Текст
                    

В.Н. Гливинская, И.В. Платонова Давайте вместе учить болгарский Учебник для начинающих Москва ACT • Астрель 2004
УДК 811.163.2(075) liliK 81.2 Бол-9 1'54 Печатается по постановлению Редакционно-издагслы-ьо го совета факультета иностранных языков МГУ им. М.В. Ло моносова. Рецензенты: доц. кафедры славянской филологии филологического фа- культета МГУ им. Ломоносова к.ф.н. Р.П. Усикова; доц. Юго-Западного университета им. Н. Рильского (Бол- гария) д-р Е.Чаушева Компьютерный дизайн обложки студии «Дикобраз» Подписано в печать с готовых диапозитивов 20.07.04. Формат70 х 1ОО'/И. Усл. печ.л. 11,05. Тираж 3 000 экз. Заказ №204. Общероссийский классификатор продукции ОК-005-93, том 2; 953005 — литература учебная Санитарно-эпидемиологическое заключение № 77.99.02.953.Д.000577.02.04 от 03.02.2004 г. Гливинская В.Н. Г54 Давайте вместе учить болгарский: Учебник для начинающих / В.Н. Гливинская, И.В. Платонова. — М.: ООО «Издательство Астрель»: ООО «Издательст- во АСТ», 2004. — 271, [ 1] с.: ил. ISBN 5-17-026459-3 (ООО «Издательство АСТ») ISBN 5-271-09911-3 (ООО «Издательство Астрель») Учебник болгарского языка для начинающих создан впервые и имеет чис- то практическую направленность. Состоит из вводно-фонетического урока и 20 уроков основного курса. Тексты уроков охватывают бытовые темы, связан- ные с жизнью и учебой школьников. В основе текста — диалог, к которому даны ремарки, описание места действия. В учебнике освещены вопросы лексики, фо- нетики, грамматики болгарского языка. Система упражнений направлена на формирование навыков чтения, говорения, аудирования, письма и основ дву- стороннего перевода. Учебник предназначен для учеников старших классов общеобразователь- ных школ, славянских лицеев и гимназий Российской Федерации. Также мо- жет быть использован для обучения студентов гуманитарных факультетов выс- ших учебных заведений, начинающих изучать болгарский язык, с общим объе- мом курса до 300 учебных часов. УДК 811.163.2 (075) ББК81.2 Бол-9 ISBN 5-17-026459-3 (ООО « И i.iiri ельство АСТ») ISBN 5-271-09911-3 (ООО «Издательство Астрель») В II ] ЛИИШЬ Ю1и. ?0н-1 II Н I blillHIiillUI, *111) I «•пси» и iiiiii -ид 1 но A, ipi ni.«, ’(ИМ
СОДЕРЖАНИЕ Предисловие.......................................................9 Вводный урок. Республика Болгария. Краткие сведения о болгарском языке..............................................11 Урок 1. Знакомство. Приветствия Текст: Росица е за първи път в московско училище.................. 17 Фонетика и графика: Особенности произношения предлогов от и в и правописание предлога в...............................26 Грамматика:Формы личных местоимений............................21 Спряжение глагола съм (быть) в настоящем времени....21 Отрицательные формы глагола съм.....................2? Вопросительные предложения..........................23 Вопросительно-отрицательная конструкция с глаголом съм.24 Урок 2. Рабочий день (утро) Текст: Росица бърза за училище............................... ’(> Грамматика: Спряжение глаголов в настоящем времени.............30 Отрицательные формы глаголов настоящего времени ....<1 Вопросительные и вопросительно-отрицательные формы глаголов настоящего времени.........................36 Урок 3. Времена года Текст: Годината минава бързо.................................. 19 Грамматика:Имя существительное................................ 13 Род имен сущсстнигсльных............................44 -3-
*I*yiIkимен существительных н предложении Употребление предлога па при обозначении адресата действия и принадлежности ...........................44 Вопросы к подлежащему и дополнению. Вопросительные местоимения для лиц и предметов......................45 Вопросы к несогласованному определению, обозначающему принадлежность.......................................47 Порядок слов в простом повествовательном предложении..........................................48 Урок Г Рабочий день (продолжение) I еке । Росица се врыца от училище..............................50 I раммагика:Спряжение возвратных глаголов в настоящем времени (положительные, отрицательные, вопросительные и вопросительно-отрицательные формы)..............................54 Особенности употребления фазисных глаголов...........59 Урок 5. квартира Iеке । Росица почиства апартамента..............................61 I рамма гика:Определенность и неопределенность имен существительных.................................................65 Образование определенной формы имен существительных в единственном числе............................... 66 Употребление определенной формы имени существительного в единственном числе (общее правило).................68 Употребление общей формы имени существительного (общее правило)......................................69 Указательные местоимения для близко находящихся от говорящего лиц и предметов.........................71 X рок (>. Еда. Обед I е к с । А ан но имаме днес за обяд ?..........................75 I рамма гика: Глагольные да-конструкцни.........................78 Составное глагольное сказуемое.......................79 4
Спряжение возвратных глаголов в да-конструкциях......КО Спряжение модальных глаголов може, трябва, не бива в составном глагольном сказуемом в настоящем времени.82 Урок 7. Прогулка. Транспорт 1'скст: Къде да отидем?.........................................87 Грамматика:Множественное число имен существительных.............91 Образование определенной формы существительных во множественном числе...............................96 Изъяснительные придаточные предложения с союзом че...97 Вопросительные изъяснительные придаточные предложения..........................................98 Прямая и косвенная речь..............................98 Урок 8. В столовой Текст: Компаниями си похапва................................... Ю2 Грамматика:Количественные числительные. Формы числительных...1 Of» Определенная форма количественных числительных......108 Лично-мужская форма количественных числительных.....109 Формы имен существительных в сочетании с числительными......................................ИО Урок 9. Портрет человека. Одежда Текст: Братовчедката на Андрей................................. ИЗ Фонетика: Перегласовка я/е (променливо я)......................117 Грамматика: Имя прилагательное................................ 119 Порядковые числительные.............................120 Определенная форма прилагательных и порядковых числительных........................................ I Наречия............................................ 123 Степени сравнения прилагательных и наречий.........123 -5-
Урок 10. Свободное время. Посещение театра, кино Текст: Как да прекараме свободното си в реме................. 126 1рамматика:Вид глагола........................................130 Образование глаголов совершенного вида.............130 Образование глаголов несовершенного вида...........132 Сочетаемость глаголов движения с существительными с предлогами на и в................................134 Спряжение глагола съм в прошедшем времени..........135 Урок 11. Вечер в семье. За ужином Текст: Една вечер вкъщи.......................................138 фамматика:Спряжение глаголов в будущем времени................141 Отрицательные формы будущего времени...............142 Формы будущего времени глаголов съм и имам/нямам...145 Вопросительные и вопросительно-отрицательные формы будущего времени.............................146 Спряжение возвратных глаголов в будущем времени....147 Урок 12. Просьба Текст: Искам да те помоля за нещо.............................152 1раммагика:Формы личных местоимений...........................156 Полные формы личных местоимений....................157 Краткие формы личных местоимений. Место кратких форм в предложении............................... 158 Урок 13. Письмо. Поздравления. Планы на лето Текст: Елена пише писмо...................................... 165 Грамматика:Личные местоимения (продолжение). Место кратких местоимений в формах будущего времени.........................168 Полные и краткие формы притяжательных местоимений..170 Урок 14. Разговор по телефону Текст: Гелефонсн разговор. Росица телефонира на Настя........ 180 6
Грамматика:Повелительное наклонение..........................184 Отрицательные формы повелительного наклонения...... I 86 Формы, выражающие побуждение к действию...........187 Отрицательные побудительные формы............... 18') Сложноподчиненные предложения с союзами като и преди да....................................... 191 Урок 15. Досуг — в кинотеатре Текст: Евтино се отърва....................................... 19 Грамматика:Понятие о системе прошедших времен................199 Сводная таблица форм прошедших времен.............201 Условное наклонение...............................201 Относительные местоимения и местоименные наречия...20 1 Сложноподчиненные предложения....................20 < Придаточные определительные.......................’04 Придаточные условия................................20 Урок 16. Домашние животные Текст: Когато жилището прилича на зоологически градина.......209 Грамматика:Образование существительных с уменьшительно- ласкательным значением.......................................214 Уменьшительно-ласкательные собственные имена......210 Аорист. Аорист с основой на -ах...................216 Урок 17. Здоровье Текст: Щом правши нещо, права го както трябва................225 Грамматика:Аорист (продолжение). Аорист на -их, -ях, -ох и -х..’И Спряжение в аористе глаголов I спр. (из)ям и дам...21 / Спряжение в аористе глагола дойда.................237 Урок 18. В гостях у одноклассника Текст: Впечатления от приятната среща........................240 Грамматика: Имперфект........................................241 7
Урок 19. Животные Гекс г: Ирика пса за стахливия тигър..........................249 1 рамма гика .Действительные причастия на -л..................253 Аористное причастие на -л..........................253 Им перфектное причастие на -л......................255 Пересказывательные формы глаголов..................256 Пересказывательные формы аориста. Пересказывательные формы имперфекта...................................256 Урок 20. Зимние праздники Ickci Посрещане на Коледните празници.........................261 I раммагика:Перфект. Формы перфекта...........................264 Формы перфекта возвратных глаголов.................266 Употребление кратких местоимений с формами перфекта ... 268 Употребление перфекта..............................269 S
ПРЕДИСЛОВИЕ 11астоящий учебник предназначен для учеников старших классов обшс образовательных школ, славянских лицеев и гимназий Российской Федера пни. Также может быть использован для обучения студентов гуманитарных факультетов высших учебных заведений, начинающих изучать болгарскнп я и.1к, с общим объемом курса до 300 учебных часов. Учебник болгарского языка для начинающих создан впервые и задуман как часть комплекса учебных пособий для школьников по курсу «Болгарскнп я лык. История и культура Болгарии» в соответствии с Авторской програм мой, разработанной преподавателями кафедры славянских языков факульте- та иностранных языков МГУ доц. И.В. Платоновой, ст. преп. В.Н. Глинине кой и доцентом кафедры южных и западных славян исторического факульте- та МГУ Л.И. Жила. Учебник болгарского языка имеет чисто практическую направленное и. I го цель — помочь русскоязычным учащимся овладеть основами бол гарское < > я гыка. Авторы ставили перед собой следующие задачи: 1) научить обучаемого читать, понимать и переводить на русский язы к тек сты средней трудности на основе овладения фонетическим, лексичес- ким и грамматическим минимумом болгарского языка; 2) развить коммуникативную компетенцию ученика, то есть научить ею языковому общению в быту и школьной сфере. При этом принималось во внимание, что обучение протекает не в естественной иноязычной среде, а в среде родного языка, где не проявляются в должной мерс ж н j ценные потребности в коммуникации на иностранном языке. Лингво-методическими основами построения «Учебника» являю гея: ком муникативная ориентированность, опора на русский язык, системный харях тер подачи лексического и грамматического материала, принцип «прими гн визации» грамматических средств. Учебник состоит из вводного урока и основного курса, содержащего Л) уроков. В каждом уроке — одна основная лексическая тема и одна пни нс сколько грамматических тем. В основе текста урока — диалог, к которому даны ремарки, описание ме сгадействия. Все тексты связаны общими действующими лицами и предс гав ияют как бы сценки из жизни. Отдельно указываются случаи расхождения в ударении в одних и тех же словах русского и болгарского языков. За текстом следует этикет, связанный с тематикой урока, и дополнитесь пая лексика. 9
I Iocjic каждого текста приведены новые слова и выражения. При »гом соче- 1.НП1Я, к которые входит неизвестный грамматический материал, переводят- ся на русский язык полностью. Глаголы представлены видовыми парами, что- бы они запоминались лексически, так как видовое формообра ювапис пред- с । ивляст значительную трудность для русских учащихся. В некоторых уроках даны лексико-грамматические упражнения. Строятся они па базе лексики нового урока и грамматическом материале предыдущих уроков. (' целью активизации новой лексики и повторения пройденной даны за- дания, где кроме традиционных вопросов к тексту есть и творческие, выпол- нен не которых направлено на выработку навыков монологической и диало- I нческой речи. Грамматика представлена в схемах и таблицах с небольшими пояснения- ми. ( Особое внимание уделяется сопоставлению грамматических структур рус- ски! о и болгарского языков. 11осле каждой грамматической подтемы даны упражнения на формообра- юваиие, выполняемые по моделям. Эта работа ведется или в лаборатории yc- нюй речи, или в аудитории с преподавателем, но без опоры на текст. Остальные грамматические упражнения, в том числе на функционирова- ние форм, комплексны и приведены единым блоком (подстановка, трансфор- мацпи и т.п.). Задания по переводу с русского языка на болгарский позволяют проконтро- л кровать усвоение материала урока и способствуют развитию навыков пере- водческой деятельности. Текст для перевода может предъявляться и письмен- но, и устно в лингафонном кабинете. Авторами были написаны следующие уроки: доц. к.ф.н. И.В. Платонова — Вводный, 1, 3, 5, 8, 9, 10, 18, 19, 20; ст. прей. В.Н. Гливинская — 2, 4, 6, 7, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17. Ав юры искренне признательны гл. ассистенту Департамента языкового пора ювания Софийского университета им. Св. Кл. Охридского (Болгария) Л. Белковой и гл. ассистенту того же вуза д-ру Й. Дапчевой за внимательное прочтение болгарского текстового материала и полезные рекомендации, а также благодарят рецензентов рукописи, доц. кафедры славянской филоло- । пи филологического факультета МГУ им. М.В. Ломоносова к.ф.н Р.П. Уси- кову и доц. Юго-Западного университета им. Н. Рильского (Болгария) д-ра 1 ’ 1аушеву за ценные замечания. Особую благодарность авторы выражают выпускнице болгарской груп- пы второго образования факультета иностранных языков МГУ им. М.В. Ло- моносова Е. Пушкаревой, а также сотруднице кафедры славянских языков Г В. Степаненко за помощь в подготовке рукописи к печати. От авторов
Вводный урок РЕСПУБЛИКА БОЛГАРИЯ Республика Болгария расположена в юго-восточной части Европы на Бал канском полуострове, занимает пло щадь 110,9 тыс. кв. км, то есть около 20% всей площади полуострова. Население страны составляет около 8 млн. человек. Столица Болгарии — город София (около 1 миллиона жителей). Высший орган государственной вла сти — однопалатное Народное собрание. Глава государства — президент, и <- бираемый общим тайным голосованием. Высший исполнительный орган — Совет министров. Краткие сведения о болгарском языке Государственный язык Республики Болгария — болгарский. Вместе с ма кедонским, сербским, хорватским и словенским языками он относится к юж ной ветви славянских языков (восточную ветвь образуют русский, укранн ский и белорусский языки; западную — польский, лужицкий, чешский и ело вацкий). По лексическому составу болгарский язык близок к русскому языку. I рам магический же строй современного болгарского языка значительно отлила стся от русского. Например, в болгарском языке имена существительные не изменяются по падежам, у них есть определенный артикль. У глаголов имев г ся много форм времен, а кроме того, представлена уникальная для славян ских языков система форм пересказа. Все это, как и другие специфические черты болгарского я ляка, делают его глубоко своеобра л ням среди других славянских я ияков. 11
БОЛ ГАРС КАЯ АЗБУКА Болгары и русские пользуются одной и той же азбукой — «гражданской кириллицей». Однако болгарская азбука по сравнению с русской имеет свои особенности: I. нет букв Ы, Э, Ё; 2. буква Ъ («ер голям») обозначает гласный звук: българин, първи; 3. буква Ь («ер малък») пишется лишь для обозначения мягкости соглас- ных перед О: боксьор /бокс’бр/; 4. буква Е читается как русская буква Э: едно /эдно/; 5. буква Щ обозначает сочетание двух согласных /шт/: що, училище. В болгарской азбуке 30 букв: Печатная буква Название буквы по- болгарски Приблизительное буквенное и звуковое соответствие в русском языке Печатная буква Название буквы по- болгарски Приблизительное буквенное и звуковое соответствие в русском языке А а а а Рр ръ Р Кб бъ б С с съ с В » въ в Тт тъ т Г| гь г Уу У У Ад дъ Д Фф фъ Ф Е с е приблизительно Хх хъ X как э в слове Цц цъ ц «эти» Чч чъ ч (чуть тверже) Ж ж жъ ж(чуть мягче) Шш шъ ш(чуть мягче) 3 । зъ 3 Щщ штъ шт Ии и и Ъъ ер голям особый Й й и кратко й характерный К к къ к гласный .11 л лъ л ь ер малък ьо=ё после М м мъ м согласных: Ни пъ н боксьор /боксёр/ О о о о Юю ю ю II п пъ 11 — 1. Я я я я
ГЛАСНЫЕ И СОГЛАСНЫЕ ГЛАСНЫЕ Буквы Звуки Примеры а [а] — под ударением; в безударной позиции приближается к /ъ /. град, картбфи о |о] — и под ударением, и в безудар- ной позиции; в безударной позиции возможно приближение к /у/. София, това' У [у] руски,учите л ъ Звук заднего ряда среднего подъема. «Средний» между /а/ и русским /ы/; похож на произношение русской бук- вы а в безударной позиции: сапоги б&лгарин, Б&лгйрия е Похож на произношение русской буквы э в начале слова или после гласных: этот, поэт едно, поет и [и] аме, московчйиии я [ja]; [’а] — после согласных София, голям ю [jy]; [’у] — после согласных /ог, л/оббв СОГЛАСНЫЕ Буквы б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, щ обозиач и<п согласные звуки. Буква щ обозначаетдва звука /шт/, сочетание двух букв дж и дз — слитно произносимые звуки /дж/ и /дз/ — аффрикаты. I. Буквы й, л, м, н, р обозначают сонорные согласные звуки. II. буквы и буквосочетания, обозначающие шумные согласные звуки, про гивопоставлспы ио при таку тонкие — глухие: I I
Звонкие— б в д . ж з /дж/ /дз/ г Глухие — п ф т ш с ч ц к х Как и в русском языке, на конце слова и перед глухими согласными звон- кие шумные согласные оглушаются: град /грат/. III. Согласные ж, ш, а также аффриката дж /дж/ произносятся мягче, чем в русском языке, а ч произносится тверже, чем в русском. IV. Согласные б, в, г, д, з, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, а также щ /шт/ и аффриката дз /дз/ могут быть твердыми и мягкими. ® Твердые-. # перед а, о, у, ъ: София, какъв; * перед согласными: град; » на конце слова: руснак. ® Мягкие-. « перед я, ю: голям, садам, сюжет; * согласные к, г, х перед и, е: кино, география, хймия внимание] « Болгарские т, д, н даже перед я, ю произносятся тверже, чем в русском языке (свистящий призвук у болгарских мягких т, д отсутствует): снят (снег), j&jxo (дедушка), конфитюр. * Перед е, и согласные (кроме к, г, х, а также рил) произно- сятся со смягчением, но тверже, чем в русском языке: ден, тйхо, тема. « Сочетания ци, це, ця произносятся мягче, чем в русском язы- ке: революция, цена, цял (целый). УДАРЕНИЕ Ударение в болгарском языке может падать на различные слоги слова, в том числе на различные слоги в разных формах одного слова: село — села. В отличие оз’ русского языка, в болгарском языке гласный под ударением произносится с меньшей протяжностью. Кро- ме того, в именных словосочетаниях согласованные определения, стоящие перед определяемым словом, несут ударение большей силы, чем определяе- мое. голям град, трудово обучение. Некоторые слова: предлоги, союзы, частицы, формы настоящего времени глагола съм (быть), краткие формы местоимений, — не имеют ударения и про- п нюсягся слитно с предшествующим или последующим словом. отД/офия, О1К1>ДС^_СП? I I
ФОНЕТИЧЕСКИЕ УПРАЖНЕНИЯ О Прочитайте слова с Ъ. Първи, път, българин, какъв, към, съм, сърбин, България. © Прочитайте слова, обращая внимание на произношение О. Москва, София, Росица, голям, момчё, лёсно, страшно, народност, обу чёние, география, госпожица. сл Кръвта водй нс стйва. © Прочитайте слова, обращая внимание на произношение Е и согласного перед ним. Елёна, армёнец, днес, сега, училище, йме, зелён, живёя, здравёйте. О Прочитайте слова, обращая внимание на произношение согласных перед I и И. Андрёй, Пламен, пет, сёдем, езйк, легло, пётък, висок, география, кафё, облйчам, излйзам. © Прочитайте слова, обращая внимание на произношение ТиД. Тйхо, деца, едйн, телевйзор, гимнастика, математика, ти, тя, Настя, дйдо, костюм. Х От^тйхага- волй л;ос JlJTpax. ф Прочитайте слова, обращая внимание на произношение шипящих и Ц. Момчё, момйче, московчанин, обучёние, чао, чай, вёчер, училище, ейпд вич, живёя, госпожица, широк, страшно, нйщо, украйнци, звуци. © Прочитайте словосочетания. Едио момчё, нйщо стрйшно, учйлищна униформа, трудово обучёшк;, конгрблио по^матсмйгика, столицата на_Бългйрия, ирйвя гимнастика И^щ'ииия kjk'ic. IS
© Прочитайте загадки и отгадки. Обратите внимание на ударение. 11озё няма, всё след тебе ходи. / с я н К.Я ГЗ (ТСН Ь )/ Кос е_това нёщо, без_доёто никой не може. /й.мето (имя)/ Пред очйте_ти, qjnejr6 вйждаш. /въздухът (воздух:)/ Живее без тало, говбри без езйк, пйкой iiejo вйжда, а вески го_чува. /ёхОТО (эхо)/ Гдпа бъчва с вйно — половйна бяло, половйнажълто. /яйцёто (яйцо)/ От сдиб огнйще цял свят ce^jpee. /сл&нцето (солнце)/ Ф Ныучите начало стихотворения Е. Багряны «Първите урдци». Много съм послушна, много съм добрйчка, мнбго грйжи ймам — аз съм ученйчка. Първите урбци вйждат ми се тёжки — как да ги науча, без да правя грешки?
Первый урок Тема: Знакомство. Приветствия. Фонетика и графика: Особенности произно шения предлогов от и в и правописание пред лога в. Грамматика: * Формы личных местоимс i mil * Спряжение глагола съм (быть) в нас гоя щем времени. * Отрицательные формы глаго ла съм. * Вопросительные предложения. * Вон росительно-отрицательная конструкция с гла голом съм. Росица е за първи път в московски училище Елена Николаевна, учителка по руски език: Здравейте, ученици! Учениците: Добро утро, Елена Николаевна! Елена Николаевна: Да ви представя една нова ученичка. Това е Росица Боне ва. Тя е от България. Настя: Да се запознаем. Казвам се Настя. Андрей: Моето име е Андрей. Аз съм от Москва. Ти от кой град си? Не си ли от София? Росица: От София съм. Това е столицата на България. Настя: Какъв град е София? Голям ли е? Росица: Да, той е голям и зелен. (Обръща се към едно момче): И ти ли си мог ковчанин? Много си тъмнокос. Какъв си по народност? Руснак ли си? Олег: Не, не съм руснак. Аз съм сърбин. Росица: Откъде си? От Сърбия ли си? Олег: Да, но сега живея в Москва. Андрей: В нашия клас има украинци, една татарка и един арменец. УДАРЕНИЕ София Б ьл гария столица болгарин болгарка - 17-
ЭТИКЕТ Пбздрави (Приветствия) Здравей, здравёйте Здрйсти Добро утро Добър дён Дббър вечер Здравствуй, здравствуйте Привет (относится к одному лицу) Доброе утро Добрый день Добрый вечер Запознаване (Знакомство) Да ви представя Да се запознаем Хочу вам представить Давай(те) познакомимся Кйзвам се... 1 Моего йме е... ) Меня зовут... Как се казваш? Как тебя зовут? Названия некоторых стран, республик, национальностей Страна, республика Национальность М.р., ед. ч. М.р., ми.ч. Ж.р., ед. ч. Ж.р., мн. ч. Руси я руснйк руснаци рускйня рускйни Ььлгйрия българин българи българка българки П.рция грък гьрци гъркйня гъркйни Сербия сърбин сърби сръбкйня сръбкйни Укрййпа украинец украйнци украйнка украинки Г. пария татарин татари татарка татарки Армения армёнсц армёнци армёпка армёнки is
СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ учйтелка по руски езйк ученйк / ученйци ученйците ученйчка / ученйчки това от кой (коя, кое, кой)... град столицата на Бългйрия какъв (каквй, какво, каквй) голям зелен обръща се към едйн (една, едно, еднй) момчё / момчёта московчанин / московчани много тъмнокбс по народност откъдё сега живёя в Москва в пашня клас учительница русского языка ученик, школьник / ученики, школьники ученики (существительное употреблено с членной морфемой) ученица, школьница / ученицы, школьницы это от, из кто, который (которая, которое, которые) из... город столица Болгарии какой (какая, какое, какие) большой зеленый (он, она) обращается к один (одна, одно, одни) мальчик / мальчики москвич / москвичи очень темноволосый по национальности, по народности откуда сейчас я живу в Москве в нашем классе ЗАДАНИЯ Ф Ответьте на вопросы. 1. Откъде е Росица Бонева? Каква е по народност? От кой град е? Зелен град ли е София? 2. Андрей и Настя не са ли българи? Те московчани ли са? 3. Олег руснак ли е? Откъде е ? ® Опишите по-болгарски ситуацию. Росица — болгарка, из Софии. Она знакомится с Олегом. Он из Сербии, но сейчас живет в Москве. I')
/ ФОНЕТИКА и ГРАФИКА Особенности произношения предлогов от и в и правописания предлога в Позиция предлогов от в 11срсд гласными произношение слитное: от Южна България /отюжна българия/ от Армения /отармёния/ от Украйна /отукрайна/ пишется в, но произносится /ф/: в Южна България /фюжна българия/ в Армения /фармёния/ в Украйна /фукрайна/ Перед согласивши р, л, м, н, й как в русском языке: от Москва /от москва/ пишется в, но произносится /ф/: в Москва /ф москва/ в нашия клас /ф нйшия клас/ Перед в и ф как в русском языке: от Варна /от варна/ пишется във, но произносится /въф/: във Варна /въф варна/ във Франция /въф франция/ Перед остальными согласными как в русском языке как в русском языке РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Ответьте на вопрос откъде си?, используя названия стран и городов. Модель: Москва -» Аз съм от Москва. Живея в Москва /ф москва/. Ростов, Липецк, Новгород, Иордания, Минск, Англия, Америка, Одеса, Украйна, Армения, Ере- ван, Индия, Ялта, Варна, Феодосия, Вилнюс, Вол- гоград, Франция.
ГРАММАТИКА Формы личных местоимений Лицо Ед. число . Мн.числд 1 .. •»: - аз я нйе мы > 2! ти ты вйе/Вйе/ вы/Вы/ •% 3 ' S м.р. той он те они Жф. .... тя она ср.р. то оно Если на местоимении нет логического ударения, местоимение опускается: Аз съм московчанин._________Живёя в Москва. Спряжение глагола СЪМ (быть) в настоящем времени Лицо Ед. ЧиСЛр Ми.число 1 аз съм /ассъм/ ние сме /нйесме/ 2 ти си /тйси/ вие сте /вйесте/ 3 м.р. той е /тойе/ те са /тёсъ/ жф. тя /тяе/ РР-Р- то /тое/ 0 Формы глагола съм произносятся без ударения и слитно с предшсству ющим словом, они не употребляются в начале предложения: ОтСбфиясъм. — Я из Софии. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Тя е от Одеса. Аз.... Олег.... Ние .... Вис .... Той.... Олег и Мария .... Ти.... 21
© Модель: Аз съм българка. Ти.... Росица.... Те.... Вие.... Тя .... Ние.... © Модель: Андрей е руснак. Аз.... Той.... Вие.... Те.... Ние.... Ти.... Отрицательные формы глагола СЪМ Лицо Ед. число Мн.Число 1 несы и /несъм/ не сме /несмё/ ' % ' неси /неси/ не сте /нестё/ У.. нее /неё/ не са /несъ/ Отрицательная частица не произносится слитно с глаголом, под общим ударен нем, которое, в отличие от положительной формы, падает на глагол съм. Дума стрела не_ё, пък в сърцёто забйва. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица е от София. Андрей не ё от София. Ние.... Аз.... Олег... . Вие... . Олег и Андрей .... Ти .... ’2
© Модель: Олег е сърбин. Аз не съм сърбин. Ти.... Андрей .... Ние... . Вие.... Андрей и Дима.... © Модель: Настя е рускиня. Росица не ё рускиня. Аз... . Сийка.... Ти.... Росица и Сийка .... Вие.... Ние.... Вопросительные предложения С вопрос ительным словом отквдё, кой, какъв и т.д. Откъдё е Росица? {Откуда Росица?) От кой град си? {Ты из какого /ко- торого/ города ?) Какъв град е София? {Какой город София?) Без вопросительного слова с воп- росительной частицей ли. {Части- ца ли следует за словом, к которому относится вопрос.) От София ли си? {Ты из Софии?) И тй ли си московчанин? {И ты москвич?) Голям град ли е София? {София — большой город?) РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ти какъв си по народност ? Росица...? Олег и Милан...? Вие...? Те...? Ти и Настя...? © Модель: Росица рускиня ли е? Настя...? Ти...? Вие...? Те...? Нис ...? 23
© Модель: Росица е от София. И тили си от София? И Олег ...? И вие...? И те...? И ти...? О Модель: Сърбин ли си? Олег...? Те...? Вие...? Олег и Милан...? Вопросительно-отрицательная конструкция с глаголом СЪМ Ед. число ФМн. число 1. не съм ли? /нссъмли?/ не сме ли? /несмёли?/ 2. не си ли? /неейли?/ не сте ли? /нестёли?/ 3. не е ли? /неёли?/ не са ли? /несъли?/ В вопросительно-отрицательных предложениях частица ли следует за 1 алголом съм. Не и ли произносятся слитно с глаголом, но пишутся раздельно. Ударение падает на глагол. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Не стели българи? Росица...? Те...? Ти ...? Росица и Олег...? © Модель: Не си ли от Южна България ? Олег...? Вие ...? Тс ...? Олег и Милан ...? И
УПРАЖНЕНИЯ Ф Замените собств енные имена личными местоимениями. / Образец: Росица е българка. -> Каква е тя? — Тя е българка. ЯГ 1. Пламен е българин. 2. Андрей е руснак. 3. Олег и Милан са I сьрби. 4. Настя е рускиня. 5. Миланка е сръбкиня. ® Ответьте на вопросы положительно и отрицательно. Обратите внима- ние на ударение. 0бразец:Тм от Москва ли си? — Да, аз съм от Москва. А той? — Той нс е от Москва. 1. Росица от България ли е? А Милан? 2. Олег сърбин ли е? А Андрей? 3. 11астя московчанка ли е? А Росица? 4. Оксана украинка ли е? А Настя? 5. Ти арменец ли си? А вие? 6. Олег и Милан сърби ли са? А Андрей? ® Трансформируйте предложения в вопросительные и вопросительно-отри- цательные. Образец: Андрей е от Москва. -> Андрей от Москва ли е? Андрей не е л 11 от Москва? 1. Ти си българка. 2. Той е от Армения. 3. Вие сте московчани. 4. Андрей и 11.1стя са руснаци. 5. Росица е от София. 6. Той е от нашия клас. @ Составьте вопросы к указанным ответам. Образец: Той не е от София. —> Той от София ли е? 1. Аз съм московчанка. 2. Росица е от София. 3. София е голям град. 4. ()дег е от Сърбия. 5. В нашия клас има украинци. 6. Андрей не е българин. ПЕРЕВОД — Здравствуйте, Андрей и Настя. — Добрый день, Елена Николаевна. — Это Олег. Он из Сербии. — Меня зовут Андрей. — А меня — Настя. Мы — русские, москвичи. А ты кто по национал ы юс ri i, не серб? — Я серб. Я не москвич, но сейчас живу в Москве. >5
Второй урок Тема: Рабочий день (утро). Грамматика: * Спряжение глаголов в на- стоящем времени * Спряжение глаголов с ос- новой на шипящий.* Отрицательные формы глаголов настоящего времени. * Вопроситель- ные и вопросительно-отрицательные формы глаголов. Росица бърза за училище Днес е петък. Часы е седем. Децата още спят. Майката става и събужда Пла- мен и Росица. Пламен веднага пуска касетофона. Той винаги прави гимнастика под звуците на рока. Росица е все още в леглото и сънува сладки сънища. Майката: Роси, защо не ставаш? Днес нали започвате в 8 часа? Закуската е па масата и изстива. Росица: Сега, мамо. След пет минути сядам на масата. Росица бързо ска- ча от леглото, измива се и се облича. Пламен вече закусва сандвич със салам и пие кафе. Росица набързо изяжда закуската, облича си шлифера и тичешком излиза. Тя бърза за училище. По пътя Пламен пита Росица: Пламен: Колко часа имаш днес? Росица: Пет: математика, география, руски, история и трудово обучение, а ос вен това имаме контролно по математика. Пламен: Няма нищо страшно. Нали имаш пищови? Росица: Госпожицата не пише лесно високи бележки. Чао! Пламен: Чао! УДАРЕНИЕ Часът е сёдем. В беем часа, (точное время) Работа пет часа, (продолжительность во времени)
ЭТИКЕТ Довйждане! Чао! До свидания! Пока! СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ днес пётък дете / деца спя майка, мама Мамо! ставам / стана събуждам / събудя събуждам се / събудя се веднага пускам / пусна касетофбн вйнаги правя / направя под звуците на рока легло сънувам сънища защб налй започвам / започна Днес налй започвате в 8 часа? час: 1. Колко е часът? 2. Имам час по български езйк. закуска маса изстйвам / изстйна след пет минута сядам/сёдна на масата бързо скачам / скоча измйвам (се) / измйя (се) облйчам (се) / облекй (се) вёче сегодня пятница ребенок / дети спать мама Мама! (употребляется при обращении) вставать / встать будить / разбудить; просыпаться / проснуться сразу же включать / включить магнитофон (кассетник) всегда делать / сделать под звуки рока постель видеть сны почему Вопросительная частица, предполагаю щая утвердительный ответ начинать /начать Вы ведь сегодня начинаете в 8 часов? 1. час: Который час? 2. урок: У меня урок болгарского языка завтрак стол остывать / остыть через пять минут садиться / сесть за стол быстро вскакивать /вскочить умывать(ся) / умыть(ся) одевать(ся) / одсть(ся) уже 27
сандвич със салам пйя / изпйя кафе набързо изяждам / изям шлйфер тйчешком излйзам / изляза бързам / побързам учйлище по пътя пйтам / попйтам колко ймам трудово обучение освён това контролно по... (математика) нямам Няма нйщо страшно. Налй ймаш пищбви? пищбв / пищбви госпбжицата пйша / напйша лёсно белёжка бутерброд с колбасой пить / выпить кофе наспех съедать / съесть плащ убегать откуда-нибудь спешить / поспешить школа по дороге спрашивать / спросить сколько иметь; у меня есть урок труда кроме этого контрольная по... (математике) не иметь; у меня нет Ничего страшного. Ведь у тебя есть шпаргалки? шпаргалка / шпаргалки зд.учительница (сущ. с членной морфемой) писать / написать легко 1. оценка; 2. замечание Днйте на сёдмицата (Дни недели) понедёлник вторник събота недёля сряда чегвъртък пётък завчера вчера <= днес => утре <=> вдругиден »к
Многопросто ч Иванчо: Марче, кажи ми пет дни на седмица- та, но без да ги наричаш нито i юнсделник, пито '' г Д' вторник, нито сряда, нито четвъртък, нито пегьк, нито събота, нито неделя. Марчетр: Не мога. Иванчо: Много просто: завчера, вчера, днес, утре, вдруГИЛСИ. ; ОТ ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и вы- ражений: Почему, сейчас, через пять минут, садиться за стол, включать кассетник, убегать, по дороге (по пути), кроме того, ничего страшного. ® Найдите в тексте видовые пары глаголов и дайте их словарную форму. Стана, събудя (се), пусна, направя, започна, изстина, седна, скоча, измия (се), облека (се), закуся, изпия, изям, изляза, побързам, попитам, напиша. ® Переведите выражения в скобках. 1. Роси, (почему) не ставаш? 2. Росица бързо (вскакивает с постели). 3. 11астя (наспех) изяжда закуската и (убегает). 4. (По дороге) Пламен пита Роси ца. 5. Андрей е все още в леглото и (видит сладкие сны). 6. Закуската вече из сгива и децата (садятся за стол). 7. Олег има шест часа, а (кроме того копт рольную по математике). ® Ответьте на вопросы утвердительно и отрицательно. Образец: — Днес петък ли е? — Днес нали е петък? — Не, днес не е петък. — Да, днес е петък. I. Днес понеделник ли е? 2. Днес вторник ли е? 3. Днес сряда ли е? 4. Диес четвъртък ли е? 5. Днес събота ли е? 6. Днес неделя ли е? ® Задайте вопросы. Образец: — Днес е неделя. — Днес нали е неделя? — Днес не е ли неделя? I. Днес с понеделник. 2. Днес с вторник. 3. Днесс сряда. 4. Днесс чегвьргьк. 5. Днес с пегьк. 6. Днес с събота 24
® Ответьте на вопросы. 1. В колко часа става майката? В колко часа започва Росица? 2. Колко часа има Росица? Кои са те? 3. Има ли Росица контролно по руски език? Има ли тя днес час по трудово обучение? 4. Госпожицата пише ли лесно високи бележки? ® Расскажите, как начинается рабочий день в Вашей семье. ГРАММАТИКА Спряжение глаголов в настоящем времени В болгарском языке, в отличие от русского, утрачена неопределенная фор- ма глагола (инфинитив). Словарной формой глагола (т.е. формой, приводи- мой в словаре) является форма 1-го лица единственного числа настоящего времени. По этой форме определяется и тип спряжения глагола. Всего в бол- гарском языке 3 типа спряжения: A-класс (III спр.), И-класс (II спр.) и Е-класс (I спр.). Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -м (за исключением гла- голов дам (дать) и ям (есть)), относятся к Ш-му спряжению (А-классу). При спряжении глаголов A-класса во всех формах.сохраняется конечный гласный основы: събуждам, пускам, отговарям. Спряжение глаголов A-класса (III спр.) Лицо Ед. число Мн. число 1 става -м отговаря -м става -ме отговаря -ме 2 става -ш отговаря -ш става -те отговаря -те 3 У става отговаря става -т отговаря -т Спряжение глагола ИМАМ Лицо Ед. число Мн. число I имам (у меня есть) имаме (у нас есть) 2' ймаш (у тебя есть) ймате (у вас есть) 3 има (у пего есть) (у нее есть) ймат (у них есть) И)
Отрицательные формы глагола ИМАМ Лицо Ед. число Мн. число 1 ня мам (у меня нет) нямаме (у нас нет) 2 нямаш (у тебя нет) нямате (у вас нет) 3 няма (у него нет) (у нее нет) нямат (у них нет) Приятел в нужда се познава Професорът прдверява групата, в кбято от- състват половината от студентите, За вески се обажда (откликается) по някой, самоприповик- ването на Петров всички мълчат. Професорът изчаква и озадачено възкликва: — Боже Господи, колегата Петров няма ли приятел в групата?! РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица става рано и аз ставам. и ти.... и Пламен.... и ние.... и вие.... и те.... 0 Модель: Аз имам контролно по химия, а Олег няма. ати.... а вие.... а те.... атя .... © Модель: Аз сядам на масата и Росица сяда. Пламен пуска касетофона и аз ... Настя закусва и вие .... Олег пи га и те ... . Андрей бьр ia м училище и ти .. П
Спряжение глаголов И-класса (II спр.) Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -я после согласного, а также на -оя, относятся ко II спр. (И-классу). Лицд Ед, число Мн. число 1 ' СП -я /ъ/ сто -я /уь/ сп-и-м сто-й -м 2 СП-и -ш сто-й -ш сп-й -те сто-й -те 3 сп-и сто-й СП -ят/ът/ сто -ят /]ът/ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Пламен правы гимнастика и аз правя. ити.... и Росица.... и ние.... и вие.... и те.... © Модель: Росица още спи, а Пламен пуска касетофона. Аз още ..., ати ... касетофона. Ти още ..., а ние ... касетофона. Ние още ..., а тя ... касетофона. Вие още ..., а те ... касетофона. Те още ..., а вие ... касетофона. Спряжение глаголов Е-класса (I спр.) Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -а после согласного, а также на -я после гласных -а, -е, -и, -у, -к> (кроме гласного -о), относятся к I спряжению (Е-классу). Лицо Ед. число Мн. число : 1 живё -я /уъ/ чет -а /ъ/ живё-е -м чет-ё -м 2 живё-е -ш чет-ё -ш живё-е -те чет-ё -те 3 живё-е чет-ё живё -ят /щт/ чет -йт /ът/
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андрей чете и аз чета. ити.... и ние.... и вие.... и те.... © Модель: Настя е от Москва. Тя живее в Москва. Аз.... Аз.. Ти.... Ти.. Андрей.... Той Ние.... Ние Вие.... Вие Те.... Те... © Модель: Аз пия кафе и излизам. Ти ... и .... Пламен ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... О Модель: Аз чета. Имам час по български език. Росица........ Ние....... Олег...... Ти........ Те........ Вие....... Спряжение глаголов ДАМ и ЯМ Лицо Ед. число Мн. число 1 дам ям дад-ё-м яд-ё-м 2 дад-ё -ш яд-ё -ш дад-ё -тс яд-ё -тс 3 дад-ё яд ё дад йгД.г/ яд -йт/ё.т/
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Децата ядат. Росица.... Ти .... Ние .... Вие.... Аз.... © Модель: Пламен пие кафе и яде сандвич със салам. Аз .... Ние.... Росица.... Вие.... Настя и Олег.... Ти .... Спряжение глаголов с основой на шипящий Тип спряжения глаголов с основой на шипящий следует проверять по словарю. Лицо Ёд. число Мн. число ; 1 пйш -а /ъ/ пйш-е -м 2 . пйш-е -ш пйш-е -те 3 пйш-е пйш -ат /ът/ Лицо Ёд. число Мн. число 1 ^ч-а [ъ] уч-и -м 2 уч-и -ш уч-и -те 3 ^ч-и уч-ат /ът/ ЗАПОМНИТЕ! I сир. (Е-класс) II сир. (И-класс) рёжа уезать лежа лежать плача vftcitfaniti мыча МОЛЧЦ№ лъжа лгцть държа dej^t^mb ПЙ1ЧЛ писать $ча учить (4
СРАВНИТЕ ! Тя реже. Той плаче. Тя лъже. Той пйше. Она режет. Он плачет. Она лжет. Он пишет. Тя лежи. Той мълчй. Тя държй. Той учи. Она лежит. Он молчит. Она держит. Он учит. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ти лежит и мълчиш. Аз ... и .... Олег ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... 0 Модель: Той лежи и плаче. Ти ... и .... Тя ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... Аз ... и .... 0 Модель: Аз държа нож и режа салам. Ти ... и .... Пламен ... и .... Ние ... и ... . Вие ... и .... Те ... и .... Отрицательные формы глаголов настоящего времени Лицо Ед. число Мн. число 1 не ставам не ставамс 2 не ста ват не ставате 3 не става не става г
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Росица не правы гимнастика. Аз.... Ти.... Олег.... Ние.... Вие.... Те.... Вопросительные формы глаголов настоящего времени Лицо Ед. число > Мн. число 1 ставам ли? става ме ли? 2 ставаш ли? ставате ли? става ли? стават ли? РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Майката събужда ли децата ? Ние... ? Ти... ? Той... ? Аз... ? Вие ... ? Те... ? Вопросительно-отрицательные формы глаголов настоящего времени Лццо Ед. число Мн. число 1 не ставам ли? не ставамс ли? 2 не ставаш ли? не ставате ли? 3 не става ли? не стАвагли? 36
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Настя не бърза ли за училище ? Ти...? Олег... ? Ние... ? Вие... ? Те... ? © Модель: Пламен не пиели кафе? Ние... ? Росица... ? Ти... ? Те... ? Вие...? УПРАЖНЕНИЯ ® Вместо точек вставьте глаголы: питам или отговарям. 1. По пътя Пламен ... Росица: «Колко часа имаш днес?». Роси- ца ...: «Пет». 2. Аз... Настя: «Имаш ли пищови?». Настя...: «Имам страшен пищов!». 3. Ние... Олеги Андрей: «Виебългарили сте?». Ге ...: «Ние не сме българи, Андрей е руснак, а Олег е сърбин». ® Вставьте личные местоимения 1. ... събуждам децата. 2. ... набързо изяждаш закуската. 3. ... вече закусил сандвич със садам. 4. ... бързаме за училище. 5. ... не пишете лесно високн нележки. 6. ... още спят. ® Трансформируйте предложения, начав их со следующих местоимений: a i, ти, ние, вие, те. Майката става рано и веднага пуска касетофона. Тя винаги прави гимпас гика под звуците на рока. Тя преподава руски език. Днес тя започва от X часа Бьрзо яде сандвич със садам, пие кафе и излиза. Тя бърза за училище. Диег има 4 часа. Тя пише лесно високи бележки. @ Ответьте на вопросы положительно и отрицательно. Образец: Пламен имали касетофон? — Да, има. А Олег? — Нс, той няма 1. Диес имаш ли час но български език? А вие? 2. Тс имат ли за закуска сандвич със садам? А ги? 3. И мате ли контролно по математика? А Пламен? И. Росица имали ннщовп? A I lacoi? 5. Имаш ли учебник по бинарен i език? А гс?
® Трасформируйте предложения, употребив в качестве подлежащих ука- занные в скобках слова. 1. Децата спят ли? — Да, вече спят. Децата не спят ли още? — Не, още не спят. (Росица, те, той). 2. Госпожицата пише ли лесно високи бележки? —» Госпожицата не пише лесно високи бележки. Госпожицата не пише ли лесно високи бележки? (Вие, ти, аз, ние, те). 3. Росица става ли от леглото? —> Росица не става от леглото. Росица не ставали от леглото? Росица нали става отлеглото? — Росица става от леглото. (ние, ти, те, вие, аз). ® Трансформируйте предложения в вопросительные и в вопросительно- отрицательные. Образец: Росица сяда на масата. -» Росица сяда ли на масата? Росица не сяда ли на масата? 1. Децата спят. 2. Майката събужда Пламен и Росица. 3. Олег сънува слад- ки сънища. 4. Закуската изстива. 5. Андрей бърза за училище. 6. Госпожицата пише високи бележки. ® Составьте вопросы к указанным ответам. Образец: Не, аз не правя гимнастика сутрин. — Правиш ли гимнастика сутрин? 1. Не, днес не е петък. 2. Да, майката става в 7 часа. 3. Не, закуската не е на масата. 4. Да, Пламен сяда на масата. 5. Да, Олег има час по български език. 6. Не, Настя няма пищови. ПЕРЕВОД — Эли, почему ты не встаешь? — Мы сегодня начинаем в 8 часов. — Завтрак остывает. — Ничего страшного. Через пять минут встаю. — Сколько у тебя сегодня уроков? — Семь. У нас нет математики. А Ганка все еще спит? — Нет, она уже за столом и пьет кофе. Ведь она всегда завтракает рано. А кроме того она спешит. — Почему? — У нее сегодня контрольная. Эли вскакивает с постели и сразу же включает магиигофон. 3S
Третий урок Тема: Времена года. Грамматика: * Имя существительное. * Род имен существительных. * Функции имен существигсль ных в предложении. Употребление предлога НА при обозначении адресата действия и принадлежнос ти. * Вопросы к подлежащему и дополнению. Вопро сительные местоимения для лиц и предметов. * Boi 1 росы к несогласованному определению, обозпача ющему принадлежность. * Порядок слов в простом повествовательном предложении. Годината минава бързо Росица, Настя и Андрей стоят до прозореца. Сега е междучасие, Росица м ьлчи и въздиша тежко. 11 астя: Какво ти е? Росица: Спомням си София. Октомври. Туке вече есен, често вали дъжд, всич ко е сиво, няма слънце. А в България е още топло, слънцето грее, има и зелена трева, и цветя. Андрей: Сега наистина не е хубаво, по-хубаво е през зимата, когато наоколо с бяло, светло, слънчево и снегьт блести. Ние често ходим в Подмог ковието и караме ски. Настя: Аазобичамдасепързалямскънки. Близодо нашия двор има пързалка и следобед понякога ходим там с Лена. Музика. Много познати. Смях. Шеги. За два часа на чист въздухдобиваме прекрасно настроение! Андрей: През януари има и ваканция, и много празнични дни. 11астя: А след това започва най-дългият срок. Пролетната ваканция с чак и края на март! Андрей: Но април и май минават бързо и всички започват да мисляг за ляп» то, за почивката. Росица: В началото на юли аз вече мога да замина за България! Андрей: Виждаш как бързо минава годината. Не тъжи, бъди по весела. Роси Между другото, днес времето не е лошо. Можем да се поразходим и i града. Росица: Пямам пищо против. Настя: О’кей. Да се срещпем ндвачаса пред блока па Росица. в;
^УДАРЕНИЕ заедно следббед зима светло ^ЭТИКЕТ Выражение согласия на какое-либо предложение Нямам нйщо протйв. Я не против. Съгласна съм. Я согласна. С удовблствие. С удовольствием. Добрё. Хорошо. СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ годйната прозорец до прозбреца междучасие въздйшам тёжко Каквб ти е? спбмням си / спбмня си ёсен чёсто вали дъжд всйчко слънце тёпло грея трева цвете / цветя найстина хубаво пб-хубаво когато набколо снегьт сняг год (сущ. с членной морфемой) окно около окна (сущ. с членной морфемой) перемена вздыхать тяжело Что с тобой? вспоминать / вспомнить осень часто идет дождь все солнце тепло светить трава цветок / цветы действительно, правда красиво более красиво когда (относительное местоимение) вокруг снег (сущ. с членной морфемой) снег (без членной морфемы) 40
блестя карам скй обйчам да се пързалям с кънкй пързалка следббед понякога шега / шегй добйвам / добйя ваканция прблетната ваканция празник блестеть кататься на лыжах люблю кататься на коньках каток после обеда иногда шутка / шутки получать / получить каникулы весенние каникулы (прил. с членной морфемой) праздник Внимание! Правописание! най-дьлгият срок в края край чак минавам / мйна запбчват да мйслят почйвката началото Аз мбга да замйна Не тъжй! тъжа бъдй пб-вёсела между д ругото врёмето лбшо Можем да се поразхбдим из града зд.: самая длинная четверть в конце (сущ. с членной морфемой) конец зд.: едва, только проходить / пройти начинают думать отдых (сущ. с членной морфемой) начало (сущ. с членной морфемой) Я могу поехать Не печалься! (повелительное наклонение) печалиться будь веселей между прочим зд.: погода (сущ. с членной морфемой) плохо Мы можем погулять по городу (сущ. с членной морфемой) Внимание! -з- в приставках сохраняется во всех позициях. град пймам нйщо протйв о’кей да се срсщпем блок город я не против о’кей, хорошо давай гс встретимся id.: жилой много лажный дом 41
Годйшни времена (Времена года) пролет весна през пролетта весной лито лето през лятото летом ёсен осень през есента осенью зима зима през зймата зимой Мёсеци (Месяцы) януари, февруари, март, апрйл, май, юни, юли, август, септёмври, октомври, ноёмври, декёмври през януари — в январе през февруари — в феврале и т.д. ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выра- жений: Перемена; Что с тобой?; идет дождь; снег блестит; недалеко от нашего дво- ра; послеобеденное время; знакомые; кататься на коньках; весенние канику- лы; все; апрель; июль; между прочим; по городу. ® Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу. Росица, Настя и Андрей са до прозореца; мисля за София; слънцето све- ти; сега е лошо; ние често излизаме извън Москва; всички мечтаят за литого; аз вече имам възможност да замина за България; времето е хубаво; можем да направим разходка из града. ® Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Тя говори; Росица се радва; зима; студено; ние рядко ходим в Подмоско- вието; далече; винаги; ужасно настроение; най-краткият срок; в началото на март; времето не е хубаво; аз съм против. ® Переведите слова и словосочетания в скобках. Росица често (вспоминает Софию). (Еще тепло) и има много (цветов). Тя с нетърпение чака (год) да мине по-бързо. (Зимой) е по-весело — децата (ка- таются на лыжах и коньках). А (после весенних каникул) всички (начинают думать) за лятото. Април, май и юни (проходят быстро) и (в начале июля) тя вече се готви да замине (в Болгарию). 42
@ Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочетании. Настя и Андрей... зимата. Всичко е..., светло, слънцето... и ... блести. През шмата има ... и много ... дни. Има време и за разходки в ... . Андрей там ... . 11астя обича .... Заедно с Лена те често ... на една.... Тя е ... нейния двор. 11а пързалката е весело, има много .... Обикновено приятелките ... вкъщи в ... ® Ответьте на вопросы. 1. Къде стоят Росица, Настя и Андрей? 2. Защо Росица мълчи и въздиша тежко? 3. Защо Андрей мисли, че в Москва е по-хубаво през зимата? 4. Какво прави Андрей през зимата в Подмосковието? 5. Как прекарват времето Настя и Лена на пързалката? 6. Какво имат учениците през януари? 7. Кога започва пролетната ваканция? 8. За какво мислят всички в края на май? 9. Какво казва Росица за началото на юли? 10. Какво предлага на приятелките си Андрей? 11. Какво отговарят Росица и Настя на Андрей? ® Восстановите реплики в следующем диалоге: — Настя, искаш ли да отидем да караме ски? — Сама ли ходиш на пързалката? — Весело ли е там? — И все пак пързалката е в града. В Подмосковието е по-приятно. ГРАММАТИКА Имя существительное (Съществйтелно име) И мена существительные в болгарском языке, как и в русском, онюся гея к одному из трех родов: мужскому, женскому и среднему. Однако, в отличие oi русского языка, в болгарском языке у существительных различаются онре ц* пенная форма — с определенным артиклем (членной морфемой) и общая фор ма без артикля. Словарной формой существительного (т.е. формой, приводимой в слова рс) является общая форма единственного числа. В болгарском я пике имена существительные не и {меняются но надежам 13
Род имен существительных Мужской род Женский род Средний род 1. Существительные, оканчивающиеся в ед. числе на согласный: дьжд двор въздух град мёсец 1. Существительные, оканчивающиеся в ед. числе на -а, -я: годйна музика зима трева 1. Существительные, оканчивающиеся в ед. числе на -о, -е: лято начало слънце 2. Ряд существитель- ных с окончанием на гласный: юли октбмври баща (отец) дядо (дедушка) 2. Ряд существитель- ных, оканчивающих- ся в ед. числе на со- гласный (в том числе слова на -ост, -ест): сутрин захар нарбдност рад ост болеет (болезнь) 2. Существительные иностранного проис- хождения, оканчива- ющиеся на -и, -у, -ю: такей бижу (бижутерия) меню ® Существительные, похожие по звучанию и написанию, в русском и бол- гарском языках, могут относиться к разному роду: площад — м.р. захар — ж.р. вечер — ж.р., кроме сочетания ДО Б Ы* ВЕЧЕР! Функции имен существительных в предложении В предложении имена существительные могут употребляться в функциях: ПОДЛЕЖАЩЕГО: Годйната минйва бързо. ИМЕННОЙ ЧАСТИ СКАЗУЕМОГО: Настя е ученичка. ПРЯМОГО ДОПОЛНЕНИЯ: Андрей обйча сандвичи. КОСВЕННОГО ДОПОЛНЕНИЯ: Всйчки запбчват да мйслят за лятото. Настя дава на Андрей одна книга. 4И
НЕСОГЛАСОВАННОГО ОПРЕДЕЛЕНИЯ: ОБСТОЯТЕЛЬСТВА: Майката на Настя се събужда рано Те стоят до прозбреца. През зймата в Москва е хубаво. Косвенное дополнение в значении адресата действия выражается именем i уществительным с предлогом на (в русском языке — дательный падеж без предлога): Настя казва на приятелите си: «Ние можем да се разхбдим из града». Настя говорит друзьям: «Мы можем погулять по городу». Несогласованное определение в значении принадлежности также выража с гея именем существительным с предлогом на (в русском языке — родитель пый падеж без предлога): Приятелите на Настя с удовблствие тръгват да се поразхбдят из градй. Друзья Насти с удовольствием идут погулять по городу. Вопросы к подлежащему и дополнению Вопросительные местоимения для лиц и предметов Функции :: Для лиц Для предметов Подлежащее кой?(кто?) каквб? (что?) Росица бърза за училище. — Кой бърза за училище? Годйната минава бързо. — Каквб минава бързо? Прямое 1 дополнение кого? (кого?) каквб? (что?) Майката събужда Росица и Пламен. — Кого събужда майката? Обйчам кафе. — Каквб обйчаш? Косвенное дополнение > -•< У:-: ' ....... ДГД •' ££ предлог + кого Имам срсща с Роси. — С когб имаш срёща? предлог + каквб Всйчки вече мйслятза лятогп — За каквб мйслят? 45
-Какво с тона, косто пиещ? Чай или кафе? - Не знам. Трябва да ионитам сёрвйтьора. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица е от София. — Кой е от София? Андрей е от Москва. — ...? Олег е сърбин. — ...? Пламен е софиянец. — ...? Виктор е руснак. — ...? Стоян е българин. — ...? 0 Модель: Учителката пита Настя. — Кого пита учителката? Андрей кани Настя и Росица на разходка. — ...? Майката събужда Пламен. — ...? Пламен пита Росица. — ...? Майката обича Росица. — ...? © Модель: Росица сънува сладки сънища. — Какво сънува Росица ? Пламен закусва сандвич със салам. — ...? Росица има контролно по руски език. — ...? Госпожицата не пише лесно високи бележки. — ...? Той веднага пуска касетофона. — ...? Пламен вече пие кафе. — ...? 0 Модель: Учителката задава на Настя един въпрос. — На кого задава? Олегдава на Росица своя адрес. — ...? Росица отговаря на Андрей. - ...? Настя разказва на Росица за зимата в Москва. — ...? Андрей предлага на приятелките си да се поразходят. — ...? © Модель: Учителката се обръща към едно момче. — Към кого се обръща Настя се запознава с Росица. — ...? Росица закусва с Пламен. — ...? Момичетата се срещаг с Андрей. — ...? Пламен има среща с едно момиче. — ...? Приятелките се обрыцат към Олег. — ...? учителката? 46
Вопросы к несогласованному определению, обозначающему принадлежность При вопросе к несогласованному определению, обозначающему припал, нежность, употребляется вопросительно-притяжательное местоимение чий? (чей?). Существительные, следующие за местоимением, стоят в общей форме. • •• S • :: Ч Й>. й Единственное число Множественное число М.р. чий? (чей?) чия? (чья?) чиё? (чье?) чий? (чьи?) Приятелките се срёщат пред бло- ка на Росица. — Пред чий блок се срёщат? Кнйгата на Настя е на мАсата. — Чия книга е на масата? Росица учи в учйлището на Настя. — В чиё училище учи тй? Приятелите па Росйца са мнбго добрй. — Чий приятели сам по го добрй? Дйама бащи разговарят: — Как върви учението на си на ти? — Чие? На сина мн ли? -Да. — По-добре, но все още народитслските срещи ходя с псевдоним. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Росица отговаря на въпроса на Настя. — На чий въпрос отговари Росица? Пързалката се намира близо до двора на Настя. — ...? Кънките па Лена са нови. — ...? Настроение го па Андрей е хубаво. — ...? Прим гели ге се срещат прел, блока на Росица. — ...? 47
Порядок слов в простом повествовательном предложении Обычно порядок слов в простом повествовательном предложении такой: подлежащее, сказуемое, дополнение. Определения, как правило, находятся в непосредственной близости с оп- ределяемыми существительными (согласованные определения — перед суще- ствительными, а несогласованные — после них). Обстоятельства могут стоять в начале, в конце или в середине предло- жения: Андрей показва на Настя и Росица една нова кнйга. Кнйгата на Ан- дрей харёсва на приятелките. Те с интерес разглёждат илюстрации в кнйгата. УПРАЖНЕНИЯ v * .. Ф Спишите текст. Определите функции имен существительных в предложениях. Настя става рано. Майката на Настя е вече в кухнята и при- готвя закуската. Настя се мие дълго и след това се облича. После ДпУ у?, сяда на масата и бързо изяжда закуската. След половин час тя е готова и тръгва за училище. ’А ® Поставьте вопросы к выделенным словам. х M d 1. Росица е за първи път в московско училище. 2. Пламен винаги прави гимнастика под звуците на рока. 3. Настя закусва сандвич със салам. 4. Майка- та събужда Пламен и Росица. 5. Андрей предлага на момичетата да се поразхо- дят из града. 6. Момичетата се срещат с Андрей. 7. Олег се обръща към учител- ката. ® Спишите текст. Подчеркните подлежащее одной чертой, прямое дополне- ние — пунктиром, а косвенное — двойным пунктиром. Поставьте вопросы к выделенным словам. Майката събужда Андрей. Той става и пуска касетофона. След това се мие, облича се и казва на майката: «Готов съм. Сядам на масата.». Той яде сандвич със салам и пие кафе. След пет минута излиза. Андрей бърза за училище. Днес има контролно по руски език. @ Составьте предложения. 1. Често, в Москва, октомври, вали, през, а, грее, в София, слънцето. 2. Ходят, с, заедно, пързалка, приятелите си, на, Настя и Елена, понякога. 48
3 Росица и Настя, предлага, из, Андрей, на, града, разходка, една 4ДВ, свършва, ваканция, на, началото, пролетната, април. ^'перевод Андрей и Настя ждут Росицу около школы. Настя говорит Андрею: У Росицы плохое настроение. Она часто вспоми пает Софию. Сейчас там тепло, светит солнце, а здесь все серо, идет дождь Андрей отвечает: Скоро зима, зимой в Москве хорошо, тоже светит соли це. Я часто езжу в Подмосковье и катаюсь там на лыжах. Настя: А мы с Леной катаемся на коньках. Андрей: Я люблю зиму, зимой каникулы и много праздничных дней. Настя: Но потом начинается самая длинная четверть. Андрей: Да, весенние каникулы в конце марта месяца. Настя: А в мае уже тепло и все думают о лете. — О чем думают все? — спрашивает Росица Настю. — Ты уже здесь? — смеется Настя. Андрей: Мы говорим о погоде в Москве и в Софии. Не печалься, Роси, год проходит быстро, и ты опять можешь поехать (можеш да заминеш) в Волга рию. 19
Четвертый урок Тема: Рабочий день (продолжение). Грамматика: * Спряжение возвратных глаго- лов в настоящем времени (положительные, от- рицательные, вопросительные и вопросительно- отрицательные формы). * Особенности упот- ребления фазисных глаголов. Росица се връща от училище Настя и Росица вече са приятелки. Обикновено те се връщат от училище заедно. По пътя момичетата разговарят: Росица: Ти в колко часа ставаш? Настя: В седем без четвърт. Росица: Сама ли се събуждаш? Настя: Не, не се събуждам сама. Будилникът ме събужда. Той звъни и аз ставам. Росица: А аз не ставам веднага. Обичам да се излежавам поне десет мину- та. Настя: Не се ли страхуваш да закъснееш? Росица: Ами! Нали часовете започват в осем и половина? Имам на разпо- ложение доста време. А ти защо ставаш толкова рано? Настя: Бързам първа да вляза в банята. Много обичам да се мия. Освен това дълго се реша. Нали имам дълга коса. Росица: Половин час се миеш и още половцн час си решиш косата и си връзваш панделка! Не е ли така? Момичетата се смеят и не забелязват как стигат до вкъщи. Настя: Роси, нали си спомняш, че Андрей ни кани да се поразходим мал- ко из града. Искаш ли? Росица: Защо не? Нямам нищо против. В колко часа ще се срещнем? Настя: В два часа пред входа на блока. Росица: Всичко хубаво! Настя: Подобно! 50
g- ЭТИКЕТ Пожелания Всйчко хубаво! Всего хорошего! Всйчко най-хубаво! Всего наилучшего! Подобно! И Вам (тебе) того же! СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ приятелка / приятелки обикновёно връщам (се) / верна (се) заедно момйче / момйчета подружка / подружки обычно возвращать(ся) / возвратить(ся) вместе девочка / девочки Внимание! Сущ. момйче в болг. яз. — среднего рода. разговарям будйлник звъня / позвъня страхувам се закъснявам / закъснёя ймам на разположёние дбета толкова рано първа влйзам / вляза баня мйя (се) / измйя (се) рёша (се) / срёша (се) дълга коса разговаривать будильник звонить/ позвонить бояться опаздывать / опоздать иметь в распоряжении достаточно так рано первая входить / войти ванная (комната) мыть(ся) / вымыть(ся) причесывать(ся) / причесать(ся) длинные волосы Внимание! Сущ. коса в болг. яз. — женского рода, ед.числа. връзвам / вържа панделка Не ё ли така? смёя се / засмёя се «абелязвам / забелёжа с тйгам / стйгна стйгам до вк ьшн каня / покапя Апдрёй ни кАни завязывать / завязать бант Не так ли? смеяться / засмеяться замечать / заметить достигать, доходить / достичь, дойти доходить до своего дома приглашать / пригласить Андрей нас приглашает 51
разхождам се / разхбдя се разхождам се из града поразхбждам се / поразхбдя се малко искам / поискам срёщам (се) / срёщна (се) те се срёщнем пред входа гулять / погулять / гулять по городу (сущ. с членной морфемой) прогуливаться / прогуляться немного хотеть / захотеть встречать(ся) / встретить(ся) мы встретимся (глагол употреблен в буду- щем времени) зд.: у подъезда (сущ. с членной морфемой) Часовник (часы) дванайсет Колко е часът? хрч Часът е точно дванайсет. Часът е дванайсет. О Часът е дванайсет и летнайсет. (J) Часът е дванайсет и половина. @ Часът е дванайсет без петнайсет. ЗАПОМНИТЕ! — В колко часа свършва урбкът? — Урбкът свършва в един часа. — Колко часа се разхбждаш? — Разхождам се един час..
— Знаете ли, колко с часът -Да! - Е отагддаЕря!= О Прочитайте, обращая внимание на ударение. 1. Аз се събуждам в 7 часа. В осем часа излизам. Урокът започва точно в 9 часа. В 1 часа обадвам. В 4 часа излизам. В 6 часа се връщам. 2. Днес имам 6 часа. Пишадомашните 3 часа. Разхождам се 2 часа. Мия се I час. Спя 8 часа. О Ответьте на вопросы по образцу. Образец: В колко часа започваш? (8) — Започвам в осем часа. Колко часа имаш днес? (6) — Днес имам шест часа. 1. В колко часа се събужда майката? (7) 2. Колко часа спят децата? (9) 3. В колко часа започва Пламен? (10) 4. В колко часа се връщаш? (1) 5. Колко часа има Росица? (5) 6. В колко часа Настя сяда на масата? (12) 7. Колко часа Олег пише домашното по руски език? (1) Г ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражений: Подруги, обычно, люблю поваляться в постели хотя бы десять минут, и меть в распоряжении, достаточно времени, так рано, спешить первой занять ван- ную, очень люблю, Андрей нас приглашает, не возражаю (не имею ничего против), у подъезда, всего хорошего. (1> Найдите в тексте видовые пары (совершенного вида) глаголов. Закъснявам, влизам, разхождам (се). (3> Найдите в тексте видовые пары (несовершенного вида) глаголов. Върна (се), обикна, започна, забележа, стигна, срещна (се). йР Замените выделенные слова синонимами из текста. Или и Ганка са приятелки. Обикновено те се прибират вкъщи заодно. 11о н ыя момичетата си приказват. Те разполагат с доста време. Андрей канн м<>- мпчетага на разходка из града. Момичетата приемат поканата. Те се уговоряi ла се срещпат пред входа на кооперацията. Андрей сс бои да не закьепее за i peniaia. 53
сандвич със салам пйя / изпйя кафе набързо изяждам / изям шлйфер тйчешком излйзам / изляза бързам / побързам учйлище по пътя пйтам / попйтам колко имам трудово обучение освён това контрблно по... (математика) нямам Няма нйщо страшно. Налй ймаш пищбви? пищбв / пищбви госпожицата пиша / напйша лесно белёжка бутерброд с колбасой пить / выпить кофе наспех съедать / съесть плащ убегать откуда-нибудь спешить / поспешить школа по дороге спрашивать / спросить сколько иметь; у меня есть урок труда кроме этого контрольная по... (математике) не иметь; у меня нет Ничего страшного. Ведь у тебя есть шпаргалки? шпаргалка / шпаргалки зд.учительница (сущ. с членной морфемой) писать / написать легко 1. оценка; 2. замечание нопедёлник вторник завчера Ф Днйте на сёдмицата (Дни недели) ’’К
МнОго просто И пан чо: Марче, кажи ми пет дни на седмица- та, но без да ги наричаш нито понеделник, нито вторник, нито сряда, нито четвъртьк, нито петьк, нито събота, нито неделя. Марчето: Не мота. Ивапчо: Много просто: завчера, вчера, днес, угре, вдругилен. ^ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и вы- ражений: Почему, сейчас, через пять минут, садиться за стол, включать кассетник, убегать, по дороге (по пути), кроме того, ничего страшного. ® Найдите в тексте видовые пары глаголов и дайте их словарную форму. Стана, събудя (се), пусна, направя, започна, изстина, седна, скоча, измия (се), облека (се), закуся, изпия, изям, изляза, побързам, попитам, папиша. ® Переведите выражения в скобках. 1. Роси, (почему) не ставаш? 2. Росица бързо (вскакивает с постели). 3. 11астя (наспех) изяжда закуската и (убегает). 4. (По дороге) Пламен пита Роси па. 5. Андрей е все още в леглото и (видит сладкие сны). 6. Закуската вече из сгива и децата (садятся за стол). 7. Олег има шест часа, а (кроме того копт рольную по математике). ® Ответьте на вопросы утвердительно и отрицательно. Образец: — Днес петък ли е? — Днес нали е петък? — Не, днес не е петък. — Да, днес е петък. I. Днес понеделник ли е? 2. Днес вторник ли е? 3. Днес сряда ли е? 4. Дi ice четвъртьк ли е? 5. Днес събота ли е? 6. Днес неделя ли е? ® Задайте вопросы. Образец: — Днес е неделя. - Днес нали е неделя? — Днес не е ли неделя? I. Днесс понеделник. 2. Диесе вторник. 3. Днесссряда. 4. Днесс четвъртьк. 5. Диес с пегьк. 6. Днес с сьбога
® Ответьте на вопросы. 1. В колко часа става майката? В колко часа започва Росица? 2. Колко часа има Росица? Кои сате? 3. Имали Росица контролно по руски език? Имали тя днес час по трудово обучение? 4. Госпожицата пише ли лесно високи бележки? ® Расскажите, как начинается рабочий день в Вашей семье. ГРАММАТИКА Спряжение глаголов в настоящем времени В болгарском языке, в отличие от русского, утрачена неопределенная фор- ма глагола (инфинитив). Словарной формой глагола (т.е. формой, приводи- мой в словаре) является форма 1-го лица единственного числа настоящего времени. По этой форме определяется и тип спряжения глагола. Всего в бол- гарском языке 3 типа спряжения: A-класс (III спр.), И-класс (II спр.) и Е-класс (I спр.). Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -м (за исключением гла- голов дам (дать) и ям (есть)), относятся к Ш-му спряжению (А-классу). При спряжении глаголов А-класса во всех формах, сохраняется конечный гласный основы: събуждам, пускам, отговарям. Спряжение глаголов A-класса (III спр.) Лицо Ед. число Мн. число 1 става -м отговаря -м става -ме отговаря -ме 2 става -ш отговаря -ш става -те отговаря -те 3 става отговаря става -т отговаря -т Спряжение глагола ИМАМ Лицо Ед. число Мн. число 1 имам (у меня есть) имаме (у нас есть) 2' имаш (у тебя есть) ймате (у вас есть) 3 има (у него есть) (у нее есть) й мат (у них есть) И)
Отрицательные формы глагола ИМАМ Лицо Ед. число Мн. число 1 , нямам (у меня нет) нямаме (у нас нет) 2 нямаш (у тебя нет) нямате (у вас нет) ,3 ' няма (у него нет) (у нее нет) нямат (у них нет) Приятел в нужда се познава Професорът прдверява груцата, в кбято от- състват половината от студентиге, За вески се обажда (откликается) по никой, само при повик- ването на Петров всички-мълчап Професорът изчаква и озадачено възкликва: — Боже Господи, колегата Петров няма ли приятел в групата?! Д"' РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица става рано и аз ставам. ити.... и Пламен.... и ние.... и вие.... и те.... 0 Модель: Аз имам контролно по химия, а Олег няма. ати.... а вие.... а те.... а тя .... © Модель: Аз сядам на масата и Росица сяда. Пламен пуска касетофона и аз ... Настя закусва и вие .... Олег пи га и тс ... . АпдреИ бьр <а м училище и ти .. И
Спряжение глаголов И-класса (II спр.) Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -я после согласного, а также на -оя, относятся ко II спр. (И-классу). Лицр Ед. число Мн. число 1 '; СП -я /ъ/ СТО -Я /)ъ/ сп-и -м сто-й -м 2 сп-и -ш сто-й -ш сп-й -те сто-й -те : 3 л сп-и сто-й СП -ят/ът/ СТО -ЯТ /)ЪТ/ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Пламен правы гимнастика и аз правя. и ти.... и Росица.... и ние.... и вие.... и те.... @ Модель: Росица още спи, а Пламен пуска касетофона. Аз още ..., ати ... касетофона. Ти още ..., а ние ... касетофона. Ние още ..., а тя ... касетофона. Вие още ..., а те ... касетофона. Те още ..., а вие... касетофона. Спряжение глаголов Е-класса (I спр.) Глаголы, оканчивающиеся в словарной форме на -а после согласного, а также на -я после гласных -а, -е, -и, -у, -ю (кроме гласного -о), относятся к I спряжению (Е-классу). Лицо Ед. число Мн. число Г ' живё -я /уъ/ чет -а /ъ/ живё-е -м чет-ё -м 2 живё-е -ш чет-ё -ш живё-е -те чет-ё -те 3 живё-с чет-ё живё -ят/|ът/ чет -йт /ът/
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андрей чете и аз чета. ити.... и ние.... и вие.... и те.... 0 Модель: Настя е от Москва. Тя живее в Москва. Аз.... Аз... Ти.... Ти.. Андрей.... Той Ние.... Ние Вие.... Вие Те.... Те... © Модель: Аз пия кафе и излизам. Ти ... и .... Пламен ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... О Модель: Аз чета. Имам час по български език. Росица........ Ние....... Олег...... Ти........ Те........ Вие....... Спряжение глаголов ДАМ и ЯМ Лицо Ед. число Мн. число 1 дам ям дад-ё -м яд-ё-м 2 дад-ё -ш яд-ё -ш дад-ё -тс яд-ё -те 3 дад ё яд ё лад йгД.г/ яд. -йт/Аг/ и
«3° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Децата ядат. Росица.... Ти.... Ние.... Вие.... Аз.... О Модель: Пламен пие кафе и яде сандвич със салам. Аз.... Ние.... Росица.... Вие.... Настя и Олег.... Ти.... Спряжение глаголов с основой на шипящий Тип спряжения глаголов с основой на шипящий следует проверять по словарю. Лицо Ед. число Мн. число > 1 пйш -а /ъ/ пйш-е -м 2 пйш-е -ш пйш-е -те 3 пйш-е пйш -ат /ът/ Лицо Ед. число Мн. число 1 ^ч-а |ъ] уч-и -м 2 уч-и -ш уч-и -те 3 Ч/Ч-И уч-ат /ът/ режа резать плйча tiXdgffmn лъжа лгать пиша писать лежа лежа пн, мьлча молчц/т- държа держать $ча учить 34
eg- СРАВНИТЕ! Тя реже. Той плаче. Тя лъже. Той пйше. Она режет. Он плачет. Она лжет. Он пишет. Тя лежи. Той мълчй. Тя държй. Той учи. Она лежит. Он молчит. Она держит. Он учит. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ти лежиш и мълчиш. Аз ... и ... . Олег ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... @ Модель: Той лежи и плаче. Ти ... и .... Тя ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... Аз ... и .... @ Модель: Аз държа нож и режа салам. Ти ... и .... Пламен ... и .... Ние ... и .... Вие ... и .... Те ... и .... Отрицательные формы глаголов настоящего времени Лицо Ед. число Мн. число 1 не ставам не ставамс 2 не ста ваш нс ставате 3 не става не стйпат 15
ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Росица не правы гимнастика. Аз.... Ти.... Олег.... Ние.... Вие.... Те .... Вопросительные формы глаголов настоящего времени Лицо Ед. число Мн. число 1 ставам ли? ставаме ли? 2 ставаш ли? ставате ли? 'У j става ли? стават ли? сЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Майката събужда ли децата? Ние... ? Ти ... ? Той... ? Аз... ? Вие... ? Те... ? Вопросительно-отрицательные формы глаголов настоящего времени Лццо Ед.число Мн. число 1 не ставам ли? не ставаме ли? 2 не ставаш ли? не ставате ли? 3 ' не стйва ли? не стйва г ли? 36
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Настя не бърза ли за училище ? Ти...? Олег... ? Ние... ? Вие... ? Те... ? О Модель: Пламен не пие ли кафе? Ние... ? Росица... ? Ти... ? Те... ? Вие...? СГ УПРАЖНЕНИЯ ® Вместо точек вставьте глаголы: питам или отговарям. 1. По пътя Пламен ... Росица: «Колко часа имаш днес?». Роси- ца...: «Пет». 2. Аз... Настя: «Имаш ли пищови?». Настя...: «Имам страшен пищов!». 3. Ние... Олег и Андрей: «Вие българили сте?». Ге ...: «Ние не сме българи, Андрей е руснак, а Олег е сърбин». ® Вставьте личные местоимения 1. ... събуждам децата. 2. ... набързо изяждаш закуската. 3. ... вече закуска сандвич със салам. 4. ... бързаме за училище. 5. ... не пишете лесно високн нележки. 6.... още спят. @ Трансформируйте предложения, начав их со следующих местоимений: аз, ти, ние, вие, те. Майката става рано и веднага пуска касетофона. Тя винаги прави гимпас гика под звуците на рока. Тя преподава руски език. Днес тя започва от X часа Бьрзо яде сандвич със салам, пие кафе и излиза. Тя бърза за училище. Дшч има 4 часа. Тя пише лесно високи бележки. @ Ответьте на вопросы положительно и отрицательно. Образец: Пламен имали касетофон? — Да, има. А Олег? - Нс, той няма I. Диес имаш ли час по български език? А вие? 2. Тс имат ли за закуска сандвич със салам? А ги? 3. Имагели коптролно по математика? А Пламен? И. Росица имали пнщовн? A I lac in? 5. Имаш ли учебник но балкарски език? А гс?
® Трасформируйте предложения, употребив в качестве подлежащих ука- занные в скобках слова. 1. Децата спят ли? — Да, вече спят. Децата не спят ли още? — Не, още не спят. {Росица, те, той). 2. Госпожицата пише ли лесно високи бележки? —> Госпожицата не пише лесно високи бележки. Госпожицата не пише ли лесно високи бележки? {Вие, ти, аз, ние, те). 3. Росица става ли от леглото? —> Росица не става от леглото. Росица не става ли от леглото? Росица нали става от леглото? — Росица става от леглото. {ние, ти, те, вие, аз). ® Трансформируйте предложения в вопросительные и в вопросительно- отрицательные. Образец: Росица сяда на масата. -» Росица сяда ли на масата? Росица не сяда ли на масата? 1. Децата спят. 2. Майката събужда Пламен и Росица. 3. Олег сънува слад- ки сънища. 4. Закуската изстива. 5. Андрей бърза за училище. 6. Госпожицата пише високи бележки. ® Составьте вопросы к указанным ответам. Образец: Не, аз не правя гимнастика сутрин. — Правиш ли гимнастика сутрин? 1. Не, днес не е петък. 2. Да, майката става в 7 часа. 3. Не, закуската не е на масата. 4. Да, Пламен сяда на масата. 5. Да, Олег има час по български език. 6. Не, Настя няма пигцови. ПЕРЕВОД — Эли, почему ты не встаешь? — Мы сегодня начинаем в 8 часов. — Завтрак остывает. — Ничего страшного. Через пять минут встаю. — Сколько у тебя сегодня уроков? — Семь. У нас нет математики. А Ганка все еще спит? — Нет, она уже за столом и пьет кофе. Ведь она всегда завтракает рано. А кроме того она спешит. — Почему? — У нее сегодня контрольная. Эли вскакивает с постели и сразу же включает магии гофои. 38
Третий урок Тема: Времена года. Грамматика: * Имя существительное. * Род имен существительных. * Функции имен существитсль ных в предложении. Употребление предлога НА при обозначении адресата действия и принадлежности. * Вопросы к подлежащему и дополнению. Вопро сительные местоимения для лиц и предметов. * Boi 1 росы к несогласованному определению, обозпача ющему принадлежность. * Порядок слов в простом повествовательном предложении. Годината минава бързо Росица, Настя и Андрей стоят до прозореца. Сега е междучасие, Роси па м ьлчи и въздиша тежко. 11 астя: Какво ти е? Росица: Спомням си София. Окгомври. Туке вече есен, често вали дъжд, всич ко е сиво, няма слънце. А в България е още топло, слънцето грее, има и зелена трева, и цветя. Андрей: Сега наистина не е хубаво, по-хубаво е през зимата, когато наоколо с бяло, светло, слънчево и снегьт блести. Ние често ходим в Подмос ковието и караме ски. Настя: Аазобичамдасепързалямскънки. Близодонашиядворимапързалка и следобед понякога ходим там с Лена. Музика. Много познати. Смях. Шеги. За два часа на чист въздух добиваме прекрасно настроение! Андрей: През януари има и ваканция, и много празнични дни. 11астя: А след това започва най-дългият срок. Пролетната ваканция с чак и края на март! Андрей: Но април и май минават бързо и всички започват да мисл я г за л я i о то, за почивката. Росица: В началото на юли аз вече мога да замина за България! Андрей: Виждаш какбързо минава годината. Не тъжи, бъди по-всссла. Роси. Между другото, днес времето не е лошо. Можем да се пора.зходим и i града. Росица: Ня мам нйщо против. Настя: О’кей. Да се ирещпсм вдва часа пред блока на Росица. в;
^УДАРЕНИЕ заедно следббед зима светло ^ЭТИКЕТ Выражение согласия на какое-либо предложение Нямам нйщо протйв. Я не против. Съгласна съм. Я согласна. С удовблсгвие. С удовольствием. Добрё. Хорошо. СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ годйната прозбрец до прозбреца междучасие въздйшам тёжко Какво ти е? спбмням си / снбмня си ёсен чёсто валй дьжд всйчко слънце тбпло грёя трева цвёте / цветя найстина хубаво иб-хубаво когато набколо снегьт сияг год (сущ. с членной морфемой) окно около окна (сущ. с членной морфемой) перемена вздыхать тяжело Что с тобой? вспоминать / вспомнить осень часто идет дождь все солнце тепло светить трава цветок / цветы действительно, правда красиво более красиво когда (относительное местоимение) вокруг снег (сущ. с членной морфемой) снег (без членной морфемы) 40
блестя карам скй обйчам да се пързалям с кънкй пързалка следббед понякога шега / шегй добйвам / добйя ваканция прблетната ваканция празник блестеть кататься на лыжах люблю кататься на коньках каток после обеда иногда шутка / шутки получать / получить каникулы весенние каникулы (прил. с членной морфемой) праздник Внимание! Правописание! най-дьлгият срок в края край чак минавам / мина запбчват да мйслят почйвката началото Аз мбга да замйна Не тъжй! тъжа бъдй пб-вёсела между друго го времето лбшо Можем да се поразхбдим из града зд.: самая длинная четверть в конце (сущ. с членной морфемой) конец зд.: едва, только проходить / пройти начинают думать отдых (сущ. с членной морфемой) начало (сущ. с членной морфемой) Я могу поехать Не печалься! (повелительное наклонение) печалиться будь веселей между прочим зд.: погода (сущ. с членной морфемой) плохо Мы можем погулять по городу (сущ. с членной морфемой) Внимание! -з- в приставках сохраняется во всех позициях. град пймам нйщо протйв о’кей да се срсщнем блок город я не против о’кей, хорошо давайгс встретимся id.: жилой много лажный дом 41
Годйшни времена {Времена года) пролет лято есен зима весна лето осень зима през пролетта през лятото през есента през зймата весной летом осенью зимой Мёсеци (Месяцы) януари, февруари, март, апрйл, май, юни, юли, август, септёмври, октбмври, ноёмври, декёмври през януари — в январе през февруари — в феврале и т.д. ЗАДАНИЯ ® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выра- жений: Перемена; Что с тобой?; идет дождь; снег блестит; недалеко от нашего дво- ра; послеобеденное время; знакомые; кататься на коньках; весенние канику- лы; все; апрель; июль; между прочим; по городу. © Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу. Росица, Настя и Андрей са до прозореца; мисля за София; слънцето све- ти; сега е лошо; ние често излизаме извън Москва; всички мечтаят за лятото; аз вече имам възможност да замина за България; времето е хубаво; можем да направим разходка из града. @ Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Тя говори; Росица се радва; зима; студено; ние рядко ходим в Подмоско- вието; далече; винаги; ужасно настроение; най-краткият срок; в началото на март; времето не е хубаво; аз съм против. @ Переведите слова и словосочетания в скобках. Росица често {вспоминает Софию). {Еще тепло) и има много {цветов). Тя с нетърпение чака {год) да мине по-бързо. {Зимой) е по-весело — децата {ка- таются на лыжах и коньках). А {после весенних каникул) всички (начинают думать) за лятото. Април, май и юни {проходят быстро) и (в начале июля) тя вече се готви да зам и не (в Болгарию). 42
® Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочетании. Настя и Андрей... зимата. Всйчко е..., светло, слънцето... и... блести. 11 ре i шмата има ... и много ... дни. Има време и за разходки в ... . Андрей там ... 11астя обича .... Заедно с Лена те често ... на една .... Тя е ... нейния двор. 11а пързалката е весело, има много .... Обикновено приятелките ... вкъщи в ... ® Ответьте на вопросы. 1. Къде стоят Росица, Настя и Андрей? 2. Защо Росица мълчи и въздиша тежко? 3. Защо Андрей мисли, че в Москва е по-хубаво през зимата? 4. Какво прави Андрей през зимата в Подмосковието? 5. Как прекарват времето Настя и Лена на пързалката? 6. Какво имат учениците през януари? 7. Кота започва пролетната ваканция? 8. За какво мислят всички в края на май? 9. Какво казва Росица за началото на юли? 10. Какво предлага на приятелките си Андрей? 11. Какво отговарят Росица и Настя на Андрей? ® Восстановите реплики в следующем диалоге: — Настя, искаш ли да отидем да караме ски? — Сама ли ходиш на пързалката? — Весело ли е там? — И все пак пързалката е в града. В Подмосковието е по-приятно. ГРАММАТИКА Имя существительное (Съществйтелно имё) И мена существительные в болгарском языке, как и в русском, относя гея к очному из трех родов: мужскому, женскому и среднему. Однако, в отличие ог русского языка, в болгарском языке у существительных различаются оирсдс пенная форма — с определенным артиклем (членной морфемой) и общая фор ма без артикля. Словарной формой существительного (т.е. формой, приводимой в слова р< ) является общая форма единственного числа. В болгарском я паке имена существительные нс и вменяются по надежам. 43
Род имен существительных Мужской род Женский род Средний род 1. Существительные, оканчивающиеся в ед. числе на согласный: ДЪЖД двор въздух град мёсец 1. Существительные, оканчивающиеся в ед. числе на -а, -я: година музика зима трева 1. Существительные, оканчивающиеся в ед. числе на -о, -е: лято начало слънце 2. Ряд существитель- ных с окончанием на гласный: юли октбмври баща (отец) дядо (дедушка) 2. Ряд существитель- ных, оканчивающих- ся в ед. числе на со- гласный (в том числе слова на -ост, -ест): сутрин захар народност радост болеет (болезнь) 2. Существительные иностранного проис- хождения, оканчива- ющиеся на -и, -у, -го: такси бижу (бижутерия) меню п Существительные, похожие по звучанию и написанию, в русском и бол- гарском языках, могут относиться к разному роду: площад — м.р. захар — ж.р. вечер — ж.р., кроме сочетания ДбБЪР ВЕЧЕР! Функции имен существительных в предложении В предложении имена существительные могут употребляться в функциях: ПОДЛЕЖАЩЕГО: Годината минава бързо. ИМЕННОЙ ЧАСТИ СКАЗУЕМОГО: Настя е ученйчка. ПРЯМОГО ДОПОЛНЕНИЯ: Андрей обйча сандвичи. КОСВЕННОГО ДОПОЛНЕНИЯ: Всйчки започват да мйслят за лятото. Настя дава на Андрей одна кий га. 44
Майката на Настя се събужда рано НЕСОГЛАСОВАННОГО ОПРЕДЕЛЕНИЯ: ОБСТОЯТЕЛЬСТВА: Те стоят до прозбреца. През зймата в Москва е хубаво. Косвенное дополнение в значении адресата действия выражается именем существительным с предлогом на (в русском языке — дательный падеж без предлога): Настя казва на приятелите си: «Нйе можем да се разхбдим из града». Настя говорит друзьям: «Мы можем погулять по городу». Несогласованное определение в значении принадлежности также виража егся именем существительным с предлогом на (в русском языке — родитель иый падеж без предлога): Приятелите на Настя с удовблствие тръгват да се поразхбдят из града. Црузья Насти с удовольствием идут погулят ь по городу. Вопросы к подлежащему и дополнению Вопросительные местоимения для лиц и предметов Функции * Для лиц Для предметов Подлежащее кой? (кто?) какво? (что?) Росица бърза за училище. — Кой бърза за училище? Годината минава бързо. — Какво минава бързо? Прямое дополнение кого? (кого?) какво? (что?) Майката събужда Росица и Пламен. — Кого събужда майката? Обйчам кафе. — Какво обйчащ? Косвенное дополнение предлог + кого предлог + какво Имам среща с Роси. — С когб ймаш србща? Всйчки вече мйслят за литого — За каквб мйсля г? -15
— Какво с това, коего пиещ? Чай или кафе? — Не знам. Трябва да ионитам сервитьора. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица е от София. — Кой е от София? Андрей е от Москва. — ...? Олег е сърбин. — ...? Пламен е софиянец. — ...? Виктор е руснак. — ...? Стоян е българин. — ...? 0 Модель: Учителката пита Настя. — Кого пита учителката? Андрей кани Настя и Росица на разходка. — ...? Майката събужда Пламен. — ...? Пламен пита Росица. — ...? Майката обича Росица. — ...? © Модель: Росица сънува сладки сънища. — Какво сънува Росица? Пламен закусва сандвич със салам. — ...? Росица има контролно по руски език. — ...? Госпожицата не пише лесно високи бележки. — ...? Той веднага пуска касетофона. — ...? Пламен вече пие кафе. — ...? О Модель: Учителката задава на Настя един въпрос. — На кого задана? Олег дава на Росица своя адрес. — ...? Росица отговаря на Андрей. - ...? Настя разказва на Росица за зимата в Москва. - ...? Андрей предлага на приятелките си да се поразходят. — ...? © Модель: Учителката се обръща към едно момче. — Към кого се обръща Настя се запознава с Росица. — ...? Росица закусва с Пламен. — ...? Момичетата се срещат с Андрей. — ...? Пламен има среща с едно момиче. — ...? Приятелките се обръщат към Олег. — ...? учителката? 46
Вопросы к несогласованному определению, обозначающему принадлежность При вопросе к несогласованному определению, обозначающему припал нежность, употребляется вопросительно-притяжательное местоимение чин? (чей?'). Существительные, следующие за местоимением, стоят в общей форме. Единственное число Множественное число М.р. О’-/’- чий? (чей?) чия? (чья?) чиё? (чье?) чий? (чьи?) Приятелките се срёщат пред бло- ка на Росица. — 11ред чий блок се срёщат? Кнйгата на Настя е на мАсата. — Чия книга е на масата? Росица учи в учйлището на Настя. — В чиё училище учи тя? Приятелите на Росйца са мнбго добрй. — Чий приятели сам но го добрй? Дйама бащи разговарят: — Как върви учен пето на сина ти? — Чис? На сина ми ли? -Да. — По-добре, но все още народителските срещи ходя с псевдоним. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Росица отговаря на въпроса на Настя. — На чий въпрос отговоря Росица? Пързалката се намира близо до двора на Настя. — ...? Кънките на Лена са нови. — ...? Настроенного на Андрей с хубаво. — ...? Нриягелпгссе срешаг пред блока на Росица. — ...? 47
Порядок слов в простом повествовательном предложении Обычно порядок слов в простом повествовательном предложении такой: подлежащее, сказуемое, дополнение. Определения, как правило, находятся в непосредственной близости с оп- ределяемыми существительными (согласованные определения — перед суще- ствительными, а несогласованные — после них). Обстоятельства могут стоять в начале, в конце или в середине предло- жения: Андрей показва на Настя и Росица една нова кнйга. Кнйгата на Ан- дрей харёсва на приятелките. Те с интерес разглёждат илюстрации в кнйгата. <3° УПРАЖНЕНИЯ СрУ* Ф Спишите текст. Определите функции имен существительных в предложениях. Настя става рано. Майката на Настя е вече в кухнята и при- готвя закуската. Настя се мие дълго и след това се облича. После ДПУ у?, сяда на масата и бързо изяжда закуската. След половин час тя е готова и тръгва за училище. ® Поставьте вопросы к выделенным словам. х d 1. Росица е за първи път в московско училище. 2. Пламен винаги прави гимнастика под звуците на рока. 3. Настя закусва сандвич със салам. 4. Майка- та събужда Пламен и Росица. 5. Андрей предлага на момичетата да се поразхо- дят из града. 6. Момичетата се срещат с Андрей. 7. Олег се обръща към учител- ката. @ Спишите текст. Подчеркните подлежащее одной чертой, прямое дополне- ние — пунктиром, а косвенное — двойным пунктиром. Поставьте вопросы к выделенным словам. Майката събужда Андрей. Той става и пуска касетофона. След това се мие, облича се и казва на майката: «Готов съм. Сядам на масата.». Той яде сандвич със салам и пие кафе. След пет минути излиза. Андрей бърза за училище. Днес има контролно по руски език. @ Составьте предложения. 1. Често, в Москва, октомври, вали, през, а, грее, в София, слънцето. 2. Ходят, с, заедно, пързалка, приятелите си, на, Настя и Елена, понякога. -48
3 Росица и Настя, предлага, из, Андрей, на, града, разходка, един 4. УВ, свършва, ваканция, на, началото, пролетната, април. ПЕРЕВОД Андрей и Настя ждут Росицу около школы. Настя говорит Андрею: У Росицы плохое настроение. Она часто веном и 11ает Софию. Сейчас там тепло, светит солнце, а здесь все серо, идет дождь Андрей отвечает: Скоро зима, зимой в Москве хорошо, тоже светит соли це. Я часто езжу в Подмосковье и катаюсь там на лыжах. Настя: А мы с Леной катаемся на коньках. Андрей: Я люблю зиму, зимой каникулы и много праздничных дней. Настя: Но потом начинается самая длинная четверть. Андрей: Да, весенние каникулы в конце марта месяца. Настя: А в мае уже тепло и все думают о лете. — О чем думают все? — спрашивает Росица Настю. — Ты уже здесь? — смеется Настя. Андрей: Мы говорим о погоде в Москве и в Софии. Не печалься, Роси, год проходит быстро, и ты опять можешь поехать (можеш да заминеш) в Бол га |»ИЮ. 19
Четвертый урок Тема: Рабочий день (продолжение). Грамматика: * Спряжение возвратных глаго- лов в настоящем времени (положительные, от- рицательные, вопросительные и вопросительно- отрицательные формы). * Особенности упот- ребления фазисных глаголов. Росица се връща от училище Настя и Росица вече са приятелки. Обикновено те се връщат от училище заедно. По пътя момичетата разговарят: Росица: Ти в колко часа ставаш? Настя: В седем без четвърт. Росица: Сама ли се събуждаш? Настя: Не, не се събуждам сама. Будилникът ме събужда. Той звъни и аз ставам. Росица: А аз не ставам веднага. Обичам да се излежавам поне десет мину- та. Настя: Не се ли страхуваш да закъснееш? Росица: Ами! Нали часовете започват в осем и половина? Имам на разпо- ложение доста време. А ти защо ставаш толкова рано? Настя: Бързам първа да вляза в банята. Много обичам да се мия. Освен това дълго се реша. Нали имам дълга коса. Росица: Половин час се миеш и още половцн час си решиш косата и си връзваш панделка! Не е ли така? Момичетата се смеят и не забелязват как стигат до вкъщи. Настя: Роси, нали си спомняш, че Андрей ни кани да се поразходим мал- ко из града. Искаш ли? Росица: Защо не? Нямам нйщо против. В колко часа ще се срещнем? Настя: В два часа пред входа на блока. Росица: Всичко хубаво! Настя: Подобно! 50
ЭТИКЕТ Пожелания Всйчко хубаво! Всего хорошего! Всйчко най-хубаво! Всего наилучшего! Подобно! И Вам (тебе) того же! СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ приятелка / приятелки обикновёно връщам (се) / върна (се) заедно момйче / момйчета подружка / подружки обычно возвращать(ся) / возвратить(ся) вместе девочка / девочки Внимание! Сущ. момйче в болг. яз. — среднего рода. разговарям будйлник звъня / позвъня страхувам се закъснявам / закъснёя ймам на разположёние дбста толкова рано първа влйзам / вляза баня мйя (се) / измйя (се) рёша (се) / срёша (се) дълга коса разговаривать будильник звонить / позвонить бояться опаздывать / опоздать иметь в распоряжении достаточно так рано первая входить / войти ванная (комната) мыть(ся) / вымыть(ся) причесывать(ся) / причесать(ся) длинные волосы Внимание! Сущ. коса в болг. яз. — женского рода, ед. числа. връзвам / вържа ийнделка Не ё ли така? смёя се / засмёя се (абелязвам / забелёжа с тйгам / стйгна стйгам до нкьпш каия / поканя Апдрёй ни кйпи завязывать / завязать бант Не так ли? смеяться / засмеяться замечать / заметить достигать, доходить / достичь, дойти доходить до своего дома приглашать / пригласить Андрей пас приглашает 51
разхождам се / разхбдя се разхождам се из града поразхбждам се / поразхбдя се малко искам / поискам срёщам (се) / срёщна (се) ще се срёщнем пред входа гулять / погулять / гулять по городу (сущ. с членной морфемой) прогуливаться / прогуляться немного хотеть / захотеть встречать(ся) / встретить(ся) мы встретимся (глагол употреблен в буду- щем времени) зд.: у подъезда (сущ. с членной морфемой) Часбвник (часы) Колко е часът? Часът е точно дванайсет. Часът е дванайсет. О Часът е дванайсет и летнайсет. (J) Часът е дванайсет и половина. @ Часът е дванайсет без петнайсет. ЗАПОМНИТЕ! — В колко часа свършва урбкът? — Урбкът свършва в едйн часа. — Колко часа се разхбждаш? — Разхождам се един час.. 5?
- Знаете ли, колко е ч: ът' — Да!.. - i Е ла годаря! > О Прочитайте, обращая внимание на ударение. 1. Аз се събуждам в 7 часа. В осем часа излизам. Урокът започва точно в 9 часа. В 1 часа обядвам. В 4 часа излизам. В 6 часа се връщам. 2. Днес имам 6 часа. Пиша домашните 3 часа. Разхождам се 2 часа. Мия ее I час. Спя 8 часа. О Ответьте на вопросы по образцу. Образец: В колко часа започваш? (8) — Започвам в осем часа. Колко часа имаш днес? (6) — Днес имам шест часа. 1. В колко часа се събужда майката? (7) 2. Колко часа спят децата? (9) 3. В колко часа започва Пламен? (10) 4. В колко часа се връщаш? (1) 5. Колко часа има Росица? (5) 6. В колко часа Настя сяда на масата? (12) 7. Колко часа Олег пише домашното по руски език? (1) г ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражений: Подруги, обычно, люблю поваляться в постели хотя бы десять минут, иметь и распоряжении, достаточно времени, так рано, спешить первой занять ван- ную, очень люблю, Андрей нас приглашает, не возражаю (не имею ничего против), у подъезда, всего хорошего. (1> Найдите в тексте видовые пары (совершенного вида) глаголов. Закъснявам, влизам, разхождам (се). Ф Найдите в тексте видовые пары (несовершенного вида) глаголов. Върна (се), обикна, започна, забележа, стигна, срещна (се). йР Замените выделенные слова синонимами из текста. Или и Ганка са приятелки. Обикновено те се прибират вкыци заодно. 11о и ы я момичетата си приказват. Те разполагат с доста времс. Андрей канн мо- мнчстата на разходка из града. Момичетата приемат покапата. Те ее уговарш на се срещпат пред входа па кооперацията. Андрей се бои да не закъспсс за < реша га. 53
® Замените словосочетания в скобках антонимами из текста. Настя и Росица са съученички. Те се връщат от училище (поотделно). По пътя момичетата (мълчат). Росица пита Настя в колко часа (си ляга). Урокът (свършва) в 8.30. Момичетата (нямат на разположение) много време. Защо Настя става толкова (късно)? Тя има (къса) коса и половин час се реши. © Переведите выражения в скобках. 1. Настя и Росица (возвращаются из школы) заедно. 2. (По дороге) момичета- та разговарят. 3. Часовете (начинаются) в 8 часа и половина. 4. (У них в распоря- жении) доста време. 5. Андрей ни кани (погулять немного по городу). 6. Настя бърза (первой занять ванную). 7. Момичетата (встречаютсяу подъезда) на блока. ® Ответьте на вопросы. 1. Приятелки ли са Настя и Росица? 2. Как се връщат от училище? 3. В колко часа става Настя? 4. Сама ли се събужда? 5. Веднагали става? 6. А Росица? Не се ли страхува да закъснее? 7. В колко часа започва урокът? 8. Защо Настя става толкова рано? 9. Каква коса има? Връзва ли си панделка? 10. Защо момичетата не забелязват как стигат до вкъщи? 11. Иска ли Росица да се поразходи малко из града с Настя и Андрей? 12. В колко часа се срещат? ГРАММАТИКА Спряжение возвратных глаголов в настоящем времени ЛиЦО Ед. число Мн. число 1 мйя се мйем се 2 - мйеш се мйете се 3 мие се мйят се Лицо Ед. число Мн. число i мйя си лицёто мйем си лицёто мйеш си лицёто мйете си лицёто 3 • мйе си лицёто мйят си лице го -54 .
Возвратные частицы се и си пишутся с глаголом раздельно. Частица си употребляется, если при глаголе есть прямое дополнение (гп< во, отвечающее на вопрос кого?, что?): Реша си косата. — Причесываю (что?) волосы. Частицы се и си никогда не начинают предложение. Если предложен! начинается с глагола, частицы стоят после него; если пред глаголом есть д|н гие слова, частицы перемещаются на место перед ним. чг СРАВНИТЕ! Събуждам се в 7 часа. Аз се събуждам в 7 часа. Рёшиш си косата. Тй си рёшиш косата. Между Диоген и Ал. Македонски \ . Ал. Македонски пита Диоген: ж tb - Диоген, вярно ли с, чс не се мйеш? х — Вярное — отговаря мъдрецът pS -Защо? с т- Мне сс самоонзи, кон го с мрьссп (грязный)' .s^5... ;.П. • . . I • РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз се казвам Андрей. Казвам се Андрей. Ти....... Той...... То (детето)...... Вие...... О Модель: Hue се събуждаме в 6 часа. Събуждаме сев 6 часа. Ти....... Аз....... Тя....... Те....... Вие...... «» Модель: Аз си реша косата. Реша си косата Ти....... Той...... Те....... Вие...... Ние...... 55
0 Модель: Росица се връща вкъщи и се обръща към Пламен с въпрос. Аз.... Те.... Вие.... Ти.... Ние.... 0 Модель: Аз се мая бързо. Аз си мия лицето. Росица....... Ти....... Вие...... Пламен....... Ние...... Те....... Отрицательные формы возвратных глаголов настоящего в )емени Лицо Ед. число S. .<• - - -.ЙЗ.-З •• > :‘ -5 Мн. число : >•- ' - - . У: . 1 не сё събуждам не сё събуждаме 2 не сё събуждаш не сё събуждате 3 не сё събужда не сё събуждат Лицо Ед. число - Г :>: . л i - > 1Мн,- ЧЦСЛО 1 не ей облйчам шлйфера не ей облйчаме шлйферите 2 . не ей облйчаш шлйфера не ей облйчате шлйферите ; з не ей облйча шлйфера не ей облйчат шлйферите 0 Безударные возвратные частицы в положительных формах при отрица нии всегда произносятся с ударением: Обикновёно се събуждам рано. Днес не сё събуждам рано. Всёки дён си облйчам шлйфера. Днёс не ей облйчам шлйфера. %
РАБОТАЙТЕ П МОДЕЛЯМ О Модель: Росица се запознава с Олег. Настя не сё запознава с Олег. Аз .... Ти .... Ти .... Аз .... Андрей.... Виктор.... Ние .... Те .... Вие .... Ние .... Те .... Вие .... О Модель: Настя си връзва панделка. Росица не ей връзва панделка. Аз .... Ти .... Ти .... Аз .... Настя .... Елена .... Вие .... Те .... Ние .... Вие .... Те .... Ние .... Вопросительные формы возвратных глаголов настоящего времени Лиир Ед.* ело Мн. ч ело 1 събуждам ли се? събуждаме ли се ? 2; : събуждаш ли се? събуждате ли се ? ' 3 • събужда ли се ? събуждат ли се ? Лицо . IUC./IO Мн. число 1 облйчам ли си шлйфера? облйчаме ли си шлйферите? 2 облйчаш ли си шлйфера? облйчате ли си шлйферите? 3 облйча ли си шлйфера? облйчат ли си шлйферите? 1 РАБОТАЙТЕ О МОДЕЛЯМ О Модель: Росица връща ли се вкъщи рано ? — Не, не сё връща. Ти...?-.... Олег ...? — ... . Ние...?-.... Вие ...? - .... Ге ...? ... . V
© Модель: Настя връзва ли си панделка? — Не, не ей връзва. Ти...?-.... Елена ...? — .... Ние...? — .... Вие...? — .... Те ...? - .... © Модель: Аз се смея. —» Смея ли се? — Не, не се смея. Ти . Тя. Ние....-»...?-.... Вие....-»...?-.... Те....-»...?-.... Олег.... —»...? — .... Вопросительно-отрицательные формы возвратных глаголов ЛИЦО ч j„;Ш.чисдй Мн. число не сё ли събуждам? не сё ли събужда ме? 2 не сё ли събуждаш? не сё ли събуждате? fca.’ не сё ли събужда? не сё ли събуждат? Лицо Ед. число Мн. ЧИСЛО у; 1 не ей ли облйчам шлйфера? не ей ли облйчаме шлйферите? * 2 не ей ли обличат шлйфера? не ей ли облйчате шлйферите? 3: не ей ли облича шлйфера? не ей ли облйчат шлйферите? РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андрей не сё ли разхожда из града? Ти...? Елена...? Ние...? Вие...? Те...? © Модель: Олег не ей ли мие лицето? Ти...? Пламен...? Ние...? Вие...? Тс...? 5.4
© Модель: Ти се обръщаш към Настя с въпрос. —» Не сели обръщаш към Росица Той .... —> ...? Олег .... —> ...? Ние....-»...? Те -4...? ? Вие Особенности употребления фазисных глаголов Глаголы, обозначающие фазис действия (начало, продолжение, завсршс ние), в болгарском языке всегда употребляются без возвратной частицы се. СРАВНИТЕ! Урок начинается в 8 часов. Уроки заканчиваются в 12 часов. Уроки продолжаются до 12 часов. Урбкът започва в 8 часа. Урбците свършват в 12 часа. Урбците продължават до 12 часй. УПРАЖНЕНИЯ <1) Трансформируйте текст, используя в функции подлежащего ти, Елена, ние, Вие, те. Обикновено се връщам от училище заедно с Олег. В 1 часа оьядвам. В 2 часа се срещам с Настя. От 3 до 5 пиша домашни. Г.| 1хождам се до 7 часа, цели 2 часа. В 7 и половина започвам да чета. Чета 1-2 часа. В 11 часа си лягам. ® Ответьте на вопросы. Образец: Сама ли се събуждаш? — Не, не се събуждам сама. I. Сама ли се връщаш от училище? 2. Сама ли се решиш? 3. Сама ли сн пръзваш панделка? 4. Сама ли се разхождаш из града? 5. Сама ли станаш? 6 » амали си миеш косата? □' Задайте вопросы. Образец: Дълго се реша. — Дълго л и се реши ш? I. Дълго си реша коса га. 2. Бързо се врыцам. 3. Рано се събуждам. 4. Дыпо < с облйчам. 5. Заедно се разхождаме. 6. Рано си лягам. 7. Бързо се мнем. 8, Чино се смеем. 59
@ Трансформируйте предложения в отрицательные, вопросительные и вопро- сительно-отрицательные. Образец: Обръщам се към госпожицата с въпрос. -» Не се обръщам към госпожицата с въпрос. —> Обръщам ли се към госпожицата с въпрос? —> Не се ли обръщам към госпожицата с въпрос? 1. Мйеш си косата. 2. Запознават се с учителката по български език. 3. Об- личаме се набързо. 4. Казва се Андрей. 5. Връщате се заедно. 6. Разхождат се из града. © Вместо точек употребите частицу се или си. Настя не ... събужда сама. Будилникът звъни и тя става веднага. Тя... стра- хува да закъснее. Настя обича да... мие. Дълго... реши косата и... връзва пан- делка. Облича ... шлифера и бързо излиза. Пред входа на блока тя ... среща с Росица. Те заедно бързат за училище. По пътя момичетата разговарят и... смеят. ^ПЕРЕВОД Обычно Росица не просыпается сама. Звенит будильник, и она сразу же вскакивает с постели. Семь часов. Росица делает гимнастику под звуки рока. Быстро умывается и одевается. Она спешит в школу. По дороге она встреча- ется с Настей. Девочки разговаривают. Росица: Доброе утро! Настя: Здравствуй! Росица: Который час? Ты не боишься опоздать? Настя: У нас в распоряжении достаточно времени! Занятия начинаются в 8.30. Росица: Ты обычно во сколько встаешь? Настя: Без 15 минут семь. Росица: Почему так рано? Настя: У меня длинные волосы и я долго причесываюсь. Кроме того, я долго завтракаю. Росица: И еще полчаса завязываешь бантик! Девочки смеются и не замечают, как доходят до школы. 60
Пятый урок Тема: Квартира. Грамматика: * Определенное.. неопределенность имен сущее гни тельных. * Образование определен ной формы имен существительных в единственном числе. * Употреблен i к- определенной формы имени суще ствительного в единственном числе (общее правило). * Употребление оо щей формы имени существительною (общее правило). * Указательные ме стоимения для близко находящнхея от говорящего лиц и предметов. Росица почиства апартамента Семейство Боневи живеят на площад «Ромен Ролан», бл. 4. Росица ibi.hu па вратата. Майката: Койе? Росица: Аз съм. Роси. Тя се втурва в своята стая, хвърля чантата на канапето и се преоблича — Гладна ли си? — пита майката. — Не, сега не ща нищо. — отвръща Росица. Майката: Аз приготвям обеда, а ти почисти стайте. Росица: Все аз ли? Пламен почиства само тоалетната и банята. Майката: Не си права. Той почиства още мивките и коридора. Росица: А аз — всичките стаи. Майката: Това не отнема много време. Росица пуска касетофона. Тя бързо изтрива праха по бюрото на Пламен но секциите, по масичката до дивана, а в своята стая само по библиотекам После изнася стола от стаята на Пламен в коридора, премсства крсслого и и 1ла и мие пода. Чисти с прахосмукачката килима в хола, а след това и кили мл вспалнята па родители ге си. Росица (с радост): Мамо, готово! Майката влпза в хона. (И
Майката: Какво е това? Защо столът е в коридора? Росица внася стола в стаята на Пламен. Росица: Бързам, за кухнята нямам време, а и ти още готвиш тук. Тя отваря хладилника и взема мляко и салам. Млякото бързо изпива, а салама преглъща по пътя към огледалото в антрето. Майката: А сега къде? Росица: Имам среща с Настя и Андрей, те са от нашия клас. Майката: Добре, но не повече от два часа. Обедът е готов. Татко ви се връща в четири часа. Росица целува майка си и излиза. УДАРЕНИЕ Кресло, креслбто; ббед, ббедът КОММЕНТАРИЙ При обозначении адреса названия улиц и площадей в болгарском языке пишутся в кавычках. Русскому слову дом соответствуют или слово блок (бл.), или знак № (в основном для указания на частное владение). Например: площад «Ромен Ролан», бл. 4 — площадь Ромена Роллана, дом 4; улица «Свобода», № 36 — улица Свободы, дом 36. СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ: апартамент семейство врата звъня на вратата Кой е? втурвам се / втурна се стая свбята стая хвърлям / хвърля чанта канаве квартира семья дверь звонить в дверь зд.: Кто там? врываться / ворваться; стремительно вбегать / вбежать; влетать / влететь комната своя комната бросать / бросить сумка, портфель софа, кушетка 62
гладен (гладка, гладко, гладки) голодный (голодная, голодное, голодные) не ща отвръщам / отвърна приготвям / пригбтвя чистя, почйствам / почйстя Почистй стайте! само тоалётна мйвка / мйвки(те) Не ей права! всйчки(те) стаи отнёмам / отнёма (врёме) разг, не хочу отвечать / ответить готовить / приготовить чистить / почистить; убираться / убра i ы и Приберись в комнатах! только туалет раковина / раковины Ты не права! все комнаты отнимать / отнять (время); занимать / занять (время) ХОЛ изтрйвам / изтрйя прах бюрб секция / секции масичка библиотёка стол ъгъл премёствам / премёстя холл, гостиная вытирать / вытереть; стирать / стереть пыль письменный стол, бюро зд.: стенка столик зд.: полки, шкаф для книг стул угол передвигать / передвинуть; переносить / перенести под килим прахосмукачка слёд това) после J спалня спалнята на родйтелите кухня за кухнята хладйлник внасям / внеса мляко огледйло аптрё кьдё пйвечс прсгльщам / прсглътпа цслувам / целуна и 1лй шм / изляза пол ковер пылесос затем спальня спальня родителей кухня для кухни холодильник вносить / внести молоко зеркало прихожая где; куда больше проглатывать / проглотить целона гь / поцеловать выходить / выйти
Семейство (Семья) родйтели родители баща отец татко папа майка мать мама мама сии сын дъщеря дочь детё ребенок ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражен ний: Кто там?; она переодевается; я готовлю обед; раковины; письменный стол; полки для книг; она выносит стул в коридор; пылесос; мама входит в гости- ную; у меня нет времени; они из нашего класса; не больше двух часов; Росица целует маму. ® Скажите иначе. Семейство Боневи имат апартамент на площад «Ромен Ролан», блок 4; Тя бързо влиза в стаята; искаш ли да хапнеш нещо?; не искам нищо; Пламен измива банята; това отнема малко време; Росица пренася креслото в ъгьла; тя бързо изяжда салама; среща се с Настя и Андрей; Росица тръгва. @ Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Росица взема чантата от канапето; искам нещо; тя внася стола в стаята на Пламен; майката излиза от хода; ти вече не готвиш там; тя слага в хладилника мляко и салам; бавно; не по-малко; татко ви тръгва в четири часа. © Переведите выражения в скобках. Росица се качва на своя етаж и {звонит в дверь). Тя {влетает в свою комнаХ ту) и бързо се преоблича. Майката: Аз съм заета, {приберись в комнатах). Росица: Това може да направи и Пламен, {я спешу, у меня нет времени). Майката: И Пламен има какво да прави. Той {моет туалет, ванную, кори дор, чистит раковины). Росица: Аз правя повече — {убираюсь во всех комнатах). Майката: Но и това {не занимает много времени). 64-
(В) Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочетании. Росица чисти апартамента. Обикновено прави това под звуците на рок i I я ... и влиза в стаята на Пламен. Първо изтрива.... После изнася... и мне . В своята стая ... . С прахосмукачката ... в хола, а след това и килима . (я ы.рза,... с Настя и Андрей. Затова ... отхладилника мляко и салам.... изной, i, । шлама .... Тя обещава да се върне след ..., целува ... и .... <7> Ответьте на вопросы: 1. Къде живеят семейство Боневи? 2. Росица влиза в свояка стая. Какво прави тя? 3. Какво казва майката на Росица? 4. От колко стаи се състои апартаменты на Боневи? 5. Какво почиства Пламен? 6. Как Росица почиства апартамента? 7. Защо не почиства кухнята? Закъде бърза тя? 8. Яде ли Росица нещо? 9. Кота се връща бащата? 1 Нарисуйте план квартиры Боневых. <П1 Опишите вашу квартиру. ГРАММАТИКА Определенность и неопределенность имен существительных Грамматическим показателем определенности существительного, обозпа чающего определенный, известный и говорящему, и слушателю конкретный предмет, является артикль, называемый членной морфемой или определен ним членом (определителей член): Майката: Защо стблът е в коридора? {Мать Росицы видит стул в кори dope своей квартиры и спрашивает: Почему стул в коридоре?) Росица внася стола в стаята на Пламен. (Росица вносит этот сип и н комнату Пламена.) Артикль пишется и произносится в конце имени существительного и c.hiii по С ПИМ. Для обозначения неопределенных предметов (не конкретных, а предме ши «вообще») употребляется общая форма существительного (без членной морфемы): Каквб с това? — 1бва с с гбл. (Это с тул вообще, а не данный, конкретный । туи ) (>>
Имена собственные, обозначающие определенные, конкретные лица предметы, обычно употребляются без членной морфемы: Росица, Ббневи, София, Москва. Образование определенной формы имен существительных в единственном числе Мужской род Женский род Средний род подлежащее второстепенные члены полная форма -ЪТ, -ЯТ краткая форма -та -то стблът стола стаята канапёто хблът хода кухнята антрёто площадът площада чантата времето преподавателят преподавателя вечерта бюрбто пътят пътя радостта креслбто Большинство существительных мужского рода присоединяют членнук морфему -ът, -а. Членную морфему -ят, -я присоединяют существительные: ❖ с суффиксом -тел, -ар: преподавател — преподавателя^ преподавателя; учйтел — учйтелят, учи теля; лёкар — лекарят — лекаря; ❖ существительные на -й: герой — гербят, гербя; ❖ несколько слов, которые в русском языке оканчиваются в основном на мягкий согласный: път — пътят, пътя; сън — сънят, съня; ден — денят, деня. СОУДАРЕНИЕ Ударение в определенной форме сохраняется на том же слоге су- ществительного, что и в общей форме. ж Исключение: Ударение переносится на членную морфему: * у существительных женского рода, оканчивающихся па согласный: рйдост — радосттй, гбрдосг — гордостга; 66
* у некоторых односложны ' существительных .мужского рола: син — синът — сина /сыпь/, град — градът — града /град!,/, час — часът — часа/часъ[, сън — сънят[съп’ът/ — съня Inn’ll, деп — депят /ден’ът/— деня /день/ Мъж и жена пътуват към Варна. По пътя се редуват градове и села. След известно време мъжът казва на жената: «Вземи картата и виж много ли път ни оставадо Варна?» Жената разтваря картата, прекарва пръет по линията на пътя и казва: «Не, не е много. Оста- ват ни само два сантиметра!» чг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: звук — звукът, звука касетофон —... рок —... сандвич —... салам — ... площад — ... коридор —... П Модель: руснак — руснакып, руспака българин —... сърбин — ... армёнсц —... украйнсц —... татарин —... •» Модель: път — пътят, пътя преподавател — ... учйтел — ... трамвай —... писатсл — ... О Модель: град — градът, града син -... час —... мьж -... 67
© Модель: майка — мййката гимнастика — ... закуска —... минута —... белсжка —... стблица —... © Модель: радост — радостта гордост —... захар — ... вечер —... © Модель: йме — ймето детё —... леглб — ... момчё —... кафё —... училище —... канапё —... врёме —... Употребление определенной формы имени существительного в единственном числе (общее правило) Форма имени существительного с членной морфемой конкретизирует, вы делает предмет из всех остальных, ему подобных. Определенная форма суще ствительного упозребляется в тех случаях, когда: ❖ Предмет является единственным в данной конкретной обстановке: Росица звънй на вратата. {Росица звонит у входной двери — это конк ретная, единственная дверь). ❖ Предмет уникален, общеизвестен: Днес на небёто няма бблаци. {Сегодня на небе ни облачка). ❖ Предмет упоминается повторно: Росица взсма мляко и садам. Млякото бързо изпйва, а салама пре глъща по пътя към огледалото. {Росица берет молоко и колбасу. Моло- ко — то, что взяла — быстро выпивает, а колбасу съедает по дороге к зер калу). 6Х
❖ О предмете известно из предыдущей информации или в связи с други ми известными предметами: Бързам, за кухнята нямам врёме. {Я спешу, на кухню — в данной ситу ации речь может идти лишь о кухне квартиры семьи Боневых — у меня нет времени). Употребление общей формы имени существительного (общее правило) Общая форма имени существительного употребляется: ❖ При назывании предметов, в том числе при ответе на вопрос Каквб с кша? в конструкции Гона е ...: Какво е това? —Това е маса. При первом упоминании о предмете: Росйца отваря хладйлника и взёма мляко и садам. (Росица открывает vч юдильник — он единственный на кухне — и берет молоко и колбасу. Мы узка । м, что она берет. Об этих предметах сообщается впервые). Основываясь на общих правилах употребления определенной формы име пи существительного, можно выделить отдельные конкретные случаи: ❖ В повествовательном предложении при прямом порядке слов подлежа шее обозначает известный предмет, о котором сообщается что-то новое. По ному ПОДЛЕЖАЩЕЕ в болгарском языке обычно употребляется с членной морфемой: Майката влйза в хода. ❖ ПРЯМОЕ ДОПОЛНЕНИЕ может употребляться как с членной морфе мой, так и без нее: Аз пригбтвям обеда (Я сейчас готовлю обед на сегодня). Г’сли существительное — прямое дополнение составляет с глаголом-ска усмым единое целое и отвечает на вопрос что делаешь?(каквб правши?), го но существительное употребляется без членной морфемы: Какво прави Пламен? — Той пйе кафе. Существительное — прямое дополнение при личных глаголах ймам/нймчм и ос (личных глаголах йма/няма также обычно употребляется в общей форме В своята стйя ймаш ли кресло? — 116, нямам крсслб. В спалняга па роли гели гс нма ли крсслб? Не, гам няма крсслб.
❖ ОБСТОЯТЕЛЬСТВА могут употребляться и в общей форме, и в опре деленной. Так, ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ОБРАЗА ДЕЙСТВИЯ, обозначающи образ, способ или орудие действия и отвечающие на вопрос как?чем? (как? каквб?) обычно употребляются в общей форме: Росица отговаря с радост. Однако, подчиняясь общему правилу, обстоятельства могут употребляй ся и в определенной форме: Росица чисти килйма в хода с прахосмукачката. (Росица чистит кове в гостиной своим пылесосом). РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ © Модель: майка — Майката влиза в стаята. баща —.... учителка —.... ученичка —.... дъщеря —.... @ Модель: канапе — Канапето е в ъгъла. х'—ч легло — .... ( кресло — .... бюро — ...., | огледало — .... J -V © Модель: обед — Обедът е на масата. салам — .... * сандвич — .... \ s. касетофон —.... © Модель: обед — Росица слага обеда на масата. салам —.... сандвич —.... касетофон —.... © Модель: Правя гимнастика —» Какво прави дъщерята ? — Дъщерята п гимнастика. Сънувам сън —> Какво прави дъщерята? — .... Пия кафе -> Какво прави дъщерята? - .... Закускам сандвич със салам —» Какво прави дъщеряга? — .... 70
Ф Модель: В хола има ли легло ? — Не, в хола няма легло. В хола има ли огледало? — Не,.... В хола имали канапе? — Не,.... В хола има ли бюро? — Не,.... В хола има ли хладилник? — Не,.... О Модель: закуска / обед —> Имаш ли закуска ? — Да, имам закуска. А обед ? — Не, нямам обед. стая / апартамент —».... библиотека / бюро —».... канапе / кресло ->.... мляко / салам —>.... Ф Модель: радост — Пламен отговаря с радост. гордост —.... удоволствие —.... готовност —.... Указательные местоимения для близко находящихся от говорящего лиц и предметов Единственноечисло М.р, Ж,р. тбзи — этот тази — эта ... .. £ Мн.число Ср.р. 1 това — это тёзи — эти В сочетании с указательным местоимением существительное употрсбля । । ( я и общей форме, так как местоимение само определяет, указывает па дан и и и предмет и заменяет членную морфему: гбзи стол — этот стул, тази улица — эта улица, това кресло — это кресло, гёзи стаи — эти комнаты. Указательные местоимения определяют имена существительные. Моего имение гова может употребляться самостоятельно: Кои с тов5? — 16ва с Росица Ббнсва (Кто >то?~ Это Росица Боневи.). Какво с гова? — Гона е учннищс (Что это?- Это школа.). 71
<3° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: диван — този диван, диванът, дивана площад —... коридор —... хладилник—... клас —... ъгьл —... © Модель: врата — тази врата, вратата маса —... мивка —... прахосмукачка —... стая —... библиотека —... © Модель: вечер — тази вечер, вечерта сутрин —... радост — .. гордост — ... захар —... 0 Модель: момче — това момче, момчето канапе —... бюро —... легло — ... кафе —... меню —... такси —... © Модель: минута — тези минута секции —... звуци — . бележки —... деца -... сънища —... ^УПРАЖНЕНИЯ ® Выпишите из текста урока существительные мужского рода. Образуйте них формы с полной и краткой членной морфемой, поставьте ударение. 7?
С!> Перепишите предложения, употребив существительные, дан- ные в скобках, с полной или краткой членной морфемой. Поставь- те ударение. 1. Семейство Боневи живеят в (град). (Град) е голям и зелен, юна е София, столицата на България. 2. (Ден) е хубав. Росица и 11 намен стават, пускат (касетофон) и започват (ден) под звуците п.1 рока. 3. Росица мие (под) в (хол). Тя бърза, но (хол) не е малък. 11ламен пита (преподавател) за нови книги. (Преподавател) in на на Пламен един учебник по история. 5. Майката мие (хла- да/шик). (Хладилник) стой в кухнята в ъгьла. 6. Росица яде по (път) към ан i ре п> (Път) не е свободен, в коридора има малка масичка и един стол. и Употребите существительные, данные в скобках, в определенной форме и ын,пените, почему она здесь необходима. I. В (училище) Росица се запознава с едно момче. (Момче) е от Сърбин, । ,1 nja се Олег. 2. Пламен тръгва за (Университет). (Ден) е хубав, (небе) е чип<» I (Майка) събужда (дъщеря), слага (закуска) на (маса) и отивав (хол). 4. (Паща) । < нръша в четири часа. (Обед) е вече готов и (семейство) сяда на масага. S • лсд (обед) Пламен премества (стол) от (бюро) към (касетофон), той седи и 41 гс вестници. 1»' iaMeHume местоимения именами существительными. Не забудьте обупот- />< члепии членной морфемы. 1. Пламен пие кафе. То е сладко. 2. Росица почиства апартамента. Той i ic с м,ш ьк. 3. Майката готви обед. Той е почти готов. 4. Пламен седи на едно крсс in Го е в ъгъла на стаята. 5. Росица чисти с прахосмукачката килима в спал и 11 а па родителите. Тя не е голяма. да Употребите существительные, данные в скобках, в определенной или общей форме. а) Пламен и Росица стават рано. Пламен пуска (касетофон) и прави (гим нт тика). Росица няма (времё).Тя бързосеизмива, закусва (сандвич), пне (чай) п и шиза. 6) Росица почиства (апартамент). Тя изтрива (прах) по (маса) в (хол), по ичнынотека), по (бюро) на Пламен. След това почиства (спалня) на роди ген и п и мие (под) в (коридор) и (антре). Отива в (кухня) и казва с (гордост) пл । майка); «Всичко е готово». W (йн,пените употребление общей и определенной формы существительных в текстах уроков Пи III.
ПЕРЕВОД Настя: Росица, у вас есть квартира в Москве? Росица: Да, мы живем на площади Ромена Роллана, дом 4. Настя: Квартира большая? Росица: Не очень большая — гостиная, спальня родителей, комната Пла- мена, и у меня есть своя комната. Настя: Ты сама убираешься в своей комнате? Росица: Не только в своей комнате, но и в гостиной. Вытираю пыль с пись- менного стола Пламена, чищу пылесосом ковер в спальне роди- телей. Настя: А что делает Пламен? Росица: Он убирается в туалете, ванной, чистит раковины. Настя: Кто убирает в кухне? Росица: В кухне убирается мама. Она готовит обед, а потом чистит рако- вину и моет пол. Настя: А я убираюсь только в своей комнате, просто нет времени.
Шестой урок Тема: Еда. Обед. Грамматика: * Глагольные да-конструкции. * Составное глагольное сказуемое. * Спряже ние возвратных глаголов в д а-конструкциях. * Спряжение модальных глаголов може, тряб- ва, не бива в составном глагольном сказуемом Какво имаме днес за обяд? Настя се връща от училище. Бързо се преоблича, взема бележника си и । «еда какво има за домашно. Майката: Какво се радваш толкова? Настя: Супер! Нямаме домашно по алгебра, а и урокът по история съвсем не е голям! Майката: Ясно! Значи, можеш да си починеш малко. I Гастя: Не, трябва да бързам. Имам среща с Роси и Андрей. Искаме да се поразходим. Майката: А пък аз искам първо да обядваш. 11астя: Не съм гладна, но ще хапна нещо. Какво имаме днес за обяд? Майката: Супа-топчета, кренвирши, салата. 11 астя: Пак кренвирши ... Майката: Добре де, може и без кренвирши. Настя: Нали знаеш, аз обичам пържолй, телешко задушено, печено пиле. Майката: Ти пък трябва да знаеш, че аз ходя на работа и нямам много свободно време да готвя всйчко това. 11астя: Добре, ами тогава яйца на очи. Майката: В неделя. В неделя всйчко може. 11асгя: А може ли да не ставам от леглото цял ден, отсутринтадо вечери ’ Майката: Искаш да спиш през деня и да четеш през нощта, така ли? I lacтя: Не, искам да спя цяло денонощие. Майката: Браво! И насън да ядеш печено пиле. 11астя: Нс бива да се шегуваш така! Манка га с тоили храпа га. Настя сяда на масата да обидна. 75
Ф- ЭТИКЕТ Добре! Добре де! Мнбго добре! Ясно! Браво! Супер! (мол. жаргон) Хорошо! Ну хорошо! Очень хорошо! Ясно! Понятно! Браво! (Отлично!) Здорово! ОТ СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ преоблйчам (се) / преоблека (се) взёмам / взёма белёжник глёдам домашно по... радвам се / зарадвам се значи почйвам си / почина си срёща обядвам обяд хапвам / хапна ще хапна супа-тбпчета переодеваться / переодеться брать / взять дневник смотреть домашнее задание по- радоваться / обрадоваться значит отдыхать / отдохнуть встреча обедать обед есть / съесть на скорую руку я съем (гл. в форме буд. вр.) суп с фрикадельками Внимание! Сущ. супа в болг. яз. — ж. р.! крёнвирши салата сосиски салат Внимание! Сущ. салата в болг. яз. — ж. р.! пак пържбла тёлешко задушено пёчено пйле пък готвя / сгбтвя амй (разг.) тогава яйца на очй снова, опять свиная отбивная тушеная телятина жареный цыпленок 1. а, но; 2. же готовить / приготовить а; но; но ведь тогда глазунья (яичница) Внимание! Ударение! 76
насън шегувамсе стбплям / стопля во сне шутить греть / согреть Обозначение времени ср ок денонощие ден нощ сутрин вечер сутки през денонощието в течение суток день през деня днем ночь през нощта ночью утро сутринта утром вечер вечерта вечером Внимание! Сущ. сутрин и вечер в болг. яз. — женского рода! цяло денонощие цял дён целые сутки цяла нощ целая ночь целый день цяла сутрин целое утро (цял дён = от сутринта до вечерта) цяла вечер целый вечер ЗАДАНИЯ । и Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- пай: Врать дневник; домашнее задание по истории; чему ты так радуешься?; нам ничего не задали по алгебре; ты можешь немного отдохнуть; во-первых; и не голодна; что у нас сегодня на обед?; у меня нет свободного времени гон» пн и. все это; весь день с утра до вечера; спать днем; читать ночью; целые су г hi, есть во сне; разогревать еду; садиться за стол; шутить. ® Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу. 11астя се прибира от училище; съблича едно нещо и облича друго; 1lai я проверява какво има за домашно; искаме да отидем на разходка; срсщам се с I'oi нца и Андрей; искам да спя цял ден и цяла нощ; сънувам, че ям печено и н не. J Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Настя огива на училище; домашното по история сытеем нс с малко; мо I.CH1 да поработит манко; искам да ям; лягам влеглото; цял дсп; прет попиа; । швам от масага. 7/
@ Переведите словосочетания в скобках. Връщам се (из школы). Бързо (переодеваюсь и беру) бележника си. Много се радвам, че (нам ничего не задали по алгебре). (Уменя сегодня встреча) с Роси и Андрей. Искам заедно (отдохнуть). (Яразогреваю суп) и обядвам. ® Вставьте вместо точек необходимые по смыслу слова и словосочетания. В неделя Настя иска да не става от леглото.... Тя иска да спи ... и да чете ... J Аз пък искам да спя .... Обичам да се ... поне десет минути. Часовете започват в осем и половина. Цял ... съм заета. Имам възможност да си почина едва ... J ® Ответьте на вопросы. 1. Гладна ли е Настя? 2. Какво иска майката на Настя? 3. Какво има вкъщи за обяд? 4. Какво не искала яде Настя? 5. Какво иска тя вместо кренвирши? 6. Какво обича Настя? 7. Защо майката на Настя често приготвя кренвирши? 8. Вие обичате ли супа-топчета? 9. Кога ядете яйца на очи? 10. Какво ядете в неделя? ® Восстановите реплики в следующем диалоге: — Мамо, много съм гладна! Какво има за обяд? — Пак супа-топчета... Без супа не може ли? — Защо няма печено пиле или телешко задушено? — Добре, ами тогава поне яйца на очи. — Защо в неделя? Искам сега. Нали знаеш, не обичам супи и кренвирши! ГРАММАТИКА Глагольные ДА-конструкции В болгарском языке нет неопределенной формы глагола (инфинитива). Функцию инфинитива выполняет сочетание частицы да с глаголом настоя- щего времени: Я хочу пить. — Искам да п ня. 78
Составное глагольное сказуемое Составное глагольное сказуемое состоит их двух глаголов, соединенных частицей да. Обе части составного глагольного сказуемого согласуются с под нежащим в лице и числе: Лицо » Ед. число Мн. число ? 1 бързам да вляза бързаме да влезем 2 бързаш да влёзеш бързате да влезете , 3 бърза да влёзе бързат да влязат Первый компонент составного сказуемого свободен (выбор формы вре- мени, места в предложении). Второй компонент следует сразу же за частицей на и всегда употребляется только в форме настоящего времени: Бързам първа да вляза в банята. Настя бърза първадавлёзе в 66ня га. Не путайте с изъяснительными придаточными, где глаголы, соединен пыс частицей да, употребляются в разных лицах и числах. СРАВНИТЕ! Искам да обядвам. Искам да обядваш. Я хочу пообедать. Я хочу, чтобы ты пообедала. Обяснение — Младежо, очаквам.да ми обясните защо во дите д ьщеря ми вкыци в шест часа сутрйнта! — За съжаление, в седем започвамработа! ' РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ: О Модель: Андрей обича да става рано. Ти .... Аз .... Те.... Пне.. . Вне .... 79
@ Модель: Росица обйча да чете. Ние.... Ти .... Аз.... Те.... Вие .... © Модель: Аз бързам да седна на масата. Вие .... Ти .... Елена.... Ние.... Те .... Внимание! ® Модель: Настя иска (аз) да стана рано ти .... той... . ние.... вие.... те.... ® .Модель: Майката иска децата да обядват. вие.... ние.... Олег.... ти.... аз.... Спряжение возвратных глаголов в ДА-конструкциях Лицо Ед: число Мн. число 1 обйчам да се мйя обйчаме да се мйем 2 обйчаш да се мйеш обйчате да се мйете з обйча да се мйе обйчат да се мйят Лицо Ед. число Мн. число . ... I ' обйчам да си мйя косата обйчаме да си мйем косата 2 обйчаш да си мйеш косата обйчате да си мйете косата 3 обйча да си мйе косата обйчат да си мйя г косата ко
Возвратные частицы се и си всегда ставятся между частицей да и следую щим за ней возвратным глаголом: Обйчам да се излежавам понё 10 минути. Если возвратным является первый компонент составного глагольного ска немого, частицы се и си подчиняются общим правилам: стремятся опереди и. । лагол, но не занимают первого места в предложении: Аз се страхувам да закъснёя. Страхувам се да закьснёя. чУ’ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица обйча да се излежава. Ние... Ти... Аз... Олег... Вие... Те... Ф Модель: Андрей бърза да се върне вкъщи. Ти... Ние... Аз... Вие... Елена... Те... © Модель: Ти се страхуваш да закъснееш. Настя... Аз... Олег... Те... Вие... Ние... Ннимание! О Модель: Андрей иска (ние) да се запознаем с Олег. аз... ти ... Роси ... вне... I lac гя и Елена ... Hi
@ Модель: Нямам нищо против Олег да се срещпе с Андрей. ние... ти... Роси и Настя ... вие... Спряжение модальных глаголов МОЖЕ, ТРЯБВА и НЕ БИВА в составном глагольном сказуемом в настоящем времени Лицо Ед. число Мб. число 1 спя спйм 2 ' мбже да спйш мбже да спйте з спи спят Лицо Ед. число Мн. число 1 , 2- бързам бързаме . 2 трябва да бързаш трябва да бързате ' 3 бърза бързат Лицо Ед. число Мн. число J : 1 не бйва да се шегувам не бйва да се шегуваме 2' Л се шегуваш се шегувате " 3 се шегува се шегуват Мбже да ... {можно...), трябва да ... {нужно...) и не бйва да ... {нельзя...) не изменяются по лицам и числам. Форма лица и числа глагола, следующего за компонентом да, зависит от лица субъекта действия. Вопросительная частица ли ставится между модальным глаголом и да-кон- струкцией: Мбже ли да спя цяло денонощие? — Можно мне спать целые сутки ? Трябва ли да бързам? - Мне нужно спешить? Отрицательная частица не ставится перед модальным глаголом: Не мбже ли да си почйнеш малко? — Нельзя ли тебе немного отдохнуть ? Не трябва да се връщаш толкова късно. - Тебе не следует во вращаться так поздно. -Н2
— Едва ггьржола, молй-; — Судоволствис. -Може и без удоволствис, но с повече тар птура (больше гарнира). РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Може да пусна касетофона. Ти... Вие... Те... Елена... Ние... © Модель: Аз трябва да се върна вкъщи на обяд. Ти... Те... Аз и Пламен... Ти и Настя... Той... ® Модель: Аз не бйва да чета толкова. Елена и Андрей... Ти... Росица... Ние... Вие... О Модель: Hue може ли да си починем малко ? Аз ... Олег Вие. Те... Ти... о Модель: Ти не трябва ли да отидеш на училище? Аз... Елена... Нис... Вис ...
УПРАЖНЕНИЯ Ф Трансформируйте текст, используя в функции подлежащего аз, ти, ние, вие, те. Настя се връща от училище. Тя не иска да пише домашното. Не иска да чете. Настя иска да спи и да не става от леглото цяло денонощие. Всйчко това е възможно, но чак в неделя. А сега Настя сяда на масата да обядва и след това отива да се поразходи с Росица и Андрей. @ Согласуйте данные в скобках глаголы-сказуемые с подлежащими. Переведи- те полученные предложения на русский язык. а) Образец: Настя {искам да се запозная) с Андрей. —> Настя иска да се запознае с Андрей. 1. Настя {бързам първа да вляза) в банята. 2. Росица {обичам поне пет мину- та да се излежавам) сутрин. 3. Олег и Андрей {не обичам да се мия). 4. Ние {страхувам се да закъснея). 5. Момичетата {обичам да серазхождам) из града. 6. Вие {обичам да се връщам) заедно. б) Образец: Настя иска ние {да се запозная) с Андрей. —> Настя иска да се запознаем с Андрей. 1. Момичетата искат ние {да се поразходя) заедно. 2. Олег иска аз {да пока- ня) Росица. 3. Майката предлага на Андрей заедно {да обядвам). 4. Учителката предлага на учениците първо {да напиша) контролното. 5. Аз обичам ние {да се връщам) заедно. 6. Те искат ти {да си почина) малко. ® Завершите предложение. Образец: Нямам много свободно време ... (обедать) —> Нямам много свободно време да обядвам. 1. готовить все это; 2. гулять; 3. отдыхать; 4. делать гимнастику; 5. делать домашнее задание; 6. причесываться; 7. переодеваться. ® Трансформируйте полученные выражения из упражнения используя в фун- кции подлежащего ти, Елена, ние, вие, те. ® Трансформируйте текст, начав его со слов «В неделя е възможно...». В неделя не ставам рано, не бързам за училище. Лежа си в леглото цял ден. Не се мия и не се реша. Не се страхувам да закъснея. Починам си от сутринта до вечерта. Спя и сънувам сладки сънища. НИ
(и) Завершите вопросительные фразы по образцу: а) Образец: Защо ставаш толкова рано? — Не бива да ставаш! 1. Защо се шегуваш така? 2. Защо пускаш касетофона? 3. Защосе upi.iii.rii толкова късно? 4. Защо Настя закъснява? Защо се мият половин час? 6. 1аш< 11ламен чете през нощта? 7. Защо спят през деня? б) Образец: Искаш ли да отидем заедно? — Трябва да отидем! 1. Искаш ли да се поразходим малко из града? 2. Искате ли да се срещнел пред входа в 5 часа? 3. Иска ли да се събуди сам? 4. Искат ли да отидат в нарка' S. Искаш ли да се запознаем? 6. Росица иска ли да обядва? 7. Искаме ли да смс добрй ученици? (Г Трансформируйте предложения, используя в функции подлежащего данные i скобках слова. 1. Може да закусиш сандвич със садам (Олег, аз, ние, те, Вие). 2. Може д. i ня до 9 часа (ти, Елена, Росица и Настя, ние, вие). 3. Трябва да стана в 7 чпс< (тя, ние, ти, те, ти и Олег). 4. Трябва да се върнеш навреме (той, ние, тс, a i, вне, Андрей). 5. Не бивада си обличаш шлйфера! (Росица, ние, те, Вие, ai). 6 11с бива да се шегуваш така! (Настя, аз, ние, те, вие). П!) Согласуйте данные в скобках глаголы-сказуемые с подлежащими. 1. Андрей (искам да поканя) момичетата на разходка. 2. Настя (трябва ди иипиша) домашното. 3. Момичетата (искам да се поразходя). 4. Днес денди (тоже да спя) до 10 часа. 5. Пламен (не бива да чета) цял ден, от сутрин га д< всчсрта. 6. Ние (не бива да закъснявам) за училището. 7. В неделя майка га (тряб ва да си почина). ПЕРЕВОД У нас сегодня пять уроков. Нет урока истории. Мы очень рады и хотнм ш много погулять. Я возвращаюсь домой, быстро переодеваюсь, но дома мама. Она хочет, чтобы я сначала пообедала. Мама: У нас сегодня на обед салат, суп с фрикадельками и тушеная геля тина. Настя: Опять телятина... Мама: А ты хочешь с угра до вечера есть сосиски?! Настя; Можно свиные огОннные. Н5
Мама: Хорошо! Ночью, во сне. А сейчас — тушеная телятина! Мама разогревает еду, и мы садимся за стол обедать. Мама: Не надо так спешить! Настя: Мне нужно встретиться с Роси и Андреем. Мама: Сначала нужно хорошо пообедать. Настя: А можно мне вернуться не в пять часов, а в шесть? Мама: Можно. Сегодня все можно. Настя: Здорово! У нас полно (много) времени, и мы можем хорошо погу лять!
Седьмой урок Тема: Прогулка. Транспорт. Грамматика: * Множественное число имен суще- ствительных * Образование определенной формы су- ществительных во множественном числе. * Изъясни- тельные придаточные предложения с союзом че. * Вопросительные изъяснительные придаточные пред- ложения. * Прямая и косвенная речь. Къде да отидем? Часът е 2 без 5. Росица слиза долу и вижда Настя с Андрей. Андрей: Много си точна. 11астя: Момичетата никога не закъсняват! Андрей: Тогава трябва да признаем, че ти правиш изключение. Госица: В 4 часа трябва да съм вкыци. А сега накъде? 11астя: Може да отидем в центьра на града. Там има много интересни места: музеи, кина, театри, изложби. На Театралния площад, например, се намират 3 театьра и вески един от тях е забележителен архитектурен паметник. Госица: С какво да пътуваме? 11астя: Може да вземем тролей. Андрей: Защо не такси?! 11астя: Таксита има, ами парични знаци? Андрей: С метрото може да стигнем до центьра без прехвърляне. Росица: Пеша не може ли? Андрей: Ами това са километри път. 11нстя: Не повече от 5-6 километра. Росица: Щом е толкова далече, предлагай да се поразходим из най-близкия парк. Настя: От всички московски паркове най-много обйчам този. Той е много стар. Андрей: Тук има игралпи автомата, различии атракции. Настя: И хубави архигскгурии памстници! Андрей: I (объркапа си па гема памегпипи! К7
Росица: В последний брой на вестник «Московски новини» има интересна информация за два паметника от този ансамбъл. Андрей: Томове литературни произведения, събрани съчинения, вестници, учебници. Как имате време за всичко? Аз пък нищо не успявам. Настя: Не бива да спортуваш толкова! Младежите отиват до най-близката спирка, качват се в тролея и сядат. Защо да не си починат, щом има свободни места. правя изключёние цёнтър място кйно театър изложба площад быть исключением центр место кинотеатр театр выставка площадь Внимание! Сущ. площад в долг. яз. — мужского рода! ЭТИКЕТ — Как може да стйгнем до ...? — Трябва да взёмете трамвай № ... (тролёй, автобус и пр.). — До ... може да стйгнете пеш(а) (с трамвая, метрото, автобуса, с трамвай № 1). СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ слйзам долу слйзам от тролёя Слйзате ли? качвам се горе качвам се в/на тролёя Качвате ли се? Сядате ли? Къдё да отйдем? А сега накъдё? пътувам с тролёй автобус(рейс) трамвай таксй влак метрото със самолёт С какво да пътуваме? с прехвърляне / без прехвърляне вйждам / видя точен (точна, точно, точни) нйкога признакам / признал — Как нам добраться до ...? — Вам нужно сесть на трамвай № ... (троллейбус, автобус и т.п.). — До ... можно дойти пешком (доехать на трамвае, на метро, на автобусе, на трамвае № 1). спускаться вниз выходить из троллейбуса Вы выходите? /разг.: Вы сходите? подниматься вверх садиться в/на троллейбус Вы садитесь? (в троллейбус, трамвай и т.п.) Вы садитесь? (в троллейбусе, трамвае и т.п.) Куда пойти? А сейчас куда? (в каком направлении?) ехать на троллейбусе (троллейбусом) автобусе (автобусом) трамвае (трамваем) такси поезде (поездом) метро лететь на самолете (самолетом) На чем поедем? (Как поедем?) с пересадкой / без пересадки видеть / увидеть точный (пунктуальный) никогда признаваться) / призма гь(ся) Театралният площад Червёният площад намйрам (се) / намёря (се) всёки (всяка,всяко) всёки едйн от тях забележителен паметник парйчни знаци; парй киломётър не повече от... щом толкова далёче предлагай / предложа в най-блйзкия парк най-много игрален игрален фйлм разлйчен атракция побъркан съм на тёма... послёден брой вёстник списание «Московски новинй» ансамбъл том / томове литературни произведёния събрани съчинёния учебник / учебници спортувам успявам / успёя спйрка Театральная площадь Красная площадь находить(ся) / найти(сь) каждый (каждая, каждое); любой (любая, лкЛ । каждый из них замечательный памятник дензнаки;деньги километр не более... если, раз так далеко предлагать / предложить в ближайшем парке больше всего игровой художественный фильм различный, разный аттракцион помешан на... последний номер газета журнал «Московские новости» ансамбль том / тома литературные произведения собрание сочинений учебник / учебники заниматься спортом успевать /успеть остановка K<S SO
П ыуване без кондуктор Пита г един габровсц защо слизан се качва на всяка трамвайна спирка; - За да кажа на контролата, че току-то съм секач ил. ^ЗАДАНИЯ ф ! 1айдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже кий: Спускаться вниз; я должна быть дома; куда поедем?; каждый из них; н: чем поедем?; почему не на такси?; можно добраться без пересадок; а пешкоь можно?; погулять в ближайшем парке; быть помешанной на ...; собрание со чнпсний; как вам хватает времени на все? ® Найдите в тексте видовые пары (несовершенного вида) глаголов. Сляза, видя, закъснея, отида, намеря, предпочета, предложа, обикйа, ус нем, тръгна. ® Найдите в тексте видовые пары (совершенного вида) глаголов. Признавам, отивам, стигам, разхождам се. (£> Переведите выражения в скобках. I. Росица {спускается вниз и видит) Настя и Андрей. 2. В 5 часа {ты дол жен быть дома). 3. Може ли да стигнем до центьра {без пересадок). 4. Оле: иска да стигне до парка {пешком). 5. {У Насти хватает времени на всё), а пы а । нйщо не успявам. 6. {На Театральной площади) се намират {3 театра и . кинотеатра). Ф Вставьте вместо точек необходимые предлоги. I. Росица се връща ... училище. Пламен отива ... Университета. Настя сти га ... спирката ...тролея. Олег отива ... най-близкия парк. Майката отива .. центьра... града. 2. Младежите искат да отидат ... центьра ... града. Те вземат тролей № 9 Качва г ее ... тролея и пътуват 10 минути. Слизат... тролея... последната спир ка и след това вървят пеш ... Червения площад. 3. — Как може да стигнем ... Театралния площад? — ... Театралния площад може да стигнете ... метрото. А ... тролей може ли? — Щом не искатсда иъгувате ... метрото, можеда вюмсц- тролей № 2. •Л)
® Восстановите реплики в диалоге. — ? — До центьра може да стигнете с метрото с едно прехвърляне. — ... ? — Не, без прехвърляне не може. — ... ? — Не, с тролей също няма да стигнете без прехвърляне. —... ? — Трябва да вземете № 4 и да слезете на спирка «Алексеевская». След това те пътувате с тролей № 9 до «Лубянка». Това е последната спирка на маршрута. ® Расскажите, как можно добраться до Университета. ® Ответьте на вопросы. 1. В колко часа се срещат приятелите? 2. Закъсняват ли момичетата? 3. Какво предлага Настя? Защо? 4. Какво има в центьра на града? 5. Какво е предложението на Росица? 6. Какво има в най-близкия парк? ГРАММАТИКА Множественное число имен существительных женского рода Рд. число Окончание ; Л/и. число излбжба -и изложби атракция атракции информация информации вечер вечери ОСОБЫЕ ФОРМЫ: мйсъл — мйсли песен — песни рькй — ръцс Ударение неподвижно. 91
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ: О Модель: столица — столицы закуска — ... бележка —... врата —... чанта — ... среша —... © Модель: стая — стаи кухня — ... спал ня —... секция —... баня —... © Модель: вечер — вечери сутрин — ... нощ —... Множественное число имен существительных среднего рода Имена существительные, оканчивающиеся на -о, -це, -ище получают окон чание -а. Имена существительные, оканчивающиеся на -е и на -и, -у, -ю ино странного происхождения —та; на -не и -ие (-ние) — -(и)я. Ед. число Окончание -а Мн^число^ Примечание ...... .....' :.. . .... . з място легло лице места легла лица Ударение на окончании; перегласовка я/е училище учйлища Ударение неподвижно антрё момчё такси -та антрёта момчёта таксйта занятие упражнение -я занятия упражнения Ударение неподвижно прсхв(.рляне -ИЯ нрс хворая пия ч>
ОСОБЫЕ ФОРМЫ: око-очи дървб (дерево) — дървёта дървб (полено) — дърва детё — деца цвете — цветя РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: изключение — изключения произведение —... съчинение —... списание — ... изречение — ... упражнение —... 0 Модель: кресло — кресла огл едало —... бюро —... кино —... Внимание! място —... мляко —... Ф Модель: момйче — момичета момче — ... море —... пиле —... О Модель: канапе — канапета кафе —... антре —... такси —... меню —... Множественное число имен существительных мужского рода Имена существительные мужского рода имеют две формы множествен- ною числа: простое множественное (без указания количества) и счетное мно- жественное (после числительных и слов «колко?» и «няколко»): много ав- KiM.'iTH, но: 3 автомата (Колко автомата? — Няколко автомата.).
Имена существительные, обозначающие лиц мужского пола, не употреб- ляются в форме счетного множественного числа. Простое множественное число образуется с помощью окончаний -ове (- сие) и -и. Выбор окончания определяется количеством слогов в слове: к одно- сножным присоединяется окончание -ове (-еве), к многосложным — оконча- и не -и. Сравните: стол — столове, брой — броеве, но: площад — площади. Счетное множественное число образуется независимо от количества сло- । он в слове с помощью окончания -а (-я): стол — 4 стола, площад — 3 площада, трамвай — 2 трамвая Ед.число Простое мн. число Счётное мн. число . много колко?, няколко, 2 и т.п. град градовё града § о стол столове стола парк паркове парка брой броеве (на -Й) броя (на -Й) автомат автомата автомата сандвич сандвичи сандвича музей музеи музёя (на -Й) часовник часовници О' часовника вёстник 6 к «к вёстници ь. К вёстника о носорог алманах носорози алманаси ык ь ы S носорога алманаха 2 тейтър театри 1 театьра 3 Z. ансАмбъл й ансамбли ансамбъла българин гражданин 2 - < - 5 .. с бъл гари граждани о й 8g — ли гьр .3 лйтри литра мёгьр мётри мётра УДАРЕНИЕ При образовании форм множественного числа с помощью окончания -и, как и при образовании форм счетного множествен- ного числа,ударение не изменяется. 91
ОСОБЫЕ ФОРМЫ: човёк — хора — души ден — дни — дёна / дни зъб — зъби — зъба знак — знаци — знака внук — внуци мъж — мъжё брат — братя Колко месеца има годината? Момиче пита жена с бебс: х — На колко годили е вашего момиченце? — На тринайсет месеца. С2* - Шегуватё се. Годината има само дванайсет месеца. ' РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: един стол — много столове — пет стола нож —... том — ... парк —... хол —... час —... W Модель: един апартамент — много апартаменты — три апартамента коридор — ... диван —... килим —... площад —... I > Модель: един часовник — много часовници — колко часовника ? учебник —... урок — ... будилник — ... хладилник —... паметник —... О Модель: един българин — много българи сърбин — ... югославянин — ... англичанин — ... францу mu — ... 1 раж/iaiiiui 95
<D Модель: един прозорец — много прозорци — няколко прозореца ансамбъл —... километьр —... ъгъл — ... театър —... Образование определенной формы имен существительных во множественном числе Мн. число Определенная форма на-а,-я -та места местата упражнения упражнёнията таксйта таксйтата на-и,-е -те закуски закуските белёжки белёжките паметници паметниците градовё градовёте ръцё ръцёте й Ударение неподвижно. и РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: дете — деца — децата училище —... семейство —... бюро —... огл едал о — ... кино — ... © Модель: прахосмукачка — прахосмукачки — прахосмукачките стая —... спалня —... супа —... салата —... среща — ... 96
© Модель: хладилник — хладилници — хладилниците паметник —... бележник —... урок —... съпруг — ... О Модель: парк — паркове — парковете под - ... ХОЛ — ... блок — ... Ф Модель: антре — антрета — антретата канапе —... пиле —... такси —... ф Модель: площад — площадът — площади — площадите автомат —... кренвирш — ... мл ад еж — ... Изъяснительные придаточные предложения с союзом ЧЕ Изъяснительные придаточные с союзом че употребляются в сложноподчи- ненных предложениях, в главной части которых сказуемое выражает оценоч- ную, речевую, мыслительную, эмоциональную деятельность или состояние: Мйсля, Казвам, Радвам се, d Перед союзом че ставится запятая: Тогава трябва да признаем, че тй правиш изключёние. че с метрбто мбже да стйгнем до цёнтъра без прехвърляне. РАБОТАЙТЕ ПО МОЛКИ 1 О Модель: В парка има игрални автомата. —» Мисля,че в парка има игрални автомати. Може да отидем в най-близкия парк. —> .... Може да стйгнем до центъра на града с тролей № 9. —» .... В Москва има чабележителни архитекгурни паметници. -э .... Момичетата ни наги са точни. —> .... Момичсг.па пма1 време за всйчко. —> .... 97
Вопросительные изъяснительные придаточные предложения Вопросительные изъяснительные придаточные предложения присоедини югся к главному с помощью вопросительных местоимений, местоименных на речий и частицы ли: Настя не знае къдё да отидат. Росица пита с какво да пътуват. Андрей не знае има ли в парка играл ни автомати. ё В сложноподчиненных предложениях с вопросительными изъяснител! иыми придаточными запятая не ставится. <Г' РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ О Модель: В колко часа трябва да е вкъщи Настя ? —» Росица пита в колко часа трябва да е вкъщи Настя. Колко театьра има на Театралния площад? Има ли музеи в центьра на града? Къде се намира най-близкият парк? —>.... Има ли в парка атракции? —> .... Кой парк обича Настя? Прямая и косвенная речь Прямая речь Косвенная речь Повествовательные предложения Настя казва: «От вейчки московски паркове нйй-мнбго обичам тбзи.» Настя казва, че от вейчки московс- ки паркове най-мнбго обича тбзи. Вопросительные предложения Роси нита: «С каквб да пътуваме?» Роси пита с каквб да пътуват. Г Как и в русском языке, при трансформации прямой речи в косвенную мо жег меняться лицо глагола и местоимения: Андрей казва: «Аз пък нйщо не успявам». Андрей казна, четой пък нйщо не уснява. 98
цГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Настя казва на майката: — Нямам домашно по алгебра. —» Настя казва на майката, че няма домашно по алгебра. Роси казва на Пламен: — Не съм гладна. —» .... Майката казва на Росица: — Искам първо да обядваш. —» .... Настя казва на Андрей: — Имам среща с Роси. —>.... Момичетата казват на Олег: — Трябва да бързаме. —> .... Майката казва на Пламен: — Аз ходя на работа и нямам много свободно време да готвя всйчко това. —> .... 0 Модель: Настя пита майката: — Какво имаме днес за обяд? Настя пита майката какво имат днес за обяд. Майката пита Настя; — Какво се радваш толкова? —>.... Пламен пита Росица: — Защо ставаш толкова рано? —>.... Настя пита Росица: — Ти в колко часа ставаш? Сама ли се събуждаш? —>.... Андрей пита момичетата: — В колко часа ще се срещнем? —>.... ^УПРАЖНЕНИЯ Ф Согласуйте существительные со словами един, този, някол- ко, много. Автобус, брой, километьр, час, парк, театьр, урок, град, /к-те, момйче, песен, площад, място, кино, такси, учебник, вестник, приятелка, око, занятие, легло, ръка, ден, зъб. Образуйте определенную форму существительных в един- ственном и множественном числе. Кафе, пищов, приятелка, будилник, баня, коса, панделка, изключеиие, памстник, прехвърляне, ансамбъл, том, произведение, списание. Cl1 Существительные, данные в скобках, употребите в форме множественного числа. I. В училищсто има много (касетофон). Пламен има 2 (касетофон). 2. В Москва има мною (парк} Коико (нарк) има в София? 3. С метрото може да
с ги гнем до центьра с 3 (прехвърляне). 4. Елена има много (брой) на това списа- ние. Аз също имам няколко (брой). 5. До центьра на града има много (кило- метър) път. Колко (километърУ! 6. Росица има много (учебник), 3 (вестник) и ‘ (списание). Ф Существительные, данные в скобках, употребите, если это необходимо, J определенной форме. I. (Момичета) бързатза училище. (Момичета) разговарят. 2. Боневи има1 (деца). (Деца) живеятв Москва. 3. Росица изтрива (прах) от (бюро) на Пламен, (секции и столове). Тя чисти (килим) в (спалня) на (родители) с (прахосмукач- ки). 4. (Град) не е голям. 5. Настя предпочита да пътува с (тролей). 6. Днес имаме много (уроци). (Уроци) започват в 9 часа. ® Трансформируйте предложения в придаточные изъяснительные, присоеди- нив их к главному предложению Пламен мисли. I. Годйната минава бързо. 2. В началото на юни мота да замина за Бълга- рия. 3. Може да се поразходим из града. 4. Април и май минават бързо и всич- кн «апочват да мислят за лятото, за почивката. 5.Трябва да се запозная с Ната ша. 6. Момичетата никога не закъсняват. © Трансформируйте предложения в изъяснительные придаточные, присоеди- нив их к главному предложению Росица още не знае. I. В колко часа свършва урокът? 2. Кога започва междучасието? 3. Къде кнвсе Андрей? 4. От кой град е Олег? 5. Каква е по народност Настя? 6. С какво ла пътуваме? Ф Трансформируйте прямую речь в косвенную. I 11астя казва: «В центьра на града има много интересни места». 2. Росица ни га Пламен: «Кога заминаваш за България?». 3. Настя пита Олег: «Колко часа имаме днес?». 4. Олег отговаря на Настя: «Днес имаме 5 часа». 5. Госпо- дина га казва: «Росица е от България». 6. Майката пита Пламен: «Защо не ис каш да обядваш?». '/?• ПЕРЕВОД Росица очень пунктуальна. Она никогда не опаздывает. Без пяти два она с пускается вниз и встречается с Настей и Андреем. Росица: Куда пойдем? 100
Настя: Можно пойти в ближайший парк. Там много игровых автоматов, есть и интересные архитектурные памятники. Росица: Пешком можно добраться до парка? Андрей: Да, можно. Но нам нужно вернуться домой в 4 часа. Настя: Предлагаю поехать на троллейбусе. Андрей должен быть дома в 4 часа. Опаздывать нельзя! Андрей: До парка не более 2 километров. Думаю, можно успеть. Росица: У нас в распоряжении 2 часа. Молодые люди отправляются к центральному входу парка. По пути они продолжают разговаривать. Росица: Я сегодня должна убраться в квартире. Настя: А я должна пропылесосить ковры в двух комнатах. Андрей: И как вам на все хватает времени? Я ничего не успеваю! Настя: Ты много занимаешься спортом. Любишь читать ... Росица: Я тоже люблю читать и не люблю убираться в квартире. КН
Восьмой урок Тема: В столовой Грамматика: * Количественные числители ные. Формы числительных. * Определенная форма количественных числительных. * Личи но-мужская формаколичественных числитель-1 ных. * Формы имен существительных в сочетал нии с числительными. Компанията си похапва Следобед. Часовете са вече към края си. След училище Олег има среща с баща си. В събота цялото семейство иска да отиде някъде в Подмосковието - да се поразходят, да направят снимки, затова трябва да купят ленти за видео- камерата и за фотоапарата. Олег решава да хапне нещо. Той отива в стола. Учениците, които след уроците посещават различии кръжоци, спортни сек- ции или факултативни занятия, обядват в училищния стол. Там Олег забеляз- ва Андрей. Той слага на таблата супа, пиле с картофи, три филийки хляб и два компота. Олег: Андрей, и аз искам да обядвам. За съжаление, няма чисти табли. Много те моля, вземи още едно пиле, две филийки хляб и един компот. Андрей: Добре, пилето и компота ще взема, а трите филийки хляб ще ни стигнат за двамата. Аз ще занеса всичко на масата, а ти помогни на момичетата. Олег се обръща и на опашката в бюфета вижда позната компания — Настя и Росица. Двете момичета чакат заедно и си купуват два сока и два чипса. Настя вече плаща и се кани да отмине. Олег: Настя, почакай. Колко струва един сок? Вземи и за мене. Настя (към продавачката): Моля, не два, а три сока. Олег дава на продавачката парите итримата тръгват към масата на Андрей. Андрей: Олег, в неделя искаме да се съберем у нас. Ако си свободен, ела. Много ще ми бъде приятно. 102
Олег: Хубава идея. С удоволствие ще дойда. За всеки случай дай ми i в<> номер. Андрей: 261-47-82. ЭТИКЕТ Покана (Приглашение) Заповядай(те) на гости у нас! Ела(те) у нас! Благодарим (благодаря) за поканата. Благодаря, ще дбйда (ще дойдем). С удоволствие. Приходи(те) к нам в гости! Приходи(те) к нам! Спасибо за приглашение. Спасибо, я приду (мы придем) С удовольствием. СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ: Часовёте са вече към края си някъде правя/направя снимки лента стол учйлищния(т) стол кръжбк спбртна секция табла филййка хляб Уроки подходят к концу куда-нибудь делать/сделать фотографии, фотографировать / сфотографирова i ь зд.: пленка зд.: столовая школьная столовая кружок спортивная секция поднос кусок хлеба Внимание! Сочетание беспредложное! моля / помбля много те моля вземй ще взёма ще ни стйгнат шнасям / занеся ще занеся помогай опашка стоя на опашка плащам / плагй просить / попросить очень тебя прошу возьми (повелительное наклонение г /. и >см; я возьму (будущее время гл. взема,) их нам хватит (будущее время гл. стигпа) относить / отнести я отнесу (будущее время гл. занеся,) помоги (повелительное наклонение гл. помоги, зд.: очередь стоятьв очереди платить / кшлагигь 10 <
капя ее отмипавам / отмйна помакай Колко струва? Вземй и за мене нродавачка мбля гръгвам / тръгна събйрам се / събера се йдвам / дойда ще дойда елй Много ще ми бъде приятно за всёки сличай дай ми намереваться что-то сделать отходить / отойти подожди (повелительное наклонение гл. чакам) Сколько стоит? Возьми и мне (для меня) продавщица зд.: пожалуйста отправляться / отправиться собираться / собраться приходить / прийти я приду (будущее время гл. дойда) приходи (повелительное наклонение гл. дойда) Мне будет очень приятно на всякий случай дай мне (повелительное наклонение гл. дам) чг ЗАДАНИЯ (D Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже пай: После занятий; вся семья; куда-нибудь; им нужно купить; что-нибудь; круж кп; суп; два кусочка хлеба; в очереди; цыпленок; чистые подносы; подожди сколько стоит?; деньги; мне будет очень приятно; дай мне твой телефон. ® Скажите иначе. Уродите завършват; Олег се среща с баща си; семейството иска да отиде на ра сходка; той иска да изяде нещо; трите филийки хляб ще ни бъдат достатки 1111; 11 астя вече иска да отмине; Олег дава пари на продавачката; кажи ми твоя номер. (3) Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Вреди часовете; той се връща от стола; той взема от таблата ...; мръени га(»ли; двсте момичета стоят поотделно; Настя се кани да дойде; зает; аз ще доносавсйчко. < Объясните употребление общей и определенной формы существительных а 2-х первых абзацах текста урока. 104
® Переведите выражения в скобках. Семейството на Олег обича да ходи в Подмосковието — (погулять, пофо пюграфировать). (Ив эту субботу) те решиха да направят такава разходка. По ш това (нужно купить пленки для фотоаппарата и видеокамеры). С тези рабо 1 и се занимават Олег и баща му. Преди срещата с баща си Олег (хочет переку < ить). Той (входит в столовую) и вижда Андрей. Олег моли Андрей да вземе и и него (цыпленка с картофелем, два кусочка хлеба и один компот). (Оба при тпеля) сядат на масата и (замечают) Настя и Росица. (Девочки не обедают в столовой), те само пият сок. (ф Восстановите реплики в диалогах. — Олег, къде отиваш? — Защо, обикновено ти не обядваш в стола. — Тогава трябва да побързаме. Може да има опашка. Приятелите влизат в стола. — Какво да взема за тебе? — А аз ще взема само пиле с картофи. — Какво ще пиеш? — Той се продава в бюфета. — (Към продавачката):... Олег плаща и се връща към масата на приятеля си. Ф Ответьте на вопросы. I. Защо Олег решава да хапне нещо в стола? 2. Какво слага Андрей на таблата? 3. За какво Олег моли Андрей? 4. Кого вижда Олег на опашката в бюфета? 5. Какво си купуват момичетата? 6. Какво казва Андрей на Олег? •0> Опишите сценки. I. Вы хотите пообедать в столовой. Зовете с собой подругу. Она идс! с Вамп, in > когда видит, что в этот день нет ее любимых блюд, берет в буфете лишь сок и чипсы. 2. В воскресение к Вам в гости приходят друзья. Пригласите еще одною плпоклассника, дайте ему сноп адрес и телефон. НЬ
ГРАММАТИКА Количественные числительные (Бройни числйтелни имена) Количественные числительные в предложении могут употребляться са мосгоятельно в качестве названия отвлеченного числа и в функции опреде 1СПИЯ имени существительного. 1 едйн, една, едно, еднй 21 двайсет и едно 2 два, две 22 двайсет и две (и т.п.) 3 три 30 трййсет (трйдесет) 4 чётири 40 четирййсет (четйридесет) 5 пет 50 петдесёт 6 шест 60 шейсёт (шестдесёт) 7 сёдем 70 седемдесёт 8 беем 80 осемдесёт 9 дёвет 90 деветдесёт 10 дёсет 100 сто 1 1 сдинайсет (единадесет) 101 сто и едно (и т.п.) 12 дванайсет (дванадесет) 121 сто двайсет и едно (и т.п.) 13 тринайсет (тринадесет) 200 двёста 14 чстиринайсет (четиринадесет) 300 трйета 15 нсгнайсет (петнадесет) 400 четиристбтин 16 шестнайсет (шестнадесет) 500 петстбтин 17 ссдемнайсет (седемнадесет) 600 шестстбтин 18 оссмнайсет (осемнадесет) 700 седемстбтин 19 дсвстнайсет (деветнадесет) 800 осемстбтин 20 двайсет (двадесет) 900 деветстбтин 1 000 хиляда (но: хйляди) I 000 000 милибн I 000 000 000 милнард 1(И>
Формы числительных Числительное 1 имеет формы трех родов: мужс- кого, женского и среднего: един, една, едно (в ед. числе) и мн. числа: еднй. Числительное 2 имеет две формы: мужского рода: два и женского и среднего: две. Внимание! В болгарском совпадают формы жен- ского и среднего рода. При счете, названии цифр, номеров телефонов числительные 1,2, а также t-ложные числительные, последнюю часть которых составляют 1 или 2, высту- па ют в форме среднего рода: едно, две, три, чётири...; двайсет и две; сто трйй- > г и едно. Съпругата е в банята: «1, 2, 3, 4, 5, 6 ...» Съпругът: — Какво правит, скъпа? Съпругата' «67, 68,69...» Съпругът: — Отговори, моля те, какво правит? Съпругата: «98, 99, 100! Помощ, в банята има стоножка!» 11ри обозначении количества предметов, числительные 1 и 2 (а также 21, .’и т.п.) согласуются в роде с определяемым именем существительным, а чис- '1111сльное 1 может иметь и форму множественного числа: м.р. едйн учебник два учебника ж.р. една кнйга две кнйги ер.р. едно пиемб две писма ПП 1.4. еднй чорапи (разг.) Остальные числительные по родам не изменяются и имеют одну форму: л/./л три учебника ж.р. трйкнйги ср. р. трйписма V составных числительных перед последним словом употребляется союз и: I I / сто чегйрпйсст и сёдсм; 319 — триста и дсвстпайсст. 107
Названия больших чисел — хиляда (тысяча), милион и милиард являются именами существительными; хиляда (ж.р.), милион и милиард (м.р.) соответ! ci вснно имеют формы мн. числа: хйляди и милибни, милиарди и счетную форму: милибна, милиарда. Хиляда (тысяча) в сочетании с числительными употребляется во множе- ственном числе и имеет ударение на первом слоге: три хйляди, сто двайсет и осем хйляди, триста и една хйляди и т.д. Милион и милиард в сочетании с числительными употребляются в счет- ной форме: осем милиарда, седемстотин петдесет и девет милиона и т.п. < г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: изложба —» една изложба — две изложби — четири изложби новина —>... майка —»... тетрадка —»... маса —>... книга —> ... © Модель: час —» един час — два часа — четири часа урок—»... блок —»... театьр —>... вход —»... тролей —»... вестник —»... Ф Модель: легло-У едно легло — две легла — четири легла училище —» ... кино —»... кафе —->... такси —»... момиче —>... Определенная форма количественных числительных - м.р. един ж.р. една ср.р. едно мн.ч. одни едйния(т) едната еднбто еднйте IOS
2 — м.р. два двата ж.р. две двёте ср.р. две двёте 3 — три трите ' Ударение неподвижно. Остальные числительные, оканчивающиеся на -а, присоединяют членную морфему -та: хиляда — хилядата. Числительные, оканчивающиеся на -е, -и, -о и согласный, присоединяю! •ценную морфему -те. dJ Ударение переносится на членную морфему: четири — четиритё; сто — стотё; двайсет — двайсеттё. У числительных, состоящих из сочетания двух или нескольких слов, член пая морфема присоединяется к последнему слову в соответствии с общим пра в илом: сто двайсет и двёте; двёста и двайсеттё. — Имам шест дъщери и всички са студентки. — О, сигурно е трудно да издържаш шест деца? — Не шест, а едийайует. Пегге от тяк са омъ- жени за студента. Лично-мужская форма количественных числительных Количественные числительные 2,3, 4, 5,6 и составные, оканчивающиеся и.। 2-6 (32, 46 и т.п.), в сочетании с существительными, обозначающими лип мужского пола, и при самостоятельном употреблении, если речь идет о лицах мужского пола или смешанной мужской и женской группе, получают особую мужскую форму: двама трййсет и двама грима сто и четирйма и т.п. чстирйма пстйма шестйма i(i')
Определенная форма у лично-мужских числительных образуется присое динением членной морфемы -та. Ударение неподвижно: двамата трймата трййсет и двамата и т.п. Оьвёт(анекдот) Двама души живеят заедно в едва кыца. Ед- I нага половина от кьщата е на единим, другата - на другия. Ед йният казва на другия: — Аз искам да купя твоята половина, за да бзде цялата кьща моя, но нямам пари., Тогава другият го съветва: — Продай своята половина и с парите купи моята. Формы имен существительных в сочетании с числительными Имена существительные в сочетании с числительным 1 употребляются единственном числе. С остальными числительными, в том числе и с состав ными, типа 21, 291 и т.п., имена существительные употребляются во множе ственном числе (а неодушевленные существительные и названия животных мужского рода — чаще в счетной форме): Мужской род Женский род С редний род пет учебника сто учебника / учёбници сто двайсет и един учебника/ учёбници пёт кнйги стб кнйги сто двайсет и една кнйги пёт писма сто писма сто двайсет и едно писма — Изброй митри животни, контоживсят в Африка. — Един крокодил и два хипогютама но
С лично-мужской формой числительных употребляется множественное число имен существительных: двама студента, четирйма ученйци. I РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: молив —» един молив, единият молив два молива, двата молива учебник—» вестник-» компот—» фотоапарат—> • Модель: снимка —» една снимка, едната снимка две снимки, двете снимки табла-» лента-» маса—» част—» възможност-» • • Модель: занятие —» едно занятие, едното занятие две занятия, двете занятия упражнение—» място—» училище—» семейство—» О Модель: студент —» един студент, единият студент двама студента, двамата студента ученик—» учител—» преподавател—> брат—» н УПРАЖНЕНИЯ <Г Напишите названия чисел. 7; 9; 23; 32; 118; 265; 1 341; 6 452; 11 698 274. Прочитайте номера телефонов: 939 56-12; 932-88 16; 231 27 32; 457-18-41; 375-19-84; 526 17-63; 542-71 17 III
® Согласуйте каждое числительное с каждым именем существительным. Два, пет, шест, девет, четиринайсет, трийсет и един; среща, баща, стол, видеокамера, продавачка, град, театър, изложба, му- зей, площад, кино, паметник, такси, тролей, ученичка, професор, километър, продавач, къща. ® Составьте диалоги, используя данные существительные. Образец: — Дайте ми, моля, две тетрадки. — За съжаление, нямаме тетрадки. Книга, сок, панделка, чанта, речник, часовник, компот, пиле, яйце, крен- вирши, салата, кафе. ® Перепишите текст, написав числительные и существительные в необходи- мой форме. 2 {приятел) са съседи. 1, Мишо, е ученик в десети клас. Другият, Сашо, е в единайсети. Мишо казва на Сашо: — Аз трябва да напиша домашното по български език. Имаш ли някои по- магала? — Имам 2 {помогало) и 3 {учебник). — А речници имаш ли? — Да, имам 2 руско-български {речник). — Тези речници големи ли са? — 1 е голям, а другият е малък. Ти кой искаш? — Дай ми големия. — Добре. Извинявай, а ти нямаш ли нови тетрадки? — Разбира се, имам. Утре сутринта ще ти донеса 3 тетрадки. — Мерси. И 3 ще ти върна утре следобед. ПЕРЕВОД Настя и Росица входят в столовую. Настя: Что у нас сегодня? Росица: Суп с фрикадельками, салат, сосиски и чай. Настя: Не люблю сосиски. Росица: А я не люблю суп. Настя: Возьми только два салата. Я отнесу (ще занеса) это на стол, а ты в буфете возьми еше четыре бутерброда с колбасой и два сока. Росица: Хорошо. Четыре бутерброда с колбасой я возьму (ще взема), н<> вместо сока хочу кофе. Настя: Тогда один сок и два кофе. Настя сидит за столом. Росица возвращается с полным подносом, и обе девочки начинают с удовольствием сеть.
Девятый урок Тема: Портрет человека. Одежда. Фонетика: Перегласовкая/е (променяйно и). Грамматика: # Имя прилагательное. # I |о рядковые числительные. # Определенная фор ма прилагательных и порядковых числитель ных. * Наречия. * Степени сравнения прила гательных и наречий. Братовчедката на Андрей Пламен седи и преглежда вестници. В първия не намира нищо особепо, пито една интересна статия. Взема втория. Росица чука на вратата и наднпча и стаята. Росица: Какво правиш? Пак ли се ровиш в тези вестници? Пламен: Всеки човек трябва да знае какво става по света. Росица: И аз прелиствам вестници, чета книги, но по-приятно е с при ятелите. Защо не се запознаеш с някоя колежка? Няма ли въи на шата трупа хубави момичета? Пламен: Стига с тия закачки! Росица: Знаеш ли, Андрей има братовчедка, много добро момйче. Пламен: Така ли? И как изглежда? Росица: Тя е по-ниска от тебе, средна на ръст. Има чуплива коса, големн сини очи, тьнки вежди и гъсти мигли. Пламен: Истинска хубавица! Росица: Защо не? Тя ми харесва. И се облича с вкус, предпочита дрехп в бяло и синьо. Каквото и да си облече, всйчко й отива: широки поли, тесни дънки, светли блузи, тъмни пуловери. Пламен: Сега всички, и момичета, и момчета носятдънки. И аз не обичам костюми, бели ризи, вратовръзки. С дънки и тъмно поло с по удобно. Росица: А мама гп купи сиво или бсжово. Пламен: И гона не с ношо (’ едно черно яке опоре... 113
Росица: А аз обйчам светли роклички, ботуши с висок ток! Високият бели якички, пъстри шалчета ток прави фигурата по-елегант на. Но, за съжаление, на училище а ходя с обувки с нисък ток. Пламен: Искаш да изглеждаш по-висока и по-стройна, и да си най-ху бавата. Не се разстройвай, и така си мила и красива. По-добр кажи как се казва момичето? Росица: Най-после. Момичето се казва Наташа. г/ УДАРЕНИЕ статия, свят — светът — света /ъ/ — световё, фйгура t СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ братовчёдка братовчёд седя прсглёждам / преглёдам памйрам / намёря мукам; мукам на вратата ровя се С1ЙГИЯ надпилам / наднйкна ставам / стана свят прелйствам / прелйстя пйкой (никоя, никое, никои) колёжка (ж.р.) колета (м.р.) (.’гйга с тйя закачки! Такй ли? изглёждам пйсък(писка, пйско, писки) 'ГА е пб-пйска от тёбс двоюродная сестра двоюродный брат сидеть просматривать / просмотреть находить / найти стучать; стучать в дверь рыться статья заглядывать / заглянуть зд.: становиться / стать, происходить / произойти мир, свет перелистывать / перелистать какой-нибудь (какая-н., какое-н., какие-н.) коллега; зд.: однокурсница однокурсник Хватит острить; не трогай меня, оставь в покое зд.: Да? выглядеть низкий(низкая, низкое, низкие) Опа ниже тебя 114
срёден (средня, средне, средни) Тя е средня ня ръст чуплйв тънък вёжди гъст мйгли йстински хубявйця хярёсвям / хярёсям Тя ми хярёсвя Тя й хярёсвя Тя му хярёсвя с вкус дрёхи в бяло кяквбто и дя си облечё нося поля тёсен (тясня, тясно, тёсни) широк свётьл (свётля, свётло, свётли) блузя дънки пуловер рйзя врятовръзкя тъмен (тьмня, тъмно, тъмни) ОТЙВЯ U отйвя му поло отгбре яке рбкличкя рокля якйчкя яка иъстьр (пъстря, nlcrpo, пъстри) шалче шал средний (средняя, среднее, средние) Она среднего роста волнистый тонкий брови густой ресницы настоящий красавица нравиться / понравиться Она мне нравится Она ей нравится Она ему нравится со вкусом одежда зд.: белого цвета что бы она ни надела носить юбка узкий (узкая, узкое, узкие) широкий светлый (светлая, светлое, светлые) блузка джинсы пуловер, свитер рубашка галстук темный (темная, темное, темные) ей идет ему идет водолазка сверху куртка платьице платье воротничок воротник пестрый (пестрая, пестрое, пестрые) шарфик шарф 1 IS
дорй обуъки обувка ходя с обувки=нбся обувки висок ГОК с висок ток с нйсък ток ботуши фйгура слегантен строен (стройна, стройно, стройни) разстрбйвам се / разстрбя се мил кажй казвам / кажа най-после даже обувь, ботинки, туфли ботинок носить обувь высокий каблук на высоком каблуке на низком каблуке сапоги фигура элегантный стройный (стройная, стройное, стройные) расстраиваться / расстроиться милый скажи (повелительное наклонение гл. кажа говорить / сказать наконец Цветове (Цвета) бял белый сив серый '. син черный черен желтый жьлт ббжов бежевый м'лбн зелены а коричневый кафяв красный чсрвёи НО
^ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- ний: Стучать в дверь; коллега, однокурсница; хватит острить; волнистые воло- с ы; синие глаза; почему бы и нет?; широкая юбка; белая рубашка; носить джин- сы; черная куртка; обувь на низком каблуке; к сожалению; лучше; больше. ® Скажите иначе. Всеки човек трябва да знае новините; девойка; харесва дрехи в бяло и си- ньо; тя ходи с дънки и пуловер; Високият ток прави фигурата по-стройна; красива; как е името на момичето? Ф Переведите выражения, данные в скобках. I. «Къде е майка? — мисли си Пламен и (заглядывает на кухню). 2. В нашия клас има (много высоких и стройных ребят и красивых девочек). 3. Пламен е (высокого роста). 4. Това момйче (мне очень нравится). 5. Наташа има сини очи, (волнистые волосы), тя носи дрехи (серого и белого цвета). W Ответьте на вопросы. 1. Какво прави Пламен? 2. Има ли нещо интересно в първия вестник? 3. Защо Пламен обича да се рови във вестници? 4. Росица обича ли да чете вестници? Какво обича повече? 5. С кого Росица иска да запознае Пламен? 6. Как Росица описва Наташа (портрет, дрехи)? 7. Какви дрехи носи Пламен? 8. Какви дрехи обича Росица? 9. Какви обувки носи Росица и зашо? <И> Опишите кого-нибудь из своих родных или знакомых. (7) Дайте сравнительное описание своих знакомых, отметив их портрет, одежду. ФОНЕТИКА Перегласовка Я / Е (Променлйво Я) Перегласовка я/е характерна для форм некоторых употребительных слов (имен существительных, имен прилагательных, глаголов и др.) >ги слова следует iaiioMiinari>. 117
_ » j Поду рением Без ударения Я Е в следующем слоге имеют ся а,о, у, ъ слог конечный в следующем слоге имеются > е, И с/ едукяций слог начинается с ши- пящих согласных ж,ш^ч,адг/й во всех позициях бяла, бяло всяка, всяко вляза бял свят бели всёки влёзеш нёщо светът, света неща Р БОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ > Модель: костюм — бял костюм рокля —... яке —... дънки — ... В Модель: риза — голяма риза пуловер —... поло —... очи — 3 Модель: шалче — тясно шалче костюм —... пола —... обувки — ... В Модель: пьт — всеки път човск — ... стая —... училище —... 118
ГРАММАТИКА Имя прилагательное (Прилагателно ймё) Имена прилагательные образуют формы мужского, женского и среднего рода в единственном числе и общую форму множественного числа для всех грех родов. Ед. число Мн. число Мужской род Женский род Средний род согл' сныс г !-СКИ;;::-КИ. -а ’ -о -И широк тъмен нйсък строен йстински широка йстинска тьмна нйска стройна широко йстинско тъмно нйско стройно широки йстински тьмни нйски стройни ® В формах женского, среднего родов, а также и множественного числа не- которых прилагательных выпадают беглые е и ъ. После гласного е чередуется с й. Прилагательное син имеет особые формы: син — синя, сйньо, сини. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: поло — светло поло костюм —... риза —... дрехи —... © Модель: блуза — пъстра блуза пуловер —... шалче —... рокли —... О Модель: коридор — тъмен коридор коса —... яке —... ботуши —... О Модель: столове — писки столове масичка —... ток - ... момнчс 119
Порядковые числительные (Рёдни числйтелни имена) Порядковые числительные, как и имена прилагательные, образуют фор- мы мужского, женского и среднего рода в единственном числе и форму мно- ксственного числа. Формы числительных от 1 до 4: Количественные числительные Ед ййстёеннбечис ло Мн. число Мужской род Женский род Средний род -и :-а -о д -и един два три четири първи втбри трети четвърти първа втора трёта четвърта първо второ трёто четвърто първи втбри трети четвърти Порядковые числительные от 5 до 20 и названия десятков образуются от количественных числительных с помощью суффикса -и в мужском роде и окончаний женского, среднего рода и множественного числа. Ударение остается на прежнем месте: Количественные числительные Единственное число >. . . , Мн. число Мужской род Женский род Средний род -М -а -О -и | нет пёти пета пёто пёти шест шести шеста шёсто шести сёдсм* сёдми сёдма сёдмо сёдми осем* бсми бсма осмо бсми 1 едннайсет единайсети единайсета единайсето единайсети дванайсет дванайсети дванайсета дванайсето дванайсети двййсет двайсети двайсета двайсето двайсети грнйсет трййсети трййсета трййсето трййсети * Примечание: При образовании чис лительных седьмой и восьмой выпадает беглый е. Числительное сотый и другие, образованные от названий сотен (двухсо mi.ui, трехсотый), имеют в мужском роде форму стбтен (с беглым е в формах женского и среднего рода и множественного числа): сгбтсп стбтна стбтно стбтни двустбтен двустбтна двустбтно двустбтни грнсгбтсп гристбтиа гристбтио 1 рпсгбгии I >()
Формы порядковых числительных от хиляда, милион, милиард: хйляден хйлядна хйлядно хйлядни милибнен милибнна милибнно милибнни милиардсн милиардна милиардно милиардни У составных числительных форму порядкового имеет лишь последнее слово: 1998 год — хиляда де ветстбтин деветдесёт и бсма година. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: 9 — Росица е в девети клас. 11 — Ангел .... 10 — Приятелката на Росица .... 7 — Братовчедката на Настя .... 8 — Олга .... 5 — Сестрата на Наташа.... О Модель: 14/3 — Росица пише четиринайсето упражнение на трета страница. 21/5 — Олег.... 37/9 — Настя .... 101/32 —Андрей.... 89/28 — Елена .... 4/1 — Росица .... Определенная форма прилагательных и порядковых числительных Единственное числл Мн. число -те Мужской род -(и)я г Женский род -та Средний род -то согласные -ски, -ки ширбкият, ширбкия 1 С.мният, тьмния пнският, нйския 1 фбЙННЯТ, стройнил < гбгният, стбтиия нървият, нС.рвия йстинският, йстинския шпроката йстинската тъмната нйската стрбйната стбтната първата широкого йстинското тъмното нйското стройного стбтното първото ширбките йстинските тьмните нйските стройните стбтните първите
числительных мужского рода беглые е и ъ выпадают: тъмен—» тьмният, тьмния нйсък—» нйският, нйския стотен—» стотният, стотния Полная форма прилагательных и порядковых числительных мужской рода единственного числа -ят употребляется в том случае, если это прилага- тельное или порядковое числительное определяют имя существительное, яв- ляющееся подлежащим. При определении существительных — второстепетв пых членов предложения употребляется краткая форма -я: Наташа има свётьл и тъмен костюми. Тя обича да носи тьмния кос- ном. Тьмният костюм й отйва. Если перед именем существительным имеется несколько прилагатель- ных, то членная морфема присоединяется лишь к первому из них: Високото стройно момйче ми харёсва. Разговарят две приятел ки: s wD — Просто не знам кого 6т тримага да избера. I х Единият печел и добре, другият е много умен, трс- I jp тият отлично танцува... — А онзи, първият, не би ли могьл да се научи I да танцува? РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андрей има черен пуловер. —> Черният пуловер му харесва. Той облича черния пуловер. пъстьр пуловер. —>...... тесен пуловер. ->...... светьл пуловер. —> ........ тънък пуловер. —».... червеп пуловер, -э...
О Модель: Росица си купува синя блуза. —» Синият цвят й отива. Тя облича синята блуза. син костюм. —».... синьо поло. —».... синя рокля. —».... сини дънки. —» ... синьо яке. —».... © Модель: Наташа има дълга сива пола. —» Дългата сива пола на Наташа е хубава. чуплива руса коса. —».... има тънко бежово поло. —>.... големи сини очи. —>........................ бял нов костюм. —»... гьсти черни мигли. —>.... О Модель: Нашият клас (3)-> Нашият клас е на третия етаж. Библиотеката (2) —» .... Кабинеты по физика (4) —».... Столы (1) —> .... Апартаменты на Олег (12) —».... Ф Модель: Пред Пламен има два пуловера. Той взема вторая. шест книги.............................. четири вратовръзки... три ризи.... пет тетрадки.. Наречия (Наречия) Наречия являются неизменяемой частью речи. Большинство наречий в болгарском языке оканчиваются на -о: приятно, удобно, много; но есть и другие окончания: добре, отгоре, вйнаги, поня- кога и др. Степени сравнения прилагательных и наречий Качественные прилагательные и качественные наречия имеют три степе- ни сравнения — положи тельную, сравнительную и превосходную. -123
Положительная степень Сравнительная, степень Превосходная степень > . Прилагательные 4 =. висок (-а, -о, -и) елегантен (-а, -о,-и) ПО-ВИСОК (-а, -о,-и) пб-елегантен (-а, -о, -и) най-висок (-а, -о, -и) най-елегбнтен (-а, -о, -и) Наречия приятно удобно пб-приятно пб-удобно най-приятно най-удобно й Сравнительная и превосходная степени прилагательных и наречий име ют два ударения. Наречие много имеет особую форму сравнительной степени: много — повече — най-много Связь между сравниваемыми объектами выражается предлогом от: Наташа е пб-нйска от Андрей. g- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Настя има дълга коса. — Косата на Росица е пб-дълга. тьнък пуловер. — .... пъстро шалче. — .... нови обувки. — .... © Модель: Андрей е красив. —> Пламен е пб-красйв от Андрей. Пламен е най-красйвият в групата. строен. —>.... весел. —>..... висок. —»..... тьмнокос. —>...... Ы УПРАЖНЕНИЯ Ф Согласуйте каждое прилагательное с каждым существитель- ным. Укажите определенные формы. Жълт, зелен, кафяв, бял; костюм, рокля, яке, ботуши, якичка, риза, шалче, обувки. 124
(ф Укажите определенную форму сочетаний прилагательных и существитель пых. а) Висока бележка, работен ден, скучни лекции, печени чушки, различии помагала, кафяви очи, светъл костюм, удобен апартамент, бяло лице, строй на фигура, топло яке, тъмно поло, нисък ток, широка пола, български езнк б) Голям зелен град, вкусни пържени картофи, чуплива кестенявакоса, тяг на сива вратовръзка. Ф Напишите а) порядковые и б) количественные числительные словами, у пот - ребив их в общей и определенной форме. а) 28-о упражнение; 254-а страница; 3-а статия; 4-а книга; 8-и учебник; / и ученик; 9-и пример; 8-и апартамент; 2-и ден; 1 -а вратовръзка; б)28 упражнения; 254 страници; 3 статии; 4 книги; 8 учебника; 7учепицн; 9 примера; 8 апартамента; 2 дена; 1 вратовръзка. < । Согласуйте имена прилагательные, данные в скобках, с соответствующими именами существительными. Там, где необходимо, употребите членную мор фему. Росица е (тьмнокос), с (кафяв) очи, (дълъг кестеняв) коса, (черен) вежд и п (гост) мигли. Тя е (висок) и (строен). Росица обича (красив) дрехи. Често об лича рокли с (бял) якички и (пъстър) шалчета. (Бял) якички и (пъстър) шалче । .1 и отиват. Тя носи обувки с (висок) ток. Росица има брат. Той е (висок) от Росица, също е (тьмнокос), има (черен) очи. Косата на Пламен е (тъмен) oi косата на Росица. Пламен не обича костюми, носи дънки и (сив) или (черен) пуловер. По-често облича (черен) пуловер и (тъмен) яке. ПЕРЕВОД Росица — болгарка. Она живет в Москве. У нее много друзей. Сейчас Ро ища спешит. — Ты куда? — спрашивает мама. — Меня ждет Настя, из нашего класса. Мы хотим погулять. — Настя? Как выглядит эта девочка? — Она среднего роста ... — Выше тебя? — Выглядит выше. У нее светлые волосы, карие глаза, длинные черньц ресницы. Одевается со вкусом, любит платья или блузки желтого и зеленого ши-га. — Зеленый цвегсп идет7 Да, очень. 11о сспч.ц опа носи г джинсы, свитер с курткой и сапоги. 125
Десятый урок Тема: Свободное время. Посещение теаиц кино. Грамматика: * Вид глаголов. * Образовани глаголов совершенного и несовершенного вид? * Сочетаемость глаголов движения с существи тельными с предлогами на и в. # Спряжение глагола съм в прошедшем времени. Как да прекараме свободного си време Предаването на новините евършва. Росица става от фотьойла. I рамен: Няма ли да гледаш по-нататьк? ррсица: Не, след новините винаги дават нещо премъдро и скучно: срещи «кръгли маси», интервюта. Аман от тези измислици. I рамен: А как иначе? Та това е наш ият живот. Трябва да се запознаеш с мно- го мнения, за да оформиш своето. Майката: Стига сте спорили! По-добре да отидете утре на някой концерт или на театър. Я да видим вестника! Какво дават в Болшой театър? I рамен: Колко си наивна! Билети за Болшой театър не се намират толков» лесно. И самите московчани много рядко ходят там. Майката: Който тьреи — намира. Ако не в касата, то на «търси се». Ще питан- «Имате ли повече билети?». Ние с баща ти бяхме миналата неделя на «Лебедово езеро». Още съм под впечатление от този балет. Раз бира се, местата бяха не в партера, а на първи балкон, но на първия ред. росица: Да седиш в галерията и да разглеждаш артистите с бинокъл! I IjUimcii: Е, да. А бюфета? Не искаш ли да изядеш една-две пасти и сладолсд със сладко? Майката: Хубава работа! Заради бюфета ли ходят хората в театъра? росица: Що се отнася до бюфета, то и в някое централно кино може да хан пеш нещо и да изпиеш една лимонада или бира. IijiaMcii: По ти се старасш да влезет в киното по-рано не заради бюфета, и шради игралните автомати. 1’6
Росица: И ти с часове можеш да стоит пред тях! Пламен: Да не спорим. Наистина, утре съм по-свободен, няма да ходя в Уни- верситета. Има ли нещо интересно по кината? Да отидем в «Илю- зион». Обичам хубавите стари филми. Росица: Аз не съм по старите филми, предпочитам да съм в течение на всйчко ново. Но ако утре следобед си свободен, ела с мене на гости. Анд- рей има видео, нашата компания ще се събере у тях в шест часа. Майката на Андрей е добра домакиня, обича да кани гости. Тя пече хубави сладкиши и винаги черпи гостите с нещо вкусно. Майката: Добре, но този път аз ще изпека баница и вие ще почерпите всички с български специалитет. Росица: Много хубаво! А аз ще кажа на Андрей да покани Наташа, иначе никога няма да се запознаете. '^УДАРЕНИЕ място — места; ред — редът — редовё; йначе иГ ЭТИКЕТ Елй(те) с мене (с нас) (на кино, на театър, на концерт) Ймате ли повече билети? (Повече билёти?) Пошли со мной (с нами) (в кино, в театр, на концерт) У Вас нет лишнего билетика? СГ СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ прекйрвам / прекарам предаване, предйвания новина, новинй премъдър, амин от... измйслица живот оформим / офбрми проводить / провести передача, передачи новость, новости премудрый надоел (-а, -о, -и)...; избави меня Богот... выдумка жизнь оформлять / оформить 127-
стйга Стига сте спорили! По-добре да отйдете... хватит, довольно Хватит вам спорить! Лучше вам пойти...(конструкция с да обозна-\ чает побуждение) я Я да вйдим! Какво дават...? Билета ... не сё намйрат толкова лесно. там Побудительная частица Давайте посмотрим! зд.: Что идет...? (о фильме, спектакле) Билеты ... достать не так легко. там, туда Внимание! В болгарском языке наречия места и направления не различаются кбйто търси Който търси — намйра яко на «търси се» ще пйтате пбвече билета мйнал балкон РОД галёрия разглёждам / разглёдам наста сладолёд сладко Хубава работа! зарадй щ6 се отнася до ... лимонада тот, кто ищет Кто ищет, тот найдет если с рук спросите (будущее время гл. питам,) лишний билет прошлый, минувший зд.: ярус ряд галерка рассматривать / рассмотреть пирожное мороженое варенье Прекрасно!; Ну и ну!; Великолепно! из-за, ради что касается... лимонад Внимание! Существительное лимонада в болгарском языке — женского роди бйра старая се / поста рая се с часовё пред тях пяма да ходя ходя; пиво стараться / постараться часами перед ними я не пойду (будущее время с отрицанием гл. йз не съм по... a j съм в течёние на ... ела с мёнс я не любитель..., мне не нравится ... я в курсе ... пошли со мной (повелительное наклонение гл. дойда) -I2S
събйрам (се) / събера (се) ще се съберё утях домакйня пека / изпека сладкйш, сладкйши чёрпя / почёрпя ще почёрпите баница специалитёт ще кажа собирать(ся) / собрать(ся) соберется (будущее время гл. събера се) у них хозяйка печь / испечь лакомство (-а), сласти угощать / угостить угостите (будущее время гл. почерпя) баница (слоеный пирог, обычно с брынзой) специальное кушанье, фирменное блюдо скажу (будущее время гл. кажа) 'я ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- ний: Новости; хватит спорить; лучше пойдите завтра на какой-нибудь концерт; достать билеты в Большой театр не так-то легко; места были не в партере, а в первом ярусе; галерка; угощать гостей чем-нибудь вкусным. ® Скажите иначе, используя текст урока. Информационната програма е към края си; омръзнаха ми тези измисли- ци; билети за Болшой театьр се намйрат трудно; и в някое кино може да изя- деш нещо; утре нямам занятия в Университета; не обйчам старите филми; предпочитай да съм запозната с всичко ново. @ Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Росица сяда във фотьойла; след новините винаги дават нещо интересно и весело; да поспорим!; често; на последний ред; нито една минута не можеш да стоит пред игралните автомати; винаги. Ф Переведите выражения, данные в скобках. 1. След информационната програма (обычно передают интересные интер- вью). 2. (Что идет сегодня) в Централния детски театьр? — (Давай посмотрим газету). 3. В Болшой театьр (редко ходят и сами москвичи). 4. Пред киното много хора питат (нет ли лишнего билетика). 5. Билети за Болшой театьр се намйрат с голям труд, обикновено не в касата, а (с рук). 6. (Ну и ну!), защо разговаряте по кроме на спектакъла? 7. Обйчам да гледам нови филми, (есть что-нибудь интересное в кинотеатрах?). 8. Майката на Росица и Пламен пече баница, (она шой/нн ггощать гостей болгарскими блюдами). 129
© © Ответьте на вопросы. 1. Гледа ли Росица телевизия след информационната програма? Защо? 2. Защо Пламен обича «кръгли маси», интервюта? 3. Какво предлага майката на Росица и Пламен? 4. Къде бяха бащата и майката на Росица и Пламен миналата неделя? Къд седяха те? 5. Какво се продава в бюфетите на театрите и кината? 6. Защо Росица обича да влиза в киното по-рано? 7. Кои филми предпочитала гледа Пламен? А кои Росица? 8. Къде отива в неделя компанията на Росица? 9. Какво мисли да изпече майката на Росица и Пламен? 10. За какво Росица иска да предупреди Андрей? Расскажите о Вашем посещении театра или кино, употребив следующие ело ва и выражения: Дават {спектакъл, филм и пр.), намирам билет(и) на «търси се», «повеч билети», обичам {опера, филми и пр.), местата бяха на влизам(е) в бюфета аз съм под впечатление от.... ГРАММАТИКА Вид глагола Как и в русском языке, в болгарском каждый глагол относится либо к не совершенному виду (в основном это простые глаголы — без приставок и суф фиксов, или глаголы с суффиксами несовершенного вида), либо к совершен ному (в основном у этих глаголов есть приставки или суффикс совершенного вида, но имеется и ряд простых глаголов). Некоторые глаголы могут выступать как в значении совершенного вида, так и в значении несовершенного, напр. сънувам. d Видовое значение простых глаголов в русском и болгарском языках нс всегда совпадает: вйдя — увидеть платя — заплатить Образование глаголов совершенного вида Глаголы совершенного вида образуются с помощью приставок и суффик са -на. Приставки присоединяются к простым глаголам как несовершенного, так и совершенного вида. Обычно приставки придают глаголам новое лексичсс кое значение: ___f ( ( пиша {писать), подпйша {подписать), надпйша {надписать) и т.п. 130
Суффикс -на присоединяется только к глаголам несовершенного вида. Несовер- шенный вид . . Совершенный вид Простые глаголы Глаголы с приставками на-, под-, над-, до-, за-, пре-, пред-, по-, из-, о-, от-, про- Глаголы с суффиксов -на пиша напйша, подпйша, надпйща, допйша, запйша, препйша, изпйша, опйша работя доработя,зараббтя, израббтя, пораббтя, отраббтя дам предам, подам, издам, продам пйя напйя, надпйя, допйя, Запйя, прения, попйя, изпйя, опйя, отпйя, пропйя пййиа седя преседя, поседя, отседя сёдла РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз мета често. — И сега мога да помета. Аз спя дълго. — . Аз чета бързо. - .... Аз се смея с удоволствие. — .... Аз бързам често. — .... 0 Модель: Андрей пита Настя. — Росица иска ли да попита Настя ? Андрей кани Настя. — ... ? Андрей черпи Настя. — ... ? Андрей звъни на Настя. — ... ? Андрей спори с Настя. — ... ? © Модель: Росица пие чай. — Трябва да изпие чая по-бързо. Росица яде сладолед. — .... Росица пенс баница. — .... Росица мне чаши. — .... Росица чпсш обувки. — .... I И
Модель: С удоволствие пня сок. — А ти не искам ли да пийнеш ? Лежа и си почивам. — ... ? На Росица винаги звъня аз. — ... ? Седя в автобуса на свободна седалка. — ... ? 7 часа. Бързо ставам. — ... ? Образование глаголов несовершенного вида В болгарском языке почти от каждого глагола совершенного вида можно юразовать глагол несовершенного вида. Тогда получается второй глагол не- овсршенного вида, называемый вторичным: пйя — изпйя — изпйвам. Вторичные глаголы несовершенного вида употребляются в особых случа- IX, в частности, при указании на повторяемость действия: Всёки дён сутринта изпйвам по една чаша мляко. I лаголы несовершенного вида образуются от глаголов совершенного вида помощью суффиксов -вам, -ам, -ям, -авам, -явам. При этом в корне глаголов i.ic го происходят чередования. Глаголы совершен- ! ного вида Глаголы несовершенного вида -вам. -ам -ям -авам -явам ценупа целувам i точна започвам II 1ПНЯ изпйвам кажа казвам сьбудя събуждам пусиа пускам гб/i.na сядам облеки обличай елй >а елйзам прецлбжа предлагай Ш1ССЙ внасям отвори научи отварям научавам VI ПСЯ успявам II ГК II ВС я и (живявам 1
Сводная таблица образования глаголов совершенного и несовершенного вида Несовершенный вид Совершенный ёид Простые глаголы Глаголы с суффик- сами несов. вида -вам, -ам,-ям Двувидовые глаголы Простые глаголы Глаголы с пристав- ками Глаголы с суффиксом -на споря оспбрвам оспоря чёрпя почёрпвам почёрпя каня поканвам поканя питам попйтам ям изяждам ИЗЯМ пека изпйчам изпека пйя изпйвам изпйя садам сёдна стйгам стйгна обйчам обйкна влйзам вляза разбйрам разбера запознавам запозная свършвам свърша давам дам подам казвам кажа изкажа вйждам вйдя вечерям обядвам сънувам РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: преместя — премествам изтрия — ... измия — ... изпия —... почисти —... ПОК.1ПЯ «аноним I 13
® Модель: Искам да стана — и ставам. започна — . науча —.... надникна—.... целуна —.... включа —.... ® Модель: Мога да отговоря. — Защо не отговаряш ? отворя. — ... ? изхвърля. — ... ? приготвя — ... ? поправя. —... ? О Модель: Рано ли искаш да закусим ? — Не обйчам да закусвам рано. станет? —.... тръгнеш? —.... си легнеш? — .... се върнеш? — .... Сочетаемость глаголов движения с существительными с предлогами НА и В Глаголы на + существительные ’ в общей форме (обозначение мероприятия, 5 цели) в + существительные в определенной форме (обозначение конкрет- ногоместа,определен- ногоздания) огивам / отйда (1 раз) Днес отйвам на кино. Сегодня я иду в кино, т.е. смотреть фильм. — Отйвам в киното. Я иду в кинотеатр. — —В кое кино? В какой кинотеатр ?— — В «Илюзибн». В «Иллюзион». хбдя (много раз, часто) Место ходя на кино. Я часто хожу в кино, т.е. смотреть фильмы. — Место ли ходит в нб- вото кино? Ты часто ходишь в новый кинотеатр? — Да, то е блйзо до на- шия блок. Да, он недалеко от наше- го дома. I VI
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Какво правши тази вечер? (кино) — Отйвам на кино. (театьр) - . (концерт) —.... (дискотека) —.... (цирк) -.... О Модель: Къде отиваш ? (ново кино) — Отйвам в новото кино. (ново училище) - .... (нова Опера) — .... (нов парк) — .... (нов театьр) — .... (нов цирк) — .... Спряжение глагола СЪМ в прошедшем времени Лицо Ед. число Мн. число i 1 аз бях ние бяхме 2 ти бёше вие бяхте 3 той, тя, то бёше те бяха '=• =* Тази година йз и жена ми чудесно прекдрахме отпуската. — Кадебяхте? й- — Каде с била жена ми не зная. Аз бях вкъши. /Г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз — Аз вчера бях на кино. Ние —.... Той —.... Тс -.... Ти -.... Тя - ... Вис -.... -135
О Модем: Ти къде бете миналата събота ? — Миналата събота бях на «Лебе- дово езеро». Той... ?-.... Вие... ? — .... Майката и бащата Олег... ? — .... УПРАЖНЕНИЯ О Выпишите из текста урока глаголы, которые представлены видовыми парами. © Употребите один из данных в скобках глаголов в необходимой форме. Днес е неделя. Решаваме да (спя/поспя) по-дълго. (Ставам / стана) в 8 часа и половина. Майката бърза да (приготвям / при - го те я) закуска. Бащата (преглеждам / прегледам) вестници. «Нямаме хляб. Някой трябва да (отпивам / отида) в магазина», — казва майката. (Облйчам се / облека се) и тръгвам. (Връщам се/върна се) бързо. Искам да (закусвам/закуся) по-бързо и да (разхождам се /разходя се) из най-близкия парк с мойте приятелки. Обе- щавам да (връщам се / върна се) към обяд. © Трансформируйте предложения, заменив глаголы сочетанием може да ... . Не забудьте о виде глаголов. В неделя обикновено ние с Настя се разхождаме из града. До центьра сти- гаме с метрото. Там посещаваме музей или изложба. Ходим и в един стар парк. Дотам пътуваме с тролей. В парка разглеждаме архитектурни паметници, взе- маме участие в различии атракции. О Ответьте на вопросы. 1. Обичате ли да ходите на театър? Често ли ходите в Болшой театър? 2. Отивате ли днес на кино? В киното до нашия блок ли отивате? 3. Твоята сестра ученичка ли е, ходи ли на училище? В кое училище ходи тя? 4. На театър или на концерт предпочиташ да ходиш? Къде ходите на кон церт? 5. Искаш ли да отидем утре на изложба? В Музея на изобразится ните изку- ства ли да отидем? 136
© Вставьте вместо точек глагол движения в необходимой форме с соответ ствующим предлогом. 1. Днес Росица и Пламен ... гости. 2. Ти в колко часа ... училище? 3 Цо центьра на града аз ... тролей. 4. Понякога аз и моята братовчедка... Цирк 11 и булевард «Вернадски». 5. В неделя искамеда... най-близкия паркдасе нора i ходим. 6. Настя ... хода и включва телевизора. 7. Майката на Росица обича ла ... опера. © Вставьте вместо точек соответствующие формы глагола съм в прошед шем времени. 1. Вчера Наташа ... на концерт. 2. Ти ... ли в Музея на изобразители пн изкуства? 3. В неделя майката и бащата на Настя ... в Болшой театър. 4. Веч» рята ... много вкусна. 5. В събота ние ... в парка на разходка. 6. Вчера следобен вие... ли вкъщи? 7Г ПЕРЕВОД Сегодня воскресение. Росица не идет в школу, но встает рано. Пламен: Ты куда торопишься? Росица: Нужно сделать математику. В нашем кинотеатре идсг noin.iii фильм. Мы с Настей хотим пойти в кино. Пошли со мной! Пламен: Но у меня нет билета. Росица: И у нас тоже нет. Нужно прийти пораньше и купить билеты с рук Пламен: Хорошо, но «нет ли лишнего билета», будешь спрашивать (июни таш) ты. Росица: Билеты могут быть и на первый ряд, и на балкон. Пламен: Что делать! Согласен. А я вас (ви) приглашаю в буфет — хочу yi о стить. Росица: Я люблю пирожные и лимонад. Пламен: Хорошо. Тогда давай поспешим. У менятоже мало времени шин просмотреть газеты и почистить ванную и раковины. I И
Одиннадцатый урок у Тема: Вечер в семье. За ужином. Ш Грамматика: * Спряжение глаголов в буду- Ji щем времени. * Отрицательные формы буду- \ ? (у гцего времени. * Формы будущего времени гла- голов съм и имам / нямам. * Вопросительные и вопросительно-отрицательные формы будуще- го времени. * Спряжение возвратных глаголов в будущем времени. Една вечер вкъщи. Вечерта семейството се събира заедно. Всеки разказва за изминалия рабо- дсп. 11ламен: Утре няма да ходя в Университета. Писна ми от тия скучни лек- ции и упражнения. По-добре да чета в библиотеката. Майката: Към колко часа ще се върнеш? 11ламен: Всеки случай няма да спя в библиотеката. Ьащата: Вие, младите, имате много големи претенции и никакво покри- тие! Майката: Вечерята вече е готова. Росица: К”во ще кльопаме? Мирише страхотно! Ваща га: Роси, как говорит само! Откъде научаваш всйчко това? Росица: Хайде и ти татко! Днес всички младежи говорят така! Майката: Хайде, хайде. На масата има куп вкусни неща: кебапчета, пърже- ни картофи, салатка от домати и печени чушки. Всички сядат на масата и ядат с апетит. 11ламсп: Роси, колко имаш на контролното по математика? Росица: Три на релси. liamaia: Ами как така?! Нали ходиш на училище всеки ден, имаш всйчко необходимо: справочници, речници, учебници, различии поми- гала... Ето ги днешните ученици! Закърпятли една тройка и са доволни! Пламен: Татко, мною обичаш да ни правит забележки. I
Майката: Пак ли се карате? Надухте ми главата Няма ли да гледаме теле- визия? Сериалът започва вече. Росица: А десерта? Ще ядем ли десерт? Майката: Десертът е за утре. Настя и Андрей нали ще дойдат утре? Росица: Не, утре няма да дойдат. Може вдругиден. Бащата благодари на майката и става. Пламен включва телевизора. Росица бърза да заеме най-удобното място пред екрана. Майката мие съдовете... ЭТИКЕТ Благодаря! Спасибо! Благодаря за ... (вечёрята, вниманието). Спасибо за... (ужин, внимание). Много Ви благодаря. Я очень Вам признателен(-льна) Мерей. Няма защо (за каквб). Внимание! болг. «благодаря» (кому?) — косвенное дополнение рус. «благодарить» (кого?) — прямое дополнение (благодарен(-на)). (разг.) Спасибо. Не за что (Не стоит). Бащата благодарй на майката. Отец благодарит маму. <ЭГ СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ разказвам / разкажа измйналия раббтен дён скучен (скучна, скудно, скучни) млад (млада, младо, млади) претёнция много претёнции и нйкакво покрйтие вечёря вечёрям мирйша / замирйша страхбтно К”во? (разг, от какво) кльбпам (мол. жарг.) Как говорит само! откъдё паучавам / па|ча рассказывать / рассказать прошедший (минувший) рабочий день скучный молодой претензия много необоснованных претензий ужин ужинать пахнуть / запахнуть ужасно Что? есть Как ты выражаешься! откуда узнавать / узнать I 19
речник помагало Кто ги! днёшен (днёшна, днёшно, днёшни) закърпя една тройка обйчаш да ни правит забелёжки карам се с... Надухте ми главата. глёдам телевйзия сериал дбйда / йдвам нключвам / включа екрйп сьд / сьдове Хайде и тй татко! зд.: Ну папа! говоря говорить хайде давай(-те); ну-ка куп вкусни неща много всего вкусного кебапче кебап пържен (пържена, пържено, пържени) жареный картбф картофель домат помидор чушка перец (сладкий) три на рёлси (разг.) три с двумя минусами Как така? Как же так? справочник справочник Внимание! Ударение! словарь пособие Вот они! сегодняшний натянуть на троечку любишь нам делать замечания ссориться с... У меня от вас раскалывается голова, смотреть телевизионные передачи сериал, многосерийный фильм прийти / приходить включать / включить экран сосуд / посуда ЗАДАНИЯ D Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- нии: Минувший рабочий (будний) день; во всяком случае; много необоснован- tux претензий; жареный картофель; печеный перец; тройка с двумя минуса- I, ходить в школу; ссориться с ...; смотреть телевизионные передачи; мно < серийный фильм; благодарить отца за внимание. > Найдите в тексте видовые пары совершенного вида глаголов. Придам се, идвам, заемам. 1 Найдите в тексте видовые пары несовершенного вида глаголов. <| «кажа, иауча, ссдиа, и зим, обпкиа, >апочиа, включа 110
® Переведите выражения в скобках. {Вечером) семейството се събира заедно. На масата има {много вкусного). Всички сядат и {едят с аппетитом). Росица обйча {салат из помидоров и пече- ных перцев). Пламен предпочита {жареный картофель). Децата (благодарят маму за вкусный ужин) и стават. По телевизия дават нов {многосерийный фильм). Всички бързат {занять места перед экраном). ® Ответьте на вопросы. 1. Пламен ще ходи ли утре в Университета? Защо? 2. Към колко часа ще се върне Пламен? 3. Готова ли е вече вечерята? 4. Какво има за вечеря? 5. Колко има Росица на контролното по математика? 6. Доволен ли е бащата? 7. Какво казва бащата на Росица? 8. Ще гледа ли майката телевизия? 9. Защо няма да гледа? ГРАММАТИКА Спряжение глаголов в будущем времени Для глаголов всех трех типов спряжений формы будущего времени обра- 1уются с помощью неизменяемой по лицам и числам частицы ще и изменяе- мых по лицам и числам форм глаголов настоящего времени. Лицо (Ефн^ело Мн. чмсло 1 ще чета ще четём : 2 ще четёш ще четёте 3 I ще четё ще четат © В отличие от русского языка в болгарском языке форма будущего вре- мени не зависит от вида глагола: Совершенный вид- Несовершенный, вид болгарский язык Русский язык Болгарский язык Русский язык ще + глагол простое будущее щё + глагол сложное будущее ще до Ида ще нрочст;'| я приду ще йдвам я буду приходить и прочту ще чстй я буду читать Ы1
л Телевйзия На габровец се повредил тедевизорът - образ има.звук--ндма. -~ Жена - казва той, - я се обади на съседа да усиди техния говор. Отту кще гледаме, а отдам щс с душам с. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ 1 Модель: Аз ще дам речника на Пламен. Ти.... Той.... Настя.... Ние.... Вие.... Те.... Модель: Ще благодаря на майката за закуската. Ние.... Ти.... Олег.... Вие.... Те.... Модель: Ще разкажа за изминалия ден. Росица.... Ти.... Те.... Аз и Настя .... Ти и Пламен .... Отрицательные формы будущего времени Лицо Ед. число Мн. число 1 няма да чета няма да четём 2 четёш четёте 3 чстё чстйт и?
Сравните отрицательные формы будущего времени в болгарском и рус- ском языках: Болгарский язык русский язык Болгарский язык Русский язык няма да +глагол совершенного вида отрицательное простое будущее няма да + глагол несовершенного вида отрицательное сложное будущее няма да дбйда няма да прочета я не приду я не прочту няма да йдвам няма да чета я не буду приходить я не буду читать Късмет (Счастье, везение) - Тате, имаш късмет - вика отдался малкою габровче, като размахва току-що полученото учи- лищнб свйдетелство. — За Погодина няма да ми купуйаш учебници. ДЦе i ювтарям същия клас. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Няма да ходя на училище. Ти.... Росица.... Аз и Елена .... Ти и Пламен.... Олег и Андрей.... ® Модель: Няма да ям пържени картофи. Ти .... Тя.... Ние.... Вие.... Те.... О Модель: Няма да гледам телевизия. Ти.... Олег.... Ние .... Вие ... . Гс ... . I н
Модель: Утре няма да станем рано. Ти.... Той.... Ние.... Вие.... Те.... Формы будущего времени глагола СЪМ Лицо Ед число Мн. число 1 ще бъда (ще съм) ще бъдем (ще сме) 2 ще бъдеш (ще си) ще бъдете (ще сте) 3 ще бъде (ще е) ще бъдат (ще са) Лицо Ед^чйслб Мн. число няма да бъда (няма да съм) няма да бъдем (няма да сме) 2 няма да бъдеш (няма да си) няма да бъдете (няма да сте) . 3 няма да бъде (няма да е) няма да бъдат (няма да са) РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ Модель: В 7 часа ще бъда пред киното. Ти .... Росица.... Ние.... Вие.... Те.... Модель: Утре аз няма да бъда в Университета. Ти... . Пламен.... Аз и Елена .... Ти и Андрей.... Олег и Росица.... Модель: В 1 часа ще съм пред входа на блока. Ти... . Той.... Ние.... Вие.... Те.... Ml
0 Модель: На обяд няма да съм вкъщи. Ти.... Те.... Елена.... Ние.... Вие.... Формы будущего времени глагола ИМАМ / НЯМАМ Лицо 1 ' Ед.число " ще ймам Ми. число ще ймаме 2 ще имаш ще ймате 3 ще има ще ймат Лицо Ед.число Мн. число 1 няма да ймам нямада ймаме 2 няма да ймаш няма да ймате ’ 3 1 няма да йма няма да ймат Към луната Т/гко, дай im и едно левче да BBfia луната през телескоп. — Полакай малко. След две ссдмици ще има пълполуниеи тогава за същите пари ще видши повече. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ще имам доста време на разположение. Ти... . Олек... . Аз и 11астя .... Ти и Елена I Iji.imcii II Росши .... 115
Модель: Няма да имам урок по история. Ти.... Тя.... Ние.... Вие.... Те.... Модель: Ще имам речници и учебници, но няма да имам време. Елена.... Те.... Ние.... Ти.... Вопросительные формы будущего времени Лццр Ед. число Мн. число 1 ще ям ли? ще ядём ли? • 1 ' ще ядёш ли? ще ядёте ли? 3; ще яде ли? ще ядат ли? Вопросительно-отрицательные формы будущего времени Лиир Ед.число Мн. число 1 няма ли да ям? няма ли да ядём? 2 няма ли да ядёш? няма ли да ядёте? 3 няма ли да яде? няма ли да ядат? . .а габров! ,ъму дошли гости. Пр едно вррме, домакинята и та мъжа ей: -Ня ал» да-хоче щгагос feip дещораз- хладително? — Разбира ее!—жазвадомакинъг и широко от- варя прозорецй... Мб
О’ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ще гледаме ли телевизия ? Ти... ? Настя... ? Ние... ? Вие... ? Те... ? ® Модель: Няма ли да ходя на училище ? Ние... ? Елена и Олег... ? Ти и Пламен ... ? Аз... ? Ти... ? Ф Модель: Ще бъдеш ли вкъщи в 8 часа ? Вие...? Росица...? Ние...? Те...? О Модель: Няма ли да бъдеш в парка ? Ние... ? Тя... ? Олег... ? Те... ? Вие... ? Спряжение возвратных глаголов в будущем времени Лицо ЕА число'' . ; Мн. ЧиСЛО . ... 1 ще се върна ще се върнем 2 ще се върнеш ще се върнете 3 "" ще се върне ще се върнат ицо /'А • . W . ' • Мн. число | / 1 няма да се върна няма да се върнем 2 ийма да се върнеш няма да се върнете 3 ийма да се в^рне няма да се върнат 147
Вопросительные формы Лшо Ед.число :Мн. число 1 ; ще се върна ли? ще се върнем ли? 2 ще се върнеш ли? ще се върнете ли? 3 ще се върне ли? ще се върнат ли? Вопросительно-отрицательные формы Лицо Ер.. чирЛр число 1 няма ли да се върна? няма ли да се върнем? 2 няма ли да се върнеш? няма ли да се върнете? В няма ли да се върне? няма ли да се върнат? z РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ Ь Модель: Аз ще се срещна с Олег пред входа. Ти.... Той.... Ние.... Вие.... Те.... Э Модель: Аз ще си облека новите дрехи. Те.... Ние.... Елена.... Ти.... Вие.... Э Модель: Аз няма да се запозная с момичето. Пламен.... Олег и Елена.... Аз и Настя .... Ти .... Вне.... 148
О Модель. Аз няма да се разхождам до 5 часа. Ти.... Андрей.... Ние.... Те.... Вие.... © Модель: Росица ще се събуди ли толкова рано ? Те... ? Вие... ? Ти... ? Ние... ? © Модель: Пламен няма ли да се върне към 5 часа ? Вие... ? Елена... ? Те... ? Ти... ? Ние... ? ^УПРАЖНЕНИЯ ф Образуйте от глаголов положительные, отрицательные, воп- росительные и вопросительно-отрицательные формы будущ го времени 3-го лица единственного числа. Образец: звъня —» ще звъни, няма да звъни, ще звъни ли?, няма ли да звъни? Пия, ям, сляза, събуждам се, лягам си, разхождам се, отида. GD Проспрягайте глаголы в положительной и отрицательной фор- ме будущего времени. Разказвам / разкажа; научавам / науча; ям / изям; обличам се / облека се; идвам / дойда. ® Трансформируйте предложения в вопросительные и вопросительно-отрица- тельные. Образец: Ще закуся сандвич със салам. —» Олег ще закуси ли сандвич със салам? —» Олег и Елена няма ли да закусят сандвич със салам? I. Ще чета до 5 часа. 2. Ще разкажа за изминалия работен ден. 3. Ще науча м i к >го нови дум и 1. Ще седна на масата и ще ям с апетит. 5. Ще се разходя из нарк 1.6. Ще се in.piia iiki.iii.ii в 4 часа. 149
Ц) Трансформируйте предложения в отрицательные, вопросительные и вопро- сительно-отрицательные. Образец: Утре Пламен ще бъде (е) на лекции от 9 до 13 часа. —> Утре Пламен няма да бъде (е) на лекции от 9 до 13 часа. —» Утре Пламен ще бъде ли на лекции от 9 до 13 часа? —> Утре Пламен няма ли да бъде на лекции от 9 до 13 часа? I. Утре ще чета в библиотеката от 15 до 17 часа. 2. Утре ще имаш контроля ио математика. 3. Утре ще бъдем на училище от 8 до 12 часа. 4. Утре Олег i I иена ще се разхождат из парка. 5. Вечерта децата пак ще се карат. 6. Утре щ се запознаете с Настя. 7. Утре Росица ще има урок по български език. © Употребите в будущем времени глаголы, данные в скобках. Переведите пред- южения на русский. Утре Росица пак (не се събудя) сама. Тя (стана) в 7 часа. (Не се излежавам, и леглото както обикновено. Бързо (измия се) и (облека се). (Изляза) в 7 и 30 Урокът (започна) в 8 часа. От 8 до 13 часа Росица (съм) на училище. (Върна се, пкыци на обяд. От 14 часа до 16 (разходя се) из най-близкия парк. (ь) Употребите в форме множественного числа данные в скобках существитель- ные. Часът е 8. (Де те то) бързат за училище. (Ученикът иученичката) не би вад; 1акъсняват. Те имат много (урок). (Момичето и момчето) носят в своите (чан- та) много различии (нещо): (учебник, тетрадка, помогало). Настя освен тов; носи 2 (речник). Днес тя има 5 (час): математика, пеене, трудово обучение, английски и български език. По (улицата) има много (човек): (мъж, жена, м тдеж). Те бързат за работа. В училището Настя вижда познати (лице). Урокы ш почва. (Детето) четат, превеждат различии (текст), правят разнообразит (упражнение). Ф Объясните употребление существительных из упр. © в общей или опреде- ленной форме. © Употребите, если это необходимо, существительные в скобках в определен- ной форме. Росицаслизадолуи вижда Настя. (Момичета) са многоточии. След 5 (ми- пути) идва Андрей. (Младежи) искат да отидат в (център) на (град). Там им; много (музеи, театри и кина). Те пътуват с (тролей) и стигат до (център) мной ы.р ю. Росица искала види Театралния площад. (Театри) в Москва са мной чубанн. (Разходка) продължава 2 часа. ISO
ПЕРЕВОД 8 часов вечера. Пламен возвращается из Университета. Мама: Почему ты возвращаешься так поздно? Завтра опять будешь зани- маться в библиотеке до восьми? 11ламен: Нет, завтра я не пойду в библиотеку. Буду работать дома. Мне нужно написать много упражнений. Росица дома? Росица входит в комнату. Госица: Добрый вечер! 11ламен: Что ты получила за контрольную по математике? 1‘осица: Тройку с двумя минусами. 11ламен: Как же так?! Мама: Ничего страшного. Не нужно делать замечаний. Росица благодари!’ маму и спрашивает Пламена: Госица: Ты будешь смотреть сегодня новый многосерийный фильм? I (ламен: Нет, не буду. Во сколько он начинается? Госица: В 9 часов. 11ламен: А заканчивается? Опять ляжешь поздно и не проснешься без будиль- ника. Госица: Вот увидишь. Завтра в 8 часов я уже буду в школе. Мама: Не надо ссориться! У меня от вас раскалывается голова. На столе полно вкусного. Мы сегодня будем ужинать? Все садятся за стол и едят с аппетитом.
Двенадцатый урок Тема: Просьба. Грамматика: * Формы личных местоимений * Полные формы личных местоимений * Краткие формы личных местоимений. Мес то кратких форм в предложении. Искам да те помоля за нещо. Неделя следобед. Настя стой вкъщи и се чуди с какво да започне. Толкова псщаимадаправи, чей нощитенямадайстигнат. Пране, гладене,чистененл апартамента, а на всичко отгоре домашните по ... Настя се сеща, че трябва да се обади на Росица, за да научи темата по литература. Госпожицата винаги дава на учениците да четат обемиста литература. Настя вдига слушалката и । ыбира номера на Росица. Тя иска да я попита за темата и да я покани заедно да отидат в библиотеката. Някой звъни на вратата. Настя бързо затваря теле фона. Кой ли може да е? Тя гледа през шпионката и вижда познато лице. Тона с Елена. Настя отваря вратата. Елена: Здравей! Настя: О, здрасти! Заповядай! Елена: Благодаря! Аз само за малко. Искам да те помоля за нещо. Можсш ли да ми дадеш руско-българския речник за половин час? Ще ти го върна довечера. Настя: Разбира се. Речникът няма да ми е нужен тези дни. Зашо? Ще пре веждаш ли нещо? Елена: Не, искам да напиша писмо на една своя приятелка в България. ( нея се познаваме повече от две години. Настя донася речника. Настя: Ето го! Заповядай! Това е най-добрият речник. От мене да го зиа еш! Елена: Много ти благодаря. 1lac гя: И няма да ми го връщаш днес. Андрей ни каин у тих, така чс доле мера ще бъдсм на гости. Обаче и а 1 имам одна молба към тебе. Може is?
ли да ми услужит с един плик? Времето е много лошо. Вали. 11е ми се излиза навън, а трябва да изпратя честитка на една своя по зната по случай рождения й ден. Елена: С удоволствие ще ти услужа. Имам много хубави пликове, подхо дящи за случая. Может да си изберет от тях. Настя: Благодаря ти много! Елена: Нищо. Довиждане. Настя: Чао! Чао! ЭТИКЕТ Здравей! Здравёйте! Здрасти! Заповядай! / Заповядайте! Здравствуй! Здравствуйте! Привет’ Пожалуйста! (в значении «Пожалуйста, про- ходите (заходите)!» или в значении «Пожалуй ста, возьми(те)!») Молба (Просьба) Моля те да... Искам да те помоля за нещо. Искам да те помоля за ... Може ли да Ви помоля за ...? Имам една молба към тебе. Мбже(ш) ли да ми дадёш ...? Мбже(ш) ли да ми услужит с ...? С удоволствие ще ти услужа с ...? СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ Прошу тебя... Хочу тебя попросить об одном одолже- нии. Хочу попросить тебя о ... Можно (ли) Вас попросить о ...? У меня есть к тебе одна просьба. Ты можешь мне дать ...? Не мог ли бы ты мне дать...? С удовольствием тебе дам ... СТОЯ вкъщи чудя се с какво да запбчна толкова неща имам да правя пранё глйдспе пл всйчко оггбре сидеть дома ломать голову; недоумевать с чего начать у меня столько дел стирка глажка сверх того I S3
сёщам се / сети се обйждам се / обадя се обемйсг вдйгам / вдйгна слушал ка набйрам / набера затварям/затвёря телефона Кой ли мбже да ё? шпионка довёчера припоминать / припомнить; догадываться / догадаться отзываться / отозваться; звонить / позвонить (по телефону) объемистый, большой по объему поднимать / поднять трубка (телефонная), наушники набирать / набрать класть/положить трубку Кто бы это мог быть? дверной глазок сегодня вечером Внимание! Правописание! Защо? От мёне да го знаеш! Не мй се излйза. честйтка честитявам / честитя рождён дён плик зд.: (разг.) А что? Это я тебе говорю! Мне не хочется выходить, поздравительная открытка поздравлять / поздравить день рождения конверт ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражс ний: Сидеть дома; ломать себе голову; с чего начать; у нее столько дел; Наси приходит в голову; позвонить Росице; узнать, что задано политературе; боди шое по объему; снять трубку; набрать номер; звонить в дверь; класть трубк Кто бы это мог быть?; смотреть в глазок; Добро пожаловать!; Не могла бы гы мне дать...; сегодня вечером; А что?; более двух лет; Вот он!; пожалуйста; мш не хочется выходить на улицу; поздравительная открытка; по случаю ее дин рождения. ® Найдите в тексте видовые пары для глаголов. а) совершенного вида — сетя се, дам, вдйгна, набера, позвъня, затворя, видя, отвори, преведа, позная, донеса, поканя, изляза; б) несовершенного вида — започвам, стигам, обаждам се, научавам, пи гам, каня, отивам, моля, връщам, пиша, изпращам, избирам. 154
CD Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Настя я няма вкъщи; тя добре знае с какво да започне; няма какво да пра ви; Настя забравя; нещо малко по обем; затварям телефона; непознато лице; >атварям вратата; вземам; по-малко от две години; занасям; бавно; време го с много хубаво; съжалявам, не мога да ти услужа; вътре. (£) Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу. Настя си спомня, че ...; трябва да телефонира на Росица; нещо голямо по обем; избира номера на Росица; Можеш ли да ми услужиш с руско-българс кия речник?; няма да имам нужда от речника тези дни; искам да те помоля, Може ли да ми дадеш един плик?; не искам да излизам навън; трябва да к- । итя на една своя позната рождения й ден; благодаря ти. ф Попросите дать Вам. Карандаш, ручку, спортивную сумку, тетрадь, газету, поздравительную от- крытку, русско-болгарский словарь. а) Образец: Може ли да ми дадеш един молив? б) Образец: Може ли да ми услужиш с един молив? ф Выразите просьбу. 1. Дать Вам номер телефона Насти; 2. пойти вместе в библиотеку; 3. дан» Вам конверт; 4. купить газету; 5. перевести письмо; 6. поздравить Елену с днем рождения. Образец: Може ли да Ви помоля да ми кажете номера на Настя. Ф Скажите иначе. Образец: Не искам да излизам. — Не ми се излиза. 1. Не искам да ям. 2. Не искам да пия. 3. Не искам да отивам. 4. Не искам да се разхождам. 5. Не искам да уча. Переведите выражения в скобках. Събота следобед. (Я сижу дома и не знаю с чего начать). Толкова неща имам а. । правя, (что и ночи нехватит). (Нужно позвонить Елене), за да науча тема га по литература. (Снимаю трубку, набираю номер), точно по това време някоп ( нюнит в дверь). (Я кладу трубку), гледам (в глазок) и виждам познато лице 1ова е една моя съседка. Тя се казва Наташа. Отварям вратата. Наташа (про (нт меня дать ей русско-болгарский словарь). Речникът (не будет мне нужен сегодня вечером). Донасям речника. Наташа (благодарит меня), взема речника п (мы прощаемся). <0> Ответьте па вопросы. I. Какво прави 11астя в педеля следобед? 2. За какво се сены II.к гя? 155
3. Защо Настя трябва да се обади на Росица? 4. Къде иска да я тюкани? 5. Кой звъни на вратата? 6. Настя веднага ли отваря вратата? 7. Какво казва Настя на Елена? 8. Какво й отговаря Елена? 9. От какво има нужда Елена? 10. Защо на Елена й трябва руско-българският речник? 11. Откога се познават приятелките? 12. Дава ли Настя речника на Елена? 13. За какво моли Настя? 14. Какво трябва да направи Настя? © Восстановите недостающие реплики в диалоге. — О, добре дошла! Здравей! — Разбира се. С удоволствие ще ти услужа. Ще превеждаш ли нещо? — Ето го. Заповядай! — Довиждане! ГРАММАТИКА Формы личных местоимений Им.п. Краткие формы Полные формы Вин.п. Дат.п. Вин.п, Дат.п. (на + вин.п.) Другие косвенные (предлог + вин.п.) Ед.ч. аз ме ми мене на мёне с мёне ти те ти тебе на тёбе с тёбе той го му него на нёго с нёго тя я U нёя на нёя с нёя то го му него на нёго с нёго Мн.ч. ние ни ни нас на нйс с нас вие ви ви вас на вас с вас те ги им тях на тях с тях 156
Искам да те помбля за нёщо. Ще ти го върна довёчера. Ёто го. С нёя се познаваме от две годный. От мёне да го знаеш. нг УДАРЕНИЕ Краткие формы личных местоимений безударны. Знак ' над и в форме дат. падежа ж.р. — й не обозначает ударения. Он уно i ребляется лишь для того, чтобы отличить местоимение от сою j;i. о" РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Къде е речникът ? — Ето го. Къде е писал ката? — .... Къде са учебниците? — .... Къде е столът? — .... Къде са моливите? — .... Къде е огледалото? — .... О Модель: Къде е Росица ? — Ето я. Къде е детето? — .... Къде е Пламен? — .... Къде са момичетата? — ... Къде си ти? — .... Къде сте вие? — .... •> Модель: Благодаря на него. — Благодаря му. Благодаря на тебе. — .... Благодаря на нея. — .... Благодаря на него. — .... Благодаря на тях. — .... Елена благодари на мене. — .... Елена благодари на нас. — .... Полные формы личных местоимений Полные формы личных местоимений употребляются после предлогов, и ш полных ответах и при логическом противопоставлении: С нёя се познаваме пбвече от две години. От мёне да го знаеш! Па когодаваш речника? — На тёбе. 11асгя дана речника па нёя, не на нёго. 157
На -млада жена представят един мъж, след ко сто слсдва размяна на любезности: — Много се радвам да сс завозная с вас. | - Аз също. За Вас се чуват само хубави веща. | ! - Какво-именно? “кн у:; I — Че нс стс женен. ..гм*'. С* ......... : РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Довечера ще бъдем на гости у Андрей,—> Ще бъдем на гости у него Елена. —>.... тебе и Пламен. —» .... Пламен и Росица. —>.... твоя дядо. —>.... @ Модель: Искам да напиша писмо на Росица, а не на Пламен. —» На кого искам да напишет писмо ? — На нея, а не на него. на баща си, а не на майка си—»... ? — .... на брат си, а не на сестра си —>...? — .... на баба си, а не на дядо си —»...? — .... на Елена, а не на Андрей —>... ? — .... на Пламен и Росица, а не на Наташа—»... ? — .... Между приятели:: - Пстър ми иска пари назасм. Чудя сс дали да му дам. - . •=- _ - Дай му непременно. Ще ми направит nd ляма услуга. -На тебе? — Да. Иначе ще иска от мене. Краткие формы личных местоимений Место кратких форм в предложении Если предложение начинается с глагола, краткое местоимение ставится с| зу же после него: Питам я за домашното по алгебра. -158-
Если предложение начинается с какого-либо другого слова, краткое мсс го имение стремится опередить глагол: Настя я пита за домашното по алгебра. - Трябва да купим билет от ло гйрията, - ка i важената. — Моят вырешен глас ми подсказка — Господи! — прекьева я разтрсвожсн мьж ьг. 11нма имаш и вырешен глас? РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз му давам речника. — Давам му речника. Ти му даваш речника. — .... Той му дава речника. — .... Ние му даваме речника. — .... Вие му давате речника. — .... Те му дават речника. — .... ♦* Модель: Андрей ги кани на гости. — Кани ги на гости. Аз и Наташа ги каним на гости. — .... Олга ги кани на гости. — .... Ти и Настя ги каните на гости. — .... Росица и Пламен ги канят на гости. — .. <5 Если при глаголе употребляются сразу два кратких местоимения го сна чана ставится дательная форма местоимения, а затем винительная: 11астя дава речника на Елена. Дава й го. Настя й го дава. г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Връщам тетрадката на Росица. — Връщам й я. учебника на Пламен. — .... кнйгата на Андрей. — .... Ьниетнгс па Елена. — ... . речника па Настя. — ... . вестника на тебе. — ... . 159
© Модель: Настя се обажда на Елена. — Обажда й се. Росица сс обажда на Пламен. — .... Андрей сс обажда па Наташа и Настя. — .... Аз се обаждам па родиселите си. — .... Госпожицата се обажда на детето. — .... Ти се обаждаш на момичето. — .... ё Отрицание не ставится перед краткими местоимениями. После отрица- ния местоимение произносится с ударением: Не й го дава. Не му я връща. — О! Вис ймате голямо щастне!•- възкликва гл сдач ката --- Никога няма да узнаете, какво стока болеет (болезнь). — Това не ме радва — отговаря посститсл ят. -Зато? ; •- Следвдм (изучаю) медицина. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андрей не пита Росица за домашното. -» Андрей не я пита за до машното. Настя не пита Андрей за домашното. —> .... Елена не пита момичетата за домашното. Андрей не пита Олег за домашното. —>.... Децата не питат госпожицата за домашното. —>.... Аз не питам Настя и Елена за домашното. —».... & Модель: Настя не дава речника на Елена. —> Настя не и го дава. Елена не дава учебника на Пламен. —» .... Андрей не дава тетрадката на Наташа. —>.... Росица не дава вестника на родителите си. —».... Госпожицата не дава тетрадките на децата. Ние не даваме билета на Настя. —» .... © Модель: Андрей не си облича палтото. Андрей не си го облича. Аз не си обличам роклята. —>.... Ти не си обличаш новата пола. —».... Настя не си облича полото. —> .... Пламен не си облича пуловера. —» .... Елена нс си облича дрсхитс в жьлто. —> .... 160
Вопросительная частица ли ставится после глагола, за ней следует кра г- кая форма местоимения: Каниш ли го? Пйташ ли я? Връщаш ли му я? РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Черпите ли Пламен с баница ? —> Черпите ли го с баница ? Черпиш ли Росица с баница? —> ... ? Черпим ли момичетата с баница? —>... ? Черпят ли детето с баница? —> ... ? Майката черпи ли Настя с баница? -> ... ? Елена черпи ли Андрей с баница? —>...? © Модель: Връщаш ли кнйгата на Елена ? —» Връщаш ли и я ? Връщат ли учебника на Настя? —»...? Връщате ли билетите на Андрей? -> ... ? Връщам ли писалката на момичето? —>...? Госпожицата връща ли тетрадките на децата? —>...? Пламен връща ли речника на Елена? —>...? dJ В вопросительно-отрицательных конструкциях частица ли ставится за первым кратким местоимением: Не го ли каниш? Не я ли пйташ? Не му ли я връщаш? ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андреи не кани ли Пламен у дома ? —> Андреи не го ли кани у дома ? Настя не кани ли Елена у дома? —>...? Пламен не кани ли момичетата у дома? —>...? Ние не каним ли госпожицата у дома? —>...? Вие не каните ли мене и Росица у дома? —»...? Те не канят ли тебе и Андрей у дома? —>...? © Модель: Майката не подава ли топлите сандвичи на Пламен ? —> Майката нему ли ги подава? Ние не подаваме ли баницата на гостите? —>... ? Вие пс подавате ли сладоледа на Росица? —»... ? Те не подавят ли кафето на Андрей? -» ... ? 1н не п<>/1.111.1111 ли чая на 11астя? —>... ? Росица не пинана ни бонбопигс па момичетата? —> ... ? 1Ы
® В да-конструкциях краткие формы местоимений ставятся мг*и| следующим за ним глаголом: Искам да те помбля за нёщо. Мбжеш ли да ми дадёш рсчпш мёне да го знаеш! Габровска кръв В габровска боли ина за карал и каше тр< » |. чужденец. Трябвало спешно да Мусе прен<« | Тойплатил предварително голяма сума Ii.i 11 дарителя, конто ще му спаси живота. При и > то преливане обаче (однако) сумата бил i нищожна, а за третото не заплатил нито < гя Ка. В жилите му вече тсчала габровска крьп РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Майката иска да почерпи децата с баница. —> Майката иска да ги почерпи с баница. Росица иска да почерпи Пламен с едно кафе. Настя иска да почерпи Елена с топли сандвичи. ->.... Ние искаме да почерпим тебе и Андрей със сладолсд. ♦ Ти искаш да почерпиш компанията с чай. —> .... Те искат да почерпят мене и Наташа с бонбони. —>... © Модель: Может ли да се обадиш довечера на Пламен ? —> Может ли да му се обадиш довечера ? Можете ли да се обадите на Росица довечера? —>... ? Могат ли момичетата да се обадят на родителитс си? > Можем ли да се обадим на госпожицата довечера? > '• Можеш ли да се обадиш на мене и Елена довечера? > ' Може ли Андрей да се обади на Наташа довечера? > ^УПРАЖНЕНИЯ ® Трансформируйте данные предложения в вопросительные, от рицательные и вопросительно-отрицательные. 1. Вие искате да ги поканите в библиотската. 2. II main я <а домашнего по алгебра. 3. Андреи ни капп у дома си. 4. I лена 162
5. Те ме познават. 6. Тя ги вижда през шпионката. 7. Росица 1»п м|п щи. ) i >нин тыне на вопросы в утвердительной и отрицательной форме, заменив !««*>« иные существительные или словосочетания местоимениями. Трансфер Йуц и tn полученные отрицательные предложения в вопросительно-отрица- ли |Л1Ы< k I * p,i ч-ц Елена благодари ли на Настя за речника? Да, благодари й. Не, не й благодари. — Ней ли благодари? I.) и । и и Настя речника на Елена? 2. Андрей кани ли момичетата на тос ' Пише ли Елена писмо на своя българска приятелка? 4. Задава ли гост, । । in.проси на децата? 5. Отговарят ли учениците на госпожицата? 6. По ми пи ни гопа момче? 7. Децата благодарят ли на родителите си? 1)ии( формируйте предложения, употребив местоимения — подлежащие и й>| пн пни во множественном числе. I । иг я познавам. 2. Ти не го виждаш. 3. Тя му благодари. 4. Той го кипи. п< mi- чакаш. 6. Ти ли я посрещаш? 7. Той й отговаря. 8. Аз му го врыцам. !м hv la । парят телефона. 10. Тя не ме пита. I и пппн.те вопросы к предложным сочетаниям по образцу, употребив мес- » m«ii ни и I А /•'/«'/{ 11.1стя говори с Елена. — С нея ли говори? I I и и । благодари на Настя. 2. Росица иска да запознае Пламен с братов ii । па Андрей. 3. Росица се обажда на Андрей. 4. Елена се познана с при Ш п 11 и о । България повече от две години. 5. Довечера ще бъдем па гости |‘|ц ни । ii Пламен. 6. Росица счасове може да стой пред игралнитеавтомат I Л if«)« то точек употребите необходимые по смыслу местоимения. *1 и di п 1’оснца отиват на гости у Андрей. По пътя ... срещат Елена. Па и । ши да огидаг заедно. Елена ... благодари, но отказва. Един приятсл • I п । ымппава за България. Тя искала изпрати писмо наедна своя но пека да.................напише на български език, затова моли 11астя да ан । pvi । о «н.лгарски речник. Росица предлага да ... помогне.... с българ f I не с проблем да напише едно писмо на български език. Елена се ►. |. । и им । добрй приягслки. Настя казва, че Андрей вече... чака и ... трябна ...I р 111 I 16»
' Сревод I убботу у меня так много дел, что я не знаю с чего начать: стирка, глаж- у»рка квартиры. Учительница по литературе всегда задает читать что- niibj, очень объемистое. Нужно позвонить Маше и узнать, что задали на к >м го-то звонит в дверь. Кто бы это мог быть? Сквозь глазок вижу знако- м«>с цо. Это Настя. !дравствуй! ), добро пожаловать! Сак хорошо, что я тебя застала дома. Мне очень нужен русско-болгарс- кни онарь. Я хочу написать письмо своей подруге. Она живет в Болгарии v ке Нее двух лет. Хорошо знает болгарский язык. Яриношу словарь и даю его Насте. Настя меня благодарит и спрашива- • ।: Когда тебе его вернуть? -Сегодня вечером меня не будет дома. Нас приглашает Андрей, так что чы Цем у него в гостях. ы будешь с Росицей? (а, с ней. - Пламен? 1е знаю. Андрей всегда его приглашает, но он не всегда приходит. —Хорошо, тогда до завтра. ’сего хорошего! (о свидания, и тебе того же.
Тринадцатый урок Тема: Письмо. Поздравления. Планы на лето. Грамматика: * Личные местоимения (про- должение). Место кратких местоимений в фор- мах будущего времени. * Полные и краткие формы притяжательных местоимений. Елена пише писмо Елена слиза по стълбите до своя етаж. Тя не обйча да чака асансьора. От- ключва вратата и влиза в малкото антре. Техният апартамент съвсем не е го- лям. Родителите й са някъде по покупки. По-големият й брат е в библиотека- та. Тя е самичка. Моменты е много подходящ да се заеме с писането на пис- мата. Тя взема лист хартия и започва: «Мила Лили! Радвам се, че най-сетне имам възможност да ти драена няколко реда. Един наш познат заминава тези дни за София. Ще ти изпратя писъмцето по него. Отдавна нямам нищо от тебе. Как си ? Защо не ми пишет ? Няма ли да ни дойдет на гости това лято ? Какви са плановете ти ? През юни ще съм в Москва и ще те чакам. През юли аз и брат ми ще заминем за провинцията, където живеят на- шите роднини: баба ни, дядо ни, леля със сина си, чичо и стринка. Много ми се иска да се срещна с нашите братовчеди и братовчедки. Те са млади хора капю нас и ние имаме много общи интереса. Ще прекараме ваканцията заедно. По- точно част от ваканцията, защото през август имаме намерение да се видим с вуйчо и младата му булка, вуйна Снежана. Тя е българка от едно българско село в Украина. Сега те живеят в Одеса. Така че ще прекараме цял месец край Черно море. Ще се печем на слънце, ще се къпем и щемисля за тебе. Ти нали ще си почи- ваш както винаги във Варна ? Между тези южни градове има не повече от 400км морски път. Ще сме почти съседки. Чакам от тебе едно дълго-предълго писмо. Пиши ми как (и, как са твои те близки? Ели? Мъжът и? Какво правят нашите общи приятели? Много но tdpaeu на всички вкъщи! С обич: твоя I iciia » 165
Елена взема един хубав плик, изважда от него картичка със същите като на плика хубави цветя и пише: «Мила моя Лили! Честит рожден ден! Пожелавам ти успех и сбъдване на всички твои жела- ния! Бъди щастлива! Много поздрави от брат ми Кирил. Елена.» Елена слага честитката и писмото в плика, залепва го и надписва адреса и телефона на своята приятелка. '.ЭТИКЕТ Мила моя... Мили приятели! Скъпи (скъпа, скъпи)... Много поздрави на всички вкыци! Много поздрави от ... С обич! — Как си? — Добре съм! Благодаря! (Горе долу!) Честит рождён дён! Честйта Нова година! Честит 8-ми март! Честита Кбледа! Честит Велйкден! Честита Баба Марта! Милая (дорогая) моя... Дорогие друзья! Дорогой (дорогая, дорогие)... Привет всем домашним! Привет от... С любовью! — Как дела? Как поживаешь? — Хорошо! Спасибо! (Ничего!) С Днем рождения! С Новым годом! С Днем 8-го марта! С Рождеством! С праздником Св. Пасхи! С праздником Весны! ' г* СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ асансьбр самйчка (самйчък, самйчко, самйчки) лйст хартйя ийй-сётне дрйекам / драена замипйвам / замйна и шращам / изпрйтя (плавна лифт одна(один,одно, одни) лист бумаги наконец черкать / черкнуть уезжать / уехать посылать / послать давно 166
роднйна / родники лёля чйчо стрйна вуйчо вуйна булка пека се на слънце почернявам / почерней къпя се родственник / родственники (родные) тетя (родная по крови)', разг, обращение к старшей по воз- расту женщине дядя (брат отца); разг, обращение к старшему по возрасту мужчине тетя (жена брата отца) дядя (брат матери) тетя (жена брата матери) невеста; молодая жена загорать (сам процесс) загорать / загореть (результат — потемнение кожи) купаться Внимание! Глагол къпя се — I спр., Е-класса! блйзките ти изваждам / извадя карточка пожелавам / пожелая сбъдване залёпвам / залепя твои близкие доставать / достать открытка желать / пожелать осуществление заклеивать / заклеить ^ЗАДАНИЯ ® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражений: Спускаться по лестнице; лист бумаги; я рада, что ...; наконец; уезжать в Софию; посылать письмо; Как поживаешь?; Какие у тебя планы?; Нс соби раешься ли ты приехать к нам в гости? мне очень хочется; проводить капику лы; заклеивать конверт; поздравительная открытка; осуществление желаний ® Найдите в тексте видовые пары глаголов. Сляза, обикна, почакам, отключа, вляза, заемам се, взема, драскам, замн на, изпращам, идвам, срещам, прекарвам, почина си, извадя, пожелая, ело жа, залепя, надпиша. @ Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Качкам сс посплбиге; заключвам вратата; излизам от малкото ат ре; по малкият й (>pai; кии-ришам; съжалявам; пристигам в столица; чужди хора, 167-
получавам писмо; отскоро; не желая да се срещна с стари хора; различии ппгереси; прекарваме ваканцията поотделно; работа; северни градове; крат- ко писмо; слагам картичката в плика; отварям плика. Ф Переведите выражения в скобках. Елена не обича да чака асансьора и обикновено (спускается по лестнице). 1’одителите й (ходят где-то по магазинам). (Ее старший брат) е в библиотека- ри. Тя взема (лист бумаги, открытку и конверт). Тя иска да напише писмо (одной своей знакомой/подруге в Болгарию). (В июне) Елена ще бъде в Москва. (В июле) тя с брат си ще замине (в деревню), където живеят техните (родные). (Ей очень хочется) да се види с баба си. (В августе) тя ще замине за Одеса, където (будет загорать и купаться в море). Елена изпраща (поздравительную открытку своей подруге) по случай рождения й ден. ф) Ответьте на вопросы. I. Къде са родителите на Елена? 2. Къде е брат й? 3. Какво прави Елена? 4. На кого пише писмо? 5. По кого иска да го изпрати? 6. Какви са плановете и за лятото? 7. Къде живее приятелката й? X. Къде живеят нейните роднини? 9. Какво ще прави Елена през август? 10. Колко километра път има между Варна и Одеса? 11. Какво прави Елена с писмото и честитката? (О Напишите поздравление своему другу (подруге) по случаю дня рождения. СО Напишите своему другу (подруге) письмо. ГРАММАТИКА Личные местоимения (продолжение) Место кратких местоимений в формах будущего времени Краткие формы местоимений, как и возвратные компоненты се и си, ста- вя гея между ще и глаголом, няма да и глаголом: Щссс нечем наслънце. Щети изпратя писъмцё. Ияма да сс печём па слънцс. Няма да ги изпратя письмцс*. 1(>Х
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ще чакам Елена. —» Ще я чакам. — Ще я чакам ли ? Ще чакам Андрей. —» ... — ...? Ще чакам детето. —>.... - ... ? Ще чакаш родителите. > .... — ...? Ще чакаме тебе и Настя. —>.... — ... ? Ще чакате мене и Пламен. —> .... — ...? © Модель: Ще напиша писмо на Росица. —» Ще и напшиа. — Ще и напита ли' Ще напише карточка на Пламен. —» .... — ...? Ще напишем честитка на родителите си. Ще напишеш писъмце на Елена. Ще напишат писма на момичетата. Ще напиша писмо на Настя. ... ? © Модель: Няма да запозная Настя с него. Няма да я запозная с него. Няма да запознаем Пламен с Наташа (с нея). —> .... Няма да запознаем момичетата с Андрей (с него). —» ... Няма да запознаем Олег с Елена (с нея). —> .... Няма да запознаете Наташа с тях. .... Няма да запознае Настя и Росица с нас. —>.... О Модель: Няма ли да дойдет на гости у нас? —» Няма ли да ни дойдвт на гости ? Няма ли да дойдете на гости у тях? -4... ? Няма ли да дойде на гости у Стоянови? —> ... ? Няма ли да дойдат на гости у вас? —>... ? Няма ли да дойде на гости у Йорданкини? —>... ? © Модель: Няма да купя тази пола на Росица. — Няма ли да й я кутин'' Няма да и я купя. Няма да купя тази риза на Пламен. — ...? — .... Няма да купя тези книги на Елена. — ...? — .... Няма да купя това палто на детето. — ...? — .... Няма да купя този панталон на Олег. — ...? — .... Няма да купя това шалче на леля ми. — ...? — ....
Полные и краткие формы притяжательных местоимений 7 ... П олные форм 1Ы 4::, ;• Краткие] Лицо " Мужской род Жен. род Сред, род Мн. числе 1 - мой моя мое мои ми , 2 твой твоя твое твои ти ; 3 ff нёгов (м.р.) нёгова нёгово нёгови му нёин (ж.р.) нёйна нёйно нёйни U нёгов (ср.р.) нёгова нёгово нёгови му Г наш наша наше нйши ни 2 ваш ваша вАшс вёши ВИ 3 тёхен тяхна тяхно тёхни им свой своя свое свои си Вежливая форма: Ваш, Ваша, Ваше, Ваши, Ви. Краткие формы местоимений Краткие формы притяжательных местоимений совпадают с краткими фор- мами личных местоимений в дательном падеже: Пб-голёмият й брат е в Университета. Имаме намерение да се видим с вуйчо ми и младата му булка. dJ Краткое притяжательное местоимение всегда следует за определяемым существительным, которое при этом употребляется в членной форме: Как са блйзките ти? Родйтелите й са някъде по покупки. Исключение: Названия родственников в единственном числе, кроме: съпруг, мъж, син, внук: майка ми, баща ми, сестра му, баба им, лёля й, но: мъжът ми, синът му; майките им, сестрйте ти. 170
Младеж и девойкаразговаряф Младежът пита; — Какво ще кажс баща ти,когато разборе, че си решила да се омъжиш за мене? — Ще се зарадва както обидно вено! * - Вчера татко купи на майка ми кафе без кофе ин. И днес тя пял ден обикаля магазините (ходит по магазинам) даму търси безалкохолпо уиски. •ст РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз имам чанта. — Чантата ми е голяма. Ти имаш апартамент. — .... Той има легло. — .... Тя имадете. — .... Ние имаме касетофон. — .... Вие имате кола. — .... Те имат антре. — .... О Модель: Майката на Елена е по покупки. — Майка й е по покупки. Бащата на Андрей е на работа. — .... Бабата на Росица е българка. — .... Ниимание! Майките на Росица и Наташа са в училишето. — .... Синът на леля Надя живее в София. — .... Мъжът на Снежана заминава за Одеса. — .... Синовете на нашите съседи са ученици. — .... Если при существительном есть согласованные определения, то кр;п кос притяжательное местоимение ставится сразу же после первого из них, н <>u<i всегда употребляется с членной морфемой: Пб-голёмият й брат. Хубавата му млада булка. ч Между родители z- V) — Кайф ще стане синът ти, след като итемс последний си излит? Старец! 171
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз имам черна чанта. —> Чернота ми чанта е много удобна. Ти имаш нов апартамент. Той има широко легло. —>.... Тя има синьо палто. —>.... Ние имаме голямо бюро. —>.... Вие ймате нова кола. —> .... Те ймат старо кресло. —>.... © Модель: Аз имам сестра. Сестра ми е малка. Малката ми сестра е ученичка. Той има брат. —>.... Ние имаме братовчед. —>...... Те ймат братовчедка. —>...... Той има дъщеря. —>...... Внимание.' Вие ймате внук. —>....... Тя има син. —>....... © Модель: Андрей има ново синьо палто. —» Новото му синьо палто е много хубаво. Елена има малко пъстро шалче. —» .... Наташа има чуплива руса коса. —> .... Детето има големи сини очи. —>.... Момичето има тънки гъсти вежди. —>.... Аз имам нова бяла риза. —>.... Те ймат широки светли вратовръзки. —> .... Полные формы местоимений Полные формы притяжательных местоимений употребляются: I) если местоимение логически выделено: Каквб правят нашите общи приятели? 2) в неполных высказываниях, когда определяемое местоимением суще- ствительное опущено: Чин вуйчо живбс в Одсса? — Нсйпият. 172
На моя малък брат също принадлежи нещо. . Има толкова много неща, конто не бйва да каз вам. Например, не? бйва да казвам «моята стая», «моят глобус», «моето куче» или «мойте ш рачки». Всъщност почти никога не бивада казвам, че i iciiio е мое. Аз трябва да казвам «нашата стая», «пашня i глобус», «нашего куче», «нашите и грач ки», з;i що то всйчко принадлежи също и на 11стьр. — Каквото имаш, е също и на Петър. Не вепч ки играчки са твои. Когапай-после ще научит че не всйчко вкыци е само твое! Каквото ймате, принадлежим надиамата. — казвамама. — Какво търсиш йък сега? — Моя ... нашияпанталон! С/Г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Тази тетрадка е на Наташа. Чия е тази тетрадка ? - Псина Това шалче е на Росица. — .... Този речник е на Олег. Тези пари са на родителите ми. . Тази книга е на Стоянови. Този молив е на Андрей. —> ... ? — .... Това писмо е на баба ми и дядо ми. — .... © Модель: Ти имаш писалка. —> Чия е тази писалка ? — Твоя . Аз имам учебник. — .... Ние имаме огледало. — .... Той има речник. — .... Тя има книга. — .... Вие ймате бонбони. —». Те ймат обувки. —> ... ? — .... © Модель: Тази рокля е на Росица. — Тази рокля е нейна. Този костюм е на Пламен. — .... Това шалче е на Наташа. — .... Тази вра говръзка е на Андрей. — ... . Този пуловер с на Елена. — ... . Тс ш обувки са па Настя и Росица. — .... Гази пола i пл гопа момйче. — ... . 173
О Модель: Ето апартамента ни. — Този апартамент е наш. Ето жилището ни. — .... Ето стаята ви. — .... Ето дрехите им. — .... Ето дома му. — .... Ето кухнята й. — .... Ето банята ти. — .... Ето антрето ми. — .... ® Модель: Елена има плик. —> Къде е пликът и? —> Този плик неинли е? Аз имам честитка. ... ? Андрей има хартия. ... ? Ние имаме картинки. ... ? Вие имате писмо. ... ? Ти имаш писалка. ... ? Те имат тетрадки. ... ? Полные притяжательные местоимения образуют определенную форму аналогично именам прилагательным: Местоим. Ж.р. Ср.р. Мн.ч. МОЙ мбя(т) мбята мбето мбите ТВОЙ твбя(т) твбята твбето твбите нёгов нёговия(т) нёговата нёговото нёговите нёин нёйния(т) нёйната нёйното нёйните наш нашия(т) нашата нашето нашите ваш вашия(т) вашата вашето вашите тёхед тёхния(т) тяхната тяхното тёхните При развода ; -Ав началото на брака вашият съпруг ня ма- ше л и някакви иоложителни качества? — И маше, но се св ьрш иха до стотинка. Студеигски — Наш пят професор по история говори сам със себе си. А вашият? — И нашият, но при него е по-друго—той име- ли, че ние го слушаме. 174
1 РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз харесвам детето на нашите приятели. — Чие дете харесвам ? — Тяхното. Той харесва новото палто на Елена. — Ние харесваме баницата на майката на Росица. — ...? — .... Тя харесва новия часовник на Настя. — ...? — .... Те харесват новите обувки на Пламен. — ...? — .... Ти харесваш удобната чанта на Андрей. — ...? — .... О Модель: Елена има чичо. Той е учител. —> Чичо й е учител. Нейният чичо е учител. Пламен има вуйчо. Той е преподавател. —>...... Настя има брат. Той е ученик. —>..... Наташа има братовчедка. Тя е студентка. -».... Аз имам сестра. Тя е ученичка. —>.... Ти имаш баща. Той е преподавател. —>...... Ние имаме майка. Тя е преподавателка. —>...... Росица и Пламен имат баба. Тя е пенсионерка. —>...... © Модель: Апартаментът на Елена не е голям. Апартаментът инее голям. Нейният апартамент не е голям. Учителката на Росица е много млада, —>. Учениците на леля ми са много учтиви. —>. Приятелката на Андрей заминава за Варна. —>. Внукът на чичо Димитьр живее в Пловдив. .... Родителите на Настя си почиват край Черно море. —>. Синът на леля Снежана ще ни дойде на гости това лято. О Модель: Аз имам голяма черна чанта. Голямата ми черна чанта е на твое разположение. Моята голяма черна чанта е на твое разположение. Елена има светла уютна стая. —>..... Андрей има обемист руско-български речник. —>....... Пламен и Росица имат нов модерен касетофон. —>...... 11ис имаме голям гристаен апартамент. —>..... ll.ir.iuia има удобин спор гни принадлежности. —->.. I7-)
0 Возвратно-притяжательные местоимения, как и в русском языке, упот- ребляются лишь в тех случаях, когда определяемый предмет принадлежит субъекту действия (подлежащему предложения): Елена слйза по стълбите до своя етаж. Елена надпйсва адреса на свбята приятелка. Елена пише писмо на приятелката си. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица има приятелка. —» Тя се обажда на приятелката си. Тя се обажда на своята приятелка. Леля ми има син. —»...... Снежана има мъж. —»...... Те имат родители. —>..... Внимание! Росица и Пламен имат баба. —>... Настя има брат. —».... Андрей има сестра. —».... © Модель: Приятелката на Елена живее в София. Елена и пише писмо.—> Приятелката и живее в София. Тя пише писмо на приятелката си (на своята приятелка). Делите на Настя живеят в Одеса. Настя им пише писмо.—» .... Синовете на леля Надя живеят в Москва. Тя им пише писмо,—>... Децата на Снежана живеят в провинцията. Тя им пише пис- мо.—» ... . Родителите на Пламен живеят във Варна. Той им пише пис- мо.—» ... . Вабите на Настя живеят на село. Тя им пише писмо. —» .... Мъжът на леля ми живее в България. Тя му пише писмо.—» .... © Модель: Наташа си купува палто. Тя харесва палтото си. И Елена харесва палтото й. Аз си купувам рокля. ...... Андрей има бяла риза. —»... Те си купуват книги. —>.... Ние имаме нов апртамент. —>..... Настя има обувки. —»..... -176-
1 УПРАЖНЕНИЯ ш Трансформируйте данные предложения в вопросительные, от- Ши * рпцательные и вопросительно-отрицательные. I. Ще ти изпратя писъмцето по един наш познат. 2. Леля ми ГД# ше ни дойде на гости това лято. 3. Ще си почиваш във Варна. 4. I I >.i ща ми ще им благодари сърдечно за честитката. 5. Брат ми ще им го върне (речника на Росица и Пламен). 6. Сестра й ще му се \ оЛади. 7. Братята им ще ни ги донесат (книгите). <2> Ответьте на вопросы в утвердительной и отрицательной форме, заменив выделенные существительные или словосочетания местоимениями. Трансфер пируйте полученные отрицательные предложения в вопросительно-отрица- тельные. Образец: Ще върнеш ли тетрадката на Росица? — Да, ще й я върна. Не, няма да й я върна. — Няма ли да й я върнеш? 1. Андрей ще изпрати ли честитката на баща си? 2. Лиляна ще се обалп ни па Андрей? 3. Настя ще покани ли вуйчо си и вуйна си у дома? 4. Елена ще ннагодари ли на дядо си? 5. Ние ще върнем ли речника на Наташа? 6. Те тс мдат ли касетофона на братовчедите си? 7. Майка ми ще купи ли вестника на баша ми? <Д) Вместо точек употребите необходимые по смыслу местоимения. Елена е сама вкъщи и пише писмо на една ... българска приятелка. Тя . . 1>.| п<азва за плановете ... за лятото и ... пита за.... Благодари ... за последний» и. иго писмо и... моли да... пише по-често. Питазаобщите познати и... поже i.iua успех и сбъдване на всички желания. Елена слага писмото в плика, но не 1алепва, защото изпраща писмото по един ... познат. Елена надписва теле фона на приятелката... и бърза за среща с .... Тя... моли да се види с приягел । I га ... и да ... предаде писмото. Тя ... благодари и се сбогува с .... 11 Трансформируйте текст упр. 3 в будущее время. < В) Ответьте на вопросы, употребляя краткие личные местоимения. Образец: Кога ще напишеш това писмо? — А защо ти не искаш да го напишеш? I. Кога ще покапиш леля си на гости? 2. Кога ще се обадиш на брат си? 3. kora щс изпрагиш честигката на сестра си? 4. Кога ще благодарит на чичосн 11 честитката? 5. Кога ще кушпн вестник па баща си? 6. Кога ще върнеш рсч ника па госпожпцага? 177
® Вместо точек употребите необходимые по смыслу местоимения. Образец: Росица има деля. Тя обича деля .... Леля ... заминава за Варна. • Тя обича деля си. Леля й заминава за Варна. 1. Пламен има чичо. Той обича чичо ... . Чичо ... живее в София. 2. Ai имам вуйчо. Аз обичам вуйчо .... Вуйчо ... е студент. 3. Леля ми има син. 1п обичасина.... Синът... еученик. 4. Росицаимабратовчед. Тя обичабратоп. чед .... Братовчед ... живее на село. 5. Снежана има мъж. Тя обича мъжа Мъжът ... е българин. 6. Ти имаш майка. Ти обичаш майка ... . Майка ... я добра домакиня. ® Переведите словосочетания в скобках. Семейството на Красимира е много голямо. (Ее бабушка и дедушка) жипе мт на село. Те ймат три дъщери. (Их дочери) не живеят с тях. Едната от тях е (ег мама). (Ее тетя) Веселаживее (с родителями своего мужа) — със свекър и свекь рва си. (Ее муж) се казва Богдан. (Их сын) е ученик. Той носи името (своего дедушки). Леля Лиляна живее в София (со своим сыном). (Ее сын) е студен i Красимира няма вуйчо, но има чичо. (Ее дядя) живее във Варна и Красимира често му гостува. (Его молодая жена) е добра домакиня и обича да nocpema гости. Те ймат малка дыцеричка. (Ихмаленькая дочка) се казва Румяна. Елена обича (свою двоюродную сестру). чг ПЕРЕВОД О Я спускаюсь на свой этаж, открываю дверь. Мои родители ходят где- к> । ю магазинам, а брат сегодня будет в университете до шести часов. Я беру лис i бумаги и пишу: «Дорогая Лили! Я очень рада, что могу, наконец, тебе послать письмецо с одним нашим шакомым. От тебя давно нет вестей. Как ты? Какие у тебя планы на лето? Как поживает твой брат? Не собираетесь ли вы к нам в гости этим летом? Мы к моей старшей сестрой будем Вас ждать в июне. Наши родители поедут в Одессу повидаться с бабушкой и дедушкой. Они проведут там целый месяц вместе ( сестрой и братьями нашей мамы: с нашей тетей Снежаной, дядей Богданом и дядей Иваном. В июле я тоже хочу поехать на море. А август мы проведем и деревне у нашего дяди Вадима, брата нашего отца. Познакомимся с его моло дой женой и их маленькой дочкой.» ® Сегодня суббота. Настя дома одна и спешит написать письмо своей при игольнице. Ес зовут Лиляна. Она болгарка. Они знакомы более двух лег. На I7K
। я хочет написать письмо по-болгарски, но у нее нет русско-болгарского сло- н 1|1Я. Нужно позвонить Андрею и попросить его дать свой словарь. Настя сни- мет трубку, набирает номер Андрея. В этот момент кто-то звонит в дверь. • 'на кладет трубку, смотрит в глазок и видит знакомое лицо. Открывает дверь. Настя: Здравствуй! Заходи! Росица: Добрый день! Я хочу пригласить тебя погулять. Настя: А я собираюсь писать письмо своей болгарской приятельнице, но без словаря я его не напишу. Росица: Настя: Росица: Я могу тебе помочь. Вместе мы его напишем быстро и пойдем погулять по городу. Моя мама нас приглашает сегодня вечером поужинать вместе. Она печет баницу с брынзой. Настя: Спасибо! С удовольствием приду. Росица: Настя: Она будет нас ждать к семи часам. Моя тетя завтра уезжает в Болгарию. Я должна послать письмо с ней. У Лиляны скоро день рождения. Нужно послать ей поздрав- ление. У меня есть красивая открытка и красивый конверт. Мы не будем ее поздравлять в письме. Мы пошлем поздравитель- ную открытку. Росица: Хорошо! Нужно спешить. Очень хочется погулять и съесть вкус- ную баницу!
Четырнадцатый урок Тема: Разговор по телефону. Грамматика: * Повелительное наклонени * Отрицательные формы повелительного и клонения. * Формы, выражающие побужден! к действию. * Отрицательные побудительп формы. * Сложноподчиненные предложенп союзами като и преди да. Телефонен разговор. Росица телефонира на Настя. «Телефонът е най-ценната придобивка на човечеството», — мисли си II сица, като набира номера на Настя. Тя никак не се учудва, когато чува сиги; «заето». Всички момичета с часове висят на телефона и Настя не прави и ключение. Лошо е, че Настя все още няма мобифон. Росица затваря телефш и в същия момент се сепва от пронизителен звън. Вдига слушалката и казн; Росица: Да, моля? Настя: Добър ден! Роси може ли да се обади? Росица: Извинете, не Ви чувам добре. Кого търсите? Говорете по-висок Настя: Може ли да повикате Росица? Росица: Ами аз съм на телефона. Настя, ти ли си? Настя: Ох, пак не те познах! Почти са еднакви гласовете ви с майка ги Росица: Всички ни бъркат. Няма значение. Кажи! Настя: Виж какво! Хайде да отидем заедно в библиотеката. Росица: Четеш ми миелите! И аз от две седмици се каня да взема за дом шен прочит някои заглавия. Хайде да отидем утре сутринта! Настя: Добре! Обади ми се преди да излезеш! Росица: Чакай! Не ми затваряй телефона! Да знаеш какво ни е домашно по алгебра? Зная, че и тебе те нямаше миналия четвъртък, но и пак... Настя: Нямам представа. Пйтай Андрей! Той винаги знае всйчко. 11с ти обясни задачите, а аз ще ти се обадя след половин час. Росица: Андрей го няма. С него ще се видим довечера, тогава ще го питам ISO
Настя: Роси! Да излезем малко по-рано. Искам да купя цветя за майка га на Андрей. Тя е много мила. Росица: Добре! Ще те чакам на автобусната спирка в шест без двайсег. Настя: Дочуване! Росица: Дочуване! ' ЭТИКЕТ Кого тьрсите, моля? Ако обйчате... Извинёте, може ли да се обади... Извинёте, може ли да повйкате ... Извинёте, може ли да говоря с... На телефона. ... е на телефона. Кажй! (Кажёте!) Ймате грёшка! Не затваряй(те) телефона! Дочуване! Вам кого? Будьте добры... Будьте добры, позовите, пожалуйста,... Я слушаю. ... слушает. Я слушаю! Вы ошиблись! Таких здесь пе г! Не клади(те) трубку! Пока!; До свидания! Внимание! По окончании разговора по телефону не говорят Довижданс! Как може да се обадя (да позвъня) но телефон автомат? Как позвонить по телефону- автомату? ч СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ гелефонйрам придобйвка човёчество вися на телефона lacro Телефонът дава заёто. мобифбн сёпвам се / сёппа се пропизйтелеп високо звонить по телефону приобретение человечество висеть на телефоне занято Телефон занят (Занято!) мобильный телефон вздрагивать / вздрогнуть пронзительный высоко; громко 1X1
познавам / позная Не те познах. еднакъв бъркам Зная, че и тебе те нямаше ... Андрей го няма. узнавать / узнать Я тебя не узнала, (глагол употреб лен в аористе) одинаковый путать Я знаю, что и тебя не было ... Андрея нет. Внимание! В болгарском языке возможно совместное употребление полной и краткой формы местоимений, а также дублирование имени или названия пред- мета краткой формой местоимения. ЗАДАНИЯ ® Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражений. Ценнейшее приобретение человечества; набирая номер; ничуть не удивить^ ся; сигнал «занято»; часами висеть на телефоне; мобильник; класть трубку, вздрагивать от пронзительного звонка; поднимать (снимать) трубку; Росица может подойти к телефону?; слушаю (я у телефона); ничего (не страшно); со- бираться; взять домой несколько книг; Позвони мне!; Не клади трубку!; в про шлый четверг; не имею представления; Пока! ® Найдите в тексте видовые пары глаголов. Помисля, набера, учудя се, чуя, дам, затворя, сепна се, вдигна, кажа, обаж ♦ дам се, познавам, виждам, вземам, отйвам, прочета, изляза, почакам, разка >4 вам, попитам, купувам. @ Найдите в тексте слова и выражения, близкие по смыслу. Най-ценно постижение; изненадвам се; възможно е; никак не се изненад ва; Росица се изплашва от рязък (проглушителен) звън; може ли да повикагг ...; искам да ти предложа ...; имам намерение (възнамерявам) да ...; не зная ще ти звънна; след 30 минути; днес вечерта (тази вечер); датръгнем малко по рано. @ Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Тя много се учудва; вдигам слушалката; мелодичен звън; различии гласи ве; връщам се от библиотеката; не знаеш какво мисля; зная добре; Кажи на Андрей!; никога; не зная нищо; накратко; преди половин час; много по-късно, гя с малко неприятна; на ново място. 182
Переведите выражения в скобках. «Телефоны е (ценнейшее приобретение) на човечеството», — мисли си Ро । и на, (набирая телефон Насти). Всички момичета (часами висят на телефоне) и Настя не прави изключение. (Занято). Лошо е, (что у Насти все еще пег мобильника). Росица (кладет трубку) и в същия момент чува (пронзительный тонок). Тя (снимает трубку) и казва: «Ало!». На телефона е Настя. Тя капп Госица (вместе пойти в библиотеку). За последен път те бяхатам заедно (про ш.1ый четверг). 6' Восстановите недостающие реплики в следующем диалоге. — Да, моля? — Извинете, не Ви чувам добре. Говорете по-високо! — На телефона. Здравей! — Четеш ми миелите! Кога искаш да отидем? — Добре, ясно. Дочуване! h Ответьте на вопросы. 1. На кого телефонира Росица? 2. Какво мисли Росица, като набира номера на Настя? 3. Защо Росица не се учудва, когато чува сигнал «заето»? 4. Защо Росица не се обажда на Настя по мобифон? 5. От какво се сепва Росица? 6. Кой се обажда на Росица? 7. Защо Настя не познава Росица? S. Защо Настя се обажда на Росица? 9. Какво предлага Росица? 10. С кого ще се видят довечера момичетата? 11. Защо Настя иска да излязат малко по-рано? 12. Как се сбогуват момичетата? М < )пишите следующие ситуации по-болгарски. I. Вам нужно позвонить своей подруге. Вы набираете ее номер и слышите п< Ш.1КОМЫЙ голос. Вы ошиблись. > Вам нужно по лишить своему приятелю, его нет дома. Вы разговаривав к11 его мамой. ' Вам нужно по лиши и. домой Вы лишите и разговариваете со своей ма МпЙ 181
ГРАММАТИКА Повелительное наклонение (Повелйтелно наклонение) Формы повелительного наклонения. Обращение ко 2-му лицу: 2«Л глагольной основы Окон 1 .L. W.J-. —Г-ТПГЯЯГПЗ чание ..... ..... ; —1 Ударение Ед. число . ' 'г > • . . . . . ; J Л///. Вежливая форма на согласный -й -ёте мйсля МИСЛИ мислёте Переносится вися ВИСЙ висёте на затворя затворй затворёте окончание кажа кажи кажёте чстй Vi чети четёте на гласный -й -йте чакам чакай чакайте питам пйтай пйтайте На основе стоя стой стойте пйя пий пййте \ .. 4 — Иванчо, защо: всяка сутрин закъсняваш да < училище? — Когатостигнадоъгъла, виждам знака «Учи- лищс — движй се бавно!» , РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Кажи на Настя да вземе кнйгата. — Вземи кнйгата! Кажи на Андрей да набере номера на Елена. — ...! Кажи на Елена да почака Андрей. - ...! Кажи на момичето да отвори вратата. — ...! Кажи на Росица и Пламен да поканят Е1астя. — ...! Кажи на госпожицата да повтори въпроса. — ...! Кажи на майката на Пламен да купи цветя. — ...! @ Модель: Трябва да напиша домашното. — Напиши го! Трябва да върна книгите. — ...! Трябва да почакаме Пламен и Росица. — ...! Трябва да затворим вратата. — ...! Трябва да сложа писмото в плика. — ...! Трябва да прочстем кнйгата довсчсра. — ...! IM
Особые формы повелительного наклонения: съм бъдй бъдете видя виж вйжте дойда ела елате отйда идй идёте държа дръж дръжте ям яж яжте вляза влез влёзте изляза излёз излёзте облека се облечй се облечёте се изпека изпечй изпечёте - Скъйй, иди,В Магазина! —; Мила, сега:Така вали, чс кучс не можеш да изгонцщ на-улидата! Боже! Тогававърви без кучсто! РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ < I Модель: Кажи на Елена да е пред входа в 5 часа. —> Моля те, бъди пред входа в 5 часа! Кажи на Настя да ни дойде на гости. Кажи на Наташа да отиде в библиотеката. —>...! Кажи на момичетата да са внимателни. —> ...! Кажи на децата да ядат бавно. —>...! Кажи на госпожицата да влезе. —>...! Кажи на братята си да излязат. —>...! • Модель: Трябва да излезем на разходка. Излезте! Трябва да отидем на гости. —>...! Трябва да ни дойдете на гости. —>...! Трябва да си по-внимателна. —>...! Трябва да вляза в училището навреме. —> ...! Трябва да изляза в 6 часа. —>...! • Модель: Искам да дам речника на Настя. —> Дай й го! Искам да дам писмото на момичетата. ...! Искам да дам честитката на вуйна си. —>...! Искам ладам сладоледа надстето. —> ...! Исклмс да дапсм кафсто на ссстритс си. —> ...! Искомо ла лалсм кпнгиге на Андрей. -> .. ! IKS
® Как и в русском языке, более вежливыми являются формы повелитЛ ного наклонения от глаголов совершенного вида: Кажи! Кажете! Дай! Дайте! Виж! Вйжте! Формы повелительного наклонения от глаголов несовершенного вида <> начают приказ и звучат категорично или нетерпеливо. Сравните: Затвори вратата! но: Затваряй най-сётне! Кажи какво става! но: Казвай, защо мълчйш! РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Трябва да изляза на разходка. — Излез! Излазай по-бързо! Трябва да се върна рано. — ...!...! Трябва да изпека картофи. — ...!...! Трябва да се облека добре. — ...!...! Внимание! Трябва да отида на училище. — ...!...! Трябва да им дойдем на гости. — ...!...! Отрицательные формы повелительного наклонения Как и в русском языке, отрицательные формы повелительного наклоне, Ц) образуются только от глаголов несовершенного вида. Сравните: Кажи! но: Не казвай! Скажи! но: Не говори! Ела тук! но: Не йдвай! Иди (подойди) сюда! но: Не приходи (не подход Иди там! но: Не отйвай! Иди туда! но: Не ходи туда! РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Да вляза ли ? — Да, влез! (Не, не влизай!) Да купя ли цветя? — ...! (...!) Да дойда ли? — ...! (...!) Да отида ли в библиотеката? — ...!(...!) Да затворя ли телефона? — ...!(...!) Да излезем ли малко по-рано? — ...! (...!) Да изядсм ли по един сладолсд? — ...! (...!) |Я(>
Модель: Мога да дойда към пет часа. — Ела! (Не идвай!) Мога да отида на разходка. — ...! (...!) Мога да се върна по-бързо. — ...! (...!) Мога да им се обадя. — ...! (...!) Мога да се облека. — ...! (...!) Мога да ви изпека баница със сирене. — ...! (...!) Модель: Да изпратя ли писмото на сестра си? — Изпрати й го! (Не й го н t пращай!) Да се обадим ли на родителите си? — ...! (...!) Да дадем ли касетофона на момичетата? — ...! (...!) Да повторим ли въпроса на момчето? — Да купя ли този вестник на баща ти? — Да върнем ли билетите на чичо ви? — Формы, выражающие побуждение к действию Обращение к 1-му и 3-му лицу: да нека + настоящее время глагола! нека да : Лицо Ед. число Мн.чисм . .1 да отйда нека отйда нека да отйда да отйдем нека отйдем нека да отйдем 3 да отйде нека отйде нека да отйде да отйдат нека отйдат нека да отйдат В русском языке этим формам соответствуют также составные формы: Давай я найду! Давайте мы пойдем! Пусть он (она) пойдет! Пусть они пойдут! 1X7
ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Ела тук! — А Настя ? — И Настя нека дойде! Иди в библиотеката! — А Пламен? — ... 1 Разходете се из парка! — А Росица? — ...! Яжте, вкусно е! — А Наташа? — ...! Елате ни на гости! — А Андрей? — ...! Облечи се по-топло! — А децата? — ...! Влезте! — А момичетата? — ...! © Модель: Искам да изляза с тебе. — Нека да излезем!Добре, да излезем! Искам да говоря с тебе. — ...!...! Искам да се видя с тебе. — ...!...! Искам да работя с тебе. — ...!...! Искам да ям с тебе. — ...!...! Искам да се разходя с тебе. — ...!...! Искам да уча с тебе. — ...!...! dJ При побудительных формах 1-го лица мн.ч. может употребляться час тгща хайде. Эта частица используется лишь в сочетании с частицей да: Хайде да отидем утре сутринта! Хайде да им се обадим по телефона1 РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Искам да купя билети. — Хайде да ги купим заедно! Искам да отида на театьр. — ...! Искам да обядвам. — ...! Искам да се разходя из града. — ...! Искам да замина за Варна. — ...! Искам да се обадя на родителите си. — ...! Искам да го поканя на гости. — ...! @ Модель: Защо не искаш да повървим пеш? — Нека повървим! Хайде <hi повървим! Защо не искате да поканим Наташа? — ...!...! Защо Андрей не иска да се поразходим из парка? — ...!...! Защо Елена не иска да отидем на театьр? — ...!...! Защо не искате да тръгнем заедно? — ...!...! Защо не искан) да напишем писмо на баба пи? — ...! ... ! INK
Отрицательные побудительные формы Отрицательные побудительные формы образуются с помощью отрицатель- ной частицы не: Нека не сё обаждаме на Андрей! Да не сё обаждаме на Андрёй! Нека да не сё обаждаме на Андрёй! При отрицании и в побудительных формах используются только глаго- ii.i несовершенного вида: Нёка ти разкаже какво бёше! но: Нёка не тй разказва какво бёше! О /г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ 1 (> Модель: Росица иска да купи цветя. —> Нека купи. —> Нека не купува. Да не купува. Нека да у) не купува. ) Брат ми иска да замине за София. .... Сестричката му иска да се облече по-топло. Чичо ми искала се обади на Елена. .... Ние искаме да изпратим писмо на приятелите си. Аз искам да им дойда на гости. .... Те искат да отидат на разходка. .... © Модель: Трябва да напиша писмо на баба си. — Нека брат ти напшие! И да не пише много! Трябва да купя тетрадки. — ...!...! Трябва да вземем книги за вкъщи. — ...!...! Трябва да направим сандвичи. — ...!...! Трябва да изпратя честитки на близките ни. — ...!...! © Модель: Елена иска да излезе сега. — Нека не излиза сега. Да излезе по-кьсно Андрей иска да дойде сега. —..................... Родители те ми искат да заминат сега. —....... Леля ги псы ла грьгпе сега. —........ Донага ik-k.ii на се обадят на дядо си. —..... Сесгра мп ш । л ил ее разчоди. —........
Запомните: =? Положительные формы Отрицательные формьР отм сов. ъголов вида от глаголов лесов, вида только от глаголов | несов. вида Кажи! Кажете! Казвай! Казвайте! Не казвай! Не казвай и Дай! Дайте! Давай! Давайте! Не давай! Не давайте1 Обади се! Обадете се! Обаждай се! Обаждайте се! Не се обаждай! Не се обаждайте! Иди! Идете! Отивай! Отивайте! Не отивай! Не отивай Ела! Елате! Идвай! Идвайте! Не идвай! Не идвайте' Влез! Влезге! Влизай! Влизайте! Не влизай! Не влизай ;< Изяж! Изяжте! Яж! Яжге! Неяж! Не яжте! Виж! Вижте! — — — — Да отида! Да отидем! Да отивам! Да отиваме! Да не отивам! Дане отиваме! Да дойда! Да дойдем! Да идвам! Да идваме! Да не идвам! Да не идвам* ' :s- . <s • - --S Й 1 Нека вляза! Нека влезем! Нека влизам! Нека влизаме! Нека не влизам! Нека не влизаме! Нека влезе! Нека влязат! Нека влиза! Нека влизат! Нека не влиза! Нека не влизат! .. ...... Некада купя! Нека да купим! Некада купувам! Нека да купуваме! Нека да не купувам! Нека да не купуваме1 Нека да купи! Нека да купят! Нека да купува! Некада купуват! Нека да не купува! Нека да не купуват! аг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Настя иска да отйде в библиотеками. — Нека не отива сега. Да отйде довечера. Пламен иска да купи цветя за Наташа. —.. Момичетата искат да отйдат на кино. —... Искаме да се разходим из парка. —.. Родителите на Елена искат да купят билети за театър. —. Росица иска да тслефопира на Настя. —... -190
© Модель: Андрей иска да се обади на Росица. — Нека не и се обажда сега. Нея я няма вкъщи. Андрей иска да помогне на Росица. —... Момичетата искат да потьрсят приятеля си. —.. Андрей иска да покани момичетата на разходка. —.. Елена иска да попита Настя. —... Сложноподчиненные предложения с союзами КАТО и ПРЕДИ ДА Придаточные предложения с союзом като выражают одновременность де й ггвия придаточного предложения действию главного и переводятся на рус- ский язык деепричастным оборотом. После союза като не употребляю геи формы будущего времени: «Телефоны е най-цённата придобйвка на човёчеството», — мйсли 1’осйца, като набйра нбмера на Настя. — «Телефон — ценнейшее приобрете ние человечества», — думает Росица, набирая номер Насти. чг РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Пламен чете вестник и слуша музика. —> Пламен чете вестник, като слуша музика. Настя превежда текста и тьреи думите в речника. —>.... Момичетата вечерят и говорят за изминалия ден. —>.... Андрей пие кафе и гледа телевизия. —>.... Ние се разхождаме из парка и ядем сладолед. —>.... Росица почиства стаята и повтаря домашното си. ->.... © Модель: Утре баща ми пак ще чете вестник и ще закусва. —> Утре баща ми пак ще чете вестник, като закусва. Утре майка ми пак ще вечеря и ще гледа телевизия.—».... Утре брат ми пак ще прави домашното си и ще слуша муш ка,—>... . Утре децата пак ще се връщат от училището и ще ядат слало лсд >... . Угре учи пика га пи пак щс провсрява коптролните и ще попрани грешки гс с чернен моцнв. —> ....
и В придаточных предложениях с союзом преди да (прежде чем) сказув мое всегда выражает действие, которое совершится последействия главною предложения. После союза преди да сказуемое употребляется только в форм, настоящего времени в основном от глаголов совершенного вида: Обадй ми се, предй да излёзеш! Преди да изпрати писмбто, Елёш залёпва плика и надпйсва адреса на приятелката си. Ще му върна пари те, предй да замйне. <3° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Първо пия мляко и после си лягам. —> Преди да си легна, пия мляко. Първо се мия и после закусвам. —>.... Първо обядвам и после пиша домашното. —>.... Първо се обличам и после се обувам. -».... Първо затварям прозореца и после излизам. —> .... ^УПРАЖНЕНИЯ ® Образуйте формы повелительного наклонения. а) Обратитесь ко 2-му лицу (ед.ч. и мн. ч./'чета, пиша, играя, купя, дойда, кажа, ям, обличам се, отида, дам, изляза; б) Обратитесь к 3-мулицу (ед.ч. имн.ч.): чакам, върна, обадя се, търся, бързам, вляза, съм, почистя, разходя се; в) Трансформируйте полученные распоряжения в отрицательные. ® Трансформируйте предложений используя глаголы в повелительном намЛ нении для выражения а) рекомендации; б) категорического указания. 1. Ти ставаш рано и бързо се обличаш. 2. Вие повтаряте новите думи. 3. 'hi сс обаждаш на родителите си. 4. Вие се обличате добре. 5. Ти отиваш в мага ш на. 6. Вие излизате навреме. @ Трансформируйте утвердительные предложения в отрицательные. 1. Вдигнете слушалката! 2. Позвънете утре сутринта! 3. Телефонирай гс и Елена утре! 4. Идете на кино тази вечер! 5. Затворете му телефона! 6. Обадн । * па Андрей! 7. Влез в антрето! 8. Ела ни на гости тази вечер! (£) Ответьте на вопросы по образцу. Переведите полученные предложении пи русский язык. Образец: Да се разходим ли из града? — Хайде да се разходим! — А тс? — И тс пека се разходят! 192—
1. Да отидем ли на гости у Росица? 2. Да излезем ли малко по-рано? 3. Да му напишем ли писмо? 4. Да му честитим ли рождения ден? 5. Да му благода рим ли за поканата? 6. Да гледам'е ли телевизия тази вечер? 7. Да го чакамс ли? ® Ответьте на вопросы упр. 4 отрицательно. Переведите полученные предло- жения на русский язык. ® Попросите товарища по-болгарски. 1. Позвонить Вам по телефону; 2. не опаздывать; 3. подойти сюда; 4. ной ти в магазин; 5. вернуть Вам книги; 6. не висеть на телефоне; 7. написать пись мо сестре; 8. сказать Вам, что задано по алгебре; 9. не посылать ему поздрап ления; 10. не ждать Вас сегодня вечером. ® Переведите выражения в скобках. 1. (Читая книгу), Росица винаги запомня сьдържанието й. 2. (Проверяя кон- трольные работы), учителката поправя грешките с червен молив. 3. Момйче татасе връщатотучилището, (громкоразговаривая). 4. (Поднимая трубку), Еле- на си спомня номера на Настя. 5. Децата се разхождат из парка, (весело сме ясь). 6. Андрей честити на майка си рождения й ден, (даря ей цветы и конфеты). ® Трансформируйте полученные выражения в будущее время. © Составьте сложноподчиненные предложения с союзом преди да. Образец: Помагам на майка си. Срещам се с приятелите си. — Преди да ее срещна с приятелите си, помагам на майка си. 1. Залепвам плика. Изпращам писмото. 2. Вдигам слушалката. Набирам номера. 3. Сбогувам се с приятелкатаси. Затварям телефона. 4. Настя се обажда па сестра си и излиза. 5. Андрей пише писмо на леля си и заминава за Варна. (. Децата си мйят зъбите и си лягат. 7. Свършвам работата си и вечерям ® Трансформируйте полученные предложения в будущее время. иГ ПЕРЕВОД Субботний вечер. Пламен очень рад, что Росицы нет дома. Телефон сне ооден, можно по нюнить приятелям. Пламен снимает трубку, набирает помер Бориса и слыпннл hi пал «ынято». Ну, конечно же! У Бориса дне сестры! Ила мен кладет трубку, думая о том, что все девочки одинаковы и любят часами РЛ
висеть на телефоне. Прежде чем позвонить еще раз, Пламен выжидает 10 ми- нут. На этот раз он слышит незнакомый голос: — Алло! Вам кого? — Будьте добры, позовите, пожалуйста, Бориса. — Вы ошиблись. Таких здесь нет. — Извините! Пламен кладет трубку и в тот же момент вздрагивает от пронзительного звонка. — Алло! — Пламен, это ты? Это Ирина. Здравствуй! — Здравствуй! — Скажи, ты был вчера в университете? — Да, а что? — Дай мне, пожалуйста, конспект (конспект) лекции по литературе. — Видишь ли, я был в университете, но у меня нет конспекта. Спроси у Бориса, но не звони ему сейчас. У него занято. Давай лучше подумаем, у кого еще может быть конспект? Знаешь, позвони Ане, и пусть она не говорит, что у нее тоже нет конспекта! Она всегда все записывает. Пусть поделится впечат- лениями (споделям впечатленията си с) со своими коллегами! — Ани тоже нет дома. — Тогда звони Борису, и будь настойчивой (настойчйва)\ — Хорошо, буду! Всего доброго! — И тебе того же! — Пока! — Пока! I'M
Пятнадцатый урок Тема: Досуг — в кинотеатре. Грамматика: # Понятие о системе прошел шйх времен. * Сводная таблица форм прошел ших времен * Условное наклонение. * Ото сительные местоимения и местоименные парс чия. * Сложноподчиненные предложения. # Придаточные определительные. * Придаточ ные условия. Евтино се отьрва Братовчедката на Андрей, Наташа, е младо хубаво момиче. Тя обйча да прекарва свободното си време с приятелите си, но не винаги има възможнос i за това. Работата е там, че тя има малка сестричка, която е едва на 5 годи11и. И днес, преди да отиде на гости у Андрей, тя трябва да убеди малката да остане вкъщи сама. — Елке! Днес имам среща с приятелите си. Татко ще се върне в шест часа, а аз бих искала да изляза в пет и половина. — Няма! Няма да остана сама. Страх ме е! — Като човек те моля. Става дума само за половин час! Хайде да сс угово рим така: аз ще ти чета каквото щеш, а след това ти ще четеш същите прика i- ки на своите кукли. Моля ти се, миличко! — Не искам да съм сама! — Няма да си сама. Твоите приятелчета ще са с тебе и ще им разказваш ia приключенията на малкото слонче Румпи-румп! Наташа взема любимата книга на сестричката си и започва да чете: «Румпи-румп на кино. Румпи-румп правеше своята сутрешна баня в басейна и си пеешс: «Фър бър-плим! Плим-фър-бърр!» Не защото му беше студено във водата, а кипою песничката му беше такава. Едно момченце, облечено в бяла ризка и дыни сини панталонки, изтича покрай него и извика: — А, Румии руми, какво правши тук? Не си ли надетско киноутро? — Кипоутро?... Каквостона? — Ама никою ни не св ходил па киноутро? Как да ти кажа ... Влизаш иедна юляма, мною юляма 1 гая, в коя го има безброй столоне. Сядаш на един oi 195
тях, после лампите угасват и пред очите ти светва един огромен прозорец, през който виждаш чудни приказки ... — Как се влиза в тая стая? — попита малко недоверчиво Румпи-румп. — С билет. Ако искаш — ела с мен. Аз съм вече голям и мога да купя билет и за теб. Румпи-румп се замисли. Това беше наистина нещо интересно... Когато стигнаха до входа на киното, Румпи-румп видя един плакат, шареп като папагалска опашка, и много деца, строени в редичка, конто подаваха билетите си на една висока и важна леля. — Ей сега ще взема билети и аз — рече момченцето, изтичадонякъде и след минута се върна с два билета в ръка... Момченцето се нареди в редичката и Румпи-румп радостно го последва. Навела глава, лелята късаше контролите и говореше: — Първи ред, шесто място. Шести ред, първо място. Седми ред, трето мя- сго. Трети ред, седмо място. Румпи-румп подаде своя билет. И тъкмо се готвеше да пристыли напред, лсличката вдигна глава и извика ядосано: — А, какво е това?... Хобот? Да, хобот!... Какви сатези слонски шеги, моля пи се! — Аз съм Румпи-румп. Дойдох на кино — отговори вежливо слончето. — Какво! На кино?... Че ти, ако седнеш на стола, моментално ще го счу- п и ш! Не мо-же! — Но аз имам билет... Пък мога да постоя и прав... — едва не заплака Рум- пи-румп. — Румпи-румп е добро слонче! Пусни го, леличко! — извика отвътре мом ченцето, но беше вече късно. Лелята хвана дръжката на вратата, погледна наоколо и извика: — Има ли още деца с билети? Няма. Затварям! — И превъртя два пъти ключа. Румпи-румп се огледа смаян. Беше останал навън, на широкия площад, където бързаха коли и звъняха трамваи, под големия плакат, шарен като па пагалска опашка... И приказката щеше да свърши дотук, ако един ден не беше се случило още 11С1ЦО.» (Продължението следва) ^ЭТИКЕТ Бйх йскал(а) да ... Я бы хотел(а)... Бйх йскал(а) да отйда на кйно. Я бы хотел (а) пойти в кино Бйх йскал(а) да вйдя този фйлм. Я бы хотел(а) посмотреть этот фильм
Кой фйлм дават днес в кино «...» ? Кой фйлм се прожектйра в кйно «...» ? СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ Какой фильм идет сегодня в кино театре «...»? ёвтин отървавам (се) / отърва (се) Работата е там, че ... на... годйни съм убеждавам / убедя малката / малкият Страх ме е! (Страх го е!) става дума за... прйказка ща (разг.) = искам пёсничка покрай дётско киноутро хобот безброй угасвам / угасна недоверчиво шарен налагал опашка редана (ред) строёни в редйчка донякъде нарёждам се/наредя се в редйчката (редйцата) навёл(а) глава к ьсам / скъсам контрола присгъпвам / пристъпя напрёд ядосано чуня / сч^пя дешевый избавлять(ся) / избавить(ся); зд.: отделаться Дело в том, что ... мне ... лет убеждать / убедить малышка / малыш Мне страшно! (Ему страшно!) речь идет о... сказка желать; хотеть песенка мимо; рядом утренний показ детских фильмов хобот много-много; бесчисленное множе- ство угасать / угаснуть недоверчиво пестрый попугай хвост РЯД построенные в ряд(ок) зд.: куда-то зд.: строиться/построиться в ряд, вставать/встать в очередь склонив голову рвать / порвать; отрывать /оторван, контроль (часть театрального билета) выступать / выступить вперед; продвинуться вперед сердито ломать / слома гь 197
стоя/постоя прав плача / заплача заплака оплаквам се / оплача се отвътре викам / извйкам хващам / хвана дръжка превъртам / превъртя смаян стоять / постоять плакать / заплакать заплакал (аорист от заплача) жаловаться / пожаловаться изнутри; зд.: из зала кричать / выкрикнуть хватать / схватить ручка поворачивать / повернуть изумленный УДАРЕНИЕ работа хоббт недоверчиво вежливо хг ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- ний: Дело в том, что...; сестренка, которой 5 лет; я бы хотела выйти; мне страш- । ю; заниматься утренним туалетом (принимать утреннюю ванну); Как тебе ска- ia гь; бесчисленное множество стульев; Как войти в эту комнату?; пестрый, как хвост попугая; вставать в очередь; отрывать контроль; Я могу и постоять. Ф Найдите в тексте видовые пары глаголов. Обикна, прекарам, отйвам, убеждавам, оставам, връщам се, излизам, уго- варям, взема, започна, направя, тичам, седна, угасна, видя, купувам, дойда, оглсждам се, стигам, подам, нареждам се, скъсам, пристъпвам, вдигам, ви- кам, отговарям, пускам, хващам, затворя, превъртам, свършвам, случвам се. Ф Пыразите намерение (желание). I. Пойти в кино; 2. купить билеты в кино; 3. посмотреть новый художе- ственный фильм; 4. пойти в школу; 5. съесть мороженое; 6. погулять по горо- ду; 7. вернуться домой к 6 часам. Ф Скажите иначе. Образец: Пламен се страхува да се обажда на Елена. -> Страх го е да се обажда на Елена. I. Росица се страхува да се връща късно. 2. Децата се страхуват да гледа i гози филм. 3. Не се ли страхуваш да закъснееш за училище? 4. Вис сс страху- ваге да говорите български. 5. Нис се страхувамс да пы-увамс със самолет. |Ч<Ч
© Выразите опасение. 1. Остаться дома одной; 2. читать эту книгу; 3. возвращаться поздно; 4. писать контрольную; 5. опоздать на фильм; 6. сделать ошибку; 7. есть моро женое. ® Ответьте на вопросы по образцу. Образец: Защо Елка не знае да чете? — Работата е там, че тя е още малка 1. Защо Елка не иска да остава вкъщи сама? 2. Защо Наташа трябва да излезе довечера? 3. Защо Елка трябва да остане вкъщи сама за половин час? О Ответьте на вопросы: 1. Как се казва малкото слонче от приказката? 2. Какво значи киноутро? 3. Къде отиват момченцето и слончето? 4. Какво казва важната висока леля на входа? 5. Защо тя не иска да пусне слончето? ® Перескажите сказку «Румпи-румп на кино» в настоящем времени. ГРАММАТИКА Понятие о системе прошедших времен Для выражения действия в прошлом в болгарском языке, в отличие от рус - ского, существует сложная система прошедших времен. Самым распространенным и употребительным является аорист (мйнало свершено врёме). Аори ст обозначает действие, которое произошло, закончилось и определенный момент в прошлом. Чаще всего употребляются формы аорис га о г глаголов совершенного вида: Лёлята хвана дръжката на вратата, поглёдна набколо и извйка... — Тетенька схватила ручку двери, посмотрела вокруг и крикнула... Имперфект {мйнало несвършено врёме) обозначает действие, происходив nice, но не законченное в какой-то момент или период в прошлом. Преимуше с гвеино употребляюгея ф<>рмы имперфекта от глаголов несовершенного нида Навела uian.i, пеня ia K'fcaiiie контрблите и говбрешс... — Опустив го ю«\\ тети отрывала контроль от билетов и говорила... 199
Аорист движет действие вперед. Действия, выраженные аористом, как бы осуществляются на фоне длящихся действий, выраженных имперфектом: Румпи-румп правеше своята сутрешна баня в басёйна и си пёеше познатата пёсничка, когато покрай нёго изтйча едно момчёнце, облё- чено в бяла рйзка. — Румпи-румп принимал свою утреннюю ванну и напевал знакомую песенку, когда мимо него пробежал мальчонка, одетый в белую рубашечку. Перфект (мйнало неопределёно време) служит для выражения действия в прошлом, результат которого актуален для настоящего. Время осуществления действия при этом значения не имеет: Ама нйкога ли не ей ходил на киноутро? - А ты никогда не бывал на утренних показах детских фильмов ? Плюсквамперфект (мйнало предварйтелно време) обозначает действие, ко- торое предшествовало другому действию в прошлом, выраженному, как прави- ло, аористом или имперфектом: Румпи-румп се оглёда смаян. Бёше останал навън, на ширбкия пло- щад, къдёто бързаха коли и звъняха трамваи. — Румпи-румп удивленно огляделся вокруг. Он остался на улице, на широкой пло- щади, где спешили машины и звенели трамваи. Поскольку все прошедшие времена в болгарском языке обозначают про- шедшие действия, на русский язык их следует переводить прошедшим вре- менем. Будущее в прошедшем (бъдеще в мйналото) обозначает действие, которое предстояло осуществить в прошлом. На русский язык переводится конструк- циями долженствования или формами условного наклонения: Наташа щёше да излёзе в пёт и половина, но Ёлка не йскаше да ос- тане сама вкъщи. — Наташа должна была выйти в пять тридцать, но Элка не хотела оставаться дома одна. И прйказката щёше да евърши дотук, акб един дён не бёше се слу- чило бще нёщо. — И сказка закончилась бы на этом месте, если бы однажды не произошло еще кое-что. 200
Сводная таблица форм прошедших времен АОРИСТ (от глаголов сов. вида) ИМПЕРФЕКТ (от глаголов несов.вида) Лицо Ед.число Мн. число .»Лицо Ед.число Мн. число 1 -X -хме 1 ’< -X -хме 2 - -хте 2 -те -хте 3 - -ха .3 " -ше -ха ПЕРФЕКТ Лицо Ед. число Мн. число 1 3 ' съм си е + л-аористное причастие сме сте са ПЛЮСКВАМПЕРФЕКТ Лицо Ед.число Мн. число 1 2 3 бях бёше бёше + л-аористное причастие бяхме бяхте бяха ЕЪДЕЩЕ В МИНАЛОТО Положительные формы Отрицательные формы Лицо у Ед. число Мн. число Лицо Ед. число Мн. число Ф щях да + глагол щяхме да 1 , + глагол , нямаше иямашг 2 щёше да наст, щяхтеда 2 наст. да да 3 щёше да вр. щяха да 3 вр. Условное наклонение (Условно наклонение) Условное наклонение образуется с помощью специальной, изменяемо* полипам и числам формы ik помогателызого глаголабих и Л-аористного при *1111* ГИЯ. .'(И
Лицо \ , ,Ж. ::-Ёд.НиСАО. Л лн. ч ;сло * : 1 бйх искал бйхме искали 2;-: бй искал бйхте йскали S 3 бй йскал бйха йскали Бйх искала да изляза в пёт и половйна. — Я бы хотела уйти в половине шестого. АБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Бих купила тази книга. Ти.... Роси.... Ние.... Вие.... Настя и Андрей .... ® Модель: Бихме отишли на море. Аз.... Те.... Олег.... Ти ... . Вие.... Ние.... Г е у ' фййтёлки: А - Айа ми каза, че ти си й казала тайната конто ти газах да е й казваш. ''/Зк - Как с могла! Нали й ка; х да не ти казва, че съм й казала? ? Може би не сИ-зашото ту не ми каза това. Аз i казах, че: я га ла ti и звам, четя ми с казала. Надя* Вак зе,ченямд айк‘жеш,чёсъмтй азала! ^ЗАДАНИЯ Ф Выпишите из сказки «Румпи-румп на кино» глагольные формы, определите, от каких глаголов они образованы и в каком времени употреблены. ® Переведите сказку на русский язык. Обратите внимание на перевод форм прошедших времен. ?02
Относительные местоимения и местоименные наречия Относительные местоимения и местоименные наречия образуются от boi 1 росительных путем присоединения неизменяемого элемента (неизменяемой морфемы) -то: Вопрос ельны гёстоимения и естоименные наречия Относительные. естоимения и местоименные наречия къде където кога когато защо защото какъв какъвто чий чййто кой който — Защо слончето си пёеше: «Фър-бър-плйм»? — Не защото му беше студёно във водата, а защото пёсничката му бёше такава. — От момента, В койтс с за юзнах с това мо ''jEr миче, аз станах друг човек... L — Как, толкова ли е сериозно? - Щ-ш-шт, аз й сё прсдставих под чуждо име Сложноподчиненные предложения Относительные местоимения и местоименные наречия выступают и фун- кции союзных слов и союзов в повествовательных сложноподчиненн ых пред- ложениях. Они вводят придаточные предложения, например: ❖ придаточные причины Наташа бърза, защото има срёща. ❖ придаточные места Слончето е останало на ширбкия площад, където бързаха коли и । вы oixa трамваи. ❖ придаточные времени Когато сти шаха до входа на кйното, Румпи-румп видя един юл ям илакйт. )ти ирнда io’Iiii.b- предложения отделяются от главного канятыми.
— Защо е по-добре да, обйчаш, откол кото да I бъдеш обичан? — Защото е по-сигурно. © Если в главном предложении и в придаточном одно общее подлежащее, то оно всегда употребляется только в главном предложении: Когато се върна с два билета в ръка, момчёнцето се наредй в редйЧ' ката. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ © Модель: Защо Наташа трябва да излезе?(Има среща с приятелите си.) — Защото има среща с приятелите си. Кога Наташа чете приказки на сестричката си? (Трябва да изле зе.) —... Защо Елка не иска да остане сама? (Страх я е.) — ... Кога Елка я е страх? (Тя остава сама.) — ... Кога слончето си пее? (То си прави сутрешната баня.) — ... Защо Елка не знае да чете? (Тя е още малка.) — ... Модель: Момчето кани Румпи-румп на кино. Слончето е много мило. — Момчето кани Румпи-румп на кино, защото слончето е много мило Румпи румп не пускат на кино. Той ще счупи стола. — ... Румпи-румп е смаян. Не го пускат на кино. — ... Внимание! Децата купуват билети. Те искат да отидат на кино. — ... Момичето може да купи билет. То е вече голямо. — ... Придаточные определительные Придаточные определительные вводятся с помощью относительных мес тоимений който (конто, коёто, конто). Род и число местоимения зависят <м рода и числа определяемого слова главного предложения: Влйзаш в една голяма стая, в която йма безброй столове. Пред очйте ти свётва едйн огромен прозорец, през конто вйждаш чудни прйказки. Слончето видя много деца, конто подаваха билётите си на една ни сока и важна лёля. 204
Мъдрости ПопйталиХилом: — Кой сд според тебе'гритё пай-труд ни пета в Живота? Хилон, който бил един от седейте мъдрени i ia Гърцйя, отговорил: — Да запазищ една тайна; да забравши една клетва; да употребит добре времето си: РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Виждам едно момче,... весело се смее. —> Виждам едно момче, което весело се смее. Виждам чичо си,... весело се смее. —> .... Виждам леля си,... весело се смее. —> .... Виждам братята си,... весело се смеят. —> .... Виждам едно момиче,... весело се смее. —» .... Виждам сестра си,... весело се смее. —>.... © Модель: Наташа пише писмо. Тя трябва да го изпрати. -> Наташа пише писмо, което трябва да изпрати. Пред киното има много деца. Те искат да гледат новия филм. >... В киното дават нов игрален филм. Искам да го гледам,—> .... В редичката се нарежда едно момченце. То е облечено в бяла рп i ка.->.... Румпи-румп е едно малко слонче. То е много вежливо. —>.... Контролите късаедна високалеля. Тя не иска да пусне Румии румп на киноутрото. ->.... Придаточные условия Придаточные условия вводятся с помощью союза акб (если): Акб искат, ела с мене! В придаточных ус .ионных по употребляются формы будущего времени Акб сёднсн! наcioji.i, моменгблно те госчуниш ’05
Богат еркн (холостяк) казва на приятеля ей:- ' \ Навърших шейсет години и искам да се оженя за хубавка, младичка лйчност. Как мис- лиш, ще имам ли повече шансове, ако й кажа, че съм на петдссет? - Повече изгледи ще имаш, ако й се предста- виш за ссдемдесетгодишсн... ОТ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ @ Модель: (Мога) Дай ми речника си! —> Ако может, дай ми речника си! (Искам) Да отидем в парка! —> ...! (Мога) Обади ми се утре! —> ...! (Искам) Ела! ->...! (Не мога) Не ми връщай парите! —>...! (Не искам) Не му давай билета! —> ...! © Модель: Обикновено си купувам билет и отивам на кино. —> Ако си купя билет, ще отида на кино. Обикновено си лягам рано и ставам рано. -> .... Обикновено евършваме работата и си почиваме. ->.... Обикновено пекат баница и ни канят на гости. —».... Обикновено се среща с приятелите си и отива на разходка. —>... ^УПРАЖНЕНИЯ @ Образуйте из двух простых предложений сложноподчиненное I А а) с придаточными причины: гДъ. * 1. Настя бърза. Тя има среща с приятелите си. 2. Андрей е доволен. Той ще отиде на кино. 3. Леля ми заминава за Варна. Тя иска да види сина си. 4. Росица няма да дойде. Тя трябва да по- ' чисти стаята си. 5. Баща ми е в лошо настроение. Той няма вест- ник. 6. Иванчо не иска да е сам вкъщи. Страх го е. б) с придаточными определительными: 1. Дай ми кнйгата! Тя е на масата. 2. Бих искала да видя леля си. Тя замии.| ва за София. 3. Кажи на брат си замомчето. То го чака навън. 4. Бих искала л честитя на чичо си. Той живее в Одеса. 5. Вземи този плик. Този плик ще i 20g
хареса най-много. 6. Бих искала да прекарам ваканцията с братовчсди г< с и Те живеят на село. в) с придаточными условными: 1. Наташа няма да дойде. Елка няма да се съгласи да остане сама вкт.нш Елка ще се съгласи да остане сама вкъщи. Наташа ще й прочете прика шага i.i Румпи-румп. 3. Елена ще изпрати писмото на приятелката си. Настя ше и л.ии плик. 4. Брат ми няма да закъснее. Ще отидем на кино. 5. Пламен няма да отиде в Университета. Баба ни ще пристигне рано сутринта. 6. Утре няма ла вали. Ще отидем на разходка из града. ® Трансформируйте предложения в сложноподчиненные с придаточными г< ловными. Не забывайте о месте подлежащего. 1. Елена ще се върне рано и ще почисти стаята си. 2. Децата ще прочета i текста много внимателно и ще го разберат. 3. Баба ми има на разположенш половин час и ще ни дойде на гости. 4. Няма да преведа текста и няма да м\ върна речника до вечера. 5. Наташа няма да евърши работата си и няма да от де на кино. 6. Госпожицата ще провери контролните ни и ще ни ги върне ® Вместо точек употребите необходимые по смыслу союзы когэто или пред и дя 1. ... иска да научи за домашното, Настя се обажда на Росица. ... набе|>< номера, Настя вдига слушалката. 2.... иска да отиде в библиотеката, Росипа телефонира на Настя.... отиде в библиотеката, Росица се обажда на Настя 1 ... някой звъни на вратата, Настя гледа през шпионката. ... отвори вратата Настя гледа през шпионката. 4.... вали дъжд, децата стоят в къщи.... и тя ia i. децата се обличат по-топло. 5.... иска да изпрати писмо, Елена избира хубап плик.... изпрати писмото, Елена го слага в най-хубавия плик. ® 'Трансформируйте предложения из упр. ® в будущее время. Обратите вин мание на вид глаголов. Ф Вместо точек употребите необходимые по смыслу союзы или союзные слова. Настя и Елена искат да гледат новия игрален филм, ... се прожектора в иай-близкото кино. До площада,... се намира киното, момичетата пыув.п с гролей.... слязат, те забелязват Пламен,... пъгувасъс същиятролен. Момйче гага го поздравяват и вече се готвят да слязат, ... виждат и Росица, ... им < < усмихва: момичетата винаги обръщатвнимание първо върху момчстага. 11лл мен казва, ... трябва да побързат, ... искат да бъдат там навреме. Младсжип ппизат в киното,.. има доста много хора. Пламен се нарежда на опашка га, гс ня мат биле ги и ли iar в залата, Пламен подава билетите наразнорсдиген ката.... младежнгс мем.и места га си, филмът започва. 207-
^ПЕРЕВОД Когда Насте нечего делать, она звонит своим подружкам. Ее телефон все- гда занят. Дело в том, что Настя любит часами висеть на телефоне. Вот и сей час она берет трубку и набирает номер, который уже давно знает наизусть. К телефону подходит мама Росицы. — Алло! — Добрый день! Позовите, пожалуйста, Росицу! — Здравствуй! Это Настя? Подожди минутку, я ее сейчас позову. Мама (к Росице)'. Роси, тебя просит к телефону Настя. — Привет! — Привет! Как дела? Чем занимаешься? — Так себе. Делаю домашнее по алгебре. — Пойдем лучше в кино. В «Пушкинском» идет новый художественный фильм. — Мне жаль, но я не могу. Позвони Наташе! — Наташа тоже не может. Элке страшно оставаться дома одной. — Она же уже большая. Сколько ей лет? — Пять. А ты почему не можешь? — У меня много дел. Если я пойду в кино, то не успею написать сочинение по литературе. — Ну, ладно. Когда закончишь, позвони! Я возьму билеты на вечер. — Нет. Не покупай билеты заранее! Я боюсь, что не успею закончить до (> часов. Давай сходим завтра! — Всегд а так! — Хорошо! Иди купи билеты на 8 часов. Я буду тебя ждать на плошади, где мы встречаемся обычно, без четверти восемь. Но если я получу двойку ... — Не получишь! У тебя еще 5 часов времени! — И много-много дел. — Успехов тебе! (Успешна работа!) Пока! — Пока!
Шестнадцатый урок Тема: Домашние животные. Грамматика: * Образование сущсстви гель ных с уменьшительно-ласкательным значенн ем. * Уменьшительно-ласкательные собствен ные имена. * Аорист. Аорист на -ах. Когато жилището прилича на зоологическа градина... Приказката за слончето подсети Наташа, че трябва много внимателно да си избере тоалета, зада се подготви добре за «специалисте» посрещанс в дома на Андрей. Андрей има слабост към животните и затова жилището му новсчс прилича на една малка зоологическа градина. Още на вратата гостите носрс ща с радостен лай и острите си нокти любимото му куче Блек. Някъдс опоре наблюдава какво става мързеливият бял котарак Каспер. Преди две годинн той беше едно малко весело котенце, но и сега е готов да направи бримка на чорапа. Наташа извади от гардероба черни дънки. Така ще е по-сигурпо. В стаята на Андрей освен големия аквариум с хубави малки рибки има тсрари ум, където живее един симпатичен бял хамстер, и клетка с две мили нъсгри папагалчета. Наташа си спомни и за малката забавна костенурка, която ж и вс сше у Андрей преди 4 години ... Ето откъде ще дойде спасението! — Елке! Ако останеш сама довечера, ще ти купя едно мъничко хубаво кос тенурче! — Костенурчели?Аматова неелесна работа. Нали трябва да живее ням. де, а пък и да се храни с нещо. Няма да яде пилешка супа, я! — Нищо. Ще се грижиш за него. Ще му купуваме храна от специали шран магазин. Обещавам ти! — Ами ако ме излъжеш?! — Няма, няма! — А ако мама не се съгласи? — Не, ще се съгласи,щеяубедим,че трябва да имаш малки живи пришел чета и че ти ще сс грижиш за тях. — Добре гогава. Обаче преди да тръгнеш, искам да чуя края на врика <к;нв ia Румви румн. Мной) ми харесва, когато слончето отмъщава на лелката. -209-
— Не говори така! (Недей да казваш така!) Не бива да се радваш на от- мъщението. Не ти ли е жал за леличката? — На мен ми е жал за слончето! Елка подаде книгата на Наташа и затихна. «В зоологическата градина. Румпи-румп си лежеше в басейна, изсипваше на гьрба си хладни струи вода и си тананикаше познатата песничка, когато по алеята се зададе онази висока и важна леля. — Същата, която не ме пусна на детското киноутро! — изненадано си каза Румпи-румп. Лелята вървеше бавно и стискаше в ръката си билет — нали и в зоологи ческата градина без билет не може да се влезе. — Хей, лелко, помниш ли ме? — обади се слончето и потопи хобота си въп водата. Лелята се обърна, но не успя да отвърне. Някакво странно «фър-бър-плим» се дочу и една хладна струя вода я обля от главата до петите. — Кой? Кой направи това? — изпищя лелята. — Аз — отвърна слончето. Най-после лелята съзря Румпи-румп и тропна с крак: — Ти ли? Как смееш? Аз имам билет! — И аз имах—засмя се Румпи-румп и легна отново в кръглия басейн, където водата беше толкова прохладна и бистра.» (Георги Константинов из «Приказки за Румпи-румп») ЭТИКЕТ Жал ми е. Жал ми е за някого (нёщо). Съжалявам, че... Съжалявам «яя»го (за нёщо) Жалко, че... Мъчно ми е за някого (нёщо). Мне жаль. Мне жаль кого-то. (Я сожалею о чем-то} Я сожалею, что... Жалею кого-то; жалею о чем-то Жаль, что... Мне больно за кого-то (что-то). СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ прилйчам на... Това на нйщо не прилйча! подсёщам / подсети подгйтвям се / подготвя се быть похожим ... Это ни на что не похоже! напоминать / напомнить подготавливаться / подготовиться -210-
мързелйв котарак; котка; коте, котенце брймка чорап сйгурно хамстер костенурка мъничък ленивый кот; кошка; котенок петля чулок; носок надежно; вероятно хомяк черепаха маленький лёсен грйжа се за... обещавам / обещая лъжа / излъжа съгласявам се / съглася се отмъщавам / отмъстя отмъщёние затйхвам / затйхна изсйпвам / изсйпя легкий заботится о... обещать / пообещать обманывать / обмануть соглашаться / согласиться мстить / отомстить мщение затихать / затихнуть; замолкать/замолк! |уть высыпйть / высыпать; выливать / выли и гръб спина Внимание! Опред. форма — гърбът, гърба тананйкам напевать струя / струи струй / струи задавим се / задам се показываться / показаться изненадано удивленно стйскам / стйсна сжимать / сжать дочувам се / дочуя се слышаться / послышаться дочу се послышалось, аорист 3 л. ед.ч. от гл. дочуя се облйвам (се) / облёя (се) обливать(ся) / облить(ся) обля облил, аорист 3л. ед.ч. от гл. облёя от главата до петйте с головы до ног (пят) съзйрам / съзра видеть / увидеть; замечать / заметить съзря увидел, заметил, аорист 3 л. ед.ч. от et. съзра бйстър чистый; прозрачный ... * =; В еьда X Съдията: Обвинявате се, че сте ударили жена си с чиния по главата. Йе Ви ли беше жал? V Габровец: Как да не ми е жал?! Чинията беше сьиссм нова. II
^ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражений: Быть похожим на зоопарк; напомнить; осторожно; подготовиться к встре- че; что происходит; ленивый кот; два года тому назад; так будет надежнее; хомяк; пестрые попугайчики; вспомнить о...; черепашка; простое дело; кури- ный суп; мне жаль слоненка; без билета войти нельзя; с головы до пят; про- зрачная вода. ® Найдите в тексте видовые пары глаголов. Подсещам, избирам, подготвям, посрещна, стана, правя, изваждам, спом- ням си, оставам, купувам, нахраня, изям, обещая, лъжа, съгласявам се, убеж- давам, тръгвам, обикна, отмъстя, подавам, изсипя, задавам се, пускам, каз- вам, стисна, влизам, обаждам се, потопявам, обръщам се, успявам, отвръщам, дочувам, лягам. Ф Распределите глаголы из упр. 2 в две колонки в зависимости от вида. Ф Скажите иначе. Когато жилището е подобно на зоологическа градина; приказкатазаслон- чето напомни на Наташа, че ...; тя трябва да си избира тоалета много прециз- но; Андрей много обича животни; Наташа се сети за ...; тази вечер; трябва да яде нещо; искам да чуя завършека на приказката; слончето наказва важната леля; мъчно ми е за слончето (съжалявам слончето); учудено си каза Румпи- румп; без билет не се влиза (без билет не пускат); не успя да отговори. Ф Выразите сожаление. а) Образец: Слончето не го пускат на киноутрото. —> Жал ми е за слончето. Съжалявам слончето. 1. Кучето остана само. 2. Котенцето е наказано. 3. Папагалчето остана без опашка. 4. Нямахраназарибките. 5. Хамстерът остана безхрана. 6. Костенур- чсго не иска да яде. б) Образец: Наташа не може да се вид и с приятелите си. —> Жал ми е, че Наташа не може да се види с приятелите си. Съжалявам, че Наташа не може да се види с приятелите си. I. Елка не се грижи за своите папагалчета. 2. Настя няма аквариум за риб ки. 3. Росица няма домашни животни. 4. Котенцето на Андрей вече не е весе ло. 5. Андрей няма терариум за своя бял хамстер. в) Образец: Наташа трябва да излезе. —» За съжаление, Наташа трябва да излезе. 1. Навънка вали. 2. Елка нс иска да остава сама вкъщи. 3. Котаракът па Андрей с мързелив. 4. Кучето Блек винаги с готово да направи бримка па чо -212-
рапа. 5. Майката на Елка не се съгласи да й купи костенурка. 6. Ние няма да отидем днес в зоологическата градина. ® Выразите удовлетворение. а) Образец: Жилището ми прилича на зоологическа градина. —» Радвам се, че жилището ми прилича на зоологическа градина. 1. Андрей има слабост към животните. 2. Настя се грижи добре за своя хамстер. 3. Росица има две пъстри папагалчета. 3. Наташа купува специална храна за своето котенце. 5. Майката на Елка й купи мъничко костенурче. 6. Кучето ми Блек е весело. б) Образец: Елена ще отиде днес в зоологическата градина. — Радвам се за нея. 1.Ти имаш добри приятели. 2. Те са много весели. 3. Елка слуша любимата си приказка. 4. Андрей обича своите животни. 5. Вие не се страхувате от ост- рите нокти на кучето Блек. 6. Наташа добре се подготви за «специалното» по- срещане. ® Выразите отношение. Образец: Наташа има котенце. —> Тя се радва на котенцето си. Страх я е за него, когато не се храни. 1. Настя има хамстер. 2. Андрей има кученце. 3. Росица има папагалчета. 4. Аз имам хубави малки рибки. 5. Ние имаме костенурка. 6. Леля ми има го- лям бял котарак. ® Переведите выражения в скобках. Жилището ми (похоже на зоопарк}. Имам много приятелчета: (два пест рых попугайчика, маленькая черепашка, симпатичный хомячок, веселый коте- нок}. Освен това имам голям аквариум (с красивыми маленькими рыбками}. Да се грижиш за тях не е {простое дело}. Всеки ден разхождам (свою собаку}. Ку пувам специална храна. Почиствам (клетку и террариум}, сменявам вода (в аквариуме}. (Ксожалению}, котенцето ми няма да остане малко. То ще порас- не и ще стане (большим котом}. (Два года тому назад} и кученцето ми беше малко. Нищо, че сега е голямо. То е много весело и винаги (встречает меня радостным лаем}. ® Ответьте на вопросы. 1. Защо Наташа си избира тоалета внимателно? 2. Защо жилището на Андрей прилича на зоологическа градина? 3. Когабслият котарак беше малко котенце? 4. Защо не е лесно да се грижиш за едно костенурче? 5. Защо па Елка не н е жал за леличката? ?l i
6. Как отмъщава слончето на важната леля? 7. Защо слончето я облива с хладна вода от главата до петите? <© а) Перескажите окончание сказки («В зоологическата градина») в настоя щем времени. б) Расскажите о своих домашних животных и о том, как Вы заботитесь о них. ГРАММАТИКА Образование существительных с уменьшительно-ласкательным значением Рог) Ч Мужской ; Женский 1 Средний Суффикс -че -ичка -ка -енце -це ИГ'--— Потомък I Габровчс ей купувд П1околаленочонече. 1 1 -г:Йа^ойскащ:мрмчёнШилимомиченпМ:- *х пита продавачката. — М омченце! - п реем стли во отговорил о габ- ; ровчето. ❖ С помощью суффикса -че образуются существительные с уменьшите.™ ио-ласкательным значением от основ на согласный имен существительных мужского рода: слон — слонче; папагал — папагалче; приятел — приятелче. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: носорог — носорогче кон —... билет —... хобот —... хамстер —... брат —... ❖ Суффиксы -ка и -ичка присоединяются к существительным женского рода: лёля — лёличка; сестра — сестричка; песен — пёсничка; рйба рйбка. 214-
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: стълба — стълбичка врата —... баба —... чанта — ... стая — ... дума —... рокля — ... О Модель: стрина — стринка блуза —... риза — ... фигура —... салата —... градина —... алея —... ❖ К именам существительным среднего рода присоединяются суффиксы -це и-енце: момче — момчёнце; коте — котенце; детё — детёнце; огледйло — oi ледалце РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: куче — кученце момиче —... кюфте — ... кафе —... цвете — ... палто —... О Модель: село — селце сирене —... вино —... писмо —... мссо —... -215
Уменьшительно-ласкательные собственные имена Для имен существительных собственных мужского рода самым pacnpoci - раненным является суффикс -чо: Иван — Иванчо; Пламен — Пламенчо. Для имен существительных собственных женского рода — суффикс -ка: Дна — Анка; Вера — Верка. $ В отличие от русского языка болгарские имена собственные с суффик сом -ка не имеют просторечного (грубого) характера. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ Ф Модель: Андрей — Андрейчо Крум —... Васил —... Младен —... Боян —... Петър —... Стоян — ... © Модель: Гана — Ганка Милена —... Рада —... Цветана—... Анастасия — Сия — ... Калина —... Елисавета — Ели — ... Аорист (Мйнало свършено време) Формы аориста обозначают действие, которое произошло в определенный момент прошлого. Обычно в аористе употребляются глаголы совершенной» вида. При этом говорящий непременно должен быть или действующим ли цом, или свидетелем действия: Слончето свй хобота си на кравай, оглёда се и с трбмави стьпки тр^гна след момчёнцето... -216
Аорист на -ах ❖ У глаголов Ш-го спряжения (A-класса) аористная основа совпадаем с основой настоящего времени: Лицо Ед. число „ Мн. ЧЦСЛО 1 има -х йма -хме 2 йма йма -хте ' 3 има йма -ха Лицо Ед.число .. Ми, число 1 затваря -х затваря -хме 2 затваря затваря -хте • з затваря затваря -ха <3° РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз телефонирам на Еленам Снощи телефонирах на Елена. Ти... .->.... Той... Вие... .—>.... Те... Ние... © Модель: Елка пита сестричката си. -> Елка попита сестричката си. Аз... Ние....-».... Те... .->.... Той... Ти....->.... Вие... © Модель: Момченцето вика отвътре. —> Момченцето извика отвыпре. Ние....-».... Те... Аз ....->.... Тя .... >.... Вне... Тн .... >.... '17
❖ Основу на -а в аористе имеют также некоторые глаголы 1-го спряжения (Е-класса). Глаголы с суффиксом -н (тръгна, вдйгна, поглёдна, пусна и т.п.) «SC-SSIfe Мн. число ; тръгна-х тръгна -хме тръгна тръгна -хте газ И тръгна тръгна -ха РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Децапга стигнаха до входа на киното. Ние .... Аз.... Вие.... Ти.... Момчето.... Ф Модель: Лелята хвана дръжкатпа на вратата и погледна наоколо. Ти.... Аз.... Те.... Ние.... Вие.... Той.... Ф Модель: Леличката вдйгна глава и извика ядосано. Аз.... Вие.... Той.... Ние.... Ти.... Те.... ❖ Глаголы с основой на -ж, -ш и -ч в настоящем времени. У этих глаголов при образовании форм аориста происходит чередование конечного соглас но го основы: -218-
Чередования Примеры .О’4 1 Сравните с рус. глаголами Ж~ 3 кажа — казах, покажа — показах сказать, показать жд-г излъжа — излъгах солгать ’’ ш ~с надпйша — надпйсах надписать ч~к заплача — заплаках заплакать Подобного рода чередования характерны для старых глаголов, имеющих общее происхождение с аналогичными русскими глаголами. Поэтому русский инфинитив часто может служить подсказкой при выборе аористной основы болгарского глагола: нарёжа — нарязах (нарезать)-, свържа — свързах (связать) Урок по учтивост х Тролеят е пъле11 с хора. Една жена стой права. Единмъж ставащйотсгт>пвамяе'1ртр;Си.Жег1Щ’а ^4 < сяда. - Казахте ли зещо? ~ пита мъжът. - Нс, нищо не казах. - Извинете. Стори ми се , ч е казахте «Благо- ' даря». . Д ......... РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Андрей, иска да напише писмо на приятелката си.—ъ Вчера Андрей написа писмо на приятелката си. Аз... .—>.... Ние... .—>.... Ти... .->.... Те....-».... Вие... .—>.... О Модель: Аз трябва да покажа билета си на контрольора. —> Аз показах билета си на контрольора. Настя ... .—>.... Росица и Пламен .... -э.... Ти н Елена ... А । и Onei . . —>.... Тп.... >.... 219
© Модель: Елка започна да плаче -» Елка заплака. Ти... .->.... Аз....-».... Те Ние... .-».... Вие... .—>.... Спряжение глагола МОГА в аористе Лицо f ' 2 Ед. число Г ; S: Мн. число : • ; 1 можа -х можа -хме 2 МОЖЙ можй -хте 3 . можа можй -ха dJ При спряжении составного глагольного сказуемого (да-конструкции) в аористе спрягается только первая составляющая. После да в болгарском язы- ке употребляется всегда настоящее время: Лицо Ед. число Мн. число ' - 1 можА-х да дойда можй-хме да дойдем можй да дойдеш можй-хте да дойдете 3 можй да дойде можа-ха да дбйдат Отрицание не ставится перед первой частью составного глагольного ска- зуемого: Не можах да дойда наврёме. Бащиидеца Габровец изпратил сина си да учи в столица- х та. Наскоро получил писмо: «Тате, днес спестих 4 стотинки. Не се качих в трамвая, а тичах след него.» «Синко, от тебе човск няма да станс— уйрек- нал го бащата в отговора си. — Не можа ли да ти- чаш след никое такси, та да спестиш цял лев?» 220
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Мога да отида на кино.-ь Следуроците можах да отида на кино Ние... .->.... Ти....-».... Росица... Те....—».... Вие... © Модель: Не мога да купя билети. —> В събота вечерта не можах да купи билети. Ти... .-^.... Вие .... —>.... Той....-».... Те... . Ние....—>.... Место кратких местоимений (энклитик) в формах аориста Действительны те же правила, что и для форм настоящего времени: Румпи-румп се оглёжда смаян. —> Румпи-румп се оглёда смаян. Оглёждам се смаяна, -э Оглёдах се смаяна. Не сё оглёждам. —> Не её оглёдах. Мога да му купя билёт. —» Можах да му купя билёт. Не мога да му купя билёт. -э Не можах да му купя билёт. Глагол Вчера учителката ни накара Петърчо да с н ре г не глагола «ходя». Момчето започна, но не мода да се сети точно как да стане това и запретило! буква по буква. Учителката го подкани да спрег не гози глагол по-бързо, и той започна: Аз типам, ти тичаш, той типа ... 2.4-
РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Искам да разкажа тази приказка на Елка. —» Разказах и я следобед. Ти... .—>.... Наташа... .—>.... Те....-».... Ние ... Вие....—».... ® Модель: Не можах да се обадя на Елена. —> Ней се обадих до 3 часа . Момчето....—».... Ти... .—>.... Ние... .—>.... Вие... Те... © Модель: Мога да купя билета за него. -» Мога да му го купя. -^Сутринта можах да му го купя. Ние... .->....-».... Те....—»....—».... Ти Момчето ....-»....-».... Вие ... .—»....—».... О Модель: Започвам да отговарям на леличката. -» Започвам да и отговарям. -» Започнах да й отговарям. Ти. Вие... .-».... -».... Ние... .—»....—».... Той ... .—»....—».... Те... .-»....-».... ^УПРАЖНЕНИЯ Ф Трансформируйте текст, начав его со слова «Вчера...». Наташа става рано. Пуска касетофона и започва да прави гимнастика. В гова време край нейната стая минава малката й сестричка Елка. Наташа и казва да не заема банята, но Елка се развиква, вдига страшен шум и изтичва при майката, за да й се оплаче. Тя не излъгва майката. Натанза наисти на не я пуска 222-
в банята, но тя самата е виновна за това: не може да разбере, че сестра й зак в снява за училище. ® Закончите предложения по образцам. а) Образец: Винаги ставам рано, а тази сутрин не станах. 1. Винаги пиша писма много бързо, а днес .... 2. Винаги казвам на бра i си «довиждане», а тази сутрин .... 3. Винаги чакам приятелите си пред кипою но днес ... . 4. Елена винаги се връща навреме, но тази вечер ... . 5. Винаги започваме да работам в 10 часа, а тази сутрин ... 6. Леля ми винаги разка лш нещо интересно, но тази вечер .... 7. Винаги тръгваме рано, но днес .... б) Образец: Елена ми каза да се обадя на родителите си.—> За съжаление, не можах да им се обадя. 1. Момчето помоли леличката да пусне слончето на детското киноутро. 1а съжаление.... 2. Андрей ни каза да дойдем малко по-рано. За съжаление .... 3. Вие му казахте да почака сестрите си. За съжаление .... 4. Елка помоли На i i шадай прочете приказката заРумпи-румп. Засъжаление.... 5. Ние им казах ме да върнат книгите на Елена. За съжаление .... 6. Ти ми каза да си обуя мер ните дънки. За съжаление .... ® Ответьте на вопросы по образцу. Образец: Ще кажеш ли на Елена за филма? — Кажи й! — Вчера й казах. 1. Ще напишеш ли на Росица? 2. Ще телефонираш ли на родителите си? 3. Ще покажет ли бележника си на татко? 4. Ще започнеш ли превода? 5. Ще върнеш ли тетрадката на Андрей? 6. Ще нарежет ли хляба? @ Трансформируйте выражения из упр. 3 в отрицательные. Образец: Няма ли да кажеш на Елена за филма? — Ней казах. — Не й каз вай! © Образуйте существительные с уменьшительно-ласкательным значением и распределите по группам в зависимости от рода исходного существительного. Вода, стол, крапай, плакат, глава, място, кола, градина, къща, телефон, писмо, момчс, панк. шире, диет, хартия, стрина, град, цвете, сестра, полови па, кукла, куче, коте. ниши ал, чорап, супа, магазин, сирене, нож, лъжица. 223
^ПЕРЕВОД Я очень люблю животных, но, к сожалению, мои родители не позволяют мне держать дома не только кошку или собаку, но даже и маленького хомячг ка. Н ет, мои родители ничего не имеют против домашних животных, но толь- ко не у себя дома. Папа считает, что в городских квартирах не следует держать даже попугайчиков, а мама говорит, что у нее нет сил заботиться еще и о птич- ках и собачках. Но надежда нас покидает последней. Вчера я опять сказала родителям: — У меня скоро день рождения. Подарите мне котенка. Я буду сама о нем таботиться. — А кто будет покупать ему еду, убираться в квартире? — спросила мама. — Я на все согласна. Хочу котенка! — Маленькие зверушки (животинки) часто болеют. Знаешь, как их жаль, когда они отказываются есть? — Мы вчера были у Андрея. Он нам показал своих животных. Это целый зоопарк! Их так много, что я даже не смогла запомнить их имена. Ведь и они были маленькими, а теперь выросли и не требуют особых забот. — Это не так. На прошлой неделе я встретила маму Андрея, и она мне по- жаловалась, что у Андрея не остается времени на уроки... — Да, но это из-за собаки. Он начал ее выгуливать по два часа в день. — И еще по два часа играть с котенком. — Ну ладно! Не хотите котенка, купите мне черепашку! — Рыбок! И то, если будешь послушной.
Семнадцатый урок Тема: Здоровье. Грамматика: * Аорист (продолжение). Аорист на -их, -ях, -ох и -х. # Спряжение в аористе глаголов I спр. (из)ям идам. * Спряже- ние в аористе глагола дойда. Щом правит нещо, прави го както трябва Майката на Андрей свърши приготовленията за тържествената вечеря и попита сина си: Майката: Преброи ли чиниите? Стигат ли чашите и приберите за всич- ки? Провери вилиците да са отляво, а ножовете — отдясно. Миналия ггьт ги сложи точно обратно. Андрей: Не се притеснявай! Мойте приятели не са по етикета. Майката: И все пак щом правит нещо, прави го както трябва. Андрей: Добре! Няма да се караме заради тези дреболии. Всйчко прове- рих, всйчко преброих, но ми се струва, че Пламен няма да дой- де. Майката: Защо? Какво му е на Пламен? Андрей: Случайно го видях сутринта, не изглеждаше добре. Оплака ми се, че не се чувства добре. Майката: Чух, че започва епидемията от грип, но се надявах, че ще ни отмине. Андрей: И Олег се разболя. Кашля, има хрема. Снощи вдйгна висока температура. Заболя го гърлото. Отиде в поликлиниката на ле- кар по вътрешни болести. Той го прегледа, прислуша дроббвете и му предписа какво ли не: сироп за кашлица, капки за нос, хапчета за температурата, витамини ... Олег ги купи, но не ги взема. Майката: Горкият! Миналата година аз оздравях бързо, само защото се лекувах добре. Сега как е? Андрей: Лопюмуе. -225-
Майката: Кажи му да взема лекарствата, защото грипът е опасен порадй усложненията. Съжалявам за Олег, но както и да е. Той е млад човек, ще му мине. Аз пък трябва да хвърля един поглед на тра- пезата и с очите си да видя всичко ли е наред. За щастие опасенията на Андрей се оказаха напразни. Приятелите му дой- доха навреме и в пълен състав. Настя донесе за майката на Андрей хубави ка- рамфили. Наташа беше успяла да се отърве от малката си сестричка и вече се запозна с Пламен. Стана весел купон. Младежите с апетит изядоха вкусните пирожки и изпиха всички швепсове и коли до последна капка. ^ЭТИКЕТ Не се притеснявай! Както и да ё! Какво ли не... Не съм по... струва ми се, че ... Горкйят! Горката! Не беспокойся! Будь, что будет! Как бы то ни было! Чего только не... я не специалист по ... Мне кажется, что Бедняжка! Оплаквания ( Жалобы ) Не изглёждаш добрё. Какво ти е? Не сё чувствам добрё. Разболях се. Злё ми е. (Лбшо ми е.) Не мбга да оздравёя. Кашлям, имам хрёма. Болй ме гърлото (главата, ухото, зъбът и т.п.). Ты плохо выглядишь. Что с тобой? Я плохо себя чувствую. Я разболелся. Мне плохо. Не могу поправиться. У меня кашель, насморк. У меня болит горло (голова, ухо, зуб и т.п.). Не мй мина ва г бблките. Имам висбка температура. Температурата ми се качй до 38 градуса. Вдйгнах висбка температура. У меня не проходят боли. У меня высокая температура. У меня поднялась температура до 38 гра дусов. У меня поднялась высокая температура. Лекуване ( Лечение ) Трябва да се лекуваш. Отйвам на лёкар по вътрешни болести. лекарски прёглед Ты должен (должна) лечиться. Иду к врачу-терапевту. врачебный осмотр -226-
прислушвам/прислушам прослушивать/прослушать дроббвете легкие гърдй грудь Внимание!Сущ. гърдй в болг. яз. — мн.ч. предпйсвам / предпйша лекарства выписывать / выписать лекарства рецепта рецепт Внимание! Сущ. рецепта в болг. яз. — ж.р. взёмам / взёма витамйни. взёмам през... часа; взёмам ... пъти на дён сироп за кашлица капки за нос (нбсни капки) хапчета (таблётки) за темпёрату- рата (главобблието и т.п.) антибиотик Внимание! Ударение! мёрки протйв усложнения епидёмия от... принимать / принять витамины принимать через... часа принимать... раз вдень микстура от кашля капли от насморка таблетки от температуры (головной (><>uii и т.п.) антибиотик меры по предотвращению осложнении эпидемия... Безплатна рецепта Зада получи безплатна рецепта, габровец ни ia случайно срещнатия познат лекар: — Докторе, какйЬ правиш, кбгатб имаш хрс ма? — Кихам — отгбваря декарят, койтосъщо бете от Габрово. СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ тьржёствсп торжественный преброявам / прсброя пересчитывать / пересчитать чинйя тарелка чйша; чашка; >>7
чаша за вода; чаша за вино и т.п. высока чаша прибор Внимание! Ударение! вйлица лъжйца (чаена, кафяна, супена) мйналия път дреболйя трапеза оказвам (се) / окажи (се) напразен карамфйл купон Стана вёсел купон. стакан; бокал; рюмка; стопка фужер прибор вилка ложка (чайная, кофейная, столовая) прошлый раз мелочь стол, накрытый для еды оказывать(ся) / оказать(ся) напрасный гвоздика вечеринка зд.: Вечеринка удалась. ^ЗАДАНИЯ ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- ний: Приготовления к торжественному ужину; достаточно ли приборов?; про- шлый раз; положить наоборот; мои друзья не специалисты по этикету; не бу- дем ссориться; из-за мелочей; мне кажется; что с Пламенем?; эпидемия грип- па; пойти к врачу-терапевту; в прошлом году; ему плохо; принимать лекар- ство; опасен осложнениями; как бы то ни было; увидеть своими глазами; стол, накрытый для еды; суметь избавиться. ® а) Подберите видовые пары к глаголам. Свършвам, питам, преброявам, стигна, проверявам, слагам, скарам се, ид- вам, виждам, оплаквам се, чувам, минавам, разболявам се, вдигам, отйвам, преглеждам, прислушвам, предписвам, купувам, вземам, оздравявам, оказ вам се, донасям, успявам, запознавам, изяждам. б) Распределите глаголы в две колонки в зависимости от вида. ® Скажите иначе. Майката на Андрей се готви за тържествената вечеря; не се безпокой; не сс интсрссуват много от етикета; заради тези незначителни неща; Олег е бо дсп; има кашлица; вчера вечерта; гемпературата се качи; усещаше болки в 22К
гьрлото; написа рецепта за сироп против кашлицата; поспи капки; зле му с, грипът дава усложнения; опасенията на Андрей не сс сбъднаха. @ Найдите в тексте слова и выражения, противоположные по смыслу. Започвам приготовления; Олег оздравя; снощи температурата му спадпа; добре му е; радвам се за Олег; за съжаление; опасенията се сбъднаха; принте лите му закъсняха; увехнали карамфили. ® Восстановите реплики в диалогах. а) Между двама приятели: — Добро утро! — Какво става с тебе? Не изглеждаш добре. — Температура имаш ли? — Болят ли те гьрдите? — Трябва да отидеш на преглед! б) При лекаря: — От какво се оплаквате? — Отворете си устата. Гърлото Ви е зачервено. Съблечете се. Трябва да Ни прислушам белите дробове. Болят ли Ви гьрдите, когато дишате? — Каква Ви е температурата? — Имате грип. Ще Ви напиша рецепта. Предписвам Ви антибиотик. — За кашлицата ще Ви предпиша сироп. Ще го вземате по една сунсма лъжйца 3 пъти на ден. — Довиждане! в) В аптеката: — Моля, можете ли да ми изпълните тази рецепта? — Кажете, как да го вземам? — Благодари Ви -229
ф) Перескажите текст. Рецепта. Слопът в зоологическата градина се разболял. След прегледа ветсрипар- иия г лекар казал: — Тона е грип. Предписвам му капки за нос. По колко капки да слагаме? По два литра е достатъчно О Расскажите своим собеседникам понравившиеся Вам габровские анекдоты. Габровски лекар — Винаги цитате пациента с какво се храни. Нима това е важно за всяка диагнбза(диагноз)? - Важно е. Така се ориентирам колко да му взема за прегледа. Обща рецепта 3 Болен габровсц помол ил приятеля си в стон I лицатада го заводе при виден лекар. На излизане приятелят го пбпитал: — Ти ис изглеждаш толкова :шс,аизреди (пс- <^5 речислил) много болести. - Аз страдам само от едната, другите са на жена ми и на дыцерите. Ама не съм луд (сумас- шедший) да давам пари поотделно за тях. Сега само да не объркам кое лекарство за коя болеет беше... Всеки с болката си Габровка, поканена на гости, седяла до изве- стен лекар. Решила да се възползва от това и му заразказвала болсстите си, с молба да й драснё една рецепта. — С удоволствие — съгласил сс лекарят. — Само: че Се съблёчетё да Ви преглсдам. © Переведите анекдот «Обща рецепта» на русский язык. ® Переведите выражения в скобках. Андрей подрежда масата за тържествената вечеря (по случаю своего дня рож- дения). Той слага (тарелки, бокалы, ножи и вилки). Андрей пита майка си тряб- -230-
вали да сложи (столовые и чанные ложки). Майката оповаря, ч<8 не бнва да слага (весь прибор) павсдиаж. Л ьжичкитс ио-добре да сс ссрнира г заедно с (чаш ками для чая или кофе). Андрей: Мойте приятели (не специалисты по этикету). Майката: (Мне кажется), че така е по-удобно. Андрей: (Боюсь), че няма да успеем до пет часа. Майката: (Не беспокойся! Стол) вече е готова. ® а) Ответьте на вопросы: 1. Какво става в дома на Андрей? 2. За какво го помоли майката? 3. Заради кои дреболии Андрей не иска да се кара с майка си? 4. Защо на Андрей му се струва, че Пламен няма да дойде? 5. Какво му е на Пламен? 6. От какво се разболя Олег? 7. Какво му предписа лекарят? 8. С какво е опасен грипът? 9. Какво донесе Настя на майката на Андрей? б) Расскажите: а) как кто-то из Ваших знакомых болел гриппом; б) как Вы были последний раз у врача; в) как Ваша мама покупала лекарства. ГРАММАТИКА Аорист (продолжение) Аорист на -их, -ях, -х, и -ох ❖ Основу на -и в аористе имеют глаголы П-го спряжения (И-класса). Вес глаголы с ударением на основе + переходные глаголы с ударением на окончании: направя - направих; купя - купих; преброя (кого? что?) — пребройх; проверя (кого? что?) — проверйх. Из непереходных глаголов аорист на -их имеют глаголы (по)звънй и бла- годаря. -231-
Лицо Ед. число ' 5 Мн, ЧйСЛО 1 направи -х направи -хме . 2/ направи направи -хте 3J направи направи -ха РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Аз свършвам приготовленията за вечерята. —> Аз свърших приготовленията за вечерята. Те....-».... Настя....—>.... Аз и Елена....—>.... Ти и Росица... .—>.... Ти....-».... О Модель: Андрей преброява приберите. —> Андрей преброи приборите. Ти....-».... Елена... Аз....—>.... Те....-».... Ние....—>.... Вие....—>.... © Модель: Аз звъня на Росица. -» Аз позвъних на Росица. Ти....—».... Настя....-».... Ние....—>.... Вие....—>.... Те....-».... О Модель: Аз благодаря на Елена за писмото. —> Аз благодарих на Елена за писмото. Ние... .—>.... Те....-».... Росица... .—>.... Ти... . Вис....—».... 232
❖ Основу на -я в аористе (кроме глаголов Ш-го спряжения) имеют: непереходные глаголы II-го спряжения с ударением на окончании: вървя — (вървйш) — вървях постоя — (постойш) — постоях; глаголы I-го спряжения на -ея : оздравёя — оздравях съживёя — съживях; глаголы умра, спра, видя и некоторые другие : умра — умрях спра — спрях видя — видях Лицо :,-л “ Ед. число ж Мн. число 'Ф“1 : стоя-х оздравя-х спря-х стоя-хме оздравя-хме спря-хмс 2 стоя оздравя спря стоя-хте оздравя-хте спрй-хтс ; 3 = стоя оздравя спря стоя-ха оздравй-ха спрй-ха С/Г РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ Ф Модель: Настя върви по улицата. —> Настя повървя по улицата. Аз... Ти... Андрей ...> .... Ние ...> .... Вие... .->.... Те....->.... ® Модель: Лиляна живее в София. —> Лиляна 2 години живя в София. Ние... .—>.... Ти .... -4 .... Аз... .—>.... Вис.... >... . Те.... >.... Пламен > ... . —233
@ Модель: Виждам голям плакат. —> Видях голям плакат. Ти... Той... .—>.... Ние....-».... Вие... .—>.... Те... .->.... ❖ Непосредственно к основе настоящего времени присоединяются окончания аориста у глаголов I-ro спряжения на -яя, -ая, -уя, -юя и -ия: Лицо - Ед, число Мн. число £ 1 запозна -х чу-х изпй -X запозна-хме чу-хме изпй-хме 2 запозна изпй запозна -хте чу -хте изпй-хте 3 запозна чу изпй запозна-ха чу -ха изпй -ха Радост вкъщй Майката се врыла от рабспата и пита децата сщ Измихтс ли чиниите, милички? $ — Аз ги измйх, мамр! . Азги избърсах, мамо! — А аз събрах парчетата, мамо! РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Елка играе с кучепю си. Елка поигра с кучето си. Аз ....—>.... Ти . Андрей .... —> .... Ние....—».... Вие ....—>.... Те... © Модель: Е1ламен обува нови дънки. —» За срещата Е1ламен обу нови дънки. Аз....—>.... Ти ... Тя Ние....—».... Вие... Те .... ->.... 234
@ Модель: Чувам те добре. —> Чух те добре по телефона. Той....—>.... Ние... Те... Елена ...» .... ® Модель: Искам да пил. —> Изпих цяла чаша вода. Ти . Тя... .-».... Ние....-».... Вие ....—» .... Те ....->.... ❖ При спряжении в аористе глаголов на -ема (взёма, поема, снёма, отнёма, наёма, приёма, заёмаит.п.) в.. суффикс -ма: Лицо Ед. число Мн, число Г взё -х взё -хме 2 взё взё -хте - 3 взе взё -ха РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Момчето взема билет. —» Момчето взе последних билет. Те... .->.... Аз.... —».... Ние ....—».... Ти ... Вис....—».... ❖ Аорип на -<»х <>(>ра iyior глаголы 1-го спряжения (Е-класса) с основой па -т, -д, - ч, -с н -к При ном по втором и грстьсм липе единственного чнс на происходят <i<'p<*iioiiaiiini о с. к ~ ч. -235
УДАРЕНИЕ: Ударение в этих глаголах переносится на основу: (про)чета — (про)чётох, 1 донеса — донёсох I Исключение: дойда — дойдох J Лицо \ 1. :? Мн. число . 1 прочёто -х слязо -X прочёто -хме слязо -хме 2 прочёте слёзе прочёто -хте слйзо -хте 3 ' прочёте слёзе прочёто -ха слязо -ха РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ @ Модель: Трябва да отидеш на лекар. — Отидох вече. Той.... — .... Ние.... — .... Вие.... — .... Те......... О Модель- Трябва да донесет книгите на Елена. — Вчера й ги донесох. Той.... — .... Ние.... — .... Вие.... — .... Те......... Лицо й Ед. число : Мн. число ' : J - обляко -X обляко -хме 2 облёче обляко -хте 3 облёче обляко -ха РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Трябва да си съблечеш теплите дрехи. — Съблякох ги вече. Олег.... — Ние.... — .... Вие.... — .... Те......... 216
Спряжение в аористе глаголов I спр. (ИЗ)ЯМ и ДАМ Лицо Ед. число Мн. число $ ИЗЯДО -X дадо-х изядо -хме дадо -хме 2 изяде даде изядо -хте дадо -хте 3 изяде даде изядо -ха дадо -ха С?' РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ ® Модель: Росица иска ли да яде ? — Преди половин час изяде една салатка Ти... ?-.... Вие... ?-.... Олег... ? — .... Те... ?-.... О Модель: Трябва да дадеш ключа на Елка.. — Преди два часа и го да дох. Наташа.... — Вие.... — .... Майката.... — .... Те......... Спряжение в аористе глагола ДОИДА Внимание! Ударение! Лицо Ед. число Мн. число 1 ДОЙДО-X дойдо -хме 2 дойде дойдо-хте 3 Г дойде дойдб-ха РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Трябва да дойда към 5 часа. — Дойдох навреме. Ти.......... Тя......... Те......... Нис .... — .... Вне... ...... -237-
УПРАЖНЕНИЯ Ф Ответьте на вопросы по образцу. Образец: Те дойдоха ли на гости у Андрей? — Да, дойдоха. А Олег? — И той дойде. 1. Момичетата облякоха ли си топлите дрехи? А Андрей? 2. Вне отидохте ли на лекар? А Елена? 3. Те преведоха ли текста от Ььлгарски на руски? А Пламен? 4. Ти яде ли днес сладолед? А 11а гаша? 6. Рано ли излязохте днес? А Настя? 7. Дадохте ли контролните си на учителката? А Лиляна? © Грансформируйте предложения, используя вместо подлежащего слова: Па- сли, Пламен и Росица, ние, ти. 1. Преброих чиниите и проверих стигат ли чашите за всички. 2. Изядох един сандвич и изпих чаша кафе. 3. Дойдох навреме за срещата. 4. Успях да се нодготвя добре за тържествената вечеря. 5. Чух, че Елена заминава за Варна. 6. Съблякох се за лекарски преглед. 7. Снощи донесох карамфили на майка си. СР Образуйте формы аориста от следующих глаголов: Свърша, попитам, преброя, проверя, сложа, нарежа, направя, кажа, отго- воря, дойда, разболея се, успея, оздравея, отида, вляза, сляза, запозная се, п 1ям, дам, окажа се, прегледам, облека се, чуя, повтори, събудя, видя, спра, и 1мия, обуя, взема, поздравя, купя, преживея, закъснея, трьгна, замина, при- ема, река, изиграя, пожелая, изпия, построя. । Распределите глаголы из упр. 3 на группы в зависимости от аористной осно- вы и укажите их спряжение. Ф Употребите глаголы, данные в скобках, в аористе. Снощи Елена беше на гости и не (успея да напиша) домашното по руски е ш к. Тя (сетя се), че ще ймат контрол но по български език. Елена (взема) руско-български речник и (преведа) един малък текст от руски на български i.i тренировка. Тя (обадя се) на Росица, за да провери превода си. Телефонът даваше заето и Елена (не мога да се свържа) с Росица. Тя бързо (облека се и пиона). Този път Пламен говореше по телефона. Росица (прочета) превода и [кожа), че няма нито една грешка. Елена (благодаря й и се върна) вкъщи. (fi) Грансформируйте текст, начав его со слов «Утре...» и «Вчера ...». Вески лен се събуждам в седем часа. Будилникът звъни и аз ставам. Бързо се мня и сс обличам. В седем и половина закусвам: пия чаша кафе и ям един сандвич. Благодаря па майка си и и inn >ам. По пътя сс сиирам пред блока на 23Н
приятелката си. Тя слиза и ние заедно отиваме на училище. Звънецът бие и ние влизаме в класната стая. В три часа уродите свършват и аз се връщам вкъщи. Вземам тетрадките си и пиша домашното по български език. ® Вместо точек вставьте пропущенные глаголы. Разболявам се / разболея се, боля / заболя, благодаря, вземам / взема, вди- гам / вдйгна, връщам се / върна се, преглеждам / прегледам, предписвам / предпиша, прислушвам / прислушам, купувам / купя, оздравявам / оздра- вея, отивам / отида. Миналата седмица Наташа......висока температура.... я гьрлото. Тя ... в поликлиниката на лекар по вътрешни болести. Лекарят я...,... белите дробове и й... таблетки за температурата. Наташа... рецептата,... на лекаря и... в апте- ката.... лекарствата и ... вкъщи. Тя се лекуваше добре и бързо .... ® Выпишите из сказки о Румпи-румп глаголы. Восстановите их словарную фор- му. Образуйте от них формы 1-го и 3-голица единственного числа аориста. Рас- пределите глаголы на группы в зависимости от аористной основы и укажите их спряжение. ^ПЕРЕВОД О У Андрея день рождения. Он пригласил своих друзей и решил подгото- виться к торжественному ужину как следует: пересчитал тарелки и приборы, поставил на стол фужеры. Андрей задумался. Он опять не мог вспомнить, с какой стороны должны быть вилки, а с какой — ножи! Конечно, его друзья не специалисты по этикету, но мама... Прошлый раз он все сделал наоборот, и она его отругала. Но как это было? Андрей услышал шаги и обернулся. Мама вошла в комнату проверить, все ли в порядке. Она ничего не сказала. Значит, на этот раз Андрей сделал все как надо. Друзья Андрея пришли вовремя и в полном составе. Они принесли много красивых цветов для мамы Андрея. Андрею они подарили маленького бело! о котенка. День рождения прошел очень весело. Праздник (вечеринка) удался 0 Вчера у поликлиники я встретила Настю. Она выглядела неважно и ска зала мне, что идет к терапевту. Я посоветовала ей лечиться серьезно, так как слышала, что начинается эпидемия гриппа, а грипп опасен осложнениями Вернувшись домой, я начала делать домашнее задание политературе, но нс смогла его закончить. У меня разболелась голова, поднялась температура и я поняла, ч го тоже заболеваю. Я приняла витамины и пошла в поликлинику. Врач внимательно прослушал мои легкие, посмотрел горло и выписал таблетки oi температуры. Но дороге в аптеку я вспомнила о своем разговоре с Настей и свои «мудрые» с< <ие 1 ы 11у ч го же! Если хочешь поправиться, нужно лечиться! -239-
Восемнадцатый урок Тема: В гостях у одноклассника. Грамматика: Имперфект. Впечатления от приятната среща Росица се връща вкъщи. — Защо си сама? — учудено пита майката. Росица: Пламен отиде да изпрати Наташа, ще се върне скоро. Майката: Как прекарахте вечерта? Приятно ли беше? Росица: Всйчко беше чудесно. Първо, настроението ми се повиши от ху- бавото време. Ти знаеш, че ние решихме да се срещнем на авто- бусната спирка. Тя се оказа пред една малка, но приветлива гра- динка. Аз дойдох по-рано и чаках там Настя и Пламен. Нямаше какво да правя, затова се оглеждах и се любувах на природата. Слънцето греете и осветяваше зелените елхи и борчета. Зад тях жълтееха листата на брезите. Кафявите и червените листа на кле- новете кръжаха и падаха на земята. В лехите пъстрееха после- дните цветя — астри и латинки. На пейките седяха възрастни хора. Те използваха последиите хубави дни и се топлеха на слънце. Малки деца с удоволствие играеха край тях. Майката: С какво ви гости майката на Андрей? Росица: О, тя беше приготвила куп вкусни неща. Най-много ми харесаха пирожките с различен пълнеж: месо, гьби, ябълки. А твоята ба- ница разделихме на толкова парчета, колкото бяхме ние и я изя- дохме веднага. Майката на Андрей си записа рецегггата и каза, че следващия път непременно ще направи българския специалитет. Майката: Много се радвам. Аз си спомням как ти обичаше да каниш сво ите съучсници у пас и сама приготвяше нещо да ги почерпиш. .’40-
Росица: Е, не съм такава домакиня, както майката на Андрей. Аз при готвях по-прости неща: правех топди сандвичи и кафе. Слагах на масата плодове, чипе, бадеми, фъстъци, кола. Между ипро чем, времето прекарвахме точно така, както и у Андрей — гне дахме някакъв екшън по видеото, слушахме модерни съставп и рок изпълнители, танцувахме, разказвахме си вицове. Майката: И Пламен ли танцуваше? В София, когато ти имаше гости, 11 рсд почиташе да излиза някъде. Росица: Той ни смяташе за малки, но тук беше Наташа, по-голямата бра товчедка на Андрей. Тя е също студентка. Явно намериха обит теми за разговор. Седяха заедно на масата, оживено си говорсха нещо, смееха се, танцуваха. Майката: Много ще се радвам, ако Пламен има в Москва не само състу денти, но и други приятели и приятелки. ^УДАРЕНИЕ приветлив елха бреза пирожки СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ учудено градинка оглёждам (се) / оглёдам (се) любувам се / налюбувам се на... осветявам / осветя леха латинка пёйка топля (се) / стбпля (се) топля се на слънце удивленно садик сквер осматривать(ся) / осмотреть(ся); огляди вать(ся) / оглядеть(ся) любоваться / налюбоваться чем-л., кем л. освещать / осветить зд.: клумба настурция скамейка греть(ся) / согреть(ся) греться на солнце Внимание! Имя существительное употребляется без членной морфемы гощйвам / гостя угощать / угостить пълнёж начинка слёдващия нът в следующий раз Внимание! ( очетанне употребляется бе i предлога 211
бадём миндаль фъстък арахис ёкшън остросюжетный фильм модерен състав современный ансамбль; группа виц анекдот смятам / смётна за... считать / счесть кем-л., чем-л. състудёнт однокурсник Дървёта (Деревья) елха — ель липа — липа бреза — береза дъб — дуб кёстен — каштан бряст -вяз бор (ббрче) — сосна (сосенка) ^ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- ний: Почему ты одна?; прекрасная погода; автобусная остановка; маленький скверик; солнце светило; березы; настурции; около них; сразу; хозяйка; горя- чие бутерброды; фрукты; анекдоты; двоюродная сестра; сидеть за столом; од- нокурсники. ® Найдите в тексте видовые пары глаголов, дайте их словарную форму. От глаголов совершенного вида образуйте формы 1 лица ед. числа аориста. Връщам се, повишавам, решавам, срещам се, пожълтея, падна, седна, при- готвям, харесвам, разделям, записвам, казвам, обикна, направя, прекарам, намирам, предпочета, сложа. @ Замените выделенные слова и словосочетания синонимами из текста. Росица пристига на срещата по-рано от Настя и Андрей. Тя се озовава в един малък парк. Денят е прекрасен. Слънцето свети, няма вятър. Елхите и бор- четата са зелени, но зад тях се виждат жълтите листа на брезите. Красивите почервенели листа на кленовете капят и покриват всичко наоколо — и земята, и лсхите с есенните цветя. Стари хора използват последните слънчеви дни и се гоплит па пей ките. Край тях играят тсхните внуци. -242-
® Замените выделенные слова и словосочетания антонимами из текста. Андрей чака гости. Майката на Андрей е лота домакиня. На масата има малко вкусни неща. Приятелите и приятелките му особено харесват пирожки без пълнеж. Те ще гледат по видеото стар филм, ще мълчат, ще танцуват. 11а га ша, неговата по-малка братовчедка, няма да дойде. © Переведите выражения в скобках. Пламен (спешит) за срещата с Росица. Те отиват (в гости) у Андрей. В ( о фия, когато Росица чакаше (своиходноклассников) и почваше да прави топни (бутерброды), да слага на масата (миндаль, арахис, фрукты), той се стараепк (куда-нибудьуйти). Но този път Андрей е поканил (свою старшую двоюродную сестру), Наташа. Тя е (тоже) студентка. Разбира се, те ще намерят общи темп (для разговора). Вероятно, тя и (танцует) добре. Пламен купува (цветы) за майката на Андрей и (садится) в автобус. © Ответьте на вопросы. 1. Защо се учуди майката на Росица? 2. За какво разлита тя Росица? 3. Как мина срещата? 4. Къде Росица чакаше Настя и Пламен? 5. На какво се любуваше Росица в градинката? 6. С какво почерпи гостите майката на Андрей? 7. Хареса ли на всички баницата? 8. С какво гощаваше своите съученици Росица в София? ® Опишите какую-нибудь свою подругу, какой она была в 1 классе — портрет, одежду, любимое занятие. ® Напишите, что вы делали во время зимних каникул. ГРАММАТИКА Имперфект (Мйнало несвършено врёме) Имиерфскгобозпачает действие, происходившее и непрекращспнос в тог прошедший момент, о котором идет речь. Он также может обозначать дсп ствия, повторявшиеся в прошлом неограниченное число раз. Как и при упог рсблсиип аориста, (оворяший должен быть или действующим лицом, или сии детелем данною дет. ишя
❖ У глаголов III спряжения окончания имперфекта присоединяются не посредственно к основе настоящего времени. Лицо Ед. число Мн. число '' 1 пада -х отваря -х пада -хме отваря -хме :2 пада -ше отваря -ше пада -хте отваря -хте X', пада -ше отваря -ше пада -ха отваря -ха (Ж РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ ® Модель: Росица чакаше Настя на спирката. Аз.... Ти.... Аз и Росица.... Пламен.... Пламен и Росица.... Вие.... © Модель: В София Пламен познаваше съучениците на Росица. В София аз .... В София бащата.... В София ние.... В София бащата и майката.... В София ти .... В София вие .... © Модель: Майката на Росица и в София приготвяше баница на гостите. Ние.... Росица.... Аз.... Вие.... Ти.... Росица и майка й.... У глаголов I и II спряжений окончания имперфекта присоединяются основе настоящего времени с помощью тематических гласных е и я. Если уда рсние падает на основу, добавляется суффикс -е-, если на окончание —я- I (сред окончанием -ше -я чередуется с -е-. - 244-
Лицо Ед.число Мн. число 1спр. II спр. I спр. II спр. 1 знй-е -х прав-е -х зна-е -хме прав-е -хме знй-е -ше прав-е -ше зна-е -хте прав-е-хте 3 зна-е -ше прав-е -ше зна-е -ха прав-е-ха 1 чет-я -х сед-я -х чет-я -хме сед-я -хме 2 чет-ё -ше сед-ё -ше чет-й -хте сед-й -хте чет-ё -ше сед -ё -ше чет-я -ха сед-я -ха 0 Если основа глагола оканчивается на к или г, то происходят чередом ния: Лицо Ед. число « Мн. число мож-е -х печ-а -х мож-е -хме печ-а -хме 2 мбж-е-ше печ-ё -ше мож-е -хте печ-а -хте ... 3 . мож-е-ше печ-ё -ше мож-е -ха печ-а -ха Глагол ям имеет особые формы: Лицо Ед. число Мн. число 1 яд-й -X яд-й -хме 2 яд-ё -ше яд-я -хте 3 яд-ё -ше яд-я -ха QF РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: В София Пламен не говореше много по телефона. Пламен и Росица .... Аз.... Тн .... Вне ... . Hue И 5
© Модель: През ваканцията Елена спеше до 10 часа. Ти.... Ние.... Вие.... Елена и Настя.... Аз.... © Модель: Миналата година четях много романа. Ние.... Ти.... Моят брат.... Вие.... Мойтебратовчеди.... О Модель: Ти още в България знаете много руски прикажи. Росица.... Ние.... Аз.... Вие.... Росица и Пламен .... ❖ В имперфекте употребляются глаголы несовершенного вида — при опи- с.|।щи, для обозначения повторявшихся действий в прошлом, а также в каче- стве фона, на котором совершались другие законченные действия. -- Какво Ви е на ушито? — Ами пригбтвях се за Нова година, — А как именно? Глддёх йанталоните си, И извел i гьж иззвън я > телефогйж ' * * Домакинята, възмутенщ аз спокойно свирех на пианото, а нашият J съсед хвърли камък през затво- рения нрозорец! Алексашгьр: Глупаваработа! Сега той още по- добрс ще чува как евириш. 24ь
^УПРАЖНЕНИЯ Ф Употребите вместо точек глаголы в соответствующем лице и числе импер- фекта. 1. По време на ваканцията ти место ли ходеше в парка? — Да, аз... место. А твоите съученици? — И те ... место. 2. Росица чакаше ли Пламен на спирката? — Да, тя го .... А Наташа? — Не, Наташа не го .... 3. Възрастни хора седяха ли на пейките? — Да, те ... . А майката на Настя? — Не, тя не ... . 4. Роси, вис с Пламен приготвяхте ли нещо за гостите си в София? — Аз ..., а Пламен не ..., той обикновено излизаше някъде. 5. Пламене, когато беше в България, ти место ли канеше своите състуденти на гости? — Да, аз ги ... место. — А те? — И те ме... место. 6. Роси, миналата година ти печеше ли нещо за рождения си ден? — Нс, аз не .... Майка ми и баба ми.... 7. Пламене, вие с Росица пишехте ли писма и Москва, преди да дойдете тук? — Не, ние не ..., нямахме познати. Майка ни и баша ни ... на приятелите си. ® Трансформируйте предложения, используя в качестве подлежащих слова, дан- ные в скобках. 1. Вие седите и се топлите на слънце. И миналата събота седяхте и сс топлехте на слънце. (Ти, възрастни хора, ние, аз, бащата на Росица). 2. Олег нещо не изглежда добре. И миналата седмица не изглеждаше добре. (Аз, Олег и Пламен, вие, ние, ти). 3. На срещите ние пием и ядем с удоволствие. И цялата вечер у Андрей пиехме и ядяхме с удоволствие. (Вие, гостите, ти, Пламен, аз). ® Закончите предложения, используя предыдущие выражения. 1. Чакам те пред училището. Вчера също така ... . 2. Листата кръжат и па- дат. Вчера също така.... 3. Ние използваме хубавите дни и се топлим на слънце. Вчера също така.... 4. Росица приготвя топли сандвичи за закуска. Вчера също така .... 5. Ти с интерес гледаш екшън по видеото. Вчера също така .... 6. Вис слушате модерни състави. Вчера също така .... @ Образуйте формы 1 и 3 лица ед. числа имперфекта от следующих глаголов: Питам, слагам, евършвам, правя, броя, идвам, кашлям, нося, пия, ям, пиша, чета, строя, обличам, режа, плача, смея се, говоря, ходя, викам, звъня. ® Употребите глаголы, данные в скобках, в необходимой форме аориста или имперфекта. Переведите предложения на русский язык. Вчера <)лс1 (вдйгна) висока температура и (остана) вкъгци. (Боля) го гърло ю, (канням). (пчлм) хрема. И юбшо нс (съм) добре. Нс му сс (ям), само сс (пня) пеню к нес по Па ма< пчкага до него (лежа) пекарегва и ни гампнн. (('тон) .’17
и една голяма чаша с компот. Той (лежа) в леглото и (масля) какво да прави. (Нямам) сили за нищо. Дори не (мога) да чете и да гледа телевизия. Тогава той (реша) да заспи, за да мине времето по-бързо и по-скоро да оздравее. ПЕРЕВОД Вчера у Андрея были гости. Ужин, конечно, готовила мама. Но и Андрей ей помогал тоже: ставил на стол тарелки и стаканы для швепса, приносил из кухни салаты, фрукты, пирожки. Мама была довольна: даже ножи лежали пра- вильно — справа от тарелок. В середине стола стояла красивая ваза с астрами. Потом Настя и Пламен принесли еше два букета. Одноклассники Андрея хо- рошо провели время: много танцевали, рассказывали смешные истории, анек- доты, смотрели остросюжетный фильм по видео, слушали рок ансамбли. Все были очень довольны этой встречей. —248
Девятнадцатый урок Тема: Животные. Грамматика: # Действительные причастия на -л. # Аористное причастие на -л. * Импср фектное причастие на -л. * Пересказы ва гель ные формы глаголов. * Пересказыватсльпые формы аориста. Пересказывательные формы имперфекта. Приказка за страхливия тигьр Върналата се от Андрей Наташа беше много доволна. «Трябва да се обадя на Оля и да и разкажа за хубавата вечер», — помисл 11 < 11 тя. — «Ще отида в кухнята, там мога да говоря спокойно, няма да проча па никого.» Наташа тръгна към кухнята. «Интересно, дали е заспала Елка?» — По пътя тя надникна в стаята па сс с тричката си. Там беше тихо. Нощната лампа не беше загасена и изльчвашс мека светлина. На стола до леглото бяха наредени кукли и няколко книжки Между тях беше и познатата ни книга за приключенията на Румпи-рум11. lac палото момиче държеше в ръцете си още една. Наташа влезе и я взе тихичко «Приказки» — прочете тя. — « Това е нещо ново». Наташа загаси лампа га, hi лезе в коридора и разлисти кнйгата. Изведнъж я привлече едно заглавие. Ги седна на столчето в ъгъла и почна да чете. Страхливият тигьр Добрипка Миковч Било тогава, когато на земята все оше нямало котки, а само тигри. Те има ли хубава кафява Козина с жълти ивици, както и сега, били силни и трави, както и сега, а ревы им плашел животните. И както и сега, така и тогава сред гигритс имало и добрп и лоти, кръвожадни и страхливи. Той бил страхлив Гигьр. Гдпа сутрин тръгнал на разходка. Ibpara (ища подотри гелио тиха, толкова тиха, че страхливият Гигьр чул безшумппге си стънки. Спрял. 21')
— Какво има? — попитал той, като видял, че всички животни се били тсъбрали на поляната. — Трябва да поговорим! — казала Къртицата. — Така не може да подължава! — изпискала Совата. — На това трябва да се сложи край! — избоботил Хипопотамът. — Вярно! — извисила глас Мравката. — Какво има? — учудил се Тигьрът. — Не е хубаво един да бъде красив, а друг да бъде грозен — възмутил се Хипопотамът. — Не бйва еднй да бъдат силни, а други — слаби — казал Заекът. — Не може то някой да реве силно, а на друг гласът едва да се чува — избух- i;ijia Къртицата. — Трябва да бъдем равни! — отсякла Мравката. — Ами, да! — извикали в хор животните. — Какво искате от мен? — попитал Тигьрът, вместо да си продължи разход- <а га. — Да си направит самокритика! — казала Герата. — Добре — съгласил се той. — Но как? — Ще застанет ей на онова дърво и високо ще кажеш, че не си силен, че не и страшен, че не си красив и накрая три пъти ще измяукаш. И страхливият Тигьр, вместо да си продължи сутрешната разходка, се по- спорил на дървото и високо, та цял свят да го чуе, казал, че не е силен, не е 'гратен, не е красив, и накрая три пъти измяукал и... И какво миелите? — 1ревърнал се в котка. ... «Да, приказката е не само за малките» — усмихна се Наташа. — «Ами с .1 ш приказка щях да забравя да се обадя на Оля». И тя забърза към кухнята. tf УДАРЕНИЕ Козина рев — ревът сова ОЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ страхлйв проча шгасявам / загася трусливый мешать гасить / погасить; тушить / потушить; выключать / выключи I ь свет >50
светлина разлйствам / разлйсч я привлйчам / привлек^ Козина йвица плаша / изплаша стъпка Каквб йма? боббтя / избоббтя мравка грозен избухвам / избухна бнзи (онази, онова, онёзи) сутрешен катёря се / покатёря се Щях да забравя. свет перелистывать / перелистать привлекать / привлечь шерсть, волосяной покров полоса, полоска, линия пугать / испугать; грозить / пригрозить шаг В чем дело?; Что случилось? бубнить / пробубнить; рокотать / пророкотать муравей некрасивый, уродливый; страшный; грозный взрываться / взорваться тот (та, то, те) утренний лезть/залезть (вверх); карабкаться/вскарабкаться Чуть было не забыл(а). Диви животни (Дикие животные) къртйца — крот заек — заяц вълк — волк мёчка — медведь елён — олень таралёж — ёж лисйца — лиса кума-лйса — фолк, кумушка лиса хипопотам — гиппопотам ^ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выраже- ний: Нужно позвонить; не буду никому мешать; она заглянула в комнату сест- ренки; уснувшая девочка; сказки; это что-то новое; вдруг; она полистала книгу; табуретка; полосы; трусливый; однажды утром; шаги; этому нужно положить конец; громки; три ра та; и что вы думаете?; я чуть было не забыла. -251-
® Замените выделенные слова и словосочетания с нонимами из текста. След като се върна от Андрей, Наташа реши да позвъни на Оля и да сподели с нея за чудесната вечер. В хода родителите гледаха телевизия. Затова Наташа се запъти към кухнята. «Интересно, спи ли вече Елка?» — помисли си тя и вле- те в детската. Детето спеше. От нощната лампа падаше мека светлина. На сто- ла до кревата имаше кукли и книжки. Още една книжка беше в леглото. Ната- ша я взе и напусна стаята. «Приказки» — прочете тя. Едно заглавие я заинтере- сува. Тя седна и почна да чете. ® Замените выделенные слова и словосочетания антонимами из текста. Било тогава, когато вече имало и котки, и тигри. Те имали грозна Козина и били слаби. Един от тигрите бил страхлив. Една вечер той тръгнал на разход- ка. В Гората било шумно. Само няколко животни стояли на поляната и изказ- нали своето неудоволствие. Те искали Тигьрът да си направи самокритика. Тигьрът възразил. Той слязъл от едно дърво и тихо казал, че не е силен, не е ст рашен и не е красив. И дори три пъти измяукал. И какво? — И се превърнал в котка. @ Закончите фразы, основываясь на тексте урока. Било тогава, когато на земята имало само тигри, а ... . Те били ... . Сред тигрите имало.... Той бил.... Веднъж Тигьрът тръгнал на разходка и на поля- ната видял ... . «Какво има?» — ... . Хопопотамът се възмутил:.— казал Заекът.... — отсякла Мравката. «Какво искате от мен?» —.— казала Гора- га. «Но как?» — ... . Гората обяснила: ... . И страхливият Тигьр, вместо да иродължи разходката,.... И какво миелите? — .... © Ответьте на вопросы. I. Какво реши да направи Наташа, след като се върна от Андрей? 2. Защо отиде тя в кухнята? 3. Къде надникна Наташа по пътя? 4. Какво видя Наташа в стаята на Елка? 5. Какво направи Наташа, когато излезе от стаята на сестричката си? 6. Какви били тигрите? 7. Къде спрял страхливият Тигьр? 8. Какви били исканията на животните? 9. Какво направил Тигьрът? 10. Какво станало след това? ® Напишите со слов Вашей подруги, какой она была в детстве. (£) Перескажите своими словами приключения Румпи-румп, употребив глаголы г тересказывательных формах аориста и имперфекта.
ГРАММАТИКА Действительные причастия на -л Действительные причастия на -л образуются от основы аориста (аорист ные причастия на -л) и от основы имперфекта (имперфектные причастия па - л). Причастия на -л имеют формы мужского, женского и среднего рода, а гак же множественного числа. Во множественном числе перед суффиксом -л возможно чередование я/е (« променливо я»), УДАРЕНИЕ: Ударение в формах причастий остается на том же месте, что и в аористе или имперфекте. Аористное причастие на -л Глаголы Аорист ПРИЧАСТИЯ Муж. род Жен. род Ср.род Мн. число изпблзвам изпблзвах изпблзвал изпблзвала изпблзвало изпбл знали стана станах станал станала станало стачали напйша напйсах напйсал написала напйсало напйсали евърша свьрших евършил евършила евършило свьршили проверя йровёрйх проверил проверйла проверйло проверили видя вмдях видял видяла виляло видёли разболёя се разболях се разболял се разболяла се разболяло се разболёлн се взема взёх взёл взёла взёло взёл и Особенности образования У глаголов I спряжения с аористом па -ох корневые т и д вместе с гемагн ческнм гласным и окончанием опускаются. К корневым согласным з, с и к вместо -ох присоединяются ъл, -ла, -ло, -ли. 25 <
Глаголы " Аорист ПРИЧАСТИЯ Муж. род i. : " <™“ Жен. род :: : ... Ср. род Мн. число \ прсведа превёдох превёл превёла превёло прсвёли дам дйдох дал дала дало дали изйм изядох изйл изяла изяло изяли облека облякох облякъл облякла облякло облёкли изляза излйзох излязъл излязла излязло излёзли Особые формы * * • Глаголы Аорист ПРИЧАСТИЯ ч ; Муж. род Жен. род Ср.род Мн. число i съм дбйда отйда лойдбх отйдох бил дошъл отйшъл била дошла отйшла билб дошло отйшло били дошли отйшли '. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ © Модель: Прекйрам — прекарах — прекарал, прекарала, прекйрало, прикарали поискам — ... — ... забързам —... —... послёдвам — зарадвам се — ... — ... излскувам се — ... — ... © Модель: Избера — избрах — избрал, избрала, избрало, избрали посрёщна —... —... тръгна — ... — ... затйхна — ... —... пусна — ... — ... кйжа — ... — ... предпиши — ... — ... 254-
© Модель: Преброя — пребройх — пребройл, пребройла, пребройло, пребройла направя — ... — ... слбжа —... —... подсети — ... — ... подгбтвя — ... — ... О Модель: Заживёя — заживях — заживял, заживяла, заживяло, заживёли облёя — ... — ... успёя — ... — ... засмёя се — ... — ... прсвъртя — ... — ... вйдя — ... — ... © Модель: Облека — облякох — облякъл, облякла, облякло, облёкли изляза — ... — ... изпека — ... — ... рекй — ... — ... доноса — ... — ... Имперфектное причастие на -л Глаголы Имперфект ПРИЧАСГИЯ Муж. род Жен, рб^ ; Ср. род Мн. число запбчвам подгбтвям пйша чета ям започвах подгбтвях ПЙШёХ: четях ядйх запбчвал подгбтвял пйшел четял ядял запбчвала подгбтвяла пйшела чстяла ядяла запбчвало подгбтвяло пйшело четяло ядяло запбчвали подгбтвял и пйшел и четёли ядёли РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ © Модель: Проверявам — проверявах — проверявал, проверявала, проверявали, проверявали изглёждам — запбчвам — ... — ... искам — ... — ... прскЛрвам — ... — ... ра попарим 255
Вопросительно-отрицательные формы Лицо Ед. число Мн. число (Аз) не съм ли прочёл? (нйе) не смё ли прочёли? 1 2 (тй) не ей ли прочёл? (вйе) не стё ли прочёли? $ (тбй) не прочёл ли? (тя) не прочёла ли? (тб) не прочёлоли? (тё) не прочёли ли? Пересказывательные формы имперфекта Псресказывательные формы имперфекта образуются с помощью вспомо- гательного глагола съм в настоящем времени + имперфектное причастие на - л. Как и в аористе, в 3-м лице единственного и множественного числа глагол съм опускается. Лицо j Ед.число Г Мп. число ss/Ч: i 1 аз съм четял / четял съм нйе сме четёли / четёли сме 2 ' J тй си четял / четял си вйе сте четёли / четёли сте 3 тбй чстйл тй чстйла тб четяло тё четёли ❖ Отрицательные, вопросительные и вопросительно-отрицательные фор- мы имперфекта образуются так же, как и соответствующие формы аориста. , Американски журналист интервюирал анг- лийски писател. По време на бессдата той сло- Жил краката си на масата, но в сыция момент се z' емутил и попитал: х - Извинетс, не Ви ли шокира тази привичка? yS — О нс, не сс безпокойте— любезно отвърнал писателях, можете да сложите на масата и чети- рите сикрака. -25Я
© Краткие личные местоимения и возвратные компоненты си и се с гла голами в пересказывательных формах и аориста, и имперфекта всегда стоя г после форм вспомогательного глагола (вначале — краткое местоимение да- тельного падежа, затем — винительного): Аз съм го четял — Четял съм го Тй си му го дал — Дал си му го ^УПРАЖНЕНИЯ Ф Образуйте от глаголов совершенного вида формы аориста в 1-м лице единственного числа и формы аористного причастия на -л в единственном числе мужского, женского, среднего рода и мно- жественного числа; от глаголов несовершенного вида — формы имперфекта в 1-м лице единственного числа и формы имперфек- тного причастия на -л в единственном числе мужского, женского, среднего рода и множественного числа. Отида, мета, прочета, лежа, вземам, наведа, мълча, дойда, подам, пека, изям, оздравея, питам, обърна, ям, извикам. ® Выпишите из текста урока глаголы в словарной форме. Укажите видовые пары. От глаголов совершенного вида образуйте формы аориста в 1-м лице един- ственного числа и соответствующего причастия на -л в единственном числе мужского рода и множественном числе. От глаголов несовершенного вида обра- зуйте формы имперфекта в 1-м лице единственного числа и соответствующего причастия на -л в единственном числе мужского рода и множественном числе. @ Перепишите текст XVIIIурока от слов «Всйчко беше чудесно.» и до слов «С какво ви гости майката на Андрей?», начав его таким вступлением: След врыцането си от Андрей Росица бързо заспа. Майката споделя с баша й впечатленията на дъщеря им от хубавия ден:... @ Трансформируйте предложения, употребив вместо дополнений-существи тельных местоимения, а в качестве подлежащих — слова: Росица, ти, приятелите, вие. Наташа сс обалнла на Оля. 2. Майката загасила лампаса. 3. Бащата гледад НОВИПИ1С. I II.паша |»а шж шла вестника. 5. Момичстодало кнйгата насест ра си.
^ПЕРЕВОД Наташе очень понравился вечер у Андрея, и она хотела рассказать о нем своей подруге Оле. Элка уже спала, поэтому Наташа решила позвонить из кухни. По дороге она заглянула в комнату сестренки и случайно увидела но- вую книжку. Это были «Сказки». Наташа начала читать и так увлеклась, что чуть было не забыла о своем намерении. Одна сказка называлась «Трусливый гигр». «Одно время на земле не было кошек, были только тигры. И один из них был трусливым Тигром. Однажды, когда он пошел на прогулку, на поляне уви- дел много животных. Тигр очень удивился. «В чем дело?» — спросил он. «Надо поговорить», — ответил Крот. Тигр согласился. Тогда Муравей, Гиппопотам, Сова и Заяц заявили ему, что он не должен от них отличаться, что в лесу все должны быть равными. «Ты должен залезть на дерево и громко крикнуть, что । ы не сильный, не красивый, не грозный, а в конце три раза промяукать». Гигр был трусливым. Он забрался на дерево и сделал все, что они хотели и ... И что вы думаете? — Превратился в кошку.»
Двадцатый урок Тема: Зимние праздники. Грамматика: * Перфект. Формы перфекта (положительные, отрицательные и вопроси- тельные). * Формы перфекта возвратных гла- голов. * Употребление кратких местоимений с формами перфекта. * Употребление перфекта. Посрещане на Коледните празници Росица отключва входната врата и влиза в антрсто. На закачалката няма нищо — нито палтото на майка й, нито якето на Пламен. — Пламен още не се е върнал от Университета, а къде е мама? Обикновено тя пазарува рано, а сега е вече един часа... Защо ли още не се е върнала? — мисли си Росица. Тя отива в своята стая да се преоблече. В това време влиза майката. Майката: О, ти си вече вкъщи! Защо си се върнала толкова рано? Росица: Преподавателя!’ по математика се е разбелял. А ти къде беше? Майката: Ходих по магазините за втори път. Преди два часа се обади леля Румяна, утре пристига в Москва в командировка. Росица: Леля Румяна, твоята съученичка? Майката: Да. Росица: Браво! Значи, Коледа ще посрещнем заедно. Ще отида да купя елхичка, близо до нас има специално пазарче. Майката: Защо да купуваш, нали имаме найлонова? Росица: Не, не, не. Искам истинска. И опечи пуйка, както сега правят в България. Още ли не си купила? Майката: Пуйките се пекат отскоро, а по-рано българите са пекли пра сенце. За съжаление, вие, младите, малко знаете за това. Росица: Как да не зная! Ти си разказвала много пъти за Коледните и по вогодишните празници през ученическите си годипи па село. ]пая, че сами сте правили сурвачки и с тях сте ходили по съсс ди ге, пели сте сурвакарски песни с пожелание за добра година и сю попучавали ябълки, орехи и други вкуспн пеща. А есга па -261
всяка крачка се продават готови сурвачки, но ги купуват само за мал ките деца. Те с радостни викове «Сурва, сурва година» тупат роднини и познати по гьрба и също получават ябълки, портока- ли, бонбони. Майката: Хубаво, че този обичай се е запазил в България като израз на благопожелание за живот, здраве и добруване. Но да оставим споменитс за вечерите с леля Румяна. Да не губим време, трябва да се готвим да посрсщнем гостенката. Сурвакарско пожелание Сурва, сурва година, весела година! Червёна йбълка в градина, пълен клас на нива. Живо, здраво до година, до година, до амина. Сурва, сурва годйна, весела годйна! от УДАРЕНИЕ едйн часа тблкова новогодйшни празници обичай Кбледа ЭТИКЕТ Поздравления Честйта Нова годйна! (ЧНГ!) Честйта Кбледа! С Новым годом! (Поздравляю с Новым годом!) С Рождеством! (Поздравляю с Рождеством!) СЛОВА И ВЫРАЖЕНИЯ пазарувам тблкова тблкова рано за втбри път пуйка отскбро Кбледа Кбледни прбзници ходить по магазинам, ходить за покупками так так рано второй раз, во второй раз индейка недавно, с недавнего времени Рождество Рождественские праздники 262
новогодишни празници сурвачка сурвакар сурвакарски песни крачка на всяка крачка Сурва, сурва годйна до амина 1 юпогод! 1 ис празд! тки кизиловая веточка, которой ударяют по спине, поздравляя с Новым годом мальчик или молодой человек, поздравляющий с Новым годом специальн ые поздра вительныс новогод 11 ис i icc 1111 шаг на каждом шагу Счастливого нового года! на вечные времена, навсегда ЗАДАНИЯ Ф Найдите в тексте болгарские соответствия для следующих слов и выражений: Она отпирает входную дверь; ходить по магазинам; Сейчас уже час*; дома; во второй раз; одноклассница; на целую неделю; поросенок, гос i ья ® Выпишите из текста глаголы в словарной форме, дайте их видовые нары. От глаголов совершенного вида образуйте формы 1 лица ед. числа аориста и нори стного причастия на -л м.р. ® Замените выделенные слова и словосочетания синонимами из текста. Росица отваря входната врата. На закачалката не се виждат нито и иною на майка й, нито якето на Пламен. Тя се насочва към своята стая. В гова врсмс се врыца майката и казва: «Преди два часа телефонира деля Румяна, моя о съученичка. Утре ще дойде в Москва». Росица е много доволна: «Колко хуба во! Значи, на Коледа ще бъдем заедно!» @ Замените выделенные слова и словосочетания антонимами из текста. На закачалката виси якето на Пламен. Значи, той е вече вкъщи. 11о к ьдс с майката? Обикновено тя пазарува късно. Росица не иска да смени роклята I я е гладна и отива направо в кухнята. На масата вижда бележка: «Ще сс вьрпа скоро. Получих телеграма, че леля Румяна утре няма да дойде в Москва lie купувай елхичка, па мрчсто е далече от нас». ® Переведите выражения в скобках. Росица сс р.щн I, че меля Румяна (приезжает) в Москва (на целую недеио) (Рождественские при iduuKu) ще iiocpcinai заедно. «Онсчн (иидейку). Зимм, че но рано бъл гари к* са по мп (поросенка), носсга в Ььлгарпя е нрпето да сс пече
(индейку)», — казва Росица на майка си. Майката си спомня как те, като деца, са правили (кизиловые палочки) и са ходили (по соседям) да ги поздравяват за । |разника и да им (желать) хубава шастлива година. А съседите са ги даривали (яблоками, грецкими орехами). © Ответьте на вопросы. 1. Защо Росица се връща вкъщи рано? 2. Какво вижда на закачалката? 3. Какво мисли Росица? 4. Какво й съобщава майка й? 5. Защо Росица е много доволна? 6. Какво иска Росица да направи майка й за празника? 7. Как са празнували по-рано Коледните празници на село? 8. Запазен ли е този обичай сега? ® Разкажете как българските деца поздравяват близките си и съседите си за Коледа и за Нова година. ГРАММАТИКА Перфект (Мйнало неопределёно време) Перфект обозначает действие в прошлом как факт, актуальный для насто- ящего момента. При этом (в отличие от аориста и имперфекта) не важно, ког- да это действие произошло, важно, что оно совершилось вообще. Формы перфекта Формы перфекта образуются с помощью вспомогательного глагола съм в I (астоящем времени и аористного причастия на -л, согласуемого в роде и чис- ле с подлежащим (в 3-м лице вспомогательный глагол не опускается!). Лицо Ёд.чиСло )Мн.чис. го Полож. формы Отриц. формы Поломе.формы Отриц. форме. 1 аз съм купил (-а,-о) / купил (-а,-о) съм (аз) не съм купил (-а,-о) нйе сме купили / купили сме (нйе) не смё купили 2 тй си купил (-а,-о) / купил (-а,-о) си (ти) не ей купил (-а,-о) вйе сте купили / купили сте (вйе) не стё купили 3 той (тй, тб) с купил (-а,-о)/ купил (-а, о) с (тбй, тя, тб) не ё купил (-а,-о) тё са купили / купили са (тё) не ей купили ?64
Един мъжказва с возмущение на жена си: — Йодаволцте! Ти пак си загубила ръкавици- тс си! ^Т1ё’преувеличавай, изгубила съм само сд- ната... Вопросительные формы Лицо. .... . ЕдЛ исло Мн.число Полож. формы Отриц. формы ’’ Полож. формы Отриц. формы 1 ‘ (аз) купил (-а,-о) ли съм? (аз) не съм ли купил (-а,-о)? (нйе)купили ли сме? (нйе) нс смё ли купили 2 (тй) купил (-а,-о) лиси? (тй) не ей ли купил (-а,-о)? (вйе) купили ли сте? (вйе) нс сгё ли купили? 3' (тбй, та, тб) купил (-а,-о) ли е? (той, та, тб) не ё ли купил (-а,-о)? (те) купилй лиса? (тё) нс са ли купили? В положительных формах частица ли стоит после причастия. В отрицательных формах — после вспомогательного глагола. РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ О Модель: Не си ли опекла пуйка ? — Как да не съм. Ето я. Опекла съм. Бащата на Олег... ? —...... Наташа... ? —........ Вие ... ? —...... Родителите на Елена... ? —...... Майката на Настя ... ? —..... © Модель: Майката на Росица правила ли е някога сурвачки ? — Да, правила е. А баща й?— Не, той никога не е правил. Росица ... ? — Да,.... А Настя ? — Не,.... Вие ... ? — Да, .... Ате ? — Не,.... Роснпа и 11И.-1МСП ... ? — Да,... . А ти ? — Не,.... Пламен .9 Да,.. А Андрей ? — Нс,.... I и ? Да, А Вне ? — 11е,.... 265
Формы перфекта возвратных глаголов Возвратные компоненты се и си стоят после вспомогательного глагола. Лишь в 3-м лице ед.числа се и си ставятся перед ним. AjO /У. . Ед.число Мн,число Полож.формы Отриц. формы Полож. формы Отриц. формы йз съм се обадил (-а,-о) / обадил (-а,-о) съм се (аз) не съм се обадил (-а,-о) нйе сме се обадили / обадили сме се (нйе) не смё се обадили 2 тй си се обадил (-а,-о) / обадил (-а,-о) си се (тй) не ей се обадил (-а,-о) вйе сте се обадили / обадили сте се (вйе) не стё се обадили 3 той (та, то) се е обадил (-а,-о) / обадил (-а,-о) се е (тбй, тя, то) не сё е обадил (-а,-о) те сасе обадили / обйдили са се (те) не са се обадили — Мила, предполагай, че не ти се ходи на театьр със старата рокля — казва мъж на жена ей. - Много хубаво от твоя страна, че си се ССТИЛ... — Дадзатова съм купил само един билет,» ‘ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ О Модель: Аз съм се разболял. Вие.... Ти.... Родителите на Наташа .... Ние.... Олег и баща му .... @ Модель: Преподавателям се е разболял. Наташа.... Олег.... Майката на Росица.... Бащата на Олег.... Бабата на Елена.... 266
Вопросительные формы перфекта возвратных глаголов Лицо Ес .число Мн.число ЕЕ Поломе, формы Отриц. формы Полож. формы Отриц. формы 1 (Аз) обадил (-а, -о) ли съм се? (Аз) не съм ли се обАдил (-а, -о)? (нйе) обадили ли сме се? (нйе) несмёли се обАдиии? . .2. (тй) обёдил (-а, -о) ли си се? (тй) не ей ли се обадил (-а, -о)? (вйе) обАдили ли сте се? (вйе) не сусли се обАдили? (той, тя, то) обАдил (-а,-о) ли се е? (той, тя, тб) не сё ли е обАдил (-а,-о)? (те) обАдили ли са се? (те) не ей ли се обАдили? 0 В положительных формах частица ли стоит после причастия. В отрицательных формах — после вспомогательного глагола. 0 В 3-м лице единственного числа отрицательной формы частица ли стоит после возвратных компонентов се или си. О- РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ О Модем: — Зарадвала ли се е майката на Росица ? — Да, зарадвала се е. Много се е зарадвала. ... Пламен? — Да,..... ... родителите на Росица? — Да,..... ... Ти... ?-Да,..... ... Росица? — Да,..... ... Вие ... ? — Да,... @ Модель: Пламен не се ли е върнал още ? — Не, няма го. Настя ... ? — Не,.... Бащата на Настя .. ? — Не,.... Майката на Росица ... ? — Не,.... Олег... ? — Не,.... Наташа... ? — Не,.... © Модель: Те не са ли се преоблекли ? — Теса се преоблекли, а Росица — не. Настя и Елена ... ? — Те .... Вис ... ? — Ние .... Роли loin к- па Росица ... ? — Те ... . In ... ? A i... . 267
Употребление кратких местоимений с формами перфекта Между вспомогательным глаголом и причастием на -л кроме возвратных компонентов и вопросительной частицы ли могут быть лишь краткие формы личных местоимений. Они стоят на том же месте, что и се и си. Например: Тй си го купил. Той го е купил. На кшадсж покцзалйи известна книга: - Не, не съм я чел - заявил той, - но съм гле ; дал писсата, фидма по пиесата, мюзйкъла и фил- ма по него... * При употреблении форм и дательного, и винительного падежей месте стоит форма дат. падежа. Например: на первом Тй си му го купил. (Купил си му го). Той му го е купил. (Купил му го е). (Тй) не ей му го купил. (Той) не му го е купил. (Тй) купил ли си му го? (Той) купил ли му го е? (Тй) не ей ли му го купил? В 3-м лице ед. числа вопросительно-отрицательной формы частица стоит между местоимениями: (Той) не му ли го е купил? О= РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛЯМ О Модель: Росица намерила ли е найлоновата елхичка ? — Намерила я е. Майката на Росица ... бялата покривка? — Намерила .... Андрей ... вазата за да сложи цветята ? — Намерил .... Настя ... учебника по български език ? — Намерила .... Момичето... книжката за Румпи-румп? — Намерило .... Бабата на Елена ... новите вилици и ножове? — Намерила .... 0 Модель: Леля Румяна обадила ли се е на Росица ? — Не, не и се е обадила. Настя обадила ли сс е на Андрей? — Не,.... 26Х
Пламен обадил ли се е на Наташа? — Не,.... Андрей обадил ли се е на Настя и Росица? — Нс,.... Олег обадил ли се е на баща си? — Не,.... Росица обадила ли се е на родителите си? — Не,.... © Модель: Направил ли си домашното ? — Да, направил съм го. Вие ... ? — Да,.... Те...?-Да,.... Настя и Росица...? — Да,.... Внимание! Росица... ? — Да,.... Андрей... ? - Да,.... Момичето ... ? — Да,.... О Модель: — Ти поднесъл ли си подаръка на сестра си? —Да, поднесъл съм и го. (Не, не съм и го поднесъл). — Не си ли и го поднесъл ? Росица и майка й поднесли ли са подаръка на леля Румяна? — Да,....-...? Вие поднесли ли сто подаръците на приятелите си? — Да,.... — ...? Децата поднесли ли са подаръка на майка си? — Да,.... — ...? Ти поднесла ли си подаръците на родителите си? — Да,.... — ...? Росица и Пламен поднесли ли са подаръка на баща си? — Да, © Модель: — Настя дала ли е речника на Елена ? — Да, дала и го е. (Не, ней гое дала). — Не и ли го е дала ? Елена дала ли е пликовете на Настя? — Да,.... Не,.... — Не ... ? Олег дал ли е учебника на приятеля си? — Да,.... Не,.... — Не ... ? Пламен дал ли е конспектите на колегите си? — Да,.... Не,.... — Нс ... ? Наташа дала ли е книгата на сестричката си? — Да,.... Не,.... — Нс ... ? Майката дала ли е бонбоните на децата си? — Да,.... Не,.... - Нс ... ? Употребление перфекта Формы перфекта употребляются для обозначения прошедшего действия, результат которого важен для настоящего момента. Женами излезс безчадър, асега завали силен дъжд — загрижено казна Александър. — Не Се безпокой, тя сигурнос влязла в пикой магазин и там ще изчака да сире дъждът. — Точно затова толкова сс страхувам. 269
0 Связь прошедшего действия с настоящим моментом может проявлять- I ся в том, что говорящий об этом действии предполагает на основании какого- либо его «следа» в настоящем: Якето на Пламен не ё на закачалката. Значи, той още не сё е върнал от Университёта. ЗГ РАБОТАЙТЕ ПО МОДЕЛИ Модель: Палтото на Румяна е на закачалката. Значи, тя се е върнала от\ училшцето. Палтото на Елена е на закачалката. Значи,.... Палтата на Настя и приятелката й са на закачалката. Значи,.... Палтото на Олег е на закачалката. Значи,.... Палтата им са на закачалката. Значи,.... ^УПРАЖНЕНИЯ Ф Закончите предложения по образцу. Образец: Аз още чета новата книга, а Настя вече я е прочела. 1. Румяна отива да купи елхичка, а Наташа .... 2. Аз пиша писмо на при- я гелката си в България, а Елена .... 3. Настя закусва, а майка й и баща й .... 4. Бащата на Наташа се връща от работа, а майка й.... 5. Пламен влиза в аудито- рията, а ти .... 6. Брат ми обядва, а аз .... 7.Ние отиваме в стола, а вие .... @ Ответьте на вопросы, употребив местоимения в функции дополнения. Образец: Помолила ли е Наташа сестричката си да остане сама? — Да, помолила я е. 1. Прочела ли е Наташа приказката за Румпи-румп на Елка? 2. Разказвала лис Елка приказката за Румпи-румп на своите кукли? 3. Дели ли сте приклю- ченията на слончето? 4. Поканило ли е малкото момченце слончето на кино- угро? 5. Пускала ли е важната леля Румпи-румп в залата? 6. Отмъстил ли с Румпи-румп на лелята? ® Употребите в перфекте глаголы, данные в скобках. Будьте внимательны при выборе видовой пары, не забывайте о порядке слов. 1. Олег не е гладей — (рбядвам) в училищния стол. 2. Майката на Росица й казва за нристигането на леля Румяна — (обаждам се/обадя се) й по телефона. ?/()
3. Пламен и баща му не знаят за идването на гостенката — не (връщам се/върна сё) още вкъщи. 4. Майката отива в магазина — още не (купувам/купя) пуйка за Коледните празници. 5. Росица знае за новогодишните празници на село — (чувам/чуя) за тях от майка си. 6. Росица като малка винаги (имам) сурвачки — те (продавам се/продам сё) в София на всяка крачка. ® Употребите в перфекте глаголы, данные в скобках. 1. В стаята на Елка е тихо. Вероятно, тя (заспя) вече. 2. Наташа влиза в кухнята. В ъгъла работи телевизорът — майката (забравя) да го изключи. 3. До леглото на Елка са нейните кукли — тя ги (наредя)на стола. 4. Кнйгата за Рум пи-румп е разтворена — значи, Елка я (чета) на своите приятелчета. 5. Ната ша взе от ръцете на заспалото момйче «Приказки». «Това е нещо ново, аз (не чета) тази книжка», — помисли си Наташа. 6. Наташа погледна часовника. «Вече е единайсет, а аз още (обадя се) на Оля». ЗГ ПЕРЕВОД Росица очень удивлена, что никого нет дома. Вероятно, мама пошла за покупками позднее, чем обычно. Она идет на кухню и слышит, как кто-то открывает дверь. Это мама. Мама: Ты одна? Пламен еще не вернулся из Университета? Росица: Нет. А ты где была? Мама: В магазине. Утром позвонила тетя Румяна, завтра она присзжас г в Москву. Росица: Браво, значит, Рождественские праздники будем встречать i ic од| i и. Мама: У нас так мало времени, а я еще не испекла индейку, не сделала салат. Росица: Ничего страшного. Я приберусь в квартире, а ты готовь празд! i пч ный ужин. Мама: Да, нужно все приготовить, чтобы было время посидеть, погово рить, повспоминать. Росица (с улыбкой): Опять будете рассказывать о Рождественских празд никах в селе. Я уже знаю наизусть, как в школьные годы па Рож дество выделали «сурвачки», ходили с ними по соседям, ноздрав ляли всех с праздником и радовались яблокам, орехам, которые получали в подарок. Мама: Нечего смеяться. Детство всегда вспоминается с удовольствием А народные обычаи надо знать и помнить. Я очень рада, что hoi добрый обычаи в Гмипарпп сохранился. Вовремя идет. Давай бы стро приплыл । вся ia дело. 271
Учебное издание Гливинская Вера Николаевна Платонова Ирина Вадимовна ДАВАЙТЕ ВМЕСТЕ УЧИТЬ БОЛГАРСКИЙ Учебник для начинающих Отв. редактор Э.А. Газина Технический редактор Э.С. Соболевская Компьютерная верстка Т.В. Коротковой ООО «Издательство Астрель» 129085, Москва, проезд Ольминского, д.ЗА ООО «Издательство АСТ» 667000, Республика Тыва, г. Кызыл, ул. Кочетова, д. 28 Наши электронные адреса: www.ast.ru E-mail: astpub@aha.ru я WS Цена ЯМ» ОАО «Санкт-Петербургская типография № 6». 191144, Санкт-Петербург, ул. Моисеенко, 10. Телефон отдела маркетинга 271-35-42.