/
Текст
,a.aua
1'5K .'.1_ 1
J " ;: i;r : ·
I V (Оп L3 V
I 1'0-
L; I 1.a
( f fOO I t l f . п
5п..,.. 1.з.9К (к
.l..L.
KN 34 RAD'O
НАМ РС
2х270
ТЕnЕВU3UЯ EпEKTPOHUKA
t ",r'O'; j'" \j I :;,,;j. . J ' щ 1/,..
: 9'
r'
..
....... .,
.,1
.. . .. . .. . .. . .. . " ... '!L< . . ,. .. .. ... . - .
. ,...: . ' . "'r :: .
... -:r" ,. .. ...... ,-'
pencOjlUll
tf
. ......
'.
"''''-. " ' I I
" .
101:< "11 10"''''
,'- 1
""пJ; ...... ....
f" ,",
"""""""
1972
ИЗЛИЗА ВСЕКИ МЕСЕц rО.ll.ИНА XXI
ИЗНОС ЧРЕЗ
ДСО "r ежна химическа nРШ,iишленост"
София
Химически завод Иостенец
T t'lIефОНII; иCHTp". a 20-01 If 20 02
llирt'[<ТОР 23A-l; плаrм нт 21-62
ПРОИЗВЕЖДА: Синтетични 6аrрипа (анилиtl08" бои):
диреl<ТI1R обикновени и све.тпоуrтоАчиви, полув"Ьлнени и
noпув'Ьлнени хромови, кисели обикновеии и кисели хромо-
ви, ки се 1. и метапокомппе"сн", реактивни, ПИI. tНТНИ, амба-
паж в шперппатови аарепчета от по 50 kg.
ЛТРАМАРИН: обикновен за домаКhНСК.. нужди в
пликчета по 10 g и за промишлеНОСТТа l!ареJlчета
шперппатови от по 50 kgi
ОПТИЧЕСКИ ИЗБЕЛИ ТЕЛИ "БЕЛОТЕКС К" за памучни
и целулозни материали, за домаКИIIСКИ нужди в пликчета
I(аширан о; 100 g и за пр мишпеността 1\ mперппатовр
варелчетз от 35 kg.
< ;,,'
'.
" .
!/t>.
;....
,,
I
f
"""... ........ ...............1.
ДТП "ХИМИМПОРТ" r-.... СОФИЯ
РАl1ИО
ТЕЛЕВИЭИSI ЕлектрониКА
t.f.::3 C-Ь(lю/u.>!...аRV1f>I'YlО
1. Честотни ленти за работа на
любителските радиостаиции . 354
2. Волтампермер с уред от набора
"Оммер" . 355
3. Лабораторен транзисторен cтa
БИllизиран токоизправитеll 357
4. Динамичен транзитестер 361
5. Зумер към маНИПУllатора 351
6. Филтри към нискочестотен УСИll
вател ..' ..... 362
7. ДопълнитеllНН възможности на
апарата "Дl'Iасинхрон",. . 363
8. ТОНКОllОНИ с Пllавна честотна
корекция 364
9. Има lIИ бъдеще радиолампата . 365
10. Теllевизионен приемник "Темп
209" . . 366
11. Интересни телевизионни по
вреди . . 370
12. Повреди в стъпалата за верти
кално отклонение при ПОСllец
ните серии на Средеи, София,
Пирин и Плиска 372
13. Оммер с равномерна скаllа 374
14. Транзисторен ВOJпметьр 376
15. Устройство за изпитване на пра
вотокови броячи с номннално
напрежение 60 V и 110 V . 375
16. Оптични квантови rенератори 377
17. Устройство за звукова сиrнаllИ
зация '. 379
18. Параllеllен компенсаuионен
трансформаторен стабилизатор
на ток ИllИ напрежение ., 380
19. Метод за включване на тpaH
зистори . 381
20. КОНТРОllиране температурата Н2
поялниците . . .., 382
На кор.цата:
Една от I овите разработки на НИПКИ
по радиоелектроника радиоприемник
" Рапсодия " .
О9аkЦUОНNа kOAerU8"
Недепчо Яовчев [павен редактор,
Я. Боянов, Я. Блъсков, Н. Вепев, В.
rрозданов, Сп. Депистоянов, Ив. Иr-
иатев, Я. Мпаденов, Н. Маспев, П.
Овчаров, д. Пармакпиев, д. PaQeB,
П. Тотен, Е. Фипков, П. Хиик"
Agpec на pegaku.URm
уп. "rp. Иrнатиев" 18
Т'e.1Iефони; 87 6 -46 н 8f 91 58
Абонамент 3 пв. rОАИШно за 12 книжки
Orде.пен БJIOА 0,30 лв.
,а8МО
TEnEBuaUR
КНИЖКА
12
1972
E'nEKTPOHUKA
rОДИНА ХХI
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ И3дАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА И СЪОБШЕНИЯТА
И ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕ,Т НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМ УНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ rЪЮЗ
ПЛОIlОТВОРНА rОIlИНА
с радост и светпа вяра в утрешния ден измина 1972
I од. Тя беше наситена с трудови успехи по всички сек-
тори на соцнапистИческото строителство у нас и осъще-
ствяването на историческите решения на Десетня контрес
на партията за ИЗl'ра ането на развито социалисти.
ческо общество.
Нашият социапистически строй дава широки възмож-
ности за изява на творците на материални и куптурни
ценности. Чрез раЗl'ръщането на всенародно социапи-
етическо съревнование и нзпъпнението на ппановите за-
дачи и насрещни планове Родината ни укрепва и се
развива във всички направпения. Нашата икономика
завоюва здрави позиции и ОСИl'урява по.нататъшното
цяпостно развитие на страната. Производителността на
труда нарастнв осезателно и способствува да се реапи-
зира увеличението на националния доход със 7,8% R
да се създадат условня за увепичение реапните доходи
на трудещите се. За ИЗl'раждането и пускане в действие
нови съвременни предприЯТИЯ и съоръжения, за кул-
турни институти и бопници, учипища, детски l'радини
и за жипища през 1972 тод. са изразходвани над 3,5
, мип. пв.
Трудовите усипия, творческият l'ении на нашия на-
род, на нашата мпадеж преобразяват Родината и я
превръщат в l'радина. Починът на Кремиковските мла-
дежи увпече безброй комсомопци, които се равнят по
първенците.
През ИзМннапата 1972 l'одина нашата радиопромишпе-
ност ПОСТИl'на нови успехи, усвоени бяха нови модерни
издепия. В научно-изспедоватепските институти, както и
пронзводствените бази на "Респром", "Електронни еле-
ментн", "ИЗОТ" и др. комсомопците бяха в първите
редици на трудовия аванrард. Радиопюбителите през
изминапата творческа и пподотворна rодина разрабо-
тиха редица апаратури и устройства, участвуваха ак-
тивно във всенародния претпед на мпадежкото научно.
техническо творчество. За тих бяха отделени ПО-l'опеми
rрижи от комитетите на ДКМС и беше ИЗl'радена мате-
риапна база за развитие и простор на бъдещото им
творчество.
Инженерите и техниците, специалистите и работници-
те, kОИТО работят в строителството и експпоатацията на
радиотепевизионни обекти и съоръжения, предавателн,
транспатори и др. дадоха своя rопям принос и Мини-
стерството нв информацията и съобщенията с чест
рапортува пред Партиита и народа за успешното Из-
пъпllение на поставените задачи. Построени са радиоте-
пефонните пинии София Москва, София Истамбуп и
др. Въведени са в експпоатация множество тепефонно-
телеl'рафни централи. Автоматизирана е връзката меж-
ду MHoro сепища, открити са хипяди нови тепефОННR
постове, тепексни абонати. Изrражда се единната ин-
формационна система, създадени са нови електронно.
изчиспитепни бази. Тези достижения вдъхновяват аа
нови творческн изяви.
Родината ни се развива и процъфтява, защото "а-
шата социалистическа система дава възможност за
творчески прояви, защото вдъхновява светпото бъде
ще комуннзма. Ние живеем в динамИчна епоха, ко-
тато нмпериалистите и военнопюбците от САЩ сеят
смърт н разрушение в Индокитай, безмипостно избиват
деца, жени и старци във Виетнам, а израелските циони-
сти не спират военните си провокации и военни набези
над Арабските страни и тероризират насепението 8 за.
rрабените територии. Нне сме в единното и моrъщо се-
мейство на социалистическИте страни начепо със Съвет-
ския съюз. Нашият narep дава достоен отпор на импе-
риалистите. Икономиката и промишпеността ни са RП-
теl'рирани в СИВ н това е rаранция за успешно осъще-
ствяване на всичките ни ппанове в защита на мира н
соцналистнческнте завоевання.
Декемврийския ппенум на ЦК на БКП в края на 1972
rод. набепяза и прие система от мерки за повишаване
реалните доходи на насепението и за пе-пъп но задово-
пяване на неrовите нужди. На този ппенум др. Т. Жив-
ков със своя забепежителен докпад очерта успешното и
поспедоватепно изпъпнение на Решенията на Х KOHrpec
на БКП и за по- нататъшното повишенИе на ЖlIзненото
равнище на трудещите се. За провеждане на rорните
меропрИЯТИЯ в бюджета за 1973 l'одина се предвиждат
226 мип. пв., а целоrодишният им размер е 412 мип. п8.
Такива стъпкн са възможнн бпаl'одареНие на успехите
ни в икономиката.
Животът у нас ще става все по-добър и по-щастпIl8.
rаранция за това е мъдраТа попитика, аровеждана от
Партията и нейният ЦеJJ"'{Jаяеи комитет,
Честотн" lIенти, опредеllени 8а работа нв IIlОбитеllскнте радиостанции
8 международния Правилник за pa
дио,ъобщенията 110 отношение иа раз
предел ението на чеСl0Тl1ите Jlенти (,Be
тът е разделеи на три района (фиr. 1):
РАЙОН 1 ВКlIючва зона, оrраничена
на изток от ЛИНИЯlа А, а на запад от
линията В, с изключение на Тернтории
те на Иран, разположеии между тези
rраllИUИ. В този район нли.saт и частта
от територията на Турция и l1!!Лата те-
ритория на СССР. разположени извыI
тези rраниuи, както и територията на
Монrолската народна република и зо
иата - между линиите А и С на север от
СССР.
РАЙОН 2 включва зоната, оrраничена
на изток от линията В, а на запад от
линията С.
РАЙОН 3 включва зоната, оrраничена
на изток от линпята С, а на запад от
линията А, с ИЗК. ючение на териториите
lIа Монrолската народна република,
Турция, СССР, и зоната на север 01'
СССР.
сечната точка на паралела 65030' се-
верна ширииа и международната rpa
ниuа в Беринrовия пролив, след това
по дъrата на rолемия кръr до пресеч
ната точка на меридиана 1650 източна
ДI.лжина от rринвич и паралела 500
северна ширина, откъдето по дъrата
на rолемия кръr до пресечната точка
на меридиана 1700 западна дължина с
пара. ела 100 северна ширина, оттам по
П:.Jралела l(JO северна ширнна до преси
чанеш му с меридиана 1200 западна дъл-
жина и накрая по меридиана 12()0 за-
ШlДна дыlинаa до Южния полюс.
Нашата страиа се намира в район 1
Международният Правилник за радио-
съобшенияrа определя за предавания
на любителските радиостанuии, намира-
ши се в район 1, следните честотии
ленти:
1. Честотна лента 3500 3800 kHz:
любители, неподвижна и подвижна, с
изключение на въздушна подвижна, 1'. е.
тази лента е определена за съвместно
8kлючва се също и частта от терито-
рията на Иран, разположена извън тезн
rраници.
Линиите А. В н С се определят по
слеДНIIЯ нач ин :
ЛИНИЯ А започва 01' Северния по-
люс, върви по меридиана 400 източна
дължина от rринвич до паралела 400
северна шнрина; оттук по дъrата на
rолемия кръr се стиrа до точката, къ-
дето се пресичат меридианът 6(10 източ
на дължнна и тропикът на Рака и по
нататък по меридиана 600 НЗТОЧllа дъл
жина до Южния полюс.
ЛИНИЯ В заПОЧВII от Северния по
люс, следва по уеридиана 100 западна
дължииа от rринвич до пресич:шето му
с паралела 720 северна ширина; оттук
по дъrата на rолемия кръr се cTHra до
пресечната точка на меридиана 500 за
падна дължнна и пара. е. а 41)0 северна
ширина; след ТОва отново по дъrата на
rолемня кръr до пресечната точка на
меридиана 200 запа.и;на дължина и па
рале.ла 100 южна ширина и след тОва
по меридиана 200 западна дължина
до Южния полюс.
ЛИНИЯ С започва от Северния по
люс по дъrата на rолемия кръr до пре-
354
използуеане при равнн условия от трите
служби: любителска, неПОдвижна и под-
вижна, с изключен не на въздушна пщ
вижиа. В следващите Честотни леНПl
ще бъдат изброени само службите,
които rH използуват за предавания и
KoraTo спеuиално не е упоменато, ще
се разбира, че те са при равни ус. овия.
KoraTo някоя служба има предимство
пред друrа, ще следва пояснеиието, че
тя е на първична Основа, а останаЛите
С:l. на вторична ОСНОВ3. Служба, която
е на пърВН'lНа основа, използува че-
стотната лента с предимство и не трябва
да бъде смущавана от остаНЗJlите СllУЖ-
би, които на вторична основа споделят
същата честотна лента.
2. Честотна лента 7000 7100 kHz:
lIюбители и . юбители чрез спътници
(любители чрез спътници отнася се
за любнтелски съобщения чрез спът-
ници).
3. Честотналента 140(Ю 142!)ОkНz:
любитеllИ и любнтели чрез спътници.
4. Честотна лента 14 250 14350 kHz:
любители.
5. Честотна лента 21 000 21450 kHz:
любители и любители чрез спътннци.
1'. Честотналента28000 29700 kHz
лю6ите. и и . юбители чрез спътници
7. Честотна лента 144 146 MHz
любители н любнтелн чрез спътници.
8. Честотна лента 430 440 MHz:
.'lюбители и радиолокация.
9. Честотна ленrа 1215 1300 MHz:
раДИОЛGкаuия на първи на основа и
lIюбl'lтели на вторична основа.
10. Честотна лента 2300 2450 MHz:
неподвижна на първична основа и лю-
бители, подвижна н радиолокаци" на
втори чна основа.
11. Честотна лента 5б50 5725 MHz :
радиолокация на първична основа и
любите.ш на вторична основа.
12. Честотна lIента 5725 5850 MHz :
неподвижна чрез спътници и радио
локация на първична основа и люби
тели на вторнчна основа
13. Честотна лента 10 ooo 10 500 MHz:
радиолокация на първична основа н
любители на вторична основа.
14. Честотна лента 2kt OO() 24 050
MHz: любllтели и любителн чрез спът-
ницн.
1 . Честотна лента 24 05() 24 250
MHz: радиолокация на първична н лю-
бители на вторична.
В район 2 за любителски съобщения
са определени следните честотии леитн :
1. Честотните ленти 70LO 7100 kHz,
14 0(Ю 14 2511 kHz, 14 25'1 14 35() kHz,
21 000 '21 45(\ kHz, 28 OOll 29700 kHz,
144 141) MHz, 1215 13(Ю MHz, 5650
5725 MHz, 10 1()() 10500MHz.240()0
24 05() MHz и 24 050 24 :150 МНz при
същите условия, както за район 1.
2. Честотна лента НЮО 200() kHz:
любнтели, неподвижна, радионавиrация
и подвижна, с изключение на въздушна
подвижна.
3. Чсстотна лента 3500 4000 kHz:
любители, неподвнжна 11 подвижна, с
liзключени на въ-щушна Подвижна.
4. Честоrnа лента 7l00 7300 kHz:
любнтели.
5. Честотна лента 420 450 MHz:
радиолокация на първична основа и
любители на вrорична основа.
6. Честоrnа лента ?300 2450 MHz:
радиолокаuия на първичиа основа и
lIюбители, неПОДВlIжна н подвижна на
втори'ша основа.
7. Честотна лента З400 3500 MHz:
неподвижна чрез спъrnици и рздио
локаuия на първична основа 11 люби
тели на вrорична основа.
8. Честотна I нта 5725 5.92 MHz:
раднолокаци на първична основа и
lIюбнтели на вторична основа
В район 3 за люби I-елски съобщения
са определени Сllедннт че с тотни ле ти:
1. Честотните ленти: 7000 7100 kHz,
14000 14 250 kHz, 14 250 14 350 kHz,
21 ooo '} 450 kHz, 2Н OOO 2Q 700 kHz,
144 146 MHz, 1'l15 1 '\ОО MHz, 5B50
5725 MHz, 10 ooo 10 !iOO MHz, 24 ooo
24050 MHz и 24 050 24 250 MHz при
същи е УСllОВИЯ, както за район 1.
2. Че 'тотна л нта 180() 2000 kHz:
люб "тели. неПодвнжна, ра.и;ионавиrаЦIIЯ
и ПС>ДВИЖИа, с изключение иа въздушна
ПОДВИЖНII.
3. Честотна лента 3500 900 kHz:
любители, Н ПОДВИi\иа и подвижна.
Радио телеви:зuя електроника, кн. 12 1972
4. Честотна . eHTa 420 4БО MHz:
раДИОllокапи'! на първычна основа и лю
бнте 1и на вторична основа.
5. Честотна лента 23tЮ 2-l50 MHz:
радиолокаuии на първична осио 'а, лю
бител, неп движи и подвижна иа
вторична основа.
6. Честот а ЛСlIта 311'0 3500 MHz:
неподви)!(на чрез спътници и радио
JlOкаиия на първична основа .1 любители
иа вторична основа.
7. Чест тна lIента 5725' 58S0 MHz:
радиолокаuия на първична основа и
любитеllИ на вторична о . нова.
3а така определените от межцународ
ния ПравИllНИК за раДIIОСЪО щени та
честотни ленти за люби' е 'скн съобще
ню; някои страни са наПj1авили забе
лежки ,с които са заявили, .е в техните
страни тезtJ честотни ленти ще се из
ползуват от друrи служби нли и за
друrи служби.
От 1 иоември 1972 т. на радиолюби
телите в Народна република БЪJJrария
сс разрешана да ПЗПО,lЗуват следннте
честотнн lIентн:
1. Честотна лента 35(Ю 3800 kHz:
lIюбитеди, неподвижна и подвижна.
2. Честотна лента 7000 7100 kHz:
любители и любители чрез спътницн.
3. Честотна лет'а 14 COO 14 25/1 kHz:
l!юбители>,И любиrели ,чрез спътници.
в маrззин .1'\1лад техник. ОТскоро е
пуснат в продажба .оммер. набор
IOното конструктора прибориста
1\1 2014.. Оммерът може да нзмерва
съпрОТJшлеиие до 10 k!J. Предназначен е,
както е указано в описанието му, за
прндобиване на практически опит при
усвояването на еllектротехниката. Точ
ността на уреда не е rоляма (тя ис е
указана). Милиамперметърът, изнолзу
ван в оммера, е електродинамична си
стема, но с маrнит вместо меко желязо
и втори маrнит вместо пружинка З3
връщане на снстемата в изходно поло
жение' 1\1илиамперметърът е с пълно
отклонение на стреllката 1,2 2,5 тА,
като ОТКlIонението зависи до известиа
степен от положението на маrнитния
lllУНТ и от СПОllУЧЛИВОТО сrлобяване на
уреда. Блатодарение на тази KOHCTPYK
пия уредът издържа на значителнн
кратковременни претоварвания, при
които може да се повреди само стрел
ката.
Омметърът може да бъде преобра
зуван във волтметър ИllИ комбиНИран
уред волт ампермер (авометър). На
4. Честотна пента 14 250 14 350 kHz :
тобители.
5. Честотна лента 21 000 21 450 kНz :
любители и любители чрез спътиицн.
6. Честотна лента 28 or\Q 29 700 kHz :
любители и любители чрез спътиици.
7. Честотtlа лента 144 146 MHz:
любители н въздушна подвижиа. От-
делtlИ честоти може да се използуват
от любителската с. ужба чрез спътtJИЦИ.
8. Честотиа лента 43() 44:} MHz:
любители, иеподвижна н подвижиа. Лю-
бителската служба може да използува
тази честотна леита прн условие, че не
причннява вредни смущения на непод-
вижиата и подвижната служба.
9. Честотиа лента 1215 1300 1\1Hz:
любители, неподвижна и ПОДВИЖНа.
10. Честотиа лента 5650 5850 MHz:
любители.
11. ЧеСТОтtJа лента 10000 10025
MHz: любители и любители чрез спът-
ници.
12. Честотна лента 1 О 025 10 500 MHz:
любители.
Така определеиите честотни ленти за
работа на любителските радиостанции в
нашата страна имат известии различия
от тези, дадени в сеТа действуващия
Правилник за радИОJlюбителската дей-
ност. Освен това уточнеио с използу
ваието иа честотните ленти от рззпиq-
ннте службн.
3а признатата за отделна служба
.Jlюбитми чрез спътници. е опреде-
лено ТОЧно кои честотни ленти може
да бъдат използувани. В честотната
лента 444 446 MHz се разрешава от-
делии честоти да се използуват от тоби-
делската служба чрез спътииuи, което
означава, че те предварнтелно трябва
да се съrласуват с Министерството ва
ииформацията и съобщенията.
Някои от чеСТО1tlИте ленти 35пo
380() kHz, 144 146 MHz и 1215
1300 MHz са споделеии при равни
права с друrи служби. Това означава,
че радиотобителите трябва да виимават
да ие създават вредии смущения на
друтнте служби. Честотната леита
430 440 MHz се изпопзува от подвиж-
ната и иеподвижната служба и може да
се използува от радиолюбителите само
при условие, че не създават вредии
смущения на др)тите две служби.
Настъпилите изменения и честотннте
ленти, определени за работа на бълrар-
ските радиолюбите.ш, ще бъдат отразени
в разработl'НИЯ от Министерството на
ннформацията и съобщеиията и иК иа
ДКМС нов Правилник за радиолюбител-
ската дейност.
инж. в. rрозданов
.'4?"'
80llT8MnepMep с уред от IIвеОР8 ,.оммер'
,
f .J$
тА
А}
q)
фиr. lа е дадеиа принципната схема
на оммера така, както е в комплеКта.
Най простото преобразуваие е, като се
използува класическата схема па аво-
метър, както е дадено на фиr. 16.
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
.1шr I?j'-l'aw
и= fЯ/ fI?-Jl!(
+
Ш' I1t J.Jt7
А
+ 0
s? Л7 JJtl
Оtfщ
Q}
Фиr.
Както се вижда от схемата, уред"Ьт има
вътрешно съпротивление около ббО Р/У,
което за съвременната радиотехника не
е миоrо високо.
3а да може да се увеличи вътреш-
з55
кото съпротивление на уреда, може да
се ИЗПОllзува усилватеllНО стъпаllО. На
фиr. 2 е дадена принципната схема иа
прост постояннотоков УСИllваТСll с един
транзистор. Измерваното напрежение
се подава на входните клеми на усил-
вателя, който е по схема с общ емитер,
посредством резисторmе R 1 и R 2 .
опредеllЯЩИ базисния ток [В, а с това
и колекториия ток lc. Именно колектор-
ният ток се отчита от Мlmиамперме-
т.ра, включен в КОllекторната вериrа.
Диодът О] предпазва транзистора Тl'
в сnучай че измерваното напреженне
се включи към клемите на уреда с об-
ратен поляритет спрямо посочения в
cxe aTa. Диодът Д] се отпушва и за-
тва янакъсо вериrата, така че на BXO
жа на УСИllватеllЯ резисторът R 2 е да-
ден фактически към емитера. Токът
I?, h}
.4,
+........
Фиr.2.
през Дl се QI'раничава от R, и не
трябва да е по-rОllЯМ от допустимия за
дадения тип диод.
I\III<TO при всичкн уреди с усилва-
телни стъпала, така и тук е необхо-
димо да се поддържа постоянно за
хранващо напреженне. Със спадане на
напрежението на батернята се HaMa
лява усилването на стъпаllОТО и се из-
меня скалата иа уреда измеритеll-
ният обхват се увеllичава, показаннята
са неверни. Преди започване на измер-
ванията е необходимо да се проверява
напрежението на батерията. Това се
постиrа посредством ключа К], който
изключва МИllиамперметъра от колек
торната вериrа на Т] и включва към
Hefo резистора Rs; с така ПОllучения
ВОllтметър се КОНТРОllира батернята. За
препоръчване е на скаllата на уреда да
се на_есе цветна чертичка, отrоваряща
на напрежението на нова батерия. Кон-
сумацията на уреда от батерия та е
твърде маllка, ОКОllО 1,5 шА, така че
батерията има продыlитеllенH живот.
Входното СЪПРОТИВlIение по постоянен
ток се опредеllЯ от резисторнте R) и
R.. При използуване на маllОМОЩНИ
транзистор и с коефициент на УСИllване по
ток , по-rолям от 80. входното съпротив-
леиие ще бъде 50+IUО kЩV. Понеже
базисният ток за пълно отклонение на
стреllката иа уреда 1,5 шА ще бъде
15 I'-А и за 1 V напрежение на входа
R 1 + R 2 ще бъде 61,5 k2, уредът ще
има входно СЪПРОТИВlIение 61,5 kЩV.
На фиr. 3 е дадена принципната cxe
ма иа авометър с усилвател. Предна-
значен е за измерване на постоянно
и променливо напрежение, постоянен
ток и съпротивление. Уредът има след
35.6
ните обхвати : эа постояина и промен-
lIИВО mшрежение 0,5 У, 3 У, 15 У.
60 У, 300 У; за постоянен ток 1,5 шА,
60 тА, 300 тА, 90() тА и 3 А; за
съпрОТИВllение О 40 k2.
В уреда прн измерване на напреже-
нията се ИЗПОllзува усилвате.l. При Itil-
мерване на токове и съпротивления се
използува директно МИllиамперметърът.
Постояннотоковият УСИllвател бе из-
пыlенH с транзистори SFT 353-и SFT 358.
Данните sa СЪПРОТИВllенията се отнасят
за транзистор S.-T 353 с """ 90. Както
се вижда от схемата, входното съпро-
ТИВllение е от порядъка на 110 k2/V.
Постоянните напрежения се подават на
клемите I и 2. Променливите напреже
иия се подават иа клемите 3 и 4 и чрез
кондензаторите С ] н С 2 на входа
на уреда. За изправmеll (детектор)
СllУЖИ защитният диод Д1- Тук може
да се ИЗПQlJзуват точкови rермаииеви
диоди от типа SFD 104 7' SFD 112,
които имат малък капацитет и MoraT
JIJ/JJI 4ЦI1
olJJI f&- [Jl1
ffJl -ll/JK
JJlIfTf6'/JH
fJfJlIlt-ЯJк /1(-J}(
жа работят при високи честоти от по-
рядъка на десеткИ Meraxepua.
Напрежитеllните обхвати се превключ
ват посредством Кл:/.. Посредством Кл,
уредът се преВКlIючва за измерване на
напреження, ток, СЪПРОТИВlIения и про
верка на напрежението на захранва-
щата батерия.
При измерване иа ток се използуват
клемите 5 и 6. Ключът се превключва
в ПОllожение А (амперметър). Резисто-
рите R8 -+- R l1 са шуитовите съпротив-
lIения за токовите обхвати. Избяrнато
бе измерване на про;.!еНlIИВ ток, за да
не се УСllОЖНИ схемата. Жеllаешите
може да поставят допълнmеllен изпра-
ВИ1ел, който обаче трябва да е вклю<tеи
към МИllиамперметъра само при измер
ване на промеwIИВ ток.
За измерване на съпротивления
ключът КЛ1 се превключва в ПОllоже-
ние g ; измерваните резистори се включ
ват към клемите 7 и 8.
Съществува още една възможност
5а измерване 11а съпротивления с уреда.
М жду КlIемите 1 и 11 се включва из
мерваният реэистор. като ключът КЛ2а
е в положение 3 У. Така може да се
измерват съпротивления до 1,5 MQ. Раз-
бира сс. скалата трябва. да е съответно
rрадуиr ана .
За контрола на батерията ключът
Кл, се включва в положение Ес. ОТ
милиамперметъра и ревистора Н7 се
образува ВОllтметър, директно свързан
към батерията. Предваритепно на ска-
пата на уреда е наиесена цветна черта,
оп-оваряща на напрежението на ре-
довни батерпи за избраната стойност
иа R7'
На КlIемите 11 и 12 са изведени съ-
ответно напрежения 3 V и 4,5 У, които
Сllужат като контролни напрежения за
постояннотоковите обхвати 3 V и 15 У.
Cll 1 като бъде нзправен уредът,
значителна трудност представлява ре-
rулнрането u каllибрирането му, по-
специаllНО на стъпалото за измерване
на напрежения. Както вече беше посо-
чено, съпротивпението на резисторите
R 2 R" зависи от иа транзистора и
тока при крайно отклонение на стреn-
ОА Б
1?f7 Z.lн i'i'te
11 {н
1
A}-?j'
/17
4к
fl MJI
Т i/ JI
+
.1.4 R,; IJJZf2
6&7т;/
/(/.;>!
$т.4
tf;77Л
Ii}(Tt6'J2
I?g о:ш
.71'
[ут.4
Фиr. 3 4
ката на милиамперметъра. Ако няма на
разпо)(ож ние Мlmиамперметър н волт-
метър, най удобно е да се постъпи по
спедния начин. Ключът КЛ1 се поставя
в положение 3 У. От клемата 11 се
подава посредством проводник напре-
жение на l{neMaTa 1. Ако стрелката на
милиамперметъра се отклонява повече
от крайното деление на скапа та, трябва
да се увеличн Ra, докато стреllката
ДОЙде точно на крайното деllение. В
Сllучай че стрелката не се ОТКlIонява
до крайното деllение, R3 Сllедва да
се намали. С.::ед като се уточни
крайното деление, което съответ-
ствува на 3 У, скалата се rpадуира,
като посредством деllитеn се подадат
напрежение 1 V, 2 У. Той може да
се направи от три резистора по 100 Q,
свързани ПОСllедователно. Разбира се.
резисторът R3 може да бъде комбииа-
ция от някопко резистора и при иа-
правата на плочката аа резисторите
това трябва да се предвиди. Сумата от
СЪПРОТИВlIенията на R и R3 се деnи
на 3 и получената стойност е входното
съпротивление в ЩV. За останалите
обхватнн р зистори R 4 , Rr; 11 R. тази
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
стойност се умножава по 15, 60 и 300,
а за R 1 се деllИ на две.
За измерванс на променливи напре
жения също се изподзува източник
с точно известно напрежение и се по-
cTытв.. както при обхвата за постояннО
напрежеиие, като се реrУllират съпро
тивленията на R 12 R 1в . Кондензаторите
С 1 и С 2 трябва да са керамичии. Дo
статъчно е резисторите R 1 R6 и
1<12+ R 1B да бъдат 0,1 0,25 w.
Значително по-трудно е реrУllира-
нето на обхватите за Иlмерване на ток
и особено rрадуировката на СК:llIата,
тъй като тя е неравномсрна. Тук при
уточняваие на шунтовете и rрадуиров
ката иа скалата обяsатеllНО е необхо-
дим уред.
rрадуирането на скаllата за съпро
тивлеиия е сравнително ПО lIесио. След
като се дадат на късо клемите 7 и 8
посредством променливото СЪПрОТИВlIе
ние R 18 , уредът се реrУllира на нупа.
След това към същите КlIемн се включ
ват съпрОТИВllения с известни стойно-
сти и тези стойнОсти се ианасят на
скалата. като са избират резистори с
цели стойности например 100 g,
500 '1, 1 kg, 2 kg,..., 10 klil и т. н. За
инж. п. КОСТОВ
Техиически данни за една система:
Изходно напрежение: 0+30 V с
Пllавно реrУllиране
Максимален ток: 1 А за обхвата
6V зоv
Реrупируема електронна защита: от
30 тА до 1 А
Брум И шум: 0,8 mV
Статично вътрешно съпрОТИЯllение:
,.., (),2 g
Динамично вътретно СЪПрОТИВllе-
ние: :::;; 0,5 g за честотиия обхват
0+ 100' kHz
Време за сработва не иа защитата:
5 ms
СтаБИllНОСТ: > 150 (при 30 V, 1 А)
Размери: 220хН5Х 185 тт
TerllO: ОКОllО 3 kg
Описаиие на схемаТ8
Най-необходимият уред за всяко
работ но място е реrулируемият СТАбили
зиран тО!{оизправитеll. Предлаrаната реа-
lIизация Д Ba ВЪЗМОжност да се получи
напрежение от О... 60 V при ПОСllедо
вателно включВане нли две напрежения
предпочитане е тези резистори предва-
рителио да се проверяват с по-точен
уред. Ако се използува и обхватът 3 V
за измерване, скалата се rрадуира по
познати съпротивления: НУllиране не е
необходимо.
Уредът беше експериментиран и с
транзистор Т 358 с ОКOIIО 120. Вход-
ното СЪПРОТИВlIсние се ПOllучи около
200 kQ,fV.
Трябва да се има пред, че rермание
вите транзистори се влияят от темпе-
ратурата на околната среда и това се
отразява на точността на показанията.
В схемата не са взети никакви мерки
за температурна компенсация, за да се
избеrне усложняването и. За OTcтpa
няване на този ефект може ПОСllедО
вателно с резистора R 1 да се ВКlIЮЧИ
променлив резистор 3 5 kg. Като се
превключва ключът Кл!!, в положение
3 V и се подаде 3 V от клемата 11 ,
се реrУllира стреllката да показва 3 V.
По този начин уредът може перИОДИЧ
но да се проверява. Миоrо по д06ре е
да се използуват силицневи маllОМОЩНИ
транзистори, които по-маllКО се ВlIИЯЯТ
от нзмененията на околната темпера
тура.
Конструктивно уредът може да се
оформи като две отдеllНИ части. Мили-
амперметърът се оставя в ориrинал-
ната кутия, като изводните проводници
се свързват към Hero. В отделна пласт
масова кутия се монтират УСИllвателят,
ключовете и останалите еllементи. съ-
единитеllИИ и иsводни клеми. За бате-
риите (три по 1,5 V) се правят rнезда,
както в транзистор ните приемници.
като се извеждат напреженията 3 V и
4,5 V на клемю'е 11 и 12. В инструк-
цията за работа с МИllизмперметъра
(оммера) е указано, че той може да
работи само в хоризоитаllНО положе-
ние, което трябва да се спазва. Съеди
нитеllните проводници от милиампер-
метъра се съединяват за постоянно към
останалата част на уреда чрез клемите
9 и 10, които се монтират вътре 11 ку-
тията.
Ключът КЛ l е с едиа rалета с 4-п
ложения. Ключът КЛ 2 е с три rалети
с по 5 положеиия. При ЛИПСа на ключ
може да се ИЭПОllзуват букси, които се
подреждат в три rрупи.
я.Б.
M I
kOHCmpYk ...
Лабораторен ТРанзистореN стабипNЗRран токоизправиТ..
от 0--=--30 V. Важно условие е стаБИllИ
заторът да се ИЗI{лючва при надвиша-
ване на зададен ток. Това предпазва от
повреда самия стабилизатор и ИЗСllед
ваната схема. Използуването на защита,
която да бъде оrраничител на ток, нс е
удачно въпрски опростяването на cxe
мата, защото при авария остава някакво
напрежение, което може да завърши
пораженията, причинсни от пробив на
някои от транзисторите.
Пришшпната схема е дадена на фиr. 1.
Токоизправителят е осъществен по
схема .rpeu". Филтровите еllектролити
са два, ВК.1!очени послсдователно, за да
се повиши тяхното пробивно напреже-
ние. Ако се използуват средноволтови
електро,1ИТИ с данни 25.0 р.Р/70 V,
ToraBa вместо Са и G-И Може да се по-
стави един.
Същинският стаБИ,1Изатор е реализи-
ран с транзисторите (4' Tr., Т6' [7.
. УпраВляващият" транзистор Т. има
стабилизирано базисно захранване (ЛВ и
Н I6 ). ТрS!бва да се отбслежи, че от
качествата на ценеровия диод Дв за
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
висят и осиовните показаТСllИ на ста
БИllизатора. При използуването иа
Д818Е или ZF6,2 те са най-високи.
Же. аIlОТО ИЗходпо напрежение се на-
rllacflBa чрсз Р2. Напрежеиието, ПОllУ
чсно върху Hero от колекторния ток
на Т. (2,5 шА), се повтаря до изхода.
Важно УСllовие за запазване на Tr. от
пробив е JD. да е миоrо качествен и
да не се прекъсва при включен стабили
затор. Ако това стане, базата иа Tr. се
свързва с КOIIектора на Т4 и пробивът
е иеизбежеи.
Кондензаторът Св СllУЖИ за намаllЯ-
ване на брума, който би се преХВЪРllИЛ
чрез чувствитеllните базисни вериrи
към изхода, и за плавност при pery-
lIирането иа JD 2 .
Транзисторите Тв и Т, са съставна
двойка (схема .ДаРllинrтон). OCHOIIHOTO
тук е. че Тв се поставя за увеличаване
входното СЪПРОТИВlIение на мощния
транзистор 2N3055 (r 7 ). PNP транзн-
сторът Tr. упраВlIява правотоково Тв. Т7'
Пропорциоиално на иеrовото отпушване
се отпушва и съставният транзистор
357
358
(j)
Iр.rщ
(t)
1
T
'
О ЧО
...
"'{
.. '<--..
'<:'
9i У
- .....
>-.
... >:i
"'
!C
,., ;;,-<:i..
<.,
I
':.t-.
",,-""
....
'i.i
'" '" >k
i
!;:
""
r
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
I
k
1
.",
10<:
'If1?
'i.
<:\:;......
I
-
'>
I:"
r
""t
..'{
I
I
I
I
l _
I
'J
...,
<.;, '" П +
'
".
'-' :i-
IR r t J + I +
"1; '"
fu ;t
.)1
r
1
"-'.rfa:7
Фиr I
lIиодът Лв е за създаване на мапък
потенпнаll, който ще обllекчава ОТПУlIlва
нето на То. Освен това той спужи и
като еllемент за температурна ком-
пенсаuия.
Резисторът R 20 създава малка кон-
сумаuия винаrи щом е пуснат стаБИllИ-
затсрът. Протичащият ток (ОКОllО 10 mA)
създава постоянен температурен режим
при работа на празен ход и при из-
ходно напрежение, раЗllИЧИО от нуда.
Кондензаторите С 9 и с'о сз фИllТрОВН.
Стойността на С 9 е МЗl1ка, за да не се
задействува епектронната защита при за-
реждането му. Св е запоен непосред-
ствено на Р 2 .
Мапко по сложна е схемата на елек-
.тронната защита. Тя се състои от
управляващ транзистор (Т 1 ) и триrер
(Та, Тв), Действнето на защитата е
спедното. Нормапно Т 1 е отnушен.
Потеициалната разлика между еМlПера
и KOlleKTora му е MHoro мапка (практи-
чески нуllа). Тотава отсъствува положи-
тепният потенuиаll, който би обърнап
триrера (Та от запушен в отпушен).
При всяко първоначално пускане кон-
дензаторът С 7 запазва необходимото
изходно състояние на Та (запушен). t;t!
При протичане на прекомерен ток
напрежението, ПОllучено flЪРХУ R, (112),
се изважда от отпушващия потенuиал
и Т 1 се запушва. ToraBa на КОllектора
му се появява rо.1ЯМ ПOJюжитеllен
потенциаll, който чрез Л 7 и rрупата
R s , RfI' R., задействува триrера. Той
се преобръща и протичащият КОllекторен
ток на 1-В задействува .Рид. РСlIето.
ИЗПОllзуван е хер ик он преВКlIючващ
елемент, задействуван от маrнитиото
поле. Той представлява СТЪКlIена тръ-
бичка, пълна с инертен rаз, в КОЯ10
към двата Й края са запоени rЮЗllатени
контактни Пllастинки с маrнитни свой
ства. Тръбичката се поставя в бобинка
и при получаване на мапlИТНО поле КОН-
тактните ПllаСТИНУJj се допират. Сработв
щото реllе ву,лючва базата на Т, към мин)"-
СОВИЯ'110llJuс,i 10ва I1ре'цИdl!ИКlJа момен-
тално.запушване на Т4' а оттам: и_пре-
късване на изходното напре}/- сниеj
Изкдюченото състои ние продыlава..
докато се НЗIШЮЧИ и.самият стаби.1И-
зиращ бllОК. При повторно включване
защитата се; самовъзстановява защото
триrерът сс обръща в изходното си
състояние.
Потенuиометърът Рl е за реrулиране
на базисния rютенuиал, така че Т 1 да
преминава от отnушено в запушено
: стояние при зададен ток през R6'
ЕпеКТРИЧfска настройка
Обхватът на изходното напрежение
се н<.стройва от тример потенциометъра
R 1 s. В зависимост от стойността на Р.
се измLня и режимът на Т.. 1'2 може
да бъде в rраниuите от 4,7 k12 до
1а k&!. 'потребеният потепuиометър Р.
е л"неен .ESA.. Качеството на Ра
също и на 1') е от решаващо значение
за ПД8ВНОТО наrласяване на иивх' След
като се наrllаси режимът иа Т" според
посочените даННИ се проверява КаК се
реrулИj а напрежението и каква е MaK
сималн:;та му стойност. Ако тя се раз
личава от необходимите 30 \', донастрой-
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
/ .
1JO
02Ае901tfl/. оОроз #0 /J pdol17{J лолоdtl#О
I ПОfJ8u CтOlJuAI.I.101l7/JД
КоН!} ; Св
ва се с R 1!\' С товз И приключва Ha
стройката на стабилизаторната част.
Защитата е маllКО по-капрнзна. Първо
трябва да се спазят следните условия;
h 21 E на Т. е' Т. да са еднакви;
сумата I т омическите съпротивления
на R 19 и бобнната на РЛ 1 да е равна
на R 10 '
Тример потенuиометрите R4 и R!\ се
поставят на средна стойност, изходът
на стабилнзатора се ню оварва с жичен
реостат около 100 ". Чрез въртене
на Р! токът се наrлася около ЗО 40 тА.
Ако междувременно защитата е срабо-
тила, увеличават се стойиостите на
R4 и R" чрез въртене на Пllъзrачите им.
След ново включване и при вече устано-
вен ток се намалява стойността на R4
до сраБО1ването на защитата. Долната
rраннца е установена. ropHaTa тра-
ница (1 А) се наrласява чрез вър-
тенето на R". Тази операция се повтаря
няколко пъти до окончателното Ha
rласяване. Платката е показана на фиr.2.
Уточияването на показанията на електро-
дниамичната система (1ОП J1А клас 2.5)
става само за напреженията чрез три
мер-потенциометъра R. 2 . На изхода на
стабилизатора се фиксират 30 V чрез
показанията на правотоков уред (клас
0,5 1). Шунтът 1<,] се подбира опитно
пак чрез сравиение (около О,З "). Рези
сторите R 11 RIS се монтират върху
ВтOfJU С/lШQUАt/.JQIlWР
Фиr.2.
клавишния блок. С това настройката се
изчерпва.
Механична КОНСТРУКUIjЯ
При този уред е използуваиа декора-
тивна рамка от оксидираll алуминий,
както в "I<С [енератор" (кн. 6. 1972
на списанието, стр. 182). Изrотвяието и
става по съшия начин. Ето защо тук
няма да се спираме на нея. Размерите
са същите. Естествено лиuевата плоча
от алуминий, както и тази от плексн-
rлас имат различни отвори. Формата и
размерите им са дадени на фиr. 3.
Всич!(н елементи (транзистор, радИаторИ,
Пllатки и електролити) се монтират в
рамково шаси (фиr. 4). Това ПОЗВОllява
събирането на целия стабилнзатор в
мннимаllен обем. Шасито се изработва
от винкели, направени от 0,8 - 1 тт
желязна ламарина с размери на про-
фила 20.- 20 тт. Монтажът на elleMeH
тите се вижда от фиr. 4. РадI'iаторите,
електролитите и платката с токоизпра-
вителните елементи се монтират на
шаси с размери; височнна 128 тт и
ширина 140 тт. Шасито се I1зработва
от алуминий 2 тт. Платката, върху
коятО I.-e монтират Дl Д4' е с раЗ:llери
90x9t l тт. Раднаторът на Дl д. и
Д] Д4 при използуване на изпраВИiе
лен силиuиев МОДУllен блок В80С2200 е
с размери 90х55 тт. Направен е от
Радио телевизия електроника. кн. 12 1972
алуминиеви ламарини с дебеllина 3 тт.
Монтира се на дистанционни втулки
(5 тт) върху платката. Ако се Сllожат
диоди, ToraBa за всеки от тях се прави
малко радиаторче според възможностнте.
Платката с елементите на защитата и
стаБИllизатора се моитира същО на
дистанuионни ИЗОllаuионни втулки (тек-
Сroлит Il> 6 тт).
Пllочката за изводите lIа трансфор-
матора заешю с rнездата за предпази
теllите е поставена върху трансформа
Тора. Задната му страна се допира и е
закрепена върху ал}миниева Пllоча с
размери 75Хl;'5Х3 тш. rледано от-
зад, в lII1Вата и страна са МOIп'ирани
rнездото за общия предпазител, а също
така и КУПllунrът за ВКlIючване на
мрежовия шнур. Радиаторите също се
закрепят към основното шаси с дистан
ционни втулки от тексrолит. В долната
му част се монтират филтровите елек-
тролити С 1 С! И С'! C'1l'
Външните размери на радиатора са
110 х 62 Х 28 тт (плоlЦ 700 ст 2 ).
Транзнсторите '7 и Т' 7 (2 3055) се
намазват от долната им страна със
сил нк онова паста. Транзисторите ТВ и
1'6 имат надянати радиаторчета тип
звезда за корпус ТО5, а Т4 н Т', са
с радиаторчета за корпус T018.
359
I '
: -1
:1.
i -
.J
I
I
I
I
i
.L
L 2J ..zL...!
\- Т
i
r
, 1
. '1:. _ _
!-- . J( _ __Л
.Jt71}
t!fl!ft'J
4'
1
i
'"
ч
.л. А'
M( } 71 7
.J(Jp;
ФИ!'. .
Д814Б и Д7Ж (вторият диод служи за
температурна компенсация).
Може да се поставят и подходящи
бълrарски типове транзистори и диодн
(сп. .Радио и телевизня., бр. 11/71 r.).
3. Даннн за релето РЛ 1 навива се
накуп с проводник ПЕЛ.О,1 върху
макаричка, направена от тръбичка с
вътрешен диаметър 3,5 тт и външен
диаметър 4,3 тт при дължина 20 тт.
В двата края на изолацнонната тръбич
ка се залепват фланшове с диаметри
15 тт и 4,3 тт. Навивкнте се правят
до изпьлване на макаричката. Омичес
кото съпротнвление е около 380 12.
Токът на сработваие е около 7,5 тА.
Изводите се правят само от едната
страна.
Използуван е клавишен блок, полско
производство .Изостат., но може да
бъде използуван н друr подобен.
Кутнята на стабилнзатора се изра
t:;;
I
I
@
I
360
д-_ ._ /f.
1
I 'r' .L.
' r J ' . '/ /
'//"
. ,
i // /:
1 . '//'
- ,- ' C] /
i : /'/1
с / , ,/;)
i :/ </,
I Ф
_ 1. 1.
.'7П'Ае,'I;"Z'- I А l/i/I1t'/ТPUI7:l'! {'ко&! {'С' b'h71 lIt7 olfyt1/1I1b'eIQf1ltl /JA!J'f(J
1 JilЩjlЩС!С/(Q/Тkl '!От се flJ,QliJ/q Qf/J g,.fjlfllllf/fla; т;'1:'
Д. Дани. За реализация
1. Силов трансформатор
Ш34 Х 35 увеличен прозорец
W. 900 нав., ПЕЛ 0,35;
W 2 11 о нав., ПЕЛ 1,0 ;
W s НО нав., ПЕЛ - 1,0;
W, екран
2. Някои транзистори може да бъ
дат заменени с техни еквиваленти.
Т 1 , Т2' Тз ВС147В с ВСI07В или с
ВС 17lВ
Т. ВС l07B, както по rоре, също с
КСI07 (Tes1a)
T ВСI77В с BC25lВ
Т6 2NЗО53 с BC30l
Т7 2N3055 с ВД130, евентуално с
КТ803А
Д7, Д9 BAY17 с BAYl8, или ДlО6
Д, Д, В80С2200 с 4 бр. OYl12
ИIIи друrи подобни
P5 ZF15 със ZGl5
.o8 Д818E се заменя с два диода
ФИ!'. 3
7J
'--
ботва от желязна ламарина 0,8 тт. От
предната част има оrъване с такива
размери, че като се пъхне под рамката,
външната й. повърхност ца е на едно
ниво с тази на рамката. ropHaTa, дол
ната и задната стена на кутията, къ-
дето се намират радиаторите, се пер-
форират с правоъrълни отвори за BeH
тилация. Декоративното оформленне се
довършва, след като кутията се облепи
със самозалепваща се пластмасова имн-
тация на фурннр. У нас такава се про-
извежда в Русе светъл фурнир. От-
долу кутията се закрепва към paMKO
вото шаси чрез четири тампона и вин-
товете им.
С това най необходнмите сведения за
реализирането на описания транзисто
рен стабилизнран токоизправител се
изчерпват. Естествено остават някои
. технолоrически. въпроси за решаване,
но те са по силите на всеки добре
подrотвен радиолюбител.
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
Уредът е предназначен за всеf{иднев
ната раСот:! на раДl10любители и cep
визни техниuи. С Hero може да с(
проверява изправността на транзисто-
ри и диоди, да се установява видът на
тр.шзистора (NPN или PNP), да се
1С/I
+
Цк
Фиr. I
подбират двойка транзистори с едвак-
ви параметри за симетрични стъпала н
да се преценява уснлването На тран-
зистора в динамичен режим.
Комбинапията на морзов манипула-
тор и зумер с високоrоворитеll, MOH
тирани в обща кутия, представлява
особено удоfiство за изучаващите ра-
диотелеrрафия. Схемата представлява
прост МУllтивибратор (фиr. 1) с два
llK
llK I
I J fV 1:
!/fJHiilJyAfJIJ7/J/l I
....
Фит_
NP:'II транзистора от типа 2N706 NЛИ
друrи подобни. При смяна на ПОllЯ-
ритета на захранването може да се
използуват и PNP транзистори (на-
пример 2 Х SFT308).
Честотата, която rенерира мултиви
браторът, е 800 Hz. Особено удоб
Схемата (фиr. 1) съдържа reHepaTop
на ниска честота с транзистор ОС71
(или подобен бълrарски тнп, например
SFT;'08, SFТl25), чийто сиrнал се
УСИllва от изпробвання транзистор н се
подава на диодсн детектор с 2 х ОА85
(или 2 Х SFD108). Показаниет{) на
милиамперметъра М, включен в де-
текторната вериrа, ще бъде пропор-
ционално на коефJщиента на усилване
на транзистора. Скалата му е rрадуи-
рана в три сектора, отrоварящи на три
степенИ на усилване: слабо, добро,
MHoro добро.
Н. ч, rенераторЪТ е от LC тип н
работи с малък трансформатор тип
драйверен, чието отношение не е кри-
тично (примерно 1:3). В емитерната
вериrа на изпробвания транзистор е
ВКlIючен потенциометър 5 kg, с кой-
то се подбира IIОдходящ товар за да-
дения транзистор. С реrУЛl1рането на
този потенuиометър се намалява поло-
жението на максималното отклонение
на стрелката.
Ключето К 2 е от типа це-ка 2 Х 2
и се преВКlIючва в зависимост от вида
на транзистора: 1 за NPN, 2 за
PNP транзистори. Предвидена е ин-
дикаторна лампичка 12 V /0,05 А за
контрол на включването и на състоя-
нието на захранващите батерии. За-
xpaHBalleTO е осиrурено от две п.тоскн
батерии по 4,5 V.
:': Външното 'оформление lIа уреда е
показано на фиr. 2. На лицевата част
са монтиrани милиамперметър М, КlIЮ-
чето К, и индикаторнаrа лампичка, по-
ство при' самообучението е прослуш
ването -с високоrоворител вместо със
слушалки. В случая е използуван ма-
8r
/9'1'I6'/{(I KД(/\'C1lп
ФIIт,2
lIЪК по размери вис()коrоворител (8 ст
диаметър) със сравнително висок им-
педанс 50 g, което ПОЗВОЛАва директ-
ното му включване като «олекторен
товар на Т 2 .
На фиr. 2 е показано конструктив-
ното изпълнение иа зумера. Монта-
жът е извършен върху rетинаксова
плочка с размери 15() х 70 тт, поста-
вена на rумени крачета. В задната част
са закрепени платката на мултнвибра-
тора, захранващата батериАка 9 V и
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
Дииамичен траиаитестер
тенциометърът 5 kg,
клемите за включване
транзистор. Кутията
160 х 100 Х 80 IПШ.
Конструкцията на клемите за нзпит-
вания транзистор може да се рrши по
ключето К. и
на изпитвания
има размери
I
I
f
:
0,1
!17'I Rf
8 I.P АР,lI
: oo . "
I
I
I
.1
4 _ ,
ФИТ.2
различен начин, като на А-простото ре
шение е с три щипки крокодилчета'
обърнати със захапваurата част HarOpe
Тези l(Деми са дублирани в паралел с
три буксн (означени Е, В, С), в конто
може да се включват по моurни тран-
зистори или пробни шнурчета за ди-
станционно изпробване (без разпоява-
не '_ на транзистора от монтажната
плочка).
Зумер към маниnупатора
f-.9J.'
ftDH Hqll(/ '"'11Xpf/
Фит. 3
високоrоворнтелят. Разположеннето на
елементите върху печатната платка и
опроводяването н са дадени на фиr. 3
(По .Rзdiо Теlеvlsiоп pratlque",
януарн 1972)
361
eцrcp
I mex ul(a
Фитри към ИИtкочеСТОТeII УСИJlватеJl
В. МИХАЙЛОВ
За висококачественото и вярно въз '3"характеристика за"'всеки О'С rореспоме
произвеждане на музикални пиеси в натите случаи поотделно.
домашни условия понастоящем се пре-. За компенснрането на някои недо-
поръчват модерни нискочестотни усил статъци (вибрацни) на дисковете на
вателни уредби с rолеми нзисквания rрамофонните шасита, които при въз
спр"мо мощност, динамика, нелинейни произвеждане се възпрнемат като брум
.f,
/JtZr
A'J
Zl/7/J'
,6'ДJU п}-0'2,,-
y
"'Й'I/
А}
11/7/f
I
..t'4 I
/J!7Ir,
I
I
I
I
I
... ..I
, I 1 '1,
11
11 f "
! ! I
: ; , .1 i i \, i!,!
I
: I i' 11', \? тт!
1I !I :1 1, ril r '1'
:I!.;
! ,J
К8
О
':'1
//J
/j
--2/l
2!
It'
.....
.r,' '-i
1/7 1/7
:? /0'
ФИТ.2,
105 f[1Iz]
1/7
изкривявания, честотна л(}нта и др.
Така например показателите на едии
типичен за европейския стандарт HiFi
усилвател ни срещат с величиннте:
15 W синусова мощност, честота лен-
та от 14 до 100 ооо Hz ( O,5 "dB),
нелинейни нзкривявания O,lufo. при
15 W, интермодулационни иэкривява-
ни" 0,5% при 15 W, динамика 80 dB
1f т. Н. За (птималното използуване на
такава уредба би трябвало да се раз
полаrа с внсококачествени звукови из-
точннци, запазени rрамофоинн ПllОЧИ
със запнси по съвременннте стандартн,
нискошумящи маrнитофонни леити и
пр. Тези условия не винаrи може да
се изпълнят поне що се касае до
rрамофонните плочи, маrнитофuнннте
ленm и шума, съпровождащ стерео-
радиоприемането. Това налаrа в усил
ватепя да се вrрадят определени фил
три, които да кориrират честотиата му
362
ФИТ.l
t,-/Z/JjI/&о//7К
....
&ои A't tj
'-7к Jf/l
-1
I
1
I
,ft#
'-1К
I?r
й'к
I
I
I
I
. I
I .
_.L ..
I
I
I
I I
I I
..]
I
1
I
I It1DK
I
I А'м
I ?1к
L . -
?lк
A's
21/l/f
се включва брумовият (Rurnble) филтър,
а за премахване на характерния шум,
и пукане при прослушване на стари
или нздраскани плочи се използува
шумовият филтър. Той премахва и
шума на сиrнал от стереотунер.
На фнr. 1 е дадена принципната
схема на шумов и брумов филтър.
Честотата на брумовия филтър е фик
сирана на 45 Hz, а иа шумовия се нз-
меня стъпаловндно на 7 kHz, 12 kHz
и 16 kHz. Затихването на стъпалото е
от порядъка на 13 d В/октава, което е
показано в rрафиките на фиr. 2. Дру-
rите технически данни за схемата на
фнr. 1- са:
усилване по напрежение """ 0,95
нелинейни изкривявания за 1 kHz
за иаз% == 2 V ...0,350/0
за Uuзх == 1 V . . 0,1%
входен импеданс 1,7 MQ и изходен
импеданс 450 Q.
За по прецизно прослушване иа за
писи в предусилвателните стъпала на
усилвателите се включват кръстосващи
се типове филтри, осиrуряващи избор
на честоти, при които започва спадане
на честотната характеристика с фикси
ран наклон от около 8 dB/OKTaвa.
На фиr. 3 е показана принцнпната
схема на такъв филтър, а на фиr. 4
получените честотни характеристики.
Схемата се състои от две RC rрупи,
свързани последователно с усилватеЛНQ
стъпало. Посредством ключовете КН и
КВ се набира нужната честотиа харак-
+/8;'
Фит.3
тсристнка. Крива 1 от фиr. 4 показва,
че спадане от 3 dB се по.1учава
при 40 Hz и за 11 kHz, за крива 2
при 80 Hz и 9 kHz, за крива 3 при
160 Hz и 4,5 kHz и за крива 4 при
270 Нт. и 3,2 kHz.
Важно условие за вярното възприе-
мане на музиката е и акустичната при-
rодност на помещението. Възможно е
да се получи така, че добра УСИllва
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
телна уредба, поставена в неудачно по
размери и мсбелировка помещение, да
даде звукова картина с потиснатн в
dB
/J
}
!IJ
1 ,),
!jr
..,ро r- 1
2jl
I!J
Фиr.4
Л}?ZI[ Aj-l.llf '4'B'" A'J-D;e..r -4]'"
1
*/lIJIJ/}
.... л} -)'21[
А}-22К
една нли друrа стспен средни чсстоти.
Ето защо в някои усилватели се пред
вижда повдиrане на средните честоти
Допъnиитеnии въвможиости
на апарата ..Диасинхрон"
в кн. 7 и 8 от 1972 (. на списание
"Радио телев,изия електро'ника" беше
описан апаратът за аВ10матична про
жекция ,на диапозитиви "Диасин
хрон". При продължителната експлоа-
тация на апарата се откриха интерес
ни възможности, IЮНТО значител.но
улесняват разраБО11Ката ,на дна докла
ди.
при избрана честота в интервала 2 3
kHz с около 6 dB. Този ефект изнася
на преден план вокалиста илн музи
калния инструмент, поради което се
нарича .присъствие" (РrеSt'псе). Ако
разrледаме принцнпната схема на ак-
тивния филтър. осъществяващ този
ефект (фиr. 5). ще виднм, че повднrа-
нето на средните честоти се осъще-
ствява посредством честотно зависима от-
рнцателна обратна връзка (мостов Т фил-
тър) от изхода към входа на транзнстора
Т 1 . Предвидена е възможност за кон-
трол на амплитудата чрез потенциоме-
търа Р. 50 Irg log.
Честотната характеристнка на стъ-
т-/6'1'
А} ,
ft!1l,r ,z.91[
,.рт
.;ulf
JlJA'oil
+ с.,
I.fu,u
фи,. 5
палото е представена на фиr. 6. Кри-
вите 1, 2 и 3 дават представа за че-
стотната му; &характернстика при мак-
I ХР. ПРОТОХРИСТОВ
Обикновено доклад.ите се разработ-
ват по следния начин. На едната пи-
ста на маrnит.ната лента се записва
звуковият съпровод. След внимателно
прослушване с помощта на хрономе-
тър се определят местата, където
трябва да се сменят диапозитивите.
Импулсите се на,насят по метода
"плeifбек" звуковият съпровод се
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
симално, средно и минимално положе-
ние на плъзrача на потенциометъра
Р1' Схемата дава:
усилване по напрежение 0,95
нелинейни изкривявания 0,10/0 за
U иЭХ == 250 mV
входен импеданс 12 kg и нзходен
нмпеданс 100 g
Описаните филтри са ценна придо-
бивка към всеки н.ч. усилвател. Брум-
шумовият и кръстосаният входен фил-
тър дават възможност да се диферен-
цират звуковите източннци, включени в
УСlIлвателя, което значително подобрява
условнята за слушане. Филтърът .при-
съствне" адаптира уредбата към окол-
ната среда, което води до по-качестве-
но възприемане.
Измерванията върху показаните схе-
ми са извършени в лабораторните иа
Philips, като са използувани транзи-
сторнте ВС148. Реализирането им мо-
dB
2О
15
I/J
5
О
J
10
1.1
'1
lfJS f//I1J
111
Фнr.6
же да стане с най различни друти NPN
силициеви транзжтори от типа на ВС108
иди c друrи ма. ОМОЩНW транзисторн.
,:r
възпроизвежда пCl едната писта, а
импулсите се записват' н. друrата.
Мястото на даден импуm се контро-
лира едновременно с хро.нометър "
посредством ЗВУКОВIIЯ съпровод.
При УС'l>вършенствуване на апара-
та "Диасннхрuн" rореспоменатата
процедура ЗJlачитмно се опростява.
Таймерът н тонrенераторът се свър-
863
ЗВIТ така, че контактът на релето,
което Т2Ймерът периодично задеЙ
ствува, замества ключа К, т. е. включ
ва захранващото напрежен,ие на тон.
rеиератора (В!fЖ кн. 7, стр. 214, фиr.
2), В зависимост от избраНlIта време-
#UШЬ't'i'офо#
.$'eU.Y'L"b'..fO'QI77.fA
#v,.rрофt7Н
константа на таЙмера маrнитната
леIJТа се маркира с импулси, като
паузите между ;ша ИМПУЛС:il варират
от 5 до 90 s . На фиrурата е показана
б,lОк-схемата на апарата ..Диасин
хрон" при маркиране на лентата и
при запис иа доклад. От основно зна
t ение са импулсите, с които маrнит-
Н8Т2 лента предварително е маркира-
на. Те се усидваl и задеЙствуват мо-
ностабилшш мултивибратор.
За направата на тази тонколона
'Нlюбходим само един ВНСOlюrоворител
тин ВЕ-154. Последователно на ви
сокоrоворителя са свързани в пара
лелен треП1ЯЩ кръr капаuитет и ин-
дуктивност С резонансна чеСТОТа око-
ло ЗООО Hz, ТъЙ като реактивното cъ
противление на трептящия кръr е
MHoro rолямо за резонансната му
чееТОТ1I, подаваното от усилвателя на-
прежение пада почти изuяло върху
Hero. Сиrналите с 1 ази честота и в
близкаТII неЙна околност се възпро-
извеждат от високоrоворителя MHoro
слабо 17 dB. спрямо 25 и 20 ООО
Hz, обаче ниските честоти (25 100
Hz) и високите 'ч{'('тоти (15 ooo
20 ООО Н z) МIlНaBIIT п_раКПlчески. _без-
преflя';ствено през боби ната и кон-
дензаторите. ПРII 10ЗИ режим на ра-
б<на сиrнаЛ'Iпе от звуковия честотен
O XBaT се възпроизвеждат с Ниво,
меНIIЩО се по наЙ-долната крива от
rрафиката. Чрез паралелно включване
на реrулируемо активио съпротивле-
ние към кориrнращата LC rрупа се
постиrа П.чавно изменеиие на честот-
ната характеристика на' възпроизвеж-
дането, като с ыамаляване на съпро-
364
Един от контакт,ите на релето за-
тваРIl вериrата на скалната лампа,
КОIIТО светва при задеЙствува не Ш!
МУЛПlВi!братора на всеки импулс
съответствува светлинен снrнал. Тъй
като оБЯСНСНИlIта към даден диапо-
I. - I
1 I
r Л-Ь'..1t?mmt?# /
i'C'/lejlt?l77ojl I
I
I
I
l'Шt'%I77V&># I
,?IСЩО'UI77С'А I
I I
L ..J
be%l77jlQlfe#
l/ошlJlfшr
#oltocmQOb'Ae#
АI77Ь'Шф>Оl77qu
t'O'eI77AVIfM
CV.?#tМ
зитив започват малко след като той
се ПОIl8:1 иа екрана, записът на текста
ТРllбва да започне след светлинния
сиrнал. Записът на тек,ста став" с
Микрофо'!l, като се използува друrаlа
писта. Така за подrотовка на един
диа-доклад с времетраене ЗО rniп са
необходими само 60 miп по ЗО
mil1, съответно за автоматично мар-
киране на лентата и за запис на
текста. При използува,не иа четирн
пистов стерео.маrннтофон маркиране
то и записът на текста става eДHOBpe
менно, което съкращава работното
време на ЗО ми.нути. Светл-инният
сиrнал се дава отново от скалната
лампа, свързана в случая с таЙмера.
ТъЙ като ИМПУЛСlIте се записват по
команда от таЙмера, времето за про
жекция на всички диапозитиви е eд
накво. Задържането на даден диа-
поз,итив за по-дълrо време е възмож-
но, като се ИЗТРИIIТ следващите им
нулси_ По този начин времето за про-
жеКUИII се удължава два, три и по-
вече пъти.
На снимката е показан апара-rът
"Диасинхрон". Командните Функuии
с,е осъществяват от блок с че
тири БУТОF.а 11 копче за избор на
времеКОНСl антата. KoraTo апаратът
работи в положение ..ЗАПИС", Mar-
нитната лента се маркира ръчно по
средством бутоиа на Щlстанu"ш.ното
управление на ..Аспектомат J 24", В
положение "ЗАПИС"+..ЧАС" таЙме
рът автоматично маркира лентата. В
положение ..ДИА" апаратът е вклю-
чен за изнасяне на доклад. При това
всички функuии ,р] дистанuионното
управление, от които особено важна
е автоматичната фокусировка, са на-
пълно запазени. Светлинната сиrна-
лизаuия позволява изнасянето на
доклади и с обикновени диапрожек
тори. В този случаЙ д:иапозитивите
се сменят ръчно след светване на
скалната лампа.
Ij t::=:=Z q.
ТОИКОl10ИИ С Пl18виа честотиа корекция
С)
O ' j,;;, , : , ПJ О ]
'. " CJJ. 1
/4<Ц /-,,7 J [... Iл7
u'81
ш'
10'1 Т
15/ I
14: ;
1? .....! ,
1Vr..J -
tf, .
Ef ".
J J
L 1
о)
bJI
;.Jli1
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
1ивлението вдлъбнатината на крива1<1
от rР<Jфиката се затъпява, т. е. OT
слабва деЙ,ствието на rрупаТё LG. По
този начин и чрез потенциометъра
слушателю може да наrласи възпро-
извеждането по своЙ вкус. Трептящн
ят кръr е с лош качествен фактор,
коЙто прави характернстиката по-ме
ка. Индуктивността на бобината е
1 I11Н, капаuитетът на кондензатори
те 2,5JlF. Използувани са два елек
трол'итн.и кондензатора от по 5 J1F,
свързани последователно н противо-
положно за пр "ване на поляри-
тета.
3а ОС lrуряване на добро възпроиз
ве}lщане на IIIIСlште честоти високоrо
ворителят се монтира в дървена ку-
тия с вътрешни размери 140Х 140 х:
300 тт. Дебелината на дъските е
15 тт. Размерите на отдеЛНИ1е еле
I1Iеllт.1I на кутията, както и цялата
кут.ия, са показани на чертежа, Тя
трябва да бъде добре УПЛЪТJlена. 3а
целта ръбовете се намазват отвътре
с асфаЛ1 IШИ с друr пластичеи мате-
риал. Капакът (за.'шата стена) се
облепва на мястото на затварянето с
тънък слоЙ дунапрен, за да се полу-
чи побро уплътнеНllе при затяrане с
винтовете. 3адната стена На кутия-
та се оБЛfпва отвътре със слой от
стъклена вата или дунапрен, така
че да заеме половината от обема.
Бобината се навива върху пластма.
сова или дървена мака ра с диаметър
35 111т и дълж,ина 45 rnrn . Правят се
200 наВИВКII от ПЕЛ 1,5. MHoro удоб-
ни Са фаБРИЧНllТе макар:и, конте се
продават в маrазин "Млад техник",
ПроводнИ!{ът се Jlавива върху тях,
докато макарата се изпълни изuяло.
ПОТСllUlIOме1ЪРЪТ .се МОН1ира на зад-
Н2.та стена на кутията, като плътно
се Jlашша направо в дървото.
к. Потров
ПОЛУЛjюводниците навлязоха Ma
BO в такива областн на слаботоко
.:,на и Gилнотоковата електроника,
,тно на времето бяха запазени IIЗ-
. :1I0чително за радиолампата. При по-
'ърхностно разrлеждане на въпроса
',;И моrло да се дойде до заключение-
1'0, че радиолампите скоро ще бъдат
'lап'ыlНО изместени от полупроводни
uите. По-долу ще бъде изяснено, че
развитието на нещата не води до та-
къв резултат.
Почти четири десетилетия радио-
лампата беше най-важният активен
елемент в усилватеЛlIите он осuилатор
ните стъпала. В началото на шестде-
сетте rодини на нашия век полупро
водниuите ПОЧ1И напълно изместиха
лампите от тази класическа област.
Това се с.1УЧII обаче само в широкото
сред'но поле lIа битова та електроника.
[раничните области, например често
ти над 1GHz и високите мощностн са,
както преди, запа;\ени от лампите. Tex
ните rолеми механични размери в
случая също са полезни, 1ЪЙ като
позволяват по.леко отвеждане на за,
rубната мощност. При е;щаква че-
стота и ел.'наква ширина на лентата
с лампата може да се постиrне 3000
пъти повече мощност, отколкото с
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ елементи. KoraTo и
едните, 11 друrите се ползуват О'П1,И-
мално на последната възможна rpa-
ниuа на натоварването. Подобно OT
'1IOшение намираме съшо и при полу
чаваните rранични честоти от полу
проводници. При I W по'стоянна мощ
ност rраничпата линия между двете
системи лежи към 30GHz, което оз
начава, че в чеСТОТИ1е над тази rpa
ница лампите ще владеят положение-
то н за в бъдеще. 3а примrр Да по-
с(')чим предавателните лампи за ра-
дарните апаратури, лампите за рабо-
та в ИМnyJlсен режнм и пр.
3acera лаМШJТа J"ie може да бъде
изместена от ПОЛУПРОВОДНИЦИ1е в об
ластта на електроннооптичните преоб
разовате.тl!. При все че тук се очерта-
ва развитие, което би моrло в бъпеще
да доведе до едно изменение, мъчно
ба моrло да се достиrне качеството
lIа лампата по отношение на обхват
на КШlТраС1а н яркост. Същото се Ka
сае а за лампите за предаване на
изображеиие, които ще бъдат необхо-
ДИМИ в бъдеще в по-rолемн количе
ства, във връзка с внедряване на
видеомаrнетофоннте. Тук се употре-
бяват rлавно лампи, като ВИДИКОН, CY
перорт,икон, плумбнкон, телекон и
проксикон, които ще се употребяват
и в б.'IИЗКОТО бъдеще. Усилвателните
лампи ще се увеличават в по-rоляма
С1епеи в rражданската н военната об
ласт. Апаратите за нощно виждане,
при които фОТOIишят умнож,ител има
rоляМа роля, са ярък пример за TO
ва. Лампите с пишещ електронен лъч
(осuилоrрафни лампи) поставят висо
кн изисквания по отношение бързина
та на записа и отклонениетО'. Тук
също не може па се предвижда едно
нахлуване иа полупроводниuите, пора
ди което усилено се работи за усъ-
вършеНСТIJува .ето им. Също така уси
лено се работи и за развоя на тези
лампи, при които може па с!;: записgа
директно върху пре:юrнаваща пред
тях хартия. В индикаТОРШl1е лампи
също се забе.1язва раздвояване. Дo
като малките индикатори днес рабо
тят със светещи ДИQД:И или течни
кристали, при rолемите индикатори
лампите запазват положението си.
Непрекъсиатото развитие на полу-
проводниковата индустрия не трябва
да ни кара да мислим, че не с,, рабо-
ти върху подобряването на лампите.
В MHoro СЛУ'IШ! тези ПО;J:обрения дo
прннесоха за създаване на нови Tex
РадnОТ8,Д,ввизияелектронuка, кн. 12 1972
Има пи бъдеще Рддиопампата
нолоrии, чието О'съществяване се pea
лнзира в последните rодини. Така
оказа се, че особено при лампи за
микровълни. следва па се поставят
миоrо висока изисквания относно Ba
куума в тях. Постави се изискване Ha
Ляrането на остатъ'IНИЯ rаз да бъде
сведено по 1O 8 тор, тъй като само
TO'I'aBa може със сиrУрност да се
предотврати появата на йонни про-
uеси. Такъв ш!сок вакуум постиr!oilТ
специални високовакуумни помl'lи С
ЙОI!llOrетерНI1 или турбомолекуюlИ
поыпи. Постиrнзти са успеXf1 и в раз-
ВПТl1е10 на катодите, Съкратепо беШQ
времето за проrряване на катода,
което е важно в схеми, КЪ.'1ето се
работи съвместпо с полупроводпиuи
(;JanpHMep кинескопи). Тук топл,инни-
ят капаиитет на катода се ПGДДЪРЖЖ
по възможност малък, а топлинното
предаване между наrревател и ИЗ.'IТ.Ч
ваЩ<J повърхност е по-rолямо. С по-
добни мероприятпя се стиrна до въз.
МОЖНОСlта времето за затопляне при
инппректпо наrряванп катоди да Сl'
сведе до една секунда.
В З3КЛIOЧе!lIIе следва да се .каже,
че не бива да се поставя въпрос за
отмпраие 11;] лампата. В същност
очертава се ясно оrраннчение Н;] об-
ластите на приложение; от една стра,
Ha полупроводпиuи за битовата елек-
трОНИКа. и от дpyra лампи за l'lpO
мишлената ВИСОКОЧGСl'отна и СИJ:!&В2I
електроника. И в следващите Дece
тилетия лампите ще стоят наред t!
полупроводниuите и ще поставя'т Юil
конструкторите l<!нтересни технически
, проблеми_
С. Б.
(По "Научни известия AEf
Телефункен. бр. 44J!J72 r.)
'365
€Т
СИ8МU
ТепевиаИОllен ПJ)иеI1НИК "Темп 209"
НОВИЯТ съветски телевизионеи прн
емник . Темп 209" е по нататъшно
усъвършенствуване на известните MO
дели ..Темп". Новият телевизионен при
емник е 11 клас, предназначен за ра-
бота на всички стандартни честоти,
определенн за телеВИЗНlI по OIRT. Ос-
вен това . Темп 209" има НЗХОд за за
писване на звуковня съпровод с маrни
тофон, а също така позволява да се
прослушва звуковият съпровод със
слушЗJIКИ. Има днстанционно управле-
ние за яркостта и контраста на изо
бражението и за силата на звука. С
IIpHcTaBKaTa CK-Д 1 (селектор на
каНЗJlите за децнметровия обхват) може
да се приема н иа децнметрови вълни.
Телевизионният приемннк има 12 лам-
пи, 3 транзистора, 11 полупроводин-
ковн диода, 1 селенов токоизправител,
4 rазоразрядни прнбора и киноскоп .с
правоъrълен екран с размерн по диаrо-
нала 61 СID. Захранва се от мрежата. и
консумира 180.jVA. тежи 43I.kg.JПРо-
t
е ' J;trft17C.т&l1'l K/JtilJJd /'!
t'Ь?Аllry"IIЩ /ltJv/'tl!1l,d
/OНPt/lN/J/!l/l i'IIfJl/J n
11 fC! Ь C::J
Y?I7 '!
ANIJ7t'!{!/r' /lDff
f:JIJ NlfI !f
A;
JW.i'
16 N!J Н,
p/'I!!;QflМl!q
. jg 4r1ll .2
366
извежда се в разлнчни варнантн по OT
ношепне на оформленнето.
В телевнзионння приемник е пред
видена автоматнчна синхронизацня за
редовата и кадровата развнвка и нма
шумозащитен селектор. Кннескопът е
защитен от преrаряне на лумннофора
прн нзключване на телевизионния при
емник илн при неизправност в развнв
ките. Звуковнят съпровод се чува само
след пълното заrряване на лампите.
:: Принципиата схема на телевизион
иня приемник е показана на фиr. 1 н
фиr.2. СиrнЗJlЪТ от антената постъпва на
превключвателя на телевизнонните KaHa
ли ПТК-llД. В блока на ПТК сиrналът
се уснлва и се преобразува в междинна
честота. Хетеродинът се донастройва с
варикап. Усилвателят. на високата че
CTOTa e изпълиен с лампата 6Н23П. а
хетеродинът с лампата 6ФIП. Пър
вото стъпало иа усилва теля на междин-
на честота е изпълнено . ,пентода "БК13П.
ВrОРОТОIСТЪПало УМЧ _ е,l,изпълнеНОjС
AItf7.l!!i'IIII (,!K
r,
I
I
I
@
.
,
i
I
транзистоРlrТ 313А, а в третото CTЪ
пало работи лаlfl]ата 6Ж5П.
Особеност:на.усилвате.llЯ за междин-
пата честота на)иsображението е pery
1Нровката нЗ:стръмността на кривата на
честотната apaKTepHCTHKa посредством
изменение на постоянното напрежение
на днода 2 Д4' включен в ,кръrа 2 L 1з ,
2-С 48 през кондензатора 2 C47' Напреже
нието на Днода се нзменя с копчетО
н.! поrеНЦИО 1етъра2 2 R491 .Детайл-
НОСТ". TaKalial [реrулировка J позволява
.и.t?Jf Н#4' "!HlJJdpl1 , /?,
?,71f
УI
Z?
::r f/? 1111'
/(N ьфfl1
ь
i
11# I
. , .
.бfН 1
'%
J,JK
INZJ
.2.1л
Фи. I
,81PiJ
(K;J.'
1.
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
да се кориrират честотните и фазовите
изкривявания на целия телевизионен
тракт и да се получи подобрена детайл-
ност на изображението.
Детекторът на сиrналите за изобра-
женнето, на който постъпва сиrналът
от последння кръr на усилва теля на
МЧ, е изпълнен с диод 2 Д5. За уве-
личаване на коефициента иа предава-
ието на детектора е употребена Сllожна
корекция на честотната характеристика.
Детектнраният видеосиrнал постъпва
иа едностъпалния видеоусилвател, из
пълнен с мощиия пентод 6Р4П (Л 4 ).
От товара на тази лампа (резисторът
2-R 69 ) сиrналът през вериrата за
оrраничаваие на тока на lIъча (2-Дв,
2-Л 7 , 2-R 6 -,) се подава на катодз
иа кинескопа. Освен това видеосиrналъ т
постъпва в схемата за ДРУ, изпълнена
с втората част на лампата Л 4 , атака
също през резистора 2 Rr9 в реше
тъчната вериrа на селектора.
Преднапрежението на решетката на
видеоусилвателя зависи от положеннето
на копчето за реrулиране на контраста,
което ПОЗ80лява да се получи rолям
УСtlJlен сиrиал при п малък входящ
такъв. Такава реrулировка се извършва
блаrодарение на резисторите 2 R 57
fI 2 R-60. На анода на лампата за
АРУ през кондеизатора 4 C17 се по
дават положителни импулси на обрат
иия ход, а на управляващата решетка
на същата лампа постъпват импулси от
видеоусилвателя. Лампата за АРУ t' по-
ставена в такъв режим, че се отпушва
само тотава, котато иа нея едновре-
менно бъдат подадени импулси на об-
ратния ход и синхроимпулси. Средното
значение на анодния ток на тази лампа
ще бъде пропорционално на амплнтудата
на видеосиrнала на решетката на лам-
пата. При увеличение на сиrнала иа
анода на видеоусилвателя нараства T
кът през лампата на АРУ, а следова-
телно нараства и отрицателното на-
прежение на анода за сметка на за-
ряда на кондеиззтора 2 - С';9, което се
използува като реrулиращо. Това на-
прежеиие се подава на управляващата
решетка на лампите Л 1 н Л ll . Праrът
иа задействуване на АРУ се определя
от действието на диода 2- Д l' който
е оmушен н шунтира АРУ AOToraBa,
докато напрежението на АРУ не ком-
пенсира положителното напрежение на
анода на диода.
СиrнаJJЪТ на втората междинна че-
стота иа звука 6,5 MHz, получеи на
товара на видеодетектора, се усилва от
вндеоусилвателя и от кръrа 2 L20'
2-С 69 се подава към усилвателя за
втората междинна честота на звуковия
съпровод през кондензатора 2 C9'
Кръrът 2-L20' 2'('89 препятствува
попадането на честотата 6,5 MHz на
катода на кинескопа, което спомаrа за
намаляване на смущенията на изобра-
жението от звуковия съпровод. Дву-
стъпалният усилвател на втората меж-
дннна честота на звуковия съпровод е
изпыlенH със силициевите транзисторн
ПП. и ПП,. За товар на усил-
вателя на първото стъпало служи ре-
знсторът 2 R18' второто стъпало е на.
товарено с кръrа иа дробния детектор.
Детекторният сиrнал на звуковия r"-Точка на съеднненнето на диодите
Пр080Д се отделя на резисторите 2 R25 2-Л 9 и 2'Л 10 управляващото на-
и 2 R26 и след това се подава на преженне на изхода на дискримина-
ВХода на предварителння ннскочестотен тора е равно на нула. При появяване
усилвател, изпълнен с транзистор ПП 8 . на напрежение се нарушава симетрията
Нисковолтовото захранване на този на схемата и се появява управляващото
траизистор е от напреженнето, отде- напрежение. Това напрежение въздей-
лящо се на резисторите 2 R 8 н ствува на синусrенератора (триод Лв)
2 RB6' ВКlIючени в катодната вериrа и изменя HeroBaTa честота дотоrава,
на лампата Л 2 на крайния ннскочесто- докато началото на импулсите на об-
тен усилвател. ратния ход съответствува на нулево на-
Целият усилвател е обхванат от дъл- прежение в общата точка на диодите
бока ОТРИllателна честотно зависима на дискриминатора. Така става автопод-
обратна връзка, образувана от елемен- стройката по фаза. При честотна раз-
тите 2 C28' 2-R 9s , 2-R 92 , 2-R RI И 2-С. 9 . стройка разликата на фазите между
ОТ анодния товар на видеоусил СlIнхроимпулсите и импулсите на об-
вателя вндеосиrн. ЪТ през резистора ратния ход на редовата развивка ие е
2 R!9 и блок П S9 1 постъпва на упра- постоянна и се мени с честотата. Бла-
вляващата решетка на лампата Л 5 rодарение на това cTaB,l и подстрой-
на селектора. Режимът на тази лампа е ката по честота. Изходящото стъпало на
избран по-такъв начин, че на иейния редовата развивка е запълнено с лампата
аноден товар се отделят само син. Лв. За демпферен диод служи Ле, а
хронмпулснте на редовзта и кздровата високоволтов,lЯТ нзправител е изпълнен
развивка с амплитуда около 20 V. Тези с лампата Л 10 .
ИМПУllСИ през КОНДfнзатора 2 С 74 се ОТКJlOняващнте бобини за ХОРИЗОtl-
подават към усилвателя на редовите талната развивка са .ключени симет-
синхроимпулси (триодната част на лам- рично спрямо точката 5 на автотраис-
пата Л,.), а през интеrриращата Bepflra форматора, което намалява злъчваието
2 R76' з-с 10 , 3 Co И 3-R 11 към усилва на смущения с честотата на rCHepa-
теllЯ на кадровите импулси (триодът тора за редова развивка. Размерът на
на лампата Л 7 ). Усилените кадрови изображението в ХGризонтално напра-
импулси постъпват на управлява- вленне и високото напрежение са ета-
щата решетка на тиратрона ТХ4Б-Т, билизирани с помощта на обратната
който работн в режнм на релаксацио- връзка, която се обраЗУВ:l от резисто-
нен reHepaTop на кадрова честота. рнте 4 Rl' 4-k'1' кондензатора 4-С з и
Към схемата за автоматичната дона- варнстора 4- R 8'
стройка на честотата и фазата (АДЧ и Задаващият reHepaTop на кадровата
Ф) се подават две иапрежеШIЯ: редови развивка е изпълнен по схема на ре-
сннхронмпулсн н дефазирани импулсн лаксационен reHepaTo стиратрон
на обратния ход на редовата развивка. ТХ4Б-Т, синхронизацията се осъще-
ПРИ лнпса на напрежение в общата ствява чрез втората решетка на тира-
Таблица 1
Данни за намотките на бобиинте на трептящнте кръrове
Обозначениеl Брой на I Марка на I
проводник , Тип на намотките
по схемата навнвките I диаметър
2-L 1 I 77 ПЭВ 1 О,15 1
2-L!! 51 ПЭВ-I-0,J5
2 L9 2Х9 ПЭВ-I-О,15
ПЭЛШО 0,15
2-L. 9 ПЭЛ-О,15
2Х20 n ЭВ-О,15
2-L G Бобините са печатни на
2-L 7 плаТI<И П-l 2008075
2- l 8 - .
2.L 9
2 Llo
2 L'1
2-Ls" . .
2 L19
2 L14 . .
2 L]5
2-L 18 143 ПЭЛ-О,12
2-L 20 36 ПЭВ-О,31
867
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
2
.....!:f:.L..
кн
п l
/(
.
i
r .....!
о
"
368
..... :1
1)
1'f11i!НIIIW@1f . НП+ Ш 2 п-//(РIfI7lQl(/1ll'# [/ .
1 2 Iftф'tff(Z/ бft!-N l- lJiG, 4:-.3;.II .ftИОКН.r l.r Mf l.f1
i Y I7'rl1l r-::'i-:&2JlIЬ'Q,fРН;..: l lr z N}, r :!f{h.--- h-... lIj1I11/ИW 1 1f.iN! Т\J
: 11'L;' .* 6'[ 17 r,...... т .,. 'у'1 r ".....['h.. IL...J NZJ t' \ ,l/iJf j1 4
if1 ':: z... l ' ''''.r! Il.лr .ffl l н;, .:;t,.fl Н.... Яп ' I N?.1J 'т1
; r{ :=4'i611* 47K : п! I l_/?!J л ;f4-_5!! * l i: f 4' 11 IN
. I l' н;, r .....;' ,Т"", . J p 1 ] j,.I I 11f 'ПЛ Т7 l/! ;::;1
f i ' !f d'],1 it": I N t;;'" IR!' ! ш У"", J. ,'" L -
f/ 2 4,. 2-hJ ,l., ..+'4 f17Y :Нк j; !JI-- А2 "1
....=.... If!f 11 +". 4'.! jf./7,r. .1f6)l J !1f 1 :. '16/1 6'п#!! I
' ! <;';lI.T IJ.I, ct r I 1"'- 1 НК _Ч?У"'; /:JI/l<JpCJ[rАЛ L п '
L 'tJ: п ff t'ШРМ71Ф1k..i ' :II J%rl I бк .f f [ lI?.I! =iJ, и.!? .f L{, "\
..." w . jW L .4___..J.ll/ jl 1/$ ItJ/l;J A';j\5./
4 .f _ L_ Л..fJ-f !.I.l. --:;! П 1J1,( i'\
l-. l' .. T;;ll'N 7!lB 1/$ .!i!. т' \ V
,17Yf .....и_= jl-RLf r - 171.,('
I бк ft \tiIII!. I Ш/ i ., 17! Jl( \ :J
L -!.1Л -:"_/ 1 1(, I !I? ЫН Нl?} l-Л"t l!rz/!.l-Ilf lf7'1'-.!!'iJ @- -1 , А ,
КН п I W (И 1,1t!", lf Нк fJIТ)i .рп т'" ., I
2-е, j -L ,,.14i' . IW II Ю. ,1 Z .J
21:) = . N?i.! 11 Н. .. l- ! .. 1-4" ... i
'а' I f' N';" Щ7 . /;47 17K J4Jк -1.. z.л,4 1 ; Ь'Й;:: т J tfl( Nid.= I !
n \ 1# YJ Шfl [ .ц'??J'5 'ЛI!! : р:М} 14#", IIJ. fa' H /-С71' Jl " tl/1 , l '
lf 01' А 2-%2 ., 4 47t! кн ... 7 'IJ "IЙ' 1,1'0;: {:d"'" .I y I
l 1 'l.I::iA .. JfiJK 2-1&-.. ..1'.1(.:>, -11Л;::. ',' / ' J! I : 1' r7" "1 ' .! ,
l- t:).jr.::{ ".ffН?..., ь!к:: : l' I C/ PI Ь'1/4!! I .l .Y l-JW i f '
-: IJ[l r. A el+ !.! NBJ KP.f.?l,p. 4jP/I 1& I r} J li Л _ N .?7 J.J/r 4 J I
l-Cfl l !=. J!'-&! ,7.f1 J.J/j I .J,Jn ' fi,'" iH f 1.hM I ;; ....' .ft!n - - 1
l.!п 4Jк L __ Njf Njp 1;4 1#[ 1-А}: . l. r
1{/ lп .4Jq Д .: Ilк lл.s.щК/ K I
,Р" . r l , 7j 1 . 44 f.l 4}' IJ JJ 4l 1! .... 1 Н?,! 4 б<wi/{' ... 1 1
3 l-t: :!.. 'Л' Пq, ' t:. . { l-----{"1 J( лt!/r :..!t'яr !Ii n: 111 М!
П 'j Йк t/! ,1 1. l ' ЯIJ Ji'fll 1/?}; ЯР :;: I
фft Z/l 7' )''''':;011717/11..0 .УР , 1ft Мп /( J%lк
:::;! ......!х _""ф.__n#%t. Z.l,7C; 1-.&1f /(O/f/1l)JI1{'17l i
!ll V 1# Ш? KlJ lII77. Z /:Ь, /: >. L - hл:, 14, 77, fJ L 1
'{ -1.r;; o.f.. :y --rl
'1D..r'$1A'
, "'{ j:./ .f.Лj -,:., Ао
& I .f:С if J У4К-1'
:I=.f-.!2' 17 -1$/1 l'
Ёi'п 1 /lIн I I l l:! 11
1 . l'
.f Н r L н ' h 14'
" Л'" _,:",( - ':Нт
:4/118 n /1" ;rwr$f 1_
,5-/?f П ....f-?' f./?J.J ' JfIJ!Ш1
I J.Jк 11 И!..@JJ'lv'",!Щl l f :дi)-.м/КР
!4.1IM п r .f./?fl fft
.. 1f .J .l6ia -\f.W
L h---- п.... W I
. Jfl.1 Ш
1;Jк{J{'fl1 :f 'т of_
') JJiJк ' , .f"1I, J-Df/f
Н/. /IK тк
_ нк i
Iff
'IJ'II ,р
J-i/ft ' - l
JfIf .
J-t:' I f'1 l
1-&z J-,fy4 li:: H?f7i 'y , 1 1 1 1.
1)i' 1f jWШIb1// 114':{
,. -17 'lt.JY J I .ILL-.t
8f/ll7lIl/l'11-1I'/I jК1Jfffj/офffl I : =}iff- - -I
V/l/(IJ,f/{11 AIII/I't//I/l('17l rf' ta11/ ; ,
. <"$:" y! 1 411JУ J!I/ i"\
( 11 - .1;4., l' \"';)
.1 I /&:.'fI'.'-1' !:/4!f ,1:J
J-I: l J Ij), "}ti;4: V
1.1#/1 VIl 1'Й..l1 f!llJл 1 J
. .. (;;"I!
_ _ _ . . _ _ .J
,t1lJY I
":";
-ШJl л
\,;:)
'1lf/l J
Р
.ШJl
::J
I
r: rШУ /'>\
r -\ ;:;
I
J
I J I tJ{'-fШИ
W F"l 1
I f. I
I I i'f, Н} I
! -, r" <>:;.
i Ii! -L, 1
' Q : I
f.,j I I
L J>----
1 11 'f." "';.
::J U&
н?, r Wf
.11t! }.-
. tj>.
""'z
t#f Шl
t:::
.. .. щ \ f " ff/НЛ
IШ/L' ./1 f.4lPП J;fK J4V
I l 4:!!..1У 4 lJJf t f r:.
4-/1" -lAJY _ 4-11?! -"J/I Л f-:4 1l1t' r :ff,
! I'1f 7#yl )С-7 1п ffK w ......ь 1 : ..JQ i:R. (' I
r ! -JJ"!" 'т' L;==;J r 4-/.! _ ''Ih о. "'41 (f", 1 l?v' 1
'-] 4:t I ,Д) . r-r - 4-fjj;. - 4-!КдР1L.. _
Н L :f 4-t.J 11.4" L...._ - -::::i I 1.. l..I4
1 Tt%--.9' /;j= 4;!." ..LH 1 ?14JI 8! N?f77/K r
,'1'116' i?V 11 ...шr... тйп If J 'I,t!n f-L( 1 '91 9J,04 о! уl
, ..4-[; !1 I #'.....':1-' 1-, J ,'1 ,.
I Yq.fI; "41# 4-ч ! '...i.I, --;:; 4:Li j'/?6---tfкl ,1JiI
li: ff'tR.f __у( ': = l _ 1! 4 _ _ _...J, ;(QКfPIf6{'/1I J'/(JfIJP/lIllI1At'1 plJНfI !
"JftJj(" ЙJ/f JJ .I?y fl'f f'F,WV1f /fPD!INIf"IIII/j,.p1llll _ ..........!
.. . "" 6 .lfI rP,4. рlШft;
v:::::.; ..
.В. :l
@J
е
rtJ
rh
7
(f;J
\j!!:-.J
@
@
i1vl
@
I!
@
б]
g'(])
ф
ао
369
трона. Трионообразното напрежение
след линеар 1зацият се подава към уп-
равляващата решетка на лампата на
изходното СТЪПЗllО на кадровата раз-
вивка (пентодът Л?). Варисторът 3 R ?
стабилизира размера на изображението
във вертика.1НО направление при нз-
менение на захранващото напрежение
на мрежата. Задаващият reHepaTop се
захранва от повишеното напрежение.
СтаБИllизирането на размера f ъв Bel'-
тикално напраВlIение, който се нзменя
IIрИ наrряването на кадровите бобнни,
се осъществява с помощта на термосъ-
противлението 5-Р3, включено по-
следочателно с кадровите бобини. [a
сенето на обратния ход на кадровата
развивка се осъществява с отриuател-
ните импулси, които се отделят от из-
вода 5 на допълнителна намотка на
изходния кадров трансформатор 3-ТР1'
Отрицателните нмпулси за raceHe на
обратния ход на реДОllата развивка се
получават от изходиня трансформатор
на редовете 4-Тр, (извод 1 на до-
пълнителната намотка) и се подават на
модулиращия електрод на кин скопа.
При нзлизането от строя на редовата
илн кадрова развивка нзчезва и напреже-
иието на модулиращия електрод, което
rаси лъча иа кинескопа. За предпазване
от преrаряне на лумниофора на ки ескопа
пр изключване на телевизора служи
вериrата 2 64, 6 Cвa' Кондеизато-
рът 6-С ва след изключване поддържа
Интересни тепевиаиоиии nОВDеllИ
(случаи о'т практ.иката)
"Вuхреn". Нормален звуков съпро-
вод, eKpaH'DT на кииеСкопа свети. При
въртене иа потенциометъра за фина
настройка на честотата на хетеродииа
се нарушава общата синхронизация.
При доближаване на кабела на анте-
ната до входните букси на приемника
се получава изображение с устойчнва
сннхронизацня и силен пrум. Тези
признаци са типични за телевизнонен
приемник, на който не работи rрупа-
та за автоматично реrулнра,не на усил-
ването (AP ), затова цялото внима-
ние беше насочено към тази rрупа
(фиr. 1). Най-иапред беше нзмерено
напрежението на анода на лампата
за ДРУ (Л 2016, трнодиата част на
РС L84). Измерителният прибор OT
чете известно отрицателно напреже-
370
положително напрежение на резнстора
2 R82' което запушва кинескопа в
продължение на 30 60 '.
В телевизионния приемник. Темп
209" са взети всички мерки за orpa-
ничаване тока на лъча до 200 250 р.А.
За тази цел служи вериrата, състояща
се от диодите 2 Дв, 2-Д?, кондеи-
затора 2 C8? Jo! резистора 2-R 81 .
liаприятният брум, който се ПОЯВЯВа
в момента на ВlUIючване на телевизора,
е отстранен от задържането на рабо-
тата на приемиия тракт за време, в
течение на което се заrряват лампите
за редовата развнвка. Системата за за-
дръжка работи по следния начии. През
резистора 3 - Р? на диода 2- Д1 по-
стъпва запушващо напрежеиие на уп-
равляващата решетка на лампата Лв'
То се появява едновремеино със заrря-
ването на лампите на приемния тракт
и rи запушва. В зависимост от посте-
пеннОто заrряване на изходиите лампи
за редовата развивка повишаващио на-
прежени се увеличава, като се стреми
към номиналното си значеиие, а на-
прежение на делителя 2 - R8' 2 - R9
се стреми към напрежението на запал-
ване на стабилитрона Л 14 . Стабилитро-
нът за по-ниското напрежение образува
вериrа за тока от източника на пови-
шаващото напрежение през диода 2-'11'
Този ток отпушва диода, давайки Иа-
късо запушва що напрежение.
Телевизионният при мник се захран-
инж. М. СЕРАФИМОВ
ва от вrрадения изправител по обик-
новеиа схема и няма особености.
Данните за намотките иа бобините
са дадени в таблица 1.
Пояснения към фиr. 2
1. Орrаните за управление се обез-
печават: основните със знака., спо-
маrател ите със знака .
2. rолемите цифри и квадраПlТе оз-
Бачав ,т номера на блока на схемата.
3. Цифрите и буквите в кръrчетата
показват номера на блока и точката, в
който се свързват проводниците.
4. Участъците на принципната схема,
оrраничени със знака . . ., влн-
зат в печатните платки; с квадрати са
обозначени изходящите контакти на
печатнате платки.
5. Печатните БЛОКDв-е са обозначени
c . . .
6. Резисторите в кондензаторите,
отбелязани със зиака*, може да бъдат
заменени при "астройката на телеви-
зионния приемиик.
7. Стойностите на съпротивленията
са посочени в омове и килоомове освен I
случаите, специално посочени.
8. Стойностите на кондензаторите са
показани в pF, nF и ",Р.
9. В изнесените кръrов' са дадени
номерата на осцнлоrрамите в точките
на схемата.
10. В схемата са указани средните
величии. на напреженията във олтове
за ориентиране при ремонта на теле-
Вl1ЗИОННИЯ приемник.
ние, което беше по-ниско от необхо ......късото съединение. И наистииа в об-
димото (около 8 У). Понеже съм- щата точка на реs'Историте R2'O и
нението падна върху К'ЬСО съеди R t08 не се измерваше никакво отри-
ненне в някоя от вериrите за управ цатедно напрежение. Същото се от-
ляване уси.'1ването иа общия канал, насяше и до общата точка на R rtfJ и
беше прек'ЬСната връзката между ано- R 2 \8 с.lIед прекъсване на вериrите
да на лампата за АРУ 11 останалата наляво от R 2 : 0 И от общата точка на
tlaCT от схемата (на схемата е показа R 219 с R 218 се измерваше това отри
НО с пу.нктирана лнния). При това по цателно напрежение ( 15 V) само
ложение отрнцателното напрежение при положение, че резисторът Р2О8 е
на анода на Л 2u 4б стана в допусти- отпоен от земя. Във всеки останал
мите rраници ( 15 У). От това беше случай запоен нормално към земя
направеи изводът, че схемата за R. oв илн възстановена BepHra от rpy-
АРУ фуикционира иормално, а иис- пата за АРУ -към реryлираните лам
кото отрицателно напрежеиие се дъл ПИ,отрицат,елното напрежение спада
жн нак'ЬСо във нериrите. Но както ше до първоначалната сн стойност.
ще видим по-нататък, този извод се Първоначално се прие, че причнната
оказа поrрепrен. е К'ЬСО съединение и в двете вериrи
Започна нздирването на мястото иа за реrулиране: към лампите на МЧ
Радио телевuзия електроника, кн. 12 1972
11 КЪМ лампата на ВЧУ в каналнuя
превключвател, но измерването нм с
омметър не потвърди това.
Възникна съмненне в променлнвия
резистор за определяне режима на
задръжката за АРУ .-(»19 При пове-
чето телевизионнн прнемници от тозв
тип ("Пирин", "Софня", ..Средец" 11
др.) неточното реrуЛиране на R 219
изработвано от rрупцта за АРУ, по
ради влошеното изолационно съпро-
тивление на кондензатора С 481 . По
ради тази прнчниа при нормалнн Be
HrH само включването на резистора
R"08 към земи внасяше достатъчна
КОJl1Cумация на електроенерrия за пре-
дизвикване на паденне на отрицател
ното напрежение.
i '
I f; ' 1.174.1
; ___ /1 {<;;
Oт 8!/ J
h/t'! 4JtlK С4Jf ШJ
.J.. ('1J
/?ш T . " t-r---
ЦI'1 v .
У!)
/(Щf
? 4 JI
често пъти npll силен снrнал водн до
недостатъчното действие на rрупата
за АРУ н ефектът е подобен на опн-
сання. с тазн разлика, че екран'Ьт е
по-тъмен. Въпреки това бе иаправен
опит за реrулиране на RS19' Н.БАю-
даваше се следният необнчаен ефект
.....;. при положение на плъзrача на
R219' отrоварящо на минимално cъ
противление на резистара, между не-
1'0 и rрафнтната плочка на резнстора
се образуваше електрическа Anra,
която доведе до проrарянето на плеч
ката. Причината за тазн Дъrа все
още оставаше нензясиена, защото за
предизвикването й беше нужиа зна-
чителна електрическа мощност, която
ие можеше да се осиrури прн нор-
малната работа на rрупата за АРУ.
След това беше заземен анодът на
лампата за АРУ, което се съпроводн
от yracBaHeтo на екрана на телевизо-
ра за момента на заземяването. При-
чнната можеше да бъде само окъси-
ване на допълнителната намотка в
товарната бобииа на трансформатора
за хоризонтално отклонение (изводн
3 2), но това не можеше да се по-
лучи поради наличнето на раздели-
телнни кондензатор С '11' За пробив
на последния също не можеше да се
rовори, защото в такъв случай иа
анода на лампата за АРУ няма да
се получн отрицателно напрежение.
Следователно причината може да бъ-
де само във влошеното нзолационно
съпротнвление на кондензатора С.11'
И наистина след подмяната му с Ha
пълно изправен работата на телевн-
зиоиния прнемник се В1озстаиови.
Коя беше причииата за заблужде-
нието, поради което беше търсено KЪ
со съединенне във вериrите на АРУ?
Това се дължеше lIа малката ампли
туда на отрицателното иапрежение,
J?.fl
Ш!
о
+ 'Iflj/
Фиr. I
"София". Няма вертикална GRHXpOHH-
зация от време на време. При завър-
тане потенциометъра за фина настрой-
ка на хетеродина наляво малко пре-
ди положението му, прн което нзо-
бражението IIзчезва, порадн разстрой
ката на хетероднна се забелязва нз
местване на част от редовете иадясно
под ъrъл за тези редове, които са
близко от двете страни на кадровия
rасящ импулс (в началото н в края
наблюдава прн из правните приемнн
цн. От Apyra страна, в нзображението
.на кадъра). Това изместване не се
се 1шблюдаваше ЗIIТЬМ!\яване на
ropF.aT'a част при поставянето
на каналния превключвател .на
празен канал (канал без изпъч-
Baf.e ,на телевизионна проrрама).
Радио телевизия :' CKTpOHиKa. КН. 12 1972
От това беше направен изводът, че
затъмняването на изображението в
rорния край се дължи на внасяне на
брум в картината след видеодетекто
ра. След проверяване на елементнте
се установн, че причината е във ви
деоуснлвателната лампа PCL84
влошено съпротивление на изолация
та между отоплителната жичка и
управляващата решетка на пентодна
та част. След поставянето на изправ-
на раднолампа изображението стана
нормално, брумът изчезна, стабилизн
ра се и вертикалната синхронизация.
C.ueAoBaTeJLHO причината за наруша
ване на вертикалната синхронизацня
+бк/I
Фиr.2
трябва да се търси н в наличието на
брум с честотата Еа захранващата
мрежа, кояro съапада с честотата ка
картините, може да доведе Д8 лъжли
J Ji;!
Н'н
1'ЯIl
,*,'f
/(t81J
.l--/?z,
lH
4- Z?tll/
Фиr.3
ва вертикална синхронизация, но По-
неже по принцип кадровите синхро
импулсн за всяка държава се син-
хронизират в предавателя с честотата
на мрежата на енерrийния пръстен,
този брум не влияе пряко върху син
хронизацията, а я нарушава KOCBe
но, защото претоварва видеоусилва
телното стъпало, Поради което се из
рязват Аъnховете на синхроимпулсн
те за кадрите.
Пирин. скранът свет'н, нормален
звуков съпровод, 110 няма lIзображе
ние. Яркостта не се реrулира. Напре-
женнето на катода на кинескопа бе
371
равно на нула, докато преди резисто
рът R 402 (фиr. 2) имаше нормалиа
стойност + 200 У. Посочените приз
наuи почти BHHarH се дължат на
повреда в кинескопа късо между
катода 11 отоплителната жичка. Беше
направен ОШIТ за кратковременно
възстановяване иа изображението,
посредством почукване по шиЙката
на кинескопа, но това не даде резул-
тат. Пос.'1е посредством пинuета бяха
дадеНII накъсо изводите на катода и
нървия анод на кинескопа (седмо и
трето краче), с.'1ед което нормалното
ПРllемане се възстановн_ В случая
късото съедннение между катода и
OTOII.'lI4Te.'1HaTa жичка на КlIнескопа
вероятно се е дъ.пжа.'10 на попаднала
между тях метална прашинка, която
е преrоря.'1а с подаването нз иапре-
жение + 400 V ОТ първия анод към
катода.
"Темп 6М/7М". ИзображеF.ието се
ДВИЖII надоду (нарушена вертикална
СИНХРUНllзаUIIЯ), като не може да се
спре с въртене на потенциометъра за
кадрова честота З-R 26 фиr. 3). При то-
ва реrулаторът изменя честотата на
картините, но тази промяна е недоста-
тъчна за съвпада нето 11 с честотата на
синхроимпулсите за картините_ Като
се даде накъсо р'езисторът 3 25, се
штучава ПU.'10жеНllе. Прll което верти-
ка.'1ната СlIнхронизаUIIЯ е възстанове
на, макар и доста неустойчиво.
ПРIIЧИНlIте за повреда от този тип
са няколко_ В случая имаме наруша
ване реЖlIма на работа на задаващия
б.'10кинr-rенератор за веРТlIка.'1НО от-
клонение. по-точно изменение на вре-
меконстантата на HeFOBaTa зарядна
rрупа.- която опреде.'1Я кадровата че-
стота. В тази rрупа влизат резистор'и-
те 3-R2-", -R26 и 3-н27 и конденза-
торът 3-С20_ КО.'1КОТО съпротив.'1еlше-
то на тези три пара.'1е.111(' СDързанн
резистори е по-ма;JКО. толкова често
тата на задаващия блокинr-rенератор
е по-ниска, а на практика това се
проявява като движенне на карТина-
та надолу. Такова нзменение на съ-
противлението на rрупата от трите
резистора може да се получи и в ре-
зу.'1тат на влошено СЪПРОТlIвление на
изодацията на зарядния кондеизатор
3-С20, при което неrовият диелектрик
се явява като резистор, свързан пара-
ffкf/
.-?ЯJV
Фllr.4
.'1елно на rрупата от трите резистора.
Друrа причина е влошаване на изо-
лаuионното съпротивление в участъ-
ка управляваща решетка катод на
лампата на блокинr-rенератора Л11 3.
При таЗII повреда каРТlIната също се
ДВIIЖИ иадолу, но характерно за нея
е, че вертикаШIaта СlIнхронизация се
парушава, след като телеВIIЗОрЪТ по-
работп известно време (т_ е. след за-
ТОПJiянето на радиолампата Л la),
В нашня случай причината не беше
открита в нито един от описаните
еJ1емрнти. Допусна се възможност за
нарушаване режима на БЛОКIшr-rене-
ратора, поради подаване на положн
телно напрежение към управляваща-
та решетка. Единият път за проник-
ване на това ПО.'10ЖlIте.1НО напреже
нне може да бъде влошеното съпро
ТИВ.'1ение на ИЗО.'1аuията между ано-
да и управ.'1яващата решетка на Л11а,
което отпадна, поради предварител-
ната замяна на лампата с изправна,
а вторият през В.'10шеното IIзола
ционно съпротивление на кондензато
ра за подаване на веРТlIкалиите син
хроимпулси 3-С19_ И наистина, след
нзмерването му и подмяната с из-
правен честотата на каРТlIннте се
възстанови и телевизорът заработи
нормално.
..Оrонёк". ЕкраF.ът не свети, звуко
вият съпровод е нормален. Има висо
ко напрежение. Причината трябваше
да се търси ИЛII в дефеК7ирал
кинескоп, или в нарушен реЖIIМ на
кинескопа (запушен). И наистина при
измерване напрежеНlIята на неrовите
електроди се оказа, че потенциалът
на вене.'1ТОВIIЯ UИ.'lllНдър е равен на
ну.'1а. с.'1ед проследяване на напреже-
нията във вериrата за реrу.'1иране на
яркостта (фиr. 4), която захранва
венеЛТОВIIЯ UИШIIIДЪР, се установи, че
в десния край на потенuиометъра за
rрубо реrу.'1иране на яркостта R Н3
има постоянно напрежение +250 У,
а в левня му край (коЙто е свързан
към активния край на потенuиоме-
търа за фино реrулиране иа яркостта
R'22 няма ПОЛОЖIIТQЛНО напреженис.
Първонача.'1НО се допусна, че дефек-
тът е в самия потеНШlOметър (пре-
късната rрафитна плочка), но се ока-
за, че само е В.:Iошен контактът меж
ду плъзrача на потенuиометъра R .з
и rрафllтната П.'10чка, заЩОТtJ след
неколкокрапюто превъртане на оста
на този потеНЦlIометър напрежението
се появи 11 КlIнескопът светна нор-
MaJlIIo.
ПОВDеди в (тъr.апата за вертикап"о откпомеиие при поспедиите серии
Ма Средец, СофиSl, Пир ии и Пписка
Тук се разrllежда нзменената схема
за вертикаllНО ОТКlIоненне и нейните
характерни повреди.
Кратко Оllисани('. Синхронизира-
IUИЯТ НМПУllС по кадри се взема от TO
вариото съпрОТllвлеНllе Н 4О7 и nocpeд
ством двойна иитеrрираша rpyna, CЪCTa
веиа от R з" R 32 И С зlв , СВ О, СВ 9' се
получават само вертикаllиите синхро
ИМПУllСИ, които през раздеllите.'1НИЯ кон-
дензатор С 3 "1 се подават за синхрони-
зиране иа задаваЩIIЯ reHepaтop за ВО.
Задаващият reHepaTop представлява
мушивибратор, работещ в режим на
непрекъсната rенераЦIIЯ. изпыlенH е с
лампата PCL85 с анодно реmетъчна RC
872
връзка. Пентодната част на лампата
едиовременно се ИЗПOllзува като крайиа
лампа за вертикалио ОТКlIонение. Както
се вижда от схемата, изходът на вто-
рото стъпало е свързан с входа на пър-
вото посредсmом rрупата RSS6. С 922 .
Такава връзка между двете стъпаllа IЮ
ди до самовъзбуждаие на схемата и
rеиериране на напрежение с форма,
близка до правоъrълната. Честотата На
мултивибратора зависи от C8 O' C 21'
/.'840 И P 02 (потенциометър за реrули-
ране честотата на кадрите). МУllтивибра
торът е с директио принудитеllНО сии
хроиизиране. С потенциометъра за че-
стотата на кадрнте при дадена КТ 203
към маса perYllllp:1Me собствената че-
стота иа reHepaTopa така, че картината
бавно да се ДRIIЖИ отдолу иаrоре.
Триодната част на lI:1мпата се изпол
зува като разрядна лампа. Заедио с
еllементите на зарядната rрупа R 841 .
РВ01 и C t2f правоъrълното напрежение,
изработено от МУllТИIшбратора, се пре-
връща в напрежение с lIинейио на-
расmаща форма и чрез C 2' се подава
за УСИllване към крайното стъпаllО. Вер-
ТИК8Лният размер се реrУllира с потен-
циометъра R yts . При въртене на потен
циометъра се променя степента на за-
реждането на (;2'6' а оттук се нзменя
и вертикалиият размер.
Радио телевизия електроника, кн. J2 J972
Крайното стъпаllО е изпълнено с пен
тодната част на PCL85 и работи като
усилвател на мощност с товар изход
ния трансформатор за вертикаllНО OT
КlIоиение. Към НIJСКООМНИЯ край на
вторичната намотка на трансформа
5l.J/J2
/(Ь# 7.Jf!
H R.Jл
hr L IIJ/J/r
tJ,з . L}/-t: L}ZIJ
llP= IлI <21
о
тора е свързана ОТКlIонитеllната бобнна.
За протичане на lIинейно нарастващ
ток в тази боби на напрежението, което
се подава на лампата, трябва да нма
определена форма, която се постиrа
чрез въвеждане на отрицателна обрат
на връзка. В нея участвуват С 828 , С 827 .
R845' Р з05 , НВВ8 И P S01 ' С потенциоме-
търа Р ВО5 се реrулира линейността
rope, а с Рво. общата линейност.
Преднапрежението на лампата е aBro
матично н се определя от rрупзта R Sl7
и С В29 . CS!S е свързан към катода на
лампата за по добра линейност. За Ha
мапяване на импулса в първнчната на-
мотка на трансформатора за вертнкал
но отклоненне по време на обратння
ход на лъча, което може да доведе до
пробив в трансформатора или в цокъла
на лампата, паралелно на намотката е
включен варистор. Паралелно на BTO
ричната намотка е включен филтър,
съставен от R849' L 415 И C S 2'l' който
спира проникването на редовата често
та в отклонителната бобина за верти
t'.ш t.fл I?Jj5-t}к
AJO#
Р{и5
A'j'HeUH/7Cт
,1.JO#
(ш
tllp
ЛlJне/l Л/7
&;oтllKU,IU
I?.ш
ооСк
Ka. HO отклонение. От същата намотка
се взема ИМПУllС за raceHe на обратния
ход по кадрн.
Характерни повр ди. Преднмството
на разrледаНllта по-rоре схема е отпа-
дането на блокинr трансформатора и
раДИОllампата ЕСС83. Това води до
опростяване на схемата и до повиша
ване на стабилността й. Разбира се, TO
ва_ води до намаляване на повредите в
това стъпало, което е постижение на
зав(Ща производител.
Светла хоризонтална лииия. По
вредата се намира в крайното стъпало
или в МУllтивибратора. За проба заменя
ме лампата PCL85. След това с KOHдeH
затор 22 пF даваме първа решетка
(9 краче) към 4 нлн 5 краче на lIaM
пата. При това, ако екраrlЪТ се изпъл
нн, крайното стъпалО е в изправност и
ДОПЪЛНЕТЕ И РАЗШИРЕТЕ ВАШИТЕ ЗНАНИЯ
ЧРЕЗ САМОСТОЯТЕЛНИТЕ 3АДОЧНИ КУРСОВЕ
такса
1. Телевизия 6,40 лв.
2. Транзистори и
мarнетофони .6,60 "
3. Радиоприемници 5,76 "
4. Радиоремонти 5,76 "
5. Приложна радиотехника 5,28 "
ПИШЕТЕ
на ,,3адочните курсове", София,
ул. "z.кдaHoB" 10
телефон 87-9]-87
Радио телевизия електроника, кн. 12:.....1972
причнната трябва да се търси в мул
тивибратора. Най-честата причина е
пробив на С з !'2 ИllИ прекъсване на из-
водите на потенциометрите за реrулира
не честотата на кадрите ИllИ вертикал
ния размер.
{ Yo!/
1
Изображеии то трепти във вер-
тикална nocolia. Първо опитваме с
потенциометъра "честота на кадрите"
да стаБНlIнзираме изображението. Ако то-
ва не помоrне, сменяваме лампата PCL85
за проба. c. eд това проверяваме кон-
дензаторите СВ'" и С 1О9 Н сменяваме
за проба варистора R'l1 и ако това не
помоrне, е необходимо да се измени
стойността на съпрОТИВlIението RS40' а
също така трябва да се проверят еле
ментите на интеrрирашата rрупа и ако
е необходимо, да сс измени стойност
та на някои от тях.
Изображ:е.нието се премества по
вертикала иаrоре ИJIИ нааопу. Ако
при въртене на копчето за реrулиране
на честотата по кадри не ни се отдаде
да спрем в някое положение, макар и
за момент картината, прнчината е в
МУllтнвибратора. Най-напред проверя
ваме изправността на лампата чрез за
мяна с нова. СlIед това проверяваме
'изправността на Р S01 и R S40 Н ако е
необходнмо, може да изменим стой
ността на R810 така, че при въртене
на Р ЗО ! да спрем движението на Kap
тината.
Ако при въртене на копчето за pe
rулиране на честотата по кадри ни се
отдаде, макар и за момент, да спрем
това изображение, прнчината трябва да
се търси в амплитудния отделитеll иllи
в ннтеrрнращата вериrа. Проверяваме
поотделно всеки елемент на интеrри-
ра щата rрупа. Най често има пробив в
C s18 . След това проверяваме аМПllИТУД-
ния отдеllитеll. Макар н MHoro рядко,
причината може да бъде слаб сиrнал
от антената, оrраничаване на синхро-
низиращите НМПУllСИ порадн повреда в
АРУ, прекъсване на С 09. както и късо
на R. 07 (късо в мостчето).
Й. д. Чо.п8"0В, Пllевен
373
Ц'Уl-«, O ;r7<-1 ? />&a-1f/ ""
i
ОММЕР с РIв"омеР"1 СКlпl
Едии от съществените недостатъци
на оммернте, използувани в ежеднев-
иата практика иа радиолюбителите, е
силно изразеиата неравномерност на
скалата и свързаната с това точност
при измерване на с'Ъпротнвления. В
някои спнсания са давани описания на
оммери, конто иямат този недостатък,
обаче препоръчваиите начини на из-
мерване на съпротивпення ие са полу-
чили широко разпространение. По долу
се описва още една схема на оммер с
равномериа скала, която се отпичав.
със своята простота и внсока точност
+
z' /;
A
{j
I?
Фиr.l
на измерване. 3а изясняване принципа
на нейната работа и за оказване по-
мощ на читатепите за придобиване на
опит в изспедване на анanоrнчнн схеми
ще разrпедаме вериrата (фиr. 1), съста-
вена от източника на постоянното на-
прежение U променливия резнстор R n ,
резистора Rx с неизвестно съпротивле-
нне, микроампермера и еталонния резн-
стор R. ОТ фиr. 1 се вижда, че
/J+/2 [' (1)
и [1 (RJt+RA) [2' R ( )
Като СМЯlаме за неизвестни в посо-
чените уравнения токовете [1 и 12 Н
решим тази система от уравнения отно-
сително тока, протичащ през мили-
ампермера, намираме, че
I'R
11 == R+R А +Rx . (3)
Да приведем измеритепния прибор в
рамото на еталонния резистор R (фиr. 2).
Очевидно при това съпротивпеннето
RAB между точките А и В, а спедова-
телио и токът l' в неразклонената ве-
риrа ще се изменят. Обаче ако изберем
съпротнвпеиието иа резистора R n до-
статъчно rолямо (в сравнение със с"ь-
противленията на R х и R) и отчетем,
че с уве"'ичаване на измерваното (RJt)
и етапониото (R) съпротивлението на
IIревключването на прибора ще влняе
374
инж. А. М. ПОЧЕПА
мноrо;слабо 'на съпротивлението RA8'
може да сеf1смята, че с преВКЛЮ'IВането
на микроампермера от едното рамо в
дрyrото токът В неразклонената вериrа
няма да се измени, т. е. считаме, че
["=:;1' (4)
(внж фиr. 1 и 2).
ПО анапоrия с (3) н в съответствие
с фиr. 2 токът, протичащ през еталон-
ния резистор R, може ,IIa се представн
под формата на отношението
[" Rx
14 == R+RA+R Jt (5)
Делейки почленно (5) на (3) и взе-
майки под внимание (4), получаваме
/4 Rx
7;==/["'
R
откъдето Rx == 7; [... (6)
По такъв начнн, знаейки съпротивле-
ннето на резистора R н тока, който
протича във вериrнте на неизвестното
и етапонното съпротивление, можем
JlеСНО да определнм неизвестното с"Ьпро-
тивленне RJt.
· 3а опростяване-',иа процеса ва из-
мерване да изберем микроампермера н
етапонния резнстор R"такива, че отно-
шението на съпротивленнето на рези-
стора R към тока на пъпното отклоне-
ние на прибора l JтtlJt : да бъде равно на
1, 10, 100, 1000 впи 10 ооо. В този
спучай процесът на определяне на не-
известното съпротивление R Jt ее свежда
до умножаване на втория показател (/,)
на прибора на 1; 10; 100; 1000 илн
10 ООО.
Да прнемем, че: 1) в качеството на
нзмернтепеи прибор се използува микро-
ампермер с ток "РН П"Ьлно отклонение
100 р.А, 2) с"Ьпротивлението на етап он-
ния резнстор е R =- 10 kg и 3) прн
включване на измерителния прибор във
вериrата НI резнстора R стрепката се
отклонява до депението .82".
Очевидно в този случай отношението
R/1 Jтox ще бъде равно на 10000:1OO
g
== 100 и СJlедователио в Съот-
ветствие с формупа (6) иеизвестното
съпротнвпение
g
Rx" lОО дел ' 82 дел.. 8200 g ==8,2 kg.
От изложеното следва, че за измер-
ване иа неизвестното с"Ьпротивлеиие Нх
е необходимо:
1. Мнкроампермер'Ът да се включи
в рамото иа измерваното съпротивление
и да се подбере такава съпротивление
на резистора R", при което стрелката
иа микроампермера се установява на
крайното деление на екмата.
2. Към схемата да се включи едннfот
еталонните резистори R, като последо-
вателно с Hero да се включн и=микро
ампермерът.
3. Да се отбележи депеннето на ска-
пата, до което се е отклонила стрепката
на мнкроампермера, и това показание
да се умножн на 1, 10, 100, 1000 или
10 ооо (в зависимост от съпротивпе-
нието на еталонния резистор).
Пълната схема на оммера е показана
на фиr. 3. Както се ВИжда от фиrурата,
за източник на захранване на оммера
служи полупроводниковият изпраRИТел,
изпъпнен по еднополупериодна схема с
п",оскостння диод Д (напр. Д7Ж).
3а нзrпаждане на пупсациите и по-
вишаване на изправеното напрежение
се използува метапокиижният конденза
тор С с капацитет 10 I1F и НОМИНaJlНО
напрежение за постояниия ток 400)или
200 V.
.z" д
+ _______ А
/.11
и I?...
--
#
Фиr.2.
Променливите резистори R 1 и R.,
предн значеин за измерване иа иапре-
жението, получаваио от нзправитеJlR, и
тока в иеразклонеиата вериrа lIа схе-
мата, се изпопзуват за установяване иа
стрепката Ва микроампермера иа край-
ното деленне на екапата.
Предназначението иа резистора R.
(иеrовоrо с"Ьпротивление е равно на
100 kg) е да оrраничава тока, КОНСУ-
миран от схемата, а следователно и
тока, про тичащ през микроампермера
при случаllио зав'Ьртане на плъзrачите
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
на резисторите R 1 и Rs в ropHoTo (по
схемата на фиr. 3) положение.
Четвъртватните резистори R. +-R 10
със съпротивления 10, 100, 1000, 10 ООО,
100 ООО, 1 ооо ООО и 1() ООО ООО Q са
еталонни резистори, включваии в схемата
един след друr с еднополюсиия прев
ключвател със 7 положеиия П 1 .
Двуполюсният превключвател П. с 2
положеиия служи за комутираие: на
микроампермера. При преминаването
иа двойния плъзrач вляво (KoraTo кои
такт 2 се съединява с коитакт 1 и кои-
такт 5 с контакт 4) микроампермерът
се включва във вериrата на измерва
ното съпротивлеиие R х; при премина
ването на плъзrача вдясио (по схемата
иа фиr. 3) измерителният прибор се
съедииява последователио с. един от
еталоините резистори R j +R 10 ,
-Описаният оммер позволява- да се
измерват СЪПрОТИвлеИИЯ в доста широки
rраинци от еднн ом до десетки
MeraOMa. "'"
Начинът на измерваие иа съпротив-
леиия от 1О!;! дО 1М!;! се състои в
следното:
1. Да се поставят плъзrачите иа про--
меиливите резисторн R, и Rs в долно
(по схемата на фиr. 3) положение,
свързва се измерваното съпротивление
към буксите r 1 и Т 2 и се включва
оммерът към мрежата.
2. Превключвателят П 2 да се прев
ключи в положение 1 2, 4-5 и да се
превключи П 1 в положение да се yMHO
Жll по 11'4. .Променливите резистори
R 1 и Rs (или един от тях) да се по
ставят в положение, при което
стрелката на микроампермера показва
делението .100".
3.- Да се превключи П 2 в положеиие
2 3, 5.б, да се отбележи делеиието иа
скалата. което показва стрелката на
прибора, и това показание да се умиожи
на 10, 100, 1000 или 10 ООО (в зависи
мост от положението иа плъзrача П.).
Поиякоrа при превключваието на
плъзrача иа превключвателя П Z в поло-
жеиие 2 3, 5-б стрелката на прибора
или съвсем ие се отклонява, или се
отклонява на MHoro малък ъrъл (иа ия-
колко деления от скалата!). В такива
случаи се преминава към Apyr, по-малък
обхват на измерване, т. е. превключвате-
лят П\ се поставя в положеиие .Ла се
умножи на IOS" или .Ла се умножи
на 1()2". Признак за правилно избраио
съпротивлеиие на еталоииия резистор
се смята положението, при което стрел-
ката иа микроампермера се движи YMe
реио при въртенето плъзrача иа рези.
стора R 1 . По-точно, ако завъртваието
на плъзrача на неrолям ъr"ьл (10 200)
предизвиква рЯЗIЮ отклонение на стрел-
ката иа прибора, положението на П. се
счита за иеправилно (еталонното съ-
противление е избраио твърде rолямо).
Ако завъртваието ллъзrача иа рези-
стора R \ предизвиква относителио бавио
преместване на стрелката на микро
ампермера към крайното деление на
I Т083 става, KOfBTO е избрано MHoro rОЛИIIО
сьпр<>тинление на реsистора R. което е по
rОЛЯмо от с:ыротlIвлениетоo на измерванн. ре..
зис:тор ЯХ пе I -+- 10 пъти, а десетки, сто-
тици и llOвече пъти.
скалата и затова се налаrа плъзrачът да
се завърти иа зиачителио rолям ъrъл
(60+1200), положението иа П. се счита
за правил ио.
При измерване иа съпротивления в
rраниците от 1 - 10 Q н 1+10 MQ по-
стояниото напрежение 260 V е недо-
статъчно, за да се устаиови през из
мерваното съпротивление так, равен на
100 uA, затова при измерваие на най
малки и най-rолеми съпротивления
/(IJ,//.и
{'
22t7r
,1/
R-/Q.9
стрелката иа прибора се установява ие
иад крайиото деление на скалата, а иад
делеиието .10". Това, разбира се, иа-
малява точиостта иа измерваието, ио не
в такава степен, че да считаме резул-
татите от измерванията по прибnизи
телии, отколкото при измерване с обик-
новените оммери.
Да разrледаме cera процеса иа из-
мерване иа съпротивления от порядъка
на ияколко !;!. Да предположим, че след
превключваие иа П 1 в положение .Да
се УМ1Южи на 1" и поставянето на
превключвателя П 2 в положение 1 2,
4-5, стрелката на микроампермера се е
устаиовила иад делеиието .10" иа CKa
лата, а след Превключваието иа микро-
ампермера във вериrата на еталоииия
резистор се е отклонила до делеиието
.З". Понеже в дадеиия случай при устаио-
вяване на превключвателя П 1 н положе-
ние .Да се умножи на 1", R = 10 Q
и 11==10 р.А, Съrласио формула (6) из-
мерваното съпротивлеиие е
R 10
Rx == 7; .1. == 10 . 3 .. З Q.
По същия иачин се определят и съ-
противлеиията, които превишават 1 М!;!,
но само в този случай превключвателят
П 1 се поставя в положение .Ла се
умножи на 106" и търсеното съпротив
леиие се определя по пътя на YMHO
жаваие иа второто показаиие иа микро
ампермера с коефициента:
R 10 ООО ООО
Т'" 10
106.
ь,
I
А7 ,f.9 .f9 /?1О
.fr
.;
Фиr. 3
в sаключеиие може да се направят
две забележки:
1. В случай на вариране иа напреже
нието в мрежата за захранване на'при-
бора е иеобходимо да се използува
стабилизиран изправител.
2. За да се избяrнат претоварвания
на микроампермера при превключването
му от вериrата иа Rx във вериrата на R*
(т. е. при преминаването на двойния
ллъзrач на превключвателя Па вдясно),
се препоръчва да се отреrулират КОН-
тактиите пластинки на превключвателя
така, че коитактите 2 и 3 и коитаКТl1те
5 и б да се съедиияват един с Apyr
или едиовременио, или така, че затваря
нето на коитактите 2 и 3 да предше-
ствува затварянето на контактите 5 и б.
.. Прqчината за претонарването ва прибора
MOlКe дв бъде и нзбор на миоrо малкото съ-
ПРОlнвленне на Явераннение със СЪПРОТIIВ-
ленне ях.
Телевизор за цялото семейство
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
375
ТР811аистореи ВОIIТМетър
Високото входно съпротивление и ro
ля мата чувствителност на ВОllтметъра са
необходими условия за точни измерва
ния във всички вериrи на транзистор
1 I?f
Лк
I?l
ltltlK
I?;
ti 111
+ I?
tl.fl1
1&
fM
100 I1А (10 kglV). Включен в сим ет-
рична мостова схема с два траизистора
SFT З52, вътрешното съпротивление
на уреда се увеличава иа 250 k"/V.
иите схеми. За начипаещия радиолю
бител няма да представлява особеиа
трудност да си построи този прост и
лесно преносим транзисторен ВО.1Тметър,
при който най дефнuитната част е микро
амперметърът с крайно отклонение
Uз HOWUme
ноучнu
uHCmUmymU
YCTI:JOi1CTBO аа иаП"ТВi!I"е
с ИОМ""811"0 иапрежеll"е
Устройството е разработено - в НИП-
КИП за изпитване иа правотоковн елек-
тромеханични броячи, но схемата му е
такава, че може да се използува иа
MHoro места, където са необходими
стабилизирани ламповн ключове за мощ-
ни импулси. Изходната мощност на уст-
ройството е Рuзх == 20 W.
Блоковата схема на устройството е
дадена на фиr. 1. Тя включва:
1) Формиращо устройство.
2) Усилвател на накъсващите нмпулси.
З) Ключ за получаваие на изхОдните
а пулси и електронен стабилизатор.
4) Захранващо устройство.
Принципната схема на блока е да-
дена на фиr. 2. 1
Формиращото устройство се състои
от триrер на Шмит транзисторите
Т] и Т 2 , тип SFT З08. Триrер'ЬТ има
прar на зздействуване 3 V. От изхода
376
I?j
.ftJK
1
b
Jj/ =
+
ИзмерваНОI0 напрежение се подава
чрез делителя R] +R5 a базата на
транзистора Т,. В диаrоиала на моста по
следователно с потенциомет1>ра P2 5 kQ
е включена стреllковата система. Мостът
се балансира с Рl 10 kQ.
"а правотокови броячи
60 V и 110 V
му се вземат импулсн с отрицателна
полярност.
- Триrерът служи да формнра право-
ъrълни импулси от Подадения на не-
rовия вход сиrиал (най-често синусо-
f "' l
. "','
)О. ....
Фиr.l
идален) с честота, не по-внсока от
50+100 Hz.
От изхода на TpHrepa правоъrълните
Измервателните обхвати са пет и се
избират с преключвателя К,. На 110110-
жеиие 1 имаме обхват 0,2 V за пълно
отклонеиие на стрелката, на 2 1 V,
на 3 5 V. на 4 10 V и на 5 50 V.
Предварителната калибровка на обхва-
тите се ИЗВЪРШI!а само на обхват 0,2 V с
потенциометъра Р2' Той се монтира
вътре в уреда, а оста му се извежда под
llilIИЦ за допълнително каllибриране.
Двата транзистора трябва да се под
берат с еднаквИ параметри. При пода
ване на измерваното напрежеиие трябва
да се внимава за правилната му поляр-
ност, тъй като в противеи случай пър-
вият транзистор може да се повреди.
Уредът се захраива с 9 V миниатюр-
иа батерия и може да се монтира в
кутийка с MHoro малки размери. На ли-
цевата плоча Са моитирани измервател-
ната система М, превключвателят за
обхватите K J . це-ка ключето К2' потен-
циометърът Рl и двете букси u x ' В
задната част на кутийката трябва да се
предвиди клетка за батерията Б.
инж. П. ХАЙДУТОВ ВМrИ
импулси се подават на лявата ПОllовина
на лампата Л, (ЕСС 85), която работи
в режим на усилване това е усил
вателят на накъсващите импулси. Върху
резистора R,. в катода на лампата им
пулсите се явяват с отриuателна по-
ляриост.
Особеното тук е това, че посред
ством Л 1 и RJ4 се подава н запушва-
що отрицателно предна пре жение на
първите решетки на лампите Л , Лв, Л.
(блок 3). Лявата половина на лампата Л 1
се захранва от отделен токоизправител
Ключът за получаване на положи-
телиите изходни импулс'!, който заедно
с това е и електронен стабилизатор,
представлява втората особеност на уреда.
1. От принuипната схема се вижда, че
блокът 3, който обхваща десният триод
на Л J , Л 2 , ЛВ. Л.. Л Ъ и Лв, не е нищо
друто освен електронен стабилизатор
Рад ио телевизия електроника, кн. 12 1972
на напрежение с .едностъпален ' право
токов усилвател. На неrовия изход
обаче няма ВКlIючен фНlIтриращ елек
тролитен кондензатор. Лампите Л 2 . ЛеИ
Л. 3 бр. EL 34. еа включени в na
рЗJIел и са реrУllиращите лампи, които
се управляват от усилвателя (дясната
половина на Л 1 ЕСС 85). Лампата с
тлеещ разряд Лв (Cr2C) служи за
получаване на опорно напрежение.
Лампата Л 5 (сrзс). която също е
с тлеещ разряд, тук има спомаrателна
роля. Тя поддържа един значителен
минус в катода на дясната половина на
Л 1 и по този иачин й осиrурява нор-
мално анодно напрежение. Не може да
се разчита само на изходното напреже
ние на стабнлизатора, тъй като то е
само 60 V (за случая, KoraTo блокът
работи на изход 60 V) н е недоста-
тъчно. Трябва да се отбележи, че лам
пнте Л 5 и Л. се захранват от отделен
изправител.
Ролята на ключа се изпълнява от
свързаните в паралел реrулиращи лампи
Л 2 , Л S иЛ..
Посредством ключа се накъсва по
стоянното напрежение на изправнтеля
260 V, като на изхода на уреда се
получават положителни импулси с
ширина, равна иа ширината на отрица
телните импулси от триrера на Шмит.
Разбира се, изходните импулси са с
размах 60 V или 110 V (допълнител
ният напрежителен пад до 260 V оста-
ва върху трите паралелно включенн
реrулиращи лампи, като им осиrурява
нормално анодно напрежение за pa
бота). Изходът от 60 или 110 V се из-
бира с ключето К..
Ясно е, че цялата схема на електрон-
ния стабилизатор определя размаха на
изходните импулси.
KoraTo иа триrера на Шмит не се
подава сиrнал, отриuателното предна
пре жение, ПОllучено върху резистора
R 1t , запушва rеrулиращите лампи и на
изхода на уреда няма напрежение. Прн
наличието на отрицателни импулси от
триrера реrулиращите лампи се OT
nyшват (на техните управляващи pe
wетки импулсите са с попожителна
инж. БОРИС rЕШЕВ
1. Прннцип на действие
Прющипът на работа на ОШИЧН'lIте
квантови rенератори (ОКП се обяс
i!lЯва с теорията на квантовата Mexa
ника, съrласно която reHepHpaHeTo и
усилването на трептения се постиrа в
резултат на взанмодействието между
електромаrННТIIОТО поле и вещество-
то. Под действието на външен въз
буждащ нзточник при определени yc
ловия нас-rъпва преобразуване на
енерrията на микроча.стиuите (елек
трони, атоми, йони и молекул,и) в
енерrия на електромаr.н.итното поле.
полярност И на ИЗХода се ПОявяват по-
ложителни импулси с номинален размах).
Стабилизиращото действие на елек-
тронния стаБИЛllзатор, както е И:lвестно,
се осъществява по следння начин.
При повишаване на ИзходнОто на-
.lf2 4-
.J__B.J4
.I.fK
,,1,
{l!E{'{'8.f
".17.71' .I.fff
.9Y
Л}-I#ff
&oil
...,9//
20(}//
УO.f//
прежение поради повишаване на Mpe
жовото или поради намаление на TO
вара се повишава напрежителният
'пад върху резисторите RI7 и RI8'
които участвуват в създаване на
преднапреженне на дясната поло
вина на Л 1 . При това положение
лампата се отпушва допълнително, па
дът върху анодиия й отвар R14 се по
J;lишава 11 запушва до известна степен
В ещест'во то, в което настъпва такова
преобразуване на енерrията на ча
стиuите, се нарича активна или ИII
версна среда. Частиците на актнвната
среда поrлъщат или ,излъчват eHep
rия, като преминават от едно eHep
rнйно състояние в друrо. Следовател
но част,ицнте може да се намират в
различни енерrийнн състояния, на
които съответствуват еllерrийни ни
ва. Невъзбудените частиuи се HaMH
рат в т. нар. ОСНОвио енерrийно ниво
1 (фиr. 1). При поrлъщане на енер-
rия частиuнте преминават на ПО.виСО
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
Лв, Л R иЛ., KoraTo 'те'.са:" отпушени
от положителните импулси, вътреш-
ното СЪПРОТИВlIение на тези лампи се
пОвишава и на ИЗХода на уреда им
. пулеите спадат до номинапната си
стойност.
.4,
А2Ш
#.:IA'Od
"'0#//
+IШf/
"
2#н
Л/5
Jl/f
.1ft
EC{'8}
А20
/н,
6'
tf/(
.9
I'?/f
-
Фиr.2_
При намалено НзходнО напрежение
действието на схемата е точно обратно.
Диодът Дl служи да създаде високо
Омно съпротивление на изхода, в про-
междутъuите между НМПУllсите, през
което време той се запушва. Ключът
и електронният стабилизатор имат He
заземени клеми. МИl<роамперметърът
М 1 служи за наrласяване на номинал-
ните напрежения.
Оптичwи кввитовиrеиервтори
ко енерrи!Jно ниво. При определени
условия може да изпускат енерrня и
Да се окажат в междинно енеРl'иilно
ниво нли да преминат в основното
ниво, което съответствува на най-
устойчивото им състояние. Броят на
частнuите в ед,иниuа обем от среда-
та, намиращи се едновременно в ед-
но от енерrийните състояния, съот-
ветствуващо на дадено енерrнйно ни-
во се нарича наоселеност на енерrнй-
ното ниво N. Излъчването и поrлъща-
нето на електромаrнитна енерrия на-
Стъпва на отделни части (порции), на-
377
речени квантн. Енерrията'на:един квант
се _.определя .от израза
W == h . ro,
oo .o ro е кръr.овата чест.ота, (h K.oH
станта иа Планк. -
В зависимост от ИЗПOJlзувзнзта aK
тивна среда OKr раб.отят п.о разлнчна
схема .относн.о енерrийните НИВа. Така
напрнмер раб.отата на рубин.овите OKr
н'j '{/:;- F"..,/: :1;:;t/" // ":;:"r .' ,/..." / ;:"?/' J
'" оt',ш.uы/!il/l?I?д'нH . ,
'\.. /lpt' lil
/t2 2-
I
{5
"'.,
{'/lJllN.?lДljJilНIl
llJ'Л iI!QНt'
I
Фиr.l
се .осъществява п.о три енерrиЯни нива
(фиr. 1), а при OKr с не.одимав.о CTЪK
л.о п.о четири енерrиЯни нива.
2. РуБИНОВIf OKr. OKr се съст.оят
от рез.онат.ор и система за възбуждане
(накачка). Рез.онат.орът представлява две
успаредни .оrледала, между к.оит.о се
намира активната среда. В зависим.ост от
съст.ояниет.о на активната среда OKr
се наричат rаз.ови, течни н OKr на
твърд.о тяла.
В рубин.овите OKr за активна среда
се използува рубин. Т.ой представлява
двуалуминиев три.окис (АI Оз). в кри
сталната решетка на к.ойта част .от
й.оните на алуминия A13+ са заменени
с примеси .от й.они на хр.ома Сr З +. Cъ
държаниет.о на хр.ома е .от 0,05 д.о 0,5 D lo,
к.оет.о .определя червения .оттенък на
рубина. Имени.о й.оните на хр.ома са
активат.ори в средата (рубина). В .оПр.о
стен вид пр.оцесите в рубина пр.отичат
п.о схемата на фиr. 1.
При .облъчване на рубина със CBeT
лина, излъчена .от ксенон.ови лампи, три
пъти й.онизираните й.они на хр.ома Сr З +
п.оr. ъщат енерrия .от .оптичиия спектър
и преминават от аСН.овна нив.о J с eHep
rия W 1 на нив.о 3 с енерrия W s . На
иИво 3 възбудеиит!' частиuи Сr З + имат
малк.о време иа съществуваие. От нива
3 те преминават на метастабилн.от.о
ннва 2. Т.озн прех.од на възбудените
частици пр.отнча пр.оизв.олн.о и не е
свързан с външна причина. При нета
няма електромаrнитн.о излъчване. Еиер
rията на йаиите се превръща в т.оnлн
на, к.оят.о наrpява рубина. На нива 2
става натрупване на възбудени частици,
тъй ката на нет.о те дълrа съществуват.
При определена степеи на възбуждаие
населен.остта иа нив.о 2 м.оже да бъде
п.о-rоляма .от иаселен.остта иа невъзбу
деи.ото ннв.о J и на прех.ода 2------+1 м.оже
да възникне така наречената стимули
рана (индуuирз/lO) излъчване. Излъче
ната мащн.ост е максимална на честота
W2 W 1
ro == и намалява п.о двете Й
страни. Т.ова излъчване неколк.ократн.о
преминава през актнвната среда на pe
занат.ора на ОКС в резултат на кает.о
се уСИлва. Отражаващите п.овърхнасти,
378
.образуващи резанатара, често съвпадат
с кранщата на рубннавата пръчка. Тя
нма фарма на цилнндър с диаметър
o == 6 20 тт н дължина L == 1 +
-+ 30 СО). Двата Й края се шлнф.оват и
17a1g'/ljJll.JjJdVHIl
lli'Aei1dAo
. , -*
Ю/ьМu#е A,!"/lJvl!#11 сриа IlЬf//Тl.IIЩIl се
I7j7l1.JHO
Фиr.2.
се нанася п.олупрозрачн.о сребр.о; п.о тозн
начин се п.олучават .отразяващите п.о
върхности. К.отато рубин.овият oкr
рабати в импулсен режнм, еди.ота ие
п.одвижна оrледало се заменя с въртяща
се прнзма със ск.орост .окол.о 20 ,ооо
30_000 абарата..в мннута. В. този слу
I "
X
2
.иr.3
чай при въртенето на призмата ка-
чественият факт.ор Q на рез.онат.ора се
нзменя в шираки rраници, п.оради кает.о
такива OKr се наричат OKr с м.одула
ция на Q. Схемата на резанат.ора с
въртяща се призма е дадеНа на фиr. 2.
Ксеиановитеl лампи за възбуждаието н
рубиновата пръчка се разп.олаrат във фа
калните .оси на елитичии .отражатели.
В напречен разрез такава система ще има
вида, п.оказан на фиr. 3, къдет.о 1 е
рубиН'Ьт, 2 ксен.он.овите лампи, а 3
двуелиптичният .отражател. Оптичните
лъчи .от лампите се канцентрират върху
рубииа, в резултат на каето се получава
вис.ока степен иа инверсия. С тава се
пастиrа rоляма м.ощи.ост на reHepнpa
иия импулс. rенериране иастъпва прн
точн.о .определен.о пал.ожение иа приз
мата и Окола 1 та след п.одаване на
нмпулса за възбуждаиет.о (фиr. 4). re
нерираният импулс е с мн.от.о малка
пр.одължителн.ост -:- (няколка десетки па)
и rоляма м.ощн.ост, достиrаща д.о CT.o
тици метавата. rенериранат.о трептение
е с дължииа на вълната . ==!6943 А.
Част .от еиерrията иа излъчванет.о ми
иава през палупразрачн.от.о .оrледал.о н
се .отвежда .от рез.оllaт.ора.
З. Свойства иа лазериия лъч. Обик
навен.от.о светлннн.о излъчване (от Ha
rреl1И тела) се състои .от мн.ожеств.о
.отделни трептения, к.оито имат раз-
лична дълж.ина на вълната. Такава
излъчване е нем.он.охр.оматично и с
малка спектрална плътн.ост. При ап
тичните квантави rенерат.ори в зави-
симост от степента на възбуждането
11 настр.ойката на рез.она'l'ара излъч-
ванета е на cTi>.ora .определена дъл
жина иа вълна'!'а иJ\И в MH.or.o тесен
честатен спектър. Так.ова ИЗJlъчване
се нарича ман.охр.оматичн.о. Излъчва-
нет.о е съrласуваи.о (кахерентн.о) във
времета и пространств.от.о с външн.от.о
възбуждаща ,излъчване. Пр.остранстве
ната к.охерентност се явява причина
да се п.остиrне висока насаченост и
r.оляма спеК1рална плътнаст на инду-
циран.ота И3JIъчване. Лазерният лъч
се разпр.остранява п.од ф.ормата на
канус с MH.or.o мадък ъrъл при върха
му. Разх.оДlIм.остта на лъча м.оже да
се намаJ\И (стесняване на к.онуса) с
така наречената външна .оптическа
СlIстема ил'и лъчът да се ф.окусира
в една точка, в к.оято енерrията м.оже
/kHt'f/t?OOH
1.(--'I/l,у'АС
О'о.J/Jg'жlJощ
lIH/lY'lfC
t
I/lJS "
Фиr. ..
да д.остиrне MH.oro I'onеми ст.ойн.ости.
4. ПРН.>Jоженне на OKr. KBaHT.oBa
та електроника е една .от най бърз.о
развиващите се .области. Св.оЙС'lвата
на излъчванет.о .от OKr се изп.олзуват
при решение на различни задачи в
науката и техниката. OKr се изп.ол-
зуват в различнн далек.омери (paдa
ри), с каит.о се .определя разст.оЯНllе-
та да наблюдаваните обекти с MH.or.o
висока точност. Такнва лазерни даде-
к.омери се ИЗПОJl3уват ширак.о при ре-
шава'нет.о на re.одезнчеСКII задач,и. С
п.ом.ощта на лазерни радари се .опре
де.>JЯ раЗС1'Ояниет.о да летящи сам.о-
лети, ракети и изкуствени спътници
на Земята с тачност .ок.ола 1 т. OKr
се 'изп.олзуват при нзмерванета на
ъrл.ови скарасти и ъr,>J.ови изменения.
П.о lIас.очен лазерен лъч се .определя
вертикалността при стр.оежа на вис.о
ки съоръжения, като к .омt!ни. радис
телевнзианни кули, мачти и др. С
лазерен лъч е к.онтролиран стр.оежЪ1
на телевизионната кула в Останкин.о
край М.осква, а cera чрез Her.o се
контр.олира вертикалн.остта на кула-
та. Лазерният лъч се изп.олзува в
така иа'речената х.ол.оrрафия пр.о-
странствената (стере.о) ф.от.оrрафия.
OKr намират прил.ожение в п.о спе-
циални '1ехнал.оrически пр.оцеси при
.обраб.отката на твърди 'и крехки ма-
териали. С лазерен лъч м.оже да се
топят, режат и сп.ояват ст.омани, п.о-
лУПРов.одници и др. н да се пробнват
в тях MH.or.o малки .отверст ия .от па-
рядъка на микР.они. Лазерният .>JЪЧ
намира прил.ожение и в медицината,
при нзвършваll1ет.о на .очни и друrи
вид.ове .операции. В изчислителната
техника се изпалзуват е.>Jементи на
базата на лазера и вмест.о електри-
чески се изп.олзуват светлинни сиrна-
лн, с J('oeTo се увеличава бърз.одей-
ствиет.о и .обемът на паметта на из-
числителните машини.
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
Звуковата сиrнализация така шlн
роко е lIавлязла в съвременния жи
вот, че се налаrа в световен мащаб
Да се ВОДИ борба за оrраничаваието
И. Като естествеиа реакция срещу иея
'ювешкото съЗ'наиие до rоляма степен
я елиминира, подтиска я. Човекът
така е свикнал със звукови'те сиrиали,
че често ие rи "чува", макар да са
подадени в иеrова близост.
Това налаrа да се промени харак-
терът на сиrналите, те да иосят иова,
необичайна информация, за да про-
никнат в съз'нанието и да IIIрt\дИЭви-
кат съответн,и рефлеКiCИ.
Електронно1О УСТРОЙСТВО, чиято
схема е показз'на на фиr. 1, rенерира
двойка звукови сиrнали с ,азлична
ВИiCочина, които се редуват с избраяа
честота. Получава се ефект "бип-бип"
II.,И ..три-лири" според честотата на
редуване.
На пръв ПОrлед схемаТа изrлежда
сложна, но в същност това са три
анаJlоrични мултивибратора, различа-
ващи се само по два СВОИ елемеита.
Освен това тя ие е КРИ1ичиа по OTHO
шеиие вида на елемен'I'Ите и Te HIJTe
ТО.'lераиси: може да бъдат използува-
ни каквито да било маломощни ИIIIC
кочестот.ни траизистори без всякакви
изисквания за коефициент на У'Сиnва-
не, начален ток и др. Означен.ията им
в схемата са само примерни и ;не за-
21.ължават КОНСТРУК10ра. РеЭИICторите
са въrле'родос.'lОЙ'НИ, с раэсейна мощ-
ност от 0,25 W иаrоре и толеранс на
стойностите :t 20 %. При избора на
кондензаторите също ие се иалаrат
оrраничения. При по roлеми отклоне-
ния .наистина ще се измен.и височина-
та на съответния тон, но това не е от
съществено значение. Напротив, с
преднамерена смяиа иа посочен,ите
кондензатори може да се измеия 1'0-
tlЪТ. съобразно ВКУ'Са иа КОН'СТрУК-
тора.
Действието иа схемата е Mнoro п.ра-
сто: му,rrтивибраторите, изпълнени с
Т 1 , Т. и Ts, Т., rеиериJНIТ сиrиаJlИ с
честоти, съответно 400 и 2000 Н z
(приблизител'но), а 1оретият МУЛТИВII-
братор (17, тв) запушва и отпушва
' вrDЛIOiUlfNl'1
Устроlство з. звукова сиrИ8llllзациSl
през 'Окол''О 0,51 тра'Нзисторите Т 11 И
Т.. коита пък ПУ'Скат и спират първи-
те мултивибратори. ПОJ1Yчава се кар-
f/
Действиета ;на r'eHepa1'apa може да
се провери чрез високоомии слушал
ки, включени на изхода. За получава-
IIJ/otJ
1
Цк
'?ZK
тнната, изобразена иа фиr. 2. ИМ'IIУЛ
сите теоретически трябва Да бъдат
правоъrЪJШИ, 110 иа праК1'ика върха-
вете им са, зааблени; все пак те съ-
държат rоJi.'ям брой хармонични, кае-
то придава' металичеи тембър на сиr-
налите. Диодите Д] и 112 съставят
своеобразен еJlектронеи преключвател,
който падвежда към изхада оиrиали-
те иа рабатещия мултивибратор, без
да се шунтират '01' нерабатещия.
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
оси"
1+
41/r
ФИС'. I
ие на подхадящ по СИ.,а сиrllал към
liera трябва да се включи иискочесто-
тен усилватеJl. Неrовзта мощност,
както и видът 1Iа високоrоворитеJlЯ
се 'Определят в зависимо'ст от пред-
назначението на СИl'нала. Ака иа-
пример устройствота се ползува вМе-
сто клаксан на кала, ще е иеобхадим
У'силватеJl с изхадна МОЗl'наст 'От 2 до
10 вата и рупореи високоrоворител
(едии или два) с подхадяща мащ
379
ност В случая рупорният високоrо-
ворител може да бъде JJ претоварен
спрямо IIОl\Шl!алната му мощност, тъЙ
(/
като проблемът за допустим клир
фактор не е съществен. Ако пък ус-
' /t;'; ; JWa:'7 O ;; ,
' ';'ехника
тройството се ползува в рамките на
алармена IНсталация за защита cpe
щу посеrателство (в кола, rараж и
/;
1,
t
Фнr.2.
др.), мощността ,на усилвателя може
да бъде и п малка. rенераторът мо-
П8D8nеJlен компенсационен ТР8ИСФОРМ8тореи
ст aC5HnHsaToP на ток нnн иапрежеllие
С появяването на мощни стабили
трони (например от типа Д811) придо-
бива все по rОЛЯl\lО значение схемата
на параметричен стабилизатор на Ha
прежение, показана на фиr. 1.
Напрежението на захравва:щщ из
точник се прилаrа към rrьрвичната на
{/"-'
Фиr.l
мотка през импеданса Z. Трансформа-
торът има вторична намотка, която за
хранва товара RT' и третична намотка,
в която с включен стабилитронът д.
KoraTo напрежението на трети'шата
(управляващата) намотка подхвърли про
бивното нацрежение на стабилитрона, в
Hero протичз rолям ток, който предиз
виква съответно увеличение на първич-
ниll '!'ОК. Това води до увеличаване на
I1t. '-'''' TO на иапрежение в импеданса
1.1-1 . :, :iамаЛ9 зэ.не на напрежението. което
лежи върху първичната намотка на
трансформатора. Следователно постоян-
380
ството на напрежението в управлява-
щата Hal\lO'rKa обуславя постоянни на-
прежсния в първичнаТа и вторичната
(работната) намотка.
Предимствата на този параметричен
стабилизатор са следните:
1. Възможно е едновременното ста-
билизиране на няколко различни и не-
зависими напрежения.
2. Стойностите на стаби.JIИзираиите
напрежения не зависят от напреже-
иието на използувани,. стабнлитрон.
3. Схемата съдържа мииимален брой
елементи, което намалява цеиата и по-
вишава надеждността й.
Към тези качества може да се при-
бавят всички предимства на компенса-
ционните стабилизатори, ако в схемата,
показана на фиr. 1, се въведе обратна
връзка 0"1:. вторичната към третичната
намотка, 11' която трябва да се включи
някакво управляемо съпротивление (на-
пример транзистор или тиристор) вместо
стабил'Итрон.
Така ПОllучената схема на паралелен
компенсационен трансформаторен ста-
билизатор придобива следните допъ..'1-
нителни качества:
1. Мрже да се приложи за стабшIИ-
зиране на непрежение или за стабнли-
зиране на ток.
2. Мощността на стабилизатора лесно
може да се увеличи до 100 W и повече
чрез използуване иа няколко реrули-
ращи елементи.
3. Не е необходим допълнителен MO
щен източник На постоянно напрежение,
както например в стаБШIИзаторите на
же да бъде оформен на отделна плат-
ка с ориентировъ'lНИ размери IOOX80.
mm и впоследствие да бъде закре-
пен към уснлвателя. Захранването му
се осиrурява от това на усилвателя
и може да варира от 6 до 12 У. За
запазване постоянство на височината
на тона и честотат. на смяната му е
целесъобразно захранващ01'О напре-
жение за reHepaTopa да се стабилизи-
ра с ценер-диод. Типът му се опре-
деля в завнсимост от захранващото
напрежение.
Д. П.
инж. МАРТИН иrНАТОВ
напрежение с подмаrнитвани трансфор
матори.
4. Използува се трансформатор със
стандартен Ш-образен мarнитопровод,
който CJlужи едновременно за трансфор-
миране, преобразуване и стабилизиране
на изходящия ток иllи напрежение.
5. Съответните коефициенти на стз-
билнзация може значително да се
увеличзт чрез подходящо подбиране На
вида и усилването на сиrнала на об-
ратна връзка.
За изясняване на основннте въпроси,
които възникват при проектирането на
паралелни компенсационнн трансфор-
маторни. стабилизатори, ще разrледаме
една ПjJ3ктическа схема.
На фиr. 2 е показан стабилизатор на
ток 15 mA при товар от О до 10 k&!,
използуван във високочестотната теле-
фонна уплътнителна- система кр 12
12/24. . Стабилизиращият ефект се
дължи на факта, че еквивалеитното
съпротнвление на трансформатора е
направе ю обратно пропорционално на
стаБИllизирания ток 1st. Токовете и на-
прежещ!Ята са свързани със зависимо-
стите: --
iinl <=о i 10 пJ itnjJ iзn'J;
и 1 -== и Zll'
където 110 е токът на празен ход на
трансформатора;
ит '':: -R T 1st;
п2/ с:: const. .
Означенията Са поясненн -на фиr. 2.
С помощта на опитите иа празен
х;од н късо съединенне се определят
.. Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
всички параметри на еквиваllентната
схема иа трансформатора. ИЗЧИСllенията
се провеждат въз основа на принuип-
Z.fIr. ffW
ната схема на стаБИllизатор, състоящ
се от делитеll на напрежение, съставен
от баластно СЪПРОТИВlIение Rii и не-
lIинейно СЪПРОТИВlIение ценеров диод.
При конструирането на раЗllНЧНИ
устройства, например компеисаuнонни
стаБИllизатори на напреженне, често се
налаrа транзисторите да се ВКlIючват
параllеllНО, както е показано на фиr. 1.
Резисторите, ВКlIючени в емитерните
вериrи, служат за оснrуряване на рав
номерното разпредеllенне на тока меж
I?c-:
I?c-z
iE
'Фиr.l
ду транзисторите. Статичният_ коефи
циент на УСИllване по ток на '-такева
стъпало е равен на коефициента на
УСИllване на единия транзистор, тъй
като общият управляващ Tok се рi!З-
предеllЯ равномерно между ба3}1те аа
транзисторите. _ _ ,
Значнтелно по-rолямо УСИ1l8ане може
да се получи, ако транзисторите се
ВКlIючат по схемата, показана на ф«r. 2.
Това включване на транзисторите _на-
помня известния съставен транзистор,
но се ОТlIичава от Hero по наllичието
На разистора R, който се подбира екс-
периментално. ПраВИllНИЯТ подбор на
СЪПРОТИВlIението на резист6ра R оси-
rурява равномерно разпреД lIение на
РОllята на нелинейно СЪПРОТИВllение
иrрае еквивалентното СЪПРОТИВlIение на
трансформатора, приведено към първич
Фllr.2,
I4'T
tl+f17/{
'
j
'
11
ната страна. За стаБИllизатори с изход
за постоянен ток заместващата схема
на трансформатора е съставена от чи-
сто аКТИВНИ съпроrнвления, което
опростява ИЗЧИСllенията, особено ако и
баластното СЪПРОТИВlIение е чисто ак-
тивно.
При опреДСllянето на стойността на
баластното СЪПРОТИВlIение трябва да се
има пред вид, че с увеllичаването на
тази стойност намаляват мощиостите на
самото баllастно СЪПРОТИВlIение и на
реrУllиращия транзистор, като едно-
временно се стесняват rраниците, в
които имаме стаБИllизиращ ефект.
Коефиuиентиrе на стаБИllизация са
както Сllедва:
Коефициент на стаБИllизаuия по
входящо напрежение при RT const :
А иВХ А 1st
Ки=:: OBX < == 10.
Коефициент на стаБИllизаuия по
товарно СЪПРОТИВlIение при и вх == const :
AR т Alst
Кя == 'RТ : ""7;; == 40.
Описаният стабнлизатор захранва
усилватели с входно СЪПРОТИВlIение
150 g и ниво по мощност на входящия
сиrнаll от порядъка на 5 Np. Ето
защо изискванията по отношение на
ПУllсациите на стабилизирания ток са
твърде rолеми. Изrllаждането се извърш-
ва чрез симетричния П-образен фИllТЪР
C S L 1 C 4 L 2 , с който ПУllсациите са до-
веден'и до стойността 1,5 I1А.
Метод за вкпючване на транвнсторн
общия ток IЕ между транзисториtе,
като едновременно се увеllичава и об-
щият коефиuиен:r на усилване. УвеllИ-
чаването на коефициента на усилване
се обяснява с '{ова, че целият управ-
ляващ ток Iв отначало се УСИllва ,'"от
транзистора Т}, а след това част от
емитерния ток на този транзистор дo
k
Фиr.2_
пълнително се усилва от транзистора Tl'
Предимствата на този начин на ВКlIЮЧ
ване (фиr. 2) се ПрОЯВЯl!ат при експе
,рименталното сравняване на двата ва-
рианта на УСЩJ8атеllЯ.
Двата усилватеllЯ БИllИ ПОСllедоватеll-
но изпыlеннH с едни и същи екзем-
пляри транзисщри П217В. И в двата СllУ-
чая общият' ток 'Е се наrllася на 2А.
В случая на паралеllНО ВКlIючване на
транзисторите (фиr 1) равномерното
разпределение на тока между транзи-
сторите БИllО постиrнато при съпротив
ление 'на резисторите RE. и REl 0,69 g.
При това ,базисният ток е 44 тА, а
напрежението между емитера и ко-
lIектора 4 V. Във втория случай (фиr. 2)
Радио телевизия елеКТlюн.itкci;- кн: 12 1972
равномерното разпредеllение на тока
между транзисторите се е ПОllУЧИllО прн
СЪПРОТИВlIение на резистора R, равно
на 0,2 12, а същото напрежение между
емитера и !<Оllектора (4V) се е ПОllУ-
ЧИllО при базисен ток 20 тА. По та-
къв начин УСИllватеllЯТ по схемата на
фиr. ,2 има двойно по rолям статичен
.7;
1i
K
'.1
I?
Ij
Фllr.3
коефициент на уси.lване:и по висок КПД.
Такава Схема може да бъде ИЗПОll-
зувана и при свързването на транзи-
стори с раЗllИЧНИ видове проводимост,
което с невъзможно да се реаllИ3Ира
при схемата от фиr. 1. 'СИllватеJ1ЯТ на
схемата на фиr. 3 БИll изпыlенH с
транзисторите П306 и 11701. Общият
ток се наr.qасяваll на 0,4 А. Съпротив
.qението на резистора R е равно на
8 ". Прн базисен ток 7 тА напреже-
нието еыитеР КОllектор е 7,6 V.
В. КРИЛО8
превод от сн. "Радио', кн. 5/72
З8J
.
8 W;д 'Ч'цч
С"ь emu I
КОИТРОllираие температурата иа nО811ииците
инж. СТ. МЛАДЕНОВ,
Пловдив
Обикновеното запояване с мек при
пой намира широко приложение при
свързваlнето ШI електронните елемен
ти. С развитието lIа радиоелеКТРОНII
ката непрекъснато възннкват нови
пробllеми за спойкнте, породен,н от
изнскванията за намалява!не обема
на апаратите, за повншаване на ра-
ботните температури н местата за
свързване, значител'ното завншаване
запояпане. Освен това допълнително
са били изпълнени спойки при съот-
ветно константно време за запояване.
При тия опнти постепщj'!1O е била за-
BllUlaBaHa TeMnepaTypa:ra !На запоява-
не с оrлед получа ване А . на задоволн-
телен резултат. TalKa например при
време за запояване от I 5 са по -
чС'ни следните резултати: При 210 С
ие се е полу'fИЛО калайдисване на ме-
.. и'
11
О)
на изискваЮlS!та за надеждност на
отделните свръзки в експлоатационни
условия и др. От направените проуч-
вания е установено, че от основните
фактори, определящн качеството иа
спойюпе, от съществено значение св
температурата и времето, при които
се провежда процесът на спояване.
Това означава. че в края на накрай
ника (човката) на поялника е необ-
ходимо непрекъснато да се подава
точно rраНИЧIIО количество топлина,
като температурата периодично се
КОНТрОllира. В практиката е въз'прие-
то да се счита като температура на
запояване температурата на запой-
ващия връх на мед!ната човка на
поялника, а под време за запояване
трябва да се разбнра това време,
през което се подава необходимото
КО,lИчество ТОп.тина в спойката, за да
се ПОllУЧИ необходимата температура
на припоя и детайла за качествено
запоявзне. Следователно при запоя-
ване с поялник това е времето от
допиране на запойващня връх на
човката в мястото на спойката до
получаваие на ЦЯ.тостиа спойка.
За да се ПОJ1учат оптимални резул-
тати относно необходимите темпера-
тура и време за запояване, са били
проведени редица опнтни запоява,ния
с поялннк върху месинrова ламарина
с определени размери при предвари-
телно измерено количество припой.
Температурата на запояв нето била
днректно нзмерена на върха на поял-
ника с термоелемеит. В случая при
различни времена на запояване е би-
.та определе!/а съответната темпера-
тура, при която се получава добро
382
Фllr. 1
синrовата ламарина, в едва при
270'С към ламарината се е захваща-
ло мал,ко количество 'IIрипой. Ъrълът
на ОМ>ОК'Ряне в случая е бил съответ-
ио тъп (фнr.l а), което недвусмнсле-
но показва, че е направена "студена
спойка". Незадоволителен е и резул-
татът от запоqване при температура
зоо о с (фиr. I б) с харакТi!РНИЯ за
това запояване ъrъл на омокряне от
200 до 800. Положителен резултат е
бил получен прн остър ъrъл (О дО
20 о фиr. 1 в), съответствуващ на
пълно мокрене If Тi!MnepaTypa иаlд
330 0 С. Това ще рече, че запояваие-
то с поялник при време 1 5 дава на-
пълно качествени спойки Прll условие,
че температурата на запояване, т. е.
температуС,ата на върха на поялника,
е над 330 С.
Данни от тези изследвания се виж-
дат и от rрафиките на фиr. 2, като
кривата 1 изразява зависнмостта меж-
ду времето н минимаЛ1l'Ите температу-
ри, които трябва да има върхът на
поялника, за да се получи положите-
лен резултат' от запояването. Крива-
та 1/ е получена, като се определя
температурата на стопения припой, а
не се нзмерва температурата към вър-
ха на поялника, както е прието при
построяване кривата I на фиr. 2. За
целта беше проведен съответен опит
за запоя,ване на медни проводници
един към друr чрез потопя ване в СТО-
пени сфери от припой. Оценка за ка-
чествата на спойките е била дадена
след разрушаването им 11 изследва-
не на мястото в областта на ок'ЬСва-
нето.
При това ПО.ТlOжение е бил !lзяС'нен
въпросът, че необходимите темпера-
тури за качествено изпълнение 'на
спойките трябва да лежат с около
30 ос по ниско, отколкото съответните
температури иа върха на поялника
(фнr. 2 крива 1/). Следовате.'lНО
температурният пад между върха на
поялника и стопения припой ВЪЗЛJlза
среlИЮ на 30 0 С.
От съществено значение за получа-
ване на качествени спойки е и спаз-
ването на ro'pHaTa температурна rpa-
ница на запояване. Тя е еднакво важ-
на, както 'и МИНl1ма.т'ната температура
на запояваие, и се реrламентира от
те).шературата на раЗ.'1аrане от флю-
са на началння окисен слой, повиша-
DaHe скоростта на пО'следващото оки
сляване на запойваните детайли
Jjследствие на заrряването им, окис-
4М
ЛО
if
f».?
\\
'\ i'\
r-... ....... ........
t--... 1
...... 1-...... ..!l r---. ..... r---
f-... '
..... .....
Of J4J J6 10 1! 1_ 17
2 D
lllll
f.s
Фнr.2
ляване lIа течния припой и KOHTaKT
IlaTa повърхност на накрайника }Ia
поялника. В зависимост от топлинна-
та ЧУВICтвитеJIНОСТ на запояваните дe
тайли максималната температура на
запояване следва да бъде между
380 о и 450 о С. При температури над
450 о се получават "преrрети спонки".
В серийното производство е прието
да се раБОТ!f с време за запояване
1 5., като температурата на върха на
поялника !Не трябва да бъде по нис-
ка от З3О ос. При неползуване (пре
стой) на поялника от заrретия му
връх ие се отвема топлИна за запОЯ-
ване I1 там тя се повишава до опре-
делена максимална стойност. Тази
максимална стойност се определя 01'
равиовеснето, което настъпва между
поетата топлииа и отдаденото коли-
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
Таблица 1
Консумирана мощ- I
ност на поялника
до 20 W I
35 W
50 W
70 W
85 W
120 до 140 W
Вид запоечна работа
Миниатюрна техника, най малки спойки, най-тънки про-
водници, печатни схеми
Фини запоечни работн, тънки проводниuи (0,2 0,5 шш),
печатни схеми
Печатни схеми, проводници до 0,8 шm, при бърза после-
дователност на запояване
Проводници до 1,0 шш, при бърза последователност на
запояване
Проводниuи до 1,5 mm 2 сечение, при бърза последова-
телност на запояване, по дебели накрайници
Проводници до 2,5 шш 2 сечение, при бърза последова-
телност на запойване масивни свръзки, запойки на
ламарина /1.0 1,5 шm дебелина
чество топлина чрез излъчване И KOH
векция, т. е. тя зависи от KOHCTPYK
цията на поялника. Създаденото paB
новесие обаче се нарушава при отне-
мане иа ТОШlИна от поялника за ocъ
ществяване lIа спойката, като в слу-
чая полученият температурен пад за
висн от rолеиината на спойката, мощ-
ността на ТОПЛlшния източник на
поялннка, топлинен капацитет на по
ялника и HeroBaTa топлопровоД'ност.
Следователно при подбнране мощ
ността на поялника съшествуват две
ВЪ3МОЖlIОСТИ, а именно: мощността
да се подбере така, че следващите едно
след друrо запоявания на пронзвол-
но количество спойка да .:е изстудя-
ват поялника под мннималиата тем-
пература на запой ване (над 330 0 С).
Втората възможност се състои в то-
ва, че мощността на поялника следва
да обезпечава след запояването едно
покачване на температурата иа поял-
ника до максималната й стойност за
една малка пауза (престой) от вре-
ме, предн отново да започне следва-
щата спойка. Първият способ има
съществен недостатък, заключаващ
се в това, че трябва да се ползува
MHoro rолнм и неудобен за работа
поялник. По тези причиии е за пред-
почитане да се ползува в производ-
ството вторият вариант прн условие,
че след всяко запояване ще се про-
веждат и известни монтажни опера-
ции с цел да се получат и паузи
между спойките.
3а ориентация при подбнране мощ-
ността на поялниците може орненти-
ровъчно да се ползуват данните от
таблица 1.
3а по-добро онаrледяване на зави-
симостта между консумира ната мощ
наст, вида на поялника и настъпващи-
те изменения в температурата на ра-
бот,ния му връх ще си послужим с
някои примери от нзпълненне на
спойк-и в производствени условия прн
еднакви условия, на едно и също ра-
ботно МIIСТО, но С разлнчни по мощ
ности поялници. 3а целта са били
изпълнени с бърза последователност
't:'
JJrJ
110
:170
V 1GP
tJSO
:140
.1.»
'20
.1111
J(JII
1,и
?tfll
170
2оО
.......
...... 1-"'"
./
/
1--. I . r--- - r r--- -
I
1\
r---r---
О f(J 111 j(J 4IJ .fO П11P tfIJ Аи J fI
t,,,
Фиr. 3
по 10 спойки, след което fIOЯЛПИКЪТ е
бнл оставен настра'нн. При всичКи
проби температурата на запояване
била измерена с термоелемент при
'работния връх на поялника. Получе
ни бнли следните резултатн:
а) Поялник с мощност ЗОW (фиr. 3)
От rрафиката се вижда, че още
при изпълнение на втората спойка
т,емпературата на запояване спада на
330 0 С, а за възстановяване на изход-
ната температура на поялника 385 С
са необходнми повече от 75 s . Следо-
вателно в дадения случай поялникът
не е подходящ за серийни запоявання
за избрания вид спойка. В най до
бри!! случай този поялник може да
се ползува за спойки от време на 8pe
ме.
б) Поялиик с мощност 40W (фиr. 4)
rрафиката на ПОЯJIННК 40V показ-
ва, че при непрекъснато нзпълнение
иа спойките температура'Iа на стопя-
Радио телевизия електроника, кн. 12 1972
ване има rра-нична стойност ззо о с.
Това положение не е приемливо за
производството, тъй като прн HaMa
ляване на захранващото напрежение
и друrи причинн запойващата темпе
ратура лесно може да бъде заннже
на под 330 0 С. Възста'новяването на
J
1,0
.161
119
,;
J41
110
.120
.Jfl
:l1)(J
210
11
...
......v
/
\ '/
1 /
L I
"'" ltIi!;O
- - -
А, L JfJ 'it 6i 111!. J(J lИ
t.s
Фиr.4
C
4.11
42.
411
V 4 p.
t.1.?
.18.
.17/.
.JG,
J.fO
.14
J.J.
Л(J
О 10 l/J .1и 40.f/J 811 10 fll J{7 (СУ
t,J'
v ./ V
'IJ V
'(J v
'(J 1 /
'(J l /
'IJ 1/
t' 1'1
'IJ L
" "'"
11
'IJ
Фllr.5
нзходната температура на поялника
390 о се постиrа при пауза 60 s.
в) Поялник с мощност 70 W (фиr. 5)
От rрафиката иа фиr. 5 се внжда,
че с този поялник моЖе да се запоя-
ва непреК'ЪСF.ато, без да се налаrа
включването на паузи (престои) при
запояването. В случая достнrнатата
при запояване най-ниска температу
ра не се понижава под 345 ос. което
означава, че минималната температу-
ра На запояване от 330 0 С е rаранти-
рана при всичкн положения. Възста-
новяването на изходната температура
на поялник;] (430 0 С) се nocTHra при
прест{)й от 70 . .
Трябва също така JId се отбележи.
че върху температурата на заП05lва
'ие оказват същесТFено ВЛ.-lиние фор-
мата на върха на поялника и колеба-
нията в захранващото напрежение.
383
Тази зависимост е показана с криви
те на фиr. 6, като кривата / дава нз
менението на температурата на запоя
ване с поялник 40W, захранващо Ha
прежение 220 V и ъrъл между кои
тактните повърхности на върха на
'l'
.1JI
JIQ
J70
JI.
JRJ
1:
Jr#
JfIJ
m
710
18/
ЛО
281
251
./
\ /'
\ 1/ ",
, / /
........... / ,
Ei /
I /
\. I . .
.. /111/ rr
\. I I
\ I
'" /
,
о 111 1< j 4-'J .;. ;.
i._r
ФИf_ 6
накрайника на човката == 400. Изме
нението на температурата на запоя
ване при намаляване захранващото
напрежение с 4% е изразено с Kpi1 ,
вата 11, като настъпилото измененне j
в сравнение с крнвата 1 лесно може
.1./
r
\
\
:
\
r
I
\g
да се обяснн, като се нма пред вид,
че между захранващото напрежение
н мощноСтта на наrревателя съще-
ствува квадратна зависимост. Харак-
терът на тази зависимост се определя
от конструкцията на системата Harpe
вател накрайник, от топлообмена
между тях. За избяrпане на последи
ците от колебанията в напреженнето
е необходимо да се избнра поялник
с по-rD.'lяма мощност н.ти да се ста-
билизира мрежовото напрежение.
Ъrълът между коитаКТf1ите (работ
ЕJlте) 110ВЪРХ,НОСТН 'на върха иа поялни
ка (означен иа фиr. 6 с /х \ е от cъ
ществено значение за запойващата
температура. При намаляване на ъrъ-
ла чувствително се поннжава темпе-
ратурата на запояване, което е вид
но от кривата П/ на фиr. 6. В този
случай за удобство прн изпълиение
384
на ТРУДнодостъпни спойки е бил на-
ма.'1ен на същия поялник ъrълът /х
от 40 О на 25, при което температу-
рата е паднала до 250 0 С. Такова при-
rаждане (намаляване) на върха на
поялннка без съответни проучвання е
неудачно н не бива да се допуска,
тъй като с това се намалява 1'емпе
ратурата на запояване и в краЙиа
сметКа се получават "студени спой-
ки".
За контролиране температурата на
В1>рха на медната човка на поялника
може да се нзползува термоелемент
и измерителен апарат .....olrnl\tes
модел 2000. Термоелементът в случая
може да се нзработи по следната схе
Ма, показана на фиr. 7. Тя се със-
тои от след.ните части: носеща TpЪ
ба. .З, шамотен изолатор 4, термо-
двойка (хром-алумел) 1, rлава 6, CBЪp
зващи втулки 9 и кабели 11 с ще-
керн 12. Термодвойката е разположе-
на в отворите иа нзолатора 4 и ней-
шшт връх е укрепен в удължите.'1Я
14, който се свързва с резба към
края на носещата тръба 3. За по-rо-
ляма стабилност на термодвойката тя
е залята в областта на удължнтеля
14 с водно стъкло. Кабелите 11 са от
проводннк пмвr-О,35 с дължина
800 тт и се свързват към краищата
на термодвойката чрез втулки 9 и
винтчета 7. Термоелементът се CBЪp
зва към измерителиия апарат Norma-
tеst,tмодел. 2000 с щекерите 12.
.1i' .." ,
Контролирането на температурата
JI
.d. f Ь'.! J 1#
i \ \ r r / / /
' \ I 1/ /
I I I /
.. ..
!
tl'
ФПf.7
при върха иа медната човка на поял-
ннка с термоелемента, показан иа
фиr. 7 и измерителния апарат Norma
test 2000 става при следната по
следователност. Допнра се върхът
1 (фиr. 7) на термодвойката до BЪp
ха на човката и се отчнта отклоне-
нието на стрелката по съответната
CKaJI3 на нзмерителния апарат.
Отчитането на действнтелната тем-
пература при върха Юl -поялннка ста-
ва, като се ползува иомоrрамата, по-
казана на фиr. 8. При ползуване иа
HOMorpaMaTa трябва да се има пред
вид, че вляво иа колоиата са ианесе
ни отчетеИlIте показання иа стрелка-
1... 110 ':1< .1:lTa lIа измерителиия апа
рат, а действителната температура се
отчита от ДЯсната страиа иа колоиа
та (tOC). HOMorp8MaTB е разработе
на за обхват на скалата от 42 до 60
делення, което съответствува на npe
ведени температури от 300 до 420 о С.
Температурата при върха на поял
fA;;
fJ
ftJ
Jl
fO
H
f4 J..II!J
fJ
\ fl Jl!J
Я - ЙР
l __
JJ(J
Jl[/ .
JltJ
JIJIJ
J............._
Фиr, 8
ника трябва периодично да се кон.
тролнра (миннмум един път за смя
на). При устаиовеии отклонения в 38.
fl
r
/
I
I
11
/
/
I
пойващата температура на ПОfl.1111ика
тоЙ ее заменя.
Добри резултати се по.1'Jучават. при
условие, че контролирането lIа темпе-
ратурата за всекн отделен ПОЯ.1'JIШК
се извършва на самото работио място
от спецна.1'JНО подrотвен и определен
със заповед по завода работннк. Ос-
вен контролиране температурата на
lJоялшщнте той може да :i\аменя нз-
носеннте меднн човки с rОДIIИ. съrлас
ио конструктивната документация иа
внедреннте в пронзводството поялни
цн ПО внд н мощност.
Настоящата статня е насочваща и
нма за цел да внесе известна ясиота
относно подобряване качеството на
спойките, изпълнявани в нашите ре-
монтни предприятия и заводи за ра-
дио, телевизия и електроинка.
Радио телевизия елек.трон,и,са, КН. 12 1972
Десетичеll деnитеn КiI честота с чакащ МУnТlIвибратор и триrер
За деленне на честотата освен броя-
ош понякоrа може да се използува
просто устройство, съставено от после-
li
I1Лffб
7i
IfЛfоб
I?,
ЛН
I?J
/lJ(
.дователно съединени чакащ мултиви-
{)ратор и триrер. На фиrурата е пока
зана подобна схема, пресметната за де-
сетнчно деление на честотата 1 kHz.
Чакащият мултивибратор, съставен от
транзисторите Т 1 и Т 2 , е с коефициент
._ .': : ..cr;.
в С"Ьветския съюз е "усвоено произ-
flОДСТВОТО на нов модел портативен
транзисторен телевизор .ШипЯJlис-401"
{ПТ -16 lV), предназначен за приемане
на телевизионни проrрами от метровия
и дециметровня диапазон (1, Ш. IV и
V телевизионии обхвати). Захранването
'Му се осиryрява както от електриче-
-ската мрежа, за което се нзползува от-
,делен стабнпизиран токоизправител, та-
жа и от акумулаторна батерия тип
10 кнr-З,5Д. Предвидена е възмож-
ност за използуване и на акумупатор
.от пека кола 12 V. По своите основни
показатепи. какаито са чувствителност-
та, диапазон"Ьт иа действие иа трупата
за АРУ, И8ХОДlt8та звукова мощност,
качеството ка прнемаието и .руrи,
на деление на честотата на входните
сиrнали, равен на 5. В изходно СЪС'fоя-
ние транзисторът 1} е отпушен, а Т.........
тj 14
I1ЛfO.4 11/711,4
1t.bJl
rл1
". !
1#'
+
4JJI
I
.....
запушен. Положителният проднферен-
циран входен импулс през диода Дl
запушва транзистора T J . при което
транзисторът Т. се отпушва. Конденза-
торът С 1 започва да се разрежда през
резисторите R 2 н R8 Н транзистора Т.,
.Шнлялис 401" прев"Ьзхожда значител-
но останалите аналоrични съветски те-
левизори. Чувствителността му е 50 J.1. V,
а изходната звукова мощност 0,25 W.
Размерите на телевизора без захранва-
щия блок са 152Х230Х250 шm.
Фирмата Nagra е произвела миниатюрен
професионален мarнетофон модел "Nagra
SN" с размери 147хl00х26 шш и теrло
570 g. Освен миниатюрните размери
rолямо постиженне иа фирмата са ви-
соките качествени показатели на Mar-
нетофона. Той е трискоростен (9,5; 4,7
и 2,38 сш/.), като за скорост 9,5 сш{!
честотната му характеристика е от 80
Hz до 15 KHz при отношение сиrиал/
шум 60 dB. Непииеllиите изкривяваиия
като при това поддържа транзистора Т
в запушено състоянне.
След завършване на разряда на кон-
дензатора С 1 потенциалът на базата на
транзистора Т 1 отново става отрицате-
лен и той се отпушва, а Т. се запуш-
ва. Кондензаторът С 1 се зарежда през
резисторите R., R8' R7 И Rs. През вре-
мето на заряда днодът Дl е запушеи
и схемата е нечувствнтелна към вход-
ните сиrнали.С тример потенциометъра
R" се настройва необходимият режим
на транзистора Тl' а с резистора R 2 се
подбира необходимата зона на деленне
на 5.
За деление на друrи честоти е необ-
ходимо да се измеият стойностнте на
резистора R. н кондензатора 4.
ОТ изхода на мултнвибратора сиrна-
лът се подава на броячния вход на три-
repa, изпълнен с транзисторитеТ s и Т4'
Общнят коефнциент на деление на
устройството по този начин е равен
на 10.
Вместо означените на схемата типове
транзисторн може да бъдат използувани
бълrарските SFT З05, SFf З07, SF r З08.
Диодите може да се заменят с SFD 103.
ЛИТЕ РА ТУРА:
к. к. Тычино, Цифровые частотомеры
на транзисторых, Москва 1971 r.
инж. П. Димитров
НОВОСТИ В РАДНОЕЛЕКТРОННКАТА
за 400 Hz при номинална изходна мощ-
ност са около 2%, неравномерността
на движение на лентата е j:O,l % . Иs-
ползувана е лента с ширина З,81 ШШ.
времетраеието на записа е от 27 до
108 mln. Маrнетофонът с"Ьд"Ьржа б3
транзистора и 19 диода. Електронната
му част е монтирана на ссдем печаmи
платки, които са поставени в с"Ьответ-
ните rиезда. Контактите на платките и
rиеЗдата са позлатени. По този начиИ
се облекчава коитролът на аларатурата.
нейното подд"Ьржане и ремонт. Посред-
ством поставянето на друrи печатаи
платки маrнетофонът може да се при
rоди MHoro лесно за разпичнн специ-
фични цели или да се доус"Ьв"Ьршеист
вува. В описвания модел схемата t"Ь.
държа още компресор за автоматично
поддържане нивото на записите, стрел
кови уред за контролиране нивото на
батерните, приставка за далечно KOMaH
дуване, синхронизиращо устройство за
използуване съвместно с любителска
кинокамера н висококачествен KOHдeH
заторенмикрофон с размери 48х18ХI0
тт, напрежението за който се полу
чава от самия маrнетофон. Захранване
то е осъществено посредством две
стандартнн батерин, които са достатъч
нн за непрекъснатата му работа в про
дължение на 7,5 часа.
Японската фирма Sапуо е пуснала в
продажба касетен видеомаrнетофон. На
Hero може да се запише черно-бяла нли
цветна телевизионна проrрама с про
дължителност 90 mln. Предстои пуска
нето в продажба на подобен касетен
видеомаrнетофон и от фнрмата Рапа-
sonyk.
144.IVIHz.
.'.' ;,,' :, ,? . .. .,. : . " ' ;".. ,'';..: '.-. ::
Транзисторният приемник Partner
Unlversa1 201 на Телефункен има
четири обхвата (УКВ, КВ, СВ и ДВ),
автоматнчно поддържане на честотата
на хетеродина при приемане на УКВ,
ИЗВОди за маrнетофон и rрамофон и
вrраден токоизправител за 220 V. Из
ходя щата му мощност е 1,2 W. Инте
ресно за този приемник е спеuиалният
му КlIавиш, с помощта на който се
приема радио .Люксембурr" на КВ.
При натискането му осuилаторът на
приемника се стаБИllизира с квари.
Фирмата Моторола произвежда сили
uиеви изправителни диоди за ток със
сила 6А, оформени в пластмасов KOp
пус. Изводите на ДИодите са аксиални.
Серията- на тези изправители е MR751 ,
а иената им е двойно по ниска от тази
на диодите с метален корпус. Падът
на напрежението в права посока е около
0,9 V, а обратният им ток не надвиша
U наеаре
УКВ състеа8иие ..БуаnУДЖ8ИСКИ коиrрес"
Орrанизирано от ОК на дкмс rаб
рово, това състезнание ПРИВlIича исе по-
вече укависти. Тази rодина в Hero уча
ствуваха 41 бълrарскн УКВ радиостан
ции и 4 румънски (извън класиран то).
В катеrОРllята клубни радиостанuии OT
пично се представи LZ1KSZ, която с
4214 точки зае първо място. На второ
място се класира LZ2KT:; с 3 686 точки,
а на трето LZ2KRS с 3 304 точки.
В катеrорията лични радиостанuии
първот,? място зае изтъкнати ят наш
укавист Димитър rалмадиев LZ2FA с
5218 roчки. На второ място се к.,оаснра
змс ин»<. Стефан Минчев LZlВW с
5 110 точкн, следван от Божидар Зо
rрафов LZ1KX с 4932 точки.
По долу са дадени резултатите на
всички участници.
1. Клубни радиостаНUИИ:
1. LZIK Z Окръжен радиоклуб
Ст. Заrора 4214 т.
2. LZ.1I\TS rрадски радиоклуб
Троян 3686 т.
3. L S Окръжен радиокr,уб
Русе 3304 т.
4. LZ2I:IlM rрадски радиоклуб
Кубрат 3092 т.
5. LZlКSL Окръжен радноклуб
Силистра 2968 т.
6. LZ2KRZ Окръжен радиоклуб
Разrрад 2853 т.
7. LZ2KAD Окръжен радиоклуб
rаброво 1842 т.
8. LZ1KSR Окръжен раДИОК,lуб
Смолян 1715 т.
9. LZIKOZ Пионерски дом
Ст. Заrора 1684 т.
] О. LZIKKZ rрадски радиоклуб
КазаНlIЪК 1276 т.
11. LZIKCC rрадски раДИОКlIуб
Рудозем 1176 т.
12. LZ2KBl Окръжен радиоклуб
Видин 632 т.
13. LZ1KBZ пr .Н. Вапцаров"
Казанлък 618 т.
14. LZ2KKO rрадски радиоклуб
Каварна 165 т.
15. LZIKER rрадски радиоклуб
Чепеларе 118 т.
16. LZIKDW Окръжен радиоклуб
Перник 80 т.
17. LZ2KWD Техн. по механотехн.
rаброво 70 т.
18. LZIКАБ Центраllеи раДИОКlIуб
София 38 т.
Де"ласирани за иеизпращане на отче
тите в определения срок: LZ2KRT,
LZIKPZ, LZIKDZ, LZ1KKR.
11. Лични радиостанцни:
1. и2Р А Димит"Ьр rалмадиев
Толбухин 5218 т.
2. LZlВW Стефан Минчев
София 5110 т.
ва 0, 5 тА. Диодите се произвеждат за
номинаllНИ напрежения съответно 100,
2VO, 400 и 600 V.
Конструиран е промен ив КОНденза
тор с изменение на капаuитета му от
2ОО рР до 33 пР. Тази шнрока rраниuа
на промяна на капаситета е постиrната
блаrодарение на ориrиналната му кои
струкuия, при която метапното фо.1ИО на
кондензатора се намотава от две ролки
на три. Предназначен е за ИЗПО.вуване
в RC филтри спроменпиви rранични
честоти. Обемът на кондензатора е
равен на около 1/10 от обема на кибри-
тена кутия.
На изложба в Хановер е бил дeMOH
стриран любителски видеомаrнетофон,
който не е създаден от развойната
лаборатория на някоя rоляма фирма, а
е плод на дълrоrодищния труд на дapo
вит и прнлежен радиолюбител изобре-
тател.
3. LZ1KX Божидар Заrрафов
София 4392 т
4. LZIQM Стоян Миuканов
София 4083 т.
5. LZIAB ВаСИll Терзиев
София 2660 т.
6. LZIAO Анrел Несторов
ПllОВДИВ 21Ы Т.
7. LZ2CX Иван Ванев
с. Ралево, Плевен. окръr
1683 т.
8. LZICE Христо Чилов
Пловдив 1198 т.
9. LZIDB Ко.пьо Петров
Казанлък 1112 т.
10. LZ20C Стоян Неделчев
OMYPTar 9-l0 т.
11. LZ2CE Стоян Рашков
OMYPTar 730 т_
12. LZ2V А Калчо Василев
ТОllбухин 710 т.
13. LZ2BP Борис Петров
Видин 632 т.
14. LZIDN Кольо Хрнстов
Казанлък 408 т.
15. LZ20U Кольо Дойнов
rаброво 70 т.
16. LZ2MR Михаил rеорrиев
с. Камбурово, Търr. ок
10 т.
Декласираии станцни: LZIPO, LZI00.
LZILW.
ЦРК (ПОПОВ)
СЪДЪРЖАНИЕ
Уводни статии
кн. стр.
на Пfнажните статии, отпечатани в сп. "РАДИО ТЕЛЕВИЗИЯ ЕЛЕКТРОНИКА" през IУ72 r.
1. На пост за технически npOl'pec
2. ОВJlадяването на космоса ПРОДЪJlжава
3. Човекът и комунистът Димитров
4. Двадссетият KOHrpec на ДКМС
5. Конrресните решения в живота
6. За развитието на съобщенията
7. За ОВlIадяваието на науката и rехниката
8. I'ОJlемият празнпк
9. Повече радиотеХI/И'lески знания
10. ВеJIIJКИЯТ октомври
11. Дружб:J вечна и неруШlIма
1 1
2 33
3 65
4 У7
5 129
6 Н;1
7 183
8 225
9 257
10 289
11 321
Статии от общ ха р.ктер
1. Дв;шесет и пеТ:Jта юБИllейна радиоизложба .Е.
Бnрноволков" . 2 з4
2. l'азпознаване на акустични образи пробле
ми на настоящсто и бъдещето инж. В. Илиев 2 46
3. Развитие и прnбllеми на УКВ,ЧМ инж.
Б. Хаджидочев 4 101
-l. Развитне и проблС'ми на рапиофикацията у Hac
инж. Б. Хаджидочев 5 131
5. СХl'ми па каскодни избир:Jтелни усилватели с
ПОСJlсдоватеllСН реЗОН:Jнсен L С кръr инж. Р.
Иванова, инж_ Ив. Иванов 6 189
6. Радиоелектронна война ИНЖ.ПОJlК. Л. rеорrиев 7 194
7. апомнящо устройство с маrиитни Jlенти инж.
Д. Дяков 7 218
8. Основни моменти в теХНИ'jl'СКОТО развитие на
БЫlrарското радио .. , инж. Б. ХаПЖИДО'jев 8 226
9. Система за автnматични радиотелефоини връз
ки с rОllЯМ капацитет Д. Стаматов 8 237
10. Устройство за високоrnворящи свръ зки
инж. Д rеорrиев 8 238
11. Пllаниране иа 'jестотитс за радиоразпръсква
нето инж. Б. Хаджидочев 9 25В
12. Развитие и проблеми на БЪJII'арското радио
разпръскване на къси вълии ин",. Б. Хаджи
ДО'jев 10 290
13. Йордан Боянов на 50 rодини 11 322
1-l. Решения н норми, приети на световната адми-
нистративна коиференция по космически съоб
щения Д. Стаматов 11 322
-15. Едиа !'Одина от смъртта на Ернст ]'. Кренкел.
И. Демьянов 11 325
16. Постижения на радиоелектрониката, показаНId
иа 23-тия Iеждународен мострен панаир в
Пловдив 1972 r. инж. .iI. Тонев 11 326
17. С'iorласуващи четириполюсниuи инж Н. CTO
яиов 11 341
18. Паралелно СВl,рзване иа полупроволннкови
стабнлитрони . 11 342
19. Честотни ленти за работа на любителските
радиостанции инж. в. rрозданов . 12 354
20. ДопълнитеllНИ 8ЪЗМОЖНОСТИ на апарата . Диа
синхрон" Хр. Ilротохристов . . .. . 12 363
21. Има JIИ бъдеще радиолампата С. Б. .. 12 356
22. Устройство за изпнтване па правотокови броя
чи с номина.ШО напрежение 60 V и 110 V
инж. IJ. Хайдутов . 12 376
23. Оптични квантови rенератори. ииж. Б. rешев 12 377
в помощ и. начииаещtrR
1. ОБУ'lение в .J10B на лисиuи'.- Н. Казански 2
2. Проста настройваема телевизионна антена
Д. п. 4 103
3. Уред за подбиране на транзистор и с еднакво
усилване [. Стоянов . . 7 197
4. Уред за проверка иа транзистори Я. Б.
5. Миниатюрен авометър инж. rулеюк
6. ВОllтамперметър с уред от набора .Оммер'
Я.Б.
Любите"ски J{()tlструкции
1. Краен изключвател за маrнитофоните .Qua1i,
ton М8" инж. Ст. Клисурски 1
2. Токоизправител за зареждане на акумулатори 3
3. Спътниците в радиолюбителската дейност
инж. А. rеорrиев 4
4. Малък стабилизиран токоизправител [. Кузов 4
,5. Електронен комутатор инж. М. Михайлов 5
б. Малък фотоелектронен сиrнализатор [. М.
Кузев
7. Джобен aBOMeTЪp " Ст. Стойков
8. Електронен миниорrан
9. Лабораторен транзисторен стаБИllизиран TO
коизправител ииж. п. Костов
10. Динамичен транзитестер
11. Зумер к"}.м манипулатора
ТелеВИЗRfI
1. Основни насоки в развитието на те,lевизиои
ната студийна техника инж. ю. Яб.1ИН
2. Ilрнложение на телевизията в rеоложкнте и
rеофизичl'lИ изследвания инж. Иво J10зен
ски, инж. Ал. иветков ВМI'И
З. Изкривявания във вертикалната развивка
-l. Оцветени изображеиия с черно бял телеви
зор Я. Блъсков
5. Телевизионната мрежа в СМОilЯНСКИ окръr
инж. Славчо Колев
6. Предимства и перспективи на кабе,шата TeJle-
визия ИН >1<. В. Нанев 4
7. Предаване на телевизиоини сиrнали по коак'
сиален кабел инж. Д. Делийски 4
8. Крайно стъпало за хоризонтално отклонение
с транзистори инж. r. Петков
9. Причини на нелинейни изкривявания на изо
бражението инж. В. Д. Цанев, ннж. Т. П.
[еорrиев 5
10. Начин за захранване на отоплнтелните вери
rи в хнбридните телевизионнн приемници
инж. В. д. Нанев, инж. Д. И. Димитров,
НИПКИРЕ
11. Крайно стъпаllО за ХОРИ!lОllтално отклонение "
с транзистори Ииж. [. Петков ...
12. Телевизнонно предаване за Североизточна Бъл' 5
rария инж. Сл. Колев
13. Някои схемнн решения при мноrОканаJlните
телевизионни усилватели инж. Й. Славова
14. Електроннн рирпроекuия инж. А. Делийски
15. Получаване на високо напреженне чрез умно- 6
жава не на напрежението. инж. Ив. Стойчев
16 Цветен кинескоп . триннтрон' Ал.Бекярскн 6
17. Uветомузикално устройство В. Мнхайлов 6
18. Телевизионен приемник "Stella" 6
19. Транзисторно стъпало за вертнкално .отклоне
ние инж. [. Пешков . . .
20. Реактивна лампа в неявен вид инж. Ст. [аиев
21. Формиране на "електронна стреllка" върху Te
левизионен екран с помОщта на светлинна пи-
СЗJIка инж. Р. Кунчев
22. Основни направления на развитие н телени- 8
зионната приемна техника Я. Стефанов
23. Тепевизионен ретранслатор 5 W ннж. Сл.
Колев
24. Теllевизия с бавна развивка инж. Б. Бозаджиев,
ииж. М. Манев
КН. стр.
8 329
11 329
12 355
11
66
99
104
133
6 164
8 230
11 330
12 357
12 361
12 361
3
2
4
13
3'
98
105
106
108
4
4
136
5
138
140
158
166
170
172
174
178
188
6
6
7 198
7 20()
7 202
232
8 233
]0 292
25. МикиаТЮРКlаuия и. канала за цветиост в
приеми нк за цветно изображение по система
Секам инж. П. 1 'етев 10 293
26 Устройство за дале'IНО безжи'lНО управление
на телевизионеп приемник Д. F/. . 11 333
Телевизионни ремоитн
1. Интересни телевизиОнни пооредн случаи нз
практиката инж. М. Серафимов 1fi
2. Интересни телевизионни повреди (случаи от
практиката) ниж. М. Серафимов 2 41
3. Повреди, които предизвнкват появи на верти
кални ивицн иа е"рана Ст. Бояджнев, Хепц 3 68
4. Повредн в теllевизионните кана.1I1И превключва
тели (ТКП) на телеВИЗИОнните ПРJJемниuи "Cpe
дец., .Пнрин", "Плиска" и "София" Й. Д.
Чолаков 3 70
5. Характерни повреди н маrНИТОфОJj "UHER"
724 Стерео Н. Матеев 3 73
6. Особепости при настройване сърцевините на
бобиинте на телевизионните приемниuи М.
Серафимов 4 110
7. Защита на кинескопа ииж. И. Илиев 4 111
8. Повреди, които причинявзт появата на хори
зонталнп ивици на екрана Ст. Бояджиев
Хенц 4 112
9. : итересии телеВИ:ШОIIНИ повреди от практика
та инж. М. Серафимон . _ . 5 141
10. Повредн 8 кана:ш на изображението в бълrар
ските те!lеВИ31IОННП приемнНlШ И. Л. Чо
лаков 5 143
11. Удвоител па повишено отопление . 7 203
12. еиератор за телевизионни ремонти М. Кузев 8 235
13_ Характерни повреди В маrнитофон I'рундиr"
тип ZK 140 Н. Матеев ..:.... 9 278
Високочестотиа техинка
1. rснераторпи схеми с кварн във верИI'ата на
обратната връзка ипж. Стефан Ив MaHO
лов, НJ.JПКИРЕ
2. ОrраНП'lите. на смущеНЮlТа инж. Й. Ба:
рутски 10
Радиоизмерване
1. 1I.ва траПЗПСТОРНII I-енератора за настройка на
телсвизионнИ приеМШЩII 1'. М. К\'зев
В. Търново' - 2
2. I1рибор за измерване на фазовп раЗЛНКII
инж. Ст. Стоилов , . . . . 3
3. rеиератор на телевизноини сиrнаШI Инж.
П. Петев, инж. и. Петров, ВМЕИ 5
4. RC TOHreHepaTop инж. П. Костов. 6
5. rнпвсрсален уред за ремонт на телевизиоини
ПРПСМНlщи "Траизитест" тип TR0850 А
ИНж. ' О . Пешков 8
6, Уред за изпробване на ценер;шодп 9
7. Стабlтен синусоидален l'eHepaTop Д. Р. 9
8. Лж(]бен минпrсиератор 9
9. 'величзване обхната на реrулнраис ширината
на импулса на Чal<.1Щ му.пивпбратор П. Д. . 9
10. К(]мбнниран уред ТЛ 4 Л. Р... 9
11. Унпнерса.qсн измерител за транзисторни cxe
ми Д. Р. 10
12. Конструираие на волтмет"Ьр с полеви трашlИ
стор М. На/ЮВ _ .. _ II
13. Оммср с равномерна скада Инж. А. М. Почепа 12
14. ТраНЗllстnрен 80.П lетър Л. Р. 12
Приложна елеКТРОНlIка
1. Миииатюрен транзпсторен мсталотърсач инж.
Л. Jlимов, Ст. Заrора .. . - . .
2. Електронно сппrзлно устройство с широки
ВЪЗ!\ЮЖIЮСТII ИНЖ. Л. I'еОРI'иев 2
3. &ектронен спrнатrзатор . . . 3
кн. стр.
300
43
72
147
182
241
275
276
279
279
284
аоо
З35
З74
376
"н. стр
6
4. 3акъсннтеllКО реле за автоматичио -ВКJlючване
на вериrа (' внсоко напрежение r. М. Ky
зев. В. Търново 3 75
5. Електронно устройство за упраВ:lение на BeH
тилатор инж. В. Лесидренски 3 75
6. ЕlIектронен сиrнализатор ". М. 4 121
7. Фотоелектронен брояч ". к. 5 150
R. Реле с високо ВХОдНО съпротивлеНllе - - иНж.
IОРИUIIН 6 186
9. Металотърсач "Heathklt" ОО -l8 6 187
10. Транзнсторсн термореrулатор С. Л. 6 189
11. '3накпформирзщо устройство па теЛСНIIЗllонен
ПрИНllIlII инж. 11. "етен, инж. М. Косатка 7 210
12. АвтомаТИЧIi;] IIрожеКЦIfЯ на диаПОSIПИНИ
Хр. Протохристон 7 213
13. JtистаИШlOlJlJО УllраRflсине чрез рrтразвук
.1- П_ 7 216
14. ПОЛУ'lаванс на ниски стаiiИ:ШЗl1раНlI наllр('же
нпя с нараметрпчни стаби.шзаторп без нпзко,
нолтони стаБИllИТРОНИ ИНЖ. 11. . tпмитров 7 217
15. У стр(]йство за автомати'шо l el'Y Jl\lpalle тем пе
ратураы lIа разтвора 1 '. Илиен . ... 8 243
16. Траизисторно реле за нреме Jt. И.шена . 8 244
17. Фотоунеличител с дне OCBeTeHOCТII [1. И:шен 8 244
18. Автоматична прожекuия на ДII:ЮОЗИТIfНII със
стереофоиичен съпровод Хр. Протокрист(]н 8 245
19. Учебна те.qенизия в техникума 110 елеIПРОНlI
ка .С. М. Киров" инж. Вълчена . 9 260
20. Три cxeMII L триrер на I1Iмит ". М. Крев 10 :102
21. "ЛОКllНr rенератор 8 'Iакащ режим с П.lанно
perprнpaHe "родължителността на импу!!са н
IIIПрОКИ rраници ннж. П. )tПМIIТР(]Н 10 3Од
22. 11НЛУКТIlнен термореrулатор Л. Дшипрон,
Ст. Стефанов . 10 303
23. Измеритеll на пулс инж. Илия П. Ив:rн08, IIНЖ.
Т. n. Тодоров 11 337
Импулсиа техника
1. Сериен мудтинибратор с емитерна НРЪЗI{а
инж. Ин. Рачен . 3 fi6
2. МУЛfИ8ибратор с подобрена форма на п'нерн.
раните ИМПУllСИ пнж. К. ;10С('8. . 5 152
3. Някои нъпроси на трнrерите с емитерна връз-
ка инж. А. I'еОрПlев 6 192
4. Превключнане па мултинибратора от автоколе-
бателен н чакащ режим П. Д. ... . 8 2.53
Ннзкочестотна и Hi Hi техннка
1. ОЗВУЧИТCJlни тела за домашно-студийна тех-
ника Инж. К. СтатеJlОВ . 22
2. Транзистории приставки за модерни ефекТII в
елеКТРИ'lеската китара ,,_ Алексюк, Вилно,
Лнт ССР . .' . 2 49
З. Електрически I'рамофон за домашно студийна
техника К. Ст. 2 51
4. Е.1ектрнчески I'рамофон .Andiophone 20"
инж. К. Стател(]в. 2 54
5. Оптоелектрониката в НЧ техника Л. П. 3 82
6. Автоматично реrулиране на усилването на Н Ч
усилнател инж. Ив. Рачен 4 116
7. У силвател коректор за маrнитна rрамофонна
доза и мнкрофон инж. Jt. Алекснев 5 151
8. Обратна връзка н усилватеllите дои. инж.
r. licHOH 6 102
9. НИЗКО'lестотно транзисторно усилватетю CTЪ
пало ва МОЩIIОСТ инж. Л. Василен . 6 177
10. Китарени боксов е с усилнатели тип БК G20 и
[JЮ) 20 инж. К. Стателов, Ннж. Св. Петрон 7 204
11. :tистаншюнно реrулиране УСИJlването и ()алан
са иа стсреуснлвателнте П. J{. 9 266
12. !':лектроино устройство с ефекти за електри-
ческа китара Е. Кирон 10 30б
13_ Четириканална стсреофония (квадрофония)
П. Хииков" .. 11 345
14. Филтри к"Ьм нискочестотен усилвател В.
Михайлов ."....."..... 12 362
25
44
74
З8укоаапис и елсприкусти.а
1. У стрОЙСТ80 за изключваие към uarнитофоRИ
. Тесла ВЧ' и п Тесла В42" [. Тодоров
2. J],вулентово озвучително тяло пAndiobox 20"
ннж. К. Стателов . . 2
3. Трнкови записи при маrнетофони .ZK120' 4
4. ЕпектроннИ ефекти в естрадната музика К. П. 4
5. Нова хромова маrиитиа леита .Кролнн" М.
Боянова
6. Ревербераuия и ехо с два маrнитофона Е. К.
7. Тонколани с плавна честотна корекция К.
Петров . .
ки. стр.
2
56
57
117
117
9 267
9 270
12) 365
ПОJlупроведни.ева ТСХlUIка
1. Нови схеми на транзисторни усилватели
ииж. Д. Алексиев 4 115
2- Полеви транзистори с PN преход инж. ШIIШ
ков - . 6 180
3. Параметри и особености иа полевите транзи
сторн с PN преход ин,к. Н. Шишков . . 8 2 7
4. Интеrрална монолитнадиполярна схема lYC01
ннж. Т. Таков 8 252
5. Стаби.шзатор на ток с полеви траизистор
инж. А. Шишков . 9 270
6. Някои приложения иа цеиеровите диоди инж.
Х. Кирков 9 271
7. Фототиристорн ин'/{. В. Филипов 9 273
8. Съветски полеви транзнстори с PN преход
ииж. А. Шишков 10 304
9. Приложеиие на интеl'ралните схеми низкоче-
стотни усилватели на напрежеине 1 УСОIА,
lУС01Б, lУСО1В, 1, COlr инж. Т. Таков. 11 338
'10. Паралелен компесационен трансформаторен
стабнлизатор на ток и напрежение инж.
М. Иrнатов 12 380
11. Метод за включване на транзистори В. Крилов 12 381
За a-ТОJlюбнте,nите
1. Алармена система срещу нежелано проникване
_ в автомобила ннж. К. Досев. ..... 19
2. Електронен страж 21
3. Късовълнова пр':!ставка за автомобилен прием-
иик 2 61
4. Електроника' в автомобила Д. П. 2 62
5. Прост нндикатор Ва оборотите на двиrателя
Я П. . 5 153
6. Автоматично включване на чистачките през
определен интервал от време Д. П. 6 191
7. Електронно кондензаторно тиристорио запапно
устройство Д. п. 7 219
8. Устройство за измерване ъrъла иа предворе
нието Д. П. 9 280
9. Устройство за звукова сиrнализаuия Д. П. 12 379
Фабр.чии схеми
1. МаrнИТОфоИ ZK 140
2. Радиоприемиик . Те1еfuпkеп Mahlar"
3. РаДИОllа .Риrонда" 102
4. Транзистореи радиоприемннк .Сокол 4'
5. Телевнзионен приемник п Темп 209"
Интересии схеми
1. Получаване на йве иапрежения от един MO
стов изправител
2. Маrнетофони със защнта срещу поrрешно
включване
3. Пробник за проверка на с"ЬстояниетО На лоm
ческите елементи инж. Б. Цолев
4. Транзисторен вибратор за електрическа кита-
ра r. М. Кузев
5. Получаване на Дlilе постоянни напрежеиия с
една намотка на захранващ трансформатор
6. Кварцов осцилоrраф с широк честотен обхват
7. Прост уред за проверка на ICварцови крнстали
8. Мултивибратор с пост.оянна честота и промен-
лив коефицнент на апълване .."..."
1 26
5 144
7 207
8 249
12 366
1 24
1 28
1 28
е
кн. стр.
9. Прост инератор на трнонообрasно напрежение 2 50
10. Тестери за диоди и транэистори . . 2 65
11. Пробник с rпим-пампа [. К. . . - . . . 3 73
12. Приспособление за подбиране на двойни диоди 3 91
13. Едектронеи превключватед за еднопъчев осци-
поскоп . . . . 3 91
14. Стабилизатор с"ьс защнта от претоварване по
KC 4т
15. НискочестОТНи I;.енератори сос светпинно управ-
ленне 8 254
16. Стабилизатор иа иапрежение иа попеви TpaH
эистор инж. Шишков . 10 304
17. Електронен превключватед и .батерия мрежа" 11 343
18_ Десетичен дедите.'! на честота с чакащ мулти-
вибратор и триrер Инж. П. Димитров 12 285
Справочиик на раАио.аюбите"н
1. Номоrрами за резонаиснн кръrове инж.
Ю. Паllазова 2 63
2. Обозначение на керамичнн КОН.IIензаторн
r_ Караиванов 3i "85
3. Трансформатори с ВИТн лентовн разрязани
маrнитопроводи инж. М. Михайлов 3 .89
4. Сравнитепна таблнuа за транзистори, цpo
IIЗВОДСТВО на западноевропейскн фирмн и
транзнстори. произвежданн в соuиапистиче-
ските страни 4 123
5. Нови лампи за хоризонтално отклонение в те-
левизиОнните прнемници за lIВетНО изображе
ние Е/Р519 5 151
6. Таблици за деuибели 9 277
7. Системи за обозначаване на полупроводнико
внте приборн r. Караиванов . . .. 10 309
ПОJlезии С'Ьветн
1. Хнмическо оксидиране иа алумнний инж.
Й. Йорданов, ннж. Т. Новев . ...... 1 29
2. rалваиичио еиване на печатни платки . 2 42
3. Въздvшеи поялник 6 176
4. Химйческо матиране на алуминин 6 192
5. ОuвеТЯlilане на lUIексиrлас . 6 192
6. Изтъняване на медно фолио 6 194
7. Спояване на съпротивителен прОВО.llник 6 194
8. Химическо rравиране и'а надписи върху метал 6 194
9. Оразмеряване иа печатннте нровод.ици 9 281
10. Припой и флюсове 9 281
11. Спомаrателни материалн в радиолюбнтелската
практнка Д. Р. .. . . 10 315
12. Контр(тиране температурата иа поялииците
ннж. Ст. Младенов . .. 12 382
Обмяна lIa оиит
1. Озвучаване на малки закрити ПЛОlЦн инж.
И. Петрушев . . 3 84
2. Подобряване на чувствителността и селеКТИR-
ността при транзнсторннте прнемниuи чрез
точно спряrане на кръrовете М. IIаков 5 155
3. Късовълно.а лупа _с варикап 8 236
4. Автомат за стълбн\Цно осветление Антон
Сл. Ианев 9 283
5. reHepaTOp за право"Ьr"Ьлни импулси.....;,. r. М.
Кузев ....... ......... 9 284
6. Приспособление за демонтаж на детайли от
печатни платки инж. Й. Барутски . . . . 10 312
7. Музикален елеКТРОЗliIънеu М. Кузев. .. 11 348
8. BOnТMeтъp с повишеио входно съпротивление 11 349
9. Преобразовател 12V/9V . . " . ., . . . 11 349
Нашата рад..премиш.nеиост
1. Усилвател на уредба -УУ751150 инж. М. Ко-
стов, инж. Ст. Стаие., 'Михайловrра.а: . 3 77
Техиическа вонсувтац-.
1. за какво се иэподзува и как се осъществява
елнптичната рalвивка в осципorрафа. 3 92
10
11
12
12
28
КН. стр.
2. Как се изработват печатните резистори. .. 7 201
3. По какъв начин може да се извършн изчи
сляванеТD на прост RC reHepaTop 9 282
4. Какво означава величината .цена на едНО дe
ление" при измервателните стрелкови системи? 10 316
5. Дайте таблица със стойността на резисторите,
възприети като стандартни ..... . 10 316
6. Какво представлява детонацията в MarHe тофо
ните? . . . '. ............ 10 316
Антени
1. Телевизионни предавателни антени инж.
Д. Димитров, НИПКИРЕ 1 17
2. Спирални антени инж. Н. Стоянов 2 36
3. Транзисторни антенни усилватели инж. Py
мен Кунчев, ВМЕИ София . 2 37
4. Фазова компенсация при телевизионии преда
вателни антении системи --'--- инж. Сл. Колев. 5 146
5. Приемни телевизионни антени инж. Сл.
Колев . . . 9 262
6. Делта трансформатор ин.t{. Н. Стоянов 11' 347
Вести от цяп свят
1. Производство на телевизионни приеМНИllИ в
rърuия
2. Уред за откриване на дефектии интеrралНII
схеми CL 1 ........ _5
3. _Стереофоничен касетъчен маrНИТОфОIl .ВилЬма .
терео. .. 5
4. Квадрофония. ... ...... 5
5. Широколентов волтметър ТР-1351 5
6. Телевизионен приемиик със спускащ се екран 5
7. Videovaice . о. ,. . 5
'8. Элетак телефонни апарати. . . 5
9. Потенциометър от lШ;I до 270 kQ. . . 5
10. Радиоприемно устройство .Утро 601" . 5
11. Транзисторен радиоприемник "Adrett" 5
12. Стереоприемник с течнокристален индикатор 5
13. Пишеща машина за слепи. 5
14. Производство на фалшификати на rрамофонви
плочи и маrнетофонни запИСИ 5
15. Малки касети за маrнетофони . 7
16. Телевизионен приемник .,Електрон 215" 7
17. Маrнитофон "Соната Ш" . " ..... 8
18. ПОllУПРОВОДНИКOlIИ прибори за микровълно-
. ия обхват.
19. ОСЦИJlоrрафна електроннолъчева тръба с ка-
налнн електроди . . 8
20. Бързодействуващи мощни транзистори 9
21. Двуканален осцилоскоп с рамет .... 9
22. Триrер за управлявaliе на tиpистори и триак . 9
23. Учебна апаратура "Magnokoor" 9
24. Лазер за точни измервания по дължини 9
,25. Честотна декада с разделителна способност 1Hz 9
26. Миниатюрен транзистор ен радноприемннк "Ор
енок 60Б" .
27. r-образна активна антена за приемници на pa
диотелефонии комплекти. 10
28. Стереоусилвател "Stereo НI-Fi 50" JO
29. ПреllОСИМ осцилоrраф С честотна лента до 350
MHz ........ JI
30. Uифров волтметър с модулна конструкция 11
31. Транзисторен телевизор "Шилялис 401".. 12
32. Мarнетофои "Nagra SN". . . . . . . .' ]2
33. Касетен видеомаrнетофон "Sanyo" . . . . . 12
34. Транзисторен приемник "Partner Uniyersal" 201 12
35. Силициеви изпробвателни диоди . . . . 12
36. Променлив кондензатор от 2ООРР З3DF }2
37. Любителски видеомаrнетофон. . . . " . 12
5
156
156
156
156
156
156
157
157
157
157
157
157
2об
215
242
8.246
255
272
272
274
274
274
274
10 316
316
316
350
350
385
385
386
а86
386
386
386
кн. стр.
Бибпиоrрафия
1. Цветна телевизия дои. к. т. н, Ем. Филков
2. Усилватели 'На електрически сиrнали Цикин
3. Транзисторна техника Атанасов, АlIександър
Ст., Иван И. Стоянов . . . . . . .
2 65
9 278
9 278
CRCB
154
155
1. Международни състезания по радиозасичане
в r ДР П. Попов. . . . . . . . . . _. 1 30
2. Нови любителски радиостанции Ст. Висилев 1 30
3. Някои проблеми при констр. на любителски
транзисторен КВ приемник Ч. Левков .
4. Спортен календар за републиканските първен-
ства i10 раднолюбителскнте спор тове през
1972 rодина П. Попов . . . . . . . .' 2 66
5. Нови любителски радиостанции Ст. Василев 3 93
6. Резултати от международното -к. в. състезание
"Миру-мир" (CQM DX contest 1971) . . '. 3 94
7. Резултати от междунаl10)l;НОТО състезание в
чест на 5О rодишнината от МНР Ст. Василев 3 95
8. Модерен автоматичен морзов ключ инж. Е.
Цанов, ЦРК . . . . . . . . . .. 3 96
9. Отчетно изборните събрания в радиоклубове-
те Н. Нанков . . . . . . ..' 4. 127
10. Резултати От СР-DХ-сопtеst 1971 сод..' 4 129
11. Крайно стъпало с лампа за редова развив-
ка ннж. Ив. Пеев . . . . . . . . . .. 4 129
12. Втори осцилатор за SSB 2Z11N. . . . '. 4 lЗО
13. Радиоклубовете място за патриотично въз-
питани на младежта Й. м. rайдаров . .
14. Нови любителски радиостанцни Ст. Василев
15. Автоматично повикване чрез маrнитофон . .
16. Републиканско к. в. състезание на телефония
в чест на ХП KOHrpec иа КОМСОМОllа . . " 5 160
17. Прост конвертор на 2 ш. . . . . . . . .' 5 162
18. Конвертор за 144 MHz с два каскоД8И усил-
вателя инж. Хр. Чилов . . . . . . . .' 7 220
19. Нови 'любителски радиостанции Ст. Василев 7 219
20. Републиканско телефонно к. в. състезание в
чест на ХП KOHrpec на ДКМС П. П. .' 7 223
21. Републиканско к. в. състезание за жени и дe
войки 1972 r. П. Попов. . . '. . 7 224
22. УКВ състезание в чест иа ХII консрес на
ДКМС и 90 rод. от рожденнето на r. Диt.IИ-
тров П.П. ....... ......7225
23., Републикански турнир по радиозаснчане ., 8 255
24. Кристален конвертор за 1296 МНз Р. Янев 8 256
25. Лентор филТ"Ьр за 145 МНв С. Д.. . .. 8 258
26. Умножител на честотата за бандов късовъл
нов радиопредавател С. КОllаров .... 10 320
27. Републикански състезания по радиодостиrане
за юноши на 3,5 MHz . . . . . . . . .. 9 288
28. Репуfiликански състезания по радиозасичане
за мъже на 144 MHz П. Попов. . . '. 9 289
29. Републиканско състезание по радиозасичане за
мъжева3,5МНz .....
ЗО. Републикански състезания по радиозасичане
. за юноши на 144 MHz . . . . . . . . ., 9 290
31. Републикански С'8стезания по радиомноrобой
1972 r. П. Попов. . . . . . . . .
32. Еднообхватна заземена "сР" антена с raMacъ-
rласуващо устройство С. Сотиров. . . . 10 321
33. 3а втори път купата в БЪJ/rарСКите радиолю
бители П. Попов . . . . . . . 11 350
34. Диплом "RAEM" И. Демьянов. . . . . . 11 35з
35. OSCAP 6 в орбита .-' ......... 11 354
36. Републиканско УКВ състезание 1972 r. П. ПО-
пов " . . . . . . ., ....... 11 355
37. УКВ състезанне "Бузлуджански консрес". . 12 386
31
5 159
5 160
5 162
9 289
JO 318
ЗАВОД ЗА ДЪРВООБРАБОТВАЩ
ПРе JИ B)
НИ
Ш"
ЛI
u.11
'П
""Iиrи
I(}I '1
ПI
'.
.f
t
..
...
.. 8-
. .
.
" .
4
I БУ
Ф 3; .0
б.
e.
МАШИНИ rp. ПЛОВД ,
]
ШI;
с
.
"
..
-........
rIIf
...
_р l си щ:
дели I
dl е 1 n ">1, 110;
из"r I И
........
.[
И.О 1 П ; 801 П
ЬДll] ба щиr де. ,-
./ОК- iЦиr Ь 12].
в'Ътр Ip
(
<"
СЗ "К р И С Т А Л"
J11[ ]Е .lP Н И Jbl:
IIРОI13l:3ЕЖ;lА
Висококачествено /J. vCKO стькю с дебелина 2 6:тт
КонсеРВIIИ буркаНJI с в:честимост от 0,8 1 и бур-
кани за кисеllО мляко
ЗАl:30ДЪТ ПРОИЗВЕЖДА стъклени облицовъчни
плочки в различни размерl1 и украски, матирано и
rравирано CTЪКllO
Телефони: Директор 30-24; номератор 33-61