/
Текст
pa.aUD
I к I 1111150 . .200
SП.JQ8 LЗI1: SП.J08
' О ""f;1 " о
1. IОк
[2 11' at«
5'1 I'K I'K :!''' .1;'
J
2х270
KN 34 RAD'O
НАМ РС
ТЕПЕво оа ЕПЕКТРОНВКА
.- ........ ...,L ..,.."... M
....... ... "... т
... j 14:;; .1
...... ..... ........' tJ то "/1
.... ....." iI<
. ..
...
ПРЕlIА8АТЕЛ И ПРИЕМнtlК ЗА РААИОКОМАНД8АНЕ . МАfНЕТОФОН
"ТЕСЛА 8 44" . MOS ТРАНЗИСТОРИ . ПРОАУКТ АЕТЕКТОР .
1!l7D
из л изд В С-Е 1{ И М Е С Е Ц r о ДИН А XIX
Завод
за медицинско оозавеждане
......
AAt)."
.
Ir'tf. <.
\.\
, :; :.;.
Пре л-.а п ' юите нт' с ъже о, у".еАИ за ап-
течно бз LL )I, . I i T тсни If С araTeп Ш,
върту IНИ од JI I И Р тивни О' аф -,a чрн
меДЖЕ а и с L ЪDтушна, ст а lipaH, .оли на аотечн и
раБОТI () място на. "к.ан ит
I{омплектите о('иrуряват VСЛОI. -а I1рец ,3ИОI ок на
и безопасна работа при ма" П. Л на
различни реЦеПТУРИ.
За изработването им са F./IожеfН чест ни ма 'е-
риали. Работните им повъ т.. раз.'!!>' по
оцветен декоративен rетинакс, а металните части са БJlЯС-
наБО хромирани,
Оборудването освен за обзавежд'ане на аптечни заведе-
иия може да се използува И за друrи лабораторни целн.
За по-rОJJеми подробности заводът пр" доставя необходи-
мите проспектии материали и енспл()атационни уназания.
ДРУЖБА
ВРАЦА
4IIt
о
.
.'.."....,.
. <...
-.'
;
.
';"4'-А.Ji;I:.
'. . .
.
.; . ..
ДОСТАВЧИК:
за страната
снрынни аптечни предприятия
За износ
"Е лен т р О И М П е и с(' София
РАДИО
ТЕЛЕВИЗИ5I ЕЛЕКТРОНИКА
из сьчю?*анитеrYICJ
1. Ленинирадиото . . . . . .. 34
2. Предавател за радиокомандува-
не _ . . . . . . . . . . .. 3&
3. Един нов вариант за декодира-
що устройство за цветна теле
визия по система SECAM.. 3
4. Повторна употреба на изтоще
ни кинескопи . . . . . . z. 42
5. Някои данни за варисторите
родно производство . . . .. 45
6. Противотактно стъпало с тран-
зистори С допълнителна симет-
рия, разработка на фирмата . Те-
Iefunken. . . . . . . . . .. 46
7. MOS транзистор и, особености
и правил при работа\'а и някои
приложения . . . . . . . .. 49
8. Импулсен reHepaTOp с реrули-
руеми фронтове . . . . . .. 51
9. Облекчаване пускането на дви-
rателя през зимата. . . . .. 52
10. Фабрични схеми Маrнетофон
. Тесла В44" . . . . . . .. 54
11. Някои особености при споява
нето . . . . . . . . . . .. 55
12. HOMorpaMa за мрежови транс-
форматори . . . . . . 56
13. Справочник на радиолюбителя 58
14. CRCB хроника . . . . . .. 6()
15. КВ техника Продукт детектор 60
16. CQDX условия за диплом
.Юбилейни". . . . . . . .. 62
17. DX новини . . . . . . . .. 62
18. Нови любителски радиостанции 63
19. 144 MHz и Harope. . . . .. 64
;Pegal<u.UOHHa l<oA8ruII J .
Неде.пчо Йовчев rлавен редактор.
Й. Боянов, Я. Блъсков, Н. Велев, B
rрозданов, Сп. Делистоянов, Ив. Иrна
тов, й. Младеt!ов, Н. Маслев, П. Ов-
чаРОБ, д. Пармаклиев, д. Рачев, п.
Тотев, Е. ФИЛКОВ, п. ХИНКОВ
Agpee ио реgоkЦURmа:
у ЛИllа .rp. Иrнатиев" 113
Телефони: 87-6С-46 и 87 91.58
Абонамент 3 лева rодишно за 12 книж/ш
Отделен брой 0,30 лв.
,аааа
TEnEBU UR ЕпЕКТРОНОКА
КНИЖКА
2
1 970
rОДИНА XIX
МЕСВЧНО СПИСАНИЕ ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ
НА ДИМИТРОВ СКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ
СТРАЖ НА СОЦИАЛИЗМА
В дните, коrзто цялото проrресивно човечество че-
ствува 100-rодишнината от рождението на Владимир
Илнч Лении, се навършват 52 rодики от създаването
на доблестните въоръжени сили на Съветсния съюз.
Още една знаменита дата, зареrистрирана от Съвет-
ската армия, предстои скоро да бъде тържествено
'IeCTBYBaHa 25-rодншнината от разrрома на хи'тле-
рофашизма.
Лении е бил вдъхновитt'л и орraнизатор на Черве-
ната армия. В най-трудните rодини на rраждансната
войиа, прн надиrналата се контрареволюция и импе-
риалистическа интервенция, той е взел под свои rри-
жн н РЪКОВОди ИЗl'раждането на Черве..ата армия,
подреждаието на командИl'Я и офицерски състав, обез-
печаваието на политкомисари, верни до смърт на ко-
мунизма. Разорената икоиомика и воеина промиш-
леност под ръноводството на Ленин обезпечава всич-
ко за победата и тържеството иа революцията. Ленин
е разработил rлавните принципи на военното строи-
TeJlCTBO на армията от нов тип, на ръководството,
тактиката и стратеrията на въоръжените сипи на по-
бедилия пролетариат.
Леиии е завещал рожбата иа революцията Чер-
вената армия, да бъде обнръжавана с всестранни и
непрестании I'рижи. Армията, нейният команден и ре-
дови състав да бъдат щадени като зениците на очите.
3анетите иа Леиин се ИЗпълняват. Червената армия
още от първите дни на своето създаване беше изrраж-
дана като първостепенна армия от нов, революционен
тип.
Контрареволюцията, империалистическата интервен-
ция почувствуваха мощта на Червената армия, те бя-
ха смазани от нея. Хитперистните аrресори още от
. пърния ден иа коварното нападение срещу Съветския
съюз почувствуваха. а по-късно убедително разбраха,
че Съветсната армия е всеМОl'Ъща и непобедима. Звя-
рът беше наСТИl'нат в пеrовището му и сразен.
Немците се самозаблуждаваха, че Червеиата армия
в иепрекъсиатите боеве все повече се обезнръвява,
че неАната мощ иамалява. Те не отчитаха силата и
качествата иа съветския строй, не познаваха на-
растващите възможности на социализма.
rероизмът на съветските войии е леreндарен и чо-
вечеството е безкрайно блаroдарно за разrрома на
хнтлерофашизма. Съветските хора HanperHaxa всични
снли н В rодините иа отечествената война дадоха на
въоръжените сили всично, за да бъде ИЗВОЮ8аиа по-
бедата. При отбоаJlата иа Москва участвуват 10СО са-
молета, при Курск съветсните въоръжени сили вкар-
ват в действие 5000 оамолета, при Белоруската опе-
рация 6000 самолета, а в сражение за Берлин 8300
самолета. В Берлинската операция участвуват близо
43 ООО артилерийски цеви, КОИТО изр.иrват по rлавите
на БВИДИТИте МИлиони снаряди. Немската техника
беше сразена от моrъщата съветсна техника. Великата
отечествена война беше rолямо изпитаиие, школа за
мъжество и rероизъм, за натрупваие на боеви опит.
Двадесет и пет rодини след победата иад фашизма
мощта на сЪветсната армия е MHoroKpaTHo нара иа-
ла. Комунистическата партия иа Съветския съюЗ и
съветското правителство полаraт изключителни rрижи
за своята армия.
Въоръжението и боеспособността на Съветската
армия, защитнин иа социалистическите завоевания
на съветските и друrи народи, страж иа мира и ва-
дeнtдa на поробените и уrиетевит предизвиква rop-
дост и увереност в приятелите н дрyrарите на съ-
ветските хора. Състоянието и качествата ва съ-
ветсните въоръжени сили понастоящем са правдиво
изразени в изназвамето на първия сенретар иа КПСс,
др. Боежнев: ..Cera съветската армия е мощна, страш-
на сила, тя е неПреодолима. Въоръжена е с най-доб-
рото в света оръжне. Съветсните воАни от войника
до маршала, от моряка до адмирала това са истински
майстори иа военното изкуcrво, отпичио владеещи
военната иауна и поверената им превъзходна тех-
нина. Тези хора са безпределно предани на нашата
партия, иа депото на номунизма..
Въоръжените сили на СССР разполаraт с всички
видове ракетно-ядрено оръжиf', с най-модерна авиа-
ция, морсни надводен и подводен флот, с противо-
въздушиа отбрана. С най-модерната и съвършена воен-
на техника са снабдени съветските войни. YnpaBJJe-
нието на войските е поставено на научни основи. Нео-
rpаничени са възможностите на средствата за упра-
вление. Радиотехнината, радиоелектроннката, радио-
връзките, р"дпонави,-ацията, радиолонаЦИRта, телеме-
ханината, телевизията, електронноизчислителиите ма-
шини, електронна автоматина и пр. са използувани
всемерио от въоръжените сили.
Бойната noдrOTOBKa е на най-високо ииво. Сложна-
та военна технина се овладява до съвършеиство и
съветсните войни н съдружие с въор'Ъжените СИЛИ
на друrите социалистически страни възпират и обуз-
даввт империалистите.
Бълrарската народна армия, която се изrради след
социалистичесната революция у нвос, още пъ).вите
дни се хвърли в бой срещи хитлеризма. Рамо до ра-
мо СЪС съветските войни нашите бойци ПРОЛlIваха
кръвта си за тържеството на социализма. През 1'0-
дините на народна I а власт 1I0Д иепрестанните rрижн
на иашата партия, ползувайки боraтия опит на съ-
ветската армия, учейки се непрестаиио от нея, бъп-
rapcKaTa народна армия стана достоен партньор иа
съветската. Въоръжените СилИ на Съветския съюз и
на друrите социалистически страни са верен CTpaнt
за защита на социаластическите завс>евания, за за-
ЩИ1а на делото на пенинизма,
ЛЕНИН И РАДИОТО
Вождът на революцията и създателят
на първата социалистическа държава в
света, rениалният Ленин, е полаrал из-
КЛЮЧl1телни rрижи за развитието на
радиотехниката в младата съветска дър-
жава. 3а това свидетелствуват MHoro
документи, от които се вижда как той е
Помаraл за създаването на Нижеrород-
ската радиолаборатория под ръковод-
ството на Бонч.Бруевич и на друrите
съветски специалисти. Леиин характе-
ризира създадената ориrинална радио-
телефонна станция като .крупно изо--
бретение с думите: .. . . това е едно
rиraнтскО важно делО вестник без
хартия и без проводници, вестник без
разстояние. Цяла Русия ще слуша.
вестника, който се чете в Москва' :
Ленин се е интересувал отблизко и за-
това наредил поне два пъти в месеца
да му се докладва как вървят работите
по внедряването и разработките в об-
ластта на радиотехниката. На 27 януа
ри 1921 r. Л нин подписва постановле
ние да се създаде в страната мрежа от
радиотелефонни станции, които да имат
rолям радиус на действие. В Москва
трябваоо да бъдат създадени най,важ-
ните пунктове и установки, каквито
трябвало да се създадат и в MHoro пунк-
тове на изникналите съветски репуб-
лики. По онова време съшо била OKa
зана всестранна помощ създадената
Нижеrородска радиолаборатория да се
превърне в съшност в радиозавод. На-
всякъде Ленин е подчертавал, че за-
дачата по развитието и създаването на
радиомр жа има .изключително важно
държавно значение" и че това трябва
-Да се счита . като изключително срочно
и да се ПрИЧИСJ1И към rpynaTa на удар-
ните работи'. Ленин считал, че Ниже-
rородската радиолаборатория ще до-
принесе миоrо rоляма полза и че тя
ше окаже в MHoro блиаКQ бъдеше ro-
ляма помощ както във военните задачи,
така и по въпросите на пропаrандата.
'Младата съветска република не можела
да отделя MHoro средства за раsвитието
'на радиотехниката и затова Ленин, който
отдавал изключително значение на раз-
витието на радиотехниката, е воювал в
Народния комисариат за даваие повече
средства на Нижеrородската лаборато
'рия и на нейните поделения, още на
17 ноември 1920 r. след заседанието
на Съвета по труда и отбраиата, на
който Владимир ИJ1ИЧ е Прt"llседател,
той нарежда чрез записка до Народния
комисариат на пощите и телеrрафите
да ее изпълнят неrовите указания за
обезпечаването на средства и друrи
условия за работа на Нижеrородската
радиостанuия.' Даже в тази записка
Ленин' употребява изразите: .Аз съм
твърде учудеи и възмутен, 'Че въпреки
нашия вчерашен разrовор по телефона
вие не внасяте на 17 ноември (1920 r.)
въпроса за Нижеrородската радиостан
ция" . На 19 декември завеждащият
Московското отделение на Нижеrород-
ската радиолаборатория, Остряков, е
пратил записка на Ленин за слушае-
МОСтта ва раднотелефонните предава-
ния от Москва и Ташкент. Там се ro-
34
ворело, че поставените задачи пред ра-
диолабораторията са MHoro сложни,
но въпреки това с помошта на Ле.
нин те ще бъдат изпълнеии. През
декември 1920 r. се състояла първата
опитна международна радиотелефонна
връзка, при подrотовката на която Ленин
лично MHoro се интересувал. Предава
нето трябвало да бъде извършено от
Москва за Берлин, като се използува
радиотелефонен предавател с мошност
5 киловата. Същият бил построен в
НижеrорQдската радиолаборатория и
бил монтираи на Ходинския радиоцен-
тър. По yroBopKa с rерманските радио-
специалисти и repMaHcKoT J министер-
ство на пощите и тепеrрафите излъч-
ването от MOCf{Ba за Берлин трябвало
да се отправи първо, а след това да из-
лъчва Берлин. След като Москва от за-
вършили предаването Берлин трябвало
да излъчва за Москва, но reрманските
специалисти започнали да дават обяс-
нения, че това не може да стане, за-
шото в техния радиотелефонен преда-
вател са открити неизправности. Те
обещали, че след една седми па ше из-
вършат предаването за Москва. Но ми-
нали седмица, "шнапи две и от Берлин
не можели да отrоворят на Москва по
радиотелефона. Вместо раДИОllреда-
ване за Москва от Берлин пристиrнали
в Москва немски радиоспециалисти,
които идвали със задача да се запоз-
наят с достиженията на съветските
радиоспециаписти, които израснали под
rрижите на Ленин и Болшевишката
партия.
През м. ноември 1921 r. Ленин про-
чел във вестник . Правда " статията
.Забележително откритие". В тази ста-
тия се казвало, че харковският елек
троииженер И. А, Чейко е открил "нови
лъчи', излъчвани чрез маrнитно поле,
които чрез тоnлинния ефект MoraT да
взривяват на разстояние без провод-
ници мини, артелерийски снаряди и пр.
В ствтията се казвало, че тези лъчи
MOraT да бъдат използувани в rеоцезия-
та, в медицината, MoraT да бъдат из-
полуваии за минната и химическата про-
мишленост. ПО този повод Ленин вед-
Hara пратил записка на ръководителя
на държавния план, известния ToraBa
специалист електроинженер Кржижанов-
ски: .Какво е това откритие на Чейко,
което е поместено днес във вестник
.Правда'? Нещо несериозно? Ако е
сериозио, защо се печата това, че мОже
да взривява ва разстояние. Може бн
трябва да питаме Харков или да из-
викаме лично тУк Чейко или трябва да
поrоворим с някой специалист от Харко 1
по телефона?"
В съшия този ден Ленин е извикал
председателя на съвета на народния
комисариат в Украйна и лично праща
втора записка на Кржижаповски, с
ковто ro УВедомява, те той вече е ин-
формиран по това, че украинските спе-
циалисти и професори са обсъждали
вече това откритие и ro считат за твър-
де сериозно. Че Ленин може да получи
материали за откритието н да уrовори
::..... .......... . 1.1 f
:: ... . '. .:,/: .. 0-. .,. 01'
'::" .: 'X.<...»'.' .:$';'/; ,'::11'
&: '1-/itf,,"d' "?7 . .-: '.
.::: .. ', ,'::; '.
да се яви и самият изобретател. Лен'!ц
пише още в тази записка. че трябва
да се прецени дали трябва да се искат
са'мо материалите по това изобреreние
или трябва да бъде извикан в MOC Ba
самият изобретател и накрая не трябвЗ,
ли даже изобрртателят да бъде изпратен
в Нижеrородската радиолаборатория
при нейния ръководител Бонч-Бруевич.
Материалит(' по изобрет('нието на Чейко
били пратени за рецензия и мнение на
редиua учени и научни учреЖдения.
През м. aвrycT на 1921 r. .Ленин е
дал довереност на един отизобрета-
тели те на управляване чрез радиото
обекти от разстояние, В. Бекаури. Той
цолучил лични пълномощия от Ленин
да орrанизира специално техническо
бюро за военни изобретения. за ciIe.
ци_лно назначение. Към това спепиаJ\НО
бюро всички 'съветски ръководители се
отнасяли с rолямО внимание. Лично от
Hero се интересували Фрунзе, Орджо-
никизе,ВОрОШИЛОII, Тухачевски, както' и
друrите ръководители на отбраната на
младата съветска държава. Те лично
присъствували при изпитанието на апа-
ратури, разработени от това специално
бюро. MHoro често тук идвал и се ин- .
тересувал ипомаrа Серrей Миронович
Киров. Това бюро в MHoro KpaTЪK poK
станало една rоляма научноизследова-
телска орrанизаuия с прекрасна Про-
ИЗВОJlсrвена база. HeroBaTa деяТеЛНОСТ
се разпростряла в MHoro области 'на
военната техника. HeroBara научна ра-
бота ръководели професора оТ Петро-
rрадския политехнически институт, ака-
демикт Вл. Ф. Миткович. ПоiIасtояшем
телеуправлението на космическите. ра-
кети, обекти, които се намират на ми-
лиони километри разстояние от нас, е
вече понятио, като се изхожда от
достиженията на радиотехникат. и
еJ\ектрониката. Но ToraBa, по онова вре-
ме, на онова равнище на радиотехни-
ката е било rолямо достижение. да се
управляват торпедни катери от разсто-
яние няколко десетки километра или
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
да се взривяват фуrаси чрез paJl.HOKO--
мандно предаване от няколко стотин
километра. ToraBa радиопромишленост-
та е била в своя начален стадий и rлав-
но внимание е било втделяно за съз-
даване на радиоапаратури за радио-
връзки. Кадрите, които са работели в
тази област, са били малко, а специа-
листите съвсем малко. Затова по ука-
зание на Ленин усилията били съr-
ласувани,цивилните и военните специа
листи заедно са сутрудничели. Към
това специално военно бюро са били
привлечени да сътрудничат известни
по-късно радиоспециалисти, академици-
те ШулеЯкин и А. Берr. Една от пър-
вите и най-важни задачи на специал-
иото бюро била да извърщва разност-
Още през първата rодина на Отече-
ствеиата война, в началото иа есента
на 1941 r., хитлерИСТК01'О военно KOMaH
дуване е озадачено от действията на
съветските войни. В щаба на Хитлер
постъпват съобщения, че Червената ар-
мия използува за отбраната на съвет-
ските rрадове, нанася мощни удари ва
завоевателнте с .адски машини., за-
действуването на които не е из естно на
вермахта. Принципът на задействуване
на адските ма'шини въпреки старанието
на немските специалист'" дълrо остава
заrадка. Хитлер бил осведомяваи лично
за ПОСТllrнатите резултати по разrаJ1а-
ване тайната на взривяваието на _ад-
ските машини., обаче секретът дълrо не
бил разкрит. Взривяването на .адските
машини. станало в тила на немските
нашест еници, и то в най иеочаl{Вани
моменти и в най-добре охраиявани
обекти. Те нанасяли тежки поражения.
На 14 ноември 1941 r. в окупирания
от фишистите rрад Харков на епин
твърде важен хитлеристки обект избух-
нал изключително мощен взрив нахо-
дящ се на улица ДжеРЖIlНСКИ. Тук под
развалините бил внезапно поrребан хит
леристкият началник на rарнизона reHe-
рап фон Браун. Заедно с Hero били
унишожени повече от двадесет немски
офицери и важии особи. Обектът, KЪ
дето била взривена .адската машина",
БИJJ MHoro cтporo охраняван, апреди
това хитлеристките сапьори проверили
MHoro щателно сrрадите и обезвреди-
ли всички съветски мини. Затова мощ-
ният взрив, избухнал на 14 ноември,
останал заrадка.
Такива съвсем неочаквани мощни
взривове в тила на хитлеристките OKY
ранни ИЗПИТВ2НИЯ за далечно взривява-
не на телефуrаси. Паралелно с това са
разработени и редица въпроси, свър-
зани с управлението и командуването
на автоматични апаратури и устройства
чрез радиосиrналн. Ползували се и се
експериментирали маrнитните качества
на материалите, протичащият ток по
земята, вибрациите и MHoro друrи фи-
зически явления. Тук, в тази специал-
на лаборатория, създадена под rрижите
иа Ленин, още преди 30-те rодини се
извършва разработка и усъвършенству-
ване на кварцовите резонатори, различни
технолоrия за производство и т. н. Тук
бил разработен и lO-ламповият супер-
хетеродинен радИОПРllемник, предназиа-
чен за Военноморския флот. Приемни-
кът е бил наречен .дозор". Бил е един от
най-добрите за времето си суперхете-
родин, който работел в диапазона 200
25 ООО m с двойно преобразуване на
честотата, с rоляма чувствителност; Този
приемник е ползуван във флотата до края
на Великата отечествена война, а след
това е бил ползуван от астрономичес-
ката служба за времето.
Достиженията на съветската радио-
техника и електронна промишленост в
наши дни са резултат на упоритите
усилия и rрижи, полаrаии от сънет-
ските хора. Изключително rолям е при.
носът на Влад мир Илич Ленин за раз-
витието lIа науката и техниката в тази
област.
Адски маwини срещу ХИТllеристите
панти станали на няколко равлични
места. Немците през есента на 1941 r.
яростно атакуваха Москва. Водеха се
ожесточени люти боеве. Хитлеристите
срещат невиждан отпор. Снабдяването
им с боеприпаси и продоволствие е за-
труднено. Червеноармейците при от-
стъплението си са взривили и разру-
шили мостове и транспортни артерии,
Немците усърдно rи възстановяват. Но
на един важен, възстановен от немците
мост в решителните дни става страшна
експлозия. Мостът е бил проверен най
акуратно от немските сапьори. Наблиз-
ко разстояние не е бил допуснат ни-
какъв съве тски човек, всич'ки немци
са проверявани най-щателно. И все пак
страшен взрив, мостът е разрушен за-
rадъчио.
След дълrо rлавоблъскане немските
специалисти стиrнали до заКЛЮ1ението,
че взривовете се осъществяват по ра-
диото. И това било вярно.
Съветските войски при своето от-
стъпление набелязвали обектите, които
за нашествениците непременно ще имат
важно зиачение. Тук съветските сапьо-
ри дълбоко и умело зареждали мощни
взривни материали. Немските сапьори
не можели да открият със Своите апа
ратури и съоръжения дълбоко и добре
маскираните взривни устаиовки, които
можели да бъдат задействувани чрез
радиовълни. За заблуждение на нем-
ците те поставяли на по--плитки и до-
стъпни места мини, които rерманците
откривали и обезвредявали. А дълбоко
вкопаните и умело маскираните немци-
те не можели да открият и обезвредят.
От далечно разстояиие с помощта на
радиоимпулси радиоприемноl'О устрой.
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
ство на _адските машини' взривявало
страшиите и заrадъчии за немците екс.
плозиви. I{омандата за взривяването
на хар,овския обект на ул. Джержин-
ски б""а подадеиа чрез импу,nси, излъ-
чеnи от Воронешката радиостанция.
Чрез подадени импулси от една воен-
но-полева раJ1иостанция бил взривен
мостът, за кой I о по-преди ставаше дума.
Това оръжие е прилаrано на всичкн
важни фронтове. Освен към Москва
хитлеристите оше през лятото на
1941 r. се втурнаха към Ленинrрад с
цел да ro завладеят за кратък срок.
Но и тук rероичните защи,тници про
валнха плановете на порпбите,nите. Мно-
ro немски войиици и офицери намериха
rибелта си на яенинrрадските подстъпи.
Съветските войни тук са устройвали
чрез споменатите .адски машини" дo
ста печални за немците сюрпризи. До-
ста rолеми фуrасни заряди са били
взривени чрез радиоимпулси ; в райо-
ните на rородишче, Николаево, Крас-
ное струrи и npyrane. Цели немскц
танкови колони са изчезнали за миrо-
ве, пометени от страшното за немците
съветско оръжие.
Съветските хора са изобретили теле-
взривяването ош" в края на 20 rодина.
За това изобретение бил Осведомен
Ленин, който поошрил съветските pa
диоспециаJ'ИСТИ да продължат усъвър-
шенствуването на изобретението. Па
зено в тайна, през Великата отечест-
вена война съветските войни стовариха
по rлаввте на К8варните наmественnци
страшно оръжие, едно от които беше и
.апските машини., взривявани ОТ да-
лечно разстояние.
35
Ж l'
kOHCmpYk ..
Предаватеn и nриемиик аа радиокомаидуваие
Комплектът от радиопредавател и
приемник за далечно командуване на MO
дели е предназначен за начинаещи лю-
бители в тази област. Той е еднока-
нален, работи на 72 MHz и е осъще-
ствен по проста схема с достъпни Ma
териали.
Схемата на предавателя е показана на
фнr. 1. Той съдържа едно aBToreHepa-
liивото на н. ч. сиrнала за модулация се
реrулира предварително с тримерпо.
тенциометър'а R5 100 kQ.
Приемникъ-r (фиr. 2) е свръпенера-
тор на 72 MHz с иастроен н, ч. филтър.
Известни са предимствата на eДHOKa
налните устройства с настроен н. ч. фил-
тър. Възприемчивостта срешу външни
смущаващи сиrнали се намалява н
2п СО
4.7Л
К,
Р2 Ар С,;
220к -1- g).JI
9V
+
Фиr.\
торно стъпало с два транзистора Т 1 и Т 2 ,
свързани в паралел. rенераторният кръr,
с'Ьставен от бобината L 1 и тримера
Cl 30 pF, е настроен на 72 MHz. Ео-
бината е навита на подистиролно тяло С
диаметър 5 mm и има 6,5 навивки от
посребрен меден проводник 1 mm. Меж-
ду навивките се оставя разстояние, рав-
но на дебелината на проводника. От-
клонението за обратна връзка се прави
на четвъртата навивка, считано от ко-
лекторвия край.
Дроселът Др е изработен на тяло от
съпротивленне 1 \\/ (над 100 kQ), върху
което се навиват ,j0 35 навивки от
ПЕЛ-0,5.
Транзисторът Ta OC72 работи в схема
на трансформаторен н. ч. reHepaTop за
мондулация. Модулацията се включва
само при натискане на командния бу
тои 1(2' С тримерпотенциометъра R7
предварително се подбира честотата на
feHepaTopa за модулация. Емитерът на
0С72 е стабилизиран със съпротивле-
нието RB I00 Q. Трансформаторът ТРl
може да се изработи ar малък изходен
трансформатор, като се използува само
високоомната му намотка. от нея се
правн отклонение на 1/3 от броя на
навивките,считано от колекторния край.
36
ч
р, С..
{Ок зо
1
+ {()].JI
Транзисторът Tl AFI68 работи като
свръхреfенеративен детектор по класиче-
ска схема. Тримерпотенциометърът R2
27 kQ в базисния делител позволява
да се подбира най-високата чувствител-
ност. Бобината L 1 е изработена по съ-
щите данни, както и за предавателя.
Свръхреfенеративните колебания се по
лучават поради наличието на коиден-
затора С З 22 pF между колектора и
емитер. Дроселът Др е навит възпушио
(без тяло) на диаметър 5 mm и съдър-
жа 25 навивки ПЕЛ 0,5 mm.
Нискочестотното напрежение се взема
от краищата на съпротивлението R.
4,7 k!2. Филтрацията на в. ч. компонен-
тата в детектираното напрежение се
осъшесrвява от fрупата Дl С 5
R4 Св.
Нискочестотната част на приемника е
тристъпапна с Т 2 и Тз по схема общ
емитер и Т4 по схема обш колектор.
Връзката между стъпалата е директна,
като третото стъпало е в режим на
амплитудно оrраничаване. За подобря-
ване на стабилността е въведена об-
ратна връзка през R G 10 k!2.
Тримерпотенцометърът R 12 служи
за реrулиране нивото на IL ч. сиrнаЛ8,
предаден към филтъра и крайното с:rъ-
р I
Тj OC70
P6 IОк CI2
22п
112 1& /lJ Са I?I!9 С9
?7к 9к jia7 !К + p H+ 20д
. ру +
Фиr.2
се избяrва паразитното задеЙствуване
на релето, което Gправдава малкото
усложняване на настройката на този
филтър. Увелиqаването на устойqиво-
стта срешу външни паразитни влияния
дава възможност да се повиши чувст-
вителността на приемника и да се оси-
rури добра връзка иа по rолеми раз-
стояния.
пало (1: ). При наличието на модулиран
СИfнал и правилно настроен н. ч. филтър
импендансът му е максимален 11. нивото
на детектирания сиrнал рязко нараства.
Постояннотоковата съставка от дeTeK
цията се подава иа базата на Т5 с OT
рицателен поляритет, Т5 работи като по
стояннс>токов усилвател, колекторният
му ток силно нараства и задействува
Радио телевизия елеuтроника,1С1t. 2 1970
d}J iI а а в .
1'\1 О -c:::t!.
KOMOHtJeH 5уто,; К2 Тр/ P"c::7 c / Q С:} 1 00:
"cr а
rft...--. о тз А
E' Фиr. (;
..,
p i '9G----H j
@ l I
I!)
F t:i н, .
к,
+ СтО
ботерщ;
9V Фиr.7
Фиr. <3 Фиr, 5
1"
о
о
а
I '-
А..
.
о
r ('.. 11
v
04-
Фиr.4
релето Р, имащо един работен и един
спокоен контакт.
Фиr. 3 дава идея за разположението
на елементите в предавателя. Схемата е
м()нтираиа на една rлавна печатна плат
ка с размери 94 Х 63 mш (фиr. 4) и една
допълнителна с размери 54 Х 20 шш
(фиr. 6), разположена перпенднкулярно
на първата. Монтажът на елементите
върху двете печатни платки е показан
иа фиr. 5 и фнr. 7. Кутията, в която е
поместен предавателят, има размери
100 Х 70 Х 30 mш и е изработена от
плексиrлас, В нея е отделено място за
батерията 9 V и е закрепена телеско-
пична антена с максимална дължина
80 ст. Връзките между двете платки
са посочени на фиr. 5 с пунктирава
линия и с точките Hl, Н2 и НЗ.
Фи... 9
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
Фиr.8
о
оо .
89
37
fI.g Рэ
n9 R.t
e:--
674 ОБ ОО
с C :rc с ..ото i
! . <p 11
w .......,.;.,
Р5
Фиr. 10
Фиr. 11
На фиr. 8 е по!{азано разположение
то на елементите в кутията на прием-
НИ!{8. rлавната печатна плат!{а с раз-
мери 89 х 60 тт (фиr_ !:!) съдържа
трите усилвателни стъпала, а на допълии
телните две ПJJатки са монтирани свръх-
реreнеративният детектор (фиr. 11) и
н. ч. филтърът със стъпалото Т" и релето
(фиr. 13). Монтажът на елементите вър-
<Рев ОР ' L R + c:r
Q ;Q.2 II.J О <!)
" с; ()6 tr\\ С7
rЭт, C]
59
Фиr.12
.
ху трите плат!{и се вижда от фиr. 10,
фиr. 12 и фиr. 14. и в този случай дВe
те допълнителни плат!{и са закрепени
перпендикулярно на rлаВНlта, като
еле!{тричеСIOlте връз!{и между тях CTa
ват в ТОЧIOlте Р 1 , Р 2 , Ра и Р 4 за eДBa
та и Р Б , Р 6 И Р 7 за дрyrата ПJJат!{а.
Кутията на ПрJ!еМНИIffi е изработена
също от ПJlексиrлас 3 тт и има разме-
ДОПЪЛНЕТЕ И РАЗШИРЕТЕ ВАШИТЕ ЗНАНИЯ
ЧРЕЗ САМОСТОЯТЕЛНИТЕ ЗАДОЧНИ КУРСОВЕ по:
'ff<'''' ЩI'
" ;:' f j: . ;':" / ,' ,,
.'
38
1. Телевизия
2. Транзистори и маrнетофони
3. Радиоприемници
4. Радиоремонти
5. Приложна радиотехника
ПИШЕТЕ
на "Задочни курсове", София,
ул. "Жданов" 10
телефон 87 99 48
59
Фиr. 13
о ОРВ Р 017
. О С" Б;l
-4>А О
ФJJJ'. 14
П 1 =+ " с
Фиr. 15
ри 95 Х 65Х 30 тт. 3ахранващата ба-
терия 9 V в този случай не е вrрадена в
кутията, а се свързва !{ъм точ!{ите С и Н.
Еднокаиалният предавател за радио
командуване може да се преrради за
реализиране на повече !{оманди с по-
мощта на ня!{ои допълнителни устрой-
ства. Най-просто това може да стане,
като в изхода на приемника се включи
стъпков избирач (фиr. 15). А!{о Р8ДИО-
любителят може да си набави такъв с
10 положения, новите ВЪЗМОЖlЮсти на
устройството са MHoro rолеми. Бобнна-
та на избирача се включва във вериrата
на работиия !{онтакт на релето Р. ОТ
схемата се вижда, че конrактите на
избирача са използувани през един.
Бобината му се захранв с Р V бате-
рия, от която !{онсумира 100 тА. Ко-
мандният бутон на предавателя се за-
меня с rалетен прев!{лючвател с 10 по
ложения, от които Също се използуват
само 5 (през един). Въртенето на ключа
води до прев!{лючване на "избирача в
приемника в същата посока, при !{оето е
възможно да се изпратят 5 отдеnни
!{оманди. . .
Радио телевизия електроника, i(H. 2 1970
me.n e8u e
Н. с. инж. Емил Владков
ин}К. Никола Николов
НИПI\ИРЕ
След оrраничение на амплитудата на
честотномодулираните сиrнали f'(R Y)
и f'(B Y) те се подават на честот-
ните дискриминатори за детектиране.
Честотната характеристика на дискри-
минаторите трябва да бъде оrраиичена
до 8 MHz с оrлед да се избяr-
нат изкривяванията следствие детек-
тиране на втората хармонична на
сиrнала, която възниква при аМПШI'
тудното оrpаничаване.
НелинеЙНИ1е изкривявания, внасяни
от дискриминаторите, ве трябва да над-
хвърлят ')0/0 при .честотна девиация
:1: 0,5 MHz.
Основни параметри на дискримниа
тора са продължителността на фроита
на преходните импулси на демодулира-
ния сиrнал и стабилността на иуле-
вата им точка. Последният параметър е
особено важен, защото при възстановя-
ване на постоянната съставна в дис-
кримвнатора нулевото напрежение се
прибавя към нея и непосредствено мо-
дулира кинескопа. С това се внасят
rрешки при възпроизвеждането.
Пред вид на това, ча преемфазисът
(предварителна корекции по видеоче-
стота) в кодиращото устройство води
до силио увеличаване на честотната
девиация и висшите хармоиични, пред-
извикани от стръмните преходи, имат
по. широк честотен спектър вчестотнО
модулвранвя сиrнал, за осиryряване на
стръмни импулсни преходи е необхо-
димо дискриминаторите да имат по
възможност по-широка честотна лента
за демодулация. С оrлед на ropHoTo е
избрана честотна лента от порядъка
на 2 MHz. Такава широка честотна пeH
та при отиосителио ниската спрямо нея
средиа честота 4,3 MHz може да се
постиrне само при MHoro нисък Q-фак
тор ва бобините :
/0 4,3
Q == 1,5.1Р == 1,5.2 1,5.
Изискванията на линейност на харак-
теристиката се постиrат чрез критична
връзка, QK == 1. Ниският качествен
фактор иалаrа връзката между боби-
ните да бъде извънредно силиа
1 1
(К == Q == 1,5 0,65). Такава силна
връзка може да се постиrне със спе-
циална конструкция на бобините и фе-
ритен материал с висока стойиост на
пермиабилитета. Температурната ста-
билност изисква материалът да има въз-
можно малък температурен коефициент.
Схемата на използувания дискримн-
натор се характеризира с липсата на
Едии иов вариаит иа декодиращо устроАс.тво
за цветиа теnевизия ПО система SECAM
/
V
-'
/
1.7
.1
//
/
/ЕкслеРlIментаАНО CНl'тa .J(Z/}U'
сомост НI1 темлеротflf1НtJI? Klle
Фlll/ш?нт на иHO!lKти!Jнocтa
от ОМJ!шната на фl'f1l1тната
I Cbpl/eIJlIHa
I
I
r
I
I
I
(Продължение от кн. 1)
бобина за връзка. .Студената. точка
(точката с нулев потенциал по висока
честота) на първичната бобина лежи
на същия потенциал, както и общата
точка на двата диода, т. е. на маса. По
този начин диодите са в равноправно
положение спрямо постъпващия сиrнал.
Тази симетрия е извънредно полезна
за добрата линейност на характери-
стиката.
..A.L.p/'c]
L,,1
(/tJ-l
.J
ш/'
од
.]
2
11//
./17 12 217
Днскриминаторите работят rъс сили-
циевите транзистори Т4 и Т!; (SF137) при
чувствителност за сиrиала B Y7,5
V/MHz при входен сиrнал 1,4Vss.
Необходимият за правилното декодира-
не на основните сиrнали по-малък по
амплитуда сиrнал R У се получава
чрез намаление на усилването на тран-
зистора в съответния дискриминатор
чрез реrулируема отрицателна ОБ в
емитериата вериrа. Дозирането на сиr-
нала R Y чрез по-ruлямо предвари
телно оrраничаване на F(R Y) е ие-
правилно поради това, че поставя BXOД
ните характеристики на двата транзи-
стора при различни условия, което обус-
лавя неедиаквост на честотните харак-
Радио' телевизия електроника, кн. 2 J970
теристики. При това положение чувст-
вителността на дискримннатора за
R Y е 3,5V/MHz присиrнал на входа
I,4Vss. Поради предаването на сиrнала
(B Y) с обратна фаза е необходимо
дискриминаторът за B Y да бъде CBЪp
зан така, че да се получи характери-
стика с обратен наклон.
Изборът на ферита по формн и Ma
териал е от съществено значение за
.117
100
2/JO L[mтj
Фиr.6
температурната стабилност на нулевата
точка на дискриминаторите.
Изменението на индуктивността L
вследствие промяната на маrнитната
проницаемост (.1. за цилиндрична форма
на ферита може да се даде с израза
AL A(.I.
L==(.I.' ,
където
A(.I./(.I. е температурният коефи-
циеит ва мв.rнитна про
ницаемост;
(.1.' ефективна маrнитна
проницаемост, отчита
ща и маrнитното съ-
и-9
!lL
L
ПРОТИ811ение на окръ-
жаващата среда;
температурен коефи
пиентна индуктивност-
та.
Тъй като 11' зависи от формата и раз-
мерите на сърцевината, те трябва да
бъn.ат такива, че да осиrурят възможно
по-малката му стойност.
Дълrите сърцевини се приближават
ф1tзически до тороидалната форма, за
която 11'==11. При къси сърпевини, къ-
дето съществената част от силовите
линии минават през въздуха, 11' се ре-
дупира на извънредио малки стойиости.
оттук следва да се избере възможно
по-къса сърцевина. На фиr. 6 е пока-
заиа публикуваната в литературата eKC
перимеитално снета зависимост на тем-
пературния коефициент на една и"дук-
тивност от дължината на цилиндричния
ферит с качества, подобни на тези на
863310 К 1
тк
(l1начално == 80; == 3.1O 6,o С).
Uнач
Тази зависимост потвърждава rореиз-
ложените разсъждения.
Изменението на честотата от темпе-
ратурата се дава с формулата
I1Р 1 AL
РАТ == 2 LAT '
Допустимата съrласнu стандарта He
стабилност на нулевата честота за из-
менение на температурата от 25 0 С дО
60 0 С е 14 kHz. ОТ rледна ТОЧl<а на
постиrане на това изчскване с rолеми
резерви честотата не трябва да се изменя
повече от 7 kHz. за случая избираме
АР==6,5 kH-z, което изисква темпера-
турен коефициент на иидуктивността :
AL АР 6,5.103
i.AT == 2 РАТ == 2 4,з:10 6,35
==8,6.1O 5.
От кривата на фиr 6 определяме за
тази стойност дължината на ферита
1 ==12 ШШ.
При конструкпията на дискримина-
тора двете бобини работят върху обша
сърцевина, която осиrурява упомена-
тата no-rope силна връзка. Такова ре-
шение е възможно само при дuстаrъчно
къса сърцевина, което пък изисква про-
водникът на бобините да бъде тънък
(ПЕЛ 0.08) за получаване на къс'! бо
бини. Употребата на тънък l.роводник,
от друrа страна, води до намаляване
количеството на медта и с това нейно-
то температурно влияние. HaBI1BaHeTO
на бобините направо върху фериrно
1'яло затруднява укрепването на про-
водника Поради това, че линейното раз-
ширение на медта е по-rолямо от това
на фери а. 8 случая бобините са на-
вити върху тяло от полипропилен, "ойто
има по-rолям коефициент иа разшире-
ние от медта. Това. от една страва,
осиryрява стабилна конструкция, от
друrа Поради увеличаване на въз-
40
душната междlllItа между ферита и боби-
ната при наrряване действува като ком-
пенсатор, който въпреки неЛИНfЙната
зависимост оше повече намалява темпе-
ратурната нестабилност.
Допълнителна компенсация на TeM
пературния дрейф може да се получи,
като се включат допълнителни кондеll-
затори с подходящо подбрани отрица-
телен температурен коефициент и стой
ност. 8 случая може да се използуват
=2,41I1Z I
Фиr.7
.....
3аПУU1ването на декодера при липса
на цветн() предаване се извършва чрез
електронен ключ ТIO (SFT 353), който
прекъсва непрежението на базисните
вериrи на ДИСКРИ'>lинаторнте. Такова
запушване в изхода на тракта изключва
възможността за проникване на шу-
мове в изображението от декодера при
черно-бяло предаване.
3а правилното функциониране на
целия тракт предавател-приемник е
необходимо фазата за превключване на
двата вида СИ1"нали в дедиращото устрой-
ство да бъде еднаква с фазата на прев-
ключване 1:1 коднращото устройство. 3а
изпълнение на lfoBa ус оние се преда-
ват слепиални сиrнали пре3 време на
обратния ход по кадри. Тези I:иrнали.
имащи след демодулация вида на па-
кети трапецовидни импулси с полярност,
определена от фазата на превклюqва
нето в декодиращото УСТРОЙ1:тво, се
обработват съвместно с импулси от кад_
I .
Фиr, 8. Осцилоrрами н. изходните напрежения на декодера
а) B Y 6) R Y F==15615 Hz
кондензатори 10 рР с отрицателен ТКС ==
== 80 .1O 6 (N==8/). при което се оси-
rурявз компенсация от порядъка на
6 kНz за 35 Б С.
На изхода на дискриминаторите се
включват серийио спиращи филтри за
цветовата носеша.
Детектираният сиrнал се подлаrа на
обратна видеочестотна корекция, за да
се получи действителната форма на сиr-
налите от камерния канал в студиото.
Получените снrнали на изходите имат
фронт на преходнвя импулс зелено
пурпур, който е най тежкият случай
за .R. Y. дискримиватора, по-малък
от 300 ns, което осиrурява едно до-
статъчио добро изображение.
На фиr. 7 е показана формата на
S-кривата за дискриминатора. На фиr. 8
са показани осцилоrрамите на демоду-
лираните сиrнали: а) (B Y), b)(R Y).
ровата развивка, при което се получава
сиrнал за кориrиране на фезата на
превключването, ако тя е неправилна.
(Такава система за цветна синхрони-
зация е описана в кн. ,N'g 6 от 1969 r.
на сп. .Радио и телевизия').
Касическото изпълнеиие на устрой-
ствата за цветова синхронизация в при-
емиика поставя редица сrроrи изисква-
ния към някои от неrовите стъпала:
точно определена продължителност на
импулса за обратен ход на reHepaTopa
за вертикално отклонение или допъл-
нително устройство, формиращо такъв
импулс; безупречно работещи крайни
видеоусилватели 38 сиrналите R Y и
B Y. При управление на кинескопа
по RGB от крайните видеоусиnватели
се ИЗИСКВ8 резерва в хар8ктеристи,
ките към ииво черно за добро преда-
ване на сиrналите за цветова синхро-
низация или ДОПJ>JIнителни УСИЛВ8тenи
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
... ... ,;; :; > " ' ! "': ?: ; ; fJ::!:: c};';' : /f , . . .'"
;:,". .".
f
.'
Фиr, 9, ОСЦJlJlоrрама яа импулсите на изхода на КJlЮЧОВИII
деТе!{ТОР F G;:: 7,8 kHz ,
.',
Фиr. IO .. Напрежение'на siп-rенератора 7,8 kHz
смесители за тЕ'зи сиrпалн, СЪПlЕ'ст-
ВУВ8нето на импvлси за опознаване
(идентиФициране) иа реда по време на uб-
ратния ход по кадри на изхода на край-
ните видеоусилватели създава допълни-
телна трудност при raceHeTo на (Jбрат-
ния ход на лъчите.
Съшествуващите системи за цветова
синхронизаuия имат и тази характерна
особеност, че при rрешка в превключ-
ването на двата вида сиrиали се изчак
ва завършването на поrрещно синхро-
низирания по цвят полукадър, който
продължава да се предава поrрешно,
след което декодиращото устройство се
запушва за още един полукадър. Едва
ToraBa се нзвършва корекцията на фа-
зата на ПРЕ'включването. Тази операция,
траеща най-малко еднн полу кадър, се
забелязва от наблюдателиия зрител като
премиrване на цветния растер. Освен
това всеки смуща8ащ импулс, проник-
ващ в устройствата <la цветна сиихро-
низаuия, може да предизвика описания
процес, което харакн ризира малк шу-
моустойчивост на съществуващите си-
стеми.
В случая се употребява система за
цветна СlIнкронизация, принципlW раз-
лична от сыllст8уващитеe досеrа. Тя
се характеризира С това, че H изпол-
зува с';епиалниrе сиrнали за ооетова
синкронизаuия. Опазнаването се из
вършва всеки ред, като се използуват
пакетиrе цветова носеща, излъчвана в
продължение на 5 J1s върху задната
площадка на rасещите импулси по ре-
редове съrласно варианта SECAM Шорt,
основното предназначение на който е
да подrотвят динамично дискриминато.
Ради" те.д,евuзuя е.лектронuка, КН. 2 J 70
рите за слеДllашата информация. Двете
носещи честоти loR == 4,40625 MHz 1:
::f: 2 kHz и 108 == 4,25 MHz ::f: 2 kHz се
редуват през всеки ред и със своята
честотна разлика от 156,25 kHz MoraT
да служат за определяне фазата на
превключване на електронния превключ-
вател. Тези сиrнали заедно с друrата
информация след усилване и оrранича-
ване по амплитуда до 1,5 V рр nocТ1'n
ват на входа на ключов, селективен,
коле торен детектор ТВ, изrраден върху
транзистора SFT320. Детекторът ра-
боrи с ключов I.MnY лс от reHepaTopa
за хоризонтално отклонение в клас В.
3а да може последният да изработва
импулси за сиrнали само с едната че-
стота (в слуqая 10R) на входа и в ко-
лектора на траН'Iистора са включени
1. J.
". о. .
;:::r.:.' :<"";:, : :. .. ...;. ;. 'с.' ...
,''''
!(-:
'-V"'
. ",!,. "1 '-:"'.
Фиr. Н. Осцилоrрама на у"раВЛlIващото напреженне на reHepaTopa
за превКJlЮЧВaщIJ импулси F = 15625 Hz
!ор 108 Д ОR l7акет цбето!u
А Д IlOсеща
f(oМПАектм
+ r J тед,Вt.l':ШОIIМ
I I I ClIt#O A
I I I " t
А Ifов}/тифщuращи
I I lIип!/АСIl lIа и.1Коиа 110
I I KAI{J(/o!tlH ортектор
! зо Щ 5И
. f t
.siп 7.8 I/'lIz
t
f(AЮl/О6 tlMпYi1C за
oucтaOIlA#tlH МУАти-
!lIopoтoP t.Jб2.JНz
t
Напреже}/ие #а
KOAeKтopalla 16
t
Фиr. !2
41
два трептяши кръrа, настроени на тази
честота. 3а да се осиrури селективност
спрямо съседната честота 108' по rО,'Яlllа
от 20 dB, в емитерн та всриrа е вклю
чен кръr, настроен на 10.' действуващ
като отриuaтелна обратна връзка По
този начин при силна разстройка на
кръсовете (j. 50 kHz) детекторът про
дължава да функuионира сиrурно.
Изходният сиrнал от rорепосочения
ключов детектор (фиr. 9) е импулс с
честотата на повторение 7,8125 kHz и
амплитуда от порядъка на 8 V РР' He
rOBaTa фаза точно съвпада с преВКJ1ЮЧ'
ването в ,\одиращото устройство. Тези
импулси синхронизират един СИНУСОR
rеиератор сьс слаба положителна об-
ратна врьзка, изrр 'Дt.'н върху Т 9 (КР50х).
СЛl\ба а обратна връзка се постиrа чрез
вклю ване във вериrата на б1зата cъ
противление 22 k!.!. По този на'IИН си-
НУСОВИЯТ reHepaTop ОСl.шлира само при
на и'!не на получени от ключовия дe
тектор импулси със съшата честота и
амплитудч около 12 V РР (фиr. 10).
Този синусоидален сиrнал заеД110 с
ключов Иlшулс с редова честота се no
дава на базата на единия от тра'ви-
сroриre (Т б \ на бисrабилния мултиви
брllТОр. На фиr 11 е показан този CЪB
местен сиrнаll, НlJlблюдаван пр>! изк."юч-
ване на захранванетu на мултивибрато
ра. На базата на друrня траизистор
(Т 7 ) се подава само ключов импулс.
При така п,'дад ните импулси на базите
на бистабилния мултивибрзтор фазат.!
на изхпдния му сиrнал е определена
еднозначно. На фиr. 12 са показани
съвмес но диаrpаМИ1е на сиrналите в
различни точки на схемата.
Единственото изискване на описаната
система за ин еНТИфикаIIИЯ, което и без
това трябва да бъде изпълнено заради
правилното дек,цираие, е точната фаза
на синхр,>низация на rfHepaTo -а за
хоризонrално отклонение (1: 2/1S) с
{'rлед точно съвпаден>!е на ключовия
импулс с пакета за детектиране. Като
се има пред вид, че "мпулсът за обра-
тен ход по редове е Рltзположен си-
метрично спрямu rасещия, за форми
ране на ключов и "шvлс, действvващ
върху задната площадка, е необходимо
да се диФеренцира подходящо отри-
цателният импулс на обратния ход.
Описаната система поради инерцион-
ния си характер е силно устойч ва на
тумове. Експер",менталните изслед
вания показаха добро и сиrУРНJ дей
ствие на системата в .слvчаите, KoraTo
паl<етите цветова носеща са слабо из-
разени, и в случаите, KoraTo те съще-
1.l....":I'!
.
.. .
'10."
..
.,
о..
:.. """
t.
.
по-rоляма от времето на един полука
дър (.. == 750 ms).
При масово възприрмане на описа
ната схема за иидентификация в прием-
НИIIите е възможно да отпаднат скъпите
устройства в предаващата страна, свър-
зани с получаването и предаването на
специални сиrнали за цветова синхро-
низация.
:' I
-,
1
......
..
....
, ......
..........ъ
J
.......
.
....
Фнr. 13. П"чатна платка на декодиращото устройство
ствуват сам I за няколко последоваТf>ЛНИ
реда от ПОllукадъра. Въ!! връзка с това,
като се вземе под внимание, че изпра-
веното напрежение от синусовия reHe-
ратор се използува за автоматично из
ключване на дискриминаторите при
липса на Цветно предаване чррз тран-
ЗИСТОJ1а ТIО' действуващ като електронен
ключ, BpeMPKoHcTaliTHaTa на колектор-
ната му liериrа се избира няколко пъти
Повторна употреба на изтощенн кинескопн
Както всички вакуумни уреди, и кине.
скопът има оrpаничен живот. След
дълrоrодишна употреба собственикът
на те 1евизора с изненада установява,
че яркостта на екрана му е толкова
намаляла, щото образът може да се
42
rледа само в затъмнена стая. Явно е,
че еll.1исионната способност на катода
на . инрскопа е изчерпана. В зависимост
от фирмата и производсrвото средният
живот на един кинескоп е към 5000
работни часа. Имаме обаче случай кине-
На фиr 13 е показано практическото
изпълнение на описаното декодиращо
устройство.
На края е нео'5ходимо да отбележим,
че ИЗПОJlзуваният ПрИНIIИП позволява
леко да се пострuи у"инерсален дву-
стандарте' декодер за SECAM и Р AL с
максимално взаимствуване на стъпалата
от еДfшта система за друrата.
СТ. Бояджиев Хенц
скоп след едва 2 :!ОО часа работа да е
неrоден за използуване, както и обр"т
но, кинескопи ветерани оше от въвеж
дане иа телевизията в нас да работят
с иепроменена яркост и контрасност
вече повече от 10 ООО часа.
' Рад ио телевизия електроника, кн. 2 1970
От този така естествен край на жи-
вота на кинескопа ТР>lбва да отличанаме
дефектирането му пор.IДИ настъпване
иа повреди, които виезапно прекратяват
иеrовата употреба. Тези повреди може
да се явят още в първите часове иа
експлоатацията му и са резултат на
те:о:нолоrическото неусъвърш нствуване
на производств ния им процес.
Тъй като кинескопъr е най.скъпата
част иа телеви юра, въпросът за пов-
ториата употреба на дефектирани кине-
скопи или за продължаване живота на
нормално изтощените е важен, о:обено
KoraTo се касае за такива модели, които
струват скъпо нли мъчно се доставят.
Характерните въишни белези на
изтощения кинескоп са: бледа картина,
получила се вследствие дълrотрайна
иепрекъсната употреба иа дадеи кине
скоп; образът се явява след доста дъЛrо
BpeM и се rледа сравнително добре
само в затъмнеиа стая; контрастиостта
на образа е малка; при въртене на
копчето за яркост или коитраст докрай
образът минака в неrатив. След 1/2 1
час работа образът се подобрява.
Освен по тези външни белези можем
да установи"! състоянието на кинескопа
чрез измерване на е"!исията му. Измервв
се токът, протичащ във вериrата на
катода иа кине "ко..а. 3а пелта е необ
ходим микроампермер с обхват до
300 микроампера. Измерването става,
след КатО се отпои проводникът от
цокъла и се включи уредЪТ с плюс към
катода, В някои телевизори в катода е
поетавеи жичен предпазител в стък-
леиа тръбичка. При тях предпазителят
се изважда и вместо Hero се включва
уредът. ВелиЧината на катодиия ток е
)lазлична за различните "ипове кине
СКОIIИ и се посочва в характеристиката
им. Средните величини са, както
слепва: за кинескопи '5 и 43 ст
диаrонал 100 J.1A, За 47 ст 150 J.1A
и за 59 сш 700 250 J.1A. Ако KaTOД
ният ток в положение "максимум" на
яркостта ие превишава 100/0 от посоче-
ните величиии, кинескопът е неrоден
като заrубил емисията си. Ако уредът
не отчита нищо, най-вероятио е като-
Дl->Т да е прекъснат в отвода си. Един
прост способ за установяване на еми
сията с оммер вж. в статията "Защо
не свети екра'lЪТ на телевизора", бр.
12/9<>8, стр 362 и бр. 1/969 На списанието.
Препи да приложим някои от пре
поръчаните по-долу спосоf\и за повторна
употреба на изтощени КИНt скопи, трябва
напълно Да сме се убедили в неrод-
ността на обсл.едвания кинескоп. 3a
ТОва трябва да проверим в самИЯ теле-
визор кииескопът правилно ли е Захра-
нен. На електродите ва кикескопа трябва
да измерим следиите иапрежения: на
катода правото-оно напрежение от около
160 V, иа мопулиращия електрод (венел-
тов цилиндър, първа решетка) едио
измеиярмо пра вотоконо напрежение
от 10 до 15') V, на втората решетка
бустерно напрежение иай-малко 350 V
и високоволтово Н3IJрежение на анода
от ОКОло 15 kV. При въртене иа pery-
JJaropa за яркост (първа решетка към
]50 V) екранът трябва да е светнал.
В противен случай би моrло да липсва
rалваничната връзка от катода на кине-
скопа към анода на крайната видео-
лампа, което лесио се проверява с
оммр.р. 3а бърза проверка при липса
на светлина допуска се кратковременио
първата решетка да се даде накъсо
към като да. Тотава протича най висок
емисионен ток. Ако и тотава екранът
не свети, трябва да проверим далн
правилно е ПОСТавен йониият Маrнит,
ако кинескопът работи с такъв. Правил-
ното положение на йонния маrиит
трябва да се проверява във всички
случаи.
Кое е правилното разположекие иа
този маrиит? Ако клипсът за прикач-
ване иа високоволтовия кабел се намира
в ДЯсната страна, rледаио от фасонката
на кинескопа, маrнитите иа йон ния уло-
вител лежат от дясната страиа иа тър-
лото на кинескопа. Стрелката на уло-
вителя сочи към цокъла. Ако клипсът
за високоволтовия кабел лежи вляво,
маrнитите на уловите lЯ са на ropHaTa
страна на rърлото на кинескопа. Да ие
се забравя, че има случаи, KoraTo тези
маrнити са заrубили своя маrиитеи
пермеаБИllитет и затова трябва да имаме
за проба едик проверек уловиrел, за
да не изпаднем в rруба rрешка. От
цокъла на кинескопа с непрекъснати
придвижвания вляво и вдясно към ото-
плителната система премеС1ваме улови-
теля, докато екранът светие равио-
мерно.
Как може па измерим величииата за
високоволтовото напрежеиие при липса
на лампов волтметър? Освеи по иачи
Ните, посочени в ropecnoMeHaTaTa ста-
тия, това може па стане и по следиия
начии. На втората решетка на кине
скопа протича ток обикновеио 2 J.1A.
Ако липсва високс Н8Прf'жекие, тук
протича ток о r 50 до 100 J.1A при пълен
контраст и яркост. При занижено висок()
напрежеиие токът се колебае между
5 до 20 J.1A. По този начии, измервайки
тока на втората ре' петка на кинескопа,
може да извадим заключеиие за ве1ИЧИ
ната на висоководтовото напрежение.
Реrенериране на изтощените I{ине-
снопи
Близо 900/0 от всички кинескопи
прекъсват службата си поради и lтоща-
ване на катода и иамаляваие иа катод-
ната емисия. В противовес на това
светешата повърхност на кииеСl{опите
MHOro рядко се поврежда или заrvбва
луминесцентните си свойства. Изхож-
дайки от. този факт, в мното страни е
въведено реrенериране на кинескопите
в спеuиални работилиипи. У мас към
Електроламповия завод в Сливен се
подroтвя специален цех за тази задача.
При това реrенериране елеl<ТРОННИЯТ
прожектор се изважда и се заменя с нов,
като се възстаиовява и предишиият ва-
куум. Такова реJ"еиериране тук иямаме
пред вип. тъй като то не е по технически-
те сили на практикуващите сервизии тех-
ниии. Опитът обаче е показал, че с
MHoro ПО lJрОСТИ средства и при ие
СЛОЖIIИ манипулации видимо неrодии
кин скопи поради .износване отиово
мосат да бъдат реrеиерирани и пълно-
ценцо UЗUQлзу.вани.
Радио:телевизия електроника. кн. 2 1970
Проучванията върху изтощените ки'
нескопи показват, че излъчваuцата no
върхност на катода е замърсена или
пък се е получила обвивка от окиси,
която .задушава" катода и ие допуска
излъчването на електрони. Вслед-
ствие иа това емисията на кине-
скопа е паднала. На еl<раиа се виждат
само следи от ЯрКССТ. Целта на преп-
лаrаните маиипулации е да се изчисти
тази повърхност на катода или па се
предизвиква разпукване на окисната
обвивка около Here, за да се стиrне до
ново електронно излъчваие.
Съшествуват различии иачиии за
реrенериране, Ще посочим няколко
практикува ни от автора. които се отли-
чават с простотата иа манипутщиите и
минималната необходимост от уреди
и съоръжеиия. Трябва дебело да се
подчертае, че резултатит , които се
получават, зависят MHoro от типа иа
употребяваните кинескопи, а понякоrа
и от конкретния кинескоп и затова е
необходима практика с повече наблюда-
телиост. При някои случаи резултатите
ще бъдат незадоволителии, но това не
бива да ни отчайва.
Първи начин за реrенериране
3а целта ки е неi)бходим трансфор-
матор. който да дава във вторичната си
300, 600 и 1200 V с малък ампераж.
Може уоспешно да използува ме траис-
форматори от стари апарати с дииа-
мични rоворители, където анодиото
напрежение е внсоко (2 . 3 O, 2 х 5.00 V).
Приrотвяме си устройството, посочеио
на фиr. 1. Бутонът .Бх е звъичев бутон
Il
зtJtJv
OOOV
Б
f200V '?РР
Фdr. 1
или морзов ключ, а .fV" обикновен
превключвател с три положения.
Пускаме телевизора да работи 5 10
минути, докато кинескопът се затопли
добре.
Междувременно прнrотвяме един
цокъл от тизи ТИIJ. който е употребен
при кинескопа, подлежащ иа реrенери
ране На катода включваме единия край
от трансформатора, а първаr" решетка
(модулатораl свързваме с бутона .Б".
Друrият край на бутона е свързаи с
превключвателя . П", който поставяме
на положение .300 У".
Бързо сваляме цокъла на кинескопа
и на HeroBo място поставяме по-rоре
описания цокъл, nonroTBeH с ВСИ'lки
необходими включвания. Манипулираме
бърз , за да не изстиие катодът. На-
тискаме бутона за части от с< куидата
и едновременно наблюдаваме системата
през rърлото на кинескопа. Между
катода и модулирашия електрод трябва
да се каблюдават малки светещи ча-
стици, представляваши изкъртваие на
43
оксидиралата повърхност на катода на
кинескопа. Това е указател за успешно
ПРОТИ'lане на операuията. AI<O не се
наблюдават таl<ива искрящи частици,
включваме кинескопа в те.1евизора в
препишното съст"яние, за да се ззrрее
катодът наиово. След 10 минути пов
таряме ЦЯ. ата rореописана операция,
като този път поставяме ключа "П" на
положение .БОО v.. Натискането на
бутона "Ь" в никой случай не трябва
да продължи дори и една сек унда. тъй
като вследствие на завишеното напре-
жение може да настъпят къси съеди-
нения в Кинескопа. Ако н при тази
манипулация не се наблюдават искрящи
частици, прибяrваме към последен опит,
като кJlючът е IIOCraBeH на положение
,,1200 V".
НаЯ-често реrенерирането успява още
при първия опит. Же.lателно е, след
като завършим успешно тази част от
операцията з pereHepl.paHe на кине
скопа, последният да бъде подложен на
преrряване с отопление 8 V. Това пре-
rрЯВ8Ilе окончатеJIНО затвърдява получе-
ния възстановителен ефект, a опрuстя-
ване на маниnyлаuиите преrряването
се ИЗlYЬршва от едно малко доп hЛНИ
телно трансфор"аторче, от Koelo полу-
чаваме необходимото отоплител'но на-
прежение. Тази фа1а от операцията
трае от 5 до 10 минути. Тук трябва да
обърнем внимание върху обстоятел
ството, че вследствие особt'ностите на
материала. от коЯто е направен катодът
на кинескопа, реrенерирането при някои
не е траЯно и след НЯКОlIкочаСОВI\
употреба на кинескопа е възможно той
да заrуби новопридобитата си емисионна
способиост. В таl<ЪВ случаЯ повторно
реrенериране е напълно безсмислеио.
Практическите резултати от реrенери-
рането често биват изненаllваши: кине-
скоп без ВOIIкак"а емисия саМО за ми-
нути доБИf!а отлични качества и стаВ1
напълно rоден за работа Близо 500/0
от изтощените кинескопи може иан,во
да бъдят и.шолзvвани чрез реrеl1ери-
ране. Този способ е неизбежен, KoraTo
се касае за кинескопи, които вече не
се доставят.
Втори начин за реrенериране
Друr, сравнително по-бърз способ за
реrеl1ериране е слепният Ще приемем,
че се касае за реrенериране на кнне-
ско", включен в отоплителен кръr на
телевиз<.JР със серийно захранване (Р
лампи).
f -
..
..
Фиr. 2
Сваля се покълът на кинескопа и се
дават накъсо ОТОJIлителните крачета, за
да се затвори в"риrата на отоплителния
ток. ПОСТi1ВЯ се на кинескопа един
друr ЦОКЪJJ и на отоплението се поз.ават
6,3 V, взети от отделен траiСфОр
матор. Катодът на кинескопа се дава чрез
uокъла на масата на телевизора. На
модулаторния електрод (първа решетка)
се заПuява един изолиран проводник с
ДЪЛЖИl1а 50 пO сш и се в"лючва теле-
ви орът, Изчакваме, докато се получи
високо напрежение в ТХО, В друrия краЯ
на при'юения проводник докосе-зме един
до три пъти анодната капачка на краЯ-
ната лампа на усилвателя по редове
PL36, PL500. Както и в предишния
начин за реrенериране, наблюдаваll.lе
малки искрящи частици, които се из-
къртват от повърхността на катода.
Т ова явление е нормално и дава указа-
ния за успешното разбиване на по-
върхността на Karona на кинескопа,
което ще позволи наново излъ'!Ване на
елеКТрОI1И След като сме изпълиили
rорепосочените манипулации, ВЪЗС1ано
вява"е ориrиналното състояние на
схемата.
Ако се касае за телевизор с транс-
форматорно захранване на отоплениетО
на лампите, нешата се опростяват и
нуждата от друr отоплителен транс-
форматор Отпада. ToraBa за процеса на
.....
',.
. . ,
31t
1($1 " "
. , !it,
"" Qc'
,. {J' I
,1 ',;
.., "...' f '"
.}. ... ).
субмиииатюрно реле
Нов тип субминиатюрно електромеха-
нично реле с размери 11 х 10 х 8,4 тт
е създадено от фирмата Bourus Мак-
сималният ток през КОНТaI<тите му е
lА и позволява 100 ООО превключвания.
Мощността на задействуване е lБО mW
работният температурен ннтервал от
65 до + 1250С.
ИЗВОДИТt' са приrодени за печатен мон-
таж със стандартен растер.
44
реrенериране ще ни бъдат необходими
само един цокъл и парче проводник,
като отоплението за подrряване ще
вземем от самия телt'визор. Подrрява-
нето на КИl1еС..Оl1а трае 5 I О минути,
както и в предишния начин. При пове
чето кинеСI{ОШ' се получава е.ша добра,
а в някои случаи и безупречна картина.
Трети иачин термичио BBTopereHe-
риране
Друr начин е непръкъснатото pereHe-
рираие със завиш{'но напрежение на
отоплението на кинескопа.
Противно на твърдението на някон
автори (А. СОj{ачев Откриване и от-
страняване на поврели f! телевизионните
приемниuи София, 1969, стр, 64) пре-
поръ<шаме след дълrо.rодишен положи-
телен опит в тази насока прибяrването
и до този способ з използуване на
изтощени кинескопи. Желателно е това
да става, KoraTo посочените no-rope
начнни за реrенерир не не са дали
резултат. От ИlюномичеСI<О rледище
този wачин е I:О-СКЪП, защото изис({ва
допълнителен трансформатор, коЯто
остава lюстепеl1НО в телевизора.
Непрекъснатото термично aBTopereHe
риране се постиrа по следния начин.
Отоплението иа кине 'копа се изключва
от отоплителната вериrа. KoraTO се
касае за телевизори със серийно ото-
пление, и се включва в един малък, дo
пьлнителен трансформатор. KoraTo се
касае до сериЯ но захранвани трансф()р
матори, тр.щсформаторът е с ПЪрRична
намотка 220 V, а при телевизори с
паралелно захранване тя е за 6.3 V.
Вторичната се прави за напре)j{ения от
9 до 12 V с отклонения "" всеки волт.
Отоплителиата жичка Н1 кинескопа се
заrрява с това повишено напрежение,
като ПЪРfюна'I8ЛНО ro включваме на 9 V.
01'ОПJ1ите. ната жичка се наrрява Шr
добре, тази топлина се предава на ка-
тода и емисията му значително се YBe
ЛИ'lава. В резултат на еlфана се полу
чава достатъчна светлина. Контрастност-
та на образа е на средно ниво и за-
виси от индивидуалните свойства на
самия кинескоп Обикновено при такова
включване кинескопът може да се из-
ползува 12 24 месеца допълнително.
В сравнително по-малко случаи ефектът
престава след 3 месепа. За избяrване
на еRентуалната опасност за отоплител-
ната жичка препоръчваме да не се пре-
вишава ОТОПlителното напрежение 10 V.
Наблюденията, които споделяме, са пра
веtlИ при такова н прежение. Резулта-
тите за 7п о / о от I<инескопите са добри,
за някои (47 пк 2 Б) MHoro добри и за
около 250/0 незадоволителни.
Съществуват и друrи иачини за pere
нериранечрез външно въздеЯствие. Така
наПРll.lер реrенерирането чрез маrнитно
поле е MHoro ефикасно. Те обаче не са
подходящи за ежедневната праl<тика,
поиеже изискват по-rолям брой съоръже
ния и апаратури, а освен това при pa
бота може да въ"никнат радио смущения.
ОТ редаl<цията: В следващата книжка
ще поместим статия за повт"рна упо
треба на дефектиралн кинескопи.
Радио телевизия еле mрОltика. КН, 2 1970
4.
иo.и u mpOH3LICmOpU
инж. Ст. I{лисУрсни
В 50. те и БО-те rодини на нашия век
бяха създая ни и нам риха практическо
приложение новн ПОJ1УПрUВОllНИКОВИ еле-
менти тунелни диоди, варистори, ди-
нистори, тиристори, вариконди, фото-
диоди, фототранзистори И друrи нови
полупровuдникови прибори. TJlxHaTa
интервенция в различните технически
устрuйства и средства на автоматиката
е очевидна.
Провеждаиите понастоящем у нас из-
СЛf>двания на свойствата на полупровод-
никовите елементи откриват нов.. перс-
пективи по отношение мод рните ре-
шения на разработваните електрически
схеми. rолям ,цял в това направление
имат и раЗРl\ботените за пръв път у нас
в НИПКИЕП съвмеС1'НО с Висшия мин-
1
-у
7j<T2<TJ
-]
13
Фиr. ]
но-rеоложки институт нелинейни полу-
проводникови съпротивлеиия (варисто-
ри). С тяхна помощ може да БыlтT ре-
шени редипа актуални въпроси в обла-
стт. на измервателиата техника, aBTO
матиката,изчислителнататехника,а така
съшо и битовата електроника.
Варистuрът е полупроводниково съ-
противлени от обе!> ен тип. чиято съпро-
тивителна стойност се изменя по нели-
неен закон с изменение на приложt ио-
то към Hero напрежение. Те/ва HerOBO
свойство е отразено и в названието МУ,
което е съчетание на части от анrлийско-
то .променливо съпротивление".
Волтамперната х раl<теристика на ва-
РИСТОРIl е симетрична (фиr. 1), следова-
телно той може да се използува в по-
стояннотокови и променливотuкови ве-
рИI'И.
у нас варисторите се произвеждат на
ба "ата на силициев карбид tSiC), нели-
нейните свойства на който се подобря-
ват чрез леrиране повърхността на кри-
Някои даиии аа варисторите РОДНО ПРОиЗВодtтВО
'2
сталите с някои примеси. Нелинейност-
та на волтаМllерната характеристи.<а на
варисторите от силициев карбид е CBЪp
зана с явленията на контактите или иа
повърхността на кристала. . Механизмът"
на действие на варисторите все още не
е напълно изяснен и засеrа може да се
изложи в следните точки:
1) затваряне на контактиите междини
между зърната на силициевия карбид
при увеличение на приложеното иапре-
жение, което води до увеличаваие на
ефективната площ на сечението на съ-
противлението. Този процес се обусла-
вя от електронната емисия от острите
зъби и ръбове на КРИСТалИте на сили-
циевия карбид.
2) наличие на запираши слоеве на
повърхността на кристалите;
3) увеличение на ПР080димостта и
частичните пробиви в окисните слоеве,
които се образуват по повърхността на
зърната при силни електричеСКtI поле-
та;
4) мltкронаrриването на контактува-
шите точки между кристалите на сили-
и циевия карбид, което води до нараст-
ване на проводимостта на контактите.
'-.
са от типа на порцелана, нискотопимо
стъкло, водно стъкло, лакове и някои
ТИПI,ве епоксидни смоли. Тика получе-
ните съпротивления обикновено се под
лаrат на високочестотна обработка, с
кояТО се подобрява тяхната електропро-
водимост.
Един от основните параметри на Ba
ристора е неrовият коефипиент на не-
линей\юст , който се определя като
отношение на ста \'ичното съпротивление
при постоянен ток на варистора към
динамичното съпротивление (съпротив-
лението му при променлив ток), т. е.
R cт
== R . Величината е положителна
дин
и за "ро извежда ните понастояшем ва-
ристори се движи между 2 и 6 в зави-
симост от типа и номиналнОТО напреже-
иие на варистора.
НеЛИНt-йните ПОЛУПРОВОДНИI<ОВИ съпро-
тивления се изrотвят у нас в следните
типове: HC I, HC lI, НС III и
HC IV, т. е. нелинейни съпротивления
тип 1, 11, III и IV. Основните им номи-
нални електрически данни са дадени в
таблица 1.
Таблица 1
Показатели I Единици I Стойности за варисторите
HC I I HC lI I HC III I HC IV
Работио напрежение (И) I v 112<10' 2'/'\950;' 10%"'""'10% 5п
Измерителен ток (J) А 10 2 11 5.. .15
Коефиuиентналинейност ( ) 0,15-;-0,21 0,16+0,210,24.....0,28 0,33 I
Допустимо продължително I I
натоварване (Р) W 1 1 1 1 I
Тези процеси възникват едновременно
или поел. дователно в зависимuст от
изменението на напрежението, подадено
на електродите иа варистора. Наllример
при ниски напрежения токът протича
през контактувашите повърхности със
запиращ слой ;при по-високи напрежения
започват да се затварят меЖllИИИте и е
налице действието на конrактиото мик-
ронаrряване.
Симетрични нелинейни полупровод-
никови съпротивления се произвеждат
в опитно.производствеиия участък на
НИПКИЕП филиал .Металокерамика,
спепиални сплави и контактни материа-
ли". Това производство Задоволява нуж-
дите на нашата електропромишленост,
Изходна суровина е технически черният
силициев карбид. за свързвашо веще-
ство се използува rлина, керамична ма-
Радио телевизия електроника, КН. 2...... 970
Варисторите, произвеждани в
НИПКИЕП, са нредназначени да работят
в температурен обхват от 40 до 500 С,
при относителна влаЖНI,СТ на въздуха
до 80 О/о във вериrн с постоянен и про-
менлив ток.
В таблиuа 2 са дадени конструктив-
ни дании за същите варистори.
Таблиuа 2
Тип I Диаметър d I Височина h
в тт в mщ
HC I 10 :!: 0,1 7+2
НС 11 10 :!: 0,1 7+2
НС III 10 .:t 0,1 '7:t 2
I HC IV 18 .:t 0,1 2:t,1 I
45
Варисториtе се означаваТ с цветен
код или с надпис. Производителят rapaH-
тира работа на нелинейните съпро/ив-
ления в период от 5000 работни часа.
но не повече от една rодина. Те тряб-
ва да Се съхраняват в помещения с тем-
2
,/
I/(V)5
f
2
J
; ,() 2 2 5 10 1 2
2
1I
и{V)
I ·
2
характеристика на fiаристора HC l за
напрежение U == 1200 V и 1 == 10 тА.
Отклоненията на тока на такъв високо-
честотно обработен варистор са в rpa.
ниците от 8 до 24 тА.
На фиr. 3 е построена волтамперната
2
it 1I
T
Формата и размерите на разработеЮl
те у иас шрнстори са дадени на фиr. 5.
Трябва да се има пред вид, че те
отrоварят на изискванията 'За използу-
ване във влажен тропичеСI\И климат,
което е от особена важност при МОНТУ.-
2
"'О()25102
J{тA)
,
Фиr.2
"
2
2
5
iaрактеристика на HC II, който по Tex
нолоrични причини не се обработва ви
сокочестотно, а на фиr. 4 е дадена xa
рактеристиката на НС. II1 с и=о470 v
и 1== 10 шА след високочестотна обра-
ботка.
Фиr.4
h
i :- 1f Ш+5 .1 m
(О 2 б Фиr.3 Фиr, 5
в бр. 1 на сп. .Радио и телевизия'
бяха разrледани противотаКТНИ1е усил
ватели с транзистор и с допълнителна
свметрия, начини на възбуждането им
и бе дадена методиката за пресмятане.
В наСТШJща/а статия ще запознаем чн-
тателя със спеuиалните разработки на
фирмата . Те1еfцпkеп. в тази насока.
46
Изисквания към транзисторите на
крайното стъпало
Разrаботени са специални типове
транзистор и, предназначени за употреба
в такива стъпала. Това са двойката
.СllреrНаТИ", транзистори АС 117/АС
175, оформени всеки поотдеilНО в право
рането И\I В апаратури за изноС. Освен
това след направевите обстойии cpaB
нения С вносни варисторИ трябва да се
отчете по-roлямата стабилност по мощ
ност на варисторите наще производ
ство.
ПРОТИВО"lактно стъпаnо с ТР8"IИtТО')И с допъnиитеnиа симетрия.
раsработка иа фирмота ..Telefunken"
инж. Ив. Стоянов
пература от 100 + +30 Q C и относи-
телна влажност на Irhздуха ие повече
от 65 О/о. Въздухът трябва да бъде 'шст
от пари на химически аrресивни веще-
ства.
k. На фиr. 2 е дадена волтамперната
YZ;; 6" .:n-f'а.
техника
. ъrълен корпус, усиrуряващ добrо топло-
отделяне. Rътрешното термично съпро
тивление (Rif < 4 fiO CIW) осиrурява M K
симална разсеяна мощност Ru + е ==
== 1,1 W прн температура на корпуса
45 0 С (t прехпд == 90 0 С).
Статичният коефициент на усилване
по ток В за транзистор АС 175 се на-
Радио телевизия електроника, кн. 2 J 970
мира в rраН1щите ОТ 1 ОО + 300. Това
позволява получаването на rолеми усил
вания по МОЩНОСТ. В същите rраници
се намира В и за транзистор АС 117.
3а успешната pal';oTa в противотактно
схема от значение е процентната раз-
в
1
400
300
200 ACl7J
1'"'"
ACII7
шо
80
80
4020 .1,0 60 80 100 МО 400 /000
IK(mA)
Фиr.l
лика между В за двата транзистора в
целия обхват на колекторните токове,
в който се работи. Транзисторите се
подбират така, че тази разлика не над-
вишава 10 200'0 в обхвата 1" == 50 шА
(и"е == 6 V) и I k 300 шА.
На фис. 1 са предстевени зависимо-
стите нв коефициентите В от колек-
торния ток за двойките подбрани тран-
зистори. За roлемите токове 1" == 700
шА (и"е == 1 V) коефициентът В спада
с Оl<ОЛО 300/0 спрямо стойността, която
има при 50 шА.
Практическа схема
На фиr. 2 е представена практическа-
та схема на нискочесrотен тристъпален
u,
усилвател. завършваш с крайно стъпало
с допълннтелна симетрия.
Приложена е температурнв стабили
З8ЦИЯ на работна "а точка на I<райните
транзистори посредство" термистор Rg-==
== 500 g тип В 832000 Р/500 Е, нли
130 Q, тип В 833000 Р{130В в зависи
мост от вариантите на схемата. -
На фиr. 3 е показана заRИСИМОСТТВ на
тока на покой от темпеРllтурата ЩI кор-
пуса на транзнсторите. Както се вижда,
10с'Ьществена е преl<омпенС8Щ!Я и токът
. в температурен интервал от 150С
до + 6u o c варира от 4,2 до 5 шА с тъп
максимум при около 20ОС.
Постоонният напрежителен пад върху
сплициевия диод BZY 87, който се по-
лучава при протичането иа постоянния
колекторен ток на траllзистора [2' се
използува за захранване на базите на
крайните транз.IСТОРИ. С увеличаването
на температурата този наf1режителен
пад намаЛЯflа, с което се въздействува
компеНСИРiЩО върху 1емпературното
увеличение на колекторните токове на
крайните транзисторl!. Посредством де-
лителя, обра'tуван от резисторите Р2,
RlO и R8' R9' се усrан"вява постоянен
колекторен ток около 5 шА. при който
се получава най-блаrоприятна работа на
мощното стъпало по отношение на не-
линейните изкривявания и икономич-
ност.
Съпротивлението на термистора R9
Eo
Сб
Фиr.2
намалява с увеличаване на температу-
рата. с което още веднъж се намалява
постоянното наllрежение между еми-
терите и колекторите и се влияе до..
пълнително върху компенсацията на
колекторния ток, 3а по-високи темпе-
ратури от 200С наддеЛЯRа flлияние о на
компенсирашите теРМОЧУRСТlттеJIНИ еле-
менти. поряди' което колекторният ток
намалява. За ПО-tlИски теМПl:ратури пре-
облад"ва влиянието на темПt рзтурното
изменение на токовете в транзисторите
Радио телевизия електроника. кн. 2 /.970
и ее получава ОТНОВО намаление на кО-
лекторния ток.
Потенциална температурна ствбили-
зация е приложена също така и на ра-
ботната точка на транзистора Т 2 .
Освен иаличието на еми тер ното съ-
(:f тA )
I
I
1/
v-- ...... ........... +----. l..../
....
6
4
2
20
о
20 40 60
f корпуса
80'С
Фиr.3
прот'Ивлениt R6 този транзистор е по-
стояННОТОКОRО свързан с колектор 1 на
Т] посредством потенциометъра Рl- По
таl{ЪВ начнн базата Hd Т 2 се захранва
от колекторното напрежение на Т 1 .
При vвt:личаване на температурата се
увеличава колекторният ток на Т 1 (ко-
личествено това у еличение се опре
деля от коефициента на температурната
нестаби"ност, зависеш о! съпротивле
пията RI' R 2 и Ra\ отрицателният по-
тенциал на тока К намалява, с което
се действу в I<омпенсирашо на темпе-
ратуРНОТО увлеличение на колекторния
ток на Т 2 .
Посредством R 1 се наrласява такъв
колекторен ток на Т2' при който ПО--
стояннияТ напре}l{иrелен пад в резисто-
ра R6 е около 0,4 V.
С rpynaTa R7 и Св е приложена че-
стотно зависима отрицатели1'l обратна
връзка от ПОр9дъка на 10 dB. Това ше
рече, че с прилаrането на тази обрат
на връзка усилването по напр"жение
на uелия усилвател се намалява около
3 пъти.
Общата 'lУВСТВИтелност на усилвателя
е около 1 mV за 50 mW изходна мош
ност. Честотната характеристика е от
около 80 Hz до 12 kHz.
Разработени са варианти с различни
захранващи напрежения: 6.9,12 и 18 V,
и различни съпротивления на бобината
на високоrоворителя: 5 Q, 10 Q, 15 Q.
20 Q и 40 Q. от различните варианти
се получаRат мощности от ().2 до 3,2 W
при коефициент на нелинейни изкри-
вявания до" 50/0_
В таблица 1 са дадени всички даl!:НИ
за типовете транзистори със стойности
на схемите за различните варианти.
На фиr. 4а е даден поrлед оноре на
печатната платка иа VСИЛВаТt'ЛЯ С обо-
значение на отделннте елементи, а на
фиr. 46 поrлед откъм фолирания
rетинакс.
47
1'аблица
... .. ,
Ео R m Р изх Р иэх t/(opn fя fe и 1 R ex I Т 1 Т 2 Тз Т4
К! == 2% кf == 5% 3э. I
Р изх == k2
V а w w ос Hz kHz 50 mW, mV
6 15 0,2 0,25 60 90 13 1,6 6.7 ACI71 ACI71 ДСII7 ДС175
6 10 0,25 0,35 60 80 12 1,6 4 АС171 АС171 АСII7 АС175
6 5 0,45 0,6 60 80 14 1,3 3.6 ДС171 АС171 ACI17 ACI75
9 15 0,5 0,6 60 80 12 1.4 4 АС122 АС122 АС117 ДС175
9 10 0,6 0,8 60 80 14 1,3 2 АСI21 АС122 ACI17 АС175
9 5 0,7 1,35 60 80 13 1,3 2 ACI22 АСI е2 ACI17 АС175
12 15 0,6 1, 60 80 13 1 2.8 АС122 АС122 АС1I7 AC I 75
12 10 0,8 1,6 60 90 12 0,65 1.8 ACI22 АС122 АС117 ACI75
12 5 1 2,4 60 90 12 0,8 1.6 АС122 АС116 АС117 АС 175
18 40 0,45 1 60 80 12 0.87 4.3 ДС122 АС122 ДС117 ДС175
18 20 1 2 60 80 12 0,55 2.:} АС122 АС122 АСН7 АС175
18 10 1,2 3,2 55 60 12 0,92 4.2 АС171 АСН6 АС117 АС175
I
1) NТС-термистор 500 а: В 832 ООО P/ OO Е
130 а: В 832 ООО P/130 Е
Настройка на схемата
Всяка схема след извършване на мон-
тажа подлежи на практическа настройка
и проверка на получените качествени
показатели.
Твърде важно правило при транзи
сторните схеми е на първо място про
верка и установяване на нормалните
(предписани) ПОСТОЯННОТОКОЕИ режими
на отделните стъпала. След извършване
на монтажа на схемата от...фиr. 2 се
с.
С,
т,
ACf22
Фиr. 4а
установяват плъзrачите на потенцио-
метрите Р 1 и Р 2 на максимални стой
ности на съпротивленията и след
това се включва захранващото напре-
жение.
Измерва се с волтмер постоянното
напрежение върху съпротивление R з и
на колектора на Т 1 . с което се уверя-
48
ваме в нормалната работа на първото
стъпало. (Напрежението на колектора
трябра да бъде от порядъка на поло-
вината на общото захранващо напре-
жение). След това се свързqа волтме-
рът на резистора R6 и посредством
потенциометъра Р. се установява на-
прежителен па!! около 0.4 V.
3а установяване на тока на покой на
крайните тран'IИСТОРИ може да се свър-
же милиампермерът в колекторната ве-
риrа на единия от тях.
J1.эхоа
И.зхоа
rr r
ACff7
А!tи
тз !(
АСfП 5
е
Tl,.
АС 17.5 1(
фът се свързват на изхода на усилва-
теля върху бобинката на високоrовори
теля или върху ИМИТИРIIШО товарно съ-
противление. От TOHreHepaTopa се по-
дава МИНИ1\.lа, ен сиrнал с честота около
400 илн 1000 Hz.
За напрежение на изхода. съответ-
ствуващо на мошност 5 -7- 10 mW
(и== VPRT) се наблюдава формата на
синусоидата на осцилоrрафа. Ако се за-
бележи .пришипване-. може да се
.
.....
. .
'.
,{,
"
>
,, "o" , .. .
:/ .
"" / ",," О, __
. . о
" .
.
.'
'; '1
8хо,
-о
',:, с.
+. кео
72 ACf22
Чрез Р 2 се наrласява тозн ток от
порядъка на 4 --:-- 6 тА.
Пълното експериментиране и настрой-
ка на схемата става, като се използу-
ват ТOHreHepaтop и лампов волтмер, а
за проверяване на нелинейиите изкри-
вяваиия осцилоrраф И.l\И клирфактор-
мер. Ламповиит волтмер и ОСЦИ.llоrра-
к е ()
71 ACf22
Фиr. 46
опита донастройка с потенциометъра Р 2
за намаляване на изкривяваиията при
слаби сиrнали. Постепенно се увелича-
ва сиrналът на входа и се следи фор-
мата на синусоидата на изхода. KoraTo
започне .затъпяване" на върховете й
едновремеино oTrope и отдолу, следва,
че е налице симетрия в двете рамена
Радио телевизия еле"троника, "Н. 2 1970
,
R 1 R 2 Rs R4 R5 R6 R7 R8 Ro RlO R\l R 12 Рl
1)
kg kg kg kg kg g kg g g и g g kg
1000 20
20 75 2 3 2,4 200 51 2000 5(10 390 510
10 39 1 2 2.4 130 24 2000 500 390 750 510 20
10 39 1 2 2,4 75 I 20 240 130 82 390 510 10
15 75 2.4 5.1 1,2 100 68 2000 500 390 910 510 20
10 51 1 2 1,2 82 24 2000 500 390 680 510 20
10 51 1 2 1,2 47 20 240 130 82 430 510 20
20 91 2 3.6 1.2 82 51 240 130 82 1000 510 20
10 43 1 2 1,2 62 33 240 lЯО 82 750 510 20
10 43 1 2 1,2 36 I 20 240 130 82 430 510 20
20 150 3 10 4,7 150 100 2ПОО 500 390 3000 510 100
20 150 1.6 5,6 1,5 82 , 82 2000 500 390 1600 510 50
20 150 1 2.4 ],2 39 ! 20 240 130 82 820 510 50
съответно в транзисторите на крайното
стъпало.
Обикновено забележимото сря зване
на върховете иа СИНУСОИД8та е Уl{аза
ние на максималната мощност, при която
нелинейните изкривявания си около !ОО/О'
Т()чното установяване на мощността
при lU% или 5% клирфактор може да
стан!', като се използува уред, измерващ
нелинейните изкривявания.
При неправилно устаНОВlIване на
постояннотоковите режими на транзи
сторите Т 1 и Т 2 може да се получи по-
ранно срязване на едната половина на
с 1<1 нусоидата. Това може да се дължи
на преминаване на едии от двата TpaH
зисrора в режим на отсечка или режим
Преди всичко да се запознаем и обо-
сновем някои правила при практическа
та работа с MOS транзисторите, не-
спазването на които довеЖда до изли
зането им от строя.
Управляващият електрод (rейтът) е
изолиран от останалата конструкция на
прибора със слой силициев окис, чиято
дебелина е от няколко ХИЛяди А (1 aHr
стрьом == 10-8 ст). Едно по-rоляМо на-
прежение, приложено върху rейта, по-
вишава напреrnатостта на полето в оки
са И може да предизвика разрушаването
му вспедствие електрически пробив. От
друrа страна, rолямото съпротивление
на окиса позволява запазването или Ha
трупването на заряди върху rейта и
съвсем маломощни източници, каквито се
явяват наелектризирани предмети от
всекидневната практика. H Ka споменем,
че движейки се по балатум с rумени
на отсичане. KoraTo е налице такова
явление, следва да видим формата на
напрежението след първия и втория
транзистор, за да локализираме източни-
ка на нелинейните изкривявания и да
отстраним причината чрез ПuДХОдящо
изменение на режимите.
Чувствителността на усилвателя се
измерва за 50 mW и за n "лна мощност.
3а целта се отчита напрежението, което
се подапа на входа за получаване на
съответната изходна мощност.
Честотната характеристика се снема,
като се изменя честотата на входния
rиrнал, но нивото му се поддържа по-
стоянно (обикновено то е такова, че из-
инж. П. Лаков
инж П. Димитров
инж. 1{. ФИЛЬ08
Продължение ot табл. 1
Р2
С 1 С 2 С З I С 4 C s С 6 CL
IJ,F IJ,F J.1F I J.1F J.1F pF IJ,F
g
500 25 5 50 100 250 250
500 50 10 ]00 100 500 500
100 100 25 250 100 800 500
500 1 50 10 100 100 11)0 500
500 1 50 25 250 100 250 500
100 1 50 25 500 100 500 1000
100 1 25 25 100 100 200 500
100 1 50 25 250 100 300 500
100 1 50 25 25tJ 100 ОО 1000
500 1 25 10 50 100 100 100
500 1 50 10 100 100 125 250
100 1 100 25 250 100 500 500
ходната мощност при 10по Hz е 50 m W).
Отчита се напрежението на изхопа и се
намира коефициентът на усилване по
напрежение. Долната 11 ropHaTa rpa
нична честота на пропуска не се опре
де.нят за спадане на изходното tfal/pe
жеllие с 1,43 (3 dB) спрямо това при
1000 Hz.
Дълбочината на обратната връзка MO
же да се определи, като се измерят
коефициенrите на усилване по напре
жение при наличие на обратна връзка
К08 и липса на обnатна връзка КО
(откача се R7 и Св). Изчислява се
КО
20 Ig K ==20 Ig3 9 dB.
08
MOS транзистори. особености и п}Завила
при работата и мякон приложения
подмепш, ние също се наелектризирва-
ме и потеlщиалът ни може да достиrне
стотици, дори хиляди волтове.
G
Фиr.l
JfJЩuтен
qohBjJ-PuPi
Утечката на поялника, статичното елек
тричество и др. блуждаещи товари мо-
raT да станат причина за повреда на
прибора.
Препсръчват се различни правила за
работа с MOS, транзисторите, по като
Радио теле8изия електрон.шса, Kн..2 1970
D
най-удобен в радиолюбителската прак-
тика препоръчваме следния:
Крачетата (изводите) на транзистора
се дават накъсо посредством обвиване
при самата ОСиова с тънък проводник.
След монтиране на прибора в схемата
преди свързване на захраfJването този
оУ.ъсяващ проводник се сваля. По такъв
начин при запояване, закрепване, ДOKO:
ване и т. н. всички електроди се нами-
рат под един и съш потенциал. Подобно
окъсяване на изводите е желателно и
се препоръчва при съхраняване на
MOS приборите, Koraтo те не се у.lО-
требяват.
На транзистора FII001 е предвиден
вrраден ценеров дИОIl (фиr, 1), който про-
бива, KoraTo напрежението на rейта (О)
превиши 25 -'-- 30 V.
По коиструкция този це не ров ДИО!( е
маломощеll н ПРtдпазва прибора само
.r
49
о? С'i'аtични товари. Наличието му между
G и S намалява ВХОДНО 10 съпротивление
на РI 1001 спрямо това на Рl 1000 с дВа
порядъка и увеличава с няколко пи
I<офарада ВХодНИЯ капацитет Cos. В за
мяна на това при работа с F1 .001 е
достатъчно да се изключва напълно
само IЮЯЛНИКЪТ от мрежата.
З,5к
Udx
{ОО
+
п,
Uq gV I о---,.-
+У I 2,5М : -
L,(c I
, I
L J
Фиr.2
Схемите, дапени по долу, са експери-
ментирани снеподбирани образuи FI 1U0О
и FIIUOI. ТеХНИlе типови характеристи-
ки са дадени в бр. 4/69 r. па сп .Ра-
дио и телевизия. и, както е казано, са
разработени и се произвеждат в ЦИЕ
към дсо .И30Т".
На фиr. 2 е показан прост постоян
нотоков волтмер. HeroBoTo входно cъ
противление се определя само от дели
теля на входа (неПОК8зан на схемата),
който може да бъде избран ВИСОl<оомен,
и да се осиrури входно съпротивление
на уреда от порядъка на О,!) +- 1 M\JfV.
СиrнаJlЪТ с отрицателен поляритет по-
стъпва на rейrа на РI 1001, като в за-
висимост от rолеминат<! си определя
тока през He.ro. ИЗТОЧНИI<ЪТ U g е за по-
лучаване на преднапрежение, чиято точ-
на стойност се подбира с тримерпотен
циометър Пl със стойност 2,5 MQ. Въ-
преки че транзисторът е силициев, в
сорса му е включено' съпротивленне
100!;! за 008 по ток. При подбрано lJ g
и lIaКltсо даден вход с потенциометъра
П2 се нулира стреЛI<ОВИЯТ прибор. Cъ
противлението R ш зависи ос парамет-
рите на прибора. С Hero се I<алибрира
краят на скалата, например при по-
даване 1 V напрежение на входа токът
през прибора става 135 /l-A, но систе
мата, с която разполаrаме, е IOOI1A. То-
l2y
хваТ, може изr1ълItениеfо Да Се реали
зира като приставка към притежавания
от радиолюбителя уред.
Схемата от фиr. 3 представлява ди
ференuиален усилвател с ВИСОI<О входно
съпротивление, което може да се изпол-
зува като нулиндикатор във високоом
ни вериrи.
Работпите точкн на i.MOS транзи-
1+
12У
raВl1 с R ш наrласямс показание 100 /l-A.
ЯСНО е, че това се прави entiOKpaTHO.
Изчислението на вход.IИЯ делител се
прави, бе J да се вземз пред вид утечно-
то съпротивлеfJне а прибора, ко то,
както отбелязахме, е > 1021 ома. Опи.
саната схема е с малы< брой елементи.
AКD заменим системата с мултицет,
включен на най-чувствителен токов об
1,., f« I/JAI 10М П,
2,5А!
IОк IIJК
I/dx. А'2
К 2М
..
",
.1
50
НОВ ПОЛУПрОВОДНИКОВ елемент
Рitrап е' Шlречен новият полупровод
fJИКОВ елемент чувствителен на наля
сане. Той дава 1 V при наляrане 0,25 g,
което означава че може да измерва
оойности ОТ пuрядъка на 5 mg. С He
,"ова помощ MoraT да се конструират
Qатчиuи за малки наJJяrания, сили, ус-
корения. Представлява силиuиев плана-
рен п-р-п транзистор, в корпус Т046
диаметър 4,75 шm, височина 5,38 ШШ '
ropHaTa част на KOPlJyca носи мембрана
със закрепено на нея метално острие,
което наляrа върху прехода емитер-
база и в"ияе върху КОЛСI<ТОРНИЯ ток.
Снимката илюстрира чувствителността
па този елемент маЛl<ата въздушна
струя създадена от едно перuе може
да се реrистрира в колекторпаТ8 вериrа.
Фиr.3
сторите FII001 са фиксирани за левия
транзистор с постоянен делител R 1 н'2'
а за десния с тримеРllотенuиом<:търа
Пl Така е предВидена възможност за из-
вестна подстройка и работа с неподбра
на двойка транзнстори. Настройката Пl
се прави еднократно при отвсрен вход и
волтметър, включен меЖДУТОЧl<итеА В.
Транзисторите Тl и т2 са включени в
схема .сорсов 1l0вторител.. Изходът
му се подава па базите на rермание
вите тринзистори тз И Т4, свързанl' cъ
шо в балансна схема. Изход на тази
схема са точките С D, I<ъдето ИЛю
стративно е включен Сlрелков индика
тор.
Работиият режим на това стъпало се
подбира така: еднократио се установя-
l3а базовият ток на ТЗ и Т4 чрез П2
при вход накъсо. ПЗ е за устаtЮВЯ R зне
на баланса на усилваrеля. В това стъпа-
ло съшо е предвидена обратна връзка,
осъшествена с включените съпротив-
ления в емитерните вериrн на ТЗ и Т4.
Обемът иа иашето изложение не ни
позволява да поместим повече примери
or rолямото МlJоrоЬбрази<: на посroян-
нотоковите усипватели с MOS TpaH
зистори. С rорните две схеми обаче са
илюстровани основни принuипи за ре-
шения в тази област. В следвашите брое-
ве ше се засеrнат основни схеми в
областта на НЧУ, rенератории устрой-
ства, импу 1СНИ устройства, лоrически
схеми и специалпи приложения.
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
ИМПУJIсен reHepaTOp с рНУJIируеми фронтове
+liY
Е, f2
f-1.;. 5Y) (-1.;.+5/1)
fDJ/
ниии от 10 до 50 ns както отделно за
всеки от фронтовете, така и eДHOBpe
менно за два' а. Схемата представлява
класически УСИ,1вател, с интеrрир ша
rpyna Rl CI между първите две CTЪ
пала. На входа се прилаrа ПОЛОЖИТt:
лен импулс от задавашата част на reHe
ратора. Изменяйки напреженията Е 1 и
Е 2 В посоченнте rраници, се въздей-
ствува върху предния и задния фронт,
Линейността на изходния импулс се за
пазва по-добра от 10/0 при 50 ns и MaK
снмална амплитуда.
Изходният импулс се взема от колек-
тора на Тз и амплитудата му достиrа
до + 5,7 v при + 10 V във входа.
Чрез променливия кондензатор С 1 може
да се променя съотношението между
времената на предния и задНия фронт
l1r
li
+!ОУ 2tY2Jбg
oJl ар IИК
81
fIYJБОО
В импулсните rенератори със CTpЪM
ни фрuнтове обикнuвено не се пред-
вижда Рt:rулиране на времената на пред-
ния и задния фронт. В някои случаи
обаче, като измервания при феритните
памети,контрол на интеrрални схеми и
друrи, TaKoBd реrулиране необходимо
и създава rолеми удобства.
Предложената схема позволява pery-
лиране времената на фронтовете в rpa-
reHepaTOp иа свръхниски че;:тоти
Схемата преДСПlВлява RC-rенера-
тор с дефазирвша rрупа и амnлитуден
оrраничител. С посочените СТОЙНОСти
на R С-елементите rенераторът работи
на 0,25 Hz. Схемата може да rенерира
в обхвата 0,01 до 10Нz с MHoro добра
стабилност на честотата. Изходният сиr-
нал е силно оrраничена синусоида с
неедиакви фронтове. Ако е необходима
плавна настройка, реrулирашият елемент
може да се въведе серийно на едно от съ-
противленията в л.ефазирашата rрупа.
Схемата може да намери прило-
жение като източник на сиrнали за Ka
либровка и еталонаж в обхвата на най-
ниските честоти.
+Ш/
,J,J/f
.ll
J.lJ.xojj
li
2J324-
.1J ir .1J 1(
12
. ['Itt
I,lк + зОр
ПреДУСИJIвател за маrнитна н нристална доза
Известно {', че честотната характери-
стика на rрамофонния запис има в най-
обшия случай подем на високите че-
стотн (около 10 dB на 10 kHz) и спад
на ниските (около 15 оВ на 20 Hz).
За компенсация на тази нер8вномерност
в записа се правят честотни корекции
в предусилвателя, КОиrО обнкновено са
твърде различни за маrнитни и за кри-
стални rрамофонни дози.
В посочената схема тези корекции
са уеднаквt:ни, както се използува една
особеност на кристалната доза при
нискоомно натоварване (под 10 k!.!) се
получава чувствително спадане към
ниските честоти и характеристиката и
се доближава до тази на маrнитната
доза.
Схемата е съставена от две транзи-
сторни стъпала, работеши в обш емитер,
с дире"тна врьзка между тях. Съ про-
тивленията Rl и R 2 се подбират в rpa-
ниците от 2,7 kQ до 10 kQ в зависи-
мост от rолемината на сиrнала, полу-
чаван от Дuзата.
R,
BxotJ
Радио телевизия електрони1(а, КН. 2 J 970
.51
nисокостабllЛеd и пинеен teHepaTOp за развивuа
Независимо от простотата си схемата
осиrурява почти пълна независимост на
развивката на ОСЩlлоrрафа от захран
ващото напрежение. .Сърцето. на този
интересен reHepaTop е един полеви
транзистор Т), работещ като ИЗТОЧtlик
на постоянен ток.
С потеuциометъра Я 2 TOh-ЬТ вистока
на Т) се установява на 0,1 тА. Блаrо
дарение на Jlълбоката отрицателна об-
ратна връзка от Я) и Я" този ток е
стабилен дори и при по-rолеми коле
бания в захранващото напрежение. Раз
полаrайки в изхода на Т) с такъв по-
ТраJlзисторен uомутатор за осцилоrраф
,67,roiJf
.6lxoiJ 2
22,5//
+
Принципът на работа на схемата се
състои в последователното отпущване и
запутване на диодите Дl и Д2' поста
ЗА ЛВIDЛЮБUlfАUJЕ
1;
211151/8
,f,
/ОО
+2(Jj/
стошtен ток, получаваме възможност за
напълно линейнu зареждане на коиден-
затора С. дО самия IIpar на отпущ ане
на еДНQпреходния транзистор [2' С из
менение на стойността на С 1 в lIосоче-
ните )'раници честотата на трионо-
образнuто напРt'жеНИt се МtнИ от 500 Hz
до 50) kHt. В този честотен обхват
линейността на ра вивката не е по-ло-
ща от 1 'J'J'
Разреждането на С) става през Т6
за време, по-малко от 1 115. АМП'lИТУ
дата на изхода се реrулира с Я4 в rpa
ниците от О до 8 v.
на диодите се командува от правоъrъл
ните сиrнали на МУ'lтивибратора T) T2'
следващи с честота 5 kHz. K"raTo им
пулсът е с положителна полярност, дио-
дът Д) пропуска и сиrналъr във вхид 1
се прехвърля на изхода. В същото
време днодът Д2 е поляризиран обрат
но и блокира канала на вход 2 към из-
хода.
B COKaTa честота на комvтиране оси-
rурява MHoro Дt-бро наб.lюдение на
двата изследвани сиrнала едновременно.
Ако все пак се забелязва. някакво Ha
късване. честотата може да се повиши
с потенциометъра Rg.
Амплитудата на правоъrълните сиr
нали, подава"и към дваlа диода, може
да се реrулира с потеНllиометъра Я6'
Това позволява да се изменят отчетли
востта, ЯСlютата на отделянето в изо-
бражението на двата изследвани про
песа.
0611екчаване пускането на двиrатеllЯ npea аината
Почти всички авТО любители зиме се
сблъскват със затруднения при първо
начално пускане на дВиrателя. Причи-
ната за ТОАа и нейните отражения вър'
ху отдеl1ните системи на автомобила
са добре известни, но трудно преuдоли-
ми. HVlcKaTa околна температура воn.и,
от една страна, до увеличаване на виско-
52
+2Ш/
1j
/bxoll ро.1'
,{\ ( 2 , Jct'o
JI(
1. "" Дf;;177I11(
.И;lи!t?177еll
(j. o!l
Nffд'lUMp:1I77O/J
вени между входовете и изходите на
два канала, водещи сиrналнте на двата
наблюдавани процеса. Проводимостта
зитета на маслото, респектиВlЮ до уве-
личаване H TOBapBaHeTO на електромо-
тора (стартеро), а от друrа, на"l8лява
каП81lитета ва акумулаторната батерия.
Комбинацията от те и два фактора IIЪК
води до понижаванр на напреже
нието на електрическата .мрежа. на
колата по време на пускането на дви-
rателя и до вношаване на искрообра-
зуването. Като прибавим h-ЬМ това, че
rоривото МНОСО трудно се изпарява, а
rоривната смес лесно кондензира по
тръбите при ниски температури, каР11И-
ната се завършва,
Предприемчивият автолюбител може
Радио телевизия еле"трони"а, "Н. 2 1970
да си помоrне, като елиминира някои
от rорните фактори.
Естествено най доброто разрешение
е отопляваният rараж, Широкото му
прилаrане обаче е свързано със затруд-
вения от ропа на жилищните.
Остава ToraBa па се подобри искрообра-
зуването и образуването на rоривната
смес.
По време на пускане на двнrателя
при понижена температура напрежение
то на 12-волтова акумулаторна батерия
спада до 8 9 V. Разбира се, има зна
чение състоянието на батеРИl\та, т. е.
КОЛко rодини са изминали от първото й
зареждан!:: и как е била поддьржана.
Тук се пpeKbcda
..
AI
Фиr.l
Най често обаче се оказва, че .добрата"
до вчера батерия днес вече не .палн..'
Да се счита IThK, че такава батерия
трябва да се сме. я, също е неправнл
но; напролет тя ще работи бt'зотказно.
Бедата е в това. че при пониженото
напрежение по време на пускането на
двиrателя токът Щ1ез боби вата, респек-
тивно MarHHTHaTa енерrия е намалена;
оттам енерrията на искрата е малка.
rпр
I
i {АБ
...
T
.....
+12V
Д,
ИБ
,
...
I
/v
дЛБ
Фиr.2
Това може да се провери чрез отделя-
не на някой кабел от свещта и прибли
жаването му до .шаси"; обикновено
искрата е .анемична". ПООRеrката трябва
Да се прави, докато стартерът върти
двиrате. Я ; HopMa. HaTa проверка с вър-
тене на двиrателя на ръка ще ни из-
мами.
Наистина, съrласно стаrщартите за
електро-авто-оборудване запалителната
инсталация на колите трябва да бъде
раБQтоспосоБна и при ПОНижаване на
захранващото напрежение до 50 О/о от
номиналното, т. е. до 6 волта, но също
така е вярно, 'le запалването зиме ко-
ствува MHoro време и )'рижи
Еднн нзход от това пол.)жение е да
се осиrури за запалителната система
отделен източник на електрическа енер-
rия. Той може да бъде отделна акуму-
латорна батерия с неrолям капапитет
8 12 ампер-час , напр. за MOTOpOJIep.
Свързването й към мрежата на колата
е показано на фиr. 1. Диодът Дl има
за цел да . отдели " допълнителиата ба-
терия от мрежата по време на пускане-
то на двнrателя. KoraTo напрежението
й се понижи. През останалото време
през Hero тече токът на бобииата, сле-
довате./Но той трябва да бъде оразме-
рен за минимум 3А. ПОДХОДЯЩИ .ипо-
ве са SFR 135 или 136, производство на
3авода за полупроводници Ботевrрl'Д.
Друrо решение в същия дух е по
казано на фиr. 2. По време на пускане-
то на лвиrателя запалителната система
се захранва от токоизправителя за за-
реждане иа акумул>ториата батерия 3а
тази цел е необходимо само да се от-
качи проводникът, идваlU от батерията
към клемата на бобината и към послед-
ната н .земя' да се СВЪРЖIIТ IJРОВОДНИ-
ците на токоизправителя. Тъй като то-
коизп"'авителят дапа Н'lпрежение от по-
рядъка на 14 18 V, искрата е с rоляма
енеТ'rия. След като пвиrателят поработи
НЯКОЛКО минvти. той се уrаСЯRII и се
възстановява НОР\iалната схема. Повтор-
ното му запалва не пече не е проблем.
()писанм т начин нристича не е упо-
бен; от еДНl страна, изиrкnа наличието
наблизо на контакт към електрическата
ПВ ИБ
.. J:f /f/
_. vV J.
rп r +/2V
......
1: ч ПР
Фиr. 3
мрежа (220 V), а от друта, изисква мал-
ко работа по Иliсталаuията на колата. В
замяна на това пък той осиrурява за-
палване на двиrателя при изтuшен аку-
МУ.1атор дори в случаите, KoraTo нали-
ването на топла вода и развъртяването
на двиrателя на ръка не помаrат.
Автолюбителят. който възприеме този
начин, може да опрости манипулациите
чрез употребата на един превключвател
от типа на .ЦК. и двуполюсен кон-
такт фиr. 3. Cera е достатъчно само
да се включи ще Iселът на токоизпра-
вителя и да се превключи ключето на
положение . токоизправител.. След като
двиrателят е заработил. същите мани-
пулации се извършват в обратен ред.
Както вече бе казано, образуването
на rоривна смес при понижена околна
температура е затрудНено пuради това,
че беН3ИliЪТ е ма.жо склонен да се из-
парява, а парl!те му са силно склонни
към кондензиране по стените на CMY
кателните тръби и стените на цилиндри-
те, ,'лавата и буталата.
Смесообразуването може да се подо-
бри чрез заrряване на ruривото в кар-
буратора. 3а тази цеJl в поплавъковата
камера се вrражда наrревател. който
по време на пускането На Двиrателя в
движение подrрява rоривото и то се
Радио телевизия електрон,uка,Iaf,. 2 1970
изпарява интензивно. Е.::но примерно из-
пълнение на такъв подrревател е пока-
зано иа фиr. 4, Той представлява съ-
противителен проводник константан,
никелин, нихром и др., със съпроти-
вление около 5 ома, надеждно оксиди-
ран и допълнително изолиран чрез стък-
лени или керамични мъниста. Единият
му "рай е свързан към корпуса на
карбуратора, а ДРУI'НЯТ към изолиран
от корпуса винт кле ма. При това на-
rревателят и KlIeMaT3 не трябва да пре-
чат на дВижението на плавока. Непо-
средственият контакт на rориво и елек-
ТDическо напрежение крие известни ри-
Фиr.4
скове. При комплектно "изпълнение на
коиструкцията този риск се елиминира.
Трнбва само да се съблюдава следнотО:
ввнтът клема, да осиrурява добро
уплътняваие. "а да не преминава rори-
во нли парите му;
изолацията на съпротивителния про
водник да е t'иrурна и да издържа тем-
ператури от порядъка на 200 0 С;
заrряването на същия проводник в
своб 'два атмосфера при включването му
Пр "l.
f .l.
I
Фиr. Б
към акумvлаторцата му батерия да не
надвишава 70 800 С.
Най-безопасно И3lТЬЛнение на иодrре
вателя е тр hбната КОНСТРУК1Ulя от ВИДI1
на потоплемите бързоварн. но то изиск-
ва (lпределена материалнотехничtска ба-
за и е по възможностите на някои елек
тротехнически цехове към ТПК или
промкомбинати. Свързването на nonrpe
вателя към електрическата ИlIст лапия е
показано на фиr. 5. Това става през
преДlIазител за към клемата иа стартера,
която е свързана с rпавния прекъсвач
на бордното табло.
Д. П.
Б3
сиеuu
rt
1]
:...
..3!
+Н
d.;}
Et>
""
J:;
<.;; '-/
"" Н
..,"'...
1 f .... 1
+ >t
"'-
<::
+
"'i
о
Q
54
l
"'";;-
?as:.
""
'---
"""'..
:
"'"
1
i i
. . ::! !:>
11! @)
о:.: ОО!-..-
ооо
:a;t. '"
'->
J;;J [0
c t:J I
o o o :St1 f1
0:'-: "::t
;,;
",[:5
'"
о С О
l ! r <
о о о о :-: ...J ...............
Ч:I")",,' t'II..,..
EJ
о о о
.. .."
Маrнетофои Тесnа 844
v
о(
.....
Моделът В44 е двуписrов едносно-
ростен транзисторен маrнетофон със
следните основни техниЧJeСКИ данни:
1. Скорости на движение на лен-
тата 9,53 cm/s
2. Колебание в скоростта макс.
0,2%
3. Честотен обхват 50 14 ООО Hz
4. Динамичен обхват 45 dB
5. Чувствителност на ВХОДII:
а) за микрофон 0,8 mV/5 kla
б) за rрамофон 300 mV/I,5 MQ
в) за радио приемник ],3 mV /10 kQ
1') за смесител О,5 V/l50 kQ
6. Напрежение на изхода
а)за радиоприемник мин O,8V/I0kQ
б) за радио слушалки :
при запис около lV/15 kQ
при възпроизвеждане около 2,5V/
1,5 kQ
7. Изходяща мо тшост на крайния
усилвател мин 2,5 W при изкривяване
10%
8. Консумация 27 W при пълна
из ходя ша мошност
9. rабаритни размери 440 х 450 х
х 150 тт
10. Теrло около 7,5 Kr
11. Препоръчвана лента AGF А РЕ41
[s]
u
Особености на двупистовия
едкоtкоростеи траизисторен
маrнетофо.1l Теспа 8 44
Този маrнетофон отrовяря на MHoro
от условията за съвременна звукоза-
ПИСВдша и възпроизвеждаша техника.
Частите му са поместени в полирана
дървена кутия, I<ОЯ 'о подобрява още
повече. неrовите акустични качества и
отrоваря по ОФОРМЛtние на съвремен-
ната модерна линия.
Работи само на мрежа с променлнво
напрежение 220 (12U) V. Преди да за
поч нете работа с маrнетофона, оста-
вяте ro да работи 3 10 минути само с
двиrателя, за да се заrреят ВЪРТЯПlите
чаС1'И Маrнетофонът работи само с ка-
чествени ленти, зашото от тях зависят
качеството на записа, възпроизвежда-
нето и животът на rлавите. Дебелината
на лентата не трябва ла е по
вече от 35 микрона. Лент те трябва да
се па.iЯТ от прах, топлина, влаrа и снлни
маrнитни полета. При залепване на
скъсана лента се използува канмът
върху капачката на rлавите. J]епенето
стаВII изключитедно със специална ле
пенка. Максималният диаметър на упо
требяваните ролки е ]5 ст. Препоръчва
се да се потребяват едновременно две
еднакви по диаметър ролки. заПlОТО в
противен случай при бързо пренавиване
може да се получат възли. KoraTo лен
тата е с дължина 350 т, времето за
прослушване е 2 х 60 мин, а при 540 т
Радио телеqизия елеlCтРОНUlCа,lCН, 2 J 970
.2 х iJO мин, Маrнетофонът има четири
цифров брояч, който служи за бързо
ориент.иране, но не и за измерване
дължината на лентата.
Освен нормален запис може да се
прави трикзапис (смесване на две про-
rрами). Това става, като на входа за
нормален заrlИС се подава сиrналът от
едната проrрама, а в специално за пел-
та rнездо се попава втората I1POrpaMa,
която може да бъде от микрофон. Си-
лата на записа се следи по стрелковия
индикатор, като стрелката ие бива да
преминава в червеното поле, за да се
избеrне изкривяване.
Прн з1пис чрез микрофон (нмпеданс
200 &!) TOf1 трнбва да бъде най-малко
За качеството на споi!ките оказват
особено влияние припоSJТ и Ф "осът.
Както е известно, флюсовете се деляr
на активни и пасивни. Активните флю-
сове, които има]' си но киселииен ха-
рактер, ако не бъд т добре почистени
след спояв.,нето, създ'шат активни зони
на klJрlJЗИЯ. Ако такива флюсоке се
употребят при монтаж на рациоапара-
тури, те не само ще ПрИЧИНЯТ корозия
в мяс]'ото Щ) спойката. но изпаренията,
които отде.ПЯТ при спояването, може да
Зliсеrнат и повредят l1руrи елементн
от апаратурата. MHoro тънките провод
нипи веднаrа се разяждат и прекъсват_
Затова в електrониката при монтаж се
използvват пасивни Флюсове, които имат
слаба хиуичеСl<а активност и слаба KO
розия. Наf1-IIOДХОДЯЩИ са тези флюсове,
в КО\lТО се използува колофон Те съз
дават добри условия за умокряне на
повърхността на метала от припоя.
ПОДХОДЯllJИ са свtтлите колоФони.
При запояване най-често се употребнват
парченпа, от които се разтапят капки
върху мястото на СПОЙЮlТа. След това
останалият върху спойката колофон
трябва да се ИЗМ;1е (ЪС спирт; в радио-
любителски УСЛUВИЯ, а често и при
ремонт това почти не се извършва. В
резултат останалият върху спойката
колофон, ВhПрfКИ че се счита за па-
сивен. ПРИЧИНlfва корозия и прекъсване
на ПрОВОДНИIJите. Процесът тук е мно-
rOKpaTHo По.бавен, отколкото при упо
ТрЕба на аJ<ТИВНИ ф юсове. При дебели
проводници корозията, предизвнкана от
колофона, е почти незабележима, но
при тънки проводници и фолиран rети-
нак с (за печатен монтаж) уврежданията
са значителни.
За да се избеrне преждевременна
корозия, като се осиrури ИЗ!JаряванЕ'ТО
на колофона през време на спойката,
то:! не се използува във вид на пар
ченца, от които е трудно да се дозира
необхопимото количество, а като раз-
твор. ПОДХОДЯЩ разтворител за коло-
на половин метър от маrнетофона, 3а-
писваната проrрамз може да се контро-
лира посредством радиослушилки, вклю
чени в специалиото rнездо. Съществува
и клавиш стоп rотовност, който спира
само движението на лентата, без да се
освобождава притискането към rлавата.
HeroBoTo действие се дублира чрез шнур
за далечно комаНдуване, който се включ-
ва към специално rнездо. Внсочината
на звука се реr"лира с тон коректор.
На този маrнетофон може да се про-
слушват и записи на четири писти, К8ТО
се възпроизвеждат само две от пистите
(1 и 4).
Предвидено е включване на външен
rоворител с импе)lанс 4 &!. При еднот.:>
фона е етиловият спирт. В някои флю-
со ве се прибавя и rлицерин.
За най-добро съотношение се счита
съотношението 1:4 колофон спирт (съот-
ветно 20 -;. 25 ()/о колофон и 75 80 %
спирт) За флюс, в който се използува
rлищ'рин, съ тавките са съответно
60 О/о колоФон, 14 О/о rлицерин и 80 О/о
етилов спирт.
За направата на флюса колофонът се
стрива на прах и се иасипва в спирта.
Съдът, в който се съхранява, трябва
' I Qи
'" . .
...
7 \
* [ . . .
10 I
да се затваря добре, за да се избеrне
изпаряването на спирта, а с това сrъ
СТяването или втвърдяването на флюса.
Съдът за съхраняване трябва да е с
по-широка капачка (по-rолям диаметър
на отвора) и без резба, понеже коло-
фовъ: dалепва капачката към rърлото
на съда и I!KO не се използува често,
трудно се отваря.
За съхранение и нанасяне на флюса
се препоръчва ползуването на rумени
круши с тръбички от метал или пласт-
маса, каквито се използуват за меди-
Цински или домакински цели. Удобни
са например И,JПолзузаните от зъболе-
карите с тънка метална тръбичка. Този
начин на съхраНИВ8не е удобен, понеже
спиртът не може да се изпарява. Флю-
сът се нанася, като крушата се натисне
леко и на мястото На спойката се капва
капка, която е напълно достатъчна, и
след завършване на спойката не остава
неизпареll колофон.
*
*
*
Радио телеви:JUЯ електроника, кн. 2 1970
положение на специалния щепсел се
чуват и двата rоворителя, а на 1800
спрямо първото положение само BЪH
шният.
Техническото поддържане на MarHe-
тофона се състои в това, че един път
месеЧНlJ в отвора на осите за ролките
се капва по t' дна капка фино масло.
Останалите лаrери са самосмазващи.
Пространството, през което минава лен-
тата, се почиства с мека четка и се
ИЗ\lива с памуче, напоено със спирт.
Не се допускат дрvrи орrанични раз-
творители. Към маrнетофонните rлави
не бива да доближавате железни пред-
мети. 3. Холечен
I7dН IIЙ на Oh11111
.....,
НЯКОИ о:обеноtти при CnОЯВ8нето
l'
Спойките при .печатен" моитаж имао
своите особености. Тук тънкото фоли
трябва да се предпазва от преrряване
и отлепване. Трябва да се предпазват
от преrряване и транзисторите, и дио-
дите. Спойки върху тесни ивици 01
фолиото трябва да бъдат с малък диа-
метър, за да не се разлеят и в меж
дините и да дадат нежелателни връз-
ки. В списание .Fuпkашаtеur" се пред-
лаrат две изработки на върха на поял-
ника.
Медното жило на поялника, което
има диаметър на отвора на поялника
например 5,5 тт, се CTpyroBa така, че
на края му се образу а пресечен конус
с височинз lО тт и rОЛЯМ и малък
ди ,метър с bOrBeTHO 5,5 и 3 тш. На чел-
ната страна се пробива отвор с бурrия
2,5 шт H дълбочина 3 шш (фиr. 1).
При BdeMaHe на припой тази кухина се
запълва. KoraTo върхът на поялника се
допре ;1,0 мястото на спойката, се обра-
зува равномерна капка ПрI1ПОЙ. За флюс
се използува колофон спирт.
По-усъвършенствувана обработка на
върха на поялника е дадена на фиr. 2.
Тук ОТflОрЪТ по оста на жилото е дъл-
бок 9 шт. Пробива се с бурrия 2,5 шт.
Освен този отвор се прави страничен
отвор, центърът на КОЙтО е 5 шт от
края на жилото. Пробива се със съ-
щата бурrия. Ilрипоят, който се задър-
жа в тази кухина, е достатъчен за три
спойки. За флюс се използува колофон-
спирт.
В сп. .Radio Fеrпsеhеп ЕIеktrппik"
се препоръчва към поялника да се
монтира rYMeHa круш с метална [pъ
бич ка. Кrушата е монтирана на дръж-
ката на поялника така, че да може да
се обхванат заедно с дръжката с ръка.
Металната 1 ръбич'ка се допира близо
до върха на поялника. KoraTo се 01'-
лепват детайли и припоят на cnof1KaTa
се разтопи, крушата се отпуша, Въз-
духът увлича разтопt'ния калай и очи-
ства добре мястоrо на стойката. Едно-
временно с това калаят се събира, за
да се използува наЬОВО.
55
Микротелефонна rарнитура без шнур
Една западна фирма е разрабатила
телефаиен апарат, при кайто микрателе-
фанната rарнитура не е свързана с апара-
та с обичайния шнур. Фирмата твърди'
че с тава се осиrурява MHoro lJO-rоля-
ма свобода на rоворещия : той може да
се придвижва из стаята, за да търси
иеобходими м:атериали, да павика няко-
ro от съседна стая и др. ВрЪЗI<8та се
осъществяна чрез двойка миниатюрни
приемо-предаватели. Предавателят в rap-
нитурата работи на честота 37MHz и
има изходна мощност 5 rnW. Съответ-
ният му приемник в апарата има ферит
на антена и изходът му е свързаи чрез
,...
.
,ко н о УА т I'ДИ'Я'
диФеренциален трансформатор с теле-
фонната линия. Предавателят на апарата
работи в обхвата 40 150 kHz и е на-
товарен с индуктивен шлейф, обикалящ
стаята. Приемникът и предавателят на
rарнитурата са изrрадеllИ на интеrрални
схеми. Това е позволило rарнитурата да
тежи само 200 r.
Освен високата цена този телефонен
апарат има и друrо неудобство: раз-
rоворите MoraT да бъдат подслушванн
посредствол подходящи приемници от
близки стаи; обсеrът на връзката е от
порядъка на 20 ш.
HOMorpaHa за мрежови трансформатори
HOMorpaMaTa е MHoro удобен метод
за бт.рзо и достатъчно точно KOIfCTPYK-
ТИВIfО оразмеряване и изчисляване на
маломощни мрежови трансформатори дО
10СЮ V А. Тя се основава на следните
ф,)РМУJ1И :
3а сечението на сърцевината
S == 1,25 V РО '
3а броя на навивките за 1 волт
N 450 fЮО
и-== В. S
I<ъдето РО пълната мощност на транс-
форматора (V А);
S сечение на железния па-
кет (ст:!);
N общ брой на навнвките в
намотката ;
U напрежение в намотката
(V);
N
V брой наВИВI<И за 1 V;
в допустимата маrнитна ин-
дукция 38 сърпевината
при 50 Hz честота на
мрежата Юs).
За най-често употребяваните транс-
формат( рни ламарини В == 10 ООО
140ОО Gs,задинамоламаринаВ:=8000Gs.
Ред на ползуване на HOMorpaMaTa
1. Определя се пълната мошност Ро:
а) З8 "'раисформатори до 100 V А
Ро == 1,2 (/, И 1 + 12 и 2 +...);
б) за траисформатори от 100 до 1\.100 V А
56
РО== 1,1 (/1 и. .L/ 2 и 2 +.. .).
2. По скалата Ро на HOMorpaмaTa се
намира точката, съответствуваща на по-
лучената величина за Ро и се съеди-
нява с точката от скала В, отrоваряща
на зздадената маrнитна индукция. [1ре-
сечната точка със скала N/U дава
броя н навивките за 1 V.
3. Общият брой иавивки за всяка на-
мотка от трансформатора се намира
като се умножи получената стойност за
N/U по напрежениетО' за съответната
иамотка.
Вземайки пред вид заrубите в желя-
зото и мелт?, се прави корекция на
получения брой навивки. 3а първичната
намотка броят на навивките се намалява
с 5%, а за вторичната се увеличава
с 5% (при трансформато-ри дО }I'O V А).
При трансФорматори Ю() 1000 V А
коре ЦI1Ята се прави с 2,50/0'
4. По скалата d се намира диаметъ-
рът на проводника в зависимост от
силата на тока 1, закръrлявайки получе-
ния резултат до най-близката ropHa
стаНдарТRа СТОЙН1СТ.
Пример за изчисление
Да се изчисли мрежов трансфарматор
по следните данни: напрежение в пър-
вичната И 1 =о 220 V; анодНО напреже-
ние и 2 ::=: 2 х 30{) V ; аноден ток 60 тА ;
отоплително напрежение И 8 ::=: 4 V;
ток 13 == 1 А; второ отоплително напре-
жение И == 6,3 V, ток I(! == 2А.
Касетеи видеомаrиетофои за
цветно изображение
След като се наложи при битовите
мвrнетофони, касетното изпълнение на
ралките прониква и нъв видеозаписа.
.Сони. Япония, е разработила модел
на домашен видео"arнетофон с касета,
която поема запис от 1 час. Фирмата
счита, че тази конструкция ще засили
интереса на пазара на видеоматието-
фони: първо с по-ниската си цена (OKO
ло 500 щатски долара) и второ със
значителните удобства при манипулация
с касетите. Освен това се Смята да се
открие пазар за rотови видеомаrнето-
филми, офармени като касети; ориен-
тировъчната им цена е определена на
28 долара
Касетата на .Сони. има размери
240 х 150 еК 90 шш, JlBeтe ролки св мон-
тирани една върху друrа; пентата има
ширина 25 тт.
Скоросттв на движение ва пентата е
9,5 cm/s.
1. Общата мощнос.т на траисформа-
тора е
( 60.300 )
Ро == 1,2 1000 + 1.4 + 2.6,3 ==
== 41,5 VA.
На таз" мощност по скала S отrоввря
точка 8, т. е. сечението на железния
пакет (без да се вземе пред ВИд изо-
лацията в Hero) е S == 8 сш 2 .
2. Приема се маrнитиа индук,ция
В == 10 ООО Gs и тази точка се съеди-
нява с точката S == 8 ст 2 . Пресечната
точка със скала N/U дава 5,7 навивки
за 1 волт.
3. Брой навивки за намотките:
N 1 == 220.5,7 -== 1254 нав. С корек-
ция 5% се 1J0лvчава N. == 1191 нав.
N 2 == 2X3 l1 0 .5,7 == 2 Х 1710 навивки.
С корекция + 5% се получава N 2 ==
== 2 Х 179п нав,
N s === 4.5,7 == 23 наи. С корекция
N з == 38 нав.
N(! 6,3 .5,7 == 36 нав. С корекцията
N 4 == 8 нав.
4. Лиаметър на проводниците :
Токът в първичната намотка е 1. ==
Ро 41.5
== и. == 220 == 0,19 А.
По скала d се отчита d. ::=: 0,35 шт.
Аналоrично се намират и друrите
диаметри :
I == 0,06 А, == 0,2 шт,
18 ==} А, ds == 0,8 тт.
I(}, =- 2 А, d 4 ::= 1,2 шш.
Радио теле8изия електроника, кн. 2 1970
B(6aus's) 1М} d(ттJ
14 ООО .N f Na6 ) оУ(ст 2 )fI, (VA)
б 2
и v 40 1000
13000 1 .5
4:
12000 JO 1,5
J
l,J
11000
2
" 2 300
1.5 1
10 ООО 0,9
........ 200
........ J 1 0,8
........
"- 15
9000 "- 0.7
..........
......... 4
......... 100 0,6
......... 0,5
..........;
"'- Q4- 0,5
10
.........
7 ......... . o,J
" 0,4-
8
0,2
N . 0,15 0.3
В 7т SP
20
6000 15 й!
1.}
20 4. 10 0,2
.5000
ЗО fJ, 1,}
.5 О,О)
40 4-
0,02
.50 J 41
2 0.015
4000
Радио телевизия електроника, кн. 2 J970
75
/ NИ,t н4,
ИО ",иtJtIй,;;t'М
Въпрос: Какво е сrандартното ра!!-
положение на изводите от 3 и 5-rнезд-
иите маrнетофонни и rрамофонни куп
лунrи.
. OTfOBOp: Съrласно rеРМlIнските стан-
дарти, които са възприети и в повечето
друrи страни, запояването на извоците
трябва да става съrласно приложените
чертежи.
В rрамофоните за моновъзпроизвеж'
дане се използ,)ва троен ини петореН
о}
Фиr.l
куплунr (фиr. lа). а за сrереовъзпроиз
веждане само петорен (фиr. 16).
В маrнетофоните моно се използуват
също тройни куплунrи, а в някои слу-
чаи и петорни, в които се свързват
само I<рачетата 1, 2 и 3 (фиr. 20). На
1 се включва изходът на източника за
аапис """'"': микрофон, радио, телевизор.
Само входът за rрамофонен монозапис
е свързан към крачето 3 (фиr. 26).
Входът за rрамофонеи стереозапис е
показан на фиr. 28. Куплунrът от фиr. 2.:
@
I ЗО о( 3
Вхоо BxorJ f};
а) , О) } с)
Фиr.2
извежда н. ч. сиrнал от маrнетофона за
външен усилвател (крачета 3 и 5). В
някt.и случаи на същия куплунr (кра-
чета 1 и 4), а в друrи случаи на oт
делен кynлунr може да се подаде сиr-
нал за запис от радио, телевизор, тунер,
Микрофон (всички стерео).
Куплунrите, монтирани на усилвате-
лите, радиоприеМНIIuите, телевизорите
и т нерите, трябва да имат изводи,
<Риr. 3
.
съответствуващи на тези на източни-
ците. 3а rрамофонния вход е в сила
фиr. 106. Маrнетофонният куплунr
(фиr. 3) съдържа изход за запис
краче 1 за моно (фиr. 3а), или 1 и 4
за стерео (фиr. 3б). Микрофонът към
, 58
усилвателите се включва на краче 3
(при моно) и на 3 и 5 при стерео.
В::ички куплунrи са Еачерrани откъм
страната на заПОlIване към крачетата.
Посоченото разположение е препоръ-
чано от Международната електротехии-
ческа комисия и е стандартизирано в
повечето страни, с изключение на САЩ,
Франuия. Италия, Дания.
Въпрос: Дайте подробни конструк-
тийни данни за изработка на траисфор-
маторите ТРl и Тр?, в .Характериоrраф
ИХ-51", описан в кн. 6/1969 r.
OTroвop : Тъй като въпросните
трансформатори са особено крнтични
за работата на уреда и има известни
особености в изработката им, даваме
подробно тяхната КClнструкuия.
Мрежов трансформатор ТРl (фиr. 5)
I
I Ng, изводи
Брой, навивки
проводник
Напре-
жения на
празен
ход
Н 1 1 2 616 ПЕЛ ,55 ' \ подвва се
220 V
Н 2 4 5 280 ПЕЛ О,14
5 6 280 ПЕТ О,14 2 х 100 V
Н!! 7 8 110 ПЕТ 0,14 50 V
9 1O 123 ПЕТ 0;27
Н 4 1()""",,1l 123 ПЕТ О,27 2' 44 V
Н5 12 13 \ 112 ПЕТ О,14 40 V
Н614 15 174 ПЕЛ I,О 62 V
3 eKpaH медна фолия 0,03
Ламела Ш 36. Набор 36 тт, Ток на
празен ход по-малък от 50 тА.
Въ рху марката се нзвиват два пласта
f
Н,
. E
: Н2
:
: Н з
1 8
: . 'D
: Е 'Он.
: ((
' /2
, Н.;
I /3
I
' /"
I НВ
, 15
J
Фиr.4
2
изолаuионно платно. След Н 1 се нави-
ват два пласта изолационно платно и
един пласт хоста фан (за електрическа
якост при отделянето от мрежата). След
Мt'дния екран (извод 3) и между намот-
ките се навиват по два пласта изола-
циовно платно. Между редовете се
поставя по един пласт перrамин. Про
водниците трябва да се навиват cтer-
нито. При монтиране на медния екран
трябва да се внимава да не се получи
НlIвивка накъсо.
Трансформатор ТРа (фиr. 6)
Навивки
м
Извод Брой
Проводник
Н 1
Н 2
Н3
Н4
Н5
Н В
1 2 187
5 6 219
7 8 78
9 10 38
1O 11 38
12 13 78
14 15 219
ПЕЛ I,О
ПЕЛ 0,47
ПЕЛ О,8
ПЕЛ I,5
ПЕЛ I,5
ПЕЛ О,8
ПЕЛ О,47
Подават се 60 V от ТРl на Н 1
Екран 3 фолия медна 0,03
Екран 4' 0,03
Ламела Ш 40, Набор 40. Ток на пра-
зен ход по-малък от 250 тА. При
,
ФИl'.5
1'17"'''
i: 6
:: 7
:1 8
: Е ' 'Р
iIJ :1 10 JI
'1
:: 11
: ' Е '2
" If,f
:: iJ
" Е / 4-
:: Не
1, И
з..Jt....4-
2
запояване изводите на б06ините към
реrлетата на трансформатора те се
свързват, както следва:'
Извод 6 с извод 7 в една точка
(едно перо)
Извод 8 9.
f!3/y друrо перо)
Извg.д 11 12.
(в/у трето перо)
Извод 13 14.
(в/у четвърто перо)
Ако посоката lIа навиване на отдел-
ните намотки е еднаква, то при посо-
чения ред на свързване се съблюдав3.
връзките да бъдат край с'начало. Напр.
извод 6 трябва да бъде край на Н2' а
извод 7 начало на Hs.
Целта на посочените свързвания е
да се намали до минимум обемът на
трансформатора ТР2' Намотки. от които
се черпи по-малък ток, се изработват
от проводник с по малко сечение, от
една страна, и от друrа включването
на различен брой намотки осиrурява
различни напрежения.
при [ОТО8 трансформатор и осъше-
ствяване на циmраните по-rоре връзки
Радu-отелевUЗ1Lяелектрон.u«а, «H.,2-----:-1910
между Нl!моТките напрежеНиЯта трябва
да бъдат:
между изводите 5 10 и 1O 15
2XI06V
между изводите 10 6,7 и 1O 13,
14 2 Х 35,5 V
между изводите 10 8, 9 и 1O I1.
12 2 Х 10,6 V
При включване на трансформатора
ТР2 в схемата се съблюдават следните
IIзисквания :
Транзисторният радиоприемник . Оке-
ан" е нов преносим суперхетеродинен
приемник, пуснат в продажба в СССР.
Той има следните обхвати: ДB 150 7-
408 kHz; CB 525 1605 kHz; KBI
5.95..;.-7,3 ; КВII 9.'> + 9,75 ; КВIII
ll,7+11,95; MHz; YKB 65.8 ,,73MHz
(с че стотна модулапия). Превключвате
лят на обхватите е барабанен тип. AHTe
ната за ДВ и СВ е маrнитна и КВIII и
УКВ обхвати телескопична.
В приемника са употребеии 17 тран-
зистора и 11 диода. Чувствителността
на обхватите е: ДB 500 11 V/ш; CB
250 11 V/m; KB 150 (.1 V/m и YKB
25 (.1 V /ш. Избирателността по съсе-
ден каиал е 36 dB. Междинната че-
стота в дм TpaKTa 465 kНz и ЧМ тракт
10,7 MHz.
Тонреrулаторите са поотделно за
ниски и високи честоти. За индикатор
на настройката е употребен стрелков
уред. Изходна мощност 0,5 W. OCBeT
лението на скалата се включва само
при неоБХОДИ\lОСТ. Захранващо напре-
жение за приемника 9 V. като се из-
ползуват 9 батерии по 1,5 V.
*
* *
ТелефОНliа zарнитура без Жична ВjJ'OУ"
ка с телефонния апарат. Проводниците,
свързващи телефонната rарнитура с
телефонния апарат, се считат за твърде
неудобни въпреки различни усъвършен-
ствувания. Фирмата SEL (Standart F.lek-
trik L. renz t: разработила телефонен
апарат, при който е избяrиата жичната
връзка между телефонната rарнитура и
телефонния апарат. Манипулацията с
телефона остава съшата, както досета.
Телефонната rарнитура се взема от
мястото Й. след което се избира жела
ният телефонен номер. Но за разлика
от досеrашните телефонни апарати то-
ворещият по телефt'на не е оrраничен
при необходимост в lU!иженията си из
помещението. пез да се оставя rарни-
турата и се прекъсва разrоворът, може
да се отид!' до картотека, чертожна
дъска и,'1и съседно бюро.
Връзката между слушалката и. теле-
фонния апарат е индуктивна. Постъпи-
1. Първият екраl1 С извод М 3
обезателно се заземява.
2. Вторият екран с изиод N2 4 се
свързва със средната точка на вторич-
ните намотки \N!! 10.
3. Към първичната намотка Н 1 се по-
дава променливо напрежение с rолемина
не повече от 60 V. Това напрежение
трябва да може да се реrулира до О V,
тъй като то определя приложеното
върху колектора на Изследвания ТраН-
зистор напрежение.
Преди включване на реrулируемия
автотрансформатор трябва да сме си-
rурни, че допустимият ток и напрежение
за същия отrоварят на величините от
схемата. В случая максималният ток през
автотрансформатора е 1,4 А, а макси
малното напрежение 60 V.
лият В телефона сиrнал се усилва и
подава на индуктивен крът, поставен в
помещението, например проводник,
който обикаля четирите стени на стая
та. Предвидено е да се използуват осем
честоти в обхвата от 40+135 kHz.
Между микрофона и телефонния апа-
рат се използува радиовръзка. В теле
фонната rарнитура е монтиран маломо
щен предавател, а в телефонния апарат
приемник, които работят на честота
37 MHz. Захранването е от никел-кад.
миеви акумулатори, които се зареждат
автоматично.
Като неудобство засеrа се посочва
възможността да се подслутват разrо
ворите от съседен телефон. Наличието
на rолям брой приемно-предавателни
устройства, макар и маломошии, също
ще внесе значителни затрудиения.
Очаква се този тип телефони да бъде
пуснат на пазара през следвашата то-
дина.
*
* *
АвmО.матично бюро за заявка на
железоп'Ьтни билети. Заявката на же
лезопътни билети по телефона е ти-
pOI<O разпространена в СССР. Практи-
ката обаче е показала, че за малките
rари този начин на заявки на жп. биле-
ти не е рентабилен, ако за целта се
поддържа специален персонал. Тази pa
бота често се възлаrа на служители,
заети с ДРУI'О, но това разрешение на
въпроса също не е удачно.
Тези недостатъци се отстраняват, Ка-
то се въвежда автоматично устройство,
което работи непрекъснато през цялото
деионошие независимо от броя на КJlиен
тите. Не е необходимо дежурство и
специален обслужващ персонал. Апара-
турата на аВТQматичното бюро за про-
дажба на жп. билети се състои от мат-
нетофони .Комета 203" и специален
блок за управление. Нормално в абонат-
ската линия на АТЦ е включен изходът
на един от маrнетофоните, на лентата lIа
който е записан (дин и същ текст, ра-
зясняващ на клиеНТИТI ПРdвилата за
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
заявка на билетите. След като клиентът
избере телефонния номер на бюрото за
жп. билети, се включва този маrнетофон
и съобщава правилата за заявка на
билети. Сиrиален импулс с честота
5 kHz, записан на лентата, С1шра мат-
нетофона и пуска друт маrнетофои,
включен на запис. Едновременно с това
спеЦllален брояч реrистрира поръчката.
Записващият маrиетофон работи дото-
тава, докато клиентът не затвори теле-
фона. Сиrналъ1' на А ТЦ с честота
450 Hz спира маrнетофона и възвръша
системата в изходно положение. Ако по
някаква причина, например незатвариие
на телефона на клиента, спиращият
сиrнал не постъпи, след определено
време се включва аварийно реле, което
изключва маrнетофона и выlръшаa си-
стемата в изходно положение. Заявките
периодично се проверяват и реrистри-
рат.
*
* *
Транзистори и тиристори, чувстви-
телни на натиск. Преди няколко то-
дини бяха създадени първите тран-
зистори, при които се изолзува ефек-
тът на изменение на емитерния ток
посредством подаване на усилие (натиск)
върху емитера. На тази база се създа
дожа редица датчИЦII и дори микрофе-
ни. Усилието се подава на емитера по
средством механична система, допираща
до нето Недостатъкът на тези прибори
бе, че с увеличение на натиска емитер-
ният ток намалява. Фирмата .Matsushita"
е разработила два полупроводиикnви
прибора на базата на този ефект. Еди-
ният прибор е транзистор. При пода-
ване на наляrането токът му нараства
пропорпионално на налиrането. При то-
ва усилваието по ток не се изменя. И3'
ходният ток е линейна функция от на-
тиска Друrият прибор е ТИРИСТО1>. При
нето при подаване на определено уси-
лие той изключва.
В двата прибора е използуван Schott
ky преход. Натискът се предава чрез
механична система върху молибденов
слой, нанесен върху силиций.
59
*
:;; :;:
Ьперационен усилвател с 20ля.на
шuрин.ан.а лентата. Фирмата .Brown. е
разработила два модела евтин опера
ционен усилвател, който има ширина
на лентата 4MHz при малък сиrпал.
УСИЛВ.lтелят има РЕТ вход. Единият
модел BBRC 3308 има входно съпро-
тивление }.()11 Q, дрейф на напрежение
то 50 11 V /grd, усилване при изключен
товар 106 dB. Вторият модел е с BXOД
но съпротивление 500М!2, lIрейф на на-
прежението 20 I1V/grd. Управляванuто
напрежение и за двата усилвателя е
.:!:: 10 У,..съответно .:t 5 тА.
!
* о:.
Стерео СЛУШllЛ1Ш. Нов тип стерео c. v-
шалки (Rf60 Studio II) е започнала да
произвежда фирмата Matsusbira. Те пред-
ставляват КОМП.1ект слушалки с УКВ
приемник и антена. Този комплект е
решен твърде монолитно и удачно. Към
ШИРОl{8та скоба, която свързва двете
слушалки, в ма.ша куrия са моитирани
УКВ приемната част, стереодекодерът,
лържател за малки батерии, тонбленда и
юrюч за включване и ИЗКJlючване. Еле.
ментите за настройката на JKB прием
ника също и превключвателя моно-стерео
са монтирани в едната от слушалките.
ПD!I
xpoHuka
. През 1969 r. зз 'Iленове на IARU
са били приети три нови страни, меж-
ду к{)ито е и Унrария. С това брОIJТ
на представителите на социалистиче-
с(<нте стра ии в JARU се увеличи на
пет Полша, СССР, Чехословакия,
Юrославия и Бълrария. Общият брой
на страните членки на IARU, възлиза
на 83.
. На 9 I!. 10 миЙ т. r. в Брюксел
ще се състои заседание на работната
rрупа по УКВ към IARU 1 район. rлав-
на тема на срещата ше бъде предстоя-
щата международна конференция по
космически радиовръзки, която ще се
проведе през 1971 rОДИН8.
. През януари т. r. rocT на нашата
страна беше завеждащ централния
радиок. уб иа r ДР др. Х. Райхард. В
продължение на 10 дни той посети ре-
дица радиоклубове в цялата страпа. На
срещата в ЦРК, споделяйки своите
впечатления, той заяви, че са му напра-
вили rОШJМО впечатление добрата учебна
дейност и еlolтусиазмът, с който се ра-
боти в нашите РlIдиоклубове.
. ЦРК напомня на всички радио
любители, че проектите за отпечатваие
на QSL картички трябва да бъдат одо-
брени от ЦРк. Картичките, отпечатани
без одобреJI проект. няма да бъдат
приемани от QSL бюрото.
. На 17 януари т. r. се проведе
rодишното отчетно-изборно събрание
на радиолюбителите от Коларовски
район в София. Прltсъствуваха почти
кв
lJffi) @ Ж I}:{J (У] с<{ @)
ПРОДУКТ. ДЕТЕКТОР
Радиолюбителите КЪСОВЪ;ШОВИЦИ като
правило нмат на разположение обикно-
вен свързочен приемник без специални
устройства зв приемане на SSB сиrнали.
В тези приемници за детектираие иа
амплитудно модулирани и на телеrра.фии
сиrнали обикновено се използува диодсн
детектор.
IIри диодния детектор отделянето на
н.ч. напрежение става за сметка на из
60
правянето на единия или на двата
полупериода на В.Ч. напрежение. Освен
за детектиране на АМ сиrнали диод
ният детектор с успех се използува н
при приемането на немодулирани теле-
трафни сиrнали. В този случай освен
приетия сиrнал (с междиина честота)
на детектора се подава още сиrИaJJ от
местен хетеродин (BFO) с честота,
малко различна от междинната. Сиrна-
Реrулаторът Эа СИJ1& е разположеlt t\
друrата слущалка. За звуково то възпро-
извеждане в слушалките са използувани
мапки lIисокоrоворители с диаметър
64 шт. Към всяка слушалка е прикре
пена те. ескопична антена. В комплекта
са употребени 5 интеrрални схеми.
3 транзистора и 12 диода. Посредством
тази констрvкпия се избяrва неудобст-
вото от свързващи проводници. К8че
ството на възпроиввеждане е MHoro
добро. Освен това тези слушалки може
да се свързват чрез специален провод-
ник и към HiFi усилвате.IJИ.
I
Рубриката ВОДИ
НИJ{олай Нанков
LZIБN
всички членове на клуба, като опера
торите на LlIKAA бяха в пълен състав.
Това събрание беше юбилейното, съв-
падаше с 10.rодишната дейност на
радиоклуба. В доклада бяха отразени
развитието на клуба от основаваНето
му досеrа, успехите, които е постиr-
нал, и трудностите, които е преодолял.
Днес клубът има действен и ентусиа-
зиран колектив от младежи, девойки н
по-възраСIНИ .комсомолци". Последннте
работят с rолям ентусиазъм и ние смя-
таме. че кавичките MoraT да се прене
бреrнат с чиста съвест.
На радиолю6ителите от КолаРJВСКИ
район пожелаваме добро здрав\: и MHO
ro успехи във в:ички дейности (вклю-
чително и радиоконструкторската)!
73! LZ18N
Рубриката
води
I<остантин
Чобанов
LZl WD
лът се изправя, в.ч. компонентите се от-
филтроват, а на изхода на детектора се
отделя н.ч, сиrнал, честотата на който
е равна на разликата от двете честоти
(tcU2 tBFO или fBFO tcU2)' Обикно
вено поради разликата в амплитудите
на двата сиrнала детектираният тона-
лен сиrнал е с rолеми нелинейни из-
крививания. Но това не пречи за правил
ното приемане на полезната информация,
Радио телевизия електроника, кн. 2 J970
дори напротив прави тона с по-
добър тембър, по-приятен за слушане.
При приемането иа еднолентов cHr
нал с приемник, в който се използува
диоден детектор, честотата на ВРО се
установява равна на подтиснатата в
предавателя носеща честота. В този
случай възникналите нелинейни из
кривяваяия, степента на които зависи
от съотношението между амплитудата
на възстановената носеща честота и
сумарното значение на миrновените
аМI1ЛИТУДИ на приетия SSB сиrнал, водят
до рязко влошаване на разбираемостта.
Нелинейните изкривявания са толкова
п о-маЛIlИ, колкото по-нтям е относи
Тt'лният уровен иа възстановената но-
сеща честота спрямо SSB сиrнала. Прак
тически амплитудата на ПОД8дения от
ВРО сиrнал се взема 10 пъти по-rоляма
от максималния уровен на страничната
леита. Но тъй като ВРО дава постоянно
напрежение, за да се поддържа това
Съотношение, често се налаrа да pery-
лираме усилването на приемника по
ВИСОllа и по междинна честота в зави-
Симост от силата на приемания сиrнал.
При приемане на местни станции по-
някоrа се налаrа дори да се извади
антената от приемника. В противен
случай приетият сиrнал е изкривен и
напълио неразбираем. 3а да се под-
държа оптималното съотношение, на
праКТИJка се налаrа да работим с MHoro
малко усилване на приемника по висока
и междинна честота. По този начин
изходният сиrнал от детектора е доста
малък и не винаrи може да се компен-
сира от усилвателя по ниска честота,
при което MHoro се увеличават фоиът
на променливия ток и дрyrите шумове.
Тези недостыlи на диодиия детектор
обясняват разпростраиеното мнение
сред част от радиолюбителите, че при
SSB не може да се достиrне такова
качество на модулапията, каквото при
работа на АМ. Диодният детектор в
ролята на детектор на SSB сиrнали има
още един недостатък. На силни CMY
щаьащи сиrнали с амплитудна модула
пия той реаrира не само като смесител,
но и като изправител и дори този сиr
нал да е встрани от приеманата честота,
той ще се прсслушва.
В заключение може да се каже, че
диодният детектор, въпреки че може ла
детектира SSB сиrнапи, е неподходяш
и не трябва да се използува З8 тази
цел, ако иска\1е да използуваме всичкн
предимства на еднолентовата моду JJация.
Като детектори за SSB сиrнали се
използуват най често такива от смеси-
телен тип, които по нищо не се разли
чават от друrюе смеси тели в прием-
ника. Наричат rи обикновено .про-
дукт-детектор" от анrЛИЙСh8та дума
.PRODUCT" преизведение или син-
хронен детектор честотата на ВРО
е синхронизирана с лодтиснатата HO
сеща честота. В продукт-детектора също
се подава еднолентовияr сиrнал от
усилва теля за междинна честота (ICU2)
и сиrнал от ВРО lfвFO)' В резултат на
преобразуването в И3хuда на продукт-
детектора се ПО,1учават няколко ком-
понента: IcU2; IBFO; ICU2 + IBFO;
/Сll2 fBFO И др. Всички тези компо-
ненти, с изключение на ICU2 IBFO, са
високочестотни н се отфилтроват. Ком-
понентата fcU2 fBFO в същност
е нискочестотен сиrнал, който се OT
деля в товара на детектора и се подава
за по-нататъшно усилване.
Пример. Нека полученият от м.ч.
усилвател SSB сиrнал е от 500, 3 kHz
до 503 kHz, а честотата на подтиснатата
носеща честота е 500 kHz. ВРО работи
на 500 kHz и точно възстан()вява носе-
щата честота. Нискочестотният Сиrнал
f нч на изхода на продукт-детектора
ше бъде равен на F нч == fcuz IBFO==
== (500,3 + 503) 500 == 0,3..;.- 3 kHz.
Ако към правилно построен н на-
строен продукт- детектор се подаде сиr-
нал при изключено ВРО, на изхода му
не трябва да се получава нискочестотен
сиrнал, така че той не е подходящ за
приемане на АМ сиrнали. Продукт-де-
текторът работи MHoro добре при прие
мане на телеrрафни сиrнали. Той 3Н8-
Към iJuоiJнuя
АМ iJeтeктop
КЪМ !JНЧ
47к
101<
+ВН
Фиr.l
чителНО намалява смущенията от близко
разположени по честота мошни теле
rрафни станции при приемане на слаби
сиrнали.
В съвременните КВ приемници са
вrpадени 2 детектора диоден, за
приемане на АМ сиrнали, и пpuдукт
детектор за SSB и телеrpафии сиr-
нали. Всички, които са решили да ра-
ботят на S;:,B, е необходимо да rJOМИС
лят за I1реустройство на приемника и
на първо място всrрояването в Hero
на продукт-деrектор.
Поместените 2 схеми са ИЗПliтани от
наши радиолюбители и работят добре.
Като reHepaTop за в'ьзстановяване на
носещата се използува съществувашото
ВРО на приемника.
На фиr. 1 е показан продукт дете-
ктор, КОIIТО работи на едиН двоен
триод 6Н1П. Сиrналът с междинна
честота се взема от последния междинно-
честотен усилвател посредством капа-
цитивен делител и се подава на управ-
лявашата решетка на левия трrlOД. Той
работи като катоден повторител. Сиrна
лът от ВР О се подава на управлява-
щата решетка на десния триод, който
работн като еднорешетъчен смесител.
Връзката между катодния повторител
и смесителя се осъществява посред-
Радио те.l/.евизия електроника, кн. 2 1970
ством общото катодно съпротивление,
В анодната вериrа е включен филтър
от дросела )ZPl и кондензаторите 1000
и 500 рР, който не позволява на в. ч.
компоненти да попаднат в следвашите
стъпала. Върху товарното съпротивле-
ние 47 k!.! на детектора се получава
нискочестоrният сиrнал, който се подава
за по-нататъшно усилване. Иидуктив-
ността на дросела не е критична и за
целта може да се използува всяка дълrо-
вълнова бобина от коицертен приемник.
При краен случай същият може да се
замени със съпротивление 2О зо kQ.
На фиr. 2 е показан транзисторен
продукт-детектор, който в съшност е
транзнсторизиран варнант на първата
схема. На базата на Тl' който работи
като емитерен повторител, се подава
Фиr.2
приетият сиrнал от последния м. ч. усил-
вател. Транзисторът Т3 работи като
смесител. Връзката между Т 1 и Т3 се
осъществява посредством (,бщото емн-
терио съпротивление. Сиrналът от BFO
се подава на базата на Т 2 . Полученият
детектиран сиrнал върху товарното съ-
противление на смесителя 2,2 kQ се
подава към УНЧ.
3а нормалната работа на този про
дукт-детектор е необходимо на базата
на 72 да се подсиrури амплитуда на
сиrнала от Bl'u О,2 V и прибllИЗИ-
телно с'ьщото напрежение на приетия
сиrнал на базата на Т 1 .
Настройката на продукт детектора се
изнършва Ti1Ka. llриемникът с.: иастрой-
ва На някоя пu-силна CTi1HUI1JI. Изключва
се .l;РО. Jluдбира се режимът на 7'2
посредств.ом тример-пuтеrщиометъра
Ь...!.!, докато приеМНi1та станция се чуе
наЙ-СЛабо. llри включването на .1;1<0
станцията тряова да се чуе силно.
В схемата може да се изпо.'rзуват
Транзистuри от .типа SFT ,jUo 3vtl.
Ы'l ,jlt>, ,j17, 319; Н4Ш 4ОО и др:
подобни. .монтажът може да се извърши
върху печатна или мuюажна Пllатка.
1-'азмеРИТt:: са такива, че тuзи продукт-
детектир лесно мuже да се мuнтира
във всеки приемник. Нри МUНТИр4нt в
лаМIlUВ ПРИt::мнИК захранванетu на cxe
мата мuже да се осъщеспш чрез из
праооне и фИJ1триране на напрежението
за uтuпление на JI8МПите. Ki1TU ИЗlJрави-
телеп елемс:нт мuжем да ИЗПОlIзуваме
даже и високочестотни диоди от типа
SFD 1 Utl ==112, Д2A E и др. подобни.
61
CQDX
Рубриката
води
Димитър
Петров
LZ1AF
УСlIовията аа ДИПIlОМ ..lOБИllеен".
иадаваи ОТ федерация иа радиос:порта иа СССР
Диrтомът .ЮБИЛЕЕН. се учредява
за ознамеиуваие на 100-rодишнината
от рождеиието на орrаиизатора иа
I<омуиистическата партия на (Jьветския
съюз, вожда иа първата в света социа-
листическа революция, осиователя на
Съветската държава Владимир Илич
Ленин.
ОХ Нови ии
. Зоиа 23 иапоследък е активизира-
иа в етера от UA(2jYD, UAQjYE и
UАgут,СЪЩО така и от JТIAG. чийто
адрес е: Вох 639, Шап Bato.r, Mongolia.
Чрез този адрес получава QSL картички
и UA9VHIJТi. UI<(2jA. бе повиквателният
знак иа специалиата съветска станция,
която работи от зона 23 по време иа
последния CQWWDX Contest. По този
случай Вуте от fорубляне направи след-
инте изявления: . Инициалот се е уте-
пал за DX..
. Последните сведеиия за радиолю
бителската дейност в Лаос rласят, че
твърде активен на всички обхвати е
XW8BP, Feng, rлавно иа CW. Той е
един от първите лаоски радиолюбители в
етера от 1938 r. като XU8IF. XW8CR и
XW8Cl също работят на CW, но по-
следният ие е активен. XW8-\1., BS, BJ,
CS и CN са на SSB. XW8CS е най-
активеи. QSL manager на XW8BP е
DL7FT.
. Синraпурските радиолюбители са
създали нова и отделна от Малайзия
орrанизация, иаречена Signapore Amateur
Radio Тrdпsшittiпg SOliety \SARTS) и
кореспондеицията зз" сииrапурските pa
диолюбители трябва да се отправя до:
Р. О. Вох 2728, Singapore 1 QSL ша
nager за входяши Q5L е 9VILG, а за
изходящи 9V'01<. Президент е
9VIJG, секретар 9ViCN.
. 9LIRP отскоро работи в етера от
Сиера Леоне и ще бъде там до края
иа 1970 [. Може да се намери на
14200 kHz всяка събота след обяд.
QSL чрез QW3AX, G2FQP е YCTaHO
вил наскоро хилядната си радиовръзка със
ZL3UY на 14 MHz SSB. Очевидно
това е ннтересен рекорд.
62
1. Диппомът се дава на радиолюби-
тели за постижение в областта на
радиоспорта :
а) За установени двустранни радио-
връзки (наблюдения), на всички видове
работа, с различни любителски радио-
станции от СССР. Задължително трябва
да бъдат направени радиовръзкн с 1,
. Операторът на VK(2jMI, Macguarie
Is ., се е завърнал в Австралия и HerOBOТO
мя сто е заето от един ZL3. Не е из
вестно дади той ще използува този
повиквателен знак или нов такъв, но
във всеки случай този рядък остров
ще бъде представен в етера.
. Съобщава се, че VI<GLJ скоро ще
пристиrне на о-в Топgа и ще бъде
там в продължение на две rодини.
. Прясна активност от O B Heard е
отбелязана от VI<(2jHM, който е слу-
шан иа 14 MHz SSB между 14170 и
14200 kHz от 16 до 17 ч GMT. Стан-
цията има двама оператори, които ще
бъдат на о-ва пет месеца вероятно
до април 1970 [.
. VU2NR, Raju, се надява да бъде
скоро в етера от Народна република
Южен Йемен, където ще пребивава в
продължение на една rодина и ще има
пооиквателен знак спрефикс 70 (70S-
car) QSI G3MVV.
. VP2EQ (бивш ZB2A) е на о-в
AnguiIla и често може да се чуе на
14170 kHz в 19.00 ОМТ. на 21380 kHz в
12.00 GMT и на 28550 kHz в 13.30
ОМТ.
. VP8JV работи от South Georgia и
има антени cubical guad на 28,21 и
14 MHz, и Iong wlre .за 7 м 3,5 MHz.
Предпочита да е между 14200 и 14250
kHz SSB след 23.00 GMT и често на
14217 kHz skedcW3DJl в 23.00 GMT.
. ХТ2АА cera е във Франция и се
очаква да се завърне в [орна Волта в
средата на април.
. FR7ZL е напуснал о-в Тrоmеlш и
отново е на о-вн Reunion. FR7Z0/T
(о-в Тrоше1iп) е бнл чут на 14 MHz
SSB.
2, 3, 4, 9 и iZ5 райони на СССР, в
които е живял и работил Владимир
Илич Ленин.
За да се получидиrтомът, е необхо
димо да се направят общо 50 радио
връзки иа КВ, от които 18 с посоче-
ннте райони (по 3 с всеки) и 32 с друrи
станции на СССР.
За ултракъсовълновиците, работещи
на 144 MHz и Harope, са необходими
5 радиовръзкн с различни станции на
СССР.
б) За заето 1, 2 и 3 място в между-
народни състезания, орrанизирани от
федерацията на радиоспорта на СССР.
2. Ще се зачитат радиовръзкн (Ha
блюдения) в резултати от състезания
от 1 януари 1970 r. до 31 декември
1975 rодина.
3. За получаване на дипломата е не-
обходимо да се пррдстави в UPI<, пк
830 заяв..а със списъка на работените
станции, заверена от съответиия радио-
клуб. Заявките ще се заверяват от UPI<
и ще ct:; изпращат на Централния
радиоклуб на СССР.
I<paeH срок за представяне на заявки
е 31 март 1976 rодина.
LZ1PM
. VQ9B и VQ9V са били работени
наскоро на CW, а VQ9W на SSB.
Изr лежда това е цялото аматьорско
население на о-ви Сейшелс. QTH за
QSL.s: Р, О. В"х 191, Made, S')ychelles.
VQ9B имал cera ново корабче и може
би ще пътешествува из Индийския
океан през 1970 r. и вероятно ще ра.
боти от някои от по-редки места.
. Има сведения. че екипът на метео-
ролоrическата станпия на е-в Glorieuse
(FR7/G) в Индийския океан се сменява
всеки четнри месеца и че в следващата
rpyna ще има радиолюбител, което озна-
чава, че ще става rорещо по обхватите.
Woyy за нас
. Един от най-rолемите "l<aлифор-
нийски киловати. Джон Найт, WGYY.
както е известно, посети за два дни
Бълrария като турист през септември
1969 rодина. В пнсмо той споделя след-
ното:
.Ще rледам иа посещението си в
Бълrария като на един от забележи-
телните моменти от моя живот. Най-
поразително впечатление ми направи по-
сещението във Варна, което бе изцяло
неочаквано и ми достави rоля"'о удо-
волствие. Аз очаквах да видя нещо ка-
то ZA, но както знаете, още веднаж
станах почетен член на 100 % -поrреDI-
ния клуб . . . Винаrи ше си спомням
хубавата вечеря в [ранд хотел-ресто-
рант София. Мисля, че би било твърде
трудно да се намери такава елеrант-
ност където и да било в САЩ. Щом
се пенсионирам, през 1972 r. ще посе-
тя отново LZ. дано Боr ускори деня!.
Д. Петров
Радио телевизия електроника, кн. 2 1970
LZICH 50 W f'еорrи Симеонов ЧерIlоrорски,
ул. Мара f'едик 40, Пловдив
LZIШ 50 W nparal.I Добрев Лраrанов, .
ул. Антим 1 20 а , Ямбол
LZICP 50 W Димитър Андонов Димитров,
ул. Тутрак н 67, Пловдив
, LZICY 250 W Аиrел rеорrи ryroB,
. ул. Маяк 11, Пловдив
LZIHM 50 W Христо rеорrиев Димитров,
. ул. Тертер 46, Сливеи
LZ НС 50 W Иван Димитров Иванов,
ул. Лазар Маджаров 6, Ямбол
LZHF 50 W Иван МихаЙJJОВ Шестаков,
, . . 'ул. Мурrаш 1, Ямбол
LZIII 150 W Христо Димитров Пиш мишев,
. ул. 'Борис Х. Сотиров 85, Самоков
LZIJТ 50 W УКВ Йовко ЖеЛЯ$КОВ Тодоров,
, ул. Лен. проопект 3, Перник
LZl КР 200 W eIlKO Ив. Пенков,
ул. Хр, Ботев 13. Чирпаи
LZIKP 250 W Константин Крушов Коруков,
ул. Н. Николов 31, Ст. 3aropa
LZIKU 50 W .Павел Димитров Боrданов,
ул. r. Димитров 97, вх. Б, Ст. 3aropa
LZlLL 50 W Борис ПетРов Борисов,
ул. Хр. Ников 86, Самоков
LZ 1 LO 25 W Лазка Петрова Митковска,
кв. У стово 11, Смолян
LZIMP 50 W Марко Данев Марков,
ул. r. Димитров 66. Н. 3aropa
LZIMU 10 W Михаил Михов Атаиасов,
ул. Ocoroвo 12, Бурrас
'LZIMX 50 W Михаил Иванов Нупетов,
ул. Паниченце 10, Ст. Димитров
LZINE 50 W rеорrи Желев rеорrиев
. ул. Радецки 8, Нова 3aropa
LZINI , , 50 W Радка Димитрова С1'оянова,
. . ул. Радецки 8, Н. 3aropa
LZINJ 250 W Атанас Тодоров Работов,
. .' ул. Отец Паисий 36, Хасково
LZINN 50 W Васил Цветков Анrелов,
ул. Вл. rеорrиев 8, Самоков
LZ100 50 W Ванко Асенов Каручков,
, ул. Н. Николаевич 31, Самоков
LZIPS 50 W Петрана rеорrиева Димова,
ул. Снежанка 6, Смолян
LZIPX 50 W Петко rеорrиев Христозов,
.' .КОС., Хасково
LZIRA 50 W Апr.е.l С1'ефанов Александров,
с. Мещица, окр. Периишки
LCISB 250 W Валентин Антонов Василев,
ул. Пареисов 22, вх. Б. София
LZ1SI 50 W Пенка Димитрова,
. ул. Хан Аспарух 49, Н. Заrора
lZ1ТС 26 W . Стефан Тодоров Стефаиов,
. '. ул. Толбухин 62, Бурrас
LZ 1 ТО , 150 W Трифон .димитров Трифонов,
.' ул. r. Димитров &6. Хасково
LZHK 25 W Мая ((остова Джинrова,
ул. Цар Асен 101, София
LZl TU 60 W Емил Илиев Бояджиев,
ж. к. .Искър., бл. 20, София
tZ1UL 50 W Цветан Тодоров 3латарев,
ул. Цар Симеон 300, п. к. 645, София
LZ(US .50 W Панайот Асенов Данев,
ул. Цар Борис 1, 6, София
lZIUW 50 W Стоян Стойчев Иванчев,
ул. Чаталджа 7, Ботевrрад
LZIVD 50 \V Добри Николов Щерев,
ул. r. Димитров, бл. 2, вх. 2, Кърджали
LZIVZ 50 W rеорrи Иванов Великов,
ул. Родож 3, Кърджали
LZl УР 30 W BeHeтm Кирилов Варийски,
ул. Пирдоп 7, Перник
'. Радио- телевизия електРОНU1€а, КН. 2 1970
Нови пюбитеllСКИ радиостанции
LZIZD 50 W Петър Теодосиев Стойнев,
ул. rypKO 8, РаДОМliр
LZIZS 50 W Златка Димитрова rорановз,
. КВ. Райково, Смолян
LZ2GJ 100 W Красимир Тошев Христов,
ул. Славейков 10, Враца
LZ2GN 50 W rинка Стоянова Максимова,
уп. Перник la, Търrовише
LZ2tU\ 200 W Веселин rеорrиев Стоянов,
ул. r. Кроснев 25, Толбухин
LZ2HF 50 W Христо Ненов Христов,
ул. Филип Тотю 2, Бяла
LZ2IR 50 W Иван Дамянов Русев,
Две моrили, окр. Русенски
LZ2П 50 W Иван Тодоров Ковачев,
ул. Хр. Ботев 143, Троян
LZ2IW 50 W Иваика l1ико-лова Василева,
ул. r. Димитров 36, Толбухин
LZ2JA 50 W Кирил Йорданов Илиев,
ул. r. Рашева 29 Б , В. Търново
LZ2JH 50 W Иван Йорданов Христов,
ул. Цар Освободител 3, Попово
LZ2KB 50 W nparaH Кирилов Митев,
C B. Левски, окр. Търrовищки
IZ2KZ 250 W Валентин Пенев Ванков. .
ул. r. reHoB 6, Варна
LZ2LC 50 W Димитър Николов Димитров,
с. rумушник, окр. Ловешки
LZ2LE 50 W Любомир Димитров Ерелиичев,
кв. Рупи, бл. 30, Варна
LZ2LP 50 W Иван Цве1'анов Христов,
с. llродимчец, окр. Ловешки
LZ2L У 250 W Димитър Русев Р8Йков,
ул. Осми март 2А, В. Търново
LZ2ME 50 W ДИМИ1ЪР ВаСИJJев BъпK B,
ул. Радецки 43, Троян
LZ2NA 200 W Росен Иванов Маидражиев,
уп. reH. Копев зu, ТОJJбухии
LZ2NG 50 W НИКОJJай AHreJJOB rриruров,
ул. Мупетаров 7, Ловеч
LZ2NU 50 W Денчо НеДЯJJКUВ Маринuв,
с. ДебеJJец, OKpъr Н. Търновски
LZ2NX 50 W НедеJJЧО Христов Савов,
ул. Черио мире 9, Силистра
LZ20A 200 W ПеТК:J Христов Шuпов,
ул. Ап. КОНС1'антинов. 11, ТОJJБУJFИН
LZ2PH 200 W Панталей Хр. Константи ов,
ул. reo Милев 3, Плевен
LZ2PT 200 W Димитър Петров Тих'tев,
ул. 7 септември 4. Силистра
LZ2RH 35 W Христо Христов Динков,
с. Брt'roво, окр. Видински
LZ2RP 50 W 3дравко ПаскаJJев Ilаскалев,
ул. д. 5лаrоев 14, Разrрад
LZ2SX 50 W С11JЯН Темелков КJJечанов,
ул. Св. Обретенов .11, llровадия
LZ2V А 10 W УКВ Колчо Василев KUJ1'tC:B,
ул. Тимок 18 '1 ШI0УХИН
LZ2XB 200 W Начко Маринов Начков,
у п. В. Т опалски ' 1 О, Плевен
LZ2XY 50 W Иван Симеонов Б9РИЛСКИ,
ул. ЯШ 22, Варна
б) I{опективни радиостанции
LZ lКОЕ 50 W Радиоклуб,
с. Долно Езерово, окр. Бурrаски
LZIKER 50 W rрадски раДИОl<луб,
Чепеларе, окр. Смолянски
LZIKGC 50 W rрадски радиuклуб,
rодеч,окр, Софийски
LZIKHR 50 W Висш ХИr,lикотехн. институт;
София
LZIKKA 100 W OI<ръжен пионерски дом,
Кюстендил
LZIKMK 160 W ТЕТ .М. Кюри.,
Сливеи
63
LZIKNZ 250 W Пионерски дом.
ул Толбухии 10, Н. 3aropa
LZIKOS 50 W rрадски радиоклуб.
I{остенеи. окр. Софийски
I Z LKPO 50 W rрадски радиоклуб,
. Поморие
LZIKWF 50 W МК Кремиковuи. София
LZ I KZZ 250 W I'paдcKa станuия иа съобщенията,
Чирпан
LZ2KDL 50 W rрадски рздиоклуб.
Белена. окр. Плевеиски
LZ2КL1" 50 W rрадски радиоклуб,
Луковит
LZ2KTW 50 W rрадски радиоклуб,
ул. r. Димитров 89. Тетеnен
ПРОМЕНИ НА МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО
LZIDB от rp. Казанлък в rp. Ст. 3aropa.
ул. Камеиица 1 N 23
LZIFQ от rp. Смолян вс. Момчиловци,
окр. Смолянски
LZIJM от rp, Харманли в rp. Пловдив,
ул. Киев N! 21а
LZ2BJ от rp. Провадия в с. Султанци,
окр. Варнеиски
LZ2BR от rp. Балчик в rj). Плевен,
ж. к. .Сторrозия. бл. 19, вх. В
LZ2NV от с. Жъптеш в rp. l'аброво,
ул. Радост, бл. 4
LZ20M от rp. Вършец в rp. Михайловrрад,
ул. Илия Царев N 25а
LZ2ST от с. Ставерuи в rаброво,
ул. Ал. Стамболийски N2 1
ПРОМЕНИ НА АДРЕСИТЕ И лични
ПОЩЕНСКИ К ТИИ
LZ I CS ул. Хр. Ботев 33, п. кутия 158,
LZICV ул. Оборище N 18,
LZ1DF ул. Аиrел П. Стоянов .Ni! 18,
D ЧУЖUИНii
Типичните есеиии метеоролоrичии
условия добре очертани аитиuикло-
налии области над Централна Европа,
позволиха на MHoro радиолюбители да
осъществят интересни далечви връзки
в обхватите 144 MНz и 430 MHz. По-
далечиите връзки, които са ни известяи,
са следните: 19 октомври 1969 r.,
144 MHz ОН2;\/Х Q3LTF, 1760 кт,
OH2NX Q-1LQR. 1749 кт, OHQjAA
Q3LTF, 11)00 кт, OHQjAA DJ5BV,
1360 кт и миоrо друrи иа р:!зстояния
между 1000 и 1500 кт. OHQjAA е чут
също във Франция на разстояние 1620
кт; 27 октомври 1969 r., Q3QZJ
ORlAJB, 1400 кщ I4AL НВ9МУ,
1350 кт и др.
След появата през послеДИJ1Те две-
три rодиии иа УКВ станшш на ocтpo
64
Пловдив
Пещера
Чирпан
LZIКRB ....:. ул. Цар Асен 29,
Бурrас
LZ2DI ул. Раковска 58,
Павпикени
LZ2FV ул. Априлов 17.
Провадия
LZ2GD кв. .Рупи., бл. 12, вх. .В.,
Варна
EZ2PF ул. Хаджи Димитър 69,
Лом
LZ2RU ул. Ал. Стамболийски 21.
Кубрат
LZ2RV ул. Скобелев 40, Провадия
LZ2ZX бул. Славянски 21, п. кутия 99, Шумен
LZ2ZZ ул. Марии Дринов 55 А , Варна
LZlВI п. кутия 1040, София
LZIFI п. кутия 73, Карлово
LZIDO п. кутия 41, Ст. 3aropa
LZIKDZ п. кутяя 111, Сливеи
LZIKBL п. кутия 18, Блаrоевrрад
LZIKNP п. кутия 88, Петрич
LZlt<.SP п. кутия 185, Пловдив
LZ lKSN п. кутия 236, НХК, Бурrас
LZLKPZ п. кутия 112, Пазарджик
LZIKSZ п. кутия 8, Ст. 3aropa
LZ2KBI IL кутия 5, Видин
LZ21{PD п. кутия 36, Разr рад
LZ2KRZ п. кутия 88, Шумен
LZ21{SK п. кутия 15, Варна
LZ2KST п. кутия 73, Троян
LZ2ККZ п. кутия 18, Варна
U наеаре
вите Малта и Кипър и в rибралтар
още една .пеРl1фериа" страиа J1злезе
на 144 MHz. Това е о-в Ферое, ДV2ВS,
QRV иа телеrрафия и SSB. OY2BS вече
има метеорни връзки с Франция и Да-
ния.
у нас
През зимния сезон работата на
УКВ в етера значително замира по две
причини: първо, поради влошаваие на
прохождението и ВТlJрО неблаl'ОПРИЯТ-
ните атмосферни условия позволяват
работа само от дома, а зимните бури
често повреждат антенните съоръжеиия.
Фактът, че от началото на октомври до
края на януари в дневника на LZIBW
е записаиа .,само една връзка в LZ, по
казва продължитепността на »мъртвия
сезон. у нас.
Станю Т. Василев
зав. QSL бюро ЦРК
Рубриката
80ДН
Стефаи
Минчев
LZtБW
Нямаме пълни сведеиия за плановете
на нашите УКВ любители, ио можем дв
осведомчм читателите, че тази пролет
LZIKPZ, LZlКSF и LZIKSZ ще бъдат
в етера със стабилни УКВ сиrнали. От
Пловдив също очакваме да чуем нови
инициали,
Началото иа тази rодииа беше
успешно за LZlВW. На 4 яиуари по
време на мете()рвия поток »Квадран-
тидн" беше проведеиа връзка с F9FT,
която досета по съвсем независещи
от прохождението причини не се уда-
ваше. Така през януари миналата rQДИ-
на се повреди РОТIIТОРЪТ на антената
на F9FT, през a8l'ycT закъсн ха пис-
мата :ila уrоваряне на проrрамата, 11 през
останалото време някой от двамата ко-
респондеити бивате възпрепятствуваи.
Cera също ие липсваха трудности
рязкото увеличение на смущенията през
Радио телевизия електроника, КН. 2 1970
деня наложи работата да продължи три
и половина часа, докато бъде обменена
необходимата информ uия за комnлек
туване на връзката. Р9РТ използува пре
давател с мощност 1 KWinput, 64
елементна антена (2 над 2,16 елементни
Яrи антени) и конвертор с канални
(РЕТ) транзистори.
. От собствен опит сме эапознати
с трудностите, които придружават проек-
тирането, постройката и изпробването
на УКВ апаратурите, особено в усло
вията на такава "УКВ тишина", I(8К-
вато съществува у нас. Известно е
също, че всеки любител се нуждае от
споделяне иа въпросите, които ro въл
нуват (в случая относно работата на
УКВ). Тъй като почти всички, които
стрэят или имат УКВ апаратура, раз
полаrат с клубни или личии късовъл
нови радиостаиuии, предлаrаме веднъж
в сеД\lИllата да има .УКВ събиране
ОКО.\О масата" на къси вълни! 3acera
това да става всяка събота между 16.00
'" 1895 r. Първоначален вид на
Попов с реrистраllИЯ чрез звънеll
1897 r. Усъвършенствуван модел
страция чрез запис на телеrрафна
.буревестника" на А. С.
на приемника с реrи-
лента
и 18.00 бълrарско вре\lе и след 22.00,
на честота 3550 kHz, или близка сво-
бодна честота, иа телеrрафия. Обхва-
тът 3,5 MHz може успешно да се из
ПОJ:зува за вътрешни връзки в късните
следобедни часове до края на пролетта,
KoraTO. надяааме се, всички ще бъдем
в етера на 144 MHz.
Напомняме, че нашият УКВ ден е
ВТОРНИК след 20.00 LZT!
73! LZlБW
.
1970 r. Последен модел на новото направление в развитието
на радиоприемната техника: Тунер за УКВ/У.М "бхват, комбини
ран с висококачествен стереоусилвател
. IIIIJ
- 1,
... "1t I
'r
...
"
.., ....... --.... . ,...
............ ---
. .-;.. . --....... ....
"
........ .......... .........-. J-
--......- . "' ""t . ----
;-:... :-- --::::..... _.
11. ....--. .......... ............. ....
"': ............. L...
. -::::i ...
..........
...
....
.0.,.
, .'
"
...
:....... ,......
. - 'о' о, JI
'"",
а1Jа'вфА
G
"
1.... .
. .......
\
\
/
...........
........., ..........
....
\
Електронна
х о изоиталво : 1. Форма на елеюрически сиrнаЛ. 4. Откривателят на
ТРИОДН8Т8 лампа. 10. Основен механичен възел в електронните
устройства. 11. Поток от заредени частиии. 12. Звуков усилвател.
15. Италнански физнк (1754 1827). 16. Мярка за звуково налшане.
17. Честотен обхват. 20. Създател на електромаrнитния rалваноме-
тър. 21. PerY'HpyeM автотрансфО\Jматор. 25. Малки частиии, но-
сители на енерrия, 26. Откривателят на телефона. 27. Лампои елек
трод. 31. Мярка за електрически нива. 33. Вид енерrиен източник.
34. Тип иисокоrоворител. 35. Материал с rолямо спеиифичн() съпро-
тивление. 36. Един от пионерите на радиото.
01'весво: 2. ПРОИЗВОдllа на измервателна еднница. 3. Тънък светли-
нен сноп. 5. Вид радиолампа. 6. Електрод иа полеви транзистор.
7. Звуков обхват. 8. Общо наименование на устройство, уред. 9. Част
от електроннолъчева тръба. 13. Точни образци за сравнение и ка-
лиБРОВК8. 14. Диоди s: променлив капацитет. 18. Пръчковидна ан-
тена. 19. Основна единнца в електротехниката. 22. МузнкаЛIiИ
съзвучия. 23. Параметър иа ко.lебанията. 24. Създателят на вы-
леновия мнкрофон (1876). 28. Велик учен-фиЗIIК от славянски произ_
ход. 29. Вид IIOЛУПРОВОДНИКОВ ДИОД. 30. Производна на измервател-
на едииица. 32, Известна марка rрамофоии.
о., 4""'&
< - ._.......:. I......
0(....,. . ' 1 .... ...... ' 1
..;............: '.-" } I
..... , . fFЧ ,i :7'1
, jl '; . - " . ........ ". ..::_:.:::. .... ,
е .. I''''- ji r
l !J """');: ') (-;' :: 1 'Ц 'I.С<1 ?
J J, \ j, jJ и .., [. I
-.. ./, ,, i> : \ 1 ';} 1 t
l' \ \ \ <\..:r,;::y J..! /, I ,
'i . :;:',,, ;-('}. /: l; I
: I,J '1' 1'F.1 t
:;:1;': :5 i
.......... ..... . . ..... ....... .
Какво знаете за този оnитJ
1883 r. един исторически опит.
КОЙТО предществува създаването преэ
1904 r. на двуелектродна лампа на фл е-
минr. KoraTo Едисон извършва този
опит и открива ефекта наречен по къ-
сно .Ефект на Едисон., ТОЙ все още-
не е създал значението му н не ro е-
използувал техничеrки.,
Едисон запоява към обикновена елек
трическа крушка допълнителен елек
трод. Крушката ТОЙ заrрява от батерия
а допълнителния електрод съединява
с положителния и полюс: през raJIbaho--
метъра протича ток.
Отделянето на електрони от наже
жена жичка е останало неизвестно яв
ление за Едисон. Въпреки това ефектът
му е бил достатъчна основа за CЪ9дa
ване на електровакумните лампи в сле
дващите 20 30 rодини.
+
кръстословица
Отrовори на елеь:тронната ь:ръстословица от ИН. 1
ХО ИЗ0Вталво: 5. Стерео. 6. Емнтер. 11. Ват. 12. Аноди. 13. Лента.
14. Мос. 17. Фарад. 20. Сокол. 21. Алr"ритми. 22. Платкн. 23. Донори.
24. 3умери. 26. Пикове. 32, Анорма"ен. 33. Корда. 34. Вебер. >37. Ток.
38. Хенри. 39. Дурал. 40, Адо. 4<'. Октава. 44. Дробен.
Отвесво: 1. ПТК. 2. Крона. 3. Писта. 4. Фет. 7. Радари. 8. Нихром.
9. Аладин, 10. Ротори, 15. Каньл, 16. Мотор, 18. tJ!еI<ТрОНИ, 1\1. YM
ножител. 25. Уреди. 27. Видео. 28. Протон. 29. rрафит. 30. Зар"ди..
31. Звезда. 35. Секам. 36. Катод. 41. Око. 42. Се.l.
Всичко е в ред от rледна точка па електрониката. . . Ако,
продължава да rреши, опитайте с психоанализа!
'
..
........
.. ' '
"1'
t ..
I
.. ...
,.
'\.
...
'-
n ....... f ' " Вn\\\{Е"И
МАШИ"fiС1РU\\lЕ1\Н\ BOPa .-
ПРОИЗВЕЖДД I всички вид&пе бетонобЪРllачки, беТОНОI\
възел с производителност зо м:! час, съоръжения за вът-
решноснладов и вътрешноцехов траНСIlОРТ нато: транс-
палет хидравличен 11.100 Hr, ПИСОl{оповд"rаема количка с ел.
задвижване с товароподемност 320 Kr СВИСО'lина на подема
2,20 м, щабелкранови кран, rрсди съоръжения за kepa-
мичната промишленост и др.
.1-.....,..
. .............
о
. .'......-..
<<4t_
... \
.
.,_
. ...........
.
о
Д,
l'
1. JШ пре 1
т '
IЪТР ЧЕСНИ АВТ rPAH .ОРl
rp. :.. I ·
ДиреКЦIIЯ
дирентор: 43-01
Зам. директор ПО Тех. Въпроси 31 7!1
3ам. ..иректор по и кон. въпроси 31-93
rлавен счетоВОдител 20-59
Телекс N2 013562
елeфuflИ:
. .: .. ....
а .....
" . 4"t-
. , .
.
.
.
.
.. \. - ... ,
а . . -1rCJ...::. .
.а\..
.
а.
.1....
. ....
..
.I,,
..
. .'.,...
,
0'----
Н'К aBTorapa .
Н'К aBTorapa КlIеж
Клон Оряхово
H K КЛОН
H-к автоrара
27
j -l1
.
а. .
." -.0.,
.''' ".
. - -..
. -
<4t_ \ .
. - . .
-о..
.--..
о
. · ... .СПОРТ"
· · . ца с наличните си автобуси и леки
таксиметрови автомобили обслужва Hace
.'lението в окрЪrа и страната. Ежедневно
с автобусите се превозват над 67 ООО път
ници. В rp. Враца е осиrурено денонощно
дежурство от леки таксиметрови aBTOMO .
били. .......
о
.
.
,.
. ...
.. .
.
.......
о
.
.'.
.
.
.