Текст
Т1118 18 а сИ^ка! сору о^ а Ьоок Ша! \уа8 рге8егуе(1 ^ог §епега11оп8 оп ИЬгагу 811е1уе8 Ье^оге к \уа8 саге^иПу 8саппе(1 Ьу Соо§1е а8 раП о^ а рго]ес1
1о таке Ше \уог1(1'8 Ьоок8 (118С0УегаЬ1е опИпе.
И 11а8 8игу1уе(1 \ощ епои^И ^ог Ше соруп^М 1о ехр1ге апс! Ше Ьоок 1о еп1ег Ше риЬИс с1ота1п. А риЬИс (1ота1п Ьоок 18 опе Ша! \уа8 пеуег 8иЬ]ес1
1о соруп^Ь! ог \у1108е 1е§а1 соруп^Ь! 1егт 11а8 ехркес!. \У11е111ег а Ьоок 18 1п Ше риЬИс (1ота1п тау уагу соиШгу 1о соиШгу. РиЬИс (1ота1п Ьоок8
аге оиг §а1е\уау8 1о Ше ра81, герге8епип§ а хуеакЬ о^ 11181огу, сикиге апс! кпо\у1е(1§е 111а1'8 ойеп сИШсик 1о (118С0Уег.
Магк8, по1а11оп8 апс! оШег таг§1па11а рге8еп1 1п Ше оп§1па1 уо1ите \уШ арреаг 1п 11118 Й1е - а гет1пс!ег о^ 11118 Ьоок' 8 \ощ ]оигпеу ^гот Ше
риЬ11811ег 1о а ИЬгагу апс! йпаИу 1о у ой.
118а§е §ш(1еПпе8
Соо§1е 18 ргоис! 1о раПпег хукЬ 11Ьгапе8 1о с!1§Ш2е риЬИс с!ота1п та1епа18 апс! таке Шет \у1с!е1у ассе881Ь1е. РиЬИс с!ота1п Ьоок8 Ье1оп§ 1о 1Ие
риЬИс апс! \уе аге теге1у 1Ие1г си81ос!1ап8. Кеуег1Ие1е88, 1И18 \уогк 18 ехреп81уе, 80 1п огс!ег 1о кеер ргоу1с!1п§ 1М8 ге8оигсе, \уе Иауе 1акеп 81ер8 1о
ргеуеШ аЬи8е Ьу соттегс1а1 рагИе8, 1пс1ис!1п§ р1ас1п§ 1есИп1са1 ге81псИоп8 оп аи1ота1ес! ^ие^у^п§.
\\^е а180 а8к 1Иа1 у ой:
+ Маке поп-соттегс1а1 ше о/^ке^1е5 \Уе с!е81§пес! Соо§1е Воок ЗеагсИ ^ог и8е Ьу тс!1у1с!иа18, апс! \уе ^е^ие8^ 1Иа1 уои и8е 1Ие8е Й1е8 ^ог
рег80па1, поп-соттегс1а1 ригро8е8.
+ Ке/гат/гот аШотШес! диегут§ Во по1 8епс! аи1ота1ес! ^ие^^е8 о^ апу 80г1 1о Соо§1е'8 8у81ет: И уои аге сопс!исип§ ге8еагсИ оп тасМпе
1гап81а11оп, орИса! сИагас1ег гесо^пШоп ог о1Иег агеа8 \уИеге ассе88 1о а 1аг§е атоиШ о^ 1ех1 18 Ие1р^и1, р1еа8е соп1ас1 и8. \\^е епсоига^е 1Ие
и8е о^риЬИс с!ота1п та1епа18 ^ог 1Ие8е ригро8е8 апс! тау Ье аЬ1е 1о Ье1р.
+ МатШт аПпЪийоп ТИе Соо§1е "\уа1егтагк" уои 8ее оп еасИ Й1е 18 е88еп11а1 ^ог 1п^огт1п§ реор1е аЬои! 1И18 рго]ес1 апс! Ие1р1п§ 1Иет йпс!
ас!с!Шопа1 та1епа18 1Игои§И Соо§1е Воок 8еагсИ. Р1еа8е с!о по1 гетоуе к.
+ Кеер и 1е§а1 \УИа1еуег уоиг и8е, гететЬег 1Иа1 уои аге ге8роп81Ь1е ^ог еп8ипп§ 1Иа1 \уИа1 уои аге с!о1п§ 18 1е§а1. Во по1 а88ите 1Иа1 ]и81
Ьесаи8е \уе ЬеИеуе а Ьоок 18 1п 1Ие риЬИс с!ота1п ^ог и8ег8 1п 1Ие Ипкес! 81а1е8, 1Иа1 1Ие \уогк 18 а180 1п 1Ие риЬИс с!ота1п ^ог и8ег8 1п о1Иег
соип1пе8. \УИе1Иег а Ьоок 18 81Ш 1п соруп§И1 уапе8 ^гот соиШгу 1о соиШгу, апс! \уе сапЧ о^^ег §и1с!апсе оп \уИе1Иег апу 8рес1йс и8е о^
апу 8рес1йс Ьоок 18 а11о\уес!. Р1еа8е с!о по1 а88ите 1Иа1 а Ьоок'8 арреагапсе 1п Соо§1е Воок 8еагсИ теап8 к сап Ье и8ес! 1п апу таппег
апу\уИеге 1п 1Ие \уог1с!. Соруп^к! 1пМп§етеШ ИаЬИку сап Ье ^ике 8еуеге.
АЬои1 Соо§1е Воок 8еагсЬ
Соо§1е'8 т1881оп 18 1о ог§ап12е 1ке \уог1с!'8 1п^огтаИоп апс! 1о таке к ип1уег8а11у ассе881Ь1е апс! и8е^и1. Соо§1е Воок Зеагск ке1р8 геас!ег8
с!18С0Уег 1ке \уог1с!'8 Ьоок8 \ук11е ке1р1п§ аи1ког8 апс! риЬИ8кег8 геаск пе\у аис!1епсе8. Уои сап 8еагск 1кгои§к 1ке ^и11 1ех1 о^ 1М8 Ьоок оп 1ке \уеЬ
а дЬ^^р : //Ьоокз . доод1е . сот/
вх
659
К5Т4
1896
ТнЕ0РНУ^АСт^8
7Н » У0Т0Р15 NА 5у
Ки 1МЕМТА . , •
я|;П":;;;;'.Л-::.' :'^ ■ ;; _:■
ШтЖШ-^
й: ":} ■■ ;>-">'■: •" . ■гй^ ■■:■" .•"•
Ш;г:';;-;''":'^';;^й;-'-т
)Л;. ■ ^'Н- , -■
Щ;::::-т1''-Щ--}%
Ш"'-'1Р\:!Г'Ш''' *^
^
Г" \ ♦
01д1112:е
1ьуСоо^{е ^
1 ^
; : -г
01д1112:ес1 Ьу
Соо^\е
01д1112ес1 Ьу
Сооз1е
животописъ
на
БЪЛГАРСКИ АРХИЕПИСКОПЪ.
ОТЪ ТЕОФИЛАКТА
охридски архиепископъ.
Пр'Ьве^гь отъ гръцки съ малки съкращения
^. о41ато4ъ.
пловдивъ
Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ
« ^^ ^т^еб ьу Соо^к
г
и
7'^ь5
КбТч
01д1112ес1 ЬуСл0051С
- - —
ПРЬДГОВОРЪ.
На 1885 г., тъкмо срещу хилядогодиш-
ината отъ смъртьта на св. Методия, азъ
5народвахъ въ български пр-Ьводъ простран-
зто гръцко житие на свети Климента, подъ
1главие «Животъ, д'Ьяния, испов'Ьдания и
)атко изложение за чудесата на св. отецъ
1шъ Климентъ, българский архиепископъ.
лисано отъ свет'Ьйшаго и пр'Ьславнаго архи-
Еископа на първа Юстиниана и на ц'Ьла
ьлгария, господина Теофилакта, който б-Ьше
магистъръ на риторит-Ь въ Цариградъ». *)
)я пр-Ьводъ биде извършенъ съ помощьта
I проф. Дриновъ, който го придружи и съ
атъкъ пр-Ьдговоръ, гд-Ьто изтъкнж историч-
-литературната важность на паметника. До-
га не е разяснено добр-Ь, дали наистина
ва житие е * съчинено отъ Теофилакта,
кто е казано въ заглавието му, или отъ
угиго. Но н^Ьма съмн-Ьние, че съчинителятъ
' се е ползувалъ съ стари и достов'Ьрни
в-Ьстия за живота и д'Ьйностьта на св.
им сита, па и на светит^Ь славянски първо-
ители, Кирила и Методия. Затова тоя
^1етникъ е безц-Ьнъ за насъ ^).
^) Тоя животописъ образува брой II отъ «Българска Би-
>тека> на Българското Книжовно Дружество (Ср-Ьдецъ, 1885.
. 40).
*) Струва да се обърне внимание върху думит*, които
шсь въ 4-та глава «насъ смирени и недостойни той повече
мжаваше до себе си» и пр. Отъ тукъ се вижда, че поне от-
ш^ въ съставяньето на това житие, може би въ по-стара ре-
пя, е взедъ участие н']^кой ученикъ на св. Климента.
Оф^еб Ьу Сд 009 1с
Тъй като съ първото издание ние има:
за ц-Ьль, да снабдимъ нашата книжнина
пъленъ, близъкъ до първообраза пр'Ьво
тр-Ьбаше да се запазжтъ въ него изда!
всичкит-Ь тънкости на тоя първообразъ,
писанъ съ високъ черковно-ораторски ези
напъстренъ съ различни цитати изь Свет<
Писание. Поради това^ пр-Ьводътъ ми изл'
тежъкъ за четенье, а на м'Ьста и невра
мителенъ. ^)
За данаправБЬ тоя скжпоц'Ьнъ паметш
по-достжпенъ за нашето четещо обш;ество, \
Р'Ьшихъ да го пр-Ьиздамъ въ отд-Ьлна кни^
и въ такъвъ видъ, ш;ото да бжде и по-л<
за четенье. За тая ц'Ьль азъ нам'Ьрихъ
добр-Ь да отстжпБК дон'Ьгд'Ь отъ гръщ
оригиналъ, именно да зам'ЬнБК н'Ькои ду
съ други, които да бжджтъ близки по С2
сълъ, но да придаватъ по-гол'Ьма гладко!
на текста, да изоставБК н-Ькои недотамъ яс
и цв-Ьтни изрази, както и часть отъ об1
нит-Ь цитати изъ Светото Писание, а с
друга страна, да прибавил тукъ тамъ 4*^1
обяснителна дума. Р-Ьдко въ това ново из|
ние ш;е се нам-ЬрБ&тъ предложения, вмъкнл
отъ мене, като зам'Ьна на т'Ьзи м'Ьста, ко1
сл-Ьдъ направените съкращения не можй
да се оставБ&тъ токо-тъй безъ оглаждай
Сетне, премахнжхъ прежното деление
паметника, който беше разглобенъ въ гръщ
оригиналъ на 29 малки глави, и направв
по-едро, логично деление на 5 части, !
*) Посл'Ьдното произтича дон'Ьгд']^ и отъ н^кои печати
други погрешка, които с& се вмъкнжли въ това издание и ко
нам^^рихъ за добр^^ да оправ» въ края на това ново издание
Офхеб Ьу Сд0091С
за улеснение на четцит'Ь, на всЬка отъ т'Ьхъ
дадохъ и особенъ надсловъ, споредъ нейното
съдържание. Сжщевр-Ьменно съкратихъ и са-
мия надсловъ на паметника.
Всички тия изм'Ьнения не еж яко гол-Ьми,
и при това еж направени така, щото съ т-Ьхъ
да не се накърни нито фактичната страна,
нито пъкъ назидателниятъ, благочестивъ и
родолюбивъ духъ на Климентовото житие,
което заслужва най-широко разпространение
между българскит'Ь четци, особно между
младото ни покол'Ьние,
Изв'Ьстно е, че досега на ученицит'Ь
могжтъ се посочи твърд'Ь малко книжки съ
исторично и пов'Ьствувателно съдържание,
които да разщиряватъ познанията имъ по
отечествената история и да съживяватъ и
съгр'Ьватъ духътъ. У насъ знавътъ мнозина,
че имаме народенъ светецъ — Климентъ. Но
какъвъ е неговиятъ животъ, какви еж него-
вит'Ь заслуги, и какъ се е създала неговата
слава и- паметь, малцина зиажть.
Настоящето издание се отличава и съ
прибавката «БЪлЪжки къмъ животописа.» Въ
т^Ьхъ се постарахъ да изтъкнж н'Ькои по-
важни м'Ьста отъ текста, да укажж моитЪ от-
стжпления отъ него, или да обяснБь н1Ькои
гъмнички м'Ьста. Ако спомогнж колко-год'Ь
на тия, които пожелажтъ да се възползуватъ ^
и откъмъ историчната страна съ паметника,
ще бждж крайно задоволенъ.
София, февруари 1896.
Д. Матовъ.
уСооз1е
01д1112:ес1 Ьу *
Съдържание.
Огр.
Пр*дговоръ . . . . . . . . .
Глава I. Животътъ на сшвянскитЪ първоучители свети
Кири1ъ и Методи . 1
Глава П. Моравската черква С1%дъ смъртьта на св.
Методий . . . . . . . 10
Глава Ш. Св. МетодиевитЪ ученици въ България. . 17
Глава IV. Подвизит1^ на св. Блимеята като български
архиепископъ ' . . .21
Глава V. Посл^днит^ дни отъ живота на св. Блимента 28
Б1^л%жки къиъ животописа 34
По-главнит1& печатни и други погр^^шки въ пър-
вото (пълно) издание, обнародвано въ € Българска библио-
тека» бр. II, Ср^децъ, 1885 г. 40
Офхеб Ьу Сд0091С
I. Животътъ на славянскит* първо-
учители свв. Кирилъ и Методи.
Божието величие и благость се показаха
въ България чр'Ьзъ живота на благочестиви
ьжье, които се отрекохж. отъ всичко що е зем-
) и тл'Ьнно и се подвизаваха за народната
)осв'Ьта. Тия пропов'Ьдници на Божието уче-
1е сл : Методи, който 6'Ь Моравски архиепис-
)пъ и просв-Ьти Панонската архиепископия,
Кирилъ, великъ по своята МАдрость и въ Бо-
и работи, и въ световни. Т'Ь и двамата жи-
Ьехж. благочестиво й непорочно, сЬехл Божие-
> слово, което се пропов'Ьдваше на гръцки, и
жръстихж мнозина езичници.
Славянскиятъ народъ, т. е. българскиятъ,
I разбираше Светото Писание на гръцки
шкъ, и двамата свети мжжье сматряхж това
I гол-Ьма злочестина. Безутешна скърбь ги
)зе за това, гд'Ьто св'Ьтлината на Писанието
ь сияе въ Българската страна. Т* смалъ не
)хождахж даже до отчаяние. Тогава се обър-
г^ХА съ молитва къмъ Христа, отъ Когото
)ъвъ даръ СА езицит-Ь, да имъ помогне да из-
1М'Ьрштъ букви, пригодни за българския езикъ,
да нр^ведАтъ божественото Писание на тоя
икъ. И като се нр^дадохж. на постъ и мо-
■тва, т'Ь ДОСТИГНАХА желаниито си, защото
>лизо е Господъ до всички, които го призо-
1ватъ съ истина».
Като изнам'ЬрихА славянскит'Ь букви, и ка-
' пр-Ьведохл боговдъхновенит* писания, наши-
Д. Матовъ. — Жжвотописъ на Св. Кдимента. 01д111^с^ЬуСлОО91С
т* първоучители задегнд^хж да 11р'Ьдадлтъ на
най-усърднит* си ученици божественото учение, и
немадцина го възприех;», и се приготвих;» за
проповедници. Най-отборни отъ т-Ьхъ б-Ьхл : Го-
раздъ, Климентъ, Наумъ, Ангеларъ и Сава.
По прим'Ьра на Павла, който е съобща-
валъ на апостолите за своето благов^ствува-
нье, и свв. Кирилъ и Методи тръгнАХж за Римъ.
за да покажл^тъ на папата своя трудъ, т. е.
превода на Светото Писание. Тогавашниятъ
папа Адрианъ много желаеше да ги види, за-
щото и до него бе дошла тяхната слава. Той
не можа да се стърпи, но, като взе съ себе
всички свещеници и архиереи, 1^оито се улу-
чихж. въ Римъ, излезе да посрещне светиит*.
При това отпреде му носе^ж кръстно, знамение
и запалени светилници. Техниятъ блеськъ зна-
менуваше блесъка на Адриановата радость, па
и блесъка на гостите, които за ,да прослави,
Господь благоволи да извърши много чудеса
при вдизаньето имъ въ Римъ.
Сетне свв. Кирилъ и Методи показах^к. на
папата българскиятъ преводъ на Светото Пи-
сание. Папата не знаеше, какво да стори отъ
радость, похвали ги за подвига и ги насърдчи
Подиръ това взе преведените книги, донесе ги
предъ олтаря и ги посвети Богу като даръ,
защото наистина угоденъ е Нев«у такъвъ при-
носъ. А свв. Кирила и Методия той прогласи
въ. черквата за апостоли, тъй като те бех;&
извършили подвигъ равепъ на Павловия.
Сетне, отъ ония, които бехл дошли на-
едно съ светиите и, споредъ техните думи,
бех& доста вещи въ славянския езикъ и се от-
личаваха съ благочестивъ животъ, папата удо-
уСооз1е
01д1112:ес1 Ьу *
>и едни съ чинъ презвитерски, други съ дя-
яски, трети съ иподяконски. А пъкъ самия
пики Методия, макаръ той и да * се отричаше
ого, р&коположи за епископъ въ Моравия
шонска. Адрианъ мислеше, че той напълно е
влуясилъ това звание, понеже б* светитед-
вувалъ въ тая страна.
А Кирилъ, който б-Ьше сащински философъ,
де повиканъ отъ великия първосвещеникъ въ
^ятая Святихъ, за да литургисва тамъ въ ис-
вната скиния и по-духовно, по-божествено да
приобщава отъ светит* таййи. На Кирила
^то че ли б* позволено да остая въ тялото
тогава, догд-Ьто изналгЪри буквит'Ь и свър-
н пр'^вода на Писанията. Като послужи съ
ва на Божията воля, тоя светецъ и мждрецъ
где взетъ отъ Бога, Който б-Ьше го научилъ
I мж.Д1»ость. Като пр-Ьдузна смъртьта си, той
)игърнж монашеско звание. Той откол'Ь желае-
е да направи това, но по скромность все стра-
Ьше отъ него, като отъ н^що велико, що над-
анава силит* му. И така, той се пр-Ьстави на
збесата, гд-Ьто е Христосъ, и остави долината
I скръбьта, гостуваньето си тукъ долу. Духа
I той пр-Ьдаде Богу на духовет*, а т-Ьлото му,
оето пр^ди естественото умъртвяванье 6'Ьше
злагано на драговолно умъртвяванье, почетено
ь църковни п-Ьсни отъ Папата и отъ всичкия
лиръ, биде погребено въ църквата на Климен-
а, на оногова Климента, който е придружа-
алъ Петра, върховния отъ апостолит-Ь. И така,
динъ мАдрецъ приема другъ мждрецъ, вода-
ътъ на едни народи приема у себе си тогова,
ойто съ '^св-Ьтлината на познанието е просни-
илъ дру^^и народи.
01дЖ^*ЬуСоО^1е
4
При това Богъ, за да засвид4телствува.
каква слава се готви Кирилу на небесата, пра
ти знамения, та чр'Ьзъ видими б-Ьл-Ьзи обявв
невидимит-Ь си тайни; б^сни людье, като дой
дохА при гроба Кприловъ, нам'Ьрвх& изц-Ьле
нпе, и много други болести изгони благодатьта
на св. Духъ. Та изобщо, колчимъ се н*коп
приближеше до гроба, или колчимъ произнесЬ-
ше името на тоя богоносенъ отецъ, добиваше
спроти своята в'Ьра изц'Ьление отъ недАЗит-Ь сн.
Поради това Кирилъ станж. великъ въ уста-
та на римляните, а още по-великъ въ душит!
имъ. Той се прослави у т-Ьхъ, а наедно съ не-
го се прослави и Богъ.
Така станж. кончината на Кцрила, и така-
ва честь му се въздаде отъ Папата п отъ Бо-
га. А Методи, сл^дъ като изгуби своя сътруд-
ппкъ и сплтникъ, който въ всичко му^ б-Ь съ-
щински братъ по т-Ьло и о Господ']^, сърдцето
му се нажали. Отъ една страна, л^ой б-Ь навиЕ-
нллъ на брата си, та сега, като го нямаше
при себе, страдаше като всЬки чов^къ, но отъ
друга страна, той все пакъ се ут'Ьшаваше до-
н'Ьгд'Ь съ надежда, че и занапр^дъ ще има
въ учителското си д-Ьло за помощникъ Кирила
който, като приближепъ до Бога, сл-Ьдъ отр-Ь-
пюнпето си отъ пдътьта, ще добие и по-гол-Ьмо
дързновение.
Методи, като му дойде вр^ме да тръгне
за епископъ въ гореказаната страна. Моравия
Панонска, припаднл пр^дъ гробницата на братя
си и, като споменА многократно милото му име.
оплака плътската си самотия и моли Кирила,
и за напр-Ъдъ да не го оставя безъ своята по-
мощъ и ходатайство, па сл'6дъ това тръгнл на
ПАть съ ученицит-Ь си.
уСооз1е
01д1112:ес1 Ьу *
5
Като пристигнл въ Моравия, той станж
такъвъ еаископъ, каквито апостолъ Павелъ же-
лаеше да блдлтъ всички епископи. Той сияеше
пр-Ьдъ всичкия св'Ьтъ съ учението си. На всички
людье съобщаваше доброто, като разсЬваше
еднакво св-Ьтлината на словото и раздаваше
евангелската храна, безъ да взема възмездие
за това. Той и пр-Ьди да стане епископъ, мно-
го зад-Ьгаше да пропов-Ьдва, безъ да се бои
отъ н-Ьщо. *'А сега, когато му се пов-Ьри самото
д'Ьло, и когато той, приемайки тоя залогъ,
знаеше, че горко на оня апостолъ, който не
бдагов-Ьствува, — не тр^багае ли той сега съ-
всЬмъ и напъкно да се пр'Ьдаде на поучение и
да се грижи ц4лъ день да разпространява Бо-
жието слово? Той не пр-Ьстаяше всЬки день
да вразумява тогавашния Моравски князъ Рости-
слава и да му присажда Божието учение. Осв^нъ
това, учеше 110Стоянно и Коцела, господаря па
ц']&ла Панония, и вразумяваше го да има Божи
страхъ и да се укланя отъ вс4ко зло. Та 'не
само нихъ, но и българския князъ Бориса, който
живееше въ вр'Ьмето на гръцкия императоръ
Михаила, и когото Методи още по-пр'Ьди б-Ьше
сторилъ свое чедо, като го б* пл^нилъ съ добрата
си р-Ьчъ, — и него велики Методи по това вр'Ьме
не преставаше да обсипва съ благод'Ьянията на
словата и поученията си. Тоя Борисъ имаше
умъ здравъ и наклоненъ къмъ добро. При него
и бъдгарскиятъ народъ наченж. да се просв'1&-
тява и съ светото кръщение, и съ християн-
ството. При него и свв. Кирилъ и Методи,
гледайки, че мнозина еж пов'Ьрвали и много чеда
се раждай» водою и духомъ, а пъкъ си н'Ьматъ
съвсЬмъ духовна храна, изнам-Ьрихл букмт-Ь, т
6
както казахъ по-гор-Ь, и пр-Ъведохл писанията
на български езикъ, за да иматъ новородените
Божии чеда доста Божия храна, та да растлтъ
духовно. Така бъдгарскиятъ народъ, като остави
езичеството, позна истинския и правъ п^аьть, който
е Христосъ, и най-сетн'Ь, макаръ че късно, въ
11-ия или 12-ия часъ, вд-Ьзшь въ Божията гра-
дина по Божия благодать. Кръщеньето на тоя
народъ станА на 869 год.
Итака, велики Методи непр'6станно на-
ставяваше князьетЬ: ту ги ръководеше къмъ
благочестивъ животъ, ту имъ предлагаше чи-
стото учение на църквата, като царска чиста
монета, и го отпечатваше върху душит-Ь имъ
ц-Ьло и неповредено. Защото още тогава се
памирахл; такива, които желаеx^& да пр^обра-
зуватъ и изменк&тъ вероученията, що са оста-
вени въ Божията църква отъ нашите отци, и
мнозина беx^аь си заразили душите съ внесената
отъ западните европейци развала, та казвахл^,
че Синътъ билъ роденъ отъ Отца, а Духъ Свети
произлизалъ отъ Сина.
Свети Методи въстанж. противъ техъ и
ту чрезъ думите на Господа, ту чрезъ уче-
В[ията на светите отци, стараеше се, да уни-
щожи техните измислици, като ги обръщаше
отъ кривото учение къмъ истинното и чистото.
Ето защо той беше и се наричаше «Божи уста».
Поради това числото на верните всекидневно
се уголемяваше.
А еретическата сгань, победена съ силата
и истината па словото, правеше всичко, каквото
можеше да измисли, или каквото й вдъхваше
пейниятъ отецъ — дяволътъ, който- отъ начало
е човекоубийца и се хвали ^е'^^лодейство :
тя огорчаваше светеца съ хиляди злоби и из-
кушения. И Светополка, който сл-Ьдъ Ростислава
захванж да князува въ Моравия и който 6'Ьше
чов^къ грубъ и не разбираше отъ добро, и
пего т* примамихл^ съ лъскателства и напълно
го подчинихж. на учението си. Като б-Ьше робъ
на женскит* услади и се търкаляше въ кальта
на нечестиви д'Ьла, какъ можеше той да не
пр-^даде ума си по-скоро на тие, които ьгу отва-
^ях& съвсЬмъ вратата на страстите, отколкото
на Методия, който строго въставаше противъ
душегубния развратъ?
И така Светополкъ, развратенъ отъ тие
еретици, които му дозволявахж. всичко, стига
да се съгласява съ тяхното учение и да имъ
дозволява • да го пропов-^дватъ, твърд'Ь малко
даваше ухо на Методиевит'^ дувш, а напротивъ,
обнасяше се Х5ъ него, като съ врагъ,- защото
казано е, «мерзость е за гр']^пшика благочес-
тието »с Па и какви благи думи не казвк на
княза велики Методи и какви страхове не му
докарвк на умъ? Ту му доказваше правотата
на учението си съ божествените Писания, ту
го заплашваше, че, ако се присъедини къмъ
еретицйт*, ще загуби и себе си, и всички свои
поданници, като стане за враговет* си лесно-
достАпенъ и леснопобЬдимъ. Но нищо не по-
магаше. Както и да е, догдето Методи б^Ьше
живъ, и князътъ не изваждаше наяв^ порожде-
нието на сърдцето си, но се потаваше. До то-
гава и правос^&дието Божие още не спущаше
върху него своя бичъ. Но когато се пристави
светецътъ, веднага настанл!1х;11 всЬкакви злини,
които не »потуляхж. вече страмотиит* си подъ
никакво було, но явно безчинствувахж, и пов-
Офхеб Ьу Сл0091С
8
ДИГНА се гонение противъ 11равов'Ьрнит']&. Тогава
вече и Богъ не закъсн'Ь да накаже княза. Но
за това по-послЬ.
Тогава Методи пр-Ьдсказа на княза за
смъртьта си, която щЬла да настане сл^дъ три
дни, и направи това прЬдречение, както ми се
чини, за да подкрепи постоянните си наставле
ния. Защото, ако това предсказание, което се и
сблднж. наистина, правеше Методия пророкъ,
надаренъ отъ Светия Духъ съ даръ да пред-
вижда блдАщете, ставаше явно, че и учението,
проповедвано отъ него, е боговдъхновено. Като
събра учениците си, той тръгнж. по примера на
Исуса и ги утешаваше и укрепяваше съ слово
Божие и мАдрость, която е по-скжпоценна
отъ съкровище, отъ злато и сребро. Ето какви
бехж. неговите последни думи, съ които той пре-
даваше ла своите чеда наследие добро и до-
стойно за трудовете, що претегли самъ за спе-
челваньето на това наследие:
«Мили мои,» думаше имъ той: «вие знаете
силата на еретиците въ злобата, знаете, какъ
те изопачаватъ словото Божие, па се мачлтъ
да напоютъ ближните си съ гнуснава развала,
като избиратъ и тургатъ тия две неща: пре-
думванье и заплашванье, едното — за по-прос-
тичките, другото — за по-страхливите. Азъ се
надамъ и се мольж, да ви останлтъ непоклт-
НЖ.ТИ душите както отъ едното, така и оть дру-
гото. Нито силни думи могАтъ ви измами или
некакво лъскателство прелъга, понеже вие сте
утвърдени върху камъка на апостолското изпо-
ведванье и учение, нито пъкъ некакъвъ страхъ
ще поклати крепостите на сърдцата ви, пожеже
вие сте научени да не се боите^отъ силнит* |
01д1112:ес1 Ьу
Соо^\г
9
га деня и отъ ония, които убиватъ т'Ьдото, а
(ушата не моглтъ уби. И така, по-добр*, укр-Ь-
швайте другит*, да пазштъ залога, който до-
бихме отъ апостолигЬ, а сетн* и отъ отцит-Ь,
I който ще поискатъ отъ насъ въ деня на въз-
^аянието. Гледайте всЬкакъ да запазите както
шоит*, така и братовит'Ь си сърдца; защото
юдиръ моята смърть ще дойдатъ вълци,, кои-
то ще искатъ да пл-Ьнжтъ стадото. Ще гле-
^атъ да увл■Ьк^аьтъ подир-Ь си народа, та вие,
хато силни въ в^Ьрата, вдигнете се противу имъ.
Гова ви зар^&чва Павелъ чрЬзъ мепе. Богъ,
Отецъ на всички твари, и пр-Ьди вЬкове без-
болезнено родениятъ отъ Него Синъ и Свети
Духъ, който произлиза отъ Отца, ще ви опжтва
въ всЬкв, истина и ще ви представи непорочни,
за моя похвала, въ Христовия день.»
Като рече това и още много други н^ща,
гой пр'Ьдаде духъ на ангелит*, които му б^хл
ШАтници и пазители по всичкит'6 п&тящв.^ сл^дъ
като св-Ьтй 24 години на архирейския тронъ и
ел'Ьдъ като работи съ гол^мъ трудъ и мл^ка
яе само за своето спасение, но и за спасението
на другит*. Защото не гледаше за своя изгода,
90 и за народа, за да се спаси и той. Денемъ
д нощемъ живееше само съ туй, което би било
юлезно за другитЬ. Това се доказва п отъ
божеството пресвитери, дякони и поддякони,
хоито при смъртьта си той остави до двЬст4-
пипа въ енорията на своята църква. Ако • е
амало толкова само едни служители на олтаря,
го колко голямо тр-Ьба да смитаме множеството
за мирянит-Ь? Между тие служители на олтаря
ш първо м4сто личеше Гораздъ, когото по-
^ор-Ь въ повЬстьта си причислихме къмъ най-
Офхеб Ьу Сд0091С
10
добрит* ученици на Методия и който биде
провъзгласенъ за архиепископъ Моравски отъ са-
мия тоя светецъ, когато той б-Ь нр'Ьдузналг
смъртьта си.
II. Моравската черква ел'Ьдъ смъртьта
на св. Методия..
Обаче еретическата сгань, която пр^дъ
нищо се не спираше, не мо'жй да гледа, че
Методи и подиръ смъртьта си имъ стои насреща
като живъ.
«Ако ли оставимъ Гораз^а живъ, то ще
блде като че е възкръснллъ Методи,» ду-
матъ т-Ь. И взематъ та лишаватъ Горазда отъ
епископска власть, а нбкого си Викинга, който
б^ше еретикъ и когото поради това Методи
б^ше пр'Ьдалъ на анатемския сатана заедно съ
оная сгань, що 6'Ьснуваше като него, тогова
Викинга взематъ та възкачватъ на трона!
Така беззаконно Викингъ се докопа до
епископството, като си присвои честьта чр-Ьзъ
грабителство, па грубо и пр^стАПНО отблъсна
Божия избраникъ. Ересьта вирн;11 глава и взе
да се подиграва съ православния сонмъ на
Методиевит* ученици. Взеx^^^ да казватъ: «защо
благоговеете още прЬдъ МетодиевитЬ думи,
които СА вече изгнили и мухлясали, а не се
присъединявате къмъ живия архиепископъ и не
изповядвате, че Синътъ е роденъ отъ Отца, и
Свети Духъ изхожда отъ Сина?»
А тЯ чр-Ьзъ Горазда и Елимента отгово-
риха: «че Методи е още живъ, това ние до-
бр* сме научили отъ Господа, защото Той^е ка-
залъ, че който вЯрвавъ Него, и да умре. ще ожи-
11
в'Ье. Тогава какъвъ гр^хъ струваме, като имаме
за учитель тогова, който жив^е въ Господа,
духовно се намира при насъ, разговаря съ насъ
и ни укрепява противъ васъ? Ние, като нами-
раме, че вашата нова в'Ьра нито се нодтвърдява
отъ н^кое писцшие, нито е приета отъ светит*
отци, страхуваме се, да не подпаднемъ подъ
проклетия, тъй като апостодъ Паведъ ясно
казва: «ако н^кой ви благов-Ьтствува повече
отъ това, що сте приели, да б;&де проклетъ.»
Ние в'Ьрваме съгласно съ Евангелието, че Свети
Духъ изхожда отъ Отца, и че виновникъ и
производитель Щеговъ е Родителятъ на Сина,
но че Той САщо принадлежи и на Сина й чрЬзъ
Него се раздава повсЬкад-Ь на достойнит*. Вие
учите, че Духътъ произлиза и отъ Сина. Нека
падне върху главит* ви тая хула, заш[ото тур-
гате ДВ* начала : Богъ-Отецъ — за Сина и Богъ-
Спнъ — за Духа. Вие пригръш[ате нова ересь.
А у насъ единъ е Богъ и едно начало на тия,
що СА отъ Него, — то е Отецъ : за Сина той
е Отецъ, за Духа — Изводитель. И апостолъ
Иоанъ ни пр-Ьдставя Сипа да говори: «Духъ
истини, йже отъ Отца исходитъ,» — та пре-
станете да воювате противъ Божия Синъ, ве-
ликия благовЬстникъ, отъ когото, за когото и
чр-Ьзъ когото е произл-Ьзло всичкото Евангелие;
престанете безъ Духа да учите за Духа, пре-
станете да говорите отъ противния духъ — отъ
дявола.»
Като не можах а да си удържлтъ при тия
думи, Викинговите едномисленици съ затък-
ПЖ.ТИ уши взех& да кр^скатъ и да разбъркватъ
всичко, па смалъ не дигнаха и рлц* върху
православните, сащо тъй, както едно вр4ма
Офхеб Ьу Сз009 1с
12
сторихА тие, що у бивах а съ камънье СтеФЯна,
МАжествениа свид-Ьтель на словото, Най-сетн*
т-Ь се оттеглиха и обърнАХл се къмъ най по
следното си приб-Ьжище, т. е. къмъ низкия Све-
тополкъ, та наб-Ьдяватъ правосЗ^квнит*, че ужъ
мислили да бунтуватъ и да въстанжтъ противъ
неговата власть. Светополкъ поййка Методиевп-
т^ посл^Ьдователи и имъ каза: «как^а е тая
схизма, що става помежду ви ? Защо се карате
единъ съ други всЬкп день? Не ли сте всинца
братя и все христианп? Защо не се погажда-
те единъ съ други и не залагате за единство Ь
А т-Ь чрЬзъ Горазда и Климента, които
говорихА отъ т-Ьхна страна, казахж: «Много би
имало да ти разправяме за това, княже ; не
дребни и не малки работи сл изложени на опас-
ность, по църковниятъ догматъ за Света Тро-
ица. Работата е за душата, — н-Ьщо най-важ-
но за всинца ни. Но тъй като ти си непознатъ
съ Св. Писание, та не можешъ изслуша дъл-
гитЬ ни и широки разправии, то ние на твое-
то питанье ще кажемъ просто, че се разделя-
ме за това, защото и Господъ е дошелъ да въ-
двори мечъ, та съ него да раздали доброто
отъ лошото. Никога н^ма да почитаме за хрис-
тиани опие, що не приематъ Евангелието, Тие
.яюдье твърдБьтъ, че Свети Духъ изхожда
отъ Сина. Това е протпвъ думпт* на самия Исусъ
Христосъ, а слщо тъй и противъ решение-
то на втория Цариградски вселенски съборъ.
Ако тЬ изм-Ьнь&тъ своит* мн-Ь^пш, ако прпста-
нАтъ на Евангелието и светит* Отци, ще се
притечемъ при тЬхъ, като къмъ братя, ще се
пригърнемъ и обикнемъ. Но ако т-Ь и занапр-Ьдъ
вървБ&тъ по свОя разумъ и ^попствуватъ
13
въ своит* заблуждения, напусто ще ни чакатъ
да изпов*Ьдваме за Светата Троица по т-Ьхното
тъдкуванье»
Князътъ твърди малко проум4 отъ каза-
ното, защото не отбираше отъ божествени н*-
ща: едно, че б4|Ше пораснллъ по-вечето като
дивъ илп по-^^обр-Ь да речемъ, като безсловесно
животно, друго, че и ума си б^ше омрачилъ
съ развратъ, както се каза по-гор-Ь. Подученъ
отъ еретицигЬ, на които б*ше напълно прЬда-
денъ, князътъ отговори : «азъ съзнавамъ, че
съмъ чов^къ съвсЬмъ неученъ и нев-Ьщъ въ
догматит*, па 1^. книга не знаьь. Но азъ се при-
държамъ и ще се придържамъ о христианство-
то. А тия препирни, що повдигате вие, не мо-
га да рЬшА чр-Ьзъ доказателства, нито пъкъ
могл да разпознаж, кой е лъжеучитель и кой —
православенъ. Азъ ще ви пр^сждж като христя-
нинъ. Разбира се, че и за тоя догматъ ще
СЖДБ& така, както съмъ навикн^&лъ и за други
работи да садбь. Който отъ васъ по-напр^дъ
дойде и се закълне, че в^рва истинно и пра-
вославно, той, споредъ мене, не погр-Ьшава въ
нищо протпвъ истинната в^ра; нему ще и да
пр^дамъ църквата и църковнит* д-Ьла, споредъ
презвитерския чинъ».
Посл-Ьдователит-Ь на западната ересь, го-
тови на клетва, безъ да дочакатъ края на кня-
жеското решение, заклехл се и утвърдихл не-
честивото си учение. При такива садници ересь-
та взе връхъ надъ православието, доби пълна
вдасть, за да млчи и души в^рнитЬ слуги Хрис-
тови и защитници на в^брата. «Ако н^кой се
улови», каже князътъ: «да не в^рва по уче-
нието на н-Ьмцит-Ь, ще блде прЬдаденъ тймъ,
Офхеб Ьу Сд0091С
14
за да правштъ съ него, каквото щлтъ». Тога-
ва нечестивитЬ еретици, осланяйки се на власть-
та, почн&хл!^ силно гонение срещу ония, които
СТОЯХА на бащината в^ра и бЬх& готови всич-
ко да пр-ЬтърпБ&тъ зарадъ нея; Едни безчовеч-
но и&чех&у на други к^&щит^ грабеха, като
съединяваха^ съ нечестието си й користолюбие,
други влачехл^ голи по тръньето, и така поста-
пяхд. даже съ старци. А които отъ презвите-
рите и дяконите б^хя. по-млади, гЬхъ прода-
ваха на юдеите, като бех& самички достойни
за с;&дбата на ВЗда и за бесилото. Наистина,
както Юда предаде Христа, та1са и те прода-
ваха, помазаниците Христови на всегдашните
му върли врагове. А пъкъ тия слуги Христови
бех& не малцина: само духовни лица се наби-
рахд. до двесте-мина, както казахме.
Имаше измежду техъ м&жье, които бе-
ХА ДОСТИГНАЛИ учитслска степень, както Го-
раздъ, за когото често споменувахме. Той
беше родомъ моравецъ, знаеше добре и двата
езика — славянския и гръцкия — , та доброде-
тельта Методиева го беше поставила па трона,
но еретическата злоба го свали отъ него. Та-
къвъ беше и Климентъ презвитеръ, много ученъ,
САЩО и Лавренти, Наумъ и Ангеларъ. Те, как-
то и мнозина други славни мАЖье, бидохА зако-
вани въ вериги и Фърлени въ тъмници, гдето
имъ беше забранено всеко утешение, било отъ
роднини, било отъ познайници, които никакъ
не смеехА да се доближАтъ до техъ. Но Гос-
подъ. Който утешава смирените и изцелява бол-
ните, и техъ утеши. Ако и да имъ тежахА
веригите, те не забравяхА за молитва, а пее-
ХА черковни песни и псалми. И станА големо
16
землетресение, и веригит'Ь паднл^х:л1. Затворни-
ците (УТВЯЛЛ& свободни.
Отъ това Божие чудо се стресн&х;11 граж-
данитЬ, отидохл при княза и взех;& да роп-
тах&тъ, загд-Ьто се пр^сл-Ьдватъ светцитЬ, кои-
то заслужватъ почетъ.
Но еретицит* взех& да оборватъ това чу-
до, както* правех;& Фарисеит'Ь съ чудесата на
Исуса Христа. Т-Ь рекох&, че това са вражби и
магии. Т-Ь пр'Ьдставих& това за работа на Вед-
зевула, съ силах^. на когото самички бЬх& пр^б-
изпълнени. ПослЬ (тр-Ьбвало е неразумниятъ
князъ да не ра^ере и това нЬщо!) светиит-Ь
бидохлй^ натоварени съ вериги още по-тежки, съ
злини още по-безут-Ьшни отъ пр^дишнит-Ь. Ми-
Н1а^х;& се три дни, и пакъ, когато светцит*
свършвахА. молитвата на третия часъ, случи се
САщото, каквото и по-прЬди: затресе се земя-
та, и паднжхд. веригитЬ. А богоборцит*, безъ
да обявштъ на княза н'Ьщо за това, пакъ из-
ложиха светцигЬ на сялщтЬ злиии, за които
т* сами б^кхж достойни. СлФдъ като се минл1-
хж. десеть дена, пакъ — вече трети пжть —
станА чудото, но безчувствените еретици пакъ
си останАХА ожесточени. Т-Ь прибавихл на све-
тиит* още по-вече маки; защото, като пмъ
бЬше дозволилъ князътъ да постлпватъ съ тЬхъ,
както имъ скимне, извадихл ги отъ затвора,
па ги бихА безчовечно, безъ да се смиджтъ
нито за бЬлит-Ь коси, нито за слабостьта, до
която б^ХА ДОСТИГНАЛИ телата на светцит* отъ
многото НАКИ.
Нищо за това не знаеше князътъ, който
се водеше по еретиците, защото случайно от-
САтствуваше: ако да беше се случилъ тамъ,
Офхеб Ьу Сд 009 1с
16
то тЬ нкдали бихлг^ извършили такива злодМ-
ства върху защитницит-Ь на правдата. Макаръ
и да 6'Ьше хилядо пжти по-пр*даденъ на н4м-
цит*, при всичката си полузвйрска и свир']&па
природа, той все пакъ уважаваше доброд-Ьтель-
та на светитЬ м&жье, особно сл-Ьдъ като'Богь
потрети едно л сж.ш[о чудо. Сл'Ьдъ такива без-
човечни удари, еретиците, безъ да допуснАтъ
на светцит* да похапнлтъ н-Ьщо (т4 не доз-
волявахж. даже хапка хл^бъ да имъ Фърли н*-
кой), заповядах А на войници, да ги заведжтъ
въ 1)азни страни по р^ка Дунавъ. Така т* из-
ПАДИХА небеснит-Ь граждани на в^чно изгнание
изъ държавата. А войниците, варварски людье, —
защо 10 б^Ьхж. н^мци, — като усилихж. природната
си дивота съ дадената т^мъ заповЬдь, изкараха
светцит* изъ града, събл^кохж. имъ дрехит'Ь и
ги ПОВЛЯКОХА голи. По тоя начинъ т^ имъ при-
чиняваха дв-Ь злини: поругание и вр^дъ отъ
студения въздухъ, който всЬкога върлуна въ
крайдунавските страни. Осв^нъ това, т-Ь често
върт^хл надъ шиитЬ имъ мечове, като за да
ги ударБьтъ, допирахж. копията си до снагата
имъ, като за да ги убодж^тъ, тъй каквото да
изпитватъ смъртния страхъ не веднажъ, а тол-
кова ПАТИ, колчимъ ги заплашвахл съ смърть.
Всичко това така б*ше и порЖчано на войни-
цит* отъ враговет^Ь. ПослЬ, откакъ се отда-
лечиха доста много отъ града, войницитЬ, що
ги водехА, отпуснАХА ги, а сами незабавно се
върнАХА въ града.
01д1112:ес1 Ьу
Соо^\е
17
III. Св. МетодиевитЪ ученици въ България.
Като знаех!^, че Господъ е . запов^далъ на
гоненит-Ь отъ единъ градъ да б^гатъ въ другъ,
Христовит-Ь изпов-Ьдници се стрем-Ьхж. въ Бъл-
гария, за България мислехл и надЬехл се, че
тя ще имъ даде успокоение. Но и за нея щ-Ьха
да изгубв&тъ надеждата си, ако да не си криеха
дирит^. За това т-Ь гледаха, око да ги не види,
макаръ и да б-Ьхл осклдни отъ храна и обл-Ькло.
И страхътъ наистина ги накара да се разд-ЬлБ&тъ
единъ отъ други, и по Божия волят-Ь се разпръс-
н;&х;к. по разни страни, за да привлЬклтъ по-
много земи къмъ евангелската область.
Кдиментъ взе съ себе си Наума и Анге-
лара, и тръгнАХж накъмъ Дунава, На патя т-Ь
пристигн;&хл!1 въ едно село, гд-Ьто намислихл. да
поуспокоБьтъ снагата си, изморени отъ гладъ
и студъ. ТЬ разпитаха, кой въ това село е
боголюбивъ, странноприеменъ и познатъ по бла-
гочестивия си животъ. Щомъ нам^рихж. такъвъ
селянинъ, т* ОТИДОХА при него на гости.
Тоя чов-Ькъ имаше синъ еднороденъ, ли-
ченъ и на млада връсть; щомъ гоститЬ влез-
наха въ КАЩИ, ПОМИНА сс ТОЯ момъкъ, тоя
хубавецъ, едничкото око на баща си, най-раз-
цъФНАлата вМка отъ рода . . . Колко, мисли-
те, се огорчи тогава бащата? Той си р'Ьп1и въ
ума, че сипъ му умрЕлъ поради дохожданьето
на гостит-Ь, и взе да ги кори и проклина. Той
ги наричк влъхви, дяволи, и взе да ги заплашва
съ отмъщение. Веднага той зарАча да нагот-
в1Атъ за тЬхъ вериги и маки.
Светцит-Ь се нажалихА не по-малко отъ
бащата, като имахА състрадателни и чонЬко-,
Д. Матовъ. — Животописъ на Св. Кжнмента.
:1д1112ес^Ьу^л0091
18
любиви души, но още по-вече ги м&чеше сра-
мътъ. Обрлжени съ вярата, зарадъ която всич-
ко, даже и невъзможното, е възможно, сноредъ
думит* на Господа, т* намислиха да припад-
н^аьтъ къмъ молитва. Като уталожвахл§^ съ кро-
тость родителския буренъ гн^въ и смекча-
ваха жестокостьта на справедливия му ядъ,
тЬ му думахл^: «Чов-Ьче Божи! Ние никакъ
не сме вълхви, напротивъ, ние проклинаме мно-
го зл-Ь вълхвит1Ь, а сами служимъ на истинния
Вогъ, за Когото сме вярвали, че е страшенъ и
за вратарит-Ь на ада. Който съ едно допираньс
рлка слбаря смъртьта и съ едно извикванье
връща живота на четиридневенъ и вече вмири-
санъ мъртвецъ. Ако ти мислишъ, че ние сме
причинили смъртьта на твоята рожба, то бл.ди
спокоенъ: ние се падаме, че за насъ Богъ ще
му подари живота.» Сл-Ьдъ това т* се помо-
ЛИХЛ& Богу надъ момъка, и, по благодать на
Христа Спасителя, той оживЬ. Тогава бащйта
се зарадва много и взе да имъ иска прошка
за хулитЬ, да ги благодари и да имъ прЬдлага
да вземАтъ всичкия му имотъ, па и съ него
самия да се ползуватъ като съ слуга.
Но светиит*, като се задоволихж. отъ вя-
рата на тоя чов^къ и като бързахлг^ да отп&-
туватъ, приехж. отъ приноса му само колкото
тр-Ьбаше за по пать, па тръгнж:хж накъмъ Ду-
нава, изпратени съ гол'Ьма честь отъ оногова,
който се удостои съ таково чудо. Когато при-
стигнАХА до бр-ЬговетЬ на Дунава и вид4хл
гол-Ьмата и непроходима вода, свързаx^& три
дървета съ липово лико и, съ Божия помощь,
пр-Ьплувахж р-Ьката. Сетн* стигнаха до Б-Ьл-
градъ (най-знаменитъ отъ всичкитф крайдунав-
01д1112ес1 Ьу >^лООУ !■
19
ски градища) и се явихлг^ пр-Ьдъ Боритакана,
който по он^да вр'Ьме б^Ьше войвода на тоя
градъ, подвластенъ на българския князъ. Той
пожела да. знае приключенията на светцит'Ь, и
т* му га, приказахА.
Крто из.слуша това Боритаканъ, рече си,
че т* СА мж.щ,е велики и близки до Бога, та
р^пш, че тр-Ьба да изпрати тия странници при
българския князъ Борисъ, защото знаеше, че
Борисъ е петименъ за такива м^аьжье. Той по-
чака да си почин^аьтъ т* отъ дългия пать, па
ги изпрати до княза, като му обяви, че ти^
м&жье с& такива, каквито той горещо желае
да вшЬщ.
Като дрйдохА при Бориса, той ги прие
съ почеть прилична за тЬхъ, па ги разпита за
приключенията имъ. ТЬ вгу приказахж. всичко
отъ край до край, безъ да скрикьтъ н-Ьщо. Кня-
зътъ, като изслуша това, много благодари Б^-
га, гд^то е пратилъ тия свои изпов-Ьдници като
благод-Ьтели на България, и гд-Ьто е подарилъ
учители И} писатели на вярата не какви да е
людье, но подвижници и мл^ченици. Даде имъ
облачения, прилични за свещеници, напра^ш имъ
всЬкаква честь, запов^Ьда да имъ се дадж.тъ
за жив-Ьнье клщит'Ь, опр-Ьд-Ьлени за най-първи-
т4 му приятели, и даде имъ изобилно всичко,
що имъ е потр-Ьбно, защото знаеше добр*, че
когато мисъльта се отвлича съ грижи за мало-
важни н-Ькси т-Ьлесни потреби, това много бър-
ка на посветенит-Ь Богу занятия. А пъкъ сама-
го него обзе го горещо желание, да приказва
съ светцитЬ всЬки день, да ги разпитва за
древпи пов-Ьствувания и за жития на светиит-Ь,
и да прочита съ т'Ьхнит'Ь уста светитЬ Писандя^^
20
Па и отъ неговит* първенци ония, що се от-
личаваха отъ друтит* било по знаменитъ родъ,
било по голямо богатство, и тЬ ходехж. при
светцит'Ь, като д^ца при учитель. Разпитваха
ги за всичко, що се отнася до спасението, па
осв-Ьнъ че сами се поучаваха, но и въ кжщи
пропов-ЬдвахА и разказваха каквото чувахл.
Съ присърдце пристж.пвахж. тЬ "до светцит*, и
всЬки се млчеше, дано ги склони да му дой-
джтъ въ КАЩИ, смитайки тяхното пр-Ьбивание
за осв'Ьщение и вярвайки, че, гд-Ь-^о са т'Ь три-
мата, съединени помежду си въ всичко — и
по душа и по т-Ьло — , тамъ се намира и
Господъ.
Но светит-Ь млжье, като б-Ьгахж. отъ глъчь
и като зал-ЬгахА да вършлтъ княжеската воля,
не се рЬшавахж, да влЬзнж.тъ въ н'Ькоя частна
КАща безъ позволение отъ боголюбивия киязъ.
Ето защо единъ българинъ по име Ъхачъ,
зйатенъ чов^къ, дойде при княза и иска му
дозволение, да приеме въ клщата си заедно съ
преподобния Наумъ и свещен^йшия Климентъ.
Князътъ имаше благоволение къмъ тоя проси-
тель, та на радо сърдце му изпълни молбата,
като зарича, да приемж.тъ учителит'Ь съ гол-Ьма
честь, догд-Ьто имъ се настани всичко, каквото
имъ трЬбва. Слщо се освети и къщата на Че-
слава съ пребиванието на Ангелара, защото
князътъ благоизволи да изпълни и молбата на
тоя гол-Ьмецъ, който желаеше да приеме рече-
ния учитель. Но не бй за много вр^ме да се
радва Чеславъ на пребиванието му въ тоя светъ:
Ангеларъ пожив* малко у него и не безъ ра-
дость предаде духа си въ рж^цете на светит*
ангели. Климентъ и Наумъ живехл при Ъхача,
Й1
удостоявани съ всякакви почести, но т* го удо-
стояваха съ дарове още по-гол-Ьми и по-драго-
ц-Ьнни, защото, като събирах1& веществени пло-
дове въ К2Б!щата на тоя чов'Ькъ, сами с^ех& въ
нея духовни сЬмена.
IV. ПодвизитВ на св. Климента като бъл-
гарски архиепископъ.
Борисъ не пр^Ьстаяше да мисли, какъ да
даде на светит*]^ мжжье леснина, за да върш&тъ
Божието д-Ьло. Богъ го вразуми, та той отц-Ь-
пи Кутмичевица отъ областьта Котокия, по-,
стави надъ нея Добета и му даде помощникъ
Климента. Т-й работехж. задружно и сговорно.
Единиятъ б-Ьше послушенъ въ всичко, другидтъ
готовъ да се възползува отъ такъвъ помощникъ,
за да достигне ц-Ьльта си.
Така Климентъ биде пратенъ като учител^^
на Кутмичевица, и биде зарлчано на всички
жители по тая страна, да приемжтъ светеца съ
усърдие, да му готвштъ всичко изобилно и
превъзходно, да го поздравяватъ съ дарове,
та чр^Ьзъ видими съкровища на любовьта, на-
значени за душата, да го направь&тъ близъкъ
до всякого. Но най-достопохвално б* това, гд-Ь
то самъ Борисъ подари на блажения Климентъ
три прекрасни КЖ.ЩИ въ Д-Ьволъ, които прина-
длежаха на една кметска челядь, па осв^нъ това
и м^Ьста за почивка близо до Охридъ и Главеница.
Такива работи направи князътъ; така не-
говата чудна душа обърнж, колкото б* въз-
можно, любовьта си Христ* къмъ служителя
Христовъ, та и на други станл прим-Ьръ за та-
къво усърдие. А Климентъ какво правеше(^(Ш51е
се ли надигна той отъ тия почести, не взе ли
да жив'Ье по-разкошно, като захвана да см^^та
себе си за по-горенъ, отколкото е наистина, и
като помисли, че е извърпшлъ вситао ? Никакъ
не! Напротивъ, като че ли още съ'> нищо не
послужилъ. Христу, той смиташе тия ' почести
за начало на своит4 учителски подвизи и на
усърдието си въ пропов4дванье: Той постоянно
се грижеше, да не остане князътъ излъганъ въ
своит* надежди връху него. Така въ тия стра-
ни, за които споменахме, той пропбвЬдваше не-
престанно на народа за спасението Божие.
Въ всЬка енория той имаше по нбколцина
мжжье, и то немалцина, защото брояхлг^ до
три хиляди и петстотинъ души; съ т4хъ той
по-вечето приказваше и имъ разв']^щаваще по-
дълбокит-Ь м^ста изъ писанията. А насъ, сми-
рени и недостойни, той по-вече доближаваше
до себе си, споредъ сърдечната си добрина, та
ние б^Ьхме наедно на вс^Ьклд-Ь, гд^Ьто работеше
или говореше, или поучаваше Чр*зъ д4ло и
слово. И ни веднажъ не го видехме празенъ;
но всякога, и денемъ и нощемъ, или д^Ьца уча-
ше — и то разнообразно : на едни посочваше, какъ
се пишлтъ буквит4, на други обясняваше смисъ-
ла на писаното, на трети оправяше рлц-Ьт-Ь, за
да пишАтъ, — или се пр-Ьдаваше на молитва, или
пищеше книги. Случваше се пон-Ькога, че въ
едно и САЩО вр-Ьме вършеше дв-Ь работи: пи-
шеше и учеше н-Ьщо децата. Никога не стоеше
безъ работа, защото знаеше, че праздностьта
ни учи на всЬко зло. И разбира се, неговит*
ученици 6'ЬхА най-отлични по своя »нравствепъ
животъ и учение. Измежду т^хъ той рж.копо-
дагаше анагности, иподякони, дякони и през-
витери. По всЬка енория пор&чваше д'Ьлата на
триста-мина ученици, които безъ да взиматъ за-
плата и да плащатъ на княза данъкъ, служех^к,
Богу и бЬ^А поставени Нему да плащатъ пла-
та, или по-добр* — да връщатъ длъгъ. Ето що из-
върши Климентъ пр-Ьзъ ц-кки седемь години.
Наст&пи осма година отъ неговото учите-
луванье, която б-Ьше посл-Ьдня отъ живота на
Божия рабъ Михаилъ-Борисъ, освещенъ князъ
български. Правленпето му насл-Ьди неговиятъ
слнъ Владимиръ, който князувк четири години и се
поминж. отъ тоя св-Ьтъ. Насл']^дникъ станд^ братъ
му Симеонъ, който пръвъ се нарече български
царь. Той като баща си Бориса имаше истин-
ски блага душа: съ всЬкого се обнасяше про-
сто и добр*, а особено съ тия, що показваха
благочестивъ нъравъ. Той б-Ьше заб-Ьл-Ьжите-
ленъ съ христианския си жпвотъ, имаше горе-
ща в']&ра и усърдие за черковни д^ла. Затова
той продължи бащинит^ начинания и угол'Ьми
Божията пропов-Ьдь, като съгради по всЬкадЬ
църкви, т?1 утвърди православието и отвори
широкъ ц гладъкъ п&ть за Божия законъ.
Народната мълва въ-^^величаваше Блимента
и го правеше по-великъ, отколкото самъ той
се мислеше. Когато тая мълва достигна до царь
Симеона, тя вдъхнж и нему любовь къмъ до-
брод^тельта на тоя учитель. Тогава царятъ по-
вика при себе си светеца, захван^г^ да. приказва
съ него и усЬти освещение отъ неговия изгледъ,
защото ликътъ на блажения Климентъ вдъхва-
ше даже на враговетЬ пр^голЬмо уважение.
Тогава царятъ много приказвк за прославя-
ньето на българската земя и смиташе за блажено
своето царуванье, загд-Ьто Богъ му е
01д1112:ес1 Ьу ^
ьЛ^оо^\е
24
вклъ такъво добро. Климентъ, който възпитава-
ше до тогава най-умнит* отъ своигЬ ученици,
що го слушахж като баща, като в-Ьрвахл, ^е
саио съ тоя почитъ къмъ учителя си угаждатъ
Богу, биде назначенъ за епископъ на Дрембица
пли Велика, и така станж пръвъ епископъ на
българския народъ. А когато на рлц-Ьт* му се
даде епископско д^Ьло, той погледн1& на това ви-
соко достои^IСтво, като на стълба за възвишение
до Бога, та къмъ пр^дишнит-Ь си трудове при
бави още много нови.
Симеонъ, като указа Клименту честь, съз-
даде му и грижи. Гледайки, че народътъ въ
тая область не е познатъ съ Божието слово и
сь Писанията и се лишава отъ добри наставле-
пия, Климентъ не даде «сънъ на очит* си и
дрямка на в^ждит-Ь си», постоянно се гри-
жеше за народа и въ това намираше услада.
ВсЬкога поучаваше, всЬкога наставяше. Раз-
сЬваше незнанието, уреждаше безредието. Б*
станАлъ «всичко за всЬкого, споредъ нуждата
иа всЬкого». Той учеше клира на черковенъ
редъ и на всичко, що тр-Ьба за псадмоп^ния
п молитви. Той Д0СТИГН1&, неговит* кли]рици
да бж.длтъ отъ най-отличнигЬ. Като просв*-
тиваше народа възъ каменя на истинското хрис-
тианско богопочитанье, туряше твърда основа
за тяхната в-Ьра. Защото народътъ бЬше простъ
и пеод-Ьланъ.
Но редомъ съ духовната храна, Климентъ
даваше и т-Ьдесна храна на тйе, що се нуждае-
хд^ отъ такъва храна. Инакъ той наполовина
щ-Ьше да прилича на Христа, за Когото знае-
ше, че заедно съ учението раздавалъ е и хл^бъ
на разумнитЬ, за които трЬбахл. чудеса. По-
Офхеб Ьу Сд0091С
ради това той б-Ьше баща на сирацит*, помощ-
никъ на вдовицит-Ь, за които се грижеше всЬ-
какъ. Вратата му бЬхл отворени всЬкога за
всЬки б4денъ, и никой плтникъ не е нощу-
валъ вънъ отъ вратата му.
За прим^ръ на живота си той взе велика-
го Методия и, водейки се по тоя прим^ръ, ста-
раеше се да не се отстрани отъ него. Като
постави пр^Ьдъ себе за ръководство неговия
животъ и неговит* деяния, като н-Ькоя карти-
на отъ в-Ьщъ живописецъ, гледаше да се изо-
бразява по тая картина. Наистина, той знаеше
живота Методиевъ така, както не го знаеше
никой, защото още отъ младость и д-Ьтинство
ходеше съ него и гледаше съ очи всичкит-Ь му
Д'Ьяния. ^^
Той вид*, че народътъ е простъ за да
отбира свещенит'^ писания, и че мнозина бъл-
гарски свещеници знаштъ само да четлтъ
гръцкит^Ь книги, но не ги разбиратъ, та зато-
ва сл непросветени, тъй като н-Ьмаше по бъл-
гарски даже слова черковни.. Той захванл да
мисли и за това н4що, па съ своит-Ь старания
събори пр-Ьградит-Ь на незнанието : за по всич-
ки праздници той състави поучения, които не
съдържахж. нищо високоумно, а 64ха прости
п ясни, каквото да може ги разбра и най-прос-
тпятъ българинъ ; съ тия поучения той хране-
ше душит^ па по-простит-Ь, като че ли ги пое-
ше съ мл-Ько, защото не възприимахл по-кора-
ва храна. Отъ тия поучения можешъ се научи
за тайнството на.праздницит-Ь, които се извърш-
ватъ за Христа и въ честь на Христа, а също
тъй и за паметьта на Пр-Ьсвета Богородица,
която паметь се слави много плти пр^з^^^^!^
дината. На нейнит* чудеса еж , посветени отъ
Климента много похвали и пов^&ствувания. М
Кръстителятъ не е забравенъ въ тия похвали, —
въ т-Ьхъ ще прочетешъ и за чудесното нам'Ьр-
ванье на главата му, — ще срещнешъ жития-
та и пропов4днишкит^Ь плтища на апостолит-Ь
и пророцит4, подвизит* на мжченицит*, пра-
вилата на светит* отци и пр. Казватъ, всички
тия съчинения на български езикъ се пазньтъ
у трудолюбиви людье. Едни отъ т^хъ са на-
писани въ честь на много светии, други за
похвала на Ир^чиотя Божия Майка, като мо-
литви и благодарствени п4сни. Всичко, каквото
се отнася до черквата, съ каквото се украся-
ва паметьта на Господа и светцит-Ь Му и съ
каквото се възбуждатъ душит4, всичко това
Климентъ даде намъ на българит']^.
Тия съчинения той остави и въ манасти-
ра си, който б4ше съзидалъ въ Охридъ още
при живота на блажения Борисъ, пр^ди да
приеме напълно Величката ецископия. Като ви-
д*, че тоя князъ б* ояасалъ всичката подчи-
нена нему България съ седемь черкви, като
че ли б-Ь запалилъ св4щникъ отъ седемь св*-
щи, Климентъ и самъ пожела да си направи
свой манастиръ въ Охридъ. Осв^нъ това съ-
гради още една черква, която отсетн-Ь станл-
архиепископски тронъ. И така въ Охридъ има-
ше три черкви: една — съборната, и дв*
— съградени отъ свети Климентъ. ПрслЬднит* 64-
ХА много по-малки отъ съборната, но б-Ьхж. по-
изгледни поради своя валчестъ. и обълъ видъ.
Климентъ гледаше какъ и какъ да изп^&ди из-
помежду българит* нерадЬнието спрЬмо бо-
жествени работи, да ги събира наедно, привли-
Офхеб Ьу Сд0091С
27
чайки ги съ хубави сгради, и изобщо да смег-
чава т^хнит'^ диви и корави сърдца и т']&хната
дебелащина въ богопознанието. Та и не е ни-
какъ за чуденье, гд'Ьто той задигаше да обър-
не чов^шквя умъ къмъ светлина и човещина.
Тъй като цялата българска земя 6*6016
обрасла съ диви дървета, та б']^ше оскждна отъ
добри плодове, той и съ това добро я надари :
пренесе изъ Гръцко вс^^какъвъ видъ питомни
овощки и чр'Ьзъ присажданье направи дивит^Ь
дървета плодовити. И чини ми се, че това на-
прави той съ ц4дь да научи чов4шкит4 души,
да впускатъ въ себе си благочестиви сокове,
та да принасятъ Богу плодъ съ извърптваньето
на Неговото желание. Само това н-Ьщо той сми-
таше за храна. По тоя начинъ Климентъ дости-
гаше душевна полза и, безъ да гледа никакви
т^кесят потр^^би или да си жали душата, спо-
редъ божествения апостолъ, грижеше се само
и само за това, какъ да се разшири черквата
и да се спаси народътъ.
Климентъ като обичаше толкова Бога, и
Богъ го обикнА и му даде дарба за чудотвор-
ство. Ето какъ го прослави той. Веднажъ Кли-
ментъ се връщалъ отъ Главеница въ Охридъ,
за да види, дали тукашнит']^ жители жив'1ея1тъ
христиански, и да побесЬдва съ Бога насам*
въ своя обичей1^ манастиръ. Изъ плтя заб^Ьл'Ь-
жилъ двама болни скапани мжжье, отъ които
единиятъ при това билъ още лишенъ и отъ
най-мил о*го за всЬкого н4що, именно отъ зре-
ние. Т4хниятъ видъ много нажалилъ милости-
вата му душа. Но колкото лесно се смилявалъ
той, толкова бйлъ наклоненъ и къмъ смирено -
мл1дрие: неговата грижа, тайно да направи чу-.
28
до, била по-год-Ьма, откодкотс желанието на
разслабленит* да добиБ&тъ изц^Кление. Затова
той се озира наоколо и, като не съгледва ни-
кого, обръща очит-Ь си къмъ небото и подпга
пр-Ьподобнит* си рАц4 за молитва, низвожда Бо-
жията помощь и съ сжщит-Ь р!^!!;*, съ които
извършилъ молитвата, прикосва се до т4лата па
разслабленит-Ь, — това прикосванье ги скр-Ьпидо
и сглобило. И, както е казано у Исайя, всЬки
отъ т-Ьхъ захванАлъ да скача като еленъ. Не-
забавно се озарилъ съ изц'Ьление и сл4пиятъ,
който, щомъ прогледнжлъ, велегласно хванллъ
да възвеличава Господа. Това чудо не могло
съвсЬмъ да се укрие отъ чов-Ьшки очи, защото
го подгледалъ единъ отъ служителите на свете-
ца. Климентъ му зарлчалъ да не обажда ни-
кому за това, догд-Ьто Климентъ не се приста-
ви отъ тоя св^тъ,
У. Посл'Ьднит'Ь дни отъ живота на св.
Климента.
Най-напоконъ, отслабнАлъ вече отъ ста-
рость и изнемощ-Ьлъ отъ трудове, Климентъ
р*ши да остави епископството, не за да побег-
не и да се оттегли отъ длъжностьта си, въ коя-
то Духъ Свети го б* турилъ да пасе черква-
та на Господа Бога, но поради благочестие,
понеже се убоя, да не би покрай неговата не-
мощь да се развали Божията рабЬта.
И като се яви пр-Ьдъ царя, каза 'му: «Ой
благочестиви царю ! Догдето моята снага държе-
ше, можехъ да се посветявамъ на трудове и
грижи черковни, които споредъ мене сл по-
тежки отъ държавнит-Ь. До тогаваг^^а^.оставБ&
черквата на Господа, която ми Той Самъ врлчи ^1
чр^зъ твоята мощна рлка, азъ см4тахъ за съв- >
с*мъ осъдително и недостойно даже за едвнъ
наемникъ. На наемника е свойствено, «като види
вълка, че иде, да б^га и да оставя овцет*» ; но
за мене какво оправдание ще има, ако Фърдш
стадото Божие, безъ да виждамъ никакъвъ влъкъ? . / 1
За това и не се оттегляхъ и досега. Но тъй като ;
и самичъкъ виждашъ, какъ ме е налегн&ла вече ]
старость и какъ многобройните трудове ми еж ' |
отнели всичката сила, погрижи се за черквата !
и постави въ Господния домъ такъвъ прави- !
тель, който да има и телесна кр^пость, освЬнъ |
духовната, и да е по-младъ, за да поеме чер-
ковните грижи. Изпълни това ми посл-Ьдно же- ч
лание; дай ми да побесЬдвамъ тия малобройни |
дни самъ съ себе и съ Бога. Добро м-Ьсто за ?
това ми е манастирътъ ; дозволи ми да си умр^8^ I
въ него. Какъ ще могл отсега нататъкъ да но- ^
С1& грижите, които изискватъ стави по-креп- I
ки отъ моите? Ако черковните грижи не еж |
по моите сили, тогава защо да запазвамъ това
достойнство? Епископството апостолъ Павелъ >
е нарекълъ такъво дело, отъ което треба да ,:
се отстрани оня, който съвсемъ не е за рабо-. 1^
та. Дано не дочакамъ да видбь, какъ черква- ;
та, която се повдигнл чрезъ мене надъ много 4
други черкви, падне пакъ при моето управле- •
ние; но, както .^рекохъ, запази нейното досто- |,
йпие при пр)иощьта на по- силни отъ мене #
м;&жъе. Не малка опасность има, че поради моя-
та немощь, рабо^дте п^е тръгн^тъ зле».
Царятъ смаянъ отъ тия думи, — защото
човекъ се стресва, когато противъ желанието
си чува неочаквано нещо —, каза му : Щр^уЙТоо^к
30
машъ ти, отче ? Еакъ бихъ утърп^Ьлъ азъ да гле-
дамъ на тоя тронъ още при твоя животъ да
седи други? Какъ бихъ оставидъ царството си
да запуст-Ье безъ твоит-Ь архипастирски благо-
словения? Твоето отричанье отъ епископския
тронъ за мене е лошъ б-Ьл-Ьгъ, че ще загубш
царския си пр4столъ. Ако съ н-Ьщо съм1^ оскър-
билъ твое пр-Ьподобие, като съмъ съгр-Ьшилъ
отъ незнание (отистина азъ не знавъ да съмъ
съгр-Ьшилъ въ н-Ьщо), а пъкъ ти може би ме
жалишъ, като баща, та не щешъ да обадишъ
моята лоша обноска спрямо тебе, а прикри-
вашъ истинскада си причина съ т-Ьлесна сла-
бость, — тогава кажи ми, молбь, азъ съмъ го-
товъ да се покавъ и като синъ да изц-Ървъ бол-
ката на баща си. Ако ли пъкъ никакъ не мо-
жешъ се оплака отъ насъ, то защо самъ ис-
кашъ да наскърбишъ тия, които съ нищо не
СА те наскърбили? Отъ клиранеможешъ се опла-
ка, че е непослушенъ и непокоренъ, защото ти
самичъкъ го избра за себе си и за Бога, като
прероди веичкит-Ь чр-Ьзъ Евангелието. Пъкъ и
насъ не можешъ обвини, че скоро заФърляме твои-
т* запов-Ьди, нито изобщо друго н4що има отъ
наша страна осждително спрямо твоит^Ь рабо-
ти. Тогава защо накарвашъ чедата да плачлтъ
за твоето безпричинно оттеглянье ? Или се съ-
гласи, отче, или, ако не, ще се осм^лш да ре-
кж : каквото и да казвашъ, не ще те послу-
шамъ, както и да сторишъ, не ще се склона.
Оттеглянье може да блде, чини ми се, само
за недостойнит-Ь, а пъкъ ти1 си по-гор4 отъ
всЬко достойнство».
Старецътъ се склонява отъ тия думи и,
безъ да прибавя на царя нищо по-вече за от-
81
теглянье отъ длъжность, връща се въ манасти-
ра, гд-Ьто нампра, че Горниятъ царь дошелъ
да спомогне на намерението му. Щомъ се за-
върнл, налегнж го бодесть и, като пр^дузна
за смъртьта си, той даде посл4денъ даръ на
българските черкви, именно прибави къмъ Три-
ода това, що му не достигаше : тогава той пре-
веде всичко, що се п^е отъ Томина неделя до
Петдесетница. Отъ това може човекъ да види,
какъ треба да е работилъ, когато е билъ здравъ,
оня, който и презъ боледуваньето си се съ-
сипа съ такива трудове. И наистина, влтреш-
ниятъ му човекъ тъкмо толкова се подновя-
ваше, колкото въщпниятъ се съсипваше.
Споредъ черковните правила Климентъ на-
прави завещание както за книгите, що бе на-
писалъ, така и за другия свой имотъ. Търго-
вецътъ се труди за бисера, безъ да се грижи
ни най-малко за мидите му. Той раздели всич-
ко на два дела и остави единъ делъ ва епи-
скопията, а другия на манастира. Тука той
ясно показа и това, че неговата делба биде по
Божия воля. Наистина, той приемаше дарове
отъ благоверни князье и царье, които никакъ
не треба да се охладяватъ съ отричанье, особ-
но като не сл още заякнали въ христианството. Отъ
друга страна Климентъ показа и безкористие,
споредъ черковните правила, както се не може
по-похвално.
Следъ като прекара живота си така и
украси даденпя нему отъ Бога тронъ, па за-
върши своя подвигъ достойно, както го бе поч-
НАлъ, Климентъ се пресели при Господа. Све-
тото му тело, равно съ душата по честь, следъ
като биде опето и почетено, ако и по-малко ^
отколкото трЬбаше, но поне споредъ силит* на
иочитатедит*, биде турнж.то въ с&щата обитель,
въ направения отъ негови "р&ц^ гробъ отдесно
на трапезата. Това станж на 27 юли въ дни-
т* на българския царь Симеона, на 916 година.
Но азъ забравихъ едно н^що, а то не е
малко свидетелство за еднодушието между
светцит-Ь. Именно, пр4ди кончината на Климента
н-Ькои отъ неговит* ученици вид-Ьли на сън4
Кирила и Методия, че дошли при блажения п
му предсказали свършъка на неговия животъ.
Итака, той като че си отиде отъ насъ и
остави тоя животъ, но неговата благо датъ не
отлет* измежду насъ: мощит* на тоя учитель
още до днесъ правь&тъ добро, като ц-ЬрБ&тъ бо-
лести. Тия думи се доказватъ отъ Оня боленъ
съ ИЗСЪХНАЛИ р&ц-Ь и ноз-Ь, гд-Ьто дойде въ
черква, когато се вършеше Божията литургия,
и прие изцеление. Народътъ не знаеше, кой с
той и д-Ькашенъ е. Но сл-Ьдъ службата той за-
хвана да благодари, повдигна изц^ренит* си
рАц^Ь и взе да вика. Когато го попитахл, за
какво н4що благодари, той цриказа всичко: че
и самъ билъ родомъ отъ Охридъ и много годи-
ни теглилъ МАКИ отъ тая болесть, че, кога-
то достигнАлъ вече до отчаяние, дошло му на
умъ да се поклони при гроба на светеца, данй
Климентъ, изц-Ьлителятъ на всичко о Христ*,
му даде н-Ькакво утешение; и така като се
повл^кълъ по ноз* и по рлцЬ, достигнАлъ до
гроба на светеца ; тука паднАлъ въ несв^Ьсть и
му се показало, че единъ старецъ се докосва
до неговит-Ь коср и му запов-Ьдва да стане.
При тия думи неговото т-Ьло запръщ-Ьло, като
че ли се сблъскали костит* му : въ това врЬме,
83
види се, ставит* му се сглобявали, и жиди-
т'Ь се разт']&гали, за да се размърдатъ. Когато
се св-Ьстилъ, той билъ здравъ: както ржц^тЬ
му, така и.ноз-Ьт-Ь не били вече сухи, и т-Ьло-
то му не било вече разнебитено. <сЖ сега,» при-
бави той, сазъ вдигамъ р^11Ц']^т']^ си къмъ того-
ва, който ми ги изправи, и стош на своит'Ь
ноз-Ь:^. При това оздрав-Ьлиятъ изливаше изъ
дълбочияит-Ь на сърдцето си такира р^чи, кои-
то накарах^& прислтствуещит-Ь ведно съ него
да възвеличАТъ светеца съ благодарствени думи.
Но защо ми е да споменувамъ за тия и дру-
ги н-Ьща ? Кой не знае, на колко б-Ьсни, на кол-
ко други болни е далъ той избавление отъ бол-
кит* имъ, щомъ са се доближавали до гроба
му, или щомъ само името му еж. повиквали съ
вЬра, която е най-силната помощница при та-
кива работи? За това българит* отъ всЬка
връсть, като вкусяватъ отъ благо датьта на* све-
теца, тачАтъ го съ такъво усърдие, което не
може се изказа, и принасятъ му приноси, всЬ-
ки споредъ силата си.
Чр^зъ св. Климента ц-Ьла Българска земя
позна Бога. ЧрЬзъ него се обогатих1& черквит-Ь
съ п-Ьсни и псалми, чр-Ьзъ него иноцит* се
р&ководь11тъ къмъ подвизи по житията на све-
тит-Ь, а свещениците се учлтъ да жив-Ьньтъ
по черковните правила. Св. Климентъ е още
по-силенъ сега, като предстои пр^Ьдъ Бога, от-
колкото по-пр4ди, докато бЬше въ т-Ьлото си.
Затова, нека му се молимъ, да варди страната
ни отъ всякакви злини и да запази въ народа
непокАтнлта отечествената в^ра.
*
Офхеб Ьу Ч^л0091С
Д. Матовъ. — Жавотопнсъ на Св. Клжмента. 8
Б^д^ЖЕИ Еъмъ животописа. •
Стр. 1.
Животгтт па СлавяиекитЬ пгрвоучктели свв.
Кирилъ и Методи. — Тази часть отъ нашия па-
мвтннкъ може да се нарече допълнение на пространни-
те^ «панонсБИ»; жития на светит']^ първоучители; а
остандлит* части — продължение на тия жития. Така
се изразява и А. Вороповъ въ своето съчинение «Глав-
н'Ьйш1е источники для исторш свв. Кирилла и Мевод1я)^;
Шевъ 1877. Въ това съчинение критично еж разгледа-
ни и най-важнит^^ историко-литературни въпроси за
цЬлия животописъ на св. Климента (стр. 109 — 139),
именно: кога и отъ кого е написано това житие,
което носи авторското име на архиепископа ТеоФИ-
лакта? Вороновъ дохожда до заключение, че жи-
тието наистина е написано отъ гърка ТеоФилакта;
който е светителствувалъ въ Охридската архиеписко-
пия между 1084 — 1107 г. и е изв^стенъ за авторъ
на многобройни други трудове.
Славянстсияшь иа/родъ, т. е. бьлгарскияшъ, —
Нашит* прадеди, т. е. «слов^нит*» въ Мизия, Тракия
и Македония, а отчасти и въ Албания, Тесалия и Ро-
мъния, бидохж подчинени отъ Аспаруховит* българи,
които еж били тюрко-татарско племе, подложено на
славянско влияние ош,е пр']^ди заселението си тукъ.
Ср. 0. Рпгоюег, ТЯе 81ауеп уог ВХХУП— ВЪ1Х въ II
томъ на Веи1;8сЬе АИ;ег1ит8]шп(1е отъ К, МйИепЬоГ.
Като образувахж съ славянит* една държава, бъл-
гарите я нарекохА по свое име. Това име пр-Ьмин;^
и върху см'Ьсения народъ, въ който се пр^топихл т*
ведно съ славянит*. При тоя процесъ взе връхъ сла-
вянскиятъ езикъ и типъ. Това показва, че славянит*,
които с& образували нашия народъ, с& били много
повече на брой отъ пр^топенит* Аспарухови българи,
а съ това еж съгласни и историчнит* свидетелства.
Догдето да се свърши тоя процесъ (УП— X в.), име-
ната «славяни» и »българи» се вземали често за рав-
носилни и тождествени. Затова и по-сетн* четемъ
«славянски езикъ» вместо «български езикъ», или «сла-
вяни» вместо «българи», догдето най-сетн4 виждаме
че въ тоя смисълъ надделява второто название. Съ-
щото явление може да се наблюдава и въ личнит*)^
85
имена на пълководци, боляри и пр. Тюркскит^^ имена,
които се ср-Ьщатъ редомъ съ българскит*, отстжпватъ на
посл-Ьднит-Ь повече и повече мФсто, догд-Ьто най-сетн"]^
изчезватъ съвсЬмъ. Ср. по-долу б-Ьл-Ьжката къмъ стр. 20
Букви пригодни за българския езикъ. — Въ ори-
гинала е казано: «букви пригодни за м&чнотиит']^
на българския езикъ». Мд1чнотиит1^ на българския езикъ,
това СА неговитЬ особни звукове, които н*ма въ гръц-
кия езикъ, та и не мог&тъ се обозначи съ неговата азбука,
а тр-Ьбало за т*хъ да се вземжтъ букви отъ н-Ькоя друга
азбука, или пъкъ да се измислштъ наново. Достойнство-
то на старобългарската азбука е именно въ това, че тя
означава вс'1^ки звукъ отъ езика съ особенъ знакъ, и
вс^Ьки знакъ въ нея пр']^дава почти винаги само единъ
звукъ. Може би, отъ начало тя не била пълна (ср.
«0 пнсмеие^Бъ Уръиорнзьця ХряБрд»), но^ усъвършенству-
вана веднажъ, та не съдържала нищо излишно. Поне
езикознанието ни уб^дява, че въ старит* наши книги
не се писали букви, които да не се четжтъ или пъкъ
да се четжтъ веднажъ тъй, други пжть— инакъ. Така
щото старобългарската азбука е била съвсЬмъ пригодна
за езика, — н-Ьщо което никакъ не може се каза за
сегашната наша азбука, непригодна безъ изв']&стни
преобразувания. Сторобългарскиятъ правописъ е билъ
чисто Фонетиченъ, днешниятъ нашъ разбърканъ пра-
вописъ, който затруднява и добри писатели, е въ еж-
щото вр^ме и етимологиченъ.
Близо е Господъ до всички, които го призова-
ва/тг се истгта, — Т*зи думи, както и много други,
съчинителятъ е заелъ изъ Светото Писание. Т* се
намиратъ въ Псалмит*, п. 144, ст. 18.
Стр. 2.
Да покажжпцб на папата прЬвода на Све-
тото Писа/ние. — Страната, въ която еж проповядва-
ли славянските първоучители, падала подъ ведом-
ството на папата. Ето заш,о отиватъ т* при него за
благословъ. Нека не забравяме отъ друга страна, че,
ако и да имаше до тогава спречквания между Римъ
и Цариградъ, но окончателното и Формално разцепле-
ние между източно-православната и католишката чер-
ква станл много по-сетне, на 1054 г. Презъ последни- ,
те години отъ своята дейность и св. Методи е вл®8^^
зълъ въ конФликтъ съ западната черква.
1И'
8в
Наистина угодепъ е Нему такъвъ даръ. — Съ ти
думи съчинителятъ пристан къмъ ония христианск]
ОТЦИ; които право учлтъ, че словото Божие тр*ба дя : ое
се пропов']^два и пр']^вожда на всички езицИ; а не само зе!
на еврейскИ; латински и елински.
Стр. е.
Крщеиьетпо на балгарстсия пародг стаим т
869 г. — ИсторицитЬ не допущатъ, че св. Методи
е пропов1^двалъ на царь Бориса и пр']^ко е влиялъ
за покръщеньето на българския народъ. Но никой
не може да откаже, че книжовнит]^ трудове на пър-
воучителит*]^ славянски с& били важни Фактори за
разширението на христианството въ България. Не е
МИСЛИМО; св. Еирилъ и Методи да с& тръгн/ои за
МоравиЯ; безъ да приготвштъ в^т(т пр']^води ощевъ
Македония. Затова и езикътЪ; на който с^& пр']^вели ; '
• и^ светите писаниЯ; ще да е билъ езикъ на македон-
ските^ българи. Ср. и глава У отъ !Кнт1б св. Ме^-од?»
Споредъ по-в*рни извори, св. Кирилъ е съставилъ
славянската азбука и почнжлъ пр']&вода на Писани-
ето на 855 г. Съ това събитие нашиятъ животописъ I
свръзва кръщеньето на Бориса, а за дата взима годи- ]
ната 869 г., която не се отнася къмъ кръщеньето на !
Бориса, а къмъ учр1^ждението на първото българ-
ско архиепископство.
Стр. 10.
Вики/нгь. — Нам. В^хсууо^, въ гръцкия изворъ
четемъ Б.XV^^5.
Стр. 13.
ПослЬдователтпЪ на западната ересь. — Тия
думи турихъ нам. думата «Френцит*», съ която ориги-
налътъ изразява не народностьта на еретицит*, защо-
то тЬ еж славяни, а произходътъ на гЬхната ересь —
френски, или по-точно н-Ьмски породъ. По-долу думата
«Френци» за51'Ьнихъ съ «н*мци».
НЪмцишЬ. — Ср. б'Ьл']Ьжката къмъ с&щата. стр.
Стр. 20.
'Вхачъ. — Така написахъ това име, понеже ве-
роятно е производно отъ «яхамъ», -Ьздбб. Слщо
така славянско е и името на Чеслава, догд-Ьто по-гор*
споменлтиятъ Боритаканъ носи тюрко-татарско име.
И при Симеона се ср-Ьщатъ имена на пълководци бъл-
гари съ неславянски имена. Ср. б*л. къмъ стр. 1.
37
Стр. 21.
I Климеитъ и Наумъ жиеЬехж при Ъхача. —
1Споредъ животописа, само тия двама ученици Ме-
|тодиеви сл работили между българит*. Споредъ дру-
|ги ЖИТИЯ; т1^ с& имали още другари^ Ангеларъ^ Го-
, раздъ и Сава или Лавренти^ та числото имъ достига-
I до до 5, а ведно съ двамината първоучители — до 7.
I Черковното почитанье на славянските^ седемь пропо-
кв'Ьдници и сподвижници се е развило по-сетн*, когато
Естанжло възможно да се съчиняватъ легенди. Ето защо
Гтр-Ьба да се см-Ьта за достоверно това м-Ьсто отъ на-
|шия жовотописъ. Вж. М. Дршю&бу Новмй церковно-
гславянскШ памятникъ съ упоминан1емъ о славянскихъ
первоучителяхъ. Спб, 1885, стр. 11 нат.
Кутмичевща, Котокия. — Гд* се намирали тия
м*ста, не е изв-Ьстно точно, но по всичка в-Ьроятность
— въ Македония.
Главеница. — Не е изв']&стно точно, гд1^ се е
намирало това м-Ьсто, което се споменува и пр-Ьзъ
ср^днит* в-Ькове, но по всичка в'Ьроятность то е било
близо до бр'Ьговет'Ь на Адриатическо яли Ионийско
море. Виж. С. НоваковиЬ, Прве 01;нове словенске кни-
жевности на Балканском полуострву. Београд 1894 г.
стр. 71—77.
Стр. 24.
Дрембща или Велика. — Допущаше се, че
Дрембихха е написано по погр']^шка нам. Струмица
(вж. Е. Голубгтскгйу Кратюй очеркъ истор1И православ-
вь1хъ церквей, стр. 63), но това не е за в-^^рванъе. Кли-
ментъ е билъ епископъ на н-Ькоя область въ Моравия
Велика, или, както говорели за съкращенье — на Ве-
лика, па тоя съкратенъ изразъ по-сетн* еж разбирали тъй,
като че Велика се намира въ Македония, по сетнеш-
ното поприще на' св. Климентовото подвижничество.
Тукъ наистина срещаме често пжти Велица, но нада-
ли тия м'Ьста иматъ връзка съ титула на Елимента —
«епископъ Велички». Климентъ, който въ н-Ькои припис-
вани нему съчинения се нарича и «епископъ слов-Ьн-
ски», като е дошелъ въ България, ще да е ималъ вече
епископско достойнство. Какъвто и да е билъ него-
виятъ тутулъ, народътъ го см-Ьталъ за епископъ на
«Велика Морава», и това назван^ие намираме при него-
вото име въ българското славословие, издадено отъ
38
М. Д'рьтовъ въ брошурата «Новьхй церЕОВно-славянск1Й
памятникъ» и пр. Така че н-Ьма нужда да се търси
н-Ькаква си Величка епархия въ Българската тогаваш-
на държава.
Стр. 26.
Мнозина български свещеници знаштъ са^о да
четшпъ гръцки книги. — Това м1^сто изъ животапи-
са е много важно^ понеже^ редомъ съ н'Ькои други
свидетелства, говори за разширението на христи-
анството въ България пр-Ьди развитието на славянска
книжнина и пр']Ьди официалното покръщанье. Покрай
гръцкото духовенство въ България още отъ начало е
имало и народно, макаръ непросветено.
Литературната дЬйность на се, Климетпа (ср. н
стр. 31) е доста добр* очертана отъ животописа. Досе-
га ош;е не сл намерени и опр-Ьд-Ьлени Климентовит* про-
изведения. Ето гд* еж обнародвани тия, които гор*-
долу еж установени като негови : И. Срезневскьщ Древ-
ше памятники русскаго письма и язнка; А. Н. По-
повЪу Описаше рукописей Хлудова (похвала на Иоанъ
Кръститель) ; «I прибавлете» къмъ горната книга (пох-
вално слово за апостолите Михаилъ и Гавраилъ); В.
Н. Щепкинъ, Библ10граФическ1е матерхалн А. Н. По-
пова (п. сл. за Климента, римския папа) ; Кирилло-Ме-
вод1евск1Й Сборникъ, Москва 1865 (похвално слово
за св. Кирила); Православний Собеседникъ 1881 (за
успение на Пресв. Богородица, за Лазаря, Захарин и
Димитрия Солунски) и др. За това подробно вж. въ
книгата на 27. А. Лавровъ, Климентъ епископъ сло-
венски. Трудъ В. М, Ундольскаго. Москва 1895 г.
Тукъ еж обнародвани следните произведения св. Кли-
ментови: 1. За110ведани1е о праздьницехъ ; 2. Поучение
на память апостола или мученика; 3. Поучение на
святое въскръсение ; 4. Поучение на преображение
Господне : 5. Поучение о четвьрьдневнемъ Лазори (отъ
Йоана евангелиста)-, 6. Слово похвально на памятъ
блаженаго пророка Захарна и о родьстве Иоанна
кръстителя; 7. Похвала блаженаго отца нашего и учи-
тел» словенскаго Кирила ФилосоФа.
Стр. 27.
ЛрЪнесе изъ Гръцко всЬкакъвъ видъ питомни
овошки и чрЬзъ присаждапье направи дивишЬ дърве-
та плодовити. — Това известие, споредъ А. Воро-
39
нов^ (каз. съч. 138 — 9); ениквлло отъ буквално схва-
щанье на една Фигура^ която е изразявала просвеще-
нието на дивата^ езическа Българска страна чр*зъ
християнство. Подобно Фигурално сравнение на духов-
ното просвещение съ присажданьето се намира наисти-
на въ единъ канонъ за свв. седмочисленици : вж. Гиль-
ферди/нгь, Греческая служба св. Первоучителямъ Сла-
вянекимъ и жит1е св. Наума болгарскаго (Русская Бе-
седа, кн. XIV; 59, 2).
Стр. 33.
Нека се молгьмъ (св. Ктименту), да варди стра-
нсита пи отъ всЬкакви злипи и да запази въ наро-
да пепокжтпшпа отечествена/та еЬра. — Съ тия ду-
ми съкратяхъ посл-ЬднитЬ редове отъ паметника,
които изцяло гласБ&тъ тъй: «Прогони злотворната
ересь, която, като н-Ькоя чума, се е вмъкнжла между
твоето стадо, особно сл-Ьдъ твоето усп-ьте 6 Хрнст<к
да не би тя да разпръсне и да загуби овцет* по паси-
щето, на което ги си настанилъ. свети и добри па-
стирю ! И отъ варварски нашествия зачувай непокжт-
нлти насъ, ТВ0ИТ4 потомци, пазейки ни отъ тЬхъ всЬ-
кога, а особно сега, когато е близу злото, когато н-Ь-
ма кой да ни помогне, когато скитскиятъ мечъ се е
опилъ съ българска кръвь, когато безбожнически р;ЕЦ']^
дадохж труповет* на твоит* чеда, да се хранЕ&тъ съ
тЪхъ небеснит* птици. Съкруши тия р;кц']^ съ десни-
цата на Бога, комуто си слугувалъ ; дай миръ на своя
народъ, за да можемъ да празднуваме праздника ти
съ пълна радость, славейки чр-Ьзъ тебе Отца, и Сина,
и Светаго Духа, единаго Бога, Комуто подобава вс*ка
слава, честь и поклонение, нин* и присно и во в']&ки
в-Ьковъ Аминь». Тия редове показватъ, че паметникътъ
е писанъ срещу праздника на св. Климента (27 юли)
въ твърд* уси^xни вр-Ьмена, когато отечеството е стра-
дало отъ нахлувания и сЬчь. Подъ името скити у ви-
зантийците се в^стяватъ разни сЬверни народи, опас-
ни за империята, и затова не е лесно да се р^пш точ-
но, кой народъ се разбира въ дадения случай. Едни
допущатъ, че тукъ се загатва за нахлуванията на
маджарит* отъ 934 до 962 г. (Миклсшичъ), а други
подъ скити разбиратъ тукъ печен-Ьзит*, които еж па-
костили много на Българската земя къмъ ^|)|§^ьу^
в. {Вороновъ, п. с. 123).
По-главнит* печатни и други погр^шкв
въ първото (пълно) издание, обнародвано в'!
„Българска Библиотека^' брой II, Ср^дедъ 1885 г,
Стр.
редг
Напечатано :
Тр'Ьбва да се направи така;
3
4
2
1
(отдолу)
(отгор-Ь)
на1гЬрваие
н1Ькои отъ тия изв:Ьстия
не нам'Ьрваме
но които се подтвърдя-
4
16
(отдолу)
се подтвърдяватъ
нФкои показания
ватъ
—
16
—
изъ н'Ьвои много стари
изъ много стари
14
17
8
(отгор-Ь)
(отдолу)
да купуватъ
струваше, имаше
да купувашъ
струваме, имаме
29
6
19
18
—
противъ насъ
б-Ьше пратенъ
б4ше зарлчано
противъ валъ
биде пратенъ
биде зарАчано
35
3
—
помощь
немощь
На стр. 14 сл*дъ 13-и редъ (отгор*) са пропуснати сд^дни-
т* думи: „защото и Господь е училъ, че въ испитваньето на пи-
санията се обрФтава животъ ; па и Иеаия ни запов-Ьдва да черпимъ
вода не изъ еретическит* мърсотии, а изъ изворит* на спасе-
нието**.
На САщата стр., 20-и редъ, тр-Ьбва да се изм'Ьни така :
„И (Методий) казваше, че сл-Ьдъ смъртьта му това ще се при-
ключи съ княза, както и станл" и пр.
На стр. 15-а въ пр-Ьдсмъртното Методиево поучение има
единъ дългъ периодъ, въ който два пати се повтаря частица че
По-добр'Ь би било да се зам1&ни тя съ старото понеже или съ за-
щото.
01д1112:ес1 Ьу
Соо^\е
(
и
1
01д1112:ес1 Ьу
Сооз1е
'В
I
ВХ 659 .К&Т4 1896
2Муо1орк8 па ЗV. КИтвШа, Ьи
51ап1огй ип1убг5^1у иЬгапвб
--- '||||||1||||111111и1||;1111111||1И1М11||11
81ап{огД ТТшуегвНу Ь1Ьгапе8
$1ап{ог(1, СаиГоггаа
Кв1|т Шя Ьоок ОП ог Ьс^оге ИШ Ля».
01д1112:ес1 Ьу
Сооз1е
81ап(огд ТТттемйу иЬгапев
81ап{огД, СаШопиа
Кв^нйк Ша Ьмк ОП ог Шоп Лл*» йпс