Текст
ЯШАР МА ЛИКОВ
ЦИГАНСКО
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
ФОНДАЦИЯ
• ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО •
СОФИЯ
С Яшар Маликов, 1992
с/о Jusautor, Sofia
ISBN 954-435-014-4
ЦИГАНСКО-БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
Автор-съставител Яшар Маликов
Редактор Маргарита Лозанова
Художествено оформление Иван Кьосев
Рецензент проф. Мирослав Янакиев
Технически редактор Виолета Коева
Коректор Маргарита Лозанова
Фондация . Отворено общество" - София
ДФ Издателство СПЕКТЪР, София
ISBN 954-435-041-4
ПРЕДГОВОР
Настоящият циганско-български речник е пър
вият по рода си у нас. Той съдържа 2500 думи и
определено представлява принос в нашето ези
кознание. Появяването му е продиктувано от не
обходимостта да се запълни една празнота в на
шата лингвистика, като се проследи развоя на
циганския език в непрекъснатия му контакт с
другите езици - български, турски, румънски,
гръцки. Разбира се появата му се обославя до оп
ределена степен и от изследванията върху циган
ския език у нас от тридесетте години на века до
наши дни, колкото и оскъдни да са те: Н. Шейтанов. Принос към говора на софийските цигани.
С., 1932; К. Костов. Върху произхода на цигани
те и техния език. „Български език" 4, 1957; К.
Костов. Цигански елементи в българската оно
мастика. „Български език", I960, 5.
Речникът представя диалекта на софийските
отседнали цигани ( ерлии) и е подобен на речници
те на различните цигански диалекти в света:
Vocabulaire Francais-Tchinghiane. b: Al. Paspati.
Etudes sur les tchinghianes ou bohémiens de l'impire
Ottoman, Konstantinople, ' 1870; Wörterbuch, b:
Heinrich
von
Wlislocki.
Die
Sprache
der
transilvsmschen Zigeuner. Leipzig, 1884; M. B.
Сергиевский, А. П. Баранников. Цыганско-русский
словарь. М., 1938; Речник, в: Н. Шейтанов. При
нос... С., 1932; Речник. в: Круме Кепески, Saip
Jusuf. Ромска граматика. Cxonje. 1980; Georges
Calvet. Lexique tsigane. Dialecte des Erlides de
Sofia. Paris, 1982; P. С. Деметер, П. С. Деме-
5
тер. Цыганско-русский и русско-цыганский сло
варь. М. 1990: Rostos-Farkas György, Kanal Ervin.
Cigany-magyar-dgany
ozotar.
1991.
MiUena
Hubschmannova, Hona Sebkova, Ama Zigova.
Romsko-cesky a cesko-romsky kapesní slovník.
Praha, 1991.
Циганските думи са написани с българската аз
бука, тъй като у нас все още се работи върху
Създаването на азбука и буквар на циганския език..
Известно е, че циганите по света имат писме
ност, но в отделните държави тя е различна и
лингвистики от цял свят работят за стандар
тизацията на циганския език и циганската яде*
меност.
Настоящият речник, написан с българската аз
бука, ще бъде полезен както за учениците, изуча
ващи майчиния си език, така и за хора, които не
знаят цигански език, но проявяват интерес към
него (лингвисти, учители, студенти и др.)
Думите в речника са събирани последователно и
упорито от автора през един дълъг период ип
време в повечето случаи от разказвачи на при
казки, изпълнители на песни и най-вече от лзрастни хора. Колкото и да е съблюдавано избяг
ването на чужди думи в настоящия речник, все
пак, макар и рядко се срещат заимствани думи,
които са вплетени здраво в този цигански диа
лект и без които не може да се добие реална
предства за него.
Някои цигански думи, които нямат пълно съот
ветствие в българския език, в речника са отбеля
зани само с приблизителното си покритие — нап
ример: АШЕРДИНАВ-боледувам в началото на
бременността. Трябва да отбележим и наличие
то на изрази, съдържащи две, а в някои случаи и
повече думи като ДИКХАВ СУНО-сънувам, КЕРАВ БУТИ-работя и др., които имат еквива-
6
лент една българска дума.
Естествено в речника не са намерили място
много непристойни думи и изрази, които се сре
щат в циганския език:
Специфичните звукове в циганския език (с приди-
хание) КХ, ТХ, ПХ, ЧХ, ЧШ, които нямат съ
ответен знак в българската азбука, в речника са
отбелязани с две букви, а именно: К и X за КХ, Т
и X за ТХ и т.н.
Малко по-особено стои въпросът със звука, кой
то в настоящия речник е отбелязан с буквите
от българската азбука ЛР. Този звук е като че
ли един от най-специфичните за езика на тази
група цигани. Той се изговаря по особен начин и
отбелязването му с буквите Л и Р не отразява
съвсем точно звучението му. Рядката употреба
на думи с този звук от една страна и постоян
ната употреба на българския език от друга в
много случаи води до отпадането от езика на
думи с този звук или пък до отпадането на са
мия звук от думите: АЛРО (яйце), ПОЛРЯ
( черва) звукът ЛР е вече заместен със звука Р и
практически в сегашния цигански диалект вмес
то правилното АЛРО се изговаря АРО и вместо
ПОЛРЯ се изговаря ПОРЯ, като по този начин
изговаряните думи имат съвсем друго значение АРО е .брашно", а ПОРЯ означава .опашки". За
да се избегнат евентуални неясноти, в речника
ще отбелязваме с буквите ЛР звука, чиято
употреба е наложителна за точното изговаряно
на думите.
За да се илюстрира значението и употребата на
думата в някои случаи се дават подходящи при
мери. Думата в примерите е заместена от зна
ка ;=".
В циганския език се срещат случаи, в които се
употребяват думи, без да се знае значението им.
7
Изговарят се механически само в определени из
речения и конкретно за дадени случаи. Например
думата COBHАЛ със значение ЗЛАТО се изпол
зва само в случая МО БАРО СОВНАЛ ДЕЛ
(големият ми златен бог), думата ЦИБРИНЕЛ със значение БЛЕСТИ, СВЕТИ се употре
бява само в случая О ИСТХОВДЕ ГАДА ЦИБРИНЕН (изпраното белъо свети). Същото св
отнася и за думите ЦИЦЕЛИ съответно ОТ
РОВА и за думата ЩУПОС, равнозначна на
СМЕТ (боклук).
Думите в речника са подредени в азбучен ред.
След думата са дадени граматичните форми.
Родът на съществителните се посочва със съот
ветните съкращения - м.р. и ж.р. В циганския
език няма среден род.
В множествено число съществителните прие
мат най-често окончания -Е, -А, -Я - например:
БАР (камък) - БАРА мн.число; БАШНО (пе
тел) - БАШНЕ -МН.Ч.; ДАЙ (майка) - ДАЯ -
МН.Ч. Формите за множествено число в повечето
случаи са дадени като отделни думи в азбучния
ред.
Прилагателните имена са дадени в основната им
форма за мъжки род единствено число, към коя
то е посочена и формата за женски род единст
вено число- „И".
Глаголите са дадени във формата им за сегашно
време, първо лице, единствено число. Често пъти
като отделни думи са дадени и други форми на
глаголите и техните причастия. Посочена в
формата на някои глаголи, които приемат окон
чание -О за м.р. и -И за ж.р. в зависимост от
рода на действащото лице, например: УРЯНИЛО м.р.;-И ж.р. (отлетя).
В циганския език няма предлози. Значението на
предлозите се предава чрез различни окончания на
8
съществителните. Например: ЛУЛУГЯ - усе
тя; ЛУЛУГЕНДАР - от цветята; ЛУЛУГЕНЦА - с цветя.
За по-правилното и по-точно произнасяне на ду
мите е поставено и ударението» което в циганс
кия език» както е известно» е подвижно. Това
значително ще улесни ползването му от хора»
незнаещи езика.
Христо Кючуков
Лшар Маликов
9
аборкхё
аборкхестдр
àe
aeàe
мгин ж.
авгинялд
авгинятдр
авгд
аегонё
авгонутнд
авдиёс
aeèucymnù ж.;-о м.
авёл
мёр
млин ж.
авнилёй
авраля м.
мрёс
aepecmàp
толкова
от толкова
ела еж. aeàe
идвам
мед (пчелен)
меден
от мед
първо
от първото
първият
днес
днешна
1. става ( = манге
акика стадик - става ми
тази шапка);
2. идва ( = дурал - идва
от далече) вж. aeàe
1. друго;
2 друг
поле
1. през лятото;
2. това лято
лимби,къдри
друг ( » дехел - друг
обича)
от друг
другаде, на друго място
авретхё
авревар
друг път (авревар ав
мри
- друг път ела)
навън, вънка
авриёл
отвън
аврунд м.; -и ж.
агдр м.
агордл
агорунд м.; -и ж.
адавкхд
адалкхё
адалкхескд
aôaAKxecmàp
адекхй
аздимё
аздшшв
аздинёл
аздрахйли м.
аибд
aùnàc м.
акавкд
axaÙKà
акалкё
акалкатё
акалдстар
акалестд
аканд
аканутнд
акдндав
дкандиба
акатдр
акаригд
дке
дкетано
ОК$Ш
дкушав
дкушиба
акушлд м.; -и ж.
12
външен
край
открай
краен, последен
1. това;
2. този
1. на този;
2. е това
затова
от това
толкова
занесен
занасям се
занася се вж. аздинав
душевадец
идване
огледало
този
тази
в тоя
в тази
от другия
в този
сега
1. сегашно;
2. съвременно
L слугувам;
2. помагам
слугуване
оттука
натука
enîo
emo го
псувай
псувам
псувня
напсуван
OKXÔp м.
акхорёстар
акхяр
акхярдв
ОЛдв M.
орех
от орех
извикай вж. акхярдв
извиквам
1. име (cap си то алдв
- как ти е името);
2. дума ( на ахальовел
= естар - не разбира
от дума)
дле
1. на;
2. вземи ( —калка лове
- вземи
тези пари) вж. лае
дойдоха ( —саворе мануша
дойдоха всички хора)
вж. авав
или (-ту-—ме - или ти,
или аз
дойде ( — и чшай - дойде
момичето) вж. авав
нива
ниви
стори ми се ( —кай уряв
- стори ми се, че летя)
стори му се ( — кай урял
- стори му се, че лети)
стори тисе ( — кай уряс
- стори ти се, че летиш )
1. приятел; 2. другар
1. приятели; 2. другари
1. приятелка; другарка
1. приятелко; 2. другарко
приятелство
приятелска
от приятел
от приятелка
нашите
OAè
OAÙ
алы ж.; -o m.
алйндж ж.
алинджд
алдпесманге
алдпеслеске
алдпестуке
ОМЫ м.
OMOAà
амалйн ж.
амалйне
амалипё м.
амалёскери
амалёстар
амалинЛтар
амарё
•
13
амарёидар
OMopiiidf
амард м.; -и ж.
амбрдл ж.
амбрмйн ж.
OMÍ
амёядв
ам)ш1 м.
àit
аябв
богам ж.
богамбаг
богамдебе
бнгалиденбе
ангарб м.
англбл
англе
англунилё м.
англунб м.; -и ж.
ангрустй ж.
ангущб м.
ангяр
амдй ж.; -о м.
аядимш ж.
андиямобте
бндиба м.
андйнае
андбр
14
от нашито
в нашито
нашият
круша
крушово дърво
нив
в нас
наковалня
1. дай (манде - дай на
мен); еж. ддв
2. донеси ( **пани - донеси
вода) еж. андв
донасям
1. прегръдка;
2. скут
прегръщам
прегръщане
прегърнати
въглища
отпред
преди
предници
предният
пръстен
пръст
докарай вж. ангярдв
1. във (гело=пани-отиде
във водата)
2. донесена( =си дурал
- донесена е от далече);
3. доведена
сутрин
сутринта
споменаване
споменавам
из ( —сапескере мосте
- из змийска уста)
андёр м.
андрё
андрАл
андрунд м.; -и ж.
андрунипё
анёл
анолАв
Анолима
апакА
Апакяба м.
апакябнАсте
апакАв
апакАл
апакАнилъом
Апрасаба м.
апрасАв
апрасавдд
акции ж.
апцинАло м.; -и ж.
акцинАтар
аравАв
аравдо м.; -и ж.
арАвдило м.; -и ж.
аравелкес
аракхАв
аракхлд м.; -и ж,
Аракхльовел
аракхёлкес
арАкхтут
арици м.
вътрешност на хляб
вътре
отвътре
вътрешен
вътрешност
донася вж. анАв
калайдисвам
калайдисване
вярвай вж. апакАв
1. вярване;
2. вяра
на вяра
вярвам
вярва вж. апакяв
повярвах
критикуване
1. критикувам;
2. подигравам
1. критикуван;
2. подиграван
стомана
стоманен
от стомана
развалям
развален
развали се
разваля се
1. намирам ( = о дром намирам пътя);
2. пазя (-е бакрес - пазя
агнето)
1. намерен;
2. опазен
намира се вж. аракхлъовав
пази себе си
пази се вж. аракхАв
ориз
15
apjtii ж.
(флалдаба ж.
арла/iÍKMé
арлапдйпм
армдн ж.
армдн дм
армаядук^к
арми ж.
орд м.
алрд м.
асд
дсаба м.
асабндса
acte
асавкд м.
асанддс
асалкдтар
асалкёстар
дева ж.
асвёндар
асвёнца
асвинялё
асикд
acmapàt
астардд м.; -и ж.
астаргЛс
acte м.
асявёсте
атхдр
атхё
атхарутнд
дхалъм
ахАлъовм
16
/. сделка;
2. търговия
обида
обиден
обиждам се
проклятие
проклинам
прокълнат
кисело зеле
брашно
яйце
смей се еж. acte
смях
със смях
смея се
такъв
от смях
от такава
от такъв
сълза
от сълзи
със сълзи
насълзени
такава
1. хващам;
2. започвам
1. хванат;
2. схванат
1. хвана;
2. започна вж. acmapte
мелница
на воденица
оттука
тука
тукашен
разбери вж. ахдлъовав
разбирам
oxàAMtAnec
ахалярёл
ачукА
Ачш
ачшА*
ачшасдд м.; -и ж.
ачишяА м.; -и ж.
Ачшоч
Ачшос дезлёса
ашАя
atuàp
ашарА*
Ашареяпес
Ашариба м.
ашарнд м.; •и ж.
ашердингАс
ашерАинел
ашерАинен
Аща
ащи
ащипё
ащисас
разбира се
дава да се разбере
така
1. стой; еж. ачшдв
2. спри
1. оставам;
2. спирам
оставен
1. остана; вж. ачшдв
2. спря
остани вж.ачшдв
сбогом
заради ( в леске - заради
него)
бори се( в мадара - бори се,
не се страхувай)
вжлпиардв
1. боря се;
2. хваля
хвали се
1. борба; 2. хвалба
борец
боледувала е в началото
на бременността
боледува в началото на
бременността
боледуват в началото на
бременността
подай вж. доддв
мога
възможност
можеше вж. ащй
17
-JL
,'J
бдйж.
6акрак0 м.; -и ж.
бакрд м.
бдя ж.
&ui м.
pucat
агнешко
агне
косъм
коси
балалд м.; -и ж.
балаям ж.
баявдяж.
космат
корито
вятър
баяваядса
балдкца
баяткаяд м.; -и ж.
бампшнм ж.
баяичшд м.
бангдсте
бангипд
бангд м.; -м ж.
бангярдд
бангярдв
бамгьовдв
бапгъдл
бакгярдяяес
бдр м.
6apà
с вятър
с коса
свински
свиня
просе
накриво
неправда
1. крив; 2. куц
1. наведен; 2. изкривен
1. завивам; 2. извивам
навеждам ce
навежда се вж. бангъовдв
бдра ж.
барваяд м.; -и ж.
барваликанд м.;-и ж.
барвалипд м.
барватишйстар
барвдяъовав
бдрема
бардстар
барикаяипд
бариканд м.; -и ж.
18
плези се
камък
камъни
граница
богат
богаташки
богатство
от богатство
забогатявам
поне ( “ мануш те овея поне човек да е)
от камък вж. бдр
горделивост
горделив
барипё
бард м.; -и ж.
бард мдсек м.
барьовдв
баръдл
баруни ж.; •о м.
башдв
башалдв
бдшилиба м.
башалнд м.; -и ж.
бдшиба
башнд м.
бдх ж.
бахталд м.; -» ж.
бахталд
бахтдса
бахталд та алдв
бахталярёл
бедждти
безёх ж.
безехалипё
безехалд м.; -и ж.
безёти
белдке
белдте
бёпг м.
бенгалд м.; -и ж.
бенгипё
берднда ж.
бертимё
бертйнав
гордёене
голям
януари
раста
расте еж. барьовдв
каменна (»прут
- каменен мост)
1. лая; 2. кукуригам
свиря
музика
музикант
кукуригане
петел
щастие
щастлив
честита (»ти бори
- честита ти снаха)
с щастие вж. бдх
честит имен ден
честити (»е боря
- честити снахата)
липсва ( »синьом-липсвам)
грях
греховност
грешен
1. мечта;
2. копнея;
3. желание
довечера
вечерна време
дявол
епилептик
дяволък, хитрост
подпора в центъра
на катуна
изкълчено
изкълчвам
19
6epyá ж.
берулЬкоро
бёрш м.
бершмё
бёти
бёш
бешдв
бёшиба
бешенддс
бешлярдв
бешлярдд
бешнМ
би
биамдл м.
бибдх
биби ж.
бибица ж.
бигогяко
бигодилё
биджардд
бикендд
бикениба
бикеш
бикенёл
билае
билавдв
билавдд м.; •и ж.
билаиба
бимарибе
бискдй
бистербе
бистергъдм
20
пчела
пчелен
година
годишнина
1. неудобно;
2. неловко (со си манге*
- колко ми е неловко)
сядай вж. бешдв
сядам
сядане
седешком
забивам
забит
клякане
без (—моро - без мене)
неприятел
нещастие
1. баба;
2. бабо (обръщение към
баба)
пуйка
безумен
безразсъдство
неочаквано
продадено
продажба
продавам
продава вж. бикнав
1. стопявам се;
2. стопявай
стопявам
стопен
стопяване
мир
докато
забравям
забравих вж. бистердв
бистердд м.; -и ж.
бистериба
бичалд м.; -и ж.
6u4lUOAàt
бичшалдд м.; -и ж.
бйчшалиба
биш
бишто
биАв м.
биявдскери
биявдскоро
биякхалд м.; -и ж.
бияндв
биЛндило
бияндд м.; -и ж.
бйяниба
блёл ж.
блелйкери
блелАкоро
боколй ж.
бдкх ж.
бокхалипё
бокхалд
бокхдльовав
бокхдлъом
бокхдтар
бдя
болдв
бдлдав
болдимё
болдд
бори ж,
борие
забравен
забравяне
ненаситен
изпращам
изпратен
изпращане
двадесет
двадесети
сватба
сватбарска
сватбарски
1. безочлив;
2. немирник» палавник
раждам
роди се
роден
раждане
вечер
вечерна
вечерен
1. погача; 2. пита
глад
гладория
гладен
огладнявам
огладнях вж. бакхальовав
от глад
натопи ( — ти бука
- натопи си залъка)
потопявам
точа ( —петурес
- точа кори)
точена ( **плечинта
- точена баница)
натопен
1. булка; 2. снаха
снахо
21
бориканд м.; -и ж.
борЛтар
бдф
бохолЛчи м.
булченски
от сноха
печка, пещ
митическо чудовище,
с което се плашат децата
брдкх м.
пазва
6pueàt
влача ( **пошом
- влача вълна)
бривдд м.; -и ж.
скубан
бришым м.
дъжд
бриишмдалд м.; -и ж. дъждовен
бришйм дел
вали дъжд
бршиимддса
с дъжд
буджандд м.; •и ж.
1 .многознаещ;
2. разбиращ;
3, всезнаещ
бузни ж.
коза
бузд м.
козел
б$ка ж.
залък
L белезници; 2. окови
букагиес
дроб
( кало - черен дроб)
букд м.
букярнднгери
букярнд м.; -и ж.
букЛса
букЛтар
букЛте
булути м.
булутлис
бунжарав
бургуджидес
бургуджис м.
бурнекх ж.
бурнекхдса
б$т
бутестдр
22
работническа
1. работник; 2. работлив
с работа
от работа
на работа
облак
облачно
1. запретвам (**ме бая
- запретвам си ръкавите);
2. забождам
цигани ковачи
ковач
шепа
с шепа
много
от много
бутй ж.
бути nepàt
бухлипд
бухлд м.; -и ж.
бухяярдв
бухлярдд м.; -и ж.
бухлярибд
работа
работя
широчина
широк
1. постилам;
2. разширявам
1. разширен;
2. послан
постеля
В
ta
вдздав
вдздав вас
ваздимд
вдкер
вакерав
вдкериба
taMMè
валднав
tàpecato м,; -и ж,
tàpeco
tàpecocmap
вдрекхай
варднджак
варя ж.
tàc m.
tacmà
tacmècme
tacmica
да
вдигам
посягам да ударя
( ^упрал лес - посягам
на него)
L повдигнат;
2. издигнат
кажи
казвам
казване
търкаляно
търкалям
някакъв
нещо
от нещо
разправя (предава
изказване на друг човек)
даже, дори
голям ковашки чук
ръка
ръце
на ръка, ръчно
с ръка
23
eèut 1 м.
<ёш 2 м.
вешутнд м.; -и ж.
вйхолас
влдхя
вогдса
вогёстар
воги м.
врдси
врдси дав
врахнЛнав
врех^лка
врЪца ж.
вуддр м.
вунда ж.
вущд
върдд м.
вьрдонёса
гора
планина
. JL
/. горски;
2. партизанин
1. егоист; 2. човекомразец
цигани вретенари
с душа
от душа
душа
1. заварка;
2. кимане
заварявам (=о срас
- заварявам желязото)
изтощавам се
( — татипнастар - изто
щавам се от горещина)
силен вятър, ураган
четина
врата
подкова
устни
1. кола;
2. каруца
с автомобил, с кола
Г
где м.
гавдстар
гавутнд м.; -и Ж.
гдд м.
гаджд м.; -и ж.
гдлбея
гардв
24
село
от село
селянин
риза
не циганин
наполеони ( златни
монети)
скрий
гаравдв
гардвдило
гаравдд м.; -и ж.
гаравдунёс
гарбд м.
гарёзи
гелё
гёми м.
гён
гендв
гендд м.; -« ж.
гёкиба
гёр м.
гералипё
гералд м.; -и ж.
герд м.; -и ж.
гйв м.
гивёстар
гили ж.
гилори ж.
гилйбав
гйлябе
гилябни ж.; ч> м.
гиляиба
гилАса
гингъовдв
глдбос м.
гогявёр
скривам
/. укри ce;
2. изчезна
скрито
скришно
сноп (сноп жито)
мъст» отмъщение
отидоха вж. джав
юзда (поводи за кон)
1. брой;
2. прочети
1. броя;
2. чета
прочетен
1. четене;
2. броене
краста
плешивост
1. крастав;
2. плешив
горкият
жито
от жито
песен
песенчица
пея
пей
певица
пеене
с песен
протягам се
( =андо тхан - протягам
се в леглото)
глезен (дукхал ман мо =
- боли ме глезена)
1. умен;
2. мъдър;
25
3. разумен
гогяч/мкёс
гогЛса
год*
год* дел
годисдр
годисардв
гоми м.
гомЛ
гонёса
гонд м.
гдй м.
гошнЛ м.
разумно
1. с ум;
2. умната
1. ум;
2. мозък
съветва
помисли вж. годисардв
мисля
властен човек
(представител на властта)
властни хора
с торба
торба
суджук
животинска тор
грдс м.
кон
граснй ж.
кобила
грастанё м.; -и ж.
конски
грастёса
с кон
грастёстар
от кон
услади се
гудлилд
сладост
гудттё
сладък
гудлд м.; -и ж.
подсладен
гудлярдд
гудлярдв
подслаждам
гур^в м.
вол
крава
гурувни ж.
говеждо
гуруванд м.; -и ж.
гурувёскоро м.; -и ж. волски
гурувёстар
от вол
гурувнётар
от крава
гут$п ж.
тил ( задна част на
главата)
гърнёта ж.
кларинет
26
Д
date
dàe
ддвгоди
ддвкан
дйвлес
ддвман
dàemym
давули m.
dàd m.
дада ж.
даде
дадёскоро м.; -и ж.
èadècmap
dàe
дай ж.
дайджо м.
дайджос
дайдждстар
дднд ле.
дандд
дандёд
данделдв
данделдд м.; -и ж.
данделиба
ддр ж.
dapàe
побой
давам
съветвам
подслушвам
давам му ( = маро давам му хляб)
скарвам се, отдавам се
давам ти (=лове
- давам ти пари) вж. dàe
тъпан
баща
1. кака (по-голяма
сестра);
2. како (обръщение към
по-голяма сестра)
татко ( обръщение към
баща) вж. дад
бащино
от баща
майко ( обръщение към
майка)
майка
вуйчо (обръщение към
вуйчо)
вуйчо
от вуйчо
зъб
зъби
ухапвай вж. данделае
ухапвам
ухапан
ухапване
страх
страхувам се
27
дараедд м.; -и ж.
даравде
àapàKt
дардл
àapan^K
dàc 1м.
dàc 2
dacà I
dacà 2
dacuKOHic
Дасиканипё
de
de6è
dè6a
deeèx
dèeaa
уплашен
плашя
страшно
страхува се вж. dapàe
страхлив
българин
роб
българи
роби
български
България
1. дай; вж. дав
2. влез
скарване
,
dèeu м.
като че ли
бог
боже ( обръщение към бога)
вж. дел
хоризонт
1. божествен;
2. божи
човек с неземна сила - ф»
àètupu
1. преобърнато;
deexècxepe погя
девликанд м.; -и ж.
deexèmu м.
ЬевлетлЬки
dien
дёкхана
дёкхате
дёкхой
Ыл кан
dèx
28
2. разхвърляно
рай
райски
хора с неземна сила
вж. dèeu
някога
някъде
някой
подслушва
1. бог;
2. небе;
3. вали;
4. дава;
5. влиза
делгодй
делинъовдв
делинипё
делинкярёл
делинд м.; -и ж.
дёлпес
делпесгодй
демёти м.
дён
денгярдв
денгярдд м.; -и ж.
дёнедиба
денедйнав
дердв м.
дерявёстар
decmô м.
дёхав
дёхиба м.
дехибкдстар
дехимё
дехингьом
дехунрк
дёш '
дёшто
диби м.
диёс м.
диз ж,
дизутнд м.; -и ж.
дикх
дикхдв
1. съветва; вж. ддвгоди
2. подсеща
полудявам
лудост
подлудява
луд
кара се вж. ддвман
1. спомня си;
2. сеща се
вързоп
1. дават; вж. ддв
2. влизат ( =анди диз
- влизат в града)
вкарвам
вкаран
1. наблюдаване;
2. следене
1. наблюдавам;
2. следя
море
от море
дръжка
1. обичам;
2. любя
обич
от любов
обичан, любим
харесах вж. дёхав
симпатичен
десет
десето
дъно
ден
град
гражданин; градски
гледай вж. дикхдв
I. гледам;
29
дикхдв сунд
дйкхиба
2. виждам
сънувам
виждане, свиждане
видя се
дикхднило
дикхлд
кърпа за глава
дикхьдл
вижда се
дикхяъдм сунд
сънувах вж. дикхдв сунд
дикхльдм тут сундств-сънувах те
дими
нали
duecè
през деня
дислилд
съмна се
дислъдл
съмва се
дислярдв
осъмвам
дневно
дисутнд
зълва
ддда ж.
подавам
доддв
подай
додд
зълво ( обръщение към
дддо
зълва) вж, ддда
дръж
дол
долдв
долгьдм
долдд
доманд м.; -и ж.
дори ж.
ддш 1
ддш 2
доша
дошдв
дошанд м.; -и ж.
дошли
дрдб ж.
драбкердв
дракхд м.
30
държа
хванах
хеанат
чужд
връв
1, вина; 2, грешка
издой (издой кравата)
грешки, вини
доя ( доя кравата)
виновен
издоена (кравата е
издоена)
1, лекарство;
2. магия
1, врачувам;
2. чета
грозде
дракхёнгери
дрёз ж.
дрдм м.
дромёстар
дромёсте
дромутнд м.; -и ж.
дросйк ж.
дросйнел пес
дувар
дувдки м,
дудум м.
дудумалд м.; -и ж.
дуздиба
дуздимё
дуздйнав
дуздйнавман
дуйшед
д$й
дуй миля
дуймуялд м.; -и ж.
дуйндс м.
дуимуялипё
дукх ж.
дукхдл ман
дукханй ж.
дукхдса
дукхдтар .
думёса
думёсте
думд м. .
дум^кх ж.
думукхдса
дур
дурёстар
дурёсте
гроздова
клевета
път
от път
на път
пътник
зора ( анди парни =
- в бялата зора)
зазорява се
два пъти
воал ( борякоро =
- булченски воал)
тиква
тиквен
контене
наконтена
контя
контя се
двеста
две
две хиляди
двуличник
свят (састо = - цял свят)
двуличие
болка
боли ме
болница
с болка
от болка
с гръб
на гръб
гръб
юмрук
с юмрук
ддлече
отдалече
надалече
31
ддаий
дурулй
дурярдв мал
дурярёл
далечина
1. свирка;
2. каца;
3. буре
отдалечавам се
отдалечава
ДЖ
джд
джабё
дждв
дждмба ж.
дждл
иди вж. aeàe
отиване
отивам
жаба
1. отиват ( =кхере
- отиват в къщи);
2. отивайте ( ’-саворе
- отивайте всички);
3. знай ( =кай ка авав
- знай че ще дойда)
джаядв
джангавдв
джангавдд м.; -и ж.
джангалд м.; -и ж.
джднгалиба
джднгальов
джангдлъовав
джангьдм
джангдс
джанёлас
дждр
джардв
джардд м.; -и ж.
джарён
зная
събуждам
събуден
буден
събуждане
събуди се вж. джангдлъовав
дждриба
32
събуждам се
знаех вж. джандв
знаел е
знаеше
чакай вж. джардв
чакам
очакван
1. чакат;
2. чакайте вж. джардв
I. чакане;
джорд 1 м,
2. очакване
ад» пъкъл
души (панч** - пет души)
девер
7. девери;
2. девере ( обръщение към
девер)
до ( =ахте - до тука)
бъди жив
живеене
довиждане
1. по-късно;
2. после ( -ав
- по-късно ела)
дочуване
ечемик
1. потомка от смесен брак
- българи и цигани
2. девойка
муле
джорд 2 м.
джохбли м,
джув ж.
джувалилё
джувалд м.; -и ж.
джувёл риг
джувлй ж.
побългарен циганин
отговор
въшка
въшливост
въшлив
лява страна (ляво)
жена
джендёми
дженё
джёс м.
джёста
джй
дживдд ов
джйвиба
джидикхибнбс
джинёхари
джишунибнас
дждв ж,
джорнй ж.
джувликанд м.; -и ж. женски
джувлилё
женственост
джувлйса
с жена
джукёл м.
куче
джукли ж.
кучка
джунг ж.
гнус
джунгбв
гнуся се
джунгалд м.; -и ж.
1. зъл;
2. нервен;
3. заядлив
33
джунгдкери
джунгдкоро м.
джунгдса
дж}т м.
джутанёс
джутано м.; -и ж.
Джутанипё
джутни ж.
гнусна
гнусен
с гнус
евреин
по еврейски
еврейски
Израел
еврейка
■
■
Trn
II'*’,
JÍ!
- • < -m
’ Л1* h'
Е
в
евёнд м,
евендёске
евендёскери
евендёскоро
еджёли
ейнд
eùnàôeui
eünà миля
ейнднгоро м.; -и ж.
ешшнца
ейнашел
екх
екдек
екипё
eMàui
еквашалд м.; -и ж.
еквашесте
ёке
34
rl’i “<QJ|
; ..e
на
зима
през зимата
_
г:
зимна ( =рат вечер)
зимен (—шил - зимен
студ)
гибел ( отхе ала
- там дойде неговапш
гибея)
девет
деветдесет
десет хиляди
девятка
с девет
деветстотин
едно
1. наравно;
2. заедно
единство
половин
половинчат
наполовин
ето
-1
7
ёкетало
екледимё
екледйнав
ешдйне
ёкто
ёкхвар
екхварипндсте
Елдда
елйня
енданй ж.
енданипё
внданё
ёнос
ересёл
ерлидес
ефтд
ефтддеш
ефтд мйля
ефтднгоро
ехмимё
ехмйнав
ехминдё
ехмисдило
еёми
ей го
наставено
наставям
настави вж. екледйнав
първи
веднъж
наведнъж
Гърция
гърци
роднина
роднинство
роднини
тепърва
стига
цигани» които водят
заседнал живот
седем
седемдесет
седем хиляди
седморка
мешано
мешам
умешаха вж. ехмйнав
умеша се вж. ехминав
спокойствие (нанаи ман=
- нямам спокойствие)
3
залавде
заромё
зарднав
заросдиле
зён ж.
наклаждам ( =яг
- наклаждам огън)
премръзнал, настръхнал
премръзвам, настръхвам
настръхнаха вж. зарднав
стреме ( тхогяс пиро анди
35
Здр ж.
зорятся»
зоралинд
зоралд 1 м.; -и ж.
3op<uô 2 м.
зоралд 3
зордльовав
зуми ж.
зътнЛ
- сложи крах с cmpajMttfip)
сила
i'
1. яко;
!
2. силно
1. здравина;
-
2. якост
ï
силен
1. здрав;
2. як ( =мруш - як МЫ»}
твърд ( жмаро - твърд -хляб)
заяквам
1. манджа;
2. ястие
чифтета ( о хер чшиел*
- магарето хвърля
чифтета)
И
и
иблдЛ
иблолутнд м.; -и ж.
ив м.
ивалд м.; -а ж.
ueècmap
иджутнд м.; -и ж.
икал
икалдв
икалдв мо гарёзи
икалдд м.; -и ж.
йкалиба
иквр
36
определителен член ЭД
женски род ( ^шувал
- метлата)
снощи
снощен
сняг
снежен
от сняг
вчерашен
изкарай вж. икалдв
изкарвам
отмъщавам
изкаран
изкарване
дръж вж. икердв
икердв
икерёл
икериба
UKAÙ
иклиба
иклилд м.; -и ж.
иклъовдв
иклёдл
ияёса
илёстар
илд м.
иягдв
ингалиба
инкАри
инкАри кердв
ипдл
ипалдв
ипалдд м.; •и ж.
ипалиба
и пхув кхелёл
и лхуе кхелгйс
държа
държи вж. икерав
държане
излез вж. иклъовдв
излизане
излезе вж. иклъовдв
излизам
излиза вж. иклювдв
със сърце
от сърце
сърце
нося
носене
неверност
скривам истината
изпъди вж. ипалдв
изпъждам
изпъден
изпъждане
става земетресение
стана земетресение
и пх}в ка келёл
ще стане земетресение
урин
1. върни ( = тут-върни се);
2. обърни ( =тут
- обърни се)
връщане
обръщане
1. обърнат;
2. върнат
1. връщам се;
2. обръщам се
йриба 1
ириба 2
иримё
иринав
иринел
ирингъдм
ирингЬс
UCÙ
иси лён
връща се вж. иринав
върнах се вж. иринав
1. върна се;
2. обърна се вж. иринав
има
имат
37
момй
имаше
асавлдв
завирам (~манзавирам св):
2. садя
1. заврян; 2. засаден
леща
изпери вж. истховдв
1. пера;
2. мия
изпран
1. пере; вж. истховдв
2. мие
1. пране;
2. миене
одеве, преди малко
вчера
пълнеж
завчера
испелдд м.; -а ж.
асяйи ж.
астхдв
Kiitxotàt
ислхмМ м.; -а ж.
МСШХОвдЛ
йстхоаба
WnèMUH
йч
йча
ач арша
К
ка
кавдс м.
KOixâ
кдй
xaixà
кайла
кайла ачшдвав
кайла са
кдк м.
кокдва ж.
38
ще ( частица за образуване
на бъдеще време)
кафе
този
1. дай (—манде - дай
на мене);
2. къде;
3. че ( частица)
тая
съгласен
съгласявам се
съгласен е
чичо
котел ( меден съд)
капладимд
капладшшв
серака
с чичо вж. как
чичо (обръщение към чичо)
1. почерня; вж. калъовёв
2. потъмня
тъмнина
черен
почернявам
потъмнява вж. кальовдв
почернен
любовник
ухо
уши
кога
от кога
гребен
с гребен
таралеж
сгъване
сгънати
сгъвам (= о гада
кардардшя
кдрик
- сгъвам ризите)
цигани помади, катунари
накъде
xàpux блеляте
карих мдн
карих лд
привечер
към мене
към нея
карих лёс
карих о дёл
кард м.
кард м.
към него
към бога
трън
жило (берулякоро- жило на оса)
карфй м.
кдса
каскери
каскоро
кдсте
гвоздей
какардшка ж.
xaxica
кдхом.
калилд
калипё
калд м,; -и ж.
калъовдв
кальдл
калярдд
камлд м.; -и ж.
хан м.
канд 1
Kána 2
канарла
кангли ж.
канглйса
канзав^ри
капладиба
с кого
чия
чие
у кого
39
ду
жшзик
кокошки
кахмяид м.; -и ж.
кахндтар
кдш м.
кашафповав
каиикунд м.; -м ж.
кашкжмё
кашкдкав
кдшкине
кашкисдйло
кашуке
кашуалё
кашукд м.; -в ж.
каш)кьовав
кдж ж.
кежёстар
кежупд м.; -и ж.
кёнтра ж.
капают
от кокошка
дърво
вдървявам ce
дървен
кёр
кер óyrni
кердв
кердв бутд
кердв хабё
кердв хдлта
кердв мак
40
смачкано
смачквам
смачкай
смачка се
глухи
глухота
глух
оглушавам
коприна
от коприна
копринен
панта (вударескери*
- панта за врата)
направи
работи
1. правя;
2. свари (свари мляко)
вж. керавдв
работя
готвя ядене
обикалям
преструвам се
сварявам
керводд и.;
квргъдм
ж.
кердилд
upit бувяй
Kgii як
сварено
направих вж. кврав
свари се
upüxiMt
рабдти
преструва се, симумра
вж. керав мам
обикаля вж. кердв хдлта
керкшяд
керкд м.; -м ж.
горчивина
горчив
керкярдд
огорчиха вж. upupàt
керкярдв
керкъдл
огорчавам
загорчава вж. керкярдв
кермалд м.; -к ж.
червив
кермдлило м.; *« ж.
червясал
кермёпра
с червей
кёрмо м.
курмусднра
червей
с мишки
кермусшшЛ
миша ( sxe« - миша
ирмусб м.
керкнпд
кернд м.;-и ж.
керкъдл
кериъовдв
керярдв
кибдр
KÙÔat
Kiden мл
Kiden яес
дупка)
мишка
гнилото
жил
гние
гния
поръчвам да изработят
колко
събирам
събират ги вж. кйдав
събират се вж. кидав
кйдиба
1. събиране;
2. събрание
кидимд
кидисдйлв
килдм.
събрано
събраха се вж. кидав
кол (кашуяо“ - дървен
кйк
кол)
купи
41
Kunde
кнпдд м.; -tt ж.
киндс
кйниба
ктъдл
кирдл м.
кирй ж.
ogouè
кцривипд
киривд м.; -к ж.
Kupi
KUCÙ Ж.
китдпдар
котенца
кити
кишлд m.; •« ж.
клиди ж.
ко м.; -и ж.
ковлёсте
ковлипд
ковлд м.; -и ж.
ковльовдв
ковльдл
ковлярдд м.; -и ж.
кокала
колик м.
колинд
кдмбос м.
комбёсте
копдл ж.
купувам
закупен
купуваш
купуваш
купува св «ж. кшф
сирене
мравка
кумове вж. киривд
кумство
кум
мравки
портмоне
от колко
с колко
колко
слабичък, хилое
катинар
1. на (беш исками - . 4
- сядай на стола); -, -2. при (джа=тхагар
- иди при царя)
,л
на меко'
, _iî
мекота
мек
...l?
омеквам
щ
омеква вж. ковльовдв i
омекотен
кости
гръд
гърди
възел
на възел
палка (пръчка за биене
на тъпан)
корд
1. гривни,
корипд
2. слепи
слепота
42
: " ‘■■'V/
: 3
кдркоресте
на саме
коркорипё
кдркоро м.; -и ж.
кдркороро
самота
сам
сам самичък
корд 1 м.; -и ж.
сляп
Kopó 2
гривна
кордлъовав
кордлило м.; -и ж.
ослепявам
ослепя вж. кордлъовав
Kopó чириклд м.
котлямё
щурец
отрова от зеленясъл бакър
котдр м.
1. парче;
2. парцал
которалд м.; -и ж.
KÓ4 ж.
крондйли м.
кувдри м.
кудинел
кудуни м.
кукуди ж.
куландимё
куландйнав
куна ж.
кундж^п ж.
кунджупдте
к$нес
купи ж.
к}ниба
кунйнав
кунЛ
купдте
куркд м.
щарен
коляно
свещник
кълбо
злоелови (-лес- злослови
по негов адрес)
1. камбана;
2. звънче
градушка
употребен
употребявам
люлка
кълбо ( змии събрани на
кълбо)
на кълбо (кидингяс пес —
- събра се на кълбо)
люлки
лакът
люлеене
люлея
лакти
заедно
1. седмица;
2. неделя (параскюувин,
саватос,— - петък,
43
igrà
Крчибар
jçpur
кушде
кушлд м.; -и ж.
кутаба
кугцик ж.
npMMuiè
кърлалд м.; -и ж.
кърло м.
kíikv
събота, неделя);
3. пазар
скъпо
скъпоценен камък
скуби еж. кушде
скубя
оскубан
скубене
пояс
лакомия
лаком
гърло
1. дефицитно;
2. недостатъчно
кх
кхдкх ж.
кхакхдеа
xxàM м.
кхамёса
кхамни
кхамнияи
кхамнипё
кхдн ж.
кхангери ж.
кхангерАко м.; -и ж.
кхдндав
кхандимё
кханилёс
кханилипё
кханилд м.; -и ж,
кхднчик
44
1. мишница (телал^ате
- под мишница);
2. ножица
с ножица
слънце
със слънце
бременна
забременея
бременност
воня (лоша миризма)
църква
църковно
смърдя
смръдлив
лошо
лошотия» пакост
лош
нищо
кхйс м.
KXëA
кхелдв
кхелавнй ж.; -о м.
кхелёл
кхёлиба
кхёр м.
кхероА
кхерутнд м.; -и ж.
KXÙA м.
кхилалд м.; -и ж.
кхилёса
КХНАЯвд
КХиАЯвиН Ж.
кхилявинёнгери
кхилярдд м.; -и ж,
кхиниба м.
кхинилъовав
кхшшлъом
кхинипнастар
кхойналд м.; -и ж.
кхоиндлъовав
кхони ж.
сено
1. играй; еж. кхелдв
2. танцувай
/. танцувам;
2. играя
танцьорка
1. играе, танцува;
еж. кхелав .
2. клати се (=*мо данд
- клати се зъбът ми)
1. игра;
2. танц
къща
от къщи
домашен
масло
маслен
с масло
сливи
1. слива;
2. сливово дърео
сливова ( — тхари
~ сливова ракия)
омаслен
умора
изморявам ce
изморих ce
еж. кхинилъовав
от умора
тлъст
затлъстявам
лой
KXÓHUK
кхоникастар
никой
кхорд м.
стомна ( глинен съд за
кхдс
вода)
избърши вж. кхосав
от никой
45
кхосдв
кхослд м.; •и ж.
кхув
кхувдв
кхувдд м.; -и ж.
кхувиба
кхул M.
xxyjià
кхурмй ж.
кхурмЛтар
xxypô M.
бърша
избърсан
изплети еж. кхувдв
плета
изплетено
плетене, плетка
изпражнение
изпражнения
просо
от просо
жребец
л
ла
лае
лада
ладде
ладавдв
ладавдд
лддаиба
ладмсд
ладжде
ладжавд м.
ладжанило м.; -и ж.
ладжавкяргЬн
ладждтар
лдкери
лдкоро
лачишр
лачшарде
46
нея (ле= - вземи нея)
взимам
и нея (де= - дай и на нея)
натовари вж. ладавдв
натоварвам
натоварен
1. товарене;
2. товар
засрами се вж. ладжде
срамувам се
срам, срамота
засрами се вж. ладжде
засрами вж. ладжде
от срам
нейна ( = бути - нейна
работа)
нейния ( = ром - нейния
съпруг)
оправи, нагласи
вж. лачшарде
оправям
лёса
лёскери
лёскоро
лёстар
лёхусо ж.
лиздрдв
лиздравдд
лиздравдв
лйкх ж.
оправена, наконтена
добре
добър вечер
добрина
добър
празник
добро утро
ритник
ритам
рита вж. лахтйдав
вземи вж. лдв
изчезвай
взема вж. лае
палав, немирен
реки
речно
1. река;
2. вземат вж. лдв
тяхната
бакърена тава
тяхното
взет
с тях
1. него ( — чалавде
- него удариха);
2. взимаш ( = е чшая
- взимаш момичето)
с него
неговата
неговото
от него
родилка
треперя
треперящ
разтрепервам
гнида
ликхалд м.; -и ж.
гнидав
лачшардд м.; -и ж.
лачшёс
лачшй ти рат
лачшипё м.
яачшд м.; •и ж.
лачшд диёс м.
лачшй ти явйн
лахтй ж.
лахтйдав
лахтйдел
ле
лё те якхд
лёл
яевавдд м.; -и ж.
лейна
лейндкоро м.; -к ж.
лён ж.
лёнгери
ленгёри м.
лёнгоро
лендд м.; -и ж.
ленца
лёс
47
лил м.
L книга за четене;
2. писмо;
3. хартия
лилалё ловё
лилёстар
лильдм
банкноти
от хартия
езех
сопол
сополи
л
сополив
лица, които правят
вретена, вретенари
дремка
дремя
леща
;
лещена
цигани джамбази ( търговци
на коне)
j
пари
с пари
лека
лека нощ
лекота
олеква
олекотявам
почервеня
червило
1
червен
почервенявам
зачервявам
сол
_
осолено
солено
със сол
радостни
лим ж.
лимд
лимало м.; -и ж.
лингуря
линдра ж.
линдрдв
линта ж.
линтакери
ловдря
ловё
ловёнца
локй ж.; ~o м.
aokù ти рат
локипё
локъол
локярйв
лолилд м.; -и ж.
лолипё м.
лолд м.; -и ж.
лолъдвав
лолярдв
лон м.
лонгярдд м.; -и ж.
лондд м.; -и ж.
лонёса
лошалё
лошаяи ж.
лошалАса
лошалйтар
48
радост
с радост
от радост
„
Z
|
лошандв
лошднел
лошднен
лошанд м.; -м ж.
лубехардса
лубехдри м.
лубипд м.
либнй ж.
лубнАса
лулугдпдар
лулугенцд
лулугъовдв
лулугЛ
лунгипд м.
лунгд м.; -и ж.
лунд м.
радвам св
радва св вж. лошднав
радват св вж. лошднав
радостен
с жвнкар
женкар, мъж, който
эадиря жени
проституция
проститутка
с проститутка
от цветя
с цовтя
цъфтя
цветя
дължима
дълъг
сърп (уред за речна жимп)
M
ма
маддс м.
мдиба
майнав
маинав май
макхдв
макхи ж.
MOKXÀ
мдкхиба
макхлд м.; -и ж.
мамудсте
макъовдв
макярдв
макярдд м.; -и ж.
не, недей
диафрагма (анат.)
забавяне
забавям
забавям се
мажа
муха
мухи
1. намазване;
2. помада за лице •
намазан
насреща
напивам се
опиянявам
опиянен
49
мбкяриба
мам^и
опиянение, напиван»
1. отсреща;
2. против ( “ ман - срещу
мен)
мене
мал
1. искам;
Montât
2. прося
за мене ( = ачшавен - за
Màntt
мене оставете
1. иска;
Montén
2. проси вж. мангдв
трябваше
Monténocnec
трябва
Monténnec
искат се, любят се
Montén пес
просия
Mäntußa м.
1. имане, съкровище
мапгин м.
2. стока, капитал
от мене
Màndap
човек
Manÿui M.
Manyuiècmap
от човек
човещина
MonyiuuOé
машуниканёс
по човешки
Manyuntnanà m.; -и ж. човешки
Mapàt
Mapdô m.; -и ж.
Mapéca
MopuÓé
m.
марибнйсте
морд
m.
MàpxoMa ж.
MapxoMé
Mapxànat
MOpXOCàAbO
маркости ж.
Màc m.
50
1. чукам;
2. бия
бит
с хляб вж. мард
1.бой
2. война
на война
хляб
пешкир ( кърпа за лице)
замръзнал
измръзвам
замръзна
мраз
месо
масалд
мдсек 1 м.
мдсек 2 м.
масекёсте
масёса
масёстар
матибё
Mamá м.; -и ж.
МОХдЛ
месест
месец
луна
на месец
с месо
от месо
пиянство
пиян
1. заслужено;
2. заслуга
мачшанд м.; -и ж.
рибен
мачшёса
с риба
мачшёскоро кард
рибена кост
мачшёстар
от риба
мачшд м.
риба
машкдр
1. среда ( де ман о «
- дай ми средата);
2. кръст (дуклал ман мо
- боли ме кръста);
3. център
машкдр и рат
в полунощ
машкдр о диес
на обед
машкардл
от средата
машкарунд м.; -и ж. среден
машкар тхемутнд м. ; -и ж. - международен
машкарё
1. в средата;
2. в центъра (— ки диз в центъра на града)
машкарутнё шел бершд - средновековие
ме
аз
мёгер
фактически, в
действителност
мездримё
обезкостен ( = мас обезкостено месо)
мёл ж.
кир
мелалипё
мръсотия
мелалд м>; -и ж.
1. мръсен;
51
МО
мо м.; -и ж.
мдл Ж.
молйса
молЬтар
мдм м.
момели ж.
мдр
Mopàe
дошъл)
бе ( = шун - слушай бе)
моят
вино
с вино
от вино
восък
свещ
търкай вж. Mopàe
търкам
мелярдв
мелйрдило
мелярдд м.; •и ж.
мён ж.
меш м.
менялипд
менялд м.; •v ж.
Mepàe
мердл
мерён
мёриба м.
мерибнйсте
мдциба
мещибнйса
мецйнав
мецинен
мёцинен
ми ж.; -и м.
мйморас м.
миморя м.
минджомуъос м.
мириклё М.
52
=1Н1ГГ
MUpUKAÙ Ж.
михдни м.
МШЦд
2. кирлив
замърсявам
замърси се
замърсен
врат, шия.
обувки
упоритост, инат
упорит
умирам
умира вж. мердв
умират вж. Mepàe
смърт
на смърт
напъване
с напъване
напъвам се
напъват се вж. мецйнав
напъвайте се вж. мецйна*
моята
гроб
гробища
подлизурка
1. мъниста;
2. гердан, колие
баница
мех, духало
добре ( = олян - добре
мордд м.; -к ж.
морён
мдриба
морд
мормхиж.
мортхётар
мохтд м.
муддр
мудардв
мудардё
Myàapdà м.; -и ж.
мударёл
мударибе
муёарнА м.; -и ж.
м}й м.
м$к
мукдв
мукдвман
мукаёти
муклд м.; -и ж.
муликанд м.; -и ж.
муликанд мохтд м.
мулд м.; -и ж.
мурёл
мураедв
муравдё I
муравдё П
муравдё III
изтъркан
1. търкат;
2. търкайте вж. морде
търкане
моето
кожа
от кожа
сандък
убий вж. мудардв '
убивам
1. убити;
2. убиха вж. мудардв
убит
убива вж. мудардв
убийство
убиец
1. лице;
2. уста
остави вж. мукдв
1. оставям;
2. пускам
напускам
способен
1. оставен;
2. пуснат
мъртвешки
ковчег
1. мъртвец;
2. умря вж. мердв
1. обръсни;
2. одери
бръсна
обръснаха ( = ne чшора
- обръснаха си брадите)
одрани (о бакре си =
- овцете са одрани)
остригаха (— е бакрен -
53
муравдд м.; -и ж.
муравпд м,; -и ж.
мУраиба
мУрш
мурш риг
муришбё
муршиканёс
муршиканд м.; •и ж.
мусы ж.
мусиёнца
мусЛ
мутёр
мутер
мутердя
мутердд м.; -и ж.
мутериба
мускдри м.
мускариёскоро
мустачи
мухандти
мухм ж.
мухлямё
моргали м.
54
остригаха овцете)
1. обръснат;
2. одран
бръснар
бръснене
1. мъж;
2. герой
дясна страна
1. мъжество;
2. геройство
L мъжки;
2. геройски
мъжки
ръка
с ръце
ръце
урина
уринирай вж. мутердв
пикая, уринирам
попикан
уриниране
теле
телешко
унижавам се
небрежен ( бут си » *
много е небрежен)
1. мъгла;
2. плесен
плесенясал
картоф
н
на
наанглё
наборямё
наборЛнав
наборясти ж.
наборястЛ
наджардд
Hàù 1. м.
ндй 2.
накбрига
накх м.
накхбв
накхавбв
накхярбв
нбми м.
нбмя
нанбй
нанаи пенджбр
нанбйтано
нанагцй
нангб м.; -и ж.
нбнгьов
нангьовбв
нангярбв
нангярдд м.; ~иж.
нбньов
нанъовбв
нанярбв
напблпале
насвалб
не ( — мангав - не искам)
напред
болен
разболявам се
болеет
болести
неочаквано
пръст ( = енца - с пръсти)
нокът
натука
1. нос;
2. мини ( = окотар
- мини оттатък)
1. минавам;
2. нанижи
1. прекарвам;
нанизвам
преживявам
чудо
чудеса
няма
не личи, не се забелязва
няма го
не може
гол
съблечи се вж. нангьовав
събличам се
събличам
съблечен
изкъпи се
къпя се
къпя
назад
болни
55
пасвалипд m.
масвалд м.; -и
ж.
насвйлъосав
uàut
nautàe
Hoattuài
Hàtuuôa
нащй
нащшй
nau(ô
tUÀ
m.;
-it ж.
не
necunè m.
Ketè m.; -и ж.
немлйс
нернипё
uepnà м.; -и ж.
нерньдл
нерньов0в
нёхари
ниекхвар
ншсхана
нилди м.
кисаво
нисар
болеет
болен
разболявам се
бягай
бягам
изгубвам
бягане, бягство
не може
не можа
избягал, беглец
/. пръсти;
2. нокти
нека ( = авел - нека д
новина
X
нос
слажен
трезвеност
трезвен
изтрезнява вж. нернь
изтрезнявам
по-късно, след малко
нито веднъж
никога, никак
лято
никакъв
никак, в никакъв случа
"î
I
0
о
ос
осёл
56
определитен член за
мъжки род ( — кирал
- сиренето)
1. той;
2. бъди
бива, може
I
1
овён
дградиба
оградйнав
ой
оклагйя ж.
оковд
околё
OKomàp
окой
ОЛ
дмнязос м.
omöpu м.
отдря
omxàp
отхаркмга
охтд
охтддеш
охтдшел
бъдете ( » бахтале бъдете щастливи)
припадане
припадам
тя
точилка
оня, онзи ( в диес
- оня ден)
от другата ( = ригатар
- от другата страна)
оттатък
оная
те
авен - те идват)
вид, образ
колело
колела
оттам
нататък
осем
осемдесет
осемстотин
П
павдзя
пайналд м.; -и ж.
пайядлило
палдл
палалкуркд
палунипё м.
яакйр
пакярдв
пакярдд
пдкяриба
цигани калайджии
1. воден;
2, течен
наводни се
отзад
понеделник
задна част
увий вж. пакярдв
увивав
увит
увиване
57
nàApoia
ntupoeàt
палромд
nànda
namt m.
панч
пднчшел
nanim ж.
nanunà
парамиси ж.
парамиск^кери
параскмин
параскювинё
папу m.
папужа ж.
nànyc
папускери ж,
папускоро м.
напухни ж.
napeàp
napeapàe
парвардвман
парвардд
nàpeapuôa
napuxepàe
napundà m.
napuxèpuàa
парнило m.; -и ж.
napnunè
парнд m.; -и ж.
napHboeàe
nàpo6a
поромё
58
сменяване
сменявам
сменен
още
вода
nem
петстотин
гъска
гъски
приказка
приказна
1. пазар;
2. петък
в петък
дядо (обръщение
към дядо)
вж. nànyc
кукла
дядо
дядовата
дядовото
пърхутка ( вид гъба)
нахрани вж. napeapàe
нахранвам
храня се
нахранен
нахранване
благодаря
вещи
благодарност
побеля вж. парньовдв
белота
бял
побелявам
1. погребване;
2. погребение
погребан
парднав
namaeè
namè
namà м.
nampÙH ж.
nampunb
патум ж.
патумдса
nàxnu ж.
пахомд
пахднел
nàxoc м.
панде м.
паш
nauiaepè
пашаврд m.
naïuè
nauiè aeàe
nautècme
пашлило
пашлинддс
пдшльов
пашльовдв
к
пашльдл
ne
neiiHÓa
nèx
пекдв
neкдл
nèxufa
пеклд м.; -и ж.
пелё
пелд м.; -и ж.
погребвам
партенки» навуща
черги
черга
лист
листа, шума
пета
с пета
слана
заледено, замръзнало
заледява ce
лед
маншет на панталон
при ( = манде-при мене)
ребра
ребро
близо
приближавам ce
наблизо
легна вж. пашльовдв
лежешком
легни
1. лягам;
2. лежа
ляга» лежи
си (генел—лове - брои
си парите)
петдесет
печи
пека
1. пече;
2. грде (о кхам=*
- слънцето грее)
печене
печен
паднаха вж. перде
падна
59
мф м.
пендёх ж.
nendexà
пенджбр
корем.
лешник
лешници
познай, запознай
еж. педжардв
пенджарбе
лёнджариба
пенджаргъбм
познавам
пенджардун^к
познат
падни
лер
лерае
nepaeàe
nepaedà м.; -л ж.
перл
пераеёл
познаване, запознаване!
познах вж. пенджардв -V
персйрм
падам
събарям
съборен
нейна, собствена
1. събаря;
2. абортира
абортиране
падане
от миналата година>
пёрсл
персутнб м.; -и ж.
пётура ж.
от лани
лани
миналогодишен
кора за баница
пл I ж.; -и м.
null
плёл
пилба
пмлё
пили ж.; •о м.
пинангё
пинбнгило м.; -и ж.
пинбнго м.; -и ж.
пйнангъое
пйнангъоеае
пирё
пири ж.
пиридинй
нейната си
пий вж. тАв
пие вж. тАв
пиене вж. пияв
пиха вж. тАв
изпита
боси
събу се
бос
събуй се вж. пинднгьовав
събувам се
крака
гърне
спъване с крак
пёраиба
пёриба
60
1
•W 5
- «Ч
*
.-РЯ
-Í
• Jlř
!/■
.
II
пирд м.
пирунд м.; -и ж.
nupà
nuptenap
nuphme
UÙXUH
пйхиба
пихйнав
пихйнен
пихйнел
плакомд
nùiu
пишдв
пишдл
пйшлиба
пишлилд
пишлд м.; -и ж.
пиифм ж.
пишумд
nute
плакомндса
плдкон
плакднав
плечйнта ж.
по м.; •и ж.
пдгя
подемё
подёнав
пддене
подёнел
покйн
покиндв
покиндд м.; -и ж.
пор м.
порд
пордв
крак
крачен
гърнета
от гърне
е гърне
дишай вж. пихйнав
дишане
дишам
дишат вж. пихйнав
диша вж. пихйнав
натиснат, подтиснат
мели вж. пишдв
меля
( той ) мели вж. пишдв
мелене
смля се вж. пишдв
смлян
бълха
бълхи
пия
с натискане
натисни вж. плакднав
натискам, подтискам
баница
си (уриел—гад - облича
си ризата)
краища на рокля
обут
обувам
обуй
обува вж. поденав
плащай вж. покиндв
плащам
платен
перо
пера
обтягай вж. поравдв
61
nopaeàe
норавдд м.; -и ж.
поралд M.i -и ж.
порёнца
пори ж,
пдрл ж.
порлё
порё
порялд
порёса
прёпав
препйнило м.; -и ж.
прёпясто м.; -и ж.
прётура ж,
пропибндса
пропимё
nponiiHat
пропйнел пес
прописдйло м.; •и ж,
прукё
npým ж.
пумарё
пумарёнде
пуранё
пуранёсте
пуранило м.; -и ж.
пуранипё
пуранд м.; -и ж
пуранд куркд
пурум ж.
пурумалд м.; -и ж.
пурумаса
62
обтягам
обтегнато
=•
пухен
с пера
опашка
черво
черва
опашки
опашат
с опашка
приличам
заприлича
приличен
кметство, j
с подпирано
подпрян
подпирам
подпира се
подпря се вж.
мостове
-ip
мост
своите» собствения^
при своите» при тех
вехти
по старому» на старое gl
овехтя
вехтории
вехто
неделя
кромид лук
подлучен
с лук
пх
nxaèàu ж.
пхабаЛко м.; -и ж.
пхабаЛса
пхаг
пхагдв
пхагердд м.; -и ж.
пхагилд
пхаглЛрав
пхаглярдё
пхагд м.; -и ж.
пхдкх ж.
пхакхд
пхакхалд м.; -и ж.
пхакхёнца
пхал ж.
пхалёндар
пхалёнца
пхалъонд м.; -и ж.
пхднд
пханддв
пхдндиба м.
пхандлд м.; -и ж.
nxapàe
пхаравдв
nxapaeôô м.; -и ж,
пхаравёл
пхарёс
пхарилд м.; -и ж.
ябълка
ябълков
с ябълка
чупи вж. пхагдв
чупя
начупен
счупи се
разменям пари
размениха пари
вж. пхаглярдв
счупен
крило
крила
крилат
с криле
дъска
от дъски
с дъски
дъсчен
затвори вж. пханддв
затварям
1. затвор;
2. затваряне
1. затворник;
2. затворен
разцепи, разпори
вж. пхаравдв
разцепвам
разпрано, скъсано,
разцепено
1. къса; вж. пхаравав
2. разкъсва
бавно
натежа
63
пхарилд м.; -и ж.
nxapunè
лхард м.; •и ж,
пхарьдл
пхаръовдв
лхарярдд м.; -и ж.
пхен ж.
пхенйв
пхендд м.; -и ж.
пхендл
пхенЛкери ж.
пхенЛкоро м.
пхенЬтар м.
nxèp
пхердв
пхердилд м.; -и ж.
nxèpdo м.; -и ж.
пхердд м.; -и ж.
nxepbûeài
пхивлилд м.; -и ж.
nXUéAÔ Ai.; -и ж.
ПХМвАЪОвдв
nxuxèca
nxuxô м.; -и ж.
пхйр
nxupàe
nxupaeàe
пхиравнд м.; -и
пхириба
пхиринддс
rtxupnunè
пхиркшишса
64
ж.
1. изгърмя;
2. спука се еж. пхаръоеае
тежест
тежко
пука се еж. пхаръовдв
изгърмявам
спукано
1. сестра;
2. кажи вж. пхенде
казвам
казано
казва вж. пхенде
сестрина
сестрин
от сестра
напълни вж. пхердв
1. пълня;
2. наливам
напълни се
пълно
напълнен
напълнявам
овдовя еж. пхивльовдв
вдовец
овдовявам
с рамо
1. рамо
2. подпора
върви, ходи вж. пхирдв
вървя, ходя
1. пренасям, нося;
2. разхождам
любовник
вървеж, ходене
пеша
майсторство, хитрост
с майсторство
,
пхирнд I м.; -и ж.
пхирнд II m.; -и ж.
пхирутнд m.; ~u ж.
пхдв ж.
nxoeà
nxocaeàe
пхосавдд м.; -и ж.
пхдсаиба
пхрдл m.
пхралд
пхрдла
пхралдскоро
пхраликанёс
пхралипё
nxÿe ж.
пхувунд м.; -и ж.
пхувялд
nxyeàmap
пхудав
nxÿàe
пхудел
пх^делас
пхуклд м.; -м ж.
пхуклд
пхукнй
пхукярдв
пх$м м.
пхумбалд м.; •и ж.
пхумбальовав
nxypedèp
пхуриканд м.; -и ж.
пхурилд м.; -и ж.
nxypunè
пхурд м.; -и ж.
майстор
хитър
пътник
вежда
вежди
бода
убоден
бодеж
брат
братя
братко (обръщение
към брат)
братов
по братски
братство
1. земя;
2. пръст
пръстен
земеделец
от земя
духам
духай вж. пхудав
духа вж. пхудав
духаше вж. пхудав
напълнен
шишкав
цирей
надувам
гной
а
гноясал вж. пхумбдлъовав
загноясвам
по-възрастен
старчески
остаря вж. пхурьовав
старост
1. старец;
2. стар
65
пхуръовйв
nxypbûéèÂ
nxÿc M.
остарявам
остарява вж. пхуръовйв
nxymèp
слама
сламен
от слама
отвори вж. nxymepàe
nxymepàe
пхутергЬс
отварям
отвори вж. nxymepàe
nxymepàà м.; -m ж.
пхутерёл
отворено
отваря вж. nxymepàe
nxycaaà m,; -и ж.
nxycècmap
пхучлд
m,;
-и ж.
пх$чш
пхучшйв
пхучшйр
пхучшарЛв
пхучшардё
пхучшардд м.; -а ж.
пхутиариба
пхучшарибнаса
пхучшёл
пхучшиба
пхучшибнйса
пърлёнта ж.
запитан» разпитан
питай» попитай
вж. пхучишв
питам
открий вж. пхучшарйв
откривам
откриха вж. пхучшарй
открит
откриване
с откриване
пита вж. пхучшйв
запитване» въпрос
с питане
копринена кърпа за глава
р
pàeaxoc м.
равалдса
равалдстар
pààuxa ж.
paàuKàmap
ракёнца
раклЬ м.; -и ж.
66
чуваш
с чувйл
от чувал
ряпа
от ряпа
много нощи
момче» момиче
(не цигани)
,
ракьдвав
ракЬса
pandáé
pànde
рдндел
рандимё
рандлд м.; -и ж.
рардльовав
рарорикандс
рардлило
рарорд м.; -и ж,
рдрольое
растири
pàm
ратвалило
ратвалд м.; -и ж.
ратвалярйв
pamèca
pamècKe
раткдр
pamxepàe
раткердд
рахвдни
pauiàù м.
рашани ж.
paà
рёз ж.
резд
pëc
свечерявам ce»
стъмвам ce
вечерно време»
нощно време
жъна
ожъни вж. panààe
жъне вж. panààe
ожъната
бръснат (прилаг.)
онемявам
с мимики
онемя вж. рардльовав
ням
онемей вж. рардльовав
място за ковашка работа
1. кръв;
2. нощ
окървави се
вж. ратвалярав
кървав
окьрвавявам
с кръв
за кръв
пренощувай вж. pamKepàe
пренощувам
пренощуваха
вж. pamKepàe
тръс ( конски бяг)
поп ( християнски
свещеник)
попадия
пръчки за плетене на
кошници
лозе
лозя
1. посрещни;
2. настигни; вж. pecàe
67
3. узрей
ресдв
ресавдв
ресавдс
pecmè
ресавдд
pecaeèn
ресёл
1. посрещам» пристигам;
2. настигам;
3. узрявам
1. свършвам;
2. доставям
свършваме вж. ресавдв
1. песрещнаха; вж. ресдв
2. стигнаха» пристигнаха
доставено
доставят вж. ресавдв
1. пристига;
2. узрява вж. ресдв
ресён
1. посрещат, пристигащ;
2. узряват вж. ресдв
pecmà I m.; -и ж.
pecmô II m.; -и ж.
посрещнат
1. настигна;
2. узря вж. ресдв
сито
рови, ори вж. ривиндв
рёщос m.
рйвин
pueimae
риеимё
ривинел
рившен
риг ж.
ригдса
ригдтар
риконанд
риконёса
риконёстар
puKOHÓ м.; -и ж.
punù ж.
ринимё
ршшнав
рининё
ринйнел
рининдё
68
ровя» ора
изровено, изорано
рови» оре вж. ривиндв
ровят» орат вж. ривиндв
страна
със страна
от страна
кучешко
с куче
от куче
куче
пила
изпилено
пиля
изпили вж. рининдв
(той) пилй вж. рининдв
изпилиха вж. рининдв
pÙH м.
ричнй Ж.
pumá
ричнянё m.; •и ж.
ричнЛтар
pàe
poeàe
рдиба
paeàe ман
poeaeuà м.; -и ж.
роеёл
роеёлпес
роеён
равинддс
ровлёнца
роелёндар
роели ж.
роелЛ
роелЛса
ровлЛтар
pôàae
páde
роёнца
роибнаса
рои ж.
рём м.
ромё
романёс
романипё
романё м.; -и ж.
ромни ж.
роЛса
РУ* м-ррувни ж.
руеанё м.; -и ж.
мечок
мечка
мечки
мечешко
от мечка
плачй вж. poeàe
плача
плач
оплаквам се
плачлив
плаче вж. poeàe
оплаква се вж. ровавман
плачат вж. poeàe
от плач
с тояги
от тояги
тояга
тояги
с тояга
от тояга
търся
търси вж. рддав
с лъжици
с плач
лъжица
1. циганин;
2. съпруг
цигани
по цигански
циганщина
цигански
1. циганка;
2. съпруга
с лъжица
вълк
вълчица
вълчи
69
pyeècmap
pyetàmap
рунд м.; •и ж.
pyn M.
pynèca
pynècmap
рупувалд m.; -и ж.
рЪгя ж.
ръгялд м,; •и ж.
ръгдса
ръгйтар
от вълк
от вълчица
плака вж. ровдв
сребро
със сребро
от сребро
сребърен
мизерия
мизерен
с мизерия
от мизерия
;
с
са
саватоне
сдватос м.
саватдскоро duèc
caeè
савй
саво м.; -и ж.
саворенгоро
саворендар
сдворенца
сдворо м.; -и ж.
саидйнав
саидиндё
сдйдиба
сайдимд
сайдйнен
салд м.
салчйн м.
саячиняяб м.; -и ж.
санилд м.; •и ж.
санипё
70
винаги, все
в събота
събота
съботен ден
какви
каква
какво
на всичките
от всички
с всички
всичко
уважавам
уважиха вж. саидйнав
уважение
уважаван
уважават вж. саидйнав
шурей
клон
клонесто
изтъня вж. саньдвав
тънкост
сднкя ж.
санд м.; -и ж.
санъовйв
càn м.
сапанд м.; -и ж.
canècmap
сашш
càp I
càp II
càp си
cap синЛн
capàxda
cacàxepu
cacàmap
саскярав
саскярдд
саскяриба
саскъовдв
саскярнд м,; -и ж.
састилд м.; -и ж.
cacmunè
cacmô м.; -и ж.
cacmpècxopo
cacmpècmap
cacmpô m.
cacÿe
cacÿü ж.
cacyà
ceupù M.
свирЛса
свирЛтар
свитка ж.
свшпквс
севиба m.
шейна
тънка
изтънявам
змия
змийска
от змия
змеица
как
като ( сар дел - като бог)
как е
как си
четиридесет
свекървина
ат свекърва
лекувам
излекуван
лекуване
оздравявам
лекар, лечител
оздравя вж. саскьовав
здраве
L цял ( састо диес
- цял ден);
2. здрав
свекърско
от свекър
свекър
свекърво (обръщение
към свекърва)
свекърва
свекърви
чук
с чук
ат чук
искра
искри
гръмотевица
71
сееинел
сёели ж.
сёеля
cè/ишба
сепнмнкяргЬн-ман
cemiiuiat
сепнингАс
сепнйнея
ctteàt
cuaàeac
сивгьдм
сиедд м.; -и ж.
сиеёл
сивлярбе
сиг
сиге
сигярде
сигяргьом
сигярён
сигярёл
сигяриба м.
ейиба
сигяринддс
cuKasài
сикавдд м.; •и ж.
сикаеёл
сикаено м.; -и ж.
сиклиба
сиклд м.; -и ж.
CUKAbÛ^t
сиклъоеёл
силаеёнца
силйея
синхёй м.
CUHXOHÙ ж.
CUHXOHÔ
72
пада мълния
кошница
кошници
стряскам
стресна ме
стряскам ce
стресна се еж. сепнйнаё
стряскат ce
шия
шиех еж. cueàe
уших еж. cueàe
ушито
шие еж. cueàe
карам да шият
бързина
бързо, скоро
бързам
избързах
бързат еж. сигярде
бърза еж. сигярде
бързане
шиене
J
бързешката
1. показвам;
2. уча (някого)
учен
учи (някого) еж. cuKoeàe
учител
учение
свикнал, изучен
(аз) уча
(той) учи еж. сикльоеде
с клещи
клещи
лъе
лъвица
лъвски
cuHxaÀ
сир ж.р.
сирялд м.; -и ж.
cupàca
скамй м.
скамй
скамАса
скамйте
скафиди ж,
со
еде
cocáé
соеаенд м.; -и ж.
coeàc
соедл I
соедл II ж.
совён
соелА
соелЬдае
совладел
соелярдв
соелярдл
совлЛхав
соенд м.
соеналд м.; -и ж.
совндса
сдиба
соей
сдстар
cpàcm м.
cpacmèca
cpacmècmap
срастунд м.; •и ж.
стагЬса
стагАтар
стадйк ж.
лъвове
чеснов лук
подлучен
с чесън
стол
столове
със стол
на стол
нощей (корито за месене
на тесто)
какво ( що)
спи вж. coeàe
спя
сънлив
спим вж. совав
( той ) спи вж. совав
клетва
спят вж. совав
клетви
заклевам
заклева вж. совлядав
преспивам
преспива вж. совлярел
заклевам ce
злато
златен
със злато
спане
какво има
от какво
желязо
с желязо
от желязос
железен
с шапка
от шапка
шапка
73
стрднгя ж.
ступи ж.
провидение
кълчища
ступЛтар
от калчища
суздв
сърбя, щипя
с$нг ж.
миризма
сунгд
помиришй вж. сунгдв
сунгдв
помирисвам
сунгднильом
помирисах
cynècme дикхлъдм тут - сънувах те
cynè м.
сън
сунддикхав
сънувам
сънуват вж. сунддикхав
суяд дикхёя
суяд дикхиба
сънуване
суслё
мокри вж. суслярав
суслилё
намокриха се
вж. суслярав
суслд м.; -и ж.
мокър
суслйр
намокрй вж. суслярав
суслярав
намокрям
суслярдд м.; -и ж,
намокрен
сутд м.; -и ж.
спа
сутд си
заспал е
съядйнав
омръзна ми
съпяияав
спъвам се
съпяимё
спъван
съпяияел
спъва се вж. съпнйнав
съпяинея
спъват се вж. съпнинав
Т
таксирдти
такъовдв
такярдв
таядли м.
тдяг
74
наказание, назидание
грея се
стоплям, нагрявам
игрище
тясно
mamècme
mamunè
тангЛрав
macaeàe
тасавдд I м.; •и ж.
тасавдд И м.; •и ж.
macjtboeàt
тасМ
тасМ ки рат
татилд
mámím
татйнав
тдтинен
mamunè
татд м.; -и ж,
maxmàù м.
тащйнав J
тащйнав II
те
тевлдс м.
телад
телая eacmèc
телалякхд
телд
mexynunè
тёлъов
тедъовдв
твлярдд
тёргъовав
тердиндос
терй
тернднгоро м.
терны
тернипё
на тясно
теснота
стеснявам
удушвам
удушен
удавен
1. удавям ce;
2. задавям ce
утре
утре вечер
стопли се
вкуси вж. татйнав
вкусвам
вкусват вж. татйнав
топлина
топло
чаша
преливам
кипвам
1. ако (съюз);
2. да (те шунес да слушаш )
утайка
отдолу
подкуп
подозрение
долу
долнище
наведи се вж. тельовдв
навеждам се
наведен
стоя
стоешката
твоята
младежки
млада
младост
75
mepuà
тернъдл
тетикёсте
rnemùxu
тлдкос m.
moeèp m.
mopà
тдтася
mpàdae
mpim
трышел
тритида
тромдв
труш ж.
трушалд м.; -и ж.
трушдлъовав
трушд м.
ту
туке
тумард
тумд
тумёнде
туня ж.
турял
тур^нав
mýca
тут
тутор
тъктинае
76
млад
младее
на щрек
напрегнатост
тиня
брадва, секира
твоят
в други ден
карам ( =*вордо - карам
кола)
три
триста
тридесет
осмелявам ce
жажда
жаден
ожаднявам
кръст (религиозен символ)
ти
1. за тебе;
2. на тебе
ваше
eue
във вас
беда, беля
покрай, около
обикалям
с тебе
тебе
от тебе
;
натъпквам
тхабилб
тхабилд м.; -и ж.
тхабльолбл
mxáÍAboíeH
тхабльдл
изгоряха
изгоря вж. тхабльолбл
горя
горят лж. тхабльолбл
изгаря, гори
лж. тхабльолбл
тхал м.
конец
тхалб
конци
тхблдал
тека
тхалдйнило м.; •и а* '. протече
тхавёнца
с конци
тхбгар м.
цар
тхагарб
царе
тхагарипд м.
царство
тхагарни ж.
царица
тхагарнб
царици
тхагарутнд м.; -ы а с. царски
тхан м.
1. място;
2. легло
тханб
1. места;
2. легла
mxanècme
на място
тханутнд м.; -и ж.
1. местен;
2. отседнал
тхар ж.
1. кътник;
2. запали
тхарбл '
паля
mxapù ж.
ракия
тхарб
кътници
тхём ж.
държава
тхемб
селища
тхемутнд м.; -и ж
държавен
тхолбл
слагам
77
mxotibÔM
mxyt m.
тховдд м.; -и ж.
тховёл
mxyd m.
mxydà
тхудеалд м.; •и ж.
mxydèca
тхулъовдв m.; -и ж.
тхулипё
тхулд м.; -и ж.
тхульол
тхуЬнел
сложих еж. mxoeàe
1. пушек, дим;
2. тютюн
сложено
слага еж. mxoeàe
мляко
млека
млечен
с мляко
недебелявам
дебелина
дебел
надебелява еж. тхульовдв
пуши, дими
У
уджлилё
задлъжняха
еж. уджлъоеае
уджлилъдм
задлъжнях
вж. уджлъоеае
задължение, длъжност
задлъжнявам
длъжен
надежда
надявам се
надяваха се
вж. уздинав ман
надяваха се
вж. уздинав ман
надява се
еж. уздинав ман
надяват се
еж. уздинав ман
1. качват се;
уджлипё
уджяъовдв
уджлд м.; -к ж,
$здиба м.
уздинде мам
уздингьд мам
уздиндё пес
уздйнел пес
уздйнен пес
укльдн
78
уклй
уклистйлъом
уклъовдв
уклъдл
улавдв
улдвгьовен
улавдё
улавдилё
улаиба
уло м.; -и ж.
улувёсте
улув м.
умдл ж.
умалЛко
умалАте
умблавдв
умблавдд м.; -к ж.
умблавён
умблавдё
умблдлм.
умблалд
упрдл
упрдлявинате
ynpè
упрунипё
ургЬс
уриёл
уриён
УР**
урявдё
урявдд м.; -и ж.
УР*н
урАниле
2. качвайте се
качи се вж. уклъовдв
качих се вж. уклъовдв
качвам се
качва се вж. уклъовдв
разделям
разделят се вж. улавав
разделени
разделиха се вж. улавав
разделяне, делба
било е, имало е
на завет
завет
поле
полско
на полето
1. обесвам;
2. закачвам
обесен
обесват вж. умблавдв
1. обесени;
2. обесиха
въглен (недогоряло дърво)
въглени
отгоре
призори, разсъмване
горе
горнище
облече вж. уряв
облича вж. уряв
обличат вж. уряв
1. обличам;
2. летя
облечени
облечен
летят вж. уряв
отлетяха вж. уряв
79
УрЛннЛО M.; -li Ж.
ухкЛв
yxKJipàe
ухлйстило
ухлдв I
ухлдв II
ухлявдв
ухлявдд
ухлявён
ухтавдв
ухтдвдило м.; -и ж.
ухтавдд м.; -и ж,
ухтавнд м.; -и ж.
yxmù
yxmÙHUAO m.; •и ж.
ухтшшлъом
учёстар
учикердв
учикердд м.; -и ж.
учикерёл
учипё м.
учипндсте
учо м.; -и ж.
учшдл ж.
учшдлило
учшалЛте
учшднав
учшдн
учшандё
учшандд м.; -и ж.
учшднен
учшаниба
учшардв
80
отлетя
ставам
събуждам
слезна вж. ухляв
сресвай вж. ухлявдв
слизам
1. сресвам;
2. свалям
1. свален;
2. сресан
сресват вж. ухлявдв
1. разтърсвам;
2. спасявам
спасил се
спасен
спасител
стани вж. ухкяв
стана вж. ухкяв
станах вж. ухкяв
от високо
дробя
дробено
дроби
височина
на високо
висок
сянка
засенчи се
на сянка
пресявам
пресявай вж. учшандв
пресяха вж. учшандв
пресято
пресяват вж. учшандв
пресяване
1. покривам;
2. закривам
учшардд м.; -и ж.
учшарибё
ушенав
ушендд м,; -и ж,
ушенёл
ушенён
ушениба
ушлд
ушлАр
ушлярдв
ушлярён
ущдв
ущавав
ущавёл
ущавён
ущиндв
ущинкЛрав
/.покрито;
2. закрито
1. покриване;
2. покривка
меся
омесен
меси вж, ушенав
месят вж, ушенав
омесване
1. подквасено;
2. втасал
подкваси вж. ушлярдв
подквасвам
подквасват вж. ушлярдв
1. стъпвай вж. ущавав
2. ставам
стъпвам
стъпва вж. ущавав
стъпват вж. ущавав
подвеждам се
подвеждам
ф
фдскя
фёра ж.
филовя
фйлос м.
флёга ж.
фёрос м,
фролй ж.
ф}та ж.
фъстёни м.
повой ( връв с
която стягат
пелените на бебетата)
жлъчка (анатом.)
слонове
слон
пламък
град
пендара ( златна монета)
престилка
рокля
81
X
xë
ха совел
хабё
хёв
Хёв СОвёЛ
хав холй
хай
хакикёти
хал
халавёв
халавдд м.; -и ж,
халавёл
ХОЛё
халайнка ж.
халаинкес
хал ман
халомё
хал совёл
холле совёл
хал холй
хамёлия
хёмзиба
хамзинав
хамзингьдм
хамзинел
хан
хандждл
хандждл ман
ханйк ж.
ханикёкери ж.
ханикёкоро м.
хёр ж.
харабёти
харавёв
S2
яж вж» хёв
закълни се
ядене» храна
ям
заклевам ce
ядосвам ce
уж
добросърдечен
яде вж» хёв
изплаквам
изплакнато
изплаква вж. халавёв
ядоха вж. хав
слугиня
слугини
сърби ме
ненормален
заклева се вж» хёв совел
закле се вж. хёв совел
ядосва се вж. хав холй
муска» амулет
прозяване
прозявам се
прозях се вж. хамзинав
прозява се вж. хамзинав
ядат вж. хёв
сърби
сърби ме
извор» кладенче
изорова» кладенчова
изворов» кладенчов
трап» изкоп
немърлив»неспретнат
чеша
харавдв ман
харанйя ж.
хардри м.
xapeacàpa
xapeacapàme
харкдма ж.
харкомдтар
харлд m,
xapnècme
харнипё m.
харнд m.; -и ж.
харнъовдв
харнярав
xàc
xacàe
xacàA
xacnàc
xaxàe
m.
xaxaeàe
хебёдес
хебедонёпца
хёв ж.
xeeuènde
хевлярдв
хевлярдд м.; -к ж.
хевлЪр
хе<Л
хём м.
хенамйк
хенамика
хвнамикд
чеша се
казан
мярка
синагога
в синагога
бакър
от бакър
1. лък (за цигулка,
за стрела);
2. сабя, оръжие
на ниско
низина
1. нисък;
2. къс
снижавам ce
скъсявам, съкращавам
1. ядеш, ядеме;
2. кашлица
кашлям
кашля вж. xacàe
обрив
псувай ( за жена)
вж. хахавав
псувам ( за жена)
дисаги
с дисаги
дупка
на дупки
продупчвам
продупчен
продупчи вж. хевлярдв
дупки
обръч
сватя
свате (обръщение към
сват)
сватове, свате
63
хенамике
хендд м.; -и ж.
хенц ж.
хенцдса
хёр м.
хера
херанд
хербузд м.
херни ж.
хйп ж,
хмпалд ж.; -и м.
хисёс м.
хлЛчкоба
ххъчкднае
хльчк0нел
xAounàe
хдй ж,
холи ж.
холи хал
хдлта ж.
холямё
холяндв
холянгЛс
холЛнел
хдндиба
хдндин
хдр
хдрата ж.
хдратиба
хдратин
хоратйнав
хорахдй м.
хораханёс
хорахнй ж.
Хораханипё
84
сватьо (обръщениекъм
сватя)
посран
зор, напрежение
със зор
магаре
магарета
магарешко
диня, любеница
магарица
еръшник, пддница
чипае
дял, пай
хълцане
хълцам
хълца еж. хлъчкднав
шуртя
жар от огън
1. яд;
2. жлъчка (анатом.)
ядосва се еж. хде холй
обиколка
ядосан, сърдит
сърдя се, ядосвам се
разсърди се
сърди се еж. холянае
пъшкане
пъшкай еж. хондйнав
дълбоко
дума
говорене
говори еж. хоратйнав
говоря
турчин
по туски
туркиня
Турция
хораханб м.; -и ж.
xopècme
xopunè
xoxàe
хохавгАс
xoxaedè
xoxaeàe
xoxatèn
хохайба m.
хохавнб m.; -и ж.
xpàndae
хрбндел
храндиба
храндлё
xýxaMC.
хулани ж.; -и м.
хуланАкоро м.; -и ж.
хумёр м.
хумералд м.; -и ж.
хумерёстар
XyMUMi
хуминав
хумисбйло м.; -и ж.
хургАр
хургярдв
хургярдд
х)рдо м.; -и ж,
хухуджд
xyxypà
xtoit м.
хызЪрц
хъ/wcàc м.
турско
на дълбоко
дълбочина
излъжи
излъга
излъгаха
лъжа
лъжат вж. xoxaeàe
лъжа
лъжлив
1. коран;
2. ора
копае вж. храндав
1. копаене;
2. оране
изкопаха (изораха)
вж. храндав
стомах
господарка, чорбаджийка
господарско,
чорбаджийско
тесто
тестено
от тесто
смачкано
смачкам
смачка се
натроши вж. хургярдв
натрошавам, начупвам
натрошено, начупено
дребно
съчки
гъби-neчурки
отмъщение
коравосърдечен, егоист
ватенка - горна дреха
подпълнена с памук
65
xipKOMC м.
зЛрколя
хЬрш ж.
хърпимё
хъряинш
хъряиндё
хьргшш
хЪрпиба
храчка
храчки
ноздра
прескочен вж. хърпйнав,
скачам
скочиха вж. хърпйнав
скача вж. хърпйнав
скачане
ц
цамцйля
цара ж.
yapàme
царуно м.; -и ж.
мигли
катун, шатър
в катун, в шатър
катунарски
церха ж.
цибриба м.
цибрингЬс
цибрйнел
черга
светлина
цидав
цидел
цидиба
цидимё
цикднда ж.
цикнедер
цикнипё
цикнб м.; -и ж.
цикнд мдсек
цикнЛ
цила ж.
86
светна
свети
1. дърпам;
2. тегля;
3. тръгвам
тегли;
2. тръгва
/. теглене;
2. тегло
1. издърпано;
2. изтеглено
Коприва
по-малък
детство
малък
месец февруари
мирис на изгоряло
грамада
цимбдли M.
цйрос
цихд
цихдйня
цихалд м.; -и ж.
цихдни м.
цицдй ж.
цицанд м.
цицаЬ
цицйЛкери
цицайкоро
цицёли ж.
цицелиба
цицелйнав
цимбал
време
гурли
тигани
гурлив
тиган
котка
котарак
котки
котешка
котешки
отрова
отравяне
отравям
ч
чадимё
чадинав
чддине
чадйнел
чалдв
чалавав
чалавдд м.; -и ж.
чалавён
чдлаиба м.
чалд м,; -и ж.
чальовдв
чальдн
чалЛр
чалярдё пес
чалярдв
чамдхуля
чемкёр
чамкёрав
опушено, окадено
опушвам, задимявам
опуши вж. чадиндв
опушва вж. чадиндв
удари вж. чалавав
удрям
ударен, ранен
удряйте вж. чалавдв
удар
сит
насищам се
насищат се вж. чальовдв
насити
наситиха се вж. чальовав
насищам
челюсти
сдъвкай вж. чамкердв
дъвча
87
чамкердб м.; •и ж.
чамкерёл
чанг ж.
чангд
чдр I ж.
чар II
чарде I
чарав II
чаровав
чаравёл
чаравнд м.; -и ж.
чдрда ж.
чарёстар
чард м.
чарьовав
чаръовён
чарьдл
чарялд м.; •и ж.
чарйтар
чатинав
чаттимё
чачёс
чачёсте
чачунд
чекдт м.
чекатёсте
ченй ж.
чентимё
чентйнав
ченЛ
88
сдъвкан
дЬвчи вж. чамкердв
крах
крака
трева
ближи вж. чарав
паси ( = в горувня паси кравата)
вж. чаравдв
ближа
nacà
пасе (пасе овце)
вж. чаравав
овчар, пастир
стадо
от паница
паница
аз паса
пасат (конете пасат)
вж. чарьовав
пасе ( козата пасе)
вж. чарьовав
зелен
от трева
сглобявам
сглобено
истина
наистина ( в действител
ноет)
истински
чело
1. начело;
2. на челото
обица
кайма
накълцам
обици
черхён ж.
черхенЛ
черхенялд м.; -и ж.
звезда
звезди
звезден
4ÙK ж.
чикдлъовав м.; -и ж.
кал
окалям се
чикалд м.; -и ж.
чикалЬр
чикйтар
чикунд м.; -и ж.
чингдр ж.
чингард
чингаралд
окалян
окаля
от кал ( от пръст)
кален (пръстен)
кавга
кавги
1. свадливи;
2. скарани
чингарало м.; -и ж,
свадлив
отдавна
1. врабчета;
2. птици
врабче
L крадец;
чирдла
чириклё
чириклд м,; •и ж,
чор
чора
чордв
чорданд м.; -и ж.
чордд м.; -и ж.
чорё
чордл
чдрибв
чорипё
чорнй ж.
чорд м.; -к ж.
чордлило м.; •и ж.
чордльовав
чорЛл
чдха ж.
чоханд м.
чочдпи м.
2. открадни
крадци
крада
крадено
откраднато
бедни
краде вж. чордв
кражба
бедност
крадла
1. беден;
2. сираче
обедня, осиротя
обеднявам
скришом
плащ, наметало
таласъм, вампир
кичур коса оставена ма
89
чукуядУри M.
чули
чулЬл
чулЛнило м.; -к ж.
чулЛнав
чумйдав
чумидиба
чумидини ж.
чумиде
чумидимд
чурднца
чурй ж.
чурЛ
чучдр
чучардв
чучардд м.; -и ж.
чучвалй ж.
чучи дел
чучй пиел
чучй I
чучи II
чучипд
чучд м.; -и ж.
чучунд
чучУря
чучьдвав
чучЛте
90
темето
цвекло
капка
капе вж. чулянав
прокапа
копя, окапвам
целувам
целуваме
целувка
целувай вж. чумидав
целувана
сплитки
плитка ( плитка коса)
плитки
опразни вж. чучардв
опразвам
опразнено
кърмачка
кърми
бозае
празна
женска гръд
празнота
празно
пръчки (пръчки с които
се плетат кошници)
ледени висулки
опразвам се
кърмаче
чш
HtuasàAeH
чшавд м,
чшаври ж.
чшдд
чшае
чшаддв
чшадёл
4uiàdu6e
чшдй ж.
чшдм ж.
чшамидини ж.
чшамикд ж.
чшамд
чшдр
чшарялд м.; •и ж.
чше
чшдл ж.
чшелалд лс; -и ж.
чишб ж.
чшибд
чшибалд а«.; -и ж.
чишбдса
чшйв
чшивдв
чшивён
чшивтд м.; -и ж.
чишиба
чшиндв
ей» хора (призив към хора,
към народ)
1. момче - дете;
2, син
пиле
повърни вж. чшаддв
девойко
повръщам
повръща вж. чшаддв
повръщане
1. момиче» девойка;
2. дъщеря
буза
плесница
смокини
бузи
прах
прашно
ей ( частица)
шарка (мед.)
болен от шарка
език
езици
словоохотлив
с език
хвърли вж. чшивдв
хвърлям
хвърлят вж. чшивдв
хвърлен
хвърляне
1. режа;
2. коля
3. откъсвам;
4. пресечи
91
чшинаеде
чшинабёл
чшингдр
чшипгерае
чшшюта
41UÓA
чшолде
ЧшдН I м.
чшон II м.
ЧШ0р
чшорд м.
чшордв
чшорало
чшордд м.; -и ж.
чшордя
чшорёнца
чшунгдд
чшуягддае
чшуягддел
чшунгадимд
чшурй ж.
чшурА
чшуряли
чшурялд м.
пресичам (пресичам пътя)
пресича еж. чшинаеде
нарежй еж. чшингерде
нарязеам
нещо
дялкай еж. чшолде
дялкам
луна
месец
сипи еж. чшорде
брада
сипеам
брадясал
изсипан
сипват еж. чшорде
с брада
плюнка
плюсам
плюеа еж. чшунгддае
оплют
нож
ножове
полицейски участък
стражар
ш
uianÿpxa ж.
iuàx
uiaxèca
uiaxècmap
шёл
шелё
шелёса
шелйёнца
92
гущер
зеле
със зеле
от зеле
сто
въжета
с въже
с трици
шелд м.
шелА
шералд
шерднд м.
tuepèca
шернангд
шерд м.
шерунд m.; -и ж.
шдхя
шил
шилдлъом
шилтёс
lUlUkAbOMt
шинг м.
шингд
шингалд м.; -и ж.
Шдв
шавдрдеш
шдвшел
шдлдав
шошанд м.; -и ж.
IUOUIHÙ ж.
шошоескери ж.
шошоёскоро м.
ШОШдй м.
шувдл ж.
шувдр ж.
шувлилд
шувлд
шувльовдв
шудрилд
шудрилъдм
шудрд м.; -и ж.
шудръовдв
шужардв
шужипё м.
въже
трици
с голяма глава
възглавница
с глава
гологлав
глава
главен
1. дрехи;
2. вещи
студ
изстинах вж. шудръовав
постеля
студувам, изстивам
рог
рога
рогат
шест
шестдесет
шестстотин
свиркам с уста
заешки
. зайка
заешка
заешки
заек
метла
юлар ( конски повод)
поду се вж. шувлъовдв
шишкав
подувам се
простина вж. шудръовав
простинах вж. шудръовдв
студен
изстивам
чистя
чистота
93
шужб м.; «к ж.
нфк ж.
tuyxàp
vj/Koptai м.
utyxtud м.; -и ж.
utyxàe
utyxuni m.
utyxaeàe
utyxà м.; -m ж.
шукьовйв
шулавдд m.; -и ж.
шулавёл
uiyxaeèn
lltjlH
шунав
шунгури
шунг}ря
uyKâtuà m.; -и ж.
шунд0 m.; -и ж.
iKyKbotài
tuÿm m.
шутльовбв m.; -и ж.
tuymMuii
шутлд m.; -и ж.
шутляхб
чист
красота
красива
хубост
изсъхна, отслабна
вж. шукьовбв
измети вж. шулавбв
суша
мета
сух, слаб
изсъхвам
изметен
мете вж. шулавбв
метат вж. шулавав
слушай вж. шунбв
чувам
рожков (бот.)
рожкови
разчу се вж. шуньовбв
прочут
прочувам се
оцет
вкисвам се
киселина
кисел
киселец
Щ
гцйпка ж.
upuucèp
upuucepàe
щапкербб м.; -и ж.
Ufàp
utfnoc м.
94
стъпка
стъпвай вж. щапкерйв
стъпвам
настъпен
четири
смет, боклук
я
рано
в зори
огън
с огън
от огън
око
очи
намигване
намигвам
явин
явимте
Аг ж.
ягдса
ягдтар
Акх ж.
якхд
якхалй
якхалй чшияв
якхёнца
ялд м.; •и ж.
Астагачи м.
с очи
суров
софра - ( ниска кръгла
яхвальовдв м.; -и ж.
яхвалд м.; -и ж.
яхвалярдв
масичка)
опустявам
пусто
пустосвам
ГЕНИБА
БРОЕНЕ
екх
дуй
трин
щдр
пднч
шдв
ефтд
едно
две
охтд
ейнй
дёш
дешуёк
душудуй
дешутрйн
три
четири
nem
шест
седем
осем
девет
десет
единадесет
дванадесет
тринадесет
95
дешущдр
дешупднч
дешуш09
дешефтд
дешохтд
èeiueùnà
биш
триАнда
capànàa
пвипда
шовдрдеш
ефтйвардеш
охтдвардеш
ешеарбеш
шёл
дуйшел
трйншел
щаршел
ланчшел
шдвшел
ефтдшел
охтдшел
eùnàiueA
миля
деш милА
биш милА
триАнда милА
саранда милА
пейнда милА а.н.
96
четиринадесет
петнадесет
шестнадесет
седемнадесет
осемнадесет
деветнадесет
деадесет
тридесет
четиридесет
петдесет
шестдесет
седемдесет
осемдесет
деветдесет
сто
двеста
триста
четиристотин
петстотин
шестстотин
седемстотин
осемстотин
деветстотин
хиляда
десет хиляди
двадесет хиляди
тридесет хиляди
четиридесет хиляди
петдесет хиляди и т.н.