Т1115 18 а с11§11а1 сору оГ а Ьоок Ша! ^аз ргезегуес) Гог §епега11оп5 оп ИЬгагу зЬе1уез ЬеГоге 11: №аз сагеГиИу 8саппе(^ Ьу Соо§1е аз рай о^ а рго]ес1
1:о таке Ше \уог1с1'з Ьоокз ШзсоуегаЬк опИпе.
II: Ьаз зигУ1Уес] 1оп§ епои§Ь Гог (Не соруг1§Ь1: (о ехр1ге апд Ше Ьоок 1о еп1:ег Ше риЬИс с1ота1п. А риЬИс с1ота1п Ьоок 15 опе 1Ьа.\. \уа5 пеуег зиЬ]ес1:
1:о соруг1§Ь1: ог \уЬо5е 1е§а1 соруг1§Ь1: Гегт Ьаз ехр1ге(]. \УЬе1:Ьег а Ьоок 13 ]п Ше риЬИс с1ота1п тау уагу соипГгу 1о соип1:гу. РиЬИс йота1п Ьоокз
аге оиг §а1е\уауз (о Ше раз!, герге8еп1:1п§ а у^еакЬ оГ Ь151:огу. сикиге апсЗ кпо\у1е11§е 1:ЬаГ8 оЛеп с11№си11 (о ^^^5СОVег.
Магкз, по1:а1:10п8 апс1 оГЬег таго1па11а ргезеп! 1п Ше ог1§1па1 уо1ите \У111 арреаг 1п 1Ь18 й1е - а гетшдег оГ 1:Ь15 Ьоок'5 1оп§ ]оигпеу Ггот 1:Ье
риЬИзЬег (о а ИЬгагу апс^ йпаИу То уои.
иза§е §и1^е1те$
Соо§1е 13 ргоис! 1:о рагШег \У11:Ь ИЬгапез Ш с11§1112е риЬИс сЗота1п таШпаЬ апд таке 1:Ьет \У1с1е1у ассез51Ь1е. РиЬИс с1ота1п Ьоокз Ьеюп§ Ш ГЬе
риЬИс апб \уе аге теге1у 1:Ье1г сиз1:ос11ап5. Nеуег1:Ье1ез5, 1:Ь15 \уогк 13 ехрепз1Уе, зо ]п огс1ег 10 кеер ргоУ1с1]п§ 1:Ь13 гезоигсе, \уе Ьауе 1акеп 51:ер5 Ш
ргеуеп!: аЬизе Ьу соттегс1а1 раг1:1ез, 1пс1ис11п§ р1ас]п§ 1:есЬп1са1 гез1г1сИопз оп аиГотаСес! диегу1п§.
\Уе а150 азк ШаТ уои:
+ Маке поп-соттегсга! и^е о/ Нте ^Ие.^ ЛУе с1е51§пес1 Соо§1е Воок 8еагсЬ Гог изе Ьу тс1]У1^иа]з, апс1 \уе гедиез!; Ша!: уои изе Шезе Шез Гог
регзопа!, поп-соттегс1а1 ригрозез.
+ Ие/га1п /гот аШотаТес! ^ие^у^п§ Оо поТ; зепд аи1:ота1;ед циег1ез оГапу зог! 1о Соо§]е'з зуз1:ет: 1Гуои аге сопс1ис1:]п§ гезеагсЬ оп тасЬ1пе
1:гап51а1:10п, орИса! сЬагасГег гесо§п11:]оп ог о1Ьег агеаз у^'Ьеге ассезз 1:о а 1аг^е атоип! оГТех!: зз 11е1р1"и1, рюазе сопГас! из. \Уе епсоига^е Ше
изе оГриЬИс 13ота1п та1:ег1а1з Гог ТЬезе ригрозез ап(^ тау Ье аЬ1е Ш 11е1р.
+ МаШаш аИпЬийоп ТЬе Соо§1е '■\уа1:егтагк" уои зее оп еасЬ й1е 13 еззеп1:1а1 Гог 1пГогт1п§ реорю аЬои!: 1Ь13 рго]ес1: апсЗ Ье1рт§ 1:Ьет йпд
адсИТюпа! та1:ег1а1з 1:Ьгои§Ь Соо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюазе с1о по1: гетоуе II:.
+ Кеер 1Т 1е§а1 \УЬа1:еуег уоиг изе, гететЬег Ша!: уои аге гезропз1Ь1е Гог еп5иг1п§ \.Ъ.аХ V^ЬаX уои аге с1о1п§ ]з 1е§а1. Оо по1: аззите 1:Ьа1: ]из1
Ьесаизе \уе ЬеИеуе а Ьоок 1з ]п Ше риЬИс сЗота^п Гог изегз 1п 1:Ье ип11;ес1 ЗГаСез, Ша! 1:Ье \уогк 13 а1зо 1п ГЬе риЬИс с1ота1п Гог изегз 1п оСЬег
соип1:г1ез. '\УЬе1:Ьег а Ьоок 13 з1:]П ]п соруп^Ь! уаг1ез Ггот соип1:гу 10 соип1:гу, апб №е сапЧ оГГег §и1с1апсе оп \уЬе1Ьег апу зрес1Йс изе оГ
апу зрес1Йс Ьоок 15 аПо\уей. Рюазе (^о по1 аззите ХЬаХ а Ьоок'5 арреагапсе 1п Соо§1е Воок 5еагсЬ теапз 11 сап Ье изесЗ т апу таппег
апуууЬеге 1п 1Ье \уог1с1. Соруг1§Ь1 1пГпп§етеп1: ИаЬ1И1;у сап Ье ци11е зеуеге.
АЬои! Соо§1е Воок 8еагсЬ
Соо^1е'з т1351оп 15 1:о ог^апзге (Ье \уог1с1'з 1пГогта1:10п апд 1о таке 11 ип]уегзаиу ассез51Ь1е апс1 изеГи!. Соо§1е Воок ЗеагсЬ Ье1рз геайегз
(^15соуег 1:Ье \уогМ'5 Ьоокз \уЬ]1е Ье1р1П2 аи1Ьогз апс1 риЬИзЬегз геасЬ пе\у аи(^1епсе5. Уои сап зеагсЬ гЬгои^ЬШе ГиП 1:ех1 оГ1;Ь]з Ьоок оп ТЬе \уеЬ
а! Ь.1:1:р : / /Ьоокз . доод1е . сот/

ч^

^ ^ ■ ■ Ч
ПАНАГЮРИЩЕ,
неговото заселвание, битие
и възстание.
За|1ХХССХСЗЕ
на
о)) Ьоаорг ГТ. оИИа^не!)'»
(Дйнагюрецъ)
>;г^"<^^ { ;к-
пловдивъ
Печатница „ТРУДЪ** П. Б-кчов^акдовъ
1906.
'\

Тия записки ги чувахъ за моит']^ насл']^д-
ници, ада като в-Ьрвамъ, че има н'Ьща въ т-Ьхъ,
що можатъ да бждатъ полезни и на други
читатели, рекохъ, че ще да бжде по-добр-Ь
да 06 напечататъ по-рано още и за това,
дод-Ьто еж живи хората, на които имената
има въ тая книга.
По тия записки азъ издадохъ една малка
брошурка още въ 1901 година, но тя б-Ьше
твърд-Ь съкратена, та не можаха да се в&г]^с-
татъ много н'Ьща въ нея, които азъ считамъ
за много важни, затова сега ги нанечат-
вамъ ц-Ьли.
Тодоръ Н. Маневъ.

1. ;:{ас'1&лвАнето на Цанагюршце.
Ло ариказвакето на стари хора въ мое детинство: Хаджи Тома,
Кванъ Динчовъ и други, шо приказвали т^хнит^ деди отъ
пря-дедитъ нмг.
Панагюршце е васелено оть трн по-главни
гаселен101. Отъ село Войника, >1мби1Ско, с^ дошле
200 фамилии и водиле си 4 фамилт*! цнгаае бъл-
гарски. дигнале се цялото село ва да се пр'кселатъ
въ немско. А Сердаръ Р1скрвмъ. пълновластснъ, ги
стагналъ единъ чаоъ къмъ истое-ь отъ Панагю-
рище. (.)ттогава м-Ьотото е наречено 1(арев11 олиии, и
предумал1. ги да останагъ тука, 1сато иагь пода-
рилъ тая всичката м^югность отъ сег^ашнат» Пана-
гюрска мера, полянка празна, останала отъ н-Ьво-
г^шинт-Ь 7 махали, които съ избити отъ татарит-Ь,
въ вр'Ьме па основанието Т.-Паварджикъ, та оста
нали само церкови1цпта имъ^ оброчип^ около се-
гашно Панарю]шще.
Земята имъ рляделилъ оъ иъ:1;е, яв |{>амил1ш
ио 60 уврата иемя наречена Вааи1.шма (Х.ари»ма)
и дали им*!, ферманъ съ по-пшроки правдини отъ
предишния имъ ферманъ, въ село Войника, пак-ь
да не с;1г; рая, ами воияици да ходятъ. панът, да
не даватъ. сами да се управляватъ и ОАдатъ, а
въ краенъ случаи, да ое отвасятъ до окр&жнля
градъ съ рааретението на старейтияит"}; и Есмета.
Тука турчииь да се не васялаа, да не аущува въ
к%ща. Ами на хана. и прочее. Въ село Войника се
биле войници отъ вр^ме завоеванието България
отъ турцнт-Ь, в т-Ь ое биле отъ тия бъ.^трари вгь

— 4 —
сливенския балканъ не предаденит-Ь на турцнН
около 150 - 1<один11, (аенеио итъ старци ели венци)
и посл*]^ се 11р'Ьдали съ условия, като бавно тур-
цит^1 пр-Нвзимали Въл1'ария. Не че турц11Т'Ь С1яби
биле, но че 8ацов'Ьдит^ на оултанит'^ били такива,
бавно да бл;де пр^шя и напето, съсъ усулъ. да ое
не загубва тоя хубавъ и юначеиъ св-Ьтъ. Намъ ни
тр^^бва да си го присъедннимъ къжъ наоъ, ка»
вали султанпт^.
Затова е било турчеяето, и еничерството. Тур-
цит'Ь истурчиха бъ.1гарит'Ь та се ивмяшаха съ
Т'Ьхъ и ваириличиха на чов-Ьци, че 1асъ,1ъ тур-
чииъ ирилича на маймуна* и па оранготац*!».
Рече Ан1'ела за първия турчииъ Исмаилъ на маив'а
му, А^аръ: 1це родишъ синъ, и ще блде като диво
ма1*аре, той ще б&де иротивь всяко1Ч>, и исякой
протпвъ пе1Ч). 4'урцит'к а'Ьщо наскърбилс войша-
чане, та рЬтиле да ги оставатт», но т-Ь ги предумали
таостале тука. Които отъ т-Ьхъ откажеше да яе
иде вонникъ отнииаха иу баииамята^ та я даваха
ва които отиде ва него.
Т'Ь заоариле тука местни жители 100 к&хцв,.
вюито биле по 1Ч)рит'Ь овчаре, колиби ше и били
остале 40 клг.щи отъ 7-т'Ь махали които били м^
бити отъ татарет-Ь (Бахче- сарай) които се намяо-
жили до 100 к/&щи^ до дохожданието на ямбол»
цит'Ь. Т'Ь се управлявали отъ двама воеводн. Кога
е било заиосванието отъ турцит'!^, т-!^ са се бра-
виле юиа1ики отъ четата на Фета Ахмедъ^ до1'Д'Ь-
той се Богу помолилъ по харвпсви, Медетъ
А.1лахъ, и затова ва м-Ьстото името остало, Медетъ.
<1*ета Ахмедь иохкалилъ тия юнаци, та кога Тур*
ция събира-ш войска, Лененте. (наемна иойска) ве-
мале и отъ тяхъ — конница самоволци. Отъ тогава
си добили име Левеите.
Я>1болцигк <пп, като се заселиха^ вавареяигН^

*
I
поотепенаи оотавиз» 1Ч)рн'Р^, та ое васЬлиха при
тягь, к&д'Ьто е оега Панагюрище, » заедно ходеха
войници волевтнре коаинци^, аа въ воеино вр-Клге,
Тогава турцитЬ турили името на селото отъ По-
ххиица махале ой, Хатл&-киою. А ямбол1^нт'Ь 6'Ьха
длъжии да ходятъ и въ мирно вр^ме но 3<^ду1Г1й
пехота по за 3 агЬсеци сь ааплата. споредъ уо*10-
вмята на фермана, т'^ ходиле заедно.
Въ воеано ир-Ьмс т^ се отличавале до високи
чиновници, и бимбашии е 1]ма.то отъ тяхъ, но
пр'Ьзимената и д^ се!* ое зоватъ, бинбашовци,
баиректарови и разаи дру1'и наавания, Азапчиовци
1л чекх^рлжиковци на турскит^ цллчища сл-Ьдватъ
презимеиата.
Баиряка се аобииаше прол-Ьть на чершиата
ва моста на 25 мартъ. Той беше червепъ, вът|>^
съ едиа ве.1ена кръглость. на която имаше б-кга
исиравеаа рлка съ растворени пръоти и полуме-
сеца и ввгЬздлта перпнчени хюр^^ на дръвцето. До
1^д1\то ходеха на война конница нъ иоенно вр^ме
така б-Ьше внамето. А отъ падането на еиичерит^,
измени се знамето, свалиха рАКата, та остана саде
полумесеца и зв4здл;та |'>ели въ средата. 4е ос-
тана доверие да ходатъ бъл1'аре гь военно вр^ше
2а воина, ами ходяха само на служба съ заплата
ххо ва три м'^сеця въ Царпградъ безъ ормжне, но-
сеха дръвенм сабли, в паоеха иа че^фъ царски т^ коне.
Заиарецит'^ ое наричаха Левенте та по името
се нааивали. Левеатъ Тодоръ, Летятъ Отоянъ,
«'1евеитъ Ивааъ, и прочее. Момвт* п-Ьеха всЬвоя
прод'Ьть. въ вр'Ьме на събиране войска, по Бла-
1х>вецъ, песни: „Гради Тодоръ крайна кула, Тодоре
«Левентъ, Левентину" прочее, ^^гъ 25 мартъ ое
напишеха войницит-Ь 1'уляеха по една нед'Еи1я, и
като в^)емеше ба^фякгара байрака напр^^ди и по
аого вгьрвятъ иоичкит4: чауншна оъ шапка вв*

оова, обредена съ лесичи опашки и въ рл^ц-Ьт^
нмъ дървени сабд11, обикалятъ вспчкнт-Ь улвхр!
иаъ 11аиа1'юрищс. Кдииъ и&ть се аиписалъ в
едиаъ твърд'Ь слабъ и неспоообеаъ воиаикъ, коЬта
едиа върви сд-Ьдъ т-Ьхт». Женнт-Ь 1Х) на пльтя зава*
чатъ:Та и ти ли соиодк1*1о на воина, тов отгч>варя
а, а, и азъ бабо, сико.1ъ на война.
Сл-Ьдъ ямболцит'Ь сл дошле около 100 фавш-
дин албанци, оп. Дебър-ь. Въ вр-Ьме аа покоре-
нието албански княаъ, Инанъ 1\астриоти, отъ Сул-
тааъ Мурада, тк ае с& приели да останатъ тамъ
рая. ани доиьде въ Ланагюрин^е, подъ вакцитата
на фермаЬа, аа снибода. Ллбан1^и С№» заселили и
цЬлото с. Петричъ, Панагюрско. Т-Ь сл внесле тука
да се иррае съ коне на джиритъ и да се надб^!'-
ватъ на коне,, и да се бие съ путки на вишааъ
(на беле^-^-ь), и да се мятать камане. и да се иррав
ситаото посадве съ връпата на кълката. Тамъ о&
внеаата повече съ иалко букви: Томе, Маао Пешо,
Пео, Нено и прочее. Т'Ь мао1*о почитатъ въ чер-
новата св'^тиит'к, коити с^ на кове и които ол; 0'Ь
оабли, копиета, и кръщаьатъ се на тЬхъ, аласкра-
тяватъ имената. Ако е Михаилъ. Михо. ако е
Никола, Ки1ио, ако е ^1,и1[итъръ, Дине, ако е 1Соста-
динъ, Коце и прочее. Т-Ь сд» внесле тука пеонит-Ь; —
яПатруно", „Гер1.*ацо" и
.Синко Стояне. Стояве,
Гората са е развила,
Гората н иданнната.
Шо седишъ синко, ш,о чакяшъ.
Ти си дружина ие ц6нраи)ъ.
Войвода да сн иоходишъ,
Дружина да си новодишъ.
Както лругигЬ години" и пр.
Старцит'^ разкайваха да ом оть тахъ: Хаджм
Тоиеии, Хаджи Д-^яиови, Юрукоии, ^1ук.1евиг Мар

— 7 —
I
иеви. дрътп м иалки Станчовм, Мачови, Хадаки
Иеови и други.
Това събрание отъ три*гЬ населеици. всичкит-Ь
не б-Ьха покорни на турци*1"Ь. 'Г^ не почувству-
ваха, и не разбираха що е това турока влаоть.
И отъ ва рая станаха, т-Ь се ие научиха що е
това отъ турци страхъ Гук»^ има кръвь яепобе-
доиа. Тука жена т) реки коиъ не е водила. Тука
турчинъ неможеше да бурлее. Тувъ сл турци и
ааптий бити, конто е искал ь да нрави сербе,я.1икъ.
Отъ старо вр^ие Панарюрскиг-Ь д^ща нзлнватъ въ
праадцн^ь та ш*раятъ на битка, която ол'&два и
до днесъ. Бнятъ се дв-Ьт^ страни, между реката,
оъ камъпе, оъ нрашки, и която страна надъ
дедее, да миве реката, тя е победителката. Лко
има ранени отъ боя, и глави пробити, ннкой ое
не жа.1на. яащото е отъ игра. Вь старо вр4ме
ранения отиваше ирн баячка, която иу пребайваше:
овви. мини, замини; дру1Ч) ново намини.
Разказваха в^ии, че това станало отъ неиавиотъ
въ нача^хо иомежду имъ, качо биле ибирщина отъ
три страни, та до рд-Ьто се съсватътъ и станатъ
една кръвь. Дручм! кавваха, че не е отъ това, но че
в тритФ. заселенци оаь войнственъ народъ, та тая
игра ги задоио^1ява, за тона сл'кдва и до днеоъ.
Бейовете Т.-Пазарджийски Гаванозъ-Олларъ и Панагюрище.
Тия бейове см дошле въ Т -Пааярджикъ отъ
Влагика, дЬто са биле единъ видъ князе. Т-Ь б^1ха
Асапъ Вей и баща му Ахмедъ Вей. вай-иапр'Ьдъ
прнлеци отъ Тръпованъ аа Ьла1ика Т^Н имаха ^^^ъ
Пазардисикьмно!^) челтици и 40-50 хиляди овце
и говеда. Т-Ь си имаха и кехая, по-пр^ди Счч^йко
кеха>1. ]>аиеие1^ъ, а посл^ Стефанъ кехая. пана-
ь

— 8 —
'шорецъ РТлаха скщои кулл на чнфдипа, на която
се ивлазяте горе съ каруца ч на кехаята кюрва
беше подобеаъ на Бейовскит'Ь, оаио че по кр;?;1гь,
и отъ шавЕсъ. Кюрвовет-Ь на 1^йовет^ 6*^X8 велм-
Еолепаи и дълги 10 сантима повече отъ чив'кшки
бои. Тава бкха дъл1Ч1 и раканет-Ь, които не се об- _
личаха, но си ииаха «"Ьото клд'11то ое провираха^Ц
рв1(^'г%, а накъ друрото пущаха отвади да виене,
споредъ вюрва. Така щото Беиовскит-Ь вюрковв, не-
иожаха да се носатъ, безъ дваиа слуги да дър-
зватъ отзади аолит'!^, посл-к ги поскрапиле сл'Ьдъ
1ч>дини. Т'Ь испълняваха пословицата си Салтанат-ь
тюрвлеринъ дъръ (славата е на турцит'кК 1Со*
гато седнеше н^вой Бей на черншата, дваиа слу-
ги за вюрва стояха задъ ие1Ю и внимаваха вавво
ще Бея да аапов^^да, или поиска, т-к си часъ 1це ое
сауоаатъ като соволе да 1ю овършатъ. Други трн
чвтворица отоеха при нар1*елето, та иу менуваха
огъня, което е проснато не по-малко отъ иеть
метра на далече. Т^ъ на Герьъовдень иалааяха яа
кулата заедно сь Есехаяга и се мереха съ кантарь,
та като адаха пр-Ьзъ лотото Я1'нетата да видатъ
колко еж притурили до есента, само че до Гер-
г^ьовденъ ягше не колеха. Тамъ свиреха овпрджйй
И играха киочегц! цЬло л-Ьто. Лсанъ Бей повивадъ
единъ ПА'гъ и Панагюрския вииетъ, Цв-Ьтко Чор-
баджи, Хаджи Томовъ брат», съ неколцина още
панагюрски чорбаднсие. Йа чудо 1ч>л'Ьмо тцо в <5в-
ло ТОЯ икрамъ и гостуване Ц'к1а недЬля и на ис-
пращаиего имъ Аоанъ Вей Мсмнюнъ-олмушъ. (се
блакюдарплъ) и съ дв^^т'^ си рлщ'Ь държатецъ ра*
дет^ вмъ, аомолилъ имъ ое тава: вия имате едияъ
фермавъ, желая да гч) вида Затова да ми 1Ч> мо-
иратит^ съ единъ вашъ чов^къ; и т^ му се обс-
ипали, и като жу гч> иопратили. чееалъ човека
тамть трм дни, а тк му яое вазвасн, че Вея ае е

разположен ъ, та още 1ю не е видялъ. Идп ен ти,
жу вавва^ш и Вея ще да ви гю изпрати, съ ве-
1Ч)въ чои^ись. Но иасюоро уи^'клъ Асаиъ Бей, и
фермана останалъ у Махжудъ Бей сиа-ъ му. Ни-
ояоро ол'Ьдъ тоиа туриле десета1еъ, гь Цанагюрм-
1де, а по-поол-^ н други данъци. Понеже ферма-
ните паднаха 0.1'Ьд'ь тешзеиага.
Въ онова вр'Ь11е Гаваноть-Оолларъ пиаха ооо-
бао блахюволение кънъ пана1'юросит'Ь цигаае. като
вхаха и изяжда отъ т-йчъ. да ииъ правятъ кюре-
цвт^ за ча.'1тицит'Ь и да имъ работлтъ челтици-
т4ь в да 1шъ наииратъ работници и т:к б^ха
мидаимь на Бейовет-Ь, а ае б^ха акои!1 като бъл-
гарет^. 11,11ган11Т'к поискаха да ииъ е отд'Ьлеиъ
данъка. Есакто ож и отд-Ьленъ народъ. Вейовет^
1ШЪ отд^^иха данъка, кнто и.^гь поставиха отъ
Ф^хъ Ичери |5аци1е, |11ътр'кшни 1\лави| да вмъ пр*^-
ставляиат7> народа отъ 20 кл^щи пр^^дъ влаотьта.
Ичери башиит-Ь Боювлу Петарь п Алтл Ко-
дачоолу Петко ое облнчеха като египетокит-Ь фа-
раони съ дълги кюркопе наметнати, съ р^каве до
ммата, ша^шаре ясъ«1ти. и чпзни червени, а ^ют6
чехли }кълти, н меотове червени, и ва феса нмъ
шамия завита, и като вървеха и8'ь п&тя оъ за*
палеаъ дълш^ повече отъ нетро чибукъ. надигате
ое дима на колела, като пушеха м тютюнпцата
нмъ висия висЬще бодната въ пояса имъ отзади.
Като пристигнеха нл конака, влизаха съ тимането,
аозволвваше имъ мидюр1ша и сЬдяха като проо-
нать чибуцит-Ь, аахващаха муабета съсъ мидю-
рина тапа: 1^^енд1I^гь, да е живъ царя и бвиовеа^Ь
че ни повишиха по-гор'Ь оггъ всавурлта, Нпя 081«
оне на горния юатъ, доле о?^ канз*рята. Намъ се
повН^рп цароката работа, да правикъ кюрецит^ на
чедтш^ит^ в да работнмъ чвлтшц1Т'Ь. Добихме си
работа 8и дояе и за носце. Доде вавурята! Още омв

— 10 —
упълномощени оть Вевовет'Ь да еиледисваме да не
станатъ чатп.цвАЦм отъ наишт*^ и оть Г>уи11мт-к
вавуря. Когато додеше ираавмсь официаден-ь. 1^р-
ски ИЛИ баирамъ, т'& отиваха на мид]орииа на че*
отито, аабучени съ шицоле. Щомъ вдиаеха въ
конака иаъ иевджурит-Ь изхвърляха пшцолст-Ь,
данъ, даиъ! да е жииъ царя! 11ос«1')^ с^^датъ ь
ващать мухабета. (Конака 6\\ше я» високото м^-
то на два ката п 1иедаше се всичкото село. сега
1-о исхабиха като (ч^ сьградиха въ р-^ката). Нита
ги милюрмна: какви новини носите? 1!)феидимъ,
казватъ т-Ь— единъ вълкъ олааялъ отъ бърдото,!
потръсиадь покрай Гетановия дюкянъ та 11р'к8ъ1
чершиата. та пр'Ь8ъ хч^л^м-ия мость, та у Буюклю
Нетаръ въ вочицата, Хване д'ьрта свинка аа уиш-
т"Ь, дърта свишса завива кв-и-и-и-къ кв-и-и и-въ-
искокне Ь^н)клн1 Петаръ съ т-ьнка иушка. гау-у!
Иодилаши се вълкъ, та се повърла пр^ъ гол'киия
шооть, та у Кодя» Петкови въ градината. Изкок-
не Коджа Иетко съ чи((гь ]1и1цоле дааъ, дввъ,
&-А-<ь! Подплаши се вълкъ, та ир-Ьаъ дола, те
1Гр%8(. ДИМОВО поле, та пр^^зъ бойчина кория, та
на Боижиската воденица ламбурласъ и удавилъ се
въ улея.
Такъвъ имъ е билъ мухабета
Дру1*ъ ил^ть нита 1*и Мидюрияа^ кавъвъ
хаберъ носите? Т-Ь отроварятъ: Е([)ендимъ, ва
Лулу Свирджията жена шу. подухвала му мно1Ю
плти, а бе Луло, хората ката денъ 11р'{;нооватъ
отъ оахлпиата джигри, шкембета, баби, чърва, а
ти никога не кутпА баремъ единъ джигеръ, да се
пооблднгпмъ. Той се клималъ съ главата и д) малъ:
де жена. де, камь п^гри! ^{ов^^ка вое н-Кмаль пари.
Кдинъ дснь отъ н'кк.'У.д'Ь добилъ пари, отиш&лъ
ва сахлената. та купвлъ б джигри и 5 шкем-
бета и 10 баби и аабралъ още двама хора, та гн

— и —
занесле до дома и}% па вика оть далече Луловвца!
хайде ссса оваляй котлит'к о'гъ водиика. Като ги
изнакачпле иам'Ьото котлит'Ь, дума на Лулувица,
хавде се1.'а иди у Гаджови и у Хад-лсн ^:1,еянови, и
па кл;д'Ь щешъ у чорбаджиит*!!^ та нвжъ виа ли
това та ас викай че Луло въ бмщи ве виоси.
Луло не е скъперник!., *1удо е Е'алаатон1>. Само
тона, е че азв н1;мад1ъ всЬкога пари, та ти 1це да
видишъ какъ ази ще ти пълна ВА1цатя. А бе Лулу,
му дума .Лулувица, кои ти иска тол^гова джи1'ри,
шкембета, баби! Да си купилъ единь джи1'Срь, на
до пати иакъ. .Луло в дума, Хл\! едииъ джиреръ
ли? Ко.1вото си поискала аа толкоиа годинъ, тр'Ьб-
ваихе се1'а сто джигри да ти довеела. Луло, ами
Бакво 1це правиАгь се1*а тия джигри, шкембета,
баби? пита 1о Луловица. А той вика хя^, Е-им1^1и
сиромаси? ... А бе Луло, клчд'к хце да тр-ьсинъ
сиромаси, вали зваешъ, че по и'Ько1'а в по три
дни не ядемь/
?! Т
ой така, тя тава, повиссаха ни
аацц черибашвет-Ь, и 1<ючъ-беля, по1'одихме ги.
Малдииа ли сл. които куиуоатъ ва дома си
не потр-Ьбнв н-кща . , ?
Като влизаихе черибашия в'ь черкова, отиваше
ва пав1'ала, купуваше дв^ цо-гол'Ьии св'к|ци. и пра*
п^ше еиитропа, или дру1Ч1, и посочва му те. хе-е
на орегца ги иапали, иа сиромаха ва сиФ>тията, (на
ов Ии. Кръс'1'итель|, и другач-а да |юлия светия,
що е оъ дългата брада до аемята, и иалиааше оо, та
си отиваше. 11ему честа 1ч> ае допущаше д»1 се не-
прави въ черкова, Т-Ь се хч.а-Ьм-Ьеха и ир-Ьдъ бъл-
х^арит-Ь, а б-ь-грари-!"!! се не сЬщахада ии почитатъ
освенъ сь маитапъ, както ве зачитаха и беиовет'^.
Пааах-нфци като търговци къ Цари1'радъ аа общи
и '1'ър1'оиск1( работи се отнасяха до 11лоидииокит'к
чорбаджие.
Асанъ Бей беше хриотианскп приятел:.. Той

^~ 1Й —
-вастапа на патриарха д» овладичи любимия ои
ПнзарджинЕки ноггь Дпояисмл и направиха 1ч>л'Ь-
иата черкоиа I (азарджишка . Тоже засх^ава н ва
нашата гч>л'Ьма черкова. Той съ честаостьта ои
б^ше си арооплъ пх;ть, та лу ходеха отъ ииого
л'11Ста сиромвои иа работа съ заплата на челти-
^^({т-к му, съ паиарюрф] драгомане и работвицн.
Лла сннъ му Махмудъ Бе<1 беше нечестео-ь
и Панагюрци се одрекоха д^ му ходатъ на работа.
Той у11отр'Ьби снломъ да нскарва работници, но
тона причини, та ое убиха н'Ьколко яаптий отъ
момци, аа който подкариали сестрите имъ, в твя
момци бе1П1ле тогава пъ Араоистанъ, Ивавъ Узуна
намКрилъ иккои отъ тяхъ въ Арибим осгарслс И
вадомеяи ва б^ьли Лраикинн.
Посл^^ СО гауаеха Панагюрци Есатове ивициатн-
вата 9>к Пев 40 Хаджи Деяновъ, тасъ помощьта на
чорбаджи Стоянъ Ча.1л^В11. заведе кмета Хаджи!
чхлу — Иончо иъ Цариградъ. та аодадоха жалба на
садразаминА (великия велиръ) ч^ нопратиха Мах-
иул^ Вея, въ заточевие, йолуме беделъ (до жпиотъ)
въ 1843 1ч>д.
Но черибатиет'^ неможеха «ато българет-Ь да
■се прогнвятъ на Махмудь Бея, та б^ха малко по»
агр^шиле на н*Ько1) бъл1*аре нрн събирането ва
работници. То1»аваши»я кметъ, Хаджи Геор1*и ги
аацдашиаше съ отм?А1цение. Затова единъ но едиаъ
всичкит'К ци1>аие ааловиха яа иумъ помои^ннка »а
вмвта, за да ги ващитява. И та1еа съ вр-Ьме той
■стАна кумъ на всички, и затова му остана пре-
впмето по ци1>ааски (кереваиъ) — вумъ. Тава об
ювърши черибаишд«>ка, и отъ Т01«ва ое зарекоха
да ее ае д^йят-ь отъ бьл1Ч1рит^ и езика си да не
говорятъ, и ее1« вивой не знае ни една дума отъ
не1ч). Отъ то1^ва боиовет-Ь вече бла1'огов^1еха пр^Ьдъ
11а1аагюрци. Затова в-ь вр-кне ва възотапието ваукъ

— 13 —
имъ, Али Бей, иаирати една ордия. да оиустоши;
Паиах-юрище ан отмгьщеиие. ай бащи си Махлудъ-
Бея. Ала пловдивохсит^ чорбаджие го пр11Ср^1ц-
иаха С'ь тедеграмит-Ь до Стамбол-ь и обратно до-
Афусь паша, та желанието на А.ш Ве!! се неиз-
аълни Тия телеграми запазиха и Коприщихцъ.
Сл-Ьд-ь това, вт. пр*Ьме на баташкото вънстание^
Али Беп запов-Ьда на Ах1иед1. Ага тъмрашлията,
да ограби и оп^стоши 1>атавъ. Ахмедъ Ага му
взелъ писнвнно, че ако стане въпросъ, Али Вей да
отговаря Като повика султаиа Ахмедаа, той показа
че биль 1*1миръ коолу на Али Бея. Султана повика
Али 1>ея да от1Ч)вори за Батакъ^ но той се утроБи»
Така той самъ се осл^ди и наказа. Добрия му Д'Ьдец
уир^ спокойни, а з.1ия оинъ, и злия внукъ, ето
какъ и що РИ посл'^два.
Па мнозина е изв'&стно, че султанит')! въ
Цариградъ се издавале правдиии въ дързкавдта си.
Хати Шериць (Гюлхадски) хатиюмаюнъ, темзематъ,
иди равенство, съ ц^ль да утвърдятъ държавата
си, за да б<>^де трайна, и да блчде народа по-блаъ^атъ.
Ала на тия правди ни, се против-Ьха турския
иародъ, шехъ исляма и софтит'^, защото т'Ь се
научени да леж;у;тъ а други да рабоять за т-Ьхь»
Турчина Азиятецъ е лежекъ, ленннъ. Той е
о&ществувалъ тп» Европа, че се е хранидъ до се-
нова, на бьлиарида отъ 1*ърба иу. Турската де-
виза е рахагпъ.
Около 4 години съмъ жив^ль въ Царирр&дъ.
Тамъ съмь вид'11лъ, че турчинъ работа не търси,
везъ деиъ кавета, иарг(.-лета, муабетъ. Той не ще
да работи; ье ще да се учи.
Ко1*а се канз!^ да седнатъ, аретлакъ, викатъ,
рахадъпа отуръ, кога се и8пращат'ь, аретлпкъ, ви-
катъ, Аллахъ рахатлъкъ версинъ, а кога се видатъ
питатъ се. ке<|шними. Все за ке4>а се питатъ.

— 14 —
Ала бълраритЬ ое питать каква е работата.
Той ааае. че главното н^що е работата. Той ва
вея пита. Нева това да иу б&де на българина
девнзита, до врав за работа да пита, работа да
напира II рабоча да работи.
Ималъ съмь случай, та ходихъ въ Маджароко,
Австрия, Германия, Белрия, Франция — Парижъ,
Оьсъ работа хората вниравплс раи на немята.
Ами турчииасьсъ ^.кефнциими* какво е иапрлиилъ.
Оои'Ьаъ пустини по Ааия, която е най-иаобилната
яеия иа св'Ьта
Кто защо е билъ нъ правото си, и шехъ ис-
ляма, да ое не даватъ иравдииитК. (^коло половина
в^къ какъ се иаруби на турцит^ ямата, отъ бъл-
гарите, и н-Ьма вече за т-Ьхъ ко11 да работи, и
тия да лежатъ. Та до въстанието турския на-
родъ въ Бъл1'ария съвсЬмъ пропадна, та вито
стока остана у тяхъ. нито мюлкъ. нито пошшакъ.
нито царс'1'во, — всичко пр-Ьмина у б-ьлгарит-Ь. 11о
причина на трудолн)бието, бо1'атството и царсгвото
беше у българит-Ь. Турцит-Ь 6'Ьха си окърствде
рлц'Ьт^ цр^дъ бълрврпт-Ь и питаха: не дееджвв-
съпъоь чорбад:киларъ, Ния б^1хме ой взели цар-
ството икономично и съ халалъ. Садс урсуздука
б-Ьше осталъ у т-Нхъ. Т'Ь ни олу1'уваха отъ всЬва
страна, даже т-Ь ни вард-Ьха караулъ и яощ-Ь до
д-Ьто се наопимъ. Всичко това беше отаиало отъ
ленЕоога ниъ 1^ротвото беше у наае, ами р^кохие
да си 14) взеиемъ чр-Нзь ваконъ, публично пр-Ьдъ
св-Ьта. да не речатъ че сме го откраднали.
1^^к не даватъ 1гравдини т'Ь на българит^. Во-
ратъ ое съоъ всичката си сила и не даватъ.
■О*^!»^

Ц. ПловдивсинтЬ чорбаджии противъ
турското тнранство
Плонд11ВСкит'Ь чорбаджии, Стомаъ чорбаджи
^1а^1л\ки и Михаилъ 1>е11, Рюмюшъ Герданъ б^ха
снабдени съ царС1:н сила и ъллст-ъ^ които яа вре-
мето като киязове киязуваха нъ Иловдизгь, и ни-
що безъ тЪ.хь не се вършеше отъх^^рскит^ власти.
Т'Ь не уморимо работиха да се въоеждатъ султан-
овитН издадени правдини 1Солво повече иаб^гЬраха
христиаиит^! за иравдини, тол1Юва аовече ироти-
вод^йствуваха турцвт^ и свирепееха и се яабуч-
ваха съ орлчжия, ь даже кога си-Ьха не ги сваляха.
Пловдивските чорбаджии б^^ха влиателни и
имаха 1ч>л'Ьмо дов'}1рие ир'Ьдъ султаните Т*)! 6'Ьха
султански чов*1щи, даже и съв'Ьтници. Т-Ь още дос-
тавяха храната и обл-^клото на аскера царски, ва-
това МН01Ю 1*11 обичаха султаните, даже се и боеха
да 1>и не Н81*убатъ. за да не остане войската 1'дад-
ва безъ Стоянъ чорбаджи в 1к>ла безъ Миханлъ
Бея, аа1цото нЬкаше то1'ава такива хора за тая
р&бота. Кавал-ь б-Ьше Султанъ Меджидъ, че да би
виалъ ош,е такива хора, бн вл.у било по-честито
царството.
1Со1П1 6'^ха малки д^ца Султанъ Махнудовиг^
синове, Стоявъ чорбаджи праща) не бакншигь на
султана по 1000 я гнета аа баиряма. Султановит^
д'11ца 1'и гонатъ по двора, и гх)воратъ ^Стоянъ
чорбаджи ги е пратилъ. бивикъ вехая, Стамболъ
идареджиси".
11лов^^1ВОБит'Ь чорбаджии анаеха, че тк имаха
ва страната си султаните и за това следваха сер-

16
бевъ борбата си съ т}фдчт^. Т^ съ 1'од^о вни-
мание сл'Ьдиаха за да се и81гьл11ява1<ъ постепенно су-
лтапокмт']! издадени вакони.
«'Затова турцит*^ още повече се [Iротив^]xа в
свир-Ьпееха и още повече се въор^Бжаиаха и беове-
аха, ка1П'о въ Пловдивъ. така и въ Цаварджикъ,
и на всЬклдЬ. Т-Ь до тамъ дойдоха въ лудостьта
си^ щото вихванаха да се 11р'Ь|сачватъ ирф>аъ дова-
рит'Ь^ по тепетата да уграбватъ и да извличатъ
женит^.
Тогава Стоянъ чорбаджи в Михаплъ бей аовв-
каха ог-ъ Цари 1'радъ ^Vирадии'ь паша: вадаб>:ьде пл^ли
въ Пловдивъ, 11 несовъ чов^въ, Индже Харапъ въ
ША ГГшшрджикъ, за каймакашшъ. И г'Ьуш1ри:(а гур-
цит*Ь иай-д(|бр'Ь. То!^»» ту2)цит'Ь ги нарегсоха ря-
вурпашаларъ. Когато Аирадинъ паша поиска отъ
ПловдивсБиа табиихки 11сна([>ъ да пр'Ьдадатъ чан*
кл^нет'!^^ устабапшята ииъ не кожа да ги пр^да
де; до 1>Д'Ьто най-поол^ Лирадииъ паша обърна
топовете отъ воняка, та порааи дв*!; табахави.
Тогава чапкл^нет-Ь се намериха и се пр-кдадоха на
влаотьта. Иластьта ги наказа съ омърть, като ук-
риха въ фвла1*ата. И Индже Харапъ пр'Ьдаде на
омърть въ фалагага н']1колко турци въ Пазарджикъ
за какво 1юде зло сторено се пр^^оледваха турци-
те и се биеха и затваряха, н тава стана вече про-
згЬнение. Не ож вече ония турци, да не даватъ ва
българи нъ да 'Ьзди коаь когаач> ср'Ьщиеше тур-
чи нъ и да 1Ю бие, че му не е слязалъ, и да не
носн бъл1'аринъ ор^ьяиIв, и да ае можи бъл1^ринъ
да б^де свид'Ьтелц и да не може да блде заптие
и чиш>ции1гь и да не клепе черкова. ами да ходи
влисара, да чука и да виса отъ врата на врата: ^ва-
пов^да11те братия на черкова*' и да се не позво-
лява да чукнешъ пиронъ на черкова. Ами да се
четисватъ даскит^ъ сьсъ оиджимки Всичко това

— 17
^>^
Езмеви аодобри^ и Дпнитрнва чорбаджи направи
Каршияка черкова св ,11ваа'ь Рилски, кошхто
па-иапр-Бдъ т)'рцптв е4а.-ацъ. не даваха това. И 1сам-
бан11Т'Ь екваха, и полека, полека постепенно постапо-
внха се правдииит"!!. Димитрина 61^16 вниари епп-
тропъ цц Рилс1С11Я монастиръ, а ца Стоянъ чорбаджи
му се дължи това д*Ьто топ вт»оружи бълг^рет-к
чр'&8Ъ бегмсика, че по другъ видъ немогло ушъ ,1^
се събира беь'дива, амп да се разхождатъ българе
конници по 20^ ^^0 душп въ всЬкоя околия, по
^^•као л'Кто да броятъ и събиратъ овцет^, и кръ-
стеха се о'1'ъ удивление въ начало се»1яянт^, че
видели българинъ оъ орАЖие. Когато то11 попс-
валъ отъ султана ираде, аа да се въорАжатъ бъ^х-
гарс за бе1'Л11КЧ11е, (са;)алъ, че бълт^рина отбира
отъ ов1^в, та да отбере хубави овце ва байрзша к
за вокера.
Ко1^то въ България е било обиране пуш1сит*Ь.
било е оставено саио по една брадва въ една махали,
колкото да си сечатъ дърва. И з^д^Ьто се иопрани
адетъ да се иуипса на за1'ошшане уигь както тур-
ците на баиряма, поискано, като за свгк1цеино я-Ьп^о,
та всЬкои да се старае да се поучава иа ор.у^жие.
Тия ех му|1а{[)ете на Стоянъ чорбаджия.
Ко1'ато [говика Султанъ Меджидъ Михаилъ
бея въ 1|^ри1'рада>, ияпрати го вазадъ съ 1ше нови,
бей (княвъ) и оъ др'&хп нови, сабля, орденъ и чинъ
Стабля амера (върховеоъ ааиов-Ьдник-ь) Турцит^
в>1Каха: падишахъ ону капЗкДжп бати япнъигь т. е.
на хнокюмата главатаръ. Ца връи^ането си отъ
Цариградъ. иочти всичкия Цловдавъ ивдеае, та го
аоср']ицваха до кемера.
Ьси^^скит-К христиани го ннохч) обичаха, а особио
българския народъ, о\. когото кло!^ имаше работа.
В «ицото ги »аи^и1цаиа1пе отъ турф1т^.

— 18 —
Моохю бъл[*аре е освободилъ отъ праи1*ата в
отъ бФ^силото, и на ицохч) харакдне, подувокити е
номагаль, стт>а оямо да лу ое аоиолятъ, в да му
се спомеаеше, че еди есой отъ т^фоко тегло е из-
л1;»алъ хапдутииъ. Повече обичаше да освобоакдава
8истар'Ьлит'Ь хараилие, киито турокоти правятел'
стоо не можеше да ги улоии. Той ги повикоаше
отъ тюрит*!! и отъ планиннт^^ като имъ об-кщаваохе
оирощеаие.
Маринъ войвода, Инджето, ехларе1;ъ, пре-
селникъ въ селото Кавакъ дере, въвсггитанивъ
на Аагелъ войвода, хасковалията, хайдутува н^-
Есолво 1юдиш1, во от'ь нв1К> не оплака се внеой
бъл1<ар11иъ. Той преследваше турци само. Б^дипъ
день пра! и му хнГ>€ръ Гюмкшгь Герданъ, че ще
да му хариже живота, аЕЮ дойде да се теслини ва
конака, едн кой денъ и сахатъ да мине пр^зъ
моста одс Карпшяка оъ оръжието си и съ Х1111дут-
скит-Ь си др^хи да вл^зе въ Еонака. Това вр^мв го
чакаше Гкжюшъ Герданъ при пашата. Известеиь
беше почти всичкии градъ, че Марииъ войвода.
Инджето се теслимява днесъ, иочти половината отъ
града беше ивл'Ьва.1ъ да видятъ прочутия Маринъ
войвода. Инджето, като мииуваше моота, подхвър-
ляше пушката и пакъ я )'давяше. Мивуваше пс
край множеството, отъ което ао-мно1Ю б1>ха турцм^
К0И1Ч) п^^ха да повалатъ &соста, упхка гледатъ ри-
(^^^т^. ЦхкКаха и 1\>вор-Нха, колко е билъ страшен*]
българи нъ войвода, и викаха язъкъ, язъкъ. Н<
що окайваха не рааумехме, царството ли или сла-
боотьта си. Маринъ войвода направи и въ конака
една гимиастшса, а сл-^дъ това ц^л^-ва рлька па
бея и на пашата и опростиха му, като и той се
зарече да не хайдутува, и в'ьр9а му бея месечна
ваплата. Сл^дъ много вр^ме го обесиха ва втори
вабахатъ. И на друхч! мновина имъ опрощавапхе

— 19 —
№
■
■
така да видатъ н се чудатъ турцит^ българинъ
що е юнакъ.
Михаиаъ бей още по намрази турцпт^ отъ
както убиха брата иу вм^мзто него. Турцит^ 6'Ьха
подкупили едвиъ цт-анинъ да го убие, оъ ц^ль
аа да се избаватъ отъ нехю.
Неговата работа бЬию миого 1ч>л'киа, тя ое
връшеше съст. хнляди чов-Ьци, Прихода му течете
като р-Ька, ала той така б^п1е я нар'Ьд1]лъ, щото
в не1К>ва подписъ друп» подписваше, само и оамо
да вма вр^ме да гмеда хорсвит-Ь неволи и да прави
добриии. Това н^1що той връшеше пр-Ьвъ ц^ълил
си жпвотъ.
Деня ще дойде отъ конака ва об-Ьдъ, и ще
поспи калко, п до гд-Ьто стане двора се ивпъл-
вваихе съсъ хора, повече селяне, които дохождаха
да се оплакватъ отъ различни неволч. Той ги из-
слушаше на редъ и ги изпращаше на к^нака, к»-
д-Ьто отиваше п той, И тамъ даваше всЬком}' спо-
р||дъ правата му.
До като беше младъ Гюмюштердана. ходеше
пеши до конака съсъ свитата си А като оотар-Ь,
ходеше съ конъ Той не правесое разлика кой отъ
Еой на| одъ е, и кои какво в^рва.
Кохчкто казвате на гърцит'Ь, че вхатъ право
българит^; за еЕсаархия, т-Ь му се сърд^иа и го
наричаха ковмополитъ Всякой чов'{1Въ какъвто н
да б^ше и наи-низооеяъ да б^ше и циганинъ ва
лайджия да С-Ьше можеше да го запре на патя,
и до 5 минути, да го задържи^ до гд-Ьто да си
изкаже хала.
Сащо така беше и Стоянъ чорбаджи. Т-Ь се
восляваха въ Пловдивъ като князове. МладитЬ 1^
х*дедаха и ое криеха, а отарцит^ сто-^^ха прави.
Г'ол^^мцит^1 прЬставаха да говорятъ, и гласът ь на
вача-яшп^ит^ ое спираше Ухо като чуете убдц-

— 20 -
жаваше 111, и ово сато аидеше 0В11дЪтелс1*вуваш|
за тЬхъ, защото осаобо:л:даваха сиромаха, [соато
викате^ и които н'Ьма1ие помоа^аикъ. С&дба, която
цезна'1\ха издирваха а, и трош^^ха челюстит-Ь на
вспрааедиия и изтегляха лоиатъ изъ зг;бвт'}> иу.
Ткхаи:! [1р11Д['1\р'ь и'й1ие достиеиь ва иодражаине и.
отъ други.
Б^ихе въ вр'Ьме на Кръмската воииа. Тогава
азъ б-Ьхъ пегоиъ чоб']11гь, иа неговата работа
аами]>ахъ иаредъ десетица родииъ. БЬхт. едиил
деаь у дома му, когато Д011де едииъ гурчинъ
дома му тв'ьрд'Ь кабадшш, (аоаикаиъ види се) и
понита, оси 6} рдам* и дър^кеше чуб^ка си
себе си (1са'1Ч) аочетъ ираи-кха тона иа по-го,1'Ьм1
чов'к1съ). На бея иос']>ха кафе. Топ иал^е иа дк-
ваната та вве кафето стоешкомъ. Като вид-Ь
чина иа двора, извика му, Осмаиъ ефенди, вия с!
изкарвале аш.'ария иа чифлихеа си, иърии та плати
на хората, що ии са работиле. Зерсмъ сеиииъ илевъ
мурафа о.,1уру41ъ. Хед1ъ още недньжъ това да ве
чуя. Хвана агата да се оправя и да чиви иикяръ,
че ае било тика, ами а'киакъ да л;^же. Това ядоса
бея, та като му гълчеше* хвт»рли фи«1ДЖ1111а С1
кафето огь скалата дол'к иа калдарх.ма и иа[1'ьдц
],*0у в на варааьта го б^^ше оикалъ пр^^дъ аашат!
И канели му царсвт'1; закони, че е противъ ЦСфл
оката воля да се изкарва вече аигария.
Азъ като ш1Д'Ьхъ тоиа и него заиисахъ.
1Согато вече се установяваха оултавскпт'Ь из^
деии правдиви аа християаиг!;, иловдивскит'^ ^^Р1
баджии иробирахн мидюре да ги ]1азиачаиа. койт<]
б'Ь1Пе въ онова црФ.мс иаша за ио-малки г-1* градове,
които да ум^1ят•ь да опА\т11ат'ь бч.-хгарит'!! къ } арав-^
.1еаие иа иравдинит"!!. За Иаппгюрище с« избра Се?^
лииъ ага в ток потурченъ хриотилаиаъ Тогас
наредиха да има, отъ деоетьт-^^ махали но едииъ чо-

_ 31 _
I
Р
I
I
I
ь, »аха.1е баише. иосл'Ъ ги нарекоха Лаап. ^
да сЬдятъ при мидгорина, всипио да се върши съ
т^хъ заедно. Тогава се избраха д^до Иваяъ Ге-
шинъ, Пенчо "^^крян Радъ, Отою Босневъ и др.
Като яас^1дал11 мидюрит^» учвть 1чц както
учвтель д-Ьцата си. Това е така, онова онака и
прочее Стою н-Ькл^д^! по св-Ьта проходилт. и на-
вс4'.коя докаска на тдгорина маха си рл^ката,
на устата и на 1.мааага и ар-Ьзъ 1'лааатп, и пика;
Еаетъ Ефеидн. башъ кютине. Мпджрина му вик-
налъ^ еветъ Е([)енд1! ! Евегъ Ефенди ! Лаъ ви веща
тука за еветчие. Ч^тге ли? Речи аа н^що, това
не е така е|(»енд11М'ь, и проче и проче поучения.
Една нощь хваааде яаптиит^ ди'Ь момчета на
тлака. както си сед-Никували съ моашт-Ь. На за
раньта Мпдюрина повиква АазIIТ^^ и 1'и пита какво
да направимъ на тия момчета затворени. Нощеоъ
биу1е на тлатса при момит^1, като с« сед-Ьнкувалв.
Аа8ит11 му казватъ: ния защо сме тука, ааджакъ
ва наказание на злит'&. Цека се биятъ момчетата
на фалв1% по 50 тояги.
Казва имъ мидюрина: подпишете н азъ ще да
х-зд бия. Нйредъ подт1исват1> всичкмт-Ь. Нап-посл-Ь
дошло до д^о Ивааъ Гешивъ То11 кааалъ, че
яещс да подт!1пе. Е, защо нещеш-ь, пита го ми-
^юрпнл ето всички подписаха. Нека подпише и
всичкото село, ка;)а.1Ъ д^^до Ивапъ, мене съв-Ьстьта
ве ми допуска да накааиамъ невинни хора Е, какво
киолиигь ти да ваправимт» тия момчета, пи'1'а 1Ю
мидюрина. Казва дкдо Иканъ. азъ мисля да ое
пуснатъ довечера въ темно, да не видатъ хората,
че еж затваряни, и ако биемт. нстшвит-Ь момчета,
II ги опозорим'ь, тФ> 1це се пр^върнатъ отъ най-
добри па най-зли.
То1*ава скоква мидюрина да ц'{;лува рак;^та на
^дЬдо Ивавъ. Д-Ьдо Ивваъ си дръпна рлг^к.чта и а

22
недава. Иадвилъ кидюрина и му я ц-кауналъ. к»го
ху Базвалъ, дай да ти ц-клувашъ р&ката, за д'Ьто
ва^Ф>рнхъ единъ чов-Ькъ умецъ въ Панагюрище.
Като седиалъ нидюриаа, кавалъ на Стою Босневъ
сСб^Стою чорбаджи, авъ се не над*Ьвахъ на тебе
и ти да подаишеихъ. Каиа^ть Стою^ Ами ааигь да
се д^я отъ дружината, всички подписаха и ааъ
подиисахъ. Ммдюрива на ново ги поучава. Никой
ле е длъженъ да прави, щото множеството прави
и да върви на кл^д'&то множеството върви; вс^кв
е дл'г>жеиъ да търси правдата, и да извършва
аравого, това иска оч^ аасъ царя и Господь
Казалъ д^до Иванъ, ефенди, да е живъ х^ря,
че ни даде училища. За наир'Ьдъ ще пристигнатъ
образова и и младежи, които ще седватъ на н^шит^
м^уота, които ще изпълияватъ по-добр-]! царската
воля и закони, вия си признаваме иекадърнос-
тьта отъ неученнето.
Казалъ иидюрмна, хакикатъ, никои не откавва
това, че учението и\е оправи тоя св-Ьтъ. Ще дой-
де вр^ме чорбаджила|>ъ, да аризааят'ь нуждата, та
ако е едно село отъ три к;с^щи. едпна ще да е
учитель и сдива пазитель в едина ще да гв хра
ни. Запя това. че учението ще да оправи тоя св^^тъ.
Но това вр'кие е далече чорбаджиларъ защото ве
се иска сами аааит-Ь да С'Ь образовани, ами и
ония, които ще да ввбиратъ аазит'^.
Сега ния чорбади:иларъ, каквито сме си неу-
чеви, за да се поправимъ, за да изм^шимъ табе-
хета ой, ва това не се иока дъл1Ч) вр^лсе, веще в
МВ01Ч) аахметъ. Правдинит^ ва умвпт'}; хора о&
блазкенство, а «за простнт']^ вожопе. За всичко това
ЯН приказваше д^до Иванъ Гешиаъ. Дадевит:^ ни
правдиви отъ судтанит+. п черковния ньирооъ ни
отвориха очи']"Ь, да се разберемъ. че ии тр*кбиа
още и политическа свобода.

— 23 —
При едно иопрйщане Маринъ Дрвиовъ ди село
Меч1га яа в-ъ Руоня, азъ б'&хъ му харизалъ едва
дървена чаша в дв1; бувелки дьрвеии отъ дгиига
старо -би-и^арска трапеза, както сгь биле н*111Со1'ат-
иит'Ь български трапези, всички сл.довс дървеви
иа ядене и аа ииеве, за които 1*ъриит'^ още ни
8и1еатъ дървена паиида |кшило ииинки) Старит'к
хора ао-добр-и сл знаяли, че мегалистит'Ь слдове
ае 0% здравослоици. Така е. че Мариаъ Дриновъ,
|като пиеше випо съ дървената чаша ар'кд'ь всич
кит-Ь селяви въ село Мечка, така олагославаше :
Ааъ ще пил ся българската народна чаша, ди даде
Гоеподъ, както се освободихме отъ гьрцшп-Ь, така да
се *квободим^ и ото т/^рцлт^}' А-а-пминл^ викаха се-
■ лянит-Ь. Подобното нацравилъ Маринъ съ чашата
Н в въ Ибрцила. Така ни пропоп^Ьдиаха цашит'Ь
Щ първенци. Полека лека всичкит-и се са-Ьстихме, че
I намъ тр^^бва още и политическа свобода.
Н Наредихме си читалище, захванаха да нркска-
I чатъ революционит*^ в'Ьстници от1* Раковски и
В посл'Ь отъ Л. ]харанеловъ. установиха се револн)-
Ш ционнит'^ театрални ир-Ьдотавленил оть учител-
ска страна.
Н А аравителството б1;ше наредило ишиоии
^ иа вс'Ьклд11. А въ Иина1чорище, като аема друга
народност!.. зипов-Ьдацо на мидюрит-Ь да бдлтъ и
Н да шпиовувач-ъ. Кдмаъ мидюрииъ 6'Ьше уздалъ
че азъ съмъ билъ чов-Ьвъ Гюмюшсерданиви Неьч!
|б'&ше 1.4) иратилъ Гюм1ош1*срд11НЪ за мидюринъ аь
IIа^1а^*м^ри ще. То11 желаеше да се си риятели сь
мене. Често дохождай»; у дола ли аа тепци ра-
кас.у.. Въ тия 1'одии11« аия съ Годоръ Цв1;ткопъ,
<5ехме си оставили бради, то б-Ьше около X. Дц-
Н Ш1Тровото и1>зстаиие. (^'Ьдъ ир^не асгь я напра-
^ вихь четалиста брада, турихъ и шаггка 1«о?ие11а.
види се, че това ве било но вола иа д1^1Д10рица, но ие

24
е. иска.'17> да аш 1еаже Аии едиаъ деиъ мидюринн
билъ иа чершията сЬдиаль оь чорбядяснигЬ. Ве-
ща ии заминавалъ отъ танъ Мидюрина 1Ч> пови-
калъ и му кааалъ Нено б^, т» си отаръ чов-Ьнъ
вече. защо си ие оставишъ брадата? Казалъ жу
баща ми сфцид1Ш'1>! Брадата иска изиетъ. старгь
оъиъ, вешо1*а да и чина изиетъ Аии съмъ оставидъ
оива си векилпиъ. та гой я оставилъ аарвдъ кеае.
Това ир'^11е азъ 6'Ьхъ иасадилъ нет&лъ ая
оппт'ь да видя да ли ще да ван^ти жицата, и
Есакъ би той иирдилъ пилетата отъ соколит*. Ми-
д юрп на л юбопп тству на ихе м ного и често дохож-
даше да вадавча подъ петела аа яйцата Единъ
пл\тъ като иидивчаихе ввпусва се петела, щото иа
всичката >1ахала иемижехме да го хианеиъ.
Мидюрина с.1'кд'ь н^1сой день ми рече: То^орл
*»^боджи хванж ли петела? Пия сте се аалти,^ аа
ьевъам^жни ?1сща. Лзжгсъ, аНолг, яил^с^, едерямь, 9й
хубавата рая, която *юаъ сЬнката на високото ос-
мапсно царство. жиеЬе. по-добр-Ь отъ Адамп вь едем-
ския рай. Азъ му ревокъ, Ефенди.1С-ь! мсраш» бу я,
и авъ невЬрвамь Г1етек1ъ да инмл^ти. Ама по-добр'к
че се размахна. Буюруиъ да писмъ още по едиа, и
престорих!* се, че хвчъ му неразбрахъ що яи ия-
рече. И отъиа го валисагь сь друга ирикнвка.
Тодоръ ЦвятБопъ застана, та скоро 14) променихме.
Ння мислехме че се криемъ, ала турцит-^ всичко
авоеха. ами чакаха да възсганемъ та да се награ-
бат'ь. 11а раята ще дч ой имъ бл.де пакъ рая^ ой
мислеха, и това е че пр-кди да ггочиемъ да се яд-
1\загяиаме, т'Ь зоасха та се потсмиваха.
Той викаше укумуштааъ дкшя битад7ка1гь
Ний-посг^Ьдиоти ни 1тр);дста11.'1еиие с>с1пе за Ивашю
убиеца, и отъ тогава не става вече арЪдставлеима,
отъ ка иави1са Мустафата, .сти1'а толкова** и аа-
прави 1*0 вьпрось, иредъ чориаджиет'^. които 1ч>
I

— 25 —
9
Р
успокоиха, като му казаха, че ния ще да икъ
«апретииъ, иа тия чанк&не, това имъ събрание,
Левски е дохоокдалъ в'ь Паиа1*юрище четире
плти, и обравова огъ десети аа до 1иеотнадеое
поодедоватслв. Той гв )-чеше да си проненаиать
имената предъ него, 1сакто всички апостоли на
«аободага ираве:Еа, че ако падне въ опасность, да
не ложе да 1<и изЕсаже. Повечето ит'ь членоне'1Нк
въ тая дружина ('гЬха мои млижни, между комчч)
6-к брах^ъ ми 1^еорги Маиевъ« братовчедъ ии Ан-
дрея Мааеиъ, Тодоръ Цвятковъ, на-тайпия и в-Ьр-
вия ни ариятель, после аегь ми (Срьотю Гепшаъ,
поол-^ братовчедъ зли Мнячо Мавевъ и Иванчо
иао1-рафива, в-Ьреиъ и таепъ мои приятедь. Затова
Фъвдадохь см едиа про1*рама да работа съ по-
1'ОЛ'Ьма безопао гнооть между толко1йпч> мои тамъ
хора. Така азъ всичко изучавахъ и си се готвихме
безт. да ке знае лиосто-та кой с ьмъ. Той все това
казваше: (да сме готови), 'гл качч} ан наближи нъа-
<ггаш1ето да се авпмъ.
Алл едаажъ дохождааето на Левски ме побуди
да отида да го вида. И8в'ксти ми Андрея Маиевъ,
кче друнсииата заедво съ Ле.'0ки ще да отидатъ
на с. Ваня. Нъоеднахъ сивото ко11че и отидохъ и
азъ на 1>аия, Стигнахъ 1Ч) на върха на баи))а
Во1Ч)родица. Той ходеше сл^дъ коии си, и пуш-
ката бе си върз^иъ на теркия ьъ ямурлука ой.
|Объриахъ се да вида да ли идатъ дружината му.
Ето, т'11 наливаха изъ ирада. Хайде, побратиме, му
ре1вохъ, ди иъраимъ Л 'Г011 рече: Ааъ о5мчамъ
ожка повече пеши до хода.
Ааъ конд|.сахъ на до*1Ния ханъ, сегашния, а
т4 (соадисаха на РОрвия ханъ^ и^о н81Ч5ря. Той
дойде сами долв та се сабдече въ мо1*1та одая, та
ое капахме сами съ ие1Ю ааедао, имапхе само една
^бич1са при на^е. която МЛ01Ч) се оплакваше отъ
I
I

— 26 —
турцпт-Ь. Той нападаше султана, ь ааъ поклопазпй
турцлт-Ь че це слушатъ султана. 1Сато отидохме
да се обличаме доста аогюворихме за зверствата
•)урсви и ир.
Той отиде 1ч>ре пр»1 дружината си, а пушката
си остави при мене. И река.1ъ пр-Ьдъ дружината
ой, за как7>въ внаете оня чов'ккъ^ че азъ съмъ съ
намерение дн се върна за пушката и да 1Ч) завола.
Той аа&е нашит'^ раС)отн; топа е шшюнинъ. ТЬ
му казали тона е нашъ братъ Ведяа1*а доле1^а
Андрея и покика ме, бае. защо се не прикаянашъ
съ чои'Ька, н каза ми тая новина. После той всато
донде за пушката сн мло1Ч} сла1К)дно са приказвахме.
Другарнт'^! му купиле 6'Ьха пиле аа гютиеае
н исауснаха го, но той се спуснл. н хЕгьрчешвомъ
1'0 хнанл. Се1'а дошлит'Ь съ не1Ю дружина 6'Ьха:
Иайден> Дриноиъ, той му изнесе нудиката въ чо»
валъ до края на града 1Гана1'юрище. Георги Н.
Маненъ. Андрен Ив. Маненъ и Иваиъ Дуде&ъ, а
Идио Илйов ь беше изпратенъ отъ братъ му Тодоръ
да ка-же иа Левски, че поискалъ Цеделю «Лонджовъ
да го види. (.>гъ Ванята .1евски щеше да отиде
въ Иазарджнвъ ала се повърна вь Панагюрище
у Х^еоргн Н. Маневъ на квартира. И Георги на-
в'ксти на П «.1анд:копъ че е тука *1евски. та ако
нсЕса да се вндатъ. Ланд.ковъ 1Ч) не прие у доиа
си, ами му извети да си върви за Пазарджнкъ
бавно ао пътя н да воочяка до гд:Ьто Ланджонь
1ч> настигне. И аа идг^тя се събрали. Тамъ об^-
а^алъ Ланджовъ за комитета една сюрия овни.
01гь осемь сюрии, първата, която се продаде, ще
ннеС/а на комитета парит^г й, ще събера ощ** огъ
Джелепсвпя иснаиъ. Това е моя рабога а вия си
гледайте дрт1'ата работа, рек-ьлъ Лвяджоьъ. Отъ
джелепет'11 Йеделйо .1аиджоиъ и Делчо [уг^въ,
бкха абонати на революционните в-Ьстнпци. Стн-

— 27 —
рит'к тръ1юв1;и въ Панагюрище по съ иетъриение
очакваха да иидатъ свободиа ].уь*11'арпя
Леиеки дохожда въ 11аиа1<юр11щс едиаъ пх^ти
съ диана другаре. ^Х^митрь (.)о1цл и Аш^елъ Кан-
човъ, Т'Ь спаха аа Балабавовил хааъ. Аидрея
Маневъ и Иваиъ ^|уде1гь платиха ао роотето на
Иваиъ Валабааовъ двЪ б^^ли меджидпи Той се
не всаеше 'го1'аиа повече огь деш> до даа дай.
^1етвьрти11 п&ть киь^ато Левски дохижда въ
Паиш^юрище спа при Поповъ и при Иваиъ Ка*-
диявъ. '']'^ работ-кха заедно иаптвлоаджулук-ь.
И като си отиде за посл-Ьдеиъ пл.ть »1евсюи
вД'Ьдъ десетина дена хванаха го турцит'^ п (1Л'кд,ъ
иного изпитване и и&ки го об^^сиха, а той вико1>о
ле пр-Ьдаде
Сл-Ьдь смъртьта на «1евоки 11авагюр1(и ои
нам-Ьриха други апостоли. Пръво съ ходатай-
ството на Найдеиъ Др1;иовъ и Георги Н Манрвъ^
доведоха 1"'еорги Беиковсш] отъ Коприви1,ица. така
се засили движението за нагласявание въстанието.
1Г.
Въастаипсто.
Ма^1ко вр'Ьме пр'кди да се аочве да се на-
х^дасява в'ьстаиието, б^ше ии реЕса.1Ъ Михаиль
1лей да дойда въ Пловдивъ да ми даде В7>лиат за
да ь[у права п})ежда в-ь Папагюригце. А понеже
вече въстанието наближи и натъкми се да гръмне
първата пушка, вя 1-и май*) 1876. На 19 априлъ
азъ и^(брахъ сиви пшяцв огь 1иаяцит'Ь ми, за по*
дарЪ1Сь на въстанницит^^. конто и занесохме на
то1'авншиага имь кварти]>а у Иванъ «Тековъ, за-
*) Прш&ьраа ов вглегднпиго на 20 япрмлъ ааЗДАто аекаля да
■анаднагь турца Панагюраиш.

28
чцото б-Ьгь нампслнлъ да гн покана да си наорА-"
в«'\тъ въстаниическн дрехи отъ сивъ шасвъ Тавгь
■6'Ьха^ Волоп-ц Бенковски На&денъ Даскала. За-
тария Стояяонъ, ппсарит-Ь и дрзччт. Т-Ь се бръс-
неха. Огъ всички които 6'Ьхв тамъ. остали оя^
жнви само Тодоръ Вла11ковъ, Сиионъ X. Ки1>иловъ
а Томо X Георрйош.
Ааъ като ааая на тт^аияшпия коявкъ по ш>-
Файаичио се събирахъ съ т-Ьхъ. Разсювора тамъсе
овоичи върху това, че въвстанпе правинъ ама
душки я-Ьиаие, и азъ р-Ьпшгъ да отида в-ь Плов-
Д11ВЪ да купя пушки Тиме Манев'ь ш( даде <иЮ
1<роша да му купя пушки и револверъ; и други
ли варл^чаха. Дойде дома ми кмета, Кръстю Ге*
пп1нъ^ аа да ме испрати, и ми рече да нагоиара
талих^ата оъ пушки, че в*г. се.10'го пушки н'имал1е.
Дойдогь близо до Пааардживъ. ор'Ьщва ке
Авдонъ куидурадлгиятв (Пааарджикский бо1*ата1пъ
в възстааникъ), че ааи'зжда фамилията си у пазе
въ Панагн)рип;е на съхранение за по К[.зст»нието,
аащото така бЬше окроень плана че оть окрл^га
възстаииициг-Ь да ваведатъ фамилиит^ си отъ
всички цьсгаиади м-Ьота въ Иавах-юрище на съ-
хравеаие, аащото б'}1хме р'Ьшили тука да яе до-
луснемъ да ВV1и8атъ турци.
Ааъ като не можихъ да се завърна то1*ава
въ Панагюрците, вървете, р^кохъ у дома, азъ ще
се завърна с.т'Ьдь три дви^ но Андоит^ остала у
Пенчо |-:{латара. Пааарджика тр'Ьбваше да се ово-
11ира сь 1гьастациицм Роор1*и Маневъ се изпрати
та отиде въ Едрепе да подирне тамъ бълиарит-Ь
8а да направатъ въвсгапничеосп д'Ъла. М тамъ
нищо не стана, защото се прибърза възстанивто.
Прцсти1'11ахъ въ Пловдивъ, Най-иапрЬдъ купигъ
само два репортера. Повика ме Странски въ двора
ла Ка1Ц11*ра ханъ, га ми каза че въвотаинето е

39 -
*
отаил^до въ Пана1'юрище. Въ Пловдпвъ стан»
бъркогия. Азъ от11дох'ь право ари Михаилъ Веа
и му рекохъ : ав-ь сшсъ дошелъ аа вълната, да
пранимъ прежда. Ток хм рече аа вълната е леово^
аи11 к;1кио шии кь Панагюрище. Ааъ иу кацахъ,
1го1<ато ^'Ьхъ тамт» в-юааше вищо. цо ааъ чухъ.
тува н^яцо, ВАги да ве е лъжа? Тон рече, хубаво
сте я наредили . . Каваха ми че тамъ ииа н-к-
1са1еъа'ь К1и1абалъкъ, или сть руси доиьш отъ и-Ь-
к%д'Ъ >1Ли слк ком^пв, преминали отъ влашко.
Тебе ако тггатт. н^кл.д-Ь, рече Вея, ще кажеихъ
дошълъ сьмъ да сл купя каиши аа дарацитЬ, ала
к^)3ъ-бяишята, който търсе1пе панагюрци да ги ио-
иитоиагъ. той ме шгждаше често въ гюмюш!» 1*ср-
даиовата кл%ща. и ншсора меие не повикаха да ме
интатъ ва н-Ьщо.
л\ за калабалъка що се разбрало, то е било
казано отъ Даутъ онъ баши, който като отвед-
иаигь В11д'к['ь възстанивцит^ на -0 априлъ съ-
бранит^; на чаршията въ Пава1'н>рн1це, пр'Ьобл'Ь-
чсни съ шапки дру1Ч)вндни и цгьоружени п като
му хвър..1и.и] едиа пушка за).юиилъ 1ю Иванъ Ма-
рекъ съ дружината сн отъ бърдито, отъ тамъ той
изб^и-алъ за Пазарджикъ. И от-ь кл^д-Ьто мвпалъ
К118ва.,-1ъ, че въ Павапорвгце и по балкана има аа
исЬкоя шумка по единъ московецъ.
Той уплаипшъ и едивъ аокеръ отъ 110 души
съ Иливдивскпя мутаоарифнцъ начело, които от-
вожд}и1ъ ОТЪ 11азнрдж11къ за Павагюрище, та се
върнали о1*ъ с. Калагларе назадъ. то1'ава писа
В'11стш)кь Наисаретъ^ че в'ь пвишчорския балкаиъ
има 01^> 7 до N хиляди иьзотнииици.
Това цр-Ьме въ Панагюрище сл* царували беаъ^
тур1Ц1 И) дена. Вървели отъ селата въ Панашо-
рише селянит^! за уреченото възстаоие. Царедили
ой воевенъ сьв-Ьтъ, хиледнпци, сачугници, педе-

•— 30 —
сетнт^и и деоетници, пълни яятъкмевв оъ вон-
ннци, иаивиравили си оико11ит'Ь, песемедпт^Ь, мех-
лемит-Ь, и всичко съ номощьта и на женит^. А
1сато се прибърза пъзстанието янамето зат>са'Ь,
понеже се правеше ведивол-Ьпао ушито отъ алато
л сърна на чоха двоелика. златния левъ отхиилъ
ва 11олуи'Ьс«'1;а н надписа свобода или смьрть
си алатнп букви.
Ко1^то 1Ю втасаха оов^Ьтнха го съ приол^т-
ствисто на исичк1)51 народь и сие1цеиц11Ц11Т'Ь и аа
пръвъ плть 14) дадоха да ро поноси мома. Райна
попъ Геор1.*11ова, защото покнатъ Пааах<юрци, че
турцит-Ь и отъ жена се плашатъ. отъ ко^-ато жена
нмъ ир1;взе к;Брг&ша (царица Екатерина). Максусъ
ватова паиашорци това направиха, за да чуятъ
турцпт^Ь че съ пр'Ьз|>ение ги поср'&щаме, че и едва
зсома пмъ е мно<*о да се поб'^дятъ, и да дадмка''^н
онова което подписаха въ Парншквя тра1С1'атъ^
8аЕ^1^си'Ьxа го, ала го дадоха оъ лихвата заедно.
То1'аиашния оултанъ щ^ъ да умре отъ срамъ
пр-Ьдъ ов-Ьта, защо жена му надвила и ваела му
кжр;ьмн, за да позабрави тая беля иосл'Ьтнва
до1еторъ го научилъ да пие. Сл'Ьдъ като исоалъ
третия и четвъртия филджаяъ по се уопокоидъ
и ре1гьлъ, да стане ваино а^е, „кжрл^мж /кгмжил-
ларь. И твЕЮ тоя завалия пожив^и^хъ съ тая ])ецепта.
Пренасянето яа авамето ивъ Панагюрище е
било тава. Най-на1Гредъ в-ьрв-Ьха десетина души
коиив!^ на коне, сл'Ъдъ тЬхъ вдеше Райна въ-
о^днвла на конь, който водеха двама ратници^ а
тя съ дв^1Т'Ь си ржц^1 държеше звамето и пр-Ьдъ
нея ноиъ Груйо на конь сь гол ь ножъ и крьсп.тъ
. • и сл^гдъ нея мио1Ч) аародъ, МАже, жени
и д^ца, 1еато [гЪеха:

31 —
,,Дввьть настава, тупатъ сърдцата ни^
1!>го 1^и блиско нашити) душмани,
Дер11яй дружина в-крва а1Ч)вориа,
Ние яе оне осче рая покориа, и прочее.
БенЕоиски ва конь в^ьрвеше опоредъ авамето.
улицата пр-Ьвт. която мпнуваше шсств1]ето б-Ьше
пр']Ьпъ*1нена съ иародъ ковто иолитвоваха да се
постнрнатт! добри оетниви, друш си чеотнтяваха
царство.
Като тръг^ва Афусъ пата отъ Плпвдивъ за
11ана1'юрви1,е сь аскера, отъ (-*тр'клча отправи една
телвЕфамасьсл-Ьдующето съдържание до Пдовдивъ;
Като стигнахме Хайволя (Хаиваджвкъ) пл^тя
ОЕсопань, вато се яане оь войокита, ние отидохме
въ селото наедипли (Стр-Ьлча}. което бЬтае заоби-
во.1еао оъ въстанници четсридвевно, и мл>жет'Ь
турци върдеха съ орлжие женит*Ь си въ дръве-
ната джаниа Състоянието на нвстюнанет^ 6'Ьше
неописуемо, плачеха отъ радость и молеха се ва
ве1ч>во величество султа а.
Л въ в-Ьстникъ Уориица отъ 7 май 1876 1Ч)Д.
брои 19 имаше сл^ду юнгата телегрнма
Турското население въ Кдреве се намира въ
1Ч)л*Ьма радость отъ като се 113В'ксти за иоб-Ьдата
вадъ бъл1*арит'Ь въ Ланагюртце. Чиачото на уби-
тмт'к и на равевит^; отъ турска сграва било ве
аначителво.
Опоредъ Афусъ пашовит^к и8в'кзтия отъ една
страаа, а отъ друга опоредъ нвв-Ьстията отъ
нашит-Ь възсгаваицн работата стои тъй : Сл'Ьдъ
като се отблъсвали вълстанякцит^ отъ Стрйл-
чя, вясгравили една малка битка на чираш-
ката р-Ьва. и отъ тамъ ототжпиди въотанвицит^,
1и вгьо1'авовили се в'ь Вилабановата кории. Тань
08 биле. Посл-й на камевица. Тамъ се аукналъ
«дпаъ дървевъ топъ И отъ тамъ въствнницит11

— 33 —
_^ ^
отот&ииди и се установили ^гь таб^кит'Ь ва дв^т^
бърда до 1'р8да. И тамъ нанракили бий, оъ който
с& аадазли и В'Ьков отъ 1'даватарит^ иа асвера.
Топ(111Я е билъ Стоилъ Фнвджека оъ дружината
ой, а съ аушкит^ и съ дру1'и ор-удия ое е било
всякое ид1.жЕео Накаванието е било. който отс%-1*«
ствува отъ боя о куршума И биле се дод-Ьт
най-посл'Ь изб^гаа.1и отъ гол-кмата зг^ань що га
иалетяхд аскеръ редопеиъ и цередовеиъ.
Афусь паша теле1*рафнрал'ь нгь Пловдивъ че
канилъ въстани и 1Ц1т'к оъ писмо да се пр-йдад&тъ
и чак&гъ иадъ града три сахата. Ала въставни-
цнт'к му не опюиормли. Тая телеграма ни каава
Бея усно у дома му.
А като ве се пр^^дали иъотанницит^ и ни
едцаъ въсташгивъ не се хванадъ живъ въ боя» т-Ь
се отте1'Л11ли въ 1Ч)рит'Н.
А стар1^т'^^, м бабит'Ь. и жевит-!», и д'кцата,
и всички м;&же ноито биле съ женски стрдце пот*
кличиха се у дона си и не аачитатъ Афуоъиаша
да 14) иоср^щватъ и да му се прйдадатъ.
Рааяреаия Афуаъ паша тогава аапов^далъ та
изгорили една часгь оап» града, по-1Ч)Л'Ьмит1; к.ъ1Ц11,
чаршията^ черковит'^, и училишата.
И като равбвха алйтнит^ вратщ! ва ааключе-
нит'Ь домове, исклаха баби, старци, жени и Д'Ьца,
и на сила искараха осх^аналпя жии'ь иародъ, т^_
се провряха подь саблит11 Афусь пашови. ^Щ
Сл'Ьаъ това Афусъ паша испрати твляле по
1юр11Т'Ь сь ивмаиа да викатъ всЬкой да се при-
бере че паишта е иадалъ амнистия (01[ро1деаие| и
така вече мирнит*^ и безъ ор1»жие грансдавв иа-
лови ги едииь но единь гаади Л<()усь паша и ис-
прати въ Пловдивъ иавървани 1 1 6 ду шъ МА\жв и
двгк жени. И така ое отсраши Афусъ пашя, че
раабилъ и иалоаадъ юомититй въ Панагюрище.

— 83
Ала иан1и*юрци ой оотаятъ на чеотьта, че са-
>10[10лао ое не 11рФ>дадоха, и че докра21 не 6'кса
покорни на турцш^Ь.
А и турцит-й сами вид'&ха съ очит-Ь ой една
1шьпа хора, българе — 6&п> ор;!ьжие на иодявата о«
ирш'ивиха 1 деня на и 7 хиляди царска воиока
редовна и нередовна и ни единъ възстаи14К'ь ое
не пр^аде живъ въ боя, осв-кнъ съ измама ма-
ловеинт-Ь.
Осв^нъ това, панагюрци с?^ и чнотооъвг^отни
работници, та сльдбата 1'и ваварди, та аать ви
единъ възстацикъ не ва1*пна отъ турския ножъ и
подъ 6'Ьсилото съ прио;Бда.
Като се отгегдиле въастаааицит^ отъ Пана-
гюрище отншле тр1ша въ Копривщица — хилед-
нмва 11 (гьи'Ьт1111ка, Павел ь Бобековъ и Манчо Ма-
невъ и Иванъ Хорчовъ. Като в^аизале въ Коприв-
щица ивл'ю)ли 1*ражданв да ги ловатъ. ва да 1*и
ватворатъ и т'кхъ ири т^хнвт'Ь възстанници, които
ги биле затворпле. за да ги пр'Ьдад&тъ натурцит^.
Извивалъ имъ Маачо Мацев'ь, защо не забра-
дихте връпм. Ами сте аатураде фесове, бре жвн-
кари. Вие почерновате България! — Нъ Панагю-
рище ние турци гЬ поб-Ьдихме. С!воро ва 300 души
войници и гНипаци и'Ьсто и храна пригответе. Т'Ь
идатъ да ви подкр-Ьиятъ. Бобековъ извивалъ, в;1с.Д'Ь
0& воиводит'^, да изл^^затъ на поср'Ьщанието имъ.
Коприщене се втр^^щиле и завеле ги на затвора,
»каБ^1^ти ватвориле гражданет^ възстании1Ц1Т'Ь он
коприи^енски заедно съ Каолешкова.
1'1'амь потрьсиле отклича да 1»и отворатъ.
Павешъ Бобековъ попиталъ Кабдешяова по
френски.
Да стропшмъ ла вратата, да б'Ьраме ааедно
оъ васъ? зайчото турх^ит^ поразиха Панагюрище.
А Каблеиисовъ му р^ълъ: (Строшете. И като ое
I
I
к

34
аабаиилъ огкличп т-к разииле вратпта <гь топоръ.
Р1 въ училището, и на ср1*.1ца иап^ хапа що бпле
затворени, всичкит-Ь пуснале и заедно всичкитгЬ
потеглиле ва Стара-плаинна.
Б^ха упълномощени мпдюрит-Ь. да пшиону-
ватъ представленията и прочее Нспчко апаеха ц
мкигеха, ааеха. 11аи-11ос.111дн1)то ир']1дставлеин<> б^^ше
Иванко убиеца до 1'Д'кто Мустафата р-Ьче стнга
ганри и Мустафата 1ч^» направи н-ънка на вьпросъ
пр^дъ чорбад-лгии ("Ь, но т-к му капаха че ще се
вапрети на тия чапкъне тоаа ииъ сабираве, « не
стана вече прЬдставлеяие.
Муста()>ати викаиш бу дюня укумуиггапъ
батаджакь.
Дойде нр'Ьме вахваваха да приети гатъ отъ
Кдренскит-Ь кории клшловалит-Ь овце и говеда
пацагчорОЕСи, които б^Ьха наградени огъ турцит-Ь
край Плопдив-ь, да Ш! оррабать, като юомитетска
СРОка. Наи-напр^ди ааррабиле Ланджовит^ овце.
Нам'Ьрихъ Никола .1анджовъ на Кацигра-ханъ, че
плачеше, и азъ го ааведохт! 1три Михаилъ Вея
Той изпрати дисаидаре, та уловиха турцит-Ь. взеха
И8'ь рл-.цЪгЬ имъ на овчарит-Ь коиет^ и пари1^ и
др'Ьхит*Ь имъ и тури турцич*^1 въ прангата, а ов-
цет'Ь туриха на иер;&та Бежова. Азъ изв']^стихъ на
павагюрсквт^! овчаре. да си разкажатъ, едиаъ ва
други. Ако ги пападнатъ неид-к турци, да прип-
1еа1<ъ до мепс, или направо при бея.
На дру1П1я девь пристигна Атаваоъ П. Ма-
чо»ъ — оплака ми се, че 1це впсматъ говедата му,
2 1 8 на брой. Заведохъ 1Ч) при Бея у дома, които
ку избави 1ч>ведата. Р-Ькохъ на Бея, гюоподарю,
панагюрската стока е много, що иде от'ь кл&шдит^.
Тя може да е огь 40 до 50 хиляди брави.
Бсккой турчинъ питаше за панагюрската, 88
вомигеа'с1сата стока. Т-Ь с* въотана-те противъцара.

35 —
*
9
Т"^ 0% причината на в7>8стааието. Имаше иаохч)
т} рци подъ Пловдивъ да търсятъ паоарюрсвата
стоЕса, 8а да я и^раСятъ. Тъй че тамъ стаи.-;^ аа-
падапс и Шкзъ оичарет-Ь, отъ баит-бозуцитк, до
1'д11то да прпстиг-иатъ 1^ н да ци обадатъ.
А8'ь отидохъ при бея и })аакпвахъ му. Той
иапрати страаса коииица Воловет'^ и.чъ К1>ля']% б1>ха
нмъ откарале баши-бозуцит-Ь Като 1*1! улови аЛ,
кер», туриха ри иь прангата. Ноловет-1; ватиорТ^ха
по чифлицит-Ь. пос^!^. 1'и изпратиха на хубаиа
паша въ 1СарловсЕСи-г'к мери,
КовсгЬ по Рладно поле, и по Бвглишвит'Ь
ливаде. А овцете натшсмиха и т^ да с<V> бли»о
около Илоидини. Надъ Дермендере по и.1анинит'Ь
отд^Ьлнча 14 хиледи овце. Наи-миогото въ Доспадъ,
а другит'!'. иъ други планини и мЬста. Бея по-
стави на ш^ккои билюк-ь ио турчинт» кехая, и на
ксЬкои овчарь царски нишанъ на 1*рА>.дит'Ь. Тур-
цит-к като гледаха това. тЬ разбираха че та^1 отоеа
се илима за царицината. Бс1<ли|п» аикои не см'йеше
НИ1Ц0 да пибарне. И като се вече помири бея им'ь
отпусна стоката. Бел още направи разпоредба ва-
едио сьсъ 11н1иата и аапои'Ьдь изл*Ь8е, отъ ко1'о
каква с1'ока се е пл-Ьнила да се повърне надзади,
м вемаха си я, които ой я издириха.
ир^Ьзъ май б^ше, ко1<ато докараха отъ Пана-
гюрище и от-ь иазарджикъ около 400 души за-
творници п'Ьши наиързани, а н^есои в'ь кола. Иа-
д'Ь8ли б^^ха на моста мао1ЧЗ св-Ьтъ, да ги гледатъ.
Отъ докаранит-к единъ б-Ьше хванатъ съ възстаа-
ялческит'^ си др'Ьхи (Милюрковъ). Гръцит-Ь викаха
ваишлеосъ, ваишлеосъ, (царь, царь). А турцитй
викаха коиита гявурларъ и хвъ|)ляха на т4хъ съ
камане. 1'Сато казахъ на Бея що чухъ н що вид*Ьхъ
. на моста, той р'Ьче комита, комита, ама на коми-

— во —
бйхъ иу кааалъ че турцптк биятъ аатвораш^т^^
до 1'д-Ьго идагъ по нужда съ удари, биръ, нки,
ючъ дйортъ. Той ве м'Ьр1си тя сл'Ьдъ иа.1Ко вр'кне
и това се измени, и д-^каидарит-Ь се проаг^олха, и
редъ стац;ь въ аатиорич*^.
Тогава аареди се джаиаиетъ меалиши, като
се асха за члеиове отъ разни народности отъ
Пловдивъ и 01-ь Иазарджикъ, ва да ар-Ьс/У.ждатъ
ватш^рницит^. Бея знаете, че Анпдня съиН>гааше
Султана, аа да даде опрои^сние на вАтворницнт'Ь,
ц да удоилетнорп бъ.и.^ар&И! п загубата икъ, за
да ие стая въцросъ да дохожда тука Русия. Ни 1Цо
ае отаваше б^зъ беиовит'^ илаиове, които настоя
да блдатъ членовет'^ Мошовоигцд и Владовци в
всичви които да забаватъ работата н исиитит'^,
до рд^Ьто да пристигне Лмпистатмята отъ Султана.
Той посл'^ изясЬии н-Ькои изъ мизли та, които
бр'1>заха сь иаканаиието на аииовн11Т'к и пашата
меаи.
Кдиаъ день б-ки» у Бе1юви въ двора вогато
дойдоха двама бълсарв, иратеии!^^, отъ рупченсвна
бадкаиъ.
Кач^о се авиха на петната врата у дома му,
случайно Бея б^ию и8Л'1*>8ъ«1ъ на широката диванл^,
11 т'Ь като го вид-йхн зак^таняха се още отъ вра-
тата. 'Гои имъ извика и^о е байо, т^! захванаха да
се оилякватъ, че по техния ба.1каяъ населените
турци си наточиха аоз1совет'Ь, брадвитгЬ си. оат&-
рит^ си, за да ивколач^ъ бъл^арит-Ь по балкана.
И турцит-Ь се събцратъ пи купове, м не ходат^
нм на една работа, ама чакатъ деньтъ за клането.
'Гой им*г. рече. и-ьриете на конака, озъ ида. И
като отиде, изпратиха хюйока, оъ Азисъ наша ва-
едво, и завардиха тогава Рупченския балгсаиъ, и
не стана никому нищо. Хаджи Геор1'и отъ село
Бр-Ьотовнца разправяше на Гаиазъ ханъ. каеъ чу-
.3-^

37 --
деоно заилвилъ Гюмюшгердавъ селото 11К'ь на което
^идо р'Ьшеио Баташкото влане ан 4 буатовиици.
аа кое го турцпт^Ь иу пска^хе прошка, че хц-клн да
ваираватъ яилл>1и.1л.къ
1Сато се иоуимри, н'Ъболпо панагюрци хваиахне
турчииъ ясакчия, та отмдохме нъ Панагюрище.
•Занарпхъ Иаиарюрнще едва часть м81Ч)р-];у1о Н'1^ко11
отъ вапш пааа1'юрци, се похвалили аа Афусъ 11а[аа,
че ааъ саиъ отишелъ да купувамъ пушки, та сл^дъ
примирието, Афусъ Паша изиратилъ аокерлии отъ
чадъретй, съ тиникии газъ, и иамнвале и вапалили
кл\1цата ни, оъоъ всичката жч търроиска стока,
щаяци, прежди, вълни, тевтере, ааписе — всичко
иа1.Ч)риле и ограбиле. И вардиле на колело иокер-
.лии, да се не аапалятъ и клмцит^ на мирната рая.
Из1Ч)риле в водешп^та ии съоъ всички!^ й
яашпни, и съ нашииитй ми, които 6'Ьхъ 1М1 ари*
бралъ отъ Ка.1офер-ь. и отъ Клисура аа оъхраве-
яде при тукашви!*^ ни ааедцо въ водеаицята ми.
Потрошиле и дарака ми, който рабо'1'ешс и-ь
О, Поибреие. И така, аяъ които б^гъ дон'Ькд!;д'Ь
състоя теле нъ, пр^^върнахъ се аапеднъжънаи-б^^доаь.
Оаварихъ д^и^та си, че ядатъ горчивъ хл-Ьбъ
отъ иа1Ч)рялого жито, отъ които ма.1КИ]1 ми Лианчо
се повече понредилъ и умр'^* Тогава убили и
баща ми 80 1Ч)дишевъ отарецъ.
Пасганихъ д-Ьцата ой въ една пвба мокра на
Д'к.ш Продавоиа въ ккгцата, по 30 1'рои1а ивемъ
на гюдипа, че п'Ьмахъ пари аа по-а1-одпа кгг.и^а.
С'йдяхме тамъ 7 хюдиии. Единъ чов^^къ ое
яам^ри чеотенъ, Ивааъ Д-Ьяновъ Попа, та ми по-
}}ърцп 40 лири, дадещ1Т'Ь ми пари иа ааемъ, ва
черковната махала да си платятъ дааъка аа турцв-
*г%. Маварь че ми б*кше иа1Ч)рядъ ааппса, той мв
ги п^1ати. А дру1'ит^1 ми борчдии повечето ивбили,
а Дру1*и нищо не платиха.

— 38 —
А до д^то да ой напрашшъ в&щата и воде>
Н111\ата втасаха ц-Ь-ш аа 18 години, кога какво
могло. Обезобразиха се зданията. Воденицата става
ва четири наставки, къщата на дв-к наставки с-ь
три отд'Ьления (три стаи). За направата си прода-
дохъ всичкия поаемелень имотъ и сина ми всич-
чкит'к си спестени пари.
И до днесъ се ае пооти1'на да оа купикъ
едва педя земя. нежели тър1ч>вецъ да стана, как1'о
(ИЬхъ (Толкова падналъ лесно, не се вдига)
Когато да вдигнекъ в'ьаотаиието, ва всич ки
думата б-Ьше, дързайте да се освооодимъ. та кому
какво ос ялгубп държавата ще да ку го заплати.
Въ Н'^то това. МН01Ч) плахцахъ ва повволеииа и за
14>роко право и пр. Тавъвъ е свгЬта.
Занаята ни, абаджаллчка падна О'1'ъ 1.ч).1'кь1ит^
фабрики, що се построиха н'ь държавата, та не
ножа да го бжде аа по-нататъкъ. Остана ми ло-
нинъка само отъ воденицата свромничко. Водени-
цата ми е в'ь града на панагюрската р'кка, която
р-Ька съдържа вода оаъ едииъ камъка, до два да
кара. споредъ дъждовете. И по сме благ^одарни съ
свромеиъ поминъкъ и свобода, отъ колкото бо1«ти
иодъ тиранията. Сега да доидемъ пакъ иа думата си.
Като си доидохъ отъ Пловдивъ, Ппнаг^юроса-
та община оъ Петко Королеовъ на чело (сег^ашеиъ
свещеникъ). ме поср^>щиаха мно1ч> учтиво, като мн
и побла1Ч)дариха че съмъ иастоялъ пр-Ьдъ бея, та
набави Панагюрскит'^ овце и говеда, та 1*и не
х^рабваха турцит^*
Т-Ь ми се и<1Мо.1иха да се повърна пакъ около
ватворвицит'!^.
Като мн дадоха и 240 гроша за плтни раа
НОС1СИ, дадоха ми и благодарителонъ а;фесъ на бея,
(отъ който адресъ имъ поискаха» копие и до днеоъ
^ю чувамъ).

— 39 —
Като вааеоохъ адреса на бея. казахъ му, че
иъ Панагюрище сл^ пзтелааи около '^ хиляди души
наедно съ околиит'^ села. които пиле въ Г1аиа1>ю-
ртце и 116 дуиш млг.же и 2 жеяи о& докарани
иъ ГТлоидивъ и сл\ затиореии. Тон ми кав^х. че
всичкиг-к тия затвориици ще се иуоиатъ.
1Сато отидохъ ово^ю йатиорницитФ.^ които ле-
жеха въ Пловдиьъ. азъ изучпх'ь. че турцптЬ пла-
шили женитЬ че ще 1М1 о-Ьсат!. А ва да се изба-
иатъ оть б^сеиети, имъ дуиа.1и, само единъ п;^ть
има, да се потурчатъ.
Булит-Ь се съоирвли и обличали Райна съ
булскиг'11 дрехи и 01^ърл11цата ж-ьлтици и туряли
на шията и телъ и тютюриета шъ буаит'^ I и ле-
пили Есана на но1Ч'егЬ и иа ■ дана.1и О1иедалото да
се огледва.
Колко ще бл^де хубава була 11а еди кой си
бевски синъ думали, като го покагиали отъ алт-
иата црата.
Като гюраппранихь това иа Лтаиасшси Вей,
ваи-1'ол'!1мия синъ на Гюмюшгердана. той ми каза:
ти можешь още утр^ да пуснешъ жепит'Ь, като
не научи как1> да направа^ та ако \т ве иусиатъ
рЬче, иия ще да имъ кажемъ едио турчене.
И ааъ иаи])ииил-ь едио ирошеиие до пашата.
Ефендимъ, р-Ькохъ, тука сестра ми и комшийката
ни с^^ затворени у еди кои си имамииъ. Пратеиъ
съмъ отъ ка11кит4 да ги видя за ад^авето имъ и
да имъ даА1ъ харашлАчк*!*. 1Сато вл'каохъ при паша-
та Лтанасаки 1)011 б']ш1е сЬдналъ до пашата. ^\о
гд-Ьто пашт'а четеше прошецието, пообъраахъ се
иа страна, сдниъ д-ьрвеаъ топъ б^иш иоираненъ
вадъ вратата, Пашата ме попита: кра*1ицата ли е
сестра ти. РЬкохъ не е тя, дру 1'а1а е, съ паювиаь
уста из1'оворих'ь ла^жята.
Прошението ии се подписа съ позволение.

— 40 —
Прошението ми се подписа още на дв^ станции,
до гд-Ьто ме отправиха до единъ бимбошия. 1соито
прочете хиряаиала н навика инвлнна н му звпов^^да
1Цв ввеметъ тогова и ще го заведешъ у дома сн,
вхд'кто си ватворилъ жеиит'Ь: ще ги аввЬд,еигъ на
ПАГната врата, а пего ще да туришъ отвъдъ пжтя.
Ти ще отоитъ на ср'Ьд'ь плтя. топ ще да ги
пита ва адрапето имъ п ще да имъ даде харахп-
ЛАВЪ, и да говори турски, та и ти да разбира
що се говври. Хайде сега вървете.
Ниамипа мк взе тимането, чают> отъ доле отъ
хасл^ра и азъ подобното напранихп.. Той ме :10веде
хзвъ вадната конаппса врата Тамъ б^те едва т^^сва
и вривя у,1И1ш, гд-Ьто сега е градина на това м^юто
Тамъ му рНкохъ: Е<{>еидимъ, моята сестра и ком-
шихпадта, б'Ьха ми изо-Ьотили. че тп си ги мио1Ч>
добр^ гледалъ. та обичамъ да ти подаря кафе
парас;!» в му дадохъ н'^що от'ь Су^лну^ меджидми.
Като отидохме до клщата му, той истропа. Н-ккои
отключи вратата. Обади се женски 1мисъ и ивбера
авп^йгъкгъ Може да б-Ьше ханл;мката му, Той ме
хвана ва яката и ме 8ав.1ечс въ диора и ме остави
пр^дъ ватиора и отиде нататъкъ изъ 1*радпната.
Хвана ме ои^хъ. Иввикагь му: Бфеидикъ, турски
ли да 1Ч)вора? Той рече: кавто щешъ говори.
Йваичовица Иаоиравката шиеше ва xавл^м
риввч вънка на двора. А Райна Попъ Георге;
лежеше въ затвора на хаскръ. ватвора бг^те
тинош! турски зандапъ за истезаиие и по влага
и по всичкит-Ь му качества. Той 6-^те и за лу,
ввца. Тамъ се повреди вдравото па тия жени.
Сега авъ съмъ дотелъ л& ги ва}'ча да
пр-Ьоторатъ на болаи. н научихъ ги. щото и
мина да се ув'Ьрн, че оя. болни дори до смъ
Като изл^аохъ, 1Ч)ворихъ аа д-ръ Владо
иде да 1*и види, га да имъ даде рааортъ, че
И!

41
болаи. Ала то1*1 в^кше [юворилъ съ Атанасаки бей,
ти пещв да отняе да ш види, вни ми даде ра-
порп», че са болни.
Цаправихъ второ прошение до пашата и ту-
рнхь рапорта въ не1Ч} и пиоахъ: 11Ц)еидииъ. вчера
ходихъ при сестра си и коиишйБата а1и затворени
у еди кон си имггминъ. (.)11аоио с& болни. Молимъ
се да ГИ пуснете да ги 1'леда неид-й докторъ на
н^коя 1с;<?.1ца по тепетата.
Нашата иозволн да се пуснатъ подт. рараа-
Ц14Я. Изредихъ всичкнт'^ мои познайници плоидин-
чане, никой не иоси'}и1 да стане кефилъ, до 1<д'Ьто
вай носл-Ь В11и'Ьрихъ Георш! Велчевъ тапкаринъ,
Карадлсонали:!, живущъ т, Ллопдинъ. Той инъ
саана «оручитель и се пуснаха. Като ги ааиедохъ
на кац111<ра ханъ, кааахъ там7> на Реговъ и на
Страиски що съиъ извъушшлъ, и т-Ь ги качиха
на единъ файтонъ, та ни аакараха у Нипъ Несто-
рови на Рилския метотъ в събраха имъ хараш-
л*къ 9 лири огь Гешовди и отъ друг'»!, а Тодоръ
Хаджи .1улчооъ имъ донесе постелки и столове.
Свряха тамъ н-Ьволво пед-кли, до гд-Ьто пристигна
Акиистията и си отидоха въ Панагюрище
Сл+.дъ като се пуснаха, азъ раапранпхъ на Ата-
насаки беи^ че иечв настанихме женит-Ь у Пинъ
ВеоторовИ; уж.ъ^ че п\с 1*и гледа докгоръ. аяъ още
му ое иоиолихъ да поразприви на баи^а ой, аа
ПАнаггорци. че с;^^ мно1'0 нодо^^рени отъ турцит-Ь
отъ всЬклчд-Ь, ка1Сто и о1'ъ Цариградъ гн ивгоии-
ха отъ службит-Ь имъ, като каавохи, че пана1'юр-
1Д1ггЬ били претятпгпг-нн 1гълотавнето. Та затова
е опасно ако се иваратятъ н^^кои панагюрци иа
а^гочение. нансЬкл^д-Ь мо^ке да 1'и иабилтъ.
Сл'Ьд'ь ц-Ьколко дена, той ми каза, че сако
двама панагюрци ще отидатъ на ваточение. които
о& убили Шерифи ефеидх!, най-добрия тураинъ,

42
членъ цтъ мевлиша, за когото всичкия меаав!
плака за нс1.ч^ Т'^ биле «^«ьдет на спърть. во ое
омргчилъ кабахата инъ, та ги пс&дидп на заточе-
чение, Т'Ь с% С/гоикл Цоцорво, н Радъ Кара Ни-
коловгь Наточиха ги въ Оскиппръ (К&бра). Ду:
се и 8а още едивъ, ама да впдихъ.
ос»
1^
Догд-Ьто б-Ьха женит-Ь у Иопъ Несторовв,
дойде Атавасъ Шоиовъ отъ Цариградъ. каора-
тенъ отъ Кваархията и отъ }>алъ ка11аи'ь отъ та-
иошнит'^ бъл1*ари и панагюрци, ва да види вств-
вата ца турск>1Т'Ь зи^рства. Топ ми каза. пр'11С*1ед-
ватъ ме турцит-к. тя ще си <'гЬ1'амъ иь Стамболт»
и 88'ь 14) иснратихъ до станцията На тръ1'ваае мм
1Са8а: Анъ ще отида да 1Ювора н^^що аа Екзарха,
в ако ти ииша да доведешъ Райна II. Геир1*ева
въ Стаиболъ, ти я доведи. Въ начало исиитите
б^.ха се|збе8ъ, посл-Ь не така.
Като ход-Ьхъ мвь конака и около джаиине
хеааииш да се уча на ицпитит-Ь и дано поиип*
ва в-Ькому я& чиватъ иввяръ. Мошонъ евреина,
вати 6'^ше членъ отъ с/&да, като вид^шю пана-
гюрци, той извика ха, ха, панагюрци, тия с«^ вн-
кяръ чиватъ. Азъ ги аная. тия пакъ ивкяръ ще
сторатъ и се1*а.
Единъ отъ аатворницит-Ь б^ше Делчо Уливер;
иоибреиецъ Като го питать, той казт», ефендимъ
какво се иска отъ тия овце, поибреацит*^? Т'к ни-
що не зааятъ Ако е за б'1'>севс, авъ съмъ за 6*1;-
сене, ако е ва к.1ане. азь сънъ за Б.1ане. азъ съмъ
141 пргЬдумалъ да въ;ютиицдгь^^Мс:1ср1о Мачовъ,
Наиденъ Дринопъ и аАнвЙМЯм^Мк. Сииои:ь К.
Кириловъ и други нааагюрци, качо чинеха ии-
кяръ маеха роботата до ь^д-Ьто да пристигне Ам-
нистията. Тона имъ б^ше вече омръзна^ю. ами се
ах^оворили ваи-гюолЬ да ивявать на турцитЬ лич-
но, че ай възстаници и пакъ да не мога-1'^> да 1*и

— 4В —
оол^датъ. Нйгюворилм Симоиъ да исввже всичко, а т-к
да свид'ителстиуиатъ че Симонъ е лудъ.
На иеадиша СимоЕ17> казва: А»ъ б-кхъ сандл^
кяра, съоирихъ парит-Ь ва комитета. Тоа ши даде
толкова, оня толкова и Иванъ Лекоиъ 20 лири.
Поипкатъ Ииааъ Левовт. и пнтатъ го, е, Иваие
чорбадясм, ти даде ли ца Симоцъ 20 лири ва ко-
митета. Ханръ, ефенди Ааъ тоиа сс1>а чуя, азъ
пари не съмъ давалъ виЕсому. Ааъ тоа чов^къ не
|1108ипиамъ. Л Се Инане помисли си. да ие си аа-
'браииль. Ииопъ си саде сиииа рамеиа. Не сьмъ
ие съкгь, не анам'.) . 1]|1тат1> Си^монъ, Симоаъ казиа
чини ми се, че б-кше така
И тъй продължаваха се от1Юворит'Ь, чейревъ
отъ сахатъ. Воил мезлишъ ос па единъ акАЛЪ,
г.1едвтъ да се протака вр-Ьме да пристигне Ам-
шютията Иранагъ си шеги.
Мошоиъ извика. Ефендилеръ и авъ н-Ьщо да
важа ли .^ И т^ му викатъ, важи ходжа Мошоиъ.
Единъ сахатъ се оращпсваме и нищо ие иял*кзе.
Да си въриатъ джавамъ, въака ои'Ьтъ чяка. И т'Ь
1*и пспъдиха.
Повикали Иваачо изографа. Моиюнъ жу ка*'
ва: ти всзиаеихъ турски, казвай български, полека
да це сбьркаш!.. Л' вас1 дохожда лн Беикоиски.
Ииапчо казва, доведоха сч>, р'Ьксха търговецъ а-
баджия е. Е, рече Моиюнъ, сти^а. Кетипчето дър-
жи писалката иъ р;%ката си. Мошоиъ пр^^вожда
ва турски и ку казва, пиши тамъ. мадсмъ ябииджц
олдуаа кшииети олмаамъшъ, (понеже билъ чужде-
нецъ, ие му се дов'Ь1)Яиал11| и каава му Мошоаь,
хайде се1'а върви си. Иочги всичкия меалишь по-
мишшхе да се освобода1'ъ възсгаиицит'!^ Стигиахъ
Мошоиъ аа черишяга и-ки^и да со иопитамъ. Р-кче
ми. въ нелсята гледай и да си 1Ч>воримъ. Какво
ваиравихте Симоиа, вода. пода ва хиииата му ой-

— 44 —
пува&те. И твЕва сп говорихме, а на дру1*я страна
гледахме.
Седемъ души б^ха бансввт-Ь възстаници, които
ое 01>браха оъ панарюрскит-Ь в'ьвстаиици. Т^ бкхн
Поиъ Грую, Попъ Стояиъ» Никола БарбалАТ»,
С/тоянъ Каралея. Нотюо Илия 1ук«окопски, Тодор-ъ
Даииа.1а и Лтаиасъ Ьлмолиь. Когато ри 1ют'ьрс11ха}
т^ б^ха 1гзб^1'ал11 вп> бацскит'Ь кх^ршца и кл\сно
06 гтр'Ьдадоха па турцит'^ ^1,окараха ри въ Наип-
гюрище, исаитватъ ги, 1Сараил1о 1'п обвиняв». 1Са8ва
ва Поаъ Грую, ефеидииъ, тоя поггь "Ъздешс на
комь съ пушка на ралото иу^ и оабля на кр'ьста
му, 11 чифъ пи1п,о^те на пояоа му. и въ рл,ка крьсть
държеше, ч п'Ьсеиь п-кепю. 1>к 1Ч) попитаха 1саква
6'Ьше п'Ьсеикта. Кдрцп^ю рече, иека сами да си а
КНЖ1., Как»а б^^ше п'ксеаьта бе попъ?' I) попа а
запЬ. ,»До11дете, дойдете на бой да въри(1мъ'*. Ну-
юрувъ, буюривъ кав1'ая х^делинъ. Л едиаъ отъ
турцит^ навика: ти ли ще да идешъ на кав1<а бе
серсемъ! 11 аеиа оаблята му и рече: сече ли тн
акъла да ааколишъ съ това чов'Ькъ? Иранилъ я
1^1*ааннъ, та била много тежка. Ти десеть турцв
да ваколишъ и рх>ката ще ти прнмал'^?. Ам» нали
тр'Ьбва да работишъ Ц'Ь«1ъ девь и т^ ха ха- ха -ха
Като ги вакараха въ Пазарджикъ на мевлиша,
питап» Попь 1'рую отъ д-Ь взехте оловото та
ляхте куршуиит-Ь? Попа кавва, аяъ оъмь вабра
внлъ« нека каже Ох^оякъ (Каралея! Ала на Стоянъ
майка му била хитра жена, та 1Ч> облякла оъ
др^1хм твърд*!! парца«1ип11, па и той. Есати мио1ч>
черенъ, та като ое явилъ на мезлвша. щомъ ро
впд'к1ъ Алп Бей, скоквалъ та го нигоипль. Ха,
сиктмръ бе чеа1'еце, цигани аъ ли ще меве да раз-
правя? 1Цо знае тоя цигаиииъ? Повикали Никола
Барб&л;г»та. Той хвааатъ съ въастаническата ой
таава, иоаа1''ьрч11Лъ я и поуокубалъ я. та да н«

— 45 —
е толкона лнчиа. Ала като тю докарали аа мевли-
1П& до вратата, отъ прага 1Х) тикналъ А^ш чаушъ
съ воичката си сила на в&тр'й, той полетя лъ, пад-
нала иу ишикага на Ала Бей въ вра1сата н Али
Бей се навслъ та я ице.1ъ въ р%ц'Ьт1Ь си, пораз-
пери^!^ я и рек-ьлъ, е, 6у джаиабетъ калпа1ста[гь
белли комита олдуаа. Це сораджаБоан^зъ ону. Ха
хап&за. И това е било питанех-о Другит'^ доча-
каха прощеииех-о и се пуснаха. А Поаъ Груйо и
Атавасъ Калониъ наточиха въ Коня.
Ко1'ато иристигна Аиаистия1>а от'ь султана
иав^стихъ на всичкиг'^ затворници иъ Плоидивъ.
Да ви не ииля.жс а'Ъкои, за рушветъ имъ д^^мамъ.
Всички ое иущате по м.илость, (царско опрощение).
Ала поел*]; що да видишъ, че мнозина се ив-
пол&1'али единъ дру1'и. 11и-|)ано пуснатит-Ь нзема-
' ли пари на иосл'Ьдиит*Ь, като имъ казвали', че тур-
ците искатъ пари.
Бъ Пловдивъ б^ха доите двама коресповден-
ти оп> Цариградъ Скийлеръ, омерикимски вк1це-
коасулъ и Димитровъ, сътрудникъ на в-^отннвъ
Зораица, а по посл'Ь управитель въ Пловдпвъ вь
румелийско вр'^ме^ които ивса-Ъдваха станалото въс-
тание и турсвитЬ ав-Ьрства Т^ дойдоха и въ Ка-
цигра ханъ. та взимаха св'Ьдевия и отъ п^^оиатит^
жени. По-прЬдпия день б-кхъ ри насочмлъ да оти-
}датъ въ затвора инь« ако мо1'атъ, ала имамина не
1^ше ги аусна^г!.. Т-Ь взеха сведения отъ мнозина
въвстаници и Скайлеръ описа иай-напр'Ьдъ исто-
рията аа в-ьзотаиието.
Въ Пловдивь иосл'^^ надойдоха консули отъ
ровни Европейски държави испратени да пров^-
ршъ истина ли с& станали турски зверства до
тамъ^ та турския аскерь вм'Ьсто съ комити да
се бия1-ь, т'Ь клали старци и баби и жени и Д'Ьца^
бозайничета. Са^1Цото извести изпратената деп^^та-

— 46 -
цвя отъ веговс блаженство Екзарха Антиггь. Тая
депутация състоеше отъ Цаикоиа п Палабаиова,
които устно изи-Ьстиха на Квропеискит^Ь дворове,
и окаски държаха аа Бвропейскит'^ народи за
стаиа,1нт^1 зв-^рства турС1ги^ които турцит*!! май-
сторски кроеха. Тая депугацуя покрлти слрдца-
та на ц^та Квропа. 1\ато чуха огъ т^Ьхното пр^Ьд-
ставление турскитЪ вн-крства т-Ь дори непои^р-
ваха п ивпратвха своит*^ коисулп въ Пловдпвъ
да )1рои'ир>]тъ и сами съ очиг^ си да видягъ
истина ли е това що ра81'ласиха ]],анковь и 1>а-
лабановъ по цФ.ла Европа аа турскпт*!; зв-Ьротгт
Консул11Т'Ь като ходиха по всичвит'^ ьт>станал11 и
не въставали М'Ьста с&1Ц01Ю това вид'Ьха и иа-
в-Ьстиха иа сплит-Ь че е истина и то ирЛди' да
се съоере 1:оифс|№нция въ Царн1'радъ отъ сили'1'^
Европейски заедно съ турската 1иастъ аа да ия-
редятъ правдияит'^ ва Вт>лгария. Въ Пловдииъ
консулит-Ь като ходеха на псЬкад-Ь по въсгапа.ш
и не въставали м-Ьста да оппсватъ турскит-Ь
8В'3;рства тръгнаха отъ Пловдивъ да отидатъ н
вь 11ана1*юрип^с. Ир-Ьдварнтелно иисахъ въ Па-
нагюрище на Петко 1\оролеовъ (се1'аи1гнъ свФ.ще-
никъ) и изв^ютихъ имъ 1еа1гви хора идатъ и кеес*
во търсятъ да вндатъ, та да 1'И аоср'кщнатъ
добро би било да ги приематъ въ Геишнови на
квартира. иб1Ц1>ната сь Петко Каролеовъ наче^ю
аан-добр-Ь ги поср'&1Цналн и най ужасни сведе-
ния взели в)нсулит'Ь. Като записвали св'кдевията
писмата съ съл.1и обливале. Заедно съ това т^
слуша«1и на сркща отъ гробищата маикит'^ като
ош1акв&лв д'Ьцата си, бабв1"Ь. старгр1Т'Ь и сестри -
тЬ си, конто ги изклали турцит-Ь Консулит'Ь
пр'Ьстаиали да плачатъ до крия на ПанагюрИЕце^'
когато ги испращали селенет'^.
Турцит^ сони се осл^ждаха за вв-Ьрогвата

— 47 —
Когато Казакъ Аокеръ вратарувалъ изъ гра-
да едиаъ икть и'11колц11иа във^юзиле възъ бърдо-
то при патит^ и сдииь кавакъ носилъ на воиа
си на теркията върааЕш дн% гдаии д-Ьтински и
третата набедена иа копието му.
То11а като нид-Ь-тъ колтндаръ паша оставилъ
Наиагюрпще и отеглкль си и^чюии аскеръ като
р*Ь1садъ: „Бенниъ ^{шнмъ иокь бурда*\ Та^!ъ оо-
таналъ Афусъ Паша съ аскера си.
Около това ир-Ьме получнгь отъ Атанасъ Шо-
повъ цисмо, да заведе Ри1ша П. Гергиова въ Сгам-
болъ, а пари ц^змаме изпратени. СтраиС1еи аа жс-
л-Ьвиицнта ми даде Д1Н1 лири на заемъ. Качихме
се на желФ^ницата, уткь секретно, та ае се при-
казваме съ аозпати, есоито ср1}|цаме по железни-
цата Ала ае мож+,хме да избЬгнеме отъ очит^ на
левантинеца Плагт. 1>еи и Хнджи Иваичо Г^енди,
които 6'Ьха царски пратеници и пъ Пана1Чори1це,
8а да изучатъ причината иа иъзтанието и да опи-
пттъ загубит-Ь. (^ъ т^хъ 6'Ьхме се срФица-ш н-Ь
колко плти оъ 11аиа]'юрии;е. Щомъ ги нид^име,
взъ р'{1кохъ на Райна: „апо ни видатъ и иопитатъ
кад'Ь отивате, ти имь р-Ьчи, при Султана иа виж-
дане ^{ащото той е по- хюл-кмъ царь отъ една
бълс^рска крали1;а, та мене се пада азъ да 1'о
Окюхода"*. На Търново Сеймвнъ ни видеха и я по-
питаха. кад-Ь отивате? А тя имъ каза това, което
я научихъ. Това възбуди см-кхъ и у двамата
(Тия пратеници ни повикаха едиаъ деаъ у
Геишнпнн, пъ Панапприще, като по видни хора.
8а да изучать причините за пъзтавието. Делчо
Гу1'овъ вве думата, като каза: За свобода въята-
вахме. Н-кмаме завалъ отъ царя и отъ правител-
СТ1ЮТО му. Толкова в1;кове се поминали бащит'^
ни и д'кдит'11 ни на11 добр-11 като д'Ьца при баща.
Сбх^а ние неможемъ отъ черве8ят^ н отъ равюз-

— 48 —
орЯ
дали турци. Ката деяь ии обмратъ, юолатъ. Не-
кожемъ стока да вааъртимъ Многх) плти Т'ьр14)-
ве!^ отива ао тър1Ч>в11Я, салю коня ау се н-ьрща.
а той бнва обрапъ и вакланъ.
Тоиа 1сато е ставало не давахте ли 9К1и[<
р'Ькоха? Иинаш) жа»1ба даване и ве взима се
воимаяие, това сн все така върви и вие въстанах-
ме да чуе царя да изирати чов'Ь1Ц1 или редъ да
ни нареди ва животъ илв да ни махне отъ св'Ьта.
Тия пратеници това ивучиха ва причината аа
въстанието.)
Отбихме се въ Едреие, при Руския кивоулъ
Церетедевъ Той дадена Раива пари 8а патвн
разноски. Като оти1'вахме Цариградъ явихме се
ар'Ьдъ Екзерха Антимъ. Той пинзпита аа възта
вието и 11р'^дложи да я направи учителка въ 0]
такьой. ала Атанасъ Шоповъ кава, че е по доб
да отиде въ Русия да ое учи и Иваиъ Радъ
шановъ б-Ьше тамъ, ващото се беше крайно оаро-
настила и т'Ьхиа'ра фдиллия ^^аедио съ Ивавъ
отидохме да пит11ме Руския иосланикъ дали ще
прибере РахЧна и Ивааъ и ивпрати въ Русия да
се учатъ. Нам-Ьрихме 1Ч) на Ниюкъ-Дере Като
мал-^шохме пр-Ьдъ ие1Ч} Иванъ му ра^^прави по рус-
ки какви Хора сме. Консула Нелидовъ навика ти
ли си парица бул1'арская? Спуснаха се слу1'нт-Ь
та заключиха портит^, като мислеха, че Райна е
В8б'Ьрала отъ турцит^. Авъ имъ покааагъ ажт-
ното и тескере, което 1Ю 6'Ьхъ извадндь отъ Па-
8арджик'ь безъ да внаятъ турцитк аа коя 1'0 да-
ватъ в слу1*ит^ отключиха вратит'Ь.
Сл'Ьдъ това ни аовв1са Д-ръ Каракиновови
мене и Райна на самгЬ та пига що желаегеУ Ка-
пахме му, че яселаеме да отидагъ Ралаа и Ивааъ
агь Русия да ое ^'чатъ и т^Ь послгЬ ни казаха
елате въ четвъртъвъ да ^*и вапратимъ. Ала ол-^дъ

4д
щ
щ
щ
два дена ие повикаха па посолството и ми каааха
че немоБия в 1<ернавски консули поискали момата
да я иакратлтъ т'!; въ 111и'Ьицария да се учи, та
придумай момата, р-йче КараваиовсЕи тамъ да
отиде. Е\ато и каяагь и ирйхюворихме гч), че тя
е хао1Ч) болнава та ие моясе иио1Ю да се учи^ а
въ Русия вато иде и Иванъ ще да отиде та два-
мата ще се ивучатъ. Отидохъ въ посолството и
кааахъ. че момата неще да отиде въ Швейцария,
ами иска въ Русия да отиде и т-Ъ каааха додетв
въ дру1'ия четвъртъкъ да ги ивиратимъ.
Ког^ато ги ивпращахъ ва въ Русия на скелето
тгк вл'^оха въ каика, а ааъ останахъ на скелето
и Райна ми р-Ьче, бай Тодоре, ти ме извади ив-ь
затвора и сега ме изаращашъ въ Русия иа и това
ти не стих^на, ами настани и братъ ми въ Плов-
дивъ на аанаятъ^ а авъ като отида въ Русия ще
настана ваша Вела въ училтце тамъ. Така да не
направишъ н р^когь, само ва едно момиче; тр'Ьб-
ва да дадешъ ароюеиие яа 20 — 30- момичета та
въ числото да б;&де в Вела. Сбогомъ, сбогомъ.
Отъ посолството т-Ьмъ дадоха сто рубли ва
шьтви разноски, а меяе дадоха иеть лири за плът-
ни разноски за назадъ. До гд-Ьто овД'&хме аа [ю-
ювъ-Де^>е имаше тамъ дюкянъ абаджиски на
Дело О1'амболията отъ село Отр-Ьлча тамъ се често
поотбипахме, съгледали хх) турцнт-Ь, че съ комити
ое кунущисва, поогЬ 1Ч) подирили топ б'Ь1*ал'ь съ
австрийски вапоръ и си отишъзъ въ Отрича.
На иараньта въ петъвъ авъ отидохъ отъ
Боюв-ь-Дере за Галата, отбихъ ое на Са|>ая, Дол
яа Бахча да погледамъ Султана, вато щ'Ьше да-
отидв на джамия на св. София. Тамъ стоеше на-
оам'^ едцнъ руски калутеръ отъ черквата на Ра-
лата, ко1>ото иовнавахъ. Приближихъ се при аехч).

— 50 —
р^гкохъ му 01ЦС ли ще да гледа Руоня Султана да
ходи ва джамия? Въ черкова е невъзможно, рече.
А вия бъ.11*ар11 яащс не освободилиоя? Не можахме
^•каох!. Пия се иад-Ьяхмс Ууочя да ии оовоСюдаь
Той рече, се1^ има деиугация по Европа, работи
се за вашето освобождение. Султана прох'Ьвх1лъ
11л'1'я СИ ва дру1*а джамия, и авъ тръгнахъ пеши
ца 1'алата. Ср'Ь1лнахь мио1.'о (;и'итъ, които С1* ирип-
ватъ и н-кщо гледатъ. Ето, че караха един-ь дръ-
венъ топъ вт> кола конски. Съ колата вървеше
единъ Ю8ъ бяшия съ н'квол1со солдатв, и пр'Ьдъ
колата единъ телялииъ викаше. Гледайте небла-
хюдарнит-Ь бъл1<аре, които не познаха хорската
милость, съ какви орлдия сл; се вди14!али противъ
царя. Ногъ е гол^ъ и всЬкому пла1ца спроти
работит^. Дтщали 6'Ьха топа отъ тероанлта, та
1>о накарваха на топахаа/г.та. И друии дървенъ
топъ имаше на Сераскеръ капия, изложенъ на
ишрокия дворъ. Присти1'нахъ на квартирата си на
1*алата на хотела и ваварихъ писмо отъ Панагюрище.
Въ писмото ми пишеха, че сестра ми Ташена въ
сл-Ьдствие на турскит'^ »в'}>рства се принудила та
ое сама о6'Ьсила.
Иаправихь ва тааи случка едва статия и &я*
неоохь я на в^стникара Наиденовъ, които я по-
М'ксти въ в-Ьсткика ой „Напр-Ьдъвъ",
]1осл'Ь писара на Екзарха ми каза, че твойтв
статия тури в{гьхъ на турскит^! 8в'&ротва Тя до
061^ стигшь И Аиглия, р-Ьче.
Тави статия, посл'Ь сл взеле отъ в^стникъ
Напр'кдакъ, една часть. та е поместена въ кни*
1'ата цЯ^адаия спомваь".
Бъ това вр^ме пристигнаха въ Цариградъ
около 40 дупш млади маджаре, ученици, та до*
весоха една сабля да я поднратъ яа Абдулъ Кв-
римъ паша, че надви лъ на сърбит-Ь.

— 51 —
По онова вр'к1Сб 1сао1Ч) се ти'ьрд'Ьше, че Англия
Ч1Ъв*Ьтва1ие Султана да удовл-Ьтворява б*ьлрарпт'Ь.
Въ Фова вр1ше направихъ прошеане аа мновстра
на просв-йщеаи^то Просв да се приеиатъ 20 мом-
_ чета българчета отъ Панагчорище, въ царското
I училище Т^^бие, да ое учатъ аа царски разноски.
I Въ арошението пиша. че кжщит^ь и училищата
' изгорени, н д-Ьцата ходатъ по гюритЬ като овце
^евъ оащи и беаъ мамки и прочее. . . .
■ ^ 'К^го наииоахъ прошението, зан-йсохъ 1<о на
щ Ненчо Хаджи Кр'ьстовъ да 1ю види и ро помо-
I .лихъ да ме в>гведе при нинистра на просвещението.
I Той ме ваведе, като ив кава, и какъ да подаиъ
I ироихението. Научи ме като вляза да ое исправа
" до вратата, п като дръжа прошението пр-Ьдъ себе
си, да чакамъ до рд^то ме погледне министра,
I тигава да прист&па и да му 1Ч> подамъ. и пакъ
да отстлпа на местото си, заднешкоиъ. Като вл-Ь-
8охъ, Ненчо стоеше отъ вън1. вратата, н попо-
Д111>вашв алъста на вратата да гледа, касъ я
върша.
Министра като четеше прошението попита ме»
кой ви така опропасти? Лзъ р'Ькохъ, Афуоъ паша,
Ефендимъ. Секретаря му ми оусна о-о-с-о-с, а то
тр^ьбва^ю да р-Ьча отъ Акллете ни, Ефендимъ.
Посл-Ь рече министра. ще ви се ввемнтъ 20
д^ца да ое }'чатъ, храаатъ, и облачатъ на царски
равноски. Само н'Ъма М'Ьсто гд'к да спмтъ Ння
тр^^бва да нам'^рите една к^ща аа спане. А87> пи-
сахъ два пжти аа нашата община, тЬ ми отго-
вориха (попъ Цвятко), че Я'Ьма вой да плаща на
кл;и^а. бКдяи сме и не приемать н-Ькои да пра-
тат'ь д'кцата си при гурцнт'Ь, < 'кърбихъ. Посл-Ьпра-
тихъ та дойде синъ ми Нено, и дадохъ дру1Ч)
11рои1енив за неью, на Султана, нъ джамията св.
София за аъ училището Султание (Лицея). Той

— 52 —
С^шв пртч>твбнъ въ Панагюрище ва фреаски в
на турски. Той се прие да се учи, ала ааоъ да
спи въшса. Това пр-Ьпятствие ми правеше Сава
наша, директора на учпли1цето, аа което ни каза
Стояиъ Хаджп Кръстйовъ, че Сава паша плааи-
ра.1Ъ да ва21'^ии синъ ии Пено съ неговъ сестри аъ
му сиаь. За това н'&1цо явъ се оплавахъ въ Плов-
Д1шъ с'ь пиомо иа Гюмюшъ [>рдаиа. Сл-Ьдъ н-к-
колко вр'кие промЬап се Сава паша, та 1Ю за
н-Ьсти Негово Др-Ьвосходителотво Али Суави паша
11 Нено се прие да спи влтрЬ, като давахъ про-
шение и на оадр№1амииа.
Въ това вр'}111е се събираше изв'Ьстната кон-
ференция 1;ари1'радсва за нареждането правди вит^^^Н
ва българит-Ь. Що е изв-ьршила вонферош^ията,^^
всЬкому е иав^тио. Турцит-Ь нищо не призна-
ватъ. ИГехъ исляма се провиква гявура фуроааъ
вФ.рмемели |аа българина фурсавъ да се не дава).
Турцит-Ь м) арабе искатъ Со4)тит*Ь носеха цощ'Ь
фецерп, съсъ написано аа джама .муарабе! м^-а-
райе!'* Н<х;'Ьха 1'и вечер ь и вощ^ макоусъ около
посолствата за да видать пооланицит^ че муха-
рабе исЕсатъ. И тава ра811.т.Д1)ха конференцията.
Въ вр'1;ме на раитурянето ва конференцията
едаа сутрииа изл-Ьае едивъ в-Ьстникъ оъ образъ
на негю, едно магаре натоварено съ конференцията,
въ кошове натуряш! членовете. А руския иослан-
шпеъ Игнатиевъ, като н-Ьиало ва не1'0 м^то въ
кошовет-^, въ кинска торба 1*о окачили, одзади на
самаря, а едиа7> турчинъ съ крнвакъ искарва
магарето съ конференцията взъ Цариградъ. Ала
скоро ол'Ьдъ това четохме въ в'Ьотнццит'Ь, че рус-
кия царь пров'ьзглисилъ на Турция воина, като
казалъ, че източния въпросъ не можя да се р'1^1ии
съ конференция, а^ш азъ ще. 1<о р-кшя съ саблята.
Една сутрннь се хвърлиха сто и единъ тоиъ

— 53 —
отъ толаханата, съ което се изв-Ьстихме, че Сул-
тана оровъзгласилъ констит) ция иъ Д1>ржй11ата си.
Ьъ това врф.ме приотирнаха и момичетата отъ
11аиа1'10р»|це въ Цар1и*радъ, ва да въраятъ иъ
Русня. Т-Ь б^ха, 28 дуиш, 1еоито. вид-Ьше Радъ
Геишпъ, ва всичко Есоето говорихме по вапрЬдъ оъ
Райна попъ 1ерр1*1ииа, тя това извършила. Ала
между момичетата наша Вела и-Ьмаше, защото я
вещ^^ли.
Отидохме съ синми Неио ва да 1и ноиратимъ
право иа руска'1'а черква па пав1.^алта Тамъ 1<и
лр^обл-Ькоха съ нови др'Ьхи, четоха ииъ мо.1ебенъ,
в ги испратиха.
/1,лъжии сме да благ^одаримъ на Райна п.
Гергйова за тона, което тя извършила, та се под-
сети и славянския комите^ш», та поискаха още мо-
жвчета от-ь Бъ^и^ария,
Дойдохъ си вгь 11аиагюрище. Мустафата 6'^ме
Мюдюринъ. Като ме вид-Ь. Тодоръ Чорбаджи, мм
р'Ьче, С'«иъ 1ср1Ц1ица и. йолладл^ами Моокова.
Р'Ькохъ Е»|>ендимъ, на хората устата чова.гь
не сл, та да се аавържатъ. Ааъ отидохъ въ ('там-
булъ при любимия ни Султаиъ, дювлегь, та да-
дохъ сина си къ 1\арското училшде. Хакикасъ,
ко1<ато отивахъ, въ сащия день съ жел'кзницата
и тя от1шаше иа Стамбулъ, казаха че съ а']^кс>й
американски вовсулъ я пр-Ьиратили въ Русия. И
ва женитЬ б^^хъ се помолилъ да не рцзправятъ ва
мевс и ва пущането имъ. Ада отъ кришао на
кришно и Мустафата узвалъ
^ Въ ир^Vм<' иа войната Турцин взе л1+.т*ки да
^ж отст]>аии сьмит^лнит-й вьзотанаици, да не би
Г попрЬчатъ въ войната. Т^^ събрали отъ всички
^^ в^ьзстаиали м'Ьста съмнителните хора, едни турили
^Ш 8Ъ затиоръ, а дру1'и ааточиха. ва такива се из-
Г" "
.

— 54 —
Мнанъ Тутйовъ. Георги Немчовъ, Кръотйо Ге-
ишнъ, Илия Хантовъ и Петко Колара
1Со1'ато да 1'и лоиятъ вгь Г[ана1>юрище, Кръстйо
б'Ь1'а изъ рАЦ'Ьт■^ имъ; т-Ь го павъ уловиха и по-
до21С11ха 14) да 1ч> биятъ. Лзъ прих^риагь шидю-
р»ии съ иолба. да ие даиъ да 1Ч) биятъ, 1са1'о ми-
дюрина ми б^ше Л1Н01'о приятель, а яе зааехъ че
съмъ иа1сл'Ьветеаъ пр'Ьдъ це1Ч) за падишахъ хиа-
нети. Тогава като 6'Ьхъ Лаза и като б-Ьхъ купидъ
отъ ве1ч> една дума, че царя неще дааъкъ отъ
оароаастени хора, па тоаа ие сьбмрахъ данькъ от'ь
вашата маха-та. Аазит-Ь ме наиадаха пр^дъ не1*о,
но азъ от1*оиаряхъ, че оаа хората оиропастеан, та
н1ша [цо да нлъ заема. Ала като му било кпзапо*
че и наха.аслии'!'^ 6'кха ма зиЕсади на Кукуряшкова
дюкявъ два п&ти да ме с&датъ, че не събпрамъ
данъкъ, азъ неможегь друго да имъ кажа, осв'Ьи'Ъ
да ду ма гь Лавата аиае. иех^о питайте, и«'ь ду-
мамъ|. ^а всичко това било извкстено вл мидю-
рила, но азъ не знаехъ. Т'Ъ му казале, че т-Ь да-
ватъ а азъ неща.
Затова като 1ч> положиха Крьотя да 1Ч> бняиъ,
оаъ слободио ир^г^риахъ мидюрина, да ие дамъ
ДВ го бмятъ, като му ое молихь. Ала той се ва-
върва съ тоя1;ата, та ме удари аа ср'Ьдь главата,
та нидЬхь ав'Ьзди но иебето Пропусна се щгкме
та 1Ч> удариха десетина пати ои^е, до гд*кто сл1
посв'^тихъ и пакъ 1Ю прпг.т>риахъ, к^шмвахъ н аа
кмета, та го отвехме. ПостЬ му р-ккохъ Ефендикъ^
азь аьмъ ти приятоль. Азъ се ие иадахъ отъ те<
това да дочакамъ. Той мм р^^че, съсъ стиснат^
вл^би, гиди падншохъ хилнетн. ('ень сжт! Ча*
посл'Ь се изв-ксгихъ каагьвъ сл^ ме ив^брази^
прЬдъ него. Като ги туриха въ затвора н» Д|
гия деаь ги 8а1сцраха въ Иуюидив-ь Аяъ тръст
по т'Ьхъ самоволно и отидохъ при Михаилъ 1]

— 65 —
Рифатъ наша отъ Цари1<радъ. отишалъ въ
Пловдивъ мехм}'рииъ пълнов.1аотецъ по затвор-
ивцитЬ. и жяи-Ьеше въ кл^щати иа Михаплъ Вем
Като нристигчахъ при Вея разказах"!» му на тия
аатворници^ п той ми ааправи едно лрошеане,
като иовива опгь писарите си единъ ериеаецъ. и
даде МИ го, като ии кааа, да 1'0 ааиесА' въ кааце-
ларьята му иа коиаки.
На това прошение реаолюция-га мио1Ч) вак^сне.
Сл'кдъ ^'Ьколко дена се аовиЕса Михаплъ 1>еи
отъ 1 ^ар^п•рад'ь, навиачев'ь на турската консти-
туция пр-кдо-Ьдатель. Неможяхъ да се вида съ не!^)
отъ калииалАка испращаче; — паитоно. воаницп,
пешаци* ко1^ули, турци паши, молли, {сокоии —
11аи'ьли11 се плчтя отъ к<у^1цата му до же^1'Ьаш1цата.
И ааъ отидохь на станцията, п като иу се л-Ьр-
1сахъ мцо1'о въ ка.'1я6ал.-у^1С11, той ме съгиеда и климва
ии съ рл.ка Като оа-идохъ при 11е1-о той ки кава:
Азъ говирихъ на чов'кка* той ще с^а пусне 11ана-
гюрцит-Ь; иди при керо.
Азъ вид'1;хь таиъ и пашата, въ 1салаба.1лч1са,
че държеше д'11те аь рлц-Ьт-Ь си. Тя бЬ ^ нучката
На 1>ея. Тамъ нищо не 14>1юрих-ь съ иегч), а като
отидохъ в'ь тшцслариятл А1у. той ми кааа кефилъ
да нам'кра. Но никои Илондиичанинь не пристана
да стане кефилъ. Тох-ава кавихъ на нашата, че не
ноанавйме тука хората а не че се боятъ. И той
с-л-Ьдъ дин-о ир1;ие. к^иа да се испратать иъ Па-
варджикь, ти таиъ да си дадл.гъ кефилъ, Испра-
тиха се и пуснаха се.
Ааъ б^хъ иисалъ и на други обшинп. че 1т-
наг*юр1(и ще пуснатъ. та и 1-^ да се отиесАЛ"!» до
Михаплъ Бея, за да му се помолятъ да пусне и
и тгЬхиит'^ «1атворш1Щ1. Но отлаа вече кьсво. като
отиде той н'1. Цариградъ. 'Г-каи натворпицп осх-а-
наха въ иатвора, коиги по послк С]о,1и[1ма1гь паию-

— 56 —
вит^ хора, искараха край Пловдин-ь и иоклаха
Т-Ь б^ха около 400 Д) иш
По 11р^Д11 Влъво Ненчовъ изиска брап
Х^еоргм ОТ!. И^риград^.. Отндохъ да 1Ч) исар
^аЕШрихъ иа жел^виопктаата станция 1 8 д^
навързави съ сиаджирп. Т'& 6'кха Пазарджи
и селяне. 'а Геор1Ч1 чякаше жел-Ьзиицата съ чг
Т'Ьхт. испрагцаха на затопеипе. Б^ьха хш пост»1
на едва по.7яаа, и обиколилъ ги 6*^ асюеръ на
лело. Като не пускаха своьт^ ииъ да се ви;|
съ т'Ь2Гь и да 1'и испрататъ. т'Ь плачеха отъ вж
Ювъ Башията ме познаваше за гюиюшъ
давовъ чов*Ькъ. Като се расиоредихъ и дадох1
н-Ьщо отъ б^штК меджедии. топ ми кааа. че '
бова той да се отстрани отъ тамъ. СХдЬдъ
аарл^ча на оиъ-башнята. да ай пуснатъ въ I
лото, а то|'| се не мид-Ь вече. Пусиаха ни и
вд'к8охме, съ женнт-Ь и съ всичкит'11 имъ свои,
стояхме тамъ Д'ЬЛ1Ю вр^^ме^ ааъ посегаагь да
дамъ харашллв1> по н'1ицо като за проводявъ.
8арджиклие1"Ь не- приеха и р'Ькоха ние сн
имаме, дам аа селянит'^. И азъ дадохъ на о
нит-Ь по & — 6 гроша. Тия парн ми б-кшо ги
Петко Королеевъ (се1^шенъ свещеапикъ). ватс(
^•Кше 1са<шлъ. дай ги иа кл^д-Кто видишь за до^
Единъ отъ аааарджиЕлиег'Ь, Георри Консул
горко плачеше, заедно съ сестра си, която сто
край него. Не плачи г-не коасуловъ. му душ
вия отвеждате па съхрписние. Васъ има кои д|
т&рои, вия сте всички' изброени, и пр. Сестра
не разплакова, ми думаше той. Имената оа
18 души б^ха: Величко Петковъ. Георги Ко;
ловъ, Ипрданъ Неновъ. Неио Атанасовъ, ШкЗ
Пожаровъ, Атавясъ П Генюонъ Петръ Г Пен
Никола Стоимеион-ь. Хахжи Ламире Ивановъ.
жи Рашко Хаджи Илиовъ, Димитръ Костовъ

— 57 —
к
Стр'Ьлча^ Иванъ Чаляма отъ Енн-Лашки, Славей
Марковъ оть Спранджи, Георги Лютоиь отъ Ж'г-
ренъ^ Стоянъ Сердара отъ Ц-кроео, Никола Юру-
вовъ отъ Иращ4зово^ Аш^едъ Мижорковъ и Георри
Нейчоцъ.
Като 0"пи'а&л1! о-т. Цариррадъ на Оиркеджи,
край 15то&1щата 1'н'държале догд-Ьто ое стеманло.
□а ии дигна.1ъ едииъ младъ юзбашик, които вик-
налъ на иаитиит*)!, хайдсиоъ чоджук,1арь. с/г.ри
пшади дърь ивуруць бакалл^&гъ. Тия еж при-
чината ца въотанието, Отъ та»гг. ги заудрали съ
дръжкитк иа пушкиг-Ь въ гьрбоввг'^ имъ. Едииъ
Еяи-Нахарлия билъ пързанъ съ т^хъ, огъ Едрено.
Той змр-йлъ огь биенето иа срЬдь плтя и аип-
тнит^ 1'о качили иа 1^еор1*и 1Сонсоловъ на гьрба
му, а той като не можълъ да го носи дълго вр-Ь-
не, т^! 11) качили на кола до Виибиръ>Дире1гь.
Там'1. сед^^ли затворени 1^5 дена ГТос^!'^ ги иаира-
тили въ Адаиа-(^а11джаа, а 1^иоуловъ въИзмиръ.
Ког.^ато наближаваха руоит-Ь. огъ отрахътъ
., по едно 11р11ме оС1*аиахие въ Панагюриа^е
мидюринъ. Той изб'Ь1'а. Отнесохъ ое до 11ея.
като му разп|>авихъ, какъ още вь въстанието
и8и&диха иоичкит'Ь [1ана1'Юрци по служби въ
Цариградъ, понеже стаиали причина аа иъотанис-
то и Панагюрище се аастраиаше отъ турцит-к да
1*0 не и91Ч)ра^тъ в нора.^ят-ь крайно* та е опасно
да с-{}Д1< Панагюрище безъ едивъ най*св^сенъ ми-
1рииъ.
Бея, като отиде въ П^риградъ. изпрати едвн1.
имдюриаъ отъ Царпдрадъ Чов-Ькъ яа Христаки
Кфенди отъ бабалието ариаугииъ, който като до-
де въ Плоидив'ь съсь слугата си, пр-Ьдложн ни
му стана ке({»илъ пркдъ Панхата, а пъкъ Гю*
шъ Герданоиъ синъ Атанаоакм [^ей. сгаиа за
всфилъ пр-Ьдъ нашата и дадоха му буюрултия.
тили
1

— 58 —
Като ивлеаохие нзъ конака ааедно съ лспдю-
рина. той не иокааи да отидеиъ на кварт)фата
му въ Кациррахааъ. 1Сато отивахме ср'Ь[цна ии
Георги Дж^'6ел1ш паиагь^рецъ. ко1Ч)то покааихъ
да доде съ иасъ и рааиравихъ иа Геор1'н, че 1це
угр цап рнтнагь тогоиа ва мидюринъ в*!» Иаиагюрище.
' Той като ме изсчуша, СЕокаа на код-Ьнете си и
махна съ рмка, като съ сабя и извика: О, О 1*е-
денесъ (не 11оз1се да даде Риоиа). Иошушнахъ на
Георп] Джубедия: „Ако не 6'Ьхт ху станалъ ке-
филъ, зяклалъ би ме ва тая дума, а.1А с*1ушаи,
азъ ще му я повторя по добр-Ь " Сл-Ьдъ и^Ьколко
нр'кие между дру1Ч)то мидифина ми 11обла1ч>днри
и ме попита „Какво добро да ти напраая.*' Р^-
кохъ му, това добро мв стига, да ивц.^&дишъ ход-
жата 11 да промкиишъ онбашията и да се дър-
жишъ <гь иасе«1ението и да го пвзишъ. Тамь
виашъ юабании) сь стотина аокери. Само гледай
да пввьршишъ цаиов-1'.ди-г'к на 1>ел- Той е 11р'Ь-
иивалъ ц-Ьла Турция до гд-кто те е иабра.гь отъ
Стамболъ, отъ Наба Алието, ваиш гринса е да
пааитс царската рая. . . , ^^а Русия ако дойде, тя
пакъ 1це си иде, както и други пать е дохождала
и пакъ си отишла, а вие си оставахме бизъ. биве.
Тон скокаа на колец'^г'Ь си махиа съ рг^кл
и мввика: О, <> гелемесъ. На аараиьга ро ваведохъ
при Атанасаки Бей, които му звЕюа-Ьда. 1Со1ато
пристигаадъ вгь Панагюрище. ивл'Ь8ъдъ ходжата
на цоср-Ьщанието му, той му не далъ да се по-
върне вече въ коиака, иопА>лилъ 1Ю на хапи, исил^-
дилъ и онбашията. С'Гоико Дсривимь е билъ съ
Бонага на сцената, и писа ми вь ХЬювдивъ че
ги изпА\д1и1ъ. Арнаутина мидюриаъ не в'Ьрваи1е,
че 1це доде Русия, затова отиде въ Панагюрище
в сЬдя талгь до гд^1то ги видя. Л дибр'Ь че ое
не вид'1;хме съ него, че той си отид'Ь безъ пари.

Сюлиманъ Паша употреби всички средства,
ва дя покаже ва Панагюрци С>смацск(.)то величие.
1^а заради това, всичката во^юка, която огииаше
аа Пл^веш. в да ве б-Ьше й плтя пр-Ьзъ Пана^
1<юри1це, той по в'Ь8можносп'Ь повече отъ там-ь я
■пр'Ькариаи1е аа да видятъ Панагюрци съ кого сл^
иска^ти дп се биятъ и борят*!.. Той планирате иа
Панагюрище Зазарското клане. Но ир*Ьди това
нареждаше първо да направи Панадюрище втори
Пл-Ьнеиъ, та тамъ да звир'к Гусит^. По т'Ьви при-
чини той построи и телеграфъ аа оьобщение н
съор-Ьдоточн аскеръ отъ 30 до 40 хиляди длши
въ Панагюрип^е.
^Най послФ. дойд-Ь вт. ПанагюрИ1це и самъ
Сюлиминъ Паит ^^адохлсе му копатгь у Лаядмгови.
Но за не^^во нещастие Русит'Ь б^^ха наближили
Панагюрище и той иаб*Ьга. като не можа и да
н оП-Ьдиа. Събрахме се аазит'Ь и кмстоиет-Ь, ва да
Внзпратимъ 1'оста. Яа да стане изпра(цаиието по
Нбл'Ьскино, покаиихме мио!^ калабал'ЬК'ь. Той т^гь!*-
на съ »|ч1мтоиа си полека Азъ припкахъ се по-
блнио до па11тона ту отъ тая отрана, ту отъ
другата съ ириструива %{а С1сърбиа раад-йла При
Дринча Сюлиминъ Паша ми рече: Заптг етъ ехалин
к€14арда, вазъ ед''4жеимъ. И ааъ исприпкахъ файто-
на, като извикахъ на кметовет-Ь чакайге-е-е-е. ча-
кайте тамъ ви края, Паша Кфенди, елово ще да
каже. ^^апр+.хйИ' се всички на края Пристигна
файтона. ±1аоби1соли\ме 1-о на кол&ю и Пашата
вахиаил словото ой тава:
Който обича цоря п ^рати т дп епр^^га кола-^
тй сн и да върви /св.чг Елрене , ^%а не остая туга
между ,1вя огн^г. Ине »е ете 07*ь с^гавлнско тжолв-
пие, както т$ ллжажв ]^*^а*7^. Вие сте оть татар-
ско пчкОленчг. както и пие < '«,«*> мова е ралликата
МС вие сте Християни, ние мис~чюмане, а по кръвь

— 60 —
« вие и ние сме братя. Тия ви каратг А<^ теьр.гя-
те щшка на вошшн'Ь едмл/ср®*"" братя, ва да се
аедипит^к ег т'Ьгъ. Но вие сь т-Ьх^ь не можете 4а |
лкив-кете, че не стб една кръвь са т-Ьхъ и пр.
Па тръгване му пзпикизсме Падишахю Пин-
лерленъ яшасъцъ (царя съ хиляди да жив-ке).
Тука в-Ьиаше кои да от1юваря яланджръ, вакго
ни отгонвряше коцпцатл ирн изпращаиието н за
Пл-Ьвеаъ. Нареждахме д'Ьцага и отъ ^^в-Ьт^ ммъ
страни аа п.^тя и (5'Ьхме гн научили да викатъ <
яша пади шаа! Л конои цата от ьюваря хн яланъ
дъръ, яланъ дъръ. иианмаииъ.
Нашия едяокръвецъ братъ Сюлиманъ прис-^
ти1*н&1Ъ въ Пазарджмкъ, аоиск^иаъ инъ количес-
тво нари и като ги иамаяли до 1'д1^го да 1'и съ-
■бератъ. та дано пристигнатъ русит-Ь, той из1Ч>-
рилъ чаршпята при маричкия мостъ и бКгпли.
Сл^^дъ това изкарали 8атиорницит11 И8'ь Плов-
дивскит'Ь затвори, около 400 душ]1 и 1М1 изк.1але
аа кхра край Пловдивъ. Ето що ми е равправялъ
ва това Атанасъ Иир)'шовъ отъ с, Славовица.
В-Ьхме вав-ьрваии на 4 реда като четири але*
ти[ца Наредиха ни вечерь по месечина и пр'Ьдъ
всякой затворникъ ивиравиуа по единъ солдатииъ
оъ сабя. Всднъ/къ като изкомандуваха и ивхлаха
единия плетъ На втората команда, втория и та-
ка до четвъртия, а»ъ (5'кхъ нъраанъ, кавва той.
Най накрая усЬтих!. се раз1п>раанъ. Р-Ькогъ на моя
искерлия Ь^фендииъ ояъ съмъ раввт.рзавъ. Той ми
р*Ьче, сусъ Се ирзененп» Наведе се ушъ да ме
вързва и иошАПна ни, азъ като иахяа т]| падна
по-напр-Ьдъ и азъ така наттравихъ. Сл'кд'Ь малко
вр^ме се воичко омълча и азъ се и8мл\кцахъ и4Ъ
подъ мръгвит-Н и отидохъ си у дома ('юлимаиъ!
паша вавалъ, че Русия ще до11де, ама 1со1Ч> ще1

— 61 —
иам'Ьри, той ве е аааялъ че воич1И1Т^ бълг-аркх
не можи да изколи.
Това е сторнлъ Сюлиманъ и аеговпт^к хора.
А кидюрина, арааутина, когото 6'Ьше иоаратилъ
Михаилъ Бей иъ Панагюрище, все що иу ваио-
в^да, най домр1> е нвпълннволъ вспчзвт^ си длъж-
жнооти. Той се е борилъ юнашки съ 1\даватарст'Ь-
на аокера. Вие сте аачалнищ! нмъ дуиалъ, на
аскера да ги оправяте, а ааъ съмъ началник^ь ва
народа, на раята да ги пааа ао х^арсвит^ вакони
и ар. И тава ваедао оъ Ахмедаа ювбашията, кой-
то б'&и1е съ стотина ;()'шъ войници^ той аапаан
Панагюрище отъ бежаиццт'^ аскери и седяха до
1'Д'Ьто дойдоха Руоит-Ь и б*Ь1*аха си.
Руоит^ вл-Ьвоха въ Панагюрище на 30 де-
кември 1 87 7 1ч>д . Тука нравиха правника Бого-
явление съ и но го числената си войска и ц-Ьло Па-
нагюрище излезе. Извърпш се обряда пр^дъ по-
ли1Ц1ята на ширината. Рускит'Ь свещеници съ на-
шити и съ украшенията си сърмени и оъ бри-
лянти красеха тържеството. Въ вр'Ьие на славо-
словието гърмеха бевчислени путки и свиреха
ба!1дит'11. Всички плакаха отъ радость, славяще
царя освободителя и Руския народъ, които нв
освободиха отъ ГзОО годишното ни робство
До гд'Ьто стоя Руската оконация въ Пьл1*а-
рия въ Пана1'юри1Це бйше конандиря на войска-
та Костадинъ Алексаидровъ Голперъ. Въ това
вр'Ьме ваеха в'ьотаиицит11 управлението на Пана-
гюри1це. Пио четворица: попъ Манчо, Пейчо По-
вбревеца, азъ Тодаръ Мавевъ и Никола Станчовъ
ое назначихме иапитатедна комисия за да се иа-
питат'1| н вакажатъ пр^ди'ге.1ит'Ь. И аа сл^дии ай
назначи Ролиеръ }1ие имахме на разиоложеаае
око^ю 30 души джнидаре, влад'Ьвхмв к'ьмъ ис-
токъ до Гол')шото- Комаре а въмъ вападъ до Их-

— в2 —
тиианъ и до гд-Ьто крик-ь стигнеше. Съдбата ста-
ваше по съв'Ьсть. ВVIН^нниI;ит'I^ се наказваха съ
бвеве и ватворъ. Мапълнителната влаоть б^^^ие
Павелъ Хаджи Симоповъ. Руспт-Ь ци попитаха,
дали 11ловд1шъ ще е подь Панагюрище. (Угь тугсъ
добихъ силни отиъотитеди, ала т^ н'кмат'ь право
да се сърдятъ, защото на пр'Ьстя*пнит^ имъ ба-
щи отм-Ьнихме смъртното наказание, като скрихме
протоколит-Ь отъ комаидантиаа. Сл'Ьдъ ирнста-
гапието въ Плондииъ Русит*^ ^шиитаха и еа^Ь-
риха М. Бея, гюш юиа<ердана и дадоха му прилич-
ния орденъ и оть Руска страна.
Чакъ въ това вр^ие ми позволи оъв^тьта
та аисахъ въ Москва на Райна Иопъ Гергиева,
да я питаиъ, защо в'Ьиа наша 1^ела въ момиче-
тата. На ли е тя причината иа щастието на всич-
вангЬ момичета пъврь нея да н-Ьмаше Тя мв от-
говаря СутЬдующето, което писмо още вардя,
Москва 1878 1>од. Май 14.
Уважаеми Господ. Тодоръ II. Маисвъ,
1>ла1ч>даря ви защото ни сте ааписале особко
писамце за да зная що сте правиле посл'^ мойто
тръгване изъ Ца1)и1'радъ въ Москва и пр. въ про-
чемъ мене с добр*к. за което не ^ная какъ да бла-
годаря (^ога. Аюо да б-Ьхъ отишла въ Швейца-
рия, н^^маше да и8Л'Ьзе ии]цо, защото и тука ми
вапр'ктява доктора да уча. заради мойто боледу-
вание.
А8'ь вс'Ько1<а сьмъ бда1*одариа и ще ни бла-
1ч>двря ва доиривит'^ които сте показвале. както
мене така и на ц-Ьлото ми мило отечество и п^о
въ васъ то находи достоенъ членъ, който рабо-
7И.1Ъ оь всичката сила за некювото ооиобоясдение.
1Цо ви сте се трудили и аа мене, азъ 1Ч> мно1Х>

— 63 —
дрбр'Ь аная, и до конца свой живан ще вн съкъ
призната и ар.
Лвъ че се о6'Ь.щагъ да шш'Ьста момичета въ
училище, иявъртигь 1ч>. А ваша Ве.1а че не е по-
между момичетата то не е моя вина. иаи-добр'й
ще се уи'1^рите ако прочетете иа иайва ми пис-
мата, иаи-първо за Вела е писано, всичво въ пис-
мо не се пише. Тоиа е оторилъ единт. почгенъ
чов^1гь(?) на Еюхюто ой ти помо1'[1адъ да ой наре-
ди бАдащето си.
Ваша псЬгда признателна: Райна.
Благодарвтелнп Цнсна до Михилавн
Гюнюшгердана.
Долупотписаниа Иванъ Илия попиис!^ искав-
вамъ явната благюдарность къмъ покойния Михалаки
Бея Гюмюии^ердаин, за Еооето нп спаси живота отъ
б^илото и 011. ножа турски, като ни избави отъ
аатиора заедно оъ Сл&июо Сл&пковъ и оъ Реорги
Сганчовь.
Вия б^жхме аатворени въ Пазарчишкия конакъ
като въсганници по кьстанието. Пр^1,адени 6'Ьхме
отъ изз'истния пр'кдател(> 1Сараплио. (,*л^дъ като
б^5хме л4 дена въ затвора пр'11миаа Тодаръ Маневъ
пр'{ьаъ Пиаардшшеъ Вечсрьта ни иопраща Тодаръ
Маневъ за ядеие г^вечъ съ месо, и в^юолко х^т^гба
по ханджимта Илия Неновъ, ко1чуго ваптиит-Ь ия-
14>ииха, п повърнаха, Есат пикаха и пцуваха: 1уои
е тоя гсератмя 1цо излази саипъ ва конигит-Ь. Не-
ма.1и и за не1ч> затворъ?
Тия комити с^ за б'Ьсепе, а ооъ и гевечъ имъ
пратилъ да ядатъ Анасана, аврадана, всичко му
опцуваха на Тодаръ Дигщаха коняка на рлавит'^
си. Така из1ч>ииха 11«1ия Неновъ, и той ой отиде
полумъртавъ уилашень.

- 64 —
Сл^дъ 1ШЛВО вр'Ъме ето Илия, че иде пащ
яденето и Тодаръ Маневъ сл-Ьдъ не1Ч). Кат1
аапряха на диора Тодара. навика, колакъ шу [\
дръжи: ювъбапш нерде! Юаь оашията ое па|
отъ 14>ре. Тодаръ гювори съ високия си г4
Ефендшгь! Ясакъ му бу? (запратено лие т
Авъ съмъ Гюмюип^рдановъ чов-Ькъ; хода по I
скит'1; работи, ванипахъ [1р^;зъ тука, и кат
научихъ, че иаиш емихерие затворени, пратихъ
емекъ по чов']^1са, а ваптиит'Ь 1Ю и81юииле. Еат<
вавале че тия еж за б-Ьсене, та да не ядатъ,
де знаять заптиит'^, че тия иитюбвръ чов^ц
8а б^ене? Ювъ башията като ю пзсл^ ша, из]
Епмъ верлк^еь хи71^кзлара емекъ'^ И като слезе ,
съ тръбача воичкитЪ заитии рааиеля. Въ тая гк
лтия Тодаръ ирист?^пи та ни подадоха ядене:
каза ни че и^е да работи и аа нашето освобожде
Той ни ваписалъ при Бея въ Пловдивъ Тую
турцит-Ь ваааха че питалъ Гюмюшкрданъ за 1
и иоискали бакшишъ, че дош^ю 8аиов'Ьдь ;
пуснемъ подъ [«аранция. Саии турцит-Ь наср
да се пуонеао! Като дадохме двама панагк
поручителе и нан&диха ни заедно съ пр-Ьда
пн 1Сараилио. Юиъ башията бръзашс да извг
въ Пловдивъ, 1Ц0 е става-ю съ наве. Шичкия
воръ ни стана 61 день Тоя Юзъ баишя ио11Т
правеше угл^-хци когато ваптиит-Ь из1х>яиха И
той с&шия като чу, че Тодаръ билъ Гюмюд
дановъ чов'Ькъ, 1юии ааитинт^; и бръзаше да
в^сти въ Пловдивъ, що е станало съ назе. Тол
гол-Ьмъ б1> турски страхъ, тогава отъ Рюмюи]
дана и отъ името му.
(подиисалъ) Иванъ Илия Попиши

— 65 —
В-Ьчляя му наметь н» Мпхаилъ Бея Ггомгопгъ
Гердапъ /1,а жниЬе цотомството му защото той
ей избави жииота отътурцитЬ юогато б^Ьхме ват-
вореш) въстанници в'ь Пловдивските затворе. Това
стана съ ходатайството на Тодаръ Н. Маиевъ.
Истина не останахме тамъ да ни исколатъ турцит'Ь
както иск.1аха всичкит^^ останале други затворници
Сюлюманъ патовит-Ь хора.
(подпиоалъ) Илия Ф. Хаитовъ.
Бла1Ч)родному Г-ну Лтанасаки М. Рюиютгердааъ.
Повлонъ на баща ви на арахътъ му. 218 го-
веда 6'кха ни ги ааграбиле турцвтЬ. Оплавахъ ое
на Тодарт. Н. Маневъ Той ме доведе при Бея,
баща ви у дома му. които ми набави 1*оведата ивъ
ра^ц1;т^ на турцит*^. 1Саюто набави поол'Ь и на
всичю1Т'Ь Пнн»1*юрци стоката. В'кчная му паиеть.
Бо1т» да В,1а1'ос-10ви потомството му.
Огъ Нрианателнви (подаис.) Ат. И. Мачевъ
Поклонъ на МихаилъБея Паметника иу 1'д*Ьто
е направенъ на стамболоЕСия ил^ть иодъ Пловдивъ,
Л1пого ил^ти сме плакали отъ радоотъ, като
си опомнюваме какъ ви 1'рабз1хи турцит'^ стоката
по въстанието. Паща ни ни разпраЕ1Яше, че ое
оплаквалъ на Тодаръ Маневъ. и той ^ю завелъ при
Михаилъ Вея у дома му и той нспратилъ джандаре
м аема-те па т) рцит*^ изъ р^ц^т^! коае^"!* и дрехмт*}}
в парит-Н на овчере!^, и турцит-Ь турилъ въ
праш-ата. овцет'Ь турила на 1^йовата Мера. Боп.
да го тури на упокоението кад^Ьто туря такивато
бла^юд-Ьтели, и да жив^е потомството му.
I (подписали) Синове на Никола Лаиджовъ, Томе
Ниволовъ, Д'клчо Николовъ и Добр-Ь ишсодовъ.
Н I ' - *
»

— 66 —
Господиву Тодаръ Н. Маневу.
Д'&до Тодоре, вия искахте отъ мене ппсмснно
да ви аиша, к&д'^^ б^^хме иия въ въотаиието. Лзъ
ви опюварямъ. Ния 6'Ьхме оъ 6&п\& ой овчере.
Мешани ари Чопаринова оджавъ 1>а[ца ми кааввше
отъ като ме заведе при овцст'Ь отъ тука че като
ой вш .е отъ к&шлит'к, та подъ Пловдивънапад-
ВАде йи турцит^, заедно сгъ мвозииа овчере за да
ни 01'рабйтъ стоката.
Гюнюшъ Герданъ. нзпратвлъ аскеръ Евонница.
Сл-Ьдъ 1'ол'Ъиата кавга н б|'енета пристигна около
14 хвледи овце отд'ка11ха въ месвость надъ Дериеаъ
дере по иланвшп"^. Нашвя оджакъ ое установи
въ кесвость на селото Изворъ. Михаи^гь {^еи тамъ
разпореди на вс&кон бюлюкъ по турчинъ кехая, и
на во^кон овчярь по цароки нншанъ на гр%дит^
Баща ИВ 1*0 иио1Х) бла1Ч>славяше до омъртьта,
ой Михавлъ бея Рюнюип^рдана. и ааъ го помеву вамп
В^чная му паметь и да жив-Ье потомството му.
Молимъ ви д'&до Тодоре поднесете отъ мене бла-
годаротвенно поздравление ва Е[асл'^дн11Ц11т'к
яогато ое видите.
(подпиоалъ) Ганчо В ГърчоЕ
Явна Блахюдарность
Долуподписания Илия Лулваъ, нзказвакъ яв-
ната ой бла1ч>дарность, на Михаил ь Бея Гюмюшъ
Рердана. Ння б-Ьхме 01ф'Нд'Ьдени С1. овцегЬ, въ
Доопадъ при 54.13 черкова Лвъ 6'Ъхъ около 20
години, като стоех7> съ овцет'Ь, з^шинуваха турци
помаци край мене, едво малко помаче р-Ьчс на байо
си. Байо ха де ааколимъ и топа кавурче, А байо
му ме погледа, и каза му, неможемь да го аа-
колимъ че той е аа подишахаовчяр.. Не видишъ ди
да 1*р&дит4 му царския нишанъ. Колко щ'Ьше дя
1

— 67 —
ку е захмета за клането тогава. Ала Гюнюшгер-
данъ направи панагюрците пр'Ьдъ турцит'Ь —
царски чок^^фи и избави нв живота и стоката.
Шчная иу паметь ва Вея, н да жвв-Ье сЬнеиот-
^' (подписалъ) Цдиа С. Лулпаъ.
Що е писалъ Маривъ Влаи1еовъ за Пана1>к>-
рцще и по въотанвето.
Мнозина отъ б.гагодарнит'^ скотовъдци ож
огшоале тамъ моята ваолу га, 1Цо вл ъ и збави дъ
гюмюшгерданъ овцет^Ь ц говедата отъ турцит-Ь.
Беаъ да му е далъ н'Ькои една пара. което той
не приема, нито иоже н'ккои да ку спомене иди
мене: за което и азъ не съмъ приеиалъ, нн да
ни се спомене (нито едно черпене вафе).
Като избави Гюмюии^ердавъ панагюроки-
т'й овце и говеда 'к'а ги яе грабнаха турцит'Ь,
той ги натакми около Пловдивъ, въ Рупча и Дос-
аатъ Планина, въ карловско и дру1*ад'Ь, в на
всЬкои овчарь в 1Ч)ведарь, по държавеаъ знакъ
на 1»ърдитк. Турцит-Ь това като гледаха, съста-
вяха си мн'Ьние, че тая стока запЯова Бея Рюмюш*
герданъ за х^арщината. Той още настояваше да
се не бърза съ наказанието на доказани и пр-ЬсА-
дени иъстаниици, до гдйто се не издири коренно,
кой Б и 1Ц0 е причината на това въстанве. А отъ
друга страна се очакваи1е амнистията отъ Сул-
тана. Ония членове въ дженнетъ меадиши, които
I бързаха съ накаваннето той настоя та се пром'&-
ниха; пром'Ьии се в пашата.
Като пристигна амнистията от-ь Султана, то-
га1{а 'гурцит'Ь разбраха ие1Х)иит'Ь планове. Когато
ввд'!Ьха, че бапгъ комитит-Ъ панагюрци, ва които
готв^^ха турцит^ наказанието вмъ, не като дру-
гвт-Ь комити, по едно въже ва биенето имъ, ами

— в8 ^
биле първата причина. А сегл вид'&ха. че ви едиаъ
не загина, и бея всичката внъ стока ванарди. п
□р'кдйде ихъ я, бевъ да похарчи и-ккой едка нара.
Така ое заварди и Иана1чори1це^ отъ турикит'^
плаиоке, еоито илааираха да 1Ч> стопятъ.
То1'ава турцнт-Ь пловдивски 1Ч} нар-Ькоха. би-
зимъ бей^ башъ комита имшил. и достигна Т'Ьхцата
вд'Ьвета въ Цари1*радъ до оадравамина. Ада като
14) повикаха вь Цнрих-рлд-ь. наяначеяъ пр-Ьдо^ла-
1^вль на комисията на турската конституция, той оиде
поор^Ьщнатъ отъ хюл-Ьмит-Ь пагаи на Наба-Алието, и
оадразампиа държа ркчь. че Михаилъ оеи е и'крен-ь
на царството още отъ Султанъ Махмуда, н отъ
Султанъ Мед;«цди и Авнза тоже и отъ Султанъ
Хамвда. Той оъ негюва висо1гъ уиъ е ваиааилъ
царевата рая. на които царя имъ е иростилъ. И
на раята стоката, отъ 8.1од'1>11цп. иати^зпль да я
не поразятъ, отъ която стока се ползува 1^р1цн>
вата, като зима бегдикь и прочее, та кл'Ьцетата
вв пловд1шовит'Ь турци, не се удобряла. А удо-
брили не1Ч)вата ицот&пка, че била добра и за цар-
ицината и аа раята икъ.
Кирко Иванъ Делибшионъ ианагюрець, б^^шв]
едиаъ отъ ие1Ч)ната свига 01це огъ ир-кме к-ьрАи-
ската война Тон раскаяваше за влиянието на бе
въ Царисрадъ, ко1^ато ью повика Султанъ Меджитп
и даде му чиаъ и илвсть. И то1»ава, ка1сто и ее1»а'
го викаха вечерь на ростс всичкит^; паши наредъ
в всвчви увеселения н п^саи н свирни, и игри
се окончавали съ бъл1*арокото хоро. Още вгь кръи-
оката воина таиъ му извадили една п^гсеиь, кавва
Кпрко. цТунаданъ Черкаиъ безиае дамяно, хайде
нари рюмюшъ 1»ер;у1Но: кпмъ сеимесъ болгаръ ка-|
8мн;ь, дамяно, хайде мари гюмюп[ъ гердаво и ир,
Съ 1Ч)Л'Ьмото не1Юво в-1ияиие пр^Ьдь османскот
ц^кугво ок послужихме, и ни едиаь въстаиникъ]

— йд —
►
не 8»руби (гь прпохда, и Панагюрище се не
сштри и сго1сат& 7Ш тпааи дори аа чг(до.
Ь^Ьчиая ку памать на Бея Гюкпошгердана и
коприЕцеие ми 1;»зааха 1еакъ п т-Нмт. избавилъ сто-
ката. Ко1'ато иблякалъ дароиъ царския алай иа
селял^<тжка аа мапряма. аавидялъ му Груюолу огъ
1Саааилъ1С'ь. Той подарилъ арабски коне иа Султааа.
Ъъ 1^ариградъ наихит-Ь ш. куаом> си ходатъ
ката вйчерь наредъ на 1ч>сте. Т'Ь ой ияатъ моми-
чета ц-Ниачкн и свирд-.кийви. у н-^воп ао-малко,
и а'Ькои поиече. за уиеселение
Ц,арска дъщеря ког^а се жеии даватъ и 100
моШ1Чега и по мао1'0 хи«1яди гроша и'Ьсечаа ва
плата. Л на зетя особиа заплата за служба. С.'ул танъ
Ааись писвали тия рол'Нми разноски, г^и го 8а1слаха,
Стоилъ Фцнджекъ панагюрския топчия оъ
въстанието с с^дядъ въ Цариградъ при Мсхмедъ
Али паша клбразлияга, Султанч. Мрд^к-идовъ зетъ.
Той е има*гъ 120 момичета на увеселение сиир-
джийки и п^вачки. Три ью 40 оъ различна прЬ-
мяна По 40 пализатт. та се редятъ та свиратъ
н п'11ятъ. Па11 пост^. излазлтъ и 120-т^, та изи-
1'раятъ бъл1>аровс1то хоро по 1П11рока1'а дивана
шато поле и п^1ятъ ту наданъ черпан*ь безиво да-
няво хайде нари июмюшь 1*ердано. Кимъ севмесъ
бод1*аръ зжа<ъил\ да,няно .гойд*'. мари гю.чюшь гер-
да^м и прочее.
^)щшш^я»тШщМвШтшш^ял к^шваше Кнрко че
ткш паши много иаци масло под^^ракъ имъ пращолъ.
Запитвалъ съагь отъ д-Ь се е влела тая до-
брота у тоя чов-Ькъ. кое е потОжМОч^вото му. Едни
казватъ, че прад'Ьдит-Ь му сл. били албанци, Тгв
дрV^>и че слг» б'1>лгари, и баба ьгу си носила 1'ер-
дани сребърни ивъ Плоидиаъ прФселници, та е
отанало названието имъ, гюшошъ 1*ердаиъ отъ
сребърния 1*ерданъ.
//<к.

— 70 —
Слушалг сгмъ въ Цариградь да се казва че до
Султанъ Махмудъ, Меджидовъ баща, царет-Ь не
сл аиаяле да пишатъ и да чета1'Ъ, ТФ* си с».
имали молли които имь оя^ писали. А аа аодииоъ
бацали си Ц'^аата рл&ка, посл'^ го и8М'&иили на
единъ иръстъ, посл-Ь мвхуръ името му (иечатъ).
Т'^ не сл\ се учили да ое ае мльчатъ, да имъ
се не разваля 1сефа и рахата.
Т^ храиеха дембе-1И, и се рлкополашние за
дембелъ башня оая, ко11то е станалъ аай-мървеливъ.
Единъ дембеливъ се прв1ютвилъ аа да 1Ю рл^ко-
положатъ, като се вид^ьлъ мно1Ч> мьрзеливъ, та
р-^калъ на съседа си; Азъ мо1'а да отида отъ тука
до пл«тиата вратня, за една нед'}ия. А онъ му р11-
калъ, уха-а-а поща ли е това, А той р^^калъ аии
ти »а 1СОЛВБО ир*Ьме отивашъ. а онъ му р'Ькадъ
агь мога да отида за три м-ксеца. Ами 1сак'ь ще
отидепгь, а онъ р'ккалъ едно объртане единъ ко-
наЕгь, и три дай отурякъ. А третия р-Ькалъ. [еа1еъ
се 1с;&ищисваге да ходите бей-и-й 'Гой се не наи-
малъ и да тръгне и т*^ ръкоположили него.
Т^ като си сл^ вардили 1)ахата да се ве дсл.-
чатъ да сеучатъ, такаид^ 1Шрдили и нашия рахатъ.
На Въл1'ария се е познолило да сп направииъ
училища отъ Султанъ Меджита. П'Ьяхме му п-Ь-
сеньта и въ черквата.
у1и1въ билъ каиЕи 1(арь. наши господарь, че
ни даде училища да дапра в и я ^ ' И ■у ичкю !-*»*»
За толкова уалко вр-^ме Бъ.тгар11Я е мно1ч)
Я'Ьпр^дца^1а да не иаднем-ь въ уроци.
С'ам(1 тр-Ьбва да държпмъ американската дс-
ш1^. Ния сме диви аалг^репи, Ч^р-^^бна да наир-кд-
ваше да се съобраяимъ съ св'ига Т'к надминали
всич1сия св^тъ. Цшсь казватъ, вия сме диви на-
м^Ьрени Срамъ ни е «гп, ов-Кта дерванте да аа-
пр^^даоваме да ое съобразим'ь съ св'Ьта.

— 71 —
Нека и ния б'ьл1'арит'Ь, тая девица да дър-
жиАгь, да не думаме стигна
Гол-Ьмо стараипе правиха Панагюрци, да ое
И8нам'ир11 домашеаъ поипвнкъ по зел[лед'кл11ети и
неможа. Ловя садиха и полоие. Сл'Ьдъ вр'Ьие ив-
кубаха ги и се забравиха. Сл-Ьдъ около 50 годи-
ни 1га1еъ 1*11 садиха п сл^дъ вр-Ьме пакъ ри изко-
паха. Това да се вапише да се не забравя, да се
ве блъсЕсатъ вече. Земята ни е слаба за тия рас-
тения. Нека се1>а се опита ш овощията. Земята
ни е само за иазбище по стръмнит-Ь н-Ьста, а ние
я оапраиихне аа ниви. Л дъждовет-Ь я измиваха
И остана само п-Ьоъка и камъцит'^, та не е вече
за нива, нито за позбища. Поотепсно стая на
пустиня Иврубеаит^Ь ни поминахц! ни принудиха
та си поразихме и земята.
Панарюреца и по-състоятелния и не състоя-
телния гордостьта имъ е еднаква. Трудътъ имъ
е безъ м-Ьра. Гордия панагюрецъ не цриена дре-
ха вакърпона, защото '.кенит'Ь имь ое. . . . Колко
да е б^енъ той е обл-Ьчень и чистъ. Кога оти-
дегге въ х^радовет-Ь ще да познаете панагюрския
яонь. Тия с;у> стегнати. Самаря М}^ седлото му.
Еаишит'к му не разк/ъсани и дрипи, като на бо-
г^тапип"}^ Лаварски оелеаи и др.
На панагюреца кя'>щата иу е чиста, ивлепе-
на. Жена му е трудолюбива, пестовиа. Тя рабо-
ти на р;и^'Ьт'Ь си и прави завивки. Тя облачи до-
машнит-Ъ си оъ двойни др-Ьхи. Тя прави тканв
аа дрехи и аа далечни стрнви. Не11 храната й оть
далече иде. Тя е катс» корабит*к на търговци!*^.
Т-Ь ко1'в се скзратъ една съ друг» ое укорявагь,
нари ти леиу1ие каква ми си работна та ще да
испратишъ мл^жа си на хмджилъкъ.
Когато си отидатъ въ праздшпсъ на визита или
\ а& 1ч)от^ жениг1у до гд'Ьто се нопитатъ що о& ра-

78
ботилтт пр'Ьзъ неделята, а и&жет'Ь рвзисЕсватъ по
литнкага. Между това по1.'оворятъ и ва работата
На връщане въ ил^тя си ир'{;говарятъ щ
«пд-Ьли тамь уредъ и чистота ио двора л ио к&
1дата II че оане по много биле уработиле оп
т'Ьгъ 11 ац Женит^ често не Л101'атъ да се видяп
отъ иаметъ и отъ ра6о1'а. Та въ праздникъ каф
отиднтъ въ черква, тамъ едвамъ си искажат:
коя 1Ц0 е 3 рабо тила.
Мно1Ч) жени 6'Ьдии вдовицв по съ 5— 4д'Ь1|
се ивхраива.7е и аадонвале на вретеното. А сео;!
това не може отч. като се построиха хчха-Ьмит'
фабрики въ княжеството. При все това женит'
павъ не ир^ютанаха да не работятъ, било днеск!
на 1'ала1'анъ паксь работятъ помежду и дру1>0
Отпиа на нивата върви и ир^де
Ко1*ато сг& ва съброие да си прикавватъ исич
кпт-Ь по и-Ьщо работятъ и прлкайпатъ си. Най
люоезенъ е оня мл.жъ на пава1'юрката. юогато внеа
въ.1на въ клмцн. Тя ще вече да я направи на алатс
До гд-Ьто б^ше отворено аимовището за па
н&1*юрскит*Ь домаалъци мно1ч; се иечелеше съ око
товъдството
Момит'}^ п^ха на хорото — Овчарь двбе мо)
и още 1Н'>ехи^ ( ^вчарь мина пр')18ъ 1юра, китка м^
люлекъ на 1'лиьа. Ко1'а съгледа царица отъ царе
вит'Ь сараи, па си х^арю пика: Нещл. тебе 1^крюл^
ами нскамъ овчаря. ,
А сега п-Ьять: Овчарь либе лн е? На трудо
•побивата панаи^юрка б^т1с желанието аа овчара
че той ще остави дома вълната, а тя ще я на
приви на алато. А IVаря ще я ооаавн безъ работс
Тя 14) не1це.
Бъсиитаииего и трудолюбието панагюрско ■
дос-гонво 11а подражание и отъ лру1'и

ДЙШ 50 ст.