(съ) гл. св. — наквасвам с течност. Е идала
к’йша и жйто съ намокрйло здраво. К’йша
мъ намокре.
нъмдл м. (рум.) — тиня, кал от затлач-
ване обикновено край блато или край Ду-
нава. Волдвъ шоблъкнуу у нъмдл покръй
Д^нов. Кудё йма нъмдл съ фачъйу сомдвъ.
нъмолйшъ (съ) гл. (рум.) — затлачва се.
Нашо мёсто е у валъгу — там съ прав
блато и съ нъмолйшъ.
нъмомувъм (съ) гл. несв., нъмомим (съ)
гл. св. — слагам примамка за риба и тя се
натрупва около нея. Чъ узнъмо дъ фачъмо
рйбу, ама чёкъмо дъ съ нъмдми. Рйбу и
нъмомувъмо със к’успё.
нъмотувъм гл. несв, нъмотъм гл. св.—
навивам на кълбо. Узй овдй ман’е дъ га
нъмдтъш.
нъмърувъм гл. несв., нъмёрим гл. св. —
1. заварвам. Къд дойдд и нъмърй заспъну.
2. откривам, за да го имам. Жйвим съ што
нъмёрим. Откудё чъ ти нъмёрим тдлко
пърё. 3. смятам, мисля. Овуй рйбу и нъмъ-
рйу зъ пд добру. 4. срещам. Намъре чо-
вёка добрдга, богатого.
нъмъстувъм гл. несв., нъмёстим гл. св. —
•слагам удобно. Нъмъстй чъкър и почни дъ
праеш цъфтё.
нъмъчк’и прил. — немски.
нънъвёчър м. — вечерта срещу светеца
когато се събират близки. Нъ нънъвёчър съ
клан’емо пръд поклдн.
нъодим, нъод^въм гл. несв., нййдъм
гл. св. — намирам. Сё нъодувъш штд дъ ка-
жъш. По пут су нашли едну мътйку.
□ нъоди съ гл. несв. възвр., нййдъ съ
гл. св. възвр. — 1. има, намира се. Дигнй
овдй гдръ дъ ти съ найдъ. 2. срещаме се.
Къда пак чъ съ найдъмо. Съ нашли с нёга
нъ пут.
нъочник м. — наочник на кон.
нъпъднувъм гл. несв., нъпйднъм гл.
св. — връхлетя. Нъпъднумо чърёшн’е дас-
кълъ Пътлицаноому и нйшта нъ дета од
нй. Г а нъпадлъ осё и със здр съ отървал.
нъпйст’а ж. (рум.) — риболовна мрежа,
срекме.
нъпин’йне с. — надуване, напъване. Стйгъ
тдлко нъпинане.
нъпйн’ем гл. несв., нйпнъм гл. св. — на-
дувъм. Чъ напнъш тдпку и чъ съ йгрътъ
овдё блйзу. □ нъпйн’ем съ гл. несв. възвр.,
нйпнъм съ гл. св. възвр. — надувам се, оти-
чам. Му съ нъпнула рУка, къ е падъл
лдшо. Га убдла мёдъница и му съ нъпёла
фалка.
нъплъййла ж. — слънчев удар.
нъпожнет прил. — който все още стой
неожънат. Нъ послёднъно мёсто мънувъйу
малко жйто нъпджнето.
нъпойувъм гл. несв., нъпоим гл. св. —
1. давам достатъчно пиене. И нърънймо и и
нъпоймо със винд добрд сей лъутърё. 2. водя
на водопой. Иди дъ нъпдиш волдвъ, къ цёл
дън нъ су пйли воду.
нъпръйувъм, гл. несв. нъпрйем гл. св. —
1. изработвам, приготвям. Е нъпръй’ла г’иба-
ницу дъ си изъдёш пръсти. Чъ нъпраемо
урду от овуй зару. Нъпръй боболдевъ, къ
чъ йдъмо дъ фачъмо рйбу. Од чорбу праемо
булумач. 2. създавам. Тёшъ дъ нъпраем
плдт нъ гръдйну ама нъ могд, къ съ смрък-
ну. 3. сторвам. Тъй човёк нйшта нъ тй е
нъпръйл дъ му абиш тъкдй куруз. 4. до-
бивам. Кдлко чъбра грдйзъ нъпръйстъ овъй
ёсън. □ нъпръйувъм съ гл. несв. възвр.,
нъпрйем съ гл. св. възвр. — 1. превръщам
се. Глёдъй га — съ нъпръйл нъ клупчъ од
зиму. Лёб съ нъпръйл нъ крёмън и нъ-
мджъ дъ съ едё. 2. става. Чъ съ нъпрае
гърмада. Лдйзъ у валъгу нъ мджъ дъ съ
нъпрае. • чъ тъ нъпрйем зъ смё — подигра-
вам се. нъпрйем по вдл’у — съгласявам се
с желанието на някого. Нйшта нъ тй нъ-
пръйувъ по вдл’у.
нъпуштувъм гл. несв., нъпуштим гл. св.—
изоставям. Нёма дъ си нъпушти жъну с
два дъца.
нъпушувъм гл. несв., нъп^шим гл. св. —
опушвам за дезинфекция. Чъ нъпушимо бъч-
ву с пучдс пръд дъ ейпъмо грдйзъ у н’у.
нъпълнУвъм гл. несв., нъпълним гл. св.—
1. пълня до горе. Нъпълнй вёдра със едду.
2. изцапвам. Полък дъ нъ мъ нъпълниш със
кълйште. □ нъпълн^въм съ гл. несв. възвр.,
нъпълним съ гл. св. възвр. — 1. придоби-
вам. Е бйл при цйгъне и съ нъпълнйл със
въшк’е. 2. пълни се до горе. Еднд по еднд
и съ напълне тинцйра. 3. изцапвам се. Нъ-
кай дъ газиш пръз кълйште къ чъ съ нъ-
пълниш.
нъпът^въм гл. несв., нъпйтим гл. св. —
придобивам. Мъ нъпътйу бубъ — нёзнъм от
кудё. Га нъпътйлъ бдлъсте. □ нъпътувъм
съ гл. несв. възвр., нъпйтим съ гл. св.
256
възвр. — развъждам, придобивам. Съм съ нъ-
пътйл със въшк’е — страшна работа /
нърйв м. (рум.) — навик, привичка. Овъй
вол йма нърав дъ боде.
нъроада ж. (рум.) — лудетина, палавница.
Йдъ нъроада од Дёдицу дъ и излъжъ.
нърод м. --хора, множество. Г’ипчй од
нърбд. Сума нърдд дойдё.
нъродика ж. (рум.) — лудетина. палав-
нипа. Нъ мджъм дъ утъчём от овуй нъ-
рддику.
нъродул м. (рум.) — немирник, палавник.
Нъ мджъм дъ си глёдъм работу од овййа
нърдж. Сёд мёрно, нърддулъ, къ чъ узнъм
п ручку.
нърУди съ гл. несв. възвр. — навива се.
Плътнд съ нъруди нъ кросно.
нъръдУвъм гл. несв., нърёдим гл. св. —
нареждам. Нъръдй дърва покръй плот.
нъсвудём нареч. — навред, навсякъде.
Уполе нъсвудём чъ нъмёриш качичк’е.
нъсмёлко нареч. — без малко, едва-едва.
Нъсмалко дъ паднъм.
нъсрёд предл. — вж. в морфологията, т.
3.253.
нъсъдувъм гл. несв., нъсёдим гл. св. —
поставим в земята да расте. Чъ нъсадимо у
гръдйну мърку бёлилук.
нъсъцкувъм гл. несв., нъсёцкам гл. св.—
насека на дребни парчета. Съм нъсъцкал
турбъначу у котъл бёлин.
нътам нареч. — нататък. Тёръй нътам
тййа сйвъни волдвъ.
нътовърувъм гл. несв., нътовёрим гл.
св.— 1. слагам нещо на кола, за да бъде
превозено. Нътовърймо дърва и пойддмо
скдро, 2. товара до горе. Кдла и нътовъ-
рйу добрд. 3. нарамвам багаж. Чунгурушъне
йдъйу нътоваръни нъ пъзар ча из Чунгу-
руз. □ нътовърувъм съгл. несв. възвр., нъ-
товёрим съ гл. св. възвр. — грабвам багаж.
Съ натовъре с трънк’е и пойдё.
нътъуёла ж. (рум.) — глупачка.
нъумъм гл. несв. — не умея, не мога. дн
ми съ смъё къ нъумъм дъ кажъм. Нъумъ
дъ врёви гръцанск и.
нъурёботън прил. — недовършен. Чъ ос-
танъ уполе нъуработъно.
нъучувъм съ гл. несв. възвр., нъучим
съ гл. св. възвр. — навиквам, придобивам на-
вици. Съ нъучйу обёйца със ну и съга нъ
мджъмо дъ и ръздёлимо.
нъцвъкувъм съ гл. несв. възвр., нъцвё-
към съ гл. св. възвр. — изиапвам се. Си съ
нъцзъкал по дчи.
нъчва ж. — нощови. Си мёсыиъмо лёб
у нъчву.
нъчвёрник м. — поставка, върху която се
поставят нощвите.
нъчвица ж. — нощвички. >
нъчйн’ем гл. несв., нйчнъм гл. св. — за-
почвам, начевам. Чъ начнъмо дъ бёръмо лдйзъ.
Овъй лёб е начнут.
нъчъска нареч. — нощес, нощеска. Нъ-
чъска ми бй тдпло.
нъшто, ништо с. — нещо. Имачъш нъштд
дъ ми дъдёш.
Н’
майка н’дна /
н’у мест. — нея. Штдм съ зъкачъш зъ
ш’у чъ тъ бййу. Н’у и кликау дъца нъ
пут.
• ддим по н’у — заслужавам си наказа-
ние™.
н*ам нареч. (рум.) — никак, нищо. Нёмъм
н’ам од брашно.
н*ое мест. — на нея. Чъ е ръсправъ н’де
коко е билд.
н’он мест. — неин. Н’дн брат съ върнул
од войну. Си помълзла н’дну краву. Вайде
о
оага ж. (рум.) — голямо дере, изровено
от порой. Оага при Стойана Коларинога
съ нъпълнйла със вдду.
об’йла, обг’йла, обл’йла ж. (рум.) — 1. на-
вуща, парче вълнен плат, украсен с гай-
тан. 2. дрипа.
обёйца, дбъйца числ. — двамата (за м. р.),
двете (за ср. р.). Обёйца отдду нъ копане.
Е к дров от дбъйца дкъта.
дбир м, — кражба. Е стънул голем дбир
на двънаести к’иломётър.
обичйй м.— навик, привичка. Къкъв оби-
чай ймъш дъ нъ ей мйеш ндг’е, къд съ вър-
нъш из уполе.
дбичън прил. — мил, симпатичен. Знаеш
къквд дътё дбично ё ?
облъчувъм (съ) гл. несв., облъчём (съ)
гл. св. — слагам дреха върху тялото. Узй
кошул’у па облъчй йу. Къд пдйдъш у шйбу
облъчй съ добрд.
17 Говорът на Ново село, Видинско
257
обод лс (рум.) — дървена част на сито.
обор м. — 1. помещение за оеце и за во-
лове; 2. общински обор, в който се затваря
добитък, заловен в чужда нива. Дъ нъ ей
уъбйл нъ бй тъ докърали нъ обор с волдвъ.
образ м. — буза, лице. Съ омйл по об-
раза.
обрйчъм, обърнувъмгл. несв., обърнъм
гл. св. — промсням нещо откъм обратната му
страна. Га обрача коко дч& он. Обърнй си
кошу л'у, къ си и облёкъл по напъко. □ об-
рйчъм съ, обърнувъм съ гл. несв. възвр.,
обърнъм съ гл. св. възвр.— 1. извивам
глава на обратна страна. Има бубъ по врат
и нъ мджъ дъ съ обрачъ. 2. заставам с лице
към някого или към нещо. Нъкай дъ съ
обрачъш конто с'ънцъ.
обрит^въм съ гл. несв. възвр., обрйтим
съ гл. св. възвр. — бръена се докрай. Къда
чъ съ обрйтит — пърлйчъш. нъ попа.
обриш^въм гл. несв. възвр., обрйшъм
гл св. — почиствам с бърсане. Обритй пъ-
нйцъ с туй ръзу. □ обришувъм съ гл.
несв. възвр., обрйшъм съ гл. св. възвр. —
подсушавам мокри части на тяло с кърпа.
Узй полёвник дъ съ обрйтъш по рук’е.
обрътйло с. — място между ниви, което
служи за обръщане на плуга.
обръте мн. — място като малък път меж-
ду ниви, на което се обръща плугът. Чъ пъ-
сёт волдвъ по обръте къ там йма убъва
трава.
об^въм съ гл. несв. възвр., обуем съ
гл. св. възвр. — надявам на краката си обута
или чорапи, панталони. Дъ съ обует у чо-
рапъ, къ е зима. Чъ съ дйгнъш, чъ съ обует
и чъ ддйдът по нас нъ мёсто.
ббъдвъ числ. — двете (за ж. р.). Чъ йдъ-
мо дбъдвъ с етърву ми дъ бйемо вълну нъ
дърак. Отдду дбъдвъ нъ дро. Нъ дбъдвъ
руке ймъм бъшък’е.
обърувъм гл. несв., обёръм гл. св.— 1»
прибирам реколта. Чъ обёръмо куруз из
проко пдл’е. Лдйзъ га обърастъ ? 2. върша
обир. Мотрйтъ къ йма цйгъне пръз сълд
и чъ ни обёръйу йчсу. 3. вземам всичко,
което има у някого. Тъ обърау от пърё.
□ обър^въ съ гл. несв. възвр., обёръ съ
гл. св. възвр. — приключда се с прибирането,
прибира се. Лдйзъта съ обърау.
объца ж. — обеца. Бётъ е ск'инуладбъ-
цу из уо.
объчица ж. —вид цвете с увиснали Цве-
тове като обици.
объчк’е мн. — малки обеци.
овйк нареч. — така, тъкмо така. Чъ нъ-
праеш овак и чъ стань добрд. Овак нъ съ
прайу тёй работъ.
овйкъв мест. — такъв, тъкмо такъв. Овак-
въ работъ нъ мъй съм вйдъл нйгдъм. Овак-
во дътё добрд нёма нъ друго мёсто.
258
овйм, овймо нареч. — насам, в посока
към мене. Он е овам при котаръ. Дай лаг'у
овамо.
овдё, овдёка нареч. — тук, на това място.
Дъ докаръм овдё котъл голёминъ. Нъкай
дъ кдпътъ овдёка, къ чъ нъпраетъ гропан.
овикувъм гл. несв., овйкъм гл. св.—
оплаквам мъравец. Г а овикувъйу дёду си,
къ е умрёл нъчъека.
овничё с. — женско агне до една година.
оволк’и мест. — толкова голям. Су по-
търали ала овдлк'и мъничк’и. Ала овдлка
голъма е стънула. Имайче онй овдлко
дътё и дъ прайу тъкдй.
овъй мест. — този, този тук. Овуй годи-
ну грдйзъ иъ можё дъ узрёе. Чъ мотрйт
овдё зъ овъй лук. Овай е мума си Бдръ
Цигъраному. Овдй цвёк’е га палева зайчър
малко. Овййа дърва су зъ у йжу. Дойдё
Гдши овдму Бурназому сйн. Чийд е овдй
дътё ? — Нъ овдга човёка. Ала коно овдга
непдтула ти.
овържувъм гл. несв., овържъм гл. св. —
правя на снопи ожънато жито. Вй къд
пожнёетъ, йа чъ га овържъм.
овършъл м. — овършана купчина жито
на зърно.
оглувувъм гл. несв., оглувёем гл. св. —
загубвам слух, ставам глух. Нъ съм добрд
откъд оглувд.
огрепна ж.— 1. лопатка за остъргване
на нощви. 2. малко гребло за издърпване
на жар от огнището.
огън м. — огън. • изёл тъ огън и пъ-
лйн — клетва.
огърл’йк м. — яка на дреха. Ми съ ис-
къл’ал огърл'ак нъ коту л'у.
огърлййа ж. — наниз, гердан. Дёдъ ти
смо му турли у пазу огърлйе. Нёма ко-
тул'у нъ гърбйну, а си турйла огърлййу.
огъртй ж. — угар, първа оран. Йутръ
чъ праемо огърту нъ Голём брёг, а зайтръ
нъ Ръвънйк.
од, одйм, одймтъ част. — за подканване
да се приближи, ела, елате. Од при бабу
овдёка. Одам прйкночи. Од пръбръшй овёй
пънйцъ. Одамтъ сей у два чъса дъ пдй-
дъмо заедно.
одбйвъм гл. несв., одбйем гл. св. — пре-
ставам да давам да бозае. Йа мдйо дътё
съм га одбйла от сйску нъ двё гддинъ.
□ одбйвъм съ гл. несв. възвр., одбйем съ
гл. св. възвр.—отклонявам се от прения
път. Нъ връчане чъ съ одбйем код вас.
одбйръм (съ) гл. несв. — разбирам, взе-
мам поука. Тй нйкъко нъ съ одбйрът од
думу.
одбишёгу нареч. — шегувайки се, на ше-
га. Он га прае ддбитёгу,
одва нареч. — двойно, на два ката. Турй
конъц ддва дъ съ зъкърпй добрд.
одвойувъм гл. нёсв., одвоим гл. сё. —
разделим, отделим някого от другиго. Мума
си га ддвоё од другърё и съга дди сам.
одглъде нареч. — гладувайки, от глад. Кра-
ва йдъ из уполу склдпъна одглъде. Умйръм
одглъде.
ддим гл. несв.— 1. придвижвам се. Нёчъ
дъ и манъ дъ дди. 2. вървя. Йа ддим ско-
ро и чъ стйгнъм рано. Йа поста одёйче.
3. минавам. дди коно въйала. Одиш коно
шйлъ въртоглаво. 4. отивам. Га каръм къ
дди свак’и дън нъ Дунов. 5. влача се след
някого. Сё дди по мён нъ мъ мънувъ нй-
къкс. 6. облечен съм. Сей съга дду с пън-
тълдне. Нъкай дъ ддиш у туй ск’йнуту
кошул’у. Пръз лёто цело сълд ддъшъ по
гачъ. Нашъ бабъ су одйлъ у вълнънйци.
• одим по н’у — търся си заслужено™ на-
казание. ддим по бой — търся да ме бият.
одим по г’йола— предизвиквам да ми се
карат или да ме бият.
однйтръг нареч. — отзад. Мъ удъре здра-
во однатръг. Чъ га цвдснъш однатръг дъ
улёзнъ.
однъгдъм нареч. — отнякъде. Чъ узнъмо
однъгдъм камъне и вар.
однъддл нареч. — откъм изток. Кошава
дувъ однъддл.
однъпйн’е съ гл. несв. възвр., однйпнъ
съ гл. св. възвр. — 1. престава да бъде на-
дут. Бъшъка ми съ однъпнула и съга нъ
мъй мъ болй 2. загубва въздуха, който има
вътре. Тдпка съ однъпнула.
одозгор, одозгоръ нареч. — откъм гор-
ната страна, отгоре. Покрй га одозгоръ дъ
нъ пае мачка од нёга.
одоздол, одоздолъ нареч. — откъм дол-
ната страна, отдоле. Ми фуфл’ае одозддлъ.
Бъчва одозддл йма дупку и зътдй тъчё.
одоточка нареч. — от преди малко. Одо-
тдчка тъ чёкъм дъ ддйдъш.
одоц^тра нареч. — от сутринта рано. Одо-
цутра рано пойдд уполе.
одръж^въм гл. несв , одрёжъм гл. св. —
разделям с рязане. Одръжй си лёб и сёд
дъ едёш.
одънувъм гл. несв., одънъм гл. св. —
отпочивам си, отдъхвам си след напрегната
работа. Чъ одънъм мърку па чъ пдчнъм дъ
кдпъм. Поста ръботёйче и съгъчка чъ одъ-
нъм мърку.
одъпнувъм съ гл. несв. възвр., одъпнъм
съ гл. св. възвр. — отдръпвам се, дърпам се
настрана. Одъпнй съ малко натръг.
одър^въм съ гл. несв. вбзвр., одёръм съ
гл. св. възвр. — извършвам нещо до краен
предел. Пърни пут съ одра кликайче и тй
нъ мъ чу. Лётоска съ купала и съ одрала
купайче у Дунов.
одър м. — креват. Къд съ дйго, си измё-
то па сёдо дъ пръдём нъ ддър. Пд рано
нъ су спали нъ ддровъ, а ддлъ.
оцйк м. (тур.)—1. огнище; 2. стая С
огнище, кухня. Смо зъпълйли дгън у оцак.
дцеце, дджеце нареч. — жадувайки, от
жажда. Чъ умръйу дцеце. '
озовнущъм съ, озовн^въм съ гл. несв.
възвр., озбвнъм съ, озовнъм съ гл. св.
възвр. — обаждам се на повикване. Озовнй
съ, къ мума ти тъ клйкъ.
двъм нареч. — от земята. Чъ съ зъбовър-
чиш с главу дзъм. Га дърну дяъм и му
пучъ глава.
ожёг м. — лопатка като широко желязо
с дълга дръжка за разравяне на огън.
ожънувъм съ гл. несв. възвр., ожёним
съ гл. св. възвр. — задомявам се. Къд съ
ожёниш, мён чъ мъ турши зъ бърътар.
озгдр, озгдръ нареч. — откъм горната
страна, отгоре. Най-озгдръ нъ кдла чъ ту-
ри ш пътуру.
озддл, озддлъ нареч. — откъм долната
страна, отдоле. Опйнци ми су ск’йнути
озддлъ и ми тъчу.
оздръвувъм гл. несв., оздръвёем гл. св.—
ставам здрав след боледуване. Чъ оздръвё-
чъш до тъгай. Бёшъм бдлън ама оздръвд.
оиште с. ряд. остар. — процеп.
дкна ж. ряд. остар. (рум.) — рудница,
мина. У Руманийу тййа чдвёци, штд прайу
лдию и зътвоаръйу у дкну.
о коал'ем гл. несв., окдлим гл. св. (рум.) —
1. обикалям. Кдн’и окоал’ейу окръй дървд. Нё-
ма дъ мйнъш нъправо, а чъ окдлиш. 2. на-
въртам се, наобикалям. Чъ окдлиш конто
нас ? Штд сё окал'еш по овдё — дъ нъ тръ-
жйчъш нъштд ?
окопувъм гл. несв., окдпъм гл. св. — с
копаене обработвам. Окопамо лдйзъта и
съга чъ одънъм.
дкръй предл. — вж. в морфологията, т.
3.254.
окупувъм съ гл. несв. възвр., окдпъм
съ гл. св. възвр. — 1. изчиствам се, като се
къпя. Чъ згрёемо вддудъсъ окупъмо.2. къ-
пя се в река. Чъ съ окупъм нъ Дунов и
тъгай чъ си пдйдъм.
окусувъм гл. несв., окусим гл. св. —
1. опитвам на вкус. Окусй ёдън’е дъ вйдиш
дълй е слано. 2. пийвам. Дъ окусу сей вияд
и дъ га вйду къквд ё.
окцё с. — 1. част от прозорец. Съ фърлй
със едън камън и строшй голёмъно окцё
нъ пръздръц. 2. преградена част на хамбар.
У еднд окцё туръмо жйто, у друго —
ръшту.
окълуца ж. (рум.) — малка пръстена кана.
окънйца ж. — шише с широко гърло и
с вместимост 1 литър.
дкънцъ с. — оченце.
окърйна ж. — глинен музикален инстру-
мент.
259
окъстр£въм гл. несв., окАстрим гл. св. —
отсичам клоните на дърво, кастря. Съмо
окъстрйли гояёминъ дуд у мъгдан.
ок’ешйкъс, -ста прил. (рум.) — мургав,
черноок. Ймъмо едну ок’ешйкъсту офцу.
ок’убоулуй м. (рум.) — вид цвете, би-
волско око.
олАн м. (рум.) — улук за събиране на
дъждовна вода.
олижувъм гл. несв., олйжъм гл. св. —
облизвам. Дъ олйжъш овуй ложйцу.
олилйо ж. в съчет. олилйо г’идйо —
част от скоропоговорка, която се казва в на-
вечерието на заговезни. Олилйо г’идйо, тър-
колй съ лубънйцо од брег нъ валъгу и га
удърй. . .
оловарка ж. — тояга, на единия край на
която има сложено олово, за да тежи.
олуп£въм гл. несв, олупъм гл. св. —
1. наудрям, удрям много. Чъ тъ олупъм
од бой къд тъ фатим. 2. намокря (за дъжд).
Съ върнул проко ндч и га олупала к’йша.
олъпувъм гл. несв., олёпим гл. св. — из-
мазвам с кал. Си олъпйл йжу и съдй коно
нова.
ол’утувъм съ гл. несв. възвр., ол’утим
съ гл. св. възвр. — опарвам си езика с лю-
тиво, налютявам се Изёдо едну пъпунку и
съ олутд здраво.
олъдувъ съ гл. несв. възвр., олАди съ —
гл. св. възвр. обикн. 3 л. — охлажда се, из-
стива. Фъсул е слатък и къд съ олади. Къд
съ олади пъсат съ туръ зъ лёб.
омйда ж. (рум.) — гъсеница. Овуй годину
омйдъ изёдоу лиси по дървёта.
омйвъм гл. несв., омйем гл. св.—почиствам
с вода. Чъ омйемо жито пръд дъ йдъмо дъ га
мёл’емо. Фасуя е дмит пръз едну вдду. □
омйвъм съ гл. несв. възвр., омйем съ гл. св.
възвр. - почиствам се с вода. Съм съ омйл
по дчи.
оминййа ж. (рум.) — човещина. Нъ ей зъ
оминййу, а зъ цигънййу.
омлътувъм гл. несв., омлАтим гл. св. —
обрулвам. Съмо омлътйли сей орёси.
омутувъм гл. несв., омутёем гл. св.--
онемявам. Дъ омутёем, ако кажъм нъшто
нъкому.
омъйувъм гл, несв., омаем гл. св. — из-
придам коноп. Ймъм дъ мъй омаем мърку
кднопл’е.
омъкнувъм гл, несв., омёкнъм гл. св. —
ставам мек, отпадам. Съм омъкнул оцвё
од овуй жёгу. Дин’а е омъкнула и е добра
зъ ёдън’е.
омълъкшувъм гл. несв., омълАкшъм гл.
св. — изнемощявам, отпадам от умора или •
от горещина. Лёл* коко съм омълъкшал
нйшта нъ мй съ прав. Он дмълъкша оцвё
од овдй тёшко оран’е.
омълувъм гл. несв., омълёем гл. св. —
изнемощявам, отпадам от умора. Омълд од
жёгу. Рук’е ми омълду, къ нъ мй бёшъ
баш згддно къд ноеймо чъбър.
омъсувъм чл. несв., омёсим гл. св. —
направя с месене^ Будачъш омъейла прёсън
лёб, къ съм гладън коно вълк.
бмът м. — приспособление за премитанс
по време на вършитба.
он мест. — той Мйслим, къ дн чъ съ в'ър-
нъ кндчи. Вънцовъ од жйто и давъйу нъ
стърану и она и узймъ. Онд е йдштъ м'ъ-
нъчко. Они нъ съ мънувъйу дъ и бййу. Онё
дбъдвъ су упол’е.
онАк нареч. — така, иначе. Овак пробери
онак и нйшта нъ стану.
онАкъв мест. — инакъв. Йа ймъм онак-
въ жъглё, ама нёчъйу дъ станъйу.
ондё, ондёк, ондёка нареч. — там, на то-
ва място. Ондёк мъй узнъш мърку курдъ-
лй, а овдё нёма нйшта. Чъ съдйш ондё
докър съ върнъм йа.
онодувъм гл. несв., онодъм гл. св. —
правя, върша нещо (без посочване точно
какво). Йа чъ га онодъм н'ёга нёкъ дъ мй
паднъ.
онблк’и мест. — толкова голям. Мдре
имайче дн ондлк’и бёч дъ манъ буръта
наполе. Йала ондлка бёшъ.
онъй мест. — онзи, оня, онази, онова,
онези. Съ укъчйл онъй мънъчк’ инъ нъ бъл-
кдн. Дъ га клйкнъ ондга голъмдга. Онай
жъна съ върну натръг. Испудй ондй тълё.
Онййа човёци съ откъжау. Чъ мълзёмо
онёй дфцъ.
опашка ж. в съчет. лиейча опАшка —
вид грозде с дълги зърна и дълга чепка.
опйвъм съ гл. несв. възвр., опйем съ гл.
св. възвр.--напивам се с алкохол. Лош ъдёт
йма къд съ опйе дъ си бйе жъну и дъца.
Съ опйвъм од винд.
опйн’ек м. — цървул. Ми съ ск'инули
опйнци въл’а дъ си нъпраем ндви.
опйн’ем съ гл. несв. възвр., опнъм съ
гл. св. възвр. — 1. опъвам се, протягам се.
Нъкай дъ съ опйн'еш коно кучъ. 2. захва-
щам се да евърша нещо. Йа дъ съ дпнъш
тй нъ работу.
опйнчичи мн. — цървулки. Чъ ти нъп-
раем еднй опйнчичи зъ наесън.
опишувъм гл. несв., опйшъм гл. св.—
записвам. Опишувъ и свё ти къжувъ.
оплъвувъм гл. несв., оплёвим гл. св. —
чистя от плевели. Нёмъм цепелйгу дъ оплё-
вим овуй лъйу със лук.
опрудувъм гл. несв., опрудим гл. св. —
1. опарвам с коприва. Чъ тъ опрудим с овуй
покрйву. 2. ухапва и се вдига нещо зачер-
вено. Върдй съ дъ нъ тъ опруди овай омйда.
опудувъм гл. несв., опудим гл. св. — из-
пъждам. Га опудйл тату си, къ е бекрййа.
Йди дъ опчдиш онуй бёлъну краву.
општинА ж. — община, селсъвет. Йдъ
тъч-лйч дъ тъ клйкъ нъ општину.
опънцАк м. — ямурлук.
260
опъчина ж. (рум.) гребло на лодка. Сед
тй нъ дпъчинъ.
опъчувъм гл. 'несв., опъчём гл. св.—
приготвям с печене. Лёб га опъчувъмо у
фурну. Съм купйл бубрези — въл’а дъ и
опъчёмо. Пйлъ га опёкостъ ?
опъшувъм съ гл. несв. възвр., опйшъм съ
гл. св. възвр. — запасвам се с пояс. Узй пдд-
выик?е дъ съ опашыи.
ор, йор, йерй сз. (рум.) — или. Дай ор
мотану, ор къзму. Съ дйгнъм дъ вйдим
йор еднд, йор друго. Поглёднъ и вйди, къ е
човёк йерй крива.
оран’е с. — разработване на земята с рало
или плуг. Съм бйл цел дън нъ оран’е. Нъ
оран'е съ отдди уйутру рано. Чъ събйръм
чърве из по оран’е, къ чъ йдъм по рйбу.
орё с. орёта, орёси мн. — 1. Дърво орех.
Нъ Чобанку ймыиъмо два орёта. 2. плод
орех. Нъ под ймъмо коц’а орёси зъ на-
зиму.
орийа ж. (рум.) — вид дълга риболэвна
мрежа.
орлёне с. — намръщване, разсърдване.
Къквд е тдй орлёне от тёбъ.
орлим съ гл. несв. възвр. — мръщя се,
сърдя се. Што сё съ долит ?
дро с. (гр.) — хоро. дро съ прае сваку
нъдёл’у нъ мъгдан. Дъдк'е йгръйу дро быи-
ка. • мдмино дро — хоро, което се играе
в дома на момата в навечерието на сват-
бата.
ор!>нда м. (рум.) — лош човек.
орътйнка ж. — жена от съседното влаш-
ко село Флорентин. Орътйчк’е ндсу друг’е
дрёе — нъ су коно наше.
орътйнчънин м. — жител на съседното
влашко село Флорентин Орътйнчъне фачъй
мл’дго рйбу.
ос м. — вид детска игра. Айде дъ съ йгръ-
мо зъ дс.
осй ж. — насекомо оса. Чувъй съ дъ нъ
тъ уапъ оса.
осйл м. — осил на житно растение. Чора-
пъ съ нъбъцкали с осйл’е.
осиротувъм гл. несв., осиротёем гл. св.—
ставам сираче. На съм осиротел йдттъ
къд съм бйл мънъцък.
оскубувъм гл. несв., оскубём гл. св.—
изтръгвам из корен. Фъсул га оскубомо. Дъ
нъ мъ срётнъ онай нъроада къ чъ мъ оскубё.
осмйк м. — вид царевица с осем реда
едри и гладки зърна.
остй ж. — ос на превозно средство. Съ
строшйлт. оста. Коло съ туръ нъ осту.
Нъ кдла йма двё остё.
дстра нареч. — страхувайки се, от страх.
Умйръм дстра од ну.
дстрим гл. несв. — 1. точа, за да реже.
Ножёвъ си и дстримо нъ точило. 2. под-
острим. Къда чъ детрит кдлци зъ пътли-
цънё.
оструж^въм гл. несв., остружём гл. св. —
1. махам четина на свинска кожа за цър-
вули. Остружй си опйнци докър е врёмъ.
4. почиствам нощви. Със штд чъ остру-
жёт нъчву? 3. почиствам със стъргане. Она
остружъ туй тинцйру, къ бётъ зъгорёла.
остудънувъ съ гл. несв. възвр., остудъ-
нёе съ гл. св. възвр. — изстудява се, охла-
жда се. Виид е добрд къд съ остудънёе.
остън м. — 1. остен. Без остън нъ съ
отдди нъ оран’е. 2. мярка за време. Чъ са
пдйдъм къд слёгнъ с'ънцъ едън остън.
остънувъм гл. несв., остйнъм гл. св. —
1. запазвам се измежду еднакви неща Само
йа съм остал ис тъй връс. Малко старца
остау дъ ндсу глучёта. 2. попадам. Дъ нъ
останыи у рук’е нъ пофтдрку къ тъ убил
бдг. 3. изоставам. Смо остали натръг от
човёци. 4. оказвам се. Е остънул без ндг’е
от войну. 5. запазвам се такъв, какъвто съм
бил. Умръ mama си и остау мёста у пър-
лдг. Йагнъ е ос тало од лънй. о ми остъ-
нувъ сърцъ нъ мёсто — оставам удовле-
творен. Дъ ти зъевйру с лъутъ и дъ ти
оепганъ сърцъ нъ мёсто.
остърувъм гл. несв., остърёем гл. св. —
1. ставам стар. Въч е остърёл и нъ вйди
нйкъко. 2. става вехт, износей. Овай дрёйа
ми е остърёла оцвё.
осъкатувъм гл. несв., осъкътёем гл. св.—
ставам сакат. Осъкътд с едну руку. Га
оеъкътду къд съ бйу нъ дро.
от, од предл.—вж. в морфологията, т. 3.255.
отйр м. (рум.) — граница на селско зем-
лище. Нашо мёсто е баш нъ отар със
Орътйн.
отворувъм гл. несв., отвдрим гл. св. —
1. разтварям врата. Отворй врата, къ чъ съ
зъдушимо от пушълек. 2. пускам вътре.
Отворй нъ дфцъ дъ улёзнъйу.
отёл м. — вид грозде, от което не сгава
доброкачествено вино.
отйк м. (рум.) — част от плуг.
отикнйшъм гл. несв. (рум.) — силно каш-
лям до задавяне. Цёл ндч съм отикнишал.
откл’учувъм гл. несв., откл'учим гл.
св. — отварям с ключ.
дткос м. — ивица покосена трева.
откъд нареч. — откакто. Чётири гддинъ
откъд е ум'ърл. Тёръ двё гддинъ откъд е
зъградъно овак.
отова ж. — сено от второ косене.
отдчка нареч. — преди малко. Отдчка тъ
тръжй, ама тёб тъ нъма.
отддим, отвддим гл. несв. — 1. отивам.
Сей млади отдду нъ дро. Отддим до у Ка-
мън. Със ск’йнуту олйну нъ свабду нъ съ
отводи. 2. стигам. Отидё до румънск'и
брёг и съ върну. Отвддим до шикоалу и
съгъчка чъ съ върнъм. 3. навлизам. Нъкайдъ
отддиш тдлко у наоду, къ чъ съ у давши.
4. прилича ми. Мл’дго ти отдди овай дрёйа.
5. пропадам. Отидё убава кокдшка. 6. по-
261
сещавам, ходя. Отодимугръд свак’и пътък.
Пд рано съмо отводили код нй. □ отоди
съ гл. възвр. безл. — ходи се. Бес пърл нъ
плуг нъ съ отоди.
отпйдник м. — проклетник. Отпадникъ,
чъ йдыи ти шолдак, тъгай чъ вйдиш. тй.
отпйдница ж. — проклетница.
дтплъднъ нареч. — след обед. Чъ съ вър-
нъм из лдйзъ дтплъднъ. Зъвърнувъ сънцъ
дтплъднъ.
отпръч£въм гл. несв., отпрёчим гл. св,—
разравям огън, който е бил заровен в пепел.
Отпръчй дгън дъ горй, къ е зима.
отруем съ гл. св. възвр. — отровя се. Чъ съ
отруеш от тдлко тутун.
отри нареч. — на три нишки. Нъпръй ко-
нъц отри дъ зъкърпимо душек.
отушувъм съ гл. несв. възвр., отушим
съ гл. св. възвр. — 1. насищам се. Лети съ
отушувъм купайче у Дунов. У брънё лдйзъ
чъ съ отушимо едёйче грдйзъ. 2. изкарвам
си яда. Нъкай дъ съ зъкачъш, къ нъ тёбъ
чъ си отушим.
отъгнувъм съ гл. несв. възвр., отёгнъм
съ гл. св. възвр. — 1. протягам се по цяла-
та си дължина. Съ отъгнул онъй рёд од
куруз пръд мёнъ — нёма свършувйне. 2.
опъвам се. Съ отъгнул коно у чифур. 3.
връхлитам. Чъ съ отёгнъ съг она нъ мёнъ и
чъ вйдим здр. 4. спя, лежа. Богата съ отё-
гъйу у йорган, а сиромаси съ вал’ъйу у пъ-
туръ. 5. намирам се в предсмъртна агония.
Съ дтъгну у руке дъ умръ, йзбъле из дчи.
6. впускам се. Съ отъгнувъм нъ бъжане
кдлко ймъм сйлу.
отълувъ съ гл. несв. възвр., отели съ гл.
св. възвр. — ражда теле (за крава). Съ дтъле
онай крава бёлъна.
отървувъм -съ гл. несв. възвр., отървём
съ гл. св. възвр. — спасявам се, откачвам се.
Мъ фътйл овъй бдлъс и нъ мджъм дъ съ
отървём од н’ёга.
оф междум. — за изразяване на болка или
нетърпение. Оф, мъ заболе ндга. Оф, чъ
остърёем, а нъ съм туръл млёчницу у
уста.
о фй междум. — за подгонване на едър
рогат добитък.
офкъм гл. несв. — охкам, пъшкам. Стйгъ
си офкал, къ чъ ти мйнъ.
офл’йнкъм съ гл. св. възвр. — правя си
оглушки, бавя се преднамерено. Нъкай дъ
съ офл’йнкыи, къ нёмъ дъ мйнъш тъкдй.
офриштувъм гл. несв., офрйштим гл. св-
(рум.) — попарвам. Полък къ вдда е жёшка
и чъ тъ офрйшти. □ офриштувъм съ гл.
несв. възвр., офрйштим съ гл. св. възвр. —
попарвам се, избива ме обрив. Дъ нъ съ до-
блйжиш до фурну, къ чъ съ офрйштиш.
офтика ж. — болеет туберкулоза. Га едё
дфтика под груди и ча га трута до
упролът.
офчйца ж. — цвете нарцис.
офчърйца1 ж. — жена овчарка.
офчърйца2 ж. — обреден хляб, който се
носи на Бъдни вечер на овчар.
офъкувъм гл. несв., офъкъм гл. св. —
I. отрязвам нещо отгоре-отгоре. 2. обирам
докрай. Съ играмо зъ грошёвъ и мъ офъ-
кау оцвё.
оц м. (рум ) — връх. Шинйк съм га нъ-
пълнйл със дц.
оцвё нареч. — съвсем, напълно. Пъпуци
ми съ с к’ину ли оцвё.
оцутра нареч. — тази сутрин, сутринта.
Оцутра измълзо краву. Га чъка оцутра
дъ ддйдъ, ама га нъма.
очичи мн. — цвете теменужка. У Камън
йма мл’дго дчичи чъ йдъмо дъ нъбёръмо.
очокувъм гл. несв., очокъм гл. св. — из‘.
кълвавам докрай. Си съ туръл дъ га очд-
къш овдй грдйзъ.
очокурън прил. — изпотрощен, потрошен,
очонтувъм гл. несв., очонтим гл. св.
(рум.) -- обезформявам с рязане. Бй дъ съ
пострижём и мъ очонтйу оцвё.
очугул’ем гл. св. — накъевам, оръфам, на-
щърбявам. Капа ми е очугул'ена по край.
Тй си очугул’ал лёб тъкдй ?
очук^въ съ гл. несв. възвр., очукъ съ
гл. св. възвр. — протрива се, проскубва се
от дълго носене (за дреха). Глучё ми съ
очукало ддлъ покрай.
очъм гл. несв. — искам, желая. Мджъ дъ
станъ, ако дчъш тй.
очътири нареч. — на четири нишки.
очъшл’Увъм съ гл, несв. възвр., очёшл’ем
съ гл. св, възвр. — сресвам се. Узй чёшъл дъ
съ очёшл'еш.
ошишторйшъм гл. ряд. остар. (рум.) —
очертая с пергел. Ондй колд си га ошиш-
торйшъл ?
ошушувъм гл. несв., ошушим гл. св. —
изеушавам. Га испёко и га ошушй нъ уг-
л’овъ. □ ошушувъ съ гл. несв. възвр,. ошу-
ши съ гл. св. възвр. — 1. престава да бъде зе-
лено, изсъхва (за растение). Съ ошушйли
врёжовъ нъ лубънйцъ. 2. престава да е мок-
ро, изсъхва. Дрёе отдчка и прострд и ту-
тък съ ошушйу.
262
п
па нареч. — отново, пак. Па чъ ддйдъш
къд будъ дн овдё.
па сз. — и. Си миришал зъмбдк па си съ
нъцвъкал по дчи. Узй лёб па бёж упол’е.
Мъ боле бурта па цёл ндч нъ съм спал.
па част. — за изразяване на учудване. Па
нъ бй овдё нъ бдлницу па пойдё, Па нъ ё
истровйла екё мджъ и милидн.
пйдикоса ж. — растение мак. По Голём
брёг съ чървънй от пад икосу.
пйдъртина ж. — кора на липа, от която
се отделя лико. Смо потопили падъртинъ
у Дунов йдштъ у нъоёл'у.
пйза ж. — па зв а. Дёдъ ти смо му тур ли
у пазу огърлйе. Е нъбърал едну пазу път-
лицанк'е.
пйк нареч. — отново, пак. Въл'а дъ пйеш
пак от туй вдду.
пймът м. — ум, разум. Нёма памът у
главу.
пймътън прил. — 1. мирен, послушен.
Памътно дътё. 2. разумен, умен. Е узёл
памътну жъну.
пйпон’ек м. — роговата част на копито
на животно. Вол га болу папонци, къ е одйл
по ш.ушу.
пйръцина ж. (рум.) само в съчет. пёпъл
и пйръцина — нищо. Одбрал съ пёпъл и
паръцина от тёбъ.
пйстрим гл. несв.— 1. пазя, съхранявам.
Дъ си пастриш дрёе, къ нёмъш друг’е. 2.
спестявам, икономисвам. Нёчъ дъ пастри, ама
чъ вида г’аола.
пат м. (рум.) — първобитен чекрък във
вид на кръстачка, на която се слага преж-
дата, за да се навива на масури.
пйтим гл. несв. — страдам, изтърпявам.
Щто съм пътйл и йа с еднога майстора.
Йма дъ патиш с тёй бубъ.
потока ж. — последна и най-слаба ракия.
Ни дадъ дъ пйемо патоку.
пйтърица ж. (гр.)— тояга, на която се
подпира болен. Йа съм одйла нъ патъ-
рицъ.
пйштиле мн. (рум), само в клетва: Дъ-
дём ти паштиле г'аолу.
пега ж. — луничка. Ала ондй дътё със
пёгу по дчи.
пёгов прил. — луничав.
пед м. — педя. Ндж е дълъг едън пёд и
половйна.
пёкл’а ж. — илик от конец.
пёнзийа ж. нов. — пенсия. Ми давъйу
пёнзийу по старое,
пёпъл м. — 1. прах, прахуляк. Нъкай дъ
дйгъш пёпъл къд ддши. 2. дървесна пепел.
Узй пёпъл из ватру и фърлй га у гръдйну.
• фърл’ем пёпъл у очи — покагвам се не-
зависим и горд. Дъ фърлй пёпъл у дчи нъ
Свй у сълд.
пёрка ж. в съчет. чървънй пёрка — вид
риба.
пёрийа мн. — перушина. Въшк’е улазу дъ
и еду под пёрийа.
пёрца мн. — листа на лук и чесън. Вла-
шица е лук с мл’дго пёрца и с мънъчк'е
глъвйчк’е.
пёсн'а ж. — песен. У нашо сълд нъ съ
пъйр мл’дго пёсне.
пёти прил. само в съчет. Пёти кости —
празник Св. Дух.
печйлим гл. несв. — печеля, придобивам.
Што печалит къд ддиш по рйбу ?
пешйк м. — пешеходец.
пёши нареч. — пета, пешком. Чъ ддим
пёши до там.
пйвница ж. (рум.) — мазе, изба. Винд га
държймо у бёч, а у пйвницу туръмз лук,
кдмпире и друг’е работъ.
пивтйе, пифтйе мн. (рум.) — пача. Од
главу нъ свину и од ндг’е приеме пивтйе.
пйем гл. несв. — 1. поглъщам течност. Дъ
нъ пйеш вдду нъ гладнъ сърцъ. Дай дътёту
дъ пйе вдду. Пйем вдду из въдрд. 2. упот-
ребявам алкохол. Нъ мъй пйем. Съ събйръйу
дъ еду и дъ пййу. 3 пуша тютюн.
пиён’е с. — употребяване на алкохол. Чъ
давъш пиён’е, къ съмо евършйли жётву.
пиешгьк м. — пиене на алкохол. Бймонъ
свабду и там падъ голём пиенлък.
пиййч м. — човек, който може да пие го-
леми количества алкохол. Съ събрау сё пийа-
че и испйу сума винд.
пйлица ж. — 1. вид детска игра, при коя-
то в земята се забожда около двадесетсанти-
метрова клечка, която трябва да се свали с
тояга. Къд отддъшъмо с волдвъ по цёлд'ън
съ йгръшъмо зъ пйлицу. 2. самата двадесет-
сантиметрова клечка, която се забожда в зе-
мята. Пйлица скдчи ча у мъгдан.
пйличи мн. — малките на кокошка, пи-
ленца. Мъ мън^у овуй гддину без пйличи.
Пйличи су гладни.
пйлъ с. — 1. малкото на кокошка ; 2. прен.
гальовно обръщение към дете. Иди, мдйо
пйлъ.
пинта ж. — малък сплеснат пръетен съд
за ракия.
пйнтъле мн. ирон, (рум.) — крака. Къд
дди си бйе пйнтъле.
пипёр м. — зеленчук пипер. • зълён пи-
пёр — зелени чушки , чървён пипёр —
червени чушки ; чърн пипёр — вид подправ-
ка за ядене.
пипиуца ж. — човек, който едва-едва вър-
ши работата си.
пипнувъм, пйпъм гл. несв., пйпнъм гл.
св. — 1. докосвам. Нъкай дъ мъ пйпъш къ
ти су искал’енъ р^ке. 2. улавям. Йа чъ
тъ пйпнъм и чъ ти дъдём дъ съ ръзбёръш.
263
пйпота ж, (рум.) — воденичка на птица.
Пйпота съ исчистувъ добрд и съ пуштъ у
чорбу.
пир м. (рум.)—1. растение пирей, трос-
кот. У нашо лдйзъ йма едън гай пир и ни
мучи свану гддину. 2. карамфил.
пирйнц м. (тур.) — медиа сплав месинг.
пиростйе мн. (гр.) — 1. железен тринож-
ник, който се слага над огъня и върху него
съд с нешо за топлене. Турй котъл нъ пи-
ростйе дъ съ згрёе вода. 2. скара за печене
на месо. Рйбу и пъчёмо нъ пиростйе.
пйск м. — ъгловато място. Овъй ръзбдй е
турън криво и ми йдъ пйск.
писой м. (рум.) — тлъчник за кълцане на
чесън. Стълчй двё трй глъвйцъ бёлилук у
гъван със писдй.
пйсък м. (рум.) — ъглест край на нива.
Ни оста дъ кдпъмо само у пйсък, ама там
йма голъмё грудвъ.
писърйца ж. — орисница, предсказвачка
на бъдещето.
питйн’ем съ гл. несв. възвр., пйтнъм съ
гл. св. възвр. -— 1. навеждам се. Питнй съ
дъ мйнъш. 2. крия се, навеждайки се. Съ
питйн’ем покръй зъд докър мйнъм.
пйтицъ м. — особен помен за умрял. Йут-
ръ чъ му туръмо пйтицъ дёдъ ти.
питйш м. (рум.) — вид ходене наведен,
за да не бъде забелязан. Игра нъ питйш.
Дойдд питйш.
питошоарка ж. (рум.)— 1. плоско камъ-
че, което се хвърля по гладка водна повърх-
ност и подскача; 2. подскокът, който из-
вършва плоско камъче, хвърлено по гладка
водна повърхност. Йа нъпръй пёт пити-
шоарк’е.
питполйка, питпълйка ж. (рум.) — пти-
ца пъдпъдък. Нъмърймо по Горунё сёдъло
од питпълаку.
питувъм гл. несв., пйтъм гл. св. — зада-
вай въпрос. Питй га ти нёга. Чъ пйтъм
нйкога рибъра. Мълч мърку што сё мъ
питувъш.
пицигой м. (рум.) — синигер.
пйшла ж. — пикла, момиче, което се на-
пикава.
пйшл’а м. ~ пикльо, момче, което се на-
пикава.
пиштйм гл. несв. — надавам високи вико-
ве, крешя. Нъкай дъ пиштйш къ чъ ти дъ-
дём къфтънё.
пл’йвез м. (нем.) — молив. Узй си пл'а-
вез къд пдйдъш нъ шикоалу.
пл’йвесчич м. — моливче.
плйднъ с. — обед, обедно време. Дойдё
из уполе у кръс пладнъ. Сънцъ е кръс плад-
нъ. Стану въч пладнъ — айде дъ си пдй-
дъмо. • едёмо плйднъ — обядваме.
плас м. — купчинка сено. По ливаду
ймъмо нъкдлко рлцста.
плйчъм гл. несв., плйтим гл. св. — пла-
щам. Чъ ми платиш винд коко дди сву-
дём. Му плачъйу свак’и дън зъ лёб.
плйчъ ми гл. несв. безл. (рум) — харес-
ва ми. Нъ мй плачъ тдй винд. Ако нъ тй
плачъ зъбратка, нъкай дъ и купувъш.
плйшило с. — бостанско чучуло. Смо
турли платила на лубънйцъ.
плёчка ж. — плешка. Мъ болу плёчк’е,
сйгур съм нъстинул.
плештйт прил. — плосък, сплескан.
плйвъм гл. несв. — плувам. Нъумъм дъ
плйвъм и ми е стра дъ йдъм у наоду. Оти-
дё до заоде пливайче.
пловък м. — мъжкото на патица.
плоска ж. — малък пръстен съд за вино
и ракия.
плот м. — плет. Тёшъ дъ нъпрае м плдт
нъ гръдйну при Дунов, ама нъ могд, къ съ
смръкну.
, плотйрка ж. — плетеница, плетена къща.
Ймъмо йжу плотарку.
плофка ж. — патица. Овуй гддину чу-
въмо нъкдлко плдфк’е.
плофчё с. — пате. Плофчёта съ макъйу
пръз едду. Чъ истоакъм нъ плофчёта.
пл’оштйт прил. — плосък, сплескан. Туйа
нъ к’ошё въл'а дъ туриш едън пл’оштат
камън.
плуг м. — уред за оране, плуг. Плузи у
нашо сълд йма одавна. * нёма дъ тёг-
л’ем у плуг — не е нужно да бъде толко-
ва здраво направено. Дай тдй йужъ дако
нъ ё здраво — нёма дъ тёгл'е у плуг.
плута ж. (рум.) — тапа, късове корк.
Йдъйу плутъ по Дунов.
пл’увъм, пл’увнувъм гл. несв., пл'увнъм
гл. св. — плюя. Нъкай дъ пл'увъш тъкдй по
ддлъ къ е сръмота.
пл’уска1 ж. — цвете лютиче.
пл’уска2 ж. — подутина, придружена със
зачервяване.
плънтйка ж. (рум.) — панделка, кордела.
Нъ пърълййу ймъм убъву плънтйку.
плъута ж., плъут м. (рум.) — остатъци
от треви, дървета, боклуци, конто влачи Ду-
навът, когато придойде. Нъ ё добрд дъ съ
купъмо съга, къ йма плъута по Дунов.
плъчйнта ж. (рум.)— мекица.
по предл. — вж. в морфологията, т. 3.257.
поарка ж. (рум.) —- детска игра свинка.
Айде дъ съ йгръмо зъ поарку.
побл’уйувъм съ гл. несв. възвр.. поб-
л*уем съ гл. св. възвр. — повръщам погъл-
ната храна или пиене. Съ побл’уйа съв от
тдй ран'ено ёдън’е.
повёсмо с. — количество очистен от паз-
дер коноп, колкото да се завърже на къде-
лята.
повестйшъм гл. несв. (рум.) — говоря за
някого, клюкарствувам. Си му къжал н'ёму
дъ тъ повестйшъ свудём.
264
повитйр м. — виещо се растение, от което
плетат кошници, повет. Тй дъ си нъмёриш
повитар, а йа чъ ти уплътём трънку.
поврйчъм съ гл. несв. възвр., повърнъм
съ гл. св. възвр. — променям първоначално
взето решение. Къд си къжал едън пут,
нёма дъ съ поврачыи.
поврътйло с. — част от тъкачен стан, с
която се превъртва предното кросно.
повторна, пофтдрка ж. — мащеха. Има
майку повтдрку.
пов’йста ж. (рум.) — приказка, разказ. Чъ
йдъм код Ванну дъ ми ръсправъ пов'астъ.
погйцъм съ гл. несв. възвр. — разборам
се с някого, живея в разбирателство. Йако
нъ съ погацъм с н’ёга.
поглъднувъм гл. несв., поглёднъм гл,
св. — 1. насочвам погледа си. Га поглъднул
страшно и съ уплъшйл. 2. надниквам. Пог-
лъднй дъ вйдиш дъца дълй спу. 3. грижа се
за някого. Съдй сам — нйкой нъ га поглъд-
нувъ.
погнувъм гл. несв., погнъм гл. св. —
подгонвам. Мъ погнуу кучъта и едва утёко.
погодувъм гл. несв., погодим гл. св. —
устройвам нещо лошо някому. Чъ тъ пого-
дим йа тёбъ. □ погодувъм съ гл. несв.
възвр., погодим съ гл. св. възвр. — 1.сдоб-
рявам се с някого. Су билй скаръни, ама
съ погодйли. 2. установяваме разбирателство
по даден въпрос. А бе чъ съ погддамо, нёма
дъ съ каръмо,
под м. (рум.) — таван. Нъ под ймъмо орё-
си. Нъ под държймо свё што нёма мёсто
пръз йжу.
под предл. -- вж. в морфологията, т. 3.262.
подбишёгу ж. — подигравка, шега. Нъ
съм ти зъ подбишёгу.
подвъжк’е, подвъшк’е мн. — вид тесен
пояс, носен от по-младите.
подвъле мн. (рум.) — поставка за повди-
гане по-високо на буре или каца.
подвържувъм гл. несв., подвЪржъм гл.
св. — увързвам. Чъ га под вържъм с едну
връпцу.
подгъфнувъм гл. несв., подгъфнъм гл.
св. (рум.) — подпухвам като признак на не-
добро здраве. Скоро чъ умръ, къ е почнул
с ъ подгъфнувъ цёл.
подцилйтка ж. — при особена игра с
пръчки едната пръчка, като се подхвърли,
трябва да мине под другата.
подцилитнувъм гл. несв., подцилйтнъм
гл. св. — подхвърлям нависоко. Подцилитнй
пйлицу високо и она чъ йдъ усвът.
подмётка1 ж. — долна част на обувка. Ми
съ ск’инулъ подмётк’е нъ г’атъ.
подмётка2 ж. -плитка оран на стър-
нище.
подмлъд£въм гл. несв. подмлйдим гл.
св. само в съчет. подмлъд£въм квъсъц—
слагам квас във вода да се цдкисне, за да
мога да замеся хляб.
подмлъдувъм съ гл. несв. възвр., под-
млйдим съ гл. св, възвр. — правя с нещо да
изглеждам по-млад. С тёй дрёе чъ съ под-
младиш добрд.
подръвнувъм съ гл. несв. възвр., под-
рйвним съ гл. св. възвр. — подстригвам се.
Йутръ е нъдёл'а и въл’а дъ йдъм нъ бер-
бёрницу дъ съ подравчим.
поес м.— 1. дълго парче нарочно тъкан
плат за увиване около кръста. Пд рано и
човёци и жънё ндсъшъу пдесе. Ти съ ръз-
вържал идее, узй дъ га вържъш. 2. прен.
небесна дъга. Излази пдес — нъ мъй йдъ
к’йша.
пожнъйувъм гл. несв., пожнёем гл. св —
довършвам жетва. Пожнъйамо ичёр у
Царину, а йутръ чъ йдъмо нъ Пут чун-
гуруск’и.
познйвъ съ гл. възвр. обикн. 3 л. — ли-
чи, видно е. По збърночан’е съ познавъ
връпчё от ластовицу. Власе съ познавъйу
по врёвъ.
познойувъм съ гл. несв. възвр., позноим
съ гл. св. възвр. — изпотявам се. Нъкай дъ
търчйш тдлко, къ чъ съ позндиш. • поз-
нойувъм съ под език, познойувъм съ
под нос ирон. — не съм се пресилил. Полък
дъ нъ съ позндиш под нос. •
позъепувъм гл. несв., позъепйм гл. св.—
започвам да спя. Тъмън рёко дъ позъе-
пйм и мъ кликну у по работу.
пойжнина ж, — покъщнина. Смо си ку-
пили свакъкву пойжнину.
пдйзъ предл. — вж. в морфологията,
т. 3.264.
поклопувъм гл. несв., поклдпим гл. св.—
слагам похлупак, похлупвам. Поклопй
гърнъ дъ нъ пъдйн’е пёпъл у ёдън’е.
поклътувъм гл. несв., поклйтим гл. св.
(рум.)— изплаквам пране в бистра и студена
вода. Съм испрала свё и дета дъ га пок-
латим.
Поклъде мн. — Заговезни.
покн£въм гл. несв., покнъм гл. св. (рум.)—
удрям силно. Чъ тъ пдкнъм едън пути
чъ вйдиш тъгай.
покрйй нареч. — откъм крайната страна,
отстрани. Капа му съ очугул’ала покрай.
покрйва ж. — коприва. Чувъй дъ нъ съ
опрудиш с туй покрйву. • нёма дъ съ
фйнъ зъ покрйву—не ще доживее до
пролетта (за болен от туберкулоза).
покръвйца ж. — 1. покривка, одеяло за
завиване. Покръвйца зъ спънё. Смо тёкли
ндвъ покръвйцъ. 2. черта, която се слага в
кола, за да се товари жито.
покръй предл. — вж. в морфологията,
т. 3.263.
пол м. остар. (рум.) — монета от 20 стс-
тинки. Съм пръдала йайца зъ едън пдл и
половйна.
полйта ж. (рум) — сушина, навес. Дръпнй
съ под полату, къ йдъ к’йша ичъ тъ нъмдкри.
265
поле с. — юг, южна посока. Отидё конто
поле, Дувъ сйлно ис конто поле, Чъ мй-
нъш конто поле. Дадъ бёг конто полё.
полёвник, пол’ёвник м.— кърпаза лице,
пешкир. Нъ свабду съ давъйу мл’дго по-
лёвници. Подай ми полёвник дъ съ обрйшъм.
полёвъм, пол’ёвъм гл. несв. — поливам,
напоявам. Овдй цвёк’е зайчър га пол’ева.
Лук га полёвъмо свак’и мёсъц.
полег^т прил. — наклонен, наведен. Държ
дървд полегато. Фунйе конто Дунов су
полега тъ.
полей м. (рум.) — поледица. Нъчъска е
идал полёй.
полйкра ж. (рум.) — прякор. Сей дъца
ймъйу по нику пэлйкру. Дъца си ваду по-
лйкръ.
поликрйшъм гл, несв. (рум.) — назовавам
по прякор. Нъкай дъ га поликрйшыи, къ чъ
тъ млати.
полйца ж. — лавица. Пънйцъ и държй-
мо нъ полйцу.
полйчка ж. — 1. подножка на тъкачен
стан. С кдлко пэлйчк’е съ тъчу нъвдтк’е,
2. долно хоризонтално дърво на ярем.
половинка ж., половйнк’е мн. — плитка
обувка. Зъ Вълйгдън ми купйу ндвъ поло-
вйнк’е.
половн’йк м. — котел със среден размер,
в който се вари качамак.
половнйца ж. — шише с вместимост по-
ловин литър. Испймо по едну половнйцу
чървънд винд.
полог м. — развалено яйце, оставено в
гнездо, където кокошките снасят яйца.
полуда ж. — лудост. Със тдй штд на-
пръе мъ фЪрли у полуду.
полудица, полудница ж. —палавник, лу-
детина.
полутйна ж. — половина. Йа изёдо едну
полутйну од лубънйцу и съга нъ мй съ
пйе вдда.
полъгъчка нареч. — лекичко. Полъгъчка
дъ нъ паднъш.
полъзн’а ж. — посещение на Игнаждегл
от което според вярването завися плодови-
тостта на птицевъдството. Нёзнъм къква чъ
бйчъ овуй гддину пдлъзн’а зъ пйличи.
полъзувъм гл. несв., полйзим гл. св. —
посещавам на Игнажден. Кдй чъ ни полъ-
зйчъ овуй гддину ?
полък нареч. — 1. бавно. Иа ддим полък
и нёма дъ апйгнъм скдро. 2. внимателно.
Полък дъ нъ съ ударит с тъй камън.
полъктъ част. — за предупреждаване към
внимание. Полъктъ у тъмнину дъ нъ шоб-
лъкнътъ у нък’й гропан с кълйште.
полътйн м. (рум.) — част от плуг — клечка
на воището, на която се закачва яремът.
пол’е с. — поле, пространство извън сели-
щето, което се обработва. Штд йма проко
пдл’е ?
пол’йна ж. — селска мера. Йа бёшъм до-
кърал кдла със дърва и бёшъм и стовърйл
нъ пол’ану зъ лйсник. Нъ пол’ану си прае-
мо сламъ, лйсници, торйшта — там прае~
мо глуг'е с куруште.
помйгъм гл. несв., помогнъм гл. св. —
оказвам съдействие, давам помощ (особено
по време на вършитба). Помагъм нъ сей у
мълу къд вър шу — после онй чъ ни помдг-
нъйу нас, • помйгъй ти бог — поздрав към
човек, който работи.
помйна ж. (рум.) — помен, задушница в
памет на умрял, Чъ му туръмо дёдъ ти по-
ману — ъстал чъ га дъдёмо тёйк’е ти.
• помйна од животй— помен, който човек
си прави приживе.
помиййк м. — помия.
помина ж. (рум.)—чудо, нещо рядко.
Тъкву помину нъ мъй съм срътнул.
помним гл. несв. — 1. не забравям, пазя
в паметта си. Пдмнищ къд бёшъмо м'ъ-
нъцк’и кокд отддъшъмо с кравъ у Камън.
2. оставам дълго в съзнанието. Къд тъ из-
жъпнъм едън пут йма дъ мъ помнит цёл
живот.
помн’йта ж. (рум.) — парче платно, кърпа,
която се слага при мъртвец и се дава на
гробаря, който пръв е почнал да копае гроба.
Помк’ату и давъйу тому штд е нъчнул
грдб.
помолувъм гл. несв., помолим гл. св. —
отправим молба към някого за услуга, По-
молй и Виту дъ стоакъ нъ плофчёта къд
ни нёма нас.
помочувъм съ гл. несв. възвр., помочъм
съ гл. св. възвр.— 1. изпикавам се. Пръд
дъ си лёгнъш дъ съ помдчъш. 2. напикавам
се. Нъкай дъ едёш лубънйцу у вечёру къ чъ
съ помдчъш у дрёе. 3. опикавам, намокрям
с пикаене. Ако ти съ помдчъ жаба по рук’е
чъ ти излёзнъйу нецёле. • съ помочувъм
по очи ирон. — плача.
помъжувъм гл. несв., помйжъм гл. св.—
1. намазвам, слагам тънък слой върху друго
нещо. Помъжй си масло нъ фелййу лёб..
2. смазвам, за да не скърца. Помъжй кдла
с кътран.
помълзувъм гл. несв., помълзём гл.
св. — издоявам. Тй сед мърку докър йа по-
мълзём краву.
помънувъм съ гл. несв. възвр., помё-
нъм съ гл. св. възвр. — изведнъж съглеж-
дам или разбирам. Съ помёнъш къ йдъ дъ
тъ клйкъ нъ свабду. Едну йутру съ по
мънул тъкдй.
помътувъм гл. несв,, помътём гл. св. —
почиствам с метене, измитам. Помътй мъг-
дан, къ йутръ е нъдёл’а. Въл'а дъ помъ-
тёмо йжу.
понйпъко нареч. — наопаки, откъм обрат-
ната страна. Обърнй си фънёлу понапъко.
понишйлчъ с. — малко (обикновено род-
нинско) дете, което булката вдига и целувд
266
пред прага на дома на свекървата след вен-
чавка. Тёбъ кдй ти е бйл понишалчъ. Нъ
понишалчъ съ дава мънъцка торбйчка.
понйшъм гл. несв., понйшнъм гл. св. —
вдигам малко дете и го целувам пред Прага
на свекървината къща (за булка).
поодён'е с. — тръгване. Нъ поодён’е у зйтъ
кърчаг дъ докарътъ воду.
поодим, пойдувъм гл. несв., пдйдъм гл.
св. — 1. тръгвам. Подду сей: млъдожёна,
mama си, мума си, брак’е, състрё и сей
свъбдърё. Ровнй е тёйк’е ти къ поддимо.
2. отправим се. Чъ йдыи код^въруйку ти дъ
пдйдътъ нъ дро. 3. отивам. Йутръ поддимо
уполе. • пойдё Усвът — избяга. ми пошло
у добрд ирон. — ставам зле.
поорувъм гл. несв., поорём гл. св. —
свършвам с оране. Дънъска поорамо нъ
Голем брег.
пдочъ нареч. — повече. Нъ мъй отодим
пдочъ код нй. Мджъ дъ йма и пдочъ от
шеесё гддинъ.
попйрън прил. в съчет. попйръно зёл’е —
ситно нарязано зеле, за да стане кисело по-
бързо.
попйвъ гл. несв. обикн. 3 л. — поглъща
вода. Къд е сува зёмл’а и йдъ киша по-
пйвъ еднък.
попйч м. (рум.) — 1. вид детска игра : за-
лепва се на нещо по-високо едно малко топ-
често дърво, което се удря с тояга. 2. са-
мото малко топчесто дърво, което се залага
за удряне.
попдй м. (рум.) — пръстена клечка, с която'
се подпира връшник. Дъ дйгнъмо връшн’ек
нъ попдевъ, къ чъ праемо прдйу.
попоййш м. (рум.) — топка от качамак
вътре със сирене. Дай бе и мён малко
nonoudtu.
попонъц м. (рум.) — вид трева с фуние-
видпи Цветове, която се бере за прасета. По
Горун’ё йма мл’дго попднъц.
попдрница ж, — сплитка коса на челото,
перчем.
попръвувъм съ гл. несв. възвр., поправим
съ гл. св. възвр. — 1. става по-хубаво (за
време). Къд дувнъ мъцарин врёмъ чъ съ по-
пръвйчъ. 2. напълнявам, надебелявам. Си съ
попръвйла, нъ ей коко бёшъш. лётоска.
попърж£въм гл. несв., попържим гл.
св. — изпържвам, приготвям ядене, като го
пържа. Зъ пладнъ чъ попържимо йайца.
попърувъм гл. несв., попйрим гл. св. —
заливам с вряла вода. Чъ попаримо вълну
пръд дъ и пёръмо.
поринувъм гл. несв., порйнъм гл. св. —
почиствам, като рина с лопата. Айде дъ по-
рйныи кошару.
порн’йла ж. (рум.) — пасене на овце рано
преди изгрев слънце срещу Гергьовден.
Е бйл с дфцъ у порн’алу и съга съ врачъ.
порта ж. — пътна врата, през която ми-
нава колд.
порумбйкъс, -ста прил. (рум.)—гълъбов
на пвят. Ймъмо нъкдлко пйлъта сё порум-
бакъсти.
поруч^въм гл. несв., поручим гл. св. —
давам заръка, поръчвам. Нана ти е пору-
чйл дъ му зъкаръш ёдън’е нъ мёсто.
поръжувъм съ гл. несв. възвр., порёжъм
съ гл. св. възвр. — посичам се със сечиво.
Нъ дбъдвъ рук’е съ поръжал. Съ поръжал
с мотйку къд су копали лдйзъ.
поръзувъм гл. несв., порйзим гл. св. —
развалям нещо, унищожавам. Чъ ми пора-
зит дрёе къд и ндсиш свак’и дън.
поръетувъм гл. нес в., поръетём гл. св. —
1. ставам по-висок на ръет. Глёдъй овдй
дърво колко е порасло. 2. отглеждам. Она
мъ порасла. Дёда си га порасъл, къ нёма
нйти тату си, нйти муму си.
пос м. — въздържане от блажна храна.
• мънувъм пёс — започвам да постя. По
Вълйгдън съ мънувъ пдс. улйзимо у пос —
започват постите, чувъм пос — постя, съ-
блюдавам постите.
посол£въм гл. несв., посолим гл. св. —
поръевам със сол, захар. Посолй си със зар.
поспйл м (гр.)—фино брашно. Нёма дъ
тъ рйним сё със лёб от поспал.
посрёд предл. — вж. в - морфологията,
т. 3.265.
поерътиувъм гл. несв., посрётнъм гл.
св. — срещам, за да прибера нещо. Офцъ
йдъйу йди дъ и посрётныи.
постъта ж. — част от нива, която жътва-
рите ожънват при едно минаване.
постънувъм гл. несв., постйнъм гл. св.
(рум.) — уморявам се. Постъну копайче и
въл’а дъ одънъм мърку. Кокд нъ постънувъ
връвёйче.
посадим гл. св. — мъмря, нахокам. Йа га
посудй, ама он нъ слушъ.
посъдувъм гл. несв., поейдим гл. св. —
поставим в земята растение, за да се хване
да расте. Е посъдйл два рёда мълинё окръй
плот нъ гръдйну.
пдсън прил. — 1. който е приготвен без
олио или мае. Дънъска чъ едёмо пдсън фъ-
сул. 2. който не е тлъст. Ймъмо убъво пде-
но мёсо.
посъйувъм гл. несв., посёем гл. св. —
1. завършвам засяване. Ичёр посъйамо мёс-
то у Царину, а йутръ чъ посёемо нъ Трин
брёг. 2. засявам. Жйто чъ посёемо нъ горни
край, а ечмён нъ ддлни. 3. ряд. засаждам.
Су посъйали мълинё.
посъчувъм съ гл. несв., посъчём съ гл.
св. — порязвам се. Съ посёко със брйту и
ми тёчъ мндго кръв.
потка ж. (рум.) — вътък. Ймъм вълну,
чъ си крпим потку и чъ си истъчём про-
сторё.
потквъеувъм гл. несв., потквйсим гл.
св. — слагам квас в мляко, за да го направя
267
на сирене или на кисело мляко. Къда чъ
потквасиш млъкд, штд си га помълзла ичёр.
поткънувъм гл. несв., поткйним гл. св. —
подтиквам, карам. Поткънй волдвъ дъ пййу
вдду, къ су жёдни,
потол^въм съ гл. несв. възвр., потолим
съ гл. св. възвр. (рум.) — 1. успокоявам се,
укротявам се, умирявам се. Рова, рова па
най-пдсле съ пдтоле. 2. угасва (за огън).
Фурна е студъна, къ дгън съ потолйл.
потопувъм гл. несв,, потопим гл. св. —
слагам във вода, за да се накисне. Кднопл’е
и потопймо йдштъ у нъдёл’у. □ потопу-
въм съ гл. несв. възвр., потопим съ гл. св.
възвр. — влизам във вода. Ддкър съ потопи
у Дунов ми бёшъ зима.
потплйта, потплъта ж. — хастар на дреха.
Ми съ с к’ину ла патплата нъ зъбун.
потпрън’а ж. — опора. Он е пдтпрън’а у
йжу. Въл’а ддма пдтпрън’ а.
потпуфнут прил. — бухнал, втасал. Лёб
е потпрфнут и е готдв дъ га пъчёмо.
потпътйч м.— подлога на цървул. Ми съ
ск’инули опйнци и чъ си турим потпъ-
тъчё.
потрът^въм гл. несв., потрётим гл. св. —
правя нещо за трети път. Чъ потрётимо
копане нъ овъй куруз, къ йма мл’дго трава
пръз н’ёга.
потсёчъм гл. несв.Д потсётим гл. св.—
припомним, напомним. Нъкайтъ дъ га пот-
сёчътъ, къ нёма дъ дъдё нйшта.
потъка ж. (рум.) — пътека. Чъ ддиш се
по пдтъку докър стйгнъш до у шйбицу.
потърк^въм гл. несв., пот^ркъм гл. св. —
търкам малко. Си нъстинул здраво въл’а дъ
тъ потъркъм.
потърувъм/л. несв., потёръм гл. св.—
L подкарвам. Потърй волдвъ дъ пдйдъмо.
Йа га потъра сйночка тъкдй. 2. пониква
(за растение). Йала овййа мълйнчичи су
потърали овдлк’и мънъцк’и.
потъчувъ гл. несв., потъчё гл. св. обикн.
3 л. — започва да тече. Ми потёчъ кръв из
ндс.
пофйда ж. (рум.) — вреда, ущърб по адрес
на някого, клевета. Тй врёвши у пофйду
мдйу, ама чъ тъ нъучим йа тёбъ.
пофйрица ж. — носене на тежест с прът
от двама души. Чъ ндсимо врёчу нъ пофй-
рицу. Чобърн’ак чъ га узнътъ нъ пофйрицу.
лофта ж. (рум.) — удоволствие, нещо
хубаво.
пофт’йле с. (рум.) — угаждане. Кдй ти
тражи тёбъ пофт’але.
пофълувъм гл. несв., пофйлим гл. св.—
изказвам похвала. Айде съга ръботйтъ, къ
чъ ви пофалим пръд дъдк’е. □ пофълувъм
съ гл. несв. възвр., пофйлим съ гл. св.
възвр. — изтъквам се. Тъгай евътй Пётър
му съ пофълйл, къ чъ мджъ дъ га украднъ.
почйн’ем, почнувъм гл. несв., почнъм
гл. св. — слагам начало на някакво действие.
Чъ одънъм мърку, па па чъ пдчнъм дъ кд-
пъм, - Млади нъ почин ейу дъ еду докър нъ
сёднъйу старъни.
поч^мп м. (рум.) — кръетага поставка на
врътка за навиване на прежда.
пошта1 ж. нов. — пощенска станция. Чъ
йдъм нъ пдшту къ йма колет зъ мёнъ.
пошта2 ж. остар. — голям бил пътнически
параход. Однъддл йдъ пдиипа — дълй чъ
спрёчъ нъ нашо к’ёйе.
пошто нареч.— 1. след като. Потто
свъртйш работу, чъ ддйдъш па овдё. Потто
съ манъ пдс, нъ съ едё блажно. 2. тъй като,
понеже. Дай ми кърчаг, поштд йдъш нъвам.
пр’а част, (рум.)—за образуване на пре-
възходна степей. Чъ ймъм пр’а мндго ра-
боту йутръ и нё чъ мджъм дъ йдъм.
прав прил. — 1. изправен, който стой на
крака. Нъкай дъ съдйш права конокъд си
мир’аса. 2. справедлив. Нъ ей прав дъ праеш
тъкдй.
прйво нареч. — точно натам. Чъ йдъш при
пдс право у валъгу.
прйца ж. — прашка. Със працу фърл’емо
камъне дълёк.
прйем гл. несв. — ]. приготвям. Нъ евътй
праемо ёдън’ета бишаг. Праемо къчъмак
у половн’ак. 2. добквам. Праемо по стд
чъбра винд. 3. орган из ирам. По друг’и сёла
прайу дро с мъшнйцу, а у нашо сълд прае-
мо с бандъ или със лъутъ. 4. със съответ-
ното съществително означава организиране,
устроЙЕане на съответното явление. Кудё
чъ праеш йутръ огърту. Зайтръ чъ праемо
евътй — нълй чъ ддйдъш? 5. постъпвам. Съг
баба кокд чъ прав. Штд чъ праеш само
със мистрййу. □ пр Йем съ гл. възвр. —
1. преструвам се. Съ прием къ нёзнъм.
Нёзнъ дъ мъй йдъ там — съ прае глупое.
Нъкай дъ съ праеш нъ глув. 2. става, из-
вършва се. Къд йдъ к’йша у блато съ
прайу булбуци. 3. приготвя се. Лйко съ
прае од лйповину. Клътйтъ съ прайу нъ
мънуване пдс. • прйем зъмбре (калк. рум.)—
става ми скомина. Нъкай дъ ми праеш
зъмбре с туй йабълку. праём сп£му —
гледам, че никой прави нещо и на мен ми
се иска, същото. прйемо здрйете — ръку-
ваме се. прйем смётку—1. мисля. Йа дъ
тъ вйдим къ чъ е дъдёш колач, дъ му
праеш смётку. 2. предполагай. Кдй е пръйл
туй смётку тъгай.
пран м. — твърда гъба, която се изгюл-
зува за добиване на огън, прахан.
прйнга ж. — работа, занимание. Дъдён ти
прангу г’аолу 1
прйека ж.— 1. дърво праскова. Ймъмо
убъвъ праск’е у гръдйну. 2. плод на пра-
скова. Дай ми едну праску, къ съм гладън,
прйена прил. — бременна (за свини).
268
прйцъ с. — прасе. Ймъмо само еднд працъ
и чъ га ранимо зъ Божйч.
прачичи мн. — прасенца (при раждане).
Кдлко прачичи е родйла чърнъна свин’а.
прачъм гл. несв., прйтим гл. св.— 1. ка-
рам някого да отиде някъде. Чъ пратим
дъдчъ дъ му дъдёш мосурё. 2. давам нещо
да го отнесат някъде. Ако ми прачътъ по
мърку мёсо, би ми фътйло рёд добрд.
прйшим гл. несв. — прекопавам втори и
трети път царевица. Дънъска прыиймо куруз
на Пут зънъглафск’и.
прёлука ж. — дърво, нарочно оставено
• неотсечено, което служи за граница между
горски участъци.
прён’епоц мн. (рум.) — правнуци. Ймъм
нъкдй дёсът прён’епоц.
пресно нареч. — навреме. Свака бдлка
къд и узныи из пресно съ излъкуйеш.
прёсън прил. — ксйто е правей без мая.
Къкъв лёб йскыи — ддспън или прёсън. Ту-
ръш мъйу од лёб прёсън. • пресна ту рта —
пресна пита.
прёчник м. — напречно дърво в комина,
за което се връзва верига за закачване на
котела.
при предл. — вж. в морфологията, т. 3.258.
прйбир м.—пришито на престилка или
на чорап избродираяо цвете.
пригорийа ж. (рум.) — птица пчелояд.
приййе ми гл. несв. безл. — въздействува
ми добре, върви ми. Сйгурно овдё ти
прийае — си съ урънйл.
прйкночи нареч. — наавечер. Чъ ддйдъш
прйкночи — дн чъ будачъ ддма.
прйкъз м. — клюка, мълва. Чъ будъш зъ
прйкъз със тёй твое дрёе. • зъ чудо и
прйкъз — нещо рядко срещано.
прймим гл. несв. (рум.) — приемам. Нъ
га приму със туй жъну. Дълй чъ тъ прй-
му ддма.
припнувъ гл. несв., прйпнъ гл. св.—
огрява, напича (за слънце). Къд прйпнъ сънцъ,
чъ съ соблъчёш.
припонйшъм гл. несв. (рум.) — връзвам
добигьк за колче, за да пасе около него.
Чъ припонйшъш краву и чъ ддйдъш дъ съ
купъмо.
прйпък м. — припек, място, изложено нЯ
слънце. Ймъмо еднд мёсто у прйпък —
там праемо убъвъ лубънйцъ. Съдй нъ прй-
пък, къ му е зима.
пристёлка ж. ряд. — престилка.
прйстов м. — ратай, чирак за земеделска
работа. Код нас тъгай бёшъ прйстов Радка
Гулин.
прйчъс м. — причастие. Къда чъ узныи
прйчъс ?
прбйа ж. — печен царевичен хляб. По
рано съ едёшъ само прдйа.
пройдУвъ гл. несв., пройдъ гл. св. —
1. презрява (за плод). Слйвъ су прдшлъ и и
нёма въч. 2. зараства (за рана). Къд ми
прдйдъйу бубъ по ндг’е, тъгай чъ съ купъм
у Дунов.
проклът прил. — лош, зъл. Мънй йу —
она е прдклъта жъна.
проко предл. — вж. в морфологията, т.
3.261.
пролётоска нареч. — през изминалата про-
лет. Пролётоска бймо угръд нъ пъзар дъ
купувъмо праци.
прос, -ста прил.— 1. Който не се е учил. Он
е учън — нёма дъ узнъ прдсту жъну. 2. глу-
пав. Тъ йма зъ прдсту и зътдй ти прае
тъкдй.
простйръм гл. несв., проснъм гл. св. --
1. поставим пране да съхне. Уйутру рано
чъ прдснъмо дрёе, къ чъ пдйдъмо уполе.
2. застилам легло. Прострй покръвйцу нъ
ддър, къд съ дйгнъш.
простёр м.— 1. вълнена черга. Съмо тёкли
овуй гддину убъви вълнени просторё. 2. вър-
лина, на която се простира бельо. Искърй
покръвйцъ нъ простдр пръд врата.
процоф, процоп м. — процеп на волска
кола. Турй еръм нъ прдцоф.
пруд прил.— 1. бърз, пъргав. Пруда
жъна. 2. бързотечащ. Вдда там у пруда,
а тй нёзныи дъ плйвъш.
прудим гл. несв. — опарвам, жаря (за ко-
прива). Тай покрйва прудй.
пружим гл. несв. — протягам. Чъ пружим
руку конто тёбъ. Пружй си ндг’е дъ
одънъш.
прунд м. (рум.) — малък песъчлив полу-
остров. Нъ прунд съ фачъйу уклйе.
прут м. —- тънко право дърво. Узй прут
дъ млатимо орёси. Ми йдъ дъ търпёръм
коно прут од зиму.
пручка ж.— 1. пръчка. Дай туйпручку
дъ тёръм волдвъ. 2. част от някакъв уред.
Ваша лергътоар’а с кдлко пручк’е ё ?
пръбйвъм гл. несв., пръбйем гл. св. —
1. пречупвам. Полък дъ нъ га пръбйеш тдй
дървд. 2. счупвам. Чъ ми пръбйеш пръсти.
□ пръбйвъ съ гл. несв. възвр., пръбйе съ
гл. св. възвр. — пречупва се. Гран’а съ пра-
ва и йа тупну ддлъ.
пръбришувъм гл. несв., пръбрйшъм гл.
с 6* —избърсвам. Од пръбришй овёй пънйцъ.
пръвъц м. — воище на рало или на ко-
личка на плуг.
пръгорувъ гл. несв., пръгорй гл. св.
обикн. 3 л. — разваля се от голяма горе-
щина (за растение). Овуй гддину жйтота
су пръгорёли.
пръд предл. — вж. в морфологията т. 3.259.
пръдврйта ж. остар. — кьошк, заградено
и покрито място пред къщата.
пръдйвъм гл. несв., пръдъдём гл. св. —
1. продавай. Он къжувъ дъ нъ га пръдъдё
жёнскъно працъ. 2. преподавай. Она ни
пръдава по руск’и.
269
пръдла ж. шег. — момиче, което много
пърди.
пръдл’а м. шег. — момче, което много
пърди.
пръз предл.—вж. в морфологията, т. 3.260.
пръздрчич м. — прозорче. Конто поле
ймъмо едън пръздрчич.
пръздръц м. — прозорец.
пръкдл’ън прил. — прищипнат. Там йма
еднд цъклд пръкдл’ъно.
пръкорувъм гл. несв., пръкорим гл. св. —
мислено или гласно пожелавам някому да му
се случи нещо недобро.
Ми падь залог из уста, къ тй ми пракоре.
пръмйтъм съ гл. несв. възвр., пръмёт-
нъм съ гл. св. възвр. — претъркалям се. Чъ
тъ ударим и чъ съ пръмётнъш. Глёдъй га
кокд съ пръматъ коно мъймуца.
пръмён’ен прил. — облечен в нови дрехи.
Дънъска нъ ё празник, дъ си тъкдй пръ-
мёнена.
пръмънувъм съ гл. несв. възв^., пръмё-
ним съ гл. св. възвр. — 1. обличай се в нови
дрехи. Чъ съ пръмёним и чъ йдъм нъ дро.
2. преобличам се. Тй къда чъ съ олаеш и
дъ съ пръмёнши.
пръмъстувъм съ гл. несв. възвр., пръ-
мёстим съ гл. св. възвр. — отивам на друго
място. Дъштър си съ прамъсте нъ другу
работу.
прънё с.— 1. изпиране. Дънъска падь
голъмд прънё. 2. бельо. Ймъмо мл’дго
прънё.
пръдр м. (рум.) — денят преди Гергьовден.
Нъ пръдр съ отоди с дфцъ у порн’алу.
пръпйчъм съ гл. несв. възвр., пръпъчём
съ гл. св. възвр. — 1. седя дълго край огъня
и се нагрявам. 2. нагрявам се дълго на слънце.
Докъда чъ съ пръпйчын нъ сънцъ.
пръпливувъм гл. несв., пръплйвъм гл.
св. — с плуване преминавам известно водно
разстояние. Он праплива Дунов при Орътйн.
пръпръйувъм гл. несв., пръпрйем гл.
св. — преработвам (за дреха). Къд и пръ-
праеш туй дрёйу йма дъ и ндсиш йдштъ
тдлко. □ пръпръйувъм съ гл. несв. възвр.,
пръпрйем съ гл. св. възвр. — маскирам се.
По Сънтоадър у нашо сълд съ пръпръйу-
въйу а жънё, и човёци.
пръпръчувъм\ гл. несв., пръпрёчим гл.
св. — пресичам. Он ми прапръче пут. Пуш-
тй га дъ бъжй и нъкай дъ му пръпръчу-
въш пут.
пръпъдйшъм гл. (рум.) — 1. унищожа-
вам. Вдл е пръпъдишал свё пръз гръдйну.
2. изнемощявам. Мънй мъ, къ съм пръпъ-
дишал оцвё.
пръс м. — пръст на ръка или на крак. •
си изъдувъм пръсти — много е вкусно.
Съм нъпръйла г’ибаницу дъ си изъдёш про-
ста. мънъцк’инъ (мънъчк’инъ) пръс —
кутре, малкият пръст на ръка. голёминъ
пръс — средният пръст на ръка.
270
пръскане с. — поръсванё на лозя с разт-
вор от син камък. • у пръскЛн’е лдйзъ —
време, когатп се поръсват лозя с разтворот
син камък. дн съ рдди баш у първо пръс-
кан’е лдйзъ.
пръскъ гл. несв., пръснъ гл. св. обикн.
безл. — вали по малко и на ситни капки.
Ако нъ пръснъ покръй Цурцовдън, нёма дъ
будъ добрд.
пр^скъм гл, несв. — поръсвам с разтвор
от син камък. Чъ пръскъмо дългъно мёсто
и тъгай краткъно.
прътръс^въм гл. несв., прътръсём гл.
св. — разбърквам. Прътръсй гърнъ със зъ-
вийач дъ нъ зъгорй.
пръцл’а м. — пръдльо.
пръчйнка ж. — напречна дъсчица в рам-
ка на прозорец или на стол.
пръчътувъм гл. несв., пръчътйм гл. св.—
прочитам. Къда можачъш дъ и пръчътйш
овёй кнйг’е.
пръшён’е с. — второ окопаване на царе-
вица. Зайтръ чъ пдчнъмо пръшён’е нъ
куруз.
пуй1 м. (рум.)-—коледуване. Кндчи чъ
ддимо по пуй. Кдлъчичи зъ пуй.
пуй2 м. — страничен клин на риза.
пукйло с. — детска играчка, с която се
изхвърлят мокри конопени топчета.
пукнотина ж. — пукнатина, цепнатина.
Нёзнъм къква бйчъ тай пукндтина на ци-
мёнт.
п£лк’а ж. — ярка, още непронесло пиле.
Нёмъмо йайца, къ ймъмо само пулк’е.
п^лпа ж. (рум.) — прасец на крак. Мъ
уъпа кучъ зъ пулпу.
пулътан, полътйн м. (рум.)— клин на вои-
щето, където се закачва яремът.
пул’а м. в съчет. сул’а и пул’а— всич-
ки, цялото село. И сул’а и пул’а чъ йдъйу
нъ мъгдан нъ дро.
пунгйш м. (рум.)—разбойник, хайдук.
пунгъшор м. (рум )—разбойник, хайдук.
Мънй га тога пунгъшдр.
пунте в съчет. шёф рунте пунте (рум.)—
вид бод за подшиване на подгъв.
пупчица ж.— 1. малка пъпка на расте-
ние. 2. малко роднинско момиченце, което
така бива наричано от новодошлата в семей-
ството снаха.
пупъза ж. (рум.) — птица папуняк. УЦа-
рину йма пупъзъ.
пурък м. — 1. оловена част на куршум.
2. лютива чушчица
пуск’ул м. (тур.) — кичур коса на челс-
то. Йма пустул нъ главу.
пут1 м.> путёвъ мн. — 1. път из поле
или между села. Зъ Орътйн нёма мл’дго
путёвъ. Га тръснуло коко е одйл по пут
конто Чобанку. 2. улица. Г а бййу дъца нъ
пут. Излёз нъ пут дъ съ йгръш мърку.
пут2 м. — след числигелно или дума, озна-
чаваща количество, изразява кратонст. Зъ
пърни пут и чуем овуй думу. Йа ада пёт
пут угръд. Къд дойдд фтора пут съ одра
кликайче. • едън пут — веднъж. Дъ уда-
рим едън пут със мъшйну.,
путйн’е мн. — пътища. Ода коно муйа
без главу по путйн’е.
путинёл м. (рум) — вид бързо хоро.
пути-п^ти межд. — за обръщане към ка-
линка-малинка. Пути-пути путица по кдй
пут чъ мъ ожёниш.
/ путица ж. — насекомо калинка.
путъц м. — черта, която раздели косата
при сресване. Коса ми е нъ путъц.
пуфйло с. — ковашки мех.
пуфъл’ек м. — гъба прахавица. По пол’а-
ну йма пуфълци.
пуцйло с. — детска играчка — прави се от
хартия и се пука.
пуцъ, пуцикъ м. (рум.) — обръщение
към голямо момче и по-рядко към мъж. А
пуцъ, си видёл нъвам едну нраву белу.
пуцъм гл. несв., пукнъм гл св. — 1.
гърмя. Пучъ пушка и съ уплъше. 2. правя
пука ки. Дйй куруз дъ пуцъмо банк’е. □
пуцъ съ гл. несв., пукнъ съ гл. св. възвр.
обикн. 3 л. — пръска се. Нъ рйбу къд, е съ
пукнъ бъиГъкъ, излази нъ вдду. Дъ нъ га
уплатит, къ чъ му съ пукнъ жълч. • ми
пуцъ у глйву — вразумявам се. Съг му пучъ
у главу, ама бъг’ева.
пуцънка ж. — пуканка. Цёл дънсмоёли
пуцънк’е.
пучдс м. (рум.) — сяра. Въл'а дъ нъпу-
шимо буче у със пучдс.
пуштйло с. — детско хвърчило.
пуштъм гл. несв., пуштим гл. св.— 1.
разрешавам някому да иде някъде. Нъ й
пуштъйу нъ дро. 2. позволявам, давам въз-
можност да се направи нещо Чъ пуштимо
волдвъ по шир’авину дъ съ нъпъсу скдро. 3.
наточвам. Узй кану дъ п^штиш мърку винд
из буръ.
пушъл’ек м. — дим, пушек. Съ зъдушймо
овдё от пушъл’ек.
пъдйн’ем гл. несв, пйднъм гл. св. — 1.
изтърсвам се на земята. Йа къд узнъм дъ
врёвим, капа ти пъдйн’е от главу. Дътё е
падло из л'улк’у. 2. окапва (за коса). Е пад-
ла кдса. 3. попадам. Чувъй дъ нъ паднъ нъ-
к’й рус у тинцйру с чорбу. Дъ нъ паднъш
у рук’е нъ нйкога мръснога човёка, къ чъ
вйдиш здр. 4. струполявам се. Дъ тъ дув-
нъм чъ паднъш.Ппъдйн’е съ гл. несв. възвр.,
пйднъ съ гл. св. възвр. — 1. случва се, нами-
ра се. У къкъв дън съ пъдйн’е Божйч. 2.
разпределя се. Съ пъдйн’е нъ йжу по едън
дулум. • ми пъдйн’е нъ згоду — удобно
ми е. ми пъдйн’е жйл — става ми жал. ми
пъдйн’е туга — става ми тежко, като ям не-
що прекалено сладко, ми пъдйн’е грозй —
втръсва ми, гнус ме е. Нёма дъ едё къ му
е падла гроза от мёсо. пъдйн’е пиёне —
случва се да им^ много пиене на вино. нЪ
пъдйн’ем по гърбйну — винаги имам право,
пъдушка ж. — пухена възглавница.
пъём гл. несв.— 1. пея. Дъдк’е пъйу нъ
пут. 2. издава глас (за птица). Пъё куку-
мау — чъ умръ нъкдй у туй ижу. • пъём
слйву — особен обичай, при който в наве-
черието на светеца домашните пеят.
пъзйр м. (тур.) — място, където става по-
купко-продажба на стоки. Сваку сръду у
сълд съ прае пъзар. У пътък си бйл нъ пъ-
зар угръд ?
пъзйрка ж. — малко махленско момиче.
пъздёр м. — клечки, които остават при
обработване на коноп.
пъйтон, файтдн м. (гр.) — файтон. Пд-
рано съ отддъшъ угръд само със пъйтдн.
пъкйла м. (рум.) — хала, митическо сыце-
ство с огромна сила. Сипувъ коно пъкала.
пъкл’й ж. — илик от конец. Ми съ ск’и-
нула пъкл’а нъ кошул’у.
пъкура ж. (рум.) — петролен катран.
пъкътоаса ж. (рум). — лудетина, палав-
ница.
пъкътосул м. (рум.) — палавник, вага-
бонтин.
пълйнца ж. (тур.) — везни.
пълйн1 м. — растение пелин. • изёл тъ
огън и пълйн — да се загубиш, да те по-
стигне зло (клетва).
пълйн2 м. — вид ароматично вино.
пълишувъ съ гл. несв. възвр., пълйшъ
съ гл. св. възвр. — увяхва. Цвёке съ пъли-
шало оцвё од овуй жёгу.
пълн прил. — 1. пълен, съдържащ нещо.
Котъл е пълн със винд. 2. изцапан, замър-
сен. Си пълн съв със кълйште по дчи.
пълиййа ж. (рум.) — фуния. Дай пълнййу
дъ пуштимо винд у кану.
пълнййца ж. — пълзящо цвете грамо-
фонче.
пълиим гл. несв.— 1. слагам нещо в съд.
Зъштд и пълниш тъкдй туй трънку до-
гдръ. 2. цапам. Зъштд мъ пълниш с кълйш-
те по гърбйну.
пълтъник м. — същество, в което (според
вярването) се превръща човек. Оди ночём
коно пълтъник.
пълъмйръс, -ста прил. — грубо дебел.
Тай фрънг’ййа е пълъмйръста и зътдй нъ
мджъ дъ съ фата там.
пънгълозин м. — скитник, хаЙмана.
пънёра ж. — широк и не много дълбок
плетен съд, панер.
пънйца ж. — пръстен съд за хранене,
паница. Пд-рано едёшъмо сё у зёмн’енъ
пънйцъ.
пънк’ем гл. несв. — одумвам, клюкарсгву-
вам. Штд сё мъ пънк’еш ти мёнъ.
пъпйз, попйз м (гр.) — ястие яхния с
много лук. От кокдшку праемо и пъпаз.
271
пъпунка ж. — малка лютива чушка. Йзё-
до едну пъпунку и съ отру,
пъпук м. (тур.) — обувка. Съга сей оду
със пъпуци нъ ё коно пд-рано.
пъпъруда ж, — обичай за дъжд. Чъ прие-
ме пъпъруду къ нёма к’йша.
пърйцина ж. (рум.) — опустошение (в
клетва). Одбрал съ пёпъл и пърацина от
тёбъ.
пърйм нареч, (тур.) в съчет. пърйм пър-
чёта - на късове. Са нъпръйл дрёйу нъ
пърам пърчёта.
пърйшка ж. — червено великденско яйце.
У чътвъртък пръд Вълйгдън праемо пъра-
шк’е.
пърг м. (рум.) — състояние на узряване.
Съгъчка йабълк’е тъмън су у пърг.
пъргуйшъ съ гл. несв. (рум.) — узрява.
Грдйзъ пръз авгус съ пъргуйшъ.
пърдёш м. — пръдня. • мълчй коно
пърдёы у гйчъ — спотайва се.
пърё мн. (тур.) — пари. Су имали пърё със
йл’ъдницъ. • мъ бййу пърё — имам пари,
богат съм.
пържитУра ж. (рум.) — ядене от пърже-
ни в брашно яйца.
пързоал’ем съ гл. несв., пързолим съ
гл. св. - - 1. подхлъзна се ненадежно. Полък дъ
нъ съ пърздлиш къд ддиш. 2. пързалям се
на пързалка. Йутръ чъ съ пързоал’ем цёл
дън, къ нёма дъ йдъмо нъ шикоалу. 3.
спусна се веднъж на пързалка. Чъ съ пър-
здлим едън пут и тъгай чъ пдйдъм ддма.
4. обикн. 3 л. върви гладко. Ми съ пързоал’е
винд по гушу.
пърйчк’е мн. — вид цвете. Belis perenis.
пърл м. (рум.) — специално подострена
тояга, с коятб се почиства плугът. Без пърл
нъ плуг нъ съ отдди.
пърлйз м. (рум.) — съборен плет за пре-
минаване през него, прелез.
пърлйчъм гл. несв. — 1. подобен съм на
нещо. Овдй дътё пърлйчъ нъ муму си.
Къда чъ съ обрйтиш къ пърлйчъш нъ попа.
2. отриц. не в съгласие с приети норми. Нъ
ти пърлйчъ дъ праеш тъкдй.
пърлог м. (рум.) — необработена, буреня-
сала нива. Сей лдйзъта остънуу у пърлдг.
Тата си умръ и мёста остау у пърлдг.
пърни числ. — първи. Чъ йдъм пърни пут
нъ голёмъно место, пдсле нъ мънъчкъно.
Къд жнёем за пърни пут мъ болу кръ-
стйнъ.
пърпбрим гл. несв. — почиствам с триер
семена за посев.
пъртйча ж. — вид пъпеш.
пъртйна ж. — огазена пътека в сняг. Нъ
мджъ дъ съ йдъ угръд къ нёма пъртйна.
пъртън прил. — кълчищен, конопен. Пд
рано су носйли пъртънъ кошул’е. Дай ми
едън пъртън конъц.
пърцйл м. — разкъсана дреха, парцал. Нъ
вйдиш къ тай дрёйа е стънула нъ пър-
цълй.
пърцё с. — лист на зелен лук. Оскубй
мърку пёрца дъ и туримо у фъсул.
пърцуйка м. — скитник, хаймана. дди
коно пърцуйка пръз сълд.
пърч1 м. — мъжкото на коза. Испудй тд-
га пърча къ изёдъ вдчк’е.
пърч2 м. — издигнато място между коло-
вози на черен път. Одй по пърч дъ нъ дй-
гъш пёпъл.
пърчё с., пърчътййа мн. (тур.)— 1. къс,
част от нещо. Йзёдо еднд пърчё лёб. 2. мал-
ка нива. Ймъмо дъ мъй жнёемо еднд пър-
чё нъ Голём брёг. 3. мн. натрошени късо-
ве. Нёма туглъ, су остали само пърчъ-
тййа.
пърчи съ гл. несв. обикн. 3 л. — намира
се в период на полов нагон (за коза). Козе
съ пърчу уесън.
пърчътор мн. събир. — много късове. Нъ-
кай дъ ми ндсиш само пърчътдр от туглъ.
пърълййа ж. (рум.) — мъжка шапка с
периферия, бомбе. Нъ панъир ми купили
пърълййу от сламу.
пъръстйт, пъръстйт (гр.) — панихида.
пъръу м. (рум.) — място на брега на Ду-
нава, където течението е по-силно.
пъсат м. (рум.) — каша от царевично бра-
шно, която се използува за мая или пък
се яде. Прием първо пъсат от курузно
брашно. Пъсат съ едё само със ложйцу.
пъсём гл. несв. — 1. грижа се за добитък,
докато той яде трева. Волдвъ и пъсём по
лъзорё, къ там йма убъва трава. 2. яде
трева (за добитък). Волдвъ пъсу траву по
ливаду. □. пъсё съ гл. възвр. обикн. 3 л.—
намира се в период на полов нагон (за ко-
била).
пъслйн прил. (рум.) — разчорлен, небре-
жен. Зъштд ддиш коно пъслан, а нъ съ
уплътёш.
пъснйца ж. — юмрук, песница. Чъ ти
ударим едну пъснйцу.
пъспйл м. (гр.) — брашнен прах в мел-
ница.
пъсък м. — пясък. Пъс'ък га ваду из
Дунов.
пъсълой м. (рум.) — рядка кал. Чъ си ис-
кал’еш г’атъ пръз пъсълдй.
пътй ж. — пета на крак. Ми улёзъл т 'ърн
у път^.
пътйца ж.— 1. пета на крак. Мъ болу
пътйцъ и едва ддим. 2. ток на обувка. Нъ
стънгън пъпук ми падла пътйца.
пътлицйн ч (тур.) --- червен домат. Път-
лицан сваки пут е ддбър — и зйми, и лё-
та. • синй пътлицйн — син домат.
пътлицйнка ж. — вид закръглена като
домат слива с възкисел вкус.
пътличък м.— 1. петле. 2. цвете, подоб-
но на лайкучка; 3. захарно петле.
272
Пътрёт м. — снимка, портрет. Чъ съ из-
видимо нъ пътрёт,
пътровъчка ж. — ябълка, която зрее
около Петровден.
пътура ж. (рум.) — черга. Ймъмо мл’д-
го пътуръ зъ по ддлъ.
пъунйца ж. — шестата поред зълва.
пъцкйло с. — приспособление на въдица,
което показва, когато се хване риба.
пъцкъ гл. несв., пъцнъ гл. св. обикн.
3 л. — тегли, дърпа на въдица, кълве (за
риба). Дънъска нйкъко нёчъ дъ пъцкъ.
пъчй прил. в съчет. пъчй бойА — червей
пипер.
пъчём гл. несв.— 1. приготвям гозба, като
я държа на огън. Пъчёмо лёб у фурну. 2.
правя твърдо на огън. Туглъ и пъчу с ло-
зйне. 3. грее силно (за слънце). Дънъска
пъчё сйлно.
пъчурка ж. — гъба печурка. Пъчурк’е
йма у Камън.
пъштъмйл м. (тур.) — дърво с вързан на
него парная за замитане на пещ.
пъшълё с. (рум.) — нещо дребно, малко.
Овдй пъшълё е Буцаново.
п’йдега ж. (рум.)— връв, с която се връз-
ват краката на умрял.
п’йрдеваре м. (рум.) — безделник, вага-
бонтин.
П’
п’йтек1 м. (рум.) — кръпка. Турй едЬн Ка-
тек нъ колена, къ ми съ ск’инули пънтълдне.
п’йтек2 м. (рум.) — спънка. Чъ му турим
Катек и дн чъ съ зъбовЪрчи с главу dsbM.
Р
раниште с. — прехрана.
рйнк’е мн. — презрамки, тирании. Имъм
ндвъ ранке.
рано нареч.— 1. преди определено време.
Рано дойддстъ съга. 2. сутрин преди на-
чалото на деня. Чъ съ дйгнъш йутръ рано
и чъ пдйдъш уполе. • пд-рано— в мина-
лото. Пд-рано ймъ е знала кумйца. Съм
текла пд-рано и скоарцъ и пътуръ.
рапица ж. — растение репица.
рапов прил. — грапав. ерапова дйн’а —
вид пъпеш с грапава кора.
рапонг м. — вид голямо дърводелско
ренде.
растъга ж. — стърчишка на волска кола
или на каруца. По пут Зънъглавск’ и ни съ
стрдши растъга.
рат м. (тур.) — спокойствие, рахат. Тй
будй рат — свё чъ съ нърёди.
раца ж. (рум.) ряд. — патица.
ребецйшън прил. (рум.) — мършав, кльо-
щав. Глёдъй га кък'ъв е ребецйшън. • пйлъ
ребецйшъно — обръщение към близък чо-
век.
ред м. — права редица. Съм посъдйл два
рёда мълинё. Кукуруз осмак йма дсъм
рёда. • овъй рёд — този път, сега. Овъй
рёд мй дойддмо при нй. с рёд — като се
сменяваме. Пъсёмо козё с рёд. чъ ми фй-
нъ рёд — появява се тъкмо навреме. Ако
ми прачътъ по мърку би ми фътйло рёд
добрд.
рёдим гл. несв. — поставям в редица или
с някаква последователност. Дърваирёдимо
работа ж. — 1. труд. Нъ смд въл’ашни
дбъдвъ зъ работу. Съ качу нъ кдла сей до-
машни къдрй зъ работу. 2. занимание. Овай
работа е кънун г’аосък. Ичёр пръз дън ймъ-
шъм мндго работу. После си вйдиш зъ
другу работу. 3. занятие, от което се пре-
живява. Друго е къд съ нъстънйш нъ рабо-
ту. С врачъм од работу.
рйботим гл. несв. — трудя се. Ако рабо-
тами нъ бог’йн’е стънувъш шдров. Он е
стънул цёл гъмъданин и нъ работи нйш-
та. Бъг’ева ръботй, бъг’ева нъкай дъ съдйш.
рйбош м. остар. — дъсчица, по която са
водели сметки в миналото.
рад м. (тур.)—локум, вид сладкиш.
рйцъм гл. несв., родим гл. св. — 1. раж-
дам, добивам рожба. Она чъ рдди наесън.
2. дава плод. Овай йабълка нъ рацъ сваку
гддину. □ рацъ съ гл. несв. възвр., роди
съ гл. св. възвр. обикн. 3 л.— 1. изгрява
(за слънце). Сънцъ съ рацъ рано. 2. дава
плод. Овуй гддину чъ съ рдди мндго куруз.
рйзбрън прил. — разумен, сговорчив, дн
е разбрън човёк.
рана ж. — храна, прехрана. Нёма рана
от тёбъ.
ран’ен прил. — 1. охранен. Вдл съ поз-
навъ дълй е ран’ен по шдлдовъ. Видо еднога
раненога човёка. 2. пълен. Ран’ени човёци
нъ су баш здрави. 3. тлъст. Ми съ згрозувъ
къд едём ран'ено мёсо.
раним гл. несв. — отглеждам, храня. Зъ
Божйч чъ ранимо свин’у. Он мъ блъчё и мъ
рани.
18 Говорът на Ново село, Видинско
273
нъ суво пръд клъкъну. □ рёди съ гл. възвр. —
ЬФормя се. Снопе съ рёду нъ кърци.
рёжъм гл. несв. — 1. отделяй, като си
служа с нож. Узй дъ рёжъш лёб. 2. под-
рязвам. Еднд врёмъ съмо ръжали лдйзъ-
та с кдсир. 9 рёжъм бог’йн*е — ваксини-
рам против едра.шарка. Иди код доктора
дъ ти рёжъ бог’йн’е.
рёзъло с. — острие на сечиво. Ми съ
строшйло рёзъло нъ ножлё.
рзйс м. нов. — автобус. Бёшъм бйл нъ
рейс дъ вйдим дълй чъ ддйдъ.
рёпчим съ гл. несв, възвр. — пЪча се,
гордея се. Штд ми съ рёпчиш Конокъд тъ
нёзнъм кдй си.
рётък прил. — който не е с голямо сцеп-
ление между частите. Пъсат е рётък, а къ-
чъмак е густ.
рёцкън прил. — нарязан, надраскан с ост-
рие.
рибйр м. — риболовец, който лови риба с
мрежа и с лодка. Чъ пйтъм нйкога рибъра
дълй е вйдъл тъкву рйбу голъм^.
рибичё с. — рибка. Бй по рйбу ама фъ-
тй само еднд рибичё.
рйнъм гл. несв. — почиствам с лопата.
Узй дъ рйнъш пръд врата, къ йма мл’дго
кълйште и лайна.
роаба ж. (рум.) — ръчна количка с едно
ко л ело. Докърамо врёчу със роабу.
ровйне с. — плач, викане с пълен глас.
Стйгъ тдлко роване от тёбъ.
ровём гл. несв. ровнъм гл. св. - 1. ви-
нам, крещя. Рдвнъ кдлко га носйчъ глас.
2. плача. Штд сё ровёш ? 3. ряд. блее.
Офцъ рову.
рог1 м.— 1. рог на животно. Вържй пра-
ву зъ рдзи с йурупчъ. 2. дръжки на плуг.
Плуг съ държй зъ рдзи. Фътй плуг зъ рд-
зи и дъ тъ нёма.
рог2 м. — ъгъл на сграда. Га срътну баш
нъ рдг од йжу.
рогожина ж. (рум.) — рогозка. Дай ро-
гожину дъ и туримо проко сад, къ чъ пад-
нъ слъна.
род1 м. — роднинство. Мй смо рдд със
н'ёга.
род2 м. — плод, родитба. Сад овуй гдди-
ну чъ дъдё рдд.
роднина м. — човек, който има кръвно
родство с някого. дн ми е рдднина. Чъ
клйкъм сей рдднинъ нъ свътй.
рок’ийа ж. (рум.) — рокля. Съг узду дъ
ндсу рдкие.
ронйчка ж.— 1. Машина за оронване на
царевица на зърна. Куруз напролът съ трд-
ти с мъшйнъ роначк’е. 2. Уред за оронва-
не и смачкване на грозде.
ронц м. (рум.) — хрущял. Кдй чъ изъдё
рднц.
рднцъ гл. (рум.) — хруска. Нъштд ми
рднцъ пръз зуби.
росй ш. — сутришна роса. Оцутра ймъ-
шъ роса по ливаду.
ротокдл м. (рум.) — парче от нива, част
от площ. Ни дета дъ кдпъмо едън рото-
кдл със пир у нёга.
руб м. — край на плоскост.
руби гл. несв. обикн. 3 л. — нйско под-
рязва трева, като пасе. Кдн руби траву къд
пъсё.
руцйна ж. (рум.)—ръжда по железен
предмет. Овуй бриту и фътйла руцйна. 2.
болеет по житни култури, чернилка Ustilago.
руциноаса прил. (рум.) — оранжева. Зъ-
кол’амо едну руциноасу лубънйцу.
руев прил. — слабо зачервен. Руеви път-
лицънё.
рука ж, — 1. човешка ръка. Съ ударъли
рука му съ нъпёла. 2. част от тъкачен
стан, на която висят набърдилата. • отд-
дим с рук’е голё — не нося нищо, като оти-
вам някъде. скръстим рук’е — 1. стоя, без
да работя. 2. умра; нъ туръм руку нъ
нйшта—не работя, мързелувам. чъ турим
руку нъ тёбъ — ще те уловя и ще те на-
бия. съ отёгнъ у рук’е — припада и
умира.
румен’йло с. (рум.)—1. червило ; 2. плод
на бъз.
руменйшъм съ гл. несв. (рум.) — червя се.
Съ руменйшъ по дчи коно мъймуца.
руно с. — дребна долнокачествена вълна.
рунте в съчет. шёф рунте-пунте — вид
бод за подшиване на подгъв.
рУпъм гл. несв. — дъвча шумно.
рус м. — косъм. Чъ ти оскубём руси из •
главу. • съм рус у очи нъ никогй — пре-
ча, дразня някого със съществуването си.
Русйлницъ мн. — празник в седмицата
след Спасовден.
ручйца ж. — малко снопче коноп. Ручй-
цъ от кднопле и испръвувъмо дъ съ шушу.
ручка ж. — специално приспособена пръч-
ка за каране на обръч — вид детска игра.
ручък м. — 1. сутрешно ядене на нива-
та, след като малко е работено. Вй йдитъ,
а йа чъ докаръм зъ ручък. 2. самото ястие.
Чъ едёмо ручък. 3. време, по което се за-
кусва. Сънцъ е ручък, а онй и нёма йдштъ.
ръбрд с. — ребро. • ми съ брдйу рёб-
ра — много съм слаб.
ръгнУвъм гл. несв., ръгнъм гл. св. —
връхлитам, попадай. Кокд ддъшъм ръгну
прдко н’ёга.
ръгушувъм гл. несв., ръгушёем гл. св.
(рум.) — пресипвам, преграквам. От мндго
роване си ръгушёл. Къд пйеш вдду студъ-
ну, чъ ръгушёеш.
ръг’ов прил. — мършав, слабоват.
ръдйр м. — рядка риболовна мрежа.
ръдйшъм съ гл. несв. възвр. — сговарям
се при детска игра с децата, които са от
моята трупа.
274
ръдн’А ж. — епидемия. Пръз сълд има
ръдн’а.
ръдъква ж. — ряпа.
ръд’йла ж. — сдумване, сговаряне при
детска игра.
ръжнйште с. — дървена заострена пръч-
ка на ритла на волска кола.
ръжЪн м.— част от отрязана диня, ре-
зен. Йа чъ изъдём два ръжн’д, докър тй
изъдёш едън. Сей ръжн’двъ су еднакви.
ръза ж. (рум.) — парцал, пачавра. Узй
ръзу дъ изорйшыи пънйцъ.
ръзбйвъм гл. несв., ръзбйем гл. св. —
1. развалям пари на дребно. Търч до дук’ан
дъ ръзбйеш овййа два лёва. 2. разтурям се-
мейство. Она му разби дом н’ёму.
ръзбйръм съ гл. несв. обикн. отриц. —
вразумявам се. Кокд дъ ти, кажъ, къд нъ
съ ръзбйрыи.
ръзббй м. — домашен тъкачен стан, е
улйзим у ръзббй — започвам да тъка.
ръзболувъм съ гл. несв. възвр., ръзбо-
лёем съ гл. св. възвр. — ставам болен. Съ
ръзболёл от дфтику и съга га чёкъйу дъ
умръ.
ръзбувъ мъ гл. несв. безл. — разбива,
разстройва. Га ръзбувало нъ бурту.
ръзбудУвъм гл. несв., ръзбудим гл. св. —
събуждам от сън. Е жал дъ и ръзбуди.
ръзбукърувъ съ гл. несв. възвр., ръз-
букйри съ гл. св. възвр. обикн. 3 л. -— на-
мира се в състояние на полов нагон (за
свиня). Голёмъна бела свин’а съ ръзбукъ-
рйла.
ръзвлъчувъм гл. несв., ръзвлйчим гл.
св. — разчепквам вълна. Бймо дъ ръзвлачимо
вълну нъ дърак.
ръзвъл^въм гл. несв., ръзвйлим гл. се. —
повреждам. Полък дъ нъ ръзвалиш чъсдв-
ник. □ ръзвълувъ съ гл. несв, възвр., ръз-
вали съ гл. св. възвр. обикн. 3 л. — проме-
на се, става ветровито или дъждовно (за
време). Къд дувнъ кошава, врёмъ съ ръзвъ-
лувъ. • удйръ нъ ръзвйлъно — мирише
на вкиснато (за ядене).
ръзглизувъм гл. несв., ръзглйзим гл.
св. — разглезвам. От мънъчко га ръзглизй-
ли и зътдй е тъкдй луд.
ръздйвъм гл. несв., ръздъдём гл. св. —
на празник давам нещо в памет на умрели-
те. Зъ Госпоцйндън жънё ръздавъйу грдйзъ.
Минй йутръ конто нас дъ ти ръздъдёмо
колач.
ръздък’ййа ж. — вид десертно грозде с
продълговати зърна. Ръздък’ййу и праемо
нъ евёнци и дйгъмо нъ под.
ръздълувъм гл. несв., ръздёлим гл. св.—
давам на всекиго^ по равни части. Айде дъ
ръздёлимо мёста.
ръзедов£въм съ гл. несв. възвр., ръзе-
дбвим съ гл. св. възвр. — обхваща ме яд,
ядосвам се. Къд съ ръзеддви нъкай дъ съ
въртйш пдкръй нёга.
ръзнбск’е мн. нов. — разходи, разноски,
е улйзим у ръзнбск’е — правя разходи,
харча.
ръзбкъс, -ста прил. — кривоглед.
ръзрйгъм гл. св. — разплета. Йутръ чъ
ръзрйгъм чорапъ.
ръзръчкувъм гл. несв., ръзръчкъм гл.
св. — разравям, разчоплям. Полък дъ нъ ръз-
р'ъчкъш лъйу.
ръйа в съчет, ръйа гол’а прозвище на
жителите от съседното село Гъмзово.
ръкънёл м. (рум.) — вид голяма земна
жаба.
рълък м. (тур.) — пролука, открито от-
всякъде място. Рълък е отвдръно от сву-
дём мёсто.
ръмён м. — каиш, ремък. С ръмён си зъ-
пъшувъмо пънтълдне.
ръмжйм гл. несв. — издавам сърдит про-
точен звук. Штд сё ръмжйш коно кучъ.
ръмъжйна ж. — ситен дъжд, ръмене^
ръмътйз м. нов. — болеет ревматизъм.
Ръмътйз ймъм у ндг’е.
рънйч м. (рум.) — работник, който хвър-
ля снопи във вършачка.
рън’а ж. — ноздра. Къд тъ ударим чъ
ти стрдшим рън’е.
ръп м. (рум.) — кир, нечистотия. Ймъш
ръп по врат конокъд нъ ей съ мйл цёлу
гддину.
ръпла ж. — жена, която ходи нечиста,
ръпл’а м. — мъж, който ходи нечист.
ръпнУвъм гл. несв., рйпнъм гл. св. —
удрям с голяма сила. Чъ тъ рапнъм проко
дчи.
ръпов прил. — мръеен, нечист, кирлив.
Глёдъй ндг’е къквё ти су ръповъ.
ръпуейтул м. (рум.)—недоносено дете.
ръпуейц прил.ряд. (рум.) — смачкан, раз-
дърпан.
ръеипък м. — последна четвърт на лу-
ната. Мёсъц бёшъ тъмън ръеипък,
ръекръее с, — кръетопът. Свйку вечё-
ру нъ ръекръее йма дро.
ръекукувъм гл. несв., ръек^към гл. св.—
обичай при отелване на крава, при който две
роднински депа хващат кравата за вимето и
ед и ото вика куку, а другото ръекуку. Пош-
тд ръекукъмо краву, чъ едёмо куластру
ръек’инувъм гл. несв., ръек’йнъм гл.
св,—разкъевам. Тдй ман'е га ръек’инули оцвё.
ръепръвувъм гл. несв., ръепрйвъм гл.
св. — 1. разказвам. Ала тай жънд. ръепра-
въшъ штд е ръботйла с н’у. Чъ ддйдъш дъ
ти ръеправъм пов’астъ. 2. доказвам с при-
казки. Штд чъ ми ръеправъш ти мёнъ —
йа нълй знам.
ръетём гл. несв.— 1. ставам по-голям на
години. 2. ставам по-едър и по-висок. Куруз
ръетё скдро къд йдъ к’йша.
ръеучйло с. (рум.) — кърпа за глава, коя-
то се навива като колело и по-рано е била
присъща само на новоселската женска носия.
275
ръсучувъм гл. несв., ръс^чъм гл. св. —
отсуквам. Държ дъ ръсучъмо овдй йужъ.
ръсърдувъм съ гл. несв. възвр., ръсър-
дим съ гл. св. възвр. — ставам сърдит, поч-
вам да се сърдя. Тъгай евътй Пётър съръ-
сърдйл и рёкъл: кокд чъ будъ само дн тъ-
кдй със ндгу ск'йнуту.
рът м. (рум.) — хитрец.
рътка ж. — куче хрътка. Глёдъй йу кокд
дди коно рътка.
ръцёпка ж. нов. — рецепта.
ръцкй ж. — черта, резка. Чъ тёгл’емо
овдё едну ръцку.
ръцъпувъм гл. несв., ръцёпим гл. св.—
1. отделим с цепене. Дърва и ръцъпувъмо със
сък’йру. 2. наранявам. Му ръцъпйли главу.
ръцъфт£въ гл. несв., ръцъфтй гл. ев.
възвр. — напълно цъфне. Дърва су ръцъф-
тёли.
ръцъфтън прил. — цъфнал. Ръцъфтъно
цвёк’е.
рЪУОЛ .1/. (тур.)—петмез, който се прави
от гроздов сок и от тиква. Сваку гддину
праемо по едну етдмну ръчёл.
ръчкъм гл. несв., ръчнъм гл. се. — 1. ровя
с клечка. Нъкай дъ ръчкъш пръз гръдйну.
2. човъркъм. Йма ъдёт дъ си ръчкъ у ндс.
ръч^въм гл. несв., ръчём гл. св. — каз-
вам. Рёкоу, къ чъ ддйдъйу па и нёма нй-
къкви. Му е еръмота дъ ръчё.
ръшкъм гл. несв., ръшнъм гл. св. — вла-
ча си краката, ходейки. Нъ мджъш дъ нъ
ей ръшкъм ндг’е къд минувъш.
ръшнйца ж. (рум.) — 1. малка ръчна мел-
ница. 2. прен. пълна жена. Але овай къква
ръшнйца е.
ръштй ж. — ръж. Дънъска чъ йдъмо дъ
жнёемо ръшту.
с, със предл. — вж. в морфологията,
т. 3.266.
сад м. — нововосадено лозе. Сад овуй
гддину чъ дъдё рдд.
ейдим гл. несв. — забождам в земята ко-
рени. Чъ садимо мълинё нъ Чобанку. о
ейди съ гл. възвр. — има привичка да се за-
бождат корени в земята. У сълд съ сади
лдйзъ.
сак м. — вид риболовна мрежа.
салота ж. — салата. Къд едёш салоту и
пйеш едду, чъ ти съ згрдзи.
салтина ж. — вътрешност на кратуна
заодно със семките.
сам мест. — 1. без чужда помощ. Тдй чъ
га искдпъм сам. 2. самотек. Си га мънула
самого. Онё ос may самъ у йжу.
еймо нареч. — единствено, изключително.
Само Вйтка Чуноайк’ина дди със ръеуча-
ло. Пд-рано ймъ е знала само кумйца.
Кокд чъ будъ само дн тъкдй със ндгу
ск’йнуту.
ейна м. — шейна. Узй сана дъ йдъмо дъ
съ пързоал’емо.
свак’и мест. — всеки. Га каръм къ дди
свак’и дън нъ Дунов. Бдг е голём — идеи
грйжу нъ свакога. Сваку нъдёл’у йма дро.
свако-ййко нареч. — всякак, по всички
начини. Праемо свако-йако.
свйкъкъв мест. — всякакъв, разнообра-
зен. Йма свакъкви човёци — и добрй, и
лдши. Свакъква работа нъ мй съ работи,
сват м. — I. бащата на женен син или
дъщеря по отношение на бащата на снаха-
та или на зетя. Мй със нёга смо сватовъ.
2. близък или далечен роднина по сватов-
ство.
свйшто мест. — съвкупност от всички не-
ща, всичко. Дъ си ддйдъ налъто къ йма от
свашто. Свашто си ймъйу ддма.
свет м. — хора, народ. Глёдъй кдлко
свёт съ събйръ овдё. • дйдоу бёл свёт от
тйм—побягнаха, махнаха се.
свиййла ж. — срам, стеснение, свян
Свийала ми е дъ му кажъм.
свилй ж. — коприна. Ймъм ндву кошу-
л’у от свилу.
свйлън прил. — копринен. Си шйе и свй-
лъни полёвници зъ свабду. • гоголййа от
свилу - пашкул на копринена буба.
свиндй ж. — миризливо градинско расте-
ние, което се изеушава и се стрива на прах
като подправка, сминдух.
свирйло с. — свирка.
свйрим гл. несв. — 1. надувам инструмент.
Нъкай дъ свйриш с туй окърйну, къ дъца
спу. 2. издавам резлив звук с уста. (')нубъ-
во свйри из уста.
своара ж. (рум.) — канап, от който се
приготвят въдици. Своара нъ удицу съ съг-
нйла и шъран и ск’йну.
своййг м. (рум.) — мухъл, плесен. Лёб е
фътйл свойаг и нъ мджъ дъ съ едё.
свойецишъ съ гл. не с в. възвр. обикн. 3 л.
(рум.) — мухлясва, плесенясва. Ёдън’е съ
свойецишало и чъ га фърлимо.
сврънчоглёдъло, сврънчоглёдо с., свръ-
нчог м. — 1. растение слънчоглед. Йма нъ-
кдлко сврънчоглёдъла нйкли ейми. 2. стрък
от слънчоглед. Чъ узнъм еднд сврънчогле-
дъло и чъ вйдиш тъгай. 3. слънчогледово
семе. Чъ зъкаръмо сврънчоглёдъло нъ фаб-
рику. Чъ опъчёмо сврънчдг.
276
свудём нареч. — навсякъде, по всички
посоки. Са му къжал н’ёму дъ тъ пове-
стйшъ свудём.
свънтул м. (рум.) — бог, светец (само в
клетви). Чъ ти дъдём свънтула г’аолу.
свърлоаг’е мн. (рум.) — захвърлени скъ-
сани цървули. Йма дъ тражиш тй и свър-
лоаге, ама нёма дъ и найдъш.
свърувъм гл, несв., сверим гл. св. —
приготвям за ядене с варене. Къд свариш
пйлъ, от чорбу чъ нъпраеш булумач.
свършувйне с. — край на някакво дей-
ствие. Нъ свършуване жётву съ мънувъ мал-
ко жйто нъпожнёто.
свършувъм гл. несв., свършим гл. св. —
приключвам някаква работа. Ми въл’айу
йдштъ пёт цъфтё дъ свършим простор.
Дъдчъ чъ йдъ у сълд штом свърши ши-
коалу. □ свършувъ съ гл. несв. възвр.,
свърши съ гл. св. възвр. — приключва се,
идва се до край. Къд съ свърши свабда, сей
си noddy.
свършък м. — край, завършек. Ти е дд-
шъл послёдън д'ън, д'ън свършък.
свътйло с. — видело, светлина (в клетви).
Дъ му дъдём свътйло г’аол, нъ съм вйдъл
нйкъда тдлко здр.
свътнувъм гл. несв., свётнъм гл. св. —
запалвам светлина. Свътнй ламбу, къ нъ съ
вйди въч.
свътй м. — семеен празник светец. Нъ
свътй праемо ёдън’ета бишаг. Ми праемо
свътй нъ свътдга Никдлу. Свътдви су зйми.
свътй прил. — титла, давана на светец.
Нъ свътдга Ивана отддимо код Бизъра-
нови,
свъчй ж. — 1. свещ. Га чувъйу със свъ-
чё, къ че умръ. 2. дървена върлина на кла-
денец — те са няколко и на тях се закачва
кофата.
се нареч. — 1. постоянно. Штд сё съ обра-
чъш. 2. винаги. Нъ ё сё нъ едън ъкъл. Онай
сё викайче йдъшъ, а сё она крйва.
севлййа м. — вид пипер за туршия, севрия.
сёвъйу гл. обикн. 3 л. мн—бляскат,
святкат. Сёвйу мъл’е, чъ съ тури к’йша.
сёдниште с. — сядане, спиране. Он нёма
сёдниште — сё дди нъвам-нътам.
сёдъло с. — 1. гнездо на кокошка; 2.
гнездо на птица. Нъмърймо сёдъло ат пит-
пълаку къд жндмо нъ Голём брёг.
сёмъ с. — 1. отделени зърна от дадена
култура за засяване. Чувъй вёшълк’е, къ <>ъ
ни въл'айу зъ сёмъ. 2. семка. Стйгъ си лу-
пйл от тййа сёмъта. Дай нъкд сёмъ и
мён.
сёнк’а ж. — сянка. Сед нъ сёнк’у, къ пъчё
сйлно.
серкмё с. (тур.) — вид риболовна мрежа,
сертме.
Сётка ж. (рум.) — голяма риболовна мрежа.
сёцкъм гл. несв., сёцнъм гл. св. — дър-
пам изведнъж. Полък дъ нъ га сёцныи.
сёчива мн.— инструменти на майстор зи-
дар. Узй са сёчива и пойди нъ работу.
сёчъм съ гл. несв. възвр., сётим съ гл.
св. възвр. — идва ми на ум, сещам се. Съг съ
сёчъм кокд бёшъ стънула тай работа.
си мест. — за изразяване на притежател-
ност за трето лице. Она пойдё със туй дъ-
штър си уполе. Тъй сйн си е бйл овдё.
сибитййча м. ирон. — много нисък, недо-
развит човек.
сйкълийа м. — наперено, гордо дете. Йа
глёц га къкъв сйкълийа ё.
сйлно нареч.— 1. с голяма сила. Нъкай
дъ удриш сйлно тдбу, къ чъ и ск’йнъш. 2.
бързо. Тёръш вола сйлно, ама чъ га болу
папонци,
симйт м. (тур.) — малко купешко хлебче с
особен вкус. Сваку йутру си купувъшъ си-
мйт, къ ймъшъ пърё.
син прил. — който е с модър цвят. • си-
ни пътлнцан — син домат. синй кймън —
меден сулфат за пръскане на лозя. син’й
слива — кюстендилска слива, снн’й миро-
дййа — копър.
син’йле с. (рум.) — синка за пране.
сннй съ гл. несв. възвр. обикн. 3 л. —
има син цвят. Съ синй стърнйште от кръстъ-
вичоару.
синййа ж. (тур.) — софра, крыла ниска
масичка за хранене.
синйлка ж. — синка за пране.
сйночка нареч. — снощи. Йдштъ сйночка
су пдшли из угръд. Йа га потъра сйночка,
ама га нъма.
синъц м. — риба платика. Ичёр йа фътй
два синца.
сипувъм гл. несв., сйпъм гл. св. — 1. нали-
вам. Сипй вдду у въдрд. Без пълнййу нё чъ
мджъш дъ сйпъш винд у цъклд. 2. поливам
за миене. Сипй ми дъ съ омйем по дчи.
сйра ж. — нечистотия по непрана вълна,
серей. Чъ испёръмо вълну от сйру.
сйров прил. — 1. неопечен добре. Лёб е
сиров. 2. зелен, неузрял. Чъ ти съ згрдзи,
къ едёш турбъначу сйрову. 3. влажен. Дъ съ
опъчё тдй брашно добрд дъ нъ мирйшъ нъ
сйрово.
сиромй м. — бедняк. Он е сирома човёк.
Сиромасе ймъйу мънъчк’е йжъ, нъ су коно
богата.
сиротин’й ж, — беднотия, сиромашлък.
Дъ йскъ дн пърё из сиротин’у татинсину.
сйрън’е с. — сирене. • туръм дфцъ у
сйрън’е — сдружавам се с някого съвместно
да пасем овцете си.
сйска ж.— 1. женска гърда, ненка. 2.
прен. мляко за кърмаче. Имайче тй тдлко
сйску дъ съ одбйе она сама! ?
сйсъм гл. несв. — бозая, смуча. Дай нъ
дътё дъ сйсъ, къ е гладно.
277
сит прил. — нахранен. Къд дойдд и нъ-
мърй сйту.
сйтница ж. — малка кука въдица.
сито с. — уред за пресяване на брашно.
Ни съ скинуло сито, въл’а дъ купимо
ново.
сйтън прил. — дребен, с малки размери.
Овъй куруз е сйтън. Мл’дго сйтни път-
лицънё си купйл.
скйкъм, скочйн’ем гл. несв, скбчим гл.
св,— 1. рипам, скачам. Скакъ коно луд. 2.
подскачам. Нъкай дъ скакъш нъ едну ногу.
3. прескачам, прехвърлям се през нещо. Ско-
чй проко плот и улез у гръдйну.
скйл’ем гл. св. — изцапам с кал, изкалям.
Чъ мъ скал’еш с тёй твое рук'е. о скй-
л’ем съ гл. възвр. — изцапвам се с кал. Си
съ скъл’ал ча по гърбйну с кълйште.
скйра ж. (рум.) — 1. стълба. Дай скару дъ
съ укачимо нъ под. 2. стълбище на къща.
Нъкай дъ съдйш нъ скаръ по цёл дън, а
узй дъ работиш.
склипйс, -ста прил. (рум.) — лъскав, бле-
стящ.
склипйм гл. несв. (рум.) — лъщя, блестя.
Му склипу очи коно нъ мъртан.
склопувъм съ гл. несв. възвр., склопим
съ гл. св. възвр. — премалявам от глад, из-
немощявам. Пойди с волдвъ, къ съ склопй-
ли ддглъде > склопувъм спйц — при тъ-
кане стигам до бърдото.
склопън прил. — слаб, изнемощял от глад,
Крава йдъ из уполе склдпъна ддглъде.
склопци мн. — вкоченясване от простуда.
Дътё га фънули склопци — въл’а дъ га
търкамо.
скоарца ж. (рум.) — пъстра черга. С ко ар-
цъ и туръмо по ддлъ.
скоколйшъм съ гл. св. възвр. (рум.) —
смачкам се на кълбо, прегърбя се. Глёдъй
га коко съ скоколишал.
сколк’а ж. — речна мида. Е бйл окръй
Дунов дъ събйръ скдлк’е.
скдмина ж.— 1. неприятно изтръпване
на зъбите, като се яде кисело. Нёчъм
слйвъ, къ ми е скдмина од нй. 2. дразнене
на вкуса, като се гледа, че някой яде нещо.
Нъкай дъ едёш пръд н’ёга, къ чъ му праеш,
скдмину.
скопувъм гл. несв., скопим гл. св. — ка-
стрирам. Дойдё доктор дъ скдпимо свин’у,
айде дъ помагъш.
скоро нареч. — 1. бързо. Нъ мджъм дъ
ддим с тёбъ къ тй ддиш скоро. 2. след
малко. Чъ съ върнъм скоро. Скоро чъ умръ,
къ е побълёл. 3. чевръсто. Жъна нъ тдга
човёка узёла дъ кдпъ скдро.
скороврйтим гл. св. — ударя някого нео-
чаквано. Мъ скдровръте с пручку пръз кръ-
стйнъ.
скороцъшъ съ гл. св. възвр. обикн. 3 л.
(рум.) — втвърди се, стане корав. Кошул’а
ми съ скоръцъшъла нъ гърбйну од зндй.
скоротъ част. — за подканяне към бързо
ходене или действие. Скдротъ конто по-
лату, къ чъ съ тури к’йша.
скоръц м. — птица скорец.
скрййник м. — крайщник хляб. Одръжй
му скрайник, къ чъ йдъ нъ пупг дъ съ йгръ
със дъца.
скрйшън прил. — потулен, скрит. Дъ ръ-
чёш къ смо нъ никвд мёсто скрйшно, а мй
нъ смд.
скройувъм гл. несв., скроим гл. св.— 1.
правя кройка. Ми скроили ндви пънтълдне
и съга и шййу. 2. прен. удрям силно. Чъ
тъ скрдим едън пут проко врат.
скрум м. (рум.) — 1. остатък от нещо из-
горяло. Жйто е стънуло скрум, къ съ зъ-
пълйло. Съ изгорело и съ нъпръйло скрум,
2. изгоряла част на фитил на лампа. Очи-
сти скрум от фитил, къ нёчъ дъ горй.
скръст^въм гл. несв., скръстим гл. св.
в съчет. скръстувъм р£к’е — седя, без да
работя. По цёл дън съдй скръстйл руке.
Што си скръстйл руке и нъ туръш руку
нъ нйшта.
скрът^въм гл. несв., скрйтим гл. св. —
скъсявам. Той дървд мл’дго си га скрътйл
и Съга въл’й дъ га фърлимо. □ скрът^въ
съ гл. несв. възвр., скрйти съ гл. св. обикн.
3 л. — свършва се. Съг съ скрати свё.
скубём гл. несв. — изтръгвам из корен.
Кднопл’е и скубёмо и тъгай и потопувъмо
у Дунов.
скумпййа ж. (рум.)—растение смрад-
лика. Бёръмо скумпййу дъ бойдшъмо фъ-
нёлу.
ск^рта ж. (рум.) — подутина под мишни-
цата, която се появява от възпаление на ръ-
ката. Ми излёзла ала дволка голъма спур-
та под мишку и мъ болй сйлно.
скутувъм гл. несв., скутъм гл. св. —
скринам, скътавам. Скутй мърку лёб дъ съ
найдъ зъ кндчи. □ скут^въм съ гл. несв.
възвр., скутъм съ гл. св. възвр. — скривам
се. Скутй съ пдйзъ врата.
скуцкъ ми съ гл. несв. възвр. безл. ирон.—
иска ми се. Тёбъ ти съ скуцкъ дъ йдъш
дъ съ купъш ама нёма.
скъкъц м. — скакалец. Пръз ливадъ йма
мл’дго скакци.
скъмлййа м. — скамейка. Пръд наша
врата ймъмо скъмлййу.
скърлъонц м. (рум.) — кпчур къдрава ко-
са.
скърлъонцйт прил. (рум.) — къдрав. Овдй
дъдчъ йма кдсу скърлъонцату.
скърцоайка ж. (рум.) — детска играчка
със зъбчато колело, което скърца.
скърчйм гл. несв. — скърцам (със зъби).
Нъкай дъ скърчйш съз зуб и.
ск’ёла ж. — дъска, по която минават път-
ници от параход към брега и обратно.
278
ск’инчйм гл. несв. (рум.) — скимтя. Што
сё ск’инчйш, мъй зъпрй съ мърку. Кучъ
ск’инчй одглъде.
ск’инувъм гл. несв., ск’йнъм гл. св. —
1. скъсвам. бдши сё със ндвъ дрёе, ама чъ
и ск’йнъш. 2. откъсвам. Нъ ё голъма рабо-
та, къ си скинул едън кърч грдйзъ. Бёшъ
е скинула дбъцу изуо. 3. откършвам, скърш-
вам. Ск’инй двё трй гран’е од дуд дъ дъ-
дёмо нъ бубицъ 4. прен. ям бой много. Чъ
и ск’йнъйу кдкъла бийёйче. □ ск’инувъ съ
гл. несв. възвр., ск’йнъ съ гл. св. възвр. —
скъсва се, престава да бъде нов и здрав. Ми
съ ск’инул опйн’ек и чъ му турим зълдгу.
Кошу л'а нъ гърбйну му съ ск’инула.^
ск’йнут прил. — скъсан, съдран. бди сё
със едну к’ёбу ск'йнуту.
слйва' ж. — обредна църковна песен, коя-
то се пее вечерта срещу празника светец.
Къд съ събёръйу сей съ пъйё слава и йжни
почйн’ейу дъ съ клан’ейу.
слаз м. — сладък вкус, сладост. Къд съдй
лёб дълго, слаз му излази из н’ёга.
слйма ж. -1. слама ; 2. купа слама. Сла-
мъ нъ сед сълд су нъ пол’ану. Йма човёци
кой су майсторе нъ пръёне сламу.
слан прил. — солен. Слана рйба е по
скупа. Вариво нъ въл’а дъ е мл’дго слано.
слйтък прил. — 1. който е с вкус на За-
хар. Грдйзъ е слатко и къд съ пъргуйшъ.
2. вкусен. Фъсул е слатък у гърнъ.
слез м. — вид трева с полегнало стебло.
слйва ж. — кисела слива джанка. У нашо
сълд йма и цанк’е, и пътлицанк’е и слй-
въ. • слйва моцйта — синя кюстендилска
слива.
слизи гл. несв. обикн. 3 л. — тече, сълзи
(за течност, която се просмуква през няка-
ква преграда).
слин м. (рум.) — нечистотия по дреха.
По кошу л’у ймъш слйн.
слоенйшъ съ гл. се, възвр. (рум.) — хва-
не лой (за ядене). Пъпаз съ слоенишал.
слотй ж. — студен дребен дъжд, разме-
сен със сняг. Съ дйгъл пръз слоту и пд-
шъл уполе, ама е смръзнул коно г’аол.
службйш м. — чиновник, слуЖащ. Онй су
сё службаше тййа човёци.
слун’ем съ гл. несв. възвр. — скитам без-
нелно, скиторя. Кдй знае кудё съ слуне
уйна ти.
сл£неш м. — скитане, скитосване.
слутим (съ) гл, несв. възвр. (рум.) — 1. ше-
гувам се. Нъкай дъ съ слутиш тъкдй със
човёка. 2. лудувам, правя се луд. И слути
г’аол свако-йако, ама чъ и смлатим.
слушйч м. — човек, който помага обслуж-
ването по време на сватба.
слушъм гл. несв. — 1. послушен съм. Онй
съга и дбъйца слушъйу ама бъг’ева потто
нъпръййу полос. Дъ га слушътъ дёду ти. 2.
полчинявам се на дадени ми съвети. Дъ слу-
шъш ддфтора што чъ ти кажъ. 3. шетам
по време на сватба. Йа чъ ддйдъм дъ слу-
шъм нъ твдйу свабду.
случувъм съ гл. несв., случим съ гл. св
възвр. — намирам се нейде, бивам случайно
Съ случи там баш тъгай Анг'елъ Дрёни-
ному дъштър.
слъвйна ж. — чеп, канелка на каца.
слъгнувъм, слъг’йн’ем гл. несв., слёгнъм
гл. св. — слизам, спадам. Чъ едёмокъд слёг-
нъ сънцъ едън остън. □ слъгнувъм съ,
слъг’йн’ем съ гл. несв. възвр., слёгнъм съ
гл. св. възвр. — сбива се, става по-набито.
Съ вйди, къ е мл’дго, ама чъ съ слёгнъ.
слъзънтй1 ж. — далак.
слъзънтй2 ж. — сладост. Само тй раз-
бра слъзънту нъ тдй мёсо.
слъйшъм гл. несв. (рум.) — прочиствам
кладенец от нанос. Съ събйръйу сей човёци
ис по мълу дъ слъйшъмо кланц нъ Мдчи
брёг.
слъпйк м. — купчина от хубаво прилеп-
нали наредени дърва.
сл’йем гл. св. — готвя боб, леща с лук.
сл’йен прил. — който е готвен с кромид
лук. Зъ ручък ймъмо лёчу сл’аену.
сме с. — 1. гласово изразяване на радост
и веселост, смях. Смё голъмд му удърймо.
2. подигравка, присмех. Чъ тъ нъпрае зъ
смё пръд сей. • смё у кдр — за присмех.
Нъ вйдиш, къ си стънул зъ смё у кдр.
сменим гл. св. — размена. Лйповину чъ и
смёнимо зъ ложйцъ.
смётка ж. нов. — разсъждаване, обмис-
ляне. Иа дъ тъ вйдим, къ чъ е ръздъдёш
колач дъ му праеш смётку. Кдй е пръйл
туй смётку. Кдй е пръйл туй смётку
тъгай. • нёмъм смётку — не ми е изгодно.
смлътувъм гл. несв., смлйтим гл. св. —
бия, млатя. Чъ тъ смлатим од бой, ако нъ
слушъш.
смл’ъчувъм гл. несв., смл’йчим гл. св. —
смачквам, притискам. Отдчка си смл’ъчй
пръс у врата и съга мъ болй страшно.
смолница ж. — вид лепкава почва.
смръзнувъм гл. несв., смръзнъм гл. св.—
измръзвам. Ми смръзнулъ ндг’е — стъ-
нулъ коно г’ецдй. Смързо чъкайче дъ ддй-
дътъ. □ смръзнувъ съ гл. несв. възвр.,
смръзнъ съ гл. св. възвр. — замръзва, пре-
връща се в лед. Вода съ смръзнувъ у котъл.
смрък’йн’е съ гл. несв. възвр., смръкнъ
съ гл. св. безл. — мръква се, става тъмно.
Тёшъ дъ нъпраем плдт нъ гръдйну при Ду-
нов, ама нъ могд къ съ смръкну.
смудй мъ гл. несв. безл. — причинява
сърбеж или парлива болка. Дъ нъ съ дра-
пъш, къ чъ тъ смудй пдсле. Къд тъ убодё
кдструж йма дъ тъ смудй трй дъна.
смъйём съ гл. несв. възвр. — 1. издавам
смях,. Нъкай дъ съ смъйёш. 2. подигравам
се. Он ми съ смъйё, къ нъумъм дъ кажъм.
Тата съ смъйё од нас.
279
смъйё мъ гл. несв. — подиграва ме. Зай-
чър угръд ни смъйау. Жйка мъ смъйа ичёр.
смъкнувъм, смък*йнем (съ) гл. несв.,
смъкнъм (съ) гл. св. — свалям на по-ниско
място.
сна ж. — съпруга на син, снаха. Оному
Цантиному сна дъ ддйдъ дъ кдпъ. Е била
със снъу си нъ пръскан’е.
снйга ж. — тяло. Мъ боли снага од ра-
боту.
снйем гл. несв. — сънувам. Што си спи-
ла нъчъска.
сновём гл. несв. — приготвям основа за
тъкане. Дънъска чъ сновёмо, къ чъ пдчнъмо
да тъчёмо.
сновътЪк м. — преждата, която се снове.
снъоди мъ гл. несв. безл. — прихваща ме,
обхващат ме налудничави мисли. Мънй га
къ н’ёга га снъдду.
соакра ж. остар. (рум.) — свекърва.
соарта ж. (рум.)—1. плацента. Кудё е фър-
лйла мума ти соарту. 2. участ, съдба.
сбба ж. (унг.) — стая. Излёз мърку ис
собу напол’е.
собица ж. (рум.)—малка стаичка обикно-
вено за багаж. Фика е държала пйличи
у сдбицу нъ пътуру.
соблъчувъм съ гл. несв. възвр., соблъ-
чём съ гл. св. възвр. — разсъбличам се. Со-
блъчй съ пръд дъ съ лёгнъш.
сбвъм съ, совнувъм съ гл. несв. възвр.,
сбвнъм съ гл. св. възвр. — спускам се из-
веднъж, провирам се. Змийа ми съ сдвну
умъц- ндг’е.
совънк’а ж. — детска игра с тояги : едно
дете хвърля във въздуха своята тояга, а дру-
гите я замерват.
соддм м. ряд. (рум.) — тълпа, множество.
Дойдду бръбйнци соддм.
сок м. (рум.) — дърво бъз за правене на
детска играчка като помпа.
сокйк м. (тур.) — тясна уличка.
сокот’йла ж. (рум.) — безнзходица, тес-
нотия. Чъ тъ фатим йа тёбъ нъ сокот’алу.
сокрул м. остар. (рум.) — свекър.
сокъчёл м. — много малка и тясна уличка.
. сом’йга м. — голям сом.
сом’йте с. — голям сом. Колкд сом’ате
съм фътйл!
сопъшувъм съ гл. несв. възвр., сопашъм
съ гл. св. възвр. — разпасвам сн пояс. Нъкай
дъ съ сопыиувыи, къ чъ пдйдъмо.
сорйч м. (рум.) — опърлена за ядене свин-
ска кожа.
спат м. (рум.) — чекрък за правене на
цеви. Узй спат па прай цъфтё.
спац м. (рум.) — разстояние между тъка-
ното и нищелките.
спёкма ж. — най-хубавата вълна при вла-
чене. Фънёла ми е плётъна само от спёкму.
спет’йза ж. (рум.) — 1. дъска на тъкачен
стан, с помощта на която се оформят фигури
при тъкане. 2. част от ритла на кола.
спим гл. несв. — 1. намирам се в състоя-
ние на сън. Лёгд дъ спйм, ама нъ могд,
дъ зъспйм од г’урунтййу. 2. лежа. Си съ
нъпълнйл със б'ъл'е конокъд си спал с ку-
чулёта. • чъ спймйчка с мишй — ще бъде
много студено.
спйръм гл. несв., спрём гл. св. — 1. за-
държам да не се движи. Нъкай дъ спйрыи
вдду. 2. установявам се неподвижно. Спрдмо
кдла блйзу до зъд. □ спйръм съ гл. несв.
възвр., спрём съ гл. св. възвр. — задържам
се на едно място. Му съ спрёл залог нъ
гъркълдд.
спиръц м. — конец от коприна, който се
вплита в плитка, за да не се разплита.
спица ж. — пръчка, която съединява гла-
вина на колело с наплат.
сплйна ж. — (гр.) — далак. Тй съ бързиш,
ама чъ тъ зъболй сплйна.
сплътувъм гл. несв., сплйтим гл. св. —
сгъвам. Сплътй си дрёйу добрд, къ чъ съ
смачкъ.
спогодувъм съ гл. несв. възвр., спого-
дим съ гл. св. възвр. — 1. уговарям се с ня-
кого за нещо. Спогодйтъ съ кудё чъ йдътъ
йутръ дъ кдситъ. 2. помирявам се. Съг съ
спогодйли, а пд-рано нъ врёвътъу.
споръзувъ съ гл. несв. възвр., спорйзи
съ гл. св. възвр. — поврежда се, разваля се.
Дъ нъ тй съ споразу дчи от чътёне.
спрйсна прил. — бременна (за свиня).
сп^за ж. (рум.) — пепел, смесена с малки
живи въгленчета. Зъпръчй дървд у спузу,
чъ държй огън до уйутру.
спузънийа ж. (рум.) — тълпа, множество.
Ни нъпадоу бръбйнци спузънийа.
спузъшъм съ гл. несв. възвр. (рум.) —
изприщвам се.
спума ж. (рум.) — пяна. Овъй съпун нъ
прае спуму. • прйем спуму од ёд — ядос-
вам се. Прае спуму од ёд, къ нъ му да-
въйу дъ еде.
спъдйн’ем гл. несв., спйднъм гл. св. —
1. отнася ме по течението на реката. Чъ
спадныи ча у Камън от овдё. 2. отнемам
от нещо. Што чъ мъй ти спаднъйу къд
ти узёли свё.
спърла ж. — несресана и разчорлена
жена.
спърл’ов прил. — чорлав, разрешен.
спърл’дшъм гл. несв. — разрошвам. По-
лък, къ чъ мъ спърл’дшъш.
спърночъм гл. несв. (рум.) — летя, хвърча.
Коб'ъц спърндчъ срешту вётър.
спърнувъм гл. несв., спърнъм гл. св. —
излитам. Полък дъ нъ спърнъ връпчё испод
капу.
спърушувъ съ гл. несв. възвр. спъру-
ши съ гл, св. възвр. — губи свежия си вид,
280
увяхва. Куруз чъ съ спъруши од овуй го-
лъму жёгу.
спърушън прил. — увяхнал.
спъсгрувъм гл. несв., спйстрим гл. св. —
спестявам. Вйцтъ там дъ спастритъ нък’й
грош, къ обёйца работитъ.
срёдноч нареч. — полунощ. Он тъгай съ
върну у срёдноч.
сръда ж. — сряда. У сръду чъ пдйдъмо.
сръдйна ж. — среда на хляб. Едём само
сръдйну, къ мъ болу зуби.
сръдн’йк м.— 1. железен клин на вол-
ска кола, с който се закрепват лисиците за
стърчишката. 2. напречна дъска, която свърз-
ва двете основни части на тъкачния стан.
сръмота, стръмота ж. — срам, стеснение.
Ми е сръмота дъ йдъм код нй.
срътнувъм, срътйн’ем гл. несв., срёт-
нъм, стрётнъм гл. св. — 1. срещам. Срът-
ну еднога вършанина нъ пъзар. 2. виждам,
забелязвам. Чувъй дъ нъ тъ срётнъ пудар,
къ чъ тъ зъкаръ нъ обор. О срътнувъм
съ, срътйн’ем съ гл. несв. възвр., срётнъм
съ гл. св. възвр. — срещам се. Дъ нъ съ
срётнътъ с ника кдла баш у мъръпутину,
къ нёма дъ мджътъ дъ съ ръзмйнътъ.
стар прил.— I. който е живял много го-
дини. У сълд пд-рано ймъшъ мл’дго стари
човёци и старъ жънё. 2. вехт, износен. Къд
нёмъш ндву кошу л'у ндсиш старъну. 3. от-
давнашен. Има стару мйшину йдштъ. •
старъ гддинъ — старини. Нъ га глизй къ
чъ тъ бйе нъ старъ гддинъ.
ставило с. прен. ирон. — несръчен,
непохватен човек. Съдйш коно ставило
у срёд мъгдан.
стйрка ж. — кокошка, която носи вече
яйца.
стйръц м.— 1. стар човек, старец. Си га
вйдъл ондга старца. 2. моят дядо. Чъ йдъм
код старца дъ га вйдим штд прае.
V стёлна прил. — бременна (за крава).
стён’ем гл. несв. — пъшкам. Слушъй га
кокд стён’е, къ га болй.
стигнувъм гл. несв., стйгнъм гл. св. —
1. отивам до определено място. До кудё
стйгостъ? Му’чно чъ стйгнъш там. 2. по-
стига ме нещо, превръщам се в нещо. Од
добрд нъ е стигнул до тъкъв кънун.
стйгъ нареч. — достатъчно, доста. Стйгъ
тдлко мочан’е у дрёе, къ съ съгнйу дрёе.
стйгъ ми гл. несв. — достатъчно ми е.
Мърку фъсул и мърку зёле ми стйгъ.
стйскъм гл. несв., стйснъм гл. св. —
1. стягам силно. Стисни кърпу у руку.
2. притварям. Стйскъм из очи дъ зъспйм.
стйснут прил. — който е скъперник. Он
е стйснут и нъ давъ пърё нъ дъца.
сто с. — вид тънко платно. Еднй оду с
кошул’е от сто, друг’и от пъртъно.
стоакъм гл. св. (рум.) — скълцвам на дреб-
но. Дъ стоакъш грашицу зъ пловчёта.
стоарчъм гл. несв. (рум.) — изстисквам, из-
цеждам пране.
стовърувъм гл. несв., сговйрим гл. св. —
свалям товар от кола. Съм стовърйл кдла
със дърва нъ пол’ану.
стджън, стджър м. — стожер на харман.
стойёчка ж. — подпорка на процеп на
волска кола.
стока ж. — добитък. Уйутру къд съ дйг-
нъм си вйдим зъ стдку.
столйца ж. — стол. Дай едну столйцу
човёку дъ сёднъ.
столйчка ж. — малко столче (обикновено
трикрако).
столиц м. — стол на волска кола или на
шейна.
стомна ж. — делва. Купймо стдмнъ от
пъзар зъ туршййу.
стоп м. ряд. (рум.) — край. Чъ паднъш
од дървд и тдй чъ ти будь стдп.
стра м.— страх. Нёма стра од нйшта,
• мъ фачъ стра — плаша се.
страд м. (рум.) — пихтиеста утайка при
варене на сапун.
стрйна ж. — посока. Чъ пдйдъш нъ овуй
страну и чъ стйгнъш. Съ млату вётровъ
от свё странъ. Бйе вётър от свё странъ.
страшно нареч. — много, в голяма степей.
Страшно тъ мързй — ти е тёшко и дъ
едёш.
страшън прил. — голям. Страшън бе-
крййа е. Страшън мормдн’а си — нъсмё
човёк думу дъ ти кажъ.
стред предл.— вж. в морфологията, т. 3.267.
стрёйа ж. — част от покрив, надвесена
навън от стените. Зъкъч^въмо евёнци под
стрёйу.
стрёл’е мъ гл. несв. безл. — имам остри
болки. Овдё под груди мърку мъ стрёл’е и
мъ болй.
стрёма ж. — цвете перуника.
стрёк*а ж. ряд. — съдба. Тъква му е
била стрёк’а дъ нёма муму си.
стрйн прил. ряд. (рум.) — чужд, непознат.
Дойдду еднй, стрйни човёци.
стропйшъм гл. несв. (рум.) — пръскам,
ръся за излекуване. Имъш бубъ по очи —
бёж при цйгън’е дъ тъ стропйшъйу дъ ти
про йдъ.
строшувъм гл. несв., строшим гл. св.—
1. счупвам. Къквд ъцкане будачъ билд дъ
стрдши вол мйчъницу. 2. раздробявам на
парчета. Дъ нъ стрдшиш цъклд од ламбу.
□ строшувъ съ гл. несв. възвр., стрдши
съ гл. св. възвр. — пречупва се. Съ стро-
шйла оста нъсрёт пут.
струвъм гл. несв. обикн. отриц. — имам
цена, бива ме, годен съм за нещо. Овай ко-
шул’а нъ мъй струва зъ нйшта.
281
стружйлк’а ж. — дъсчица за изравняване
на пълна крина със зърнени храни.
' стружём гл. несв. — 1. стържа с нещо
остро по твърд предмет. Уза нож дъ стру-
жёш лёб, къ е изгорёл. 2. почиствам горна
част на нещо. Стружём опйнци от чок ину.
струн м. — едно стъбло от растение. Овдё
бучнъм, ондё бучнъм по едън струк. Нё-
мъм нйти едън струк бёлилук у гръдйну.
струна ж. обикн. мн. струк'е — дървета
отпред на конска каруца, между конто влиза
конят да бъде впрегнат.
стрУтън прил. — порутен, развален. Ймъ-
мо едну струтъну йжу.
струштУвъм гл. несв., струштим гл. св. —
унищожавам физически, побеждавам. Къд
ддйдъм при тёбъ чъ тъ струштим.
стрънтй ж. — стърнище. У нашо мёсто
нъ Голём брёг йма трава проко стрън-
ту — чъ йдъм там със волдвъ.
стръсувъм гл. несв., стръсём гл. св. —
1. разтърсвам, раздрусвам. Стръсй йабълку
дъ видимо кдлко чъ паднъйу. 2. изтръсквам.
Стръсй пътуру, къ чъ съ лёгнъмо.
стръфйгъм гл. несв., стръфйгнъм гл.
св. (рум.) — кихам. Стръфйгъм коно кдн,
къ съм нъстинул.
сту, сту междум. — за връщане назад на
впрегнати волове.
студён прил. — който има ниска темпера-
тура. Пйеш едду студъну, ама чъ ръгу-
шёеш.
стужън м. — мярка за дължина, колкото
две разперени ръце.
стукъм, стукнувъм гл. несв., стукнъм
гл. св. — връщам назад впрегнати волове.
Стукнй волдвъ, къ чъ еду от детелйну.
ступ м. (рум.) — пчелен кошер. Блъгода-
рън съм зъ тъй ступ, штд га узд из Сёрг’у.
Овуй гддину ступовъ нъ баш ймъшъу мёд.
стуръм гл. несв., старим гл. св. — сва-
лям от по-високо на по-ниско. Къд съ ука~
ниш нъ пдд стурй мърку орёси. □ стуръм
съ гл. несв. възвр., стурим съ гл. св. възвр. —
слизам. Стурй съ од дървд, къ чъ паднъш.
стълчувъм гл. несв., стълчём гл. св.
(рум.) — счуквам. Узй дъ стълчёш двё глъ-
вйцъ бёлилук дъ туримо нъ ёдън’е.
ст4>на ж. ряд. (рум.) — стадо, множество.
стънга, стънгън прил. (рум.) — лява, ле-
вият. Овай рука ми е стънга. Ми извъдйли
око стънгъно.
стънгйч м. (рум.) — левак, левичар. Он е
стънгач и едё със стънгъну руку.
стънйца ж. (рум.) — дървеница.
стънога ж. — бубулечка с много крачка.
стънувъм гл. несв., стйнъм гл. св. — 1.
превръщам се в нещо. Он е стънул цёл гъ-
мъданин и нйшта нъ работи. 2. осъще-
ствява се. Съга стану свё кокд съ въл’ае
ама бъг’ева. 3. готов съм. Жйто е стъну-
ло въч зъ жнъйане. 4. случва се. Нёмъм зъ
мйсъл къ тъкдй чъ станъ. • ми стънувъ
ёд — ядосвам се.
стъпкувъм гл. несв., стъпкъм гл. св. —
сгазвам, стъпквам. Тёшъ дъ стъпка дъца
овъй вдл.
стървим гл. несв. — разпилявам. Нъкай
дъ стърваш жйто по мъгдан.
стърж, стърж междум. — за отпъждане
на свиня.
стъринско с. — вид хоро.
стъринск’й прил. — старинен. Овай дума
е стъринска. Нёмъмо въч дрёйе стъринск’ё.
стъркувъм гл. несв., стърнъм гл. св. —
стривам. Овуй покрйву въл’а дъ и стъркъш
добрд.
стърон’а м. — пръв помощник на кума
по време на сватба.
стърок’йца ж. — помощницата на кумата
по време на сватба.
стъфйда ж. (гр.) — сушено грозде.
стъфидйшъ съ гл. несв. — изсушава се,
като се набръчква.
стъфидйшън прил.—набръчкан, съсухрен.
Глёдъй кокд е стъфидйшъна тай баба.
стъшувъм гл. несв., стйшъм гл. св. —
привършвам работа. Къд сташъмо копан’е
излазимо нъ пут при жънё.
ст’йва ж. (рум.) — картонена звезда, с
която децата ходят срешу Коледа и пеят
песни. Дъца дду със ст’аву пръз сълд. • пъём
ст’йву — участвувам в коледуване.
сувёлк’а ж. (рум.) — совалка.
суда ж. — сода каустик. Купйстъ суду
дъ праемо съпун ?
судййа м. — съдия.
судим гл. несв. — водя дело срешу ня-
кого. Суду Г’енадину му му си дъ и глёдъ.
И н’ёга га судйу по кражбу.
судумйшъм гл, св. (рум.)—опустоша, по-
рази. Град е судумишал свё по Чобанку.
суд’йшън прил. — навлажнен. Овъй сдл
овдё е суд’ашън.
суцук м. (тур.) — вид наденица.
сулй ж. (рум.) — шило.
с^л’а м. — никаквещ само в съчет. сул’а
и пул’а — всички.
сума нареч. — много. Сума нърдд дойдё.
Йма сума чъсдвници.
сурййа ж. (тур.) — множество. По пол’ану
мйну една сурййа кучъта.
суринувъм гл. несв., сурйнъм гл. св. —
срутвам. Суринй туй гърмаду. □ сурину-
въ съ гл. несв. възвр., сурйнъ съ гл. св.
възвр. — ср ива се. Мал съ суринул и е
убйл едну свин’у, штд е била псд н’ёга.
суродупчина ж. — мясго с много дупки.
сурта ж, (рум.) — вид мъжка дреха.
суфёр м. (тур.) — път, пътуване. Шайка
чъ нъпрае йдштъ едън суфёр до у Камън.
суферйна ж. — жълтица, която се слага
на гердан Млъдожён’а давъ нъ мир’асу и
суферйнъ кдлко мджъ дъ дъдё.
282
суферйшъм гл. несв.—търпя, Йа нъ бй
тъ суферишала и два дъна тёбъ.
събйръ съ гл<. несв. възвр., събёръ съ
гл. св. възвр. — натрупва се на едно място.
Оро съ нъпръйло а дъдк’е нъ съ събралъ.
съв, сва прил. — 1. цял. Тур съв фъсул
у гърнъ дъ съ свари. Сед сълд излази нъ
ПътрЬвдън нъ пол’ану. 2. всичкият. Дъ
окусу сей винд из бъклу. Съм изёл свё до
къпъц. Свё дъ кълнёш само йжу и дъца
дъ нъ кълнёш. Сей млади отдду нъ дро.
Подду сей из йжу.
съвйвъм, съвивувъм гл. несв., съвйем
гл. св. — превивам, свивам. Узй тдй жълёзо
дъ га съвйеш. □ съвйвъ съ, съвивувъ съ
гл. несв. възвр., съвйе съ гл. св. възвр. —
прегъва се. Жълёзо съ сави.
съвин’йло с. — разсъмване, съмване.
съвин’йне с. — разсъмване, съмване. дн
дойдё нъ съвин’ане.
съвйн’е съ гл. несв. възвр., съвнъ съ гл.
св. възвр. безл. — съмва се. Лёти съ съвйн’е
рано.
съг, съга, нареч. — сега, веднага. Съг
съмо изгубйли и кдла, и волдвъ и свё. Съг
нъ мъй прайу тъкдй. Дътё съга е код нас.
съгнйвъ съ гл. несв. възвр., съгнйе съ
гл. св. възвр. — изгнива. Онъй плдт съ съ-
гнйл оцвё. Съ сагни у бёч свё штд ймъшъ
зъ ёдън’е.
съгъчкй, съчкй нареч.— 1. веднага, ей
сегичка. Връвйтъ си ей, йа съгъчка чъ ёдй-
дъм, 2. сега, по това време. дн е съчка
одёлно.
съдйм гл. несв. — 1. намирам се в сед-
нало положение. Къд съдйго, си измёто,па
сёдо дъ пръдём нъ ддър. 2. оставам известно
време. Чъ съдйш половйн час нъ сёнк’у.
Съдд пёт минутъ. 3. стоя в определено по-
ложение. Нйкой нъ ё съдёл ддма без ра-
боту. Цёл д'ън съдй със краци извърнути —
нъ туръ руку нъ нйшта. Бъг’ева ръботй,
бъг’ева нъкай дъ съдйш. Съду нъ гърмаду.
Съм съдёл цёл д'ън наног’е. 4. стоя непо-
движен. Сёд овдёка и нёма дъ мърдъш.
5. съм в определено състояние. Дъ нъ съдй
дъдчъ голд. 6. живея. Съдй нъ баштино.
Мй съдймо при голёмъну цръкву. 7. из-
глеждам, имам вид. Лёб съдй тасън. Дътё
съдй мудро — дъ нъ ё бдлно ?
съдйн’ем, съднувъм гл. несв., сёднъм
гл. св. — намирам се в седнало положение.
Без н’ёга нъ съдйн’ейу нъ ъстал. Чъ сёд-
нъм и йа при тёбъ.
съййне с. — сеитба. Нъ съйане съ отдди
със шинйк.
съййчка ж. — машина, с която се сеят
житни култури.
съкйт прил. (тур.) — който е с болен
крайник. дн е съкат од едну руку. Ч
съклётна прил. в съчет. съклётна иглй —
безопасна игла.
сък’йра ж. — брадва, секира.
сълйм м. — вид пъпеш.
съмъл’увъм гл. несв., съмёл’ем гл. св. —
смилам брашно. Турй жйто у врёчъ и иди
нъ водънйцу дъ га съмёл’еш. Чъ съмъл’ачъ-
тъ брашно зъ Вълйгдън?
съмъток м. — вино, което още тече от
джибрите и което източено се слага отделно
да ферментира.
сън м. — сън. • мъ укрйднъ сЪн (калк.
рум.) — заспивам. Тъмън мъ украдъ сън и
тй дойдё.
съндълййа ж. — стол обикновено голям.
Сънтойдър м. (рум.) — Тодоровден. Нъ
Сънтоадър съ б'ързу кдн’и.
сънцё с. — плаз на шейна.
сънцъ с. — слънце. Конто к’индййу пръд
дъ зайдъ сънцъ съ врачъйу у сълд. • сънцъ
съ рйцъ — изгрява.
съпёт м. (тур.) — плетен кош. Нъбърамо
двънаес съпёта куруз.
съпин’йне с. — спъване.
съпйн’ем гл. несв., съцнъм гл. св.—
1. връзвам крака на кон дане може да ходи.
Съпнй кон’а дъ пъсё само пръз ливаду.
2. слагам крак пред някого, за да го по-
валя. Чъ ти турим п’атек и чъ тъ с'ъпнъм.
□ съпйн’ем съ гл. несв. възвр., съпнъм
съ гл. св. възвр. — спъвам се, като ходя. Чъ
съ съпнъш у нък’й цогл’ан и чъ си стрдишш
ндс. Штд сё съ съпйн’еш конокъд си пийан.
сърбидупци мн. — плод на шипка.
сърбоайка ж. (рум.) — сръбкиня.
сърбъм гл. несв. — ям воднисто ядене с
лъжица. Им нъпръй фъсул пдсън и съутръ-
пау сърбайче. Чорбу й сърбъмо, а г’ивйч
съ квашъ.
сърдомйсе мн. (рум.) — слънчасване. Нъ-
кай дъ съдйш нъ сънцъ тдлко, къ чъ добиёш
сърдомасе.
сърпйрница ж. — специално приспосо-
бление, на което се закачват сърповете. Сър-
парница е пръд кдш.
сърцъ с.— 1. сърце. Ймъм сърцъ слабо.
2. стомах. Дъ нъ пйеш вдду нъ гладно сър-
цъ. Едёш чърёшн’е с кочйчк’е, ама чъ тъ
удари нъ сърцъ.
съръок прил. — кривоглед. Будачъш ви-
дёл никд съръдко дътё по овдё.
съсипййа ж. — опропастяване.
съсипувъм гл. несв., съсйпъм гл. св. —
1. разваляй. Носиш сё ндвъ дрёе, ама чъ
и съсйпъш. 2. измъчвам. Въшк’е съсипувъйу
кокдшк’е.
283
т
табла ж. (рум.) — черна училищна дъска.
Даскъл мъ йскъра нъ таблу.
тйбъне мн. (рум.) — къси дебели вълнени
чорапи.
тАйка м. (рум.) — татко, баща. Тайка съ
върнул от оран’е.
тййк’ин прил. — който принадлежи на моя
баща. Брита е тайкина. Она е тайк’ина
състра.
тййк’инсин прил. — който принадлежи на
бащата на трето лице. Тай гръдйна е тайкин-
сина. Е узел и тайн’инсинога вола.
тййк’интин прил. — който принадлежи на
твоя баша. Тайк’интину йжу и доборйли
и съга там е празно.
тйлер м. остар. (рум.) — птра, монета,
която се употребява за украшение на гла-
вата.
т&лоц м. — речна вълна. Къд дувъ ко-
тава по Дунов йма голъмй талоци.
тЛлпа ж. (рум.) — стъпало.
там, тАмо нареч. — на това място. Чъ
ддйдъш. и тй будайче тамо.
тйпча м. — човек, който е с безформен
крак.
тйрга ж. (тур.) — малка дъсчена носилка
за носене от двама души.
тйсън прил. — втасал, кабардисал (за хляб).
тйта м.— 1. баша, татко. Тата си умръ.
Чёкъ ъбёр от тату си дъ пдйдъ. Га опу-
дйл тату си къ е бекрййа. 2. ряд. дядо.
т&тика м. (рум.) — татенце.
тйтин прил. — който принадлежи на баща
ми или на дядо ми. Татинъ козе нёма кдй
дъ и пъсё.
тйтини мн.,— домът и семейството на ба-
ща ми или на дядо ми. Чъ йдъм и конто
татини дъ и вйдим.
тйтинсин прил. — който принадлежи на
бащата или на дядото на трето лице. Та-
тинсин мъгдан е пд-голём. Дъ йскъ он из
сиротин*у татинсину ?!
тйтинсини мн. — домът и семейството на
бащата или на дядото на трето лице. Она е
била ичёр код татинсини.
тйтинтнн прил. — който принадлежи на
твоя баша или дядо. Татинтино мёсто
оста нъокдпъно.
тйтинтинн мн. — домът и семейството на
твоя баща или дядо. Си мъй бйл конто
татинтини ?
твор м. — пор. Беж от нёга, къ смърдй
коно твдр.
тёгл’ем гл. несв. — 1. дърпам, влача. Тёгл’е-
мо лаг*у нъ едёк. 2. привличам. Нёма што
дъ съ чудили — нътам га тёгл’е кръв н’ёга.
• тёгл’ем бръзду — набраздявам ; тёгл’ем
н&ду — надявам се ; тёгл’ем из д^шу —
на смъртно легло съм ; нёма дъ тёгл’е у
пл^г — не е необходимо за нещо да бъде
толкова здраво.
тезг’А ж. (тур.) — поставка, на която ра-
боти дърводелец.
тёйка, тёта ж. — леля. Ровнй е тёйк’е
ти къ поддимо. Тёйка тёшъ дъ умръ. Иди
код тёту ти дъ и клйкъш.
тёйк’ин прил. — който принадлежи на
леля ми, лелин. Овдй мънъчко дътё е тёйк’ин
непдтул.
тёйк’ини мн. — домът и семейството на
леля ми. Тёйк’ини чъ ни помагъйу по вър-
шйбду.
тёйк’инсин, тетинсин прил. — който при-
надлежи на лелята на трето лице.
тёйк’инсини, тётинсини мн. — домът и
семейството на лелята на трето лице. Нёма
дъ съдй сё код тётинсини — докар гаддма.
тёйк’интин, тётинтин прил. — който при-
надлежи на леля ти. Тёйкинтино лдйзъ е
блйзу.
тёйк’интини, тётинтини мн. — домът и
семейството на леля ти. Тёйк’интини чъ
вършу йутръ — въл’а дъ им помагъмо.
текнефёс прил. неизм. — който боледува
от задух.
тек’езё с. — ТКЗС. Нашо тек’езё нъмъй
сади кдмпире, къ нъ съ прайу добрй.
тёлци мн. — поотраснали телета, конто
вече се впрягат, но са още неопитни в тег-
ленето. Наши тёлци и пробами и у оран’е.
тёповък м. — вид едра круша,
терезййа ж. (тур.) — ръчен кантар.
тёръм гл. несв. — 1. карам, подкарвам.
Йа чъ тёръм овдга вола, а тй тёръй тдга.
2. изпращам някого някъде. Тёръй дътё дъ
купи зар од дук’ан. 3. изпровождам нещо
някому. Рёкомо дъ тёръмо еднд пйлъ пош-
тд поддиш. 4. преживявам. Тъкдй га тё-
ръш с туй йазву. 5. навършвам (за години).
Тёръ двё гддинъ откъд е зъградъно овак.
Ваша е пд-голъма, кдлко гддинъ тёръ ?
тибишйр м. (рум.)—тебешир, креда.
тигйн м. (гр.) — съд с дръжка за пърже-
не. Въл’а дъ си купимо нов тиган.
тиз^йка ж. (рум.)—едноименница.
тйзул м. (рум.) — едноименник, адаш. Мй
със нёга съмо тйзуле.
тиййнофка ж. — жителка на с. Тияновци.
тиййнофчънин м.— жител на с. Тия-
новци.
тиййнофск’и прил. — който е от с. Тия-
новци.
тйква ж. — крату на. У тйкву си ндсимо
винд упол’е.
тйквица ж., тиквичё с. -— кратунка за
вино. Си нъпълнйл тйквицу, със винд. Без
тйквицу нъ съ отдди нъ оран’е.
284
тйквъчк*и нареч. — като за гърло на кра-
туна. Чъ га вържъш тйквъчк’и и нйшта
нёма дъ му стань.
тйкъ, тйк’е нареч. — само. Тйкъ йа
дойдд. Човек е тйкъ мъста.
тилифон м. нов. — телефонен стълб, ди-
рек. Сйночка съ цъсну од ед'ън тилифон и
мъ болй съга.
тинцйра ж. (рум.) — тенджера. У тин-
цйру йма фъсул — сипи си.
типсййа ж. — голям разлат съд, тава.
Г’ибаницу понъкъда и праемо у типсййу.
/тйта\ж.— пръчка, на която при детски
игри децата установявзт кой ще пази, като
последователно я хващат.
титёр, титйрин м. — детето, което ше
трябва да пази при някои детски игри.
титерёз м. (рум.) — горделивец, самохвал-
ке. Г леи га къкъв е титерёз.
титерёзим съ гл. несв. (рум.) — държа се
надменно, гордея се. Съ титерёзи конокъд
га нёзнъм кдй е.
тйткъм гл. несв., тйтнъм гл. св. — под-
типам, подстрекавам. Нъкай дъ тйткъш
дъца дъ съ бййу,
тйтора ж.— 1. вторият ден на празник,
патерица. Нёма дъ ддйдъм баш нъ евътй,
а чъ ддйдъм нъ тйтору. 2. пръчката, която
държи детето, което пази при детски игри.
тйшлер, тйшлър м. (рум.) — дърводелец.
тишлърййа ж. — дървена част на сграда,
дограма. Тишлърййу ни напръе Мйтка Кой-
наков.
тйшти съ гл. несв. обикн. 3 л. — доопи-
ча се (за хляб). Лёб съ опёкъл ама съга га
мъну дъ съ тйшти.
тоака ж. ряд. (рум.) — желязо за удряне
на сигнал, клепало.
тойкъм гл. несв. (рум.) — кълцам. Къда
чъ га тоакъш тдй мёсо?
тоан’е мн. (рум.) — хрумване за никоя
лудория. Му дошлё тоан’е у главу. Чъ
мотрйш дъ нъ му ддйдъйу тоан’е къ прае
пакос тъгай.
тоарта ж. ряд.— 1. дръжка на котел.
фънй котъл зъ тоарту. 2. халка на пен-
дара.
тоатиле с. ряд. (рум.) — нормалност, ред.
Нъ йё баш ку тоатиле овдй грдйзъ.
тоба ж. (рум.) — тъпан. Кудё си вйдъл
банду без тдбу ?
тобошёр м. (рум.) — тьпанджия.
товйга ж. — тояга. Нёчъм дъ съ йгръм
зъ бдву, къ нёмъм товагу.
товйшка ж.— 1. тояжка; 2. специална
тояга, на която се слага ябълка и се раз-
дава на помен за умрял.
той мест. — това, туй. Тдй дървд чй
държй дгън до уйутру. И тдй штд га
знам, га зъбовър^въм.
толк’и мест. — толкова голям. Тдлк’и
човёк а дъ нъ мджъ дъ съ управи. Ала
тдлко мънъчко бёшъ тдй дъте. Нёзнъм
дълй бёшъ тдлка и тай топдла. Ала
тдлк'и мълинё ми и исёкомо. Тдлк’е грудвъ
йяъшъ и у нашо мёсто.
толко нареч. — 1. в такова количество.
Тдлко мёд, штд е и мало овуй гддину, нй-
къда нъ ё имало. 2. до такава степей. Нъ
су ча тдлко старъ. 3. толкова далече. Нъ-
кай дъ отддиш тдлко у наоду, къ чъ съ
удавиш.
топ м. (тур.) — парцалена топка. Прае-
шъмо тдп от пърцълй.
топ^з м. (тур.)—тежест на кантар.
топузъе, -ста прил. — който е със зао-
блена форма.
топъм,1 топнУвъм гл. несв., топнъм гл.
св. — топя хляб в ядене. Узй и тдпъй у
фъсул — тъгай чъ съ нъедёш.
топъм2, топнувъм гл. несв., топнъм гл.
св. — удрям веднъж с топка в земята. Пръд
дъ съ фърлиш с тдпку, въл’а дъ тдпнъш
едън пут с н’у у зёмл’у. v ,
тор м. — оборски тор. Йутръ чъ ндсимд
тдр нъкрай.
тбрим гл. несв. — торя с оборски тор.
Тдй мёсто лънй га торймо и съга чъ по-
сёемо лубънйцъ нъ нёга.
торник м. — торище, бунище.
торовйт прил. — плодороден, защото е
наторен. Нъ ё тороейта зёмл’а.
торбчъм, търъбчъм гл. несв. (рум.) —
говоря непрекъснато и бързо. Цёл дън то-
рдчъ коно водънйца.
торторйка м. (рум.) — дърдорко.
тотърла ж. (рум.) — колелце и скрипец
на тъкачен стан. Нъмъжй тотърлъ дъ оду
по л'ъко.
тофлоца м. (рум.) — мързеливец, мухльо.
Мънй га тдга тофлдцу бё!
трй в а ж. — 1. трева. По Голём брёг нё-
ма трава — свё е испасъно. 2. бурен. Лдй-
зъта су удавъни у траву.
трйгла ж. (рум.) — малка шейна за товар,
която бива дърпана от човек. Със трагла
отддимо билд нъ водънйцу, билд зъ сламу
нъ край.
трйжим гл. несв. — 1. търся, диря. Иа
тъ тръжй ичёр, ама тъ нъма ддма. Съ
утръпамо тръжёйче тълё прдко пдле.
2. изисквам. Кдй мъй ти тражи съга по-
стёне.
трак м. — вълнен или памучен конец за
връзване на чорапи. Вържй си траковъ, къ
съ влачу коно мацъле по тёбъ.
трймпа ж. (тур.) — размяна. Еднй отдду
нъ пъзар само зъ трампу.
трёбъ ми гл. — нужно ми е, необходимо
ми е. Ичёр ми трёбыиъш зъ нъштд ама
285
ЯЙ мджъм дъ съ сётим зъштд. Штд ти
трёбъшъ търн у пъту здраву.
трёбъ част. — за изразяване на наложи-
телност, необходимост. Трёбъ дъ мъй пй-
тъмо нйкога. Трёбъ дъ йдътъ дъ кдпътъ
йутр?> лдйзъ.
трёйпъзёште с. остар. (рум.) — вид хоро.
трёпк’е мн. — клепачи.
трёпърица ж. — мигли. Йма ъдёт г’ао-
сък дъ мйгъ ис трёпърицъ.
трйцъ мн. — 1. трици от брашно ; 2. стър-
готини при рязане на дърва. • трйцъ у
глйву — пърхот.
трда числ. — три, Съмо докърали трда
кдла сёно.
тройца числ. — трима мъже. Мй съмо
тройца брак’е и двё състрё.
трок м. (рум.) — кратуна, приготвена като
чаша.
трокой м. (рум.)—голяма и развалена
кратуна.
трокълийа ж. ирон, (рум.) — голяма глава.
трок’йч, трокъц м. — малка чашка от
кратуна. Дай трок’йч дъ пйем вдду.
троскот1 м. — вид трева, която се бере
за свине.
троскот2 м. — вид бързо хоро.
трошим гл. несв. — чупя, разчупвам. Нъ-
кай дъ трдшиш лёб. Йайца и трдшиш у
едну пд-голъму пънйцу. □ троши съ гл.
възвр. — 1. рони се, оронва се. Куруз съ
троши напролът с мъшйнъ роначк’е. 2. чу-
пи се. Цъклд од ламбу съ трдши лъсно
къ е тънко.
трошка ж. — троха. Къд едёш чувъй дъ
нъ праеш трдшк’е по ддлъ.
трудова ж. нов. — трудов ден. Йутръ
чъ ймъмо трудову.
труем съ г‘л. несв. възвр. — навреждам на
здравето си. Штд съ труеш със тъй тутун.
трупица ж. — ръчка на стар обръщате-
лен плуг.
трут м. — прахан за огън. Ймъм трут,
ама нёмъм дрыгало.
трУчъм гл. несв., тратим гл. св. — 1. сва-
ляй, поваляй. Он е пд-йак и чъ тъ трути.
2. събарям. Чувъй волдвъ дъ нъ труту кър-
ци. □ тручъм съ гл. несв. възвр., тратим
съ гл. св. възвр. — тръшкам се. Нъкай дъ
съ тручътъ, къ чъ си стрйшитъ главъ.
тръндъфйр м. (рум.) — роза. У гръдйну
ймъмо $бъви тръндъфйре.
трънж м. (рум.) — маясъл. Конокъд тъ
ръчкъ трънж—нъ мджъшъ дъ съдйш нъ еднд
мёсто.
трынка1 ж. — 1. кошница. Ми нъбърал
едну трънку чърёшн'е — съ убй едёйче. 2.
плетени приспособления, които се слагат на
муцуната на волове, когато обработват ца-
ревица с тях, за да не ядат от нея.
трънка2 ж. — растение трънкосливка.
трънчёл, трънчёлчич м. — кошничка.
трънчица ж. — четвъртата по ред зЪлйа
по отношение на снахата.
тръг’йн’ем, тръгнувъм гл. несв., тръг-
нъм гл. св. — 1. дърпам към себе си. Тръгнй
врата по тёбъ къд излёзнъш. Тръгнйтъ
къруцу дъ упрёгнъмо кон’а. 2. тегля. Глё-
дъй твдй вдл коко е тръгнул варгу нъ на-
шу краву. 3. всмуквам, пийвам. Дйй и йа
дъ тръгнъм едън пут от тдй цъклд.
тръдви прил— 1. корави. Гарвън е чърнд
тръдво грдйзъ. 2. който не е сантиментален,
не е отстъпчив. Онй су тръдви човёци, нё-
мъйу мйлос зъ нйшта.
тръпёзник м. — специално тъкан плат за
постилане при хранене.
тръсём гл. несв. — тръскам, изтупвам.
Штд сё тръсёш тёй дрёе — нёма нйшта
у нй.
тръскй ж. — треска от дърво. Събёр мър-
ку трёск’е и дай при огън. * трёск’е зъ
дъл’йне — недостатъци, провинения. И у
нёга йма трёск’е зъ дъл’ане.
тръснувъ трёскъ гл. несв. трёснъ гл.
св. безл. — пада гръм. Га тръснуло кокд
е одйл по пут. Дъ вёе, дъ трёскъ, дн чъ
пдйдъ.
тр’йнца ж. (рум.) — скъсана риза, която
се употребява за кухненски парцал. Дай
тр’анцу дъ избрйшъмо ложйцъ.
ту сз. — означава редуване, веднъж едно,
после др у го. Ту сёднъ, ту съ дйгнъ — нъ му
е сё еднд.
тУвъле мн. — 1. растение глухарче. 2. цвят
на топола, който бива разнасян от вятъра
като снежинки.
тугй ж. само в съчет. ми пъдйн’е тугй —
става ми тежко, след като ям много сладко.
тугла ж. (тур.) — тухла. Съмо нъпръйли
туглъ зъ йжу.
тудбрка ж. — вид хоро.
тужно нареч. — тежко на стомаха след яде-
не на много блажно или сладко. Ми стану
тужно от тдлко ран’ено мёсо.
тузлук м. (рум.) — калцун. Само нък'й
стари човёци ндсу тузлуци.
т^й, т^йа нареч. — тук, тука. Сёд туйа
докър съ върнъм. Штд праеш туй по овдй
врёмъ.
Таллина ж. ^рум.) — стъбло, дънер на де-
бело дърво.
тулумба ж. (тур.)—тенекия за мае с
месо и др. Узд едън кус мёсо ис тулумбу.
тумбъло с. — пеш на печка. Турй тип-
сййу у тумбъло дъ съ пъчё мёсо.
тупъс, -та прил. — охранен, набит. Глё-
дъй овдй тупъсто дътё.
тур м. (рум.) — дъно на гаши или на пан-
талони. Ми съ ск’инул тур нъ гачъ, а нё-
мъм друг’е.
турбйца ж. — топ платно.
турбънйча ж. — бяла тиква. Зъ дънъска
опёкомо едну турбъначу^
286
торица ж. (рум.) — вид леплив трън —
цветы му е във вид на топчица, която се
закачва по косми на животни или по дрехи.
турййк м., турййче с. — възглавничка за
сядане на стол.
турлд с, — кълбо гъст прах или дим. Нъ-
кайтъ дъ съ йгрътъ тъкдй, къ дйгътъ
турлд.
турма1 ж. — затвор. 4s му съ съгнййу
кдкъла у турму.
турма2 ж. остар. (рум.)—стадо, тълпа,
множество. Съ зъдавъ една турма од дфцъ.
турмъцийа м.— затворник.
турск’и прил. — турски. • турск’о цвё-
к’е — хризантема.
турта ж. — пита пресен хляб. Дънъскъ
чъ едёмо ту рту, къ свършймо лёб. • пресна
тУрта — пита пресен хляб.
туртйшъм, туртйшъм гл. несв. (рум.) —
сплесквам, правя на пита. Тёсто въл’а мър-
ку дъ га турташыи пръд дъ нъпраеш
гурбйе.
туртичё с. — нитка.
туръм гл. несв., турим гл. св. — 1. сла-
гам. Турй котъл нъ пиростйе дъ съ згрёе
вдда. 2. поставим. Къд тъчёш туръш едну
пручку най-пръвно до кроснд. Дёдъ ти смо
му турли у пазу огърлйе. 3. назначавам.
Тъй си туръл жъну метачку. 4. пъхам.
Турй кудёл’у у пдес па йди при жънё нъ
п^т. 5. сипвам. 7s туримо жйто у врёчъ,
къ чъ пдйдъмо нъ водънйцу. 6. почвам да
тъка. Поштд истъчёмо плътнд, чъ туримо
дъ тъчёмо просторё. Дъ съм знала дъ съм
турла и йа двё жйцъ с тёбъ. 7. обличам. Си
туръл и дн грудач, ама искал’ен. 8. ос-
тавим. Къд бётъ Пътруц мънъцък, йа съм
га турла под дървд нъ сёнк’у. 9. нареждам.
Йа чъ вържъм, а ви чъ турътъ нъруковъ
нъ йужъта. 10. приготвим масата за идене.
Сйгур ддма су турли въчсинййу. 11. за-
палвам. Къд узнъ дъ умйръ, му турыи
свъчу при главу. □ туръм съ гл. несв.
възвр., турим съ гл. св. възвр.— 1. реша
се да направи нещо. Си съ туръл коно
гарвън дъ очдкъш грдйзъ сед. Жъна му съ
турла нъ мдйу главу дъ га опрдстимо.
2. поставя се, слага се. Колд съ туръ нъ
ост^. 3. обикн. 3 л. прибира се. Жйто съ
туръ у ъмбърё, а куруз у кошёвъ. 4. схва-
ща ми се. Ми съ туръ згърч нъ ндгу къд
плйвъм. 5. слагам начало на някакво дей-
ствие. Съ турим нъ бъжане. Съ туримо
нъ викане дъ ни манъйу. • туръм дфцъ
у сйрън’е — сдружавам се с други за общо
пасене на овцете; турим мерак — силно
желая; нъ туръм руку нъ нйшта — седи,
без да работи ; туръм пйтицъ — правя помен
за умрил; турим руку нъ тёбъ, турим
г’йръ нъ тёбъ — улавям те и те наказвам
за нещо ; туръм лдйзъ — садя лозе ; турй
капу нъ цйнкос — детска игра на преска-
чане ; туръм помйну — правя помен за
умрял ; нъ тУръм вино у ^ста — не пйй
вино, въздържател съм.
тутулузина, тутулйзина, тулузина ж. —
царевично стъбло, на което е обелена шу-
мата. Айде дъ събёръш тутул^зинъ из
йаслъ. Дакар мърку тулузинъ зъ дгън.
тутун м. (гур.) — тютюн. Йа нъ мъй га
пиём тЬй тутун.
тутунйрче с. — вид цвете.
тутунък м. — тютюнец.
тутък нареч. — веднага, тутакси. Тутък
съ върн$, ама н’ёга га нёмъшъ въч.
туфа ж. (рум.) — храст. Пръз нашу ли-
ваду нёма нйкъко туфъ.
туфа междум. — за означаване на бързо
изчезване. Айде туфа, дъ тъ нёма овдё.
туфёк м. (тур.) — сламеник. Ймъмо сйтну
сламу зъ туфёци.
тУцъ ми съ гл. възвр. безл. — иска ми
се (повтарящ се мотив в песен).
туч м. (тур.) — горна плоча на печка от
чугун.
тъ м. — татко, тато. Тъ Слафча съ вър-
нул из упол’е.
тъбун м. (тур.) — обущарска кожа.
тъгйй нареч. — тогава. Чъ съдйш поло-
вин час нъ сёнк’у, па тъгай чъ излёнъш нъ
с'ънцъ.
тъгйрчъ с. — малък шиник, в който се
забърква зоб.
тъглйч м. — кратунка за източване на
вино чрез изсмукване. Од овдй буръсъвади
винд само със тъглйч.
тъгл’йне м. — предсмъртна агония. Коно-
къд чъ умръ, къ съга е нъ тъгл’ане.
тъйн м. (тур.) — самун хляб.
тъйкуца м. — татенце.
тъй, мест. — този, тоя. Благодарън съм
зъ тъй ступ, штд га узд из Сёрг’у. Испу-
дй тдга вола. Кликни га тдга вършанина.
тъклйч м. — разсилен в община. Дойдё
тъклйч дъ тъ клйкъ нъ општину.
тъкнувъ ми гл. несв., тёкнъ ми гл. св. —
хрумне ми, дойде ми изведнъж на ума.
Пдсле ми тёкну мёнъ, къ ймъшъм ску-
тънъ пърё.
тъкдй нареч. — така, по такъв начин. Нъ
тй пърлйчъ дъ праеш тъкдй. Зъпц^й съ къ
е билд баш тъкдй. Нёмыиъм зъ мйсъл къ
тъкдй чъ станъ.
тъкъв мест. — за какъвто става дума, та-
къв. Тъквдга човёка нъ съм вйдъл. Тъкву
краву ймъшъмо и мй. Тъквд дътё добрд
бёшъ / Нёмъмо ми тъквй човёци и тъквё
жънё.
тълвдй м. (рум.)— кратуна с дълга дръжка.
тълчём гл. несв. — счуквам на прах. У чу-
тору тълчёмо сдл, пипёр, жйто.
тълъсъм м. (тур.) — зъл нощен дух спо-
ред народного вярване, таласъм.
тълътйн, жълътйн м. (рум.) — обработена
телешка кожа за обувки.
287
^гъмн’йн л/. (гр.) — тамяй.
тъмн’енйца ж, — малък съд От к'ратуна,
в^който се пазитамян. Нёмъмо въч тъмн’ан
у тьмн’енйцу.
тъмпле мн. (рум.) — слепоочия. Къд съ
ударим у тЬмпле, мъ болй мл’дго.
тъмън нареч. (тур.)—1. тъкмо. Съгъчка
йабълк’е тъмън су у п'ърг. дн тъмън дой-
дё и тй га клйкну. 2. точно по мярка. Пъ-
пуци му су тъмън.
тънъц м. — мълчаливец. Мълчйш коно
тънъц, нъ къжувъм нйти едну думу. Мънй
га он ё тънъц, нъ къжувъ нйти думу.
тънъчък, тънък прил. — тънък. Узй по
тънъчък тёл зъ овдё.
тън’ур м. — дървена солница с капак за
носене на сол и пипер на полето. Ичёр бё-
шъмо си зъбоварли тън’ур.
търйба ж. (тур.)—1. дъска от дъсчена огра-
да. 2. мн. дъсчена ограда. Йма покрйва пд-
кръй търабъ.
тървон м. (гр.) —бичкия с лък. Тървдн
ни е усабън оцвё.
тървончич м.— 1. малко ръчно трионче.
2. малък трион, с който ученици режат
шперплат.
тървъле мн. — плитки. Пд-рано дъдк’е
ддъшъу сё със тървъле.
търкоал’ем търколувъм гл. несв., тър-
колим гл. св. — придвижвам, като го обръ-
щам, търкалям. Буръ чъ га търкоал’еш ча
до Дйнчу. □ търкоал’ем съ, търколувъм
съ гл. несв. възвр., търколим съ гл. св.
възвр. — преобръщам се, въргалям се. Оно
съ търкол’ ало нъ валъгу и там е зъспало.
търкъло . с. — обръч за детска игра.
• крйстъвицъ нъ търкълёта — несериозна
работа.
търкъм гл. несв. — 1. разтривам. Ймъшъ
едън човёк у нашо сълд търкъшъ гълк’е.
2. стривам на прах.
търла ж. — кошара за овце извън селото,
която обикновено служи и за мандра. У Ко-
сово и у Рък'йтницу йма мл’дго търлъ, къ
ймъйу ливадъ.
търнТм.— 1. растение трън; 2. бодил на
трън. Afn улёзъ търн у пътйцу и съга
ми бёръ.
търномётър м. нов. — термометър.
търнокдп м. — инструмент с едно острие
за копаене на твърда почва.
търпёръм гл. несв. — треперя от страх
или от студ. Afa фътйла една зима и ми
йдъ дъ търпёръм коно прут. Търпёръ остра
дъ нъ га виду.
търсим гл. несв. — тесам, очиствам от
трева, като я изсичам ниско. Чъ т'ърсимо
нъ пдл’ану къ ндсимо сндпе.
тЪртёйовъ мн. — пчели търтей.
търтица ж. (рум.) — трътка, задна част
на тяло. Мъ болй търтица къ падо и съ
удърй.
търчйм гл. несв. — тичам. Йма дъ тър-
чйш до там. Т'ърч конто н’ёга.
търъйш нареч. (рум.) в съчет. нъ търъйш
— влачейки. Дойдё и мъ узъ нъ търъйш.
търъйшкъм гл. несв., търъйшнъм гл.
св. (рум.) — влача, тътразя. Нъкай дъ га
търъйшкъш тъкдй тдй дътё, къ чъ га бо-
лу ндг’е. □ търъйшкъм съ гл. възвр. — вла-
ча се. Ти съ търъйшкъ къцёл’а по ддлъ.
търъочъм гл. несв. (рум.) — приказвам
много и високо. Г а чуещ коко търъдчъ ко-
нок'ъд врёви по пълнййу.
тъс м. — бабалък, дядо. Чъ йдъмо код
тъста ми.
тътйр м. (рум.)—1. тръст, от която се
правят стайни метли ; 2. захарна тръст.
Ймъмо нъ лубънйцъ мърку тътар зъ
ръчёл.
тътйн м. — мъж на леля, свако. Със тъ-
тйна ти чъ йдътъ йутръ у лдйзъ. Кликнй
га тътйна ти дъ ддйдъ.
тътйнин прил. — който принадлежи на
свако ми. Тътйнино лдйзъ е пд-убъво от
нйшо.
тътйнини мн. — домът и семейството на
свако ми.
тътйнинсин прил. — който принадлежи
на свакото на трето лице. Онай крава е
тътйнинсина.
тътйнннсини мн. — домът и семейството
на свакото на трето лице.
тътйнинтин прил. — който принадлежи
на твоя свако. Овдй тълё е тътйнинтино,
тёръй га и нёга.
тътйнинтини мн. — домът и семейството
на твоя свако.
тътйнов прил. — който принадлежи на
свако. Чъ узнъмо тътйнову лаг’у.
, тъужйрин м. остар. (рум.) — побойник.
Он е голем тъужарин — сей и млати
пръз мълу.
тъун м. (рум.) — голяма муха, овод. Едън
тъун мъ уъпа и ми пушти кр'ъв.
тъфъл’ог м. (рум.) - трън, бурен, който,
като изсъхне, вятърът го търкаля по полето.
Ча по пол’ану ймъшъ тъфъл’дзи.
тъчё гл. несв. обикн. 3 л. — 1. придвиж-
ва се (за течност). Дунов тъчё бавно. 2. сти-
ча се. Тъчу зоайе от тёбъ. Му тъчу сълзъ
из дчи. • тъчу бйл*е — текат лиги. Къд
съ ръсърди му тъчу бал’е коно нъ бёс.
нога.
тъшта ж. — баба, майка на съпругата.
Т'ъшта ми съ ръзболёла, въл’й дъ йдъмо
дъ и видимо.
288
т’Ака ж. (рум.)— 1. кания, ножница. Съм
си купйл ножлё със т’аку. 2. шушулка на
фасул.
т’ок м. — капачка на ос на кола. Въл’а
дъ извадиш т’дковъ и дъ помажъш остё
със кътран.
у предл, — вж. в морфологията, т. 3.267.
убйвъм гл. несв., убйем гл. св. — 1. умър-
твявам. Мй съ млатимо, вйкъмо, къ га
убили — она пёт пърё нъ давъ. 2. унищо-
жавам. Hdiuo слъна га уби йдштъ нъ зъ-
лънд. □ убйвъм съ гл. несв. възвр., убйем
съ гл. св. възвр. — 1. старая се много. Ичёр
съ уби дъ тъ тражим— а тёб тъ нёма
нйкъкъв. 2. уморявам се. Съ уби од ндг’е
цел д'ън. Она съ убйвъ од работу, а нёма
нйшта. • убйл тъ господ, убйл тъ мА-
рън — клетви ; тъ убйл бог — за съжале-
ние си. Дъ нъ остйныи у рук’е нъ повтдр-
ку къ тъ убйл бёг.
ублъчувъм съ гл. несв. възвр., ублъчём
съ гл. св. възвр. — обличам се. Уолъчй съ
скдро, чъ пдйдъмо $толе.
убодувъм гл. несв., убодём гл. св. —
1. бода с нещо остро и предизвиквам болка.
Си убддо пръс с иглу и мъ заболе сйлно.
2. ужилва. Фалка ми съ нъпёла къ мъ
убддъ мёдъница. □ убодувъм съ гл. несв.
възвр., убодём съ гл. св. възвр. — прониз-
вам се с нещо остро. Полък дъ нъ съ убо-
дёш нъ валу.
убъво нареч. — добре, редно. Нъ ё убъво
дъ и глйзши тъкдй.
убъвйло с. — хубост. Нёма дъ га дър-
жймо зъ убъвйло. Дъ вйдиш къквё убъ-
вйло !
убъфка ж. — втората по възраст зълва.
Убъфк’ин прил. — който принадлежи на
втората по възраст зълва Съга тдй лдйзъ
е убъфк’ино.
убъфк’ини мн. — домът и семейството на
втората по възраст зълва. Ми тъжй къ га
ндсим ча ис при убъфк’ини
Увлъка ж. — изплетена от вълна връв за
връзване на панталони, учкур.
увъл’увъм съ гл. несв. възвр., увАл’ем
съ гл. св. възвр. — отъркалвам се в пепел.
Си съ увъл’ал съв у пёпъл—узй дъ съ ис-
тупъш.
углобувъм съ гл. несв. възр., углобим
съ гл. св. възвр.— 1. хлътвам в кал или
мочурище. При цйгъне йма блато и но-
чъска съ углобй до колена. 2. затъвам. Кё-
ла съ углобйу у кълйште и нъ мджъмо
дъ и искаръмо.
угл’ов м. “ 1. въглен. Е дръскал със
угл’ов по дувар. 2. мн. жарава. Вййо, одам, къ
съ нъпръйу угл’овъ зъ жълёзо дъ гладиш.
угодувъм гл. несв., угодим гл. св. —
угаждам. Тёбъ нйкой нъ мджъ дъ ти угдди.
уготвувъм гл. несв., уготвим гл. св.—
приготвям ядене. Зъ вечёру съм уготвйла
зёл’е със мёсо.
Угръд нареч. — в града, във Видин. Дой-
дд из угръд пръз к’йшу. По жётву отд-
димо угръд нъ пъзар. Къда си съ върнул
из угръд ?
угъсувъм гл. несв., угАсим гл. св. —
1. прекратявам горене. Чъ угасши дгън с
тдй дъбълд дървд. 2. загасвам светлина.
Угъсй ламбу и лёгъй съ.
Удило с. — дълга връв със закачени на
нея много въдици, която се хвърля надалече
във водата. ^/дило га мънул нъ Дунов и е
мънул белёгу кудё е баш пдслъ дъ га
найдъ.
удица ж. — въдипа. Чумпул пръдава
удицъ свакъквъ.
удичка ж. — 1. отделна въдица ; 2. пръч-
ката, на която е поставена въдицата. Кудё
си мънул удичку, къ нъ могд дъ и найдъм.
удъвувъм съ гл. несв. възвр., удАвим
съ гл. св. възвр.— 1. потапям се във вода
и загивам. Тй отддши у наоду, ама чъ ти
съ тури згърч и чъ съ удавиш.' 2. прен. за-
ливам, потъвам. Лдйзъта су удавъни у
траву.
удънувъм гл. несв., удёнъм гл. св. —
вдявам. Удънй ми конъц у иглу, къ нъ баш
вйдим.
удрим, удърувъм гл. несв., удАрим гл.
св. — 1. нанасям удари, бия. Мъ удъре по
жйлъ. Чъ тъ ударим прдко очи. Чъ съ
отушим удрёйче у тёбъ. 2. минавам вед-
нъж. Дъ ударим едън пут с мъшйну. 3. ми-
рите. Овдй ёдъне ударъ нъ ръзвалъно. 4. по-
никва. Цёло лёто к’йнъм, а онд па ударъ.
5. минавам. Чъ ударитъ по овдё напръко.
6. докара с духане. Къд удари смрад от
кошаву. 7. изработвам. Удърй свръчоглёдъло
пръз дърмдн. 8. пийвам. Айде дъ ударимо
по еднд нъ поодёне. П удърувъм съ,
удрим съ гл. несв. възвр. удАрим съ гл.
св. възвр. — наранявам се. Съ удърй с дървд
по чълд. • вино мъ удъре у глАву — на-
пих се ; чъ удАрим у к’орово — ше имам
полза ; удрим фъш—1. особен удар при
игра на топчета; 2. изгонвам; удърйло
тъ сърцъ нёмско — клетва към куче.
19 Говорът на Ново село, Видинско
289
увъм нареч. — надълбоко. Нъ овдй дървд
клйцъ су мл’дго у8ъм.
Уесън нареч. — през есента, наесен. Ча
уесън чъ и обёръмо.
узглёвница ж. ряд. — възглавница.
узймъм гл. несв., узнъм, £нъм гл. св. —
\. поемам нещо в ръце. Узд едън кус ас
тулумбу. Еънцдвъ од жйто давъйу нъ
стърану и она и узймъ. Йди код бабу та
дъ узнъш върт’алницу. 2. поемам нещо, за
да извърша с*него някое действие. Узй
прут дъ млатимо орёси. Чёкъй дъ узнъм
писай дъ стълчём бёлилук. 3. взема мерки.
Свака болка къд и узнъш из пресно съ
лечи. 4. оженвам се. Е узел жъну из
Орътйн. Узел жъну из под кдрт. Она узъ
добрд дътё. 5. купувам. Дупла мёсто си
узёл. 6. дигам, задигам. Чувъй га дъ нъ
узнъ никд пйлъ. Мотрй^ га дъ нъ узнъ ни-
штд. 7. възприемам. Йа съ глумим със
н’ёга, а он га узймъ зъ изйстину. 8. зае-
мам се да свърша дадена работа. Узд па га
зъкол’а. Узй па си нъврънкъй опйнци. 9. за-
почвам дадена работа. Уздмо^ дъ бъжймо.
Узёли дъ съ вайкъйу тъкдй. Йа къд узнъм
дъ врёвим капа ти пъдйн’е од главу. 10.
подхващам. Тъ узъ нъ бдтърицъ. Мъ узъ нъ
здр. □ узймъм съ гл. несв. възвр., узнъм
съ гл. св. възвр. — 1. оженвам се. Добрд
е къ съ узёли дъца с мйлост. Онй съ узду.
2. тръгвам след някого. Чъ съ узнъм по
тёбъ дъ вйдим кудё чъ йдъш.. 3. свързвам
се с някого. Штд си съ узёл с тдга бек-
рййу ? • узймъм меру—1. премервам ;
2. заканвам се някому; чъ тъ узнъм у
, шйк’е — ше те напляскам ; чъ ти узнъйу
из моц — ще те засрамят, узёл тъ мёрън,
узёла тъ мънтййа, мънтййа чъ тъ £нъ.
узёла тъ милостйва дъ тъ узнъ, узёла
га грибника да га узнъ — клетви.
узръйувъм, уздръйувъм гл. несв., уз-
рёем уздрёем гл. св.~ 1. става готов за ядене.
Грдйзъ въч е узрёло. 2. ставам разумен.
Тй нъ ей узрёл дъ съ зънимавъш с тъквё
работъ.
уйна ж. — вуйна. Дай е уйнъ ти йглъ.
Кдй знае кудё будачъ уйна ти.
уйнин прил. — който принадлежи на вуй-
на ми. У уйнину гръдйну йма една мл’дго
слатка йабълка.
уйнини мн. — домът и семейството на
вуйна ми. Мъй си бйл конто уйнини ?
уйнинсин прил. — който принадлежи на
вуйната на трето лице.
уйнинсини мн. — домът и семейството на
вуйната на трето лице.
уйнинтин прил. — който принадлежи на
твоята вуйна.
уйнинтини мн.—домът и семейството на
твоята вуйна.
уйутру нареч. — сутринта. Уйутру му
съ бёшъ нъпёла уста.
уйъгнувъ съ гл. несв. възвр., уйАгни сЪ
гл. св. възвр. — ражда (за овца). Мъркуша
ти съ уйъгнйла ичёр.
уйънувъм гл. несв., уййнъм гл. св. —
яхам. Чъ уйанъм твднога кон’а. □ уйъну-
въм съ гл. несв. възвр., уййнъм съ гл. св.
възвр. — качвам се на кон или на магаре.
Чъ съ уйанъм нъ мъгаръ.
уклййа ж. — вид малка бяла риба. Дъ-
нъска съм фътйл пдочъ от сто уклйе.
укол м. — вид детска игра: в голям кръг
се намират една група деца, а друга група
деца се уговарят и скриват топка — конто
са вътре в кръга, трябва да познаят у кого
е топката.
укръднувъм гл. несв., укрйднъм гл.
св. — открадвам. Откудё си украл тёй
убъвъ лубънйцъ. Коко тъ глёдъ тъкдй чъ
тъ украднъ. • мъ укръднувъ сън (калк.
рум.) — тъкмо заспивам.
укръкл’Увъм гл. несв., укръкл’ем гл.
св. — разбърквам, омотавам (за конци). Той
клупчъ си га укръл’ал оцвё. □ укръкл’увъ
съгл. несв. в&зв/?.,укръкл’е съ гл. св.възвр.—
разбърква ce,t преплита се. Тай трава съ
укръкл’ува. Йужъ съ укръкл’йло.
укърувъм гл. несв., укйръм гл. св. —
вкарвам. Укърй волдвъ у кошару.
укъчувъм съ гл. несв. възвр., укйчим
съ гл. св. възвр. — покачвам се. Нъкай дъ
съ укъчувъш нъ елйву, къ чъ съ скърши ни-
ка гран’а и чъ си стрдшиш главу. • съ
укъчувъм нъ кон’й — много добре съм с
някоя работа.
ук’иснувъ съ гл. несв. възвр., ук’йснъ
съ гл. св. възвр. — вкисва се. Винд съ ук’ис-
нуло и съга чъ га поаемо нъ оцът.
ук’а м. — вуйчо. У к’а ти е умрёл. Чъ
му туръйу ук’е ти поману.
Ук’ин прил. — който принадлежи на вуй-
чо ми.
ук’ини мн. — домът и семейството на
вуйчо ми. Ук’ини прайу евътй нъ Иванов-
дън.
Ук’инсин прил. — който принадлежи на
вуйчото на трето лице. Он ндси ук’инсинъ
дрёе.
ук’инсини мн.—домът и семейството на
вуйчото на трето лице. Она съдй се код
ук’инсини.
Ук’интин прил. — който принадлежи на
твоя вуйчо. Чъ узнъмо ук’интину лаг'у дъ
йдъмо до заоде.
ук’интини мн. — домът и семейството на
твоя вуйчо. Нъкай дъ отддиш код укин-
тини къ и нёма ддма.
улёзим гл. несв., улёзнъм гл. св. — 1.
влизам. У лазим у йжу. Овай б'ъчва къква
е голъма цёл чъ улёзнъш у н’у. 2. вмък-
вам се. Бёлин вдл е улёзъл у куруз. •
улйзим у ръзббй — започвам да тъка;
улёзо у чудо — чудя се какво да правя ;
улйзим у ръзнбск’е — охарчвам се; ми
290
улйзу бймбуре у глёву — наумил съм си не-
що ; ми улйзи у главу — възприемам, каквото
ми се казва ; улйзим у грйжъ — създавам си
грижи ; улйзимо у пос — започваме посте-
не ; улйзим у друг’е — извън себе си съм.
Мъ уплъше и улёзо у друг’е.
улйн м. (рум.) — водосточна тръба.
улук м. (тур.) — прозорче на кошара,
затворено с дъски.
ума ж. — хума, глина. Със уму жънё съ
лайу.
умёсто ппедл. — вж. в морфологията
т. 3.268.
умйръм гл. несв., умръм гл. св. — 1. зэ-
гивам, умирам. Тёйка тёшъ дъ умръ. 2. при-
мирам, измъчвам се. Умйръм ддглъде. Умрд
остра.
умник м. — зъб мъдрец.
умъц предл. — вж. в морфологията,
т. 3.269.
ун£тръ, ун^трьг нареч. — вьтре. Улез
унутръ къ наполе е зима. Йа съ скута
унутръг.
Уо с. — 1. ухо. Мъ заболе стънгъно уо.
2. обикн. мн. дръжка на кошница, котел.
• бёбино уо — керино ухо.
Уплъднъ нареч. — по обед. Дъ е дъдёш
и вдду нъ свин’у уплъднъ.
уплътувъм гл. несв., уплътём гл. св. —
изплитам. Чъ ти уплътём ндву фънёлу. дн
ми уплёл ступовъ. □ уплътувъм съ гл.
несв. възвр., уплътём съ гл. св. възвр. —
изплитам си плигките. Уплътй съ нъкай дъ
ддиш тъкдй.
уплъшувъм гл. несв., уплёшим гл. св.—
изплашвам. Стйгъ тдлко орлёне — чъ упла-
тит дътё. □ уплъшувъм съ гл. несв-
възвр., упл&шим съ гл. св. възвр. — изплаш-
вам се. Бёшъм съ уплъшйла със нёга.
' упол’е нареч. — в полете. Дойдё из упо-
ле у кръе пладнъ. Си мънул мотйку
упол'е при кукуруз.
упръвувъм гл. несв., упрёвнм гл. св.—
уреждам. Чъ га управимо мй. □ упръву-
въм съ гл. несв. възвр., упрёвим съ гл. св.
възвр. —1. ориентирам. Нйкъко нъ мджъм
дъ съ управим. 2. става по-хубаво (за време).
Ако дувнъ горн’ак, чъ съ управи врёмъ.
Упролът нареч. — през пролетта, напро-
лет. Ча упролът чъ съ върнъм.
упръгнувъм, упрёгъм гл. несв., упрёг-
нъм гл. св. — впрягам. Га упръгнувамо
тъгай, ама нътъйа дъ тёгл’е. Дайтъ кон’а
дъ га упрёгнъмо.
упъднувъм съ гл. несв. възвр., уп&днъм
съ гл. св. възвр. — налитам, връхлитам. Съ
упадомо нъ грдйзъ и съ нъёдомо.
упълувъ съ гл. несв. възвр., уп&ли съ
гл. св. възвр. — разваля се, като се запарва
(за житни растения). }Кйто съ упълйло у
ъмбар.
упъчувъм л. несв., упъчём гл. св.—
иэпичам. Чъ упъчёш лёб у тумбъло. □
упъчувъ съ гл. несв. възвр., упъчё съ гл.
св. възвр. — стане готово с печене. Лёб съ
упёчъ въл’а дъ га вадимо.
урвина ж. — урва. Къда чъ нъпраеш \
лдйзъ у туй урвину.
ургулушк’и нареч. — бързо и небрежно.
дн работи ургулушк?и.
урда ж. — извара.
урду-бурду нареч. (рум.) — безредно,
през пръети, небрежно.
урзъка ж. (рум.) — цвете върбинка.
уринувъм съ гл. несв. възвр., урйнъм
съ гл. св. възвр.— 1. изеипвам се, изкил-
вам се. Чъ съ урйнъш от работу. 2. забо-
гатявам. Съ уринувъм у пърё.
урндй м. остар. (рум.) — тръба за печка,
кюнеп.
урочувъм гл. несв., урочим гл, св. —
урочасвам.
урсоайка ж. (рум.)—1. орисница, 2. ори-
сия. Тъквй ти е била урсоайка.
урсоашъм гл. несв. (рум.) — орисвам,
предсказвам съдбата. Коко тъ урсоашъла
урсойка тъкдй, чъ тёгл’еш.
урсузин м. (тур.) — проклетник.
уруййла ж. (рум.) — ярма. Съмо съмъл’а-
ли двё врёчъ уруйалу.
уруйок м. (рум.) — остатък от вътък при
тъкане, който се употребява вместо конци.
Със конъц от уруйдк чъ си зъкърпим пън-
тълдне у тур.
уръдувъм съ гл. несв. възвр., урёдим
съ гл. св. възвр. — сдобивам се. Ник’й съ
уръдувъ у пърё.
уръкнувъм съ гл. несв. възвр., уръкнъм
съ гл. св. възвр. — изсеквам се. Т'ърч дъ съ
уръкнъш, къ ти тъчё муч из ндс.
урънувъм съ гл. несв. възвр., ур&ним
съ гл. св. възвр. — 1. напълнявам, надебе-
лявам. Съ урънйл коно въпър. 2. угоява се.
Свин’а чъ съ у рани зъ Божйч.
ур’ёвина ж. (рум.) — сухо дере, по което
тече вода при порой.
уевът нареч. — надалеч. Дана е дала
бёг уевът.
усница ж. — 1. устна, бърна. Она* си
руменйшъ усницъ. 2. отвор на пещ. Йма
пёпъл нъ усницу от фурну. 3. ръб на лег-
ло. Съ удърй нъ усницу од ддър.
усрёд нареч. — веред. Съдйш коно ста-
вило усрёд мъгдан. Усрёд сълд йма голём
мъгдан.
уста ж. — уста. Чъ тъ фл’аснъм проко
уста. • нъ туръм у уста вино — не пия
алкохол.
усучувъ съ гл. несв. възвр., усучъ съ
гл. св. възвр. — увяхва. Дънъска бёшъ жёга
и курузё съ усучау.
усънуйе съ гл. несв. възвр. — изсъхва.
Дрёе съ усънулъ, въл’а дъ и поибёръмо.
291
утръпувъм гл. несв., утрёпъм гл. св. —
пребивам. Чъ тъ утрёпъм од бой. □ утръ-
пувъм съ гл. несв. възвр., утрёпъм съ гл.
св. възвр. — престаравам се, вършейки ни-
коя дейност. Съ утръпувъм бъжайче. дн
съ утръпа дъ тъ тражи.
утърнувъ ми гл. несв., утърнъ ми гл.
св. — изтръпва ми. Ми утърнула нога нъ
мджъм дъ и мръднъм.
утъчувъм гл. несв., утъчём гл. св. —
побягвам, измъквам се. Нъ мджъм дъ утъ-
чём од н’ёга.
уфйчъм гл. несв., уфйтим, уфйнъм гл.
св. — уловя, хвана. Чъ тъ уфанъм йа тёбъ
и чъ тъ нъучим. □ уфйтим съ, уфйнъм
съ гл. възвр. — хвана се. Чъ съ уфатимо
зъ рук’е • дъ си уфйнъм д^шу — съвзе-
ма се.
учим съ гл. несв. възвр. — привиквам.
Друг’и пут дъ нъ съ учитъ тъкдй.
уш, Уш фй междум. — за отпъждане на
КОКОШКИ.
уъбувъм гл. несв.) уйбим гл. св.— 1. из-
хабявам. Сък’йра е уабъна. 2. похабявам по-
севы. Волдвъ су уъбйли и и зъкърали нъ
обдр.
уъпувъм гл. несв., уйпъм гл. св. — ухап-
вам. Кучъ мъ уъпало зъ ндгу.
фа междум. — за обръщане към жена,
ма. Дай фа овдё тъй котъл!
фа междум. в съчет. дй фй — за под-
карване па добитък.
фа междум. в съчет. нй, нй фй (рум,)—
за отпъждане на куче.
фа междум. в съчет. мйни фй— за от-
пъждане на патица.
фйла ж. — поздрав, към хора, конто се
хранят.
фалим гл. несв. — изразявам похвала. Он
е войнйк и га фалу чудо.
фйлка ж. (рум.) — буза. Ми гору фалк’е
от срамоту.
фйрба ж. (рум.) — боя, цвят.
фйрбъс, -та прил. (рум.) — светломорав.
Нъ къцёл’е туръмо и фарбъстъ бойё.
фйто междум. (рум.) — за обръщение
към жена, ма. Одам овдё фато, муйко.
фйтицъ междум. (рум.) — за обръщение
към момиче, моме. Фатицъ, тй откудё йдъшР
фйчъм гл. несв., фйтим, фйнъм гл. св.—
1. хвашам. Фънй котъл дъ га дйгнъмо
дбъйца. 2. придобивам известен навик. Овъй
лебарин му фътйл цаку нъ овъй лёб. 3. за-
гашвам. Чъ ми ддйдъш нъ згдду тй — чъ
тъ фатим йа тёбъ. 4. ловя, улавям. Чъ тъ
фатим под мишку. 5. лсвя риба или жи-
вотни. Със занк'е фачъмо врапци. Отйшъл
дъ фачъ рйбу със жъгажницу. □ фйчъм
съ гл. несв. възвр., фйтим съ, фйнъм съ
гл. св. възвр.— 1. улавям се. Чъ съ фйнъм
нъ дро при тёбъ. 2. достигам до нещо.
Нёма дъ съ фйнъ зъ покрйву, къ е бдлън
от дфтику. 3. лови се. Рйба нъ съ фачъ
л'ъсно къд дувъ вётър. • чъ тъ фйтим нъ
сокот’йлу — ще те хвана на тясно и няма
къде да се измъкнеш ; фйчъ руцйну — ръж-
дясва ; мъ фйчъ болъс — разболявам се ;
фйчъм дфтику — разболявам се от тубер-
кулоза ; чъ фйнъ свдйаг — ще мухляса ;
мъ фйнъ стрй — уплата се; мъ фйчъ
мрйз — измръзвам ; мъ фйчъ дрёнка —
Ф
приспива ми се; мъ фйчъ л’йн’а, мъ фйчъ
мързй — домързява ме ; мъ фйчъ липса —
нзчезвам ; мъ фйчъйу грознйцъ — разбо-
лявам се от малария; си фйнъмо мйлко
д^шу — отдъхнем си след напрежение ; ми
фйнъ рёд—дойде ми тъкмо навреме. Ако
ми прачътъ по мърку бй ми фътйло рёд
добрд.
фйша ж. (рум.) — ивица свинска кожа,
от която се правят цървули.
фел м. (рум.) — вид, сорт. Ймъмо нъкдл-
ко фёла йабълк’е. Трй фёлг ёдън’е съмо
нъпръйли.
фёлдикос м. (рум.) — памучна прежда за
уплитане на рибарска мрежа. Чъ купим ед-
ну мдтку фёлдикос.
фелетйк, фелетък м. (рум.) — голямо
парче месо. Фелетйк по фелетйк и чъ нъ-
пълниш тулумбу със мёсо.
фелййа ж. (гр.) — широк и тънък резен
хляб. Одръжй ми едну голъму фелййу лёб.
фенёр м. (гр.)—1. фенер за светене;
2. детска играчка: кора от цяла диня, в
която се запалва свещ и свети като фенер.
фермекйло с. (рум.) — мързеливец.
фермекйтул м. (рум.) — човек, който е
очарован, възхитен от нещо.
, фермекйшън прил. (рум.) — побъркан.
Оди коно фермекйшън.
фетйко (рум.) — обръщение към жена.
филцйн, филицйн (тур.) — порцеланова
чаша за кафе.
фйнкъ сз. ряд. (рум.) — понеже, тъй като.
Вънуцъ, фйнкъ си съ дйгла, зъвърнй волдвъ
дъ ддйдъйу нъвам.
фйрим гл. несв. (гр.) — гоня, преследвам.
Чъ мъ ударит,, ама чъ тъ фйрим чй до до-
ма. □ фйрим съ гл. възвр. — 1. гоня се,
играя на гоненица. Стйгъ стъ съ фирйли,
къ чъ съ позндитъ. 2. и грае се лудо (за хо-
ро). По-рйно коко съ фйръшъ шйра нъ
мъгдан !Р
фитйл м. (гр.) — фитил на лампа.
292
фйцар (рум.) само в съчет. като фйцар
луминй та а дрйку, фйцар мума та а
дрйку — клетей.
фишйк м. (тур.)—1. гилза на патрон.
2. прен. много малко количество. Ваша ко-
за давъ млъкд кдлко едън фишйк.
флутуре мн. (рум.) — лъскави метални
люспички за нашиване на дреха.
фл’йскъм гл. несв., фл’йснъм гл. св. —
пляскам. Чъ тъ фл’аснъм проко уста. Фл’ъс-
нй му едну шаку.
фл’йкуре, флъкурйе мн. (рум.) — глу-
пости, празни приказки. Нъкай дъ врёвши
фл’акуре, къ чъ ти съ смъйу и дъца.
фл’ошнъм съ гл. св. възвр. — отпуска
се лениво. Глёдъй кокд съ фл'ошн^л пръд
сей.
фл’уцкъм гл. несв., фл’уцнъм гл. св. —
ненадейно удрям (плесница). Полък йди
пдйзъ нёга и фл’уцнйга прдко врат.
фоййа ж. (рум.) — един плат от черга.
Фоайа от пътуру зъ по ддлъ.
фойенфйр, фойънфйр м. (рум.) — расте-
ние зимзелен, Vinca.
фоф’йза ж. (рум.) — задна престилка.
фрънг’ййа ж. (тур.) — купешко конопено
въже. Вържй здраво кдла със фрънг’ййу,
къ чъ паднъйу сндпе по пут.
фриштёл прил. — горещ, врял. Вдда е
фриштёла, чъ тъ офрйшти.
фрънг’ййца ж. — малко конопено купеш-
ко въже.
фудулййа ж. — надменност, гордост, пер-
чене. Къква бй тай фудулййа от нёга.
фудулйшъм съ, фудулим съ гл. несв.
възвр. (рум.) — гордея се, държа се надмен-
но. Он съ фудули а у йжу нёма едну сто-
лйцу дъ сёднъ.
фукъм гл. несв., фукнъм гл. св. — 1.пъ-
хам, вкарвам. Фукнй два трй крътулёка
у фурну. 2. тъпча. С еднд дръфцё фукъш
мёсо у чърёва.
фулцовъ мн. (рум.) — влакна и прахоляк,
полепнали по дрехи.
фунд м. (рум.) — дъно на сандък на ко-
ла. Турй фундовъ, къ чъ товаримо лубъ-
нйцъ.
фунййа ж. (гр.)—стръмна улица, която
води към Дунава. Йа чъ ддйдъм по фунййу
Бечину.
фурисъта ж. (рум.) — лудетина, пакост-
ница.
фурисътул м. (рум.) — пакостник. Чъ тъ
нъучим йа тёбъ, фурисътулъ.
фуркулйца, фъркулйца ж. остар.
(рум.) — вилица.
фурна ж. (гр.) — 1. печка. Тур д'ърва у
фурну, къ ми стану зима. 2. пещ за хляб.
Наша фурна събйръ дсъм лёба.
фуртуна, фортуна ж. (рум.) — буря, вих-
рушка. Нъчъска има сйлна фуртуна, бу-
дачъ доборйла кърци.
фус1 м. (рум.) — цвят на лук. Наш лук
у гръдйну е само фусовъ.
фус2 м. (рум.) — пръчка на чекрък, на
която се забожда цев или-масур.
фусйр м. (рум.) — риба вретенарка. Лё-
тоска фънумо сума фусърё.
фуста ж. (гр.) — широка пола.
фуфл’йе ми гл. несв. безл. — духа ми.
става ми течение. Ми фуфл’de одозддлъ
под фусту.
фучййа ж. — дълго буренце за ракия.
с )ушк’йе мн. (тур.) — конски изпражнения.
фуштёл м. (рум.) — пръчка за нанизване
на нищелки. Къд си нъмёриш фуштёловъ,
лъсно чъ ти нъпрайу нйти.
фълй ж. — достойнство, чест. Нъ ё фъла
той штд га праеш тй.
фъмйлийа ж. — род, семейство. Наша
фъмйлийа е голъма.
фънёла ж. — мека вълнена плетена дре-
ха. Смо ти уплели ндву фънёлу.
фърг м. (рум.) — кратуна, която служи
като съд за преливане на вино от съд в
съд.
фърл’йне с. — помятане. Она съ ръзбо-
лёла от фърл’ане.
фърл’ем гл. несв., фърлим гл. св. —
1. мятам, запращам с ръка. Фърлй топку
нъвам. Е фърлйл два-трй г’у лёта. 2. намя-
там. Фърлй покръвйцу прдко жйто дъ нъ
съ мдкри. 3. събличам, свалям. Одам баба
дъ ти фърлй гачъ. 4. изхвърлям като не-
потребно. Нъкай дъ ф'ърл’еш мъдуву, къ е
убъва зъ ёдън’е. 5. мятам да се пече. Фър-
л’ем лёб у фурну. 6. изкласява. Куруз е фър-
лйл муковъ п фърл’ем съ гл. несв. възвр.,
фърлим съ гл. св. възвр. — запращам нещо.
Чъ съ фърлим с овъй камън. Он съ фър-
л’ал по даскъле с полдви. • фърл’ем око
нъ другу стрйну — наумил съм нещо дру-
го, различно от уговореното; дъ фърлим
пёпъл у очи нъ свй у сълд — да изпрева-
ря другите в нещо;
фъртйла ж. нов. — квартира,
оърфурййа ж. ряд. (рум.) — чиния.
фърца ж. (рум.) — немирница, пакостница,
фъръмйтул м. (рум.) — пакостник, луде-
тина.
фъръмйшън прил. (рум.) — разбит, нат-
рошен. Гърнъ е фъръмашъно.
фъскъм, фъснувъм гл. несв., фъснъм
гл. св. — пущам безшумно газове. Кдй сё
ф'ъска — нъ мджъ дъ съ съдй овдё.
фъслё с. — нещо малко по размери. Глё-
дъй овдй дътё е коно фъслё.
фъсул м. — 1. растение боб; 2. гозба с
боб. Дънъска съ нъёдо добрд от фъсул. <
посън фъсул — гозба с незапържен боб ;
сл’йен фъсул — гозба от гъст боб с лук.
фъсулёк м. — бобец. Къд йма фъсулёк
съмо добрд.
293
фъсулйште с — шума на боб, след като
се отделят зърната. Фъсулйште га туръмо
у клъкъну зъ назиму.
фъсулйшъ съ гл, несв. възвр. обикн. 3 л.—
обелва се като бобено зърно при варене. Съ
фъсулишал съв по нос от купане.
фъсънка ж. — непукнато царевично зър-
но при пукане на пуканки.
фъца ж. (рум.) — риба змийорка. Фъцъ и
фачъмо със зъбратк’е покръй кднопл’е.
фъш м. в съчет. чъ му удйрим фъш —
1. ще го улуча в игра на топ чета ; 2. ще
го изгони, ще го пропъдя. Она му ударла
фъш и дн нъ мъй съдй там.
цй, цй фй междум. (рум.) — за отпъж-
дане на коза.
цйй-пуй м. (рум.) — вид детска игра. Съ
йграмо зъ цйй-пуй.
цйка ж. — удобен начин, колай. Лебарин
му фътйл цаку нъ овъй лёб.
цар м. — цар. • дъ йма мйр у църё-
въ — пожелание да няма война.
цвйкъм съ гл. ев. възвр. — цапам се. Нъ-
кай дъ съ цвакъш по дчи, къ си стънул зъ
смё у кдр,
цвёк’е с. — цвете. У гръдйну ймъмо раз-
ни цвёк’ета. • турско цвёк’е — хризанте-
ма, тръвйн цвёк’е фолкл. — вид цвете с
лоша миризма.
Цвётница ж. — празник Връбница.
цедим гл. несв. — 1. цедя течност. Млъ-
кд у штд га цёдитъ ? 2. дълго държа ядене
в уста и не го гълтам. Нъкай дъ га цёдиш,
а гълтъй.
цел прил, — 1. който е непрекъснат. Цёл
ндч мъ болё бурта, нёзнъм от штд бу-
дачъ. 2. всички. Въл’а дъ съ кажъ нъ цёлу
мълу, къ чъ йма трудова. Пръз лёто цёло
сълд дди сё по гачъ.
цёлим съ ,гл. несв. възвр. — меря се, пре-
мервам се. Он *съ цёлыиъ у мёнъ, ама йа
га удърй пръвни.
цёлина ж. — отдавна необработвана земя.
цепелйга ж. (рум.) — малка мотичка за
плевене. Си зъбовърй цепелигу, а бй опле-
вйла овуй лъйу.
цёпим гл. несв. — ценя дърво. Узй дъ
цёпиш дърва къ нёмъмо зъ кндчи. □ цёпи
съ гл. възвр. — възможно е да се цепи.
Глъдчк’е мучно съ цёпу.
цётка ж.— 1. цедило за мляко; 2. голя-
ма риболовна мрежа.
цёцъло с. — кибритена клечка. Нёма въч
цёцъла у к’ибрйк.
цйврим съ гл. несв. възвр. — хленча. Нъ-
кай дъ съ цйвриш къ нёма дъ тъ узнъм
със мёнъ.
цйга ж. — плаващ леден блок по Дунава.
По Дунов пойдду цйг’е — въч е зйма.
цигул’йв прил. — слаб и висок (за човек).
Нъ га вйдиш къкъв е цигул’ав конокъд нё-
ма душу у нёга.
цигънййа ж. — лоши постъпки. Ама тй
нъ ей зъ оминййу, а зъ цигънййу.
ц
цйгънка ж.— 1. жена циганка. Цйгънк’е
оду пръз сълд — чъ украднъйу нъштд. 2. вид
риба. Дънъска фътймо само нъкдлко цй-
гънк’е.
цилйндра ж. — машина за чистене на
жито на зърна от примеси. Наша цилйндра
е стрдшъна чъ йскъмо вашу.
цифун м. (гр.) — 1. дихателна тръба на
кокошка ; 2. отвърстие на футболка топка,
през което тя се надува.
цицёло нареч. — пресолено. Овдй къквд
е цицёло, нъ мджъ дъ съ окуси.
цицййа прил. неизм. — много мокър. Си
дойдё ейночка мдкър-цицййа.
цйцика, шй, шй междум. — за примам-
ване на коза.
цоанцор м. (рум.) — висящи разбридени
конци.
цола ж. (рум.) — парцал, дреха.
цоп-цоп междум. — за изразяване на
подскачане. Га вйдим къ прае цдп-цдп пръз
блато — си умрд от смё.
цопъм гл. несв., цопнъм гл. св. (рум.) —
подскачам при игра на хоро. Одам дъ вй-
диш кокд цдпъйу бабъ и старца.
цукъм гл. несв., цукнъм гл. св. гальов.—
цел у вам. Дай байка дъ си га цукнъ.
цУкър м. (рум.)—вид пипер.
цурочъ гл. несв. обикн. 3 л. — шурти,
тече силно (за дъжд). К’йша цурдчъ, чъ про-
бйе у колйбу.
цуцурой м. (рум.) — силна водна струя,
която пада от покрив при пороен дъжд.
цъгрица ж. — семки на грозде. Цъгрицу
и фърл’емо.
цъгън’йска ж. (рум.) — вид бързо хоро.
цъклёнцъ с. — шишенце.
цъклд с.— 1. шише. Иди дъ ейпъш винд
у цъклд. Зътиснй тдй цъклд. 2. шише на
лампа. Цъклд од ламбу съ страшило^ и съ-
га съдймо у тъмнину. 3. мн. очила. Йдштъ
е млад, а е туръл цъкла. 4. стъкло. Мйта
къд съ опйе и цъкла едё.
цъливувъм гл. несв., цълйвъм гл, св.—
целувам. Штд сё га цъливувъш тдй дътё.
цънзо с. — вид грозде с твърди зърна.
цЪнта, цънтица ж. — малко детско из-
пражнение.
цъпл’йнка ж. — тресчица. Ми улёзъ цъп-.
л’анка под ндкът и мъ болй.
294
цъпърлой м. (рум.) — малка подострена
пръчка за вадене на цветя, чесън и др. Къд
отддиш зъ качичк’е, узй си цъпърлой.
църовина ж. — дърво цяр.
църкъм гл. несв., цръкнъм гл. св. —
1. пускам водна струя с детска играчкэ;
2. повелит, млъкни, пукни. Цръкнй, стйгъ
си ровал.
църцдри гл. несв. обикн. 3 л. — едва
теме. Чыима църцори, йдштъ нъ ё спрёла.
цъфйра ж. — 1. свирка. 2. прен. пищял
на крак. Удърй га по цъфаръ, штд му
глёдъш.
цъфтй ж. — 1. цев за навиване на преж-
да за тъкане. Пръд дъ пдйдъш, нъпрай ми
цъфтё дъ нъ излазим йа из ръзбдй. 2. цев
на пушка.
цъцйрка ж. — дребна топчеста кратунка.
цъцъм гл. несв. —скубя косъм от главата.
Нъкай дъ мъ цъцъш, къ мъ болй.
цъцърёпур м. ряд. (рум.) — бяло грозде
с дълги зърна.
ча нареч, — чак, толкова дэлеч. Йдъм ча
из при убъфк’ини. Чъ тъ фйрим ча до
ддма.
ча междум. (рум.) — за подкарване на
волове да завият наляво.
чйлнут прил. — побъркан. Конокъд е чал-
нут — тъкдй съ въртй.
чйстим гл. несв. — черпя. Къда чъ мъ
частиш зъ ймен д'ън.
чйфка ж. — подобна на врана птица, гарга.
чвор м.— 1. сък на дърво. Овай дъска
йма мл’дго чвдровъ и нъ мджъ дъ съ из-
глади. 2. възел. Нъ конъц съ нъпръйл чвор.
чворовйт прил. — който има много съце.
Чворовато дървд.
чвърЪк м. обикн. мн. чвърцй — пръжка,
джумерка. Турй и чвърцй у зёл’е.
чец м. — пепелива вода за сапун, луга,
лишия.
чекмецё с. (тур.)—1. плитко сандъче на
маса ; 2. място на печка, където се събира
пепел.
чёкъм гл. несв. — 1. стоя на едно място.
Ддр чъка минуу ндг’е пръз мён. 2. мн.
2 л. добре е, редко е. Свак’и д'ън едёмо
къчъмак — чёкътъ дънъска дъ нъпраемо лёб.
чёлник м.— желязо, което се слага на
ос на кола, за да не се трие много.
ченг’ёл м. (тур.)--кука, която виси за-
качена на тавана.
чеп м. — канела, грездей. Турй чёп нъ
буръ дъ пуштъмо винд.
чёпим съ гл. несв. възвр. — кривя се, къл-
ча се. Нёзнъм зъштд тдлко съ чёпиш —
нъ вйдиш къ нъ тй пърлйчъ.
чёрепн'а ж. — пръстен похлупак за пече-
не на хляб, подница.
чёрна ж. — черпня. Чъ давъш чёрпу, къ
ймъш ндвъ дрёе.
чёрчива мн. (тур.) — рамка на прозорец.
чёстино с. — много гъсто сито за брашно.
чешка прил. в съчет. чешка дърнови-
на — вид дрян.
чёшл’ем съ гл. несв. възвр. — сресвам се.
Айде нёма врёмъ дъ съ чёшЛеш,
чёпгьл1 м. — гребен.
чёшъл2 м. — скилидка чесън.
чйба, чйби междум. — за отпъждане на
куче.
чиб^к м. (тур.) — лула.
чивййа ж. (тур.)—клин за затваряне на
врата. К ночи дъ туриш чивййу къд съ вър-
нъш.
чивйт прил. неизм. (рум.) — тъмносин.
Съ ударъл и дко му е стънуло чивйт.
чигарка ж. — голяма кука въдица. Ймъм
и сйтницъ, и чигарк’е.
чйзма ж. (тур.) — ботуш. (Д>м съ купйл
ндвъ чйзмъ.
чий мест. — на кого, кому принадлежи.
Чийд е овдй дътё овдё ? Нёзнъм чиё буда-
чъйу овёй дфцъ.
чйка м. — чичо. Нълй тёшъ дъ йдъш със
чйку ти по рйбу ?
чикоар’а ж. (рум.) — насекомо жетвар.
По Горун’ё йма чикоар’е.
чйк’ин прил. — който принадлежи на чи-
чо ми. Йа чъ узнъм чйк’ину удицу, а ти
узй укинтину.
чйк’ини мн. — домът и семейството на
чичо ми. Дудичи код чйк’ини су узрели.
чйк’инсин прил.— който принадлежи на
чичото на трето лице. Он пъсё и чйк’инси-
ни волдвъ.
чйк’инсини мн. — домът и семейството
па чичото на трето лице. Нъмъй отдди код
чйк’инсини къ му е стра дъ нъ га бййу.
чйк’интин прил. — който принадлежи на
твоя чичо. Само дъ тъ вйдим у чйк'интино
лдйзъ чъ ти ск'йнъм уши.
чйк’интини мн. — домът и семейството
на твоя чичо. Търч до чйк’интини да узнъш
шмърк.
чилйк м. (тур.) — игра с пръчка и малка
четвъртита клечка с изрязани римски циф-
ри на нея.
чимбйр м. (тур.) — плетена вълнена заб-
радка.
чйнерица ж. — жена, която през една
определена нощ ходи по посевите и обира
цлодородието (според народного вярване).
295
чир м. — цирей. Г а нъпътйли чйровъ по
врат и нъ мджъ дъ съ обрачъ.
чис, -та прил. — който не е зацапан. Дай
ми чйсту кошу л’у. • чисто брйшно —
пшенично брашно; дърновина чиста —
вид дрян.
чйтов прил.—здрав, незасегнат. Съ из-
върн^мо със кдла ама йа излёзо чйтов.
чифт м. (тур.) — двойка, два предмета.
Штукнуу двй чйфта чорапъ.
чифур м. — погребален ковчег. Съ отъг-
нул коно у чифур.
чичйк м, (рум.) — широк пояс с шарки
по дължината. Истёкомо нъкдй дёсът лак-
та чичйк.
чичйм гл. несв. — пищя. Нъкай дъ чичйш
къ нёма кдй дъ тъ отървё.
чоара м. (рум.) — прякор на много черен
човек.
чоб м. остар,— счупена паница, в която
се слагал парцал, напоен с мае за светене.
чобоата ж. (рум.) — прекалено голяма, не
по мярка обувка. Кудё си пдшъл с тёй чо-
боатъ — чъ ти си смъйу човёци.
чобъчё с. — малко шаранче. Фътй трй
кдетружа и нъкдлко чобъчёта.
човёк м. — 1. човек като същество. Човёк
е тчкъ мъста. Коно тёбъ човёк нёма. 2. мъж.
Нъмъй оду човёци със зъбун’ё. 3. всеки. Нъ
мджъ човёк дъ врёви със тёбъ. 4. съпруг.
Она съ джъне — намъре човёка богатого.
У войну съ чу къ мдй човёк га убили. Жъ-
на нъ тдга човёка узёла дъ кдпъ скоро.
5. мн. хора. У сълд ймъшъ стари човёци.
Смо остали натръг от човёци. • сиромй
човёк — сиромах.
човёчич м. — мъжец в устата. Му па-
дъл човёчич и,чъ мджъ дъ врёви.
човёштина ж. — човечност. У нёга нёма
човёштина.
човъркъм гл. несв., човръкнъм гл. св.—
чопля. Нъкай дъ човъркъш бубу, къ нёма
скоро дъ ти мйнъ.
чок м. (рум.) — човка, клюн. Барзъ ймъйу
чдковъ голъмй.
чокйн м. — кочан на зеле.
чок’ййа ж. (тур.) — сгъваемо джобно
ножче, чекия.
чок’йна ж. — свинска четина. Остружй
си опйнци от чок'йну.
чокул м. (рум.) — дете, което много се
закача. Она е най-голём чоку л умъц нй.
чокъм гл. несв., чокнъм гл. св. (рум.) —
1. чукам, хлопам. Кдй сё чдкъ нъ връкнй-
цу ? 2. наранявам с кълване. Чувъй съ дъ
нъ тъ чдкнъ квачка. □ чокъм съ гл. несв.
възвр., чокнъм съ гл. св. възвр. — 1. удрям
се о нещо. Съ чокну от полйцу по чълд.
2. удряме велнкденски яйца. Узй пърашку
дъ съ чдкъмо.
чокън’йле с. (рум.) — цвете латинка,
296
чокърлйн м. чокърлййа ж. (рум.) —
птица с качул на главата, чучулига. Фачъмо
чокърлънё у сламъ зйми. У Камънску шу-
му нъмърй еднд сёдъло от чокърлййу.
чолйк прил. неизм. (тур.) — сакат.
чомпир м. — детска игра свинкя.
чонта м. ирон, (рум.) — прозвище на чо-
век с някакъв телесен недъг.
чонт, чоанта прил. (рум.) — който е с
някгкъв недостатък, без опашка (за животно).
Видд еднд кучъ чонтд.
чоп м. (тур.)—специална мазилка с че-
тина или кълчища за мазане на таван.
чорбй ж. (тур.) — супа. Къд сварит пйлъ
от чорбу, чъ нъпраеш булумач. • чорбй
из кану — зелев сок, армея. Йди дъ дока-
ръш чорбу из кацу дъ пйемо.
чорофл’йка ж. (рум.) — рядка кал. Си
гъзйл пръз чорофл’аку и си съ исплискал
съв.
чортан м. (рум.) — малък, дребен шаран.
Съм фънул еднога чортъна.
чрънк’е мн. — вид конрп за семе.
чубър м. — чубрица. Ймъм чубър зъ на-
зиму.
чувъм гл. несв.— 1. пазя, наглеждам.
Къд бёшъм мънъцък, се мён мъ тёръшъу
дъ чувъм волдвъ. Чъ съдйш ддма дъ чувъш
пйличи от гайу. 2. запазвам, съхранявам.
Чувъй вёшълк'е, къ чъ въл'ъйу зъ сёмъ. 3.
бдя. Съг баш га чувъйу със евъчё дъ умръ.
4. внимавам. Чувъй дъ нъ съ зъемудй ёдън’е.
Чувъй дъ нъ съ срётнътъ с ника кдла баш
у мъръпутину, къ нёма дъ мджътъ дъ съ
ръзмйнътъ. □ чувъм съ гл. възвр. — 1. пред-
пазвам се. Чувъй съ дъ нъ съ убодёш със
вйлу. Волдвъ съ чувъйу од муе със коаду.
2. запазвам. Чъ будъш добра дъ съ чувъ у
тайну. • чувъм пос — постя, чувъм
идййу — на диета съм, пазя диета.
чуг£л’емк чугулйшъм гл. несв. (рум.) —
чопля. Нъкай дъ чугулйшъш тъкдй лёб къ
йма дъ га тражиш пделъ.
ч^дим съ гл. несв. възвр. — недоумявам,
изразявам учудване. Нёма штд дъ съ чу-
дит откудё ти е дошло.
чудо с. — необичайно събитие. Чудо го-
лъмд е дъ ддйдъ ник’й овдё. • улёзо у
чудо—останах в недоумение; зъ чудо и
зъ прйкъз — за всеобще учудване.
чудо нареч. — много добре, много хуба-
во. Чудо фъсул съм евърйла. Он е войнйк
и га фалу чудо.
чуем гл. несв.— 1. възприемам със слу-
ха си. Къд чуеш зънгълаш търч дъ посрёт-
нъш дфцъ. 2. узнавам, научавам. Зъ пърни
пут и чуем овуй думу. П чуе съ гл. възвр.
обикн. 3 л. — 1. достига до слуха. Ми съ
чуе къ ништд шъшкъ. 2. говори се, слух
се носи. Съ чуе, къ нёма дъ йма война. •
кудё съ чуло и видёло — къде съшеству-
ва. Дунг’ёрин без тървдн — кудё съ чуло
и видело. Кудё съ чуло и видело тдй што
га йскъш тй.
чукулйт м. нов. — шоколад. Тёбъ нёма
дъ тъ ранимо само с чукулат.
ч^куре мн. (рум.) - ресни, висулки на
чембер.
ч^към гл. несв., чукнъм гл. несв. —
1. удрям с чук, заковавам. Чукнй овдё два-
три клйна. 2. удрям с тояга слънчогледови
пити. Айде къ кндчи чъ чукъмо сврънчо-
глёдъло.
чул м. (тур.) -завивка за кон.
чул’а м. (рум.) — прозвище на човек със
залепнало ухо.
ч^мпул м. (рум.)—прозвище на сакат в
краката човек.
чунгурушйна ж. — жена от съседното
село Чунгур^с (ново име Винарово).
чунгурушънин м. — мъж от съседното
село Чунгурус (ново име Винарово).
чупл’йн м. (рум.) — пън, дънер за горене.
Цёлу зйму чъ искаръмо с овййа чупл’ънё.
чурук прил. неизм. (тур.) — развален, по-
хабен. Коле въч е чурук нъ вал’ъ зъ нйшта.
чутора ж. (рум.)— 1. дълбок дървен съд
за чукане на пипер, сол, жито. 2. дървена
кофа за кладенец. Е падла чутора у кланц
и съга нъ мджъмо дъ вадимо едду.
чучулёц м. (рум) — гъба печурка. Пош-
тд йдъ к'йша отддимо дъ тражимо чу-
чулёц по пол'ану.
ч^шка ж. — липерка. • чушка боркъ-
нйта —гсляма пиперка за пълнене.
чушкъм, чушнувъм гл. несв., чУшнъм —
гл. св.— 1. с пръсти бутам топче. Свак чъ
чушкъ по едън пут. 2. ритам топка. Чушнй
сйлно тдпку дъ йдъ ча нъ онай врата.
чъ част. — за образуване на форми за
бъдеще време. Чъ пдйдъм йдштъ йутръ.
Къда чъ работитъ ?
чъ м. — чичо. Чъ Мърйнча съ върну. Чъ
Вёлко едёш йайца?
чъбър м. — голям дървен съд с едно дъ-
но, чебър. Узймъмо едду из чъбър. Праемо
по стд чъбра винд.
чъбърн’йк, чобърн’йк м. — дебел прът,
с който се носи чебър от двама души. Чъ
ндсимо чобърн'ак нъ пофйрицу. Кудё стъ
мънули чъбърн’ак ?
чъкйн’е с. — стоене на едно място, чакане.
Къквд би тдй чъкан’е тдлко врёмъ ?
чъкър м. (тур.) — чекрък за навиване на
пев и. Узй чъкър и нъпрай ми мърку цъф-
тё пръд дъ пдйдъш.
чъмшйр м. (тур.) — растение чемшир.
чъпрйз м. (тур.) — разтваряне на зъбци
на трион, за да реже по-добре.
чъпърък м. — мярка за дължина от вър-
ха на палеца до върха на показалеца. Ми
въл'а йдштъ едън чъпърък плътнд.
чър-гоае-фй междум, — за отпъждане
на овце,
чърв м. — червей, но не дъждовен. У чъ-
рёшн’е йма чърве.
чървйв прил.— 1. който има червей.
Овай йабълка е чървйва. 2. прен. богат. Е
чървйв от пърё.
чървбр м. събир. — 1. червей ; 2. прен.
множество, тълпа. Съ събрал нърдд коно
чървдр.
чървънйца ж. — вид глинеста почва,
която, като изсъхне, се напуква. Лдша зёмл’а
чървънйца — съ лёпи по мотйку.
чървънопёрка ж. — риба с червени перки.
чървънушка ж. — вид ядивна гъба, коя-
то расте край торове.
чърёшн’а ж.— 1. дърво череша. Улдйзъ
ймъшъмо едну голъмд чърёшну. 2. плод на
череша. Ми нъбърал едну трънку с чъ-
рёшн’е — съ убй едёйче.
чърн прил. — черен. Узй чърнъну мъра-
му дъ съ зъбрадиш.
чърнинй ж. — вид грозде гъмза.
чъртъло с.— 1. черясло на плуг. 2. же-
лязо за чукане в чутура.
чърувъм гл. несв. остар. — омагьосвам.
Чъ съ нъпрае нъ мордин, ако нъ га чъру-
вътъ до дёвът дъна.
чършйф м. (тур.) — 1. платнена покривка
за легло. Съм зъшйла бибйл нъ чършафе.
2. покривка за маса. Турй чършаф нъ ъстал
дъ едёмо.
чъръво с. — черво. Чърёва от свин’у и
варимо.
чъстёне с. — черпня, черпене. Чъ йма и
чъстёне.
чътвёрим гл. несв. — впрягам два чифта*
Свак’и пут там чътвёримо волдвъ, дъ ис-
каръмо кдла у брёг.
чътвёрка ж. — 1. дълго дебело дърво
като процеп, което е като продължеьие на
воището на плуга. Дай чътвёрку дъ упрёг-
нъмо волдвъ. 2. детска игра: четири депа,
наведени на кръст, а други се прекатурват
върху тях. Айде дъ съ йгръмо зъ чътвёрку.
t чътвдрица числ. — четири души мъже.
Ймъм чътвдрица сйновъ.
чътёне с. — четене. Дъ нъ съ споразу
дчи от чътёне.
чътйм гл. несв. — 1. чета нещо написано.
Йа си чътёшъм свё и пд-рано. 2. пея (за
поп). Пдп чътй у църкву.
чътръес числ. — бройно число 40. • чът-
ръес пйтицъ — помен за умрял на 40-ия ден
след смъртта му.
чъчкъм гл. несв.— 1.развлачвам вълна.
Къд чъчкъш вълну чъ мъ клйкъш дъ пома-
гъм. 2. подстрекавам, подтиквам. Тй га чъч-
къш дъ прае пакос.
чъшйло с. — гребен за чесане на волове.
чъшурйна ж. ирон. — глава. Твдйа чъ-
шурйна нйшта нъ ръзбйръ.
297
ш
шййка ж. - - гемия. У Камън йма шай-
к’е — и товару с камъне.
шйка ж. — 1. шепа. Му дадо едну таку
орёси. 2. плесница, шамар. Чъ ти фл’аснъм
едну таку. Зъутй му едну таку дъ мълчй.
шйнтиклер м. нов, — тясна пола.
шйнтов прил. — побъркан, извеян. Он е
мърку шантов, мънй га.
шйнъц м. нов. — канавка край шосе. Кд-
ла улёзоу у шанъц.
шйтра ж. — кошара за овце в селото.
шйшов прил. (тур.) — побъркан. Нъ га
зъкачъй, къ е малко шашов.
шёга ж. само в съчет. си бйем шёгу—
подигравам се, шегувам се.
шётъм гл. несв. — водя хоро. Кдй чъ ти
шётъ данъц къд съ оженит ?
. шётъм съ гл. несв. възвр. — разхождам
се. Кудё нъ будачъ съ шътала она ? Штд
сё съ шётъш, а нъ съ фатиш зъ работу.
шеф м. в съчет. шёф рунте-пунте —
вид бод за подшиване на подгъв.
, шй-шй междум. — за примамване на коза.
/> X .! шйба ж. — гора. Докърамо дърва из шй-
бу. У нашъ тйбъ йма мл’дго лйповинъ.
шйбица ж. — малка полска горичка. Па-
со волдвъ у шйбицу.
шик м. (рум.) — станиол. Она къд бётъ
мънъцка събйръшъ тйковъ от чукулат.
шикоала ж. (рум.) — 1. сграда за училище.
Съгъчка излёзъ из шикоалу. 2. учебно заве-
дение. Нъ съм одйл мл’дго нъ шикоалу, къ
тъгай бётъ тъкдй.
, шйле, шйлъ с. — агне до една година.
Одиш коно тйлъ въртоглаво.
шилёк м. — малък недоразвит царевичен
кочан. Шилцй и давъмо нъ волдвъ.
шйлка ж.— малък конец, на който се
връзва въдица.
шило с. — шило.
шинйк м. (гур.) — дървен не много дъл-
бок съд за измерване на зърнени храни.
Без ишнйк нъ съ отдди нъ съйане.
шина ж. (нем.) — железен обръч на коле-
ло на кола. Ни съ ск’йну тйна нъ колд
баш у брёг.
шип м. — резе на врата. Турй шйп нъ
врата къд улёзнъш.
шйпка ж. — пръчка за шибане. Йа чёкъй
дъ узнъм йа едну тйпку /
шир м. (рум.)—наниз чушки или риба.
Чъ йгръм със шйр от чуткие нъ гуту нъ
твдйу свабду. Мъй ймъмо два шйра чутк'е.
шйра ж. (рум.) — вид бързо игриво хоро.
Пд-рано съ фйръшъ шйра сваку нъдёл’у нъ
мъгдан.
щир’йвина ж. — широко място. Чъ пъ-
I сёмо волдвъ по шир’авину къ йма убъва
трава там.
298
ширётин м. (тур.) — хитрец.
шиштор м. ряд', (рум.) — пергел. Дай
шиштдр дъ ошиштдримо ондй колд.
шк'оп прил. (рум.) — куц, сакат, кьопав.
Срътну еднога човёка шк'опдга.
шк'опча м. — прозвище на куц човек.
шк'опъм гл. несв, — куцам. Зъштд шк’д-
пъш—кудё си съ ударъл.
шл’йем съ гл. несв. възвр. — ходя натам-
насам без работа. По цёл д'ън съ шл’айу по
Дунов и нйшта нъ помагъйу ддма.
шл'йпъм гл. несв. — газя невнимателно.
Нъкай бъ шл'апъш тъкдй пръз кълйште,
къ чъ съ нъцвакъш съв.
шмокл’а м. — сополанко. Ей шмдкл'о,
избришй си муч, къ ти улази у уста.
шмърк м. (рум.) — маркуч. Без шм'ърк
нъ мджъмо дъ нъпълнимо цъклд със винд.
шмъркъм гл. несв., шмръкнъм гл. св,—
подсмърчам. Штд сё шмъркъш, а нъ съ
уръкнъш.
шоблъкнувъм гл. несв., шоблъкнъм гл.
св. (рум.) — хлътвам изведнъж в кал. Нъ съ
вйдъшъ нйшта и шоблъкну до колена у
блато при Пъсърйк’ини.
шоболйн м. (рум.) — плъх. Шоболънё чъ
изъду куруз у кдш.
шокътиле с. (рум.) — вид хоро.
шолд м. (рум.) — бедро, хълбок. По шдл-
довъ вдл съ познавъ дълй е ран’ен, Мъ бо-
лу шдлдовъ.
шолдйк м. остар. (рум.) — войник, сол-
дат. Чъ йдъмо дъ испрачъмо шолдаии. От-
падникъ, чъ йдъш тй шолдак, тъгай чъ вй-
диш тй.
шоло-мбло междум. — за означаване на
шепнене. Шдло-мдло ти кажъ и онд ти
мйнъ.
шомолдок м. (рум.) — парцал за мазане
с катран. .
шонтрък-шонтрък, шонтък-шонтък на-
реч. (рум.) — накуцвайки. Нъ га вйдиш, къ
дди шонтрък-шонтр'ък.
шопрдн м. (рум.) — навес, подслон. Дъ
тръгнъмо кдла под шопрдн, къ чъ йдъ
к’йша.
шопърла ж. (рум.) — малък сив гущер.
Къд ск’йнъш коаду нъ шопърлу, она нъ
умйръ.
шоров прил. (рум.) — който е със следи
от болеет по лицето.
шорц м. (рум.) — предна престилка. Пош-
тд евършимо просторё, чъ тъчёмо шдр-
цовъ.
шорцък м. — престилчица.
штёта ж. — 1. беля, пакост. Чъ нъпраеш
штёту и чъ тъ млату. 2. човек, който
носи нещастие. Она е една штёта /
штир м.—едър бурен, който се бере за сви-
не. Съмо нъбърали мл’дго лдбоду и штйр.
што мест,— 1. който. Овай Туманова
tamo умръ ръспразъшъ. Тдга што чъ га
вёнчъш е кумыийн, а жъна му е кумйн’а.
По мн'ату му и давъйу тому што е нъч-
ну л гроб. И той што га знам га зъбова-
рим. 2. какво. Штд чъ мъй ти спаднъйу.
Мотрй съ штд врёвиш. Мотрй га штд чъ
прае. Сё нъодувъш што дъ кажъш. Тй нъ
съ бътрйш штд врёвиш. Штд йма проко
пдл’е. 3. каквото. Жйвим със штд нъмёрим.
Чъ едёмо штд найдъмо. 4. колко. Штд
тъчё ^бъво овай г’аолица ?! 5. колкого.
Тдлко мёд штд е излёзло от овъй ступ
нъ съм вйдъл нйкъда.
што нареч. — защо. Штд га глёдъш —
удърй му едну пъснйцу. Штд сё съ обрй-
чъш ? Штд съ държйш сё зъ мён ? Штд
нъ съ оздвнъш къд тъ клйкъм?
штдле, штде штотё нареч. — колко много.
Штдле човёци съ събрали нъ пол’ану!
Штдле скакци йма пръз сёно ! Мумъ, штде
рйба йма овдё. Штде сёно смо докърали 1
Штотё нърдд ймъшъ нъ туй свабду 1
штом сз. — за означаване незабавно след-
ване по време, веднага. Штдм свърши дъдчъ
шикоалу, чъ га пратитъ у сълд. Йдъйу
тутък штдм чуйу, къ дн е ддшъл из Сд-
фийу.
штрънгйр, штрънгйрин м. (рум.) — улич-
ник, вагабонтин. Коно штрънгарин цёл дън
дди пръз сълд.
штукъм гл. несв., штукнъм гл. св. — из-
чезвам. Кудё штукну тдлко врёмъ ? Штук-
нуу два чйфта гачъ. Лёча штучъ — нъ
мъй и едёмо.
штулъ мн. — кокили. Пръз тдй кълйште
само със штулъ чъ мйнъш.
штур прил. — глупав. Тй си штур цёл
дън дъ си губиш врёмъ там.
штуцъм гл. несв. — хълцам. Дътё цёл
дън штуцъ.
штърб прил. — беззъб. Въч съм баба
штърба.
шт’ап м. ряд. (рум.) — пън, дънер.
ш£га ж. — краста. Съм фътйл нигд'ъм
шугу.
шугл’а м. — човек, който има краста.
шугла ж. — жена, която има краста.
шугов прил. — крастав. Съ въртйш коно-
къд си шугов. у р
ш^ица ж. (рум.) — суяк, лалугер. Она е I , J
слаба коно шуйца. < J
шук'йта ж. (рум.) — лоша, зла жена.
шук’Атул м. (рум.) — лош, зъл човек.
шумАндра ж. — нещо едро и тежко.
Одиш коно шумйндра.
шумъдййа ж. — вид хоро.
шумъййг м. (рум.) — белег от купче сено
при косене за спазване на прави откоси. _
шумърйца ж. —дърво дъб. Къд купувъш \/ /
шйбу, глёдъй дъ е шумърйца.
шуруп м. (тур.) — сироп, шербет. Пймо
шуруп, ама бёшъ мл’дго слатък.
шут прил. — който е без рога. Ймъмо
козу шуту.
шушй ж. (тур.) — шосе. Ако ддиш по
шушу, чъ стйгнъш пд-скдро.
шушим съ гл. несв. възвр. — суща се.
Чорапъ съ шушу до фурну. Нёма дъ ймъм
врёмъ дъ съ ш^шим.
шушон м. нов. — висока гумена обувка.
шушочйн’е с. — шушукане. Айде стйгъ
тдлко шушочан’е.
шушочъм гл. несв. — шушукам. Нёзнъм
штд сё шушдчъйу обёйца.
шуштер м. — глупак. Нёма дъ съ ожё-
ниш зъ тъквдга шуштера.
шъвъййла ж. (рум.) — шаване, отклоня-
ване от прав път. Мл’дго, мл’дго дъ нёма
шъвъйала.
шъйкйрин м. — гемиджия. Нъ туй шай-
ку йма тройца шъйкаре.
шънтонёрка ж. — певачка на панаир.
Бймо у бирарийу със шънтонёрку.
шърйн1 м. — риба шаран. Нёмъшъ голъ-
мй шърънё.
шърйн2 м. — трион жага.
шърък м. — грозд, в който има и узре-
ли, и зелени зърна.
шътйне с. — разходка. Нъ бй шътане, нъ
бй чудо от нёга.
ш^шкъм гл. несв. — шумоля, правя шум.
Ми съ чуе, къ ништд шъшкъ овдё.
ъбёр м. (тур.) — вест, новина. Чёкъ ъбёр
от тату си дъ пдйдъ.
ъбурйшън прил. (рум.) — гъбясал, който
има вид на гъба. Рук’е ми су ъбурйшънъ
от жёшку вдду.
ъгурйда, йъгурйда ж. (гр.) — зелено
грозде. С ъгурйду праемо чорбу к’йсълу.
ъдвокйтин м. нов. — адвокат.
ъдёт м. (тур.)— привичка, навик. Йма
Лфш ъдёт къд съ опй$ — съ мдчъ у гачъ.
Ъ
ъцййа м. (тур.) — хаджия.
ъцилък м. (тур.) — хаджилък.
ъйр м. (тур.) — добро, благополучие. Нё-
ма ъйр от нйшта сЬга.
ъйдук м. — краден. Нёма пд-голём ъйдук
от н’ёга.
ъйдучёл м. — краден. Знаеш къкъв ъйду-
чёл е дн?
ъйдучк’и прил. — хайдушки, който е при-
същ на краден, крадлив.
299
ъйс междум. (рум.) — за подкарване на
волове наляво.
ъкдй м, (рум.)— голяма игла за шиене,
губерка. Врёча съ шйе само със ъкдй.
ъктига, съктига междум. — за изразява-
не на досада, ха така. Ъктига, тъкдй ти
съ пъдйн’е. Съктига» къ тдй си га тражъ
шъш тй 1
ълйт м. (тур.) — дебело въже. Шайку и
вържувъйу със ълат.
ълимон м. — растение и плод лимон. Ми
ймъмо ълимдн ддма.
ълйна, олйна ж. — мъжка дълга шаеч-
на дреха с ръкави. Ълйна ми съ очукала
оцвё, въл’а дъ си нъпраем ндву.
ълйчуре мн. (рум.) — сачми. Тй чъ избъ-
жйш, ама дн чъ ти нъпълни дупъ със ълй-
чуре.
ълов м. — вид риболовна мрежа.
ъловййа ж. — лудория. Матър ти чъ
умръ от твде ъловйе.
ълтуйшъм гл. св. (рум.) — облагородя.
Къдй чъ ълтуйшътъ слйвъ у гръдйну?.
ълъбйш м. (тур.) — сладка ряпа със синьо-
червеникава кора.
ъмбйр м. (тур.) — помещение за приби-
ране на житни култури. Жйто съ туръ у
ъмбар, а куруз у кошёвъ.
ъмпецът м. (рум.) — сватосване. Онй чъ
йдъйу ъмпецът код дъдчъ. Сёд дъ ни сёд-
нъйу ъмпецът, къ ймъмо дъдк’у.
ъмплекйте мн. остар. (рум.) — вид забо-
ляване, което се лекува от баячка с търкане
и баене.
ъм^т м. (тур.) — хамут, ремъци за впре-
гатен кон.
ъмърътул м. (рум.) — клетник, нещастник.
Ъмърътулъ, и тй чъ б'ързиш дъдк'е, убил
тъ бдг!
ънголцЪшъ съ гл. несв. възвр. (рум.) —
пониква, показва се стрък на растение. Лук
съ ънголцъшал.
ънк’ъм гл. несв. — мърморя. Откъда мъ
ънк'ъш зъ едън лёв овдё баш нъ мъгдан.
ъпукйшън, ъпукйт прил. (рум.) — насти-
нал. Чъ пйем чай къ съм ъпукашън.
ъпъшор м. — краден, разбойник. Овдй
дътё къд поръстё чъ будъ ъпъшдр, слу~
шъй ми думу.
ърйч м. (рум.) — таралеж. Ърйч бодё със
бдцъла змийу.
ърмъсйрин м. (рум.) — жребен. Су еодй-
ли кобйлу при ърмъсарина.
ърпъцък м. (тур.) — лук арпаджик.
ърсъз прил. неизм. (тур.) — лот, който
е с противен характер. Мънй га, дн е ърсъз
човёк.
ърцйр м, (рум.) — дърво явор.
ърцъглййа м. (рум.) — дързък човек, кав-
галия. Он е ърцъглййа, с нёга нё чъ мджъш
дъ съ ръзбёръш.
ърънг м., рънг (рум.) — камбанэ. Бййу
ърънви къ йутръ е Вълйгдън.
ърътдс част, (рум.) — за изразяване на до-
сада, пусто да остане. Ърътдс ти лубънйца,
ърътдс ти свё.
ъстйл м. — 1. маса. Тръгнй ъстал у сред
сдбу дъ мджъ дъ сёднъмо сей. Нъ Божйч
туръмо сламу под ъстал. 2. трапеза. Турй
ъстал, къ съмо гладни.
ъцкйне с. — дърпане със сила. Къквд
ъцкане будачъ билд дъ стрдши вдл мйчъ-
ницу!
ъцкъм гл. несв , ъцнъм гл. св. — 1. дръп-
вам изведнъж. Нъкай дъ мъ ъцкъшл тъкдй,
къ чъ ми ск’йнъш дрёйу. 2. заеквам. Он и ъцкъ
врёвъ. □ ъцкъм съ гл. несв. възвр., ъцнъм
съ гл. св. възвр. — дръпвам се изведнъж.
Нъкай дъ съ ъцкъш. тдлко, къ чъ паднъш.
ъшлъг'ййа ж. — маншет на риза.
ъшчййа м. (тур). — готвач, нает по време
на сватба.
300
9. ОБРАЗЦЫ ОТ ГОВОРА
1. Коко съ работи лдйзъ
Рёно упролът йдъмо у лдйзъ дъ га рёжъмо. Мй новосъл’ёне съмо
съ нъучйли дъ рёжъмо лдйзъ, стёру г’йжу, мндго убъво. Ако лдйзъ е
реддвно, нёма изг’йнутъ пръз нёга г’йжъ, нъмйръмо од нёга по пдочъ от
ил’ёдо ок’ё грдйзъ. Къд га орёжъмо, му фърл’емо тдр искуствен ёко
ймъмо, ако нёмъмо га мънувъмо и без тдр и пдслъ га кдпъмо със мо-
тйку. Конто двёести, двёес и чътвърти мёй отвддимо дъ га пръскъмо.
Прёемо ръствдр у буръ от двёста к’илё и туръмо от двё до двё и по-
ловйна к’илё сйн кёмън нъ стд к’илё вдду, а вёр туръмо докъд ръст-
вдр стён сйн коно нёбо. Глёдъмо'сё'у нёбо. Тъкъв дъ будъ ръствдр.
Штдм ръствдр е готдв. га сипувъмо у пръскёчку и и туръмо нъ гърбйну
и пдчнъмо дъ пръскъмо. Пошто га опръскъмо, га опръшувъмо дъ нёма
трёва пръз нёга. Съ мйнъйу дсъм дънё и пёк отвддимо дъ га пръскъмо
фтдри пут, а след дсъм дънё га пръскъмо трёти пут. По тдй лдзъ узймъ
дъ цъфтй. Докъд трёе цъфтёне нъ отвддимо у лдйзъ дъ га кдпъмо или
дъ прёемо другу рёботу. Штом зъвържъ ъгурйда, отвддимо дъ вържъмо
г’йжъ коё су голъмё и дъ га кърнимо. Ако йма трёву пръз нёга, пёк га
опръшувъмо и нъ дсми дън пёк отвддимо дъ га пръскъмо чътвърти
пут. Ако гддина е к’ишовйта, а тъгай съ йёви мана нёй- мндго, тъгёй
отвддимо дъ га пръскъмо нъ дсми ели девёти дън пёти пут. Ако пръз
нёга е удёрла трёва, отвддимо пак дъ га опрёшимо, ама внимёвъмо дъ
нъ бйемо със мотйку у г’йжу, зъшто съ тръсё ъгурйда. Штом ъгурйда
стёнъ голъмё кдлко зърнд от кукуруз, тъгёй нъ мъй га кдпъмо или прёшимо,
зъштд ако га прёшимо у жёгу, съ испърувъ ъгурйда и съ суши. Докъд
га бёръмо, нъ мъй отвддимо дъ рёботимо у лдйзъ, а сёмо отвддимо със
трънк’е дъ си бёръмо койд е зрёло зъ ддма.
У сълд чёсно лдйзъ (лйчно пдлзувъне) га бёръмо къд съ обёръ тек’е-
зёрско лдйзъ. Йма сл^чъй къд е к’ишовйта гддина дъ съ усёби грдйзъ
от мокрёж и тъгёй га бёръмо усёбъно. Овёй гддина, шеесё и пёта, врёмъ
бёшъ сушовйто и грдйзъ нъ бёшъ съ усъбйло. Бёшъ мндго убъво, а и
убъво винд си нъпръймо.
Грдйзъ га бёръмо у штёйг’е, а" га вдзимо до ддма със къруцу или
вдлска кдла. Ддма га прибйръмо, ако е пд .убъво или га зъкёръмо нъ йзбу,
а ддма мънувъмо кдлко зъ домёшну нужду. Из штёйг’е га сипувъмо у
чобър и га гм’ёчимо със гмёчку и къд га смл’ёчимо добрд, отдчимо мъз
и га туримо бъшка у буръ. У ондй буръ што е със комйну узнъмо и
301
Му сйпъмо сто-стд и педесё к*илй воду и туримо нъ сто к*илй вдду дёсът
к’илй зйр и къд к’йпнъ стйнъ вино, а мъз што съмо га оточили к’йпнъ
(ферментйръ) и стйнъ убъво новосёлско гъмзово вино.
2. Зъ шйбу и ливадъ
Новосъл’йне ймъйу шйбу у „Кошйнофци" йдштъ от турско врёмъ.
Стйри човёци къжувъйу, къ тъй турчин, што е държал „Кошйнофци", къд
съ нъучйл, къ скоро чъ съ освободймо от нй, е узёл дъ пръдйвъ шйбу
нъ новосъл’йне и нъ друг’и сёла. Нйшо „Кошйнофци* (тъкдй съ думйла
тйй мёснос) е нъкдй сёдъм йл’ъдъ дул^ма. Ми новосъл’йне си ндсъшъмо
_дърва из шйбу със вдлска кдла. От Ндво сълд до шйбу йма около пет-
нйес’шъснйес к’иломётра. Съ дйгнъшъмо у двънйес чъсй пръз ндч и пой-
дувъшъмо със кдла зъ дърва и стйгъшъмо у шйбу уйутру. Штом стйг-
нъшъмо у шйбу, дъдёмо нъ волдвъ дъ еду, а мй узнъмо дъ съчёмо
дърва и дъ товйримо нъ кдла. Штом нътовйримо кдла упрёгнъмо волдвъ
у кдла и пдйдъмо нйтръг зъ сълд и стйгнъмо ддма конто пёт чъсй подир
дбед. Штом стйгнъмо ддма, стовърувъмо кдла и мйнъмо дърва със
\ шуму дъ съ шушу едън дън и тъгйй и събйръмо и и прйемо нъ лйсник
* дъ д&въмо зйми нъ дфцъ дъ еду, а дфцъ къд изъду шуму, дърва и
докърувъмо ддма дъ горймо зйми у фурну.
* * *
Ливйдъ новосъл’йне ймъйу у Куделин. Пйк къ су и купили от турци,
а мёсто у „Поповййку" нёзнъм откудё га ймъмо, но човёци су имали и
пд-дълёк мёста. Су имйли и лдйзъта у „Гдлула", тъкдй съ думйла тай
мёснос блйзу до Тиййнофци.
Записал Младен Г. П. Найденов, на 75 год. II кл.
февруари 1966 г.
3. Рйбота упол’е
Къд вйдиш къ съ рдди мёсъчина, тй съ дйгъш, а дрёнка ти ё. Тър-
къш, търкъш нъ дчи па пйк узнъш пдстъту. Кдй йдъ. Ддна:
— Ёй овййа што су пожнёли, бдже-й. Ала еднй су спйли туй —
думъ — па су пожнёли тдлко мл’дго. Искърйли по две пдстътъ.
Искъруешъмо до уйутру къд е мёсъчина. Ъ жнёешъмо, па пъёшъмо,
а онд лъдйна, онёй чикоаре пъйу, пъйу, коно врйпци пъйёшъйу убъво
тёй чикоаре. По цёлу нъдёл’у — тдлко смо жнъййли— едну нъдёл’у.
Кдлко мл’дго дъ е имйл човёк по едну нъдёл’у съ жнёе. Кдй йма пдочъ
си узнъ никогй, па си плйти, па си свърши.
Отддимо чъ ндсимо сндпе. По трй-чътйри дънй. Прйемо къмйръ—
кдлко овуй йжу къмйръ и прйешъмо. Ъ къд съ зъпълйу при грдбиште,
бдже, бдже. Съ зъпълйу едну гддину къмйръ при грдбиште.
Разказала Мария Пунчева, 74 г. негр.
1965 г. магн. запис
302
4. Жет а и вършйбда
Отддимо дъ жнёемо и там жнёемо със сърповъ и прбемо йужъта
и тйк’е къд жнёемо си вържъмо снопе със йужъта. [Кой вържувъ ?] —
Човёци. [Кой жнёе ?] — Жънё, дочътййа, свй. По-стйри човёци жнёйу, а
по-млйди вържъйу. Чъ йдъмо със кола дъ ндсимо снопе. Събйръйу снопе
и и прайу нъ кърци. Къд жнёеш, туръш нъруч и тъг&й збёръш снопе.
И збёръш и си нъпрйеш кърци. Къд нъпрйеш кърци, тъгйй ййде съмо
свършйли жётву. Чъ спймо упол’е. Уйутру пй чъ жнёемо. Чъ съ дйгнъмо
рйно. [Нъ што спйтъ тйм?] —Пъ нъ покръвйцъ от кола. Нъ покръвйцу
туриш жйто оздолъ по-дъбёло и си туръмо под глйву жйто зъ зглав-
ницу. Къд свършимо жётву, почнъйу дъ носу снопе и ми търсимо гувно.
Остйнъ стйра жънй дома, койй е пд-сгйра— онй чъ уготи: съдйгнърйно,
нърйми кобйлку, пройу у торбу (сймо нъ днй добрй едёшъмо лёб). Чъ
ддйдъ със грънци, онйк зёмнени грънци със дръшку и там е попържън
пилйф (тъкдй ми къжйли мёнъ, къ су носйли грънци у коглдвъ нъ
гувно).
Докйръмо сндпе и пдчнъмо дъ вършёмо [Гувно кудё съ нъмйръ?] —
Нъкрай е гувно. Първо съ ндсу сндпе, съ прййу нъ къмйру жйто. Къд
съ зъвърши къмйра, тъгйй въч си чёкъш рёд. А подйру туриш еднд
дървд у тдй гувно у срёд кудё смо търсйли — стджън.Тъгйй упрёгнъйу
кдн’и и тёръш. [Што е тдй вършъл?] — Вършъл съ къжуйе жйто, койд
ръспръснуто нъ укол съ къжувъ вършъл. Кдн’и су трй-чътйри кон’й, нъ-
рёдъни едън до друг и съгъчкй сндпе туриш усрёд педесё сндпа, шеесё,
покръй нй туръш друг’и педесё-шеесё дъ съ нъпълни тдй гувно истЪр-
съно. Тъгйй упрёгнъш волдвъ у бръну и по бръну дди, онйй брънй по
кдн’и. И од друг’и сёла су идйли с кдн’и и уйутру рйно дъддъшъу. Па
тёръйу кдн’и скдро* Тёръшъмо кдн'и, Мйксимъ: къд унъшъ па тёрйу
кдн’и скдро, па бръну тёръй, па къд съ нъпрйе гумул’ек па къд съ
нъпрйе овйк па пйднъш од бръну. [Што е той гумул’ек?] — Гърмйда од
жйто. Къд съ събёръ гърмйда от слйму и тй нъ бръну, укйчън и къд
тъ пръфърли бръна и мйнъ брънй проко тёбъ. А кдн’и ти дйвъйу здр
и тй по колёна кокд мдж бъжйш дъ нъ тъ згйзу кдн'и. Къ кдн’и фйру
у вършъл, по трй-чътйри кон’й бъжу. Къд свършиш тдй, збёръш жйто с
лопйтъ. Пёт пут га ръстуриш, га пръобърнъш със вйлъ, съ нъпрйе слйма
сйтна пёпъл. Тъгйй га збёръш, па слйму и збйръш нъ слйму коко съ
прйе съг нъкрйй овёй што ич ндсу. Па збёръш пдслъ с лопйтъ нъ гър-
мйду със жйто па га вёеш. Йма едън сйк — обдд, нчбъд — тръгнъш със
нйбъд дъ узймъш осйл’е од жйто. Къд дувъ вётър, съ фърл’е с лопйтъ
и га одвёеш и тъгйй га докйръш ддм. Од уйутру пйк нъмйстъйу вър-
шъле дъ вършу. Слйму и прйеш и онддъш нъкрйй — сё по пол’йну свйк
ймъшъ гувно. Човёци свй си ймъй гувнъта и свйк си вършёшъ нъкрйй. .
А съга нъ м!>й е тъкдй. [Коко съ къжувъшъ нйй-озгдр нъ слйму?]—
Кдма. Кдма съ къжувйла. Тйта думъшъ:
— Йа вйц кдма коко нъ тй е онддъна добрд.
Нълй съ смъйймо зъ Мълъчйну. Думъ:
— Тй-тй, нъ ей зъвършйл кому добрд. Върну съ нйгръг — думъ —
нёма дъ едёш. Нёма дъ едёш, — думъ — къ нъ ей ръботйл добро.
Състрй му Вйнка нъ йё тёла дъ рйботи добрд дъ зъвършу кдму нъ
сламу. И дн, къд су ддшли нъ връкнйцу, е съдёл нъ връкнйцу и рёкъл:
303
— И тй, Вйнко, нйтръг, къ нъ ей ръботйла добро. Нйтръг! А тй,
Млъдёнчъ, ддъ вйм, къ тй си ръботйл с мёнъ.
А онй думъ:
Збрйл съ пёпъл и пръшйштъ от тёбъ дъ съ одбёръ — думъ. Зъштд ?
Съетрй съм ти йй, штд съм тй ?
— Нёма, нёма, нёма!
[Жито кудё га прибйрътъ ддма?
У ймбър. У дкца нъ ймбър. У еднд окпё туръш пд-добрд жито, у
еднд, што е зъ сёмъ. Га мёл’ешъмо нъ водънйцу. Нъ Дйнк’ину водънйцу.
Съ пърпдръшъ жито със пёпъл из вйтру. Га мёшъй. Прййу дгън,
съ нъпрйе пёпъл од лозйн’е, от курдълй и нълй съ угйсу, къд угйснъйу (?)
тййа дърва съ обръзувъ (?) пёпъл, пёпъл из вйтру. И със тъй пёпъл из вйтру
къд съ олйди дё, тъгёй съ пърпдри жйто дъ нъ фёти глъвнйцу, дъ нъ съ
зърёзу зърна. Дъ пуцъй зърна къд и туриш у спузу — онд пръштй —
„пуко, пуко“ — скёкъй зърна. Коко га пърпдру съга със рёзни препъ-
рёте, тъгёй нъ съ турёло. Пдсле съ пдткъче със вёр дъ съ пърпдри, па
и със сйн камън. Тдй е дълго и широкд: къд съ пърпорувёло жйто, зъ
свътй зъ сёмъ. Свъчу и пёлъшъш от свътй нёзнъм койё и зъпёлъшъш
нъ врёта (ёла туй свъчу, што съ клён*ъшъмо). Тёй евъчё от свътй със
кр’ёк’е (мёйка къжувъшъ), с кр’ёк’е евъчё и чувъш тъкдй — думъ — къд
съ пдчнъ дъ съ еёйе жйто — думъ — съ кдл'е пътъл, съ прёе турта
пресна и уйутру рёно осъвнъ тёй господёрка нъ плуг. Плдску със винд
дъ зъкёръ къ съ искърёло зъ първи дън сёмъ. Ндсиш пёрийа, глёву,
ндг’е, чърёва — дъ и зъкдпъш тём нъкрёй нъ мёсто зъ берек’ёт. Сёднъ,
скърши турту и: „Дёй, Бджъ, берек’ёт и здрёве дъ съ рдди жйто!“
Разказала Софика Тодорова, 40 г., Ш кл.
Йоана Николова Галова, 63 г., негр.
5. IX. 1964 £ магн. запис
5. Коко съ прае нъ свабду
Млъдожён’а кликёл свётовъ с плдску с винд, с бёндъ и лъутърё
по н’ёга. От йжу нъ йжу су одйли дъ клйкъйу. Уйутру у нъдёл’у пёк.
Пдслъ съ збёръйу свётовъ свй и пдйдъйу дъ узнъйу мир’ёсу. Тъгёй ддй-
дъйу нъ цръкву и съ вёнчъйу; еду и пййу до нёвъчър. Излёзнъйу с
дёнъц до мъгдён, съ върнъйу нётръг код млъдожён’у. Искёръйу ъстёл
нёпол’е и сёднъйу. Кум и стърдк’а, и бърътёр, и млъдожён’а и мир’ёса,
Фёту дёнъц па окоал’ъйу окръй кума и стърдк’у три пут и му къжу-
въйу „ддбръ вёчър* и пръбййе бърийёк. Узнъйу кума, дёвъра, стърдк’у,
бъйрътарё и фёчъйу с пешк’йр и и укърувъйу унутръ. Сипувъйу котъл
с воду.
Разказала Ангелина Младенсва, 69 г.» негр.
1958 г.
6. Прйкъска зъ старца, што е знал мл’дго
Имёло еднд врёмъ тъквё зёповед: сйн да убйе тёту си, къд стёнъ
дн нъ шеесё гддинъ. Едън му стънуло жёл дъ си убйе бъшту и узёл и
нъпръйл бъчву з двё дндта. Е бйл бъчвёрин. Исконтд еднд днд га турйл
тёту си, а другъно — винд.
304
Добро ъма у той дерево нъпёдли кдмърци. Йдъ зёповет от цёра: дъ
йдъйу свй човёци дъ съ бкйу с кдмърци. Тъй човек га питёл тёту си:
— Бре тёйкъ, йма тъквё и тъквё зёповет дъ съ бйемо с комърци.
Коко чъ мъ нъучиш тй ?
Тёта си къжёл дъ узнъйу едну кобйлу със жрепчё по н’у, ъ дру-
гърё му дъ узнъйу по едън брёц сёно. Къд улёзнъйу у грёд што йма
комърци дъ зъпёлу той сёно, ъ прът той дъ вържъйу жрепчё нъ къ-
пййу и тъгёй дъ улёзнъйу и дъ зъпёлу сёно. Пушълек чъ испуди ко-
мърци. Добро ъма съ зътъмнйло с пушълек от свё стрёнъ. Жрепчё узёлъ
дъ ровё зъ кобйлу, а онё зъ нёга. Он клйкъ другърё дъ оду по нёга и
по кобйлу и онё и зъкърёла прёво при жрепчё нъ къпййу.
Тййа свй човёци узёли кой ливён, кой сребро, кой злёто, тйкъ сёмо
тъй човёк узёл чъшърйну човёшку и и туръл у торбу. Свй отоду при
цёра дъ мёру кой што е узёл. Кой мёри сребро, кой — ливён, кой —злёто,
а он глёву човёшку. Къд и туръл нъ кънтёр, дн нъ мджъ дъ и фёти.
А човёк и фёчъ, и узймъ у руку. Ддшъл дн ддма и узёл дъ вйкъ, къ сёмо дн е
узёл глёву човёшку и нъ и фёчъ кънтёр. И съ обърнул конто тёту си:
— Чъ ми кёжъш, тёйкъ, зъштд е тъкдй ?
— Йа помъжй е дчи с кълйште и йди с н’у помёжъну нъ кънтёр.
Глёва съ случйла от лёкомого човёка и зъ тдй нъ й фёчъ кънтёр.
Помъжёл дн дчи и отйшъл нъ кънтёр. СЪга билё лъкъчка.
Цёр га питёл:
— Кдй тъ нёуче дъ помёжъш с кълйште дчи нъ глёву.
Он съ стръснул дстра и къжёл:
— Тёйка мъ нёуче.
И ръекъжёл думу по думу свё от иглу до конЪц.
От тъгёй излёзла друга зёповет: дъ нъ мъй съ убйвъйу стёри чо-
ёци, а дъ съ убйвъйу кучъта нъ пдклъде дъ нъ побъенёйу.
7. Брйт и състрй
Пръз врёмъ нъ войну с турци, къд съ освободйла Бългёрийа, еднё
мёйка къд е бъжёла си фърлйла дътё у тЪрне дъ си спъсй онё душу
н’дну. Дътё га нъмърйли еврёе и га порёсли.
Тдй дътё къд е билд мънъчко га удёръл топуз от кънтёр у глёву
и му нъпръйл белёгу. Онд имёло състру койё е билё пд-голъмё и н’у и
порёсла мума си. Тёта си и мума си умрёли.
Дошлд врёмъ тдй дътё стънуло момък дъ си трёжи дъдк’у зъ жъну.
Тръжйло онд што тръжйло, съ спрёло нъ състру си. Къд отйшли у
цръкву дъ съ вёнчъйу свй къндйла съ угъейли. Тъгёй узёли дъ съ пи-
тувъйу кдй от къкву фъмйлийу е и кдй от къквд пътйло е пътйл. Он
съ къжёл : — Йё нъ съм жЪлт еврёйн, тйкъ съм чисто бугърин. Къд е стъну-
ло муръбё, мётър ми мъ фърлйла у търне, мъ нёшли еврёе и мъ порёсли.
— Йё съм имёла брёта. Мётър ми га фърлйла у търне. Чёкъй дъ-
вйдим у глёву ти.
Ръзгърнула кдсу, видёла белёгу и тъгёй съ нъучйли къ су брёт и
състрё.
— Бджъ, упростй мъ, къ съм си цъливёл състру — къжёл момЪк и
съ турйл нъ викёне.
Разказала Мария Пунчева
1956 г., магн. запис
20 Говорът на Ново село, Видинско
305.
8. Двоица брйк’е
Били двоица душъ брйк'е къд онй су имйли говёда много и имйли
едЪн обор. Къд имйли едън обор съга чъ съ делу и нъ мджъйу дъ съ
ръздёлу, нёзнъй коко дъ съ ръздёлу. Тъгйй су нъпръйли йдштъ едън
обор и мънъчк’инъ брйт йскъ новинъ обор.
— Добро — къжйл голёминъ брй'—Чъ потёръмо говёда и койо
улёзнъ у вётинъ обор чъ будъ мдйо, да койо улёзнъ у новинъ, чъбудъ твдйо.
— Добрд, тъкдй дъ будъ — къжйл мънъчк’инъ брйт.
Потърйли говёда да онй свй улёзли сё у вётинъ обдр, да у ндвинъ
улёзъл сймо едън вдл и днбйл кърн. Штд чъ прйе мънъчк’инъ брйт—
съ дйгнъ тъгйй па йдъ дъ га пръдъдё. По пут имйло едър кърс. Он съ
зъпрёл и къжйл:
— Добройутро, кЪрсъ!
Да кърс мълчй. Кърс чъ ти врёви. А дн пй:
— Дйй ми стд гроша!
Кърс па мълчй. Он узнъ па вържъ волй зъ кърс и си пдшъл. Нъ
едну нъдёл’у по тдй ддшъл пй при кърс и си йскъ пърё. Кърс мълчй,
да волй га пуштйли човёци. Тъгай дн съ зъкънйл нъ кърс:
— Чъ ти дъдём дъ ръзбёръш I
Исъ туръл, па кдп,па кдп и извади кърс из узъм, па фърли кърс ддлъ,
а онд под нёга билъ пърё зъкдпънъ и дн узёл пърё, пдшъл ддма и и
туръл у гърнъ. Добрд ама минули цйгъне и жънй му узнъ дъ дъдё пърё
цйгънину. А цйгънин къд и вйдъл онёй пърё, мънул и къруцу, и кон’й,
и грънци свй и си пдшъл. А она почнула дъ туръ грънци по клйнци.
Турйла, турйла, нъръдйла по свй клйнци. Остйло еднд гЪрнъ и онй га
кръстйла чулйка. Узёла чулйку и отвдди при онййа грънци и думъ:
— Прай. чулйк’е мёсто!, — а гърнъ мълчй, кудё гърнъ чъ ти врёви
тёбъ. Да онй узнъ па стрдши ондй гърнъ, што нъ ё нъпръйло мёсто
чулйк’е. По тдй йдъ при друго и па тъкдй. И тъкдй доркъд строшйла
свй грЪнци и остйласймо с чулйку. Еёе, къд е ддшъл муж йо од плуг
нйвъчър съ учудйл: „Брё, мдй мъгдйн пълън с войнйци! Къд дъ вйди —
чудо! Грънци стрдшъни, и кдн, и къруца!
— Што е овдй жънд ?
А она къжала:
— Бджъ, мужъ, ййла тъкдй и тъкдй!
Да дн и питува:
— Да што си дала зъ нй?
— Па онёй пърё из гърнъ.
~ Оф, сиромй йй I — ровнул онъй човёк, па узнъ па бди, па бди и и
искърал нйполе из йжу. Она отйшла дъ спй у кошару при вола. Вдл
узёл дъ съ зёвъ, да онй узнъ сък’йру па убйе волй — думъ, къ е съ крйви
да она га убйла од ёд, къ и бйл муж йо. Къд дъ ддйдъ муж йо, што дъ
вйди — вдл убит:
— Кдй уби волй? — къжйл дн. А онй къжйла:
— Йй. Да дн што ми съ крйви.
Да вдл съ зъвал. Муж йо и испудйл и онй пдшла у шйбу. Одёйче
по пут и зъкйчи една пручка и онй съ тури нъ онуй пручку и дё ко-
пйн’е, дё копйн’е с рук’е, искйръ пручку искдрън,да нъкдрън гърнъ с пърё.
Узнъ онй онёй пърё и изъкйръкод мужа си и му кйжъ свёдокрйй кокд
е билд, да дн и опростйл и примйл ддма и и кръстйл Кълйна Пручкйрка.
Разказала Ангелина Младенова 1957 г.
306
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
Андрейчин, Л., Към морфологичната характеристика на видовата система в съвроменния
български език, Славистичен сборник, т. I, Езикознание, 1958, стр. 257—262.
Ахманова, О. С., Фонология, морфонология, морфология, 1966, Москва.
Barbulescu, I., Elemente romine§ti in limba slava din satul Novo-Selo (Bulgaria), Arhiva,
XXVIII, 1921, стр. 97—101.
БелиЬ. Ал., Ди]алекти Источне и 1ужне Срби|е, Београд, 1905.
Вербе рек а, А., Говорът на с. Ошане (Белоградчишко), Известия на Семинара по сла-
вянска филология, кн. VII, 1931, стр. 79—119.
Божков, Р., Двойната членна форма в трънския говор, Известия на Института за бъл-
гарски език, кн. XI, 1964, стр. 423—426.
Бояджиев, Т., Някои синтактични особености в говора на с. Съчанли, Гюмюрджинско,
Език и литература, XIX, 1964, стр. 86—90.
Български диалектен атлас, т. I, Югоизточна България, 1964, т. II, Североизточна
България, 1966.
Be л ев а, М., Българската двупрестилчена носия, София, 1963.
В е л ч е в а-Б о я д ж и е в а, Б„ За изчезването на тричленната показателна система в бъл-
гарски език, Славистичен сборник (По случай V международен конгрес на сла-
вистите в София), 1963, стр. 129—139.
В е л ч е в а, Б., Показателни местоимения и наречия в новобългарските паметнини от XVII
и XVIII в., Известия на Института за български език, кн. X, 1964, стр. 159—233.
Венедиктов, Г. К., Причастия прошедшего времени с удвоенным суффиксом в родоп-
ских говорах, Статьи и материалы по болгарской диалектологии, вып. 10, Москва,
1962, стр. 104—124.
Видоески, Б., Кумановскиот говор, Скопле, 1962.
Видоески, Б., Македонските диялекти во светлината на лингвистичката географи^а, Ма-
кедонски )азик, XIII—XIV, 1962/63, стр. 87—107.
Видоески, Б., Заменските форми во македонските диалекти, Македонски )азик, XVI,
1965, стр. 25—71.
Вопросы теории лингвистической географии, Москва, 1962.
V г a b i е, Е., Observa{ii asupra unui grai rus de pe teritoriul R. P. R., Romanoslavica,
IV, 1960, стр. 107—129.
V г a c i u, A., Note de dialectologie slavo-rom^na, Romanoslavica, VII, 1963, стр. 131 — 146.
Weigand, G., Dialectele romine§ti de Valahiei mici, ale Serbiei ale Bulgariei, В сб.
Rominii din Timoc. Culegere de izvoare ingrijita de C. Constante §i A. Golopenfa,
Bucure§ti, 1943.
Георгиев, Вл., Заемане на морфологически елементи, Сборник в чест на академик Алек-
сандър Теодоров-Балан, по случай деветдесет и петата му годишнина, С., 1955,
стр. 199—201.
Г еоргиев, Вл., Езикът на „Български народни песни “ от Братя Миладинови, Български
език, XI, 1961, кн. 5—6, стр. 385—401.
Георгиев, Вл. [Изказване], Славянска филология, т. VII, Езикознание, 1965, стр. 149.
Горов, Г., Странджанскияг говор, Българска диалектология. Проучвания и материали,
кн. I, 1962.
Гъбюв, П. К., По говора на гр. Видин, Сборник за народни умотворения, кн. XIX, 1903.
Гълъбов, Ив., Проблемът за члена в български и румънски език, С., 1962.
Gram a tic a limbii romine, vol. al. Il-lea, Edijia a II-а, Bucure§ti, 1963.
Densusianu, O., Istoria limbii romine, vol. Il, Bucure§ti, 1961.
Займов, Й., Местните имена от Пирдопско, С., 1959.
3 в е г и н ц е в, В. А., Очерки по общему языкознанию, Москва, 1962.
307
Иванов, П., Ново село (Видински окръг), Периодическо списание, кн. XXXVI, 1891,
стр. 969—976.
И в и lj, П., О говору галипоъских Срба, Београд, 1957.
И л и е в, А. Т., Българските предания за исполини, наречени елини, жидове и латини,
Сборник за народни умотворения, кн. IV, 1891.
И р е ч е к, К., Княжество България, I, 1889.
Кабасанов, Ст., Говорът на с. Момчиювци, Смолянско, Известия на Института за бъл-
гарски език, кн. IV, 1956, стр. 5—101.
Кабасанов, Ст., Един старинен български говор. Тихомирският говор, С., 1963.
Клепикова, Г. П., К вопросу о происхождении формы casus generalis существительных
женского рода единственного числа a-основ в болгарском языке, Статьи и мате-
риалы по болгарской диалектологии, вып. 9, 1959, Москва, стр. 91—126.
Костов, К., Един случай на вторично съчетание трът—търт от първоначална сричка
ра между съгласни в някои български диалекти, Български език, X, 1960, кн. 1,
стр. 51—55.
Костова, Т., Значения на предлог от в българските народни говори, Известия на Инсти-
тута за български език, кн. XII, 1965, стр. 107 — 155.
К о ч е в, Ив., Застъпници на меката ерова гласна в българския език, Статьи и материалы
по болгарской диалектологии, вып. 9, 1959, М., стр. 51—90.
К о че в, Ив., За преразпределението на фонемите в българските говори, Славистичен сбор-
ник. По случай VI Международен конгрес на славистите в Прага, С., 1968, стр.
245 — 260.
С а р i d а п, Th., R^porturile lingvistice slavo-romine, Dacoromania, III, 1924, стр. 129 — 238.
Cote an u, I., Elemente de dialectologle a limbii romane, Bucure$ti, 1961.
Koneski, В., B. Vidoeski. O. Jasar-Nasteva, Distribution des balcanismes en
Macedonien, Scopje, 1966.
Леков, Ив., Взаимна замяна на срички ра и ргь в българския език, Български преглед,
I, 1930, кн. 3, стр. 336 — 344.
Леков, И в., Праславянските глаголни форми и отражението им в днешните славянски
езици, Списание на БАН, кн. L, 1934, стр. 1 — 196.
Леков, Ив., Насоки в развоя на фонологичните системи йа славянските езици, С., 1960.
Маринов, Д., Жива Старина, Русе, кн. II, III, 1892.
Маринов, Д., Градиво за веществената култура на Западна България, Сборник за народ-
ни умотворения, кн. XVIII, 1901.
Маслов, Ю. С., Очерк болгарской грамматики, М., 1956.
Милетич, Л., „Арнаутите" в Силистренско и следи от носовки в техния език, Периоди-
ческо списание, кн. LXI, 1901, стр, 623—667.
Милетич. Л., Някои синтактични и морфологични особености на българските народни
говори, Списание на БАН, кн. LV1, 1937, стр. 21 —41.
Мирчев, К., За някои от формите на новобъпгарския помощен глагол „съм", Годишник
на Соф. университет, Истор. - филологически факултет, кн. XXXII, 1936, стр. 17.
Мирчев, К., За някои случаи от хипердиалектизъм в българския език, Годишник на
Соф. университет, Истор. - филолог, факулгет, кн. XXXV, 1939, 21 стр.
Мирчев, К., Глаголните форми бгь и бгыие в развоя на българския език, Македонски
преглед, XII, 1940, кн. 1, стр. 63 — 79.
Мирчев, К., За една руско-българска успоредица в развоя на местоименията, Славис-
тичен сборник, т. I, Езикознание, 1958, стр. 73 — 78.
Мирчев, К., Историческа граматика на българския език, С., II изд. 1963.
Михаила, Г., Названия родства и термины обращения славянского происхождения в
румынском языке, Romanoslavica I, 1958, стр. 52 — 62.
Младенов, М. С л., Числителните дбъйца (обёйца), дбъдвъ в говора на с. Ново село,
Видинско, Известия на Института за български език, кн. VIII, 1962, стр. 293 — 297.
Младенов, М. С л. Вероятностно наклонение в говора на с. Ново село, Видинско, Бъл-
гарски език, XVIII, 1968, кн. 6, стр. 526 — 531.
Младенов, Ст., Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село
(Видинско), Сборник за народни умотворения, кн. XVIII, 1901, стр. 471 —506.
Младенов, Ст., Принос към изучване на българските говори в Източна и Западна Тра-
кия, Тракийски сборник, кн. VI, ч. II, 1935.
Мол о ш на я Т. Н., О морфологических средствах глагольной имперфективации в русском
языке в сопоставление с болгарским, Структурная типология языков, Москва, 1966,
стр. 144 — 164.
Macrea, D., Probleme de fonetica, Bucure§ti, 1953.
Materiale si cercetari dialectale, I, Bucure?ti, I960.
Micul atlas lingvistic romtn, Serie noua, vol. I, 1965,
308
M i h a i 1 a, G h., Imprumuturi vechi sud-slave in llmba romina, Bucure§ti, 1960.
Mladenov, M. SI., Influenja romaneasca asupra graiului bulgar din Novo Selo (Raionul
Vidin, R. P. Bulgaria), Romanoslavica, XIV, 1967, стр. 77 — 96.
Ницолова, P., Обособяване в българските народни говори, Език и литература,XXII,
1967, 3, стр» 53 — 64.
Орлова, В. Г., Дисскусия о проблемах субстрата, Вопросы языкознания, 1955, кн. 5.
Основы построения описательной грамматики современного русского языка, Москва, 1966.
П е т р и ч е в, Д., Принос към изучаване на трънския говор., Известия на Семинара по
славянска филология, кн. VII, 1931, стр. 35 — 75.
Петрович, Ем. и Ем. Врабие, Българският говор в с. Попещ — Леорден (Букурещка
облает), Български език, XIII, 1963, кн. 2, стр. ПО—122.
Р е t г о v i с i, Е., Graiul cara§ovenilor, Bucure§ti, 1935.
Р е t г о v i с i, Е., Interpdnetration d’une phonologic slave et d’une morphologic romane,
Melanges linguistiques, publiees & 1’occasion du VIIIе Congr£s international de
linguistes й Oslo, du 5 au 9 aout, 1957.
Розе hub e й г, В. Ю, О языковых контактах, Вопросы языкознания, 1963, кн. 1, стр. 57—66.
Radulescu, М., Note privitoare la raporturile lingvistice bulgarorom^ne. Omagiu lui
lorgu Iordan cu prilejul implinirii a 70 de ani, Bucure§ti, 1958, стр. 715—720.
Rob-ciuc, I., Etimologii (ciubota), Limba rom£na, 1963, 3, стр. 627 — 628.
С a p а ф о в, M. К., Народностите в западната част на Княжеството, Периодическо списа-
ние, кн. VIII, 1884.
С е д л а ч е к, Я., Об особых диалектных формах южнославянского имперфекта, Балканско
езикознание, V, 2, 1962, стр. 49 — 55.
Селищев, А. М», Очерки по македонской диалектологии, Казань, 1918.
Селищев, А. М., Полог и его болгарское население, София, 1929.
Симеонов, Б., Една фонетико-морфологична особеност на нишавския говор, Български
език, VIII, 1958, кн. 3, стр. 258 — 263.
Смирницкий, А. И., Лексикология английского языка, Москва, 1956.
Степанов, Ю. С., Основы языкознания, Москва, 1966.
С то ин, В., Народни песни от Тимок до Вита, София, 1928.
Стойко в, Ст, Глаголното окончание -ме в българския книжовен език (Употреба на окон-
чанието -ме за 1 лице, множ, число, сег. време при глаголите от 1 и II спре-
жение), Сборник в част на академик Александър Теодоров-Балан по случай девет-
десет и петата му годишнина, С., 1955, стр. 365 — 374.
С т о й к о в, Ст., Румънски влияния в лексиката на българския банатски говор, Omagiu
lui lorgu Iordan cu prilejul imlinirii a 70 de ani, Bucure§ti, 1958, стр. 819—830.
С т о й к о в, Ст., Образуване на бъдеще време (футурум) в съвременния български език,
Езиковедско-етнографски изеледвания в памет иа акад. С т. Романски, С., 1960,
стр. 239—256.
Стойкое, Ст., Названията на две културни растения в български език, Език и литера-
тура, XVIII, 1963, кн. 5, стр. 23 — 34.
Стой ков, Ст., Три местоимении изоглоси в български език, Славистични студии, Сбор-
ник по случай V международен славистичен коигрес в София, 1963, стр. 149—164.
Стойкое, Ст., Говорът на с. Настан, Девинско, Известия на Института за български
език, кн. XI, 1964, стр. 367 — 376.
Стойкое, Ст., Увод във фонетиката на българския език, С., 1966.
Стойкое, Ст., Банатският говор, С., 1967.
Стойкое, Ст., Българска диалектология, II изд., С., 1968.
S t о i к о v, St., Rozkaznikowe formy zaprzeczone w jezyku bulgarsklm, Prace filologizne,
t. XVIII, cz. 2, 1964, Warszawa, стр. 435 — 438.
Тодоров, Ц., Северозападните български говори, Сборник за народни умотворения. кн.
XLI, 1936.
Т р н к а, Б., К дискуссии по вопросам структурализма, Вопросы языкознания, 1957, кн. 3.
Т о m i с i, М., Unele observafii in legatura cu adjectivul calificativ in graiul sirbesc din
localitatea Svini|a, regiunea Banat, Studii §i cercetari lingvistice, XVIII, 1967, 2,
стр. 220 — 230.
У м л e н с к и, Ив., Кюстендилският говор. С., 1965.
Христов, Г. п., По-забележителни особености на кукушко-дойранския говор, Македонски
преглед, X, 1936, кн. 1 и 2.
Н о g а А. С., Notice despre raportul lexicul daco-romin §i neobulgar, Arhiva, XVI, стр.
362 — 371.
Цон ев, Б., Към историята на българския език. А. Преглед върху българските говори,
Сборник за нар. умотворения, кн. XIX, 1903, стр. 354 — 425.
Ц о н е в, Б., Български старини, кн. I, 1906.
Чан ков, Ж., Географски речник на България, С., 1958.
309
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор.................................................................... 5
УВОД
Кратки демографско-етнографски сведения...................................... 7
Досегашни проучвания на новоселския говор.................................... И
Метод на работа............................................................. 13
ФОНЕТИКА
Съвременно състояние на фонетичната система................................. 14
Гласни 14, Позиционно частично ограничени гласни 15, Позиционно неог-
раничени гласни 17, Вокални противопоставяния 18.
Съгласни 19, Звучни съгласни 20, Африкати, 20, Меки съгласни 21.
Редуване на звукове 24, Редуване на гласни 25, Редуване на съгласни 27.
Подвижни гласни 29.
Промени във фонетичната система............................................. 30
Промени на гласни 30, Редукция на неударени гласни 33, Прегласи 40.
Промени на съгласни 41, Промени на съгласните в и х 41, Прегласи на
съгласни 42.
Вмъкване и изпадане на звукове и срички............................. 44
Групи звукове....................................................... 44
Фонетични промени в заети думи...................................... 46
МОРФОЛОГИЯ
Съществително име 47, Род на съществителните имена 47.
Съществителни имена с променен род 48, Съществителни имена от типа
мъста, оста 49, Число на съществителните имена 50, Бройна множествена
форма 54, Съществителни имена с форма само за ед. число 55, Съществи-
телни имена с форма само мн. число 55, Падежи 56, Звателни форми на
съществителните имена 58, Общ преглед на формите на съществителните
имена 58.
Прилагателно име 58, Род на прилагателните имена 60, Число на прилагателните
имена 60.
Падежи на прилагателните имена 61. Притежателни прилагателни отроднин-
ски имена 62, Определени форми на прилагателните имена 63, Степену--
ване на прилагателни имена 66, Общ преглед на синтетичните форми на
прилагателните имена 66.
Числително име 66, Числителни дбъйца (обёйца), дбъдвъ 68.
Местоимение 70, Лични местоимения 71, Възвратни местоимения 73, Притежателни
местоимения 74, Показателни местоимения 75, Въпросителни местоимения
78, Определителни местоимения 80, Неопределителни местоимения 80,
Отрицателни местоимения 81, Обобщителни местоимения 82.
Глагол 83, Вид на глагола 83, Образуване на глаголи от свършен вид 84, Обра-
зуване на глаголи от несвършен вид 85. Първична имперфективация 85, Вто-
рична имперфективация 87, По-особени случаи на видообразуване 89,
Глаголни основи 90, Спрежения 95, Наклонение. Изявително наклонение 96.
Прости глаголни времена. Сегашно време 97, Минало свършено време 98,
Минало несвършено време 102, Сложни глаголни времена. Бъдеще време
104, Бъдеще време в миналото 105, Минало неопределено време 107, Ми-
310
йало предварително време 108, Вероятностно наклонение 108, ^словйд
наклонение 113, Повелително наклонение 113,Форма за забрана 116, Въз-
вратни глаголи 117, Преходност 117, Глаголи с ограничени форми 117,
Липса на атематични глаголи 118, Модални глаголи 118, Итеративни гла-
голи 118, Нелични глаголни форми. Минало действи елно причастие 119,
Минало страдателно причастие 120, Деепричастие 121, Отглаголно съще-
ствително 122, По-особени глаголи. Спомагателен глагол съм 123, Глагол
дчъм 125, Глагол нёчъм 125. Синтетични форми на глагола 126.
Наречие 126, Наречия за място 128, Наречия за време 128, Наречия за количество
и за степей 129, Наречия за логическо уточняване 129, Наречия за начин
129, Наречия за причина и цел 130.
Предлог 130, без 131, до 131, зъ 131, зъръд 132, из 132, код 133, коно 134, конто
134, нъ 134, нъсред 136, окръй 136, от 136, по 138, при 139, пръд 139,
проко 139, покръй 140, пдйзъ 140, с, със 140, у 141, умёстдо 142, умъц
142, Двойни предлози 143.
Съюз 143
Частица 143
Междуметие 144
УДАРЕНИЕ
Думи с подвижно ударение 145, Съществителни имена 145, Прилагателни имена
148, Глаголи. Сегашно време 148, Минало несвършено време 150, Минало
свършено време 150, Повелително наклонение 151. Минало действително
причастие 151, Минало страдателно причастие 152, Деепричастие 152. Уда-
рение при други части на речта 152, Смислоразличителна роля на ударе-
нието 153.
СИНТАКСИС
Въпросителни изречения и интонация 154, Изречения с наречие мъй 156, Удвояване
на допълнението 156, Непряко допълнение вместо пряко 157, Синтетично
изразяване на непряко допълнение и на определение за принадлежност
157, Употреба на съюзи 158, Безсъюзно свързване 160, Словоред. Място
на съгласуваното определение 161, Място на кратките местоименни фор-
ми 162, Място на спомагателния глагол в сегашно време 163, Място
на обстоятелственото пояснение 163, Място на отрицателната час-
тица нъ 163.
РУМЪНСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ГОВОРА ........................................
Лексикално влияние 165, Семантична характеристика на заемките 172, Морфологична
характеристика на заемките 177, Синтактично влияние 182, Калкиране 184
НОВОСЕЛСКИЯТ ГОВОР И ДРУГИТЕ БЪЛГАРСКИ ГОВОРИ.........................
Черти от Белоградчишко-Берковско 189, Черти от Трънско-Брезнишко 191, Черти
общи за Белоградчишко-Берковско-Трънско-Брезнишко 192, Черти от Кума-
новско-Кратовско 193, Черти от III зона 194, Черти от Източна Бълга-
рия (IV зона) 196, Новоселският говор и говорът на с. Свиница 197.
Заключение 198.
ЛЕКСИКА
Някои характерни лексикални черти на говора 200. Някои бележки за словообразуването
в говора 202, Характер на речника 204, Речник 207
ОБРАЗЦИ НА ГОВОРА.....................................................
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА................................................
164
186
301
307
311
ТРУДОВЕ ПО БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ
Книга 6
Максим С л. Младенов
ГОВОРЪТ НА НОВО СЕЛО, ВИДИНСКО
Худ. П. Петрунов Худ. редактор Д. Д о н к о в
Техн, редактор Т. Н и н о в а Коректор Л. Кашлакевска
Изд. индекс 3694
Дадена за набор на 18. III. 1969 г.
Подписана за печат на 15.VII. 1969 г.
Формат 71/100/16 Тираж 800
ЛГ I1I-8
Печатни коли 19,50 Изд. коли 23,21
Цена 3,25 лв.
Набрана и отпечатана в печатннцата на Издателството на БАН
София, кв. Гео Милев, ул. 36
Поръчка № 290