Мл БИБЛИОТЕКА i

говодство

L

 i/ty j.

НРАВСТВЕННА ТА ФИЛОСОФЫ

Преведе отъ чу;кестранно то

НИКИФОРЪ П. КО СТАД. МУДРОНЪ

Елёнчанпнъ. Българскш учитель въ Т. Па-
заржпкъ.

—тп—।  -

Б Ъ .1 Ъ ГРАД 'Я».

Въ Правителственн<ь тж Книгопечатни;.

18 47.
НРАВСТВЕННА ФИЛОСОФЫ

з а

НОВОНАЧАЛНЫ ТЬ.

§ 1.	Оная душевна сила, съ kofato
слдиме и разсАждаваме, ся зве разумъ и
здравъ разумъ. За тагл сила токмо чело-
вЪкъ ся удостой отъ Всеблагаго Бога:
съ ней; той надминува сичка та видима
тварь, понеже учи наукы и художества,
изнамЪрва новы истины, съставлява гра-
дове, уиравлява гражданства, и вьрши сич-
кы тЪ чудны работы, конто никое друго
създаше не може да налрави на земм<. та.

§ 2.	Чрезъ тагл сила туря человЪкъ
различны намЬрр|пя на умъ-а си и намЪр-
ва леснипы тЬ, съ конто може да си спо-
лучи намЬрет’я та. Отъ това ся види, защо-
то человЪкъ е свободенъ да ирави все, що
смысли потребно и полезно. Гледаме, за-
що не прави всегда снова, що му услажда-
ва чувства та, но нЪкогашъ дьржи и про-
тивно то, ако е нужно; така на примЪръ:
nie горчивы цЪрове, кога в боленъ, за да
си възстановн здрав!е то: трудней за да ся
образрва, бЪдствува своеволно за благо-
получие то си. Тая сила, съ коюто той пре-
зира npiaTiioTOH увеселително то, та пред-
почита неприятно то и скърбно то думася
волн.

§ 3.	Здравый-а разумъ (§ 1.) намЪрва
що требе да правя человЬкь ; а воля та
го пол ага въ дЕло. Щото отсади здра-
вый-а разумъ за челов1>къ-а, дума ся до-
бро: слЕдователно той е садникъ на добро
то, което, като ся произведе вь дЬло, лума-
ся добродетель. А здравый-а разумъ сади
добро то споредъ нЕкои законы и прави-
ла, конто ны учи наука та, що ся зве прав-
етвеиносгъ, или нравственна Философия.

§ 4.	Требе да обычаме добродетель
та , захцото е вещь, на коюто ны учи
здравый-а разумъ, сирЕчь, учиме w. нш,
що сме създапи разумны , и да залягаме
съсъ сичкы тЕ си силы да станеме добродЕ-
телни. Учинытя, що сме длъжни да стру-
ваме на себе си, що па другы тЕ человЕ-
цы. и какъ да ся донасяме предъ Вышнш-а
и Преблагш-а пашъ Създатель.

ЩО бДЛЪЖЕНЪ ДА ПРАВИ ЧЕЛОВ'ЬКЪ
НА СЕБЕ СИ.

§ 5.	ГолЕмо то достоинство на чело-
вЬкъ-а с разумъ-а. Достоинство , за което
не ся удостой каквото рекохме (§ 2.) дру-
го създаше. Поради разумъ-а человЪкь ся
зве лице ; а сички тЪ други освень чело-
нЬкъ-а ся думать вещи или нЬща. Въ ра-
зумъ-а двЬ работы забЬлежваме ио пре-
имуществу; сдна чуднА склонность, за да
научава различны знашя, и другА за да
живЪе благополучно. Благополученъ обаче
не м«а:е да блде человТ.къ съ веселбы тЬ
мирски. защото са врнменни и, като пре-
мннатъ, оставятъ скърбь на сьрдце то му:
но когато правя добро, осЬща радость,
която никога не овехтява, но остана неиз-
менна въ сьрдце то му. Азада стане чело-
вЬкъ благополученъ, требе да прави добро,
или да работа добродЬтель та.

§ 6.	Понеже здравый-а разумъ (§ 3.)
показва добро то, явно е, че само конто
иматъ здравa TaiA сила могатъ да пра-
вятъ добродЬтелны дЬла. А когато тая
сила е праздна, работа т1>, що ставатъ отъ
естественно то стремлеше, пито са добро-
д1.телни, пито са лоти. Д Ьца та на пр. що-
то правятъ, са работи безразличии ; и лу-
дый-а человЪкъ, кога хули и безчинствува
или мАдро мирува. вито добр!» прави, вито
злЬ, защото въ нихъ здравый-а разумъ е
нидЬятсленъ.

§ 7.	А когато разумъ-а е дЪятелеиъ,
тогава дава ни правила та, съ конто тре-
бе да управляваме работы тЬ си: т!я прави-
ла ся звжтъ длъжности.

ДЛЪЖНОСТИ ТЪ. КОНТО ТРЕБЕ ДА
ПАЗИ ЧЕЛОВЪКЪ КЪМЪ СЕБЕ СИ, СЛ

СЛЪДУЮЩИ ТЪ:

§ 8.	Длъжность пьрва. Пази и иарастя-
вай достоинство то на лице то си (§ 5).

ЧеловЪкъ обыча естественно благопо-
лучие то си, и слЪдовэтелно струваиье то
на добродЪтель та (§ 5). Пьрва та му до-
бродЪтель е да живЪй, каквото го иска
лично то му достоинство : А това негово
достоинство иска да не пренебрегава чело-
вЪцы тЬ, защото и тЬ имжтъ това лично
достоинство, нито разумъ-а си, нито Все-
благаго Бога, конто го е създалъ. Сяко
позволенье къмъ мирскы тЪ сладосты, кон-
то обезчестятъ наше то достоинство, и ны
показватъ да сме скотове, вмЪсто слове-
си и человЪцн, в грЪхъ: отъ това негово до-
стоинство не требе да го отврыцл нито
страхъ, нито человЬкоугод1в, нито нЪкаква
страсть: нито требе да ся зароби на нЪко-
го, гцото да ся принуждава на работы, кон-
то с«ь безчестни на человЪческо то му до-
стоинство. Оть това мужество, което мо-
же да ся назове благородна гордость, из-
виратъ въздьржаше, чистота, смиреше. Въ-
спр{емваме отъ ття неизреченнж радость
чрезъ успокоеше то на совесть та ни,
честь отъ другы тЬ человЬцы , тишина
- и сила на разумъ-а ни : и така умножа-
ваме и распространяваме сякж радость
въ общественный-a животъ. А като от-
Фжрли лично то си достоинство чело-
вЬкъ, пренебрегава себе си, става низькъ,
лицемЪръ, лъжливъ , горделивъ , невъз-
дьрженъ, женоподобенъ, и скотоподо-
бенъ; жнвЪе блудно и невъздьржно, тру-
дней за да угоди на подобны тЬ си друга-
ры, и за да прикрыв срамно то си пове-
денье, дума , защото живЪе галантонски
и весело; а наистина е безвкусенъ и нн-
какъвъ, пресъвьршеннЬйшш робъ на стра-
сты тЬ си, и достопрезрнтеленъ отъ вся-
какъвъ честенъ и добродЪтеленъ чело-
вЬкъ. Инди зада не достигнешь въ това
нещаспе, почитай, колкото можешь за-
коны тЬ на здравый*а разумъ: имай се-
когашъ предъ очы тЬ си похвалны тЬ
на добродЬтель та и жалкы тЬ на зли-
на та последствия. БЬгай отъ злы тЪ
съдружества , и по напредъ отъ сичко
имай вынаги предъ умъ-а си Бож^та та»
правда».
§ 9.	Длъжность втора. Пази жи-
вотъ-а си.

За да правиме добродЪтель тж, на коя-
то сме опредЪлени отъ природа та, тре-
бе да слществунаме до когато ще съз-
датель-а ни: слЪдователно требе да вар-
димъ животъ-а си, и да го обычаме по-
вечь отъ сичкы тЪ добраны на свЪтъ-а.
Пази животъ-а си като многоценно съ-
кровигце, и да не кажешь нЬкога нЪщо
лошо противъ него. Въспршми нуждны
тЪ на животъ-а тн средства: сирЪчь, ако
ся разболишъ, длъженъ си безъ отлага-
телство да земешъ нуждны тЪ лЬкарства
за да оздравЬешъ: и, ако нужда та иове-
лЪва, да ся лишишь отъ нЪкой членъ на
тЪло то си, за да спазишъ животъ-а си,
введнага да го сторишь.

Но повечь отъ животъ-а си длъ-
женъ ся да пазишь лично то си досто-
инство (§ 8); заради това предпочитай
по добрЪ да умрешь, нежели да потъп-
чешъ правила та и законы тЪ на ра-
зумъ-а. Ако можешь да ся освободишь
отъ смьрть та съ пожертвованье то на
другъ невиненъ человЪкъ, предпочитай
по добрЪ ты да умрешь. Таквизн рабо-
ти поназвать ястинско Геройско (юпаш-
ко) сьрдце, и истинско чувствование на
человЬческо то достоинство.

Самоубшци тЬ, сирЪчь , конто уби-
вать сами себе си, съгрЪшаватъ непро-
стителенъ грЪхъ срещо тая длъжностъ.
Самоубшци ся четжтъ и онш , конто
безъ ннкаква нужда ся хвжрлтжтъ въ
нЪкаквж бЬдж, и онш, щото отъ лъжли-
во чувствованье на честь та нграм>тъ
съ быт!е то на животъ-а си, каквито сж
едноборци тЬ или дуялисти тЪ , и конто
смаляватъ животъ-а си съ скотскы не-
въздьржны наслаждения. Таквизи требе
да ся четжтъ и онш, щото страджтъ
отъ сребролюб!е. и що ускоряватъ смьрть
тж си. Но и онш, конто ся трудятъ тЬлес-
но и душевно вънъ отъ прилика та, сж
виновни въ самоубшство то ; и конто въ
разболяванье то си не употребляватъ
цЬлителны тЪ лЬкарства, не сж съвсЬмъ
певинци отъ тая грЬшка.

За да не пристигнешь никога до то-
ва, щото да| мразишъ и отбЬгнувашъ
отъ животъ-а си, приучися да работишъ:
пр1емай простителны тЬ радости на жи-
вотъ-а : отбЬгнувай отъ вредны игры и
отъ сичко, що може да ти растуря спо-
KoiicTBie то. Смысляй честичко въздая-
шя та на злостраждущы тЬ добродЬтел-
ны человЬцы. Смысляй, колко в низко
и и и как во да мразишъ служен1е то , на
което си нареденъ отъ създатель-а. Мы-
сли, че и въ пай нещастливы тЬ дны на
твой-a животъ можешь памЪри причинж
да си въздвигнешъ достойнство то чрезъ
добродЬтелы тЬ си, и да бждешъ па
свТ.тъ-а полезепъ. Въ бЬды тЬ бжди
крЬпокъ выпаси съ мы св ль тж, че Богъ
е предстатель па добры тЬ и добродЬ-
телпы тЬ человЬцы, и ще да тя избавн
отъ зло то, ако ти попася.

§ 10.	Длъжность третья. Упраши-
вай себе си съ различны зиатп.

Колкото е по съвьршенъ въ знамя
та человЬкъ, толкова по лесно може да
нарастява и лично то си достойнство (§ 8),
и животъ-а си да пази (9): слЬдователно
длъжни сме да си обучаваме чувства та,
въображенье то и умъ-й; длъжни сме да
узпайме чрезъ физикж тж вещы тЬ, що
сж около ны , и да изслЬдуваме чрезъ
фисолофнж тж самый-а чоловЬкъ, си-
рЬчь наше то сн естество, за да можеме
да управляв нашытЬ страсты и влечет#
съгласно съ правила та на разумъ-а.

Ученный-a че.ювКкь го хвалятъ п
почитать сички тЬ добря и честни чело-
вЪци, че е полезенъ на человечество то
съ добры тЬ си съвЬты и съ поученье то
си писменно и неписменпо. Учепый-а я»и-
вЪй агивотъ най благополучеиъ и бла-
женъ, защото радости тЬ му никога не
ся свьршватъ.

Миозина обаче пренебрегаватъ уче-
те то, защо то тлъсто то чувство обла-
дало здравый-а имъ разумъ. Миозина ся
предавать на праздны обучения и суетны
съдруя<ества, дето умъ-а имъ оставапра-
зденъ или ся напълва съ суетенъ дымъ.
НЬкои си имэха учете то, като иЪлцо
безделица, което господственпо в работа
на учителы тЕ и свя!ценницы тЬ. Апдкъ
нЕкои несмысленнн ся хвалгжтъ, че, ако
и да са бсзкшг.кни. пакъ си напечалихж
много иманье. Пакъ други безумии и раз-
вращенн Ейши възмечтахА учете то за
противно на Цьрква та: сички тЬ т!я са
такива человЕцы, хцото своеволво оста-
вих<к отъ Бояне то благоутроб!е дарен-
ный-а имъ разумъ, и сторихА намЕрете
да бжджтъ скотове споредъ животъ-а си,
а ты за да станешь учеиъ и образованъ
пази слЪдующы тЬ:

Пригодявай всячески да'умножишь
знашя та си: за ради това съставяйся съ
учителы и съ человЕцы благонравны;
прочитай книгы, съображавай и мысли
самичакъ; гледай вынаги образованны
тЪ и ученны человЬцы , и имъ поревну-
вай ; гледай неученны тЪ и варвары тЕ,
и гы съжалЕвай; земай на умъ-а си, кол-
ко ся почитать мудри тЕ отъ оныя, що-
то зпамтъ да цЕнгжтъ премудрость тж,
и колко ся презирать и пренебрегаватъ
варвари тЕ; уснлювай умъ-а си съ увесе-
лен1я и упражнешя средни и честны, и
приготви го за новы трудове и подвиты.

§ 11.	Длъжность четврьта. Пази
sdpaeie то си.

Бол Есть та вы въспнра отъ испъл-
ненье то на длъжносты тЕ ни. Требе
чрезъ добрж д!етж и отбГ»ганье отъ не-
въздьржанье то и чрезъ тЕлесны тЕ упра-
жпешя да усиляме и да вардимъ сичко то
си тЕло здраво; но когато предлежи дру-
га невысока длъжность, требе тогава за
нейно то увардванье да пренебрегаваме
здравье то си. Таквизи сл трудове тЪ
за ползл тл на отечество то, и бЪдства
та за общо то добро. Помагатъ и съдЬй-
ствуватъ за испълненье то на тая длъя«-
ность слЬдующи тЬ : навыкъ и обучеше
въ трудолюб!е то и работанье то, редъ
въ работы тЬ, славолюбие съ благора-
зумие : да имашъ колко е възможно ну-
жды малко; да избирать добры съдруже-
ства ; да привождашъ себе си частично
въ движете; да дышешъ чистъ въздухъ;
да ядешъ здрави ястья; да въспр!емашъ
веселбы, конто сл простени и невинни.

§ 12.	Понеже сме длъжни, да жи-
вЬйме колкото иска Богъ (§ 9) , за това
е нужно да спечалимъ и да увардимь до-
брины тЬ на щаст1е то. АтЬ сл т!я: сво-
бода та да дЬйствуваме безпрепятствен-
но споредъ разслжданье то на раэумъ-а,
пари тЬ (съ конто си доставляваме пре-
питате то, облекло то и жилище то),
честь и добро име, вЪра и сила между
человЬцы тЬ; за ради тыя работы наше
то пригодяванье ни е неправедно но
дългъ неотмЪнный.

Длъжн	и сме да си търс.чмъ щаст1в
то съ трудове тЪ ся, и съ развыванье то
па полезны тЪ ни преимущества, безъ да
престАпваме никоим отъ предложении тк
длъжносты. Ако бЪдствува лично то до-
стоинство за полза та на благополучие
то ни, по добрТ» е да живЪйме пещастли-
ви, нежели лоши, недостойна и безвест-
на. Но за да придоб1ешъ ту кашпо то
земно щаст!е, пази и слЬдующы тЬ осо-
бенны правила:

а. Бади важенъ и честенъ предъ
другы т1>: защо то това е велехвалеше
да думашъ, че не ти е грижа за онова,
що думать человЬци тЪ зарадъ тебе, а
да тя почитать други тЬ, гледай да при-
доб1б1пъ истинскы преимущества, и да гы
показвашъ съ обыкновенно и смиренно
средство ; 6ади готовъ да служишь на
другы тЪ безъ твоя тщета: не говори
противно безъ време, ни то често, а най-
повечь дето тя възбранява длъжность
та ти.

в.	За да живкешъ благополучно,
нужно е да имашъ добры содружества и
общественны спошешя: за ради това ти
в нужно, да зиаешъ онова, що ся зове
ПОЛИТИКА. или лесника та да ся об-
хождашъ вкжлнво, но и тя не требе да
в вънъ отъ мЕра та: внимавши да не ся
прилЕпишъ при нЕкои малкы работы ко-
нто тя правятъ непр!ятенъ на другы тЕ.
Kora ся намЕрвашъ въ събранье, не дЕй
си паси умъ-а тукъ та тане; отбЕгнувай
отъ неприличны занятая; вннмавай, нога
говоришь особенно съ незпайны чело-
вЕцы.

г.	Бжди кротъкъ и смиренъ, а не
лудъ. Не ся гордЕй, нито да искать
голЕмы работы. 6адп тихъ и веселъ въ
събран1я та: защо то съ меланхол1м> та
си разваляшъ веселбл та па другы тЕ.
Не употребявай остроум^, за да закачать
другы тЕ или за да пренебрежешь нЕкои
честны нЕща: претьрпявай низкы тЕ (не-
благородны тЕ) постапкы на другы тЕ
человЬцы. Не ся гнЕви никогашъ мно-
го; защо то, нога си тихъ, ще правишь
всегда съ разумъ и съображешв.

д.	Не ввЕрявай на никого безъ нужда
тайны тЕ си; б*ди всегда внимателепъ и
мудръ. Кога ся сбирашъ съ суевЕрны и
пристрастны человЕцы, претьрпявай мал-
кы закачкы, отбЕгнувай отъ двусмыслен-
ны рЕчы и дЕла. Но ако ся излллкешъ
за нЕкои, старайся да гы уздравишъ.
е.	Учися да избирать пр!ятелы,
загцото отъ характера на пр«ятелы тЬ
ти заключаватъ человЬци тЬ и за твой-а.
Добры тЬ и праведны т]> пр!ятелы спа-
звай въ животъ-а си съ политикж та си
и съ готовность тж да имь услужишь.
За любовь тж на пр!ятель-а си да не пра-
вишь никое зло.

ж. Много нужно ти е да узнавать
съ каквы человЬцы ся събирашъ: соб-
ственный-а ти опытъ, прочитанье то и
исторш тЬ тя учжтъ на человЬшкы тЬ
умове. Сапикасвай постжпванье то на
другы тЬ въ общества та, В7> занятая та,
въ склонносты тЬ имъ , и въ най малкы
тЪ имъ движен1я.

3.	Не ся съединявай съ человЬцы,
дето ся отъ чиновпическы дворов* (отъ
конацы), нито да имъ бывать лесно в1>-
ренъ. Имай предъ очы тЬ си краткж тж
пословицж „Пифцы zlio$ xai xeQawiuV* *).
(Далечь отъ Д1я и отъ Громовы тЬ стрЪ-
лы). Къмъ по малкы тЬ си ,бжди в1>ж-
ливъ и снизходителенъ, и показвай ся, че

*) Споредъ названье то на Баснослов!» та, Д1й,
или Юпвтеръ Фърля Громовы тЪ стр-Ьлы в
провзвожда гьрмель-а.
ся радвашъ на занятая таимъ, когато са
невянни. Покажи имъ. защо познавать
преимущества та и добры тЬ инь иску-
ства.

и.	Ако имашъ непр1ятелы, мачися
да отметиепгь причины тЬ на разногласие
то, и да ся подружишь съ тЬхъ. Нико-
го отъ непр!ятелы тЬ си не требе да
презирать, като недостоинъ, нито да
треперешъ отъ него като <>гъ такъвъ,
щото сичко може. Никого отъ твои тк
неприятель! да не побуждавашъ па по го-
лЬма враждж, безъ нЬкаква нужда.

i. Земнн т!> добрини бывать намъ
средства за добро-струванье то , и зло-
употребление то имъ показва злонравие то
на человЬкъ-а. СлЬдователпо учися да
правишь добро и похвално употреблена
на пары тЬ. Не струван борчь безъ го-
лЬма нужда. Ако земешъ чуждо нма-
ш.е. или ано ти ся даде чу жди залогъ,
пази сякакъ да не распилЬшъ отъ пего
нито пай малкА часть поради нЕкоьъ при-
чина. Не д!»й бжди лакомь да печалишь.
Дрьжь чинно спяссщы тЬ си за сичко,
що земашъ и давашъ , колкото давишь
назаемъ и земашъ назаемъ. Пази утъ-
кмнтелны и другы нужны писма.
к.	Не пренебрегавай пито богатство
то, пито сиромашество то. Не дЪй ста-
ва любостяжателенъ и сребро.нобецъ, но
пято несмысленъ и блуденъ. Мысли съ
добрж. и праведнж икопояпж да уиножа-
вашъ домашны т1> си вегцы. За прндо-
битокъ никогашъ да не подигашъ непра-
ведны сждбипы.

л.	Устроявай добр К време то си.
Прави по вапредъ по нужно то, което
можешь да направишь днесь не го оста-
вяй за утрЬ. Що можешь да направишь
самъ, не го оставяй да го привятъ други
тЬ. Не ся обременявай съ много работы,
защото, конто обыча да прави много,
не паправва ншцо добрЬ. Струвай на
свЬтъ-а каквото можешь добро. Ако
сички тГ> така привяхж, свЪтъ-а щеше да
е въ подобро състояшя. Не прочитай
неполезны книгы. Таквизы думамъ мно-
го баснословны прнкаскы и много без-
срамны баснослов1Я. Не играй никогашъ
на книгы или другы игры , гцо можжтъ
да ти растурятъ спокойствие то, и що
можжтъ да ти утгцетычтъ кес!гж тж.

м. Въ младость тж си научи нЪков
искуство или художество. Турни единь
редъ на себе си, за да можешь да при-
говарашъ изрядны к пи гы. А къмъ това
земай съвк.ть отъ овыя, що ел по мудры
отъ тебе.

н. Преди да земешъ на себе си нЪ-
кой чинъ, научней, кои са работи тЬ,
що ще да гы иска отъ тебе тоя чинъ.
Опытай сиды т!» и зпашя та си, да ли си
пригоденъ за тоя чинъ: а като го земешъ
да не напущашъ ником отъ длъжносты
т!» си.

о.	Като щешъ да наченешъ нЬщо,
испытай пьрво себе си, дали можешь из-
лЬ отъ горЬ му.

п. ОтбЬгнувай отъ отвратителны тЬ
и лошы събиранья та: не обычай вънь
отъ прилика та развлечешя та и благо-
расположена та, защото ся разболЬва
твое то трудолюб!е, и ся иждивява мно-
гоцЪнно то ти време, което не можь ис-
купи съ сичко то Крезово богатство.

р.	Привыкнувай да познавать и да
ся чудишь на голЬмы тЬ высоки и до-
бры дЬла на природа та. Тая веселба
усилва умъ-а, конто ни к о га неще да ся
уклони, като разгледва много то и ввредъ
разсЬянны тЬ добрины на природа та.
с. Трудней за да ся успокоишь въ
cbCTOHiiie то си, като ся спомогнешъ отъ
слова та на священна та наша в Ера. .У-
мЕрявай желания та си. Не чакай много
отъ другы тЪ. Не ся надЕвай за нЕкое
постоянно благополучие на свЬтъ-а. ITpin-
май малкы тЬ радосты на животъ-а съ
благодареш'е къмъ Всеблагаго Господа.

т. Земнн чисто н право поште за
человЕческо то благополучие, и почитай
го колкото му прилича. Привыквай да
гледашъ съ умъ-а си сичкы тЪ твои до-
бры надежды изгубены: таквазн твьрдость
ти произвожда нравственно удоволетв!в
л ясна» тиши пл.

у. Въ нещаст!я та не ставай нетьр-
пЪливъ и меланхолики ; гледай спокойно
да намЕришъ лричянл тл на зло то, и
леснины тЕ за да го отгонишь. Не уве-
личивай злины тЕ съ въображенье то си.
Не ся прилЕпявай при меланхолически
мыслы. Но пригодявай введнага да ся
освободишь отъ тягота та на грижы т1>
си. Кой знае, че това, що ся види днесь
намъ зло , не ще ся яви утрЬ добро и
полезно ?
I ЦО 6 ДЛЪЖЕНЪ ЧЕЛОВЪКЪ ДА
ПРАВИ НА ДРУГЫ ТЪ.

§ 13.	Длъжность пьрва. Почитай
другы ri человЪцы като разумны с^щества^
пази и оъзвышавай лично то имъ достоин-
ство.

Сяни человЪкъ е свободепъ и ся рж-
ководствува отъ разумъ-а на добродЪтель
та (§ 2, 5.). За ради това требе да ува-
жаваме това негово лично достойнстно.
Не требе да пренепрегаваме никого, ви-
то съ умъ-а си, нито съ слово, нито съ
дЪло: за ради това нито най лошавый-а
человЪкъ не требе да осуждаваме, защо-
то Богъ само има тага» власть. н!и не мо-
жсме да сждимъ скрытны тЪ работы на
чужды тЪ сьрдца. И срещо оныя, що
лрегрЬшаватъ намъ, не требе да показ-
ваме мучителски нравъ. Наказатя та на
това требе да опредЪлява гражданско то
правлен1б. Hiu сами не требе да сме сж-
дницы и одумницы на виновнын-а.

Длъгъ неотмЪпный имаме да почи-
таме свята» тж нашж вЪрж, и да уважа-
ваме гражданско то правлеше, двЪ тЪ
необходимы средства за сохраненье то
на человЬческо то достоинство. Да от-
гонваме и да проваждаме на тарпаны тЬ
неученье то, заблужденье то и злонрав1в
то, пагубны тЬ плевелы на человГ.че-
ско то достоинство.

Длъжность имаме да обычаме отъ
все сьрдце полезны тЬ наставлен1я, худо-
жества та, наукы тЬ и народны т1> у-
чебны заведения, дЬто ся обявява чело-
вЬкъ истипски человЪкъ. Конто осетца
себе си доволенъ, да проевЬтн и научи
другы т!>, има длъгъ святценн Г.йиц^ да
го направи

Требе да проповТ.даме и да съдЪй-
ствуваме на добродЬтель та. На непра-
ведно обидимы тЬ да помагаме. Да язя-
вяваме и да възбраняваме злоупотребле-
ния та : да предстояваме на безеилны тЬ,
ано можеме: да не издирваме недостатки
тЪ на другы тЬ человЬцы. Но да бо-
римъ съ сичкы тЪ си силы вредны тЬ и
пагубны тЬ предразеудкы.

ЧеловЪкъ требе да проязвожда въ
человТ.къ-а невиннж радость, да умножи
добрины тЬ му. Секиму не токмо да же-
лае добро то, но и да му струна добро,
колкото може. Требе съ добрый-a ни
съвЬтъ, съ примЬръ-а си, съ сички тЬ си
силы да бждеме общеполезни.

Добродетели тЬ, конто изтичжтъ отъ
т1я мудровашя сж сдЪдующи тЪ: общо
человЬколюб1е, любовь къмъ отечество
то, ревность за верж т* и добродЪтель
тж, честность, правда, кротость , благо-
дуипе, благоразумие н тишина.

Tia длъжногты сме длъяши на сякого
человЬка малъкъ и голЪмъ, бЪденъ и бо-
га-Л», неукъ и ученъ, черъ и бЪлъ, прия-
тель и непр1ятель. Здравый-а разумъ за-
повЪда да имаме человЪколюб!е и лобовь
къмъ сичкы тЪ ни братья. Но человЪ-
колюб>е то не иска да сме благодарив, ко-
та и мать лота вины други тЬ; но само да
не гы мразимъ и пресл Ьдуваме. Добро-
детель та на человЬколюб1б то въздава
на человЪкъ-a и въ тоя светъ, защо то
съ любовь тж придобиваме любовь тж
на другы те. Като благодЪтелствуваме не-
кого , ще имаме удоволств!е отъ негово
то добро за насъ мн1>н!б. Но освень то-
ва, като правимъ щастливы другы тЬ,
осЪщаме възвысены душевны тЪ си сн-
— 24 —

лы, и вкусваме неизреченнж радость, ко-
нто не може да ся сравни съ ником; ра-
дость, на свЕтъ-а.

Отъ много то злипы, щото ся про-
тивны на Tin мудровашя , по голЕмы тЪ
сж слЕдующи тЕ: обида, лрезрЕше, кра-
мола, любомщете, зависть, ревность,
радость на людско то зло, ненависть,
неразумие, лесть, препятетв!е на истинно то
проев Ещете, безнача.ив, раздорный духъ,
нераспознанство на добродЕтелы тЕ и
преимущества та, небрежеНе и презрЬ-
nie къмъ общеполезны тЕ работы.

Но кой може да изслЕдува изворы
тЕ на сичкы тЕ т!я злины! Отчасти е зло
то въспиташе разваленье то на нравы тЕ
чрезъ галенье то; отчасти предразсу-
докъ-а, че не може человЕкъ да направи
там. или другж тж добродЕтель, гордость
та и жестокость та на по горны тЕ че-
ловЕцы, неученое то и cyeBEpie то, защо
то заслЕпяватъ человЕкъ-a и не го у-
чатъ правы понят!я за Бога и за добро-
дЕтель тж — т1я не сж малки причини.

Жалки тЕ произведешя на т!я злины
сж яко многовидни. Който не почита ни-
то обыча человЕцы тЕ, нема да ся на-


дЬва пито той за любовь, помощь, съ-
страдаше и сърадованье отъ человЬцы
тЬ. „бкже мгрею мт'рнте, всзл\£рнтсд влл\г,“
каза заповЬдннкъ-а на сичко то. И отъ
само-себе си чувства та на ненависть та
на зависть та и на другы тЬ злины, сл.
гну спи н огорчптелпа на животъ-а.

За ради това человЬкъ требе отъ
малъкъ да ся приучва на человкколюб1*в
то и на общественны тЬ добродЬтелы, въ
щаст1е то на другы тЪ человЬцы требе
да търснмъ наше то, конто е вкусилъ
честячко радость тж на благодЬяше то,
не w. изиЬнува съ никое весел!е на свЬтъ-а.

Подражавай на добрины тЬ на Бога,
който дава слънце то да грЬе и на не-
праведна тЬ както и па праведны тЬ.
Събнрайся всегда съ добры человЬцы за
ради да събудишъ и одушевншъ чрезъ
нихпый-а примЬръ твое то человЬко-
любхе.

§ 14.	Длъжность втора. Пази жи-
вотъ-а, здравье то и сичкы ri т±^есны си-
лы на другы тЪ человЬцы.

Явно или съ измамж убшство то е
най тежъкъ грЪхъ отъ сичкы тЬ грЬхо-
2
ве, и най лошаво злонрав!е. Ано бЪд-
ствуваме да ся убшме отъ другиго нЪко-
го, имаме правдинж да ся освободимъ
отъ уб!йство то чрезъ убшство. А инакъ
токмо законн тЬ и правлеше то иматъ
правдинж да наказватъ съ убшство оныя
злодЪйцы, конто СжЬ достойни за смьрть.

Не требе да принуждавашъ никого
на работы, конто сл бЪдственни за жи-
вотъ-а му, нито да присилювашъ нЪкого
на многояденье и многошенье, конто сж
на животъ-а най вредни.

Да избавяме животъ-а на другы тЬ
отъ бЬды , и това е наша длъжность.
СлЪдователно бжди готовъ да пожертву-
вашъ и силы тЬ си и здравье то си и
другы добрины, да освободишь животъ-а
на бЪдствуюпрй-а человЪкъ. Предстоя-
вай па болны тЪ , помагай имъ , ако мо-
жешь; дай на това нужны тЪ наставле-
1пя; съвЬтувай гы да употребляватъ ну-
жны тЪ средства. Опровергавай пред-
разсудкы тЬ за д!етж тж, конто вреди
здравье то.

Безвременно и вредно юначество, са-
моборство и други такива отвратителни ра-


боти са май обидни. бдно ОТЪ май страш-
ны тЬ злины е това, ано нЪкой замысли
убшство на животъ-а царски.

Наказашя та на тоя свКтъ, непре-
станно то нуканье на совЬсть та, вЬчни
тЪ наказашя слЪдъ смьрть тж, сж неиз-
бЬжни последствия на уб!йетво то.

Нравственно то благоразумие ;ти по-
велЪва данеподигашъ никого на гнЪвъ,
нито съ слово, нито съ дЪло; да отбкг-
нувашъ сяко словопрЪже и упорство;
да си промыслителенъ, внимателенъ , о-
быченъ, несмутитель, и да глндашъ да
получишъ благоразсждно и право поня-
Tie за честь тж.

§ 15.	Длъжность третья. Не лиша-
вай никого отъ добрины ri .ну.

Нонеже неловЪкъ е свободенъ, тре-
бе да заповЪда свободно, колко то пра-
ведно е спечалилъ добрины. Добрини т!>
на другиго, конто не требеда смущавашъ,
сж Tia: свобода та, вещи тЬ му, сили тЬ
му и употреблеже то на вещи тЬ и си-
лы тЬ му, и простени тЬ му удоволств!я.

Не излъгвай никого. Пази обЪщаже
то си, ако е естественно и нравственно
възмоаспо. Ба»дн любитель па истина та
и презирай нЪкои отъ твои тЬ жестокы
правдивы. Бя»ди добросовЬстенъ къмъ
благодЬтелцы тЬ си. Отдавай назадъ люд-
ско то, сирЬчь що ти сл» ввЬрепи работи
и намЬрени: ако нЬкому си станалъ при-
чина да тегли тщета», заплати ьу, съ при-
стойна» та» и лихва». ОтбЬгнувай отъ на-
силие то, кражба та, измама та. лесть та,
лъжа та, срамотный-а придобитокъ и не-
благодарность та. Съ той пачинъ, ста-
вашъ почетепъидостовЬренъ на сичкш-а
свЬтъ.

Требе человЬкъ съ време да пачен-
ва да ненавидя обида» та» (неправда» та»)
и съ искуство то си или съ трудолюб1в
то си да придобыва самъ насущиый-а си
хлЬбъ. А пай иапредъ отъ сичко требе
да има отпред!» си велико то и высоко
правило .• Каквото ты не щешь да ти до-
саждать други т1> на правдина та, така и
ты ne diu досажда на правдина та на дру-
гы ri.

§ 16.	Длъжность четвьрта. Блди
честенъ и истиненъ.

Сякаква лъжа, която ты думашъ
за да излъжешъ другы тЬ, е хула и без-
чест!е, не само на едкого или двоица
человЬцы, но на сичко то человечество.
СлЬдователно не требе да говорить дру-
го, а да мыслишь друго. Не дЪй бы ли-
цемЬръ; не скривай истина та тамъ, гдЬ-
то требе да га изявпшъ : освеиь когато
е нужда да избавишь животъ-а на други-
го отъ пребезэаконно пасилгё. Ако пра-
влеше то иска отъ тебе да свидЬтел-
ствувашъ за нЬтцо, требе всегда да ис-
повЬдашъ истина та.

Обаче 6ади и мълчаливъ, когато
правлеше то не иска отъ тебе свидЪтел-
ство то па истина та, не требе да рас-
казвашъ никому слабости тЬ и грЪшкы
тЬ на человЬцы тЪ. КлетвА та си тре-
бе да пазишь, ако не е противна на нрав-
ственны тЬ тя длъжносты. Бади честенъ,
правь, искрепень, разсудителенъ въ сло-
ва та си, и нито на шегл да излъжешъ
нЬкого. ГолЬмо то и праведно то нака-
зание на лъжливы тЬ е това: Да не гы
вЪруватъ и когато говорлтъ истин а. га.

ЗА СЪЮЗЫ ТЬ Н УСЛОВ1Я ТА.

§ 17.	Сыозъ или услов!б в едко
взаимно съглаае, щото става свободно
между двЪ или повечь лица, зада давать
и да зематъ праведно. Никой не требе да
прави условие , което или не ще или не
може да уварди. Ако една та страна от-
стали отъ обЪгцашб то си, длъжна е да
плати на другж та сичкж тж тщетж, ко-
нто може да лроизлЬзе отъ отстжпванье
то и. Отъ много то съюзы , конто мо-
ждтъ да бжджтъ на свЪтъ-а, тука изла-
гаме само нЬкои най нужны и май сжще-
ственны.

§ 18.	Политическо то общество ся
утвьрждава на единъ добьръ и мълча-
ливъ съгозъ, конто граждане тЬ като чле-
нове па обпщна та правятъ съ об!>щан1е
да пазятъ единъ на другы слЬдующы тЬ:

а. Саки гражданинъ е длъженъ да
е вЬренъ на съгражданинъ-а си.

в.	Правлеше то в длъжно да защи-
щала подручны т1> си , и да помага па
правдины т!> и намЪрешя та нихны съ-
глаено съ гражданскш-а съюзъ. Не тре-
бе да унотребява гражданы тЬ> и стокж
тж имъ като леснинж на иеговы тЬ лич-
ны иамЪретя.

г.	Подручници тЪ сж длъжни да сж
вЬрни на правитель-а си, който пред-
ставлява сичко то гражданство. И да
плащатъ съ благодарность дановы тЬ
си, конто сл иужни за общественнж т&
безопасность.

§ 19. Когато пристигне человЬкъ
въ зрЬлъ возрастъ, тогава ся възбу-
ждатъ плотски тЬ желашя, конто е всЬ-
ялъ Божественный-a промысьль въ чело-
вЬческо то естество за уварденье то на
человЬческш-а родъ. Тогава си длъженъ
да пазишь слЬдующы тЬ :

а. Т	ова естественно стремлеше е
священна вещь, и не требе да w. прези-
рать нито съ умъ-а си, пито съ слово,
нито съ дЬло.

б. Н	е требе да правишь никакво
друго употреблец:е на тона естественно
стремлеше, що то да упразднишь намЬ-
penie то за производство то на человЬ-
чес<ий-а родъ.

в. З	а да сторншъ паи право и при-
лично употребление на това стремлеше,
встжпи въ брачный съюзъ, сирЬчь уже-
н«ся;

§ 20.	Най голЪма неправдива е, а-
ко нЬкон свои тЬ или людскы тЬ орга-
пы, що сл за спокойств1в то , употреби
за скотски тЬ похоты, и уничтожи съ
това цЬль тл на человЬчество то. 1още
Tin грЬхове имжтъ безчисленны злины и
послЪдств!я. Сластолюбецъ-а разслабя
здрав!е то на тЬло то ся, н душевны тЬ
си силы, става женоподобеиъ и изгубва
сякаквж ревность да украси и образова
духъ-а си. Често изгубва и сжщество-
вапье то си, обезславяся и многажды под-
лада и въ политически наказами. Обли-
чен ie то на совЬсть та му го мжчи всег-
да, а пайповечь когато направи другиго
нещастенъ , комуто не може да отвьрни
за неш,аст!*б то и безчест!б то, дето в
произвелъ. На коиецъ требе да трепе-
ри на секогл минута и въ настоящ!й-а
животъ, и въ блдупцй-а отъ нескончае-
мы тЬ млкы, що ся налаглтъ на блудни-
цы тЬ отъ Бояие то мщен1в.

§ 21.	За да ся увардишъ чистъ и непо-
роченъ отъ такива беззаконны работы,
слЬдувай това: Да си въздьрженъ и работо-
любецъ. Пази чисто въображеше то си.
Бжди срами/кливъ и въ слова та си, и въ
работы тЬ си. Имай въ умъ-а си Бо-
жш-а страхъ. Срамувайся отъ человЬцы
Th. Мысли ЧИСТО КЭКВО ГЦЖТЪ да ка-
жжтъ человЪци тЪ, ако ся прочуешь, че
си развращенъ. Тьрси добры и почтен-
ны съдруягества. ОтбЬгнувай отъ сяка-
къвъ случай, въ конто мошъ да раздра-
знить похоты тЪ си. Не чети никога
злонравны и непочтенны списашя.

§ 22.	Бракъ-а е нравственно спра-
ведливъ сыозъ, чрезъ който мжя;ъ и жена
ся сьединявать на сичпШ-а си животь,
за да ся покорить на Бояие то зарачва-
нье, което е за умноженье то исъхране-
иье то на человЪческш-а родъ. Мжжъ-Й
и я.ена та ся думать супруги, и сж длъ-
жни да ся почитать взаимно и да ся обы-
чатъ и да си помагжть едпнъ другому.
Бракъ-а не быва да ся разлжчва, освень
по нЪкои малко на четъ и важны при-
чины, конто значжтъ закон» т!>.

§ 23.	Когато супруги rh ставатъ
родители на дЬца, длъжня сж да гы въ-
спитаватъ или тк, или чрезъ д'Ьтоводи-
телы. Да промыслить за научванье то
имъ или за добры тЬ имъ нравы, колко*
то имъ позволяватъ обстоятелства та, и
да употребить отеческж тж си власть за
добро то на чада та имъ. Но не требе да
гы употребяватъ като орудия за успоко-
ение то на нихны тЬ желатя, нито за улу-
к& тл на свои тЬ си намкрешн. Ачада
та сж длъжни на родитель! тЬ си да и-
матъ почетъ, по слушай! 6, любовь, добро-
совестность. И когаю остарЬнктъ ро-
дители тЪ имъ и не могжтъ да запазватъ
себе си, длъжни сж чада та да имъ под-
дьржжтъ животъ-а съ любовь и благо-
разумие И ако с ж родители т!> имъ сво-
енравии и чудаки, или имжтъ другы по-
грЪшкы да имъ тьршлтъ, безъ да гы о-
скорбяватъ и да пригодяватъ за исправле-
nie то имъ съ кротость. Но за угодж та
на родители тЬ не требе да престжпватъ
никогж нравственна» длъжность.

§ 24.	Къмъ дЪды т!’>, епитропы тЬ,
наставницы тЬ, учители тК, и къмъ сич-
кы тЪ, конто запимаватъ мЕсто роди-
телско, длъжни сж дЪца та, да испълня-
ватъ принадлежность! тЪ на покорство
то, на любовь та и на благоразумие то,
каквото н къмъ родитель! тЬ имъ.

§ 25.	Братья и сестры сж тЕсно
свьрзаиы съсъ естестненный-а съюзъ на
челядь та, заради това сж длъжни да ся
обычатъ и да си помагжтъ взаимно.
§ 26.	Къмъ сякиго, конто е свьр-
занъ съ тебе съ нЪкои, закачкж, на пр.
родннна, съучеиякъ, пр!ятель, ако му в
нужна твоя та помощь, длъженъ си по-
вечь нему да гж дадешъ, нежели другому
н Ькому.

§ 27.	Господари тЪ и слуги тЪ не
требе само да си испълняватъ точно у-
слов1б то което ся» направили, но да гле-
джть колко 6 възможно да сж снизходн-
телни и легки сношежя та имъ. Госпо-
дари тЪ не требе да раздразнить слугы
тГ. си съ утЪснеш'я, съ голЬмы отягоще-
ния, и съ много голЪмж скжпость. А слу-
жители тЬ сж длъжны да показватъ на
господари тЬ си почетъ, послушан!®, лю-
бовь и верность. А наипаче послЬдньо
то е голЪмо преимущество на единъ до-
бьръ слуга.

§ 28.	ЧеловЪкъ пма и къмъ добн-
тацы тЪ длъжносты. Има той власть да
гпотребява силы тЪ имъ за ползж тж си
и да гы убнва . ако сж вредни или ако
ще да употреби месо то имъ и кожж тж
и пр. Н<» нема власть безъ нуждж да гы
мжчи и да имъ досажда. Домашны тЪ
животны, що храни за ползж тж си, длъ-
женствува да не гы остава гладки и жадны.
ЩО ДЛЪЖЕНСТВУВА ЧЕЛОВЪКЪ НА
БОГА.

§ 29.	Богъ е Высочайпнй-а създа-
тель и Господь и промыслитель на на-
niiii-a животъ, и въздатель на добры тЬ
работы, а наказатель на злы тЬ. На тоя
нашъ вЬчпый благодЪтель имаме длъ-
жносты и чрезъ мыслы тК и чрезъ дЪ-
ла та си.

§ 30.	На Бога требе да принасяме
най голЬмж честь, и любовь отъ сачка
та си душа и превъсходно удивленье. За-
щото, ако имаме длъгъ да почитаме снч-
кы тЬ разумны существа , колко повече
требе да почитаме выссчайипй-а създа-
тель на разумны тЬ существа ! А почи-
таме Бога, пьрво, ако отбЬгнуваме отъ
сякаква мысль и дЬло, което е противно
на нравственность та, и слЬдователно на
самаго Бога ; второ, ако употребяваме
право силы тЬ си за да правимъ добро,
и слЬдователно да слушаме самаго Бога.
II така сички тЪ длъжности, щосмедлъ-
жни на сами себе си и къ ближный-а си,
с «к наши длъжности и къмъ Бога; поне-
же, чрезъ нихно то нспълненье показва-
ме уважешв то наше къмъ тогова , що
ны с създалъ словесны и даль ни е за-
коны тЬ на нравственность та.

§ 31.	Това уважеше (почитанье) 6 по-
средственно : а непосредственно почитай
Бога чрезъ слЪдующы тЪ:

а.	Говори съ почетъ за Бога и за
Божествены тЬ работы, и нито да гово-
ришь. нито да правишь нЪщо, което в
противно на Божественны тЪ съвьршен-
ства. Противни с* на Божественны тЪ
съвьршенства слЬдующы тЬ: отмЬтанье
то на Бога, презрЪше то на таинства та
на вЬра та, лъжлива клятва , призвание
то на Бож1я та помощь при злонравны
работы и проклетш, зломнЬше за распо-
ряжеше то на нравственность та на
свЬтъ-а. Не требе да испытвашъ Бога,
та да искать да тя избави съ чудеса отъ
бЬды тЬ, въ конто си ся вплелъ съ во-
лмч тж си, или да преобърни редъ-а на
природа та за спокойствие то ти. Обез-
честяшъ Бога и чрезъ лъжливж тж на-
божность, чрезъ лицемЬрство то, и ако
вЬрвашъ, че чрезъ вънкашны тЬ знако-
ве на Бож!е то служеше, сирЬчь, чрезъ
молитв.ь, чрезъ постъ, безъ дТ>ла та на
нравственность та, «ожешъ, да полу-
чешъ спасегпе. „Вйрл везг д«лв мертвя есть*,
каза Снятый Духъ.

б.	Истинско то благочест!е ясна да
славословишь Всесвято то имя Бонне. Да
распространяваме истинно то Богопозна-
nie, да истребваме neetpie то и суев-bpie
то, и Фанатизма , да спазваме и оживо-
творяваме мыслы тЬ си, що сж за Бога,
чрезъ молитвж тж и другы въ набож-
ность тж пр!ятны обряды : да иочитаме
Божественны тЬ законы и да уважаваме
священнослужители тЬ: да дьржнмъ святъ
и священъ и до вднж чертнчкж нелре-
стжпенъ Божественный-a му законъ : да
ся благодаримо па распоряжен1е то на
свЬтъ-а да ся успокоишь въ състоянье
то си, да благодаришь Бож>гж тж милость
за сичко , що ни е подарила и въ сяко
обстоятелство да имаме надежды тЬ си
ппсвятены па Всеблагаго Нашего Отца и
Промыслитель-а.

По съвьрпшнно и по точно ны учи
на длъжносты тЬ ни, що сж къмъ Бога,
священный-a катихисисъ, на православна
та и непорочна наша вЬра.
ЧРЕЗЪ КОИ СРЕДСТВА МОЖЕМЪ ДА
ПРИДОБ16МЕ ДОБРОДЕТЕЛЬ ТА.

§ 32. Средства иля оруд5я на до-
бродетель та ся думать оныя, щото въз-
буждаватъ въ человЬкъ-а исканье то на
добрины тЬ и съедипенно то съ него
дЬйств1е, относятся на слЬдующы тЬ: а.
Средства та за да познаеме длъжносты
тЬ си. б. Да обучаваме нравственно то
си сужден1б. в. Да отгонваме лрепят-
ств1я та, що сл отъ естество то, и да
подчнняваме лоты тЬ плотски влечешя
подъ управление то на правый-а разумъ.
Tin три тЬ можжтъ да ся развьпжттъ съ
слЬдующы тЬ седмь наставлешя.

а.	ПОЗНАН СЕ Б К ОН. Изучнай
расположите то си, сложите то и склон-
ность! тЬ си, що тя обладаватъ, за да гы
у потр^бявашъ на добро, и да негыоста-
вяшъ да ся обръщатъ въ лукавство. При-
гледай кои тя въспиратъ повече отъ да
будешь добродЪтеленъ. Испытай себе
си искренно споредъ кои начала си дГ.й-
ств; валъ въ това иля въ друго обстоя-
телство. И пази ся да не ся излъжешъ,
що ся дипъ често сдучава въ человЬцы
тЬ. Пытай себе си сяки день, кои длъ-
ж посты си платилъ, кои си мнналъ. и кои
погрЬшкы си сториль.

И споредъ товатвое искренно испо-
вЪдан|е пригодявай да правишь по до-
бро бддуще то твое поведек1е.

б.	Познай другы ri. Събнрайся съ
сякаквы человЬцы, и пригледвай добро
то и зло то , въ колкото человЬцы мо-
жешь да запознашъ чрезъ твой-a ис-
пытъ. или чрезъ четенье то на ясторш
тЬ. Що ще да е истинно тоя человЬкъ?
какво ся показва да е? защо ни е такъвъ,
каквото ся види? Таквизв испытванья та
съ полз» употребявай за да исправишь
себе си.

в. Обучавай иравственный-а си раз-
судокъ. Сжди нЬкои си частиы работы и
причины тЬ имъ, да ли с» чисто споредъ
нравственность т« или слч полезли ток-
мо на оногова. що гы прави, или cas смЬ-
сени и отъ двЬ тЬ. Дрьжь честичко
предъ очы тЬ си примЬры, и пытай себе
гн. що щеше да правишь въ това об-
стоятелство, ако и да искать да пра-
вишь добры дЬла.
г.	Изостряй нравственно то си чув-
ство. Чувствувай радость, кога правишь
добро, и мжчися да умножишь. Огор-
чавайся, ако пЬкога сгрЬшишъ нЬщо, и
испытай там; горчевннж съ сячкж тлл и
жестокость. Отврыцайся отъ злина та
съ сичкы тЬ си силы , въсхищавайся за
добродЬтель тж. Не мысли, че това е
неразсжденъ «т-анатизмъ. Наистина има
помежнпна между нравственно то безчув-
ств1б и Фанатизма.

д.	II.пай. ревность за ссятк> тя. вЪря.
Упражнявайся въ Богословски умозрЬшя,
сжди право высоки тЬ на вЬра та исти-
ны , и гы почитай всегда отъ сьрдце.
Имай всегда отворено сьрдце то си , за
да въспр!бмвашъ пай прекрасны тЬ и най
спаснтелны тЬ нейны зарачванья. Про-
повЬдай гы съ ревность и на другы тЬ
человЬцы, че сж само тЬ средства на че-
ловЬческо то спокойствие, п въ пастоя-
щш-а времененъ животъ, и въ бждупуй-а
нестарЬемь и пекончаемь.

е.	Обуздасай безсловесны тб си стра-
сти. Приучвайся саки день да си спра-
ведливъ, мжжественъ, цЬломудръ, тьрпЬ-
ливъ, сяка побЬда надъ безсловесны тЬ
пн страсты показва вы царье надъ тЬхъ.
ГндРО Д| IA БИЬ ЛИ О

42

ж. Цпражнявайсл всегда въ учебны
работы. И въ пустынь*, таа ако тя испж-
дятъ обстоителства та, требе да ся за-
нимавашъ съ учебны работы, и да не ся
оставишь токмо на едны игры на въо-
браженье то ти. И юще съдружестно
то съ добры пр!ятелы, пропитанье то на
полезны тЬ списажя, приговарянье то
на работы тЬ на природа та и на худо-
жество то, приучванье то на чувство то
на добро то и зло то и проч, давать ти
причины , за да си удобришь и утвьр-
дишъ нравств<-нны тК мыслы. Прему-
дрый-а не требе да минува такива полез-
ны причины.

Tia малкы начала на нравственность
та като приговаряте по настоящему, лю-
безпи юноши, щете спечали богатство то
на добродЪтелы т1>, и ще пристигнете
съ радость на «рай-а на тоя временный
животъ, безъ да ся вайкате горко, защо-
то минахте по предлежаще то поприще.

КРАЙ.

а. Пакда CTOtar J-D..л ляг,

J. Помам: ...........л—и.

Всио:________а—ct